Правилно ли е настроен радиоприемникът - Пенчев Н.Г.

Author: Пенчев Н.Г.

Tags: радиотехника

Year: 1984

Similar

Справочник за начинаещия радиолюбител

Радиолюбителски уреди за настройка и диагностика на радиоприемници и телевизори. Техника. София, 1982

Проектиране и конструиране на радиоапаратури

Радио и телевизия за самостоятелни занимания

Text

ПВ4ВИИНО ,
/1И Е НАСТРОЕН ‘
В44ИО '
ПРИРМНИккТ 9

Библиотека на радиолюбителя
Ииж. Никола Г. Пенчев
ПВ4ВИ/1НО
71ИЕ НАСТРОЕН
РА4ИО-
ПРИЕМНИКЬТ ?
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО .ТЕХНИКА*
СОФИЯ « 1984
УДК 921 . sse . 62 (623)
В кннгата са разгледани начините за регулираие ж на-
стройване на радиоириемннци, реалнзнраии с траиэисторя
и интегралнн схемн, к а кто н никои основин методи
за тяхната проверка. Предполага се, че чнтателят е за-
иознат с общнте прииципи на електротехинката и радио*
техииката, затова по-голямо внимание е отделено на тех-
иическите методи и практнческите указания за осъществя-
ване на лравияна настройка.
Описана е най-необходимата стандартна апаратура за
проверка и настройка, а така сыцо и никои употребянаки
в раднолюбителската практика уреди. Това обаче не из-
ключва използуването иа самостоятелно нзработени уре-
ди, конто имат близки на посочеинте технически Дании.
Даденнте примери за настройване иа произвеждани у нас
транзисторни радиоприемники и отделки възли (стереоде-
кодерн и УКВ приставки) могат да се нзползуват и за яю-
бителски конструкции.
Книгата е предназначена за радиолюбители, техиици и
за вснчкн, конто се ннтересуват от проблемите на правил-
ното регулнраие и настройване на радиоприемника.
©Никола Георгии Пеннее, 1984
е/о Jusauior, Sofia
621.396
ПРЕДГОВОР
Настройката като етделна операция е краен етап при пр®из-
водството, самостоятелната направа и ремонта на радиоприем-
ниците. При правилното настройване на радиоприемника тряб-
ва да се постигнат най-добрите параметри, конто позволява него-
вата конструкция. Затова е наложителио методите за настрой-
ване на радиоприемника да се разглеждат заедно с тези за про-
веряване, измерване и отстраняване на повреди.
В специалните книги за ремонт на радиоприемници се дават
указания за настройването, конто се отнасят до фабрични апара-
ти с установени схемни елементи. В практикатаобачечестопътисе
налага опитно определяне на елементите на трептящите кръгове,
прн което е необходимо добре да се познават методите за настрой-
ване. По-подробиото разглеждане на тези методи се налага и
поради това, че съвременният радиоприемник представлява слож-
но устройство, качествената работа на което зависи от точното
нагласяване на режима на работа на елементите и правилното
настройване на трептящите кръгове.
В предлаганата книга е направен опит да се обхванат поч-
ти всички въпроси, свързани с регулирането и настройването
на съвременните радиоприемници. За по-голяма пълнота на из-
ложението в глав и първа и втора се разглеждат параметрите и
възможностите иа радиоприемниците в зависимост от техния
клас, необходимнте уреди за проверка и настройка и начините
за подаване на сигнал.
В глава трета са дадени в последователен ред методите за
регулираие и настройване на отделните стьпала и възли на радио-
приемника.
В глава четвърта са приведени конкретни примери за иа-
стройване на съвременни български радиоприемници. Така се
добива цялостна представа за всички видове настройки, които
трябва да се извършат.
3

1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА РАДИОПРИЕМНИЦИТЕ И ТЯХНАТА
НАСТРОЙКА
1.1. ЗАЩО Е НЕОБХОДИМА НАСТРОЙ КАТ А?
Самостоятелно изработеният от нас радиоприемник е вече го-
тов. След внимателна проверка на монтажа той се включва към
захранването — мрежа или батерия. Ако е работено правилно,
ще се чуят и първите признаци иа живот, конто се изразяват в
характерния шум на високоговорителя. Не е изключено да се
прнемат и станции. С това обаче работата още не е завършнла.
Предстои точното нагласяване на режима на работа иа отделяй-
те стъпала и тяхната консумация, а така също и точната настрой-
ка на всички трептящи кръгове. За компетентно извършване на
регулнровките и настройките е необходимо да се спазват редица
правила и да се познават принципите на радиоприемането. Си-
гурно ни се е случвало да бъдем свидетели или сами да изпитва-
ме последствията от едно самоуверено и производно развъртане
на настройващите елементи. Като резултат се получава лошо
качество на приемане или напълно изчезване на сигнала. Вло-
шеното качество на приемане се изразява вниска и неравномер-
на чувствителност по обхвата, несъответствие на честотата на
приетите сигнали с градуировката на скалата, слаба избирател-
ност, наличие на изкривявания и др. Неправилната настройка
не винаги може да се установи само с непосредствено слухово въз-
приятие. Проверката и настройката на радиоприемниците най-
добре се извършва с помощта на специална измервателна апара-
тура, която може да бъде както любителска, така и фабрична.
На настройка подлежат не само новоизработените радиоприем-
ници. Често пъти тя е необходима и след ремонт, продължителна
работа или смяна на някой елемент.
Възможно е някой да се запита дали не би могло да се избег-
не настройването на радиоприемника, ако се поставят елементи
с точно изчислените индуктивности на бобините и капацитети
на кондензаторите. Установено е, че за да се постигне необходи-
мата настройка на трептящите кръгове на радиоприемника, не-
точността на стойностите на елементите трябва да бъде под 0,2%.
5
На практика кондеизаторите за масова употреби се произвеждат
с най-малък толеранс ±5%, със стойкости, определенн по ред
Е24. Произвеждат се също така и кондензатори за специални
цели с повишена точност, например по ред Е96 (^=1%), кон-
то обаче имат зиачителио по-висока цена. Индуктивностите
на бобините сыцо се получават с иай-малък толеранс около 5%.
Освен това към трептящите кръгове се включват паразитиите
капацитети иа монтажа и бобииите, а така също входните и
изходните реактивни съпротивления на активните елементи (тран-
зистори и интегрални схеми), чиито стойности не могат точно
да се предвидят, тъй като се изменят в широки граници и зави-
сят от случайни величини. Обикновено те се определят прибли-
зително въз основа на опитни данни. Налага се капацитетът на
кондеизаторите и индуктивностите на бобините на трептящите
кръгове да се приблнжат максимално до тяхната точна стойност,
т. е. да се извърши настройка.
Честотите, на конто се извършва тази настройка, се определят
от схемата на радиоприемника и от стъпалото, в което е включен
трептящият кръг. Например трептящите кръгове на междинно-
честотния усилвател (МЧУ) се настройват иа междинната често-
та на радиоприемника, а входните и хетеродинните кръгове, чес-
тотата на конто се променя в даден обхват, се настройват на
една или повече честоти в границите иа обхвата.
Постояннотоковият режим иа стьпалата на радиоприемни-
ка зависи от стойностите на съпротивленията на резисторите,
конто също се произвеждат с известен толеранс, и от параметри-
те на транзисторите и на интегралните схеми (ИС). Тъй като
параметрите на транзисторите и на ИС се промеият в широки
граници, в редица случаи се налага точиото нагласяване на пос-
тояннотоковия режим.
1.2. БЛОКОВИ СХЕМИ НА РАДИОПРИЕМНИЦИ
Проверката, регулировката и настройката иа радиоприем-
ниците се извършва по стъпала и блокове, като се започва от
захранването и нискочестотния усилвател (НЧУ) и се премина-
ва последователно към входните стъпала и антената. Поради тази
причина трябва да се познава блоковата схема на радиоприем-
ника и схемните особености на неговите стъпала. Според пред-
назначение™ си радиоприемниците се реализират по различии
блокови схеми. По принципа на построяването на блоковата
6
схема радиоприемниците се разделят главно на два вида: ли-
нейки и суперхетеродинни.
Най-простата блокова схема е тази на лииейния радиоприем-
ник (фиг. 1.1).-Тя^се състои от входно устройство, високочесто-
Фит. 1.1. Блокова схема на линеен радиоприемник
тен усилвател ВЧУ, детектор Д, нискочестотен усилвател ' НЧУ
и свързан към изхода високоговорител. Снгналът, постъпил
на входиото устройство с честота fc, се усилва от ВЧУ и се по-
дава на детектора. Детекторът преобразува модулираното ви-
сокочестотио напрежеиие в напрежение със звукова честота F,
което съвпада по форма и честота с модулиращото напрежение
на високочестотния сигнал. Напрежението от изхода на детек-
тора се усилва от нискочестотния усилвател до необходимата
мощност за задействуване на възпроизвеждащото устройство (ви-
сокоговорител или акустична система).
Нискочестотният усилвател се състои обикновено от усилва-
тел на напрежеиие, драйверно стьпало и крайно мощно сгьпа-
ло. Крайното мощно стьпало иа повечето транзисторни радно-
приемиици се реалнзира като двутактно стьпало, работещо в
режим, близък до режим В.
АРУ
Фиг. 1.2. Блокова схема на суперхетеродинеи радиоприемник за AM сигиали
Съвременните радиоприемници за битови нужди трябва да
отговарят на високи изисквания, поради което се изработват из-
ключително по суперхетеродинна схема. На фиг. 1.2 е показана
блокова схема на суперхетеродинеи [радиоприемник за амплитуд-
но-модулирани сигнали. В сравнение с тази на линейния радио-
приемник в схемата на суперхетеродинния са включена още две
стъпала — честотен преобразувател ЧП и междинночестотен усил-
вател МЧУ.
Входного устройство, високочестотният усилвател, детекто-
ры и иискочестотният усилвател имат същото предназначение
както при линейния радиоприемник. Отделянето на полезння
сигнал от подадеиата на входа смес от сигнали с различна често-
та се осъществява от трептящите кръгове иа входната верига и
на резонансния усилвател. Предварителиото усилване на сигна-
ла от В ЧУ позволява да се повишат чувствителността и избира-
телността по огледален канал на радиоприемника.
Преобразувателят на честотата се състои от смесител и гене-
ратор на сииусоидално немодулирано напрежение (хетеродин).
На изхода на смесителя се включва като товар двукръгов лентов
филтър или филтър със съсредоточена избирателност, който от-
дели получения вследствие на смесването на сигналното и хе-
теродинното напрежение междинночестотен сигнал. Хетеродинът
се настройва плавно в граничите на определен честотен обхват»
като честотата на хетеродииното напрежение е равна на сумата
от честотите на сигналното и междинночестотното напрежение.
В радиоприемниците, отговарящи на по-високи изисквания, хе-
теродините се реализират с кварцов генератор, който има висо-
ка стабилност на честотата.
Междиииочестотният усилвател осигурява основната изби-
рателност по съседен канал и почти цялото усилване на радио-
приемника. Състои се от две или повече усилвателни стъпала,
конто имат за товар лентови филтри, настроени на междинна-
та честота. В радиоприемниците с интегрални схеми избирател-
ността по съседен канал се осигурява от филтър със съсредото-
чена избирателност (ФСИ), включен иепосредствено след преоб-
разувателя на честота, докато усилваието, а в иякои ИС и детек-
тирането, се осъществява от самата интегрална схема.
Едно от изискванията на стандарта за радиоприемници е
радиоприемниците от по-висок клас (I и II) да имат и ултракъ-
совълнов (УКВ) обхват. Възможии са различии варианти за
построяване на транзисгорни радиоприемници с амплитудна мо-
дулация (AM) и УКВ обхват. Основен възел на радиоприемни-
ците с УКВ обхват е УКВ приставката. Тя представлява функцио-
нално завършен блок, включващ входно устройство, високочес-
тотен усилвател, честотен преобразувател и изходен лентов
филтър.
Системата за автоматична донастройка на честотата (АДЧ) по-
вишава стабилиостта на настройката. Напрежението за АДЧ се
в
взема от честотния детектор (ЧД), който се реализира обикно-
вено като дробен или квадратурен детектор.
В радиоприемниците от по-висок клас трактът за усилване
на AM и ЧМ'сигнали е разделен, а трактът за усилване на НЧ
Фиг. 1.3. Блокова схема на АМ-ЧМ радиоприемник с отделен AM и ЧМ
тракт
сигнал е общ (фиг. 1.3). Радиоприемниците от по-нисък клас
имат комбиниран междинночестотен усилвател и отделни амили-
тудни АД и честотни ЧД детектори. В комбинирания междин-
ночестотен усилвател се използуват едни и същи транзистори за
усилване на междинночестотния сигнал, но различии избирателни
Фнг. 1.4. Блокова схема на стереофоничен радиоприемник с общ МЧУ за
AM н ЧМ
системи. Трептящите кръгове за AM и ЧМ се свързват последо-
вателно поради голямата разлика в честотите (468 kHz и 10,7 MHz).
Блоковата схема на стереофоничен радиоприемник с комби-
ниран МЧУ е показана на фиг. 1.4. Високочестотната му част
9
е подобна на обикновения ЧМ/АМ радиоприемник с тази разли-
ка, че след честотния детектор се намира стереодекодерът СД,
конто отдели сигналите на левия и десния стереоканал от детек-
тирания комплектен стереосигнал. Тези сигнали се усилват
съответно от стереофоничния двуканален НЧУ и се подават на
двете акустични системи. Наличието на стереофонично предава-
не се сигнализира от стереоиндикатора СИ, конто севключва от
стереодекодера.
Когато предаването е монофонично, детектираният сигнал пре-
мииава през стереодекодера и се подава паралелно на входове-
те на НЧУ за левия и десния канал. По същия начин се подава
и детектираният AM сигнал.
Разгледаните блокови схеми се реализират в най-разли*1ни
варианти. Например в радиоприемниците от по-нисък клас лип-
сва ВЧУ и сигналът от входного устройство се подава направо
към честотния преобразувател. Ако изискванията за избирател-
ност по огледален и съседен канал не могат да се осигурят едно-
временно, използува се схема на суперхетеродинен радиоприем-
ник с двойно преобразуване на честотата.
Освен стъпалата, свързани с усилване и преобразуване на
сига ала, радиоприемникът включва редица спомагателни устрой-
ства и системи, конто улесняват обслужването и повишават ка-
чество™ на приемането. Такива са например схемите за защита
от късо съединение на изхода и от прегряване, фиксираната на-
стройка на станции, автоматичного търсене на станции, дистан-
ционного управление, цифровата индикация и пр. В никои ра-
диоприемници се вграждат специални декодери за приемане на
сигналите, свързани със съобщенията на пътната служба. Произ-
веждат се също така радиоприемници с квадрофонични декоде-
ри, предназначени да възпроизвеждат квадрофонично радио-
предаване.
1.3. ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА РАДИОПРИЕМНИЦИТЕ
И ИЗИСКВАНИЯ към тях
^Както вече се спомена, настройката е процес, при който се
цели получаването на оптималните параметри на радиоприем-
ника, т. е. максималните възможности, конто той има и конто
гарантират качественото възпроизвеждане на радиопрограмата.
Различните видове радиоприемници трябва да отговарят на раз-
личии изисквания, конто се определят от предназначение™ и
класа на радиоприемника. Според БДС I51Q—76 прнемннците
10
за радиоразпръскване се делят на стационарни (за домашно
ползуване), преносими и автомобилни. От своя страна всеки вид
се раздела според параметрите и възможиостите си на класове.
Например стационарните радиоприемници се разделят на три
класа, като най-високи параметри имат радиоприемниците от
първи клас, а най-ниски — тези от трети клас. Електрическите
параметри и допълнителните възможности за всеки вид радио-
приемник се дават в отделни стандарта. Общите технически изиск-
вания се съдържат в БДС 1510—76 и се отнасят за всички видо-
ве битови радиоприемници — моно и стерео (в това число и вли-
защите в комбинирани устройства: радиограмофони, телерадио-
грамофони, радиомагнетофони, тюнери и пр.). В стандарта са
включени механичните и климатичните изисквания и изисквания-
та към захранваието. Някой от условията, на конто трябва да
отговарят радиоприемниците, са да работят стабилно без пре-
късваие, звънене, саморазстройване или възбуждане в цели я чес-
тотен обхват, да не се разстройват от приближаването или от-
далечаването на ръката на този, който ги ползува. Съвременните
радиоприемници трябва да издържат променливо напрежение
4000 V с честота 50 Hz, приложено между клемите на мрежовото
захранване и достъпните точки за допир (БДС 5500—72), а така
сыцо да отговарят на изискванията за допустими нива на сму-
щения съгласно БДС 4902—69. Нормата за допустимо осцила-
торно напрежение на антенните клеми е 3 mV за обхвата от 0,15
до 30 MHz.
В табл. 1.1 са дадени основните параметри на различимте
видове радиоприемници по класове. Въпреки че нормите се от-
насят за произвежданите у нас радиоприемници, радиолюбителят-
конструктор, като има предвид параметрите на конструирания
от него радиоприемник, може да определи класа му.
Нека разгледаме основните електрически параметри на радио-
приемниците по реда, даден в табл. 1.1. Обхватите, определени
за радиоразпръскването, са следните:
Дълги вълни (ДВ) — от 150 до 350 kHz.
Средни вълни (СВ) — от 520 до 1600 kHz.
Къси вълни (КВ) — от 5,8 до 21,75 MHz.
Ултракъси вълни (УКВ) — от 64,5 до 74 и от 88 до 108 MHz.
Радиоприемниците от всички класове трябва да имат поне
един обхват средни вълни. Радиоприемниците от първи клас,
стационарните, преносимите и автомобилните радиоприемници
трябва да имат всички обхвата.
Разделянето на КВ обхвата на подобхвати е позволено за
всички класове радиоприемници и зависи от конкретните изиск-
11
Таблица 1.1
Основни електрнчески параметри на радиоприемниците
Параметри БДС 6859 — 76 стадионарии БДС 6854 — 76 лреиосими БДС 6855 — 76 автомобилям
иорми по класове норми по класове норми по класове
I 11 in I П Ш IV 1 II ш
1 2 3 4 2 6 7 8 9 10 11
1. Брой иа обхва- тите и подобхва- тите за AM 5 4 1 *о 4 3 3 2 2 3 3 2
ЧМ 2 1 — 2 — — — 2 •— —
2. Реална чувст- внтелност при 1 отношение снгнал/шум 20 dB за AM 26 dB за ЧМ ДВ, pV (mV/m) 50 150 200 1,0 2,0 3,0 5,0 120 150 200
СВ, [iV (mV/m) 50 1С0 150 0,7 1,0 1,5 3,0 40 50 75
КВ, pV 50 100 200 50 100 120 150 40 50 75
УКВ, pV 5 10 15 10 20 25 — 3 5 10
3. Избирателност по съседеи канал по едиосигналеи метод, dB i АМ(СВ) раз- , стройка ± 9 kHz 55 40 26 40 30 22 18 40 32 30
| ЧМ разстройка 1 ±300 kHz 26 15 15 26 15 15 12 30 30 —
4. Избирателност ! по огледален канал, dB ДВ (250 kHz) 60 46 34 40 34 30 50 46 46
СВ (1 MHz) 54 34 30 36 30 20 20 46 46 46
КВ (8 MHz) 26 16 10 16 16 10 —— 26 14 14
УКВ (69 MHz) 30 22 22 26 22 20 — 40 34 30
5. Пропускам честотиа лента врез целия
12
Продължение иа табл. 1.1
2 3 4
5 | 6 | 7 I 8 | 9 | 10 11
' канал на
I радиоприемника,
измерена иа
ииво — 3dB —
електрнчески, Hz
AM
ЧМ
40 до,80 до
2300
40
до
12500
1700
50
до
10000
100 до
1500
100
до
8000
100до,160до
4000 '4500
100 160
до до
12500 10000
315до
3150
315
до
7000
8 '3 ло
5000
80
до
120дО'125до
4000 3350
120 ' 125
до до
10030 7100 ,6300 ।
Забележки: 1. Стойностнте на чувствителността за ДВ и СВ при преносн-
мите прнемници са дадени в mV/m.
2. Честотиата лента на преносимите приемиицн е измерена по
акустичен начин при неравиомерност, не по-голяма от 14 dB.
3. Честотиата лента на автомобилните радиоприемници е изме-
рена по електрическо напрежение при неравномерност 6 dB.
вания. За радиоприемниците II, III и IV клас се допуска изпол-
зуването на отделни разтегнати подобхвати, определени от 49,
41, 25, 19, 16 и 13 метрови обхвата. Радиоприемниците от по-
нисък клас могат да имат само един или два обхвата на AM или
ЧМ.
Основен параметър на радиоприемника, от конто зависи свой-
ство™ му да приема слаби сигнали, е реалната чувствителност.
Тя се определи от големината на входния сигнал в pV или от
интензивността на полете в мястото на приемане в mV/m за полу-
чаване на нормална мощност и зададено отношение сигнал/шум
на изхода на радиоприемника.
Следователно колкото е по-малко подаденото входно напреже-
ние за достигане на нормалната мощност и зададеното отноше-
ние сигнал/шум, толкова е по-голяма чувствителността.
Чувствителността се измерва при следните стандартни усло-
вия:
— дълбочина па модулацията на носещата т=0,3 и честота
на модулиращия сигнал F=1000 Hz; при ЧМ сигнал на т==0,3
отговаря честотна девиация 15 kHz (за максимална девиация
50 kHz) и 22,5 kHz (за максимална девиация 75 kHz);
— нормална изходна мощност Рн=50 mW; .за радиоприем-
ннци с изходна мощности по-малка от 0,5 W, Ри=5 mW;
13
' — отношение сигнал/шум за AM и ЧМ радиоприемници съот-
ветно 20 dB (10 пъти) и 26 dB (20 пъти).
При измерване на чувствителността радиоприемникът се на-
стройва с копчёто за настройка иа честотата на подадения от гене-
ратора за стандартни сигнали (ГСС) сигнал. Изходното напреже-
ние, съответствуващо на нормалната изходна мощност, се нагла-
сява с регулатора на силата. Атенюаторът на ГСС се поставя и а
положение, при което при изключена модулация напрежението
от шума съответствува на зададеното отношение сигнал/шум.
Когато тези условия са спазени, чувствителността се отчита не-
посредствено от показанията на атенюатора.
Друг ссновен параметър е избирателиостта по съседен канал.
Това е свойството на радиоприемника да подтиска смущаващото
действие на близко разположените съседни станции. Определи
се с отношението на нивото на смушаващия сигнал към нивото
на полезння сигнал на входа на радиоприемника при дадено
отношение на полезния към смущаващия сигнал на изхода. Обик-
новено това отношение се изразява в децибели. Избирателиостта
по съседен канал се измерва по едносигнален или по двусигнален
метод, при което се получават различии числени стойкости. При
работа с ЧМ ее предпочита двусигналният метод, конто дава ре-
зултати, по-близки до реалните. В замяна на това измерването
по едносигналния метод се осъществява по-лесно.
Измерването на избирателиостта по съседен канал по едно-
сигналния метод се извършва, като на входа на радиоприемника
се подава високочестотен сигнал, модулиран с честота 1000 Hz
и дълбочина на модулацнята 30% (т=0,3) и с ниво, съответству-
ващо на нормираната стойност на реалната чувствителност. Ра-
диоприемникът се настройва с копчето за настройка на макси-
мална изходна мощност. С регулатора на силата на изхода се
установява стандартна изходна мощност (50 mW). Без да се про-
меня настройката на радиоприемника, честотата на сигналгене-
ратора се измени с ± 9 kHz при измерване на AM или с — 300
kHz при измерване на ЧМ от честотата на точна настройка на ра-
диоприемника. С атенюатора на сигнал генератор а на изхода се
установява отново стандартна изходна мощност. Определи се от-
ношението (изразено в dB) на нивото на входния сигнал при раз-
стройка към нивото на входния сигнал при точна настройка.
Избирателиостта по съседен канал се намира като средноарит-
метично от така иамерените отношения при разстройка в едната
и другата посока от честотата на точна настройка.
Избирателиостта по огледален канал определи свойвтвото на
14
/ -
радиоприемника да подтиска сигналы с честота, два пъти по-
голяма от междинната.
Избирателиостта по огледален канал се измерва, като на входа
на радиоприемника се подава сигнал с определеиата за измерване
честота, модулиран с честота 1000 Hz при дълбочина на модула-
цията 30%. Радиоприемникът се настроила на честотата иа сиг-
нала на максимална изходна мощност. С регулатора иа силата
на изхода се установява стандартна изходна мощност. :След то-
ва честотата на сигналгенератора се увеличава до стойност, два
пъти по-голяма от междинната (2/м), т. е. настройва се на често-
тата на огледалния канал, а нивото на сигнала се увеличава до
стойност, при конто на изхода се установява отново стандартна
мощност.
Избирателиостта по огледален канал се определи като отно-
шение на нивото на входния сигнал с огледална честота към ни-
вото на входния сигнал с честота, на конто е настроен радиоприем-
никът, изразено в dB.
От табл. 1.1 се вижда, че избирателностите по съседен и огле-
дален канал са най-големи при радиоприемниците от първи клас.
Важен параметър също така е пропусканата честотна лента
на целия радиоприемник. Тя е свързана с честотиата характерис-
тика на нискочестотния усилвател и лентата на пропускане на
високочестотния канал. Твърде тясната лента на пропускане при-
чинява срязване на тоновете с висока честота и възпроизвежда-
нето звучи неестествено. По-широката лента на пропускане, от
друга страна, не ограничава смущаващото действие на съседните
предаватели.
Пропусканата честотна лента може да се определи от честот-
ната характеристика, измерена по електрически или акустиче»
начин. Честотната характеристика, измерена по електрически на-
чин, Представлява зависимостта на напрежението на изхода на
радиоприемника от модулиращата честота на входния ВЧ сиг-
нал. На входа на радиоприемника се подава ВЧ модулиран сигнал
сниво 1 mV, дълбочина на модулацията 30% и модулираща често-
та 1000 Hz. С регулатора на силата се установява върху еквива-
лентен товар изходна мощност, която е с 10 dB по-малка от мак-
сималната. При това положение се измени честотата на модули-
ращия сигнал от най-ниската до най-високата звукова чеётота,
като дълбочината на модулацията се запазва постоянна. Ако за
никоя честота се получи претоварване на изхода, изходната мощ-
ност се намалява.
Измерването на чеетотната характеристика по акустичен на-
чин се извършва обикновено иа апаратнте с вградени високого-
15
ворители, например на преносимите. То се провежда в акустич-
на камера. На разстояние /=1т от центъра на високоговорителя
на радиоприемника се поставя измервателен микрофон. Изходът
на микрофона се свързва към волтметьр, чиито показания са
пропорционални на звукового налягане р, създадево" от високо-
говорителя. Зависимостта на звукового налягане р от честотата
на приложеното към високоговорителя напрежение представля-
ва акустичната честотна характеристика.
При измерване на УКВ трябва да се вземе предвид деемфа-
зисът (корекцията на честотната характеристика).
Лентата на пропускане по висока честота и избирателността
се определят от формата на резонансната характеристика на из-
бирателните елементи.
Стереоприемниците трябва да удовлетворяват специфичните за
стереофоничного възпроизвеждане изисквания. Основен пара-
метър, конто зависи от нискочестотната и високочестотната част
на радиоприемника, е прослушването между каналите. За радио-
приемниците от I клас прослушването между каналите за сиг-
нал с честота 1000 Hz трябва да бъде по-голямо от 22 dB, из-
мерено от антенния вход с ВЧ сигнал, модулирац с комплектен
стереосигнал тип А или В (вж. т. 3.8), т. е. със сигнал само в
левия или десния канал.
1.4. ЧЕСТОТНОИЗБИРАТЕЛНИ ФИЛТРИ И СИСТЕМИ
На входа на радиоприемника се подава напрежението, ин-
Дуктирано в антепата, което представлява смес от сигнали с раз-
личии честоти и с нива от няколко микроволта до няколко стоти-
ци миливолта, дори до няколко волта. Отделянето на сигнала
с желаната честота се осъществява с честотноизбирателни филт-
ри: единични резонансни кръгове, двукръгови лентови филтри
и филтри със съсредоточена избирателност, включени в отдел-
ки стъпала на радиоприемника или съсредоточени в едно стъпало.
Единичният трептящ кръг е най-простата, но сыцевременно
най-употребяваната избирателна верига (фиг. 1.5а). Използуват
се свойствата на паралелния трептящ кръг, конто има най-голям
импеданс за резонансната честота, равен на приведеното пара-
лелно включено съпротивление Ro. Резонансната честота f0
зависи от индуктивността L на бобината и капацитета С на кон-
дензатора и се определи с достатъчна точност от равенството
г _ 25300
JLTC
16
където L е индуктнвността в pH;
С — капацитетът в pF;
/0 — честотата в MHz.
Паралелно включеното на трептящия кръг съпротивление /?в
се определи от загубите в кръга, дължащи се на съпротивлението
Фиг. 1.5- Видове честотно-избирателни филтри с трептящи LC-
кръгове
а — паралелен трептящ кръг; б — двукръгов лентов филтър; « — ф(л.
тър със съсредоточеиа избирателност, състоящ се от три кръга
на намотката, загубите в кондензатора, загубите от токове на
Фуко в екраиа, загубите в изолацията, магнитното^ядро и др.
Осиовни параметри на трептящия кръг са затихваието d и
качественият фактор Q. Те зависят от съпротивлението /?, и се
определят от-равенството
<2-4—2§Г-2"ЛС'?»-
Паралелното съпротивление може да се преобразува в
серийно с помощта на формулата
Г» ОШ)1
"°----
Загубит* в кръга ее определят главно от съпротквлвижвтв на
намотката г*, мето «ежа да м представв кате сор я tже вслмне*
* W-южм» «« » а«ж«»> и
но към индуктивността L. В такъв случай и качестве-
ният фактор може да се оцени приблизително с израза
Q 1000 ITT
Q \с’
където индуктивността L е в pH;
капацитетьт С — в pF;
съпротивлението г/. — в Q.
Фиг. 1.6. Характеристика на честотио-избирателни филтри
а — единичен трептящ кръг; б — двукръгов лентов филтър; в— фмлтър еъв
съсредоточена избирателност, състоящ се о» три кръга; г — пиеэохерами^ен
филтър на 10,7 MHz
_ Резонансната характеристика на трептящия кръг, т. е. изме-
нението на импеданса на кръга в зависимост от честотата е пока-
зана на фиг. 1.6 а. Тя представлява едновърха крива, широчц-
ната на която, определена на ниво 0,7 (т. е. лентата на пропуска-
не), зависи от качествения фаигор Q на кръга съглвсно следния
израз:
18 ';-
2Д/--А.
където 2 А/ е лентата на пропускане на ниво 0,7.
Следователно кол кото качеств еният фактор е по-голям, тол-
кова кривата има по-остър максимум и по-тясна лента на про-
пускане. Паралелният трептящ кръг, включен като товар на
усилвателно стъпало, определи неговите резонансни свойства. За
резонансната честота н а кръга стъпалото има максимално усил-
ване Ко-
Ko-SRo,
където S е стръмността на характеристиката на активния
елемент за избраната работна точка.
Освен паралелния трептящ кръг се използува също така и
последователният трептящ кръг. При резонансната честота по-
следователният трептящ кръг има най-малък импеданс и затова
служи като режекторен филтър за дадена честота.
Единичният трептящ кръг ие може да осигури необходимите
избирателност и лента на пропускане на радиоприемника. Той
се използува предимно във входните устройства и високочестот
ните усилватели, където се изисква плавна настройка в даден
честотен обхват.
По-голяма избирателност и по-широка лента на пропускане
се постига с двукръговите лентови филтри (вж. фиг. 1.5 б), конто
се състоят от два свързани трептящи кръга. В зависимост от
качествения фактор на кръговете и коефициента на връзка амп-
литудно-честотната характеристика на филтъра може да бъде с
един или едва върха (фиг. 1.6 б). При критична връзка върхът на
кривата е плосък и характеристиката се приближава най-много
до идеал ната правоъгълна крива. Когато връзката е по-голяма
от критичната, характеристиката има минимум в средата и два
странични максимума, конто са толкова по-изразени, колкото е
по-голям коефициентът на връзка. За връзка, по-малка от кри-
тичната, амплитудно-честотната характеристика е с един връх и
с по-малка амплитуда. Необходимата избирателност се получа-
ва чрез разполагането на няколко двукръгови филтри в после-
дователно свързани усилвателни стъпала. Двукръговите филтри
се употребяват също така и в избирателните системи с плавна
настройка в даден обхват.
Филтрите със съсредоточена избирателност осигуряват изби-
рателността по съседен канал. В радиоприемниците намират при-
19
ложение главно многокръгови LC-лентови филтри, кварцови и
пиезокерамични филтри.
Многокръговите LC-лентови филтри съдържат обикновено
от три до пет трептящи кръга. В служебните радиоприемници
броят на кръговете може да бъде и по-голям. Схемата на трикръ-
говия филтър (вж. 1.5 в) се състои от три капацитивно свърза-
ни помежду си кръга с висок качествен фактор.
Формата на амплитудно-честотната характеристика на много-
кръговите LC-лентови филтри зависи от броя на кръговете, връз-
ката между тях и качествения им фактор. При четен брой кръго-
ве и надкритична връзка в средата се образува минимум. Симет-
рично спрямо средната честота се разполагат няколко максиму-
ма, чиито брой и големина зависят съответно от броя на кр ъго-
вете и коефициента на връзка. Същото се отнася и за нечетен
брой кръгове с тази разлика, че в средата на характеристиката се
получава максимум. При връзка, близка до критнчната, характе-
ристиката има плосък връх и прилича на камбана. На фиг. 1.6 в е
показана характеристиката на трикръгов лентов филтър с кое-
фициент на връзка, по-голям и равен на критичния. Необходи-
мо е качественият фактор Qe на отделните кръгове да бъде по-
голям от 150, за да се получат стръмни склонове на честотиата
характеристика, т. е. по-добра избирателност по съседен канал
при дадена лента на пропускане.
В битовите радиоприемници най-голямо приложение са на-
мерили лентовите филтри с пиезокерамични резонатори. За трак-
та МЧ—AM се произвеждат филтри със средна честота 468 kHz
(465 kHz) и различна лента на пропускане: 12,5; 9,5; 8,5 и 5,8
kHz. Данните на тези филтри са следните: средна честота 468—2
kHz, затихване при разстройка ±9 kHz не по-малко от 26-Т-55
dB, затихване в лентата на пропускане не по-голямо от 9,5 dB,
неравномерност в лентата на пропускане 2 dB, номинална стой-
ност на входното и изходното съпротивление 2kQ.
За тракта МЧ—ЧМ се произвеждат филтри със средна честота
на пропускане 10,7^0,1 MHz. Данните на такива филтри са
следните: лента на пропускане на ниво 6 dB от 150 до 280 kHz,
неравномерност в лентата на пропускване 3 dB, широчина на
лентата при затихване 26 dB по-малка от 585 kHz, номинал на стой-
ност на входното и изходното съпротивление 330 й, затихване
в лентата на пропускане по-жалко от 10 dB.
За разлика от ФСИ, реалжзирани с LC-звеиа, характеристи-
ката на ватахване в лентата жа непропускане на пиезокерамич-
ння фйлтър е неравномерна. То» ж недостатьк иа пиезокерамич-
нжя филтър се атсранява чрез трептяил LC-кръгове, конто оси'
21
гуряват същевременно съгласув ането на импеданса на входа и
изхода на филтъра (фиг. 1.7) .
Фиг. 1.7. Схема на свързване на яиезокерамичен филтър
1.5. ЕЛЕМЕНТИ ЗА НАСТРОЙКА
Настройката на трептящите кръгове се извършва както чрез
промяна на капацитета, така също и чрез промяна на индуктив-
ността. Коиструкцията на кондензаторите и бобините с промен-
ливи капацитет и индуктивност е различна в зависимост от тях-
ната работна честота и предназначение.
Тримеркондензаторите се използуват за точна настройка иа
трептящите кръгове на дадена честота. Капацитетът им може да
се променя в малки граници, например от 4 до 12 pF, от 5 до 35
pF или от 10 до 60 pF. Обикновено те се свързват паралелио към
кондензаторите с постоянна стойност. Най-че-
сто се използуват керамични тримеркон-
денэатори (фиг. 1.8), конто се състоят от
неподвижна керамична плоча (статор) 1 и
подвижен керамичен диск (ротор) 2. Сре-
бърният слой 3, който покрива сектор от
повърхността на статора и ротора, обра-
зува плочкнте на кондензатора. При вър-
тене на ротора с помощта на отвертка за
настройка плочките на кондензатора се при-
покриват в различна степей и капацитетът
се променя от максимална до минималка
стойност. Когато секторът на ротора е раз- фиг , 8 Керамичен
положен срещу сектора на статора, капаци- тримеркондензатор
тетът на тримеркондензатора е максимален,
а при завъртане на 180° от указаното положение — минимален.
Съществуват и други конструкции тримеркондензатори, на-
пример тръбните, конто се състоят от керамична тръбичка, в
която се премества метално тяло с винт. Отрицателният темпера-
21
Фиг. 1.9. Бобина, на-
стройвана с феритно
ядро
турен коефициент на капацитета на керамичните кондензатори
позволява да се осъществи температурка компенсация на треп-
тящите кръгове, тъй като индуктивностите на бобините имат по-
ложителен температурен коефициент.
Бобините на трептящите кръгове (фиг.
1.9) променят своята индуктивност посред-
ством преместването на ядрото 2 (от маг-
нитен или немагнитен материал) в тялото на
бобината 3. Ядрата от магнитен материал
позволяват да се намалят зиачително раз-
мерите на бобините и да се повиши тех-
иият качествен фактор. Ядрата от немагни-
тен материал се употребяват в шнроколеи-
товите усилватели в УКВ обхвата. Те се
изработват от алуминий или месинг и нама-
ляват индуктивността, когато се вкарат в
тялото на бобината. Преместването на яд-
рото се извършва чрез завъртане с отверт-
ка, като за целта то е закрепено към тялото
с резба 1. Ядрата оказват най-голямо влия-
ние, когато са разположени симетричио2 на
намотката 4. При това положение индуктив-
ността се променя в границите от 7 до 20%.
Съществуват и други начини за промяна
на индуктивности в малки граиици. В ни-
кои УКВ приставки се използуват бобини
без тяло, като индуктивността се променя чрез разтегляне и сви-
ване на намотката, с което съответно се намалява и увеличава.
Нагласяването на постояннотоковите режими се извършва с
помощта на тримерпотенциометри. След установяваие на режи-
ма положението на плъзгача на тримерпотенциометъранесе про-
меня. Постояннотоковият режим може . да се нагласи и чрез
подбор на резистори с постоянна стойност на съпротивлението.
В принципната схема тези резистори се означават обиКновено
със звездичка.
Настройването на трептящите кръгове в даден честотен об-
хват се извършва с елементите за плавна настройка. Тъй като
се налага едновременно да се настройват няколко кръга, елемен-
тите за плавна настройка имат отделни секции, свързани към
общата ос, чийто капацитет или индуктивност се измени по еднак-
ва крива.
Основен елемент за настройка е променливият кондензатор
с въздушен диелектрик или диелектрик от пластмасово фолио.
Използува се за настройка на радиоприемници с AM и ЧМ. Съ-
стои се от две или три секции, свързани към обща ос. На фиг. 1.10
е показан кондензатор с две секции за AM и ЧМ. Изменението на
капацитета се постига чрез въртене на оста с механична предав-
Фиг. 1.10. Промеилп кондеизаюр с две секции за AM м ЧМ
I — ос с предавка я ограиичител на оборотите; 2— ротории пластяни'Ам
секция; 3 — ротория пластики ЧМ секция; 4 — статорни пластиаи ЧМ сек-
ция; 5 — статорни пластики AM секция; 6 — иаолаторя яа вакрепааяс иа
етаторните и ластики
ка 1, към която са закрепени подвижните пакети от плочки на от-
деляйте секции 2 и 3 (ротор). В зависимост от ъгъла на завърта-
не на оста те заставят в различно положение спрямо пакетите
от неподвижно закрепени, изолир ани с керамични изолатори 6,
плочки 4 и 5 (статор). Двусекционните кондензатори се употре-
бяват в радиоприемници от II и III клас, а трисекционните в ра-
диоприемници от I клас. На фиг. 1.11 са дадени характеристи-
ките на изменение на капацитета С в зависимост от ъгъла на за-
въртане на ротора на променливия кондензатор Унитра тип
93.2.3.41, употребяван в радиоприемниците „РС 201“ еи„РС301".
Максималният капацитет на отделните секции за AM е 380/320 pF
и за ЧМ е 14,7 pF.
В автомобилните радиоприемници настройването на входните
и хетеродинните кръгове е индуктивно чрез вариометър поради
22
23
специалните изисквания, конто се поставят към входного устрой-
ство. На фиг. 1.12 е показана конструкцията на настройващия
блок на произвеждания у нас автомобилен’радиоприемник APJ8.
Блокът от бобини е монтиран върху платка 1 и се състои от две
Минимален калацитет
за AM СА ^8,0рF
Ива^9,О pF
за ЧМ СА & 4 pF
Схц— 4 pF
Фиг. 1.11. X арактеристики на изменение на
капацитета на промеиливия 5|коидензатор тип
Унитра 93.2.3.41 в зависимост от ъгъла на
завъртаие на оста, С=/(а)
—1 _
тройки бобини, затворени поотделно с екран 7. Намотките иа
бобините са разположени върху секционираното тяло 3, на кое-
то е надянат феритов цилиндър 2. Настройващото ядро от фе-
ритен или диамагнитен материал представлява цилиндрично тя-
ло 4, на което единият край е закрепен към каретката 5, а дру-
24
гият край може свободно да се премества във вътрешността на
бобината. При въртене на оста 8 каретката заедно със закрепе-
ните към нея настройващи ядра се придвижва по оста между две
крайни положения, отстоящи на_ разстояние 22 mm. Едновре-
Фнг. 1.12. Вариометър на радиоприемник „АР 18*
менното движение на настройващите ядра осигурява съгласу-
ваната настройка на трептящите кръгове. Освен това всяко ядро
може да се премества самостоятелно чрез въртене на пластмасо-
вия накрайник с резба 9. Цялата конструкция е закрепена вър-
ху иосещото шаси 6.
Електронната настройка се извършва чрез варикапи (капа-
цитивни диоди), конто промёнят своя капацитет в зависимост от
приложеното им постоянно напрежение. Произвеждат се вари-
капи за настройка при AM и ЧМ обхвати. Варикапът ВВ 104
представлява сдвоен диод с общ катод за настройка на два
отделяй кръга, както и за настройка на единичен кръг с проти-
вопосочно включване, употребявано във висококачествените ЧМ
тюнери. На фиг. 1.13 а е дадена характеристиката на изменение
иа капацитета на единичния диод на ВВ 104 в зависимост от
приложеното напрежение, а на фиг. ЫЗбсхемата на свързваие.
Параметрите на варикапа в зависимост от означеиата върху
тях цветка маркировка са следните:
95
със зелен цвят
С=34. . .39 pF, J7ff=3V, f=lMHz (подходящи за настройка
на хетероДинни кръгове);
със син цвят
Фиг. 1.13. Варикап ВВ 104
а — зависимост на капацитета от напрежениато Cj, )i
б — схема ив свързване
С=37. . .42 pF, UK=3V, f—l MHz (подходящи за настрой-
ка на вХодни кръгове).
Отношението на максималния и минималния капацитет k е
C(U*3V)
-=2,65.
За електронна настройка на обхватите AM се използува ва-
рикапът ВВ 113, чиято характеристика е показана нафиг. 1.14а.
В пластмасовия корпус на ВВ 113 са поместени три отделки дио-
да с еднакви стойности и характеристика на изменение на капа-
цитетите и с общ извод на катодите съгласно фиг. 1.146. Предна-
значен е за настройка на кръгове в обхватите КВ, СВ и ДВ.
Относителната разлика на капацитетите на всеки два диода в
областта (//>=! до 17р==30 V е по-малка от 3,5%. Параметри-
рите на варикапа са следните:
J6
приложено обратно напрежение L/p=lV U₽=30V
стойност на капацитета Сд=230. . .260 pF Co=13pF
Съгласуваната настройка на трептящи кръгове с варикапи се
извършва, като на варикапите се подава едно и сыцо напреже-
Фиг. 1.14. Варикап ВВ 113
а — зависимост на капацитета от иапрежението CD =/(£//?);
б — Схема на свързване
яие чрез резистори със съпротивление, равно обикиовено на
68 к£>. Напрежението се подава от плъзгача на потенциометър
за електронна настройка, останалите изводи на конто се свързват
към източник на постоянно стабилизирано напрежение. Той има
специална крива на изменение на съпротивлението в зависимост
от ъгъла на завъртане на оста, с което се осигурява линейна
честотна скала в границите на приемания обхват (фиг. 1.15а).
Максималното отклонение от характеристичната крива не тряб-
ва да бъде по-голямо от 3%. В противен случай трудно се полу-
чава точността на градуировката на скалата. Схемата на потеи-
циометъра е показана на фиг. 1.15 б.
Когато настройката на УКВ обхвата е електронна, а тази на
AM обхвата е с променлив кондензатор, настройването на двата
обхвата се извършва с едно колче. Променливият кондензатор
тогава се изработва със специална ос, към конто се закрепва
плъзгачът на потенциометъра за електронна настройка. Стой-
ността на съпротивлението на потенциометъра се избира около
100 kQ и може да се свързва електрнчески към агрегата за фик-
сирана настройка.
Едно от пр'едимствата на електронната настройка е, че лесно
се осъществява избирането на предварително запаметена стан-
Град
О
2D
30
50
10
too
U
Регулиране
стример
20
25
36
50
Механично
регусиране
Фиг. 1.15. Относително изменение на изходното напрежеиие в зависимост от
ъгъла на завъртане на оста на потенциометъра за електронна настройка
ция. Фиксирането на станциите се извършва с помощта на спе-
циални агрегати за настройка, наречени преомати. Те се състоят
от няколко потенциометъра със стойност на съпротивлението
100 kQ, свързани в единия си край в обща точка (фиг. 1.16). Поло-
жението на потенциометъра се сочи със стрелка, конто се движи
върху скала, разположена над бутоните за превключване на про-
грамата. Преоматите се произвеждат в различии варианти. В прео-
мата тип R 6/5 на „Електромодул** — УНР (фиг. 1.17) запаметената
програма се избира от взаимно изключващи се бутони, конто са
2»
разположени концентрично с копчетата на потенциометрите за
Ттрограмиране на станциите. Например при натискане на първия
бутон се включва контактът Ki (вж. фиг. 1.16) и нанрежението
за настройка, нагласено с потенциометъра Pit постъпва на извод
Фиг. 1.17. Преомат тип R 6/5
Bi- На изводите А и С или С и D се прилага напрежението от
стабилизатора за електронна настройка. Допълнителен бутон слу-
жи за включване на потенциометъра за ръчна настройка Ро през
контакта Ко- Допълнителните контакти а и б могат да се изпол-
зуват евентуално за включване на автоматична донастройка на
честотата или на батерия.
Съществуват и други варианти на настройващи блокове. Ни-
кои от тях изискват отделни бутони или сензорни електронни
превключватели.
1.6. ВИДОВЕ НАСТРОЙКИ
Полезният сигнал се отдели от трептящите кръгове на изби-
рателните системи, конто се настройват на точно определена чес-
тота. При това едни от кръговете се настройват на постоянна
честота, а други плавно между една максимална и едиа мини-
малка честота, т. е. покриват даден честотен обхват.
Преди да се раз г дед ат най-общите видове настройки, срецани
29
при радиоприемниците, века най-напред се припомни после-
дователността на дейностите, с конто се намира търсената стан-
ция. С превключвателя на вълните се включва обхватът, в кой-
то се намира търсената станция и след това посредством копчето
за настройка стрелката се установява върху означеното на скала-
та деление.
Сыцността на извършените действия е добре известна на за-
познатия със схемите радиолюбител. Бобините и ко ндензатори
те, принадлежащи на установения обхват, се включват чрез
превключвателя на обхватите към съответните трептящи кръгове
(груба настройка), а с копчето за настройка трептящите кръгове
се настройват плавно в границите на включения обхват. Плавната
настройка се осъществява с променлив кондензатор (капацитив-
на настройка), с променлива индуктивност (индуктивна настрой-
ка) или с варикапи (електронна настройка).
В стационарните и преносимите радиоприемници най-широко
приложение е намерила капацитивната настройка (променлив-
кондензатор с въздушен диёлектрик или с диелектрик от пласт-
масово фолио). В автомобилните радиоприемници се употребява
предимно индуктивна настройка с вариометри. В съвременните
радиоприемници — преносими, автомобилни и стационарни, ка-
пацитивната и индуктивната настройка се заместват от електрон-
ната настройка с варикапи, която има съществени предимства
по отношение на надеждност, обем на елементите, удобство за
експлоатация и възможности.
Както при линейния, така и при суперхетеродинния радио-
приемник входните кръгове и кръговете на високочестотния усил-
вател (ако има такъв) трябва да се настроят на честотата на прие-
мания сигнал fc. При плавна настройка в границите на даден
честотен обхват за всяко положение на настройващия елетЛент
резонансните честоти на трептящите кръгове на избирателните
системи трябва да съвпадат. Такава съгласувана настройка изиск-
ва секциите на променливия кондензатор или елемента за на-
стройка да имат еднакви криви на изменение на капацитета. Израв-
няването на капацитета или индуктивността в началното положе-
ние се извършва с тримеркондензатори, изравняващи бобини
или с тримерпотенциометри при електронна настройка.
Настройката с едно копче изисква спрягане на резонаисна-
та честота на хетеродинния кръг с резонансните честоти иа кръ-
говете на входного устройство и високочестотния усилвател.
Съгласно суперхетеродинния принцип на приемане разликата
между честотата на хетеродина и честотата на приемания сигнал
трябва да бъде равна на междинната честота. Честотата на
30
приемания сигнал се определи от настройката на хетеродинния
кръг. Настройката на входните кръгове и кръговете на ВЧУ на
честотата на приемания сигнал осигурява само необходимата
чувствителност и избирателност на fрадиоприемника. Тъй ката
Фиг. 1.19. Линия иа точно свря-
гаие
Фиг. 1.18. Изменение на честсг. эта
на хетеродинния и входния кръг
при идеалио спрягане
кръговете на входного устройство и на ВЧУ се настройват иа
една и съща честота и са еднакви, условията за спрягане се отна-
сят и за двата кръга. По правило честотата на хетеродина се из-
бира по-висока от тази на сигнала.
На фиг. 1.18 е дадена зависимостта на честотата на хетеро-
дина /х и резонансната честота на входния кръг от ъгъла на
завъртане на оста на блока за настройка а при идеално спрягане,
Разликата на двете честоти /х — /,,х в зависимост от ъгъла а е
изобразена на фиг. 1.19 и представлява права линия, разположе-
на успоредно на абсцисната ос и на разстояние от нея, равно на
междинната честота /м.
На практика спрягането на кръговете на входа и хетеродина
се извършва чрез включване на добавъчни кондензатори, при
което точно спрягане се получава само за определени точки от
скалата, докато за ©станалите се допуска известна грешка. Грещ-
31
ката е толкова по-голяма, колкото повече кривата на полученото
спрягане се отдалечава от лииията на точного спрягане — хори-
зонталната права.
На фиг. 1.20 е показано точно спрягане в една точка без до-
пълнителни кондензатори. С отдалечаваие на честотата на точ-
Фиг. 1.20. Спрягане в една точка
Л— точно спрягане на средната честота иа
обхвата с грешка d/; 2— точно спрягане
на минннмалната честота иа обхвата; 3—
точно спрягане на максималната честота на
обжаата
фиг. 1.21. Спрягане в Две точки
1 — точно спрягане в краищата на обхвата!
2— крива на спрягане с маввмална грелка
ното спрягане грешката се увеличава. Максималната грешка при
точно спрягане в средата се получава в краищата на обхвата.
Очевидно е, че този начин е подходящ само при малко отношение
между максималната /max и минималната fmin честота на обхва-
та, т. е. при малък коефициент на обхвата. Прилага се предимно
за разлетите късовълнови обхвати. Честотата на точно спрягане
/еР се определи от формулата
Лвах'1'^min
'ср “
Спрягането в две точки от обхвата (фиг. 1.21) се осыцествява
чрез включение на пар а л ел ей добавочен кондензатор Ст към
хетеродинння кръг. Капацятегъг иа дебавъчния кондензатор Ст
и индуктивността на бобината на хегеродиниия кръг LT ев под-
Вират така, че грешката от сжрягапееа а средата и в двата ж>»я
ЗЙ
на обхвата да бъде равна по абсолютна стойност и да бъде ми-
нималка. Честотите на точна настройка се установяват за ниско-
честотния край на обхвата с подбор на индуктивността Lx, а
за високочестотния край на обхвата с подбор на капацитета Ст.
{5
j Скала на приемника
о ° 30’ 60’ 90° 120° 150° !80*
Стах fmin
Ъгъл на зайьртане на лроменлийия
кондензатор за настройка
‘ Af
«Фиг. 1.22. Спрягане в три точки
2 — точно спрягане в краищата и средата
аа обхвата; 2 — крива иа спрягане с минн-
амална грешка
Фиг. 1.23. Различии форми на кри-
вата на спрягането в зависимост от
стойностнте на L*, СТ и Сп
Този начин на спрягане намира приложение в полуразлетите къ-
совълнови обхвати, т. е. там, където коефициентът на обхвата
е по-малък и лентата на пропускане на входния кръг е достатъч-
но широка.
Грешката от спрягането за обхватите ДВ, СВ и разширените
КВ обхвати се получава достатъчно малка, ако се приложи спря-
тане в три точки (фиг. 1.22). Спрягането в три точки се осъществя-
ва чрез включване на спрягащите кондензатори Сп и Сг към
хетеродинния кръг. Честотите на точната настройка се определят
чрез подбор на стойностите на елементите Сп, Ст и £х. Точно-
то спрягане в средата на обхвата се нагласява чрез подбор на
индуктивността на хетеродина Lx, в нискочестотния край
на обхвата — чрез подбор на капацитета на последователно
свързания кондензатор Сп и във високочестотния край на
обхвата — чрез подбор на капацитета на паралелно свързания
кондензатор Ст- Честотите за точна настройка в краищата на
обхвата се нагласяват независимо една от друга поради обстоя-
телството, че отделимте настройки слабо си влияят.
* Правилно ли е настр. радионр. ЧТ
При различии стойности на капацитета на спрягащите кон-
дензатори Сп и Ст и на индуктивността L* се получават раз-
личии форми на кривата на спрягането (фиг. 1.23). Крива 3 от-
говаря на точно спрягане в краищата и средата на обхвата. С
намаляване на индуктивността на хетеродинния кръг се повиша-
ва резонансната му честота /х, . а заедно с нея и разликата
/х— /вх- Получава се кривата на спрягане 1, която е повдигна-
та спрямо крива 3. Ако намаляването на индуктивността Lx се
компенсира с увеличаване на капацитета на кондензаторите С г к
Си, може да се получи отново точно спрягане в краищата на об-
хвата (крива 2).
При обратния случай, т. е. с увеличаване на индуктивността
на хетеродинния кръг кривата на спрягането се спуща надолу
и се получава крива 5. За точно спрягане в краищата на обхвата
сега е необходимо да се намалят стойностите на Ст и Сп (кри-
ва 4).
Както се вижда от фиг. 1.23, спрягането в двете крайни често-
Ти на обхвата се осъществява при различии стойности на Сц„
Ст и Lx. Точката на точно спрягане обаче, намираща се меж-
ду двете крайни честоти на точно спрягане, се оказва по-близо
или по-далече от високочестотния или от нискочестотния край
на обхвата. Грешката на спрягане е по-малка за този край*
който е по-близо до средната точка на точно спрягане.
Трите честоти на точно спрягане отговарят на точно опре-
делени стойности на елементите на хетеродинния кръг Сп, Ст
и Lx. Изборът на честотите на точно спрягане става въз основа
на редица съображения. Обикновено те се избират с оглед на
минимална грешка в краищата и по протежение на обхвата.
Грешката се получава минимална, когато спрягането се извър-
ши на известно разстояние от краищата и около средата на об-
хвата.
Честотите на точно спрягане за обхватите на радиоразпръск-
ването при минимална грешка по протежение на обхвата са да-
дени в табл. 1.2.
Трябва да се прави разлика между честотата на приемания
сигнал /с и резонансната честота на входния кръг /нх. За прие-
мания сигнал е в сила винаги условието /х—fc=fu. Грешката
от спрягането се явява фактически като разстройка на входния
кръг спрямо честотата на приемания сигнал (фиг. 1.24). Вслед-
ствие на разстройката приеманият сигнал отслабва и част от състав-
ките на неговия спектър се срязват (честотни изкривявания).
Грешката на спрягането няма да оказва влияние върху чувстви-
телността и качеството на приемане, ако не превишава опредепо-
34
Таблица 1.2
Честоти иа точно спрягане при минимална грешка по обхвата
Обхват Чесгота. kHz
Anin 4 4р 4 Лвах
ДВ 150 163 250 337 350
св 520 595 1060 1528 1600
квг 5800 6200 8900 116 4) 12000
КВа 11500 122 X) 16750 21300 22000
на допустима стойност. При допустимата грешка на спрягане
спектърът на приемания сигнал не излиза извън границите на
лентата на пропускане. Допустимата грешка на спрягане мо-
же да се определи съгласно фиг. 1.25. Тя се получава като раз-
Фиг. 1.24. Влияние на грешката на спрягаие-
то между хетеродинния и входния кръг, при
което входният кръг се оказва разстроен
спрямо приемания сигнал
лика между половината лента на пропускане на входните кръгове
и половината от спектъра на приемания сигнал. За дълги и сред-
ни вълнн е от 1 до 5 kHz, като по-малката стойност се отнася
за ДВ. За КВ тя е от 10 до 20'kHz.
Лентата на пропускане обаче не е постоянна по обхвата и е
35
вай-малка от минималната честота. При коефициент на обхвата,
равен на три, тя става почти три пъти по-голяма за максимална-
та честота. Поради тази причина във високочестотния край на
обхвата може да се допуске по-голяма грешка на спрягане за
Фиг. 1.25. Определяне на допустимата грешка
на спрягането, при конто спектърът на приемания
сигнал не нзлиза вън от границите на лентата на
'пропускане
сметка на нискочестотния край. Както вече се спомена, грешка-
та на спрягане е по-малка за тази част на обхвата, която е по-
близо до средната точка на точно спрягане. Следователно греш-
ката за нискочестотния край може да се намали, а за високочес-
тотния да се увеличи, ако средната точка на точно спрягане се
ириближи към нискочестотния край на обхвата. В табл. 1.3 са
дадени честотите на точно спрягане, съобразени с изменението
иа допустимата грешка на спрягане.
Таблица 1.3
Честоти иа точно спрягане при вземане под внимание изменението
«а допустимата грешка на спрягане
Обхват Честот?, kHz
Anin /к /ср Гц /щах
дв 150 161 230 325 350
св 620 560 912 1470 1600
кв 5800 6250 10100 16600 18000
Фиг. 1-26. Пример за спрягане в
границите на допустимата грешка
Честотите на точно спрягане зависят и от конкретната кон-
струкция на радиоприемника, затова те се означават върху ска-
лата и се указват в инструкциите за настройка.
Как ще се осъществи практически спрягането в три точки„
когато е известна допустимата грешка на точно спрягане? ToBas
може да се разбере от приведе-
ния пример. На фиг. 1.26 е да-
дена първоначалната крива на
спрягане 1, означена с непре-
късната линия. Границите на
допустимата грешка на спряга-
не са означенИ с прекъсната
линия, като в защрихованата
облает тази грешка е над до-
пустимата стойност. Както се
вижда от фигурата, в опреде-
лен участък в нискочестотния
край на обхвата кривата изли-
за извън границите на допусти-
мата грешка, докато в другия
край има известен резерв. Не-
обходимо е следователно средна-
та точка на спрягане да се пре-
мести към нискочестотния край.
За тази цел се йамалява индуктивността на хетерод инния кръг,
при което се получава крива 2, която е повдигната сп рямо крива
1 и пресича линията на точно спрягане по-близо до нискочестот-
ния край на обхвата. Крива 2 обаче е разположена несиметрич-
но спрямо линията на точно спрягане. Тя се симетрира чрез уве-
личаване на стойностите на капацитетите на кондензаторите Сг
и Сп, при което краищата на кривата се спускат надолу и се при,-
ближават към линията на точно спрягане. Честотата на точно
спрягане за нискочестотния край на обхвата f'H се нагласява
с помощта на кондензатора Си, а честотата на точно спрягане
за високочестотния край на обхвата f'B — с помощта на конден-
затора С т (крива 3). При така установеното положение кривата
на спряганё не излиза извън границите на допустимата грешка
и може да се каже, че спрегнатата настройка е извършена пра-
вилно.
В суперхетеродинния радиоприемник основната избирател-
ност се постига в междинночестотния усилвател. Постоянната
честота на настройка позволява да се използуват избирателни
системи с повече LC-кръгове или електромеханични, пиезокера-
37
мични и кварцови филтри. Настройката на такива филтри, ако
притежават сложна форма на характеристиката, изисква спе-
циална методика.
В МЧУ с разпределена избирателност се употребяват обик-
новено двукръгови лентови филтри. Настройката на двукръго-
вите лентови филтри с критична и подкритична връзка се извърш-
ва по максимума на изходното напрежение. Когато връзката е
по-голяма от критичната и амплитудно-честотната характеристи-
ка е с два върха, желателно е настройката да се извърши с вобел-
генератор и осцилоскоп, тъй като кривата се наблюдава непосред-
ствено върху екрана на осцилоскопа. При този случай може да
се приложи последователно шунтиране на кръговете. Настрой-
ката се извършва, като кръгът, който не се настройва, се шунти-
ра с резистор, чиято стойност на съпротивлението е 10 до 20%
от резонансного съпротивление на кръга. Сега вече другият кръг
може да се настрои на максимум, тъй като резонансната харак-
теристика на шунтирания кръг е притъпена. На фиг. 1.27 е по-
казан начинът, по който се свързва шунтиращата верига, състоя-
ща се от последователно свързани резистор и блокировъчен кон-
дензатор с капацитет 0,47. . .0,1 pF.
Филтрите със съсредоточена избирателност се настройват по-
добно на двукръговите филтри. Когато връзката между кръго-
Фиг. 1.27. Схема за шунтиране на трептящ кръг
при настройка на трептящи кръгове с връзка, по-
голяма от критичната
вете е близка до критичната, всички кръгове се настройват на
максимално изходно напрежение. При връзка, по-голяма от кри-
тичната, настройката се извършва с вобел-генератор и осцило-
скоп, при което нечетните кръгове, броени откъм изхода на фил-
търа, се настройват на максимално напрежение на средната
честота, а четните кръгове — на минимално напрежение на сред-
ната честота.
38
В МЧУ с пиезокерамични филтри настройката на съгласу-
ващите кръгове се извършва съобразно средната честота на пие-
зокерамйчниЯ филтър. Средната честота се определи при силно
разстроени съгласуващи кръгбве, като честотата на подадения
към МЧУ сигнал се променя в две противоположни посоки, до-
кате напрежението на изхода падне с 3 dB. Средната честота е
равна на средноаритметичната стойност на така намерените гра-
-нични честоти.
1.7. ГРЕШКИ И НЕИЗПРАВНОСТИ ПРИ НАСТРОЙВАНЕТО
ИА ТРЕПТЯЩИ КРЪГОВЕ
Настройването на трептящите кръгове не винаги протича глад-
ко. Грешките и отклоненията от правилния начин за настройка
често пъти се дължат на неизправни усилвателни стъпала и
трептящи кръгове, неправилно оразмерени елементи или непра-
вилен монтаж. Когато кръговете се настройват нормално, стрел-
ката на индикатора се отклонява плавно до една маскимална
стойност и при по-нататъшно въртене на настройващия елемент
(ядрото на бббината или ротора на тримеркондензатора) пока-
занията плавно намаляват.
На практика може да се случи така, че стрелката, преди да
.достигне максималисте отклонение, остава на едно и също място
и настройващият елемент не оказва повече влияние. Това се дъл-
жи на повредено стъпало, което ограничава сигнала или на си-
лен сигнал, който привежда стъпалото в режим на ограничение.
В повечето случаи обаче се срещат повреди, дължащи се на
неизправни трептящи кръгове. Ако настройваният кръг има при-
тъпен резонанс и разстройката встрани от резонансната честота
не оказва необходимого спадане на напрежението (малка изби-
рателност), причината е в шунтирането на кръга от елементнте
на усилвателното стъпало или във влошените качества на някой
елемент на кръга, като кондензатор, настройващо ядро или бо-
бина. При късо съединение в бобината или кондензатора или
прекъсване на веригата кръгът изобщо не се настройва.
Бобината трябва да бъде така оразмерена, че при резонанс
’магнитного ядро да се намираблизо до средата в горната половина
на тялото. Понякога се случва ядрото да се завие твърде надолу
« да премине средата на бобината, без да се получи резонанс.
Когато ядрото премине средата на бобината, показанията на
индикатора за настройка започват да намаляват и се създава
впечатление за максимум. Подобен лъжлив максимум се полу-
39
чава при настройка с керамични тримеркондензатори. Те могат
да се въртят без .ограничение до 360°, при което капацитетът им
се променя от една минимална до една максимална стойност. На
границата на тези две стойности се създава погрешно впечатле-
ние за настройка на максимум.
За предотвратяване на подобии грешки е необходимо през
време на настройването да се проверява положението на настрой-
ващите елементи. Когато е налице резонанс, при едно пълно за-
въртане на тримеркондензатора се получават два максимума за
две симетрични положения на роторната пластина.
Кръгове, конто не могат да достигнат резонансната си често-
та, вероятно имат неправилно оразмерени стойности на индук-
тивностите и капацитетите. В зависимост от това дали максиму-
ма се намира по посока на вкарано или изкарано ядро или уве-
личаващ се или намаляващ капацитет, се прибавят или отвиват
няколко навивки, поставя се кондензатор с подходяща стойност
или се променя монтажът с цел да се намали паразитния капа-
цитет.
40
2. НЕОБХОДИМЫ УРЕДИ И ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ПРОВЕРКА
И НАСТРОЙКА
Без измервателна апаратура е невъзможно) да: се осъществи
правилната регулировка и настройка дори- на1 прости радиоприем-
ници. Измервателната апаратура е необходима стадо така за:
извършване на качествен ремонт и за откриване на неизправно-
сти и грешки, конто не могат да се установят с обикновено про-
слушване и външен оглед. Тъй като всички параметри на радио-
приемника свързани помежду си, обективна преценка за не-
говите качества и принадлежност към даден клас може да се
направи само след пълни измервания на параметрите.
Възннква въпросът, кои трябва да бъдат основните уреди,.
конто ще се ползуват при проверяване и настройване на радио-
приемниците? На първо време са необходима уреди за измерване
на ток, напрежение и съпротивление и източници на сигнал.
Сравняването на параметрите се извършва обикновено при стан-
дартна условия на измерване. За тази цел към входа на радио-
приемника или към отделни негови стъпала се подава сигнал с
определена форма, честота, амплитуда и модулация (стандартен
сигнал). Сигналът се подава към входовете на радиоприемника
чрез еквивалентни на включваните устройства (антенн, звуко-
отнематели, магнетофони и пр.) вериги, с което се създават усло-
вия, близки до работните. В контролните точки, намиращи се-
между отделяйте стъпала (изводи на транзистори и- ИС), сигна-
лът се • подава през разделителю! кондензатори с такава стой-
ност на капацитета, която да не нарушава работата на радио-
приемника. Сигналът се проследява и измерва в различии точ-
ки от схемата с помощта на волтметри за променлив ток, осци-
лоскопи, звукови или оптични индикатори.
Източниците на сигнал са нискочестотните генераторй (гене*
ратори на звукова честота) и високочестотните сигналгенератори..
Разновидност на ВЧ сигналгенератора е вобел-генераторът, кой-
то доставя синусоидално напрежение с променяща се около да-
дена стойност честота. За по-голяма точност и прецизност в ра-
ботата се ползуват и някои допълнителни уреди, например често-
томери с цифрови показания за точно отчитане на честотата на-
подавания сигнал, селективни волтметри, с конто се отстранява
41
влиянием на странички смущаващи източници, характериогра-
фа при конто вобел-генераторът и осцилоскопът са обедииенн
•в един уред и др, Нелинейните изкривявания на сигнала се из-
мерват с измерватели на нелинейна изкривявания или анализа-
тори на хармоници;
Съвременните радиоприемници имат допълнителни възмож-
яости за възпроизвеждане на стереофонични и квадрофонични
«сигнали и възможности за приемане на сигналите на пътната
«служба, входове за включване на различии източници на сиг-
нал и пр. Радиоприемниците от най-висок клас имат допълнител-
«ни блокове, конто улесняват обслужването на апарата: фикси-
рана настройка, автоматично търсене на станции, цифрова инди-
кация на честотата на приемания сигнал, дистанционно управ-
ление и пр. Измервателните методи и параметрите на измерва-
телната апаратура трябва да съответствуват на възможностите
в технические данни на измерваните радиоприемници. Напри-
мер стереопараметрите се из-
мерват със специален ВЧ сиг-
налгенератор, модулиран с
комплектен стереосигнал по
приетата у нас система с пилот-
тон (FCC). ВЧ сигналгенерато-
рите за измерване чувствител-
ността и избирателността на
висококачествените радиопри-
емници трябва да имат малък
шум и ниско ниво на хармо-
•Фиг. 2.1. Инструмента за настройка
«а трептящи;кръгове
а — изол край и отвертк-и <7 — ’тексте л ито-
«а дръжка; 2—месиигова или бронзова
пластина); б — ключове <7 — текстолитова
ддръжка, 2 — месиигова тръбичка)
ниците.
Различните фирми, произ-
водителки на измерватели а
апаратура, предлагат обзавеж-
дане на работай места, снабде-
но с всички необходими уреди
за проверка и настройка на ра-
диоприемниците. При домашни
условия радиолюбителят тряб-
ва да си набави постепенно
най-необходимите уреди и
приспособления. В специал-
ната литератур-а -се -описват различии радиолюбителскн измер-
вателни комплекси, конто могат да се изработват самостоятелно
|5]. В настоящата книга се дават данни за съвременни фабрични
уреди, 'койя© имат необходимее параметри и допълнителни уст-
42
фойства за извършване на прецизно измерване и настройка. Те-
~зи уреди могат да бъдат достъпни само за една добре обзаведена
.лаборатория. Тяхната употреба не е задължителна, но всяко от-
клонение от параметрите и възможностите, конто те шредлагат,
-дамалява удобствата и прецизността при работата.
Освен посочените специални уреди необходими са също така
комплект от ключове и отвертки за нагласяване на различните
чвидове произвеждани ВЧ ядра и тримери. Тези инструмента мо-
\гат да се изработят самостоятелно от изолационен материал.
Металните остриета и глави трябва да имат минимални размери,
за да не влияят върху настройваните елементи (фиг. 2.1)»
Г2.1. УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ТОК, НАПРЕЖЕНИЕ
И СЪПРОТИВЛЕНИЕ
Основен помощник в измервателната практика е комбинира-
гният универсален' измервателен уред. Той представлява комби-
лация от волтметър, милиамперметър и омметър. Чрез галетен
•.ключ или гнезда се превключва на различии обхвати и различен
'Фиг. 2.2. Измерване на
ток
Фнг. 2.3. Измерване на на-
преженне
вид работа. За удобство на отчитането обхватите са кратки обик-
новено на 1, 2, 5 и 10. За технически цели е достатъчно уредът
да има клас на точност 1, 1,5 или 2,5. При любителски измерва-
ния е напълно достатъчно грешката от измерването да не преви-
:шава 5%. Относителната грешка от измерването е по-малка, ко-
гато се избере обхват на измерване, при който стрел ката на уреда
се отклонява в последната четвърт на скалата.
Токът в една верига се измерва, като милиамперметърът се
5включва последователно на измерваната верига (фиг. 2.2). На-
шрежението се измерва чрез включване на волтметъра паралелно
43
на измерваната верига (фиг. 2.3). И в двата случая уредите из-
мерват тока и напрежението, конто се установяват във веригата
след включване на уреда. За да бъде грешката от измерването
вследствие на вътрешното съпротивление на уреда по възмож-
ност по-малка, мплиамперметърът трябва да нма малко вътреш-
но съпротивление, а волтметърът голямо. Вътрешното съпротив-
ление на волтметъра се дава за IV от скалата на уреда. За радио-
технически измервания се използуват уреди с вътрешно съпротив-
ление 10 kQ/V, 20kQ/V и 100 kQ/V. Следователно, ако уредът се
характеризира с вътрешно съпротивление 20 kQ/V, то на об-
хват 5V ще има вътрешно съпротивление jRb= 100 kQ. Показа-
нията на уреда няма да се понижат чувствително, ако измер-
ваните вериги имат 5 до 10 пъти по-малко съпротивление, т. е.
при 7?в=100 kQ съпротивлението на измерваните вериги е по-
малко от 20 или 10 kQ.
Комбиниран уред (мултицет) Ц 4324. Комбинираният уред
II 4324 има няколко обхвата и е предназначен за непосредствено.
измерване на ток и напрежение във постояннотокови и промен-
ливотокови вериги. Може да се включи като омметър за измер-
ване на съпротивления по постоянен ток. Основните данни на
уреда са следните:
Обхвати: постоянен ток, mA
променлив ток,
постоянно напрежение,
0,06; 0,6; 6; 60; 600
mA 0,3; 3; 30; 300; 3000
V 0,6; 1,2; 3; 12; 30; 60; 120; 600
променливо напрежение, V 6; 15; 60; 150; 300; 600; 900
Децибелна скала, dB —10. . .+ 12
Честотен обхват, Hz 45. . .20 000
Вътрешно съпротивление, k^/V 20
Измерването на вериги с голямо съпротивление (делители с
голямо съпротивление в базата на транзистори, вериги на АРУ,
на прежен ия върху трептящи кръгове и пр.) се извършва с
електронни волтметри. Входного съпротивление на електрон-
ните волтметри е твърде голямо (няколко мегаома) и е пос-
тоянно за всички обхвати. Освен това те имат по-големи възмож-
ности — измерват сигнали с честоти до няколко мегахерца, на-
прежения, по-малки от миливолт, и могат да се претоварват над
300%. Съвременните транзисторни волтметри имат редица експлоа-
тационни удобства, като цифрова скала, индикация на поляри-
тета, автоматично превключване на обхватите и др. Електронни-
те волтметри могат да бъдат за постоянен и променлив ток, а
така също и комбинирани.
Мултицет РМ 2505 на фирмата „Филипс". Това е съвре-
менен електронен уред с добри технически данни и удобства за
сигурно и бързо обслужване. Входният му импеданс за всички;
44
«обхвати е 10 MQ. Скалата му е линейна и позволява лесно н точ-
но отчитане за 10% от обхвата. Снабден е със звуков пробник за
проследяване на вериги. Може да измерва PN-преходи. Автома-
тичната индикация на поляритета изключва необходимостта от
разменяне на изводите. Има обхват за измерване на напрежение
1000 V и пълна защита от претовар ване за всички обхвати.
За прецизно измерване на активни съпротивления, индуктив-
ности и капацитети в лабораторната и сервизната практика се
употребяват универсалии /?ЬС-мостове, конто могат да измерват
съпротивления от 0,Ю до 100 MQ, капацитети от 1 pF до 1000 pF
и индуктивности от 0,1 pH до 100 Н с грешка, по-малка от 2%.
Измерването на качествения фактор на бобините се извършва
с Q-метър.
2.2. ВЧ ИЗМЕРВАТЕЛНИ ГЕНЕРАТОРИ
Необходимият високочестотен сигнал за проверка и настрой-
ка на радиоприемниците се получава от високочестотните гене-
ратори на стандартни сигнали.
Генераторът за висока честота с амплитудна модулация тряб-
ва да осигурява синусоидално амплитудномодулирано напреже-
ние с честота от 100 kHz до 30 MHz. Дълбочината на модулация-
та трябва да може да се променя от 0 до 80%. Честотата на моду-
.лиращия сигнал при вътрешна модулация трябва да бъде 400
или 1000 Hz. Желателно е също така да дава възможност за моду-
.лация от външен източник с честота от 20 до 10 000 Hz. Нивото
на изходния сигнал трябва да се променя от 5 pV до IV.
AM сигналгенератор „Marconi TF 144 Н/4Л. AM сигналгене-
раторът .Marconi TF 144 Н/4“ генерира немодулирани и AM
модулирани сигнали за стандартни измервания на радиоприем-
ни устройства. Покрива честотите от 10 kHz до 72 MHz, разде-
лени на 12 подобхвата. Точността на отчетената върху основната
скала честота е ±1%, но за по-голяма прецизност в уреда е вгра-
ден кварцов калибратор, който дава около 90 точки за проверка
на целия честотен обхват. Копчето за настройка е свързано с
основната скала посредством преводен механизъм с отношение
8:1, което позволява удобно нагласяване на честотата на сигна-
ла. Към основното копче за настройка е свързана непосредствено
.линейна скала със 100 деления, посредством която може да се
направи интерполация между стойностите на всеки две скал-
ки деления. Освен линейна скала уредът има нониусна скала,
<с помощта на която посочената на основната скала честота може
45
да се променя в границите ±0,5%. Движение™ на нониусната?
скала е независимо от движение™ на основната скала. Модула—
цията се извършва от вграден генератор за 400 Hz и 1000 Hz и-
от външен източник. Дълбочината на модулацията се регулират
до 80%.
Уредът има два ВЧ изхода. Единият е директен с нисък импе-
данс и с електродвижещо напрежение, което се превключва на"
2 и 2,75 V. Другият е свързан през атенюатор и има изходен им-
педанс 50 й. Изходното напрежение се регулира грубо и фи но--
в границите от 2 pV до 2V. То може да се намали до 0,2 pV, аког
се използува даденият като допълнителна принадлежност затих-
вател за 20 dB. Параметрите на уреда са следните:
Честотни обхвати — от 10 kHz до 72 MHz в 12 подобхвата
Основна настройка — заедно със скалата за лииейни деления вес-
ки подобхват е разделен на близо 400 де-
ления
Точност на калибровка —
Фина настройка — калнбрирана директно в % от нзменениетс
на посочената честота; едно деление отгова-
ря на 0,01% изменение на честотата; общо?
покрнтие 1%
Проверка на честота-
та на кристала — 400 kHz н 2MHz с. превключване
Грубо регулиране на
атенюатора — 11 етъпки по 10' dB
Фино регулиране
на атенюатора — 10 стъпкн по IdB
Точност на показання-
та иа атенюатора — ±0,7dB, :t0,25[iV до 30 MHz
Външна модулация — минимална модулираща честота 20 Hz;
максималиа модулираща честота 20 kHz-
Генераторите за внеока честота с честотна модулация тряб-
ва да имат честотните обхвати за радиоразпръекване в УКВ-
обхват (64. . .74 MHz и 87. . .108 MHz) и обхват, включващ меж-
динната честота 10,7 MHz. Изходният сигнал трябва да може
да се модулира от 0 до 100% (девиация от 0 до 75 kHz) с честота
на модулиращия сигнал 400 или 1000 Hz. Нивото на изходното
напрежение трябва да се променя от IpV до 0,5V. Настройката
на висококачествени тюнери се извършва със сигналгенератори,
конто дават точни стойности на изходното напрежение в pV и
имат ниско ниво на смущаващите напрежения (над 80 dB). -Основе-
ните данни на сигнал генератор с честотна модулация тип SMSF
на фирмата Роде-Шварц за настройка на висококачествени сте-
реофонични тюнери в CC1R обхват са следните:
46
ЧМ( обхвати
— 101 ...Г 1,5 MHz
85. . .112 MHz
Честотен обхват на модулн-
ращия въишеи сигнал с
възможност за модулиране
с комплектен стереосигнал — 30 Hz. . .60 kHz
Честотна девиация — 0. . .100 kHz
Коефициент на иелинейии из-
кривявания прн честотна
девиация 75 kHz — 0,2%,
Атенюатор . — 10 dB стъпка от 0,3 p.V до Г V с ис-
ходен импеданс 50Е; междиниите
стойиостн се нагласяват с регулатор
15 dB, снабден еъе стрелкови инди-
катор
Към ЧМ сигналгенераторите се предвиждат допълнителни при-
надлежности, а именно затихватели 20 dB и преходи от 50 на
75 О.
За визуална настройка на AM и ЧМ междинночестотни усил-
ватели се използуват вобел-генератори, т. е. ВЧ генератори с
периодично изменяща се честота. Максималната широчина на
честотното отклонение за обхвата 400. . .500 kHz е 40; kHz, а
за обхвата от 10. . .11 MHz е 1,2 MHz.
2.3. НЧ ГЕЕЕГАТСЕИ И С1ЕРЕОКОДЕРИ
С нискочестотните генератори се проверява нискочеетотниятг
тракт на радио пр иемн идите. За цялостна проверка и измерване
на нискочестотния тракт съвременните НЧ генератори произвеж-
дат сигнали със синусоидална и правоъгълна форма. Синусои-
далният сигнал за измерване на Hi-Fi усилватели трябва да бъде
с твърде нисък коефициент на хармоници. Нискочестотният гене-
ратор РМ 5107 на фирмата „Филипс" е предвиден за поддръжка и
измерване на нискочестотни, в това число и Hi-Fi усилватели»
Техническите му данни са следните:
Честотен обхват
Точност
Изходен импеданс
Атенюатор
Синусоидален сигнал
— 10 Hz. . .100 kHz, разпределен в 4 подоб~.
хвата, конто се избират с бутени; плавна
настройка в границите на отделяйте обхвати
(с копче) н скала с деления от 1.. . .10
— по-добра от 4%d=l Hz
— 6002
— плавно регулируем 0... .40 dB и с прев ключ»
ване 20 dB
— напрежение от 0... .2 ¥еф без товар иа нз-
хода; коефициент на иеляиейни изкривявания„
по-малък от 0,02%, при. 1 kHz
47
Лравоъгълен сигнал — амплитуда 0 . . 4 Vp-p
в реме иа нарастване 0,5 p.S
коефициент иа запълване 50%
Регулирането и настройването на декодерите на стереофо-
'ничните радиоприемници се извършва със специални генера-
тори на комплектен стереосигнал или стереодекодери. Провер-
ката на целия стереофоничен тракт на радиоприемника се из-
вършва с ВЧ сигнал, модулиран с комплектния стереосигнал,
этодаден на входа на радиоприемника.
Стереокодерът тип MSC на фирмата Роде-Шварц произвежда
комплектен стереосигнал (КСС), необходим за модулация на ЧМ
сигналгенератор и за проверка и настройка на стереодекодери
•съгласно нормите на FCC. Уредът има вграден генератор с моду-
•лиращи честоти 50 Hz (честота на мрежата), 15 kHz и 1000 Hz.
При модулация от външен източник може да се включи преем-
;фазис 75 ps или приетият у нас преемфазис 50 ps.
Комплектният стереосигнал се взема от два отделяй изхода.
•Уредът има още два допълнителни изхода: изход за честотите на
вградения генератор, конто служи за синхронизация на осцило-
скопа и изход за помощен пилот-сигнал, който е синхронизиран
-с пилот-сигнала на КСС и служи за проверка на стереодекодери.
При необходимост амплитудата и фазата на помощник пилот-
сигнал могат да се регулират. Крайните положения на регулято-
ра на фазата са отбелязани с +45° и —45°. В зависимост от из-
мерваните параметри съставките на КСС се определят по избор.
Въпреки че съществува свобода при синтеза на изходния сигнал,
онормираният стереосигнал се нагласява без участието на отдел-
яйте регулатори, за да се избегне евентуална грешка при на-
.гласяването.
Единият от изходите за КСС доставя сигнал с постоянно ниво
1,45 V и служи за максимално модулиране на ЧМ сигналгенерато-
•ра (100% модулация), а другият е с регулируемо ниво.
Индикаторният инструмент измерва върховото напрежение па
КСС и показва амплитудата в проценти. Показанията са пропор-
щионални на честотната девиация на модулирания от стереокоде-
ра ВЧ сигналгенератор. Инструментът има други две скали за
измерване на изходното напрежение на двата изхода на КСС.
Изходното напрежение се измерва чрез задействуване на съот-
.ветен бутон. Техническите данни на уреда са следните:
Входове за ляв и десен канал
с честотен обхват — 30 Hz. . .15 kHz
Преемфазис (превклювдаем) — без преемфазис, 50 [is, 75 p.s
Собствена модулация — включва се по избор към левия или
десния вход
48
Модулнраща честота (прев-
ключваема)
Коефициент на нелннейни из-
крнвявания
Подтнскане на носещата често-
та
Подтискане на хармониците
на помощната носеща честота
Затихване между каналите от
100 Hz. . .10 kHz
Индикатор
— 50 Hz, 1kHz, 15kHz
-<1% '
—>46 dB
— около 50 dB
— около 43 dВ
— измерване на върхово напрежение
- dB скала ‘ за комплектен стереосиг-
нал — постоянно ниво
dB скала за комплектен стереосиг-
нал — регулируем
2.4. СВЪРЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТОР КЪМ РАДИОПРИЕМНИК
И ЕКВИВАЛЕНТНИ ВЕРИГИ
подава към входовете на
Фиг. 2.4. Еквивалентна
схема на генератор
към ВЧ сигналгенератсн
Радиоприемниците работят с различий видове антенн и към
тях могат да се включват различии източници на сигнал (маг-
нитофон, грамофон, микрофон и др.). При измерването и настрой-
ката напрежението на генераторите се
радиоприемника чрез еквивалентни
вериги, конто заместват импедансите
на включваните източници и антени.
В най-общия случай те представляват
комбинация от свързани помежду си
съпротивления, индуктивности и ка-
пацитети.
Когато се подава сигнал към ра-
диоприемник с вградена феритна анте-
на, в мястото, където е разположена
феритната аятена, се създава поле с
дадена интензивност посредством из-
мервателна рамка, конто се свързва
ра. Интензивността на полето е свързана чрез определена зави-
симост с подаденото ВЧ напрежение на генератора и с разсто-
янието на рамката до феритната антена.
ВЧ сигналгенератор с изходно съпротивление 50 Q може да
•се разглежда като електродвижещо напрежение Е, включено
серийно с резистор със съпротивление /?г=50 й (фиг. 2.4). На-
прежението АЧ върху товарного съпротивление R?, включено
към генератора, се дава от израза
и- =Ет^-кЕ-
4 Правилно ли е настр. радиопр.
49
Следователно напрежението върху товара се определи от по-
казанията на разграфения в е. д. н. атенюатор на сигналгенера-
тора, като се нйправн известна корекция. Корекцията се състои
в умножаване на отчетената е. д. н. с коефициента на натовар-
б
Фиг. 2.5. Еквивалентна схема на външна антена за ЛМ обхвати::
а — нормирана; б — употребявана в практиката
ване k или чрез изваждане от отчетенето относително ниво>
съответното коригирано число, изразено в dB. Например при
сьгласуван товар, т. е. 7?г=7?т, напрежгнието на изхода е
равно на половината от отчетеното е. д. н., а относителното ниво
е равно на отчетеното минус 6 dB.
При генераторите на обхват УКВ показанията на атенюатора
са калибрирани в напрежение при сьгласуван товар. Поради
тази причина, когато товарът е сьгласуван, не е необходимо да
се коригират показанията.
Напрежението от ВЧ генераторите се подава към входа на
радиоприемника посредством кабел с вълново съпротивление,.
равно на вътрешното съпротивление на генератора, Когато то-
варът е сьгласуван, изходните краища на кабела могат да се раз-
глеждат като удължение на изходните клеми на генератора.
Стоящите вълни, конто се получават при сьгласуван товар на из-
хода на кабела при AM обхватите, могат да се пренебрегнат.
В стандартите за измерване на радиоприемниците са дадени
еквивалентите на всички видове антенн, с конто те могат да ра-
ботят. Въпреки голямото разнообразие на външни антенн за AM
50
обхвати от 150 kHz до 30 MHz е приет общ еквивалент. Норми-
ра ната схема на този еквивалент е дадена на фиг. 2.5 а. На фиг.
2.56 е дадена често употребяваната в практиката схема. Вътреш-
ното съпротивление на генератора се прибавя към съпротивле-
Фиг. 2.6. Еквивалента схема на авто.мобилна
антена за AM обхвати
нието на резистора /?2 на еквивалента. Нивото на входния сиг-
нал е равно на е. д. н. на генератора. Еквивалентната схема на
автомобилна антена за AM обхвати е дадена на фиг. 2.6. Еквива-
лентната схема на телескопична антена за КВ обхват на прено-
сими радиоприемници е дадена на фиг. 2.7. Стойността на капа-
цитета Cj зависи от дължи-
ната на антената и капаци-
тета на корпуса на радио-
приемника спрямо маса. За
да не се изработва за всеки
радиоприемник отделен екви-
валент, преносимите радио-
приемници се разделят на
три групи в съответствие с
табл. 2.1.
Схемата за присъединя-
ване на еквивалента на теле-
Фиг. 2.7. Еквивалентна схема на теле-
ск опична антена за КВ обхват
скопичната антена към генератора и определянето на нивото на
входния сигнал е както в случая с външна антена.
При измервания на УКВ обхват е необходимо вътрешното
съпротивление на сигналгенератора да се съгласува с входното
съпротивление на радиоприемника. Номиналното входно съпро-
тивление на радиоприемниците с несиметричен вход в обхват
УКВ е 75 £2 и отговаря на изходното съпротивление на някои
генератори. В такъв случай генераторът се присъединява не-
посредствен© към входа на радиоприемника. Последните модели
УКВ генератори имат изходно съпротивление 50 Й. Съгласуване-
то се извършва, като последователно на изходните клеми се
51
Т а б лиц а 2. i
Стойности на капацитета Q в зависимост от групата на
радиоприемника
Номер на групата Най-голям габаритен размер на корпуса на приемника, ст Дължина на външ- ната «аст на анте- ната, mm Стойност на капаците- та на еквивалента pF
1 20—27 700— 950 4,8
2 27—33 800—1050 6,1
3 33-50 1000—1200 6,8
свързва резистор със съпротивление 25 Q. В комплекта на никои
генератори има специални преходни устройства от 50 на 75 Q.
Ако радиоприемникът има симетричен вход и е проектиран да
работи с антена, чието вълново съпротивление е равно на 240
до 300 Q, към асиметричния свързващ кабел на си гнал генератор а
с импеданс 75 Q се свързва съгласуващото звено, чиято схема е
Пт ЧМ
zEHspa^ap
Ф:;г. 2.8. Съгласуващо звено на УКВ обхват
показана на фиг. 2.8. При измервания със съгласуващо звено
трябва да се вземе предвид, че затихването на съгласуващото
звено е два пъти (6 dB), т. е. ако указаното напрежение от сигнал-
генератора е например 20j.iV, то подаденото напрежение е 10pV.
Еквивалентът на автомобилна антена в обхвата йа УКВ е
даден на фиг. 2.9. На същата фигура е дадено и съгласуването
на генератора с еквивалента. Както се вижда от фигурата, па-
ралелно на генератора се свързва съгласуващото съпротивление,
равно на вътрешното съпротивление на генератора, а последо-
вателното съпротивление на еквивалента, равно на 60Q, се по-
лучава като сума от съпротивлението на паралелно свързаните
52
резистори 7?! и Р2 и последователно свързания резистор
Еквивалентната е. д. н. Е, конто определи нивото на входния
сигнал, е равна на показанията на генератора UT.
Схема на телескопична антена в обхват на УКВ е дадена на-
фиг. 2.10. Стойностите на Р2, R3, С\ и L± зависят от честотния-
А, = А2
фиг. 2.9. Еквивалентна схема на автомобилна антена за
у КВ обхват
Фиг. 2.10. Еквнвалетна схема на телескопична антена за УКВ
обхват
обхват, габаритите на корпуса и дължината на вътрешната'част
на антената. Съгласуването на еквивалента на антената с генера-
тора се извършва чрез резисторите Р2 и 7?3, чиято сума на съпро-
тивленията е равна на съпротивлението на генератора 7?т. Екви-
валентната стойност на съп-ротивлението на а нтената /?с е рав-
на на паралелно свързаните стойности на R3 и Rlt R2. Подадено-
то към антената напрежение се определи, като показанията на
генератора се умножат с коефициента k--Rs 7?2Ч~Р3. Стойно-
стите на еквивалентната антена и на коефициента k при Rx~
= 75Q са дадени в табл. 2.2.
На фиг. 2.11 е дадена измервателната постановка за измер-
ване с рамкова антена. Пръчката на феритната антена трябва
да бъде перпендикулярна на плоскостта на измервателната рам-
ка. Стойността на общото съпротивление P1-i-7?=80 е избрана
така, че интензивността на полете в точка Р, изразена в pV.'ni или
mV/m, да се получи 1 /10 от показанията на атенюатора на сигналге
53
Таблица 2.2
Стойности на елементите на еквивалент на телескопична антена
за УКВ обхват
Честотен обхват, MHz Трупа It с, «е «« k
64,5 . . .74 1 0,34 5,8 14 59 16 0,2!
64,5 . . .74 2 0,50 6,0 21 50 25 033
64,5 . . .74 3 0,78 5,4 32 28 47 О.сЗ
88 . . 108 1 и 2 0,25 8,2 34 25 51 0,68
нератора. Когато при настройката не е необходимо да се знае точ-
ната стойност на полето, сигналът може да се подаде индуктивно
чрез няколко свързващи навивки около феритната антена
(фиг. 2.12).
Феритна антена
Фиг. 2.11. Измервателна постановка за измерване с
рамкова антена
При последователната настройка на отделяйте стъпала на ра
диоприемника сигналът се подава към базите на транзисторите
или към специално предвидена за целта измервателни точки.
За да не се наруши режима на работа на стъпалата, сигналът
се подава през разделителни кондензатори със стойност до 0,1 pF.
Параметрите на НЧУ се измерват, като към измервания вход
се свързва тонгёнератор, чието вътрешно съпротивление е равно
на номиналния импеданс на тонизточника. Към изходните
54
клеми се свързва еквивалентен активен товар, конто е равен на
номиналния импеданс на високоговорителите и акустичните си-
стеми. Къмвходните клеми, конто не участвуват в измерването,
се свързват номиналните импеданси на тонизточниците.
4 СВързващи. наВиВки от
I изолиран гьвкав проводник
~| — феритна антена
Кьм ВЧ сигналгенератор
Фиг. 2.12. Индуктивна връзка на ВЧ сигналгенератор
към феритна антена
RT -номинално
тс&арно съпра-
тиЗлениЁ
фиг. 2.13. Схема за измерване на НЧ стереоуснлвател
На фиг. 2.13 е показана схемата за измерване на НЧ стерео-
усилвател. Еквивалентните активни товарни съпротивления в
зависимост от схемата на усилвателя са равни на 4; 8; 16; 25; 50
и 100 £2. Стойностите на съпротивленията на източниците на сиг-
лал /?и са следните:
вход кристална доза грамофон Яи =22k2/250pF
вход динамична доза грамофон /?и =2,2 кй
Еквивалентното товарно съпротивление на нискочестотния
зизход на радиоприемник-тюнер от клас Hi-Fi е 470 кЙ/100 pF.
55
3. РЕГУЛИРАИЕ И НАСТРОЙВАНЕ НА ОТДЕЛИМТЕ
СТЪПАЛА И БЛОКОВЕ НА РАДИОПРИЕМНИКА
3.1. ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН РЕД ПРИ РЕГУЛИРАИЕ И НАСТГСЙВАНЕ
НА СТЪПАЛАТА НА РАДИОПРИЕМНИКА
В предишните раздели бяха разгледани общите правила и най-
необходимата апаратура за настройването на радиоприемника.
Тук пък ще се посочат конкретните особености при регулирането<
и настройването на отделяйте стъпала на радиоприемника, както
и начините за отстраняването на някои повреди и грешки, уста-
новявани през време на настройката и регулировката.
Преди да започне регулировката, трябва да се отстранят
всички грешки на монтажа и повредените детайли. Регулировъч-
ните елементи се поставят в начално или средно положение.
Работата ще се облекчи значи-
телно, ако предварително се
направи визуален оглед. Той
трябва да се извърши внима-
телно, като се проверят после-
дователно, по стъпала, качест-
во™ и верността на монтажа,
правилното свързване (поляри-
тетът) на електролитните кон-
дензатори и диодите, външната
проява на повреден елемент
(прекъснат резистор, протекъл
електролит, скъсани изводи на
бобини и пр.).
Това, което остава незабе-
лязано при визуалния конт-
рол, се открива при проверката.
на постояннотоковия режим,
и режимът на транзисторите и
I измервателен уред. Той
Фиг. 3.1. Схема за измерване на
режима на NPN транзисторно стъпало
Напреженията на захранването
ИС се проверяват с комбинирания
трябва да се включи за вида на измерваната величина (постоян-
на или променлива) и на обхват, който позволява удобно да
се отчете стойността й. Уредът трябва да има необходимата точ-
йост и вътрешно съпротивление, а граничиата му честота да
бъде по-висока от измерваната.
Измерването на напреженията се извършва спрямо общия ми-
нус или общия плюс на радиоприемника или спрямо две точки..
Фиг. 3.2. Електрическа схема на:
а — крайно ИЧ усилвателно стъпало; б — защита от късо съединение нв>
изхода
На фиг. 3.1 е показана схема за измерване на най-често срещанс
NPN транзисторно стъпало със схема общ емитер. Измерването
на ток се провежда по необходимост, тъй като се налага прекъс-
ване на веригата. Не се допуска свързването на уреда във вери-
гата на емитера, понеже се променя напрежението база—емитер,.
което от своя страна променя режима на цялото стъпало. Поради
тези съображения е по-правилно да се нзмерва колекторния ток,
който е приблизително равен на емитерния (фиг. 3.2 а).
След като се вземе предвид допуснатата грешка при измер-
ването, измерените стойности трябва да се отклоняват от номи-
налните най-мното с ±20%. При по-големи отклонения следва
57
1
да се търсят евентуални повреди или да се направи подбор на
елементите, конто определят режима. Подборът на елементите
обаче изисква основно познаване на принципната електрическа
схема и добра теоретична и практическа подготовка. В табл. 3.1
са дадени характерна повреди в транзисторам стъпала, конто
.могат да се открият при проверката на режима.
Таблица 3-1
Характернн повреди на транзисторни стъпала
Напрежение на базата ив Напрежение иа емитера UE Причина за повредата
Нормално Липсва Повредеи транзистор
Висок о По-голямо jot UB В повечето случаи късо съединение на кондензатор в емитерната верига спрямо полюса на захранването, кой- то не е евързан с емнтерното съпро- тивление
Високо По-малко от Uв Аналогично съединение в базовата верига
Ниско По-малко ОТ -Ug 1. Повреда на стабилизатора или на захранващ базата
Нормално Малко яо-голямо ОТ Ug 2. Лнпсва жолекторио напрежение или е прекъсната колекторната верига (резистор, бобина) Ако липсва късо съединение, е въз- можно стъпалото да се възбужда
Равно на иЕ Равно на 1>~с Проводникът към захранването на емитера е прекъснат
Радиоприемникът се настройва чрез сигнали със съответна
-честота, амплитуда и модулация при условия, конто наподобя-
®ат работайте. Настройката на всяко стъпало се извършва поот-
делно и има свои особености. От друга страна, всички стъпала
<са свързани помежду си така, че спазването на определен ред
« задължително. Обикновено всяка работа започва от началото,
но тук се започва от края, т. е. от крайните стъпала на радио-
приемника (захранване, високоговорители, нискочестотни усил-
;ватели и т. н.) и се върви към началните (детектор, МЧУ, често-
тен преоразувател, ВЧУ, входно устройство и антена).
58
3.2. РЕГУЛИРАНЕ НА ТОКОЗАХРАНВАЩИТЕ УСТРОЙСТВА
Основните параметри, характеризир ащи работата на токо-
захранващите устройства, са изходното напрежение, коефициен-
тът на пулсация и токът на товара. Повечето от токозахранващите
устройства не се нуждаят от допълиителна регулировка, като
е достатъчно монтажът да е извършен правилно и елементите да
^ca в изправност. В най-общ случай стъпалата на радиоприемни
ка се захранват от няколко източника: източник за захранване
на крайне мощно стъпало, стабилизирани източници за захран-
ване на НЧ предусилвателни стъпала, високочестотна част, елек-
тронна настройка и допълнителни източници на напрежение (на-
пример за цифрови устройства). Радиоприемниците от по-нисък
клас се захранват от общ източник, а необходимого стабилизи-
рано напрежение се получава от общото напрежение чрез ста-
билизиращи диоди.
Токозахранващият източник на крайното мощно стъпало обик-
новено не е стабилизиран и се проверява на напрежение на пра-
зен ход и максимално натоварване. Напрежението при натовар-
ване трябва да достига от 0,7 до 0,9 от номиналното. При симет-
рично захранване е необходимо да се провери симетрията на
/цвете напрежения спрямо маса.
Фнг. 3.3. Стабилизатор на напрежение с ИС рА 723
Напрежението на стабилизираните източници може да се ре-
'регулира в известии граници посредством тримерпотенциоме-
тьр, евързан към изходния делител на стабилизатора (фиг. 3.3).
В радиоприемниците с електронна настройка напрежението
за настройка се взема от специални стабилизатори с изходно
59
1
напрежение около 30 V[3]. Стабилизираното напрежение не тряб-
ва да зависи от температурните промени, затова ИС на стабили-
затори за електронна настройка са темп.ературно компенсирани.
На фиг. 3.4 е показана схемата на стабилизатор на напрежение
#s Р
UB - нес гладили-
зирано напре -
ftiPHue
— о-------—
I МАА550°
JI UCT-3!...35V
~р стадилизирано
напоешенио
за електронна настройка с
ИС МАА 550, който не се
нуждае от допълнителни ре-
гулировки.
Интегралната схема ТСА.
530 представлява специали-
зирана схема за стабилизи-
Фнг. 3.4. Стабилизатор’на напрежение
за електронна , настройка с ИС МАА
550
ране на напрежението за
електронна настройка. След
включването на радиоприем-
ника температурното равно-
весие се достига бързо благодарение на вградената схема за
температурно регулиране. През времето, когато се достига тем-
Рестадилизирано изход за ключ
нал решение грекъеВане ни сиг-
ИН
г
и
15
/6
| НН
р
и
3
нала и0Т
t г
нн
,, 4
TCP 530
11 !2 /3
? ? °

Фиг. 3.5. Стабилизатор на напрежение за
електронна настройка с ИС ТСА 530
пературно равновесие, е задействуван ключ за прекъсване на
сигналнкя тракт. Стабилизираното напрежение Uст се регулира
с тримерпотенциометъра 7?п (фиг. 3.5). Посредством избор на
стойностите на резистора Rs и кондензатора Ст се определи
60
времето за задействуване на ключовата схема. Стабилизираното
напрежение може да се управлява в известии граници за осъще-
етвяване на автоматичната донастройка на честотата. Управля
ващото напрежение за АДЧ се подава симетрично към интеграл-
фиг. 3.6. Ста билизатор на напрежение за електронна
настройка с ИС МАА 723 Н
мата схема. Стабилизаторът ТСА 530 се захраива с напрежение
f/OT=12 V — за термокомпенсиращата схема и с напрежение UB,
което се подава през резисторите /?„ и Rw.
За стабилизиране на напрежението за електронна настройка
се използуват и ИС с универсално приложение. На фиг. 3.6 е
дадена схема на стабилизатор с ИС МАА 723 Н. Стабилизирано-
то напрежение се регулира с тримерпотенциометъоа R2. Напре-
жението за АДЧ се наслагва върху стабилизираното напреже-
ние, като се подава в точка 3 заедно с опорного. Обхватът на
захващане на АДЧ се регулира с тримерпотенциометь^ « -tC.
В.З. РЕГУЛИРАНЕ И ПРОВЕРЯВАНЕ НА НИСКОЧЕСТОТНИЯ
УСИЛВАТЕЛ
Нискочестотният усилвател е крайнего звено на радиоприем-
ника. От него зависят редица параметри, кои о определят качест-
во™ на възпроизвеждане. На изхода на ни<кочестотния усил-
вател се евързва възпроизвеждащото устройство, което преобра-
зува електрическата енергия в звукова. Вззпроизвеждандзго
устройство може да бъде високоговорител или акустична система,
сьстояща се от няколко високоговорителя. Внсэкоговорителят се
яроверява с омметър, като се установява, че звудтзата му бозлн-
61
ка не е прекъсната. Акустичната система, състояща се от два иг
повече високоговорителя, се проверява на синфазност. Когато-'
високоговорителите не са свързани синфазно, се нарушава ка-
чеството и силата на възпроизвеждането, което е от особено зна-
чение при стереофоничного възпроизвеждане. Сфазирането на
високоговорителите може да се извърши с милиамцерметър. За
тази цел уредът се включва към изводите на високоговорителя и
се натиска внимателно дифузора. Стрелката на уреда се отклоня-
ва в една или друга посока в зависимост от полярносттта на
включването. След като се установи полярността на изводите,
операцията се повтаря и за останалите високоговорители.
При паралелното включване на високоговорителите се съе-
диняват едноименните полюси, а при последователното включва-
не — разноименните. Полярността на изводите може да се опреде-
ли и с батерия 1,5. . .4,5 V. Когато батерията се включи към из-
водите на високоговорителите с еднаква полярност, дифузорите
се отклоняват в една и съща посока. Сфазирането на стерео-
фоничните акустични системи се проверява с предаване на спе-
циален стереофоничен сигнал.
Проверката на НЧУ започва с измерване и регулираие на
режима по постоянен ток. Когато се спазват означените в схе-
мата стойности на резисторите и толерансите на параметри те на
транзисторите, предписаните режими се установяват, без да е
необходима специална регулировка. Почти при всички схеми на-
НЧУ се налага установяването на началния ток през крайните
транзистори при липса на сигнал.
На фиг. 3.7 е дадена най-често срещаната схема на безтранс-
форматорно крайно стъпало с постояннотокова връзка между
транзисторите. Напрежението в точка А на изхода на усилвателя
трябва да бъде равно на половината от захранващото напреже-
ние Uв. При наличие на отклонение симетрият.а се постига чрез
подбор на или Началният ток 10 през крайните транзис-
тори се нагласява с тримерпотенциометъра на 1-—2% от мак-
сималния ток. За тази цел се премахва мостът между точки 1 и 2
и на негово място се свързва милиамперметър. Чувствителност-
та на усилвателя може да се увеличава или намалява с намалява-
не и увеличаване стойността на резистора
Усилвателите с по-голяма мощност (над 15 W) имат обикно-
вено схема за защита от късо съединение на изхода. На фиг.
3.2 б бе показана проста схема за защита, която се включва към
крайните и драйверните транзистори на усилвателя. Съответ-
ните точки на включване (вж. фиг. 3.2 а и б) се свързват, както-
следва: точка С в средната точка, В и D към ограничителните ре-
62
зистори на крайните транзистори и точки А и Е в базите на драй--
верните транзистори. Схемата за защита от късо съединение се-
нагласява по следния начин:
а. На изхода на усилвателя се свързва резистор със съпротив-
ление, равно на долната граница на допустимого товарно съпро-
тивление, и със съответна мощност (например 2Q, 50 W).
Фиг. 3.7. Безтрансформаторно крайно стъпало
б. На входа се подава сигнал с честота 1000 Hz така, че вър-
ху резистора Re, да се получи напрежение с амплитуда 0,9/'пГйс
REt, където 7тах е допустимият ток, който може да премине през
транзисторите. Напрежението се наблюдава с осцилоскоп.
в. Тримерпотенциометърът Т?2 се регулира така, че да се по-
лучи срязване на амплитудата малко преди да се достигне/тах..
г. Регулировката се повтаря и за резистора Re„ като срязва-
нето на амплитудата се нагласява с Rt.
Нискочестотните усилватели, реализирани с интегрални схе-
ми, имат редица предимства пред тези, реализирани с дискретни
елементи. Те не се нуждаят от допълнително нагласяване на
режима и имат вградени схеми за защита от късо съединение и
прегряване.
63
ЗЛ. НАСТРОЙКА НА'ДЕТЕКТОРНИТЕ СТЪПАЛА
В детекторните стъпала високочестотните модулирани напре-
жения се преобразуват в нискочестотни, чиято честота и форма
•съответствуват на честотата и формата на модулиращото напре-
жение. В зависимост от вида на модулацията на подавания сиг-
нал детекторите, употребявани в радиоприемниците за радио-
разпръскване, биват амплитудни и честотни. Различните видове
детектори се различават по начините за настройка, затова се раз-
глеждат поотделно. Амплитудните и честотните детектори полу-
чават сигнал от МЧУ, поради което тяхната настройка е свър-
зана с настройката на последний МЧ кръг. Настройката на де-
текторите може да се извърши както с немодулиран, така и с мо-
дулиран сигнал. В последний случай към изхода на радиоприем-
ника се свързва измервателен уред, с който се измерва или на-
•блюдава нискочестотното напрежение върху товара.
Застройка на AM детектор
Амплитудният детектор не се нуждае от специална настрой-
ка. Достатъчно е да се провери изправността на елементите
в детекторната верига и превключващите контакти. За детекти-
ране на AM сигнали се използуват обикновено диоди. Нискочес-
Фиг. 3.8. Схема за проверка на гмплитуден детектор
тотната съставка се отдели върху последователно свързания с
диода товар и след като <•? филтрира от високочестотните състав-
j и, се подава на входа на нискочестотния усилвател. Когато
; етекторът се пповерява с високочестотен сигнал, изходът на
' игналгенератора се свързва през кондензатор с капацитет от
100 до 200 pF към последняя МЧ филтър. Честотата на сигнал-
генератора се установява равна на междинната, напрежението—
от..0,1 до 0,5 V и дълбочината на модулацията— 30%. На
фиг. 3.8 е дадена измервателната постановка за измерване на
Фиг. 3.9. AM радиоприемник с ИС А 244 D
амплитудная детектор. Измервателният уред И се включва пара-
лелно на рисокоговорителя или еквивалентния товар. Честота-
та на сигпзлтснератора се променя в една и друга пэсока от
междинната, докато на изхода се получи максимално напреже-
ние. При отворен регулатор на силата на изхода на радиоприем-
ника трябв? да се получи нсизкривея сигнал с мощност, прибли-
зително равна на номиналната. Формата на напрежението може
да се наблюдава с осцилоскоп или коефициентът на нелинейните
изкривявания да се измери с измервател на нелинейни изкривя-
вания. Постоянната съставка в резултат от детектирането се
използува за АРУ и за задействуване на индикатора за на-
стройка.
Когато високочестотната част на радиоприемника е изграде-
на с ИС, в зависимост от типа на интегралната схема AM детек-
торът се вгражда в нея или се включва външно. На фиг. 3.9 е по-
казана схемата на AM радиоприемник, осъществен с ИС A 244D,
8 Правилно ли е настр. радиопр. СК
64
при която междинночестотните филтри и детекторы се включват
външно. Проверката на детектора се извършва както в случая,
показан на фиг. 3.8, като сигналът се подава към извод 7 или с
по-малко ниво към извод 12 (вход на МЧУ).
За радиоприемниците от по-висок клас се предпочита ИС
TDA 1046, която има вграден AM демодулатор, нискочестотен
филтър и предусилвател. Проверката се извършва отделно за
AM и ЧМ част. Специални регулировки не са необходими.
Настройка на ЧМ детектор
Настройката на честотния детектор е значително по-сложна
и изисква специални методи. Съществуват различии схеми на
честотни детектори: дробен детектор, фазов дискриминатор, квад-
ратурен детектор, синхродетектор и др. В битовите радиоприем-
ници с дискретни елементи най-широко приложение е намерила
схемата на дробния детектор. Честотната характеристика на
детектора, т. е. зависимостта на изходното напрежение t7H3X от
честотното отклонение А/, представлява S-образна крива (фиг.
3.10), която е симетрично разположена спрямо точката, определя-
ща междинната честота (10,7 MHz).
Фиг. 3.10. Честотна характеристика иа ЧМ детектор
66
Настройката трябва да се извърши така, че да се получи си-
метрична характеристика с максимална стръмност и широк ли-
неен участък. Най-добре е настройката да се извърши визуално
посредством вобел-генератор и осцилоскоп. При визуалната на-
стройка на екрана на осцилоскопа се появява S-образката харак-
теристика, чиято форма удобно може да се нагласи с елементите
за настройка. Настройката на честотния детектор може да се
извърши чрез ВЧ сигналгенератор с обхват, включващ 10,7 MHz,
и волтметър за постоянен ток със скала от 0 до 2,5 V. Жела-
телно е да се разполага с волтметър с нула в средата на скалата.
Настройката на дробния детектор със сигналгенератор и волт-
метър за постоянен ток се извършва, като се подава през разде-
лителен кондензатор със стойност от 200 до 1000 pF немодулиран
Фиг. 3.11. Схема иа дробей детектор
а — симетричен; ф — несиметричен
67
сигнал с честота 10,7 MHz към базата на последняя междинно-
честотен усилвател. Обикновено дробните детектори се реализи-
рат по симетрична и несиметрична схема. На фиг. 3. 11 а, б са
дадени схемите на симетричен и несиметричен дробен детектор.
Фиг. 3.12. Свързване на
измервателните уреди към ЧМ' детектор
С точки /, 2, и 3, 4 са означени местата, където трябва да се вклю-
чат волтметрите за постоянен ток. За постояннотокови волтметри
могат да се използуват волтметри с вътрешно съпротивление над
50 kQ/V или микроамперметри с обхват±10 рА и 25 рА с п осле-
дователно свързани резистори (фиг. 3.12а,б). При настройка на
симетричен дробен детектор волтметърът за постоянен ток с нула
в средата на скалата измерва напрежението U2 между точки 3 и
4 паралелно на изхода на детектора, а волтметърът за отчитане
на максимума на напрежението се включва паралелно на
електролитния кондензатор в точки 1 и 2.
Несиметричният дробен детектор се настройва, като през вре-
ме на настройката паралелно на електролитния кондензатор С4
се свързва делител, състоящ се от два резистора с еднакви съпро-
тивления от 50 до 100 kQ, с пел да се получи изкуствена средна
точка.
Настройката на първичния кръг LtCj се извършва чрез ядро-
то на бобината на максимални показания на волтметъра, кой-
то измерва напрежението Настройката на вторичния кръг
се извършва с ядрото на бобината L2, докато се постигне нулево
показание на волтметъра, който измерва напрежението U2. С
последователна настройка на първичния и вторичния кръг два-
та кръга се настройват точно на честота 10,7 MHz.
68
Сыцествуват и други начини за настройване на дробния де-
тектор. Настройката може да се опрости и да се използува само
уредът с нула в средата на скалата, ако вторичният кръг пред-
намерено се разстрои. Тогава при номинална междинна честота се
получава отклонение на волтметъра, по което първичният кръг
се настройва на максимум. Процедурата завършва с настройка
на вторичния кръг на нулево показание на волтметъра.
При точно настройване и симетрична характеристика се полу-
чава минимален шум на изхода. Поради тази причина вторичният
кръг £2С2 може да се настрои на минимален шум. Когато диодите
имат различии характеристики и намотките на бобината L2 не са
еднакви, настройката на минимален шум не съвпада с точната
настройка. Допълнителното симетриране се извършва с тример-
потенциометъра Яг.
Настройката на дробния детектор може да се извърши и на
минимални нелинейни изкривявания. За правилно конструира-
ния и редовен честотен детектор точките за настройка на нула,
минимален шум и нелинейни изкривявания съвпадат.
Така проведената настройка не позволява да се добие пред-
става за стръмността, симетрията и линейността на честотна-
та характеристика. За да се изясни дали е необходима до-
пълнителна настройка, трябва да се снеме статичната характерис-
тика. Използуват се същите уреди и начин на свързване, както
при настройката на кръга L2C2. Изходното напрежение на сиг-
налгенератор а се поддържа постоянно и честотата на генерато-
ра се променя от двете страни на междинната честота в граниии-
те ± 500 kHz. Показанията на волтметъра се записват през все-
ки 15 или 20 kHz. От получените данни се построява графиката
на ха рактеристиката на детектора. Тя трябва да бъде симетрич-
на с праволинеен участък, не по-малък от 150 kHz за монофони-
чен радиоприемник и 200 kHz за стереофоничен радиоприемник.
Постоянного изходно напрежение при разстройка на генерато-
ра с ±100 kHz не трябва да бъде по-малко от 0,5 V.
Неправилната форма на детекторната характеристика се дъл-
жи най-често на несиметрията на вторичния трептящ кръг спря-
мо средната точка. Симетрията се подобрява до известна степей
чрез тримерпотенциометърa Rr, включен към единия от диодните
кръгове. Стойността на RA се нагласява най-добре, като на схода
на радиоприемника се подава амплитудномодулирано напреже-
ние с честота 1000 Hz. С въртене на тримерпотенциометъра R2
Се търси минимумът на изходното напрежение, т. е. нагласява се
на максимално подтискане на амплитудната модулация.
Ако праволинейният участък на детекторната характеристи-
69
ка е по-голям или по-малък от необходимого, връзката между
кръговете съответно ее намалява или увеличава, тъй като уве-
личавансто на'връзката между двата кръга разширява линейния
участък на характеристиката.
Настройката на дпобния .щтектср е най-добре да се извърши
визуално с помощта на вобел-генгратор и осцилоскоп. Подходящ
уред за иелта е например характериографы Х1-7, който се съ-
стои от генеря гоп с честотнсмодулщ-аиэ напрежение (50 Hz) и
осцилоскоп. Нзпреженчето па честотномодулираиия генератор
със средня честота 30.7 MHz и нпзо, определено от кзходния ате-
нюатор, включен на положение 1:1. се подава гпез разделителен
кондензатор с кзпацитет 200 pF към базата на последняя меж-
динночестотен усилвател. Входът за вертикално отклонение на
осцилоскопа се свързва към исхода на дробния детектор, как-
то е показано на фиг. 3.12 в. През време на настройката се пре-
къева връзката М към електролитния кондензатор (вж. фиг. 3.11).
При положение I на ключа входът на осцилоскопа е евър-
зан към точки 3 и 4 и на екрана се появява S-образната крива
на детектора. С копчетата за грубо и фино регулираие на усил-
ването кривата се нагласява в мащаб, който е удобен за наблю-
дение. С ядрото на бобината £2 вторичният кръг се настройва,
докато центърът на кривата съвпадне с марката 10,7 xMHz на
хоризонталната ос. След това с настройка на първичния кръг
кривата се симетрира и се нагласява най-голяма дължина на
линейния участък. Точната настройка на първичния кръг се
установява при положение II на ключа. На екрана се получава
камбанообразна крива, върхът на която трябва да съвпадне с
марката 10,7 MHz. Настройката се повтаря последователи) за
двата кръга, докато се получат кривите, показани на фиг. 3.12 в
при положение I и II на ключа.
Интегралните схеми на МЧУ имат в повечето случаи вграден
честотен детектор. Той работи обикновено на принципа на съв-
падение по фаза и се нарича квадратурен детектор. Настройката
на квадратурния детектор се отличава от настройката на дроб-
ния, но характеристиката му представлява също 5-образна кри-
ва, която трябва да отговаря на изискванията за линейност, чес-
тотен обхват и стръмност. Като дефазираща верига на квадра-
турния детектор се използува единичен трептящ кръг или два
свързани трептящи кръга за получаване на по-голяма линей-
ност на честотната характеристика.
Настройката на квадратурния детектор се свежда до настрой-
ка на дефазиращия трептящ кръг. На фиг. 3.13 е дадена схе-
мата на евързване на дефазиращия LC-кръг към интегралната
70
схема A220D на МЧУ. Настройката с вобел-генератор и оси-
лоскоп се извършва, като на входа на междинночестотния усил-
вател се подава напрежение от вобел-генератора, а от нискочес-
тотния изход се взема напрежение за вертикалния вход на осци-
Фиг. 3.13. МЧУ с ИС А 220 D и свързан към него дефазиращ кръг
лоскопа. Настройката на дефазиращия кръг (бобина L) продъл-
жава, докато марката' 10,7 MHz попадне в средата на характе-
ристиката. Съществуват и други методи за настройка. Например
дефазиращата верига се настройва грубо по слух на максимално
изходно НЧ напрежение. След това на извод 8 на ИС се измерва
постоянного напрежение при изключен МЧ сигнал. МЧ сигна-
лът се включва наново и постоянного напрежение на извод 8
се нагласява прецизно чрез настройка на дефазиращата верига
на стойността, измерена без сигнал.
Изходното напрежение може да се нагласи също така чрез
настройка на дефазиращата верига на минимален коефициент
на нелинейни изкривявания или при подаден слаб МЧ сигнал
на минимален шум (максимално подтискане на ДМ). Тъй като
настройката на минимален шум, минимален коефициент на нели-
нейни изкривявания и изравнено напрежение със и без сигнал
71
съвпадат с настройката на средната честота (10,7 MHz), всички
тези четири метода са равностойни.
Дефазиращата верига, състояща се от два свързани кръга (фиг
3.14),сенастройва на минимални нелинейни изкривявания на из’
Фиг. 3.14. Дефазираща верига, състояща се от два
свързани кръга
ходнотоНЧ напрежение. Входният сигнал трябва да бъде достатъч-
но голям, за да работа МЧ усилвателят в режим на ограничение.
Когато се настройва първият кръг (Z^Cj) на максимално изход-
но НЧ напрежение, вторият кръг (£2С2) трябва да бъде разст-
роен. След това вторият кръг се настройва, докато на изхода се
получи ясно изразен минимум на коефициента на нелинейни из-
кривявания. Контролната точка КТ позволява характеристика-
та на демодулатора да се снеме с помощта на характериограф.
Изходът на квадратурния детектор освен демодулираният ком-
плектен сигнал при стереоприемане или НЧ сигнал при моно-
приемане съдържа съставка с постоянно положително напреже-
ние, която завися от настройката на радиоприемника, т. е. от
отклонение™ на честотата на сигнала от средната честота на на-
стройка. Това напрежение се използува като регулиращо за
автоматична донастройка. При изключване на АДЧ обаче радио-
приемникът не трябва да се разстройва, затова е необходимо по-
тенциалът на точка КТ1 (подавай към варикапите при включено
АДЧ) да се изравни с потенциала в точка КТ2 (подавай към-
варикапите при изключено АДЧ) (фиг. 3.15). Изравняването се
извършва при липса на ВЧ сигнал или при ВЧ сигнал, равен
на средната честота 10,7.MHz, с тримерпотенциометъра R.
В никои интегрални схеми иа междинночестотни усилватели,
кате рА 3089 PC има вграден усилвател за АДЧ. Изходното.
72
напрежение на усилвателя е положително спрямо маса, поради
което се използува схемата за включване, показана на фиг. 3.15.
В интегралната схема ТСА 420 изходното НЧ напрежение се
нзвежда симетрично на изводи 5 и 6, а разликата между двете
фиг. 3.15- Настройка на АДЧ с ИС А 220 D
/00 К
ТСА 420
изкл.А^
С = /О nF с Зеемфазис
+ Ve ши 220pF Вез Зевы фазис
Фиг. 3.16. Настройка на АДЧ с ИС ТСА 420
напрежения се използува за АДЧ (фиг. 3.16), Разликата между
напреженията на извод 5 и 6 е равна на нуда при точна на-
стройка иа средната честота. Допълнителното симетриране се
постига с тримерпотенциометъра Р. Напрежението не се изпол-
зува директно, а се наслагва върху стабилизираното напреже-
ние за електронна настройка, доставяно от ИС ТСА 530.
|Проверката на работата на АДЧ се извършва, като се измерва
изходното напрежение на дробния детектор С’2 (вж. фиг. 3.11).
Бутонът за АДЧ не е натиснат и се премахва връзката М, включ-
ваща електролитния кондензатор. От входа за УКВ антена се
подава сигнал с честота, равна на средната честота на обхвата,
и с напрежение 100 pV. При точна настройка уредът, който из-
мерва напрежението U2, трябва да показва нула. След това чес-
73
тотата на сигнала се променя от двете страни на честотата на
точна настройка в граничите на обхвата за захващане. 11ри това
положение уредът показва известно отклонение, например 4цА.
С нати'скане на бутона АДЧ показанията на уреда трябва да се
върнат близо до нулата, например 0,5 рА.
3.5. РЕГУЛИРаНЕ И НАСТРОЙКА НА МЧ УСИЛВАТЕЛ
Внимателната пповерка и настройка на межцинночестотния
усилвател е от особено голямо значение, тъй като от нея зависят
до голима степей релица основни параметри на радиоприемника,
като чувствитадност, избирателност по съседен канал и лента
на пропускане. Настройката се провежда след регулирането на
НЧУ и дстекторпото стъпало. По този начин настройката се
извършва с модулирэн ВЧ сигнал и за индикатор на настройка-
та се използува НЧ волтметър, включен паралелно на изходния
товар (високоговорител или еквивалентен товар).
Използуват се главно два метода за настройка. Единият е със
сигналгенератор и НЧ волтметър, а другият е визуален с вобел-
генератор и осцилоскоп. Предимствата на визуалния метод е,
че дава нагледна представа за формата на резонансната харак-
теристика, от конто може да се съди за качествените показатели
на радиоприемника.
Настройката с МЧ модулиран сигнал се извършва, като сиг-
налът се подава на входа на МЧУ или на базата на транзистора
на съответното стъпало, подлежащо на настройка, през разде-
лителен кондензатор с капацитет от 10 до 47 nF. Нивото на сиг-
нала се определи от чувствителността на стъпалото и обикно-
вено се посочва в ниводиаграмата, съпътствуваща сервизното
описание, или в принципната електрическа схема. При силна
разстройка се подава по-голямо ниво на сигнала (100 до 200 mV),
което през време на настройка се намалява постепенно, като
се поддържа приблизително нормално изходно напрежение (око-
ло 0,5 V за високоговорител 4 S2).
Настройка на МЧ-АМ усилвател
Междинночестотният усилвател на амплитудна модулация мо-
же за бъде реализиран или с разпределена избирателност, при
което всяко усилвателно стъпало съдържа лентов филтър, или
със съсредоточена избирателност, при което необходимото усил-
ване се получава от широколентов усилвател, а избирател-
74
ността и пропусканата лента от отделен .тентов филтър със съсре-
доточена избирать ноет. Филтърът се вк”ючва между изхода на
честотния ппеоразувател и входа на МЧУ.
Настпойката на МЧУ с разпределена избирателност започ-
ва от погл^дния ,МЧ филть^ и зазършва с първия. Ако кръго-
вете не са напъию разстроени, сигналът се подава направо на
базата на транзистора па смесителя итз на антенная вход на ра-
диоприемника, като заг*’ аждааднят МЧ филтър се разстройва
предварителнл. Заграждг-щият МЧ филтър се разстройва чрез газ-
въртане па ядпото на бобината по поеока навьи. След настройка-
та на МЧУ загр.г-ждащият филтър се нестройна наново с МЧ
сигнал до гс.' учаване иа миппмално нзходно напрежение.
Системата на АРУ ппитъпява остротата на настройката, зато-
ва нейното влияние трябва да се накали. Влиянието на АРУ се
избягва нсй-добре, като се подале слаб сигнал, при конто систе-
мата още не е задействувапа (АРУ със задържане). Когато АРУ
е без задържане, желателно е подаденият сигнал да бъде по въз-
можност по-слаб и за да се получи достатъчно изходно ниво,
дълбочината на модулацнята може да се увеличи до 60—80%.
4 Двукръговите филтри с връзка, близка до критичната, се
яастройват последователно с бобините на първичния и вторичния
кръг, докато се получи максимално изходно напрежение. На-
стройката на първичния кръг влияе върху настройката на вто-
ричния и обратно, затова се налага донастройка, т. е. настрой-
ването да се повтори няколко пъти, докато двата кръга се на-
строят точно на междинната честота. Ако връзката между кръго-
вете е по-голяма от критичната, желателно е филтърът да се
настрои вйзуално или да се използува методът за настройка,
разгледан в раздел 1.5.
На фиг. 3.17 е показана схема на двустъпален МЧУ с разпре-
делена избирателност и с двукръгови лентови филтри. Последо-
вателният ред на свързване на характериографа или ВЧ генера-
тора на мястото на ВЧ изхода на характериографа е означен
с / и 2.
Настройката на ФСИ с LC-трептящи кръгове се извършва
също така последователно по отделяй кръгове, като се започва
с най-общия случай от последняя кръг. Междинночестотният сиг-
нал се подава на базата на транзистора на преобразувателното
стъпало, към което е включен филтърът. В повечето случаи връз-
ката е близка до критичната и всички кръгове се настройват
на максимално изходно напрежение. При по-сложна форма на
честотната характеристика филтърът се настройва вйзуално.
75
Резонансните LC-кръгове на стъпала с пиезокерамични филтри
се настройват на средната честота- на филтъра.
Междинночестотните усилвателя с интегрални схеми се реа-
лизират като МЧУ със съсредоточена избирателност. Необходи-
Фиг. 3.17. Схема за измерване на МЧУ с разпределена избирателност
мото усилване се осигурява от няколко апериодични усилвателни
стъпала, вграденп в IIC, а избиоателността — от лентов филтър,
който се включва външно. В МЧУ—AM първите стъпала са регу-
лируеми и напрежението за АРУ се взема от детектора. Произ-
веждат се различии интегрални схеми на МЧУ. В съвременните
ИС МЧУ се вгражда заедно с цялата високочестотна част на
радиоприемника. На фиг. 3.9 бс показана схемата на Ай1! радио-
приемник с ИС A 244D. Проверката на МЧУ в случая се извър-
ва с МЧ сигнал, подаден през разделителен кондензатор около
200 pF на извод 15 (изход на преобразувателното стъпало). Меж-
ду извод 15 и 12 е евързан ФСИ. Трептящите кръгове L1C1 и
L2C2 се настройват на междинната честота. От извод 16 сё взема
напрежение за детектора Д2, от който се получава напрежение
за АРУ на високочестотното стъпало. Кръгът £3С3 се настр ойва
при силен входен сигнал на минималки изкривявания н а из-
ходното напрежение. Напрежението за АРУ на I-bo, 2-ро и 3-то
МЧ стъпало се взема от външно включен детектор Ду и се пода-
ва на входа на усилвателя на АРУ (извод 9). От интегралната
схема се извежда и напрежение за индикатора на настройка
(извод 10). Максималното отклонение иа индикатора се наглася-
ва чрез съпротивлението на включения към извод 10 резистор
R. Източникът на напрежение на извод 10 има е. д. н. 600 mV
и вътрешно съпротивление 400Q.
76
През време на настройката МЧУ може да не е достатъчно
устойчив и да се възбуди. Когато усилвателят не е устойчив,
честотиата характеристика става несиметрична и се нарушава
правилната работа на усилвателя.
Самовъзбуждането се проявява като пищене с различен тон
при настройка на дадена станции или като шум, съпровождащ
приемането на станцията. Причината за възбуждане в транзис-
торните радиоприемници може да бъде липсата на неутрализа-
ция или нарушемата работа на неутрализиращата верига. Неутра-
лизацията може да се наруши при смяна на транзистори, при
промяна на постояннотоковия режим или при повреден елемент.
Преди обаче да се предприемат някакви мерки, е необходимо
да се провери заземяването на екраните на филтрите, евързване-
то на изводите на МЧ трансформаторите и изправността на раз-
вързващите филтри.
Често пъти при недобро филтриране на МЧ напрежение то
прониква в НЧУ и радиоприемникът се възбужда при отворен
регулатор на силата. Случаи на самовъзбуждане се срещат по-
някога па обхват ДВ и СВ при настройка на честоти, близки до
междинната. Причината е в паразитните връзки между входните
и междинночестотните кръгове. Взаимного им влияние може да
се отслаби, като се включи заграждащ филтър, настроен на меж-
динната честота, в антенната или във входната верига.
След настройката на МЧУ е желателно да се снеме резонанс-
ната характеристика кт целая усилвател. За целта на входа на
смесителя се подава напрежение с честота, равна точно на
междинната, модулирано с 1000 Hz. Нивото на сигнала се изби-
ра така, че ла не претоварва усилвателя в се поддържа постоян-
но през време на измерваяего. ’Честотата на сигналгснератора
се променя по посока на намаляване и позишаване от средната
честота и показанията па волтметъра се записват през втеки
2 kHz. Графихата на резонансната характеристика се псстр-зява
като заввсимэст на ьаплсаните игазания от честотата. От нея
може да се сьди за симегрията на резонансната характеристика,
пропусканата лента и избиратслността по съседен канал. Пропус-
каната лента се определи от широчината на характеристиката
при ниво 0,7 от максималното, а избирателността по съседен
канал — от отношението на максималното ниво към нивото при
разстройка kHz.
77
Настройка на МЧ-ЧМ усилвател
Методиката за настройване на междинночестотния усилвател
на ЧМ тракт не се отличава по существо от тази на междинно-
честотния усилвател на AM тракт. Ако се разполага с ЧМ сиг-
налгенератор, настойката може да се извърши на максимално
изходно напрежение. Радиоприемникът се настройва по-пре-
цизно с вобел-генератор и осцилоскоп или с генератор на немо-
дулирани трептения. В последний случай за индикатор се из-
ползува волтметър за постоянен ток (7?В=5О. . .100 kQ/V),
включен в точки 1 и 2 (вж. фиг. 3.11).
От качеството на настройката на МЧУ—ЧМ зависят не само
параметрите чувствителност, избирателност по съседен канал,,
лента на пропускане, но и нелинейните изкривявания и прослуш-
ването между каналите при режим стерео.
Настройката на последний МЧ кръг бе разгледана вече при
настройката на честотния детектор. Останалите кръгове се на-
стройват, като се подава сигнал към базата на всяко предхож-
дащо стъпало. Настройването на всички МЧ кръгове се извърш-
ва, като сигналът се подава към базата на смесителния транзис-
тор в УКВ приставката. Базата на смесителя се извежда обик-
новено като контролна точка във фабричните радиоприемници.
Заключителен етап при настройката е проверката на лентата на
пропускане. Пе-тясната лента може да се разшири чрез шунти-
ране на един или два кръга с резистори със стойност на съпротив-
леиието 10—20 kQ.
Интегралните схеми на МЧ усилватели имат и редица вградени
устройства, конто изпълняват допълнителни функции, напри-
мер: усилвател на напрежение за автоматично включване на
стереодекодера, усилвател на индикатора за настройка, усилва-
тел за АДЧ, устройство за автоматично подтискане на странич-
ните максимуми при честотната демодулация, схема за подтис-
кане на шума и пр.
В радиоприемниците за ЧМ сигнали на изхода на МЧУ прцлип-
сана сигнал се получава твърде голямо напрежение на шум. Това
напрежение би предизвикало нежелано отклонение на индика-
тора за настройка. Може да се компенсирав ИС ТСА 420 А пос-
р едством регулиращия резистор R2 (фиг. 3.18). Максималното от-
клонение на индикатора за настройка се регулира с /?3.
Положителното напрежение за включване на стереодекоде-
ра нараства с увеличаване на входния сигнал; получава се от
температурно компенсиран усилвател с изход на извод 10. С ре-
зистора се определя работната точка на усилвателя и сыцевре-
78
менно се регулира напрежението за задействуване на стереоде-
кодера.
Нивото, при което се подтискат страничните максимуми при
демодулация, се нагласява с резистора към който е приложе-
{ ТСА 120
Фиг. 3.18. Допълнителни регулировки в ИС ТСА 420
но напрежението за превключване на декодера. Изведеното от
плъзгача на тримерпотенциометъра напрежение се подава на
извод 12 през ключа R. Тъй като веригата за подтискане на стра-
ничните максимуми предизвиква извест-
но разбалансиране на квадратурния
детектор, желателно е след настрой-
ването на дадена станция, подтиска-
нето на страничните максимуми да се
изключи.
Подтискането на шумовете през
време на настройка се извършва със
схемата за подтискане на шума, коя-
то позволява да се появи изходен сиг-
нал само при определено ниво на
входния. Това ниво се регулира в
ИС рА 3089 посредством тримерпотен-
циометър R (фиг. 3.19). Плъзгачът на
тримерпотенциометъра е свързан през
нзвод 5 към входа на усилвателя за
Фиг. 3.19. Регулираие на
шумояодтискането в ИС рА
3089
подтискане на шума. Той задействува транзисторен ключ в
НЧ тракт. /
79
3.6. НАСТРОЙКА НА ВХОДНО-ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНА ЧАСТ
ЗА AM ОБХВАТ
Настройката на осцилаторния и входния кръг на суперхе-
теродинния радиоприемник трябва да се извърши много внима-
телно, тъй като от нея зависят точността на скалата, избирател-
ността по огледален ка-
нал и равномерната чув-
ствителност по обхвата.
Сигналгенераторът с амп-
литудна модулация се
включва на входа на ра-
диоприемника през екви-
валентна антена, а на из-
хода се включваНЧволт-
метър .
и Предварителен етап
при настройката е провер-
ката и привеждането в
нзправност на хетеродина
и смесителя. Наличието
на осцилации в хетероди-
на се определи трудно в
транзисторнйте радио-
приемници поради мал-
ката амплитуда на гене-
фиг. 3.20. Ичд^кагор за наличие на хете-
родинно напрежение
раторното напрежеиие. Например хетеродинно напрежение от по-
рядъка на 100 ir.V се смята нормално за работата на смесителя.
В практиката е достатъчно да с-е установи наличието на хетеро-
динно напрежение и да се направн прнблизителна оценка на не-
говата амплитуда. За тази цел може да се използува детектор,
евързан към микроамперметьр (фиг. 3.20). Наличието на хетеро-
динно напрежение се установява и по индикатора за настрой-
ка на спомагателен приемник, настроен на честотата на хетеро-
дина. Точната проверка на хетеродинното напрежение и нёгова-
та форма се извършва със селективен волтметър и високочесто-
тен осцилоскоп.
Паразитните генерации, т. е. генерации на напрежения с чес-
тоти, различии от основната, се отстраняват с помощта на съпро-
тивление или феритна перла, включени в колекторната верига
иа хетеродина.
При изправен хетеродин и смесител се пристъпва към опреде-
ляне на границите на честотния обхват или, както се казва, ра-
80
диоприемникът се вкарва в обхват. Границите на обхвата, в
който се променя честотата на хетеродина, определят границите
и на приемания честотен обхват. Настройката се извършва с
ядрото на бобината £х и с паралелно свързания тримерконден-
затор Ст.
Трябва да се има предвид, че граничните честоти се определят
с тези елементи за настройка, за конто относителното изменение
на капацитета или индуктивността е най-голямо, т. е. оказват
най-голямо влияние върху измененнето на честотата. Например
при капацитивна настройка долната граница се определи с про-
мяна на индуктивността, а горната с промяна на капацитета,
докато при индуктивна настройка важи обратното.
Последователността на настройката на отделните обхвати се
определи от конструктивните особености на.радиоприемника. В
никои схеми на радиоприемници бобината за СВ е част от бобина-
та за ДВ, поради което е необходимо да се започне с настройва-
нето на обхват СВ и след това да се премине към обхват ДВ. В
повечето съвременни радиоприемници отделните обхвати |са не-
зависими един от друг и могат да се настройват в произволен
ред. Настройката в двата края на обхвата се повтаря дотогава,
докато се получи съответствие на двете гранични честоти с по-
казанията на скалата.
След определянето на границите на обхвата е необходимо да
се извърши спрягане на входните и хетеродинните кръгове на
честотите за точна настройка. Ако се настройва фабричен радио-
приемник, честотите за точна настройка са отбелязани върху
скалата със съответен знак. За дадени честотни обхвати честоти-
те за точна настройка не се отличават много за различните моде-
ли радиоприемници. В случай че не са известии, те могат да се
изберат по табл. 1.2 или по табл. 1.3. Определят се приблизител-
но по следния начин: долната честота за точна настройка се из-
бира 5—10% над минималната, а горната честота за точна на-
стройка — 2—5% под максималната гранична честота.
При коефициент на обхвата (отношение на максималната към
минималната честота на обхвата) над 2 спрягането се извър шва
за три честоти от обхвата. Настройката се улеснява значително,
когато са известии честотите за точна настройка и не се налага
промяна на елементите на хетеродинния кръг. В този случай тя
се извършва по т. нар. метод на двете честоти (фиг. 3.21). След
като се знаят честотите на точно спрягане /н и /в, а капацитетът
на спрягащия (падингов) кондензатор Сп има определена стой-
ност, капацитетът на паралелно включения трнмеркондензатор
Сг и индуктивността на бобината на хетеродинния кръг Lx
6 Правилио ла е яастр. радио пр.
81
се подбират посредством последователям приближения, без да се
поставят ограничения спрямо техните пърновачални стойности..
Стойността на капацитета на кондензатора Сп обаче трябва да
се знае точно и ако трябва да се смени, се поставя в схемата с
kHz 150
350
1500
49
ДВ
СВ
св
кН7 520
т IB
Положение на
стрезката
7ря5Ва В а се изме-
ни папссока
УВеличаВине\ Налгав Вене УВемзчаВане \НамазяВане
Соната съвпадне^.
с Везен аята Д
£
Фиг. 3.21. Спрягане по метода на двете честоти
допуск между 1 и 5%. Спрягането на средната честота fCpCe по-
лучава тогава от само себе си.
Сыцествуват два варианта за спрягане по метода на двете
честоти. Първият ее отнася за фабрични радиоприемници с раз-
графена скала и отбелязани честоти на точна настройка, а вто-
рият се прилага, когато честотите за точна настройка не са от-
белязани върху скалата, но тяхната стойност е известна. Стой-
ността им може да се знае предварително от по-рано извършено
спрягане по метода на трите честоти, ако се изчислят или ако се
изберет по таблици.
Настройката на радиоприемника по първия вариант се извърш-
ва в следната последователност: с копчето за настройка стрел-
ката на радиоприемника се установява на означената върху ска-
лата горна честота на точно спрягане, променя се честотата на
сигнала, докато на изхода се получи максимално напрежение,
и входният кръг се настройва с тримеркондензатора на максимал-
но напрежение.
82
След това радиоприемникът и сигналгенераторът се настрой-
ват на долната честота на точно спрягане и настройката се из-
вършва с промяна на индуктивността на бобината. Точна настрой-
ка на двете честоти на точно спрягане се постига с неколкократ-
но повтаряне на операцията, докато се получи максимална чув-
ствителност за двете .точки.
След настройката в двата края на обхвата е необходимо да се
провери спрягането в средата на обхвата. Подава се от сигнал-
генератора напрежение с честота, равна на средната честота на
точно спрягане fcp и радиоприемникът се настройва посредством
копчето за настройка на същата честота. За да се провери дали
входният кръг е настроен на /ср, се използува изолационна пръч-
ка, на единия край на която е закрепено феритно ядро, а на
другия — алуминиево или месингово ядро. Приближаването на
феритното ядро до бобината увеличава нейната индуктивност,
докато приближаването на алуминиевото ядро я намалява. Ако
показанията на изхода намаляват при поднасяне на двата края
на изпитателната пръчка, входната бобина е точно настроена на
подадената честота. Когато входният кръг е разстроен, при под-
насяне на единия край на пръчката показанията на изхода се
увеличават, а на другия намаляват. Отклонението на /ср от пред-
варително определената честота показва, че е допусната грешка
в избора на падинговия кондензатор Сп или в определянето
на честотите на точно спрягане.
При проверка на няколко точки на скалата близо до средната
честота може да се окаже, че за една честота силата на
сигнала се увеличава при поднасяне на месинговото ядро, а
за друга — на феритното. Това показва, че честотата на точно
спрягане се намира между двете честоти и може да се определи
чрез последователно приближение.
Начинът, по който се извършва правилното спрягане при
изместена точка на точно спрягане, е разгледан в раздел 1.5.
За разлика от първия вариант, след вкарване на хегеродин-
ния кръг в границите на обхвата сигналгенераторът се устано-
вява на една от честотите на точно спрягане, например на често-
тата на точно спрягане в нискочестотния край на обхвата /н-
Радиоприемникът се настройва с копчето за настройка на макси-
мални изходни показания. Входният кръг се настройва на съща-
та честота с ядрото на бобината .(капацитивна настройка). Също-
то се прави и за честотата на точно спрягане във високочестотния
край на обхвата fB. Входният кръг се настройва на тази често-
та с тримеркондензатора. Операцията се повтаря няколко пъти,
83
докато стойностите на индуктивността и капацитета престанат
да се променят.
Когато стойностите на елементите на хетеродинния кръг не
са известии, се прибягва до настройка по метода на трите често-
Дв
св
кв
150 kHz
520KHz
Ют
250khz
IOOOkHZ
25т
350kHz
1600kHz
hSm
Ако стрелка та се
\5обин!^
| Триме\
яамириВАясноишляк^—у
6о,тря18й Носе измени,1™иуг|
Вскипто съОпадне с у' х х / I v
Делениями щеличи \цамми УВеличиМотш УВмичиЫамоли
Фиг. .3.22. Спрягане по метода на трнте честоти
ти, при който се задават трите1 честоти на точно спрягане /н,
/ср и /в, а стойностите на елементите на хетеродинния кръг
СТ, Сп и Lx се подбират опитно в процеса на настройката по-
средством последователни приближения (фиг. 3.22).
Настройката на високочестотния край на обхвата при капа-
цитивна настройка се извършва с подбор на капацитета на спря-
гащия кондензатор Сг, на нискочестотния край — с капацитета
на спрягащия кондензатор Сп, а в средата на обхвата — с ин-
дуктивността на хетеродинния кръг Lx. След като се установи
стойността на спрягащия кондензатор Сп, на мястото на тример-
кондензатора се поставя кондензатор с постоянна стойност с
толеранс от 2 до 5% и честотите на точно спрягане се отбелязват
върху скалата на радиоприемника.
Настройката по метода на трите честоти започва с предвари-
телна настройка на входните кръгове. Като индикатор за на-
84
стройката на входните кръгове служи ВЧ волтметър или спома-
гателен детектор, конто се включва към входа на смесителя.
Напрежението на изхода на спомагателния детектор може да се
подаде на НЧ усилвателя на самия настройваем радиоприемник.
В такъв случай се прекъсва връзката към собствения детектор
и се свързва изхода на спомагателния детектор. Включените уре-
ди внасят във входния кръг допълнителен капацитет (5—15 pF),
конто се изравнява след настройката.
Напрежението на сигналгенератора се подава на входа на
радиоприемника през еквивалентна антена и честотата се нагла-
сява на минималната честота на обхвата /min. Променливият кон-
дензатор на радиоприемника се установава на максимален ка-
пацитет чрез завъртане на копчето за настройка до крайне по-
ложение. Входният кръг се настройва на fmin с ядрото за настрой-
ка на входната бобина по максималните показания на индикато-
ра. След това променливият кондензатор се установява на мини-
мален капацитет чрез завъртане на копчето за настройка в обрат-
на посока до второто крайне положение. Настройката на вход-
ния кръг се извършва на максималната честота на обхвата fmax
с тримеркондензатора. Настройката се повтаря няколко пъти,
докато индуктивността и капацитетът престанат да се променят.
След настройката на входния кръг на граничните честоти на
обхвата се преминава към настройването на хетеродинния кръг
по указаните или избрани честоти на точно спрягане. Най-напред
сигналгенераторарът се установява на fcp- С копчето за настройка
входният кръг на радиоприемника се настройва на тази честота
по максималните показания на индикатора, включен към вход-
ния кръг. При това положение хетеродинният кръг се на-
стр ойва на максимално изходно НЧ напрежение с ядрото на бо-
бин ата Lx (ако входът на НЧ усилвателя е бил включен към
спомагателния детектор, той се превключва към детектора на
радиоприемника). Сега вече хетеродинният кръг е настроен на
честотата fx=fcp+fM.
Настройката на честотата на точно спрягане за нискочестот-
ния и високочестотния край на обхвата Д, и fB се извършва по
същия начин както за fcp: радиоприемникът се настройва с коп-
чето за настройка последователно на честотите /н и /в, устано-
вени от сигналгенератора, а хетеродинният кръг се настройва
съответно с тримеркондензаторите Сп и Ст-
Операцията се повтаря няколко пъти, докато капацитетът на
спрягащите кондензатори и индуктивността на хетеродинния кръг
престанат да се променят.
Качеството иа извършената настройка се проверява най-доб-
85
ре, като кривата на спрягането се снеме опитно за около 15 точ-
ки от скалата. За целта се ползува опитната постановка за настрой-
ка по метода-на трите честоти. На входа на радиоприемника се
подава сигнал от сигнал генератор, снабден с нониусна скала
за точно отчитане на честотата на подадения сигнал. Стрелка-
та на скалата се установява на означената точка посредством коп-
чето за настройка, а честотата на сигнала се нагласява последо-
вателно на честотата на приемания сигнал fc и на честотата,
на която е настроен входният кръг /вх, което се установява по
максималното изходно напрежение на радиоприемника и по мак-
сималните показания на високочестотния волтметър, евързан към
базата на смесителя. Честотата на сигнала се отчита от скалата
нй сигналгенератора.
Разликата между честотата на приемания сигнал fc и резо-
нансната честота на входния кръг /вх при дадено положение на
копчето за настройка дава, грешката от спрягането. Тази разли-
ка се нанася в зависимост от знака нагоре или надолу от линията
на междинната честота. Намерените точки се съединяват с плав-
на линия, която представлява кривата на споягането. От крива-
та на спрягането могат да се установят следните положения на
неправнлно спрягане:
1. Грешката на единия от краищата на обхвата излиза вън от
допустимите граници, а в средата не достига до тях. Честотата
на точно спрягане (/в или /и) трябва да се приближи към края
на обхвата, за който грешката е по-голяма, чрез промяна на Ст
или Сп (в>й. фиг. 1.18).
2. Грешката в средата излиза вън от допустимите граници,
а в краищата не достига до тях. В такъв случай честотите на
точно спрягане се приближават към средата на обхвата с промя-
на на Сп и Ст-
3. Едната половина от кривата на спрягането излиза от допус-
тимите граници, а другата половина е отдалечена от тях. Често-
тата на точно спрягане в средата /ср трябва да се измести по-
близо до този край на обхвата, за който грешката е по-голяма
от допустимата с настройващото ядро на хетеродинната бобина.
4. Грешката и на двете половини от кривата на спрягането
излиза от допустимите граници. Необходимо е да се разшири
лентата на пропускане на входните кръгове посредством шунти-
ране на кръговете с резистори с подходяща стойност на съпротив-
лението.
86
Особености при настройката на обхват къся вълня
При настройването на обхват КВ трябва да се следи дали
настройката се извършва на желаната честота, тъй като сигналы
от генератора се прослушва на две места от скалата. По сыцата
причина на едно и също място на скалата може да се приемат
две различии честоти на сигналгенератора. Единият сигнал се
явява като основен, а другият — огледален. Честотата на огле-
далния сигнал е по-висока от основната с 2/м вследствие на супер-
хетеродинния принцип на приемане. Когато огледалната често-
та попадне на входа на смесителя, тя се преобразува и усилва
наравно с основната. За обхватите ДВ и СВ не съществува опас-
ност радиоприемникът да се настрои на огледалната честота,
тъй като относителната разлика между основната и огледалната
честота е твърде голяма и огледалната честота се подтиска от
кръговете на входното устройство и на ВЧУ. На КВ обхват
обаче тази разлика е твърде малка и огледалната честота се прие-
ма на скалата близо до основната. Входните кръгове я подтис-
кат значигелно по-слабо и съществува опасност да се обърка с
основната. Ако входните кръгове се настроят на огледалната чес-
тота, точно спрягане няма да се получи и скалата няма да бъде
вярна. !Я
Поради тази причина положението на огледалната честота
трябва непрекъснато да се контролира. Контролът се извършва,
като честотата на сигнала се увеличи с 2fu (с 936 kHz), без да се
разстройва радиоприемникът. При правилна настройка сигналы
о огледална честота се приема по-слабо от този с основна често-
та вследствие избирателността на входните кръгове. Правилна-
та настройка на хетеродина може да се провери и при постоянна
честота на сигналгенератора. От двете настройки на радио-
приемника трябва да се избере тази, която се получава при
по-малък капацитет на кондензатора или при по-извадено ядро
на бобинатац
3.7. НАСТРОЙКА НА УКВ ПРИСТАВКА
Усилването и преоразуването на сигналите на обхват УКВ
се извършва в отделен блок, който се оформя обикновено като
самостоятелна приставка. На изхода на УКВ приставката се по-
лучава напрежение с междинна честота 10,7 MHz, което се усил-
ва по-нататък от междинночестотния усилвател.
Съществуват различии схеми на УКВ приставки, при конто
спрегнатата и съгласувана настройка на ВЧ кръговете и хетеро-
дина се извършва с елементи за плавна настройка, конто могат
да бъдат: променлив кондензатор (радиоприемник „РС 201“ и
„РС 301“), вариометър („Соната 2“, „АР 18“), варикапи (радио-
приемник-тунер „Студио 2“ — Hi-Fi). Едно от изискваиията на
стандарта за радиоприемници е радиоприемниците от I и II клас
да прнтежават задължително два УКВ обхвата. На това условие
отговарят радиоприемниците „РС 201“ и „РС 301“, конто премина-
ват чрез превключване от единия на другия УКВ обхват.
Независимо от схемата на УКВ приставката настройката се
извършва в следната последователност: настройва се междинно-
честотният филтър на изхода на преобразувателя, хетеродинният
кръг и накрая входният кръг.
Междинночестотният филтър сё настройва, като на базата на
транзистора на смесителя се подава напрежение с междинна
честота 10,7 MHz или с честота, равна на средната честота на
пиезокерамичния филтър (10,64. . .10,74 MHz). В някои УКВ
приставки базата на смесителя е изведена като контролна точка.
Междинночестотният сигнал с по-голямо ниво, например 10mV,
може да се подаде направо на антенния вход. Настройката се
извършва на максимално изходно напрежение с ядрата на боби-
ните на МЧ филтъра. При по-сложна форма на характеристика-
та (двукръгови филтри с надкритична връзка) настройката се
провежда с вобел-генератор и осцилоскоп.
След настройването на междинночестотните кръгове се на-
стройва хетеродинният кръг. За целта на входа на УКВ пристав-
ката през съгласуващо звено се подава сигнал с честота, равна
на долната гранична честота на обхвата (64,5 MHz—УКВЪ и
87,5 MHz — УКВ2). Елементът за настройка се установява на
положение на най-ниска честота (максимален капацитет или мак-
симална индуктивност). Настройката се извършва с настройва-
щото ядро на хетеродинния кръг при капацитивна настройка
или с тримеркондензатора при индуктивна настройка на макси-
мално изходно напрежение. Честотата на сигналгенератора се
установява на горната гранична честота (74 MHz съответно 108
MHz) и елементът за настройка се установява на положение на
най-висока честота (минимален капацитет или минимална идук-
тивност). С въртене на тримеркондензатора при капацитивна
настройка или ядрото на бобината на хетеродинния кръг при
индуктивна настройка се получават макснмални пок азания на
изхода.
След настройката на хетеродина се прави проверка за раз-
положението на огледалната честота. Напрежението на сигнал-
88
генератора се установява на честота, по-висока с 2/„, т. е. с 21,4
MHz от честотата на сигнала. Следователно за сигнал с честота
64,5 MHz огледалната честота е 85,9 MHz, а за сигнал с честота
87,5 MHz — 108,9 MHz. При правилна настройка подаденият
сигнал се приема с по-малка чувствителност.
Операцията по настройката се повтаря 2—3 пъти и след това
се преминава към настройване на входния кръг и кръговете на
ВЧ усилвателя. Спрягането на хетеродинния и входния кръг
се извършва обикновено на двете крайни честоти на обхвата,
тъй като коефициентът на обхвата е по-малък от 1,5 (за YKBj —
1,15, за УКВ2 — 1,24). Честотите на точна настройка на обхват
УКВ2 се избират близо до граничните честоти на обхвата (88 MHz
и 107 MHz). Честотата на сигналгенератора се установява
първо на а след това на /в, а радиоприемникът се настройва
последователно на двете честоти с копчето за настройка. Вход-
ните кръгове и кръговете на ВЧ усилвателя се настройват на макси-
мално изходно напрежение с настройващите ядра на бобините и с
тримеркондензаторите, както следва: на честотата /н с ядрата на
бобините, на честотата /в с тримеркондензаторите (при капаци-
тивна настройка).
УКВ приставките на радиоприемниците с по-малки изисква-
ния (II и III клас) нямат настройваем входен кръг. Входният
кръг пропуска цялата приемана лента и се настройва на средна-
та честота на обхвата (69 MHz—-УКВХ, и 98 MHz — УКВ2).
Спрегнатата и съгласувана настройка на УКВ приставка с
електронна настройка се извършва с потенциометър за електрон-
на настройка или с преомат. На фиг. 3.23 е дадена схемата на
УКВ приставката на радиоприемник-тюнер „Студио 2“ — Hi-Fi
с електронна настройка. Настройващото напрежение UK се по-
дава едновременно на варикапите на входния кръг, кръга на
ВЧУ и хетеродинния кръг, с което се постига тяхната съгласу-
вана и спрегната настройка. Настройващото напрежение се по-
лучава върху плъзгачите на потенциометрите на преомата 7?х—
R6 и върху плъзгача на потенциометъра за ръчна настройка Д’о.
Горната и долната граница на настройващото напрежение, което
определи долната и горната гранична честота на обхвата, се ре-
гулира с тример потенциометрите R6 и R?.
Потенциометърът за ръчна настройка е свързан механически
с оста на променливия кондензатор. По този начин положението
му се указва от стрелката върху основната скала и движението му
се осъществява с копчето за настройка на обхватите AM. По-
ложението на плъзгача на потенциометъра за електронна на-
стройка трябва да се съгласува с движението на променливия
89
кондензатор. Нагласяването на плъзгача се извършва по след-
ния начин: оста на променливия кондензатор се завърта до упор
при положение на напълно затворен кондензатор; от това поло-
жение променливият кондензатор се отваря със завъртане на
Фиг/3.23. УКВ приставка с електронна настройка на радиоприемник-тюнер
„Студно 2“
оста на 180е; плъзгачът се освобождава и контактът му се поста-
вя и фиксира на края на съпротивителния слой (мястото, където
се получава скок на напрежението); променливият кондензатор
наново се затваря и с тримерпотенциометъра към маса Т?7 се
нагласява долната граница на напрежението за настройка.
В някой конструкции на потенциометри за електронна на-
стройка тримерпотенциометърът Т?7 е вграден в общия корпус,
както бе показано на фиг. 1.15. Чрез външно евързане на резис-
тори в точки А, А' напрежението Uda при средне положение на
тримерпотенциометъра може да се нагласи на 9% Ude- При
това положение долната гранична стойност на напрежението за
настройка може да се регулира в граничите 4,5%^£Лол^13,5%.
3.8. НАСТРОЙКА НА СТЕРЕОДЕКОДЕРИ
От правилната настройка на стереодекодера зависи прослуш-
ването между каналите, затихването на помощния носещ сиг-
нал и на пилот-сигнала и прагът на задействуване при прев-
ключване „Моностерео".
90
Точната настройка и пускане в действие на стереодекодера се
извършва с генератор на комплектен стереосигнал КСС. Ком-
плектният стереосигнал по системата с пилот-сигнал FCC се из-
разява по следния начин:
с=M+Ssin 2л/нМ-0, ICsin 2nfnt,
където
С е максималната амплитуда на КСС;
Л1 = 1/2 (Д4-В) — сумарен сигнал;
5=1/2 (Л —В) — разликов сигнал;
Л — сигналът на левия канал;
В — сигналът на десния канал;
fa—38 kHz — честотата на помощник носещ сигнал;
/„=/н/2= 19 kHz—честотата на пилот-сигнала, който е с точно
определена фаза спрямо тази на помощння
носещ сигнал.
При модулация на високочестотен сигнал с КСС не трябва
да се превишава > нормираната по OIRT максимална девиация
±50 kHz. Следователно максималната амплитуда на КСС съот-
ветствува на 100% девиация. Тъй като 9% от девиацията е необ-
ходима за пилот-сигнала, което съответствува на девиация ±4,5
kHz, то за модулиране на полезния сигнал остават 90 %, т. е.
около ±45 kHz. Максималната стойност на съставката на по-
лезния сигнал A4+Ssin 2nfHt достига до 0,9 С. Когато М +
Ssin2nfn/=0,9C, комплектният стереофоничен сигнал се нарича
стандартен.
Стереодекодерите се измерват и настройват със следнитеви-
дове КСС:
тип А и тип В — получават се при сигнал само в левия или
само в десния канал, т. е. Л = 1, В=0 или В—\, Л=0 и |Л4|=
|5|; двата сигнала имат една и съща форма;
тип М — получава се при еднакви синфазни сигналн в два-
та канала, т. е. А=В и 5=1/2(Д—В)=0; означава се още като
КСС тип А +В-,
тип S — получава се при еднакви, но противофазни сигнали
в двата канала, т. е. А=—В и /И=1/2(Д 4-В)=0; означава се
още като КСС тип А — В.
На фиг. 3.24 а, б и в е дадена формата на различните видове
КСС съответно тип А или В, тип А\-В и тип А — В без състав-
ката на пилот-сигнала. Прибавянето на пилот-сигнала не изме-
ни съществено формата на КСС, тъй като той има малка ампли-
туда (0,1 С).
Когато радиолюбителите не разполагат с генератор на КСС,
91
могат да се ограничат с НЧ осцилоскоп или транзисторен волт-
метър и НЧ генератор до 20 kHz (евентуално 40 kHz).
Стереодекрдерът е желателно да се настрои с осцилоскоп,
понеже регулировките се следят удобно на екрана му и формата
Фиг. 3.24. Видове комплектен стереосигнали:
а — »мп А или В; б — тми А+В; в — тип А — В
на КСС и неговите съставки могат да се наблюдават непосред-
свеио. Преди да се пристъпи към настройка със сигнал, е необхо-
димо да се провери постояннотоковият режим на транзистор-
ните стъпала с дискретни елементи или напреженията на изво-
дите на интегралната схема. Всички тример потенциометр и се
поставят на средно положение.
Настройка на стереодекодер с дискретни елемент» (фиг.3.25).
Като пример за настройка на стереодекодер с дискретни елементи
92
ще се посочи настройката на стереодекодера СД-Л-01 на радио-
приемник „Рапсодия“-стерео. На входа на стереодекодера се по-
дава сигнал с честота 19 kHz и амплитуда около 100 mV. Осци-
лоскопът се свързва към базата на транзистора Т2. Трептящите
кръгове ПС1 и ПС2 в колектора на 7\ се настройват с ядрата на
бобините Li и L2 на максимум (на честотата на пилот-сигнал а).
Комплектният стереосигнал се отдели върху емитера на тран-
зистора 1\, който работи за този сигнал като емитерен повтори-
тел. Следователно на базата и емитера на транзистора 7\ тряб-
ва да се измери приблизително една и съща стойност на пилот-
сигнала.
След настройката на кръговете ПС1 и ПС2 входът на осцило-
скопа се свързва към трептящпя кръг ПСЗ в колектора на Т2,
който се настройва на максимум с ядрото на бобината L3. Ампли-
тудата върху кръга трябва да бъде от порядъка на няколко волта.
Най-накрая се настройва кръгът ПН на честотата на помощ-
ната носеща с ядрото на бобината L4. Осцилоскопът, евързан
към кръга, показва напрежение с два пъти по-голяма честота от
тази на пилот-сигнала (38 kHz). Върху краищата на бобината
L&, индуктивно евързана с бобината £4 на ПН, трябва да се из-
мери симетрично спрямо маса напрежение (около 5 V).
Ако сега на входа на така настроения декодер се подаде КСС
тип А+В, на изходите L и R ще се появят съответните нискочес-
тотни сигнали на левия и десния канал. При това изходните
сигнали на двата канала трябва да бъдат с еднакви амплитуди.
Точного нагласяване на затихването между каналите може
да се извърши с КСС, модулиран само с левия или десния канал
(тип А или В). Затихването между каналите се подобрява чрез
донастройка на трептящите кръгове. Когато декодерът се настрой-
ва заедно с радиоприемника, последният трябва да бъде правилно
настроен. Максималното затихване се нагласява с помощта на
потенциометъра включен паралелно на кондензатора Сх и
последователно на входа на декодера.
На изхода на стереодекора се включват филтри, настроени
на честотата на пилот-сигнала и на помощната носеща, конто
имат за цел да се подтиснат съставките на тези сигнали под даде-
но допустимо ниво. На фиг. 3.25 на изхода на стереодекодера
е евързан филтър за 19 kHz, който се настройва с ядрата на бо-
бините £фГ и Ьф2 до получаване на минимално изходно напреже-
ние на пилот-сигнала.
Настройка на стереодекодер с интегрални схеми. Като при-
мер ще се разгледа настройката на стереодекодер с интегрална-
та схема TDA 1005, която се използува в радиоприемник „Сона-
93
Фиг. 3.25' Стереоцекодер с дискретни елементи СД-Л-01
94
та" и радиоприемник-тюнер „Студио“-2. Стереодекодерът с ИС
TDA 1005 може да се реализира без външни бобини на принци-
па на превключването и с външни бобини на принципа на честот-
ноторазделяне. На фиг. 3.26 е показана схемата на стереодекодер
Ключ S^K\
мано-с/пврео^1ППп
★“в
Ц U°*15Y
J кос
Вход
16 15 й 13 11 И 10 9
IDA 1005
1 2 3 Ь 5 6 1 8
1п
In
n.
L
ЗЗп
1к
4.7К
4,7^
Wn
R
Фиг. 3.26. Стереодекодер с ИС TDA 1005, работещ и а
принципа на честотното разделяне
L,^20f7iH '
Ц^0(заГ=38к9г)
N'-.Nz -1:0,85
18к
Ур550
ffUTt 'г
L о
R о

с ИС TDA 1005, реализиран на принципа на честотното разделя-
не. При тази схема комплектният стереосигнал се раздели на
отделните си съставки: сумарен сигнал М = 1 /2 (А+В) (честотен
спектър=0...15 kHz); допълнителен стереосигнал S sin 2л/н/, кой-
то представлява амплитудномодулиран сигнал 38 kHz със раз-
ликов сигнал S— 1 /2 (А—В) и с подтисната носеща (честотен спек-
тър /=-23—53 kHz).
Разделянето на сигнала се извършва с помощта на външно
свързана към ИС верига, състояща се от последователно свър-
зани към извод 10 трептящ кръг и тримерпотенциометър. Деем-
фазисът на сумарния сигнал се получава от времеконстантата
(50 ps) на веригата между изводи 10 и 5. Деемфазисът на допълни-
телния стереосигнал се получава от резонансната характеристи-
ка на трептящия кръг. Сумарният сигнал се подава към извод
5, а допълнителният стереосигнал — към извод 4 на интеграл-
ната схема. Помощната носеща се възстановява посредством сис-
тема за автоматична фазова синхронизация на честотата (PLL),
95
конто улеснява значително процеса на настройка. Вместо да се
настройват най-малко три трептящи кръга на честотата на пилот-
сигнала (19 kHz) и помощната носеща (38 kHz), настройката се
извършва само с един потенциометър. Цялостната настройка на
стереодекодера се провежда в следната последователност:
1. Честотата на вградения осцилатор, управляван по напре-
жение, се нагласява на 76 kHz с помощта на тримерпотенциоме-
търа /?! при липса на входен сигнал (измерена на извод 7). При
подаден КСС на входа положението на R± може да се установи
по задействуването на стереоиндикатора.
2. Нивото на пилот-сигнала, което се използува за пре-
включване„Моно-стерео“, се регулира с тримерпотенциометъра
на желаната стойност при подаден пилот-сигнал на входа (19 kHz).
3. Трептящият кръг L1C1 се настройва на максимум (измерен
на извод 4) при подаден на входа сигнал с честота 38 kHz (по-
мощна носеща) или на най-стръмно пресичане на нулевата ос
на сигнала, наблюдаван с осцилоскоп на извод 4 при подаден
на входа КСС тип S (Л=—В, f=lkHz).
4. Тримерпотенциометрите /?3 и се регулират последовател-
но до получаване на оптимално разделяне на каналите при по-
даден на входа комплектен стереосигнал тип А, т. е. с модулация
само в единия канал (Л = 1, В=0, /=1 kHz, пилот-сигнал 9%).
Регулирането може да се осъществи и с подаден на входа ком-
плектен стереосигнал тип А първоначално с честота /4=400 Hz и
след това с честота f2=6,3 kHz, като с тримерпотенциометърa R3
се нагласява максималното разделяне на каналите при /±=400 Hz,
а с /?4 — максималното разделяне на каналите при f2=6,3 kHz.
Стереодекодерът, който работи на принципа на електронно
превключване (фиг. 3.27), се реализира без външно включени
към ИС бобини. При него обаче се получава по-слабо затихване
между каналите и по-малко усилване. Настройката на вграде-
ния осцилоскоп и нивото на пилот-сигнала се извършва съгласно
точки 1 и 2 от настройката на стереодекодера с честотно разде,-
ляне.
Максималното затихване между каналите се нагласява по-
средством тример потенциометър а R3 при подаден на входа КСС
тип А (А —1, В=0, /=1 kHz и пилот-сигнал 9%).
Когато стереодекодерът е вграден в радиоприемника, провер-
ката и настройката му се извършва с честотномодулиран ВЧ
сигнал, който се подава на антенния вход. Радиоприемникът
трябва да бъде правилно настроен и да има необходимата лен-
та на пропускане. В противен случай затихването между кана-
лите се влошава. Високочестотният сигнал се модулира с необхо-
96
димия за измерването и настройката сигнал тип КСС. Към де-
виацията на сигнала Д/=40 kHz се прибавя девиацията на пилот-
сигнала, която е 8 до 10% от максималната девиация (6-э
7,5кНги4-ь5кНгсъответноза макснмална девиация 75 kHz и
Ключ Ь8^
моно-стерео^.^ к
Т Г
~U°B = 15Y
КСС
—о
Вход
/6 15 14 13 12 11 ID 3
TDA 1005
1 2 3 4 5 Б 18
L о-
R
4.7Х
18к
Фиг. 3.27. Стереодекодер с ИС TDA 1005, ра-
ботещ на принципа на електронното превключване
50 kHz). Детектираният комплектен стереосигнал се получава
на изхода на честотния детектор. Веригата на деемфазиса се
включва след декодера, за да не се появят изкривявания.
При липса на ВЧ генератор, модулиран с КСС, може да се
използуват излъчените сигнали на местния стереорадиопреда-
вател. Предаваните преди основната програма контролни сиг-
нали служат за проверка и евентуално за регулировка на сте-
реоапаратурата.
Т П|»»ЖЖЛМ Д1» е «*сх>. цадгви».
97
4. ИНСТРУКЦИИ ЗА НАСТРОЙКА НА ФАБРИЧНИ
РАДИОПРИЕМНИЦИ
4.1. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ
В предидущия раздел бяха разгледани общите принципни по-
ложения за проверка и настройка на отделните стъпала на радио-
приемника. Всеки радиоприемник в зависимост от електрическа-
та схема и конструкцията си притежава никои особености, конто
го отличават по начините и реда на настройка. Данните относно
проверката и настройката на фабричните радиоприемници сё
дават в сервизните описания. Към сервизного описание се при-
лага принципната електрическа схема на целия радиоприемник,
върху която са означени постоянните и променливите стойнвсти
натоковете и напреженията, а също така и точките за измерване.
Разположението на елементите за настройка и регулировка —
бобини, тримеркондензатори, тримерпотенциометри, и контрол-
ните точки се изобразяват схематично на отделен чертеж и се
извеждат със съответни позиции съгласно означенията в прин-
ципната електрическа схема. Елементите са начертават прибли-
зително така, както изглеждат.'за да могат лесно да се откриват
в общия монтаж.
В указанията за проверка и настройка се дават: схемите за
включване на контролно-измервателната апаратура, описанието
на методите за регулиране н настройка на изделието като цяло
и на основните функционални възли, последователността на опе-
рациите за регулиране и настройка, сборната таблица на ста-
тичните и динамичннте регулировъчни величини, съдържащи стой-
ностите на честотите, точките на измерване, точките на шунтира-
не, регулиращите елементи и др.
Преди да се проведе настройката, е необходимо регулиращи-
те елементи да се поставят в начално положение. Като предвари-
телна подготовка се явява механичного нагласяване на крайне-
го положение на стрелката на скалата. За тази цел копчето за
настройка се завърта в крайно положение и стрелката се нагла-
сява върху означената на скалата маркировка. При електронна
настройка плъзгачът на потенциометъра се нагласява механично
в начално положение при напълно отворен променлив конден-
98
затор. Напрежението между плъзгача и горния край на йотен-
циометъра се нагласява чрез завъртане на освободената ос на
0,1—0,5 V, след което оста се фиксира.
Настройките на AM сигналния тракт, ЧМ сигналния тракт
и стереодекодера се различават съществено, затова се дават
обикновено в отделим таблици.
Когато се настройва радиоприемник, чието разположение на
елементите за настройка и точките, към конто се подават сигна-
лите иа генератора или се свързват измервателните уреди, ыё е
известно, е необходимо те да се открият в общия монтаж на радио-
приемника, като се изхожда от общи приципни положения.
Така осцилаторните и входните бобини се разполагат близо до
клавиншите превключватели на обхватите. Сигурното определя-
не на оСцилаторната и входната бобина се извършва, като към
бобината се поднесе феритово или месингово тяло. Ако бобината
е входна, се променя силата на звука от приеманата станция, без
да се изменя положението й върху скалата. Ако е осцилаторна,
приеманата станция се измества по скалата.
В настоящий раздел се дават инструкциите за настройка на
стационарния транзисторен радиоприемник „РС 301“ („РС 201“)
и автомобилния транзисторен радиоприемник „АР 18“. Накрая
се привежда пример за настройка на линеен радиоприемник.
4.2. ИНСТРУКЦИЯ ЗА НАСТРОЙКА НА СТЕРЕОФОНИЧЕН
РАДИОПРИЕМНИК „РС 301“
Измерването на постояннотоковите режими се извършва с
волтметър с вътрешно съпротивление 20 kJ2/V. Напреженията
върху изводите на транзисторите, интегралните схеми и кон-
тролните точки са дадени спрямо маса и трябва да отговарят на
означените стойности в принципната електрическа схема (фиг. 4.1)
Напрежението на изхода на стабилизатора в т. К.Т11 тряб-
ва да бъде 8,3—9,8 V. Настройката на отделните обхвати се осъ-
ществява, като предварително се натисне бутонът на съответния
обхват.
Настройка на AM обхвати. Започва се с настройка на МЧУ.
На гейта на полевия транзистор V 210 се подава сигнал с меж-
динна честота 468=t2 kHz, модулиран със сигнал с честота 1 kHz
и с достатъчно ниво, за да премине през ненастроените кръгове
и да задействува включения на изхода НЧ волтметър. Междин-
ночестотните кръгове се настройват е L215 и L216 на средната
честота на пиезокерамичния филтър /7КФ- За целта честотата
99
Табл «па 4.1
Таблица за настройка на радиоприемник „РС 301
Мп» ред Обхват Чёстета, 4tHz(MHz) Елементи за нас- тройка Настройка на
1 ДВ . 160 L214, L2H Максимум
2 ДВ 335 С272, C2S9 Макс (шум
3 св 600 1.213, L210 Максимум
4 св 1540 С270, С258 Максимум
б кв 6 L212. L209 Максимум
6 кв 11,8 С268. С253 Максимум
7 УКВ (CCIR) 87,5 L204, L203 Максимум
8 УКВ (CCIR) 108 С222, С209 Максимум
9 УКВ (OIRT) 64,5 L204, L2Q3 Максимум
10 УКВ (OIRT) 74 С221, С207 Максимум
на сигналгенератора се измени от двете страни на номиналната
междинна честота и чрез ядрата на бобините L215 и L216 харак-
теристиката се симетрира, т. е. при еднаква разстройка от двете
страни се получава еднакво спадане на изходния сигнал.
След настройването на МЧУ се извършва спрягане на вход-
ните и осцилаторните кръгове. Преди настройката стрелката.се
нагласява на означения в дясната страна на скалата репер. Сиг-
налът се подава на антенния вход и настройката започва от ниско-
честотния край на обхвата. Честотата на настройка и елементите
за настройка са посочени в табл. 4.1.
Входните кръгове за ДВ и СВ се намират върху феритната
антена. Настройката им се извършва чрез освобождаванё на бо-
бината и преместването й по дължината на феритната пръчка.
Настройка на стереодекодера. Разединява се мостът, свърз-
ващ контролните точки КТ 13 и КТ14. На точка КТ 13 се подава
комплектен стереосигнал с ниво на пилот-сигнала 30 mV. Тример-
потенциометърът R 235 се завърта до светване на светодиода V 210-
Проверката на прослушването между каналите се извършва
с комплектен стереосигнал тип А или В, т. е. с модулация само
в единия канал. Измерва се нивото на двата изхода L и R (4 и В)
на стереодекодера и се намнра тяхното отношение, изразено в
dB. За да се отстрани влияннето на странични смущаващи сиг-
нали. измерването може да се извърши със селективен волтметър.
Настройка на МЧУ. Настройката на МЧУ започва с настрой-
ка на квадратурния детектор. Мостовете, свързващи точките-
КТ7—КТ8, КТ9—КТ 10 и КТ 13—КТ 14 са поставеии, а мостът меж
400
[траниче.н ОсноВен Стракичег,
максимум максимум максимум 1
Ж ч Л7,7 ,7 {, MHL
Фиг. М.2. Развод ожение на максиму-
мите при , настройка иа квадратурен
детектор
ду КТ1 и КТ 2 е разединен. На т. КТ2 се падава междинночест©-
тен сигнал с честота 10,7 MHz, честотномодулиран с 1 kHz и с
подходяще ниво. Дефазиращият кръг на квадратурния детек-
тор се настройва с ядрото на бобината L208 до получаване на
максимално НЧ напрежение
на изхода. Изключва се мо-
дулацията и се намалява
входното напрежение до
поява на шум. Внимателно
се завърта ядрото на L208
иаляво или надясио до под-
тискане на шума.
Поставя се мостът между
КП и КТ2 и се подава че-
стотномодулиран ВЧ сигнал
i с честота 10,7 MHz и с моду-
лация 1kHz на базата на
: V202. Чрез ядрото на L205
междинночестотният кръг
С215, L205 се настройва на
максимално изходно НЧ на-
прежение.
Симетрирането на честотната характеристика на МЧУ се из-
вършва, като честотата на сигналгенератора се променя плавно
в една или друга посока така, че на изхода да се получат трите
максимума на честотната характеристика на квадратурния детек-
тор (фиг. 4.2). Ако двата странични максимума се различават
повече от 20%, генераторът се настройва на по-малкия макси-
мум и с ядрото иа L205 нивото му се повишава до изравняване
с другия максимум. Разликата отново се проверява и ако съще-
ствува танава, операцията се повтаря.
След симетрирането на . характеристиката се извършва на-
стройка на минимална амплитудна модулация. Генераторът се
• нагласява на честота 10,7 MHz (основен максимум). Честотната
модулация се изключва и се подава AM сигнал. С внимателно
завъртане на ядрото на L208 се намира минимумът на изходния
сигнал. Проверява се наново симетрията на характеристиката
(с честотна модулация) и при необходимост наново се симетрира.
Нагласяване на АДЧ. Нагласяването на системата за автома-
тична донастройка се извършва след окончателна настройка на
МЧУ. Автоматичната донастройка на честотата се изключва със
съответиия ключ и към точка КТ2 се подава сигнал, отговарящ
на точната настройка на МЧУ, и с ниво ImV. ПотенциалиТе в
101
точки КТ5 и КТ6 се изравняват посредством тримерпотенцио-
метъра R223.'
Настройка на обхват УКВ. УКВ обхватът е разделен н а
два обхвата по нормите на OIRT и CCIR. Преминаването от
единия към другия обхват се осъществява чрез превключване
на отделен бутон. Настройката започва с обхват CCIR и завърш-
ва с настройка на обхват OIRT съгласно табл. 4.1. Настройката
на обхват CCIR се извършва на нискочестотния край на обхвата
с бобините L203 и L204, а на високочестотния с тримерконден-
заторите С222 и С209. Настройката на обхват OIRT се извърш-
ва само на високочестотния край на обхвата с тримерконденза-
торите С221 и С207, като положение™ на бобините, установено
при настройката на обхват CCIR, остава непроменено.
4.3. ИНСТРУКЦИЯ ЗА НАСТРОЙКА НА АВТОМОБИЛНИЯ
РАДИОПРИЕМНИК „АР 18“
Постановка за настройката. Настройката се извършва в
следния последователен ред:
1. Настройка на AM обхвати.
2. Настройка на ЧМ обхвати.
3. Измерване на НЧ показатели от входа за AM и ЧМ сиг-
нал и.
Радиоприемникът се настройва с помощна скала, която е раз-
графена като основната и позволява достъп до елементите за
настройка. Стрелката се поставя в начално положение на скала-
та при крайно ляво положений на вариометъра. ВЧ сигналът се
подава на входа за антената през еквивалент на автомобил на
антена.
Настройка на AM обхвати. Настройката започва с настройка
на МЧУ при включен радиоприемник на обхват СВ и настроен
на честота 520 kHz (затворен вариометър). На входа на радио-
приемника се подава междинночестотен сигнал с честота 468 kHz^J
=±=2kHz и входно ниво от 10 до 100 mV. Междинночестотните кръ-
гове се настройват на максимум с L16 и L17 (фиг. 4.3), като стре-
межът е да се получи симетрична честотна характеристика.
Симетрията се проверява чрез изменение на честотата на сиг-
налгенератора около средната честота на настройка. При ед-
наква разстройка трябва да се получи еднакво спадане на честот-
на та характеристика.
Окончателната и точна настройка се извършва при слаб вхо-
ден сигнал с ниво от 20 до 50uV.
Настройката на трептящия кръг за АРУ на високочестотния
102
усилвател на ИС се извършва при подаден входен сигнал с ниво
IV и модулация 60%. На изхода се свързва осцилоскоп и се
наблюдава кривата на изходното напрежение. Изходното напре-
жение се нагласява с бобината L14 на минимално изкривяване.
Настройката на AM обхватите се извършва согласно табл.
4.2, в която са дадени честотите за точна настройка и елементите
за настройка. Започва се с обхват СВ (позиции №1. . .6). С по-
мощта на тримеркондензатора С20 и бобината L10 се установява
долната и горната граница на обхвата. След това се извършва
спрягане на входния кръг на честотите на точна настройка. От
сигналгенератора се подават последователно сигнали с честота
600 и 1540 kHz и радиоприемникът посредством копчето за на-
стройка се настройва на тези честоти. Двукръговото входно ус-
тройство се настройва на максимум с помощта на тримерконден-
заторите С1 и СИ на нискочестотния край на обхвата и с помощ-
та на бобините L4 и L5 на високочестотния край на обхвата.
Средната честота /ср= 1000 kHz се нагласява с настройващото
ядро L11 на вариометъра чрез настройка на хетеродинния кръг.
Спрягането на входния кръг се извършва чрез въртене на настрой-
ващите ядра на L3 и L6 на вариометъра.
Настройката на обхват ДВ започва с установяване на грани-
ците на обхвата. Нискочестотната граница се установава с три-
меркондензатора С36 на хетеродиннйя кръг, а високочестотна-
та с бобината L9. Спрягането за честотите на точна настройка
се извършва с тримеркондензатора С6 на входния кръг (/н)^и
бобината L2 (/,). При необходимост се извършва спрягане за
средната честота на обхвата 250 kHz с помощта на настройващото
ядро на бобината L1 на вариометъра.
Входните нива при завършена настройка са: за обхват СВ —
от 20 до 50pV, за обхват ДВ — от 60 до 100pV.
Настройка на обхват УКВ. Настройката на МЧУ започва с
настройка на дефазиращия кръг на квадратурния детектор. На
базата на транзистора V9 се подава ЧМ сигнал с честота 10,7
MHz и с ниво от 10 до 100pV. Първоначално се извършва груба
настройка с бобината L24 на трептящия кръг до получаване на
максимално нзходно НЧ напрежение. След това модулацията се
изключва и входното напрежение се намалява до поява на шум.
Ядрото на L24 се завърта внимателно наляво и надясно, докато
се постигне максимално подтискане на шума.
Подава се ЧМ сигнал с честота 10,7 MHz на базата на тран-
зистора V5. С L22 се настройва на максимално нзходно напре-
жение. Честотната характеристика на МЧУ трябва да бъде си-
метрнчна. Симетрирането се извършва чрез повднгане или сва-
Таблица 4.2
Таблица за настройка на радиоприемник „АР 18“
№ Обхват Честота. kHz (МНх) Елемент за настройка Настройка на Забележка
1 СВ 520 С20 Максимум Хетеродин
2 СВ 1600 L10 Максимум Хетеродин
3 св 600 а, си Максимум Входно у-во
4 св 1540 L4. L5 Максимум Входно у-во
5 св 1*00 L11 Максимум Хетеродин
6 св 1000 L3, L6 Максимум Входно учи
7 ДВ 150 С36 Максимум Хетеродин
в ДВ 350 L9 Максимум Хетеродии
9 ДВ 160 С6 Максимум Входно у-во
10 ДВ 335 L2 Максимум Входно у-во
И ДВ 250 L1 Максимум При необходи-
УКВ МОСТ
12 74 С23 Максимум Хетеродин
13 14 УКВ 64.6 L21 Максимум Хетеродин
УКВ 69 С15 Максимум ВЧ стъпало
15 УКВ 74 С15 Максимум При иеобходи-
16 УКВ мост
64,5 L20 Максимум
ляне на страничните максимуми, конто се получават вследствие
на S-кривата на квадратурния детектор. Честотата на сигнал-
генератора се измени така, че на изхода да се получат трите мак-
симума (фиг. 4.2). Сигналгенераторът се установава на по-малкия
максимум (ляв или десен) и с внимателно завъртане на ядрото
на L22 големината му се изравнява с другия максимум. Разлика-
та в големините на страничните максимуми не трябва да преви-
шава 20 %.
След изравняването на страничните максимуми честотата на
сигналгенератора се установява на средния максимум (основна-
та честота) и модулацията се изключва. Подава се AM сигнал
и с внимателно въртене на ядрото на L24 изходният сигнал се
нагласява на минимум (максимално подтискане на амплитудна-
та модулация). .
Настройката на УКВ обхватите се извършва със сигнал гене-
ратор, евързан към антеннаТа букса на радиоприемника през
еквивалент на автомобилна антена за УКВ обхват. Радиоприем-
никът е с песиметричен вход — 75 £2.
Вариометърът се поставя в крайно дясно положение и се
подава сигнал с честота 64,5 MHz. Трептящият кръг на хетеро-
-1*4
дина се настройва с С23 (табл. 4.2) до получаване на максимално
нзходно напрежение. Проверява се раз положение™ иа огледал-
ната честота, като се подавят последователи® сигнали с ниво 1V
и честота 43,1 MHz, съответно 85,9 MHz. Ако огледалната често-
та се приема на 85,9 MHz, кондензаторът С23 е установен пра-
вилно н настройката ыоже да продължи. В противен случай,
когато се приема на честота 43,1 MHz, е необходимо да се извърши
пренастройка с С23 до повторно приемане на сигнала, след кое-
то отнОво се проверява правилната настройка.
Настройката продължава с определянето на граничната чес-
тота 74 MHz, 'като се подава сигнал със същата честота. Варио-
метърът се завърта в крайно ляво положение, при което сигналът
трябва да се приеме. При разлика в положението на вариометъ-
ра се донастройва с С23, след което вариометърът се връща отно-
во в крайно дясно положение, подава се сигнал с честота 64,5
MHz и се донастройва с L21.
Трептящият кръг на високочестотния усилвател L20 С15 се
настройва, както следва: на 64,5 MHz с L20, а на 74 MHz с С15.
Входният кръг се настройва на средната честота на обхвата—
69 MHz, с ядрото на бобината L19. След тази настройка чув-
ствителността по обхвата трябва да бъде в границите от 1,5 до
3pV.
При настройката трябва да се има предвид, че радиоприемии-
кът работи с постоянно включено АДЧ, поряди което е необхо-
димо да се работи със слаб сигнал и да се отчита действието на
АДЧ, т. е. да се отчита тази честота, която се намира в сре-
дата на обхвата на задържане (захващане).
За да се постигне по-голяма чувствителност при приемане с
вградената автомобилна антена, е необходимо да се извърши на-
стройка на антенния кръг, както следва:
— изтеглят се всички Звена на антената;
— радиоприемникът се включва на обхват СВ и се настройва
на слаба далеч на станция в близост до делението 600 kHz;
; — тримеркондензаторът С1 се нагласява на максимална си
ла на приемане.
Трябва да се отбележи, че тримеркондензаторът С1 е достъпен
през отвор, който се намира върху горния капак на радиоприем-
ника. При монтиран радиоприемник може да се случи така, че
отворът да бъде закрит. Тогава се налага радиоприемникът да
се освободи от механичното закрепване и да се настрои вън от
таблото.
1С5
4.4. РЕГУЛИРАНЕ И НАСТРОЙВАНЕ НА ЛИНЕЕН РАДИОПРИЕМНИК
Като пример ще се даде регулирането и настройването на
често срещаната схема на транзисторен линеен рефлексен радио-
приемник. Той има проста конструкция и се регулира сравни-
4>иг. 4.4. Схема на линеен радиоприемник „Юност“
телно лесно. На фиг. 4.4 е показана схема на любителския ра-
диоприемник „Юност“, предназначен за самостоятелно изработ-
ване по рефлексна схема 2-V-3. Транзисторите 7\ н Т2 усилват
Сигнала по висока честота, а след детектирането усилват ниско-
честотния сигнал, който се подава през регулятора на силата
/?2. Крайното стъпало с транзисторите Т3 и 7\ е трансформатор-
но, двутактно и осигурява изходна- мощност около 150 mW.
През бобината L2 се осыцествява регенеративната обратна
връзка, която повишава качествения фактор на входния кръг
LiCj и същевременно повишава чувствителността н селектив-
ността на радиоприемника.
Настройката се извършва отначало без бобината за обратна
връзка L2. Бобината L2 се отпоява и точките, към конто се свърз-
ва, се дават накъсо(Ь2 не се дава непосредствено накъсо,'понеже
ще причини загуби в трептящия кръг). Най-напред се наглася-
ва режимът по постоянен ток. Чрез подбор на съпротивлението
(означено със звездичка) се установява консумация в режим
на мълчание около 8 mA. Ако радиоприемникът се възбуждаг
т. е. чува се свистене във високоговорителя, краищата на боби-
на LB се разменят. При настройка на ня коя станция посредством
кондензатора тя трябва да се чува без свистене н изкривя-
ване.
Сега вече могат да се установят необходимите граници на об-
116
хвата. Обикновено в любителските радиоприемници се устано-
вява началната граница на обхвата посредством промяна на ин-
дуктивността на бобината на трептящия кръг £х. Регулиров-
ката се извършва така, че да се приемат познати станции,
работещи на честота близо до 150 и 520 kHz в обхвата на дългите
и средните вълни при затворен променлив кондензатор (макси-
мален капацитет). Промяната на индуктивността може да се извър-
ши чрез придвижване на бобината по дължината на феритната
антена или чрез подбор на броя на навивките. Нагласяването
на регенеративната обратна връзка се извършва, като бобина £а
се включва наново към съответните точки и късото съединение
се премахне. Радиоприемникът се настройва на някоя силна стан-
ция и при придвижването на L2 по феритната антена се получа-
ва различна сила на звука. Ако при приближаване на бобина Lt
към бобина L3 силата на звука намалява, трябва да се разме-
нят краищата на Lz. Бобина £2 се установява при такова положе-
ние, при което има най-голямо усилване без признаци за само-
възбуждане.
По-нататък следва да се подберат навивките на Ls, за да се
получи добра избирателност. Трябва да се има предвид, че намаля-
ванетона броя на навивките на L3 (отслабване на връзката с вход-
ната верига на транзистора 7\) повишава качествения фактор на
входния кръг, а заедно с него се повишава и избирателността на
радиоприемника.
Намаляването на връзката е целесъобразно само дотогава,
докато не понижава чувствителността. Когато обаче смущава-
щото действие на съседните радиостанции е твърде голямо, чув-
ствителността се жертвува в полза на избирателността.
107
ЛИТЕРАТУРА
1. Банк, Ms У» Параметры бытовой приемно-усилительной аппаратуры и
методы ид измерения. М., Радио и связь, 1982
2. Боровик, С. С., М. А. Бродский. Радиоприемники и нх ремонт. Минск,
„Вышвйшая школа*, 1982
3. Пенчев, Н. Г., Ж. Желязквв. Висококачествени радиоприемни устрой-
ства. С., Техника, 1980
4. Пецулев, С., В. И. Сифоров. Радиоприемни устройства. С., Техника
1980
5. Степанов, Б. Г., В. В. Фролов. Измерительний комплекс радиолюбите-
ля. М., РАДИО И СВЯЗЬ, 1982
6. Фелиетак, Ю. И. Правильно ли настроен приемник? М., Энергия, 1965
7. Настройка на линеен приемник „Юност*. — сп. „Радио и телевизия*.
1970, кн. 4
8. Pabst, В. Fehlersuche in Transistorempfangern. VEB Verlag Technik. Ber-
lin, 1960
9. Ratheiser, L. Stereo-Decoder. Funktion und Schaltungstechnik.
108
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор .............................................. 3
1, Общи сведения за радиоприемниците и тяхиата настройка . 5
1.1. Защо е необходима настройка .......................... . . 5
1.2. Блокови схеми на радиоприемници ............................ 6
1.3. Основни параметри на радиоприемниците изисквания към тях . 1Й
1,4. Честотиоизбирателни филтри и системи .......................1#
1.5. Епементи за настройка ......................................21
1.6. Видове настройки ...........................................29
1,7. Грешки и неизиравности при настройването на трептящи кръгове . 39
2. Необходими уреди и приспособления за проверка и настройка . . 41
2.1. Уреди за измерване на ток, напрежение и съпретнвлекие .... 43
2.2. ВЧ измервателни генератори .................................45
2.3. НЧ генератори и стереокодери ...............................47
2,4. Свързване на генератор към радиоприемник и еквивалеитии веригн 49
3. Регулираие и настройване иа отделимте стъиалв н блокове иа ра-
диоприемника ....................................................56
3.1. Последователей ред при регулираие и настройване на стъпалата иа
радиоприемника ..............................'...................56
3.2. Регулираие на токозахранващите устройства ..................59
3.3. Регулираие и проверяваие на високочестотния усилвател ... 61
3.4. Настройка на детекторните стъпала ..........................64
3.5. Регулираие и настройване на МЧ усилвател....................74
3.6. Настройка на входно-преобразувателната част за AM обхват . . 80
3.7. Настройка иа УКВ приставка ................................ 87
3.8. Настройка на стереодекодери ........................... ... 90
4. Инструкции за настройка иа фабричии радиоприемници...........98
4.1. Общи сведения ..............................................98
4.2. Инструкция за настройка на стереофоничния радиоприемник „РС 301*99
4.3. Инструкция за настройка на автомобилями радиоприемник „АР 18* 102
4,4. Регулираие и настройване на линеен радиоприемник...........106
Литература ...............................................108
109

ПРЛВИЛНО ЛИ Е НАСТРОЕН РАДИОПРИЕМНИКЪТ?
Автор инж. Никола Георгиев^Пеичев
Рецензент ст.н.с. инж. Нуйю Деичев Комбаков
Нациоиалиост — българска
Второ осиовно преработено издание
Научен редактор инж. Иваика Б. Димитрова
Художник Алексаидър Минков
Художествен редактор Досю Досев
Технически редактор Юлия Йорданова
Коректор Веселииа Недялкова
Дадена за набор на 8. XI. 1983 г.
Подписана за печат м. август 1984 г.
Излязла от печат м. август 1984 г.
Код 03 Изд. № 14014
0174—13—о4
Формат 60/84/16 УИК 7,62
Печ. коли 8,33 Изд. коли 7,67
Тираж 70004-104 Цена 0,73 лв.
Държавно издателство „Техника", бул. „Руски" № 6, София
Държавна печатннца „Геврги Димитров* — Ямбол
ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ В КНИГАТА
Правилно ли е настроен радиоприемникът
Стр. Ред Напечатано Да се чете По вина на
36 1 отгоре най-малка от най-малка за печати.
58 табл. 3.1, 9 ред дясиа ко- лонка ... на захранващ базата ... на делителя, захран- ващ базата коректора
71 — 2 отделу настройката настройките авт.-ред.