/
Text
ИВ. Антонов БЩипалоб С Христов
П.Драгойски
СПРАВОЧНА
СЕРИЯ
ЗА РАДИОЧАСТИ
«ттретоИ МАТЕРИАЛИ
техника
Инж. БОРИСЛАВ ЩИПАЛОВ
К.Т.Н. инж. ИВАН АНТОНОВ
Инж. СЕРГЕЙ ХРИСТОВ
Инж. ПЕТЪР/ ДРАГОЙСК11
СПРАВОЧНА
СЕРИЯ
ЗА РДЦИОЧАСТИ
И МАТЕРИААИ
слабогпокоби
схемни
елементи
ЧАСТ ТРЕТА
СОФИЯ ® 1978
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА"
УДК 62J . 396X9 (Of 3)
Сиравочникът съдържа технически характеристики на
най-често използуваните български активин (транзисторы
и интегрални схеми) и пасивнп (резистори, коидеизаторн
и др.) елементи в радиоелектроншне апаратури. Посочепн
са габаритните им размеры, условия га за екснлоатация,
типового означение на стандартизациопните документа,
на конто отговарят. Посочени са и сравнителпн данни за
съответните елементи паше и чуждо производство.
Справочникът е предназначен за широк кръг радио-
любители, но може да бъде използуван от ученицы в тех-
никумпте, студента в технические ВУЗ-ове, както и от
всички специалиста в областта на елсктрониката, радно-
техниката, автоматиката и др.
©Борислав Иванов Шипалов, Иван Антонов
Иванов, 1 978 г. с/о Jusautor, Sofia.
621 .396. (О' 3)
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Полупровод никоей прибори........................................... 7
1.1. Класчфикация и означение на полупроводниковите прибори.............. 1
1.2. Полупроводников!! диоди............ ... 11
1.3. Селенови токоизправители....................... . . .33
1.4. Тпристори ... . . 44
1.5. Транзистор! 1 .................................................. 51
1.6. Интегрални схеми . . ... ............ 103
1.7. Хибрндни интегрални схеми....................................... 148
1.8. Радиатор» за полупроводников! i уреди ............... 159
2. Резистора.................................................... ... 170
2.1. Рез сгори постояшш . ......... . 179
2.2. Резистори променливи, слоесги, композиционно . . ... 188
2.3. Резнстори донастройващи ........................................ .197
2.4. ТерМ'.резистори с отрицателен темп, коефнциеп i . . 202
2.5. Вар :сгори . . ............................. . 203
2.6. ф орезистор и ........ ... 204
3. Кондензатори ...................................... . ..........208
3.1. \ -янни кондензатори .... .... . . . . 213
3.2. Кондензатори електролитни, алуминиеви . . . . ............ . 220
3.3. Керанпчни кондензатори ............... ......... . 225
3.4. Кондензатори полисгиролни....................................... 238
3.5. Кондензатори пластмасовп, с полярен диелектрнк ...............243
3.6. Прсченливи кондензатори .......................................... 248
3.7. Полупроменливи въздушнп кондензатори тип „ТВ“ (тримсрн)...........252
4. Трансформаторы............................. . 255
4.1. Малумощии мрежови трансформаторе! .................................257
4.2. Мрежови трансформатор» за токоизпр. устройства ... .... 267
4.3. Нт кочестотни изходни трансформатор» .................... ...... 270
5. релета електромагнитни ........................................... 275
5.1. Реле малогабаритно, за постоянно папрежеиие ши 22АВ00 и 22ББ00 . 275
5.2. Реле междинно тип Р.М-1 ......................................... 277
5.3. Реле междинно тип РМ-2.......................... . ..........278
5.4. Реле междинно тип РМ-3 .......................................... 279
5.5. Реле кръгло, двойно, многокоигакпю тип РКДМ........................280
5.6. Реле електромагнитно тип РЕ .......................................281
5.7. Реле плоско, нормално (РПН) .... ..... . . . ......................282
5.8. Реле асансьорно, упиверсално тип РАУ ..........................283
5.9. Реле сигнално тип РС-1 .... . ............................. 285
б.Ю.Рет за време, моторно — РВМ . ............................287
5.11.Ежк ромеханичпи броячи 1ии ЕСПА 23БВ ..............................288
5.12. Магн1ггоуправляеми контакта тип МК-19 ......................289
6. Високоговорители................... . ... .................... . 291
6.1. Електродинамични високоговорители ................................293
6.2. Акустпчни системи (звукови колони)................................ 304
6.3. Високоговорители абонатни............................... ....... 306
6.4. Слушалки електродинамични............................ .......... 307
7. Микрофоны . ... . ................................................ 310
8. Стрелкова изяерителни системи (стрелкови индикатора) .... 318
8.1. Стрелкови индикатори от магнигоелектричната система................318
8.2. Стрелкови индикатори от електромагнчтната система..................328
3
8.3. Някои практически съветн при избор на стрелкови измерители си-
стеки . ............................................................ 331
9. Кварцови резонатора и филтри ........ ~ 333
9.1. Квариови резонатори . . '.........• ' 335
9.2. Кварцови филтри за номпнална ческма 10.7 MHz....................338
10. Химически токоизточници .... ....................... 342
10.1. Галванични елементи и батерпи ....... . . 343
10.2. Акумулатори ............................. ’ ’ " 352
11. ферити................................................ ’ 357
11.1. Сърцевини феритни Ш-образнн .......................... I ' ” J 357
11.2. Сърцевини феритни чашкообразни (топфкерии) ...............' 35g
1.3. Сърцевини феритни за съгласуващи трансформатори .... 359
11.4. П-образкм магнитим сърцевини................. ...... 360
11.5. Чашки феритни ............................’ " * ’ 3g j
11.6. Антенн феритни . . .......... ' ‘ 361
11./. Сърцевини феритни, винтовн, за настройка .... .... 362
11,8. Сърцевини феритни, глади:, <а настройка , ... 363
11.9. Пръстени феритни за отклони юани бобинн . . . . 363
11.10. Пръстени феритни за вц.тткоговорителн ........................364
Я
ВЪВЕДЕНИЕ
Съвременният етап на научно-техническия ирогрес е характе-
рен с. бурното развитие на електрониката. Сега е трудно да се
посочи друга облает на науката и техниката в коя да е напред-
нала страна, конто се развива с такива високи темпове, както
електрониката. Това става благодарение на бьрзото развитие на
полупроводниковите прибори и интегралните схеми.
Първият полупроводников триод, наречен транзистор (от англ,
transform — преобразувам, resistor — сопротивление) беше съз-
дадеи от Джок Бардин и Уолтън Братсйн в 1948 г., първите
МОП-транзистори се конструираха в 1963 г. от Хайман и Хоф-
щайн, а от 1965 г. на пазара се появиха и първите интеграла и
схеми.
За този кратък срок полупроводниковата техника извърши
огромен скок, като понастоящем в света се произвеждат стотици
видове и хиляди типове полупроводникови прибори и интегрални
схеми. Тяхното приложение е огромно. Няма облает от обществе-
ния живот, където те не са намерили приложение.
Успоредно с електронните елементи значително развитие пре-
търпяха и „класическите" пасивни елементи, конто трябваше да
се нагодят към появилите се возможности за невиждана миниа-
тюризация на радиоелектронните съоръжения.
В настоящата ч. Ill на Справочната серия са включени давки
за произвежданите у нас активни (транзистори, диоди, тиристори
и интегрални схеми) и редица пасивни (резистори, кондензатори,
трансформатори, релета високоговорители и др.) елементи.
Раздел I без т. 1.8 е написан от инж. Б. Щипалов, т. 1.3 е
написана совместно от инж. Б. Щипалов и к. т. н. инж. II. Анто-
нов, а останалияг материал — от к. т. и. инж. 14. Антонов.
РАЗДЕЛ I
ПОЛУПРОВОДНИКОВИ ПРИБОРН
При работа с полупроводниковите прибори от значение е по-
знаването на класификацията и означението им. В настоящата
справочка серия е дадена класификацията и означенията, въведени
в нашата страна. Тя дава информация за типовсте прибори и
тяхното предназначение.
1.1. КЛАССИФИКАЦИЯ И ОЗНАЧЕНИЕ
НА ПОЛУПРОВОДНИКОВИТЕ ПРИБОРИ
Класификацията на диодите и транзисторите трябва да отго-
варя на изискваиията на табл. 3.
Означението на диодите и транзисторите се състои от 4 еле-
мента:
Първи елемент — буква или цифра, показваща изходния ма-
териал за производство™ им и предназначение™ му, както е
посечено в табл. 1.
Таблица 1
Първи елемент на означението Значение
Г пли 1 .Материал със забранена зона от 0,6 до 1 eV (германий)
К или 2 Материал със забранена зона от 1 до 1,3 eV (силиций)
А или 3 Материал със забранена зона над 1,3 eV (галиев арсе- нид)
И или -1 Материал със забранена зона под 0,6 eV (индиев анти- монид )
Р или 5 Други материали
7
Буквите се употребяват за приборите, предназначали за ши-
рока употреба, а цифрите — за прибори с индустриално пред-
назначение.
Редовното производство." на българските полупроводникови
прибори е от германий и силиций.
Втори елемент — буква със значение, как го е показано в
табл. 2.
Т з б л и ц а 2
Втори елемент
на означението
Значение
Свръхвисокочестотни диоди
Варикапи
Изправителни, универсалии и импулени диоди
Тунелни диоди
Транзистори
Фотодиоди и фоготранзистори
Стабилитрони
Трети елемент — цифра, показваща основного приложение на
уредите, както е посочено в табл. 3.
Четвърти елемент — трицифрено число, показващо регистра-
ционная номер на прибора.
Пример» за означение:
2ТЗ 167 — силициев маломощен високочестотен транзистор с
индустриално предназначение, регистрационен номер 167.
ГТ1 321 — германиев маломощен нискочестотен транзистор
за широка употреба, регистрационен номер 321.
ГД4 106 —• германиев универсален диод за широка употреба,
регистрационен номер 106.
2Д5 605 —• силициев импулсен диод с индустриално пред-
назначение, регистрационен номеру605.
8
Таблица 3
£ Трети елемент на_оэначениетс Класификация
1 Диоди
1. Изиравителни диоди
а. Маломощни, IPmta 5 0,3 А
2 б. Средномощни,
0.3A<Zfmax<;10 А
3 в. Мотни, 1Рт№ > 10 А
4 2. Универсалии диоди
5 3. Импулснп диоди
— 4. Стабилитрони
— а. Малка мощност — Р шах ^0,3 W i
1 -— Наирежение на стабилизация
от 0,1 до 9,9 V
2 — Наирежение на стабилизация
от 10 до 99 V
3 — Наирежение на стабилизация
от 100 до 199 V
4 б. Средна мощност —
0,3 W<Pmax<5 W
— Наирежение на стабилизация
от 0,1 до 9,9 V
5 — Наирежение на стабилизация
от 10 до 99 V
6 — Наирежение на стабилизация
— — от 100 до 199 V
7 в. Голяма мощност — Ртах >5 W
— Наирежение на стабилизация
от 0,1 до 9,9 V
9
Таблица 3 (цродължение)
1 Трети елемент на сзначението Класификация
8 1 — Напрежение на стабилизация от 10 до 99 V
9 — Напрежение на стабилизация от 100 до 199 V
5. Варикапи
6. Тунелни диоди
1 а. Усилвателни ।
2 б. Генераторни
1 3 в. Превключвателни
— 7. СВЧ-диоди
1 1 а. Смесителни
- 2 б. Видеодетектори
3 в. Модулаторни
1 4 г. Параметрически
5 д. Превключващи
6 е. Умножителни
— 8. Фотодиод и
1 Транзистори 1. Маломощни — Pm2X<0,3 W а. Нискочестотнц — f r < 3 MHz
10
Таблица 3 (продъ.ъкение)
Трети елемент 1 на сзначението 1 Класификация
2 б. Средночестотни—3MHz </7- < 30 MHz
3 в. Високочестотни — 30MHz </г <: 300 MHz
и свръхвисокочестотни — fr > 300 MHz
4 2. Средномощни — 0,3 W<Pmax<l,5 VV
а. Нискочестогни— fT < 3MHz
5 б. Средночестотни — 3MHz <fr 39MHz
в. Високочестотни— 30MHz</r < 300 MHz
и свръхвисокочестотнн fT > 300 MHz
7 3. Мощни — Praax >1,5 W
а. Нискочесютни — fT<3 MHz
8 б. Средночестотни — 3MHz < fT < 30 MHz
9 в. Високочестотни — 30 MHz </r < 300 MHz
и свръхвисокочестотнн fr'> 300 MHz
I
2 I 4. Фототранзистори
1.2. ПОЛУПРОВОДНИКОВИ диоди
Полуироводниковият диод представляла елемент с два извода,
в конто са използувани свойствата на р—п прехода. В зависимост
от конструкцията си полупроводниковите диоди се разделят глав-
но на две групи: точкови и плоскостей. Могат да се направят
и разделения в зависимост от тяхното предназначение, мощност,
работна честота, използувания полупроводник и т. н.
За свойствата и особеностите на полупроводниковите прибори
се съди най-вече по тяхната волтамперна характеристика, конто
изразява зависимостта на тока през диода от приложено™ нап-
11
режение (фиг. 1-1). При реалння диод съпротивлението в права
посока е малко, но не е нула, а съпротивлението в обратна по-
сока е голямо, но не е безкрайно голямо.
При стайна температура и пренебрегвайки съпротивленията на
високоомната база, спойките и изводите, волт-амперната характе-
ристика на полупроводниковая диод може да се представи със
следното уравнение:
1 = Ц(е^-
където
/0 е обратният ток на диода;
е —основата на натуралните логаритми;
U—приложен ото напрежение, което в права посока се
взема със знака „плюс", а в обратна — със знака
„минус".
Тази формула изразява аналитично волтамперната характери-
стика на полупроводниковите диоди и е една от най-важните фэр-
мули в полупроводниковата техника. Тя показва, че в права по-
сока токът през диода нараства бързо (експоненциално) при уве-
личаване на напрежението.
При работа с диодите е необходимо да се знае, че:
—Добрият точков диод трябва да има в права посока съпро-
тивление 20—150 О и колкото това съпротивление е по-малко,
толкова диодът е по-добър. В обратна посока съпротивлението
на германиевите точкови диоди трябва да бъде над 103 кй, а на
силициевите— над 5MQ и колкото това съпротивление е по-го-
лямо, толкова диодът е по-добър.
—Добрият изправителен диод трябва да има в права посока
съпротивление 1—10 й за германиевите и 1— 20 Q за силициевите.
В обратна посока съпротивлението на германиевите изправителни
12
диоди трябва да е над 50кQ, а на силициевите—над 0,1 М2.
Качеството на диода и при изправителните диоди зависи от стой-
ността на съпротивлението в права и обратна посока.
Произвежданите у нас диоди са германиеви и силициеви с ос-
новно приложение като изправителни, детекторни, импулсни и
преобразувателни и с два вида предназначение — индустриално и
за широка употреба.
За правилпа работа с диодите от основно значение е позна-
ването на буквените означения, термините и определенията на
основните и справочните параметри.
• по
I рол
Термин
1 Постояие
I посока
2'
ей ток в права
посока
Постоянен обратен ток
Определение
Посюянният ток в права посока
31
4!
Максимален постоянен
ток в права посока
Повтарящ се импулсен
ток в права посока
5 Среден изправен ток
6
Максимално допустим
среден изправен ток |
Постоянният ток в обратна посс-ка
зададено обратно напрежение
Максималиият постоянен ток в права
посока
Върховата стойност на параметъра при'
зададени п; одължителност и коефи-i
циент на запълване на импулсите |
Средната за един период стойност на|
пзправения ток, протичащ през дио-
да, като се има пред вид и обратният|
ток
Массималната стойност на изправения
ток, конго може да лротече през
iJpMI
7
8
9
диода I
Неповтарящ се импулсен| Върховата стойност на неповтарящите
ток в права посока се съставни на тока в права посока
Постоянно напрежение в Падът на напрежение върху диода при
права посока зададен постоянен ток в права
посока
Постоянно обратно на-. Стойността на обратного напрежение,
прежение
10
Максимално постоянно
обратно напрежение
11
12
приложено върху диода в обратна
посока
Максималното обратно напрежение, I
приложено върху диода в обратна
посока
Върховата стойност на параметъра при
зададени продължителност и коефи-
циент на запълване на импулсите
13
14
Максимално повтарящо
се импулено обратно
напрежение
Неповтарящо се импулено Върховата стойност на неповтаряшата
обратно напрежение
Детекторно изходно
прежение
Капацитет на диода
се съставна на обратного напрежение
на-,
15
Капацитетът, измерен между изводите
на диода при зададено обратно на-
прежение
Общо топлинно съпро-' Отношението на разликата
тивление (топлинно съ-
противление м/у прехода
и околната среда)
между
температурите на р—n-прехода н
околната среда към мощността, раз-
сейвана от диода в установен режим
Бук вено
означение
z/?
Тчпак
FAfmax
о
Zo max
Ur
Ur,k^
Urs
Us
С
Uthja
13
Продължение
1 по Термин Определение означение
ред I।
16 . Вътрешно топлинно съ- Отношение™ на разликата между тем- Rthjc
противление (топлинно пературите на/?—n-прехода и корпу-
еъпротивление м/у пре- са на диода към мощността, разсей-
хода и корпуса) вана от диода в установен режим
17 Време за обратно въз- Врелето, необходимо за досгигане на trr
становяване определено ниво па тока или напре-
жението след превключване на диода,
от зададен ток в права посока в не-
проводящо състояние, при зададена
стойнсст на обратного наирежение
18 Температура па корпуса 'Гс(са^е)
19 Температура на околната Темнературата на точка от околното Та (ат
температура пространство с температуреи градиент
пула i
201 Температура на прехода Максимална температура на р—л-пре- 7'тах
хода
1.2.1. УНИВЕРСАЛИИ ГЕРМАНИЕВИ ДИОДИ ГД4 104, 106, 107, 108
110, 111, 112, 114, 115 (SFD 104, 106, 107, 108, 110, 111, 112, 114, 115)
а) Предназначение
Универсалпите германиеви диоди ГД4 104, ГД4 106, ГД4 107,
ГД4 108, ГД4 110, ГД4 111, ГД4 112, ГД4 114 и ГД4 115 са офор-
мени в стъклен корпус (фиг. 1-2).
Диодът ГД4 104 е предназначен за детектиране на видеосигнали.
Диодите ГД4 106, ГД4 107, ГД4 112 и ГД4 114 са предназна-
ченп за детектиране във вериги с нисък импеданс, а последните
два се използуват и в схемите за АРУ.
Диодът ГД4 111 е предназначен за дробен детектор и фазов
дискриминатор.
ГД4 110 и ГД4 115 намират приложение във всички вериги за
детектиране.
Фиг. 1.2
ГД4 108 е универсален диод и се характеризира с високо об-
ратно наирежение и повишено обратно съпротивление.
Диодите отговарят на БДС 10962 — 73. Производство™ им у нас
е спряио.
14
б) Условия на експлоатация
Ун иверсалните диоди могат да работяг в температурен диапа-
зон от — 55'С до +70°С при относителна влажност на въздуха
60 ±15 % и атмосферно налягане 96+10 kN/m2.
Масата на диодите е 5=0,2 g.
в) Мяксималноцояугтими парамггри при — 25 ±2° С
Параметр» Наименование Означение Тлп на диода
ГД, 104 ГД41ГД4 106 ,117 ПК 108 ГД-1 ГД4 ГД4 ГД41ГД4
ПО 111 112 114 |115
1. Мгкспмално постоянно наирежение, V ^/?тах 25 1 25 10 100 45 25 24 60 45
2. Максимален импулс на на- лрсжението в обратна по- сока, V ZJ/Ишах 1 30 1 49 15 115 45 25 40 70 45
3. Максимален постоянен ток в права поиска, гоА ^Fmax 4о| । | зо; 20 30 35 30 20 30 35
4. Максимален импулс на тока! в права посока, mA ZfTKinax 901 1 90- 60! 90 100 90 70 90 100
5. Максимален среден изнра- । вен ток, mA Jomax J 1 30 20i 30 30 30 20| 30 30
г) Електричгс1С1 паэлмггр.л ар i =25+2° С
Параме- тр Pe»t г На измерване Димен** сия ГД4 min 104 max ГД 4 106 min । max ГД4 107 min max гд min 10S max
1 3 4 I1 5 6 | 7 8 9 10 1 »
JF t>-+V mA 6 5 4,51 4,5
IV 2V 5V - 6 10 1 32 3,2
t'/? = 10V- 20V 25V 100V рА 250 400 40 200 220 7 250
us Ухе// = iv 7V f=45 MHz V 0,4 - | 2.45' 1 i
15
Продолжение
1 * 1 3 4 ! 5 1 6 7 1 8 9 10 11
л? 2V UR = 10V 20V 25V 100 V Я A 20 300 500 30 80 340 22 30 380
1 in A 0,45 0,4 0,5 0,45
П/г 10 m A Ip — 20 m A 30 m A V I 5 3 1,4 2,7 1,7 2,5 1,5 2,6
С 1 U„=1V; MHz| I\ 1 1 pH 1 1 1 I
д) Маркировка
Маркировката на диодите става пръстен. чрез нанасяне на : цветем
Тип на диода
Цвете н пръстен
ГД4 104 Оранжев
ГД4 106 Сив
ГД 4 107 Бял-жълг
ГД4 108 Оранжев-жыт
ГД4 ПО Сив-оранжев
ГД4 111 Бял-червен
ГД4 112 Зелен-ораижев
ГД4 114 Син
ГД4 115 Сив-червен
е) Указание за експлоатация
Разстоянието от корпуса до мястото на слойката не трябва
да бъде по-малко ог 6 mm.
Запояването на изводите да се извършва за не повече от 3 s
при температура на припоя 270 + 10°С.
16
10,7 MHz
2 СирзюФчаа серия, ч. 3
17
amb
18
1.2.2. ИЗПРАВИТЕЛНИ МАЛОМОЩНИ ГЕРМАНИЕВИ ДИОДИ
ГД1 701—707 (Д7А-Д7Ж)
а) Предназначение
Маломощните германиеви кзкравителни диоди ГД1 701 — 707
са в металостъклен корпус, фиг. 1.3.
Фиг. 1.3
rJO'frifs
I
Изнолзуваг се^като изправителни елементи та извравяне на
нроменлив ток с промишлена честота до 20 kHz и обратно пи-
ково напрежение до 400 V. Диодите имат по-малък пад на на-
прежението в права посока в сравнение със силициевите изпра-
вителни диоди.
Максимално допустимы параметры при t х.-25±2«С amb Режим на из- Озна- t amb =20" С 1anib =50° С amb =70° С
мерване .ченме
ГД1 701 50 35 25
ГД1 702 100 80 50
Въркова стойност ГД1 703 150 90 50
на обратно на- ГД1 704 200 150 100
прежение, V ГД1 705 300 200 130
ГД1 706 1 350 225 140
ГД1 707 1 400 250 150
Средня стойкое । на пзиравения ток, П1А 4 300 300 210
Напрежение в права посока, \ 1 7^ =300 ш А Up 0,5 0,5 0,5
к Обратен ток при UKM, mA =URM 0,3 н— 1
1 _
19
Производство™ на маломощните германиеви диоди е спряно,
като се препоръчва да се използват изправителните [маломощна
силициеви диоди КД1 1004-106.
1.2.3. ИЗПРАВИТЕЛНИ СРЕДНОМОЩНИ ГЕРМАНИЕВИ ДИОДИ
ГД2 135; ГД2 136; ГД2 115’(SF.R 135, 136, 115)
а) Предназначение
Средномощните германиеви изправителни диоди ГД2 135, ГД2
136 и ГД2 115 са в метало-стъклен корпус (фиг. 1.4).| ,
2Оглах ,
, Птах I
Фиг. 1.4
7 Използуват се като изправителни елементи при честота ^ня-
колко kHz за ГД2 135, ГД2 115 до няколкостотин kHz 'за ГД2
136 и обратно пиково напрежение 50-4100 V. Същите имат го-
лямото преимущество, че имат малък пад на напрежението t
права посока и висок к. п. д.
Средномощните изправителни германиеви диоди отговарят на
БДС 10911—73.
б) Условия на експлоатация
Изправителните диоди ГД2 135, 136, 115 могат да - работяг в
температурен интервал от —55 до 4-70° С при относителна влаж-
ност на въздуха 80 + 15 % атмосферно палягане 96 + 10 kN/ms.
Масата на диодите е < 11,5 g.
20
в) Максимално допуетими парамегри при /аи1г>=25±2'
—CN CQ io
21
г) Електрически параметр:: при tamb=^25o ? 2е С
Тип ГД2 135: >. 1.1 : 135
Стойност
Параметър Означ ние Лишне"» Режим nun m .х
I. Постоянно напрежение в права посока V //. 15 А 0.7
2. Постоянен обратен ток lR mA t/y? = 100V — 0,3
3. Постоянен обратен ток !r A iamb-™ С UR =100 V - 0,007
Тип ГД2 136 . 136/1 ; 136/2 1
С vu ft пост
Параметър Означе- ние Диме нс ия Режим min шах
1. Постоянно напрежение в права посока UF V 1Р =15 А — 0,7 |
2. Постоянен обратен ток 1R mA UR ==50 V 1 0,3 |
3. Постоянен обратен ток А ^=70°С 1
4/л,=5О V 0,007
Тип ГД2 115 ; 115/1; 115/2
Параметър Означе- ние Дименсия 1 Ре жим 1 Стойност
min max
1. Постоянно напрежение в права пос ока V /о =15 А г 1 —. 0,7
2. Постоянен обратен ток Z/f mA UR =30 V । 0,3
3. Постоянен обратен ток >R А ta„.b=^a С| UR =30 V 1 — 0,007
22
д$ Указания за експлоатация
£ 1ри паралелно съединяване на два или новече диоди е необхо-
димо носледните да имат еднакво съпротивление в права посока-
£3а използуване на диодите с показания максимално допустим
среден изправен ток се използуват два вида радиатори със съот-
ветните данни:
Тин на радиатора
Размери
Дължина, min
Ширина, пип
Дебелина. mm
Повърхност, cm2
Материал
ФИ1. 1.5 Фиг. 1.6
50 95
40 75
1 1
20 70
А1 А1
1.2.4. ИЗПРАВИТЕЛНИ МАЛОМОЩНИ СИЛИЦИЕВИ ДИОДИ
КД1 1034- 106 (Д226А 4-Д226Д)
а) Предназначение
Изправителните маломощни силициеви диоди КД1 1004-106
са предназначена за работа в изправителни схеми и в устройства
на автоматиката и изчислителната техника.
23
Оформени са в метало-стъклен корпус (фиг. 1.7). ПредвижДа
се производство!о им и в пластмасов корпус с радиални и акси"
алии изводи.
Диодите отговарят на БДС 11613-73.
Фиг. 1.7
41D.&
б) Условия на експлоатация
Диодите могат да работят в температурен интервал от - 60
до +80°С, относителна влажност *98°/о^при температура на
околната среда +40°С.
Диодите могат да работят при механични въздействия, каю
издържат вибрации с честота от 20 до 600 Hz и ускорение 10 g.
Масата на диодите е ^l,6g.
в) Максимално допустими параметри при ztcmi=20±5°C
Наименование 1 Означение КД1 НЮ Стойкости за тип диоди Ss КД1 106
КД1 101 КД! 102 КД! 103 КД! 104
1. Постоянно максимал- но наирежение в об- ратна посока, V & R шах 50 100 200 300 400 500 600
2. Максимално допу- стим среден изправен ток, mA A) max 300 300 300 300 300 300 300
3. Максимален среден обратен ток, р.А R max 100 100 100 100 100 100 100
4. Постоянно максимал- но напрежение в об- ратна посока, V UR m ах 35 70 150 200 280 350 420
5. Максимално допустим среден изправен ток, шА f о max 200 200 200 200 200 1 1 200200
UR max " Zo max ca nP“ ta mb °T + 51’C до + 80"C
24
г) Електрически’параметри при tamb- 25±5°С
Наименование
на параметъра
1. Средно пра-
во напреже-
ние
2. Среден об-
ратен ток
Режим
uF V
'r J
Д 300 mA
/=50 Hz
Д50 Hz
Типове КД1
I I
100 I 101 102
I
100 i 100
1
100
I I
103 104 105 ]106
1111
100 100 100 100
I I
1.2.5. ИЗПРАВИТЕЛНИ СРЕДНОМО1ЦНИ СИЛИЦИЕВИ ДИОДИ
КД2 2001 -? 2015 (Д242 Ч- Д248 A)
а) Предназначение
Изправителните средномощни силициеви диоди КД2 20014-2015
са предназиачени за работа в изправителни схеми и устройства
на автоматиката и други апаратури с битово предназначение.
Корпусы- на диодите. е метален (фиг. 1.8).
Диодите отговарят^на БДС 11641—73.
Фиг. 1.8
б) Условия на ексилоатация
Диодите могат да работят при следните условия:
— работна околна температура от —55 до +130°С;
— максимално допустимата температура на прехода 155°С;
— относителна влажност на въздуха 98% при 7cm*=4O°C;
— атмосферно налягане от 2,7.104 до 3.10е N/m2.
Диодите могат да се съхраняват при температура от —55°С
до +155°С.
Масата им не превишава 18 g.
;5
в) Максимално допустими параметри при [ta»ib:=25±2oC
ТИП Н£ диода и п, V (ам- плиту ди а стойност) *атЪ от — 60“С до 4-1304: । я о ~ о % е. to N ftr Ий " & J ^’v при Iр и
^атЬ от — 60“С до 75"С ^,и6=1зо»с
КД2 2001 100 10 10 3 1
КД2 2002 100 10 5 3 1,25
КД2 2003 100 5 2 3 1.5
КД2 2004 200 10 10 3 1
КД2 2005 200 10 5 3 1,25
КД2 2006 200 5 2 3 1.5
КД2 2007 300 10 10 3 1
КД2 2008 300 10 5 3 1,25
КД2 2()09 300 5 2 3 1.5
КД2 2010 400 10 10 3 1
КД2 2011 400 10 5 3 1,25
КД2 2012 400 5 2 3
КД2 2013 500 10 5 3 1,5
КД2 2014 500 5 2 3 1,5
КД2 2015 600 5 2 3 1.5
г) Електрически параметри при tamb 25+10°С
Наименование на параметъра Озна- чение Стойност
КД2 2001 КД2 2002 КД2 2003 КД2 2001 КД2 2005 КД2 2006 КД2 2007 КД2 2008 КД2 2009 КД2 2010 2Д2 КОН КД2 2012 КД2 2013 КД2 2014 КД2 2015
1. Средно право напре- V 1* 1* 1* 1* 1* 1*
жение, не повече от Zf=5A Zf = 10A 2. Среден обратен ток не повече от L'yj = 100 V UR = 200 V UR =300 V £7^=400 V £7^=500 V UR =600 V A 3 3 3 3
* Не повече от 1,25 V за типовете КД2 2092, КД2 2005, КД22008, КД2 2011, КД2 2013 при
7^=10 А и не повече от 1,5 V за типовете КД22Э03, КД2 20Э5, КД2 2009, КД22014 и
;<Д2 2015 при I=5 А. За осганалите тнпове при I ^=10 А.
26
,ц) Указания за експлоатация
Изправителните диоди типове. КД2 2001, КД2 2015 трябва да
работят с алуминиеви радиатори с дебелина, не по-малка от
3 тш, в зависимост от стойносгта на максималния изправенток:
- — при максимален изправен ток от 2 до 5А площта на радиа-
тора е 25 ст2 при tamb 25СС и 100 ст2 при tamb до 125°С;
— при ток 10А площта на радиатора е 50 ст2 при темпера-
тура до 25°С и 200 ст2 при температура до 125°С.
1.2.6. МО1ЦИИ СИЛИЦИЕВИ ДИОДИ В 50 И В 20Э
(ВК2 50 И ВК2 200)
а) Предназначение
Мощните силициеви диоди В 50 и В 200 са с общо промишлено
приложение и са предназначени за използуване в статични пре-
образуватели на електроенергия във веригите за постоянен и
променлив ток с честота до 500 Hz на различии силови уредби.
Приберите могат да преобразуват променлив ток от 50 до
200 А с честота от 50 до 500 Hz в постоянен при евързване на
вентилите по еднофазова, трифазна и шестфазна нулева и мо-
стови схеми.
'Т’иг. I 9
Фнг. 1.10
Вентилите са оформени в метало-стыслен корпус В 50 (фиг. 1.9)
В 200 (фиг. 1.10). Диодите отговарят на БДС 11615—73.
б) Условия на експлоатация
Диодите могат да рабогят в условия на естествено и прину-
дигелно въздушно охлажданс в температурен интервал от 40
до 4-140°С, относителна влажност на околния въздух до 95%
при температура 4-35°С, вибрации с честота от 5 до 80 Hz, уско-
рение 7,5 g и ударни сътресения с ускорение до 12 g.
27
в) ЕлектрическиТ параметр» за В 50
Наименование на параметъра Означе- ние Димен- сия Стойност
1. Граничен ток 2. Температура на корпуса не повече от 3. Максимално допустима температу- ра на електронно-дупчестия преход 4. Неповтарящо се напрежение при максимално допустимата темпера- тура на електронно-дупчестия преход. V, по класове за всички типове, не по-малко от 5. Повтарящо се напрежение при максимално допустимата темпера- тура на електронно-дупчестия преход , V, по класове за всички типове, не по малко от 6. Обратен ток при повтарящо се на- лрежение и максимално допусти- мата температура на електронно- дупчестия преход (амплитудна стойност), не по-голям от 7. Пад на напрежението в права посока при амплитудна стойност на граничння ток (амплитудна стойност), не по-голям от с т case /max Уцм Up* А °C сс V V niA V 50 100 140 1 П III IV V 230 350 460 580 700 VI VII VIII 1ХТ 810 930 1040 1160 1280 I П 111 IV V 100 200 300 400 500 VI VII VIII IX X 600 700 800 900 1000 20 1,5
в едвополупериодна схема с активен товар м /—50 Hz
г) Електрически параметр»
Наименование на параметъра
1. Граничен ток
2. Температура на корпуса, СС, не'
повече от
3. Максимално допустима температу-
ра на електронно-дупчестия пре-
ход, °C
4. Неповтарящо се напрежение прн
максимално допустимата темпера-'
тура на електронно-дупчестия
преход, V, по класове за всички
типове, не по-малко от
5. Повтарящо се напрежение при
максимално допустимата темпера-
тура на електронно-дупчестия
преход, V, по класове за всички
типове, не по-малко от
6. Обратен ток при повтарящо се
напрежение п максимално допус-
тимата температура на електронно-,
дупчестия преход, mA, (ампли-
тудна стойност), не по-голям от
7. Пад на напрежението в права по-,
сока прн амплитудна стойност на
граничила ток, V (амплитудна.
стойност), не по-голям от
/* в едко иолуперподна схема с активен
за В 200
|Означе-|Димен~ I
|ние |сия I Стойност
/ ' А 200
^case | °C 10G
/ max С 140
I II III IV V
230 350 460 580 7 00
VI VII VIII ~IX X
./ v 810 930 1040 1160 1280
u ц s v
I II III IV V
100 200 300 400 500
VI VII VIII IX X
URM V 600 700 800 900 ltW
mA 20
V I____________1,6
товар и /—5®Hz.
д)$Указания за експлоатация
.'Вентилите не трябва да ^работят в среди с токопровеждащ
прах, съдържащи (Газове и пари, разяждащи ^металите и изолаци-
ята ,и ;във „,взривоопасна среда.
Фиг. 1.11
При работа на вентилите в естествено и иринудителноТохлаж-
дане се излолзува радиатор от материал Ал9В с Maca740g±5%.
показан на фиг. 1.11, като за:
Тип на вентила В 50 Начин на охлаждане Скорост на охлаждатция въздух, m/s 0 5 12 1 Изпра вен ток, А 25 50 100
Естествено с радиатор Вьздушно принудително Въздушно принудително с радиатор с радиатор
В 900 Естествено с радиатор Въздушно принудително с радиатор 0 5 50 150
1 Въздушно принудително с радиатор 12 200
29
1.2.7. ИМПУЛСНИ СИЛИЦИЕВИ ДИОДИ
2Д56Э54-5607; 2Д56124-5614
а) Предназначение
Силициевите импулсни планарНо-епитаксиална диоди са офор-
мени в пластмасов корпус С64 (фиг. 1.12).
Фиг. 1,12
Диодите 2Д5605, 2Д5606, 2Д5607, 2Д5612. 2Д5613 и 2Д5614
са предназиачени за използуване в изчислителната техника, ра-
диолсктриниката и промишлеиага електроника.
Диодите отговарят на БД С 12531 74.
б) Указания за [ексилоа т аиията
Диодите 2Д5605~~2Д5507 и 2Д56123-2Д5614 могат да рабо-
тят в температурен режим от - 25СС до +100°С, отноеителна
влажност На въздуха 60 + 15°/о и атмосферно Калягине 963-1®
kN/m1 2 3 4.
Масата на диодите е :0,2 g.
я) Максимално допустимы! параметры при tamb - 25^24' "
| Шрпмггьр
1 Постоянно обратимо максим ал ио
напряжение
2 ‘ Обратно максимално наирежение
1 ири смнусиодален сигнал с честе-
та 50 Hz
3 | Постоянен максимален гок в пра-
ва погокл
4 Максимално допустим среден из-
। правел ток
Б I Имиулсен гок в права посока
T ипове
Означение гнсия >605 1606 607 1 s I 3
“J “J IQ a cl 25 cm oi 1 Cl. , g Й
V 20 i 40 60 8ОЛО0* 11 О’-
UjRM max V 22,43 : 70 i i i 85 105 IIS
Ампах mA| 45 45 । 50 50 1 50 50
^oinax mA 45 | 45 ! 50 50 ’ 50 50
FM m ax niA’250 2501250 250',250 250
* При I =5рА.
30
г) Електрически нараметри при tamb—25±2°С
1 Иараие'ьр 1 а) ! Я I 1 1 Я -и 1 Режим на 1 измерване 2Д5605 Тинове
О Г-- CN co
S S 'CO S 1 co
1 max max|max!max|max|max
11 Постоинно наирежение в V A.= 10mAi 1 1 1 111 1
права посока , 1 (/ —20 V 100 1
г 1 Постоянен обратен гок 'r 1 нА £/r=40V 1 В^-^бОУ UK. =70V 100 100 200'2001200
N 1 4 . Днолен Kanaimiei Време за обратно вьз- с pF UR =-0 / ШНх Ip 1 Om A 4 ’ 1 I 4 4 1 4 4 i
' 5 ' станопяване । Имиулсно наирежение в1 t rr nS Ur 6 V trr 0,1 Ir Яг 100 2 , Ip = IOOiiiA 5~”' 5 | 5 5 I 5 5 1
права посока U RM | V 7^=300 z-S . 1,511,511,5 1,5)1.5 1.5 T_._L 1
д) Маркировката се извьршва в два хоризонтални ’реда.
На първия хоризонтален ред се маркира съкратеното означе-
ние на типа на диода съгласно таблицата, а върху втория
хоризонтален ред — тримесечието на производството и последна-
га цифра от годината на производството.
Означение* на диода Ськратено означение
2Д5 605 55
2Д5 606 ; 56
2Д5 607 I 57
2Д5 612 I 52
2Д5 613 [ 53
2Д5 614 54
31
1.2S,"ЧУЖДИ ЕтВкЛВНТИ НА полупроводниковите диоди
32
1.3. СЕЛЕНОВИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
Селеновите токоизправители се използуват за преобразуване
на променлив електрически ток в постоянен. Независимо от все
по-широкото използуване на силициеви и германиеви диоди селе-
Запираща
посоха
Пропускаема
посоха
1-Горенел ее трос
2-Запиращ слой
З-Селенов слой
4- нежданен слой
5-Долен електрод
'Фиг. 1.13
ловите токоизправители не са загубили своето значение. Това се
дължи на предимствата. конто притежават:
1) просто устройство и добра механическа устойчивост;
2) голяма експлоатационна надеждност;
3) възможност да се свързват паралелно и последователно
голям брой клетки;
4) сравпително доОър коефициент на полезно действие;
5) способност да се възсгановяват след електрически пробив;
6) изтържат значителни претоварвания по ток;
7) дълъг експлоатационен срок и ниска цена.
Основен елемент на токоизправителите е селеновата токоиз-
правителна клетка. Устройство™ й е показано на фиг. 1-13.
131. СЕЛЕНОВИ МАЛОГАБАРИТНО ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
Селеновите малогабаритки токоизправители са предназначена
да изправят променливия електрически ток в различии електрон-
ни апаратури. Избирането им става, като се спазват следните
условия:
3 С правом на серия, ч. 3
33
1. Номиналното променливо напрежение на токоизправителния
стълб да бъде равно или по-голямо от вторичното напрежение
на трансформатора.
2. Номиналният постоянен ток да бъде равен или по-голям от
тока, необходим за захранване на консуматора.
3 Ако токоизправителните стълбове ще работят при околна
температура, по-висока от 35°С, или в цикличен режим с прекъс-
ване, трябва да се вземат пред вид указанията по тези въпроси.
Фиг. 1.15
Фиг. 1.14
Фиг. 1.16
4. От посочените таблици се избира типът .на необходимия
токоизправителен елемент. като се съобразява това със схемата.
на свързване и необходимия постоянен ток, подбран от сыцата
таблица за дадена трупа и размер клетка.
Габаритните размери са показани на фиг. 1-14 (форма А),
фиг. 1-15 (форма В) и фиг. 1-16 (форма С), като стойностите са
съответно:
Форма Размери
а 1 * С d е 1 f й |
Аг 7 5,5 5,5 5 5 0,8 8
А, 9 5,9 5,5 7,5 5 0,8 8
Br 13,5 5 14 7,5 5 0,8 9
В, 12 5 12,5 7,5 5 0,8 10
В» 12 5 Г>,5 7.5 5 0,8 Ю
Ci 10 7 11 —. — 3,2
с., 10 7 11 — — 3 2 - 1
Изводите на токоизправители форма А и В са предназначени.
за печатен монтаж, а тези на форма С — за обемен монтаж.
34
а) Електрически иараметри при стайна температура
Тип Услов- но обоз- нач. Схема на в ключване и об) 7 ) ним efj / ном (mA) С шах (PH Форм а i
с кап . ювар с акщв, товар
Е12.5СЗ 13 едиоиътна 12,5 25 3 300 Al
Е25СЗ 23 25 50 3 150 Ai
E37.5C3 33 37,5 75 3 100 Ai
Е50СЗ 43 50 100 3 75 Ai
Е62.5СЗ 53 п 62,5 125 50 Ai
Е75СЗ 63 Я 75 150 3 41 Ai
Е125СЗ 103 • 125 250 3 30 Av
Е12.5С5 15 я 12,5 25 5 — Ai
Е25С5 25 я •25 50 5 — Ai
Е37.5С5 35 п 37,5 75 5 —. Ai
Е50С5 45 я 50 100 5 — Ai
Е62.5С5 55 Я 62,5 125 5 — Ai
Е75С5 65 я 75 150 5 — Ai
Е125С5 105 я 125 250 э — A.,
Е15С100 — » 15 30 100 — B,
ЕЗОС 80 — 30 60 80 — B-,
М20С20 мост оьа 20 20 20 — Ci
М25С20 — п 25 25 20 — Ci
M30C20 — я 30 30 20 — Cl
М20С50 — я 20 20 50
; М25С5О — » 25 25 50 — b-j
М30С50 — 30 30 50 Вз
Гокоизправителите могат да издържат краткотрайни (до 3
микути) иретоварвапия по ток, достигащи 1096 от номиналното
променливо напрежение, а еъщо така и краткотрайни циклични
претоварвания по ток, както следва:
Допустимо иреговарване ио ток в •„ спрями номиналното правотоково натоварване 600 250 200 175 150 135
Продьлжшелносг на иреговарване, s 3 12 30 45 75 120
Продължшелност на пресчоя в нерабочий сьсгояпие, s 297 288 270 255 225 180
б) Климатичии изисквания
'Гокоизправителите са предназначени за работа в температур-
вин интервал от - 20 до +70° С и не се нуждаят от охлажда-
щи радиатори. Номиналното токово натоварване се отпася за
35
температуры до +40° С. При експлоатация при по-високи темпе-
ратуря селеновите токоизправители трябва да работят в облек-
чен режим по ток, съответно:
Околна гем вера гура °C 40 45 50 55 60 65 70
Натоварване на ток. от /11ом 100 85 70 57 43 30 10
в) Схема на съставяне на типово означение на селеновите
малогабаритки токоизправители
Схема на включвапе
(Е — еднопътно, М — мостово
Номинално променливо на-
прежение при капапитивен
товар К-р
Буквата означава капапити-
вен товар
Номинален изнравен ток ,шА
Пример: Е 50 С5 — селенов малогабаритен токоизправител за
еднопътно изправяне при 50 V променливо напрежение и 5 mA
изправен ток.
1.3.2. СЕЛЕНОВИ СТАБИЛИЗАТОР,!
Селеновите стабилизаторы са предназначен!! да стабилизират
ниски напрежения в различны електронни схеми, предимно ста-
билизирани. Селеновите стабилизаторы отговарят на ОН 04
56785—72.
Габаритиите им размеры са дадеви на фиг 1-14 и 1-16. Изво-
дите на стабилизаторите Ст 1 (форма AJ са предназначены за
печатен монтаж, а тези на Ст 10 (форма С2)—-за обемен монтаж.
36
а) Електрически параметри
Гии Условно обозиач. Работен ТОЧКОЙ интервал» mA Изменение на Z при 20° С, V Максимално IO4KCFO на- тонарване, mA Форма
0,7СТ 1 1/1 0,54-1 0,6 4-0,7 5 At
1.4СТ1 2/1 0,54-1 1,2 4-1,4 5 Ai
2,1CTJ 3/1 0,54-1 1,8 4-2,1 5
2.8СТ1 4/1 5/1 0,54-1 2,4 4-2,8 5 Ар
3.5СТ1 0,54-1 3,0 4-3,5 5 At
4 2CTJ 6/1 0,54-1 3,6 4-4,2 Аг
0.7СТ10 1/10 1 4-10 0,454-0,7 20 С,
1.4СТ10 2/10 I 4-10 0,904-1,4 20 с2
2.1СТ10 3,10 4/10 1 4-10 1,354-2,1 20 с2
2.8СТ10 1 4-10 1.804-2,8 20 с2
3 5CTI0 5/10 1 4-10 2,254-3.5 20
L при 20 5"С-
б) Климатични изисквания
Стабилизаторите са работоспособна в температурния интервал
от —20 до +65° С. В този температурен интервал стабилизира-
ното напрежение не трябва да се отличава с повече от 25 %
спрямо това при 20° С.
в) Схема на съставяне на типово означение на селеновите
стабилизатора
СТ
Максимална стойност ка
стабилизирано напрежение, V
Стабилизатор
Максимален работен токов
интервал, mA
В тази схема се допуска и условно означение.
Пример: 2,1 Ст1—стабилизатор селенов с максимално стаби-
лизирано напрежение 2,1 V и максимален ток 1 mA.
37
1.3.3. СЕЛЕНОВИ ПАКЕТНИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
Селеновите пакетни токоизправители са предназиачени за из-
правяме на променливия електрически ток в различии електронни
г
Фиг. 1.17
аларатури.
Габаритните размери са дадени
на фиг. 1-17, като съответните стой-
кости са:
! 1оминалното токово натоварване
на тезя типове токоизправители се
отпаси за температуря до 40°С. При
експлоатиране при по-високи темпе-
ратуря сьщите трябва да работят в
облекчен режим, същият даден за
селеновите малогабаритен токоиз-
правители. Достигането на номинал-
Размери. инн
Фирма - —
а ь е | а Г
П1 46 38 40 9 10
п2 46 38 40 8 10
П3 55 46 37 ’0 10
П4 60 50 40 10 10
п5 69 61 44 8 1 10
а) Електрически нараметри при стайна температура
Поминалии Дании
Тип "ек <v> U <v) С (.«!) 1<>В С <т.А) Схема на включване Форм
Е250С75 250 285 ±15 32 75 еднопътна п,
Е300С75 300 355 +20 32 75 П,
Е250С200 250 295 +15 200 200 П-,
Е250С250 250 295 -< 15 200 250 п,->
М250С80 250 290 ± 15 50 80 мостова И,;
М250С120 250 290 ± 15 50 120 п4
М300С120 300 350 ±45 50 120 П.,
М35С350 35 39 ±3 500 350 п.,
M20CJ000 20 19,8 11 2000 1000 п.
М2 5С1000 25 26,5 ±1,5 2000 1000 пЗ
мзосюоо 30 32 ±2 2000 1000 П2
М20С1600 20 19.8 И 5000 1800 П2
М2 5С1800 25 26,5 ±1,5 5000 1800 гь
М30С1800 30 32 ±2 5000 1800 Па
38
ното токово наговарване може да се постигне само при усло-
вие, че токоизправителите бъдат монтирани върху подходящ»
метално шаси или охлаждаща плоча, така че максималпата тем-
пература на най-горещата им точка да не надвишава 70° С.
б) Схема на сьставяне на типово означение на селеновите
пакетни токоизправители
С
Схема на включване
(Е— еднопътно, М мостово)
I
I (омни ално променливо на-
преже пие 1А,н -
Буква га означава канацити-
вен товар
Номинален изправен ток, гпА
Пример: М250С80 —селенов иакетен токоизправител в мос-
тово свързване за номинално променливо напрежение 250 V и
номинален изправен ток 80 mA.
1.3.4. СЕЛЕНОВИ ВИСОКОВОЛТОВИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
ТИП ЕА. В-13
Селеновите високоволтови токоизправители тип ЕА/В-10 са
предназиачени за получаване на високи иапрежения в електрон-
ните апарагури и отговарят на БДС 5353-68.
Габаритните размери са показани на фиг. 1-18.
Фиг. 1.18
39
а) Електрически иараметри при стайна температура
Тип 1 Veff.V I "оУ 1о mA
Е100/40-10 100 1 40 10 28
Е125/50-Ю 125 50 10 28,5
Е150/60-10 150 60 10 29,5
Е200/80-10 200 80 10 30,5
Е250/100-10 250 100 10 31
Е275/110-10 275 110 10 31.5
Е300/120-10 300 120 10 32
Е325/130-10 325 130 10 32.5
Е350/140-Ю 350 140 10 33
Е375,150-10 375 150 10 33,5
Е400/160-Ю 4 00 160 10 34
Е450/180-10 450 180 10 35
Е500/200-10 500 200 10 36
Е600/240-10 600 210 10 38,5
Е800/320-10 8()0 320 10 41
Е1000/400-10 1000 400 10 46
Е1125'450-10 1125 150 10 49
Е1250/500-10 1250 500 Ю 52
Е1500/600-10 1500 600 10 55
Е2000/800-10 2000 800 10 68
Е2500/1000-10 2500 1000 76
Е3000/1200-Ю 3000 1200 10 90
Е4000' 1600-10 4000 1600 10 110
Е5000/2000-10 5000 2000 10 130
б) Схема за съставяне на типово обозначение населеновите
високоволтови токоизправители ЕА/В-10
Схема на включване
(Е — еднопътио)
Номинално променливо
напрежение Vert
Номинално постоянно
напрежение, V
Номинален изправен ток, гаА
Пример: Е200/80-10 — селенов високоволтов токоизправител
тип ЕА/В— за еднопътно изправяне, за номинално променливо
напрежение 200 V, номинално постоянно напрежение 80 V и 10 mA
изправен ток.
40
1.3.5. СЕЛЕНОВ!! ВИСОКОВОЛТОВИ ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ ТИП TV
Селеновите високоволтови токоизправители тип TV са пред-
назначена предимно за изправяне редовата развивка в телевизион-
вите приемники. Корпусът на тези токоизправители се изработва
от термоустойчив керамичен материал с високи изолационни ка-
чества, който осигурява безопасна работа на токоизправителя.
Токоизправителите TV6,5, TV7,5 и TV11 се изработват с изводи,
a TV15 и TV18 без изводи.
а) Електрически иараметри
Потный ели TV t>,5 1 TV и TV 15 TV 18
Номинални работни данин 1. Ua. kV 6,5 7.5 и 15 18
2. Импулено напрежение (стойност от нръх до 7,8 9 13,2 18,5 21,6
връх). kV 3 /О,А 0,20» 0.200 0,200 0,200 0,200
4. Околпа температура, С 50 50 50 so 50
Номи палии граничим давни 1. <7„, kV 7,5 8,6 12 16 19
2. Импулено напрежение, kV 8,6 10 14.5 19 23
3. /о ,гпА 0,500 0,500 0,500 0.500 0,500
4. Околна температура, °C 55 55 55 55 55
5. Сто», пЬ 3 3 3 3 3
Максим, граничим Дании 1. (7o,kV 8,5 9,7 136 18 21
2. Импулено напрежение. 9.5 10.8 16.1 20 24
kV
Дължина без изводи —
L, mm 54 60 80 102 116
0 на контактувашпте 7.84-0,3 7,8+0.3 7,8 + 0,3 , 7,8 + 0,3 7,8 + 0,3
капси, mm
Дължина с изводи L, mm 130 138 158 — —
0 на извода, min 0,8 0,8 0,8 — —
Данните за електрическите иараметри се отнасят за импулсите
иа редовата развивка с честота около 16 kHz. Стойностите на
напреженията в графата „Максимални граничил данви* не трябва
да се достигат, а тези на постоянного напрежение и постоянния
41
ток в"яноминални граничим напрежения“ не трябва да се дости-
гат едновременно.
Габаритните размери са дадени на фиг. 1-19.
Фиг. 1.19
б) Схема на съставяне на типово означение на селеновите
ви соковолтеви ток оизпра вители
TV
Тип
Номинално изправен©
напрежение, kV -
Пример: TV 7,5—селенов високоволтов токоизправител тип
TV за номинално изправено напрежение 7,5 kV.
в) Селе свите високоволтови токоизправители имат
следните чужди еквивалентни типове
НРБ TV 6.5 TV 7,5 TV 11 TV 13 TV 18
СССР 5ГЕ200АФС 7Д ЕЗВ0УФ 5ГЕ600АФМ,
ГДР TS 6,5 TS4 TS 11 TS 13,5 TS 18
Siemens TV 6.5 TV 7,5 TV 11 TV 13 s TV 18 S
ITT — TV9 TV 11 TV 13 ТВ 18
Фиг 1.20
1.3.6. СЕЛЕНОБИ ТОКОИЗПРАЕИТЕЛНИ
КАСКАДЫ ТИП ТУК
Селеновите токоизправителни каскади
тип TVK са предназначени за получаване на
крайне анодно напрежение за фокусиращи-
те електроди на кинескопа в телевизионни
приемници с цветно изображение Съставе-
ни са от високоволтови • токоизправите-
ли и високоволтови кондензатори. Габарит-
ниге размери са показани на фиг. .1.-20
42
Селеновите токоизправителни каскади отговарят на ОН —
56739—72.
а) Електрически параметри при стайна температура
Параметри
С 0, k v
С'..х 0,45 kV
С -шА
Uпр к V
1VK=3O
8,6
6,6
1
30
б) Климатични изисквания
Клнмагична трупа 25/055'04:
— ст?д— по БДС 5973 72 минус 25°С,
суха топлина — по БДС 4974-72 — плюс 55°С,
—влажна топлина при постоянен режим по БДС 4975—72—4
денозощия.
в) Схема на съставяне на типово означение на селеновите
токоизправитечни каскади
тук
Tim
Номинално постоя н н о
напрежение на изхода, KV
Пример: TVK 30—селенова токоизнравителна каскада тип TVK
с 30 kV постоянно напрежение на изхода.
г) Селеновата токоизправителна каскада има слединге
чужди еквявалентни тнвове:
ЫРВ СССР 1 Siemens — ГФР ITT
TVK-30 • 1 । УН8,о/2э—1.2 TV К—31 TM-25-6W
43
1.4. ТИРИСТОРИ
Тиристорът е полупроводников прибор, имащ четирислопна
р-—п—р — п структура с три р—п прехода и един управлявавц
електрод. При подаване на сигнал науправляващия електрод прибо-
рът преминава от запушено в отпущено състояние в права
посока. Тиристорът има характеристика с две устойчиви състоя-
ния — пропускащо свойство в права посока и запиращо свойство
в обратна посока.
Крайните области на структурата се явяват силови електроди
(катод и анод), а средните преходи — база.
На фиг. 1-21 е показана четирислойната структура на тиристо-
ра и волтамперната характеристика па триоден тиристор, управля-
ван по ток.
Тиристорът може да се намира в едно от двете устойчиви
състояния. Първото се характеризира с малък ток, протичагц през
структурата и голямо падение на непрежението на иея. Второто
състояние съответствува на малко падение на напрежението вър-
ху структурата и голям ток, протичащ през нея.
Тиристорите могат да се класифицират в зависимост ст тех-
нологията, мощността, честотата и други параметри. Пропзвеж-
данитс тиристори в социалистическите страви се класифицират:
Фиг. 1.21
диодни тиристори, триодни тиристори с малка и средна мощ-
ност, силови, високочестотни, роторни, лавинни, симетрични и др.
Термипите и определенията на основните и справочки парамет-
ри на тиристорите с малка и средна мощност са:
4
8
9
10
11
Термин
Определение
- 2 4
Ток в отпушено състоя- ние Основният юк, конто юогича преэ тиристора, намираш се * отпушено съсюяние 1г
Имнулсен ток в < пи шено състояние Амилш \дната сгоппссг на имиулсиге на основиия ток б отпушено със- тояние при зададени коефициенг на запълвапе и иродължитслиост на им- пулсше ^гм
Среден ток в о тушено състояние Средня i a i юйпос! на чока в стуше- но съсюяние па един пълсп период 1 ТА V
Постоянен юк в отпуще- но състояние 1к:ск>янния1 юк на тиристор 1 в oiiiy- шено състояние 1 ТО
Ток в запушено съсюя- ние Основиия । юк при определено наире- жение на осповиите електроди в запушено състояние Id
Обратен гок Основният юк при зададеио обратно наирежение /А,
Ток на преюварване в от- пущено състояние Постоянен обратен ток на унравляващня електрод Преюиарващ ток oi режима с юк, по- малък от донусгимня, при даденн условия на работа, иродължително- ю проточине на който бн предизви- кало превишаванс на максимално (onvcтимата температура на струк- i урата, но ограничен ио времетака, че да не се получи иревншаваието на тази температура OV f R(j
Постоянен отнушващ ток на унравляващня елек- грод Мипималната сюиност на песгояиння ток на унравляващня електрод, кон- то осигурява нревключванего на ти- ристора от запущено състояние в отпущено при заааден режим във веригата на основннте електроди 'gt
Постоянно наирежение в запущено състояние Основною наирежение върху тирисю- ра, намнращ се в запушено състояние
Върхово работе наире-,
жение в запушено със-
гояние
Най-голямата моментна сгойност на'
наирежениего, конто се появява ме-,,,
жду изводите на тиристора, паыпращ у
се в запушено състояние, като се.
изключат всичкн повтарящи и ненов-!
lapamu преходим напрежднпя
45
1 2 4
12 Повтарящосе върхово нап- режение в запушено състоянне Най-голямата моментна стойкост на напрежението, което се появява ме- жду изводите на тиристора, намиращ се в запушено състоянне, като се включват всички повтарящи се пре- ходни напрежения, но се изключват всички неповтарящи се преходни напрежения UDRM
13 Повтарящо се върхово об- ратно напрежение Най-голямата моментна стойност на обратно напрежение между изводите на тиристора, включваще всички повтарящи се преходни напрежения, по изключващи всички неповтарящи сс преходни напрежения Urrm
14 Напрежение в отпущено състоянне Основного напрежение при определен ток в отпущено състоянне Ur
15 Върхово работно обратно напрежение Най-голямата мигновена стойност на обра!ното напрежение върху изво- дите на тиристора, като ее изключат! всички повтарящи се и непотарящи) се преходни напрежения URWM
16 Напрежение на управля- ващия електрод Напрежението между управляващия електрод и катода 1
17 Критически скорое г на нарастване на папреже- иието в запущено със- тояние Миннмалната ' стопност на скоростта на нарастване на основното капре-1 женке, коего нредизвиква превключ- ване на тиристора от запушено състоянне в отпущено при зададено основно напрежение dUD d? 'crit
18 Импулсна мощност на управляващия електрод Стой ноет та на иьпулената мощност,• разсейвана на управляващия елек-i трод с определен фактор иа форма-; та и продължителност на импулсите P GM
19 Средната мощност на управляващия електрод Стойност ца средната мощност, раз- сейвана на уппавляващия електрод 1 Pg
20 Време на включване по управляващ електрод Интервал от време между точката в началого на отпушващия импулс на управляващия електрод, съответству- ваща на 0,1 от нсговата амплитуда,, и момента, когато основното напре- жение падне до 0,1 от стойността1 на разликата между напреженията в запушено и отпущено състоянне на' тиристор а tgt
21 Време на изключване по управляващ електрод Интервалы от време между точката в, началото на запушващия импулс нЯ| управляващия електрод, съотвегству-j
6
22 Температура на корн уса
23 Температура на околната
1 среда ।
I
ьита*.
Фиг. 1.22
з I <
ващ на 0,1 от амилитудата му, и> t q
момента, когато основният ток се;
намяли до 0,1 отстойността на зада-,
дения ток в отпушено състоянне’
прн зададен режим във веригата на
основните електроди
tc
1.4.1. ТИРИСТОРИ;ИЗПРАВИТ£ЛНИ Т7
а) Предназначение
Силициевите изправителни тирис-
тора са изготвени по дифузионна
технология и са предназначени за ра-
бота в радиотехническата апаратура
в схеми па автоматиката и други
устройства с широко приложение ври
нормални климатични условия.
Тиристорите са оформенп в ме-
тален корпус, фиг. 1-22.
Тиристорите отговарят на ОН
0966211—75.
б) Условия на експлоатания
Тиристорите могат да работят в темпёратурен интервал от
— 60 до +85°С, относителна влажност при ta =40°С не повече
от 98% и налягане от 27 до 300 kN/m2.
I1ри циклични изменения на температурата тиристорите мо-
гат да работят от —60 до 4-100°С.
Масата на тиристора е 18 g.
в) Класификация и обозначение
Тиристорите Т7 в зависимост от и се разделят
на класове: (виж. табл, на стр. 50)
47
г) Гранично допустимы електрически параметри
№ по ред Наименование на параметьра. Режим Означения Диме ней я 1 Стойност на параметъра зг класс веге 0,25/ до 4
I 3 4 1 5
1 Среден ток в отпущено състояние tc до 50" С ^TAV A 7
2 Постоянен юк в оглушено състояние tc до 50" С * ТО A 10
3 Ток за претоварване в отпуше но със- гояние IrAV до 6 А, Тимж до Kluis, tc до 50"' С A 30
4 Импулсен ток в отпущено съсгояние ’им.. до50 <1S- /и.мп до50 Hz / ТЛ1 A 50
5 Критична скоросг на нарасгване на напрсжението в запушено състояние ta ==—60" С до + 85" С dvn\ 1 dt |crit V/pS 5
6 Постоянен обратен ток през уързв- ляващия електрод fna mA 5
7 Минимално напрежение в запушено състояние UL> mtn V 12
8 Максимално допустимо напрежение в права песока на уиравляващия елек- трод О min V 10
9 ' Импулсна мощное i на управляващия. електрод ^oai w 5
10 Средня мощное! на управляваш-я електрод PG w 1,5
11 Максимално допустима температура на корпуса t *cniax °C 85
1 !21 Минималио допусти!ма температура на околнаш среда атак °C минус 60
48
д) Електрически параметри на тиристор триод излранителен при tomb-- (25+10 С)
4 С ираиочна серия, ч. 3
fr—Z1
Vfr—ZI
£—ZI
ve—zi
z—zi
vz—zi
i—zi.
vr—zi
9*0—Zl
9‘0-ZJ.
9<‘O—ZI
V So'o- ZI
to
X
<<
£ E
S
К
49
№ по Клас на тиристора Върхови рабство пап реже- Върхово рабство обратно
ред ние в запушено състояние и напрежение у
DWM, V
1 0.25А 25 не се нормира
2 0,25 25 25
3 0.5А 50 не се нормира
4 0,5 50 50
5 1А 100 не се нормира
6 1 100 100
7 2А 200 не се нормкра
8 2 200 200
9 ЗА 300 не се нор мира
10 3 300 300
11 4А 400 не се нормира
12 4 400 400
За 6 е л е ж к а. Класификацнята се извършва при t , = amb 85° С.
ж) Указания за експлоатация
При измерване е необходимо, а при излолзуване е желателно
монтиране на тиристора на алуминиев (меден) радиатор с площ,
не по-малка от 200 cm2, при дебелина, не по-малка от 4 mm.
Допуска се трупов монтаж на тиристорите върху радиатор, раз-
мерите на конто се определят от условието, не по-малко от
10 ст2 на всеки тиристор, а общата площ трябва да бъде не по-
малка от 300 ст2 при дебелина 5 тт.
Когато е необходимо да се провери годността на тиристора
при измерване на неговите електрически иараметри, е необходимо
да бъде включено съпротивление между катода и управляващия
електрод на стойност /?ш=51 Q+5%.
Измерването на тока в запушено състоянне (Id) и обратния
ток (Усе извършва съгласно БДС 7189—75, т. 3.2.
Измерването иа постоянния отпушващ ток (Iqt) се извършва
съгласно ьДС 7336—75, т. 3.
Измерването на напрежението в отпущено състоянне се из-
вършва съгласно БДС 7145 — 75, т. 3.1.
Измерването на времето за включване по управляващия елек-
трод (tgt) се извършва съгласно ОН 0966211—75, т. 5.2.4.
Измерването на времето на изключване (tq) се извършва съ-
гласно ОН 0966211—75, т. 5.2.5.
з) Чу жди еквиваленти на тиристор Т7
Тип НРБ Тип Стране Тип Страна
Т7 КУ 202 СССР ВТР 7/50 ВТР 10 ПНР
50
1.5. ТРАНЗИСТОРИ
Транзисторът е полупроводников елемент, в конто са създа-
Дени два електронно-дупчести прехода, объриати един срещу
друг Средната облает е обща за двата прехода и се нарича ба-
за (В). Нейната проводимост по характер е противоположна на
проводимостта на другите две области, конто се наричат съот-
ветно емитер (Е) и колектор (С). В зависимост от редуването на
областите различаваме два основни типа бипслярни транзистори:
р-п-р и п-р-п.
В момента броят на видовете транзистори е твърде голям и
непрекъснато расте. Съгцествуват различии технологии за произ-
водството на транзистори. В това голямо разнообразие се очерта-
ват две големи групп:
а) биполярни транзистори;
б) полеви транзистори.
Най-важната особеност на биполярните транзистори е тази, че
при тях има инжекция на токоносители през р-п прехода и ра-
ботният им ток се обуславя одновременно от два вида токоноси-
тели— електрони и дупки.
При полевите транзистори липсва инжекция на токоносители
през прехода и ргботният им ток се обуславя или само от елек-
трони, или само от дупки, поради което се наричат униполярни.
Параметрите и характериетиките на двата вида транзистори
са подробно изложени в Л. 1.
Класификацията на биполярните транзистори е:
а) В зависимост от мощността на разсейване:
— маломощни до 0,3 W,
— средномощни от 0,3 до 3 W,
— мощни над 3 W.
б) В зависимост от граничната чистота;
яискочестотни до 3 MHz,
— средиочестотни от 3 до 30 MHz,
— високочестотни от 30 до 300 MHz,
— свръхЕиеокочестотни над 300 MHz.
в) В зависимост от технологията на производството:
— сплавни,
— конверсионни,
— меза-транзистори,
- епитаксиални,
— планарно-епитаксиални.
Могат да се дадат класификации в зависимост от използува-
ния материал, механизма на движението на токоносителите и т.н.
Кристалът (структурата), получен с готовия транзистор, се
монтира в корпус (пластмасов или метален). Обикновено се
обозначава колекторният извод, а за коефициента на усилване
се поставя върху корпуса цветна точка.
51
Основного предназначение (свойство) на транзистора е Да
усилва слаби електрически сигнали. Най-важнага особеност на
всеки усилвателен елемент е, че мощността му на изхода е по-
голяма от тази на входа. Необходимо е да се знае, че транзис-
торът, който е усилвателен елемент, не произвежда енергия, а
само я трансформира, и то в съответствие с подадения на входа
сигнал. По-голямата мощност, гюлучавана в изходната верига, е
за сметка на токоизточника.
Произвежданите у нас транзистори са германиеви и силицие-
ви с приложение в изчислителната, съобщителната, радиоелек-
тронната и други области на електрониката.
При работа с биполярните транзистори трябва да се спазват
следните указания за експлоатация и монтажа им:
За надеждна работа на транзисторите не се допуска ра-
бота в граничен режим за повече. от 1 параметър едновременно.
Препоръчва се при работа на транзисторите стойностите на па-
раметрите да не надвишават повече от 80% от максималноди-
пустимите.
— Когато се налага прегъване на изводите, това трябва да
става на разстояние ионе 6—8 mtn от корпуса, като се използу-
ват пинцета или плоски клещи.
— При запойването на извода от страна на корпуса да се
държи здраво с пинцета или плоски клещи за топлоотнемане.
•—Максималното разстояние от корпуса до мястото на стой-
ката да не бъде по-малко от 6 mm.
— Запояването на изводите да се извършва за не повече от
s при температура на припоя +270°+10° С.
Основни термини, определения и буквени означения:
Гермин
О прелелсиие
"з
Буквеми
озмачение
4
1 1 Обратен коле кюрин тик
2 Обратен емитерен ток
3 1 Обратен тек колектор емитер
Токьт през прехода колектор—база при
зададено обратно наирежение между / (в0
колектора и базата и при емитерен
ток, равен иа пула
Токът през прехода емитер—база при
зададено обратно напрежёние между' ^во
емитера и базата и при колекторен
ток, равен на нула
Токът във веригага колектор—емитер; j
при зададено обратно напрежение меж-i СД'О
ду изводите на колектора и емитераI
и при базов ток, равен на нула
52
4
4
5
6
7
8
i
9
! 10
11
12
. 13
14
15
I 16
Колекторен ток I
Начален колекторен ток — при включено съиротивление във
। верига га емитер—база
' — при обратно наирежение между еми-|
। тера и базата । 1с £Х
Наирежение на насишане, Напрежението между изводите на ба-'
база—ем ите р
1сец
зистор 1
базовия
Наирежение емитер—база. Наире
тер:
рав<
CEsal
^ЕВ
^Ево
^св
ВО
Наирежение колектор—I
база
зата и емитера на наситен гран-!
зистор при зададени стойиости иа UBEsal
базовия и колекториия ток
Наирежение на ьаснщане, Напрежението между изводите на ко-'
колектор—емитер лектора и емитера на наситен тран-i
при зададени стойиости ва‘£/
। и колекториия ток
Напрежението между изводите на еми-
>а и базата при колекторен ток,
равен на нуля, и определен обратен
емитерен гок
Напрежението между изводите на ко-
лектора и базата при емитерен ток,
равен на пула
Напрежението между изводите на ко-' у
лектора и емитера С£
— при базов ток, равен на нула ^СЕО
— при включване сьирогивлеиие,
между базата и емитера
— при обратно напрежение между1
изводите на базата и емитера
Постоянна или средна мощност,
сейвана от колектора
Максима.тният колекторен ток
Наирежение колектор—
емитер
^СЕЦ
У СЕХ
раз-'
' Рс
‘Стах
.....„..... емн-.^^шах
при определен емите- ^ев Отах
Постоянна или средна1
мощност на колектора
। Максимален колекторен
I ток ।
'"Максимално наирежение,
емитер—база
Напрежението между изводите на
тера и базата iж
рен ток, равен [ла нула
Мт кс’малко наирежение
i колектор—емитер
Максимално напрежение
колектор - емитер
[Напрежение между изводите на ко-
лектора и базата при определен ко-
лек торен ток и при емитерен ток,
равен на нули
Напрежението между изводи) е на ко-
лектора п емитера при определен
колекторен ток и при:
—£базов ток, равен на нула
— при включено съпротивление меж-
ду базата и емитера
СВшах
U С ВОтах
^CEtnax
СЕ Отах
U СЕ А’тах
— при късо съединение във верига-
та база—емитер
Пробивното напрежение на емитер-
UcEXmax\
11рибнвно нанреже вне
емитер—база
ния преход, измерено между изво-i (J д £ВО ,
дите на емитера и базата при ко-| j
лекторен тик, равен на чу ла, iy
определен обраген емитерен ток
17
18
1 9
20
21
22
23
24
Пробивно напрежение
колектор—база
' Пробивно напрежение
колектор—-емитер
Напрежение на привиден
пробив
Коефицпент на шума
I
।
I
। Преходна (|ранзитна)
i честота I
Общо топлинно съпро-
тивление на транзис-
тора
Вътрешпо топлинно съ-,
противление на тран-
зистора
Съпротивление на базата
Пробив ното напрежение на колектор-1
ния прсход, измерено между изво-
дите на колектора и базата при
емитерен ток,ч| равен на пула, и
определен обратен колекторен ток вт?,сво
Пробивною напрежение, измерено
между изводите на колекторз и еми-
тера при определен колекторен
ток и
— при базов ток, равен на нуля U\BR\CEO
—при включено съпротивление между
базата и емитера | |ВЯ|CER
— при късо съединение във ееригата
база—емитер U brces
—при определено обратно напреже- ,,
иие между изводите на базата и ^\BR ВЕХ
емитера
Онази стойност на напрежението ко-
лектор—емитер (UCE'i, след конто 6Л,>
напрежението емитер—база (t/fyj)
започва да нараства пропорционал-
но на напрежението колектор—база
(Усв)
Отношението на пьлната мощност на
шумовете на изхода на транзисто-
ра към тазн ней на част, конто е
предизвикана от тсплинния шум
на съпротивлението на източника
на сигнала, Това отношение показ-
• ва колко пътя мощността на шумо-
вете на изхода на реален транзис-
тор е по-голяма от мощността на
шумовете на изхода на също такъв
идеален нешумящ транзистор
Честота. при конто коефициентът на f r
усилване по ток й става равеН|
иа единица
Отношението на разликата меж-,
ду температурите на р—н-ирехода; Rfkja
и околната среда към мощността,'
разсейвана от транзисюра в уста-!
новен режим
Отношението на разликата между:
темнерагурата на р—л-прехода и| Rthjc
корпуса на транзистора към мощ-!
ността, разсейвана от транзистора
в уста новен режим
Обемното съпротивление на материя- г ь.ь
ла на базата (съпротивлението меж-
ду извода на базата и прехода
база—емитер)
54
25
26
27
28
29
30
31
Диференциален коефи-
циент на усилване по
ток
Статичен коефицпент на
усилване по ток в схе-
ма с обш емитер
Време на включване ,
Време на изключване
Пьяно ВХОДНО CbllpOTtlB-j
ле ни а
Пълна изходна
ПрОВОДИ-i
мост
Температура на прехода
Отношението на изменение™ на из-
ходния ток към измененного на
входния ток в режим на късо съе-
динение на изходната верига по
променлив ток:
__в схема с общ емитер
__в схема с обща база
Отношението на постоянная колекто-
реп ток към постоянния базов тою
при определено колекторно напре-
жение
Интервалы от време, кой,о е сума
от времето за задържане и времето
за нарастване
Интервалы от време, който е сума
от времето за разсейваие и времето
за спадане
Отношението на изменение™ на на-
прежението на входа към нредиз-
викалого го изменение на входния
ток при късо съединение на изхо-
да по променлив ток
— в схема с общ емитер
Отношението на пзменението на из-
ходния ток към предизвикалото го
изменение на изходното напреже-
нне в режим на празен ход на
входната верига но променлив ток
— в схема с общ емигер
hilE
Ьоп
lofJ
1.5.1. НИСКОЧЕСТОТНИ МАЛОМОЩНИ ГЕРМАНИЕВИ ТРАНЗИСТОРИ
ГТ1 321; ГТ1 322; ГТ1 323; ГТ1 351; ГТ1 352 И ГТ1 353
(SF.T 3214-323; SF.T 351-353)
а) Предназначение
Нискочесто гните маломощни германиеви транзистори ГТ1 321»
ГТ1 322, ГТ1 323, ГТ1 351, ГТ1 352 и ГГ1 353 са р-п-р- тип и
са оформени в металостъклен корпус ТО-19, фиг. 1-23.
55
Транзисторите ГТ1 321, ГТ1 322 и ГТ1 323 са предназначени
за усилване на нискочестотни сигнали с голяма амплитуда в из-
ходните двутактни стъпала клас В (изходна мощност около
500 mW).
Транзисторите ГТ1 351, ГТ1 352 и ГТ1 353 са предназначени
за усилване на нискочестотни сигнали с неголяма амплитуда в
маломощните и буферните стъпала.
Транзисторите отговарят на БДС 1096173. Производством
им у нас е спряно. Произвеждат се от Баниса—СРР,
б) Условия на екснлоатация
Транзисторите ГТ1 321 4- ГТ 1 353 могат да работят в гемпе-
ратурен диапазон от —55 до +70эС при относителна влажност
на въздуха 60+15 % и атмосферно налягане 96 + 10 kN/rn2
Масата на транзистора с <8g.
в) Максималнодопустими параметри при /йт6=»25±2°С
Стойкости за тип
НаименоБание Означение транзистори
1 ГП321 ГП 322 ГТ1323 ГТ1351 ГТ1332 ГТ1353
1. Максимам недопустимо напрежение
колектор—база, V 2. Максималнодопустимо напрежение1 ^СВтах 32 32
емитер—база, V 3. Максималнодопустимо напрежение1 Вшах 20 20
колектор — емитер, V 4. Максималнодопустим колекторен 20 20s
ТОК, 5. Максималнодопустими колекторна IС шах 250 150
мощност, /++.« 200 200
6. Общо топлинно «противление, СС < Rtk 0,3 0,3
* При
56
г) Електрически параметри при /am*—25±20C
g . КЗ О из О ( I о
g •- Ю —'Ю I I I UJ
•>7
1 mA
58
л) Маркировка
Тин на 1раязистора Статичен и дифере нциалсй коефишаемг на усиление по юк или Цзетен код
ГТ1 321 20 до 33 Червей
ГТ1 351 27 до 44 Оранжев
ГТ1 322 40 до 55 Жълт
ГТ1 352 45 до 66 Зелен
ГЛ 323 60 до 83 Син
ГТ1 353 67 до НО Виолетов
90 до 150 Бил
ПТ 353 135 до 250 Бял, бил
1.5.2. СРЕДНОЧеСТОТНИ МАЛОМОЩНИ ГЕРМАНИЕВИ
ТРАНЗИСТОРИ ГТ2 ЗСв; ГТ2 307 И Г 12 308
(SF.T 3064-308)
а) Предназначение
Транзисторите ГТ2 306, ГТ2 307 и ГТ2 308 са р-п-р тип и
са оформенп в металостъкяен корпус ТО-19, фиг. 1-23.
Транзисторите ГТ2 306 и ГТ2 307 са предназиачени за усил-
ване на средночестотни сигнали с неголяма амплитуда в междин-
но-честотните стъпала на приемка и усилвателна апаратура. а
ГТ2 308 — за усилване на високочестотни сигнали с малка ампли-
туда в хетеродинните смесители на приемка и усилвателна апа-
ратура.
Транзисторите отговзрят на БДС 11086 - 73.
б) Условия на ексилоатация
Транзисторите ГТ2 3064-ГТ2 308 могат да работят в темпе-
ратурен диапазон от —55 до -|-70сС при относителна влажност
на въздуха 60+15% и атмосферно налягане 96+10 kN/m3
Масата на транзисторите е .8g.
59
в) Максима-чнодопустими параметры при 4»(г>=25±2 €
Стойкости за тип
Нзизс енова кие 1 Означение i 1 ГТ2 303 транзистори ГТ2 307 1Т2 :«>
1. Максималнодону. тимо напрежение колектор-база, V СВтах. 18 18 1.S
2. Максималнодопусгиме напрежение емитер—база, V EBir.ux 12 12 12
3. Максималнодоиусти.мо напрежение колектор- емитер. V ^С/йпах 1 7* !2‘- 12*
4. Максималиодопустим колекюрен тсж, mA I Стах 100 100 100
5. Мвксималнодоиусгима колекторна мощност, mW р , С шах 150 150 . 150
5. Обшо топлинно «.противление (пре- ход— околна среда;, “С/ mW Rihja .л ол I 0.4
'/?В£- = 10112 г) Електрически параметр» ^атЪ -25 ±2-С
Параметър Режим на измерване Димен- сия ГТ2 3i)6 Г'Г2 M’ . 1 Шгг^ПШГ, ГТ2 308
min max
min max
^сво ^св -18 V; 4 = 0 pA ,0 10 10
^ЕВО ^ЕВ = = -12V; 4 = 0 PA 10 10 10
1 0 pt 1 1 V 24 24 24
6V; 4=1 /—100 kHz mA 15 70 251120 1 40,130
f, * г --6 V ; 1г -= 1 /=_2 MHz mA ; MHz 1,5 4
Ьс 0С£ --6V; 4=1 /- 2MHz mA; pF 12 II 11
Го‘Ь --6V; 4=1 f-=\ MHz fiiA j 60 150 60 150 70 150
^СВ* -6 V : 4 « 0; 7=1 MHz pF H II 11
BjftCER} 4 = 0,2 mA ; fB — 0 = 10 kSl v 1 15. 15 ^5,
60
д) Маркировка
ГТ2 306
ГТ2 307
ГТ2 308
Цве.ен код
оранжев жьлг
404-70
1.54-4
44-7
7
зелен
11004-180 ।
7
ВИОЛс юв>
1ЛЛ ВИСОКОЧЕСТОТНИ МАЛОМОЩНИ 1ЕРМ4НИЕВИ
ТРАНЗИСТОРИ SF.T 317, 319, 320;
Т 316, 354, 357, 358
а) Предназначение
Внеокочегготпите маломощни германиеви транзистори са
р-п-р тип и са офор.мени в металостъклен корпус Т01, фиг. 1-24.
Транзисторът SF.T317 е предназначен за работа в осцила-
торво-смесигелии сгъиала за честота до 18 MHz.
Транзисторът SF.T319 е предназначен за усилване на сигналя
чес го га от 455 до 480 kHz. При съпротивление на товара от
10 до 20 кй гой давг! повшнено усилване без иеутрализация.
Транзисторът SF. Т320 е предназначен за използуваве в осци-
латорни — смесителям стъпала за дълги, средни и разлета вълни.
Транзисторът Т316 е предназначен за работа в междинно-
честопщ усилвателни стъпала (/,« 10,7 MHz, 455 kHz) в радио-
приемипци за АМ/ЧМ модулацня. Mora г да се. използуват също
като . месится за дълги, средин и къси вълни.
Транзисторе! Т354 е предназначен за работа в осцилаторни —
смссителни стъпала за къси вълни в чес го гния обхват до
30 MHz.
61
CD
nd
б) Максималнодопустими параметр» при tamh=2^+2°C
Параметр» Тип на транзистора
1 Наименование Означе- | Димен SP . Т 317 SF . Т 319 SF Т 320 Т 31G Т 351 Т 357 Т 358
ние j сия
1 .—•— 1. Наирежение ' колектор—база UCB 1 1 V 20 20 20 20 20 20 20
2. Наирежение 1 емитер—база ! 1) ЕВ V 0.5 0,5 0,5 0.5 0,5 0,5 0.5
3. Колекторен ток /с mA 10 10 10 10 10 10 10
4 РазсеОвана
колекторна МОЩНОСТ Рс mW 150 150 150 120 120 120 120
я. Температура
на охране- ние . тstR °C -5S++85 -55++85 “554” “}“8о -55++85 -55++ 85 -55++85 ! -51++85
в) Електрически параметри при <emt==25±2°C
Парапет ьр [‘ежим на измерение w “j SF . T 317 SH . Т 319 SF . T 35.-0 T 316 T 351 T №7 T 358
1 1 min max i и max tnhi max min max rnln max mill max min max
!СВО УСЙ=15 V 7f = 0 pA 15 15 15 15 15 15 JL
1ево П£Я=0,5 V 1с pA 50 50 , 50 15 1.5 15 15
'-'pt Л T V 20 20 20 20 20 20 20
Гс = 1 mA ; f= 1 kHz 35 200 20 ,350 35 -00 40 1 350 40 350 60 350 60 350
fr /f. = 1 mA ; (УС£= 6 V MHz 25 15 20 50 60 7' 85
rb’b ^b'C Ic = 1 mA ; kC£= 6 V PS 40 L 10 32 32 30 30
Счзе UCE= 6 V Ic = 1 mA; /==0,5 MHz PF 5 5 5 5 5 5 5
f^2'le Ic = 1 mA UCE—V V Mil 0,5 0,2 0,5 0,2 0,2 0,2 0,2
(Ег1в) Ic = 1 mA ; UrF.=6 V /=50 MHz mA/V 15 10 1 — 20 20 15 17
Транзисторы Т357 е предназначен за работа в осцилаторни-
смесителни стъпала за ЧМ радиоприемиици (но'Минална работка
честота 100 MHz).
Транзисторы' Т358 е предназначен за работа във високо-
чесготпите усилвателии стъпала на ЧМ радиоприемиици (номи-
нална работна честота 100 MHz).
Произволството па тези прибори е нрекратено у нас.
1.5.4. НИСКОЧЕСТОТНИ СРЕДНОМОЩНИ ГЕРМАНИЕВИ
ТРАНЗИСТОРИ ГТ4 124—125; ГТ4 120—131;
ГТ4 1434-146; ГТ4 350-7-352 (SF.T 124,
125, 130, 131 ; Т1434-146)
а) Предназначение
Средномощните. германиеви транзистори ГТ4 124, ГТ4 125,
ГТ4 130, ГТ4 131, ГТ4 143, ГТ4 144, ГТ4 145, ГТ4 146, ГТ4 350;
ГТ4 351 и ГТ4 352 са р-п-р гни п са оформени в металостъклен
корпус, фиг. 1-25.
Фиг. 1.25
Транзистора те ГТ4 124-? ГТ 4 131 са предназначени за усил"
ване нискочестотни сигнали с голима амплитуда в изходни дву-
тактни стъпала клас В с изходна мощност 1 и 2 W.
Транзисторите ГТ4 143-?ГТ4 146 са предназначени за усил-
ване и превключвапе на нискочестотни сигнали в стъпала клас А
и двутактни стъпала клас В, а ГТ4 144 се използуват и в три-
гери и други електронни устройства.
Транзисторите отговарят на БДС 11087—73.
б) Условия на експлоатация
Средномощните транзистори могат да рабЬтят в температурен
интервал от —55 до -Ь70°С при относигелна влажност на въз-
духа до 98 % при 40°С и атмосферно налягане 2,7.104—2.105 N/йж2
Масата на транзисторите е <2,4 g.
64
5 Спраьочна серия, ч,3.
65
CD CD t/pt V ' 24 1 24 1 1 24 24
Л21 E УСЕ= —IV; /c=250 mA 20 44 40 150 25 44 40 150
fr (7CE=—6V ; /c = 10 mA /=0,5 MHz MHz 0,6 0,8 0,6 0,8
U(BR)CER £BC=lkS2 V 16 16 16 16
Параметър Режим иа и эм ср ване Димен* сия ГТ4 143 ГТ4 144 ГТ4 14.5 ГТ4 146
пип max tn in max min max П1 j n max
^CBO 45V ; 1Е =0 |i А 20 20 20 20
1EBO {/£B = -25V; /с=0 нА 20 20 20 20
u„, pt V 45 45 45 45 1
ll21E иСЕ--~IV ; /с =250 mA — 20 44 40 80 20 44 40 80
fr yC£.= -6V ; /с=10тА у—0,5 MHz MHz 0,6 0,8 0,6 0,8
U(BR)CER Явл=1к2; /5=о V _22 22 . 2?_ _ 22
Параметри Режим на измерване Диме нс пя ГТ4 350 IT4 351 ГТ4 352
1 min ! max min | max min max
Icbo C/cs= —10V ; IE =0 H A 1 10 10 10
!ebo Ueb=- 10V ; /c =0 и A 10 10 10
»Pt V 32 32 1 32
h2\E [/CB=-1V; — /c =600 mA — 50 250 50 250 50 250
I 1 A’C7?=-6V ; /=0,5 MHz /p =10 mA MHz 1 1 1
U(BR\ CER , $be~ Ю k^- j /c =6,4 mA V | 16 16 16
U(BR)EBO 4=0,2 mA V 20 20 20
V (BR) CBO Ic =0 ,2 mA V 32 32 32
UCE sat lc = 1000 mA ; IB = 100 mA V 0,6 0,6 । 0,6
д) Маркировка
Тип на транзистора /ад Цветен код
ГТ4 124 2о до 33 Червей
ГТ4 130 27 до 44 Оранжев
ГТ4 125 40 до 55 Жълт
ГТ4 13! 45 до 66 Зелен
54 до 83 Син
67 до 110 Виолетов
90 до 150 Бял
ГТ4 143 20 до 38 Червен
ГТ 1 145 27 до 44 Оранжев
ГТ4 144 40 до 55 Жълт
ГТ4 146 45 до 66 Зелен
54 до 80 Син
50 до 83 Червен
ГТ4 350 67 до НО Жълт
ГТ4 351 90 до 165 Зелен
ГТ4 352 135 до 250 1 1 Бял
1.5 5 НИСКОЧЕСТОТНИ МОЩНИ ГЕРМАНИЕВИ ТРАНЗИСТОР?! ГГ7
2124-214; ГТ7 2384-240; ГГ7 250; ГГ7 3914-301; ГГ7 3124-314 И ГТ7
325 (SF.T 2124-214; T25I), Т2384-240)
а/ Предназначе ние
Мощните нискочестотни германиеви транзисторы ГТ7 212, 213,
214, 250, 238, 239, 240 и ГТ7*ЗО1, 302, 303, 304, 312, 313, 314,
325 са р—п—р тин и са оформени в корпус ТО-3, фиг. 1.26.
Основното предназначение на тези транзиСтори е за крайни
мощни нискочестотни усилвателни стъпала в радиоприемиици, те-
левизионни приемници и друга апаратура и като ключови елементи
в промишлената автоматика. Изходната мощност в клас А дости-
га 4 W.
Транзисторите отговарят на БДС 11085 73.
68
б) Условия
на експлоатация
Мощните германиеви
транзистора могат да ра-
ботят в температурен диа-
пазон—55 до +70°С при
отиосителна влажност на
въздуха до 98% при 40°С
и атмосферно налягане 86
до 106kN/m2.
Масата на транзистори-
те е 21 g.
в) Максимално допустнми параметри при za„.fc=25+2°C
Параметри Наименование Означение * 1 ГТ7 212 ГТ7 301 Тип на транзистора 1г 17 325 1
ГГ7 213 ГТ7 214 ГТ7 2-38 ГТ7 239 ГТ7 302 ГТ7 303 ГТ7 31 2 ГТ7 31 3 ГТ7 250 ГТ7 240 ГТ7 304 ГТ7 314
1. Максимално допустимо
напрежение колеи-
тор—база, V СВ max -30 -40 -60 -80 -100
2. Максимално допустимо
напрежение емшер—база, V ЕВ max 10 -20 -30 -40 -40
3. Максимално допустимо
напрежение колектор—
емитер при RBE—cr>, V ^СЕ max - 15 30 -40 -60 -70
4. Максимално допустим 3* 3* 3*
колекторсн ток, А шах 3 6** 6s* 6** 10
5. Максимално допустима
колекторна мощност, W С щах 30 40 40 40 40
6. Топлинно съпротпвление 1
(преход-корпус), “C/W 2 1.5 1,5 1.5 1,5
Забеле ж к и:* — за тнпове : ГТ7 213 ; ГТ7 214 ; ГТ7 250 ; ГТ7 301 ;
ГТ7 302 ; ГТ7 301.
— за гилове : ГТ7 238 ; ГТ7 239 ; ГТ7 240 ; ГТ7 312 ;
ГТ7 313 и ГТ7 314
69
г) Електрически параметры при /ОИ!г,=25±2оС
Иараметри Режим на измерване 1 । Дихменси? ГТ7 min|r 212 ГТ7 213 1 ГТ7 214 i min max)
naxminl max
f лсво /р =0 30 V mA L 11
(/ ('В — -4Л у 1 1
- 60 V 1 111
IЕВ О !. 0 -10 V mA 1 1
6".,,,- 20 V L
-30 V 1!
UPi — V 30 40 60
1 -0,5 А; Г3 =0
и CEO V 15 30 40'
^l2lE ' UCE 2 V ; 1с 2 А — 20 159 20 150 20 ’150!
I сво 1 UCB - 2 V; 0 шА 0,1 0,1 o.l
1 f т UCB -14V;/(; 0,5 А MHz io,2 1 .0 2 1 0.2
1 /- lot) kHz
\рг 1 U CEO j J’c =0,5 A ; IB =0 _ ' $ве=^ V V 40 1 1 I30 •60 1 40 80 60 ,80 1 60
Xie । V; Ic -5 A ncf=-2 V; Zc=2 A — 20 80 20 80 | 20 1 80 a> 150
1сво i UCb- 1 V: /f=0 mA 0,1 1 I 0,1 1 1 0,1 o,v 1
It 1 ^CB — 14 V; -0,5 A j f=100_kHz MHz 0,25 J,25. ! 1 0,25 0,2
Параметр!! । Режим на изтлсрване !сво !Е 1’ 4(1 . Димепсня ГТ7 min „58 1 ГТ7 23В minimax ГТ 7 min 240 ГТГ шах mi и1 :;w max
60 V -80 V /с 0 ' 20 V mA mA — 1 1 — — "7 1
!ево ' иси= ~г0 X -40 V Т 1 ! 1
— —
'|ГЪ ] .1’четрп 1 Ре жим на измерване
fCBo Is 0 30 V
Ucb - 40 V -60 V
1 1 lEBO >C - ^CB- -80 V -0 to V 20 V -30 v
! 40 V
Vpt —
U CEO 1c 0 Rr;F-- A ; Zzi 0
Л,, c- 21xC । UcE t'cE^ •2 V; /с 2A - 2 V; Ic =5A
1 f Г 1 ^cb 44 V; Iq - 0.5 A f-100 kHz
Димен- ГТ7 301 Г17 302 I гт7 303i ГП 304
СПЯ
min lmax|min jmax min imax-min maxi
mA i । 1 1
1 ! I if i
। 1
। । । । . i 1 IT 1 1
| mA 1
1
1 1
( V 30 j 40 1 60 1 80
। V 15 ' 20 i 30 50
1 - 120 no 20 '150; 20 1150 — —
— — — 1 — 1 — 20 150j
i 1 MHz -0,2 0,2 Lo.2 1 1 1 °.2 i
70
71
Парамет ри Режим sa измерване Днменсия ГТ7 312 ГТ7 313 ГТ7 314 ГТ7 325
min max min max min max min max
fCBO /р=0 -40 V 1
-60 V исв~ - 80 V in A 1
1
-WO V 1
Ic ° -20 V 1
I ево Ucb- -30 V mA 1
-40 V 1 1
и pt V 40 60 80 100
UcEO /с=6 А; /д =w; ^BE=^ lr:—\Q A; 1B =0; ^BE^W V i 20 30 40 60
h2\E Uce=-2 V ; IC = 5A UCE—~‘^< ZC=6A 20 80 20 80 20 80 80
fr t/CB=-l IV; Ic 0,5 A /-'100 kHz MHz 0,20 iO.25 1 0,25 0,25
д) Маркировка
Тип па транзистора 1 h2lE Цвете н код
ГТ7 250, ГТ7 304, ГТ7 325 ГТ7 212, ГТ7 213, ГТ7 214 | ГТ7 250 ГТ7 238, ГТ7 239 i ГТ7 240’ ГТ7 301, ГТ7 302 ГТ7 303, ГТ7 304, ГТ7 312 ГТ7 313, ГТ7 314, ГТ7 325 15 до 22 20 до 33 27 до 44 36 до 55 45 до 66 54 до 83 Две червени точки Червей Оранжев Жълт Зелен Снн
j ГТ7 212, ГТ7213 ГТ7 214, ГТ7 250 ГТ7 301, ГТ7 302 1T7 303, ГТ7 304 67 до По 90 до 150 1 Виолетов Вял
72
е) Указания за експлоатация
За надеждна работа на транзисторите не се допуска работа
в граничен режим за повече от 1 параметър едновременно.
Запояването на изводите да се извършва за не повече от 3 s
при температура на припоя 270 + 10сС
Германиевите транзистори от горните типове могат да се из-
ползуват с радиатори.
Данни за радиа»орите
Тип радиатори 1 1 № 1 № 2 № 3 Мярка
Термично съпротивление радиатор —- околка среда 3,8 1,8 0,8 °c/w
дължина 100 121 220 111П1
Размери ширина 50 90 120 mm
дебелина 30 31 41 mm
Тесло । 172 270 800 _ g
Фиг. 1.27
Фиг. 1.28
Препоръки при използуване на радиаторите:
— за да се намали максималното термично съпротивление при
контактуването, за иредпочитане е преди монтиране на транзи-
стора да се нанесе върху радиатора тънък слой компаунд (сили-
коново масло и А12О3) на мястото, където ще легне транзисторът;
73
Фиг. 1.29
фиг. i.30
транзисторше могат да се
монтират върху едната или дру-
гата повърхност на радиатора;
коляното на радиатора поз-
волява монтиране на радиатора
върху хоризонтално шаси ;
- лзолационните шайби позвс-
ляват електрическо изолиране на
радиатора от шасито;
— в случай че е необходимо
да се постигне максимална раз-
сеяна мощност на транзистора с
радиатор, за препоръчване е изо-
лацията на транзистора при кор-
пуса на радиатора да става със
слюдена шайба и изолационви
втулки. За големи мощности този
начин на изоляция не е практичен.
Радиаторите № 1, № 2 и № 3
са показани съответно на фиг.
1.27, 1.28 и 1.29.
Радиаторите № 1 и № 2 не
позволяват монтаж не повече от
един транзистор. Радиатор № 3
позволява монтиране на един, два
и евентуално три транзистора.
74
На фиг. 1,80 са показами експериментално сметите термички
характеристики на радиатор № 1, 2 и 3. О тях сравнително точно
може да се отчете каква мощност може да се получи от радиа-
тора в зависимо-ст от околната температура.
1.5.6. ТРАНЗИСТОРИ СИЛИЦИЕВИ, МАЛОМОЩНИ,
2Т3107, 2Т3108, 2Т31С9
а) Предназначение
Планарно-гпитаксиалните транзистори 2Т3107, 2Т3108, 2Т3109
сагг—р—п тип и са оформенивметалостъкленкорпус С22, фиг. 1.31.
<1‘.-Г. 1.31 -
Транзисторите 2Т3107 са високоволтов тип и са предназначе-
ни преди вснчко за използуване в драйверни ст впала на НЧ усил-
ватели и в никои помощни вериги на телевизионни приемники.
Транзисторите 2Т31С8 са подходящи за ел. схеми с по-писки
напрежения, като драйверни стъпала или НЧ предусилватели, и в
никои помощни вериги на телевизионни приемпици.
Транзисторите 2Т3109 са предназначени преди вснчко за нис-
кошумящи входни стъпала в магнетофони, Hi-Fi усилватели и
друга НЧ апаратура.
Транзисторите 2Т3107+2Т3109 могат да се изпэлзуват и в
ключози схеми.
Транзисторите отговарят на БДС 12186—74.
б) Условия на експлоатация
Транзисторите 2Т3107+2Т3109 могат да работяг в темпера-
турен диапазон от -55 до +125° С, относителяа влажност на
въздуха 60±15% и атмосферно налягане 96 + 10 kN/m2.
Масата на транзисторите е 0,4 g.
75
в) Максимално допустими параметри при /отй-25±2°С
№ по ред Параметър Означе- , ние ] 1 Димепеня — 1 s Типове
Т3107 ] 2Т3108 , 2Т3109
1 Максимално допустимо на- прежение между колектора и базата ^CBinax j V 45 25 25 '
2 Максимално допустимо иа- прежение между колектора и емитера C,Eniax V 45 25 । 25 ’
— — —
3 1 Максимално допустимо на- прежение между емитера и базата 1 V 6 1 5 5 1
4 Максимално допустим ко- лекторен ток ^Сшах mA 100 100 100
5 Максимално допустима ко- лектории мощност р * Стах mW 300 I 300 j I 300
6 Максимално допустима температура на пре- хода ^/щах •с 175 175 i 175
77
76
78
д) Маркировка
Маркировката се извършва съгласно БДС 9840—72 и табли-
цата:
Тип на транзистора h 1\Е Маркировка
2ТЙ107 А 12п до 220 107 А
2Т3107 В 180 до 460 107 В
2T3I08 А 120 до 220 108 А
2Т3108 В 180 до 460 108 В
2Т3108 С 380 до 800 108 С
21'3109 В 180 до 460 109 В
2T3I09 С 380 до 800 109 С
1.5.7. ТРАНЗИСТОРИ СИЛИЦИЕВИ, МАЛОМОЩНИ ТИП 2Т 3167;
2T316J; 2Т 316); 2Т 3137; 2Т 3233; 2Т 3239
а) Предназначение
Планарно-епитаксиалпите транзистори 2Т 3167, 2Т3168,
2Т 3169, 2Т 3237, 2Т 3238 и 2Т 3239 са п-р-п. тип и са
оформили в пластмасов корпус--вариант на ТО 92/С65 (фиг. 1.32).
Фиг. 1.32
Транзисторите 2Т3167 и 2Т 3237 са високоволтов тип и са
предназначени вреди всичко за използуване в драйверни стъпала
на НЧ усилватели и в никои помощни вериги на телевизионните
приемници.
Транзисторите 2Т 3168 и 2Т 3238 са подходящи за ел. схеми
с по-ииски напрежения, като драйверни стъпала или НЧ предусил-
ватели и в никои помощни вериги на телевизионните прием-
ници.
Транзисторите 2Т3169 и 2Т 3239 са предназначени преди
всичко за нискошумнщи входни стъпала в магнетофони, Hi-Fi
усилватели и друга НЧ апаратура.
79
Транзисторите 2Т 3167+2Т 3169 и 2Т 3237+2Т 3239 могат
да се използуват и в ключови схеми.
Транзисторите 2Т 3167+2Т 3169 отговарят на ОН 0965879—
74, а 2Т 32374-2Т 2239- на ОН 0967329—76.
б) Условия за експлоатация
Транзисторите 2Т 3167+2Т 3169 и 2Т 3237 + 2Т 3239 могат
да работят в температурой диапазон —25 до +100° С, относи-
телна влажност на въздуха, 60 + 15 % и атмосферно налягане
96 ±10 kN/m2.
Масата на транзисторите е <<,0,38 g.
80
г) Максимално допустима параметри при tamb =25 + 2
j 2Т3239 " -1, । . . . ..
30 20 100 00S 150 ю сч + LO ю 1
2Т3233 001 300 150 -55++125
О о 1
оо сч ю
)
25
'3237 50 мэ о о о о 50 ~т
f—* •—< СО т—<
LO 1
1
Типове | 2T31G9 LO сч ю сч ю о о 200 оеГ -55++125
СО LQ
2 ю С) 25 Ю [00 g о ю +
LO 1О
СО ю
2Т31 со 001 200 150 +
-55.
Димен- сна > > > mA mW Эо — °C I 1
Означение ХЕШ 33^ ХЕ ЗЭп ЕВ max /С max ?С max 4 Е-
Параметьр Максимално допустимо напрежение между । колектора и базата \ Максимално допустимо напрежение между колектора и емитера Максимално допустимо напрежение между емитера и базата Максимално допустим колекторен ток Максимално допустима колекторна мощност Максимално допустима, температура на пре- хода Температура на охра- нение
6 Справочка серия ч 3
81
д) Електрически параметри при tamb ==25+2°С за 2Т3167 4-3169
№ по- ред Параметър Означение Димен- сия Режим на измер- ване 1
2Т3167 2Т 3168 2T 3169
min 6 max 7 min max j min ( max
1 2 3 4 5 8 9 10 11
1 Обратен колекторен ток 1сво nA УСВО = 45 V УС0О=2° V 45 15 — — । 15 15
2 Пробивно наирежение, колектор— емитер U (В R] СЕО V /г=2тА 25 25 -
3 Пробивно наирежение, емитер—база U(BR) ЕВО V 6 — 5 5 •
4 Наирежение база—емитер UBE v V СЕ V Zc=2 mA 0,55 0,7 0,55 0,7 0,55 — 0,7
5 1 j Наирежение на насищане колектор— ' емитер Uce sat V 1 1 < Е < < о < g Е § с о “4 ю — о II 11 11 II 0,6 0,25 0,6 0,25 1 — 0.25
1 2. 3 4 5 1 s 7 1 8 1 9 i 10 11 1
6 Напрежепие на насищане на база— иЛР | емитер sat v Ic = 100 mA Ib~5 mA Ic = 10 mA Ic =0,5 mA — 1,2 0,83 - '2 0,83 — 0,83
7 — Статичен коефициент на усилване по ток /l21£ — — {7 qb = 5 V A Zc = 10mA В C 30 40 1 1 1 ' 30 40 100 40 100 —
Uсе V A В /с =2 mA C 120 180 220 480 120 180 380 150 220 460 850 180 380 460 850
8 Преходна честота . fr — MHz i/CB=5V /c = 10 mA /=100 MHz 150 - 150 4
9 Коефициент иа шума F dB Z7CB=5V Zc = 200 |x A Ra = 2 k S /= 1 kH z Д/= 200 Hz 10 10
10 Капацитет колектор—база Ссво PF — UrB =10 V /=lMHz — 6 — 6 1 — 6
11 Колектор емитер—база СЕВО 1 1 PF =0,5 V /=lMHz 1 1 12 ! — 12 1 ! . 1 12
« д) Електрически параметри при tamb =25+2сС за 2Т3237-г2Т3239
Парзметър 1. Обратен колекторен ток Означение Димен- Режим на измерваие Типове 2T3237 2Т3238 2Т3239
1сво СИЯ nA (1 II » 8 to О 0 v а II и > •> ы СЛ о о < < min “ 1 45 6 max 15 min 20 5 max .3 min i 20 1 5 max 15
2. Пробивно напрежение колектор — 1 емитер 3. Пробивно напрежение емитер — база U(BR-) CEO V U(BR) ЕВО
4. Напрежение база — емитер be UCE =5V ; 1с =1 mA 1 0,7 0,7 0,7
i 5. Напрежение на насищане колок тор — емитер V СЕ sat V /с=100тА; /в=5тА 7с=10тА; /в=0,5тА 0,6 0,25 0,6 0,25 250 460 850 j 0,25
j 6. Статичен коефициент на усилване h2i Е \ по ток VCB=5V А I /с=10|хА В с и СЕ =5V А /с = 2тА В С 30 ; 40 юо 180 250 460 30 40 100 100 180 380 40 100 180 1 380 460 850
п 1 з 4 1 5 6 7 9
7. Преходна честота MHz Uсе =5 V; /с = Ю mA /= 100 MHz 150 150 150
8. Капаиитет на колекторния преход С тс pF ^са=10 V; /== 1 MHz 4,5 4,5 4,5
j 9. Косфицнет на ш> ма F dB Uсе —; Iс~200р.А /?0=2кй; /=lkHz //=200 Hz 10 10 4
10. Пълно входно съпротивление ,111 е кй /с=2тА; U C£=5V А /=1 kHz В С 1.6 3,2 4,5 8,5 1,6 3,2 6 4,5 8,5 15 3,2 6 1 6,5 15
11. Диференциален коефициент на З'силване на ток ^21 е /с=2тА; 1/се=5У А /=1 kHz В С 125 240 260 500 125 240 450 260 500 900 240 450 500 900
12. Пълна изходна проводимост ll22 е 1 |i S /с=2тА А UCE= 5V В /=lkHz С — 30 60 30 60 ПО — 60 ПО
13. Коефициент на шума F dB 7с = 200 р. А t/CB=5V /=30Hz-H15 kHz /?0=2кЙ j — — — 1 4
е) Маркировка
Маркировката се извършва съгласно БДС 9840—72 и табли-
цата:
Тип на транзистора Л21£ Маркировка
2Т 3167 А 100 до 220 67 А
2Т 3167 В 180 до 460 67 В
2Т 3168 А 100 до 220 68 А
2Т 3168 В 180 до 460 68 В
2Т 3168 С 380 до 850 68 С
2Т 3169 В 180 до 460 69 В
2Т 3169 С 380 до 850 69 С
2Т 3237 А 100 до 250 237 А
2Т 3237 В 180 до 460 237 В
2Т 3238 А 100 до 250 238 А
2Т 3238 В 180 до 460 238 В
2Т 3238 С 380 до 850 238 С
2Т 3239 В 180 до 460 239 В
2Т 3239 С 380 до 850 239 С
1.5.8. ТРАНЗИСТОРИ СИЛИЦИЕВИ, БЪРЗОПРЕВКЛЮЧВАЩИ ТИП
2Т3604+2Т36Э9
а) Предназначение
Силициевите бързопревлючващи транзистори 2Т3604 + 2Т3609
са п-р-п тип и са оформени в корпус С65 (фиг. 1.32).
Транзисторите се използуват за УКВ усилватели в радио-
станциите и в радиоприемниците, за усилватели на междинни
честоти във всички радиоелектронни, радиорелейни и телефонии
уредби, за импулсни усилватели в изчислителните и импулсни
устройства, за импулсни схеми в радиолокацията, за бързодей-
ствуващи мултивибратори, тригери и блокинггенератори с малки
фронтове в изчислителната техника.
Транзисторите отговарят на БДСА11508—73.
б) Условия на експлоатация
Транзисторите 2Т3604+2Т3609 могат да работят в темпера-;
турния диапазон от —25 до + Ю0°С, при относителна влажност'
на въздуха 60±15% и атмосферно налягане 96 + 10 kN/m2.
Масата на транзисторите е <0,4g.
86
в) Максимално допустими параметри при /О,яй=25+2°С
по ред
Параметър Означение Димепсия Типове
2Т3604 2Т3605 2Т3606 2Т3607 2Т3608 2Т3609
1 Максимално допус- тимо напрежение между колектор— база 1 С Вт ах i 1 V 20 20 40
2 Максимално допус- тимо напрежение между емитера и базата ^ВВтах 1 1V 1 5 5 5
3 Максимално допус- тимо напрежение между колектора и емитера ^СВтах V 18 18 30
4 Максимално допус- тим колекторен ток ^Стах in А ь 200 100 200
5 Максимално допус- тима мощност на колектора ^Стах 1 mW • 200 200 200
6 Максимално допус- тима температура на прехота Г J max “С 125 I 125 । 125
7 Температура на съхранснне т stg °C -554-+125 1 -55-7-4-125 -55-?+125 j.
।
87
г1 Клеите ическ к S и X и параметри при /О„1Й=25±2°С —
1 е( ' О. § % 1 2 3 4 5 6 1 1 Параметър Обратен колекторен ток Обратен емитерен ток Пробивно напрежеиие колектор—емитер Статичен коефициент на усилване по ток Преходна честота । Напрежеиие колектор— емитер в режим на на- 1 сищане Означения 1 сво !ево иБЩСЕО) h31E fr UCEsit Режим на 2Т3604 2Т3605 Ти по 2T3606 Bl 2T3607 | 2T3608 2T360g
S X et р.А рА V iMHz ! V ° л « 2 S — ю <5 о- П <? Л 5? II II "? — о и ® II II Т g || "Г || || £ cq Ч а И cq Н cq II и S? И Ш щ »1 2 m 1 L « О щ Сэ kJ kJ о щ Qjlljl Щ о С) 5 II <-> 03 02 « CQ min 18 15 300 max 0,05 10 0,02 10 280 0,7 min 18 15 300 — max 0,05 10 0,02 10 280 0,5 min 18 15 300 max 0,05 10 0,02 10 280 0,5 min 18 15 300 max 0,05 10 0,02 10 280 03 min 30 15 300 max 0,05 10 0,02 10 280 0,7 min 30 15 300 max 0,05 j 10 0,02 10 280 1 0,5 ।
и 2 1 3 4 5 1 6 7 I9 I9 10 111 12 1 13 14 151 161 17 1
। 7 8 9 10 _l Напрежеиие база—емитер в режим на насищане Изходен капацитет npi нулев емитерен ток в схема с обща база Време на включване Време на изключване Ui’Esat *оп hff 1 Се V pF nS nS pF / C =100niA ^B=10inA /с = 10mA I в= 1mA yC5=iov /£=0 f=lMHz IC h ~ ЮшА R3 =5000 7? = 6008 i/CE=6V 7 с = 7й = 10тА RB =50011 7? c=60011 77 CE=6V — 1 1,2 4 25 60 1 i _ 1,2 4 3» 250 - 1,0 4 25 60 — 0,9 4 30 _ 250. _ 1 12 4 25 60 ~l 1,2 4 25 250
11 Капацитет на емитерния преход ^eb~ ®>5V 7c=0 /=lMHz 6 I 1 — 6 1 ! “ 6 - 6 ' -1 1 6 6
— —
д) Маркировка
Маркировката се извършва съгласно БДС 9840—62 и след-
ната таблица:
Тип на транзистора 1 Л21Е 1 2 Цветен код (точка) Маркировка
3 4
15 до 32 Червен 34 А
2Т3604 26 до 55 Оранжев 34Б
25 до 93 Жълт 34В
77 до 160 Зелен 34Г
130 до 280 Син 34Д
15 до 32 Червен 35А
2Т3605 25 до 55 Оранжев 35Б
45 до 93 Жълт 35В
77 до 160 Зеле н 35Г
130 до 280 Син 35Д
15 до 32 Червен 36А
2Т3606 26 до 55 Оранжев 36Б
45 до 93 Жълт 36В
77 до 160 Зелен 36Г
130 до 280 Син 36Д
15 до 32 Червен 37А
2Т3607 26 до 55 Оранжев 37Б
45 до 93 Жълт 37В
77 до 160 Зелен 37Г
130 до 280 Син 37Д
15 до 32 Червен 38А
2Т3608 26 до 55 Оранжев 38Б
45 до 93 Жълт 38В
77 до 160 Зелен 38Г
130 до 280 Син 38Д
— — 15 до 32 Червен 39А
2Т3609 26 до 55 Оранжев 39 Б
45 до 93 Жълт 39В
77 до 180 Зелен 59Г
130 до 280 Син 39Д
90
15.9. ТРАНЗИСТОРИ СИЛИЦИЕВИ, МАЛОМОЩНИ, ВИСОКОВОЛТОВИ,
ТИП 2Т3531 И 2Т3532
а) Предназначение
Силици'евите маломощни високоволтови транзистори са п-р-п
тип и са оформени в металостъклен корпус С22 (фиг. 1.31),
Транзисторите 2Т3531 и 21'3532 са предназначени за управле-
ние на цифровй индикаторни лампи. Могат да бъдат използувани
и в широколентови усилватели превключващи схеми, високовол-
това апаратура,' цифрови уреди и калкулатори.
Транзисторите отговарят на БДС 12008-—74.
б) Условия на експлоатация
Транзисторите 2Т3531' и 2Т3532 могат да работят в темпера-
турная диапазон от - 25 до + 125° С при относнтелна .влажност
на въздуха 60+15% и атмосферно налягане 96 + 10 kN/m2
Масата на транзисторите е <0,4 g.
в) Максимално допустими параметри при /вяг*=25+2°С
№ по ред Параметьр Означение Димен- сия Тнпове 2T3531 j 2T3532
1 Максимално допустимо на- прежение между коле кто- ра и базата ^СВтах v 120 100
2 Напрежен не между ко- лейтора и емитера при Уве IV У СЕХ V 120 100
3 Максимялно допустимо на- прежение между емитера и базата УвЕтах V 5 5
4 Максимално допустим ко- лекторен ток Аянах mA 30 30
5 Максимално допустим ток на базата JBin ах mA 10 10
6 Максимално допустима ко- лекторна гиощност Р Стах 1 mW 250 250
7 Температура на съхрапение ^Stg °C —55++155 —55++155
8 Максимално допустима тем- пература на прехода {/max °C 155 155
г) Електрически параметри при ^=25±2°С
по рел| Параметър Означение К S я S Режим на из- мервапе Типове 2Т3531 2Т 35-32
а S ч win max min max
1 Начален колекторен ток при обратно на- прежение между емн- тера и базата 1СЕХ рА U СЕХ- IV — 1 —
2 Обратен колекторен ток 1сво Р А при 17сегаах — 1 — 1
3 Обратен емитерен ток 1ЕВО Р А пРи UEBmm — ; 0,050 — 0,050
4 Статичен коефицпент на усилване по юк ,121Е — иСЕ=зч I с =10п1А 32 — 32 —
5 Напрежение на наси- щане на колектор— ем итер УсЕыЛ V ] с 10mA 7^,—0,3mA •О — 3 — 3
1.5.10. ТРАНЗИСТОРИ СИЛИЦИЕВИ, СРЕДНОМОЩНИ.ТИП 2Т6551 И 2Т6552
а) Предназначение
Силициевите средномощни транзистори 2Т6551 и 2Т6552 са
п-р-п тип и са оформени в металостъклен корпус С6 (фиг. 1.33).
Фиг. 1.33
Транзисторите са предназначени за средночестотни и високо-
честотни усилватели със средна мощност в схемите за управле-
ние на крайни мощни стъпала. Използуват се в превключващи
схеми за управление на мощни импулси в цифровите измерител-
92
ни уреди, електронни калкулатори, в импулсни схеми за локална
автоматизация на процесите в нефтохимическата проми шленост,
в крайните стъпала на видеоусилвателни схеми, в импулсни
схеми, в апаратури със специално предназначение.
Транзисторите отговарят на БДС 12259—74.
б) Условия на експлоатация
Транзисторите 2Т6551, 2Т6552 могат да работят в тем-
пературния диапазон от — 50 до +125° С при относителна влаж-
ност на въздуха 65+15% и атмосферно налягане 96+10 kN/m2.
Масата на транзисторите не трябва да превншава 1,5 g.
в) Максимално допустими параметри при /шпЬ=25+2сС
№ Параметър I [Означение Димен- : сия 1 Типове 2Т6551 2ТЙ552
1 Максимално допустимо на- прежение между колектора и базата С Вш ах V 75 60 |
2 Максимално допустимо на- прежение между колекто- ра и емитера при RBE 10 £2 V 50 1 40
3 Максимално допустимо нап- режепие между' базата и емитера & £Бтах V 5 5
4 Максимално допустим колск- тореп гок ^Стах mA 500 500
5 Максимално допустима ко- лекторна мощност ^Сшак W 0,8 1 0,8
6 Максимално допустима тем- пература на прехода ^/шах °C 155 155
7 Температура на съхранеиие Т stg °C 55~—F 1о5 -55++ 155
93
г) Електрически параметри при 4^=25 ±2° С
№ по ред 1 — - Параметър Означение Димен- сия Режим на измер- ение 1 Тнпове
2Т6551 mfn max 2Т6552 mfn max
‘ —< cq сф Ю 1 2 Пробивно напрежение между колектора и еми- тера Пробивно напрежение между колект0Ра и ба- зата Пробивно напрежение между емитера и базата Обратен колектореи ток 1 : Статичен коефициент на усилване по ток 3 U'\bR)CER U(BR)CBO U(BR)EBO JCBO h'2\E 4 V V I V nA 2 /С = Ю mA /й=о Яг£ = 1оа /„ = 100 |1А 4=0 /й = 100|лА /с=° t/rp=40V усй=ю V /с=500 mA УС£ = 10 V 1с = 150 mA 50 75 5 50 1 26 470 1 1 8 J 40 60 5 — ! 26 9 50 470
1 2 3
6 Преходиа честота / т
7 Напрежение на насищане колектор—емитер U *CEsa{
8 Напрежение на насищане емитер—база “BEsiA
9 “S"'" SX*- . Cj22b
’Импулсно измерване /р=зоо & , <J-g2%,
4 1 5 6 1 8 i 9
MHz i/ =10 V 7c=50 mA J = 30 MHz 200 70
V 7C =500 mA 1B =50 mA =150 mA 1B = 15 mA 1,6 — 1,5
V I=500 mA IB =50 mA /^ = 150 mA 7S = 15 mA 2,5 __
PF - II to □: о N < 20 20 | 1
д) Маркировка
Маркировката се извършва съгласно БДС 9830—72 и следната
таблица:
Тип на транзистора Л21Е Цвете н код (точка)
2Т6551 26 до 55 45 до 93 77 до 160 130 до 280 220 до 470 Оранжев Жълт Зелен Син Виолетов
2Т6552 26 до 55 45 до 93 77 до 160 130 до 280 220 до 470 Оранжев Жълт Зелен Син Виолечов
1.5.11. ТРАНЗИСТОРИ СИЛИЦИЕВИ, 2Т3501, 2Т3502,
2Т3511 И 2Т3512
а) Предназначение
Планарно-епитаксиалните транзистори 2Т3501, 2Т3502, 2Т3511
?и 2Т3512 са п—р—п типи са оформеии, както следва:
2Т3501, 2Т3502 — в металостъклен корпус С22 (фиг. 1-31);
2Т3511, 2Т3512 — в пластмасов корпус С65 (фиг. 1-32).
Транзисторите са предназиачени преди всичко за използуване
в драйверни стъпала на Т1Ч усилватсли, предусилватели, ниско-
шумящи входни стъпала в изделията на битовата и промишлепа
•електроника.
Транзисторите отговарят на ОН 958517—75.
.6) Условия за експлоатация
Транзисторите 2Т3501 и 2Т3502 могат да работяг в темиера-
турния интервал от —55 до + 125°С, а 2Т3511 и 2Т3512 — от
—25 до + 100°С, при относителна влажност 60 + 15% и атмо-
сферно налягане 96 + 10 kN/m2.
Масата на транзисторите е <0,4 g.
-.96
в) Максималнодопустими параметри при tamb=‘2S +2°С.
Параметьр Означение CS к CJ Типове
2 2Т 3501 2Т3502 213511 2Т3512
Максимално допу стимо наир е- жение между колектор и база ^СВтах V 20 20 20 20
Максималнодопустимо напре- жение между колектор и еми- тер ^СЕтах v 18 ,3 .3 18
Максималнодопустимо ние между емитер и напреже- база U ЕВтах V 5 5 5 5
Максималнодопустим рен ток колекто- А?тах mA 150 150 150 150
М аксималнодо пустима торна мощност колек- Стах mA 250 250 200 200
Максималнодопустима ратура на прехода темпе-* Отах °C 155 155 125 125
7 Справочка серия, ч. 4
97
со
г) Електрически параметри при /ОИЙ=25±2°С
Параметър Означение К я о Я S Режим нп измерване 2T3501 Типове 2T3502 21'3511 2T3512
1 1 2 3 4 5 1 6 1 7 8
Обратен колекторен ток । !1А 9 ta to 11 II to -* с о < < hT* Ти 11 II о о 50 1000 50 1000 50 1000 50 1000
Обратен емигерен ток !Е1)О нА (/^=1 V; /с=0 t/£-B=5V; /с = 0 20 10000 20 10000 20 10000 20 10000
Пробнвно напрежение колектор— емитер U(BR} CEO V /с = 100 III А 18 18 18 18
Статичен коефицпент па предана не по ток ,l2IE — UCE=--IO V; /с,= 1 mA 204-330 min 270 204-330 inin 270
Преходна честота fr MHz (7С£=10 V; 1с =Ю mA /=100 MHz 120 120 120 120
Коефпциент на шума F dB Ucs=6 V ; Ic = 0,5 mA fl=2 ka; /= 1 kHz — 5 5
Изходен капацитет Cs2fi pF t/c£=10V; /£ = 0 /=1 MHz 6 6 6 6
Динамичен коефициент на преда- вало по ток /121г — Усг=ю Vi /с=1 mA /=lkHz 20 200 20 200
100
1.5.12. ЧУЖДИ ЕКВИВАЛЕНТИ НА ТРАНЗИСТОРИТЕ, ПРОИЗВЕЖДАНИ У НАС
Тип-НРБ Тип Страна Тип Страна Тип Страна Тип Страна Тип Страна
1 2 3 4 5 1 1 6 7 8 9 10 и
। i 1 ГТ1 321 I ГТ1322 GC121 А G С212 В ГДР 1ДР П40А 1 П41 СССР СССР ОС72 ЧССР ОС308 ' УНР
ГТ 1 32 3 Q С121D ГДР П41А СССР ОС 132 УНГ
! ГТ1 3 51 G С118 а; ГДР ОС 303 УНР AC115IV ГФР
! ГТ1 352 G С515 G С118 в; ГДР ОС306-1 УНР AC115IV ГФР 1
ГТ1 353 G С516 G С118; ГДР ОС306-3 УНР АС125 ГФР
ГТ2 306 j ГТ2 307 ! ГТ2 308 SF.T317 SF.T 319 GC518 GC103 П29-А ПЗО П420 AF137 М ГДР СССР СССР СССР У HP AF260 AF266 GC108 GC102 GF272 I GF120 СФРЮ СФРЮ ГДР СФРЮ ГДР АС160 2SA12 SF.T308 I25A73 AF 117; 127 ,AFH7; ГФР Япония Италия Япония ГФР SF.T 306 SF.T 307 2SA15 2N 602,644 2SA248 Италия Италия Италия САЩ Япония iTG10,20 ЧССР
'SF.T 320 AF137 М У HP 1 ОС880 ГДР ГФР 2SA248 Япония ।
i T 316 ;2Т301,ГТ309 СССР AF137 УНР 1 127 GF 122; 125 ГДР AFU6,126 ГФР |2SA58 Япония
] T 354 П414А.Б СССР AF136 УНР ОС881 ; GF130 ОС882 ГДР AF115 ГФР '2SA74 ;92; 93 I2SA213; 314 Япония
I Т 357 П422; 423, СССР AF 135 УНР GF129; ГДР AF125 ГФР
415,416 ГТ 309, 310 ОС883 1 1
1 1 2 3 4 5 6 7 8 1 9 10 и
Т358 GT121 ; 129 131; 132 GC301-A GC310 ГДР AF105; 136; 137 ОС 614 ГФР 2SA175 Япония !
ГТ4 124 ГТ4 125 ГТ4 130 ГДР ГДР GC500 GC501 ЧССР ЧССР AC152IV АС178 AC152V ГФР ГфР 2SB200 Япония
GC301-A
ГДР GC500 ЧССР AC1521V АС 125 ГФР 2SB250 . Япония
ГТ4 131 GC301 ГДР GC501 ЧССР ОС79 УНР АС 152. V АС125 Белгия
ГТ4 143 ГТ4 144 МП25-А МП25-Б СССР СССР АС555 АС555 СФРЮ СФРЮ 2N525 AC125.V Франция АС 126 2SB370A 2АС132 ГФР Япония Белгия АС524 ГФР
ГТ 4 145 АБУ76 АС 52 6 ГФР
Франция 2АС132 Белгия АС556К СФРЮ ГФР
ГТ 7 301 3NO73 ЧССР AD436 СфРЮ AD15O, ГФР AC152IV
ГТ7 302 4NU73 ЧССР AD436 СФРЮ АД 130 ГфР ОС26 ЧССР
ГТ7 303 5NU73 AD149 ГФР
ЧССР AD438 СФРЮ AD149 AD149 ГФР ГФР
ГТ7 304 7NU73
ЧССР AD439 СфРЮ AD132,
ГТ7 312 П4В AUY20 ГФР
СССР AD467 СФРЮ AD149 ГфР 2SB337
ГГ7 313 ГЪГ СССР ASZ1017 УНР ASZ17 Белгия АНУ21 ' гфр
ГТ7 314 П4Г СССР ASZ1018 УНР ASZ15 Белгия АНУ12 (ГФР Т2Ц
ГТ7 325 ASZ1018 УНР ASZ15 Белгия AD469 СФРЮ АИУ22 ГФР Т240 Фран цп я
21 3604 SS218 ГДР К5У628 ЧССР BSW89A ГФР ВСУ78 САЩ С ALII <
2Т 3605 SS216 ГДР КБУ62В ЧССР BSW89A ГФР ВСУ78
2Т 3607 BSU24 Англия ВСУ78 САЩ КБУ62В ЧССР SS219 (ГДР BSW88B ГФР
. — — — — KF124 ВС170
о
1 6. ИНТЕГРАЛНИ 6ХЕМИ
Микросхема — микроелектронно изделие с еквивалентна илът-
пост на монтажа, не по-малка от пет елемента на 1 ст3 от обе-
ма, зает от схемата, разглеждано като единно конструктивно
цяло.
Интегрална микросхема — микросхема, цялата или част от
елементите на конто са неразривно свързани и електрически съе-
динени помежду си така, че устройството се разглежда като
единно цяло.
Според конструктивно-технологично изпълнение интегралните
микросхеми се делят на три големи групи:
— полупроводников!!;
— тънкослойни;
— хибридни.
Полупроводникова микросхема — интегрална микросхема, чии-
то елементи са изпълнени в обема й (или) на повърхпостта на по-
лупроводников материал.
Тънкослойна интегрална микросхема— интегрална микро-
схема, чиито елементи са изпълнени във вид на слоеве с дебели-
на до нанесени на повърхността на диелектричен ма-
териал.
Хибридна интегрална микросхема—интегрална микросхема,
част от елементите на конто имат самостоятелно^ конструктивно
оформление.
Основно направление в развитието на интегралните схеми у
нас е на база MOS (метал-окис-полупроводник), като полупровод-
никовият материал е силиций. Изградени са от MOS-транзистори,
конто се управляват от напрежение, което създава електроста-
тично поле — използува се полевият ефект. Чрез електростатич-
ното поле се въздействува на токоносителите, т. е. токът може
да се управлява. Токът се дължи само на един вид токоносите-
ли (електрони или дупки) — униполярни транзистори.
Предимствата на MOS-интегралните схеми спрямо биполяр-
ните интегрални схеми са:
— високо входно съпротивление — RBX= 10168;
— възможпост за използуване на MOS-транзисторите в ка-
чеството на съпротивление;
— добра шумозащпта (0,4—0,6 dB);
— добра температурка устойчивост;
— по-голяма стелен на интеграция на единица площ.
Съществен недостатък на MOS - интегралните схеми е по-ниско-
то в сравнение с биполярните схеми бързодействие.
а) Основните термини, определения и буквени означения при
униполярните интегрални схеми са:
1 Термины Определения Означения
1 2 3
1. Входно напрежение Стойностга на напрежението, подава- но на входния извод на схемата спря- мо общия извод 2. Входно напрежение на.Стойността на входною напрежение ниското пиво на ниското ниво, подавано на входния извод на схемата 3. Входно напрежение на'Стойността на входною напрежение високото ниво на високото ниво, подавано на вход- ;ния извод на схемата 4. Максимално и минимал- Максималната и минималиата стойностти но входно напрежение -на входною напрежение на входния извод на схемата, извън пределите на конто не може да настъпи необратимо изменение на параметрите на схемата 5. Входен ток Входящият (изходящият) ток в (от) един от входните изводи на схемата при зададена стойност на входного на- прежение 6. Входен ток на ни ското Стойностга на тока на входния извод ниво на схемата при зададено напрежение на ниското ниво 7. Входен ток на високо- Стойностга на тока на входния извод то ниво иа схемата при зададено напрежение на високото ниво 8. Изходно напрежение Стойностга на иапрежеиието на из- ходния извод на схемата спрямо общия извод при зададен ток иа изхода и при зададено състоянне на входовете на схемата 9. Изходно напрежение!Стойносттана изходното напрежение на иа ниското ниво ниското ниво 10. Изходно напрежение (Стойността на изходното напрежение на високото ниво на високото ниво 11. Изходен ток Стойността на тока на изходния извод на схемата при зададено състоянне на !изхода 12. Изходен ток на ни-гСтойността на тока на изходния извод ското пиво !на схемата при ниско ниво на изход- ного напрежение 13. Изходен ток на висо- Стойностга на тока иа изходния из- кото ниво вод на схемата пои високо ниво на изходното напрежение 14. Изходен ток на късо- Стойността на тока на изходния извод то съединение на схемата в състоянне на високо ниво на изхода, когато този извод е съеди- не н с общия извод 15. Ток на утечки Стойността на тока на изходния извод на изключена схема при определено напрежение на този извод । kj 1/IL ^1Н max I min Л ZIL ZIH ^Ol. ^он о ZOi. Лэн zos ZOR
104
Продължение
1 2 I 3
16. Товароспособност на Отношението между стойността на из-,
ниското ниво ходния ток на схемата при HHfKoj
ниво на изходния сигнал и стойност-j
та на тока на входния извод на|
аналогични схеми i
Забележка. Стойността на това от-'
ношение се лава във вид на цяло;
число, определящо количеството от!
аналогични схеми, конто могат да!
иатоварват дадена схема
17. 1овароснособност при Отношението между стойността на из-!
високото ниво ходния ток на схемата при високо!
ниво на изходния сигнал и стойност-
та на тока на входния извод на
аналогични схеми
Забележка. Стойността на това отно-
шение се дава във вид на цяло чи-
сло, определящо количеството ана-
логичяи схеми, конто могат да нато-
варят дадена схема
18. Минималка тактова че- Минималиата тактова честота на по-
стота вторение на тактовите импулси,
при което схемата работе устойчиво,
19. Максиыална тактова МакаУмалната честога на повторение
честота на тактовите импулси, при която схе-1
мата работи устойчиво
20- Време на задържане Интервалът от време между входния!
ср ruin
ср max
разпространението на
сигнала при включване
(изключване)
и изходния импулс при прехода на'
напрежението на изходния извод! ^рньКрйН
на схемата от напрежение на!
високо ниво към напрежение на,
ниско ниво (от напрежение на нмс-1
ко иг во към напрежение на високо!
ниво), измерен на ниво 50 % от|
входния и изходния сигнал или з.т-i
ладените стойност на нивото на!
21. Време на задържане
при включване (из-
ключваие)
входното и изходното напрежение ,
Интервалът от време между входния
и изходния импулс при прехода иа
напрежението на изходния извод
на схемата от напрежение на висо-
ко ниво към напрежение на ниско
ниво (от напрежение па ниско ниво
жъм напрежение на високо ниво),
измерен на ниво 10 % от входния
и изходния сигнал пли зададените
стойности на нивата на входното и
изходното напрежение
^DHL I^DLI I
105
Продължеии
22. Време на включване Интервалы от време, в продължение]
(изключване) на който напрежението на нэхсдния,
извод на схемата преминава от на-
A'HI. b'TLHI
прежение на високо ниво към напря-
жение на ниско ниво (от напрежеиие
на ниско ниво към напрежеиие на
високо ниво), измерен между нивата
10 и 90 % илн при зададени стой-,
ности на нивата на изходното на-;
прежение
23. Входен капацитет Капацитетът, измерен между входния
извод и общия извод
24. Захранващо;напреже-Стойността на напрежението на изто-
ние чника за захранване на схемата,
обезпечаваща работата на схемата
в зададения режим
25. Ток на консумация Стойността на тока, консумиран от
"" схемата от източника иа захранва-,
не в зададения режим на работа >
26. Ток иа консумация Стойността на тока, консумиран от
при ниско ниво на из- схемата от източника на захранване,
ходния сигнал през определения извод на захранва-
не при ниско ниво па изходния сиг-,
нал
27. Ток на консумация Стойността на консумирания от схе-1
при високо ниво на мата ток от захранващия източник,
изходния сигнал през определения извод за захранва-
не при високо ниво на изходния
1DD
сигнал
консумирана Произведението от големината на за-|
хранващото напрежеиие (/щ) и го-[
леминаза на тока /DD. Ако има две|
големини на тока /DD за дветс със-!
тояния на изходния сигнал, то средна-!
28. Средн?
мощност
та мощиост се определи като средно-
аритметично от тези големини
р ?dl+ Азон г г
DDa’ о-------- ,GDD
I
29. М°шност, консумира- Произведението от големината на на-'
на от тактовия вход прежението на източника, захран-'
ващ входен тактов сигнал и големи-
ната на тока, консумиран от този
। вход
30. Шумоустойчивост при Разлика между минималната положи-,
високо състояние , телна (отрицателна) стойност на диа-
пазона от изходни напрежения при:
високо ниво на изхода на схемата!
и минималната положителна (отри-,
цателна) стойност на диапазона от
входни напрежения при високо ниво
на входа на аналогична схема
,JDD
‘ООН
рс
106
Продължение
ZL 3
i
31. Шумоустойчивост при Разликата между максималиата поло-'1
ниско състояние жителна (отрицателна) стойност на) Л1ь
диапазона на входен напрежекня|
при ниско ииво на входа на
схемата п максималиата положителна
(отрицателна) стойност на диапазона
от изходното напрежеиие при нис-
ко ниво на изхода на аналогична!
схема
б) Указания за монтажа, експлоатацията и поддържането на
интегралните схеми
При измерване и работа с интегралните схеми е необходимо
да се вземат мерки против въвеждането на случайни електроста-
тични потенциали на входовете. Необходимо е работата с инте-
гралните схеми да се извършва в работна среда, не позволяваща
натрупване и въздействие на електростатични заряди.
Монтажът на интегралните схеми се извършва на печатни
платки.Запояването трябва да се извърши по един от следниге начини:
— със спойка „вълна“, като ваната е заземена:
—при запояване с поялник:
а) захранване от акумулаторна батерия,
б) с поялник, изключен от мрежата на захранването,
в) с електрически дадени на късо изводи на ИС.
Препоръчва се изводът S (земя) на схемата да се запоява
пръв. Залояването трябва да се извършва най-малко на 4шт от
корпуса, като температурата на запояване не трябва да надви-
шава:
а) за спойка „вълна“ 7'тах<230± 10°С
за 2s±0,5s
б) при запояване с поялник 7шйХ<300 — 3503С
за 10s максимум
за всеки извод.
При запоява нето да се вземат мерки, изключващи възмож-
ността за повреждане на схемата с механични усилия. Изводите
издържат без поява на външни дефекти 3 цикъла на огъване
под ъгъл SO°C в едва и съща посока при натоварване 0,1 kg на
изход.
При екснлоатация на ИС се забранява да се превишават ука-
заните за всеки вид ИС максимално захранващо напрежеиие,
максимално входно наирежение и максимална работна темпера-
тура. ИС могат да се влагат ib апаратури, конто са подложени
«а механични сътресения, при конто честотата на вибрации епо-
107
малка или равна на 50 Hz, а ускорението на системата е <10g.
Съхраняването на невключените в апаратури ИС задължително
трябва да се извърши така, че да се изключи напълно възмож-
ността за попадане върху изводите на ИС на електрически по-
тенциали, превишаващи максималнодопустимото напрежение на
входовете на ИС. Препоръчва се да се съхраняват или с елек-
трически свързани накъсо изводи, или в електрически екранира-
ни кутии.
Забележка. Операторът при запояването и измсрвансто
трябва да бъде заземен чрез достатъчно голямо за безопасност-
та му съпротивление.
1.6.1. MOS-ИС СЕРИЯ УНИМОС
а) Предназначение
MOS-интегралните схеми от серия УНИМОС се използуват
като универсалии логически схеми в изчислителната техника и
автоматика с ограничено бързодействие. Номенклатурата от се-
рията се състои от 14 основни вида:
№ по ред | Вид схема । Фуикционално предназначение I Степей на инте- / грация ел/чнп
1 2 1 3 4
1 СМ 2112 ! 1 4Х4-входова лог. схема„ИЛИ“ 36
2 СМ 2113 1 4Х4-входова лог. схема „НЕ-ИЛИ" 36
3 см 2114 5 двуходова лог. схема „ИЛИ-НЕ- 36
4 см 2115 ИЛИ" Двойня десегвходова лог. схема 36
5 см 2116 „ИЛИ" Двойня десетвходова лог. схема 36
6 см 2212 „НЕ-ИЛИ" Блок от четири тригера 98
7 см 2301 Блок от десет инвертора 98
8 см 3005 64-битов шифтрегнстър 461
9 см 1001 1 Реверсивен брояч, изместващ рс- 149
10 11 см см 4010 5001 1 гистър Реверсивен брояч с паралелии входове Преобразуватели на десетичен код в 149 225
12 см 6002 ларалелен двоичен код Универ, дешифратор с инверсия на 168
13 GM 6003 нзх. сигнал „НЕ-ИЛИ" Неунив. дешифратор без инверсия на 168
14 см 6004 нзх. сигнал „НЕ-ИЛИ" Универ, дешифратор без инверсия на изх. сигнал „ИЛИ-НЕ" 1 168
108
Фиг. 1.35
Qmax I | _ _ 17 max.
109
б) Конструктивна характеристика
Серията УНИМОС е изградена на оазата на MOS-транзисто-
ри с индуциран /?-канал. Схемите са монтирани в металокерами-
чен корпус с 24 извода (фиг. 1.34 и 1.35; или в металостъклен
корпус Т05 с 8 и 12 извода (фиг. 1.36 и 1.37). Схемите, имащи
24-изводов корпус, могат да се произвеждат и в пластмасов кор-
пус с 24 извода.
в) Общи указания за експлоатацията
Схемите от серия УНИМОС са работоспособни в температур
иия интервал от 0 до 853С и запазват параметрите си след под-
лагане на вибрации в честотния обхват от 10 до 50 Hz.
Схемите запазват работоспособността си след съхранение или
транспорт при температура от —55 до 4-85°С при относителна
влажност на въздуха до 95 %.
1.6.1.1. СМ 2112 — 4х4-входова логическа схема „ИЛИ"
MOS-ИС СМ 2112 се отнася към схемите със средна степей
на интеграция. Състои се от четири независими четиривходови
логически схеми „ИЛИ“ с общо захранване и заземление. Схема-
110
та е изпълнена с 28 />-канални MOS-транзистори и 8 пасивни съ-
противления. Входовете са защитени от случайни електростатич-
ни потенциали.
СМ 2112'се| използувакато^логическа схема в малкиелектрон—
ноцифрови изчислителни машини с ограничено бързодействие.
а) Електрическа схема
Електрическата схема е показана на фиг, 1.38.
б) Разположение на изводите
СМ2112 е монтирана в металокерамичен корпус с 24 извода*
(фиг. 1.34). Изводите са евързани, както следва:
1
2. Изход 4
3. Вход 4
4. Вход 4
5. Вход 4
6. Вход 4
7. Вход 3
8. Вход 3
9. Вход 3
10. Вход 3
11. S (земя)
12. —
13. Изход 3
14. Изход 2
15. Вход 2
16. Вход 2
17. Вход 2
18. Вход 2
19. Вход 1
20. Вход 1
21. Вход 1
22. Вход 1
23. Изход 1
24. —
111*
в) Основни електрически параметри при tamb—25±2°С
Параметьр Означение Дименеия , 1 Стойност
min max
1. Захраиващо напрежеиие Cdd V -15,5 -14,5 1
2. Входио логическо ниво ,,0‘‘ ^IL V -2
3. Входио логическо ниво „1“ ^IH V -7
4. Изходно логически ниво „0“ _^OL V -1
5. Изходно логическо ниво ,,1“ M)H V —8
6. Време на включване ^THI. pS 0.5
7. Време на изключване ;tlh pS 0,5
8. Утечки по входа AjR pA 1
9. Допустимо наирежение на входа ^Imax V -15
10. Ток на консумация mA 1
11. Гранично захранващо напрежеиие ^DDmax V -16
12. Консумирана мощност ^DDaV mW 15
13. Разсеяна мощност mW 85
14. Шумоустойчивост Al V 1
1.6.1.2. СМ 2113- 4X4 входна логическа схема ,,НЕ-ИЛЙ‘
MOS-ИС СМ 2113 се отнася към схемите със средна степей
на интеграция. Състеи се от четири четиривходови логически
схеми „НЕ-ИЛИ“ с общ® захранване. Схемата е изпълнена с
28 /мсанални MOS-транзистора и 8 съпротивления. Входовете
са защитени от случайни електростатични потенциали.
СМ 2113 се използува като универсална логическа схема в
малки електронноцифрови изчислителни машини с ограничено
бързодействие.
а) Електрическа схема
Електрическата схема е показана на фиг. 1.39.
112
б) Раз положение на изводите
СМ2113 е монтирана в металокерамичен корпус с 24 извода
(фиг. 1.34). Изводите са свързани, както следва:
Фиг. 1.39
1. 13. Изход 3
9. Изход 4 14. Изход 2
3. Вход 4 15. Вход 2
4. Вход 4 16. Вход 2
5. Вход 4 17. Вход 2
6. Вход 4 18. Вход 2
7. Вход 4 19. Вход 1
8. Вход 3 20. Вход 1
9. Вход 3 21. Вход 1
10. Вход 3 22. Вход 1
11. Вход 3 23. Изход 1
12. — 24. —
в) Основни електрически параметри при tamb =25±2аС
Параметьр 1 Означение w Дименспя Стойност min 1 шах 4 | 5
1. Захраиващо напрежеиие ^dd V -15,5 - 14,5
2. Входио логическо пиво ,,0“ ^1L V -2
3. Входио логическо ниво , ,1“ 4. Изходно логическо пиво „0“ Col V V -1 -7
8 Справочка серпа, ч. 3
113
Продолжение
1 2 3 5
5. Изходно логическо ииво ,,1“ Сон V 8
6. Бреме на включване *THL P-S 2
7. Време на изключване Clh pS _ pA V _ -15 -2- 1 J —
8. Утечки по входа 9. Допустимо напрежение на входа Jqr C/щах 4>d
10. Ток на консумация mA
11. Гранично захранващо напрежение 12. Консумирана мощност ^DDmax V -16
^DDav mW 15
13. Разсеяна мощност pa mW_ 85
14. Шумоустойчивост M V 1
1.6.1.З. CM 2114 — 5 двувходова ’ логически схема „ИЛИ*'/
„НЕ-ИЛИ “
MOS-ИС СМ 2114 се отпася към схемите със средна степей
на интеграция. Схемата е изпълнена с 35 /?-канални MOS-тран-
зистора и 10 пасивни съпротивления. Входовете са защитени
от случайни електростатични потенциали. —
СМ 2114 се използува като логическа схема в малки елек-
тронноцифрови изчислителни машини с ограничено бързодей-
ствие.
а) Електрическа схема
Електрическата схема е показана на фиг. 1,40.
б) Разположение на изводите
СМ 2114 е монтирана в металокерамичен корпус с 24 изво-
да (фиг. 1.34). Изводите са свързани, както следва:
/ Cbo 13. Вход 3
2. Изход 1 14. Вход 3
3. Вход 5 15. Изход 3
4. Вход 5 16. Изход 2'
5. Изход 5' 17. Вход 2
6. Изход 4 18. Вход 2
7. Вход 4 19. Изход 2
8. Вход 3 20. Изход 1'
114
9. Изход V
10. Изход 3'
11. S (земя)
12. -
21. Вход 1
22. Вход 1
23. Изход 1
24. -
Фиг. 1.40
в) Основни електрически параметри при /от*=25+2°С
Параметър Означение i 1 Стой ноет
min m ax
1. Захранващо напрежение V -15,5 -14 5
2. Входно логическо ннво „0“ f7IL V —2
3. Входно логическо пиво „1* ^IH V ~-7
4. Изходно логическо ниво „0“ ^OL V -1 —
5. Изходно логическо ннво „1“ ^OH V -8
6. Време на включване *THL pS 2
7. Време на изключване 4l.H pS 2
8. Утечки по входа OR jiA 1
9. Допустимо напрежение на входа max V —15
10. Ток на консумация ZDD mA 1
11. Гранично захранващо напрежение ^DDmax V -Гб
12. Консумирана мощност ^DD av mW 15
13. Разсеяна мощност _mW 85
14. Шумоустойчивост M V 1
115
1.6.1.4. CM 2115 — двойна десетвходова логическа схема
„ИЛИ“
MOS-ИС СМ 2115 сеотнася към схемите със средня степенна
интеграция. Схемата е изпълнена с 26 /ъканални MOS-трензис-
тори и 4 съпротявления. Входовете са защитени от случайна
електростатични] потенциали.
Фиг. 1.41
СМ 2115 се използува като логическа схема в малки елек-
тронноцифрови изчислителни машини с ограничено бързодействие.
а) Електрическа схема
Електрическата схема е показана на фиг. 1.41.
б) Раз положение на изводите
СМ2115 е монтирана в металокерамичен корпус с 24 извода
'. 1.34. Изводите
са свързани,както следва:
1. СЪо 13. S (земя)
2. Изход 1 14. Вход 10'
3. Вход 1 75. Вход 9'
4. Вход 2 16. Вход 8'
5. Вход 3 17. Вход Т
6. Вход 4 18. Вход 6'
7. Вход 5 19. Вход 5'
8. Вход 6 20. Вход 4'
9. Вход 7 21. Вход 3'
10. Вход 8 22. Вход 2'
И. Вход 9 23. Вход Г
12. Вход 10 24. Изход 1'
116
в) Основни електрически параметри при tamb 25ъ;2оС
Параметьр о> X я g X Стойност
о
о 5
1 2 3 4 5
1. Захранващо напрежение ^DD V —15,5 —14,5
2. Входно логическо ниво „0“ Цц V —2
3. Входно логическо пиво „1“ Цн V —7
4. Изходно логическо ниво „0“ Col V —1
5. Изходно логическо ниво „1“ Цэн V —8
6. Време на включване ^THL pS 2
7. Време на изключване *T1.H pS 2
8. Утечки по входа ZOR |iA 1
9. Допустимо напрежение на входа Цьпах V —15
10. Ток на консумация 4>d mA 1
11. Гранично захранващо напрежение ^DDmax V —16
12. Консумирана мощност PDDaV mW 15
13. Разселна мощност РЛ mW 85
14. Шумоустойчивост M V 1
1.6.1,5. СМ 2116 — двойва десетвходова логическа
схема „НЕ-ИЛИ"
MOS-ИС СМ 2116 се отпася към схемите със средна степей
на интеграция. Състои се от две независими десетвходови логи-
чески схеми „НЕ-НЛИ" с общо захранване. Схемата е изпълнена
с 26 /7-канални MOS-гранзистора и 4 пасивни сопротивления.
Входовете са защитени от случайни електростатични потеициали.
СМ 2116 се използува като логическа схема в малки електрон-
поцифрови изчислителни машини с ограничено „бързодействие.
а) Електрическа схема
Електрическата схема е показана на фиг. 1 42.
б) Разположепие на изводите
СМ 2116 е монтирана в металокерамичен корпус с 24 извода
(фиг. 1.34). Изводите са евързани, както следва:
117
1- t/DD
2. Изход 1
3. Вход 1
4. Вход 2
----------
13. S (земя)
14. Вход 10'
15. Вход 9'
16. Вход 8'
5. Вход 3 17. Вход Т
6. Вход 4 18. Вход*6'
7. Вход 5 19. Вход 5'
8. Вход 6 20. Вход 4'
9. Вход 7 21. Вход 3'
10. Вход 8 22. Вход 2'
11. Вход 9 23. Вход 1'
12. Вход 10 24. Изход 1
в) Основни електрически параметри при 4тй=25±2°С
Параметър Означение Дименсия Стойност min | max
1. Захранващо напрежение ^оо V —15,5 —14,5
2. Входно логическо ниво „0“ Цг. У|Н V —2 —7
3. Входно логическо ниво „1“ V
! 4. Изходно логическо ниво „0“ ^OL? V V pS tiS —1 —8 0,5 0,5
5. Изходно логическо ниво „1“ | 6. Време на включване ЦэН ? (THL f
' 7. Време на изключване tTLH V
118
Продьлжение
1 2 3 4 5
8. Утечки на входа Аж цА 1
9. Допустимо напрежение на входа ^Imax V -15
10. Ток на консумация Add mA 1
11. Гранично захранващо напрежение ^DDmax V —16
12. Кснсуиирана мощност ^DDaV mW 15
13. Разсеяна мощност mW 85
14. Шумоустойчивост м V 1
1.6.1.6. CM 2212 — блок от четири R-S-T
двуетажни тригера
MOS-ИС СМ 2212 се отнася към схемите със средни степей
на интеграция. Състои се от четири независими тригера от типа
„ master-slave" с общо захранване, нулиране и обща тактова шина
за прехвърляне на пнформацията в горните етажи.
Схемата е изпълнена с 26 />-канални MOS-транзистора и 17
пасивни товарни сьпротивления. Входовете са защитени от слу-
чайни потенциали.
СМ 2212 се използува като оперативна намет в автоматиката и
изчислителната техника в устройства с ограничено бързодей-
ствие.
а) Електрически схема
Електрическата схема е показана на фиг. 1.43.
б) Разположение на изводите
СМ 2212 е монтирана в металокерамичен корпус с 24 извода
(фиг. 1.34). Изводите са свързани, както следва:
J. Вход Т/ 13. S (земя)
2. Вход 1' 14. Изход OIV
3. Вход О' 15. Изход l,v
4. Вход Т," 16. Изход О'"
5. Вход 1" 17. Изход 1"'
6. Вход 0" 18. Вход Т2
7. Вход Т."' 19. Изход 0"
8. Вход 1"' 20. Изход 1'
9. Вход О'" 21. Изход 0'
10. Вход T[iv 22. Изход 1'
11. Вход pv 23. CAdd
12. Вход Oiv 24. Вход „обща пула
119
Фиг. 1.43
в) Основни електрически параметри при ^пь = 25+2°С
ф s Стойност
Парамег ьр rt з: О <u in in max
1. Захраиващо наирежение f7DD V —15,5 —14,5
2. Входно логическо ниво „О” V —2
3. Входно логическо ниво „1“ ^1Н V - t£* —7
4. Изходно логическо ниво „0“ V — 1
5. Изходно логическо пиво „1“ ^он V - S
6. Време на включване ^THL pS 2
7. Време на изключваие ZTLH pS 2
8. Утечки по входа 4)r pA I
9. Допустимо напрежеиие на входа ^Imax V —15
10. Ток на консумация ZDD mA 9
11. Гранично захраиващо напрежеиие ^DD max V — 16
12. Консумирана мощное! PdDov mW 30
13. Разсеяна мощност P<! mW 85
14. Шумоустойчивост M V 1
120
1.6Л.7. CM 2301 — блок от 10 инвертора
MOS-ИС СМ 2301 се отнася към схемите със средна степей
на интеграция. Състои се от 10 инвертора със самостоятелни
входове и изход и. Съдържа 30 р- каналий МО S-транзистора и 10
пасивни товарки съпротивления. Входовете й са снабдени с под-
ходяща защита срещу случайни електростатичви потенциали.
СМ 2301 намира широко приложение в автоматиката и изчис-
лителната техника, където може да бъде използуЬаиа като уни-
версален логичен елемент в ЦЕИМ с ограничено бързодействие.
а) Електрическа схема
Електрическата схема е показана на фиг. 1.44.
б) Разположение на изводите
СМ 2301 с монтирана в мета локерам имен корпус с 24 извода,
фиг. 1.34. Изводите са свързани, както следва:
с й
/X, ИЗ<;
фиг. 1.44
1- Мж 13. S (земя)
2. Изход 1 14. Изход 6
3. Вход 1 15. Вход 6
4. Изход 2 16. Вход 7
5. Вход 2 17. Изход 7
121
6. Изход 3
7. Вход 3
8. Изход 4
9. Вход 4
10. Вход 5
/7. Изход 5
12. —
18. Вход 8
19. Изход 8
20. Вход 9
21. Изход 9
22. Вход 10
23. Изход 10
24. —
в) Основни електрически параметри при Zarab=25±2°С
Параметър Озна- чение Димен- СИЯ Стойност
min , max
1 2 3 4 1 5
1. Захранващо напрежение ^DD | V . —15,5 ! —14,5
2. Входно логическо ниво „0“ ^1L V —2 i
3. Входно логическо ниво „1“ Cih V —7
4. Изходно логическо ниво „0“ ^OL V —1
5. Изходно логическо ниво „1“ уон V —8
6. Време на включване rTHL |1S 2
7. Време на изключваие Ьън pS 2
8. Утечки по входа 4)R pA 1
9. Допустимо напрежение на входа U { max V —15
10. Ток на консумация ZDD mA I
11. Гранично захранващо напрежение ^DD max V — 16
12. Консумирана мощност ^DD av mW 1 15
13. Разсеяна мощное г Рй mW 85
1 14. Шумоустойчивост M V L1
1.6.1.8. СМ 3005 64-|-4-бигов преместващ регистър
MOS-ИС СМ 3005 се отпася към схемите с голяма степей на.
интеграция. Състои се от 329 /лканални MOS-транзистора и
132 съпротивления. Има импулсен формировател, конто задава
управляващите тактови импулси 0 1, 0 2, 0 3, необходими за
нормална работа на схемата, и 2 преместващи регистъра с капа-
цитет 4 бита и 60 бита с отделяй входове и изходи, с обща
външна тактова серия, общо захранване и земя. Входовете са
защитени от случайни електростатични потенциали.
122
CM 3005 се използва в автоматиката и изчислйтелната тех-
ника като запълнителна линия и оперативна памет.
а) Електрическа схема
Електрическата схема е показана на фиг. 1.45.
*2
Изхоё
Фиг. 1.45
б) Разположение на изводите
СМ 3005 е монтирана в стъклометален корпус Т05 с 8 из-
вода (фиг. 1.36). Изводите са свързани, както следва:
/. S (земя)
2. (/dd
3. 11зход 606
4. Вход 46
5. Вход 46
123
6. Изход 606
7. —
8. Вход Такт
в) Основни електрически параметри при tamb=25 +2°С
Парамстър Означение Дименсия Стойност
mill max
1. Захранващо напрежение V -15,5 -14,5
2. Входно логическо ниво „О“ V - 2
3. Входно логическо ннво „1“ ^1Н V - 7
4. Изходно логическо ниво „О“ Цж V — 1
5. Изходно логическо ниво „1“ Cqh V - 8
6. Време на включване ZrHL pS 2
7. Време на изключване *TLH pS 2
8. Утечки по входа C)R pA 1
9. Допустимо напрежение на входа max V - 15
10. Ток на консумания ZDD mA 7.5
11. Гранично захранващо напрежение ^DD max V -16
12. Кон сум ирана мощност ^DDav mW 62,5
13. Разсеяна мощност Рй mW 85
14. Шумоустойчивост M V I
1.6.1.9. СМ 4001 — чегкриразряде!I брояч
(преместващ регистър)
MOS-ИС СМ4001 се отнася към схемите със средня степен на
интеграция. Може да се използува като синхронен четириразря-
ден реверсивен брояч. Съдържа 4 двуетажни тригера и логически
елементи, конто осигуряват работата като брояч в режим „съби-
ране" или „изваждане“ или като преместващ регистър с после-
дователен вход и паралелни изходи.
Схемата е изпълнена със 117 р-канални MOS-транзистора и
32 съпротивления. Входовете са защитени от случайни електро-
статични потенциали.
СМ 4001 се използува в автоматиката и изчислителната тех-
ника за конструиране на аритметически устройства и за решаване
на други специфични проблеми в тази облает.
124
а) Електрическа схема
Електрическата схема е показана на фиг. 1.46.
б) Разположение на изводите
СМ 4001 е монтирана в стъклометален корпус Т05 с 12 из-
вода (фиг. 1.37). Изводите са свързани, както следва:
Фиг. 1.46
1. S (земя)
2. Вход 0
3. Вход „броене
7. UDD
8. Изход 1
9. Изход 2
125
4. Вход Tj
5. Вход „ +
6. Вход Т2
10. Изход 3
И. Изход 4
12. Вход „изместв. регистър “
в) Основни електрически параметри при /ать=25±2°С
Параметър Означение 1- Дименсия Стойност
min max
1. Захраиващо напрежеиие Цж V -15,5 -14,5
2. Входно логическо ниво „0“ Ч IL V - 2
3. Входно логическо ниво „1“ Цн V - 7
4. Изходно логическо ниво „0“ Oql V - 1
5. Изходно логическо ниво „1“ U О н V - 8
6. Време на включване *THL pS 2
7. Време на изключване fTLH pS 2
8. Утечки по входа Mr pA 1
9. Допустимо наирежение на входа 1 max V -15
10. Ток на консумация Mo mA 2
И. Разсеяна мощност mW 85
12. Шумоустойчивост M 1
1.6.1.10. СМ 4010 — четириразряден брояч с паралелни
входове
MOS-ИС СМ 4010 се отнася към фамилията „броячи“ и спада
към схемите с голяма стелен на интеграция. Тя се състои от 4
двойни тригера от типа „Master-slave и R-S-T", всеки от конто
има по два изчистващи входа. За нормалната работа на схемите
са необходими 2 отместени по време серии тактови импулси.
Благодарение на допълнително вградени логически елементи схе-
мата работи като брояч в режим „събиране" или „изваждане";
като изходи са изведени нулевите изходи на тригерите. Възмож-
ността за управление на състоянието на тригерите прави схемата
пригодна да се използува като четириразряден регистър с пара-
лелни входове, като към всяко въведено в него число от 0 до
15 могат да се прибавят или отнемат единици. Тригерите на
схемата имат общ нулиращ вход. При наличност на лог. „1“ на
този вход броячът застава в състояние 0000.
126
CM 4010 съдържа 112 р-канални MOS-транзистора и 32 па-
сивни товарни съпротивления. Входовете й са снабдени с подхо-
дяща защита срещу случайни електростагични потенциали.
СМ 4010 намира приложение в автоматиката и изчислителната
техника, където може да се използува за конструиране на арит-
метични устройства и решаване на други спепифични проблеми
в тази облает.
а) Електрическа схема
Електрическата схема е показана на фиг. 1.47.
б) Разположение на изводите
СМ 4010 е моитирана в металокерамичен корпус с 24 извода
(фиг. 1.34). Изводите са евързани, както еле два:
Фиг. 1.47
1. —
2. Вход 0lv
3. Изход 1
4. 4/dd
5. Вход , —“
6. Вход „ + “
7. Вход Т1
13. Вход О'
14. Изход 0'
15. Вход О"
16. Изход 0"
17. Вход 1"
18. Вход О'"
19. Изход О'"
127
8. S (земя)
9. Вход „нулиране“
10. Вход 1'
11. —
12. —
20. Вход 1"'
21. Изход О'"
22. Вход Т2
23. Вход 1IV
24. —
в) Основни електрически параметри при /ашь=25±2°С
Парэме! ьр 1 Дименсия Счойност
min max
1. Захранващо напрежение ЦоО V -15,5 — 14,5
2. Входно логическо ниво „0“ OfL V - 2
3. Входно логическо ниво„1“ У1Н V - 7
4. Изходно логическо ниво„0“ ^OL V - 1
5. Изходно логическо ниво „ 1 “ V - 8
6. Време на включване C’HL pS 2
7. Време на изключване fTLH pS 2
8. Утечки по входа Mr pA 1
9. Допустимо напрежение на входа max V -15
10. Ток на консумация ZDD mA 2,5
11. Гранично захранващо напрежение &DD max V -16 1
12. Консумирана мощност ^DDav mW 40
13. Разсеяна мощност Po mW 85
14. Шумоустойчнвост M V 1
1.6.1.11. СМ 5001 — шифратор
MOS-ИС CM ЕО01 се отнася към схемите със средня степей
на интеграция. Представлява шифратор (преобразувател на код)
на числата от 0 до 15 в паралелен двоичен код. Състои се от
16 тригера, в коите се запомня въведеното шифровано число и
шифраторна матрица, конто се състои от 4 осемвходови схеми
NOR, на изходите на конто се получава инвертираната информа-
ция за четирите двоични разряда на шифрованото число. Схемата
съдържа и 16-входова схема ,,OR“ за регнстриране на състоя-
нието на входните тригери.
128
Изпълнена е на 165 /7-канални MOS-транзиетора и 60 сопро-
тивления. Входовете са защитени от случайни електростатични
потенциалы.
СМ 5001 се използува в автоматиката и изчислителната тех-
ника, където може да се използува като устройство за въвеждане
на информация по капацитивен път.
Фиг. 1.48
а) Електрическа схема
Електрическата схема е показана на фиг. 1.48.
б) Разположение на изводите
СМ 5001 е монтирана в металокерамичен корпус с 24 извода
(фиг. 1.34). Изводите са свързани, както следва:
7. Изход 5 13. Изход 4
2. S (земя) 14. Изход 2'
о. Вход 0 15. Вход 15
4. Вход 2 16. Вход 13
5. Вход 4 17. Вход 11
6. Вход 6 18. Вход 9
7. Вход 8 19. Вход 7
8. Вход 10 20. Вход 5
9. Вход 12 21. Вход 3
10. Вход 14 22. Вход 1
11. U&£> 23. Изход 1
12. Вход „обща нула“ 24. Изход 3
9 Справочна серия ч 3
129
в) Основни електрически марометри при/ать=25±2°С
<и 1 » S о CJ Стойност
Параметър оз О к 55 — —
n S О Сч min max
1. Захранващо напрежение бцв V -15,5 -14.5
2. Входно логическо ниво „0“ L'l!. V - 2
3. Входно логическо ниво „1“ Цн v - 7
4. Изходно логическо ниво „0“ V - 1
5. Изходно логическо ниво „1“ б'он v - 8
6. Време на включване 6fhl 1IS 1
7. Време на изключване <тш PS 1
8. Утечки по входа ^OR ' pA 1
9. Допустимо напрежение на входа max 1 V -15
10. Ток на консумация 4)1) mA 5,5
11. Консумирана мощност *DDav I mW 45
12. Разсеяна мощност Pd ! mW 85
13. Шу.моустойчнвост M V 1
1.6.1.12. СМ 6002, СМ 6003, СМ 6004 — преобразуватели
на четириразрядни двоични числа в десетичен код
MOS-ИС CM 6U02 до 6004 се отнасят към схемите със
средня степей на интеграция.
СМ 6002 — универсален дешифратор с инверсия на изходния
сигнал „НЕ-ИЛИ".
СМ 6003 — неуниверсален дешифратор без инверсия на из
ходния сигнал „ НЕ-ИЛИ “.
СМ 6004 — универсален дешифратор без инверсия на изход-
ния сигнал „НЕ-ИЛИ".
СМ 6002 до 6С04 се използуват като преобразуватели на чети-
риразрядни двоични числа в десетични в автоматиката и изчисли-
телната техника.
Дешифраторите СМ 6002 и СМ 6003 са построени с логи-
чески схеми NOR, а СМ 6004 — с логическа схема OR. СМ 6003
се различава от СМ 6002 по това, че сигналът на вход „разреше-
ние" не въздействува на изход „О". При подаване на логическа
„1“ на вход „разрешение" всички изходи на СМ 6002 и всички
130
изходи на СМ 6СОЗ без изход „О“ преминават в състояние О,
а всички изходи на СМ 6004 — в състояние 1.
Схемите се състоят от 132 р-канални MOS-транзистори и 36
съпротивления. Входовете са защитени от случайни електроста-
тични потенциали.
Фиг. 1.49
а) Електрическа схема
Електрическата схема (принципна) е показана на фиг. 1.49.
б) Разположение на изводите
СМ 6002, СМ 6003 и СМ 6004 са монтирани в металокера-
мнчен корпус с 24 извода (фиг. 1.34). Изводите на СМ 6002 са
свързани, както следва:
1- 0/Do 13. Вход 22
2. - 14. Вход 23
3. Изход 0 15. Изход 15
4. Изход 2 16. Изход 13
5. Изход 4 17. Изход 11
6. Изход 6 18. Изход 9
7. Изход 8 19. Изход 7
8. Изход 10 20. Изход 5
9. Изход 12 21. Изход 3
10. Изход 14 22. Изход 1
11. Вход 2° 23. S (земя)
12. Вход 21 24. Вход „разрешение•*
131
в) Основни електрически параметри при /ать = 25-р2*С
Параметьр Означение Димен* сия Стойност
mfn max
1. Захраиващо напрежеиие DD _ V —15.5 —14.5
2. Входно логическо пиво „0“ 1 UIL V -2
3. Входно логическо ниво ,,1“ | UIH V —7
4. Изходно логическо ниво ..0" i CO£ v 1 -I
5. Изходно логическо ниво ,,1“ | VOH | V —8
6. Време на включване 1 tl'HL [IS I
7. Време на изключване t-TLH p,S 1
8. Утечка по входа fon I'-A 1
9. Допустимо напрежеиие на входа . t'lmax v —15
10. Ток на консумация JDD mA 5.5
11 Гранично захраиващо напрежеиие | ^DDmax V -16
12. Консумирана мощност ^DDaV mW 1 45
13. Разсеяна мощност P<l mW 85
14. Шумоустойчиво ст M V 1
1.6.2. MOS-ИС СЕРИЯ 5 — ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ С ПРОИЗВОДНА
ЛОГИКА
а) Устройство и предназначение
MOS-ИС от серия 5 са предназиачени за вграждане в спсциали-
зирани изчислителни устройства с микропрограмно управление. Из-
ползуват се в електронни калкулатори Елка 53, 45 Г, 43 С, 99 и
др.
Схемите са монтирани в ситопечатен корпус с 42 извода, по-
казан на фиг. 1.50 или 1.51.
СМ 501 представлява изходно устройство в системите, в кон-
то се вгражда. Схемата е с производна логика с висока степей на
интеграция (около 1000 микроелемента) и осъществява светлин-
ната индукция на устройството. Всички входове па схемата са за-
щитени от случайни електростатични потенциали,
СМ 502 представлява управляващо устройство в системите, в
конто се вгражда. Схемата е с производна логика с висока сте-
пей на интеграция (около 1000 микроелемента) и обезпечава уп-
132
равлението на микроинструкциите в устройствата. Всички входове
на схемата са защитени от случайни електростатични потенциали.
СМ 503 представлява входно устройство в системите, в конто
се вгражда. Схемата е с производна логика с висока стелен на
Фиг. 1.50
интеграция (около 1000 микроелемента) и обезпечава шифриране
то на входните сигнали. Всички входове на схемата са защитени
от случайни електростатични потенциали.
133
CM 504 представлява аритметично устройство на системи-
те, в конто се вгражда. Схемата е с • производна логика и'висо-
ка степей надинтеграция (около 1600 микроелемента) и осъщест-
вява логиката при извършване на аритметичните операции. Всич-
Ф иг. 1.51
ки входове на схемата са защитени oi случайни електростатнчни
потенциали.
СМ 505 предсгавлява изходно устройство на системите,в кон-
то се вгражда Схемата е с производна логика с висока стелен
на интеграция (около 1000 микроелемента) и реализира изходнатс
схема за печатащо устройство в системите. Всички входове на
схемата са защитени от случайни елсктростатични потенциали.
6) Условия за експлоатация
MOS-ИС от серия 5 са работоспособни в температурния ин-
тервал от 0 до 4-70° С. Схемите запазват работеспособьостта си
след съхрансние прн температура от —5 до +55° С и темпера-
тура на транспорт от —55 до -г85°С при относителна влаж-
ност на въздуха до 85 %.
134
в) Основни електрически параметри при 4ть:=25±2оС
Хе по ред Параметър о Озна чение Д имен- СИЯ Стойност • min 1 max 1
1 Захранващо напрежение ^DD V —15,75 —14,25
2 Гранично допустимо входно напре- жение ах V -15 0,3
з31 । Входни сигнали Лог„0“ 1 и». V —2,5
3.2. 3.2.1 Лог. „1“ от изход тип „пуш-пул" ^1Н V 1 —7 |
3.2.2 от изход тип „отворен дрейн* ‘ -18
4 4.1 Изходни сигнали Лог. „0“ ^<JL \ -1Д 1
4.2 4.2.1 Лог. „Г‘ от изход ,,пуш-пул" ^он V —1
4.2.2 От изход тип ,.отворен врейн“ —8
5 5.1 Ток на консумация СМ 501, СМ 504 * 7dd mA 35
5.2 СМ 502. СМ 503, СМ 504 i 25
6 6.1 | Време на включване СМ 501, СМ 503, СМ 505 ^DH pS 2,5 j
6.2 СМ 502. СМ 504 2,0
__ 7 Макеимална работа честота f kHz L | 200 J
j
г) Разположение на изводите — ИС серия 5
«=£ Q« О С СМ 501 1 1 СМ 5’32 1 СМ 503 СхМ 534 СМ 505
) 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 139 40 41 142 43 44 Вх. СП Вх. ОТ ВХ. пми Вх. ti ^DD Вх. МН2 Изх. А16 1 Изх. А15 I Изх. А14 Изх. А13 Вх. МИ 5 Изх. А12 ' Изх. АН Изх. А10 1 Изх. А10 1 S Изх. А6 Вх. МИ 8 Изх. А7 Изх. А6 Вх. МИ1 1 Изх. А 5 Изх. А4 Изх. АЗ Изх. А2 Изх. А1 Вх. 1а Изх. /\) Изх. К Изх. Ко Изх. К8 Изх. Ks Изх. К3 Изх. Kj Изх. К2 Изх. К? Изх. К4 Изх. Кг, Вх. К/С Вх,- изх.инф. Изх. К6 Изх. ROM2 Вх. СТ1 Вх. край Изх. ROM8 S Изх.прехв.ЛШ Изх. СП Изх. А2Ч Такт г2 Изх . А27 Изх. А/ Иах. А25 Изх. А21 Изх А2:* Изх. Л 2- Изх. А21 Изх. А2° Вх. 2SROM Вх. 2"ROM Вх. 2BROM Вх. 2-’ROM Вх. 2'ROM Вх. 23ROM Изх. МИ8 Вх. 2* ROM Изх. МИ5 Изх. МИ2 Вх. 21ROM Вх. 2°ROM Odd Вх. 2Ц Вх. 2’° Вх. 2-’ Такт tj Вх. Т Изх. МНИ Изх. ОТ Изх. ROM0 Изх. ROM1 Вх. —Ф24 Вх. -Ф23 Вх. — Ф22 Вх. — Ф21 Вх. — Ф20 Вх. — Ф19 Вх. — Ф18 Вх. — МИ2 Вх. — МИ 5 Вх. — МИ8 Изх.-запитване Вх,— tj Вх. — МИН Вх. — ПМИ Нзх.—вх.инф. Вх. — В(1 Вх. - В5 Вх. — В3 Вх. — В] Вх. — ОТ Вх. — СП Вх. — t2 Вх. — Во Вх. — В7 Вх. — В4 Вх. — В2 S Изх. — а7 Изх. — а6 Изх. — а5 Изх, — а4 Изх. — aft Изх. — а3 Изх. — а3 Изх. — а, 1 Вх.—фЭЧ-ф15 (7dd Вх. ф27 Вх. ф26 | Вх. ф25 1 ~- | Изх. Т Зх. — запитване 4зх. — изх.инф. Вх. - 23RAM Вх. —2a RAM Вх. — 21RAM Вх. — 2°RAM Вх. — вх. инф. Вх. —МИ2 Вх. — МИ5 Cdd S Вх. tj Изх. -—RAM3 Изх. — RAM2 Изх. 21АП Изх. 2° АП Вх. — СП Изх. -— RAM1 Изх. — RAM0 Изх. — 2°АЦ Изх. — 2'АЦ Изх. — 2»АЦ Изх. — 2-АЦ Вх. ПМИ Изх. — край Изх. Ч/З Вх. — t2 Вх. — ОТ Вх. -МИ8 Вх. — МИИ Изх.— г^хЛАМ Изх,—22вх. RAM Изх.—23вх .RAM Изх.—2°bx.RAM — Е2 I ЕЗ Е4 Е5 Е6 Е7 Е8 Е9 ЕЮ Е11 Е12 Е13 Е14 Е15 Е16 Вх. — U Odd Вх. Do Изх. — вх. инф. Изх —запитване Вх. —ПМИ Вх. —изх. инф. Вх. — О| Вх. ОТ Вх. — tj S Вх. — МИП Вх. — Mil, Вх. — МИС. Вх. - MU» Вх. — СП Изх. фтр. 6 Изх. фпр5 Изх. фцв. J1 Изх. — Сг Изх. —Ci Изх. —Et 1
J.... - — — 1
136
1.6.3 MOS-ИС СЕРИЯ 76 — СТЛТИЧНИ ЗАПОМНЯЩИ УСТРОЙСТВА
(ROM ДО 2048 БИТА)
а) Устройство и принцип на работа
Схемите от серия 76 се използуват като унивсрсално посто-
янно запомнящо устройство (ПЗУ) в терминали, калкулатори,
преобразуватели на кодове и др.
Те са с висока степей на интеграция. При запълване на 50%
от ядрото броят на микроелементите е 1500 Смяната на запи-
саната в полето на паметта информация се оеыдествява с про-
мяна на една от технологичните маски. Така се получават разно-
видностите на схемите СМ 76014-7699. Четенето се осъществява
паралелно по четирите изхода. Нзходите са тип „отворен дрейн“
с външно товарно съпротивление към Odd, /?=5,1 кй. Паметта
се избира със сигнал лог. „ 1“, подаден на входа „Избор ROM“.
Схемата е съвместима по вход и изход с TTL i ’С. Натоварване-
то на изхода по отношение на Odd е R=250 кй и Соп =40 pF.
В таблицата е посочено максималното време на достигане на лог.
„1“ или „0“ при смяна на състоянието на изхода, измерено спря-
мо предния фронт на адреса. Схемата с изпълнева с р-канални
MOS-транзистори. Входовете йсазащитени срещу случайни елект-
ростатични потенциали.
б) Условие на експлоатация
MOS-ИС от серия 76 са работосиособни в температурен ин-
тервал от 0 до +85°С. Схемите запазват работоспособността си
след съхранение при температура от —5 +55°С и температура
на транспорт от -55 до +85° С при относителна влажност на
въздуха до 95 %-
в) Блокова схема
Блоковата схема на MOS-IJC
серия 76 е дадена на фиг. 1.52.
г) Разноложение на изводите
MOS-ИС от серия 76 са монтирани в металокерамнчен корпус
с 24 извода (фиг. 1.34). Изводите са свързани, както следва
1. — 2. - 3. - 4. Вх. А2° 5. Вх. А22 6. Вх. А24 7. Вх. А23 13. Изх. 22 ROM 14. Изх. 2XROM 15. Изх. 2oROM 16. 5(земя) 17. Вх. А27 18. Вх. А26 19. 6/dd
137
8. Вх. А21
9. Вх. А25
10. Вх. А28
11. Вх. избор ROM
12. Изх. 2: ROM
20. —
21. —
22. —
23. —
24. —
Осповни електрически параметри при /aLnb—25+2°С
Иараме i ьр Оазачание Димен- СИЯ j Стойност
min max
1
ч 2 3 4 1 5 6
1 ' Гранично захраиващо напрежеиие ^DD max .vJ _ -15 0,3
л 1 Допустимо входно наирежение max v I —15 0,3
_з! Напрежеиие на захранване О'Ъп V 1 —15,75 | — 14,25
4.1 Входен сигнал лог. .0“ 1 £il V 1 —2,5
4.2 Входен сигнал лог. „Г' JAh _ _ v_l -7
5.1 Изходен сигнал лог. „0“ ^OL V 1 — 1.5
5.2.' Изходен сигнал лог. „1“ 4.4^ _v 1 -13
6 Ток на консумация 7dd mA | 30
7 Време на достъп ZDHL : pS | 1,5
8 1 Ток на утечки по входовете ]O/? pA | 2
9 ' Тактова честота 1 Ap kHz | 200
1.6.4. MOS-ИС CM 8001 —ОПЕРАТИВНО ЗАПОМНЯЩО
УСТРОЙСТВО (RAM — 256 бита)
а) Устройство и принцип на работа
MOS-ИС СМ 8001 представлява оперативно запомнящо уст-
ройство (RAM) с произволен достъп и пълна вътрешна дешифра-
ция на адресните сигнали с обем на паметта 256 бита и органи-
зация- 256X1.
Схемата е с висока степен на интеграция. Тя е изготвена с
помощта на р-канална MOS — технология с метален затвор и ди-
фузЬонни микрорезистори с общ брой на интегралните микроеле-
менти 1950. Всяка една клетка от паметта се избира с помощта
на определена комбинация от сигнали, подаденн на 8 адресни входа.
Всички входове и изходи са напълно съвместими по нива с TTL-
ИС. Работата със схемата се разрешава при подадена логическа
„1" (висок по абсолютна стойност потенциал) на вход „чип-селект“.
В противен случай и двата изхода се изолират от схемата, по то-
зи начин става възможно обединяването на по-голям брой схеми
при организирането на по-голяма памет. Чегенето се осыцествява
при подадена логическа „1“ иа вход „четене-запис“, записът —
при логическа „0“, катов същото време на ннформационния вход
се подава необходимата информация. В режим „съхраняване на
информацията” захранващото напрежеиие на периферната част
Z7dd може да бъде изключеио заедно с разрешението на вход
„чип-селект“, при което значително се намалява коисумираната
от схемата енергия. Всички входове на СМ 8001 са защитени от
случайни електростатични потенциали. По устройство, принцип на
работа и параметри се явява аналог на схемата 1101А („Интел").
СМ 8001 може да намери приложение в микро- и миникомпюте-
ри, периферии и терминални устройства за изчислителни машини
и други устройства на автоматиката и промишлената електроника.
б) Условия па експлоатация
СМ 8001 е работоспособна в температурен интервал or 0 до
+70' С. Схемата запазва работоспособността си след съхранение
при температура от —5 до -|-50оС и температура на транспорт
от —55 до -Й85°С, при относителиа влажност на въздухадо95%
в) Блокова схема
Блоковата схема на СМ 800 е дадена на фиг. 1.53. На фиг.
1.54 е показано съгласуването на схемата с други MOS-ИС, а на
фиг. 1.55-- съгласуването с TTL-ИС.
Времедиаграмите на цикъл на четене и цикъл на запис са да-
дени на фиг. 1.56.
139
г) Разположение на изводите
следва:
MOS-ИС СМ 8001 е монтирана в корпус с 16 извода тип »DIL“
(фиг. 1.57). Изводите са свързани, както
фиг. 153
фиг. 1.54
фиг. 1.55
140
I. Bx. Aa
2. Bx. A7
<3. Bx. AB
4. UD
9. Bx. A2
10. Bx. Ai
11. Bx. A3
12. Вход
0
1
изхода 0
1
0
&5Ons
minawsec
mi.nC,3jus minO.lju:
Ццкъл на запас
5. (7сс
6. Вх. А4
7. Вх. Ао
8. UDD
13. Изход
14. Изход
15. Вх. чет./запис
16. Вх. CS
141
д) Основни електрически параметри при 4 ть =25+2сС
1 3 1 с, 11 Параметър Означение Димен- сия Стойност
min max
п Захранващо напрежение С RD V —15.75 —14,25
м 1 9 9 1 Входен сигнал лог. „0“ лог. „1“ Сц. ^тн V V —15 0,3 —4,35
1 ; з | 3,1 |3,2 Изходен сигнал лог. „0“ лог.„1„ c0L М)Н V V —1 —8
! 4 Ток на консумация Л.Ъ mA 18
5 Ток на утечки но входове (нзходи) Мк р А 0.5
6 Входен ток А Р А 10
7 Време на достъп ZDHL u S 1.5
8 Входен капацитет С-г PF 10
9 Изходен капацитет Con _eL 10
10' Капацитет на захранването Сц pF 35
11 ! Товлрен капацитет Сц nF 10
1.6.5. MOS-ИС СМ 8002—ОПЕРАТИВНО ЗАПОМНЯЩО УСТРОЙСТВО
(RAM —256 БИТА)
а) Устройство и принцип на работа
MOS-интегралната схема СМ 8002 представлява оперативно за-
помнящо устройство с произволен достъп и пълна дешифрация
на адресните сигнали. Обемът на паметта е 256 бита, а органи-
зацията—64X4 (256 запомнящи тригерни клетки, разделенн на
четири групи по 64 тригера). Изборът на клетките се осъществява
посредством вътрешна дешифрация. Схемата СМ 8002 е с висока
степей на интеграция. Тя е изпълнена с р-канални MOS-транзи-
142
стори и днфузионни микрорезис гори с общ брой на микроелемен-
тите—-1900. Работата със схемата се разрешава при нодаване на
логическа „1“ на вход „чип-селект“. В противен случай на нахо-
дите се установява високо логическо ниво — „1“ Изходите са от
типа „отворен дрейн" и работят с външни товарки съпротивле-
ния 5,1 к й. Записът се осъществява при подаване на логическа
„0“ на входа „четене-запис" най-малко 303 ns след установява-
не на адреса. Продължителността на този сигнал трябва да бъде
най-малко 400 ns. Допуска се закъснение на входната информация
не повече от 100 ns отпоено сигнала за запис, като тази инфор-
мация става стабилна най-малко 100 ns след преминаването от
запис към четене. При логическа „1“ на вход „четене-запис“ ста-
ва протичаие на информацията от запомнящата клетка, избрана с
помощта на адресните сигнали. Максималното време на достига-
не на логическа „1“ или „0“ при смяна състоянието на изхода,
измерено спрямо предния фронт на адреса, е 1,5 ps. Всички вхо-
дове са защитени от случайни електростатични потенциали. СМ
£002 се употребява при производство™ на калкулатори, микро-
н миникомпютери, периферии и терминални устройства за изчис-
лителни машин» и други устройства па автоматиката и промиш-
лената електроника.
б) Условия на експлоатация
Фиг. 1.58
143
в) Блокова схема
Блоковата схема на СМ 8002 е дадена на фиг. 1-58. На фиг.
1 -59 са дадени времедиаграмите на цикъл на четене, цикъл на
запис и превключването на захранЕЗЩотоМгапрежение на СМ8002
Ци пел и а четене
' /~~Т\
food о---------AminOivs \\miT)D.1jus
адреса 7-
С.
1.
/7
!
изхеди О
Иихъл на запис
ПреВюеачбсте и'х
ЗахранВащо напрежение
фиг. 1.59
г) Разноложение на изводите
МО ИС СМ 8002 с монтирана в металокерамичен корпус
с 24 извода (фиг. 1.34). Изводите са свързани, както следва:
1. — 6. Вх. Ао 10. Вх. 2:!
2. 7. Вх. Ах 11. Вх. Ч/С
3. Вх. А4 8. Вх. А2 12.
4. Вх. 2° 9. Вх. А3 13. —
5. (Jud
144
14. Вх. Ч/З
15. Изх. 23
16. Вх. 2s
17. Изх. 2г
18. Изх. 21
19. Вх. 21
20. Изх. 2°
21. S
22. вх. А5
23-
24. —
д) Основпи електрически параметри при £amb =25±2СС
Димен- сия Стойност
Означение mhi max
№ по ред
Параметър
1 — Гранично захранващо напрежение ^DD шах v -16 0,3
Допустимо входно напрежение U1 шах V — 15 0,3
3 Напрежение на захранване O'dD V — 15.75 —14,25
4 4.1 Входен сигнал Лог. «0" ^/L V —2,5
4.2 Лог. „ 1" ^7н V -7
5 5,1 Изходен сигнал Лог. .0" 6ql V —1,5
5.2 Лог. . 1* бон V —(nDD—-0
6 Ток на консумация 4© mA 35
7 Време на достъп ZDHL pS 1.5
8 Ток на утечки по входовете ZO/? pA 2
J Тактова честота Лр kHz 200
W Справочна серия, ч.З
145
146
l/'.б. ЧУЖДИ ГКЗИВАЛЕНТИ НА MOS-ИС
Тип НРБ Тип Страна Тип С ipaiia Тип Страна Тип Страна Тин | Страна
1 2 3 -1 | 5 6 7 8 9 ! 10 11
СМ2112- 21 6 1ЛБ 471 ; 1ЛВ471 СССР U102P 1 RFT-ГДР ME Ml050 Дженерал Инстру- мент— САЩ Р1 4 до 1 Филко Форд— САЩ
СМ 2212 U1080 R FT-ГДР Н05 УНР 1ТК251 СССР МЕМ1050 ! Дженерал Р1 4 до I Инстру- мент— САЩ Филко Форд.— САЩ
СМ 2301 НЮ УНР МР11 ЧССР 1ЛВ72 СССР Р1 4 до 1 Филко Форд— САЩ HD3113P • Хитачи,— Япония
СМ 3005 ‘ U311D RFT— ГДР НОЗ УНР 1Л5451 СССР HD310J Хитачи — Япония 1 TMS3001MR । Тексас Инстру- мент, САЩ
1 СМ-1001 Н01 УНР 1ЛБ 451 СССР MEM 1050 Дженерал Инстру- мент— САЩ 4С01 Филко Форд — САЩ ; I г I
Продължение
ICMG002— I"'
R04 PJ 4 ди 1 филко
_ Форд-
САЩ"
СМ 5001 Р1 4
3 L_4 ’ ‘ з 6 7 1 ч
до 2 Филко Форд САЩ МЕМ 1050 Дженерал Инстру- мент — САЩ ... _ TMS7B3012A Тексас , Инстру. мент— САЩ 1 8 i 1 9 10 | н 1 —
1 1
МЕМ 1050
TMS1B3001DA Тексас
Инстру.
мент—
САЩ
СМ501- ,505 1 СМ7600 СК 114 С 1302 AM И— САЩ Интел— САЩ 1 S 8773 I 1 АМИ — САЩ / МК2100Р
СМ8001 1 С1101-А Интел— ! САЩ 1 МК 40071' 1 Мостек— САЩ TMS 1101
Тексас
Инстру.
мент—
САЩ
гл°игек~ ™S 2601 Тексас
САЩ I Инстру-
мент—
САЩ
3512
I Фъер-
j чайлд-
I САЩ
1.7. ХИБРИДНИ ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
а) Предназначение
Сеоията тънкослойни хибридни интегрални схеми ИС2-УС03А,
ИС2-УС04А, ПС2-УС05А, ИС2-УС06А, ИС2-УС08А, ИС2-УС09А,
ИС2-ГС01А, ИС2-ГС02А, ПС2-ГС03А, ИС2-ГС04А, ИС2-ТШ01А,
ИС2-ПД01А, ПС2-ФН01А, ИС2-ПД02А, ИС2-ФН02А, ИС2-КТ01А
и ИС2-МФ01А са предназначени за вграждане в портативки УКВ
радиостанции.
Схемите ИС2-УС03А, 11С2-УС04А и 11С2-УС05А в подходя-
що свързване могат да се използуват като ВЧ усилвател за
УКВ приемници и УКВ предаватели за битово предназначение
с мал'ьк радиус на действие.
Схемите ИС2-УС09А и ПС2-ФН02А могат да намерят прило-
жение в телефонията.
Хибридните интегрални схеми отговарят на изискванията на
ОН 0965679 - 75 и БДС 11308 73.
б) Конструктивна характеристика
Тънкослойните хибридни интегрални схеми представляват изо-
лационна подложка (ситал) с тънкослойни резистори и монтирани
активни елементи (транзистори и диоди). Схемите са облицовани
със защитен компаунд. Видът на корпуса, размерите и редът на
изводите са дадени на фиг. 1.60.
148
в) Номенклатура на схемите
j № по • ред Вид схема Условно означение Маркировка върху схемата
1 I Усилвател синусоидален ИС2—УС03А 01
2 Усилвател синусоидален ИС2—УС04А 02
3 Усилвател синусоидален ИС2—УС05А 03
4 Усилвател синусоидален ИС2—УС06А 05
5 Усилвател синусоидален ИС2—УС08А 07
6 Усилвател синусоидален ИС2—УС09А 12
7 Генератор синусоидален ИС2—ГС01А 04
8 Генератор синусоидален ИС2—ГС02А 14
9 Генератор синусоидален ИС2—ГСОЗА 15
10 1 енератор синусоидален ИС2—ГС04А 24
И 'Григер на Шмиг ИС2—ТШ01А 08
12 Преобразув пел декоднра щ I4C2—ПД01А 09
13 Филтър нискочестотен ИС2—ФН01А 11
. 14 Преобразувател дскоднращ ИС2 ПД02А 10
1 15 филтър нискочестотен ИС2—ФН02А 22
16 Електронен ключ ИС2—кто; А 13
17 Модулятор фазов ИС2—МФ01А 16
г) Общи условия за ексвдоатация
Хибридните интегрални схеми запазват работоспособността си
при температура на околната среда от - 25 до +55°С. Схемите
издържат вибрации при фиксирана честота 50 Hz в продължение
на 6 часа при ускорение 10 g, поставени и запоени върху печатна
платка с размери 50x50 mm.
Схемите запазват работоспособността си след съхранение или
транспорт при температура от 55 до +85°С при отиосителна
влажност на въздуха до 95%.
д) Общи указания за експлоатация
Надеждността и дълговечността на тънкослойните хибридни
интегрални схеми при работа в апаратурите, за конто са пред-
назначеии, се осигурява не само от качеството на схемите, а и
от с'ьздаваието на необходимия режим на работа в условията на
експлоатацията.
Изходните данни за необходимия режим в условията на екс-
плоатация са:
— максималнодопустимите стойности на захранващите на-
прежения за всеки тип;
— минималните и максималните стойности на основните пара-
метри на схемите;
149
— изискванията към ТХИС, установени в ОН 0462631—72,
ОН 0965679—75 и БДС 11308—73.
При всички условия на експлоатация не трябва да се цреви-
шават максималнодопустимите стойности на параметрите за да-
дения тип схема и техническите изисквания, посочени в стандар-
тизационните документи.
Запойването на изводите на схемите трябва да изключ-
ва възможността за повреждане на ТХИС от прегрйване.
Спойката се осъществява с температурно регулиран поядник с
температура от 200+220°С (или спойка ,,вълна“) за време на
спояване, не по-голямо от 2 s. Минималното разстояние от мя-
стото на спойката до корпуса да бъде 2 mm.
Рязането и огъването на изводите на ТХИС трябва да се из-
вършва по такъв начин, че да не създава условия за прекъсване
на вътрешните спойки, разхерметизирване на схемите и други
повреди. Изрязването на излишните изводи да става без предва-
рителното им огъване. Рязането на изводите да става на такова
разстояние, че да позволява извършване на спойката на ’ разстоя-
ние, не по-малко от 2 mm от корпуса на схемата.
При огъване на изводите на ТХИС да не се нарушават изис-
кванията по БДС 11308—73 и БДС 7760 -69 г. по отношение
разстоянието в mm от огънатата част до корпуса на схемата,
радиуса на закривяване /Д 0,75 mm и разстоянието на.закреп-
ване на схемата 1,2+0,4 mm от мястото на огъване.
При манипулиране със схемите в уеловинта па експлоатация
да не се създават условия за механичното им повреждане.
е) Електрически параме три при /;1ть 25+2°С
За схемите ИС2-УС03А, ИС2-УС04А, ИС2-УС05А, ИС2-УС06А
ИС2-УС08А, ИС2-УС09А, ПС2-ПД02А, ИС2-МФ01А и ИС2-ФН02А
150
по-голям от 1000 пъти
151
Продължение
1 2 3 I 4 5 । 6
1 6 I ИС2-УС09А 3 ±0,3 mA при ну- ла напрежеиие на извод 8 и без си- гнал на входя Пои 1/изх»3,1±0,3 V и За честоти/=300 Hz, 500 /=1000 Hz трябва Vbx Hz, 1000 Hz, _000 Hz и да е по-малко или рав- 3000 Hz изходпото ниво но на 150 mV, клирфак- в Деиибели е съо ветно тор, по-малък от 2,5 % —ПОД± 1 , 0 , 1 При подаване на извод 8 напрежеиие 0,8 V из-1 ходният сигнал трябва да спадне 100 пъти । 1
7 ИС2 ПД02А — 1,5±0,2тА Коефициент на усилване От 300 Hz до 3000 Hz по- по-голям от 6,5 пъти малка от ±0,5 с!Ь 1
8 ИС2-МФ01А 1 0,55 + 0,07 mA Коефициент на усилване, при/= 10,7 MHz—7,5 ± 1 — —
9 ЦС2-ФН02А 2±0,5 mA Коефициент на усилване при /=1000 Hz — К £ 6 ±0,5 От 300 Hz до 3000 Hz — линейна с отклонение от ±0,6 до 2,0 с1В спря мо 1000 Hz, на 5000 Hz — спадане повече от 0В. На 10 000 Hz — спа дане повече от 25 clB i на 20 000 Hz — спадай повече от 40 clB 1
За схемите ИС2-ГС01А, ИС2-ГС02А, ИС2-ГС03А, ИС2-ГС04А :
Показатели
d on бы*] Схема постоянно!окова „ консумация исходно напрежеиие чест ота на изходного наирежение Забеге жка
)J_ 2 3 • 6
1 11 ИС2-ГС01А 1,1 ±0,15 mA L/нзх eff ^120 mV /==50 MHz
; 2 j 3 ИС2-ГС02А ИС2-ГС03А 1 0,8±0,1 mA (Унзх eff =0,6 ±0,2 V /=2±20 MHz 1 1 1 1 1
4 ИС2-ГС04А 1,2x0,2 mA Уизх1еГГ=2,7±0,3 V М13х2 ен=220±25 mV /=3000 до 3300 Hz t/изх, eff е спрямо извод 8 Ut!3x2 eff е спрямо извод 9
За схема ИС2-Т1П01А-.
Парамгтър Забел еж к а
о Схема g , постояипотокова J консумапня входно напрежеиие изходно напрежеиие
1 1 ИС2-ТШ01А 1 ±0,2 mA r_ 17вх=50± 200 mV Правоъгълен импулс с /п =100 kHz и косфи- циент на запълванс ^.0,5
За схема ИС2-ПД01А
Постояннотокова консумация при наличие на входен сигнал
1,7 +0,5 mA.
Входно напрежение — правоъгълни импулси с честота 100kHz,
честотно модулирани с /=1000 Hz и девиация Д/=3,5 kHz.
Изходен нискочестотен сигнал, по-голям или равен на 30 mV.
Честотна характеристика в диапазона от 300 до 3000 Hz - не-
равномерност, по-малка от ±1,5 dB.
Постоянна съставяща на напрежението в извод 1 на схемата —
5±1 V.
Високочестотна съставяща на напрежението в извод 1 при
изключена модулация — по-малка от 3 mV.
В извод 8 напрежението е равно на затихващото.
За схема ИС2-ФН01А
Постояннотокова консумация — 0,5 +0,1 mA.
Честотна характеристика при 1Д, по-голяма от 2V и U2, по-
малко от 2,5 V, където Ut е напрежението на извод 1 на схема-
та. а и» е напрежението на извод 3.
f kHz, 3 5
от 7 до 9 15 20
{/bx|iuV >900
> 170
70
>90
>120
За схема ИС2-КТ01А
При прилагане на извод 9 на напрежение от 0 до плюс 2,5 V
през товарного съпротивление иротича ток в продължение на 40
до 60 ins и не протича ток в продължение на 400 до 600 ms.
При прилагане на извод 9 на напрежение ±3,5 V през товар-
ного съпротивление протича ток неограничено време.
След намаляване напрежението на извод 9 отново на 2,5 V
протичането на ток през товарного съпротивление продължава
минимум още 2 s.
При даване накъсо товарного съпротивление в продължение
на няколко секунди независимо от напрежението, подадено на
извод 9, схемата не се поврежда.
Падът на напрежението между изводи 2 и 8 в режим „вклю-
чено1’ не е по-голямо от 200 mV.
Консумацията на схемата при изключено товарпо съпротивле-
ние е по-малка от 0,5 mA.
154
ж) Захранващи напрежения
За схемите ИС2-УС03А, ИС2-УС04А, ИС2-УСО5А, ИС2-
ФН01АЛ ИС2-УС09А, ИС2-ФН02А, ИС2-ГС04А, ИС2-ГС01А,
ИС2-ГС06А, ИС2-УС08А, ИС2-ТШ01А, ИС2-ГС02А, ИС2-ГС03А,
ИС2-МФ01А закрепвагцото напрежение е + 12,6V +5 %.
За схемите ИС2-ПД02А и 14С2-ПДО1А захранващото на-
прежение е -plOV+5%
За схема ИС2-КТ01А захранващото напрежение е ±12.6V±
±20%.
з) Електрически схеми
Електрическата схема на ИС2-УС03А е дадена на фиг. 1-61.
Стойностите на означените елементи са: Д1=750й; /?,=20кй;
/?а=47 кй; /?4=51 кй; /?5=200]Й; /?6=330Й; C^loOOpF;
Q = 1500pF; 7'1=7'2=BFS 20.
Електрическата схема на ИС2-УС04А и PIC2—УС05А е да-
деиа'на Лиг. 1-62. Стойностите на^означените елементи са:
фиг. 1.62
/?,=2 кй: /?2 470 Й; /±=33 кй; R4=-82 кй; /?6=200Й;
/± — 20Э Й; CL=С,—5000 pF; Г1 = BFS20.
Електрическата схема на ИС2-УС06А е дадена на фиг. 1.63.
Стойностите на означените елементи са:
Z?t=l2kS2; /?,=22кЙ; /?3=1 кЙ; Д4=1,5кЙ; /?б=5,1кЙ;
Дб=15 кй; /?7=56кй; /?8=10кЙ; /?9=15кЙ; T1=ra=BCW32;
D1=Da=BAW52.
155
Електрическата схема на ИС2-УСО8А е дадена на фиг. 1.64.
Стойностите на означените елементи са: R
/?1=12кЙ; 7?.=22кЙ; 7?3=1к&, £4 = 1,5к2; Яб=5,1; С3=1000
или 2000 pF: C2=100nF; Ti=7'2=BCW32.
Фиг. 1.65
Фиг. 1.64
Електрическата схема на ИС2-УС09А е дадена фиг. 1.65-
Стойностите на означените елементи са:
/?1=33kfi; /?.,=ЗЗкЙ; /?3=ЗкЙ; 7?4=8,2кЙ; /?б=1.5кй;
= 10012; C1=2200pF; С2=1500 или 2500 pF; Tt= 72=BCW32.
Електрическата схема на ИС2-ГСО1А е дадена на фиг. 1-66.
Стойностите на означените елементи са:
/?!=1кЙ; 7?2=18кЙ; Я3=39кй /?4=2,2кО; /?б=1к2; ^=1000
или 2000 pF; C2>500pF; 7\=BFS20.
Електрическата схема на ИС2-ГС02А и ИС2-ГС03А е даде-
на фиг. 1-67. Стойностите на означените елементи са:
156
Д4=3,9кй; Яг=22кЙ; /?3=22кЙ; Д4=1,5кЙ; /?5=91О£2; С,>
>5000 pF; C2->5000pF; 7\=BFS20.
Електрическата схема на ИС2—ГС04А е дадена на фиг. 1-68.
Стойностите на означените елементи са: /?1=150кй; /?2=56кй;
/?8 = 56кЙ; /?4=470<> /?-=22кЙ;/?,;=1кЙ;/?7^1Скй;/?8=12кй; 7\=
= F2=BCW32.
Ф«г. 1.68 Фиг. 1.69
Електрическата схема на ИС2-ТШ01А е дадена на фиг.
1-69 Стойностите на означените елементи са: /?!=56к£2; /?» =
7,15k С; Д3 —ЮкО; /?4-470<> + /?”=! Окй; 6,35k Й;
^'=3,651: Й; /?й=4,7кЙ; /?7=10кЙ; C1 = 1500pF;С,= 100nF; 7\=
= 72=BCW32.
Електрическата схема на ИС2-ПД01А е дадена на фиг. 1-
70. Стойностите на означените елементи са: /?8=4,7кЙ; /?9=3,9кй;
/?10==7,5кй; /?41=7,5кЙ; 7?1б=1к Q; /?18=220Й; C3=56pF; C4=10nF;
Cs=2,2rF; 7\=BCW32.
157
Електрическата схема на ИС2-ФНО1А е дадена на фиг. 1-
71. Стойностите на означените елементи са:/?2=33кй; 7?s—22k й;
7?4=51кй: /?й—47кй; /?с=15кЙ; /?7=33kft CT=4700pF; C,=
= 1000pF;C3=10 000pF; 7\=BCW32; F2=BCW30.
Фиг. 1.73
Фиг. 1.72
•4 С/f
Електрическата схема на ИС2-ФН02А е дадена на фиг.1-7
Стойностите на означените1 елементи са: /?1=470кй; 1.5k
/?3=15k Й; /?4=390й; /?ь=56к й; /?0=680к й; G 2200 pF, G,=2200p
C3=1420-M580pF; />= F2=BCW32.
Електрическата схема на ИС-ПД02А е дадена на фиг. 1-73.
Стойностите на означените елементи са: Д12-100кй; /?п=10к£;
/?1„=20кЙ; /?15 = 2,2кЙ; Дп=4,7кЙ; CG=2,2nF; C7=0,1{iF; Tt-~-
==Tr>=BCW32.
Електрическата схема на ИС2-КФ01А е дадена на фиг. 1.74.
Стойностите на означените елементи са: Д],=100кй; ЗЗкй;
1Г8
/?3-1 OkQ;z?4=--l00k2; 7?r>=l,5kfi; /?о=39к2;/?7=1ООкЙ; /?8= 150Ш;
/?9=100к 2; 7?10=6,8k L1;RU=22k2; /?12=33кй; R13= 18k 2; Ru= 15kS,
7?‘IB=100kQ; Г^Т^ВСШЗг; T2 = T3=Tr~T6=BCW 3®
BAW56.
Фиг. 1.74
Електрическата схема на ИС2—МФО1А
е дадена на фиг. 1-75. Стойностите на
означените елементи са: /?1=22к6; £к =
6.8kfi; 7?3=39kQ; С^бОЭОрЕ; C,>5000pF;
7\=BFS20.
Транзисторите BCW 30, BCWJ32,
BFS20 и диода BAW са производство
иа фирма BMBLE“—Белгия.
1.8. РАДИАТОРИ
ЗА ПОЛУПРОВОДНИКОВИ УРЕДИ
Радиаторите за полупроводниковите
фиг’ 1,75 уреди са предназначен!! за охлаждане на
транзистори, тиристори и диоди. Използу-
ват се в електронната, приборостроителната и електротехничес-
ката промишленост. Те се произвеждат съгласно ОН 09 67082—78.
При описанието на радиаторите са използувани следните тер-
мини и определения:
1. Разсеяна топлинна мощност Р (W)-мощността, която се
предана от полупроводниковите елементи на радиатора чрез топ-
лоотдаване и се разсейва от радиатора в околното пространство.
2. Термично съпротивление /?рос [CC/W]—съпротивлението ра-
диатор-околна среда по пътя на разсейване (излъчване) на топлин-
на мощност в околното пространство.
<159
3. Температурна разлика Д Т [°C]—разликата между темпе-
ратурата на радиатора и температурата на околната среда.
4. Температура на радиатора Тр [°C]—най-високата темпе-
ратура на радиатора, измерена на разстояние, не по-близо от
2 nim от полупроводниковия елемент.
5. Температура на околната среда Тос [°C]—температурата на
околния въздух, измерена на разстояние не повече от 0,5 ш от из-
питвания радиатор.
Температурите Tr, ,ТОС и Д 7' се определят при установен тем-
пературен режим на изпитвания радиатор.
6. Нормално работно положение на радиатора—положение,
в което се създават оптимални условия за разсейване на топлин-
ната мощност без допълнителни средства за подобряване или
влошаване на разсейването:
—вертикално положение на ребрата на радиатора;
—осигурена естествена вентилация на ребрата на радиатора;
— монтаж на радиатора—електрически и топлинно изолиран;
—монтаж на полупроводниковия елемент върху радиатора с
електрически и топлинно неизолиран корпус.
7. Характеристики на радиатора:
— съпротиеителна характеристика /?р.о.с=/(ДГ)—зависимосг-
та на термичното съпротивление /?р.о.с от температурната разли-
ка Д 7';
- температурна характеристика Ь 7'=f(P)~зависимостта
на температурната разлика Д Т от разсейваната топлинна мощ-
ност Р,
—характеристика на профила на радиатора Rp.o.c-=f(L)~3z~
висимостта на термичното съпротивление /?Р.о.с от дължината на
профила L.
В зависнмост от конструктивната си форма радиаторите се
разделят на три групи:
а) двустранно оребрени: профил №1 (фиг. 1.76) и профил №2
(фиг. 1.77);
б) едностранно оребрени: нрофил №3 (фиг. 1.78), профил №4
(фиг. 1.79), профил №8 (фиг. 1.83). Последният профил се изпол-
зува за мехнично закрепване на транзистори към радиаторите;
в) специални форми: профил №5 (фиг. 1.80), профил №6 (фиг.
1.81) и профил №7 (фиг. 1.82).
Видовете допълнителни химически обработки и условното им
означение са дадени в табл. 1.1.
Габаритните размери, условното означение и поредният регист-
рационен номер от конструктивната документация са дад'-ни в
табл 1.2.
160
ЛрЭфилМ!
33 min /?ро<рш№2
И 36 тёп
Фиг. 1.76 Ф1И. 1.77
Профил М3
/ТрофшМр.
11 Сира сочи а серия, ч. 3
161
Фиг. 1.81
Фиг. 1.82
2 М3
162
Таблица 1.1
Допълннтелна химическа обработка на ловърхността на радиаторите Условно означение
Без покритие о
Пясъкоструйни 1
Оксидирано черно 2
Таблица 1.2
Про фи л £, mm Условно означение Поредей реги- страцибнен номер на кон- стр. документ Фиг. Забележка
40 44
60 45
80 46
1 100 А 47 1.76
120 48
140 49
180 * 50
40 22
60 23
80 24 1
2 100 115 Б 25 26 1.77
120 27
140 28
180 29
35 106 1
50 В 107 1.78
3 76 108
155 109
35 110
50 Г' 111 1.79
4 76 112
155 113
6 57 58 59 1,80 _ о . II Л и «ее 1Л1Л ЮОО) II II II CiCiQi
5 13 Д
60 61 £> = Ю,9; п=0 £>=10,9; п=2
по желание 62 D, п по желание
163
Таблица 1.2 (продължение)
|Ирофил Л. шт Условно означение Поредей регистрациоен номер на к он стр. докум. ( Фиг. Забел ежка
63 D = И ; а=1
6 64 О=М5; я=0
65 О=М6; я=0
6 15 Е 66 67 1.81 D=M8; я=0 О= Н ; а=1
33 68 0=11; а=1
i по желание 69 О, а по желание
1 70 В= 11; а=1
6 71 D= 11; а=0
72 О=М5; я=0
Ж 73 1.82 D=M6; я=0
7 20 74 О=М8; я=0
75 D= 11; я=1
ио жалам не 76 D. а по желание
35 101 <1=11,5; я=27; с=6
102 <1=16; я=27; с=5,5
8 40 11 103 1 83 <1=23; я=30; с=6,5
— 104 <1=23; я=34; с=8,5
ио желание 105 <1, с, а по желание
Технически изисквания
Радиаторите трябва да работят при следните номинала» работ-
ни условия:
— температура на околната среда от—30°С до 4-90°С;
—относителна влажност — от 30 до 80%.
Температурните характеристики са дадени на фиг. 1.84 до 1.91.
164
165
166
Фиг. I.t9
167
168
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Шишков, Ат. Полупроводникова техника. С., Техника, 1976.
2. Ефимов, И. Современна микроелектроника. С., Техника, 1976.
3. БДС 9117—71. Класнфикация и означения.
4. БДС 6430—73. Диоди. Буквени означения, термины и определения на основ-
иите и справочки параметри.
5. БДС 6427—73. Уреди полупроводников!!. Транзистори биполярны. Буквени
означения, термиии и определения на основните и справочии параметри.
6. БДС 11308—73. Схеми интегрални. Технически изнсквания.
7. БДС 10678—74 Схемн интегрални. Терминология. Класификация и означекия
8. Номенклатура на завода за полупроводников!! прибори — Ботевград, 1976.
9. Фир дм ан, Г. Интегральные схемы. М., 1969.
10. Г! л я ц, О. Справочник по электровакуумным, полупроводниковым приборам
и интегральным схемам. Минск, 1976.
11. Electronic Components—past, present und future from 1745 io the year
2000. 6p. 10, 1970.
169
РАЗДЕЛИ
РЕЗИСТОРИ
фиг. 2.1
В този раздел сапосочени данни за]електрическите и механичните
параметри, климатичните условия, основните размери и типовите
означения на прозвежданите у нас резистори. Посочени са основ-
ните стандартизационни документа,
конто регламентират техническите
изисквания, методите на изпитание,
съхранение и транспорт.
Резисторите са едни от най-упо-
требяваните елементи в радиоелек-
тронните апаратури. Най-често те
служат за понижаване на напреже-
нието, за делители на напрежение, га
изкуствен товар и т. н.
Условното графическо означение
на резисторите според БДС 5849—76
е показано на фиг. 2.1.
Резисторите се характеризират
със следните основни параметри:
стойност на номиналното съпроти-
вление, допустими отклонения (до-
пуск) от него, номинална разсеяиа
мощност, температурен коефициент,
диелектрична якост и др.
В зависимост от пред назначение™
технологичните признаци и типа на то-
им, консгруктивните или
копровеждащия елемент резисторите се класифицират в различии
групп. В настоящий раздел резисторите са класифицирани по
•предназначение (постоянни, променливи и донастройващи), а във
всяка трупа — по токопровеждащия елемент. Означението на типа
на резисторите според БДС 6628—74 е показано в табл. 2.1.
При пълното им означение се прибавя и присвоен номер (цифров
.знак) от конструктивната документация. Според същия стандарт
резисторите се разделят на:
1. Постоянни резистори —резистора, чяято номинална стойност
на съпротивлението е постоянна и не се изменя.
2. Променливи резистора резистори, чиято номинална стой-
ност на съпротивлението се изменя.
170
Таблица 2.1
Тип на токонровеждащия елемент Постоянни Променлпви с кръгово !с линейно движение (движение Донастройващи
с кръгов о дв ижение на контак- тна та система с линейно движение на контак- тната с истема
на конгак- тната система на контак- тна та система
Слоести въглеродни Слоести метални и ме- в пв ПВ-1 дв ДВ-1
талоелойни м пм ПМ-1 дм ДМ-1
Слоести композиционни к ПК ПК-1 дк ДК-1
Обемни композиционни О по ПО-1 до ДО-1
Жични ж пж ПЖ-1 ДЖ дж-1
3. Донастройващи резисторм—променливи резистори, чиято
конструкция позволява изменение на съпротивлението в сравнител-
но тесни граници за донастройка на дадено съпротивление.
4. Терморезистори- резистори, чиято номинална стойност на
съпротивлението зависи от температурата им.
5. Варистори—резистори, чиято номинална стойност е в зави-
симост от приложено™ напрежение.
6. Фоторезистори—резиТтори, чиято номинална стойност на
съпротивление е зависима от интензитета на светлината и нейно-
то спектрално разпределение.
Според типа на токонровеждащия елемент резисторите се раз-
делят на въглеродослойни, металослойни, жични и композицион-
ни. I
Въглеродослойните, металослойиите и композиционните ре-
зистори имат малки размери и маса, ниска себестойност и срав-
нително лесна технология на наработка. Те се използуват при
честоти до няколко мегахерца.
Жичните резистори имат относи-
•iwj телно по-големи размери и маса и
- .•— ;—х се използуват при сравнително нис-
'?’[ ки честоти поради по-големия си
Д&. собствен капацитет и индуктивност.
Sb За всички видове резистори е
ч \ важно да се знае граничната темпе-
20 ы№№0игошнбогт ратура, при която могат да работят.
ф 29 На Фиг- 2-2 е показана ориентиро-
въчна зависимост на отношението
между максималната допустима мощ-
ност Рдоп и номиналната мощност Рк от температурата на окол-
ната среда.
При описанието са използувани термини и определения от
БДС 6628—74, както следва:
171
Нолшнална стойност на съпротивлението стойността
на съпротивлението на резистора, маркирана върху него.
Допустимо отклонение на номиналната стойност (допуск)—
разликата между номиналното и действителното съпротивление,
изразено в % по отношение на /?,,.
Нолшнална мощност на разсейване Ри - максимално допусти-
мата мощност, конто резисторите могат да разсейват при опре-
делена температура на околната среда и при продължително на-
товарване с напрежеиие, не по-голямо от номиналното.
Максимално работна напрежеиие UvaKC —най-голямото нап-
режение, което може да се приложи на резистора за по-продъл-
жително време.
Температурен коефициент на съпротивлението (ТЯ/?) —изме-
нение на съпротивлението при изменяне иа температурата с 1°С,
отнесено към начзлната стойност на съпротивлението.
Изолационно съпротивление RUi—съпротивлението, измерено
между изводите, свързани накъсо, и корпуса на резистора при
дадена стойност на измерителното напрежеиие.
Задвижващ (включващ) момент—силата, необходима за зад-
вижване на контактната система по съпротивителния елемент.
Околна темпе ратура—темперагурага иа въздуха, измерена з
непосредствена близост до резисторите, без те да бъдат електри-
чески натоварени.
Долна гранична температура—иай-ниската допустима при ра-
бота температура без допълнително охлаждане.
Горна гранична температура—най-високата допустима тем-
пература на повърхността на резисторите, като се вземе пред вид
собствечото и чужд ото загряване.
Работен температурен обхват—температурният обхват на не-
посредствено обкръжаващата резисторите среда, в който те могат
да работят продължително. Той се определи от долната и горна-
та гранична температура.
Температура на резисторите - възникващата в процеса на
работа температура на най-горещата точка от външната позърх-
ностна резисторите, включително и изводите им. Тя е различ-
на за различните работай състояния.
Естествено охлаждане—охлаждането, което се получава при
естествената топлопроводност, топлоизлъчване и конвекция на
въздуха.
Електрически параметри
Номиналните стойиости на разсейваната мощност на резисто-
рите съгласно БДС 9995—75 се избират от следния ред:
0,05; 0,125; 0,25; 0,5; 1; 2; 5; 10; 16; 25; 40; 50; 75; I00W.
172
О ЬО О LO о ю
о о — CN сч
Номиналните стойиости на съпроти-
вленията и допустимите отклонения се
избират съгласно БДС 7411—73 (табл.
2.2) - редове: Е6; Е12; Е24; Е48;
Е96; Е192.
Останалите електрически параметри
са посочени в съответните стандарти-
зационни документа.
Механични параметри
Общите механични параметри са
посочени в БДС 13907- 77 и БДС 6384—
76, а конкретните параметри са посоче-
ни в съответните стандартизационни
документа.
Климатични условия
Климатичните условия се конкрети-
зират в съответните стандартизацион-
ни документа за отделайте типове резне-
тори. При това те се описват с три
числа, конто имат следното означение:
първо число—минимална работна
температура;
—второ число -максимална работна
температура;
—трето число продължителност в
денонощия за изпитание на влагоустой-
чивост при 40е С и 98% относителна
въздушна влажност.
Пример: категория 55/155/21 означа-
ва минимална работна температура
—55°С, максимална работна темпера-
тура + 125°С и изпитвание на влажност
21 денонощие.
Маркировка
Маркировката на резисторите се из-
вършва съгласно БДС 12143 —74.
173
Маркировката на постоянните резистори, ако не е иосочена
друга в стандартите за отделимте типове, се състои от наимено-
ванието или знака на производителя, номиналната мощност, коди-
раното означение на номиналното съпротивление и допуска му
по БДС 7024—74,означението на групата по шумово напрежение
(само за трупа А), месеца и годината на производство.
На малогабаритки (£<10пппи D<5mm) резистори се марки-
ра само У?,, и допускът им.
За означаване на съпротивлението се използува буквен и цветен
код съгласно БДС 7024—74.
Буквеният код се състои от три или четири знака, съдържа-
щи две цифри и една буква или три цифри и една буква. Кодът,
съответствуващ на една стойност, конто съдържа две значещи циф-
ри, се състои от три знака (напр. кодът, съответствуващ на 1500 £2, ще
бъде 1к5), с изключение на кода, съответствуващ на декадата от 100
до 999 за всеки даден коефицпент на умножение. Буквите от кода за-
местват десетичната запетая, както показват примерите в
табл. 2.3. Буквеният код на стойностите на допуска е даден в
Таблица 2.3
Стойкости на Код на
съпротивлението, £> означение
С’юйнос1и на
с ьнротивленнего, Q
Код и а
означение
0,1 R10 1М 1М0
0,15 R 15 1,5М 1М5
0,332 R332 3.32М 3M32
0,590 R59 5.90М 5М9
’,0 1 R0 15М 15М
1.5 1 R5 1 ЮМ 1 ОМ
3,32 3R32 33.2М ЗЗМ2
5,90 5R9 59М 51 >М
10 10R 100М 100М
15 15R 150М 150М
33.2, 33R2 332М 332М
59,0 59R 59,ОМ 590 М
100 100R 1G JGO
150 150R 1.5G 1G5
332 332R 3.32G 3G32
590 590R 5.90G 5G9
1k 1К0 10G 10G
1,5 к 1К5 15G 15G
3,32к 3K32 33,2G 33G2
5,90к 5К9 59,0G 59G
Юк ЮК 100G 100 G
15 к 15К 150G 150G
33,2 к ЗЗК2 332G 332G
59,0 к 59К 590G 590G
100 к ШОК 1Т 1Т0
150 к 150 К 1,5Т 1Т
332к 332К 3.32Т 3T32
590 к 590К ЮТ ЮТ
174
Т а блица 2.4
Допуск, % Кодова буква'
±0,1 ±0,25 ±0.5 ±1 ± 2 ±5 ±10 ±20 ±30 В С D F G I К М N
табл. 2.4. Тези букви се поставят след стой-
ностите на съпротивленията. Всяка до-
пълвителна буква или цифра от кода
трябва да фигурира след буквата, означа-
ваща допуска, за да не се получи смес-
ване с кода, означаващ стойностите и до-
пуска.
Цветният код се използува за озпача-
ване на стойностите от редовете Е6, Е 12
и Е24. Кодът се състои от цветни ленти
(или точки), нанесени върху тялото на
резистора. Първата лента е тази, конто е
разположена по-близко до единия край на
резистора. Лентите трябва да бъдат раз-
начин, че да не се получават грешки при
положени по такъв
тълкуване на означенията. Стойностите, означени с Цветове, са
показана в табл. 2.5. Пример (фиг. 2.4). Резистор с първа лен-
Таблица 2.5
Цв ят Първа лента Втора лента Трета лента Четвърта лен-
п ърка цифра втора пифра коеф. на умно- жение допуск,%
Сребърен .— 10~“ ±10
Златен — — 10 1 + 5
Черен — 0 1 —
Кафяв 1 1 10 ±1
Чернен 2 2 10“ ±2
Оранжев 3 3 1€>з —
Жълт 4 4 10‘ —
Зелен 5 5 105
Снн 6 6 10»
Впелетов 7 7 10; —
Сив 8 8 105 —
Бял 9 9 10s- —
Отсъстиу в.' — ±20
фиг. 2.3
вление по БДС 7024—74,
ната на производство.
та с червен нвят, втора — с виолетов,
трета — с оранжев и четвърта — със
златеи шла номинално съпротивление
27 000 У и допуск ±5%.
Маркировката на променливи и до-
настройващи резистори се състои от
наименованието или знака на производи-
теля, номиналната мощност, кодирано-
то означение на номиналното съпроти-
означението на привата, месеца и годи-
175
Маркировката на сдвоените променливи резистори е върху
втория резистор (смятано от страната на оста), а иа първия резис-
тор е маркирано кодирано означение на номиналното съпротивле-
ние и на типа на кривата.
На променливите резистори с ключ върху тялото на ключа се
маркират работного напрежеиие, максималният ток и изводите,
свързани към мрежата.
2.1. РЕЗИСТОРИ ПОСТОЯННЫ
Постоянните резистори са предназиачени за работа в електри-
ческите вериги с постоянен и променлив ток с непрекъснат и
импулсен режим.
Електрически параметри
Гаранционна обработка —съгласно табл. 2.6.
Според действуващата стойност на напрежението иа шума
резисторите се делят, както следва:
Табл и ц а 2.6
Вид на резистора
! Въглероднк
I Металнн
Жнчни
R ,м '»
(13
1000
100
Гарантиранл обрпбснка, h
12 000
12 000
3 000
I трупа—ниво на шум до 1 >«. V V (условно означение А);
II трупа—ниво на шум до 5 р V/V (без означение).
Механични параметри
Изводите на резисторите трябва да издържат:
—якост на опън 20 N за 10 s;
— две огъвания на 180~;
- две усуквания на 180°.
Резисторите трябва да издържат;
—вибрации от 10 до 55 Hz с ускорение 5 g за 9® min,
—удара с ускорение 5 g при импулс 11 ms.
176
2 LI. РЕЗИСТОРИ ИОСТОЯННИ, СЛОЕСТИ, ВЬГЛЕРОДНИ, ТИП I
I (остояините слоести въглеродни резистор» тип I са предназ-
иачени за работа в електрически вериги, където високата стабил-
ност иа съпротивлението е от голямо значение. Те се произвеж-
дат съгласно БДС 7421-74.
Типът на резисторите, както и пълното им наименование и
характеристики са дадени в табл. 2. 7.
Т а б л п ц а 2.7
Тин на резистора ; фигура Наименование и характеристики
PIIB-1A: фиг. ‘2-1 • Резистор постоянен, слое ст, въглероден,
run IA. с. радиални изводи
PIIBA-1A , фиг. 2-5 Резистор постоянен, слоест, въглероден,
тип 1А. с аксиални изводи
PIIB-IB; фиг. 2-1 ‘ Резистор постоянен, слоест, въглероден,
таи 1В, с. радиални изводи
РПВА-1Б; фиг. 2-5 Резистор постоянен, слоест, въглероден,
тип IB, с аксиални изводи
РНВ-1 ; фиг. 2-4 Резистор постоянен, слоесг, въглероден,
' тип. 1, с радиални изводи
PIIB-4 ; фиг. 2-5 Резистор постоянен, слоест. въглероден,
тип „4, с аксиални изводи
PIIM-2; фш . 2-5 1 Резистор постоянен, слоест, метален, с аксиал-
. ни изводи, теплоустойчив, с повишена меха-
I пична якост, защитен с еле.ктроизолационен
I лак
РИМ-3; фш . 2-5 j Резистор постоянен, слосст, метален, с аксиални
изводи, теплоустойчив, с повишена мехничес-
ка пздръжливост, защитен с ел ектроизолацио-
। пен лак
ТаГ> л и на 2 3
Тип на ре- зистора /> . W н L Основан размеры, пип ।
Г) Н i “ ь
0,05 12 3 19 0,3 1,0
0,125 15 5 23 0,3 1.0
; pub-la 0,25 25 5 23 0,3 1,0 j
j PI1B-1B 0,5 29 у 28 0,4 1 1,5 1
1 18 9 33 1.8 1,8
1 29 ! 7 31 ’ 0,4 1 1 ’-5
РПВ-1 2 45 9 32 0,4
3 52 9 32 0,4 ' Б8
Справочча серия, ч.
177
Основните размери на резистори-
те РПВ-IA и РПВ-1В в зависимост от
номиналната им мощност са дадени
в табл. 2.8. и на фиг. 2-4, а тези на
резисторите РПВА-1А и РПВА-1В —
в табл. 2.9 и на фиг. 2-5.
Фиг. 2.4
Т а б л и ц а 2.9
1 ОсновИИ размери, пип
Тип на резистора Р , W — —
i L D 1 d
— _
РПВА-1А 0,05 7,3 3,о 12 0,6
0,125 6,6 5,0 15 0,8
РПВА-Ш 0,25 8.6 5,0 25 0,8
0,5 9,0 7,0 29 0,8
1,0 10,9 9,0 48 1 1,0
0,125 7,3 2,4 ) 16 0,6
РПВ-4 0,25 10,5 3,9 25 0,6
0,5 16,0 5,5 1 25 0,8
1,0 20,0 7,0 30 0,8
2,0 29,0 | 9,0 25 0,8
0,125 5,8 2,0 1 25 0,6
РПМ-2 0,25 6,7 3,0 25 1 0,5
0,5 10,5 4,2 25 0,8
РПМ-3 1,0 12,5 6,6 2,5 0,8
2,0 17,9 8,6 25 1,0
Фиг. 2.5
Електрически параметри
Никои електрически параметри са посичеии в табл. 2.10.
В зависимост от стабилността на съпротпвлепмето при екс-
плоатация и външни въздействия резисторите се подраз-
делят на тип IA и тип IB.
178
Таили ц а 2.10
| Параметри 1 ри Тип I Ред Е24; Е48; Е6; Е12 j Тип II Ред Е12 и Е24
Допуск за 1 Ред Е24 ±5%; ±10%
1 Рн. -W TKR (—55 до д-125), 1/°С 0,05 0,125 0,15 0,51 '1200 10 ' 0,125 0.25 0,51 2 .1800 . 10
. V L О ими, \ 150 200 350 500 700 250 500 750 1000 1500 250 350 500 750 1000
I трупа I 1
(Алум, г V V
II трупа <0,5 <5
Максималното допустимо на-
товарване (в% от Рк ) в эави-
симост от околната тамперату-
ра се определи от графика;а
на фиг. 2-6.
Механичны параметри
Според БДС 13907—77:
—изводите на резисторите
тин РПВ трябва да нзд'ьржат
на четири носледовагелии огъвания на разстояние, не по-малко
от 6 mm от тялото на резистора,
изводите на резисторите тик Р11ВА трябва да издържат ед-
ко усукване около оста си на 360е;
—резисторите РПВ и РПВА трябва да издържат на вибрации
в продъижение на 3h при честота от 10 до 200 Hz с ускорение
10g и амплитуда 1,5 mm.
2.1.2. РЕЗИСТОРИ ПОСТОЯННИ. СЛОЕСТИ, ВЪГЛЕРОДНИ, ТИП П
’ Постояините слоести въглеродни резистори тип II са предназ-
начени за работа в различии електрически вериги. Те се произ-
веждат съгласно БДС 3941—77.
179
Типът на резисторите, както и пълното им наименование и
характеристики са дядени в табл. 2.7.
Основните размери ня резисторите РПВ-1 в зависимост от но-
миналната им мощност са посочени в табл. 2.8. и на фиг. 2-4,
я тези на резисторите РПВ-4—в табл. 2.9 и па фиг. 2-5.
Електрически параметри
Никои електрически параметри
са даденн в табл. 2.10.
В зависимост от стабилността
на съпротивлението при експлоа-
тация и външни въздействия ре-
зисторите се подразделят на тип
фн1. о? П-А и тип П-В. Резисторите Н-А
се употребяват с номмналната си
мощност до 40сС и с понижени натоварвания до 100'С, а тези
от типа П-в се употребяваг с номиналната си мощност до 70сС
и с понижено натоварване до 125‘С (фиг. 2-7}.
Механични параметри
Съгласно БДС 13907—77.
2.1.3. РЕЗИСТОРИ ПОСТОЯННИ СЛОЕСТИ, МЕТАЛИ И
Постоянните слоести метални резистори са предназначен» за
работа врадиоелектронки апаратури, където резисторите трябва
да издат повишена топлоусгойчивост, ииско ниво на собствен шум
и добри честотна характеристики. Произвеждат се съгласно БДС
10157—77.
Типовото означение на резисторите е дадено в табл. 2.7.
Основните размери на резисторите РПМ-2 РПМ-3 в зависи-
мост от номиналната им мощност са дадени н табл. 2.9. и на
фиг. 2-5.
Електрически параметри
Номинално съпротивление /?„ —съгласно ред Е 12 и Е 24-
Допуск на R,,: ±5% и +10%.
Номииаляа мощност Р„ —съгласно БДС 9995—75.
ТКК според типа на резисторите е даден в табл. 2.11.
Според стойностга на 7/шум резисторите РПМ-2 се делят на
180
Таблица 2.11
Вид н.* ре.адс- J
1 Opd
I
от минус 25° до
; Г»* С
Темнсра'1 урен обхват
О» -Miх до
г
макс
; 1200 . 10 "*
±1200 . 10 ‘
± 700 . 10 °
±1000 .10 "
РПМ-2
РПМ-3
до 1 м •> ;
над 1 М И ’
I трупа —шум под IpV/V
(условно означение А;
—П трупа—шум под5рУ/У
(без означение).
Резисторите РПМ-3 имат
ниво на шум до Ip V/V.
Максимално допустимого на-
товарване в зависимост от окол-
ната температура се определи
фиг. 2.Й
от трафиката на фиг. 2-8. Максимално допустимого натоварване
в зависимост от атмосферного налягане се определи от графика-
та на фиг. 2-9.
Механични иараметри
Съгласно БДС 13907—77.
Маркировка
Маркировката се извършва съгласно БДС 12143—74, като ре-
зисторите тип 1А се боядисват с червен цвят, а тези от тип IB -
със светлосив цвят.
181
2 1.4. РЕЗИСТОРИ ПОСТОЯННИ, ЖИЧНИ
Постоянните жични резистори са предназиачени за работа в
радиоелектронните апаратури, където е необходимо съпротивле-
нието на резисторите да има голяма стабилност с течение на вре-
мето в широк температурен интервал при сравннтелно голяма раз-
сеяна електрическа мощпост. Те се раз телят на три групп в зави-
симост от мерките, взети за предпазване от външии влияния: не-
защитеии, лакирани и емайлираии. Постоянните жични резистори
се произвеждат съгласно БДС 13909 —77.
Типового им означение (вадът), както и пьлното им наимено-
вание са дадени в табл. 2.12. Основпите им размера са дадени
на фиг. 2-10 до 2-21 и в табл. 2.13.
Т а б л и ц а 2.12
Наименование и характеристика
Тип иа резистора, фиг.
Ж 1-1, фиг. 2-10
ж 1-2, фиг. 2-11
ж 1-3, фиг. 2-11
ж 1-4, фиг. 2-12
ж 1-5, фиг. 2-11
ж 1-6, фиг. 2-13
ж 1-7, фиг. 2-14
ж 2-1, фиг. 2-15
ж 2-2, фиг. 2-15
ж 2-3, фиг. 2-10
ж 2-4, фиг. 2-15
к 2-5, фиг. 2-15
ж 2-6, фиг. 2-12
ж 2-7, фиг. 2-11
Ж 2-8, фиг .211
Ж 2-9, фиг. 2-17
Ж 2-10, фиг. 2-13
Резистор постоянен,
пен, 0,3 W
Резистор пос।описи,
иен, 4 W
Резистор । юс нишей,
опен, 15 W
Резистор постоянен,
нсн, 4 W
Резистор постоянен,
пен, 5 W
Резистор постои не н,
ццопен 4 W
Резистор постоянен,
онсн 15 W
Резистор 11ОС10ЯНСН,
киран 0,1 W
Резистор постоянен,
киран 0,25 W
Резистор постоянен,
киран 0 3 W
жичсн, огкрнг, едносектшо-
жнчен, открит, е шосскнио-
ЖП'И II, ОТКрНГ. СДН<>ССКЦ||-
жнчен. о,крит, едносекцио-
жнчен, открит, езносекиио
жпчсп, огкрнг, едн'чек
жгчен, открит, одной кии
жг.чен, сдпосеыиюпсн. ла
жнчен. c.inniопционен, .in
жичеп, <. тн < секши in п. ла
Резистор иоттоянен, лиш и. <
ран, 0,5 W
Резистор постоянен, жнчен.
кнраи 1 W
Резистор постоянен, жнчен,
киран 4 W
Резистор постоянен, жнчен,
кнраи 4 W
Резистор постоянен. жнчен,
киран 5 W
Резистор постоянен, жнчен,
киран 7 W
Резисюр ПОС10ЯНСН. ипчо..
киран 4 W
uioceKHiioi'cii, .таки-
е 'Иосекпиоиен, .та-
ciiioci'KHHoneii, за-
ед носе кино иен, Ji.i-
с.июсек шleiicii, ла-
c.Uioci'kuuohch, ла-
TII1OI OCCKIUIOIICU, 3d-
182
Пр'.'дължение на табл 2.12
Тип на резистора, фиг.
Наименование на характеристика
/К 2-11, фиг. 2-18
Ж 2-12. фиг. 2-19
Ж 13, фиг. 2-15
Ж 3-1, фиг. 2-16
Ж 3-2, фиг. 2-16
Ж 3-3, фиг. 2-20
Ж 3-4, фиг. 2-21
Ж 3-5. фиг. 2-21
Ж 3-6, фиг. 2-21
Резисюр постоянен, жнчен, много секционен, ла-
ки ран 12, W
Резистор постоянен, жнчен, многосекционен, ла-
। киран 6 W+10 W
। Резистор постоянен, жнчен, индуктивен
Резистор ..постоянен, жнчен, емайлиран, с меки
! изводи 5 W
; Резистор постоянен, жнчен, емайлиран, с меки
изводи 8 W
Резистор, постоянен, жичен, емайлиран, с твърди
1 изводи тип „Вариатор" 8 W
। Резистор постоянен, жичен, емайлиран, с твърди
изводи 25 W
Резистор постоянен, жичен , емайлиран, с твърди
изводи 50 W
Резне гор постоянен, жичен, емайлиран, с твърди
, изводи 75 W
1S3
Фиг. 2.П
Фпг. 2.12
Фпг. 2.13
184
, ФЗ
Фиг. 2.21
186
Т >1 б л и ц а 2.13
'I пп н;> резистор», Фюуг L
ж 1-2 фиг. 2-11 43
ж 1-3 фиг. 2-11 79
ж 1-5 фиг. 2-11 29
ж 2-7 фиг. 2-11 43
ж 2-8 фиг. 1-11 2’9
ж 2-1 фгг. 2-15 12
ж 2-2 ф;н. 2-13 ' 5
ж 2-1 фиг. >15 25§
ж 2-5 фиг. 2-15 29
ж 2-13 фиг. 2-15 48
ж 3-1 фиг. 2-16 30
ж 3-2 ф!п. 2-16 48
ж 3-4 фиг. 2-21 50
ж 3-5 фиг. 2-21 90
ж 3 G фиг. 2-21 135
Огнышн размери, min
н h D е ь
31 22 - 8,2 — —
64 31 — 18,3 — —
18 31 — 15,5 — —
oi 17 — 8,2 - —
18 31 - 28 — —
— — 19 2,8 0,3 1,0
— — 22 5,0 0,3 1,0
— — 2' 5,0 0,3 1.0
— —-ч оу 7,0 0,4 1,5
— — Оо 9,0 0,5 1,8
— 34 — 7,5 0,8
— 34 — 9.0 1,0 —
— 37 — 26 4,5 —
— 37 76 4,5 —
— 37 — 26 4,5 —
Електрически параметри
Електрическите параметри се дадени в табл. 2. 14.
Резисторите се употребянзат с номиналната си мощност до
55 С и при намалена мощност (в % от Ри ) до 200"С (фиг. 2-22).
Таблица 2-14
Електрнчсекп парные, pit I j Незами гелн 1 Лакпранц Емайл ирани
И допуск 1 Съгласно БДС 7411—73
р». W БДС 9995 —72 0,25; 0,5 ; 1,0 ; БДС 9995—72 2,0; 5,0; 10,0; 1 25,0; 40,0: 50,0; 75,0; 100,0
г кд, 1,°С Or минус 200 . 10 « до +400 . 10 г-
М <2 — 1 500
т °C 1 м аке * 106 100 100 1
Максимално тонусною яатопарване (и 0 0 от РНУ — 1 сылагпо фиг. 2-22 ^съгл. фиг. 2-22 |
187'
Максималната температура на нагряване на повърхността на
резисторите при не трябва да превишава работната темпера-
тура плюс 1003С.
Фиг. 2.22
Механични параметри
Съгласно БДС 13907-77.
Маркировка
Съгласно БДС 7024 — 74.
2 2. РЕЗИСТОРИ ЕРЭМЕНЛИВИ, СЛОЕСТИ. КОМПОЗИЦИОННИ
11роменливите слоести композиционни резистори са предпазна-
чени за регулиране на радиоелектронните апаратури. Съпротив-
лението им се изменя чрез кръгово или линейно движение на
ког'такната система. Произвеждат се съгласно БДС 6384—71 и
БДС 4611-69
Типового означение, както и пълното наименование и характе-
ристики на тези резистори са дадени в табл. 2.15, а основните
им размери са показани на фиг. 2-23 до 2-37.
Типового означение, наименование™ и конструктивного изнъл-
кекие на краищата па осите за управление са дадени в табл. 2.16
и фиг. 2-38 до 2-44.
.188
Г а б а и ц а 2-15
I
1
Наименование и характеристика
ПК-!, фиг. 2-23
I
ПК-2. фиг. 2-2-1
; ПК-3, фиг. 2-25
ПК-!, фиг. 2-26
ПК-5, фиг. 2-27
1 ПК-6, фиг. 2-28
' ПК-7 фин . 2-29
| ПК-8, фит . 2-30
! НК 9, фиг. 2-31
I ПК-IP, фиг. 2-32
j ПК 1-1. фиг. 2-33
. ПК 12, фиг. 2-34
1 НК 1-3. фиг. 2-35
1 iiK 1-1, фиг. 2-36
ПК 1-5. фгг. 2-37
I
, Резистор променлив, слоест, композиционен, еди-
J ничем, без ключ, 0.5 W
Резистор променлив, слоест. композиционен, еди-
ничен, без ключ, с един доиълнителен извод, 0.5 W
Резистор променлив, слоест, композиционен, едн-
пнчен, без ключ, с два допълннтелнн извода. 0,5 W
I Резистор променлив, глоест, композиционен, еди-
1 ничем, с ключ, 0,5 W
Резистор променлив, слоест. композиционен, двоен,
I без ключ 0,5 W
' Резистор променлив, слоест. композиционен, двоен,
без ключ, с един допълнителен извод. 0,5 W
Резистор променлив, слоесг, композиционен, двоен,
с ключ 0,5 W
i Резистор променлив, слоесг, композиционен, двоен,
0,5 W
Резистор променлив, слоесг, композиционен, ми-
ниатюрен, 0,1 W
Резистор променлив, слоест, композиционен, без
1 ключ . 0,25 W
I Резистор променлив, слоест, композиционен, еди- i
I ниЧен, без ключ
Резистор променлив, слоесг, композиционен,
двоен
' Резистор променлив, слоест, композиционен, троен ।
Резистор променлив, слоесг, композиционен, чет- '
верен
Резистор променлив, слоесг, композиционен,
не горе н '
Фиг. 2.23
189
I
I
Фиг. 2.24
РИГ. 2.25
36,8 '
фиг, 2.26
J
фиг. 2.27
33.2- '
Фиг. 2.28
190
I
I
фиг. 2 29
Фиг. 2.31
Фиг. 2.34
191
Фиг. 2.36
192
Таблица 2.16
Тип, фиг. Наименование и конструктивно изпъл некие ь Размер», mm
0 а b
ОС-1 Гладка илы на ix’ 2
фиг. 2-36 4 — 1 — —
1 6 — —
8 >10 1 — —
10 - 1 — —
-
ОС-2 Плына ос със зъбци и.:и 2 6 —
фиг. 2-39 накатка по БДС 3154—68 4 12 — —. —
6 12 - — —
8 12 — —
ОС-3 Плыла ос с прорез за отвертка 2 1.0 1 0,4
фиг. 2-40 4 1,0 — 0,8
1 6 1,6 — 1,2
10 2,0 — 1.5
ОС-4 П.гына ос с плоско засичане 4 >16 — 1 3,4
фиг. 2-41 6 >16 _ j 5,3 —
— ... I — —
ОС-5 Плына ос с плоско засичане 4 4 I 3,2
фиг. 2-42 1 6 । —
10
. 16 6
! 6 10 4ч5
10 12 8
12
—
1 D d 1 ‘ 1 Zi а
011-1 Kvxa ос, гладка 6 4 1
' фиг. 2-43 8 >16 — —
10 6 — —
О11-2 Kvxa ос с плоско засичане 8 4 > 16 I 10 7,2
фиг. 2-44 10 6 12 9,2 1
Фиг. 2.38
Фиг. 2.39
Фиг. 2.40
К Ci fin.'на с«ци*. ч. 3
198
Фиг. 2.41
<gi-
J
Фиг, 2.42
Фиг. 2.43
Фиг. 2.44
Електрически параметри
Електрическите параметри на променливите слоести компози
ционни резистори са дадени в табл. 2-17.
Таблица 2.17
Електрически параметри 1 Значения
R., Е6 (от 102 до 107 S)
Действителни отклонения ог Я„. % ± 20 за 7?н<0,22 MS ± 30 за /?,,>0,22 MS
P«.W 0,10; 0,25; 0,50; 1,00: 2,Он
TKR (от минтс 10 1/“С до 70 ’С), <2 . 10 3 за резистори с /?„ 1 MS <3 . 10 3 за резистори с R,t 1 MS ।
Начален скок на сьпротивле hi icto. при линейна крива <7 от за резистори без ключ <10 от RH за резистори с ключ
% I при нелинейна крива < 1,5 от Д'и за резистори без ключ <3 от 7?н за резистори с ключ
£Ли\м> iuV 1 <20
Износоустойчивой, ЦИКЛИ 25000
Пълен ъгъл иа з;шъртане 260—310
194
Изменението на съпротивлението при завъртвапе на оста тряб-
ва да бъде плавно и без прекъсване на електрическата верига.
Максималиата допустима разсеяна мощност в зависимост от
околната температура се определи от графиката на фиг. 2-45.
Таблица *2.18
Границ» на отношение!и
Граница на отношеяието г!г„, %
от ч! до 53
or 40 до 60 or 35 до 65
Табл и ц а 2.19
Границ» на отношение!о г/гн» %
Границ» на отношение го________________________________________
крива „В“ крива „С
or 30 до 36 от 1,5 до 8 or 10 до 40
от 64 до 70 , от 10 до 40 от 1,5 до 8
Резисторите се изработват с крива на изменение на съпротив-
лението в зависимост от движение™ на плъзгача „А“, „В“ или
„С“. Изменението на съпротивлението трябва да бъде такова, че
язчислепите стойиости да отговарят на посочените в табл. 2. 18—
при резистори с криви „А“, и в табл. 2.19—при резистори с
криви „В“ и „С“. В таблици 2.18 и 2.19 аг е ъгълът на завърт-
ване на контактната система; ан —пълният ъгъл на въртене на
195
резистора; г—съпротивлението, измерено при ъгъл ар, г?,'—дейст-
вително измереното номинално съпротивление. Графичното изобра-
жение на допусковото поле, както и идеализираните криви са по-
казани на фиг. 2-46 де фиг. 2-48.
Фиг. 2.46
Фгг. 2.4? Фиг. 2.4b
Механични параметри
Въртжцият момент па задвижване на контактна™ система,
когато тя не се иамира в упор, трябва да бъде в граничите:
—от 10 до 30mNni за единични променливи резистори;
—от 10 до 50mNm за двойни променливи решгтори;
—от 10 до BOniNm за удвоени променливи резистори.
Силата, необходима за преместване на контактиата система па
резистори с линейно движение на плъзгача, когато тя не се па-
мира в упор, трябва да бъде в граничите от 0,49 до 1,47 N. Мо-
ментът на включване на ключа трябва да бъде два иъти по-голям
от 200 raNm. При натоварване със сила на тежест 20 N, приложена
на 5 пт! от края на оста, отклонение™ на сътата, мерено меж-
ду даете възможно най-отдалечени положения в противоположим
посоки, не трябва да надвишава 2mm.
Изводите трябва да пздържат сила на опън 20N за 10s.
196
Променливите резистори трябва да издържат
—вибрации от 10 до 500 Hz с ускорение 5 g за 61г,
— 100 0 удара с ускорение 15g.
2.3. Резистори донастройващи
Донастройващнте резистори са предназначени за фино регулиране
и донастройка на радиоелектроиниге аиаратури. Произвеждат се
съгласно БДС 8503—76.
Типового им означение (видът), както и пълното им наимено-
вание и характеристика са да тени в табл. 2. 0 .Основяите им
размери са датени на фиг. 2-19 до 2-56 ив табл. 2.21.
Т а б л и ц j 2.20
III И Я ф)И )
ДК-1. фит 2-1.)
• ДК-2. фиг 2-3i,
ДК-3, фш. 2-51
ДК-1. фиг. 2-50
ДК-5. фаг. 2-52
ДК-6, фиг. 2-51
ДК-7, фиг. 2 . •()
ДК-S, фиг. 2-.>3
ДК-У. фш. 2-5-1
ДК-10. фш. 2 55
'[К-ll, фш. 2-56
ДК-12, фш. 2-55
ДК-13, фш. 2-56
1 Ы'.мелиндиие и характерис тика
1’езш юр-i .вииктройващп, композиционно, субми ,
ншнюрни. за хорп.-юи талей печален монтаж,
0.05 W
Резистори лопастропващи, композиционни, субми-
ишггюрии. за вертикален печаиц мошам, 0,05 W
Pe:nic*opii донастройващи, композиционни, мнниа-
порнн. за хоризошален печтпен монтаж, 0,25 W ।
Резистори донастройващи. композиционни, миниа-
тюрна. за вертикален печатей монтаж, 0,25 W
Резисюрн донастройващи, слоести, композицион-
ен, за «Семен монтаж, 0.25 W
Резистори, донастройващи, слоести, композицион-
ен, за хоризонталеп печатей монтаж, 0,5 W
Резистори донастройващи, слоести, композиционни,
за вертикален печатен монтаж, 0,5 W
, Резистори доиастройващи, слоести, композициотт-
ии, на кера.мична основа, за хоризоптален печа-
тен монтаж, I W
' Резистори допастройванш. слоести, компо.зицопни,
на керамичиа основа, за вертикален печатен мон-
таж, I W
Рс-эпсюри донастройващи, слоесги, композицион-
на, тропикализираии, за хорпзонгалеи печатен
монтаж, 0,25 W
Резистори донастройващи, слоести, комповицион-
ии, тропикализирани, за вертикален печатен мон-
таж, 0,25 W
Резистори донастройващи, слоести, композицией- ।
ни, тропикализирани, за хоризошален печатен
монтаж, 0,5 W
Резистори донастройващи, слоести композицион- |
ни, тропикализирани, за вертикален печатен мон-
таж, 0,5 W
197
1эа
Фиг. 2.54
199
Фиг. 2.55
Фж. 2.56
Таблица 2.21
Тин, фигура
I ДК-2 фиг. 2-50
ДК-4 фиг. 2-50
ДК-7 фиг. 2.50
ДК-3 фиг. 2-51
ДК-6 фиг. 2-51
ДК-10 фиг. 2-55
i ДК-12 фиг. 2-55
I ДК-11 фиг. 2-56
J ДК 13 фиг. 2-56
Осиовци размери. hi hi
1 н с Ь
9 16 5 2,5 2.5
15 26 9 о 5
20 30 9 7,5 2.5
15 21 И 10 15
24 24 13 15 20
16 22 14 10 15
25 24 18 15 20
16 26 12 10 5
25 31 13 15 2.5
200
Електрически параметри
Електрическите параметри на донастройващите слоести компо-
'.инионни резистори са дадени в табл. 7.22.
Елек1ри*|ески параметр;: Значения
«и Ред Е6_
1 Доиустими отклонения от Ди. % ± 20 за R,, 0,22 М<2 + 30 за /?н>0,22 MS’
, Изменение 1ы съиро1ив.к ипс1и or ьгъла на .злвьрганс линейно
Пьлен ъгьл на завървте Or 230 до 250'С за резистори с Рн=0,05 W । От 250 до 300’С за оста палите ре- зистори
Л» w 0,05; 0,1 ; 0,125; 0,25; 0,5 ; 1,0; 2,0
TKR or 40 С до +70 С, 1'°С Д1 . 10 :i за 7?н 0,1 М<2 12. 10 3 за Ru > 0,1 МУ
Износом ГОЙчИВОС Г , ЦИКЛИ 200
Механични параметри
Донастройващите резистори трябва да издьржат:
—вибрации от I до 2 0 Hz с ускорение 5 g за 3 h;
—4000 удара с ускорение 75 g.
201
2.4. Терморезистори с отрицателен температурен коефициент
Произвежданите у нас терморезистори с отрицателен темпера-
турен коефициент се използуват като термочувствителни елементи
в регулиращите устройства, за температурка компенсация и т. н.
Произвежданите термо-
. резистори се изработват на
основата на метални окиси.
Произвеждат се съгласно
ОН-04-618 18-76.
Типът на терморезис-
торите, както и осповните
им размери са дадени на
фиг. 2.58 и в табл. 2. 23.
Таблица 2.23
Тип Ц. „, Q Я" К Р , W Н, m W/°C макс т, s Z), mm
| ТРН-1,2 1,2 2600 . 1
ТРН-1,5 1.5 2600 ’ 1 । 1
ТРН-1,8 1 8 2600
ТРН-2,2 2 2 2600
ТРН-2,7 2’7 2700
ТРН-3,3 3,3 2700
ТРН-3,9 3 9 2800 |
ТРН-4,7 4 7 2800 |
ТРН-5,6 5,6 2800
ТРН-6,8 6 8 2800
ТРН-8.2 8 2 2800
ТРН-10 10 2800
ТРИ-12 12 3000
ТРН-15 15 3000
ТРН-18 18 3100
ТРН-22 22 3100
ТРН-27 27 3200
ТРН-33 33 3200 1,0 10 120 10,0
ТРН-39 39 3300 -130% ±1,0
ТРН-47 47 3300
ТРН-68 68 3400
' ТРН-82 1 82 3500
1 ТРН-ЮО 100 3500
ТРН-120 120 3500
ТРН-150 150 3600
ТРН-180 180 3600
ТРН-220 220 3600
, ТРН-3300 3300 3400
ТРН-3900 3900 3400
ТРН-4700 4700 350а
। ТРН-5600 5600 3500
; ТРН-6800 6800 3500
ТРН-8200 8200 3600
ТРН-10000 | 10000 3600
Т PH-12000 12000 3600
ТРН-15000 1 15000 3800 ,
202
Продолжение на табл. 2.23
I 2 13 J 1 " 1 '
1 РН-обОО 5600 3330
. ТРН-6800 6S00 3330 ।
ТРН-8200 8200 3330 • 0,6 6 5,0 ±0,5
ТРИ-10000 10000 3400 1 ±30 %
ГРН-12000 12000 3400 I
ТРН-15000 15000 3400 \ ।
Електрически параметри
Никои основни електрически параметра се дадени в габл. 2.23.
Допуск за номиналното съпротивление— ± К)%: ±10%
Допуск за енергийната кон-
станта, В — ±5%; ±10%
Максимална работна темпе-
ратура, 7\,акс — 125°С
2.5. Вари ст ори
Произвежданите у нас варвс-
тори се изработват на основа-
та на черен силициев карбид и
нмат симетрична нелинейна волт-
амперна характеристика.
Типът па варисторите, както
и основните им размера са да-
дени на фиг. 2-59 и в табл. 2.24'
Т а 6 л и ц а 2.24
Тян | Напрелге- ние. V Допуск, 1 i wi> Ток. mA , Коефициент к а иелиней- ноет - 0,1)3 Мощное г При 1ЛУ С. W D, mm | 1 1 л. пня
1 1 3 4 1 б 1 к 7 .4
Н р 560 560 i 10,20 10 1 0,19 0,5 10 ±1 Q
ПР 680 680 10,20 10 0,1$) 0,5 10-tl 8
ПР 820 82b 10,20 10 0,19 0,5 10 41 8
HP ЮОО 1000 10,20 10 0,19 0,5 10 : 1 8
HP 1200 I 200 10,20 10 0,19 ' 0,5 10 г 1 8
HP 1300 1300 10,20 10 0,19 0,5 10_L I
204
•Иродълженпе Ha i.'.'O.i 2.24
। 3 г 5 i ti 7 8
: HP 22 >0 10.20 10 I 0,25 1,0 18±1,5 5
1 i Р 33 33 10,20 10 t .25 1,0 18± 1,5 5
HP 47 47 10,20 10 0,25 1,0 18-t 1,5 5
HP 56 56 10,2ii 10 0,22 1,0 189 1,5 5
HP 68 68 10,20 10 (i,2 > 1,0 18- 1,5 5
HP 82 82 10.20 10 0.22 1,0 !8±1,5
HP 100 100 10,2:) 10 0,19 l.o 18 11,5 5
' HP 120 120 10,20 10 0,19 1,0 18 i-1,5 5
HP 150 150 10.20 10 0,19 1,0 18± 1,5
HP 180 >80 10,20 10 0,19 1,0 18-t 1,5
HP 220 220 10 20 10 0.18 1,0 18 ± 1,5 ,5
HP 270 270 10,20 10 0,13 ко 18-9 1,5 3
HP 330 330 10,20 It) 0,18 1,0 18 1,5 5
HP 390 390 10.20 11) 0,18 l.o 18.1 1,5 5
1 HP 470 470 10.20 10 0,13 1.0 18; 1,5
HP 560 560 10,20 10 0,1.8 l.o 18 . 1 5
HP 680 HP .82 680 82 10.20 10,20 10 1 0.18 0,18 1.0 2,0 18.tl,5 25 -_i: 2 '?
. HP 100 100 10 20 1 0,18 2,0 2 5 4 2
1 HP 120 120 10,20 1 0,1ч 2.0 25 ± 2
HP 150 150 10,20 1 »), ir. 2,0 25 -1 2
HP 180 180 1 ,20 1 0,18 2,0 25 i 2
1 HP 220 220 10,20 1 0,18 2,0 25 j- 5
: HP 270 270 10,20 1 i), 18 2,0 25 4 2 5
Електрически
иараметри
Никои основан елек грпчески параметр» са посочени в табл. 2. 24,
Допуск на напрежението —10% и 20%.
.2.6. Фоторезистори
Фоторезисторите
Фиг. 2.60
ФК-2 се изработват на основата на поли-
кристален кадмиев сул.
фид. Предназначен е за из
ползуваке в различии авто-
матична устройства за
включванс и изклэдчване на
релета предимно без усилва-
тел. ФК-2 работи при по-
стоянен и промеплив ток
с честота до би Hz.
Общият вид и размери-
те на фоторезистора ФК-2
са показаии на фиг. 2-60.
204
Еле стрически параметр»
Никои електрически параметр» са дадени в табл. 2.25.
Т а б л и ц а 2.25
Параметри min шах и. V Осветеност
Сьпротнвлсг.ие на тъмно. S2 о 10:> 6
Съпротввлеш е ла евггло, Li 2 . 1Сз 6 200
Кгагпост на изменение 11а ст.।ip«.hiiвленисто ПР |0‘ 200
Р|; . VV — 0,40 —
Облясг на максимпяна сне Ki ради a 4jрсп итед- ПОС Г, IH бкакс. V 5 . !0 6.5 .10 • 50 1
Климат и чяи угловия
Работниц? температурен обхват е or 20 до-4-Ot'rC приогпо-
сигс.тм вчажнос г на въздуха до 80%. При работа на фоторезис
тора ФК-2 np.'i температура над 40°С макспмалиата разселна мощ-
и< с г се пам.ычва. както следка, при 5'6 С -0, ;4\V, ыри 65*C-U,03W-
Нячип практически нзксквания при избора
и експлоатацията на резистор»
1. Максималното напрежение, което се нолучава върху резис-
тора, не трябва да преыпиава допустимого за дадевия тип резис-
т ори.
Сре.иита мощност., разсейвана върху резистора, не трябва
да ijpc-siiKUHia иомвналната.
Гемчературата, до конто се пагряват резисторите, не тряб-
ва ла нревшн.зна допустимата (граничната) температура.
4. С оглед повишаване сигурността на работа никои автор»
преноръчвгт сгойпостите на параметрите от горииге три точки
да бъдат 0,7 от номиналните.
5. Покато стойпостите на номиналните значения на резистори-
те се определят’ ст конструктивни начисления, изборът на допус-
ка им газке» от мястото им в схемата. Най-голямо разпррстра-
нение в практиката имат резисторите с допуск ±10о/0.
205.
6. Когато резисторите се монтират в труни, охлажданего се
длошава и се налага вземането на допълнителни мерки за негово-
то полобряване — раздалечаване, работа в хоризонтално положе-
ние и т. н. На фиг. 2-61 са показами зависимостите на разсея-
б/хй нарезасторизпе
Фиг. 2.61
Фиг. 2.62
ната мощнпст на резистори от ; азположението им (горната кри
ва е за вертикалью разположеии резистори, а долната -— за хо *
ризонтальо разположеии). На фиг. 2-62 е показана същата зави-
симост при различии разстояния между резисторите (горна крива—
при 75 гпгп, долна -— при 41 тт;.
7. Съпротивлението на терморезисторите в зависимост от тем-
пературата се изчислявч по формулата
Г)
,където
е съпротивлението на терморезистора при 20’С;
В — енергийна константа;
'Г, °К — температ’-рата, при конго ее определи 7?
(7',ОК=273 + /,°С).
7'о - 293°К
ИЗПОЛЗУВАНA J1ИТЕРА ТУ РА
1. С а во в. Г. Конгтруиране и технология на радиоелектропните апарати.
С. , Техника, 1973.
2. Савои. Г. и др. Рьководство ио конструиране и технология на рздиоелек-
троините аиаратури. С. , Техника, 1973.
3. Малинин, Р. М. Резистори. М. , Энергия, 1969.
4. БДС 6628—74. Резистори. Терминология, класификация, означение.
5. БДС 9995—72. Резистори. Ред на номинал ните мощности
6. БДС 7411 -73..Резистори. Ред ва поминалнитс съпротивления и допусти-
ма отклонения
1206
7. БДС 12143—74. Резистори. Маркировка. Опаковка Сьхранение. Транспорт
8. БДС 7024—74. Резистори и кондензатори. Систеыи за означаване на номи-
налните стойности на съпротивления и капацитети и техинте допустимы от-
клонения
9. БДС 5849—76. Означения условии, графични в електрическите схемн. Ре_
зпстори и кондензатори
10. БДС 7761—69. Изделия електрически и радиоелектронни. Методи за из-
питапие на климатични и механичны въздействия. Изпитания на спояемост и
топлннен удар
11. 4973—71. Методи за климатични изпитания. Изпитанпе. А. Студ.
12. БДС 4975—71. Методи за климатични изпитания. Изпитание С и Д.
13. БДС 7421—74. Резистори постоянни, слоести въглероднн. тип 1
14. БДС 13907—77. Резистори постоянны. Технически изисквания
15. БДС 3941 — 77. Резистори постоянни, слоести, въглероднн, тип II
16. БДС 10157- 77. Резистори постоянни, слоести, металии
17. БДС 7944—77. Резистори постоянни, жични, незашитепи
18. БДС 13908—77. Резистори постоянни, жични, лакирани
19, БДС 7944 - 77. Резистори постоянни, жични, емайлирани
20. БДС 6384 76. Резистори променливи и донастройващи, композиционна
Общи технически изисквания
21. БДС 4335 76. Резистори променливи, композиционни
22. БДС 4611—69. Апаратура радиоелектронна. Кранща на оси за управление
23. БДС 8503—76. Резистори донастройващи, слоести, композиционни
207
Р А 3 Д Е Л Ш
КОНДЕНЗАТОРИ
В този раздел са посочени данни за електрическите, механичнпте
параметри, климатичните условия, основните размери и типовите озна-
чения на произвежданите у вас кондензатори. 11осочени са стандар-
тизацнонните документе, конто
। . х регламентиргт техническите из-
__Il )/ У исквання, методите на изпитване
• 1 |__________________/ I —— съхранение и транспорт.
1 ' Кондензаторите се използуват
Фиг. з,1 за осъществяване на различии
схеми на трептящи кръгове за
ниски ивисоки честоти, за честотни,
и фазови коректори, като блокиращи и разделителнч елемен-
ти , като посгоянци и промен.тиви капацитивни делители на
напрежеиие, в схемите на резонапсни стабилпзатори, за подобря-
ване фактора на мощност и т.н.
Условного графично означение па кондензаторите според БДС
5849 - 76 е показано на фиг. 3-1.
Кондензаторите се характеризират със следните основни дан-
ни: стойност иа номиналния капацитет, допустима отклонения, изо-
ляционно съпротивление, диелектричка якост; температурен кое-
фицпент на капанитета, гранична работна температура, мииимал-
но допустимо атмосферно ыалягане при определено работно напрс-
жение, допустима реактивна мощност, собствена индуктивное г,,
механична якост и др. Върху основните свойства на кондензато-
рите и експлоатационпата им сигурност главно влияние оказва.
качество™ на диелектрика, поставок между слектродите.
В зависимост от предназначение™ си, вида на диелектрика,,
режима на работа и т. п. кондензаторите могат да се класифи-
цират по различен начин. Основна класификация е тази в зависи-
мост от това. дали се измени или не капацитетът им и сьгласно
ней те се делят на постоянни, променливи и полупроменливи. Кон-
дензаторите във всяка от тези групи се класифицират в зависи-
мост от вида на диелектрика им. В табл. 3. 1 е показана тази
класификация според БДС 6907- 62, както и условното означение
иа вески диелектрик.
При описанието са използувани термини и определения съглас
но БДС 6907—72 и 8291—75, както следва:
2С8
Таблица 3.1
Означе ние Диелектрик
* к мк ЕА ЕТ ЕО Кр СК т с л Книжки Метализирани книжки Електролитни алуминиеви Електролитни танталови Електролитни обемнопорести Керамичии^-_ Стъклено-керамич ни Тефлонови Слюдени опресовани Лакова изолация
1 оп Оксидно полупроводников!)
4 ПС п Полистиролни Полипропиленови
МП кд пт мпт ПК мпк Метализирани полипропиленови С комбиниран диелектрик Полиетилентерефталатни Метализирани полиетилентерефгалагин Поли карбон атни Метализирани поликарбонатни
Кондензаторен елемент— основна конструктивна единица за
кондензатори. Състои се от електропровеждащи плочи, разделе-
ни с диелектрик.
Кондензаторна секция— състои се от най-малко два конден-
заторни елемента, свързани помежду си паралелно или последо-
вателно.
Кондензатор — кондензаторен елемент или една или повече
кондензатории секции, свързани паралелно, последователно или
смесено и поместени в общ корпус с подходяще оформени изво-
ди за включване.
Кондензаторна батерия — състои се от кондензатори, свър-
зани паралелно, последователно или смесено.
Кондензатори безиндуктивни — кондензатори, при конто чрез
подходяща конструкция се намалява индуктивността и с това ре-
зона нсната честота се измества към по-високи честоти.
Променлив кондензатор — кондензатор, съставен от непод-
вижен електрод (статор) и въртящ се електрод (ротор), като
чрез движение на ротора капацитетът се измени плавно в целия
обхват на кондензатора.
Полупроменлив кондензатор — кондензатор, съставен от не-
подвижен електрод (статор) и въртящ се електрод (ротор), като
чрез движение на ротора се настройва и несбходимият капацитет,
след което роторът се фиксира.
Номинално напрежеиие К„ — постоянно™ работно напреже-
жение или ефективна стойност на променливото напрежеиие
14 € правом на серия, ч. 3
209
с номинална честота, което може да оъде приложено неп-
рекъснато към изводите на кондензатора при конто и да е тем-
пература от температурния обхват на съответната климатична
категория.
Изпитвателно напрежение 7/азп — постоянного работно нап-
режение или ефективната стойност на променливото синусоидал-
но напрежение, което кондензаторът издържа определен срок от
време без пробив. То се прилага между изводите или между из-
водите, свързани иакъсо и корпус..
Номинална м щност Рл — произведение™ на номиналния
ток и номиналното напрежение.
Номинален капацитет Сн — капацитетът, конто заедно с но-
миналното напрежение и номиналната честота определи номинал-
ната мощност. Той се отнася за температура 20°С, като под ка-
пацитет на кондензатор се разбира капацитетът му при последо-
вателната му заместваща схема.
Максимален капацитет на променлив кондензатор капа-
цитетът, при конто пластините па ротора и статора се покриват
във възможно най-голяма степей.
Минимален капацитет на променлив кондензатор — капа-
цитетът, при конто роторът е завъртян на максимален ъгъл спря-
мо положение™, съответствувагцо на максимален капацитет.
Номинален капацитет на променлив кондензатор — разлика-
та между максималния и минималния му капацитет.
Допуск на капацитета — максимално допустимого отклоне-
ние па действителната стойност на капацитета от номиналния ка-
пацитет, изразено в % от номиналния капацитет.
Температурой коефициент на капацитета <zc (ТКС) сред-
него изменение на капацитета в рамкиге на определен температурен
обхванат от '1\ до Т,, отнесено за изменение на температура 1°С:
ас(ТКС)= (C2+(G) (7Р Г1) ,
където
Сг е стойностга на капацитета при температура Г,:
С2 — стойността па капацитета при температура 7
Температурният коефициент на капацитета зависи от температу-
рата, поряди което температурната разлика Т2 7 ( трябва да се
избере достатъчио малка.
Мощност на загубите Ря — активната мощност, коисумирана от
кондензатора.
Коефициент на загубите tg 5 — отношение на мощността
на загубите към загубите на реактивната мощност.
Изолацията в кондензаторите се раздели на:
— изолация между плочите на кондензатора;
— изолация между кондензаторите.
210
Ток на утечката /ут — протнчагцият през кондензатора ток
под влияние на приложено към него постоянно напрежение.
Изолационно съпротивление RII3— отношение™ на приложе-
но™ към кондензатора постоянно напрежение към протичащия след
зареждане на кондензатора ток на утечката. Протичащият след при-
лагай е на постоянно напрежение ток зависи от температурата, нап-
режението и времето. Той се състои от заряден ток, дозареждащ
ток и ток на утечката. Произведение™ от изолационното съпро-
тг - . ;г/«. с М2 ;• от капацитета р F, измерено в секунди (врсме-
константа), е мярка за качество™ на изолацията.
Вместо изолационно съпротивление при електролитните конден-
затори се дава ток на утечката.
Долна гранична температура Тжн—най-ниската допустима
при работа температура на кондензатора без собствено и чуждо
охлаждане.
Горна гранична температура 7'накс — най-високата допус-
тима температура на повърхността на кондензатора, като се взе-
ме пред вид собственото и чуждо загряване.
Обхват на номиналните температура — температурният об-
хват на непосредствено окръжаващата кондензатора среда, при
конто кондензаторът може да работа продължително време. Той
се определи от съответната долна и горна гранична темпера-
тура.
Общите технически изисквания, на конто трябва да отговарят
кондензаторите, са определени от БДС 6908 — 72.
Номиналните стойности на капацитетите и допустимите откло-
нения (допуски) се избират съгласно БДС 2342 — 69 (табл. Й.2)
Таблица 3.2
1-6 .-1 2:1 EI2 1 10% Е24 ±5%
1,0 1.0 3,3 1,0 1,8 3,3 5,6
1.5 1.2 3.9 1,1 2,0 3,6 6.2
2,2 1,5 4,7 1,2 2,2 3,9 6,8
3,3 1,8 5,6 1,3 2.4 4,3 7,5
4,7 2,2 6,8 1,5 2,7 4,7 8,2
6,8 2,7 8.2 1,6 3,0 5,1 9,1
Е48 ±2”„
1.00 1,40 1,87 2,49 3,32 4 42 ;5,90 7.87
1,05 1,47 '1,96 2,61 3,48(4,64 !6,19 8,25 i
1,15 1,54 2,05’2,74 3,6514,87,6.49 8,66 I
1,21 1,62 2,1512,87 3,83,5,11 'б,81 9,09 |
,1,27 1,69 2,26,3,01 4.0215,36 '7,15 9 53
,1,33 1,78 2,37'3,16 4,22-5,62:7,50
I I
Номиналните стойности на напреженията отговарят на БДС
6908 — 72:
а) постоянно напрежение — 3; 6; 9; 15; 25; 40; 50; 63; 100;
160; 250; 400; 500; 630; 1000; 1600; 2500; 4000; 6300 V;
б) ефективна стойност на променливото напрежение 42; ! 27;
220; 380; 660; 1000; 3000; 6300; 1.0 000V.
Номинални токове: 0,1; 0,16; 0,25; 0,4; 0,63 А и кратните им
стойиости на 10п, където п=1,п 2 и 3.
Изводите на кондензаторите трябва да издържат на две огъва-
ния в противоположна посока, като след изпитването коидензато-
ритене трябва да имат повреди, забележими с нормално око.
Устойчивостта на вибрации се регламеитира във всеки j кон-
кретен случай.
Климатични условия
Климатичните условия се конкретизират за всеки конкретен слу-
чай. Кондензаторите от всички климатични категории трябва да
издържат в продължение на 16 h изпитание 1020 (В) на суха топ-
лина съгласно БДС 4974 — 71 при температура Тклкс.
Маркировка
Маркировката па кондензаторите се извършва съгласно БДС
7024 —68 и БДС 6910 - 68, всвен ако не е уговоренодруго в съот-
ветните стандартизационни документа. Допустимо е използувакето
на цифров код за означаване стойностите на капацитетите (табл.
Таблица 3.3
Стойност Код Стойност Код
0,1 pF pio lOOnF lOOn
0.15 pF P15 150 nF 150;i
0,332 pF p332 332nF 332ii
0,590 pF p59 590nF 590:1
1 pF IpO IpF lp.0
1,5 pF lp5 l,5pF Ip5
3,32 pl’ 3p32 3,32nF 3p32
5,90 pF. 5p9 5,90|iF 5;i9
10 pF Юр lOuF 10р.
15 pF I5p 15pF 15р.
33,2 pF 33 p 2 33,5pF 33p2
59,0 pF 59p 59,0pF 59р.
100 pF lOOp lOOpF ЮОр
150 pF 150p 150;iF I50;i
332 pF 332p 332;iF 332p
590 pF 590p 590pF 59 0;i
1 nF InO ImF ImO
1,5 nF ln5 l,5mF I iii5
3,32 nF 3n32 3,32m F 3m 32
5,90 nF 5ii9 5,90mF 5m 9
10 nF Юн 10mF 10m
15 nF 15n 15mF 15ra
33,2 nF 33n2 33,2mF 33m 2
59,0 nF 59n 59inF 59ra
212
3.3) и буквен код за означаване то лера лейте (допуска) на капаци-
тетите (табл. 3.4).
Означенията на номиналните напрежения на
са показани в табл. 3.5.
Таблица 3.4
кондензаторите
Таблица 3.5
Допуск, "/о Код
± ел В
± 0,25 с
± 0,5 D
± 1 F
± 2 G
± 5 J
±10 К
±20 м
±30 N
Върху корпуса на всеки кондензатор
трябва да бъдат ясно и трайно нанесени
ио механичен начин или напечатани най-
малко слепните означения, ако в съответ-
ните стандартизационни документи не е
4/н. V Озаачеяис
25 1Е
40 1G
50 Ш
63 и
100 2А
160 2С
250 2Е
400 2G
500 2Н
630 2.1
1000 ЗА
1200 ЗВ
1600 ЗС
2500 ЗЕ
4000 3G
6300 3J
посочено друго: наименование или знак
на завода-производител, тип на кондензатора, С» , допуск на Са ,UH,
климатична категория, месец и година на производството, БДС
691 0 — 68.
3,1. ПОСТОЯННИ КОНДЕНЗАТОРИ
31.1. КОНДЕНЗАТОРИ ТИП ККЦ (КОНДЕНЗАТОРИ КНИЖНИ,
ЦИЛИНДРИЧНИ)
Книжните кондензатори имат сравнително не голяма точност
и стабилност на капацитета при високи диелектрични загуби, но
същевремепно имат много ннс-
ка цепа. Книжните кондензато-
ри, пресовани в пластмаса, са
предназиачени за работа в пос-
тояниотокови вериги на стацио-
нарни и портативни апаратури.
Произвеждат се съгласно БДС
2586 — 68.
Основните размери на кондензаторите ККЦ са посочени в табл.
3.6, а фомата и разположението на изводите им — на фиг. 3.2.
Никои електрически параметри са дадени в табл. 3.7.
Кондензаторите трябва да издържат на вибрации от 10 до 500 Hz
с ускорение 10g за 3 Ь.
213
Таблица 3.6
Капацитст 63, V 250, V 400, V 630, V
° 1 L 1 D 1 /. | /.! D 1 L 1 Л1 D 1 L I
InF — — 7 100 16 7 100 16 7 105 22
l,5nF — — - 7 100 16 7 100 16 7 105 22
2,2nF — — 7 100 16 7 100 16 7 105 22
3,3nF — — 7 100 16 8,5 100 16 8,5 105 22
4,7nF — .— — 8,5 100 16 8,5 100 16 10,5 105 22
6,8nF — — — 8,5 100 16 10,5 105 22 10,5 105 22
10nF 8,5 100 16 8,5 105 22 10,5 105 22 12 110 27
15nF 8.5 100 16 10,5 105 22 10,5 105 22 12 110 27
22nF 8,5 100 16 13 105 22 13 105 22 12 110 27
33n F 8,5 105 22 13 105 22 14,5 105 22 15,5 110 27
47nF 8,5 105 22 14,5 105 22 16,5 105 22 15,5 110 27
68nF 10,5 105 22 14,5 105 22 16,5 105 22 15,5 117 27
O,lpF 13 105 22 16 117 34 16 117 34 20 117 34
O,15pF 13 105 22 16 117 34 — — — — —
0.22-iE 13 105 22 20 117 34 20 1 17 34 —
0,33pF 14,5 105 22 20 117 34 23,5 117 34 —
0,47pF 21 105 22 13,5 117 34 27 I 117 34 -
Т а б лица 3.7
Тип Сн Допуск, °/o l/„. V Ц|ЗЦ’ V ^из 1 «из CH, s «11 oooi- / ‘cOl ? 31
-Сн’ "F 1
KKU Ред Еб 10 63; 250 27/„ < 0,33 2000 —
от 1 nF до 0,47 pF 400 ; 630 : o,33 — 200 10
KKE 4,7 pF; К) nF 22 nF 10 250 27/H - 900 — 10
ККП-1 ККП-2 0,1 pF(x) + +2500 2F(x) ±20 350; 220 2,15t/H 6000 — 10
ККПр табл. 3.13 S IO - 20460 • '’50 <0,33 2000 —
400; 630 2<7„ >0,33 — 600 10
КИА, КИМ, кит 0,22 pF, 0,27 0,2 pF 20 250 2t7H — 5000 —
КМПр ! табл. 3-15 5; 10 ; 20 250: 380 6000 1000 7
214
3.1-2. КОНДЕНЗАТОРИ ТИП ККЕ (КОНДЕНЗАТОРИ КНИЖКИ,
ПРЕСОВАНИ В ПЛАСТМАСА, ЕКРАНИРАНИ)
Екраннраните книжки кон-
дензатори, пресовани в пласт-
маса, са предназначени за ра-
бота в постояннотокови верДги
на стационарни и портативны
апаратури, където влиянието
на външни електрически поле-
та е недопустимо. Произвеждат
се съгласно БДС 2586 — 68.
Основните размери на кон-
дензаторите ККЕ са дадени в
Фис. 3 3
табл. 3.8, а формата и разположението на изводите им — на
фиг. 3.3.
Никои електрически параметри са дадени в табл. 3.7.
Съпротивлението на изолацията между изводите на конденса-
тора и изводите на екрана е 1000 М 2.
Капацитетът между изводите на кондензатора и извода на ек-
рана е 20 pF.
3-1.3. КОНДЕНЗАТОРИ ТИП ККП-1 И ККП-2 (КОНДЕНЗАТОРИ КНИЖКИ,
НРОТИВОСМУТИТЕЛНИ)
Кондензаторите от този тип са предназначени за защита на
захрапващата мрежа от паразитни високочестотни излъчвания, при-
чинены от работещи електроуреди. Тс се произвеждат съгласно
ОН 04 60723—72. Според електрическата якост на изолацията и
капацитета си противосмутителните кондензатори се разделят на
следните класове:
1) клас X — противосмутителни кондензатори, конто се из
ползуват в случайте, когато пробивът на кондензатора не може
да доведе до опасност от поражение от електрически ток.
215
2) клас У — противосмутителни кондензатори, уд овлетворява-
щи специални изисквания за безопасност, използувани в случай-
те, когато пробивът на кондензатора може да доведе до опасност
от поражение от електрически ток.
Основните размери и формата на кондензаторите ККП-1 са по-
казами на фиг. 3.4, а на ККП-2 на фиг. 3.5.
Фиг. 3.4
С, - O.ffF
Сг -2300 pF
С3 - 2500pF
Фиг. 3,5
Някои електрически параметри са посочени в табл. 3.7.
Кондензаторите трябва да издържат на вибрации от 5 до 8011г
с ускорение 4g за 1,5 h.
3.1.4. КОНДЕНЗАТОРИ ТИП ККПр (КОНДЕНЗАТОРИ КНИЖКИ,
ТЕЛЕФОНИИ)
Книжните телефонии кондензатори са предназначени за мои'
таж в далекосъобщителни апаратури като филтриращи и блоки'
ращи кондензатори. Могат да се монтират и в други електричес-
ки постояннотокови вериги с малка мощност и напрежение до
250 V. Оформени са в правоъгълни алумииниеви кутии и
са плътно залети с изкуствена смола. Изводите завършват
с накрайници, конто позволяват да се запояват към тях провод-
ници с диаметър до Ттт.Тези кондензатори се произвеждат съглас-
но БДС 3716-69.
Според броя на секциите кондензаторите биват единични^ (с
едва секция) и двойни (с две секции).
Основните размери на кондензаторите ККПр в зависимост от
капацитета им са показани на фиг. 36 и 3.7 и в таблици 3.9
и 3.10.
Фиг. 3.6
Фиг. 3.7
Таблица 3.9
C„,|iF 0,14-1,0 , 2,0 2,2 3,9 4,0 2X0,1 2X0,22 ' 2x0,25 2X0,47
В, mm 1 Ю 20 1 20 35 35 10 '° 10 15
Ск, PF
2X2,0
2X1,0
2X2,2
2X4,0
В, гит
Никои електрически парамет-
ри са дадени в табл. 3.7.
При повишени температури
номиналното напрежение на кон-
дензаторите намалява, както
следва:
— при +50°С —0,96£7н;
— при +70°С—0,86 UK.
217
Т а б л и ц а 3.10 Изпитвателно наирежение, U„3n за 60s:
С- аР В в 1 В э 1 51 0,22 33 12,9 0,47 50 20,0 0,82 । 66 26,0 — между изиидшс - • UVV V, — между изводите и кутните — 1500 V. При работа на кондензаторите във вериги с пулсиращо наирежение ампли- тудата на променливата съставна не трябва да надвишава - за 50Hz —±10%t/„; — за 100Hz - ± 15о/о t/H;
за 1000 Hz — ±3% Un',
за 10 000 Hz — ±1% Un.
Редът на номиналните капацитети в зависимост от геометрич-
ната форма на кондензаторите е даден в табл. 3.11.
Т а б л и ц а 3.11
Геометриина форма Вид Капани тет, 1
Призмагична Единичен 0,1 0,22 0,47 1 2,2 10
Двоен 2X0,1 2X0,22 2X0,47 2X1 2X2,2 _ 1
Цилиндрична Единичен — 0,22 0,47 —
3.1.5. КОНДЕНЗАТОРИ ТИП КИЛ, КИМ И КИТ (КОНДЕНЗАТОРИ
ИСКРОГАСИТЕЛНИ, ЗА ДВИГАТЕЛИ С ВЬГРЗИ 1Э ГЭ’ЛЗ)
Искрогасителните кондензатори са предназиачени за включение
в електрическите устройства на двигателите с вътрешно горене.
Произвеждат се съгласно ОН 61905—72.
Основните размери на кондеязаторите са дадени в табл. 3.12,
Таблица 3.12
сн • О, пип 77, mtn фиг- «О
1- i
0,2 18,2 33 _ 3.8 __ 1 . Psi
А/ гпах
0,22 0,27 18.0 37 3.9 Фиг. 3.8
218
а формата и разположението на изводите на искрогасителните кон -
дензатори са показани на фиг. 3.8 (тип КИТ) и фиг. 3.9 (типо-
ве КИМ и КИА).
Фиг. 3.9
Инкой електрически параметри са дадени в табл. 3.7.
Изпитвателното напрежеиие е 750V за 10s. Кондензаторите тряб-
ва да издържат на вибрации с честота 50 Hz и ускорение 15g в
продължение на 24h.
3 1.6. КОНДЕНЗАТОРИ ТИП КМПр (КОНДЕНЗАТОРИ
МЕТАЛИЗИРАНИ, КНИЖКИ)
Метализираните книжки кондензатори са предназиачени за по-
добряване режима на работа на осветителните тела, стабилизато-
рите на напрежеиие, електродвигателите и др. Те се самовъзста-
новяват след пробив. Произвеждат се съгласно БДС 8351—70.
Основните размери на кондензаторите са дадени в табл. 3.13,
а формата и разположението на изводите на кондензаторите е
Т а б лица 3.13
показано на фиг. 3.10. Едно примерно включване на кондензато.
рите при луминесцентни лампи е показано на фиг. 3.11.
219
Никои електрически параметри са дадени в табл. 3.7.
Кондензаторите трябва да издържат на вибрации с честота
от 10 до 55 Hz с амплитуда 0,35 mm за 1,5 h.
3.2. КОНДЕНЗАТОРИ ЕДЕКТРОЛИТНИ, АЛУМИНИЕВИ
Електролитните кондензатори се характеризират с голям капа-
цитет при «равнително малки размери и ниска цена. Използуват
се в слаботоковите апаратури като филтрови елементи. Произвеж-
дат се съгласно БДС 3940—75.
Според конструктивното си оформление (БДС 13543—76) елек-
тролитните кондензатори се разделят, както следва (табл. 3.14):
Таблица 3.14
Тип Модел Таблица Фигура Забе лежка
КЕА-Н 1 3.17 3.12 полярни
КЕА-НОМ 2а 3.18 3.13 полярни
КЕА-НПМ 26 3.18 3.14 полярни, И,
КЕА-11 3 3.19 3.15 полярни
КЕА-П 5 3.20 3.16 полярни
КЕА-I I 7 3.21 и 3.22 3.17 полярни, !'!(
КЕА-Н 9 3.23 3.17 неполярни
220
— за обемен монтаж — ОМ;
— за печатен монтаж — ПМ;
— - изолирани —• И;
Фиг. 3.12
с изолационна обвивка върху корпуса — И1;
с изолирани елементи и изводи - И2;
— херметизирани — X.
221
фиг. 3.15
Фиг. 3.16
Фиг. 3.17
Еле ктрическ и пара мет ри
Номинален капаците'1 — ред Е 6.
Допуск за Си съгласно табл. 3.15.
Номинално напрежеиие — съгласно табл.
Коефициент на диелектрични загуби, tg о —
3.14.
съгласно табл. 3.16.
Таблица 3.15 Таблица 3.16
Ц, , V Макси маяно до нус 1 имо отклонение от Сн , Тип I | ГииU "н v 50 Hz Тип 1 |т tg /5 ля 11 10.) ilz Ти” 1 и II
ИХ) j — К) до +50j—10 до+100 - 20 до+50 1 до 3,3 3,3 до 10 0,25 | 0,20 0,35 0,30 0,45 0,35
1 - 10 до 33 0,15 0,25 0,30
ICO —10 до +30 —10 до+50 —20 до+60 33 до 100 над 100 0,10 0,08 0,20 0,15 0,25 0 20
222
Таблица 3.17
CH • i‘F L, mm
40 V 250 V 350 V
10+ 10 16+ 16 20+ 20 40+ 40 50+ 50 100+100 150+ 30 42 42 42 60 h? 68 106
150+ 150 । 500 + 500 62 106
' Т а блиц .1 3.13
Сопротивление при /=500 кН z
— по-малко от 12 за Сн >50 pF;
50
— по-малко от >> । р, за Сн <
Сн (Н']
50 pF.
Механични параметри
Електролитните алуминиеви
кондензатори трябва да издържат
на вибрации от 10 до 500 Hz с
амплитуда 0,75 mm 6 h.
C., F , V D, mm L, mm
5 40 50 10 - 50 16 50 25 50 40 100 10 100 16 100 25 100 40 100 350 25 40
35 50
Т <1 б л и ц а 3.19
Сн • " h
Размер» £>ХС mm
,6,3 V wv 26 V I 40V | fOV 160 V 250V | 350 V 400V
HI
20
50
100
200
500
1000
2000
2200
5000
:25X40 25X40
!25X40l25X40
,25 X40:25 X56'25X56 32 .<72
25X56 32X62'32X62
32X86
25X40'25X40
25 X 56'25 X 56
25 X Ю 32X52 32X52
25X 40.25 X56
25X56:32X52'
32X62
223
Размери D\L} mm
224
Таблица 3 22
D.nitn 5,5 j 6,3 8,5 10,6 13.0 16,6 18,6
d, mm 0,5 0,5 0,65 0,65 0,65 0,65 0,8
A, am 2 2,5 3,5 5 5 7,5 3,5
Т а б л и ц а 3.23
с„, ,<> l/н .V D. тяг £,ГПГГ.
0,47 63 100 55 11.8
250 10,6 21
1,0 63 „ 100 6.S 8,5 11,5 12,3
250 13,6 21
2,2 63 100 8.5 12,3
250 13,6 25
3.3. КЕРАМИЧНИ КОНДЕНЗАТОРИ
Керамичните кондензатори ее отличаваг със сгабилни пара-
метры при малки габаритни рзамери. Кондензаторите се разделят
на две основни групи- високочестотни (тип I) и нискочестотни
(тип II).
Керамичнитс дискови кондензатори тип 1 се използуват за тем-
пературиа компенсация на резонансни вериги и уредби, където са
необходими ниски загуби и голяма стабилност на капацитета. Ке-
рамичните дискови кондензатори тип II се използуват във всич-
ки слаботокови уредби, където промяната на капацитета не е от
съществено значение. Керамичните импулсни дискови коидензато-
ри се използуват в радио- и телевизионните приемници при им-
пулсен режим. Произвеждат се съгласно БДС 7919—74.
15 Справочна серия, ч. 3
225
3,3.1. КОНДЕНЗАТОРИ КЕРЛМИЧНИ, ДИСКОВИ
Основните размери на произвежданите у нас керамични дис-
кови кондензатори в зависимост от номиналното наирежение и
температурния коефициент на капацитета са дадени в табл. 3.24,
3.25, 3.26, 3.27 и 3.28, а формата и разположението на изводите
им—на фиг. 3-18 и 3-19.
Никои електрически параметри са посочени в табл. 3.29.
Върху тялото на всеки кондензатор се маркират:
1. Номиналният капацитет, като вместо запетая се поставят
буквите р или п в зависимост от капацитета на кондензатора:
Пример: 4,7 pF—4 р7
150 pF—150 pF
6 800 pF-—6,8 пF—6n8
33 000 pF—33 nF—ЗЗп
2. Допускът на капацитета (маркира се съгласно табл. 3.30).
Температурният коефициент на капацитета (маркира се съг-
ласно табл. 3.31).
4. Допускът на ТКС (маркира се съгласно табл. 3.31 (тип I)
и табл. 3.32 (тип II)
5. Номиналното напрежеиие — означава се с букви, както
следва:
Ь — за U„ = 63 V; А - за Z7H = 500 V.
При кондензатори
само С„.
с D 6,5 mm и UH = 63 V се маркира
Таблиц а 3.24
Осионии размери, пип
ТКСХЮ \ 1/"С
^макс ?'£1 rfJO.OO 5,0 2,5 0,6 6,5 5,0 0,6 8,0 5,0 0,6 10,0 7,5 0.6 С’н Допуск за Си С„ 10 pF С„> 10 pF Р 100 ( N 75.1 | NI'.’OJ N 150U 1 . . .4,7, 5,1 ... 24 j — | — — 27 ... 51 56. . .100 1 10 . .200 220. . .360 390 . . 470 Ред Е 24 ±0, > pF i l pF d 2 pF ± 5 % ± 10 °/о ± 20 %
226
Т «блица 3.26
Основни размери, mm I trH=63 V ’ Температурка характеристика па капацитета
I
^макс F±1 </±0,06 О, (±30"„) Л (±$>.о) * m
5.0 6.5 2.5 680 .. . 1500 470 . 1000 1500; 2200 1000 . . . 4700
8,0 )0,0 5,0 0,6 2200; 3300 4700 3300; 4700 6800; 10000 6800; 10 000 15 000; 22 000
12.5 7,5 сн 6800; 10 000 Ре д Е6 33 000 ; 47 000
Допуск на С„ ±20% ±20%; ±100% -0 ±80% — 20 %
Т а б л и ц а 3.27
Оспсвчи ри.мери, min L7H 50Э V ; Температурка характеристика иа капаци-reia
•°макс /-±1 d 1(1,6 1’. (±10"„) „ (±30“.) Ч’^») ^(+88"о)
1 8,0 5,0 120 . . . 680 9,5 1 7,5 0,6 । 820 . . . 1200 11,5 11500 . .2200 15,5 ;2700 . . . 4700 !7,5 ,,ч | 5600 19,0 | 0,0 U,b 6800 23,0 1 । 8200; 10 000 С„ Е 12 Допуск за С„ ± 10 % 1000 1000 1500 ; 2200 1500 1500; 2200 3300; 4700 2200 ; 3300 3300 ; 4700 6800; 10 000 4700 6800; 10 000 15000 6800 — 22 000 10 000 15 000 33 000 1 000 — 47 000 Е 6 _,9По, ±20%;±1001 ±8Оо 20 /о 0% 20 и
Т а б л и ц а 3.28
Осповнн f 'Лиакс *а Эмери, инн Ноли.нално импулсни в<шре- жение, kV ткс . io •, i/"c сн, pi-
Л 1
_гу_ 23 с. Допуск на 10 4 Сн | 0.8 5 2 | Е6 ±Ю %; 4,7 100 330 ±20%
Т а б л и ц fl 3.25
I
Основан размерп. mm
7’макс F-J 1 d U.ui
—
8,0 5,0
9,5 or
11,9 7 5
15,5
17,5
19,0 10,0 0,8
' 23,0
26,0
f-n
%=503 V ;
ТКСХ11’ V'C
I-bu P 23 ; Nl‘0 N33 N75 KI'.I N'.W N »J
3.0. ,10 3,0. ч,1 13 11 15 22 20 . •21 . . 73 30.’ 47 51: 51 , 56 .62 . 62 .. . 88 82. . 10 3,0 . . 18 11 . .27 20 . . 4/ 30 . 56 <51: . 75 62 . . 100 82 . 10 3.0 . . 18 1 1 . . . 27 20 . . . 47 30 . . 56 51 ; . 75 62 . . ] 10 82 . 10 3.0 . . . 18 11 . . 27.20 . . 47 30 . . 56 56 . 75 62 , t 110 7.5 . . 10 3,0 ..11 3,0 . . 12 18 12. . .20 13. . .22 27 22. . .30 21. . .33 . 5 1 33 . . . 56 36. . .62 62 : 68 68 ; 75 •„8 75; 82 82; 91 10091 . . 120 100 . 130 3,0 . .14 15. .24 27. . .36 39. . .75 8? 91 ; 100 1 10 . 160
91 ; 100 120 ; 130 120 130 120: 130 no. 130 130; lr.(i 1.-0; 1G(. 180
Рид L 2 I
NI70
3,0 . . 16
18. . .27
30. . .43
47. . .82
91
100 . 120
130 . 180
200
№5.1
3,0 . . зо1
33. . .75 I
82. .1*20
130 . 220।
210; 270'
300; 330
360 . 470
Допуск на C„ C'H 10 pF ±0,5 pF
C„> Юр ±5%
4 1 pF
±10%
±2pF
±20%
I
_______ I
Таблица 3 29
Фиг. Тип С Допуск на С м н "«• V V «из, МЛ iga.io *-1мнг ткс
3-18 КрД-lB редЕ21 табл 3.24 габл. 3,24; и 3 25 63; 500 3(./11 10 10 за Ся > 30pF табл. 3 21 и 325
3.25 1 400 + 20С,, за CH<30pF
3-18 КрД-11 редЕб; Е12 I табл. 3.26 табл. 3 26 ; 3 27 и 3 27 63 ; Х>0 3(/„ , з (за t/H=63V) 10 (%£/„ = 500 V, 350 габл. 3 26 и 3.27 1
3-19 КрИД-iB табл. 3.28 табл, 3.28 2k; 5k 27/н 10 10 N750
io
ю
Таблиц а 3.30
сн< 10pF | CH>10pF ±0,5 pF ;| 1,0 pF + 2,0 pF ±5% ± 10% ±20% + 80 —20'° f 100 —0%
Буквен знак D F C I К M z p
Таблица 3.31
TKC <10 '• 1/“C Допуск за TI CC — th Ц 1 В
Стойност Съкратепо означение Буквен код СН+Ж p F c H>2Up F
±100 P10Q М7
-1 33 P 33 So
0 NP0 CO ±120/—40 1 ,'Ю
-33 N33 SI
—75 N75 III
— 150 N150 P2 ±60/—40 i 4.»
—220 14220 R2
—330 :\330 S2 + 60 {- 60
—470 N470 T2 ±250/—90 t 90
—750 N750 U2 ±250/—120 1120
—1200 N1200 М3
—1500 Ml 500 P3 ±250 ±250
T а б л и ц a 3.32 43J 70 -т22 —S8
Тем перату рна ха ракте р яс л t ка на капацитета, ±10 Ч 2U
Означение но БДС В С Д1 Fl F2
7919—74
Буквен коч Р — т О V
3.3.2. КОНДЕНЗАТОРИ КЕРАМИЧНИ, МОНОЛЙТНИ, ЦРЕСОВЛНИ
Керамичните пресовани монолитни кондензатори тип I са с
голяма стабилност на капацитета и малки диелектричнизагуби и
са предназначени главно за ел-ектронни схеми с високи изисква-
ния, както и за корекция на температурния коефициент на дру-
гите компоненти. Керамичните пресовани кондензатори тип II се
230
произвеждат с широка гама по капацитет при запазване на всич-
ки характеристики на керамичните кондензатори. Произвеждат
се съгласно ОН 09 674 12—73.
Основните размери на кондензаторите в зависимост от номи-
налното им напрежение и температурен коефициент са дадени в
табл. 3.33, а формата и разподожението на изводите — на фиг.
3-20.
Г а б л и ц а 3.33
Основни раз» ери, пип = 25 V Ц, -63 V
Означение, температурыа
характеристика о £ ?-1 1-'±0,2 pF pF
КрМО - IB КРО 3,5 2,5 0,6 2,5 51 . . 220 12 47
КрМО — 1BN150 5,0 2,5 0,6 2,5 240 . . 680 51 . 220
7,5 2,5 0,6 5,0 750 . . 4700 240 680
100 3,5 0,8 5,0 5100 . 18 000 750 . 4700
12,5 5,0 0,8 10,0 20 000 . 39 000 5100 18 000
КрМО —1В К750 3,5 2,5 0,6 2.3 160 . 470 ’ll 150
5,0 •2,5 0,6 2,5 510 . 1600 160 470
7 о 2,5 0,6 5,0 1800 . 8200 510 1600
10,0 3,5 0,8 5,0 9100 . 27 000 1800 . 8200
12,5 5,0 0,8 10,0 33 000 . 56 000 9100 2700
КрМО—II С1 3,5 2,5 0,6 2.5 12 000 18000 470 . . 10 000
5,0 2,5 0,6 2 5 22000 . 82000 12 000 . 39 00С
7,5 10,0 2,5 3,5 0,6 0,8 5,0 1 5 0 100000 - 270000 47000 . 120000. . 100000 . . 330000
12,5 5,0 0,8 10,0 1,2 . . 2,2 и F 0.47 . . 1,0 [iE
। КрМО —II Е2 12,5 5.0 0,8 10,0 2,7 . . . 3,9 ! F —
Lid,5 КО?
Фиг. 3.20
Никои електрически параметри
са посочени в табл. 3.34.
Върху тялото на всеки конденза-
тор от този тип са маркирани:
1. Номиналният капацитет, като
вместо запетая се слагат буквите р,
п или [л в зависимост от капацитета
на кондензатора:
12 pF—12 р
120 pF—120 р
231
М’О ; NIS'J ; NTS') NPO ; N15<>; N750 Вид С Вид E Вил
232
1500 pF- 1п5
3,9 pF Зр9
2. Допускът на капацитета — с буква съгласно табл. 3.35.
3. Температурният коефициент на капацитета (за тип I — с
буква съгласно табл. 3.36, за тип II — с буква съгласно табл. 3.37)
Т и б л и ц а 3.35
Допуск на капацитета, % 1 1 ±s 1 ±10 ±20 ±50 —20
Символ 1 1 J 1 к 1 Al s
Табл и ц а 3.36
ТКСХЮ-', 1/'"С • О 1 | —iso 1 —750
Символ СО j Р2 1 U2
Таблица 3.37
Темпера*!урна характеристика на ^падите ха, % +»» i 4-20
Символ
Е
С
4. Номиналното напрежеиие означава се с буква, както
с л едва.
а за Uu = 25 V; b — за £7И » 63 V.
3. 3.3. КОНДЕНЗАТОРИ КЕРАМИЧНИ, МОНОЛИТОМ, ПОГОПЕНИ
ТИП II
Керамичните монолитен погопени кондензатори тип И се про-
извеждат с голяма гама по капацитет и са предназиачени за ши-
рока употреба. Произвеждат се съгласно ОН 09 67412 — 76.
233
Основниге им размери в зависимост от номиналното им на-
прежение и температурна характеристика са дадени в табл. 3.38,
а формата им и разположението на изводите—-на фиг. 3-21.
Никои електрически параметри са посочени в табл. 3.39. Мар-
кировката и типовото им означение са, как то в т. 3.3.2.
Таблиц а 3.38
Основни размери. пип U =25 V U - 03 V
Означение, темпе- н н
ратура, характе- рце! ика L макс т макс F 0,4 d 0,1 С(, pH С <1 • Р1;
КрМП-11 С2 4,5 о 2,5 0,6 — 470 . . .270
6 4 2,5 0,6 — 3300 . . . 100 000
9 5 5,0 0,6 — 0,12. . . 0,47 |л F
i И 5 5,0 0,8 — 0,56. . . 1,0 pF
i 14 6 10,0 0,8 0,5... 2,2.nF —
I КрМП-Н Е2 1 6 | 4 5,0 0.6 1 150 000
14 1 6 10,0 0,8 2.7 ... 3,9 р F —
Lma\;
Фиг. 3.21
234
Т а б л и ц n 3,39
.0 01
235
&S.4. КОНДЕНЗАТОРИ КЕРАМИЧНИ, МОНОЛИТНИ, ЧИП
Керамичните монолитни кондензатори чип тип 1 и тип II се
употребяват в миниатюрните радиоелектронни апаратури. Произ-
веждат се съгласно ОН 09 67412—76.
Основните им размери в зависимост от поминалното им на-
прежение и температурния им коефициент са дадени в табл.
3.40, а формата им — на фиг. 3-22.
Таблица 3.40
Означение, темпера- тура, характеристика Основни размери, mm L±U;2 Т макс Г =25 V я С , !>[• н и = 63 V н сн. pH
ЧМ-1 NPO ЧМ-1 N150 1,90 1,6 3,15 2,0 5.60 2,5 7,80 2,8 10,00 3,-1 51...220 240 ... 680 750 .. . 4700 5100 .. . 18 000 20 000 ... 39 000 12. .. 17 5! ...220 240...680 750... 4700 5100 ... 18 000
ЧМ-1 N750 1,90 3,15 5,60 7,80 10,00 1,6 2,0 2,5 2,8 3,4 160 ... 470 510 . . . 1600 1800...8200 9100 .. . 27000 30 000 ... 56 000 27...150 160...470 510. .. 1600 1800 .. . 8200 9100... 27 000
ЧМ-1) CJ 1,90 3,15 5,60 7,80 10,00 1,6 2,0 2,5 2,8 3,4 12 000 ... 18000 22 000 ... 82 000 0,1 ... 0,27-iF 1,2 ... 2,2 [1F 470 .. . 10000 121)00.. . 100000 0,12 ... 1,0 |iF 0,56 .. . 1,0 ;i F
ЧМ-И Е2 10,00 2,0 3,4 15 000 - 2.7... 3,9:11-
Фиг. 3.22
Никои електрически параметри са посочени в табл. 3.41. Мар-
кировката и типовото,хим означение са, както в т. 3.1.2.
'236
237
3.4. КОНДЕНЗАТОРИ ПОЛИСТИРОЛНИ
Полистиролните кондензатори са предназиачени за работа в
слаботокови апаратури с постоянно работно напрежеиие до 6300 V
и лроменливо работно напрежеиие с ефективна стойност до 250 V
като филтрови и разделителни елементи. Произвеждат се съг-
ласно БДС 5520—74.
Електрически параметри
Номинален капацитет — съгласно БДС 4711—73.
Допуск на капацитета — 0,5%; 1%; 2%; 5%; 10%.
Номинални напрежения- 25; 40; 63; 100; 160; 250; 400; 500.
630; 1000; 1600; 2500; 4000; 6000 V.
Изпитателното напрежеиие,приложено за 60 s за едносекцион-
ните и многосекционните кондензатори, трябва да бъде равно
на 2 U„, приложено върху изводите на елемента, it не по-малко
от 400 V между изводите, свързани накьсо, и корпуса.'Ч
Коефициентът на загубите tg6 (при /=1 MHz): при Сн < 1000
pF -— • 10.10 4;
при Сп > 1000 pF— 5.10 *.
Нзолационно съпротивление:
при С„ < 0,1 pF — >50 000 М Q;
при Сп >0,1 pF — <5 000 s.
Никои означения:
1. Допускът на номиналния капацитет се означава с буквев
код съгласно БДС 702-1—68 или с цветна точка съгласн® табл.
3.42.
Табл н ц а 3.42
Допустимо отклоне-
ние С ,
Ц в я т
d-d
±10
ЖЪЛТ
червей
оранжев
Табл и ца 3.43
Температурен коефициент па Х,и ” капацитета Условно означение Цвечен код (черта под
минус 60 до минус 220 1 без черта
минус 60 ди минус 120 2 черна
минус 90 до минус 170 3 черве на
минус 120 до минус 220 4 зелена
238
Т аблица 3.44
U , V H Ц в я т 1
25 черен
40 лплав
63 зелен
100 кафяв
160 виолетов
250 червен
400 жълт
500 | бял
630 | СИН
2.Температурният коефициент
на капацитета се означава съ-
гласно табл. 3.43.
3. Номиналното напрежеиие
се означала с цифри, цветиа
линия или цветен етикет. Над
630 V номиналното напрежеиие
се означава само с цифри
(табл. 3.44).
3-4.1. КОНДЕНЗАТСРИ СТИРОФЛЕКСНИ ТИП КСЦ-1
Стирофлексните кондензатори тип КСЦ-1 са предназиачени
за работа в слаботокови апаратури с номинално постоянно нап-
режение до 300 V и променливо номинално напрежеиие с ефек-
тивна стойност до 250 V като филтрови и разделители!! елемен-
ти. Произвеждат се съгласно БДС 5520—74.
Основните им размери са посочени в табл. 3.45, а формата
на кондензаторите и разположението на изводите им са показа-
ни на фиг. 3-23.
Т а б л и ц а 3.45
Номиизлио непременно V
pF 63 160
400 630
I о, | a, D. I L. d. О, I L, I rf. ; D, L, I rf, 1). ' L. <1.
mm 1 mm пип mm mm пип mm mm mm mm mm | mm mm mm mm
51
56
62
68
75
I 82
I 91
, 100
ПО
239
Таблица 3.45 (придължение)
1 - 1 1 5 ! 6 | 7 У п 12 1 13 14 15 16
120 3,3 12 0,31 i 1 6,0
130 5,0 5,1 0,51
150 1
160
180 1 1
200 3. 12 0,3! 4,4 6,2 5,2 6,2
220 5,3 5,0
240 6,3
270 1 5,4 5,2
300 4,5 15 6,4 5,5
330 6,5 0,41 5,6
360 1 6,6
390 4,6 .0,41 6,8 5,7 0,41 5,3
430 6,3 5,8 1
470 6.5 5,9
510 6,6
560 1,8 6,7
620 6,8 I 5,4
680 7,0 15 6,1 5,6
750 5,5
820 ' 7,2 5,6
910 3,9 7,3 6,2 5,7
1000 4,0 5,3 20 0,51 7,5 6,4 i 5,8
1100 7,7 6,6 15 0,41 6,2
1200 6,8 6,8 6,5
1300 0,41 5,0 7,0 20 0,11 6,2 6,7 15 0,5
1500 4,5 15 6,2 15 | 7,2 7,2 6,4 6,8
1600 6,4 0,-41 7 5 6,6 6,0
1800 1 6,2 0 51 6,8 7,6
2000 6,6 1 6,4 6,8 7.8
2200 6,7 6.6 7,1 8,0
2400 4,6 6,8 6,7 7,3 20 10,51 8,3 20
2700 4,8 6,4 7,2 7,5 i 8,5
3000 6,5 7,3 7,7 6,8
3300 5,0 6,7 7,-5 7,8 9,0
3600 5,1 6,9 1 8,1 9-5
3900 о .2 7,2 20 0,51 8,1 8,7 9,9
4300 5,4 7,5 8,3 9,0 10.3
4700 5,6 7,8 8,6 9,2 10,5
5100 5,8; 8,1 9,0 7,8 8,9
5600 6.1 8,5 . 9,51 20 0,51 8,0 ; 9 9
6200 6,4 15 8,7 , 8,0! 8,3 9,3 30 0,59
6800 5,5' 9,0 8,3 8,7 9.5
7500 5,8 9,3 о,5 1 9,0 9.8
8200 6,1 «•,0 1 8,9 ' 30 |0,59 . 9,41 30 0,59 10.3
,9100 6,2 20 8',3 9,2 1 9,8 10 7i
0000 6,5 0,41 8,6 30 0,0 1 9,7 1 1 10,3 11,3
1000 7.0 9,0 ; 10,01 10,8 11,8
’,2000 /,3 9,5 ' 10,5 i 11,2 12.3
;зооо 7,7 10,0 11,01 11,8' 12.8
5000 8,0 10,5 1 111,5 1 12.4 13.5
*6000 8,3 11,0 1 1 !!2,0 1 12,9 14.0
‘8003 8,6, 11,5 i ,12,5 13,6 15.01
“0000 9,0 11,0 ИЗ.О 14.6 15.5
z2000 9,5: 12,5 '13,8 15,0 17,5
Фиг. 3.23
Електрически параметр»
Номинален капацитет: 22 . . . 2'2 000 pF.
Допуск на капацитета: 5%; 10%.
Температурен коефициент: —60.10 6 до — 220.Ю^6, 1/°С.
Номинално напрежеиие; 63; 160; 250; 400; 630 V.
Коефициент на диелектричните загуби:
при С„ 1000 pF — #<10.1 О"4;
при С„ > 1000 pF— .5.I0-4
Пзолационно «.противление—Ss2.10; М&.
Климатична категория: 666(52,70/04).
3.4 2. КОНДЕНЗАТОРИ СТИРОФЛЕКСНИ ТИП ЬВС
Стирофлексните кондензатори тип КВС 100 pF и 4700 pF с по-
стоянно работ.-о иапрежение 2000 V са предназначени за монтаж
в електрически схеми при постоянно иапрежение до 2000 V или
променливо иапрежение 500 V. Те служат като предпазители
при допирниелементи. Произвеждат се съгласно ОН 04 60721 — 72.
Формата на кондензаторите и разположението на изводите
им са дадени на фиг. 3-24 и в табл. 3.46.
16 Справична серия, ч. 3
241
Т а б л н ц а 3.46
Капацитет, pF D, mm 1 L, mm
1000 7,5 30
4700 11,0 30
Електрически параметри
Номинален капацитет: 1000 pF и 4700 pF.
Допуск на капацитета: 20%.
Номинално напрежение: 2000 V.
Изпитвателно напрежение: 5000 V
Коефициент на диелектричните загуби: s=10.10~4.
Изолационно съпротивление: >1.106 Мй.
Климатична категория: 665(25)70(21)
3.4.3. КОНДЕНЗАТОРИ С 1ЕЦИАЛНИ ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА
ТЕХНИКА
Специалисте кондензатори за далекосъобщителна техника са
предназначени за работа във вериги с постоянно напрежение.
Произвеждат се съгласно ОН 07 50640 71.
Основните размери на кондензаторите са дадени в табл. 3.47
и табл. 3 48, а формата и разположението на изводите им е по-
казано на фиг. 3-25 и фиг. 3-26.
Таблица 3.47
Номинален капацитет. pF , C'H _'.iV />, ниц Z. mm с/, mm
Цилиидрични
>г 200 до 2000 5.5 12
or 2001 до 20000 9,0 18
0,31
oi 20001 до 10000(1 15,0 23
от 100001 до 2000(0 16,0 33
Савоенн
1 от 200 до 4000
or 4001 до 40000 5,5 12
9,0 18 0,31
от 40001 до 150000
от 150001 до 200090 15,0 23
12,0 33
242
Таблица 2.48
Номинален капацитет pF ; f/H =G3V D, mm Lf mm a ; a 1
Цилиндрични от 97 до 2000 5,1 12 0,31
от 2001 до 15000 9,0 18
от 15001 до 50000 13,0 2o 0,41
от 50001 до 200000 20,0 33
Сдвоени от 97 до 4000 5. i 12 0,31
от 400! до 30000 9.0 18
от 30001 до 100000 13,0 23 0,41
от 100001 до 200000 11,0 33
Фиг. 3.25
Фиг. 3.26
Електрически параметри
Номинален капацитет: табл. 3.47 и 3.48
Допуск па капацитета: 0,5; 1,25%.
Температурсн капацитет: от -60.10~1! дл—220.10 °, 1 ”С,
Номинално напрежение: 25 и 64 V.
3.5. Кондензатори пластмасови с полярен диелектрик
Термините и определенията за този тип кондензатори са съ-
гласно БДС 6907—72 с допьлнения- когато се прилага променливо
напрежение (сыцо и като допълнигелно напрежение към постоян-
243
но напрежеиие), работаете напрежеиие представлява сумата от
постоянного и върховото променливо напрежеиие. Тази сума не
трябва да надвишава стойността на номиналното напрежеиие.
Произвеждат се съгласно БДС 11607 — 74.
Пластмасовите кондензатори с полярен диелектрик според ви-
да на диелектрика си се разделят на полиетилентерефталатови —
ПТ, полиетилентерефталатови-книжни—ПТК, поликарбонатни—ПК,
метализирани полиетилентерефталатови —МПТ, и метализирани
поликарбонатни—МПК.
Електрически параметри
Номинален капацитет: редове Е12 и Е6
Допуск на капацитета:
2; 5; 10; 20% — за поликарбонатни кондензатори;
5: 10; 20%—за всички останали кондензатори.
Номинално напрежеиие: 25; 40; 63; 100; 160; 250; 400; 500; 630;
1000; 1600; 2500; 4000; 6300 V.
Изпитвателно напрежеиие за 60 s; за кондензатори тип ПК,
ПТ-92 и ПТ-97—2 UH за всички останали типове —1,57/,,
Кондензаторите издържат в продължение на 60 s постоянно
изпитвателно напрежеиие, приложено между изводите, свързани
на късо, и корпуса, равно на два пъти номиналното напрежеиие,
но не по-малко от 200 V
Изолационно съпротивление — съгласно табл. 3.49.
Таллина 3.19
— Изоляционно сопротивление №
Тип на кондензз'ора ме; эа С„ : О.ЗЗ/Л кду извилиie 1 за С„ *0,33 /4*' между изводите, сиър- зшш иа Kico н кор’ нуса
МПТ 11 ПТ 10000!) 50000 10000 5000 10000(1 50000
МПК н ПК 100000 50000 10000 5000 100000 500 Оо
ПТК 12000 3000 4000 1000 12000 3000
ПТ 97 а 15000 5000 15000
3.5..1 КОНДЕНЗАТОРИ МЕТАЛИЗИРАНИ,
ПОЛИЕТИЛЕНТЕРЕФТАЛАТОВИ, ПРИЗМАТИЧНИ ТИН КМПТ-1 Р 96.
Кондензаторите КМ! IT — Пр 96 са преднавначени за работа
във вериги с постоянен и променлив ток като блокиращи, фил-
трови или разделителни, където се изисква по-голям капацитет
244
при намалени габаритни размери на елементите. Произвеждат се
съглжсио ОН 0961615- 72.
Основните размери на кондензаторите са показали в табл. 3.50,
а формата и разположението на изводите им — на фиг. 3-27.
Т а б л и ц а 3.50
| *4> с н А В р >
V /Ж mm mm in HI mm mm
1 2 3 •* 5 6 i
63 0,01 0,015 0,022 0,033 0,047 0 068 0,1 0,12 0,15 0,18 0,22 0,27 15,0 6,0 5.7 5,9 5,3 6,0 5,3 6,0 6,4 7,1 5,3 5,7 6,1 10,4 10.1 i о;з 9,7 10,4 9,7 10,4 10,8 П.5 9,7 10,1 10,5 12,5 0.6
0,33 0,39 0,47 0,56 0,68 0,82 20,0 5,0 5,0 5,8 5,4 6,9 7,3 10.2 10,7 11,0 11,6 12,1 12,5 17,5
1,0 1,2 1,5 1,8 2,2 25,2 25,2 6,5 7,6 7,8 8,4 9,4 11,7 12,8 14,5 25,2 16,1 22,5 22,5 0.8 0.8
160 160 0,01 0,015 0,022 0,033 0,47 0,068 0,1 0,12 0,15 15,0 6,0 5,7 5,9 5,3 6,0 5,3 6,0 6,4 7,1 11,4 10,1 11,3 9,7 10,4 9,7 10,4 10,8 11,5 12,5 0,6
0,18 0,22 0,27 0,33 0,39 20,0 5,7 6,2 6,9 7,5 8,1 7,5 8,1 9,9 9,8 10,0 10,9 И,4 12,1 12,7 13,3 12,7 13,3 14,1 15,0 16,8 17,5
0,47 0,56 0,68 0,82 1.0 25,2 22,5 0,8
160 1,2 35,2 1 8,0 / 16,4 32,5 0.8
245
Таблица 3.50 (сродължение)
1 ! 2 3 4 5 6 7
0.0047 5,6 1 10,0
0,0051 5,6 10,0
0,0068 5,9 10,3
250 0,01 6,0 10,4
0,015 5,7 10,1
0,022 5,9 10,3
0,033 15,0 5,3 9,4 12,5 0,6
0,047 6,0 10,4
0,068 5,4 9,8
0,1 6,4 0,8
0,12 6,8 11,2
0,15 7,6 12,0
0,18 5,6 13,3
0,22 20,0 6,0 12,8 17,5
0,27 6,7 13,4
0,33 7,3 14.1
0,39 8,0 14,7
0,47 7,9 13,1
0,47 7,9 13,1
0,56 8,7 13,9
0,68 •>5 ? 9,4 14,6 22,5 () >
0,82 10,1 10,9
1,0 10,6 17,4
1,2 35.2 8,1 17,0 32,5
0,047 5,6 10,0
0,0068 5,9 10,3
0,01 6,8 10,4
0,015 5,7 10,1
0,022 0,033 0,047 0.068 0,1 15.0 5,9 5 3 в’о 7,1 6.2 10,3 9,7 10,4 11,5 11,4 12,5 0.6
400 0,12 20.0 6,8 12,0 17.5
0,15 7,6 12,8
0,18 8 8,1 13,3
0,22 7,6 12,8
0,27 8,3 13.5
0,33 9.1 14,3
0,39 25.2 10,0 15,2 •» 5
0,47 10,1 16,9
0,5(5 11,1 17,9 0
0,68 7,6 16.0 "
0,82 1,0 35.2 8,3 9 3 16.7 17.7 32,5
0,0®1 5,1 9 5
0,0015 6,1 10,5
0.0022 5,6 10,0
0,0033 6,7 11 1
0.0047 1 15,0 5,7 9.9 р 5
0,0063 6,5 10,9
0,01 0,015 5,9 5,1 10,1 9,5 0,6
Таблица 3.50 (продьлжение)
1 2 3 4 5 1 6 । 7
630 0,022 0,022 0,033 0.047 0,068 0,1 0,12 0,15 0,18 0,22 20,0 25,2 5,9 5,9 7,1 6,1 7,0 8,6 7,9 8.9 9,0 10,0 10,4 10,4 11,5 11,3 12,3 13,8 13,1 14,1 15,8 16,8 17,5 22,5 0,8
15 30 75
1
-—> i 'иг. 3.27
Електрически параметри
Номинален капацитет— съгласно табл. 3.58.
Допуск на капацитета: 10%; 20%.
Номинално иапрежение: 63; 160; 250; 400 и 630V.
Коефициент на загубите— ' 8.10 й
Изчитвагелно иапрежение: 1,5 £7Н .
Изолациомно съпротивление:
при С„ 0,33 p.F — ' - 1.105MS
при Сн >0,33 pF — > 1.10*МЙ
Климатипн-.* категория: 555 (40/ 35 /21)
3 5,2. КОНДЕНЗАТОРИ ВИСОКОВОЛ ТОВИ,
ВО Л И ЕТ ИЛ Е Н ГЕРЕФТАЛАТОВИ
Предназначени са за работа във високоволтови вериги с по-
стоянен и про у.енлив ток. Произвеждат се съгласно ОН 09 51832—71.
Основните им размера са посочени в табл. 3.51, а формата на
кондензаторите и разположението на изводите са показани на
фиг. 3-28.
247
Таблица 3.51
Номинале н капани- тет, /<F Номинално напреже- ние, V Тип £>, ЯМП £, шщ / ПИП I
0,01 7,5 ОТ Крит 20 60 40
0,05 6,3 защитен 23 80 14
0,05 10 защитен 43 80 14
0,0025 10 открит 14 44 30
Електрически параметри
Номинален капацитет: 0,0025, 0,01; 0,05 pF
Номинално напрежение: 6,3; 7,5;10kV
Допуск на капацитета: 5%; 10%; 20%
Коефициент на диелектричните загуби, 10.1C S
Изолационно съпротивление: >30.I0sMQ
Климатична категория: 656, 455
3.6. ПРОМЕНЛИВИ КОНДЕНЗАТОРИ
Променливите кондензатори са предназначени за настройка на
Еходните и осцилаторните кръгове на радиоприемниците.
3.6.1. ПРОМЕНЛИВИ КОНДЕНЗАТОРИ С ВЪЗДУЩЕН ДИЕЛЕКТРИК
Променливите кондензатори с въздушен диелектрик се произ-
веждат съгласно БДС 8291 — 75 и ОН0456743— 72.
Основните размери на променливите кондензатори тип
180X240 pF са показани на фиг. 3-29, а тези на тип 445x507 pF —
на фиг. 3-30.
248
15
Фиг. 3.29
Фиг. 3.30
Електрически параметри
Стойностите на капацитета в зависимост от ъгъла на завърт-
ване на ротора са дадени за осцилаторната секция в табл. 3.52,
графичните зависимости — на фиг. 3-31 и фиг. 3-32.
Т а б л и ц а 3.52
а ’ Tun 2б 52 1 78 11*2 145 178
180X240 pF 15,0 31,8 70,0 122,3 175
445X507 pF 12 37,8 79,8 177,4 , 310,0 445
Стойността на допуска на капацитета се определи по формулата
= д С t.хц -0,02( Д С„.осц+A ),pF .
249
където
А — 50 pF — за тип 180x240pF;
A -£8pF— за тип 445)<507pF.
Изравняването между секциите трябва да бъде в граничите
ЛСВХ =(135-0,02) ДСосц -0,015[(1,35—0,02 ц -50| pF - за
тип 180><240 pF и
А Свх = 1,14. лСсц - 0,013( 1,14дСн.оСц-1-08 ), pF за тип 445 507 pF
Стойностите на началния капацитет са дадени з табл. 3 53
Таблица 3.53
Тип
180X240 pF
445X507 pF
С pb
осц/
11
18
13
14
Диелектрични загуби — 15.10 *
Изолационно съпротивление— >500 МЙ
Контактно съпротивление — <20 тй
Температурен коефициент на капацитета:
за тип 180x240 pF - 300.10 “6,1/°С;
за тип 455x507 pF — 350.10 б,1''°C.
Дрейф на капацитета — по-малък от 1,5%.
250
Механични параметри
Въртящ момент:
за тип 180X240pF - от 0,3.10 ’2 Nm до 1,5.10“а Nm;
за тип 445 <507 pF — от 0 8.10 2Nm до 2.6.10-2 Nm.
Мъртъв код между задвижващата ос и ротора не се допуска..
Климатични условия
За промекливите кондензатори в нормално изпълнение клима-
тичната категория е, както следва:
за тип 180x240— 10 /55/ 04; за тип 445x507 — 25/70/04.
На всеки променлив кондензатор се маркира минималният и
максималнияг капацитет.
3.6.2. ПРОМЕНЛИВИ КОНДЕНЗАТОРИ С ТВЪРД ДИЕЛЕКТРИК
Промендпвите кондензатори с твърд диелектрик се произвеж-
даг съгласно ОН 04 56794-72.
Основните им размери са показани на фиг. 3-33.
Фш. 3.33
Електрически параметри
Стойността на капацитета в зависимост от ъгъла на завъртва-
не на ротора може да се отчете от фиг. 3-34 и табл. 3.54.
Зависимостта на капацитета на осцилаторната и входната сек-
ция от ъгъла на завъртване се определи по формулите
аС^ц — - ^3%-plpF J. ДСК.ОС11;
АСЕ£==аС<,сд —^2%+lpF )./хСОСц.
251
Диелектрични загуби —
-< 10.10 4
Изолационно съпротизле-
ние — > 1500 MQ
Контактно съпротивление —
<20 m2
Диелектрична sкост —300 V
71,65 119,55 { 159,5
Мехавични параметри
Въртящ момент — от 0,5.10-2 до 4.10 ~2Nm
След особо и радиално натоварване на оста със сила 10 N за
10 s не трябва да има механнчни повреди.
Тримери, вградени в променливит»- кондензатори
Диелектрична якост при С„аис —300V (постоянно)
Диелектрични загуби — 10.10~ *
При променливи кондензатори с два вградени тримера:
МИИ
3pF; CMaKC>15pF.
При променливи кондензатори с четири вградени тримера:
Смин "F3 pF; CMaKf^10pF.
3.7. ПОЛ У ПРОМЕНЛИВИ ВЪЗДУШНИ КОНДЕНЗАТОРИ
ТИП „ТВ“ (ТРИМЕРИ)
Полупроменливмте въздушни кондензатори тип „ТВМ се изпол-
зуват като донастройващи елементи във високочестотните треп-
тящи кръгове. Те се произвеждат съгласно ОН 04 61025—72.
Основвите им размери са дадени на фиг. 3-35; 3-36 и 3-37.
252
, _ i
Фиг. 3.36
г
Фш. 3.35
Фиг. 3.37
Електрически параме?ри
Стойностите на миннмалния
и максималния капацитет на
тримерите, както и видът на
монтажа, за конто са пригоде-
нп, са дадени в табл. 3.55.
Диелектрични загуби —
25.10 ’ при f=\ MHz
Изолационно съпротивле-
ние— 10‘ М2 при U—100 V.
Контактно сопротивление —
20 m2
Таблица 3.55
с
,мпн.
ТВ-1
ТВ-2
ТВ-211
Обемен
Обемен
Печатен
20+®
30
30
Мончаж
СшксД
3
6
6
Механични параметри
Изводите трябва да издържаг усилие на опън 57V
Изводите (без централния) трябва да издържат на две огъвания.
Тримерите трябва да издържат на вибрации с ускорение 5 g
и честота от 10 Hz до 55 Hz с продължителност 30 min.
253
НЯКОИ ПРАКТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТА С
КОНДЕНЗАТОРИ:
1. Кондензаторите се избират съобразно необходимите стой-
кости на номиналния капацитет и допуска му, номиналното нанре-
жение. температурния коефициент и т. н.
2. С оглед повишаване сигурността на работата във веригите,
където са включени кондензаторите, се препоръчва номиналното
им иапрежение да бъде с 30% по-виеоко от напрежението на
електрическата схема.
3. При едни и същи електрически параметри керамичните и
полиетилентерефталатовите кондензатори са значително по-скъпи
от другите типове.
4. При съмнение за означения код върху тялото на конден-
затори винаги трябва да се измери капацитетът им с подходящ
уред прели вграждане в електронната схема.
И311ОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
I. Савов, Г, Конструиране и технология на радиоелектронните аиаратури.
С., Техника, 1973.
2. Савов, Г. и др. Ръководсгво по конструиране и технология па радио-
електропните аиаратури. С., Техника, 1973.
3. ЕД С 6907 —72 Кондензатори електрически. Определения. Класифпкация.
4. БДС 6908 — 72. Кондензатори електрически. Общи технически изисхвания
5. БДС 2342 — 69. Кондензатори електрически. Ред на номиналните капа-
ци тети
6. БДС 7024 — 74- Кондензатори. Система за означаване на номшилиите
стойкости на канацитетите и техните допустими отклонения
7. БДС 11901 — 74. Метод за проверка размерите, външния вид, маркировка-
та и мзсата
8. БДС 6910 — 68 Кондензатора електрически. Маркировка, опаковка, съх-
раненяе и транспорт
9. БДС 2586 — 75. Кондензатори книжки
10- БДС 3716 — 74. Кондензатори телефонии
II. БДС 11986 — 74. Кондензатори искрогасителни за двигателя с вьгрешно
горе не
12- БДС 11607 — 74. Кондензатори пластмасови с полярен диелектрнк
13. БДС 5520 — 71. Кондензатори полистиролни
14. БДС 12592 — 75. Кондензатори полистиролни. Номинални размер». Гино-
размери
15. БДС 13512— 76. Котдензатори полиетилентерефталатови. Огновин и при-
съединителни размери
16. БДС 3940 — 75. Кондензатори електролитни с алуминиеви елскгроди
17. БДС 13543 — 76. Кондензатори електролитни. Основни и нрисъедини-
телни размери
18. БДС 7919 — 74. Кондензатори керамични
19. БДС 8353 - 70- Кондензатори керамични. Типоразмери. Номиналнм данни.
Маркировка
20. БДС 8291—75 Кондензатори променливи
РАЗДЕЛ IV
ТРАНСФОРМАТОРИ
В юзи раздел са посочени данни, необходими при изчислява-
нето и изработваието на трансформатори, както и основните тех-
нически изисквания към трансформаторите с малка мощност. Ус-
ловною графично означение на трансформаторите е
о—. •- показано на фиг. 4-1.
1 Гэ За маломощните трансформатори са характер-
‘ ‘ 11' • пи Различни класификации, конто могат да се из-
I вършат по различни принципи: по големината на
номина.тната мощност, по снстемата на тока (едно-
Фиг. 4.1 фазна или трифазна), по работната честота, по на-
прежението, по формата на магнитопровода, по ре-
жима на работата, по областта на употреба и т. н.
Областта на употреба, продължителността на експлоатаци-
ония срок и температурата на околната среаа са основпи факто-
ри, конто оказват влияние както върху конструкцията на транс-
форматора, така и върху начина на неговото оразмеряване. Основ-
ните части на трансформаторите са: магнитопровод, бобина, ек-
ран и допълнителни елементи за закрепвапе.
При описание™ са използувани термипи и определения спо-
ред БДС 10965 73, както следва :
Мрежов трансформатор — трансформатор, предназначен за
преобразуване на електрическата енергия с иапрежение на захрап-
ващата мрежа в електрическа енергия със същото или друго на-
прежение.
Мрежов автотрансформатор - мрежов трансформатор, чии-
то намотки са съединени не само индуктивно, но и галванично.
Магнитопровод — конструктивна част на трансформатора,
предназначена за преминаване през нея на магнитния поток, съз-
даден от тока.
Ток на празен ход — ток на първичната намотка при номи-
нале иапрежение на мрежата и отворена вторична намотка.
Вторична номинални напрежения-нап^жеппя на вторич-
ните намотки на трансформатора при номинален товар, за конто
е проектиран трансформаторът, и при номинално иапрежение на
мрежа га.
Вторично напрежение на празен ход—иапрежение на отво-
рена вторична намотка при захранваие на първичната намотка с
номинално напрежение от мрежата.
255
Нолшнална мощност на трансформатора — сума от номи-
налните мощности на вторичните намотки на трансформатора.
Номиналната мощност на намотката се определи като произведе-
ние от номиналния ток и номиналното напрежеиие.
Съпротивление на намотката —съпротивление на намотка-
та на трансформатора при постоянен ток.
Изолация на трансформатора — изола ция между отделяйте
намотки, а също между всяка намотка и магнитопровода на тран-
сформатора.
Междуслойна изолация — изолацията между съседните ре-
дове на дадена намотка.
Междунавивкова изолация - изолация между съседните на-
вивки от даден ред на намотката.
Изолационно съпротивление стойността на изолационното
съпротивление при постоянен ток, като под ток и напрежеиие се раз-
бират ефективниге стойиости на тези величина.
Електрически параметри
Изолацията на трансформатора трябва да издържа без про-
бив еднократно приложено за 60 ,•> практически синусоидално на-
лрежение с честота 50 Hz, както следва :
а) 500 V за £/„<34 V;
б) 2 t/H4-1500 V, но не по-малко от 2000 V' за £/„>34 V.
Междуслойната и междунавивковата изолация трябва да из-
държат без пробив в продължение на 60 s изпитвателно напреже-
иие с ефективна стойност, 2,5 пъти по-голямо от напрежението
на празен ход при честота, не ио-малка от 150 Hz.
Отклоненията на вторичните напрежения при празен ход не
трябва да превншат ±3% за отопление на радиолампите и ±5%
за всички останали напрежения.
Механични параметри
Изводите на трансформаторите трябва да издържат в про-
дължение на 10 s сила на опън, не по-малка от 5N за многожил-
ните и не по-малка от 20 N за всички други типове проводница.
Изводите на трансформаторите трябва да издържат на две
последователни огъвания.
Трансформат орът трябва да издържа на 4000 удара с честота
от 1 до 3 Hz при продължителност на отделния удар от 5 доЮ тз.
Трансформаторите трябва да издържат на вибрации с уско-
рение до 12 g, амплитуда 5 mm в честотиия обхват от 10 до 55
Hz в продължение на 1,5 Ь.
Трансформаторите трябва да издържат на продължителна
непрекъсната работа при нормален товар в продължение на 6000h.
Изводните краища на трансформаторите трябва да се мар-
кират с различии Цветове.
256
Оразмеряване
При конструктивного оразмеряване се задават:
1. Честотата и ефективната стойност на захранващото напре-
жение.
2. Ефективните стойиости на напреженията и токовете във
вторичните намотки и съответните cos <р.
Определят се:
1. Материалы1, формата и размерите на магнитопровода.
?. Видът и диаметрите на проводниците.
3. Разпояожение на намотките.
4.1. МАЛОМОЩНИ МРЕЖОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ
4.1.1. ИЗБСР НА МАТЕРИАЛ ЗА МАГНИТОПРОВОДА
Наползуват се топловалцувани и студеновалцувани листови
електротехнически материали. Пермалоите и феритите имат огра-
ничено приложение главно поради ниските индукции на насищане
и по-високата цена. Използуването на студеновалцуваните стома-
ни поэволява да се намалят загубите и геометричните размери на
трансформаторите.
Дебелината на лентата (листа) в mm се избира в зависимост
от работната честота (табл. 4.1).
Т а б л и ц а 4.1
Чесни a, Hz
Мате о-< ал — - -- --1
5и 409 >500 । 109.1 >2500 2500-: 1000 (
Студено вашуване ча стомани 'о,5—0,2 [0,2—0,15 0,1—0,05 0,05
Пермааой с нискосъдържание на ннкел О.5—0,35 ' 0,1 0,1—0.05 0,05
Пермалой с високо с-ьдържание на никсл 0,5—0,35 0,1 0,05 0,05—0.021
4.1.2. ИЗБСР НА ФОРМАТА НА МАГНИТОПРОВОДА
Съществуват три основни форми на магпитопроводи: О-образ-
на; П-образна и Ш-образна. Най-голямо приложение има Ш-образ-
ната форма поради нейната технологичност. При О-образна и
П-образна форма на магнитопровода влиянието на външните Маг-
нитки полета е минимално, разсеяният магнитен поток е минима-
лен, а схлаждането е подобрено в сравнение с Ш-образната фор-
ма.
17 Справичма серия, ч. 3
257
Употребата на лентов материал благоприятствува използуване-
то на О-образни П-образни форми на магнитопровода, конто са
по-удобни за автоматизация.
За трансформатори с мощност до 100 - 200 W се препоръч-
ва Ш-образна форма на магнитопровода поради нейната техноло-
гичност. За трансформатори с мощност над 100 — 200 W се пре-
поръчва П-образна форма с две бобини за по-добро охлаждане.
4.1.3. ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРИТЕ НА МАГНИТОПРОВОДА
Използуват се обикновено нормализирани (типови) магнито-
проводи, избрани виз основа на необходимите сечения:
а) П-образви магнитопроводи с минималка цена—табл. 4.2;
Таблица 4.2
-— Размер и» ППТ) Данни за трансформатора
Тип Л Ул Ул h !> Qc mms /с mm mm- mm2 AK, 10’ D,. 10 Maca, g
1 — 2 । 3 1 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Ш 10X10 10 10' 6,5 1J 6,5 88 56,6 23 58,5 4,4 5,8 75
|Ш 10X15 10 15 , 6,5 18 6,5 132 56,6 22,5 68,5 5,5 8 108
10X20 10 20 f 6,5 18 6,5 176 56,6 22 78.5 6,25 9.9 141
Ш 12X12,12; 12 , 8 22 8 127 67,4 36 7 6,97 136
,ш 12X18 12i 18 I 8 22 8 190 67,4 35 82 8,65 13,2 195
ш 12X24 12! 24 । 8 22 8 254 । 67,4 34 94 9,8 16.2 253
14X14 14! 14 1 9 25 9 173 79,2 48 82,4 9,15 14 206
ш 14X21 14 21 9 25 9 259 79,2 47 96,4 11,5 19,2 265
UJ 14X28 14' 28 9 25 9 345 79,2 46 110 13,1 23.6 385
ш 16X16 16 16 10 28,10 2 <5 90,3 64 92,8 12,4 19.8 298
!Ш 16X24 16' 24 Ю 28, Ю 338 90,3 62 109 15,3 27 426
16X32 16' 32110 28 10 450 90,3 60 125 17,2 33 554
ш 19X19 19 19 12 33,5 12 318 106 100 110 19,6 32,2 515
L1J 19X28 19. 28 12 33,5112 468 106 98 128 24,3 43,4 733
III 19X38 19 38,12 33,5 12 635 106 95 148 27,6 5^ 952
Ш 22 X22 22 22 14 39 14 426 124 145 130 27,6 47.- 825
Ш 22X3322 33'14 1Ш 22X44 22 44 14 1111 26X 26'26 26 17 III! 26X39 26 39!17 39'14 39 14 639 852 124 124 140 135 152 174 34,1 38,3 65 79,5 1170 1710
47 17 595 147 220 154 41,5 75.5 1430
47 17 892 147 215 180 52 10., 2030
111 26 X 52 26 52 17 47 17 1190 147 210 206 59,3 127 2620
Ш 30x30 30 30 19 53 19 792 169 290 176 55,5 108 2110
Ш 30x45 30 45.19 53 19 1190 169 280 206 68,8 147 2980
НИ 30x60 30 60 119 53 19 1580 169 270 236 76,8 180 3850 i
;Ш 35 X35 35 35,22 61,5 22 1080 198 400 204 76,8 160 3340
ДИ 35 X52 351 52 |22 62,5 22 1600 198 390 238 95 217 4720
'Ш 35X70 35,70 22 61,5122 2160 198 380 274 109 270 6100
Ш 40X40 40 40 26 72 26 1410 225 570 232 110 235 4620
ДИ 40x601 40 60 26 72 26 2110 225 555 272 137 320 6460
40X80 40| 80 |26 72 26 2720 225 540 312 156 394 8290
258
б) Ш-образни магнитопроводи с минимално тегло и обем—табл.
в) пакета за трансформатори с нормални размери—табл. 4.4 ;
г) лентови магнитопроводи с Ш-образна форма—табл. 4.5;
д) лентови магнитопроводи с П-образна форма—табл. 4.6.
Таблица 4. 3
Размери, mtn
Данни за трансформат бра
Тип У‘ i y> J'3 h 1 & 1 E E /c, mm Zo< mm Л , 10fi к °к’ № M aca,g|
1 9 3 4 5 61 7 8 1 9 10 11 12 13 1
III зхз 3 3 1 2 10 4 7,9 27,9 7,2 25 0,58 0,45 _» Ji 4,5
Ш 3X45 3 4,5 2 10 4 11 9 i27,9 7 28 0,76 0,63 6
111 3X6 3 6 2 10 4 15,8'27,9 6,8 31 0,89 0,78 7,5
111 3X7,5 0 7,5 2 '10 4 19,8 27,9 6,6 34 0,99 0,92 9,1
Ш 4x4 4 4 2,5 14 5 14 39 34 32 1,08 0,96 10,4
III 4X6 4 6 2,5,14 5 21 39 13 36 1,4 1,34 13,9
Ш 4X8 4 8 2,5 14 5 28 39 12,6 40 1,63 1,66 17,4
111 4X10 4 10 2,5'14 5 35 39 12,2 44 ' 1,79 1,95 20,9
Ш 5X5 5 5 3,5 17 6 22 45 20,5 39 1,84 1,69 20,9
Ш 5X7 5 7 3,5 17 6 31 45 20 43 2,30 2,24 26,7
Ш 5X10 5 10 3,5 J7 6 44 45 19,4 49 2,78 2,94 35,5
11! 5X12 5 12 3,5!17 6 53 |45 18,7 53 2,98 3,34 41
UI 6X6 6 6 4 '20 7 32 54,4 29,7 45 2,79 2,76 34,3
Ill 6x9 6 9 4 20 7 47,5 54,4 29 51 3,57 3,8 46,3
IJ1 6X12 6 12 4 20 7 63 ,54,4 28 57 4,08 4,68 58,2
Ш 6X15 6 15 4 20 7 79 '54.4 27 63 4,47 5,48 69,7
III 9X9 9 9 4,5 31,5 9 71 / / 45 63 4,73 6,37 73,8
Ш 9X13 9 13 4.5;31,5 9 103 77 44 71 5,95 8,6 97,2
III 9X18 9 18 4,5'31,5 9 143 77 42,5 81 7 H 126
111 9X22 9 22 4,5,31,5 9 175 77 41 89 7,52 12,6 148
III 12X12 12 1 6 30 12 127 103 88 85 9,17 13,7 182
LIJ 12X18 12 18 6 30 12 190 103 86 97 11,8 19 246
111 12X24 12 24 6 30 12 254 103 83 109 13,5 23,5 307
111 12X30 12 30 6 30 12 317 103 80 121 14,6 27,3 369
111 16X16 16 16 8 40 16 225 137 170 111 18,1 29,5 443
III 16X24 16 24 8 40 16 338 137 165 127 23 40,9 592
HI 16X32 16 32 8 40 16 450 137 160 143 26,4 50,5 741
III 16X40 16 40 8 40 16 563 137 154 159 28,6 58,8 885
1J1 20X20 20 20 10 50 20 352 171 276 138 29,6 52,8 878
III 20X30 20 30 10 60 20 528 171 269 158 37,8 73 1175
UI 20X40 20 40 10 50 20 704 171 260 178 43,1 90,2 1464
Ill 20X50 20 50 10 50 20 880 171 251 198 46,9 105 1747
Ш 25X25 25 25 12,5 62,5 25 550 214 448 174 47,5 93,5 1755
HI 25x37 25 37 12,5 62,5 25 813 214 437 198 60,3 128 2310
Ш 25X50 25 50 12,5 62,5 25 1100 214 422 224 69,9 160 j 2900
HI 25X62 25 62 12,5 62,5 25 1360 214 407 248 74,7 185 3430
HI 32X32 32 32 16 80 32' 900 274 760 222 80,7 177 1 3720
HI 32x64 32 64 16 80 32 1800 274 717 286 118 303 ‘6150
259
Таблица 4.4
Тип Размери mm
". Уя Л
ш 10X10 10 10 5 1 15 к 1
ш 10X15 10 15 5 10
ш 10X20 10 20 5 15 1
ш 12X12 12 12 6 18
Ill 12X18 12 18 6 18
Ill 12X24 12 24 6 18
LU 14X14 14 14 7 21
111 14X21 14 21 7 21
ш 14X28 14 28 7 21
111 16X16 16 16 8 24
1 ш 16X24 16 24 8 24
LU 16X32 16 32 8 24
10 18X18 IS 18 9 27
. ш 18X27 18 27 9 27
ш ш 18X36 20X20 18 20 36 20 9 10 1 гл 27 30
: Щ 20X30 20 30 10 30
, Ш 20X40 20 40 10 30
; 111 24X24 24 24 12 36
111 24X36 24 36 12 36
1 Ш 24X48 24 48 12 36
1 ш 28X28 28 —- 14 42
: Ш.1 28X28 28 — 14 42
ш зохзо 30 30 15 45
' ш 30X4.5 30 45 15 45
' ш 30X60 30 60 15 15
IU 32X32 32 32 16 18
ШД 32X32 32 32 16 96
i ш 36X36 36 36 18 54
ш 40X40 40 40 20 60
ш 40X60 40 60 20 60 |
ш 40X80 40 80 20 60
ш -!!> 44 44 44 22 66 1
ш 50X50 50 50 25 75 ।
ш. 56X56 56 56 28 84
111 64X64 64 64 32 96
ь
5
5
5
6
6
6
7
7
7
8
8
8
9
9
9
10
10
10
12
12
12
14
14
1.5
15
15
16
16
18
20
20
20
22
25
28
32
I шш‘э/ Q, mm-’ Е Е_ о Ак ,10= Маса, g
80 55,7 13,7 55 2,82 50
132 55,7 13,4 65 3,50 72
176 55,7 12,9 75 3,90 94 I
127 66,8 20,8 65 4,34 86 I
180 66,8 20 3 77 5,38 124
254 66,8 19,6 89 6,02 163 |
173 78 29,7 76 6,23 138
259 78 29,0 90 7.68 200
345 78 28,0 104 8,55 261
225 89 40,0 86 8,43 207
338 89 39,0 102 10,4 298
450 89 38,0 118 11,7 390
285 100 54,0 98 11,3 398
428 100 53,0 116 14,05 429
571 100 51,0 134 15,6 559
552 1 11 70,0 109 14,6 412
528 111 68,0 129 18,0 592
704 111 66,0 149 20,2 772
507 134 НО 130 23,0 720
761 134 107 154 28,4 1030
1010 134 104 178 31,6 1340 |
690 156 249 155 30,0
690 240 498 155 41 0
792 167 185 164 30,4 1440
1190 167 180 194 47,5 2050
1580 167 175 224 53,0 2660
900 178 195 176 40,0 —
900 274 390 176 58,0
1140 200,5 274 197 .56,0
1410 223 360 222 I 73,5 3480
2110 223 350 262 90,7 4950
2820 223 340 302 I 102 6408
1710 245 370 239 81
2200 278,л 475 270,5 98
- — — — —
— 1 —
260
Таблица 4.5
1 Размери на магиитопровода
Л, J3. । У2, Q,, !C , , V- . IO3, 0,, i Zo> A. . 10 ’ D . 10-
mm rnm mm m m i mm mm2 mm | mm3 1 s mm
,шл 10X10 10 25 10 5 10 87, 85 7,4 57 71,4 5,18 7,8
шл 10X12,5 10 25 10 5 12,5 109' 85 9,26 71 76,4 6,05 9,45
шл 10X16 10 '25 10 5 16 1391 85 11,8 91 83,4 7,08 11,6
шл 10X20 10 '25 10 5 20 174 85 14,8 113 91,4 8,1 13,8
шл 12X12,5 12 ,30 12 6 12,5 131 102 13,36 100 86,7 7,85 12,7
шл 12X16 12 30 12 6 16 168102 I 17,1 130 93,7 9,12 15,7
1шл 12X20 12 ,30 12 6 20 210'102 263 i 102 21,4 165 102 10,5 18,8
шк 12X25 12 30 12 6 i25 26,8 205| 112 11,9 22,4
шл 16X16 16 40 16 8 16 224 136 1 30,46 235,114 13,3 25,3
шл 16X20 16 40 16 8 20 280'136 38,1 295'122 15,6 30,6
,шл 16X25 16 40 16 8 25 350 136 47,6 370' 132 18 36,8
шл 16X32 16 40 16 8 32 450 136 61,2 470 146 1.20,8 1 44,8
шл 20X20 20 ,50 20 10 20 350 171 59,9 460 143 20,6 44,2
шл 20X25 20 150 20 10 25 440 171 75,2 575 153 24 53,4
ШЛ 20X32 20 50 20 10 32 560 171 95,8 735,167 28,2 1 65,5
шл 20X40 20 50 20 10 40 710 171 121,4 920,183 32,1 1 78
ШЛ 25X25 25 26,5 25 12.5 25 550 213 117 900; 178 32,4 77,2
|ШЛ 25X32 25 62,5 25 12,5 32 7101213 151,2 1150 195 38 94,5
'ШЛ 25X40 25 62,5 25 12,5 40 880 213 187,4 1440'211 43,7 114
шл 25X50 25 62,5 25 12,5 50 11001213 234 1800,230 50,2 136
шл 32X32 32 80 32 16 32 910:273 '284 1900 228 53 143
шл 32X40 32 80 32 16 40 1130 273 i308,5 23701240 63 175
ГПЛ 32X50 32 80 32 16 50 1420 273 388 29701254 3800 294 74.5 211
шл 32X64 32 80 32 16 64 1810 273 494 82,4 252
шл 40X40 40 100 ч0 20 40 1420 342 486 13720 270 87,5 258
шл 40X50 40 100 40 20 50 1770 342 605 4650'281 105 316
шл 40X64 40 100 40 20 64 2270 342 776 ,5960 312 121 381
шл 40X80 40 100 40 20 80 , 1 2840 342 1 971 ! 7430,350 1 135 450
Таблица 4.6
Размери на магнитопровода, шга
'1 и п
ПЛ 10Х 12,5—20
ПЛ 10x12,5—25
ПЛ 10X12,5—32
I ПЛ 10X12,5—40
। ПЛ 12,5x16—25
ПЛ 12,5x16—32
ПЛ 12,5X16—40
ПЛ 12 5Х16—50
ПЛ 12.5X25—30
II.
Е = Е I Е Е £ Е о
£ЕЕЕ“5Е"
। -° | E
0 12,5 12,5 20 110 96 67,5 '10,56
’10 12,5 12,5 25 110 106 67,5 11,65
I10 12,5 12,5 32 110 116 67,5 112,76
10 12,5 12,5 40 110 136 67,5 14,95 1
12,5 16 16 25 177 120 85,5,21,2
12,5 16 16 32 177 134 ,85,5 23,7
12,5 16 16 40 177 150 ;85,5 i26,6
12,5 16 16 50 177 170 85,5 130,1
12.5 25 20 30 276 138 j 112 |38,1
81
89
981
114
163
182
203
230
292
6,1 , 10
6.9 1 11,2
8,05 12,7
8,5 14,2 1
9,82 18 I
11,3 20,4
12,6 22,8
13,9 25,6
15,2 | 30,2
261
Продолжение
2 * 4 1 5 1 6 1 7 1 8 1 9 1 10 1 11 12
ПЛ 12,5x25—40 12,5 25 20 40 276 158 112 43,6 334 17,7 35
пл 12,5X25—50 12.5 !25 20 50 276 178 112 49,1 376 19.6 39
пл 12,5X25—60 12,5 25 20 60 276 198 112 54,6 418 21,2 42,5
пл 36X32—40 16 32 25 40 454Ц80 144 81,7 620 25 56,3
пл 16X32—50 16 32 25 50 454 200 144 90,8 690 28 63
пл 16X32—65 16 32 25 65 454 230 144 104,4 795 31,6 71,5
пл 16X32—80 16 32 25 80 454 260 144 118 900 34,6 79,6
пл 20X40—50 20 40 32 50 710 227 180 161,2 1230 39,4 99
пл 20x 40—60 20 40 32 60 710 247 180 175,4 1350 43,5 109
пл 20X40—80 20 40 32 80 710'287 180 204 1550 50 126
пл 20Х40—100 20 40 32 100 710 327 180 232 1770 54,8 141
пл 25x50—65 25 50 40 65 1110 288 225 320 2440 63,2 177
пл 25X50—80 25 50 40 80 1110'318 225 353 2700 70,5 197
пл 25 x 50—100 25 50 40 100 1110 358 225 397 3040 78,3 220
пл 25x50—120 25 50 40 120 1110 398 225 442 3380 84,5 242
пл 32X64—S0 32 64 50 80 1820'360 288 655,4 5000 99 319
пл 32X64—100 32 64 50 100 1820'400 288 728 5600! 111 356
пл 32Х64—130 32 64 50 130 18 2 0 460 288 837 6480' 126 407
пл 32 X 64—160 32 64 50 160 1820 520 288 946 7250 137 452
пл 40Х80—100 40 80 64 100 2860 453 360 1296 99001158 565
пл 40X80—120 40 80 64 120 2860 490 '360 1400 10700 175 617
пл 40X80—160 40 80 64 160 2860’573 ,360 1670 12500 200 715
, пл 40X80—200 40 80 64 200 2860.653 360 1870 14300 220 800
4.1.4. КОЕФИЦИЕНТЪТ НА ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ
Приема се ориентировъчно от табл. 4.7.
Таблица 4
Велпчини Честота. Hz 15-50 Мощтюст на ювара. W
| 50—150 | 150—300 | 300—1000 над 1000
50 0,6—0,8 : 1 0,8—0,9 0,9—0.93 ,0,93—0.95
cos фг 50 0,9—0,93 0,93—0,95'0,93—0,9510,93—0,94 —'
Ч 1 400 0,87 0,87—0,94 0,94—0,96 0,95—0,97 0,97
cos 400 0,84 0,84—0,95’0,95-0,96 0.96—0,99 0,99
4.1.5. ОПРЕДЕЛЯНЕ АМПЛИТУД АТА НА МАГНИТН АТА ИНДУКЦИЯ Вт
и
Магнитната индукция се определи в зависимост от материала
на магнитопровода и от мощността на трансформатора съгласно
графиката на фиг. 4.2 (крива 1 е за Э41 и Э42 при 50 Hz; крива
262
2 е за пластинчат магнитопровод от Э310 при 5() Hz; крива 3 е
за вит магнитопровод от Э310 при 50 Hz; крива 4 е за вит
магнитопровод при 400 Hz; крива о е за Э44 при 400 Hz). Обик-
новено се избира 5га=14-1,5 Т.
4 1.6. ОПРЕДЕЛЯНЕ ПЛЪТНОСТТА НА ТОКА В НАМОТКИТЕ А
Плътността на тока в намотките се избира в зависимост от
мощнсстта на трансформатора и работната честота от графиката
на фиг. 4.3 (криза 1— при честота 50 Hz; крива 2—при честота
400 Hz).
4.1.7. ОПРЕДЕЛЯНЕ ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ СТОЙИОСТИ
НА ПАДОВЕТЕ НА НАПРЕЖЕНИДТА В НАМОТКИТЕ (А1/г . „ )
Извършва с- съгласно данните в табл. 4.8.
1' а б .л и ц а 4.8
Мощност на товара, W
ВелиЧИНИ Чесгста, Hz 15—50 50—150 150—300 300—1000 над 1000
А 171, % со 15-5 5-4 4—5 3—1
A U2, % 5*) 20—10 10-8 8-6 6—4 —
A % 400 8—4 4-1.5 1,5-1 1—0,5 0,5
A U2, % 400 10—5 5-2 2-1,2 1,2—0,5 0,5
263
4.1.8. РАЗПОЛАГАНЕ НА НАМОТКЙТЕ
Обикновено намотките се разполагат цилиндрично. Те се на-
виват една върху друга на макара от изолационен картон, текс-
толит или полиетилен. Макарите се изработват или от щанцова-
ни сглобяеми материали (детайли), или чрез шприцване под наля-
гане. Много често размерите им се нормализират (фиг. 4.4 и фиг. 4.5)
Фиг. 4.5
264
в зависимост от типовите размери на магнитопроводите (табл. 4.9
и табл. 4.10). Понякога се използуват гилзи (макари без флан-
Таблица 4.9
_______ —
Размери. mm
Вид ча магнито-
провода макара гилзи
а ь h *из
1 2 1 3 4 5 В 1 4 С н 1 7 h н 8 с° 9 1 ‘“С 1J
шл 10X10 10,5 11 24,5 0,8 33 8,25 2,25 । 8,45 21
шл 10X12,5 10,5 13,5 24,5 0,8 33,5 8,25 2,25 8,45 21
шл 10X16 10,5 17 24,5 0,8 39 8,25 2,25 8,45 21
шл 10X20 10,5 21 24,5 0,8 43 8,25 2,25 8,45 0 р
шл 12 <12,5 12,5 13,5 29,5 0,8 39,5 10,1 27,5 10,45 26
шл 12X16 12,5 17 29,5 0,8 43 10,1 27,5 10,45 26
шл 12X20 12,5 21 29,5 0,8 47 10,1 27,5 10,45 26
шл 12X25 12,5 26 29,5 0,8 52 10,1 27,5 10,45 26
шл 16X16 16,8 17 39,5 1 52 14,1 37,5 14,3 36
шл 16X20 16,8 21 39,5 1 56 14,1 37,5 14,3 36
III л 16X25 16,8 26 39,5 1 61 14,1 37,5 14,3
шл 16X32 16,8 33 39,5 1 68 14,1 37,5 14,3 36
шл 20X20 20,8 21 49,5 1 1 65 17,6 46,7 18,1 46
шл 20X25 । 20,8 26 49,5 1 1 70 17,6 46,5 18,1 46
шл 20X32 20,8 33 49,5 1 77 17,6 46,5 18,1 46
шл 20X40 । 20,8 41 40,5 1 1 85 17,6 46,5 18,1 4'’
Таблица 4.10
Вид па магнито- провода а h Размери, mm Й Ч гилзи
лиз В иакари 'н
п Со ло
ПЛ 10X12,5—20 1 i И,5 13,5 19,5 0,8 30,5 5 1 17,5 5,2 16
ПЛ 10Х 12,5—25 11,5 13,5 24,5 0,8 30,5 5 1 22,5 5,2 21
ПЛ 10X12,5—32 11,5 । 13,5 31,5 0,8 30,5 5 29,5 5,2 18
ПЛ 10X12,5—40 11,5 13,5 39,5 0,8 30,5 5 37,5 5,2 36
ПЛ 12,5X16—25 14 17 24,5 0,8 40 6,5 22,5 6,5 21
ИЛ 12,5x16—32 14 17 31,5 0,8 40 6,5 29>5 6,5 28
ПЛ 12,5X16—40 14 17 39,5 0,8 40 6,5 37,5 6,5 36
ПЛ 12,5Х 16—50 14 17 49,5 0,8 40 6,5 47.5 6,5 46
ПЛ 12,5X25—30 14 26 29,5 1 53 8,5 27,5 8,5 26
ПЛ 12,5X25—40 14 26 39,5 1 53 8,5 37,5 8,5 36
ПЛ 12,5x25—50 14 26 49,5 1 1 53 8,5 47,5 8,5 46
ПЛ 12,5X25—60 14 26 59,5 1 | 53 8,5 57,5 8,5 56
ПЛ 16X32—40 18 33 39,5 1 • 64 10,5 36,5 10,5 36
ПЛ 16X32—50 18 33 49,5 1 64 10,5 46,5 10,5 46
ПЛ 16Х32—65 18 33 64,5 1 64 10,5 61,5 10,5 61
ПЛ 16Х32—80 1 18 33 1 79,5 1 64 10,5 76.5 10,5 76
I--.
Пове) за опростяване на конструкцията главно в по-малогабарит-
ните трансформатори.
Б табл. 4.11 и табл. 4.12 са дадени препоръчвани стойиости за
дебелината на изолацията между намотките, между редовете
на намотките, дебелината на гилзата и фланшовете на макарата
при различии напрежения и прбводници. Изолация между редове-
те не вингги е необходима, но трябва да се има пред вид, че по
време на преходните процеси (включване и изключване на транс-
форматора ;> т. н.) напреженията между навивките могат да на-
раснат 6—7 пъти. Диелектрическата якост на емайлираните провод-
ница е дадена в табл. 4.13.
Таблица 4 11
Напреж. м/у намотките, V ^изпит* kV при 50 Hz Дебелина, mm Разстояние |на фланшовете । от края на основата
изол, м/у нам от ките 1 крайни । фланци с pejuin i фланци гилза за високо напреж.
42 I 0,03—0,1 0,5- 1 0,3—0.5
250 1.5 0,3- 0,5 1,5—3 1—2 — —
750 2,5 1—1,5 4—5 2—3 — —
3000 10 — 6—8 4—5 4—5 7_ 10
5000 15 — 8—10 3—4 4—5 10—12
7000 21 — 8—10 4—5 4—6 15—18
10000 30 — 8—10 4—5 6—8 20—25
Таблиц'; 4.12
Диаметър на проводника, пин до 0,30 0.3 0,6 0,6- 0,9 >0,9
Дебелина на изолационна1а 0,01 ; 0.02; 0,05 0,07 0,12
лета, mtn 0,03
Т аблица 4.13
Пробивно напрежеиие м/ у два усукани проводника
Диамегър
на проводника
ПЕЛ-1 ПЕЛ-2
0,05—3,07 350 450
0,03—0-09 400 550
0,10—0,14 500 700
0,15—0,20 600 800
0,21—0,41 800 1200
0,44—0,53 850 1200
0,55—0,83 1000 1500
0,86—1,35 1200 1800
1,40—2.44 1400 2000
266
При навиване на намотките наи-напред се навива на-
мотката с най-тънък проводник, тъй като е най-скъп. Ако
тряова да се иамали собственият капацитет на трансформато-
ра, тази намотка се навива последна. По сьщия начин тази намот-
ка се навива, ако се работа
при много високи напреже-
ния, за да се облекчи изоли-
рането й от магнитопровода.
На фиг. 4.4 е показан об-
щият вид на П-образни и
Ш-образни и тороидни ламе-
лирани магнитопроводи, а на
фиг. 4.5—общият вид на лен-
тови магнитопроводи, както
и на макари и гилзи за тях.
На фиг. 4.6 е показан напре-
фгГ, 46 чен разрез на намотъчното
пространство на една бобина.
Ако стойносгите на напреженията при нормален товар не от-
говарят на зададените, се коригират преводните отношения.
4.1.9. ПРОВЕРКА НА НАГРЯВАНЕТО НА ТРАНСФОРМАТОРА
Обикновено максималиата допустима работна температура на
трансформатора е с 10—15 СС по-висока от температурата на
повърхността му. Тя се определи от класа на теплоустойчивое?
на изолацията на проводника (табл. 4.14).
Т г (> п и ц а 4.1Г
Клас ¥ А
Максим, рабегна температура, I 90 105
t °C) I !
Б
| 130
В
155
н
180
С
|> 180
4 2. МРЕЖОВИ ТРАНСФОРМ АТОРИ
ЗА ТОКОИЗПРАВИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА
Мрежовите трансформаторы за токоизправителни устройства
се изчисляват по аналогичен начин, както и мрежовите маломощ-
ны трансформаторы, но трябва да се има пред вид, че формата на
токовете в намотките се изкривяза, може да протича постоянно-
267
токова съставна, конто определи известии изменения в изчисдява-
нето на трансформатора. Обикновено са зададени :
а) стойността на изправеното напрежение;
б) стойността на изправения ток;
в) видът на изправителната схема (еднопътна, двупъгнз или
мостова);
г) характерът на товара (активен, капацитивен или индуктивен).
Еквивалентните ефективни стойкости на напреженията и токо-
вете се определят по формулите, дадени в табл. 4.15.
В табл. 4.16 са дадени никои данни за мрежовите трансфор-
матори на българските радиоприемници.
Таблица 4.15
Г" Характер на товара 3 еднопътна Схема на изправяне дву пътна мисгои^
1 2 | 3 4 1 5
активен U2 | 2,22 2,22 [l/oT" 2’ I IJ1 (Uc + luRi)
1 /2 1,571о /3 1.51/оЧ ^ип , З-5 UnIo 0,785 /о 1,11 1оп 1,48<7О/О 1,11 /0 1,1110п 2,23 UOR
капацитивен с: । О Со о г> * * 2Всх(70 0,5 Дсх/О Bcxt/0 0,707 £WO
/1 ЛА> у ^сх 1 0,707 DcxoIh 0,707 Dc„Jori
Р1ип °>5 ®сх/^сх + 0,85 BcxO„t/07o 3,707 BcxDlx 17о/о
^СХ
индуктивен Э 1111 2,22 Uu 0,707/о «/о 1,34 С7О/О -,И uo /о nlu l,34t'0/0
Фиг. 4.7
268
03
a
504 a 770; 0,25 2X0; 025 490 ; 0,18 210 ; 0. IX 47 ; 1,0 30 ; 0,8
269
4.3. НИСКОЧЕСТОТНИ ИЗХОДНИ ТРАНСФОРМАТОРИ
При оразмеряването на нискочестотните трансформатори се
прилага методът на последователвите приближения. Това се нала-
га от факта, че броят на търсените параметри е по-голям от
броя на зададените величини.
Задават се (изходни данни):
а) допустими честотни изкривявания при най-писката /я и най-
високата /в честота на трансформатора Л4Н и А1В;
б) диференциалното изходно съпротивление на лам пата или
трнзистора;
в) товарното съпротивление във вторт.чвата намотка
г) товарното променливотоково съпротивление на пред-
шествуващото стъпало;
д) изходната мощност Р2 ;
е) допустимият коефициент на нелинейна изкривявания
ж) подмагвитващият ток /0.
4.3.1. КОЕФИЦИЕНТ НА ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ v
Оптималните стойности са в границите на 0,64-0,8. Г’.онис-
ките стойности се отнасят за по-маломощни трансформатори
4.3.2, ИЗБОР НА МАТЕРИАЛ ЗА МАГНИТОПРОВОДА
Изборът на феромагнитння материал зависиог типа на транс-
форматора, работните условия, икономическите и конструктивни
изисквания. Обикновено за нискочестотните трансформатори се
използуват топло- или студеновалцувани листови електротехни-
чески стомани, пермалой, пермендюр или ферити. За нискочестот-
ни трансформатори с мощност под 1 W без постояннотоково
подмагнитване най-малко тегло и обем се получава при употре-
ба на пермалой, а най-ниска цена — при стомана Э310—Э360 или
Э46- Э48.
За нискочестотни трансформатори с мощност под 1 W с по-
стояннотоково подмагнитване най-малко тегло и обем се получа-
ва при употреба на пермалой, а най-ниска цена — при стомани
Э310-Э330 и Э42--43.
За нискочестотни трансформатори с мощност над 1W, рабо-
тещи със или без постояннотоково подмагнитване, най-ниска це-
на, обем и тегло се получават при употреба на стомани Э310—
Э380.
Изборът на дебелината на листа зависи от най-ниската ра-
ботал честота /н . При по-тънък материал се избира по-висока
честота. Някои препоръчвани дебелини са дадени в табл. 4.1.
270
4.3.3. ИЗБОР НА ФОРМАТА НА МАГНИТОПРОВОДА
За трансформатори с мощност до 1 W се употребяват П-
образни сърцевини на магнитопровода. Най-добри качества има
тороидният магнитояровод, но употребата му е ограничена от
технологичпн трудности при павиването на намотките.
За трансформатори с мощност от 1 до IG0W се употребяват
Ш-образни сърцевини.
За трансформатори над 100 W се употребяват П-образни сър-
цевини.
Когато въздушната междина но пътя на въздушния поток е
нежелателна, ламелите се нареждат срещуположно, а когато въз-
душната междина е необходима, тогава ламелите се нареждат
едноносочно.
4.3.4. ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРИТЕ НА МАГНИТОПРОВОДА
Както споменахме по-горе, минималка цена на трансформато-
ра се получава при определени съотношения между геометрич-
ните размери на магнитопровода, а минимален обем и тегло —
при други съотношения.
Втп — амплитудата на магнитната индукция в магнитопровода
при най-ниската честота на трансформатора, се избира от табл.
4.17.
Табл и ц а 4.17
Р-л s гат> Г
W Тон л о вал- цувани сто- мани Студено вал- цувави сто- мани Пермолой с ниско съдър- жавие на ни- кел Пермолой с Пермей- Ферити 7
високо съ- дюр
държание на никел ।
1 2 3 5 6
0,1 0,3—0,4 0,35—0,45 0,1—0,2 0,08—0,1 0,4—0,6 0,05—0,1
1 0,4—0,6 0,45—0,7 0,2- 0,3 0,1—0,15 0,6—0,8 0,1—0,2
10 0,6—0,8 0,7 —0,95 — — — .—
100 0,8—1 0,95—1,15 — — — —
100 ДО 1,1 ,чо 1,3 — — — —
За трансформатори с мощност под 1 W, работещи без пос-
тояннотоково подмагнитване, вместо рд се вземат значенията за
рн (табл. 4. 18 и табл. 4-19).
271
Таблиц а 4.18
Материал Дебел и на пип Огн. маг. проницаемост В, , Т Относится-1 на цена '
Мн Ящах
Э41, 342 1 0,35—0,5 350- 400 1 1 — 1 1 1 1 2,3-3,2 1
344 0,1-0,2 до 500
346. 348 0.35 до 600 6000—7000 1,8—2 1,15
ЭЗЮ 0,2— 0,5 до 500 — — 1.2
Пермалой 80НХС 0,05—0,15 18000—25000 40000—70000 0,7—0,75 31
. 8GHXC 0,18—0,4 25000—35000 — — 35
i 79НМ 0,02 18000-20000 80000—150000 0,7—0,75 —
! 80НХС 0.05-0,15 1600 -2500 11000—14000 1 21—25
1 45Н 0,05—0,15 1700 -2500 16000 1,5 —
1 Пермендюр 0,2—0,5 700 1100 4000 2,2—2,4 155
Табл и ц а 4. 19
Фср.ит 1 Ян 1 2 1 3 tgS/Ян . 10* при А=0,8, А/ш 4 Отах.-С 5 Тк /* - 10° от 20" 60" b’s • Т 7
6
4000 НМ 400 —5р0 200 35 НО 2 0,4
3000 нм 3000 ±500 300 25 110 3 0,33
2000: iM 1 2000 -300 600 15 180 1,5 0,38
1500 НМ 1500”^ 1эии_зоо 800 15 180 1.5
1000 нм 1000 1 200 1000 15 180 1,5 0,3
М2500 2500 . 20% 100 15 130 1,5 —
М5500 1500 ±20% 150 10 140 —
М.800 800 ±20% 250 25 150 —
При трансформатори С МОЩНОСТ ПОД 1 W с ПОСТОЯВНОТОКОВО
подмагиитване за |i;i се поставя ориентировъчно магнитна про-
ницаемо ст р.н , отчетена от графиката на фиг. 4.8.
За трансформатори с мощност над 1 W, работещи без пос-
тояннотоковото подмагиитване, рЛ се избира от кривата рл =
на фиг. 4.9 в зависимост от динамичния диапазон на
сигналите.
За трансформаторите с мощност над 1 W, работещи с пос-
тояв нотоково подмагиитване, за рд се поставя ориентировъчната
магнитна проницаемост р.ор, отчетена от графиката на фиг. 4.8,
отнасяща се до избрания феромагнитен материал и до онази от
трите стойиости на Вмн, конто е най-близка до минималната ам-
272
ф
18 С правом на серия ч. 3
273
плитуда на магнита ата индукция Лмн, определена, както при
трансформатор без подмагнитване, в зависимост от желания ди-
намичен диапазон на сигналите
Фиг. 4.9
4.3.5. ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И ДИАМЕТЪРА НА ПРОВОДНИКА
За намотхи в нискочестотните трансформатори се употребя-
ват главно изолирани медни проводници. При диаметри под
1,5 mm се предпочитат емайлирани проводници, а за по-големи
диаметри — комбинирана емайллакова и хартиепа, памучна или
копринена изолация. Най-често се употребяват медни емайлирани
проводници с единично (ПЕЛ-1) или (ПЕЛ-2) лаково пюкритие.
Гарантираните стойности на пробивните напрежения между две
намотки са дадени в табл. 4.13. При използуване па проводници
с повишена топлоустойчивост (ПЕТ) е възможно да се намали
обемът на трансформатора.
1131 1ОЛЗУВА1 1А ЛИТЕРАТУРА
]. Савов, Г. Конструиране и технология на радиоелектроини1е auapaivpH С.„
Техника, 1973.
2. С а в о в, Г. и др. Раконодство по конструиране и технология на радиоелек-
тронпите апаратури С., Техника, 1673.
3. БДС К) 965-73. Трансформатори маломошни. Технически изискваяия.
27-т
РАЗДЕЛ. V.
РЕЛЕТА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ
Електромагнитните релета се използуват широко в схемите
на автоматиката, телемеха никата, електронната и свързочната
техника за комутиране на електрически вериги. Термините и
определенията за електромагнитните релета са дадени в БДС
4004-66, БДС 6256-66, БДС 7861-74, БДС 3519-70 и др.
Електромагнитни се наричат релетата, чието действие е осно-
вано на взаимодействие на магнитния поток, създаден от упра-
влявзщия ток, протичащ през намотката, с електромагнитна кот-
ва, конто директно или посредством междинни звена включва,
изключва или превключва контакта, предназначени за комутация
на електрически вериги. В никои случаи магнитният поток дей-
ствува директно на контактите.
Различаваме следните видове електромагнитни релета; неу-
тралви (с едно стабилно състояние), с две стабилни състояния,
с механично или магнитно задържане, импулсни, закъснителни,
поляризовачи; рид-релета, телефонии плоски релета (нормални),
телефонии кръгли релета, терморелета, релета за време и т. в.
Основните технически изисквалия са дадени в БДС 7861-74.
Нор.мално напрежение:
• променливо 24; 42; 220; .380; 500; 660 V ;
постоянно 12; 24; 48; 60; 110; 220; 440V.
Номинален ток—0,10; 0,16; 0,25; 0,40: 0,63; 1.0; 1,6 А.
Номинална честота — 16 2/3; 50; 60 Hz.
'Пулсйции на постоянного напрежение:
— при логични релета — 5%;
— при измерителните релета 3%.
Пзолапионни разетояния- ио БДС 6330-67.
Комутационпа честота (цикли/час) 1; 3; 12; 30; 120; 300;
12О0; 3600: 12 000
5.1. РЕЛЕ МАЛОГАБАРИТНО, ЗА ПОСТОЯННО
НАПРЕЖЕНИЕ ТИП 22АЕ00 И 22ББ00
Използуват се за комутиране ка електрически вериги. Про-
извеждат се съгласно БДС 11306-73.
275
Електрически изисквания
Номинално (командно) напрежение- 4; 6; 8; 10; 12; 14;
16; 24 V.
Консумирана мощност — 1,1; 1,3 ; 1,5W
Изолационно съпротивление— >20 М й.
Електрическа якост — >100 V
Изпитателио напрежение — >259 V
Комутирани напрежения и токове в зависимост от материали-
те на контактите — според табл. 6.1.
Таблица 5.1.
Материи, за кон- такгпте Габарит 24 С-'и • V /и .Л Габарит 30 Габарит 35
. V 1и • Л УН • V, А,. А
Зла i o 24 0.2 2! 0,2 94 0,2
Сребро too о,-; 100 220 0,3 0,22 *220 0,22
Злато; сребро 100 100 220 0,3 0,22 220 0,22
Мех а и и ч ни изис к ва ни я
Износоустойчивое! - .10' цикли
На фиг. 5-1 са ноказани габаритните и ирисъединителни раз-
мери на реле 22АБ00, а на фиг. 5-2 —за реле 22ББ00.
Фиг. 5.2
Z7
27b
Технически давни за релета 22АБ00 и 22БЕ00
Наминални захранващи напрежения — б; 8; 10; 12; 14; 16: 24 V.
Комутирани напрежения-- до 100V.
Превключващи контакта — 22АБ00— 2 бр.
— 22ББ00 - - 4 бр.
Мощност на включване и изключване на едиа контактна двой-
ка лера при активен товар — 30 W.
Ток на включване и изключване на едаа контактна двойка
пера при активен товар и постоянно напрежение до 30 V - 1 А.
Ток на включване и изключване на една контактна двойка
пера при активен товар и постоянно напрежение 100V—0.3 А.
Честота на включване при номинално напрежение на кон-
тактната верига — 30 цикли/час.
Консумирана мощност при включено състояние
— 22АЬ00 l,i W;
— 22ББ00 — 1,3 W.
Време на включване - 8 ips.
Време на изключване — Coins.
Механическа износоустсйчивост — 10- цикли.
Електрическа износоустойчивост при активен товар I А и ко-
мутирана мощност 30 W — 2 . )0‘; цикли.
5.2. РЕЛЕ МЕЖДИННО ТИП РМ-1
Използува се в схемите на автоматикатаща комутиране на токо-
ве до 6 А и напрежение 220 V. Произвежца се съгласно ТУ0284000.
Габаритните размери и схемата на включване^са^дадени на фяг. 5-3.
Фиг. 5.3
Технически данни
Номинално наирежение — 220 V.
Номинален ток — 6 А.
Номиналам командни напрежения:
— постоянна — 6; 12; 24; 36; 48; 60; ИО; 150; 220 V.
- променливи — 6: 12; 24; 36; 48; 60; 110; 127; 220; 380 V.
Време на включване — ; 30 ms.
Време на изключване <50 ms.
Честота на включвагне и изключване — 10 000 цикля/час.
Контактен натиск— 0.2 N.
Мсханическа износоустойчивост -10. 10‘5 комутационни цикли
Маса 0,5 kg.
5.3. РЕЛЕ МЕЖДИННО ТИП РЛ1-2
Изиолзува се за работа в схемите на автоматика га - изпълнд -
ва функциите на междинен усилвателен елемент. Габаритните му
размери са показали на фиг. 5-4.
Технически данни
Номинални командни напрежения:
— постоянни 6; 12; 14, 36; 48; 60; 110; 130; 22 V;
— променливи 6; 12, 24, 36; 48; 60; 127; 220; 380 V.
Собствена консумация:
— при постоянпотоково захранване — 2 W:
при променливотоково захранване — 4 VA.
Допустим ток на контактната система 2 А.
Максимално комутационно наирежение — 220 V.
Честота на комутационните цикли —10000 цикли/час.
Механична износоустойчивост — 10т комутационни цикли.
278
Електрически износоустойчивост —2 . ioG комутационни цикли.
Време на включване — до 20 ms.
Време на изключване — до 20 ms.
Изолационна якост — 2000 V при 50 Hz.
Работоспособност — от 4-5 до 4-35°С и относителна влажност
до 80 %.
Маса — 140 g .
5.4. РЕЛЕ МЕЖДИННО ТИН РМ-3
11зползува се в схемите на автоматиката за комутиране на
токове до 6- А и напрежеиие 220 V. Монтира се в закрити
уредби и табла, тъй като релето е без капак и основа. Произвеж-
да се съгласно ОН-ММ 1567-69. Габаритните му размери са да-
дени на фиг. 5-5.
Фи<. 5.5
Технически данни
Поминални захранващи напрежения:
—променливи — 6: 12; 24; 36; 60; 110; 127; 150; 220; 380 V.
— постоянни — 6; 12; 24; 36; 48; 60; НО: 150; 220 V.
Консумация на бобината :
— при променливо напрежеиие — 9 VA;
— при постоянно напрежеиие — 5W.
Номинален ток на контактите — .6 А.
Време на включване — до 40 ms
Време на изключване - до 40 ms.
Честота на включване и изключване — до 11 000 цикли/час.
Механична износоустойчивост —10.108 комутационни цикли.
Маса — 0,4 kg.
27,9
5,5. Р ЕЛЕ КРЪГЛО, ДВОИНО, МНОГОКОНТАКТНО Т ИП РКДМ
Кръглите двойни многоконтактпи релета се употребяват^в
авгоматичните телефонии централи и други слаботоковя съоръ-
Фиг. 5.6
Фиг. 5.7
жения. Произвеждат се съгласно ОН 0966817-73. Габаригните му
размери са показан и на фиг. 5-6 за тип РКД-6 (двойни» и на
фиг. 5-7 за тип РКЕ-5 (единички i.
28.)
Технически дакни
Номинално захранващо напрежение - 24 V.
Консумация на бобнната— 2,5 W
Максимален брой контактам пера — 30 бр.
Контактно налягане — 2,0 N.
Номинален ток на контактнее — до 0,3 А.
Работно напрежение за перата и намотайте — до 100 V.
Максимална допустима честота на задействуване— 10 Hz.
Електрическа износоустойчивост — до 10е комутапионии цикли.
Време на включване— до 14 ms.
Вре.ме на ^изключване до 20 ms.
Изолационно съпрогивленне — 500А1Й.
5.6. РЕЛЕ ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ТИП РЕ
j 1зползува се в схемпте на автоматиката като междинно ре-
ле. .Монтара се в затворены табла и уредби. В зависимост от
броя на превключващите контакта релето се произвежда в след
ните модификации: PE-III, РЕ-Ш1 и РЕ-1ПП съответно с една, две
и три превключващи групп. Габаритните му размери са дадени
на фиг. 5-8.
Фкг. 5.8
Технически данни
Номинално захранващо напрежние — 220 V/50 Hz.
Консумация на бобнната — до 5,5 W.
Номинално напрежение на контактите — 220 V, 50 Hz.
Номинален ток на контактите - 2А.
Електрическа якост — 2000 V при 50 Hz.
Маса — 100 g.
281
5.7. РЕЛЕ ПЛОСКО, НОРМАЛНО (РПН)
Фиг." 5.9
Плоските нормални релета се използуват в стационарни апа-
ратури на съобщителната техника, автоматиката и телемеханика-
та. Благодарение на своята конструкция релето тип РПН се
закрепва лесно, заема малък обем и позволява да се проектират
апаратури с компактна конструкция. Произвежда се съгласно
БДС 3519—70.
Габаритните му размери са дадени на фиг. 5-9, а на фиг. 5-10
е показано разположението на контактите му. В табл. 5.2 е да-
дено съотношението между брое на контактпите пера и височи-
ната на пакета.
Таблица 5.2
1 —
„
Бром на контактпите мер:
Височина на макета а, пип
24,8
2н,4
28,0
29,6
31.2
Технически данни
Максимално работно напряжение на перата и намотките 100 V
Максимално трайно натоварване на бобините—5 W.
Максимален брой на самостоятелните намотки —3 активни.
Съпротивлен'-е на самостоятелните намотки—0,1 до 10'1 £2
Максимален намотъчсн обем-16,5 . 10:! mm3.
Максимален ток през контактните пера—1 А.
Допустима мощност на изключване — 60 W.
Максимална честота на изключване—10 Hz.
Контактно Калягине—0,2 N.
Време на задействуване—84-60 ms.
Време на отпускане — 8-4-250 ms.
Маса — 0,18 hg.
282
Фш. 51.1)
33 17 15
19 '5 GOQ
to 18 ггг
39 31 17
25 18 15 UU
28 СО 33 /7 18 fraa
28 ьО 65 !5 19 дагг
d 27 18 15 го schlL
28 59 20 75 21 fur
5.8. РЕЛЕ АСАНСЬОРНО. УНИВЕРСАЛ НО ТИП РАУ
Използува се в асаисьориите уредби, като изпълнява най-
различни функции. Памира ti приложение като междинно реле в
схемите на автоматиката. В зависимост от броя и вида на кон-
такт ите релетата се изработват в различии модификации (табл. 5.3
и фиг. 5-11). Бобината се състои от две намотки — вътрешна с
283
Таб л и ц а 5.3
| Тип ва релето
Мид и apofi на контакт те
нормальо отворени
вормално затворени
РАУ—20
РАУ—22
РДУ—40
РАУ—12
РДУ—44
РАУ—62
РАУ—82
РАУ—84
РАУ—102
2
4
4
8
б
2
4
о
2
4
2
изводи 1 и 2 и външна - с изводи 3 и 4. Двете вамотки могат
да се свързват по различен нечин поедивично, последователно,
паралелно и насрещно.
Фиг. 5.11
284
Технически цанни
Номинално напрежение—-48V, постоянно.
Продьлжително токово натоварзане на контактите - до 3 А.
.Мощност на прекъсване — до 50 W, при 43 V и активе.i товар»
Максимална честота на включване — 10 000 вкл./час.
Контактен натиск 0,2 N.
Изпитателно напрежение — 1000 V/50 Hz.
Данни за бобнната:
—12 OOOhDI-=0.Г11ЕТ —1В; Ш = 1200±10%-изводи 1 и 2
—12 000н D2 = 0,13 ПЕТ—IB; R2=llO0+J00/o—изводи 3 и 4
Консумация при захранване 48 V:
— при отделно действие на намотките—2,2 W;
—при последователно включване на намотките —1,1 W;
— при паралелно включване на намотките —4,4 W.
Електрически износоустойчивост — 10 . 10й цикли.
Механична износоустойчивост— 20 106.цикли.
Време на включване — до 55 ms.
Време на изключване--до 18 ms.
Релето работа от —10 до 4-АГ и влажност 80%.
Маса — 0,4 kg
5.9. РЕЛЕ СИГНАЛ НО ТИП РС-1
Сигпалноги реле тил РС-1 е предназначено да показэа сму-
щенията в работа га на елекгряческите системя и служи като
полуавтоматичен оптичен прибор. Предназначено е за работа в
закрити помещения и даза възможиост за комбиниране със зву-
ков сигнал.
Сигналните релета се произвеждат в 16 модификации според
.захранващото напрежение и вида нт контактните групп (вж. табл.
5.4)
Таблиц:! 5.4
IJ истияннстехоии П ро .vie пл и вето к оки
<4, -v и.чкачение ид типа % .V означение на типа
24 PC- •l—2П‘24 = * 35 PC 1—2P36—
24 PC - I —ПИ24= 36 PC I—111436 =
60 PC- 1—21160 = 127 PC 1—2П127—
60 PC- 1-ПИ60 = 127 PC I—ПИ127~
1 10 PC— 1-2П110 220 PC 1—2II220—
110 PC— 1—ПИ 110 = 220 PC 1 —ПИ220~
220 PC— I—2(1220 = 380 PC 1— 2П380~
220 PC— 1—ПИ 220= 380 PC 1—ПИ380—
285
Габаритните размери са дадени на фиг. 5-12.
Сигналното реле има на лицевата си страна оптнческа сиг-
нализация, конто показва „нормално състояние" — две черни по-
лета, „повреда*—две червени полета или „изчакване"— две бели
полета.
Фиг. 5.12
От състояние „повреди" всъстояние „изчакване" преминава-
нсто става посредством бутон монтиран на лицевата страна, а
от състояние „изчакваие" в състояние „нормално* - автомати-
чески след отсграняване причнната, иредизвикала сигнала „по-
вреда “.
Технически изисквания
Напрежение на включване съгласно табл. 6.4.
Собствена консумация на бобнната:
— за постоянно напрежение — 4 W;
— за променливо напрежение — до 5 W.
85
Контактна трупа — две превключващи или едва превключваща
и ед на импулсна трупа.
Допустим ток на включване на контактите — 10 А.
Траен ток през контактите — 2 А.
Номинално напрежение през контактите — 440 V= и 380 V~.
Механична износоустойчивое! на системата — 200 000 комута-
ционни цикли.
Максимално допустима комутационна честота—100 цикли/ч.
Маса —до 0,4 kg.
Фиг. 5.13
5.10. РЕЛЕ ЗА ВРЕМЕ,
МОТОРНО РВМ
Релето е предназначено за включ-
ване и изключване на електрически
вериги, работещи с променлив и по-
стоянен ток, след зададен предвари-
телно интервал от време. Нэмир:
приложение в автоматичного коман-
дуване на електрическите вериги.
Габаритните размери са дадени
на фиг. 5-13. На фиг. 5-14 е пока-
зана електрическа схема на евързза-
не „А“, а на фиг. 5-15 — електрн-
ческа схема на евързване КБ“.
Фиг. 5.14
Фчг. 5.15
287
Технически данни
Захранващо променливо напрежение — 220 V.
Допустим траен ток през контактите — 6 А.
Комутирана мощност — при променливо: напрежение—330VA;
— «при постоянно напрежение — 66 W.
Работай интервали от време
— ог 0,5 до 6 s;
— от 3 до 60 s ;
—от 0,3 до 6 min;
—от 3 до 60 min;
—от 0,3 до 6 h.
Брой на управляваните вериги — до 4 одновременно изключ-
ващи.
Консумирана мощност — до 7,5 VA.
Маса —до 2 kg.
5.11. ЕЛЕКТРОМЕХАНИЧНИ БРОЯЧИ
ТИП ЕСПА 23БВ
Електромеханичните броячи са предназначени за дистанционно
отчитане на електрически импулси с ниска честота. Произвеждат
се съгласно БДС 9352—72.
Габаритните им размери са дадени на фиг. 5-16 и 5-17.
Фиг. 5.16
288
65
фш. 5.17
Технически данни
Консумираиа мощное г до 4 W.
Капацитет на брояча К)6 имиулса.
Максимална скорост на брояча: 10; 16; 25 ннр./з.
Минимална дължииа на имиулса — 50; 30; 20 шт.
Минималка дължииа на паузата 50; .30; 20 шт.
11иво на шума нс новече от 60 dB.
Захранващо напрежение: 6; 12; 24; 36; 48; 60; 110; 120 V.
Маса до 240 g с присъединителпата рамка.
5.12. МАГНИТНОУПРАВЛЯЕМИ КОНТАКТЕ!
ТИП MK-I9
Магнитиоуправляемите
широко в автоматиката и
гласно ОН 54 376 — 7.3.
контакти тин МК-19 се използуват
гелемеханиката. Произвеждат се съ-
Технически данни
Дължииа на стъклената тръбичка 19 1 mm
Външен диаметьр 2 8 0,15 mm
Обща дължииа на контакта — 41 ±2 mm
3J С и раним Hid серия, ч. 3
289
Максимална комутирана мощност — 6,0 W
Номинално напрежение — 150 V=; 130 V~
Номинален ток — 0,24 А.
Ампернавивки за задействуване — 25+6.А
Ампернавивки за отпускане — 15.А
Контактно (преходно) съпротивление — <15 шй
Изолационно съпротивление — ,>104 МЙ
Време на задействуване — 1,0 ms
Време на отпускане — 0,2 ms
Капацитет между контактите — 0,4 pF.
Дълготрайност при 24 V/0,1 А — 3.106 цикъла.
Честота на вревключване — , 200 Hz.
ИЗПОЛЗУБАОА ЛИТЕРАТУРА
1. БДС 4004—ьб. Апараги комуi^ikohhu до 1000 V промен.шво и 1200 V
постоянно напрежение. Прскъсвачи. Терминология. Технически изисквания
и методи за изпшвапе
2. БДС 7861—74. Релега електромеханични. Технически изисквания
3. БДС 3519 70. Реле гелефонно плоско
4. БДС 11303—73. Релега малогабаритки за постоянно напрежение
5. БДС 9352--72. Бпоячи мсханични и елекгромеханични
6. БДС 9220—76. Релега меугрални малогабаритно
290
РАЗДЕЛ VI
ВИСОКОГОВОРИТРЛИ
В този раздел са посочени данни за електроакустичните и ме-
ханичните параметри, основните размери, типовите означения и
маркировката на произвежданите у пас високоговорители, акус-
тични системи (озвучителни колони), абонатни ус-
- тройства и слушалки.
/ Високоговорителите са най-употребявавите елек-
троакустичии устройства в радиоелектронните апа-
ратури. Условното им графическо означение е пока-
зано на фиг. 6-1.
Високоговорителите се характеризират със след-
NHHTe основни параметри: номинална мощност, резо-
нансна честота, горна гранична честота, неравномер-
ност на честотната характеристика, средна абсолют-
Фиг. 6.1 на чувствителност, номинален импеданс и коефи-
циент на нелипейни изкривявания.
В зависимост от предназначението си, конструктивисте при-
знаци, формата, принципа на действие и т. н. високоговорителите
се класифицират в отделяй групи. В настоящим раздел високо-
говорителите са разгледани в зависимост от принципа на дей-
ствие и конструктивната форма. За определягца форма на високо-
говорителя се приема формата, получена от иресича! ето на из-
лъчващата част на неговата мембрана с раввината па еластичното
й закрепване. [Xs
Номиналните (основните) размери на високоговорителите в зави-
симост от тяхната форма според БДС 4947- 75 са дадени в
табл. 6.1.
Според БДС 4768—68 и БДС 4947 75 високоговорителите се
класифицират, както следва:
Високоговорител — елекгроакустачен иреобразувател на
електрически сигнали в звукони вълни, предназначен за излъчване
в а звукова мощност във въздуха.
Електродинамичен високоговорител — високоговорител, чието
действие е основано върху днижението в постоянно магнитно
ноле на проводник, свързан с мембрана и захранван с променлив
ток.
Електромагнитен високоговорител — високоговорител, чието
действие е основано върху измененията на магнитного сопротив-
ление на магнитна верига.
291
Т а б лица 6.1
Кръгли високоговорм- телп Овал н I високоговоршелч Диаметър Номинален
Поредей на кръга диаметър
№ номиьални размери (дчаыетър)» mm разстояние разстояние за монтаж, на отворите
между от- ворите за закренва- не, mm мери, А mm в между отвори- те, пип а Ь 1ПШ за закреп- ка не иа
1 25 (20,0) 20 31,5 (16,6)1 (25,0) — (3,2)
2 31,5 (25,0) 25 40 1 (20.0) (31.5) — (3,2)
3 40 (31,5) 31 5 50 (25,0) (40,0) — (3,2)
4 50 (40,0) 40 63 (31,5) (50,0) — 3.2
5 63 50 50 80 40 63 1 — 4.3
6 SO 63 63 100 50 80 — 4.3
7 100 80 80 125 63 100 — 5,0
8 125 100 100 160 80 125 114 5,0
И 160 125 125 200 100 160 148 5.0
10 200 160 160 250 125 200 181 5,5
11 250 200 200 315 160 250 233 5.5
12 315 250 250 400 200 315 295 6,5
Рупор — тръба с ироменливо сечение с крайни поверхности
с различна площ, предназначена за съгласуване на акустични
с-ьпротпвлепия, а нонякога — за получаване на насоченост.
Рупорен високоговорител — високоговорител, чийто излъчващ
елемент е свьрзан с обкрьжаващата среда посредством рупор.
Лептон високоговорител високоговорител, чийто излъчващ
елемент е токопровеждаща лента, през която тече променлнвият
ток на сигнала и се намира в постоянно магнитно поле.
При описанието са използувани термини и определения според
БДС 4768—68 и БДС 4947—75, както следва:
Номинално мощност Ри консумираната електрически мощ-
ност, при която високоговорителят работа все огце задоволително.
Тя се ограничава от електрическата якост и възникваието на не-
допустимо изкривявания.
Резонансна честота — честотата, при която модулът на
пълпото електрическо съпротивление на високоговорителя полу-
чава своя първи максимум при възходящо изменение на често-
тата.
Номинален честотен обхват X f — обхватит от честотната
характеристика на високоговорителя, в който звукового налягане
се попижава с не повече от една определена стойност по отно"
шение на средната стойност на звуковото налягане в честотна
лента с широчина една октава в областта на максималиата чув-
ствителност. Върхове и провали с широчина, по-малка от lis
октава, не се вземат под внимание. Понякога вместо честотния
обхват се посочват резонансната честота и гориата гранична че-
стота.
292
Характеристична чувствителност — отношението на сред'
ното звуково налягане в определен честотен обхват, създавано от
високоговорителя по неговата базпсна ос на разстояние 1 m от
базисния център, към квадратния корен от стойността на подаде-
ната електрическа мощност. Нивото на характеристичната чув-
ствителност може да бъде изразено също така и чрез нивото на
звукового налягане на разстояние 1 m от подадената мощност
1 W, изразено в dB по отношение на нулевого ниво 2.10-5N.m—2.
Номинален импеданс |ZH| — минималната стойност на моду-
ла на пълното електрическо съпротивление в честотния обхват
над честотата на основния резонанс.
Честотна характеристика — зависимост на създаденото от
високоговорителя звуково налягане от честотата в точка, нами-
раща се на определено разстояние от базисния му център, при
поддържане на постоянно напрежеиие на изводните клеми на ви-
сокоговорителя.
Електрически параметри
Изоляционно съпротивление между тоководещите части и дру-
гите метални части — 10 MQ,
Изпитателно напрежеиие между тоководещите и другите ме-
тални части за време 60 s:
— в устройствата с автономно захранване (батерии и др.) —-
100 V;
— в устройствата с мрежово захранване (220 V) — 500 V.
Механични параметри
Съгласно БДС 10671 73 с допълвителното изискване високо-
говорителите да издържат вибрации с ускорение 4 g с честота
30, 40, 50 и 80 Hz със задържане от 30 min при всяка честота.
Високоговорителите трябва да издържат при номинална мощ-
ност непрекъсната работа в продължение на 100 h.
Изводите на високоговорителя трябва да позволяват запояване
на проводник с 0 1 mm за 5 s.
6.1. ЕЛЕКТРОДИНАМИЧНИ ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ
Електродинамичните високоговорители имат най-равномерна
честотна характеристика в сравнение с високоговорителите от
другите типове. Те се произвеждат съгласно БДС 4947—75 и
ОН 0955508—76 (за лептовите високоговорители). Формата на
293
високоговорителите е показана на фиг. 6.2 до фиг. 6.1U, а честот-
ните им характеристики — на фиг. 6.11 до фиг. 6.27. Формата на
лентовите говорители е показана на фиг. 6-28.
Фиг. 0.9
Фиг. 6.10
296
фиг. 6.13
Фиг. 6.15
Фиг. 6.16
Фиг. 6.17
Фиг. 6.18
Фиг. G. 19
z'J «л УЯ7 200 SCO ПВО 2000 0000 KOBO гоооснг
Фиг. 6,20
Фиг. 621
Л’ WO 200 500 WCC 2500 5000 WOOD 20000 HZ
Фиг. 6.22
299
300
Сиг. 6.28
Електрически параметри
Номинален импеданс: 2; 4; 8; 15; 25; 50; 100; 400; 800 £2.
Допуск на импеданса — ±15%.
Никои основни електрически характеристики са дадени в
табл. 6.2 и табл. 6.3 (лентови високоговорители).
301
Таблица 6.2 —
Горни j pa- сЖаб’
Тя и Рн ./ ' pee ничнК чес- титя, Hz MeEHua • чувствител- dK HOCT.
1 p 5 . \v li- 6
1 2 3 4
ВМ01 о,1 0,15 0,15 1 1 40() 300 5000 5000 15 14 0.45 0,50
RM67A ВМ67АБ BE Ю10А В О. 101 ОБ 350 180 180 5000 12000 12000 [8000 14 14 12 13 0,50 0,8(1 0,80 0,80
ВВ 102 2 2 1.5 12,5 3 8 ’8000 13 0,80
ВВ 104 ВЕК 139 , ВК3013А ВЕЕ 33 В ее 84 130 25 80 60 105 70 12000 15000 13000 [nOOO 15000 20 12 12 12 12 0.65 1,00 0,85 1.10 0,85
1 BE 154 p 5 00 12 i 0,90
| BE 1523-1А 4 4 70 1 o500 12 0,90
1 BE 1523-1Б 70 160 160 pOOO 12 0,90
BE 1523-1H 4 12000 12 0,60
ВЕ812А I 12000 12 0,60
ВЕ812Б ВМ 57А8-ТМ 0,25 430 55 5000 10000 10000 5 "00 12 12 0,40 1,10
BE 2030-1А (1АП) 8 12 8 1,10
BE 2030-1АП8ТМ 8 bO 500 500 280 280 0.60
ВВК 131 А8 20 5000 5000 8 o,6o
ВВК 131 А15 20 14 0,48
ВК-С632 । ВК-0632 1 1 5000 11 0,48
Основ ни размери, mm Л, бо Маса, Kg Фигура
8 9 10 1 и
— — ।
4 4 '4 4 4 4 4 4 ;15 4 1 4 i / 4 4 4 4 8 4 8 8 15 8 4 65X28 65 X 29 65X29 100X60 100X45 100X47 100X61 130X42 312Х158 225X156X87 I 295X200X125 165X115X80 230Х155Х 105 230X155X82 230X155X92 1 0X80X51 120X80X40 1 51X21 200X300X130 200X300X130 132X132X90 132X132X90 80X80X35 80X80X35 | | | | | | | 1 I 1 1 1 =°9000 | | | ососоео-т-ч- 0.10 0,08 0,08 0,23 0.20 0,25 0,27 0,28 3,60 1,20 1,20 0.48 0,75 0,63 0,92 0,7’2 0,18 0,04 1,20 1,20 2,50 2,50 0,08 ; о.о8 6-2 ; 6-11 6-2 ; 6-12 6-2 ; 6-12 63; 6-13 6-3; 6-13 6-3; 6-14 6-3; 6-14 6-4; 6-15 6-5 ; 6-16 6-9 ; 6-17 6-9 ; 6-18 6-7 ; 6-19 6-9; 6-20 6-9 ; 6-20 6-9; 6-20 1 6-6; 6-21 6-6; 6-21 6-2 ; 6-22 6-9; 6-23 6-9 ; 6-23 1 6-8 ; 6-27 1 6-8; 6-27 6-10; - 6-Ю; -
Т а б л и ц а 6.2 (продължение')
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
1 ВО 0821 о 125 12000 12 I 0,70 100X160X73 6 0,40 0,40 6-9; 6-24
ВО 0843 <> 125 12000 12 0,63 15 4 (8) 4 Ю0Х160Х73 6
ВК138А4-ТМ 4 70 12000 1 2 1 0,60 133X132X83 6 6-9 ; 6-24
1 ВВК 2007 А4 Р 40 5000 ]9 О.60 209X209X96 4 0,95 1,00 1,00 0,30 0,30 0,30 0,30 6-10; 6-25
। ВКК2007А8 6 40 5000 12 0,60 209X209X96 4 6-9; —
В В 0832 ВО 0834 ВО 0825 ВО 0846 i BOO 722 BOO 731 3 3 3 1)0 НО ,40 110 15000 12000 12000 12000 16 14 14 14 0.55 0,55 0.55 0.55 8 8 4 15 100X160 100X160 Ю0Х160 Ю0Х 160 4 4 4 4 6-9; — 6-9; 6-26 6-9; 6-26 6-9; 6-26 6-9; 6-26
Таблица 6.3
Показатели Тип
ВЛД-12-24 ВЛД-12-8 ВЛД-12-15 | ВЛДД-12-4 ВЛДД-12 8 |вЛДД-12-1б| ВЛД-40-4
Рн, W 20 20 20 20 ““ 20 20 40
2 и , 4 4 15 4 8 15 4
Долна гранична чесюта, Hz 2500 2500 2500 2500 2500 2500 2500
Горна гранична чес гита, I(z 20000 20000 1 20000 20000 20000 20000 . 90000
Чтвствмтелност, IJa, W iJ 0,55| 0,60 0,70 0.35 0,351 0,35 0,35
Неравномерност, 2500—20 000 Hz 10 10 10 12 12 12 10 I
4В 3150-20 000 Hz 8 6 6 10 10 10 8 1
k, То 2500—4..00 Hz 2,5 2,5 2,5 | 2,5 2,5 2,5 2,5
при 1 W _>4000 Hz 1 i 1 1 I 1,5 1,5 1,5 1
Спадане на пзлъчването на + 15° от оста до — — _
8000 Hz 6 6 6 4 4 4 6
Механични нараметри
Съгласно БДС 10671—73.
Маркировка
На всеки високоговорител трайно е ыаркирано наименование™
или знакът на завода-производител, типового означение на висо-
коговорителя, номиналната мощност, номерът на стандартизацион-
ння документ, номиналният импеданс, климатичната категория,
годината на производство и знакът за качествена оценка.
6.2. АКУСТИЧНИ СИСТЕМИ (ЗВУКОВИ КОЛОНИ)
'* h Звуковите колони са устройства с няколко еднотипни висико-
говорители или групи високоговорители, базисните центрове на
конто са една права или дъга с голям радиус, а базисните им
оси са успоредни или сключват неголям ъгъл заедно с тяхното
акустично оформление. Произвеждат се съгласно ОН 0455482 -73.
Класификацията на звуковите колони в зависимост от предка-
значение™ им и някои електрически параметри са дадени в
табл. 6.4.
w Основните размери на звуковите колони в зависимост <»т но-
миналната им мощност са дадени в табл. 6.5, а на фиг. 6.29 до
6.31 са показанщнякои от честотните им характеристики.
Фик 6.29
Фнг. 6.36
304
170X163.Х 1225
20 Справочка серия, ч. 3
305
Фиг. 6-31
Електрически параметри
Номинален импеданс: 6; 8; 12,5; 15; 20; 25; 30; 40; 50;
60 Q.
Никои електрически параметри са дадени в табл. 6.5.
Механични параметри
Звуковите колони трябва да издържат на вибрации от 10 до
55 Hz с ускорение 2 g за 90 min.
При работа с Р=0,5.Рн при /=/„ не трябва да има звън-
тене.
Маркировка
Върху всяка звукова колона са маркирани наименованието й,
номиналната мощност, захранващото напрежение, фабричният но-
мер, знакът на ОТК, месецът и годината на производството и
номерът на стандартизационния документ.
6.3. ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ АБОНАТНИ
Абонатните високоговорители са с вграден електродинамичен
високоговорител и се използуват за жично радиофицирапе. Произ-
веждат се съгласно БДС 5624—65.
Основните им електроакустични показатели са дадени в
табл. 6.6.
На фиг. 6-32 е показана честотната характеристика на най-
масово произвеждания абонатен високоговорител тип ВА-03-2.
306
Таблица 6.6
Пграметър БАОЗ-2 ВАОЗ-З ВАЗ-2Д
Рн, w 0,3 0,3 0,5 ; 1 ; 2 ; 3
и V 30 30 30
Честотна лента, Hz 150 до 12000 150 до 12500 80 до 12000
Неравномерност, dB Чувствителност, I 14 15 14
2 Ра. W 0,7 0,6 0,7
Клас 2 2 1
Размери, пип 300X195X123 203X215X190 —
Маса, kg 1.8 1.3 5,5
Регулиране по мощност шестстепенно
Фиг. 6-32
6.4. СЛУШАЛ КИ ЕЛЕКТРОДИНАМИЧНИ
Електродинамичните Hi-Fi слушалки тип ДС 2x200 са пред-
назначени за висококачествено слушане на стереопрограми. Про-
извеждат се съгласно ОН 0967966 — 76.
Пружцниращото закрепващо устройство позволява изменение
на разстоянието между раковините по хорда до +30 mm, а по
дъга — до 50 mm, както и завъртване на всяка раковина спрямо
хоризонталната ос на ъгъл +5°. Уплътняващите раковини са
пълни с течност, при което обемът в слушалките е добре изоли-
ран от външните шумове и се избягва нотенето на ушите.
Формата на електродинамичните слушалки е показана на
фиг. 6-33.
307
Фиг, 6-33
Електрически параметри
Номинален импеданс — 2x200 2.
Номинален честотен обхват — 20 — 16 000 Hz.
Чувствителност — 100 dB/mW
Номинална мощност — 75 mW
Коефициент на нелинейни изкривявания — 1%.
Механични параметри
Електродинамичните слушалки трябва да издържат
— вибрации с ускорение 5gc честоти 10, 20, 20,40, 50, 60, 70
и £0 Hz със съдържание 30 min при всяка честота,
— 50 падания от 300 mm върху твърд дървен под.
Шнурът им има дължина 2500 mm с три жила по 0,5 mm.
Тегло — 330 g.
Маркировка
Върху електродинамичните слушалки са маркирани: наимено-
ванието или емблемата на завода, типовото означение на слушал-
ката и цената на 1 бр.
308
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. БДС 4768—68. Електроакустика — термини и определения.
2. БДС 3861—73. Микрофони и високоговорители. Общи изисквания за
електроакустичните измервания и изпитания. Изисквания към измери-
телната апаратура.
3. БДС 6412—74. Високоговорители. Методи за електроакустичнн измерва-
ния и изпитания.
4. БДС 10 671—73. Високоговорители с директно излъчване. Климатични и
механични изисквания. Методи на изпитания.
5. БДС 4947—75. Високоговорители елекгродинамични с директно излъчване.
6. ОН 0955508—76. Високоговорители високочестотни, електродйнамични,
лентови.
7. ОН 0959804 —76. Колони звукови.
8. ОН 0967966—76. Слушалки електродинамични, Hi-Fi.
309
•РАЗДЕЛ VII
микрофони
В този раздел са посочени данни за електрическите и меха-
иичните параметри, климатичните условия, основните размери
и типовете означения на произвежданите у нас микрофони. Посо-
чени са основните стандартизациоини документа,
__ конто регламентират техническите изисквания, мето-
\ дите за изпитание, съхранение и транспорт.
] Микрофоните са един от най-използуваните елек-
*4. у троакустични преобразуватели. Условного им гра-
фично означение е показано на фиг. 7-1. Произвеж-
7 [ - даните у нас микрофони са предназиачени за рабо-
та в закрити помещения при нормални атмосферни
условия.
Микрофоните се характеризират със средните основни пара-
метри: осова чувствителност, номинален честотен обхват, нерав-
номерност на честотната характеристика в този обхват и модул
на пълното вътрешно (изходно) съпротивление.
: Микрофоните се класифицират по следните основни признаци:
начин на преобразуване на акустичните трептения в електрически,
начин на въздействие на акустичните трептения и клас (I, II,
III, IV).
Според БДС 4768—68 и БДС 5471 —72 микрофоните се раз-
делят по няколко признака:
— по стойност на модула на пълното вътрешно съпро-
тивление
а) микрофони с малък модул (нискоомни)—от 0,1 до 0,6 кй;
I б) микрофони .със среден модул (средноомни) — от 0,8 до
5,0 kQ;
в) микрофони с голям модул (високоомни) — от 40 до
100 кЙ.
•— по характеристика на насоченост
а) микрофони с ненасочено действие — характеристиката им
има форма, близка до окръжиост;
б) микрофони с насочено действие
— с двустранно насочено действие — характеристиката им на
насоченост отговаря на зависнмостта D(0)=cos6 и има форма,
близка до осыица;
)• — с едностранно насочено действие — характеристиката им
на насоченост отговаря на зависнмостта £)(6)=1—g+gcos0 и
310
има приблизителната форма на кардиоида — D(6) = * (1+cos 6)
при 7=0,5;
— суперкардиоида — D (6) =0,37 + 0,63 cos 6 при q=0,63 ;
— хиперкардиоида — D (0) = -^-(1 +3 cos 0), при q=0,75. (Тук
с 9 е означен ъгълът, под който пада звуковата вълна спрямо
акустичната ос на микрофона).
При описанието са използувани термини и определения съг-
ласно БДС 4768-68 и БДС 5471—72, както следва;
Микрофюн — електроакустичен преобразувател, с чиято помощ
акустичните трептения се преобразуват в линейни;
Електродинамичен микрофон — микрофон, чието действие е
основано на възникването на електродвижещо напрежеиие от
индукция при движение на проводник в магнитно поле.
Лентов микрофон — микрофон, при който подвижният про-
водник има форма на тънка лента, привеждана в движение непо-
средствено от звукови вълни.
Въглвнов микрофон — микрофон, чието действие е основано
върху ефекта на изменение на електрическото съпротивление иа
въгленови контакт.
Кондензаторен микрофон — микрофон, чието действие е ос-
новано върху изменението на електрическия капацитет на кон-
дензатор.
Пиезоелектричен микрофон — микрофон, чието действие е
основано на деформацията на някакво тяло, притежаващо пиезо-
електрични свойства.
Електромагнитен микрофон — микрофон, чието действие е
основано на изменението на проводимостта на магнитна верига.
Магнитострикционен микрофон — микрофон, чието действие
е основано на деформация на материал, имащ магнитострикци-
онни свойства.
Електронен микрофон — микрофон, чието действие е осно-
вано на изменението на електронния поток при движение на еди-
ния от електродите на електронен вакуумен уред.
Йонен микрофон — микрофон, чието действие е основано на
взаимодействието на йонна плазма с обкръжаващия въздух.
Микрофон с нагрят проводник — микрофон, чието действие
е основано на изменението на съпротивлението на нагрят провод-
ник, предизвикано от поредното охлаждане и нагряване в зву-
кова вълна.
Средна осова чувствшпелност в свободно звуково поле при
празен ход Лоср или при номинален товар Лнср — средната
стойност на осовата чувствителност на микрофона в свободно
звуково поле при празен ход, респ. при номинален товар, опре-
делена за номиналния честотен обхват на микрофона.
311
Номинално товарно съпротивление Zro,. — товарного съпро-
тивление, посочено от производителя.
Модул на пълното вътрешно съпротивление (импеданс) | ZH | —
стойността на пълното вътрешно съпротивление, измерено на из-
хода на микрофона, разположен в свободно звуково поле (той е
равен на отношение™ на напрежението на празен ход и тока на
късо съединение).
Напрежение На собствен шум на микрофона б/шум — ефек-
тивната стойност на напрежението, измерено на изхода му, ко-
гато върху микрофона не действува никакво звуково налягане,
нито външни смущаващи магнитни или електрически полета.
Честотна характеристика на микрофона — зависимостта
на нивото на изходното напрежение на микрофона от честотата
на постоянно по стойност възбуждащо звуково налягане в сво-
бодно звуково поле. Изобразява се обикновено графично в пра-
воъгълни координата, като нивото на изходното напрежение се
дава спрямо нулево ниво 1 Vm2/N.
Неравномерност на честотната характеристика на микро-
фона — изразената в dB разлика между неговата най-висока и
най-ниска осова чувствителност в свободно звуково поле, опре-
деленн в номиналния честотен обхват.
Акустична ос на микрофона — при микрофоните с осова
симетрия това е оста, която съвпада с геометричната му ос; при
останалите микрофо ни това е определената от производителя ос,
която обикновено съвпада с направлението на максималната
чувствителност.
По отношение на честотния обхват на възпроизвеждане елек-
тродинамичните микрофони с подвижна бобина се класифицират
като микрофони I клас, II клас и III клас.
Електрически параметри
Номиналната стойност на модула на пълното вътрешно съ-
противление |ZH се определи в конкретни стандартизационни
документа.
Допуск на | ZH |— ±25 %.
|ZT0B >3|Zh|.
В зависимост от модула на пълното вътрешно електрическо
съпротивление микрофоните се разделят на:
— нискоомни — 100; 150; 2С0; 250; ЗСО; 400; 500; 600 Q;
— средноомни — 1000; 2000; 3000; 4000; 5000 Q;
— високоомни — 40; 50; 60; 70; 80; 100 kS.
Някои от основните електроакустични параметри съгласно
БДС 5471—72 са дадени в табл. 7.1, като микрофоните I клас е
препоръчително да имат превключвател „музика-говор“.
312
Фиг. 7-2
Фиг. 7.26
313
Со Таблица 7.2
kix Тип Чесютен обхват, ] ^Равио- г_т- мррносг, Н 1 dB 7 Чувстви- Н9М' гелност, Насочепост « mV/Pa Маса, kg Фиг. J ।
ГМ-6 5Б 300-4-5000 1 8 200 1,7 остро 170X43,7 । 0,200 8-2
МД-65 80-10000 15 _ 200; 1,5 50000 20 52X87X30 0,230 8-3 — -
МДН-66 МДПМ-68/1А МДПМ-68/1Б МД 4 МД-74 МД-75 МД-761 100—10000 12 50—15000 12 50—15000 12 ЮО— 9000 1" 80—12500 15 80—12500 15 80—12500 12 2“ 1 1 SSr 1 g«x| 500W If ”Т"“ 100ХИХ50 MO If кръго» ffig 200 1,5 кардиоида ^6X165- 200 1,0 кардиоида Р^хюа* 0,170 8-4 0,200 — 0,200 — 0,300 — 0,080 8-5 0,125 8-6 0,180 1 8-6 I-
Фиг. 7-3
Фиг. 7-Зй
Сл?
Oi
В табл. 7.2 са дадени електроакустичните параметри на произ-
вежданите у нас микрофони. Общият вид и габаритните им раз-
мери са показани на фиг. 7-2 а — 7-6 а, а на фиг. 7-2 б — 7-6 6
са дадени съответните им честотни характеристики.
Ф36
Механични параметри
Микрофоните трябва да издържат на
— вибрации—съгласно БДС 5411—72, т. 3.8;
— удари — 1000, в две взаимно перпендикулярни посоки с
ускорение 50 m/s2 и продължнтелност от 10 до 15 ins;
— в случай че съединителният шнур е вграден, той трябва
да бъде захванат към микрофона по такъв начин, че да издържа
петкратното му тегло, без да се нарушава електрическата^му
връзка в мястото на спояването.
Маркировка
На всеки микрофон се маркират: иаименованието или знакът
на завода-производител, типово означение на микрофона, видът
на изхода на микрофона и БДС 5471—72
316
ИЗПС’ЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Эфрусси. М. М. Микрофоны и их применение. М. , Энергия, 1974»
2. БДС 4768—63. Електроакустика. Термина и определения.
3. БДС 5471—72. Микрофони електродинамични с подвижна бобина.
4. БДС 6411—73. Микрофони. Методи за електроакустични измервания и
изпитания. Общи изисквания и измерителна апаратура.
5. ОН 2664533 —73. Микрофони електродинамични малогабаритки за битова
апаратура за магнитен запис тип М74. Общи технически изисквания.
6. ОН 096397—75 Микрофони електродинамични, тип МД 75 и МД 76.
317
РАЗДЕЛ VIII
СТРЕЛКОВИ ИЗМЕРИТЕЛНИ СИСТЕМИ
(СТРЕЛКОВИ И НДИКАТОРИ)
В този раздел са посоченн данни за електрическите и меха-
ничните параметри, основните размери, означенията и маркиров-
ката на произвежданите у нас стрелкови измерителни системи.
За пълнота са посоченн никои дакни за произвеж-
даните термодвойки, пригодсни за совместна работа
0 с регулиращите термодвойки.
Стрелковите измерителни системи са най-разпро-
странените уреди за директно отчитане и измерване.
Услоеното им означение (графично) е показано на
фиг. 8-1.
Фиг. 8-1 Стрелковите измерителни системи се характери-
зират със следните основни параметри: обхват на
измерване, чувствителност, вътрешно съпротивление, клас на точ-
ност, температурка зависимост, изпитателно напрежение, подат-
ливост на външни Магнитки полета и т. и.
В зависимост от принципа на действие, конструкцията, фор-
мата и др. стрелковите измерителни системи се класифицират в
отделки групи.
8.1. СТРЕЛКОВ^ ИНДИКАТОРИ
( ОТ МАГНИТОЕЛЕКТРИЧНАТА СИСТЕМА
Стрелковите индикатори от магнитоелектричната система
имат най-голямо приложение поради безспорните си преимущес-
тва (чувствителност, точност, издръжливост към претоварване и
др.) спрямо индикаторите от другите системи.
8.1.1. МИКРО АМПЕРА” ЕТРИ ЗА ТАБЛО ТИП Ml
Микроамперметрите тип М 1 са предназначени за измерване
и директно отчитане на постоянен ток. Основните им преиму-
щества са голямата чувствителност и малките размери, което ги
прави особено удобни за употреба в електронните апаратури.
Общият им вид и основните размери са показани на фиг. 8-2.
318
Фиг. 8-2
Технически параметри
Обхват на измерване:
— от 0 до 50 рА (система 20 k Q/V);
— от 0 до 100 рА (система 10 кй/V).
Вътрешно съпротивление:
— за обхвата 50 рА — около 500 Q;
— за обхвата 100 рА—около 1600 Q.
Дължипа на скалата — 90 mm.
Изпитателно напрежение — 2 kV.
Маса — 0,26 kg.
8.1.2. АМПЕРМЕТР!! И ВОЛТМЕТРИ ЗА ТАБЛО ТИП М 10
Амперметрите и волтметрите тип М10 са предназначен!! за
измерване във веригите за постоянен ток. Удобни са за монти-
ране в портативки устройства, електронни апаратури и табла. Те
имат възходяща скала с ляво квадратно изпълнение.
Общият им вид и основните им размери са дадени на фиг. 8-3.
Фиг. 8-3
---—
85
319’
Технически параметри
Измерителни обхвати:
— милиамперметри—1; 2,5; 4; 5; 6; 10; 25; 40; 50; 60;
100; 150; 250;'400; 500mA;
— амперметри с въздушен шунт — 1 ; 5; 10; 20 А;
— амперметри с външен шунт — 25; 40; 50; 60; 75; 100 А;
— волтметри — 3 ; 6; 7,5; 15; 25; 40; 50; 60; 75; 100; 150;
250; 400 ; 500 ; 600 V.
Пад на напрежение (за амперметри ) — 60mV.
Консумация на ток (за волтметри) 1 mA.
Изпитвателно напрежение — 2 kV.
Маса — 0,5 kg.
8.1.3. АМПЕРМЕТРИ И ВОЛТМЕТРИ ЗА ТАБЛО ТИП М22
is? Амперметрите и волтметрите тип М 22 са предназначени за
измерване и директно отчитано на постоянни токове и напреже-
ния при директно включване. Изпълнени са за монтаж на табло.
Общият им вид и основните им размери са показани на
фиг. 8-4.
Фиг. 8-4
Технически параметри
Измерителни обхвати
— милиамперметри: 1; 2,5; 5; 6; 10; 25; 40; 50; 60; 100;
150; 250 ; 400; 500 mA;
— амперметри: 1; 1,5; 2,5; 4; 5; 6; 7,5; 15; 25; 30; 40; 50;
60; 100; 150; 250А;
320
— волтметри: 1,5; 3; 6; 7,5; 15; 25; 30; 40; 50; 60; 100;
150; 250; 400; 500 V.
Клас на точност — 1,5
Изпитателно напрежение — 2 kV
Пад на напрежение (за амперметрите) — 60 mV
Консумация на ток (за волтметрите)—1mA
Маса-—-0,35 kg
Механични въздействия— обикновени, по БДС 4330—60
Температурки грешки—1,5 %
Условия на работа — температура 4-10°С до 4-35°С;
— относителна г.лажност до 83 %, група А,
според БДС 4330—60.
Влияние на външни Магнитки полета —II категория на за-
щитнсст по БДС 4330—60.
8Л.4. АМПЕРМЕТРИ И ВОЛТМЕТРИ ЗА ТАБЛО ТИП М 23
Амперметрите и волтметрите тип М23 са предназначена за
измерване и директно отчитане на постоянни токове и напреже-
ния при директно Еключване. Изпълнени са за монтаж на табло.
Общлят им вид и основните им размери са дадени на фиг. 8-5.
фиг. 8.5
Технически параметри
Измерителни обхвати
— милиамперметри: 1; 2,5; 4; 5; 6; 10; 25; 40; 50; 60; 100;
150; 250; 400; 500 шА;
21 Справочка серия, ч» 3
321
- амперметри: 1; 1,5; 2,5; 4; 5; 6; 7,5; 10; 15; 20; 25;
40; 50; 60; 75; 100А;
— волтметри: 1,5; 3; 6; 7,5; 15; 25; 30; 40; 50; 60; 100;
150; 250; 400 ; 500 V.
Клас на точност — 1,5.
Изпитателно напрежеиие — 2 kV
Пад на напрежеиие (за амперметри) — 60 mV.
Консумация на ток (за волтметри) — 1 mA
Маса — 0,35 kg.
Механични въздействия — обикновени, БДС 4330—69
Температурна грешка — 1,5%.
Влияние на външни магнитни полета —II категория на защи-
теност по БДС 4330—60.
8.1.5. АМПЕРМЕТРИ И ВО Л ТМ ЕТРИ ?3 у табл О ТИП MP4); Л1Р80;
МР120
1
“Амперметрите и волтметрите тип МР40, МР8) и МР120 са
иредназначени за измерване и директно отчитане на постоянен
ток и напрежеиие. Изработват се за вертикален монтаж на табло.
Общият им вид и основните им размери са дадени-на фиг. 8-6
(МР40), фиг. 8-7 (МР8Э) и фиг. 8-8 (МР120).
Фиг. 8.7
322
Фрг. 8.8
Технически параметри
Никои технически данни са посочени в габл. 8.1.
Измсрителни обхвати за МР40:
Таблица 8 1
Технически данни МР40 МР80 МР120
Клас на точност 2.5 1.5 1,5
Изпитателно напрежеиие, V 2000 2000 2000
Дължина на скалата, mm 30
Отклонение на стрелката около 90° 80° 80°
Тегло, около kg 0,035 0,200 0,300
— микроамперметри: 60; 100; 150; 250; 400; 600 рА
- милиамперметри: 1; 1,5; 2.5; 4; 6; 10; 15; 25; 40; 60;
100; 250; 400 mA
— амперметри: 1; 1,5; 2,5; 4; 6; 10; 15; 25 А
— волтметри: 1 ; 1,5; 2,5; 4; 6; 10; 15; 25; 40; 60; 100;
150; 250; 400; 600 V
— миливолтметри: 10; 15; 25; 40; 60; 100; 150; 250 ; 400;
600 mV
Измерителни обхвати за МР8Э и МР120:
— микроамперметри: 10; 15; 25; 40; 60; 100; 150; 250; 400;
600 рА
— милиамперметри: 1; 1,5; 2,5; 4; 6; 10; 15; 25; 40; 60;
100; 150; 250; 400 mA
— амперметри: 1; 1,5; 2,5; 4; 6; 10; 15; 25:' 40; 60; 100А
— миливолтметри: 10; 15; 25; 40; 60; 100; 150; 250; 400;
600 mV
— волтметри: 1; 1,5; 2,5; 4; 6; 10; 15; 25; 40; 60; 100;
150; 250; 400; 600 V
323
8.1.6. АМПЕРМЕТРИ И ВОЛТМЕТРИ ЗА ТАБЛО ТИП 1М51, 3M31,
41Й31 И ЗМ51
Азшерметрите и волтметрите за табло тип 1М51, 3M31, 4М31
и ЗМ51 са предназначен» за работа във веригите за постоянен
ток. Те са удобни за монтиране в портативки устройства и не-
големи табла, като уродите 1М.51 са предназначен!-! за отчитане
от голямо разстояние.
Фиг. 8.11
324
Общият вид на уредите е показан на фиг. 8 9 (1М31), 8 10
(4М31) и 8-11 (3M31 иЗМ51), а основните им размерила показа-
ни на табл. 8.2.
Таблица 8.2
Тнп А в 1 С I D 1 Е «г, i а. ds <?= е
1М51 144 ; 1 136 |120 86 6 _1 — —
4М31 — — — — 65 66 — — 72 72 —.
3M31 — — — — 65 66 3,6 83 — 73
ЗМ51 — — 1 —! 1 1 110 112 4,8 130 1~1 — 118 1
Технически параметри
Клас на точност — 1,5 и 2,5.
Над на напрежението (за амперметри) — 60 mV
Консумация на ток (за волтметри) — 1 mA
Изпитателно напрежение — 2 kV
Маса: тип 1М51 —Ю kg
тип 4М31 и 3M31—0,25 kg
тип ЗМ51—0,4 kg
8.1.7 ВОЛТМЕТРИ И АМПЕРМЕТРИ ЗА ТАБЛО ТИП Е 11
Амперметрите и волтметрите тип Е 11 са предназначены за
измерване на практически синусиодални променливи напрежения
с честота 50 Hz. Освен за директно включване те могат да се
включват и чрез трансформатори па ток и напрежение. Предна-
значени са за монтаж на табло.
Общият им вид и основните размери на амперметрите у са по-
казани на фиг. 8-12, а на волтметрите — на фиг. 8-13. Основните
размери на амперметрите над 40 А са дадени на табл. 8.3.
Фиг. 8.12
325
Фиг. 8.13
Таблица 8.3
— - —-
Тип Диапазон
М2 2 40 А; 60 А
80 А; 100 А
А В С D
120 1 ПО 50 | 120
120 1 110 50 120
Е н h
17 40 I 98
17 40 | 101
Технически параметри
Собствена консумация
— волтметри — около 3 VA
— амперметри — около 0,5 VA
Изпитателно напрежение — 2 kV
Маса — около 0,6 kg
8.1.8 СТРЕЛ КОВИ ЧЕСТОТОМЕРИ
Стрелковите честотомери са пред-
назначена за измерване на честотата
във веригите за променлив ток със
синусоидална форма. Предназначени
са за монтаж на табло.
Общият им вид и осиовните им
размери са показани на фиг. 8-14.
Фиг. S.'4
326
Технически параметри
Измерителни обхвати
— от 45 до 55 Hz за 22OV + 2Qo/o и c80V±20%
— от 55 до 65Hz за 220V±20% и 38OV±2O°/o
— от 45 до 65 Hz за 220V±20% и 380 V±20 %.
Клас на точност— 1,0
Консумирана мощност — около 2 VA
Време за успокоение на указателя — 2 s
Ъгьл на отклонение — 90°
Маса — около 0,5 kg
8.1.4 СТРЕЛКСВИ ИНДИКАТОРЫ ТИП ИН-1
Стрелковите индикатори тип ИН-1 са предназначени за из-
ползуване като индикатор за настройка на транзисторни радио-,
приемници и магнитофона.
Общчят им вид и основните размери са показани на фиг. 8-15
Фиг. 8.15
Технически параметри
Измерителни обхвати:
от 0 до 100 рА
— от 0 до 200 рА
— от 0 до 500 рА
Клас на точност:
— обхват 100 рА—± 20 %
— обхват 200 рА— ±12,5 %
— обхват 500рА— +10 %
Вътрешно сопротивление:
— обхват 100 рА — 900 ± 180 S
— обхват 200рА—450±90й
— обхват 500 рА—100 ±20 Q
Работно положение: вертикално и хоризошално
Маса — около 0,020 kg
327
8.2. СТРЕЛКОВИ ИНДИКАТОРИ ОТ ЕЛЕКТРОМАГНИГНАТА
СИ СТЕЛ! А
8.2.1. АМПЕРМЕТРИ И ВОЛТМЕТРИ ЗА ТАБЛО ТИП Е21
Амперметрите и волтметрите тип Е 21 са предназиачени за
измерване на практически синусоидални напрежения чрез непо-
средствено включване. Те са приспособени за монтиране на
табло.
Общият вид на волтметрите е показан иа фиг. 8 16, а иа ми-
лиамперметритс и амперметрите до 40 А —на фиг. 8-17. Основ-
Фиг. 8.16
Фиг. 8.17
Т а б л и ц и 8.4
: Тип
| Е21
i
Диапазон .4 в
V 80 70X70
А; 0 80 70X70
49
49
63 I
63
15
15
ните размери са дадени в табл. 8.4. Общият вид на амперметри-
те над 40 А е даден на фиг. 8-18, а основните им размери - в
табл. 8.5.
328
Фиг. 8.18
Таблица 8.5
Тип Диапазон А В С D i £ 1 н h
40 А 80 70X70 49 63 14 15 86
Е21 60 А 80 70X70 49 63 14 15 86
80 А 80 70X70 49 63 14 15 86
100 А 80 70X70 49 63 14 15 86
Технически параметри
Измерителни обхвати:
— милиамперметри: 50; 60; 100; 150; 250; 400; 500; 600 mA
— амперметри: 1; 2,5; 6; 10; 20; 30; 40; 60; 80; 100 А
-волтметри: 5; 6; 15; 25; 40; 50; 60; 100; 150; 250; 400; 500 V
Клас на точност —1,5 и 2,5
Температурка грешка — 1,5 и 2,5%
Изолационно съпротивление — 20 М Я
Собствена консумация:
— амперметри — около 0,5 VA
— волтметри — около 3 VA
Маса—-около 0,25 kg
Условия за работа: температура от 4-10 до +35°С
—относителна влажност до 80 %, трупа А—
по БДС 4330—60
Влияние на външни магнитни полета — II категория защите-
ност по БДС 4330—60
8.2.2. АМПЕРМЕТРИ И ВОЛТМЕТРИ ЗА ТАБЛО ТЙП Е 22
Амперметрите и волтметрите тип Е 22 са предназиачени за из -
мерване на практически синусоидални променливи токове и на-
329
•прежения с промишлена частота 50 Hz чрез директно включва-
не. Пригодени са за монтаж на табло.
Общият вид на милиамперметрите и амперметрите до 40 А е
показан на фиг. 8-19, а основните им размери са дадени в табл.
8.6. Аналогичните данни за амперметрите над 40 А са дадени
на фиг. 8-20 и в табл. 8.7.
Г
Фиг. 8.19
Т[а б'л и ц а 8.6
Г I "! I
Тип Диапазон А в \ С Е> Е Н h
-> F92 1 А I — 1 075 53 ' 80,8 3 40,5 83
' 1 A; mA 080 075 53 80,8; 3 17,5 66
Фиг. 8,20
Таблица 8."
Тип Диапазон А 81 с D Е
F 9 О 40 А; 60 А 080 075 ! 53 80,8 3 17,5 82,5
80 А; 100 А 080 075; 53 80,8 3 17,5 84,5
330
Таблица 8.8
Точгост на уредл
Клас на систгмасд
0,5
1
1,5
2
2,5
5
10
0,3
0,5
1
1,5
1,5
2,5
Технически параметри
Измерителен обхвати:
— милиамперметри: 50; 60; 100; 150; 250; 400; 600 mA
— амперметри: 1; 2,5; 4; 5; 6; 10; 20; 40; 60; 80; 100 А
— волтметри: 5: 6; 15; 25; 40: 50; 60; 100; 150; 250;
400; 500 V
Клас на точност —-1,5 и 2,5
Температурка грешка — 1,5 и 2,5%
Изоляционно съпротивление — 20 М й
Собствена консумация:
— амперметри — около 0,5 VA
— волтметри — около 3 VA
Маса — около 0,25 kg
Механични въздействия — обикноаени, по БДС 4330—60
Влияние на външни магнитни полена — II категория на защи-
теност по БДС 4330—60.
8.3. НЯКОН ПРАКТИЧЕСКИ' СЪВЕТИ ПРИ ИЗБОР НА
СТРЕЛКОВИ ИЗМЕРИТЕЛНИ СИСТЕМИ:
1. Да се използу ват системи согледална скала само в случай-
те, когато точността на отчитане трябва да бъде по-добра от 1%.
2. Да не се избират системи с твърде голяма точност, когато
точността на измерваната величина не е голяма. В табл. 9.9 е по-
казал ориентироеъчно необходимият клас на точност.
3. Системите, подложени на магнитни влияния, трябва да бъ-
дат ширмовак».
4. При чувствительна систем» под 100 рА и клас под 0,5 се
препоръчва да има механически или електрическа възможност за
застопоряване на стрелката срещу съгресения при транспорт.
331
5. В класа на системата е включена и дополнителната греш-
ка от температурки влияния.
6. При еднакви технически параметри ценатз на системите от
магнитоелектричната система е няколко пъти по-голяма от тази
на другите система.
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
J. БДС 4330—60. Ампермсри и волтмери. Технически изисквания
2. БДС 5992—66. Миливолтмери и логомери за измерзане на веелектрическн
величиям
3. БДС 3033—67. Уреди електронноизмервателни пОказващи. Общи технически
изисквания
332
P A 3 Д Е Л IX
КВАРЦОВИ РЕЗОНАТОРИ И ФИЛТРИ
В този раздел са посочени данни за електрическите и меха-
ничните параметри, основните размери, означенията и маркиров-
ката ва произвежданите у нас кварцови резонатори и филтри.
фиг. 9.1
фиг. 9.3
Условното им графично означение е показано на фиг. 9-1.
При механичната деформация на кристалната решетка на никои
вещества (кварц, турмалин и др.), конто имат диполна структу-
ра, се яоявяват електрически заряди на повърхността им. Обрат-
но, при прилагане на външно електрическо поле в кристалите
възникват еластични деформации и механични напрежения. Пър-
вото явление се нарича прав, а второго — обратен пиезоефект.
Най-голямо приложение засега имат кварцовите резонатори и
филтри. > т } ।
При включване в електрическа верига резонгторите могат да
се разгледат като последователно-паралелен трептящ кръг, както
е показано на фиг. 9-2. Резисторът R характеризира загубите
от вътрешно триене в материала, индуктивността L е пропорцио-
нална на масата, а кондензаторът Со характеризира стойността,
обратно пропорционална на механичната якост ва материала. Ка-
пацитетът на паралелния кондензатор С зависи от геометрични-
те размери на резонатора. Параметрите R, L и С се наричат чес-
то динамичии параметри.
Честотноизбирателните свойства на резонатора най-често ха-
рактеризират зависимостта на съпротивлението му от честотата.
Зависиуостта на пълното съпротивление | Z । от честотата е по-
казана ва фиг. 9-3. При честоти, много по-ниски от резонансна-
333
та, резонаторът може да се разгледа като кондензатор с капа-
цитет Ср =Со + С. При честота, близка до честотата на после-
, 1
дователния резонанс /р = С1- , съпротивлението на резо-
-"\LC
\X(L1
'-XiС)
Фиг. 9.4
натора рязко се камалява и мо-
же да се приеме, че « Д.
При по-нататъшно повишаване
на честотата съпротивлението се
увеличава при честота, близка
до честотата на паралелния ре-
зонанс
Резонансен примеждутък на резонатора се нарича разлика-
та Д/=/а —/р . Значението на относителното изменение на резо-
нансния промеждутък Д/7/р определи ширината на лентата на
пропускане на филтъра.
Качественият фактор е Q =
2л/р L
R
При голям качествен фактор (Q?s ) при ргшаването на
ред въпроси може да се пренебрегнат активните загуби. В такьв
случай съпротивлението на резонатора е чисто реактивно и за-
висимостта от честотата е показана на фиг. 9-4. В този случай
съпротивлението на резонатора се изчислява по формулата
Z~jA 1 2nfco ’ /2_р
Параметрите С, Со, L и Q се изчисляват по формулит е:
Статичен коефициент — Со Ср (I— 24^ )
fp
Динамичен
капацитет—С^СР
2Д/
fP
Динамична индуктивност — L
12,6.10е
W.Cp
Качествен фактор — Q
8.107
ГР.ДД?
334
9.1. КВАРЦОВЙ РЕЗОНАТОРИ
Кварцовите резонатори са предназиачени за работа в качес-
тво™ на стабилизатори на честотата на електрическите трепте-
ния в радиоелектронните апаратури. Произвеждат се по БДС
9169—71.
Кварцовите резонатори се разделят на следнкте типове:
а) миниатюрки, за честотния обхват от 5 до 100 MHz;
б) Б — миниатюрки за честотния обхват от 0,75 до 100 MHz.
В зависимост от конструкцията на изводите резэнаторите от
всеки тип се разделят на следните видове:
Ml и Bl — с твърди изводи за поставяпе в цокъл;
М2 и В2 — с меки изводи за непо средстве но запояване;
М3 и БЗ — с твърди изводи за запояване към тях на гьвкави
монтажни проводници.
Основните размери и масата на резонаторите са дадени на
фиг. 9-5 до фиг. 9-7 и в табл. 9.1.
Фиг. 9.5
Фиг. 9.6
Фиг. 9.7
Таблица 9.1
Размери, mm
Видове В ъ А d h Маса g
м2 м3 13,5 11,0 4,6 4,9 1,о 1,5 1 2 I
ОТ От От W К М 1 19,7 19,2 8,9 12,35 1,2 1,3 6
335..
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Номинално напрежение — от 5 до 36 V
Допустимите относителни отклонения на работната честота на
трептенията на резонаторите спрямо номиналната трябва да съ-
ответствуват на стойностите, посбчени в табл. 9.2. Максималното
относително отклонение на честотата на трептенията на резона-
торите спрямо работната честота в граничите на работмите тем-
пературни обхвати трябва да съответствуват на стойностите,
посоченн в табл. 9.3.
Стойностите на статичния капацитет (Сс )на резонатора не тряб-
ва да превишават 7 pF.
Т а б л < ц а 9.2
Означения на класо- всте Допустим-! относятел- пи отклонения на честота га Х10 ь Условия обозначения на температурки обхвати 1 Температура на на- । стройка на резонато- рите ('С)
и 25-i 1
! к 50 +1
13 10 л 60 1 I
м 70 1
н 80 1
А, Б,В,Г, Д, Е, Ж, 3 25 1
14 + 15 И 25 ± 1
К 50 И
л 60 1
15 20 м 7011
и 801 1 ।
16 ± 25 А, Б
17 ' 30 в, г
18 ±50 Д, Е 25 5
19 275 Ж, 3
20 ±100
22 200 В, Г, Д, Е, Ж, 3 25 ±5
336
Таблица 9.3
Означение на класо- Максима л но относится- Означение на работайте температурни обхвати
но отклонение на чес- тотата Х10' 6
м ±5 А, И, К, Л. М, Н
н ±10 А, В, И, К, Л, М, Н
о ±15 А, Б, В, И, К, Л, М, Н
п ±20 А, Б, В, Г, И, К, Л, М, Н
р ±25 А, Б, В, Г, Д, Е, И, К, Л, М, Н 1
с ±30 А, Б, В, Г, Д, Е, И, К, Л, М, Н
т ±50 А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, И, К, Л, М, Н
У ±75
ф ±100 А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, 3
X
± 150
ц
±200
ч ±300 В, Г, Д, Е, Ж, 3
Съпротивлението на изолацията между всеки от изводите и
корпуса на резонатора при постоянно напрежение трябва да бъ-
де не по-малко от 500 МО при вормални климатични условия.
А1еханични параметри
Резонаторите трябва да се изработват за условия на експлоа-
тация, посоченн в табл. 9.4.
Таблица 9.4
Групп по
усл огня на
експлоатация
Вибрации
честотен у скорение
обхват, Hz до, g
5 до
2500
15
150
Удари
ускорение, g
Работен температурен
обхват, 0 С
ОТ до условно означение
±5 ±45 А
—10 ±60 Б
—20 ±70 В
—40 ±70 Г
—50 ±80 д
—60 ±90 Е
—60 ±105 Ж
—60 ±125 3
22 Справочна серия, ч. 3
337
Продължение
2 | 3 | 4 | 5 | 6
। i +20 +30 И
5 до 10 Зо ' +45 +55 I К
1000 I
I +55 +65 Л
5 до 7,5 I 35 1 +65 + 75 M
80 1 +75 + 85 H
Маркировка
Върху всеки кварцов резонатор трябва ясно и трайно да се
означат: наименованието или зкакът на предприятието-произво-
дител, номиналната честота или шифърът й, месецът и двете последни
години на производство, шифърът, показващ работния температу-
рен обхват, максималното относително отклонение на честотата
на трептене в работния температурен обхват, видът на резонан-
са при означената честота: за сериен резонанс — със знака „С“, за
паралелен резонанс при паралелен капацитет 32 pF — със знака
„3“; при 20 pF със знака „2“, при 10 pF. със знака „1“; за рабо-
та в еквивалентен генератор — със знака „Е“.
9.2. КВАРЦОВИ ФИЛТРИ ЗА НОМИНАЛНА ЧЕСТОТА
10,7MHz
Кварцовите филтри са предназначени за работа в УКВ ра-
диостанции, радиотелефони и друга съобщителча апаратура. Те
са съставени от няколко двурежимни кварцови резонатора с
минимален температурно-честотен коефициент, евърздни в каска-
да. Произвеждат се съгласно ОН 0952254—75.
В зависимост от конструкцията на изводите си кварцовите фил
гри се разделят ла следните видове:
— монолитни кварцови лентови филтри тип MCF;
— монолитни кварцови лентови филтри за обемен монтаж-
тип ФКЛ.
Основните размери на филтрите са дадени в табл. 9.5 и на
фиг. 9-8 до 9-10.
338
Т а б л и ц а 9.5
Размера, mm
£ W н А
10,5 4,3 11,3 2,5
15 12 15 9
15 12 15 9
18,5 12 15 13,4
23 12 15 17,8
28 12 15 22,2
36 19 25
Фиг.
9-8
9-9
9-9
9-9
9-9
9-9
9-10
Тип на
корпуса
ОЧНиОЙ>
Фиг. 9.9
- иг. 9.10
339
Електрически параметри
Входният и изходният импеданс на произвежданите филтри е
3 кй. В случай че схемата има импеданс, различен от 3 к2, е
необходима употребата на съгласуващ елемент.
Схемите на включване са показани на фиг. 9-11 до фиг. 9-12.
На фиг. 9-13 е показана широчината иа лентата на пропускане
на различайте филтри. Широчината на лентата на пропускане на
ниво 3 dB или dB трябва да съответствува на стойностите в табл. 9.6.
Под честота на срязване се разбира честотата в лентата на
пропускане, при която относителното затихване досгига зададе-
ната стойност.
Таблица 9.6
Канално отстояние, kHz
12,5
20.0
25,0
50,0
Ширина на«лентата на пропус- Честота на срязване спрям<
кане в dB, не по-малка от у
н
±3,75
±6,00
±7,50
± 15,00
Неравномерността на затихването в лентата на пропускане
трябва да бъде не по-голяма от 2 dB.
Максималното внесено затихване на филтъра в лентата
не трябва да бъде повече or стойностите в табл. 9.7.
340
Та б лица 9.7
j. Ггрантирано* затиуване, с’В Кодово означение Максимално внесено затихване в лентата на пропускане, dB
20 А 3
40 В 3
60 С 4
80 D 5
90 Е 6
Максимално допустима мощнвст на разсейване — 10mW.
Гаранткраното затихване в лентата на задържане трябва да
бъде не по-малко от 20, 40, 60, 80 или 90 dB, като се поддър-
жа до честота /=300 kHz.
Честотите, при конто се достига гарантираното затихване, са
показани в табл. 9.8.
Т а б л и ц а 9.8
Канално отстояние, kHz
Честота спрямо
12,5
20,0
25,0
50,0
±12,5
±20,0
±25,0
±50,0
Кодевото означение на различайте стойкости на гарантирано
затихване са показани в табл. 9.7.
Механични параметри
Филтрите трябва да издържат:
вибрации с честота от 5 до 80 Hz и ускорение 7g за
време 61т;
— удари — до 3000 с ускорение 30 g;
— изводите трябва да издържат по оста си натоварване 5N.
341
Р аз де л X
ХИМ ИЧЕСК и токоизточ ници
В този раздел са посоченн данни за електрическите и механичните
параметри, климатичните условия за работа, основните размери и
типовите означения на произвежданите у нас химически токоиз-
точници. Посоченн са основните стандартизационни документа,
конто регламентират технические изисквання, методите за из-
питания. съхранение и транспорт.
Химическите токоизточници служат за получаване на елек-
трическа енергия в резултат на химическите реакции, конто про-
точат в тях. В зависимост от това, дали са предназначени за
еднократна или мнсократна употреба, те се разделят на галва-
нични елемснти (батерии) и акумулатори.
Химическите токоизточници се характеризират със следните
параметри: вид на електролита, нотлинално електродвижегцо на-
прежение, време на заряд и разряд, ток на заряд и разряд (за
акумулаторите), срок на съхранение и др. Характерни особености
на всички химически токоизточници са: възможността за продъл-
жителна работа без наблюдение, сравнително големият обем на
батериите, откосително високата стойност на доставяната елек-
трическа енергия, изискването устройствата. конто се захранват
от батерии, да имат ин ска консумация— до 5 W, невъзможност-
та да се използуват повече от един път (за галваничните еле-
менти и батерии)
При описанието са използувани термина и определения съ-
гласно БДС 412—72, както следка:
Галваничен елемент—източник на електричгска енергия, по-
лучена от непосредственото превръщане на химическа енергия в
електрическа, поместен в кутия.
Батерня — паралелно или по следователи о свързани елементи,
намиращи се в обща кутия и предназначени за употреба като
самостоятелен источник на так. Батерията може да се състои и
от един елемент.
Токови изводи -чг.сла or батерията, към конто се свързва
външната верига.
Електродвижещо напрежение—разликата между потенци-
алите на иззодите на елемента при отворена верига.
Разряд — действие, при което елементът отдава ток във вън-
шната верига. Разрядът може да бъде прекъсиат или непре-
къснат.
342
Поляризация — явление, при което електродвижсщото на-
прежение на галваничния елемент се намалява по време на разряда.
Деполяризатор — вещество или средство, което служи за
намаляване или предотвратяване на иоляризацията.
Номинално напрежение 1/н — напрежението, за което е из-
работенз батерията и което е маркирано върху нея. Максимално-
то напрежение може да бъде с 15 % по-високо от номиналното.
Напрежение при товар — напрежението, измерено след включ-
ване на товарно съпротивление към токовите изводи.
Крайно напрежение на разреждане — определена условна
стойност на напрежението, под която батерията се счита за раз-
редена.
Прсдължителност на разряда т1)азр — общо време за раз-
реждане на батерията при определени условия до достигане на
коайното напрежение на разреждане.
' 10.1. ГАЛВАНИЧЕН ЕЛЕМЕНТИ И БАТЕРИИ
Галваничните батерии и елементи са предназначени за еднократно
използуване при захранване на телетехнически и сигнализационни
уредби, радиоприемници, слухови апарати, джобни фенерчета и
други преиосими електрически апарати.
10.1.1. СУХИ ЕЛЕМЕНТИ
В зависимост от употрсбените деполяризатори, главпата със-
тавна част на електролита и отрицателния електрод елементите
се разделят на типове съгласно табл. 10.1. В зависимост от гео-
метричната си форма те се разделят на типове съгласно табл.
10.2.
При производство™ на батерии се препоръчва използуването
на елементи с приблизителни размери съгласно табл. 10.3, 10.4
и 10.5, като основните размери на батериите с чашкообразни
Таблица 10.1
Тип па елемеага Означение Деполяризатор Електролит Отрицателен 1 електрод
1 Лскланше .—. Манганов двуокпе Амониев хлорид Цинк
Въздушеп А Активиран въглен Амониев хлорид Цинк
Манганов L Манган Калиева основа Цинк
двуокиС (КОН)
Живачен М Живачен окис КОН Ци нк j
343
Таблица 10.2
Форма на елемеита Означение на вида Форма на елемевта
Чашкообразе н R Цилиндър
Галетен F Нисък паралелепипед (галета)
Правоъгълен S Висок паралелепипед
Таблица 10.3
Означение на размера Днаметь р, mm | Височина, mm
R 08 11,6 3,4
R 03 10 44
R 1 и 30
R 6 13,5 50
R 9 16 6
R 10 20 37
R 12 20 59
14 24 49
R 20 32 61
R 25 32 91
R 40 64 166
Таблица 10.4
Означение, на размера Дължнна, mm Широчпна, mm Деоелина, aim
F 15 14,5 14,5 3
F 22 24 13,5 6
F100 60 45 10,4
Таблица 10.5
Означение Дължпна, mm Широчина, mm Дебелина, mm
S 4 49 49 106
S 8 75 75 176
S10 98 98 176
елементи трябва да съответствуват на посочените в табл. 10.6
тези на галетните елементи — на табл. 10.7, а размерите на пра^
воъгълните елементи — на табл. 10.8.
344
Таблица 10.6
Означение Диаметьр, гот Дължина, тт Широчина, тт Височина с изводите, тт Тип на готови- те изводи
R03 10,5 44,5 in !
R 1 12 — 30 in
R 6 14,5 -— — 50,5 112
R14 26 — 50 113
R20 34 — __ 61,5 114
R40 67 — — 160 211;31
2R10 21,5 — — 74 113
3R12 -— 62 22 67 12
4R25 — 67 67 102 13 1
Таблица 10.7
Означение Дължина. тт Шярочина, тт Височина с изводите, тт Тип на токовите изводи
6 F 22 26,5 7,5 48,5 52
6AF 22 26,5 7,5 48,5 52
6 F100 66 81 51
6 F100-3 66 52 226 51
Таблица 10.8
Означение | Дырки па, mm Шир-ниш mm Внсочнна С ТСЧОНЯ «13В 21, п,т па батерия та
ДЧ с тг.-ковч ичч.»ди 31, mm T.m *139* Д» те 1
1. . ... Л 57 57 115 125 2Н ; 31
8 85 ob 185 200 212; 31
10 110 100 190 210 212 31
Таблица 10.9
Тип Л, mm di, mm d, mm
111 2 3 7,5
112 3 4 8,5
113 2,5 6 10,5
114 2,5 8 12,5
Размерите на токовите изводи за различите типови батерии
трябва да съответствуват на посочените в табл. 10.9, 10.10 к
10.11 и на фиг. 10-1 до 10-7. Допуска се вдлъбване на отри-
цателиия полюс до 1 mm.
345
Таблица 10.10
Тип 1 Изолиран проводник дължпна, mm | сечение без изолация, mm3
211 212 213 90 не по-малко от 0,35 110 140
Таблица 10,11
Тип ’ Тип на отрицателния извод
Т ип нй полсжятелния изво
411
412
413
211
212
213
31
31
Тип 11
фиг. 10.1
фиг. 10.2
346
фиг. 10.3
фиг. 10.4
MUM в
фиг. 10.5
34
Фи '. 10.6 тип 51
348
Електрически параметри
Електрическите параметри на батериите в присно състояние
трябва да не бъдат по-ниски от тези, посочени в табл. 10.12,
10.13 и 10.14. Напрежението при товар след изтичане на срока
за съхранение трябва да бъде не по-малко от 90 % от съответ-
ната стойност на батерията в прясно състояние, а продължител-
ността на разряда трябва да бъде не по-малка от 80 % от съот-
ветната стойност в прясно състояние.
Таблица 10.12
Означение Предназначение с; сс о л *а01л ^разр, Развяд, h 1 Срок на 'съхране- ние (месеци)
R 0,3 Осветление 1,5 5 1,2 0,75 0,5 1 3
R 0,3 Радиоприемници 1,5 150 1,4 0,9 30 3
R 0,3 Слухови апарати Радиоприемници 1,5 300 1,4 0,9 60 3
R 1 1,5 150 1,4 0,9 30 3
R 1 Слухови апарати 1,5 300 1,4 0,9 60 3
R 6 Осветление 1,5 5 1,3 0,75 2 6
R 6 Радиоприемници 1,5 150 1,3 0,9 85 6
R 6 Слухови апарати 1,5 300 1.3 0,9 200 6
MR 6 Слухови апарати 1,4 300 1,3 0,9 450 6
R14 Осветление 1,5 5 1,35 0,75 5 1 6
R14 Радиоприемници 1,5 75 1,35 0,9 100 1 !
R14 Фотосветкавици 1,5 1 X 0,75 X 6
R20 Осветление 1,5 5 1,35 0,75 12 6
R20 Радиоприемници 1,5 40 1,35 0,9 150 6
R20 Фотосветкавици 1.5 1 X 0,75 X 6
R40 Телетехническо 1,5 10 1,4 0,85 350 12
AR40 Телетехническо 1,4 10 1,2 0,85 450 12
2 R10 Осветление 3,0 10 2,6 1,5 1,5 6
3 R12 Осветление 4,5 15 4,1 2,25 5 6
3 R12 Радиоприем ници 4,5 225 4,1 2,7 100 6
84RI2 Радиоприемници 120 6000 |08 72 100 6
4 R25 Радиоприемници 6,0 160 X 3,6 4 J и 6
Таблица 10.13
Означение Предназначение ^тов» Цг©В» ^разр’У Разряд, Срок за сохране- ние, ме- сеци
6 F 22 Радиоприемници 9 900 8,8 5,4 25 6
6АЕ 22 Радиоприемници 9 900 8,8 5,4 80 6
6 F 100 Радиоприемници 9 450 8,8 5,4 230 6
6F 100—3 Радиоприемници 9 240 8,8 5,4 400 6
349
Таблица 10.14
’ Означение i Предна-наче,пе ^ТОВ» ® Ц-оа, V Bpa3p,V Разряд, h Срок за с ьхране ние, ме- сеци
1 S4 Телетехнт;ческо 1,5 20 1,4 0,85 300 12
AS4 Телетехническо 1,4 20 1,2 0,85 500 12
S3 Телетехническо 1,5 л 1,45 0,85 350 12
' AS8 Телетехкическо 1,4 5 1,25 0,85 700 12
1 S10 Телетехническо 1,5 5 _ 1,50 0,85 450 12
' ’ нас се произвеждат сухи елементи от типа СЕЛ - 9, СЕЛ-30
СЕа 1-40 и СЕЛ-80, конто се използуват за захранване на те-
лефонии апаратн, радиоелектронна и специална апаратура. Техни-
ческите им данип са показани в табл. 10.15.
Таблица 10.15
1 Тип СЕЛ-9 СЕЛ-30 СЕЛ-40 СЕЛ-80
>V 1 1,5 1,5 1,5 ) 1,5
л шрез 10Я, V 1,45 1,45 — —
кок,р шрез 5.<1, V Рено м на разряд — 1,45 непрекъснат 1,45
г. ,1?т ЮВ,Ah Каьацитет — 9 30 — —
,/?т = 5Я, Ah 1 — 40 80
Срок на съхранение, ме-| сеци 6 12 12 12
Размери, mm (42Х42ХЮ0 |б6Х56Х Ю0 |56Х56Х 130 jp!95;h= 195
Маса, 300 700 1200 2000
н еханичин параметри
При експлоатирането и съхраняването на галваничните еле-
менти и батерии не се допускат пукнатини и шупли върху по-
върхиостта им. За целта херметизирането и електрическата изо-
лация на батериите се осъществява с изолационна маса, конто
трябва да отговаря на следните изисквания:
—при температура минус 20° С да няма шупли;
—при температура плюс 20° С да бъде без -пукнатини и
шупли
— -при температура плюс 55° С да не се деформира.
350
10.1.2. ЖЙВАЧНООКИСНИ БАТЕРИИ
В последимте годики в чужбина започна производство па жи-
вачноокисни елементи, конто се характеризират с голяма специ-
фична енергия (количество отдадена енергия от единица обем),
постоянство на на прежен ието в процеса на разряда, голяма ме-
ханична якост и т. н. Живачиоокисните елементи широко се из-
ползуват за захранване на транзисгоризирани апаратури.
Тялото на живачиэокисния елемент се изработва от стомана
и се състои от две половики, разделени с изолационен сепара-
тор от гума. Отрииателният електрод се изработва от живачен окис,
а положителният— от цинков прах. Активната маса, разположе-
на между двата електролита, е пропита с основен електролит.
Тялото (корпусът; на елемента е положителният електрод, а ка"
пачката — отрицатслният. Електродвижещото напрежение на жи-
вачноокисния елемент е око то 1, 3 V. С понижаване на темпера-
турата капацитетът му нараства. В табл. '0.16 са показаии ни-
кои Дании на произвеждани в СССР живачноокисни елементи и
батерии.
Таблица 10.16
Тип iKana-. атет Ah Ipasp » & Срок на съхранение, мссецп Диаметър, mm Височина, mm
ОР-1 0,2 10 9 15,6 6,3
ОР-2 0,5 20 12 21,0 7,4
ОР-3 1,0 35 12 25,5 8,4
ОР-4 1,6 50 12 30,1 9.4
ОР-1 0,6 10 18 15,6 12,5
ОР-2 1,1 20 18 21,0 13,0
ОР-3 1,8 35 18 25,5 13,5
ОР-1 2,8 50 18 30,1 14,0
10.1.3. ВОДОНАЛЙВНИ ЕЛЕМЕНТИ
Водоналивните елементи се използуват за работа в сгационар-
пи устройства. Те имат пс-дълъг срок на съхранение от сухите
елементи. След зареждането пм с вода могат да работят до тем-
пература— 18°С. За работа с по-ниски температуря те се до-
пьлват с разтвор на калциев хлорид с плътност 1,28—1,33.
Разредените водоьаливни елементи частично ногат да бъдат
възстановени, като им се долее 15—20 % разтвор на нишадър
(NHjCl). Ако след 6 часа напрежението на елемента нарасяе
до номиналното, той може да се използува.
Нашата промишленост произьежда водоналивни елементи от
типа ВНЕЛ-18, ВНЕЛ-4-0 и ВНЕЛ-70. Никои технически
даини за тях са дадени в табл. 10.17.
351
Таблица JO. 17
Тип ВНЕЛ-18 BH ВЛ-40 ВНЕЛ-70
«А., V /?т = ю е 1,5 1,45 1,5 1,5
Бконтр, V RT ==5й — 1.45 1,45
Режим на разряд R.t = 102 18 некрекъснат
Капаци- гет, All Ят=5 2 40 70
Срок на съхранение, месеци Размери, mm Маса, g 36 56X56X130 550 36 075; 11-170 1000 36 0951 h=195 1600
10.2. АКУМУЛАТОРИ
В този раздел са разгледани само акумулаторите с електро-
лит от основа, тъй като акумулаторите с електролит от киселика
намират съвсем ограничено приложение в радиолюбителската
практика. Акумулаторите се произвеждат съгласно БДС 10919 —
73 (за никел-кадмиевите акумулатори) и БДС 10882 — 73 (за
сребърно -цинковите).
10.2.1. НИКЕЛ-КАДМИЕВИ АКУМУЛАТОРИ
Тези акумулатори имат най-голямо разпространеиие. Вышлю
те представляват неразглобяем стоманен съд (положителен елек-
трод) и пресуван към него чрез изолационна втулка капак (от-
рицателен електрод). Активната маса на положителните електро-
ди представлява смес от Ni (ОН)3 и графит, а активната маса на
отрицателния електрод представлява смес от кадмий и желязо.
За\електролит се използуват КОН и NaOH, поради това поня-
кога се употребява и названието алкални акумулатори.
Технически параметри
Никел-кадмиевите акумулатори издържатнакраткотрэйни къси
съединения, могат да се разреждат и зареждат с големи токове
и дълго могат да се намират в разредено състояние.
352
Напрежението на изводите на акумулаторите в началото на
разряда е 1,8 V, а в края — 1,1 V. При повишаване на окол-
ната температура до +45°С или при понижаването й до—30°С
капацитетът на акумулатора се намалява с около 50% в срав-
нение с този при температура 20°С.
Някои основни данни за произвежданите у нас никел-кад-
миеви акумулатори са дадени в табл. 10.18 и на фиг. 10.8, а за
никел-кадмиевите батерии—в табл. 10.19 и на фиг. 10-9 до 10-12.
Т а б л и ц а 10.18
Тии на аку мул a i ора НКХЦ450 1НКХЦ-3000 НКХ-100 НКХ-225 НКХ-450
Капацитет при 10-часов режим на разряд, mAh 450 3000 100 225 450
Zpasp ПРЛ Ю-часов ре- жим на разряд, mA 4о 300 10 22 45
/макс, разр, Крайно напрежение разреждане, V 450 — 100 225 450
1,1 1,1 1,1 1,1 1 1,1
/зар ПРИ 16-часов ре. жим на заряд, mA 45 300 10 22 45
Крайно напрежение на зареждане, V 1,5 1,5 1,5 1,5 1,5
Форма Размер н, mm цилнндрична 013,5X50 6133X6 2 i дискова 020X6,8 1025X8,7050,5Х10>5'
Маса, g 24 150 6 12 300
Температура, заряд
°C разряд
о г 0 до 45
от —40 до +45
Фиг. 10-8
Нормалният заряден ток /зар
се определи от капацитета на
акумулатора Q по израза
/зар (А) = .
Обикновено продължителността
на зареждането е 6—7 h (часа).
Възможно е ускорено зареждане:
2,5 h с удвоен заряден ток и
2 h с нормален ток. След завършване на зареждането
електродвижещото напрежение трябва да бъде 1,75 —1,8 V.
Някои данни за никел-кадмиевите акумулатори, внасяни от
СС'”Р, са дадени в табл. 10.20.
23 Справочяа серия, ч, 3
353
Т а б Ji и ц а 10.20
Тип ^НО М ’ V Кападп- тст. Ah 1 Asap* mA,при зар = 15Ь /разр’! mA гразр. h Размери, тт Маса,
Д-0,01 1,2 1 0,01 1 - 1 — !
д-0,06 1 2 0,06 6 6 12 0 1а,6X6,5 3,6 1
Д'0,07 1.2 0,07 7 7 15 / 16,8X8,0 4,8
д-о,1 1,2 , 0,1 10 10 13 0 20x7,2 4,9 1
, Д-0,2 1,2 0,2 20 20 15 0 27х 10,2 14.2 1
Д-02 2,4 0,2 20 160 1 0 27X25,4 28,4
бД-0,07 7,2 0,07 7 70 1 26X34X20 35
Д-0 12 8,4 0,12 12 120 1 22X24X59 66
ЦНК-0,2 1,2 0,2 20 20 15 0 16X24,5 15
ЦНК-0,45 1,2 0,45 45 45 13 0 14X50 21
ЦНК-0,85 1,2 0,85 85 85 14 0 14X90,6 41
5ЦНК-0.2 6,0 0,2 20 200 6,0 28 x 87 X 25 117
12ЦНК-0.85 14 4 0,85 85 ' 850 14,4 46/71X108 750
10.2.2. СРЕ БЪРНО-ЦИНКОВИ АКУМУЛАТОРИ
Отрицателният електрод представлява пластинки от цинков
окис, поместени в предпазни пакети от вещества, конто добре
пропущат електролит и задържат металните частици. Положител-
ните електроди са от чисто сребро. За електролит служи раз-
твор от калиева основа (КОН). Размерите на сребърно-цинковите
акумулатори са значително no-малки от тези на другите типове
акумулатори при същия капацитет. Теоретически тези акумула-
тори могат да работят от минус 20 до плюс 60сС.
Фиг Ю-13
Технически параметри
Напрежението на изводите на аку-
мулаторите при разреждане е прибли-
зително 1,5 V. Броят на циклите при
разреждане е 30. Сребърно-цинковите
акумулатори се зареждат при 2 1 V в
продължение на 10—20 h, като вече
15 пип след започване на заряда те са
заредени до 70—80% от капацитета им.
В табл. 10.21 са дадени никои тех-
нически данни на произвежданите у
нас акумулатори, а на фиг. 10-13 -
формата им.
355
Таблица 10.21
| Тип на акуму- латора СЦ-1.5 сц-з СЦ-10 СЦ-12 СП-25
V Капали гет при ! 10-часов режим 1,5 1,5 1,5 1.5 1,5
на разряд, Ah /разр при 10-часов 1,5 3 10 12 25
разряд, А 0,15 0,3 1,0 1,2 2,5
/макс, разр, А Крайно напреже- ние на разреж- 3 6 20 30 50
। дане, V 1 Крайно напреже- ние на зарежда- I,1 1,1 1,1 1,1 1,1
не, V 2,0 2,05 2,05 2,02 2,02
Маса, g 30 48 130 215 300
Размери, mm ! Темпера- заряд i тУра, ’С разряд 14X28X42 17x26X78 21X33X94 от 0 до от —10 48X22X114 +30 ю +25 40Х60ХИ4
Ня ко и практически съвети при работа с химически
токо източници
1. Изборът на химическия токоизточник се определя от необ-
ходимого номинално напрежение, работник ток (ток на разряд),
размерите, масата и т. в.
2. При работа на неквалифициран персонал се препоръчва
използуването на сухи батерии, конто имат еднократна употреба.
3. При работа с акумулатори се препоръчва стриктно спазва-
не на препоръките на завода-производител.
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
" 1. БДС 73—66. Елементи галванични суха. Размери и технически изисквания
". 2. БДС 412—72. Батерии и елементи галванични сухи. Размери и техни-
чески изисквання.
3. БДС 1091?—73. Акумулатори алкални никел-кадмневн, дисков» и ци-
линдрични, херметичнп. Означения. Дапацитети. Размери.
4. БДС 10882—73. Акумулатори алкални сребърно-цинковп.
5. БДС 5164—74. Батерии акумулаторни словно 6 V за мотоциклеги и
моторолери. Ред на номиналните капацитеги. Размери.
6. БДС 8757—71. Батерии акумулаторни о.товни за мотоциклет» и моторо-
лери. Технически изисквания
7. БДС 9173—72. Батерии акумулаторни оловни стартерни. Ред на номи-
налните капацитет».
8. БДС 3971—76. Батерии акумулаторни оловни стартерни 12 V. Габарнт-
ни размери.
356
РАЗДЕЛ XI
ФЕРИТИ
Ф еритите са твърди разтвори на един или няколко прости
феромагнитни материали. Те са много твърди, крехки и по ме-
ханични свойства са подобии на керамиката. Специфичного обем-
но съпротивление на феритите може да бъде много високо (до
10ю &) по ради това, че те се характеризират със сравнителво
малки загуби от вихрови токове във високочестотните полета. С
увеличаване на честотата загубите се увеличават, а магнитната
проницаемост се намалява.
Феритите и мат изключително голямо приложение в радио-
електронните апаратури. Тук са разгледани произвежданите у
нас ферити в зависимост от геометричната им форма и прило-
жение.
11.1 СЪРЦЕВИНЙ феритни,ш-образни
Феритните Ш-образни сърцевини се използуват за сърцевини
на високочесотните трансформатори. Произвеждат се в три раз-
новидности по геометрична форма:
1. Тип ЕЕ—табл. 11.1 и фиг. 11-1. Произвеждат [се по ОН
09 0707027.
2. Тип Е—табл. 11.2 и фиг. 11-2. Произвеждат се по ОН
09 0707019.
Таблица 11.1
Тип Л, mm В, mm С, mm //, mm , nim | Л2, mm
ЕЕ 12,6 13,1 8,8 3,8 6,5 4,5 3,8
ЕЕ 20 20,6 1 И,1 6,05 9,7 6,75 6,0
ЕЕ 25 25.1 1 17,5 7,4 12,6 8,8 7,5
ЕЕ 55 55,0 37,5 17,2 27,0 18,5 20
Т а блица 11.2
Тип 1 А, гага В, mm С, mm Н, mm hi, mm | Л., mm R, mm
ЕЕ 30 30 19,5 7,2 15,2 9,7 7,3 1,8
ЕЕ 42 42 29,5 12,2 21,2 14,8 15,5 2,0
357
3. Тип ЕИ—табл. 11.3 и фиг. 11-3. Произвеждат се по
ОН 09 0707019.
Фиг. 11-2
Фиг. 11-1
Таблица II.3 __
Тин A ,min | В, mm С, mm Н, tn ш Л,, mm й., шш | Л„, пип
, ЕИ-55 55 37,5 ' 17,2 46,0 '6,4 20,0 9,0
Фиг 11-3
11.2. СЪРЦЕВИНИ ФЕРИТНИ, Ч4ЩКООБРАЗНИ (ТОПФКЕРНИ)
Феритните чашкообразни сърцевини имат \ ниверсално прило-
жение. Основните им размери са съгласно БДС 12665—75.
358
Т абл i: и a 1J.4
Тип j mm j mm H. mrn 7,4 6,6 Л, min 3,6 4,4 dir rnin d-,, mm a, mm 1 90 90
9,5 9,3 । H/7 11,3 7,5 9,0 3,9 I 4,7 | 2,0 2,0 2,1 2,2
1 а блица 1 1.5
Tipi D, mm B., mm /7Ь mm 1 H,;, mm B, mm <2
P 22/13 21,6 17,9 13,6 9,2 3,0 440
P 26/16 25,5 21,2 16,3 11,0 4,0 530
P30/19 30,0 25,0 19,0 13,0 4,0
P 36/22 35.6 30,4 21,7 14,8 4,0 —
Основниre размери на чашкообразните феритни сърцевини са
дадени ид фиг. 11-5 и в табл. 11.4, както и на фиг. 11-4 ив
табл 11.5
11.3. сь: ЦЕВИНИ ФЕРИТНИ ЗА СЪГЛАСУВ.АщИ ТРАНСФОРМАТОРИ
Феритните сърцевини за съгласуващи трансформатори се про-
извеждат съгласно ОН 09 0707023. Основните им размери са
дадени на фиг. 11-6 и в табл. 11-Ь.
359
Таблица 11.6
Тип 1 /7, пип 1 ° 1 /•kHz
СфНТ-1 14 5 60 200
КФНТ-2 8,3 80 100
11.4. П-ОБРАЗНИ МАГНИТИМ СЪРЦЕВИНИ
П-образните магнитим сърцевини се употребяват като магни-
топроводи. Произвеждат се съгласно ОН 09 0707024. Основните
им размери са дадени на фиг. 11-7 и в табл. 11.7.
Таблица 11.7
Тип Л, mm Аи ПИП D, mm А, mm Я, mm b, mm с, mm a’ mm деф Q f, MHz
П45 45 40,0 11,0 10,0 22,5 10,5 5,5 3,0 НО 25 75
П 57 57 49.8 15,9 15,5 28,4 12,4 7,8 4,8 150 25 80
П59 59 50,5 17,0 16,0 36,2 14,7 ви* 4,5 150 25 80
по а.
Фиг. 11-7
360
11.5. ЧАШКИ ФЕРИТНИ
Феритните чашки имат универсално приложение. Произвеждат
се в два варианта;
1. Тип Р 10 (фиг. 11-8) съгласно ОН 09 158292-72.
2. Тип ЧФ-4 (фиг. 11-9) съгласно ОН 09 0707018.
Фиг. 11-8
11.5. АНТЕНН ФЕРИТНИ
Феритнитеантени се използуватв транзисторните радиоприемни-
ци. Произвеждат се в два варианта:
1. Антенн кръгли. Основните им размери са дадени на фиг.
11-10 и в табл. 11.8.
Фиг. и-10
Таблица 11.8
Тип 77, mtn Z.,nim "еф « /, MHz
8 Х67 8 67 11 150 1,0
8 Х125 8 125 11 150 0,56
1 8 Х160 8 160 15 150 0,56
10X140 10 140 13 200 2,0
10X200 1 10 200 15,6 170 2,0
361
Таблица 11.12
Тип Д. mm В. шт С, тт Н, тт Z?, тт й, тт ''еф /, kHz 1 Г °C, к.
С 3837 74,5 , 38,0 54,0 37 31,5 5,35 55 1 100 145
С 4950 106,7 49.3 74.5 50 128.3 5,00 20 1 145
С 2925М 1 47,5 29,5 37,5 25 15,9 3,00 13 100 145
11.10. ПРЪСТЕНИ ФЕРИТНИ ЗА ВИСОКО ГОВОРИ! ЕЛ И
Феритните пръстени за високоговорители с~ —-
съгласно БДС 13452—76. Основните им размери са дадени
фиг. 11-15 и в табл. 11.13.
се произвеждат
1 на
A. mtn । „
С, mm ' 8
I
Фиг. 11-15
ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
Т а блица 11.13
• — ! 4о | 45 50 i 55 60 70 75. 80 90
В, mm , 22 22,26 32 32 32 32; 40 50
~ - 1 3 7 8'8 8 10 10 10 13
7 81 8 8 10
13
100
60
16
1. БДС 13452—76. Магнито иостоянни оксидии. Общи технически изискванин.
2. БДС 12648—75. Феритни. Сърцевини Шобразни.
3. БДС 12651—75 фирити. Сърцевини винтови настрой вг щи. Размерь.
4. БДС 12665—75. Ферити чашковидни. Размери.
5. БДС 12836—75. Ферити. Сърцевини за настройка. Видове размери.
6. БДС 12093—74 Ферити. Антенн пръчковидни.
Авторш к.т.н. инж. Иван Актонов Иванов, инж. Борислав Иванов i Виналов
Реиензевти:к.т.н шик. Атанас Иванов Шишков, ироф. ииж. I еорги Гр, Савое
Първэ и чданпе
Редактор шик. Васин Г ер тек
Художник Георги Велва Худ. редактор Лазар Коцев
Технически редактор Владимир Манов Коректор Станка Липнева
Ш-2 КОД 03 Изд. № 11442
Дадено за набор на 22. И. 1978 г.
Подписано за печат на 29- V- 1978 г.
Излязла от печат 31.V- 1978 г. Формат 60/90/16 Печатни коли 22,75 Издателе ки коли 22,75.
Тираж 12 500-j-90 Цена 1,10 лв.
Държавно издателство „Техника.*—София
Държавна печатница „В. Александров44 — гр. Враца, пор. № 539
ЗАВЕЛ ЯЗАН И ПЕЧАТНИГРЕШКИ
Справочна серия за радиочасти
н мптериали
Стр. Ред Напечатано 1 Да се чете ПО 1И- нй на
5 10 МО П- тр анзнстор MOS-транзнстор авт.
30 8 радиолектроннка р ад ное л ектр они к а печ.
32 Ю 2GA 206 GA 206
41 16 3. 10, А 3. Io, mA печ.
49 7 UDmfn М UDm.nO •
49 12 av ^(v/ps) at •
78 130 135 7 Ic —10 inA Ic = 10 рА •
10 марометри — 18 параметри —13 . »
136 155 81 38 с S (земя) •
за крен в атото ззхпанващо ю
2Т3233 2T3238 p _fDDL+,DDH . vDn HDDev— 2 uu печ.
106 38 г> DDL +• JDDH„ *DDa~ n "VDD »
194 12 отдолу действителин доп yci им и печ.
201 10 н 12 отдолу °C1 о печ.
214 16 отделу ^H3 Ch Rus . C„ печ.
237 3 отдолу RH3.CB x О л ж к печ
238 3 отгоре 6300 V 630 V »
331 7 отдолу нзмерваиата величина нзмервателн ня уред я