Text
                    РЕЧНИК НА РЕДКИ И ДИАЛЕКТНИ БЪЛГАРСКИ
ДУМИ.
ВЪВЕДЕНИЕ И СПИСЪК НА ИЗТОЧНИЦИТЕ
Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии,
книги и музика.
http://protobulgarians.com
Представеният по-долу списък от редки и диалектни български думи
може да се използва и от авторите и читателите на българска поезия и
белетристика, когато се възпроизвежда съответната историческа форма и
обстановка. Той може да е полезен и за обогатяване на съвременния български
език с доста позабравени оригинални български думи от далечното минало. Между
впрочем, такава практика съществува отдавна при днешните големи държави
(САЩ, Русия, Англия, Германия, Франция, Индия), както и при малките държави,
които се стремят да съхранят оригиналните корени на своя език (Гърция, Унгария,
Чехия, Армения). Въпреки че в миналото старобългарският език е играл такава
международна роля, както латинския и гръцкия език, днес в България липсва
интерес към запазване и утвърждаване на основите на неговия наследник -
съвременния български език. Постепенно българският език се превръща в
полумъртав, примитивен език, годен да отрази само най-прости, битови отношения.
Винаги, когато съвременните българи искат да изразят по-сложна мисъл или да
обяснят по-сложни понятия и състояния, те използват чуждици, най-вече от
латински, гръцки и английски. Липсват нови думи и понятия в българския език,
които да са създадени на основата на оригиналния речник и словотворческите
правила на българския език. Всички нови думи в българския език, които отразяват
съвременните технически, технологични и научни постижения са буквални заемки
от чужд език, най-вече английски. Всичко това се нарича "развитие" на езика. За
нещастие липсва и закон за защита на българския език и нашият език е оставен на
произвола на стихията, захранвана от огромния поток безотговорност, невежество
и безродие. В България има парламентарни партии и външни сили, които вече два
пъти възпрепятстват приемането на такъв закон. След като съвременните българи
вече нямат своя национална музика, създанена на основата на музикалните
традиции на по-старите поколения, на път е да се унищожи и българския език. По


този начин културното отмиране на българите ще изпревари тяхното физическото изчезване. Българите са може би единствения народ в света, който спокойно гледа на своето отмиране като на нещо ествествено и необходимо. Огромното множество от т.н. чужди, редки, регионални и остарели думи в българския език имат ясна и добре установена етимология. Най-често те са заимствани от езиците на народите, с които българите са били в културни и исторически връзки: руски и други славянски езици (чешки, полски), османо- турски и посредством него с арабски и персийски, гръцки, езиците на други съседни и далечни европейски народи: румънски, италиански, френски, немски и др. По-долу са представени най-често срещаните гърцизми в българския език. Г р ъ ц к и думи се срещат във всички български диалекти, но сравнително най-много са в диалектите, разположени по южната граница на българския език — в Родопите, Свиленградско и Странджа. Ето някои диалектни гръцки думи: армасник (годеник, Родопите), калмана, калимана (кума, Югоизточна България), калтата, калитата (кум, Югоизточна България), с т р а к и н а (глинена паница, Североизточна България), х а р к о м а (котел, Югоизточна България), о р т о м а (дебело въже, Самоковско, Карловско), п р о с к е ф а л (възглавница, Малкотърновско), х р о м е л (ръчна каменна мелница, Белослатинско, Малкотърновско), ф и р и д а (ниша в стена, Източна България), к и л и с т и д (копачка, Североизточна България), в р а х е л (гривна, Поморийско), п л а к а (плоча, Шуменско), л а х н а (зеле, Югоизточна България), прОгима (закуска, Смолянско), кам а тен (хубав, Смолянско), ко си трен (калаен, Софийско), парапит (празен, свободен, Белослатинско), арнисам (престана, Провадийско), лаха се (случва се, Югоизточна България, Белослатинско), ф т о р а с о (бързо, Странджа) и пр. Съществува обаче една малка група от думи, за които авторите не могат да посочат ясна етимология, въпреки че смисълът им е пределно добре известен. Поради тази причина, авторите обикновено ги характеризират като диалектни думи. За разлика от цивилизованите страни на Запад (Германия, Англия, Испания) и около нас (Гърция, Турция), където местните диалекти се считат за национално богатство, в България се създаде нихилистично отношение към тях, както и към други елементи на националната култура - фолклор и музика. Така се натрупаха стотици стари, редки и регионални думи от такъв характер, повечето от които с неизследван произход. За разлика от тях, стимулира се връщането на позабравените османо-турски думи. В представения по-долу списък са представени такива думи и техните значения, взети от известни и надежни български източници. Някои от използваните литературни източници са академични издания, изготвени на основата на огромен брой други печатни издания, статии, книги, брошури посветени на изслезването на българските диалекти. В тях са описани лексиката, характеристиката на говорите, речниковия фонд и диалектните особености на българските говори навсякъде където са живели и все още живеят компактни маси българи: в България, Северна Гърция (Южна Македония), Банат, Южната част на Молдавия и Украйна, Източна и Западна Тракия. Най-ранните материали са от
1889, последните - от 1979 год. Към Института по български език е създаден Диалектен архив. Много от диалектните думи са отразени и в множество речници на съвременния български език: Български тълковен речник с оглед на народните говори; Речник на българския език; Речник на съвременния книжовен български език; Български етимологичен речник; Речник на чуждите думи в българския език и др. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Възрожденски фейлетони. Подбор и редакция Цвета Унджиева. Под редакцията на Петър Динеков. Изд. Български писател. София. 1968. 2. Поп Минчо Кънчев. Видрица. Спомени, записки, кореспонденция. Второ издание. Изд. български писател. София. 1985. Съставил - доц. Ибрахим Татарлиев 3. Поп Минчо Кънчев. Видрица. Книга втора. Под редакцията на Кирила Възвъзова - Каратеодорова. Изд. Български писател. София. 1995 4. Захари Стоянов. Записки по българските въстания. Изд. Класика. София. 1996. 5. Диалектни думи от сборника БЪЛГАРСКО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО. 12 ТОМА. СОФИЯ. 1970 год. 6. Етнография на България. I-ви и II-ри том. Изд. Наука и изкуство. София. 1974. 7. Лозинка Йорданова. Хубост за бъдни векове. Изд. Отечествен фронт. София. 1983 8 . Димитър Маринов, етнограф от Видинско. 9. Стефан Илчев и др. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. Под ред. на Ст. Илчев. Изд. на БАН. София. 1974 10. Йордан Заимов. Български именник. Изд. къща Анимар. 2004 11. Христо Вакарелски. Етнография на България. Изд. Наука и изкуство. София. 1974. 12. Мария Мъжлекова. Речник на старобългарски думи в днешните български говори. Изд. на БАН. Институт за български език. София. 1990. 13. Тилко Тилев. Джобен Хасковски речник. Второ преработено и допълнено издание. Изд. Печатна база Марком - Хасково. 2005. 14. Мария Мъжлекова. Речник на старобългарските думи в днешните български говори. Издание на БАН. Институт за Български език. София. 1990. 15. Диалектни думи от Врачанско 16. Анчо Калоянов. Пояснения на по-малко познатите чужди и диалектни думи в обредните песни. 17. Дора Иванова-Мирчева, Ангел Давидов. Малък речник на старобългарския език. Изд. Слово. Велико Търново. 2001. 8 . Иван Т. Иванов. Петко Д. Танев. История на с. Самуилово, Старозагорско, в разкази снимки и песни. Изд. Алфамаркет. Стара Загора. 2006. 19. Колю Севов. "Огнището". Роман. София. 1982. Диалектни думи от Източните Родопи. 20. Диалектни думи от района на селата Караново, Руманя и Брястово, области Стара Загора и Сливен записани и обяснени от Господин Вучков (роден 1948 г.) и майка му (родена 1920 г.) и сравнени с данните на Господина Добрева Танева (родена в 1932 год.), с. Самуилово, област Стара Загора 21 . Диалектни думи от град Мъглиж, събрал Петър Коев, историк от РИМ - Стара Загора, пенсионер 22. Диалектни думи от град Стара Загора, записани от Мариана Минкова, нумизмат от РИМ - Стара Загора 23. Диалектни думи от с. Бяло поле, област Стара Загора: 24. Диалектни думи от с. Гита, област Стара Загора: 25. Диалектни думи от Стоян Загорчинов. Легенда за света София. София. 1980г.
26. Диалектни думи от Иваничка Георгиева. Космосът в българските народни вярвания. Наука и изкуство. София. 1983г. 27. Диалектни думи от други източници неподредени: Иван Гълъбов. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. Кирил Мирчев. Историческа граматика на българския език. 1963 Боримир Кръстев. История на новобългарския книжовен език. 1989. 28. П. Р. Славейков. Съчинения. Том трети. Автобиографични творби, биографии и исторически очерци. Под редакцията на Соня Баева. Изд. Български писател. София. 1979. 29. Македонска Цветана. Българско народно поетично творчество. Народни песни, народни приказки, пословици, поговорки, гатанки. Изд. Български писател. София. 1977. 30. Радев Иван. Софроний Врачански. Житие и страдание. Велико Търново. 1992. 31. Славейков П. Кървава песен. Изд. Български писател. София. 1965 32. Коста Пеев. Поглед врз значеньето и образуваньето на микротопонимите од Велjуса. С. 201-208. В: Акта Велjуса. Симпозиум "Ве лjуса" по повод 900-години на манастирската црква Богородица Милостива (Елеуса) во селото Велjуса. Посебни издан^а на одделението за научна деjност на н.н.с.г. Истор^а на уметноста и археолог^а при Филозофскиот факултет во Ско^е. Книга 2. Ско^е, 1984. 33. Стефан Л. Костов, етнограф при Щаба на Първа отделна армия. Записка - донесение No 5 до Началник-щаба на 1-ва отделна армия. гр. Битоля, 20 юли 1916 г. 34. Иван Вазов. Разкази. Пътеписи. Изд. Български пикател. София. 1987. 35. Хайтов Н. Миналото на с. Яврово.Изд. на БАН. Етнографски институт с музей. София. 1958 г. 36. Стоян Заимов. Миналото. Очерк и спомени. Изд. ОФ. София, 1969 37. Сборникъ отъ български народни умотворения, кн. VIII и IX, 1892, 1894. София, Печатница на „Либералний Клубъ"; Кузман А. Шапкарев, Сборник от български народни умотворения в 4 тома. Том IV, Български приказки и вярвания, ред. Ст. Стойкова, София, 1973; Български прикаски и верования съ прибавление на неколко Македоновлашки и Албански. Кузман Шапкарев; Простонародна българска философия или български народни прикаски, верования, пословици, гатанки, игри и пр. Събралъ и издава К. А. Шапкаревъ. 38. Константин Зидаров. Речник на характерните думи в Чирпанския говор. (XIX и началото на XIX век.) Редактор Георги Райчевски. Чирпан. 1995 г. 39. Стоянка Бояджиева. Даваш ли даваш чорбаджи Йово...Исторически песенен фолклор. Изд. български писател. София. 1989. 40. Катя Бакърджиева. Българските фамилни имена - извор на минало и родолюбие. 2003. Славена. Варна 41. Думи, съобщени от Бинка Русева - Пиринска Македония. 42. Форум от Интернет 43. Архивен фонд на Даскалов, Богомил Христов (1876 - 1944), учител в гр. Трявна. Окръжен държавен архив - Габрово. No 455/Инвентарен опис No 1. Инвентарни единици No 613-663. 44. Кратък църковнославянски речник. Превод от руски Павел Б. Николов - град Ихтиман. http://xoomer.alice.it/pavelnik/R/Carkovnoslavianski.htm 45. Янакиева Жечка. Сарашкият занаят в Сливен. Известия на музеите от Югоизточна България. Т . III. 1980 г. Изд. Христо Данов - Пловдив. с. 73-90 46. Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази. Панайот Маджаров (Академично издателство „Проф. Марин Дринов", София, 2001) 47. Ангелова-Атанасова М. Топонимията на Горнооряховско: Проблеми на устойчивостта на функциониращата топонимична система. - С.: Бендида, 1996. - 471 с. 48. Буслаев, Ф. И. Историческая хрестоматия церковно-славянского и древнерусского язьков. Москва, 1861. 49. Македонска, Цв. Българско народно поетично творчество. Български писател. София. 1952. 50. Найден Геров. Речник на българския език. А -Д . Български писател. София. 1975. 51. Македонски речник с разяснения на сърбо-хърватски език. Скопие. 1952 (?) 52. Старинни български думи, взети от книги на издателство Жануа-98 (http://triangle.bg) 53. Вакарелска-Чобанска, Донка. Самоковският говор. Институт за български език. БАН. Акад изд. „Проф. Марин Дринов". София. 2002. 54. Сребранов Румен. Чечкият говор. Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов". БАН. София.
2007 55. Български диал ектен речник. (http://bgdialectglossary.wikia.eom/wiki/Bulgarian_Dialect_Glossary#Sources). Български диалектен речник - Bulgarian Dialect Glossary (http://bgdialectglossary.wikia.eom/wiki/Index:Bulgarian/%D0%BE). This glossary includes dialect (and otherwise obscure) words as reflected in traditional Bulgarian songs. Initially it was a personal resource, compiled by Martha Forsyth in 1988 from the glossaries in the 17 significant Bulgarian song collections listed below.) . Material for this glossary was originally drawn from the following works: Ангеловъ, Божанъ & Вакарелски, Христо (1936), СЪнки изъ невиделица: книга на българската народна балада, София: Държавна печатница Арнаудов, Михаил (no date), Български народни песни, т. 2: Епос, София: Хемус Българска народна поезия и проза в 7 тома (БНПиП): т. 1: Юнашки песни (Л. Богданова), София: Български писател, 1981 т. 2: Обредни песни (Р. Иванова и Т. Ив. Ж ивков), София: Български писател, 1981 т. 3: Хайдушки и исторически песни (Ст. Стойкова), София: Български писател, 1981 т. 4: Народни балади (С. Бояджиева), София: Български писател, 1982 т. 5: Любовни песни (М. Беновска-Събкова и П. Караангов), София: Български писател, 1982 Българско народно творчество в 12 [13] тома (БНТ): т. 2: Хайдушки песни (Д. Осинин), София: Български писател, 1961 т. 13: Народни песни с мелодии (Р. Кацарови, Ел. Стоин, Н. Кауфман, Т. Бояджиев, Д. Осинин), София: Наука и изкуство, 1965 Германов, Андрей (1982), Крали Марко. Български юнашки епос в тридесет и три песни, София: Народна младеж Кауфман, Николай & Тодоров, Тод ор (1970), Народни песни от Родопския край, София: БАН: ИМ Кауфман, Николай & Тодоров, Тод ор (1967), Народни песни от югозападна България: Пирински край, т. 1, София: БАН Маджаров, Панайот (1983), Странджански народни песни из репертоара на Кера Панайотова Маджарова, София: Музика Романска, Цветана (1969), Българско народно поетично творчество-христоматия (Трето преработено изд.), София: Наука и Изкуство СБОРНИК ЗА НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ И НАРОДОПИС (СбНУ): кн. LIII: Български юнашки епос (Цветана Романска), София: БАН: ЕИМ, 1971 Стоин, Васил (1975), Стоин, Е., ред., Народни песни от Самоков и Самоковско, София: БАН: ИМ Стоин, Васил & Стефанов, Павел (1973), Качулев, Иван, ред., Народни песни от северо-източна България, т. 2, София: БАН: ИМ Райчев, А., Народни песни от средните Родопи, София 1973, СбНУ, книга 57 - Г. Горов, Странджански фолклор, София 1983 Кауфман, Николай & Тодоров, Тод ор, Народни песни от Югозападна България: Пирински край, т. 2, София: БАН 56. Илия Зайков. Златка Асенова. Дв е петлета се скарали. Български народни игри за деца. Изд. Народна младеж. София. 1981. 57. Славейков Пенчо. Кървава песен. Изд. Български писател. София. 1967 58. Тоне Крайчов. Диарбекирски дневник и спомени. 59. Коста Пеев. Поглед врз значеньето и образуваньето на микротопонимите од Велjуса. С. 66 -208. В: Акта Велjуса. Симпозиум "Велjуса" по повод 900-години на манастирската црква Богородица Милостива (Елеуса) во селото Велjуса. Посебни издан^а на одделението за научна деjност на н.н.с.г. Истор^а на уметноста и археолог^а при Филозофскиот факултет во Скот|е. Книга 2. Скот|е, 1984. 60. Стефан Л. Костов, етнограф при Щаба на Първа отделна армия. Записка - донесение No 5 до Началник-щаба на 1-ва отделна армия. гр. Битоля, 20 юли 1916 г. 61. Иван Вазов. Разкази. Пътеписи. Изд. Български пикател. София. 1987. 62. Иван Вазов. Избрани съчинения. Том 14. София 1977 63. Панайот Маджаров. Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази. Изд. АИ „Проф. Марин Дринов". 2001 64. http://stvllisima.nice-topics.com/forum-f28/topic-t218-90 .htm -Интернетен форум: „Аз разбирам баба си без речник"
65. Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. и ред. Бистра Цветкова]. (Наука и изкуство, София 1981). 66. http://www.pomak.eu/board/index - Интернетен форум - помашки диалект. 67. Стойнев Анани. Българските славяни - митология и религия. Изд. Народна просвета. София. 1988 68. Списание Знание. Стара Загора, 1884 - 1885 г. 69. Иван Вазов. Избрани съчинения. Том 14. София 1977 70. Илия Зайков, Златка Асенова. Две петлета се скарали. Български народни игри за деца. София, 1981 71. Беню Цонев. История на българския език. Том 1. С. 1919 72. Веда словена 73. Интернетни форуми: http://www.bgiargon.com/: http://www.bg- mamma.com/index.php?topic=452404.285 74. Думи от диалекта на българомохамеданите (ахряните) ЗА ДРУГИ СТАТИИ: http://protobulgarians.com
(част А -Б-В) Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. http://protobulgarians.com Абие [44] - веднага, незабавно, изведнаж, без бавене, внезапно. Ав = плимат = загъжня = кепче = [6] мрежа за риба Авготар [19] - сушен хайвер Авлия [19] - двор Аво [5] - мари (прочутото обръщение към жена в Тракия - ъу! Може би има връзка с библейското име Ева) Ад [44] - мястото, където се намират душите на умрелите до освобождаването им от Господ Иисус Христос; място за вечни мъки на грешниците; жилище на дявола. адожам [37] — прибера, прикрия Азорно [28] - срамно, позорно Айважива - растение с грапави листа Аки [44] - сякаш. Аклан [19] - гладко право дърво Ал [39] - дали Алакотиш [5] - бърбориш Аламани - лодки (турск.?) Але, алее, алии (мест) [74] - ето тук, ето там, ето там далече Алелем [5] - като че ли, нима (на какъв език?) Алех [13] - въздух Алехульо [13] - въздухар, загубеняк алис нар. - [74] също като Алис [39] - също, тъкмо алишча [37] — дрехи Алкание [25] - жажда, силно желание Алкати [44] - да гладувам; да искам да ям, да желая силно нещо. Алкота [44] - глад. Алой, алое [44] - сок на благовонно дърво, употребяван за кадене и балсамиране. Алтабас [44] - старинен брокат. Алча, алчба [9] - жадувам, жажда Амбарица [62] - връх в Стара планина (2166 м) Амбарица [69] - връх в Стара планина (2166 м) амка [74] ж. 1. Примка. 2. Онова, което се захапва при "амкане". амкам [74] гл. несв. - Стремя се да захапя "амката". амкане ср. [74] - Ритуал на Сирни Заговезни (Заговенки), при който на конец се връзва така наречената "амка"- примка с варено яйце, халва, парче баница и др. "Амката" се залюлява и всеки се стреми да я захапе сред общо веселие. амо [37] — тука Амо, аможе [44] - къде. Аможе аще [44] - където и да е. Анахорет [44] - отшелник. Ангоба [6] - воден раствор на бяла глина (хума) за гледжосване анде [37] — тук Антерия [1] - къса дреха, подплатена с памук, памуклийка
Антерия, джамадан [33, 60] - мъжки връхни дрехи в Македония Антидор [44] - благословен хляб, т.е. остатъци от тази просфора, от която по време на проскомидията е бил изваден Агнеца. антомер м. [74] - Средно голям чук за трошене на камъни. апсец м. [74] - Насрещна опора. Аран - въздържание, умереност арвалисан прил. [74] - Повреден, съсипан. аргасан прил. [74] -1. Замърсен, зацапан. 2. Боядисан. ардалуп м. [74] -Загубен, простоват човек. Ардауш - неясно (от израза: „яде такъв бой, че стана на ардауш", с. Самуилово) Армосане [43]- обряд преди венчавката Арпалия [6] - обеца от халка Арпарадисвам - вземам попътно нещо чуждо, задигам, присвоявам [с. Самуилово, Старозогорско]. Аршин [18] - навита на лакът прежда, чиле, гранка Аръш (ръш)= овище= оралица [20] - дървена греда, свързваща ярема и предния колесник на волска кола Асери [16] - момци, които задирят харесана от тях мома Айол [4] - синко Ател - юрган (юрган е турска дума) (Силистра) Атламбаш [20] - двойна стълба, поставена над обща ограда или плет между два съседни двора, обикновено на родствени семейства (израз на рядко срещан обичай в Новозагорско) Атола - скрито място върху стена между гредите (Чипровски и торлашки) Ахчак [19] - кисело мляко стояло в кожен мях Ашчак [6] = катък в Пловдивско Аще убо [44] - тъй като, защото. Аще [44] - ако; макар; или; ли. ачканье [37] — мокрене, миене Борката - така се нарича изправената стойка на малкото дете, което се изправя на краката си след като дълго време е лазило и му предстои да проходи. ба [74]- не (част) Баалник [44] - вълшебник. Баба - бабяк [9] - стомах Баба [44] - жена, която помага при раждане. Бабак [35] - кукер (в Родопите) (среща се прозвището "Бабаци", местности "Бабаков кладенец”.) бабане ст, бабанеста прил. [74]- едър, много голям. Бабанко, бабачко [38] - едър юначага, смел, силен човек Бабек [64] - домашен деликатес: сварено свинското шкембе, пълнено с кълцани месо и сланина. От баба - название на шкембето при животни Бабене [68] - броене в де т ск и те игри. Преди играта се брои (чете, изчита, нарича, изкупува, изпитва, баби, змярва) за да се излъчи този, който ще започне пръв. От ту к идват названията: броилка, броянка, броеница, изпитвалка, изпитванка, купенка, четенка, нариченка, заричане, бабене. В детските игри се използва старинна терминология: една баба = една победа, една кама = една загуба. Бабини зъби - растение, отвара от стръковете му действа като афродизиак Бабити [44] - (да) помагам при раждане. Бабишкер - много стара жена (възможно е да е съвременен жаргон) Бабка [31] - стара дребна монета Бабка [13] - женска свиня за разплод (в руски "баба" = жена) Бабнуве [37] — бълбуква Бабунство [71] - вълшебство, от тук бабун = вълшебник; бабяк = кукер (в Родопите) Бабуш [19] - слаб баг не баша [55] - не плаща данък за нещо баги, багим част. [74] - Уж , май че. Багра [10] -Яркочервен, пурпурночервен цвят багря [55] - боядисвам (Странджа) Багряница [44] - тъкан от тъмночервен цвят; порфира, пурпурна одежда на високопоставени особи. Бадема, бадън [5] - буре
Баджари [5] - пазачи на пътища (в Македония се казват "пътар", а пътната такса - пътарина! от път.) Бадън [43]- голям съд за вино Баери [5] - наниз от пари, който младите булки кичат на главите си Баждар [43]- название на улица в Габрово (??) Баздерница [6] - вид колиба с входна врата Базе, бусье [5] - чимове (чим е турски езиков плевел) Бази керет [20] - израз от непознат език, който означава "от време на време, понякога" Байданъ [48]- вид кафтан с пришити плоски пръстени и брошки. Байкуш [19] - наивен човек Байро [28] - голяма каца Бакаря, базаря [5, 74] - уважавам, зачитам, ценя Бакни [37] — целуни Бакол [53] - бъклица, дървен съд с тесен отвор Бакъл, бъкъл, бъкел [5] - дървен съд за вода балабок м. [74] - Дълъг нивелир. Балам [10] -Лекувам, врачувам, гадая Баламурник - глупав, наивен човек, който лесно се лъже. Съществува подобно индийско фамилно име - Balamurugan Sampath Kumar (учен, биофизик) Балан [40] - морски жълъд баласурин м., емоц. [74]- пораснал, възмъжал юноша. (бала - голям, иран.) Балван [9] - голям камък (прабългарска ?) Балига - изчезнала дума, означаваща „връх". Сродна е с българските думи бърдо (стрбл. - продълговат хълм, хребет [47, с. 164]), барчина (голямо бърдо, рът, рътлина [47]) и валог (нива под голям връх [47, 166]). Има сведения, че се е срещала в района на Стара планина до Освобождението и в района на Странджа. Може да се изведе като "л"-форма на индоевропейската дума *bherag, bhergho - висок, бял. Българският етноним, заедно с думата "балига" съдържат обща основа "блг", която носи семантиката "връх,висок и бял". Балин, Балинов (стар инно фамилно име), Балинова къща (1895 г. гр. Батак). Името идва от старобългарската (прабългарска) титла (запазена в руски) „балин, балий" = „в исокопоставен големец, болярин". Балин = бал (основа) + ин (старинен български, вероятно прабългарски суфикс). Основата „бал" се съдържа и в прабългарската титла „боляр, байар". И двете думи - боляр и байар са славянизирани форми на изходното прабългарско „балар". Боляр = „бал" + ар (суфикс). Тъй като в старобългарския език неудареното „а " преминава в „о" прабългарската основа „бал" се превръща в „бол", от тук „боляр<балар". В славянските езици краесловното „л " преминава в „й" (сравни търтел- търтей, дълбел-дълбей, чародел-чародей, бордел-бордей, папагал-папугай), от тук байар<балар. Прабългарският суфикс „ - ар" има праиндоевропейски произход. Запазен е в много ирански и европейски езици (латински, германски) и служи за образуване на прилагателно име от съществително. Основата „бал" е форма на общоиранското „бала" = „голям, значителен, висок, масивен". В пълната си форма „бала" тази основа може да се открие и в прабългарската титла „боила, боил", мн. число „баилад". В заключение прабългарските титли „балин", „боляр" и „боила" имат обща иранска основа „бала" и сходно значение - „големец", „в исокопоставена личност със значителна власт и сила". Средновековното българско феодално име - прякор от северна Добруджа „Балчик" може да се обясни чрез основата „бал" на тези титли, към която е прибавен татарския (кипчакски, тюркски) умалителен суфикс „- чи к , джик", възприет в съвременния руски. Балчик = „малък балин, малко болярче, незначително боилче". Балия [44] - магосница, вълшебница. Бално [5,13, 55] - мъчно, тежко, в родоп. тъжно Бало [53] - много дебел вълнен плат Балтая се [38] - мотая се, лутам се балярка [55] = беляри Бан [5] - име, титла, достойнство банерка [55] - собственица или служителка на баня, баняджийка банко [55] - бате, по-голям брат банно [55] - друг Баня пакибития [44] - тайнството св. Кръщене. бапка ж. [74] - Дупка по земната повръхност. Бапка [5] - трап, дупка
Бара [71] - лъга, река Бара [53] - барушка - малка рекичка барабаря гл. несв. [74]- Сравнявам, меря. Барабинка [15] - мравка Барабонка [18, 19] - плод от черница Барабудка [19] - жена с вързана отзад кърпа Барак, бараклив [18, 19] - мърляв, гурлив, с изцапано лице, брадат Барам [5, 37, 39] - търся, питам Баратор [5] - заедно, еднакво (!Както барабар - еквивалентност на тор и бар ?) Барбукнал [5] - цопнал Барде [53] - цилиндричен дървен съд за вода Барде [5] - стомничка Бардило, косило [54] - части на коса Бардоква, бурдоква [54] - маруля Баре, барем (перс.) [2] - поне Бариж - вид женска кърпа за забраждане Бариш [42] - копринена забрадка Бариш [7] - копринена забрадка Баруга (73) - локва (от бара - река, долчина) баруга, барушка [55] - локв(ичк)а Бархат [9] - руск. - кадифе Баръм, барам [13] - пипам Басмо [13] - баене Басн [44] - лъжливо и безполезно учение (днес басня). Баснословити [44] - (да)разказвам небивалици;(да) лъжа. Батал [35] - стар, маломощен пръч Батал, баталясъл [27]- изоставено лозе, нива Баталясал [18, 19] - обрасъл с плевели (обяснявано "изоставен" от арабски) Батарно [5] - грубо, тр омаво Батиса [5] - погрозня Баткам [31] - казвам отвреме на време нещо с предпазване (на чешки badat, badatel - изследвам, изследовател. Дали е славянска?) батоза ж. остар. [74] - Вършачка Бахам [10] -Лекувам, врачувам, гадая (Бахо, Бахов - лично и фамилно име) Бахар [10] -Лечител (изч. дума) Бахур [43]- натъпкано свинско черво. Прабългарска дума, по турски "търалик". Баца [13] - голяма, дебела Бацкам [13] - целувам Бач [6] - главен дояч при овчарите бача [55] - овчар на мандра, мандраджия, който сири сиренето Бачване - доене на овце (Силистра). От тук думите: бач, бачкам, бачкатор бачило [55] - кошара, мандра бачия [55] - място за млекуване овци или кози, мандра Бачия [8]- къща (по-скоро мандра) бебечка ж. [74] - Малко обло камъче. Бебешор [38] - едро бебе Бебо - бати (Петричко) Бедне [44] - трудно; несносно; тежко. Бедний [44] - понякога: са кат човек; инвалид. Бедъвра [35] - голяма дялана дъбова дъска Безбели [46, 63]— изглежда Безведрие [44] - лошо, мрачно, дъждовно време. Безгодие [44] - бедствие; нещастие; тежък период в живота. Безер [5]- срам Безлетно [44] - безкрайно; вечно; преди всички времена. Безмездник [44] - за когото няма награда. Безпрестани [44] - винаги; непрекъснато. Безцарний [44] - който няма над себе си цар. Безчадие [44] - бездетие. Безчаствовати [44] - да лишавам от полагаща ми се част. Бека, бейка ж. дет. [74]- Овца (от тук беко, беко - Междуметие за повикване на
овците. Беки [20] - нима (персийска дума) Белана [5] - овца (крава), която води стадото Белас, балас [10] - Белезникав, възбял Белвин [13] - шума от царевични кочани Белгия [45] - сарашки инструмент - камък за точене на режещи инструменти. беле/гин, /зии [55] - окови за ръцете, белезници белег: на белега [55] - като мишена, прицел, на прицела, като цел; мн. беледзи белегче=белекче=белехче [55] - белезници Бележик [39] - окова Белезик [4] - гривна (белезици, белезници - мн. ч). Тази дума е диалектен вариант на старобългарската и прабългарска дума „белчуг" - пръстен, гривна! белезикь (74) - гривна белезикь [66] - гривна белезия [37] — гривна, белезица белекчии [55] - окови за ръце Белест [20] - кон (магаре, муле), на който гърба, гръбнакът, му е провиснал надолу Бели мажове [5, 55] - ястия от прясно сирене, изпържено в масло (другаде - "бял мъж", в Родопите - ушмар) Бели почви = пригор [6] - наклонена, песъчлива, достатъчно влажна нива белИда (73) - джобно ножче, чекия (от забелвам - отварям?) белИца (73) - вид дребна риба (от р. Велека) босИлко (73) - попово прасе вЪтък- кръстосани нишки в основата на тъкънта бластУнка (блестунка) (73) - светулка вЪрло (73) - стръмно белизи [55] =белезии Белизма [18] - вид полска трева Белизма, белезина [47, с. 366] - вид трева, наречена още садина (Andropogon). По турски „бозалък". белило [55] - място на реката, където белят платна белици [55] - сребърни монети белия [39, 55] - вид пшеница, жито Белка [6] - апликация от плат по края на полата Белким [43]- нима Белник = сюрия [6] - 5 -литрово шише белобардзета [55]- половината бели, половината черни Беломуест [74] Светлолик, светлокос белопахи [55]- с бели бедра белопая [55] - с бели опашки белопери кошуте [55] - белошарени кошути Белуда [68] - бяла крава Белур [9] - бял белур - вид трева (балур) белчие - бял овен бизка - гърда (от бозая) брунжучни - копринени бръбинци - мравки бизка - гърда брунжучни - копринени бръбинци - мравки белчие [55, 64]- бял овен Белчин - лично име, също име на котарак (от бял, Белчо, белчин) Белчуг [9] - метална халка (прабългарска, старобългарска) беляри [55] - билкари, знахари Бендиляв -[74] Скитащ, мръсен и пр. Беневрек [6] - шопски гащи Бера, набира- в израза „бера душ а" и „раната набира". Когато раната се инфектира и загнои, казва се „раната набра". Малко преди човек „да се раздели с душата си" се казва „ човекът бере душа". Странният глагол „бера" има неясен смисъл, може би „влошава, заболява". Бербант (перс.) [2] - бербат, разорен, негодник
Бервам [13] - подбирам Бервенний [44] - дървен. Бесоватися [44] - бесувам, лудувам. бестр ага нар. -[74] Много далече Беузур [37] — безпокойство Бехтава [21] - грижи Бечви (шалвари) [33, 60] - вълнени мъжки панталони в Македония Бечви [5, 6, 37] - потури, вълнени горни гащи, чешири бечкак, бечко, бечковина -[74] Акациеви дървета (от бяло дръвче = акация) Биба [19] - пуйка биба, бипка ж. дет. [74] - Мръвка бибе ср. [74] -1. Малкото на гъската. 2. остар. Малък дървен цилиндър, употребяван при игрите "свинкъ" и "попич". Бибел, бибол [9, 19] - пуяк Бига - старото име на село Бяга, Пловдивска община. Съседното село Козарско е имало старинното име Коздриче. Бигор - варовикова скала Бигор [32, 59] - варовикова утайка Бигор [53] - песъчлива почва бидисавме [37] — свършихме Биже [9] - галено обръщение към вол (от берез - вол с бяла звезда на челото?) Бизая [13] - бозая, суча бизка [64] - гърда брунжучни [64] - копринени бръбинци [64] - мравки Бийца [44] - който обича да се бие. Биканка = бикичка [69]- игра на „тласкане". От глагола „биквам" тласкам. биле [54, 55] - билка, трева; лекарство Биле, биля [20, 29] - дори, даже (персийска дума) Билерин [28] - билкар (идва от биле - прабългарска дума = билка) Билие [44] - трева, от билка. Било [44] - Клепало. Било [6] - най-горна, хоризантална греда в покрива на къща Билюр [9] - Billur -кристално стъкло (турски, идва от източноиранското белур - планински кристал) биляр [55] - лечител Бимбаба [19] - гологлав орел Бинек [31] - кон за яздене, яздешком биричъ [48]- глашатай (не е сигурно, по-вероятно бирник) бировин м. [74]- Глашатай (от бирник ?) Битанга [15, 74] - ж ., ирон. Пропаднал човек. Битангор [15, 74] - м., събир. Много "битанги", пропадналата част от обществото (суфикс «-ор» като събирателен формант). Буклия [16] - бъклица Бодка [2] - дребни пари Битюве [21] - валка, цилиндрично тяло Битювия [5] - самобитен, становит (с хубава снага) Битювя [20] - човек или животно с тяло с постоянно сечение, подобно на ствол - цилиндричен Бичи, бейка, бечку, бичко [68] - овца, овен (от тук „бици, бици" - елате овци) Бише - прасе (Петричко) Бишка [9] - свиня Бишкам [41] - бутам (но бишка - свиня, макед.) Благий [44] - добър. Благоверний [44] - изповядващ правата вяра; православен. Благовест [44] - удари с камбана, които призовават християните за молитва в храма. Благолозний [44] - който носи обилни, добри плодове. Блана - буца пръст с трева, чим (Чипровски и торлашки) Блана [9] - едра буца пръст Блатен аир (Acorus calam us) - шавар, шубар, попур, папур - многогодишно тревисто растение, достигащо метър и половина във височина, произхожда от Северна Азия и
Хималаите. Расте по блатисти и мочурливи места и покрай бавно нечащи води. Близна - пропуск, празнина - дума, употребявана от Васил Златарски, [Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852). Притурки. 5. Ринхинският княз Пребънд и 4-ата обсада на Солун от славяните, С. 513]. Близна = блазина [6] - желязо (не е ли стомана ?) Близна [25] - място в плат със скъсана нишка или без нишка Близна [44] - белег от рана; бръчка; гънка. Близна, близница [9, 10, 11, 39] - Стомана близница [55] - стомана Блистание [44] - блестене; идване на светлина, блясък. Бличи [13] - извира блудаш [55] - разбъркваш, размиряващ Блудилище [44] - развратен дом. Блюдя, блюсти [9, 44] -пазя, (да) пазя; (да) охранявам; (да) спазвам (от тук - блюстител) Блядение [44] - празнословие; лъжливи думи; лъжи (от бляд, бред - лъжи). Блян - растение - попадийка, буника. Бо [44] - защото; тъй като. Боария [6] - название на жилищно помещение в българска каща (Пиринско) Боболяга [54] - буболечка Бог Сурица [72] - Богъ на здравето. !!!! Сурова: значи здрава. (!!!) Бод [10] - Острие за обождане, гвоздей, който се забива на края на остена Бодил [10] - Остри израстъци с растителен произход Бодка, бодил [3, 25] - най-дребна монета, равна на 1/3 от парата боднаж [55] - някога Бодренно [44] - бдително; без заспиване. боеве [55] - места за борба, за двубой божак, божек [39, 55] - просяк божата нар. [74] - Честно, правдиво (виж „умната, бързешката, лудешката и тн"). божем нар. -[5, 8, 74] - Уж, ужким, май че, но не много сигурно божем [55] - уж, като че ли (сравни с уви - жалко, не зависи от нас) божукам гл. несв. -[74] Хленча, оплаквам се. Божяк, торбар, торбарин [53] - сиромах Бой - каиш [45] (сарашки термин) - отклоняващ се, страничен каиш, който е свързан към главния, по-широк и по-здрав каиш. Бой - отбиваш се, отклоняваш се, от тук - отбой! - прекрати, престани, досегашната дейност! Бой сой - название на връх, северно от Стара Загора. Бой [28] - ръст бой: бой-бояна [55] - по цялата дължина Бойер (Boier) [9] - (румънски, от бълг.) - боляр бойове [55] - шарки на риза Болий [44] - по-голям. Болясване [6] - присаждане на овошно дръвче (в Чирпанско - имунизация) Бом - уж ! (Монтана) Боме [39] - бога ми! Бонела [13, 38] - вилица Бончук [40] - конска опашка, знаме (древна дума) Бордел (бордей) [6,18, 28] -древно название на полуземлянка в България; къща от една стая, наполовина вдълбана в земята, полуземлянка. Повечето средновековни къщи в България (и в Европа) са били такива. Вероятно от френски произход. Борзе [44] - скоро. Борзитися [44] - (да) бързам. Борим [47, с. 157]- старинно българско мъжко име Борител [44] - противник. Борич [38]- борец !! (суфиксът -ич е образувал и деятелни съществителни !! ) борть [48]- дупка (улей) в дърво в гората за диви пчели. Ботор (Врачанско) - дърво, талпа (и преносно). Ботур [9, 38, 74]- пън, дънер (от тук, ботурясвам - удрям силно, като с пън), ботурешки, ботурешката. Ботур, ботор, ботуратог - пън (Чипровски и торлашки)
Ботурясвам [9] - удрям като с пън Боца [43]- шише с формата на колба, колба (колба е старобългарска дума) Боцур [5] - вид болест по конете Бош [18] - празно място, отвор в дъска и др. подобни. Бощан [6] - пастир на група коне боян [55] - название на местното облекло - пола с крилца (Родоп и) бояна, два бояна [55] - две групи игрохорки от несключено пролетно хоро "на буенец" боянците [55] - които водят хоро "на буенец" брав - овца Брав [71] - скопен овен Брав [37] — овен брав, бравче [46, 63]— животно, малко животно Брав, бравче [35] - агне (?) Брави, брови [55, 66] - овци Бравче - домашно животно, най-често овца (Чипровски и торлашки) Бравъ [11]- домашно животно браде [55] - забрадка Брадел, брадестил [10] - Брадат човек бражникъ [48]- пияница, (брожение - алкохолна ферментация) брайно [55] - братко, бате (обръщение към поголям брат) Брале [10, 55] - Братче, по-малък брат Бран [62] - вълна (сравни враница - лодка, ладия) Бран [69] - вълна (от „бер" = скала, планина, в случая „нещо издигнато над водата") Бран [44] - война; битка. брана [55] - гребло, с което изравнят земята по оран, след като се засее семето Брана [19] - засада за дивеч бранел лете [55] - лете бран Бранище (68) - място, където пашата е забранена. Обратното на пасище. бранище [55, 67] - гора, забранена за сечене брастува [55] - "къса връхчета на трева и клонки" (browse - англ.) Братися [44] - (да се) боря; (да) воювам. Братя [67] - развивам (по-точно „разклонявам") Брацудка [19] - обеднял човек браче [55] - обръщение към по-стар девер Браю [10] - по-голям брат Брег [6] - одър, креват брегище [55] - бряг брежа [55] - брегове Бреже [6] - одър, креват брежене [48]- старание, бережение (оттук не-брежение). Брез [5] - бивол с бяла звезда на челото брез [55] = без брези биволе [55] - биволи с бяло на опашката (на челото) с бели петна Брей [31, 57] - тревисто, увивно растение с месести корени, използва се за избелване и белосване на лицата на жените брейнала [55] - прихнала, избухнала в смях Брекина - вид дърве сен вид (Sorbis torminalis) в горите до град Пещера бреме, бремя [44, 55] - товар, тежест Брене, брение [14, 44] - глина, кал, нечистотия Бренни останки [9] - тленни останки Бренний [44] - взет от земята; слаб; който не е здрав, нетраен. бренцам [55] - хлечна, плача с нисък глас Брестя [9] - паса кози брецам гл. несв. - рева на дебело (за биволи). Гатанка: „Отук бряг, отам бряг, а по средъта бивол бреца. Що е то? (задник). Брешнел [16] - бръшлян Брука [9] - брадавица, пъпка Брешнел [6] = прешлен Брещи [44] - (да) пазя; (да) охранявам. Бригнет се [37] — безпокои се, грижи се Брихам [38] - кихам
брица (бяла брица) [55] - пролетна пшеница бровим [55] - броим бродари [55] - (от "брод") превозвач с лодка или който прави брод. Брудете - превозвайте, брод направете бродница [55] - магьосница Брозда [44] - мундщук (желязна част от юздата, която конят захапва). брочарка [55] - (от "брош") трева за боядисване червено брукна [46, 63]— бликна, (водата брухти) брул [55] - брод Брумка [19] - издутина Брус [10,18,19, 57] - Вид камък за точене на коси, ножове Брус [13] - пъпки по лицето Брусам [38]- бруля брусница [55] - 1. шарка; 2. (мн.) боровинки бръбинци [55] - мравки Бръв, брев [9, 11, 47, 57] - мост от едно дърво; греда, дърво поставено над река като мост Бръв, бръвно, жерда [11]- мост от едно дърво (в Странжа) Бръвно [14] - греда за строеж бръзи [55] = брези Бръкнъл [38]- бликнал, набъбнал, цъфнал (от брукна) Бръмбук [38]- подутина, цицина Бръмбъзък - неясно (косвено, малко дете - с. Самуилово) Бръмбъзък [52] - малък бръмбър Брънек, Брънека [43] - прякор на човек и българско фамилно име от Централна България. Среща се като фамилно име (Брънеков) в град Крън, Казанлъшко, и родов прякор (Бръните) в с. Самуилово, Старозагорско. Очевидно морфемата е "брън", прилагателно име. Според [5] Бърненски (Бръненски) означава "балканджийски", от където тази морфема и прякора Брънек може да означава "планинец, жител на Балкана, на планината, чов ек слязал от Стара планина". Близо до дн. град Брацигово е съществувало средновековно селище от XIV в., наречено Преврен, чийто жители се преселват и дават началото на този град. "Преврен", от "врен = планина" значи "през планината, проход през планината" и съответства на по-познатото „предял" = "проход през планината", от думата "дял" = височина, планина. Подобна старинна българска дума "бран" е означавала "вълна", т.е , "издигната, висока част от водата на езерото, морето". От думата "бран" са образувани думите "бранище, вранище" = лодка (нещо издигнато над водата). От горните примери заключаваме, че основата "брън, бран, врен" е означавала "извисена част, височина, планина". И наистина, с много слаби и напълно закономерни фонетични преобразования от "брън" може да се получи варианта "блън" (р-л), а от него "план" (б-п, ъ-а). Така получената морфема "план" представлява семантична основа на оригиналната българска дума "планина", която в БЕР съвсем погрешно се извежда като антитеза от plain - равнина. Предложеното от нас обяснение пла н-ин а < п л ан < брън (берен = перен - планински) се подкрепя от известното в индоевропеистиката твърдение, че при праидноевропейците основата per е носела смисъл "скала, планина": в староиндийски parvata, в хититски NA4peru[na] -скала, планина; Пиринеи - голяма планина между Испания и Франция. Семантичната основа за планина при траките също е "пер", от където идват днешните български названия Перелик (върх и рид в Родопите), Персенк (връх в Родопите), Перперек (скалист връх в Източните Родопи с голямо тракийско светилище, Перестица (днешното Перущица), Пелистер или Перистер (планина в Югозападна Македония), Пирин-Перин (планина в Южна България). От горното изложение следва, че най-вероятният произход на българската дума "планина" е тракийски, от основата per, към която се добавя суфикса -en. От така полученото peren (планински) с течение на времето се получава брън, бран (планина) и планина. бръска гл. несв -[74] Вали слабо, но със силен вятър Бръст [11]- млади клонки на дърво, брести (глагол) - козата пасе млади клонки бръст [55] - зелени клонки за храна на добитък зиме бръстинка [55] - тояжка Бръстя [43]- (за овца) пасе отгоре, отгоре (както на английски, browse) бръчени [55] - набран на гънки бръченица [55] - дреха, набрана на гънки Бръчник = бърчанка - кърлянка - окреп [6] - надиплена пола Бръчник [53] - набрана пола
Бръшлян - увивно декоративно растение, но но е паразит. бръшнел [55] - брешлян Брюка, бруке [5] - рана, пришка, цирей Бряз [9] - брези биволи (ед. ч.). Има същото значение както и "лиси биволи" - със звезда на челото. Бряцати [44] - (да) звъня. бубота [55] - прясно изпечен, още топъл царевичен хляб, приготвен с квас Бубоч, бобач - [47, с. 155]- лайкучка, растение Бубулки, бубулета [5, 55] - бубулечки Бубутевица [13] - гръмотевица Бугарко - тъмночервен цвят (багър ?) (Чипровски и торлашки) бугасия [55] - червен памучен плат Бударица - вид плевел, бурен Будим / Будин(а) града [55] - Видин; Будапеща Буенек [6] - обичай на Лазаровден, на който се "инсценира" сватба, с участието на всички главни персонажи на обичайната сватба. Интересно е, че всички участници носят обичайните си названия (булка, свекър, девер, зълва и т.н .) , но младоженикът се нарича "буенек"! Това показва, че думите "буенек, буен, боян" може да означават "младоженик, зет, млад, непокорен, буен". - 2-ри том, стр. 118 Буже [68] - теле Буздра [43]- месо с много шупли, което се свива при варене Буй, (буий) [44] - безумен, луд; глупав. Бука [5] - чучур Букара [5] - съд с човка, в който се държи вода за пиене букари гл. несв. [74] - Опложда свинята (за нерез). Букер [5] - караконджел букна, да букна гл. св. [74] 1. Да пламна (за огън). 2. Да почервенея. 3. Да разнеса слух (косвено от пламне) (също и да ревна ?!). булванци [55] - грамадни камъни, балвани Булгария, булгарина, булгаре, булгърия, булкария, булгарье [4, 5, 55] - старинен български струнен инструмент, подобен на тамбурата, но по-голям и с повече струни. От този български инструмент е конструирано гръцкото бузуки. булиха [55] - заслониха булко [55] - како (обр.) (Родоп и) булно [63]— було, воал, забрадка булуван м. -[74] Голяма буца пръст (от балван - голям свещен камък). Буляк, булек [28] - младоженик Бумбали [20] - мехури във водата, оставени от падащи капки дъжд (когато има бумбали, ще вали много дъжд!), косвено - силно отворени "ококорени" очи. Бумбал на хинди значи "мехур". Бумбар [6] - бахур в Пловдивско (турска дума ?) Бумбар [6] - пчела в Северозападна България, вероятно от бръмбар Бун, бус [53] - буца пръст с корените на някакво растение Буна [28] - бунт, въстание Бунай [57] - връх в Средна гора Бунда [5] - дълга антерия, кожух бундало, бунтало ср. -[74] Голяма неподстригана коса. бунелка (в Родопите) - вилица Буннъж (в Родопите) - някога буно (в Родопите) - някой бургу [37] — бързо Буренаш [53] - място, обрасло с бурени буреча се гл. несв. Възв -[74] Втренчвам се. бурилка - дървен съд за избиване на мляко Бурилка (гр. Батак): 1. Мътилка (висока конусовидна тръба с дъно) за биене на мляко с прът. 2. малко, отворено отгоре буре с дървена хоризантална перка, която се върти с външна ръчка за биене на мляко Бурилка [1] - буре бурилка [66] - дървен съд за избиване на мляко Бурило [18, 19] - дълго бутало с което се бие прясно мляко в съд, наречен мътилка, за отделяне на маслото. Съд в който се бие кисело мляко
Бурия [4] - тръба, лула за свирене Буркай [5] - гледай си работата (израз) (вероятно от буря - бия мляко в мътилка) Бурул [13] - огледало Буръния [13] - гозба от кисело зеле с ориз буса [48]- голяма лодка. бусер м. [74] - Чим (чим е турска дума). буско цвете ср. -[74] Цветето "богородичка" . бустали, постали [5, 46, 63]— обувки, износени обувки (гръцка?) Буталач, буталка [20, 11] - бурило, буталото, с което се бие мляко в дървен съд, който се нарича буталка (мътилка) Буталка = бучка = мътилка [6] = висок, тесен дървен съд за отделяне на масло от прясно мляко чрез биене на млякото с прът, тояга. Тоягата се нарича бутало, джурило, чурило. Този процес се нарича бъркане или джуркане. Бутан - може би „обрасъл с много гора" - от „бут" - дърво. Бутел [31, 57]- изкуфял (от бут - дърво) Бутило, баркало [54] - млякобиячка бутна [55] - подкара, пришпори; бутна коня [55] - подкара коня Буторясвам [31, 57]- блъскам силно, тласкам грубо (от бут - дърво) Бутрак [36] - растението репей, повей (обидно обръщение към нисък човек) Бутурак - растение с коренова част, подобна на дърво (бутур - старинно), от където произлиза и името му Бутурница - 1. запалена стрела, която се хвърля на сирни заговезни, 2. вид дървено хвърчило. И двете думи са сродни с думата „ботур" - път, дънер, дърво. „Ботурясвам" = удрям с голямо дърво. „Бутел" = нещо изкуфяло. Семантичната основа „бут, бот" означава „дърво" и вероятно произлиза от протоиндоевропейското *widhu- "дърво, гора" (англ. Wood, староангл. wudu, датски и шведски ved, галски fiodh, уелски gwydd "дърво, гора". Ив. Дуриданов посочва тракийското id, vidak - гора, дърво и то сравнява с ирландското fid, fedo , старовисоконемското wito - гора, дърво. /ИД-ЕТ/ Покорни посочва санкритското fid, кимвърското gwidd, корнуелското guiden, исландското fid - дървета, гора. /Р-IEW/ В осетински qed, пущунски и памирски gada - дърво. Този корен не се среща в славянските езици. Малко вероятно е в български да е дошъл от езика на гърцизираните и латинизирани траки. Най-вероятно има прабългарски произход. Бухер [9] - охлюв Буча [6] - слагам растение в дупките за се насади Бучаво [5] - рошаво Бучило, бочило [6] - дървена пръчка с която се оформя глината върху грънчарското колело Бучиниш - отровно растение Бучиниш [1] - растение с лоша миризма бучник м. -[74] Край на пола. Бушник, бушница [9, 42] (стбл.) = юмрук. От ту к идват думите "бъхтя = бия, бъхтич = побойник, бухвам = удрям с все сила, бухалка" Гигенец [42] = кутре, малешка, малкото пръстче на ръката буяма [63]— гъсто червено вино Бчела, бъчела [6] - пчела (стбл) бъбъль (в Родопите)- мънисто Бъдне [43]- буре Бъдник - чикор, коладник [6, 7] - горящо дъбово дърво на Бъдни вечер - символ на родилото се Слънце Коледарска чета - куда - група предрешени млади мъже, водени от т.н. кол, цар, стененик, мармарин, кудабашия. Бъдън [68] - обемист съд Бъжлек [19] - насекомо, от който пощръкляват биволите Бъз [69]- названието „бъз" на тази игра е звукоподражателно и имитира жуженето на пчела, която ожилва закрития играч, който трябва да отгатне кой го е „ожилил". Бъз черен - вид дървесен вид (Sambucus nigra) в горите до град Пещера Бъз, бъж - гайтан. Объзен = човек, на който дрехите са обшити с бъзове, гайтани. Бъжев - фамилно име от „бъз" - гайтан. Бъзак - бъзе, бъзуняк, бъзовляк, тревист бъз. От плодовете му Петър Димков е правил бъзово вино. Бъзунек [43]- бръмбар (в Чирпанско "бъзунек" = място, обрасло с бъз)
бъкам гл. несв. [74] - Вря за вода. Бъкел [43]- мехур от вода Бъкел, бокол, бъкъл, букал, бъклица [9, 35, 38, 11]- Голям съд за вода, голяма бъклица; бъкел -синоним на "нищо - не зная". бълванъ, блъванъ [48]- бълван, истукан, кумир (!!). Виж балван. Български названия на болести (68): брусница - морбили; лещенка - вариола; сипаница - шарка; гърлица - дифтерит. бълкотевя гл. несв. - [74] Мъча се да направя нещо, но не ми върви Бълхавя се [43]- работя несръчно (на чеченски бълх - работа, работя) бърбарам гл. несв. - [74] бърникам бърбонка ж. - [74] Пъпка, оток. Бърбуникам [13] - пущам мехури във водата бърдак м. - [74] Стомна Бърдо (бърче - умал.) [35] - малко възвишение Бърдо [47, с. 164]-стблг. - продълговат връх, хребет Бърдо [18] - скара от две дървени хоризонтални летви, напречно на които са закрепени дървени или метални зъби, между всеки два от които минава по един конец от натрата Бърдук [39] - стомна Бързал [2] - бързей, бързо място в река Бърк [10] - Мустак бъркам [37] — гоня, преследвам Бърна, бърнест [10, 28] - устна, по-голяма от обикновено устна, човек с големи устни Бърненски [5] - балканджийски Бърни, брънди [53] - устни Бърченик [7] - силно надиплена задна завеса в двупрестилчената носия бърчина [19, 46, 63]— височина, рид, малък хълм, възвишение бъсам гл. несв. - [74] 1. Премахвам нещо. 2. прен. Карам се, навиквам. Бъф не правя! - старинен фрагмент от народна песен от гр. Батак. От текста на песента се вижда, че изразът „бъф не правя" означава „не лъжа, не правя лъжа". На друго място (гр. Елена, Гобровско) се среща подобен израз „бъф не хващам", който носи значението „не приемам тази лъжа". От двата старинни израза следва, че „бъф" е семантична единица (дума) със значение „лъжа". Думата „бъф" е близка фонетично и смислово да английската дума „блъф". Бъх [29] - неясна дума от израза "бъх не ващам" = не скривам, не отричам бъх [55] - лъжа. Бъх не фащам [55] - не възприемам тази лъжа = не можеш ме излъга Бъхтич [13] - побойник Бъхтя (Хасковско) - бия, блъскам Бъхтя [13] - бия бъша гл. несв. - [74] 1. Крия, пазя Бял мъж - вид деликатесно ястие, приготвено от прясно овче сирене и малко брашно, което се изпича (изпържва) в тиган до придобиване на кехлибарен цвят (Чипровски и торлашки) Бял мъж, бел маж [40,43, 53]- вкусно ястие от пържено прясно сирене и царевично брашно(в Родопите - усмар, осмар. Осмар и "бял мъж" са билингви, едното на славянски, другото на прабългарски: ас = бял, мар = мъж, човек). Вл. Георгиев приема че "бял мъж" е простонародно осмислен прабългаризъм от типа "бълъмашъ", който пък бил прабългарски еквивалент на турското "буламач" (тестена каша). Действително, фонетичното уподобяване на "бял мъж" с "буламач" е сравнително сполучливо, но защо Вл. Георгиев е пренебрегнал другата форма на названието - ОСМАР, което буквално преведено на осетински (алански и прабългарски) означава БЯЛ МЪЖ? бяло: до б. [55] - съмнало, до съмнало Бялча - височина на около 1 км западно от гр. Пещера Бяндов - фамилно име от Казанлък Венаки [49]- ела тук вабити [48]- примамвам. Вабя (стблг.) [71] - мамя Вавилонское семя [44] - племе от нечестивци. Вага [44] - кантар; тежест. ваган - дървена чиния Ваган [5, 42, 64] - дървена чиния, гаван, гаванка, дървен хаван
Ваганец [42, 64] - дървена солница Ваголя [19] - пазя, лаская Ваганка, ваганче [37] — гаванка, дървен съд ваганци -дървена солница Вагре [5,55] - черен човек, арапин (сродно с вакъл - черноок човек) Вагюл [69]- дете или човек, който бави малко дете или бебе. вагюл(ица) [55] - бавач(ка) на дете (Стран дж а) вагюля, вагюлям [46, 55, 63]— бавя, пазя, грижа се за малко дете Вад [10]- Обвинявам Вадити [44] - (да) правя лъжлив донос; (да) клеветя; (да) обвинявам; (да) примамвам;(да) привличам. Ваия [44] - клони; листи. ваква [37] — такава Вакло [5, 10, 39] - черноок, черновежд човек Ваклушата [29] - вакла овца, овца с черен пръстен около всяко око. Вакля вежди [70]- изписвам (рисувам, почерням с въглен или черно багрило) вежди (отидохме да ваклим вежди - извадихме очи, с. 495). вакъл [55] - черноок, черно, черновежд вакъл овен [55] - с черно около очите вакли руда - къдрави, с черно около очите овце вален, вална прил. -[74] Мръсен, мръсна. валка ж. -[74] Сбито парче при лошо приготвени тестени храни, валалушка. Валмо [18, 19] - вързоп от прежда, чиле от прежда, вързоп Валмо [5] - свитък хартия Валог [25] - падина под планински връх валог [55] - наклонена широка долинка, необрасла с гора; дол, слог Валог [32, 59] - равно място в планина, заобиколено с гора Валог [53] - падинка, ниско място, долчина Валок [19] - колендро (съвременното валяк) валтинки [55] - тресавище валявица - голямо дървено корито, в което струя вода пада от високо и създава водовъртеж; вътре се слагат нови вълнени тъкани,постелки и пр., те се валят в продължение на ден-два, за да се повиши здравината им и дасе подобрят цветовете. Може да се ползва изпиране. В Родопите се нарича "дъща". валям гл. несв. - [74] Мърся, цапам. Вамо [30] - тук Вапа [14] - езеро, локва, блато вапа [44, 48]- кр аска, боя; вапити - вапцвам, боядисвам; вапьница- дъска за разместване на боите. Днес тази дума е изместена от турския плевел „боя". Вапцида [20] -(псида) - дървена дъга за направа на дървено колело на каруца. Вар [44] - зной; пек; вряща вода. Варад [19] - воденичен улей (нарича се още гурна) Варай [39] - ох, леле Варай [56, с. 119] - обреден хляб варам -[74] карам Варива [6] - ????? - гръцка дума ? Варити [44] - (да) предварвам; (да) изпреварвам; (да) предупреждавам. варити [48]- варя, изпреварвам, движа се пред някого. варкам (се) [5, 55] - бързам, съревновавам се, варя се Варкане [5] - бързане, пъргавина варне [55] - спревари варнем [55] - бързам варош [55] - старата, централна част на български град; град. Предполага се, че е прабългарска дума от староирански произход: авест. Vara, пехл. War - „ограда", арменски *var - «ограждам». Заимствана в унгарски като var - „град, крепост" (Абаев В. И. Скифо- европейские изоглоссь. М., 1965). Варя се [2] - съревновавам се Василиск [44] - голяма отровна змия. василич (гр.) [55] - престолонаследник, царски син Вастегарка (спомагалка) [5] - дървено скеле за товарене и разтоварване на кон, магаре
Ватали [6, 18, 20, 55] - дървената рамка на стан, с която се набива вътъка на платно. Две дървени хоризонтални дъски със жлебове върху тясната си страна. Ваталите притискат отгоре и отдолу бърдото. Чрез дърпане на горния ватал, бърдото притиска с удар проврения конец между конците на натрата. В зависимост от силата и броя на ударите с ваталите, се получава платно което е повече или по-малко сякнато (плътно). ватало [55] - бърдило на стан, набърдило Ватафин, ватаф [6] - ръководител на калушарите Ватах [6] - главен майстор в самоков Ватра [11]- топлина Ватрал [11]- ръжен, начира се още "жег, ожег" Ватъл, вътел, вътъл, ватал [2, 3] - бродило (брадило, бърдо) на тъкачен стан Ваха [18] - там, нататък (на хинди вах значи "там") вбабен прил. - [74] Преждевременно състарен (от баба, виж встъклен, вдървен). Ввергати [44] - (да) хвърлям в нещо, някъде. вджашен [37] — ужасен, стреснат Веглас [44] - знаещ; изкусен. Ведети [44] - (да) зная. веднешки прил. [74] - Общ, за общо ползване. Ведро време [43]- ясно време. Ведрина - ясно време без облаци Ведунство [44] - врачуване; чародейство. веела [37] — яхала Веелзевул [44] - "повелител на мухите"; началник на злите духове; едно от името на сатаната. Вез [10] - Бял бряст везуля [55] - везачка, бродирачка (възел от везам - връзвам) Веие [44] - вейка; клонка. век [37] — свят, живот Векил - наместник. Сравни прабългарския род Вокил, Уокил Веков [5] - любов векяал [37] — обещавал Велблуд [44] - камила; дебел о въже. Велблужд [44] - камилски. Велми [44] - доста; много. Венаки [29] - ела тук! венала [37] — яхнала Вено [9, 44] - това, което женихът плаща за невестата, зестра. Венчило [9] - омъжване, семейна двойка Вепър [9, 14, 25, 44] - шопар, нерез, глиган, мъжко прасе, дива мъжка свиня (славянска), Вербие [44] - ива; лоза. Вервица [44] - броеница. Верев [43]- наклон, наклонено Верем [5] - гръдна болест Верея [44] - врата; напречна греда; стълб на врата. Вержение [44] - хвърляне; мятане. Вержение камени [44] - мярка за разстояние, равно на един хвърлей с камък. Верзити [44] - (да) хвърля. Верзитися [44] - (да) падна. Вери [5] - жено (обръщение, нещо като „мари, ъу = аво") Веригало [39, 57] - хоризонтална гредичка, дърво вградено напреки над огнището за която се окачва веригата, кутларка (от котел + суфикс „- ар") Верт, вертоград [44] - градина. Вертеп [44] - пещера. Вертоград - зеленчукова градина, бахча Вертоградар [44] - градинар. Веруга, вируга [20, 38] - верига (синджир), с който се закача казана за кутларката в огнището Вес [9, 44, 48] - малко населени място; селце, село. весия [46, 63]— закрилник светец, човек, който се грижи за молитвен дом вети се [37] — врече се, обеща Ветия [44] - оратор; ритор.
Ветленик - бронзов съд за греяна ракия [Тетевен, музея]. Сравни с „вител" [47, с. 169] - дълбоко място в река (борчилка, вир)и името на река Вит. Ветрило [44] - платно на плавателен съд. Ветхий денми [44] - Божието име в Д а н 7, 9. Въз основа на това пророческо видение в иконографската традиция на Новозаветната църква образът на Бога-баща се представя като старец. Ветър [6] - част от леха, която се намира между две вади за напояване Веш [5] - още Вещ [44] - дело; събитие. Вещер [13] - страшен, грозен, магьосник Вещер [40] - лечител Вещунгер (73) - вероятно вещер (мъжка вещица) Взимало [11]- вид нож за издълбаване на жлеб в дърво взлил съм се -[74] Станал съм много зъл видело [13, 55] - светло; газ Видет [13] - виждам Видня (Брацигово) - пещ за топене на желязна руда, с две духала, задвижвани от воден чарк. Видня [53] - железодобивна пещ видро [55] - ясно, ведро виждал [37] — цвилел Викот [70, с. 24]- силни викове вилан [37] — някой Вилаф [19] - овес Вилач [19] - вила за обръщане на сено Вила (с. Самуилово) - от израза "на вили на могили", означаващ "разхвърлена, неподредена стая". Най-вероятно "вила" е синоним на "могила". Вила < била < било = височина, рът, рътлина. Сравни иранското "бала" = висок, от тук персизмът "баир" = "височина, хълм". Вина [44] - причина; обвинение; извинение. Вино ради [57]- заради виното Вину [44] - винаги. вира [48] - глоба за извършено углавно престъпление. вискал [37] — цвилел Виспр [44] - нагоре. Виспренний [44] - висок; горд. Виссон [44] - драгоценна тънка прежда с жълт цвят или одежда, изтъкана от нея. Вист [5] - бряг, височина Вит, а (за ела, кула, чешма, планина, порти, вежди) [55] - хубав/а, /и Виталище [44] - място на живеене; жилище. Виталница [44] - стая; място за нощуване; хан. Витати [44] - (да) обитавам; (да) пребивавам; (да) нощувам. Витез, витяз, витеза [5, 64] - юнак, безстрашен, юнакиня (всъщност означава "победител" на стбл. и чешки) витеза - юнакиня Вич [52] - винт, свредел Вител [31, 57] - уред за навиване Вител [47, с. 169] - дълбоко място в река - борчилка, вир. Сравни с Ветленик - бронзов съд за греяна ракия [Тетевен, музея] и името на река Вит. Вител [9] - късо дърво за връзване на снопи Вител = летка = сукало [6] - инструмент за пресукване на вълнени прежди вител м. -[74] Приспособление за навиване на въжето при вадене на вода от кладенец. Витосам [5] - прогоня Витосвам се [29, 37, 49] - махам се Вишел [39] - видял Вищя, висна [5] - цвиля Вия [44] - шия. Вкупе [44] - заедно. Вкутрапанчва [13] - дава веднага Влагалище [44] - чувал; джоб; сандъче.
Влак [6] - шейна за извличане на отсечени дървета влака [55] - род, роднини Влас [6] - вид бол е ст по волове, говеда и други домашни животни Властел [9] - владетел, властелин Власти [44] - име на един от ангелските чинове. Власците (67, с. 41) - бълг. название на звездния куп Плеяди (руски Волосьни, сръбски Влаши^и) Власяница [44] - одежда из твърдо, бодливо влакно. Влат [10] - Клас на житно растение влахоре [55] - гривна с инкрустации (Стр ан дж а) Влашка земя - в народните песни от Батак, земята около град Батак се нарича Влашка земя, т.е , земя на овчари. От латинската дума „влах" = овчар. влашките [55] - съзвездието "Власи" Влаятися [44] - (да се) скитам; (да се) колебая; (да се) вълнувам; (да се) нося по вълните. Влещи [44] - (да) влача; (да) мъкна. влорин [37] — злато Влъхва [69] - крадец, разбойник (израз на омраза на християнството към жреците - влъхви на персийската религия). Всъщност означава «вълшебник, магьосник, предсказател, лечител». Влъхва, влъхварин [55, 62] - крадец, разбойник (под влияние на християнството, тази предхристиянска титла е добила отрицателен смисъл) влъхварин [55] - магесник (българите са влъхви - магове) Вмале [44] - скоро; малко по-късно; почти; едва. Вне (уду) [44] - отвън. Внегда [44] - кога(то). Внезапу [44] - изведнъж; неочаквано. Внемшийся [44] - който се е въодушевил. Внетре, внътре [9] - вътре Внитие [44] - влизане; явление; пришествие. Внутр (уду) [44] - вътре. Вняти (повел. накл. внемли, вонми) [44] - (да) обърна внимание; (да) чуя. Вняти от [44] - (да се) пазя от нещо, някого. Внятися [44] - (да се) въодушевя. Во еже [44] - за да; заради; за. Воврещи [44] - (да) хвърля в нещо; (да) внеса. вогал [55] - въглен вогень=вогин [55] - огън Водич, угич, югич [27] - овен водач (с. Еркеч, в Източна Стара планина) Водна перуника - Iris pseuda Водрузити [44] - (да) утвърдя; (да) укрепя. Водур [54] - жлеб на дъно на съд Возбранний, взбранний [44] - военен; храбър в боевете; победоносен. Возбраняти [44] - (да) препятствам; (да) удържам. Возбряцати [44] - (да) възпея; (да) хваля в песни. Возврещи, возвер гати [44] - (да) възложа, (да) възлагам. Возглас [44] - последните думи в молитва, тайно отправена от свещеника. Возгнещати [44] - (да) наклаждам огън. Воздеяние [44] - повдигане, възвисяване. Воздух [44] - покров, който се слага върху свещените съдове по време на литургия. Возмятати [44] - (да) предизвиквам смут, раздор. Возничати [44] - (да) вдигна глава. Возреяти [44] - (да) разколебая; (да) потреса. воище [55] - рало Воище, гредел [11] - греда войно копе [55] - буйно копие войно [16, 55] - млад съпруг, стопанин, мъж; юнак, ерген, момък; любим войно [64] - любим, либе, избраник войно [64] - съпруг, стопанин врекя [64] - чувал
Войновала [5] - жена, живяла с мъжа си (!!!! от тук "воин" - мъж, съпруг !!) волку [37] — толкова Волхв [44] - мъдрец; звездоброец; чародей; предсказател, влъхва. Волчец [44] - бодлива трева. Вон [43]- воня, лоша миризма Вон [44] - в него. Вонещица [24] - миризливка, насекомо, което при опастност изхвърля воняща течност Вонта [43]- вонящ, лошо миришещ Вонта [62] - развратница Вонта [69] - развратница Воня [44] - мирис; кадене. Неславянска дума, вероятно с прабългарски произход, идваща от авестийското vaena - нос. Вопити, вопияти [44] - (да) викам силно; (да) призовавам. Ворище [6] - нива, създадена от гора чрез изкореняване Ворожея [44] - вълшебник; магьосник; отровител. Ворожити [44] - (да) врачувам; (да) предсказвам бъдещето. востебирча се, восчеперча се [74] - да се покача Востегарка [5] - прът, тояга Востерзати [44] - (да) извличам; (да) издърпвам. Восторгати [44] - (да) късам; (да) щипя; (да) плевя. Востягнути [44] - (да) стегна; (да) укрепя; (да) придърпам. Востязати, востязовати [44] - (да) изследвам; (да) подлагам на изпитание; (да се) интересувам. Восхитити [44] - (да) изловя; (да) уловя; (да) завзема незаконно; (да) похитя; (да) увлека във висините; (да) доведа до възторг. Вотще [44] - напразно; напусто; даром. Вощина = сот [6] - пчелна пита пълна с мед Вперити [44] - (да) възвися; (да) вдигна; (да) устре мя нагоре като перо. Вперитися [44] - (да) излетя. Вперсити [44] - (да) поема в себе си (от стблг „пърси" - гърди) враг (74) - дявол, нечиста сила върга (74) - цицина, въргула враг [66] - дявол, нечиста сила върга [66] - цицина, въргула Врак - останки Вран [31, 37, 57] - черен, с черна козина, например - враня коня (Ж. Войников обаче открива, че «вран кон» може да е билингва, от иранското «вран», който върви бързо, респ. кон) Вран [44] - гарван (понеже е черен, от ту к - врана). вран м. -[74] Правоъгълен дървен капак на буре или бъчва. Врана, враня, вранкя, вранка [5, 6, 9,11] - малка вратичка, която се издълбава в дъската на по-голяма бъчва, отвор в бъчва, канелка, дървена запушалка на буре, каца, бъчва Вранило [9] - чернило Враница [62] - лодка, ладия (сравни бран - вълна) Враница [69] - лодка, ладия (от бран - вълна, нещо издигнато над водата) Врата красния [44] - западните църковни двери. Вратар, вратник [44] - пазач при врата. Вратига - растение билка. Вярвало се, че то връща либето и любовта вратига [55] - бял равнец, Achilea m illeforium вратика [55] - градинско цвете, Tanacetum vulgare Вратило [11]- кросно Вратя [13] - събарям Врахан = врахъл [5] - гривна врач [48]- не само лекар, но и влъхва, чародей, знахар. Врачба [44] - лекарство; врачуване. Врачебница [44] - болница. Вревам [5] - говоря Вреда [31, 57] - полза, полезно Вреден [28] - полезен, кадърен
вреден прил. -[74] Работлив. Вреди [44] - кожно заболяване. Вреж [9] - стъбло на увивно растение Врекел, вреща, врешче, вретище, врешча, врекя [5, 9, 37] - торба, чувал, конопен чувал (вреки - чували, вречи - торби) врекя - чувал Вител [11] - вретено (от вит - вия, навит) Врело - буен извор Врело - пещера, в която има извор Врело, врис [5, 46] - извор, кладенец (гръцка дума) Вресноту [44] - наистина; по достойнство; пристойно. Вретено [67] - дървена ос със стоманен връх, поставена между двата мелнични камъка Вретище [44, 48] - лоша, груба одежда; власеница; траурно облекло, дреха от груба тъкан; торба от скъсани платове, голяма торба, чувал. вреча, врекя [55] - торба, чувал Вречуто [5] - чеиз Вреяти [44] - (да) вкарвам; (да) мятам вътре; (да) напъхвам. Вреяти [44] - (да) кипя; (да се) пеня; (да) бликам; (да) изкипявам. Врит (хврит) [5] - всички (родоп.) вритье (в Родопите) - всички вровелче [55] - гривна връвели [55] =връхели - гривни Връвти [38]- конци, върви (мн. ч. с "т " от връв) Връга, брука - пъпка (Чипровски и торлашки) Връга, гръмел, грамуда, кр атак [53] - буца пръст връзлия [55] - горна дреха Врънжак [13] - непрекъснато искане, врънкане, досадно молене Врънкам [13] - искам непрекъснато Връст [31] - част Врът = перивол [6] - овошна градина в средновековна България Връчва - делва (Чипровски и торлашки) Връчва [5, 50, 53] - бъчва, делва (връчова - евентуално!) връчви [55] - големи съдове от пръст за държане на вода и др., кюпове Връша, върша [6] - капан за риба Връшник [41]- метален капак, който се слага върху подницата и се покрива с въглени (славянска) врю(т) = врюк = врут [39, 55] - все, всичките; целият, цялата врюг [55] - всички, изцяло (Родопи) врюд [55] - навред, вредом вряве [55] - говори, дума Вседле [5] - най-накрая, на панагон Всесожжение [44] - жертвоприношение, при което жертвата се изгаря напълно. Всечреждение [44] - богато угощение. Всичкома [2] - всички Вскую [44] - защо; заради какво; за какво. Вспят [44] - назад. Всуе [44] - напразно. Всяко [44] - съвършено; съвсем; изцяло. Втаксовам [5] - обещавам Вталесва - изпада в затрудено положение, обърквам си плановете, обърква се (в БЕР - с неясна етимология!) втаса [37] — да стигне втеса, втесвам [19, 46, 63]— сгреши, направи пакост, греша Втесен [5] - виновен втиньньо [46, 63]— приспособление за обработка на лен и коноп Втищи [2] - копринена буба Вторицею [44] - вторично; усилено. Ву [5] - „и" (съюз) вчевдариха [55] - (похабено от "вчетвориха") когато очите се преурежват и гледат двойно (чевгар - 4 по ирански ?)
Вчиняти [44] - (да) учреждавам; (да) узаконявам. Въбел [5, 9, 55] - дълбок кладенец, излак, извор, кладенец (стблг) въгарец м. -[74] Подкожен паразит по говедата. Въгрица (73) - глистя Въгъл [14] - въглен Въгърец - цирей (цирел ?) Въгърец [64] - цирей, цирей по животни (цирел ?) Въгърец (Хасковско) - глист Въдол [28] - дол, падина Въждя [62] - безпокоя, не давам мира някому (от тук - въжделения) Въждя [69] - безпокоя, не давам мира някому (от тук - въжделения) Въза, възел [9] - връв, препаска Възбог [43] - нагоре към бог. Същото означава и „въздух" - нагоре към към светия дух Възскреб [19] - складирани дрехи, постелки Възтреб - малко издигната от земята широка дъска, върху която се надиплят черги и други дрехи, за да не лежат на земята. Въла - забрадка Въла (72) - забрадка Вълмо [24] - къделя Вълче биле - самакитка. Силно отровно растение, свързано с много легенди и митологични практики. В българската митология е била използвана като инструмент за откриване на върколаци. Това се определяло като се доближи цвят до гърдите на заподозрян. Наличието на жълтеникава сянка потвърждавала, че това е върколак. Наричат я "вълче биле", тъй като овчарите защитавали добитъка си от вълци, като оставяли месо, напоено с отровния сок на растението. В европейското средновековие вярвали, че вещиците използват растението за отвари и като "мехлем за летене". От него също правели любовни отвари. въпа [46, 63]— изоставена галерия в мина Въпи [35] - вдлъбната местност (в Родопите и Македония) Върга [10] - Твърд израстък от дънера на дърво Въргула [38] - зачервено петно по кожата Въргулица - вилица (Силистра) върдам гл. несв. - [74] Мърдам непрекъснато, шавам, щъкам. Връдлив Върли, ворли [39] - проклети, лоши Върлигава [5] - ливада с неравна повърхност (суфикс -ава !!!) Върло [5] - (1) стръмно място, нанадолнище, от тук - свърлиг! (2) доста, много Върна, върни [5, 55] - заваля, вали дъжд Върт, врът [14] - градина Въртел [9] - спънка, препятствие (на стрблг. - шиш, въртящ се прът, на който се пече месо) Въртоглав [13] - откачен, непостоянен човек въртогъзица ж. -[74] Насекомото "щипалка". Въртоп [47]-водовъртеж. Произлиза от стблг. „врътъпъ" - пещера, градина, ад (БЕР I: 212) Върчува [37] — връчва, делва (!!!!! Както бъчова - бъчва) вършета [55] - клони Вършитба [6] - българска, неславянска дума Въс [9, 10, 25] -Мустак, косъм (въси - реснички, мустаци, малки мустачки, стблг) Въсеница [1] - гъсеница, която има власинки Вътор [11]- обръч на каца Вътор [6] - вид дърводелски инструмент за дълбане на жлебове вътор м.- [74] Пъпка за бозаене при някои животни и при хората. вътраль [46, 63]— железен уред за изтребване на жарава (от ватра- топлина) вътрешни [55] - роднини, близки Вътур [38]- ръб, периферия на каца, сандъче (виж вътор) Вътък [38, 52] - нишките, които се кръстосват с основата на тъканта, прежда, конци, които чрез совалката се втъкават в основата (от втъквам) Въхнат [19] - пръхнат Вящше [44] - по-голямо.
(част Г-Д-Е) Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. http://protobulgarians.com Гаванесто лице [20] - плоско, кръгло лице, но не монголоидно (от гаванка). гаванка - дървено коритце, хаван Гавед [5] - дивеч, гаведина - голям дивеч (от индоиранското ГОВ - едър, рогат добитък и иранския суфикс -ЕД за множествено число !!) Гага [6] - инструмент - секач за прокопаване на жлеб в каменен блок Гага [б] - клин, който се набива в каменните блокове с помощта на чукове (кеп, вария) Гагаля [43]- тояга за бъркане на прежда при багрене Гаггрена (чете се гангрена) [44] - гангрена; рак (стблг. от гр.). Гадание [44] - загадка; неясност. Гади (мн. ч .)[44] - влечуги. Гадя [28] - ругая, псувам (на други места, отгатвам, досещам се) Гаждене [28] - псуване, ругаене Гаждение [44] - хула; безчестие; ругатня. Газар [5] - дъно Газер, гъзер [41] - задник (суфикс -ЕР !! от гъз) Газобар - победител. Думата е записана в една стара народна песен („конче ле, газобарче ле") и е обяснена от разказвача на песента (нар. Песен. Манола и турци. Списание Знание. Стара Загора, 1884, бр. 19, 15 януарий, с. 302-303.). Гайки [5] - гащи Гал, гар [10] -Черен (старобълг.) Галагонка [19] - плод от хвойна галатвит [37] — ругае Галатен [9, 28] - мръсен, гнусен галатна [64] - мръсна, покварена галуне [64] - врани, гарвани (от гал, гар - черен) Галатя [9] - говоря мръсни думи Галба [9] - милуване Гале [69]- объл камък (Созопол) Гале, галя [28] - бивол, биволче (гал - стблг - чер) Галица [68] - вид гарга (гал - стблг - чер) Галун: 1. Гарван (от гал - черен). 2. Галун = Калун - вид растение, плевел, също и персонаж в детска игра, означаващ „възрастен човек". галуни [55] - гарвани; врани (от гал, гар - черен) Гам [3] - скръб, мъка гамотисвам [63]— проклинам, псувам Ганадя [58] — ругая, псувам Ганание [44] - загадка; притча. Гар [9] - сив, черен гарагАшка (гърагашка) (73) - сврака Гарвал - вероятно "гарван". Среща се в старинното фамилно име Гарвалов, Гаравалов. герАнь (73) - кладенец
герЕн (73) - пасище, влажно място гуз, гУзо (73)- животно с отрязана опашка (виж кус) гунЕль (73) - женска връхна дреха, сукман гъльчА (73) - карам се гЪрчав (73) -мършав, слаб гъчА (73) - натъпквам, набутвам гЬОве (73) - изглежда, явно гурУнь (73)- вид дъб гЪгрица (73)-житен и брашнен паразит Гараз, гарез, гарасе [5] - злоба, омраза (от карез? - осм.турск. персизъм) Гарвал = гарван [38] (Гарвалов - фамилно име от гр. Чирпан) Гаргия [5] - копие гармата, армата (с хрипкаво г) [48]- оръдие. Гаропъл - разголен човек (сравни голопара - гола жена и разголоперчен - разголен; р- л преход) Гачка [6] - въдица Гащи [44] - панталони; долно мъжко бельо. Гащур [38]- човек с големи гащи (суфикс -ЕР !! за уголемяване) гвоздей - (гвоздел ?) клйнец, паламарец и ексер гвоздей - клйнец, паламарец и ексер Геджур [38]- неразбория, неуредица, хаос Геенна [44] - (Геена огненая) долината Гинном около Ерусалим, където евреите идолопоклоници по време на цар Ахаз изгаряли децата си в чест на идола Молох. Иносказателно: място на бъдещи мъчения, на задгробни наказания. Гежбун [13] - новородено, малко дете Гезеджия [6] - пазач на изработеното желязо във видните, самоковите гекна, да гекна гл. св. - [74] Да падна на задник, да гякна. Гелберария [6] - гребло с дълга дръжка Гелберия [20] - нещо като мотика с дълга дръжка за изваждане на пепелта от пещта преди да се метне хляба Гелберия [67] - гребло с дървена дръжка ра разбъркване и изваждане на семената от фурната Гем (език) [45] - желязо, което се поставя в устата на коня за да се управлява чрез поводите. Гем се нарича и езика на цървулите. Генвар [44] - януари. геран - кладенец, обграден с каменна стена. Над земята има покрив с кофа и въже за вадене на водата с въртене на ръчка Геран [55, 64] - иззидан кладенец с покрив и кофа с въже за вадене на водата с въртене на ръчка Геран [47]- кладенец обграден и иззидан с камъни. Според БЕР 1:237, названието произлиза от новогръцката дума gerani (зидан с камъни кладенец), а тя пък от старогръцката дума geranos - жерав. На друго място се казва, че „жерав" е названието на уреда за вадене на вода от кладенец (по български „геранило"). Това е доста изкуствена етимология. Възможно е „геран" да е оригинална българска дума, заимствана в новогръцки, защото съществува цяло семантично гнездо с подобни български думи: гюрна (избликна вода), гурна (воденичен улей), шулнар (чучур), чиране (извор за река), шурти (изтичане на вода), чури (излизане на пушек от комин), чурка (тръбичка за изтичане на вода), чулнар (лодкар), курна (корито за вода в градска баня), шерте (каналче за вода, улей на воденица - дума на Алцековите прабългари), всички производни на санскритската дума „ксара" - вода, мия с вода и „сара" - поток, река, ручей, тека. Друга възможна българска (прабългарска) етимология може да дойде от осетинското джгжп - ограда, обградено място, бариера, също и на персийски kurang - кръгово укрепление, обградено място, аналогично на аварската дума хринг - обградено място, крепост. Геран = джеран = герен = мърдало [6] - дървен лост (3 м) за вадене на вода от кладенец Гергеф [6] - рамка за везане Гердза [43]- порода едри кокошки Герен [55] - 1. крайселищно пасбище; 2. ниско място край река, което бива често заливано; низина край воден басейн; мочурище Геренлив [67] - мочурлив Герман [40] - тракийски бог
Герме [5] - пъкъл Гермя - местност, засадена с лозя Гермя [20] - има няколко мнения: 1. Дъска в дървена ограда, 2. Слаб, неплодороден земеделски участък Гермя [3] - навес гибам [37] — пипам, закачам Гибел [44] - загуба; разход. Гибна, гина [9] - загивам, умирам. От тук идва ГИБЕЛ (суфикс -ЕЛ !) Гидюл [19] - счупена стомна Гижа - лоза, чинтул (Чипровски и торлашки) Гижа [5, 10] - главина на лоза (нарича се още чинтул) гижа ж. - [74] Приземна лоза, която се връзва около кол. Гилничка [69]- игра на соденчета, шикалки, топчета, нарича се още лимка, биличка. Гингер = растението магарешки трън гир, гире -[74] Междуметие за прогонване на гъските (гър, гър!). гиче [55] - момиче (Странджа) Главеж [19] - годеж Главизна [44] - глава; начало; причина. Главина [6, 19] - ос на колело, централно тяло на колело на волска кола, осевия отвор се нарича бошлук, който се пробива с улук (инструмент). В улука са набива пурията (пурята). Периферно са издълбани 12 длаба, в които се вкарват спиците. Отвън спиците се обрамчват с 4 наплати (опсиди, еспида). В някои краища се слагат само две наплати, които се наричат оби, обод. Наплатите се свързват един с друг чрез дрянови клечки - чопове. Най-често, броят на спиците е 12, магическо число. Главундер (73) - глупав чове к главурешки нар. - [74] 1. С главата напред. 2. прен. Без да се мисли. Глагол [44] - слово; реч. Гладик [6] - вид дърводелски инструмент Глаз [10] - Камък (изчезнала дума) Гламав [19] - ненормален Гластор = гластър [55] - едногодишно дръвче, право, стройно и красиво Глезна [44] - пищял; стъпал о (сравни глезен). Глен [43]- зелено водорасло Глечник [6] - съд за разбъркване на глеч при грънчарите Глик [2] - глиган глоб (мн. глобои) [55] - 1. жлеб, дупка, длаб; 2. очна дупка (г - д преход) Глоба [44] - наказание. глобна, да глобна гл. св. - [74] Да захапя сръчно (от грабна). Глог - храстовидно растение. При запарване листата, плодовете (глогинките) и цветовете му отделят вещество, което разширява коронарната артерия и подобрява кръвоснабдяването на сърцето Гломутур(ан) - голям, груб (от грамаден) (Чипровски и торлашки) глуждова [37] — миша (отнася се за мишка, наричана още глувец) Глумец [44] - кощунстващ човек; присмехулник. Глуми (мн. ч.) [44] - шеги; смях; игри. Глумилище [44] - място за танци, маскаради и т.н. Глумитися [44] - (да се) забавлявам; (да се) теша; (да) получавам удоволствие. Глумливи игри [25] - забавни игри (глума = забава, развлечение, шоу ! ) Глуфица [5] - полска мишка глуфче [37] — мишле глуфчишле [37] — плъх, мишка Глухарче - жълтурче, радика глушец [37] — мишка, плъх Глушина [57]- дълбока тишина, запустяло място глюж [37] — чеп, чвор Гмарам, гмурам, гмацам, гмуцам, гнясам (гл. несв.) - [74] Стъпвам в нещо рядко гмеча гл. несв. - [74] Мачкам. Гноище - бунище, торище. Това е заградено място, вътре в което се изхвърлят битовите отпадъци и животинските изпражнения от обора. Понеже по турски изпражненията се наричат „бок", това място по селски се нарича боклук. Гноище [5, 72] - бунище, торище, сметище (стбл)
Гной, гноище [44] - куп оборски тор; рани. гнойове [55] - отпадъци, торища, сметища Гобзование [44]- изобилие, доволство. Гобзовати [44] - (да) изобилствам; (да) имам в излишък; (да) съм богат. Гобзующий [44] - да живея в доволство. Говение [44] - почитане (например на пост). Говети [44] - (да) почитам (например на пост). Говея [28, 29] - 1. постя, храня се без животинска храна. Обратното действие е „огоявам" (вероятно „оговявам") = храня някое животно (най-вече прасе) със силна храна, така че да се получи висок прираст. Основата „ГОВ" съвпада с думата „ГО, ГОВ" от санскр ит, която значи крава, говедо, основна месна храна за ранните индоарии и иранци. 2. Пазя мълчание Говея [29, 49, 55]- въздържам се, пазя обредно мълчание пред свекър, свекърва, кум като израз на почит и уважение говно, гувно, гувенце, гумно [5, 53, 63]— говно, гумно, харман, харманче. От оригиналната, изходна дума „гов но" се получава гумно, тъй както от грабнал - грамнал; равно-рамно, бразда - бризна и т.н. Старинната българска дума „говно", означава място за вършеене, в средата на което е побит кол, наречен стожер, а около него се върти диканята, теглена от вол, крава или кон. Говно произхожда от древната индоиранска дума gav, gov - говедо, едро рогато животно, съответно gavinda - говедар. Понятието говно (гумно) е вероятно донесено от прабългарите. Съществува още едно подобно историческо понятие „медно гумно на прабългарите", чието значение още не е установено точно. Говно, гувно, гумно (Зап. България) = ток = оток = въток (Добруджа) = вършило = харман [6]. Гумно идва от индоарийската дума ГОВ- говедо, използвано за вършеене на снопите Говядо [44] - едър, рогат добитък. года [48]- време най-общо. Годе [44] - угодно; приятно; подходящо. Година, год [44, 48] - час; време. големян [55] - началник големян, големан [55] - началник Голиштар [53] - малко птиченце без перушина Голопара [5] - съвсем гола голоскок прил. [74] -1. Гол. 2. Слабо облечен.(разгологъзен) Голот [44] - поледица, лед. голотор м. събир. - [74] 1. Хора от най-бедната прослойка на обществото, беднотия. 2. Пренебрежително обръщение към група хора, които обикновено са подвластни на този, който говори. Тишина, голотор! (суфиксът „ - тор" играе роля на събирателен формант !!) голофърч м. -[74] Беден, но с голямо самочуствие човек. Гомола [44] - буца; бучка; клъбце; парче. Гонзати [44] - (да) бягам; (да се) спасявам с бягство. Гонзнутие [44] - избягване. Гонител [44] - преследвач. Горазд [10] -Опитен (? несигурно) (Горазд се смята за великоморавско име, днес още се среща в Словения, Словакия) Горее [44]- по-лошо; по-бедствено. Горлица, горличиш [44] - див гълъб. Горнец [44] - гърне; котле; мангал. Горнило [44] - ковашко огнище; топилня; място за топене на метал или за пречистване с огън. Горница [44] - горна стая; столова. Гортанобесие [44] - пристрастие към лакомства. Горушний [44] - синапов. Горчивче - водна детелина - отровно Горший [44] - най-зъл; най-лош. Господиня [44] - госпожа, господарка. гоститва [48]- угощение, пир. Гость [48]- едър търговец; гостиньй [48]- търговски. гостьба [48]- търговия в чужди градове. грабнал [55] - отишъл, побягнал (той се грабнал, че отишъл. Къде си се грабнал?) Градар [44] - градинар (от градъ - градина, стблг.) .
Гради [5] - вали град Градуня - гулия (Чипровски и торлашки) градъ [48]- ограда, стена. Гражд [14] - обор, кошара Граждъ (стблг.) [47] - лятна кошара грамуда ж. [74] - издатина, могилка. Болестно образувание по тялото, киста. Гран, гранка [10] - Клон, клонка, клечка, чепка грозде Грани [19] - мирише на старо граница [37] — дъб Гранка, гранче [5] - клонка Гранче [43]- чиле, връзка прежда Грапел [9] - грапавина Греда, гряди, гренда, гредя [5,14] - идвам, ходя гредешчем [37] — идейки греди [37] — иде Гредоред [6] - греди, поставени върху най-горната част на стената, под покрива Грездей,(грездел ?) [3] - дървена запушалка, чеп Грезн [44] - чепка грозде. Грефъл, троп (Хасковско) - засъхнало на топче неголямо количество изпражнения; 2. топче от глина Грехъл [13] - твърдо изпражнение грибне [55] - "грива" Грибуч [18, 19] - желязна огрибка за огнище Грив [9, 10] - Сив, сивоок Грива [6] - входно помещение на българско жилище гривици [55] - извитък, букла, лимба на коса, паднала над очите или самите вежди, ако са извити Гривна [44] - огърлица; верига, която се носи на шията. гривна [48]- гривна, верига, която се носела и на врата; мярка за тегло; сребърна монета, гривенка- мярка за тегло. гридница [48]- стая, в която гридните (пазачите) стояли на стража. гридня [48]- стая в княжеските палати. гридь[48] - телохранител, пазач. грижве [55] - сукмани грижету [55] - цялостно облекло (Странджа) грипам гл. несв. [74] - Вървя през нещо, което ме затруднява. Гриш - горна дреха, вълнена с гайтани на ръкавите и по краищата гриш (в Родопите) - носия гришка [55] - горна антерия, дълга колкото сукман; стара родопска дреха Гроздие [44] - грозд плодове; лозова вейка. грозне нар. емоц. - [74] Твърде много. громам гл. несв. - [74] Тропам. Громоля [5] - изобличавам Гропан [5] - вдлъбнатина Гропъл [13] - гол груд(к)а [55] - парче, късча; буца, бучка, топка от сирене, сняг, дял Груда, грудка [5, 10] - буца, бучка, топка, бучка земя груна, да груна гл. св. -[74] 1. Да падна, да се строполя. 2. Да ударя. грухам гл. несв. -[74] Кашлям на дебело. Гручка - бучка (Чипровски и торлашки) Гръд [5, 14] - грозен (стбл) Гръд [71] - грозен, лош Гръждав - мършав (Чипровски и торлашки) Гръм [5, 14] - храсталак, храст Гръмище, дръмки [5] - храсти, храсталак Гръмотрън - билка Гръст [5, 6] - коноп Гръст, гръстъ [5, 11, 14] - шепа Гръста [28] - много пиян Гръсте [31] - коноп Гръсти [68] - храсти (фонетичен вариант)
Гръсти бели = изберки [6] - едри, добракачествени стръци конопени стъбла Гръсти черни = поберки [6] - дребни, лошокачествени конопени стръци Гръсть [11]- шепа, хватка -стбълг. Гръцлун, гръцмул [18, 19] - гръклян, шия, врат на кокошка, шерден, шъргун Гръцмул, гръцман [53] - гръклян гръцмун м. -[74] Гръклян. Гръчник [67] - грънец (с. 29), гръст (с. 47) - сноп Гряду [48]- идвам. Грясти [44] - (да) вървя; (да) шествам (камо градеши - къде отиваш?). Губа [37] — кора от баница Губерка [6, 18, 19, 52] - голяма желязна игла за прошиване на губери, за низане на тютюневи листа и др. гувенце, гумно [46]— харманче, харман. Харман е турцизъм. Гугла = пос = баберуга = калпак [6, 35] - висока, българска мъжка шапка Гугла, гугал [4, 10, 27] - висока шапка (всъщ ност означава "нещо издадено") гуда, гутка ж. дет. - [74] Прасе, свиня (гуду-гуду, гъци-гъци! - Междуметие за повикване на прасето. Думите от този вид неправилно се наричат междуметия. Това са нормални лексеми, производни на названието на животното, за което се отнасят. Например, уш! Значи „махни се, магаре" и идва от стбл. название на магарето осел. Писи, писи, писанке означава „ела, котенце" и идва от иранското „пис" - котка. Къш означава „махни се птицо, кокошке и т.н ." и идва от турското куш - птица и т.н.). Гуде, гуси [5] - прасенце Гудение [44] - свирня на гусла или арфа. Гудец [44] - гуслар; музикант. Гуджо куче [6] - куче с отрязана опашка Гуджо ножче [6] - ножче с дръжка без опашка Гудра [53] - мързелив човек Гужба [13] - гуша Гужва - навита прежда около пръстите на ръката (Чипровски и торлашки) Гуждам [26] - слагам, турям Гужинка [13] - топло място, завет (от годя) Гука [6] - топка от прясна глина, която се поставя на грънчарското колело Гулдуп [19] - див гълъб гулеш м. [74] - Малко хлебче, поръсено с "мяшано". (от тук голия?) Гумно [67] - гувно (стблг., вероятно с носова гласна, г@но) = харман гунгуле - врява гунгуле [64] - врява гундер м. [74] - Див, горски човек. Гундерете - кулска фамилия. Гунче [37] — кожухче, шуба Гуня [33, 60] - горна дреха за мъже с ръкави до лактите Гуня [48]- скъсана дреха. Гуня [6] - връхна мъжка дреха гурба, папучник (в Родопите) - жаба Гургул [10] -Гургулица, гугутка Гурнал, гирнал [5] - потопил се, изчезнал изведнаж Гурница - огън, който се пали на Сирни Заговезни (Прошка, Поклади) и се прескача (с. Оряховица - до Стара Загора). В Родопите (Батак) се нарича "процеп". Вечерта от запаления огън се палят дъбови стрели (бутурници - с. Могила, Старозагорско) и се "пяркат" на високо и далече. Гурун [4, 43] - вид дъб Гурупла [32, 59] - дива череша Гусло [72] - значи вършеене. (от гумно - харман за вършеене на снопи) гуцам гл. несв. - [74] Клатя се. Гуша се, да се гуша - да ходя приведен, пригърбен, прикоковаден. Преносно - да се спотайвам. Гушум, гушум - начин на вървене пригърбено. гушка ж. [74] - 1. Сърми (пълнени чушки). 2. Гранка конци или тел. гущер: г. алетина [55] - грамаден гущер, митично чудовище (от хала, гръцки - съмнително) Гъбав [38]- пребогат Гъгрица, къклица [52] - паразит по житните растения Гъгря = гърча, сгъвам, огъвам, смачкв ам [38]
Гъджева, гъжва [31, 36, 57] - платно, което се увива около главата. Гъжва не е турска дума!, защото в турски на това се казва чалма. В т.н. детски език „гичка" означава „глава, главичка". Имайки пред вид значението на „гичка, гъджева, гъжва", може да се мисли, че „гъч, гъдж, гич" е забравена семантична морфема със значение „глава" от непознат (прабългарски?) език. От праиндоевропейската дума *g'hebhal - „връх, глава" идват застъпниците: английски: head "глава", hat "шапка"; старогръцки: kephal, к£фаЛ "глава"; готски: gibla "глава, връхна част на нещо"; старогермански: *gibl-a- "главен, върховен"; тохарски A: spal "глава", тохарски B spalu "върховен, изключителен, главен", прабългарски (вероятно) ХЪТ - глава (сравни д о- Х Ъ Т -о р = възглавница), сакски „хауд" - шапка. Прабългарите са си навивали (ленени) ленти около главата, които вероятно се се наричали „гъджева". гъдъркам гл. несв. [74] - Събарям, катурвам. Гъжба [20] - халка, която се слага на предния крак на крава, която рита, когато се дои. Кракът се подгъва, намушва се халката и с пръчка тя се закле щва да не пада. Кравата стои на три крака и не мърда. Гъжба означава също и къс (1 м) синджир с тояжка накрая, който се завързва за единия преден крак на овца, коза и друг домашен добитък, които не пасат на едно място, а се отделят от стадото (такива животни се наричат улус). Да не се бърка с гъжва. Гъзном, гъзнишката [13] - с гъза напред Гъзулник [13] - опак човек, ляв човек Гълбая [13] - дълбая Гълток [19] - глътка Гълъгонка [13] - плод от глог Гъмо [13] - караница Гънга, гънжа [13] - сопол, мърсол Гънгъл [43] - шише с дълга тясна шийка Гърбач [25, 37] - бич Гърда [5] - сила Гърдомаза [5] - грозна жена Гърдос [14] - грозотия - стблг. (старост - гърдос) Гърлене [18, 19] - последно окопаване на царевица Гърлич - стълба към избата (Силистра) Гърлич [6] - входно помещение на българско жилище гърм м., мн. ч - [74] гърмове - Гъста шубрачка от еднородни дървета. Гърмел, гърмол, гърмъл [9, 68, 74] - гръм, гръмотевица, силен гръм, силен грохот гърс, гърст, гърста [5, 37] — шепа Гърчав [38]- слаб, мършав Гърчавея [5] - отслабвам, измършавявам Гъръгашка [13] - сврака Гъчкам [13] - натискам се в навалица, тъпча, натрупвам Гъчканица, гъченица [13] - навалица Гьоа, гьоам, гьоо[5, 37] - уж, ужким, както изглежда Гьондер, гьондерица, гьостерица, гьоса ж. -[74] Овчарска тояга с топка ("гюдула") на единия край. гьондере мн. ч. - [74] Тежки стари обувки. Гюла [53] - дупка, изкопана от водата край брега на река Гюрти, гюрна [18, 38] - тече силно,бликна, излиза, "бълва" голямо количество вода Гяквам [38]- тръшвам някого на земята, повалям Гяла, дяла, дял [5] - планина, височина, местност (от тук топонимът Предял - връх, било на планина) (преход г - д, както в глупендер - тъпунгер) Д'аля [11]- десет или сто мерни единици Да възиде [14] - да шупне, да втаса Да жабна [41]- да си взема с шепа (да се нажебя - да отпия голяма глътка). Вероятно думата идва от „шепа", а не от „жаба", както се твърди Давичкам [38]- давя, боричкам някого (за кучета) Дада [10] - Кака, по-голяма се стр а Дадалена [47, с. 195] - растението брей (Tamus communis). Използва се за избеляване на женските лица. Дадилка [27]- бавачка Далачя [9] - пия без мярка
далкунИца (73) - сперма далнА (даллА) (73)- дано длагУнь (73) -езиче на звънец за добитък дъражАн (даражАн) (73) - вид плевел Дам [11]- помещение за говеда, обор (счита се за турцизъм, но може да е иранизъм, dam - дом, къща) Дама = цигулка = докурджум = коран = корам [69]- игра с 9 камъчета върху табло с три вмъкнати квадрата. Три камъка на една линия се наричат варгел = такърца, такънца. Тази игра е ползвана още в Асировавилония. Докурджум идва от докур (докуз) = девет. Дамла [28] - инфаркт Дан-перушан [43]- характеристика на откачен човек Данъци (волоберщина - натурален данък от говеда; димнина - данък от домакинство; мостина - такса за минаване на мост; приселица - вид данъци) [25] Дапе = ропка = хумба [69]- трапчинка, дупка в земята използвана при детската игра «свинка» (дума сродна на прабългарските купе - ризница, чупе - момиче, дуле- тръба, всички от ж енски род!!!!) Дарперушан [38]- разхвърлен, разнебитен (перс. ?) Дарпна [5] - забрадка Дас [43] - глупак. На сан скр ит "д ас" означава "роб, враг, иранец". Циганите, които идват от Северна Индия наричат българите „дас", което може да означава „иранец, враг, чужденец".) дашено [55] - възвишения Даятел [9] - човек, който дава Двале (Хасковско) - забрадка Дв ати [5] - втори двел [55] - дали Двери [9] - врата, порта д^ло [48]- оръдие, дуло, тръба. Някои учени смятат, че това е прабългарска иранска дума, обясняваща смисъла на родовото название Дуло. Дебелта [5] - стъбло на дърво (има и тракийски топоним Дебелт = две блата) Дебой [70]- стоя, използвана като склад за оръжие в къщите на богаташите (с. 23) Дебрянка - отровно растение, по горите (от дебър, дъбър) Девет [27]- стар (прабългарска дума ?), от тук бабини деветини (бабини старешки неща)! (известното обяснение: деветини = дивни, чудни неща е наивно и необосновано). Деветашка пещера, с. Деветак вероятно идват от тази дума. Девесил - растение, по влажни места покрай реки и пътища Деда = дедя [55] - по-голяма сестра, кака Декна [5] - подвикна декшавам [37] — приемам Дел = дела = дял [55] - планина, височина, било на планината, дела [55] - било на планина, делова: делова гора [55] - гора по билото на планина Дела, дяла [5] - връх, височина, възвишение (от ту к Предял !!!) делутки [55] - парчета Делякам [28, 31, 57] - споря, карам се, препирам се Дембел [9] -tembel -перс. - мързелив (осм. турск.) демет [55] - сноп, сплит дене [55] - живот Дено [39] - където Деньовет [13] - дните (?) Дервиш [70]- иранска дума, означаваща «знаещ, познаващ» (виш) вратата (дер) = мохамедански калугер . Дерт [6] - митично същество с 40 крака, влизащо в корема на човек и предизвикващо болест Деруга [9, 13] - диря, дири, драскотини деруга ж. [74] - Широка драскотина от нараняване по тялото. Следа. Дестекувам [28] - облагам с данък десятък Дестур [50] = доста, достатъчно Деся [10] - Намирам (изчезнал праславянски глагол) Детел (стблг.) [71] - кълвач Детел [9] - кълвач (общославянска) Детелина - растение, по сухи места
Детишка [38]- детинска (суфикс "-иш") Детищ [44] - младенец; дете. Дечор - много деца, дечурлига (Чипровски и торлашки) Джавугам - настоявам (Чипровски и торлашки) Джагал [9] - смола за дъвчене Джаджа, джунджурия ж. [74] - Машинна част, машинерия. джамал - кукер Джамал [64] - 1. кукер, 2. стенна печка Джамала [6] - камила джанкам се гл. несв. - [74] Заяждам се, карам се. Джанкос-банкос = джанкус-банкус = прескочи кобила = прескочи магаре = коченица [69, 74]- вид детска игра. Един се навежда, вторият се засилва, казва „джанкоз" и го прескача като застава на 4-5 метра настрана. Третият се засилва и казва „банкоз" и прескача първите двама и застава до тях и т.н. Броилката е следната: 1- джанкоз, 2 - банкоз, 3 - нерете, 4 - козлагете, 5 - арпала, 6 - урпала, 7 - тангалъз, 8 - фъз, 9 - пъз. Джапара [18] - човек който излишно много говори, най-често неуместни неща Джапунче [19] - малка жабка с опашка, попова лъжичка - копанче джарееки се [37] — пулейки се джасам, джаскам, джаснат -[15, 74] Бутам грубо, бутнат, малоумен. Джасвам [38]- хвърлям еднократно, небрежно Джаскам - ям (Силистра) Джах [6] - совалка в мутафчийски стан джебря се (74) - лигавя се джебря се [38, 66] - лигавя се, говоря глупости, Джелез [4] - развален (перс. ?) Дженк [39] - бой, свада Джибри [3, 50] = остатък от ферментирало грозде, пращина, камина, ципури (ципури значи "незначителен и маловажен остатък от нещо"). Смята се, че ципури е гръцка дума. Джибринка [52] - гроздова ракия (от джибри ?). В някои краища „джибринка" означава малки парченца сварено месо, които остава при пържене на свинска маст. Думите джибринки и джибри идват от „ципури" - изтощен остатък от някаква суровина (грозде, месо и тн). Дживга [53] -хляб от смесено царевично и пшенично брашно Дживгар [15] - врабче дживгар м. - [74] Врабче. Джигав [24] - слаб, мършав джилит (джърът ?) [55] - игра, при която се хвърля тояга и се улавя във въздуха от препускащ ездач (на турски джърът - копие) джингарашки [37] — звънчета, дрънкулки джиткам гл. несв. [74] - Захвърлям (читкам - продавам на безценица). Джобур [52] - вид каца с тясно дъно и широк горен отвор. Може да произлиза от „джоб", старинна оригинална българска дума с индоирански произход джоврган м. - [74] Голям животински кокал за готвене, почти без месо. Джокела = жукиле = джукале = чокеле = писе [69]- клечка използвана в детска игра, дълга 15-18 см и дебела около 3 см Джомоля [9, 38]- говоря тихо, неясно, монотонно джонгъл м. [50, 74] 1. Едър човешки крак. 2. прен. Човешки крак въобще. Думата има ирански произход: протоиндоирански hanghri, ав естийск и zanga, пехлеви zang - крак, подбедрица; осетински dzeng, z« ng « , пущунски danga - крак. Джондра [3] - бъклица Джонка [9] - клюн, човка Джубе [1] - дреха с кожена подплата, кожух (стара персийска дума, GEBE, от която идва прабългарската дума КУПЕ - ризница. По-късно османските турци наричат част от еничерите gebece - ризничар) джугам гл. несв. - [74] Моля някого за нещо Джуглинка [9] - могилка джука ж. [74] - Устна (Горната му джука - като Вршка чука, долната му джука - като Банска чука! (има големи устни). Банска чука е планинско възвишение в Сърбия, близо до град Больевац, което при ясно време добре се вижда от Кула. Сръбското му наименование е Ртань. Джука, джуна, джукест [9, 28, 38, 43, 52]- устна, дебела устна, бърна, човек с
големи устни Джумерки - пръжки от сланина, джебринки (Силистра) Джурило [43]- дървен прът за "джуркане" - бъркане на фасул Джурило = чурилка [6] - прът, с който се бие млякото в буталката (мътилката) джуркам гл. несв. [74] - 1. Бъркам качамак или друго с "джурулек". Джуркам боп, качамак и др. 2. прен. Върша нещо нередно. Джуркан боб, джуркана коприва [5, 38]- сварен и смачкан боб (коприва) Джурул [5] - бъркалка (отглаголно съществително от глагола джуркам със суфикс- ул!!) джурулек м. [74] - 1. Дървена бъркалка с кръстачка на края. 2. Свинска муцуна. Джурюл [43]- прът за джуркане (бъркане) на фасул джушкам гл. несв. - [74] Бутам, събарям. дзастра [37] — сутрин; на дзастрата — на другия ден Дзвирка - цепнатина (Чипровски и торлашки) Дзвиска [6, 9, 11, 18] - двегодишна овца Дзвиска, дзвиздарка [54] - едногодишно шиле, яре дзвона ж. [74] - Камбана. дзвънка ж. [74] - Капка или мехурче в течност. Дзебна, дзебне гл. несв. -[74] Студувам. дзевгар=джевгар, дзевгара (гр.) [55] - чифт волове, или два чифта волове, впрегнати в кола (съмнително - може да идва от джар = 4) Дзивра [6] - вид кожени крачоли Дзивър,а, о, и [5] - сляп,а, о дзигвар, зивгар =зигвар [55] - двойка, чифт дзиндзиникам гл. несв. емоц. -[74] Треперя от студ, цинциникам. Дзипам [38, 74]- ритам Дзирка [5] - процеп, пукнатина Дзубря, дзупаря се гл. несв. възв. - [74] Сърдя се, цупя се дзурепа се гл. несв. възв. [74] - Вторачвам се, ококорвам се. дзурлосвам гл. несв. [74] - Отговарям грубо, строскам се. дзурна, да дзурна гл. св. -[74] Идвам или отивам за малко, да се сурна. дзуряп прил. - [74] Лош, нервен човек. Диб [27] - дъно Диба - приспособление за изтезаване чрез разпъване (ист.) Дибек [11]- дървен съд диван [55] - открито помещение на втория етаж, по-висока част на чардака, гдето се приемали гости; стая за гости; чардак, отвод, пруст, трем; богат миндер, одър Диване - малко дете, буйно и невъздържано (от див?). Дивня [35] - отвор в покрива за осветяване на горната стая Дивота [50]= дивотия; доброта = добротия дивотия, дивина [37] — дивеч Дивур - глиган (Петричко) Дигноглав [18] - човек, най-често младеж с буен характер. Идва от израза "човек с вдигната глава" Дижам [39] - вдигам Диканило [18, 19] - върво, което води диканята Диканя [38]- плоска дъска (0.7 - 1.5 м) отдолу с кремъци за овършаване на класовете (гр.?) Дила [43] - название на буквата U в старобългарския език (дзяло, зяло) Дилиндра - жълти новини - клюки, вицове (Чипровски и торлашки) Дилка [13] - черга от една ширина Дилка [19] - тъкана пътека Дилка [6] - снопче от нишки при тъкане в домашен стан Дилянка - растение, делиянка, мотовила, мотовилка - валерианка Димар [43]- пласт (стбл ?) димиту [55] - сбито, гъсто, четворно димия [55, 63] - шаек, домашен вълнен плат за мъжки дрехи Динк [32, 59] - уред за лющене на ориз Динка (San guisorba) - растение, динче, любениче, стритите му листа миришат на диня Динка [4] - воденица (за чукане на пипер, чушки) Дипла [6] = наръч - купа от клонки за фуражна шума
Дипла [41] - плисе на дреха, подобна на дипъл, надиплен Дипла = слой, пласт. Небето се е състояло от седем дипли, т.е ., седем слоя. Дипла [43]- пласт Дипъл [13] - многолистен, многопластов, надиплен Дирек [6] - вертикална греда в стена Дирен [38]- заден, отзаден диримани [37] — дрипи Дирник, дирница - Задник, задница. Дируга [69] - бразда, линия Дируга, деруга [62] - бразда, линия Дисаги = бисаги = ебета [6] - двойна чанта (от латински, ди + сак ) дич -[74] Междуметие за изразяване на недоверие, подигравка и др. Дишло, стръки [53] - части на волска кола Длак [43] - река Длака [9] - външен вид, изглед Длака [29, 49, 50]= козина на животно = пердух („вълкът длаката си мени, но нрава не" -това е пословица, записана най-напред при утигурите! Сега я има при русите и българите). Длака [5] - косъм длака, длакав -[74] Козина, космат. Дмение [44] - гордост. Дмитися [44] - (да се) гордея; (да се) големея. доба [55] - време (нощно) (доба, дова, девет - време, късно време, старо време) Доба [5, 37, 49] - време, нощно време Доба, сара, вакът [53] - време (най-общо) добелъ, дебелъ [48]- дебел. Доблий, доблственний, доблестний [44] - твърд в доброто, в добродетелта. Доброта [44] - красота. Добрускам [13] - докосвам (проф. Добруски) добър ден = Празник [74] Доваксвам [19] - допълням (от наваксвам) Довлесотворити [44] - (да) удовлетворя. Довлети [44] - (да) стигам; (да) бъда достатъчен. Договедя [5] - досетя Дода - кака (Петричко) Дода [37] — кака Додола [49]- друго название на обичая „Пеперуга, пеперуда", изпълняван за измолване на дъжд. При суша в Северна България и Тракия правят малка глинена мъжка кукла „Герман", която се хвърля в река, езеро. додулка ж. дет. - [74] Кукличка. Додявам [43]- преча, досаждам Дозде [44] - досега; до този ден; дотук. Дозела [44] - извънредно. доземец м. [74] - Допълнителна порция при ядене. Доилица [44] - кърмачка; дойка. Доити [44] - кърмя. докатерисвам гл. несв. [74] - Привършвам, свършва като количество. Доколе [44] - до кое време; дълго ли. Докурджум - [18] на някои места се нарича "игра на дама". Играе се от двама души с по 9 или 12 камъчета. Схемата, върху която се играе се нарича "докурджум" (има я в турски - дукуржум от докуз = девет с преход z-r). Състои се от три концентрични квадрати, съединени с отсечки по диагоналите и средите на страните. Подобна схема се среща като прабългарска руна, която според арх. слави Дончев се е наричала парчич. Камъчетата се поставят в пресечните точки и се местят от една точка към съседната, ако е свободна. Три камъчета на една линия се наричат "докурма", две линии една до друга - "тъкърца" или "тъкънца". След всяка докурма се взема по едно камъче на противника. Когато единият състезател остане с три камъчета, има право да поставя камъче на кое да е място. Ако остане само с две камъчета, губи играта. Тъкърца (тъкънца) може да означава "тъкачен стан" или да идва от „такър, тагър" - бърз кон, според Йордан Вълчев.. Долама [39] - дълга, горна дреха (турска ?) Долап = куфия = [6] бент - трап за вадене на вода и напояване на градина
Долап [9] - съд, дупка в стена, дупка в земя домиш нар. - Между (домишчасие - междучасие). Домовит [14] - човек с къща Домогател [28] - кандидат Домогник [9] - кандидат за женитба Дондеже [44] - засега, все още. Донележе [44] - засега, все още. дооден [37] — уморен Допир до разлистено дърво на Гергьовден [67 - с. 118]. Стар български обичай, чрез който се приемат жизнените сили на възражд ащата се природа. Вероятно има прабългарски произход защото се среща и в рисунки - графити на прабългари по стените на Преслав. Обичаят е известен в древна и средновековна Индия с цел да се измоли забременяване. Дорест, дорен, дория (за кон) [5, 31, 39, 55, 57] - с кестенявочервеникав косъм (за кон) доржаво [55] - упора Доржева, доржеви [5] - покровител, защитник, господар, власт (среща се в родопските народни песни, в говора вече е забравена- БНТ -том 8, стр. 599 - държава !!!) Дориносити [44] - (да) съпровождам някого като стража, свита. Досаждение [44] - правени на неугодни неща; безчестие; оскърбление. досенова, досенува [5, 37] — досега Дососа [5, 9] - да стане достатъчно, свърша, да снадя Достижно [44] - разбираемо, понятно. Досурна [13] - домъкна Дохадям [13] - идвам дохаждам, дваждам гл. несв. - [74] Идвам. Доцна [5] - късно дочас нар. - [74] След малко. Драгастя [28, 43]- изчоплям, ощетявам, прен. - измолвам досад но, изнудващо искане, изнудване („драглестя" около с. Караново, „агнето драглести (изсуква) майка си") драгинко [55] - по-млад девер (жената го така нарича, т.е , скъпи) (от драг = скъп) Драглести - суче (овца, коза, крава станала на дрънчилка (мършава), защото я драглестят) драговала [55]- обичала драговник [9, 55] - любовник Драговница [50] (драговник), Любовница (любовник), галеница (галеник), гальовница (гальовник), галница (галник), либе, любе, любов - всички тези думи днес се заменят с циганската дума "гадже". Гадже, гаджо означава "селяндур, простак, дървеняк", така циганите по света наричат местното население. По същия начин циганската дума "баровец" измества българското "болярин, богаташ". драговно [55] - любовно Драгоман [5, 6, 31] - водач на дружина жетварки, преводач в легация (драгоман е арабизъм в турския език, но произлиза от древната дума тлъмач - устен преводач) Драк [14] - стъбло Драка [52] - вид храстовидно растение с бодли, тръне. Дракул [38]- дракон, дявол - румънски.? дракус - зъл дух, караконджол дракус [35, 55, 66] - според народните поверия мъртвец, който излиза от гроба си и вреди на хората ; зъл дух, караконджол, таласъм Драма [6] - условна единица за възнаграждение на зидари Драпа- [18, 19] пълзи, косвено - домогва се Драплест [13] - бодлив Драхонка [13] - изпражнение от коза, овца, заек Драча [16] - нисък трънлив храст Драгинко [9] - девер Драчие [44] - плевели. Дреб [43]- вълна Древле [44] - отдавна. Дрезга [14] - гора, дебела гора Дрезга [71] - гъста гора. От тук „дрезгав" - трудно проходима гора, променено за глас, дрезгав глас. Дренжувам [20] - бодърствам, нежелано безсъние
Дрешник [9] - долап за дреха Дробен [18, 19] - парче месо, мръвка Дрогазица [19] - сойка Дрождие [44] - мая; квас (от дрожди). Дрон, дрън [54] - буца пръст с тревата, чим от трева (чим е турска дума) Дрохал [14] - окъсан, унил човек Другаш [13] - друг път Другиня [44] - приятелка. Дружина [44] - дружество (на приятели, връстници). Дружинка [13] - група хора, чета, отбор, компания Друндзел (73) - неясно Дручити [44] - (да) угнетявам; (да) измъчвам; (да) изнурявам. дручки [55] - безкрайно много Дръг [14] - тояга Дръгли се [43]- чеше се грубо Дръгна се, дръглив [10, 13] -чеша се, който се чеше до нараняване Дръкол, дъркол, дъркул [71] - старец, дърт, дрът човек Дръм [10] -Храст Дрън [13, 19] - буца пръст Дръндар, дръндач [2, 52] - човек, който разчепква и разбива вълна с помощта на лък (дрън + дар !!) Дръска [13] - много малко Дръстя (73) - бия конопени стъбла с тояга за да се получат конопени нишки (кълчища). Дръч [9] - дъргов - царевично стъбло Дряселовати [44] - (да) съм мрачен, печален. Дряхлий [44] - печален. Дряхлование [44] - печал. Дряхъл [28] - грохнал, изнемощен, стар Дряхъл [71] - омърлушен, спарен Дска, дщица [44] - дъска, дъсчица. Дуа (дува ?) [19] - коледна благословия дубара [37] — хитрост (термин в играта на табла, две двойки) Дува [5] - благодарност Дува [39] - молитва Дув о [5] - духало, вятър Дуда [10] -Папуняк Дуда, дут, дудувина ж. -[13, 18, 19, 74] Черничев плод, дърво от черница, барабонка. дудна гл. несв. [74] - 1. Гърмя, тътна. 2. прен. Карам се. Дузен [5] - набор, наредба (от дузина = 12 ?) дукимасаме [37] — изпитаме, опитаме (грц?) Дуле [9] - тръба, тръбичка дулица [55] - свинска зурла, муцуна (от дуло - тръба, дуло) Дулица [53] - горен отвор на стомната (от дуло - иранска дума, по-късно преминала в „лула"). дулич м. - [74] Отвор на вратичката на печката (от дуло = тръба). Дуло [5] - чучур, гърло (това е иранска дума, обяснява смисъла на рода Дуло!!) Думата лонгур може да означава: 1. глуповат човек; 2. лош, напослушен, наразбран човек, т.е . «ляв човек»; 3. куц човек (диал.); Дунав [5] - река, рекичка. Тази оригинална българска дума се среща във всяка трета народна песен!! В тази дума основата е "дон", която при скито-сарматите и аланите означава "вода"! От тук идват названията на реките Дон, Днепър, Днестър, Дунав ! Дунда [53] - едра, дебела жена, дебелана Дунда, дундьо [38]- нисък и дебел човек дундуникам гл. несв. [74] - Бавя дете, дундуркам. Дупла [19] - златна пара Дупласкам [13] - довеждам Дурля се [13, 38]- правя се на сърдит, сърдя се, начумерен
Духло [28] - вятър Дъбър [10] -Дъб, дъб, цар на всички дървета [9] Дъжд вали - има няколко названия за „вали дъжд" — ръмти, ръмти (вали много слаб дъжд), пършдли (вали слаб дъжд, наречен бърсала, от авестийското varsa - дъжд), пръца, п ър са (започва да вали, като падат само отделни капки). Също така има 6 думи за „тече": капе (тече на капки), църцдри (тече на много чести капки, почти на струя), тече (тече с немного силна струя), струли, стрялка (тече силно, поривисто), ш урти (тече много силно и образува шум), д ур л 'а е (тече извънредно силно, под напор и образува мехури). Дълбей [6] - жлеб (вероятно дълбел, както бордей - бордел, търтей - търтел) Дънало [45] - сарашки инструмент (като клещи) за опъване и стягане на кожата. Дъника [50]= дънище = дънер (дъника има санскритски вид, от дъно, както авика = овца на санскрит) Дърг, дъргел [2, 43, 74]- дъргов, стрък от слънчоглед, царевица (идва от ранноперсийската дума daraght - дърво) дъргел м. [74] - 1. Мърша. 2. Кранта (дръглаш - мн. ч. на дъргел !!!, лошо месо за ядене) Дърдавец ливаден - вид птици в Поморийското езеро Държава, държовище [6, 34, 55, 61] - недвижим имот, владение, земя, нива, лозе, владение на един човек или на селище; отделно изолирано имение, състоящо се от къща и двор. Традиционно за Искърския пролом и Зап. Стара планина до XVI-ти век Държан [19] - вид плевел Държеви [39] - управници, първенци Дърля се [38]- карам се Дърмон [10] -Решето, направено от кожа (гръцко) Дърма [10] - Гъста гора, храсталак Дърма, и [5, 38]- парцал(и), дрипа(и) дърмелкам гл. несв. емоц. - [74] Дърпам насам-натам. Дърми - (поводи на кон?) - „да си взема дърмите" Дърми [43]- багаж Дърмон [43]- кожено сито (сочат я като гръцка дума) Дъртел [13] - стар човек Дърхолек (дърхол ?) [52] - стар човек, старец, дъртак Дъща (в Родопите) - бара, река Дъща, валявица [64] - голямо дървено корито, в което струя вода пада от високо и създава водовъртеж; вътре се слагат нови вълнени тъкани,постелки и пр., те се валят в продължение на ден-два, за да се повиши здравината им и дасе подобрят цветовете. Може да се ползва изпиране. В Родопите се нарича "дъща". Дьо [39] - нека, хайде (сравни с възклицанието "Дий !" за подкарване на кон) Дьол [22] - название на първите озрели плодове на едно плодно дърво, примерно смокиня. Думата може да е древнокавказка (чеченска), донесена от прабългарите, защото при нахчите Даьла е богът, който дава плодовете и храната (Даждбог), глаголът "дала" означава "да дам", а "даар" означава "плод, храна, ядене". Подобна дума има и в турски. Дьол, дйол [50, с. 294]= приплод, рожба (има подобна турска, но и чеченска) Дьохвам [13] - яхвам дьякъ [48]- писмоводител, писар, юрист. Дюзен = дизия [6] - група от 12-15 звънци с различни размери и тон, подредба, набор Дюс = леха = фитария = табла [6] - малки площи за отглеждане на зеленчуци Дюс, дюс (дос, дос) [24] !!- играй, танцувай !! (подкана за игра по време на хоро, употребява се в Тракия). Означава играй, скачай, тропай ! Дява [1] - нали дял = дела, дялове [55] - планина, височина, било на планината, хребет, връх Еве [39] - ето Евнух [44] - евнух; скопец; пазач на харем; придворен. евро [55] - болно (Родопи) евръ [55] - лошо (Родопи) Егда [44] - кога(то). Егликс [5] - авлига Еда [44] - нима. Едно [37] — едва едноман нар. - [74] Непрекъснато.
еднък нар. - [74] Веднага. Едро, едър, ядър [10] -Бърз, пъргав (в първите векове е означавала това, но по-късно думата е променила смисъла си на "голям, обемист") Еже [44] - какво; кое. Език = жало = гласник = глагурец [6] - махалото вътре в звънец, камбана Ей [44] - да; вярно е; истина е. Ейс! -[74] Междуметие за подкарване на воловете (да вървят заднишком). елей, елеят [63]— стадо селски говеда Елек [6] - женска носия Елижди аще [44] - когато и да е. Елижди, еликожди [44] - винаги като; всеки път, когато. Еликий [44] - кой; който. Елико [44] - колко. Елико-елико [44] - след известно време; много скоро. Еллин [44] - грък; езичник; прозелит. Елма [44] - тъй като; доколкото. елхадници [55] - прибори за къпане на деца при кръщаване Ем [52] - вместилище, каса (!! Забравена, крайно полезна старобългарска дума). Емкост, емък. Емеж [20] - лемеж Емзилка, ъмзилка, инзилка намзикала = мушалка [6] - дървена клечка за пробиване на сур ов о глинено гърне преди изпичането Емиж, емеж - лемеж, палешник Емир, имир [5] - княз, началник (На персийски език !) енгя [55] - по-голяма сестра (Родопи) Енза [14, 19] - рана, язва Ентиено [5] - памучно Еньова буля [67, с. 101] - народен обичай Епкане (хепкане, хопкане) [69]- изхвърляне нагоре еранки - дружки есмер - възчерно еранки [64] - дружки есмер [55, 64] - възчерно, смугло Ергужен [13] - лалугер Ерда [2] - свада Ерина [43]- вълна от коза Естач [21] - кръгла маса (прилича на прабългарското име Есхач) етъ (част.) - [74] не знам. Етърник (73)- кълцан черен дроб тъпкан в черво и сушен еце=яце, ечко [55] - много, твърде Ешки [13] - дребни предмети за залагане при игра на топчета
■ гЕЧЙИЧШГАТЕМРБЪ/ШШТШИЗМЩ (част Ж-З-И-Й) Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. http://protobulgarians.com Жага [53, 74] - голям трион за рязане на дърва, подобен на бичкия жажба [55] - жажда Жарна [19] - изгоря Жател [44] - жетвар. Жбарна [37] — бръкна Жбет [19] - чепка с оронени зърна Ждракел [9] - кокили ждрапам гл. несв. - [74] 1. Стъпвам във вода. Ждрелат [5] - буен ждрелятога коня [55] - кон жребец (образуване на прилагателно с -ог, аг) Жевкам [19] - лая, мяукам Жегла [9] - пръчка в кола, от тук жегля, зажеглявам и ЖАГЪЛ Жегомий [44] - когато горят с огън; който има температура; който е болен от треска. Жегъл, жъгъл, жагъл [38]- пръчка, която се поставя в ярема за зажегляне на воловете Жезл [44] - тояга; патерица. Желва, желка, желкя [5, 19, 55] - костенурка Жели [5] - бързо да вървим (родоп.) Желъдък [62] - стомах (стблг.) Желъдък [69] - стомах (стблг.) Жеман [5] - винаги Женитва [44,48]- бракосъчетание; съпружество; брак, женитба. Женихъл, женил [9] - сватовник, годежар Женчуга [53] - едра жена Жерария - название на гноясала рана жерда [14, 55] - грубо, окастрено дърво, прехвърлено за мост на река; дълга греда, валка жереме [55] - глоба Жеремя [20] - мършаво животно и жена Жерка - мелница, воденица, стомах Жерка [55, 64] - мелница, воденица, стомах Жерт [14] - прът, върлина жешчава ж. - [74] Горещина (суфикс -ава !!!) живета [55] - плитки живясала [55] - оживяла, завъдила паразити и влечуги Жига - белег, оставен от жигосване Жигало [9] - жило на оса, пчела Жигла [43]- белег от жигосване ("жига" - белег от жигосване!) Жигра [19] - гъстълак от храсти Жид, жит [5, 9] - великан Жижен [13] - хубав Жижи - бижи [13]- хубаво ядене
жизда, жиздоми [55] - зидове Жизница [13] - жега жилавя гл. несв. - [74] Ям без апетит, злоядо. Жилде [45] - сарашки инструмент - дървена рамка около 120 см,с която се опъва кожата за да се зашие. Жими бога ! [5] - бога ми ! (на какъв език ?) Жиница [52] - язва Жир [27]- жълъд Жиркам [13] - имам диария Жирканица [13] - диария Житма [13] - игра с пръчка Жица [53] - воден приток Жлеб [5, 9] - кораб за грозде - издълбано дърво Жлеб [5] - низина жлебя се, жлембя се гл. несв. възв. - [74] Кривя уста, плезя се. жльокан м. - [74] Развлечен човек. Жмурав - небрежен, мръсен, невнимателен (Чипровски и торлашки) Жогълев [13] - кокалест Жоляв, чаротан - неугледен, грозен, неприятен (Чипровски и торлашки) Жонга [13] - цицина Жонга, челенка (Хасковско) - цицина Жоп [6] - мерителна тояга при зидарите, метър Жопан, жопън, чопан [13, 20] - бут на кокошка, чопан Жопка (Хасковско) - пръчка Жопка [13] - тояга с топка на края Жорда [13] - длъгнесто момиче или жена Жоштила - клен (в с. Гела, Смолянско. Йорданова Ваня. Пастирска дърворезба от фондовете на Исторически музей - Смолян. Известия на Регионален Исторически музей - В. Търново, том XXII, 637, с. 253-264) Жребя [44] - жребче. Жрети [44] - (да) заколя; (да) направя жертвоприношение. Жръд [14] - копие, прът жуберкам гл. несв. емоц. - [74] Ям с апетит и удоволствие. Жува [6] - дивеч Жуга [20] - метална клечка (Ф 5-7 мм), забита в края на оста на колата за да застопори колелото на колата Жужел [56, с. 79] - охлюв Жужел, жужер, жужар [9] - нещо черно, изгоряло Жузвъм се [13] - обиждам се Жуляв,а [5] - мършав, маршава Жунжул (Хасковско) - папуняк Жуп [13] - хоп Жупвам са [13] - намърдвам се Жупел, жупелъ [44, 48] - горяща сяра, сяра. Журап [13] - чорап Журкул [13] - щурец журна-варна гл. св. - [74] Изпреварвам. Журнал [5] - загорял от Слънцето жухап [46, 55, 63]— заслужен, точен коректен отговор жъкам гл. несв. [74] - Бода рязко, жегвам. Жълна [71] - кълвач. Сравни желка = костенурка Жъмбав - крив, изкривен (Чипровски и торлашки) Жъмбур (цамбур) [13] - цопвам във водата жъп, жъба прил. - [74] Щърб, беззъб. Жъбите - кулска фамилия. Жюгам [19] - спускам се да бягам Заеже[44]-зада. За тумник ли ми е!? = израз = „не ми е толкова необходима". Не ми е тумнало! = = не ми е притрябвало Забадам [13] - забождам забакна се, да се забакна гл. св. възв. - [74] Губя дар слово. (от тук: бъкел не знае! =
думичка не знае!) Забаша, забъша [28] - укрия, потуля Забела [9] - зора, зазоряване, предутрин (от бял, става бял, светъл) Забела, забел [5, 46, 63]— мазнина в ядене (манжата нема забела) Забелвам [13] - запържвам ядене Забели [5] - омазнява Забелка [13] - запръжка на гозба Заблюва [13] - отвлича вниманието, загавличква забрало [44, 48]- стобор на градската стена, стена, ограда забружда се гл. св. възв. - [74] Изчервявам се (от вятър, слънце). забрула, да забрула гл. св. емоц. - [74] Тръгвам бързо и неочаквано за някъде. Забрундя, забрундотя [38]- (за човек) - зачервил се, подмладил се Забрънча [5] - закопчея Забун [6, 19] - елек, връхна дълга женска дреха, вид сая (персийска дума) Забунче - връхна дреха за мъже (гр. Батак - Ново село) Забунче [29, 49]- горна дреха с къси ръкави до лактите Забълниквам [41]- отвличам вниманието (загълвичквам) Забъша [5] - да скрия истината забъшвам гл. несв. - [74] 1. Укр ивам, прикривам. 2. Завличам. Завара [43]- заварка, съединение на метали чрез стопяване Завет [44] - съюз; договор; условие. Завет [53] - място, защитено от вятъра Завид, завида [9, 44] - завист Завидно око [9] - завистливо око Завистно [44] - малко; недостатъчно. Завора, завур [14] - резе, мандало Завръз = реколта от плодове, зеленчуци [38] завърз [55] - плод Завъртак [54] - водовъртеж загажна ж. - [74] Вид рибарска мрежа, която се поставя напреко на реката и се дърпа от двама човека. загари [5, 64] - ловни кучета загинал [37] — изчезнал, изгубил се заглавушвам - гл. несв. [74] Обърквам се, разсейвам се, загълвичкам. заглибам гл. несв. - [74] 1. Затъвам 2. Обърквам се. (глъбок, глибок) Загон [5] - стърга (славянски еквивалент на стърга !) Загоре [29] - през средновековието (XIII-XIV -ти век) Северна България около Търново се наричала Загоре, а Южна България (Тракия) - Романя. Непосредствено преди това днешна Тракия се наричала Македония. загорки, загорци [55] - тези, които живеят в полите на Странджа и ходят на жътва в Загоре Загорки, зъгорки [5] - старопланинки Загрена [53] - високо място сред селото Загуцва [67] - засяда в гърлото Загълвичкам - загълвиквам [38]- забавлявам, захлемосвам Загърлям [67] - окопавам и затрупвам коренчетата с пръст Задечвам [5] - подстригвам за монах (дечко - момче) задечкали се [37] — скарали се Задиглица [6] - вид везбен бод Задужбина [28] - нещо, което служи за общо добро (чешма, кладенец) зажулвам гл. несв. - [74] Обръщам кожата на нещо наопаки. Заздати - (да) заградя. Зазрети [44] - (да) погледна; (да) забележа; (да) осъдя; (да) упрекна. Зазъбица [28] -приманка, апетит закекеряса гл. св. -[74] Престана да капе от само себе си. Заклание [44] - жертвоприношение. заклапач м. [74] - Джобно ножче, ножче захлюпаче Заклеп [44] - ключалка; резе; мандало. заклопе [55] - заключалки
заклопени [55] - затворени, заключени заклопи [55] - затвори, заключи Заклопи, склопи [8, 37]- затвори, от захлюпвам Зако [13] - за какво заков [37] — ковчег (?) Заколение [44] - жертвоприношение. Закот [13] - за каквото Закров [44] - място за укритие. Закучи (закучети) се работата [13] - работата не върви (израз и представа, останали от прабългарите? Виж също израза: „той коли тук кучето" = той командва тука) Закъмилка [13] - плосък камък за игра (от кама) закършвам [46, 63]— извивам (кърша = извивам) Залагар - стелка за обувка (Чипровски и торлашки) заламбаден прил. [74] - Запушен, задимен, притъмен (за небе, облак пред дъжд; ламбада = облак ?). заланкам се (гл. св. Емоц) -[74] Да се унеса в нещо, да се заблудя. Залга [19] - залък Залещи [44] - (да) съм в засада; (да се) крия. заливосвам гл. несв. [74] - 1. Замазвам, запушвам. 2. прен. Прикривам истината. Залуга [54] - залък Залуна, захлемоса [5] - залиса, разсея Залюхан, люх (Хасковско) - загубен, тъп, захлюпен замаа м. (замаха, замава ?) [74] -Превъзходство, високопоставеност. Заматорети [44] - (да) остарея; (да) стана коравосърдечен; (да се) състаря. Замба [45] - сарашки инструмент за пробиване на дупки по кожата заметеризвам гл. несв. емоц. [74] - Закачам нещо и го влача. замърлям, да замрлям гл. св. [74] - Закривям, занитвам гвоздей. Замяргам (68)- замерям, хвърлям нещо по някого или по нещо Зан [44] - за него. Зане [44] - тъй като; защото. Занегря [28] - загрижа Занеже [44] - тъй като. Запалена (опалена) неделя [6] - традиционен български празник. Трае три дена: първият ден се нарича Чурлига или Люта; вторият - Пърлига или Чурута, Чюрюка и третият - Опалена Мария или Огнена Мария. Запарта [4] - хокане, мъмрене Запарта [43]- лек бой без физическа болка Запелющен [15] - Откачен, завеян. Затра [15] - ж. Загубен човек. Зачегарен - прил., прен., емоц. Засегнат умствено. Зачобръснат [15] - прил., емоц. Завеян (човек). Заструга [1] - дървен съд, изработен на струг, гаванка Заперченване [6] - подбиване на гвоздей, закеркенечване Заплети свое мъжко дете [55] - да извърши обреда "заплитане", свързан с подрастването на детето и придружен със семейно тържество, угощение. Изглежда много стар обичай, когато на момчетата са им заплитали косите на плитка, чембас ! Запона [44] - завеса. запофичвам гл. несв. емоц. [74] - Хвърлям силно и далече. запръстен прил. [74] - Плътно затворен, запушен. Запъртък [13, 54] - развалено яйце; рядко - нисък човек Запършули [31] - зарося, заваля Зара [43]- зора (!), заря ? зареда [55] - големи песъчливи камъни зареда ж. [74] - Колективно и по ред обработване на земя или гледане на добитък. Зарек [37] — уроки Заруди [51] - за овца, когато овцата има пораснала мека и къдрава вълна (руда овца = овца с хубава, мека вълна; руда ливада = ливада с мека трева). Засевка [6] - момиче, което съпровожда булката Засевки [6] - началото на сватбата Засрук [19] - дървен съд с похлупак - захлюпци
застра [37] — вж. дзастра Заструг [5] - захлопци Заструг, захлюп [11]- капак Затека [28] - заваря, сваря Заточаемий [44] - брулен от вятъра; носен; гонен. затра ж. [74] - Загубен човек. Затрала [13] - глупав, завеян Затул, затулно място - прибежище, убежище (стблг) Затулити [44] - (да) покрия; (да) скрия; (да) укрия. Затуне [44] - даром; без причина. Заусвам, заюсвам гл. несв. [74] - 1. Унасям се в сън. 2. Припадам. Заушен [14] - поставен зад завеса Зафича, зафутя, захутя (73) - да захвърля Зафт [13] - начин зафундарен прил. [74] - Запушен, задимен. захамчвам [74] - Завързвам с примка, закопчавам. От хамка = примка. Захутен [13] - препасан с престилка (от хута - престилка) Зачалева [5] - драка, тръне по някой връх (чал ?) зачегарвам гл. несв. [74] - 1. Кастря, сека клоните на дърво. 2. Закачам нещо, докато се движа. 3. прен. Започвам да бия. зачобръснат прил. емоц. [74] - Завеян (човек). зашикам, зашильосам гл. св. [74] - 1. Да забия нещо остро. От шило - острие. Заюсвам се [5, 18] - унасям се, разсейвам се, заспивам (стбл.) Збичквам се [13] - напълнявам збоздисан прил. [74] - Развален (плод). Някога, в тридесетте години на века, Велко Цаков от Кула полагал изпит за тракторист във Видин. Накарали го да открие повредата на един неработещ трактор. Велко го обиколил един-два пъти и рекъл: "Сигурно има н'ящо збоздисано в него"... Случката е взета от книгата на Илия Николов - Лишко - "Бащино огнище". Звана (Брацигово) - затварящ се нож за подрязване на лозя и черници Звездел [9] - вид трева Звездоблюстител [44] - астроном. Звездоволхвовати [44] - (да) гадая по звездите; (да се) занимавам с астрология. Звездозаконие [44] - астрономия. Звездослов [44] - астролог. Звездословие [44] - астрология. Звездословити [44] - (да се) занимавам с астрология. Звиска, дзвиска [55] - 1. първескиня овца или коза; 2. двегодишна овца Звонница [44] - камбанария. Звъна, звъничка [6, 20] - малко фино трионче за рязане на рози и овошни дръвчета згрухам, да згрухам гл. св. [74] - Да счукам нещо. згърна, да згърна гл. св. [74] - Да мина поред навсякъде. Здати [44] - (да) строя. Зде [44] - тук. Здо [44] - здание; стена; покрив. з^ло [48]- много з^льньй [48]- силен (от тук зил = зир = зор) Зевгар [5] - два чифта, две двойки волове, които заедно теглят (в РЧД - гръцка) зегзица, зогзица [48]-теме (по руски кукушка). Зелейний [44] - който се състои от треви и други растения. Зелейник [44] - знахар, лекуващ с треви и баене. Зелейничество [44] - напояване с отрова. Зелие [44] - трева; растение. Зелний [44] - силен; велик. Зело, зелне [44] - доста; много силно. Зеп [44] - джоб; чувал. зер [55] - нима; защото Зердав [5] - нещо, направено от кожата на златка (на авестийски zагt - злато; зердав = zart + ав. Суфиксът „ - ав" образува съществително име, а не прилагателно ! Зердава = куница [5] - вид животно (златка) със скъпа кожа Зерма [35] - ревматизъм
Зерцало [44] - огледало. Зибати [44] - (да) мърдам; (да) движа; (да) люлея. Зибидия [13] - проклетник зивгар=зигвар [55] - вж. "дзевгар", два чифта волове Зивров [5] - сляп Зигарка, паланка (Хасковско) - блюдо на везна Зигвар [5] - двойка волове, два вола, които заедно теглят (родоп.) Зигърка [13] - теглилка Зиждител [44] - създател; творец. Зиляв (73) - гурлив, гурелив зИнвам (73) -зяпвам, отварям уста зИрка (73) - процеп в ограда злакь (73)- зеленина, неузрял плод зУнка (73)- дъга Жабура [69]- старинна форма на жаба (жабище, голяма жаба ?) Зинкьор (73) - разсипник, прахосник (Търново, от зян + кар ?) Зипам [19] - ритам Зирка [27] - процеп, пролука (от глагола зървам) Злак [10, 14, 25, 43, 44] - зеленина, свежа, прясна зеленина, сочно, младо зелено растение, зеленчук Злачний [44] - тревист; богат на растителност, на треви. Злоба [44] - грижа. Злокозненний [44] - изпълнен със злоба, с лукавства. Злокоман [44] - злодей; зложелател; враг. Злостужний [44] - който причинява голямо безпокойство, мъчение. Зной [14] - пот Знойчок [5] - пот (в Родопите) Зобати [44] - (да) слагам зоб; (да) кълва; (да) ям; (да) поглъщам. Золяв [1] - съдържащ много сода Зонав [67] - недохранен (слаб, мършав) Зорба [9] - насилие (от перс.) Зорну [13] - трудно Зотка [9] - опашка Зрак, зрак [44, 48] - лице; вид; образ (стблг). Зрети [44] - (да) гледам. Зузия = зоя [69]- игра с участие само на момичета с прескачане на един или два крака от един квадрат в друг с хвърляне на каменна плочка, наречена ламада. Зуна, зуня, зунка [43]- небесна дъга зуница - цветен пояс зунка - дъга зуница = зунка [55] - 1. женски разноцветен пояс; 2. небесна дъга зуница [64] - цветен пояс зунка [64] - дъга зуница=зунка [55] - 1. женски разноцветен пояс; 2. небесна дъга зуници [55] - прашки Зунка - цветен пояс с надлъжни ивици, вълнен или памучен, домашно тъкан Зунка [13, 19] - небесна дъга, връв на престилка; дъга след дъжд зунка [55] - брошка Зунка [6] - цветен пояс от тъкан, получена чрез домашен стан зунка [55] - брошка Зъб = зъбер [5] - планински връх Зъбци [18] - желязна шина с променлива дължина, чрез която платът се поддържа в опънато състояние. зълва [38] - неомъжена мъжова сестра (по-малка от булята) Зълва, зезя [5]- сестрата на съпруга (суфикс -ава!!!) зълвъзел м. [74] - Вид възел, който тр удно се развързва. зъме мн. ч. [74] - Змии. Бягайте, зъме и гущере, че идат татаре, да ви мерат с кантаре! (уроки против влечуги).
Зънкало [9] - желязно клепало Зъркало [14] - огледало зъркел [13, 38]- око (от зървам + ел !!!) Зъркел, зрънкел [68] - око Зъц -[74] Междуметие за прогонване на котката. Зъчка [47, с. 232]- плодородна местност с червеникава почва. В БЕР се дава спорна и неубедителна етимология. Може да има връзка с източноиранското „сурх" - червен. Зюмбелдек [20] - резе за застопоряване на врата (арабска ?) Зяв, зев м. [74] -1. Цепнатина, тесен отвор. 2. прен. Ищах за пиене. ибер, ивер [55]- извор, кладенец - иверница - изворна вода Ибришим [5] - коприна Ивер - трески, клада - труп на отсечено дърво [69]. (Ивер от клада далеч не пада.) Ивер [62] - трески, клада - труп на отсечено дърво. („Ивер от клада далеч не пада" - пословица - треските не падат далеч от корена) Ивря [13] - настоявам Игнажден [67] - ден на народната Нова година - с. 114 (!!!) Иго [44] - ярем; товар (праиндоевроп. дума). Игралище [44] - място за представления (суфикс „ -ал", играл = играч ?). Игрище [44] - смешно или непристойно представление. Идеже [44] - къде; кога. Идолобесие [44] - християнски термин за „идолопоклонство". иждипа, да иждипа гл. св. [74] - Да се измъкна, да избягам. Иже [44] - който. Иже в палате сут [44] - правителство (тези, които са в палатите). Изопрале [37] — изтрепали Избити [44] - (да) стана в излишък; (да) изобилствам; (да се) освободя. Избиток [44] - доволство; изобилие. Избременяти [44] - (да) облекчавам; (да) освобождавам от бреме; (да) разтоварвам. Избрунден - пъпчелив (с. Самуилово, обл. Стара Загора) Избрунди - (пъпчасва, изгорял на слънцето) ??? с. Самуилово Избутелий [44] - който е извит; който се е развалил (от „бут" = дърво). избъдвам гл. несв. [74] - Изчезвам постепенно. Избъркал [37] — изгонил Изваяние [44] - кумир (славянски превод на прабългарското „кумир". Явно, кумирите са били подобни на скулптура, изваяни). Извет [9] - причина, предлог извити се, извитява се [46, 63]— твърди нещо, което е неистина, лъже, габоти Извлак [9] - чекмедже (чекмедже е турска дума и означава "дърпане") Изврещи [44] - (да) изхвърля; (да) измета, помета. Изгабосвам, изгъбосвам [13, 30, 38]- излъгвам (от габотя, габаря - лъжа; габа = лъжа ?) изгъбосам, да изгъбосам гл. св. [74] - Да излъжа, да измамя. изджугам, да изджугам гл. св. [74] -Да изпрося. От джука - устна, уста Издручитися [44] - да се изтощя. Изкаваля [9] - да направя механично (поклон) изкаловрети се [63]— осакати се, изсипа се Изкилифинчен, изкилифенчвам [13, 38]- изнежен, изтънчен; изкривен на една страна изкилифинчено [74] - Преобърнато, преиначено (като правят килифаревските гърци). изклоцатвам (се) гл. несв. [74] - Отраквам (се), захитрявам. изклясък м. цин. обид. [74] - Последна рожба, изтърсак, сугарен. Изкорубен [67] - вдлъбнат (от коруба) изкотолевя се - св. възв. [74] - Трудно и бавно да се измъкна. Изкрънкам - гл. св. [74] - Да изпрося, да измоля. изкужла, да се искужла гл. св. [74] - Измъквам се тихомълком. изкутя [55] - изгледам, изчувам. кутя [55] - отглеждам, отхранвам, грижа се за някого. (от малък да го направя голям ?) изкърил съм се гл. св. възв. - Изсипан (получил съм херния) Излак [5,9, 37] - кладенец, дълбок кладенец,(извор?), излек Излата [5] - двор, дворец изликосам -[74] Да ударя с тънка пръчка или камшик.
Излиха [44] - прекомерно; още повече. Излък (излак) [64] - плитък дворен кладенец, обикновено без зидани стени, копае се в близост до река, основното предназначение е да се взима вода за поливане на градината. Излък (излак)- плитък дворен кладенец, обикновено без зидани стени, копае се в близост до река, основното предназначение е да се взима вода за поливане на градината. Излък (излак)- плитък дворен кладенец, обикновено без зидани стени, копае се в близост до река, основното предназначение е да се взима вода за поливане на градината. Долап (тур.) . излъкутен прил. [74] - Крив, изкривен. (лъкатуша, лък, лакът) Изляцати [44] - (да) протягам; (да) простирам. Измазулвам се [18, 38] - да се изплъзна без да ме усетят, изфирясвам, да се измъкна. Измакал [37] — излапал Измелче [9] - шиле на 9 месеца измигАль (змигАль) (73) - ястие от пържен в мас хляб изпосталЯвам (73)- отслабвам, изтощавам се изпърчАвам (73) - пораствам високо изфирЯсвам (73)- изчезвам, „изпарявам" се изчелАстрям (73) - удрям яко, ритам измичам - гл. несв. [74] -Измъквам (се). Измолдза [37] — издоя Изнатре, внатре, унатре [5] - отвътре, вътре (стбл. и диалектни думи) Изневерешки [74] - Неочаквано, подло, с омраза. изник, изтекло [55] - изток, изгрев изнимало м. [74] - Инструмент за изработка на дървени домакински съдове. изпажара, да испажара гл. св. - [74] Да се изгоря от коприва. Изпедепцам [74] -1. Усъвършенствам, специализирам. Изпестил [5] - изучил, възпитал изпирам се [74] - Обяснявам се, защитавам се. изпоганил -[74] гл. св. възв. Изходил се по голяма нужда не където Изполица [52] - договор между собственик на земя и работник, при който работника обработва временно земята и дава част от плодовете на собственика Изпосталява = изгърчава [6] - изтощаване на нивата Изпретал [37] — изровил Изпръхвам [67] - изсъхвам Изпърчал [38]- прораснал, силно се издължил Изрок [44] - изречение; осъждане. Изтаит се [37] — измъкне се, махне се Изтравям [5] - съсипвам Изтърсак [53] - последното дете в семейството изуглавен прил. емоц. [74] - Когато волът си извади врата от ярема. Противоположно на главен. Прен - въртоглав. Изфирясвам [13, 67] - изпарявам се (преносно - напускам, избягвам, измазулвам се). Фира - намаление на теглото поради изсъхване, изпарение. Прен. - изчезвам (от фира - изпарение ?) Изхлепвам [13] - изцапвам (хлепя - цапам) изчофилен прил. [74] - Много и навсякаде изкривен. От тук чомпил - ? изчумее, да ишчумее гл. св. [74] - Да се изпари, да остане без вода. Изчухна [38]- изсъхна изчучулен [9,38]- издаден напред, изпъкнал, наведен напред, (чучул - връх, качул, качулка) !! Изчучунизвам [18, 43] - изпивам, изяждам, свършвам, унищожавам (от чочур - източва се, свършва, родствено с думите чучур, шуртя, чирник) икам гл. несв. [74] - Прогонвам куче с "и-и -и". Имала (имела) [37] — шемет, главовъртеж Ин [44] - друг. Инамо [44] - на друго място. индякь [46, 63]— резултат, полза от лекуване Иноковати [44] - (да) живея като инок.
Инуде, инде [44] - на друго място. Ипостас [44] - лице. Иримбиз [45] - сарашки инструмент - шило с дупка до острието за измъкване на свързващите каишки (съръм). Ириш [20] - остър дървен шип, който се издига над ритла, ограда ирминбой [55] - цвете (Сойбой - название на връх северно от Стара Загора) Ирмос [44] - песен, стояща в началото на всяка песен от канона. Иродиани [44] - привърженици на Ирод. Исканица [69]- вид детска игра, момиче сяда на люлка, едно момче го люлее, друго го пита кого иска и го бие с пръчка докато каже, че иска един от двамата. В детските броилки се среща израза: исканица - дом патица! Изглежда думата «пати» означава «питане», поради което «дом патица» означава буквално «исканица». Искони [44, 48] - от началото; в началото; винаги. Исконний [44] - който е от началото; който е бил винаги. Искренний [44] - ближен. исперяк [74] - Дъска с постепенно намалявяща и стигаща до нула ширина. Испорък [15] - м., емоц., отриц. Неприятен млад човек. Иссоп [44] - растение, употребявано в китките за ръсене. испорък м. емоц. отриц. [74] - Неприятен млад човек. Истее [44] - по-точно; по-ясно. Истеси [44] - слабини. Истрова [5] - паша в чужда нива (буквално "съсипване"; суфикс -ова!) Истукан [44, 52] - кумир, изправена неподвижна фигура (какво стоиш като истукан!?), статуя, идол Исчадие [44] - дете; плод; род; потомци. Ич - ситно накълцано месо за пълнене на сърми, бахур и др. (Господин Вучков, с. Романя, Старозагорско) Ич [45] - (сарашки термин) - развлачени парцали, с които се пълни т.н . възглавничка на хамута. Ич [6] - вълна (в Източна България) ифон [13] - човек без авторитет иш, ише, - ишкам. [74] - Междуметие за прогонване на кокошките. Ишч[37] — още Йен [6] - нишан, белег за собственост върху животни Йерча [5] - разярявам, разядосвам Йодър [39] - едър, голям Йоз [68] - вид дъб Йонта [13] - скитник Йорган [6] - дебело въже, което служи като предавка в чарк, чекръг Йохкам се [13] - качвам се
(част К-Л-М) Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов http://protobulgarians.com Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. кабада [55] - сербез човек (виж кавада) Кабаница [1] - горна дреха, плащ, клашник Кабаница [5] - ямурлук Кабле [11] - от каблица (стубла) Кавада [35] - рокличка от вълнен шаяк, с която ходели децата до 12-та си година, независимо дали са момичета или момчета. Дете с кавада не трябва да се търси за работа, то има право на свободата да играе. След 12-то година на момчетата се дават потури и те трябва да помагат в работата. Може би от тук идва названието на град КАВАДАРЦИ в РМакедония. Кад [44] - каче; чебър. Кадафче = ювче = щрепе = канче [20] Кадеж [9] - дим Кадилница [44] - съд, в който върху горещи въглени се поставя тамян, за да се извърши кадене. Кадило [14] - дим, кадеж Кадило [44] - възнасяното за Божа слава благовонно кадене; ср. Кадилница. Кадифе [47, с. 239]- растението червен щир, турта кАдус (73) - много голяма каца за шира какавАнин (73) - готованко капИстра (73) - оглавник на впрегатно животно каракОнджул (73)- дявол, лош дух клОпокь (хлОпокь) (73) -голям звънец за животно кникАт (73) -червен Кадър [5] - способен (оригинална българска дума) Кадус [20] - огромна каца за грозде и шара. Събира много кораби. В него се влиза със стълба. (Кадавче и кадус са родствени с гръцкото кадой - каца. Възможно е кадой да е българска заемка или обратното.) Кадус, бъкъл [6] - вид бъчви, употребявани в казаните за ракия кадър [55] - (от "кадърен") годен, способен Кадърен [5] - способен (блг.) Кажел [5] - горната част на хурката, конус Каженик [44] - вж. Евнух. Казател [44] - учител, наставник. Казати [44] - (да) наставлявам; (да) поучавам. Каин [19] - бук Каинче [19] - шурей каинче [55] - зет, шурей (Родопи) Каица [6] - вид забраждане при жените Кай [37] — къде Кайно [39] - като Кайче [23] - конче; кайшчо [37] — където Какава [2] - кудкудякане, каканижене
Какаванин [13] - готованин (осм. турск?) Какалашка [9, 38] - обелен оронен царевичен кочан, мамул Каканижа [9] - говоря монотонно, неясно какичка ж. [74] - Минзухар (памирската основа -кок = цвете!!). Калаконджер [54] - голяма, горска, червена мравка Каламан - калман (а) [20] - кръстник, кръстница Каламутник [15] - Нахален човек, използвач. Клепарест [15] - прил. Който има големи клепнали уши. калантар [48]- връхна дреха (колчуга - рус.) без ръкави (ризница). Калашник [9] - клашник калвун - клюн (от кълва) калезма [13, 46]— покана калезмар [46]— който кани за сватбено тържество Календза = топич = гуля [69]- цилиндрично дървено трупче с дължина около 7 см и дебелина 2-3 см. калесвам [46]— каня, поканвам калеш(ест) [5, 37, 55] - хубав, красив, вакъл калешница [55] - овца с черно около очите, шарена, вакла Кализмар [5] - калесник, (калес - калесма - калесмар) Калина = зълва [39, 55] - по-малката и неомъжена сестра на съпруга (1. по-малката, неомъжена зълва;). Ако съпругът има и втора сестра, и тя е още по-малка, тя се нарича "малина" - малка !! От тук идва изразът "калина - малина". (!!!!) калинка [37] — 1. нар 2. вид дърво Калинка, калина [51] - има две значения: 1. вид растение, нар - Punica granatum; 2. Летящо насекомо с червен цвят на бели точки, великденче. Калкан [69]- хвърчило Калмана [19] - кръсница Калманка [13] - невестулка (преносно, всъщност означава кръсница) Кална [16] - от калина, зълва, кълна Канатка [16] - кана Капистри [16] - оглавници Крапе [16] - от крап, шаран Кукушерко [16] - неясно Калоенче, калфенче (Хасковско) - кокиче Калофер [51] - вид растение, kaloper, Balsamita vulgaris Калтата [19,20, 67] - кръстник,кум, кумица Калугер [51] - на сръбски е „kaluder" калужка, калуга [48]- риба, вид осетра или белуга. Калун (дракон, хърбал, фърфол, пърпол) [69]- така условно се нарича дядо (старец) или баща в игра на отгатване членовете на дадено семейство. Съответно, жената се нарича калунца, драконица и т.н ., а децата се наричат петлета, ярки, полатки и т.н. Калун и калунка [18] - название на игра, в която трябва да се отгатне дадено семейство, като неговите членове се назовават със условни думи: децата - петли и ярки, родителите калун и калунка, възрастните родители - стар калун и стара калунка. Калушари [6] - предрешени хора, които ходят по къщите на празника Русалия Калци [1] - калцуни Калцун - дебел вълнен плетен домашен чорап Калцун (46, 72) - дълъг, плетен чорап (от калец, калци + старинния суфикс -ун) Калцуни [13] - терлици от шаяк, плетени чорапи калцуни [55, 63] - вълнени чорапи, доколенници, ушити като чорапи от аба, без или със стъпала Кам [39] - къде Кама [69] - точка, брой победи в детска или спортна игра Камара [44] - шатра; горница; покои. Камара [5] - заедно, в съдружие да свърша някоя работа Камарка [67] - ниша в стената за поставяне на различни предмети Камата [51] - интерес !! Каматен, камътен [18, 19, 39] - хубав Камбер [3] - вездесъщ; неканен гостенин Камбер [40] - астр аган камджиа ж. [74] - Камшик.
Камо [44] - къде. Кампан [44] - камбана. Камузя (73) - глезя (Търново) Камуха, камха [39] - вид копринен плат Кана [19] - сватбен ритуал Канава [51] - плат - основа, върху който се веже, бродира Канат [19, 67] - дъсчена ритла за волска кола Кангал [11, 18] - колесник, кола с две колелета Кангал [24] - два чифта волове, впрегнати да теглят тежка кола = чавгар, чивгар Кангеле [35] - таван на втория етаж Кандамун [19] - вид плевел Канджа [19] - кука, въдица Канески [19] - сватбена храна, ритуал Канеш [19, 38] - вид плевел Канжа [67] - двурога желязна вила за разбъркване на огъня Каниска [б] - кравай с дупка в средата Кански [43]- викам, пищя силно, гръмогласно (някои приемат, че идва от прабългарската титла кан, всъщност канас) канта [74] -1. Тенекия за сирене и др. 2. Мярка за обем, около една крина. канунъ [48]- пиво, или брага, приготвени за даден праздник или помен Канурка - навита прежда на чиле (Чипровски и торлашки) Каня [5] - висок човек (!!!, има ли нещо общо с прабългарската титла канез) капанка [55] - риза с характерна бродерия, носят я жените от капанското население в Разградско Капацуна, капацина (73) - глава (хумористично) Капистра [2] - оглавник на крава, вол Капитан (примикюр - латинско) [6] - водач на търговски керван в България през XIII -XIV -ти век. Помощник-капитанът се наричал крамар, крамарин или поносник (!!) Капица [19] - вид чушка Капичка [23] - пипер зелен за готвене Капище [44] - храм на идол. Капушки [13] - окапали плодове Капъ [6] (стбл .) - нож, ножница. В други източници значи лице (кое е вярното ?) Капъна [62]- блюдо на везни Капъна [69]- блюдо на везни Капъни [27, 34, 61] - везни кара -вара - [74] - мина време. Каравлашко [29, 49]- областта между Карпатите и Дунав, Молдова. Съществува и по- ранен термин Мавровлахия - черна Влахия. Росовлахия - Влахия. Карагуй [43] (Astur nisus) - дребен орел, крагуй, крагуил каракаден прил. остар. [74] - Превъзходен, изключителен. Каракач [9] - извито дърво над огнище за окачване на съдове каракуда ж. [74] - 1. Дървено магаре за легло. Върху две "каракуди" се поставя "ляса". 2. прен. Изкривен, недъгав човек. Карапат [19] - буца (може би идва от карпа - скала) Карба [10] - Укор, укоряване Карба [9] - караница, от карам се Карвен [5] - добър, приятен (не идва ли от ту к Карвуна !!?) каргуй [46]— орел, оттам и каргуяр (по-известно като крагуй, крагуил) Каргуна - краен квартал на Ямбол, на запад от река Тунджа. В началото на XIX-ти век е бил село от войнигари. Местните хора казват, че Каргуна е всъщност стария град Ямбол, заедно с квартал Аврен (южната част на града). Какво означава това, никой не знае. Близко до това название е ранната османотурско-арабската дума „карие" - село. „Калгун" означава „григорианец - арменец", а също и „неодялан". В действителност, каргун е близко до праиндоевропейската дума *k'arak ("оградено, защитено място", ^ = "ъ") със застъпници: германски *xaruga (*xarugo); латински c a re e r и балтийски *cark-[s]-t -ia, старобългарски кръг, хетски gurta, литовски gardas, тохарски В - kerciyi, всички със значение "оградено, защитено място, крепост, замък". Укрепленията при аварите - ефталити носят подобно индоевропейско название - хринг. Аналогично в осетински g & r& n - ограда, обградено място, обор. В персийски ku ra n g - кръгово укрепление, бивак на ловци, обор. На български ге р а н - обграден с камъни кладенец, Ж еру н а (Жеравна) - селище, обградено със стена. По-общо, в
основата на посочените по-горе праиндоевропейски застъпници на *к'агзк, стои праиндоевропейската семантична основа KR (KAR, GAR, KAL) - "заграждам, ограждам". Тази основа се среща и в още две праидноевропейски думи *g(')ho rt- градина, оградено място, и * kNro m - ограда, стобор, препятствие, твърдина. Първата дума има следните застъпници: старогръцки khorto-s , старогермански *gard-an, латински hortus, старобългарски grad, gradina - градина, ограда. Има я и при келтите: ирландски gort, кимрийски garth, бретонски garz - градина, заградено място. Староиранското kale - "крепост, селище, село" (по-късно заето в османо-турски) е образувано от същата основа, но с типичния за иранците R-L преход. Сравни и фреското garrison - военна част, защищаваща крепост и garag e - гараж, заградено място за кола. Втората дума, * k Nro m има следните застъпници: старобългарски * kbrm a -кърма, задна част на нещо, старогермански *xram-o(n-) , старобългарски hra m - къща, дом, жилище, църковен храм; старобългарски kre m l - кремъл, крепост, заимствано в по-късния писмен руски. В заключение - Каргуна може да означава „заграждение, укрепление" и да отговаря на заградителния вал с окоп, построен от прабългарите по времето на Омуртаг, известне днес с турското си наименование Еркеси (земен разрез). Най- вероятно Каргун е прабългарското наименование на този вал. каргъня гл. несв. [74] -Подигравам се. Карекла [3] - стол Кариера [6]- древнобългарско название за място, от където се изваждат камъни каркел, каркела [5, 55] - халка за врата Каркиче [20]- вид прелетна птичка, нещо като кадънче Карлив [69]= крадлив (Чирпанско) кармаре [55] - готвачи Карпа [9, 32, 37, 59] - скала, зъбер, голям камък Карта [5] - бъклица (бък - съд !) Картупал [19] - отрязък от дърво Каруда [54] - каца за вода, която се товари на животно касаветен прил. [74] - Дефицитен, необходим, нужен. Касак [19] - връхна женска дреха Касатка [71] - престилка (къса дреха) касаче ср. исп. [74] - Горна мъжка дреха. Касна [5] - съпроводена със съжаление Ката [20, 37] - всеки, всяка (ката неделя - всяка неделя; ката ден - всеки ден) Ката ден [13] - всеки ден Ката ена (ката еня) [37] — всеки ден (ена < ден ?????) Катакомба [35] - подземна черква, скр ита изцяло под земята и имаща същия вътрешен вид, както обикновенните черкви. катана [51, 55] - голям, (едър)/(войнишки) кон (унг.), прен. едра жена. Катана [51] - едър кон, кобила и жена. катмер - карамфил катмер [55, 64] - кичест карамфил, Dianthus Катмер [51] - слой, кат Катрач [6] - дъгообразно дърво над огнището за окачване на котлето катря- гл. несв. [74] - Угаждам някому. Катун [6, 47]- група от 30 - 50 български семейства, отглеждащи кози, овце, които се местят от място на място през лятото. Средновековна дума. Понеже тази дума я има в албански, румънски и армънски, в БЕР II: 277-278 я обясняват като древнобалканска заемка в българския. По вероятно да е обратното, тази дума да е образувана от източноиранското (прабългарско) кат, кант, кент (къща, селище, град - сравни Самарканд, Ташкент) и после да е преминала в околните балкански народи. Катъри [27]- малки обуща Каук [ 19] - хралупа Каук [7] - кукерска маска Каук, кавук [9] - висока островърха шапка, шапка на саките (в турски, производно от хаурва - шапка в езика на саките) Кафез [20] - граба (грабла) с 5 зъба, поставена перпендикулярно на косата и закрепена за дръжката на косата. Служи да повдига налягалия ечемик или сено при косене. Кафел [19] - канче кафпея [46, 63]— жена с леко поведение кафтан [6, 55] - горна дълга дреха (до 18 век българите са носели масово кафтани.
Кафтанът е древна и традиционна иранска дреха). При жените подобна дреха се нарича сукман или вид сая (персийска дума). Кафтар [43]- покрив от царевични дъргови Кафтар = качулка [6] - обвивка от листа, трева на кошера отвън през зимата Каци [44] - какво; които. Кацило [9] - място за кацане на домашни птици Качил [13] - като че ли Качул [47, с. 251]- издатина, нещо надвесено Качулата [6] - конусовиден връх на колиба (суфикс -ата !!!; от качул - като страхота, красота) Качулка [51] - качулка, тази дума липсва в сърбо-хърватски Качун [5] - цвете кърписукман (основа "кок" - цвете в Памир!!) качун цвете [29, 55] - пролетен минзухар качунчице - есенен минзухар [!-?] Качун цвете, качунчица, качуница [5, 39, 49]- минзухар, есенен минзухар (основа "кок" - цвете в Памир!!) Качур [64] - дива свиня (?), обитаваща Странджа планина (несигурно). Кашок [43]- увеличително от каша (кашище) Квас [44] - мая. Квасний [44] - приготвен с мая. квасъ (уснянъ) [48]- киселина за омекване на кожа. Квето[13] - които Кебе = губер = покров = халище = китеник = кител = ръваник [6] Кевря се [52] - глезя се Кекав [52] - разнебитен, нездрав Келар [44] - старша стопанска длъжност в манастир. Келарня, келарница [44] - помещение в манастир, където се пазят нещата, необходими на келаря. Келев'о [11]- макара келепош м. [74] - Вид дамска шапка. Кенета [5] - копринена подшивка за риза кенар [55, 57] - 1. (надлъжни) ивици от коприна (по-дебела прежда), друга тъкан в домашно тъкано платно; 2. край, ръб; краища на дреха или плат; надлъжна ивица от дебел конец в домашно тъкан плат (арматура) Кендра [53] - дръжка на бравата Кене [6] - бродирана декорация по ръбовете на яка, пазва, ръкави Кеневир [47, с. 253]- коноп, гръст Кепче [6] - съд за гребане на вода с дължа дръжка, черпак керал [37] — килер, зимник Керал [5] - килер (Керала - праблг. женско име) Керве [2] - кум Керсел [1] - дърво, кърпел, сопа кер ста, корста [48]- ковчег, скрин, кутия. Кертак (кертаг, киртак, киртаг ?) - нечист, нехигиеничен човек (казармен жаргон) Кертак, киртак - полски кон (?), прен. работно говед, (преносно) - нечистоплътен нескопосаник, новобранец в казармата. Кесмик [20 - турц?] - след като се овършее, зърното се отвява на веялка. Веялката разделя зърното на три дяла, фракции. Най-леката фракция се нарича "мекина", предимно осил и сламки, които се смесват с кафява глина за замазване на пода на стаите. Най- тежката фракция е "кесмик", лошокачествено зърно, примесено с други зърна. кеся [46]— кесия кеча се гл. несв. [74] - Ходя разрачено, с патешка походка (разкекечен). Кечо-мечо - [74] - току що проходило дебелато дете. Кешке [67] - сварено счукано жито Кешки [54] - понеделник Ки [20] - частица за несигурност, съответства на руското "ка". Киак, киек [9] - късо дърво за биене на тъпан Киве кидер [20] - израз от непознат език, който означава "лошо състояние, лошо настроение". Кидер = болест, болка на турски. Вероятно киве кидер = „кафето се развали" Кивур [6] - ковчег (има ли връзка с кивот? - гръц.) Кивча [5] - везам, бродирам Кидар [44] - шапка на старозаветен свещеник.
Киево кале - местност южно от град Пещера Кий [10] -Чук Кика [14] - плитка на главата, коса , чембас Кикимора [68] - грозна жена кикинча гл. несв. [74] - Нося с мъка голям товар, мъкна. Килава [53] - времето около 4 часа следобяд, когато Слънцето започва да залязва Киликандзер - друга форма на „караконджол" Киликандзер, калаконджер, караконджер, караконджул, караконджъл, конджел - опастно нощно същество от българската народна митология. В Родопите се казва конджел, в Северна България киликандзер = червена горска мравка (73) Килисан плат [20] - платът, след като се изтъче се вапцва, след това се прекарва през течаща вода (бара, това върши долапчията) за да бухне и стане мъхест, след това докато е влажен се притиска между вестници за да се изглади (килиса). Киляв, килев [1] - хилав, слаб, изкилян ? Киманче [6] - медникарски инструмент за пробиване Кимбиняса [39] - ожени се Кимвал [44] - музикален инструмент. Кина [29] - късам Кина [39] - какво киндистарка [55] - която умее да бродира, да везе Кинисвам [29, 37, 49] - тръгвам на път Кинча [43]- гребло за вода Кипра (почва) [67] - рохкава (почва) Кипра [19] - изрязана Кипра [39] - гиздава Кипра, кипър [18, 19] - жена, човек с добре очертани, присвити устни Кириш [6] - открита греда в таван кириш м., [74] - Носеща дървена греда на строеж. Киркам се - смея се (високо, спонтанно). Киркам се [9] - смея се на висок глас Киркетя [43]- стоя разкрачен, с разкривени крака (кирк = крак !!) - от тук идва чирпанското "разкиркинечен" - маса или стол с разхлабени крака. Преносно - разнебитен, развален. Китило [9] - наниз (от глагола кича се!) Кифур = Кивор = ковчег [26] (стбл. думи) кицел м. [74] - Кичур вързана коса. Чембас, кика. Кичата [6] - връхна женска дреха Кичение [44] - гордост. киша се гл. несв. възв. [74] - 1. Вися. Най-обича дъ съ киши на вратата. 2. прен. Кишкил [6, 19, 24] - канче, съд (дървен, меден) за гребане на вода с дължа дръжка кище - [74] - Междуметие за прогонване на овците. Кияк [1] - дърво, с което се вързват снопите Клабода [5] - сърма (подобно на свобода ?) клабодан, клобадан [55] - свила Клавинъ [72] - магиосникъ !!! Има еднаква основа „клав - колоб" с прабългарското колобър и аварското бо-колобър. Теофилакт Симоката обяснява аварската дума Bookolabrax с гръцките думи Magox - магьосник и iereux - свещеник, а Фотий [Theophyl. Sim. Ed de Boor, 53, 14-19] направо нарича bookolobra tou magou, т.е , бо-колобър - магьосникът!! При скитите kala n a - магьосник, жрец. Клада [44] - оръдие за мъчение. Кладенец [44] - яма; имане, съкровище. Кладня [29] - голям, продълговат и подреден куп от снопи, сено, слама Кладяз [44] - кладенец. Кламбук, кълбук (диал.) [58] — кълбо Клапам, клукам [5] - хлопам Клашник [13] - ямурлук кл^ть [48]- стая, хладна изба, където се държи имуществото. Клеврет [44] - приятел; събрат. Клека, (клекав, кекав) [74] - Болест по животните - свине, кокошки и др. Клекав [3] - слаб, кекав кленав - Слаб физически, макар и пълен.
Кленза (календза, канза, клензар, бяла клечка) = кленч = греч = клиска = клис = чилик = челик = челек = чирчоп = чурчоп = джиляк = джиляг = чипелик = чикарт = бинек = попич = попик = кубак = чампирка = новала = пипико ( Бургаско, гръцки ?) = петле [69]- цилиндрично дръвче с дължина 20-25 см и дебелина 2-3 см с косо отсечени краища, използвано в детска игра. От връзката кленч = клечка се вижда, че най-вероятно кленза < клечка (назалност). Клепало [44] - дъска, по която бият в манастирите за молитва. клепарест, клепуш - 1. Който има големи клепнали уши. Клепати [11,44] - (да) звъня; (да) бия клепало. клепе ср. [74] - Дървено парче в зидарията, което служи за заковаване на врати и прозорци на сграда. клепетарник [74] - Голям звънец за едър рогат добитък. Клепя [13] - наклеветявам Клес, клесочина - Сперма. Клет [14, 39, 44] - мазе; покои; килер; стая, зимник. клет [55] - хамбар, килер (от тук - клетка!) Клетка [14] - стая кле щене ср. ирон. [74] - Веселба. кле щурка ж. [74] - Двоянка. Слива клещурка. Клик [10] - Кучешки зъб у човек Климало [9] - геранило, кобилица за геран, от климам Климия [18, 19, 20] - дървен клин-подпора за колнуците на колата климия ж. [74] - Странична дървена подпора на волска кола или каруца за поддържане на ритлите. Клин [13, 67] - баница (млин ?) клйнец, паламарец и ексер [64] - гвоздей Клини [43]- болест клица ж. [74] - Заядлив човек, драка. Клич [44] - вик; шум. Кличина - килер на втория етаж на къща (гр. Батак) Клобук [44] - покривало, което монасите носят над килимявката. клобче, кълбо, клъбце [37] - сфера Кловия = кловя = снователка [б, 18] - дървена правоъгълна рамка, в чийто хоризонтални страни са вкарани железни пръчки, на които се нанизват намотаните с конци зеви, калеми. Скара за нареждане на вретена от които се издърпват конци прежда за усукване. Клоква [13] - завира леко клопам гл. несв. [74] - 1. Затварям силно вратата! 2. Кокошката започва да клопа - издава специфичен звук, когато иска да мъти яйца. За да я откажат от това й желания я окъпват в студена вода. Клопатар [53] - голям звънец на животно клопокь, клопоткя [46, 63]— хлопатар(-и) Клопут [13] - звънец Клосан, клосер [9, 52] - сакат човек клоца [37] — ритник Клоцам [43]- удрям с клюн, кълва Клоя [20] - вертикална кловия клупа ж. [74] - Пейка. Клъв [43]- човка, клюн, нещо с което се кълве. Клъндури [13] - ледени висулки Клъс [11]- конска езда раван, от тук клисане - бягане на раван Клъст [70]- сладък, ароматен Клъфти, клъфтун [13] - кълве, клюн Кльондер, клюница - образ, лице, нос (от клюн със суфикс -„ дер") !!. клюка [37] (стблг.) — чука, тропа Клюкам [5] (стблг.) - чукам, тропам (един клюк = one click) Клюнор - клюн (суфикс -ор!!) клюсЕк [48]- товарен кон, жребче Клюса [41, 74] - капан. Капан за по-едри животни. Клюсе [14] - конче ключ, с ключ нар. [74] - Клокочене. Пояснява, че вода или друга те чн о ст ври много
силно. Ключимий [44] - годен; добър; случил се навреме; полезен. Ключитися [44] - (да се) случи кляндзало, клянзало ср. [74] - Механизъм за затваряне на врата. Клятка [6] - цветна ивица в черга кметь, къметь[48]- богаташ, витяз. кночок [37] — тъничък кн^съ [48]- княз. Книгочий [44] - съдия (книга + чи -и две те форми прабългарски!). Книжник [44] - учен. кникато [5, 46, 55, 39, 63]— алено, червено Княмба, клепачка, трака, хлопка, гломотар, клопатар [6]- видове звънци (клепа = хлопа) Коб, коба [14] - съдба (всъщност - време, може би смърт) Кобен - свързан със смъртта; (Кобарелов - фамилно име) кобилица [38]- раменен лост за носене на две ведра вода Кобилица [67] - дървено приспособление за прикачване на сбруята на коня към теглича Кобно място - мястото, където човек намира смъртта си. кобь[48]- гадание, вълшебство. Ков [44] - умисъл; заговор. Ковадки [27] - име на двоен връх Ковалама [6] - многоцветен меандър - вид украса по женски дрехи Ковен [57]- кобен, злокобен (преход б - в) Ковил, койло [5] - вид растение ковладя, коладя [38]- клеветя ковна, да ковна гл. св. емоц. [74] - Да ритна. Коврадя [9] - дразня (ковладя - клеветя) ковчаг, ковчег [55] - сандък за дрехи, скрин Ковчаз - също ковчег ?? Ковчег [44] - кован сандък; ковчеже. Код [39] - към, до, при Кодурок [5] - копринен пашкул кожал, кожел (мн. ч. Кожлуве) [55, 64] - (шарена) хурка; горната част на хурката, където връзват къделята. Кожел = конус кожбурка, кожмурка [74] - Външна обвивка на плод или насекомо. кожел - горната част на хурката колба - гривна коложега - средата на зимата Кожел - конус, горната част на хурката Колба - гривна (изобщо - нещо обло, кръгло, тумбесто) Козни [44] - лукавство; хитрост. кой [37] — къде койло [55] - бяла пухеста трева (Stipa p e n n a ta Z), която служи като накит главно при лазаруване койн [55] - кон койнаре [55] - коняри коколат прил. [74] - Който има големи, изпънали очи. Кокор [10] -Къдрав Кокоря се, ококорен [10] -Пуля се, опулен Кокош [44] - квачка. Кокоша църква [67] - народен обичай - с. 103 Кокошиня се [43] - държа се гордо (Тук краеведът греши. Думата идва от "кокошинка" - ситен паразит по кокошките, кокоша бълха. "Накокошинен" значи заразен с кокошинки, а "кокошини се" означава "държи се гордо, макар да знае, че е толкова беден и мързелив, че не може да си махне кокошинките". ) Кокря, кепря - гл. несв. ирон. Грижа се за някого, угаждам му. Кол [44] - колко; как. Кол, коли (стблг.) [71] - време; срок; момент от времето, спрямо който се определя миналото и бъдещето. Например: не мие коли (още в стария Апостол) = „нямам време"; не
беше ми колица (в Тетевен) = „нямах време"; да не ти е коли (клетва) = „да нямаш време". Други изрази: „кол се върнеш, нашият ур (спокойствие ?) се разваля", „колем не си тръгнал, хич не тръгвай", „Откол е Митър затворен, ратаите нямат почивка, овчарите нямат заплата", „Откол е Мехмед субаша, мома при майка не ляга". Колаг [69]- мярка за дължина, равна на един човешки ръст (170 см) колагер [55] - полица колазено жито [55] - (от "колус") вид едра пшеница без осил, от която правят болгур (Friticum vulgare ) колак [55] - 1. хлебче, колаче (и в смисъл на покана: "получил к. за калеска"); 2. дар за съобщаване на добра новина Колак [6, 27, 49] - кравай, коледен хляб (Северозападна България); обреден хляб, готви се на голям брой празници Коландря (73) - стъкмявам, нагласявам Колач [6]- обиколка на кръста, на лицевия овал и др. (идва от коло - кръг) колашки [55] - коледни колба [64] - гривна коложег(а) [37, 55, 64] - средата на зимата, название на зимен месец; месец декември/месец януари Колба [5] - гривна (основа "кол" от коло, колело и ирански суфикс -ба!) колбави = колба(е) [37, 55] - гривна, гривни Колджия [6] - изкупвач на розово масло колдовите [55] - коледните Коледа или Бъдни вечер [49] - празник в нощта на 24 срещу 25 декември. При българите се пали дъбово дърво, бъдник, ядат се постни яденета и се благославя новата година. Новогодишното съдържание на празника на 25 декември идва от предхристиянската епоха, когато той е бил широко известен и почитан от старите сапейски народи - египтяни, месопотамци, перси, кавказки народи и др. като празник на раждащото се Слънце. По- новото християнско съдържание е свързано с раждането на Исус Христос през същата вечер. При повечето източноевропейски народи това се известява с песни, наречени „календи", от римското calendae - известявам. Новогодишното съдържание на Коледа при българите и неговото название Коледа (Корчун, Крачун, Крачол - заимствано от румънци и унгарци) се обяснява с източните традиции и понятия (санскрит kaale, kalpa - интервал от време, срок, година; сакски sal, пехлеви s a l - година, пущу kal - година). Други старинни български думи с тази основа са: отколе, отселе, докле, колчем, кол, коли, коложег и др. коледвам гл. несв. [74] - Разправям се с някого, бия го Колендро [41, 43] - вид миризлив бурен, а съ що миризмата на озон сл ед буря Колендро [6, 13,18, 38] - каменен цилиндър за изравняване на харманя (грц. ?) Колесар, колесница [53] - колелетата на плуга Колесник (дюзен) [6] - двойка колела с оста между тях. Предният колесник се състои от дингил, среден стол и горен стол. Задният колесник има две леси (кърлангъчки), които свързват задния дингил със стърчишката. Коливо [6, 67 с. 120.] - варено жито, куча. Думата е гръцка ? Колие, да ти не е коли ! [1] - "Да ти свирши времето"! - клетва, виж по-горе за Коледа. Колиждо [44] - кога; как. Колия [44] - яма; ров. колк [55] - крак, кълка (крак и кълка са взаимно производни, р-л преход) Колкрати [44] - колко пъти; колко често. Колми [44] - колко. Колми паче [44] - още повече; особено. колник [46, 63]— път за коли (калник ? чер път?) Коло [44] - колело. Колобродити [44] - (да) ходя наоколо; (да се) отклонявам. Колпанка [20] - пелена за деца Колуни [6]- пера от опашката на жертвен петел Колцар [6] - вид дърводелски инструмент колъча се гл. несв. [74] - Извивам се. (от т у к изкълчвам) Коляно [44] - род; поколение. (от иранското gur - род, племе; сравни кутригур, утигур, оногур. Вероятно аскел, аскал, аскул = ас + кул = племето аси, яси) кОма! (кУма!) (73) - внимавай! (предупреждение) комАй (73) -почти, като че ли
конОпъль (73) - коноп кОпаньче (73) - пилешко бутче (виж чопън) кОпань (73)- бухалка за тупане на пране копАня (73)- грубо дървено корито копрАля (73)- прът за чисте не на плуг коптОр (73) -фигура за изпичане на тухли Комай [31] - почти, като че ли, приблизително комай [38]- като че ли командаря [38] - работя, употребявам, правя нещо (скомандаря - да направя, но малко небрежно) команика (комонига, комоника, команига) [55] - р астение, билка; любичица, теменужка Комар, комарник [6] - подвижна колиба на плазове комат [55] - къс, парче Комат, борка, рамца [6] - видове везбени мотиви Комаш, кумаш [1]- плат Комбал [16] - шомбал ? - охлюв Комбос [5] - жребие Комбоста [44] - сурово зеле. Комед [5] - зелник Комитат [28] - област, командване (нещо като "огъл", "загора" - прабългарска област) комокь [48]- кон. Комотно - уютно (Царибродско) комунига [55] - раст. M eliolotu s officin a lis (команика, комонига, комоника, команига) растение, билка; любичица, теменужка) кон [37] — към Конгерица [15] - прозвище на грозна жена кондури [55] - груби кожени обувки Конкили = кокили = шулци= ждракел Конкума [21] - съд (бъклица) за розово масло = кипче, мускалче [6]. В конкуми се съхранява и светото миро, което се приготвя от БПЦ чрез варене на смес от бяло вино и зехтин, в които се съдържат екстракти от билки и билкови масла. Конкума произлиза от прабългарската дума кукумий - меден съд, в който се топли вода. Коноб [44] - котел; гърне; умивалник. Конопищица (73) - попово прасе Конощреб - попово прасе Контош [1, 31, 55] - горна женска дреха къса до кръста, подплатена с кожа Конура [25] - къщичка, колибка (от руск.) Конура [44] - малка торбичка, която суеверните хора носят заедно с корени или други амулети. коняк м. [74] - Гръдна кост на птица, кон. Копак [35] - скопак, скопен пръч копан [5, 67] - бухалка, дървена чукалка Копанче, чопън - пилешка кълка (Силистра) Копаня, корито, върга, чамуга [11]- имат еднакво или близко значение копее ср., мн. ч. - копе Висок израстък от кромид лук, който подържа Копи [69]- камара от каменни плочки Копр [44] - копър; анасон. копраля [5, 38]- дълъг прът с бод и чекел на краищата, употребява се при оране, прът с бод на единия край и чикел на другия за чистене на лемежа Копрене [31, 57]- перчене, пъчене, носене на нови дрехи коприньнъ [48]- копринен Копря (кепря) го - внимавам да го обидя, полагам особени грижи за нещо много чувствително и болнаво, приласкавам, обгрижвам, коткам Коптор [3] - схлупена колиба, бедна къща копче [55] - металически накит за гърдите Кор (корове- мн. ч.) - хула, хулна дума. От тук - прякор = обидно прозвище (!!!!) Кораб - голям плавателен съд. Идва от старобългарската дума КРАБИИ- кош, голям съд. Тази дума не е славянска, въпреки че е усвоена от всички славянски езици. Първоначално се е смятало, че идва от старогръцки, хипотеза която днес е отхвърлена. Кораб [6, 20] - голям съд - корито за пренасяне на грозде от лозето до избата (800 -
1000 кг обем). Съдържа 4, 6 или 8 закрепени вертикални колчета, върху които се нанизва капак. Пълни се с грозде за пренасяне или тъпчене с крака. Събира много чапчаци. Кораблец [44] - малък кораб. коракь [66] - чук корместа [66] - бременна Корван [44] - дар; жертва Богу. Корвана [44] - хранилище за пари в Ерусалимския храм. Корда [10] - Меч, сабя (корд - иранска дума в старобългарския език, сравни Кордил) коришка [38]- акото на кокошка Кормилствовати [44] - (да) управлявам; (да) ръководя. От кормувам. Кормление [44] - ръководене; управление.От кормувам. Корморан малък - вид птици в Поморийското езеро Корна [5] - да изкореня, преносно -да събудя Корнийца [27] - връх южно от град Калофер, прилича на названието на с. Корница, Благоевградско. Корсак [20] - отделение в голям хамбар, заградено със стени. В него се влиза отгоре със стълба. Служи за съхранение на отделен вид зърно. Корсак [21] - преграда в съдовете (корабите) за грозде Коруба [20] - външната горна част на кладенец, геранило Коруба [6] = корито за отвеждане на вода за напояване Корубажаба [20] - костенурка, костеначка Коруна [43, 53]- рамка на домашен стан, страничната рамкова дъска на тъкачен домашен стан (коруните са две). Коруна = плаз = крак [6] - страничните четириъгълни рамки на домашния стан Корчаг [44] - ведро. корчейне [37] — скубане Корчемница [44] - кръчма. корчемство [48]- незаконна, тайна продажба на вино. корчма [48]- пивница; напитка, забранена за продажба. косатник [55] - украса на косата; плетеница от самите коси или от вълнени конци, украсена с монети и маниста, която се спуща на гърба; косичник косаческо кисело ср. [74] - Течна салата, приготвена от ситно нарязани зелен чесън, краставици и магданоз, сол, оцет и студена вода. Особено е приятна в горещите летни дни. Косер = търпан = тръносък [6] косер м., косерче ср. [74] - Малък сърп с дълга дръжка за плевене. Косер, косар [52] - кос, вид птица Коситро [5] - олово Косний [44] - бавен; нерешителен; упорито изоставащ в едно и също състояние. Коснити [44] - (да) бавя. Косноязичний [44] - бавно говорещ; заекващ. Косор [47, с. 266]- неизкоренена гора между нивите Костел (Сливенско) = чиракман, джиракман, чаракмадан [68] - четирикрако дърво с размери 30-40 см, което се поставя като мишена за лучене с тояги. Чаракмадан идва от персийската дума чар = четири. Има твърдения, че играта чаракмадан е донесена от българи-преселници от Мала Азия. Костенуга - костенурка (Петричко), корубажаба (Старозагорско) костреж м., мн. ч. - костреже - Вероятно означава "таралеж", "накострежил се" - наежил съм се. Костръч - кльощав, а (Монтана) Костур, костурка [5] - нож без специално оформена дръжка Костур,паскал, гулеш [6] - видове риба Костура [57]- ножче костурка ж. [74] - Криво женско джобно ножче. Сравни със "заклапач"! Коталца [19] - биволица Коталче [19] -малко биволче Котар [53] - кочина Котва [71] - котка, кот, коте (мачка) котерица ж. [74] - Кощница. Котика, робичка [6] - количка с едно колело Коткам [13] - приласкавам, копря Котля се [13] - готвя се
котора [48]- расправия, раздор. Котора [69] - тясна, неприветлива стаичка Котора, которка 27, 34, 61, 62] - тясна, неприветлива стаичка; малка, тясна стаичка за живеене Котъл [13] - малко биволче, малаче Коуна - куна [17] - стбл. - бялка (животно) (Във Волжска България парите се наричали куници. Преди сеченето на пари, размяната е ставала с кожи на животни - бялка и др. Така че, може куница да значи просто кожа на бялка) Кофръг [6] - кравай на Коледа, колак Коцал, коцак [5, 6, 27, 53] - плитка коса (Северозападна България), плитка от чужда коса, косатник. произлиза от "коса" коцкарлък м. [74] -Измама, мошеничество, дяволия. коча (го) гл. несв. 1. Стискам с две тояги краката на загубилия в играта Кочан [45] - сарашки термин - съединител, връв от кожа с която се съединява нагръдника на коня с ока на колата. Кочандур [3] - чокундур, твърдият корен на зелката кочена [37] — галена кОчур (73) - обор за прасета крЕмень (73)- кварцов камък за диканя или за чакмак кременче (73) -малко шаранче в р.Велека крЕпен (73)- здрав, държалия креч (73)- щурец-жътвар кУне (73) - златка, невестулка кът (в кЪта) (73) -ъгъл на стаята (до огъня) !!!!!!!!!!! Кочурка [6] - отсек в помещение за изолиране на агнета Кош [44] - плетена торба; кошница. Кош [67] - дървен съд над воденичния камък, в който се събира зърното за смилане Кош, котърица, крошня [11]- имат еднакво или близко значение Кошава [43, 51] - особен студен вятър от север по река Дунав (Като духне Кошава и замръзва Нишава). Кошава, Кушава ж. [74] - Студен североизточен вятър. Кошара = сая = къшла = поята = даям = агъл [6] = овчарник Кошенил [6] - вид билка Кошница [44] - плетена торба; кошница. Кошуля [6, 25] - горна женска дреха - вид риза (!!!!) Кошуля [7] - конопена риза (в полски кошула значи риза) Кошум - кожен обръч, който се слага около врата на впрегнат кон, хамут, ярем (с. Самуилово, Старозагорско) Кошур [6] - храстовидно израснали издънки от дънер (от кош, суфикс -ур!) кощей [48]- пленник, раб. Кощрава [24] - вид трева с високо тънко стъбло. Този начин на запис е неправилен, правилно е "коштрава", което произлиза от кош + трава = "в исока трева". По същия начин кощрамба (висока, слаба жена) трябва да се зависва като кош + трамба. Думата "кош" - висок, е от индоевропейски произход и е близко до немското hoch и английското high - висок. кощрамба [38]- висока, слаба, суха немощна жена; мома с неприятна външност кощрамба ж. [74] - Отпуснат, свлечен, погрознял човек или животно. (другаде - висока, слаба жена) Кощтрамба (73) - висока, слаба кльощава жена (от кощтрава - тънка, висока трева) Кощуни [44] - смехотворство. Кощунник [44] - шут, смешник. Кощунница [44] - актриса; танцьорка. Кою - лично име, умалително от Коста Крабица [44] - кутийка; сандъче; ковчеже. Крагуй [10, 25] -Сокол Краегранесие, краестрочие [44] - акростих. Краишник [13] - края на хляба Крак [47]- изчезнала славянска дума, вероятно означаваща „дънер". На украински крак = дънер, на полски и чешки крак = храст. Кралюба - люлка от дъска с опора по средата (Чипровски и торлашки) Крам [2] - крада (извършвам кражба)
крамар/ин, / че [55] - болярин, бан, управител [ср. "кръмарин"] Крамола [44] - смут; заговор; бунт. Краснак [67] - тънка извита дъска, поставена около мелничните камъни за ограничаване на семената да не се разпиляват Крастел [44] - пъдпъдък. Крата [44] - един път. Кратеж, кратос [13, 19, 63] - свършек (от крат - къс) крати се [46, 63] — свърши се; кратос [46]— свършек (от крат - край -стбл. - съкратен=скъсен) Кратъм [13] - свършвам (от крат - къс) кратя гл. несв. [74] - Ограничавам. Крафтю [13] - клисар Кревам [29] - вдигам, повдигам (в Македония) Креждел [11]- заклю чалка Крем (крен, крин) - цвете, подобно на лале (названието е от преди 1878 г.) Кремел, кремъл [13] - кремък (!!! в миналото "камък" е значело и "крепост", от тук Московският Кремъл означава просто камък, кремък, крепост) Кремик (диал. от „кремък", също и „кремъл") [58] — твърд минерал, кварц, който при удряне с огниво изпуща искри Кривул [58] — завой Кремък, кремъл [6] - кварцов камък за направа на дикани кренати [37] — вдигнати Крени поклоп [6] - вид везбен бод Крепкий [44] - силен; здрав. Креплий [44] - най-здрав; най-силен. Кресати [44] - извличам; секна огън; оживявам. Крещел [9] - вид полски птици Крея [25] - слабея, линея, чезна кривда [48]- неправда. кривичка, кривучка ж. [74] - Шепа. Кривул, криволица м. [74] - Завой, завой на река. Кривундел, кривиндел [43]- криво дърво, кривак Крина [67] - дървен съд с вместимост 10-15 кг за зърно- шиник. кринъ, крин [44,48]- лилия (днешното ц вете „крем"). кровъ [48]- клад, съкровище. крой — намерение кром^ [48]- настрани, навън, без.Сравни „кромешний" - страничен, отдалечен (стблг.) . Кроме [44] - извън; отвън; отделно; освен. Кромешний [44] - външен; извън някакви предели; отдалечен; лишен. Крондир [5, 29] - съд за ракия или вино Кропило [44] - китка за ръсене със светена вода. Кросно [18] - предно и задно хоризонтално дърво с кръгло сечение, върху единия край на което има дупка за закрепване чрез провиране на дълъг прът. Върху предното кросно се навиват конците (натрата), върху задното -готовия изтъкан плат Кросно = вранило = остръгва = разбой = стет [6] - дървен цилиндър, върху който се навива основата на платното (натрата)върху домашния стан Кросня [13]- движа се напред назад (в Родопите има фамилно име Кроснев) Кротирия - название на морски нос до Поморие. Кротмач [2] - осолено варено мляко, овчарски специалитет (Ямболско) Крошна [5] - люлка крошни [37] — кошница кроя [37] — режа Крувул [6] - задна дъска на самар Круз [5] - през (предлог) Крундел (Хасковско) - ледена висулка Круни орехи - бели орехи (Чипровски и торлашки) Круп [23] - дръжка; Крух [18, 19] - бучка каменна сол (от тук сол на крусци - сол на бучки) - произлиза от староиндийското sarkara-трошляк, бучка, чакъл, сипей (на хинди sakkar). От тази дума произлиза интернационалната дума "захар".
Кръжило [9] - рамка кръкач м. [74] - Поза, при която дете е седнало на раменете на възрастен човек. кръкиш м. [74] -1. Рядко забъркана храна за животни. кръкна, да кркна гл. св. емоц. [74] - Да се обадя. Кръкьга [17] - кола, талига, каруца кръмарин [55] - който вързва и подрежда снопите, води жътвари (Пирин), крамар/ин, / че - болярин, бан, управител [ср. "кръмарин"] Кръмач [50]= човек, който кормува; кормчия Крън - средновековен български областен град близо до днешния Казанлък. Вероятно значение и произход - от крьн (краен, стбл.) - краен град. Крън [3, 17] - стбл- къс кръндел м., мн. ч. крънделе емоц. [74] - Малко нещо. Крънъ [17] - стбл. - който е с отрязано ухо Кръня [9] - намалявам, понижавам Кръп [9] - къс Кръпак [53] - стар вол Кръпел [53] - кочан царевица Кръчии [11, 17] - стбл.- ковач, кузнец Ктому [44] - занапред; след това; още; вече; повече. Кубра [43]- женско име (не е ли родствено с Кубер, което е типично прабългарско име). Куверка [68] - покривало за кола Кувия (Добруджа), рупа (сев. България) [6] - яма за съхранение на храни в земята (хумба) Куда [27] - дружина, група работници. Също - название на коледарска чета. Куда [5, 9] - ято, ято птици куда баши, мърмар баши - водач на коледарска дружина леса - плитки куда баши, мърмар баши [64] - водач на коледарска дружина, която от своя страна се нарича куда, мърмар леса [64] - плитки Куде, куде! - [74] - Междуметие за завръщане на овците. Кудук [3] - писало за четеля Кудя [10] - Коря, укорявам, посочвам грешките Кудя [5] - клеветя Кука, куленка, колета, повозе [6] - фигури от българското народно везмо Кукер, кукерските игри - Карнавално шествие в седмицата между Местни и Сирни заговезни. При тях главни действащи лица са мъжете. Още от Коледа и Нова година се определят длъжностите- кукер, доктор, бръснар, орач, сеяч, магаре, бабата, булката и т.н. Най- важната фигура в този ритуал е кукерът. Той е облечен с овчи и кози кожи, с рога на главата и с много клопки и звънци. Четата обикаля из цялото село и спира при всяка къща. Кукерът се търкаля, момата мете с метлата. Бръснарят бръсне стопанина, а докторът преглежда стопанката. Стопанките ги даряват богато с наденици, сланина, хляб и др. След като обиколят цялото село, се връщат на мегдана, където орат, сеят и т.н. Всичко това се прави за плодородие и за изгонване на злите духове. Кукерът се търкаля, за да поляга реколтата. След края на ритуала всички участници се събират, гощават се със събраните подаръци и се веселят. До късно играят хора на игрището. В неделя на Сирни заговезни се прави паликош. Кош, пълен със слама, се запалва и се издига нависоко на хорището. Възрастните хора наричат: "Както гори кошът, така да изгорят злините, клеветите, лошотиите, кражбите". Около горящия кош играе цялото население. Когато кошът падне на земята, всички го прескачат, та да няма бълхи през годината. Накрая всички си хващат ръцете и се прощават като казват: " Дай да се простим!- Простено да ти е!" . По- младите целуват ръце на по- възрастните и им искат прошка. Щом свършат паликошът и хорото, всички се събират по родове и заговяват. Заговява се с баница със сирене- плакета, и варена кокошка, а на другия ден вече се пости. Вечерта на заговезни се прави и "хамкане" (от хамка = примка). На тавана с конец се завързва бяла халва или варено яйце и се върти. Децата са наредени в кръг и се стремят да го захапят с уста без да си служат с ръце. Обикновено конецът се насочва към най- малкото дете, за да го хване и да се радва. След това то дава от халвата на другите. От кукерските игри до заговяването виждаме как се преплитат езическите с християнските обичаи. В Малко Търново и околните села кукерските
игри и паликошът се изпълняват всяка година. Кукеровден - Сирни Заговезни, когато кукерите (станчинари, бабаци) ходят по къщите Кукичка [43]- пъшка, костилка кукните [37] — домашните (хората от една къща) Кукорко [43]- весел, забавен човек Кукорко [43]- вид ситно грозде Кукотя се [43] - едва кретам Кукуда [19] - цветовете на семето на лука Кукужел (а) [42, 64] - слаб (а), мършав (а) (виж името на средновековния български певец и композитор Йоан Кукузел) кукужела - (диал.) слаба, мършава жена (Йоан Кукузел - Иван Мършавият) Кукул [69]- пръчка с остър край, дълга около 20 см, която се забучва в земята кукул м. цин. [74] - Ж енски полов орган. Кукуля - прякор. Кукундел, кукундрел (73) - неясно Кукуреци - агнешки дреболии, пълнени в чръвца. Кукуряк [54] - болиглавец, болиглава, bolehlav (чешки), bolkaw, boliglow (полски), болиголов (руски) - Heleborus cyclopeyleus - растение за лекуване на главоболие Кукут [43]- мирис кукя [37] — къща кукярче [37] — къщичка, къщурка кулашка ж. [74] - Сърцевина на царевичен кочан, мамул. кулен м. - Царевичен кочан. Кулеша [42] - назване на жълт кон в народните песни Сремова кучия [42] - шарена, писана, красива кучия (кучия = каруца) Кулп [43]- дръжка на чаша (клюп ?) кума [46, 63]— козирка над входна врата на плевник Кумашен [1] - тъкан, платнян, сукно Кумирница [17] - стбл. - езически храм Кумичене [43]- обичай в Тревненско. На Връбница се купуват върбови клонки от църквата, децата ги свиват на венец и ги пускат в реката. Чието венче бъде изтикано първо от водата, това дете става кум. Всички купуват храни и отиват в неговия дом да се черпят. Кумова слама (Попова слама, Сламата) - Млечния път (Иваничка Георгиева. Българска народна митология. Наука и изкуство. София. 1983, с. 28). Така в българската народна митология се нарича нашата галактика - Млечния път. Един човек си свършил сламата през зимата и нямал с какво да храни добитъка си. Човекът отишъл у кръсника си да открадне слама. Кошът му обаче бил със скъсано дъно и сламата се разсипала по пътя от дома на кръсника до къщата на кумеца. Кръстникът видял сламата и я проклел да се запали и да гори вечно, за да се знае, че кумец от кръсник не бива да краде. У гърците галактиката се възприема като „мл якото на великата богиня - Майка". При славяните галактиката е „мътя на мъртвите". При персите, както и при българите галактиката е „път от слама". Същата представа имат и османските турци, вероятно като заемка от персите. куна [48]- лоскут шкурь1куньей, заменявшей деньги, кунь1; деньги (парче кожа от животното куна (златка, зердав), заменящо парите, пари) кундо - дребно, късо кундьо - дребосък кундупъль, кундупле - дребосъче (за дете) кундо [66] - дребно, късо (кундьо - дребосък, кундупъль, кундупле - дребосъче (за дете) кундур [46, 63]— къс, намален, съкр атен Кундури, кундурец [1, 41, 46, 63] - дървена обувка, обувки (мисля, че е гръцка) кунка ж. дет. [13, 74] - дет. дума - Ръчичка. Цапи, цапи кункитее, цапи, цапи кункитее! (Пляскай, пляскай ръчички...) . Думата има ирански произход: осе тински cong, пущунски cangal, персийски cang и kang, кюрдски ceng - ръка. Кункели = конкели = конкили = кокили (Нова Загора) [69]. Вижда се връзката с детската дума кунка - ръка. Купа [44] - куп, купчина. купавъ [48]- хубав, приятен. Купан чи [18] - нещо като "добре, че ...". На старобългарски, "купав" означава "силно
желан". "Купан" е вероятно вариант на "хубен" и трябва да означава "добре, хубаво, желано". Купел [9, 44] - езеро, бент; съд за кръщаване. Купен [67] - купа от сено, жито, снопи (с. 29) Купен, купни [18, 19, 53] - снопи, наредени на куп. Нарича се още кръстец. Състои се от малки купни, наречени магарета. Купило [9] - нещо купено Купиня (ср. Купа) [44] - съединяване на няколко еднородни предмети: храст, сноп; трънлив храст. купля [48]- търговия. Купни = кладни [6] - куп от натрупани снопи Купний [44] - съвместен. Купно [44] - заедно. Купчур - голям куп, купчина (суфикс -ур !!) (Чипровски и торлашки) Курабия [3] - вид тестен сладкиш Курва [69]- детска игра, при каято децата се гонят по дърветата на голям орех като маймунки. Курдисвам се - поставям, слагам, излагам на показ, преносно - гордея се, пъча се. курдия, кусале [37] — свещеническа дреха (от тук, да се курдисвам) курева [48]- прах във формата на стълб (вихрушка ?). курилна [55] - казан с дръжки Куркмач, куртмач [68] - осолено гъсто мляко, катък Курмайлен [13] - съдружник Курна [22, 38] - корито в обществена баня от стар вид, в което се смесва топла и студена вода до получаване на подходяща температура, след което с тасове се взема вода за обливане на тялото. Думата е използвана в Стара Загора до закриване на последната обществена баня (араб. - тур. ?). курна [55] - чучур; корито; вана куротресина ж. [74] - Наименование, което замества имената на различни предмети или части. Такованката. Курсак, пресек [6] - отсек в хамбар Курчав - луничав (Силистра) кус прил. - [74] Който е без опашка, гуджо, гуджук. (гатанка :Кусо прасе из дол пасе. Що е то? Бръснач). куса [37] — без опашка Кускут - вид плевел (бабини зъби ?) Кусла, Куслю [13] - жена (мъж), който вкусва от всяка храна, лакомник Кустомбер [69]- детска игра с показване на движение от първия в редицата и повтаряне на движението от останалите. Ако някой не имитира правилно, първият го бие с ръжен. кутале — кутре (преход Р - Л !!) Кутел - дървен цилиндричен съд за очукване, стриване на семена Кутел [13] - дървена паница Кутел [18, 19] - съд за чукане на сол Кутел [43] - дървен черпак Кутел [9] - съд за вадене на вода от кладенец кутел м. [74] - Дървена лопатка за гребане на брашно. Кутларка [20] - напречно дърво в огнището, на което се закача казана, който се затопля от огъня (от котел) кутмач (74) - овчарски специалитет от прясно овче мляко кутмач [66] - овчарски специалитет от прясно овче мляко Кутмач [21] - кътък. Оригинално древнобългарско название. В Родопите е известно и като къркмач. Всъщност, кътък е по-нова османотурска дума. Кутмач, крукмач [53] - силно сгъстено и изпържено с масло овче мляко Кутна, гътна [5] - катурна, съборя Кутна, кучна, кузна, агна, прасна, телна [68] - бременна кучка, коза, овца, прасе, крава. кутнаха [37] — събориха, повалиха (гътнаха !!) кутра [9, 37] — горка, злочеста жена Кутре = щенче [6] - малко на възраст кученце
кутрий, кутър [37] — горки, нещастен Кутруля, бучла [53] - рошла, рошава жена Кутубан - котарак (Силистра) Кутуло [20] - животно с вроден генетичен дефект, примерно козел без рога Кутупа [43]- предмет с отстранен връх, подрязан предмет (родствено на английското cut -кът - режа !) Кутурица [52] - изцяло, вкупом, грубо кутър [55] - беден, нещастен, клет Кутя [39] - отглеждам Куциян - название на комунистически лагер за политически противници край Перник. Куцулес [5] - дявол (в някои фрази) Куче [6] - дълбок каменен съд за чукане на жито Кученя [5] - глава Кучер - кочияш (от кучия - кола) Кучер [70]- куче, но голямо и зло (с. 495) Кучетар [70]- човек, отглеждащ кучета (с. 22) Кушак (преков) [6] - напречна дъска, греда, която се поставя напречно върху врата, ракла, стена и др. за постигане на здравина Кушку [20] - човек, животно, което е застанало нащрек Кушум [20] - хомут на кон, магаре Кушутин [68] - планинска билка Куща [44] - шатра; палатка; колиба (от къща ?). Кущник [44] - човек, който прави палатки или живее в колиба. Куяк [10] - Голям чук, млат, вария Къделя - валмо, развлачена вълна, която се слага на хурката и се преде с вретено къделя [51, 64] - валмо, развлачена вълна, която се слага на хурката и се преде с вретено, от къжел = конус; преслица (стблг.) Къдра [70]- женско име (от тук Къдра бунар, с. 35) къжел - горната част на хурката, където се връзва къделята, означава конус. круля, надкруля - да се надкруля = да се надвеся, наведа над нещо Къжел [9, 43] - конус, горната част на хурката къжель [55] - хурка за предене на коноп Къжлеве [5] - хурка (родоп.) Къкел - бъкел [69]= друго название на играта „сол-пипер" - две деца са с допрени гърбове, хванати през лактите и се повдигат последователно. Къкъл [19] - сусам, къклица кълбук м. - [74] -Пяна. Кълле [13] - гозба от овнешко с прясно зеле Кълотък [13] - блажен, честит Кълцок, къцач [6] - най-борбено яйце на Велигден, борак. На Коледа, коледарите удрят тоягите си и викат: къц, къц! което значи "чук, чук"! Кълч [10] - Корен (от тук, изкълчвам = нещо като изкоренявам) Къмфус [13] - скандал Кънжул [13] - верига на котле за огнище Кънка [13] - сопол, мърсол къпач м., - [74] Кукер на Ивановден Къпница [13] - чушка Къпон (къпоница) [43]- така се наричат възрастните хора при една игра на отгатване. Започва се с: "Едно орле се вило, вило и кацнало в една къща. Какво има там? Един капон (калун), една капонца (калунца), две петлета (момчета) и една ярка (момиче). Кои са те?". Кърбалка, кърбалям ж. [74] - Детска люлка от дъска, поставена напреко на дървен или друг труп, който подпира дъската точно в средата. Кържа, кържав ж. [74] - Кир, кирлив. кърлиг [5, 37] — гега, тояга (не е ли прабългарска дума !!!) кърлюк м. [74] - Люлка от дълъг прът, закачен на високо дърво. Кърн [68] - парче, част (да накърня, изкърня - да отчупя) Кърнене [6] - отсичане на малки клонки за фуражна шума Кърп, кръп [10] - Къс, невисок, недълъг Кърпел [43]- парче, което е било някога част от цяло тяло
Кърпел [9, 20, 74] - късо дърво, тояга, парче дърво за печката. Кьрст [35] - празник, който се чества на 4 януари. Прави се пита с късмет (пара). Къртичина [43]- дупка от кърток Кърток - кърт [43]- къртица, сляпо куче кърцел м. [74] - 1. Дървена част за свързване на два впряга говеда при оране. 2. Част от стан. Кърцъкам [13] - скърцам Кърчаг [5, 52] - стомна, глинен съд за вода (= кърч + суфикса "-аг") Кърчан - гърне, старинна форма на кърчаг, запазена в Стара Загора. Среща се в израза „Да не влезем в кърчана!" Вероятно се има пред вид, че в езическо време част от починалите са изгаряни и пепелта е поставяна в кърчаг (кърчан), който се заравя в гроб. Кърчан и кърчаг са варианти на прабългарското „кърч" - гърне. Суфиксите „ - аг" и „- ан" са много продуктивни в иранските езици. Кърчидже [5] - стомна (от кърчаг !) Кърчовина [6] - нива, създадена от гора чрез изсъхване на корените (от кърч - кълч = корен; изкърчвам = изкоренявам) Къръбосвам [13] - боядисвам Къръвел [13] - монета, пара къ сак [55] - дълга бяла абена дреха буз ръкави късандрак [38] - къс, набит човек (скъсен ?) Кьсаче [25] - къса горна дреха, късе Къснак [18, 19] - дървена окръжност около воденичен камък за събиране на житото Кьсопахо [43]- предмет, който има къса опашка (късоопашато) къта-къта, къти-къти! -[74] Междуметие за викане на кучето (на кокошки: кът-кът - кът!). Къх ! - не пипай (детски говор) (73) Къща, къщи [6] - название на жилищно помещение с огнище в българска къща кьосем (турска дума) [55] - овен, (който не се стриже) (водач на стадото) (по български еркеч) Кю би ще каил [5] - съгласи ще се (буквално, "направи ще съгласие". Кю = правя на старобългарски!; Ох, не кю - какво ще правя?) Кюзда - название на тракийско хоро в ситен ритъм, често хоро. Кюрк - дълга връхна дреха от черен вълнен плат с обърната широка яка. Гърбът подшит с бяла агнешка кожа, а яката и пешовете - с черна агнешка кожа (със закопчаване). Кюрк (72) - дълга връхна дреха от черен вълнен плат с обърната широка яка. Гърбът подшит с бяла агнешка кожа, а яката и пешовете - с черна агнешка кожа (със закопчаване). Кюстек [20] - дикел, бел, права лопата (бел - права лопата е персийска дума) Кюстел = кърпел [24] - тояга кют [46, 63]— лош навик (от кю - правя?) Кют, шут - говедо без рога, шута крава - безрога крава (Чипровски и торлашки) Кюта [5] - трае, мълчи (в РЧД се смята за турска) кютъм [38]- кротувам, спотайвам се (не е турска. Произлиза от стблг. глагол кю - правя: "Ох, не кю! - какво да правя") Кюфта [13] - заседявам се кюхам [38]- кашлям Кят [5] - те щат (те искат ? Не кю? - какво да правя?) лабудея [55] - белеят, бели са като лебеди (трева лобода ?) Л а г [39] - поляна, морава лагове - ливади Лаговица [53] - дърво, което расте покрай реките лагом м. - [74] Условие, възможност за действие, право на работа. Лагут [40] - вид лък Лагъм [5] - тунел Ладан [44] - благоуханна смола, която се поставя върху горящи въглени в кадилницата, за да се кади. Ладия [44] - малък плавателен съд; корабче; лодка (славянска дума). Лазня [44] - баня. Лай [44] - хула; оскърбление. Лакатка [19] - уред за предене
Лакомица [11]- свредло или длято Лакът [6] - разтояние от върха на лакътя до върха на свитите в юмрук пръсти на ръката ламбада ж. -[74] Пушек, прах. Ламбур, стяг, пряпор, пряпорец, оруглица, феруглица ( 67, с. 71) - сватбарско знаме ламперишка [55] - задната част на къщата, където стоят ковчезите, дрехите; килер Лангер [3] - слаба ракия или вино; хора, които правят слаба ракия; гърчеещо се население от Пловдивско Лангера [13] - станимашки грък (в Ст. Илчев) лангър ламбур, лумбур [38] - имитация на силен шум Лангюр [13] - слаба ракия, патоки Лани [13, 74] - миналата година (на чешки език lani - миналата година) Ланита [14, 44] - буза лантовина, лентовина ж. [74] - Американско дърво. От това дърво децата си правят "пушкалки". Сърчовина, свирчовина. Лану [13] - рехаво, неосукано Ланча [19] - подкова Лапавица - мокър сняг лапандрес, лапандреста, лапарест прил. - [74] Който има големи стъпала на краката. Лапари [13, 27, 34, 61] - големи, широки, плитки обувки (в с. Самуилово - лопатари) лапатари [38]- стари, големи обувки за вторична употреба в двора и къщи лапацам гл. несв. ирон. [74] - Приказвам врели-некипели. Лапка [10] -Ябълка Лапуш, лапушка [13] - лапад лапушат прил. [74] - 1. Който има големи, щръкнали уши. 2. Растение с големи листа. От лапуш, лапад - растение с големи листа? лапчини [38]- гумени зимни обувки с плат отвътре - топлинки (??) Лапчун - голяма обувка (от лапа) Лапчуни (52, 72) - вид обувки, обувки от аба или мека кожа (от лапец, лапци + старинния суфикс -ун) ласи [55] - руси ластагарки [37] — тояги с чатал на върха (ластар - мустаци на лоза, отклонение ??) лат м. [74] - Остаряла мярка за дължина, лакът. Лаха [5] - прилича, случва се лахтАра (73) - задух, задушно време летИ (73) - вали дъжд лИвря се (73) - подмазвам се лИзгам се (73) - плъзгам се, пързалям се лИзганица (73) - пързалка лИйда (лИхда, лИгда) (73) - мазнина за готвене лИнкам (73) -скитосвам, ходя насам-натам лУпавец (73) - речен кефал в р. Велека лЯса (73) - ограда от клони марИ (73) -съкратено "ма" (обръщение към жена). От mer- човек, мъж; мари = жена мЕна (73) - чукам коноп на меница (виж „мани") мЕница (73) - уред за чукане на коноп и лен мърцИна (73) - напразно набИра (забИра) (73) - нагноява насОсвам (73) - снаждам, нагласям Овъкь (73) - голяма кръвосмучеща муха по добитъка (виж охъл) Лахутник [19] - дърво за дърпане струната на лъка Лаятел [44] - ругател; хулител; който седи в засада. Лвичищ [44] - лъвче (лвичич - суфиксът „-и ч " придава умалителност !). Лебедя - пазя, крепя, коткам, огаждам (Чипровски и торлашки) леботя се -[74] гл. несв. възвр. подигр. Смея се. Левен [5] - неженена, мома лево [55] - несговорно, лошо (ляво значи лошо, дясно - добро, право, справедливо) Леворда, левруда [47, с. 290]- название на растение, чийто листа имат вкус на чесън - див чесън. Названието е хар актерно за Централния Балкан. Див чесън, мечи лук, Allium ursinum Легъл [9] - нива с полегнали класове
лей се [55] - сега, веднага (Родопи) Лела [5] - плитка, коса на мома Леляк [7] - щъркел (не е турска, а древноиранска дума) Лемка, лемав, лемава прил. [74] - Болест. Болнав. 2. Неспособен за физическа работа, слаб физически. Лемпида [13] - плосък камък Ленар (ракар, цацар) - човек, който отглежда лен (лови раци, риба цаца) ленца - крина, купа ленца [42, 64] - крина, купа Лепедеци [131 - големи чехли Лепешка - голямо биволско (говеждо) лайно, говно (вероятно поради неговите слепващи, свързващи качества. Действа като лепило при смесване с глина. В миналото със смес от глина и прясно говеждо лайно, разбъркана с вода са мажели подовете на стаите). Лепешка [6] - говеждо лайно Лепир [28] - таласъм Лепка [13] - натрапник (от лепя) Лепки [13, 19] - чехли, подпетени обувки (той се лепнал и отишъл, къде си се лепнал? - с. Самуилово) Лепя [13] - боядисвам стая леса - плитки Леса [18, 19] - заплетени пръти за подравняване на орана нива Леса [29, 49]- четвъртита площ, изплетена от тънки пръти, която е използвана за различни стопански нужди. Идва от думата леса, лес - клонки. Леса [42] =плетен кош (за каруца или за оградено място). Лесата при нас се прави от преплетини пръти и е с определена дължина и ширина. Използва се за ограждане на определена площ, като подвижна врата на кошара или като стена за изграждане на кош. Среща се в пожеланието "златен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина...". Леса [5, 6] - плитка, коса Леса [6] - дървени пръти Лескавец [5] - светкавица лесни [37] — леки Лест [30, 44] - измама; хитрост; коварство. Лествица [44] - стълба. Лести [14] - лъжа Лестчий [44] - прелъстителен; лъжлив. Лет [44] - може. лети - вали; летна - заваля; летний боже, летний - Нека да завали боже, да завали Лети [13, 55] - вали дъжд (в народни песни от Чирпанско, летна дъжд = заваля) Лети, летна [64] - вали, заваля. Летний боже, летний - Нека да завали боже, да завали Лети, лити, летни [54] - вали дъжд (полски leci deszcz, snieg ) - да летни дъжд = да завали дъжд. Може би от този славянски глагол идва думата „лято". Летник [6] - български традиционен празник на 1 март ("лети" значи "вали дъжд") - празник на дъжда Летница [5] - вид риба в Охридското езеро (от лет - дъжд ?) Лет о [44] - година; време. Летор асл [44] - израснала за една година, годишна издънка на дърво. Леха [44] - леха; ред. Лечба [44] - лекарство; врачуване. Лечец [44] - врач, лекар. Лешене [6] - отстраняване мазнината от прясна кожа, първи етап на обработка на кожа Лея олово (лея куршум) [71] - против страх, уплаха ли(х)а [55] - зъл човек; човек, на когото неможе да се угоди, всичко му е криво Либаде [43]- женска горна дреха без ръкави Лив [44] - обяд; юг; югозападен вятър. Ливан [44] - понякога означава същото като Ладан. ливосвам гл. несв. [74] - Мажа, размазвам.
Лигатка [13] - малка, къса хурка Лигач, лигоч [13, 38] - несериозен човек, лигльо, глезльо Лизгавица [53] - ?? Лизгар = бел (осетинска) = дикел (грц.) = рилец = ашов = права лопата [6] Лик [44] - събрание; хор. Ликатка = сталка = калица [6, 11] - хурка Ликование [44] - многолюдно пение; танц; танци. Ликоватися [44] - (да) приветствам с докосване на дясната буза. Ликостояние [44] - бдение на по време на църковна молитва. Лимка [27] - соденче, шикалка за игра на соденчета, ашик (Северозападна България) Лимкам [27] - шлая се насам, натам (Северозападна България) Лин = бадем = батал = кадус - съдове за по 10 - 20 тона грозде [6] лин(ар) [55] - голям съд, в който тъпчат грозде за вино Лин, бадем [6] - вид бъчви свместиводст около 5000 литра Лин, бадем, бадън [11]- кораб за грозде, голяма бъчва лингам гл. несв. [74] - Ям малко и без апетит. Лингур [13] - циганин, лингурин, (вероятно от линкам - скитам. Според Ст. Илчев - люнгур - лъжица на румънски, хора , които правят лъжици, но това може да не е точно !!!) лингур, лингурин [38]- скитащ циганин линдря се гл. несв. емоц. [74] - Умилквам се. Линкам - [13] скитам безцелно, ходя, миткам, шляя се (от тук линкач и лингур) - Ст. Илчев посочва същото значение линкам [38]- скитам, шляя се Линкам [52] - миткам, шлая се Линкач - [13] човек, който се шляе (от тук лингур) Липир (73) - неясно в израза „дър т липир". Сравни със стар инното „упир, вампир". Може би сродно с „прилибери, прилиперти" = отмъкна, отвлече. Липир = крадец? липцана [37] — мощи Лисо [10] -Човек, който има бял кичур над челото лиси биволи [55] - с бяло на челото [Сев.- Изт.] Лиска [5, 74] - точило за бръснач направено от особена глина, брус Листо [44] - пищял; прасци. Литак [5] - черна, връхна дреха за жени лити дъжд (74) - вали дъжд лити дъжд [66] - вали дъжд Лития [44] - излизане от църквата за молитва. Лито (диметно) [52] - тъкан с две (четири) нищелки литра ж. [74] - 1. Мярка за обем, равна на четвърт литър. 2. Страничен капак на волска кола или каруца, ритла. литровица ж. [74] - Дълго право стъбло на млад бор. Лих [9, 10] -Зъл, лют, долен, лош, упорит Лихач, лихачов м. [74] - Остатък при биченето на трупите, който е част от най- външния слой на дървото, или кора. Лихва [44] - приход; проценти. лихо (ми е) нар. [74] - Мъчно (ми е), Липсва ми. Лихоимец [27, 44] - лихвар (от лих = лош, зъл; лихава - лихва = злина, лошотия!!); сребролюбец. Лицат човек [68] - личен човек Лице [44] - лице; вид; човек. лича [55] - викам, съобщавам, известявам, разгласявам (с висок глас) Лича, личба [49]- известявам, известие Личба [5, 29, 39] - вест, новина, известие (личам - известявам) личба [55] - наредба; облекло, носия Личина [44] - маскарадна или шутовска маска. Лишше [44] - повече, свръх това. Лобзание [44] - целуване с уста. Лобуда [54] - вид трева, цвете Лобут [31] - бой Ловитва [44] - лов; мрежи; улов; грабеж. Ловителство [44] - засада; капан.
ловчм [48]- ловец (славянска основа „лов" с прабългарски суфикс „-чи") Логачка [6] - запалено топче или пръчка, която се "туйка" - изстрелва към небето на Сирница логомъ нар. [74] - Нима, наистина ли. Логор [47]-дълбока дупка в земята (БЕР III:453) Логоре [5] - окопи Логос [11]- южен вятър Ложе [44] - постеля; одър. Ложесна [44] - женска утроба. Лоза [44] - грозде. лой [48]- животинска мазнина. Локус, лунгур, тамах, грабодерник [53] - лакомник Ломимий [44] - който може да бъде преломен. Ломоти - (за дете, което още не се е научило да говори) - говори отделни срички, които наподобяват говор без смисъл (с. Самуилово, област Стара Загора) Ломпур - голям камък (Чипровски и торлашки) Л он гу р - може да означава: -глуповат човек; - лош, непослушен, наразбран човек; - диал. куц човек; лонгур м. рум. [74] - Дългун. родее се с английското long -дълъг Лонгур [64] - глуповат човек; лош, напослушен, наразбран човек; куц човек; лонгур, лангур - безделник, празноскитащ лонгуросвам (74) - скитосвам лонгур, лангур [66] - безделник, празноскитащ; лонгуросвам - скитосвам Лонджа [6] - общо събрание на еснафи Лонжа [13] - на приказки Лоно [44] - пазва; гръд (в иранските езици означава гнездо). Лопки - [13, 18] големи обувки (в с. Самуилово се казва олопки, лопатари). Произлиза от стблг. дума лапътъ > лапот (руски) - обувка, изплетена от лико. Лапътъ произлиза от и.е. основа lep - "обелвам, одирам, отлепвам". лопта ж. [74] -Връзка, вързоп. Лочка (бълг.) = гал (славянска) [6]- пота (глинен съд с отвор) за претопяване на стари медни съдове (!) лочник м. [74] - 1. Каменно корито за вода за животни. (от лоча) Лу [39] - ако, само Луб [9] - дъска във формата на кръг Луга - гъст разтвор на сол. Луга [53] - ливада край река луже ср. [74] - 1. Плацента. На кравата и падна лужето! 2. Течен остатък след варенето на сапуна. Лузгам, улузгам (улускам ?) [13] - плъзгам, хлъзгам, пързалям Лузгунечка [13] - пързалка лука [48]- кривина на огъване, коварство. лукавьй [48]- изкривен, тяло с извивки. Лула = пурия = бурия = [6] тръбата, която се охлажда при дестилиране на розово масло Лумбак [6] - голям звънец (хлопка) Лумбар [6] - сноп клони, който се слага в реката през нощта за да се събере рибата и да се улови на сутринта - термин от поречието на р. Вардар (-бар !!!) Лунгур [19] - глуповат човек Луновение [44] - месечен женски цикъл. лунтаперин [55] - земеделец Лупна, тупна [13] - падна Лушнак [54] - орех, дърво Лъга, ляга, лага (от — лодка ладия) Лъм [5] - ров, окоп Лънгазувам (лангазувам)[13] - скитам, хойкам (вероятно произлиза от линкам) Лънгур, лонгур [13] - нехранимайко (вероятно близко до линкам) Лънчуне [13] - високи вълнени чорапи, калцуни (вероятно от глагола линкам) лъскунка [74] - Тънко парче сапун, останало след дълга употреба. Лъчидба, [55] - (от "лъча") отделям, отбивам агнета, кози или друг добитък от стадото или от майките им
Льок [13] - кал за градеж Льохман, люх [13] - малоумен, глуповат (суфикс - ман) - от немски (Ст. Илчев) любика: дива л. [55] - трицветна теменуга (Viola tricolora ) Любичица [43]- билка, която дарява любов Любо [44] - или. Люнгур (люнгурин) [18] - дълъг, висок, глуповат човек. Вероятно е свързано с "ламбур" - сватбарско знаме. Може би косвено означава "дълга върлина, прът" и Люпюрин [13] - непохватен човек (звукова хармония!) Люрвам [13] - изсипвам люсна, да люсна гл. св. [5, 74] - Да ударя. Лютба [29] - лютене, сърдене Люте [44] - жестоко; тежко. Лютий [44] - свиреп; жесток; зъл; мъчителен. ляво [55] - несговорно, лошо (древно индоевропейско понятие. От тук ляв политик значи „несговорен, лош, некадърен". Обратно за „дясно, десен"). Лядвея [44] - бедро; горната половина на крака; перинеум. Лямка [6] - въженце Ляник = олище [6] - пчелин Лярва [44] - маска. ляса [55] - плет от тънки пръти; леса; много плетеници на коса ляса [74] - Плетена от пръти дървена рамка за легло. Поставя се на "каракуди". Маа! част. [74] - Отрицателен отговор, не. В Чирпанско - ба! Мааке! част. [74] - Категоричен отрицателен отговор. В Шопско - маакя! маане ср. [74] - Конопена прежда Мавровлахия и Росовлахия - в близкото минало земята на Румъния се деляла на Мавровлахия (Черна Влахия) - Молдавия (Богданско) и Росовлахия (Бяла Влахия, Влашко (Д- р Симеон Табаков. Опит за история на град Сливен. Том I. София, 1986. с. 322). Мавър - чудо. В Македония „мавър" значи „чудо". Един човек не се върнал през зимата в селото си и преживял студа сам в някаква местност. Като се дигнал снега, той се върнал към Великден в селото си, близо до град Берово, в Малешевска планина. Като го видели, съселяните му казали, че това е чудо, защото го мислели за умрял и му сложили прякора „мавър" - чудото. Потомците на този човек носят фамилното име Мавърски. Магаренце [13] - повдигало за кош, който се носи на гръб Магарета [13] - подпори за миндер магервам гл. несв. [74] - 1. Обработвам, преправям. 2. прен. Измъчвам, насилвам. Мада (в Бургас), ламада (в Котел), ламатка, паламида, гуч (гупи - мн. ч.), каласпеди, мушче, лебешка, лепка (Пловдивско), мъня, пика, келмеджа, комбило, чувга [69] - каменна плоча, плосък, гладък камък, керемидка Мада [56, с. 37] - каменна плоча, една две педи голяма (сродно с Мадара - голям камък, скала, където живеят боговете) Маджирявка [19] - вид дърво Мазник [43]- лицемерен, притворен човек мазъл, мазълин м. [74] - Възмъжал юноша. (в Чирпанско: да се измъзуля - да порасна неусетно) Майчище [13] - дете, приличащо на майки си (от майчич - пославянчено, също като бащичко, дете приличащо на баща си, непославянчено) Мака (мъка) [29, 49] - имот Маказ [6] - пружинена ножица за стрижене на овце Макерта = максандан [6] - наковалня Максул [6] - годишен добив от тютюн (араб?) Максул [6] - розово масло Максум [5] - дете, което бозае Мала (маламашка, пердашка) [6] - зидарски инструмент, дъска за изглаждане Мала [19] - дървен прът с който се запушва улук Мала [43]- междуметие - дано! Малаир (68) - старинно мъжко име. Прилича на женското име Малама Малама (68)- старинно женско име, срещащо се в народните песни. Винаги се свързва с крава и доене на крава. малашийка ж. [74] - Кутре, малък пръст. малеш [38]- малък, дребен Малига [51] - едра шарка (оспа - сръбски, руски)
Малина [39] - по-малката от двете зълви, по-малката от двете сестри на съпруга.По- голямата се нарича калина. малица ж. [74] - 1. Голям дървен чук за набиване на колци. 2. прен. Голям юмрук. малка, махалка ж. [74] - Дървена пръчка, подобна на вретено, която служи за изпридане на "маане". Малобрещи [44] - (да) нехая за нещо. Малъта ж. [74] - Село Извор Махла, Кулско. Някъде топонимът Махалата е преминал в Малтъ, примерно Малтъ касаба източно от Стара Загора. мамец м. - [74] Мушка, цел, луча. Мами [5] - малки греди за направа на къща Мамник [13] - нощна пеперуда Ман'ара [6,11]- брадва мана, да мана гл. св. - [74] удрям, да замахна. маналь [46, 63]— висок железен свещник манара, монара, манарче -[74] ж. Брадва. Манах (а) [5] - чист (а) Манга [13] - лъжец, хитрец Мангал [40] - котлон с дървени въглища мангу, манку нар. [74] - Малко. Мангуна [5] - вонещо растение мандам гл. несв. [74] - Лъжа, мамя, разтакавам. Манджил -[74] ло ст Мандра [44] - ограда. Мандра [6] - на празника на овчаря, когато се лъчат овцете, всички овце се издояват, което се нарича предой, отбив или мандра. Мандра = бачия = стърга [6] - помещение, оформено специално за доене на овце (в РЧД се приема мандра за турск.?). мандрамуняк м. [74] - Насмешливо и пренебрежително название на човек. Мандръскам [43] - люлея се насам натам с леки удари (от мандало ?) Мание [44] - знак с ръка, глава, очи или по друг начин, в който има заповед; повеля; воля. Маник [43]- малко, дребно куче Мания [28] - прах от въглища, пепел Мановил - ?? - от бял мак мановил [69] Мановил [5] - вид сукман мановил, манофил [55] - горна женска дреха, вид сукман Манофил [6] - ж енска работна дреха за полска работа Мантека [6] - масло от козе мляко (в Родопите) !!! Мантел - мантия, пелерина мантракука, манракулка ж. [74] - Малка машинна или друга част. Маня [6] - полегата греда, която свързва билото и гредореда на всеки ъгъл Мара [21] - ялова овца Марама - връзка около връта (в Македония) Маратури - туршия (Силистра) Мараш [38]- изоставен полски имот (от мар, мъртвило) Марда, мърда [43]- непотребни отпадъци (мърда - Чирпанско) Маричка - калинка (Петричко) - от дева Мария. Мармарка [6] - коледарска благословия, идва от мармарин - водач на коледарската чета Трохобер - редови участник в коледарската чета марна вода [55] - топла вода (за вода, оставена да се затопли на слънце, слънчева вода) марна [55] - топла Марно поле [25] - местност до Велико Търново (от мар - вода при траките ?) марок [55] - котарак , мачка [55] - котка Марок, мурок [38]- нощно страшилище (от мар - черен) Мартеница [6] - кичилка, китица, гадалушка, мартинка, мартенка Мартинки (?) - преносно "к р ак а" [38] (има и река Мартинка в района) Марцина [19] - отслабнал човек маря гл. несв. [74] - Зачитам, уважавам. Сравни с думата "бакаря"! маса ж. - [74] домакински нож. Маскара [5] - шега (сравни с неясния израз «мат и маскара»)
маскарич м. -[74] кукер. Масленица [13] - баница с мас Масличний [44] - маслинен. Маст [44] - мас; масло. Маст, мъст [11]- багра, цвят, мастило - стбл. (мастил вероятно значи цветен) Маститий [44] - обилен; тучен; заслужил. Мастрак [53] - буйно растящо дете на 10-тина години Мат и маскара -[74] Само в словосъчетанието "да направя на мат и маскара" Матан [38]- мътеница, по турски айрян (от прабългарското "мат, мант" - мляко) Матеница [53] - млечно произведение от Самоковско Матихар [52] - който маха увисналите си крака Матичина [43] - маточина, растение използвано за привличане на рояк пчели. Матки [5] - пчели, пчелни кошери (от ту к мат, мат!! Викове при прихващане на рояк пчели!). Матка - майката на пчелите. Матор (дъб) [31, 57]- стар, вековен дъб (Маторие гори = дъбова планина ?) матор(ен) [55] - зрял, над тригодишен (за овен) Маторина [5] - овца, която кърми агне (!!!) Маточина [47]- вид растение (Melissa officinalis - БЕР I: 193). Общославянското му название е „врес". Маточина [6] - растение с което се примамва роякът от пчели. При това се вика мат, мат! Матрашувам [43] - изчаквам, мълча и следя. стоя мирно. Махалка [13] - царевичен кочан махара [46, 63]— пещера Махат [45] - сарашки инструмент от дърво (като кутия за очила), служи за отбелязване на ръбове по кожата. Махкам се [13] - отбивам се, отстранявам се от пътя, отивам си Махрама [29] - вид забрадка Махъм [13] - препридам (от преда конец ?) мацугат прил. [74] - Груб, неоформен, недодялан. Мацуц [74] - 1) м. емоц. Голям, едър предмет. 2) междум. Ядец. Мацър [18, 19] - залинял, отсл абнал мачка [55] - котка Машала = кавал = яр [6] - ред от натрупана пръст, която обгражда лехата мащрапа ж. [74] -Голяма емайлирана чаша с дръжка. Мая [13] - заделени, спестени пари (вероятно в смисъл на "капитал", в езика хинди- урду, мая значи капитал) мая ж., мн. ч. - маи. [74] Наклонен ръб на покрив. Ред от капаци при двускатен покрив. маясъл [30, 43, 64] - хемороиди (по английски measle - маясъл) маясъл -хемороиди Медвен [44] - меден. Меден то к (меден харман, медно гумно) = небето (според Иваничка Георгиева. Българска народна митология. Наука и изкуство. София. 1983, с. 13). Тази авторка смята, че в представите на българите небето може да се обясни като нещо материално, примерно като „меден ток" (медно гумно, харман), а Полярната звезда, около която се въртят звездите играе роля на стожера, около който се върти коня с диканята при вършитбата. Това е древнокитайска представа, която може и да не се отнася за българите. Според мене „медно гумно" може да означава „пълен с вода меден съд", от който жреците се измиват преди свещенослужене. Имало е и басейни с вода за тази цел, като „басейн" = „хумба, гумно". Така че гумно = хумно = хумба. („гумно" неправилно се свързва с „харман", „ток", гумно). Виж названието „Царево гумно" - старинно название на поляна близо до калето на върха, северно от Мъглижките бари (68), вероятно „басейн, където се е миел царят". Медовина [44] - варен мед с хмел. Мездник [44] - наемник. Мезин [10] - Последно родено дете (при домашните животни - сугаре) Мекава, мечава [5] - виелица Мекушар [13] - мекушав Мел [10] - Малък мелица ж. [74] - Приспособление за начупване и издребняване (омелчаване) на
конопа. Направено е от три дъски, едната от които се движи с ръка и влиза между другите две. Мена [49, 55]- подаръци, които се дават при годеж Мендил [6, 20, 38] - месал за покриване на хляб, преди и след изпичането му. В Родопите, мендил означава престилка. Джобна кърпа, носна кърпа Мендря [13] - бия Менте [39] - къса горна дреха без ръкави, пуловер без ръкави (от менш - малко!!) Менте[6] - шопски гащи Менял [9] - който заменя пари, сарафин Мера [53] - землище на отделно село Меранза [18, 19] - вид декоративни кратунки (в Странджа също) Мергел [19] - бой Мерда [43]- развалена стока (има я и в полски) Мердишиня [18, с. Самуилово, област Стара Загора]- бия, налагам, удрям (вероятно вариант на „мардуканя" - съсипвам, побеждавам, разгромявам. Да си спомним израза от ранноволжска България „Хас, Хас, мардукан", който вероятно означава: „Слънце, Слънце, разгроми ги".) мереще [46] — омразна, омразно Мерзост [44] - мръсотия; гнусотия; беззаконие; безчестие; понякога - идол. Мерило [44] - мярка; везна. мерия [63]— мера, общинска земя Меркеляво [13] - плашило, вампир (сравни с Меркела - крепост до Карнобат) мерляв прил. [74] - Кривоглед. В Чирпанско „мърляв" - мръсен. Мерсин [43]- вид риба Мертек [21, 24] - греда, издялана с брадва, която се поставя на тавана и покрива на къща, основно дърво на сграда Месал, ръченик, махрама [6] - кърпи за глава Меск [44] - муле; катър. Местюве [61] - малки полуобувки, терлици Метание [44] - поклон от кръста. Метанкя [35] - възпаление на очите метарба [74] -1. Неорганизирани действия на няколко човека. 2. Бой. метаркам гл. несв. [74] - Тръскам насам-натам. От този глагол - метарба. мехунка ж. [74] - Пашкул на копринената буба. мецам гл. несв. [74] - Заеквам. Мечава (73) или мекава - виелица, вятърът намита сняг в стаята (от мет = сняг на осетински, алански и прабългарски) Мечава [53] - снежна виелица Мечи [52] - мяучи (от маца - котка) мечка ж. [74] -1. Чепат прът за мачкане на гроздето. 2. Смес от червено вино и лимонада в съотношение едно към едно. 3. "Сандвич" от парче топла питка и Мешина, мешинат ж. [5, 74] - Корем, коремест. Мешиндря [38] - бия с кожен колан (!!!!! - от меш - кожа - персийска) Мешничка [49] - гайда Мзда [25, 44] - награда; заплата, отплата, възмездие Мздовоздаятел [44] - който заплаща за работа; който дава награда. Мздоимание [44] - рушветчийство. ми [46, 63]— недей Мигар (68) - нима Миженица, мижалка [13] - игра на криеница (от мижам - затв арям очи) Мижитурка = шушумига [38]- невзрачен, свит човек Мижутарка (мижене, жумене, жуменка, жмичка, мижидирка, мижищурка, миженка, криеница, критка, криянджа, гоненица) [69]- игра на мижене в с. Радилово, Пещер ско. Мизимчица [5] - най-малката дъщеря Мизинец [9] - най-малкия син в семейството милосник [37] — любовник Милот [44] - овча кожа; дебело наметало от овча вълна. Мина [39] - душа Мингушки -обеци (Силистра) Миндал [32, 59] - бадем миндел м. [74] - 1. Парцал. 2. прен. Дреха.
Миндил [43]- специално изтъкана черга за завиване на хляб миник, мъник [37] — кученце (описателно, от мъничък) мини-мини! (мъни-мъни!) [74] - Междуметие за повикване на патиците (пуйките). Минушка, брев, бръв, бръно, жерда (Странджа), принга (Родопи) [6] - мост, състоящ се от едно хоризонтално дърво Минчок - лъчижа [6] - инструмент за изгребване на риба мир = миро - [55] зехтин и благовонни масла, варени и освещавани от черквата в продължение на няколко седмици; при кръщението свещеникът помазва детето с миро мирия [46] — мера, общинска земя Мирсина [44] - название на красиво дърво. мис [46, 63]— хубаво, качествено мискин,(ка), мискинин [43,46, 63] — долен човек, мръсник,нечистоплътен, с лоши помисли Митар [44] - събирач на данъци; бирник. миткал [37] — галел, л аскаел миткам гл. несв. [74] - Минавам навсякъде, скитосвам. митлика = метлика [55] - тревисто растение, от което правят големи метли, Kochia scoparia Мито [44] - мито; сбор; налог. миче ж. [74] - Обръщение, което възрастен човек поставя пред името на млада жена. Съкратено от момиче. мишинь [46]— обработена кожа мишляк м. - [74] Изпражнения от мишка или плъх, мишник. Мишца [44] - ръка; рамо; сила. Младика [54] - младо дърво (сравни владика) Младище [43]- месо от младо животно (младич ?) Млака [5, 74] - тиня, мочур (моч!), мочурище Мламос [1] - горещини Мламосан [43]- заболял внезапно мламосан прил. [74] -1. Мухлясъл. 2. прен. Махмурлия. Млатъ, кладиво [ll]- чук Млатя [13] - бия (от млат - чук) Млезгаво [1] - хлъзгаво Млин [52] - баница Млъзга [31, 57] - сокът на кора, мъзга Млъзници [29, 49] - овце, които се доят, дойни овце, обратното на "яловина" Мнее [44] - по-малко. Мнети, мнити [44] - (да) мисля; (да) предполагам; (да) изглеждам. Мний [44] - по-малък. Мних [44] - монах. Многосугубий [44] - увеличен; умножен; усилен. Мня [31] - смятам, мисля Мня [57]- смятам, мисля Модър [10] - Небесно син (на чешки - modry - син на цвят) молдзит [37] — дои Молепсан [43]- заразен от заразна болест Молоз - (старинно) камък за градеж, може би квадра? мома, момаа междум. [74] -Унизително обръщение към човек или животно. Момчура [43] - момиче с мъжки навици и поведение Мора [31, 57] - кошмар Мора, Морея [31] - славянското название на Пелопонес Морава [18] - поляна, (горска поляна, поляна покрай река) моров, морув [55] - лилав моропътинка, муропътинка ж. остар. [74] - Пътечка в усойно, винаги влажно място. Думата е съобщена от учителя М. Михайлов. Мотовилка, сновалка [6, 53] - уред за насноваване на основата при домашно тъкане; инструмент за пренасяне на преждата от вретеното към пасмото (витка, аршин) мотря гл. несв. -[74] Следя, наблюдавам. От „сматрям" с отпадане на „с". Мохтач [6] - инструмент за изработване на гвоздеи (гвоздилница - има формата на лула) Моша [6] - название на Задушница в Родопите
Мошия = бащиния (същата дума я има и в румънски) [38] мошне, мощне [37] — много, твърде Мошул [68] - малко дете (от мъж + ул, умалителен суфикс ??) мошченица [37] — мътеница Мощи [44] - нетленно тяло на Божи угодник. Мрав, мрава [51] - мравка Мрази [13] - студено е (от мраз) Мрака народ [31, 57] - много народ Мрва [51] - мръвка Мрежа = омара, мараня, горещина. Мрза [51] - мързел (леност - сръбски) Мръвка [38]- парче месо Мръндисвам [13] - харесвам Мръндък [13] - красиво Мръсни дни [6] - 12 на брой дни от Бъдни вечер до Йордановден, когато ходят караконджолите (буганците)(мръсни от мрази - студен?) мръсница ж. [74] - Херпес. Мръхльо [13,38]- некадърен, немарлив,нескопосан човек Мръцо[47, с. 309]-слаб, клекав и болнав човек (от тук, мърцина-човек) мръчкави се [74] - Заоблачава се, притъмнява, вероятно ще вали. Мувла [51] - мухъл (плесен - сръбски) мугурица ж. - [74] Голяма купчина земя (от магура - могила). мудря се [74] - Бавя се, колебая се, назландисвам се. Мужденик [20] - костен мозък, сигурно идва от славянското "между", защото костния мозък е по сред ата на големите кухи кости. музикан [55] - дрян муле ср. [74] - Рядък качамак, варен с мляко. Мундра - горна дреха с дължина под коленете, с черен или тъмносин цвят. Макар и всекидневна дреха, за празнични случаи, мундрата се подшивала с агнешки кожи и обточвала по пешовете и яката с черна агнешка кожа. Мундра (72) - горна дреха с дължина под коленете, с черен или тъмносин цвят. Макар и всекидневна дреха, за празнични случаи, мундрата се подшивала с агнешки кожи и обточвала по пешовете и яката с черна агнешка кожа. Мура [43]- суджук, наденица приготвена от овчи черва мурги [55] - възтъмни, черни (мург, мургав = черен) Мурдар [43]- изключително грозен човек мурдарам [55] - цапам, мърся (мурдар, мундар - мацабар) мурдарен прил. [74] - Мръсен. Мурджо [38]- такова име се дава на едро, тъмнорунесто куче (вероятно от мур, мургав - черен, Мургаш - Черни връх - лош, бурен, пакостен връх) муренка [37] — черница (от мур, мургав - черен) Мурин [44] - етиопец; арап; негър; чернокож; дух на тъмнината; бяс. муринъ [48]- ^тиопец, Арабин (сходно с мургав). Мусандра [18, 19] - стенен гардероб (арабска дума ?) Муси се [43]- цупи се, държи се обидено Мусикия [44] - музика. Мускорив, мускорлив [28, 29, 49, 74] - сополив и гурелив, немит в лицето, мръсен Мутав - прил. [74] - Ням. Мутули [20] - върху най-горната част на стените на къщата се поставя една надлъжна греда и върху нея напречно се коват ребрата - наклонени греди от гредореда на покрива. Когато се наредят керемидите, между стената и керемидите, от долу и от горе, и между всеки две съседни ребра остават процепи. Тези процепи се наричат мутули (мутула - ед. число). мутьньй [48]- смутен, тревожен. Мутьянская земля [48]- Молдавия (тревожна страна ?). Муфта [13] - печалба, келепир, аванта Мухнат [13] - незакален, изнежен Мухъл [38]- плесен (плесен е славянска дума) Муцам [13] - ям, дъвча муцкам - гл. несв. [74] - Бия с юмрук в устата. мучко [55] - малко (от мъничко)
мушамбак = мушебак, Мушамбок, мушабок [5, 55] - везана тясна ивица платно, пришита на пазвата на мъжка риза (от мушам, мушкам = везам. Мушамба = Мушкане) Мушморок [38] - дребен, недорасъл човек, дребосък Мушор [6] - ред, в който се насаждат зеленчуците (от муша, мушкам - насаждам ?). Насаждането на зеленчуците става по време, когато "расте всичко, що се посажда"- когато месечината е млада или има пълнолуние (!!) мушък м. [74] -Крехка сърцевина на растение. Муща [45] - сарашки инструмент (чукан) от пиринч за очукване на кожа. Мшела [44] - подкуп. Мшелоимство [44] - користолюбие. Мшица [44] - мушица; облак мушици. мъврикъ [55] - чернилка за боядисване (от мавър - черен, мърк, смугъл, вран) мъдо ср. - [74] Движеща се тежест на старовремски кантар. Мъдърка (мадарка) - буца сирене, със заоблени ръбове, която прилича на плочка (сродно с „мада" = каменна плоча в детска игра)- диалектна дума от Стара Загора. Мъжурляга [53] - едър мъж Мъза [13] - нисък мъж или жена Мъзга [29] - сокът под кората на дървото напролет Мъзгул - неясно (от мъзга ?) мъзници [55] - овце, които се доят - мъ(л)зе: триста брави м. - 300 овци дои (мътруна - овце (за разлика от шилета) (Странджа) Мълкутепа [13] - потаен човек (описателно, който върви,тепа тихо) мъмля гл. несв. [74] - Говоря неразбираемо. Мъмър [13] - тихо Мъна [28] - махай се, да те няма мънгъфа ж. - [74] Хрема, настинка, грип. Мъндилка [13] - мандало мъндърсал [37] — кандилкал Мънене на лен (термин от гр. Батак, 1940 г.) - биене (на някои други места, дръстене) с дървена топалка на сноп от ленени стръци за да се разчепка, развлачи стъблото и се отдели по-меката вътрешна част (кълчищата, влакната, конците) на стръците от външната корава част (пъздера). Мъни [67] - (глагол) = удря, чука, буха, бъхти Мъница [67] -дървен уред за очистване на лен или коноп от пъздера чрез удари, мънене (мелница, мелица) Мънък, мъник [5] - нещо дребно - малко кученце, дете, нисък човек Мъня [67] - удрям (тепам, бухам, чукам - с. 48). (среща се и в шопска народна песен: „веднаж мани, дваж удари"; среща се в израз - отпъждане на куче : „хайде, мъна оттука"!) мърва (46, 63, 73) — малко Мърва (Брацигово) - руда. От тук мървак, мърваци - рудари, които топят желязна руда Мърва [43]- пепел с много жарава. От тук изразът "да се замървя" = да се завия добре в леглото (подигравателно = да се мушна в топлата пепел). Мързелищина [13] - мързеливец (от мързелич - възстановена дума) мърк, мърка, мъркуша прил. - [5, 74] Черен. Мркуша ж. Име на черна овца. Мургав, черен човек (от мръква, мръкнало - става тъмно) Мърка мустаци, мустачини [29, 49, 55] - тъмни, черни мустаци (от мрак) Мърли, мърлене гл. несв. - [18, 74] Опложда овца, оплаждане. мърмар баши [55] - ръководител на коледарска дружина (от мармарин - водач) мърмок м. - [74] Безличен, неграмотен човек. Мърня, мърняв ж. - [74]Човек, който е бавен, нерешителен. Мърсол [18, 38] - сопол Мъртател [13] - отпуснат, бездеен човек (от мъртво тяло) мъртвец, та да му се "намери". мъртвина ж. - [74] Сенчесто, хладно, влажно и обрасло с растителност място. мърфтя гл. несв. [74] - Недоволствам. (В Чирпанско: овцете се смръхтели - доволстват, почиват заедно) Мърхоли [71] - ръми, вали тих дъжд Мърхуля - мърла; небрежен, неугледан човек
Мърхуля [64] - мърла; небрежен, неугледан човек Мърцина [18] - отслабнал човек от тежка, нелечима болест Мърцина [31, 38] - без полза, безславно; на халост, на пусто Мърцина- на халост, на пусто [38] Мъска [29, 49, 58] - муле, катър мъст ж. - [74] Шира. Мъстия [1] - блудница, мръсница Мътето [13] - организъм (?) Мътилка [24] - тесен висок дървен съд за биене на мляко. Буталото с което се бие млякото се нарича борило. Мъткар [13] - дребен, смачкан човек (?) Мътъхарям се [13] - мотая се безцелно (мъндахерцам се) - от мандало ? Мъук [13] - простак, глупак Мъх [18, 19] - клинци за подкова, гвоздеи мъхра [55] - мухал мъшер м. - [74] Единият рог на машата. (суфикс -ер!) мяра [55] - осем оки Мясам (мязам) на [5]- приличам, подобен съм на вид с някого или нещо. Мясопуст [44] - последен ден, в който се яде месо. Мятва [44] - джоджен.
(част Н-О-П) Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. http://protobulgarians.com На опътци [13] - на опаки, обратно облечена дреха На паамет [5] - случайно На сантрач (73) - на криво (сантрач - греда, която се слага диагонално в стената при строеж на къща) На чуш = на магаре [6] - (вероятно чуш значи магаре ?) набадам -[74] гл. несв. Куцам. Набарвам [13] - напипвам Набатквам [9, 13] - налучквам наби: н. гората [55] - тръгна из гората набинчвам (набринчвам) гл. несв. [74] - 1. Нарамвам нещо тежко. 2. Карам машина с най-голямата скорост и мощност. наботка ж. [74] - Голяма двурога дървена вила. Набрунден (с. Самуилово, Стара Загора) - начумерен, сърдит, намръщен. Набустрена [37] — наострена Набъкан = нагъчкан - препълнен [9, 38] набъсам, да набъсам гл. св. [74] - Да навикам, да се накарам. Наваксвам [68] - напълвам (навос, навоз - пълно, изцяло) навалил [37] — запалил навалявица нар. [74] - Много набързо. Навалям [13] - говоря бързо и неразбрано Навет [28] - лъжливо обвинение Навет [44] - клевета; козни. Нави [6] - зли сили, които предизвикват кръвоизлив при родилки (навясване) навиреваш [55] - насълзяваш (от авестийското вир = вода) Навиря [9] - да напълня с вода (от вир - малко езерце, авестийска дума) Навой [38]- плат, който се навива около пищяла (навуща - мн. ч.) (мн. ч. с "т") навотка ж. [74] - Домашно тъкана черга. Навратъм [13] - обръщам навървя, навървям [13, 63]— яде, гълта лакомо Навъсак [13] - намръщен, навъсен човек нагнясан прил. [74] - Натъпкан до горе. наготка ми е гл. св. [74] - Искам да направя нещо, но се въздържам. Нагрозя [28] - намразя Нагроква = нагарча - нагорчава [38] Нагрохва [13] - нагорчава Нагроча [9, 13, 52] - да се намръщя, да стана мрачен (някъде - да обвиня, да подгоня, да набедя) Нагъгрен [9, 13] - набразден, нагърчен нагъзурчен - гл. несв. [74] - Издупен (се), надупен(се). Нагъчвам [13] - набутвам надам се гл. несв. възв. -[13, 74] надявам се. От ту к, надали - едва ли. Надзвекам, надзвъкам -[74] гл. св. възв. [74] - Да се опия с алкохол. Надзидзам - гл. св. [74] -1. Натъпквам, препълвам. 2. Напомпвам. Надот - двурога желязна вила за повдигане на снопи и поставянето им на кладата
(гр. Перущица) Надот (Хасковско) - желязна вила с четири рога Надот [20] - двурога желязна вила за вдигане на снопи Надрипвам [13] - надскачам Надрънда - св. емоц. [74] -Тръгвам набързо. Надундя -[74] гл. св. възв. Да се облека прекалено много. Надурлям [13] - сърдя се, муся се, намусвам се Надявам дреха [13] - обличам дреха Нажабурквам си устата [13] - изплаквам си устата Нажизъм [13] - нагорещявам Названия на гъби [27]: Кокомар (сърнела), Ченушка (булка-гъба), Пърхутка, Печурка, Челядинка (челядница, Майска гъба - нарича се така, защото от корена и излизат други подобни гъби, поколение, челяд) Назипквам [13] - набутвам Назирей [52] - мъж или жена, отказали се да пият вино и да ядат грозде назлени [55] - орисници назорум [37] — скришно, мълчешком, дебнешком найка (74)- майка (нана - мама) - Н-М преход !!!! найка, нана [66] - майка, мама (в персийски нана = майка). От тук идва речитативното пеене „нани-нани" по време на люлеене на люлка с дете. Най-паче [44] - особено; предимно. Наклавам [13] - да наклам огън, да запаля огън Наклъфтан [13] - накълван Накокошинен, накострежен -[74] Да се наежа. Накорден [13] - нареден накукузя -[74] Да свия глава между раменете. Накъбля - гл. св. [74] - Да се натъпча с ядене, да преям. налима [55] - коприна налине [37] — насъска Намастено - придобило син оттенък, имащо слабо синьо или виолетово оцветяване. Думата прозлиза от „маст" = цвят (стблг), от тук „мастило" - син цвят. Намахам [13] - да наточа нож, коса Намендря [13] - напердаша намираме [37] — натъкмиме намито нар. [74] - Косо, под ъгъл. намладил [37] — настървил Намръзквам, намръцквам [13] - вкарвам, намествам Намюхнувам, намяхвам [13] - приличам Намяра - рождение, косвено „произход, род, коляно". От глагола „да се намеря" = да се родя. намяра [55] - нещо намерено (а защо не и находка, резултат, изход, извод). Другаде «намяра» значи произход, въспитание; лоша намяра - лош произход нана = нане [55] - 1. брат; 2. сестра (К-Т Пирин) Нана, нане [5, 29, 49]- брат (също и в Македония !!!!)(от тук нане - брате?) Нане [5] - бате (по-скоро обратното ?) нане [55] - майко, мамо Нане, наней - див гьозум [Тетевенско, с. Бабинци] Нане, нано [71] - тате (софийско), бате (Македония, Тракия) нанка [55] - пелена, завивка за дете Наопак [44] - обрадно; въпреки. Наперсник [44] - приятел, доверено лице. Наплат [10] - външен железен обръч на колело, обков, чумбер Наплати, спици, главина [53] - части на дървено колело на волска кола Напокон [5] - не сега, после Напрасничав -[74] Надменен, конфликтен. Напрасно [62] - внезапно, неочаквано Напрасно [69] - внезапно, неочаквано напършен -[74] Намусен, намръщен. наребър нар. [74] - Напреко. Нареда - устав, основен закон, конституция.
Нарицало [43]- израз, "така да се каже", про-форма Народна песен: Девет съм годин седяла, в царювите мазани, на цар съм кюлюми тъкала, а на царица ястъци (възглавници). Бяло бе злато с основа, а жълто бе вътъка. За неделята цевата (?), за месец поврата (?), а за година - нитрата (?) [Тетевен, музея]. наружай се [37] — облечи се (от риза - дреха ?) Наръч [38]- такова количество пръти, сено, което може да се носи с една ръка наръчници [55] - орисници (от наричам) Насвос [31] - напосока, приблизително, както дойде Насецкам -[74] Да нарежа на ситно. насор [55] - заедно Насосвам [13, 19] - удължавам чрез снаждане Насосвам [18] - свършвам работата на две на три, отгоре - отгоре, (удължавам) Насосване [13] - (косвено) удължаване на история, лъжене наставек м. [74] - Мярка за дължина, равна на една човешка стъпка. настивасам, настифаксвам [55] - набия, да удрям, стифаксвам - бия Настойник [6] - майстор, който поддържа в изправност инструментите на работниците в самоковите и видните Настука [13] - насам Настърчорвам, натоторвам [74] - Порасвам, навирям, щръквам. насусулен прил. - [74] Намръщен, напушен. Насчаска [13] - по-късно натантурен прил. - [74] Облечен с много дрехи. Тантурест - нисък и дебел. Натаралянквам се [13] - напивам се натерал [37] — накарал нативен прил. остар. - [74] Който е подгизнал или натънал в течност. Натра (68)- вътък, основа за тъчене на плат на домашен стан Натра [18] - мярка за дължина на плат, може би колкото един лакът Натра [18] - преждата (основата) от кросното до ваталите натрави гл. св., 3. л., ед. ч. [74] - Оплоди. Натрапунчвам се [13] - идвам ненадейно Натурник [53] - нахалник Натъртвам [38] - наблягам, подчертавам Нафирквам се [13] - препивам Нафрасквам се [13] - преяждам нафутам, нахукам -[74] гл. св. цин. Да напсувам. Нафънкан [43]- насран Нахакан [13] - самонадеян човек Нахаквам [13] - вкарвам насила Находам [13] - намирам, от нахождам Нахори -[74] Да настръхна. Нахохоря [52] - да се наежа нахрапал - ирон. [74] - Обогатил речника или знанията си. Нагълтал. Нацъфкан [38]- напукан, с пукнатини Нацъцкан, начъчкан, нагъчкан -[74] прил. Сбит, близо един до друг. Начовкана, нацъвкана [6] - накълцана Начоголявам [38]- за хора, натрупват се, събират се около нещо Не боре те! [5] - неясно. Не се тревожи ! или Нов късмет! Не е тупнал тъпънът [68] - не е належащо на се извърши! (показателен израз, вероятно напомнящ на забравен обичай в старите български държави. Напомня на сеченето при българска сватба: всяко обещание за дар влиза в сила, когато глашатая с брадвата направи резка върху дървото) Не ктому [44] - повече не; още не; вече не. Не обинутися [44] - (да) постъпвам смело. Неу[44]-ощене. небаре [37] — като че ли, уж (виж „не боре вам") Небет [67] - обем семена, който се мели наведнаж Невеглас [44] - невежа; който не е учен в дадена област (невеглас - неспециалист, веглас - специалист). невет м. - [74] Невидимо митично съ щ е ст во (?). (нежит - мигрена!) Невям [25] - като че ли, може би (не знам?) Нега Търново [5] = Велико Търново (нега = велик !!!, на какъв език)
негибнат [37] — непипнат Негли [14] - отколкото Негли [44] - нима; може би. Негли, невям [71] - „не е ли така", неуверено, несигурно. Обратното е „вям" = така, с увереност, със сигурност, знам че, уверен съм. недексуаеки [37] — неприемайки, нежелаейки недоапица (от недоапица) [37] — неочаквано, отневиделица Недристий [44] - който има широка гръд. Недро [44] - вътрешност; утроба; гръд; залив. Недуг[44] - болест. Недъг [71] - силен физически недостатък, сакатост Неже [44] - отколкото. Нежит (стблг.) - вид боле ст - главоболие, мигрена (според проф. Казимир Попконстантинов) Независтний [44] - който не е развален; невредим; достатъчен; обилен. незграбен прил. [74] - Неумел, непохватен, грубоват. Неистовно [44] - с ожесточение; с ярост. нейлит, нелит прил. - [15, 74] Лош, некачествен. некни [37] — завчера Неков, расовач [6] - топка от стопено и застинало желязо, получава се след стопяване на рудата във видните Некосненно [44] - веднага; незабавно. Нела -[74] гл. св. Не струва, не е качествен. Нелестний [44] - който не е лъжлив; който не е лукав. Нелет [44] - не трябва; не бива. немтур(н)ици - (немачници [55] - готовановци; сиромаси, бедни ) бедняци (Аврам Немтур, богаташа гъркоман на Д. Талев) - суфикс „ - тур" !! Неньа (в Родопите) - баба Необинуяся [44] - смело; дръзновено. Неопалний [44] - който не може да изгори. Непщевати [44] - (да) мисля; (да) измислям; (да) смятам. Нер, нерез [11]- мъжко прасе Несланий [44] - който не е солен. Несмаслен, недосмаслен прил. [74] - 1. Безформен, грозен. 2. Неумел, непохватен. 3 - нелогичен, необичаен, причудлив (от масъл = мисъл ?) несмотрен прил. - [74] Невнимателен, непредвидлив, несъобразителен. Нест [44] - не. неуздано нар. [74] - Неочаквано, ненадейно. неуметник м. [74] -Който не умее да прави нещо. Немог. Неумитний [44] - неподкупен. неусвес нар. [74] - Безсъзнание. Бъбре като в неусвес. Нехрьо [10] - Мързеливец Нечилник [13] - непослушник Нещерче [19] - остър шип за пускане на кръв (също и във вид на ножче) Неясит [44] - пеликан. Нива [6, 53] - орна площ, название характерно за българите и южните славяни = поле (славянски еквивалент) нижница [46, 63]— наниз, низ (от „низ"- верига, гердан, нещо нанизано) Николиже [44] - никога. никяво [55] - (от "никях") дрехи, накити, пари, които годеникът и неговите близки дават на годеницата в деня на годежа (Самоков) Нине [3] - баба, леля Нирище [44] - развалини; руини; място, където не се живее. нити [19,46, 63]— нищелки Ниц [44] - долу; с лице към земята. Нички [5] - по лице, паднал на пъпа си (от тук, ничком !!!) - проскинесис !! Ничком - по очи (Чипровски и торлашки). Възнак - по гръб, устроп - напред, устропечки - напред. Ничком [68] - лежа по очи на земята (възнак - лежа по гръб) Нищелка [18] - две хоризонтални пръчки, подобни на бърдото, но между тях са поставени U- образни конци, наречени скуталци. С помощта на тези скуталци, всеки конец
на нагоре и надолу. 30 скуталеца правят една глава, обикновено, платът има по 12 глави. Нищелки, скрипалци, совалка, маган Новина [5] - новоразорана нива Ногалки [13] - кокили ногата [48]- монета; една куна съдържала четири ногати. Нодям [13] - оправям Нож, ножага, пори жаба, коли лайно, стържи гащи - Овчарска броилка, когато се надпреварват овчарите и хващат всеки с два пръста ножа един след друг, за да видят кой ще го хване за върха,т.е . последен и избират него или отпада. (Силистра) Ножар (68) - голям овчарски нож („- ар" - увеличителен суфикс) Ножче папачар [6]- нож за рязане на пъпа на новородено бебе (суфикс -ач !) Нос [9] - носер (къс земя под формата на нос); носура (муцуна, мосура ?) Нудит[44] - (да) измъчвам. Нудма [44] - насилствено. Нуждник [44] - който прави усилие. Нужер [29, 49] - човек, който носи нож (!!!!) нунко, нуно [10,37] — кум, кръстник Нусер, носер -[74] м. 1. Ноздра. 2. геогр. Нос. (суфикс „ - ер" !!) Нъл [13] - нали Нътре [5] - вътре !!! Обавание [44] - врачуване; заклинание; гадаене; магьосничество. Обавател [44] - който обайва, омайва; чародей; врачка. Обавати [44] - (да) обайвам, омайвам; (да) очаровам; (да) правя магии; (да) врачувам. Обада [44] - наклеветяване; оклеветяване. Обанадесят [44] - дванадесет. Обапол(и)[44] - от двете страни; откъм двете страни. Обата [5] - двамата Обдръгвам [9] - свиквам Обет, обетование [44] - обещание. Обетшати [44] - (да) придам старост; (да се) състаря; (да) стана негоден; (да) Обещник [44] - съобщник; другар. Обзорище [44] - висока кула, от която се наблюдава местност. Обиди [6] - надушни висулки Обидя -[46, 63, 74] Да наобиколя, да навестя, навестяв ам, наобикалям. Обиталище [44] - жилище. Обител [44] - хотел. Облак [6] - предна дъска на самар Област [44] - власт; сила; господство. Облещи [44] - (да) облека; (да) легна около; (да) обкръжа; (да) създам правила; (да се) спра; (да) остана. обликовина [74] -Много право дълго дърво със свалена кора. От объл. Облук [9] - седло (старинно, от руски !) обор (74) - по турски яхър обор [66] - голяма стопанска постройка за животни, по турски яхър Оборавил се [38]- съвзел се, опомнил се Обрендзам -[74] гл. св. Да обера някого. (да оцапам) Обрензам [9] - изцапам Обретение [44] - находка; откритие. Оброк [14, 44] - обет, заплата, заплата за служба. Задължение, обричане, вричане. Дълг. Да се обрека = да приема оброк, да приема задължение, да стана длъжен. От тук "урок" [44] - данък; оброк. В българската древност "оброк" = езически дух или бог, по-късно християнски светец, който закриля местните хора, а те от своя страна поемат задължението да го почитат, да му принасят жертви, да го хранят и веселят. Мястото, където живее оброка (обрука) се нарича оброчище, обручище. Думата оброк е използвана и в крепостна Русия, където селяните са били задължени или да носят трудова повинност, безплатна работа в полза на барина, боярина (от тук барщина) или да му изплащат оброк (налог, дан, данък). Оброчище [35] - бившо езическо капище, където са принасяли жертви. Всяко населено място е имало оброчище. Представлява голям камък или високо дърво. В
определен ден от годината, хората от селището се отправят към него с икони и хоругви в ръце, носят ядене и пиене. Колят курбан. След храненето се свири и играе хоро. Това се нарича "черковане". Обрук, оброк [6] - светец (особено в Карловско). Всяко село си е имало свой оброк, почитан със специален параклис Обручник [44] - годеник (от оброк - задължение, обручник - човек поел задължение). Обсолон [44] - срещу слънцето. Обтока [6] - вид гайтан Обърдоча [9] - омърлуша Ов - друг; един. Овамо [44] - там. Овде [14, 37] - тука Овище [20] - оралица - аръша на оралото Ово [44] - или. Овогда [44] - понякога. Овоуду [44] - от друга страна; оттам. оградиса [37] — заболее от нагазване на нечисто място Ограма [6] - слаб инсулт Огрибка [18, 19] - приспособление за остъргване на нощвите огръдит - погрознее оман, омайниче, омайно биле - девисил огръдит - погрознее оман, омайниче, омайно биле - девисил огръдит [64] - погрознее (стблг) оман, омайниче, омайно биле [64] - девисил одвай [37] — едва Одр, одър [6,44] - постеля; легло, вид стар креват. Ожлебен -[74] прил. ирон. Който има разкривена уста. Ожък (оджък) [20] - прът за бъркане на жаравата в пещта ознобил [55] - направил да измръзне Озноявам се [13] - запотявам се Озобати [44] - (да) поглъщам. Ойрадин (68) - старинно мъжко име - Ойрадин войвода. От вида на Херушин войвода, Варадин, Миладин, Господин и др.. окаламисвам се -[74] гл. св. възв. Обесвам се някому на врата, преча му. Окатрил [5] - ?? океке рвам -[74] гл. св. емоц. Разкрачвам неприлично крака. Оклавам [13] - угоявам оклетия [37] — клетва, заклеване, завет оклоп [55] - заключалка оклопена [55] - затворена, заключена Оклопник [28] - войник, облечен в ризница Оклопница [39] - сабя, която се огъва оклопница: сабя [55] - сабя, която се сгъва Окоп [18] - поливане, по време на сватба се полива на важните гости. Окормител [44] - кормчия; управляващ. Окормляти [44] - (да) направлявам; (да) ръководя; (да) управлявам. Окрест [44] - наоколо; около. Окроп [2,5,9, 18] - горещо вино с мед и билки, което традиционно се пие в понеделника след сватбата. Тогава се играе и хоро, наречено също окроп. Горещо вино, смес от вино, мед и чер пипер. Нещо като пелин. Окропник [9] - басейн с топла вода Оксан (оксен) [70] - вид дърво (с. 30) окутра те [37] — тежко ти, горко ти окърш - междум. [74] - Ядец! Напротив! оладно - прил. [74] -Тънколяво, но само за дърво. Олби [41] - точени кори (непозната дума) олджица, олджици [37] — лъжица, лъжици Оловина [44] - всяко алкохолно питие, което не е гроздово вино.
Оловир [25] - скъп плат за дрехи Ольшани [48]- бошняци (жители на Босна). Оляденети [44] - (да) обрасна с тръни, с бурени. Омакати [44] - (да) обливам. Оман, девисил [5, 55] - биле омайниче, с което момите омайват либето си, билка дивисил, Inula hellenium, лековита трева ометаркам, да омета -[74] Да изям цялото ядене. Омети [44] - поли; краища на одежди. Омола [13] - досадник Омустен [13] - изцапан Омърфелвам [13] -омачквам омъхъ, ом^шикъ [48]- рало, лемеж на ралото (по славянски соха). Он пол [44] - противоположен бряг. Она [44] - те (двамата). Онагр [44] - диво магаре. онаждам, онождам -[74] гл. несв. Върша нещо. (универсален глагол). Онамо, онуду [44] - там. Онде [37, 44] - на друго място; там. Онема [44] - на тях (двамата). Оно [3] - състояние, благосъстояние Онодея [41] - грижа се, правя. Отнася се за всякаква работа - Днеска онодееме кукуруза (копахме, плевихме, брахме - според сезона) Онсица [44] - такъв. Опажара - за насекомо. [74] - Да нахапя кожата на човек така, че да се Опас [6] - пояс Опепеля - гл. св. [74] - Проговарям. Издавам тайна. оп е р ен о [55] - укр. с пера, обкичено, оградено (общителен, отворен, контактен) Оперя, опера [5, 37] - да набия (от пер - удрям, бия), да отрепя, погубя Оплеша [5] - да оскубя (плешив - оскубан !) Оплот [44, 48] - ограда; стобор, защита (стблг). оплул, оплухал -[74] прил. Остарял, отслабнал. Ополчатися [44] - (да се) готвя за сражение (от пълк - войска). Оправдание [44] - заповед; устав; закон. Опро [43]- съпротивление опулил [37] — огледал опърчила [55] - запретнала Опът [49]- наопаки, извърнато, обратно, опъки Орало [44] - плуг; рало. орар - дълга ивица плат, преметната през рамо на църковно лице Ората (оврътник, оротник, оратник, лапърда, оруглица, орада, гаро, орадия) [6] - название на огньовете, които се палят по празника Сирница. Оратници [5] - факли от слама, които се палят напролет. Оратувам [5] - въртя запалени оратници Оратай [44] - орач. Орати [44] - (да) ора. оржнал [37] — изцвилил Орисник [6] - нареченик, реченик (гръцка дума?) Орой [67] - каменна стена, която разделя на две части фурната за изпичане на семена Ортома, ортума [11,37,43, 55]- дебело въже Оселский [44] - магарешки. Жернов оселский - горният голям камък в мелница, който се е задвижвал от магаре. Осило [9] - жило; пита на оси Осклабитися [44] - (да се) усмихна. осколтнал [37] — блеснал Оскомина (скомИна) (73) - изтръпване на зъбите оскрУша (73) -скоруша (дребен сладко-кисел плод) офлЯнквам се (73) -мотая се, разтакавам се пардУхаль (пърдУхаль) (73) - свински пикочен мехур за пълнене с кайма Оскорд [44] - брадва. оскържаил се [37] — станал скъперник Ослаба [44] - облекчение; предимство.
Осля [44] - младо магаре. Осмак [5] - две крини Осмар, усмар [11]- кожар, дума от IX век Осмарство [9] - кожарство (осмар - кожар) Осмерицею [44] - осем пъти. Осмъ, усмъ [11]- кожа. Във Волжска България тази дума също се е употребявала, със значение „плъст". Осря се [13] - каня се Острига (острика) [47, с. 327]- див невен, острица Острог [11]- виенска закачалка (има се пред вид вертикален, подвижен или неподвижен кол, върху който могат да се закачват дрехи). Острог [39] - кол, побит в средата на купа сено или слама. Очевидно, едно от двете значения на "острог" е "остър предмет, кол", другото значение е "до течението, до реката". Острог [44] - земен вал (неточно, точното значение е "укрепление от остри колове"). Острог, оструша [53] - стъргалка за остъргване на тестото от нощвите Острога (острог, острук, острика) [47, с. 326-327] - нива, ливада, пасище или гора покрай река. Думата „острог" в това й значение може да има връзка с думата „струга" - струя, поток, течение, която се среща в повечето славянски езици и има праиндоевропейски произход. В езика на траките основата -str- също е значела "поток, течение, река", сравни тракийските хидроними Струма, Истър. Много подобни дославянски названия на реки са съхранени в леко променен вид от славяните: Сестра, Осетр, Истра - всички те съдържат индоевропейския елемент -стр- "теча". Същият елемент -str- придава смисъл и на българската дума "ждрело" - тясно, скалисто русло, в което тече река, по гръцки "клисура". В такъв смисъл „оструга" може да значи „до реката, при реката", както „украина, окраина" означава „област на края на държавата, пограничие". Думата „оструга" е сходна с названието на историческата източноиранска област Уструшана, разположена покрай голямата река Сър даря в днешната област Седморечие. острогъ [48]- укрепление от заострени колове, плътно долепени едно до друго и забити в земята (или в земен вал). Понякога пред коловете е имало ров, пълен с вода. Някъде се твърди, че всъщност острог означава „ред, редица". В случая имаме редица от остри колове, стена. Острупити [44] - (да) поразя с проказа. Остръг [69] - дръвче с форма на малко борче. Остун [20] - дълго дърво, кобилица, за вадене на вода от кладенец - геранило, климало остьнъ [48]- острия край на тояга, остен. Осугаря [9] - късно агнене (агне-сугарче - късно родено агне). В Македония "Сугарен Великден" означава "късен великден". Осъм, усъм [6] - парче козя кожа за изглаждане на глиненото гърне преди изпичане (усмар = кожар !) Отава [6] - второ косене на ливада - вторак. По-старото значение на отава е «ливада, трева» отава се, да се отави -[74] гл. св. (за трева) прорастна (от отава - трева!). Отай [44] - тайно; скришно. Отвага [28] - смелост Отвнеуду [44] - отвън. Отглава [13] - отговаря грубо отземнафме [37] — измръзнахме Отивам за бяла бога [9] - опропастявам се откинам [37] — отърва се отклапи=отклопи [55] - отключи, отвори Откопй (68) - покани, повикай. Прилича на „окр оп" - така се нарича първото посещение след венчаването на булката в понеделник в дома на родителите си откорещвам -[74] гл. несв. Отделям кората на нещо. Отлог [44] - щета; загуба. Отлукан [40] - плевник Отмечат [45] - сарашки режещ инструмент за изземване на ръбовете. Отнюд [44] - съвършено; съвсем не. Отнюдуже, отонюдуже [44] - откъде; защо. Оток [20] - вид каца или ведро, на която горната част е по-широка от долната (отгоре е по-хилеста, а отдолу е по-шилеста).
Отонуду [44] - от друга страна. Отпищвам, отприщвам -[74] гл. несв. Махам преграда на течаща вода. Отреб(ие) [44] - смет; плява; шлюпка. Отребит [44] - (да) очистя; (да) оскубя. Отрепка [43]- кърпа за изтриване, изтривалка (също и пачавра, пачавура) отрешвате [37] — отвързвате Отрок [3] - дете, крепостник, крепостен селянин Отрок [44] - слуга (роб); служител; момче до дванадесет години; ученик; воин. Отроковица [44] - момиче до дванадесет години. Отроче [44] - дете; младенец. Отскубна (отскумна) - да изкореня, скубя - изкоренявам Отстъпен [13] - възрастен Оттоле [44] - от онова време, вариант на отколе. Отчегарявам [5, 21] - откъсвам, отблъсквам от себе си (обратното на "да начоголя" - много хора да се натрупат около нещо) Отчувам [13, 52] - отглеждам, отхранвам Отьль (стбл.) [6] - тас Офлянквам се [13, 38] - овъртам се, разтъкавам се, мая се, мотая се офъкам, да офъкам -[74] гл. св. 1. Да орежа нещо тънко, което стърчи. 2. Подстригвам, остригвам. Охат [19] - едра муха (вероятно се има пред вид охъл - кръвосмучеща едра муха - виж охъл) Охлепва [13] - изцапва Охлюдва [13] - готви Охолен [13] - безгрижен Охъл [18] - едра кръвосмучеща муха, която се появява в големи количества през горещите летни месеци - стършел (от старобългарското оха - кръв). Виж охат. Очеса [44] - очи (множ. число със "-са", като тяло-телеса, небе-небеса). очиклен [37] — отракан, ачигьоз очо, очув -[74] м. Втори баща. (от отец) очоваден -[74] прил. Прям, който говори много и казва истината. Очухва [13] - изсъхва Ошвица [6] - тясна ивица от червен плат Ошиб [44] - опашка. ошушкам, да ошушкам гл. св. [74] -1. Да премахна шушулките на нещо. 2. прен. Обирам някого. Ошуюю [44] - отляво; откъм лявата ръка. Ощур [9] - род, порода Ощур, хощур - своенравен човек Пасмина [5] - влака, корен, род, коляно Петимен - един, единствен (гръц. ?) Паберка [3] - второ бране Павечерня, павечерница [44] - малка вечерня. павлака [55] - мрежа Паволока [44] - покривало; калъф; пелена; покров. Павур, пл 'оска [11]- съд за пиене Пагуба [44] - гибел; чума. Пагур [37] — павур, съд за ракия Падало [31] - самодивско място, място за нощуване в планина пажаря гл. несв. [74] - 1. Ям бързо и подред. 2. прен. Крада. паждине [37] — пада Пажит [44] - ливада; нива; пасбище; поле; храна за добитък. паздер, пуздер, пъздер [55] - клечки, които остават след изчукването на лен или коноп Пазило, пазилка [9] - амулет, от глагола ПАЗЯ Пазич [27] - пазач Пазлак [71] - зелена морава (от злак - зеленина; пазлак = па + злак) пазлак [46, 63]— камениста равнина Пазнокти [44] - копита; нокти. пазуха [48]- в архитектурата, кривина,надвесен свод, ниша, вдлъбване. Пайвант [39] - въже с което се спъва кон за предните крака
пайванти [46, 63]— спънати с вериги коне на паша пайпус [37] — мързеливец, дембел Паки [44] - още; отново. Пакост [44] - гадост; нечистота; мерзост. Пала [18] - тояга, палка - тояжка. Изразът "да му опаля една тояга" значи да му ударя една тояга. Съществуват и прякори "Петко палата", "Пали Иван", които означават "Петко тоягата", "Иван тоягата". Пала [3] - вид сабя, весло Пала [31, 57]- старинно оръжие, сатър, брадва (от палеш - меч ?) пала [37] — дири, търси; посяга Пала [38]- за дете - палавник (има и фамилен прякор Иван Палата) Паламар, клинец [53, 55] - голям гвоздей, цигански гвоздей Паламарка [6] - дървена предпазна ръкавица при ръчно жънене със сърп паламцда [18, 19, 55, 63] - 1. плевел, вид бодил, Cirsium anverse ; 2. риба п. - паламуд Паламут [45] - кожа от волска или биволска кожа за направа на цървули. Суровата кожа стои 30 дни във вар. Измива се с вода и се надслоява с ред жълъди. Три месеца се полива с гореща вода. Накрая се нарязва на парчета (давлън) по 18-20 см широки и 40-45 см дълги. Всяко парче се намазва със сапун и по края се прави ред дупки със замба. Парчето се поставя върху коляното и се оформя носа на цървула чрез зашиване с котнопен конец, намазан с восък. Към носа се зашива гема (езика), през който минава тасмата (пазвала, къръма), с който се навървял цървула. Так а приготвения цървул се навлажнявал, слагал върху калъп и се сушел на слънце. Паланка [6, 55]-селище междинно между град и село (произлиза от Беленжер? в РЧД - турска?) Палачор - небрежен, нехаен (Силистра) палаш [55] - малко куче, пале; ръта палаша - малко ловджийско куче Палаше [39] - малки кучета, палета Пале, палаш [38]- малко кученце Пале, палешник, палица [54, 66] - малко куче, кучка, пальок - кученце пале, палица (74) - куче, кучка пальок (74) - кученце Палестра [44] - място за съревнования (арена, тепих, стадион). Палийски [9] - дяволски, проклет (много често фамилните имена издават родови прякори, които характеризират хората от рода. Има фамилно име Палийски, нещо като Куманов или Турчев - лош, проклет и злобен човек от подобен род) Палителище [44] - силен огън. Палица (славянско) [71] - тояга (прабългарско) Палица [14, 43, 44]- тояга, сопа, пръчка, тояжка с която се играе чюлюк (челик) Палич [27] - подпалвач Паличник [44] - ликтор; телохранител; полицейски пристав. пампошче ср. [74] - Пискюл на детска шапка и др., помпон. пампушек м. [74] - Ниско дебелато дете. Памукла [13] - муха Пана [5] - помет, прът с кърпа накрая за почистване на пещ Панакода [35] - дървен калъп за т е с т о за изпичане на хляб пангюра, пандура: п. кошуля [55] - броня, ризница (д-г) Пандил [9] - обор Панер [6] - плосък, плетен съд за дрехи Панта [41]- разхайтен, несериозен човек Панти [13] - карти Пануди [5] - посещение при болен, родилка Панфир [44] - пантера или лъв. п а н ч у г а [55] - черна, омразна жена (Родопи) Папер [38]- (не ясно) - "папера му не остана" - (пера ?, ризница ?, паперси - горна част на ризница, подпръси - колан под гърдите на коня. От пърси - гърди) Паперс - нагръдник (стблг. От персь = гърди - перс.) паперси [48]- горната част на ризницата. Паперт (др. руск.) = паперц (староблг.) - вестибюл, предверие, църковен притвор, пристройка, трем
Папин [62] - сбутан, глупав човек Папин [69] - сбутан, глупав човек Паприца [18, 19] - дървен къс, вкопан в горния хромел за да го върти папунка ж. [74] - Малка люта чушка. папунци мн. ч. [74] - Копита. Папучник (73) - жаба папя [37] — патка Парак [19] - парче сирене, сланина паралиа ж. [74] - Кръгла ниска софра. парам, паран - нар. [74] - Само в израза "парам парчета". (на ситно). Сравни фамилното име Паръмов. параспор [37] — неуреден човек (!!!!) Параспул [38]- небрежно, необмислено (гр. ?) Паратько (в Родопите) - лошо пардусъ [48]- барс (ирански - планински тигър, леопард, който обитава района северно от дн. Техеран). Барсът е тотем на някои ирански племена (берсили), родствени и влели се в състава на ранните българи. От това название идва българското лично име Борис. Парез [9] - изоставено лозе (подобно на паресник, паресница) Парити [44] - (да) летя; (да) вися във въздуха (като пара). Парлак [21] - късове (остатъци), които овчарят представя пред стопанина, за да му послужат като доказателство, че овцата е изядена от вълци Парлега -дума, която се използва само из селата около Етрополе, Правец, Ботевград(по-рядко). Означава: "вероятно, може би". Парлега [64] - дума, която се използва само из сел ата около Етрополе, Правец, Ботевград (по-рядко). Означава: "вероятно, може би". парнаре [37] — храсти Парсник (в Родопите) - прясно мляко Парта [3] - везан нагръдник, кърпа Партакеш [3, 38] - парцали, косвено багаж, вещи Парти [3] - стари дрехи, вещи Партии [6] - дървета, подпрени отстрани на колибата Паруш [23] - добър певец п а р я сам [55] - напускам, оставям паряскова Пасбище - пасище (68). Старинна форма, от пасба = паша. Пасемце [53] - снопче нишки при тъкането Паскудан [19] - свирка от тръстика, пискюн Пасменце (пасмина) [29, 49]- гранка, навита на чиле прежда, пасмо п а см и н а [39, 43, 55] - род, корен, влака, коляно, порода, потекло Пасмо - обработена за предене вълна, гранче, чиле Пасмо [11, 13, 18, 19, 64] - обработена за предене вълна; част от навита на чиле прежда, гранче Паспал [24] - прах във воденица Паст [3] - гърло, уста паструн, пастрог, пастрок, поструга [3, 55] - втори баща Пасулка [38]- молец (от тук, спасвам) Пат [3, 6] - дървено легло, нар, одър, креват Патаног = патоног [55] - с бели копита, с бяла козина на краката Патарок = патър = паток, гъсок (!!) [38] патерица ж. [74] - Повторна гощавка на следващия ден след празника. Патика [53] - пола от черга Паткан - плъх (Силистра) пАтоки (73) -последна ракия от казана (па + ток = след теченето) пАтрав (73) - кривокрак пачеУра (пачаУра) (73) - пачавра (гъба) за забърсване (пач + ур) пашкУль (пъшкУль) (73)- мехур, пашкул на буба паЯнта (73)- диагонална греда в стена пЕнкам се (73) - работя пряко сили пеперУда, пеперУга (73) - колективна молитва за дъжд пергИш/ин (73) - буен, неприятен човек
пердАх (73) -бой пещУр (73) - пещ за хляб в комина на огнище !!!!!! Патоки [38]- последното количество от ракиения дестилат (славянска) Патоног, петоног [5] - тъмен кон с бели ивици при копитата Патрав [38]- кривокрак, разкиркинечен („шатрав-патрав") Патрав [68] - крив патък м. [74] -Гуменка. Патъм [13] - патя Патър [18] - обувка (остаряло). Пафти (чапрази, чупрази, павти, пуфти) [6, 55]- два метални (бронз, посребрен бронз) диска с диаметър около 8-12 см, богато орнаментирани и накъсо съединени. Служат за украшение на жени най-вече при българите (от X-ти век насам), но и при някои съседни народи в по-слаба степен. Поставят се на корема върху специален колан. Формата на дисковете е кръгла, с леко удължен външен горен край, така че гледани отпред дисковете имат вид на две листа на лотос. По този начин древните индийци са изобразявали очите на Кришна, което при тях било символ и образец за красота. Много изследователи приемат металните украшения в носията на българката като наследство от прабългарите, което прави връзката на пафтите с религиозните и художествени традиции на Иранския изток и Индия твърде възможна. (т - частица за множественост ?) Паха, пахана [5, 55] - цена Пацига - чехъл (Силистра) - от пета, подпетар. Пацок [19] - голям з аек Паче [44] - по-добре; повече. Паче естества [44] - свръхестествено. Паче слова [44] - неизразимо. Паче ума [44] - непостижимо. Пашкул [36, 53] - парцал; обвивка на копринена какавида - бълг. дума, по славянски "кожурец" Пашмаги [20] - чехли, направени от изрязани стари обувки или подпетени обувки. Пашпалуга [18, 19] - игра между моми и ергени на седянка с палене на памук Паянта [6] - диагонална греда в стена. Хоризонталната греда се нарича сантрач, а вертикалната - дирек. Паянтова стена [6] - стена, зидана с паянти, сантрач и диреци п^нязь [48]- монета. Певк, певг [44] - иглолистно дърво. (певкини - антично племе, певки - остров на Дунав) Пега, пегав ж. [74] - Лунички по лицето или тялото. Луничав. Педя [6] - разтояние между върховете на палеца и кутела на разтворената китка Пезул [5, 18, 25] - място за сядане край огнището (от гръцки ?),издадено или вдлъбнато място в стена като лавица, обикновено край огнище, кланик пей [37] — което се плаща отнапред, преднина, задавък, капаро Пейгамбер (перс) [1, 2] - праотец, пророк, посланик пекливо [55] - горещо Пекло [44] - горяща сяра, смола; огън, който не престава, който е постоянен. Пекол, пеколски [55] - пъкъл (ад), адски Пела [31, 57]- двойна секира пелешка ж. -[74] Висулка под брадата на коза или прасе. Пелешки - пари (чрез Р-Л преход от парички) Пелешки [5] - сребърни украшения за глава пелешки [55] - накити за глава Пелин - растение, бял пелин и чер пелин Пелинаш (68) - пелин, или нещо подобно на пелин Пелка [21] - трион, бичкия (Търновско) Пелте [43]- гъста течност от сока на плодове, гъст сок Пентъм се [13] - работя пряко силите си Пенюга [53] - пън, дънер Пенюга [69]- гъба от дърво, кучешка гъба Пеняжник [44] - сараф. Пеняз [44] - дребна монета. Пеперуда, пеперуга, пемперуга, пеперуг, перперуна - (67, с. 35) - обичай в България и в някои съседни части на Балканския полуостров, имащ за цел измолване на дъжд през
сухите летни месеци от главния праславянски бог Перун - гръмовержец и дъждоносец (Юпитер, Анишър). Името на обичая идва от името на Перун. Обичаят е известен и като росоманка, додола, додоларка. Пепкам [42] - спя (детски речник) Пера [18] - спускам се да бягам Пералкя [5] - бухалка (глаголът "пе ра" идва от порат - бия, бухам. От същия глагол идват и думите праскам, фраскам, фрът, брадова, прът) Перане [13] - пране Ператник [38]- голям котел за топлене на вода и готвене (от глагола "пера"?) Перашка [7] - боядисано яйце Перва [67] - бордюр от камъни, който опасва фурната за изпичане на семената, за да не попаднат други примеси Пергел [45] - сарашки инструмент за чертане на кръгове. Пергел [6] - древен инструмент при леене на камбани Пергишин = пергиш [38] (не ясно) - среща се в изразите "дрът пергишин" (възрастен човек, който с нещо не е приятен) и "нашият пергишин" (нашето пораснало буйно момче, което ни създава главоболии). "Пергишин" може да идва от подобна албанска дума за лоши дрехи. Пердах [57]- бой Пердах-чук [6] = медникарски чук Пердуи, пердух [3, 37, 52] — перушина переводъ, преводъ [48]- оригинал за копиране. Пери [8]- пари перишан [55] - украшение за глава с форма на перо (перушан ?) Перкулясам [15, 74] - да полудея (да стана на перко, да изперкам). Перник [9, 31, 57] - китка, китка от пера перница [5, 37, 51, 55] - възглавница (от перо, ако възглавницата е пълна с пера). Има обаче и друго обяснение: перница = битка, война, двубой (да перна - да ударя) Перница [5, 37] - водно колело с перки Перо [6] - топореста горна част на копач, използната за сечене като брадва перпелеш, препоречка, пряперица [55] - (от "преперица") пътпъдък перперида [55] - пуяк Перси, пърси [44] - гърди; предната част на тялото. Перст [44] - пръст; прах; земя;. Перунград [47, с. 338]- топоним в Северозападна България Перуника [11]- Iris germanica - цвете, наречено на бог Перун, главния бог на протославяните, богът на гръмотевиците и светкавиците. Съответства на Зевс, Юпитер и Анишър (Янкул). Перуша, Перчо ж. - [74] Име на шарена, пъстра крава, вол. Перушан (67, с. 35) - гръмотевица, светкавица (производно от Перун - гръмовержец; да не се бърка с персийското перишан = откачен, побъркан) Перушан [15, 74] - м. Лековерен, глуповат човек. Пляка [15] - ж. 1. Сгурия Почепен [15] - прил. Развратен. Пущарак [15] - м. Глуповат, доверчив човек. Порез [16] - тежък данък Петала [1] - подкова (от пета + ал) перяшка ж. [74] - Шарено яйце за Великден. Песар (Бесар) [47, с. 335] - предполагаемо старинно лично мъжко име, вече изчезнало. Произходът на името е неясен и се търси в трако-мизийския език (беси - трак. племе). Като имаме пред вид, че при хазарите, народ родствен на прабългарите, е имало лично мъжко име Писах (хазарски пълководец), а в старобългарски е имало лични имена от вида Писота, може да се мисли и за прабългарски произход на името. Песник, песница (стблг) -[55, 74] м. Юмрук (турск). Пестовати [44] - (да) гледам, бавя дете; (да) възпитавам. Пестовна каса = сп естовн а каса (Списание Знание. Стара Загора. 1885, бр. 19, 15 февруарий, с. 379.) Пестун [44] - възпитател; педагог (от пести + ун - старинен суфикс). Пети- пети [69]- название на детска игра на изпитване и отговори (нещо като «питай, питай») Петел [13] - средата на динята (в с. Самуилово - патка)
петлее съ гл. несв. [74] - Мотая се, като преча. Петлявя се [13] - мотая се петопая [55] - с пет опашки (изглежда пай, опай = опашка) Петрек [69]- игра от нечетен брой деца, примерно 11), от които 10 се нареждат в колона по двойки, последният на 5 метра зад тях. Той виква „роби, роби", при което последните двама хукват напред и той с тях. Целта е от тримата бягащи да се образува нова двойка най-напред. Останалият самотен застава отзад и играта се подновява. Петура [5] - точена кора за баница петък м. -[74] Кръпка. Пехера [5] - свекърва (родоп.) Пехря се [13] - важнича Пехца = песца = видна = вигна [6] - пещ за топене на желязна руда пехър, -а [55] - свекър, -ва Пецундря (73) - неясно Печат [44] - пръстен. В средновековието някои пръстени са играели роля на печати. Печел [9] - печалба, от печеля печкале се [37] — препирали се Пешкеш [5, 37] - дар, подарък Пешкир [Тетевен, музея] - кърпа за глава Пешкюн [6] - тезгях (в Габрово) пешйн [37] — по-рано, най-напред Пещемал [6] - название на престилка в много краища на България (персийска дума); долният край на престилката Пещися [44] - (да се) грижа; (да) имам закрила. Пиво [44] - питие; напитка. Пиган [44] - седефче; трева. Пижок (73) - охлюв (също жужул, шомбъл, плужек, улешка) Пижок [16] - охлюв Пиздица - река, преминаваща през град Пещера. Названията Пиздица до Пещера и Пизос - Pizos до с. Самуилово, Чирпанско сигурно имат тракийски произход и идват от праиндоевропейското *p!dsa "ливада, езеро, река, блато". Пиздя се [13] - хленча (пизда = извор) пизма [55] - мест, отмъщение пизмя [5, 37] — мразя, ненавиждам, отмъщавам Пиклещисвам [13] - ядосвам пикни [37] — пъхни Пили, тали, буфта, рафта [69]- название на детска игра от с. Срем, Ямболско Пиллек [5] - орел Пилугер [68] - пергел Пиляч [43]- пилци (от пилич) пингюкь [46, 63]— ниско, дребно Пинджур - вид лютеница (Чирпанско, Първомайско) Пинджурче - врабче Пинджурче [64] - врабче Пиндил (73) - парцал, пачавра Пинкам се [43] - работя мудно, бавно пинта ж. - [74] Дървен плосък съд за ракия. Пипа [19] - пуйка, биба Пипкав [38]- бавен, муден, несръчен пипон м. -[74] Пъпеш. Пира [44] - торба. пираксувам се [46]— притеснявам се, кахъря се Пиралка, чукало [53] - дървено чукало за лен и коноп Пирга [44] - кула (гръцка). Пирги - кичури на коса (Силистра) Пиргич [13] - мръсник (? от пергиш, пергишин - старец, противен дъртак - Ст. Илчев (неубедително). Думите пергиш, пергишин и пергич са неясни, но имат отрицателно, укорно значение. В тайния зидарски (мещренски) говор в селата Гела и Момчиловци пергиш ин означава "зле облечен човек„. Етимологията е неустановена.) пиргул [74] - Дреха. (сродно с партушини, с пергишин ?)
Пиргя [13] - кося трева с коса Пирдав - пера, перушина (бълг ?) Пирей [67] - троскот, вид плевел писА (73) - смола (има и старинни мъжки имена - Писах, Писота !!). сравни пуст - дявол, пъсен - мръсен, черен пИсан, пИсано (73) - шарен, шарено пискУнь, пискюн (73)- тънката свирка на гайдата (-ун - старинен суфикс) подшИлям (73)- подострям прОгюма (73)- обедно и следобедно ядене пруст (73) -салон пръждОсвам се (73)- махам се, отивам по дяволите, поврага (пръждома = пъкъл) Писев [54] - мръсен Пискати [44] - (да) свиря на свирка. Писмя [44] - буква; графичен знак; буквален смисъл. Писюк [6] - одър, креват Пита, буфта, рафта, гвоздей [56] - названия на действия от детска игра от Пловдивско, означаващи: удрям с длан (пита); удрям с юмрук (буфта); късам, ръфам (рафта); мушкам като с гвоздей. питач [37] — просяк Питло [54] - бавно Питомий [44] - отхранен. Пиф [19] - събраните на сватба подаръци и пари Пихтун [43]- пияндур, пияница (ун - старинен суфикс) Пицалуда [68] - голямо парче от нещо Пичия [38]- бакалска кесия, навита от хартия като конус Пишижък [13] - пъргав пишкаль (в Родопите) - трън Пишкам [13] - бода Пиштурак [13] - клозет, нужник пишура ж. - [74] Чучур. Пищимал [18] - тясна изтъкана на шарки престилка, думата е персийска. Общобългарско название на престилка от женската носия (осм. турск?) Пищимал [19] - тясна изтъкана на шарки престилка, елемент от народна носия Пищимал [41]- малка домакинска кърпа (персийска - осм. турск.) Пищиса се - ядоса се, разгневи се Пищиса се - ядоса се, разгневи се (с. Самуилово) Пищисвам - ядосвам се (заемка?) Пищял, пищялка [71] - цевна кост и свирка Пията - чиния (Силистра) Плав [9] - рус и синеок човек Плави [44] - ниви. Плавий [44] - зрял; със сламен цвят. Плавой [19] - вълна пладнина [55] - планина Плажица [20] - хоризонтална дъска на плуга, върху която се закрепва лемежа (от "плаз" - плазило на шейна) Плаз [6] - шейна, санка, санъц, сенилец, санаре Плаз, сани, санка [53, 11, 18] - плъзгащата се дъска на шейната Плаз, су [6] - греда в мутафчийски стан плака (плака сапунь) [46, 55, 63]— калъп сапун Плака [3] - плоча за писане Плакя [27] - баница (от ту к блат, плачинга) План [6] - вид ренде план м. - [74] Голяма хубава къща. (от паланка? ) планина [55] - пладнина, пладне, обед планица, планице (73) — ягода, ягоди планица, планице [46] — ягода, ягоди планица, планице [63]— ягода, ягоди плантика ж. [74] - Лента, панделка. Плантика [5] - панделка Пласа [19, 35] - валмо вълна, вързоп от остригана вълна
Платъ [47, с. 155]- стблг. - ръ т, бърдо, рътлина Плачинга [4] - баница Плащаница [44] - погребален саван; покривало; платно; плащ. пленгор м. [74] - Дечурлига. (събирателен суфикс -ор !) пленук -[74] Плитка. плескуда ж. [74] - Вероятно риба с плоско тяло. Плесна [44] - стъпало; ходило. Плесница [44] - обувка от типа на сандалите. Плетиво, космене [5] - стар обряд при кръщаване на малки деца плеше [55] - играе ръченица (Странджа) Плещи [44] - рамене. Плинфа [44] - тухла. Плитар [11]- кирпич Плищ [44] - вик; шум. плищь [48]- шум, врява. Пловък, пловка, пловче - Паток, патица, пате. Плот [14] - плет, дървена ограда плоча [37] — подкова площица, прющия [55] - плочица, плосък, тънък камък, каменна плоча плута ж. [74] -1. Тапа, запушалка. 2. прен. Плувка за въдица. Плъст [3] - вълнена престилка плътеник м. [74] - Вампир. (чисто българско с прабългарски и сарматски произход поверие, че някои мъртъвци могат да оживеят, да добият плът и да покостят на хората). Затова, при сарматите и прабългарите мъртъвците се обездвижвали, връзват им се краката, поставят се тежести на краката и тялото, режат се части от краката). Самата дума „вампир" е чисто балканска, вероятно българска с прабългарски произход. Плъхти [38]- пъхти, дъхти, пуфти Пльов [6] - квадрат Плюгавец [31] - охлюв плюска гл. несв. 3. л. ед. ч. [74] - Вали много силно. плюш м., мн. ч. - [74] плющове - мазол. пляка ж. -[74] Сгурия. пляна [55] - пелена Плясалище [44] - позорище, театър. Плясица, плясавица [44] - танцьорка; актриса. по прелу [37] — напряко побащим [55] - действуващо лице в сватбата, стари сват Побер [9] - реколта Побив [29, 49]- завършек Побръсти (бръсти) [9] - паса най-горната част от листата (на английски е същото - browse !!!) Побъзиквам, подбъжиквам [13] - ядосвам, провокирам побъркал [37] — потърсил повабил [37] — помамил Повапленний [44] - боядисан; избелен. Повесмо [38]- плитка от червен или кромид лук Повет, скребър [6] - растения, от които се плетат кошници повой м. - [74] Близки роднини от едно поколение, един повой. Поворка [62] - къса връв, конец, с който се дърпат кукли Поворка [69] - къса връв, конец, с който се дърпат кукли повясимо, повясмо, повясло [55] - количество извлачен, вълна, лен, коноп или памука което се завързва на хурката повясмо -[74] Къделка. Повясмо, повесмо [67] - чисто, качествено ленено влакно. Некачественото ленено влакно се нарича „кълчища" - с. 49 Поган [2,3] - миша мръсотия, мръсотия Поганец, миш [5, 6] - мишка Поганец, стафурец [53] - плъх Поганово време [35] - времето между 6 и 18 януари поганци [55] - мишки, плъхове погон [55] - мярка за земя, около декар
погребъ [48]- яма, тъмница. пода, поди [46]— отивам, отивай Подбелвам [13] - запържвам подбяла [55] - разсъмване Подвои [44] - отвесните части от касата на врата. Подгепцвам [13] - подхващам (от гепя - вземам, крада, нострадическа дума в много езикови семейства) подгибвит [37] — закача подгъзувам гл. несв. ирон. [74] - Слугувам, угаждам. Подевка [6] - малка мома (под девка, девица ?), която има кака Подзим, подзиме [5]- есен (родоп.). Подобно на пролято - пред лято, пролет Подквас [13] - кисело мляко Подкокоросвам, подцукласвам гл. несв [1, 74] - подстрекавам, настройвам, насъ сквам (за хора), подтиквам някого да свърши нещо нередно. подлагар м. -[74] Парче плат, което се поставя в цървул. Подметка [18] - чехли, подпетени обувки (преносно - чове к без воля) Подмол [6] - закътано място във водоемите, където се крие рибата подница - плитък глинен съд за печене на хляб Подница и връшник [18, 19, 53, 55, 64, 69] - глинен съд с капак за печене на хляб и баница, зимник, изба под къщата Подобник [44] - подражател. Подоница, потоница ж. -[74] Широка дъска, която служи за дъно на волска кола или каруца. Подпетар [18] - лятна обувка с формата на чехъл Подпетъци [13] - подпетени обувки Подплес [31] - полегато, отстрани, под ъгъл подпрег, подпърг, подпързи, потпързи [5, 55] - широк ремък около корема на коня, който крепи седлото; колани за впрягане на кон; колани, които се поставят под гърдите на коня (пърси = гърди) подрум [37, 74] — зимник, дълбока изба Подскрежавам - подплашвам, уплашвам (скрез = страх, уплаха) Подскрежен [28] - наежен, неспокоен, настръхнал Подслон (идва от думата слон) [35] - предверие Подува [52] - кърми Подшилям [13] - подострям подъкладъ [48]- потник под седл ото на коня. Подявка [39] - мома, която има по-голяма неженена се стр а Поелику [44] - тъй като; защото; доколкото. Поелику аще [44] - колкото и да. Пожрети [44] - (да) принеса в жертва. Позде [44] - късно; не рано. Позобати [44] - (да) изкълна. Позорище, позор [44] - многолюдно зрелище. покасниме [37] — похапнем Поклоп(е)но джубе [5] - ризница поклопе [55] - затворена горна дреха за в бой (КУПЕ = РИЗНИЦА) поклопено джубе [55] - ризница поклопито: джубе п. [55] - затворена дълга горна дреха поклясица -[74] Несериозна работа, развлечение. Покрекло [41]- (бахур) -вид колбас, направен от вътрешностите на прасето Покров [14] - покрив покуто [46, 63]— дръзко, напористо Пол [3] - златна монета, равна на 20 лева Пола [6] - плат от козяк полагер [55] - полица Поладинка [13] - жен ск о пиле, ярка полатка (74) - млада кокошка, ярка полатка [13, 66, 69] - млада кокошка, ярка Полвак [42] - котел с вместимост 8 л
Полез (сполез) [55] - първо посещение рано сутрин (на 22 декември), носещо сполука - несполука. Полезник (Сполезник), полязник (сполязник) [6] - първият човек (живинка) влязъл в двора или къщата на 22 декември, началото на прабългарската нова година (правилното е "сполязник" "сполез"- от спорен, сполай - успешен, да ти е спорно! С течение на времето началното "с" е отпаднало) Полендак [68] - човек от полето (полянин, обратното на планинец) полено [37] — цепеница полиц [55] - след планински наклон, ниско, равно място поличбина ж. 1. Печалба, дребен приход. 2. Онова, което се слага на полка ж. [74] - Част от оградата между два съседни кола. полкъ, пълкъ, плькъ [48]- войска, тълпа, битка. Полма [44] - наполовина; на две. Полог [49] - две-три ръкойки, събрани наедно. полуверник м. [74] - 1. Таласъм. 2. прен. Който скита нощем. Полугар [47, с. 347] - лятна кошара за овце по лу гар [55, 57] - 1. заграда за овце, добитък, зимна кошара; 2. планинско пасбище Полугар, пологар [4,5,31] - зимна кошара за овце Полугарник [5] - пакостливо куче, което ходи по полозите да яде яйца Полугаря [1] - кокошарник по л у е гр ец и [55] - кошара за затваряне добитъка зимно време; полугар Полупци [19] - съд за сол - всъщност похлупци Поляз (всъщност споляз) [43]- първо идване в къщи (на 22 декември) поляз, споляз [55] - първо посещение сутрин рано на Игнажден или в който и да е друг ден в къщи, за да се донесе щастие или благополучие на домакинството Помати [44] - скрижали върху архиерейските мантии. Померя [5] - навредя Помет [20, 43] - метла, прът с мокър памук (кърпа) на края за очистване на пепелта, преди да се метне хляба Помизати [44] - (да) мигам. Помози бог! -[74] Поздрав, който се употребява вместо "добър ден", "приятна работа" и др. Отговаря се "Дал Бог добро!". пон(ни)ца [55] - зимник, изба - понци - зимници, мази поника [55] - яхър Понор - пещера (синоним за пещера в Зап. България) Понос, поношение [44] - позор; безславие. Поносен [31] - горделив понуда - закуска за болен Понуда [6, 64] - хубава храна, баница, плодове и др., която се носи на болен. В Македония понуда значи "предложение". Понуди [43]- обредно ядене на третия ден след раждането на детето. понуди [55] - занесе храна и питие на болен Понудица, понуда [53] - храна, която се носи на болен Понци [5] - зимник, изба Понява, понявица [44] - кърпа за ръце и лице. Пооблещися [44] - (да) облека отгоре други дрехи. Поострити [44] - (да) наточа. Поп, попинъ [6, 48] - подпорна греда, поставена под билото на покрива (поп-попин, сравни стопан - стопанин) Попара с печени орехи [67] - с. 124 Попич м. [74] - Детска игра, приличаща на бейзбола. Играчите удрят с тояги поставеното на "склата" "бибе", а един от тях се стреми да го хване, обикновено с помощта на шапката. Ако успее, той сменя мястото си с оня, който е ударил "бибето". Поплаки [5] - оплакване (суфикс по !?) Попник [18, 19] - глинена подложка като конус, която се подлага на подницата Попраг[6] - колан Поприще [44] - мярка за дължина, равна на хиляда крачки или денонощен преход. Поприщен [13] - надрискан (от поприч ?) Попържам [3] - псувам Пора [13, 18,20] - време, възраст (той е твоя пора - той има твоята възраст) пора [55] - възраст
Пореватися [44] - (да се) стремя; (да се) движа. поре вка [55] - приискване, пожелание, прищявка Порез (поряз) - тежък данък пособкини [55] - породени една след друга сестри Порекло [3] - потекло Поречение [44] - обвинение; жалба; упрек; укор. Порещи [44] - (да) обвиня; (да) укоря; (да) осъдя. пориза [37] — послуша порода [48]- рай (от paradisus - авестийска дума). Поругание [44] - безчестие; хула; възпаление; язва. Поругати [44] - (да) обезчестя. поруге [37] — подиграе Порука, повика, подзова [5] -(предлог -по!!??) Поруквам [13] - повиквам Порфира [44] - вж. Багряница. Порча [44] - отрова. Поря [20] - желязна конусоведна втулка, набита по оста на главината на дървеното колело на каруца, в която влиза оста на дингила, пория. (от бурия - турц.?) Поряз [11]- северен вятър (гръцк. Бора - север) (откос на коса, стърнище и др. значения) Пос [3] - кожа, кожена шапка посекна, да посекна -[74] Да намаля пламъка на нещо. Да секне - да спре да тече. Посеница [13] - ръченица Посерич [13] - посерко, недорасъл, малък на възраст Посинец = ръченица, вид български танц [38] Посиня [5] - осиновя поситница ж. -[74] Дреболия. Посолон [44] - като слънцето; от изток до запад. Посопци [26] - едномесечета - деца, родени в един и същи месец (Кюстендилско). Считало се, че ще имат еднаква съдба и ако едно от тях се разболее и умре, същото ще се случи и на другото. Поспинча [1] - да слепя криво, ляво Пост - възглавница (Силистра) Поста = чакъм [6] - ивица окосено или ожънато място поста ж. -[74] Част от нива, която няма конкретни граници. Постав [71] - плат, съдържащ само един пласт (стан) Постав [31] - дъсчен съд за грозде и вино, корито на река Постав [5, 57]- кораб за грозде; дървено корито за грозде, чешма (нещо огънато) Постали [31] - обувки Постат, постот [31, 39, 55, 57] - ивица от нива, която жътварите оженват на едно минаване посуда, да посуда гл. св. -[74] Поучавам, възпитавам. Пота [6] - съдче от глина или графит за топене на метал Потайно време нар. - [74] Времето между полунощ и два часа сутринта. Поткнутися [44] - (да се) спъна. потомит [37] — затр ие, погуби Потоморя [43]- (глагол) - да се изправя и стоя като истукан (!!!!). Потомортя. Потомя [5] - загубя Потон - остъклен чердак на втория етаж на голяма къща (гр. Батак). От потона се влиза във всяка една стая на втория етаж. Играе ролята на тер аса, веранда и коридор. Потон [25] - 1. Таван, 2. Под (дървен) Потон [35] - предверие за втория етаж Потон [б] - название на жилищно помещение в българска каща (Родопи) потон(ч)е [55] - одър в къщи; таван, под; отворена стая в горния кат на къща пред другите стаи, преддверие; чардак, трем; яхър Потонница [6] - дървен под на кола По-тора [20] = по-сетне, после (тора - сега на гръцки. От тук идва и втараси - навреме, в навечерието) Потормисвам [1] - присламчвам, присвоявам потпързи [55] - колани за впрягане на кон (под пърси - под гърдите) Потра [54] - довечера
Потребник [44] - питка. Потрес [72] - разсипия потресе ми се [46, 63]— омръзна ми потръсък - тресавище, ливада, блато, мочурище (така П.Р. Славейков описва местността на север от старозагорския квартал Акарджа - Кайнарджа). Ток = току = тъкмо = точно п о т у р и [55] - мъжки горни гащи от вълнен плат, широки и набрани горе, с постепенно стесняващи се дълги крачоли поуполтиле [37] — поуспокоили Поущати [44] - (да) поощрявам; (да) подбуждам; (да) наставлявам; (да) поучавам. Похарие [28] - поквара, развала (от хара - лошо, черно) Похлупци, захлупци - дървен съд около 1 литър с плътен захлюпак (капак) Почек [38]- купуване с отложено плащане, на вересия (вересия е турска дума) Почерпало [44] - ведро. Почити [44] - (да) се успокоя. Почка [6, 74] - забучена пръчка в нивата, ливадата са отбелязване на граница Пош [31, 57] - кърпа пошки, пъшки [55] - семки от тиква пощерица [37] — заварена дъщеря, падчерица поята, Поята [5, 53, 55, 58] - лятна кошара за овце, кошара в полето, колиба Пояти [44] - (да) взема. Праз [5] - нескопен овен Праматрог [69]- зърно от шарен градински фасул Прамик, прамиче [35] - кичур Прапор, прапур [5, 55] - пряпорец, знаме, св атбен о знаме Прахуница [6] - гъба, от която се прави прахан за палене на огън Праша [13] - окопавам насаждения Праша [67] - окопавам прашул [55] - прах Пращина [38]- джибри Превал [47]- хълм, през който минава път превара [37] — измама превез = превес, прекромка [55, 64] - було на невестата Превезло [52] - кръгла дръжка на котел превес, прекромка - було рида - кърпа за лице римизяна - червена с жълт оттенък преврашча се [37] — бори се, състезава се Преврен (Брацигово) - средновековно селище от XIV в. близо до дн. Брацигово, чийто жители се преселват и дават началото на гр. Брацигово. Преврен значи „предял". Врен = Дял = планина. прегач [5, 55] - престилка преглавица [74] -Слабо възвишение на път, последвано от дол, превал. Предложение [44] - жертвеник; мястото в олтара на капището, където се намира жертвеникът и се пазят свещените съдове (сложен отпред). Предой, мандра [5] - отбиване на агнетата на 3 юни (родоп.) Предпряда [44] - вж. Багряница, порфира. презкочник [55] - женски накит за глава Преизлиха [44] - силно; много; жестоко. Преисподний [44] - най-ниският.От тук преисподня (ад, пъкъл)- най-ниското място. Прекарвела [5] - прекръстила Прекоросвам [28] - наричам някого с прякора му Прекъния [13] - закъсване Прелест [44] - измама (от лъст, лъстя). прелка ж. [74] - 1. Тясно заградено място, през което преминават овците при доене, стърга. 2. прен. Определено място, през което непременно трябва да се премине, за да се преодолее някаква трудност. Прело [13] - прежда Прелог [71] - угар (нива, оставена една година незасята, отложена, преложена)
Прелог [32, 59] - нива, оставена без обработка няколко години Прелюби [44] - прелюбодейство. Премъндоля [28] - заключа (от мандало - РЧД - турцизъм?) Преподобие [44] - святост. Препона [44] - препятствие. Прескълбачквам, прескомбичквам [31, 57] - премятам се през глава преславя се, да се преславя - гл. св. възв. [74] - Да умра. п р е с л а п е [55] - издигнатини; превал през планина Преслоп [31, 57] - превал, седловина п р е сн ел [55] - стубел, дървената или каменна ограда на кладенец престава ж. [74] - Леха от зеленчукова градина или част от нива. п р е сто л [55] - маса в олтара на църква, на която се извършват обредите претила [37] — тлъста преферица, преферичка ж. [74] - Която е тънка, стройна, висока. пречеле [55] - металически накит в вид на корона Преш [6] - голям чувал за жито п р еш ев ц и [55] - козиняви черги, постлани в кола с ритли за товарене (прешево?) Прещило [38]- връв, ластик за връзване на гащи Придел [44] - малка църква, пристроена към главния храм. Приделати [44] - (да) нарастна; (да) увелича; (да) донеса. Прижиза [13] - припича Призло [20] - дръжка на кофа, бакър, кошница Приида, прида — приближа, преминавам, дойда Припирам [58] — бързам, настоявам упорито Преслоп, преслап — седловина Пресол [58] — кисело зеле Пъртина [58] — пътека, проправена в снега Прикало [68] - до край (от тук - прекалявам) прикаламисвам се -[74] гл. несв. възв. Присъединявам се към група хора тихомълком, присламчвам се. приклапам гл. несв. [74] - Притварям. Разправят, че някога, в началото на века, имало един депутат от Кула, който никога не вземал думата по време на заседанията на Народното събрание. Един ден обаче всички видяли, че той усилено вдигал ръка. Заинтригован, председателят веднага му дал думата. Кулчанинът станал и рекъл: Приклопите оня джам, че става течение и може някой човек да изстине! Приковаден - изгърбен [с. Самуилово, Старозогорско] Прикоковаден - приведен, пригърбен (за човек) Прикуп [44] - печалба; доход Прикутрям [68] - отрязвам малко парче от нещо (от кутар - малък, ситен, дребен) Прикя, спат, руба, товар, придан [6, 52] - дар на булката, зестра, мена, дарение на булката Прилепчосвам - присвоявам, глагол образуван от думата „липса"; да направя да липсва [с. Самуилово, Старозогорско]. Прилиперти - (с. Самуилово, област Стара Загора) - прилипчоса, отмъквам, отвличам, отнемам. Вариант на думата «прилеберти, прихлеберти», т .е , да отнемеш хляба на някого, косвено - да си присвоиш нещо чуждо. Прилипчосам - (с. Самуилово, област Стара Загора) - да направя да липсва (да го вземе липсата) Прилог [44] - приложение; желание да се направи зло; злоба; клевета. Примагаля - да се излежава (с. Самуилово) Примълно [13] - задушно Принга [11]- мост от едно дърво (в Родопите) Прингал [35] - капан за птици Принка [6] - везмо върху пола Приобряща [44] - полза; плод; корист. Припаря - да се докосна (с. Самуилово) Припирам се [13] - споря Припор [31, 57] - стръмнина Припор, припорно м. [74] -Стръмнина, стръмно. Припърт [13] - припрян Припъртия, припър [13] - нетърпелив човек
Прискундям (73) - претъркулвам, капичвам, къмбичкам присламче, присламчуве [37] — примъква Присний [44] - скъп; близък. Присно [44] - непрестанно; винаги. Присое [53] - сухо, слънчево място Пристикъм [13] - варя дълго Пристъл [13] - свястен Прит, прид [5] - добавка Притвор [44] - вход за храма. притка ж. - [53, 74] Дълга пръчка, забита в земята, около която растат увивни растения. Приткар [53] - сорт фасул Притон [20] - затвор Притреб [13] - нужда Притч (стбл.) - в израза „целия църковен притч" - цялото върховно ръководство на църквата, църковния клир, елита. Същата семантична основа „прит" образува и глаголите „изпърча, опърча" (това цвете е изпърчало, пшеницата изпърча, разсадът изпърча) - израстна тънък и висок; опърчил мустаки - засукал мустаки нагоре. В заключение, основата „притч" вероятно означава „издигам, извисявам, отивам нагоре, израствам". Притч = елит, клир, аристокрация, знат. Притча [44] - иносказание; загадка. Притяска [6] - валка, прът подпряна върху купа сено за да я пази от вятър Пришка [13, 67] - мазол, рана Приядка [25] - десерт Проболеря [28] - да забогатея, да стана болярин Провалям [13] - продупчвам проглина [55] - паричка Прода (71) - заповед Прозябнути [44] - (да) разцъфтя; (да) израсна; (да се) развия. Прокопсано [5] - сполучливо, удачно (да прокопсам! - гръцка?) Прокудя [14] - (в стбл. - да похуля, поругая) - да прогоня, пропъдя прокъ [48]- остатък. Промесил [28] - който има бели коси Промка [28] - тясно минушка, прелез през стена пропастря, да пропастря -[74] гл. св. емоц. Да унищожа безвъзвратно, да опропастя. Просаждам [6] - садя зеленчук повторно Просеник [43]- хляб от царевично брашно Просенил се [38]- изтънял от носене, изтъркан (за плат) !!! (Може би от ту к идва етимологията на старобългарското "просинец" - декември, месецът с най-късите дни в годината!!, thin - тънък (англ.)) Проскакар - вид коледар в гр. Батак Простий [44] - стоящ право; прав; чист; който не е смесен. Протка [5] - малка врата Проток [5] - решето протък м. [74] - Едро сито за царевично брашно. Процеп - висока (10 - 15 м) стълба от вертикални дървета. Поставяла се върху височини и върхове край гр. Батак и околните селища и се запалвала като клада срещу Сирни Заговезни. Играе ролята на зикурат (висока кула в древна Месопотамия), чрез която хората се приближават до небето и бога, в случая до Слънцето. Семантичната основа на „процеп" е „цеп" с вероятно значение „верига, последователност от стъпки". Основата „цеп" служи за образуване на два местни топонима, намиращи се на 15 км западно от Батак - Цепина, крепостта на местния средновековен воевода Слав, разположена на висок връх до с. Костандово и Чепина, бившо село, сега квартал на Велинград. Вероятно на върха Цепина в ранното Средновековие, преди да бъде изградена крепостта, се поставял процеп. Прошинитра (73) - сватовница Прощъпулка [3] - прохождане Пругло [44] - капан; примка; мрежа. пругь [48]- скакалец. Прудний [44] - неравен; каменист. Пружатися [44] - (да се) съпротивлявам (оттук - пружина); (да се) мятам в припадък.
пружуняк -[74] Охлюв. Пружя [5] - протягам прусам [5, 37] — ходя със ситни стъпки, ситня Пруст [6] - название на жилищно помещение в българска каща (Жеравна) Пручка, пречка - мъшкулка [6] - мрежеста украса по ръкавите на женска носия Пръвнина [49]- първо либе, първа жена Пръждома [9, 68] - пъкъл, ад. Отивай при дяволите (пръждома значи пъкъл, ад - от пържа - печене) Пръквам [9] - раждам Пръкнал се [38]- появил се изведнаж, неочаквано, косвено - родил се Пръл, прълятог - лост (Чипровски и торлашки) Прънджосвам - развалям, унищожавам (Старозагорско) пръпнали [55] - 1. хвръкнали; 2. родили се Пръснопара [13] - прахосник Пръчкав [52] - шарен, на ивици Пръщина [6] - остатък от смачканото грозде след извличане на ширата Пря [44] - спор; тъжба; безпорядък. Прябош [31] - на бос крак Пряжмо [44] - пържена храна. Пряло [29, 49]- пласт Пряпор [5] - знаме прЯслоп (73) -седловина пУщина (73) - дяволска работа, да опустее (от пуст = дявол) пЪздер (73)- клечки, оставащи след менене на коноп Прясол [19] - солена вода, саламура прясук м. [74] - Уред за пресукване на прежда. прятек, на прятек нар. [74] - Начин на движение, за да се пресрещне някой или нещо. Пужел [9, 53] - вид мекотело, охлюв Пуздер [39] - кълчища Пуздер, пуздра [52] - мършаво месо (?) пука [55] - пие, умира Пукница [13] - ракия, пиене на ракия в голямо количество Пукъл [13] - саможив Пуле [53, 68] - пърле, малко магаренце (Не бързай като пуле пред майка си) пули [37] — гледа Пулпас, пульпас [5, 53] - продълговат плитък кош за малки бебета, кош за вълна при пране пульче [37] — кокошле Пум ! - ти падна (детски говор) (73) Пунга [19] - мехур Пуне - мирише (Чипровски и торлашки) Пупав -[74] Който е престанал да расте. Пупляк [68] - младоженик Пурдотин [13] - проклетник (другаде - който много яде и от там (според БЕР)- пърди от много ядене?!) Пуска (Хасковско) - свински мехур Пуска [19] - свински мехур (може да има връзка с "плоска" - съд за вода, ракия) Пустало [5] - мършаво, кльощаво Пустиня [44] - уединено, малко обитавано място; манастир, разположено далече от населено място. пустиня ж. [74] - пуста пущина! Название на предмет, когато човек е ядосан. (сравни: пусто, пуста да останеш!); пустиняк, пустопаш, пущарак 1) м. Пропаднал човек. 2), на пустиняк (от пуст = дявол) Пустити [44] - (да) пусна; (да се) разведа. путаря [55] - пожарище Пути [44] - вериги; окови. Пучина [44] - водовъртеж; море. пушкалка ж. [74] - Детска играчка, направена от парче "лантовина", от която е изваден "мушъка". В така получената тръбичка се поставят два "патрона" от кълчища и с помощта на бутало единият от тях се изстрелва. Пушкалката издава характерен остър звук. Пущ [3,21] - развратник (някъде се казва, че е турска)
Пущеница [44] - разведена жена. пущина [55] - дяволска работа (от пуст - враг, дявол) Пциди- [18] скрепените дървени дъги, които съставляват външния кръг на колелото на кола Пъздер [11]- изсушена част от стрък на растение Пъздер [2] - твърдо стъбло на коноп (по-общо - пън, дънер) Пъздер [28] - кълчища, клечки, сме т Пъздер [43]- прен. - некачествена, дребна вълна Пъздер [43]- стръци от памук, коноп, лен пъздер [46]— твърди части от ленено или конопено стебло (т.е клечка) пъздер [63]— твърди части от ленено или конопено стебло Пъздер [67, с. 48] - дървената клечка на лененото стъбло, около което е увито лененото влакно; стъбло, клечка от лен, освободена от влакното Пъздер, паздер [3] - твърд стрък (на коноп) пъздер, пуздер [55] - клечки, които остават след изчукване на лен или коноп; кълчища Пъздер, пуздер, паздер [53] - не качествени конопени влакна от конопени отпадъци Пъздерки, паздерки [41] - прен. - последните плодове по дърветата и храстите (несигурно) Пъзлив [13] - страхлив пъкна, да пъкна -[74] гл. св. Да дойда, да се появя. Пъкъл [38]- ад, преизподня (от пек - горещина, слънчев пек) Пълавра [68] - шега (гръцка ?) Пълехура [13] - човек без авторитет Пълея [13] - желая силно Пълнолуние [67, с. 99] - като удобно време за начало на сеитбата се избира ден с пълнолуние. Това е българска традиция с прабългарски произход, за всяко важно нещо (правене на вино, сеитба) се избира ден, когато е пълнолуние. Месечината е била най- важният езически бог, след Слънцето със силно благоприятно влияние. Пълъспур (параспул ? с. Гита) [13] - небрежен, непохватен, лошо облечен човек (от парез - изоставен, човек за когото никой не се грижи - гръцка?) Пънар [9] - пън Пънгъртия [13] - лека жена пъндзам съ гл. несв. [74] - Върша нещо бавно и нескопосано. Пъне - (от) меки пъне [28] - (от) ранна възраст (пъне - неясно ?) Пънкавя се (Хасковско) - бавя се Пънчуга, пенчуга [54] - пън Пъприца [67] - трапецовидно желязо за съединяване на камъните на мелничния механизъм на яхнаджийска работилница Първак, вторак, мъток [6] - последователни части от дестилацията на ракия , розово масло и др. Първен [25] - най-напред, по-рано първиче [37] — първо посещение на момините родители у младоженците Пърг [28] - сила, пъргавина пърга ж. [74] - Зелен фасул. Пъргия [67] - дялане на ръка дъска от дъб Пърдахул (73) - 1. пикочен мехур на прасе (пълни се с месо и се сварява). 2. Некадърен, мързелив човек (дума от Айтос) Пърдигерен [13] - фуклю (който опърдява герена с хвалбите си) пържар [55] - пожар Пържол [9] - охлюв Пърлица - нос (Силистра) пърлица ж. [74] - Свинска муцуна. пърнАр (73)- вечнозелен храст пЪсен (13, 73) - мургав, мръсен, черен Пъска, пъшка [13, 73] - семка, пъшка Пърнар [32, 59] - вечнозелен дъб (има и фамилно име - Пърнаров) Пърпав [9] - шавам пърпор м. [74] - Луга. Пъртено [43]- вид платно, тъкано с две нищелки Пъртено кръстче [6] - половин кръстче - вид везмо
Пърхул [13] - мехур на кожата Пърцък, пръцак [5] - плитка от коса Пърч [9] - сила (от пъргавина). Другад е - височина, издигнатост, елит. Пърча = хромица [69]- пръчка или тояжка с държина 15-20 см Пърчат [9] - силен Пърчугор [68] - топъл, южен вятър, който разлиства гората, развигор (от пърч - разтеж, извисяване, изпърчава - израства) пършей -[74] Лишей по тял ото на човек. Пършели - вали дъжд (Силистра) Пършив [28] - крастав пършори -[74] Ръми. пърщиняк м. събир. [74] - 1. Чепки от грозде, веднага сле д превирането на виното. 2. прен. Младо вино. пърътисано [55] - изоставено Пъсно [13] - тъмно, черно Пъсулка [13] - молец Път - пътар (пътарин в Македония) - човек, който се грижи за пътя - пътарина - пътна такса Пътак [13] - глупак (вероятно от паток - косвено; патка - глупачка) Пътир [13] - паток Пътище [13] -помен за покойник Пътлъ [13] - млък (неясен глагол, не е ли заемка) Пътлънгачка [13] - книжна бомбичка Пътро [13] - ум Пътъци [13] - обувки пъха [55] - цена пъходи [55] - клетва да не се ожени никога Пъчла, пъчлю [13] - фукла, фуклю (който се пъчи) Пъшка = семка [38] (от пъп ??) Пъшки (в Родопите) - семки Пюзюл [19] - място за сядане край огнището Пяд, пяден [44] - мярка за дължина, равна на три длани, всяка длан е равна на четири пръста, а пръстът е равен на четири зърна. Пяст [44] - пестник, пестница,юмрук (юмрук е турска заемка). рида [64] - кърпа за лице римизяна [64] - червена с жълт оттенък
(част Р-С-Т) Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. http://protobulgarians.com Тържик - поклонническа тояга на богомил (Христина Милчева. Литературен форум. Брой 42-43 (483-484), 2001-2002 г). Рабат петел, рабата кокошка [24] - шарен, със сиви, червени пера Рабат, а [71] - пъстър, пъстра (всъщност - яребат,а) работа [44, 48]- робство. работньй [48]- робски. рабичищь [48]- син на роб или робиня. Работен [44] - покорен; поробен. Рабош = четиле (перс.) [7, 38]- две еднакви дъски за отбелязване на резки и черти, означаващи дълга в пари. Едната дъска остава в длъжника, другата - в продавача. Дървена летва или тояга с резки (календар, тефтер) Рабошка = йен = нишан [6] - белези по ушите на овце за отбелязване на собственост Рабро [5] - любе, съпруг, годеник радич [55] - радостен, доволен Радкол [5] - място за отбиване на агнета от майките им радоя [55] - вид свирка Радуйся [44] - здравей; довиждане. Радунец, (Радоница, Радовница) [48]- вторникът на Томината неделя; денят на умрелите, когато се поминават родителите. Разбелява се - разсъмва се (Чипровски и торлашки) Разбелява се [9] - съмва се Разбишквам [41] - разхвърлям (разбичквам) Разблюнден [13] - раздърпан Разбой [5] - стан Разбуква се [13] - разгонва се Разбъчквам, разгъчвам [9] - разбърквам (в с. Самуилово - разбичквам) Разве [44] - освен. Развет [44] - метеж; заговор. Разврат [44] - вълнение; метеж. Разглобявам [18] - когато едно животно се заколи, то се разделя по части, разглобява се Разголопендрен, разпищолен -[74] прил. Разсъблечен. Разкиркетен, разкиркенечен [28, 38] - разнебитен, разкривен Разкола, разкол [28, 47, с. 360] - 1. Кръстопът, 2. Разпрягане на воловете Разкрач [6] - разтояние между разтворените в страни стъпала разкърница, разкърсница [37] — кръстопът Разлядам [13] - размразявам (от лед) Разманден (73) - неясно Размар тикосан [9] - разнебитен, разглобен, разтурен (Тази дума може да обясни изразът от Волжска България: Хас, хас, мардукан - Слънце, Слънце, разтури ги !!) размартикосвам - гл. несв. [74] - Разхвърлям, правя безпорядък Размитам (за някого) [38]- разчитам, очаквам, надявам се (от мета ??) Размуртвам [5] - разбърквам (от тук размартикосан - хас, хас мардукан !!) разнище -[74] ср. Горната част на ритла със заострени напречни пръти.
разор [37] — трап между две ниви, пълен с вода разпърчкано [37] — разхвърляно Разруквам се [13] - развиквам се Разсип [68] - последната четвърт на Месеца Разсип [9] - време, когато месечината намалява; разтурия, разсипия разснОпвам (73)- разделям на части заклано животно, разглобявам рАзсол (73) - туршия, зелева чорба Разсова пещера - пещера с двоен вход [Явор Цветанов. Спелеонимия или топонимията на пещерите и връзката им с народния и пещерния фолклор. Курсова работа - спец."Етнология" в СУ „Кл.Охридски". Материалът може да се прочете като статия на адрес http://hinko.org/hinko/Toponim.php . В нея се казва: "Що се отнася до имената, произлизащи от формата на отворите на пещерите, то тук разнообразието е голямо. От една страна могат да се разглеждат пещерите, които са именувани в зависимост от броя на входовете. Такива са пещерите "Двоевратица" и "Троевратица" до с. Карлуково, гара Лакатник. Интересно е например названието "Разсовата яма" (пак при с.Карлуково), което говори за двойния й чаталест отвор"]. Разсол [13, 18, 42] - саламура, осолена вода, зелева чорба, лайнена чорба Разстрог(к) [68] - пролука (от строг - ред; острог - нагъсто наредени колове) Разсукалка [53] - точилка Разсул [19] - зелев сок (разсол ?) Разтег [6] - разтояние между върховете на пръстите на разтворените в страни ръце разчеголит [37] — разрови Разчекаря [9] - разчекна (от тук чекор - крачка в Македония) Разчоголи [9]- разпръсна (Начоголиха - наобиколиха, насъбраха се) Разчопетири, разчоперти -[74] гл. св. Разчекна се. Райко, Райчо [68] - гальовно название на Слънцето с прабългаро-ирански произход. Райчо - българско народно название на слънцето. Етимологични параели: В хетски arew, санскритски rawi, искашимски remuz, кюрдски ray, вахански у^ - слънце. (IED) Също в осетински, rаjsоm, rag, ягнобски rahsin, талишки re - утро, в искашимски roz, вахански rawar, ягнобски ruz, кюрдски roj, пущунски rvadz, талишки ruZ, персийски ruz, шугнански ru'z, гилянски ruz, сариколски ruz, белуджи roc - ден. (VS-ETD) Рака [44, 48] - гробница; кутия,сандък с мощите на свят Божи угодник. Ракита, ракитак [47]- върбалак край река (?) ралица [55] - долната дървена част на ралото рало [48]- рало, орало,плуг. Рало [5, 9, 37] - чифт Рамбашея се [43]- гордея се Рамо [47, с. 361]-българско лично мъжко име, вече изчезнало (Заимов 1973: 151). Еднакво с популярното индийско мъжко име Рамо. Рания (арания) [42] - меден съд с вместимост 16 л, използван е за загряване на вода, топене на свинска мас, готвене (ператник) Рапалест човек [18,20] - едър човек с големи кости, кокалест, жилав Рапатничав -[74] прил. Сополив, лигав. Рапка [18] - муска рапна, да рапна -[74] гл. св. Да забия рязко остр ие в нещо. рапон м. [74] - Вид ряпа. раскокера се -[74] гл. св. Да се разкрача неприлично. Расова [43]- раздвоено дърво, четал. Още - дебел клон. Расово, расошка -[74] Чатал. Расол [43]- месо, сварено в осолена вода (същата дума я има в полски) Раст [44] - кълн. растица - ж. [74] - Младо широколистно дърво. Рат [44] - война; войнство. Ратай [71] - слуга (вероятно ратай < рател, от радити > радетел, който работи за някакво дело) Ратай [44] - воин. ратай [48]- орач. Ратва [27]- оран (стбл.) Ратене [6] - люпене на бубено семе (рътене ?) Ратовати [44] - (да) воювам; (да се) сражавам; (да) отстоявам. Ратовище [44] - дървото на копието.
Рача [14,18, 19] - искам, желая Рачик [50]= попово прасе Рачка [54] - попово прасе, рачик Рачун [31, 57] - сметка (на сръбски и полски е подобно) Рвение, ревност [44] - ярост; страстно желание; страст. р^нь [48]- (рина),отмель, коса. реа (реха ?) [37] — миризма ребат, ребата, рабат - прил. (за петел или кокошка). [74] - Шарен, на черни и бели петънца. ребеча се, репча се - гл. несв. възв. [74] - Карам се, казвам големи думи, правя големи обещания, самохвалствам. Ребечи, крее се - смее се от сърце (Чипровски и торлашки) Редня - ж. [74] - Масово заболяване, грип, Епидемия. реля ж. [74] - 1. Муцуна. 2. Нос. ремливо [37] — дъждовно Ренде [6] - вид дърводелски инструмент ренк м. [74] - Цвят на прозрачна течност, вино. ренове [55] - тревоги, ядове; жалби, мъки репак - м. [74] - Изсъхнали след дъжд или оран големи буци пръст. Репей = повей, увивно растение, което задушава дървета и храсти. Репкам [13] - събарям Репча се [13] - силя се Ресно [44] - ресници; око. Реснота [44] - действителност; истина. Рестя [21] - приключвам сметките, правя равносметка (на англ. rest - остатък) ресъ ж. [74] -1. Развити плодни пъпки при гроздето. 2. Възраст, поколение. Рет [44] - спор. реулка ж. - [74] Чепка грозде. Рехав [13,38]-рядък, неплътен (за сянка, плат) реченица [55] - годеница Рещи [44] - (да) кажа; (да) говоря. Реяти [44] - (да) отблъсквам; (да) отхвърлям. ригла - ж. [74] - Механизъм за затваряне на врата. Скоба. Рид [32, 59] - планинско възвишение рида [55] - везана кърпа за лице ридак м. - [74] Дребен камък от кариера, смесен с глина. ридини [55] - планински дялове (от рид) Риза [44] - одежда; свещеническо облекло. Ризница [44] - помещение за пазене на ризи. Ризничий [44] - началник на ризницата; пазител на църковни съдове. Рикла (ритла) [42] = дъсчена или прътова преграда на каруца от двете страни. Ръгленица [42] - напитка (в чаша вода се прибавят две-три бучки захар и чаена лъжичка оцет), която се пие охладена през лятото. Рилка [5] - устна Рина [13,38]- рия, копая Ринус [13] - следа Ристалище [44] - стадион; цирк. Ристати [44] - (да) тичам; (да) бягам. ритла, литра [38]- странична преграда за кола робинчица, робиня [55] - слугинка ровя, рофя, рофия [37] — гръмотевица Рог [44] - съдба; иносказателно: сила; власт; защита. Рогач - (обидно обръщение) - простак, глупак [38] Рогач [43]- горско животно, елен Род [44] - произход; племе; поколение. Рожа [27, 34, 61]- лице на нещо, външен вид Рожко-прошко м. дет. [74] - Охлюв. Рошко-прошко, покажи си рокцата дъ ги вида бели ли са, черни ли са! Розга [44] - младо клонче; кълн; издънка. ройка [5, 55] - руда овца, овца; име на овца (от рудица - овца) ройкат [55] - пръскат
ройна, ройната [55] - разпръсна, разхвърляна ройнина [55] - бистрота, чистота Ройно вино (68)- руйно вино ройно [55] = руйно рокол(е) [55] - чаталеста дрянова клечка отпред на риша пред хомота, която служи за закачване поводите на животните Ромони, ромоне [5, 39] - говори, приказва Рона [13] - яма Ронка [13] - ръми, вали слабо Ропа, ропка [5, 19, 31, 37, 46] - дупка, яма, ниско място, падина, изкоп, ров, яма, дупка (славянска дума ?) ропать [48]- кумирница, капище. Ропка - пещера (синоним за пещера в Родопите, от ропа - дупка - слв. ?) Росита [47, с. 364]- старото име на река Росица. В района на тази река има и други подобни имена: Хохлита, Хмелита (В. Георгиев 1960:36) Росолеви [68] - вали ситен дъжд, роси (сравни смутолеви - каза нещо тихо и неясно) Росоманка [6] - празника Пеперуда, Пеперуга в Граово росуля [55] - жито, което дава много класове; местност Рота [44] - заклеване; клетва. Ротител [44] - клетвопрестъпник. Ротитися [44] - (да се) кълна. Руба [5, 39] - дреха (славянска ?) Руга [5, 37] - заплата Ругатися [44] - (да се) надсмивам. Ругул [68] - остър ъгъл, стръмен склон ругул м. - [74] Тъмен ъгъл на стая или мазе. Руда (рудо агне) [5] - тънка, мека, къдрава вълна (агне с тънка, мека вълна) руда ярина [55] - тънка вълна руда: р. поляна [55] - поляна с мека трева Рудан (Хасковско) - чекръг Рудан [18, 19] - дървен барабан за навиване на въжето на кладенец Рудан [18] - рамка с колело за навиване на преждата от аршина на масурите руда-рудица [55] - овце с къдрава вълна руди овце, руди агнета [55] - мек, кадифян. Овце, агнета с тънка, мека, къдрава вълна руди поляна [55] - поляна с мека трева руди ярина [55] - тънка вълна, Рудина [5,31, 55, 57] - планинска поляна, планинско пасище (родоп.) Рудини [29, 49]- планински поляни с хубаво пасище. Вероятно тази дума произлиза от „руди" - мек, кадифян, фин. Рудица, рудици [5, 39, 55] - овца с мека вълна Рудо [10] - Строен, хубав, угледен (? Неубедително и невярно) рудо гърло [5, 55] - меко гърло, гърло което издава мек, топъл глас; човек, който пее с мек, топъл кадифен глас Руен (лен) [67] - който е започнал да зрее, недоузрял (насорял за плод) Ружа (Althaea officin a lis) - растение - невен, бяла ружа, бял слез, волово око, пъртенка, дива ружа, лигавка, божа ръчица, просвирняк руй [55] - жълто цвете, смрадлика руйно, ройно: руйно вино [55] - хубаво, чисто, бистро вино, ройнина [55] - бистрота, чистота руйно: р. вино [55] - хубаво, чисто, бистро вино Рукам [13] - викам Рукан [18, 19] - инструмент за дялане на дърво рукла ж. [74] - Малка купчина от снопи царевични стъбла. Рукоят [44] - шепа. Рукут, рукане [13] - викане рульче [37] — пеленаче Руманя [5] - жътва далеч от родния край (родоп.) Румен [10] -Възчервен Руно [44] - вълна; овча кожа. Руп [38]- мармалад от сиви сливи
Рупаланец [28] - родопчанин, от рупци. Рупци идва от название на местно тракийско племе Рупалански [28] - родопски Рупам [74] - 1. Събарям. 2. Вървя през труднопроходимо място. 3. прен. Върша трудно някаква работа. Рупи [6] - изкопи, образувани след изкопаване на рудата рупове [46]— сребърни монети Рупове [5] - вид стари пари (един руп = 10 пари = 1 / 8 част от гроша) Рупча - областта от Асеновград до Родопи Русалiя [48]- Петдесятница, Духов ден. Русалии, русалия [27]- (стбл.) - народно название на празника на Св. Троиц а Русалийски кръстен знак [6]- няма връзка с християнството, приема се, че е предхристиянски знак на Слънцето Рутишча [5, 37] - дрехи, премяна Рухо [71] - дреха Рухо [38,43]- връхна дреха с влакнеста горна повърхност, руно ручег [37] — обед, ручок Ручка [44] - съд. Ручок [58] — втора закуска, обяд Ръбош [67] - дървено приспособление чрез което се регулира притока на семената от коша към гърлото на воденичния камък в мелницата (чакалдак) Ръватба [27]- болки в ставите (стбл.) ръгвам - гл. св. [74] - Хуквам. ръгесана [37] — ръждясала ръгленица - напитка: в чаена чаша вода се прибавят две-три бучки захар и чаена лъжичка оцет, която се пие охладена през лятото ръгленица - напитка: в чаена чаша вода се прибавят две-три бучки захар и чаена лъжичка оцет, която се пие охладена през лятото ръгленица [64] - напитка: в чаена чаша вода се прибавят две -тр и бучки захар и чаена лъжичка оцет, която се пие охладена през лятото Ръжан [19] - резен от диня Ръжанка, ръженица [18, 19] - едра ръжена плява, ръженца ръкол м. - [74] Храчка. Ръколка [53] - купа сено рълява [55] - мръсна, одърпана Ръмбав - груб, недодялан (Чипровски и торлашки) ръндол м. - [74] Сопол. Рът, рътлина [5, 47, с. 155]- продълговат хълм, хребет Рътене [68, 73] - вкореняване на младото растение, пущане на корени в отделен съд. След рътенето растението се посажда в почвата Рътене [6] - покарване на корените на растение, преди да се насади Рътя [13] - вкоренявам Рътя [67] - посявам на топло и поливам семена, докато поникнат (вкоренявам семена?) ръшна, да ръшна -[74] гл. св. емоц. Да наобиколя, за да проверя нещо. ръшнице [37] — решето Ръщя [31, 57] - търся, ровя Рякам [43]- смятам, изчислявам на ум Рясно [44] - огърлица; обица. Савак [18,20,42] - преден и заден капак на волска кола, капак за спиране на водата Саван = савез - покров [26] (стбл. думи) - плат покрилаво на мъртвец Сагмал [6] - дойна овца, овце саджек м. [74] - Желязна тринога, под която се пали огън и служи за малко огнище на двора, пиростия. Садило [9] - колче за пробиване на дупки при насаждане Садле [11] - младо лозе (от садя) садно [37] — рана на добитък от ожулено Сайвант [67] - подслон, слон, навес, сушина (перс. дума) Сакул [11]- чувал сакУль (73) -торба - латинизъм !!!!
Сал [3, 6] (прабълг.) - плосък дървен съд за плуване; стбл. плътъ, руски плотъ - дървена площадка за пренос на товар по вода Сала, салата (Хасковско) - краставица Сала, салата [13] - краставичка Саламура [43]- солена вода (!! От салан - сол, солен. Суфиксът "-ор" играе тук важна роля! - саланор - саламор - саламура с преход н-м.). В Тетевенско саламура означава "супа от варени риба, рак и подправки" Сало [38]- мазнина, сланина Салт (сал, салти ?) [3] - само (сал ти ли си мома?) Салтамарка - дреха до кръста в тъмносин цвят, без закопчаване. Гърбът подшит с бяла агнешка кожа, обточена с естественочерна агнешка кожа. Салтамарка (72) - дреха до кръста в тъмносин цвят, без закопчаване. Гърбът подшит с бяла агнешка кожа, обточена с естественочерна агнешка кожа. Салтамарка [27, 34, 61] - къса горна дреха, подплатена с кожа Салъ - [18] утайка, мая за производство на оцет. Самар [56, с. 76] - слънчев (?) Самвик [44] - музикален инструмент. Самовидец [44] - очевидец. Самовила [54] - висок човек Самогласная стихира [44] - стихара, имаща своя особена мелодия. Самоков [6] - малка леярна, където се нековът се стопява и изчуква под формата на пръти, пластини с цел по-нататъшна обработка в мотики, брадви и др. Самоподобен [44] - стихира, имаща своя особена мелодия. Самун [3, 53] - голям хляб с кръгла, плоска форма Сандар [27] - висок, едър човек (Сандаров - рядко фамилно име - с. Неделино, Смолянско). Може да има нещо общо със Сантул, много разпространено име в Чирпанско в миналото сандросам, да сандросам -[74] гл. св. ирон. Да накажа с по-голямо наказание. Сантрач [20] - инструмент за изрязване на търнаците на коне, магарета и др. Представлява парче от коса (10 см), чието острие е извито към тъпата част. Рязането става като налбантинът дърпа сантрача от крака към себе си, което е по-безопасно. Сантрач [6] - специален нож за подравняване на копитото на кон, бивол Сантрач [6] - хоризонтална греда в стена; дървена скара в стена, служеща за нивелиране Сантура [19, 40] - струнен музикален инструмент, булгария, вид тамбура (!!!) Сап [47]-дръжка на мотика (не е турска дума! в РЧД - турска) Сап [5] - задница на кон Сапет [6] - четвъртита плетена кошница с капак Сара, сари [2] - ред, редица Сарампош [6] - чул за сапата на коня, засапник сарандисвам [63]— благославям жена — родилка Сарач [6] - майстор на юзди и конска сбруя Сарийца [19] - вид жито Сарп място [5] - здраво място, нива, заградена със стена, също яд Сатул [69]- пръчка, изострена от двете страни Сашки [13] - сажди Сая [38]- кошара Сая [6] - връхна женска дреха Сбадашвам [22] - договарям се Сбарбарявам [31] - уеднаквявам, обединявам Свара [44] - спор; караница. Сваритися [44] - (да се) карам. Сватбено знаме - руглица, оруглица, пряпор, стяг, ламбур [6]. В Родопите вместо знаме се прави сватбено дръвче - къжел. св^тьнь [48]- фенер. сведене ср. [74] - Съестен продукт, приготвен от овче мляко към края на доилния период по специална технология (катък ?). Сведети [44] - (да) зная. светна, да светна -[74] гл. св. Да ударя по главата рязко и с нещо. Свечеряти [44] - (да) участвам заедно с някого в пир. свилица [55] - коприна
свирчовина ж. - сърчовина, другото име на "лантовина". Свитка [9] - искра Свитка, до свитка [55] - докрай, напълно Своеглав, вироглав, дигноглав [28] - своенравен, непослушен Свраскам [31] - удрям силно свратика [55] - билка вратига Связен [44] - затворник; неволник. Святилище [44] - олтар; храм. Святител [44] - архиерей; епископ. Святотатство [44] - кражба на свети вещи. Святци [44] - месецослов (книга, съдържаща имената на светците, разположени по дните на годината); икона "Вси светии". Священнотаинник [44] - посветен в божествените тайни. Сгибав [62] - пепохватен, неугледен човек Сгибав [69] - пепохватен, неугледен човек сглаб [55] - сглобяем елемент сглабове: сабя на сглабове [55] - сгъваема сабя Сглоб [49]- гънка, дипла, дипъл сгнетена [37] — свита сгода ж. [74] - 1. Удобство. 2. прен. Инструмент, средство. 3. на згода - на удобно място и време. сгоди [55] - улучи, умери, случи Сгоен [13] - охранен, огоен сгуйле [37] — напълнели, станали силни Сделка = чучка = възглавница [6] сдечкали [37] — спречкали Сджокам [9] - скарам (от джука ?) Сдиплям, надиплям, сдиплювам [54] - сгъвам Сдрефям [31] - да се объркам, смутя Се [44] - ето. Сед [10] -Сив Седело [5, 37] - гнездо Седмерицею [44] - седемкратно. сейнал -[74] прил. Отслабнал, пребледнял, със сенки под очите. секнАр (73) - който носи носната кърпа на булката Секновене, обсечене [6, II-ри том, стр. 131] - така се нарича денят 29 август. На този ден, денят и нощта се сечат (стават равни). "Секне" се и водата, затова вече никой не бива да се къпе в реките. Змии, гущери и влечуги се прибират в своите зимовища. Секрати [44] - неотдавна; току-що. Секратий [44] - свеж; нов. Секул, секула [10] -Седмоградски унгарец (наследници на поунгарчени есегели) Селгисвам [20] - изравнявам горната част на пълен шиник с дъска Селгия [20] - дъска за изравняване на пълен шиник (мярка за обем зърно) Селемет [21] - успокоение, същото като "собор" (арабска ?) Селмя [20] - състояние на изравненост, точност. Селний [44] - полеви; див. Село [44] - поле. Семидал [44] - фино пшенично брашно. Семо [44] - тук. Сен [44] - покров над престола. Сендел - мендел [2]- клатейки се, люлеейки се Сенище [27]- увеличително от сянка, голяма сянка сенова — вж. досенова Сепия [6] - вид билка Сер, сяр [9] - сив Серес [2,9, 23, 39] - бряз, вол с бяло петно (звезда)на челото - на турски сакар Серива [2] - сирей - непрана вълна Серина - сяра [18, 19] - първо мляко при доене, коластра Серяд [44] - монашеско ръкоделие; прежда. Сет [44] - клопка. Сета [29, 49] - цялата
Сечиво [44] - секира, брадва. сивойница [55] - водачка на "чета моми, които на "Водокръщи" или на "Ивановден" обикалят селото и от къща на къща, подобно на лазаруването, припяват ергените" (Сев.- Изт. България) Сикер [44] - алкохолна напитка от грозде. сила - [74] - (мярка за количество, площ) Доста много. Сили [44] - название на един от ангелските чинове; понякога означава чудеса. сИлма (73)- насила, едва-едва скИмва (73)- хрумва стИска (73)- количество, събиращо се в стисната шепа стрИко (73)- чичо (брат на бащата или на дядото) сУрна (73) -влача тАрба (73) - дървена ограда (от тар, дар - врата ???) син кремък = син крем= Перуника ( ирис), Iris, Orchis Бял кремък - растението крем, лилия Леденче - ледяниче, ледявче - растение със ситни листа и цветенца, цветът му е като покрито със слана Седянко - растението вълча трева Рохъл, рохли - рохкав, разрошен Стратул - стратор, амарантис, лятно цвете с пурпурночервено увиснало съцветие Синия [6] - ниска масичка Синци (синец) [5, 54, 55] - мъниста Синя кичинка [54] - теменуга Сипел [53] - сипей Сирен = чунгур = геранило [6,47, с. 311] - дълга валка за вадене на вода от кладенец, жерав Сиреч [44] - тоест; именно (тази реч, дума). Сирий [44] - сиротен; самотен; безпомощен; беден. Сирини [44] - (в Ис. 13, 21) - щрауси; сирени. Сирма = сърп (с. Бръшлян, Малкотърновско) Сирница [6] - празник с палене и прескачане на огньове, хвърляне на запалени стрели и топчета. Езически празник на огъня. Вероятно названието идва от прабългарското „с ар, сер, сур" - бял, блестящ, искрящ, косвено огнен (виж Саркел - Бялград, също Сурья - Слънце) или от източноиранското „сурх" - червен, косвено огнен. сиропуч м. събир. [74] - Пренебрежително и презрително наименование на човек или група хора, които имат ниско обществено положение. Сирт [44] - отмел; мел. сирьян [46]— зрелище сирьян [63]— зрелище Сисло - много еднородни предмети (кочани царевица, дъски - четели), завързани за единия край и окачени на общ край. Набор, комплект. Сисло [18] - връзка от царевични кочани, окачени под навес с цел да се изсушат. Сита [72] - пшеница. Ситица - хамбар. Ситна - пшеница с големи класове. Насищам - нахранвам. ситки [37] — тръстики Сице [44] - така; по такъв начин. Сицевий [44] - такъв. Сичкома [3] - всички, всичките Скабрица [52] - чироз, сушена риба Скакал [54] - скакалец скала [46, 63]— стълба Скала, скали -[74] ж. Стъпало от стълбище. Стълбище. скапали [37] — откъснали скаредлив [46, 63]— злояд Скарясан [31] - пременен, издокаран Скверна [44] - нечистотия; кал; порок. Сквозе [44] - през; чрез. Скеле [11] - съоръжение за повдигане Скенджа [16] - овяхна Скенж[27] - преса от две дъски, между които се слага легнал престъпника. Върху горната дъска се поставя тежък камък и от неговата тежест след няколко дена на
престъпника му излизат червата. (в РЧД - турска ?) Скепсам, скепцам [31, 38] - да грабна, докопам, хващам здраво, сграбчвам Скимен [44] - млад лъв; лъвче. Скимна ми [13] - хрумна ми скимуча - гл. несв. [74] - Скимтя. Скиния [44] - палатка; шатра. Скит [44] - малък манастир. Скитасвам [13] - съобразявам (от гръцки ?) склат -[74] Наклонена, забита в земята тояга при играта "попич", на която се поставя "бибето". Склеп [31, 57] - ковчег склопвам гл. несв. [74] -1. Събирам две части от едно и също нещо. 2. Навършвам определен брой години. Скляпам [13] - мигам Скнипа [44] - въшка. Сковник [44] - съучастник. скойка ж.- [74] Мида. Скокичкам -[74] Гъделичкам. Скокот (Хасковско) - гъдел Скокот [68] - гъдел (от тук скокофендър - вид хапещо насекомо) Скоктание [44] - гъделичкане; подстрекателство. Скокут [13] - гъдел сколопат [55] - стъпало на стълба Сколпа [13] - беда, зло сколуфе (74) - бакенбарди сколуфе [66] - бакенбарди скомандаря [13, 38]- да свърша работата, да направя това, с което съм се захванал. Самата дума "командаря" значи "работя, върша, действам". Скомен - трикрако столче (Силистра) скомен [55] - стол без облегало Скомен [6, 16] - малко ниско столче Скомина [38]- изтвърпване на зъбите от кисела храна скомина [74] - неприятност, неудобство. Скомчи [5] - свърши се, изчезна (от тук да скомандаря - да свърша набързо?) Скомърца [16]-плаче, за малко разглезено дете, което иска да му дадат нещо скондапца [46, 63]— препъна се, прекатури се скопна (за сняг) -[74] Да се стопи напълно. Скопци [5] - копчета (от тук глагола "да скепцам") скора [48]- кожа. Скорвам се [57]- изскубвам с корените, преносно - събуждам се Скорвам, скорна [31, 37] - събуждам се (буквално, изкоренявам) скорен [37] — чизма, ботуш Скорна [5] - той се обади, предизвести скорни [55] - обувки Скорни [5] - ботуши скоршите [37] — отчупете Скочубра (73) - грозна, лошо облечена жена (от скубя, оскубена ?) Скрама [13] - каймак на млякото Скрания [44] - слепоочие. Скрижал [44] - дъска; табелка. Скрипак [43]- животно с криви зъби Скрипалец , скрипълци [13, 18, 55] - дървено колело със жлеб, по който се движи конец. Колелото е закрепено на хоризонтална ос между една U-образна дървена скоба. За единият си край конецът е закачен за дървен педал, наречен крак. Другият му край е преметнат през колелото на скрипалеца и е завързан за нищелката. Чрез натискане на крака с крак, нищелката и заедно с нея скуталците се движат нагоре и надолу. Дървени колелца в тъкачен стан. Макара за вдигане тежести. На книжовен български език - скрипец. Скрипва [13] - времето се застудява
Скрипъл [13] - хитро дете Скрипя [38]- голяма кафява стоножка скрипя -[74] ж. Голяма зелена гъсеница, дълга десетина сантиметра, стоножка. Скрнав -[74] прил. Злояд. Скробяване [6] - потопяване на преждата в брашняна каша скромосвам се -[74] гл. несв. Притеснявам се. скроп м. - [74] "бърканина", храна за прасета. Скроп [53] - рядък качамак Скросна -[74] Успявам бързо да намеря изход от създаденото Скрумна -[74] Да опърля, да обгоря (вълна) и да стрия остатъ ци те . Получава се черен прах, който е кръвоспиращо средство. скрумне ми, да ми скрумне -[74] гл. св. 1. Да ми дойде на ум, да ми хрумне. 2. Зъб да стане чуствителен на допир. скръкуцайка ж. - [74] Попара от просеник и зелева чорба. Скрънав [14] - мръсен Скряма [13] - пяна Скуба [11]- рукан Скудел [44] - глина; нещо, направено от глина; гърне; керемида. Скуделник [44] - грънчар. Скуден [5] - беден, оскъден Скудний [44] - беден; слаб. Скума [68] - люта, върла (за ракия) Скума ракия [5] - люта ракия Скундапсвам [13] - закъсвам Скурати [44] - маски. Скурпищница - попово прасе (Силистра) скуруфана -[74] прил. емоц. Остаряла, погрозняла жена. Скут, скути [71] - одолие (одолие е славянски вариант на „скут" ?) Скутал [5, 8, 10] - скрил (от тук скътал, скути) Скучубра - лека жена, проститутка (в битовото животновъдство „скачане" означава оплождане, мърлене на овце, кози и др.) Скъдел [9] - керемида Скъмбалов [13] - стъклено топче Скърба (73) - неясна обидна дума за жена Скър жав [5] - мършав Скържав, скръжав [37, 52] - скрънза, скъперник, свидлив скъркалце ср. [74] - Дървена макаричка, част от стан. Скърна [14] - мръсотия Скясвам [13] - навиквам слабен -[74] прил. ирон. Дебел, едър (за човек). Сламартия, сламарник [3] - отпадъци от слама Слан [14] - солен (неслан - безсолен) Слана [44] - поледица; мраз; замръзнал скреж. Слано [5, 39, 55] - солено (от слан - сол, стбл.) Сланост [44] - солена морска вода; суха, напоена със сол земя; поледица. слечел [37] — съблечел Сливосвам [31] - удрям плесница Слин [38]- мазол слиньосан прил. - (за дрехи) Замърсен, хванал кора от човешка пот. Слог [71] - било, рид, рътлина, рът Слог - межда (Чипровски и торлашки) слог [53, 55] - межда, синур Слога - рало (стблг), двойка, чифт Слога [28,31] - съгласие, сговор Слон [6] - отворено, покрито входно помещение на българско жилище, отворено отпред покрито помещение за животни - заслон !!! слон м. [74] - Кошара за овце, колиба, заслон. Слота [44] - лошо време. слуга [55] - название на човек, който поднася вино или ракия; виночерпец слугата [55] - понуда, угощение Слумник [5] - годежар
Слута [5] - слана Слух [44] - слава; народна мълва. слъбка, слъбца, слъпък = слъпка [55] - клон, клоне, стълбе му - клонете му, сълб - клон; стрък; сълпе - стъбла Слънчогер [54] - слънчоглед Слъп, слъпье [9, 39] - клон, клони Слъпци [53] - климии на волска кола слюбнице [46, 63]— годежари Сляз [31, 57] - тревисто растение край пътища и огради Слякий, слукий [44] - превит; свит; гърбат. Сляха се [13] - случва се Сляцати [44] - (да) превивам; (да) прегърбвам. Смарагд [44] - изумруд. Смарцол [19] - висулки от лед Смед, смяд [10] -Тъмен, мургав (гр. Смядово - Черново) смердъ [48]- човек с нисък произход (по руски „чернь"). Благородниците са означавани като „знатни" (по руски „знать") Смерчие [44] - кедър. Смигал [67] - обредно ястие от хляб при раждане на дете Смигдал (Хасковско) - Запържени в олио хлебни трохи или залци, нещо като пържени крутони. Трахана, триеница, триенца каша Смигдал [13] - натрошен пържен хляб (вид ядене) смижурен прил. [74] - Сбръчкан, изсъхнал (за плодове). Смиряти [44] - (да) вечерям. Смоква [44] - смокиня (плод). Смотан [13] - неудачник Смотрение [44] - промисъл; попечителство; грижа. Смрад [11]- кучешки изпражнения Смрадлика - вид растение, тетра, Colitea смралдика, смърделика [55] = смрадлика - цвете, K otynus koggigria смртва се [74] - Затопля се. Смръкна [13] - унищожа Смурдолявам [43]- сгъвам набързо, небрежно Смуш [69]- хвърляне на копие, вид игра Смърдоглавец, чесоглавец [29, 49]- хулни думи за човек Снед [44] - храна. Снедати [44] - (да) изяждам; (да) разорявам; (да) съкрушавам. Сновалка [18] - в официалния български език се нарича совалка. Съдържа вретеното с конеца, който се провира между горния и долния слой от конците на натрата. След като се провре, конеца се притиска чрез удари на бърдото и ваталите, след което краката се натискат и нищелката сменя положението на двата слоя конци на натрата. Сноване [6] - навиване на преждата върху кросното преди тъкането. Навитата прежда се нарича основа. Основата се състои от два пласта, между които има процеп, зев. Сновеж [6] - пръвоначално скициране на везмото, скица Соба, мече, килван, соск а [6, 37] - зидана печка в къща Собат [38]- бавна, силно орнаментирана безмензурна българска песен собат [55] - 1. гощавка; 2. седянка (субат - бавна песен) собина [48]- собственост, имущество (капитал !). Сова [6] - колче, забито в земята, върху което се пъха зева, калема Соглядатай [44] - разузнавач; шпионин. Содетел [44] - творец. Сокай (сукай) [33, 60] - (Битолско, Прилепско, Охридско и Стружко) или решмета (Поречко и Кичевско). Преди 100 и повече години младите невести си покривали главата и лицето с тях. Това са конопени кърпи, дълги до 1 м и широки до 25 см, целите извезани с разноцветна вълна или коприна. Цвят предимно червен и орнамент геометричен. Горните два ъгъла са свити като качулка и покриват главата; останалото виси на гърба и е украсено с дълги червени ресни, сребърни монети и мъниста. Сокерица - вид граблива птица (от сокер, прабългарска дума за вид малък гризач) Сокровище [44] - потайно място; задна стая; хранилище; съкровище; драгоценност. Сокрушение [44] - унищожаване. Солба [9] - клонче, стрък
Солило [44] - солница; чаша; блюдо. Солиндаре [5] - вид гъби Солмен [54] - гол охлюв, плужек, совляк, ползяк Соломина [16] - мяра, според изпълнителя е равна на три котла Саде [2] (перс.) - само (салт (турск.) - само) Соние [44] - сън; съновидение. Сонм [28] - много, множество (црслв) Соп, сопка [9] - тръбичка Сопел [44, 48] - свирка; пищялка, свирел. Сопети [44] - (да) свиря на свирка. Сопец [44] - музикант, който свири на сопел (вж.), флейта (на юдейски погребения). Сополь [11]- тръба на духалото Сопретися [44] - (да се) карам; (да) водя гражданско дело. сор [37] — косер сор, сур - сив спап - чеиз сор, сур - сив спап - чеиз сор, сур [64] - сив спап [64] - чеиз сос [55] - стига (Сос ма карай майчинко) соса (ми) гл. св. [74] - Стига (ми), достатъчно (ми) е. сосан [37] — свършен Соспа [5, 53] - пряспа Сост [13] - добър, свестен Состо [13] - добро, хубаво Сосци [44] - понякога иносказателно така се наричат водните източници. Сотово тело [44] - мед. сотресала [37] — отвързала Сотур - бъркотия (Петричко) Соуз [44] - съюз; връзка. Соха = четал [6] - разклонено дърво (на старославянски соха значи орало) Сохи [67] - крака на мелница за лен (протославянско) Сочиво [44] - леща; варена пшеница с мед. Спалета [3] - вид сабя спап [5, 55] - зестра, чеиз, дрехите, които родителите дават на дъщеря си, когато я женят спапе [55] - руба спапьове [55] - прикя, чеиз спардалисвам гл. несв. -[74] Износвам, изхабявам Спаружен се [38]- увяхнал, посърнал спастрила [37] — подредила разтребила, скрила Спастря [29] - да запазя, да спася (същото окончание, както при мацондря !!!!) спастря -[74] да запася, да прикрия. Спилье, спила [5] - скала, зъбер Спира [44] - отряд; рота; полк. Спитлен [13] - смачкан на пита Спитъръм [2] - спестявам (гръцка ?) Спици [39] - клечки Сплувам [43]- размеквам, омеквам Споборат [44] - (да) воювам заедно. Спод [44] - ред; куп. Сполезник [67, с. 115] - първи специален гост в дома на Игнажден - първия ден от новата година в народния календар на българите. По-широко известен като „полязник", название получено след асимилация на началното „с". „Сполязник" идва от старинната дума „ спор" - „ успех" и означава „човек, който носи успех (спор) за дома през идващата нова година, който ще направи новата година спорна". Обяснението сполязник (полязник) = човек, който „полязва" (влиза чрез лазене ?) в двора и къщата на стопанина е проява на примитивизъм - то лишава „сполязника" от вложената в обичая семантика - да носи „спор, успех, урожай, щастие, късмет" през новата година. По времето на поп Минчо Кънчев
„сполязникът" можел да бъде човек или животно, ако е животно от неговия вид се съди за късмета на стопанина през новата година. Спона [44] - препятствие. спона ж. - [74] Дървена спирачка за волска кола. Спотурам - спъвам (Чипровски и торлашки) спрежник -[74] м. съдружник в селскостопанска работа. Сприн [6] - ?? сприя ж. - [74] Кратък силен дъжд, придружен с вятър. Спроти [25] - срещу Спрънджа (73) - неясно (косвено, безвкусно ядене). Може да е родствено с „сбрундел се" (с. Самуилово) спряга ж. - [74] тока на колан, обувка. Спуд [44] - съд; малко ведро; мярка за насипни вещества. Спуздра [38]- мършаво, отпуснато весо Спъвало [9] - уред за спъване Спътълясвам [13] - удрям Срачица [44] - малка сврака; риза. Среквъм [13] - съгласявам се Сригънът [13] - говори грубо Срищи [13] - блика Сруквам [13] - навиквам сръдба [55] - сърдене, сръдня Сръктисвам - приклещвам, хващам на тясно Сръктисвам, сръптисвам [13] - пресрещам, прихващам, налитам на жена Сръчан [5] - железен подострен тел Срящ [44] - неприятна среща; нападение; зараза; мор; гадаене. става [55] - снага, тяло стадар [55] - пастир сталовит [55] =становит Стамен [9] - скроме н, приличен Стамна [44] - съд; малко ведро; гърне. стан [55] - дом, жилище, селище станеница [55]- домакиня, станенин [55] - домакин (от стан - жилище) станов/ен, /ит [55] - масивен, монолитен; цялостен, от един къс; единствен, неподвижен станови, становик [55] - голям, масивен Становит [29, 49] - който е от един къс, еднакъв във всичките си части, (хомогенен) (от стан - снага) Станчинар - кукер (с. Стряма, Пловдивско). станяник [55] - водач на коледарска чета стап, стъп [37] — тояга Стапица [5] - капан Старило [9] - стар човек старо(й)кя, побащим [55] - стари сват (едно от главните лица в народната сватба, което ръководи изпълнението на обичаите и обредите) старойка ж. остар. - [74] Кум. старяйка [55] - старица стасал [37] — стигнал Стегно [44] - горната половина на крака; бедро; кълка. Стезя [44] - пътечка. Стеле [6] - мека подложка на самар (от стеля, постилам) Стеля [14] - покрив, таван Стен, сен [44] - сянка; отражение; образ. стеница ж. - [74] Кръвопиещо насекомо, подобно на дървеницата, или самата дървеница. Степени [44] - стъпала. Стерна [5] - бутна, събори, развали Стивали, щифали [1] - кожени ботуши до прасеца Стиска [13] - шепа Стиснател [13] - скъперник стифелец [46, 63]—глътка
Стоба [54] - печка (а стобор ?) Стобор [6, 55] - название на жилищно помещение в българска къща (под стряхата) Стобор. ставара [6] - тесен коридор, който обикаля едната, двете или даже трите страни на жилището (в Странджа) Стог [6] - купа сено (в Зап. България) стогна [44,48]- улица, път, (стъг, стъгда). Стожер, стожар [5,6,11, 53] - главната вертикална греда на къща, кол забит в средата на гувното (гумното), около който се върти коня, вола влачещ диканята (същата дума я има и в чешки) Стожър [68] - стожер, стълб в средата на гумното, за който се връзва вола, коня Стока [49]- добитък Стол [6] - част от предния колесник на волска кола, напречна греда, в двата края на която има длабове за вкарване на коловете. Нарича се още праг, скомен (столче), оплен (общославянско название), проскефал (възглавница на гръцки), възглавница столнина [55] - 1. престолен град; 2. високо място 3. маса в черквата, където се поставят приборите за служене Столоват - столовит [67] - за дърво, вероятно от „ствол". С 116, 123 Столп [44] - кула; крепост. Столча [5] - да разбъркам нещо с вода Стопа [44] - стъпало (на крак). Стопанин [67] - народен обичай - с. 103 Сторицею [44] - сто пъти. Страг [5] - колибка за куче Страдинка [70]- пътче, път - от стблг. Страда - път (с. 25) Стража [44] - караул; охрана; нощна мярка за време. Страк'ина [11]- паница Стракина [54] - дълбока глинена паница Стран [44] - против, срещу. Страст [44] - страдание; страст; душевен порив. Стратор [5] - червен щир, вид цвете Стратулова метла (68) - от растението стратул - стратор. Стратур, златур [29, 49]- вид растение, от тук „стратурков". Страхота [9] - страхотия Страхоте [43]- страх страха [48]- стряха. Стрекало [44] - остен, шиш; пръчка с остър край за управляване на добитък. стрексал [37, 46, 63]— съгласил се Стрели (чавги, пярници, бутурници, пайдутки, курици, сусамници) [6] - запалени в единия край стрели, които се изстрелват (пяркат, чилкат, туйкат) към небето стрецки [37] — общ Стрещи [44] - (да) пазя. стрико [46, 63]— брат на баща (чичо),по-голям брат на съпруга стриче [46, 63]— по-малък брат на съпруга Стрищи [44] - (да) стрига; (да) подстригвам. Строп [9] - етаж Строполяса [67] - отделя лененото влакно от пъздера Стропотний [44] - крив; криволичещ; опърничав; упорит; зъл. Строскам се, да се стростна - да отговоря на някого грубо, рязко, ако той заслужава това, да го поставя на мястото му струга = стръка [55] - проход на кошара за овци Стружна - работилница за дялане на сапове и налъми. Стружня [19] - водна бичкиджийница (от струга - стбл. поток, течение) Струнка [18, 19, 38] - ситно метално сито за брашно Струнка [67] - дървено сито с дъно от кожа или косми от конска опашка Струп [14] - рана Стръга = стъга [6] - две хоризонтални дъски, които съединяват и укрепват коруните на Стрън [67] - стърнище -с . 25 Стрън [53] - стърнище Стубел [9] - чучурка на чешма Стубел [11]- иззидан с камъни кладенец
Стубел [11]- кошер от кух дънер Стубел [б] - каменен пръстен за облицоване на кладенец Стубел [6] - каменно корито на кладенец Стубел [б] - кошер, издълбан в дънера на кухо дърво Стубел, въбел, убел [11]- голям кладенец - само сред южните славяни ! Стубла [6] - дърво с дълбока хралупа, използвано за капан на пчели Стубла, стублица [9] - кладенец Студ [44] - срам. Студен [44] - студ; мраз. Студенец [44] - кладенец; извор. Стужаемий [44] - който изпитва безпокойство. Стужание [44] - притесняване; гонение; досаждане. Стужний [44] - тревожен. стукам (се) гл. несв. - [74] Връщам (се). стуу - Междуметие за връщане на говедата на заден ход. Стулен [19] - залегнал, прикрит стъгда [25, 55] - площад, широко равно място в селище стъжен [55] - мярка за дължина около метър и половина; разтег Стъквам [38]- събирам дърва и паля огън Стълез [6] - жълтица Стълча [14] - счукам, да строша Стъпан (73) - кръкъл съд от камък (корито) с диаметър около 1 м, в който се очуква сушен червен пипер (русенско) Стъпичка [25] - малко, дълбоко блюдо стърга [38, 55] - 1. егрек; 2. тесен проход между две стени, през който пропускат овцете при доене; пътека, по която преминава добитък стърга [55] - 1. кошара; 2. проход, през който пропускат овцете при доене; пътека, по която преминава добитък Стърга = струнга = дукат [6] - помещение за животни без покрив Стърга [5] - пътека в гората, по която са свикнали да вървят животните Стърна [27]- название на склон с неясно значение стърнища [55] - ожънати, но неизорани ниви (Сев. - Изт., Централна България) Стяг [35, 55] - сватбарско знаме, Стяг, пряпорец [9] - знаме Стяга [6] - менгеме Суба [6] - готвач на самоковарите Суварие [2] (перс.) - кавалерия, въоръжени конни войници, полицаи Суварии [5] - въоръжени конници, кавалерия (персийска дума - Сувар ??) Суган [19] - лук сугарен [55] - късен Сугарен Великден [51] - късен Великден, сугар е - късен Сугарен [9] - млад, късно роден Сугарен, сугариче [54] - късно роден сугреп м. - [74] Прах и дребни парчета пръст. Сугуб [14] - двойно, (съвсем, напълно) Сугубий [44] - двоен; удвоен; увеличен; усилен. сугубьй, сугубо [48]- двойно повече, двукратно. Судар [44] - плат; пелена. Судна (мъка) [39] - адска мъка Суек [53] - лалугер Суета [44] - пустота; нищожност; дребнавост; безсмислие. Сузда [3] - предпазна пружина; човек, застанал мирно сука се [37] — въртя се Сукай (сокай) [43]- (м.р .) - накит за глава при омъжена жена в района на гр. Трявна и Търново. Води началото си от разселените в Тревненско царски дворцови хора, които са дали формата на сукая. Има формата на византийско-българска диадема. Забранен от турското правителство през 1812 г. (Списание "Жена и дом"). (Допълнителни данни за българския сукай от друг източник: До времето на кърджалиите и чумата (края на XVII-ти и началото на XVIII-ти век), облеклото на троянката е било много оригинално. Стари хора разказват, че жените носили на главите си обръч (сукай) обшит с бяло платно, бродирано с коприна, както и досега носят жените на някои поленски села. Само че насред сукая на
връх главата туряли рог). Виж "сокай" в Македония. Сукар [19] -връв за навуща (от суча ?) Сукман - горна дреха предимно черна, дълъг до обущата, с „две опашки", зашити под мишниците, по пазвата и в долния край обточен с три реда гайтани. Подплатата на квадратчета с цветове: жълт, червен, зелен и син. Сукман (72) - горна дреха предимно черна, дълъг до обущата, с „две опашки", зашити под мишниците, по пазвата и в долния край обточен с три реда гайтани. Подплатата на квадратчета с цветове: жълт, червен, зелен и син. Сукнал [38]- отслабнал Сукно [52] - фин вълнен плат Сулиндар [53] - ледена висулка Сулица [25, 48] - късо копие за хвърляне при ранните българи - прабългари Сулица [44] - копие; кинжал; кортик. Сулнар [68] - чучур (подобно на чулнар) суми [37] — разбра Сумясам [29] - идва ми на ума супера се гл. несв. -[74] Карам се, ежа се. Супорнайсе (Варненско) - безброй, безкрай, безчет. Книж. - супорнадесет. Пример: Супорнайсе пъти съм ходил до града. Сулец (Пернишко) - обръщение (пренебрежително) към някого, който те дразни; може и към приятел на шега. Производни: сулендър, сулак. Вероятно от „село - селяк - селяндур" Супостат [31, 57] - враг, противник супраал, супрайла [37] — подреждал, натъкмявал; изтребвал, погубвал Супруг [44] - двойка (съ + впряг). Супря [44] - спор; тъжба. Сур [9, 10, 25, 43] - светло сив, бял или чер сур [55] - сив ; сур елен [55] - сив елен; сурати - сури, сиви Сура [9] - пепел, произлиза от сур - сив. Сурва [29] - призив, вик на младите сурвакар и по Нова година. Някои български етимолози обясняват тази българска дума доста изкуствено чрез гръцкото sourbata - дива круша. Идеята е, че в древността сурвакниците (сурукниците) може да са правени не от дрян, а от дива круша (за което няма никакви данни) и да са наречени на гръцки (което е много странно). Най-вероятно, сурва означава "слънчева" и е част от по-общ израз "сурва година" = "слънчева, хубава нова година". Сурва [49] - празник на Нова година, Васильовден, когато млади момци и момчета обикалят домовете с дрянови пръчки, сурвакници - сурукници, и с леки удари по гърбовете на стопаните и викове сурва, сурва! им пожелават здраве и плодородие пред следващата година. Едно класическо академично, но остаряло обяснение на термина сурва идва от гръцката дума sourba ta, която означава „дива круша". В някои райони на Тракия сурва означава „дрян", а „суровица" означава „тояга от дрян". Предполага се, че първоначално се е сурваквало с пръчка от дива круша. Има и други хипотези. Сурва, Сурваки, Суроваки, Сурова, Сурока, Суроздру [6] - празник на 1 януари Сурвакия [43]- сурвачка, дрянова пръчка, чийто клонки са завързани една срещу друга като кръгове. Използва се на празника Сурваки - Васильовден. Сурвам [5] - сривам, влеча, събарям Сургам се [54] - пързалям се, свличам се Сургуляга, сурналка [54] - пързалка Сургун [5] - върба (турска ? на турски суют - върба) сур ече ср. [74] - 1. Картинка. 2. Силна карта суривам (се), сурявам, сурвам - Събарям, повличам. суркам (74) - плъзгам, пързалям Суркам [5] - блъскам (? вярното е хлъзгам, плъзгам, влеча) сур кам [66] - плъзгам, пързалям Суркам, юркам [2] - разкарвам, размотавам (?) сурко [55] - сиво-кафяво Суркуватник, суркувач [68] - сурвакар, сурукник (сурукница - сурвакница) Сурна (Хасковско) - влача Сурна [38]- влеча, тътрузя сурнеше [55] - влечеше, смъкваше Суроватка [6] = зиратка
Суровий [44] - зелен; свеж; суров. Суровица, сарвица [5] - сопа Суря [67] - влеча - с .100 сусуля съ -[74] Карам се сърдито. Сусулат. сутулия ж. -[74] Затънтено място. сухар [55] - сухо дърво, сух клон, сух хляб сушина ж. - [74] Пристройка, навес. сушки (74) - дребни частици (влезе ми сушка в окото) сушки [66] - дребни частици (влезе ми сушка в окото) сущав - мътен, замърсен Суяк = скрипя - стоножка [38] сцъцкан прил. -[74] Сбит. Счухрен [38]- съсухрен Съвлек [19] - плевел съвлек м. -[74] Вид тревисто растение. Съгвам [2] - спадам (за равнище на вода) Съгъртмач [2] (турска, неясно) - говедар (съгър - говедо + мач - суфикс ?) Съде [14] - тук Съкров [14] - скривалище сълб, сълп [29, 49, 55] - клон; стрък; стълбче, гранка сълпе [5, 55] - клонина дърво, стъбла съльмен (в Родопите) - охлюв Сърма на кошница [6] = дъното на кошница Сърпика [19] - вид трева сърце ср. -[74] Стомах. Сърч, сърчовина [9] - вид дърво, известно и като "бъз" Съръм [45] - в сарашкия занаят - тънка дълга ивица от конска кожа, служи като конец за зашиване и свързване на кожата. Обработва се със стипца (шап) и се намазва с лой или восък за да стане по-гъвкава. (Сравни „съръм - калпак" - вероятно „калпак от конска кожа"). Съсел [5, 10, 43] - плъх Съсел, паткан [15] - плъх (Оряховско) Сътверина - живинка, животно, гадина (Чипровски и торлашки). Твар. сътвора ж. [74] - Същество, твар. Същисан [35] - смаян, стъписан Сякам [2] - струва ми се Сякам [28] - мисля, смятам Сякнато [5] - гъсто, често Сятба [3] - сеитба та [48]- (съюз) и, да. Табан [20] - железен обръч, с който е обковано дървено колело на каруцата таб оръ [48]- воински стан, лагер. тавла, тавлъ [46, 63]— коне на ясла Тавлене [6] - начално изсушаване на тютюневите листа на сянка Тавлия [49]- охранен Тавром разтаврям [39] - утешавам. От тук, тавря - утешавам, успокоявам [39] Тавряз [9] - трезвен (персийска дума) Тагадък [с. Самуилово, Старозогорско и другаде]- галоп. „На тъгъдък" - галопирайки, движение в галоп, с възможно най-висока скорост. Основата на думата е „таг", която съвпада с прабългарския календарен термин ТАГ - кон. Среща се в много азиатски езици. тадева, тадява, тадес, тадяс [55] - тука, наоколо, наблизо Таджици [2] - клетници, нещастници, тъжни тад ява [55] - тука, наоколо, наблизо тадяс, тадеси [16, 46, 55, 63] - тук наоколо, наблизо Таже [44] - след това. Таи [5, 13] - (1) пропуща вода, (2) крие нещо Таинджия [6] - домакин на самоков, набавя продукти за храната на самоковарите Тай [44] - тайно; скрито. Тайче [4,19] - малко мъжко конче, жребче такмо , тъкмо [55] - веднага
Тако ми [9] - заклевам се Таксам [5, 37] - да обещая, да предам нещо (втаксовам - обещавам; патаксам = ?) Такугере [5] - така също Таламбас [56, с. 92] - тъпан (от тулум - мях ?) талар м. - [74] Кръгъл дървен солник (солница) с или без капак. Талог [43]- утайка от тиня Талпа [3] - дебела дъска (рум. ?) Тандър [27, 34, 61]- огнище, вкопано в земята (арабска дума ?) Тане [9] - брой, парче - перс. и авест. Тантурест = туртуманест [24, 38]- нисък, набит човек, но не мършав, а силен, с големи мускули,късокрак, къс, набит човек Танур [47, с. 392]- съд с широко равно дъно Танур [5] - кръг, кръгла дъска за носене на хляб на фурна (!!) тараба ж. - [74] Дървена дъска за ограда. Думата се среща на много места в България. Прякорът на Георги Димитров е бил Гошо Тарабата, а и в Кула казват "пиян на тараба" - мъртво пиян). Тараба, тарба [20] - дъска в дървена ограда Тарабан [5] - барабан Тарак, бучарда, матара [6] - видове чукове в каменоделството Тарантутник (73) - нисък, дебел човек, (тантурест човек) Тарапан [19] - сечиво за чилия Таратан [19] - крак, тестикул (таратанци - мн.ч.) таратанци мн. ч. - [74] Тестиси. Таратър - (с. Пшеничево, област Стара Загора) - при народните носии, част от фустана, където се пришиват синците. Тарах [6] - дарак за чепкане на вълна Тарба [43]- дъсчена ограда без пролуци Тарга - тезгере [6] - широка дъска със странични дръжки за носене на товар от двама души тартор [46, 63]— водач, предводител Тартуманест (тартумак) [20] - набит силен човек (Панайот Хитов пише за хаджи Димитър, че бил тартуманест) Тат [9, 31, 44, 57] - крадец, разбойник - стбл. и персийска дума Татаур [44] - ремък за привързване на езика към камбаната; кожен ремък, носен от монасите. Татба [9, 44] - кражба, стбл. и перс. Татул [5] - катунар (!!!) Таферен - прил. [74] - Който е с добро здраве. тафра [46, 63]— горделивост, големство Тафта [44] - тънка копринена материя. Тахт (перс)[2] - трон, престол Таци [44] - такива. Таче [44] - за това; също така; тогава. Таштехне [20] - бахча Тверд [44] - основа; видимият небосклон, който окото приема за твърда полусфера, небесен купол. Твердиня, твержа [44] - крепост; цитадела; затвор. Тврдава [51] - сръбска дума, която означава „крепост, твърдина, замък" Т върдел [28] - крепост, твърдина тебло [55] - "песен на поповете на умряло" Тева [3] - тези Тегав [38]- бавен, муден (от туг - постоянен, твърд !!!) тегаво [37] — жилаво Тегел (тигел) [6] - краен шев, крайна черта или греда Тегота [52] - тежко, досадно чувство, тежест Тезгяф - разбой, стан, дюзен [6] - мутафчийски стан за тъкане на платове от козя вълна тейко=тяйно=тейно=тене [18, 55] - татк о текла [55] - секира, брадва Теклав [38] [38]- тестян, клисав (за хляб, недопечен хляб) Текленик [19] - глина
Телемьо [6] - прясно сирене (в Родопите) Телец [44] - теле; биче. Телотен [5] - сребърен, филигранен, направен от сребърна тел теменуга - вид растение Темник [44] - началник на десет хиляди души. Тента [6] - рамка за сушене на тютюн Тентава майка [71] - неясен израз от Тетевенско, който може да обясни топонима тентувам се -[74] гл. несв. Бавя се, клинча. те нясвам -[74] гл. несв. Навлажнявам, леко подмокрям. тепам [55] - убивам Тепкав [3] - заекващ Тепъм, типъм [13] - вървя със ситни крачка, ситня Теревинф [44] - дъбрава; гъсталак; гора; голямо клонесто дърво с гъсти листа. Терние - тръни; бодливо растение. Терпкий [44] - кисел; суров. Терфил, терефил [2,19] - вид трева (турска ?) Тесам [14] - дялам нещо тескоба -[74] ж. Теснотия. Теснина [44] - тесен проход. Теснота [44] - беда; напаст. Тестемел [16] - кърпа Тетал [16] - кълвач Туфан [16] - потоп Тестемел [2] (перс.) - кърпа тестьо [55] - дванадесет Тетане [69]- носене на дете на раменете на друго дете или възрастен Тетива [25] - жица, струна за лък Тетива [44] - силно опъната връв. Тетка [43, 53] - сестра на майката, леля Техна [13] - тишина (арабска ?) Тещи [44] - (да) вървя бързо. Тещ ити [44] - (да) изтичам; (да) изпускам. тибекь да сторим [46, 63]— да сложим край Тиганка [6] - черпак за варов разтвор при зидарите тизул м. -[74] Съименник. тикла [6, 35, 55, 56] - каменна плоча, с каквито покриват сторобългарски къщи тикларка [55] - къща, покрита с плочи (суфикс -ар!) Тиле [11] - задната част на теслата, пета (от думата тил, която е осетинска) Тимба [13] - глава Тимение [44] - блато. Тимпан [44] - барабан. Тинтул [68] - нещо криво (чинтул означава дънер на лоза, който обикновено е крив) тинтява [55] - растение, билка Типина [20] - купчинка прясно окосено сено Тирнат [31] - подгонен, затичан Т искало [9] - преса титра [55] - игра на камъчета или кокалчета Титра = титара = титранка = титера [69]- игра с хвърляне на камъчета (или ставни костички) нагоре и тяхното ловене във въздуха. Титуря [13] - внимавам, обгръщам с внимание (има я в Македония, сравни с град Тител, областен град в Първото българско царство) тища -[74] гл. несв. Допичам на сл аб огън. Тлака [25] - безплатна трудова помощ тланик [37] — вж. кланик — пезул на огнището Тлети [44] - (да) гния; (да се) разрушавам. тлъпам [55] - газя Тма [44] - тъмнина; мрак Тоалия [18] - човек, който умее да разказва и да изразява мислите си добре тоарил, тоарил се [37] — настоявал Тоболец [44] - торба; чанта. Товатур [31, 57] - глъчка, викот (!!!)
Тожене = трубене [27] - оплакване на умрял от близките му жени. Miolage (румънски) = aigalorum (гръцки). Той коли кучето [68] - старинен израз, който означава „той командва тука". Вероятно изразът произлиза от действията на прабългарските колобри, които са принасяли кучета в жертва на техния бог. Жертвеникът представлявал голяма каменна плоча с улей за събиране на кръвта и с начертан върху нея знак на бога или фигура на прабългарски храм (три четириъгълника, вписани един в друг и съединени с черти). Прабългарите са приемали кучето като посредник между бог и човек, което е общо вярване при много източноирански народи, наследено в зороастризма. Подобен израз е: Още не е ударил тъпана = още законът не е влязъл в сила! Ток [14] - харман Ток [44] - течение. Токмо [44] - само. Току [43]- веднага (бързо ? името Ток, Тук = бърз ?) Тол, толико [44] - толкова. Толк [44] - тълкуване; учение; особено мнение. Толковник [44] - преводач; тълкувател. Толмач [44] - преводач. Томител [44] - мъчител. Томити [44] - (да) мъча; (да) изтезавам. Торжище [44] - площад; пазар. Торжник [44] - сарафин; търговец. торокъ [48]- всеки един от двата ремъка зад седлото, с които се привързва това, което води със себе си конника; - полоса Торчаний [44] - разкъсан. Тоската (тоска) [5] - фустан Точило [44] - преса за изстискване на гроздов сок. Точию [44] - само. Точки, точка, оточка [5] - одеве, преди малко Тощно [44] - усърдно; точно. Тпрус! -[74] Междуметие за прогонване на котката. Тр'ъпъл [11]- дървена преса Трага [5, 13, 18, 46, 63] - миризма, лоша миризма Травя се [14] - губя се, унищожавам Трага [68] - лоша миризма трага [37] — следа (в Хасково означава миризма) трагия ж. -[74] Катранени остатъ ци в цигаре или лула. трагунка ж. - [74] Синя слива. тр ад [37] — прахан Траки [6] - малък, плосък звънец (хлопка) трампа, трампявам [46, 63]— размяна, разменям Трапеза [44] - маса; ядене; столова, трапезария; светият престол. траханА (73)- ястие от изсушени тестени топчета трепечА (73)- домашно тъкана конопена завивка трИеница (73) - ястие от прясно стрити тестени топчета трИчене (73)- ритуално прочистване на кучета от бесове и болести трОнка (73) -малко (за количество) - от троха Трахана [18, 19] - супа от хлебни хапки Трахана [39] - тесто на зърна, изсушени и сварени в солена вода (в РЧД - турц.) трахана [46]— варен булгур трахана [63]— варен булгур тре- , трь[48]- частица, поставяна слято с прилагателните за означаване на превъзходна степен (не е сигурно). Т ребе [44] - потребно; необходимо. Требеш, требенина -[74] м, Почистено от дънери място. Требежете - местност, Тръмбеш - също. Требище [44] - жертвеник; езически храм. Требя [13] - чистя (за фасул, леща) Требя [6] - плевя (по-общо, чистя, подреждам) Трегубо [44] - трояко; трижди. Трекровник [44] - трети етаж.
Трем - 1. вътрешно помещение в сграда; 2. Покрито, но отворено помещение прикрепено към сграда, къща, църква; притвор, пруст; 3. Подобно значение има и стблг. Паперцъ - папъртъ (др. руско) - предверие, вестибюл, църковен притвор, трем (пристройка). Трем (притвор, пруст) - отворено, покрито помещение към църква, къща; вътрешно помещение в сграда Трем [25] - чардак, широка гостна стая, хол Трем [25] - чардак, широка гостна стая, хол Трем [31, 57] - пруст, салон, част от двор, постлан с камъни и покрит със стряха Трем [31, 57] - пруст, салон, част от двор, постлан с камъни и покрит със стряха. Подозира се за прабългаризъм. Не се подчинява на тю р к ски те фонетични закони. Трен, треница [72] - казан. трепало [55] - конска опашка на дървена дръжка, с която изтупват коня след вчесването му Треперушки [19] - сребърен сватбен накит трепеча [46, 55, 63]— черга, завивка Трепки, трепушки, треперушки [13] - украшения трепушка [55] - малки сребръни кръгчета по накитите на моми и невести Трепя [13] - убивам Тресич [53] - тресавище (от тресава - изчезнало) треска -[74] ж. Недоразвита костилка на трънкосливка, все още мека и бяла. Вредна за ядене. Тресна [44] - украшение на дрехата. Третицею [44] - трижди; за трети път. трешница [37] — плесница три струка камшик [55] - троен камшик (виж паструк - втори баща) Тригя [43]- винен камък Тридевят [44] - двадесет и седем. тризна [48]- езическо поменаване на починалите, често съчетано с воински игри. Тример [13] - три дена за постене Тринго [58] - мамул (Новозагорско) Трипетир (пробойчик) [45] - сарашки инструмент (като клещи) за пробиване на дупки по кажата. Трисиянний [44] - светещ от трите Светила. триста брави мълзе [55] - 300 овци дои Тристат [44] - военачалник. Трити [44] - (да) трия; (да) измивам. Трищи [44] - трижди. Тронт, тронтист [50] - дебел Тропя [13] - вдигам шум, говоря глупостни (в Македония -тропам) Трост [44] - тръст (използвана като пишещ инструмент). тротила [37] — повалила троха [37] — малко трудь, труд [48]- болест, недъг, мъка, печал. Труждатися [44] - (да се) трудя; (да се) затруднявам. трул -[74] прил. Изгнило отвътр е дърво. трупнем -[74] нар. Начин за скок от място без засилка. Трус [44] - земетресение. Тръба [35] - шаечен плат, шаяк Тръвна [5, 9, 31, 52] - плетен, конусовиден кошер за пчели Тръвна=тръмна=кош =кошарарина=кошер=кошарище = улище = тулище [6] - пчелен кошер Тръмбула [13] - полски див мак Тръмен кошар [53] - плетен кошер Трънтел = търтел [6] - (носова гласна !!) трЪтка (73) - опашката на домашна птица тУбла (дУбла) (73) - голяма златна монета тУ мба (73) - 1. група хора 2. височинка тУрвам (73) - слагам фИра (73) - липса, изветряване, изпарение, изфирясва фИри (73) - духа (през цепка или дупка)
фИркам (73) - гоня фИтка (73) - пуйка, мисирка Трътка [13] - опашка на кокошка Трътл ест -[74] Който има голям задник. Трътлест [13] - човек с голям задник Трътна се [13] - падна на задника си (тръц, тръцна) Тръцук [3] - треперене, трус Ту [44] - тук; там. Туг — конска опашка, отличителни знаци за ранга на висшите чинове във феодалното опълчение [65] Туг — конска опашка, отличителни знаци за ранга на висшите чинове във феодалното опълчение (Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. и ред. Бистра Цветкова). На руски конската опашка се нарича «бондарь». Туга [44] - скръб. туги [37] — чужди тужар - едър търговец тужар [64] - едър търговец тужар, тузар - едър търговец Туземен (стблг.) [71] - местен, от тази земя, домашен (туземец - местен жител). Противоположно на „иноземен" - чуждоземен. Тук [44] - тлъстина; сланина; богатство; пресищане. Ту к [14] - мас, мазнина тул м. -[74] Съд от кратуна за лъжици, сол и др. На стблг. тул ъ (прабълг. дума) означава колчан.!!! Тул, тулъ [44, 48] - колчан за стрели. Тумба - 1. Връх, могила; 2. Тълпа от хора. Производни: Тумбест - тяло или част от тяло, което има кълбовидна форма. Тумбогъз, тиквешките моми - сите тумбогъзи. Тантурест - нисък, мускулест човек с широки кости и крайници. Тумба [5, 31, 32, 55, 59] - (1) - връх, рид, нисък хълм;(2) - тълпа, купчина група хора Тун, туно (стблг.) [71] - евтин, евтино (обяснява неясния израз „туно време") Туна беда [68] - непредвидена, неочаквана беда Туна беда [36] - вина, за която няма ясна причина Туне [44] - напразно; даром. Тунегиблемий [44] - който се харчи напразно. туня беда [55] - неочаквана, незаслужена; голяма беда; напразно набеждаване турил [37] — съборил турици [55] - панаир Турия [5] - дружина (има село в Старозагорско с такова име!) Турла [47]-скала (в Пловдивско), остра каменна височина (в Троянско) Турлак [3] - прозвище на селяни от Северозападна България Турло [38]- тъмен облак, гъст облак от прах Турма [35] - дим Турмак [38]- бивол Турта [47, с. 239]- растението червен щир Турта [43, 53]- пита с квас, хляб (не идва ли от тук думата "торта" - вид баница ?) Тутав [15] - прил. Бавен, несъобразителен. Треба [3] - църковна служба тутам се, туткам се -[74] Бавя се, мотая се, повъртам се. Тутав. тутънъ [48]- тътен, почукване, свирване, гръм. туфа [37] — връзка, сноп Туфа [29, 49]- горичка Туч [19, 28] - чан, вид хлопка,медна сплав, бронз Тушник - господар, стопанин на дома (от туш !?) (Чипровски и торлашки) Тъбатътка (73) - ягода Тъго[10] -Як, силен, здрав (сравни с Тугомер, пославянчено на Тихомир) Тъдява [38]- наблизо, около Тъжен = ружа = невен [5] - вид цвете тъжен=тъжеко [55] - градинска перуника (цвете), Iris g e rm a n ica
Тъл [9] - под на стая Тълча, тълчок -[74] гл. несв. Мачкам, кълцам. Кълцаник. търбушка [37] — търбухче, мехче търгал [37] — теглел; претърпял Търкало [13] - колело Търне [52] - тръни, тръне (стръкове от бодлив храст, драка) търпош [55] - мърляв, нескопосен човек търски [37] — тръстики Търта [68] - трътка на птица Търтанясвам [13, 18] - карам се на някого продължително и монотонно на една и съща тема. Търтел (търтей) [18] - мъжка пчела, която е по-едра от работничките, не носи прашец, но опложда майката. Търтънясвам (с. Самуилово, Стара Загора) - карам се на някого, като повтарям много пъти едно и също, натъртвам една и съща мисъл многократно. Производно от старинното „дърдоря", „дъра - дъра" - говоря много. Сравни dir (френски), tell (англ.) - казвам, говоря. Търча [10,13] - Бягам, тичам Тътря се [43]- ходя бавно (от тук - тътрузя се) Тътунчо [19] - дебелак Тъщам се [14] - старая се Тягота [44] - тежест; бреме. Тяжание [44] - работа; дело; оран; поле. Тяжател [44] - работник. Тяжати [44] - (да) работя. Тямата [43]- там, тамка
(част У-Ф-Х) Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. http://protobulgarians.com У[44]-още(неу-ощене.) Убетки [37] — обици Убо [44] - а; ето; макар че; защо; наистина; истинско. Убог [27, 34, 61]- беден (произлиза от авестийската дума baga - имот, състояние, богатство, щастие. Убог = без имот; богат = с имот, имотен) Убрус [33, 60] - (Кичевско и Порече) -продълговата, бродирана със сърма и коприна и украсена с червени ресни, монети и жабки кърпа. Единият й край виси на плещите, а другият съвсем закрива лицето на невестата. След венчавката в черква, чак в къщи кумът премята предния край на урбуса над главата и открива лицето на булката. Везмото на тия два накита е извънредно архаично. Народното везмо е забранено от Македонския революционен комитет през 1903 г. и на много места жените вече съвсем не везат. Убрус [44] - плат; кърпа за лице и ръце. Увал [43]- неправилен пашкул (от объл??) Уварда [43]- човек с лоши навици (може да е османо-турска) Увет [44] - увещание. Уврат [29, 49]- мярка за площ, 100 м2 Уврахъл житото - овършал житото - (Трявна) Увязение [44] - полагане на венец върху главата. Увясло [44] - превръзка на главата. Угар [53] - нива, която не се обработва през текущата година Угич [5, 37] - овен, водач на стадо (от тук ук боил - водещ боил ?) Угонзнути [44] - (да) избягам; (да се) измъкна; (да си) замина. угре [55] - угри, маджари угръм: угръм слънце [55] - от изгрев слънце угур [63]— успех, късмет Уд [9,44] - телесен член, крайник, ръце и крака. Удава [44] - въже. Ударен [43]- способен, кадърен, човек с дарба Удица [44] - въдица. удник [55] - водник, който води хорото Удоб [44] - леко; удобно. Удолие, удол, юдол [44] - долина. Удроманям (68) - отговарям, казвам. Старинна дума, срещаща се в народните песни от Старозогорско () Удручати [44] - (да) уморявам( (да) оскърбявам. удъ[48]- те л е се н крайник. Уж е [44] - въже; верига. Ужик [44] - вж. Южик. Узилище [44] - затвор. Узор [27] - орнамент Уище [19] - водач на ралото, хванат за ярема (воище ?) уй[48]- брат на майката (днес вуйчо) Ук и неук [9] - учен и неучен (ук - учен) Ука [9] - наука
Укорение [44] - безславие; безчестие. украина[48]-окраина, област на края на държавата. Укрепалка [6] - дървен прът, намушен в дупката на кросното за постепенно размотаване на основата Укрой [44] - превръзка; пелена. Укроп [44] - гореща вода, която се налива в светия потир по време на литургия. Укрух [44, 52] - къшей хляб (по-общо, бучка, малък къс от нещо, сол на крусци) укрухъ[48]- къс, отрязък от хляба (крусец - бучка, сол на крусци - сол на бучки). Улав [38] - шантав, глуповат, заплеснат Улебнат [31, 57] - усмихнат улишча [37] — кошери Улнук [18] - побащимът нарича младоженика, на когото е кумувал с думата "улнук". улогар [37] — сакат, инвалид улувица -[74] Нощна птица. Улучити [44] - (да) заваря; (да) намея; (да) получа. Улюлюнга - огън който се пали и се прескача на Сирни заговезни (Силистра) Умалителни имена (имена на прогляза) от с. Самуилово, област Стара Загора: съдържат всяко по две отворени срички: Паню от Запрян, Таню от Траян, Матю от Марко, Начо от Найден, Санди (Сашо) от Александър, Маню от Емануил, Ганю (Каню) от Милкан, Делю от Недялко, Банко от Стефан (Стефанко, Степанко, Панко, Банко) унм[48]- най-добър, Уне [44] - по-добре. унер [5, 55] - чудо Унзнути [44] - (да) вкарам; (да) мушна. Унш е [44] - по-добре; по-полезно. Уралепя - (с. Самуилово, област Стара Загора) - да отнема Урбулка = бутурник [69]- дървена ракетка, която се хвърля на Сирни заговезни урвиш [37] — изтръгнеш Урган - въже, което се намотава около рудана (кросното) и с което се спуска кофата в кладенеца (Карлово, Любомир Дойчев. Сподвижнички на Апостола. Изд. ОФ. София. 1984, с. 46). Може да има връзка с Органа - бат Орган, чичото на бат Кубрат. Урда [71] - отвара Урда [53] - извара, приготвена от прясно мляко Урлалия - ядене на обреден хляб преди Куковден (Силистра) урнал [37] — съборил уров [37] — бобово растение за храна на добитъка; фий Урок [44] - урок; данък; оброк. Уроки[6]-имадвезначения: 1-датиезауроки-датиезаурок;2-лошиочи, завист, болест от завист Уруглица [64] - тояга, разцепена на върха на четири и напълнена с обелки от черешова кора. По време на Месни заговезни уруглицата се запалва и се върти. Тя е един от задължителните атрибути на този празник. В някои райони на страната уруглицата се нарича кошерище. По време на Месни заговезни тя представлява метална пръчка със завързани на върха й свински цървули. Уруглица [7] - прът накичен на върха с черешови обелки (сватбарско знаме) уруглица, пряпор - сватбено знаме уруглица, пряпор [64] - сватбено знаме Уруки [43]- урочасвам, урусница (неясно свързване) Уруналча [20] - название на местност в с. Романя, Новозагорско Урунгел [6] - ?? (пременил се като урунгел) - вероятно идва от уруглица, феруглица - знаме и може да означава знаменосец (носово у !!!) урунгел -[74] Грозен човек. Урутка - инструмент (вероятно „врътка, върток") (Чипровски и торлашки) Ус 'ъ м [11]- гъба, парцалче за оглаждане (всъщност - кожа) усат (усад) [37] — силни болки в кръста Усеряз [44] - обеца. Услек [54] - тежка, нелечима болест Усльокна [54] -умря Усма [44] - обработена кожа. Усмар (осмар) [44, 52] - кожар, човек, който щави кожи Усмен [44] - кожен.
Усмянка, осмянка [18, 19] - ястие от свинско месо и лук или Усое [68] - сенчесто място, наклонено на север Усорлица [5] - усойница Усорлица [5] - сокол Устрел [68] - внезапен пристъп на болест, вид тежка болест. ^ г - поток, течение) Устрел, треска, чума, шарка [6] - видове болести Устроп - напред (устропечки - напред) [56, с. 31] Устроп - напред (устропечки - напред)[70, с. 31] Усуда [35] - пропаст усул (со усул), усулла [37] — незабелязано Ут ! (Хасковско) - възклицание в израз на извинение. утарела се [37] — взирала се Утвар [44] - облекло; украшение. Утепам [14] - убия Утман [53] - мързелив човек Утроба [44] - утроба; живот; сърце; душа. учеше [37] — още Учиная, учинайка [2] - вуйна Учреждение [44] - пир; обяд; угощение. Ушеса [44] - уши. Ущедря [30] - да съжаля, пожаля (същото окончание, както при мацондря !!!!) ущура -[74] междум. Подобно на „пущина, пустиня". Фак [11]- капан за птици Фалага [6] - менгеме Фаркалаче [54] - малко пиле, което се учи да лети Фармасон [31, 57] - безбожник, безверник (атеист) фарь, фарижь[48]- кон. фатам [46]— хващам, улавям фатам [63]— хващам, улавям Феленк [18,19] - греда за вдигане на тежести - уленк, лост Феруглица = форуглица, ферулица [5, 26] - знаме, пряпорец,сватбарско знаме фетено [37] — обещано Финик (Хасковско) - пашкул на копринена буба Финик [13] - пашкул (пашкул идва от пъшка ?) Финичен [13] - копринен Финтор, финторче [18] - вид домашна птица, токачка (?) Финче [20] - токачка, финтурче (с. Самуилово) фИра (73) - липса, изветряване, изпарение, изфирясва фИри (73) - духа (през цепка или дупка) фИркам (73) - гоня фИтка (73) - пуйка, мисирка Фира, фирясва [5] - изпарява, изветрява Фири [13] - духа Фиркам (Хасковско) - гоня Фиркам [13] - гоня фиркам, фирне, фири (в Родопите) [55] - гони, да фирна - да гоня фирулка [55] - вихрушка Фит, фитур (Хасковско) - пуяк Фитария = табла [6] - леха тютюн Фитил = гайтан = синджир[6]супернатант от розовото масло Фитка, фиток, фите [11,13, 18] - пуйка, пуяк, пуйче. само в Старозагорско и Хасковско фиткул -[74] Къдрица. Фкертисвам [13] - заклещвам принудително Флупортвам [13] - попадам ненадейно Фльона [13] - мързелива жена Флютна, флютнат [13] - вкисна, вкиснат фора [46]— хора фора [63]— хора Фортома [5,6, 37] - въже за привързване на коне (гръцка ?) Фота и хота [13] - раздърпана жена
Фпиртвам се [13] - заинатявам се Фраскам = праскам = блъскам (трите думи са фонетични Р-Л варианти, според промяната на началния звук:Ф > П > Б. За прехода виж ford = брод, brave = храбър). Френк [13] - дребен домат (късна дума, от Франция) Фръкнало [5] - пламнало (от уста му огън хвърчи=огън пламти!) фтасала [37] — стигнала Фтесвам [13] - крада Фукут [13] - буря фунди [55] - жълти цветя Фунея [13] - воня Фунти (от вони?) - мирише лошо, вони (Силистра) Фурка [6] - шарнирно свързана вертикална гредичка Фустанела [6] - женска дреха (от фуста) Фута [13,18,19,20] - престилка, плат с който се препасват малките деца под кръста Фучасва (71) - ферментира, има брожене Фучеджия [6] - бъчвар (до 1915 г.) Фчуфрен [13] - набръчкан фъкам -[74] Прерязвам рязко. Фъкел [13] - бяла тиква Фъндък [13] - кичур Фърколица (73) - вилица Фъркулица (Хасковско) - лъжица Фъртол [19] - парче от нива Фърфълак (73) - малко дете (може би птиче с току що поникнали пера ?) Фърфъра [13] - многознайник Фъшкул [13] - подутина Хабен [9] - притъпен Хавале [43]- обемист Хаванка [71] - гаванка, вдълбан дървен съд за вода, храна Хавра (73) - неподредена стая, състояние с липса на ред Хакам [13] - блъскам Халавато [20] - хлабаво Халам [13] - пипам Халаше [52] - слаб, мършав кон - кранта Халва (игра на нож) [69]- 1. Ножът се поставя на обърнатата нагоре длан перпендикулярно на дължината на дланта и с подхвърляне се забива в земята, като играчът вика „нож". 2. Ножът се поставя на дланта с острието надолу. Подхвърля се и се забива в земята, като се казва „ножага". 3. Дланта се поставя вертикално нагоре и ножът се закрепва върху дланта с острието надолу („бяла кожа") 4. Ножът се закрепва върху външната част на китката - „черна кожа". 5. Следващите движения са „пори жаба", „цър нянка", «зад гърби» и т.н .. Халтаванин [9, 20] - отпуснат човек (от халтав) Халь (в Родопите) - нужник, външна тоалетна Хара - добро („Имаш пара - имаш хара, нямаш пара - нямаш хара!"). От тук - харно = добре, добро, хубаво харалугь[48]- стомана. Харальо [38]- посмешище Харар [6] - рядко тъкан чувал за тютюн Харвало [9] - прахосник (от гръцки carbalo) Хардауш, ардауш [38]- разнебитено, разтурено състояние, Хармина [72] - значи кошница. Подобно на стблг. харания - котел, казан !!. Харно, арно [38]- добро, хубаво, тъй да бъде (не е ли гр.?) Харо [9] - стар от гръцко митологично име (тази етимология е Харя [44] - маска. Хасъл [3] - резултат, следствие, извод Хатал [28] - голям камък за вграждане в темела Хате = ширт [6] - стоманена плочка с дупка за изтегляне на сребърна тел Хашево [6] - название на жилищно помещение с огнище в българска каща Хаянско [5] - болярско Хвалич [27,43]- човек, който обича да се хвали (хваля се - гръцка ?) Хврастие [44] - храст.
Хенга [24] - страна на тяло, предмет. "Той върви на една хенга" - той върви на една страна Херет [44] - училище, тъмница. Хилав [52] - слаб, мършав Хиле [3] - измама, лъжа Хирея [10] - Слабея Хиртизмо [13] - имен ден Хит, хита [5, 10] - бърз, бърза Хито = ириджи [6] - съд за втвърдяване на стопен метал - матрица Хитрец [44] - художник; занаятчия. Хитрогласница [44] - риторика. Хитрословесие [44] - вж. Хитрогласница. Хитрост [44] - художество; занаят. Хитрост, ухищренная вимислом [44] - стенобитни и метателни Хитър [10] -Бърз Хищноблудие [44] - насилствено привличане към блудство. Хлабацан [43]- разглобен Хласкам [13] - блъскам Хлев, хляв [28, 55] - обор, плевня Хлевоуст [43] -човек с умение да се говори, оратор Хлемка [13] - страдание Хлепертя (олепертя)[38]- задигам, отмъквам Хлептати [44] - (да) лоча. Хлецки и боцки [13] - неравности по нивата Хлускан (улускан) [52] - износен от работа, бит, разнебитен Хляб [44] - водопад; пропаст; бездна; простор; подемна врата. Хляв [14, 31] - обор, кошара Хляв, хлев [55, 57]- обор, дам, (в Родопите) - обор Ходатай [44] - посредник, помирител. Ходба [9] - вървеж Хоксан [19] - вид дърво, осен Холка [45] - желязна дъга (два броя), служеща като основа на конското седло. Предната и задната холка се съединяват помежду си с дъги от варен бук. Над тях се поставя сурова волска кожа, вадена с вар, която се обтяга със съръм към дървените дъги. Към така образуваното седалище на седлото се прикрепяли кърлушките, а върху тях - кифли, пълни с морска трева. Върху цялата седалка се поставяла покривка от козя кожа - чохъл, която била държана в тетрина вода за да омекне и още влажна се поставяла върху седлото за да се вкалъпи. Холопъ [48]- несвободен човек, роб. Холувица [2] - кукумявка, бухал, нощна птица (Холовник, Хоталич ?) Хоптерик [38]- патерица Хората [3] - дума, приказки (от глагола хортувам) Хоратя - гл. несв. [74] - Говоря, приказвам. В град Кула, през петдесетте години на двадесети век, голяма група млади хора и деца говореха (хоратяха) на "измислен" от тях "език". Той се състои в това, че последните една или две срички от думите на говоримия български език се поставят отпред, като словоредът се запазва. Ето няколко примера: Квока вишпра? - Какво правиш?; Ико е шолдо у зева? - Кой е дошол у вазе? (Кой дойде у вас?) и т.н. По същото време на други места (Чирпанско) сред младите хора на шега се говореше с обратен ред на звуците: едък шавито ? (къде отиваш ?). Хоро [9] - хоран, хорана (който, която обича да играе хоро) Хортума [19] - въже за вързване на снопи (гръцка дума ?) Хоругв [44] - военно знаме. Хоругва [25] - черковно знаме Хотение [44] - воля. Хотул (Фотул,отул) [47, с. 329]- кладенче, в което е втъкнато кухо дърво за да се предпази водата от замърсяване. Названието се среща около град Преслав, Омуртаг, Търговище, Търново. Думата е оригинално българска, с неславянски произход, за която се твърди че може да е прабългарска. За същото название в Северозападна България се употребява думата „стубел, стубла", което очевидно произлиза от славянското „стебло".Основата на думата е "хот", а "-ул" е старинен български суфикс. за значението на "хот" виж "хутия"[20]- конусовиден дървен съд за изнасяне на набрано грозде от лозето. В
Търновско има и подобен старобългарски топоним Хотница, който се свързва с иранската дума за проход, преминаване. Храбър [10] - Смел Храм, храмина [44] - дом; помещение; място за богослужение. Храмати, храматя [63]— разбира, умее, умее да върша (и) храматЯ (73) - разбирам, умея худУла (73) - обреден хляб хУмва (73) - вкисва се, загнива хъркОль (73) - храчка хЪрле (73) - сополи хЪрлю, хЪрла (73) - сополанко, сополанка храматя, не храматя [46]— (не)разбирам, умея (не умея) да върша Храмляти [44] - (да) куцам. храмъ[48]- къща, дом. Хранилище [44] - превръзка на челото или на ръката с думи от Закона. Хребтак [43]- място, обрасло с бурени Хрид [54] - рид (стбл. Хридъ - рид) хримиз(ен) [55] - оранжево-червен, пурпурен, кърмъзен Хришне ле [55] - Хритне ле (лично име ?) хрулия [55] - жълтица Хрумица [9] - чеперек Хръл [10] -Бърз, стремителен, чевръст Хрът [8]- куче Хуба - старинно българско женско име, според легендата така се казвала сестрата на Аспарух. Чрез филма „Хан Аспарух " (не става дума за хотел) се популяризира името Пагане (драговницата на Аспарух), което е нескопосано и ненаучно, несъществуващо и неможещо да съществува, измислено от Вера Мутафчиева име. Хуба [43]- женско име (!!! Може би Куба, Кубра?) Хубай [3] - хубаво хубче [55] - извор Худ [10] - Малък Худароден [28] - с нисък, долен произход (худ, кут - малък) Худогий [44] - изкусен; умел. Худогласие [44] - заекване. Художество [44] - наука; прищявка; усукване. Хукам [52] - псувам, попържам, ругая Хула [44] - злословие. Хулва [13] - пламва Хумба - подземие, изба, бордей Хумба - подземие, изба, тр ап в земята, пещера Хумба [25, 64] - подземие, изба, бордел. Според [Д-р Симеон Табаков . Опит за история на град Сливен. Том I. София, 1986. с. 379-380], "хумба" е яма, изкопана в земята за съхранение на храни. Според [43] "хумба" е дълбоко и широко подземие, изба. Петър Добрев споменава добруджанската дума ХУМБА - яма във формата на делва за съхранение на зърно. Според П. Добрев (ПД - ЕАКБ, с. 133) "хумба" е памирска дума, означаваща трап за складиране на хранителни продукти през зимата. Той посочва подобен начин за съхранение на храни при памирците чрез ями, наричани в язгулемски също ху мба . Според Ибн Фадлан, подобен обичай съществувал и при волжките българи. Семантичната основа на българското "хумба" е "хум", а "-ба" е суфикс (сравни борба, сватба, жътва, родитба). Най-вероятно, българската дума "хумба" е родствена с думата "хум"= земя на езика на осетинците, потомците на родствените на прабългарите алани. На осетински "хум" = земя, "хумгаенаег" = земеделец. Горните данни говорят в полза на прабългарския произход на "хумба" и не подкрепят предположението на Стефан Илчев (СИ - РРОД, с. 550), че българското ху мб а е от гръцки произход. Прабългарското "хум" - земя, е наследено в съвременния български като "хума" = вид глина, която се е използвала за лечебна цел и за измиване на косата. хумба -[74] Дупка за измрели животни. Хумва [52] - гние, загнива, скапва се Хумнато [13] - вкиснато, развалено хунер [37] — чудо Хурчеви [3] - кожени дисаги
Хурчеви [70] - кожени дисаги Хута (Хасковско) - дълга престилка Хута [67] - престилка хутарело се [37] — взирало се Хутия = чипчак (чапчак, с. Самуилово) [20] - конусовиден дървен съд за изнасяне на набрано грозде от лозето Хългъз [47, с. 415]- запл ес, мързеливец (диал.) Хълтав [13] - хлабав Хъмрик [13] - будала Хънта-мънта [13] - говоря с недомлъвки Хърбав [13] - гърбав (хърб - гръб !!!!!, на славянски спина!!!!) Хърбав, хърбел, хърба [38]- обидно название на кльощав, мършав човек. Има много български обидни думи за слаб човек: хърбав, счухрен, съсухрен, гърчав, коштрамба, цингулив, спаружен, спуздра, циглав, шкубляв, хилав, чирос. Има и много обидни думи за дебел, но нисък човек: тантурест, дундю, късандрак, тумбест, тумбалак, мушморок). Изглежда старите българи не са имали добро мнение за слабите, мършави хора. С това те се родеят с персите и мидийците, при които дебелите жени са били образец за здраве, сила и красота. Хърбел - при неравна, грапава повърхност, всяка издатина се нарича "хърбел", а всяка вдлъбнатина - "щърбел". Интересно е, че на осетински език "хердбел" означава "склон, нагорнище, връх". Съвпадението между значението и формата на българското "хърбел" и осетинското "хердбел" е поразително! Най-вероятно "хърбел" е прабългаризъм с алански, ирански произход! Хърбул [13] - прегърбен (от хърб - гръб) Хърдал [2] - мъмрене, хокане (производно на стбл. дума "хърдание" със съ щото значение) Хърдобал [19] - дълбок вир, начало на река Хъркол [68] - човек, който много хърка Хърла [35] - момиче !! (родствено на girl - момиче, англ.) Хърлав [13] - слаб, болнав (диал. Стефан Илчев) Хърлак [13] - сополанко (има и фамилно име - генерал Хърлаков) Хърле [13, 19] - сопол, мърсол Хърлив [13] - сополив Хърлю [13] - простак (косвено, от сополив, сополанко) Хърлю, хърла - хлапак, хлапачка. Преносно (Хасковско) - сополанко Хърляв [5] - недъгав Хърпъръдисвам [13] - открадвам, арпарадисвам Хърта [13] - бедняк, гладник Хърцои [31] - укорно прозвище на селяните от Търновско хъръта [55] - хубост Хъскам [38]- вървя назад, заднишком, карам някого да тръгне назад Хъшлак [43]- човек без работа
РЕЧНИК НА СТАРИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ С ПРЕДПОЛАГАЕМ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД (част Ц-Ч -Ш -Щ -Ю -Я) Събрал, с посочване на източника: Иван Тан ев Иванов Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика. http://protobulgarians.com цАмбур (73) - салкъм (грозде) цамбУря се (73) - топвам се във вода цвик (73) - суроватка цедИлка (73) - торба-люлка за носене на малко дете цИвря (73) - хленча, плача циглИ (73) - синигер циглИ-мАнга (73) - игра на челик цИпури, джибринки (73) - останки от топене на мас цир (чир) - цирей (цирел ?) цирИкам (73)- карам се, викам, пищя цИцам (73)- суча (мляко) цицерИса (цицирИса) (73)- едва-едва чучурка цръв (73) - червей (торен или дървесен) цукАло (73) - гърне за ходене по нужда Цампора [18] - неясно (незначителен, маловажен човек ? - гръцко). В някои краища - циник. цанцарушка -[74] 1. Обичка. 2. Стайното цвете "фуксия". Цап [10] -Козел (славянско) Цап [9] - пръчка за оправяне на конците Цап = цапило [6] - двустранна бухалка за очукване на зърното от снопите Цапвам, цапардосвам - [18] удрям Цапец [53] - желязна летва, с която се разтяга на ширина платното при тъкане Цапина [9, 20] - дърварска кирка Цапина [53] - лост за вдигане на тежести Царево гумно (68)- старинно название на поляна близо до калето на върха, северно от Мъглижките бари. цата[48]- монета (Spvapiov). Цафара [42] -свирка цаф ар а [55] - едноставна овчарска свирка Цафара, цевница [6] - свирка (от цев) Цветник [44] - ливада. цвик - [74] - Суроватка. Цвик [18, 19] - отвара при правене на сирене Цвик [38,43]- вода, отделена от кисело мляко, суроватка ц в и л б и [5, 55] - плачове, викове, писъци ц^льба[48]- изцеление. Цев = калем [6] - кух цилиндър, върху който се навива прежда Цевница [44] - флейта; свирка. Цедилка [6, Тетевен, музея] - торба за носене на пеленаче , люлка Цедило, цедилка [71] - торба през рамо цеклянка -[74] Парче стъкло от прозорец. Целба [9] - лек, цяр, лекарство Целбоносний [44] - лечителен; целителен. целеник [63]— голям хляб, печен в подница Целование - лобзание [43]. Според този краевед "целование" идва от чело (ц-ч), а лобзание от лоб (чело). Лобзание на стбл. означава "последно прощално целуване на умрял човек по челото".
Целование [44] - приветствие. Целул [27] - клетка (използва се в бубарството) (латинска дума?) Цепле [11] - ?? цепленка (цепенка). -[74] Треска от дърво. цери [74] - 1. Лекува, 2. Прозира. цефара -[74] Предна кост на човешки крак между коляното и глезена. Цецо [37] — обръщение към сестра, како Цибър [10] - Бистър, ясен, чист (има река с такова название) Цивря [13,38]- хленча,плача с тънък глас и много сълзи, за деца Циглав [19] - слаб Цигляв, цингулив - слаб, мършав (Чипровски и торлашки) Цигурки [13] - пръжки от сланина цика -[74] дет. Коза. Цико-цико! - междуметие за повикване на коза или яре. цикам -[74] Бозая. Цикандел - неясна българска дума (козар ?). Среща се като основа на българското фамилно име Циканделов. Съществува подобно индийско име - Асад Цикандел - филмов режисьор Цикот [19] - много цимбали[48]-древен музикален инструмент в вид на два металически полукълба, удряни едно о друго. Цингулив [20] - слаб, мършав, кльощав Цингуливо (с. Самуилово - Стара Загора) - слабо, недохранено, бледо, тънко, болнаво (за цвете). Подобен смисъл има и думата „скежено". Цингуливо [68] - израснало тънко и високо (за растение) Цингуля [43]- висок, но слаб и тънък (цингулив) Цинцарин — арумъни, куцовласи — близки по език на румъните Ципура - вид риба (може от гръцки, ципура = маловажни дреболии, слабохранителни остатъци от някаква храна) Ципури [43]- лошокачествено месо, съдържащо ципи, сухожилия - от гръцки - нещо незначително, производствени отпадъци Ципури [52] - маловажни, незначителни неща, остатъци от нещо (?) Цириган [19] - врабче (от цирика - пищи ?) Цирикам [13] - пищя Цирка = циряв = цирей [38] (бордей=бордел; търтей=търтел; цирей=цирел ?) !!!!! Цифка [15] - сопол Цифка, цифкол -[74] Сопол. Цифун [43]- улей, по който се движи водата на воденичното колело. Родствено на цафара - свирка, цифка - ноздра, цев - дуло (!!) цифун -[74] Ледена висулка. Цихун [9] - гърло Цицилекя [69]- вид сврака Цицулин [20] - цицам, суча Цовка = човка [6] (от цевка - тръбичка ?) Цопан [10] - Козар Цоцоман [40] - дебел Цреве [5, 39] - обувки, чехли Цреп - парче от счупен глинен съд (парче е турска дума!) (Чипровски и торлашки) Црепки [5] - глинен съд Цръст [13] - твърд, стегнат Цука [45] - малка каишка, зашита към бой-каишката на юздата. Цукало [10] -Глинен съд (гръцка ?) Цукаре, сукале [53] - кърмаче Цуфин [5] - малка цев, цевичка (!) Цуцулига - вид плевел Цуцулига [47] - растението бучиниш, лепен цъгрица -[74] Семки от грозде, остатък след смачкването му. Цъкли [43]- очи ("цъкел" би трябвало да значи "око"! Изцъкли = ококори) цъкли -[74] Очила. Цълуфи [13] - бакембарди Църанга = царанка = свинга = гуси, праси, кочка, кочина, гъци, свинка, свиня, бишка, дзинка, пико [69]- парче дърво с форма на яйце или буренце, дълго 4-5 см и дебело
3-4 см, употребявано в детска игра. Така се казва и играта. Прави се дупка в земята (наречена дапе или кочина), играчите се делят на два отбора. Всеки отбор се старае да вкара „прасето" в „кочината", като пречи на другия. В някои варианти на играта има вардач, който пази дапето. Цървул [18] - старобългарска дума, по славянски опинци. Църга [6] - черга Църцори (73) - капе, тече слабо Църцори [38] - едва тече Цътка [13] - пъпка цъцърка -[74] Тече на много тънка струйка. Цяр [18, 19] - вид дъб с гладка кора Чабур [43]- дървен съд, подобен на паница Чава [10] -Врана (чавка -ви д птица) Чавга [67] - стрела, хвърля (чилка) се на Сирни заговезни - с. 101 чавгар=чевгар (гр. ??) [55] - два чифта волове или биволи, впрегнати в една кола, четворка Чавги [7] - стрели (дървени), които се изстрелват на Заговезни Чавги [20] - волове, които си приличат и могат да се впрягат заедно (Господина Добрева, с. Самуилово, Старозагорско) чага[48]- пленница. Чадо, чадце [44] - дете, детенце. чадь[48]- деца, челяд. Чай [19] - ъгъл на къща Чайне [19] - цигански гвоздей Чала [3] - тръни Чаламар [18] - летен стан за овце, аг'ъл , временна кошара използвана през лятото. чамалюга [74] - дървена топка на края на тоягата. Гюдула. чамбаз=чамбос [55] - плитка коса на върха на главата, кика чамбаз=чамбос, чомбаси [55] - плитка коса на върха на главата у старите българи (днес, при обичая кръщене на малките деца, свещеникът отрязва кичурче коса от тила на детето, там където при старите българи е бил чембаса. С това символично се повтаря скъсването на българите с езичеството.) Чамница [6] - лодка Чампара - ламарина, която се поставя между порята на колелото и оста (дингила), която издава звън (осм-турск) Чамуга [5] - подутина Чамуда (73) - неясно Чамя [5] - линея, крея, боледувам Чанкам [13] - говоря глупости (има и такова фамилно име - Чанков) чанорел [37] — крачел, скачал Чап [3] - обем, мащаб, количество, дял Чапа [5] - момиче Чапак [6] - женска носия Чапал [69]- обло камъче Чапан [10] -Вестител (турска ?) Чапар (Хасковско) - човек с големи уши Чапар [10] -Раздавач Чапарест (чапърест) [20] - вол, на който рогата са право навън, вол с големи рога Чапраз [20] - напречен гвоздей, който се вкарва в халка, поставени на края на синджир, с който се води и вързва домашно животно (магаре, кон) - перс. през османо- турски? Чапрази [41]- метални (сребърни обикн.) закопчалки за дамски колан (перс.), пафта чапрази, чупрази - павти чотра - бъклица чапрази, чупрази [64] - павти чотра [64] - бъклица Чапчаче = шаптаче = фунийка = кипче = кепчаче [6] = гюлова фунийка Чарго [54] - водно колело (от чарк - кръг) чАрда (73)- ст ад о волове или биволи
чардАк (чердАк) (73) - балкон, покрита, но отворена част от къща чЕклас (73) - осил (острите израстъци на житния клас) чекрЪк (73) - устройство за навиване на прежда ченгЕл (73) - кука ченУшка (73) - булка-гъба черпУль (73) - врабче чИтав (73) - здрав, запазен цял Чарда [6, 38] - стадо от крави, биволи чаре [37] — средство, начин, възможност Чаре [5] - магия, лек, начин, способ (перс - чаре - цяр) Чари [44] - вълшебство; магьосничество; омагьосване. Чарк [67] - кръгъл кош с високи стени Чарование [44] - отрова; гадаене; омагьосване. Чаровник [44] - отровител; влъхва; магьосник. Част [44] - част; жребий; участ. Часъ [48]- време вообще. Чатна - разбрах, схванах (чатна ли го? Чат ли си? - в гр. Стара Загора и района) Чаяти [44] - (да се) надявам; (да) чакам. Чван [44] - съд; чаша. Чванец [44] - вж. Чван. Чвор [19] - будак чебер, чебър, чебур [55] - дървен съд за носене на вода или вино, или грозде Чебур [67] - дървен съд за вода с формата на обърнат пресечен конус Чебър [5] - малък съд за вода Чебър [б] - съд за събиране на набраното грозде и изнасяне от лозето на гръб Чебър [9] - вид каче Чебър = гердел = шол = гюлово гърне [6] чебър м. Дървено каче с вместимост около 50 литра. Чева [28, 43] - нима, нали Чевгир [6] - голяма лъжица с дупки за изгребване на пяна, масло Чевия [10] -Гвоздей (дървен гвоздей) Чевре [7] - кърпа Чегаря - кастря, сеча клони (Чипровски и торлашки) чегаря -[74] Кастря. Чейрек [39] - четвъртина Чекел [10] -Лопатка на копраля за изстъргване- стъргалка Чекия [3, 6] - вид габровско ножче (джобно ножче, ножче захлюпаче), джобно ножче (общо индо-иранска дума, може да е османо-турска) Чеклас [19] - осил чекло -[74] Мотика за бъркане на хоросан. Чекор - дънер (Петричко) Чекор [5, 37] - крачка Чекор, чокур [9, 29, 49] - остатък от отсечен клон на дървото Чекур, чокур, чомпал -[74] Стърчащ от стъблото на дърво остатък от откършен или отсечен клон. Челастря, челастра [38]- заглаждам, заглаждане Челенка [5] - шлем (може би "шлем" е фонетичен вариант на челен, от чело?) челъка, чолка [48]- при коня, косми между ушите, лежащи на челото Челяд [44] - слуги; членове на домочадие. Чембас [39] - дълъг кичур коса при праблгарите и средновековните българи. чембаси, чумбас [55] - дълга коса на главата при българите Чемер - мъка, страдание, болест. Производни: 1. Да се начумеря - да се намръщя, да имам изражение на неудоволствие; 2. чума - смъртоносна заразна болест (чемер = чума (осн.)+ ер (суф.)); 3. Сджумерти се - остаря, погрозня. Чемер [3] - мъка, страдание, отрова, дявол чемерика (чемерични) [31, 55] - растение отровно (Veratrum album) Чемишев [54] - ритлив, който рита (за магаре, кон) Чемуга [69] - късо рамо или кука на края на тояга Ченгел [3] - кука Чеп [44] - верига.
Чепа [6] - играе Чепел, чепил, чипил. Според Йордан Заимов [10] означава "кал". Според К. Зидаров [38] обаче, тази дума означава "човек с чип нос". Има и такова фамилно име - Чипилев - чипоносов. Чеперек = хрома [6] - разтояние между върховете на палеца и показалеца на разтворената китка на ръката чеперя, чеперка [46, 63]— сгъната длан във форма на лъжица Чепиш (71, с. 20) - кастриран козел. Вероятно «чепил» има същото значение. Чепиш, чепил - основа «цап» - козел на старобългарски (южнославянска дума). Чепиш [35] - мъжко яре Чепиш, чопур [10]-Козле (има връзка с "цап" - козел) Чепкало [67] - прав дарак за пречистване на влакната от лен чеплеза се -[74] 1. Катеря се. Правя гримаси. Чепор [28] - чеп, чвор Чепчек [67] - каца с тясно дъно и широко устие чепя -[74] Изкривявам, изкълчвам. Черав = червей [38] (!!!!!!) (основа чер + суфикс -ав) чердакъ [48]- горен етаж, балкон, каюта в кораб, вишка. Черек [42] - една четвъртинка от заклано животно (чейрек-персийска дума, чохар = четири) Черен бъз (Sa m bu cu s nigra) или свирчовина е дървовиден вид бъз с черни плодове. Нарича се свирчовина, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането й стават за свирки. Още е наричан бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер. Разпространен е край населени места, из храсталаци и гори. черен(че) [55] - дръжка на нож (черноцренче, черночирен, черночерянче - ножче с черна дръжка), чьорен - кокалена дръжка, чуряньня - дръжка на нож Черенце, чирен [49]- дръжка на нож (прабългарска дума) Черенче [5] - ножче с костена дръжка (от стбл. чирен - нож) Черия [10] -Войник (персийска ? - черибашия - началник на войниците) Чермний [44] - червен. Чермноватися [44] - (да) червенея. Чернец [44] - монах. Черничие [44] - горска смокиня. Чертог [44] - стая; покои (прабългарска дума). Черчеве [6] - дървена рамка на прозорец - (чар чеве - четири летви - перс.) Чесати [44] - (да) събирам плодове. Чесо [44] - какво. Чесоглавец [29] - песоглавец Чести [44] - (да) чета. Честний [44] - уважаем; прославян. Често, чосто [39] - гъсто Чет [43]- брой четам [37] — тека Четверовластник [44] - управляващ една четвърт от страната. Четелка [2] (перс) - дъска, на която се нанасят резки за дългове (четел, четело, четем). Четеля, чител [4, 9] - Две летви, дъски, върху която се отбелязват черти и резки за дълговете. Едната остава у търговеца, другата при купувача, рабош от перс. (cetele) Чефадарица [27] -връх южно от град Калофер (от чефадар - слуга, перс. ?) Чешел [9, 37, 53] - гребен (стблг., з аимствана в староруски = Чешир - голяма връхна дреха с дълги ръкави за мъже, балтон (гр. Батак) Чешъл, чешъй - гребен (Чипровски и торлашки) чиба [38]- махни се ! (за куче) Чибур [6] - каца от 400 - 500 кг за подсирване на мляко чивджигинци [37] — чурулици, особен вид врабчета чиве -[74] Правоъгълна емайлирана тавичка. Чивик [10] -Бърз, чевръст Чивия [6, 35] - дрянова клечка, дървен гвоздей, гвоздей Чигъркам [68] - чегъркам, изтръгвам с остър предмет (от чига - праблгр. дума) Чикел [20] - плоско желязо на края на копралята, също и двурога граба за вадене на
цвекло Чилбур [21] - въже за водене на добитък Чилече [43]- зеница (човече?) Чилия [19] - тръни, бодливи храсти Чимшидиня [20] - название на местност в с. Романя, Стара Загора Чин [44] - ред; пълно изложение или посочване на всички молитвени слова. Чингаров [27] - фамилно име (чингар = ?) от Кюстендилско, занесено във В. Търново Чинити [44] - (да) правя. Чинишин [6] - одър, креват Чинка [43]- вид пойна птица Чинтул [40] - лозов дънер (вероятно е вариант на "чотур" - пън, дънер !!! с носова гласна) Чинтур (чинтул) - чотур, лозов дънер Чиплак [10] -Бедняк Чипница [2] = сипница - вид ръченица Чир, чирка - цирей. Чирак [45]- начална степен на усвояване на занаята (ремеса), задължителна възраст поне 12-13 години. След 2-3 години обучение при майстор, придобива степента калфа, която се признава от майстора. След още три години работа като калфа следва изпит пред група майстори и се придобива степента майстор. Майсторът има право да открива свой дюкян. (перс.) чиране - място, където има извори на голяма река (название на местност с извори до гр. Чирпан, по известно като Текиря. Това название е дадено от Къню Димов от с. Гита, Чирпанско. Според мене от "чиране" идва названието Чирпан !!!) Чирвиш [21] - костен мозък, по славянски - мужденик Чирен, черен [4, 38] - костена дръжка на нож (прабълг. ?) Чирене [54] - дръжка на нож чиреп -[74] Домакински съд. чирепор -[74] събир. Домакински съдове. (суфикс „- ор" събирателна функция!!) Чирешна [19] - стоманен чук за биене на сусам в кутел Чирк - остатък от месото и кожата при правене на сапун, пържинки. (Господин Вучков) Чирник, чьрнакъ [10] - ручей (черк.слав. - от шуртя, чочур) Чит [35] - плет, измазан с кал Чит [43]- басма Чит, парамук, пашовник, кош [3,6] - голям кош за царевица Читен [69]- голям кош за сено и слама Чичо - чина. Роднинско название, което децата използват за брата или братята на баща си и техните съпруги. По-общо тези обръщения се употребяват към по-далечни роднини - първи и втори братовчеди по бащина линия. Най-общо се употребяват като обръщение на деца към по-възрастни хора. Ако детето познава тези хора, след обръщението задължително трябва да употреби техните лични имена. Неупотребата на лично име се допуска в два случая: или когато детето не познава тези хора или когато те са прекалено близки. Члънъ [6] - лодка еднодръвка при славяните (Цв. Тодоров. Славянски народи. С. 1969, с. 118) - тази дума обаче не е славянска (члун, чун - варианти) Чми - спи (Чипровски и торлашки) Човъркам - чопля, бърникам (Чипровски и торлашки) Чоглав, чоголен, чоглаво, чогло - (точното значение е "притеснен") Чогол, чогал [9] - мъка, безпокойство (?? - точното значение е чогулно [38]- букв. притеснено, прен. безпокойно Чоз [21] - мазнините от вътрешността на овцата - осмянка Чокан [25] - кочан чокур (74) - чеп (не е турска дума!) чокур [66] - чеп (не е турска дума!) Чокър (Хасковско) - мамул, оронен царевичен кочан Чомага, жумачка [69]- кривак Чомак [40] - боздуган Чомам - закачам се, заяждам се (Чипровски и торлашки) Чомбас [10] -Дълъг кичур коса отзад на главата, чембас
чомбаси - чумбас [55] - дълга коса на главата Чомля [69]- топка от свински косми, с която се лучи при игра Чомолушка = курешница [6] - сребърни игли за забождане по дрехите Чомпил [21] - птичка чичопей (през 60-70 години на миналия век, в училищата на Стара Загора се употребяваше жаргонното обръщение "хей чумпил"!) Чонка [43]- човка, клюн чонка -[74] Клюн. Чопан, цопан, джопан [38]- птича кълка Чоплек - щъркел. Чор [10] - Болест, демон, трън Чорлав [52] - рошав Чорнъ (стбл.) = чирен [6] - дръжка на нож, чирен (!!!) Чорук [10]-болест Чорчик (73) - криво (на чорчик, на джорджик - на криво) Чотор [10] -Широк, човек със широк, сплескан нос (рум?) Чотора, чотура, чутура [10] -Широк, плитък дървен съд за чукане, гавана Чотра, чотура - бъклица Чотра, чотура [5,11, 28]-бъклица (в Родопите) Чотук [10] -Пън Чохад [10] -Сукно Чохудар [10] -Сукнар Чочо - чечо [10] -Умалително име от Стоян чпагь, чьпагъ[48]- джоб, чанта (от чипаг - вид дреха). Чреда [44] - ред. Чреждение [44] - угощение. Чресла - [44] кръст (на тялото); бедра; слабини. Чтилище [44] - идол; кумир. Чубра [35] - старинно женско име чувам [37] — пазя Чувгата [20] - вол (явно, обяснението, че чевгар означава два чифта волове от гръцки е спорно! ( хипотеза: га-говедо на санскрит. Чувгата - орно говедо, говедо за оране =вол?) Чувен [6] - метален съд за готвене на качамак чувия (74) - клин - дървен гвоздей Чувия [67] - дървен клин, дървен гвоздей чувия, чевия [66] - клин - дървен гвоздей Чувърст [35] - гъст Чугурово [16] - според изпълнителя - „белязано" чука -[74] Планинско възвишение, хълм, връх.. чУка, чукАр (73) - възвишение -!!!!! Чука, чукар [32] - малка височина Чука, чукар [59] - малка височина Чуканела [6] - миниатюрно златалско чукче (умалителен суфикс -ел ?) Чукар, чука [47, с. 164]-каменист връх. Още Дуриданов (1958: с. 255) обяснява тази българска, неславянска дума от праиндо-европейския корен *kuk-er - връх, нещо остро, издадено. От същата основа идват и думите гугла, качул, качулка, кукиш, шушулка, изчучулен. Чукара, вирая [53] - чукар Чукилите - село в Габровско (от чука, чукил) Чукич [35] - малко дървено чукче, което се носи на 1 март заедно с мартениците. Символизира селскостопанските оръдия, които ще се ползват след идването на пролетта. Чукундур [52, 53] - кочан от червено кръмно цвекло; цвекло (благ, червен чукундур - захарно, кръмно цвекло ) Чул, сакуля [6] - козена покривка на животно Чул, чултар [5,19]- покривало,наметало за добитък(чул + тар!!)-(турска,персийска?) чултар - чултура=чултар [55] - черга от козина; чул, покривало на кон Чултар [10] -Стара дреха (?) чултура=чултар [55] - козинява покривка на кон Чумбаз [9, 35] -перчем - диалектно. плитка от коса при мъжете Чумбер [10] -Железен плосък обръч на каца, буре, мътилка
Чумбер [20] - вид забрадка Чумеря се [41] - намръщвам се чуму [37] — защо Чун, чунар [9] - лодка, лодкар Чунгул [69]- пумпал чунка [37] — вретено прежда Чунтар [35] - шарено чердже, постлано върху самара на магаре. Чул (?) - завивка на кон чупа, чупче [55] - мома, момичка Чупе, чупа [5,27, 37] - момиче [Стойнев Анани. Българските славяни - митология и религия. Изд. Народна просвета. София. 1988] , заимствана и от албанците Чупел [68] - старо изпочупено дърво в гората чупинство [37] — моминство Чурек [67] - обредно великденско хлебче Чури - пуши, дими (Чипровски и торлашки, в Македония) Чурилка [5] - буталка, мътилка за вадене на масло Чуртя [9] - шуртя чуруга -[74] Твърда цицина върху главата. чурУлек (73) - цицина чУтура (73) - дървен съд за счукване на сол или пипер шафАр (73) - блатна трева шЕльмень (73)- охлюв шИкалька (73) - кълбовиден израстък по дъбовите дървета шинИк (73) - дървен съд, мярка за жито и брашно (8-10 л) шищАльче (73) - малка (детска) стомничка за вода (1-1,5 л) шопАр (73) - голямо охранено скопено прасе за колене шофАда (73) - мида шУга (73) - краста шУпва (73) - ферментира шут, шУто (73) - животно без или с отрязани рога шушУльки (73) - сушени плодове щемЯ се (73) - спотайвам се, крия се, мълча Чуря [9] - димя, пуша чуряньня [55] - дръжка на нож, чьорен - кокалена дръжка Чути, чуяти [44] - (да) чувствам; (да) чувам; (да) усещам. Чутора, чутура [52] - дълбок дървен съд за чукане на сол, червен пипер (румънска ?) Чух [28] - бухал Чухче [19] - сова чуча [55] - възглавница Чучка [53] - могила Чучка, чуча [53] - възглавничка за стол чучкам -[74] дет. Седя, стоя седнал. Чучрумигел [20] - вид прелетна птица със стърчащо нагоре рогче на главата (чучулига ?) Чучуверка [9] - тънка струйка Чучулига [53] - малко птиче с чучулка (нещо издадено) на главата Чучур [67] - улей, тръба на подпресен камък за изтичане на изцеденото дървено масло Чучур, шопур [11]- чешма с корито Чучуря [9] - теча на струйка чушнара [55] - чучури на чешма Чълн [9] - лодка чъчък -[74] Житният плевел "бабин зъб". Чьорчупич (73) - игра на чилик (с. Самуилово) Чюрюлика [19] - дървено бутало за биене на мляко (от джуркам - бъркам) Шамата [10, 39] - Шум, врява (не е ли арабска дума?) Шабар [28] - тестикул, мъде (от шибам ?) Шавар [29, 53] - блатна трева, аир, попур Шагърт [29, 49] - чирак (чирак е персийска дума). Прилича на "саракт" - област, държава
Шад [10] - Весел, честит, щастлив (има и фамилно име в Македония - Методи Шаторов). Думата е първообраз на старобългарското "шут", подозирано за прабългаризъм. Думата има староирански произход: авест. Sati, др. перс. Syati - щастие; перс. Sad - щастлив > манси Sat, коми, удм. Sud - щастие (Абаев В. И. Скифо-европейские изоглосськ М., 1965). Шал - червен, в израза "шал-червен" (от източноиранското "сурх" - червен) шала [55] - шега, шалави очи - палави очи Шалав [5,9, 10, 55] - палав, игрив, закачлив, шегобиец. Шаля - шегувам се Шалампор [19] - ограда шалампор, шарампол - стена Шаля се (Хасковско) - шегувам се, правя се на интересен. (шалав = палав) Шамата тенекия [5] - шумна, дрънчаща тенекия Шаматанко [53] - дете, което се учи да ходи, което прохожда Шамил [10] - Обемен, обхватен (чужда дума ?) Шамня [33, 60] - обикновен вид забрадка Шандан [10] -Свещник (перс. ?) шанлива [55] - весела шановат [55] - радват се, веселят се Шапиче (цариче) българско - растението разковниче, перуника (което цъфти на 24 юни) (Alchemilla bulgariaca) Шапшал [10] -Завеян, гламав Шар, шарка [9, 10] - цвят, багра (прабълг.) Шарапалест човек - човек с големи ръце и длани, производно на "рапалест" със същото значение. Шарвари [16] - шалвари (сарматска дума, в РЧД - турска?) Шъмъта [16] - шум, глъчка Шарка [6] - болест - сипка, сипаница, либурка Шарлаган [10] -Растително масло Шарлия [10] -Гражданин, жител на град (крепост ?) Шата [5] - патица Шатър [71] - палав, весел, игрив (шатърна булка - палава, невярна). Сродно с шад [10] - Весел, честит, щастлив (има и фамилно име в Македония - Методи Шаторов). Думата е първообраз на старобългарското "шут", подозирано за прабългаризъм. Думата има староирански произход: авест. Sati, др. перс. Syati - щастие; перс. Sad -щастлив > манси Sat, коми, удм. Sud - щастие (Абаев В. И. Скифо-европейские изоглосськ М., 1965). Шатър [10] -Весел, радостен (от шад) Шафер [10] - Кръстник (Има я като диалектна в Пловдивско) Шахпаз [10] - Вид сокол Шахън [10] -Вид сокол швирка -[74] Те че много силно, струи. швъка [74] - за дете, ходи насам - нататък. За жена - изневерява. Швъкел (73) - малко дете, което не спира да се движи ш е в е [55] - шев, шарен, везан шев; шевица, плетеница шевета - плитки шикли - украсени шикосана - позлатена шопки - чучури шупелка - свирка щеин - хубава шикли - украсени шикосана - позлатена шопки - чучури шупелка - свирка щеин - хубава шевета [64] - плитки шикли [64] - украсени шикосана - позлатена шопки [64] - чучури шупелка [55, 64] - свирка, пищялка шевета = шивета [55] - плитка, сплитка
Шегвел [37] — подигравал, кривял шегвенье [37] — подиграване, кривене Шелом [44] - шлем; каска. шеломъ [48]- шлем (смята се за готска заемка). шеломя, шоломя [48]- хълм, планина (смята се за готска заемка). Шемет [6] = въртоглавие - название на болест по овцете (рак на мозъка) Шепотник [44] - доносник; клеветник. Шептание [44] - клевета. шепуво [55] - слабо Шеремет [10] -Безсрамен (предложената етимология е несигурна. Има село в Североизточна България с такова име. Летище Шереметиево до Москва. Според някои, шеремет идва от сармат) Шеремет [40] - непослушен, непокорен Шерица, щерица [35] - ялова коза, крава Шестам [5] - мисля, обмислям, пресмятам ("сост", "состо" означават добър, свестен, хубав в Хасковско. Има и коледно пожелание на някакво неясно "божество" Шесто.) Шестил - вид дървесен вид (Acer platanoides) в горите до град Пещера Шеталица [6] - шетачка Шетба [9, 10] - шетане Шибам [38]- бия с пръчка (стблг.) шиблика [55] - тънка пръчка шибнути к^мъ [48]- да ударя (шибна) някого. Шибой - ишибой Шиварка [6] - игла за везане (от глагола шия) Шиве [38]- кичур коса Шивета [5, 29, 49] - шевици, шевица за укр аса на плитка коса ш и вя [55] - плитка, виж шевета Шиклосана [5] - украсена Шикълка [38] - кръгъл прорастък по дъб (шишарка - може да има връзка със шикълка) Шилегар- шилингар [2] - овчар на шилета, от т у к шилегарник (чилингир ?) Шилетар [70] - човек, който отглежда шилета, шилегар Шило [45] - сарашки инструмент - острие за продупчване на кожата. шилък [74] - Заострена клечка за пробиване на дупки при правенето на цървули. шип м. [74] - Дървена клечка за затваряне на врата. Вж. "зашипвам". шипар - шопар, угоено мъжко кастрирано прасе. Шипок [44] - цветчето на шипката. Шира [6] - сок от гроздето Ширинга [4] - редица (на руски шеренга ?) Шиява [5] - хванала шия - мазол, надебелена кожа Шкубляв [5] - хилав, мършав Шкурт [10] -Къс, малък (от персийското kurte - къс, с малка дължина, от тук "куртка" - къса горна дреха) Шлевя, шлевлю (Хасковско) - глезя се, глезлю Шлюпка орехова [67] - орехова черупка (Р-Л трансформация). - с. 116 шлягъ, шьлягъ [48]- монета (същото и при хазарите - шелляг !!). Шлянък - глезен (Петричко) Шляя [45] - сбруя, конски прибор - всяка една част от конската сбруя: повод, седло, теглич, колан, хамут, пискюли, дизгини, палдъм - обиколен колан (конски корсет), гердани. Шминдух - приятел (Петричко) шморец -[74] Оставено в иззидана стена място за захващане на напречен зид, който ще бъде иззидан по-късно. Шмуля [43] - бера плодове с листата и клонките (да ошмуля, да ошумуля - да обера напълно. Произлиза от "шума" - листа на дърветата). Шобори, шобърка - шупурти, чучур (Чипровски и торлашки) шовам (шолевя) -[74] Ям лакомо и звучно (ям бавно и тихо). Шол - месо без кости (в РЧД - немска) Шол [6] - съд от около 4 литра използвано в розоварната - гърне Шолмен, шелмен, шомбъл, плъж, рожковец (Хасковско) - охлюв
Шомбал [10, 38] -Охлюв Шопар [11, 18, 38]- кастрирано голямо прасе,охранено прасе за колене Шопка [5] - чучур (родоп.) Шопка [53] - страничен отвор стомната (шопка -сопка - отвор) Шопка, шопурка [53] - чучурка на чешмата Шопкам (Хасковско) - шепна Шопорче, шопурка [9] - чучурка! Шопурти [9] - издава звук на падаща вода Шорам [16] - пия Шоре, шоле - малко момче [Тетевенско, с. Бабинци] Шорич, шоричел [10] - Мишле Шошел [10] -Заек Шпат [10] -сабя Шпор [11]- кухненска печка - само във Врачанско шпора -[74] Фурна на печка. Шубал, шибал (73) - обидно обръщение към млада жена, момиче (от шибам ?) Шувъргам [43]- вървя тихо, неусетно Шуга [43]- краста (от тук шугава овца - крастава овца в Чирпанско) Шуга [69]- игра, при която се улучва дете, стоящо пред стена = улучване Шуга, шугав - краста, крастав (шугава овца) шуй, шуий, шуйца [44,48]- ляв, левак, лява ръка. Шуле [27, 28] - малък глинен съд за вино, ракия - плоска Шуле = връчва = павур = плоска = армага - видове бъклици [6] Шулене [6] - ходене със шулци, кокили (има фамилно име - Шулева) Шулнар [47, с. 392]- чучур на чешма, най-често бронзов Шулци, патараги, конкили, ждракели [6] - кокили за преминаване на река, поток. Интересно, защо толкова много названия има за това средство за премиване на водни прегради? Вероятно, причината е, че в миналото е имало много реки и езера поради по- големите валежи. Липсвали са и удобни пътища и мостове, както сега. Шуля [6] - инструмент за пробиване на дупки при насаждане на нови лозя Шунгьоросва [8]-шляе шунторя се -[74] Мотая се, търся нещо. шупа -[74] Стопанска постройка в двора. Шупарясано [54] - кухо (дърво, материал) Шупелка [5] - свирка (от сопел, сопло - тръбичка ! - стбл. и прблг ?) шупелка [55] - свирка, пищялка шупельче [37] — свирка (стбл.) Шупла, стругана погача [53] - видове пити Шуплага [5] - дупка Шупли [67] - кухини Шупливо, шупльо [5] - кухо ш упляга [55] - празнина, кухина, пора в някакъв материал. Шуплест = порист. Шупнал [54] - набухнал поради ферментация (за хляб, тесто) Шупотило [11]- вид длято Шупулесъл [8]- стреснал, изненадал шупуникам, шушуникам -[74] Приказвам тихо, шепна. Шупъл [5] - кух, кухо дърво. От ту к - шупла Шуруп [21] - голяма гайка за пристягане на колелото към главината Шута [71] - безрога коза. От шутити (стблг.) = да накърня, да отнема нещо. Шушльоп, шуштер -[15, 74] 1. Остатъци след сеченето на дърва, трески. Шуштер [15] - Шушумига. Шеш, шаш [10] -Кривоглед (бълг. ?) Шушулка [52] - нещо дребно, троха, прашинка Шушумига [38]- свит, свенлив, боязлив човек. Щавел [32, 59] - вид плевел, oseille f. Щавене [6] - извършва се със сол и трици в продължение на няколко дни с цел отделяне на ципата от лешенената кожа щавлек [38]- лапад (гр.?) щавлек -[74] Ядливо растение, подобно на лапад. Щап [31, 57] - пръчка, тояга
Щапуркам [41]- прохождам, за малко де те (прощапулник - прохождане) Щедрота [44] - милост; великодушие; снизхождение. Щежер [19] - вид дърво щеин [55, 64] - хубава, красива щемешката [46]— скришом щемя се, щемиш се [46, 63]— крия се, криеш се Щенак [19, 35] - едногодишно куче Щене [54] - малко кученце, паленце Щерица [11]- ялова крава Щерица [53] - бездетна жена щерица [53, 55] - овца ялова Щерна [19] - водоем (небългарска дума ?) Щета [15] - ж., ирон. Човек, който пречи на другите. Юрдан [13] - чекрък, макара за кладенец щета -[74] Човек, който пречи на другите. Щетина - хоризонтална нива на наклонен терен, тераса (Чипровски и торлашки) Щехо [19] - лично име щимка, щинка -[74] Количество влакнест материал (вълна, памук), което може да се събере в шепата. Щипотя [68] - щипя непрекъснато Щир [29] - неясна дума от израза "мина щиро време" = пропусна удобното време. Удобен, сгоден ?? Щир [5] - сгоден, удобен щир(ица) [55] - ялов(а), безплоден Щир, щиро [49] (за време) - удобен, удобно (време) щирец [55] - овца, която не се е обягнила през годината Щиро [39] - празно, безплодно място Щиро време [5] - минало време Щица [5] - дъска Щогла [44] - мачта. щрапал [55] - стъпвал щрапало [55] - стреме Щрапам (щрапка) -[74] Стъпвам неумело (стъпка). щрегар -[74] Човек, който спи нащрек. Щрекла [53] - жена, която ражда за пръв път, първескиня Щрокав - мръсен, изцапан (Чипровски и торлашки) щръклица -[74] Висока шейна за кон или магаре. Щръкло [6] - завързан сноп от сено Щубел [32] - извор,обграден с кухо дърво. Стубел, стубла. Щубел [59] - извор (обграден с кухо дърво) щуго -[74] (наречие) Твърде много, голямо количество. Щудо [10] - Нрав, характер Щумосам -[74] Да скрия нещо така, че да не може да се намери. щълба (73) — клон на дърво щълба [46, 63]— клон на дърво, слъп, слъб Щъпам, щъкам [38]- за деца, вървя насам натам Щърбул [13] - беззъб човек Щървалък (може би щървал, от стръв ?) [35] - мезе, малки закуски (турцизирано чрез суфикса "-лък") щъркокрак -[74] Висок, дълъг, с дълги крака. Ъкъ [74] - (частица за отрицание). Отрицателен отговор, не. Ъргьосана [37] — ръждясала ържнала [37] — изцвилила ърчит [37] — хърка Ю [44] - нея. Юг [44] - зной; название на южния вятър; иносказателно: нещастие. Югич [5, 49, 55] - овен водач на стадото, виж угич (на турски ялчия) (родоп.) Юдол [44] - долина. Юдол [52] - мъчителен свят Юдол плачевная [44] - този свят. Юдуже [44] - там, къде.
Южик (а) [44] - родственик; родственица. Юзда [45] - оглавник (юлар), поставя се на главата на кон, магаре или бивол, теглещи кола, талига. Състои се от два странични ремъка (чейнелик), към които се закрепват капаците за очите, надчелник, надноздреник и держеле (две железни халки с железни пръчки и мущук) и гема (езика). Держеле, изработено от по-меко желязо се нарича транзела. Щранга - сарашки термин, част от юздата. Юзда-бутура [69]= игра на „ези-тура", евза = ези Юзи [44] - вериги; окови. Юзник [44] - затворник. Юлчече [20] - малко шиниче, два - три пъти умалено спрямо нормалния шиник Юма [48]- лодка, плавателен съд. Юнец [44] - теленце; младо биче. Юнец, юнче - млад вол Юница [44] - млада крава. Юнота [44] - млад човек, юноша (стблг.) . Юрган [20] - дебело здраво въже (ф 30-40 мм) юреница -[74] Играта "гоненица". Юродивий [44] - глупав; приел духовно подстригване за юродство. Юря, да юркам -[74] гл. несв. Гоня, да гоня. Юсми [49]- безсрамници Юсна [15]- спя (съврем. бълг. - да се заюсна - да се унеса, да си отклоня вниманието) Юсове [62] - название на двете носови съгласни в кирилицата Юсове [69] - название на двете носови съгласни в кирилицата Юстин [18,19] - хоризонтална греда на покрив Юстю н [18] - дълга греда за вадене на вода от кладенец Ющ ! - подканяне на овцете на тръгнат, пръй! (Силистра) Яба = забанар= забака [6] - многорога граба Ягодичина [44] - смокиня. Ягорида [43]- незряло, кисело грозде (родствено с названието Якоруда ?) Яд [44] - храна; ядене. Ядрило [44] - мачта. ядро[48]- недра Ядца [44] - лакомник. яжиня [37] — въжета Язвина [44] - дупка на животно. Язвити [44] - (да) горя; (да) ранявам. Язик [44] - народ; племе; орган на речта. Язя, язва [44] - рана; изгаряне. Якия [6] - нещо подобно на гипсовото обездвижване на крайници. Приготвя се от белтък, сапун и ракия, смесени и стопени на огън. Яко [44] - защото, тъй като; понеже; като; кога. Яко, яце [5] - твърде (родопски диалект) Яковий [44] - какъв. Якоже [44] - тъй че; като; тъй като. Яли [28] - ето ян кехай [55] =кехая ; янкехая - башкехая (става дума за Янкул, планената Юпитер, при прабългарите Анишър) яна [55] - майка (Яна (Уон) е названието на планетата Венера при прабългарите) Янкул (Енкул) - българско митологично название на планетата Юпитер. Разказва се следната легенда: Янкул и Янинка (Яна) били брат и сестра, останали сираци като деца и били отгледани от различни хора. Като пораснал, Янкул си потърсил жена. Срещнал Янинка и я харесал, но след като разбрали, че са брат и сестра, те се превърнали в две звезди. Янинка се превърнала в звездата Зорница (Венера), а Янкул в Юпитер. На всеки 7 години те се ср ещ ат веднаж (Иваничка Георгиева. Българска народна митология. Наука и изкуство. София. 1983, с. 27). Яр [68] - урва Ярем [44] - ярем; товар; тежест; служене. Ярило [9] - крило на вятърна мелница. (дали е вярно? Ярило - пролетно слънце в Русия, ярови култури - зърнени култури, които се сеят напролет)
Ярина [44] - вълна. Ярмосана [5] - оглавена Яря - (стбл. глагол) - оплождам. От него произлизат думите „яре" (петле или козле), „ ярка" (млада кокошка),може би и „Ярило" - езически праславянски празник на 22 март. Ясика [37] — топола Ясика [53] - ясен (вид дърво) ясика [5, 55] - трепетлика Ясна [13] - удари силно, ненадейно Ясти [44] - (да) ям; (да се) храня. Ятосан - изгладен с ютия (с. Самуилово) Ятра [37] — ядка (от ядро - сърцевина) яце [55] - твърде, много (Родопи)