/
Text
и.
НАЧИНАЕЩИЯ
РАДИО-
АЮБИТЕА
ПОД ОБЩАТА РЕДАКЦИЯ НА Р. М. МАЛИНИН
III ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ
ДЪРДАВНО ИЗД А ТЕД С ТВ О «ТЕХНИКА»
С ОФ И я * 1969
УДК 621,396.72(083)
Справочникът е предназначен за широк кръг
читатели, конто започват да се занимават с радиолюбител-
ство. Той съдържа кратки теоретични сведения из областта
на радиотехниката, практически схеми на приемници за ра-
диоразпръскване и телевизори, указания и препоръки по
тяхното конструиране, монтаж и настройка, сведения за
електровакуумни и полупроводникови прибори, а еыцо и
радиоматериали за широко приложение.
Дадени са схеми и описания на саморъчно из-
работена апаратура за връзка на УКВ, прости уреди за
автоматично управление, измервателна апаратура, източ-
ници за електрозахранване на апаратурата, сведения по
електроакустика, звукозапис и звуковъзпроизвеждане.
За да се улеснят българските читатели, на
много места в справочника са посочени радиочасти и мате-
риали, конто се произвеждат у нас и могат успешно да за-
менят посочените в схемите.
В края на справочника като приложение са
дадени данни на редица български материали, широко
употребявани в практиката на радиолюбителя.
СПРАВОЧНИК НАЧИНАЮЩЕГО РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
Под общей редакцией Р. М. Малинина
издание третье, переработанное
ИЗДАТЕЛЬСТВО „ЭНЕРГИЯ"
МОСКВА 1965 ЛЕНИНГРАД
621 . 396
СЪДЪРЖАНИЕ
Общи справочни сведения
0-1. Ськращения на никои специални терминн и думи....................11
0-2. Съкращения на никои международни термини, използувани при радиолю-
бителските връзки .............................................. 12
0-3. Съкратени означении на измервателните единици...................12
0-4. Буквени означения на величините............................., . 14
0-5. Математически знаци.............................................16
0-6. Означения на принципните схеми и чертежи........................16
Част първа
Основи на радиоразпръскването и телевизията
1. Радиопредаване и радиоприемане ..................................... 23
1-1. Токове с висока честота. Предавателна радиостанция..............23
1-2. Радиовълни......................................................24
1-3. Обхвати на радиовълните.........................................25
1-4. Радиотелефонии модулация........................................25
1-5. Радиоприемане...................................................31
1-6. Сигнали и капали................................................32
1-7. Децибел и.......................................................33
1-8. Разпространение на радиовълните.................................35
1-9. Смущения на радиоприемането.....................................44
1-10. Стереофонично радиоразпръскване................................46
1-11. Радиотранслационни възли.........'. . .'......................47
2. Телевизия.......................................................... 49
2-1. Телевизионно предаване..........................................49
2-2. Телевизионни предавания от театри и стадиони....................54
2-3. Телевизионна ретранелация.......................................54
2-4. Приемане на телевизионни сигнали................................55
2-5. Цветна телевизия................................................56
Част втора
Приемно-усилвателни устройства
3. Общи сведения
3-1. Класификация на радиоприемниците . . .............................58
3-2. Блокови схеми на радиоприемниците...............................61
3-3. Основни характеристики и качествени показатели на приемниците ... 69
4. Схеми на входни устройства и високочестотни усилватели
4-1. Схеми на входни устройства........................................79
4-2. Схеми на високочестотни усилватели ...................82
3
5. Схеми на преобразуватели на честотата
5-1. Лампови преобразуватели на честотата...................................87
5-2. Транзисторни преобразуватели на честотата...........................90
6. Схеми на междинночестотни усилватели
6-1. Междинночестотни усилватели в ламповите концертни приемнини ... 92
6-2. МЧУ в транзисторните приемници......................................94
6-3. МЧУ в телевизорите..................................................95
6-4. Ограничители........................................................96
7. Схеми на детектор ни стъпала
7-1. Диодни амплитудни детектори.........................................97
7-2. Амплитудни детектори с триоди и пентоди..........................99
7-3. Амплитудни детектсри с транзистори.................................101
7-4. Честотни детектори.................................................101
7-5. Детектор на комбиниран AM—ЧМ приемник ........................103
7-6. Полярен детектор...................................................103
8. Спсмагателни устройства еъв ВЧ част на ксннертните приемници............105
8-1. Автоматично регулиране на усилването...............................105
8-2. Електронен индикатор за настройка..................................107
9. Схема на нискочестотни усилватели на напрежение.........................107
9-1. Общи сведения......................................................107
9-2. Нискочестотни усилватели с RC-връзка...............................109
9-3. Фазоинверсни стъпала...............................................112
10. Схеми на крайни нискочестотни усилватели . ............................116
10-1. Еднотактни нискочестотни усилватели...............................116
10-2. Двутактни нискочестотни усилватели................................124
И. Отринателна обратна връзка..............................................131
11-1 Същчост на отрицателната обратна връзка ...........................131
11-2. Схеми за отрицателна обратна връзка...............................132
12. Регулатори на тембъра ................................................ 135
12-1. Предназначение на регулаторите на тембъра.........................135
12-2. Схеми на регулатори на тембъра....................................135
13. Схеми на функционалните блокове на телевизорите........................137
13-1. Входни блокове....................................................137
13-2. Приемно-усилвателен блок..........................................144
13-3. Блок на развивките................................................148
14. Схеми на любитетски лампозч приемнщи с мрежово захранване..............155
14-1. Еднолампов приемник с фиксирана настройка........................155
14-2. Двулампов регенеративен приемник..................................157
14-3. Тгилампов супе, хетеродннен приемник..............................157
14-4. Приставка с феритна антена към концертен приемник.................158
15. Любителски транзисторни приемници......................................161
15-1. Приемник с два транзистора........................................161
15-2. Приемник с четири транзистора.....................................164
15-3. Линеен приемник «Весна»...........................................164
15-4. Прост суперхетерсдин .............................................167
16. Настройка на концертни приемници................................... 168
16-1. Подготовка за измерване на режимите и настройка...................168
16-2. Проверка на захранващия блок (изправителя)........................171
4
16-3. Нагласяване режима на НЧУ..........................................172
16-4. Настройка на регенеративния детектор...............................174
16-5. «Покриване» на обхватите и настройка на ВЧУ........................175
16-6. Настройка на преобразувателя на честотата и МЧУ на суперхетеродинен
приемник за ДВ, СВ и КВ...........................................177
16-7. Настройка на УКВ-ЧМ канала на коицертен приемник...................179
17. Откриване и отстраняване на повредите в коннертните приемници .... 180
17-1. Общи положения.....................................................180
17-2. Повреди в концертните приемници....................................182
18. Откриване и отстраняване на повреди в телевизорите .....................186
18-1. Общи положения................................................... . 186
18-2. Повреди във входните и приемно-усилвателните блокове на телевизорите 188
18-3. Повреди на блока за развивките на телевизора.......................190
18-4. Повреди на кинескопите.............................................193
18-5. Повреди в токозахранвашата система на телевизора...................193
Част трета
Любителска радиотелефоина връзка на ултракъси вълни
19. УКВ приемници и конвертори............................................. 195
19-1. Общи сведения......................................................195
19-2. Принцип на свръхрегенеративно приемане...........................196
19-3. Свръхрегенеративен приемник за 10-метровия сбхват............197
19-4. Свръхрегенеративен приемник за 2-.метровия сбхват...........197
19-5. Принцип на действие на конвертора..................................198
19-6. Конвертор за радиотелефонно приемане на 10-метрсвия сбхват . . . 199
19 -7. Конвертор за радиотелефонно приемане на 2-метровия обхват .... 201
20. УКВ предаватели........................................................ 202
20-1. Общи сведения.....................................................202
20-2. Схеми на задаващи генератори със самовъзбуждане...................203
20-3. Схеми на задаващи генератори с кварцова стабилизация.............204
20-4. Прост предавател за 10-метровия обхват............................206
20-5. Чбтирилампов предавател за 10-метровия обхват......................209
20-6. Преет предавател за 2-метрсвия сбхват.............................211
Част четвърта
Антенн
21. Антенн за приемане на дълги, средни и къси вълни .......................214
21-1. Общи сведения......................................................214
21-2. Стайни антенн......................................................214
21-3. Електрическата мрежа като антена...................................215
21-4. Външна Г-образна антена............................................215
21-5. Т-образна и наклонена антена.......................................217
21-6. Метлообразна антена................................................217
21-7. Антишумови антенн..................................................218
21-8. Защита на антените ст мълнии.......................................219
22. УКВ антенн.............................................................220
22-1. Параметри на антените..............................................220
22-2. Телевизионни стайни антенн.........................................221
22-3. Прости външни телевизионни антенн..................................221
5
22-4. Приемни телевизионни антенн тип «вълнов канал»..................223
22-5. Телевизионни рамкови антенн.....................................226
22-6. Ветрилообразна 12-канална телевизионна антена..................229
22-7. Телевизионна зигзагообразна антена..............................231
22-8. Колективни телевизионни антенн..................................231
22-9. Приемни антенн за УКВ...........................................233
22-10. Антена за 10-метровия обхват...................................233
22-11. Антена за 2-метровия обхват....................................234
22-12. Спирална антена за 2-метровия обхват....................235
22-13. Разположение на УКВ антените за връзка..................236
22-14. Защита на УКВ антените от мълнии...............................237
23. Устройство на заземленията и поставяне на мачтите . .................238
23-1. Заземяване.....................................................238
23-2. Мачти..........................................................239
Част пета
Автоматично управление
24. Датчици..............................................................242
24-1. Общи сведения ..................................................242
24-2. Датчици-преобразуватели с изменящо се активно съпротивление . . . 243
24-3. Индуктивни датчици............................................. 246
24-4. Фотоелектрически датчици-преобразуватели........................247
25. Електромагнитни релета ..............................................250
25-1. Класификация на релетата........................................250
25-2. Устройство на електромагнитните неутрални релета...............250
25-3. Устройство на електромагнитните поляризовани релета.............258
25-4. Параметри на електромагнитните релета....................261
25-5. Регулиране и пренавиване на релетата............................263
25-6. Стъп ксви избирачи..............................................264
26. Практически схеми за автоматика......................................266
26-1. Автоматични превключватели .....................................266
26-2. Фоторелета .....................................................270
26-3. Капацитивно реле................................................272
26-4. Реле със задържане..............................................273
26-5. Реле за температура ............................................275
Част шеста
Запис и възпроизвеждане на звука
27. Високоговорители и акустика на радиоприемниците .....................277
27-1. Природа на звука................................................277
27-2. Устройство на високоговорителите................................280
27-3. Характеристика на високоговорителите ...........................287
27-4. Акустични системи за обемно звучене.............................290
27-5. Звукови стереофонични агрегати..................................292
27-6. Телефонии слушалки .............................................293
28. Възпроизвеждане на грамофонни записи ...............................-295
28-1. Грамофонни плочи ...............................................295
28-2. Конструкции на звукоотнематели..................................296
28-3. Характеристики на гра.мофоните..................................302
28-4. Електрически грамофони .........................................303
28-5. Електродвигатели за грамофони ..................................304
28-6. Контролиране броя на оборотите на грамофонните плочи............305
6
29. Магнитен запис на звука............................................ 307
29-1. Принцип на магнитния запис......................................307
29 -2. Електрически и акустични характеристики на магнитофоните .... 312
29-3. Магнитна лента..................................................314
29-4. Магнитни глави..................................................316
29-5. Механизми за движението на лентата..............................319
29-6. Усилватели за магнитофони.......................................324
29-7. Високочестотни генератори ......................................332
29-8. Настройка и регулиране на магнитофоните.........................332
29-9. Микрсфони.......................................................333
29-10. Диктсфони......................................................334
Част седма
Измервания и измервателни уреди
30. Измервателни уреди със стрелка ..................................... 337
30-1. Класификация и параметри........................................337
30-2. Измервателни системи със стрелка................................339
30-3. Измерване на напрежение.........................................345
30-4. Изуерване на токове.............................................348
30-5. Измерване на съпротивления с омметри ..........................351
30-6. Саморъчни ампервслтомметрм......................................352
30-7. Саморъчен псстояннотоков волтметър с транзисторен усилвател . . . 354
30-8. Саморъчен лампсв волтметър .....................................355
30-9. Градуиране на електроизмервателните уреди със стрелка...........356
30-10. Изпитател на маломощни транзистори ..........................358
30-11. Пробници ......................................................359
31. Мсстсви измервателни схеми и генератори за проверка на радиоапа-
ратура ..................................................................360
31-1. Мостове за измерване на съпрстивления и капацитети..............360
31-2. Прост саморъчен сигнал-генератор ...............................362
31-3. Саморъчен хетеродинен индикатор на резонанс (грид-дип-метър) . . . 363
Част осма
Електрозахранване на радиоапаратурата
32. Захра нване ст електрическата мрежа .................................365
32 -1. Общи сведения ................................................365
32-2. Схеми на полупроводникови изправители ..........................366
32-3. Схеми на кенотронни изправители.................................374
32-4. Изглаждащи филтри ..............................................375
32-5. Изчисление на изправители.......................................376
32-6. Захранващи трансформатори.......................................380
32-7. Изчисление на захранващи трансформатори ........................382
32-8. Захранващи автотрансформатори ..................................389
2-9 Изчисление на захранващи автотрансформатори......................390
32-10. Ферорезонансни стабилизатори ..................................392
31. Източници на постоянен ток......................................... 395
33-1. Общи сведения ..................................................395
33-2. Устройство на галваничните елементи и батерии...................395
33-3. Електрически параметри на галваничните елементи и батерии .... 397
33-4. Означения на галваничните елементи и батерии....................398
33-5. Устройство на акумулаторите ....................................403
33-6. Електрически параметри на акумулаторите ........................407
33-7. Термоелектрогенератори .........................................408
34. Транзисторни преобразуватели на постоянно напрежение.................410
34-1. Общи сведения .....................................•............410
34-2. Преобразувател с автогенератор по еднотактна схема..............410
7
34-3. Пресбразувател с автогенератор по двутактна схема ..............411
34-4. Изчисления на транзисторни преобразуватели .....................412
34-5. Нагласяване режима на транзисторните преобразуватели ...........412
Частдевета
Конструиране и монтаж на радиоапаратура
35. Основи на конструирането ........................................... 415
35-1. Избор на схема и радиочасти.....................................415
35-2. Основни типове конструкции .....................................416
35-3. Типове шасита и кутии...........................................416
35-4. Общи правила за конструктивного сформяване на радисапаратурата 418
35-5. Конструиране на миниатюрни транзисторни приемници .............421
35-6. Конструиране на телевизори ....................................421
35-7. Конструиране на УКВ апаратура..................................423
35-8. Конструиране на платки за печатен монтаж.......................424
35-9. Конструкции на кутии за концертни приемници.....................430
36. Монтаж на апаратурата ...............................................431
36-1. Закрепване на радиочастите......................................431
36-2. Твърд монтаж....................................................434
36-3. Мек монтаж .....................................................435
36-4. Почистване и укрепване краищата на изолираните проводници . . . 438
36-5. Печатен монтаж пссредством копиране на изображението ...........439
36-6. Печатен монтаж чрез разяждане на фолиран гетинакс......441
36-7. Имитация на печатен монтаж......................................444
Част десета
Части за радиоапаратурите
37. Електровакуумни прибори ............................................ 445
37-1. Общи сведения ..................................................445
37-2. Условии означения на електровакуумните прибери..................446
37-3. Електронна лампа ...............................................448
37-4. Диоди и токоизправителни лампи..................................451
37-5. Триоди..........................................................454
37-6. Ма'ломощни пентоди..............................................462
37-7. Изходни тетроди и пентоди.......................................468
37-8. Лампи за усилвателите на редовата развивка в телевизорите.......469
37-9. Честотопреобразувателни и комбинирани лампи ....................474
37-10. Кинескопи......................................................474
37-11. Лампи за УКВ предаватели .................................479
37-12. Спомагателни електровакуумни прибори ..........................480
37-13. Как се определи повредената лампа..............................483
38. Полупроводникови диоди и транзистори ................................484
38-1. Общи сведения ..................................................484
38-2. Класификация и система за означаване на диодите и транзисторите 487
38-3. Конструкция на диодите, изправителните елементи и стълбове . . . 491
38-4. Характеристики и параметри на диодите...........................494
38-5. Данни за диоди и изправителни стълбове с широко употребление . . . 498
38-6. Конструкции на транзисторите ...................................500
38-7. Схеми на евързване на транзисторите.............................502
38-8. Работни режими на транзисторите ................................505
38-9. Постояннотокови параметри на транзисторите .....................506
38-10. Параметри на транзисторите при слаб сигнал и висока честота . . . 508
38-11. Гранични режими на транзисторите ..............................511
38-12. Статични характеристики на транзисторите.......................512
38-13. Данни за широко употребяваните маломощни транзистори...........513
38-14. Данни за широко употребяваните мощни транзистори...............516
8
38-15. Радиатори за средномсщните и мсщните полупроводникови прибери 519
38-16. Монтаж и експлоатация на полупроводниковите прибори ...........522
39. Сопротивления .......................................................524
39-1. Класификация и ссновни характеристики ..........................524
39-2. Избор на съпротивления за апаратурата...........................526
39-3. Конструкция на псстоянните нежични съпротивления за широко по-
требление .......................................................528
39-4. Конструкция на псстоянни жични емайлирани съпротивления . . . 529
39-5. Променливи съпротивления .......................................530
40. Кондензатори ........................................................532
40-1. Класификация и основни параметри................................532
40-2. Подбор и монтаж на кондензаторите...............................534
40-3. Керамични кондензатори с постоянен капацитет....................536
40-4. Полупроменливи керамични кондензатори (тримери) ................539
40-5. Стъклоемайлови кондензатори.....................................540
40-6. Слюдени кондензатори ...........................................541
40-7. Хартиени кондензатори ..........................................543
40-8. Метализирани хартиени кондензатори .............................545
40-9. Стирофлексни и метализирани стирсфлексни кондензатори...........547
40-10. Електролитни кондензатори .....................................548
40-11. Кондензатори с про\енлив капацитет.............................550
41. Трансформатори и индукционни бобини................................. 551
41-1. Магнитопроводи за НЧ трансформатори и дросели...................551
41-2. Намотки на НЧ трансформатори и дросели..........................559
41-3. Ядра от магнитодиелектрици и ферити.............................563
41-4. Саморъчни кръгови бобини и МЧ филтри за радиоприемници .... 571
42. Кабели и проводници................................................. 575
42-1. Високочестотни кабели ..........................................575
42-2. Монтажни проводници ............................................576
42-3. Медни проводници за намотки.....................................581
42-4. Проводници от високоомни сплави.................................584
Приложения
9
Общи справочки сведения
0-1. Съкращения на някои специални термини и думи
AM — амплитудна модулация; амплитудномодулиран.
АРУ — автоматично регулиране на усилването; автоматичен ре-
гулятор на усилването.
И — изток.
ВЧ — висока честота; високочестотен.
ВГ — възпроизвеждаща магнитна глава.
ЗГ — записваща магнитна глава.
ХИР — хетеродинен индикатор на резонанса.
БДС — български държавен стандарт.
ГОСТ — държавен стандарт на СССР.
ИГ — изтриваща глава.
УГ — универсална магнитна глава.
ДВ — дълги вълни; дълговълнов.
ДМВ — дециметрови вълни.
3 — запад.
К — край на намотка (означение на схемите).
КВ — къси вълни; късовълнов.
к. п. д. — коефициент на полезно действие,
млн. — милион.
млрд. — милиард.
Н — начало на намотка (означение на схемите).
НЧ — ниска честота; нискочестотен.
ППП — полупроводников прибор, прибори.
ПУЛ — приемно-усилвателна лампа, лампи.
МЧ — междинна честота.
С — средня точка на намотка (означение на схемите).
СВ — средни вълни; средновълнов.'
СВЧ — свръхвисока честота; свръхвисокочестотен.
СДВ — свръхдълги вълни.
СМВ — сантиметрови вълни.
ТКЕ — температурен коефициент на капацитета на кондензатора.
ТКС — температурен коефициент на съпротивлението.
т. е. д. п. — термо-електродвижещо напрежение.
ВУ — усилвател в канала за възпроизвеждане на магнитофона
(възпроизвеждащ усилвател).
ВЧУ — високочестотен усилвател.
УКВ — ултракъси вълни; ултракъсовълнов.
НЧУ МЧУ МЧФ чм Е е. д. н. ю I II III, IV — нискочестотен усилвател. — междйнночестотен усилвател. — междйнночестотен филтър. — честотна модулация; честотномодулиран. — екран (означение на схемите и чертежите). — електродвижещо напрежение. — юг; южен полюс на магнита. — първична намотка на трансформатора. — вторична намотка на трансформатора. — трета и четвърта намотка на трансформатора (вторични).
0-2. Съкращеиия на някои международни термиии, използу- вани при радиолюбителските връзки
Aj, А2 CQ CW Аз DX F3 QSL — радиопредаване на телеграфия. — повикване по радиото: «викам всички». — радиотелеграфно предаване. — радиопредаване на телефония с амплитудна модулация. — далечна радиовръзка. — радиопредаване на телефония с честотна модулация. — картичка—«квитанция», изпращана от един радиолюбител на друг за потвърждаване на радиовръзката (радиолрие-
QSO SOS SSB мането). — двустранна радиовръзка. — сигнал за помощ, предавай по радиото. — еднолентово радиотелефонно предаване.
0-3. Съкратени означения на измервателните единици
А A/V A.h — ампер — единица за големина на електрически ток. — ампер на волт. — ампер-час —единица за количество електричество, капаци-
V VA W W.h r. g g/1 Hz GHz H dB тет на галваничен елемент, акумулатор, батерия (3600 С). — волт — единица за електрическо напрежение. — волт-ампер — единица за привидна електрическа мощност. — ват — единица за активна електрическа мощност. — ват-час — единица за електрическа енергия. — година. — грам. — грам на литър. — херц — единица за честота. — гигахерц —единица за честота (1 млрд. Hz, 1000 MHz). — хенри — единица за индуктивност. — децибел — логаритмична единица за нива и отношения на
C нива на електрически сигнали или акустични величини. — кулон — единица за количество електричество (1 A/s).
12
kV kW kW.h kg kHz km km/s kQ — киловолт — единица за електрическо напрежение (1000 V). — киловат — единица за електрическа мощност (1000 W). — киловат-час— единица за електрическа енергия (1000 W.h). — килограм. — килохерц — единица за честота (1СС0 Hz). — километър (1000 т). — километър в секунда — единица за скорост. — килоом — единица за електрическо съпротивление (1000 Q).
lx Im m m2 m3 m/s mA — литър. — луке — единица за осветленост. — лумен — единица за светлинна енергия. — метър. — квадратен метър. — кубически метър. — метър в секунда — единица за скорост. — милиампер — единица за големина на електрическня ток
mA/V mV mV/m (0,001 А). — милиампер на гслт. — миливолт — единица за електрическо напрежение (0,001 V). — миливолт на метър — единица за напрегнатост на електри-
mW mg mH ческою поле на радиовълните. — миливат — единица за електрическа мощност (0,001 W). — милиграм. — милихенри — единица за индуктиЕност и взаимоиндуктив- ност (0,001 Н).
MHz мес. min p A — мегахерц — единица за честста (1 000 000 Hz). — месец. — минута. — микроампер — единица за големина на електрически ток
pV (0,001 mA). — микроволт — единица за електрическо напрежение
p, V/m (0,001 mV). — микроволт на метър — единица за напрегнатост на електри-
uW p, H ческою поле на радиовълните. — микроват — единица за електрическа мощност (0,001 mW). — микрохенри — единица за индуктивност и взаимоиндуктив- ност (0,001 mH).
pm pS — микрон (микрометър) — 0,001 mm. — микросименс (микромо) — единица за електрическа прово-
Wb* n PF димост: • 1MQ — вебер — единица за магнитен поток. — микросекунда — една милионна част от секундата. — микрофарад — единица за електрически капацитет на кон- дензатора (една милионна част от фарада).
mm mm2 — милиметър. — квадратен милиметър.
* В системата CGSM единицата за магнитен поток е максвел! 1 Mx=^qq-^j—Wb j •
13
mmHg — милиметър живачен стълб — единица за атмосферно на- лягане.
mWb ml MQ N N/m2 tr/min PF — миливебер — единица за магнитен поток (0,001 Wb). — милилитър (0,001 1). — мегаом — единица за електрическо съпротивление. — нютон (kg.m/s2) — единица за сила. — нютон на квадратен метър — единица за налягане. — оборот в минута — единица за скорост на въртене. — пикофарад — единица за електрически капацитет, напри- мер на кондензатора (една милионна част от микрофарада).
s — секунда.
s 1 — сименс — единица за електрическа проводимост: —•
cm cm2 cm3 T h F A/m* — сантиметър. — квадратен сантиметър. — кубически сантиметър. — тесла — единица за магнитна индукция. — час. — фарад — единица за електрически капацитет. — ампер на метър — единица за интензивност на маг- нитно поле.
QC — градус по Целзий (температура).
0-4. Буквени означения на величините
В C ^HOM Cm in — дебелина; магнитна индукция. — електрически капацитет. — номинален капацитет на кондензатора. — минималка (начална) стойност на капацитета на промен-
c '-'max лив кондензатор. — максимална (крайна) стойност на капацитета на промен-
D, d di, du, d[lt лив кондензатор. — диаметър. — диаметър на проводника на първичната, вторичната
F F,u h f I L 1-a max If, If, max /к и т. н. намотка на трансформатор (без изолацията). — ниска честота. — коефициент на шума (шумфактор) на транзистора. — внсочина. — висока честота. — ток, стойност на тока. — аноден ток на електронна лампа. — максимален аноден ток. — базисен ток на транзистора. — максимален базисен ток. — колекторен ток на транзистора или катоден ток на елек- тронната лампа.
* В системата CGSM единицата на интензивност на магнитното поле е оерстед
(Ое). 1 Ое = 79,5775 Л/т.
14
* к max I от /с 1 E max /о — максимален колекто рен ток на тра) зистор. — отоплителен ток. — емитерен ток на транзистора. — максимален емитерен ток. — постоянна съставна на тока; средна стойност на изпра- вения ток.
к — коефициент на усилване по напрежение на дадено стъ- пало.
L n Q — индуктивност; геометрична дължина. — брой обороти в минута. — капацитет на електрически акумулатор, галваничен еле-
P Po Pa max мент, батерия. — електрическа мощност. — постояннотокова мощност. — максимална (гранична) електрическа мощност, разсей-
P г к max вана на анода на електронната лампа. — максимална разсейвана мощност на колектора на тран-
R, r Ra Ra—a зистора. — електрическо съпротивление, радиус. — анодно съпротивление. — еквивалентно товарно съпротивление между анодите на лампите в двутактна схема.
z Br — пълно съпротивление на внсокоговорителя по променлив ток с честота 1000 Hz.
R R‘P max — Вътрешно съпротивление на електронната лампа. — максимално допустим товар в управляващата решетка
s S, s T TR t и Ea на електронната лампа. — стръмност на характеристиката на електронната лампа. — сечение; повърхност. — период на трептенията. — температура на въздуха. — време. — напрежение. — постоянно напрежение на анодния захранващ токоиз- точник.
EK — напрежение на захранващия токоизточник на транзи-
uK6 uKe u0T ^HOM стора. — напрежение между колектора и базата на транзистора. — напрежение между колектора и емитера на транзистора. — отоплително напрежение на електронната лампа. — номинално напрежение на кондензатор, галваничен еле-
Uo мент, акумулатор, селенов изправител. — постоянна съставна на напрежението: средна стойност на изправеното напрежение.
V w zB 0 a a, 0 — скорост. — брой на навивките. — вълново съпротивление на кабел, фидерна линия. — днаметър. — коефициент на затихване на сигнала. — коефициент на усилване по ток на транзистора.
15
<5 — плътност на тока.
X — дължина на вълната.
р, — коефициент на усилване на електронна лампа.
Цнач — начална магнитна проницаемост.
цеф — ефективна магнитна проницаемост.
г] — коефициент на полезно действие.
р — специфично електрическо съпротивление.
0-5. Математически знаци
V — корен квадратен.
= — равно.
~ — приблизително равно.
< — по-малко.
< — равно или по-малко.
> — по-гол я мо.
— равно или по-голямо.
>> — много по-гслямо.
1g — десетичен логаритъм.
0-6. Означения на принципните схеми и чертежи
1. Буквите около клемите или гнездата (фиг. 0-За, в, д*м)
показват за какви уреди или електрически вериги са предназначени
Фиг. 0-1. Означение на вида на тока, напреженнето,
полярността
а — постоянен ток, постоянно напрежение; б — променлив ток,
променливо напрежение с промишлена честота (50 Hz); в — съ-
щото с ннска (звукова) честота; г — сыцото с внсока честота;
д — положителна полярност; е — отрицателна полярност
А—антена, ВГ — високоговорител; 3 — заземление; Зв — звукоот-
немател; Т — слушалка; М—микрофон; Пр — приемник.
2. Числото, което стой до съпротивлението (фиг. 0-4), показва стой-
ността му. Ако това е цяло число без десетична дроб и без единица за из-
мерване или това число представлява десетична дроб или цяло число с
десетична дроб, а след него стон означението ом (Q), съпротивлението
е изразено в омове. Ако след цялото число има означение к, съпротивле-
нието е изразено в килооми. Когато до съпротивлението стой число във
вид на десетична дроб или цяло число с десетична дроб (включително и
когато след запетаята стой нула) и не е показана измервателната единица,
съпротивлението е изразено в мегаоми.
П р и м е р и:
Ri 150 — трябва да се чете Rx 150 й.
R2150k — трябва да се чете R2 150 kQ.
16
Фиг. 0-2. Означение на проводници, контакти, антенн и други електротехнически
елементи
а — проводник от електрическа верига; б — съединение на проводници, извод от проводник; в, г —
два извода от проводник; съединение на четнри проводника; д — два проводника се преснчат без
електрическо съединение между тях; е — проводникът продължава в посоката, показана със стрел-
ка; ж — двоен проводник, осукаи на шнур; з — съеднненне на проводник със земята (заземление);
и — съединение на проводник с корпуса, шаснто иа уреда, апарата; к — екран; л — проводникът
е екраниран и екранът е съединен с корпуса; м — клема за включваие на външна електрическа ве-
рига към апарата; н — предпазнтел; о — постоянен магнит; п — антена; р — антенен симетричен
вибратор за УКВ; с — сгьнат (шлейф) вибратор; т — галваннчен или акумулаторен елемент; у —
батерия от последователно съединени галваннчнн илн акумулаторни елементи; ф — осветлнтелна
лампа; х — сигналиа лампа
Фиг. 0-3. Означение на щепселни съединения, ключове, превключватели и елеитро-
магнитни релета
а — гнездо за щепсел; б — едиополюсен шепсел; в — щепселна розетка; г — щепселна двуполюсна
вилка; д — гнездо за високочестотен коакснален разединител; е — щепселната част на високоче-
стотен коаксиален разединител; ж, з — едиополюсен затварящ се ключ, контакт; и, к — изключващ
контакт; д — превключвател; м — едиополюсен превключвател с три положения; н — също, дву-
полюсен с две положения; о, п — контакти на превключвател за обхватите; р — намотка на елек-
тромагнитно неутрално реле; с — реле с две намотки; т — затварящ се (работен) контакт на реле;
у — отварящ се (спокоен) контакт; ф — превключващ се контакт; х — поляризовано реле (контак-
тът, отбелязан с чертнчка, се затваря, ако положнтелният полюс на напрежението се съедини с из-
вода на намотката, отбелязан с чертичка)
R33— трябва да се чете R3 3 Q .
R43,0 — трябва да се чете R4 3 MQ.
R^4,7Q (ом) — трябва да се чете R;, 4,7 Q.
Re4,7 — трябва да се чете Re 4,7 MQ.
2 Справочник за иачннаещня радиолюбител
17
Фиг. 0-4. Означения иа съпротивления
а — общо означение; б — постоянно нежнчно с номинална мощиост 0,125 W; в — същото, 0,25 W;
г — същото, 0,5 W; д — същото, 1 W; е — същото 2 W; ж — същото 5 W; з - същото 10 W;
и — съпротивление с извод; к — промеиливо съпротнвлеиие; л — промеиливо съпротнвленне,
потенциометър; м — същото, регулирано в предната (лнцевата) част на приемника, телевизора;
н — същото, с регулировка в задиата нлн страинчната страна на приемника, телевизора; о — съ-
противление за донастройка (полупроменлнво) с шлнц на оста за регулнране с отвертка; п — термо-
съпротивление (термистор); р — фотосъпротивленне
3. Числото, което се намира до кондензатор в схема (фиг. 0-5), по-
казва неговий капацитет. Ако това е цйло чибло без измервателна едини-
ца, капацитет’ьт на ко ндензато'ра е изразен в пикофаради.
а Ь Б z д еж з и
Фиг. 0-5. Означения на кондензатори
а — кондензатор с постоянен капацитет; б — също, проходен; в — също, електролнтен; г — старото
означение на електролнтен кондензатор; д — кондензатор с променлнв капацитет; е — също, с оз-
начение на ротора (дъгообразната линия); ж — блок от два кондензатора с променлнв капацитет;
з — кондензатор с променлнв капацитет, диференцнален; и — кондензатор за донастройка (полу-
променлнв)
Когато около кондензатора има стойност във вид на десетична дроб
или цяло число, след която има запетая и нула, капацитетът на конден-
затора е изразен в микрофаради.
П р и м е р и:
С\30 — трябва да се чете Сх30 pF.
С230,0 — трябва да се чете C230p,F.
С30,1 — трябва да се чете С30,1 p.F.
След капацитета на електрически кондензатор понякога се посочва
номиналното му напрежение във волти.
Пример:
С420,0/450 V — трябва да се чете: кондензатор С4 с капацитет 20p,F
и номинално напрежение 450 V.
Когато до кондензатор с променлнв или полупроменлив капацитет
има едно число, то показва неговия максимален капацитет в пикофаради;
ако до означението му има две числа, разделени със знак 4- или тире,
първото от тях покаава началния (минималния), а второто — мйксимал-
ния капацитет в пикофаради.
4. Капацитетът на кондензатора или стойността на съпро'гйвлението,
до конто има звездИчка, са ориентировъчни и трябва дасеподберат екс-
периментално при настройката на схемата.
18
Фиг. 0-6. Означения на бобини, дросели, трансформатори и автотрансформатори
а, б — бобнни, ВЧ дросел без ядро; в — също, с отвод; г — бобина, ВЧ дросел с алснферово, карбо*
нилно или феритно неподвижно ядро; магнитна антена; д — бобина със също такова неподвижно яд-
ро; е — индуктивна бобина с подвижно немагнитно ядро (от мед, месинг); ж — бобина, ннскоче-
стотен дросел с ядро от електротехническа стомана или пермалой; з — също, с междина (процеп)
в ядрото; и — две индуктивно свързани бобини без ядро; трансформатор за висока (междинна) че-
стота; к, л — две бобини с променлнва връзка помежду им (връзката се измени чрез изменение на
взаимного разположение на бобините); м — трансформатор за висока (междинна) честота с ал-
сиферово, карбонилно или феритно ядро; н — също, но всяка бобина има отделно подвижно ядро
за настройка; о — трансформатор за висока (междинна) честота с отводи във всяка намотка; п —
нискочестотен трансформатор с магнитопровод от електротехническа стомана или пермалой, мрежов
трансформатор; р — също, но магнитопроводът е с междниа; с — трансформатор с магнитопровод
от електротехническа стомана или пермалой и екраннраща намотка; т — също, без екранираща на-
мотка, с отводи във всяка намотка; у — ннскочестотенГтрансформатор с три намотки, мрежов транс-
форматор; ф — мрежов автотрансформатор
Фиг. 0-7. Означения на електроакустичните и електроизмервателните уреди
о, б — внсокоговорител с постоянен магнит; в — също, с подмагнитване; г, д — слушалка; е — зву-
хоотнемател; ж, з — микрофон; и — магнитна възпроизвеждаща глава на магнитофона; к — също,
записваща; л — също, универсална; м — също, изтриваща; и — волтметър; о — милиамперметър;
п — микроамперметьр; р — галванометьр
19
5. При означение на полупроводников диод (фиг. 0-8а) върхът на
триъгълника, разположен по линията на проводника, показва посоката
на пропускане.
Фиг. 0-8. Означение на полупроводниковите прибори
<2 — диод, общо означение на електрически вентил; б — трупа последователно съедннени диоди
(вентили), стълб: в — тунелен диод: г — варикап; д — фотодиод; е — транзистор със структура
р — п — р\ ж — транзистор със структура п—р — л; з — полупроводников изправнтел по мостова
схема
6. Числото в правоъгълна рамка до резонансен кръг показва често-
тата, на която той е настроен (използува се главно в схемите на телеви-
зорите); ако измервателната единица не е показана, честотата е в мега-
херци.
7. Използуването на детайли, показани на схемата с пунктир, не
е задължително; необходимостта от тях се установява при настройката
на схемата.
8. Напрежението, означено около някакъв проводник, електронна
лампа или транзистор, е напрежението между дадената точка и шасито
на апарата (земя).
9. Когато на схемата е показана само една точка за включване на
един от полюсите на захранващия източник, се разбира, че вторият по-
люс е съединен към шасито на уреда или апарата.
10. Числото около кръстче (х) върху проводник в принципна схема
показва стойността на тока в този проводник. Ако до кръстчето има бук-
вено означение на величината (например /а — аноден ток), стойността
й се дава в текста или в съответна таблица.
И. Електродите на полупроводниковите елементи и изводите им се
означават на схемите и чертежите със следните букви: Б,б — база; К, к—
колектор; Е,е — емитер (вж. фиг. 0-8 и съответните фигури от раздел 38).
12. Електродите на електровакуумните прибори и техните изводи на
схемите се означават по следния начин:
а — анод.
ах- а2 — анод на двоен диод, двуаноден кенотрон, двоен три-
од, двоен лъчев тетрод, електроннолъчева тръба.
ах — анод на хептодната или хексодната част на комбини-
рана лампа.
ад, adlt ад.,, ад3 — аноди на диодите в диод-триоди и диод-пентоди.
ап — анод на пентодната част на комбинирана лампа (диод-
пентод, триод-пентод).
ат — анод на триодната част на комбинирана лампа (диод-
триод, триод-пентод, триод-хексод).
20
Jrr. 0-9. Означения на приемно-усилвателните и генераторните електроннн лампи
диод едноаноден пенотрон с пряно отопление; б — двоен диод с косвено отопление: в — лву-
„».оден кенотрон с косвено отопление; г — триод с пряко отопление; д — трнод с косвено отопление’.
е — двоен с косвено отопление; ж — също, като триодът е с отделим кгтоди; з — двоен диод — триод
с косвено отопление; и — лъчев тетрод с пряко отопление; к — също, с косвено отопление; л — дво-
ен лъчев генераторен тетрод с косвено отопление; м — пентод с пряко отопление; н, о — пентод с
косвено отопление; п — диод-пентод с пряко отопление; р — диод-пентод с косвено отопление;
с — двоен диод-пентод с пряко отопление; т — триод-пентод с пряко отопление’, р — хептод
с пряко отопление; ф — хептод с косвено отопление; х — триод-хексод с пряно? отопление; ц —
;риод-хептод с косвено отопление; ч, ш — електроннооптически индикатор; щ, ъ — триод, вли-
защ в състава на лампи с косвено отопление, като двоен триод, триод-пентод; трнод-хептод
или триод-хексод; ю — пентод, влизащ в състава на триод-пентод с косвено отопление; я —
хексод, влизащ в състава на триод-хексод с пряко отопление
б — извод от балона на метална лампа.
к — катод.
Ki, к2 — катодите на двоен диод, двоен триод или друга ком-
бинирана лампа.
кр — кратер (екран) на електроннооптичен индикатор за
настройка.
кп — катод на пентодната част на комбинирана лампа.
кт — катод на триодната част на комбинирана лампа
(триод-пентод, троен диод-триод).
л — лъчеобразуващите пластинки на лъчев тетрод.
м — модулатор (управляващ електрод) на кинескопа.
о — отоплителна жичка на лампите с косвено отопление,
о.-р — извод от средната точка на отоплителната жичка.
о — решетка.
21
pt — решетка на един от триодите на двоен триод; управ-
ляваща решетка на пентода.
р2 — решетка на другие триод на двоен трИод; екранираща
решетка на пентода, лъчевия тетрод, хептода.
р3 — трета решетка на пентода; сбигнална» решетка на
хептода; екранираща решетка на двойния лъчев
(генераторния) тетрод.
р4 — екранираща решетка на хептода.
рь — защитна решетка на хептода.
у — ускоряващ електрод на кинескопа.
е — екран между частите на комбинирана лампа (напри-
мер между триодната и пентодната част на тр'иод-
пентода).
13. Отоплителната верига на лампите, конто се захранват с промен-
лив ток, понякога не се показва на принципните схеми; при това краи-
щата на отоплителните намотки на трансформатора и изводите, към ко-
нто те се съединяват, се означават с еднакви букви.
Фиг. 0-10. Означения на разни електровакуумни прибори и кварцови резонатори
а — кинескоп с магнитно фокусиране и магнитно отклонение на лъча; б — кинескоп с електроста-
тнчно фокусиране н магнитно отклонение на лъча; в — фотоелемент електронен (вакуумом), г —
фотоэлемент йонен (газонапълнен), д — лампа с тлеещ разряд (Леонова); е -- кварцов резонатор
Понякога в схемите не се показват отоплителните жички на лам-
пите с косвено отопление (вж. например фиг. 0-9&) или се покй&ват отдел-
но извън означението на лампите (вж. например фи!’. 29-12 и 29-13).
14. Пунктираните линии между детайлите в принципна схема показ-
ват, че тези деДайли са свързани механично. Например пунктираната
линия, конто съединява потенциометъра и ключа, показва, че те се уп-
равляват с едко копче.
15. На конСтруктивните чертежи всички размери се означават в
милиметри, без да се добавя измервателната единица. Като изключение
много големи размери могат да бъдат означени в метри; при това след
числото се прибавя б^квата ш.
16. Ако в текста или таблицата е показан размер във вид на про-
изведение (например 10 х 12x30 шт), първото чи'сло изразява дължината,
второго — ширината и третото — височината или дебелината. За ци-
линдричните детайли първото число със знака с показва дйаметъра,
а второго число — дължийата.
22
I Част
Основи на радиоразпръскването
и телевизията
1. Радиопредаване и радиоприемане
1-1. Токове с висока честота
Предавателна радиостанция
Радиопредаването и радиоприемането се основават на използуването на
променливите електрически токове с висока честота (съкратено ВЧ)
и електромагнитните вълни (ра'диойълни). ВЧ токове се наричат промен-
ливите токове с честоти над 20 kHz.
Честотйте, по-малки от 30—35 kHz до 16kHz, се наричат обикновено
ултразвукови (точна граница между тях и високите честоти няма), а
честотите от 16 до 1600 Hz — звукойи или нибки честоти (съкратено НЧ).
Както е известно, променливият ток представлява периодически пов-
тарящо се движение на електрони'ге в електрическа верига (кръг) в една
и в друга посока. Във връзка с това променливият ток в радиотехниката
най-често се нарича трептение или електрическо трептение. Тези термини
са разпространени най'-много за ВЧ токовете. Например, вместо да се
казва променлив ВЧ ток, казва се високочестотни трёптенйй или ВЧ
трептения.
Основни части на всяка предавателна радиостанция са радиопреда-
вателят и антената.
Предавателят изработва ВЧ токове и ги подава в антената; той кон-
сумира енергия от електрическата мрежа с променлив ток или от друг
източник на електроенергия, т. е. преобразува енергията на променли-
вия ток с промишлена честота 50 Hz (или постоянния ток) в енергия на
променлив ВЧ ток.
Предавателите работят на определена за тях честота, така че да не
си пречат взаимно.
Антената на радиостанцията представлява система от проводници,
разположени на мачти (или кули). Когато по тези проводници преМина-
ват ВЧ токове, около тях възниква променливо електромагнитно поле,
2
изменящо се с честотата на тока в антената. Мощностите на промен ли-
вня ВЧ ток в антената на радиоразпръсквателните станции достигат
стотици и хиляди киловати, а в антените на радиолюбителските преда-
ватели не превишават десетки или стотици вата.
1-2. Радиовълни
Променливото електромагнитно поле на антената се разпространява
от антената в пространството на всички страни, отнасяйки в себе си по-
лучената от антената енергия.Това явление се нарича излъчване на елек-
тромагнитното поле.
Скоростта на разпространение на електромагнитното поле в земната
атмосфера и космоса е равна на скоростта на разпространение на свет-
лината: 300 000 km/s (светлината представлява също
разпространяващо се в пространството електромаг-
нитно поле на още по-висока честота). Светлината и
електромагнитното поле на антената се разпростра-
няват във вид на вълни. Съответно аналогично на по-
нятието светлинни вълни се употребява понятието
радиовълни.
Дължина на радиовълната е разстоянието, на кое-
то електромагнитното поле (на радиовълната) се раз-
пространява за времето на един период на ВЧ тока
в антената. Така, ако честотата на тока в антената на
радиостанцията е един мегахерц, за времето на един
период (за една милионна част от секундата) електро-
магнитната вълна, разпространявайки се със скорост
300 000 km/s (300 млн. m/s), ще премине 300 ш. Сле-
дователно дължината на вълната на тази радиостан-
ция е 300 ш. Колкото по-висока е честотата на ВЧ
тока в антената на радиостанцията, толкова по-къса е
нейната вълна и обратно, колкото по-малка е често-
тата, толкова вълната е по-дълга.
Дължината на вълната X в метри по известна че-
стота / или обратно може да се определи приблизи-
телно по графиката на фиг. 1-1 или да се изчисли точ-
но по формулите
, 300000 , 300000
л[т] = 7----; /[kHz]| =- -т-
'IkHzJJ A[m]
. . [300 , х 300
A[m] =|7----> /[MHzl =1---- •
'[MHz] A[m]
Пример 1. Да се определи дължината на вълната
на радиостанция, която работа на честота 173 1Hz.
з
3
з
3
ч
<v
ч
5
f Я
150-г 2000
200-1500
250
300^-1000
wo
500
600 500
800
1 - -зоо
; 800
600
250
1,5-200
2 -150
25
3 '
4
-100
:80
60
50
.-W
10- -зо
6
8
15-20
20-15
25-
30- -10
40- 8
50-
80
100-
Б
03
5
6
(1-1)
4
3
2.5
150-1-2
200- -1J
300±1
(1-2)
Фиг. 1-1. Графика за определяне дължината на вълната
по зададена честота и обратно
24
По формула (1-1)
х = зшоо=1734
I/O
ш.
Пример 2. Да се определи честотата на тока в аитената на радио-
станция, конто работи на вълна 4,45 т.
По формула (1-2)
г 300 с-7 J UTJ
f = т = 67,4 MHz.
' 4,4-'
1-3. Обхвати на радиовълните
Свръхдълги вълни (СДВ) — по-дълги от 10 000 m (честоти 20—30 kHz)..
Дълги вълни (ДВ)— с дължина 1000—10 000 m (честоти 300—
30 kHz).
В техниката на радиоразпръскването към дългите вълни се отнасят
и тези с дължина 700—2000 ш (честоти 150—430 kHz).
Средни вълни (СВ) — с дължина 100—1000 m (честоти 3 MHz —
300 kHz).
За радиоразпръскването в средновълновия обхват е определен об-
хват от 187 до 575 ш (честоти 1,6 MHz—520 kHz).
Къси вълни (КВ) — с дължина 10—100 m (честоти 30—3 MHz).
Ултракъси вълни (УКВ) — по-къси от 10 m (честоти над 30 MHz).
Радиолюбителите условно отнасят към УКВ обхвата и предоставе-
ните нм за връзка между тях вълни с дължина 10,1 —10,71 тп, доколкото
тези вълни са близки по свойствата си до ултракъсите (i-ж. ч. 3 на спра-
вочника). Радиолюбителите, конто водят радиопредаване и радиоприе-
мане на тези вълни, се наричат ултракъсовълновици (укависти).
Ултракъсите вълни се делят на:
метрови — дължини на вълните 1 —10 ш (честоти 300—30 MHz);
дециметрови (ДМВ) — дължини на вълните 10 ст—1 т (честоти
3 GHz—300 MHz);
сантиметрови (СМВ) — дължини на вълните 1 —10 cm (честоти 30—
3 GHz);
милиметрови —дължини на вълните 1 —10 mm (честоти 300—30 GHz);
субмилиметрови — дължини на вълните, по-къси от 1 mm (честоти
над 300 GHz).
1-4. Радиотелефон на модулация
Радиоразпръсквателните предавания се водят от специално съоръжени
помещения — радиостудии. В радиостудиите са поместенн м и-
к р о ф о н и, конто преобразуват възпроизвежданите в радиосту-
диото говор, пеене, музика в електрически променливи НЧ то-
кове. Тези токове се предават по проводници в апаратната на
радиоразпръеквателния възел, където се усилват, и по проводници се от-
правят към радиоразпръеквателната станция.
25
При предавания (трансляции) от театри, концертни зали, стадиони
чиикрофоните се поставят на тези места и се съединяват посредством про-
водници през апаратната на радиоразпръсквателния възел с радиораз-
пръсквателната станция.
Често програмата се записва предварително на магнитофонна лента
{вж. разд. 29), а след това записът се предава по радиото.
Амплитудна модуляция. При радиоразпрЪскването на ДВ, СВ и
КВ създадените от микрофона и усилени НЧ токове изменят амплитудата
на ВЧ тока в антената. Когато токът на микрофона има една посока и се
Фиг. 1-2. Амплитудна модуляция
а — модулнращ НЧ ток; б — модулиран ВЧ ток
увеличава (ние имаме пред вид най-много разпространения електродина
мичен микрофон — вж. § 29-9), амплитудите на тока в антената също се
увеличават (фиг. 1-2); съответно се увеличава и енергията на излъченото
от антената електромагнитно поле. При намаление на микрофонния ток
и промяна на посоката му по-нататък амплитудите на ВЧ тока в антената
и енергията на излъчваното от нея електромагнитно поле се намаляват.
При това изменение™ на амплитудите на тока в антената и излъчваната
енергия следват точно измененйята на НЧ тока, създаван от микрофона.
Колкото по-голяма е честотата на предавания звук и съответно често-
тата на тока, постъпващ от микрофона, толкова с по-голяма честота се
изменят амплитудите на ВЧ токовете в антената.
Този npoh.ec на изменение амплитудите на ВЧ токовете се нарича
амплитудна модулация. Изменящите се по амплитуда ВЧ
токове се нарййат амплитудномодулирани токове, а
НЧ токовете, предизвикващи модулация — модулиращи.
Дълбочина на модулацията. Колкото по-силен е звукът пред микро-
фона, толкова по-големи са амплитудите на постъпващите в предавателя
НЧ токове, толкова в по-големи граници се изменят амплитудите на
ВЧ токовете в антената или, както се казва, по-дълбока е мо-
дулацията. Дълбочййата на амплитудната модулация се изразява
в проценти. Ако например амплитудите на ВЧ токовете при модулация
се увеличават и съответно намаляват с 30% в сравнение с амплитудите
26
Използуване на различните честоти и вълни
Таблица 1-1
to
ч естоти Дължина на вълните Забележка | Наименование иа обхвата
18 kHz+7,5% 22 kHz±7,5% (9600 m) Промишлени ултразвукови уредби Промишлени и медицински ултразвукови уредби
31,25 kHz Подносеща честота при стереофоничного радиораз- пръскване
44 kHz+10% (6860 in) Промишлени ултразвукови уредби
66 kHz+12% (4540 m) Промишлени и медицински уредби
78 kHz (3840 m) Носеща честота в системите'на многопрограмното разпръскване по проводници
110—115 kHz (2720 m) Носеща МЧ на радиоразпръсквателните ДВ—СВ приемници III и IV клас
120 kHz (2500 m) Носещата честота в системите на многопрограмното разпръскване по проводници
150—408 kHz 2000—735,3 m Радиоразпръскване Дълговълнов радиоразпръсквателен
440 kHz + 2% (686 m) Промишлени и медицински ВЧ уредби
465 + 2 kHz (647—642 m) Стандартна носеща междинна честота на разпръск- вателните приемници при приемане на предаване с амплитудна модулация3
500 kHz 600 m Предаване сигналите за бедствие в море (SOS)
520 kHz—1,6 MHz 575—187 m Радиоразпръскване Средновълнов радиоразпръсквателен
880 kHz+1% 200—150 m Връзка за геологопроучвателни групи
1,76 MHz+ 2,5% (171 m) Промишлени и медицински ВЧ уредби
3,5—3,6 MHz 85,71—83,3 m Радиолюбителска връзка по телеграфа 80-метров радиолюбителски
3,6—3,65 MHz 83,3—82,19 m Радиолюбителска телефонна връзка Също
3,95—4,1 MHz 75,95—73 m Радиоразпръскване 75-метров радиоразпръсквателен
5,28 MHz + 2,5% (56,8 ru) Промишлени и медицински уредби
5,95—6,2 MHz 50,5—48,4 m Радиоразпръскване 49-метров радиоразпръсквателен
6,275 MHz 47,8 m Предаване сигнали за бедствие в море (SOS)
6,5 MHz 46,1 m Стандартна междинна честота на канала за звуков съпровод в телевизорите4
7,0—7,05 MHz 42,86—42,55 m Радиолюбителска телеграфна връзка М+метров радаолюбнтелскл
7,05—7,01 MHz 42,55—42,25 m Радиолюбителска телефонна връзка Също
7.1—7,44 MHz 42,25—40,32 m Радиоразпръскване 41-метров радиоразпръсквателен
8,4 + 0,1 MHz (35,3 m) Стандартна носеща междинна честота на ради- оразпръсквателните приемници при приемане на предаване с честотна модулация6
9,375—9,8 MHz 32—30,82 m Радиоразпръскване 31-метров радиоразпръсквателен
11,57—12,07 MHz 25,93-24,86 ni Също 25-метров радиоразпръсквателен
ю
оо
Продолжение на табл. 1-1
Честоти Дължини на вълните Забележка
13,56 MHz+1%
14,0—14,11 MHz
14,11 — 14,35 MHz
14,9—15,6 MHz
17,25—18,25 MHz
Около 20 MHz
21,0 -21,15 MHz
21,15-21,45 MHz
27,12 MHz+1%
27,75 MHz
28,0—29,7 MHz
28,2—28.4 MHz
28,4—28,7 MHz
31,5 MHz
34—46 MHz
34,25 MHz
38 MHz
40,68 MHz+2%
48,0- 100 MHz
65,8-73,0 MHz
81,36 MHz+1%
100—130 MHz
136—138 MHz
143,6 -143,65 MHz
144—146 MHz
150,25—154 MHz
174—230 MHz
430-440 MHz
1600 - 2000 MHz
(22,1 m)
21,43—21,26 m
21,26—20,91 m
20,14—19,23 m
17,1 — 16,43 m
Около 15 m
14,3—14,13 m
14,13—13,99 in
(11 m)
(10,8 m)
10,71 — 10,1 m
10,64—10,55 m
10,55—10,45 m
(9,52 in)
8,82—6,51 rn
8,76 m
7,8 m
7,35 m
6,25—3,0 m
4.56—4,11 m
(3,G8 tn)
3,0—2,33 in
2,26—2,24 in
2,12 in
2,08—2,05 m
1,99—1,95 m
1,72—1,30 m
69.8—68,2 m
18,7—15 m
Наименование иа обхвата
Промишлени и медицински ВЧ уредби
Радиолюбителска телеграфна връзка 20-метров радиолюбителски
Също телефонна и телеграфна Също
Радиоразпръскване 19-метров радиоразпръсквателен
Предаване сигналите от изк. спътници на земята 16-метров
Радиолюбителска телеграфна връзка 14-метров радиолюбителски
Също телефонна и телеграфна Промишлени и медицински ВЧ уредби Носеща иа МЧ канал в звук, съпровод на телев. Радиолюбителска телеграфна връзка е 10-м радиолюб. Също
Също телефонна съсзадгранични радиолюбители Също
Също с едва странична честотна лента (SSB) Също
Носеща МЧ в звук.съпровод в телевизори от нов тн\\
Връзки в железопътния транспорт, селското сто-
панство, експедиции
Носеща на МЧ канал на изобр. в телевизорите
Също (в телевизори от нов тип)0
Промишлени и медицински ВЧ уредби
Телевпзня Телевизнонен (I—V канал)
Радиоразпръскване с ЧМ Ултракъсовълнов радиоразпръсквз-
3100—3900 MHz 8,8—7,7 m
Промишлепи ВЧ уредби
Връзки в отрасли на народ стопанство в СССР
Предаване на сигналите от изкуствените спътници
на земята
Радиолюбителска телефонна и телеграфна връзка
Връзка в железопътния транспорт
Телевизня
Радиолюбителска телеграфна и телефонна връзка
Радиорелейни линии
Също
телен
Телевизнонен (6- 20 канал)
70-сантимстров радолюбителски
Ретранслация на телевизионни про-
грамм, телефонна връзка
Също
3 а б е л е ж к и: 1) Гранпците на радиоразпръсквателните КВ обхвати са дадени ориентировъчно, 2) Честоти, конто
съэтзетсгву ват на разтччни телевизионни капали, вж. табл. 2-1. 3) 468 kHz по БДС (български държавни стандарти). 4) 6,5 MHz
но БДС. 5) 10,7 MHz по БДС. 6) 38 MHz но БДС. 7) В гранпците от 14,5 до 150 kHz работят радиосъобщнтелни и навигационни
предавател и.
на ВЧ токовете при отсъствие на звукове пред микрофона — дълбочината
на модулацията е 30%.
Странични честоти. Модулираният ВЧ ток се състои от токове с
няколко честоти. Една от тях е постоянна. Токът на тази честота съще-
ствува в антената независимо от това, дали действува или не действува
звук върху микрофона. Това е носещата честота. При дейст-
вие на звук върху микрофона в антената се появяват токове (трептения)
на страничните честоти, по-високи и по-ниски от носещата честота с
херци, съответствуващи на модулира-
щата честота. Колкото по-висока е
модулиращата честота, толкова повече
се отличават страничните честоти от
носещата. Честотите, по-високи от но-
сещата, се наричат горни стра-
нични, а честотите, по-ниски от
нея — долни странични че-
стоти. Така например, ако носещата
честота на предавател е 173 kHz и мо-
дулиращата честота е 1 kHz (1000 Hz),
Af‘2Ft
'Честота
С?
Шшшш,
долма горна
странични ленти
съществуват токове на две странични
честоти: 1) 173 kHz + 1 kHz 174 kHz
и 2) 173 kHz —1 kHz = 172 kHz.
Когато едновременно^ се предават
трептенията на няколко звукови че-
стоти, всички тези трептения се суми-
рат с трептенията на носещата честота
Фиг. 1-3. Графично представяне на
честотиия спектър на радиотелефон-
на станция, която работа с ампли-
тудна модулация
/0 — носеща висока честота; Гн — най-нн-
ската модулнраща честота; Гв — иай-внсо-
ката от нискнте модулиращи честоти;
Л / — щирнна на честотната лента
и се изваждат от тях.
Носещата и всички странични честоти образуват спектъра на прё-
даваните честоти (фиг. 1-3). Интервалът между най-високата и най-ни-
ската странична честота се нарича широчина на спектъра.
Числено широчината на спектъра при амплитудна модулация е два пъти
по-голяма от най-високата модулираща честота.
Вследствие на това, че в антената на радиотелефонна предавателна
станция съществува спектър от честоти, антената излъчва няколко вълни,
различии по дължина. Въпреки това винаги се дава само носещата че-
стота на радиостанцията (или съответствуващата й дължина на вълната),
като се подразбира съществуването на страничните честоти. Амплитудите
на трептение на страничните честоти са толкова по-големи, колкото по-
дълбока е модулацията, но винаги са по-малки от амплитудата на треп-
тение на носещата честота.
Пример. По радиото се предава музикална програма с широчина на
лентата от 100 до 10 000 Hz. При това в антената на предавателя с но-
сеща честота 173 kHz се получават честотите:
1) горни странични: от 173 000 Hz + 10 000 Hz = 183 000 Hz =
= 183 kHz до 173 000 Hz + 100 Hz = 173 100 Hz;
2) носеща 173 000 Hz;
3) долни странични: от 173 000 Hz — 100 Hz = 172 900 Hz до
173 000 Hz — 10 000 Hz = 163 000 Hz = 163 kHz. Широчината на спек-
търа e 183—163=20 kHz.
Дължините на вълните (честотите) се разпределят между относител-
29
но близо разположени радиостанции така, че честотите на горната стра-
ничка лента на една станция да не съвпадат с честотите на долната стра-
ничка лента на друга станция. В противен случай никои горни стра-
нични честоти на една станция биха съвпадали с долните странични че-
стоти на друга и при приемане на предйването на конто и да е от тях не-
избежно би се прослушвало предаването от другата; те биха се смущавали
една друга.
Предаване с една странична лента от че-
стоти. Никои радиостанции предават трептенинта само на едната
странична лёнта; трептенинта на носещата честота и другата странична
лента не постъпват в тяхната антена. Това съкращава два пЪти спектъра
на предаваните честоти и с това позволива да се намалит интервалите
между носещите честоти на станциите и да се увеличи бронт им в даден
обкват.
Такъв начин на модулацин се нарича съкратено SSB (началните бу-
кви на ан^лийСките думи Single Side Band — една страНична лента).
Честотна модулация. Този начин на модулация се упдтребява в
радиоразпръсквателните УКВ предаватели и предавателите за звуков
съпровод на телевизионните станции. По'д действието на звуковите вълни
в микрофона се създават НЧ токове, усилват се от съответните усилва-
тели и вЪздействуват на предаватели така, че се измени честотата на из-
работваните от него ВЧ трептенин. При това амплитудата на ВЧ токо-
вете в антената, а следователно и мощността им през време на предава-
нето не се изменит. Когато модулиращиит ток има една посока и се уве-
личава, честотата на тока в антената също се увеличава (фиг. 1-4). При
а
ЗВук дейстВуба на микрофона
Ь
Збук няма
Фиг. 1-4. Честотна модулация
а — модулнрагц НЧ ток; б — модулиран ВЧ ток
максималната амплитудна стойност на модулиращия ток се получава
най-висока честота. Кокато модулиращиит ток се намалява, честотата
на тока в антената също се намалява; тя продължа'ва да намалява и след
като модулиращиит ток е изменил посоката си и е започнал да расте.
При минималната стойност на модулиращия ток с обратна посока в ан-
тената се получава ток с най-ниска честота. По-нататък честотата на тока
в антената отново нараства и целият описан процес се повтаря. Границите
на отклонение на честотата на антенния ток в ЧМ предавател нарастват
с увеличаване амплитудата на модулиращия ток, т. е. с усилването на
звука, който действува на микрофона. При ЧМ носеща честота се нарйча
средната честота (честотата на тока в антената при отсЪствие на моду-
лация), а отклоненията на честотата се наричат девиация.
30
Радиоразпръсквателните УКВ станции, конто работят с честотна-
модулация, осигуряват по-високо качество на възпроизвеждане на звука,,
отколкото AM станциите. Широчината на честотния спектър обаче на
УКВ-ЧМ станцията е по-голям, отколкото при AM — тя е равна на.
150 kHz.
1-5. Радиоприемане
Разпространяващите се в пространството радиовълни срещат на пътя
си проводници и индуктират в тях ВЧ токове с такива честоти, с каквито
са и токовете в антената на предавателната радиостанций. Това е прин-
ципът на радйоприемането.
Приемка антена. За раДиоприеманеТо е необходима приемна антена..
В най-прост вид това е проводник, разположен на известна височина над.
земята (по-подробно вж. гл. 4). Употребяват се с'ьщо и магнитил антенн
(вж. § 4-1).
Индуктирани'ге в антената от радиовълните ВЧ токове преминават
през включения към нея радиоприемник. Tfe са значително по-слаби, от-
колкото токовете в антените на предавателните станции — мощността
им е от порйдъка на микровати. Когато ВЧ тбкът в антената на предава-
теля се измени по амплитуда, съответно се изменят амплитудите на из-
лъчваното поле и радиовълнНте отДават на приемната антена повече или
по-малко енергия. В резултат в антената възниква модулиран ВЧ ток,
чнято амплитуда се измени с честотата и амплитудата на звука, конто-
дейбтвува на микрофона; в приемната антена се получават токове с но-
сеща и странични чеСтоти. СъответИо при ЧМ честотата на ВЧ тока в
приемнатй антенй се измени по сыция начин, както и в антената на радио-
разпръскватеЛната станция.
Необходимост от усилване при приемането. Тъй като получената от
антената в приемника енергия е много малка, приемникът с високого-
ворител трябва да съдържа усилватели (вж. гл. 2). БеД ткх могат да се
приемат само със слушалки ДВ и СВ стаНДИи, отдаЛеченП на повече от-
няколкостотин километра.
Детектор. В радиоприемника е необходим детектор — устройство,
което преобразува модулираните ВЧ токове в НЧ токове с честоти, как-
вито са съ'здаваните от микрофона в радиопредаватеЛя (вж. гл. 7). За
приемане на радиостанции с AM е необходим аМНлитуден детектор, а
за приемане на радиостанции с ЧМ — честотен детектор.
Настройка на радиоприемника. Във всеки радИбприемник има един
или няколко резонансни кръга, с конто той се настройва на желаната
станция. Сыцността на настройката се състои в това, че капацитет*ьт на
кондензаторите или индуктивността на бобините на кръговете се измени
така, че собствените им честоти да станат равни на носещата честота на
радиостанцията, чието предаване желаем да слушаме. При това резо-
нансните кръгове отделят от трептенията на всички приети честоти треп-
тенията с честотите на една станция и отслабвйт трептеникта на другите
честоти.
31
1-6.
Сигнали и канали
Сигнали се наричат различимте процеси, конто носят в себе си някаква
информация (съобщения).
В радиотехниката и въобще в съобщителната техника понятията
електрически сигнал и радиосигнал имат много широка употреба, като
приемат в различии случаи различии конкретни значения.
Информация. Тази дума трябва да се разбира в много широк смисъл.
Предаването по радиото на последните новини — това е информация за
събитията в страната и чужбина. Предаването от стадиона — това е ин-
формация за хода на мач, хокей и др.
Видове сигнали. С помощта на микрофона информацията приема
•форма на електрически сигнали. Този първичен н ис коне-
стоге н сигнал се усилва и по кабели се отправя в радиопреда-
вателната станция, където се модулират ВЧ трептения. В резултат на
*гова се получава високочестотен сигнал. Той постъпва
в антената, а последната излъчва радиосигнал, който именно
носи информацията на радиослушателите.
Приемане на информация. Енергията на електрическите сигнали
и радиосигнали посредством едни или други уреди може да се превърне
в друг вид енергия, която въздействува непосредствено на нашите ор-
гани за възприятие. В това се състои приемането на сигнали, информа-
ция. Така приетите от антената на радиоприемника радиосигнали се
треобразуват от неговия детектор в нискочестотни сигнали, аналогични
на първичните сигнали, конто се получават от микрофона. След усил-
ванет.о нискочестотните сигнали се превръщат от високоговорителя в
звукови сигнали: говор, музика, шум и т. н.
Сигналите на телевизионната станция, приети от антената на теле-
визора, след редица преобразования се превръщат в светлинни сигнали,
конто се виждат на екрана на телевизора. От тези сигнали се получава
телевизионного изображение (вж. следващия раздел на справочника).
Пргдавателен канал. Съвкупността от всички устройства, с конто
се предава и приема информация, се нарича п редавателен ка-
нал или канал на връзка. При радиотелефонно предаване в
канала за връзка влизат пространство™ между антената на предава-
теля и приемника, цялата усилвателна, предавателна и приемка апара-
тура, като се започне от микрофона и се завърши с високоговорителя.
Ако с помощта на едни и същи устройства се предават едновременно
няколко информации (например телефонии разговори), такава система
на предаване се нарича многоканална.
Честотен канал. Така се нарича лентата (спектърът) от честоти,
отделен за предаването на сигнала, например за предаване на радиораз-
пръсквателна или телевизионна програма. С други думи, в честотния
канал влизат всички честоти, конто се намират в интервала между две
определени (гранични) честоти.
32
1-7. Децибели
Изразяване на усилването и отслабването на сигналите в децибели. Де-
цибел (dB) — това е логаритмична единица, конто се употребйва за ко-
личествена оценка на изменението на нивото, т. е. гблемината на сиг-
нала в различии части на предавателните канали; В децибели се изразява
също разликата в силата на звука (вж. § 27-1).
В децибели се изразява усилването на електрическите сигнали в
усилватели — отношението на нивото на сигнала, който се получава от
усилватели (нивото на изхода му), към нивото на подавания към него сиг-
нал (нивото на входа му). В децибели е прието също да се изразява отно-
шението на напреженията и мощностите на трептенията с различии че-
стоти на изхода на усилватели (приемника) при условие, когато на входа
на това устройство са подадени при всички тези честоти мощности или
напрежения с еднакво ниво; при това отношението на нивата на трепте-
нията с различии честоти на изхода характеризира честотните изкривя-
вания — показВа в каква степей трептенията на едни честоти се усил-
ват по-добре или по-лошо в сравнение с трептенията на други честоти
(вж. § 3-3).
Нивата на електрическите сигнали, конто се създават от даден из-
точник илй получават от даден потребител, се различават с 1 dB, ако
напрежението на единия от сигналите е 1,12 пъти по-голямо или по-мал-
ко от напрежението на другия сигнал; с 1 dB се различйват също и сиг-
налите по мощност, ако мощността на трептенията на единия от тях е
1,26 пъти по-голяма или по-малка от мощността на трептенията на дру-
гия сигнал.
Нивата на силата на звука се различават с 1 dB, когато ефективната
стойност на звуковото налягане, създавано от единия, е 1,12 пъти по-го-
ляма или по-малка от величината на ефективното звуково налягане на
Другия.
Използуването на децибелите за оценка на усещането за изменение
силата на звука или нивото на електрический сигнал е удобно, защото
при средните звукови честоти ухото забелязва увеличение или намале-
ние на силата, когато то е поне 1 dB.
Ако се сравняват мощностите Рг и Р2 или напреженията и U2
(ефективни стойности), разликата между техните нива в децибели може
да се определи по формулите:
s=ioig£; d-З)
5=20 1g (1-4)
или по табл. 1-2.
Ако Р1 и U1 са съответно мощността и напрежението на входа на усил-
вателя, а Р2 и U2 — мощността и напрежението на неговия изход, S из-
разява съответно усилването по мощност или нйпрежение.
Когато Р2 е по-малко от Рг или U2 е по-малко от Ult стойността,
получавана по формули (1-3) или (1-4), има Отрицателен знак, което сви-
детелствува за отслабване на сигнала.
3 Справочник за начинавши* радиолюбител
33
Таблица 1-2
Пре <зчисляване на отиошенията на електрическите напрежения,
мощности и звукови налягания в децибели
я
X
X
&
о
X
3
о
2
0 1,00 1,0 14 5,0 25,0
1 1,12 1,26 16 6,3 40
2 1,26 1,6 18 7,9 63
3 1,41 2,0 20 10 100
4 1,6 2,5 30 32 1000
5 1,8 3,2 40 100 10000
6 2,0 4,0 50 320 100000
7 2,2 5,0 60 1000 1 млн.
8 2,5 6,3 70 3200 10 млн.
9 2,8 8,0 80 10000 100 млн.
10 3,2 10 90 32000 1 млрд.
12 4,0 16 100 100000 10 млрд.
Забележка. За стойностнте, по-големи от 3 dB, отиошенията са дадеии при
близително.
Разликата в силата на звука се определи по формулата
5=10 1g (1-5)
където Рг и са средните звукови налягания.
Нива на сигнала в децибели. Децибелите са удобни също за измер-
ване абсолютните стойности на електрическите сигнали. При това е прието
условно нулево ниво на сигнала, съответствуващо на мощност Р=1 mW
(0,001 W), отделяна върху товара, който представлява активно съпро-
тивление r=600 Q (подобно на измерването на температура — за нула
градуса е приета температурата на топене на леда при нормално атмо-
сферно налягане).
При такава мощност върху дадения товар се получава напрежение
с ефективна стойност
U = р. г = VO,001 .600 = 0,775 V .
Стойността 0,775 V е приета за нулево ниво на електрическото на-
прежение. Тя се използува и в случайте, когато съпротивлението на то-
вара (потребителя) се различава от стойността 600 Q.
За определяне нивото на мощността в децибели се употребява фор-
мулата
5 = 101g 0001
или S = 101g Ю00 Р.
(1-6)
34
където Р е във ватове, а за определяне нивото на напрежението в деци-
бели може да се използува табл. 1-3. или формулата
$= 20 lg (1-7)
където I/ е напрежението на сигнала (ефективната стойност) във волтове.
Ако във веригата се отдели мощност, по-голяма от 1 mW, или напре-
жение, по-голямо от 0,775 V, нивата са положителни, а когато мощността
и напрежението са по-малки от показаните стойности, нивата са отри-
цателни.
Във верига, съпротивлението на конто не е равно на 600 Q, нивото
на напрежението не е равно на нивото на мощността в децибели.
Нива на напреженията в децибели Таблица 1-3
Напре- жение, V Ниво, dB Напре- жение, V Ниво, dB Напре- жение, V Ниво, dB Напре- жение, V Ниво, dB
0,001 —58 0,08 —20 5 16 45 35
0,002 —52 0,09 — 19 6 18 50 36
0,003 —48 0,1 — 18 7 19 60 38
0,004 —46 0,2 — 12 8 20 70 39
0,005 —44 0,3 —8,2 9 21 80 40
0,006 —42 0,4 —5,8 10 22 90 41
0,007 —41 0,5 —3,3 12 24 100 42
0,008 —40 0,6 —2,2 14 25 120 44
0,009 —39 0,7 —0,88 16 26 140 45
0,01 —38 0,775 0 18 27 160 46
0,02 —32 0,8 0,26 20 28 180 47
0,03 —28 0,9 1,3 25 30 200 48
0,04 —26 1 2,3 30 32 220 49
0,05 —24 2 8,2 35 33 240 50
0,06 —22 3 12 40 34
0,07 —21 4 14
За нулево ниво на силата на звука се приема границата на чувст-
вителността на ухото 0,00002 N/m* при честота на звуковите трептения
1000 Hz (вж. § 27-1).
1-8. Разпространение на радиовълните
Радиовълните по своите физически свойства при разпространение в ат-
мосферата на Земята и в космического пространство са подобии на свет-
линните вълни. И за едните, и за другите съществуват физически среди
и прозрачни тела, през конто те свободно проникват, и непрозрачни, за-
държащи ра*зпространението им, конто ги поглъщат. При това много не-
прозрачни за светлината тела са прозрачни за радиовълните и обратно.
Например сантиметровите и всички по-дълги радиовълни преминават
през облаци и мъгла така свободно, както светлината през прозрачен
въздух и чисто стъкло. Заедно с това съвършено прозрачните за свет-
лината горни слоеве на земната атмосфера най-често представляват не-
преодолимо препятствие за радиовълните.
35
Тук ще изясним никои по-важни понятия, конто трябва да се знаят,
за да се разбират въпросите по разпространение на радиовълните.
Тропосфера — долната част на атмосферата, която се простира до
височина 10—12 km от морскОто равнйще в ширин'и с умерен климат и
до 16—18 km над екваториалнитё райони на Земята. В тропосферата
протичат всичкн явления, конто обуславят времето.
Стратосфера — областта над тропбсферата, която се простира до
60—100 km в нея почти няма водни пари.
Йоносф га — областта на атмосферата, разположена над стратосфе-
рата. Тя играе доста съществена роля в разпространението на радиовъл-
ните. Различава се от разположените по-долу слоеве на атмосферата с
това, че има значително по-добра електропроводимост, който се дължи
на огромното количество електрически заредени частици в йоносферата —
свободни електрони и йони, конто възникват в резултат на йонизация
(разпадане) на електрически неутрални молекули на газовете под дейст-
вие на слънчевата светлина (основно ултравиолетово и корпускулярно
излъчване на Слънцето), космически лъчи и изгаряне на метеорити, конто
непрекъснато проникват в атмосферата на земята от космическото про-
странство (за денонощие десетки милиарди метеорни частици).
От долната граница на йоносферата до височина около 300km ко-
личество™ на свободните електрони и йони в единица обем или, както
се казва, степента на йонизаЦия постепенно, но неравномерно се увели-
чава — средно с 10—15 пъти, а след това започва да се намалява; на ви-
сочина от 300 до 500 km тя се намалява около 2 пъти. С изменение освет-
леността на земната атмосфера от Слънцето в различно време от годината
и денонощието степента на йонизация на различии височини се измени.
В горната част на йоносферата тя нараства в периодите на висока слън-
чева активност (увеличение броя на слЪнчевите петна, което се повтаря
с период около 11 години). Степента на йонизация се увеличава също в
часовете, когато земята пресича елиптичните орбити, по конто се въртят
около Слънцето безброй метеорни тела (ежегодно през януари, април,
август, октомври, ноември и декември). При това се увеличава коли-
чество™ метеори, конто проникват в атмосферата на земята.
Условно е прието йоносферата да се дели по височина на слоеве,
конто се различават по степента на йонизация. Те влияят различно на
разпространението на радиовълните от различимте обхвати. Над сушата
и моретата на цялото земно кълбо се формират следващите по-характерни
йоносферни слоеве.
Слой D — най-долният слой на йоносферата; височината му е
60—90 km. Той съществува само през деня. През нощта, когато дейст-
вие™ на излъчванията на Слънцето върху земната атмосфера отслабва,
този слой изчезва, т. е. долната граница на йоносферата се повишава.
Слой Е — разположен е на височина 90—140 km. В областта
на този слой се намира долната граница на полярните сияния, конто се
явяват вследствие йонизацията на земната атмосфера.
Слой Fi — наблюдава се само през деня. Височината му е около
180—220 km.
Слой Fs — има височина, която се измени в границите 200—
400 km.
36
От последимте слоеве зависят главно далечните връзки и радиораз-
пръскването на къси вълни.
Непостоянни слоеве. В йоносферните слоеве Е и Fs
от време на време възникват «неравности» и об'лакообразни образувания,
в конто степента на концентрация на електроните се различава от сред-
ната й стойност в тези слоеве.Тези отклонения се наричат непостоян-
н и слоеве Е и Fa. Те могат да имат различна форма и характер: от
малки «островчета» до области, конто се простират на стотицн километри.
Слой G — възниква нередовно от време на време над слой F2.
Засега слой G е опознат твърде малко.
Геометрии на пряка видимост — когато между антените на радиопре-
давателя и радиоприемника можс мислено да се прекара права линия,
която не пресича кривината на земното кълбо, планините, възвишенията,
зорите, други препятствия, конто поглъщат енергията на радиовълните.
Отражение на радиовълните — свойство на радиовълните да проме-
нят посоката (траекторията) си на разпространение при среща с препят-
ствие или среда с електрически свойства, конто рязко се различават от
свойствата на средата на първоначалното разпространение. Да отразяват
радиовълните може например самолет, морска повърхност, земна повърх-
ност, йоносфера и т. н.
Разсейване на радиовълните — хаотично изменение на посоката им
на разпространение. В тропосферата се наблюдава разсейване на радио-
вълните, предизвикано от възходящите и низходягците потоци въздух
вследствие на неравномерното му нагряване. Тези потоци образуват при
движение така наречените вихрови неоднородности. Същността им се
състои в това, че големината на налягането, температурата и влажността
на въздуха се отличават от съответните големинн в съседните участъци
на тропосферата. Вихровите нееднородности винаги съществуват в трс-
посферата и играят голяма роля при разпространението на УКВ.
Пречупване (рефракция) на радиовълните — изкривяване посоката
на разпространението им при преминаване от една среда в друга, която
се отличава от първата по електрическите свойства (явление, аналоги-
чно на пречупването на светлинните лъчи при преминаването им от среда
с едни оптични свойства в среда с други оптични свойства, например от
въздух във вода). В тропосферата степента на рефракция на радиовъл-
ните се измени в зависимост от метеорологичннте условия.
Дифракция на радиовълните — способността им да следват криви-
ната на земното кълбо, планините и дру^и препятствия, конто се срещат
по пътя на тяхното разпространение. Причината на това явление се съ-
стои в следното. Радиовълните възбуждат ВЧ токове на повърхността
на препятствие, което притежава електропроводимост; тези токове на
свой рёд предизвикват излъчване на радиовълни от повърхността (по-
добно на излъчването на антена); вторичните радиовълни възбуждат ВЧ
токове в съседните участъци на препятствието и т. н. В резултат на та-
кова многократно възбуждане на ВЧ токове и излъчване на радиовълни
енергията им прониква в области на пространството, конто се намират
зад границата на пряката видимост на антената на предавателната ра-
диостанция, и в тези области се оказва възможно приемането на сигнали
от тази станция.
37
Явлението дифракция е най-силно изразено при разпространението
на дългите и средните вълни.
Поглъщане на радиовълните — поглъщане на енергията им от сре-
дата, която в една или друга степей е елекгропроводима. За създава-
нето на електрически токове в такава среда се изразходва част от енер-
гията на радиовълните. Степента на поглъщане зависи от електрическите
свойства на средата (по-точно от концентрацията на електрони в йоио-
сферата) и се увеличава при намаление дължината на вълната. За радио-
вълните, конто се разпространяват над земната повърхност, главна роля
играе поглъщането им в земята.
Повърхностен лъч (повърхностна вълна, пряк лъч, земен лъч) —
енергията на електромагнитното поле на радиовълните, която се излъчва
от антената на предавателната радиостанция и се разпространява непо-
средствено над земната (над морската) повърхност.
Пространствен лъч (пространствена вълна, небесен лъч) — енер-
гията на електромагнитното поле на радиовълните, която се разпро-
странява в горните слоеве на атмосферата и попада на земята в резул-
тат на отражение от йоносферата или пречупване в ней. Лъчът, при-
стигнал до земята от йоносферата, се нарича отр азен.
Замиране на сигналите (фадинги) — относителни краткотрайни от-
слабвания на чуваемостта на дадена радиостанция, понякога и до пъл-
ното й изчезване. Това явление се наблюдава главно при приемане на
КВ и в долната част на средновълновия обхват. Една от неговите причини
е краткотрайното изменение на условията за разпространение на ра-
диовълните в йоносферата, конто водят до нарушаване пътя на про-
странствената вълна. Замиранията могат да бъдат предизвикани също от
това, че в някои моменти радиовълните, пристигнали от една и съща пре-
давателна станция по различии пътища (например повърхностна и про-
странствена вълна), възбуждат в приемната антена ВЧ трептения с про-
тивоположна фаза, т. е. трептения, конто отслабват или напълно се уни-
щожават.
Разпространение на вълните на ДВ и СВ радиоразпръсквателни
станции. Далечината на приемането на такива станции зависи главно
от техните мощности. Колкото по-голяма е мощността на радиостанцията,
т. е. колкото по-голяма енергия носят нейните радиовълни, толкова на
по-големи разстояния могат да се приемат нейните предавания. За оси-
гуряване на добро качество на приемане на възможно по-големи раз
стояния СВ и ДВ радиоразпръсквателни станции употребяват предава-
тели с мощност стотици и даже хиляди киловати. Повърхностните вълни
на тези станции, конто се разпространяват над земната повърхност,
вследствие на явлението дифракция следват нейната кривина и са спс-
собни да обвиват срещащите се по пътя препятствия — планини, ъъзви-
шения, гори и т. н. По своя път обаче тези радиовълни едноврсмекко и
силно се поглъщат от земната повърхност.
В същото време пространствените вълни на СВ и ДВ радворазпръск-
вателни станции се поглъщат през деня от долната част на йоносферата
(слоеве D и Е) и затоза не участвуват в процеса на предаването. В ре-
зултат на това, а също и на силното поглъщане от повърхността на Зе-
мята далечината на действие даже на най-мощните радиоразпръсквател-
ни ДВ и СВ станции през деня се ограничава на разстояние до няколко-
38
стотин километра. Поглъщането на радиовълните над морската повърх-
ност е по-малко и радиоразпръсквателните станции, конто работят на
дълги и средни вълни, се чуват на големи разстояния.
С настъпване на тъмнината, когато йоносферният слой изчезне,
пространствените лъчи на тези предавателни радиостанции се пречупват
и отразяват от слоевете Е и на йоносферата, претърпявайки тук малки
загуби, и могат да се върнат към земната повърхност на големи разстоя-
ния от предавателната станция, където енергията на повърхностната
вълна през деня не достига или е много малка. Вследствие на това във
вечерните и нощните часове приемането на ДВ и СВ радиоразпръсква-
селни станции се подобрява в тези места, където през деня те се чуват
тлабо, а също става възможно приемането на тези станции в места, къ-
дето през деня изобщо не се чуват. Практически далечината на приема-
нето се увеличава до 1500—2000 km и повече. През лятото обаче качест-
вото на приемане на ДВ и СВ радиоразпръсквателни станции на големи
разстояния се влошава вследствие усилването на атмосферните смущения
през този период (вж. § 1-9).
В места, където до приемните антенн достигат едновременно повърх-
ностн'и и пространствени лъчи, се наблюдават замирания на прием-
ните сигнали.
Разпространение на късите вълни. ‘Предаването на КВ радиостан-
ция даже с много малка мощност (няколко вата) може да бъде прието на
разстояние до няколко хиляди километра,но не винаги се чува на близ-
ки разстояния. Това се обяснява с факта, че дифракцията на повърх-
ностния лъч на КВ радиостанцията е незначителна, а неговата енергия
много силно се поглъща от земната повърхност и затова може да бъде от-
крита с радиоприемник само на малки разстояния от предавателната ра-
диостанция (фиг. 1-5). В същото време пространственият лъч се пречупва
и отразява в йоносферата с малко поглъщане, връщайки се от нея към
земята, много често на големи разстояния от предаватели. В тези места,
където пространственият лъч достига до земята, предаванията на КВ
станцията могат да се приемат. Основна роля при това играят йоносфер-
ните слоеве Fj и F2. В други области, по-близо разположени до преда-
вателната КВ станция, нейните предавания не се чуват, тъй като тук
не попада енергия на радиовълните от йоносферата. Тези области се на-
ричат зони на мълчанието (мъртви зони).
Вследствие на измененията в йоносферата при смяна на денонощията
и годишните времена размерите на мъртвите зони за КВ с различии дъл-
жини се изменят. Така предаванията на радиостанция, която работи на-
пример на вълна 19 т, могат да бъдат добре приемани в някои места само
през деня. Заедно с това предаванията на друга станция, разположена
до първата, която работи на вълна 41 _т, в същите места се чуват добре
само вечерно време и през нощта; на други места тази радиостанция се
чува добре през деня.
Разпространение на ултракъсите вълни. В първите етапи на своето
развитие УКВ връзката поради значително сходство на разпростране-
ние на УКВ със светлинните лъчи била причислена към сигналите за
връзка от местно значение с радиус на действие, равен на далеМйната на
пряката видимост. Но с внедряването на УКВ и по-конкретно в радио-
любителската връзка скоро станаха известии случаи на далечни и свръх-
39
далечни радиовръзки. Това стимулирало радиолюбителите към все по-
дълбоко експериментиране на нового, още неизследвано поприще, за
да се изяснят, първо, основните закономерности в разпространението
на УКВ, и второ, да се натрупа опит по конструирането на по-съвър-
шена предавателиа и приемна апаратура, а също и антенни устройства.
Фиг. 1-5. Разпространение на повърхностиите и пространствените радиовълни
Съществуват следните основни разновидности на разпространението
на УКВ: 1) тропосферно пречупване; 2) тропосферно разсейване;
3) йоносферно разсейване; 4) йоносферно отражение и пре’чупване, в
това число отражение от полйрното (северного) сияние в северните ши-
рини.
Първите три вида разпространение на УКВ при използуване на мощ-
ей предаватели и сложни антенн са по-постояйни и осигуряват по-голяма
нигурност на връзката даже на сравнйтелно големи разстоянйя.
При попадане на благоприйтни условия обаче са възможни връзки
през йоносферата при малки мощности на предавателите и със сравни-
телно прости антенн. Този вид разпространение представлява особен ин-
терес за радиолк)бителите, доколкото той е още недостатъчно изучен.
Упоритата изследователска работа на радиолюбителите-ултракъсовъл-
новици може да даде тук много ценен принос в развитието на науката.
Тропосферно преч-упване и свръхпречуп-
в а н е. В нормални условия температурата на тропосферата се пони-
жава средно със 7°С на 1 km височина (градиент на понижение на темпе-
ратурата), достигайки до —50°С при горната граница на тропосферата.
По такъв закон приблизитёлно се намалява спокойната тропссфера и
съдържанието на вла^а. В тези условий УКВ претърпяват относително
малко пречупване (рефракция) и далечината на разпространение на по-
върхностния лъч се увеличава относително малко в срайнение с райстоя-
нието по пряка геометрически видимост. Вследствие на пречупване в
40
тропосферата е възможно постоянно приемане на предаванията на радио
разпръсквателните УКВ станции и телевизионии меитрове в радиус,
малко по-голям от 100 km.
В резултат на дви'жението на въздушНите маем граДиентът на пони-
жаване на температурата с увеличаване на височииата може да се окаже
по-малък в сравнение с неговата средня стойност. Това води до увелича-
ване далечината на разпространение на повърхностния лъч.
При известии условия топли въздушни маси могат да се окажат над
по-студени. Това явление, което се нарича температурив инверсия, пред-
извиква значително увеличение на далечината на разпространение на.
повърхностната вълна. Ако температурата се иовишава примерно с 9°С
на всеки 100 m височина, възниква свръхпречупване на УКВ, порадй ко-
ето те ще се разпространяват над земната повърхност с изключйтелно
малки загуби на разстояния, достигащи до 500 и даже 1000 km.
Такива случаи се наблюдават много рядко, обикновено в горещо-
време през годината след залез слънце, особено в крайбрежна зона. Това
се обяснява с факта, че при тези условия дол ните слоеве въздух се охлаж-
дат по-рано, отколкото горните, конто са осветлени още от Слънцето.
При тези условия освен това се наблюдава движение на маси топъл и вла-
жен въздух от морето към сушата, който създава благоприятни условия
за образуване на свръхпречупване. Подобии случаи на далечно разпро-
странение на УКВ се наблюдават в горещо време през годината, сутрин
при изгрев слънце, когато горните слоеве въздух вече са успели да се
нагреят и температурата им се е повишила по-рано от температурата на-
долните слоеве въздух.
Наблюдават се също случаи на далечно и свръхдалечно разпростра-
нение на УКВ при рязко намаление на влажността на въздуха с височи-
ната, най-често съвпадащо с температурната инверсия. Такова явление
се случва предимно напролет и в ранна есен (рядко през зимата) в край-
брежни райони при образуване на гъсти ниски мъгли. При това УКВ
се разпространяват на разстояния до 300 km и повече с изключйтелно
малки загуби на енергия.
Благоприятно се отразяват върху разпространението на УКВ бавно»
движещите се в горещо време на годината обширни антициклони. Свръх-
далечните връзки могат да се осъществят по продължение на предния
фронт на антициклона, т. е. в областта между два съседни изобара. Ко-
гато установилите се антициклони обхващат големи пространства, може
с голяма сигурност да се предскаже, че границите на такъв «купол» от
високо атмосферно налягане е възможно свръхдалечно приемане на УКВ..
Далечината на разпространение на повърхностните вълни от 10-метровия
обхват е по-голяма, отколкото на по-късите вълни.
Тропосферно разсейване. Сравнително неотдавна, ко-
гато в УКВ обхватите започнаха да се употребяват мощни предаватели,
чувствителни приемници и сложни предавателни- и приемни антенн,,
се изЯсни, че с тяхна помощ може да се осыцествйва сИгурна радиовръзка
на разстояния над 2000 km. Характерна оСобеност на сигналите при та-
кава врезка е тази, че тякното ниво се запазва сравнйтелно постоянно
при приемането независимо от промените на времето, денонещието, го-
дишното време и слънчевата активност. Разпространението на УКВ Hai
такива разстояния се обЯснява с безпорядъчното движение на възходящи;
411
и низходящи въздушни потоци, съществуващи винаги поради установя-
ване на пределно ниска температура в горната част на тропосферата.
Постъпващата в тази среда енергия на УКВ частично се разсейва във
всички посоки, в това число и обратно към земната повърхност. Вслед-
ствие на това е възможно да се приемат сигнали далеч зад граничите на
пряката видимост, както през нощта разсеяната светлина над градовете
се вижда зад оптическия хоризонт.
Максималната далечина на връзката поради тропосферно разсейване
на вълна 3 m (честота 100 MHz) е средно до 800 km, а на вълна 30 ст (че-
стота 1000 MHz) прибЛизително до 600 km. Тези данни са средни и могат
да се променят с изменение на времето, денонощието и т. н.
При приемането на сигнали поради тропосферно разсейване се на-
блюдават краткотрайни замирания, конто възникват вследствие на раз-
пространението на разсейващите се вълни по различии траектории; за-
миранията се усилват както с намаляване дължината на вълната, така и
с отдалечаване от предаватели. Наблюдават се също продължителни пре-
късвания на приемането на сигнали, конто са предизвиканй от измене-
ние™ на условията на пречупване в зависимост от денонощното измене-
ние на температурата и влагата по дължина на траекторията на радио-
вълната (те моГат да продължават с часове, а даже и денонощия).
Йоносферно разсейване. Разсейващата среда за УКВ
е съсредоточена в йоносферата под слоя Е. За разлика от тропосферного
разсейване разпространението вследствие на йоносферното разсейване
се проявява в по-ограничен обхват от честоти. Сигнали с честоти примерно
над 100 MHz (вълни, по-къси от 3 гл) претърпяват прекалено големи за-
губи при разпространението. С намаление на честотата загубите доста
бързо се понижават.
Максималната далечина на разпространение е около 2000 km. Тя се
увеличава малко при благоприятни условия на местността, например в
планините, когато предавателната или приемната антена или и двете
едновременно са установени на височина, няколкостотин или хиляди
метри над морского равнище.
При йоносферното разсейване се наблюдават (както и при тропо-
сферного разсейване) също замирания на сигнала, но дълбочината им е
малко по-малка, а следователно и връзката е по-устойчива. При това
се наблюдава циклично увеличение на силата на приемания сигнал от
>6 часа сутринта, което достига максимум към 12 часа на обед. Отслабва-
нето на сигнала започва от 18 часа местно време. Такова циклично из-
менение на силата на приемания сигнал се обяснява с денонощното из-
менение на количество™ попаднали метеори в нашата атмосфера. Същ-
ността е в това, че в 6 часа сутринта относителната скорост на движение
в дадена точка на земята достига максимум, ако се вземе пред вид както
скоростта на въртене на Земята около нейната ос, така и около Слънцето;
_значи и количество™ постъпващи от пространството метеори за единица
време тогава е максимално. След 12 часа, в 18 часа, относителйата ско-
рост на точката става най-малка, което съответствува на максималната
степей на йонизация на средата.
В значителна степей се наблюдава увеличение на силата на приема-
ните сигнали, когато Земята пресича орбити, по конто се движат големи
'натрупвания от метеори.
42
Йоносферно отражение и пречупване. В нор-
мални условия йоносферата е прозрачна за УКВ. Но в периодите на слън-
чевата активност, особено през време на техните максимуми, йонизацията
на горната част иа йоносферата (слой F2) може да стане толкова интен-
зивна, че да отразява радиовълните с дължина до 6 m (50 MHz), а поня-
кога и до 3 m (100 MHz), в това число радиовълните на телевизионните
станции.
Въз основа на наблюденията за увеличаване числото на слънчевите
петна достатъчно достоверна се предсказват възможностите за разпро-
странение на радиовълните на големи разстоянйя, тъй като корпуску-
лярного излъчване достига атмосферата на земята едва след 26 часа от
началото на излъчването, т. е. след появата на петна. През зимата по-
стъпването на корпускулярни излъчвания в земната атмосфера се сЪпро-
вожда обикновено със северни сияния.
Вълните от 10-метровия обхват в периодите на висока слънчева ак-
тивност се пречупват в горните слоеве на йоносферата, както и вълните
от КВ обхват (вж. фиг. 1-5).
Описаните по-горе условия се повтарят в периодите на максимуми
на слънчевите петна циклично през деня лятно време. Може да има слу-
чаи на усилване на йонизацията и през друго време, несъвпадащо с ре-
довната активност на слънчевото действие, когато на диска на Слънцето
се появяват голямо количество петна.
В такива условия на вълни от 10-метровия обхват могат да се уста-
новят повече или по-малко постоянни радиовръзки (главно в посока
С—Ю) на разстояние 4000—10 000 km и даже повече. Но такива далечни
връзки могат да се осъществяват, като се употребяват сложни насочени
антенн с малък ъгъл на излъчване на енергията във вертикалната рав-
нина. На по-близки разстоянйя се наблюдават зони на мълчание. В пе-
риодите на минимална слънчева активност свръхдалечните връзки в
10-метровия обхват са невъзможни.
Друг вид йоносферно разпространение е отражението от непостоян-
ния слой Е. Това явление се наблюдава главно през лятото, когато сте-
пента на йонизация достига максимум през деня от 104-12 часа. Вторият
по-малък «пик» на йонизация се наблюдава преди залез слънЦе. Това яв-
ление е малко свързано с измененията на слънчевата активнобт. Него-
вото значение в смисъл на установяване на УКВ връзки се увеличава с
прнближаване на минималната слънчева активност. Тези облаци имат
достатъчно интензивна йонизация за отражение на вълните от 10-метро-
вия обхват. Случаи на връзка благодарение на описаното явление на въл-
ни 4 m и по-малко (честоти 70—80 MHz) са наблюдавани доста рядко.
Най-подходящо време за такъв род връзки са обедните часове и най-
благоприятна посока С—Ю.
Отражение от полярното сияние. Радиолюбите-
лите-ултракъсовълновици на северните райони използуват за връзка
отражението на УКВ от интензивното северно сияние, което се наблюдава
в ранна пролет и есен. Северните сияния се предизвикват от йонизация,
която възниква в резултат на сблъскване на излъчваните от слънцето
корпускули (заредени частици) с атомите на земната атмосфера.
Йнтензивността на корпускулярного излъчване се увеличава с по-
вишаване на слънчевата активност, особено през време на максималните
43
слънчеви петна. Заредените корпускули, конто постъпват в нашата ат-
мосфера, се обкващат от магнитного поле на Земята и се насочват по дъл-
жина на силовите му лйнии към геомагнитния полюс. Въпреки че ви-
димият пояс на северните сияния се простира понйкога до височина над
1000 km, максималната облает на йонизация от корпускули се образува
на височина около 100 km в района на слой Е. Тук йонизацията може да
се окаже напълно достатъчйа за отражение на вълните с дължина 2 m
и повече (честоти до 144 MHz). УКВ връзките с използуване на отраже-
ние™ от северного сияние са осыцествими главно в посока И—3. Най-
добро време от денонощието за тяхното установяване е след залез слънце
и около 2—3 часа през нощта, когато йонизацията на сиянието достига
максимум. Далечината на връзката при това може да достигне до 2000 km.
При такива връзки се използуват насочени антенн както при пре-
даване, така и при приемане, ориентирайки ги към северния геомагни-
тен полюс с малко отклонение към изток или запад в посока на корес-
пондиращата станция. Тъй като от само себе си северного сияние само
съпътствува йонизацията, неговите «платна» не могат да служат като
«мишена» за ориентация на насочените антенн.
1-9. Смущения на радиоприемането
Атмосферни смущения. В земната атмосфера протичат непрекъснато
различии електрически процеси: електризация на облаците, електрически
(гръмотевични) разряди, в йонизираните й слоеве възникгат електри-
чески токове. Всички тези явления създават електромагнитни полета.
Разпространявайки се в пространството и достигайки приемните антенн,
те индуктират в антените токове с различии честоти, в резултат на което
във високоговорителите (слушалките) на приемниците се чуват пукания —
атмосферни смущения.
Гръмотевичните разряди, конто стават в непосредстгена близост до
антената, могат да предизвикат в нея много големи токове, споссбни да
повредят приемника. Затова при наближаване на буря винаги трябва
да се изключва приемникът от антената и последната да се съединява към.
земя (вж. § 22-14).
Атмосферните смущения са различии по сила на различии дължини
на вълните, в различии местности, в различно време от годината и дено-
нощието, при различно време. Те практически отсъствуват при приемане
на КВ и УКВ. Отстраняването на атмосферните смущения в радиоприем-
ник за дълги и средни вълни принципно е невъзможно, а практически
само се отслабват.
Индустриал ни смущения. Тези смущения, гаричани стщо промиш-
лени, се проявяват като пукане и шум в говорителя на приемника. Съз-
дават ги електродвигатели, киномашини, телеграфии и други апарати
за електрическа връзка, медицински и битови електроуреди, електреза-
варъчни апарати, електрически звънци, системи за електрическото за-
палвъне на автомобили^е, тракторите и т. н.
Индустриалните смущения възникват в електроуредбите и електро-
уредите, ако в тях има искрящи електрически контакти. Така например
във високоговорителя на приемника често сечуват къси пукания в момента
44
'на включване и изключване на електрическите превключватели. Ако
има лош контакт между гнездата на щепёелната розетка и щепсела на
'настолната лампа, ютия или друг електричёски уред или пък в самйя
уред, на разположения набЛизо приемник ще се чуват пукания,' даже
•ако искренето в контактите е неЗабележимо. Силн’и смущения в радио-
приемника се създавйт и от искренето на колекторите в електродЬигйте-
лите. Всички тези искрения създават ВЧ токове.
Пътища за разпространение на смущенията. Възникващите в елек-
трическйте уредби ВЧ токове постъпват в проводниците на закранва-
щата ги електрическа мрежа. Ако в нея е включен приемник, то смуще-
нията могат да проникнат в него направо по проводниците. По такъв
начин смущенията се разпространяват на няколко километра. Въздуш-
ните проводници, в конто възникват смущаващи токове, служат за ан-
тенн и в отражаващото ги пространство възникват електромагнитни
вълни. Те възбуждат в приемните антенн ВЧ токове, като предизвикват
пукания и шумове във високоговорителите (слушалките) на приемниците.
По такъв начин се създават смущения и в приемниците, който не са вклю-
чени даже към електрическата мрежа. Най-далеч се разпространяват
смущенията от електрозаваръчните апарати.
При приемане на УКВ се наблюдават главно смущения от запали-
телните системи на двигателите с вътрешно горене.
Ако приемната антена е разположена много близо до въздушни про-
водници на мрежа за променлнв ток, в слушалките (високоговорителя)
на приемника може да възникне непрекъснат шум вследствие електро-
магнитна индукЦия на променливия ток в антенния проводник — ниско-
тестотно смущение.
Отстраняване на индустриалиите смущения. Борбата с такива сму-
щения в радиоприемането дава резултати, ако се подтискат в мястото на
възникване: да се отстранява искренето на колектора в електродвигателя,
.лошите контакти в електроуредите и т. н. Смущенията могат отчасти да
се отстранят с противосмутителни филтри, конто преграждат пътя на
ВЧ токовете от създаващата ги електроуредба във включените към нея
проводници. Най-прости са кондензаторни филтри с.капацитет десетки
хиляди пикофаради и повече, включени между проводниците на електро-
уреда и неговия корпус (маса). Съединяването на последняя със земя
намалява смущенията. Такива кондензатори имат малко съпротивленйе
за ВЧ токовете. Затова възникналите в електрическото устройство ВЧ то-
кове почти напълно преминават през кондензаторите и само малка част
от тях се отклонява в електрическата мрежа. Акоосновният ток на елек-
трическата мрежа е постоянен, той въобще не преминава през конденза-
торите. Ако пък в електрическата мрежа токът е променлнв с честота
50 Hz, през кондензаторите преминава съвсем малък ток с тази честота,
тъй като за него кондензаторите са значително съпротивление.
Противосмутителни кондензатори има в електрическите прахосму-
качки, паркеточистачки и други битови електроуреди. Включването на
кондензатори в радиоприемник със захранване от електрическата мрежа
между тоководещите проводници и земята също намалява индустриал-
ните смущении в радиоприемането.
Индустриалиите смущения могат да се отслабят, като приемната
антена се отдели от проводниците на електрическата мрежа и се разпо-
45
ложи перпендикулярно на тези проводници. Значително отслабване на
такива смущения дава употребата на антишумова (вж. § 21-7) или маг-
нитна антена (вж. § 4-1 и 14-4)..
Вътрешни шумове в радиоприемниците. Свободните електрони на
проводниците се намират в непрекъснато движение; при това посоката
и скоростта им на движение в различии моменти от време са различии.
В резултат от това явление в проводниците възникват слаби, непрекъс-
нато изменящи го.лемината и посоката си токове — шумови или флук-
туационни токове. Те създават между краищата на проводниците малки
флуктуационни (шумови) напрежения.
Подобно явление съществува и в полупроводниците, където в създа-
ването на флуктуационни токове и напрежения вземат участие също
така и безредно възникналите свободни електрони и дупки (вж. § 38-1).
В електронните лампи електроните излитат от нагретите катоди
(вж. раздел 37) неравномерно: в различии промеждут*ьци от време излита
различен брой електрони. В многорешетъчните лампи емисионният ток
на катода се разпределя неравномерно по време между анода и положи-
телно заредените решетки; когато върху тях попада по-голям брой елек-
трони, анодният ток се намалява малко, а когато върху тях попада по-
малък брой електрони, анодният ток малко се увеличава. Всички тези
безпорядъчни изменения на анодния ток създават във веригите на радио-
приемниците шумови (флуктуационни) напрежения. Въпреки че те са
много малки, в радиоприемниците те се усилват и се чуват във високо-
говорителите (слушалките). Колкото по-голямо е усилването, толкова
шумовете във високоговорителя са по-големи. Суперхетеродинните при-
емници (вж. § 3-3) шумят повече, отколкото линейните приемници. Тран-
зисторните приемници шумят повече от ламповите.
Към числото на собствените (вътрешните) шумове на приемниците,
захранЬани от мрежа с променлив ток, се отнася също и фонът на промен-
ливия ток — непрекъснатото бучене и нисък тон във гисокоговориТелите,
възникващо вследствие недостатъчното изглаждане на пулсациите от
филтрите на изправителите (вж. раздел 32).
1-10. Стереофонично радиоразпръскване
Приемането на стереофонични програми на УКВ-ЧМ радиостанциите
със специални приемници осигурява възпроизвеждане на предаването
със звукова перспектива, т. е. радиослушателят различава посоката на
пристигане на звуковите вълни, разбира преместването на звуковите из-
точници в пространството, както при слушане на естествени звукови из-
точници (вж. по-подр. § 27-1).
За получаване на стереофоничен ефект се поставят не по-малко от
два разнесени един от друг на известно разстояние микрофона; в мястото
на приемането се използуват не по-малко от два също разнесени високо-
говорителя, а между микрофоните и високоговорителите се създават два
предавателни канала.
Усилените електрически нискочестотни сигнали от микрсфоните
модулират по амплитуда трептенията на подносещата (ултразвуковата)
честота 31,25 kHz, а последните осъществяват честотната модулация на
46
УКВ предавателя; при това положителните полупериоди на трептенията
на подносещата честота се модулират от НЧ сигнала на единия канал,,
а отрицателните полупериоди — от сигнала на другия канал. Такива
трептения на подносещата -честота се наричат полярномодулиран»
<* +
ЗВук
няма
। ЗВук дейстбу6а на микрофона
% ч
*
Фиг. 1-6. Полярна модулация
В стереофоничния радиоприемник приетият и усилен ЧМ сигнал
се преобразува от обикновен честотен детектор в полярномодулиран сиг-
нал. Последният след допълнително усилване постъпва в полярен (ам-
плитуден) детектор, който детектира и раздели каналите. Получените
НЧ сигнали се усилват от два отделни усилвателя и постьпват съответно»
във високоговорителите (вж. по-подр. § 3-2, 7-6, 27-5).
Приемането на стереофонични програми е възможно също с обик-
новени АМ-ЧМ приемници с УКВ обхват; при това, разбира се, стерео-
фоничен ефект няма да има.
1-11. Радиотранслационни възли
Ако от радиоприемник се прекарат към съседните домове проводници»
и се включат към тях високоговорители, ще се осъществи ж и ч н а
радиоразпръскване — комбиниран начин за предаване на»
радиопрограми: предаването от радиоразпръсквателната станция до при-
емника става по радио, а от приемника към отдалечените от него високо-
47
говорители се транслира по проводници с НЧ токове. Тези проводници
се наричат радиотранслационни линии, а високогово-
рителите — а б о на т н и точки (радиоточки).
Приемник с включени к'ьм него линии и високоговорители е най-
прост радиотранслационен възел (радиовъзел). Но прие-
:мникът има относително майка мощност и от него могат да работйт ма-
лък брой виСокоГоворители. ЗатоЬа за радиофикацията даже на малко
населено място к'ьм ириемника трябва да се добави НЧ усилвател. С
мощен усилвател могат да се обсЛужат няколко хИл-яди и даже десетки
-хилйди абонати (притежатели на радиоточки).
Радиотранслационният въ§ел може да иЗпраща към абонатите не само
приети радиопредавания, но и да води местйо радиоразпръскване. За
тази цел към усилвателя на възела вместо радиоприемник се включва
микрофон. Той преобразува говор, пеене или музика в НЧ токове; конто
•след усилване се предават по радиотранслационните линии към радио-
точките, където отново се преобразуват в звук.
Местните предавания се осъщеСгвйват Също чрез възпроизвеждане
на звукозапис, за което във вЬзела има граМофон или магнитофон (вж.
разд. 28 и 29).
Обзавеждането на радиотранслационния възел, което служи за прие-
мане на радиоразпръсквателната програма, предаването й в радио-
транслационните линии и местного радиоразпръскване представлява
станцията на радиовъзел а. Радиотранслационните ли-
шни образуват радиотранслационната мрежа. Радио-
възлите на нйкои големи градове приемат радиоразпръсквателната про-
трама не по радио, а непосредствено по проводници от радиоразпръсква-
тгелните възли (радиодомове). Това дава възможност на абонатите на ра-
диовъзлите да слушат радиопредавания без каквито и да са индустриални
и атмосферни смущения.
Многопрограмно жично радиоразпръскване. Недостатък на жичното
^радиоразпръскване е, че радиоёлушателите не могат да избират прёда-
ванийта, конто най-много ги интересуват. Постепенно този недостатък
ще се избягва. В СССР се внбдрява система на многопрограмно жично
радиоразпръскване, при което по една двойка проводници се осъщест-
вява предаване на три програми, при това една от тях изпраща, както
•обикновено, НЧ токове, а двете другй проёрамй работят с модулирани
по амплитуда ВЧ токове (система с уплътняване на радйотранслацион-
ните линии). За тази цел в станцийта на радиовъзела допълнителйо към
съществуващата приемна и усилвателна апаратура се мон'гират преда-
вателни устройства, конто изработват ВЧ трептения, модулирйнй по
амплитуда от, НЧ сигнали, получени от радиоприемник, меСтен микро-
фон, магнитофон или грамофон Амплитудномодулираните ВЧ трептения
тюстъпват не в антената, както в радиоразпръсквателната станция, а
в радиЬТранслационната мрежа Единият от предавателите работи с но-
сеща честота 78 kHz, а другият — 120 kHz Мощността на предавателите
ие превишава няколко десетки вата
За приемане на програмите, предавани по проводници посредством
ВЧ токове, към високоговорителите на абонатните точки се добавят про-
сти приставки с полупроводники Такава приставка съдържа амплиту-
ден детектор, конто преобразува модулираните ВЧ трептения в НЧ то-
48
кове и НЧ усилвател. Освен това в приставката има резонансни кръгове,
с конто се отделят необходимите ВЧ спектри (с носеща честота 78 или
120 kHz), и превключвател на програмите. Последният дава възможност
да се включва високоговорителят непосредствено към линията (за прие-
мане на програма, предавана с НЧ токове) или към изхода на усилвате-
ля на НЧ приставка (за приемане на програма, предавана с ВЧ токове).
Съществуват също абонатни устройства, в конто приставката е обе-
динена конструктивно с високоговорителя.
Създаден е трупов приемник, предназначен за обслужване до 100 ра-
диотранслационни точки. Той може да бъде използуван в общежития,
почивни домове, санаториуми, хотели, конто се обслужват от много-
програмното жично разпръскване.
2. Тглевизия
2-1. Телевизионно предаване
Телевизионного предаване и приемане се извършва на четири етапа:
1) преобразуване на оптического изображение в електрически сигнали;
2) предаване на тези сигнали по радиото; 3) приемане на сигналите;
4) обратно преобразуване на приетите радиосигнали в оптическо изоб-
ражение на екрана на телевизора.
Предавателна телевизионна тръба. В телевизионного студио, от-
където се предава, има телевизионна камера, чиято основна
част е предавателната телевизионна тръба — електровакуумен уред,
който преобразува оптического изображение в електрически сигнали.
Принципът на преобразуване на видимого изображение в електри-
чески сигнали посредством предавателната телевизионна тръба, нари-
чана иконоскоп, е показан на фиг. 2-1. Преобразуващата част на иконо-
скопа е мозайката, която се състои от милиони малки, изолирани едно от
друго зърна от сребро, нанесени на слюдена пластинка. Подложени на
специална обработка, зърната придобиват способността да изпускат
електрони под действието на падащата върху тях светлина. На противо-
положната страна на пластинката е нанесено метално покритие, което се
нарича сигнален слой.
Всяко зърно от мозайката образува със сигналния слой микроско-
пичен кондензатор, в който под действието на светлината за определено
време се натрупва толкова по-голям електрически заряд, колкото по-
силнотой е осветен. Като диелектрик на този кондензатор служи слюдата.
Когато върху мозайката посредством обектив се проектира оптическо
изображение, зарядите по нейната повърхност се разпределят точно съ-
ответно на осветеността на едни или други участъци от изображението.
Върху мозайката се появява неговото електрическо изображение.
При предаване на кинофилми върху мозайката на иконоскопа се
4 Справочник за начииаещия радиолюбител
49
просктира изображението от кинофйлма. Понастоящем се използуват
широко предавателни телевизионни тръби от типа суперортикон
и видикон, подобии по принцип на действие на иконоскопа, но с
по-сложна конструкций. Предимството на суперортикона и видикона се
състои в това, че нормално те работят при значително по-малка освете-
ност на предавания обект, отколкото се изисква, ако се използува ико-
носкоп.
Фиг. 2-1. Преобразуване на оптического изображение
в електрически сигнал с иконоскоп
Развивка на изображението. За да се получи електрически сигнал,
необходимо е в определена последователност да се снемат зарядите от
зърната на мозайката иЛи, както се казва, да се осъществи развивка на
изображението. За тази цел се използува тесен сноп електрони — елек-
тронен лъч. Той се насочва към мозайката от електронния про-
жектор, една от основните части на който екатодът с косвено отопление
(вж. § 37-3). В гърлото на предавателната тръба са разположени о т-
клоняващите бобини, през конто преминават променливи
токове, изработвани от устройството за развивка. Про-
менливото магнитно поле на отклоняващите бобини заставя електронния
лъч да се премества по мозайката в строго определен ред. Започвайки
своето движение в левия горен ъгъл на мозайката, лъчът се премества
с равномерна скорост надясно, като че ли начертава върху мозайката
хоризонтална линий. След това със значително по-голяма скорост се връ-
ща в лявата част на мозайката, начертава нова линия под първата и т. н.
Начертавайки последняя ред, лъчът много бързо се връща в изходно
положение в левия горен ъгъл на мозайката, след което процесът се по-
втаря в същия ред.Колкото по-голям брой редове при постоянно количе-
ство на зърната покрива мозайката, толкова по-дребни детайли от из-
50
ображениетосе преобразуват в електрически сигнали, толкова по-ясно е
телевизионното изображение.
По нашия стандарт изображението се разлага на 625 реда, което оси-
гурява добро качество на изображението върху екраните на телеви-
зорите.
За времето, в течение на което мозайката се покрива с 625 реда, се
създава един ка^ър от развивката; от броя на кадрите, създавани за
.Мозайка на
иконоскопа
123-и
ред
РЙШ
—Ьз-иреО
м-
.Съгласцдаш
импулс
.Гасят
ампуле
Сигнал на
изображението
Обратен ход
на льиа
Фиг. 2^2. Сйгиалът на изображението
при развиване на един ред
една секунда (честота на кадрите), също зависи качеството
на телевизионното изображение. При малка честота на кадрите изобра-
жението върху екрана на телевизора ще трепка. Но увеличението на
честотата на кадрите довежда до значително усложняване на телеви-
зионната система. У нас е приета така наречената презредна раз-
вивка, която осигурява достатъчно високо качество на телевизион-
ното изображение. При този начин на развивка един кадър се създава
по следния ред. Първоначално по мозайката на тръбата се очертават от
електронния лъч нечетните редове (1-ия, 3-ия, 5-ия и т. н.), а след това —
намиращите се между тях четни редове (2-ия, 4-ия, 6-ия и т. н.). Във
връзка с това в телевизионната техника се употребява тер'минът честота
на полукадрите, която е приета у нас да бъде 50 Hz.
Преместването на лъча в посока отляво надясно се нарича прав
ход на редовата развивка, а отгоре надолу — прав
ход на кадровата развивка.
Преместването на лъча в посока отдясно наляво и отдолу нагоре
се нарича съответно обратен ход на редовата и кадровата развивка.
Видгос! гнал. При правил ход на лъча от зърната на мозайката по-
следователно се О1немат всички заряди и през съпротивлението 7?, което
е включено между електронния прожектор и сигналния слой (вж.
фиг. 2-1), протича ток, големината на който зависи от осветеността на
различните участъци на мозайката. В резултат от описаните процеси
51
върху съпротивлението възниква електрически сигнал, наречен сиг-
нал на изображението.
При обратния ход електронният лъч се изключва или, както се казва,
гаси се. Времето за обратния ход се използува за предаване на така наре-
чените редови и кадрови синхронизиращи и г а с я щ и импулси, не-
обходима за получаване на правилно изображение върху екрана на те-
левизора. Пример за формата на сигнала на изображението при преда-
ване на един ред от просто изображение е показан на фиг. 2-2.
Съвкупността от сигналите на изображението, синхронизиращите и
гасящите импулси се нарича пълен видеосигнал. Представа за
него дава фиг. 2-3. Продължителността на различните елементи от пълния
КасроВи сьгласуВащ импулс
5 -----кадроби гася щ им пуле . . Ц/ V V
_ РедсВи
сьгласи
им пул с
5
5
<_ —/:змесгп8ане по Време при предаВанв на полука
уиииииитлл^
Фиг. 2-3. Форма на пълния видеосигнал
видеосигнал е дадена в микросекунди. При предаване на най-светлите
места от изображението големината на сигнала е 8—15% от максимал-
ната големина на видеосигнала, а при предаване на черни места големи-
ната на сигнала нараства до 75% от максималняга му стойност (фиг.2-3а).
Големината на редовите г а с я щ и । мпулс , конто са пред-
назначени за гасене на електронния лъч пр че от един ред
към друг, се поддържа строго постоянна на i..> мяксималната
стойност на видеосигнала. Едновременно с гасящ • пмгч.ин >с нредават
редовите синхронизиращи (съгласуващи) импулс: .
Големината на кадровите гася щи им .> • .1, конто са
предназначени за гасене на лъча при преминаване от кадьр към кадър,
също се поддържа постоянна на ниво 75%. Едновременно с тях се преда-
ват кадровите синхронизиращи (съгласуващи) импулси (фиг. 2-3 6 и в).
52
Поради това, че предаването на телевизионния кадър се осъщест-
вява чрез два полукадъра, гасящите импулси на първия и втория полу-
кадър са изместени по време по отношение момента на предаване на по-
следняя редови синхронизиращ импулс (вж. фиг. 2-3 б и в).
Предаватели на телевизионна станция. Телевизионните програми
се предават с УКВ радиопредаватели (вж. фиг. 2-4). Усиленият много
Фиг. 2-4. Блокова схема на телевизионна станция
Б,5мнг
Носеща чес-1—-
~~ота на звука
-------------------вМНг
Чес:-'ima
носеща честота
на изображениего
Фиг. 2-5. Графично представяне иа честопгия
спектър на телевизионно предаване
пъти пълен видеосигнал се подава към предавателя и измени амплиту-
дата на трептенията в неговата антена в такт с изм'ёйёнията на светлин-
ните оттенъци в предаваното изображение — осъщебтЬява се а м п л и-
т у д н а модулация на тока в антената. Изображението се предава с
една горна странична лента от честоти (вж. § 1-4), но носещата не се под-
тиска.
Звуковият съпровод се предава посредством друг предавател, който
се нарича съкратено предавател за звука. Последният ра-
боти с честотна модулация.
Разликата между носещите чеСтоТи на предавателя за видеосигна-
лите и предавателя за звука е 6,5 MHz (Табл. 2-1, фиг. 2-5).
53
2-2. Телевизионни предавания от театри и стадиони
Когато е необходимо да се организира телевизионно предаване от теа-
тър, концертна зала, от стадион или от друг пункт, отдалечен от телеви-
зионния цен'гър, в този пункт се поставя маломощен предавател за из-
ображение, конто работи на дециметрови вълни. На него се подава уси-
лен сигнал от предавателната телевизионна тръба. В телевизионния
център сигналите на този предаватей се приемат и след с*ьответйй пре-
образувания fee подават на предавателй за изображение в телевизионния
център, модулирайки по амплитуда ВЧ тока’. Сигналите на звуковия съ-
провод обикновено се предават към предавателй за звука на тблевийнон-
ния центЪр по телефонен нискочестотен кйбел.
2-3. Телевизионна ретрансляция
Далечината на приемане на телевизионните сигнали зависи от мощ-
ността на предавателите, височината на предавателната и приемната аи-
тена, чувствителността на телевизора и условията в приемния пункт:
топография на местността, наличие наблизо на високи здания и т. н.
Благодарение на особеностите на разпространение на УКВ (вж. § 1-8),
с конто се осъществява телевизионното разпръскване, нивото на приема-
ните сигнали от телевизионните предаватели даже в границитена малък
район може силно да се изменя в зависимост от посоченихе по-горе ус-
ловия.
Ефективно средство за увеличаване зоната на действие на телеви-
зионните центрове е ретранслацията. Нейната същност се
състои в това, че сигналите на телевизионния център се приемат на раз-
стояние 70—100 km от ретранслационна станция, усилват се от нея,
преобразуват се в телевизионни сигнали от друг канал и се излъчват от
предавател с относително малка мощност, достатъчна за приемане на
телевизионни програми в близките населени пунктове.
За предаване на телевизия на разстояния 500—1000 km и повече се
използуват специални кабелни и радиорелейни линии.
Радиорелейната линия се състои от редица станции, разположени
на разстояние 50—80 km една от друга. Всяка станция има приемна и
предавателна «антена. Приемната антена на най-близката до телевизион-
ния център радиорелейна станция приема неговите телевизионни сиг-
нали. След съответно усилване телевизионният сигнал се излъчва от
предавателната антена на ретранслационната станция в посока към след-
ващата такава. Приетият и усилен от втората станция сигнал се излъчва
от предавателната антена в посока към третата радиорелейна станция
и т. н.
С помощта на радиорелейни и кабелни линии се осъществяват теле-
визионни предавания от едни градове в други, разположени на разстоя-
ние стотици и хиляди километри, осъществява се обмяна на телевизионни
програми между градовете.
Ретрансляция на телевизионна програма посредством изкуствени
спътници на Земята. Предаването на телевизия посредством спътника
тип «мълния» се осъществява така. От телевизионното студио сигналите
54
на изображението и звуковият съпровод постъпват в специална наземна
станция за предаване к'ьм спътника. Приетите от бордовата апаратура
на спътника сигнали след усилване се предават в посока към Земята и
се приемат от специални приемни пунктове, предаващи получените сиг-
нали на местните телевизионни станции. Далечината на действие на си-
стемите на космическа ретрансляция достига хиляди километри.
При определени условия на пускане на спътника може да се окаже,
че ъгловата му скорост на въртене е равна на ъгловата скорост на въртене
на Земята. При това положението на спътника спрямо Земята ще бъде
постоянно, той като че ли ще «виси» неподвижно над Земята.
2-4. Приемане на телевизионни сигнали
Преобразуването на телевизионните сигнали в оптическо изображение
и възпроизвеждането на звуковия съпровод се осъществява от телеви-
зионен приемник — телевизор (фиг. 2-6). Приетите от антената високо-
честотни AM сигнали на предавателя на изображението и ЧМ сигнали на
предавателя на звука се усилват хиляди пъти и постъпват в детекторите,
конто отделят видеосигнала и сигнала на звуковия съпровод.
Видеосигналът се усилва от видеоусилвателя и постъпва в приемната
телевизионна тръба — кинескоп (вж. § 37-10), който преобразува този
Фиг. 2-6. Блокова схема на телевизор
сигнал в оптическо изображение. На гърлото на кинескопа са разполо-
жени отклоняващите бобини ОБ (фиг. 2-6), през конто преминава про-
менлив ток от устройството за развивка.
Променливото магнитно поле на бобините, въздействувайки на елек-
тронния лъч на кинескопа, го заставя да се придвижва по екрана от-
ляво надясно и отгоре надолу и да очертава редове. За получаване на
изображение е необходимо електронният лъч на кинескопа да се при-
движва по екрана с такава скорост и в такъв ред, както и лъчът в преда-
вателната тръба на телевизионния център. За тази цел на развиващото
устройство се подавят отделените от пълния видеосигнал синхронизи-
ращи импулси. Тези импулси управляват работата на развиващото уст-
ройство така, че началото на всеки ред, очертаван на мозайката на пре-
давателната тръба, да съвпада по време с началото на всеки ред на ек-
рана на кинескопа. Както мозайката, така и екранът на кинескопа се
покривят с редове, конто съставят единна светеща повърхност — ра-
стер.
Сигналите на звуковия съпровод се усилват от НЧ усилвателя и се
възпроизвеждат от високоговорителя ВГ. По-подробно за работата на
телевизионния приемник може да се види в § 3-2, раздел 13 и 16.
2-5. Цветна телевизия
Предаване на цветно изображение. За предаване практически на конто
и да са цветни тонове е достатъчно да се смесят червено, синьо и зелено
в различии пропорции. Така при смесване на тези три цвята в опреде-
лена пропорция може да се получи бял цвят, при смесване на червено и
зелено — жълт и т. н.
При предаване на цветна телевизия е необходимо да има три преда-
вателни телевизионни тръби. Пред обектива на всяка от тях са поставени
Фиг. 2-7. Кинескоп за приемане на цветна телевизия
а — ход на електронните лъчи; б — разположение на зърната на луминн-
фора върху екрана; в—взаимно разположение на катодите
цветни светофилтри, конто пропускат съответно червен, син и зелен цвят,
съдържащи се в предаваното изображение. Получените от тези тръби
три първични цветни сигнала на изображението се използуват за форми-
ране на пълния видеосигнал от три цвята. Последният се предава към
приемните устройства по същия начин, както и черно-белият.
Приемане на цветно изображение. Приемникът за цветна телевизия
е значително по-сложен от обикновения телевизор. В него се използува
специален трилъчев кинескоп. Той има три катода, три управляващи
56
електрода и маска— метален лист с голям брой отвори (фиг. 2-7а).
Екранът на кинескопа се състои от зърна на луминифори с червен, син и
зелен цвят (фиг. 2-76). Електронните лъчи се създават от катодите, конто
са разположени около оста на кинескопа под ъгъл 120° един към друг
(фиг. 2-7в). Благодарение на такова разположение на катодите осите на
електронните лъчи също образуват равностранен триъгълник и затова,
събирайки се в отвор на маската, лъчите попадат в три различии точки
на екрана. Кинескопът е устроен така, че всеки лъч може да попадне
само в определени точки на повърхността на екрана. Така лъчът Ч, пред-
назначен за предаване на червена съставна на изображението, попада в
което и да е място на екрана само в своя точка Ч' на луминифора на чер-
вения цвят. Тъй като броят на отворите в маската превишава 300 000, а
броят на точките на луминифорите на червения, синия и зеления цвят
е повече от 900 000, окото не може да различи отделните цветни точки на
екрана и те се възприемат като единно цветно изображение.
За получаване на изображение на екрана е необходимо да се осигури
съгласувано движение на трите лъча по него (отляво надясно и отгоре
надолу), а по веригите I, II и III да се под аде на тръбата червена, зе-
лена и синя съставна на видеосигнала. Съставните се отделят от общия
сигнал с доста сложни устройства.
Внедряваната в СССР система на цветна телевизия дава възможност
за приемане на цветни предавания с обикновени телевизори като черно-
бяло изображение. Също могат да се приемат с цветен телевизор в черно-
бял тон нецветни предавания.
II Част
Приемно усилвателни
устройства
3 Общи сведения
3-1. Класификация на радиоприемниците
Приемниците могат да бъдат класифицирани по най-различни белези и
особености. Преди всичко в зависимост от своето предназначение те се
делят на: 1) концертни приемници (за приемане на звуковите програми
на радиоразпръскването); 2) телевизонни приемници (за приемане на
ирограмите на телевизионните центрове); 3) професионални приемници
(за поддържане на различии по същност и значение радио- и телевизионни
връзки).
В зависимост от своето захранване приемниците биват: 1) мрежови;
2) батерийни; 3) универсалии (със захранване и от мрежа, и от батерия).
В зависимост от използуваните в тях електронни прибори приемни-
ците биват: 1) лампови; 2) транзисторни; 3) комбинирани (съдържащи
и лампи, и транзистори).
В зависимост от вълновия обхват, за който са конструирани, прием-
ниците биват: 1) дълговълнови; 2) средновълнови; 3) късовълнови;
4) ултракъсовълнови; 5) комбинирани (за няколко вида вълни или за
всички обхвати).
В зависимост от вида на използуваната схема приемниците се делят
главно на: 1) линейни и 2) суперхетеродинни.
В зависимост от конструктивното си оформление приемниците биват:
1) стационарни (настолни или мебелей тип) и 2) преносими (джобни,
походни, автомобилни и др.).
В зависимост от своите електрически и акустични качества концерт-
ните приемници се разделят на четири класа — най-висококачествените
са от първи клас, а най-простите — от четвърти. При телевизионните
приемници има три класа, конто се определят в зависимост от размера и
качеството на изображението върху екрана. В първокласните телеви-
58
Фиг. 3-1. Настелен концертен
приемник «Нарочь»
Фиг. 3-2. Настолна радиола
«Октава»
Фиг. 3-3. Радиокомбайн «Росия*
59
Фиг. 3-5. Преносими транзисторни концертни приемници
а — «Старт-2»; б — «Гауя»; в — «Топаз-2»
60
зори размерът на изображението е над 360x470 mm, във второкласните —
270x360 mm и в третокласните.,— 210x280 mm.
В никои случаи електрически и конструктивно се обединяват ра-
диоприемник и грамофон (радиола), радиоприемник и магнитофон, ра-
диоприемник, телевизор и грамофон (радиокомбайн).
3-2. Блокови схеми на радиоприемниците
Детекторните приемници работят изключително за сметка на приеманите
от антената високочестотни AM сигнали. Най-простият детекторен при-
емник съдържа трептящ кръг, който се настройва на честотата на прие-
маната радиостанция, кристален детектор или точков полупроводников
диод, чрез който от високочестотното но-
сещо трептение се отделя пренасяната ра-
диопрограма, и радиослушалки (фиг. 3-6).
Детекторните приемници се различават по-
между си по конструктивного изпълнение
на трептящия кръг и по начина на на-
стройката им.
Детекторните приемници могат да се
използуват за приемане само на мощни
предаватели в обхвата на ДВ и СВ. Тъй като
те имат малка чувствителност (липсва усил-
ване на приетите сигнали), при тях трябва
да се използуват качествена антена и добро
Фиг. 3-6. Принципна схема на
детекторен приемник
заземяване.
Детекторните приемници съдържат малко елементи, нямат елек-
трозахранване и се настройват лесно, но поради малката си чувстви-
телност понастоящем не представляват практически интерес дори и за
начинаещите радиолюбители.
Линейни или, както още казваме, с директно усилване са тези прием-
ници, при конто преобразуване на честотата се извършва само един път —
Фиг. 3-7. Блокова схема на линеен приемник
приетите високочестотни модулирани сигнали на дадена станция се пре-
образуват посредством детектора в нискочестотни (звукови) трептения.
Блоковата схема на линеен приемник е показана на фиг. 3-7. Прие-
тите от антената А сигнали се подават към високочестотния усилвател
(ВЧУ) през така наречената входна верига (входно устройство). По-
61
следната представлява подходяще евързан с антената трептящ кръг и
има селективни свойства. Благодарение на това към ВЧУ ще се подава
само сигналът на желаната в момента станция (вж. § 4-1). От ВЧУ сиг-
налът се подава на детекторното стъпало (вж. раздел 7). ПолучениятНЧ
сигнал се усилва от стъпалата на нискочестотния усилвател (НЧУ —
вж. раздел 9-12). На изхода на НЧУ е включен високоговорителят (ви-
сокоговор ител ите).
Не е задължително всеки линеен приемник да съдържа всички стъ-
пала, показани на блоковата схема. Естествено с намаляване броя на
стъпалата чувствително намаляват и без това ограничените възмож-
ности на този тип приемници.
За да се повиши чувствителността и селективността на линейния
приемник, много често в детекторното му стъпало се използува положи-
телна обратна връзКа. Такива приемници се наричат регенеративни.
За уле'снение на радиолюбителите в радиотехниката са възприети
следните условии означения на линейните приемници: детекторното
стъпало се означава с Ьуквата V, броят на ВЧ усилвателни стъпала се
отбелязва с цифра пред буквата V, а броят на нискочестотните — с ци-
фра след нея. Така например:
0-V-1 — двустъпален приемник; първото стъпало е детектор, а вто-
рото — НЧУ;
1-V-1 — тристьпаЛен приемник; наред с детектора има и усилва-
тели по вйсока и по ниска честота.
Линейните приемници без положителна обратна връзка имат малка
чувствителност и селективност. Чувствителността на приемника се оп-
редели главно от броя на усилвателните му ступала, а в линейните при-
емници те не са повече от 2—3, тъй като в противен случай има опас-
ност от самовъзбуждане. Селективността на приемника се определи от
броя и качеството на трептящите му кръгове. Броят на кръговете в ли-
нейните приемници е ограничен от техническата невъзможност да се
осигури едновременна съгласувана настройка на повече от 2—3 кръга.
Освен това трябва да имаме пред вид, че чувствителността и селектив-
ността на приемника с директно усилване зависят от настройката му:
колкото е по-висока приеманата честота, толкова по-лоши са чувстви-
телността и селективността му.
Недостатък на регенеративния приемник е, че неговата чувствител-
ност и селективност зависят силно от измененията на захранващото на-
прежение и на параметрите на лампите. Наред с това регенеративният
приемник създава силни смущения за околните радиоприемници.
Линейните приемници се използуват за приемане на звуковите про-
грами на сшпциите с амплитудна модулация и за любителски КВ и УКВ
връзки. Поради лесната му направа и настройка линейният приемник
представлява голям практически интерес за начеващите радиолюбители,
още повече че при добра антена и заземяване с такъв приемник се полу-
чават напълно задоволителни резултати.
Суперхетеродинни са тези приемници, при конто в специално уст-
ройство (преобразувател) приетите от антената високочестотни трепте-
ния на дадена станция се преобразуват в трептения с друга честота, на-
речена междинна. При това видът и качествените показатели на модула-
цията не се променят, т. е. пренасяната радиопрограма се запазва. Осо-
62
бено важно е, че междинната честота е постоянна за даден приемник
независимо от това, на коя станция е настроен в момента.
Блокова схема на суперхетеродинен приемник е показана на
фиг. 3-7. Приетите от антената сигнали през входната верига се подават
на ВЧУ. Входният кръг и ВЧУ определят селективността на приемника
по огледален канал (вж. § 3.3) и извършват предварително отделяне на
Фиг. 3-8. Блокова схема на суперхетеродинен приемник за AM сигнали
сигнала на желаната в момента станция от сигналите на всички останали
радиостанции. ВЧУ не е задължителна част на суперхетеродинния при-
емник — такъв съдържат само някои първокласни приемници.
От ВЧУ (ако няма такъв направо от в'ходната верига) сигналът се
подава на преобразувателното стъпало, съдържащо смесител и хетеро-
дин (маломощен високочестотен автогенератор). В резултат на смесва-
нето на приемания и хетеродинния сигнал на изхода на смесителя се по-
лучава МЧ сигнал, модулиран по същия начин, както и приеманият ВЧ
сигнал. Обикновено честотата на хетеродина е по-висока от тази на прие-
мания сигнал със стойността на междинната честота. В концертните
приемници при работа на ДВ, СВ и КВ се използува най-често междинна
честота 465 kHz, а на УКВ — 8,4 MHz или 10,7 MHz.
НастройКата на приемника на честотата на приеманата станция се
извършва, като се изменят капацитетите на няколко (два или три) кон-
дензатора с променлив каЬацитет, чиито роторни пластики са на обща ос
(кондензаторен блок — вж. § 40.11). С единия от кондензаторите се на-
стройва хетеродинният кръг, а с останалите — входната верига и кръго-
вете на ВЧУ.
На която и станция да е настроен приемникът, хетеродинът трябва
да генерира трептения, чиято честота е равна на честотата на приемания
сигнал плюс междинната честота. Например при междинна честота
465 kHz и честота на приеманата станция 1000 kHz хетеродинният кръг
трябва да е настроен на честота 1465 kHz.
Преобразувателят на честотата усилва сигнала — нивото на изход-
ния му AV4 сигнал е 5—20 пъти по-високо от това на входния ВЧ сигнал.
Параметрите на междинночестотния усилвател (МЧУ) определят селек-
тивността по съседен канал, чувствителността и лентата на пропускане
на приемника.
От МЧУ сигналът се подава на детектора. Детекторът и НЧУ из-
пълняват същите функции, както и в линейните приемници.
От блоковата схема на суперхетеродинния приемник се вижда, че
усилването на ВЧ трептения до детектора се извършва на две различии
честоти. Пряко усилване на приемания сигнал се осыцествява във висо-
кочестотната част на приемника (входна верига и ВЧУ), след което се
извършва допълнително усилване вече по междинна честота в междинно-
честотната му част (смесител и МЧУ). Тъй като усилването е разделено
между двете части и се извършва на различии честоти, даже и при много
голямо общо усилване няма опасност от самовъзбуждане. Ето защо су-
перхетеродинните приемници имат значително по-голяма чувствител-
ност от линейните. За постигане на голяма чувствителност е от значение
и това, че междинната честота е обикновено по-ниска от тази на приема-
ните сигнали, поради което можем с малко стъпала да постигнем сравни-
телно голямо усилване.
Що се отнася до селективността на приемника, тя се получава голяма
благодарение на големия брой трептящи кръгове, конто можем да вклю-
чим в междинночестотната му част. Това не усложнява общата настройка
на приемника, тъй като въпросните кръгове (обикновено от 4 до 6 на брой)
са с фиксирана настройка на междинната честота. Най-често се изпол-
зуват лентови филтри, образувани от по два свързани трептящи кръга.
Разбира се, за селективността е от голямо значение и обстоятелството,
че междинната честота е сравнително ниска, следователно по-тясна се
получава лентата на пропускане на кръговете.
В суперхетеродинните приемници се използуват редица допълни-
телни устройства, конто подобряват експлоатационните качества на при-
емниците: автоматично регулиране на усилването (АРУ), автоматична
донастройка на честотата на хетеродина (АДЧ), автоматична настройка
на приемника на различните станции, електроннолъчев индикатор за
точната настройка и др.
Недостатъци на суперхетеродинните приемници са огледалните сму-
щения, конто възникват при смесването в преобразуватели на хармонич-
ните на сигнала с трептенията на хетеродина или обратно — на сигнала
с хармоничните на хетеродина. Освен това настройката и ремонтът на
суперхетеродинните приемници са значително по-сложни от тези на ли-
иейните приемници.
АМ-ЧМ приемници. Във всички приемници за честотно модулирани
сигнали отделянето на пренасяната радиопрограма от носещите ВЧ треп-
тения се извършва в честотен детектор. Приемниците за ЧМ могат да бъ-
дат конструирани по линейна или по суперхетеродинна схема. Съвремен-
ните промишлени концертни приемници са суперхетеродинни и по-ка-
чествените от тях обикновено осигуряват приемане както на AM сигнали
на ДВ, СВ и КВ, така и на ЧМ сигнали на УКВ. При това се използуват
едни и същи лампи за усилване по МЧ и НЧ при приемане както на AM,
така и на ЧМ сигнали, но входната верига, ВЧУ и преобразувателят на
честотата в обхвата на УКВ се конструират като отделен УКВ блок (УКВ
приставка) — виж фиг. 3-9. В обхвата на УКВ се използува почти винаги
ВЧУ, благодарение на което чувствително намалява паразитного из-
лъчване на трептенията на хетеродина, тъй като при това положение ан-
тената не се включва непосредствено към преобразуватели на честотата.
Изходният сигнал на УКВ блока се подава на входа на преобразу-
вателя на честотата за AM сигнали, чиято лампа в обхвата на УКВ се
използува като допълнително (първо) МЧ усилвателно стъпало.
Сигналите се детектират от едни и същи диоди, конто в зависимост
64
от вълновия обхват се използуват или в схема на AM детектор, или в схема
на ЧМ детектор. НЧУ на комбинирания АМ-ЧМ приемник по принцип
не се различава от този на обикновения приемник.
Стгреофоничен приемник. Схемата на концертния приемник, който
има възможност да приема стереофонични предавания на УКВ до детек-
Фиг. 3-9. Блокова схема на суперхетеродинен АМ-ЧМ приемник
тора, не се различава от схемата на комбинирания АМ-ЧМ приемник.
В резултат на детектирането на МЧ сигнал обаче в стереофоничните при-1
емници не се получават нискочестотни трептения, а полярно модулиран
сигнал с подносеща честота (виж § 1.10). След усилване последният се
подава на полярния детектор (фиг. 3-10), който разделя сигналите на
Фиг. 3-10. Част от блоковата схема на суперхетеродинен приемник за приемане на
стереофонични предавания
«деснияа и «левия» канал на стереофоничната система. Всеки от тези сиг-
нали се усилва от отделен НЧУ и се възпроизвежда от отделяй високо-
говорители.
Телевизионен приемник, при който за приемане на звуковия съпро-
вод се използува биенето между носещите честоти на изображението и
звука (фиг. 3-11). В съвременните телевизори тази схема има най-голямо
приложение.
Приетият от антената пълен телевизионен сигнал се усилва от ВЧУ
и се подава на преобразуватели на честотата. Ако приеманитЪ ВЧ сигнали
не са мэдулирани, в резултат на преобразуването се получават две че-
стоти: 34,25 MHz (38 MHz), носеща МЧ на изображението, и 27,75 MHz
S Справочник за начннаещня раднолюбител
65
Фиг. З-Ч. Блокова схема на телевизор, в който за приемане на звуковия сънровод
се използува биенето между посетите честоти на изображението и звука
(31,5 MHz), носеща МЧ на звука. В процеса на предаване на телевизионна
програма носещата МЧ на изображението е модулирана по амплитуда,
а носещата МЧ на звука — по честота.
След като се усилят в общия МЧУ, двата сигнала се подават на ам-
плитуден детектор-видеодетектор, който се нарича така, тъй като отдели
видеосигнала (сигнала на изображението).
Видеодетекторът работи едновременно и като смесител на трепте-
нията на споменатите две междинночестотни части. В резултат на това
на изхода му се получава сигнал с втора, по-ниска носеща честота, която
е равна на разликата между носещите честоти на изображението и звука,
т. е. 34,25—27,75=6,5 MHz (или 38—31,5=6,5 MHz). Трептенията с
честота 6,5 MHz, възпроизвеждайки сигнала на звуковия съпрогод,
са модулирани по честота и освен това по амплитуда, както и МЧ сиг-
нала на изображението в общия МЧУ. Амплитудната модулация на сиг-
нала за звуков съпровод е вредна и се премахва посредством ограничи-
тел в МЧУ на канала за звуков съпровод. Отделянето на нискочестотния
(звуков) сигнал се извършва с честотен детектор. След детектора, както
и в концертанте приемници сигналът се усилва от НЧУ и се възпроиз-
вежда от високоговорител (високоговорители).
Сигналът на изображението заедно с гасящите импулси се усилва от
видеоусилвател и се подава във веригата катод—управляващ електрод
на кинескопа, благодарение на което управлява електронния му лъч.
Синхроимпулсите, конто също се получават на изхода на видеоде-
тектора, се подават на блока за развивките и управляват честотите на
произвежданите в този блок трептения за отклоняващата система на ки-
нескопа.
Основно предимство на разглежданата блокова схема е възмож-
ността да се осигури приемане на всичките 12 телевизионни канала, като
при това се използуват прости начини за честотна стабилизация на хете-
родина. Измененията на хетеродинната честота, конто се предизвикват
от прегряване на телевизора и от изменение на захранващите напреже-
ния, обикновено не превишават ±(100—150) kHz. Естествено в такива
границы ще се изменят и МЧ на изображението и МЧ на звуковия съпро-
вод. За широколентовия сигнал, какъвто е сигналът на изображението,
това няма практическо значение. Освен това честотата 6,5 MHz, на която
се извършва усилването на сигнала на звуковия съпровод, остава по-
стоянна, тъй като разликата между носещите честоти на изображението
и звука се поддържа с голяма точност в телевизионните станции.
Друго предимство на схемата от фиг. 3-11 е сравнително малкия
брой лампи в телевизора, тъй като се използува общ МЧУ, а в никои
случаи за усилване на звуковия съпровод се използува и видерусилва-
телят.
В никои телевизори има възможност да се приемат предаванията на
УКВ-ЧМ станции на радиоразпръскването, конто работят в обхвата от
64,5 до 73 MHz. В тези телевизори се поставя допълнителен УКВ блок,
който преобразува приеманите ЧМ сигнали в такива с носеща междинна
честота 6,5 MHz.
Телевизионен приемник с отделни МЧУ (фиг. 3-12). Получените в
смесителя на входния блок междинночестотни сигнали на звука (27,75
или 31,5 MHz) и на изображението (34,25 или 38 MHz) на изхода на сме-
67
о>
оо
Видео0
усилВа-
тел
ВЧУ
Смеси-
тел
Входен хете-
блок родин
27,75+34,25 MHz
канал на изодражението
и збукоВия сьпроВод
Фиг. 3-12. Блокова схема на телевизор с отделяй МЧУ в каналите на изображението
и звука
сителя се разделят и след това се усилват в два независ! ми канали. За
да се избегне влиянието на честотната нестабилнсст на хетеродвна, ксято
достига до +150 kHz, пропусканата лента на МЧУ на звуковгя канал
се прави широка — 0,4—1,0 MHz. Тога годи до увеличаввге брея на МЧ
усилвателни стъпала в звуковия канал. Предимство на схсмава е слабею
влияние между звуковите сигнали и сигналите на изображението.
3-3. Основни характеристики и качественн
показатели на приемниците
Обхват на вълните. Съвременните концертни приемници вмат следите
вълнови обхвати:
ДВ — ст 20СО до £57,1 m (ст 150 до 350 kHz);
СВ — ст 576,9 до 192,3 m (<т 520 до 1620 kHz);
КВ — ст 51 до 16,66 m (ст 5,88 до 18 MHz);
УКВ — ст 4,65 до 4,11 m (ст 64,5 до 73 MHz).
Радиоприемниците от I и II клас имат и четирите обхвата, като ссвен това
имат задължително най-малко два разтегнати или полуразтегнати об-
хвата оттесни участъци около вълните 25, 31, 41 и 49 т. Приемниците от
III клас имат задължително СВ и КВ, а тези от IV клас — само СВ. Раз-
бира се, наличието на повече от задължителните обхвати е напълно до-
пустимо.
Приемник, с който се приема една или повече от по-рано избрани ра
диостанции, се нарича приемник с фиксирана настройка. В този случай
приемникът се настройва на една от избраните станции чрез подходящ
превключвател. Фиксирана настройка се използува само за приемане на
местни предаватели, конто работят на ДВ и СВ.
Телевизионните приемници се настройват на съответния канал (виж
табл. 2-1) посредством каналния превключвател. Най-дсбро качество на
изображението и на звука постигаме при точната настройка чрез изме-
нение на честотата на хетеродина.
Номинална изходна мсщнсст—максгмалната нискочестотна електри-
ческа мсщвост, която крайнею стъпало отдава на bi сокоговсри-
теля и при която възпроизвеждането е все още нормално, без недопустими
нелинейни изкривявания. Колкою по-голямо е помещението, което ще
озвучава приемника, толкова по-голяма трябва да бъде и изходната му
мощност. Концертните лампови приемници с мрежово захранване имат
изходна мощност от 0,5 до 10 W, ламповите батерийни приемници — от
0,05 до 0,25 W, джобните транзисторни приемници — от 10 до 150 mW,
телевизорите — от 0,5 до 2 W. Изходната мощност на приемника достига
до номиналната само в течение на кратки промеждутъци от време — при
максималните по сила звукове на предаваната радиопрограма. Изход-
ната мощност на приемника не трябва да се смесва със звуковата (аку-
стическата) мощност, която се излъчва от високоговорителя. Последната
представлява едва 1—2% от изходната мощност, тъй като високоговори-
телите имат много малък к. п. д. За да се намалят нелинейните изкривя-
вания, номиналната изходна мощност на приемника трябва да бъде с
20—50% по-малка от номиналната електрическа мощност на високого-
ворителя (виж § 27.3).
69
Чувствителността на приемника се определи със стойността на ви-
сокочестотния сигнал, който се подава на входа му, зада получим на из-
хода определена мощност (напрежение). При стационарните концертни
приемници чувствителността на ДВ. СВ и КВ се изразява с напрежение-
то на входния ВЧ сигнал с модулация 30% при изходна мощност 50 mW.
В обхвата на УКВ чувствителността се определи аналогично при същата
изходна мощност и при девиация +15 kHz.
Колкото е по-малко входного напрежение, при което се получава
определената изходна мощност (напрежение), толкова по-голяма е чув-
ствителността на приемника, т. е. толкова по-слаби сигнали (по-далечни
радиостанции) ще може да приема.
Чувствителността на приемника се измерва в микроволти. Тя зависи
от вълновия обхват и се измени в неговите граници.
Отделните класове приемници имат следната чувствителност:
I к л а с
На УКВ....................................................... 5yV;
на ДВ, СВ и КВ.......................................... 50 у V.
II к л а с
на УКВ................................................... 20 р. V;
на ДВ и СВ............................................. 200 у V;
на КВ ................................................. 300 у V.
III к л а с
на ДВ и СВ.............................................. 300 у V
на КВ ................................................. 500 у V'
Чувствителността на приемниците от IV клас не се нормира.
Чувствителността на подвижните приемници с феритни, рамкови и
штир-антени (телескопии) се изразява чрез тази напрегнатост на елек-
тромагнитното поле в мястото на приемане, при която на изхода на при-
емника се получава мощност 50 mW. В тези случаи чувствителността се
измерва в миливолти на метър — mV/m. Обикновено транзисторните при-
емници с феритни антенн имат чувствителност на ДВ и СВ от 1 до 6 mV/m.
Колкото по-голямо е общото усилване на всички стъпала на прием-
ника, толкова по-добра е неговата чувствителност. Приемникът обаче
ще приема добре само тези сигнали, конто след усилването имат ниво,
значително по-голямо от нивото на собствените му шумове. В концерт-
ните приемници е необходимо нивото на полезния сигнал да превишава
най-малко 10 пъти (20 dB) нивото на собствените шумове на приемника.
Чувствителността на регенеративния приемник (виж § 7.2) зависи от
силата на положителната обратна връзка: колкото е по-силна обратната
връзка, толкова по-голяма е чувствителността на приемника. При много
силна обратна връзка обаче приемането става неустойчиво. По тази
причина на практика не може да се получи чувствителност на регенера-
тивния приемник под 10—15 у, V.
Чувствителността на телевизорите обикновено се определи при дъл-
бочина на модулацията на входния сигнал 50% и при напрежение на
управляващия електрод на кинескопа 10 V. Отделните класове телеви-
зори имат следната чувствителност:
I клас — лад 50 mV;
II клас — лад 100 mV;
III к л а с — над 275 mV.
70
Селективността (избирателността) на приемника се характеризира със
способността му да отдели сигналите на радиостанцията, на която е на-
строен, и да потиска сигналите на останалите предаватели.
Селективност по съседен канал — способността
на приемника да отслабва сигналите на съседните по честота ра-
диостанции.
Съгласно международните норми за предавателите на радиораз-
пръскването на ДВ, СВ и КВ са определени отделяй честотни канали
(виж§ 1.6),като разликата между носещите им честоти е най-малко 10 kHz.
Естествено при приемане на
дадена станция най-опасни са
смущенията от предавателите,
конто работят на съседни по че-
стота канали, т. е. радиопредава-
телите, чиито носещи честоти са с
10 kHz по-високи или по-ниски
от носещата честота на приема-
ната в момента станция. Във
връзка с това селективността на
концертните приемници се изра-
зява с число, което е равно на
отношението между коефициенти-
те на усилване на приемника за
сигналите на приеманата станция
и за сигналите на съседните стан-
ции, чиито носещи честоти са
разстроени по отношение на но-
сещата честота на приеманата ф11Г. 3.53 Пример за характеристика, по-
станция С 1 + 10 kHz. Наи-често казваща зависимостта между чувствител-
селективността на приемника се ността и разстройката на приемника
изразява в децибели. Аналогич-
но се определи и селективността на приемника в обхвата на УКВ, но
в този случай разстоянието между два съседни канала е 250 kHz.
За селективността на приемника можем да съдим по кривата, която
показва изменението на чувствителността му при разстройката му около
честотата на приеманата радиостанция (фиг. 3-13). Колкото е по-стръмна
кривата, толкова е по-голяма селективността на приемника.
Максималната чувствителност на приемника, въпросната характе-
ристика на който е показана на фиг. 3-13, е 25 p,V, а чувствителността
му при сигнали, чиито честоти се различават от резонансната с +10 kHz,
е ЮООцУ, т. е. селективността на този приемник е -^^=40 (32 dB).
В суперхетеродинните приемници селективността по съседен канал
се определи главно от МЧУ и почти не се изменя в граничите на отдел-
ните обхвати. В линейните приемници селективността по съседен канал
се определи от брон на трептнщите кръгове и зависи чувствително от
дължината на вълната на приеманата радиостанция — селективността
намалява при намаляване на дължината на вълната.
Селективност по огледален канал. Суперхете-
родиниият приемник може да приема едновременно освен станцията, на
71
която е настроен, и станцията, чиято носеща честота се различава от
тази на поиеманата с удвоената стойност на междинната честота на при-
емника. Тази носеща честота се нарича честота на о г л еда л-
ния канал.
Например, ако тетеродинът е настроен на честота 2000 kHz, а меж-
динната честота е 465 kHz, последната може да се получи, когато на входа
на преобразуватели постъпват сигнали с честоти 2000—465=1525 kHz
или 2000+465=2465 kHz. Обикновено честотата на хетеродина е по-
висока от тази на приемания сигнал, т. е. в разглеждания случай полезен
е сигналът с честота 1535 kHz. Сигналът с честота 2465 kHz създава сму-
щение, което наричаме смущение от огледалния канал. В случая често-
тата 2465 kHz наричаме огледална на 1535 kHz, тъй като двете честоти
по отношение на хетеродинната такава се намират на едно и също чес-
тотно разстояние.
Отслабването на огледалните смущения се постига чрез трептящите
кръгове на веодното устройство и ВЧУ, конто са настроени на честотата
на приеманата станция. Осигуряването на голяма селектиЕнсст по сгле-
дален канал е сравнително лесна задача, тъй като разликата в честотите
на полезния и огледалния му канал е голяма. Колкото е по-висока меж-
динната честота на приемника и е по-ниска честотата на приеманата стан-
ция, толкова по-голяма е селективността по огледален канал. За отдел-
яйте класове приемници и за различните вълнови обхвати селективността
по огледален канал е от 12 до 60 dB.
Огделните класове приемници имат следната селективност по съсе-
ден канал;
I клас
на УКВ .................................................30 dB;
на ДВ, СВ и КВ.................................46 dB.
II клас
на УКВ ........................................26 d3.
на ДВ, СВ и КВ................................34 dB.
Ill клас
на ДВ, СВ и КВ.................................26 dB.
IV клас
на ДВ и СВ ....................................20 dB.
Чувствителността на вход «Грамсфон» на приемника се характеризира
със стойността на нискочестотното напрежение, което трябга да пода-
дем на този вход (т. е. на входа на НЧУ на приемника), за да получим на
изхода на приемника номинална изходна мощност. Заповечетоот фаб-
ричните приемници тази чувствителност е около 0,25 V.
Качество™ на възпроизвеждане на приемника. Зависи от възник-
ващите в него честотни и нелинейни изкривявания.
Честотни изкривявания. За да бъде възпроизвежда-
нето без забележими честотни изкривявания, необходимо е приемникът
да осигурява равномерно усилване на всички честоти, който излъчна при
модулация предаващата радиостанция. Сбаче отделяйте стъпала на при-
емника не усилват еднакво различните честоти, което и води до възник-
ване на честотни изкривявания. За големината на тези изкривявания
72
може да се съди по честотните характеристики, конто показгат зэеиси-
мостта на усилването от честотата.
В концертните приемници се различават честотна характеристика
на НЧУ (фиг. 3-14) и обща Честотна характеристика на приемника като
цяло, включително с високоговорителя. Последната се нарича крива
на верността на в ъ з п р о из ве ж да н ето и показза за-
висимостта на ззуковото налягане, което създават високоговорителите,
Фиг. 3-14. Пример за честотна характеристика на НЧУ
от честотата на нискочестотните трептения, с конто е модулиран постъп-
ващият на входа на приемника ВЧ сигнал, при постоянно ниво на послед-
ний и при постоянна за всички модулиращи честоти дълбочина на мсду-
лацията (на УКВ — постоянна девиация на честотата).
Чзстотната лента на фабричните приемници обикновсно се определя
по кривата на верността на възпроизвеждането и зависи от честотните
характеристики на високоговорителя и НЧУ, както и от пропусканата
лента на високочестотната част на приемника (входна верига, ВЧУ, пре-
образувател и МЧУ). Под пропускана лента на високочестотната част
на концертния приемник при работа на ДВ, СВ и КВ се разбира честот-
ният спектър, в чиито граници чувствителността на приемника намалява
най-много два пъти (с 6 dB) от максималното си значение. Така например
лентата на пропускане на ВЧ част на приемника, чиято резонансна ха-
рактеристика е показана на фиг. 3-13, е 10 kHz.
НЧУ, чиято честотна характеристика е показана на фиг. 3-14, има
честотни изкривявания както в областта на ниските.така и в областта
на високите звукови честоти. Пропусканата му лента, в границше на
която усилването намалява с не повече от 6 dB, е от 70 до 10 000 Hz. Ако
се вземат пред вид и честотните изкривявания на самия високоговори-
тел, неравномерността на възпроизвеждане на честотите в границите на
пропусканата лента нараства (във фабричните приемници достига до
14—18 dB).
Колкото е по-широка пропусканата лента и по-равномерно усил-
ването в нейните граници, толкова по-малки са честотните изкривявания,
по-добро е качеството на възпроизвеждане на радиопрограмата.. За.съ-
жрление обаче голямото раэширяване на пропусканата лента влошава
селектщвцостта на, преемника.
73
Отделяйте класове приемници имат следната обща честотна характе-
ристика (крива на верността на възпроизвеждането):
I к л а с
на УКВ .......................................... 60—15000 Hz;
на УКВ (шкафова конструкция) .................... 40—15000 Hz;
на ДВ, СВ и КВ................................. 60— 6500 Hz;
на ДВ, СВ и КВ (шкафова конструкция)........... 50— 6500 Hz.
II клас
на УКВ .......................................... 80—12000 Hz;
на УКВ (шкафова конструкция)................... 60—12000 Hz;
на ДВ, СВ и КВ................................. 100— 4000 Hz;
на ДВ, СВ и КВ (шкафова конструкция)............. 80— 4000 Hz’
III клас
на ДВ, СВ и КВ................................. 150— 3500 Hz.
IV клас
на ДВ и СВ .................................... 200— 3000 Hz.
Изкривяванията, предизвиквани от неравномерността на честотнатаха-
рактеристика, се възприемат на слух по следния начин. При слабо усил-
ване на ниските звукови честоти («потиснати» ниски честоти, което по
своето въздействие е равностойно на «повдигнати» високи честоти (въз-
произвеждането придобива неприятен металически характер, по-малко
забележим при възпроизвеждане на говор). При голямо усилване на
ниските звукови честоти («повдигане» на ниските честоти, което по сво-
ето въздействие е равностойно на «потискане» на високите честоти) въз-
произвеждането става глухо, като че ли се прослушва през плътна тежка
завеса.
В някои приемници (обикновено в по-качествените такива) има въз-
можност да се измени ширината на пропусканата лента на високочестот-
ната им част. При приемане на местни или мощни радиостанции смуще-
нията обикновено са слаби и е изгодно да се използува широка лента
на пропускане, при което се осигурява високо качество на възпроизвеж-
дане. Приемането на далечните радиостанции най-често е съпроводено
със силни смущения, поради което в тези случаи е необходимо да стесня-
ваме пропусканата лента на приемника. Устройството, с което се регу-
лира пропусканата лента на високочестотната част на приемника, обик-
новено се обединява конструктивно с регулатора на тембъра за високите
звукови честоти (виж раздел 12). По този начин при стесняване на про-
пусканата лента едновременно се постига и потискане на високите зву-
кови честоти в НЧУ на приемника.
Нелинейните изкривявания в радиоустройствата въз-
никват поради нелинейните характеристики на някои от използуваните
в тях елементи (радиолампи, транзистори, трансформатори и др.).
На фиг. 3-15 е показана амплитудната характеристика (зависи-
мостта на изходното от входното напрежение) на едно радиоустройство —
например на НЧУ. Ако на входа на усилвател с такава нелинейна ам-
плитудна характеристика подадем синусоидален сигнал с честота F,
изходното напрежение на усилвателя няма да бъде чисто синусоидално.
Освен сигнала с основна честота. на изхода се появяват и съставящи,
чиито честоти са кратки на основната — 2F, 3F и т. н. Тези съставящи на-
74
ричаме висши хармонични. Номерът на една хармонична съста-
вяща показва колко пъти честотата й е по-висока от основната честота.
Нелинейните изкривявания, конто се
хармонични съставящи, се оценяват чрез
изкривявания k (нарича се още к л и р -
фактор), който се определи по фор-
мулата
(г-1)
където Рг е мощността на трептенията
с основна честота;
Р2, Р3, Pt...— мощностите на съответ-
ните хармонични съста-
вящи.
За нормално възпроизвеждане е не-
обходимо коефициентът на нелинейни из-
кривявания на приемника да бъде под
5—7%.
причиняват от възникналите
коефициента на нелинейните
Фиг. 3-15. Амплитудна
характеристика на НЧУ
Към нелинейните се отнасят и интермодулационните
изкривявания. Повечето от звуковите източници създават едно-
временно не един единствен, а цяла поредица от тонове. Ако на входа на
един усилвател, чиято амплитудна характеристика е нелинейна, се по-
дадат едновременно например две напрежения с честоти и Г2, на изхода
на усилвателя се появяват напрежения с комбинационни честоти F^ F2
и Fr—F2. Същността на интермодулационните изкривявания се състои
именно във възникването на тези комбинационни честоти.
Нелинейните изкривявания изменят тембъра на звука, възпроиз-
веждането става дрезгаво, с шумове и пращене. При много големи нели-
нейни изкривявания възпроизвежданата радиопрограма става съвършено
неразбираема. Нелинейните изкривявания са толкова по-забележими,
колкото по-широка е пропусканата лента на усилвателя. Най-забележими
на слух са изкривяванията, конто се предизвикват от хармоничните с
честоти от 800 до 2000 Hz, тъй като в тази честотна лента човешкото ухо
се характеризира с най-голяма чувствителност. От голямо значение е и
това, иакви хармонични преобладават в изкривения сигнал. Четните хар-
монични са сравнително малко забележими на слух, особено при музи-
кални прэдавания. Най-неприятни за слуха са изкривяванията, конто
предизвиква третата хармонична. От комбинационните честоти най-
голяма интензивност имат тези, конто се получават като разлика между
основните честоти — F2—F2 и т. н.
Качеством на изображението върху екрана на кинескопа на теле-
визорите се оценява по неговите яркост, контраст, детайлност и линей-
ност. Тези показатели за качеството на изображението се определят най-
удобно, като се използува изпитателната таблица, която излъчват теле-
визионните станции за настройка на телевизорите (фиг. 3-16).
Нелинейните изкривявания, конто възникват в канала на изобра-
жението на телевизора, предизвикват изменения на яркостните съотно-
шейия между отделните елементи иа изображението.
Контраст — отношение между яркостите на най-светлата и
75
най-тъмната част на изображението. Контрастът е толкова по-дсбър,.
колкото по-голям брой постепенна преходи (градации) на яркостта могат
да се различат в приеманото изображение. Контрастът е тясно свързан
с яркостта на изображението — увеличаването на яркостта изисква уве-
личаване и на контраста, и обратно. Контрастът и яркостта на изобра-
Фиг. 3-16. Телевизионна изпитателна таблица
жението се приемат за нормални, ако велементитена изпитателната таб-
лица, отбелязани с цифрата 1, могат да се различат 6—8 градации на
яркостта.
Детайлността се характеризира с възможността да се раз-
личават върху екрана на кинескопа най-дребните детайли на изображе-
нието. Тя зависи от ширината на пропусканата лента на всички усилва-
тели от канала на изображението. Честотните изкривявания в този канал
предизвикват влошаване на качегтвото на изображението. Потискането
на високите видеочестоти намалява детайлността, а потискането нани-
ските — влошава качеството на предаване на крупните елементи на из-
ображението.
Като се използува изпитателната таблица, детайлността в средата
на екрана се определи чрез вертикалния клин 2. Отдясно на тези клин
са нанесени числата 300, 400, 500 и 600. Детайлността на изебражението
е пропорционална на тези числа, конто условно се наричат «брой на ре-
довете». Детайлността на изображението се определи по това, на какво
хоризонтално ниво се сливат (стават неразличвми) линиите, конто обра-
зуват клина 2. Така например, ако линиите се виждат поотделно до чи-
слото 500, след което се сливат, казваме, че детайлността е 500 реда ит. н.
За оценка на детайлността в ъглите’на изображението се използуват
клиновете 3, около конто са нанесени цифрите 3, 4-, 5 и; 6 (вместо 300,
76
400, 500 и 600). Определянето на детайлността се извършва по същия на-
чин, както и в центъра на екрана. Поради несъвършенство на различ-
ните части на телевизора и особено на кинескопа му детайлността в ъг-
лите на изображението е по-ниска, отколкото в центъра.
Линейност Под лйнейност се разбира геометричната правил-
ност на възпроизвеждане на изображението върху екрана на телевизора.
За проверка на линейността се използуват кръговете 4 (в ъглите)
и 5 (в центъра), както и квадратите 6 на изпитателната таблица. Линей-
ността се приема за удовлетворителна, ако кръговете имат правилна форма
и няма разлика в размерите на отделяйте квадрати. Ако централният
кръг е сплеснат отдясно или отляво, казваме, че е лоша линейността на
изображението по хоризонтали. Ако е сплесната или изтеглена горната
или долната част на централния кръг, казваме, че е лоша линейността
по вертикали.
Върху телевизионната изпитателна таблица има редица други еле-
менти, конто не разглеждаме, тъй като са предназначени за настройка
на телевизорите в заводски условия.
Потискане на смущенията от сигнала на зву-
ковия съпровод. В телевизорите, където за приемане на звуко-
вия съпровод се използува биенето между носещите честоти на изображе-
нието и на звука (виж фиг. 3-11), сигналът на звуковия съпровод с носеща
честота 6,5 MHz, който се подава на управляващия електрод на кинеско-
па, може да създаде върху екрана ситна мрежа. Степента на потискане
на това смущение се определи от формата на честотната характеристика
на общия МЧУ на телевизора. Смущението от сигнала на звуковия съ-
провод ще бъде незабележимо, ако напрежението на този сигнал на из-
Фиг. 3-17. Идеализирана честотна характеристика
на МЧ канала на телевизионния приемник
хода ига вицеодетектора е най-много 5—10% от напрежението на сигнала
на изображението. За тази цел участъкът от честотната характеристика
на МЧУ, в чиято среда се намира междинната честота на звука, трябва
да бъде на ниво 0,1—0,05 от максималното усилване в пропусканата лен-
та (фиг. 3-17). Ширината на този участък трябва да бъде малко по-голяма
от честотната лента, която заема сигнала на звуковия съпровод, за да не
се получи поеледният на склона на честотната характеристика на МЧУ
при евентуални изменения на честотата на хетеродина. Ако сигналът на
77
звуковия съпровод се окаже на склона на тази характеристика, в такт
със звуковия съпровод върху екрана на телевизора ще се появяват тъмни
хоризонтални ленти.
Ширината на пропусканата лента на МЧУ се отчита отдясно на ниво
0,5, а отляво — на ниво 0,7 от максималното усилване в лентата на про-
пускане.
Смущения в изображението могат да се предизвикат и от сигналите
на звуковия съпровод и изображението на съседни телевизионни канали.
В сравнение със сигнала на изображението на приеманата станция сму-
щаващите сигнали от други канали трябва да бъдат потиснати до видео-
детектора най-малко 30—100 пъти.
Консумирана мощност — електрическата мощност, която приемни-
кът (телевизорът) консумира от токозахранващия източник (променли-
вотоковата мрежа, галваническа или акумулаторна батерия и др.). По
стойността на тази мощност се съди за икономичността на даден приемник.
Захранването на ламповите батерийни приемници е значително по-скъпо
от това на мрежовите. Много често в описанията на батерийните прием-
ници вместо консумираната мощност се посочва консумираният от токо-
източника ток.
Устойчивост при работа. Работата на приемника (телевизора) е
устойчива, ако основните му качествени показатели се изменят незначи-
телно при изменение на захранващите напрежения, при подмяна на лам-
пи, при изменение с течение на времето на параметрите на радиолампите
и полупроводниковите диоди и триоди, при изменение на температурата
и влажността на обкръжаващата среда. Освен това приемникът трябва
да работи устойчиво и при изменения на входния сигнал в широки гра-
ници. Долната граница (минималното напрежение на входния сигнал)
определи чувствителността, а горната — способността на приемника към
претоварване. Когато и при чувствително увеличение на входния сигнал
радиоприемникът осигурява устойчиво и неизкривено приемане, казваме,
че при този приемник няма опастност от претоварване.
Честотната стабилност на хетеродина на су-
перхетеродинния приемник, т. е. постоянството на хетеродинната честота,
е едно от условията за устойчиво приемане на радио- и телевизионни сиг-
нали.
Тъй като междинната честота на суперхетеродинния приемник е ра-
вна на разликата между честотите на хетеродина и на приемания сигнал,
изменението на честотата на хетеродина води до изменение на междинната
честота на приемника. Тъй като МЧУ пропуска само относително тясна
честотна лента и има постоянна настройка, при изменение на хетеродин-
ната честота той ще бъде разстроен по отношение на междинната честота,
поради което усилването му, а оттам и чувствителността на приемника
намалява. Освен това при такава разстройка чувствително нарастват
изкривяванията на приеманите сигнали.
78
4. Схеми на входни устройства
и високочестотни усилватели
4-1. Схеми на входни устройства
Входното устройство (входната верига) на концергния приемник за ДВК
СВ и КВ се състои най-често от трептящ кръг с променлива настройка и
отелемент за връзка на кръга с антенната верига. В редки случаи, главно
за да се осигури голяма селективност по огледален канал, входното уст-
ройство съдържа няколко свързани помежду си кръга. Трептящият
кръг се настройва на честотата на приемания сигнал. Благодарение на
резонансните свойства на кръга напрежението на сигнала върху него
превишава е. д. н., което този сигнал създава в антената.
Числото, което показва колко пъти напрежението на сигнала върху
кръга е по-голямо от е. д. н. на сигнала в антената, се нарича коефи-
циент на предаване на входното устройство.
Този коефициент зависи от честотния обхват, от начина и силата на връзка.
между, антената и_входния трептящ кръг и от качествен ия фактор напо-
следния.
Качественият фактор на кръга (Q-фактор) е параметър, който ха-
рактеризира отношението на пълната енергия, получавана от кръга за-
един период на електрическото трептение, към енергията, която се губи.
Фиг. 4-1. Схеми на входни устройства на ламповите приемници
— с капацитивна връзка; б — с индуктивна връзка; в — с индуктивна връзка в АМ-ЧМ прием--
ници
в кръга за същото време. Качественият фактор на един кръг е толкова
по-голям, колкото по-малки са загубите на енергия в него.
В схемите, показани на фиг. 4-1 (айв други такива), за да се избе-
гне ненужного им претрупване, са показани кръговите бобини само за
един обхват.
79
Капацитивна връзка (фиг. 4-1а). Антената се свързва с входния треп-
тящ кръг Ь^Сг чрез кондензатора за свръзка С3. Коефициентът на пре-
даване на входното устройство е толкова по-голям, колкото по-голям е
капацнтетът на С3.
Недостатък на капацитивната връзка е силната зависимост на кое-
фициента на предаване на входната верига от честотата: кслкото на по-
висока честота е настроен входният кръг, толкова по-голям е коефи-
циентът на предаване.
Индуктивна връзка (фиг. 4-16). При тази схема коефициентът на пре-
даване на входното устройство зависи по-слабо от честотата. Заедно с
индуктивността и капацитета на антената бобината L2 образува кръг,
чиято резонансна честота трябва да бъде по-ниска от най-ниската че-
стота, на която се настройва входният кръг. По тази причина бобината L2
трябва да има 2—3 пъти повече навивки от бобината на входния кръг Lv
За допълнително изравняване на коефициента на предаване по обхвата
(увеличаването му с нарастване на честотата) понякога се включва и
кондензаторът С3 с капацитет 5—10 pF.
На практика коефициентът на предаване има следните стойности:
на ДВ — 5—7, на СВ — 7—10 и на КВ — 2—4.
Кондензаторът С4 се поставя за защита на приемника от променлив
ток при евентуален случаен допир на антената с електромрежата.
Схема с апериодичен вход. В някои прости приемници, предназна-
чени за приемане на местни радиопредаватели, вместо входен трептящ
кръг (фиг. 4-1 а) се включва обикновено съпротивление със стойност
100—470 XQ. В този случай кондензаторът С3 трябва да има капацитет
100—470 pF. Коефициентът на предаване на такова входно устройство
е около единица.
Входно устройство с магнитна (феритна) антена. Магнитна антена
се използува при работа на ДВ и СВ. Тя представлява плоска или цилин-
дрична феритна пръчка, върху която се навива бобината на входния кръг.
Феритната антена има насочени свойства: с нея приемаме добре само
сигналите на предавателите, конто са разположени в посока, перпен-
дикулярна на оста на пръчката. По тази причина в стационарните прием-
ници се предвижда възможност за въртене на феритната антена. Поло-
жение™ на феритната антена на портативните приемници се измени, като
се измени положение™ на самия приемник. Благодарение на насочените
й свойства тя пэззолява да се отслабят смущенията, когато полезният
сигнал и смущенията пристигат от различии посоки.
В ламповите приемници напрежение на управляващата решетка на
радиолампата се подава от края на бобина (фиг. 4-2 а); в транзистор-
ните приемници се използува схемата, показана на фиг. 4-2 6. В послед-
ната има възможност за плавно регулиране на връзката между свързва-
щата бобина L2 и кръговата бобина Lt. За тази цел бобината L2 се навива
върху хартиен пръстен, който може да се придвижва по тялото на фе-
ритната антена. В сравнение с кръговата бобина бобината за връзка
има 10—50 пъти по-мзлък брой навивки. Коефициентът на предаване за-
виси от качествения фактор на кръга LjCl от броя на навивките на бо-
бина L2 и от положение™ й върху феритната пръчка по отношение на бо-
бина Lj. Положение™ на бобината L2 върху тялото на феритната антена
и броят на навивките й се подбират опитно при настройката на приемника.
80
За да се повишат коефициентът на предаване и селективността на
входното устройство, за бобината на феритната антена трябва да се
използува или литцендрат, или проводник ПЕЛКЕ 0,15—0,25. Ако из-
ползуваният променлнв кондензатор е с максимален капацитет около
Фиг. 4-2. Схеми на входни устройства в приемниците с феритни антенн
500 pF, броят на навивките на Lj за СВ обхват е 60—80, за ДВ обхват е
200—300 (виж фиг. 4-2). За бобината L2 може да се използува проводник
с каквато и да е изолация с диаметър 0,1—0,2 mm.
На практика коефициентът на предаване на входното устройство на
транзисторния приемник е не повече от 2—4.
а. Ь
Фиг. 4-3. Схеми на входни устройства със спиращи филтри
На фигурите от този раздел долните краища на бобините на вход-
ните трептящи кръгове са заземени. На практика, когато през тези бо-
бини на управляващите решетки на лампите или на базите на транзи-
сторите се подава напрежение за АРУ, тези краища се съединяват с ша-
6 Справочник за иачинаещия ра&иолюбител
81
сито на приемника през кондензатор с капацитет, 10—20 пъти по-голям
от максималния капацитет на кондензатора за настройка на кръга.
Входни вериги за УКВ обхват. При работа в УКВ обхвата обикно-
вено се използуват симетричнн вибратори, свързани индуктивно с вход-
ните кръгоге. За запазване на симетрията е необходимо бобината за връз-
ка да бъде напълно изолнрана от земя или да се заземи средната й точка
(понякога тоеа се осъществява през кондензатор с капацитет 12—51 pF).
В концертните приемници средната точка на бобината за връзка на въ-
трешната УКВ антена-се свързва с бобините за връзка на ДВ, СВ и КВ
(£иг. 4-1в). При това вътрешната УКВ антена се използува и за прие-
мане на ДВ, СВ и КВ.
Филтри за потискане на смущенията. Във входните устройства на
суперхетеродинните приемници се използуват филтри, конто отслабват
10—100 пъти смущенията, чиито честоти са равни или близки до междин-
ната честота на приемника. Филтърът е трептящ кръг, настроен на меж-
динната честота (£3С4 на фиг. 4-3 а и L3C4C5 на фиг. 4-3 б). По същите
схеми може да се направи филтър, който отслабва смущаващото дейст-
вие на мощен местен предавател, ако селективността на приемника се
оказЕа недостатъчна. При това филтърът ще се настрои на честотата на
смущаващия предавател.
4-2 Схеми на високочестотни усилватели
Във високочестотните усилвателни стъпала се използуват електронни
лампи или транзистори с резонансни кръгове (резонансни усилватели)
или без кръгове (апериодични усилватели). Апериодичните усилватели
увеличават само чувствителността, а резонансните — и чувствителността,
и селективността на приемника. И двата вида ВЧУ намаляватпаразит-
ного излъчване от приемната антена на трептенията на хетеродина или
на регенеративния детектор.
Когато в мястото на приемане има силни смущения, използуването
на ВЧУ губи смисъла си.
Апериодичен усилвател с пеитоди. Апериодичного стъпало има тол-
кова по-голямо усилване, колкото са по-големи стръмността на изпол-
зуваната лампа и съпротивлението на анодния товар (фиг. 4-4). Ако
в такова стъпало са използувани пентодите 6Ж5П, 6К4П, 6Ж4, EF 85,
EF 89, EF 93 и др., на ДВ и СВ усилването му се получава 15—25 пъти,
а на КВ — 5—8 пъти. Стъпалото, чиято схема е показана на фиг. 4-4 а,
има по-равномерно усилване по обхвата в сравнение с това от фиг. 4-4 б.
Дроселът Др съдържа 25 навивки от проводник ПЕЛ 0,15; намот-
ката е еднослойна върху тяло с диаметър 12 mm и височина 25 mm.
Усилвателите, монтирани по схемите на фиг. 4-4, могат да се изпол-
зуват и като приставки към готови приемници, конто нямат ВЧУ. В
такъв случай анодът на използуваната радиолампа се свързва през кон-
дензатора С3 с букса «Антена» на приемника и се захранва от изправителя
на приемника. Апериодичният усилвател консумира малък ток (виж
табл. 4-1) и включването му няма да наруши нормалната работа на оста-
налите стъпала на приемника.
82
Апериодични усилватели с транзистори. Усилването по напрежение,
което се получава от транзисторния апериодичен усилвател, е 5—8 пъти.
При работа само на ДВ могат да се използуват транзисторите П 15,
SFT 353, SFT 306, SFT 307 и SFT 308, а при работа на ДВ и СВ — тран-
Фиг. 4-4. Схеми на апериодични ВЧУ с пеитоди
зисторите П401, П402, П403, П421, П422, П423, SFT 308, SFT 317,
SFT319 и SFT 320.
Бобините L3 и Lt се навиват на общ феритен пръстен с диаметър
9 mm. Бобината L3 има 300 навивки, а бобината — 60 навивки от про-
водник ПЕЛ 0,08.1
Фиг. 4-5. Схеми на апериодични ВЧУ с транзистори
а — с капацитивна връзка; б — с индуктивна връзка
При захранващо напрежение t/K=4,5—9 V колекторният ток 1К на
усилвателните стъпала с посочените по-горе транзистори е 0,1 ~2 mA.
Резонансните усилватели. с пентоди (фиг. 4-6, табл. 4-2) се изпол-
зуват при работа на ДВ, СВ и КВ. Поради малкия проходен капацитет
83
Таблица 4-1
Режими на апериодичните ВЧУ, чииТо схеми са показами на фиг. 4-4
Тип на лампата 6Ж5П 6К4П. EF 93 6Ж4 J EF 85 EF 89
иа, V 0 T 15 0 [д о 2 5 0V
0 T 60 до 100 V
Up.. V
la, mA 6—8 6—8 8—10 8—10 7—9
Ipt, mA 1,5—2 2—4 1,5—2,5 1—2,5 1,5—3
Ri, P 200 68 160 160 160
R3, kQ 68 51 68 68 51
Таблица 4-2
Режими на резонансиите ВЧУ, чинто схеми са показами на фиг. 4-6
Тип на лампата 6К1П 6К4П,ЕР93 6ЖЗП, EF 96 6Ж4П EF 94 6Ж5П EF 89
Ua, V от 150 до 250 V
Up., V 60—100 60—100 100—150 80—150 80—150 60—100
Ri, Q 300 68 200 68 160 160
Ri, kQ 75 51 51 22 51 51
I a. mA 5—7 9—11 5—7 2—4 7—10 7—9
Ip.,, mA 2,5—4 2—4 1—2 7—10 1—2 1,5—3
и голямата стръмност на пентода такъв усилвател ще се характеризира
със стабилна работа и голям коефициент на усилване.
С нарастване на честотата коефициентът на усилваие на стъпалото
ще намалява, тъй като с нарастване на честотата намалява Q-факторът
на кръговете.
Използуваният във ВЧУ трептящ кръг представлява товар в анод-
ната верига на радиолампата или в колекторната верига на транзистора
и се настройва на честотата на сигнала. В зависимост от начина на включ-
ване на кръга схемите могат да бъдат с непосредствена, автотрансформа-
торна и индуктивна (трансформаторна) връзка. Най-разпространени са
схемите с непосредствена и с индуктивна връзка.
В схемата, показана на фиг. 4-6 а, има два трептящи кръга. Пър-
вият от тях се образува от бобината и кондензаторите С3 и Ct. По-
следният служи за предпазване на анодния токоизточник от късо съеди-
нение при случайно допиране на роторните и статорните пластинки на
променливия кондензатор С3. Вторият кръг е L.2CbC6.
Усилвателят, показан на фиг. 4-6 6, има само един трептящ кръг.
От него се получава по-малко усилване, но е по-прост за монтаж и на-
стройка и е по-малко склонен към самовъзбуждане.
Във ВЧУ на мрежовите приемници се използуват високочестотните
пентоди с променлива стръмност 6К1П, 6К4П, 6КЗ, EF 85, EF 89, EF 93.
Във ВЧУ на линейните мрежови приемници, където не се използува АРУ,
се употребяват също така и пентодите 6Ж1П, 6ЖЗП, 6Ж4П, 6Ж5П,
Ж8, EF 80, EF 95, EF 96.
84
В батерийните приемници се използуват най-често пентодите 1К1П,
1К2П и DF 91. При това съпротивлението Rj. и кондензаторът С\ от схе-
мата на фиг. 4-6 се премахват.
Фиг. 4-6. Схеми на резонансни ВЧУ с пентоди
В резонансните ВЧУ, конто работят в УКВ обхват, се използуват
най-често триодите 6С1П, 6С4П, 6НЗП, 6Н14П, ЕСС84 и ЕСС85. В този
обхват пентоди почти не се използуват, тъй като внасят сравнително го-
леми шумове. Броят на високочестотните усилвателни стъпала при прие-
мане на УКВ рядко превишава 2, като главно се използуват схемата със
заземена решетка или схемата със заземена междинна точка на входния
кръг (фиг. 4-7, табл. 4-3). На практика по-голямо приложение има по-
следната от двете схеми (фиг. 4-7 б). Кондензаторът Св служи за отстра-
няване на влиянието (неутрализация) на проходния лампов капацитет
(капацитета между анод и решетка). При тази схема коефициентът на
усилване е 2 пъти по-готям, отколкото при схемата от фиг. 4-3 а.
85
Таблица 4-3
Режими на триодните ВЧУ^за'УКВ обхват, чннто схеми
са показани на фиг.М-7 и 4-8
Тип на лампата 1 1 6НЗП i 6Н14П 1 ЕСС 84 ЕСС85 6С1П 6С4П
U а* V 150 100 90 250 150 150
/а, mA 8 10 12 10 4 16
Ri, Q 240 120 125 200 510 68
* За схемата, показана на фиг. 4-8, анодното напрежение трябва да бъде около
1,5—2 пъти по-високо.
Каскодният ВЧУ (фиг. 4-8) работи устойчиво и не пропуска трепте-
нията на хетеродина до входа на приемника. Лявата част на използува-
Фиг. 4-7. Схеми на ВЧУ за УКВ обхват
а — със заземена решетка; б — със заземена средна точка иа трептящия кръг
Фиг. 4-8. Каскоден ВЧУ за УКВ обхват
ния двоен триод се включва по схема със заземен катод, а дясната — по
схема със заземена решетка. Такъв усилвател, направен с лампи от типа
на 6НЗП и ЕСС 84, има коефициент на усилване около 35—40.
86
5.
Схеми на преобразуватели на честотата
5-1. Лампови преобразуватели на честотата
Схеми, използувани в обхватите на ДВ, СВ и КВ. В преобразуватели на
честотата на съвременните мрежови приемници се използуват най-често
радиолампите 6И1П и ЕСН 81, а в батерийните приемници — радиолампа
1И2П. Тези лампи дават голямо усилване, а собствените им шумове са
сравнително малки.
В схемите на фиг. 5-1 хетеродинът е изпълнен с триодната част на ком-
бинираната лампа по схема с индуктивна обратна връзка. Като смесител
се използува хептодната част на същата лампа. Напрежението на хетеро-
дина се подава от решетката на триода на третата решетка на хептода.
Когато се използува лампа 1И2П (фиг. 5-1 б), единият край на отоп-
лителната жичка се свързва с положителния полюс на отоплителния
токоизточник през дросела Др (100 навивки, ПЕЛ 0,23).
За да се постигне необходимото съотношение между честотите на
входния и хетеродинния кръг (виж § 3-2), е необходимо бобината на
хетеродинния кръг да има по-малка индуктивност от тази на бобината
на входния кръг. Освен това в хетеродинния кръг се включват конденза-
торите С5 (донастройващ) и С4 (спрягащ падинг). Кондензаторът С5 може
да бъде включен паралелно на кондензатора С3, а спрягащият конденза-
тор Сц може да бъде включен последователно с бобината на хетеродинния
кръг
Схемите на хетеродини, показани на фиг. 5-1, осигуряват точно спря-
гане в три точки на обхвата: началото, средата и края. За тази цел тряб-
ва да има възможност да се изменя както индуктивността на бобината Llt
така и капацитетът на кондензаторите С4 и С3. На практика конденза-
торът С4 е с постоянен капацитет и спрягането се постига само в началото
(чрез изменение на капацитета на кондензатора С5) и в края на обхвата
(чрез изменение индуктивността на бобината L}).
Основните изисквания към хетеродина на преобразувателя са: че-
стотна стабилност при изменения на температурата и напрежението на
токозахранващите източници, както и постоянство на амплитудата на
генерираните трептения в целия обхват. Първото изискване е необходимо,
за да се осигури стабилна настройка на приемника на избраната радио-
станция, а второто, за да се запази постоянна чувствителността на прием-
ника в целия работен обхват.
За да се изпълнят тези изисквания, е необходимо (както в ламповите,
така и в транзисторните приемници) грижливо да се подбере режимът
на преобразувателя, да се използуват в хетеродина бобинни тела с малки
загуби (ВЧ полистирол, радиопорцелан), вълнови превключватели и
лампови гнезда от керамика, да се използуват в хетеродинния кръг кон-
дензатори с малки загуби — слюдени и керамични (вж. § 40-2). Еле-
ментите на кръговете трябва да се разполагат по възможност колкото се
може по-далече от детайлите, отделящи големи количества топлина:
радиоламп!!, мрежови трансформатори и др.
87
h
ЗбК
7тАл
към МЧУ
^0,100
бит
С5
5.5тA JtUi
22к U
С70.1 \fioov,
^470л
АРУ
мчф
47к
+51К
С, 47+51
+ 90V _
О4
О.
±СБ
0,1 -Ua
0.1mA л 7т А %.
Сз
а
4Ua *60V
$<8
МЧФ
450 V
0$47+51п
470к\
1И2П
4161/
КЪМ МЧУ
04
Й*4
Щюк
7mA )(
"д
^АРУ
-Ua
PPI -Um
Фиг. 5-1. Схеми на преобразуватели на честотата за ДВ, СВ и КВ
а — лампа с косвеио отопление; б — лампа с директио отопление
сгорб
0,430
88
В преобразувателните стъпала на АМ-Ч.’А приемници при работа на
УКВ се използуват обикновено двойни триоди от типа 6НЗП, 6Н14П
и ЕСС85 (фиг. 5-2). Едната половина на лампата се използува като ВЧУ»
Фиг. 5-2. Схеми на УКВ приставки за концертни АМ-ЧМ приемници
а — с настройка иа трептящите кръгове чрез иемагинтиите ядра иа бобините; б — с настройка на
кръговете чрез промеиливи кондензатори
а другата — като преобразувател на честотата (самоосцилиращ смесител).
Генераторът е по схема с индуктивна обратна връзка. Честотата на треп-
тенията му се определи от индуктивността на бобината L3 и капацитета
на кондензатора С8 при схемата от фиг. 5-2а или от индуктивността на
бобината L4 и капацитета на кондензаторите С5 и С9 при схемата от
фиг. 5-26. И при двете схеми междинночестотният сигнал се отдели от
кръга LVC1V Преобразувателят на честотата заедно с ВЧУ се оформи
конструктивно като отделен УКВ блок — УКВ приставка. Когато този
блок се настройва чрез променлив кондензатор (фиг. 5-26), сигналът от
ВЧУ се подава в средната точка на хетеродинната бобина L&. Когато на-
стройката на УКВ приставката е индуктивна (посредством подвижни не-
магнитни ядра), сигналът от ВЧУ се подава в решетъчната верига на хе-
теродина чрез капацитивния делител С:—Св (фиг. 5-2а).
При Uа~ 150—200 V /aj=10—12 mA, /fll=8 mA.
Преобразуватели на честотата за телевизионните приемници се раз-
глеждат в § 13-1.
8»
5*2 Транзисторни преобразуватели на честотата
Към транзисторните преобразуватели на честотата се предявяват същите
изисквания, както към ламповите. За да осигурим стабилна работа на
транзисторния преобразувател на честотата, трябва да се вземат под вни-
Фиг. 5-3. Схеми на преобразуватели на честотата с един транзистор за ДВ и СВ
(Я,=5б —100 кй )
мание препоръките, направени при разглеждането на ламповите пре-
образуватели. Освен това, за да се осигури необходимата стабилност на
режима на транзистора по постоянен ток при изменение на температу-
рата, в емитерната верига на транзистора се включват подходящи съпро-
90
тивления (/?2 на фиг. 5-3) и на базата му се подава постоянно напре-
жение чрез делител, образуван от съпротивленията и /?4.
Преобразувател на честотота с един транзистор (фиг. 5-3). Преобра-
зувателят е високочестотен генератор по схема с обща база. В базис-
Фиг. 5-4. Схема на преобразувател на честотата за ДВ, СВ
и КВ с два транзистора (долннят край на бобината Д
трябва да се свърже с шасн)
ната верига на транзистора се подава високочестотният сигнал, който
ще се преобразува. В колекторната верига на транзистора е включен
кръг, върху който се отдели напрежението с междинна честота. Хетеро-
динният кръг се състои от бобината Ьл и кондензаторите С3 (донастрой-
ващ), С2 (спрягащ) и С! (променлив кондензатор за настройка). Меж-
динночестотният филтър е образуван от бобината £3 и кондензаторите С5
и Св.
В преобразувателите на приемниците за ДВ и СВ се използуват тран-
зистори от типа на П401—П403, П421—П423, SFT 308, SFT 317, SFT 319
и SFT 320.
За схемите, показани на фиг. 5-3, при напрежение на токозахранва-
щия източник С/к^4,5—9 V колекторният ток е /к=0,5—2 mA.
Преобразуватели на честотата с два транзистора (фиг. 5-4). Такива
преобразуватели се използуват в приемниците, конто имат и КВ обхват.
Хетеродинът с транзистор Т2. Високочестотното напрежение на хете-
91
родина се подава чрез бобината за свръзка Lt в емитерната верига на
транзистора 7\, който работи като смесител. В колекторната верига на
7\ е включен междинночестотният филтър LjCgC^. Използуването на два
транзистора осигурява по-лека настройка и по-устойчива работа на че-
стоти до 20—25 MHz. Хетеродинът е направен по схема с обща база.
Трептящият кръг е включен в колекторната верига на Т2 и се образува
от бобината L3 и кондензаторите С~ (донастройващ), С8 (настройващ)
и Св (спрягащ). Напрежението за обратна връзка се взема от част от бо-
бината £3 и се подава в емитерната верига на Т2. Токовете, конто консу-
мират преобразувателите, показани на фиг. 5-4, при напрежение на токо-
захранващия източник С/к=4,5—9 V са: /К1 ^0,2—0,7 mA и /к>=2—3 mA.
6 Схеми на междинночестотни усилватели
6-1. Междинночестотни усилватели в ламповите
концертни приемници
Междинночестотният усилвател определи чувствителността, пропуска-
ната лента и селективността на приемника по съседен канал. От лентата
на пропускане на приемника зависи качеството на възпроизвеждане.
В междинночестотМите усилвателни стъпала се използуват най-
често лентови филтри, конто се състоят от два индуктивно свързани
кръга, настроени на междинната честота (МЧФ на фиг. 6-1а). Лентовият
филтър осигурява едновременно висока селективност и голяма равномер-
ност на усилването в границите на пропусканата лента.
В простите концертни приемници и в приемниците за любителски
радиовръзки (особено в тези с батерийно захранване) се използуват МЧУ
с единични трептящи кръгове, настроени на междинната честота
(фиг. 6-16). При еднотипни лампи такова стъпало има по-голям коефи-
циент на усилване от стъпалото с лентов филтър, но усилването в грани-
ците на пропусканата лента е по-неравномерно и селективността е по-
лоша.
Изискването за голяма селективност на приемника е в противоречие
със стремежа да осигурим достатъчно широка лента на пропускане. При
приемане на местни мощни радиостанции или при липса на смущения
от други предаватели е желателно приемникът да има широка лента на
пропускане. Обратно, при силнн смущения е необходимо приемникът да
има голяма селективност, т. е. необходима е тясга лента на пропускане.
За да се осигури за всеки отделен случай възможното най-добро прие-
мане, пропусканата лента на МЧУ се прави регулируема в граници от
3—4 до 10—15 kHz. Най-често се използува стъпално регулиране на
пропусканата лента чрез превключване навивките за връзка между два-
та кръга на лентовия филтър (фиг. 6-1б). Бобините за връзка £3—£4 имат
по 3—5 навивки, навити непосредствено до кръговите бобини на МЧФ.
Плавно изменение на ширината на пропусканата лента може да се
92
осъществи, като се измени разстоянието между кръговите бобини. За
да се сведе при това до минимум разстройката, която възниква при по-
добно регулиране вследствие влиянието на екрана на филтъра, препо-
ръчва се кръговите бобини да се разделят по на две неравни части и да
се преместват по-малките от тях.
Фиг. 6-1. Схеми на МЧУ с пентоди
а — с лентов филтър, б — с единичен трептящ кръг; в — с лентов
филтър с променлива лента на пропускане: г — с два лентовн
филтьра в приемниците за AM и ЧМ сигнали
МЧУ на АМ-ЧМ приемници. Всяко от стъпалата на такъв МЧУ
съдържа по два лентови филтъра (фиг. 6-1г). Кръговете на филтъра, пред-
назначени за пропускане на AM сигнали, са настроени на честота 465 kHz,
а тези на филтъра за пропускане на ЧМ сигнали — на честота 10,7 MHz.
За да се предотвратят смущения от неизползуваната в момента междинна
честота, в някои приемници при приемане на AM сигнали се дава накъсо
един от кръговете на ЧМ канала, а при приемане на ЧМ сигнали — един
от кръговете на AM канала. Голямата разлика между резонансните че-
стоти на филтрите изключва влиянието помежду им.
93
Таблица 6-1
Типови режими на лампите и стойкости hi съпротивленията
на МЧУ (фиг. 6-1)
Тип на лампата 1К2П, DF91 6 КЗ 6К4П, EF 93 6И1П*. ЕСН 81
Ua, V 60 250 250 250
Up.,, V 30 80 80 80
/ a, mA 1 10 8 8
Ip,, mA 0,2 3,5 3 3
kfi 150 51 47 47
* За хептодната част на лампата.
В междинночестотните усилвателни стъпала се използуват главно
пентоди от типа на 1К2П, DF 91, 6КЗ, 6К4П, EF 93 или хептодната част
на 6И1П и ЕСН 81. При използуването на фабрични лентови филтри и
споменатите лампи усилването на едно стъпало се получава 5—50 за ба-
терийните лампи и 50—100 — за останалите.
6-2. Междинночестотни усилватели в транзисторните
приемници
Усилвателят, чиято схема е показана на фиг. 6-2, съдържа апериодично
стъпало с капацитивна връзка и резонансно стъпало с трептящ кръг ЬЯС3.
Селективността на усилвателя се осигурява от този кръг и от лентовия
филтър L1CyL2C2, включен между МЧУ и преобразуватели на честотата.
Фнг. 6-2. Схема на двустьпален транзисторен МЧУ
В МЧУ могат да бъдат използувани транзистори от типа П401-П403,
П421-П423, SFT308, SFT317, SFT319, SFT320 и други с коефициент на
усилване по ток 0—30—100. Предимства на разглеждания усилвател са
устойчивата му работа и сравнително леката му настройка. Коефициен-
тът на усилване по напрежение на усилвателя е около 3000 (от базата на
транзистора 7\ до входа на детектора). Напрежение на токозахранващото
устройство С/к=4,5—9 V, консумиран ток /к= 1,5—2 mA.
94
6-3 Междинночестотни усилватели в телевизорите
Стъпало с два силно свързани кръга (фиг. 6-3).За да се осигури силна ин-
дуктивна връзка между кръга в анодната верига на лампа Лг и кръга в
решетъчната верига на лампа Л2, двете бобини и £2 се навиват на общо
тяло, като при това навиването се извършва едновременно и с двата про-
водника. Капацитетите на кондензаторите С4 и С5 се подбират така, че
кръгът £,С4 да е настроен на по-висока честота от кръга £2С5. Благода-
рение на това честотната харак-
теристика на стъпалото се полу-
чава несиметрична, а усилването
за резонансните честоти на двата
кръга — различно.
Фиг. 6-3. Схема на МЧУ на телевизор
със силно свързани трептящи
кръгове
27,75MHt Честота 34.25MHL
/носеща на збука) (Носеща на изо -
b Ьражението).
Фиг. 6-4. За поясняване принципа на фор-
миране на честотната характеристика на
МЧУ на телевизора при използуването
на режекторен филтър
а — честотни характеристика на отделните
кръгове; 6 — обща честотна характеристика
В областта около резонансната честота на кръга Ь2Сь честотната ха-
рактеристика има приблизително такъв вид, както характеристиката на
единичен трептящ кръг.
Наред с МЧУ по схемата, показана нафиг. 6-3, втелевизионните при-
емници се използуват и стъпала с единични трептящи кръгове. За да
се получи необходимата честотна характеристика на целия МЧУ, треп-
тящите кръгове в стъпалата му се настройват на различии честоти.
Фиг. 6-4 илюстрира един пример за получаване на общата честотна ха-
рактеристика на МЧУ от честотните характеристики К,—К4 на отделни
трептящи кръгове.
Във видеоканала на телевизора е необходимо да се потисне сигна-
лът на звуковия съпровод. За тази цел в схемата от фиг. 6-3 се използува,
режекторен филтър (L3C6), индуктивно свързан с кръга на едно от меж-
динночестотните стъпала и настроен на носещата честота на звуковия съ-
95
провод. В някои случаи се поставят режекторни кръгове във всички меж-
динночестотни стъпала на телевизора.
За честотите на звуковия съпровод режекторният филтър създава
допълнителен аноден товар на междинночестотното стъпало; той като
че ли <отнема» енергията на трептенията с тези честоти от основните
трептящи кръгове на МЧУ (действието на режекторния филтър се отра-
зява чрез кривата на фиг. 6-4а). Благодарение на това усилването на
МЧУ в областта на честотите на звуковия съпровод се намалява и честот-
ната характеристика на усилвателя добива вида, показан на фиг. 6-46
(сравнете с честотната характеристика, показана на фиг. 3-17).
Стъпалото с Т-образен филтър (фиг. 6-5) позволява да се получи
честотна характеристика с необходимата форма, без да се използуват ре-
Фиг. 6-5. Схема на МЧУ на телевизор с Т-образен филтър
жекторни филтри. Кръгът L2G, се настройва на носещата междинна че-
стота на звука. Характерно за това стъпало е опростената му настройка.
За да се получи необходимого общо усилване от МЧУ на телевизора, на
практика разглежданото стъпало се използува заедно с 2—3 стъпала с
единични или силно свързани кръгове.
6-4 Ограничители
Съгласно блоковата схема от фиг. 3-11 от видеодетектора към МЧУ на
звуковия съпровод на телевизора постъпва ЧМ сигнал, който е едновре-
менно и амплитудно модулиран. За нормалната работа на ЧМ детектора
•е необходимо да се отстрани предварително тази паразитна амплитудна
модулация. Това се осъществява от амплитудния ограничител, каквото
с последното междинночестотно стъпало в канала на звуковия съпровод
{фиг. 6-6).
96
Процесът на ограничаването се състои в следното: ако от кръга L2C2
на управляващата решетка на пентода постъпи амплитудно модулиран
сигнал с ниво, по-голям© от 1—2 V, върху включения в анодната верига
на лампата трептящ кръг L3C3 се получава сигнал с практически по-
фиг. 6-6. Схема на амплитуден
ограничител
Фиг. 6-7. Амплитудна
характеристика на ограничителя
стоянна амплитуда (фиг. 6-7). Такъв режим на работа на стъпалото се
получава, когато подаваме на лампата понижено анодно и екранно на-
прежение (чрез делителя, образуван от съпротивленията Rt и 7?3).
7. Схеми на детекторни стъпала
7-1. Диодни амплитудни детектори
В ламповите и транзисторните приемници се използуват най-често диод-
ните амплитудни детектори, тъй като те се характеризират с най-малки
нелинейни изкривявания на изходния нискочестотен сигнал.
В диодните детектори се използуват обикновено двойните диоди 6Х6С,
6Х2П, ЕАА91, диодите на комбинираните лампи 6Г2, 6ГЗП, ЕАВС 80,
точковите полупроводникови диоди Д1А, Д2Б-Д2Е, ДЭВ, SFD106,
SFD112. Желателно е да се използуват полупроводникови диоди с големи
прави и малки обратил токове.
Всички схеми на детектори, показани на фиг. 7-1, са приблизително
равностойни. В схемата от фиг. 7-1 в нискочестотното напрежение, което
се получава върху товарного съпротивление на детектора Т?2, се подава
през кондензатора С3 и потенциометъра за силата на решетката на триод-
ната (пентодната) част на лампата. Последната работи като предусилва-
тел по НЧ.
7 Справочник за начннаещия радиолюбител
97
в
Фиг. 7-1. Схеми на амплитудни диодни детектори
на ламповите концертни приемници
а и б — съответно последователна н паралелна схема
с електровакуумен или полупроводников диод; в —
«последователна» схема, като се нзползува днодът
на комбинирана радиолампа
98
В транзисторните приемници често се използува детектор с умноже-
ние (фиг. 7-26). Изходното НЧ напрежение на такъв тип детектор е 1,5—
1,7 пъти по-голямо, отколкото при детектора от фиг. 7-2а. Схемата, по-
фиг. 7-2. Схеми на амплитудни диодни
детектори на транзисторните приемници
а — най-проста схема; — схема с удаве н не на напрежението
Фиг. 7-3. Схема на видеодетектор
казана на фиг. 7-26, е удобна в случайте, когато предидущото ВЧ или
МЧ стъпало е изпълнено по схема с капацитивна връзка.
На изхода на видеодетектора на телевизионния приемник е включен
филтърът Др, С.,, потискащ хармоничните на междинната честота
(фиг. 7-3).
7-2. Амплитудни детектори с триоди и пентоди
Освен детектиране решетъчният детектор (фиг. 7-4) осигурява и известно
усилване на сигнала. Ето защо той има голямо приложение в линейните
приемници (понякога и в простите суперхетеродини). Недостатък на ре-
шетъчния детектор са големите нелинейни изкривявания при силни сиг-
нали. В решетъчните детектори често се използува положителна обратна
връзка, което позволява при същия брой лампи в приемника да се уве-
личи чувствителността му 15—20 пъти.
99
Детектор положителна обратна връзка се нарича регенера-
тивен, а оттам и приемник с подобен детектор се нарича регене-
ративен приемник.
Причината за нарастване на усилването при използуване на поло-
жителна обратна връзка е следната: част от енергията на високочестот-
ните трептения се прехвърля от анодната верига на лампата в ргшетъчния
Фиг. 7-4. Схеми на решетъчни детектори
и трептящ кръг и компенсира частично загубите на енергия в последний.
Прехвърлянето на енергия от анодната към решетъчната верига на лам-
пата се осъществява благодарение на индуктивната връзка между боби-
ната за свързка L, и кръговата бобина (фиг. 7-4а). Тъй като загубите
на енергия в кръга ЬгС2 намаляват, нараства амплитудата на трептенията
на приемания сигнал, т.е. увеличава се чувствителността на приемника.
Тя е толкова по-голяма, колкото по-силна е положителната обратна връз-
ка. При положение обаче, че обратната връзка стане много силна и за-
губите в решетъчния кръг се компенсират напълно от енергията, пре-
хвърляна от анодната верига на лампата, стъпалото се самовъзбужда —
в кръга LyC2 възникват собствени незатихващи трептения. Тези трепте-
ния се наслагват върху приеманите такива, поради което предизвикват
изкривявания на приеманите радиотелефонии сигнали. Приемникът ще
има най-голяма чувствителност, когато работи на «Прага на генерацията»,
т. е. при тази възможно най-силна обратна връзка, при която собствени
трептения все още не се появяват. При преминаване на този праг възник-
ващите собствени трептения не само изкривяват приемането, но и пречат
на нормалната работа на съседните приемници, тъй като тези трептения
се излъчват от антената.
В схемите, показани на фиг. 7-4, обратната връзка се регулира чрез
потенциометрите /?2.
Бобината за обратна връзка £2 трябва да има 5—6 пъти по-малко
навивки от кръговата бобина Lj. Ако двете бобини са навити в една и съща
посока, за да се осъществи положителна обратна връзка, е необходимо
100
краищата на бобините да бъдат включени така, както е показано на
фиг. 7-4а.
В решетъчния детектор, показан на фиг. 7-4а, може да се използува
който и да е триод, а в този от фиг. 7-46 — пентодите 6К1П, 6К4П, 6К7,
EF 93.
Анодният детектор (фиг. 7-5) се използува в линейните лампови при-
емници. Той е по-нечувствителен към слабите сигнали, а при силни сиг-
Фиг. 7-5. Схема на аноден детектор
Фиг. 7-6. Схема на катоден детектор
нали внася големи нелинейни изкривявания. В анодния детектор се пре-
поръчва използуването на пентодите 6ЖЗП, 6Ж8, EF 96.
Основно качество на катодния детектор (фиг. 7-6) е това, че не внася
почти никакви нелинейни изкривявания дори при силни сигнали. В ка-
тодния детектор може да се използува който и да е триод.
7-3. Амплитудни детектори с транзистори
Транзисторните детектори се правят главно по схемите на фиг. 7-7, конто
са аналогични на анодния и решетъчния детектор с електронни лампи.
Показаните на фиг. 7-7 детектори усилват сигнала — техният коефипиент
на предаване на напрежението е около 10—30, т. е. нискочестотното на-
прежение на изхода на детектора t 10—30 пъти по-голямо от напреже-
нието на високочестотния сигнал, постъпващ на базата на транзистора.
Бобината за свръзка L, от схемата и i гиг. 7-7а има 2—3 пъти по-
малко навивки от кръговата бобина Б тези детектори могат да бъдат
използувани същите транзистори, както във ВЧУ или МЧУ.
7-4.
Честотни детектори
Предназначението на честотния детектор е да прсобразуга високочестот-
ния ЧМ сигнал в нискочестотен, чиято амплитуда се измени в такт с из-
мененията на честотата на високочестотния сигнал. На практика най-
101
'Uk
транзисторни детектори
Фиг. 7-8. Схеми
на честотни де-
тектори
а — снметрнчен
дробен детектор;
б — неснметрнчен
такъв
а
R4 100
8
102
голямо приложение има така наречения! дробен детектор (детектор на
отношение). Дробният детектор не реагира на измёненияТа на амплиту-
дата на сигнала, следоЬателно не е чувствителен към въздействието на
паразитната амплитудна модулация. В телевизионните приемници обаче
използуването на ограничително стъпало преди детектора е задължи-
телно.
Двете схеми от фиг. 7-8 са равностойни при работа, но настройката
на симетричиия детектор е малко по-проста.
В честотните детектори на концертните приемници най-често се из-
ползуват двойните диоди 6Х2П и ЕАА91, диодите на комбинираните
лампи 6ГЗП и ЕАВС 80 или точковите полупроводникови диоди Д2Б-
Д2Д, SFD 111 и др.
7-5. Детектор на комбиниран АМ-ЧМ приемник
При приемане на AM сигнали левият диод (фиг. 7-9) се използува като
амплитуден детектор, аналогичен на детектора от фиг. 7-1а, а десният
диод — като детектор за АРУ (виж раздел 8). Чрез бобината Ls и кръга
Фиг. 7-9. Схема на детектор на АМ-ЧМ приемник
L2C2 МЧ напрежение от кръга L5C4 се подава към анода на левия и ка-
тода на десния диод. При приемане на ЧМ сигнали схемата работи като
несиметричен дробен детектор. От едната към другата схема се преминава
посредством контактите /7Д на вълновия превключвател.
7-6. Полярен детектор
Полярният детектор се използува в концертните приемници, конто имат
възможност да приемат стереофоНични радиопредабания. Като получава
от честотния детектор полярномодулирани трептения с подносеща че-
стота, полярният детектор разделя нискочестотните трептения на «десния»
и «левия» канал (виж § 1-10), конто след това постъпват на входовете
103
на два самостоятелни НЧУ (фиг. 7-10). Точка а от схемата иа фиг. 7-10
се свързва с едноимеината точка от схемите на фиг. 7-8 а или 7-9.
Задължителна съставна част на полярния детектор е усилвателят
на подносещата честота. В схемата от фиг. 7-10 е използуван двустъпален
усилвател с комбинираната лампа 6Ф1П. Усилените от този усилвател
Фиг. 7-10. Схема на полярен детектор с усилвател на подносещата честота
полярно модулирани трептения сеподават чрез кондензатора С7 на полу-
проводниковите диоди Дг и Д2. Тъй като двата диода са включени про-
тивопосочно, Д7 ще пропуска полупериодите на полярно модулираните
трептения с един знак, а Д2 — полупериодите с другия знак. В резултат
на това на входа на нискочестотните усилватели постъпват отделени сиг-
нали, съответствуващи на «десния» и «левия» канал на стереофоничната
система.
При монофонични предавания НЧ сигнал се получава непосредст-
вено от честотния детектор. При това превключвателят П се поставя от
положение «Стерео* в положение «Моно» (във фабричните приемници
този превключвател е съставна част на вълновия превключвател). В
този случай НЧ сигнал от честотния детектор постъпва направо на вхо-
довете на двата НЧУ, като заобикаля усилвателя на подносещата че-
стота и полярния детектор.
Бобината Lj на трептящия кръг, настроен на подносещата честота
31,25 kHz, има следните конструктивни данни: диаметър на бобинното
тяло 12 mm, брой на навивките 500 с проводник ПЕЛКЕ 0,1 при ширина
на намотката 10 mm.
По схемата от фиг. 7-10 може да се изготви приставка към обикно-
вен АМ-ЧМ приемник за приемане на стереофонични предавания. При
това като един НЧУ се използува НЧУ на приемника. Вторият усил-
вател (заедно с отделни високоговорители) се изработва със същите данни,
оформя се като отделна конструктивна единица и се разполага на из-
вестно разстояние от приемника (виж § 27-5).
104
8.
Спомагателни устройства във високочестотната
част на концертните приемници
8-1. Автоматично регулиране на усилването
Различните станции създават на входа на приемниците различии по го-
лемина напрежения. Естествено входните напрежения от близки или
мощни предаватели могат да бъдат стотици и хиляди пъти по-големи от
тези, конто съответствуват на отдалечени или маломощни предаватели.
Освен това и входното напрежение от един и същи предавател се измени
непрекъснато в твърде широки граници. Причина за това би могло да бъде
например затихването на сигнала (фадинг), който се наблюдава при ра-
бота на средни и особено на къси вълни. От това следва, че ако в прием-
ника не са взети специални мерки, подаваното на детектора МЧ напре-
жение (а оттам и изходната мощност на приемника) ще се измени в също
такива широки граници. При приемане на силни сигнали ще възникват
и големи нелинейни изкривявания поради претоварване на отделни стъ-
пала на приемника. За да се избягнат тези неприятии явления, в супер-
хетеродинните приемници се осъществява автоматично регулиране на
усилването (АРУ).
В ламповите приемници действието на АРУ се осъществява, като
се използуват във ВЧУ и МЧУ- пентоди с удължена характеристика
(виж § 37-6). На управляващите решетки на тези лампи от детектора за
АРУ се подава отрицателно преднапрежение, чиято стойност е толкова
по-голяма, колкото по-силен е входният сигнал. Благодарение на това
при приемане на силни сцгнали работната точка на регулируемите лампи
се измества в облает с по-малка стръмност, а оттам се намалява усилва-
нето на ВЧУ и МЧУ. В резултат на всичко това нивото на МЧ сигнал,
който се подава на детектора на приемника (а оттам и изходната мощ-
ност на приемника), се поддържа почти постоянно при значителни из-
менения на нивото на входния сигнал.
Схема на просто АРУ (фиг. 8-1а). Характерно за тази схема е, че не
се използува отделен детектор за АРУ. Ролята на последния се изпълнява
от обикновения детектор на приемника. Постоянната съставяща на детек-
торния ток създава върху товарното съпротивление на детектора
постоянен спад, който по големина е право пропорционален на вход-
ното напрежение на приемника. Отрицателният полюс на този напрежи-
телен спад се подава през филтъра С3СЬЦ2 на управляващите решетки
на регулируемите лампи. Филтърът C3CfR2 не пропуска към управлява-
щите решетки НЧ напрежение, получавано върху товарното съпротив-
ление на детектора.
При тази схема се осъществява автоматично регулиране на усил-
ването при всяко ниво на входния сигнал, включително и при най-слаби
сигнали.
Схема на АРУ със задръжка (фиг. 8-16). При тази схема системата
АРУ започва да действува само след като входният сигнал достигне оп-
ределена от по-рано стойност. Благодарение на това се запазва голямата
чувствителност на приемника при приемане на слаби сигнали.
105
Управляващото напрежение в този случай се получава от отделен
детектор — детектор за АРУ (десният диод е използуван като детектор
за АРУ, алевият— като амплитуден детектор). През съпротивлението
Фиг. 8-1. Схеми на АНУ в ламповите приемници
а — просто АРУ; б — АРУ със задръжка
Фиг. 8-2. Схема на АРУ на транзисторен приемник
R3 на анода на детектора за АРУ се подава постоянно отрицателно на-
прежение — напрежение за задръжка. Послёдното се получава върху
включеното между отрицателния полюс на токоизправителя и шасито
на приемника съпротивление Rt. Управляващо напрежение към решет-
ките на регулируемите лампи ще се подава само тогава, когато амплиту-
дата на МЧ напрежение на анода на детектора за АРУ превиши напре-
жението за задръжка.
В разглежданите схеми за автоматично регулиране на усилването
могат да се използуват и точкови полупроводникови диоди.
АРУ в транзисторните приемници. В транзисторните приемници
обикновено се използува АРУ без задръжка (фиг. 8-2). За регулиране
усилването на МЧУ се използува постоянната съставяща на изходното
напрежение на амплитудния детектор (диод Дг). За разлика от ламповите
схеми в транзисторните приемници е необходимо на изхода на детектора
106
за АРУ да има ток с положителен поляритет. За тази цел диодът се
включва така, както е показано на фиг. 8-2. Връзката на детектора с
базисните вериги на транзисторите в МЧУ се осъществява през фил-
търа /?3С4, който не пропуска НЧ напрежение към базите на регули-
руемите транзистори.
8-2. Електронен индикатор за настройка
Не винаги точната настройка на приемника на честотата на желаната
в момента станция може да се постигне
на сигнала от високоговорителя. Ето
защо почти всички качествени при-
емници съдържат и визуални индикато-
ри на настройката. В концертните при-
емници се използуват изключително
електронните визуални индикатори
(фиг. 8-3). Последиите съдържат спе-
циални електроннолъчеви лампи, нари-
чани «око» или още «магическо око» на
приемника (най-често се използуват
6Е1П, 6Е5С, ЕМ 80 и ЕМ 84).
През веригата RlC1 на управлява-
щата верига на индикатора се подава
с отрицателен поляритет напрежение-
то за АРУ. При неточна настройка
на приемника на желаната станция
това отрицателно напрежение е малко
(или равно на нула) и на екрана на
индикаторната лампа 6Е1П свети само
един тесен сектор. При точна настрой-
ка отрицателното напрежение е макси-
мално и щесвети целияг екран на инди-
катора.
чрез слухов контрол на силата
+Ua!OK200v)
Кг
470 к+1.0
Фиг. 8-3. Схема на електроннолъчев
индикатор на настройката
Схеми на нискочестотни усилватели на напрежение
9-1. Общи сведения
Нискочестотният усилвател съдържа: 1) стъпала за предварително усил-
ване по напрежение и 2) крайно стъпало за усилване по мощност. По-
следното отдава нискочестотна променливотокова мощност на високого-
ворителя (високоговорителите). За да бъде тази мощност достатъчна за
нормалната работа на високоговорителя, в концертния приемник, гра-
мофона или магнитофона, на крайното НЧ стъпало е необходимо да се
107
Таблица 9-1
Данни за триодните предусилвателни стъпала (фиг. 9-1а)
Ri, кй R3, кй Za*, mA К** I Ri, кй 1 R3, кй /а*, mA Л**
Един триод на 6Н1П Един триод на 6Н8С (ЕСС 33)
£7а= 130—150 V 6/а=130—150 V
47 1 2 12 47 1 2 11
100 2,2 1 12 100 2,2 1 11
220 6,2 0,5 13 220 5,6 0,5 12
U а= 180—200 V Ua= 180—220 V
47 1,3 2,2 12 47 2 2 11
100 2,7 1,2 13 100 3,6 1,1 12
220 6,2 0,6 20 220 8,2 0,5 13
(7а=230—250 V 1/а=230—250 V
47 1 3 17 47 1,5 2,8 12
100 2,4 1,3 18 100 2,7 1,5 13
220 6,8 0,6 20 220 6,2 0,8 14
(7а=280—300 V С'а=280—300 V
47 0,68 4 20 47 1,1 3,8 12
100 1,5 2 24 100 2,7 1,8 13
220 3,3 1 27 220 6,8 0,8 14
Един триод на 6Н2П Един триод на 6Н9С (ЕСС 35)***
Ua= 180—200 V Ua= 180—220 V
100 1,2 0,8 32 100 2,2 0,7 27
220 2,2 0,5 42 220 3,9 0,4 32
(/а=230—250 V С'а= 230—250 V
100 1 1 42 100 1,5 1 35
220 1,5 0,6 47 220 2,7 0,6 45
(/а=280—300 V Ua= 280—300 V
100 1.5 1,1 47 100 1,2 1,3 32
220 2,7 0,6 52 220 2,2 0,7 40
Триодна част на 6ГЗП (ЕАВС80) Триодна част на 6Ф1П
Ua= 180—200 V Ua= 180—200 V
100 2,2 30 47 1 з 15
220 3,9 40 100 3,3 1,2 17
470 8,2 45 220 5,1 0,8 19
Триодна част на 6И1П (ЕСН 81)
(Уа=280—300 V 6/а= 180—220 V
100 1,8 35 47 1,3 2,3 12
220 3,3 45 100 1,5 1.5 13
470 6,2 50 220 3,6 0,8 14
* Ориентировъчиа стойност за един триод.
** Коефициент на усилване на стъпалото по напрежение, т. е. отношение между
напрежението на сигнала върху съпротивлението Rz и напрежението на сигнала
върху съпротивлението Ri. Коефициентът К е посочен при условие, че съпротивле-
иието R* е най-малко два пъти по-голямо от Ri. Действителната стойност на К може
да се различава от посочената с около 20%.
*** Д«^0,47 Мй.
108
подаде НЧ сигнал със значително по-високо ниео от това, което се по-
лучава направо след детектора, звукоотнемателя или магнитната глава.
С други думи, сигналът, получаван от тези източницн на е. д. н., трябва
да се усили. Това се осъществява в стъпалата за предварително усил-
ване. Изключение правят простите лампови приемници с пентодни или
триодни детектори, а също и телевизорите, изходните мощности на конто
са сравнително малки. В тези апаратури често няма предварителен НЧУ,
ако получаваният от детектора сигнал едостатъчен за нормалната работа
на крайното стъпало (при условие, че в НЧУ няма дълбока отрицателна
обратна връзка — виж раздел И).
В простите лампови суперхетеродинпи приемници с диоден детектор
е достатъчно да има едно стъпало за предварително усилване с пентод
или две стъпала с триоди. В последняя случай най-често се използува
един двоен триод. В транзисторните приемници обикновено има 1—3 стъ-
пала за предварително усилване по ниска честота, като във всяко стъпало
работи по един маломощен транзистор, включен по схема с общ емитер
(виж § 38-7).
9-2. Нискочестотни усилватели с RC-връзка
Най-голямо приложение на практика имат НЧУ с RC-връзка (R — съ-
противление, С — кондензатор). Такива схеми се наричат още схеми с
капацитивна връзка.
НЧ сигнал, който трябва да се усилва, през кондензатора С3 се по-
дава на управляващата решетка на лампа Л (фиг. 9-1) или в базисната
Фиг. 9-1. Схеми на лампови НЧ предусилватели с RC-връзка
а — при триоди с косвено отопление; б — при пентоди с косвено отопление; в — при пентоди с ди-
ректио отопление
верига на транзистор Т (фиг. 9-2). Усиленият сигнал се получава върху
съпротивлението R, включено в анодната верига на лампата или в ко-
лекторната верига на транзистора. През кондензатора Сг (прехвърлящ
кондензатор) този сигнал се подава на управляващата решетка на лам-
пата или на базата на транзистора на следващото стъпало, където отново
се усилва.
Отрицателното преднапрежение на управляващите решетки на лам-
пите с косвено отопление (фиг. 9-1а,б) сбокновено се получава автомати-
109
чно. За целта в катодната верига на тези лампи се включва съпротивле-
нието 7?3. Постояината съставяща на катодния ток създава върху R3
постояннотоков напрежителен спад, чийто «минус» през утечното съпро-
тивление Rt се подава на управляващата решетка на лампата. Стойно-
27к-V
-150^'
ю.о-зор
Ki
1К -ик
, юр-зорь
2.2- И 6-1OV 5
-22к
-и*-
Г
р-п-р
с3юр-зоа.
B-1OV ‘
Ki
С,10,0
р*-33к ----
Юк-з.
р-п-р
30.0 6-10V
*4
2ОО\ЮО-1К
-300
М
2.2 к \#\
-4.7к^
5
_ л
★и* *
i-UK
I
<8
$
S
Фиг. 9-2. Схеми на транзисторни
НЧ предусилватели с RC-връзка
стите на съпротивленията R3 и R3 зависят от напрежението на анодния
токоизточник Ua и от стойността на съпротивлението Rx (табл. 9-1 и 9-2).
В схемата на фиг. 9-1« отрицателното преднапрежение се получава
също автоматично, но благодарение на постояината съставяща на тока
във веригата на самата управляваща решетка. И наистина през времето
на положителните полупериоди на променливото решетъчно напреже-
ние в решетъчната верига на лампата преминава малък ток, който за-
режда прехвърлящия кондензатор С3. Полученото в резултат на това
постоянно напрежение върху кондензатора С3 се използува именно за
преднапрежение на лампата. Това напрежение се измени при изменение
нивото на сигнала. При силни сигнали стъпало с подобно преднапреже-
ние внася значителни нелинейни изкривявания. Ето защо такъв начин
за подаване на решетъчно преднапрежение може да се използува на
практика само в първото стъпало на НЧУ, където нивото на входния
сигнал е сравнително малко (фиг. 9-1 в).
Преднапрежението на базите на транзисторите се подава от общия
токоизточник чрез делителя, образуван от R2 и R3 (фиг. 9-2). Съпротив-
ленията R2, R3 и /?4 стабилизират работата на стъпалото. Никои кон-
структори премахват тези съпротивления, но в този случай усилването
на стъпалото се изменя в широки граници при промени на захранващото
напрежение и на околната температура.
Стъпалото от фиг. 9-26 има по-малък коефициент на усилване, тъй
като през съпротивлението R2 между колекторната и базисната верига
на транзистора се осъществява отрицателна обратна връзка (виж раз-
дел 11).
ПО
Т а б л и ц а 9-2
Дании за иёнтодните предуснлвателни стъпала (фиг. 9-16 и в)
Ri, kfl Rt, кй Rt, Ай X* /?1, кй Ri, кй Rt, МЙ X*
220 1КШ** (/а=40—50 V — 0,33—0,39 22 220 1К2П*** (7а=40—50 V — 0,068—0,11 30
470 — 0,68—0,75 28 470 — 0,47—0,51 40
1000 - 1.2-1,5 30 1000 — 1,0—1,1 50
220 (7а=80—90 V — 0,47—0,51 35 220 U =80—90 V — 0,36—0,39 50
470 — 0,91 — 1,0 38 470 — 1,0—1,1 75
1000 — 2,0—2,2 55 1000 — 2,0—2,2 100
220 1Б1П** (7а=40—50 V — 0,36—0,39 17 100 6Ж8 (7 а=90—100 V 0,9—1,0 0,27—0,33 50
470 — 1,0—1,1 32 220 1,6—1,8 0,91 — 1,2 60
1000 — 2,0—2,2 35 470 3,6—3,9 . 1,6—2,0 70
220 (7а=90—100 V — 0,56—0,68 32 100 (7а==130—150 V 0,82—1,0 0,27—0,33 60
470 — 1,3—1,6 45 220 1,3—1,5 0,91 — 1,2 80
1000 — 2,7—3,3 55 470 2,7—3,3 1,8—2,2 НО
220 С7а= 120—135 V — 0,68—0,91 35 100 (7а==180—200 V 0,82—0,91 0,33—0,39 70
470 — 1,8—2,0 50 220 1,1 —1,2 0,91 — 1,2 120
1000 — 3,6—4,3 60 470 2,0—2 4 2,2—2,4 160
100 6ЖЗП (EF96) Ua= 180—200 V 0,91 — 1,0 0,16—0,18 100 100 17а==230—250 V 0,62—0 68 0,33—0,43 80
220 1,6—1,8 0,43—0,62 160 220 1,0—1,1 1,0—1,1 140
470 3,3—3,6 1,0—1,1 200 470 1,5—2,0 2,2—2,4 170
100 17 а= 280—300 V 0,6—0,68 0,24—0,27 130 100 (7а== 270—300 V 0,51—0,62 0,36—0,47 90
220 1,0—1,1 0,51—0,56 200 220 0,91 — 1,0 1,0—1,2 150
470 1,8—2,2 1,1 —1,2 300 470 1,3—1,5 2,2—2,7 220
* Посочени са средните стойкости иа коефициента на усилване по напрежение
при положение, че съпротивлен'ието /?2 е най-малко два пъти по-голямо от съпротнв-
лението /?1. Действителната стойност на К може да се различава от посочената в та-
бл ицата с +25%.
* * ₽4<1 МЙ.
* ** Rt<2,7 МЙ.
Прехвърлящ кондензатор Сг. При ламповите стъпала капацитетът
на прехвърлящия (преходния) кондензатор се подбира съгласно табл. 9-3
в зависимост от стойността на съпротивлението Т?2. Колкото повече стъ-
пала съдържа предусилвателят, толкова по-голям капацитет трябва да
има кондензаторът Сг.
Режим на транзисторното стъпало. Постоянната съставяща на ко-
лекторния ток на транзистора на първото усилвателно стъпало трябва
да бъде около 0,4—1 mA, а на останалите стъпала — около 1 —1,5 mA.
Този ток зависи от преднапрежението на базата на транзистора и се ус-
тановява чрез подбор на стойностите на съпротивление Т?2 или съпроти-
ление R3. Усилването по напрежение, което се получава от транзистор-
ното стъпало, е около 20—50.
111
Таблица 93
Капацитетн на преходннте кондензаторн от схемнте
на фиг. 9-1, 9-4, 10-1, 10-2 и 10-7
/?2 (/?«), кЯ । Ci(Cs),|xF 1
100—130 0,1 —0,05
150—200 0,07 —0,03
220—300 0,05 —0,02
330—470 0,03 —0,015
510—680 0,02 —0,01 (10 000 pF)
750—910 0,015—0,0075 (7500 pF)
1000—1300 0,01 —0,005 (5000 pF)
1500—1800 6800 —3900 pF
2000—2200 5000 —2700 pF
По тази таблица се подбира и капацитетът на кондензатора С5 от схемата
на фиг. 9-4.
Транзисторен усилвател без прехвърлящи кондензаторн (фиг. 9-3).
Фиг. 9-3. Схема на транзисторен НЧУ
без преходни кондензаторн
В тази схема колекторът на транзистор Т\ е свързан направо с базата на
транзистора от следващото стъпало Т2. /?j и Т?5 са товарните съпротив-
ления на двата транзистора, и 7?в стабилизират режима на усилва-
теля, а Т?2 и 7?з образуват делител, с който се подава преднапрежение
на базата на транзистора Т1. Чрез подбиране стойността на съпротивле-
нието R, се установява режимът на всички транзистори от схемата.
9-3. Фазоинверсни стъпала
Фазоинверсните стъпала се използуват като предпоследни, когато край-
него стъпало на усилвателя е противотактно. Задачата на фазоинверс-
ното стъпало е да създаде две еднакви по големина и дефазирани на 180°
(противофазни) напрежения. Последните се подават на управляващите
решетки на лампите, конто работят в двете рамена на противотактното
крайно стъпало (виж § 10-2).
112
.Стъпало с разделен аноден товар (фиг. 9-4а и табл. 9-4). В това стъ-
пало обикновено се използува едната половина на двоен триод (другата
половина може да работи в друго стъпало на усилвателя). Отрицател-
ното преднапрежение за управляващата решетка на лампата се полу-
чава автоматично благодарение на катодното съпротивление 7?s. Товар-
Фиг. 9-4. Схеми на лампови фазоннверсни стъпала с RC-връзка
а — с анодно-катоден товар, б — с катодна връзка (стойностите на елемеитите виж в табл. 9-4)
ното съпротивление на стьпалото е разделено на две части: съпротивле-
нието У?,, включено меж^у положителния полюс на анодния токоизточ-
ник и анода, и съпротивлението /?в, включено между катода и отрица-
телния полюс на този токоизточник.
Под действието на сигнала, който постъпва на управляващата ре-
шетка на лампата през кондензатора С3, потенциалите на анода и катода
на триода се изменят в противофаза. Чрез кондензаторите Сг и С& тези
електроди на лампата са свързани с управляващите решетки на край-
ните лампи. Поради това напреженията на тези решетки са с'ьщо в про-
тивофаза.
Усилването на разглежданото стъпало по напрежение (отношението
на напрежението на сигнала между управляващите решетки на крайните
лампи към напрежението на сигнала на входа на фазоинверсното стъпало)
се получава винаги по-малко от 2.
Стъпало с катодна връзка (фиг. 9-46). В това стъпало се използуват
двете половини на двойния триод. ОтриЦателното преднапрежение се
получава автоматично благодарение на катодното съпротивление R3.
Сигналът от предидущото стъпало се подава на управляващата решетка
на левия триод през кондензатора С3. Върху съпротивленията R3 и /?7
се получава променливотоков напрежителен спад с честотата на сиг-
нала. Този спад се подава на управляващата решетка на десния триод в
противофаза с напрежението на сигнала на управляващата решетка на
левия триод. Поради това анодните токове на двата триода и потенциа-
в Справочник за начинаещия радиолюбител
113
лите на техните аноди ще се изменят в противофаза. Тъй като анодите
на триодите са свързани с управляващите решетки на крайните лампи
(през кондензаторите Ct и С4), то и напреженията на двете решетки ще
се изменят в противофаза. В зависимост от типа на използуваните лампи
разглежданото фазоинверсно стъпало с катоден товар има усилване 10—
40 пъти.
Таблица 9-4
Дании за елементнте и режимите на ламповите фазой нверсни стъпала
Тип на лампата Ua. V Ri,Re,kS Ra, kQ kQ Я7, kQ Ia*, mA
Стъпало с разделен товар по схемата от фиг. 9-4а
6Н1П 300 10 2,0 510 47 2,5
6Н2П 200 39 2,4 470 0 0,6
6Н2П 250 43 1,0 1000 0 1,0
6Н2П 300 33 1,2 1200 0 1,2
ECC 83 250 12 1,6 1000 0 1,2
6H8C (ECC 33) 300 12 1,2 750 0 3,5
Стъпало с катодна връзка по схемата от фиг. 9-46
6Н1П 250 33 0,51 470 24 6,0
6Н1П 300 120 2,0 1000 30 3.0
* Анодният ток /а е посочен орнентировъчно; за схемата от фиг. 9-46 това е
сумариият ток на двата триода.
Трансформаторно фазоинверсно стъпало (фиг. 9-5). Използува се
главно в ламповите усилватели с батерийно захранване и в транзистор-
ните усилватели.
Пулсиращият под действието на входния сигнал аноден ток на лам-
пата или колекторен ток на транзистора преминава през намотка 1 на
трансформатора Трг и индуктира в намотка 11 променливо е. д. н. Уп-
равляващите решетки на лампите или базите на транзисторите, изпол-
зувани в крайното стъпало на усилвателя, се включват съответно към
началото и към края на намотка 11, поради което напреженията им ще
бъдат противофазни.
Постояината съставяща на колекторния ток 1К е около 5—7 mA.
Съпротивлението и кондензаторът С2 от схемата на фиг. 9-56 могат да
се премахнат, като се съедини емитерът направо с положителния полюс
на токоизточника, но при това се намалява стабилността на стъпалото.
Данни за трансформатора Трг от схемата нафиг. 9-5а: магнитопро-
вод Ш12х12 от електротехническа стомана; първична намотка 1 —
3000 навивки от проводник ПЕЛ 0,08; всяка от секциите на вторичната
намотка 11а и 116 — по 4000 навивки от същия проводник.
Данни за трансформатора Трг от схемата на фиг. 9-56:
а) магнитопровод Ш 9x9 от електротехническа стомана; първична
намотка / — 2000 навивки от проводник ПЕЛ 0,1—0,12; всяка от сек-
циите на вторичната намотка 11а и 116 — по 450 навивки от същия
проводник;
114
б) магнитопровод ШЗхб от пермалой марка 79НМ; първична на-
мотка / — 1600 навивки от проводник ПЕЛ 0,08; всяка от секциите на
вторичната намотка Па и 116 има по 500 навивки от стация проводник;
двете секции на вторичната намотка се намотават едновременно; сред-
ната точка се получава, като се свържат краят на единия проводник с
началото на другия.
1а
-м-
tua
Фиг. 9-5. Схеми на фазоинверсни стъпала
с трансформаторна връзка
а — с електронна лампа; б — с транзистор
В някои случаи (например в ламповите УКВ приемници за любител-
ски връзки) се използува трансформаторна връзка между предпослед-
него и крайнего еднотактно стъпало на НЧУ. В този случай вторичната
намотка на трансформатора няма изведен среден край; началото на тази
намотка се евързва с отрицателния полюс на анодния токоизточник, а
краят — с управляващата решетка на крайната лампа (виж например
схемата от фиг. 19-2).
115
10.
Схеми на крайни нискочестотни усилватели
10-1. Еднотактни нискочестотни усилватели
В еднотактното крайно стъпало на НЧУ работи обикновено една елек-
тронна лампа или един транзистор. Паралелно включване на тези при-
бери се използува много рядко.
Еднотактните крайни стъпала се използуват в следните случаи:
1. В ламповите мрежови усилватели при номинална изходна мощ-
ност до 2—3 W. Най-подходящи в случая са лампите 6Ш4П и EL 84.
Фиг. 10-1. Схеми на еднотактни крайни стъпала с директно отоплявани пентоди
или лъчеви тетроди
а — с автоматично преднапрежение; б — с преднапрежение от отделна батерия; в — без изходен
трансформатор (типовите режими виж в табл. 10-1)
Могат да се използуват и по-стари типове лампи, катобПШ, 6П6С, 6П9,
EL И и др., както и пентодната част на комбинир.-ните лампи 6Ф1П,
6ФЗП, 6Ф4П, 6Ф5П, ECL 82 и др.
2. В ламповите усилватели с батерийно захранване при номинална
изходна мощност до 0,1—0,15 W. Най-често се използуват лампите 2П2П
и 2П1П.
3. В най-простите транзисторни приемници при изходна мощност
до 0,02—0,03 W. Използуват се транзистори от типа на П13—П15,
SFT321—SFT 323, SFT 351 и др.
При по-големи изходни мощности се използуват двутактни крайни
стъпала (виж § 10-2).
116
В крайните усилвателни стъпала почти не се използуват електро-
вакуумни триоди, с изключение на случайте, когато на изхода на усил-
ватрля се включва телефонна слушалка (например в УКВ приемници
за връзка).
Основни схеми (фиг. 10- 1а, б, 10-2а и 10-За, 6). В анодната верига на
лампата (в колекторната верига на транзистора) е включена първич-
Фиг. 10-2. Схеми на еднотактни крайни стъпала с пентоди (лъчевн тетроди) с косвено
отопление
Л най-проста схема; б — свръхлинейна'(утралинейна) схема (типовите режими и стойностите на
съпротивленията /?1 и виж в табл. 10-1)
ната намотка / на изходния трансформатор Тр. Към вторичната му на-
мотка 11 се включва високоговорителят (високоговорителите). Под дей-
ствието на НЧ сигнал, който се подава от предварителния усилвател на
управляващата решетка на лампата (на базата на транзистора), анодният
ток (колекторният ток) започва да пулсира. Като протича през намотка /
на трансформатора, този пулсиращ ток индуктира в намотка II промен-
ливо е. д. н., което именно създава нискочестотен ток през звуковата бо-
бина на високоговорителя.
Изходните мощности на ламповите стъпала от различен тип са дадени
в табл. 10-1. Изходната мощност на транзисторного стъпало (в mW) се
предела по формулата
Р>'.ЗХ — 0,3 Uк I к ,
където UK е напрежението на токоизточника (V);
I — постоянната съставяща на колекторния ток (mA).
Тези две величини се подбират така, както е посочено в § 38-11.
За стъпало с транзистор от типа на П13—П15 при UK=4,5 V макси-
малната изходна мощност е около 10 mV, а при t/K=9 V — около 20 mW.
В транзисторного крайно стъпало вместо трансформатор може да се
използува изходен автотрансформатор (фиг. 10-Зе). Тъй като за напра-
вата на автотрансформатора е необходим по-малък проводник, то и раз-
мерите му в сравнение с трансформатора ще бъдат по-малки.
При малки изходни мощности високоговорителят или телефонните
слушалки могат да се включат непосредствено в анодната верига на лам-
пата или в колекторната верига на транзистора (изходен трансформатор
или автотрансформатор не е необходим — фиг. 10-1е и 10-3 г).
117
Таблица 10-1
о
00
Типови режими на еднотактните крайни стъпала по схемите на фиг. 10-1 и 10-2
Тип на лампата 2П1П 2П2П 6П1П 6П6С 6П14П (EL84) 6П18П 6Ф1П* 6ФЗП* 6Ф4П* 6Ф5П*
ил, V 70 90 60 90 210 250 180 250 150 200 250 180 170 250 250 230
up, V —3,6 —4,5 —3,5 - -7,0 — — — — — — — — — — - -4,2 —
/?1. Й — — — — 240 270 240 240 160 130 120 НО 150 300 — 270
R2, МЙ 0,47 0,47 2,0 2,0 0,47 0,47 1,0 1,0 1,0 1,0 1,0 1,0 1,0
U9~, V 2,5 3,2 2,5 4,0 6,3 8,8 6,0 8,8 2,6 3,5 4,3 4,0 1,2 1,0
Ri, кй 12 10 15 15 4 3,5 5 5 6,3 5,3 4,8 3 15 5 22
Ризх, W 0,08 0,15 0,06 0,14 1,2 2,5 1.0 2,5 0,7 1,8 3,0 2,2 0,35 1,4 0,8 2
/а, mA 5,8 9,5 3,4 4,3 35 44 32 46 21 34 47 53 10,5 30 14,5 27
/е, mA 1,4 2,2 0,8 1,2 2,5 2,8 3,0 4,0 2,2 4,0 5,0 8,0 2.8 5,5 5
Пентодна част на лампата (Ug=120V).
На фиг. 10-26 е показана така наречената свръхлинейна (ултрали-
иейна схема на краен усилвател (Hi—Fi усилвател). Екранната решетка
на пентода или тетрода се включва към отвод от намотка / на изход-
ния трансформатор. Поради това се получава анодно-екранна отрицателна
обратна връзка (виж § 11-1), което намалява чувствително възникващите
в крайното стъпало нелинейни изкривявания.
Фиг. 10-3. Схеми на транзисторни еднотактни крайни стъпала
а, б — с изходен трансформатор; в — с изходен автотрансформатор; г — с непосредствен© включване
на високоговорителя (телефоината слушалка) в колекторната верига
Фиг. 10-4. Схема на еднотактно крайне стъпало със «съставен» транзистор
Схема със съставен транзистор (фиг. 10-4). Сигналът от предусилва-
теля се подава на базата на транзистора Ти който е евързан по схема с
общ колектор. Емитерният ток на транзистора Т\ преминава през базис-
119
ната верига на транзистора Тг, т. е. базисната верига на Т2 служи като
товар на транзистор 7\. Стъпало по тази схема дава по-голямо усилване
от стъпало с един транзистор. Обикновено схемата се използува за тран-
зистори с малък коефициент на усилване по ток 0.
Честотно коригираща верига. Включените паралелно на намотка /
на изходния трансформатор съпротивление 7?3 и кондензатор С3 (виж
фиг. 10-1 и 10-2) образуват верига, която коригира честотната характе-
ристика на усилвателя. Стойността нд съпротивлението 7?3 трябва да бъде
приблизително равна на еквивалентиото товарно съпротивление на лам-
пата Ra (табл. 10-1). В схемите от фиг. 10-3 вместо С3 може да се включи С\
В мрежовите приемници преднапрежението на управляващите ре-
шетки на лампите с Косвено отоплеиие се получава обикновено автома-
тично благодарение на включеното в катодната верига на лампата съ-
протйвление Rl (фиг. 10-2). Когато се използуват лампите 6П1П, 6П6П
и бфШ, кондензаторът С2 трябва да има капацитет над 30p,F при работ-
но напрежение над 12 V; при лампи 6П14П и EL 84 капацитетът на С2
трябва да бъде 50—100 pF при работно напрежение над 8V- В много ред-
ки случаи преднапрежението се получава от отделен токоизправител.
В батерийните приемници решетъчното преднапрежение се получава
от отделна батерия (фиг. 10-16) или посредством съпротивлението Rlf
което се включва между отрицателнйте полюси на анодната и отоплител-
ната батерия (фиг. 10-1а). Съпротивлението се бпределя по формулата
«1 =
1000 t/po
Za ~ !р,
(Ю-2)
^ъдето Up0 е преднапрежението във V (вземаме го от табл. 10-1);
/а+ /Ра — общият ток на аноДните и екранните вериги на всички
лампи на приемника или усилвателя в mA.
Преднапрежение на базите на транзисторите се подава от общия то-
коизточник чрез съпротивителния делител, образуван от Rt и R3 (фиг.
Ю-З),
Изходни трансформатори за ламповите стъпала. В любителските
лампови приемници (нискочестотни усилватели, магнитофони) е най-
добре да се използуват фабрични изходни трансформатори (табл. 10-2),
конто са подходящи за работа с избраните за крайното стъпало лампи и
високоговорители.
В много случаи се налага радиолюбителят да изработи сам изходния
трансформатор. За изходен трансформатор, който ще работа с лампи
2П1П, 2П2П или 6Ф1П (пентодна част), може да се използува магнито-
провод Ш 16x16 (или с по-голям размер —виж табл. 41-1); броят на
навивките на първичната намотка трябва да бъде 0-4 = 2700—3C00 с про-
водник ПЕЛ 0,1—0,12. За изходен трансформатор, който ще работи с
лампите 6П1П, 6П6С, 6П14П или EL 84, може да се използува магнито-
провод Ш 16x20, Ш 20x20 (или с по-голям размер); броят на навивките
на първичната намотка трябва да бъде 04=2400—2800 с проводник
ПЕЛ 0,12—0,16.
В свръхлинейната схема на усилвател (виж фиг. 10-2 6) броят на на-
вивките, от конто трябва да се направи отвод в първичната намотка на
трансформатора, е 0,22 wlt когато в стъпалото се използуват лампите
120
Таблица 10-2
Изходни трансформатори за едиотачтни ламтови стъпала
Магнито- провод Първична намотка Вторична намотка гвг, Q Забележка
di, mm (do, mm
За лампи 2П1П или 2П2П
Ш9Х 12 3550 0,12 50 0,55 3,5 «Турист» (р)
Ш14Х 16 2500 0,09 60 0,55 3,5 «Луч» (р)
Ш16Х 16 2850 0,1 80 0,51 6,5 «Нов» (р)
За лампи 6П1П или 6П6С
Ш16Х 16 Ш20Х20 2850 2600 0,1 0,12 60 91 0,64 0,55 6,5 6,5 «Огонек» (р) «Старт-2» (т)
За лампи 6П14П или EV84
Ш12Х24 2800 0,13 74 0,74 3,25 «Юбилейный стерео»(м)
Ш14Х 16 2800 0,12 72 0,44 6,5 «Рекорд-61» (р)
УШ16Х 16 2600 0,12 90 0,64 4,5 «Октава» (р)
УШ16Х 16 2800 0,16 125 0,59 6,5 «Рекорд А» (т)
УШ16Х 16 2650 0,12 64 0,51 3,25 «Донец» (р)
Ш18Х 18 2600 0,12 64 0,51 3,25 «Xарков» (р)
Ш16Х24 2600 0,12 64 0,51 6,5 «Муромец» (р)
1 м — магнитофон; р — радиоприемник; т — телевизор.
6П14П или EL 84, и 0,11^, когато се използуват лампите 6П1П или
6П6С.
Вторичната намотка на изходния трансформатор се навива обикно-
вено с проводник ПЕЛ 0,6—0,8; броят на навивките й се определи по
формулата
w2 — 0,037 (Ю-З)
V it а
Съпротивлението на звуковата бобина на високоговорителя гвг(й) се
взема от табл. 27-1, а най-подходящото товарно съпротивление на лам-
пата 7?а (kQ) — от табл. 10-1.
Ако се използуват два (три) високоговорителя, паралелио свързани,
стойността на гвг във формулата (10-3) трябва да се намали два (три)
пъти, а при последователио свързване — да се увеличи два (три) пъти.
Ако към фабричен трансформатор трябва да се включи високогово-
рител (високоговорители), чието съпротивление гвгсе различава от това,
за което е изчислен трансформаторът, или пък ако искаме да го използу-
ваме с друга лампа, трябва да се пренавие вторичната намотка на транс-
форматора. Необходимият брой навивки на вторичната намотка w2 се
определи по формулата (10-3).
Изходни трансформатори за транзисторните стъпала. За изходен
трансформатор на стъпало с транзистор от типа на П13—П14, SFT 321 —
SFT 323, SFT 351—SFT 353 и др. може да се използува който и да е
121
Ш-образен или П-образен магнитопровод с малки размери, ако е въз-
можно да съберем в неговия прозорец намотките на трансформатора.
Първичната намотка се навива с проводник ПЕЛ 0,08—0,1. За да про-
пуска трансформаторът честота 300 Hz (по-ниски честоти не се възпро-
извеждат от миниатюрните високоговорители), броят на иавивките на
първичната намотка на трансформатора трябва да бъде
(Ю-4)
където /к е постоянната съставяща на колекторния ток (mA).
За магнитопровод отелектротехническастомана А =470, а за магнито-
провод от пермалой или ферит А=250. Размерите на магнитопровода/м
и S се вземат от табл. 41-1 или 41-2.
Вторичната намотка на трансформатора се навива с проводник ПЕЛ
0,2—0,25, а броят на навивките и се определи по формулата
0,037 «оД/^
W U
(10-5)
Пример. Крайното еднотактно стъпало е с транзистор П14, а
•съпротивлението на звуковата бобина на високоговорители е гВг=6,5й.
При захранващо напрежение t/K=4,5 V постоянната съставяща на колек-
торния ток е /к=8 mA. Използуван е магнитопровод от пермалой Ш 7x7
<S=0,42 cm2, ZM=6,9 cm). Съгласно формулите (10-4) и (10-5) намотките
на трансформатора трябва да имат следния брой навивки:
и»! = 250 81° навивки;
= 0,037.810|^^.= Ю2 навивки.
Изходен автотрансформатор за транзисторно стъпало (виж фиг.
10-Зв). Общият брой на навивките на автотрансформатора се нзчислява
по формула (10-4), а броят на навивките, от конто трябва да се направи
отвод към високоговорители — по формулата (10-5). Използува се про-
водник ПЕЛ 0,1—0,12.
Псевдостереофонично възпроизвеждане. При тази система на въз-
произвеждане «нискочестотните» високоговорители (виж § 27-4) се включ-
ват непосредствено към вторичната намотка на изходния трансформатор,
а «високочестотните» високоговорители — през кондензатора С (фиг.
10-5 а) или чрез допълнителен трансформатор Трвч (фиг. 10-56). Като
«високочестотни» високоговорители обикновено се използуват два по-
следбвателно свързани високоговорители 1ГД9 или 1ГД18. В такъв
случай трансформаторът ТрвчЩе има следните данни: магнитопровод
УШ 10X 10 (или друг с подобно или с по-голямо сечение S — виж табл.
41-1 и 41-2); първичната намотка / има 2000 навивки с проводник ПЕЛ
0,12, а вторичната II — 40 найивки с проводник ПЕЛ 0,51.
122
Фиг. 10-5. Схеми за включване на високоговорителите при псевдостереофонично
възпроизвеждане
— обикновена схема; б — с допълнителен ВЧ трансформатор
Фиг. 10-6. Схема на двутактио крайно стъпало
с пентод (лъчев тетрод) с директно отопление
123
10-2. Двутактни нискочестотни усилватели
Двутактните (пушпулните) крайни стъпала се използуват в случайте,
когато е необходима по-голяма изходна мощност, отколкото може да се
получи от стъпало с една лампа или транзистор и когато е необходимо
да се намали консумираната от токоизточника енергия (т. е. когато е необ-
Фиг. 10-7. Схеми на двутактни крайни стъпала
с пентоди (лъчеви тетроди) с косвено отопление
а — обикновена; б — свръхлинейна (типовнте режими
и стойността на съпротнвлението Ri виж в табл. 10-3)
ходимо да се повиши к. п. д. на усилвателното стъпало). Освен това
при една и съща изходна мощност трансформаторът на двутактното стъ-
пало е с по-малки размери.
В двутактните стъпала работят по два (в някои случаи и по-голям
четен брой) мощни пентода, лъчеви триода или транзистора. Такива стъ-
пала имат висококачествените лампови и повечето от транзисторните
приемници.
124
Схеми с изходни трансформатори (фиг. 10-6, 10-7 и 10-8). Диодите
на лампите или колекторите на транзисторите са свързани към двата края
«а първичната намотка / на изходния трансформатор (Тр на фиг. 10-7,
Тр2 на фиг. 10-6 и 10-8). В двутактните стъпала с електровни лампи или
с транзистори тип п-р-п към средния извод на тази намотка се включва
К
Фиг. 10-8. Схеми на транзисторни двутактни крайни стъпала
а — обикновена; б — делителят за получаване иа базисно преднапре-
жение е включен в емитерната верига на предидещото стъпало;
в — с изходен автотрансформатор
положителният полюс на захранващия токоизточник; в стъпалата с тран-
зистори тип р-п-р към средната точка на намотката се свързва отрица-
телният полюс на същия токоизточник. Екранно напрежение на лампите
се подана от общия токоизточник направо или през сопротивления.
125
Лампата (транзисторът) заедно със съответната половина на първич-
ната намотка на изходния трансформатор и отнасящите се към тази лампа
(транзистор) други елементи от схемата образуват едноторамо на двутакт-
ното стъпало.
В така наречената ултралинейна схема (фиг. 10-76) екранните решет-
ки на лампите се свързват към изводите на първичната намотка на из-
ходния трансформатор Тр. Благодарение на това свързване в стъпалото
се осъществява анодно-екранна отрицателна обратна връзка (виж раз-
дел 11). Последната намалява чувствително нелинейните изкривявания,
конто внася крайното стъпало.
В транзисторните двутактни стъпала вместо изходен трансформатор
може да се използува автотрансформатор (фиг. 10-8в)-
Отрицателно преднапрежение на управляващите решетки на лампите
с батерийно захранване се подава от отделна батерия (батерия за пред-
напрежение). В усилвателите с мрежово захранване обикновено предна-
прежението се получава автоматично благодарение на включеното в об-
щата катодна верига на лампите съпротивленйе (фиг 10-7 и табл.
10-3). В някои случаи преднапрежението може да се получи и от отделен
токоизправител.
Преднапрежението в транзисторните усилватели се получава от об-
щия токоизточник чрез съпротивителния делител,, който се образува от
7?! и Т?2 (фиг. 10-8а). Преднапрежението се подава на базиде на транзи-
сторите през половинките На и Нб на вторичната намотка на трансфор-
матора Тр1.
Режимът на работа на крайното стъпало е по-стабилен, ако съпро-
тивленията RT и от делителя за базисно преднапрежение на крайните
транзистори са- включени в емитерната верига на транзистора на пред-
последнего стъпало 7\ (фиг. 10-8 6).
Транзисторите на крайното .противотактно стъпало Г2 .И Тл се изби-
рат с еднакви (или близки) параметри р и 7К„ .
На управляващите решетки на лампите (на базитенатранзисторите),
конто образуват двете рамена-на-кр_айното стъпало,- трябва да се подадат
две равни по големина и обратни по фаза НЧ напрежения. За тази цел се
използува предпоследно стъпало "по фазбинверсна схема (виж § 9-3).
В зависимост от съотношението между напрежението на сигнала и
преднапрежението на управляващите решетки на лампите (на базите на
транзисторите) се различават следните режими на работа на крайните
стъпала:
Режим А. Преднапрежението на управляващите решетки на лам-
пите (на базите на транзисторите) се избира така, че при липса на сигнал
анодният (колекторният) ток да бъде по-голям от амплитудата на промен-
ливата съставяща на анодния (колекторния) ток. В такъв случай през
лампите (транзисторите) ток ще преминава през време и на двата полу пе-
риода на входния сигнал. Тъй като НЧ напрежения, конто се подават на
управляващите решетки (на базите), са в противофаза, при увеличение
на анодния (колекторния) ток на едното рамо на стъпалото анодният
(колекторният) ток на другого рамо ще намалява и обратно. С други думи,
променливите съставящи на анодните (колекторните) токове в рамената
на крайното стъпало са също в противофаза. Тези токове протичат през
съответните пбловинки на първичната намотка / на изходния трансфор-
126
матор в обратим посоки. Ето защо нарастването на тока в едното рамо и
едновременното намаление на тока в другото рамо на крайното стъпало
създават във вторичната намотка II на изходния трансформатор е. д. н.
и ток с една и съща посока. Когато токът в първото рамо започне да на-
малява, а във второто да се увеличава, е. д. н. и токът във вторичната
намотка сменят своята посока. Като че ли изходният трансформатор су-
мира действието на променливите съставящи на анодните (колектор-
ните) токове на двете рамена, в резултат на което във вторичната на-
мотка се индуктира е. д. н. с честота, равна на честотата на входния сиг-
нал на стъпалото.
Режим В. Когато няма входен сигнал, токовете на лампите (тран-
зисторите) са равни на нула. В ламповите стъпала това се постига, като
.се подава на управляващите им решетки отрицателно преднапрежение,
равно на запушващото им напрежение. В транзисторните стъпала на ба-
зите изобщо не се подава постоянно преднапрежение. В резултат от това
лампите (транзисторите) в двете рамена на крайното стъпало не работят
едновременно, а последователно: през време на единия полупериод на
входния сигнал протича ток през едната половина на намотка I на изход-
ния трансформатор, а през време на другия полупериод — през другата
половина на същата намотка. Във вторичната намотка на трансформатора
се индуктира променливо е. д. н. В този режим транзисторното стъпало
работи с големи нелинейни изкривявания.
Режим АВ. При липса на входен сигнал анодните (колекторните)
токове са по-големи, отколкото при режим В, но по-малки, отколкото
при режим А, т. е. режим АВ е междинен на режими А и В. При малки
амплитуди на входния сигнал стъпалото ще работи в режим А, а при го-
леми — в режим В.
При ламповите стъпала се различават две разновидности на режими
В и АВ: Вп АВ, и В2, АВ2.
При режими Вх и АВХ амплитудите на НЧ напрежение, което по-
даваме на управляващите решетки на лампите, остават винаги по-малки
от отрицателното им преднапрежение, следователно лампите ще работят
без решетъчни токове.
При режими В, и АВ2 амплитудите на НЧ напрежение, което пода-
ваме на управляващите решетки на лампите, в някои случаи (при силни
сигнали) могат да превишават отрицателното им преднапрежение, което
води до възникване на решетъчни токове.
Постоянните съставящи на анодните (колекторните) токове в режи-
ми В и АВ зависят силно от нивото на входния сигнал — те нарастват с
увеличение на неговата амплитуда. При това в тези режими средните
стойности на постоянните съставящи на анодните (колекторните) токове
за даден интервал от време са по-малки от постоянните съставящи на тези
токове при работа в режим А (при еднакви изходни мощности и захран-
ващи напрежения). Поради това двутактният краен усилвател, който
работи в режим В или АВ, има по-голям к. п. д. от стъпало, поставено в
режим А.
Изходните мощности на ламповите двутактни стъпала, конто ра-
ботят в режим АВ], са дадени в табл. 10-3. Изходната мощност на подоб-
но транзисторно стъпало в режим АВ може да се изчисли по формулата
127
Т а б л и ц a lO-JK.
Лампови двутактни крайни стъпала в режим ABi
Схема по фигура 10-6 10-7a 10-76
Използувани лампи 2П1П 6П14П EL 84 6П1П 1 6П14П | EL 84
ua, V t/po. V Ri, й ир-р~. V’ Ra-a, кЙ Рнзх. W3 /а0, mA3 Ia max, mA4 /р.,, mA3 pi max' mA4 МагнитопровОд W1 rfi, mm 90 250 250 320 300 300 —9 — _ _ _ _ — 120 200 200 130 100 13 15,2 25 8 9 9 8 9 0,3 9 6 8 10 12 4 58 75s 85s 905 855 8 74 1 6,6 — — — — 1,5 15 — — — — Изходен трансформатор Ш12Х18 Ш19Х28 Ш22Х30 Ш19Х28 Ш25Х40 1750+ 1500+ 900+600+ 1140+ 1600+ + 1750 +1500 +600+900 +860+ +400+ +860+ +400 + + 1140 +1600 0,1 0,15 0,17 0,18 0,18
1 Напрежението на сигнала между управляващите решетки, при което се полу-
чава изходната мощност Р„зХ.
2 Изходната мощност, като при това са взети под внимание загубите в изходния
трансформатор.
3 Ориеитировъчна стойност на анодните и екранните токове при липса на сигнал.
4 Ориеитировъчна стойност на анодните и екранните токове при номинална из-
ходна мощиост на стьпалото.
5 Ориеитировъчна стойност на общия ток, който стъпалото консумира от анод-
ния токоизточник.
• Може да се използува и друг магнитопровод със същото или с по-голямо се-
чение.
^H3x = 0,9.i/K./Kmax , (10-6)
където Рнзх е в mW;
/к max— максималната стойност на колекторния ток (mA) съгла-
сно § 38-13,14.
Стъпало с два транзистора от типа на П13—П15 при напрежение
(7к=9 V може да даде без претоварване максимална изходна мощност
до 150 mW; за да бъдат при това малки нелинейните изкривявания на стъ-
палото, стойностите на съпротивленията и /?2 (фиг. 10-8) се подбират
така, че при липса на сигнал колекторните токове да бъдат около 1—2 mA.
Изходни трансформатори за ламповите стъпала. В любителския
лампов приемник, усилвател или магнитофон може да се използува Го-
тов фабричен трансформатор за който и да е приемник с двутактно крайне
стъпало или пък може да направим сами такъв по данните от табл. 10-3.
128
За вторичната намотка се използува проводник ПЕЛ 0,69—0,86. Броят
на навивките й се определи по формулата
шг = 0,034 . wr \l~- (10-7)
V ^а—а
За да се постигне добро възпроизвеждане на високите честоти от лен-
тата на пропускане, намотките на изходния трансформатор трябва да се
навият в следния ред: V* от навивките на вторичната намотка, 1/ti от на-
вивките на първичната намотка, V, от навивките на вторичната намотка,
1/., от навивките на първичната намотка, 14 от навивките на вторичната на-
мотка.
Псевдостереофонично възпроизвеждане при двутактните стъпала
се осъществява, като се използува една от схемите, показани на фиг. 10-5.
И в този случай високочестотният изходен трансформатор трябва да има
данните, посочени на стр. 122.
Изходни трансформатори за транзисторните стъпала. За направата
на изходен трансформатор за двутактен краен усилвател, в който са из-
ползувани миниатюрен високоговорител и транзистори от типа на П13-
П14 и STF351—STF353, може да се използува който и да е Ш-образен или
П-образен миниатюрен магнитопровод с размери на прозореца, доста-
тъчни за поместване на намотките.
В първичната намотка на трансформатора се използува провод-
ник ПЕЛ 0,07—0,1; двете й половинки се навиват едновременно, а сред-
ната точка се получава, като се свържат краят на единия проводник с
началото на другия. Ако стъпалото работи в режим АВ или В и е нато-
варено с миниатюрен високоговорител, чиято най-ниска честота на въз-
произвеждане е 300 Hz, всяка половина на първичната намотка трябва
да има следния брой навивки:
V~U 1 "
' (Ю-8)
'к тахэ
При използуване на магнитопровод от електротехническа стомана А =
=220, а от пермалой или ферит — А = 160.
Във вторичната намотка на трансформатора се използува провод-
ник ПЕЛ 0,2—0,25. Броят на навивките се определи по формулата
^=0,06.и>1а\//|<п1/а,х'Гвг • (Ю-9)
V
Пример. Крайното стъпало е по двутактна схема с транзисто-
ри П14, а съпротивлението на звуковата бобина на високоговорителя е
гВг=8 Q . При (4=9 V 4max=20 mA. Използуван е магнитопровод от
пермалой Ш 3x6,3 (5=0,16 ст2, 4=2,65 ст). Броят на навивките на
първичната и вторичната намотка на изходния трансформатор ще бъде
ьУ1а = ЬУ16 == 160у/27Ги1Б = 440 Н£В1,ВКИ-
= 0,06.410^^ = 112 иевивки.
9 Справочник за начинаэдия радиолюбнтел
129
Изходен автотрансформатор за транзисторно стъпало (виж фиг.
10-8е). Общият брой на навивките на намотката му трябва да бъде два
пъти по-голям от изчисленото по формула (10-8). Отводът, към който се
свързва токозахранващият източник, се^прави в средата на намотката;
броят на навивките между отводите, към конто се свързва високоговори-
телят, се изчислява по формула (10-9).
Крайни стъпала без изходни трансформатори. Двата последователно
свързани транзистора Т2 и Т3 са включени към токозахранващия източ-
ник непосредствено (фиг. 10-9а). През кондензатора С3към средната точ-
Фиг. 10-9. Схеми на транзисторни двутактни крайни стъпала без изходни транс-
форматори
а — основна схема; б — високоговорителят е свързан направо, без кондензатор
ка на тази верига е включен високоговорителят. Кондензаторът С3 не
пропуска към високоговорителя постояината съставяща на колекторния
ток, т. е. при липса на сигнал през високоговорителя не протича ток.
Преднапрежението на транзисторите се подава от общия токоиз-
точник чрез делител, който се образува отсъпротивленията Rt— Rt. От
вторичната намотка на трансформатора Тр} на базите на двата транзи-
стора се подават противофазни променливи напрежения.Когато нараст-
ва колекторният ток на единия транзистор, колекторният ток на дру-
гия намалява и обратно. В резултат на това през кондензатора С3 и ви-
сокоговорителя преминава променлив ток с честотата на сигнала, който
във всеки момент е равен на разликата между колекторните токове на
двата крайни транзистора. Кондензаторът коригира честотната харак-
теристика на стъпалото. Такова стъпало с транзистори от типа на П14
и с високоговорител със съпротивление гвг=28 Q при захранващо напре-
жение UK=9 V има изходна мощност 150 mW.
Кондензаторът С3 може да се премахне, като при това високогово-
рителят се свързва към средната точка на захрапващата батерия
(фиг. 10-96).
Ако в крайното стъпало се използуват един транзистор тип л-р-п
(П13, П14) и един транзистор тип р-п-р (П8), може да се избегне необхо-
димостта от фазоинверсния трансформатор. На фиг. 10-10 е показана
130
схемата на такова крайно стъпало заедно със стъпалата за предварително
усилване (транзистор 7\—П13 и транзистор Тг—П14). Диодът Д (от типа
на Д2Е) служи за стабилизиране режима на крайното стъпало. Посред-
Фпг. 10-10. Схема на транзисторен НЧУ, в чнето двутактно крайно стъпало са изпол-
зуванн транзистори с различна структура
ством веригата CiR:tRi част от изходното напрежение на усилвателя се
връща в емитерната верига на транзистор 7\, т. е. целнят усилвател е
обхванат от веригата на отрицателна обратна връзка.
11. Отрицателна обратна връзка
11-1. Същност на отрицателната обратна връзка
Отрицателната обратна връзка се използува в НЧУ по следните при-
чини:
— за намаляване на възникващите в усилвателните стъпала нели-
нейни и честотни изкривявания;
— за стабилизиране на усилването (особено в транзисторните усил-
вател и);
— за увеличаване изходната мощност на стъпалото при едни и съши
лампи (транзистори) и токозахранващи .източници, без да се увеличават
при това нелинейните изкривявания;
— за намаляване на фона на променливия ток в устройствата, конто
се захранват от електрическата мрежа.
131
Освен това използуването на отрицателна обратна връзка води до
намаляване размерите на изходните трансформатори.
В радиоприемниците и НЧУ, от конто се изисква високо качество
на възпроизвеждане, използуването на отрицателна обратна връзка е
задължително. Тя е абсолютно необходима също така и в усилватедите,
чиито крайни стъпала работят в режим В или АВ, тъй като последимте
внасят големи нелинейни изкривявания.
Принцип на действие на отрицателната обратна връзка. Обратната
връзка е процес, при който част от изходното напрежение на едно усил-
вателно стъпало се връща обратно на входа му или на входа на някое от
предидущите усилвателни стъпала. За да бъде при това обратната връзка
отрицателна, във всички случаи е необходимо върнатото напрежение да
намалява входното, т. е. тези две напрежения да бъдат с обратим фази.
Следователно отрицателната обратна връзка, като подобрява качеството
на усилвателя, води до намаляване на усилването му. За да получим
при използуването на отрицателна обратна връзка същото усилване,
както и без нея, налага се да се увеличи усилването на стъпалата, а по-
някога и техният брой.
Веригата, по която част от изходното напрежение се връща обратно
на входа на усилвателя, се нарича верига на обратната връзка, а всички
стъпала на усилвателя, конто се намират между началото и края на тази
верига — стъпала, обхванати от обратната връзка.
Коефициентът на обратна връзка е число, което показва колко пъти
отрицателната обратна връзка намалява усилването на обхванатите от
нея стъпала или съответно колко пъти трябва да се увеличи нивото на
входния сигнал на усилвателя, за да се получи на изхода му сигнал с
ниво, каквото би се получило без обратната връзка. Когато коефициентът
на обратна връзка е голям (което намалява чувствително усилването на
усилвателя), казваме, че усилвателят е обхванат от веригата на дълбока
отрицателна обратна връзка.
11-2. Схеми за отрицателна обратна връзка
Тъй като най-големи нелинейни изкривявания възникват в крайните
стъпала и изходните трансформатори на НЧУ, най-често напрежението
за обратна връзка се взема от вторичната намотка на тези трансфор-
матори.
В ламповите усилватели това напрежение обикновено се подава през
съпротивлението 7?0 към катодното съпротивление за автоматично пред-
напрежение RK на едно от стъРалата за предварително усилване (фиг.
11-1). При това съпротивлението 7?к не се шунтира с кондензатор. Ако
напрежението за обратна връзка се подава в катодната верига на първото
усилвателно стъпало, в което се използува едната система на двоен триод,
стойността на съпротивлението Ro трябва да бъде 10—30 пъти по-голяма
от тази на RK. Ако напрежението за обратна връзка се подава в катодната
верига на предпоследнего стъпало, стойността на съпротивлението RQ
трябва да бъде 1,5—4 пъти по-голяма от тази на RK Стойността на съ-
противлението Ro зависи от изходната мощност на НЧУ, от напрежението
132
на вторичната намотка на изходния трансформатор и от усилването на
стъпалата, обхванати от веригата на обратната връзка.
При ултралинейните схеми на крайне стъпало (виж фиг. 10-2 6 и
10-76) напрежението за обратна връзка се взема от част .от първичната
намотка на изходния трансформатор и се подава във верирата на екран-
ната решетка на същото стъпало.
В ламповите стъпала с катодно съпротивление за получаване на ав-
томатично преднапрежение (7?:) на фиг. 9-1а, 6 и Rt на фиг. 10-2) възниква
Фиг. 11-1. Отрицателна обратна връзка от вторичната на-
мотка на изходния трансформатор към катодната верига
на лампата
отрицателна обратна връзка, ако катодното съпротивление не е шунти-
рано с кондензатор или ако капацитетът на шунтиращия кондензатор
е малък.
В транзисторните усилватели напрежението за обратна връзка може
да се подаде в емитерната (фиг. 11-2а,6) или в базисната верига (фиг.
11-2в) на едно от стъпалата за предварително усилване. В схемата на
фиг. 11-2а стойността на съпротиалението R# трябва да бъде 10—30 пъти
по-голяма от тази на Rei, а в схемата на фиг. 11-2в — 2—10 пъти по-го-
ляма от тази на Re- Стойността на съпротивлението Ro се подбира по опи-
тен път при настройката на усилвателя. Във всички схеми, показани на
фиг. 11-1 и 11-2, коефициентът на обратна връзка се получава толкова по-
голям, колкото по-малка е стойността на съпротивлението Ro.
Аналогично на лампового стъпало с катодно съпротивление и в тран-
зисторного стъпало с емитерно съпротивление възникга отрицателна об-
ратна връзка, ако това съпротивление не е шунтирано с кондензатор или
ако капацитетът на този кондензатор не е достатъчно голям.
В схемата на фиг. 9-2 6обратната връзка между колекторната и ба-
зисната взрига на транзистора се осъществява чрез съпротивлението R2.
133
a
Фиг. 11-2. Отрицателна обратна връзка
в транзисторните усилватели
о, б — от намотка ///на иаходния ърансфор матор към емитер*
ната верига на предусилвателя; в — от същата намотка към
базнсната вернга на предусилвателя
134
12.
Регулатори на тембъра
12-1. Предназначение на регулаторите на тембъра
Посредством регулаторите на тембъра (тонрегулаторите) можем да изме-
няме честотната характеристика на НЧУ или в областта на високите,
или в областта на ниските честоти, или и в.двете заедно, като я правим
най-подходяща за изпълняваната в момента радиопрограма (говор, сим-
фонична музика, джаз и т. н.) според индивидуалните желания на радио-
слушателя.
Така например говорът е много по-разбираем, ако честотите над
3500—4000 Hz са отслабени (потиснати). Когато-приемането е съпрово-
дено от смущения, потискането на високите честоти подобрява качест-
вото на възпроизвеждане. Същото явление се наблюдава при използува-
нето на стари грамофонни плочи, тъй катошумовете на плочата са главно
в областта на високите звукови честоти. Когато звукът в стаята се за-
глушава от драперии, кцпими и мека мебел, предаването звучи много по-
естествено, ако високите звукови честоти се усилват повече от средните
и ниските (високите честоти са повдигнати). Поради особеностите на чо-
вешкото ухо при възпроизвеждане с понижена сила предаването звучи
по-естествено, ако са повдигнати ниските честоти.
Всички изменения във възпроизвеждането на различните области
от обхвата на звуковите честоти (потискане и повдитйне на ниските или
високите звукови честоти) се постигат, като изпо.тзуваме в НЧУ регула-
тори на тембъра.
12-2. Схеми на регулатопи на тембъра
Обикновено регулаторите на тембъра се състоят от кондензаторн с постоя-
нен капацитет и променливи съпротивления (потенциометри). В някои
случаи освен това се използуват и постоянни съпротивления. Най-често
регулаторите на тембъра се включват между НЧ усилвателни стъпала
(фиг. 12-1а, в и 12-2а, б) или във веригата за отрицателна обратна връзка
(фиг. 12-16).
При регулиране на потенциометрите се изменя пълното'съпротив-
ление на регулатора на тембъра за различайте честоти от звуковия об-
хват, а заедно с това се изменя и честотната характеристика на НЧУ.
В схемата на фиг. 12-18 потенциометърът изменя усилването на
високите, а потенциометърът Rs — на ниските честоти. При средни поло-
жения на плъзгачите на тези потенциометри регулаторът на тембъра не
внася изменения на честотната характеристика на НЧУ, докато при
крайни положения на плъзгачите той предизвиква повдигане или поти-
скане съответно на високите и ниските честоти с около 10—15 dp. Данни
за елементите на схемата от фиг. 12-1в са дадени в табл. 12-1.
В схемата на фиг. 12-2а регулаторът на тембъра се образува от конден-
затора и съпротивленията Rlt R2 и Кз- С потенциометъра R<, се регу-
135
б
Фиг. 12-1. Схеми на регулатори на тембъра в ламповите приемници
а — регулятор на високите честоти в предусилвателя; б — сыцото, но в крайното стъпало;
в — схема с разделено регулиране на високите н на ниските честоти
Фиг. 12-2. Схеми на регулатори на тембъра в транзисторните приемници
а — регулятор на високите честоти; б — регулятор на ниските честоти
136
лира силата на възпроизвеждане. В схемите на фиг. 12-1а, 12-16 и 12-26
регулаторът на тембъра се образува от потенциометрите и конденза-
торите С].
Таблица 12-1
Данни за елсмеитите -на схемата от фиг. 12-1в
Варианта
I ' II i III । IV
/?1, МЙ 2,2 l.o 1.0 1,0
Rt, МЙ 2,2 2,2 1,0 3,3
/?3, МЙ 1.2 0,1 0,1 —
/?4, кй 150 10 10 100
Rs, кй -HI — 100 100 220
С,. pF 33 150 220 82
Ci, pF 680 2200 2200 3600
С3, pF 270 2200 2200
C4,pF 0,0033 0,01 0,02 0,03
Сь, pF 0,05 0,05 0,05 0,03
13. Схеми на функционалните блокове на телевизорите
13-1- Входни блокове
В телевизионната промишленост се използуват унифицирани входни
блокове с превключватели за 12 телевизионни канала: ПТК в СССР и
PT-ПК в Болгария. Тези блокове съдържат ВЧУ с ниско ниво на собст-
вените шумове (с двоен триод) и преобрдзувател на честотата с триод-
пентод (фиг. 13-1 и 13-2).
За всеки един от телевизионните канали входният блок съдържа
отделни кръгови бобини, конто конструктивно са поставени в барабана
на каналния превключвател (фиг. 13-3). При въртене на ръчката иа по-
следний се превключват бобините във входния кръг и в кръговете на
ВЧУ и хетеродина. В схемата на фиг. 13-1 са показани бобините само на
I, II и XII канал, като в кръговете на входния блок са включени за ра-
бота бобините на I телевизнонен канал.
Връзката между антенния кабел и входа на ВЧУ е индуктивна, и при
работа на I канал се осъществява чрез бобините Li и L,. Приетият ВЧ
сигнал се подава на управляващата решетка на левия триод на лампа
6Н14П. На същата решетка през крачето 4 на щепселния контакт Ш1
и съпротивлението R^ се подава отрицателно преднапрежение. Това пред-
напрежение, а оттам и контрастът на изображението върху екрана се
регулира с потенциометър, който е поставен в приемно-усилвателния
блок (Rr от схемата на фиг. 13-6).
Аноден товар на левия триод на лампата 6Н14П с трептящият кръг,
който се образува от индуктивността на дросела Дрх, от изходния капа-
137
CO
00
Фиг. 13-1. Принципна схема на входния блок ПТК. Щепселът Щг се включва в съ-
ответного контактно гнездо на приемно-усилвателния блок
Фиг. 13-2. Разположение на основните детайли на блока ПТК
а — поглед отделу прн снет капак; б — поглед отстрани; в — поглед отпоре
139
цитет на този триод и от, капацитета катод—отоплителна жичка на десния
триод на тази лампа, резонансната характеристика на въпросния кръг
е много тъпа, поради което без превключване се осигурява достатъчно
равномерно усилване в целия честотен обхват на 12 телевизионни канала.
През кондензатора С7 решетката на десния триод е свързана с шаси.
Фиг. 13-3. Барабанен превключвател иа блока ПТК
а - общ вид; б — бобини иа входния кръг "на един {от каналите, « — бобини
на хетеродина и на МЧФ на един от каналите tl — бобннно тяло,
2 — ядро аа донастройка. з — намотки
При такова свързване проходният капацитет на лампата се получава
малък, благодарение на което можем да получим голямо усилване без
опасност от самовъзбуждане.
Аноден товар на десния триод е двукръговият лентов филтър, който
се образува от кондензаторите Св и С10 и бобините, поместени в барабана
на каналния превключвател (при работа на I канал в лентовия филтър
са включени бобините L2i и £»«)•
От втория кръг на лентовия филтър усиленият ВЧ сигнал се подава
на управляващата решетка на пентодната част на лампата 6Ф1П, която
работи като смесител. На същата решетка през кондензатора С15 се по-
дава и напрежение от хетеродина (като хетеродин работи триодната част
на 6Ф1П). Когато хетеродинът работи във веригата на управляващата
решетка на смесителната лампа протича решетъчен ток, който създава
напрежителен спад върху съпротивлението Re. Този спад може да се из-
мери, като се включва подходящ волтметър към контролната точка КТ.
Ако хетеродинът не работи, върху съпротивлението Re не се получава
напрежителен спад, следователно и вйлтметърът няма да даде никакво
показание. През време на приемане с Кондензатора С]4 се извършва до-
настройка на честотата на хетеродина.
Междинночестотните сигнали на изображението (носеща честота
34,25 MHz) и на звука (носеща честота 27,75 MHz) се отделят чрез лен-
товия филтър, който е включен в анодната верига на смесителната лам-
па. Този филтър се образува от бобините Т61—Le3, капацитета анод-катод
на смесителната лампа, капацитета на съединителния кабел и входния
капацитет на първата лампа на МЧУ. През крачето 8 на щепселния кон-
140
Фиг. 13-4. Прииципна схема на входния блок ПТК-4
to
Фиг. 13-5. Прииципиа схема иа входния блок ПТК-7
(капацитетнте на кондензаторите С8, С,„, C1S, С., и С„ сз сзначени в пикофаради)
143
Фиг. 13-5. Принципиа схема иа еходиия блок
такт на 11Д мзжцинночестотните сигнали се подават на входа на МЧУ
(вж. фиг. 3-11, 3-12 и 43-6).
БлоКовете ПТК се конструират с дължина на оста на каналния
превключвател 38, 46, 74 и 87 mm В съответствие с това блоковете се оз-
йачават ПТК-38, ПТК-46 и т. н.
Антенният вход на блока е изчислен за коаксиален антенен кабел
с вълново съпротивление 75 Q.
Свързването на блока ПТК с входа на МЧУ на телевизора се осъ-
ществява чрез осемконтактния щепсел ZZ/-.
В сравнение с блока ПТК блокът ПТК-4С (фйг 13-4) има по-добра
селектизност по междинна честота и значително пО-нисКо ниво на шумо-
вете, конто се създават от излъчването на хетеродина На входа на блока
е включен кръгът L64C1S,, хетеродинът е с понижено анодно напрежение,
в анодната му верига е включен дроседът Дрэ, а в отоплителната верига
на лампите — филтърът С., Др*, С1Ч
Блокът ПТК-7 (фиг. 13-5) е с печатан монтаж, като niT печатан ме-
тод са изпълнени и кръговите му бобини Във ВЧУ работи лампата
6Н24П, която в сравнение с 6Н1-'П осигурява по-*добро Отношение сиг-
нал/шум. За донастройка на честотата на хетеродцна се използува полу-
проводников диод от типа на Д1Г, конто през койдензаторите С1в и С17
е свързан с кръговата бобина иа хетеродина. МеждуелейТродният капа-
цитет на този диод зависи от стойността на поДаденото му Обратно напре-
жение. Последното се получава от системата за автоматична донастройка
на честотата на хетеродина (ако телевизорът има такава система) или чрез
потенциометър от изправителя (когато хетеродинът се донастройва ръчно).
Междинночестотните сигнали. на изображението и звука са с носещи
честоти съответно 38 MHz и 31,5 MHz.
13-2. Приемно-усилвателен блок
На фиг. 13-6 е показана схемата на един най-прост и най-достъпен за
радиолюбителите приемно-усилвателен блок на телевизор, в който за
приемане на звуковия съпровод се използува биене между носещите че-
стоти на изображението и звука.
Межцинночестотен усилвател. През контактите 2 и 8 на щепсела Кх
на входа на усилвателя постъпва МЧ сигнал от преобразувателя на че-
стотата на входния блок. През същия щепсел към входния блок се пода-
ват напрежения от захранващите вериги на МЧУ.
С потенциометъра R± се регулира преднапрежението на лампата на
ВЧУ (от входния блок — вж. § 13.1), а оттам — контрастът на изображе-
нието върху екрана на телевизора.
В МЧУ се осъществява основного усилване на приетите сигнали на
изображението и звука до ниво, което е необходимо за нормална работа
на видеодетектора. Освен това МЧУ определи и избирателността на те-
левизора.
За да се получи детайлно изображение върху екрана на кинескопа,
необходимо е МЧУ да има равномерно усилване в целия честотен спектър
на сигнала на изображението. Тъй като в този спектър има съставящи с
144
честоти до 5—5,5 MHz, от същия порядък трябва да бъде и ширината на
пропусканата от МЧУ честотна лента.
Междинночестотният сигнал, който постъпва от входния блок, се
усилва от първото стъпало (лампа Л^. Единичният трептящ кръг LrC3,
който е включен в анодната верига на тази лампа, е настроен на сред-
ната честота на пропусканата от МЧУ честотна лента (31 MHz).
Второто МЧ стъпало (лампа Л2) е с Т-образен филтър в анодната ве-
рига на лампата (вж. фиг. 6-3). Филтърът се образува от бобините L2 и
L3 и кондензаторите С10, Си, С12 и С13. Усиленият от това стъпало МЧ
сигнал се подава на управляващата решетка на лампа Л3.
Честотната характеристика на стъпалото с Т-образен филтър
(фиг. 13-7) има ясно изразена двугърба форма с максимуми на честоти
и /2. За сигналите на звуковия съпровод (носеща междинна честота f3B—
=27,75 MHz) стъпалото има рязко понижено усилване (необходимостта
от това е обяснена в § 3.3); за да се постигне това,на честота f3B=27,75 MHz
се настройва кръгът, който е образован от последователно свързаните
бобина L3 и кондензатор Си.
Първият максимум (на честота /\) се обуславя от резонанса на пара-
лелния кръг, образуван от бобината L3, кондензатора С13 и входния ка-
пацитет на лампа Л3. Вторият максимум (на честота /2=33,75 MHz) се
определи от резонанса на системата, образувана от бобината L2 и входния
капацитет на лампа Л3. Рязкото намаление на усилването за честота /3
се предизвиква от настроения на тази честота кръг L2C10Cu. Тъй като кръ-
гът L3C13 е свързан към средната точка на кръга L2C]0 Сп, двата кръга не
си влияят взаимно при настройка на МЧУ.
Останалите МЧ стъпала, чиито кръгове са настроени на средната
честота на пропусканата лента, изравняват общата честотна характери-
стика на Л1ЧУ.
Благодарение на използуваното стъпало с Т-образен филтър увил-
ването на МЧУ на честоти под 28 MHz е силно намалено, което от своя
страна рязко намалява смущенията върху изображението от носещите
честоти на звуковия съпровод на приемания и съседния телевизнонен
канал.
За да се получи широка пропускана лента, връзката между анодната
верига на третото МЧ стъпало и видеодетектора се прави много силна
(навивките на бобината L4 са навити между навивките на бобината L5).
Общата честотна характеристика на целия МЧУ е близка до показаната
на фиг. 3-17.
Върху товарното съпротивление на видеодетектора Т?15 освен видео-
сигнала се отделят също и трептенията с честота на биенето между носе-
щите междинни честоти на изображението и звука. Тези трептения по-
стъпват на входа на усилвателя за 6,5 MHz.
Видеоусилвател. От детектора пълният видеосигнал се подава на
входа на видеоусилвателя (лампа Л4). Дроселът Дрх, кондензаторът С1в
и входният капацитет на лампа Л4 образуват филтър, който не пропуска
МЧ трептения от товара на детектора към входа на видеоусилвателя.
Анодният товар на лампа Л4 се образува от дросела Др2 и пара-
лелно свързаните съпротивления Д1а и Т?19. Дроселът заедно с изходния
капацитет на лампа Л4, входния капацитет на управляващия електрод
на кинескопа и монтажния капацитет на схемата образуват трептящ
10 Справочник за начинаещня радиолюбнтел
145
Фиг. 13-6. Принципна схема на приемио-
(посочените на схемата
напрежения са измерени при приемане на телевизионен
кръг, настроен на честота 4,5—5 MHz. По този начин нараства усилва-
нето за високите честоти от спектъра на видеосигнала и се разширява
пропусканата от видеоусилвателя честотна лента до 5—5,5 MHz. Усиле-
ният от лампа Jit видеосигнал по проводника Вид. сиг. се подава на ка-
тода на кинескопа (последният не влиза в състава на приемно-усилвател-
ния блок, поради което на фиг. 13-6 е показан с пунктир).
Усилвател за 6,5 MHz. Както вече споменахме, в резултат на бие-
нето между сигналите на изображението и на звуковия съпровод (с носещи
честоти съответно 34,25 MHz и 27,75 MHz) върху товарного съпротивле-
ние на видеодетектора Т?15 се отделят честотно модулирани трептения с
носеща честота 6,5 MHz. Тези трептения се усилват от едностъпален усил-
вател с лампа Л5. В решетъчната верига на последната е включен треп-
146
★mt
80тА
а— *
кън 4)2
rW А /Л 26
Л36ЖЗЛ
К Г
*771
о П +-L
?ГТ J
С»
6800 \\200
към С19
H30V^.________________
ТънЦД Ih^OO I
кА^Д2в_^
*-*rJ ТЗ,0
~!$220
5ПГ\Д05
кьмСнх Г
I *34
към Сг?уА^АЛ^27к.
Т 835 3к
. ЧсилОан.
819 82 к n-83V
►—ОО—I .•’j
,__, Синхр I I
> 4; /Дд2 &oMi Оидшг.
) WH3m^243V •
*40
ЛЦЙЛЯ С
ОГ
ла
\6ПНП
А
atw
Зап инп
1 ^*Й
Wa-U
! I
vflA \
|AfeZ«"
§7 220К J3AK26
*4>
OfiK
Mr/23 V
f80x>
:
I ^5309
ГГД9
М12н9
XAfZO
-c& JL
30,0
L
усилвателен блок на телевизор
сигнал с авометър Ц-20 с входно съпротнвленнс на урода 10 kQ/V)
тящ кръг, настроен на честота 6,5 MHz. За да се разширн лентата на про-
пускане на усилвателя, кръгът е шунтиран със съпротивлението R2i.
В анодната верига на лампа Ло е включен лентовият филтър L-C^L* С2Я,
чиито кръгове са шунтнрани със съпротивленията R..e и R..s.
Второто стъпало (лампа Ля) на усилвателя за 6,5 MHz работи като
ограничител.
Честотен детектор. От анодната верига на лампата на ограничителя
сигналът се подава на входа на честотния детектор (несиметричен дробен
детектор с германиеви диоди Д2 и Дя), който преобразува ЧМ сигнала с
носеща честота 6,5 MHz в НЧ (звуков) сигнал. От честотния детектор през
филтъра ДяеСЯ1 НЧ сигнал се подава към включения на входа на НЧУ
регулатор на усилването ДЯ7. Филтърът ДЯЯСЯ1 отслабва високите звукови
147
честоти, тъй като, за да се увеличи шумоустойчивостта на приемането,
последните са предварително повдигнати в звуковия предавател на теле-
визионния център. По този начин високочестотните съставящи на шумо-
вия сигнал се потискат, а нивото на високите звукови честоти се довежда
до нормалното.
Фиг. 13-7. Честотна характеристика на МЧ усилвателно стъпало с Т-образен филтър
Нискочестотният усилвател е двустъпален с лампи Л, и Л8. Тембъ
рът на усилвателя се регулира с потенциометъра Ri3, който е включен
във веригата на честотнозависимата отрицателна обратна връзка между
анода и решетката на лампа Л8.
Захранване на приемно-усилвателния блок. За захранване на при-
емно-усилвателния блок от фиг. 13-6 са необходими следните напрежения:
а) 6,3 V (2,25 А) — за отопление на лампите; б) постоянни напрежения
275 V (60 mA) и 130 V (42 mA) — за захранване на анодните и екранните
вериги на лампите; в) постоянно напрежение 12 V (0,05 mA) — за захран-
ване на веригата за регулиране на усилването на входния блок.
13-3. Блок на развивките
Сравнително проста схема на блок на развивките на телевизор, която
би могла да представлява известен интерес за радиолюбителите, е пока-
зана на фиг. 13-8. Блокът е предназначен за работа с кинескоп тип
35ЛК2Б с унифицирана отклоняваща система. От блока се получават
трионообразни токове за редовата и кадровата развивка — за управля-
ване движението на лъча на кинескопа, а също така и високи напрежения
550 V и 12 kV — за захранване на кинескопа.
Амплитуден селектор на синхроимпулсите. Пълният видеосигнал
от видеоусилвателя се подава на управляващата решетка на пентодната
148
Сцнхр
1
«в
| '’•'И
Ki
+511
г_Г7_} KmlOlh
n ffaiooA
Cfi1000 ±Г(3
_____H
-0,311
#20
130k
0
Иг'—11
СвЗЗО,=г1/26Н1)Г\
i
I
ф Св 0,01
Л}6П!ЗС
К12 1К
RtsZOK
Rff 5Ю К
^1,3
110JO A tzfty
41K
К23 82к
-czo—
Са
Tw KooVti TM9
•*• Cai
Tp>
025
At Ц26Н1П
Pit 1,0
fiafOOO
МОЗ СггПОб
1000 \2ze 4
#21
100к
Честота на
кадрите"
„Размер no
бет икала'
100k
Кзо
-111
Kj^120k
в
23 mA
Н131
1*
ТР4
лэ тип
*!2kV
= Сгз390
ЮЗОУ ।
1—»—££
Зап.инп\
МП
С 11.3000 J3AK25
\-BJV
C&30,0
,Аинейност
побертикала'
к л Юк
-z?r
Фиг. 13-8. Принципна схема на блок за развивките на телевизора
Посоченнте на схемата електроднн напрежения на лампите са нзмеренн с авометър Ц-20 с входно
съпротнвленне 10kQ/V
О
част на лампа 6Ф1П (лампа ЛО, която работи като амплитуденселектор.
Последният е необходим, за да се отделят от пълния видеосигнал син-
хронизиращите импулси (синхроимпулси). Отделените синхроимпулси
се използуват за синхронизация на генераторите на развивките (вж.
§ 2.1, 2.4 и фиг. 3-11 и 3-12).
За да се получи изображение с нормален контраст, на управляващия
електрод на кинескопа трябва да се подаде видеосигнал с размах 30—
40 V. При това амплитудата на синхроимпулсите в сигнала ще бъде 7,5—
10 V, тъй като по амплитуда синхроимпулсите заемат 25% от максимал-
ния размах на пълния видеосигнал. Амплитудният селектор по схема на
аноднорешетъчен ограничител с пентод (фиг. 13-9) намира голямо прило-
жение в телевизорите. Размахът на пълния видеосигнал, който се подава
на входа на селектора, е толкова голям, че се работи не само в нормалния
участък на ламповата характеристика, но и в областта на възникване на
решетъчни токове, както и при запушена радиолампа (фиг. 13-96). Анод-
ното напрежение на лампата се подбира сравнително ниско, при което
тя се запушва при отрицателно преднапрежение — [7Р1=7,5—10 V. По-
ложителните синхроимпулси предизвикват поя-вата на решетъчни то-
кове, конто зареждат кондензатора до напрежение, равно на амплиту-
дата на пълния видеосигнал. Това Напрежение запушва пентода; послед-
ният ще се отпушва само през време на синхронизиращите импулси,
чиято амплитуда превишава запушващотй му напрежение. В анодната
верига на пентодната част на лампа Лх протичат краткотрайни токови
импулси, конто съответствуват на импуЛсите за синхронизация
(фиг. 13-9в).
Времеконстантата на веригата* се избира голяма, благодарение
на което напрежението между плочите на кондензатора Съ т. е. отрица-
телното преднапрежение на управляващата решетка на лампата, се за-
пазва почти постоянно в промеждутъците между отделните синхроим-
пулси. При това импулсните смущения, конто превишават по амплитуда
синхроимпулсите, ще създават по-голям решетъчен ток; последният ще
зарежда кондензатора Сх до по-високо отрицателно напрежение. Това
може да доведе до нарушаване йа синхронизацията, тъй като лампата ще
бъде запушена, докато кондензаторът не се разреди, при което редица
синхроимпулси няма да се възпроизвеждат в анодната верига на лампата.
За да се избегне това, във веригата на управляващата решетка на пентод-
ната част на лампа Лх е поставена групата 7?2С2. В сравнение с С*! конден-
заторът С2 има значително по-малък капацитет. Поради това по време на
импулсно смущение с голяма амплитуда кондензаторът С2 се зарежда и
разрежда през съпротивлението R2 значително по-бързо от кондензато-
ра Сх. Ето защо на управляващата решетка на лампата се установява нор-
мално преднапрежение веднага след завършване на импулсното сму-
щение.
* Времеконстантата на една RC-верига се определи по формулата x=R-C. Ако
R е в О, а Св F (или R в MQ, а С в p.F), времеконстантата се получава в секунди.
Времеконстантата показва: а) за колко време един зареден кондензатор с ка-
пацитет С ще се разреди през съпротивление със стойност R така, че напрежението
му да достигне 63% от началната си стойност, или б) за колко време един кондензатор
ще се зареди през дадено съпротивление така, че напрежението му да нарасне до 63?{>
от максима лно възможната стойност.
150
Фнг. 13-9. Амплитуден селектор на синхроимпулсите
а — принцнпна схема; б — входно напрежение на селектора; в — отделените синхроимпулси в анод-
ната вернга иа пентодната част на лампа г — ограиичените синхроимпулси върху съпротивления-
та Ri и Ri', д — импулси на нзхода на нференциращата вернга; е — импулси иа нзхода на интегри-
ращата верига
J — редови синхроимпулси; 2 — кадрови синхроимпулси; 3 — сигнали на изображението
Триодната част на лампа Лг изпълнява функциите на допълнителен
ограничител на синхроимпулсите. Аноден товар на пентодната й част е
съпротивлението R3. Връзката между стъпалата е без прехвърлящ кон-
дензатор, което подобрява работата на триодния ограничител на син-
хроимпулсите при изменение на амплитудата им в широки граници.
Вериги за разделяне на синхроимпулсите. За да се използуват син-
хроимпулсите за синхронизация на генераторите за развивка на лъча на
кинескопа по редове и по кадри, необходимо е да ги разделим на редови
и кадрови синхроимпулси. Това е необходимо, тъй като попадането на
редови синхроимпулси в генератора за кадрова развивка може да пред-
извика неустойчива синхронизация по кадри. Отделянето на кадровите
синхроимпулси, конто са със сравнително голяма продължителност, се
извършва чрез интегриращата верига RUC13. Времеконстантата на тази
верига се избира така, че през време на кадровия синхроимпулс 2 конден-
заторът С13 се зарежда през съпротивлението R19 до пълното напреже-
ние U2, а през време на значително по-тесния редови синхроимпулс —
до по-малка стойност U1 (вж. фиг. 13-9е). По този начин на нзхода на ин-
тегриращата верига се получават отделените импулси за синхронизация
по кадри.
За отделянето на импулсите за синхронизация по редове се изпол-
зува диференциращата верига R3C3. Времеконстантата и е така избрана,
че зареждането и разреждането на кондензатора С5 съответно в началото
и в края на синхроимпулса става много бързо. В резултат на това токъэ
на зареждане и на разреждане на кондензатора С5 създава върху съпро-
Фиг. 13-10. Блокинг-генератор
— принцнпна схема; б — решетьчно напрежение на лампата; в — изходно напрежение; г — на-
прежение върху анодната намотка 1 на трансформатора Tpi
тивлението R3 на напрежението спад във вид на краткотрайни импулси
(фиг. 13-9д), конто се използуват за синхронизация на генератора за ре-
дова развивка.
152
Генераторы за редова развивка изработва трионообразен променлнв
ток, който е необходим за осъществяване на плавното движение на лъча
на кинескопа по даден ред отляво надясно и бързото му връщане в нача-
лото на следващия ред. В съвременните кинескопи това се осъществява
чрез магнитного поле, което създават бобините на отклоняващата си-
стема. В разглеждания блок
като задаващ генератор, кой-
то определи честотата на
трионообразните импулси, се
използува блокинг-генера-
тор.
Блокинг- генератор .В бло-
кинг-генератора работи един
от триодите на лампа Л2
(вж. фиг. 13-8). Трансфор-
маторът TPi (тип ТБС) съз-
дава силна положителна об-
ратна връзка между анодна-
та и решетъчната верига на
триода, при което в схемата
възникват периодически им-
пулсни трептения със слож-
на форма (фиг. 13-10). Ре-
шетъчните токове на горния
триод на лампа Л2, конто
възникват при появяване на
положителни напрежителни
импулси на намотка II на
трансформатора Tplt зареж-
дат кондензатора Св. Тъй
като при това зареждане
отрицателен поляритет ще
Фиг. 13-11. (Външен вид'на унифицираната от-
клоняваща система за кинескоп тип ОС-70
1 — екран; 2 — бобиино тяло; 3 — контактен щепсел
има долната плоча на въпросния кондензатор, през по-голяма част
от времето горният триод на лампа Л2 ще бъде запушен. Триодът ще се
отпушва само тогава, когато напрежението на разреждащия се през ве-
ригата Rt>-R10 -Р8-намотка II кондензатор Св спадне до стойност Upo.
В този момент през анодната верига на триода протича ток, който съз-
дава импулсно напрежение на намотка I на трансформатора Трг (фиг.
13-10г). Това напрежение се трансформира в намотка II и още повече
отпушва триода. По този начин за сметка на положителната обратна връ-
зка в схемата възниква трептящ процес и на намотка II на трансформа-
тора Тр! отново се появява положителен напрежителен импулс, което
предизвиква възникването на решетъчен ток, а оттам — запушване на
горния триод на лампа Л2.
Когато триодът е запушен, кондензаторът С7 се зарежда бавно през
съпротивлението Ru до захранващото напрежение 275 V; в момента на
ртпушване на триода кондензаторът С7 бързо се разрежда през него.
Отклоняваща система. От трансформаторите ТВС и ТВК на блока
за развивките пилообразните токове постъпват в бобините на откленя-
ващата система (фиг. 13-11). Магнитните полета на отклоняващкте бобини
йредизвикват движението на електронния лъч по екрана на кинескопа.
153
СП
Фиг. 14-1. Схема на еднолампов приемник с фиксирана настройка
Захранване на блока на развивките. За захранване на блока на раз-
вивките са необходими следните напрежения: а) 6,3 V (4,2 А) — за отоп-
ление на лампите; б) постоянно напрежение 275 V (120 mA) — за захран-
ване на анодните и екранните вериги на лампите; в) постоянно напреже-
ние 12 V (0,1 mA) — за отрицателно преднапрежение.
14. Схеми на любителски лампови приемници
с мрежово захранване
14-1. Еднолампов приемник с фиксйрана настройка (фиг. 14-1)
При добра външна антена с този приемник може да се осигури задоволи-
телно приемане на мощните ДВ и СВ радиостанции на разстояние до 500—
1000 km. Използувана е комбинираната лампа 6Ф1П, като триодната й
част работи като решетъчен детектор с по-
Ложителна обратна връзка, а пентодната —
като краен НЧУ. Чрез вълновия прев-
ключвател П към решетката на триода се
свързва един от трите кръга ЬгС2, L3C3 и
LhCt, всеки от конто е предварително на-
строен на една избрана радиостанция. С по-
мощта на бобините Л2, Lt и Le между анод-
ната и решетъчната верига на триода се
създава положителна обратна връзка. Си-
лата на последната е постоянна и се нагла-
ся при предварителната настройка на при-
Фиг. 14-2. Конструкция
на бобиНното тяло
емника чрез изменение на разстоянието меж-
ду бобините за обратна връзка и съответ-
ните кръговибобини. Силата на възпроизвеж-
дането се регулира чрез потенциометъра Т?5.
Бобините се навиват по двойки върху хартиено бобинно тяло (фиг.
14-2). Бобината има 500 навивки, L3 — 270 навивки и L-A — 220 навивки
от проводник ПЕЛ 0,15. Бобините L2, Lt и Lr, имат съответно по 80, 45
и 30 навивки от проводник ПЕЛ 0,12.
Може да се използува който и да е високоговорител с номинална из-
ходна мощност над 0,5 VA (вж. табл. 27-1). Изходният трансформатор'
се избира съгласно казаното в § 10-1.
Мрежов трансформатор Tpt: магниТопровод 111-25x32 или Ш 24Х.30;
намотка / — 1220 навивки с проводник ПЕЛ 0,2; намотка II — 1400 на-
вивки с проводник ПЕЛ 0,15; намотка III — 40 навивки с проводник
ПЕЛ 0,8. Пьрво се навива намотка I, след това намотка III, а най-от-
горе — намотка //.В токоизправителя са използувани диоди от типа на
Д7Ж или Д226Б.
155
СП
о
Фиг. 14-3. Схема на двулампов регенеративен приемник
14-2. Двулампов регенеративен приемник (фиг. 14-3)
В приемника се използуват лампите 6Ж1П (решетъчен детектор с поло-
жителна обратна връзка) и 6П14П (краен НЧУ). Обратната връзка се
регулира чрез потенциометъра R*. Приемникът осигурява задоволи-
телно приемане на ДВ и СВ радиостанции.
Кръговите бобини се навиват върху бобинни тела, изработени съ-
гласно фиг. 41-9, с проводник ПЕЛ 0,1. На едно тяло се навива боби-
ната — 20.6= 120 навивки и 20 навивки от бобината L3, а на друго тяло
се навива бобината L2 — 55.6=330 навивки и останалите 50 навивки от
бобината £3.
Може да се използува който и да е високоговорител с номинална мощ-
ност над 1 VA; изходният трансформатор се избира съгласно с казаното
в § 10-1.
Мрежов трансформатор Тр2: магнитопровод Ш 20x30; намотка / —
2200 навивки с проводник ПЕЛ 0,14; намотка II — 2800 навивки с про-
водник ПЕЛ 0,15; намотка III — 72 навивки с проводник ПЕЛ 1,0.
Трансформаторът се навива в същия ред, както е посочено в § 14-1.
14-3. Трилампов суперхетеродинен приемник (фиг. 14-4)
Приемникът осигурява задоволително приемане на ДВ, СВ и КВ радио-
станции. Чувствителността му на ДВ и СВ е по-голяма от 300 p,V, а на
КВ — по-голяма от 500р. V. Има междинна честота 465 kHz и изходна мощ-
ност 0,5 mW.
Приемникът съдържа преобразувател на честотата с лампа 6И1П
(ЕСН 81), МЧУ с хептодната част на втора лампа 6И1П (ЕСН 81), диоден
детектор с полупроводниковия диод Д2Е (SFD106, SFD112), предусил-
ател по НЧ с триодната част на втората 6И1П (ЕСН 81) и краен усилва-
тел с лампа 6П14П (EL 84).
За магнитна антена се използува феритна пръчка с диаметър 7,8 mm
и дължина 160 mm. Бобините на антената се навиват навивка до навивка
върху тела от два слоя тънка хартия и се разполагат в двата края на пръч-
ката. Бобината L3 е навита върху тяло с дължина 30 mm и има 65 навивки
с проводник ПЕЛ 0,2, а бобината Lt — на тяло с дължина 20 mm и съдър-
жа 205 навивки с проводник ПЕЛ 0,12.
. Данните за кръговите бобини и МЧФ се вземат от табл. 41-8.
Високоговорителят и изходният трансформатор са аналогични на
тези на приемника от § 14-2.
Мрежов трансформатор Тр2: магнитопровод Ш 19x28; намотка I —
\T2Q навивки с проводник ПЕЛ 0,25; намотка II — 900 навивки с про-
водник ПЕЛ 0,16; намотка III — 59 навивки с проводник ПЕЛ 0,81.
157
Фиг. 14-4. Схема на трилампов
14-4. Приставка с феритна антена към концертен приемник
Описаните по-горе любителски приемници, както и повечето фабрични
суперхетеродинни приемници от III и IV клас, нямат феритна антена.
Приемането на местните и мощните радиостанции на ДВ и СВ в градски
условия (при големи промишлени смущения) може чувствително да се
подобри, ако към тези приемници се прибави приставка с феритна ан-
тена и с допълнително ВЧ усилвателно стъпало (фиг. 14-5). Приставката
се включва към входа на приемника. Феритната антена се настройва по-
средством променлив кондензатор. Благодарение на допълнителния ВЧУ
чувствителността и селективността на приемника с приставката значи-
телно нарастват. Лампата на приставката се захранва от изправителя
на приемника, като необходимите напрежения се вземат от ламповото
гнездо на крайната лампа посредством използуването на специалпо пре-
ходно устройство.
Ако крайната лампа на приемника е от типа на 6ПЗС или 6П6С,
преходното устройство се изработва от цокъла на подобна стара лампа
158
суперхетеродинен приемж к
и от съответно лампово гнездо. Крачетата на ламповия цокъл се свързват
чрез къси проводници със съответните контактни пластинки на лампо-
вото гнездо. Цокълът се поставя в ламповото гнездо на мястото на край-
ната лампа, а последната — в гнездото на преходното устройство.
Ако крайната лампа на приемника е от типа на 6П1П, 6П14П, EL 84
или 6П18П, за направата на преходното устройство са необходими две
9-контактни гнезда за палчикови лампи. Едното от тях се разглобява и
във всяко от гнездата му се втиква и запоява отрязък от меден провод-
ник с диаметър 0,8 mm и дължина 13 mm. След това гнездото се сглобява
(двете му половинки се залепят или прикрепят с винт). Като съединим
съответните контактни пластинки на двете гнезда, ще получим и в този
случай преходно устройство за захранване на лампата на допълнителната
приставка. Запоените отрязъци от меден проводник («крачетата» на цо-
къла) се поставят в гнездото на крайната лампа на приемника, докато
самата тя ее поставя в гнездото на преходното устройство.
Ако крайната лампа е 6П1П, участъкът от схемата, отбелязан с
кръстче (фиг. 14-5а) се свързва така, както е показано с пунктир.
15»
Като вътнов превключвател може с успех да се използува обик-
новен «ЦК» ключ; Бобините на феритната антена се навиват от провод-
ник ЛИТЦЕ 7x0,07 (фиг. 14-6); намотките са еднослойни: — 50 на-
вивки и L2 — 180 навивки. Максималният капацитет на променливия кон-
Са 0,01
устройстбо
Фиг. 14-5. Схеми на приставки с феритни антенн
а— ,1ъм приемника с палчикови лампи; б —към приемник» в чийто край НЧУ работи
лампа 6ПЗС или 6П6С
дензатор трябва да бъде 350—500 pF. Може да се използува и променлив
кондензатор с твърд диелектрик. За удобство на надстройката оста на про-
менливия кондензатор трябвя да се снабди с прост скален механизъм
(стрелка и скала).
Удобно е приставката да се монтира върху П-образно шаси от пле-
160
ксиглас.гетинакс, текстолит или друг подходящ изолационен материал.
Изходът на приставката се свързва с гнездата «Антена» и «Земя» на при-
емника чрез екраниран проводник (ширмовката на последний се свързва
с гнездото «Земя»).
Настройката на приставката се свежда до проверка режимите на
радиолампите и подбиране броя на навивките на бобините на ферит-
Фиг. 14-6. Конструкция на феритната антена на приставката
ната антена. След като приставката се свърже към даден приемник, по-
следният се настройва на някоя станция в началото на СВ обхват. Като
въртим ротора на променливия кондензатор на приставката, настрой-
ваме на честотата на приеманата станция и кръга на феритната антена.
При точна настройка силата на възпроизвеждане се получава макси-
мална. Отбелязва се при това положение на какъв ъгъл е завъртян ро-
торът на кондензаторння блок за настройка на приемника и чрез раз-
виване или донавиване на навивки на бобината Lr на приставката по-
стигаме в същото време на приблизително същия ъгъл да е завъртян и
роторът на променливия кондензатор за настройка на приставката.
Същата операция се повтаря и при настройката на приставката на
ДВ обхват (чрез развиване или донавиване на насивки на бобината L2)-
Използуване на приставката. При настройка на приемника на да-
дена станция трябва едновременно да се върти и оста на променливия
кондензатор на приставката, докато получим максимална сила на въз-
произвеждане. Приставката се поставя върху кутията на приемника.
Тъй като феритната антена има насочени свойства, по време на приема-
нето приставката се ориентира така, че за всеки отделен случай да имаме
минимални смущения при максимален полезен сигнал.
15. Любителски транзисторни приемници
15-1. Приемник с два транзистора1
Приемникът е линеен по схема 1-V-2 с два транзистора и вътрешна фе-
ритна антена. Работи в обхвата 600—1500 kHz (СВ) с електромагнитна
слушалка от слухов апарат или слушалки със съпротивление не по-
вече от 600 Q. Приемникът има гнездо за включване на външна антена.
1 Приемникът е разработен от В. Кокачев («Радио», 1965, № 1, стр. 33—34).
11 Справочник за начинаещия радиолюбител
161
Захранва се от два акумулатора тип Д-0,06, конто осигуряват 15 часа не-
прекъсната работа.
Схема. Входният кръг е образуван от бобината на феритната ан-
тена Lr и настройващия кондензатор Сг (фиг. 15-1). Полученият от боби-
ната за връзка ВЧ сигнал се усилва от транзистора 7\ тип П401, П402,
Фиг. 15-1. Принципна схема на приемник с два транзистора
П421-П423 и се детектира от диодния детектор Дг тип Д2Б, Д2В,
Д2Г или Д9В1. Полученият НЧ сигнал се усилва също от транзистора Т1
(рефлексна схема). За товар на транзистора 7\ по НЧ служи съпротивле-
нието R3. Напрежението от R3 се подава на второто стъпало за усилване
на НЧ с транзистора Т2 тип П14, П15, П40 и П41.
Части. Бобинките на феритната антена Lx и L2 се навиват на плоска
феритна пръчка 600 НН с размери 3x6x38 mm. Бобината има 200 на-
вивки от проводник ПЕЛ 0,12, бобината L, — 10 навивки от ПЕЛКЕ 0,2.
Бобините L3 и Lt са навити с проводник ПЕЛ 0,1 на феритно пр^стенче
марка 600 НН с външен диаметър 8 mm и имат: L3 — 150, a Lt — 300 на-
вивки. Настройващият кондензатор е саморъчно изработен. Ако за на-
стройка се използува кондензаторът КПК-2, трябва да се увеличат раз-
мерите на монтажната плочка.
Конструкция. Всички части на приемника, с изключение на слушал-
ките, са монтирани на гетинаксова плочка (платка) с дебелина 1 mm
(фиг. 15-2).
1 Посочените съветски транзистори могат да се заменят успешно с български.
За високочестотната част на приемник могат да се използуват транзистори от типове
SFT 319, SFT 317, SFT 320, SFT 316; за нискочестотната част SFT 351, SFT 352 и
353, а диодите могат да бъдат от типа SFD 112 или SFD 106 — Б прив.).
12
Фиг. 15-2. Монтажна платка на приемник с два транзистора
а - размери на платката, б — поглед отделу, в --поглед отгоре
15'2. Приемник с четири транзистора1
Приемникът е линеен по схема 2-V-2 с четири транзистора и феритна ан-
тена. Работи в обхвата 800—1700 kHz. Захранва се от три елемента
ФМЦ-0,25; консумираният ток е не повече от 15 mA.
Схема (фиг. 15-3). Приемникът има два апериодични ВЧ усилвателя
с транзисторите 7\ и Т2, натоварени в колектора съответно със съпро-
Фиг. 15-3. Принципна схема на приемник с четири транзистора
тивленията Р2 и Pt. Могат да се използуват транзистори П401, П402,
П403, П403А, П421-П423 с коефициенти р = 35±40 или П15 с 0=50—60,
като се намалят стойностите на Р2 и Pt до 2,2 kQ и се увеличат съпро-
тивлгнията и R3 до 200 kQ. Сигналът ге детектира с диодите Дг и Д2
тип Д1В. На изхода на двустъпалния НЧ усилвател е включен капсул
от тзлефонна слушалка, който се използува като високоговорител.
Бобини. Ly и Ь2 са навити на пръчка с диаметър 8,4 mm и дължина
100 mm от материал с марка 600 НН. Бобината се състои от пет секции,
широки 4 mm, по 50 нав. във всяка секция с проводник ПЕЛКЕ 0,15;
разстоянието между секциите е 4 mm. Бобината L2 има 18 нав. от ПЕЛ 0,3.
Настройващият кондензатор е тип КПК-2 или КПК-3.
В НЧ усилвател могат да се използуват транзисторите П13 или П14
с 0=50—70.
Конструкция. Приемникът може да се направи с печатен монтаж по
начина, описан в § 35-8, 36-5 и 36-6.
15-3. Линеен приемник «Весна»2
Прнемникът е предназначен да приема радиостанции в честотния обхват
175—900 kHz с вътрешна феритна антена. Чувствителността на прием-
ника е 10 mV/m, изходната мощност на НЧУ е 150 mW. Захранва се от
1 Приемникът е разрабстен от В. Морсзов («Радио>, 1960, № 5, стр. 48).
Транзисторите мсгат да се заменят с еквивалентни български (вж. § 15-1) (Б.
прев.)
* Приемникът е разработен от В. Кокачев и е показан на XIX радиоизложба
на ДОСААФ («Радио>, 1964, № 5, стр. 41).
164
четири последователно съединени акумулатора тип Д-0,2, конто осигу-
ряват 12—15 часа непрекъсната работа.
Схема. Приемникът има пет транзистора и един полупроводников
диод. ВЧ сигнал се усилва от две стъпала с транзисторите 7\ и Т2 тип
П402, П422 или П423. За транзистора Т2 товар по ВЧ е дроселът Др1-
ВЧ напрежение от този дросел постъпва на детектора, в който работи
Фиг. 15-4. Принципна схема на приемника «Весна» с двутактно изходно стъпало
диодът Д от типа Д2Б, Д2В или Д2Г. От детектора НЧ напрежение се
подава отново в базата на транзистора Т2 през филтъра Д5С3 (рефлексна
схема). От съпротивлението /?в, което е НЧ товар в колекторната верига
на Т2, НЧ напрежение се подава в базата на транзистора Тя, натоварен
с трансформатора Трг. Крайното стъпало работи в режим АВ-В. В НЧУ
могат да се използуват транзисторите П14, П1&, П40 или П41.
Части. Бобините Ьг и L2 се навиват на феритна пръчка с диаметър
8,4 mm и дължина 100 mm. Бобината Lr съдържа 200нав.от проводник
ПЭВ 0,12, а бобината L, — 3 нав. от ПЭВ 0,2. Високочестотният транс-
форматор (бобините £3 и Li) е направен от два наложени един върху друг
феритни пръстена с външен диаметър 7—10 mm. Намотката L3 има 100,
a Lt — 15 нав. с проводник ПЭВ 0,1—0,12.
Дроселът Др4 е навит на феритен пръстен с външен диаметър
7—10 mm и има 240 нав. от проводник ПЕЛ 0,08.
Т р ан сформаторът Трг: магнитопровод от пермалоени ла-
мели Н-50 ШЧх8; намотка / — 1500 нав. и намотка II — 2x500 нав.
от ПЕЛ 0,08.
Трансформатор Тр2. магнитопровод от пермалоени ламе-
ли Н-50 Ш 4х 10; намотка / — 2x250 нав. от ПЕЛ 0,15; намотка II —
100 нав. от ПЕЛ 0,27 (за високоговорител със съпротивление на звуковата
бобинка 6,5 Q).
Конструкция. Всички части на приемника (освен високоговорители)
са закрепени на монтажна платка с размери 2х72х 115 mm. Като опорни
точки за монтажа се използуват кухи нитове с диаметър 1 — 1,2 mm, за-
нитени в печатната платка. Високоговорителят е закрепен към лицевата
плоча на радиоприемника. Външните размери на приемника са 34х76х
х 120 mm.
165
о
cn
Фиг. 15-5. Принцнпна схема на прост суперхетеродин
Иг
15-4. Прост суперхетеродин1
С този приемник могат да се слушат радиостанции в средновълновия об-
хват (520—1600 kHz) с вътрешна феритна антена. Чувствителността на
приемника е 3,5 mV/m. Захранва се с пет последователи о съединени аку-
мулатора тип Д-0,06. Консумираният ток е 12 mA.
Схема (фиг. 15-5). Транзисторът Тг е честотен преобразувател, Tt
и Т3 са усилватели на МЧ, диодът Д е детектор, аТ<иГ5 — НЧ усилва-
тели. Входният кръг на приемника се настройва с кондензатора С1( а
хетеродинният — с кондензатора С8. МЧ кръг, свързан в колекторната
верига на 7\, е настроен на честота 110 kHz. При тази честота може да се
осигури голямо усилване и малка склонност на приемника към самовъз-
буждане. За товар на 1 МЧУ служи съпротивлението Т?7, а на II МЧУ —
кръгът L7C]3.
Диодът Д служи и за детектор за АРУ. Напрежението за АРУ се
подава през филтъра в базите на транзисторите Т2 и Т3.
НЧ стъпала са по схема с общ емитер. За товар на последното стъпа-
ло може да се използува микротелефонен капсул.
Части. Бобините и L2 са навити на феритна пръчка с диаметър
8,4 и дължина 75 mm. Бобината има 85 нав. ЛЭШО 7x0,07, бобина-
та L, — 3 навивки с ПЕЛКЕ 0,31. Бобините L3 и L» могат да се навият
върху тела за средновълнови или дълговълнови бобини от фабрични ра-
диоприемници. Бобината L3 е разделена на 3 секции и има 140 нав.
ПЕЛКЕ 0,15 с извод на 3-та навивка отделу (по принципната схема).
Четвъртата секция заема бобината Lt, която има 20 нав. от ПЕЛКЕ 0,15.
Ако се използува двоен променлив кондензатор с капацитет 8—240 pF,
броят на навивките на бобината Lx трябва да се увеличи на 100, а на
L3 — на 180.
Бобините на МЧФ се навиват с проводник ПЕЛ 0,13 и имат следния
брой навивки: L-, — 50, Le — 210, L7 — 210 с извод от 85-та навивка
(считано от горния по схема край), L8 — 40 нав. Ако вместо феритни се
използуват карбонилни ядра за настройка, трябва да се употреби про-
водник ПЕЛ 0,09, а броят на навивките на бобините се измени, както
следва: — 105, L3 — 420, L7 — 420 с отвод от 180-та навивка и L& —
120 нав.
За настройващ кондензаторСх—С8можеда се използува такъв от фа-
бричен транзисторен приемник.
Приемникът е монтиран на гетинаксова платка с размери 2x70x110
(фиг. 15-6).
1 Приемникът е разработен от В. Морозов.
167
a
Фиг. 15-6. Монтажна платка
а — поглед отгоре, б — поглед отделу (с цнфрата 1 на фигурата
16. Настройка на концертните приемници
16-1. Подготовка за измерване на режимите и настройка
При проверка и настройка на приемника е необходимо да се придържаме
към следната последодателност: 1) изправителя (или който и да е токоза-
хранващ източник); 2) НЧУ; 3) детектора; 4) МЧУ; 5) преобразуват*еля
на честотата; 6) ВЧУ. В линейните приемници след детектора се прове-
рява и настройва ВЧУ.
При посочената последователност има възможност да се използуват
проверените вече стъпала (блокове, възли) при проверката на следващите
стъпала. Това от своя страна намалява броя на измервателните уреди,
конто са необходими при настройката на приемника.
Преди настройка на батериен приемник е необходимо да се измери
напрежението на батерията при включен приемник.
Преди да се пристъпи към настройка на лампов приемник, трябва
да се убедим в изправността на лампите, да се измерят отоплителните
напрежения, постоянните напрежения на ламповите електроди и в някои
други вериги на схемата (фиг. 17-1). Проверката на режимите позволява
да се определят неизправните детайли и лампи.
168
б
на прост суперхетеродин
е означен дискът за въртене оста на променлнвня кондензатор)
Електродните напрежения на лампите на изправен приемник са по-
сочени в неговата принцнпна схема или описание. Когато нямаме такива
сведения, трябва да се ръководим от данните, конто за различнитестъ-
пала на приемника са приведени в съответните раздели на този спра-
вочник.
Напреженията трябва да се измерват с волтметри, чиито входни съ-
противления са по-големи от 5 kQ/V (при измерване на постоянни напре-
жения). Ако се използува волтметър с по-ниско входно съпротивление,
измерените сгойности могат да се отличават чувствително от посочените
на схемата или в описанието.
Ако захранващите напрежения съответствуват на нормите, пристъп-
ва се към проверка на режимите на лампите на отдел ните стъпала. Про-
верката и донагласянето на режимите се провежда, започвайки от пред-
напрежението на управляващата решетка на лампата, тъй като именно
това напрежение определи режимите на всички вериги на даденото стъ-
пало (разбира се, с изключение на отоплителната верига). Преднапреже-
нието не трябва да се различава от посоченото на схемата или в описа-
нието с повече от +(5—10)%. Ако преднапрежението не е в предписаните
норми, установяването му се постига чрез изменение на стойността на
съпротивлението, върху което се получава самото преднапрежение.
След като се установи нормално преднапрежение на управляващата
решетка, измерва се напрежението на екранната решетка (при многоре-
шетъчни лампи). Допустимо е отклонение на екранното напрежение до
169
+ 20% от стойността, която е посочена на схемата или в описанието.
Необходимото екранно напрежение се установява, като подбираме стой-
ността на съпротивлението, което е включено в екранната верига на лам-
пата. Ако през това съпротивление се захранват екранните решетки на
Изнербане на анодния
ток, нилианпернетър
собхбат О 30 mA
Изнербане на аноднито
напрежение, болтнетьр
собхбат 0-300V
Изнербане на екранната
напрежение, болт-
~] + нетьр с обхват
/Ч 0-300V
Изнербане на екранная
ток, нилианпернетър
с обхват О-Ют А
§
—Оа
Изнербане на преднапре- Изнербане на отоплителното
жението, болт нетьр с напрежение, болтнетьр за
обхват 0-20V проненлиВток собхбат 0-10V
Изнербане напре-
жение на базата,
болтнетьр соб-
хбат 0-3 V
5 £
изнербане на колек
терния ток, нили -
анпернетър с одхба
Хбат О-ЗОтА
S’ § 5»
+ 1/К
ИзнерОане на енитерното
напрежение, болтнетьр с
одхбат 0-3 V
Фиг. 16-1. Измерване на режимите
А — на лампови стъпала; б — на транзисторни стъпала
Изнербане напре- §
тА)жението на ч
тора, болтнет s §
с обхват О -25 К
две лампи, екранното напрежение се измерва и наглася на необходима-
та стойност след регулиране преднапрежението на управляващите ре-
шетки и на двете лампи.
След като се измери и установи на необходимата стойност екранното
напрежение на лампата, измерва се анодното й напрежение.
170
Режимът на преобразуватели на честотата се посочва при действу-
ващ хетеродин; ако хетеродинът не генерира, режимите на тези стъпала
могат да се различават чувствително от посочените в описанието или на
схемата.
При измерване режимите на лампите могат да се срещнат случаи на
рязко отклонение на никое от измерваните напрежения в сравнение с
посоченото на схемата или в описанието. Никои от най-често срещаните
подобии случаи са посочени в следващия раздел.
Проверка на режимите на транзисторите. Преди да поставим тран-
зисторите в приемника, трябва да се убедим в тяхната изправност.
Параметри на транзистора, от конто можем достатъчно добре да съ-
дим за възможността да го използуваме в дадената схема, са обратният
колекторен ток и коефициентът на усилване по ток 0 (вж. § 38-9, 38-10,
38-13 и 38-14). В § 30-10 е дадено описанието на уред за измерване на тези
параметри.
Режимът на транзистора се определи от токовете на базата и на ко-
лектора; при това колекторният ток зависи от тока на базата. В описа-
нията на транзисторните приемници вместо напрежения се посочват стой-
ностите на колекторните токове на отделяйте стъпала. За измерването им
е желателно да се използуват милиамперметри с малки вътрешни съпро-
тивления и с обхвати 5—7,5 mA и 25—50 mA (от типа на ПМ70 и други
подобии). При работа като милиамперметри авометрите от типа на Ц20
и ТТ1 имат сравнително големи вътрешни съпротивления, поради което
напрежителният спад върху тях (цри пълно отклонение на стрелката)
е около 0,8—1,2 V. Ето защо обхватите на подобии авометри трябва така
да се подбират при измерване на режимите, че стрелката да не се откло-
нява повече от средата на скалата. Това е особено важно при измерване
на токове в стъпала с ниски захранващи напрежения (3—4,5 V) и със съ-
противления в колекторната верига. При спазване на горното условие
може да бъде пренебрегнато малкото намаление на точността на измер-
ването.
За да не се повредят транзисторите, още преди настройката на при-
емника е необходимо да се проверят внимателно всички връзки, като се
обърне особено внимание на правилното свързване изводите на транзи-
сторите и на електролитните кондензатори.
Необходимите стойности на колекторните токове се установяват,
като се подбират стойностите на съпротивленията, свързани между отри-
цателния полюс на токоизточника (при транзистори тип р-п-р) и базите
на транзисторите.
16-2. Проверка иа захраиващия блок (изправители)
Проверката на захраиващия блок (изправителя) трябва да се извърши
при поставени всички лампи на приемника. Изходното напрежение на
изправителя може да се измери с който и да е волтметър или авометър.
Лампите нямат отопление в случай на късо съединение в отоплителната
верига или при липса на напрежение на мрежовата намотка на трансфор-
матора. В първия случай 2—3 минути след включването мрежовият
трансформатор се загрява силно. Причина за късото съединение може да
171
бъде монтажна грешка в отоплителната верига, допиране иа контактна
пластинка на някое лампово гнездо до заземен проводник и др. Понижено
отоплително напрежение може да има при късо съединение във веригата
на изправителя, при навивка накъсо в една от намотките на мрежовия
трансформатор или поради недостатъчен брей навивки или недостатъчно
сечение на прозодника на отоплителната намотка на любителските (са-
моръчно изработенп) трансформатори.
Ако няма постоянно напрежение между шасито на приемника и по-
ложителния полюс на електролитния кондензатор, който е включен на
изхода на взглаждащия филтър, приемникът се изключва от мрежата и
с омметър се проверява изправността на кондензатора. При пробив в
кондензатора обикновено изгаря предпазителят и в повечето случаи
излизат 01 строя полупроводниковите диоди. Ако кондензаторът е изпра-
вен, трябва да се проверят изправителните диоди (кенотрон, селеново
стълбче). По-важните причини за получаване на понижено напрежение
на изхода на изглаждащия филтър са:. недостатъчен капацитет или го-
лям утечен ток на електролитните кондензаторн на филтъра (в послед-
ний случай те се загряват силно), повишена постояннотокова консумация
на приемника, а също така навивки накъсо в намотките на трансформа-
тора или грешка при неговото навиване.
Когато не разполагаме с измервателен уред, наличие™ на постоянно
напрежение в изхода на изправителя се констатира по следния начин.
Веднага след изключването на приемника от мрежата посредством ня-
какъв изолиран металически предмет евързваме с шаси плюсовия извод
на фил!ровия кондензатор. Ако изправителят работи нормално, появява
сг енлна искра; при това се премахва остатъчният заряд на конденза-
тора. В процеса на проверка и настройка на приемника тази операция
трябва да се повтаря при всяко изключване на приемника от мрежата,
в противен случай остатъчният заряд на електролитните кондензаторн
може да стане причина за твърде болезнен токов удар.
16-3 Нагласяване режима на НЧУ
Проверка на изправността на ламповите стъпала. Работоспособността
на НЧУ с мрежово захранване може да се провери, като допрем някакъв
метален предмет до контактната пластинка на ламповото гнездо,
съответствуваща на управляващата решетка първо на крайната, а след
това и на предпоследната лампа на усилвателя. При това регулаторът
на усилването трябва да бъде в положение, което отговаря на максимална
сила на възпроизвеждането. Ако проверяваните НЧ усилвателни стъ-
пала са изправни, на изхода на приемника ще чуем силен бр^м.
Качество™ на работа на НЧУ може да се провери с грамофон или
радиотранслационната мрежа. Напрежението от последната се подава
на вход «Грамофон» на приемника чрез напрежителния делител, който
е показан на фиг. 16-2 (/?!=!—2 МП, /?=15—27 kQ, С]=47—150 pF,
С2=0,01—0,015 p,F). Ако приемникът няма изведен грамофонен вход,
през кондензатор с капацитет 0,01—0,015 pF напрежението от радио-
транслационната мрежа се подава на управляващата решетка на първата
172
лампа на НЧУ. Когато проверяваме качеството на НЧУ с помощта на
грамофон, желателно е да използуваме нови грамофонни плочи.
Действието на регулаторнте на усилването и на тембъра (ако има
такъв) се проверява при възпроизвеждането на грамофонни плочи. При
изправен регулатор на усилването силата на възпроизвеждане трябва
да се измени плавно от максимум до минимум, без въртенето на потен-
циометъра да предизвиква забележими на
слух смущения на възпроизвеждането.
В противен случай потенциометърът тряб-
ва да бъде заменен. Изменението на че-
стотната характеристика на НЧУ, което
постигаме с регулятора на тембъра, трябва
да бъде плавно и забележимо на слух.
НЧУ трябва да работи стабилно, без
самовъзбуждане, при всяко положение на
регулаторнте на усилването и на тембъра.
Причини за самовъзбуждане на НЧУ
могат да бъдат: недостатъчен капацитет на
електролитния кондензатор на изхода на
изправителя, прекъсване на кондензатори- Фиг 16.2 Схема за включва.
те на развързващите филтри, неудачно раз- не на източник на НЧ сигнал
положение на детайлите върху шасито на към приемника
приемника, лошаекранировка, лошиспойки.
Ако в НЧУ се използува отрицателна обратна връзка, действието
на последната трябва да се премахне (веригата й да се прекъсне) преди
настройката на приемника.
Отстраняване на фона (брума) при мрежово захранване. Силният
фон (брум) в мрежовия приемник свидетелствута за лошо изглаждане на
пулсациите на пзправеното напрежение, за неизправни детайли или за
лош монтаж. Ако при свързване на управляващата решетка на крайната
лампа с шаси фонът остава, причината за него е недостатъчната филтра-
ция на пзправеното напрежение. В-такъв случай паралелно на изходния
кондензатор на изглаждащия фйлтър трябва да се свърже кондензатор
с голям капацитет (40—100 pF).
Ако фонът изчезва при свързване на управляващата решетка на
крайната лампа с шаси, продължаваме да свързваме с шаси управлява-
щите решетки на предидущите лампи. Естествено, ако фонът изчезва
при свързване на управляващата решетка на дадена лампа с шаси, из-
точникът на фона ще се намира в предидущите стъпала. Повтаряме тази
операция последователно за всички стъпала на НЧУ отзад напред, докато
достигнем до лампа, свързването на чиято управляваща решетка с шаси
не премахва фона. Ясно е, че фонът възниква или в анодната верига на
тази лампа, или в решетъчната на следващата. Ако фонът изчезва при
свързване на анода на лампата с шаси, лоша е филтрацията на анодното
напрежение на това стъпало. В анодната верига трябва да се включи раз-
вързващ фйлтър, образуван от съпротивление (10—51 kQ) и кондензатор
(0,5—2 pF). Ако фонът не изчезва при свързване на анода с шаси, това
показва, че променливо напрежение с честота 50—100 Hz се индуктира
в някой от елементите, конто образуват веригата на управляващата ре-
шетка на следващото стъпало. Отстраняването на тази паразитна връзка
173
може да се постигне, като се подобри екранировката на проводниците
във веригата на управляващата решетка, а също и чрез изменение на
разположението на тези проводници и на останалите елементи на ве-
ригата по отношение на отоплителната верига и на мрежовия транс-
форматор.
Подобряване на тембъра. В зависимост от това, дали тембърът на
възпроизвеждането е твърде нисък или висок, трябва съответно да се на-
мали или увеличи капацитетът на кондензатора, който е свързан пара-
лелно на първичната намотка на изходния трансформатор.
Нагласяване режима на транзисторни НЧУ. Едно- и двустъпалните
транзисторни НЧУ работят винаги устойчиво, като в тях може да се по-
лучи самовъзбуждане само при включването им към високочестотната
част на приемника. В НЧУ с три стъпала може да настъпи самовъзбуж-
дане поради обратната връзка, която се осъществява през общия токоиз-
точник. За отстраняването на тази възможност е необходимо да се шун-
тира токоизточникът с електролитен кондензатор с капацитет 100—
500 pF или да се включи в захранващата верига на първото НЧ усил-
вателно стъпало филтър, който се образува от съпротивление (470 Q—
1,5 kQ) и кондензатор (2—10pF). Подобен филтър е включен взахранва-
щата верига на второто МЧ усилвателно стъпало от схемата на фиг. 15-5.
Самовъзбуждането на НЧУ на високи честоти се отстранява срав-
нително лесно, като за целта се увеличава капацитетът на кондензатора,
който е включен паралелно на първичната намотка на изходния транс-
форматор (например С1я от фиг. 15-5).
В многостъпалните транзисторни НЧУ твърде често възниква така
наречената прекъсната генерация. За отстраняването й е необходимо да
се намали капацитетът на преходните кондензаторн или да се въведе в
захранващата верига на първото стъпало споменатият по-горе развърз-
ващ филтър.
За проверка на качеството на НЧУ и тук може да се използуват гра-
мофон или радпотранслационната мрежа. Напрежението на последната
се подава на базата на използувания в първото НЧ усилвателно стъпало
транзистор чрез напрежителния делител, който е показан на фиг. 16-2
(в този случай 7?х = 270 кД, 7?=1 кД, С, = 150 pF, C2 = 2,0pF)
Обратна връзка. Веригата за отрицателна обратна връзка трябва
да подобрява качеството на възпроизвеждане и да намалява променливо-
токовия фон (брум).При настройка на НЧУ с отрицателна обратна връз-
ка е необходимо да се подберат по опитен път стойността на съпротивле-
нието и капацитетите на кондензаторите във веригата за обратна връзка,
за да се получат възможно най-малки изкривявания при минимално на-
маление на усилването.Ако при включване на веригата за обратна връз-
ка се получава не намаление, а увеличение на усилването, трябва да се
разменят краищата на която и да е от намотките на изходния трансфор-
матор.
16-4. Настройка на регенеративния детектор
През кондензатор с капацитет 15—27 pF антената се свързва направо със
статора на променливия кондензатор на трептящия кръг, който е във ве-
ригата на управляващата решетка иа детекторната лампа; изважда се
174
лампата на ВЧУ. Ако приемникът няма ВЧУ, антената се включва в
гнездото «Антена» на приемника.
Прекъсваме бобината за обратна връзка на този обхват, в който ра-
боти местна или най-близка мощна радиостанция. Посредством промен-
ливия кондензатор настройваме приемника на честотата на тази стан-
ция. Ако се осъществи приемане, това означава, че детекторът работи.
Без да изменяме настройката на приемника, включваме бобината за об-
ратна връзка и въртим плавно регулятора на обратната връзка. Силата
на възпроизвеждане трябва постепенно да се утеличава, докато се получи
эамовъзбуждане. Плавното възникване на генерацията се постига чрез
подбиране на разстоянието между кръговата бобина и тази за обратна
връзка, чрез изменение стойността на съпротивлението и капацитета
на кондензаторите и С& (вж. фиг. 7-4).
Ако след включване на бобината за обратна връзка силата на въз-
произвеждане не нараства при нито едно положение на регулятора на
обратната връзка или даже намалява, следва да се разменят краищата
на тази бобина.
16-5. «Покриване» на обхватите и настройка на ВЧУ
Установяването на границите на обхватите се облекчава чувствително,
ако използуваме фабричен приемник с точно градуирана скала. После-
дователността на настройката се определи от схемата на включване на бо-
бините. Ако в кръговете на приемника има отделни бобини за всеки об-
хват, безразлично е от кой обхват ще започнем настройката; ако боби-
ните за СВ представляват част от тези за ДВ, настройката трябва да за-
почне задължително от СВ обхват.
За начало на обхвата (начало на скалата на приемника) се приема
най-късата радиовълна (максималната честота), на която може да се на-
стройва приемникът в дадения обхват.
Ако приемникът има ВЧУ, антената се включва така, както при на-
стройка на детектора; ако липсва ВЧУ, антената се включва в гнездо
«Антена».
Двата радиоприемника се настройват на една и съща станция, която
работи в началото на обхвата и чиято честота е известна. Като изменяме
капацитета на донастройващия кондензатор, който е включен паралел! о
на кръговата бобина на настройвания приемник, постигаме максимални
сила на възпроизвеждане от последний при положение на указателя на
скалата му, съответствуващо на положението на указателя на фабрич-
ния приемник (при това трябва да са приблизително еднакви и ъглите
на завъртане на подвижните пластини на променливите кондензатори
на двата приемника).
След това двата приемника се настройват на пякоя радиостанция
в края на обхвата и извършваме напълно аналогични операции, като в
този случай настройката се осъществува чрез изменение индуктивността
на кръговата бобина (чрез вкарване и изкарване на магнитного и ядро).
Разгледаните настройки в началото и в края на обхвата се повтарят
2—3 пъти, докато започнат напълно да съвпадат положенията на указа-
телите на двата приемника при приемане на различните предаватели.
175
След това, ако приемникът има ВЧУ, антената се включва в гнездо
«Антена?. Настройваме приемника на същите две станции. За радио-
станцията в началото на обхвата получаваме максимална сила на въз-
произвеждане чрез изменение на капацитета на донастройващия конден-
затор на входния кръг, а за радиостанцията в края на обхвата — чрез
изменение на индуктивността на бобината на входния кръг.
Напълно аналогично се настройват кръговете на останалите об-
хвати.
Ако бобините на приемника са без магнитни ядра, настройката се
улеснява чувствително, като използуваме спомагателна диелектрична
пръчка, в чиито два края са прнкрепени съответно ядро от ферит и ядро
от мед или алуминий. Когато приемникът е настроен на дадена станция
и силата на възпроизвеждане нараства при вкарване на феритното ядро
в бобината на входния му кръг, от това следва, че броят на навивките на
тази бобина трябва да се увеличи, за да получим точна настройка. Ако
силата на възпроизвеждане нараства при вкарване в бобината на медното
ядро, за да постигнем точна настройка, е необходимо да намалим броя
на навивките й. При точна настройка на кръга силата на възпроизвеж-
дане намалява при вкарване в бобината както на феритното, така и на
медното ядро.
Особености при настройката на транзисторни ВЧУ. Като свържем
настроените стъпала на НЧУ с детектора, проверяваме отсъствието на
самовъзбуждане в приемника. Самовъзбуждане може да възникне както
на ниски, така и на високи честоти. В първия случай се чува тон с раз-
лична звукова честота, докато във втория случай — силно свистене.
Най-вероятна причина за самовъзбуждане може да бъде неудачного раз-
положение на високочестотните трансформатори по отношение на ферит-
ната антена, на високоговорителя или на токозахранващгя източник.
Като изменим взаимного разположение на тези детайли, обикновено се
ликвидира и самовъзбуждането.
За отстраняване на самовъзбуждането в някои случаи е достаточно
да разменим краищата на намотките на ВЧ трансформатори или да се
шунтират първичните им намотки със съпротивления съсстойност 4,7—
15 1<й. След като отстраним самовъзбуждането, правим опит да настроим
приемника на някаква станция. Ако това се окаже невъзможно, трябва
да увеличим с 30—50% капацитета на кондензатора във филтъра на де-
тектора (С2 от фиг. 7-2); чрез кондензатор с капацитет 5—15 pF към ан-
тенния кръг трябва да се свърже външна или стайна антена. След като
приемем сигналите на радиостанцията, подбираме стойността на съпро-
тивленията в базисните вериги на ВЧУ (7?х от фиг. 4-5), докато получим
максимална сила на възпроизвеждане. При този подбор не се препоръчва
използуването на променливи съпротивления, той като това почти винаги
води до самовъзбуждане. На практика при подбиране най-подходящата
стойност на съпротивлението в базисната верига паралелно на послед-
него се свързва съпротивление, с 3—4 пъти по-голяма стойност. Ако
при това силата на възпроизвеждане нараства, в базисната верига трябва
да се постави съпротивление с по-малка стойност. Обратно, ако при гор-
ного свързване силата на възпроизвеждане намалява, съпротивлението
в базисната верига трябва да има по-голяма стойност.
В транзисторните приемници обикновено се установяват само гор-
176
ните граници на ДВ и СВ обхвати, като за целта се изместват кръговите
бобини по тялото на феритната антена или се измени броят на навивките
им. След това трябва да се регулира разстоянието между кръговата бо-
бина и бобината за връзка (Л2 на фиг. 4-5). При увеличение броя на на-
вивките на последната и доближаването й до кръговата бобина се увели-
чава в известии граници чувствителността на приемника, но одновремен-
но с това се влошава селективността му. Освен това голямото увеличение
на броя на навивките на бобината за връзка може да предизвика само-
възбуждане на приемника. Естествено подбирането броя на навивките
на бобината за връзка се извършва при приемане с феритната антена.
16-6 Настройка на преобразуватели на честотата и МЧУ
на суперхетеродинен приемник за ДВ, СВ и КВ
Проверка на хетеродина. Работата на ламповия хетеродин може да се
провери, като се включи един от показаните на фиг. 16-3 измерителни
уреди. Като се даде накъсо променливият кондензатор за настройка на
хетеродинния кръг, трябва да се изменят показанията на всеки един от
тези уреди.
Фиг. 16-3. Схема за проверяване изправността на хетеродина
Транзисторният хетеродин обикновено изпълнява едновременно и
функциите на смесител (вж. фиг. 15-5). Изправността му се проверява
или с милиамперметър (обхват 1—5 mA), или с волтметър (обхват 1—2 V).
С милиамперметъра се контролира колекторният ток на транзистора Тг
(на фиг. 15-5 мястото на включване на уреда е означено с кръстче), а с
волт.метъра— спадът на напрежението върху съпротивлението Вя. Като
се даде накъсо бобината L3 или кондензаторът С8, при действуващ пре-
12 Справочник за начинаещия радполюбител
177
образувател показанията на въпросните уреди трябва да нараснат с
25—30%.
Ако хетеродинът не работи на всички обхвати, а схемата му е из-
пълнена правилно и всичките му елементи са изправни, най-вероятно е
да е нзлязла от строя лампата или транзисторът. Когато хетеродинът не
работи само на отделни обхвати, причина за това може да бъде прекъс-
ване на кръговата бобина или на бобината за обратна връзка на този об-
хват, лош контакт във вълновия превключвател, недостатъчен брой на-
вивки на бобината за обратна връзка или неправилно включване на из-
водите на последната. Изправността на бобината и състоянието на кон-
такта във вълновия превключвател се проверяват с помсщта на омметър,
който се включва на възможно най-малкия си обхват.
Правилното включване на бобината за обратна връзка е най-лесно
да се провери, като се разменят местата на нейните изводи. При монтажа
е необходимо да се спазва следното правило: ако бобините са навити ед-
нопосочно, началото на кръговата бобина се свързва с шаси, а началото
на бобината за обратна връзка — с анода на лампата на хетеродина(с колек-
тора на транзистора).
Настройка на МЧУ. Настройваме приемника така, че да приемаме,
макар и слабо, сигналите на някоя станция от който и да е обхват, след
което не изменяме повече настройката му. Настройваме последователно
(отзад напред) всички междинночестотни филтри, като във всеки случай
търсим да получим максимална сила на възпроизвеждане.
След настройката МЧУ може да се самовъзбуди на честота, близка
до междинната честота на приемника. Причина за това може да бъде па-
разитна боратна връзка по веригата на общия аноден токоизточник, не-
достатъчна екранировка, неправилно свързване или несполучлиго из-
брано място за свързване на кондензаторите на развързващите филтри
с шаси, прекъсване на кондензатора във веригата на АРУ. Самовъзбуж-
дането се проявява като шумове и свистене, конто съпровождат приема-
нето на всички станции. За да се избегне самовъзбуждането, в анодната
герига на МЧ усилвателно стъпало се включва развързващ филтър, който
съдържа съпротивление 2—5kQ и кондензатор с капацитет 0,001—0,1 рр’.
Ако въпреки филтъра самовъзбуждането остава, необходимо е отново да
се подберат местата, в конто да се свържат с шаси ширмовките на изпол-
зуваните в МЧУ екранирани проводници и изводите на развързващите
кондензатори. В много случаи самовъзбуждането се премахва, като се
включи между шаси и катода на лампата на МЧУ съпротивление 27—
68 Q .
Настройката на преобразувателя на честотата се състои в установя-
ване граничите на обхватите и в спрягането на входните с хетеродинните
кръгове. Първо се установяват граничите на обхватите, а след това се
извършва и спрягането на кръговете.
За да се определят местата на приеманите радиостанции върху ска-
лата на приемника, е необходимо да се използува при настройката фаб-
ричен приемник.
Установяване граничите на обхватите и спрягане на кръговете.
Границите на обхватите се установяват чрез регулиране на елементите
на хетеродинните кръгове» както и в линейните приемници. При това ан-
тената се включва на входа на преобразувателя. В началото на обхвата
178
приемникът се настройва чрез изменение на капацитета на донастрой-
ващия кондензатор на хетеродинния кръг (С6 на фиг. 5-1а или С- на
фиг. 5-16), а в края на обхвата — чрез изменение на индуктивносг,. на
бобината на хетеродинния кръг Lx.
Спрягането на кръговете започваме от края на обхвата. Настройваме
приемника на някоя станция в края на обхвата и чрез въртене на магнит-
ного ядро на входната бобина постигаме максимално приемане. Ако не
се получава ясно изразен максимум даже и при напълно вмъкнато (из-
вадено) ядро, броят на навивките на бобината трябва да се увеличи (на-
мали) с 15—20%.
След това приемникът се настройва на някоя станция в началото на
обхвата и се постига максимално приемане чрез изменение на капацитета
на донастройващия кондензатор на хетеродинния кръг. Операция!а по
настройката на приемника в единия и в другия край на обхвата се пов-
таря дотогава, докато регулировката в началото на обхвата престане да
влияе на регулировката в края и обратно.
Настройка на антенния фйлтър (фиг. 4-3). Обикновено този фйлтър
се настройва така. Настройваме приемника на някоя станция в началото
на ДВ обхват и изменяме индуктивността на филтърната бобина (чрез маг-
нитного й ядро) дотогава, докато получим минимална сила на приемане.
След това настройваме приемника на някоя станция в края на СВ обхват
и отново изменяме индуктивността на филтърната бобина до получаване
на минимално приемане. Отчитаме на колко оборота завъртаме при тази
пренастройка магнитного ядро на бобината. Ако поставим ядрото на
бобината в положение, средно между двата случая на настройка, фил-
търът ще бъде настроен приблизително на междинната честота на при-
емника.
След настройката и спрягането на кръговете ядрата на бобините се
закрепват неподвижно с парафин.
16-7. Настройка на УКВ-ЧМ канала на концертния приемник
УКВ-ЧМ каналът на концертния приемник може да се настрои без спе-
циална измерителна апаратура само когато приемникът е в непосред-
ствена близост до УКВ-ЧМ предавател.
Като използуваме някои от начините, споменати в § 16-6, трябва да
се убедим, че хетеродинът на приемника работи нормално. Като признак,
че хетеродинът работи, може да служи шумът във високоговорителя,
чиято интензивност се измени слабо при изменение на настройката на
приемника. Ако докоснем с пръст контактната пластинка на лампового
гнездо, съответствуваща на управляващата решетка на хетеродина, и
ако последният работи, във високоговорителя ще се чуе силно смущение,
а нивото на шума ще бъде понижено в продължение на 2—5 секунди.
Преди да започнем настройката на УКВ-ЧМ канала, е необходимо
да поставим в средно положение магнитните ядра на кръговите бобини
във всички МЧ усилвателни стъпала, в това число и на кръговитебо-
бини на изхода на УКВ-ЧМ блока.
Към приемника се включва УКВ антена или телевизионна антена,
предназначена за работа на /, // или /// телевизионен канал. Регула-
179
торът на усилването се поставя в положение на максимална сила на въз-
произвеждането, регулаторът на тембъра — в положение на максималго
повдигане на високите честоти. Въртим бавно копчето за настройка на
приемника, като се мъчим да приемем сигналите на местната УКВ-ЧМ
станция.
След като приемем, макар и слабо, сигналите на радиостанцията,
изменяме индуктивностите на бобините на междинночестотните кръ-
гове (с изключение на кръга Ц2С2 на честотния детектор — виж фиг.
7-8), докато получим максимална сила на възпроизвеждане.
След настройката на МЧУ се настройва до получаване на максимално
приемане и анодният кръг на ВЧУ.При УКВ блок с капацитивна настрой-
ка (вж. фиг. 5-26) това се осъществява чрез изменение на индуктивността
на бобината L3, а при УКВ блок с индуктивна настройка (вж. фиг. 5-2а) —
чрез изменение на капацитета на кондензатора С3. Накрая се регулира
и индуктивността на бобината на честотния детектор L- (вж. фиг. 7-8).
Магнитного ядро на тази бобина се поставя в такова положение, при
което са минимални (на слух) нелинейните изкривявания на възпроиз-
вежданата радиопрограма.
17. Откриване и отстраняване на повредите
в концертните приемници
17-1. Общи положения
Като се пристъпва към определяне на повредите в един приемник, е не-
обходимо предварително да разучим неговата схема, да се запознаем с
предназначението и разположението на неговите блокове и стъпала и
да умеем да различаваме лошата му работа при неблагоприятни условия
за приемане от тази при повреда в самия приемник.
Отстраняването на повредата започва с определяне на повредения
блок или стъпало. В повечето случаи неизправният блок може да се оп-
редели по външни признаци. В табл. 17-1 и 17-2 са посочени някои ха-
рактерни повреди в приемниците и са дадени кратки сведения за локали-
зирането им.
Проверка на режима. За да се облекчи откриването на повредите,
на принципните схеми на радиоапаратурите се посочват стойностите на
напреженията в различните вериги. Ако причината за дадена повреда
не се открие по най-простия начин (външен оглед, смяна на лампа и пр ),
необходимо е да се измерят електродните напрежения на лампите от по-
вредения блок или стъпало (вж. § 16-1).
Отклонения на напреженията до ±20% от стойността, която е по-
сочена на схемата, не винаги е признак за повреда, тъй като върху резул-
татите от измерванията оказват влияние редица фактори, като мрежовото
напрежение, класа на точност на измервателните уреди, допустимия то-
леранс на параметрите на схемата и др.
180
Таблица 17-1
Ред за откриваие на повреди в концертните приемници
„ 1 Последователност Начин за откриване и отстраняване на повредата
на проверката
1. Оглеждаме внимателно монтажа и външното състояние на отделните елементи Проверяваме връзките на екраните Откриваме видимите неизправности на монтажа, прекъснати проводници, къ- си съединения, проверяваме механич- ната здравина на спойките Откриваме и заменяме повредените (по-
с шаси, изправността на ламповите гнез- чернели или счупени) съпротивления,
да и др. кондензаторите с нзтекла изолационна маса и др. Лампите с прекъснато отопление оста- ват съвършено студени и след включва- нето на приемника. Отоплителната жи-
2. Проверяваме електронните лампи чка може да се провери с омметър. Ако отопленията иа всички лампи са изправни, с омметъра се прави провер- ка за евентуални къси съединения меж- ду някои от ламповите електроди Проверяваме с волтметър дали режи- мите на лампите (транзисторите) съот-
3. Проверяваме режимите на лампите (транзисторите) ветствуват на тези, конто са посочени на принципната схема или в картата на напреженията. Повредено е това стъ- пало на приемника, електродните на- прежения на чиято лампа (транзистор) са извън допустимите норми С омметър откриваме повредите в ос- новните елементи на веригите: а) на кондензаторите — пробив, утечка
4. Проверяваме веригите на повреде- ното стъпало или прекъсване б) на съпротивленията — прекъсване или значително отклонение от номи- налната стойност в) на бобините, дроселите и трансфор- маторите — прекъсване или късо съединение между намотките им
Проверка на лампите. Никои дефекти на лампите със стъклен балон
се откриват лесно още при външния оглед на приемника. Така например
при прекъсване на отоплителната жичка или при лош контакт между кра-
четата на цокъла и отоплителните електроди на такава лампа отоплител-
ната жичка няма да свети. Влошаването на вакуума на лампата се по-
знава по специфичното млечнобяло оцветяване на вътрешната стена на
стъкления балон.
Прекъсването на отоплителната жичка или пълната загуба на емисия
при металните лампи също се установява лесно, тъй като такава лампа
остава студена след включването на приемника.
Скрити дефекти в лампата се откриват при измерване на режима й
или при замяната н с изправна лампа.
Проверка на полупроводниковите диоди. Правото и обратного съ-
181
7-2. Повреди в концертните приемници
Таблица 17-2
Най-често срещани повреди в радиоприемниците
Признак на повредага
Причина за повредата
Изправител на
1. Мрежовият трансформатор се за-
грява силно Дори при извадени ра-
диолампи. Напрежението на всич-
кнте му намотки е понижено
2. Мрежовият трансформатор и полу-
проводниковите диоди (селеновото
стълбче) се нагряват бързо, в ке-
нотрона се наблюдава искрене и
светлосиньо сияние. Предпазителят
изгаря
3. Възпроизвеждането е съпроводено
от променливотоков фон (брум)
4. Липсва напрежение на изходния
кондензатор на изглаждащия фил-
тър
мрежовия приемник
Навивки накъсо в намотките иа транс-
форматора или пробив между иамот-
ките и магнитопровода
Пробив в електролнтния кондензатор
на изглаждащия фйлтър, късо съеди-
нение на изхода на изглаждащия фил-
тър
Намален капацитет на електролитните
кондензатори на филтъра (поради из-
съхване на елект-отита им)
Прекъсване на д, >'L.na или на съпро-
тивлението на изг..аждащия фйлтър
Токоизточници иа батерийиите приемници
5. Приемане ияма, захранващото на-
прежение е понижено значително,
захранващият ток е по-голям от
нормалното
6. Възпроизвеждането е с понижена
сила, понижен» са захранващото
напрежение и консумираният от
батерията ток
7. На всички диапазони приемането
е съпроводено от пищене. Напре-
жението на анодната батерия е зна-
чително под нормалното
Късо съединение в захраиващата ве
рига
Частично изтощена батерия
Частично изтощена анодна батерия
Краен НЧУ на ламповия
8. Приемане няма. Лампата няма ек-
ранно напрежение
9. Приемане няма. Лампата няма анод-
но напрежение
10. Приемане няма. Между анода на
лампата н шаси се измерва пълното
напрежение на токозахранващия
източник
11. Приемане няма. Екранната решет-
ка на лампата се загрява силно (за-
бележимо само в лампите със стък-
лен балон)
12. Възпроизвеждането е с намалена
сила и с изкривявания, при прне-
мане изходннят трансформатор се
загрява силно
приемник
Прекъсване на съпротивлението или
пробив в кондензатора в екранната
верига на лампата
Пробив в кондензатора, който е вклю-
чен между анода на лампата и шасито
на приемника
Изгоряло е катодното съпротивление
за получаване на автоматично предна-
прежение
Прекъсната е пързичната намотка на
изходния трансформатор
Навивки накъсо в първичната намотка
на изходния трансформатор
182
Признак на повредата
Причина за повредата
13. Възпроизвеждането е с големи из-
кривявания; на управляващата ре-
шетка на лампата има положително
напрежение и анодът й се загрява
силно
14. Възпроизвеждането е съпроводено
от шум, който наподобява шума на
моторна лодка
15. Възпроизвеждането е с намалена
сила. Електродните напрежения на
лампата са нормални
16. От време на време приемането пре-
късва. Електродните напрежения
на лампата са нормг.лни. През вре-
ме на прекъсването не се чува дори
и слаб брум
Пробир . ли голяма утечка в преходння
кондензатор
Прекъснато съпротивление във вери-
гата на управляващата решетка на
лампата
Намален капацитет на кондензатора,
включен паралелно на катодното съ-
противление за автоматично предна-
прежение
Прекъсва веригата на звуковата бо-
бинка на високоговорителя
Краен НЧУ иа транзисториия приемник
17. Няма приемане. Транзисторът ня-
ма колекторно напрежение
18. Възпроизвеждането е силно изкри-
вено. Колекторният ток е повишеи
19. Възпроизвеждането е с намалена
сила. Електродните напрежения
са нормални
Пробив в кондензатора, който е вклю-
чен между колектора и шаси; повре-
ден е самият транзистор
Пробив в прехвърлящия кондензатор
Намален капацитет на прехвърлящия
кондензатор
НЧ предусилвател на ламповия приемник
20. Приемане няма. Лампата няма анод-
но напрежение
21. Приемане няма. Съпротивлението
на анодния развързващ филтър се
загрява
22. Приемане няма. Лампата няма ек-
ранно напрежение
а) съпротивлението в екранната
верига на лампата се загрява
силно
б) съпротивлението ие се загрява
23 Приемане няма. Между анода на
лампата и шаси се измерва пълно-
то напрежение на токозахранващия
източник
24. Възпроизвеждането е с големи из-
кривявания. Анодното напрежение
е понижено
25. Възпроизвеждането е с намалена
сила. Електродните напрежения на
лампата са нормални
Прегоряло или прекъснато анодно съ-
противление или съпротивлението на
развързващия аноден филтър
Пробив в кондензатора на анодния
развързващ филтър
Пробив в кондензатора в екраниата
верига
Прекъснато е сам ото съпротивление
Прекъснато или прегоряло катодно съ-
противление за автоматично преднапре-
жение
Голяма утечка на прехвърлящия кон-
дензатор
Намален капацитет на кондензатора,
който е включен паралелно на катод-
ното съпротивление за автоматично
преднапрежение
НЧ предусилвател на
26. Приемане няма. Транзисторът няма
колекторно напрежение и колекто-
транзисториия приемник
Прекъснато товарно съпротивление или
това на колекторния развързващ фил-
183
Признак на повредата
Причина за повредата
рен ток
27. Възпроизвеждането е с намалена
сила и с изкривявания. Колектор-
ното напрежение е повишено, а ко-
лекториият ток е слаб
28. Приемане няма. Електродните на-
прежения и колекторният ток са нор-
мални “
Диоден детектор и АРУ на лам!
тър; пробив в кондензатора на фил-
търа
Прекъснато е съпротивлението в ба-
зисната верига на транзистора
Прекъснат е прехвърлящият конден-
затор
я и транзисторния приемник
29. Приемане няма. НЧУ е изправеи
30. Възпроизвеждането е с намалена
сила. НЧУ е изправен
31. Приемане има. При въртене на ре-
гулатора на усилването се чуват
силен шум и пръщене
Прекъсната или дадена на шаси вто-
ричната намотка на МЧФ. Прекъснат
е прехвърлящият кондензатор или то-
варного съпротивление на детектора;
повреден е полупроводниковият диод.
Разстроен е МЧФ
Замърсен или износен е токопроводе-
щият слой на потенциометъра. Неста-
билен е контактът между плъзгача и
токопроводещия слой
Решетъчен детектор на регенеративиия лампов приемник
32. Няма приемане на всички обхвати.
НЧУ е изправен
33. Няма приемане на един от обхва-
тите (при схема с отделни бобини
за всеки обхват)
34. Силата на възпроизвеждане не се
измени при въртене на регулатора
на обратната връзка
ВЧУ и МЧУ на
35. Приемане няма. Електродните на-
прежения са нормални
36. Приемане няма. Лампата няма анод-
но напрежение
37. Приемане няма. Лампата няма ек-
раино напрежение
а) съпротивлението в екранната
верига се загрява
б) съпротивлението не се загрява
38. Възпроизвеждането е с намалена
сила. Електродните напрежения са
нормалии
39. Периодично спиране на приема-
нето
40. Възпроизвеждането е ' съпроводено
от пищене
Късо съединение между пластинките
на променливия кондензатор; прекъс-
нат кондензатор във веригата на упра-
вляващата решетка на лампата
Прекъсване или късо съединение в
кръговата бобина на този обхват; по-
вреден вълнов превключвател
Прекъсната ебобината за обратна връз-
ка; няма контакт между плъзгача и
токопроводещия слой на потенциоме-
търа за обратна връзка
ламповия приемник
Късо съединение в бобината или в кон-
деизатора на трептящия кръг или на
МЧФ
Прекъсната е анодната бобина иа кръ-
га или на МЧФ; пробив в коиденза-
тора или прекъснато съпротивлението
на анодния развързващ филтър
Пробив на кондензатора в екранната
верига
Прекъснато е самото съпротивление
Разстроен е трептящият кръг или МЧФ
Прекъснато съпротивлението на раз-
вързващия филтър във веригата на
АРУ
Намален капацитет на кондензатора
на анодния развързващ филтър
181
Признак на повредата
Причина за повредата
ВЧУ и МЧУ на транзисториия
41. Приемане няма. Електродните на-
прежения и колекторният ток са
нормални
42. Приемане няма. Транзисторът ияма
колекторно напрежение и колек-
торен ток
43. Възпроизвеждането е с намалена
сила. Електродните напрежения са
нормални
44. Възпроизвеждането е с намалена
сила. Колекторният ток е слаб
приемник
Късо съединение в кондензатора или
в бобината на първия кръг на МЧФ;
късо съединение или прекъсване на бо-
бината в базисната верига на транзи-
стора
Прекъсната е първичната намотка на
МЧФ; пробив в кондензатора или пре-
късване съпротивлението на колектор-
ния развързващ филтър
Разстроен е МЧФ
Прекъснато е съпротивлението в ба-
зисната верига на транзистора
Преобразувател иа честотата на ламповия приемник
45. Няма приемане на всички обхвати.
Смесителната лампа няма аиодио
напрежение
46. Приемане няма. Лампата няма ек-
ранно напрежение
47. Няма приемане на всички обхвати.
При всички положения на вълно-
вия превключвател хетеродинът
няма анодно напрежение
48. Същото, но само при едно поло-
жение на вълновия превключвател
49. Приемникът не работи само в края
(в най-късовълновата част) на КВ
обхват
50. Няма приемане на всички обхвати
само при определени положения
на променливия кондензатор
Преобразувател на честотата
51. Няма приемане на всички обхвати.
Транзисторът няма колекторно на-
прежение и колекторен ток
52. Няма приемане на всички обхвати.
Всички напрежения и колектор-
ният ток са нормални
53. На всички обхвати няма приемане
само при определени положения
на променливия кондензатор
Прекъсната е анодната бобина на МЧФ
Пробив на кондензатора или прекъс-
ване на съпротивлението в екранната
верига на лампата
Пробив на кондензатора или прекъс-
ване на съпротивлението в анодната
верига на хетеродина; прекъсната е
никоя от бобините на хетеродина за
обратна връзка (когато по схема тези
бобини са свързани последователно)
Повреден е вълновият превключвател;
прекъсната е хетеродинната бобина за
обратна връзка на този обхват
Частична загуба на емисия на преобра-
зувателната лампа
Късо съединение между подвижните и
неподвижните пластинн на променли-
вия кондензатор
на транзисториия приемник
Прекъсната е колекторната бобина на
МЧФ; има пробив в кондензатора или
прекъсване на съпротивлението на ко-
лекторния развързващ филтър
Повреден е вълновият превключвател;
има прекъсване или късо съединение
в кръговаТа бобина или в бобината за
връзка
Късо съединение между подвижните и
неподвижните пластини на променли-
вия кондензатор
18S
противление на полупроводниковия диод се измерва с омметър. Точко-
вият диод е изправен, ако правото му съпротивление е под 1 kQ, а обрат-
ного — над 100 kQ . Точковите диоди могат да се повредят при превиша-
ване на допустимия ток и обратно напрежение, както и при прегряване
на изводите им с поялника през време на монтажа.
Проверка на кондензаторите. Някоиот евентуалните повреди на кон-
дензаторите могат да се открият с омметър, като. при това измерване раз-
пойваме от схемата единия извод на проверявания кондензатор. При
пълен пробив в кондензатора с омметъра измерваме съпротивление,
близкого нула; при частичек пробив изолационното съпротивление на
кондензатора е в границите до няколкостотин хиляди ома.
С омметър може да се констатира и значителното намаление на ка-
пацитета на електролитните кондензатори, което се получава при из-
съхване на електролита им. При включване към омметъра на изправен
електролитен кондензатор отначало стрелката му се отклонява рязко в
посока на малките съпротивления (за сметка на зареждането на конден-
затора от батерията на омметъра), след което стрелката се връща в поло-
жение, което отговаря на едно голямо съпротивление. При такива измер-
вания към положителната клема на омметъра се включва положител-
ният извод на кондензатора. За състоянието на измервания кондензатор
можем да съдим, ако сравним резултата от горного измерване с този от
аналогично измерване на изправен кондензатор със същите капацитет и
работно напрежение.
Проверка на съпротивленията., Най-характерните повреди на съпро-
тивленията са:
1) разрушаване (прегаряне) на токопроводещия слой или прекъс-
ване на проводника на жичните съпротивления;
2) нарастване стойността на високоомните съпротивления (тези над
1 MQ);
3) влошаване на контакта между съпротивлението и изводите му.
Много често повредените съпротивления се откриват още при външ-
ния оглед на приемника. Трябва да имаме пред вид обаче, че потъмнява-
нето на боята на съпротивлението не винаги е признак за повреда. Точна
проверка на съпротивленията се извършва с омметър.
18. Откриване и отстраняване на повреди
в телевизорите
18-1. Общи положения
Редът за откриване на повреди в телевизорите е същият, както и при
концертните приемници. Его защо, като пристъпваме към откриване на
повредата в един телевизор, трябва да сме предварително запознати с.
изложеното в § 17-1.
186
Таблица 18-1
Характерии повреди в телевизорите
Признак на повредата
Възможно място
на повредата
1. Няма изображение и звук, има растър
2. Няма приемане на една от прогремите, има ра-
стър; със същата антена преди това телевизо-
рът е приемал всички програми
3. Няма растър, има звук; напрежението на вто-
рая анод на кинескопа е понижено или изобщо
липсва
Същото, но при нормално анодно напрежение
4. Яркостта на екрана е недостатъчна, напреже-
нието на втория анод на кинескопа е нормално
Същото, но при въртене на регулаторите «Яр-
кост» и «Контраст» се изменя размерът на из-
ображението
5. Кадрите «бягат» по екрана отгоре надолу или
обратно (изображението е неустойчиво по ка-
дри), наблюдават се едновременно две или по-
вече изображения, разположени едно над дру-
го; при въртене на регулатора «Честота на
кадрите» движението на кадрите не спира
нито за миг
Същото, но при въртене на регулатора «Че-
стота на кадрите» за кратко време изображе-
нието се установява неподвижно
6. Върху изображението в такт със звука се по-
явяват тъмни ивици
7. Неясно изображение или недостатъчна кон-
трастност
8. Изображението е неустойчиво по редове
9. На екрана се получават няколко изображе-
ния или наклонени ивици.
Същото, но при въртене на регулатора «Че-
стота на редовете» за кратко време се устано-
вява нормално изображение
10. Хаотично преместване по екрана на част от
изображението
11. Вместо растър върху екрана се появява светла
ивица, яркостта и се регулира в широки гра-
ници
Същото, но яркостта на ивицата е малка и по-
чти не се регулира
12. Няма звук, звукът е слаб или изкривен, но
изображението е нормално
13. Вертикалният размер на изображението е уве-
личен или намален
14. Върху изображението се отделят една или две
тънки светли хоризонтални линии
Антената, блокът ПТК (РТ-
ПК), МЧУ, видеодетекторът
Антената, блокът ПТК
(РТ-ПК)
Генераторът за редовата раз-
вивка
Кинескопът, видеоусилвате
лят
Кинескопът, видеоусилвате-
лят
Генераторът за редовата раз-
вивка
Генераторът за кадровата раз-
вивка
Амплитудният селектор за
синхроимпулсите, интегри-
ращата верига, видеоусил-
вателят
Антената, блокът ПТК (РТ-
ПК), МЧУ, видеоусилвате-
лят
Антената, блокът ПТК (РТ-
ПК), МЧУ, видеоусилвате-
лят
Амплитудният селектор за
синхроимпулсите, диферен-
циращата верига
Генераторът за редовата раз-
вивка
Амплитудният селектор за
синхроимпулсите
Амплитудният селектор за
синхроимпулсите
Генераторът за кадровата
развивка
Кинескопът
Звуковият канал
Генераторът за кадровата
развивка
Генераторът за кадровата
развивка
187
Признак на повредата
Възможно място
на повредата
15. Няма растър, от високогбворителя не се чува дори и слаб фон Мрежовият трансформатор, изправителят
16. Върху изображението има тъмна хоризонтална ивица, вертикалните линии на изображението и краищата на растъра са изкривени, от висо- коговорител я се чува фон (брум) Същото, но краищата на растъра не са изкри- вени и няма фон Изправителят В идеоусилвател ят
17. Намален е хорнзонталният размер на изобра- жението, понижено е анодното напрежение на генератора за редовата развивка Изправителят, генераторът за редовата развивка
18. Изместване на растъра или изкривяване на формата му Отклоняващата система
В табл. 18-1 са посочени някои характерни повреди в телевизорите
и са дадени кратки сведения за локализирането им. Таблицата е съста-
вена при положение, че: 1) напрежението на захранващата мрежа е про-
верено и не се различава от нормалното с повече от ±10%; 2) като ма-
нипулираме с външните органи за управление, е невъзможно да получим
нормална работа на телевизора; 3) лошата работа на телевизора не се
дължи на неблагоприятни условия за приемане.
18-2. Повреди във входните и приемно-усилвателните
блокове на телевизорите
Преди да пристъпим към откриване и отстраняване на повреди в един те-
левизор, трябва да се убедим в изправността на неговата антена и антен-
ния кабел.
Проверка на антената и антенния кабел. Поставяме регулаторите
на контраста и на силата на възпроизвеждането в положение на макси-
мално усилване (надясно до упор). До антенното гнездо на телевизора
допираме последователно всеки един от двата проводника на антенния
кабел. Ако при това не се появява макар и едва забележимо изображение
и слаб звук, повредата трябва да се търси в самия телевизор.
Проверка на видеоканала. Допираме някакъв метален предмет (на-
пример отвертка) до контактната пластинка, която отгоВаря на упрагля-
ващата решетка на първата лампа на МЧУ. Ако каналът на изображе-
нието е изправен, върху екрана на телевизора се появяват светли точки
и чертички, а във високоговорители — шум и пукане.
Проверка на блока ПТК (PT-ПК). След като се убедим в изправ-
ността на антената и видеоканала, трябва последователно да се подменят
лампите на блока ПТК (PT-ПК), а ако и това не помогне, трябва да се
установи кое от стъпалата на блока не работи. За тази цел изваждаме
лампата Л1 на ВЧУ и през кондензатор с капацитет 5—10 pF свързваме
антенния кабел направо с управляващата решетка на смесителната лампа.
Ако смесителят работи и сигналът е достатъчно силен, получава се макар
188
и слабо изображение и звук. Допирането на отвертка до кръга на изпра-
вен хетеродин предизвиква пукане във високоговорителя.
В блока ПТК, чиято схема е показана на фиг. 13-1, се наблюдават
случаи на прегаряне на съпротивленията (11 kQ), Rt (3,9 kQ) и R12
(5,1 kQ), пробив на кондензаторите С8 (180 pF), С16 (6800 pF), С7 (1000 pF)
и С18 (6800 pF), а също така износване или замърсяване на контактите
на превключвателя.
Проверка на МЧУ. Ако при допиране на отвертка до извода на уп-
равляващата рэшетка на лампата на първото МЧ усилвателно стъпало
върху екрана не се появяват смущения, но такива се получават при до-
пиране на отвертката до товарното съпротивление на видеодетектора,
това означава, че е повредено някое от стъпалата на МЧУ или самият
видеодетектор. Отстраняването на повредата започва с последователна
подмяна на лампите на МЧУ. Повреденото стъпало може да се определи,
като измерим режима на лампите,а също така и чрез допиране на отверт-
ка до изводите на управляващите им решетки, като при това се наблю-
дава кога върху екрана на телевизора ще се появят смущения.
Най-характерни повреди -на МЧУ са пробив на кондензаторите Cj,
Cs и С1=, (вж. фиг. 13-6), като при това обикновен'о прегарят и съпротивле-
нията Rr„ Rb, и Rlt. По-рядко дефектира пол у проводи иковият диод на
видеодетектора.
Появяването на тъмни хоризонтални ивици в такт със звука се дължи
на недостатъчно потискане на сигнала на звуковия съпровод във видео-
канала, на неточна настройка на хетеродина, на извънредно силен вхо-
ден сигнал и значително по-рядко — на влияние на звуковия канал върху
видеоканала през веригата на общото токозахранване. Последното се
дължи на изсъхване на електролита на кондензаторите на анодните раз-
вързващи филтри в НЧУ.
Проверка на видеоусилвателя. Откриването на повреда във видео-
усилвателя се започва с подмяна на лампата му. След това изправността
на стъпалото се проверява, като допираме отвертка до извода на управ-
ляващата решетка на лампата и наблюдаваме дали при това се появяват
смущения върху екрана на телевизора. Изправността на видеоусилва-
теля може да се провери, като подадем на входа на стъпалото промен-
ливо напрежение от отоплителната верига. За целта през кондензатор
с капацитет 0,1—0,2 pF управляващата решетка на лампата се свързва
с отоплителния проводник. Ако видеоусилвателят и кинескопът са из-
правни, върху екрана се появяват широки хоризонтални ивици.
Ако кадрите «бягат» по екрана (отгоре надолу или обратно) и около
тъмните елементи на изображението се появяват светли «опашки», най-
често това се дължи на намаляване на капацитета на блокиращите кон-
дензатори в катодната и екранната верига на видеоусилвателните лампи.
Повредите на звуковия канал могат да се разделят на три групи:
1) няма звук; 2) изкривяване на звука и страничен фон и 3) слаб звук.
Тези повреди се отнасят до звуковия канал при условие, че изображе-
нието е нормално.
Възможните причини за повреди на НЧУ на телевизора са същите,
както и в радиоприемника (вж. табл. 17-2, п. 11-14, 16, 20, 22 и 24). Из-
кривяването на звука най-често се дължи на променливотоков фон. Ако
регулатбрът на усилването е поставен на минимум (крайно ляво положе-
189
ние), а фонът не изчезва, причина за последний може да бъде лоша фил-
тр'ация на изправеното напрежение или смущение от генератора за ка-
дрова развивка. Последното възниква поради изсъхване на електролит-
ните кондензаторн на анодните развързващи филтри в звуковия канал
и в генератора за кадрова развивка. Ако фонът изчезва при завъртане
на регулатора на усилването в крайно ляво положение, най-често при-
чината за фона трябва да се търси в дробния детектор. Правите и об-
ратните съпротивления на диодите на детектора трябва да са съответно
равни. Когато всички елементи на дробния детектор са изправни, до-
настройва се трептящият му кръг, като предварително хетеродинът от
блока ПТК (РТ-ПК) се настройва така, че да получаваме изображение
с максимална четливост и без светли окантовки около тъмните му еле-
менти. Първо се настройва кръгът с бобината Llo, докато изчезне фонът
(или докато получим ясно изразен минимум), а след това и кръгът с бо-
бината Lv, докато получим най-силно и неизкривено възпроизвеждане.
Повреди на амплитудния селектор на синхроимпулсите. Ако върху
екрана на телевизора се наблюдават изместени по хоризонтала и нало-
жени едно върху друго изображения или ивици (изображението е неста-
билно по редове), но с регулатора «Честота на редовете» макар и за кра-
тко време се постига нормално изображение, повредата трябва да се тър-
си в амплитудния селектор на синхроимпулсите. Най-вероятните по-
вреди са: неизправна лампа на усилвателя на редовите синхроимпулси,
прекъсване на анодното съпротивление или пробив на прехвърлящия кон-
дензатор на същото стъпало.
Определянето на повредата започва с подмяната на лампата на се-
лектора и измерване на нейния режим. Лампата няма да има анодно на-
прежение или последното ще бъде понижено при прекъсване или изме-
нение на стойността на анодното съпротивление (Re от схемата на фиг.
13-8), при пробив или утечка на прехвърлящия кондензатор Сг и при про-
бив на кондензаторите С2 или С3. Анодното напрежение на лампата може
да бъде повишено при прекъсване на съпротивлението /?5.
18-3. Повреди на блока за развивките на телевизора
Изображението е неустойчиво по кадри. Повреденото стъпало или уча-
стък от схемата може да се определи чрез прослушване с високоговори-
теля на телевизора на кадровите синхроимпулси. Прекъсваме която и
да е от веригите на кадровия блокинг-генератор и през кондензатор с
капацитет 0,05—0,2 pF последователно свързваме към управляващата
решетка на лампата на НЧУ анода на лампата на амплитудния селектор
и общата точка на свързване на елементите на интегриращата верига,
като определяме на слух преминаването на синхроимпулсите. Във ви-
сокоговорителя синхроимпулсите се прослушват като фон с честота 50 Hz.
Ако чрез въртене на регулатора «Честота на кадрите» изображението не
се установява неподвижно даже за миг, повредата трябва да се търси в
блокинг-генератора за кадрова развивка.
Повреди на генератора за'редова развивка. Характерна повреда на
този генератор и на изправителя за високо напрежение е липсата на ви-
соко напрежение на анода на кинескопа. Ако е повреден само йзправи-
190
телят, при въртене на регулятора «Честота на редовете» в телевизора
(не във високоговорителя) се чува свистене, което е характерно за дейст-
вуваща редова развивка. Ако отоплителната Жичка на високоволтния
кенотрон свети, това показва, че е изправен блокът за редова развивка.
В телевизорите със система за автоматична донастройка на честотата
и фазата на генератора за редова развивка характерни повреди са: пре-
късване на един от диодите на фазовия дискриминатор или несиметрия
на обратните съпротивления на тези диоди, прекъсване на кондензато-
рите на филтъра на фазовия дискриминатор.
Изправител за високо напрежение. Най-честите повреди в изправи-
теля за високо напрежение се дължат на загуба на емисия на кенотрона»
на прегаряне на съпротивлението или пробив на кондензатора на фил-
търа. В последний случай в кенотрона се появява виолетово сияние.
Ако отоплителната жичка на кенотрона не се нагрява, преди всичко се
замени кенотронът, след което се проверява отоплителната му верига»
която се образува от отоплителната намотка на трансформатора ТВС
и жичното съпротивление /?гв (вж. фиг. 13-8).
Ако яркостта на изображението е недостатъчна и при опит да я уве-
личим нараства размерът на изображението, а яркостта намалява до пъл-
но затъмнение на екрана, това показва, че кенотронът за високо напре-
жение е загубил частично своята емисионна способност.
Блокинг-генератор и крайно стъпало на редовата развивка. Висо-
коволтовият кенотрон няма отопление, а анодът на лампата на край-
ното стъпало се загрява до червено при повреда на трансформатора ТВС
или на блокинг-генератора за редова развивка. В този случай при вър-
тене на регулатора «Честота на редовете» в непосредствена близост до
телевизора не се чува характерного свистене и силно намалява отрица-
телното преднапрежение на крайното стъпало. Характерна повреда на
блокинг-генератора е късо съединение или прекъсване на намотките на
трансформатора му ТБС, неизправни съпротивления и кондензатори в
неговите анодна и решетъчна верига.
При значително отклонение на честотата на блокинг-генератора»
когато върху екрана на кинескопа се наблюдават няколко изображения
или наклонени ивици, откриването и отстраняването на повредата тря-
бва да се започне с подмяна на лампата на блокинг-генератора и с про-
верка на съпротивленията и кондензаторите в неговите анодна и реше-
тъчна верига.
Намаление на хоризонталния размер на изображението може да на-
стъпи при понижено напрежение на изхода на .изправителя или на са-
мата електрическа мрежа, а също така и при загуба на емисия на лам-
пата на крайното стъпало на генератора за редова развивка.
Изкривяване на растъра и затъмняване на краищата му може да се
получи при неправилно поставяне или случайно изместване на отклони-
телната система. Затъмнение на краищата на растъра се получава и при
неправилно положение на магнита на йонния уловител. В този случай
е необходимо да преместим отклонителната система плътно до коничната
част на кинескопа и да регулираме положението на магнита на йонния
уловител.
Ако растърът има една от формите, показани на фиг. 18-1, причина
за това може да бъде некачествена отклоняваща система. Ако тези из-
191
кривявания на растъра влошават чувствително качеството на изображе-
нието, отклоняващата система трябва да се замени с нова, тъй като за
поправката й е необходим голям опит.
Повреди на генератора за кадрова развивка. Мястото на повредата
може да се определи ориентировъчно чрез прослушване честотата на ка-
дровата развивка (50 Hz) с високоговорителя на телевизора. За тази
Фиг. 18-1. Изкривяване фор-
мата на изображението върху
екрана на кинескопа
а • трапец: б — бъчвичка;
в — възглавннчка
Фиг. 18-2. Изкривяване на изобра-
жението върхуекрана на кинескопа
а — изображението е сплеснато отделу;
б — изображението е преобърнато
отдолу
цел се изважда лампата на амплитудния селектор или на видеоусилва-
теля и през кондензатор (0,1—0,2 p,F) към средния извод на регулатора
на силата последователно се евързват анодът на блокинг-генератора, уп-
равляващата решетка и анодът на крайното стъпало. При въртене на ре-
гулатора «Честота на кадрите» честотата на възпроизвеждания от висо-
коговорителя тон трябва да се изменя в известии граници. В зависимост
от това, в кои от случа*ите се прослушва или не този тон, се определя и
мястото на повредата.
Блокинг-генератор. На управляващата решетка на лампата на из-
правен блокинг-генератор трябва да има отрицателно преднапрежение
25—60 V. Ако последното не е в тези граници, трябва да проверим съ-
противленията в решетъчната и анодната верига на тази лампа и намот-
ките на трансформатора ТБ К-
Когато върху екрана на телевизора се получават няколко наложени
едно върху друго и изместени по вертикала изображения, като при това
192
изображението не може да се нормализира чрез въртене на регулатора
«Честота на кадрите», това показва, че е неизправна или лампата на бло-
кинг-генератора, или съпротивлението и кондензаторът в решетъчната
й верига, или трансформаторът ТБК-
Крайно стъпало- При повреди в това стъпало върку екрана вместо
растър може да се появи светла хоризонтална ивица. Крайното стъпало
и отклоняващата система могат да се проверят, като подадем отначало
на управляващата решетка, а след това и на анода на крайната лампа на-
прежение от отоплителната верига. За тази цел се използува конденза-
тор с капацитет 0,2—1,0pF, като единият му край се свързва с отопли-
телната верига, а другият — с управляващата решетка или с анода на
лампата. Ако ивицата се разширява и върху екрана се появи някакво
подобие на растер, това означава, че крайното стъпало и отклоняващата
система са изправни.
Най-често срещани повреди са: 1) дефект на крайната лампа; 2) пре-
късване на първичната намотка на трансформатора ТВК или пробив ме-
жду първичната и вторичната му намотк:; 3) пробив на кондензатора,
който е включен паралелно на първичната намотка на този трансфор-
матор; 4) прекъсване на съпротивлението, което е включено в катодната
верига на крайното стъпало; 5) пробив между контактните пластини 5
и 6 или 6 и 7 на гнездото на лампа 6П14П; 6) пробив на изолацията в
регулатора за линейност; 7) прекъсване на бобината за отклонение по
кадри.
Ако изображението има една от формите, показани на фиг. 18-2,
причина за това може да бъде: 1) дефект на лампата на крайното стъпало
на генератора за кадрова развивка; 2) дефект на кондензаторите, конто
са включени в анодната верига на кадровия блокинг-генератор; 3) по-
вреда на изправителя за преднапрежение; 4) изсъхнал електролит на
кондензаторите, конто са включени в катодната или в екранната верига
на крайното стъпало на генератора.
Ако вертикалният размер на изображението е малък и добра линей-
ност се постига само при значително намаление на височината на изоб-
ражението, това показва, че има късо съединение между навивките на
трансформатора ТВК- Когато изображението е разтегнато по вертикала
и не е възможно да се установи нормалната му височина, това показва,
че се е изменила стойността на съпротивлението за обратна връзка между
анода и управляващата решетка на крайното стъпало.
18-4. Повреди на кинескопите
Кинескопът е най-скъпият елемент на телевизора, ето защо при съмне-
нне, че той е неизправен, е пай-добре да поверим работата по отстраня-
ване на повредата на опитен техник от телевизионните сервизни слхжби.
18-5. Повреди в токозахранващата система на телевизора
Повредите в токозахранващата система на телевизора се откриват така,
както е описано в § 17-2. Ако при самото включване на телевизора из-
13 Справочник за начинаещия радиолюбнтел
193
гарят предпазителите му, това може да се дължи на пробив на диодите
или на електролитните кондензатори на изправителя, на навивки на-
късо или пробив на изолацията на мрежовите трансформатори и на из-
ходните трансформатори в блока за развивките и в звуковия канал.
Ако при исключена антена екранът на телевизора свети неравно-
мерно, забелязвагсе тъмна хоризонтална ивица, краищата на растера са
изкривени и във високоговорителя се прослушва фон, причина за това
може да бъде намаляване на капацитета на електролитните кондензатори
на филтъра, прекъсване на диод в двупътния изправител или навивки
накъсо в дросела на филтъра. Ако причината за повредата е намале-
нието на капацитета на кондензаторите, при включване паралелно на ста-
рите кондензатори на изправни такива изображението се подобрява и
фонът изчезва.
194
Ill част
Любителска радиотелефонна връзка
на ултракъси вълни
19. УКВ приемници и конвертори
19-1. Общи сведения
С какво да се започне? За УКВ връзки на радиолюбителите са отделени
10-метровият, 2-метровият и 70-сантиметровият обхват (вж. табл. 1-1).
На тези диапазони радиолюбителите използуват главно телефония
с амплитудна модулация за близки връзки, а за далечни и свръх-
далечни връзки — радиотелеграфия. Започва да се използува и ЧМ те-
лефонна връзка. Освен това радиолюбителите-ултракъсовълновици прие-
мат телеметрични, метеорологични и други радиосигнали от изкустве-
ните спътници на Земята на определените за тяхната работа обхвати
136—138, 143,6—149,65 MHz и др.
Най-добре е радиолюбителите-ултракъсовълновици да започнат ра-
бота по усвояването на УКВ с изработване на приемка апаратура за 10-
или 2-метровия обхват. Към изработването на УКВ предавател (вж.
раздел 20 от справочника) може да се пристъпи, след като е усвоено до-
бре приемането на УКВ и е получено разрешение от органите на Мини-
стерството на съобщенията.
Начинаещите радиолюбители усвояват по-лесно 10-метровия обхват,
защото тук може да се приложи обикновената практика за конструиране
на приемници и предаватели, докато за 2-метрова и 70-сантиметрова апа-
ратура се изискват специални начини за конструиране.
Недостатък на антените за 10-метровия обхват са големите им раз-
мери; те са значително по-големи от размерите на антените за 2-метровия
и 70-сантиметровия обхват (вж. § 22-10—22-13). При полеви условия
това е особено неудобно.
На 70-сантиметровия обхват трябва да се премине, след като е натру-
пан достатъчен опит в работата на УКВ, тъй като конструирането и на-
стройването на 70-сантиметрова апаратура е значително по-сложно.
Приемна апаратура. За връзки на УКВ радиолюби елите използуват
195
както линейни приемници, така и суперхетеродини (вж. § 3-2). Най-
прости за изработка и настройка и едновременно много чувствителни и
достатъчно устойчиви при работа на УКВ приемници са свръхрегенер^ -
торите — линейни приемници със свръхрегенеративни детектори.
Суперхетеродините за УКВ осигуряват по-стабилно приемане и мо-
гат да бъдат направени по-чувствителни в сравнение със свръх.эегенерато-
рите. Но УКВ суперхетеродините вследствие на сложността си са трудно
достъпни за изработка и настройка от начинаещи радиолюбители. На
последните може да бъде препоръчано използуването на принципа на с\-
перхетеродинното приемане на УКВ посредством изработване на кон-
вертори — приставки към фабрично произведен!! радиоприемници.
19-2. Принцип на свръхрегенеративното приемане
Сзръхрегенератор (суперрегенератор) се нарича приемник с регенера-
тивен детектор (вж. § 7-2), на който във веригата на управляващата ре-
шетка на лампата освен напрежението с честота на приемания сигнал
постоянно действува и напрежение със спомагателна честота от порядъка
на 30—100 kHz. Това напрежение се изработва в приемника или от от-
делен лампов генератор, или от самата детекторна лампа.
Напрежението със спомагателна честота измени положението на ра-
ботната точка на характеристиката на лампата, а заедно с това и стръм-
ността на характеристиката в работната точка. При това съответно се
измени и ефектът на обратната връзка, тъй като се измени количеството
енергия, което постъпва вследствие на обратната връзка от анодната
верига на лампата в трептищия кръг, свързан с веригата на управлява-
щата я решетка. Когато стръмността на характеристиката е голяма и
постъпващата енергия превишава загубите в трептящия кръг, амплиту-
дите на ВЧ трептения в него започват да нарастват. В другата част от
периода на трептенията на спомагателната честота, когато стръмността
на характеристиката, а заедно с нея и ефектът на обратната връзка на-
маляват, колебанията ще затихват (амплитудите им ще намаляват). Така
в течение на всеки период от трептенията на спомагателната честота ви-
сокочестотните трептения в трептящия кръг отначало нарастват, а после
затихват. Колкото по-голяма е амплитудата на приемания сигнал, тол-
кова по-голяма е и амплитудата, до която нарастват трептенията в кръга
и толкова по-голямо напрежение се получава на детекторния товар.
Предимството на свръхгенератора в сравнение с обикновения прием-
ник с обратна връзка е, че той дава голямо усилване, ако приемането
става «на Прага на генерацията» (вж. § 7-2). Но този режим е много неу-
стойчив — при незначително изменение на стръмността на ламповата ха-
рактеристика, което може да бъде предизвикано даже и от незабележимо
изменение на захранващото напрежение, възникват собствени трептения.
В свръхгенератора режимът на лампата се мени периодично със спома-
гателната честота и малките му случайни изменения не се отразяват на
работата на приемника. Вследствие на това в свръхгенератора може да
се постигне приблизително същата чувствителност, каквато се получава
в приемника с обратна връзка на прага на генерацията. Но затова е не-
196
обходимо режимът на работа на свръхгенеративния детектор да бъде
предварително грижливо регулиран.
Необходимо е да се отбележи, че свръхгенераторите, както и въобще
всички приемници с обратна връзка излъчват чрез приемните си антенн
смущения в твърде широк честотен обхват, което е съвършено недопу-
стимо. Излъчването натакива смущения може да се отслаби, ако в прием-
ника се употребява стъпало за ВЧ, което спира проникването на трепте-
нията от кръга на свръхгенеративния детектор в приемната антена.
19-3. Свръхрегенеративен приемник за 10-метровия обхват
Първото стъпало с пентода 6Ж1П е ВЧУ, лявата половина на двойния
триод 6НЗП работи в свръхрегенеративния детектор, а дясната — в ге-
нератора за спомагателна честота 40—100 kHz (фиг. 19-1). С намаляване
Фиг. 19-1. Схема на свръхрегенеративен приемник за 10-метровия обхват
честотата на спомагателните колебания чувствителността и селектив-
ността на приемника се повишават. Оптималната амплитуда на тези
трептения е около 3 V. Стъпалата за НЧУ могат да бъдат изпълнени по
схемите от раздели 9 и 10 на справочника. Газовият стабилизатор СГ2П
подобрява стабилността па генерираната честота. Използуването на тази
лампа не е задължително.
Анодното захранващо напрежение на приемника е t/a=170—200 V.
При това Egl = 120—150 V. /э, =9—10 mA и /а, =12—15 mA.
Бобините са навити на тела с диаметър 11 mm, дължина на намот-
ката 10 mm. има 4 навивки ПЕЛКЕ 0,2, навити между навивките на
£2 при заземения й край, £2 — 13 навивки ПЕЛ 0,45 с отвод от 9-та на-
вивка, считано от заземения край, £4 — 12 навивки ПЕЛ 0,45 с отвод на
5-та навивка, бобината £3 — 8 навивки с ПЕЛКЕ, навити на гилза от
пропита с полистиролов лак хартия, която може да се движи над намот-
ката на бобината £4. Положението на бобината £3 спрямо £4 се установя-
ва при настройката на приемника, за да се постигне максимална чувстви-
телност. Бобината £., се навива с безредова намотка на тяло с диаметър
197
7,5 mm с проводник ПЕЛ 0,11. При дължина на намотката 7 mm са не-
обходими 820 навивки с отвод от 150-та навивка, считано от съединения
с шасито край на бобината.
19-4. Сзръхр’ггнеративгн приемник за 2-метровия обхват
В стъпалото за УВЧ е използуван пентодът 6Ж1П, в детектора — трио-
дът 6С1П (фиг. 19-2). Трептенията със спомагателна честота се произ-
веждат от същия триод. Усилването, което дава приемникът, зависи
от грижливата му настройка, която се състои главно в сближаване или
Фиг. 19 2. Схема на свръхрегенеративен приемник за 2-м'етровия обхват
отдалечаване една от друга на бобините Lz и La и в избора на най-подхо-
дящо напрежение за анодно захранване на лампата 6С1П чрез потенцио-
метъра /?6.
Анодното захранващо напрежение на приемника е ий— 140—160 V,
общият ток на анодните вериги и на екранните решетки е 60 mA. При това
7а1=6—7 mA, /а, =3—4 mA; /а,=45—50 mA; /gj=2 mA.
Данни на бобините. L± има 4 навивки от ПЕЛ 1,0—1,2 с извод от
1,5 навивка; L3 — 4 навивки ПЕЛ 1,0—1,2 с отвод от 2-та навивка, счи-
тано от заземения край на бобините, L2 — 3—4 навивки от ПЕЛ 1,0.
Всички бобини са без тела с вътрешен диаметър 9 mm и дължина на на-
мотката 9—10 mm. Дроселът Др{ има 25—30 навивки от ПЕЛ 0,35 на
тяло с диаметър 6—8 mm от всякакъв вид изолациопен материал.
Трансформатор TpL. Магнитопровод с ламели Ш 20x20, намотка / —
2200 навивки ПЕЛ 0,1, намотка // — 6600 навивки ПЕЛ 0,1 или ПЕЛ
0,08.
Изходен трансформатор Трг- Магнитопровод с Ш 20x25, намотка / —
2250 навивки ПЕЛ 0,16, намотка // — 75 навивки ПЕЛ 0,6, намот-
ка /// — 1100 навивки ПЕЛ 0,1.
19-5. Принцип на действие на конвертора
Колвергорът се съсгои от входно устройство, коэто се нас гройва на УКВ
обхват, ВЧ усилвател и честотен преобразувател. Изходът на конвертора
198
се съединява посредством късо парче от коаксиалеггкабел с входа на ра-
диоприемник. Ако този приемник е суперхетеродинен, се получава уст-
ройство с двойно преобразуване на честотата.
На конверторния изход се получава сигнал с честота, която лежи в
границите на някои от обхватите за радиоразпръскване. Честотата, на
която трябва да се настрои приемникът, не е критична, но за отслаб-
ване на огледалните смущения (вж. § 3-3) тя следва да бъде поне 10—
20 пъти по-ниска от честотата на приемания УКВ сигнал. При приемане
на 2-метровия обхват концертният приемник трябва да се настройва на
25-, 31-или 41-метровия обхват, а при приемане на 10-метровия обхват —
на вълна, която се намира в края на средновълновия обхват (около
550 т).
В честотния преобразувател на приемника сигналът се преобразува
в стандартна междинна честота (465 kHz)1, усилва се на тази честота и
след това се детектира.
Важни предимства на конверторного приемане са високата чувстви-
телност (достигаща 1 pV) и изключително добрата избирателност (се-
лективност) на системата не само по съседен, но и по огледален канал,
което е много трудно да се постигне при обикновения суперхетеродин.
19-6. Конвертор за радиотелефонно приемане
на 10-метровия обхват
В този конвертор (фиг. 19-3) пентодът 6Ж5П работи във ВЧ усилвателя,
двойният триод 6НЗП—в осцилатора и двойният триод 6Н15П— в смеси-
теля.
Входният кръг и междинният кръг LtCb се настройват с двойния
променлнв кондензатор СгСъ на средната честота на обхвата. Точната
настройка се осъществява чрез промяна на капацитета на кондензатора
Св в осцилаторния кръг.
В анодната верига на смеснтелната лампа е включен междинноче-
стотният трансформатор (МЧФ) от концертен приемник. Необходимо е
този междинен трансформатор да се пренастрои от стандартната честота
465 kHz на честота 540—550 kHz чрез развиване на феромагнитните ядра.
Изходът на конвертора се включва към входа на концертния прием-
ник чрез парче от коаксиален кабел, а последният се настройва на че-
стотата 540—550 kHz, която е първа междинна честота (дължина на въл-
ната около 550 т). Анодного напрежение на конвертора е Z7a~200 V.
Анодни токове: /а, =5—15 mA, /а, =5—6 mA. Токът /g2 =--2—4 mA.
Бобините имат еднослойна намотка: L±—Li са навити с проводник
ПЕЛ 0,25 на тела с диаметър 10 mm, L± — 6 навивки, дължина на намот-
ката 2 mm; L2 и Z,.4 по 50 навивки, плътна намотка, дължина на намотката
14 mm, L3 — 10 навивки, дължина на намотката около 3 mm. Бобините
и L3 са разпо.южени на общи тела с бобините L« и Lt съответно и са на-
вити непосредствено до заземените им краища. Бобината е навита с
проводник ПЕЛ 0,5 на тяло с диаметър 30 mm, броят на навивките е 38,
а дължината на намотката — 37 mm.
1 По НДС междинната честота е 468 kHz.
19
Фиг. 19-3. Схема на конвертор
за 10-метровия обхват
53
Фиг. 19-4. Схема на конвертор за 2-метровия обхват
200
19-7.
Конвертор за радиотелефонно приемане
на 2-метровия обхват
Триодът 6С2П работи в стъпалото за УВЧ (фиг. 19-4). За да се избегне
възникването на положителна обратна връзка през проходния капацитет
на лампата и вследствие на това стъпалото да се възбуди,се прилага неу-
трализация на този капацитет. Като се измени положението на ядрото
на бобината L3, се постига изравняване на нейното индуктивно съпроти-
вление с капацитивното съпротивление на преходния капацитет на три-
ода. При изпълнение на това условие стъпалото ще бъде неутрализирано
и възможността от самовъзбуждане — изкл'ючена.
Както на входа, така и на изхода на стъпалото ВЧУ са включени
двукръгови лентови филтри, което увеличава предварителната селек-
тивност на конвертора. Кръговете се настройват на средната честота на
2-метровия обхват посредством керамичните тримери С\, С.,, Св и С8,
тип КПКТ или КПК
В преобразуватели на честотата работи триод-пентодът 6Ф1П, като
триодната част се използува в осцилатора, а пентодната — в смесителя.
В осцилатора е използувана триточковата схема с капацитивна връзка.
Неговият кръг се настройва на честота, по-ниска от тази на входния сиг-
нал, посредством променливия кондензатор С13.
Анодната верига на смесителя се настройва с феромагнитното ядро
на бобината L6 на честота 13—18 MHz, която съответств\ва на честотата,
на която е настроена входната верига на радиоприемника, към който
се включва конверторът.
Изходът на конвертора се съединява с входа на приемника с парче
коаксиален кабел, дълго 20—30 ст.
Анодното напрежение е (7а~250 V, а /а, = 5—6 mA, -=7—8 mA,
/а„ =6 mA и 1g. —3 mA (общият ток е 21—23 mA).
Бобините Lx, L2, Lt, L:, и L7 са без тела от посребрен проводник с
диаметър 1 mm; вътрешният диаметър на намотката е 6,5 mm. има
6,5 навивки с отвод на 2,5 навивка, дължина на намотката 13 mm, L„ —
6 навивки, дължина на намотката 13 mm, Lt — 6,5 навивки, дължина
на намотката 16 mm, L:j — 5 навивки с отвод от 2-та навивка, дължина
на намотката 13 mm, L7 — 6,5 навивки, като дължината на намотката се
регулира при настройката в граничите 13—17 mm. Бобините L.,
както и Lt, L6 се разполагат по двойки успоредноедна на друга. Рагстоя-
нието между осите на всяка двойка бобини е 10—11 mm.
Бобините L3 и Le се навиват на полистиролови тела с феромагнътни
ядра от типа СЦР-1. Външният диаметър на телата е 7,5 mm. L- има
5 навивки, плътно навити с проводник ПЕЛ 0,32, a Le — 16 навивки, на-
вити плътно една до друга с ПЕЛ 0,2.
2С I
20.
УКВ предаватели
20-1. Общи сведения
Най-простият радиолюбителски УКВ предавател се състои от ВЧ гене-
ратор, който непосредствено произвежда високочестотни трептения с
честота, която се намира в граничите на работния обхват: 28—29,7 MHz
за 10-метровия обхват, или 144—146 MHz — за 2-метровия обхват. Енер-
гията на произвежданите от този генератор високочестотни токове по-
стъпва направо в антената. За осъществяване на радиотелефонно преда-
ване към генератора се прибавя модулатор, който по същество предста-
влява нискочестотен усилвател с достатъчно голяма изходна мощност.
Начинаещият радиолюбител може да построй първия си предавател имен-
но по тази схема. Но честотата, а значи и дължината на вълната на такъв
предавател е твърде нестабилна (непостоянна), особено при работа на
радиотелефония. Тя се измени с времето, което затруднява приемането
на сигналите от предавателя. При голяма нестабилност приемането въ-
•обще става невъзможно.
Кварцова стабилизация. Най-стабилна честота на предавателя може
да се получи, ако в него се употреби кварцов резонатор (често наричан
съкратено кварц). Такъв предавател се нарича предавател с кварцова
стабилизация. Той може да работи само на една строго определена честота,
равна или цяло число пъти по-голяма от честотата на кварцовия резона-
тор. За да се премине на друга, некратна на тази честота, трябва да се
замени кварцовият резонатор.
Многостъпален предавател. Най-добрите предаватели са многостъ-
палните: високочестотните трептения се произвеждат от стъпало, наре-
чено възбуждащ генератор (обикновено то има кварцова стабилизация),
а след това се усилват от едно, две или повече стъпала. Последното стъ-
пало, от което ВЧ трептенията постъпват в антената, се нарича крайне
стъпало пли мощен усилвател.
Възбуждащият генератор като правило произвежда трептения с
кратно число пъти по-малка честота от работната честота на предава-
теля. Това облекчава постигането на стабилност при последната.
Умножение на честотата. Така се нарича процесът на увеличаване
честотата на трептенията. Употребяват се съответно термините удвоя-
ване, утрояване на честотата и т. н. Умножение на честотата може да се
получи в едностъпален предавател, във възбуждащия генератор на мно-
гоетъпален предавател и в следващите стъпала одновременно с усилва-
нето. При някои предаватели и крайното стъпало работи в режим на уд-
вояване на честотата.
Да поясним сыцността на умножение™ на честотата чрез пример.
В предавател за 10-метровия обхват с работна честота 28 MHz може да
се използува кварцов резонатор със собствена честота 7 MHz, като при-
ложим учетворение на честотата (7x4 = 28 MHz). При това са възможни
следните варианта:
1. Едностъпален предавател, чийто аноден кръг, евързан с антената,
е настроен на работната честота (на четвъртата хармонична на кварцо-
202
вата честота). В този случай получаваме наведнъж учетворение на че-
стотата .
2. Двустъпален предавател, който се състои от възбуждащ генера-
тор и крайно стъпало. Трептенията с честота 7 MHz от възбуждащия
генератор постъпват в управляващата решетка на лампата и крайното
стъпало. Неговият аноден кръг, свързан с антената, е настроен на ра-
ботната честота на предавателя — 28 MHz, т. е. и тук получаваме из-
веднъж учетворяване на честотата.
3. Тристъпален предавател, състоящ се от възбуждащ генератор,
междинно стъпало и крайно стъпало. В този случай трептенията от въз-
буждащия генератор с честота 7 MHz постъпват в решетъчната верига на
лампата от междинното стъпало. Неговият аноден кръг е настроен на
втората хармонична — честотата е 14 MHz, т. е. в междинното стъпало
честотата се удвоява. Анодният кръг на крайното стъпало е настроен на
четвъртата хармонична на честотата на кварцовия резонатор — 28 MHz,
т е. в крайното стъпало става повторно удвояване на честотата.
Амплитудната модулация на многостъпалния предавател при радио-
телефония се прилага като правило в крайното стъпало, т. е. амплиту-
дите на трептенията в кръговете на възбуждащия генератор и междинните
стъпала (ако в схемата на предавателя има такива) не се изменят по време
на радиотелефонна оабота на предавателя.
Изходната мощност на предавателя за любителски УКВ връзки,
г. е. мощността на високочестотните трептения в антената му, не трябва
да надвишава 5 W*. Предавателите по всички описани по-долу схеми удо-
влетворяват това изискване.
Използувани лампи. Във възбуждащите генератори и умножител-
ните стъпала могат да се използуват обикновени приемно-усилвателни
лампи, като триодите 6С1П, 6С2П, двойните триоди 6НЗП, 6Н14П,
6Н15П, пентодите 6Ж1П, 6ЖЗП, 6Ж5П. В изходните стъпала се пзпол-
зуват пентодите 6П1П, 6П14П, 6П15П, двойните триоди 6Н15П, а също
и специалният генераторен двоен тетрод ГУ-32.
В умножителните стъпала пентодите дават по-голямо усилване по
мощност от триодите.
Източници на електрозахранване. В описаните по-долу схеми на
УКВ предаватели не се дават подробни данни за използуваните токо-
захранващи източници. Разбира се, могат да бъдат използувани токоиз-
точниците, описани в ч. 8 на справочника.
20-2. Схеми на задаващи генератори със самовъзбуждане
Схемите на задаващи генератори със самовъзбуждане се препоръчват
само за малки преносими предаватели, използувани в полеви условия,
а също и за първите конструкции на начеващите радиолюбители.
Триточкова схгма с капацитивна връзка (фиг. 20-1а). За по-добра
стабллпост кръгът е настроен на честота, по-ниска от работната. Индук-
* На радиолюбителите в Бълтария в съответствие с класа им се разрешава из-
ползуването на УКВ предаватели с постояниотокова входна глощност в крайното стъ-
пало до 1 k\V (б. пр.).
203
тивностите на дроселите Дрг и Др,, трябва да бъдат 15—20 пъти по-го-
леми от индуктивността на кръговата бобина Конструктивните данни
за тези дросели са дадени по-долу в описанията на предавателите. Дяс-
ната пластина на кондензатора Ct от тази схема се свързва с управлява-
щата решетка на лампата от следващото предавателно стъпало. Така
е и във всички следващи схеми на възбуждащи генератори.
Фиг. 20-1. Схеми на прости възбуждащи генератори
а — капацитивна триючкова; б — индуктивна тряточксва с електронна връзка на умножнтелното
стъпало
Захранващото напрежение на схемата е С7а= 100—-120 V; при тега
анодният ток 7а==3—5 mA в режим на генерация и 7а^15 mA при из-
чезване на трептенията.
Схема с електронна връзка (фиг. 2С-16)
Управляващата и екранната решетка на пентода се използуват в
триточкова генераторна схема с индуктивна връзка (екранната решетка
нзпълнява ролята на анод), генераторният кръг е настроен на че-
стота, по-ниска от работната, а кръгът Ь2Сй — на честота, 2—3 пъти по-
висока от тази на кръга ЬДД.
Захранващото напрежение на схемата е 7/а= 150 V; при това /а—
^=6—10 mA и /Й2~2 mA.
20-3. Схеми на задаващи генератори с кварцова стабилизация
Най-простият кварцов генератор може да се изпълни по схемата на фиг
20-2а. Схемата от фиг. 20-26 се състои от кварцов генератор с кръга LjC,,
настроен на честота, около 1,5 пъти по-висока от основната честота на
кварца, и електронно евързания с него умножител на честотата, чийто
кръг L,ZC;, се настройва на една от четните хармонични (например втора
или четвърта).
Кварцови генератори по регенеративни скеми.
В тези схеми генерацията на висши хармонични се поддържа чрез
регулиране на обратната връзка между изходния кръг и веригата на
кварца.
20•
Фиг. 20-2. Схеми на възбуждащи генератори с кварцова стабилизация
а — с аноден кръг, настроен на кварцовата честота: б - на изхода сс получават трептения
с удвоена или учетворена кварцова честота
Фиг. 20-3. Схеми на кварцово стабилизирани възбуждаши генератори
с умножение на честотата
2
В схемата от фиг. 20-3 а кръгът се настройва на желаната хар-
монична, честотата на която е 2—5 пъти по-висока от кварцовата, а об-
ратната връзка от изхода се регулира чрез промяна на капацитета на кон-
дензатора С 5.
В схемата на фиг. 20-3 бкръгът също се настройва на една от хармо-
ничните честоти, на която колебанията се поддържат от обратната връзка
през междуелектродните капацитети на пентода.
На фиг. 20-Зв е показана схема, в която левият триод работи като
регенеративен усилвател на честотата, т. е. кръгът LjCj е настроен на
третата хармонична на кварцовата честота, а обратната връзка се осъ-
ществява с бобината Л2. Необходимо е степента на обратната връзка да
се регулира внимателно, както и при схемата от фиг. 20-За, тъй като при
твърде слаба връзка амплитудата на хармоничните ще се окаже твърде
малка, а при прекалено силна връзка могат да възникнат трептения,
неконтролирани от кварца .Десният триод може да работи или като удво-
ител на шестата хармонична, или като утроител на деветата хармонична
на кварца. По такъв начин схемата позволява да се получи 6-кратно или
9-кратно умножение на честотата с един двоен триод. Чрез използуването
на подобии схеми може да се намали числото на лампите в предавателя
и д* се подобри неговата икономичност. За захранване на генераторите
са необходими токоизточници с напрежение Ua= 120—150 V. Токовете,
консумирани от тези източници, са при лампата 6ЖЗП: 7а=6—10 mA,
7gl = 2 mA; при лампата 6Ж9П: 1а—7—12 mA, 7gl=4 mA; при лампата
6С2П: 1а—3—10 mA; при лампата 6НЗП: 7а=10—12 mA и при лампата
6Н14П: 7а=12—16 mA.
Избор на кварцов резонатор. Препоръчва се в предавателите за
10-метровия обхват да се използуват кварцови резонатори с честота
9,333—9,5; 7,0—7,125; 4,666—4,7 или 3,111—3,313 MHz. В първия слу-
чай в предавателя се прави утрояване на честотата, въввтория —учет-
воряване, в третия — умножение по схемата 3x2 или 2x3, а в че-
твъртия — по схемата 3x3.
За предавателите на 2-метровия обхват са подходящи кварцови ре-
зонатори с честоти 8,000—8,111 и 12,000—12,166 MHz. В първия случай
умножение™ на честотата трябва да се направи по схемите 3x3x2, а
във втория случай — 3x2x2 или 4x3.
20-4. Прост предавател за 10-метровия обхват
Предавателят има изходна мощност около 2 W. Високочестотната му
част съдържа пентода 6П14П (фиг. 20-4а). За намаляване нестабилността
на честотата са приложени кварцова стабилизация и утрояване на че-
стотата.
За работа на телефония трябва да се подбере кварцов резонатор с
честота 9,4—9,5 MHz (третата му хармонична е в обхвата 28,2—28,5 MHz).
Ако се предвижда работа на телеграфия, е необходимо да се намери кварц
на честота 9,333—9,4 MHz (третата хармонична е 28,0—28,2 MHz).
Кръгът LxC2 се настройва на честота, примерно 2 пъти по-ниска от
основната честота на кварца (около 4,7 MHz). Аноднияткръгсе настрой-
ва с променливия кондензатор Са на третата хармонична на кварца.
206
Фиг. 20-4. Схема на прост предавател на 10-метровия обхват
а — основна схема; б — схема за включение на въгленов микрофон; а — схема за включваие
на динамичен микрофон с допълнително усилвателно стъпало
Бобината Lt (тя има индуктивност 7,65 цН) може да бъде еднослойна,
с навивки една до друга на керамично, полистиролово или друго тяло
с диаметър 6,5—10 mm.
Бобината L2 има 7 навивки с ПЕЛ 1,6—1,8 mm. Навива се на тяло с
диаметър 25 тп^от стеатит, полистирол или някакъв друг добър диелек-
трик. Разстоянието между навивките е около 2 mm (нагласява се оконча-
телно при настройката на предавателя).
На долния по схемата край на бобината Ь2 се навива бобината за
антенна връзка Ья, която се състои от 2 навивки от гъвкав монтажей про-
водник с полихлорвинилова изолация, който има общ диаметър на токо-
проводещото жило 1,5—2 mm.
Модулаторът с пентодите 6ЖЗП и 6П14П дава около 4 W изходна
мощност, която осигурява достатъчно дълбока модулация в анода и ек-
ранната решетка на генераторната лампа. Модулаторът е предвиден да
работи с въгленов микрофон, поради което са необходими микрофонният
трансформатор Тр} и батерията Б (фиг. 20-46). Батерията се включва с
ключ. Магнитопроводът на микрофонпия трансформатор е от ламели
Ш 12 <12 от електротехническа стомана. Намотка I има 143 навивки от
ПЕЛ 0,18, а намотка II — 10 000 навивки от ПЕЛ 0,06. Предварител-
ното усилване на модулатора е недостатъчно за работа с динамичен ми-
крофон. При необходимост трябва да се включи още едно допълнително
стъпало (фиг. 20-4в). Анодното напрежение на лампата Л< се получава
през съпротивлението съединителното гнездо (фиг. 20-4а) и съпро-
тивлението Екранираният щепсел на усилвателя се включва в гне-
здото М.
Модулационен трансформатор Тр
Ламелите на магнитопровода (Ш 19x28) са от електротехническа
стомана; намотка I — 3000 навивки от ПЕЛ 0,18, намотка II — 3900 на-
вивки от ПЕЛ 0,18. При монтажа трябва да се обърне внимание на правил-
ното включване изводите на намотките, за да не се отслабват взаимно
сьздадените от анодните токове на лампите Л, и Л3 магннтни потоци в
магнитопровода. На схемата от фиг. 20-4а е показан редът на включ-
ване на началата и краищата на намотките при условие, че посоките на
навиване на двете намотки са еднакви.
Генераторът и модулаторът се захранват от изправител, който дава
ток от 85—90 mA при напрежение £а^300 V. За захранване на отопле-
нието е нужен ток 1,9 А при 6,3 V.
Телеграфният ключ се включва в точката на прекъсване на провод-
ника, означена с Кл. Той трябва да бъде покрит със защитна кутия, тъй
като при отпущане на морзовия ключ между контактите му се получава
пълното анодно напрежение t7a~300 V.
Настройка. Ако монтажът е направен правилно и кварцовпте резо-
натори са добри, при включване на захранването генераторът трябва да
осцилира, което може да се установи с радиоприемник по излъчването на
основната и хармоничната честота на кварца.
При настройка на кръга £2С5 на третата хармонична на кварца тря-
бва да се използува милиамперметър за 100 mA от магнитоелектриче-
ската система, която се включва в анодната верига на генератора. Чрез
регулиране на разстоянието между навивките на бобината Л2 трябва да
208
се постигне рязко спадане на анодния ток (примерно от 40—50 на 20—
25 mA) при настройка с кондензатора С5 в средната част на скалата му.
След това към бобината за връзка L3 се съединява фидерната линия
на антена, начислена за 10-метровия любителски обхват. С приближаване
или отдалечеване навивките на бобината Ья сЬрямо тези на бобината L2
трябва да се получи увеличение на анодния ток с 10—15 mA, а после
предавателят да се настрои отново на нойия повишен минимум на тока с
кондензатора С.,. За окончателна настройка на антената обикновено са
нужни два променливи кондензатора с Стах=150—350 pF и две бобини с
2—3 навивки, анологични по конструкция с L3. Отначало между краи-
щата на бобината L3 и гнездата А се включват кондензаторите и чрез ед-
новременно изменение на капацитета им се постига максимум на анодния
ток на лампата 6П14П. Ако това е невъзможно, вместо кондензаторите
се включват бобините и се постига максимум на тока при приближаване
или отдалечаване на навивките им.
20-5. Чгтирилампов предавател за 10-метровия обхват
Възбуждащият генератор е изпълнен по регенеративна схема с кварцова
стабилизация (фиг. 20-5). Кварцовият резонатор има честота на собст-
вените трептения 7,05—7,125 MHz (за работа на телефония — 7,00—
7,05 MHz). В анодния кръг на възбуждащия генератор се отделят треп-
Фнг. 20-5. Схема на двустъпалната високочестотна част на предавателя за 10-ме'
тровия обхват
тенията с учетворена честота. През керамичния кондензатор Св трепте-
нията се подават иа управляващата решетка на лампата Л2. Конденза-
торът С„ служи за регулиране на междустъпалната връзка.
Крайното стъпало с лампата 6П1П представлява усилвател на мощ-
ност на работната честота. В него се използува схема на паралелно анрдно
захранване посредством високочестотния дросел Др3 (фиг. 20-6 и табл.
20-1) и разделителния кондензатор С1(). Изходният кръг Ь2С^С12 се на-
стройва на работната чеСтота одновременно с кондензаторите Сп и С12.
Кондензаторът С)2 служи за антенна връзка.
Еднополюсният ключ с две положения /72 служи за превключване
11 Справочник за начинаещия раднолюбител
209
на общата антена от предавателя към приемника; този ключ трябва да
има малък капацитет между контактите.
Модулаторът (фиг. 20-7) се състои от две предусилвателни ниско-
честотни стъпала с двойния триод 6Н2П и крайно стъпало с лъЧевия
ния дросел
Фиг. 20-6. Размер» Фиг. 20-7. Схема на модулатор за предавателя
на високочестот- от фиг. 20-5
тетрод 6ПЗС. Изходната мощност на модулатора е около 5 W при входно
напрежение около 2 mV, каквото може да се получи от динамичен ми-
крофон тип МД-57 или 82А-1.
За изходен трансформатор Тр е използуван мрежов трансформатор
от концертен радиоприемник. Мрежовата му намотка I е включена в
анодната верига на лампата Л3, а повишаващата II — в анодната верига
на модулираната предавателна лампа Л, (фиг. 20-5). За тази цел провод-
никът Мед на фиг. 20-7 се съединява с проводника Мод на фиг. 20-5.
Към отоплителната намотка III може да се включи контролна слушалка.
Модулаторът и високочестотните стъпала на предавателя се захран-
ват от общия изправител, който дава напрежение £3=250 V. Общата кон-
сумация на всички предавателни лампи от изправителя е 130—150 mA.
За отоплението на лампите е необходимо променливо напрежение 6,3 V
при общ ток 2,2 А.
Предаване на телеграфия. Телеграфният ключ се включва във ве-
ригата на управляващата решетка или в катодната верига на лампата на
възбуждащия генератор (местата, където се включва ключът, са пока-
зами на фиг. 20-5 с кръетчета, означени с Кл). За избягване на пукания
при приемане на телеграфните сигнали ключовите контакти трябва да
се шунтират с кондензатор от 0,002—0,01 p,F. Трябва да се има пред вид,
че при включване на ключа в катодната верига на между разделените
му контакти се получава практически пълното анодно напрежение 250 V.
За осигуряване на безопасност за оператора трябва да се използува
ключ от закрит тип. В този случай анодното напрежение се подава непо-
210
Таблица 20-1
Означение t Диаметър на тялото, mm Дължина на намотката, пип Брой на навнв- кнте Проводник Забележка
£1 20 11 7 ПЕЛ 0,8 Цилиндрични
Lt 30 12 4 ПЕЛ 1,3 тела от полн-
ДР1—Др3 6 4 секции плетена намотка по 3 mm. Разстояние меж- ду секциите по 3 mm 4X210 ПЕЛ 0,15 стирол или ке- рамика
средствено- на крайното стъпало през дросела Др3, т. е. проводникът
Мед се съединява с гнездото + Ua.
Настройката на предавателя се състои в настройването на трептящите
кръгове на възбуждащия генератор и крайното стъпало, а също и в на-
стройка на антената.
За да се настрои кръгът на възбуждащия генератор LjCi, превключ-
вателят /7\ се поставя в положение 1, при което уредът mA измерва по-
стоянната съставяща на решетъчния ток на лампата Л2. При точна на-
стройка на кръга напрежението върху него достига максималното
си значение; на него съответствува и максимално отклонение на уреда mA.
След това се преминава към настройка на кръга Ь2С^С1г. За тази цел П1
се превключва на положение 2, при което уредът mA показва тока в ка-
тодната верига на лампата Л2. При точна настройка на изходния кръг
CUL2C12 посредством изменение на капацитетите на кондензаторите му
измервателният уред mA дава минимално показание. Но токът в катод-
ната верига зависи и от степента на прехвърляне на ВЧ енергия от кръга
в антената.
Чрез едновременно изменение на кондензаторите Сп и С12 трябва
да се постигне увеличаване на катодния ток. Това е указание, че в анте-
ната се предава максимум ВЧ енергия.
Може да се препоръча включването на маломощна осветлителна лам-
пичка (например от джобно фенерче или скална лампичка от радиопри-
емник) в антенния проводник и по яркостта на светенето й да се съди за
количеството енергия, което постъпва в антената. Ако режимът на пре-
давателя е регулиран правилно, при по-силен говор пред микрофона
лампичката трябва да светва по-ярко. Ако при това положение яркостта
на светенето й се намалява, трябва да се намали връзката на предавателя
с антената чрез изменение на капацитета на кондензатора С12. (В този
случай едновременно се намаляват анодният ток на лампата Л2 и силата
на светенето при мълчание.)
20-6. Прост предавател за 2-метровия обхват
Предавателят с двойния тетрод ГУ-32 работи в режим на самовъзбуж-
дане (фиг. 20-8). Модулацията е амплитудна в екранната решетка.
Индуктивността на трептящия кръг е изпълнена във вид на ква-
211
дратна навивка със страна 45 mm от посребрен меден проводник с диа-
метър 4 mm. Навивката за връзка с антената представлява пр^воъгълш к
с размери 40x40 mm от меден проводник с диаметър 2 mm. Разстоянието
между навивките Lr и L. се регулира при настройката на предавателя.
Дроселът Др1 се навива еднослойно на керамично тяло с диаметър
10 mm и дължина 50 mm с проводник ПЕЛ 0,2 с извод от средата; дросе-
лът Др2 се навива еднослойно с проводник ПЕЛ 0,25 върху тяло от съ-
противление ВС-1 със стойност, не по-малка от 1 MQ, до запълването му.
Фиг. 20-8. Схема на прост
радиотелефоне» предавател за 2-метровия обхват
За нискочестотния дросел Др:! се използува първичната намотка на
изходен трансформатор от концертен радиоприемник. В катодната верига
на предусилвателното НЧ стъпало с пентода 6ЖЗП се включва въгленов
микрофон. Изходната мощност на предавателя е около 5 W при анодно
напрежение (7а=250 V и напрежение на екранната решетка на лампата
ГУ-32 — 135 V. Общият ток, консумиран от токоизправителя, е 80—
90 mA.
Настройка на предавателя. След включване на отоплителното и
анодното напрежение предавателят трябва веднага да започне да гене-
рира ВЧ колебания. За проверка на генерацията се използува индикатор,
който се състои от една навивка от изолиран монтажей проводник с диа-
метър 20—30 mm, свързана в двата си края чрез спойки с крушка от джоб-
но фенерче. При приближаване на навивката до индуктивността на кръга
лампичката започва да свети.
Настройката на генератора се свежда до настройка на кръга L1C1C2
в обхвата 144—146 MHz посредством двойния променлив кондензатор
CjC.j. Препоръчва се използуването на градуиран приемник за този об-
хват или по-добре УКВ сигнал-генератор. На скалата на настройващия
кондензатор СгС2 трябва да се отбележат граничните честоти на обхвата,
за да се избегне работа извън гранпците на разрешения за радиолюбите-
лите обхват.
212
В гнездата А се включва автенният кабел и по показанияга на микро-
амперметър от магнитоелектричната система А се установява най-под-
ходящото разстояние между бобините Lj и L2. Колкото това разстояние
е по-малко, толкова по-снлна е връзката с антената и толкова по-голямо
е отклонението на стрелката на милиамперметъра. Но_за работа на теле-
фония без изкривявания връзката между бобините Lx и L_ трябва да бъде
малко отслабена, така че показанието на милиамперметъра да се намали
с 10—20% от максималното си значение. Същевременно трябва да се про-
вери дали включването на антената не е предизвикало изменение на че-
стотата извън границите на обхвата. След това може да се пристъпи към
връзки с радиолюбители.
IV мает
Антенн
21. Антенн за приемане на дълги, средни и къси вълни
21-1. Общи сведения
За да се приемат на големи разстояния радиоразпръеквателните преда-
вания с линейни приемници, например описаните в § 14-1 и 14-2, се из-
искват външни антенн. Местни станции могат да се приемат с такива при-
емници и със стайни антенн. Възможно е да се използува електрическата
мрежа като антена.
За приемане на мощните ДВ, СВ и КВ радиоразпръеквателни стан-
ции с чувствителен приемник външни антенн се употребяват рядко, тъй
като достатъчно добро приемане на такива станции е почти винаги въз-
можно със стайни антенн, например с парче проводник, дълъг около 1 т.
Това се обяснява с факта, че смущенията от радиостанциите, конто ра-
ботят на съседни честотни канали при приемане с външна антена, са по-
големи, отколкото при приемане с малка антена, която винаги може да
осигури добро приемане на мощните радиоразпръеквателни станции.
21-2. Стайни антенн
Стайните антенн се използуват за приемане на радиостанциите със супер-
хетеродинен или линеен приемник. Сдетекторен приемник и стайна ан-
тена могат да се слушат само предаванията на местни радиоразпръеква-
телни станции. Удовлетворително приемане може да се осъществи с ан-
тена, дълга 1 —1,5 т. Приемането ще бъде малко по-добро, ако тя рма дъл-
жина 6—8 ш. Антенният проводник (гол или изолиран) се закрепва в
ъглите на стаята на порцеланови изолатори. Единият край на провод-
ника се включва към радиоприемника. На горните етажи на зданията
проводникът може да се опъне по первазите.
Стайната антена може да се закрепи към килимче на стената: провод-
ник с дължина 10—12 m и диаметър 0,6—0,8 mm се пришива с конци към
обратната страна на килима по краищата му. Единият край на провод-
ника се включва към приемника.
214
Може да се направи и спирална антена (фиг. 21-1). Спиралата се на-
вива от меден проводник с дължина 12—15 m на плътни редове върху
кръгла пръчка с диаметър 15—30 mm. За да не се разтяга спиралата, тя
се закачва към стените на стаята на тънка връвчица.
Стайната антена трябва да се намира колкото се може по-далече от
проводници на електрическата мрежа, телефон, радиоточки и т. н. За
намаляване на смущенията антената трябва да се поставя по възможност
перпендикулярно на тези провод-
ници.
За антенн могат да бъдат изпол-
зувани металните пръчки на завеси
и други такива.
Фиг. 21-1. Спирална стайна антена
1 — изолатори; 2 — спирала от
проводник; J — извод
Фиг. 21-2. Използуване на
електрическата мрежа като
антена
21-3. Електрическата мрежа като антена
Като антена може да се използуват проводниците на електрическата
мрежа, ако напрежението в нея не е по-голямо от 220 V. За тази цел гнез-
дото «антена» на приемника се съединява с един от проводниците на мре-
жата през кондензатор 330—1000 pF с номинално напрежение, не по-
малко от 500 V (фиг. 21-2). Последният практически не пропуска промен-
ливия ток с мрежова честота, а ВЧ токовете, възникващи в проводни-
ците на мрежата под действие на радиовълните, свободно преминават през
него в радиоприемника. За предпазване на радиоприемника от повреда
при случаен пробив на кондензатора последователно на него трябва да
се включи предпазител за ток, по-голям от 0,25 А. В кое от гнездата на
контакта трябва да се включи кондензаторът, трябва да се определи
опитно. От това понякога зависи силата на приемането.
21-4. Външна Г-образна антена
Детекторният приемник с външна антена позволява да се приемат радио-
станции на разстояние 300—500 km.
Най-разпространена е Г-образната еднопроводна антена (фиг. 21-3).
Типова'приемна антена е тази, която има дължина на хоризонталната
част около 30 m при височина на окачване 15 т. Увеличаване дължината
на антената е целесъобразно само при приемане с детекторен приемник.
Г-образните антенн са най-подходящи за селски местности и малки
градове. Като опори за окачване могат да бъдат използувани специални
мачти, високи здания, дървета и др.
215
Таблица 21-1
Дъ лжика и диаметър на проводника или антенната жица
Разстояние между опо- рите (ш) Дължина на провод- ника (ш) Диаметър на проводника (mm) Брой и диаметър на жилата на жицата (mm)
бронз | лед бронз | мед
25 26 1,0 1,6 7X0,35 7X0,5
40 41 1,5 2,1 7X0,5 7,.0,67
50 52 2,1 2,6 7X0,67 19X0,52
60 62 2,1 3,0 7X0,67 7 < 1,0
70 72 2,5 3,0 7x0,67 7 X. 1,0
80 82 2,6 3,2 19X0,52 19х 0,64
Забе лежка. Алуминиевата жица трябва да има сечение, 3 пъти по-голямо,
отколкото бронзовата.
При избор на място за антена трябва да се стремим към максимално
отдалечаване от различии проводници и електроуредби. Желателно е
да се поставя антената така, че хоризонталната й част да е перпендику-
лярна на разположените наблизо проводници на електрическата мрежа,
телефон и др.
Проводник за антена. Препоръчва се хоризонталната част на анте-
ната й изводът й да са от едно парче проводник. Най-добре е да се упо-
треби антенна жица — многожилен проводник от медии жпци (табл.
21-1) или медиа жица с диамеуър 1,5—3 mm. Може да се използува и же-
Фиг. 21-3. Г-образна антена
а — устройство на антената; б — устройство за прокарване. 1 — въже, 2 - мачта; -i -- обтяжки
на мачтата; 4 — изолатори; .7 — хоризонтална част на антената; 6 - извод, 7 — прът. И — порце-
ланова ролка; 9 -- заземителен проводник
лезен поцинкован проводник с диаметър 2—3 mm. Не се препоръчва да
се използува медиа или железна жица, по-тънка от 1,5 mm, а също и
алуминиева и бронзова, конто във влажна атмосфера бързо стават чуп-
ливи и се прекъсват.
213
Антенна жица може да се направи саморъчно чрез усукване на
6—8 парчета жица с диаметър 0,2—0,4 mm.
Изоляция на антената. Хоризонталната част на антената в двата
края се изолира в точките на закрепване с порцеланови изолатори (може
да се използуват порцеланови ролки). Те са необходими за предотвратя-
ване оттичането на ВЧ токовете от антената в земята през мачтите или
дърветата, на конто е закрепена.
Антенният извод не трябва да се допира до покрнва, дърветата и дру-
ги предмета. При необходимост изводът се отдалечава от покрива посред-
ством прът с дължина 1 —1,5 m със закрепен на края му изолатор.
Антенният извод се прокарва в зданието црез пробит в рамката на
прозореца отвор (фиг. 21-36). Проводникът се изолира от рамката.
21-5. Т-образна и наклонена антена
Еднолъчевата Т-образна антена се изпълнява така, както и Г-образ-
ната, но изводът се правн от средата на хоризонталната част (фиг. 21-4 а),
наклонената антена — от наклонен проводник с дължина 6—10 m (фиг.
Фиг. 21-4. Т-образна (а)
и наклонена (б) антена
1 — мачта; 2 — изолатори; 4 —
хоризонталиа или наклонена
част; 4 извод
21-46). Целесъобразио е такива антенн да се правят в градовете. Те също
трябва да се поставят по възможност по-далече от електрически, трансла-
ционни и други линии.
Г-образната, Т-образната и наклонената антена са почти равно-
стойии по своите качества и изборът на една или друга антена трябва да
се прави в зависимост от наличието на местни предмета, конто могат да
се използуват за окачване на антената.
21-6. Метлообразна антена
Метлообразната антена се състои от свързани в топче 30—40 парчета
гола медиа жица с диаметър 1,0—1,5, дължина 300—350 mm и извод,
(фиг. 21-5). Парчетата жица се стягат от едната страна със също такава
жица, запояват се, поставят се в изолатор и се закрепват към него с по-
мощта на зифт или смола, което предпазва от проникване на вода до мя-
стото на свързване на парчетата жица и извода. Може да се използува
217
порцеланов или стъклен изолатор, употребяван за окачване на провод-
ниците към стълбовете. Вместо него може да се употреби дебелостенна
или стъклена чаша. Изолаторът се закрепва със скоба от желязна лента
на дървена мачта с височина 4—6 ш. Изводът се прокарва в сградата по
Фиг. 21-5. Метлообразна
антена
/J— сноп проводници; 2 — залив-
ка със смола или зифт; 3 — из-
вод; 4 — изолатор; 5 — скоба;
6 — мачта
същия начин, както описаните по-горе. Метлообразната антена осигурява
за приемниците с 3—5 лампи приемане на радиоразпръсквателните стан-
ции на разстояние до 1000—1500 km, при това атмосферните смущения
л влияят по-малко, отколкото на Г- или Т-образната външна антена.
21-7. Антишумови антенн
Индустриалните смущения най-силно въздействуват на антенния извод.
Следователно, за да е по-малко чувствителна антената към такива сму-
щения, е необходимо да се защити от въздействието на смущенията най-
Фнг. 21-6. Антишумови антенн
-л —- с екраниран^извод;*б — с два извода; 1 — въже;т2 — изолатори; 3 — главен извод; 4 — хо
ризонтална част на антената; 5 — мачта; 6 — разпънки; — втори извод; 8 — екран
вече изводът. Такава антена се нарича антишумова. Антишумовата ан-
тена обаче дава по-ниско ниво на сигнала на входа на приемника, откол-
кото обикновена антена със същите размери.
218
Най-проста антишумова антена се явява Г-образната антена, около
чийто извод е намотан изолиран проводник с диаметър 0,25—0,35 шт
на разстояние 0,5—0,7 ш от хоризонталната част на антената до гнездото
«антена» на радиоприемника (фиг. 21-6а) Проводникът се намотава плът-
но навивка до навивка и служи за екран. Екранът трябва да бъде здраво
и сигурно свързан със заземлението. Като екран може да се употреби ела-
стичен метален чорап. Той трябва да бъде изолиран от извода. Послед-
ният може да се направи от коаксиален кабел от който и да е тип (вж.
табл. 42-1). Горният край на жилото на кабела се запоява към хоризон-
талната част на антената, долният край на тойа жило се съединява с гнез-
дото «антена», а ширмовката на кабела — с гнездото «земя» на радиопри-
емника.
Антишумовата антена на фиг. 21-6 6 се отличава от обикновената
Г-образна по това, че има втори извод, който започва по-долу от основния.
Двата извода вървят паралелно. Най-добре е антената и двата извода да
се направят от антенна жица. Изводите са изолирани един от друг с раз-
пънки от текстолит, гетинакс или друг изолационен материал.
Основният извод се съединява с гнездото «антена» на приемника, а
вторият — с гнездото «земя». Двата извода след завършване на приема-
нето и през време на гръмотевици се заземяват с два отделяй антенни
превключвателя.
21-8. Защита на антените от мълнии
Вътре в зданието на мястото, където влиза антенният извод, се поставя
превключвател (фиг. 21-7), за да се заземява антената през време на гръ-
мотевици.
Фиг. 21-7. Антенен превключвател
Превключвателят има искроразрядник — две зъбчати пластинки,
между конто има междина. При възникване на заряди от атмосферно-
електричество в антената през времето, когато тя е съединена с приеме
ника, между зъбците на разрядника прескачат електрически искри. Т
отвеждат зарядите в земята, без да минават през приемника.
219
22.
УКВ антенн
22-1. Параметри на антените
Усилване на антената (коефициент на усилване на антената) по мощ-
ност — величина, която показва колко пъти мощността на изходния сиг-
нал (в мястото на включване на фидера) на дадена антена, направена от
няколко елемента, е по-голяма, отколкото на изхода на антена, която се
състои от единичен прост вибратор.
Коефициент на насочено действие (к. н. д.) — число, което показва
колко.пъти мощността на сигнала в изхода на дадена приемка насочена
антена е по-голяма, отколкото в изхода на ненасочена антена (приемаща
еднакво от всички посоки); к. н. д. на последната е равен на единица.
Изходно съпротивление на антената — отношението на нндуктира-
ното в антената напрежение към предизвикания от това напрежение ток
на входа на антенния извод — фидерната линия.
Пропускана лента на антената — честотният обхват, в който се за-
пазват необходимите стойности на коефициента на усилване, насочено
действие и входно съпротивление на антената. Пропусканата лента на
антената, както и пропусканата лента на трептящ кръг може да бъде
определена по нейната честотна характеристика. Тя изразява например
зависимостта на изходното съпротивление от честотата. За пропускана
лента се приема честотният спектър, в краищата на който мощността се
намалява не повече от 2 пъти.
За да се осигури необходимого качество на телевизионного приемане,
антената трябва да пропуске целия честотен спектър на телевизионния
сигнал, равен за един телевизнонен канал примерно на 8 MHz.
Вълново съпротивление на кабела — отношението на ВЧ напреже-
нието към предизвикания от него ток в което и да е сечение на кабела;
то изцяло зависн от конструкцията на кабела и използуваните в него
изолационнн материали. Вълновото съпротивление на кабелите, произ-
вежданн от промишлеността, е известно за всеки тип кабел (вж. § 42-1).
Вълновото съпротивление на кабела не зависн от неговата дължина.
Затова и вълновото съпротивление на фидерната линия, съединяваща
антената с приемника (или предавателя), е равно на вълновото съпро-
тивление на кабела, от който е направена линията.
«Съгласуване на съпротивленията». За да премине енергията на
приетия от антената сигнал в приемника (телевизора) с най-малки загуби,
необходимо е вълновото съпротивление на фидерната линия да бъде рав-
но на входното съпротивление на приемника (отношението на напреже-
нието към тока на неговия антенен вход) и изходното съпротивление на
антената. Ако тези условия се изпълняват, то се казва, че «фидерната
линия е съгласувана с приемника» и антената е съгласувана с фидерната
линия». Последното условие е необходимо също за предаване на мощността
от УКВ предавателя в антената с най-малки загуби.
Ако вълновото съпротивление на кабела (фидерната линия) не е
равно на изходното съпротивление на антената, то за избягване загубите
на енергия те се съгласуват, като между антената и фидерната линия се
220
включи трансформатор на съпротивления, често наричан съгласуващ
трансформатор (или съгласуващо устройство). То може да се направи от
кабел с определена дължина или парчета от металнн тръби (вж. по-долу).
22-2. Телевизионни стайии антенн
На разстояние 10—20 km от телевизионната станция (телецентъра) ней-
ните сигнали могат да се приемат със стайна антена (фиг. 22-1). Тя се
състои от два вибратора (лъчи), все-
ки от конто се образува от няколко
тръби, поставени една в друга. Ан-
тената може да се използува за прие-
мане сигналите на първите пет теле-
визионни канала. Антената се
настройва на желания канал чрез
изменение дължината на лъчите й
според табл. 22-1.
За получаване нанай-добро при-
емане е необходимо опитно да се под-
бере ъгълът между вибраторите на
антената и насочването й към теле-
цеитъра. Съществено значение има и
мястото й в стаята.
Стайната антена може да бъде
направена от антенна жица или про-
водници с диаметър 1,5—2 mm, а фи-
дерната линия — от обикновен шнур
или по-добре от високочестотен ка-
бел (фиг. 22-2а и табл. 22-1). Фиг.22-1.Стайна телевизионна антена КТТА
22-3. Прости външни телевизионни антенн
На разстояния 25—40 km от телевизионната станция, а също и на по-
близки, но при неблагоприятни условия на приемане (в близост с високи
здания, източници на силни индустриални смущения) е необходимо да
се използуват външни антенн. На разстояния до 50—80 km, но при лоши
условия на приемане (главно при силни смущения) трябва да се изпол-
зуват многоелементни антенн.
Външна антена може да се направи от медни, месингови или алуми-
ниеви тръби с диаметър 10—20 mm. Те се закрепват към метална или дър-
вена мачта чрез порцеланови изолатори (фиг. 22-26). Вместо тях могат
да се употребят изолатори от текстолит или гетинакс. Дължината на
тръбите I се избира по табл. 22-1. За удовлетворително приемане на сиг-
налите от първи и трети канал близо до телевизионния център дължи-
ната /=1000 4-1100 mm, /1=2100 mm и /„=800 mm. Ширмовката и жилото
на фидерната линия трябва да се запоят към вътрешните степи на тръбите.
Вместо тръби могат да се използуват металнн ленти или меден про-
221
е
Фиг. 22-2. Прости телевизионни антенн
а — най-проста антена;'б — антена от прави тръби с фидерна линия от коаксиален кабел;** ~ ан"
гена от няколко проводника; г — сгънат вибратор и извод от кйбел КАТВ; д — също; извод от ко-
аксиален кабел тип РК-1 или РК-3; е — съединяване на тръбите'прм сгънатия вибратор
/ — проводник или тръба (вибратор); 2 — извод (фндер) към телевизора; J — изолатори; 4 — мач-
та; 5 — въже (обтяжка); 6 — триъгълннк; 7 — място за закрепваие към мачтата и свързване на за-
землението; 8 — изолационна планка; 9 — U-образно коляно от коакснален кабел (съгласуващо
устройство)
222
Таблица 22-1
Размери иа прости телевизионни антенн по фиг. 22-1 и 22-2
Номер на телеви- зионния канал 1 (mm) /1 (mm) 1г (mm) /8 (mm) /« (mm)
1 1380 2850 950 2760 1900
2 1170 2420 810 2340 1600
3 910 1860 620 1790 1240
4 825 1680 560 1620 1120
5 745 1545 515 1510 1030
6 395 860 280 780 560
7 370 810 270 780 560
8 356 775 255 710 500
9 342 745 245 710 500
10 328 715 240 650 460
11 309 675 225 650 460
12 302 657 220 650 460
водник с диаметър 1—2 mm. В последний случай всяко рамо на антената
се състои от три проводника с еднаква дължина, запоени в краищата
(фиг. 22-2в). В средата проводниците се раздалечават и се запойват към
“ьглите на триъгълна металическа пластинка с дебелина 1,5—2 mm.
Сгънатият вибратор (шлейф-вибратор) (фиг. 22-2г и д) осигурява по-
добро качество на изображението, отколкото антената от прави тръби.
Използуват се медни или алуминиеви тръби с диаметър 10—20 mm. Ако
е трудно да се извне тръбата, то антената може да се направи от прави
тръби, съединени с мостчета (фиг. 22-2е).
Средата на горната част на тръбата се закрепва непосредствено към
мачтата без изолация. Краищата на долните тръби на антената се закреп-
ват с болтове към изсглационна планка (от гетинакс или текстолит).
Желателно е антената да се монтира не по-близо от 1,5 m от обкръ-
жаващи предмети. Осите на тръбите трябва да са перпендикулярни на
посоката към телевизионната станция. Най-доброто положение на анте-
ната се избира опитно.
На телевизор, който има входно съпротивление 75 Q, антената се
съединява с фидерна линия, направена от коаксиален кабел РК-1, РК-3,
РК-20 или РК-49 през съгласуващо устройство (U-образно коляно от
същия кабел с дължина /4 (фиг. 22-2д),а на телевйзор с входно съпро-
тивление 300Q — с фидерна линия от лентов симетричен кабел. Ако те-
левизорът има входно съпротивление 300 Q, а фидерната линия е от ко-
аксиален кабел с вълново съпротивление ZB~75Q, то тя се включва към
телевизора през съществуващото към него съгласуващо устройство.
22-4.
Приемки телевизионни антенн тип
«вълнов канал»
Антените от типа «вълнов канал» имат добро насочено действие, дават
усилване по мощност и затова се използуват за приемане сигнали на го-
леми разстоянйя от телевизионната станция и в случай, когато е необ-
223
ходимо да се отслаби действието на смущенията. В многоелрментната ан-
тена паралелно на сгънатия вибратор на определени разстояни от него
в хоризонталната равнина се нареждат още един или няколко вибратора
Фиг. 22-3. Антена тип «зълнов канал»
<1 — двуелементна; б — триелементна; в — петелементна; / — мачта; 2 - - стрела; 3 — активен
сгънат вибратор; 4 — рефлектор; 5 — директор
във вид на прави парчета от железни, месингови или дуралуминиеви тръ-
би с диаметър 10—20 mm (фиг. 22-3). Те не се включват към фидерната
линия и се наричат п а с и в н и вибратори. Основният (сгънат) вибра-
тор в този случай се нарича активен.
Ако пасивният вибратор е разположен от страната, противоположна
на посоката на телевизионната станция, то той се нарича рефлек-
тор. Пасивните вибратори, разположени пред активния, се наричат
ди ректор и.
Активният и пасивен вибратор се закрепват на обща стрела без изола-
тори. Стрелата се прави от метална тръба или дървен прът с такова
сечение, което да осигури необходимата механическа здравина на анте-
ната, и се поставя на металическа или дървена мачта. Геометричните раз-
мери на многоелементните антенн при диаметър на тръбите 10—20 mm
и разстояние h — 80 mm са дадени в табл. 22-2—22-4. Включването на
коаксиалния кабел към активния вибратор на многоелементната антена
отава съгласно фиг. 22-2д.
224
Двуелементната антена (активен вибратор с рефлектор) се употре-
бява за приемане на сигнали на разстояния до 30—40 km от телевизион-
ната станция, триелементната антена (активен вибратор, рефлектор и
директор) — на разстояния до 40—50 km, петелементната (активен ви-
братор, рефлектор и три директора) — на разстояния до 50—80 km. Тези
разстояния са ориентировъчни.
Таблица 22-2
Размери на лвуелементна антена по фиг. 22-За
Номер на телеви- зионния канал Размери, mm Дължина на U-образ- ното коляно It, mm. по фиг. 22-26
Zi ! d
1 2560 3140 900 1900
2 2180 2680 760 1600
3 1700 2060 590 1240
4 1530 1870 535 1120
5 1400 1710 490 1030
6 760 930 270 560
7 730 890 255 535
8 700 850 240 515
9 670 815 230 495
10 640 785 225 475
11 620 760 220 455
12 595 730 215 450
Таблица 22-3
Размери на триелементна антена по фиг. 22-36
Нсмер на телевизион- ния канал Размери, mm Дължина на U- образното ко- ляно Lt, mm.no фиг. 22-26
11 / /2 i dl 1 /s 1 ds
1 2760 3350 900 2340 600 1900
2 2340 2840 760 2000 510 1600
3 1790 2200 590 1550 395 1240
4 1620 2000 535 1400 355 1120
5 1510 1830 490 1290 330 1030
6 815 990 270 690 180 560
7 780 950 255 660 170 535
8 745 905 240 630 160 515
9 720 870 230 610 155 495
10 690 840 225 585 150 475
11 665 805 220 560 145 455
12 640 780 215 545 140 440
15 Стрзпчн к за качикаедиея радиелюбител
225
Т а б л и ц а 22-4
Размери на петелементна антена по фиг. 22-Зв
Номер на телеви- зионния канал Размери, mm Дължина на L’-коляното Li, mm, но фиг. 21-2d
/1 /2 | di /3 d? 1 ds 1 1 di
1 2760 3130 1200 2510 730 2490 700 2430 740 1900
2 2340 2650 1030 2130 620 2100 590 2060 625 1600
3 1790 2060 790 1650 480 1630 460 1600 485 1240
4 1620 1870 720 1500 435 1485 420 1450 440 1120
5 1510 1710 660 1370 400 1360 380 1330 400 1030
6 730 840 325 720 210 720 500 700 420 560
7 690 840 310 680 210 680 530 660 365 535
8 680 800 300 660 210 660 490 650 370 515
9 660 760 290 640 160 610 450 610 380 495
10 605 700 260 610 190 610 445 610 315 475
11 580 710 260 580 190 580 390 570 350 455
12 550 680 240 560 250 560 385 530 340 440
22-5. Телевизионни рамкови антени
Рамковите антени от типа «Двоен квадрат» различии конструкции имат
малко по-добри параметри, отколкото антените, показани нафиг. 22-2.
Двуелементната антена (фиг. 22-4 и табл. 22-5) работи не по-лошо от
триелементната антена от типа «вълнов канал», но има в сравнение с нея
по-малки размери.
Т а б л и ц а 22-5
Размери на рамкови антенн и съгласуващи устройства към тях
по фиг. 22-4, 22-5 и 22-6
Номер на телеви- зионния канал Размери, mm
Лср, mm h /2 1 /з 1 /4 |
1 5720 1450 1630 900 1500 1000
2 4840 1220 1370 760 1260 840
3 3750 930 1050 580 970 640
4 3410 840 950 530 880 580
5 3130 770 870 480 800 530
6 1680 410 460 250 430 280
7 1610 390 440 240 410 270
8 1550 370 420 230 390 260
9 1480 360 405 220 375 250
10 1430 345 390 210 360 240
И 1370 330 375 210 350 230
12 1320 320 360 200 335 220
Елементите на антената—вибратор и рефлектор — могат да се напра-
вят от железни, месингови, медни или дуралуминиеви тръби с диаметър
10—20 mm или ленти от всякаква дебелина и ширина, не по-малко от 20—
40 mm. Вместо тях може да се използува дебел многожичен проводник.
226
Фиг. 22-4. Двуелементна рамкова антена
/ — мачта; 2 — стрела; 4 — планка-изолатор; 4 — си-
метриращ шлейф нлн мост; 5 -- коаксиален кабел; 6 —
рамка — активен вибратор; 7 - рамка-рефлектор
Фиг. 22-5. Симетриращи устройства
а — мост; б — шлейф; / — метални тръби с диаметър 20 mm; 2 —
скоба; 3 -- мост за даване накъсо; 4 — централно жило на кабела,
запоено с шнрмовката; 5 - коаксиален кабел; 6 — рамка — активен
вибратор
ND
ЬО
Той се закрепва на изолатори, поставени на дървени разпънки. Елемен-
тите на антената в точките О могат да се закрепват към стрелите без изо-
латори. Стрелите и мачтата могат да бъдат както дървени, така и металнн.
Рамковата антена може да се използува за приемане в два съседни канала
от трети до пети или в три-четири съседни канала от шести до дванадесети.
Фидерната линия от ко-
аксиален кабел с вълново съ-
противление 75 Q (например
РК-1; РК-101; РК-120) се свър-
зва към точките а-а на анте-
ната през едно от устройства-
та, показани на фиг. 22-5.
Двуетажна рамкова антена
(фиг. 22-6 и 22-7 и табл. 22-5).
Тя се използува при далечно
приемане на телевизия. Усил-
ването на такава антена нара-
сгва при увеличение разстоя-
нието между етажите. Това раз-
стояние може да се вземе в гра-
ниците (0,54-1)Лср, където Хср—
средната дължина на вълната
на телевизионния канал, взета
от табл. 22-5. «Етажите» на ан-
тената се съединяват с коак-
сиален кабел с вълново съпро-
тивление 75Q, например РК-1,
РК-Ю1, РК-3 (фиг. 22-7). В
мястото, където е включена
фидерната линия, направена
със същия кабел, е включен съ-
гласуващпят трансформатор —
парче от коаксиален кабел с
дължина /5 и вълново съпро-
тивление 50 Q (например РК-
19, РК-47). Ако няма такъв
кабел, етажите на антената мо-
гат да се съединят по схемата
на фиг. 22-8, като се използу-
ва кабел с вълново съпроти-
Фиг. 22-6. Двуетажна рамкова антена
/ — мачта; 2 — стрела; 3 — планка-изо-
латор; 4 — шлейф или мост; 5 — коак-
сиален кабел; 6 — рамка — активен ви-
братор; 7 — рамка-рефлектор; 8 — съгла-
суващ трансформатор от кабел РК-19;
9 — коаксиалки съединителнн кабели
228
вление 75 Q. Ширмовките на кабелите с дължини /5, Ze и кабелите на
фидерната линия трябва да се запоят.
Кабелът, съединяващ етажите, и фидерът се прекарват по дължина
на стрелите и мачтата.
Дължините на кабелните парчета 1в трябва да бъдат по възможност
с минимална дължина, но непременно еднакви. Като се съединяват ета-
Фиг. 22-7. Схема на свързване на от-
делимте етажи при рамковата аитена
/ — шлейф или мост; 12 -• коаксиалнн съеди-
нителни кабели РК-1 и др.; .? — съгласуващ
трансформатор от кабел РК-1(>; '4 -- фидерна
линия от кабел РК-1 и др.
Фиг. 22-8. Вариант на схема за
свързване на отделните етажи при
рамкова антена
1 — шлейф или мост; 2 — коаксиалнн съ-
единителни кабели РК-1 и др.; 3 ~ съгла-
суващ трансформатор от отрязъци от ка-
бел РК-1; 4 — фидерна линия от кабел
РК-1
жите на антената, необходимо е да се внимава жилата на кабелните пар-
чета /6 да се съединяват в горния и долей етаж или само към левите или
само към десните изводи на активните вибратори (а-а).
22-6. Ветрилообразна телевизионна 12-канална антена
Вибраторът на ветрилообразната антена се състои от четири метални
тръби, разделящи се като ветрило (фиг. 22-9). С тази антена могат да се
229
Към телевизора
Фиг. 22-9. Ветрилообразна 12-канална антена
а - вид отиред и размери. и — вид отгпре; в закрепване на елсментчте и
свързване на фидернатз линия. / отрязък от кабеп РК-2 с дължннз 700 mm.
2 — фидерна линия от кабел РК-1. РК-3 и др.. .J — тръби на симетриращия
мост. 4 — мост id даване накьсо. "> огъната пластинка от органичн > сгъклэ
или винипласт; 6 — дървена мачта; 7 — кабелно ухо
230
приемат предавания в който и да е от 12-те телевизионни канала на раз-
стояния до 50—80 km от телевизионната станция. Съединяването на ан-
тената с фидерната линия от коаксиален кабел РК-1, РК-3, РК-4, РК-20
или РК-49 става с устройство, състоящо се от две вертикални тръби и
парче от кабел РК-2 с дължина 700 mm.
22-7. Телевизионна зигзагообразна антена
Зигзагообразната антена е предназначена за приемане нателевизионни
станции, използуващи честотните канали от първи до пети.
Към дървена мачта под ъгъл 90° са закрепени две рейки. Горната
рейка се закрепва на разстояние, не по-малко от 1100 mm от горния край
на мачтата. Желателно е рейкнте да се врежат в мачтата и да се заковат
с гвоздей.
Към мачтата отдолу и отгоре се закрепват две метални планки 3;
такива планки 4, но на изолационни подложки 5 (например от плекси-
глас) се закрепват на краищата на рейкнте.
На плочата 7 от изолационен материал са закрепени две закръглени
метални пластинки. След поставянето на планките 3, 4 и плочата 7 се
опъват паралелно един на друг три зигзагообразни проводника 6 с диа-
метър 2—3 mm (или антенна жица). В местата на огъването те се запой-
ват към планките и пластините на захранващата плоча. Коаксиалният
кабел 8 с вълново съпротивление 75 Q се закрепва към мачтата и по-на-
татък по един or вътрешните проводници па антената се прекарва до пло-
чата 7. Ширмовката на кабела се запойва към една пластина на плочата 7,
съединена с проводника, към който той е свързан, а жилото на кабела —
към другата пластина на тази плоча.
Размерите на детайлите, конто не са дадени на фиг. 22-10, могат да
се вземат произволни. За да може тази антена да се използува за прие-
мане в каналите 6—12, всички размери трябва да се намалят 3,6 пъти.
22-8. Колективни телевизионни антени
В градовете са широко разпространени приемните телевизионни антени
за колективно ползуване. Това са антени от типа «вълнов капал», изчи-
слени за приемане на две-три телевизионни програми.
При строежа на ловите жилищни блокове в големите градове зана-
пред монтирането на колективните приемки телевизионни антенн ще ста-
ва задължително от строителните организации. На покрига на сградата
над всеки вход от блока се поставя една такава антена и от нея се пре-
карва фидерна линия от коаксиален кабел. В тази линия се включват раз-
клонителните кутии, поставяни на всеки етаж. От кутните се правят из-
води от коаксиален кабел за всеки апартамент, завършващи с контакт
в стената.
Колективните телевизионни антени са много удобни за нритежате-
лите па телевизори, тъй като стойността за включването им към нея е
значително по-нпска, отколкото поставянето на индивидуална външна
антена. Абонаментната такса за ползуването на колективната антена е
231
Фиг. 22-10. Зигзагообразна антена
а — вид отпред; б — вид отстрани; 1 — мачта със сеченне 60x60mm;
2 — рейка със сечение 40x40 mm; 3,4 — метална плавка;
5 -- изолационна подложка; б — проводник; 7 — плочка; и — фи-
дерна линия от коаксиален кабел РК-1 или РК-3
232
ниска, а качеството на приемане с колективната антена е много по-до-
бро, отколкою със стайна такава. При това монтирането на колективни
антенн подобрява външния вид на зданията (на техните покриви няма
«гора» от индивидуални антенн), по-добре се запазват покривите.
22-9. Приемни антенн за УКВ
Към антените за приемане радиоразпръскването на УКВ и телевизия се
предявяват принципно еднакви изисквания. Но все пак въздействието
на отразените вълни и смущения при радиоразпръскванею са много по-
малки, отколкою при телевизията. Освен това сигналът на входа на те-
левизора трябва да бъде примерно 10 пъти по-голям, отколкою на входа
на радиоприемника. Поради тези причини за приемане на радиоразпръск-
ването на УКВ може да се мине с прости антенн и да се допуске значител-
но по-голямо разсъгласуване между антената, антенния фидер и входа
на радиоприемника, отколкою при приемането на телевизия.
Местните радиоразпръеквателни станции на УКВ може всякога да
се приемат с всякаква примитивна антена, например парче проводник.
Но добрата антена на УКВ значително ще подобри приемането на отда-
лечените радиостанции. Ако УКВ станцията е разположена близко,
удовлетворително приемане се получава с УКВ антената, намираща се
вътре в приемника или със стайна антена. Ако пък станцията е доста от-
далечена, то е за препоръчване да се използува външна УКВ антена.
Стайната или външна антена се устаповява съгласно фиг. 22-2. При това
Z 1030 mm. За приемане на ЧМ радиоразпръскване на УКВ са при-
годни също телевизионните антенн за каналите 1—5.
22-10. Антена за 10-метровия обхват
Имайки пред вид, че размерите на антените се увеличават право пропор-
ционално с увеличаване дължината на вълната, многослементните антенн
от типа «вълнов канал» на 10-метровия обхват поради големината гм са
трудно изпълними. Затова в любителски условия се налага да се огра-
ничаваме с полувълновия активен вибратор с рефлектор (фиг. 22-11),
който увеличава излъчваната енергия в необходнмата посока примерно
3 пъти. За тези елементи следва да се използува тънкостенна дуралуми-
ниева, алуминиева или месингова тръба с външен диаметър 8—12 mm.
Антената трябва да се направи въртяща се, за да се поддържа връзка във
всички желани посоки. Елементите трябва да се закрепят на порцеланови
нзолатори или ролки към дървени греди, а последните към междинна дър-
вена греда. Дървените греди могат да се заменят с подходящи железни
тръбички. Цялата конструкция трябва да се закрепи с желязна ксн-
зола към 25-милиметрова тръба като мачта.
Конструкцията на антената може да се опрости, като се махне от нея!
рефлекторът.
233
Фиг. 22-11. Двуелементна антена за връзка в 10-метровия обхват
/ — активен вибратор: 2 -рефлектор: > -изолатор. 4 — дървено трупче с размери 1000x40 • 40 mm.
Л — също с размери 2500х 100'- 4U mm: 6 — въртяща се мачта от тръба с диаметър 25 mm;
7 — жслязна конзола: 5 — фидерна линия от кабел РК-20
22-11. Антена за 2-метровия обхват
Антената от типа «вълнов канал» е най-разпространената система от
всички антенн, употребявани от радиолюбителите за връзка в 2-метровия
и 70-сантиметровия обхват. В сравнение с други антенн тя е най-ком-
пактна и лека, има малко съпротивление към вятъра, а това значи, че
е стабилна, притежава прекрасно насочено действие и конструктивно
леко се изпълнява. Усилването й по мощност, а също и коефициентът на
насоченост при удължаване на антената се увеличават. Но с увеличаване
дължината на антената се намалява ширината на пропусканата от нея
честотна лента.
Конструктивно такава антена се изпълнява аналогично на антената
от типа «вълнов канал» за приемане на телевизионни предавания (фиг.
22-3), но трябва да има по-голям брой директори.
Препоръчваната за любителска връзка в 2-метровия обхват антена
се състои от сгънат вибратор с дължина 980 mm (фиг. 22-12 и 22-13), ре-
фтектор с дължина 1040 mm и осем директора с дължина по 930 mm.
С увеличаване броя на директорите се повишава усилването, а следова-
телно и чувствителността на антената при приемане. Коефициентът й
на усилване по мощност е малко по-голям от 13 dB. При необходимост
по конструктивни съображения дължината й може да се намали за сметка
на отдалечаването на предните директори, но при това коефициентът на
усилване ще се намали.
Рефлекторът, сгънатпят активен вибратор и осемте директора са за-
крепени към дуралуминиева или желязна тръба с винтове. Рефлекторът
и дпректорите се правят от 4 mm алумипиев, месингов или меден про-
2 34
водник. Сгънатият активен вибратор е от 7 mm алуминиева или месингова
пръчка, към която са закрепени шлейфове от 1,5 mm меден проводник
(фиг. 22-13).
Препоръчва се разстоянията по двата най-близки до активния ви-
братор директора да се регулират окончателно при настройката на ан-
тената.
Фиг. 22-12. Размери на антена от типа «вълнов канал* за
връзка в 2-метровия обхват
1 - активен вибратор, дължина 980 min; 2 — рефлектор, дължина 1040 mm;
4 - директор, дължина 930 mm
Фиг. 22-13. Конструкция на активния вибратор на антената от
типа «вълнов канал* за 2-метровия обхват
I — медиа или месингова пръчка с диаметър 7 mm;’2 — шлейф от меден про-
и 1 । < с дням лтьр 1.5 mm. i — полпстпролова пластинка с размери 50
25 • 10 mm, -/ — нитоне’ или винтове с гайки: 5 — въртяща се мачта, б —
I’/ jtj за свързване на съглэсуващото устройство по фиг. 22-14
Фиг. 22-14. Симетриращо съгласуващо устройство (в разрез)
/ - п ът «стиролов Диск, 2 — месингова или медиа тръба с вьмшеа диметьр 60 mm, дебелина на
стената 1 — 1,5 mm: -7 - месингова или медиа тръба с външен диаметър 20 mm, дебелина иа стената
1 1.5 mm. 4—меден проводник с диаметър 1,3 mm; 5 - месингов или меден диск с диаметър 5 —
i> mm, 6 - гнездо hi козксиалния куплунг
За сьгласуване на антената с коаксналната фидерна линия трябва
да ее употреби устройство™, показано на фиг. 22-14. То се поставя в
средата на активния вибратор.
22-1 2. Спирална антена за 2-метровия обхват
Сллралната антена има някои предимства в сравнение с антената «въл-
нов канал», но пък има по-слаба и трудно изпълнима конструкция. Тя
е по добра за свръ.хдалечно приемане, например ако се използува отра-
жение™ от полярного сияние. Спиралната антена се съгласува с коак-
сиалния фидерен кабел без допълнително устройство.
235
Спиралната антена на фиг. 22-15 може да работи напълно добре в
обхвата 95—195 MHz, докато описаната в предния параграф антена «въл-
нов канал» работи добре само в обхвата 144—146 MHz. Усилването на
спиралната антена в целия обхват е около 1.3 HR
*иг. zz-iu. ъпмрална антена
/ — алумнниев лист квадратен или кръгъл с размери 640 • 640 mm; 2 — алуминневи проводиичста
с г 2— 3 mm; з — алумнниев проводник с о 5 — 6 mm, дьлжииа 18 т, навит на спирала и прикреиен
към основата 5 с ппрончета; 4 - дървена мачта; 5 — дървсна основа на спирала та с размери 25?'.
.<40x 3640 mm; 6 — коаксиално щепселно гнездо
Фиг. 22-16. Устройство
1 - коаксиален кабел; 2
коаксиалы им куплу нг;
на «заземен шнур.»
— щепселна част на
3 - заземен шнур
Към алумнниев лист са прикрепени радиално 12 алуминневи провод-
ници. Спиралата се прави от алумнниев проводник с диаметър 4—6 mm.
Дължината на всяка навивка е 207 ст; всичко има 7 пълни навивки, но
по желание броят им може да се увеличи до 8—9. Спиралата заыршва с
коаксиален съединител, прикрепен към алуминиевия лист.
За свързване на антената с предавателя и приемника е необходимо да
се употреби коаксиален кабел РК-50.
22-13. Разположение на УКВ антените за връзка
Много важно значение в УКВ връзката има добрата антена, която се
явява обща както при предаване, така и при приемане. Освен дсброто
изпълнение на конструкцията й не по-малко важно значение има и висс-
236
чпната й. Антената трябва да се намира поне 2—3 дължини на вълната
над зданията, линиите за високо напрежение, дървета и други местни
препятствия в посоките, в конто се предвижда връзка. За приемане и
предаване на разстояния 100—200 km е необходимо да се имат пред вид
и близките възвишения на местността в посоките на приемане и предаване,
конто радиовълните не са в състояние да ги обвият. Такива възвишения
могат частично да сз «преодолеят» със съответно увеличаване височината
на поставяне на антената.
За приемане и предаване на сигналите на далечни или свръхдалечни
разстояния височината на антената няма решаващо значение.
Разбира се, конструкцията на любителската УКВ антена с увели-
чаване на височината й се усложнява, още повече че тя трябва свободно
да се върти.
22-14. Защита на УКВ антените от мълнии
Външните УКВ антенн, както и всички други външни антени трябва
да се защитят против мълнии и против токовете, възникващи в антените
от други атмосферни електрически процеси. Могат да се предложат след-
ните начини на защита.
Заземено щзкерно гнездо. На малка плочка от изолационен мате-
риал се монтира гнездовата част на коаксиален съединител, подобен пс
конструкция на гнездото на телевизора, в което се включва фидерът.
Плочката с гнездото се закрепва на стена близо до входа на фидера. Към
двете части на съединителя (към частта, съединявана с металната шир-
мовка на кабела, и към частта, с която се свързва жилото на кабела)
се зэпоява проводник с диаметър 2—3 mm и се свързва със сигурно за-
земление (вж. фиг. 23-1). След свършването на приемането, а също при
приближаване на буря фидерът се изключва от телевизора и се поставя
щгпселната част на съединителя в заземеното гнездо.
Заземен шнур. Към жилото на металната ширмовка на кабела на
фидера, непосредствено до самата щепселна част на разединителя, се за-
появат краищата на двупроводен шнур с дължина около 1,5 т. Вместо
него може да се употреби двужилен проводник с хлорвинилова изоляция
с жила с диаметър 1—2 mm. Ако дадем накъсо с нож жилата на шнура,
започвайки от неговия свободен край, през всеки 5—8 ст (фиг. 22-16)
се намира място, където даването накъсо не се отразява на качеството на
изображението (в някон случаи даже е възможно да се подобри из-
ображението). На това място жилата на шнура се зачистват от изолацнята,
запояват се и се свързват със заземлението. Излишната част от шнура се
отрязва. При такава защита от гръм щепселната част на разединителя
през време на буря е достатъчно само да се извади от гнездото на теле-
визора.
Заземяване на сгъната антена. Външната сгъната антена обикновено
се заземява при монтажа й в точка 7, която се намира точно по средата на
нейната хоризонтална част (фиг. 22-2г и д). Такъв начин на заземяване
не се отразява на работата на антената и затова тя може да бъде постоян-
но заземена.
За да не се пречупи заземяващият проводник при люлеене от вя-
търа, той се привързва към мачтата. Изолирането на заземяващня про-
водник от мачтата и пои г а не е необходимо.
237
23. Устройство на заземленията
и поставяне на мачтите
23-1. Заземяване
Приемник, захранван от мрежа за променлнв ток, не се нуждае от зазе-
мяване, тъй като неговата схема се заземява по висока честота през капа-
цитета първична намотка — магнитопровод на захранващия трансфор-
матор и мрежата. В някои случаи обаче заземяването намалява фона на
смущенията. Батерийните приемници работят винаги по-добре със за-
земление. Особено добро заземление е необходимо при приемане с де-
текторен приемник.
Свързването на заземлението към приемника, чието шаси е свързано
с един от проводниците на мрежата, също често заземена, е недопут мо.
Ако шасито на такъв приемник се окаже свързано с незаземения про-
водник на мрежата, включването на външно заземяване ще доведе до
късо съединение на мрежата.
При градски условия като добро заземление може да служи тръба
от водопровода или централно парно отопление, тъй като тя е свързана
с тръби, положени под земята. Тръбата се зачиства старателно от ръжда
и боя и на зачистеното място стегнато се намотава меден проводник с диа-
метър 1—2 mm. Желателно е той да се запои към тръбата. Вторият му
край се свързва с антенния ключ и радиоприемника. Свързването на за-
земителния проводник с тръби е много удобно да се прави с метална
скоба, обвиваща тръбата. Към скобата се запоява заземителният провод-
ник (фиг. 23-1).
Ако в къщи няма водопровод и централно отопление, то до къщата
се изкопава яма с дълбочина 1,3—1,5 m. Ямата трябва да бъде толкова по-
Фнг. 23-1. Водопроводна тръба като заземление
/ — метална скоба; 2 — заземителен проводник
дълбока, колкото по-суха е почвата. В ямата се поставя лист желязо с
размери, не по-малки от 0,25 т2, или какъвто и да е метален предмет с
такава площ (фиг. 23-2а). Към него предварително се запоява парче про-
водник с диаметър, не по-малък от 1,5—2 mm. Може да се използува и
намотка от гол проводник (фиг. 23-2 6). Диаметърът на намотката трябва
да бъде 75—100 ст, дължината на проводника в намотката 15—25 т.
Заземление може да се прави също и от желязна тръба с диаметър
15—20 mm и дължина 1 —1,5 m (фиг. 23-2 в). Единият й край се сплесква,
238
към другия се запоява проводник. Тръбата се забива в почвата на дълбо-
чина 0,75—1,25 ш. При суха почва тръбата трябва да се забие в издъл-
бана предварително яма на дълбочина 0,5—1,25 т.
В
Фиг. 23-2. Устройство на заземлението
а - от стара кофа; б — намотка от проводник; в — от желязна тръба
Краят на проводника на заринатия в земята лист, на намотката на
проводника или на тръбата се закрепва на стена от къщата с помощта на
скоби. Прокарва се през отвор в рамка на прозорец или на стена в стая
и се свързва към антенния ключ.
23-2. Мачти
Антената може да бъде закрепена на покрива на зданието или на дърво-
Закрепването на антенн към вентилационни тръби, комини, капандури»
телефонии стойки не се разрешава.
При закрепване на радиоразпръсквателна антена към дърво трябва
да се има пред вид, че дърветата се люлеят при вятър. За предпазване на
проводника от прекъсване при вятър и провисване при тихо време трябва
да бъде употребен противовес, опъващ антената (фнг. 23-3). Теглото му
се определи опитно в зависимост от дължината и конструкцията на ан-
тената.
Мачти на покрива — за височина до 7 m за мачта може да се употреби
дървен прът с диаметър на върха 5—8 ст и диаметър на основата, не по-
малък от 10 ст. Мачтите с такава височина обикновено се поставят на по-
кривите на зданията (фиг. 23-4). Най-просто става поставянето на гре-
бена на покрива, за което в долната част на мачтата се прави прорез па
профила на гребена на покрива. За предпазване долната част на мачтата
от силно нагряване се обвива с няколко слоя проводник с диаметър 2—
3 mm. Най-добре е мачтата да се постави на дъсчена площадка с гнезда
по диаметъра на основата на мачтата (фиг. 23-4 а).
Мачтата се закрепва във вертикално положение с обтяжки от сто-
манена (желателно е поцинкована) жица с диаметър 3—4 mm. Обтяжките
се закрепват към мачтата и покрива (фиг. 23-4 6—г). Закрепване на об-
тяжките на корнизите, улейте и около водосточните тръби не се допуска.
23 S
При поставяне на каквато и да е телевизионна антена обтяжките на
мачтата не трябва да се поставят близо до вибраторите на антената. Ос-
вен това обтяжките трябва да се съставят от отделни части проводник,
разделени с изолатори.
Разстоянието между съсед-
.ните изолатори трябва да
бъде не повече от 750 mm
за антена за 1—5 канал и
не повече от 330 mm при
приемане на 1—12 канал.
Ако над покривите нс
зданията са окачен
електроосветителни, теле-
Фиг. 23-4. Закрепване на мачта на по рнв
а — поставяне на мачта върху дървена площадка; б —
закрепване на обтяжките на мачтата; в и г — закреп-
ване на обтяжките към покриви на зданието; 1 — дър-
вена шпилка; 2 — обтяжка; i мачта; 4 — болт; 5 —
гайка; 6 — колче; 7 -- дървена площадка
•Фиг. 23-3. Закрепване антена
на дърво
1 — антена; 2 — блок: 3 — въже
нлн металическо въже; 4 — изо-
.латори; - мачта; 6 — противовес
фонни, радиотранслационни или други проводниц.) мачтата се поставя
не по-близо от 1 m от тях.
Наземни мачти се употребяват главно в селските местности. Те се
поставят главно на земята (фиг. 23-5). Такива мачти с внсочина до 10—
15 m могат да бъдат направени от две-три сраснали борови или елхови
пръти и закрепени с две-три обтяжки от стоманена (желателно е поцин-
кована) жица с диаметър не повече от 3 mm. Един ред на обтяжките се
закрепва на върха на мачтата, а другите — на еднакви разстоянйя между
основата и върха. Ако мачтата е съставена от две-три части, то краищата
.240
на обтяжките трябва да се обвият около тези участъци на мачтата, където
тя се съединява. Мачтата от дървен прът трябва да има диаметър надол-
ния край 12—15 ст и на горния — 5—8 ст-
За закрепване на долните краища на обтяжките могат да бъдат из-
ползувани железни тръби с диаметър 25 mm и дължина около 2 ш, забити
под ъгъл в земята. Закрепването на обтяжките може да стане към парче
Фиг. 23-5. Закрепване на мачта на земята
от дърво с диаметър например 10 ст и дължина 1,5—2 т, закопано на дъл-
бэчина до 1,5 т. Преди закопаването на дървото към него здраво се за-
крепва примка от стоманена жица с диаметър 3—5 mm, излизаща на по-
върхността на земята. Към тази примка впоследствие закрепват обтяж-
ките. При поставяне на мачтата на земята основата й се закопава в зе-
мята. Долният край на мачтата се насмолява за предпазване от гниене.
При влажен и мэк грунт под мачтата трябва да се подложи насмо-
лено парче от дебела дъска, за да не потъва мачтата в грунта.
Такива мачти се издигат най-малко от двама души. Мачтата се по-
ставяна земята така, че основата й да виси над ямата, в която тя ще се по-
ставя. Повдигането на мачтата става такаг повдигат над земята горния
й край и одновременно дърпат за обтяжките, конто пе са вързани към
примката на коловете. С издигане върха на мачтата над земята тя трябва
да се поддържа отдолу. Когато мачтата се изправи почти вертикално,
обтяжките се привързват към примките на коловете и след това се регу-
лира натягането на отделните обтяжки до поставяне мачтата във верти-
кално положение. Основата на мачтата се закрепва в ямата с камъни,
засипва се ямата с пръст и се трамбова.
16 Справочяик з* начинаегция ралиолюбктел
241
V
Част
Автоматично управление
24. Датчици
24-1. Общи сведения
В техниката е прието под управление да се разбира задействуване
(включване, пускане), прекратяване на действието (изключване, спиране)
и регулиране (изменение на състоянието, хода, настройката, парамет-
рите, режима на работа) на процеси, механизми, машини, апарати и други
обекти. При автоматичното управление всички тези действия се извършват
без непосредственото участие на човека, а посредством усилватели, пре-
образуватели, генератори на електрически сигнали и други устройства,
конто използуват методите на радиотехниката и радиоелектрониката.
Датчици. Те са едни от най-важните съставни части на устройст-
вата с автоматично управление. Към тях се отнасят автонсмвите дат-
чици, конто самостоятелно изработват електрически сигнали (ток, на-
прежение), използувани за управление на обекти. Такива са например
датчиците за време, конто за дадено време в определена последовател-
ноет или, както се казва, «по програма» създават електрически сигнали.
Посредством тези сигнали се включват, изключват или превключват ня-
какви електрически вериги (уреди, устройства, механизми).
В много устройства е необходимо да се реализира автсматично уп-
равление от въздействието на различии неелектрически величини. В
тези случаи неелектрическите величини се превръщат в електрически ве-
личипи (сигнали) посредством специални датчици-пресбразуватели.
Неелектрически (входни) величини могат да бъдат размерите на
обектите, линейните или ъгловите им прсмествания, плътността, скорост-
та, ускорепието и др.
Изходни електрически величини па датчиците могат да бъдат е.д.н.,
ток, активно, индуктивно или капацитивно съпротивление и т. н.
Чувствителност на датчика пресбразукителя. Определи се като
отношение на изменснието на изход! а га елек-ричсска величин към пред-
извикалото го изменение на входната неелектрическа величина.
242
Ако чувствителността на датчика е малка или изработваният от нею
изходен сигнал има стойност, недостатъчна за непосредствено управле-
ние, този ёитяал се усилва.
24-2. Датчици-преобразуватели с изменящо
се активно съпротивление
Контактни датчици. Използуват се за контрол на размерите на детай-
лите в процеса на изработването им. Основна част на най-простия дат-
чик за един размер (фиг. 24-1а) е повдигачът, на който е закрепена пър-
гава метална пластинка с електрически контакт. Когато рагмерът на
Фиг. 24-1."Датчици с изменяемо активно съпротивление
а — контактен датчик за един размер: б — контактен датчик за два размера: в — контактен миого-
размерен: г — съпротнвителен: д — електролнтен: е — жнчен: ж — за температура — термосъпро-
тнвлението ММТ-*, КМТ-4: 1 — контролиран детяйл: 2 — повдигач: 3 — пластинка с подвижен
контакт: 4 — неподвижен контакт: 5 — изходни клеми; 6 — изолационна пластинка с проводник:
7 — контактна четка: 8 — хартия: 9 — проводник: 10 — полупроводннкова пръчка: 11 — корпус;
12 — фолио; 13 — калай; 14 — стъклен изолатор; 15 — жичнн изводи
детайла надвишава една предварително зададена стойност, този контакт
се включва към неподвижен контакт и изходното съпротивление на дат-
чика, т. е. съпротивлението между клемите става практически равно на
нула. Ако размерът на детайла не е по-голям от допустимия, контактите
243
рртава-т-отворени и изходното съпротивление на датчика практически е
б^уэайно голямо.
По-често се използува датчик за два размера (фиг. 24-1в). Когато
размерът на детайла се намира в допустимите граници, контактите на дат-
чика са отворени. При твърде голям размер на детайла подвижният кон-
такт се вкгючва към горния неподвижен контакт, а при твърде малък
размер — с долния.
В многоразмерния датчик (фиг. 24-1в) при допустимите размери на
контрол..рания детайл всички контакти са отворени и изходното съпро-
тивление на датчика е равно на съпротивлението /?. При определен,
прелвтрително зададен размер на детайла двата долни контакта дават
накъго дотната секция на съпротивлението R и изходното съпротивле-
ние на датчика се намалява. При големи размери на детайлите се за-
тварят трите долни контакта и след това четирите. Накрая, когато се за-
творят ваички контакти,изходното съпротивление на датчика става рав-
но на нула.
За изработване на контактни датчици могат да се използуват пера
от електромагнитни релета.
Съпротивителни датчици. Използуват се за преобразуване на ъг-
ловото или линейно преместване на обекта в изменение на съпротивле-
нието или напрежението, при което изходното съпротивление се изменя
плавно с изменение на механичного преместване.
Съпротивителният датчик представлява жично променливо съпро-
тивление (обикновено от манганин или константан), контактната четка
на който е свързана механически с контролирания обект. Тази четка мо-
же да се движи по кръг (фиг. 24-1г) или праволинейно.
Датчиците от първия тип са удобни за регистриране на ъглово пре-
местване. Те могат да се използуват за отчитане и на линейно премест-
ване, ако се използува лост или зъбчата рейка. Датчиците от втория тип
могат непосредствено да се използуват за контрол на линейно премест-
ване.
Когато съпротивителният датчик е предназначен за работа с чувст-
вителни механични уреди, необходимо е триенето между контактната
четка и съпротивителния проводник да бъде малко. Такъв датчик може
да се направи от проводник с диаметър 0,05—0,1 mm. При това се полу-
чава добър контакт между четката и проводника при малко налягане на
четката.
Ако не се изисква голяма точност па преобразуване на механич-
ного преместване, за съпротивителен датчик може да се използува обик-
новено променливо съпротивление.
Електролитни датчици. Използуват се за автоматичен контрол и
регулиране концентрацията на различии слектролити — водни разтвори
на соли, киселини и основи (например за контролиране съдържанието
на солите във водата на котлите). Ако в електролита се потопят два елек-
трода (фиг. 24-1<3), съпротивлението между тях ще зависи от концентра-
цията на електролита. Ако датчикът се захрани с постоянен ток, от елек-
тролита ще се отделят намиращите се в него вещества (явлението елек-
тролиза). За предотвратяване на електролизата такива датчици се за-
хранват с променлив ток.
244
Електродите на датчиците се правят от материал, който не си взаи-
модейс вува химически с електролита (въглен, сребро и др.).
Жични датчици. Използуват се в автоматиката за контрол и регу-
лиране силата и момента на различии механизми, за контрол на опън,
свиване, усукване и огъване на детайли и в други случаи.
Ако парче проводник се подложи на опън, поради увеличението на
дължината и намаляване на напречното му сечение съпротивлението му
се изменя. Това явление се използува в жичните датчици. Използува се
проводник с диаметър 0,02—0,05 mm от константан, нихром или желязо-
хром-алуминиева сплав, който се залепва зигзагообразно към тънка здра-
ва хартия (фиг. 24-1е) с лепило БФ-2 или БФ-4. Често върху проводника
отгоре също се залепва хартия. Датчикът се залепва към контролирания
детайл. Съпротивлението на проводника се изменя пропорционално на
увеличението на дължината на детайла.
Вместо проводник може да се използуват ивици от фолио. Те раз-
сейват топлината значително по-добре, отколкото проводниците, тъй като
повърхността на фолиото е значително по-голяма, отколкото повърх-
ността на проводника. Във връзка с това през фолийните датчици може
да се пропускат по-големи токове, което позволява в някои случаи да се
използуват без усилватели.
Датчици за температура. Най-разпрострапени датчици за темпера-
тура са термисторите (термосъпротивленията).В тях се използува свойст-
во™ на полупроводника или металната жица да изменят съпротивле-
нието си с изменение на температурата. Термосъпротивленията се харак-
теризират с температурен коефициент на съпротивлението (ТКС) — от-
носително изменение на съпротивлението на термистора при загряването
му с 1°С.
Жичпият термистор представлява бобина, навита с проводник от
метал със сравнително голям положителен ТКС (платина, никел, мед
и др.), т. е. с повишаване на температурата съпротивлението му расте.
ТКС на жичните термосъпротивления е в границите на 0,4—
0,6%/градус, т. е. при загряване със 100°С съпротивлението им нараства
с 40—60% от първоначалната стойност.
Датчикът, изработен от меден проводник ПЭТ с диаметър 0,07—
0,1 mm, може да се използува при температура до 150°С.
В системите за автоматично управление, регулиране и измергане на
температурата широко се използуват полупроводниковитермссъпротив-
ления (термистори): медно-манганови тип ММТ-1, ММТ-4 и кобалтово-
манганови тип КМТ-1, КМТ-4.
Термисторите от типа ММТ-1 и КМТ-1 представляват пръчки с диа-
метър 2 mm и дължина 12 mm, направени от посочените материалй. Гра-
ницата им завършва с жични изводи, с конто термисторът се запоява в
схемата.
Общият вид на термосъпротивленията ММТ-1 и КМТ-1 е, както на
постоянните съпротивления тип МЛТ (вж. разд. 39, фиг. 39-36). Те са
предназначени да работят само в атмосфера с малка влажност.
Термисторите от типа ММТ-4 и КМТ-4 са полупроводникови пръчки,
затворени херметически в метални корпуси (фиг. 24-1 ж-). За да се подо-
бри топлопредаването от корпуса към пръчката, пространството между
тях е запълнено с обвивка от метално фолио.
245
Единият край на пръчката е натопен в калаен слой и чрез него е
съединен с корпуса. Изводът от другия край на пръчката преминава през
запоения в тялото на корпуса стъклен изолатор, което осигурява херме-
тичност на кэнструкцията (непроницаемост за газове и течности). По-
ради това термосъпротивленията от типа ММТ-4 и КМТ-4 могат да рабо-
тят във влажна среда и течности.
Чувствителността на полупроводниковите термосъпротивления е
10—15 пъти по-голяма от чувствителността на жичните.
При термисторите с отрицателен температурен коефициент (ТКС)
с повишаване на температурата ТКС се намалява. При стайна температу-
ра ТКС на термисторите от типа ММТ-1 и ММТ-4 е в границите —2,4
до —5%/градус, а на тези от типа КМТ-1 и КМТ-4 — от —4,2 до
—8,4 %/градус.
Токът през термистора трябва да бъде малък, иначе термисторът ще
се загрее и температурата му ще бъде по-висока от температурата на кон-
тролираната среда, а това ще доведе до грешки в регулирането или из-
мерването на температурата. Допустимата мощност на разсейване на
термисторите от посочените типове е 1—2 mW.
Като датчик за температура може да се използува полупроводников
диод, към който е приложено обратно напрежение. Използува се силната
зависимост на обратния ток на електронно-дупчестия преход от темпе-
ратурата.
24-3. Индуктивни дагчици
Индуктивните датчици се използуват за контрол на размерите на детай-
ли, преобразуване на механични премествания и др. Действието им се
основава на свойството на бобина със стоманеио ядро да измени индук-
тивността си при движение па ядрото в бобината или при изменение на
въздушната междина в бобината.
Фиг. 24-2. Индуктивни датчици
а — с вмъкваща се котва; б — с притегляща сс котва; в — транс-
форматорен, / — бэбииа; 2 — изводи на бобината: 3 — котва;
4 — неподвижна част на магнитопровода
В индуктивния датчик с вмъкваща се ко-
тва (фиг. 24-2а) механичната сила премества котвата навътре в боби-
ната. Кэгато котвата излиза от бобината, индуктивного й съпротйвление
намалява, а при влизане се увеличава. Такива датчици могат да се изпол-
246
зуват за преобразуване на механичните премествания до 10 mm. При
сечедце,ла.-котвата 7 cm2 и напрежение на датчика 12 V бобината трябва
Sw. 1200-—1500 нав с ПЕЛ 0,44 (при честота на захранващия ток
Индуктивният датчик с пр и вл и чаща се к о-
гв а (фиг. 24-2 6) има по-голяма чувствителност. Обаче той може да се
изпотзува за премествания не повече от 2—3 mm. При сечение на ядрото
7 ст2 и напрежение на датчика 18 V всяка бобинка трябва да има 300—
500 нав. с ПЕЛ 0,44 (за честота 50 Hz).
Индуктивният трансформаторен датчик (фиг.
24-2в) представлява трансформатор с две намотки и въздушна междина
в магнитната верига. Ако намотка / се включи към източника за промен-
лив ток, то напрежението на намотка // ще зависи от големината на въз-
душната мэждина. За изработване на такъв датчик може да се използува
ядро от малогабаритен изходен трансформатор за радиоприемник. При
включването му към променливо напрежение 25 V с честота 50 Hz на-
мотка / трябва да има 800—1000 нав. ПЕЛ 0,44 (при сечение на ядрото
7 ст2). Броят на навивките и диаметърът на проводника на намотка //
се определят по схемата, в която е включен датчикът.
24-4. Фотоэлектрически датчици-преобразуватели
Фогоелектрическите датчици преобразуват измененията на падащия
върху тях светлинен поток в изменения на електрическия ток. Използу-
ват се за контрол и регулиране нивото на течности, налягане, за броене
на дегайлите в конвейерите, автома-
тично сортирапе на материалите и из-
делията по размери, форма, цвят, при
опаковка и транспортиране на изде-
лията, в технпката на безопаспостта, в
автоматите за управление на осветле-
нието, за автоматичен контрол на раз-
хода на течности, за регулиране на
температурата и в много други случаи.
По принцип на действие фотоелек-
Фиг. 24-3. Устройство на фотоеле-
мент с външен фотоефект (а) и схе-
ма за включването му (б)
/ — катод; 2 — анод; 3 — изводи
за слектродите
трическите датчици се разделят на:
1) фэгоэлементн с външен фотоефект;
2) фотосъпро'явления (фотоелементи с
вътрешен фотоефект); 3) веитилни фо-
то элементи.
Фотоелементи с външен фотоефект. В тях се използува свойството
на някои метали да отделят електрони под въздействие на светлината (вън-
шэн фотоефект). Такъв фотоелемент представлява стъклен балон, в който
се намират два електрода: анод и фотокатод (фиг. 24-3). Анодът е напра-
вен във вид на тънък жичен пръстен, разположен в средата на балона,
или жична решетка. Фотокатодът представлява сребърен слей (подложка),
нанесен върху вътрешната повърхност на балона или разполежена въ-
тре в балона пластинка; върху подложката е нанесен слой цезий. В ба-
лона се оставя прозрачен участък, през който върху катода пада светлин-
247
ннят поток. Анодът се включва към плюса на постояннотоковия източ-
ник, а катодът — към минуса. Такива фотоелементи имат в означението
си буквата Ц (цезий).
Фотоелементите с външен фотоефект биват вакуумни и газонапъл-
нени. Първите имат в наименованието си буквата В, а вторите — Г (табл.
24-1).
Таблица 24-1
Параметри на фотоелементите с външен фотоефект
Антимоново-цезиеви вакуумни Кислородно-цезиеви газонапълнени
тип иа фото- елемента допустимо гранично напрежение» V минималка чувстви- телност, р А/1m тип на фото- елемента допустимо гранично напрежение, V минималка чувстви- телност, р А/1m
сцв-з 240 80 ЦГ-1 240 75
СЦВ-4 240 80 цг-з 240 100
СЦВ-51 240 80 ЦГ-4 240 100
При осветляване на фотокатода от него излитат свободни електрони,
конто се привличат от анода. Във вакуумните фотоелементи фототокът
(токът в анодната верига) се образува само от електрони, излитащи от
фотокатода.
В балона на газонапълнения фотоелемент има голямо количество
инертен газ. Електроните, излитащи от катода, йонизират газа. Вследст-
вие на това фототокът в газонапълнения фотоелемент създаеа не само
електрони, излетели от катода, по и електрони и йони, коню се получа-
ват в резултат от йонизацията на газа.
Ч/вствителност на фотоелемент (пай-важната му характеристика).
Определи се от отношение™ на фототока във въшпната верига на фото-
елемента към действуващия върху него светлипеп поток; сдиницата за из-
мерване на чувствителността epA/lm.
Благодарение на явлението йонизация чувствителността на газона-
пълнепнте фотоелементи е 5—10 пъти по-голяма от чувствителнсспа на
вакуумните.
Фотосъпротивления. Дсйствуват втз основа на свсйстгсто на псл\-
проводниците да изменят електрическото си съпротивлеш.е под дейст-
вие на светлината.
Устройство™ на фотосъпротивленията е показано на фиг. 24-4.
Върху стъклена пластинка е нанесен тънък полупроводников слой (за
фэтогъпрэтивленията ФС-А1, ФС-А4 — оловен сулфид, за ФС-КО, ФС-К1
ФС-К2 — кадмиев сулфид, и за ФС-ДО и ФС-Д1 — кадмиев селенид)
на позърхността на който са поставени тоководещи електроди във вид на
тънки метални слоеве. Към тях са запоени контактните изводи. Фото-
съпротивленията не изискват херметичен балон. За нормалната им ра-
бота е достатъчна защита от тънък прозрачен слой лак, нанесен непосред-
ствено върху полупроводниковия слой.
248
Таблица 24-2
Параметр» на фотосъпротивленията
Тип фотосъпротивления ФС-А1 1 1 ФС-А4 ФС-К0 ФС-К1 ФС-К2 ФС-Д0 ФС-Д1
Максимална чувствителност, mA/lm 7,5 7,5 750 1200 750 4000 4000
Специфична чувствителност, mA/lm.V 0,5 0,5 2,5 3 2 ,5 20 20
Пределно допустимо напрежение, V 15 15 300 50 300 200 20
Съпротивление на тъмно, kQ । 22—1000 10—100 3000 3300 3000 1000 2200
Кратност на изменение на съпротивлението 1 1,2* 1,2* 35** 100* 35** — 150
Площ на светлочувствителната повърхност, ст2 1 ! 0,24 0,24 0,28 0,28 0,28 0,28 0,28
Пределно допустима мощност па разсейва- ие, W i 0,01 — 0,2 | 0.1 1 0,15 — 0,05
* При осветленост 200 1х.
** При осветленост 100 1х.
*** При стайна температура м осветленост 200 1х.
Фиг. 24-4. Устройство на фотосъгротивлснне
в раз, ез (а) и схема за включзантго му (Ы
4^ 1 — стъклена пластинка; 2 — полупроводников
СО слой; 3 — провеждащи електроди
Фиг. 21-5. Фотосъпротивления
а — ФС-А1; б — БС-А4; • - ОС-К1;
« - ФК2
Чувствителността на фотоелемента нараства с увеличение на прило-
Женото към него напрежение. Във връзка с това фэтосъпротивленията
се характеризират със специфична и максимална чувствителност (табл,.
24-2). Специфичната чувствителност се определи при
напрежение IV, а максималната — при граничного допустимо
напрежение. Чувствителността за другите напрежения се определи, като
•се умножи специфичната чувствителност със стойността на напрежението.
Оевен това фэтосъпротивленията се характеризират с кратност
на изменение на съпротивлението, показваща колко
пъти се намалява съпротивлението при преминаване от тъмнина към оп-
ределена оеветленост, която обикновено се избира да бъде 100 или 200.
Към параметрите на фотосъпротивленията се отнася също т. нар.
съпротивление на тъмно, което се определи при напълно
затъмнен елемент.
Фэтосъпротивленията могат да разсейват мощност, която не е по-
голяма от дэпустимата гранична стойност. В противен случай фотосъ-
противлението значително се нагрява и се поврежда.
25. Електромагнитни релета
25-1. Класификация на релетата
Релето е устройство, което включва, изключва или превключва елек-
трзчески вериги посредством електрически ток. В апаратурите за авто-
матично управление най-разпространени са електромагнитните релета.
Основа на всяко електромагнитно реле е електромагнитът. В зави-
симэст от задействуващия ги ток те се разделят на релета за постоянен
и променлив ток, а по принцип на действие — на неутрални и поляри-
зован и.
Нгутралното реле се задействува при всяка посока на тока проз на-
моткага на е лектрэмагнита, а поляризовано™ — само при определена по-
сока на тэка, или при едната посока на тока превключва веригата в една
посока, а при другата — в друга посока.
25-2. Устройство на електромагнитните неутрални релета
Електромагнитът се състои от бобина 1 (фиг. 25-1), навита с изолиран
проводник, в която е поставено ядро от мека стомана. От едната страна
той е закрепен към неподвижната част на магнитопроЕода 3, а от дру-
гата страна завършва с полюсен накрайник 9, който малко излиза извън
бобината. Към магнитопровода подвижно е закрепена котвата 4. По-
средством възвратната пружина 8 тя стой на известно разстояние от по-
люсния накрайник. На котвата е закрепена тънка пъргава пластинка 5
250
с контакт 6. Това е подвижен контакт на релето1. Срещу него на известно
разстояние е разположен неподвижният контакт 7, също закрепен на
пъргава тънка пластинка.
Когато пред намотката премине ток, ядрото се намагнитва ипривли-
ча котвата. Това се нарича задействуване на релето. При това контак-
тите 6 и 7 се затварят. При изключване на намотката от източника на ток
Фиг. 25-1. Обяснение на принципа на действие
на електромагнитно неутрално реле
/ — бобина на електромагнита; 2 — ядро на електромагнита;
J — магнитопровод: 4 — котва; 5 — плоска контактна пружина;
6 — подвижен контакт; 7 - неподвижен контакт; 8 — възврат-
на пружина; 9 — полюсен накрайник
чдрото се размагнитва, котвата под действие на пружината 8 се връща
в предишното си положение и контактите 6 и 7 се отварят.
Затварящите се контакти се използуват за включване на различии
устройства (звънци, електродвигатели и пр.).
Електромагнитните релета могат да имат също контакти, конто се
отварят при задействуване на релето.
Контактите, отворени при липса на ток в бобината на релето, се на-
ричат н о р м а л п о отворени, а контактите, затворени при тези
условия — н о р м а л н о затворени. При задействуване на ре-
лето неговите нормално затворени контакти се отварят, а нормално от-
ворените се затварят.
Трупа от три контакта се нарича превключваща, ако подвижният
контакт при липса на ток в бобината е затворен с един неподвижен кон-
такт, а при задействуване на релето се отдели от този контакт и се за-
тваря с друг неподвижен контакт.
Токът през контактите на релето се нарича работен ток.
Означенията на намотките и контактите на неутралното реле върху
принципните схеми вж. на фиг. 0-3, р—ф.
В устройствата за автоматично управление най-малко са разпрост-
ранени електромагнитните неутрални релета, показани по-долу в табл.
25-1 и 25-2. Всяко от тях има редица разновидности по отношение броя
1 В промишлените конструкции на релетата котвата обикновено е огъната, а
пружината с контакта ияма твърда механична връзка с котвата (вж. по-надолу).
251
Таблица 25-!
Параметри на електромагнитните неутрални релета
! ! i Тип на релето : РПН । PKH [ РКМ-1 1 ' ! РКМП PC-13 МКУ-48 КУ-48С
Коисумирана мощ-
ност от намотката,
W Номннално напре- жение на намотка- та, V Ток на задействува- не, mA 63 1,2-1953 60 1,3-375 0,22—3,7 3,3—823 ПО 4-550 1,44-7,2 24 9,5-220 0,53-5,6 12-220 4,5-210 0,53—5,6 24—220 7—60
Време на задейст- вуване*. ms 8-63 (НД) 4-10 (БД) 6-40 3-30 30 30
Време на отпуска- 8-50 (НД) 10—53 (НД) 50-100 (МД) 7-9 (БД) 5-25 (НД) 12-50 (МД)
не*. ms Брой на намотките 55-300 (МД) 1-3 10-40 (НД) 55—100 (ад 1-3 75 (МД) 1-2 1-3 1—2 1 1
дьпротнвление на намотката, Q 0,05—25333 0,65-18000 0,35-16000 3—8500 80-8000 85—20000 320-20000
Габаритии разме- ра, mm 108X26x35 100X28X50 75X22X37 80X53X25 66X53X55 94X31X82 129X54X113
БД — бързодействуващо реле, НД — нормално реле; МД — бавнодействуващо реле.
на намотките, броя на навивките, съпроти-
влението на намотките, а също и броя на
контактите.
Реле РПН’ (фиг. 25-2 и). Има плоска
котва и ядро. То трябва да се монтира та-
ка, че по-голямата част на котвата да се Па-
мира във вертикалпата равнина. При от-
клонение от гова положение теглото на
котвата влияе па тока на задействуване на
релето Затова релето РПН може да работи
само в стационарна (неподвижна) апара-
тура.
При включване, изключване и прев-
ключване на електрически устройства и ве-
риги бзз индуктивности (напр. осветлителни
лампи) работният ток през контактите не
трябва да бьде по-голям от 0,2 А при напре-
жение 60 V. Ако тэкът или напрежението
надминат посочените стойкости или релето
комутира вериги с индуктивности, срокът
на работа на релето се намалява. Намале-
нието се определи от това, с колко токът и
напрежението са по-големи от показаните
по-горе стойкости.
Никои разновидности на РПН се из-
работват със закъснително отпускане на
котвата след включване на тока в намотка-
та. Тези резета имат под работната си на-
мотка намотка накъсо от нгизолиран меден
проводник с диаметър 0,5 mm.
Релето РПН има контакта» системи,
конто се състоят от една до три контактам
групи. Всяка трупа има от две до шест
контактам пера.
Реле РКН (фиг. 25-2 6). Има кръгло
ядро и огъната котва. Заразлика от релето
РПН то работи нормално във всяко поло-
жение, не се влияе от тръскане и затова
може да се използува в преноси.ми уреди.
Токът на задействуване се регулира чрез
изменение хода на котвата. Затова внима-
телно се изменя огъването на котвата.
Бързодействуващите релета РКН имат
ядро без полюсен накрайник. Предната част
на бобината на това реле се изработва от ге-
тинакс (на обикновените релета РКН пред-
иата част се изработва от червена мед). За-
СЧ
to
сч
со
=1
ч
хо
со
н
о
си
ч
а>
1 Реле плоско неутрално.
253
Таблица 25-3
Параметри на поляризованите релета
Тип на релето 1 Мощност на | задейству- ване, mW i Ток на задейству- ване, mA Брой на иамотките Съпротивле- ние на на- мотките, й Време на задейству- ване, ms Пределно допустимо натоварване иа контактите
ток, А напреже- ине, V
РП-4 0,01 — 1,3 Реле с днупозиционно неутрално 0,045—13,3 2; 3; 7 регулиране 4,5—8500 2,5—4,5 0,2 24
РПБ-4 рП-6 0,75—2,5 0,6—7,2 5 130—2250 — 0,05 120
РПС-4 0,03—0,15 0,065—0,154 2 6500 3,5 0,2 27
ТРМ 7—9 6 2 215+215 3-4 1 —
РП-5 0,06—1,6 Реле с трипозиционно регулиране 0,029—20 1—7 3—10500 5—13,5 0,2 24
РПБ-5 РП-8 0,75—2,5 0,17—7,2 2; 5 130—6000 0,2 27
РПС-5 0,008—1,6 0,044—33 1; 2; 5; 7 1,5—6500 3,5 0,2 27
РП-7 0,16-8 Реле с двупозиционно регулиране с 0,153—154 1—5; 7 преобладаване 1,5—8500 3—5 0,2 24
РПБ-7 РП-9 0,75—2,5 0,32—12 2; 5 130—8500 » 1 1 0,2 27
РПС-7 0,1-1,6 1,6-2,0 5 2,0—2400 3,5 0,2 27
Фиг. 25-2. Неутрални електромагнитни релета
з — РПН; б — РКП; в — РКМ; г — РКМП; д — ГС-13 (капакът с спет); е — МКУ-48 (капакът
э смет); / — бсбина на електромагнита; 2 — пслюссн накргйннк на ядре то; 3 — ьн i ник грсвсд;
4 — котва; 5 — пера с контакти, 6 — изводи на намотката; 7 — щгфт претив «зглеггано на кот-
вата; 8 — пружина за закрепване на капака
255
къснителните релета РКН имат на ядрото си масивни медни втулки, от
чиято дължина зависи времето на закъснение.
Контактната система на релетата РКН има една до две контактни
групп; всяка трупа съдържа от едно до девет контактни пера.
Контактите на релето РКН издьржат 10 млн. превключвания в слу-
чай на активно натоварване с постоянен ток 0,2 А при напрежение 60 V
или 100 хил. превключвания при товар 2 А, 36 V.
Реле РКМ (фиг. 25-2в). Различава се от двата предни типа с по-мал-
ките си оазмери. По конструкция релето РКМ прилича на РКН. Реле-
тата РКМ могат да работят в преносима и подвижна апаратура.
3акъснителните на отпускане релета РКМ имат под работната си
намотка намотка накъсо от неизолиран меден проводник.
Контактната система на релето РКМ се състои отедна дотри контакт-
ни гоупи, всяка от конто има от две до пет контактни пера.
Реле РКМП (фиг. 25-2а). По конструкция прилича на релето РКН,
но сэ разтичава от него с малко по-малкнте си размери. Предназначено
е за работа в поцвижни устройства. Контактната му система се състои
от една до две контактни групи; всяка трупа има от едно до девет кон-
тактни пера.
Контактите издържат 100 хил. превключвания при активен товар
2 А, 32 V или 0,1 А, 300 V постоянен ток, а също така 10 млн. превключ-
вания при товар 0,2 А, 60 V.
Реле РС-13(фиг. 25-2^). Предназначено е за работа в подвижни уред-
би. Контактната му система се състои от две, контактни групи, всяка от
конто може да има от две до девет контактни пера. Механизмът па релето
е затворен с подвижен метален капак.
Реле га МКУ-48 и МКУ-48 С. Предназначени са за комутиране на
електрически вериги за постоянен и променлив ток в стационарна апа-
ратура.
По конструкция релетата А4КУ се разделят на релета с пластмасова
основа и защитен капак (фиг. 25-2е) и релета без тях. По правило-релета
МКУ-48 С имат основа и капак, а релетата МКУ-48 нямат. Ако в апара-
турата се използуват няколко релета без капак,за намаление на взаимного
им загряване те трябва да се монтираг на разстояниг, не по-малко от
20 mm едно от друго.
Според вида на работния ток релетата се разделят на релета за по-
стоянен и за променлив ток.
Релетата за постоянен ток в зависимост от съпротивленията на на-
мотките им са изчислени за работа при номинални напрежения 12, 24,
30, 48, 60, ПО и 220 V, а релетата за променлив ток — при номинални
напрежения 12, 24, 36, 60, ПО, 127, 220 и 380 V.
Променливотоковите релета се различават от постояннотоковитепо
конструкция на ядрото. Излизащият от бобината свободен край на яд-
рото на променливотоковото реле е разрязан на две части, една от конто
е обхваната от навивка накъсо от червена мед. Навивката накъсо пре-
махва вибрацията на подвижната част на релето при захранване на на-
мотката му с променлив ток.
Контактите на релето продължително време издържат постоянен и
променлив ток 5 А и позволяват да се превключват вериги с индуктивен
товар 2 Н и напрежение до220 V при постояннотокова мощност до 50 W
и променливотокова до 500 W.
256
Релета PCM, РЭС-6, РЭС-9 и РЭС-10 (фиг. 25-3). Отличават се с мал-
ките си габаритни размери. Предназначени са за работа в малогабаритна
преносима и подвижна апаратура.
Релето РСМ има по две двойки пера със сребърни контакти; всяка
двойка може да комутира постоянен ток до 1 А при напрежениедо 28 V.
Релето тип РСМ-1 има два нормално отворени, РСМ-2 — единнормално
Фиг. 25-3. Малогабаритни неутрални електромагнитни релета (показани без капак)
а — РСМ; б—РЭС-6; в —РЭС-9. г—РЭС-10. За цифровите означения на детайл ите на релетата
вж. текста към фиг. 25-2. Релетата РсХ-6. РЭС-9 и РЭС-10 са показани в увеличен мащаб
отворен и един нормално затворен, а РСМ-3 — два нормално затворени
контакта. Релето е защитено с подвижен пластмасов кожух, на който е
показано разположението на изводите на намотките и контактите.
Релето РЭС-6 има магнитна система, аналогична на тази на реле-
то РСМ, но дьлжината на ядрото и корпуса му са по-големи. Тези релета
могат да имат един или два превключващи контакта, два нормално отво-
репи или нормално затворени контакта или един нормално отворен и един
нормално затворен. Контактите на релето РЭС-6 издържат до 150 хил.
превключвания при активно натоварване 2 А, 30 V, до 5 хил. превключ-
вания при 6 А и 28 V или 250 хил. превключвания при 0,3 А и 250 V.
Релето РЭС-9 има два превключващи контакта от сребро или плати-
но-иридиева сплав. Сребърните контакти издържат 300 хил. превключ-
вания при активно натоварване с постоянен ток 2 А, 30 V или 0,3 А,
250 V, а при активно натоварване с променлнв ток (50 Hz) 0,2 А, 115 V —
100 хил. превключвания. Контактите от платино-иридиевата сплав из-
държат 100 хил. превключвания при активно натоварване 0,8 А, 30 V
с постоянен ток. Капакът на релето е метален и не се снема.
Релето РЭС-10 се отличава с крайно малките си габаритни размери
(26X 10,6X 16 mm). То може да има един нормално отворен или превключ-
ващ контакт. Релето издържа 100 хил. превключвания при активно на-
товарване.
17 Справочник за начинаещия ра диолюби’-ел
257
25-3.
Устройство на електромагнитните поляризовани релета
6 *
2
Фиг. 25-4. Обяснение на действието на елек-
тромагнитно поляризовано реле
/ — бобина на електромагнита; 2 — постоянен маг-
нит; 3 — магнитопровод: 4 — котва; 5 — подвижен
контакт, 6 — неподвижен контакт; 7 — винт за ре-
гулиране; 8 — линия на неутралиото положение
на котвата
магнито-
по-
За разлнка от неутралиото характерът на работа на поляризованото реле
зависи от посоката на тока в намотката му, т. е. от поляритета на напре-
жението в краищата й. Оттук и името му — поляризовано реле. Това се
постига, като в поляризованнте релета се използуват постоянни магнити.
Поляризованото реле има
значително по-голяма чувстви-
телност (задействува се при по-
малки токове в бобината) и по-
голяма скорост на задействува-
не, отколкотонеутралиото реле.
Принцип на действие. Ос-
новните части на поляризова-
ното реле са две бобнни 1
(фиг. 25-4), навити с изолиран
проводник, постоянен магнит2,
неподвижна част на
провод 3 и котва 4. Магнито-
проводът завършва с два
люсни накрайника. Между тях
свободно се движи котвата. За-
крепеннят на котвата подвижен
контакт 5 може да бъде вклю-
чен към десния или левия (по
чертежа) неподвижен контакт 6.
Последимте са закрепени на
винтове за регулиране 7.
Ако няма ток в бобинки-
те, на котвата действуват две
противно насочени магнитни
сили — Fj п F2, образува-
ни от постоянния магнит. По-
соките на действие на тези сили са показами на фиг. 25-4 със стрелки.
Магнитната сила Fj притегля котвата към левия полюсен накрайник, а
силата F2 — към десния. Когато котвата е еднакво отдалечена от двата
полюсни накрайника, действуващите й магнитни сили са равни по голе-
мина и с противни посоки и подвижният контакт не е включен към ннто
един от неподвижните. Това положение на котвата се нарича неут-
рално. То е отбелязано на фиг. 25-4 с осевата линия 8. Неутралиото
положение на котвата е неустойчиво (изключение — релето с трипози-
ционно регулиране вж. по-надолу). Ако котвата, макар и малко, се от-
клони от това положение (например при малко сътресение па релето),
равенството на действуващите върху котвата магнитни сили се нарушава.
Котвата започва да се отклонява в посоката на по-голямата магнитна
сила и ще се движи дотогава, докато не се опре в неподвижния контакт.
За разлика от неутралиото това положение на котвата е устойчиво.
За прехвърляне на котвата в другого крайно положение намотката
на релето трябва да се включи към източник на постоянен ток. Токът
обуславя допълнителна магнитна сила, която действува накотвата. По-
258
соката на тази сила се определи от посоката на тока в намотката.При
определена посока на един достатьчно голям ток котвата се прехвърля
в другото крайно положение. За да се върне тя в първоначалното си по-
ложение, необходимо е в зависимост от регулирането (вж. по-надолу)
да се изключи токът в намотката или да се измени посоката му.
Положението на котва.а на поляризованото реле след изключването
на бобините му от токоизтсчиика зависи от положението на винтовете за
регулиране 7 (фиг. 25-5). Ако контактите иа тези винтове(фиг. 25-5а)
Фиг. 25-5. Начини за регулиране на поляризованите релета
1 _ двупозиционно иеутрално регулиране; б — същото с преобладаване; в — трипозицнонно
са разположени симетрично спрямо неутралната линия 0, то за да се пре*
хвърли котвата от крайно лявото положение в дясното или от дясното в
лявото, необходим е ток в бобината с еднаква стойност, но с противна по-
сока. Ако няма ток в бобината, контактът на котвата е включен към този
винт, към който той е бил прехвърлен при включване на тока. По такъв
начин, ако няма ток в намотката, котвата може да се намира в едно от
двете положения: крайно ляво или крайно дясно. Такова регулиране. на
релето се нарича двупозиционно неутрално. Реле с та-
кова регулиране обикновено има в означението си цифрата 4 или 6-
При другото регулиране на поляризованото реле, наречено двуио-
зиционно с преобладаване (фиг. 25-56), един от контактите на винтовете
за регулиране се изтегля зад неутралната линия (на фиг. 25 б е изте-
глен контактът на десния винт). В този случай след изключване на тока
котвата самостоятелно се връща към един и същи контакт (на фиг. 25-5 б —
към контакта на левия винт за регулиране). Реле с такова регулиране
обикновено има в означението си цифрата 7 или 9.
Поляризованите релета могат да имат и трипозиционно регулиране.
В този случай, ако няма ток в бобината, пружината задържа котвата в
средно положение (на фиг. 25-5 в са показани спирални пружини; в прак-
тическите конструкции на релетата ги няма; котвата е закачена на плоска
пружина в мястото на въртенето й). След включване на тока в зависимост
от посоката му контактът на котвата се включва или към десния, или към
левия неподвижен контакт. Такива релета са означени с цифрата 5 или 8.
Означенията на поляризованите релета на принципните схеми вж.
на фиг. 0-3х.
Поляризовани релета РП-4, РП-5 и РП-7 (фиг. 25-6). Конструкцията
им е еднаква. Релето РП-5 има по-Дебела пружина за котвата (0,28 mm
вместо 0,23 mm).
Изводите от намотките и контактите на релето са изведени на плоски
ламели на цокъла. Релето се включва в схемата посредством преходни
Фиг. 25-6. Поляризовали електромагнитни релета
(всички релета са със снет капак)
а ~ РП-4. РП-5, РП-7, б — ТРМ; в - РПС-4, РПС-5, РПС-7; 1 — бо-
бина на електромагнита. 2 — постоянен магнит; .1 — магнитопровод;
4 — полюсни иакрайници, — котва; 6 контакт на котвата; 7 —
винтове за регулиране; Я — спирачни винтове: 9 — керамична осно-
ва, 10 — метална основа; 11 -- цокъл; 12 — контакти; l-'i — цокъл
цокли с 16 гнезда, в конто влизат ламелите на цокъла. Такава конструк-
ция позволява бърза замяна на релетата.
Колкото е .по-малка междината между подвижния контакт на кот-
вата и неподвижния, толкова при по-малък ток релето се задействува.
Междината се изменя чрез въртене на винтовете за регулиране. След за-
вършване на регулирането се завиват спирачните винтове. За релето РП-4
междината се оставя да бъде не по-малка от 0,06 mm, за РП-5 — 0,08 mm
и за РП-7 — 0,07 mm.
260
Релета РП-6, РП-8 и РП-9. По конструкция са подобии, а по размери
са еднакви с релетата РП-4, РП-5 и РП-7, но имат по два превключващи
контакта.
Релета РПБ-4, РПБ-5 и РПБ-7. Различават се от релетата РП-4,
РП-5 и РП-7 само по това, че котвата и неподвижните контакти са за-
крепени на метална основа без керамичния изолатор 9 (изолацията е
слюдена). Благодарение на това характеристиките па релето от серия РПБ
са по-стабилни, отколкото характеристиките на релето от серия РП.
Реле ТРМ. Пуска се само с двупозиционно неутрално регулиране.
То е с две бобинки, всяка от конто има по две намотки със съпротивления
85 и 130Q . Двете намотки с различно съпротивление са съсдинени после-
дователно, като образуват две намотки с еднакво съпротивление 215 Q.
Тези релета имат за регулиране микрометрични винтове с неподвижни
контакти. На винтовете са нанесени деления през 0,01 mm. След устано-
вяване на необходимата междина между подвижните и неподвижните
контакти винтовете за регулиране се закрепват със страничните винтове.
Релета РПС-4, РПС-5 и РПС-7. Те са еднакви по конструкция. Вси-
чки имат по един превключващ контакт. В сравнение с релето РП реле-
тата от серията РПС имат повишена стабилност на параметрите при из-
менение на експлоатационните условия. Релетата РПС, както и реле-
тата ТРМ имат по две бобинки.
25-4. Параметри на електромагнитните релета
Най-важните параметри на неутралните и поляризованите електромаг-
питни релета са следните (табл. 25-1, 25-2 и 25-3).
Ток (напрежение) на задействуване. Това е най-малката стойност
на тока (напрежението) в намотката, при която котвата се притегля към
ядрото на електромагнита и нормално отворените контакти се затварят, а
нормално затворен! лс се отварят.
За сигурност в работата на релето работният ток (напрежение) в
намотката трябва да бъде по-голям от тока (напрежението) за задейст-
вуване. Отношението на работния ток (напрежение) към тока (напреже-
нието) па задействуване се нарича коефициент на запаса.
Обикнош но се избира равен на 1,2 до 4.
Номинален ток (напрежение). Това е стойността на тока (напреже-
нието) в намотката, препоръчана от завода-производител за типово из-
ползуване на релетата.
Ток (напрежение) на отпускане. Най-голямата стойност на тока в
намотката или напрежение, при което котвата на релето се отлепва от
ядрото и се отварят (затварят) контактите. Токът на отпускане винаги е
пз-матък от тока иа задействуване.
Коефициент на възвръщане. Отношение на тока на. отпускане към
тока на задействуване.
Време на зацействуване на релето. Интервалът от време от момента
на включване на бобината към токоизточника до момента на отваряне
на нормално затворените и затваряне на нормално отворените контакти
на релето.
Време на отпускане (време на закъснение). Това е интервалът от
261
врдме от момента на изключване на тока през намотката на релето до от-
варчне (затваряне) на контактите му.
.Мэдчост (ток, напрежение), комутирана от контактите. Това е
мощността на натоварването, при която контактите не обгарят забеле-
жимо през време на даденото за релето време на живот.
Време на живот. Определи се от броя на превключванията на релето,
при конто то сигурно изпълнява функциите си (няма обгаряния на кон-
такти, запазва се големината на тока или напрежението на задейству-
ване).
Схеми за измерване параметрите на релетата. Посредством схемата
от фиг. 25-7 може да се измерят стойностите на тока на задействуване и
отпускане на релетата, напр. в границите 0—35 mA и 0—18 V. Устрой-
Фиг. 25-7. Схема на устройство заф1змерване тока на
задействуване и тока на отпускане на релетата.
Захранването "_е батерийно
ството се захранва от пет последователно съединени батерии КБС. В
схемата е използуван потенциометър тип СП с допустима разсейвана
мощност 2 W; желателно е той да бъде с показателна или логаритмична
зависимост на съпротивлението в зависимост от ъгъла на въртене на оста.
Изводите на такъв потенциометър се включват в схемата така, че напре-
жението в намотката на релето в началото на въртене на оста да нараства
по-бавно, отколкото в края. Това дава възможност да се изпробват релета
с напрежение на задействуване от порядъка на десети части и единиц»
волта.
Волтметърът трябва да има вътрешно съпротивление 5—10 kfi/V.
Преди да се включи релето в схемата, копчето на променливото съ-
противление трябва да се постави на положение, при което изходното
напрежение е нула. След включване на релето в схемата плавно се уве-
личава токът в намотката му, като наблюдаваме котвата и контактите.
Когато котвата се привлече към ядрото и контактите се превключат, по
милиамперметъра се огчита токът на задействуване на релето. Удобно
е към контактите на релето да се включи токоизточник с осветнтелни
лампички. При това задействуването на релето ще се отбелязва със за-
палване (или загасване) на тези лампички. Аналогично се определи то-
кът и напрежението на отпускане. При нзпробване на релето стойността
на тока в намотката не трябва да бъде много по-голяма от 35 mA, тъй
като при това през променливото съпротивление ще премине твърде го-
лям ток и то ще се повреди.
За да се определи ток па задействуване, много по-голям от 35 mA,
вместо обикновен потенциометър трябва да се употреби малък лаборато-
реп реостат.
Устройството по схемата на фиг. 25-8 позволява да се измерят то-
262
кове на задействуване и отпускане в границите на 0—100 mA при на-
прежение на намотките от единици волтове до 220 V.
За регулиране на напрежението може да се използува лабораторен
автотрансформатор, напрежението от който се подава на релето през из-
правител по мостова схема. Кондензаторът С изглажда пулсациите на
тока в намотката на релето.
Фиг. 25-8. Схема с мрежово захранване за измерване
тока на задействуване и тока на’отпускане
Преди включването на релето в схемата не трябва да се забравя да
се постави подвижният контакт на автотрансформатора в нулево положе-
ние, за да не се повреди милиамперметърът.
25-5. Регулиоане и пренавиване на релетата
Токът (напрежението) на задействуване и отпускане на релето може ня-
колко пъти да се измени чрез механичного му регулиране.
Токът (напрежението) на задействуване на неутралиото реле се
изменя чрез изменение силата на налягане на възвратната пружина и
хода на котвата, т. е. разстоянието между котвата и ядрото на бобината
при изключено реле. Ако силата на налягане на възвратната пружина
и хода на котвата се намалят, токът (напрежението) на задействуване
се намалява и обратно. В някои релета за целта има винтове за регу-
лиране.
За намаляване тока на задействуване на релето се препоръчва да се
пренавие бобината му с по-тънък проводник. Проводникът с по-малък
диаметър позволява да се вместят в макаричката повече навивки. За
да се намали напрежението на задействуване, бобината на релето се пре-
навива с по-дебел проводник.
В болшинството неутрални релета, за да се увеличи коефициентът
на възстановяване, в котвата срещу ядрото има отвор, в който е занитен
малък меден щифт 7 (фиг. 25-2). Той се подава над повърхността на кот-
вата откъм страната на ядрото с 0,1—0,3 mm и не позволява котвата плът-
но да се притисне към ядрото в работно положение на релето. Благо-
дарение на това се улеснява отлепването на котвата от ядрото. Ако щиф-
тът се е износил в процеса на продължителната работа на релето, не-
обходимо е да се постави нов щифт на котвата. За същата цел може между
котвата и ядрото да се вмъкне парче плътна хартия. Необходимата й
дебелина се определи опитно.
263
Токът на задействуване на поляризованото реле може да се намали,
като се приближат контактите на винтовете за регулиране до неутрал-
ната линия 0 (фиг. 25-5).
25-6. Стъпкови избирачи
Стъпковите избирачи са електромагнитни механизми, с конто може да
се превключват една или повече електрически вериги в много направле-
ния. Те се задействуват от постояннотокови импулси, подадени на намот-
ките на електромагнитите нм.
Стъпковите избирачи се използуват в автоматичните телефонии
централи, а също и в автоматиката.
Фиг. 25-9. Обяснение иа действие™ иа стъпковия избирая
1 — бобина на електромагнита; 2 — котва. 3 — полюсен накрайннк на ядрото; 4 — лостче; 5 —
палец (кученце): 6 — зъбно колело; 7 -- възвратна пружина: 8 - контактна четка; 9 — контакт»»
пера
Принцип на действие. При преминаване на токов импулс през бо-
бината 1 (фиг. 25-9) на електромагнита котвата 2 се привлича от ядрото
му 3. При движение към ядрото посредством системата лостове 4 кот-
вата премества палеца 5- Последният се плъзга надолу и попада в съсед-
ната междина на зъбното колело 6. След завършването на токовия им-
264
пуле под действието на възвратната пружина 7 котвата се отдели от яд-
рото и чрез система от лостове премества палеца нагоре. Последният на-
тиска зъба на зъбното колело и го завърта по часовата стрелка на ъгъл,
който съответствува на едно зъбно деление. Заедно със зъбното колело
на същия ъгъл се завърта контактната четка 8,краят на която се премест-
Фиг. 25-10. Стъпкови избнрачи с право действие
ва на съседното контактно перо. Като се подаде следващият токов им-
пулс на бобината, четката се прндвижва на следващото контактно перо.
Към контактного поле се съединяват различии електрически вериги,
конто се включват последователно с токови импулси през намотката на
електромагнита.
Разновидности на избирачите. Описацият избирая се нарича изби-
рай с обратно действие. В избирачите с право действие контактните чет-
ки се преместват при привличане на котвата.
Съветската промишленост пуска стъпкови избирачи с право дейст-
вие тип ШИ-11 (фиг. 25-10), ШИ-17 и с обратно действие ШИ-25 и ШИ-50.
Буквите ШИ означават стъпков избирач (шаговый искатель), а цифрата
показва броя на контактните пера в един ред (10, 11, 17, 25 или 50). Ос-
вен това избирачите се отличават един от друг по броя на редовете (4,
8 или 30) и работното напрежение на бобината (24, 48 или 60 V).
Допустимият граничен ток пред контактите на избирача при акти-
вен товар е 0,1—0,2 А. Избирачите могат да превключват до 10 пъти в
секунда. Времето за преместване на четката от едното контактно перо на
другого е 0,01—0,05 s.
Избирачите издържат 150 до 300 хил. пълни оборота на контактните-
265-
'четки при условие, че те се почистват, смазват и регулират след всеки
25 хил. оборота.
В радиолюбителската практика с успех могат да се използуват из-
бирачи от стари автоматични телефонии централи.Такива избирачи тряб-
ва да се разглобят, да се почистят контактите им, да се намажат движе-
щите им части с машинно масло и след сглобяването им да се регулират.
Извитите контактни пера трябва внимателно да се изправят с пинцети.
26.
Практически схеми на автоматиката
26-1. Автоматични превключватели
Автоматичните превключватели служат периодично да включат и из-
«лючат по определена програма две или няколко електрически вериги
(устройства).
Превключвател с две положения (фиг. 26-1). Превключва автома-
тично две осветлителни лампи, две групи осветлителни лампи или две
Фиг. 26-1. Схема на транзисторен автоматичен
превключвател с две положения
други електрически вериги. Такъв превключвател може да се използува
например за превключване на лампи за празнична илюминация или
гнрлянди за елхатз.
Като датчик за време тук е използуван генератор на правоъгьлни
импулси — мултивибратор, токовите импулси на който се подават на
релето Р. Когато транзисторът 7\ е отпушен (вж. § 38-8), а транзисто-
рът Т2 — запушен, в намотката на релето няма ток и свети лампата Л1.
В това време кондензаторът С2 се разрежда по веригата, съставена от съ-
•противлението R3, диода Д2, намотката II на трансформатора Тр и от-
пушен ия транзистор 7\. Поради разреждането на кондензатора С2 по-
ложителното напрежение на базата на запушения транзистор Т2 се на-
малява. Когато кондензаторът се разреди, този транзистор преминава
265
в отпущено състояние, което води до запушване на транзистора 7\ и
бързо (в сравнение с разреждането) зареждане на кондензатора С2. При
това се задействува релето, контактите на което КР изключват лампата Лг
и включват лампата Л2.
От момента на запушване на транзистора 7\ започва да се разрежда
кондензаторът Сг. Когато С± се разреди, транзисторът 7\ се отпушва,
транзисторът Т2 се запушва и превключвателят се връща в първоначал-
ното си положение, при което свети лампата Лг Продължителността на
светенето й се определи главно от капацитета на кондензатора С2 и съ-
противлението R3, а на лампата Л2 — от Сг и Pt. Продължителността на
светене на лампите се увеличава с увеличаване капацитета на конденза-
торите и С2 и съпротивленията Rr и R3 и обратно. За сигурност в ра-
ботата на превключвателя е необходимо: а) стойностите на съпротивле-
нията /?! и R3 да не надминават стойността на произведението от съпро-
тивлението R2 и коефициента на предаване р на транзисторите и б) съ-
противленията и R3 да бъдат не по-малки от 2—4 ко . При твърде
малки съпротивления през емитерните преходи на транзисторите ще
протечь недопустимо голям ток.
Като се вземат пред вид тези условия, може да се установи практи-
чески необходимата продължителност на светене на лампите в границите
от стотни части на секундата до десетки секунди. При показаните на
схемата съпротивления и капацитети продължителността на светене на
всяка лампа е 3 секунди.
В превключвателя може да се използува релето РЭС-10 или друг
тип с ток на задействуване не повече от 20 mA и напрежение на задей-
ствуване не повече от 13 V. Съпротивлението /?2 трябва да бъде равно
на съпрогивлението на намотките на релето.
Трансформатор: магнитопровод Ш 16x18; намотка / — 2800, а на-
мотка II — 190 наьивки от проводник ПЕЛ 0,1.
Фиг. 26-2. Схема на транзисторен автоматик
превключвател с три положение
Превключвател с три положения (фиг. 26-2). Превключва автома-
шине три осветлителни лампи (или три каквито и да са вериги). Той може
да се използу ьа например за превключгане светлините на личная свето-
фар пли за празничнг илюминация.
267
При захранване на схемата от източник на постоянен ток конденза-
торът С\ започва да се зарежда през съпротивлението Напрежението'
на изводите па този кондензатор расте, което води до увеличение на ба-
зисния ток на транзистора 7\ и тока в намотките на релето. Тъй като
съпротивлението 7?6, което шунтира намотката на релето Р3, е по-малко
от съпротивлението релетата се задействуват не едновременно, а по-
следователно през известии интервали от време, стойността па конто може
да се регулира посредством изменение на Т?5 и Re. Най-папред се задей-
ствува релето Рг; контактите му КРЛ изключват светещата до този мо-
мент лампа Ля и включват лампата Л,. След това се задействува релето Р2
и включва лампата Л2, а лампата Ля угасва. По-нататък се задействува
релето Р3; контактите му КРЯ се затварят и през тях се разрежда конден-
заторът С\. При това лампата Л2 уГасва и се запалва лампата Ля. По-
нататък процесът се повтаря. Съпротивлението R3 ограничава тока на
разреждане на кондензатора и с това предпазва от обгаряне контактите
КРЯ на релето. Кондензаторът С2 създава известно задържане при отпу-
скането на релето, необходимо за пълното разреждане на кондензатора С,.
Времето, през което превключвателят се намира във всяко от три-
те положения и интервалите от време между превключванията, се оп-
редели от съпротивленията Rlt R2, R3 и R6, капацитета на копдензато-
ра С,, коефициентите на усилване по ток на транзисторите и токовете на
задействуване на релетата. Чрез изменение на посочените величини
може да се установи необходимого време в гранпците от стотни .части
на секундата до единици секунди. Съпротивлението трябва да бъде не
по-малко от 5 kQ . Съпротивленията Rv и R2 могат да се увеличават до-
тогава, докато се задействува релето Ря. Транзисторът Т\ трябва да има
обратен колекторен ток не повече от Зр.А. Ако за Т\ се използува сили-
циев транзистор от типа П104, П105 или П106, превключвателят ще ра-
боти добре при температура до 50—60°С.
В превключвателя са използувани релета РКН със съпротивление
на намотката до 400Q и ток па задействуване 11 mA.
За захранване на превключвателя може да се използуват четири
батерии от джобпо фенерче (С напрежение 4,5 V), като се съединят по-
следователно. Такъв комплект батерии осигурява нейрекъсната работа
на превключвателя в продължение например на 20—50 часа (в зависи-
мост от тока на задействуване на релето и съпротивленията /?-, и /?0).
Превключвател с 11 положения (фиг. 26-3). Автоматично превключга
и изключва в зададена последователност И осветлителни лампи (или
други вериги). Може да се използува за оформянс на различии електри-
фицирани карти, например «Природни богатства на нашата Родина»
и др. Времето, през което всяка лампа е включена, плагно се регулира
от 2 до 120 секунди с едно от 11-тс променливи съпротигления R._—Ru
Лампите се превключват от трупа контакти КШ2 на стъпковия избирая
ШИ-\\ Едновременно с друга трупа контакти КШГ се превключват
променливите съпротивления RA—R,}.
Превключвателят работи по следния начин. След включването му
в електрическата мрежа и загряване на лампата 6Н9С върху съпротигле-
нието се образува спад на напрежението, който зарежда конденза-
тора Сг през съпротивлението R13 и едно от променливите съпрстигле-
ния Ri~-Ru Токът на зареждане на кондензатора, преминавайки през
268
локазаните съпротивления, създава върху тях спад на напрежението,
отрицателният полюс на който е обърнат към управляващата решетка
яа лампата. Когато кондензаторът не е зареден, токът на зареждане е
значителен и управляващата решетка има голямо отрицателно предна-
лрежение. В зависимост от зареждането на кондензатора то се намалява,
Фиг. 26-3. Схема на лампов автоматичен превключвател с 11 положения
което води до увеличаване на анодния ток и напрежението върху съпро-
тивлението Когато напрежението стане равно на запалителното на-
прежение на неоновата лампа Л]3, тя се запалва, релето се задейст-
вува и неговите контакти КРХ включват намотката на релето Р„. Кон-
тактите КР2 на последпото включват намотките на стъпковия избирач
към изправителя и осигуряват бързо разреждане на кондензатора Сх
през съпротивлението /?12. Четките на избирача преминават на съседните
контакти и включват друга осветлителна лампа и променливо съпроти-
вление. След това описаните пронеси се иовтарят.
Релето Рх е от типа РП-4, поляризовано с две намотки ио 8,5 kQ;
намотките са съединени последователно. Релето Р2 е тип РСМ-1. Стъп-
ковият избирач ШИЛ е с намотка, изчислена за 48 V.
Трансформатор: магнитопровод Ш 20 х35; намотка 1 — 1320 нав.
ПЕЛ 0,12; намотка / / / — 38 нав. и намотка / / — 2 х 300 нав. ПЕЛ 0,41.
Контактите на стъпковия избирач позволяват да се превключват
осветлители и лампи с мощност до 40 W. За превключване на по-мощни
лампи е необходимо да се използуват 11 допълнителни релета. В този
(случай контактите на избирача включват ток към намотките на тези ре-
лета, контактите на конто превключват лампите или други електрически
вериги (в зависимост от предназначението на превключвателя).
Нагласяването на необходимата програма става посредством вър-
тене осите на променливите съпротивления —Rlt и съединяване на от-
деляй контакти на стъпковия избирач.
269
26-2. Фоторелета
Фоторелето по схемата на фиг. 26-4 а работи при осветляване на фотосъ-
противлението с открита (без рефлектор и абажур) осветлителна лампа
109 W, разположена на разстояние 0,5 метра от него. Когато фотосъпро-
тивлението е затъмнено, протичащият през него фототок е нищожно ма-
лък и релето Р не може да се задействува. При осветляване на фотосъпро-
тивлението фототокът се увеличава и релето се задействува.
Фиг. 26-4. Схема иа
а — батерийно захранване;
най-прости фоторелета
б — с мрежово захранване
Части. Релето Р е поляризовано, тип РП-7, със съпротивление на
намотката 6,3 kQ; регулира се за ток на задействуване 0,2 mA. Меже да
се използуват също релетата РП-5, РП-8, РП-9 или друг тип на задейст-
вуване не повече от показания. Фотосъпротивлението е от типа ФС-К1
или ФС-КО, ФС-К2, ФСК-Ml, ФСК-М2, ФС-Д1.
Захранващият източник може да се състои от две последователно
съединени батерии «Крона» (или 4 батерии за джобно фенерче с напре-
жение 4,5 V).
Чувствителността на фоторелето може да се повиши няколко пъти,
ако се използува батерия с напрежение 50—80 V.
Фиг. 26-5. Фотореле с транзисторен усилвател
и батерийно захранване
Фоторелето по схемата на фиг. 26-46 се задействува от открита лампа
с мощност 109 W, поставена на разстояние 0,8 метра. В него е използу-
вано електромагнитно реле РПН с ток на задействуване 1,2 mA и съпро-
тивление на намотките 25 kQ. Може да се използува и реле от друг тип
с ток на задействуване не повече от посочения. Колкото е по-малък този
ток, толкова релето е по-чувствително.
Фотореле с транзисторен усилвател на фототока (фиг. 26-5). Ра-
270
боти от лампа с мощност 109 W на разстояние 1,5 метра. Транзисторите
трябва да имат коефициент на усилване по ток 20. За устойчива ра-
бота на фоторелето при повишена температура е необходимо да се из-
бере транзистор Тг с обратен ток на колектора не повече от 2 р. А (при
стайна температура). Релето е от типа РКН с ток на задействуване 10 mA
и съпротивление на намотките 600 Q .
Фоторелето се захранва от две последователно съединени батерии
от джобно фенерче (с напрежение 4,5 V).
Фиг. 26-6. Фотореле с лампов усилвател и мрежово захранване
Фотореле с лампов усилвател на фототока (фиг. 26-6). Работи от
лампа с мощност 109 W на разстояние 2—2,5 т. Релето се захранва не-
посредствено, без изправител от мрежата. Кондензаторът С\ изглажда-
пулсациите на тока в намотката на релето, конто възникват вследствие
захранването на радиолампата с променлив ток. Преднапрежението се
подава на управляващата решетка от променливото съпротивление R2
през съпротивлението RT. Напрежението се установява със стойност,
при която токът в намотката на релето е по-малък от тока на отпускане.
При осветляване на фотоелемента фототокът и токът в намотката на ре-
лето се увеличават и релето се задействува. Чувствителността на фото-
релето нараства при увеличаване на съпротивлението R1 до 50 MQ .
Фотоелементът ЦГ-3 може да се замени с фотоелементи ЦГ-1, ЦГ-4,.
СЦВ-4 или СЦВ-51. Електромагнитното реле е тип РЭС-10 със съпроти-
вление на намотката 4,5 kQ и ток на задействуване 6 mA или някакво
друго реле с ток на задействуване не повече от 7 mA. Променливото съ-
противление може да има стойност в границите 3,3 kQ — 1 MQ .
Трансформатор: магнитопровод Ш18Х18; намотка I — 2800 нав.
ПЕЛ 0,1 с отвод от 200-та навивка; намотка II — 85 нав. ПЕЛ 0,44.
27b
26-3.
Капацитивно реле
Капацитивното реле (фиг. 26-7) се задействува при изменение капацитета
на антената А, предизвикано от приближаването на човешка ръка на раз-
стояние 0,5 т.
Антената представлява пръчка или парче проводник с дължина
6,5—1 т.
С левия триод (по схема) на лампата е направен ВЧ генератор с
катодна връзка. Обратната връзка в генератора, която определи интен-
Фиг. 26-7. Схема на капацитивно реле
зивността на трептенията в кръга, се намалява при увеличаване капаци-
тета на антената. Обратната връзка се регулира плавно с донастройва-
щия кондензатор С5, а грубата — с кондензатора С,. Десният триод е
включен като диод (решетката е съединена с анода) и се използува за из-
правяне на ВЧ напрежение, което се взема от бобината L„. Отрицател-
ният полюс на изправеното напрежение се подава на управляващата ре-
шетка на лампата Л2. Когато близо до антената няма човек, върху бо-
бината Т2 има значително ВЧ напрежение и лампата Л2 е запушена.
При приближаване на човек до антената обратната връзка се намалява.
При правилна настройка на схемата това води до рязко намаляване на-
прежението на бобината L2, отрицателното напрежение на решетката
на Л2 се намалява, в анодната й верига преминава ток и релето Р се за-
действува.
Части. Електромагнитното реле тип МКУ-48 с ток назадействуване
47 mA и съпротивление на намотката 300Q или друг тип с ток на задейст-
вуване 10—50 mA.
Кръговата бобина Ьл е от МЧ филтър на радиоприемник. Боби-
ната L2 е съставена от две последователно съединени бобини също от
МЧ филтър.
Трансформатор: магнитопровод Ш 19х- 20; намотка / — 2200 нав.
с ПЕЛ 0,15; намотка II — 65 нав. с ПЕЛ 0,64.
'.272
26-4. Реле със задържане
Релето със задържане по време се използува за включване или изключ-
ване на електрически устройства в определен интервал от време.
Транзисторно реле (фиг. 26-8). Предназначено е за включване про-
екционната лампа на фотоувеличител в интервала 1—10 s в първия под-
обхват и 5—50 s във втория подобхват. Преминаването на втория под-
обхват става с ключа К. При затваряне на неговите контакти към конден-
At
Фиг. 26-8. Схема на реле със задъужане с неонова лампа
затора С2 се включва паралелно допълнителният кондензатор С±- За-
държането се регулира плавно с променливото съпротивление /?х. На
копчето му се закрепва показалец, който се придвижва по скала, гра-
дуирана в секунди.
Като се установи по скалата необходимого време за задържане, на-
тиска се пусковият бутон Б. При това положителният полюс на изпра-
вителя се включва към схемата и се задействува релето Р2. Контак-
тът КР2 превключва от положение 1 на положение 3- В резултат натова
бутонът ще се окаже включен (затова е достатъчно краткотрайно нати-
скане на бутона). Контактът 4—5 на релето Р2 ще се затвори и ще включи
лампата Л3 на фотоувеличителя. В момента на натискане на бутона ще
се запали стабилитронът Л.2. Стабилизираното от стабилитрона напре-
жение се използува за зареждане на кондензаторите Сг и С2. Когато на-
растващото напрежение на кондензаторите достигне запалителното на-
прежение на неоновата лампа, тя се запалва и през емитерния преход
на транзистора Т ще премине импулс от разреждането на кондензато-
рите. При това след малък интервал от време ще се задействува релето Р2\
контактите му КР2 ще се отворят, ще изключат от изправителя намот-
ката на релето Р2 и лампата на фотоувеличителя ще изгасне.
Релето Ра е тип РСМ-2 със съпротивление на намотката 750 Q , ток
на задействуване не повече от 20 mA и напрежение на задействуване не
повече от 15 V. То трябва да има двойка нормално затворени контакти.
Релето Р2 е от типа МКУ-48 със съпротивление на намотката 6 kQ и ток
на задействуване 7 mA или друг тип с ток на задействуване не повече от
30 mA. Съпротивлението в килоомове се изчислява по формулата
t/о -(/р
18 Справочник за начинавший радиолюбител
273
където Uo е напрежението в изхода на изправителя, V;
Up — напрежението на задействуване на релето, V;
/р — токът на задействуване на релето, mA.
Изходното напрежение на изправителя може да се приеме равно на
мрежовото напрежение.
Транзисторът Т е от типа П14, П15, П40, SFT352 и SFT353. Ако в
схемата използуваното реле Рг има ток на задействуване 20mA, необ-
ходим е транзистор с Р-35. При по-чувствително реле може да се изпол-
зува транзистор с по-малко р.
Неоновата лампа Лх има напрежение на запалване не повече от 55 V.
Необходимо е нейният корпус да се свърже с кондензаторите С\ и С2;
при това схемата работи по-стабилно.
Реле със задържане по време (фиг. 26-9). Предназначено е за включ-
ване на електрически устройства в интервали от време, например от 0,5
до 10 секунди. При натискане на пусковия бутон Б контактът му 2 се
Фиг. 26-9. Схема на най-просто транзисторно
реле със задържане, захранвано от мрежа
затваря с контакта 3 и кондензаторът С, се зарежда от изправител по
листова схема с дподите Д7Б. За пълпо зареждане на кондензатора до-
статъчно е бутонът да се натисне в течение на 0,5 s. При отпускане на бу-
тона контактът 2 се съединява с контакта 1 и кондензаторът С\ през съ-
противлението се включва към емитерния преход на транзистора. При
това през емитерния преход преминава ток, което води до рязко нараст-
вапе тока на колектора, задействуване на релето и затваряне на кон-
тактите му, използувани за включване на товара.
От момента на отпускане на бутона кондензаторът Q се разрежда
чрез съпротивленията Rlt R2, R:i и емитерния преход. В зависимост от
разреждането на кондензатора токовете на базата и колектора на тран-
зистора се намаляват. Когато кондензаторът значително се разреди,
релето изключва товара.
Времето, през което товарът е включен (задържането по време),
274
Фиг. 26-10. Схема на транзисторно ре-
ле със задържане и с понижена ста-
бнлност, захранване от батерии
натискане на бутона Б. При това
затворените контакти на бутона и
пасте с увеличение на капацитета на кондензатора Сх, съпротивленията
коефициента на усилване по ток £ на транзистора и напрежението
ра.изправителя. Променливото съпротивление R2 служи за регулиране
#3 задържането в посочените по-горе граници.
Релето е РКМ-1 със съпротивление на намотката 1 kQ и ток на задей-
ствуване 11 mA. Мо^<е да се използува всяко друго реле с ток на задей-
ствуване не повече от 20 mA и на-
прежение на задействуване не по-
вече от 12 V.
Трансформатор: магнитопровод
11116x18, намотка I — 3000 нав.
с ПЕЛ 0,1; намотка // — 200 нав.
сПЕЛ 0,15.
Реле с повишена стабилност на
задържането по време (фиг. 26-10).
Стабилността на задържането по
време се постига, като във веригата
на зареждането се използува хар-
тиен кондензатор вместо електро-
литен.
Товарът се включва посредством
кондензаторът С\ се разрежда през
съпротивлението R., При отпускане на бутона кондензаторът се зарежда
от батерията 5, през емитерните преходи на транзисторите Т\ и Т2, съ-
противленията R2 и Усилсният от транзисторите Т2 и Т„ ток на за-
реждане на кондензатсра преминава по намотката на релето, което се
задействува и включва товара. В зависимост от зареждането на кон-
дензатора токът в намотката на релето се намалява. Когато кондензато-
рът значително се зареди, релето заключва товара.
Задържането по време расте при увеличение капацитета на конден-
затора С;, съпротивленията Rr и /?я, коефициента иа усилване ио ток р
на транзисторите Т2 и Т.2, намаление тока иа отпускане на релето и об-
ратно. Съпротивленията R2 и R.2 могат да се увеличават дотогава, докато
се задействува релето.
В схемата са използувани транзисторите П106 и П13А с коефицисн-
ти Р, равни съответно на 20 и 40. Релето е РКА1-1 със съпротивление на
А,Л AiH и на игн^кане а ш.4.
Схемата се захранва ог 4 послсдователпосъедивени батерии от джоб-
но фенерче с напрежение 4,5 V
Релето със задържане по време осигурява включване па товара за
време от 0,5 до 10 s Регслирапето на времето става чрез променливото
съпротивление R2.
26-5. Реле за температура
Релето за температура се задействува про определени сгойностп на те.м-
пературата. То се използува за сигнализация при недопустимо иовише-
яие на температурата и за автоматично поддьржане температурата на
обекта с определена точност
275
Релето от схемата на фиг. 26-11 се задействува при изменение на тем-
пературата с 3—4°С. Чувствителният елемент е термосъпротивлението
КМТ-1, включено в едно от рамената на моста. С увеличение на темпера-
। урата стойността на термосъпротивлението намалява и напрежението
Фиг. 25-11. Схема на реле за температура
в изхода на моста се увеличава, което води до нарастване на базисния и
колекторния ток на транзистора Г. При някаква стойност на колектор-
ния ток релето Р се задействува: контактитему 1 и 2 сезатварят, а 2 иЗ
се огзарят. Акэ такова реле се използува за автоматично поддържане
температурата на обекта, отварящите се контакти се използуват за вклю-
чване на нагревателни елементи, а затварящите се контакти — за включ-
ване на охлаждащо устройство — например вентилатор. При използу-
ване на това реле за сигнализация при недопустимо повишенпе на темпе-
ратурата на обекта затварящите се контакти на релето се използуват за
включване на сигнални устройства: звънец, сирена, лампа и др.
Температурата, при която релето се задействува, се установява в
границите до 120°С посредством променливото съпротивление
Части. Релето е тип РПН със съпротивление на намотката 2 kQ и
ток на задействуване 4 mA.
Трансформатор: магнитопровод Ш19 20; намотки I, II и III съ-
държат съответно 2200, 120 и 100 нав. с проводник ПЕЛ 0,07—0,12 mm.
276
VI
Част
Запис и възпроизвеждане на звука
27.
Високоговорители и акустика
на радиоприемниците
27-1. Природа на звука
Източници на звука са трептящите тела: мембраните на високоговори-
телите, резонаторнте на музикалните инструмент!! и др. Тези тела пред-
извикват трептене на въздуха и в него се образуват звукови вълни. Те
се разпространяват около трептящия предмет и предизвикват на свой
ред трептения на други тела.
Разпространение на звука. Звуковите вълни (трептения) възникват
и се разпространяват във въздуха, водата, металите и т. н., т. е. газо-
образна, течна или твърда среда. Те не могат да се разпространяват в
безвъздушно пространство. Звукът се разпространява на всички страни
с еднаква скорост. Като срещнат на пътя си преграда, звуковите вълни
частично се отразяват и частично се огъват около нея. Част от звуковата
енергия се поглъща от повърхността на преградата.
Скорост на разпространение на звуковите вълни. Тя зависи от ха-
рактера и състоянието на материалната среда. Във въздуха при темпе-
ратура 0°С тази скорост е равна на 331 m/s, а при 30°С — 349 m/s. При
техническите начисления скоростта на звука се приема за 340 m/s. Та-
кава е например скоростта му при температура на въздуха 15—16°С.
В течни и твърди тела звуковите вълни се разпространяват значително
по-бързо. Например във вода скоростта им достига до 1450 m/s, а в сто-
мана — 5810 m
Звуково налягане. Преминаването на звука през дадена среда вся-
кога предизвиква в нея допълнително промеиливо налягане, което се
измени с честотата на звуковите вълни. То се нарича звуково налягане.
За големината му се съди по силата на действие на звуковите вълни вър-
ху повърхност, перпендикулярна на посоката на разпространение на въл-
ните. Звукового налягане се измерва в нютони на квадратен метър (N/m2)
или децибели (вж. § 1-8) Звукового налягане на обикновен говор е при-
близително 1 N/m2.
277
Звукови честоти. Нормалното човешко ухо усеща звукови трепте-
ния с честоти от 20 до 16 000 Hz.Колкото е по-голяма честотата, толковае
по-висок звукът.
Обхватът на звуковнте честоти условно се раздели на три подобхва-
та: ниски, високи и средни честоти. Към ниските се отнасят честоти до
200—300 Hz, към средните — честоти от 200—300 до 2500—3000 Hz и
към високите — честоти, по-високи от 2000—3000 Hz. Наред с това се
използува и терминът ниска честота и висока честота, като се разбира
съответно най-ниската и най-високата честота, възприемани от ухото или
възпроизвеждани от един или друг източник на звук. Човешкото ухо е
най-чувствително към звукови трептения с честоти 1000 до 3000 Hz.
Хармонични. Човек лесно различава звукове с една и съща честота,
но създадени от различии източници по присъщата на всеки звук свое-
образна окраска — тембър. Разликата в тембъра на звуковете с една и
съща честота зависи от интензивността на намиращите се в тях висши
хармонични — честоти, цяло число пъти по-големи от основната честота.
Така например за честотата 1000 Hz втора хармонична ще бъде честотата
2000 Hz, трета — 3000 Hz и т. н.
Динамичен обхват. Човек не може да чува много слаби звукове.
Силата на звука, при която звукът започва да се усеща, се нарича праг
на чуваемостта. За болшинството от хората той йастъпва при налягане
0,00002 N/m2 (за честота 1000 Hz). Ако звукът постепенно се усилва,
настъпва момент, когато се появява болка в ушите. Това става при наля-
гане около 20 N/m2. Такова налягане се нарича праг на болката. Раз-
ликата в гръмкостта на различните звукове, както и разликата в нивата
на електрически сигнали, се измерва в децибели (вж.§ 1-7). За нулево ниво
на гръмкостта — пула децибела (0 dB) се приема сигнал с ниво, равно на
прага на чуваемостта. Болка от звук с честота 1000 Hz настъпва при ниво
на гръмкостта 120 dB (звуково налягане 20 N/m2). Областта между прага
на чуваемостта и прага на болката се нарича динамичен обхват на слуха.
Вижда се, че ширината му е около 120 децибела.
Динамичният обхват на радиоразпръсквателпите предавания, а съ-
що на грамофонните и магнитофонните записи е значително по-тесен, от-
колкото динамичният диапазон на слуха; обикновено той не надхвърля
40 dB. От страната на малките гръмкости той се ограннчава поради това,
че слабите сигнали се губят на фона на шумовете и смущенията, конто
съпровождат всяко възпроизвеждане на звука. От страната на големите
гръмкости сигналите се ограничават, за да не се претовари апаратурата
на канала за предаване и звукозапис. Това ограничение при радиопре-
даването обикновено се извършва от водещите предаването звукорежи-
сьори. Посредством регулаторнте за усилване те изкуствено увеличават
гръмкостта на слабите сигнали и намаляват гръмкостта на силните сиг-
нали, като поддържат във всички случаи нивото им в границите на до-
пустимая динамичен обхват.
Бинаурален ефект. Човек усеща от коя страна идва звукът. Ако
източниците на звука са няколко, то даже със затворени очи човек може
да си представи разположението им в пространство™. Свойство™ на чо-
вешкото ухо да определи посоката на звука се нарича бинаурален ефект
Той се проявява поради това, че човек слуша с двете си уши. Благода*
рение на бинауралния ефект ние можем например да определим разпо-
278
ложението на отделните гласове в хора или инструментите в оркестъра.
По същата причина ние лесно усещаме посоката на преместване на източ-
ниците на звука. При обикновена система на предаване и възпроизвеж-
дане на звука разговорът, соловото пеене или свиренето на оркестъра се
възприемат от един микрофон (понякога от няколко) и се предават по един
канал за връзка. Ако предаването (или звукозаписът) се възпроизвеждат
от един високоговорител, слушателят възприема звука като че ли той
идва от една точка, т. е. у него липсва усещане за звукова перспектива
(пространствено разпределение на източниците на звука). При това с
повишавапе на честотата «точковият характер» на възпроизвеждането
на звука се проявява по-силно. Такава система за възпроизвеждане се
нарича монофоничпа.
Обемно звучене. В много съвременни масови радиоприемници се
използуват по няколко високоговорителя с различии честотни харак-
теристики. Те се разполагат в различии посоки, включително и на стра-
ничните стени на кутайте. При това звуковите вълни се разпространя-
ват от приемника в различии посоки, в различна степей се отразяват от
стелите и другите предмети в помещенного. В резултат на това звуковата
енергия пристига до слушателя от различии страни, от целия обем на
стаята и усещането за «точков» характер на източника на звука изчезва.
Такава система за възпроизвеждане се нарича обемна. Тази система оба-
че е също монофонична, тъй като не дава възможност да се разбере как-
во е пространственото разположение на отделните изпълнители и музи-
кални инструмента в студиото, на сцената и т. н.
Стереофонично възпроизвеждане на звука. То позволява на слуша-
телите да усещат какво е разпределението на звуковите източници в една
хоризонтална равнина: отляво — отдясно — в средата. Хоровото и ор-
кестрового звучене придобива «прозрачност», слушателят получава зву-
кова перспектива.
Стереофонично възпроизвеждане може да се получи, ако в помеще-
нието, откъдето става радиопредаването, се поставят няколко микрофона,
а за възпроизвеждане на предаваната програма в мястото на приемане се
използува същият брой високоговорители. При това високоговорителите
трябва да бъдат взаимно разположени по същия начин, както и микро-
фоните, и всеки микрофон да е свързан със съответнпя високоговорител
посредством отделен канал за предаване (вж. § 1-6). Но такива
системи са твърде сложни за практическо използуване.
Твърде близка до естественото предаване звукова перспектива може
да се получи с два канала за предаване, завършващи с два вигокогово-
рителя в мястото за приемане, разнесени на разстояние няколко метра.
Такава двуканал на стереофония получи днес широко
разпространение в радиоразпръскването, кинематографията, а също и
в техниката на грамофонния и магнитофонния звукозапис (по-подробно
вж. § 27-5).
Псевдостереофонична система за възпроизвеждане на звука. Из-
ползува се при едноканалното или монофонично предаване и е разно-
видност на обемната система. В основата на псевдостереофоничната си-
стема стой стремежът за подобрение на звукового възприятие у слуша-
телите не чрез възстановяване картината на истинското разпределение
на звуковите източници в пространството (както е при стереофоничната
279
система), а чрез създаване у слушателя илюзия за пространственото им
рази ределение. За тази цел цялата лента от предаваните честоти се раз-
дели на две части, конто се възпроизвеждат с отделяй разнесени групи
високоговорители (по-подробно вж. § 10-1 и 27-4). Този метод се изпол-
зува в концертните радиоприемници и радиошкафове от първи и втори
клас, както и в луксозните приемници.
27-2. Устройство на високоговорителите
За възпроизвеждане на звука сега се използуват предимно електродина-
мични високоговорители с пряко излъчване.
Електродинамичен високоговорител с пряко (директно) излъчване.
Основните му части са мембрана, звукова бобинка и магнитна система.
Високоговорителите от този тип имат цилиндричен или пръстеновиден
постоянен магнит или електромагннт. Последните по-често се наричат
високоговорители с подмагнитване.
Високоговорител с постоянен магнит. Маг-
нитит от специална сплав създава силномагнитно поле в междината (тяс-
но пръстеновидно пространство между магнита и фланеца). Той е из-
работен от мека стомана. На високоговорителя с П-образен магнит (фиг.
27-1 а) скобата е направена от същия материал, а на високоговорителя
с пръстеновиден магнит — от мека стомана. В много високоговорители
с цилиндричен магнит вместо скоба се използува чашка от мека стомана.
В междината се намира бобинка от изолиран проводник — звукова бо-
бинка. Тялото й е закрепено към върха на хартиен конус — мембрана.
Бобинката не се допира нито до магнита, нито до фланеца и може сво-
бодно да се движи в междината.
Когато през звуковата бобинка премине променлив ток с ниска (зву-
кова) честота, около нея се образува прсменливо магнитно поле. При
дадена посока на тока в бобинката в резултат от взаимодействие™ между
магнитннте полета на бобинката и магнита възниква електродинамична
сила, която се стреми да изтласка бобинката от междината. Когато то-
кът в бобинката и съответно създаденото от него магнитно поле изменят
посоката си,изменя се и посоката на силата,която се стреми сега да вмък-
не бобинката по-дълбоко в междината. При премннаване на променлив
ток през звуковата бобинка тя се премества по дължината на междината
ту в една, ту в друга посока в такт с изменение на посоката на тока и
предизвиква трептене на мембраната, която създава звукови вълни.
Колкото е по-голяма амплитудата на тока през звуковата бобина, тол-
кова по-голям е нейният и на мембраната размах на трептенията и е по-
силен звукът, създаден от високоговорителя. Звуковите бобинки заедно
с мембраните и центриращите шайби имат собствена честота па трептене.
Това означава, че ако такава система се разколебае под действието на
външна сила, то след прекратяване на нейното действие системата про-
дължава известно време да се колебае с определена честота, която е соб-
ствен ата й честота.
Ако на звуковата бобинка се подаде променливо напрежение с че-
стота, която съвпада със собствената й честота, се наблюдава явлението
резонанс. То се проявява в това, че бобинката заедно с мембраната
трепти с увеличен размах и създаденият от високоговорителя звук се
280
усилва (в сравнение с другите честоти при същата стойност на подаде-
ното променливо напрежение). Най-ниската честота, при която се на-
блюдава това явление, се нарича основна резонансна че-
стота на високоговорителя. Тя зависн от размерите и масата на мем-
Фиг. 27-1. Електродинамични високоговорители с мембрана
а — разрез на внсокоговорител с П-образен магнит; б — външният му вид; в — разрез на внсоко
говорится с пръсте нов идеи магнит; г — външният му вид; О — разрез на внсокоговорнтел с под-
магнитване; е — общият му вид; 1 — магнитно ядро; 2 — скоба (чашка); 3 — фланец; 4 — мсжди-
на между ядрото и фланеца; 5 — звукова бобннка, 6 — мембрана; 7 — центрираща шайба (треп-
тилка); 3 — шаси; 9 — пръстеновиден магнит; 10 — ядро от мека стомана; 11 — подмагнитваща
бобина
браната и бобинката, а също от еластичните свойства на центриращата
шайба и гофрираната част на мембраната. Колкото са по-големи разме-
рите и масата на мембраната и бобинката и колкото по-твърдо те са за-
крепени, толкова по-ниска е основната резонансна честота (вж. табл.
27-1).
281
Основни данни на високоговорителите с мембрана
Тип на високоговори- тел я о X о со X О < Обхват на възпронз- вежданнте честоти, Hz Основна резонансна че- ! стота на подвижната система, Hz 1 I Неравномерност на че- стотната характеристи- ка, с!В Средно стандартно зву- ково налягане, N/m2
Т а б л и ц а 27-1
ф -
X со о
X X <и - о 6
\о CQ о о со о X
Х\О X — о
О со в Ь X
к 2 Л И Г, о I на я, in магн S w 2 к
[ЬЛНО ( а звук вг, -- азмерг орител ип на егло ! орител
С XN CL, а Н" Н ю
0,1 ГД-3 0,1 400—3000 500 + 50 16 0,13
0,1 ГД-6 0,1 450—3000 400+40 18 0,23
0,1 ГД-8 0,1 450--3000 400^40 18 0,18
0.15ГД-1 0,15 400—8000 Не се нор- 0,15
мира
0.2ГД-1 0,2 300—1000 Също 0,18
0.25ГД-1 0,25 300—3000 300+30 18 0,20
0.25ГД-2 0,25 300-3000 300+30 18 0,20
0.25ГД-9 0,25 300—3000 150+30 15 0,28
0.25ГД-10 0,5 150—7000 150+30 14 0,23
0.5ГД-11 0,5 150—7000 150+30 14 0,23
0.5ГД-12 0,5 150—7000 150+30 14 0,30
0.5ГД-14 0,5 250—3500 200+30 15 0,23
1ГД-1 1,0 150—5000 140+10 15 0,25
1ГД-1ВЭФ 1,0 2000—15000 130—250 15 0,25
1ГЛ-1РРЗ 1.0 4000— UO00 1200+500 15 0.40
1ГД-2ВЭФ 1,0 2000—15000 130—250 15 0,25
1ГД-5 1,0 150—6000 120+20' 15 0,20
1ГД-6 1,0 100—6000 100; 140* 15 0,30
1ГД-9 1,0 100—7000 95+15 14 0,25
200—10000 150+30
1ГД-11 1,0 150—7000 120+20 15 0,20
1ГД-12 1,0 200—10000 175± 15 14 0,25
1ГД-14 1,0 100—10000 100± 15 15 0,25
1ГД-18 1 0 100—10000 100+20 15 0,20
6,5 + 0,7 50X20,5 с ядро 35
10+1,5 60 л 27 .. 60
Ю+1,5 60X21,5 ,, 40
6 + 0,5 60X22 50
6 + 0,5 60X25 50
8 + 0,8 72X34 70
25; 6,5 70X29 пръстеновиден 120
6,5+1,0 70X36 с ядро 70
5,0±0,5 105X36 »> 150
5,0+0,5 105X36 пръстеновиден 150
5,0+0,5 105X36 ,, 250
28 + 3,0 102X50 с ядро 128
3,0+0,3* 150X75 пръстеновиден 700
6,3** 90 X 57 с ядро 200
1Л-[-1.0 105X63 260-
2,5** 90X57 пръстеновиден 200
6,5+0,7 126X50 ,, 370
6,5 + 0,7 126X63 ,, 600
6,6+0,7 156X98X56 с ядро 250
8,0+0,8 126X45 пръстеновиден 300
5,0+0,5 156X98X41 200
5,0±0,5 126x45 ,, 180
6,5± 1,0 156X98X48 с ядро 160
£83
^.Ок^ОхОкСОСОСОСОСОСО
w
0103“
ШШ
ее
Тип на високоговори-
теля
^JWOOOOC'^OCNJ'-lOCCOcoOctDCOOcOOCQOc^O^o
ООООООООООООООООООООООООООО
I+I+I+I+I+I+I+1+I+I+I+I+I++I+1+I+I+I+I++I+I+ 1+1+
ьо to to— gc— —— to to
оооооооссоооооооосслсслссл о о
| Номннална мощност,
Обхват на възнроиз-
вежданнте честоти,
Hz
_ _ . I
Основна резонансна чес-
тота на подвижната |
система. Hz [
Неравномерност на че-
стотната характеристи-
ка, dB
ооооооооооо
'to GO GO to to to to to to to GO
СЛООСЛСЛСЛСЛСЛСЛСЛО
СЛ
Средно стандартно зву
ково налягане, N/m2
Пълно съпротивление
на зв/ковата бобина,
ZBr,
Размери на високого-
ворителя, mm
I Тип на магнита
женин
СО СО СЛ ЬЭ ю со >и »— к>
сл сл о со со о о со ю
о ООО о о о о о
Тегло на високогово-
рителя, g
го
оо
со
X
о. со со со
о Ш о X О X X “5* **
О О 5 о X со 5 нан X ю ЕХ
о со Ш Ф езо О Е
— СО Ф СЬ со I
С2 X X
со X на. н X со X со со
К X о О Ф
Тип тел: к> X О о веж Hz Осн Ф 5
П род ъ л же н и е на табл. 27 1
4ГД-7 4,0 60—12000 60+10 90+15 15 0,20 4,5+0,7 202X80 с ядро 430
4ГД-28 4,0 60—12000 60±15 90± 15 0,20 4,5+0,7 25X20 520
1ГД-1РРЗ 1,0 4000—13000 1200+500 15 0,40 10+1,0 105X63 260
5ГД-1РРЗ 5,0 80—10000 65+10 15 0,40 4,5+0,4 260Х 180Х 103 .. 750
5ГД-10 5,0 50—12000 50±10 15 0,30 4,5+0,5 252X126 пръстеиовиден 1700
5ГД-14 5,0 70—12000 90±10 90±10 14 0,25 4,5+0,5 254 X 170Х 100 с ядро 700
5ГД-18 5,0 70—12000 70+10 90+10 15 0,25 4,5+0,5 254 X 170X80 » 450
6ГД-1РРЗ 6,0 60—6500 48+8 15 0,40 7,0+0,7 327 X 225 X 130 л 1300
6ГДР-1 66.0 60-16000 65±10 14 0,35 1,2 222X96 .. 500
10ГД-17 10,0 40—8000 50+10 14 0,30 4,5+0,5 295X140 пръстеиовиден 1500
10ГД-18 10,0 50—8000 50±10 12 0,30 8,0+0,8 324X212 : 128 200
* За внсокоговорител с крыла мембрана първото число показва диаметъра, а второто — ширината на високоговорителя;
за внсокоговорител с елиптична мембрана първото и второто число показват размерите на осите на елипсата, а третото — шири-
ната на високоговорителя.
** Съпротивление на звуковата бобина по постоянен ток.
Някои внсокоговорители имат мембрани с елиптична форма (напр.
1ГД-9); те са удобни за поставяне в компактни радиоприемници. Други
типове високоговорители имат малък допълнителен конус (напр. 2ГД-3),
твърдо закрепен с върха си към тялото на звуковата бобина в основния
конус на мембраната. На високите звукови честоти, където отдаването
на основната мембрана намалява, се задействува допълнителният конус
и са пэдэбрява ззученето на високоговорителя за тези честоти.
Висохэговорител с потмагнитване. Скобата (чашката) и магнитът
на такъз в щолэговэритгл са направени от мека стомана, а на магнита
е надяната баб.та (подмагнитваща бобина), която има голям брой на-
вивки or изэлиран прозодник (фиг. 27-1 <3 и е). Ако се пропуске през нея
постоянен ток, магнитът, скобата и фланецът се намагнитват и в межди-
ната се образува силно магнитно
поле. Такъв внсокоговорител ра-
боти, както високоговорителят с
постоянен магнит. Етектрическа-
та мощност, употребена за под-
магнитване на високоговорителя
за радиоприемник, обикновено е
5—6 W. Днес високоговорители с
подмагнитване не се използуват
в радиоприемниците.
Абояатни високоговорители.
Такива високоговорители имат
радиотранслациопните точки,
включени към радиотранслацион-
ната мрежа. Обикновено това
са електродинамични високогово-
рители, поставени в малки дър-
вени, метални или пластмасови
кутии. Всички абонатни високо-
говорители имат постоянни маг-
нити, понижаващи трансформа-
тори и регулатори на гръмкостта.
Според електрическите и аку-
стичните си параметри абонатни-
те високоговорители се разделят
Фиг. 27-2. Звукови колоии
а — 10КЗ-1; б — 20КЗ-1 и 40КЗ-1
на четири класа: внеш, първи,
втори и трети. Абонатните висо-
коговорители от висшия клас се
изработват в мебелно или на-
столно оформление с голям обем
гръмкостта имат и регулатори на
(до 0,2 т3) и освен регулатор за
тембъра. Високоговорителите от ос-
таналите класове са също с настолна конструкция, но могат да се окач-
ват и на стената. Най-малки размери имат кутните на най«разпростра-
нените високоговорители от трети клас.
Звукови колонки. Така се наричат възпроизвеждащите устройства
на звука, конто се състоят от четири, шест, осем или по-голям брой ви-
сокоговорители, монтирани на общо шаси (фиг. 27-2). На шасито те са
разположени вертикално един на друг в два реда в различии равнини.
285
Такива системи съчетават сполучливо високото качество на звучене,
характерно за електродинамичните високоговорители и слабо изразената
им насоченост на излъчване на звуковата енергия, особено в хоризон-
талната равнина. Звуковите колонки се използуват в паркове, на ста-
диони и спортни площадки, като се закрепват на стълбове, а също и в
Фиг. 27-3. Радиа.тсн високоговори-
телен агрегат
/ -- високоговорител с мембрана:
2 разссйвател
закрити помещения, където могат да се
окачат на стената или на тавана.
Радиални високоговорители. Пред-
ставляват агрегати, конто се състоят
от четири обикновени високог.овори-
теля, наредени по окръжност и поста-
вени в общ метален кожух (фиг. 27-3).
Това разположение заедно сс намира-
щия се под кожуха разсеивател спо-
мага с кръгово равномерно разпреде-
ление на звуковата енергия. Радиал-
ните високоговорители се поставят на
стълбове или се закачват на конзоли
в паркове, стадионы, спортни площад-
ки и др.
Рупорни високоговорители Имат
същото предназначение, както звуко-
вите колонки и радиалните високоговорители. В рупорния високо-
говорител, показан на фиг. 27-4 а и б, подвижната (трептящата) система
представлява сферична диафрагма с прикрепена към нея звукова бобин-
ка. Създаваните от диафрагмата звукови трептения се предават в окол-
ното пространство чрез рупора.
Високоговорптелят, показан на фиг. 27-4 в и г, има магнитна система
и мембрана, както и високоговорптелят с пряко излъчване, само че мем-
браната е с по-малки размери. Направляващият рупор измени ъгъла
на излъчване, с което увеличава ефектнвността на излъчването в ограни-
чено пространство.
Трансформатори за високоговорителите. Звуковата бобинка на бол-
щипството електродинамични високоговорители има съпротивление само
няколко ома. Но за да се получи максимална мощност от електронната
лампа (или транзистора), в анодната (колекторната) верига трябва да се
включи много по-голямо съпротивление. Например за най-разпростра-
нените типове крайни пентоди и лъчеви тетроди то е няколко килоома
(вж. § 37-7). Високоговорптелят се съгласува с товара посредством по-
ннжаващ трансформатор Тъй като тон се включва в изходното стъпало
на усилвателя, се нарича изходен трансформатор. А\агнитопроводът му
е направен от ламели от трансформаторна стомана или пермалой и има
две намотки: първична и вторична. Първичната намотка е с по-голям
брой навивки от сравнително тънък проводник, а вторичната, към която
се включва звуковата бобинка на високоговорителя — със значително
по-малък брой навивки от проводник с по-голям диаметър (по-подробно
вж. § 10-1).
Абонатните високоговорители, звуковите колони, радиалните и
други високоговорители, включвани в транслационните мрежи, също
286
се комплектуват с понижаващи трасформатори, конто намаляват напре-
жението на транслационната мрежа до стойност, необходима за звуко-
вите бобинки. Такива трансформатори се наричат преходни.
Фнг. 27-4. Рупорни високоговорители
а — разрез на главата на високоговорителя тип РД-10 с подмагнитване; б — външният му вид;
в — разрез на високоговорителя тип P-1U с направляващ рупор, г — външният му вид; / — диа-
фрагма; 2 — звукова бобинка; 4 — рупор; / — ядро на електромагнита; 5 — подмагнитваща бо-
бина; 6 — защитен калпак; 7 и 8 — фланци; 9 — пръстен (средна част на магнитопровода); 10 —
кожух; 11 — внсокоговорител с мембрана с постоянен магнит
27-3. Характеристики на високоговорителите
Номинална мощност на високоговорителя. Това е мощността, при която
високоговорителят не се нзносва бързо и не се прегрява, а нелинейните
му изкривявания не надминават определена стойност: обикновено около
10% за честоти до 200 Hz и 5 до 7% за честоти 200—2000 Hz.
Ако подадената на високоговорителя мощност е по-голяма от номи-
налната, нелинейните изкривявания се усещат на слух.
Стойността на номиналната мощност във волтампери е първата ци-
фра в означението на високоговорителя (например номиналната мощ-
287
ноет на високоговорители 1ГД-9 е равна на 1 VA, а на високоговорители
ЗГД-2 е 3 VA).
Номиналната мощност на високоговорители или сумарната номи-
нална мощност от високоговорителите на даден агрегат трибва да не бъде
по-малка от номиналната изходна мощност на крайното стъпало на ра-
диоприемника или усилватели.
Стандартно звуково налягане. Това е ефективната стойност на зву-
кового налигане (N/m2), създадено от високоговорители пред лнцевата
страна на мембраната му или пред изходния отвор на рупора на разсто-
яние 1 метър, ако назвуковата му бобинка се подаде напрежение, съот-
ветствуващо на мощност 0,1 VA за честота 1000 Hz.
Средното стандартно звуково налягане се определи като средноарит-
метично от стойностите на звукового налягане на разстояние 1 метър за
честотите от обхвата, който може да възпроизвежда този високогово-
рител .
Високоговорителите с по-голяма номинална мощност обикновено
създават средно стандартно звуково налягане с по-голяма стойност,
вследствие на което даже при малки подадени мощности тези високого-
ворители оеигуряват по-голяма гръмкост на звучене в сравнение с висо-
коговорителите с по-голяма мощност (имат по-голяма чувствителност).
Пълно съпротивление на високоговорителя. Това е съпротивлението
на звуковата бобинка по променлнв ток. За ниски честоти то е почти
равно на съпротивлението на звуковата бобинка по постоянен ток. С
повишение на честотата пълното съпротивление на високоговорителя се
увеличава. В проспектите на високоговорителите и таблица 27-1 е пока-
зано пълното съпротивление за честота 1000 Hz.
При изчислението на изходни трансформатори (вж. § 10-1) във фор-
мулите се поставя пълното съпротивление ZBr на високоговорителя за
определена честота. Ако е известно само съпротивлението на звуковата
бобинка за постоянен ток RBr, то пълното съпротивление може да се оп-
редели пи формулата
ZBr = 1,25 RBr.
Характеристика на насоченост на високоговорителя. Тя показва
зависимостта на звукового налягане, създадено от високоговорителя
в околното пространство на определено разстояние от ъгъла към оста
на мембраната или рупора. Формата на характеристиката на насоченост
на излъчването зависи от честотата на възпроизвеждания звук (фиг.
27-5). С увеличение на честотата ъгълът, в граннците на който високо-
говорителят излъчва ефективно звукова енергия, рязко се намалява.
Това трябва да се взема пред вид при поставяне на високоговорителите
в открити помещения и големи зали. В малки помещения, например стаи,
това явление се проявява по-слабо вследствие отражението на звука от
стените и околните предмети. Намалението на ъгъла на излъчване за
високи честоти в по-голяма или по-малка степей е присъщо на всеки ви-
сокоговорител.
Честотна характеристика на високоговорителя. Така се нарича
кривата, която изразява зависимостта на звукового налягане от често-
тата при постоянно напрежение, подадено на високоговорители. По ор-
динатната ос на честотната характеристика обикновено се нанася нивото
288
наззукэзэго н лягане в децибели (ф чг. 27-6), което се получава на раз-
стояние 1 m or зтсэхэгозэрагеля (по оста на мзмбраната). При това на
високоговэрлгеля се подава промеиливо напрежение с различии честоти,
Фиг. 27-5. Характеристика иа насоченост
на високоговорителя за различии честоти
съэтветствуващо на 0,1 от номиналната модност. Честотната характе-
ристика дэва представа за вьзпроизвежданата от високоговорителя че-
стогна лента и честотните изкривявания в тази лента.
Ж-лателно е в чсочогозорителите да възпроизвеждат еднакво всич-
ки звукози честоти. Честотните характеристики на такива високогово-
Фиг. 27-6. Честотни характеристики на високоговорителите
рители ще бъдат хоризонтални праги линии. Сбаче рсалнгте характе
ристики са криЕОлинсйни, т. е. виссксгсгсризсл! те Еъзпрш згеждат ед
ни честоти по-добре, а други — по-лошо. Колкото е по-равна честотната
характеристика на високоговорителя, толкова той е по-добър. Честот-
ните характеристики позеолявэт да се сравнява качеството на звучене
на високоговорители от различии типове.
19 Спрапочннк за начинавший радиолюбител
289
Резонансните честоти на високоговорителите се явяват на техните
честотни характеристики като «върхове». Така на честотната характе-
ристика на високоговорителя 0,25 ГД-1 (фиг. 27-6) ясно се вижда връх
на основната резонансна честота около 300 Hz. Основната резонансна
честота на високоговорителите от някои типове влиза в тяхното озна-
чение. Така например основната резонансна честота на високоговори-
теля тип 2ГД-3-80 е около 80 Hz, а на високоговорителя тип 2ГД-3-100
е около 100 Hz.
Неравномерное? на честотната характеристика. Определя разликата
в нивата на най-голямото н най-малкото звуково налягане в границите
на възпроизвеждания честотен обхват. Измерва се в децибели.
27-4. Акустични системи за обемно звучене
Най-простото устройство, което създава ефект за «обемност» на звуче-
нето, се състои от два високоговорителя с еднаква мощност, но с различ-
ии основни резонансни честоти на подвижната система. Високоговори-
а
те лите се закрепват под ъгъл оксло45°
Упрямо предната стека на кутията
на радиоприемника или друго ус-
тройство за възпроизвеждане на зву-
ка (фиг. 27-7а). Ефектът за обем-
ност добре се проявява, ако прием-
никът е поставен на разстояние, не
по-малко от 1 метър от степата, а
слушателите се намират на разстоя-
ние, по-голямо от 2—2,5 метра.
Псевдостереофоничен ефект . По-
стига се, ако в системата за обемно
звучене с три високоговорителя се
разпредели между тях възпроизвеж-
Фиг. 27-7. Акустични системи
за обемн^ звучене
а — с два високоговорителя, всеки от кожто въз-
произвежда пелия звуков честотен спектър;
б — с три високоговорителя (странични — внео-
кочестотнн, фронтални —нискочестотни); а — с
четири високоговорителя (два внеокочестотяи
и два нискочестетвн)
даната лента от звукови честоти.
Един от високоговорителите с номи-
нална мощност 3—10 VA и ниска
резонансна честота на подвижната
система (40—60 Hz) се поставя на
предната стена на кутията (фиг. 276).
Този внсокоговорител се нарича
ннскочестотен или фрон-
тален; той възпроизвежда ниски-
те и частично средните звукови че-
стоти. Два други високоговорителя
с мощност по 1 VA (например 1ГД-9
и 1ГД-18) се закрепват към стра-
ничните стени на кутията. Те възпро-
извеждат предимно високите честоти
от звуковия обхват и затова се на-
ричат в исокочестотн и (стра-
нични). Разделянето на честот-
ната лента става посредством схе-
290
мите, дадени в раздел 10 на справочника (вж. фиг. 10-5). При изпол-
зуване на такъв агрегат от високоговорители звуковите вълни с раз-
личии честоти се отразяват на стените на помещението и на намиращите
се в него предмети и идват до слушателя от различии посоки и с раз-
лично закъснение по време. В резултат на това у слушателя се създава
илюзия, че отделните изпълнители и музикални инструменти се намират
в различии места на помещението.
Още по-добри резултати се получават, ако вместо един се изпол-
зуват два широколентови фронтални високоговорителя с номинални мощ-
ности по 2—5 VA (фиг. 27-7в) и с честоти на основния резонанс, конто се
различават с 20—30 Hz.
Подобряване на псевдостереофоничния ефект може да се получи
чрез използуване на изнесени високочестотни високоговорители. Взаим-
ното им разположение в стаята се намира по опитен път с редица проби.
Обикновено високочестотните високоговорители се поставят от двете
страни на радиоприемника на разстояние 1,5—2,5 m от него.
Начин за свързване на високоговорителите в агрегата. При пара-
лелно съединение на високоговорители звуковата бобинка на всеки от
тях се оказва шунтирана с твърде малко съпротивление, съставено от
паралелно съединеното изходно съпротивление на усилвателя и съпро-
тивлението на звуковата бобинка на втория високоговорител. При по-
следователно съединение всеки от високоговорителите е шунтиран с из-
ходното съпротивление на усилвателя, увеличено със съпротивлението
на звуковата бобинка на втория високоговорител.
Резонансните свойства на подвижната система на високоговорителя
се проявяват толкова по-слабо, колкото с по-малко съпротивление е шун-
тирана звуковата бобинка. Затова, когато избираме начина за съедине-
ние на високоговорителите (особено «нискочестотните»), ще предпоче-
тем паралелното съединение. Предимство на паралелното съединение е
и това, че в случай на повреда на един от високоговорителите вторият
продължава да работи и няма опасност от пробив на изходния транс-
форматор.
При което и да е съединение (паралелно, последователно) на два или
няколко високоговорителя сумарната честотна характеристика на аг-
регата става по-равиомерна и възпроизвеждането на звука се подобрява.
Това се обяснява с факта, че честотните характеристики на отделните
екземпляри високоговорители от един тип са различии: «върховете» и
«падините» се оказват в повечето случаи на различии честоти.
Фазиране на високоговорителите. Звуковите бобинки на високо-
говорителите от един звуков агрегат трябва да се съединяват правилно —
да се фазират. Ако високоговорителите не са фазирани, звукоотдава-
нето на агрегата за ниски честоти рязко намалява. В областта на висо-
ките честоти намаляването на отдаването на агрегата не се забелязва
много. Но на честотната му характеристика се образуват рязко изразени
върхове и падини, което води до влошаване качеството на възпроиз-
веждането.
Високоговорителите могат да се фазират по следния начин. Към
изходните клеми на агрегата (т. е. към звуковите бобинки) се включва
батерийка за джобно фенерче. При това мембраните на високоговори-
телите се отместват от първоначалното им положение. Това може да се
291
Провери с пипане. Посоката на отместване на всички високоговорители
от агрегата трябва да бъде еднаква (напред или назад). Ако мембраната
на единия от високоговорителите се преместга не както мембраш.те на
другите, трябва да се разменят местата на проводниците, запоени към из-
водите на звуковата бобинка на този внсокоговорител.
27-5. Ззукови сгереофонични агрегати
Фиг. 27-8. Разположение на високогово-
рлтелите от стереофонична система в стая
В най-простия случай всеки канал на стересфонична урсдба меже да
има по един внсокоговорител. Обаче в такава система се забел язе а насо-
ченост на излъчването. За да се намали тази насочеиост, се използуват
във всеки канал на агрегата по два и повече високоговорители. Този от
тях, който възпроизвежда ниски-
те и частично средните честоти,
трябга да има голяма мембрана
и по възмсжност виска ссбстге-
на резонансна честста. А дру-
гият — за възпроизвеждане на
високите и частично средните че-
стоти — мембрана с малък диа-
метър или елиптична (например
тип 1ГД-9). Монтират се на фрон-
талната дъека на кутията.
Стереофоничният ефект осо-
бено добре се усеща на средни и
високи честоти. Затова във всеки
канал от стереофонична система
не е необходимо да се използуват
сложни акустични агрегати. Опро-
стената акустична стереофонична
уредба може да се състои от
един нискочсстотен звуков агре-
гат (за възпроизвеждане на ни-
ските и частично на средните зву-
кови честоти), състоящ се от два-
три високоговорителя и два пзне-
ссни високоговорителя в малки
кутии за възпроизвеждане на
високите и частично на средните
чесготи. В този случай всеки от
изнесепите високогогорители се включеэ към съответния канал на стере-
офоничния усилвател, а трептенията с ниски честоти от двата канала се
подават на поставения в центъра нискочестотен звуков агрегат.
Разпрзцелгние на високоговорителите в стая. Жилшцната стая
всякога има свои индивидуални особености, конто зависят от нейната
форма, размери, броя на мебелите и даже от това, облепепи ли са стените
с тапети или са боядисани. В стаи с площ, по-малка от 15—12 т2, сте-
реофоничният ефект не се проявява напълно.
Обикновено високоговорителите (или агрегатите) па различните
292
канали се поставят по ъглите на стаята (ВГг и ВГ2 на фиг. 27-8), при ко-
ето разстоянието между тях в зависимост от размерите и формата на ста-
ята може да се измени от 1,5 до 4,5 гл. Изменението на разстоянието в
тези граници влияе на стереофоничния ефект. При твърде голямо раз-
стояние между високоговорителите се наблюдава нарушение на единст-
во™ на «звуковата картина». За получаване на най-добро стереофонично
възприятие слушателят (точка а) трябва да се намира на еднакви раз-
стояния от левия и десния високоговорител. Освен това той трябва да е
отместен от линията, на която са разположени високоговорителите, на
разстояние, не по-малко, отколкото е разстоянието между самите висо-
коговорители (табл. 27-2).
Таблица 27-2
Оптимални разстояния меж-
ду високоговорителите на стереосистемата
и слушателите (фиг. 27-8)
A, m
1,5
2,0
2,5
3,0
3,5
4,0
4,5
1г, m
2,1
2,8
3,5
4,2
4,9
5,5
6,3
Вследствие на отражение™ на звука от стените на стаята стерео-
фоничният ефект се наблюдава не само в точка а, но и на значително по-
голяма площ (на фиг. 27-8 тя е защрихована).
При насочване на високогоЕорителите, разпслсжсни в ъглите на
стаята към центъра па стаята (по диагонал), плсщта, в границг.те на която
се наблюдава стереофоничен ефект, се намаляга (на фиг. 27-8 тя е пока-
зана с двойна защриховка).
27-6. Телефонии слушалки
Телефоннпте стушалки се използуват при радиовръзки за контрол на
предаваието, а също и в случайте, когато е необходима тишина, напри-
мер в болници, стаи за почивка и др. Те имат голяма чувствителност.
За да се създаде достатъчно звуково налягане в малкпя обем между слу-
шалката и ушната раковина, към която тя се притнска, е достатъчна
мощност от порядъка на няколко микровата.
Електромагнитна слушалка (фиг. 27-9). Състои се от кутия 1, обик-
новеио пластмасова, в която се намира постоянен магнит 2 с полюсни
накрайнпци 3, на конто са надянати бобините 4. Пред полюсните накрай-
ници е разположена стоманена мембрана 5. На кутията се завива капа-
кът 6, който има в средата си кръгъл отвор. Външната страна на капака
се притиска към ухото.
В зависимост от диаметъра на проводника и броя на навивките на
293
бобините слушалките се разделят на ви сокоомн и — със съпрс-
тивление на бобините по постоянен ток повече от 600 й, и н и с к с-
омни— 50—300 й- Високоомните слушалки могат непосредствено
да се включат в анодната верига на крайното стъпало на маломощен лам-
пов приемник. За включване в колекторната верига на транзисторен
радиоприемник по-подходящи са нпскоомните слушалки.
Фиг. 27-9. Слушалка в разрез
Когато към бобините на електромагнитна слушалка се подаде про-
менливо НЧ напрежение, на мембраната й започва да действува промен-
лив магнитен поток. За да трепти мембраната с честотата на променли-
вото напрежение, необходимо е постоянпият магнитен поток на слушал-
ката да е по-голям от променливия поток, създаван от тока, който пре-
минава през бобините. Ако няма постоянен магнит, мембраната ще ее
привлича от полюсните накрайници с еднаква сила както при положи-
телпия, така и при отрицателпия полупериод на звуковия ток през бо-
бините, като се връща в първоначалното си положение под действие на
еластичните сили. В резултат на това трептенията на мембраната ще бъ-
дат с двойно по-висока честота, т. е. ще възникнат силни изкривявания.
Слушалки за слухови апарати. В апаратите за слабочуващи (слухови
апаратп) се изно.зуват два вида слушалки с малки размери, наречени
«въздушни» И «КОСТНИ'>.
В ъ з д у шната слушалка има вътрешно устройство, аналогично
на описакою по-горе, и допълнително приспособлена за поставянето й
в ушння канал. Намотката на слушалката има 850± 10 нав. с ПЕЛ 0,05—
0,06; индуктивността й е 30 + 5 mH; съпротивление по постоянен ток —
65 + 5 Й •
«Костната» слушалка се закрепга към костта па черепа зад ухото.
При това възпроизвежданите от слушалката звукови трептения се пре-
дават непосредствено на средното ухо на човека. Такава слушалка има
намотка със същото количество навивки, както и въздушната, но с про-
водник ПЕЛ 0,08; индуктивността й е 40±10 mH, съпротивлението й
по постоянен ток е 100+10 й •
294
28.
Възпроизвеждане на грамофонни записи
28-1. Грамофонни плочи
Грамофонните плочи са «носители» и «пазители» на звуковите програми.
Обикновено се срещат грамофонни плочи от триге вида: монрфонични с
широка бразда (за пэ-краткоще ги иаричаме обикповенп), монсфонични с
тясна бразда (дългосвирещи) и стереофонични (табл. 28-1, 28-2 и фиг.
28-1).
Т а б л и ц а 28-1
Размери на грамофонните плочи
Тип на плочата Скорост на въртене, tr/niin Външен диаме- тър, mm Дебелина, mm Условно означение иа формата
Монофонична с тясна браз- 331/3 174 1,5—2,3 Ф17
да (дългосвиреша) и стерео- 250 Ф:5
фонична 301 Фз>
45 174 Ф17
Монофонична с широка бра- 78 200 1,9—2,7 Фг.,
зда 250 2,1—2,9 Ф«5
Таблица 28-2
Размери иа браздите на грамофонните плочи (фиг. 28-1)
Ши )iina на браздата Ь, ц ш д та g
си X о тта 1 са ал не от го на i не на a R р m а а /си
Тип на плочата а д "а п си го го U О ГЗ о н еХ ГО гч
DIM- нГо С б.. за ио от О Ф х сг := oJ го ь 1ДИ\ ъгл нот азд веч - 5 S. £3
х, О Н С-5 ОЭ С со О та Q. С- О П О- -
а с с. В Н И К ГО С со IX X КХО с Г° о Э-
Монофонична с тясна бразда
(дългосвиреша) 55 100 100-150 7,5 90
Стереофонични 55 45 100 100—150 5,0 89—91
Монофонична с широка бразда 14J 170 140—450 25,0 90
Дыгоевчрещите плочи озигуряват по-добро качество на звука с
нищожен шум. Това се обясиява с факта, че те се изработват от смолисти
маси без тзърд пьлнител. Намаленэго ниво на шума позволява да се уве-
личи динамичният обхват на ззучене (могат да се записват и по-слаби
звукове) и да се разшири лентата на възпроизвежданите честоти.
Записите на различии произведения върху една и съща страна на
плочата се отделят една от друга с междини, широки не по-малко от
295
0,5 mm. В тези междини преходът от едното произведение към другото
става посредством непрекъсната съединителна бразда със стъпка 0,8—
1,6 mm.
Стереофоничната грамофонна плоча съдържа двуканален запис,
изпълнен на обща звукова бразда (фиг. 28-2); при това звуковите компо-
Фиг. 28-1. Сечение на зву-
ковата бразда на грамофон- а
на плоча
Фиг. 28-2. Бразди иа стереофонична плоча
— със запис на левия канал; б — със запис на десння канал;
в — със запис на двата канала; Г — грамофонна плоча;
О — оста н на въртене; Б — бразд.
ненти на двата канала са нанесени в браздата под ъгъл 45° към повърх-
ността на плочата. Записът на звука се съпровожда от модулиране на
браздата — изрязва! е на вътносбразна линия в нея. При запис на леви я
канал се модулира степата на тази бразда, която е разположена по-бли Зо
до центъра на плочата, а при запис на десния — наклонената към външ-
ния край. Такава система на запис с условно означение 45/45 даьа въз-
можност да се просвирват на стереофоничсн радиограмсфсн и обпкно-
вени мэнофонични дългосвирещи плочи (разбира се, без стереофонии^и
ефект).
При възпроизвеждане на стереофоиични плочи се използуват спе-
циални корундовп игли с радиус на закръгленис на вър.ха около 17 цш
(от 13 до 18р. т). Радиусът иа закръглепие на иглата за възпроизюждапе
на монофонични дългосвирещи плочи с от 25 до 27pm. Затсва прослуш-
ването на дългосвирещи плочи с монофсничен грамофон води до по-бър-
зото им износваие.
28-2. Конструкции на звукоотнематели
Звукоотпемателят (адапторът) е уред за преобразуване механичнвте
трептения на иглата, плъзгаща се по звуковата бразда, в електрически
сигнал, който след усилване се подава на високоговорителя. Иглата
трябва леко да следва всички извивки на звуковата бразда, без да раз-
рушава стените й. Затова всички подвижни части на звукоотнемателя
трябва да бъдат колкото е възможно по-леки.
296
Електромагнитен монофоничен звукоотиемател (фиг. 28-3)
При възпроизвеждане на запис от грамофонна плоча иглата и свър-
заната с нея котва се отклоняват от звуковата бразда ту в една, ту в дру-
га посока. При това се изменят междините в магнитната верига на систе-
мата и в котвата се пэявява променлив магнитен поток. Тъй като кот-
вата се на лира вътре в бобинката, то в нейните навивки се вьзбужда про-
Фиг. 28-3. Електромагнитеи монофоничен звукоотнематеч
а — устройство; б, виг — три положения на котватэ; /1 — магнит, 2 ~ полюс к и накрайницн
3 - котва с пглодьржатсл; 7 — намотка; 5 — игла; 6 - изводният винт на иглата
менливо е. д. н. с големина, право пропорционална па скоростта на из*
менение на магнитния поток в котвата. Скоростта на изменение на този
поток на свой ред е пропорционална на скоростта на трептене на иглата
(вж. § 28-3). В р^зултат на това напрежението, създавано от елсктромаг-
иитпия звукоотиемател, се оказва в пряка завпсимост от скоростта на
трептене на иглата.
В подобии звукоотиематели се използуват сменяеми игли: стоманс-
ии или корундови, закрепени в метался държател. Неизкригсно възпро-
извеждане на грамофоппня запис се псстига само в случая, когато краят
на иглата оппра до стелите на браздата, без да докосва дъисто й. За тази
цел радиусът на закръгление за обикновешле плочи е 60pm, а на дълго-
свирещите — 25—27 р ш.
За да се просвири едната страна на обикногена грамофонна плоча,
иглата изминава път около 200 ш. При това между края на иглата и сто-
ните на браздата се получава значително триене, което води до износ -
ване на иглата и звуковата бразда на плочата.
Стоманената игла бързо се износва и позволява добре да се възпро-
извежда само едната страна на обикновена плоча при 78 tr/niin. За про-
свирване на втората страна трябва да се постави нова игла. Не бива да
се използува износената игла, като същата се завърти в иглодържателя.
Такава игла ще работи като резец, разрушавайки силно звуковата бразда
на плочата.
Корундовите игли са по-здрави. С тях могат да се просвирят около
хиляди плочи и от двете страни. Както стоманените, така и корундовите
297
игли не трябва да се обръщат в иглодържателя, за да се избегне бързото
разрушаване на браздата.
Пигзоглектрически мэнофоничен звукоотнемател (фиг. 28-4).
Трептенията на иглата, пълзяща по извивките на звуковата бразда
на плочата, чрез иглодържателя се предават във вид на огъващи уси-
лия на пиезоелемента. Колкото по-настрана се отклонява иглата (по-
Фиг. 28-4. Опростела схема на механизма
на пиезолектрпчсп монофоничен звукоотнемател
/ — пиело? лсмши; 2 - гумени дсмпфиршци подложки; — по-
ддч: 4 - подложки на шлодьржиюля. - нглидържа-
тел: б — игла зз <бикновени плочи. 7 - шла за дилгосвире-
Щ1| плочи, tS — превключвател на нглите („7 дългосвирещи,
О - обикновена); У - изводи от проводимите сбвивки
на пиезоелемента
ради извивката на браздата), толкова по-голямо усилие тя оказва на
пиезэелем.’нта. При това на неговите плоскости се образуват елсктри-
чески заряди, конто со огнемат от проводимите изводи.
В сьврзмепните звукоотнемателп се използуват елементи от сегпе-
това сол, амонпев фосфат, барнгв титанат и пр. Най-разпространените
пиезоелементи са от последите два материала каю вай-здрави и из-
дръжливи на значителни изменения на околната температура и влаж-
ност. Пиезо лементите от сегнетова сол постепенно излизат от употреба,
тъй като са крехки, хигроскопични, неустойчиви на температура и из-
ветряват.
Пиезоелектрическите звукоотнемателп имат значително по-голяма
чувствителност, отколкото електромагнитните; те не се влияят от елек-
тромагнитни влияния, конструктивно са по-прости и най-важното — имат
298
малко тегло. Иглодържателите в такива звукоотиематели са леки, пре-
совани от пластмаса; в тях са закрепени постоянни корундови игли. Йг-
лодържателите лесно се заменят заедно с износените игли.
При премннаване от възпроизвеждане на обикновени плочи към въз-
произвеждане на дългосвирещи трябва да се смени иглата. Това става
чрез завъртане главата (дозата) на звукоотнемателя иа 180° с ръчка, из-
ведена на челпата част на тонрамото (в такива глави иглите са закрепени
на два иглодържателя, разположени на противоположните страни на
пиезоелемента), или чрез завъртане на иглодържателя около надлъж-
8 Ю 73
Фиг. 2о-5. и..|>остепа схема на ппезоелектричен мехапизъм
на стересфонен звукоотнемател
/, 2, и -/ — твьпдн рамен.I, i квкаво евърз.ши помежду си; 5 — ос на
вьртене на р »мсн.«те, 6* - лост на иглодьржатсля; 7 — росока на прс-
местваие .11 jioci.i о; ц и 9 — пиез '.nes еы и, // и /2 — изводи пт пи-
сзоглеменга на десния канал; и /•/ изводи от пис юелемен га на ле-
вин |..1НиЛ
ната му ос па малък ъгъл. В звукоогпемателите от последняя тип двете
игли са закрепени на един ред към един пластмасов иглодържател под
малък ъгьл помежду си.
И в двата типа п щзоелекгрически звукоотиематели гладите лесио
се изваждат от рамото за замяна или ремонт.
Пиезэглектрически стгреофэничен звукоотнемател. При просщ рва-
не на плочи той изработва два отделяй сигнала, съответствуггщи на за-
висите на левия и десния канал. Опростената схема на механизма на та-
къв звукоотнемател е показана на фиг. 28-5. Механизмът се състои от
четири твърди рамена 1—4, евързани гъвкаво помежду си, конто могат
да се въртят около оста 5.
Ако лостът 6 на иглодържателя се отмести в посока на стрелката 7
(по дължината на рамото 2), то рамото 1 ще се завърти сколо т. А, при
което рамото 4 ще остане неподвижно. Рамото 2, като се премести с ло-
299
ста 6 в посока на стрелката 7, ще завърти рамото 3 около оста 5. По та-
къв начин извивките на външната стена (десния канал) на звуковата.
бразда ще преместят рамото 3, запазвайки неподвижно рамото 4, а из-
вивките на вътрешната стена (левия канал) ще предизвикат премест-
ване на рамото 4, като рамото 3 стане неподвижно.
Тъй като към рамената 3 и 4 са закрепени краищата на пиезоелемен-
тите 8 и 9 (тротивоположните им краища са закрепени в неподвижния
държател 10), получазат се две механоелектрически пресбразуващи си-
стеми с механично разделяне на каналите.
Дозата на стереофоничния звукоотиемател се сменя: тя лесно се из-
важда от тонрамото за ремонт или замяна.
Вьрху ззукоэтнемателите са нанесени сзначенията на рабстните по-
ложения на превключвателя за иглите или сменяемите глави (табл.28-3).
Т а б л и ц а 28-3
Цветни означения за положенията на превключвателя
на звукоотнемателя
Тип на Означения иа работните Цвят за означения
възпронзвежданите положения на звукоотнемателя
плочи основни допълнителни1
Монофонични с тясна бра з-
да (дългосвирещи) М
Червен
Стереофон ичпи
Бял
Монофонични с тчсиа браз-
да (дългосвирещи) и сте-
реофон ичн и (възпроизве-
ждани с одна .игла) МС
Монофонични с широка
бразда 78
Чернен с било
Зелен
1 Използуват се в съчетание само с основните означения. Без основните одна
чеиия се поставят само в устройствата, предназначена за износ.
Разположение на звукоотнемателя. Тонрамото, т. е. детайлът, към
който е закрепен звукоотнемателят, определи правклнсто положение на
последний по отношение на грамофснната плоча. Най-малки изкривя-
вания се получават, ако центърът на въртене на тонрамото се разлолага
по отношение на центъра на въртене на грамсфонната плоча съгласно с
фиг. 28-6 и табл. 28-4.
СОЭ
Таблица 28-4
Конструктивни размери на тонраменлта
Размери по фиг. 28-6 Скъсено тон- 1 Нормално , тонрамо (за вамо (за п точи < \ с диаметър до 1 1/5 пин) всички ' размера) Удължено тон- оз.мо (за авто- мати и устройст- ва с гэ 1еми размери)
Основен размер а, шт 115,0 175,0 215,0 Работна дължина /, mm 1з2,5 1 4,5 231,0 Ъгълф 30° 10' 2/°20' 2х°40'
Маркиране на изводите. Мэнофоничните звукоотнематели имат два
или три нзвода: два от кристала, един от екрана. Стереофоничните
звукоотнематели се изработват с три или четири извода. В първия слу-
а-------н
Фиг. 28-6. Разиоложение на тонрамото на звукоотнемател
Г — грамофонна плача; 3 — звукоотнемател; Т — тонрамо
чай единият извод (общият), който трябва да бъде съединен с шасито,
е от черен проводник или мзркиран с черна боя; изводът на левия канал
е направен с червен проводник или отбелязан с червена боя. Във втория
случай изводите на левия канал са направени от бял или син проводник,
а изводите на десния канал — от червен или зелен проводник; към шасито
на радиолата или грамофона се свързват белият и зеленият извод.
301
28.3. Характеристики на грамофоните
Скорост на трептене на иглата. Разстоянието между крайните положе-
ния на върха на иглата при движението й по звуковата бразда се на-
рича амплитуда на отместване. Колкото е по-голяма тя, толкова по-голям
път ще измине върхът на иглата за единица време. Големината натози
път в сантиметри за 1 s се нарича скорост на трептене на иглата. Тази ско-
рост непрекъснато се изменя: при максимално отместване, когато иглата
мени посоката си, скоростта е равна на пула, а при преминаване през по-
ложение™ на покой скоростта е максимална и се нарича амплитудна ско-
рост. При изчисленията се използува ефективната (средноквадратичната)
стойност на скоростта на трептене.
Напрежението, което се получава върху товара в процеса на въз-
произвеждане на плочата, е пропорционално на скоростта на трептене
на иглата. Затова скоростта на трептене е избрана за параметър, ха-
рактеризиращ записа.
Чувствителност на звукоотнемателя. Характеризира се с ефектив-
иата стойност на променливия ток, създаван от звукоотнемателя върху
товар 1 MQ при честота 1000 Hz и скорост на трептене на върха на иг-
. , mV
лата 1 cm/s; измерва се в----— •
r cm/s
За нормална работа на НЧУ към входа му (вход «Грамофон» на ра-
диоприемника) трябва да се подаде НЧ напрежение около 200—250 mV.
Затова е необходимо чувствителността на звукоотнемателя да бъде не
по-малка от 70 при възпроизвеждане на монофоничен записи не по-
малка от 100 при възпроизвеждане на стереофоничен запис.
Честотни характеристики. Чувствителността на звукоотнемателя не
остава постоянна в границите на звуковия обхват. Тя зависи от честотата.
Графиката, която показва изменението на чувствителността на звукоот-
302
ммателя в зависимост от честотата на преобразуваните трептения, се
иарйча честотна характеристика на звукоотнемателя.
Програмите са записани на грамофонните плочи така, че с повише-
ние на честотата скоростта на трептене се увеличава (при постоянна ам-
плитуда на записвания електрически сигнал). Във връзка с това може
да се получи възпроизвеждане на запис с максимални честотни изкривя-
вания, ако чувствителността на целия канал (звукоотнемател + НЧ
усилвател 4- високоговорител) намалява с повишение на честотата.
Т а б л и ц а 28-5
Параметри на звукоотнемателите
Наименование на параметъра За грамофони
I клас II клас III клас
Натоварване на иглата не повече
от, g, при възпроизвеждане на
плочи:
монсфонична 7
стереофон ична 4
монофонична с тясна бразда и
стереофонична (с една игла) 4
Обхват на възпропзвежданнте че-
стоти, не по-тесен, Hz 30—15000
Коефицпент на нелинейните из-
кривявания, не по-голям от, % 3
7 10
4 4
7 7
50—12000 50—10000
4 5
Идеалната честотна характеристика на възпроизвеждане трябва да
има вида, показан на фиг. 28-7 с плътна линия. Да се построй възпро-
извеждащо устройство с точно такава честотна характеристика е трудно,
но са напълно допустими малки отклонения от нея. На фиг. 28-7 областта
на допустимите отклонения е заградена с прекъснати линии. Участъкът
между тези линии се нарича поле на допуските.
Несъвършенството на съществуващите звукоотнематели налага да
се коригира честотната характеристика на усилвателя на радиограмо-
фона. Това става с регулатори на тембъра за ниските и високите честоти
(вж. разд. 12).
Натоварване на иглата. Това е ефективното тегло на звукоотнема-
теля или силата, която действува във вертикална посока на иглата в
работно състояние. Натоварването на иглата се измерва в грамове. Кол-
кото е по-малко теглото на звукоотнемателя, толкова е по-малко натовар-
ването на иглата и е по-малко износването на грамофонната плоча и на
самата игла (табл. 28-5).
28-4. Електрически грамофони
Електрическите грамофони се продават като самостоятелни конструк-
ции или в радиограмофони и радиошкафове. В състава на електриче-
ския грамофон влизат: електродвигател, грамофонен диск, система за
303
предаване въртенето от електродвигателя към диска, допускаща изме-
нение на броя на оборотите, и звукоотнемател.
В промишлеността се пускат грамофони от три класа. Към първия
клас се отнасят стереофонични грамофони с най-високи качествени по-
казатели и най-големи експлоатационни удобства. Те съдържат: 1) ус-
тройство, кэето осигурява автоматично пускане на плочата и издигане
на ззукоэтнемателя (без помощта на ръцете); 2) устройство за автома-
тична стабилизация на скоростта на въртене на диска (ако се използува
асинхронен дв 1гател); 3) автомат за изключване (автостоп); 4) ключ за
автостопа; 5) ключ за изключване на звукоотнемателя в неработно съ-
стояние; 6) индикатор за включване на захранването; 7) устройство за
връщане на взички дегайли в ненатоварено състояние при изключен гра-
мофон .
Към втория клас сэ отнасят стереограмофоните, конто съдържат
устройства, изброени по-горе в точки 1, 3, 4, 5, 6 и 7.
Към трети клас се отнасят
монофоничните и опростени сте-
реофонични грамсфони с устрой-
ства според т. 3, 4, 5 и 6; пре-
минаването на всички детайли в
ненатоварено състоянг.е може да
стане както ръчно, така и авто-
матично.
Фиг. 28-8. Електродвигатели за граморони и радиоли
а — ЭДГ-1; б — ДАП-1; в — АД-2; АД-5; КД-2
28-5. Елзктродвигатели за грамофони
Елэктродвигателят ЭДГ-1 (фиг. 28-8о) се изработва и регулира заедно
със степенчатата шайба, закрепена за оста на ротора по такъв начин, че
304
при диск с диаметър 246 mm и сцепването му с тази част на шайбата,
която има голям диаметър, скоростта на въртене на диска е 78 tr/min.
Тези електродвигатели имат нищожна вибрация (роторите им са пре-
цизно балансирани) и допускат продължителна работа
Всяка от чётйритё бобини на Двигателя съдържа 3200 нав с ПЕЛ 0,1.
Посоката на въртене на ротора на електродвигателя може да сё из-
мени, като се измени посоката на тока в една от двойките бобини.
Електродвигател от типа ДАП-1 (фиг. 28-86). Бобината му съдържа
три намотки. При работа с напрежение 220 V намотките се включват
последователно.
Електродвигатели АД-2, АД-5 й КД-2 (фиг. 28-8в). Намотки: ос-
новна — 12х 155 нав. с проводник ПЕЛ 0,25; спомагателна — 12 х 275 нав.
ПЕЛ 0,19.
28-6. Контролиране броя на оборотите
на грамофонните плочи
Броят на оборотите на грамофонния диск трябва строго да съответст-
вува на показания върху плочата. В противен случай при възпроизвеж-
дането са неизбежни изкривявания, изразяващи се в изменение на то-
налността (височината на звуковете).
Удобно е скоростта на въртене на плочите да се контролира посред-
ством стробоскопични дискове (фиг. 28-9). Те трябва да се фотографират
и фотокопията да се изработят на плътна хартия (фотокартон). В центъра
на всеки кръг трябва да се пробие кръгъл отвор според диаметъра на оста
на грамофона (около 7,3 mm).
За да се провери скоростта на въртене, стробоскопичният диск се
поставя върху грамбфоннатд плоча и се осветлява с неонова или луми-
несцентна лампа (фиг. 28-10). Ако дискът се осветлява с обикновена
електролампа с нажежаема жичка, стробоскопичният ефект няма да бъде
така ярко изразен.
За да се провери скоростта на въртене на дългосвирещи плочи, пред-
назначени за 33 1/3 tr/min, използува се дискът, показан на фиг. 28-9а.
При по-малка скорост на въртене и трите пояса ще изглеждат въртящи се.
Когато скоростта стане равна на 31,9 tr/min, неподвижни ще изглеждат
чертичките на външния пояс. Увеличавайки скоростта на въртене на
плочата, а заедно с нея и на стробоскопичния диск, може да се получи
така, че неподвижни да изглеждат чертичките на средния пояс. Това
става при 33 1/а tr/min, т. е. при нормална скорост. В този случай през
време на прослушването няма да има изкривяване. Ако скоростта на
плочата се увеличи до 34,5 tr/min, то неподвижни ще изглеждат чертич-
ките на вътрешния пояс.
Дискът, показан на фиг. 28-96, се изполува за контрол на плочи при
45 tr/min. Чертичките на външния пояс ще бъдат неподвижни при
44,1 tr/min, а тези на средния пояс — при нормална скорост на въртене
45,1 tr/min. При увеличаване на скоростта до 46,1 tr/min ще бъдат не-
подвижни чертичките на вътрешния пояс.
Дискът, показан на фиг. 28-9в, служи за проверка на плочи с нор-
мална скорост'78 tr/min. При тази скорост неподвижни ще бъдат чер-
20 Справ.чник за начинавший радиолюбител
305
тичките на средний пояс, при скорост 77 tr/min — тези на външния пояс,
и при скорост 79 tr/min — на вътрешния пояс.
За проверка скоростта на въртене на дългосвирещи плочи за
16 2/3 tr/min може да се използува дискът, използуван за скорост
33,1/3 tr/min, но в този случай дискът трябва да се осветлява с лампа
Фиг. 28-9. Стробоскопични дискове
МН-6 (или МН-3) и да се захранва от променливотоковата мрежа чрез
изправител, показан на фиг 28-10. За изправител Дг може да се изпол-
зува диодът Д7Ж или Д7Е. Точната стойност на съпротивлението Rx
в изправителя трябва да се подбере така, че токът във веригата на нео-
новата лампа Лл да не превишава 0,8 mA (за лампата МН-6) или 1 mA,
в случай че се използува лампата МН-3.
306
Ако стробоскопичният диск се постави върху диска награмофона
без плоча, то резултатите от измерването няма да бъдат точни, а особено
в грамофони с маломощни електродвигатели. При наличието на грамо-
фонна плоча и доставен върху нея звукоотнемател броят на оборотите
се намалява
Фиг. 28-10. Схема за
включване на неонова
лампа
29. Магнитен запис на звука
29-1- Принцип на магнитния запис
Свойството на феромагнитните материали да запазват намагнитеността
след премахване на магнитното поле се използува за запис и запазване
на информацията в най-различни области на науката и техниката. Апа-
ратите, построени на този принцип, носят общото име м а г н и т и и
запомиящи устройства. Такива устройства, предназначени
за запис и възпроизвеждане на звука, се наричат м а г н и т о ф о н и;
те широко се използуват в радиоразпръскването, звуковото кино и от
радиол юб ител ите.
Материалите, конто се използуват за запазване на някаква инфор-
мация, носят общото име носители на запис а. Материалите,
използувани за запис на звука, се нарнчат звуконосители.
Носителят на записа, който съдържа някаква информация, се нарича
сигналограма. Сигналограма, получена в процеса на записване
на звука, се нарича фонограма, ав резултат от запис на изобра-
жение — в и деограм а.
Като звуконосител в магнитофоните се използува магнитна
лента. Тя представлява гъвкава пластмасова основа с широчина
6,25цгл (най-разпространения размер). На едната й страна е нанесен ра-
ботният слой, който се състои от кристален прах на железен окис, части-
ците на който са свързани помежду си и с пластмасовата основа с тънък
слой лак Дебелината на най-разпространената магнитна лента е 55 цт,
а дебелината на работния й слой — 10—22 p.m.
Магнитна лента със записана музикална или някаква друга про-
грама се нарича магнитофил м.
Запис. Записваните звукови трептения се преобразуват от микро-
фона М (фиг. 29-1) в електрически сигнал. След преминаване през запис-
ващия усилвател ЗУ те постъпват в намотката на тороидален (пръсте-
307
с
00
Фиг. 29-1. Припципно устройство на магнитофона
новиден) електромагнит ЗГ, наречен записваща глава. Ней-
ното ядро е отворено от едната страна — има работен процеп. Магнитного
поле в процепа е пропорционално на тока в намотката на главата.
Магнитната лента се пренавива от ролката Л на ролката П посред-
ством електродвигателя ВД. При движението си тя преминава край ра-
ботния процеп на главата ЗГ и се намагнитва в такт с постъпващите на
микрофона звукови трептения; получава се магнитофилм.
Подмагнитване. За подобрение качеството на записа през намот-
ката ЗГ заедно със звуковите сигнали се пропуска високочестотен ток
(40—80 kHz), наречен подмагнитващ ток. Той се получава от високоче-
стотен генератор ГВЧ, монтиран в един блок със записващия усилва-
тел ЗУ.
Изтриване на запис. Ненужният запис може да бъде премахнат от
магнитната лента или, както се казва, изтрит чрез размагнитването й
или обратно чрез намагнитване до насищане, след което лентата може да
се използува за нов запис. Изтриването се прави с магнитната глава ИГ.
Тя има същото принципно устройство, както и записващата глава. В
намотката й се предава изтриващият високочестотен ток от същия гене-
ратор, който изработва подмагнитващия ток.
Вместо високочестотни подмагнитващи и изтриващи токове в най-
простите магнитофони се използуват постоянни токове за подмагнитване
и изтриване, обаче качеството на записа в този случай много се влошава.
Изтриващ електромагнит. Ненужният запис може да се изстрие от
цялата ролка, като се използува електромагнит (фиг. 29-2). Той пред-
ставлява бобина с отворено магнитно ядро, захранвана с променлив ток.
За да се получи по-голямо разсейване, вместо 4—5 стоманени ламели в
прозореца на бобината при монтирането на ядрото се поставят същите
по форма картонени подложки с дебелина 1,0 mm. Подложките се раз-
пределят равномерно по сечението на ядрото.
Намотката има 2000 навивки с проводник ПЕЛ 0,51—0,58 за мрежа
220 V.
Размагнитващият електромагнит се включва в мрежата, приближава
се до ролката с лента почти до допиране с нея и бавно се описват с него
няколко кръга, след което постепенно се отдалечава. Електромагнитът
може да се включва и изключва само на разстояние, не по-малко от 0,5 m
от лентата.
Възпроизвеждане на записа. За да се възпроизведе записаното,
магнитофилмът трябва да се пренавие в обратна посока и да се пусне
със същата скорост, както при записа, покрай възпроизвеждащата гла-
ва ВГ. Магнитният поток около магнитната лента се затваря през ядрото
на ВГ и индуктира в намотката й електрически сигнали, подобии на тези,
конто са преминавали през намотката на ЗГ при записа. Тези сигнали
се усилват от възпроизвеждащия усилвател ВУ и могат да се прослушат
с високоговорителя Вг.
При отделни глави и усилватели за запис и възпроизвеждане ка-
чеството на записа може да се контролира в процеса на самия запис с
незначително закъснение, което се определи от разстоянието между маг-
нитните глави ЗГ и ВГ. Левият електродвигател ЛД движи лентата
във време на възпроизвеждане и запис, а също се използува за ускорено
пренавиване на лентата върху лявата ролка Л. Водещият електродви-
309
гател ВД служи за преместване на магнитната лента МЛ с постоянна
скорост покрай магнитните глави ИГ, ЗГ и ВГ. В системата, показана
на фиг. 29-1, двигателят ПД се използува за пренавиване на лентата
върху дясната ролка П.
Фиг. 29-2. Размагнитващ електромагнит
а — общ вид; б — кути я; в — капак на кутията; г — макара на бобината
Общ канал. Каналът за запис (микрофон—записващ усилвател—
записваща глава — магнитна лента) и възпроизвеждащият канал (маг-
нитна лента—възпроизвеждаща глава—възпроизвеждащ усилвател—
внсокоговорител) в съвкупност образуват т. нар. общ канал.
В много магнитофони има само един «универсален» усилвател, който
се използува последователно или за запис, или за възпроизвеждане.
При това е невъзможно по време на запис да се контролира неговото ка-
чество, а следователно и не може бързо да се внасят корекции. В такива
магнитофони преминаването на сигнала през общия канал става с голямо
задържане по време (време за запис плюс време за обратно пренавиване
на лентата и превключвания).
Двупистов запис и възпроизвеждане. За пкономия на магнитна лен-
310
та болшинството от съвременни магнитофони записват на две паралелни
писти от една и сына лента (фиг. 29-За). Отначало записът се прави^по
единия край на лентата, а след това, като се обърнат ролките и се раз-
менят местата им (без да се пренавива лентата), се записва друга про-
'/^чалона запасе
Листа 1
Край на записи
Листа 2
Праи на запаса// j
\Ндчало f
Л
Посока на движение
на лентата
Щ/М.™
«5
^0^/gyg4Oggjg/Hzn^Z7
Wg Листа' 2
//начало на записа//// Листа ////////[Нрд/нд запаса /
{раина запаса^
Начало назапйса
Циста Ь \\\w [начало на эапис^а\
1 > 1 V /\^Х\ \ Ч ЧЧ .4 Ч . , . уч
в
Фиг. 29-3. Разположение на пистите за запис на магнитна лента
а — д-’упистов монофоннчен запис; б — двупнстов стереофоничен; в — четирипистс
грама по втория край на лентата. Такава система за запис се нарича
двупистова. При възпроизвеждане на запис от съответната листа на лен-
тата ролките се поставят в същото положение, както и при записа.
В по-съвършените магнитофони от една писта в друга се преминава
чрез превключване на магнитните глави. (В такива магнитофони има два
комплекта.) Едновременно се изменя и посоката на движение на лен-
тата (изменя се например посоката на въртене на електродвигателя).
Двупистовият запис се използува и в стереофонияните двуканални
магнитофони. В този случай посредством специална глава, която се съ-
стои от две разположени една над друга записващи глави върху единия
край на лентата, се записват сигналите от «десния» канал и едновременно
върху другия край — сигналите от «левия» канал (фиг. 29-36).
Стереофоничният запис се възпроизвежда посредством аналогична
сдвоена възпроизвеждаща глава, като се използуват два усилвателя за
31
възпроизвеждане и два размесени високоговорителя (или групи високо-
говорители — вж. § 27-5).
Четирипистой запис. Някои магнитофони дават възможност да се
направи запис на четири паралелни писти от една и съща лента (фиг.
29-Зв). Монофоничните записи се правят от начало на листа 1 и след това
последователно на писти 4, 3 и 2. Стереозаписите се правят най-напред
на писти 1 и 3, а след това на писти 4 и 2. Във всички случаи се изпол-
зуват сдвоени глави. От една листа на друга при запис и възпроизвеж-
дане се преминава чрез промяна на местата на ролките с лента, като те
едновременно се и обръщат. Освен това при монофоничен запис на входа
на възпроизвеждащия усилвател се превключват горната и долната на-
мотка на главата.
Скорост на движение на лентата. За да може да се възпроизвежда
запис с един магнитофон, направен с какъвто и да е друг магнитофон,
скоростите на движение на лентата са стандартизирани. Приети са че-
тири основни стандартни скорости: 31,8; 19,5; 9,53 и 4,76 cm/s. При това,
за да се избягнат честотните изкривявания, лентата трябва да се движи
със същата скорост, както и при записа.
Ако се увеличи скоростта на движение на лентата, може да се раз-
шири честотният диапазон за запис и възпроизвеждане в магнитофоните,
използувани за предаване програми по радиото и записи на звуковия
съпровод на филмите в киното (т. нар. професионални магнитофони),
лентата се движи със скорост 38,1 или 19,5 cm/s. В магнитофоните за ши-
рока употреба и радиолюбителските саморъчни магнитофони се изпол-
зуват скоростите 19,05; 9,35 и 4,76 cm/s. В старите магнитофони се из-
ползуваха и други нестандартни скорости.
29*2 Електрически и акустични характеристики
на магнитофоните
За Д1 се получи качествен запис и възпроизвеждане, необходимо е да се
осигури постоянна скорост на движение на лентата по време на тези про-
цеси. При намаление на скоростта на лентата в сравнение със стандарт-
ната й скорост при запис или при увеличение на скоростта и по време на
възпроизвеждане звукът става по-висок в сравнение с естествения, а
при обратните изменения на скоростта — по-нисък. Това явление се
нарича изкривяване на тоналността. Скоростта на дви-
жение на лентата в магнитофоните се изменя, ако се измени натовар-
ването на двигателя за задвижване на лентата, напрежението и честотата
на тока в мрежата.
В най-сложните и висококачествени промишлени магнитофони ско-
ростта на движение на лентата се поддържа с точност до ±0,5%. В маг-
нитофоните за широка употреба допустимите максимални отклонения
на средните скорости от тяхната номинална стойност са ±2% (за ско-
ростта 4,76 cm/s — до ±3%).
Същнте точности трябва да се осигурят и в любителските магнито-
фони. Ако отклоненията на скоростта на движение на лентата не са по-
големи от показаните,тоналността на звучене при възпроизвеждане не се
изкривява.
312
Детонация. Сыцествен недостатък на магнитофоните са изкривява-
нията на възпроизвеждания звук, предизвикани от периодични изме-
нения на скоростта на движение на лентата около средната й стандартна
стойност. При конструиране на магнитофоните стремежът е винаги към
колкото се може по-малки падиодични изменения на скоростта. Обаче
изработените дорй с най-голяма точност механизм» за движение на лен-
тата не могат да осигурят движение на лентата съвсем без такива изме-
нения.
Периодичннте изменения на скоростта на лентата се дължат главно
на ексцентрицитета на преводните шайби и другите въртящи се части
от механизма за движение на лентата, нееднаква дебелина и плътност
по дължината на ремъка. «Люлеенето на ротора» на електродвигатели,
което се дължи на неравномерно разпределение и изменение на магнит-
ната индукция в междината между ротора и статора през всеки полупе-
риод на захранващия ток, също предизвиква колебания на скоростта.
Ако електродвигателят се захранва с променлив ток с честота 50 Hz,
колебанията на скоростта са с честота 100 Hz.
Когато скоростта се изменя с малка честота (5—15 Hz), наблюдава се
особено неприятно за слуха изменение на честотата на възпроизвеждания
сигнал — създава се впечатление за «разливане» на звука. Такива из-
кривявания се наричат детонация от първи род. Ако ско-
ростта се изменя с честота 100 Hz и повече, при възпроизвеждане на
звука се наблюдават бързо вибриране на звука и хрипове. Такива из-
кривявания се наричат детонация от втори род. Тя въз-
никва поради описаните по-горе причини.
Числената стойност на детонацията в проценти се определи като
отношение на стойността на най-голямото изменение на скоростта към
средната скорост на движение на лентата. При вйсококачествените про-
фесионални магнитофони детонацията не е повече от 0,15—0,2%, а при
магнитофоните за широка употреба тя достига 0,6 до 0,9%.
Ниво на записа. Това е степента на полезного намагнитване на лен-
тата, върху която е направен запис. Тъй като по дължината на лентата
намагнитеността непрекъснато се изменя, тя се оценява по средната
ефективна стойност, доколкото тази стойност определи средното ниво на
гръмкостта на възпроизвеждане на дадения запис. При твърде голяма
намагнитеност на лентата (премодулация) възникват големи изкри-
вявания.
Максимално ниво на записа. Това е най-голямото възможно ниво,
ограничено от зададения коефициент на нелинейните изкривявания.
Максималното ниво на запис върху лентата съответствува на остатъчен
магнитен поток с ефективна стойност 25,6 тМх на 1 шт ширина на зву-
ковата бразда.
Максималното ниво на записа се определи чрез сравнение гръмкостта
при възпроизвеждане с измерителна лента и лента, изпълнена със запис.
Честотна характеристика на общия канал Характеризира се с об-
щите честотни изкривявания,. внесени от магнитофона, в процеса на за-
пис и възпроизвеждане. За да се получи такава характеристика, на входа
на записващия усилвател се подава сигнал с ниво, примерно 5 пъти по-
малко от максимално допустимого ниво, и като се поддържа строго по-
стоянно, се записват редица звукови честоти от работния диапазон на
магнитофона.
313
При възпроизвеждане на този запис се отчита зависимостта на из-
ходното напрежение от честотата и получените данни се използуват за
построяване на честотната характеристика. За тази цел на хоризонтал-
ната ос на графиката се нанася честотата, а по вертикалата — съответ-
ните значения на изходното напрежение. Като се съединят получените
точки с линия, се получава честотната характеристика на общия канал
на магнитофона.
Относително ниво на шумовете на общия канал. Това е отношен пето
на напрежението на изхода при възпроизвеждане на пауза (във време на
запис на входа на усилвателя не е бил подаден полезен сигнал) и въз-
произвеждане на запис с максимално ниво.
За измерване относителното ниво на шумовете на входа на магнито-
фона се подава от звуков генератор нормално входно напрежение с че-
стота 400 Hz при скорост на движение на лентата 38,1 и 19,05 cm/s, че-
стота 200 Hz при скорост 9,53 cm/s и 100 Hz при скорост 4,76 cm/s и сиг-
налът се зап'исва при номинално положение на регулатора за усилване
в канала за запис. След това се записва «паузата»: вместо генератор към
входа на усилвателя се включва съпротивление със стойност, равна на
вътрешното съпротивление на източника на входния сигнал, и без да се
измени положението на регулатора за усилване, отново се прави запис.
След това магнитофонът се превключва на възпроизвеждане и при номи-
нално положение на регулаторнте за усилване и тембър се отчитат по-
казанията на волтметъра на изхода на магнитофона при преминаване на
лента със сигнал и без сигнал.
Преди измерването лентата, магнитните глави и другите детайли,
конто се намират на плочата на механизма за движение на лентата,тряб-
ва старателно да се размагнитят с размагнитващ дросел.
В промишлените магнитофони за широка употреба, захранвани от
мрежа, относителното ниво на шумовете на общия канал не е по-малко
от 40 dB, а в батерийните магнитофони — не по-лошо от 45 dB.
29-3- Магнитна лента
У нас могат да се намерят ленти тип С, CH, CR и CRL, производство на
ГДР, а също и съветски ленти тип 1, 1Б, 2 и 6. Типът на лентата е озна-
чен през всеки 40—50 ст от немагнитната страна. Лентите тип 1 и С са
предназначени за работа при скорост 76,2 cm/s в професионалните магни-
тофони. Лентите тип 2, СН и 6 се използуват при скорости 38,1 cm/s в
професионалните апаратури, а също и в репортажните и любителските
магнитофони, в конто лентата се движи със скорост 19,05 cm/s и по-малка.
Високочестотното напрежение, подадено към записващата глава от
генератора за подмагнитващия ток, и съответно подмагнитващият ток
при използуване на лентите тип 2, 6 и СН трябва да бъде например два
пъти по-голямо, отколкото за лентите тип 1 или 1Б.
Ядра и ролки за лентата. Магнитната лента се навива на ролки от
пластмаса или алуминий (фиг. 29-4а и табл. 29-1) с работния слой от-
вътре, а в магнитофоните от професионален тип — на ядра от пластмаса
или стомана (фиг. 29-46). Стандартната дължина на лентата, навита на
ядро, е 1000 т.
314
Магнитофилми Продават се и готови записи на говор и музика
върху магнитна лента. Те се наричат магнитофилми. Магнитофилмите
са двупистови и са предназначени за възпроизвеждане с магнитофони,
конто имат скорост на движение на ле1
на магнитофилма са залепени парчета
немагнитна лента с дължина 1 m
-(т- нар. пилотна лента). Те предпазгат
магнитната лента от повреждане и ос-
вен това върху тях се поставят над-
писите.
Съхраняване на магнитната лен-
та и магнитофилмите. Желателно е то
да става при температура 10—20°С и
•относителна влажност на въздуха 50—
60%. В много сухи помещения с пови-
шена температура, а особено при въз-
действието па преки слънчеви лъчи,
лентата става крехка и лесно се къ-
са; съхраняването в прохладно поме-
щение действува по-малко вредно. Лен-
тата трябва да се пази в картонена ку-
тийка във вертикално положение.
Не трябва магнитофонната лента
да се поставя близо до големи же-
лезни маси, а също електромагнити,
автотрансформатори, стабилизатори и
.други устройства, създаващи силни
магнитни полета.
Практически времето на живот на
лентата се определи с износването й
при движение™ и през механизма за
.движение на лентата. При внимателно
боравене и добър магнитофон правил-
но съхраненнят магнитофилм може да
се прослуша повече от хиляди пъти.
Залепване на лентата. Магнитната
лента може да се залепи с лепило, съ-
ставено от 2 тегловни части ацетон,
•една тегловна част етилацетат и една
тегловна част ледена мравчена киселина. Може да се използува съ-
що така лепило, което се състои от: мравчена киселина 23,5 ст3, аце-
тон 63,5 ст3 и бутилацетат 13,5 ст3. Върху лентата трябва да се нанесе
тънък и равен слой лепило. Ако се нанесе повече лепило, след изсъхване
.лентата се набръчква.
Възстановяване здравината на лентата. След няколкогодишно съ-
хранение, особено в неблагоприятни условия, основата на лентата из-
съхва, лентата става чу пл ива и лесно се къса. За известно време лентата
‘отново може да се задрави, ако се изстрие ролката с навита лента с вата,
намокрена във вода, или се постави ролката 20—30 min върху мокра кър-
па. Това позволява един дълго съхраняван магнитофилм да се възпро-
изведе и същевременно да се презапише на нова лента.
315
Таблица 29-1
Ролки за магнитна лента (фиг. 29-5 а)
Ns на бобината Външен диаме- тър cl, mm Дължина ; на лен- i тата в родката, гл* Времетраене при на записа на едната скорост на лентата листа
19,05 cm/s | 1 9,53 cm/s 4, 76 cm/s
7,5 75 50 4 min 8 min 16 min
10 100 100 8 min 16 min 32 min
13 127 180 16 min 32 min 1 h 4 min
15 147 250 20 min 40 min 1 h 20 min
18 178 350 30 min 1 h 2 h
22 220 500 40 min 1 h 20 min 2 h 40 min
* При дебелина 55 pm.
29-4. Магнитни глави
В професионалните магнитофони записът, възпроизвеждането и изтри-
ването се правят с отделни специализирани глави. Принципното ус-
тройство на всички глави е еднакво. Те се различават само по данните на
намотките и размерите на процепите (табл. 29-2). В любителските магни-
тофони се записва и възпроизвежда с една и съща универсална «глава».
Ядрата на магнитните глави се състоят от две половинки, направени
от пермалоени ламели с дебелина 0,15 до 0,2 mm. Ламелите са залепени
с лепило БФ-4 или ЭКС-1. Двете половинки на ядрото се съединяват по-
средством основи от немагнитен материал или скоби (фиг. 29-5).
Процепите в магнитните глави се образуват в мястото на съединение
на двете половинки от ядрото. В работния процеп е поставена подложка
от фосфорен или берилиев бронз, предпазваща го от набиване с магнитни
частици, конто се отделят от повърхността на лентата. Ширината на ра-
ботния процеп (т. е. дебелината на подложката) на възпроизвеждащите,
записващите и универсалните глави е от 3 до 20цт, а на изстриващите —
от 50 до 200 pi m.
Задният процеп (противоположен на работния) на записващата и уни-
версалнага глава намалява постоянного подмагнитване на ядрото и с това
подобрява качеството на записа.Възпроизвеждащите и изтриващите глави
се конструират без заден процеп. Разположението на главите по отно-
шение на магнитната лента, а също дебелината на ядрата са показани
на фиг. 29-6.
На фиг. 29-7 е показана конструкция на саморъчно изработена глава
(фиг. 29-7а) с ядро от пермалой (фиг. 29-76) и трансформаторна ламарина
(фиг. 29-7в). Данни за намотките: 2x1500 нав. ПЕД 0,09 за универсал-
ната глава и 2x220 нав. ПЕЛ 0,25 за изтриващата.
На фиг. 29-8 е показана конструкцията на друга любителска глава.
Главата се монтира в следния ред. От пермалоени ивици с дебелина 0,5—
0,8 mm се изработват полюсните накрайници 1. В работния процеп 2
между тях се поставя подложка от бронзово фолио, а след това полюс-
316
Основни данни на магнитните глави
Т а б л и ц а 29*2
Тип на магнитофона Предназна- чение1 Намотка R, Q L, mH Дължина на процепа Работни хеиове, mA
W d, mm работен заден запис п о дм аг- нитване иацмваид
Репартер-2 ВГ 2000 0,08 500 2000 10 няма — _ _ ЗГ 600 0,1 40 130 10 100 0,6 2,0 — Репартер-3 ВГ 600 0,12 12 50 10 няма — — — ЗГ 150 0,15 3,5 4,5 10 „ 3,5 12 — За двупистов запис «Днепър-9»; ГУ 2X 1500 0,1 180 900 8 100 0,5 0,4—0,5 — «Днепър-10» ГС 2X100 0,27 1,6 10 100 няма — — 100—1150 «Днепър-11» ГУ 2X1500 0,1 180 1000 8 няма 0,1 0,5 — ' ГС 2X 100 0,31 1,5 10 100 „ — — 200 Елфа-10; ГУ 2x 1500 0,08 220 750 10 100 0,3 1 3 — Елфа-17; ГС 2X200 0,2 5 10 100 няма — — 40 Елфа-19 Елфа-20 ГУ 2X 1000 0,05 300 1000 5 400 0,2 2 — ГС 250 0,15 35 6 100 няма — — 40 «Яуза-5» ГУ 2 x 2500 0,05 1000 1250 8 „ 0,1 1 — ГС 300 0,12 9 4,5 200 „ — — 30 «Яуза-10» ГУ 2X2500 0,03 5 „ 0,06 0,6 — ГС 400 0,09 ЮО „ — — 30 «Мелодия» ГУ(МГУ-2)2 3 2500 0,05 500 900 8 „ 0 13 0 5 — ГС(МГС-1)2 400 0,15 10 7 200 „ - — 45 «Астра» ГУ 4000 0,05 600 4000s 5 „ 0,5 20 — ГС 420 0,18 3,5 8 0,2 „ — — 40
1 ВГ — възпроизвеждаща глава; ЗГ — записваша глава; ИГ — ивгриваща глава; УГ — универсална глава.
2 В. скобите е показан типът на главата.
3 Извод от 500-та навивка.
4
Фиг. 29-5. Магнитни глави
а — тороидална за еднопистов запис, / — ядро; 2 — работен процеп; 3 — намотка; 4 —
скрепителна основа; б — за двупнстов запис; / — ядро, 2 — работен процеп, 3 — намотка;
4 — скрепителна основа, в — закрепване на главата, / — ядро; 2 — работен процеп; .3 — под-
вижна пластинка,_ 4 — пружина, .5 — пннт за регулиране
Фиг. 29-7. Саморъчно
изработена магнитна глава
а — монтирана глава, б — размери
на пермалоеннте ламели, в — раз-
мери на ламелнте от трансформа-
торна стомана, / — ядро, 2 — ра-
ботен процеп; 3 — намотка, 4 —
скоба за съединяване двете поло-
вики на ядрото
Фиг 29-6. Разположение на магнитните глави
относно лентата за различии видове магнитофилми
а — на еднопистови, б — на двупнстови
Фиг. 29-8. Саморъчно
изработена магнитна глава
/ — полюсен накрайник; 2 — ра-
ботен процеп; 3 — закрепваща ме-
сннгова планка, 4 — пермалоени
ленти; 5 — бобин и
318
ните накрайници се запълват към месинговата планка 3. На горната
част на тази планка трябва да се придаде кривина, съответствуваща на
кривината на полюсните накрайници. След това полюсните накрайници
със.свободните си краища се поставят в междината между пермалоените
ивици 4 на долната част на главата.
Ако работният процеп е 13 pm и броят на навивките 2x1500 с про-
водник ПЕЛ 0,09, главата има индуктивност около 800 mH. Такава глава
може да се използува като универсална (записващ ток 0,07 mA, подмаг-
нитващ ток — 1 mA) Записваща глава със същата конструкция с работен
процеп 100 p m и 2 намотки по 500 навивки с ПЕЛ 0,15 изтрива удовле-
творително при ток около 10 mA.
Притискане на лентата към главите. Във време
на движение лентата трябва плътно да приляга към цялата повърхност
на универсалната магнитна глава в областта на работния й процеп. За
тази цел лентата трябва да бъде или обтегната по време на движение по-
средством спирането на подаващата ролка, или притисната посредством
малко парче, залепено на плоска пружина.
29-5. Механизми за движение на лентата
Механизмът за движение на лентата трябва да осигурява при записи и
възпроизвеждане равномерно движение на магнитната лента със зада-
дена скорост, ускорено пренавиване на лентата с права и обратна по-
сока, а също бързото' й спиране след запис, възпроизвеждане и прена-
виване.
Механизмите за движение на лентата в магнитофоните са конструи-
рани с един или три електродвигателя.Наричат ги съответно едномотор-
ни или тримоторни.
. В едномоторния механизъм един и същ двигател привежда в дви-
жение лентата при запис, възпроизвеждане и пренавиване.
В тримоторния механизъм един двигател — водещият, задвижва лен-
тата при запис и възпроизвеждане, два други, разположени на плочата
на механизма за движение на лентата отдясно и отляво на водещия, се
използуват за ускорено пренавиване и обтягане на лентата във време на
запис и възпроизвеждане. Ролката с лента, закрепена на вала на левия
двигател, се нарича подаваща, а ролката с лента на вала на десния дви-
гател — приемна. В любителските магнитофони лентата се движи отляво
ыадясно и се навива на ролкцте с работния слой отвътре.
Кинематична схема на едномоторен механизъм за движение на лен-
тата (фиг. 29-9). При поставяне на превключвателя 1 в положение Вкл
се рсвобождава лостът 2 и с контактите 15 се включва електродвигателят.
Посредством ремъка 4 въртенето на неговата преводна ос се предава
на маховика 5 и намиращия се на оста му водещ вал 6. Магнитната лента 7,
притисната между водещия вал 6 и притискащата ролка 8, се движи в
посока на стрелката. Притискащата ролка леко се върти на сачмени ла-
гери. Допиращата се до водещия вал повърхност на притискащата ролка
е покрита с гума.
Ускореното пренавиване на лентата на лявата или дясната ролка
става посредством преместване на лоста 9 съответно вляво или вдясно.
319
При преместване вляво междинната ролка 10 се зацепва твърдо с външ-
ната част на шайбата 11 на лявата ролка. При преместване на лоста 9
вдясно междинната ролка 12 твърдо се зацепва с външната част на шай-
бата 13 на дясната ролка.
Премёстването на лоста 9 вляво или вдясно се съпровожда с премест-
ване на лоста 2 надолу под действието на палеца 14, завършващ със
Фиг. 29-9. Кинематична схема на едномоторен
механизъм за движение на лентата
сачмен лагер за намаляване на триенето. Във време на работния ход лен-
тата се навива върху дясната ролка посредством спомагателна шайба,
съединяваща маховика 5 фрикционно с дясната ролка 13 (на фигурата
той не е показан).
В едномоторните механизми за движение на лентата е трудно да се
избегне влиянието на устройствата за придвижване и пренавиване на
лентата върху стабилността на въртене на водещата ролка. Неравно-
мерността на въртене се предизвиква от шайбите, фрикционните съеди-
нения и др.
Кинематична схема на тримоторен механизъм за движение на лен-
тата (фиг. 29-10). Такъв механизъм може по-равномерно и с по-постоянно
опъване да движи лентата от началото до края на ролката при запис и
възпроизвеждане. Това се обяснява с факта, че лентата се придвижва с
отделен водещ електродвигател, който няма допълнителни неравномерни
натоварвания, създавани от устройствата за навиване на лентата върху
ролката и нейното спиране.
При установяване на превключвателя 1 в положение работен ход
щифтът 2 премества вдясно краищата на лостовете 3 и 4. При това лен-
тата 5 се притиска между водещия вал 6 и притискащата ролка 7, а ма-
ховикът 8 се освобождава със спиращата лента 9. Въртенето от шайбата 10
320
на водещия електродвигател се предава на водещия вал 6 и намиращия
се на неговата ос маховик <8. Маховикът <8 и водещата ос 10 заедно със
съединяващия ги ремък образуват редуктор. При придвижване на дол-
ния по схемата край на лоста 4 вдясно (положение Работен ход) или вляво
(положение Пренавиване) закрепените на осите на пренавиващите дви-
гатели шайби 13 и 14 се освобождават от спиращите ленти 11 и 12.
Стоп
Фиг. 29-10. Кинематична схема на лентодвигателен
механизъм с три мотора
Превключвателят за вида на работа 1 се фиксира в желаното поло-
жение чрез щифта 15 на лоста 16. Фиксирането се усилва посредством
пружината 17.
Горният (по схемата) край на лоста 4 при преместването си тласка
щифта 18 и завърта около оста 19 малка площадка, върху която са раз-
положени два пръстена, избутващи в противоположни посоки лостове-
те 20 и 21 със спирачните ленти 11 и 12.
В едномоторните и тримоторните механизми на битовите и любител-
ските магнитофони въртенето се предава на водещия вал обикновено по-
средством редуктор. Той се състои от водеща ос на вала на електродви-
гателя, водеща ос на водещия вал и съединяващия ги ремък.
За да се движи лентата със зададена скорост v (cm/s), водещият рал
трябва да има диаметър (mm)
(29-1)
където п е числото на оборотите в минута.
Минималният диаметър на водещия вал, при който лентата се движи
без приплъзване, е 2,5 mm. Очевидно, ако водещият вал е непосредст-
вено валът на електродвигателя, броят на оборотите им е еднакъв. Ако
21 Справочник за начинаещия радиолюбктел
321
Таблица 29-3
Променливотокови електродвигатели за магнитофони
Тип на двигателя Захранващо напрежение, V Скорост на въртене на ротора, tr/min Мощност на вала, W Консумн- рана мощност, W Пусков момент, g.cm Капацн- тет на конденза- тора, Допълннтел- но съпротнв- ленне, И Тегло, kg Диам. на корп., mm Дължина на кор- пуса, mm
ДВД-Р 220 Хистерезисни двускоростни двигатели 1500/750 14/7 105/95 1300/800 2,75 250 7,1 145 200
ДВА-1Р 220 1500/750 Синхронно-реактивни 20/10 118/105 двигатели 1300/900 3 300 7,0 145 200
ДВС-У1 М 110/220 1500 12 75 1000 10/2,5 125/500 4,2 110 132
ДВС-У1 220 1500 15 78 1000 2,5 500 4,2 110 132
ДВС-010/5-4 220 1500 15 108 1000 3 500 6,7 126 255
ДВС-010/5-6 220 1000 8 84 1000 2,5 500 6,6 126 210
Асинхронна двигатели
ДВА-УЗ1 2 3 4 5 * 7 220 1430 30» 90 2000 2,5 500 4,2 ПО 132
ДВА-У42 220 610 6* 37 1100 1,25 500 4,2 ПО 132
ДПА-010/5-4» 220 890 13* 100 3000 2,75 250 5,8 126 210
ДПА-У1» 220 890 13* 100 300 2,75 250 4,2 110 132
ДПА-У2» 220 760 8» 67 3000 1.5 250 3,0 ПО 132
2АСМ-50" ПО 1300 0,67’ 25 225 4 — 0,72 75 58
2АСМ-2008 ПО 1200 2,4“ 50 560 4 — 1,25 70 90
АД-2» 127 1480 5 36 500 2,5 500 100 70
АД-5» 127 1460 5,2 35 500 2,0 500 80 78
ДМ-2» 180 960/460 14 50/59 1000 3,5 — 3 103 80
1 Използува се като водещ двигател в тримоторните двускоростни магнитофони при скорост на лентата до 76,2 cm/s и ролки
с капацитет до 1000 т. Снабден е със спнрачно устройство.
3 Използува се в едномоторнн конструкции като водещ н пренавиващ, а в тримоторните — само като водеш..
3 Допуска използуването на .ролки с капацитет 1000 m при скорост на лентата 38,1 cm/s и по-малко.
4 Допуска нзползуване на ролки с капацитет до 500 m при скорост на лентата 38,1 cm/s и 1000 m при скорост 19,05 cm/s.
5 Използува се като пренавиващ в тримоторните магнитофони.
• В любнтелските конструкции на магнитофони се използува като водещ и пренавиващ. Въртенето на двигателя се предава
посредством шайби н ремъцн.
7 При скорост 19,05 cm/s е допустимо да се използуват ролки с капацитет до 200 m лента.
8 При скорост 19,05 cm/s е допустимо да се използуват ролки с капацитет до 250 m лента.
• Използува се в битовите магнитофони с едномоторен механизъм за движение на лентата. При скорост 19,05 cm/s е допу-
стимо да се използуват ролкн с вместнмост до 350 m лента.
£зе
На празен ход.
Тип на двигателя
СР сп Ю IO to о о to сп to 1 1 1
О1„ о
СП
g СЗ
гъ а
X
2
S
to Ю Ю X to to to
о о § СП № СП ООО X
о с ООО ООО X
р о х ООО X ООО
гъ
X X
S "Q X
X О X*
с о ё to — о о о р X
сп "to 2 00 — ^1 S X 00 to С2 X
Си
О X
а
О X <3
®. "Q
X Q 5
ГО № X с* "Q X О 4^ Ср о "to 'о X £ °.° \) о о СП X X X
Ж X =s
X О X
Л)
X
3 X
"Q
о
— сп —
О № ООО ООО Q
X X
с X
Напрежение, V
Скорост на въртене
на ротора, tr/min
Мэщност на вала,
W
Консумирана мощност,
W
Пусков момент,
gem
СР СР
СП СП
ООО О ор
W *— о ЬО о to
to to о сп СП 00 СП
Тегло, kg
СР ГО tO
ОСЛО
Диаметър на корпуса,
mm
СП СР
*•4 СП 00
СП
О О
СП 00 Р*
Дължина на корпуса,
mm
Колекторни двигатели за постоянен ток
>
а
е използуван редуктор, броят на оборотите на вала ще бъде п пъти по-
малък, където п е предавателното число на редуктора.
Електродвигатели. Колкото са по-големи скоростта на лентата и
размерът на ролките в механизма за движение,толкова електродвигателят
трябва да бъде по-мощен. В любителските магнитофони, захранвани от
променливотокова мрежа, се използуват двигатели ДВА-УЗ, ДВА-У4,
АД-2, АД-5, ЭСГ-1, ЭДГ-4, ДАГ-1, ДАП-1 и др. (вж. § 28-5 и табл. 29-3).
В преносимите магнитофони с батерийно захранване се използуват
колекторни двигатели за постоянен ток 4ДКС-8, ДПМ-25, ДП-4, ДП-5
и др. (табл. 29-4).
29-6. Усилватели за магнитофони
Магнитофонът с отделни усилватели за запис и възпроизвеждане5(фиг.29-1)
е по-съвършен, по-просто се настройва и позволява качеството на
записа да се контролира в процеса на самия запис. В любителските и
портативни магнитофони обаче за опростяване се използува един усил-
вател (фиг. 29-11), който се нарича универсален. Преминаването от един
вид работа към друг става посредством превключвателя 77. При устано-
Фнг. 29-11. Блок-схема на магнитофон с универсален
усилвател (YY) и генератор (ВЧГ)
вяване на превключвателя в положение В (възпроизвеждане) универсал-
ната магнитна глава се включва на входа на усилвателя, а при положе-
ние 3 (запис) — на изхода.
Записващ усилвател (фиг. 29-12). Предназначен е да работи от ми-
крофон в магнитофони със скорост на движение на лентата 19,5 и 9,53 cm/s.
При работа от приемник сигналът се взема от товара на детектора и се
подава на съпротивлението Т?5.
Усилването на високи честоти може да се изменя със съпротивле-
нието Rw при скорост 9,53 cm/s и с 7?п при скорост 19,05 cm/s. Изход-
ният сигнал на главата ЗГ се взема от съпротивлението R16. Усилва-
телят е изчислен да работи със саморъчна магнитна глава (фиг. 29-7),
която има намален брой навивки (200+200 нав. с ПЕЛ 0,21).
За да няма възможност подмагнитващият ток да се затвори през съ-
противлението 7?1в, в изходната верига е включен филтърът L2C^. Съ-
противлението Т?2о предпазва записващата глава от тока на зареждане
на кондензатора С14. Последният трябва да бъде с малка утечка.
о24
325
Фиг. 29-12. Схема
ыа записващия усилвател
CO
кэ
СТ)
Л100к
О,
0.1
3,3 It-
0)2
1,5
220Н
С6^
о.
С350.0х12уЧ 1,2К
ЗЗОк
С„ 8200
--------□□----
_ КтЗЗН
015
-[20,0x450/
Л1 Лг.
280/
*'>6,3/
4I—
Cl 0.05
КдЗЗК
Z*?fa5oaf
UQ №.02
+ 190/1
0,2^
С8 5Ц0
50,0 12И-.
12/
Л,
+
5/
СцО.ОЗ
Сю0.05
Л36Н1П
- Ким край-
нота стпъ~
~ пало
еь
сч
сч
СЛ
Контрол
3V
0% Г-^
^в.8н ззк^ухлгЕ
er
Фиг. 29-13. Схема иа възпроизвеждащия усилвател
Предусилвател за възпроизвеждане (фиг. 29-13). Усилва постъпилите
от възпроизвеждащата глава сигнали и ги коригира по определен начин.
Изходното напрежение се установява посредством потенциометъра
след което неговото положение се фиксира, и по-нататък по стойността
на изходното напрежение се преценява степента на намагнитване на лен-
тата. За индикатор на изходното положение служи постояннотоков волт-
метър с обхвати 0—3 или 0—5 V.
За този усилвател може да бъде използувана саморъчна универ-
сална глава (вж. § 29-4).
Бобините Z.J на схемите от фиг. 29-12 и 29-13 имат еднакво кон-
структивно устройство. Намотките на бобините и Ьг са навити на тяло
от изолационен материал с диаметър 10 mm и дължина 43 mm. По края
на тялото с лепило се закрепват ребра така, че разстоянието между тях
да е 30 mm. Дебелината на едното от ребрата е 10 mm, а на другото —
3 mm. Върху металното шаси бобините се закрепват от страната на удебе-
леното ребро. Бобината има 5000 навивки ПЕЛ 0,1, а бобината Ls —
475 нав. ПЕЛ 0,47—0,51. Готовата бобина LT се затваря в дебелосте-
нен стоманен (откален) или пермалоен екран. За да се намалят размерите
на бобините, в тях могат да се използуват карбонилни ядра; при това
броят на навивките се подбират така, че бобините да имат следните ин-
дуктивности: Lx=400 mH и Л2=2—2,5 mH.
Лампата Л1 (фиг. 29-12 и 29-13) се захранва от полупроводников из-
правител, който дава напрежение 5 V при ток 0,3 А.
Универсален усилвател за преносим магнитофон с два транзистора
(фиг. 29-14). Могат да се използуват транзистори от типа П13-П15,
Фиг. 29-14. Схема на универсален усилвател
за лек преносим магнитофон
П39-П41 или SFT 351, SFT 352, SFT 353. Стойността на постоянния под-
магнитващ ток при запис се регулира с променливото съпротивление /?в.
Записът се прави с въгленов микрофон (включен в гнездо М) върху пред-
варително размагнитена лента. Микрофонът се захранва от батерията Б
посредством съпротивлението /?х. На фиг. 29-15 е дадена схема на по-съ-
вършен транзисторен усилвател с корекция на честотната характери-
327
стика и захранване на запнсващата (универсалната) глава с високочесто-
тен подмагнитващ так.
Бобините L1( L2 и L3 са конструирани със затворени карбонилни
ядра (топфкерни). Намотки на бобините: Lx и L2 — по 480 нав. с провод-
ник ПЕЛ 0,18 до 0,21, a L3 — 336 навивки от сыция проводник. Ако няма
карбонилни ядра, бобините могат да се навият на картонени тела с диа-
Огп генератора
за подмагнитВа,-
Щ11Я ТГ)ОИ
(f JtOSOkHz)
Фиг.'29-15. Схема на универсален транзисторен
усилвател с подмагнитване с ВЧ ток
метър 12 шт между две закрепени по краищата й подпорки с диаметър
25 mm и разстояние между тях 26 mm. В този случай бобините Lx и L2
имат по 1200, a L3 — 800 нав. с проводник ПЕЛ 0,22.
В транзисторните усилватели може да се използува саморъчно из-
работена универсална глава. Всяка нейна бобина трябва да има 500 нав.
с извод от 250-та навивка. Цялата намотка на главата (2x500 нав.) се
включва в усилвателя само при възпроизвеждане, а при запис работи
частта от намотката, която се състои от последователно съединени сек-
ции по 250 нав.
Корекция на честотните характеристики. Честотната корекция в
магнитофонните усилватели е необходима поради редица причини, най-
съществени от конто са: 1) лентата се саморазмагнитва, и то в толкова
по-голяма степей, колкото е по-висока записваната честота; 2) отдава-
нето на магнитните глави за различните честоти не е еднакво.
Честотната корекция се прави, като в усилвателя за запис и възпро-
извеждане или във веригата на запнсващата и възпроизвеждащата глава
се включат кондензатор и бобина, а също и чрез въвеждане на честотно
зависима отрицателна обратна връзка (вж. § 11-2).
За да може всеки магнитофонен запис да се възпроизведе на който
и да е магнитофон по възможност с еднакво качество на възпроизвеждане,
честотните характеристики на каналите за възпроизвеждане на магни-
328
тофоните трябва да бъдат еднакви. Практически необходимата харак-
теристика на този канал се установява посредством измервателна лента.
Типови схеми за корекция. На фиг. 29-16а съпротивлението
шунтиращо възпроизвеждащата глава ВГ, намалява усилването за висо-
ките и средните честоти, вследствие на което се получава относителен подем
на ниските честоти. Намаляването на съпротивлението увеличава вли-
янието му върху степента на корекция, но води до намаляване нивото на
входния сигнал. По тази причина корекция на честотната характеристика
чрез шунтиране на главата се прави по-рядко.
На схемата по фигура 29-166 за подем на най-високата работна че-
стота се използува резонансът, който се получава за тази честота в кръга,
образуван от индуктивността на главата и кондензатора Сх.
На схемата според фиг. 29-16в е. показано включване на коригираща
трупа CyRy във веригата на записващата глава. Доколкото съпроти-
Фиг. 29-16. Типови схеми
за корекция
Фиг. 29-17. Схема на лампов смесител
(микшер) с двоен триод
влението на Mat пнтната глава, която е изходен товар на ЗУ, има главно
индуктивен характер, то расте с честотата. За известно изравняване на
товарного съпротивление в работния честотен обхват във веригата на
главата се включва коригиращата трупа C^R^ Съпротивлението й се
увеличава с намаляване честотата на сигнала. Елементите на групата
се избират така, че на най-ниската честота съпротивлението на групата
329
да е равно на съпротивлението на УГ за най-високата честота. В резул-
тат товарът на усилвателя не се изменя в зависимост от честотатг
Твърде ефективна схема за корекция е показана на фиг. 29-16г.
Тук в анодната верига на първото стъпало е включен честотнозависим
товар. За средните честоти основен товар е съпротивлението Rv Резо-
Фиг. 29-18. Схема на лампов смесител с хептод
нансният кръг настроен на най-високата честота, представлява за
средната честота м?лко съпротивление, а съпротивлението /?2 и конден-
заторът С2 служат за средните и високите честоти като развързваща
Фиг. 29-19. Схема на транзисторен
смесител
трупа. С повишаване на честотата импедансът на кръга LjCj се увели-
чава и достига най-голяма стойност за най-високата работна честота.
Вследствие на това се получава подем в честотната характеристика за
високи честоти. При това за аноден товар служи сумарното съпроти-
вление на кръга и съпротивлението Rt. На най-ниската работна
330
честота влиянието на кондензатора С2 е нищожно и товарът на лампата
се определи от сумата на съпротивленията и /?2.
На фиг 29-16де показан начин за коригиране на честотната харак-
теристика посредством честотно зависима отрицателна обратна връзка,
която се подава от анодната верига на лампата Л2 в катодната верига
Фиг. 29-20. Лампов високочестотен генератор за магнитофон
на лампата Лг. Включването на резонансен кръг Л^С6 във веригата на
обратната връзка прави дълбочината и зависима от честотата. Този кръг
се настройва на най-високата работна честота (10 000 Hz при показаните
на схемата детайли). Усилването за тази честота е най-голямо.
Фиг. 29-21. Високочестотен генератор с транзистори
Посредством променливото съпротивление може да се регулира
подемът на усилването за високи честоти. Съпротивлението /?6 ограни-
чава дълбочината на обратната връзка в целия звуков обхват.
Смесители на програмите. За едновременно записване от един или
два микрофона и запис на говор на фона на музика с плавно изменение
на нивото на сигнала, подаден от който и да е вход, се използуват сме-
сители, конто се наричат също микшерни устройства.
331
Лампов микшер с двоен триод (фиг. 29-17) Гнездата са за ми-
крофон, Зв — за звукоотиемател и Пр — за приемник. В приемника сиг-
налът се взема от товара на детектора или от крайните изводи на потен-
циометъра за регулиране силата на звука. Кондензаторът С3 и съпро-
тивлението 7?и се подбират опитно Захранващото анодно напрежение
е 200—250 V.
Лампов микшер с хептод (фиг. 29-18). Микрофоните се включват в
гнездата М2, а звукоотнемателят — в гнездото Зв. Вместо хептода
6А2П може да се използува хептодът 6А7.
Транзисторен микшер (фиг. 29-19). Микрофоните се включват в гнез-
дата Mlt М2 и М3. Ако в никое от тези гнезда трябва да се включи зву-
коотнемател, съпротивлението, свързано към тези гнезда, от 47 kQ тряб-
ва да се увеличи на 4,7 MQ.
29-7. Високочестотни генератори
Високочестотният генератор на любителския магнитофон, необходим за
подмагнитване и изтриване на лентата, може да се монтира по схемата
на фиг. 29-20 а.Честотата на генератора е 42 kHz. Бобината на генератора
(фиг. 29-206) няма магнитно ядро. Тялото й се изработва от плексиглас,
добре изсушено дърво или картон. Дървеното или картонено тяло се им-
прегнира с 10% целулоидно лепило (10 g изчистена кинолента, разтво-
рена в 90 ml ацетон). Едната от подпорките на тялото има дебелина 3 mm,
а другата — 10 mm Намотките la и 16 имат по 550 нав с ПЕЛ 0,21;
намотката II — 125+125 нав. ПЕЛ 0,2 до 0,22; намотка III — 250 нав.
ПЕЛ 0,31; намотка IV — 50 нав. ПЕЛ 0,31. Тялото се закрепва към ша-
сито на усилвателя откъм по-дебелата подпорка.
За транзисторни магнитофони, в конто записът се прави на предва-
рително изтрита лента ВЧГ, се монтира по схемата на фиг. 29-21а. Ма-
карата на трансформатора Тр е показана на фиг. 29-216. Намотките
съдържат: la и 16 — по 160.нав. с проводник ПЕЛ 0,09; II — 200 нав
ПЕЛ 0,12. След навиването бобината се поставя в затворено карбонилно
ядро тип СБ 23-17а.
29-8. Настройка и регулиране на магнитофоните
За регулиране на каналите за възпроизвеждане и проверка на любител-
ските магнитофони може да се използуват к\пени от пазара магнито-
филми За обща оценка на работата е желателно да разполагаме с маг-
нитофилми със записани разнообразии музикални произведения: изпъл-
нення на цигулка, роял, контрабас и други инструменти. За да се пре-
цени магнитофонът по отношение на «плаването» на звука, трябва да има-
ме магнитофилм, съдържащ бавно свирене на роял. За високи честоти
честотните изкривявания могат да се преценят, като се използува за-
пис, в който преобладават високите честоти (цигулка, флейта, роял)
Сыцият запис трябва да се използува и при установяване правилното
положение на магнитната глава. В областта на ниските честоти трябва
532
да се използуват записи на произведения, в конто преобладават ниските
тонове (контрабас, фагот и др).
При еднопистовите и двупистовите магнитофони горните краища на
ядрата на главите и феромагнитната лента трябва да бъдат на едно ниво.
При многопистовите магнитофони горният край на лентата трябва да бъде
на едно ниво с горния край на ядрото на първата листа. Това се постига
посредством направляващи колонки, конто се поставят покрай лентата
преди и след главите.
Работайте процепи на магнитните глави трябва да бъдат строго
перпендикулярни на края на лентата.
Ако любителят разполага с измервателна лента, с нейна помощ може
да се уточни полбжението на възпроизвеждащата или универсалната
глава. Механизмът за движение на лентата се зарежда с измервателна
лента РТ-19, ако магннтофонът е за скорост 19,5 cm/s, или РТ-9 при
скорост 9,53 cm/s и се възпроизвежда участъкът от лентата, отбелязан
с индекс «Ч». През време на възпроизвеждането по индикатора за изход-
ното ниво се отбелязва стойността на изходното напрежение при опреде-
лено положение на копчето на регулатора за усилване. Като се изменя
след това положението на възпроизвеждащата (универсална ъ) глава от-
носно магнитната лента, се получава максималното изходно напреже-
ние и в това положение главата се закрепва.
Положението на изтриващата глава не е необходимо да се регулира
с много голяма точност; то може да се направи,като се сравняват на око
посоката на процепа и краят на лентата.
В магнитофон с три глави (ВГ, ЗГ и ИГ) е необходимо да се регулира
и положението на записващата глава (ЗГ). За тази цел магннтофонът се
зарежда с лента без следи от предишни записи, на входа на усилвате-
ля ЗУ от звуков генератор се подава сигнал с честота 6000—7000 Hz и
се прави запис. При възпроизвеждането му се отбелязва стойността на
изходното напрежение при определено положение на копчето на регула-
тор за усилване.
По-нататък се правят повторни записи с различен наклон на запис-
ващата глава и се намира такова положение, при което се получава мак-
симално изходно напрежение при възпроизвеждането на тези записи.
В това положение главата трябва да се закрепи.
29-9. Микрофонн
Микрофоните служат за преобразуване на звуковите трептения в елек-
трически. В зависимост от начина на преобразуване микрофоните се де-
лят на електродинамични, кондензаторни, пиезоелектрични и въгленови.
Еле ктроди нам имен микрофон (фиг. 29-22). Състои се От постоянен
пръстеновиден магнит 1 (полюсите му са означени с буквите С и Ю),
намагнитващ твърдо закрепените с него фланец 2 и ядро 3 от мека сто-
мана, между конто има тясна пръстеновидна междина 4. В нея се обра-
зува силно магнитно поле. Под въздействието на звука диафрагмата 5
и закрепената към нея бобинка 6 (от изолиран проводник) започват да
трептят. При това навивките на бобинката пресичат магнитния поток и
в тях се индуктира е. д. н.
333
Фиг. 29-22. Устройство на
електродинамичен микрофон
Електродинамичните магнитофони имат достатъчно добра честотна
ВВрактеристика, не изискват захранващи източници, не са чувствителни
на сътресения.
В радиолюбителската практика за стационарна работа са удобни
електродинамичните магнитофони МД-41, МД-47 и МД-42 (фиг. 29-23),
а за репортаж — МД-44 (фиг. 29-24).
Въгленов микрофон (фиг. 29-25). Дей-
ствието на микрофона е основано на 'стой-
ството на въгленовия прах да изменя съпрп
тивлението си в зависимост от силата на
свиването му.
Звуковите трептения, конто въздейству-
ват на диафрагмата на въгленовия микро-
фон, я карат да трепти, което водн до уве-
личаване или намаляване притискането на
намиращия се под диафрагмата въгленов
прах. В резултат на това съпротивлението
на въгленовия микрофон се изменя при раз-
гсвор примерно от 25 до 75 Q .
Токът в електрическата верига, образу-
вана от микрофона, батерията и първичната
намотка на трансформатора Трг (фиг.<29-26),
във време на разговор пред микрофона се
изменя в такт със звуковото налягане; на
Фиг. 29-23. Електродинамични микрофони
а — МД-41; 6 — МД-47; в — МД-42
вторичната намотка на трансформатора II възниква промеиливо напре-
жение със звукова честота. Трансформаторът TpL има следните данни:
магнитопровод със сечение 3—5 cm2 при сечение на прозореца, не по-
334
малко от 5 cm2; намотката I — 500 нав. ПЕЛ 0,27, намотката II —
12 000 нав. ПЕЛ 0,1. Може да се използува и всеки друг трансформатор
с преводно отношение 1:10 до 1:30.
Фиг. 29-24. Репортажей
микрофон МД-44
Фиг. 29-25. Въгленови
микрофони
а — капсул MK-S9;
б — капсул МК-Ю
В зависимост от съпротивлението им въгленовите микрофони се де-
лят на н и с к о о м н и (до 50 й), работещи при захранващ ток да
80 mA, средноомни (70 до 150 й), работещи при ток, не по-голям
от 50 mA, и високоомни (150 до
300й) — за ток, не по-голям от 2 mA.
Ако няма повишаващ трансформа-
тор, въгленовият микрофон може да се
включи на входа на НЧУ по един от начи-
ните, показан на фиг. 29-27.
Високоговорител, изпол-
зуван като микрофон. Вме-
сто микрофон може да се използува все-
ки маломощен електродинамичен високо-
говорител. Най-удобен е абонатният ви-
сокоговорител. Намотката на него-
вия трансформатор, предназначена за
включване в радиотранслационната мре-
жа, се включва на входа на НЧУ. За
Фиг. 29-26. Включване на въг-
ленов микрофон на входа на
усилвател посредством пови-
шаващ трансформатор
335
подобряване работата на такъв микрофон на високи честоти се прекъсва
елиният от проводниците, който го съединява с усилвателя, и се включва
коригиращ кръг от паралелно съединени съпротивление 510 kQ и кон-
дшзатор около 6800 pF. Стойностите им трябва да се изберет опитно.
Фиг. 29-27. Включване на внскоомни въгленови микрсфони
на входа на усилвателите
а — лампов; б — транзисторен
29-10. Диктофоны
Диктофонът е магнитофон, приспособен за записване на говор и след
това запис на възпроизвеждането на пишеща машина. Той възпроиз-
вежда или диктува записаната реч на отделни групи по няколко думи във
всяка, при което продължителността на паузите може да се регулира.
Диктофоните се конструират с ръчно управление (или педално), полу-
автоматично (с автоматично спиране в паузите и ръчно пускане на маг-
нитната лента) или напълно автоматично. Скоростта на лентата в тях
е 2,38, по-рядко 4,76 cm,'s.
Механизмът за движение на лентата може значително да се опро-
сти, като се направи привод без водеща ролка с непосредствено пренави-
ване върху приемната ролка.
Изискванията към усилвателя на диктофона са по-малки: честот-
ният обхват е от 200 до 3000 Hz; допустимият коефициент на нелинейни
изкривявания е до 10%, коефициентът на деформация — до 10%.
При запис на диктофон обикновено се изменя разстоянието от дик-
туващия до микрофона, което води до изменение нивото на сигнала, по-
даден на входа на записващия усилвател. Това особено се забелязва при
записи на различии заседания. Говорещите могат не само да се намират
на различии разстоянйя от микрофона, но и да говорят с различна гръм-
кост. В резултат на това нивото на записа непрекъснато ще се изменя.
За да се поддържа нивото на'записа постоянно, диктофоните обик-
новено имат АРУ (автоматично регулиране на усилването).
336
VII
Измервания и измервателни уреди
30.
Измервателни уреди със стрелка
30-1.
Класификация и параметри
Електроизмервателните уреди се класифицират по различии признаци,
най-важни от конто са видът на измерваната величина, принципът на
действие и точността на измерване.
Вид на измерваната величина. По този признак електроизмерва-
телните уреди се разделят на амперметри, волтметри, ватметри, омме-
три и др. Амперметрите, волтметрите и ватметрите се делят на уреди за
измервания във вериги на постоянен и променлнв ток (никои типове уре-
ди позволяват да се извършват измервания във вериги от единия и дру-
гия вид). Наименованието на уреда се определи и от големината на из-
мерваната величина. Например уредите за измерване на ток се наричат
микроамперметри, милиамперметри, амперметри. В радиолюбителската
практика са разпространени милиамперволтметрите, конто се наричат
съкратено авометри (това наименование се образува от думите милиам-
перметър, волтметър, омметър). Това са измервателни уреди, конто поз-
воляват да се измерват постоянни токове, постоянни и променливи на-
прежения и електрически съпротивления. Всички тези величина се от-
читат по скалата на даден стрелкови уред.
Принцип на действие. По начина на преобразуване на измерваната
електрическа величина в механична сила, която задействува подвиж-
ната част на измервателния механизъм, различаваме следните основни
системи: магнитоелекгрическа, електромагнитна, електродинамична,
електростатична и др.
Магнитоелектрическите уреди са пригодени за измерване на постоян-
ни токове и напрежения. Ако се добавят към тях преобразуватели на
променливия ток в постоянен, тези уреди се използуват и за измервания
в променливотокови вериги. В зависимост от вида на използуваните
преобразуватели такива уреди се наричат съответно изправителни, елек-
тронни, термоелектрически.
а Спрмочап за аачпаещия радиолюбвтел
337
Точност на измерване. По точност на измерването електроизмерва-
телните уреди се делят на осем класа: 0,05, 0,1, 0,2, 0,5, 1,0, 1,5, 2,5, 4,0.
Класът на точност на уреда е числено равен на стойността на основ-
ната грешка (неточността на показанието) на уреда, която на всички де-
ления на работайте части на скалата се изразява в проценти към ней-
ната крайна стойност. Например волтметър клас 0,1 с крайна стойност
на скалата 250 V може да дава на което и да е място на работната част
на скалата грешка ±1% от 250 V, т. е. ±2,5 V; с други думи, показани-
ята на уреда могат да бъдат завишени или занижени с 2,5 V.
Такава грешка в показанията е възможна както при измерване на
напрежение 250 V, така и на по-малко, например 25 V. В първия случай
грешката ще бъде ± 1 %, а във втория — 10%. Поради това за повишаване
точността на измерване трябва да се избира уред с такива крайни стой-
кости на скалата, че при очакваното напрежение или ток стрелката да
се отклонява на възможно най-голям ъгъл.
Основна грешка се счита грешката на уреда при нормални (стайни)
условия. При други условия грешките нарастват.
За повечето технически и радиолюбителски измервания е доста-
тъчно да се използуват уреди с класове на точност 1,5—4,0, конто че-
сто се наричат технически.
По-точните уреди се използуват преди всичко за проверки и гра-
дуировки на техническите уреди.
Крайна стойност на измерваната величина. Това е най-голямата
стойност на величината, която може да бъде измерена с даден уред. С
други думи, това е такава стойност на измерваната величина, при която
стрелката на уреда се отклонява до крайното деление на скалата. Ми-
лиамперволтметрите са уреди, видът и крайното значение на измерва-
ната величина на конто могат да се изменят например с превключване
на допълнителни съпротивления.
Деление на скалата. Така се наричат интервалите (промеждутъците)
м жду две съседни деления на скалата (фиг. 30-1).Скалата се нарича рав-
номерна, ако тези интервали са еднакви в границите на цялата скала,
и неравномерна, ако те не са еднакви.Така например, ако скалата е рав-
номерна, нейната крайна стойност е 100 mA и на скалата има 50 деления,
едно деление е равно на 100:50=2 mA. Колкото по-малки са интервалите
между деленията, т. е. колкото повече деления има скалата при дадена
крайна стойност, толкова по-точно може да се отчете измерваната вели-
чина.
Условии означения на скалите на измервателните уреди. Типът
на уреда, единицата измервана величина, класът на точност на уреда,
неговата система, видът на тока, работното положение на уреда, про-
бивного напрежение на изолацията на токоносещите части спрямо шаси,
номиналната честота, честотният обхват (за уредите за променлив ток),
годината на производство и заводският номер се означават върху ска-
лата на уреда (табл. 30-1).
На клемите на уреда, предназначен за измервания само във вериги
на постоянен ток, има знаци плюс и минус (или само плюс). При включ-
ване на такъв уред трябва непременно да се спазва показаната поляр-
ност, в противен случай стрелката му, стремейки се да се отклони в про-
тивоположната страна, може да се изкриви.
338
г
Фиг. 30-1. Външен вид на стрелкови измервателни уреди
а — микроамперметър М-24; б — микроамперметър М-494; в — милиамперметър ПМ-70; г — ми-
кроамперметър ИТ
30-2. Измервателни системи със стрелка
Основна част на болшинството електроизмервателни уреди е стрелко-
вият механизъм, който преобразува измерваната електрическа величина
(ток, напрежение) в механична сила (въртящ момент), под действието на
който се привежда в движение подвижната част на механизма (рамка,
магнитопровод и др.).
С подвижната част на механизма е свързана стрелка, по отклоне-
ние™ на която спрямо скалата се съди за числената стойност на измер-
ваната величина. За да не се отклонява стрелката до крайното деление
на скалата при каквато и да е стойност на измервана величина, на вър-
тящия момент трябва да се противопостави противодействуващ момент.
Този момент се създава от спирална пружина (или две), която в някои
уреди се използува също за подаване на ток към подвижната рамка. За
да се установява стрелката на измервателния уред в някакво положе-
339
Т а б л и ц а 30-1
Условии означения върху скалите на измервателните уреди
Система на уреда Условно означение Техническа характеристика Услозио означенле
Магнитоелек- трическа с по- движна рамка Клас на точност на уреда (например 2,0)
Електромагнит- на Изолацията на измервателната верига иа уреда е изпробвана под напрежение (на- пример 2 kV)
Електродина- мична 4D- Уред за включване във вериги за постоя- нен ток —
Топлинна у Уред за включване във вериги за промеи- лив ток
Магнитоелек- трическа с тер- мопреобразу- вател £ Уред за включване във вериги за постоя- нен и променлнв ток
Е лектростатич- на Работно положение на скалата верти- кално |
Магнитоелек- трическа с пс лупроводников (диоден) пре образувател п Работно положение на скалата хоризон- тално Г~1
ние спрямо скалата без колебания, измервателните уреди са снабдени с
успокоители.
За установяване стрелката на измервателния механизъм на нулево
деление на скалите се поставя коректор (7 на фиг. 30-2).
Измервателните стрелкови механизми се характеризират с тока на
пълно отклонение /0, при който стрелката се отклонява до крайното де-
ление на скалата при вътрешно съпротивление Ru.
Уредите от магнитоелек рическата система с подвижна рамка
(фиг. 30-2а и табл. 30-2) са най-разпространени при измерванията в ра-
диотехническите устройства.
340
Фиг. 30-2. Устройство на механизмите на измервателните
уреди от различии системи
а — магнитоелектрически с подвижна рамка; б — електромагнитен с плоска бо-
бина; в — сыцото с кръгла бобина; г — електродинамичеи;
341-
Фиг. 30-2. Устройство на механизмите иа измервателните Уреди
от разтични системи
д — електростатичен с отклонявагц се подвижен електрод;
е — същото с въртящ се подвижен електрод
Таблица 30-2
Данни за магнитоелектрическите
микроампгряетри и милиамперметри
Тип на уреда Външен размер, mm Ток на пълно отк понение Съпротивление на рамката.Й К iac иа тэчност
М-4-2 83 X 83 1 mA 75 2,5
М-4-4 5 mA 15
10 mA 7,5
М-5-2 63X63 1 mA 75 2,5
5 mA 15
10 mA 7,5
М-20 63X63 1 mA 350 2,5
М-24 126Х 106 100 ц A 3000 1; 1,5
150 pA 850 2,5
200 цА 910
390 ix A 900
М-49 83X83 200 [x A 700 2,5
300 jx A 350
500 jxA 350
М-61 43X43 5 mA 15 4
10 mA 7,5
5 mA 800
9 mA 500
М-494 83X83 100 pA 700 2,5
500 [x A 2090
ПМ-70 76X76 3 mA 25 1,5
5 15
10 mA 7,5
ИТ 100X82 150 jx A 1500 1,5
342
В пространството между полюсите 2 (фиг. 30-2а) на постоянния маг-
нит 1 и ядрото 3 от мека стомана се намира подвижна бобина 4, израбо-
тена като рамка от из'лиран меден или алуминиев проводник с диаме-
тър 0,03—0,15 mm. Рамката е закрепена на оста 8, съвпадаща с оста на
ядрото. и може да се върти свободно около нея. В резултат отвзаимодей-
ствието на магнитните полета на постоянния магнит и рамката при про-
тичане през нея на ток рамката се стреми да се завърти около своята ос.
Завъртането на рамката се възпрепятствува от пружина 5. Действието
на магнитното поле на рамката преодолява уснлието на пружината, в
резултат на което последната заедно със стрелката 6 се завърта на ъгъл,
който е пропорционален на измервания ток.
В уредите от магнитоелектрическата система се поставя успокои-
тел, който използува вихрови токове. Подвижната рамка в тези уреди
е навита на алуминиева рамка, в която при въртене в магнитното поле
възникват спиращи вихрови токове.
Скалата 9 в магнитоелек рическия уред е равномерна. Тези уреди са
пригодени за непосредствено измерване във вериги на постоянен ток, а
при добавяне на преобразуватели — и във вериги на променлив ток.
Ако към магнитоелектрическия уред се добави усилвател на постоя-
нен ток (например транзисторен), крайната стойност на скалата на уре-
да може да се направи по-малка от тока на пълното отклонение.
Уредите от електромагнитната система се изработват с плоска или
кръгла бобина.
В уредите с плоска бобина (фиг. 30-26) ядрото 10 във вид на диск от
меко желязо или пермалой, разположено на оста 8, се вкарва в неподвиж-
ната бобина 4 на ъгъл, пропорционален на квадрата на тока, протичащ
по бобината. Втората разновидност на елек-
тромагнитните механизми (фиг. 30-2в) предста-
влява неподвижната бобина 4 с кръгло на-
пречно сечение. Вътре в нея се намират две
ядра от ламарина Ядрото 13 е неподвижно, а
второто 14 е закрепено на оста 8 и може да се
върти заедно с нея и със стрелката 6. При
преминаване на тока по бобината двете ядра
се намагнитват и се отблъскват едно от друго.
Скалата на уреда е неравномерна: тя има
сбит начален участък (10—25%). Токът за
пълно отклонение на уредите е 5—25 mA, а
съпротивлението на намотките 50—200 Q.
Електромагнитните механизми са приго-
дени за измервания както на променлив, така
се използуват предимно като амперметри и волтметри във вериги на
променливи токове с честоти не повече от 500 Hz.
Уреди от електродиламичната система (фиг. 30-2г). Вътре в непо-
движната бобина 15 (показана в разрез) се намира рамка 4, подобна на
рамката на магнитоелектрическия уред. При протичане на ток по намот-
ките не бобината и рамката между тях възникват магнитни сили на взаи-
модействие и рамката заедно със стрелката 6 се стреми да се завърти
около оста 8 така, че нейният магнитен поток да съвпада по посока с маг-
нитния поток на бобината.
Фиг.30-3. Схематично устрой-
ство иа контактен термо-
преобразувател
и на постоянен ток. Те
343
Най-голямо разпространение са получили уредите oi електродина-
мичната система като ватметри за променлнв ток. Освен това се произ-
веждат фазомери, честотомери и други уреди от тази система.
Уреди от електростатичната система. Действието им е основано на
взаимодействието на две или няколко електрически заредени тела. Най-
голямо разпространение са получили два типа електростатични уреди.
Уредът от първия тип (фиг. 30-25) се състои от две неподвижни метални
пластин и 16 и окачена между тях на тънки бронзови лентички 18 по-
движна пластина 17, свързана електрически с една от тях (лявата). Из-
мерваното напрежение се прнлага към неподвижните пластини, т. е. те
получават разноименни заряди. Подвижната и лявата неподвижна пла-
стина получават едноименни заряди, поради което подвижната пластина
се отблъсква от лявата неподвижна пластина и се притегля към непо-
движната. Преместването на подвижната пластина чрез тяга 19 се пре-
дава на стрелката 6 на уреда и я отклонява на ъгъл, пропорционален
на квадрата на измерваното напрежение.
Електрос атичният измервателен механизъм на другия тип (фиг.
30-2е) се състои от неподвижни алуминневи камери 16 и подвижни алу-
миниеви пластини 17, закрепени със стрелката 6 на обща ос 8. Измерва-
ното напрежение се подава между неподвижните камери и подвижните
пластини. Под действието на електростатичните сили между камерите
и пластините последните се притеглят навътре в камерите. Волтметрите
от тази система представляват малък капацитет, шунтиращ измерва-
ната верига; тяхното използуване е възможно до честоти 1 MHz.
Точността на електростатичните механизми е малка, а изработва-
нето им, особено на уредите от втория тип, е много трудно. С тези об-
стоятелства се обяснява ограниченото използуване на уредите от тази
система.
Уредите от термоелектрическата система се състоят от измервате-
лен механизъм от магнитоелектрическата система и термопреобразува-
тел. Последният преобразува променливия ток в постоянен. Той се съ-
стои от подгревател 4 (фиг. 30-3) и термодвойка — два проводника 1 и 2
от разнородни материали, запоени помежду си в една точка — точката
на спойката 3. Най-разпространени са следните термодвойки: желязо —
константан и манганин — константан. Обикновено нагревателите се из-
готвят от нихром или волфрам. При преминаване на променлнв ток през
подгревателя се отдели топлина, която нагрява точката на спойката на
термодвойката и в термодвойката възниква термс-е. д. н., което се реги-
стрира от магнитоелектрически уред, скалата на който е градуирана в
единици на променливия ток.
Съществуват контактни и безконтактни термопреобразуватели. В
контактните преобразуватели (фиг. 30-3) точката на спойката е заварена
към самия нагревател, а в безконтактиите тя е отделена от нагревателя
с изолационен материал, например стъкло.
За да се намали влиянието на околната температура при измерване
на малки токове, термодвойките се поставят в стъклен балон, от който
въздухът е изтеглен. Такъв термопреобразувател се нарича вакуумен.
Термопреобразувателите се използуват главно за измерване на промен-
лив ток със звукова честота в граници от 50 mA до 10 А. Уредите от тер-
моелектрическата система се произвеждат във вид на щитови или пре-
носими амперметри с класове на точност 1,5 и 2,5.
344
Уредите с изправителна система се състоят от магнитоелектрически
механизми с полупроводникови диоди .Такива уреди се използуват глав-
но зя измерване на променливи напрежения (рядко токове) с честоти
20-20 0)0 Hz.
Диод (или трупа диоди) изправя променливия ток, а пулсиращият
изправен ток преминава през рамката на измервателния механизъм на
магнитоелектрическата система.
Скалите на уредите от изправителната система са неравномерни в
началото (в границите —1/3) и равномерни в останалата част.
Уредите от електронната система (лампови волтметри) се използуват
за измерване на променливи напрежения с честоти от 20—30 Hz до сто-
тици MHz, а така също за измерване на постоянни напрежения.
Някои лампови волтметри дават възможност да се измерват напре-
жения от порядъка на микроволти. В същото време с допълнителни ус-
тройства те могат да измерват напрежения до 15—20 kV. Входното съ-
противление (вж. § 30-3) на ламповите волтметри е обикновено 10—15 MQ
за ниски честоти, 0,5—1 MQ за средни радиочестоти и от порядъка на ня-
колко хиляди ома за честоти 60—100 MHz.
В произвежданите от промишлеността волтметри за променливо на-
прежение се използуват две основни схеми. В едната от тях измерваното
напрежение се подава на диоден изправител, а изправеното напрежение
постъпва на постояннотоков усилвател, след което се измерва от маг-
нитоелектрически уред. Такъв волтметър измерва максималното (пи-
ковото) значение на подаваното напрежение. Най-малката крайна стой-
ност на скалата на подобен волтметър може да бъде от порядъка на 0,5 V.
В схемата на втория вариант измерваното напрежение се усилва от
широколентов усилвател и се подава на изправител. Изправеното напре-
жение (токът) се измерва с уред от магнитоелектрическата система. С
такъв волтметър се измерва ефективната стойност на напрежението.
Той позволява да се измерват напрежения до части от миливолта, но най-
голямата честота, която може да се измери, се ограничава от пропуска-
ната лента на усилвателя. В най-добрия случай тя не е по-голяма от
10 MHz.
30-3. Измерване на напрежения
За измерване на напрежения волтметърът, миливолтметърът и киловолт-
метърът се включват паралелно към участъка на веригата или към краи-
щата на пзточника на електрэенергия (батерия, акумулатор, изправи ел)
Един от най-важните параметри на волтметъра е вътрешното му съ-
противление, което често се нарича входно съпротивление.
Неговата стойност се изразява като отношение на напрежението в кле-
мите на волтметъра към тока, който тече през него. Най-удобно се оце-
нява входното съпротивление като отношение на напрежението, което
съответствува на крайното деление на скалата на волтметъра към проти-
чащия през него ток.
За да може волтметърът по възможност най-малко да изменя режима
на елек рическата верига, в която се измерва напрежението, т. е. за да
бъде измерването най-точно, входното съпротивление на волтметъра тряб-
ва да бъде 10 пъти по-голямо от съпротивлението на участъка на тази
верига.
345
о
Зазисямост на входното съпротивление на волтметър за постоянен ток от тока на пълно отклонение
на излолзувания в нгго стрзлкови ур?д и от крайното значение на измерааното напрежение
с>о
оооооооооо
QOinOOlOQiOcOCM
О Ю г- ю ео — —<
со —
СО О СО
О_ <э <э
со
СО
О О Ю со" сч —
сч —*
<<<<<<<<<<
iiiiiE Е Е Е Е
Ю ю
О С"' О О O — — сОЮГ-
ЮО ООО
—< СЧ СО ю
Често волтметрите характери-
зират не абсолютната величина на
входното съпротивление, а го от-
насят към 1 V напрежение, тъй
като това отношение не зависи
от обхвата на измерваното напре-
жение или крайната стойност на
скалата на волтметъра.
Измерване на постоянни на-
прежения. Волтметърът за измер-
ване на постоянни напрежения се
състои от стрелкови механизъм
от магнитоелектрическа система
(милиамперметър или микроампер-
метър), последователно на който
е включено постоянно съпротивле-
ние 7?д (фиг. 30-4), което в даде-
ния случай се нарича д о п ъ л-
нително съпротивле-
ние. Скалата на уреда се граду-
ира във волтове (миливолтове,
киловолтове).
Допълнителното съпротивле-
ние трябва да бъде такова, че
при избраната крайна стойност на
измерваното напрежение стрелка-
та на уреда да се отклонява до
крайното деление на скалата.
со со
СО со с©
OOLCcnOinrt—' —
О Ю СЧ —« —
Фиг. 30-4. Включването на допълнн-
телно съпротивление последователи о с
милиамперметър (или микроамперметър)
го превръща във волтметър
Съпротивленето 7?д в килоо-
мове се изчислява по формула
Ro, (30-1)
‘о
където Uk е крайна стойност на
измерваното напрежение, V;
/0 — ток на пълно откло-
нение на стрелковия уред, mA;
Ro — неговото вътрешно
съпротивление (съпротивлението
на рамката), kQ.
346
Като правило е по-голямо от /?0, при това от формулата
може да се изключи.
Входните съпротивления на волгметрите за постоянен ток, ако
се използуват в тях стрэлкози уреди с различии токове при пъл-
но отклонение, са дадени
ом на волт е обратна вели-
чина на тока при пълно
отклонение. Това число мо-
же да се вземе от втора
графа на таблицата. От
тази таблица се вижда на-
гледно как се увеличава
входното съпротивление с
намаляване на тока при
пълното отклонение. Волт-
метрите за постоянен ток
заводско производство,
употребявани при изпи-
тания на приемно-усилва-
телна радио-и телевизион-
на апаратура, имат вход-
ни съпротивления обик-
новено в границите 1 —
20kQ/V. В тях се употре-
бяват стрелкови магнито-
електрически уреди с ток
на пълно отклонение съ-
ответно 1 mA—50 р, А. Такива данни трябва да притежават и саморъч-
но направените любителски волтметри и авометри.
Волтметър с крайна стойност на измерваното напрежение 500 V при
използуване в него на милиамперметър с ток на пълно отклонение 1 mA
съгласно табл. 30-3 ще има входно съпротивление 500 kQ. Такава стой-
ност трябва да има и допълнителното съпротивление в този волтметър.
Пример. Да се изчисли допълнителното съпротивление за волтме-
търа по схема на фиг. 30-4 с крайна стойност на измерваното напреже-
ние 250 V. Използува се милиамперметър с ток на пълно отклонение
0,1 mA:
Яд = = 2500 kQ = 2,5 MQ .
HOOOV0
-Общ 0
^50*
fy2tf0K|/
tIOOV 0—
R^Ok
+ 10V 0----
♦ 250V 0
Фиг. 30-5. Схеми
такива волтметри числото
tlOOOV
t 250 V
RdiM
Ra,1.25
R3,500к
+ 1000V 0—-г^т-
Яд„5Ок
+1OV0—-П=П-
200JU.A
- О5щ0-
200/лК
на миогообхватни волтметри
за постоянен ток
в
Като се използуват няколко допълнителни съпротивления, мили-
амперметърът може да се превърне в многообхватен волтметър. В схе-
мата на фиг. 30-56 за всеки обхват на измерваното напрежение се изпол-
зува отделно допълнително съпротивление (/?д1—/?д5). В схемата на
фиг ЗЭ-бз допълнигелниге съпрэтизления, конто се използуват при из-
мерване на по-малки напрежения, се използуват като състазни части на
допълнителните съпротивления при измерване на по-големи напрежения.
Измерване на променливи напрежения. За измерване на променливи
напрежения с НЧ уред от магнитоелектрическата система освен допъл-
нителни съпротивления в него трябва да се постави изправител, който
да преобразува променливия ток в постоянен (по-точно пулсиращ). В
347
изправителя се използуват полупроводникови диоди, например от се-
рията Д2 или Д9 (фиг. 30-6).
Входното съпротивление на такъв волтметър е по-малко, отколкото
при волтметъра с постоянно напрежение със същата крайна стойност на
скалата.
Изчислението на допълнителните съпротивления 7?д се извършва по
формула (30-1), каго се намалява след това полученият резултат 2,5—3
Фиг. 30-6. Схема на
волтметър за променлив
ток за един обхват на
измерваните напрежения
пъти за схемите по фиг. 30-66 и в и 1,25—1,5 пъти за схемата на фиг.
30-4в. Окончателно стойностите на 7?д се подбират опитно при градуиране
на волтметъра.
Наработка на допълнителните съпротивления. В саморъчно напра-
вените уреди като допълнителни съпротивления се използуват обикно-
вено съпротивления от типа ВС или МЛТ с номинална мощност на раз-
сейване 1—2 W и отклонение от номиналната стойност не повече от 5%
(желателно е да се използуват съпротивления УЛИ, МГП или БЛП).
Падението на напрежението върху всяко съпротивление трябва да бъде
не повече от 160—200 V. Затова за измервания над 150—200 V допъл-
нителното съпротивление се състои от няколко последователно свързани
съпротивления ВС или МЛТ (УЛИ, МГП, БЛП).
33-4. Измерване на токове
За измерване на ток милиамперметърът (мнкроамперметърът, амперме-
търът) се включва последователно във веригата. Съпротивлението му
трябва да бъде много пъти по-малко от съпротивлението на веригата, в
която се прави измерването, в противен случай токът във веригата при
включването на уреда ще се намали.
Постоянни токове се измерват като правило с уреди от магнитоелек-
трическата система. За измерване на променливи токове в зависимост от
честотния обхват се използуват уреди от електромагнитна, изправи-
телна или термоелектрическа система.
Шунтове. За измерване на токове, по-големи, отколкото е токът при
пълно отклонение на милиамперметъра (микроамперметър.), паралелно
на него се включва съпротивление 7?ш, което се нарича шунт (фиг. 30-7).
При това през уреда протича не целият ток, който се измерва /, а само
част от него /0. Той е толкова по-малък, колкото по-малко е съпротивле-
нието на шунта в сравнение със съпротивлението на амперметъра. Като
се знае каква част от общия ток преминава през уреда (при даде но съпро-
тивление на шунта) и като се измери тази част от тока с милиамперме-
348
търа, меже да се определи и целият ток във веригата.
Ч.сто уредите имат по някелко шунта. Като се превключват, с един
иТсыц уред могат да се измерват как го малки, така и гол(ми токове.
Съпротивлението на шунта (в смове) се изчислява по ф.рмулата
= (30-2)
'к 'О
където Ro е ьътрешното съпротивление на милиамперметьэа, Q;
/0— тскъг на пълното отклонение на милиамперметъэа, mA;
/к — необходимого крайга стсйюст на измервания ток, mA.
Пример. Н.ка имаме милиамперме:ъо сток на пълно'огклонение /0=
=20 mA и ьъгрешно съпротивление 7?o=10Q. Необходим е уред с крайна
стсйаосг на измервания тск /к=100 mA. Съпротивлението на шунта трябва
да се определи съгласно формула (30 2):
Тъй като съпротивлението на шунта е значително по-малко от съпро-
тивлението на милиампермегъра, то шунтъг трябва да се включи така, че
съпротивлението на проводниците, конто съединяват уреда с шунта, да
не се добзвя към съпротивлението на последняя. Не шунтът трябва
да се включва към уреда (фиг. 30-76), а уредът към шунта (фиг.
30-7а). Това правило е необходимо да се спазва още поради това, че при
неправилно включване на шунта, ако той
случайно се изключи от милцамперметъ-
ра, през последняя ще протече,целият ток
и ще повреди уреда. 'За да се избегне
повреждането на многообхватния уред
при измерване във верига с неизвестна
Ьеличина на тока, уредът трябва да бъде
включен в началото на най-големия об-
хват на измерване.
Фиг. 30-8. Схема на
«универсален» шунт
Фиг. 30-7. Схема на включване на шунта към
милиамперметър (или към микро 1мпер.метър)
л — правилно; б — неправилно
Универсалният шунт се използува в комбинираните измервателни
уреди. При включване към милиамперметър с различии токове на пълно
отклонение такъв шунт изменя обхватите на тяхното измерване с еднакво
число пъти (при условие, че вътрешното съпротивление на милиампер-
метъра е по-малко от съпротивлението на универсалния шунт).
Универсалният шунт по схемата на фиг. 30-8 позволява да се увели-
чат границите на измерване на кой да е милиамперметър 10, 100 и 1000 пъ-
ти. Използувайки например такъв шунт към милиамперметър с ток на
пълно отклонение 5 mA, получаваме възможност за измерване на токове
до 5, 50, 500 и 5000 mA.
349
CO
сл
о
Таблица 30-4
Дължини на проводниците. необходими за направа на секции за универсалии шунтоее по схема на фнг. 30 8
Съпротирленпя на секципте 1 Я (Rt) ' 9 Я (/?з) 90 Я (R2) 1 90С о (R1)
Ток на пълно откло- нение на милиампер- Диаметър на провод- ника, ппп 1,0 1,2 1,5 0,3 0,35 0,4 0,1 0,15 0,3 0,05 0,08 0,1
метъра Никелин 1,96 2,83 4,42 1,59 2,17 2,83 1,76 3,98 7,06 4,41 11,4 17,6
1 mA Манганин 1,83 2,63 4,12 1,48 2,02 2,63 1,64 3,7 6,58 4,09 10,5 16,4
Константан 1,6 2,31 3,61 1,29 1,77 2,31 1,44 3,25 5,76 3,6 9,25 14,4
Мед — — — — — — 40,3 90.5 161 101 258 40
Съпротивления на ! 1 Q (Т?4) секпните 9 Я (R3) 90 Я (R2) 900 Я (Pi)
Ток на пълно откло- Диаметър на провод-
некие на милиампер- ника, mm 1,8 2,0 2,5 0,7 0,8 0,9 0,2 0,25 0,3 0,08 0,1 0,15
метъра Нике л 6,37 7,85 12,3 0,65 11,3 14,3 7,06 11,1 15,9 11,35 17,6 39,8
1,5—5 mA Манганин 5,93 7,30 11,4 0,04 10,5 13,4 6,58 10,3 14,8 10,5 16,4 37,0
Константан 5,20 6,41 10,0 7,20 9,32 11,7 5,76 9,0 12,9 9,25 14,4 32,5
Мед — — — — — — 161 252 — 258 403 —
За определяне на тока, който се измерва от уред с шунт, показа-
нията на милиамперметъра трябва да се умножат по цифрата, която съ-
ответствува на даденото положение на превключвателя П. Например,
ако при установяване на превключвателя П в положение «X 100» и ми-
лиамперметърът показва ток 0,5 mA, то във веригата ще тече ток
0,5x100=50 mA.
Конструкция на шунтове. Шунтовете се изработват от проводници
с голямо съпротивление — манганин, никелин или константан (табл. 30-4).
Ако проводникът има изолация, шунтът се намотава върху тяло от ня-
какъв изолационен материал. Неизолираният проводник се намотава на
пластинка, тръбичка или пръчка от изолационен материал с интервали
между съседните навивки. Шунт с малки размери може да се намотае
върху съпротивление ВС; към неговите изводи се запояват краищата на
шунта (стойността на съпротивлението ВС трябва да бъде пене 50—100 пъ-
ти по-голяма от съпротивлението на шунта). Шунтовете от дебел провод-
ник се изработват във вид на спирали без тяло. Сечението на провод-
ника за шунта се подбира така, че плътността на тока в него да не преви-
шава 1—1,5 A/mm2. При по-голяма плътност на тока шунтът силно ще
се нагрява, съпротивлението му значително ще нараства и точността на
измерване на тока ще се влошава.
к^3,6н
*2
1к
30-5. Измерване на съпротивления с омметри
Измерваното съпротивление се включва чрез изводите /?х във веригата
на източника на тока Б последователно с милиамперметър от магнито-
електрическата система и съпротивление Rx (фиг. 30-9). Ако се дадат на-
късо изводите Rx, то във веригата ще премине ток и стрелката на уреда
ще се отклони. Като се изменя съпротивление-
то /?2, установяваме стрелката на уреда на
крайното дясно деление на скалата, което съ-
ответствува на измервано съпротивление, рав-
но на нула. По такъв начин нулевото деле-
ние на скалата на омметъра е разположено не
вляво, а вдясно. При отворени изводи Rx стрел-
ката на уреда се намира на крайното ляво де-
ление на скалата, тъй като ток през уреда не
тече. Това съответствува на безкрайно голямо
съпротивление (което се отбелязва на ска-
лата на омметъра със знак со). Различните съпротивления, включени към
изводите RH, съответствуват на различните междинни положения на
стрелката на уреда. Поради това деленията по скалата могат да се нане-
сат непосредствено в омове.
С най-голяма точност могат да се измерват само съпротивления,
стойностите на конто се намират примерно в границите (0,14-10)/?1.
Например посредством омметър с данни, показани на схемата на фиг.
30-9, с най-голяма точност могат да се измерват съпротивления от 300 й
до 40 кй. За измерване на по-големи съпротивления е необходимо да се
използуват батерии с по-високо напрежение, например 68-АМЦ-Х-0.6,
6
Фиг. 30-9. Схема на омметър
351
10-АМЦ-Ц-10 или микроамперметр и. Стойността на съпротивлението в
схемата на фиг. 30-9 в килоомове се определи по формула
ил
^ = (700 4-800)-^, (30-3)
където Uq е напрежението на батерията, V;
1и — ток на пълното отклонение на милиамперметъра, mA.
Стойността на променливото съпротивление /?2 трябва да бъде 5—
10 пъти по-голяма от съпротивлението на милиамперметъра
Ползуване на омметрите. Преди измерване с коректора на уреда се
установява стрелката на крайното ляво деление на скалата (фиг. 30-10).
Фиг. 30-10. Скали за омметри по схема на фиг. 30-9 за уреди с ток на пълно откло-
нение до 5 mA (а) и 1mA (6)
След това се дават накъсо изводите Rx и с въртене на копчето Установя-
ване нулата на омметъра (съпротивление /?2) стрелката се установява
върху нулевого деление на скалата на омметъра (на фиг. 30-10 дясното
крайно деление на скалата). Установяването на нулата на омметъра е
необходимо поради това, че с течение на времето напрежението на бате-
рията се намалява. Ако при дадени накъсо изводи Rx стрелката на уреда
не се установява на нулевого деление на скалата при никакво положение
на копчето на съпротивлението, това значи, че батерията се е разредила
и е необходимо да се замени.
Точността на измерване на съпротивленията с омметри не преви-
шава 2—4% в средната част на скалата; в самото начало за нея можем
Д1 съдим само за порядъка на измерваната величина. Предимството на
омметрите се състои в бързото измерване и простите манипулации. По-
точно съпротивленията могат да се измерват с мостови схеми (вж. § 31-1).
30-6. Саморъчни амперволтомметри
Саморъчният амперволтгмметър дава възможност да се измерва постоянно
напрежение в обхватите 0—10, 0—100 и 0—500 V, променливо напреже-
ние в обхватите 0—10 и 0—500 V, постоянен ток в обхватите 0—1 и
0—50 mA и съпротивления от 100 Q до 200 kQ .Видовете и обхватите на из-
352
мерване се превключват с октален лампов цокъл (фиг. 30-11\<ЕдИНИЯТ
полюс на измерваната верига се включва към извода «—а ВТОпИят
полюс се включва с краче (краче от цокъл на електр^налам’па или къс
У=-
U~
Фиг. 30-11. Схема на прост саморъчен амперволтметър
500V
10V
100\
500V
х7
fl S л
1x70
1ра
/ta lOjua
100/ta
10V
200V
Фиг. 30-12. Схема на саморъчен амперволтметър
с галетен превключвател на обхватите
проводник с диаметър 2,5 mm) в едно от гнездата на ламповия цокъл.
В авометъра се използува магнитоелектрически уред с ток на пълно от-
клонение 1 mA. Батерията се състои от три последователно включени
23 Справочник за иачииаещия радиолюбител
353
елемеги^ФБС-0,25 (може да се използува батерийка от джобно фенер-
че КБС). '§опълнителните съпротивления /?3—са от типа ВС или
МЛТ (величинной? отбелязани на схемата със звездички, са ориентиро-
въчни • те се подби^йт ПРИ градуировката на скалата за променливи
напрежения). Диодите са Дт тапа Д25, Д2Г, Д2Д» Д2Е, Д2Ж или какви
да са от серии Д9Б—Д9И, ^FD 112.
Авометър с галетен превклюЧ'5Ятел- Б авометъра е използуван уред
от магнитоелектрическата система с тоК пълно отклонение 1 mA. Ви-
довете и обхватите на измерване се превклк?чват с галетен превключва-
тел, който се състои от две галети с 11 положен!!.4 (фиг. 30-12). Диодите
са от същите типове, както и в предната схема.
Омметърът дава възможност да се измерват съпротиБЛения в обхва-
тите 20 Q—10 kQ и 200 Q—100 kQ . Обхватите на измерваните постоянни
и променливи напрежения, а също и постоянните токове са показанина
схемата. Допълнителните съпротивления ее състоят от съпротивления
тип ВС или МЛТ (стойностите на схемата със звездички са ориентиро-
въчни).
30-7. Саморъчен постояннотоков волтметър
с транзисторен усилвател
Волтметърът (фиг. 30-13) позволява да се измерват постоянни напреже-
ния в обхватите 0—2.5; 0—10; 0—50; 0—100 и 0—500 V. Благодарение на
използуването на транзисторен усилвател на постоянен ток входното
Фиг. 30-13. Схема на волтметър за постоянен ток с транзисторен усилвател
съпротивление на волтметъра е 250 k2/V. Преди измерване нулата се ус-
тановява с потенциометъра /?7. Във волтметъра могат да бъдат използу-
вани всякакви нискочестотни маломощни транзистори р—п—р с кое-
фициент 0=20—80 (П13, П14, П39—П41, SFT 351—353). Стойностите
на 0 за транзисторите трябва да се различават една от друга не повече
354
от 20%. Уредът се захранва от три елемента ФБС-0,25 или от батерия за
джобно фенерче.
Настройката на волтметъра се свежда главно до подбор на съпроти-
вленията Rz—Rs. Всяко от тях може да бъде съставено от няколко съ-
противления УЛМ със стандартни стойкости. На входните клеми на волт-
метъра се подава напрежение 2,5 V и плъзгачът на съпротивлението Ria
се установява в положение, при което стрелката на микроамперметъра
се отклонява до крайното деление на скалата и волтметърът се градуира
в обхвата на измерване 0—2,5 V по реда, даден в § 30-9. След това пре-
включвателят се премества в положение 10 V, замени се съпротивле-
ние /?2 с промеиливо, подава се на клемите Ux напрежение 10 V и от-
ново се установява стрелката на уреда на крайното деление на скалата,
като се изменя стойността на това съпротивление. След като се измери
тази привидна стойност, това съпротивление се замени с постоянно (или
трупа постоянни) със същата стойност.
В такъв ред стрелката на уреда се установява на крайното деление
на скалата при другите положения на превключвателя; при положение
25 V се подбира стойността на съпротивление Rs, при положение 100 V —
на съпротивление Rt и при положение 500 V — на съпротивление Rs.
30-8. Саморъчен лампов волтметър
Волтметърът позволява да се измерват постоянни и променливи напре-
жения с честота 20Hz — 10MHz в обхвати 0—5, 0—20, 0—50, 0—200
и 0—500 V. Входното съпротивление на волтметъра е 20 MQ при измер-
ване на постоянни и 8 MQ при измерване на променливи напрежения.
Фиг. 30-14. Схема на лампов волтметър
Измерваното постоянно напрежение се подава на клемите —£/_
и «Общ», а променливото — на клемите и «Общ» (фиг. 30-14). Пре-
включването на измервателните обхвати се осъществява с превключва-
355
теля П1. Стрелката на уреда се установява на нулевого деление на ска-
лата преди измерване с потенциометъра /?п. Стойностите на съпротивле-
нията А 2—/?в трябва да бъдат подбрани с точност ±2,5%; останалите съ-
противления и кондензаторн могат да имат толеранс ±20%.
Стойността на съпротивление трябва да се подбира така, че да по-
даде на волтметъра постоянно напрежение 5 V (превключвател it Пг
в положение 5 V), стрелката на милиамперметъра да се отклони до край-
ното деление на скалата. След това на вол метъра се подава променливо
напрежение 5 V и стойността на съпротивлението R± се подбира така, че
стрелката на милиамперметъра също да се отклони до крайното деление
на скалата.
Трансформатор Трг: магнитопровод Ш 19x25, намотка I — 1500 на-
вивки ПЕЛ 0,18 ± 1200 навивки ПЕЛ 0,15; отоплителна намотка на лам-
пите III — 75 навивки ПЕЛ 0,8 и намотка IV — 2500 навивки ПЕЛ 0,15.
30-9. Град у иране на електроизмервателните уреди
със стрелка
За градуирането трябва да имаме еталонни уреди, класът на тсч юст на
конто да не е по-нисък от класа на точност на уредите, конто се градуи-
рат. Обхватите на измерване на двата уреда трябва да бъдат приблизи-
телно еднакви. За да се градуират многообхватни уреди, трябва да р'аз-
полагаме с еталонен уред с много скали или няколко уреда с различии
крайни стойкости на измерваягите величини.
Уредът трябва да се градуира в такова положение, в каквото ще ра-
боти. Ако в него има метален кожух, градуировката се извършва об за-
телно при поставен такъв. В противен случай ще се изменят показанията
на уреда. За да се нанесат деленията върху скалата, защитного стъкло
на уреда временно се снема.
Градуиране на волтметри. За тази цел е необходим източник на ток
с напрежение, 10—15% по-високо от крайната стойност на напрежението
на уреда, който се градуира. При градуиране на волтметър за постоянен
ток се използуват батерии със сухи елементи или изправител, а при гра-
дуиране на променливотоков волтметър като източник на променлив
ток се използува електрическата мрежа. При необходимост се употребява
понижаващ трансформатор или повишаващ такъв (или автотрансфор-
матор). Освен това са необходими променливи съпротивления: (фиг.
30-15а) със стойност, 2—3 пъти по-малка, отколкото допълнителното съ-
противление на уреда, който се градуира, и А?2 — с 10—20 пъти по-малка
стойност. Тези съпротивления трябва да са в състояние да разсейват елек-
трически мощности: /?]=24-5 W; T?2=l W.
Откачало върху скалата на волтметъра при включен източник на
ток се нанася нулевого деление. След това по показанията на еталонния
уред, като се регулират съпротивленията Rx и /?., се установява напре-
жението, съответствуващо на крайната стойност на скалата на волтме-
търа, който се градуира, и срещу края на неговата стрелка върху ска-
лата се нанася деление. При правилно избрано допълнително съпроти-
вление тези деления трябва да с i разположени симетрично спрямо сре-
дата на скалата на уреда. Ако делението, което съответствува на край-
356
ната стойност на скалата, е разположено но-близо до средата, допълни-
телното съпротивление на волтметъра за дадения обхват трябва да се на-
мали и обратно. След това по скалата се нанасят междиняи деления. За
целта по показанията на еталонния волтметър се установяват различии
стайности на напрежението и се нанасят върху скалата деления, конто
Фиг. 30-15. Схема за градуировка на електроизмервателни уреди
а — волтметри; б — амперметри
Еталонен Граду иран
уред уред
съответствуват на тези напрежения. По такъв начин върху скалата се
нанасят всички деления, конто трябва да бъдат отбелязани с цифри.
Междините между тях се разделят на равни части при начертаването на
скалата.
Градуиране на амперметър (фиг. 30-156). Редът за градуиране на ам-
перметър е подобен на реда за градуиране на волтметър (вж по-горе).
Използуваният източник на енергия трябва да дава възможност за полу-
чаване на ток със стойност, равна на крайната стойност на скалата на
уреда, който се градуира. Съпротивлението на реостата Rt трябва да бъде
10—20 пъти по-голямо от вътрешното съпротивление на уреда, който се
градуира, а съпротивлението на реостата /?2 — 5—10 пъти по-малко,
отколкото съпротивлението на реостата Rx.
Градуиране на омметър. Неговата скала може точно да се градуира
с помощта на еталонни магазинни съпротивления. Приблизителна гра-
дуировка може да се осъществи с постоянни съпротивления МЛТ или
ВС с допустимо отклонение от номиналната стойност ±5%. Върху ска-
лата на уреда се залепва изрязан по нейната форма лист чиста плътна
хартия и върху нея се отбелязва положението на стрелката при отворени
изводи /?х Симетрично на това деление в дясната страна на скалата се
пэставя още едно деление; това ще бъде нулата на скалата на омметъра.
Като се дадат след това накъсо изводите /?х> стрелката на уреда се ус-
тановява на нулевото (дясноп ) деление с помощта на копчето на промен-
ливото съпротивление (R2 на фиг. 30-9), което шунтира уреда. След това
към омметъра се включват последователно съпротивления с различии
стайности и всеки път върху скалата се отбелязва положението на стрел-
ката на уреда. За по-голяма точност при градуиране с променливи съ-
противления ВС или МЛТ се препоръчва да се включват последователно
различии съпротивления с еднакви номинални стайности и деленията
да се правят срещу най-често срещащите се отклонения на стрелката.
Колкото повече различии номинални съпротивления се използуват при
градуировката, толкова по-точно може да се отчетат съпротивленията
при Измерване.
30-10. Изпитател на маломощни транзистори
При конструиране на радиоапаратури с полупроводникови елементи е
необходимо да се провери дали транзисторът е изправен и да се опреде-
лят неговите параметри. В радиолюбителската практика често е доста-
тъчно да се зная'колекторният
ток /'«о и коефиецинтът Р (кое-
фициент на усилване по ток
ft2ie)- Простият уред по схема-
та на фиг. 30-16 позволява да
се определят токът Гко и статич-
ният коефициент на усилване
по ток на транзистора В при
малка стойност на колектор-
ния ток. Коефициентът В при
последното условие практиче-
ски е равен на коефициентите р
и й21е.
Транзисторът се включва
към изводите К, Б и F, като
предварително в зависимост от
п-р-п
р-п-р
Фиг. 30-16. Схема на изпитател
на транзистори
структурата на транзистора
превключвателят се поставя в
положение р—п—р или п—р—п Като поставим превключва-
теля П2 в положение /'ко (веригата на базата е прекъсната), отчита се по
скалата на милиамперметъра стойността на колекторния ток. В качест-
вените транзистори от типа П8—П11, П5—П15, П39—П41 при напре-
жение на батерията 4,5 V той не превишава 0,1—0,2 mA. След това пре-
включвателят /72 се поставя в положение Вг и се отбелязва показанието
на милиамперметъра /к. Коефициентът В се определи по формулата
В =10 /к.
(30-3)
Пример. Милиамперметърът показва /к=0,95 mA, следователно В—
= 10.0,95=9,5.
Ако при положение Вг на превключвателя /72 стрелката на милиам-
перметъра се отклонява вдясно зад границите на скалата, превключва-
телят трябва да се постави в положение В2. В този случай коефициентът В
се определи по формулата
В = 50 /к •
(30-4)
Пример. Милиамперметърът показва /к=1,1 mA, следователно
5=50.1,1=55.-
358
30-11- Пробници
Пробниците служат за груба проверка на съпротивленията на различии
детайли. Проводниците а и б на пробника се свързват към проверя-
ваната верига. Желателно е техните краища да бъдат снабдени с еднопо-
люсни вилки-накрайници.
Пробник с милиамперметър (фиг. 30-17а). Стойността на съпротивле-
нието У?! се подбира така, че при дадени «накъсо» накрайници а и б
стрелката на уреда да се отклонява до крайното деление на скалата.
Фиг. 30-17. Схема на пробници
а — с милиамперметър: б—с лампнчка от джобно феиерче; в — със слушалки
По ъгъла на отклонение на стрелката на милиамперметъра може да се
съди за съпротивлението на проверяваната верига. Колкото по-голямо е
съпротивлението, толкова по-малък е ъгълът на отклонение на стрелката.
Пробник с лампа (фиг. 30-176) с напрежение 2,5 или 3,5 V. Може
да се използува и неонова лампа; тогава напрежението на батерията
трябва да се увеличи до 100—120 V, а между неоновата лампа и батерията
да се включи съпротивление 100—180 kQ. Пробник с осветителна лампа
е пригоден за проверка на вериги, конто имат съпротивление не повече
от 5—10 Q .
Пробник с телефонна слушалка (фиг. 30-17<)- При включването и
изключването на същия от изправното съпротивление в телефонната
слушалка се чува пукане. Ако съпротивлението е прекъснато, пукане
няма както при включване, така и при изключване краищата на пробника.
При проверка на изправна индукционна бобина пукане се получава
както при затворена, така и при отворена верига.
Ако пробникът се включи към изправен кондензатор, в телефон-
ната слушалка се получава пукане. При следващото включване пукане
няма или е много слабо. Колкото по-голям е капацитетът на конденза-
тора, толкова по-силно е пукането. Когато пробникът се включи към не-
изправен кондензатор, при всяко включване се чува пукане.
35$
31. Мостови измервателни схеми и генератори
за проверка на радиоапаратура
31-1. Мостове за измерване на съпротивления
и капацитети
Мостьт за измерване на съпротивления (фиг. 31-1в) се състои от четири
съпротивления, конто образуват неговите рамена. В един от диагона-
лите на четириъгълника е включен източникът на ток, а в другия — ин-
дикаторът И. Мостьт може да се захранва с постоянен или променлнв
НЧ ток. В пьрвия случай за индикатор служат галванометър, микро? м-
перметър, милиамперметър с нулево деление в средата на скалата, а гъв
втория — слушалки.
При определени съетношення между съпротивленията в рамената
може да се получи баланс на моста, т. е. отсъствие на ток във веригата
на индикатора или звук в слушалките. Това се постига с изменение на
съпротивлението в едно от рамената на моста. Мостът се уравновесява
(балансира), ако съпротивленията на рамената се намират в отношение
7?х:/?1=/?о:#2. откъдето
(31-1)
Ако са известии стойностите /?0, и /?2> то по тази формула може да се
определи измерваното съпротивление /?х. Например, ако Ro~50 Q, Rx=
= 100 Q и R2 = 10 Q , то
Ях = 50^ = 500й.
В схемата на моста на фиг. 31-16 съпротивленията и R2 са заме-
нена с потенциометър.
Съпротивлението Ro е еталонно (с точно известна стойност). За да-
ден ата схема
= (31-2)
г2
Oti ошението у- се измерва предварително и се напася ьърху скалата
на потенциометъра. Границите на измерване се разширяват, ако се упо-
требят няколко превключваеми еталонни съпротивления, конто обик-
новено се ра л и шват едно от друго 10, 100, 1000 и друго кратно на 10,
число пъти.
Мост за измерване на капацитети. Захранването на моста (фиг.
31-2а) е с променлнв НЧ ток. Кондензаторът Са е еталонен. За индикатор
се използуват слушалки. Балансы на моста се установява по пропадане
или минимум на звука в тях.
360
Капацитетът на измервания кондензатор се изчислява по формулата
Сх = Св^- (31-3)
Отношението у- се нанася върху скалата на потенцисметьра, ло която
се отчита. Скалата на потенциометъра е нелинейна. Границите на измер-
ване се разширяват чрез замяна (превключване) на кондензатора Си е
друг кондензатор с капацитет, 10, 100, 1000 пъти по-голям.
Фиг. 31-1. Схеми на мостове
за измерване на съпротивления
Фиг. 31-2. Схема на
мост за измерване
на капацитети
Саморъчен потенциометричен мост за измерване на съпротивления и ка-
пацитети. Мостът по схемата на фиг. 31-3 служи за i змерваь ена съгротивле-
ния от 10 Q до 10 MQ (подобхвати 10 Q — 1 kQ, 1—100 lQ, 100IQ —
Ю MQ), капацитети от 10 pF до 10 pF (подобхгати 10—1СС0 pF, 1СС0 pF—
Фиг. 31-3. Схема на мост за измерване на съпротивления и кондензатори
0,1 pF, 0,1 pF — 10pF). Границите на измерване и видът на измерванията
се изменят с превключвателя П. Потенциометърът 7?ld е жичен със съпро-
тивление 300 Q — 10 kQ (не е желателно да се използува по енциометър
тип ВК или СП). Балансирането на моста се установява по най-слабия
звук или пълното му изчезване в слушалките при нреместване на плъз-
гача на потенциометъра.
361
На моста се подава променлив ток с честота около 1000 Hz, получа-
ван от транзисторен генератор. В него могат да се употребяват мало-
мощни НЧ транзистори от вида р—п—р от какъвто и да е тип (например
П13—П15, П39—П41, SFT351—SFT353). Генераторът се захранва от ба-
терия за джобно ф нерче.
Съпротивленията 7?t—7?3 и капацитетите на кондензаторите С±—С3
се подбират с точност, не по-малка от 1—2%.
Мостът се градуира с еталонни магазинни съпротивления и конден-
затори. Когато капацитетите на кондензаторите С\—Сч и стойностите на
съпротивленията са подбрани с достатъчна точност, градуиров-
ката на скалата на жичния потенциометър се извършва на който и да е
от измервателните обхвати. Ако от моста не се изисква голяма точност
на измерване, скалата може да се градуира посредством постоянни съ-
противления, ако радиолюбителят има достатъчен брой различии номи-
нални стойности. За градуиране е желателно да се използуват съпроти-
вления с отклонение от номиналната стойност не повече от ±5%.
Желаният тон на генератора може да се установи с изменение на ка-
пацитета на кондензатора Ct.
31-2. Прост саморъчен сигнал-генератор
Генераторът представлява мултивибратор с два транзистора (фиг. 31-4),
който генерира трептения с правоъгълна форма с честота около 2 kHz.
Такива трептения съдържат голям брой хармонични, включително до
Фиг. 31-4. Схема на сигнал-генератор
КВ обхват. Това позволява генераторът да се използува за проверка на
стъпалата на радиоприемника по ВЧ и МЧ. Ако генераторът се включи
на входа на изправен радиоприемник, в неговия внсокоговорител ще се
чуе звук с по-малка сила, отколкото при включване на генератора към
входа на НЧ усилвателя. За да се провери приемникът по стъпала, про-
водникът б на генератора се включва към шасито на приемника, а про-
водникът а — последователно към управляващите решетки на лампите
(като се започва от крайното стъпало) и се проелушва сигналът във ви-
сокоговорителя . При включване на генератора към управляващата ре-
шетка на неизправното стъпало във високоговорителя няма да има звук.
362
В генератора могат да бъдат използувани транзистори П13, П14,
П15, П39, П40, SFT 351—353. Генераторът се захранва от елементи ФБС
или акумулатор Д-0,06. Той се монтира в метална кутин4, която изпълня-
ва роля на екран (например в алуминиев цилиндър на неизправен елёк-
тролитен' кондензатор).
31-3. Саморъчен хетеродинен индикатор на резонанс
(грид-дип-метър)
Хетеродинният индикатор на резонанс (ХИР) (фиг. 31-5) се използува
като генератор на модулирани ВЧ трептения при настройка на резонанс-
ни кръгове и филтри в линейни и суперхетеродинни приемници, а също
така за измерване собствената честота на резонансни кръгове и индуктив-
ности на бобини.
Фиг. 31-5. Схема на ХИР
ХИР се състои от генератор на ВЧ трептения (лявата половина на
лампата по схемата) и модулатор (дясната половина на лампата). Гене-
раторът е направен по схема с автотрансформаторна обратна връзка и
покрива обхват! от честоти 100 kHz—20 MHz в пет подобхвата. На-
стройката се осъществява с променлив кондензатор Ск, а изменението
на подобхватите — със смяна на кръговите бобини. Модулаторът е напра-
вен с дясната половина на лампата по схема па генератор с индуктивна
връзка за честота около 1000 Hz.
Детайли. Всички бобини са навити на тела с външен диаметър 12
и дължина 35—50 mm; ядрата в бобините са от типа СЦР-1. Данните за
бобините са дадени в таблица. За настройка се използува една секция от
блок кондензатори с максимална стойност 490—500 pF.
Трансформатор Трх: магнитопровод Ш 12 х 15, намотка I — 2400 на-
вивки ПЕЛ 0,1, намотка II — 600 навивки ПЕЛ 0,1. Трансформатор Тр2
има същите данни, както захранващияттрансформатор на ламповия волт-
метър по схемата на фиг. 30-14.
Настройка на кръговете на приемниците. Честотата на ВЧ трепте-
нията в ХИР се установява да е равна на честотата, на която трябва да
36-
се настрои кръгът на приемника. Като се приближава бобината на ХИР
до този кръг, последният се настройва по максимума на силата на звука-
Измерване собствената честота на трептящ кръг. ХИР се доближава-
до кръга, честотата на който трябва да се измери, и се настройва на че-
стотата на този кръг по минимума на показанията на микроамперметъра.
Отчитането на собствената честота на кръга се извършва по скалата;
на ХИР.
Таблица 31-1
Данни за бобините на ХИР
Честотен обхват Брой навивки Проводник Извод отде- лу на на- вивката Намотка
0,1—0,3 700 ПЕШО 0,1 65 иакуп
0,3—1,0 200 ПЕШО 0,14 30
0,9-2,5 75 ПЕШО 0.14 18 ед 1сС'ойна
2,4-8,0 35 П Л 0.J5 8
8,0—2Э,0 8 ПЕЛ 0,8 3 »»
Измерване на капацитет. С грид-дип-метъра могат да се измерват
капацитети на кондензатори в границите 10—1000 pF. За тази цел се
прави кръг от индуктивност и кондензатор с известен капацитет Ск и
се определи резонансната честота на този кръг Д. След това паралелно
на кръга се свързва измерваният кондензатор и с уреда отново се измер-
ва резонансната честота /2 на получения кръг. Капацитетът на измерва-
ния кондензатор се изчислява по формулата
[Pf]—Ск [Pfj ( -j- lj. (31-4)
/2
Ако честотите Д и /2 са близки една на друга, може да се използува
формулата
Gr [pF] ~ 2СК [pF] —1)- (31-5)
Стойностите на ft и /2 се заместват във формулите в еднакви единици
(kHz, MHz).
Измерване на индуктивности. Прави се кръг от кондензатор с изве-’
стен капацитет С и бобина, индуктивността на която трябва да се опре-
дели, и с ХИР се измерва резонансната честота f на този кръг. Индуктив-
ността се изчислява по формулите
г _ 2,53.10“ .
[мн] — -----, (о 1 -/)
c[pF] • '[kHz]
/ - 2-53-104 /41 ЯЧ
Ьх [ЯН] — -----л---- • (31-0)
C[pF] - '[MHz]
364
VIII
част
Електрозахранване
на радиоапаратурата
32. Захранване от електрическа мрежа
32-1. Общи сведения
Захранването на радиоапаратурите от електрическа мрежа за променлив
ток е най-икономичен, удобен и сигурен начин на електрозахранване.
При това отоплението на електронните лампи като правило е с промен-
лив ток, а за веригите на анода, решетките на лампите и всички вериги
на транзисторите променливият ток се преобразува в пулсиращ (периоди-
чески изменят се по големина), намалявайки след това пулсациите до
такава малка стойност, че той не създава забележими смущения (фон)
във високоговорителя, слушалката. на екрана и т. н.
Преобразуването на променливия ток в пуЛсиращ се нарича и з-
правяне, а самите преобразуватели — изправител и. Про-
цесът на намаляване на пулсациите се нарича изглаждане на
пулсациите и се осъществява с изглаждащи филтри. Из-
правител често се нарича целият комплект, в който влизат както самият
изправител, така и изглаждащият филтър.
Необходими елементи за из.п^авителите са електрически-
те вентили — елементи, конто пропускал добре тока в една посока
и не го пропускат (или лошо то пропускат) в другата шока.
Широко са разпространени полупроводниковите изправители, къ-
дето като вентили са употребени плоскостни германиеви или силициеви
диоди или селенови стълбове (вж. § 38-3). Когато са необходими напре-
жения не поьсче от 10—20V пои т( коье 10 А (ипогмео за п тедпапве-
жения на управляващите решетки или захранване на апаратура с мало-
мощни транзистори), в изправителя могат да се използуват точкови ди-
оди. Използуват се също изправители с кенотроии — кенот ронни
изправители.
В сравнение с последните изправителите с германиеви и силициеви
диоди имаг по-малки размери и по-голям КПД. От полупроводниковите
изправители селеновите са най-сиг\рни при работа; те издържат кратко-
временни къси съединения от страна на постоянния ток.
365
За захранване отоплението на лампите на първото стъпало на високо-
качествен НЧУ, когато е необходим особено малък фон при възпроиз-
веждането, а също за захранване от електрическата мрежа отоплението
на батерийни лампи се употребяват отделяй нисковолтови изправители
с плоскости и диоди.
Изправители се употребяват също в преобразувателите на постоянно
напрежение с полупроводници (вж. раздел 34).
В състава на изправителя може да влиза захранващ трансформа-
тор или автотран форматор (вж. § 32-6 и 32-8).
Нито една от веригите на безтрансформаторен изправител или из-
правител с автотрансформатор, а също захранвана с тях апаратура не
трябва да има връзка със «земя». Ако не се спази това условие, може да
се повреди апаратурата или да изгорят мрежовите предпазители.
32-2. Схеми на полупроводникови изправители
За захранване на радиоприемници, телевизори и НЧ усилватели се из-
ползуват изправители с изглаждащи филтри, започващи с капацитет (кон-
дензаторите Со на фиг. 32-1-4-32-5). Изправителите по схемите 32-2 и
Фиг. 32-1. Схема на еднополупериоден изправител
32-3 б об'зателно трябва да имат захранващи трансформатори, а оста-
налите схеми могат да работят с автотрансформатор и или въобще без
трансформатори.
Вентил или трупа вентили, включени в изправителя с две точки,
една -а от конто е свързана към източника на променлив ток (към намотката
на трансформатора, автотрансформатора или непосредствено към мре-
жата), а другата се явява един от полюсите на изправеното напрежение,
образуват рамо на изправителната схема.
Еднополупериоден изправител (фиг. 32-1). По тази схема обикновено.
се правят изправители, от конто се изисква ток не повече от няколко
десетки милпампери. През време на полупериодите на един от знаците
на захранващото променливо напрежение кондензаторът Со се зарежда
с импулси прав ток през диодите на рамото В. Кондензаторът се раз-
режда през дросела на изглаждащия фйлтър Др и товара, включен към
точките, означени със знаците «+» и «—». Всеки следващ импулс на пра-
вил ток през диодите попълва запаса от енергия на кондензаторите Со
и Сф. Основната честота на пулсациите на изправеното напрежение е
равна на честотата на променливия ток на електрическата мрежа.
366
Двуполупериоден изправител (фиг. 32-2). Напрежението на всяко
рамо постъпва от една от половинките на вторичната намотка II на за-
хранващия трансформатор Тр. Кондензаторът Со се зарежда два пъти за
времето на всеки полупериод на променливото напрежение: един път —
Фиг. 32-2. Схема на двуполупериоден полупроводников изправител
с импулса на правил ток през вентилите на рамото Blt когато горният
край на намотката II има положителен потенциал по отношение на сред-
ната й точка, и втори път — с импулса на правия ток през вентилите на
рамото В2 през време на полупериода с обратен знак, т. е. когато дол-
ният край на намотка II има положителен потенциал по отношение на
средната й точка.
Основната честота на пулсациите на изправеното напрежение е
2 пъти по-голяма от честотата на напрежението на електрическата мрежа
(100 Hz при честота на мрежата 50 Hz).
Двуполупериоден изправител по мостова схема «Грец» (фиг. 32-3а).
През време на полупериодите на подаваното напрежение от един знак
кондензаторът Со се зарежда с импулсите на правия ток през групите
диоди (рамена) Вг и В4, а през време на полупериодите с противоположен
знак — с импулсите на правия ток през групите диоди (рамена) В3 и
В2. Основната честота на пулсациите на изправеното напрежение в тази
схема е такава, както и в предидущата.
Ако се употреби трансформатор с извод от средната точка на на-
мотка II и се добави в схемата кондензаторът Со (фиг. 32-36), изправи-
телят ще дава две напрежения; напрежението на кондензатора Со' ще
бъде примерно 2 пъти по-малко, отколкото на кондензатора Со.
Еднополупериоден изправител с удвоение на напрежението (фиг.
32-4) се употребява обикновено в случай, когато без трансформатор е
необходимо да се получи изправено напрежение, около 2 пъти по-голямо
в сравнение с напрежението на мрежата или вторичната намотка на
трансформатора. През време на полупериодите на един знак импулсите
на правия ток преминават през диодите в рамото Вг, зареждайки конден-
затора Со'.През време на полупериодите на другия знак на диодите от
рамото Вг постъпва напрежение, равно на сумата на подаваното напре-
жение и напрежението на кондензатора Со. Възникващите от действието
на това сумарно напрежение импулси на постоянния ток през диодите
иа рамото Вг зареждат кондензатора Со до напрежение, около два пъти
по-голямо в сравнение с напрежението на кондензатора Со'.
Основната честота на пулсациите_на изправеното напрежение е та-
367
кава, както и в еднополупериодния изправител (вж. фиг. 32-1), т. е.
равна на честотата на променливия ток на мрежата.
Двуполупериоден изправител с удвояване на напрежението (схема
на Латур, фиг. 32-5) се използува в тези случаи, както и изправителят
по схемата на фиг. 32-4. Изправителят се състои от два еднополупериод-
Фиг. 32-3. Схеми на дзуптутэ одни полупрэводникози изпразители по мостова
схема на едно (а) и две (б) изходни напрежения
ни изправчтэля по схема на фиг. 32-1, конто работят последователно:
през време на полупериодите на захранващото напрежение от един знак
импулсите на постоянния ток през вентилите на рамото Вг зар^ждат гор-
ния кондензатор —Си (фиг. 32-5), а през време на полупериодите с обра-
тен знак през вентилите на рамото В2 се зарежда долният конденза-
тор Си. Тъй като тези кондензатори по отношение на товара на изправи-
теля са свързани помежду си последователно, върху него се получава
удвоено напрежение. Ако се направи извод от точката на свързване на
кондензаторите Со, от който и да е от тях може да се вземе напрежение,
равно на половината от напрежението Uo.
368
Основната честота на пулсациите на изправеното напрежение е два
пъти по-голяма от честотата на тока на захранващата електрическа мрежа.
Съпротивленията Цш, шунтиращи диодите, са необходими само в
тези случаи, когато във всяко рамо на изправителя са^включени повече
от един германйёв или силициев плоскостей диод. Съпротивлението тря-
Фиг. 32-4. Схема на полупроводников изправител с удвояване на напрежението.
еднополупериодна
бва да бъде около 10 пъти по-малко от най-малкото обратно съпротивле-
ние на диодите. Всички съпротивления в едно рамо трябва да имат ед-
наква номинална стойност с допустимо отклонение не повече от ±10%.
Фиг. 32-5. Схема на полупроводников изправител с удвояване на напрежението,
двуполупериодна
При тези условия се получава достатъчно равномерно разпределение
на обратного напрежение между диодите. Ако съпротивленията Rm лип-
сват при диоди с по-голямо обратно съпротивление (по-малки обратни
токове) в сравнение с други, напрежението може да достигне пробив-
ного напрежение и диодите да се пробият.
Номиналнитё стойкости на съпротивленията и мощността на 7?ш
при диоди от различии типове са дадени в табл. 32-1. При един диод в
рамо и при изправители със селенови стълбове тези съпротивления не
са необходими.
Съпротивленията R6 служат за ограничаване преминаващите през
диодите по-големи импулси на тока за зареждане на кондензаторите в
24 Справочник за начинаещня радиолюбнтел
369
Таблица 32-1
Номяиалин стойкости к* съпротивленията Яш*
Към диод Яш.кЯ Към диод /?ш> kQ Към диод Яш, kfi
Д7А 10 ДГ-Ц24- 27* -Д2Р8 220
Д7Б 15 ДГ-Ц25 39 Д209 270
Д7В 22 ДГ-Ц26 47 Д210 330
Д7Г 33 ДГ-Ц27 68 Д211 390
Д7Д 56 Д202 68 Д226 180
Д7Е 68 Д203 120 Д226А 150
Д7Ж 75 Д204 220 Д226Б 100
ДГ-Ц21 10 ,Д205 270 Д226В 68
ДГ-Ц22 12 Д206 68 Д226Г 47
ДГ-Ц23 18 Д207 120 Д226Д 33
* При температура на обкръжващата среда до 50°С номиналната мощност на
съпротивлението Яш за диодите Д7А-Д7Ж, ДГ-Ц214-ДГ-Ц27, Д202-е-Д204,
Д206-;-Д208, Д226ч-Д226Д е 0,25 W, а за диодите Д205, Д209 Д211 е 0,5 W. При
температура над 50°С е необходимо да се употребяват съпротивлеиня с по-големи но-
минални мощности.
Могат да се употребяват съпротивления с най-близки по-малки номинални стой-
ности с допустимо отклонение ±10% в сравнение с указаните (вж. табл. 39-1).
момеш на включване на изправителите. В схема с плоскостни диоди
съпротивлението 7?б обикновено има стойност от порядъка на 2—40 Q,
а с точкови диоди 0—100 Q . В схеми с трансформатори съпротивленията
не са необходими, тъй като в този случай токът се ограничава от съпро-
тивлението на трансформаторните намотки. В изправители със селенови
стълбове съпротивленията 7?б не са необходими.
Изменяйки съпротивлението Яб, може в известии граници да се про-
меря изправеното напрежение.
Товарните характеристики на безтрансформаторни изправители с
типови диоди при различии стойиости на съпротивлението Яб> т. е. кри-
ви, показващи зависимостта на изпрареното напрежение Uo от изправе-
ния ток /0 за различии подавани променливи напрежения Un, са дадени
на фиг. 32-6 до 32-9.
Изправител за зареждане на акумулатори може да се направи по
схема на фиг. 32-1, 32-2 или 32-3а. При това кондензаторите Со, Сф и
дроселът Др от схемата се премахват. Акумулаторът се включва на мя-
стото на кондензатора Со.
При използуване на изправител по схема на фиг. 32-1 (без транс-
форматор или автотрансформатор) за зареждане на батерия от последо-
вателно свързани акумулаторни елементи от типа Д-0,1 съпротивлението
Rc при напрежение на електрическата мрежа 220 V трябва да има стой-
ност 8,2 kQ; номиналната мощност на разсейване на съпротивлението Re
е не по-малка от 0,5 W. Диодът е от типа Д7Ж или Д226Б.
Ако е необходимо да се регулира токът на зареждане на акумулатора,
съпротивлението Re се прави променливо.
370
Фиг. 32-6. Товарни характеристики на еднопо-
лупериодни полопроводникови безтрансформа-
tтории изправители
1 - Уц=220 V. 4 диода Д7Д, C, = 120nF, #б =3.9Й
2 — L/jj=220 V. 4 диода Д7Д, С, =40 nF, 7?б=3,9 Й
з — Уц=220 V, 4 диода Д7Д, Ce=20nF, Дд = 3,9Й
4 — {7ц=220 V, 4 диода Д7Д, C,= 120nF, Дб=ЗЭЙ
5 — 1Гц—220 V. 4 диода Д7Д. C„=40nF, Дв=39Й
6 — Уп = 127 V, 2 диода Д7Ж, Со=12ОцР, #6=3,9 Й
7 _ Уп=127 V. 2 диода Д7Ж, Со=40цР, Дб=3,9Й
а - Уц = 127 VI2 диода Д7Ж, C,=120nF, Дб=39Й
s _ (Уп=127 V. 2 диода Д7Ж, С,=20цР. «б =3,9Й
10 — Уп = 127 V, 2 диода Д7Ж, C, = 20m,F. Дб=39й
371
Фиг, 32-7. Товарни характеристики на полупро-
водникови безтрансформаторни изправители
по мостова схема
1 — ии=22в V, 4X2 диода Д7Д, Св = 120м.Р, /?б=3,9Й
1 ~ уЦ=220 V, 4x2 диода Д7Д, С,=20цР. Лб=3,9й
3 - Уц=220 V, 4X2 диода Д7Д. C, = 120gF.7?6 = 39Й
4 — Уц=220 V, 4x2 диода Д7Д, C, = 20gF, R6 = 39Й
5 - уп = 127 V, 4X1 диода Д7Ж. Co = 12Om,F. /?б=3,ЗЙ
6 - yn=»127 V, 4X1 диода Д7Ж, C,=40gF. Яб=3,ЗЙ
7 - Уц = 127 V, 4X1 диода Д7Ж. C, = 20gF, Дб = 3,ЗЙ
S — Un = 127 V, 4х 1 Диода Д7Ж.' С,= 120цР. Лб=39Й
9 ~ ^11 = 127 V, 4X1 диода Д7Ж. С, =2O|1F, 7?б = 39а
372
Фиг. 32-8ДТоварни характеристики на полупроводни-
кови безтрансформатории еднополупериодни изправи-
тели с удвояванс на напрежението с два диода Д7Ж
във всяко рамо/при напрежение иа електричееката
мрежа 127\\С0'=С0.
1 — Со~12О|ЛР, Яб = 3,9 Й ; 2 — C,=40gF, Яб=3,9 й ;
3 - Co = 12OpF. 39Q; 4 - С»=40цР, Яв=39 Й
Фиг. 32-9. Товарни характеристики на полупровод-
никови безтрансформатории двуполупернодни изправи-
тели с удвояване на напрежението с два диода Д7Ж
във всяко рамо при напрежение на електрическата
мрежа 127V
1 — Со = 120цР. Яб=3,9й ; 2 — с„=40цр, Яб=Э,9й;
3 - Co=120pF, Я6=3,9Й ; 4 — Са=40цР, Лб=39а‘-
5 - С„ = 20 M.F. Яб=3,9й; б — Co = 2OpF, Яб = 39Й
373
32-3.
Схеми на кенотронни изправители
Еднополупериоден изправител (фиг. 32-10). В него се употребява едно-
аноден кенотрон (или двуаноден със свързани помежду си аноди). Ото-
плението на кенотрона се дава от намотка IV, а променливото напреже-
ние на анода му се подава от намотка II на трансформатора или намот-
Фиг. 32-10. Схема на еднополупериодии
кенотронни изправители
с трансформаторно захранване; б — с автотрансформаторио захранване
Фиг. 32-11. Схема на двуполупериоден кенотронен
изправител
ка I на захраиващия автотрансформатор. През време на полупериодите
на това напрежение, когато анодът има положителен потенциал по от-
ношение на катода, през кенотрона преминават токови импулси, зареж-
дащи кондензатора Со. Кондензаторът Со се разрежда през дросела на
филтъра Др и товара, включен към точките, означени със знаците «+»
и «—». Всеки следващ токов импулс през кенотрона допълва запаса от
енергия на кондензатора.
Двуполупериоден изправител (фиг. 32-11). В него се употребява
374
двуаноден кенотрон 6Ц5Н, 5Ц4С, 5Ц4М или никой друг. Променливото
напрежение на всеки от неговите аноди постъпва ОТ половината на на-
мотка II. Кондензаторът Со се дозарежда два пъти за времето на всеки
полупериод на променливото напрежение: един път — с токовия импулс,
преминаващ между горния (по схемата) анод и катод на кенотрона през
време на полупериода, когато горният край на намотката II има поло-
жителен потенциал по отношение на средната й точка, и втори път — с
токовия импулс, преминаващ между долния по схемата анод и катод през
време на полупериода, когато долният край на намотката има положи-
телен потенциал спрямо средната й точка.
32-4.
Изглаждащи филтри
Да се отстранят напълно пулсациите на напрежението, получавано от
изправителя, е невъзможно, но фонът на променливия ток във високого-
ворителя ще бъде незабележим или слаб, ако пулсациите се отслабят до-
статъчно с изглаждащ филтър.
Принцип на действие на филтъра. Изправеният пулсиращ ток пре-
минава към товара през дросела Др (фиг. 32-1—32-5, 32-10 и 32-11),
чиято намотка има относително малко съпротивление за постоянната съ-
ставяща на тока, но представлява значително индуктивно съпротивле-
ние за променливата съставяща. Вследствие на това тя се отслабва от
дросела в значително по-голяма степей, отколкото постоянната съста-
вяща. Капацитивното съпротивление на кондензатора Сф е значително
по-малко от съпротивлението на товара и затова по-голяма част от про-
менливата съставяща на изправения ток преминава през този конденза-
тор, а не през товара. В резултат на съвместното действие на дросела Др
и кондензатора Сф пулсацията на напрежението върху последняя е зна-
чително по-малка, отколкото на кондензатора Со.
Вместо дросел понякога се употребява съпротивление Гф със стой-
ност от порядъка на стотици хиляди ома (фиг. 32-12). Филтър със съпро-
тивление се употребява, когато токът
на товара не превишава 10—20 mA.
Дроселът обикновено има индук-
тивност 5—20 Н. Конструктивного му
начисление е дадено в §41-2. Дроселът
(съпротивлението) може да се включва
както в положителния, така и в отри-
цатели ия полюс на изправеното на-
прежение.
Анодното напрежение на крайно
НЧ стъпало, особено когато е по
двугактна схема, може да се подава на кондензатора Си, т. е. да се взема
преди дросела Др (съпротивлението), но екранното напрежение на това
стъпало трябва да се взема от кондензатора Сф (след дросела, съпроти-
влението).
Развързващите филтри в анодните вериги на УВЧ стъпала, УМЧ
и стъпала за предварително НЧ усилване изглаждат допълнително пул-
сациите на захранващите напрежения на тези стъпала.
Фиг. 32-12. Схема иа изглаждащ
филтър със съпротивление
375
Кондензаторите. Кондензаторът Сф обикновено има капацитет от
выция порядък, както и кондензаторът Со, което осигурява достатъчно
изглаждане на пулсациите.
В изглаждащите филтри обикновено се употребяват електролитни
кондензатори. Ако напрежението на кондензаторите превишава 400 V,
използуват се металокнижни или книжни кондензатори (електролитни
кондензатори за по-големи номинални напрежения не се произеждат).
Колкото по-голям е капацитетът на кондензаторите, толкова по-добро е
изглаждането на пулсациите на изправеното напрежение, т. е. толкова
по-малка е неговата променлива съставяща. При това капацитетът на кон-
дензатора Со на входа на изглаждащия фйлтър трябва да бъде толкова
голям, че променливата съставяща върху него да не превишава извест-
на допустима за него стойност (определи се от изчислението — вж.
§ 32-5). При по-голяма променлива съставяща кондензаторът се пре-
грява. Прегряването на електролитен кондензатор може да доведе до
експлозия.
32-5. Изчисление на изправители
Изправителите се изчисляват по формулите от табл. 32-2, в конто са
приети следните означения (вж. фиг. 32-1—32-5, 32-10 и 32-11):
Со — капацитет на кондензатора на входа на изглаждащия фил-
тър, u,F;
Сф — капацитет на кондензатора на изхода на изглаждащия фил-
тър, и, F;
/о — изправен ток — постоянна съставяща на тока през товара на
изправителя, mA;
/п — действуваща (ефективна) стойност на тока на вторичната на-
мотка на захраиващия трансформатор, включена към полупроводнико-
вите вентили или към анодите на кенотрона, или изходният ток на за-
хранващия автотрансформатор; за безтрансформаторни изправители —
ефективната стойност на тока, консумиран от него от електрическата
мрежа, mA;
£ф — индуктивност на дросела Др на изглаждащия фйлтър, Н;
л — брой на последователно свързаните диоди във всяко рамо на
схемата на полупроводниковия изправител;
Гф — съпротивление на изглаждащия фйлтър по постоянен ток (съ-
противление на намотката на дросела L или заменящото го съпротивле-
ние, Q);
р0 — коефициент на пулсации на напрежението на входа на изглаж-
дащия фйлтър (на кондензатора Со) — отношение на амплитудата на про-
менливата съставяща на това напрежение към неговата постоянна съ-
ставяща, %;
РФ — същото — върху товара на изправителя (на кондензатора Сф),^%;
UQ — постоянна съставяща на напрежението на входа на филтъ-
ра, V;
t/ф — постоянна съставяща на напрежението върху товара на из-
правителя, V;
376
Таблица 32-2-
Формула за изчисление иа изправители
По схемата на фаг.
Величина 1 32-1 и 1 32-2 и 32-10 | 32-11 1 32-3 32-4 32-5 Номер иа фор* мулата
с: с: 5 < < < 1 С'о/А А, (/„ 1,4. (/„ 2Л(/ц 2,8. Ц, (32-1) (32-2) (32-3)
/птА 4- mA 2,6 ./0 1,25.70 0,4.7П 0,8 . /„ 1.8 . 70 0,6.7„ 3,6 03 •4 (32-4) (32-5)
Uc (не по малко), V С„ (не по-малко), pF — Cd (не по-малко), pF Ро (около), % В . 70 i 0,45 . В . 70 "с i 750. 70 1 320 , /0 Up . Р„ и„ • Ро 750,70 1 320.70 L/q . Со 1 Uq . Со 2,8 Un В L 750.70 <4 • Ро 750.70 иа. Со 1.4 fp с 640./о Up Рр 640. Га ип.с0 (32-6) (32-7)» (32-8)** (32-9)
Рф (около), % Сф,рр 4 я 12 . Зру L^C. । £АСА Ф Ф Ф Ф 12р0 Зри L.C. ! _ Ф Ф_ Ф Ф ^ф/’ф Сфрф J2p„ L.C^ ф ф /2рв _.^Ф^Ф__. 1-Ро ЬФРФ Jipo. ф ф _ ЗРр £ФРФ _.3ро_ ^Ф''ф (32-10) (32-11) (32-12)
Ф. V и - -ф/° 0 1000 (32-13'
и0. V и + г<^° 1000 (32-14) i
гф 1ООО(Го-1/ф) 4 (32-15)
i
* Формули за изчисление на минимално необходимия капацитет иа кондензатора Со.
* * Формули за изчисление капацитета на кондензатора Со, при който коефициентът
на пулсации на напрежението върху този кондензатор не превишава задарена стой-
ност р0.
377
Um — напрежение на празен ход на изправителя (Uo и £7ф) при из-
ключен товар, V;
Uc — номинално напрежение на кондензатора в изглаждащия фил-
тър, V;
1/п — ефективна стойност на променливото напрежение, подавано
на полупроводниковите вентили или на анодите на кенотрона; напре-
жение върху вторичната намотка на натоварения захранващ трансфор-
матор (за схемите на фиг. 32-2 и 32-11 — напрежението на всяка поло-
винка от намотката); изходното напрежение на захранващия автотранс-
форматор или напрежението на електрическата мрежа за безтрансфор-
маторен изправител, V;
А — коефициент, който зависи от употребяваните вентили: за пло-
скостни диоди и селенови стълбове при изправени напрежения над 100 V
Л = 1,1—1,35, за същите вентили при по-малки напрежения, а също за
точкови диоди и кенотрони Л=0,9—1,1; колкото по-малък е токът 10 в
сравнение с граничния ток на употребяваните вентили, толкова по-голям
трябва да се взема коефициентът Л;
В — коефициент, който зависи от номиналното напрежение Uc и
капацитета на кондензатора Со на входа на изглаждащия филтър (табл.
32-3).
Амплитудата на променливата съставяща на изправеното напреже-
ние, подавано за захранване на приемници или усилватели, трябва да
бъде поне 2—10 хиляди пъти по-малка от неговата постоянна съставяща,
което съответствува на коефициент на пулсации рф=0,01—0,05%.
Граничните изправени токове, конто могат да се получат от изпра-
вителите по схемите на фиг. 32-1, 32-4 и 32-5 с плоскостей диоди, са да-
дени в § 38-5. При използуване на точкови диоди изправеният ток трябва
да бъде не повече от V7—1/10 от стойността на 1пр съгласно табл. 38-2.
От изправителите по двуполупериодни схеми (вж. фиг. 32-2 и 32-3) мо-
гат да се получат два пъти по-големи изправени токове.
Граничните изправени токове 1итах за изправители с кенотрони са
дадени в табл. 37-1.
Граничното напрежение на променливия ток l/ц (ефективна стой-
ност), което може да се подаде на германиев или силициев диод, ако е
включен в схемите на фиг. 32-1, 32-2, 32-4 или 32-5, се определи по фор-
мулата
£/п=0,3 UoCpjmax (32-16)
За схемата на фиг. 32-3 при един диод във всяко рамо
Un < 0,6 U обр. max • (32-17)
Величината (Л,бр max за диоди от различии типове е дадена в табл.
38-2, 38-4 и 38-5.
Ако напрежението 1/п е по-голямо от изчисленото по формула (32-16)
или (32-17), необходимо е да се употребят последователно свързани ди-
оди (точковите диоди не се включват последователно).Броят на диодите
във всяко рамо на схемите от фиг. 32-1, 32-2, 32-4 или 32-5 се определи
по формулата
44/,,
л >-77 11 . (32-18)
^обр max
378
Таблица 32-3
Коефициент В към формулите (32-7)
Номинални стойности В Номинални стойности в
7/ v граници на U" V COl gF 7/ w граници на U°> V Со, gF
Кондензатори КЭ-1Н, КЭ-1М, КЭ-2Н, КЭ-2М, КЭГ-1М, КЭГ-2М* 8 50, 100 90 150 5—20 90 8 200—2000 180 150 30—50 150 12 10 60 200 150 230 12 30—100 90 300 2—20 90 12 200—2000 180 300 30 150 20 10, 20 60 300 120, 150 180 20 30—100 90 450 2-20 90 20 200—2000 180 450 40 150 30 10, 20 60 450 8) 180 30 30—100 90 Кондензатори МБГО, МБГП, КБГ-МП 30 200—500 180 КБГ-МН 50 10, 20 60 160 45** 50 30—100 90 1500 2—30 60***
* За кондензатори КЭ-1ПМ, КЭ-10М.КЭ-2ПМ, КЭ-20М.КЭГ-1 ОМ и КЭГ-2ОМ
с такива капацитети и номинални напрежения коефициентите В са 2 пъти по-
малки.
** За схемите от фиг. 32-1, 32-4, 32-5 и 32-10.
*** За схемите от фиг. 32-2 32-3 и 32-11.
а за схемата от фиг. 32-3 по формула
21/и
п 11 • (32.19)
иобр max
Граничните променливи напрежения С/цтах за кенотрони са дадени
в табл. 37-1.
Капацитет на кондензатора Со, изчисляван по формула (32-7) в
табл. 32-2, е минимално допустимият капацитет, при който променли-
вата съставяща на изправеното напрежение няма да предизвика недо-
пустимо нагряване на този кондензатор. Коефициентът на пулсации на
напрежението върху него се изчислява по формула (32-9). Практически
при капацитета, изчислен по формула (32-7), този коефициент не преви-
шава следните стойности:
а) 10—15% в изправители за ниски напрежения по схемите от
фиг. 32-1 и 32-4; б) 5—7% в изправители за ниски напрежения по схе-
мите от фиг. 32-2, 32-3 и 32-5; в) 5—10% в изправители на напрежения
150 V и повече по схеми от фиг. 32-1, 32-4 и 32-10; г) 2—5% в изправители
на напрежение 150 V и повече по схеми на фиг. 32-2, 32-3, 32-5 и 32-11.
Ако на входа на изглаждащия фйлтър е необходимо да има по-малки
пулсации на напрежението (например, ако крайно двутактно стъпало се
захранва от кондензатора Со при необходим коефициент р0=1%), капа-
цитетът на кондензатора Со се изчислява по формула (32-8).
379
Изглаждащ филтър с дросел се изчислява по формулите (32-10)—
(32-15) от табл. 32-2.
Изглаждащ филтър със съпротивление .(фиг. 32-12) се изчислява по
формулите:
r _ D . Dp° .
Ф 'ф-Рф' Г*~Сф.Рф'
D.pn
Оф = —• (32-20)
гФ-еФ
За изправители по схеми от фиг. 32-1, 32-4 и 32-10 коефициентът
р=400, а за изправители по схеми от фиг. 32-2, 32-3, 32-5 и 32-11 D —
=2000.
Всички тези формули дават достатъчно точен резултат, ако паде-
яието на напрежението върху съпротивлението на филтъра не превишава
20—25% от стойността на изправеното напрежение, т. е. когато
(200 — 250) U„
Гф<,---------------
’о
(32-21)
Номиналната мощност на съпротивлението се определи по графика
от фиг. 39-2.
"2-Ь. Захранващи трансформатори
Захранващите трансформатори преобразуват напрежението на електри-
ческата мрежа в напрежения с други стойкости, необходими за захран-
ване на анодите на кенотрони, германиеви, силициеви диоди или селе-
нови стълбове, а също за отопление на електронни лампи. Захранващият
трансформатор се състои от магнитопровод (вж. § 41-1), на който са раз-
положени намотките от меден изолиран проводник.
Първичната намотка се включва към електрическата мрежа за про-
менлив ток. Колкото по-голямо е напрежението на мрежата, толкова по-
голям брой навивки (при даден размер на магнитопровода) трябва да
има тази намотка. Обикновено захранващите трансформатори се изчи-
сляват за включване към мрежа с номинално напрежение 220 V. Във
всички тези случаи първичната намотка се състои от няколко секции
(части), конто се свързват помежду си различно в зависимост от напре-
жението на мрежата (фиг. 32-13 и 32-14). У нас навсякъде вече номинал-
ното напрежение на мрежата е 220 V и изчисленията трябва да се правят
за тази стойност.
Превключватели на секции в първичната намотка. За превключва-
тели се използуват октални лампови цокли, средните отвори на конто
имат специална форма.
Изводите от секциите на намотката се запойват към гнездата на цо-
къла, а в него се поставя щепсел, подобен на лампов цокъл с щифтчета,
дадени накъсо две по две (фиг. 32-14). При различии напрежения на елек-
трическата мрежа щепселът се поставя в различии положения, вслед-
ствие на което се получават различии комбинации на свързване на сек-
Г 80
циите от първичната намотка. Понякога секциите от първичната намотка
на трансформатора но схемата от фиг. 32-13 се превключват чрез преме-
стване на мрежовия предпазител от един държател в друг (вж. схемите
на приемниците от раздел 14).
Фиг. 32-13. Включване на за-
хранващ трансформатор с три-
секиионна първична намотка с
електрическа мрежа с раз-
личии напрежения
1°, н — секции на първич-
ната намотка; II — вторична по-
вишаваща иамотка; III и I —
отоплнтелни намотки
Фиг. 32-14. Превключване на секциите на пър-
вичната намотка на захраиващия трансформатор
посредством октален лампов цокъл
1с, ^6, 1г — секции на първичната намотка; II —
вторична повишаваща намотка; III и IV — отоплнтелни
намотки
Вторични намотки. Така се наричат всички останали намотки на
трансформатора. При включване на първичната намотка в електриче-
ската мрежа през тази намотка преминава променлив ток, създаващ в
магнитопровода променливо магнитно поле. Последното индуктира про-
менливо е. д. н. във вторичните намотки.
Напрежението на тторичната намотка се получава по-голямо или
по-малко от напрежението на мрежата толкова пъти, колкото броят на
навивките от дадена намотка е по-голям или по-малък от броя на навив-
ките, включени в мрежата от секциите на първичната намотка. Ако на-
прежението на вторичната намотка, включена към полупроводникови
вентили или анодите на кенотрони, е по-голямо от напрежението на мре-
жата, тя се нарича повишаваща.
Вторична намотка, от която се захранва отоплението на електрон-
ните лампи, съкратено се нарича отопл ите лн а намотка.
381
Нейното напрежение е обикновено 6,3 V. Тъй като то е по-малко от мре-
жовото напрежение, отоплителната намотка се нарича п о н и ж а-
в а щ а. Захранващите трансформатори на сложни радиоприемники и
телевизори могат да имат по няколко отеплители и намотки, а също до-
пълнителна намотка, от която се подава напрежение на вентилите на из-
правителя за фнкснрано преднапрежение на управляващите решетки на
лампите. Трансформаторът на кенотронния изправител освен това има и
намотка за отопление иа кенотрона. Понякога напрежението иа венти-
лите за преднапрежение се подава от отоплителната намотка.
Екранираща намотка — представлява слой изолиран проводник
между първичната и вторичната намотка. Единият край на екраниращата
намотка се свързва с шасито на радиоустройството. Тази намотка от-
слабва смущенията, проникващи от мрежата в радиоустройството през
капацитета между първичната н вторична намотка на захранващия транс-
форматор .
Ролята на екранираща намотка може да се изпълнява от отоплител-
ната намотка, ако тя се навие непосредствено върху секциите на пър-
вичната намотка.
32-7. Начисление на захранващи трансформатори
Габаритна мощност на трансформатора — Рт — една от основните му ха-
рактеристики — изразява се във волт-ампери, т. е. тя е «привидна мощ-
ност» и е равна на полусумата от мощностите на всички намотки на транс-
форматора (първична и вторична). Привидната мощност на всяка от на-
мотките се определи като произведение от ефективната стойност на тока
в нея в ампери и ефективната стойност на нейното е. д. н. във волтове.
Ако трансформаторът работи с изправител по мостова схема (вж.
фиг. 32-3а) или по схема с удвояване на напрежението (фиг. 32-4 и 32-5),
консумираната от мрежата мощност при пълно натоварване на вторич-
ните му намотки приблизително е равна на габаритната мощност. Когато
пък трансформаторът работи с изправител по двуполупериодна двура-
менна (фиг. 32-2 и 32-11) или еднополупериодна (фиг. 32-1 и 32-10а) схема,
габаритната мощност на трансформатора е по-голяма от консумираната
от мрежата мощност.
Габаритната мощност на трансформатора се изчислява по формулата
Р} = Н. 1ц.[Un + 1.1 (/о. л Uo. л + /о. к, U 0. к.), (32-22)
където /о. л и /0. к — токовете на намотките за отопление на лампите и ке-
нотрона, А; ио. л и ио. к — напреженията на отоплителните намотки за
лампит _ и кенотрона, V;
1ц и Цц — вж. § 32-5 (1ц се взема в милиампери);
Н — коефициент, зависещ от схемата на изправителя: за схемите на
фиг. 32-1, 32-3а, 32-4, 32-5 и 32-10 /7=0,0011; за схемите на фиг. 32-2
и 32-11 77=0,0022.
При начисление на трансформатор за полупроводникови изправи-
тели произведението /0. к . Uo. к от форм. (32-22) трябва да се изключи.
382
383
Захранващи трансформатори с Ш-образни пластиии
Таблица 32-4
Тип на магни- топровода Размери по 1 фиг. 41-lu—б J £ X Нх В, mm Габаритна мощност, VA Брой на навивките в първичната намотка Брой на навнвкнте във вторичната намотка
на 1 V на 220 V на 127 V на ПО V на 1 V на 6,3 V । 1 на 5 V
1 1 2 3 4 5 6 7 8 9 1 10
ПП6Х20 64X40X20 9 13,1 2880 1660 1440 17 108 85
Ш16 X 20 64X56X20 15 13,2 2900 1675 1450 17 108 85
Ш16 X 24 48X40X24 5 10,8 2380 1375 1190 13,3 84 66
UI16X 25 64X40X25 10 10,4 2290 1320 1145 13 82 65
Ш16 X 25 64X56X25 18 10,5 2310 1335 1155 12,7 80 64
Ш16 X 32 48X40X32 7 8,3 1830 1055 915 10 0 63 50
Ш16Х32 64X40X32 12 8,3 1830 1055 915 10,0 63 50
Ш16Х32 64X56X32 22 8,35 1840 1060 920 9 9 62 50
Ш16Х40 64X40X40 15 6,7 1480 855 740 7 8 49 39
Ш16Х40 64X56X40 27 6,8 1500 865 750 7,7 49 39
Ш18Х18 54Х45Х 18 8 15,0 3300 1900 1650 20,0 126 100
Ш18Х 27 54X45X27 И 10,5 2320 1340 1160 12’0 76 60
Ш18Х36 54X45X36 14 8,0 1760 1020 880 9,0 57 45
УШ19Х19 67X57,5Х 19 9 10,8 2380 1375 1190 13 82 65
УШ19Х 19 67X57,5X29 14 6,5 1430 825 715 7,3 46 32
УШ 19X38 67X57,5X38 18 5,1 1120 647 560 5,6 36 29
Ш20Х20 60X50X20 12 10,5 2320 1340 1160 13,2 84 66
Ш20Х20 80X50X20 15 10,6 2340 1350 1170 13,2 84 66
Ш20Х20 80X70X20 25 10,7 2360 1360 1180 13,2 84 66
Ш20Х25 80X50X25 18 8,6 1890 1090 945 10,5 66 53
1112UX 25 80X70X25 32 8,7 1920 1110 960 юл 65 52
Ш20Х27 65X65X27 20 8,2 1810 1045 905 10^0 63 50
Ш 20X30 60X50X30 16 7,0 1540 890 770 8Л 53 42
Ш20Х32 80X50X32 20 6,85 1510 870 755 8,0 50 40
Ш20Х32 80X70X32 30 6,09 1520 880 760 8,0 50 40
Щ20Х40 60X50X40 20 5,05 1210 700 605 6.4 41 32
Продолжению
w
06
1 1 2 | 3 1 4 1 5 1 6 1 7 | 8 I & 1 10
III20X40 80X50X40 25 5,45 1200 695 600 6,2 39 31
III20X40 80X70X40 45 5,5 1210 700 605 6,2 39 31
11120X50 80X50X50 30 4,35 950 555 480 4.9 31 25
Ш20Х50 80X70X50 55 4,33 950 550 475 4,9 31 25
Ш22Х22 66X55X22 15 9,0 1880 1145 990 11,0 70 55
Ш22ХЗЗ 66X55X33 22 6,0 1320 765 660 7,0 44 35
УШ22Х22 78X67X22 16 8,0 1760 1015 880 9,3 59 44
У Ш22ХЗЗ 78X67X33 22 5,4 1190 690 595 6,0 38 30
УШ22Х44 78X67X44 28 4,1 900 520 450 4,3 27 22
Ш25Х25 100X62,5X25 32 6,9 1520 880 760 8,2 51 41
Ш25 X 25 100X87,5X25 50 6,9 1520 880 760 8,2 51 41 .
Ш25Х32 100X62,5X32 40 5,45 1200 695 600 6,2 39 31
III25 X 32 100X87,5X32 70 5,5 1210 700 605 6,3 40, 31
Ш25Х40 100X62,5X40 45 4,4 970 560 485 4,9 31 24
Ш25Х40 100X87,5X40 80 4,4 970 560 485 4,9 31 24
III95X50 100X62,5X50 50 3,55 780 450 390 3,9 25 19
Ш25 X 50 100X87,5X50 100 3,5 770 445 385 3,8 24 19
IU25X63 100X62,5X63 60 2,9 640 370 320 3,15 20 16
Ш25Х63 >00X87,5X63 120 2,9 640 370 320 3,1 20 15,5
УШ26Х26 94X81X26 30 5,45 1200 690 600 6,0 38 30
УШ26Х39 94X81X39 50 3,7 815 470 407 4,0 25,5 20
УШ26Х52 94X81X52 60 2,7 570 340 285 3,0 19 15
Ш 28X28 84X70X28 40 6,1 1340 780 670 7,0 44 35
Ш28Х42 84X70X42 55 4,05 890 515 445 4,5 29 22
УШ30Х30 УШ30Х45 УШ30Х60 106X91X30 106X91X45 106X91X60 55 75 90 4,2 3,1 2,35 920 680 520 532 395 300 460 340 260 4,6 3,3 2,5 29 ?1 16 23 17 13
Ш32х32| Ш32Х32 1П32х 40 128Х 80X32 128Х 112X32 128Х 80X40 80 110 100 4,45 4,5 3,5 980 990 750 565 570 435 490 495 375 5,0 5,0 3,8 34 31 25 25 25 20
Ш32Х40 128Х 112X40 170 3,65 800 460 400 3,8 25 20
К
Справочник за начинавший радиолюбител
1 1 2 | 3 1 4
1П32Х 50 128Х 80X50 120 3,0
UI32X50 128Х 112X50 200 3,0
Ш32Х63 128Х 80x63 160 2,55
Ш32Х63 128Х 112X63 240 5,55
шз^хво 128Х 80X80 180 1,92
ПВ2Х 80 128X112x80 300 1,95
Ш31Х25 102X102X35 90 4,2
Ш34 X 52 102X 102X52 140 2,5
УШ15Х35 123Х 105.5Х 35 100 3^25
УШ35Х52 123Х 105,5X35 135 2,25
УШ35Х70 123Х 105,5X35 170 1,65
Ш35Х35 130Х 105X35 180 3,8
Ш-5Х45 130X105X45 220 2,8
УШ4ЭХ40 144Х 124X40 170 2,55
УШ40Х60 144Х 124X60 250 1.77
УШ40Х80 144Х 124X80 310 1,37
Ш40Х40 160X100X40 190 3.0
Ш40Х40 160Х 140X40 300 3,05
Ш40Х50 160Х 100X50 240 2,4
П140Х50 160Х 140X50 350 2,45
Ш40Х63 160Х 100X63 280 2,05
Ш40Х63 150Х 140X63 430 2,05
Ш 40X80 160Х 100X80 340 1,43
Ш40Х80 160Х 140X80 530 1,46
Ш40Х 100 160X100X100 400 1,19
Ш40Х100 160Х 140Х 100 650 1,21
Продолжение
5 I 6 I 7 | 8 9 | 10
660 380 330 3.2 20 16
660 380 330 3,2 20 16
560 325 280 2,75 17,5 13,5
560 325 280 2,7 17 13,5
420 243 210 2,0 12,5 10
430 249 215 2,0 12,5 Ю
920 532 460 4.6 29 23
550 320 275 2.7 17 13,5
720 415 360 3,5 22 17,5
496 285 248 2,35 15 12
364 210 182 1,7 11 8,5
840 485 420 3,95 12 20
620 358 310 3,0 19 15
560 325 280 2,7 17 13
390 225 195 1,8 11,5 9
300 174 150 1.41 9 7
660 380 330 3,3 21 16,5
670 387 335 3,3 21 16,5
530 305 265 2,6 17 13
540 312 270 2.6 17 13
440 255 220 2,2 14 11
450 260 255 2,2 14 11
316 182 158 1,5 9,5 7,5
322 186 161 1,5 9,5 7,5
260 151 130 1,25 8 6
266 156 133 1,25 8 6
Захраиващи трансформатори с навити магнитопроводи
Таблица 32-5
Т in на мзгнитопро- вода (ф и 41-1 д и 41-3) Габаритна _ МОЩНОСТ 1 А Брой на навивките в първичната намотка Брой на навивките във вторичната намотка
за 1 V за 220 V за 127 V за ПО V за 1 V за 6,3 V за 5 V
1 2 1 3 4 5 6 1 7 1 8 9
ШЛ 16x20 15 10,0 2200 1270 1100 12,0 781 60
ШЛ 16X25 18 8,6 1900 1100 950 10,2 65' 51
ШЛ 16X32 25 6,5 1430 825 715 7,4 47J 37
ШЛ 20X20 35 8,2 1800 1040 900 9,7 61 49
ШЛ 20x25 45 6,6 1450 840 725 7,5 48 37
IIIЛ 21x32 60 5,2 1140 660 570 5,8 37 39
ШЛ 20X40 70 4,5 990 572 495 5,0 32 j 25
ШЛ 25X25 100 5,8 1280 740 640 6,7 42 33
ШЛ 25X32 120 4,4 970 560 485 4,9 31 24
ШЛ 25X40 150 3,55 780 450 390 3,9 25] 19
ШЛ 25X50 180 2,95 650 375 325 3,2 20 16
ШЛ 32X32 250 3,65 800 462 400 4,0 25 20
ШЛ 32X40 300 2,8 620 358 310 3,0 19 15
ШЛ 32X50 390 2,3 510 295 255 2,5 16 12,5
ШЛ 32X64 450 1.8 396 230 198 1,9 12 9,5
ШЛ 40X40 550 2,3 506 292 253 2,5 16 12,5
ШЛ 40X50 670 1,85 408 236 204 2,0 12,5 10
ШЛ 40X64 800 1,43 314 181 157 1,5 9,5 7,5
ШЛ 40X80 950 1,14 250 145 125 1,2 7,5 6,0
ПЛ 12.5Х 16—25 10
ПЛ 12,5Х 16—32 12 15,5 3410 I960 1705 20,6 136 юз
ПЛ 12,5X16—40 14
ПЛ 12,5X16—50 16
1 1 2 | 3 1 4
ПЛ 12.5X25—30 20
ПЛ 12,5x25—40 25
ПЛ 12,5x25—50 32 10,0 2200
ПЛ 12,5X25—40 40
ПЛ 16x32—40 50
ПЛ 16X32—50 65 6,0 1320
ПЛ 16X32—65 80
ПЛ 16X32—80 100
ПЛ 20x40—50 130
ПЛ 20x40—60 160 3,8 835
ПЛ 20x40—80 200
ПЛ 20X40—100 250
ПЛ 25X50—65 300
ПЛ 25X50—80 360 2,5 55Q
ПЛ 25X50-100 440
ПЛ 25X50-120 550
ПЛ 32Х64—80 700
ПЛ 32Х64-100 900 1,5 330
ПЛ 32X64-130 1000
ПЛ 32X64-160 1300
Продолжение
1 5 | 1 6 | 7 | .8 1 9
1270 1100 12,3 77 61
760 660 6,7 42 33
480 420 4,2 26 21
320 275 3,0 19 15
190 165 1,6 10 8
Употребява се магнитопровод, за който габаритната мощност, даде-
на в табл. 32-4 или 32-5, да не е по-малка от изчислената по формула
(32-22). Габаритните мощности, дадени в теаи таблици, съответст(ву₽ат
на плътността на тока, дадена в табл. 41-1 й 41-2 (прегрявайе до 351Q.
Ако се увеличи плътността на тока с 25%, габаритните мощности |Съ|що
ще се увеличат с 25%,; но при това прегряването на трансформатора може
да достигне до 50°С.
Изчисление на първичната намотка по схема на фдог. 32-13. Общфят
брой навивки за нея се вземат от графата « а 220 V>~ot табл. 32-4 йли
32-5, а изводите се правят от навивките, показани в графи «за 110IV»
Фиг. 33-15. Графики за определяне токовете в
секциите на първичните намотки на захранва-
щите трансформатори при тяхното пълно
натоварване
и «за 127 V» от същите таблици (за магнитопровод с избрана габаритна
мощност). По-нататък по графиката от фиг. 32-15 се определят: токът'на
секция 1а, използувайки линия «110 V>, токът на секция 16, изйолзу-
вайки линия «127 V», и токът на секция /в, използувайки линия «220 V».
Изчисление на първичната намотка по схема на фиг. 32 14. С^мар-
ният брой навивки на'секциите 1а+16 и сумарният брой навивки на сек-
циите 1в+1г се вземат от графата «за 127 V» от табл. 32-4 или 32-5, из-
водите се правят от навивките, дадени в графа «за ПО V», а токоврте[на
всички секции се определят, използувайки линия «220 V» от графикдта
на фиг. 32-15.
Изчисление на в^оричните намотки. Броят на навивките на вс^ка
от тях се определя, к£то се умножи стойността, показана в графа «Бфой
на навивките във вторичната намотка за 1 V> от табл. 32-4 или 321-5,] по
необходимого напрежание.ца намотката. Броят на навивките на оцопЬи-
we
тяшмг намотка за напрежение 6,3 V и 5 V се взема непосредствен» от
тези таблици.
Дияметрите на проводниците на тези намотки се определяй ёпоред
$ 41*2; като се използуват стойностите за плътн остите на тока натабЛ.
41-1 или 41-2 за магнитопровод с избраии размери по формула4Ь>2, или
по грзфиката от фиг. 41-6.
ЭВ-8. Захранващи автотрансформатори
Автотрансформатор се нарича трансформатор, една от намотките на кой-
то е част, от друга намотка (фиг. 32-16—3248). Той се нарича пови-
ми а в а щ, ако напрежението Un е по-голямо от подаваното (мрежовото
Фиг. 32-16. Включване на пони-
жаващ захранващ автотрансфор-
матор в електрически мрежи с
различии напрежения
/а. 16, If — секции на обща намотка;
III и IV — отоплнтелни намотки
Фиг. 32-17. Включване на пови-
шаващ захранващ автотрансфор-
матор в електрически мрежи
с различии напрежения
1а, 16, If, Id — секции на обща на-
мотка; 111 я IV —отоплнтелни иамоеки
напрежение се подава на част от намотката, а товары се включва към
краищата на намотката). Автотрансформаторы се нарнча пониже-
ващ, ако напрежението £/ц е пе-малко-ог подаваното ^мрежовото на-
Зв9
прежение се подава иа -краищата на намотката, а товарът*се- включва
към част от навивките й).
Автотрансформаторите се употребяват в изправителите вместо транс-
форматори (вж. наир, фиг: 32-10б);тгр.и това отоплителните намотки обик-
кновено са изолирани от намотката,. свързана с мрежата.
Габаритна мощност на автотрансформатора Рзт~ В автотрансфор-
матора посредством магнитното поле на магнитопровода от мрежата в
товара се предава само част от мощността, а останалата мощност постъп-
ва непосредствено-в товара? Вследствие на* това габаритната. мощност йа
автотрансформатора и размерите на магнитопровода му са по-малки, от-
-колкото трансформаторът с такава предавай а-, мовднаст. йрЦ'дтова габа-
ритната мощност жа автртфаиефОрмЕатора че по-малка. от консумираната
<от мрежата мощносх-
32-9. Начисление на захранващи автотрансформатору.
В дадените по-долу формул и са приети следнйте означения:
/«» /«> Jb> It токове съответно на секциите- 1а, 16, /в и'Рг в ампери;
/и—-токт>т. подаден от автотрансформатора,на: вентилите,
-----mA";
/но— токът, консумиран от мрежа с напрежение 1ГО V, А;
/пт— същото от мрежа 127 V, А;
/220— същото' от мрежа 220 V, А;.
Un— напрежението, подадено на вентилйте, V;
Н, /0 к , /о.л > Uo.k , Uo л. вж § 32-5 и 32-7.
Габаритна мощЦост на попижаващия трансформатор
/ \
Рлт~ Н /п Un I 1 —— ] + 1,1 (/о. л и о. л+^ок С\>к) (32-23
\ имр /
на повишаващия
PaT=//.Zn.{/ll(l-^ + l,l (/о л Уол4-/о,. (Ло-к). (32-24)
При начисление на автотрансформатора за полупроводников изпра
вител произведение™ /о к Uo. к от формулите (32-23) и (32-24) трябва
да се пропуске.
Начисление на основната намотка по схемата на фиг. 32-16 Сумар-
ният брой навивки на секциите 1а, 16, 1в и 1г се взема от графата «за
220 V» от табл 32-4 или 32-5 Извод за вентилите се прави от навивката,
получена от удоножението на стойността/о+графа «Брой на навивките на
първичната намотка за 1 V» от същата таблица и необходимого,напреже-
ние Д/ц-'Вторият и третият извод се пра&ят от навивките, дадени в гра-
фи «за ПО V» и «за 127 V>. Токовете на секциите се иэчисляват по фор-
мулите:
: (32-25)
/e^c/пП cZfW'w?;? (32-2'&)
ею
Стойностите /ио, Л27 и 1.^ севзематтот -графиката на фиг. 32-15.
При изчисление диаметъра на проводника на секция /а се използува
по-голямата от стойностите' на тока, 1а, получени' по формулите (32-25).
Изчисление на основната намотка по
схемата на’фиг. 32-17. Сумарният брой
навивки на секциите /а, /б. А и 1Г се опре-
дели, като се умножи * стойността от гра-
фа «Брой на навивките в първичната на-
'«отка за' l’-V» от‘табл. 32-4 или 32-5 по
необходимого напрежение 47ц, а изводи-
те се вземат от навивките, дадени в гра-
фите «за ПО V», «за 127 V» и «за 220 V»
of същата таблица. Токовете на секции-
те -се изчисляват по формулите
I&— Iпо — 7ц ;
/б- /в= /г= /н • (32-27)
Изчисление на основната намотка по
схемата на фиг. 32-18. Сумарният брой
навивки на секциите la, 16, 1в и 1г се отчи-
та’от графа «за 220 V», а изводите се взе-
мат от навивките, дадени в графите «за
ПО V» и «за 127 V» от табл 32-4 или
32-5, а също от навивката, получена от
умножението на стойността от графа
«Брой на навивките в първичната намот-
ка за 1 V» по необходимого напрежение
Un- Токовете на секциите се изчисляват
по формулите:
/а=/по — h, - /а=-(ц > (32-28)
1б~ Iв — hi/б = ^в = /220 --7ц ;
Фиг. 32-18. Включване на авто-
трансформатор като повишаващ
прн напрежения на мрежата
110'и 127V и като понижаващ
при напрежение 220V. Същите
означения, както на фиг. 32-17
(32-29)
/г = 220
(32-30)
При изчисление диаметъра на проводника на секциите fa, 16, 1в се
изпочзуват по-големите стойности на получените по формули (32-28)
и (32-29).
Броят на навивките на отоплителните намотки се взема • от графите
«за 6,3 V» и «за 5 V» от съответната таблица
Диаметрите на проводниците на намотките и техните секции прн
всички случаи се определят според § 41-2, като се използуват стойно-
crirte за плътността на тока от табл 41-1 нли 41-2.
ЗЙ1
32-Ю.
Ферорезонансни стабнлизатори
Ферорезонансните стабнлизатори се употребяват, за да се подпържа
постоянно захранващото напрежение на мрежовите радиоприемйици,
телеви^ори и друга радиоапаратура с точност до няколко процента, ако
напрежението на мрежата се измени
чувствително.
Ферорезона сният стабилизатор
на напрекение с променлив ток
представлява трансформатор с осо-
бен а конструкция, намотките на кой-
то са разположени иа две ядра с
различно сечение (фиг. 32-19)- На
ядрото с по-голямо сечение е разпо-
ложена намотката /, към която се
подава мрежовото напрежение. На
ядрото с по-малко сечение f разполо-
жена намотката II, от част от коя-
то — Па, от последователно свър-
Фиг ”32-19. Ферорезонансен стабилиза-
тор на напрежение с отделна компеп
сационна намотка
заната с нея допълнителна (компенса-
ционна) намотка III се взема ста-
билизираното напрежейие върху то-
вара. Индуктивността на цялата на-
мотка II и кондензаторът С образуват резонансен кръг, настроен на
мрежовата честота. В стабилизаторите се употребяват специално
предназначени за тях книжни кондензатори от типа СН или стандарт-
ни книжни кондензатори КБГ-МН.
През първичната намотка I протича ток, достатъчен за нт ci щане
с магнитни силови линии ядрото, което е с малко сечение. Вследствие на
това при изменения на тока в намотка I, предизвикани от измененията
«а мрежовото напрежение, магнитният поток в ядрото с намотка II
почти не се изменя; затова малко се изменя и напрежението на намот-
ка II Резонансният кръг подобрява стабилността на напрежението на
тази намотка.
Намотка III, навита на ядро с по-голямо сечение и включена после-
дователно с намотка II, дава върху товара напрежение, противоположно
по фаза на напрежението на намотка II. Напрежението върху товара на
стабилизатора, равно на разликата от напреженията на намотките Па
и III, се изменя по-малко, отколкото напрежението на мрежата.
Като изменяме въздушната междина между магнитопровода и маг-
нитния шунт и броя на навивките в резонансния кръг, се установява
необходимата с епен на насищане и резонансният кръг се настройва в
резонанс с честотата на мрежата, с което се получава най-добра стабнл-
ност на изходното напрежение. Изходното напрежение се изменя не по-
вече от ±2—5% от номиналната стойност при колебания на мрежовото
напрежение с ±25—30%.
Схемата, дадена на фиг. 32-19, е използувана в стабилизаторите
СТ-200 и ФР-220. Устройството на другите стабилизатори може да бъде
малко по-друго, но принципът им е същият. Така например ферорезонаис-
ните стабилизатори ТСН-170, ТСН-250, СН-250 представляват своеоб-
392
Таблица Э2-6
Основ ни даини за ферорезоиаисии стабилизатори — съветско производство
Тип стабилизатор ТСН-170 СНФ-200 СН-200 СТ-200 Ф Р-220 СН-250 Т НС-250 СН-320 VCH-350
Номина-на изходна мощ- ност, W 170 165 200 200 220 250 250 300 350
Номниа'ни входии напре- 127, 220 ПО, 127*, 220 70-130 127, 220 127, 220 ПО, 127, ПО, 127, ПО, 127, ПО, 220 110, 127,
женея, V Компенсируеми изменения иа входното напрежен"е, V а) при превк •чочвател в по- ложение 110 V 220 85—120 220 70—120 220 93-120 90-120 220 70—130
б) при превк•чочвател в по- ложен"е 127 V 80—140 80—150 80—140 95—140 95-140 80-140 80—140 — 90—150
в) при превключвател в по- ложение 220 V 140—240 140-250 140—240 170-240 170-240 140—240 140—240 175-240 150-260
Нсминално стабилизирано из- ходио напрежение, V 220 220 220 215 215 220 127 220 127, 220
Възмсжни отклонения от но- мииалното изходно напре- жение, % ±1 ±3 ±4 ±5 ±5 ±5 ±2 ±4 ~Ь4
Загубна мощиост, W Размери иа стабилизатора, 70 335X135 85 X 50 310Х 165 X 60 55 310Х21СХ 160X195 70 X 70 325Х 160х 100 165Х2ЮХ
mm X 190 X 155 Х200 Х220 Х210 Х315
* Стабилизаторы СНФ-200 има допъ нителни положения на превключвателя иа мрежовото напрежение: «160V», при което
се компенсират измененията на входното напрежение в границ: те 90—160 V и Н80 V», при което се компенснрат измененията на
напрежението в граници 100—190 V.
99а
разни автотрансформатор и (фиг 32-20); последователно с вторичната
намотка //а е включена част от първичната намотка /», конто при това
се използува вместо компенсационната намотка III от фиг. 32-19
В резонансния кръг на стабилизатора ТСН-170 е добавен Дросел
Фиг. 32-20. Ферорезонансен стабилизатор на напрежение,. в
който част от първичната намотка се изролзува
като компенсацнонна
(включен последователно с кондензатора С), което подобрява стабил-
ността на изходното напрежение.
Във всички ферорезонансни стабилизатори първичната намотка е
секционирана, което позволява те да се включват в мрежи с различии
номинални напрежения (табл 32-6).
Недостатъци на ферорезонансните стабилизатори Кривата на из-
ходното напрежение на стабилизатора е значително деформирана; тя
се отличава от синусоидалната, т е изходното напрежение съдържа
висши хармонични честоти За подобряване формата на кривата на из-
ходното напрежение в някои стабилизатори, например СН-200, пара-
лелно на изходните клеми е включен фйлтър, който потиска висшите
хармонични Той се състои от последователно свързани дросел и магни-
топровод и трупа кондензатори с книжен диелектрик
Работата на ферорезонансния стабилизатор се влошава даже при
малки отклонения на честотата на мрежата от номиналната стойност
50 Hz. Затова такива стабилизатори не трябва да се употребяват в ме-
ста, където честотата на мрежата е непостоянна (напр при мрежи с ме-
стни електростанции).
Не трябва да се употребяват ферорезонансни стабилизатори за за-
хранване на апаратура с без.трансформаторни изправители; тъй като
при това постоянната съставяща на изправения ток протича през намот-
ката I/а на стабилизатора, нарушавайки нормалната му работа.
Близо до, ферорезонансните стабилизатори възни!кват силни про-
менливи едектромагнитни поледа, конто могат да сърдада! смущения
за радио и телевизионного прйемане За да се избя^нат цмущенията,
стабилизаторите трябра да. се поставя! не по-блнзо от; 0,3 th от радио-
приемниците и телевизорите,
33.
Източници на постоянен ток
33*1. Общи сведения
Химич ните уточнили на портоянен ток — галванични и акумулаторни
батерии, а също и тер.мрелектрср’енераторите, -се употреб^ват за захран-
ване на радйоапаратура, когато няма възможност.да сё използува енер-
гия от електрическата, мрежа. Та^а например джсбните транзисторни
радиоприемници се зах^нват от малогабаритни,галранични или акуму-
латорни батерии в неелентрифицйрани местности Приемниците се захран-
ват от галванични батерии, акумулатори или термоелектрогенератори
Автомобилните приемници получават енергия. от стартерните акумула-
торни батерии на автомобилите
Отоплителните вериги на ламповите приемници се захранват от ба-
терии или термоелектрогенератори Началното Напряжение на бате-
риите (вж по-долу) обикновено се избира малко по-голямо от номинал-
ното отоплително напрежение на лампите Техните жнчки като правило
се свързват паралелно От същата батерия може да се захранва преобра-
зувател на .напрежение за постоянен ток с транзистори (вж раздел 34)
Анодните вериги на екранните решетки на лампите на батерийните
приемници и друга апаратура се захранват по един от следните начини
1) от анодна батерия (най-често с напрежение 45—100 V),
2) от секция за високо напрежение на термоелектрогенератор,
3) от батерия с ниско напрежение (отоплителна батерия) с преоб-
разувател на постоянного напрежение, повишаващ напрежението до
необходимата стойност
33-2. Устройство на галвдничните елементи и батерии
Галваничният елемент е източник на електрическа постояннотокова
енергия, която се получава в резултат на протичащи в него химични ре-
акции. Той се състои от два електрода и между тях електролит — раз-
твор на сол, киселина или основа. Положителният електрод — анод, се
изработва от въглеи или живачен окис, а отрицателиият — катод, от
цинк.
Когато външната ьчрига .на елемснта е затворена, на неговия анод
се отдел я водород, който увеличава вътрешното съпротивление на еле-
менга и следователно падението на напрежението върху него. За от-
страняването на водорода в елементите се използуват децоляризаторл.
Елементи на въглено-манганова-циикова- система. От тях най-раз-
лространеци сасухите чашообразни и галетни елементи с манганова де-
поляризация (фиг. 33-1-и 33-2). Анодите им са въгленови. Електролитът
лредстагляра гъета.маса, съдържаща раствор на нишъдър с^примес на
цинков хлорид Нлсгъстител (пшеничено или картофено бращнр). Деполд-
диэдтор^-.крйуо лбкръжара анодаи се, с.ъстри;од. емрс;#а майгадов дну-
окяс- Дзвдято но^л-адда водород».йа^Ог встэдва; См.нчко в химнчрско съедн-
нение), графит и сажди ₽ разтвор от нишвдятР о «sacsa о ад
В сухите елементи с маигано-въздушна деполяризация водороды
се отстранява под действие на манганов двуокне и кислорода от въздуХа.
Тези елементи имат по-малко вътрешно съпротиРление и могат да дават
Фиг. 33-1. Галваничен сух елемент от чашовидния тип
а — общ вид: б — схематичен разрез; Д — деполяризатор; К — кар»
тонем капак. М — медно калаче; С — смола; Т — стьклена тръбмчка
за отвеждане на газовете; У — въгленова пръчка; Ф — картотека
кутия; Ц — цинкова кутия, Э — сгьстен електролнт
Фиг. 33-2. Галваничен сух елемент от га четен тип
и — схематичен разрез; б — събрани галетии елементи в блок
X — х ртия, Д — деполяризатор, положителен електрод.
К — картон; П — ципа, Ц — цинк — отрицателен електрод
значително по-голям ток, отколкоФо елементи със същите размери с ман-
ганова деполяризация.
За получаване на по-голямо напрежение или ток В сравнение с на-
прежението или тока, който може да даде елемент с даДени размери, от-
дел ните елементи се съединяват в батерии. В първия случай се употре-
бява последователно свързване на елёментите, а във втория — пара-
лелно или смесено (паралелно-последователнО). Последователно свър-
зване на елементи се употребява в анодните батерйи —- за захранвайе На
анодни вериги и екранни решетки на електрониите лампи, а паралелно
и смесено свързване — в отоплителните батерии.- Судите елементи и <5а*
396
терните от въглено-мангано-цинкова система се затварят в картонени
кутин
Живачноокисни елементи (фиг. 33-3). За анод служи живачен окис,
за катод — цинков прах. Те са разделени с пореста преграда/диафрагм
ма),1 напоена с алкален електролит, който овлажнява масата на анода и
Фиг. 33-3. Оксидно-живачен
галваничен елемент
А — железен капак на корпуса; X —
херметизиращ гумен пръстен; К — же-
лезен корпус; О — живачен окис; П —
порестн прегради, напоен и с електро-
лит; И — цинков прах
катода. Всички тези съставни части на елемента са затворени в чашко-
образНа желязна кутия с капак от същия материал, изолиран от корпуса
•с угглътняващо гудоено пръстенче. Корпусът служи за извод на анода,
а Иапачето — за извод на катода. Гуменото пръстенче не позволява да
-се просмуква навън електролит, но дава възможност на образувалия се
вътре през време на работа водород да излиза. Незначителни следи от
соли, конто се появяват на гумения пръстен, не са опасни за обкръжава-
щите детайли на апаратурата.
Живачноокисните елементи се употребяват главно за захранване
на цреносима малогабаритна транзисторна апаратура.
33-3. Електрически параметри на галваничните
елементи и батерии
Начално напрежение — напрежението на непосредствено произведен
елемент (батерия) при натоварването му с определено съпротивление или
определен ток, установен по стандарт за даден тип елемент (батерия);
за елементите от различии типове то е равно на 1,3—1,6 V. Началното
напрежение на батерията е равно на началното напрежение на елемента,
умножено по броя на последователно включените елементи. (Елементът
или батерията се считат за непосредствено произведени в течение на
15 денонощия след производството им от завода; датата на изработване
се означава върху елемента, батерията.)
При увеличаване на товарного съпротивление или намаляване на
тока напрежението на елемента или батерията се увеличава, а при нама-
ляване на това съпротивление (или увеличаване на тока) се намалява.
В зависимост от разреждането, т. е. в зависимост от изразходването на
запасената в тях химическа енергия, напреженията се понижават.
Начално е. д. н. — е. д. н. без товар между изводите на непосред-
ствено произведен, неупотребяван елемент (батерия).
Начален капацитет — гарантираното от завода-производител коли-
чество електричество, което може да се получи от нов елемент или бате-
рия при разреждане в определен режим до дадено крайно напрежение в
нормалнй (стайни) условия; той се измерва в амперчасове (A.h). Режимът
на разреждането и крайното напрежение се установяват по стандарт за
даден елемент (батерия). За сухите елементи от въглено-мангано-цин-
397
ковата система различии типове крайното напрежение е 0,7—1 V, а»
живачноокисните — около 1 V; за батериите то е равно на крайното на-
прежение на един елемент, умножено по броя на последователно свър-
эаните елементи.
Капацитетът обикновено се дава за режим на непрекъснато раз-
реждане на елемента (батерията) върху определено товарно съпротивле-
ние или определен ток, докато напрежението не стане равно на край-
ното. Ако елементът (батерията) се разрежда с по-малък ток (върху по-
голямо съпротивление) с прекъсвания или до по-малко напрежение,
той може да отдаде по-голям капацитет. При разреждане обаче с много-
ток вследствие на явлението саморазреждане капацитетът е по-малък.
УвеличаЕавето на разрядная ток, обратно, води до намаляване на капа-
цитета. При понижаване на температурата капацитетът също се пони-
жава.
Дълготрайност (грок на съхранение) — времето от деня на произ-
водство на елемента (батерията) от завода, в течение на което, без да ра-
боти, той запазва работоспособността си и след това може да отдаде оп-
ределен капацитет (винаги по-малък от началния).
33-4. Означения на галваничните елементи и батерии
Първите главни букви в названието на даден тип елемент или батерия от
вылено-мангано-цинковата система показват предназначението (табл.
33-1):
А — батерия анодна,
АН — батерия анодна и отоплителна,
АНС — батерия анодна, отоплителна и решетъчна,
АС — батерия анодна и решетъчна,
Н — елемент или батерия отоплителна,
П — елемент или батерия за захранване на уреди с различно пред-
назначение,
С — батерия решетъчна,
СА — батерия за слухов апарат, анодна,
СН — елемент или батерия за слухов апарат, отоплителна,
Т — елемент за телефонна апаратура (употребяван за захранване
на отоплението),
Ф — елемент или батерия за фенерче,
Э — батерия за електронна фотосветкавица.
Следвашите букви показват конструктивните дднни на елемента
или батерията:
ВМЦ (или В) — въздушно-манганова деполяризация, цинков катод,.
МЦ — манганова деполяризация, цинков катод, чашообразна кон-
струкция,
МЦГ — също, галетна конструкция.
След главните букви наименованието може да съдържа буквата <х»,
която показва, че елементът (батерията) е работоспособен при отрица-
телни температури, или буквата <у», която показва, че това е <универ-
сален» елемент (батерия) в този смисъл, че той може да се употребява в.
голям температурен обхват.
Цифрата в началото на наименованието показва началното напре-
398
66£
Начално напреже-
ние, V
Начален капацитет,
Л h
Продължителност на
работа на току-що
произведено изделие
Гарантирана дълго-
трайност, месеци
Капацитет в края на
срока за съхранение,
A.h__________________
Нродължите.шост на
работа в' края йа срока
за съхранение, h
съпротивление «С
на товара,й слов И реж
крайно напре- за ] ане
жение, V о CU
W
Дължина, ширина (или
диаметър) и височина
не повече, mm
Те-ло не повече, kg
Конструкция на еле-
ментите
Таблица 33-1
007
Начално напреже-
ние, V
Начален капацитет,
A h
Продължителност на
работа на току-що
произведено изделие
Гарантирана дълго-
трайност, месеци
Капацлтег в края на
срока за съхраненйе,
Ah___________________
11родъ.,жителност на
работа в края на сро-
ка за съхраненйе, h
съпротивление
на товара,£2
крайно напре-
жение, V
Дължина, ширина (или
диаметър) и височина
не повече, mm
Тегло не повече, kg
Конструкция на еле-
ментите
Продължение
£
Справочник за иачииаещия радиолюбител
6 £ итет, ж а и гэг ОТП-А
о/ Е со о X О -
Наименование1 на елемента Е св Е 0J о
или батерията Начално н ние, V Начален к: A.h П родължит работа на произведен!
ЮО-АМЦГ-2,0 (БАС-Г-80-л-
2.1) ЮО-АМЦГ-у-2,0 (БАС-Г-80-у- 100 2,0 —
2.D 100 2,0 180
102-АМЦ-у-1,0 (БАС-80-y-l ,0) 102 1.0 95
102-АМЦ-Х-1.0 (БАС-80-х-1,0) 102 1.0 —
102-АМЦГ-1.2 (БАС-Г-90) 102 1.2 —
120-АМЦГ-0.27 (БАС-Г-120) 120 0,27 —
120-ПМЦГ-0,15 (ГБ-120) 120 0,15 —
160-АМЦГ-0.35 (БАС-Г-160) 54-АСМЦГ-5п (БС-Г-бО-с-8) 160 0,35 —
«Энергия»8 анодна секция 54 5 120
решетъчна сек- ция 4 5 120
65-АНМЦ-1,Зи (тула) «Тула-
Ззря»10:
анодна секция 65 1,3 120
отоплнтелна секция । 2,5 29,5 280
70 АНВ-275ч «Электрон»11:
анодна секция 70 — 275
отоплнтелна секция 5,2 — 275
4^
О
Пргдължение
1 Гарантирана дълго- ! трайност, месец.1 I Капацитет в края на 1 срока за съхранение, A.h Чродължителност на | работа в края на сро- 1 ка за съхранение, h Условия за раз- реждане
1 съпротивление | на товара, Q I крайно напре- 1 । жение, V
15 1.6 — 7000 60
15 1.6 150 7000 60
15 0,75 68 7000 60
15 0,7 7000 60
12 0,85 — 7000 60
6 0,2 — 8750 56
6 0,1 — 49000 75
6 0,24 — 11700 100
15 3,5 80 8000 27
15 3,5 80 60 2,0
15 0,95 80 4680 40
15 22 200 20 1,4
12 200 8000 45
12 — 200 75 3,8
i | Дължина, ширина (или диаметър) и височина 1 не повече, mm 1 1 Тегло не повече, kg ! Конструкция на еле- । ментите 1
218Х 138X73 3,35 1*
218Х 138X73 3,35
218Х 138X73 3,0 Чашкооб-
разна
218Х 138X73 3,0
185Х 145X59 2,5 Галетна
240X94 <40 1,3 н
174X26X84 0,47 ,,
109X77 У 144 1,8 и
225X85X235 7,5 п
125Х 120Х 190 »»
Чашкооб- разна
235 X 120Х 150 5,2 м
Г алетна Чашкооб- разна
402
Продължение
Наименование1 на елемента
или батерията
117-АНСМЦ-18ч (БАНСС-18):
анодна секция 117
отоплителна секция 2,95
123-АСМГ-60ч (БАС-Г-120-с
0,45) «Воронеж»6
анодна секция 123
решетьчна секция 12.8
116Х52Х 140 1,2
27 6 — 20 17300 71 Галетна
18 6 — 12 17,3 2,24 Чашкооб-
разна
280 X 53V85 1,65
60 12 — 45 9000 65 Галетна
60 12 — 45 940 7,0 >1
1 Първото е наименование™ на елемента или батерията по държавен стандарт, в скобите — старото наименование, а в ка-
вичките — търговското.
' Елемент за цилнндрично джобно фенерче. Капацитетът се определи в режим на непрекъснато разреждане с ток 150 mA.
3 Главно предназначение — захранване на слухови апарати със същото наименование.
1 Влиза в комплекта на захранването на приемниците «Турист» и «Малыш».
3 Главно предназначение — захранване на слухов аиарат «Кристалл».
6 Главно предназначение — захранване на приемник «Воронеж».
7 Главно предназначение — захранване на радиоприемник «Родина-47».
3 Главно предназначение — захранване на радиоприемниците «Родина-52», «Искра-49», «Новь».
• Главно предназначение — захранване па радиоприемника «Дорожный» при носене. Батерията се употребява също като
анодна за захранване на радиоприемник «Турист».
10 Главно предназначение — захранване на радиоприемниците «Тула», «Заря» и «Л\ч».
11 Главно предназначение — захранване на радиоприемника «Дорожный» н стационарно положение.
жение на елемента или батерията във волтове, а цифрата след буквите —
началния капацитет в амперчасове или продължителността на работа в
часове или минути при разреждане върху съпротивление с определена
стойност до крайното напрежение; в последните случаи след цифрата има
буква «ч» или «м» съответно. Цифрата в наименованието на анодно-ото-
плителна, анодно-решетъчна или анодно-отоплителна-решетъчна бате-
рия характеризира само анодната й част.
Ако в края на наименованието на батерията има буква «п», това оз-
начава, че тя има цокълче с гнезда, към конто са изведени полюсите на
батерията. Освен това върху елементите и батериите се означават тех-
ните «търговски» наименования («Сатурн», «Экран»).
Наименованието на живачноокисните елементи се състои от букви-
те ОР и условния номер на типа (табл. 33-2).
Таблица 33-2
Живачиоокисни галванични елементи
Начално напрежение 1,25 V, крайно 0,96 V
Тип на етемента ОР-1 1 ОР-2 | ОР-3 ОР-4
Номинален капацитет A.h 0.6 1,1 1.8 2.8
Номинален разряден ток, П1Л 10 21 35 50
Дъ' гограйност, месеци 18 18 18 18
Диаметър, пип 15.6 21.0 25.5 30,1
Височина, mm 12,5 13 13,5 14,0
Тип на етемента ОР-1к ОР-2к ОР-Зк ОР-4 к
Номинален капацитет, Л h 0.2 0.5 1.0 1.6
Номинален разряден ток, mA 10 20 35 50
Дътготрайност, месеци 9 12 12 12
Диаметър, mm 15.6 21 25,5 30.1
Височина, mm 6.3 7.4 8.4 9.4
33-5. Устройство на акумулаторите
Акумулаторът е устройство, способно да натрупва електроенергия, по-
лучена от друг източник на постоянен ток, а след това да я дава на потре-
бителя (товара).
Елементът на акумула’ора се състои от съд, напълнен с електролит,
в който се намират отделен и един от друг съдържащите активната маса
положителни и отрицателни пластинки — електродите (катод и анод).
Между пластинките са поставенн сепаратори - неметални прегради, кон-
то не позволяват допиране между пластинките.
Под действието на постоянния ток, който протича през акумула-
торния елемент от външен източник (изправител, електрически генератор),
се изменя хнмическия състав на активната маса на пластинките и между
тях възниква е. д. и., което се запазва и след изключването на акуму-
латора от външния източник на ток. Пропускането на електрически ток
403
Таблица 33-3
Основни данни за акумулатарит?
Тип на акумулатора А л к а л и и Д КН ЦНК (АКН, ЖН КНБ НЦ СЦ НКН) К и с е л и н в и PH РА СТ МТ’ 111 1 А (СТЭ, ст П) ммт
Номинално рэзряд- но напрежение. V1 1,25 1,25 1,25 1,25 1,6 1,5—1,6 Крайно разрядно напрежение, V 0,96 1,0 1,0 1,0 1,0 1,0 Нормален разряден Q3 4 О л Qi Q Q До ток, А8 10 8 8 34-5 8 (124-14)0 Нормален зарядеи Q Q Q Q Q Q ток, А2 10 4 4 34-5 ~4~ 84-15 Време за зареждане с нормален так, h 15 6—7 6—7 5—10 6—7 5—20 Напрежение в крал на зареждането, V1 1,75 -1,9 1,7—1.85 1,7—1,85 1,7- 1,85 2,05—2,10 2,4 -2,5 2 Саморазреждане за 1 месец, % 30—40 30 100 30 30 3—4 Среден срок на екс- нлоатация на ци- клите зареждане— разреждане 400 -500 750—800 400 150 50 300—500 2,0 2,0 2,0 2,0 1,8 1,8 1,7 1,7 Q 3 Q з Q з Q3 ~То 10 10 12-4-14 Q Q Q <?' 10 10 104-14 104-14 12—15 12-15 14—18 14—18 ,65—2,78 2,65—2,78 2,65—2,78 2,65—2,78 40—50 40—60 40—50 130—300 150—300 150 —300
1 На 1 елемент.
2 Q — номинален капацитет на акумулатора.
3 10-часов режим на разреждане.
4 8-часов режим на разреждаге.
през акумулатора, което се съпровожда с преминаване на електриче-
ската енергия в химическа, се нарича зареждане на акумулатора.
Ако изводите от положителните и отрицателните пластинки на зареден
акумулатор се затворят през товар, по веригата ще протече ток. При
това запасената от акумулатора химическа енергия отново ще се пре-
образува в електрическа, която преминава във външната верига — ста-
ва разреждане на акумулатора. При това той дава не цялата енер-
гия, изразходвана за зареждането му, тъй като част от енергията безпо-
лезно се губи вътре в акумулатора. След включването на товара напре-
жението на акумулатора бързо спада, след това относително дълго вре-
ме остава почти постоянно и към края на разреждането отново започва
бързо да се намалява. Не трябва да се допуска разреждане на акумула-
тора под определено напрежение, което за всеки тип акумулатори има
определена стойност (табл. 33-3).
Наименованията на акумулаторните батерии се състоят от букви и
цифри. Буквите характеризират предназначението и основните кон-
структивни особености на батерията:
А — анодна,
Н — отоплителна,
Ф — за фенерче,
Р — за захранване на радиоапаратура, киселинна,
Д — кадмиево-никелова от дискови елементи,
КН — кадмиево-никелова от правоъгълни елементи,
КНЦ — съща, от безламелни елементи,
ЦНК — кадмиево-никелова от цилиндрични елементи,
ЖН — желязно-никелова от правоъгълни елементи,
НЦ — никело-цинкова,
СЦ — сребърно-цинкова,
СТ — стартова автомобилна киселинна,
МТ, МТМ — мотоциклетна киселинна.
Цифрата, която стой пред буквите, показва броя на последователно
свързаните елементи, а цифрата след буквите — номиналния капацитет
в амперчасове.
Системата на означение на акумулаторните елементи е същата само
в наименованието няма първата цифра.
К а д м и е в о-н и к е л о в и акумулатори (а л к а л н и).
Положителният електрод е никелов окис, в който е прибавен за подобря-
ване на проводимостта графит, а активната маса на отрицателните пла-
стики — смес от гъбест кадмий, гъбесто желязо и техните окиси. Елек-
тролитът е разтвор от калиева основа с плътност до 1,19—1,21 и добавена
15 g'l литиева основа.
Дисков акумулатор тип Д. Оформен е в херметична
желязна никелирана кутия с изолирана от нея капачка от същия мате-
риал (фиг. 33-4 и табл. 33-4). Кутията е положителният, а капачката —
отрицателният полюс на акумулаторния елемент. От два елемента с та-
кава конструкция, свързани последователно чрез заваряване, се обра-
зува батерия 2Д-0,2, а от седем последователно свързани и затворени в
пластмасова кутия елементи — батерия 7Д-0,1. Тези елементи и батерии
се използуват в преносимите транзисторни приемници и слухови апа-
рати.
105
Таблица 33-4
Малогабаритки кадмиево-никелови акумулаторни елементи
Тип на елемента Номинален капацитет, A.h Нормален заряден ток, mA Габаритни размери, mm Тегло, Д
Дискови
Д-0,06 0,06 6 15,6. '6,5 3,6
Д-0,07 0,07 7 16,8:,' 8,0 4.8
Д-0.1 0.1 10 20,0X7,2 4,9
Д-0,2 0.2 20 27,0 < 10,2 14,2
Цилиндрични
ЦНК-0.2 0,2 20 16,0 <24,5 15,0
ЦНК-0.45 0.45 45 14,0>. 50,0 21,0
ЦН К-0.85 0,85 85 14,0 90,6 41,0
Акумулатори от типа КН. Положителните и отрицател-
ните пластики представляват ламели — плоски пакети от листово нике-
лирано перфорирано желязо, вътре в конто се намира активната маса.
Обвивката на всеки елемент е отделна с правоъгълна форма от никели
Фиг. 33-4. Дисков кадмиево-
никелов акумулаторен елемент
А — капак на корпуса; X—херметизиращ
гумен пръстен; Д — пружина; К—корпус:
TJ—решетка; О —положителна пластина;
П — отрицателна пластина;
С — сепаратор
D А Г
рано заварено желязо. На горната й страна са разположени полюсните
краища и отвори с капачки за излизане на газовете.
Акумулатори от типа КНБ. Положителните и отрица-
телните пластини представляват железни рамки, върху конто е пресо-
вана с последователно изпичане при висока температура активна маса.
Елементите се сглобяват по 2—4 броя в батерия в пластмасови съдове с
прегради (моноблокове).
Акумулатори от типа ЦНК Пластините на всеки еле-
мент са затворени в цилиндрична херметическа кутия от никелирано же-
лязо с пластмасова капачка, върху която е разположен изводът на елек-
трода. Елементите се сглобяват в батерии в кутия от плексиглас. Те се
използуват за захранване на транзисторна апаратура.
Никело-цинкови (алкални) акумулатори. Положителните пластини —
брикети, са пресованн от прах на никелов карбонат с последователно
изпичане при висока температура (шуплеста металокерамика); те са про-
смукани с хидрат на никелов окис и са затворени в капронови калъфи.
Отрицателните пластини — брикетите, са пресовани от прахообразна
406
смес на цинк и цинков окис; те са затворени в целофанена обвивка. Елек
тролит — разтвор на калиева основа с плътност 1,2 и добавка на 15 g/-
литиева основа. Съдът (кутията) е от пластмаса.
Сребърно-цинкови (алкални) акумулатори. Положителните пластини
са от чисто сребро и са обвити в капронова материя, а отрицателните —
представляват брикети, пресовани от прахообразна смес на цинк и цин-
ков окис; поставени са в пакети от пластмаса, пропускаща електроли-
та — калиева основа с плътност 1,4 и добавен 80 g/1 цинков окис. Съдът
(кутията) е от полупрозрачна пластмаса. Тези акумулатори са 4—5 пути
по-леки от алкалните и киселинните при същия капацитет и от тях могат
да се получат за кратко време много големи разрядни токове.
Оловни (киселинни) акумулатори. Пластините — оловни решетки;
в положителните е намазан оловен двуокис, отрицателните съдържат
гъбесто метално олово. Електролитът е разтвор на сярна киселина; при
заливане на акумулатора плътността му е 1,21—1,24 в зависимост от ти-
па на акумулатора. Към края на разре.ждането на акумулатора плът-
ността на електролита се повишава до 1,24—1,28. Съдът (кутията
на батерията), ебонитов или пластмасов, е общ, с прегради между елемен-
тите (моноблок).
33-6. Електрически параметри на акумулаторите
Номинално разрядно напрежение. Условна величина, близка до напре-
жението, измерено на акумулаторните изводи в течение на по-голяма
част от времето на разреждането му (табл. 33-3).
Фиг. 33-5. Зависимост меж-
ду разрядния ток и про-
дължителността на разреж-
дане на кадимиево-никело-
вите малогабаритки акуму-
латорни елементи от типа
Д и ЦНК и батерии от
такива елементи,.свързани
последователно
Крайно разрядно напрежение — напрежението на акумулаторните
клеми, при достигането на което по-нататъшното разреждане на акуму-
латора трябва да се прекрати, за да не се влошат неговите параметри.
Номинален капацитет — количеството електричество, което може
407
да даде напълно зареден акумулатор при разреждането му с нормален
ток на разреждане до крайно разрядно напрежение; капацитетът се из-
мерва в ампер-часове (A.h).
Нормален ток на разреждане — токът, приет за определяне номинал-
ния капацитет на акумулатора. При разреждане с по-малък ток от нор-
малния капацитетът му ще е по-голям от номиналния (фиг. 33-5). Ако
акумулаторът се разрежда с по-големи прекъсвания в течение на дълго
време, той ще има по-малък капацитет от номиналния даже и в случайте,
когато разрядният ток е равен на нормалния или по-малък от него.
Последното се обяснява със саморазреждане на акумулатора.
Нормален ток на зареждане — най-изгодният ток на зареждане
(табл. 33-3). При зареждане на акумулатора с по-голям ток от нормал-
ния неговият капацитет е по-малък от номиналния.
Саморазреждане — загубите от енергия на зареден акумулатор, кой-
то не работи.
33-7. Термоелектрогенератори
Термоелектрически генератори (термоелектрогенератори) се наричат ус-
тройства, конто преобразуват непосредствено топлинната енергия в
електрическа. Източници на топлинна енергия в термоелектрогенера-
торите за захранване на радиоапаратура обикновено са газените лампи.
Принцип на действие. В термоелектрогенератора се използува тер-
моелектрическият ефект, който се състои в следното. Ако се запоят две
парчета от различии проводници или полупроводници (електроди) и
мястото на спойката се нагрее, между свободните краища на електродите,
конто имат по-ниска температура, отколкото спойката, възниква термо-
c. д. н. При затваряне на тези краища във външната верига се появява
електрически ток. Термо-е. д. н. е толкова по-голям?, колкото по-го-
ляма е разликата между температурите на спойката и свободните краища.
Следователно за увеличаване на термо-е. д. н. е необходимо добре да се
охлаждат свободните краища на електродите. Описаното устройство се
нарича термодвойка или термоелемент.
В термоелектрогенераторите се използуват батерии, съставени от
голям брой термоелементи, тъй като термо-е. д. н. на един елемент не
превишава стотни части от во,тга. Четните (нечетните) спойки се нагря-
ват, а от нечетните (четните) се осигурява ефективно отвеждане на то-
пл ин ата.
Термоелектрогенератор от типа ТГК 2-2 (фиг. 33-6). Предназначен
е за захранване на радиоприемниците «Родина»-52, «Новь», «Искра»,
«Воронеж» или на други близки по консумирана енергия. Източник на
топлина е газена лампа «Мълния» със скъсено стъкло. В него влиза на-
гревателят на термоелементите във форма на 14-стенна метална призма.
Продуктите от горене на лампата (горящите газове) преминават отдолу
нагоре през вертикалните канали на нагревателя и по-нататък през
тръбата.
Положителните електроди на термоелементите представляват пара-
лелспипеди от антимоно-цинкова сплав. Отрицателните електроди са от
константанова жица (сплав на мед и никел); краищата им са захванати
408
към основите на паралелепнпедите. Блоковете на термоелементите са
притиснати към стените на нагревателя през слюдени подложки. Въ-
трешните спойки се нагряват до висока температура (около 400°С), а
външните се охлаждат от метален радиатор с ребра.
Фиг. 33-6. Термоелектрогенератор
а — общ вид, б — схематичен разрез; А — азбестов пръстен; Д — разсей-
ващ топлината метален диск; Ж — ламаринена тръба; 3 — плочка с изводи
на термобатерията; К — стьклена скъсена кол5а; Л — лампа «Мълния»; Н —
нагревател на термоелементите; Ц — верижка за окачване на термоелектроге-
нератора; П — пружина; Р — радиатор; С — слюдени пластини;
Т — термоелементи
Термоелементите са свързани в батерии, полюсите на конто са съ-
единени с изводите на радиатора. Едната от батериите дава напрежение
1 —1,4 V при ток 0,3—0,21 А за отоплението на лампите в приемника,
другата — напрежение 80—100 V при ток 11—10 mA за захранване анод-
ните вериги и екранните решетки, третата — преднапрежението на уп-
равляващите решетки 8—10 V. Термоелектрогенераторът изразходва в
час 70—80 g газ; едно напълване на лампата е достатъчно за 10—12 часа
работа.
409
34. Транзисторни преобразуватели на постоянно
напрежение
34-1. Общи сведения
Транзисторните преобразуватели се използуват за захранване на анодни
вериги и екранни решетки на лампи от батерии с напрежение 6—26 V
и в други случаи, когато от източниците на постоянен ток с ниско напре-
жение е необходимо да се получат по-високи постоянни напрежения.
Батерийното напрежение чрез автогенератор с един или няколко
транзистора се преобразува в промеиливо напрежение с по-голяма стой-
ност, което след това се изправя с полупроводников диод (диоди). Пул-
сациите на изправеното напрежение се намалйват чрез изглаждащ филтър.
Транзисторите в такива преобразуватели работят в режим на пре-
включване; преминаването им от запушено състояние в отпушено и об-
ратно става периодически с честота няколко стотици или хиляди пъти
в секунда под действието на сигнала, който постъпва във веригата на
базата по веригата на обратната връзка на автогенератора.
34-2. Преобразувател с автогенератор
по еднотактна схема
Преобразувателят с автогенератор по еднотактна схема (фиг. 34-1) се
употребява, когато е необходимо повишено постоянно напрежение с
мощност не повече от 1 W. При преминаване на транзистора от запушено
състояние в отпушено (вж. § 38-8) колекторният ток в намотка I на транс-
Фиг. 534-1. Схема на транзисторен преобразувател на
напрежение с еднотактен автогенератор и еднополу-
периоден изправител
форматора се увеличава рязко, индуктирайки е. д. н. в намотка II, а
при превключване на транзистора в обратна посока, когато колектор-
ният ток се намалява, в намотка 11 се индуктира е. д. н. с противополо-
жна посока. Получаваното по такъв начин в намотка II промеиливо
напрежение се изправя по еднополупериодна схема с диода Д. От дели-
410
теля на напрежение от съпротивленията /?б и /?с през намотката на обрат-
ната връзка ///на базата на транзистора се подава начално преднапре-
жение, което улеснява възникването на трептения в автогенератора
при включване на захранващата батерия с напрежение иБ.
Високочестотните дросели Дрх и Др2 намаляват смущенията в радио-
приемането, конто се създават от преобразуватели.
34-3. Преобразувател с автогенератор
по двутактна схема
Такива преобразуватели с автогенератор по двутактна схема се изпол-
зуват при мощности до десетки ватове и повече.
Когато транзисторът на едното рамо (фиг. 34-2) се превключва от
запушено състояние в отпушено, транзисторът на другого рамо се пре-
Фиг. 34-2. Схеми на транзисторни преобразуватели на
напрежение с двутактни автогенератори и изправители
по мостова схема
включва в обратна посока. Тъй като колекторните токове на транзисто-
рите преминават през половинките на намотка / в противоположни по-
соки, тези два процеса индуктират в намотката II е. д. н. в една посока,
т. е. трансформаторът всеки път като че ли сумира тези процеси. Полу-
ченото в намотка // променливо напрежение се подава на изправите-
ля М, осъществен по мостова схема с диоди (може да се осъществи и по
схема с удвояване на напрежението).
411
За увеличаване на отдаваната мощност във всяко рамо на автогене-
ратора се включват по два или повече транзистора (на схемата е показано
с пунктир).
Схемата на фиг. 34-26 е по-удобна за конструктивно изпълнение,
тъй като колекторите на транзисторите тук са свързани електрически и
затова те могат да се монтират на общ радиатор (шаси), без да са изоли-
рани един от друг и от радиатора.
34-4. Изчисление на транзисторни преобразуватели
Конструкция на трансформаторите. Магнитопроводът на трансформа-
тора може да бъде от електротехническа стомана, пермалой или ферит.
В последний случай може да се получи честота на превключване F от
порядъка на няколко хиляди в секунда; при това кондензаторите на из-
глаждащия филтър могат да имат по-малки стойности.
Навиването на двете половинки на намотка / на трансформатора по
схемата на фиг. 34-2 става едновременно, т. е. с двоен проводник. Сред-
ната точка на намотката се образува, като се свърже началото на единия
проводник с края на другия.
Изчисление на трансформатора. За получаване на зададено изпра-
вено напрежение t70 при напрежение на батерията U& броят на навив-
ките в намотка II се определи по формулата
(34-1)
иБ
Коефициентът /<=0,33 за преобразувател по схемата на фиг. 34-1
и /<=0,55 за преобразувател по схемите на фиг. 34-2.
Диаметърът на проводника на намотка II се определи, както е да-
р
депо в § 41-2, приемайки 1=гг Стойностите на Ро и k'j се вземат от
табл. 34-1.
Ако в схемите на фиг. 34-2 изправителят по мостова схема се замени
с изправител с удвоение на напрежението (фиг. 32-4 и 32-5), броят на на-
вивките щи трябва да бъде два пъти по-малък, а диаметърът на провод-
ника в намотка // — 1,4 пъти по-голям.
Изчисление на изправителя. Броят на диодите в изправителя се оп-
редели, както е дадено в § 32-5, приемайки =
За да не превишава коефициентът на пулсации на напрежението-
дадена стойност ра върху кондензатора Со, той трябва да има капацитет,
не по-малък от
M.f
където Л4=40 000 за схемите на фиг. 32-1 и Л4 = 16 ООО за схемите на
фиг. 34-2.
Ако капацитетът на кондензатора по начисления се получава много-
голям, то може да се приеме по-голям коефициент на пулсации рп и да се
добави в изправителя изглаждащ филтър, аналогичен на употребявания.
в изправителите, конто работят от електрическата мрежа (вж. § 32-4).
412
Таблица 34-1
анни за транзисторни преобразуватели на напрежение1
Схема на фиг. 34-1 34-2а 34-26 34-2»
Брой и тип на транзи- сторите po=uoio. w иБ. V /?с, Й Яб.й Магнитопровод: а) материал 1 брой П 40 (П 14) 6 4700—5100 180-220 ферит 2 броя П4Б 10-14 12.6 1000—1200 10—15 Трансфэрматор ферит ।ластики от е 2 бпгя П4Б 40-50 12,6 270 -330 7,5 .ектротс.хннчсска 12 4 броя П4Б 80—100 6 26 24 00 3000 5 <bop it
б) размер, mm G00 НН чашка 2000 НН Ш7Х7 ла-’арина 1119X18 11120X20 6 ЮНН от четпри П-образни магнито-
Намотки: 200 59-49 49-49. 21-29 27 провод:2 27 44 -44
л 0,14 ПЭЛ 0,49 ПЭЛ 0,6 ПЭЛ 1,4 ПЭЛ 1,56 ПЭЛ 1.0 ПЭЛ
wni8 75 12-12 24 -24 40 40 8 -8 5-5
dill 0.14ПЭЛ 0.25ПЭЛ 0.25ПЭЛ 0,5 ПЭЛ 0.8ПЭЛ 0.8ПЭЛ
F, Hz 4000-5000 300 490 4)0-450 840 -1000 1300—1500
1 По данни на статии от списание «Радио? 1957—1961 г.
2 От типов изходен трансформатор за редове ТВС-А или ТВС Г> (за телевизор).
3 Намотка 111 се навива последна.
4^
Q0
При даден коефициент на пулсации рф след филтъра на изправителя
(върху товара) и дадена индуктивност на дросела на филтъра £ф (Н) ка-
пацитетът на изходния кондензатор на изглаждащия фйлтър Сф (pF)
се определи от израза
N.p0
(34-3)
Сф i-ф F-Рф
или при даден капацитет на кондензатора Сф се определи индуктивността
на дросела от израза
(34-4)
I _ • Ро
^~Сф.Р.рф ’
където коефициентът Л/^600 за схемата на фиг. 34-1 и А/ = 150 за схемите
на фиг. 32-2.
В изглаждащите филтри на изправителите в преобразувателите при
честоти F от порядъка на хиляди херца и повече трябва да се употре-
бяват книжни или металокнижни кондензатори.
34-5.
Нагласяване режима на транзисторните
преобразуватели
Ако на входа на преобразуватели няма напрежение, необходимо е да се
разменят краищата на намотката за обратна връзка ///. В преобразу-
вателя по схемата на фиг. 34-1 трябва да се изпробват различии включ-
вания на краищата на намотка II към диода; правилното включване ще
бъде това, при което се получава по-голямо изправено напрежение.
Най-добро отдаване на преобразуватели се получава чрез подбор на
съпротивлението Rc (или Re)-
Преобразувателят с транзистори създава смущения в радиоприе-
мането. За да се премахнат, е необходимо преобразувателят да се затвори
в кутни (екран) от ламарина.
414
IX
част
Конструиране и монтаж
на радиоапаратурата
35.
Основи на конструирането
35-1. Избор на схема и радиочасти
Конструирането на радиоапаратурата се състои в избор на схема, ча-
сти и конструктивно оформяване и разчертаване на скици за шасито и
кутията.
Начинаещият радиолюбител трябва да използува проверена схема.
Трябва да се предпочитат прости схеми — те се настройват по-лесно.
Сложимте схеми обикновено имат редица предимства пред по-простите,
но начинаещият радиолюбител не би могъл да реализира тези предимства.
След избора на схема се пристъпва към подбор на частите. Болшин-
ството от частите, конто се използуват в радиоапаратурата, могат да се
купят; само за джобните транзисторни приемници се налага да се изра-
ботят някои части. Ако типът на частите не е показан в спецификацията,
при техния подбор трябва да се вземат пред вид условията, при конто те
работят в схемата. За кондензаторите това е номиналното напрежение,
а за съпротивленията — разсейваната мощност (вж. § 39-1, 39-2, 40-1
и 40-2). При конструиране на непреносими приемници и радиограмо-
фони, при конто кутията трябва да бъде достатъчно голяма от акустични
съображения, трябва да се използуват съпротивления с повишена мощ-
ност и кондензаторн с по-високо номинално напрежение. Това повишава
сигурността на апаратурата. Ако размерите на апарата са ограничени,
частите не бива да се подбират със запас по мощност и напрежение, тъй
като това ще затрудни конструирането, а монтажът ще се окаже сбит.
В този случай трябва да се стремим към използуване на миниатюрна
части. Това се отнася особено до съпротивленията и кондензаторите.
Тези части са в голямо количество и затова от техните размери зависят
и размерите на радиоапарата.
415
35-2.
Основни типове конструкции
Конструктивного оформяване е най-отговорният етап от конструирането
на радиоапаратурата. От него зависи дали апаратът ще отговаря на по-
ставените изисквания, дали ще бъде удобен при ползуване, лесен за на-
работка и изящен по външност.
Преди конструктивного оформяване на радиоапаратурата раднолю-
бителят трябва да избере типа на конструкцията, която може да бъде:
1. Свободна (плоскости а) — когато всички части са
разположени на едно шаси; тази конструкция се прилага най-често както
във фабричните, така и в любителските апаратури.
2. Обемна — когато радиочастите запълват на няколко етажа
целия обем на апарата (блока). Радиолюбителите рядко използуват тази
конструкция, тъй като достъпът до радиочастите в този случай е за-
труднен.
3. Блокова, която се характеризира с разделяне цялото ус-
тройство на отделни блокове. Такава конструкция се прилага в телеви-
зорите и други сложни радиоустройства.
В радиоапаратурата могат да се съчетават различии типове кон-
струкции. Например обемна конструкция може да се получи от няколко
плоскостни конструкции, разположени една над друга.
След избора на типа конструкция трябва да се реши въпросът за ма-
териалите, от конто ще се изработват шасито и корпусът (кутията) на
апарата. За тях най-подходящи материали са листов алуминий, гети-
накс, шперплат или някой друг листов материал. Тези материали се
обработват лесно. От тях могат да се създадат конструкции, конто на-
пълно удовлетворяват изискванията на радиолюбителя.
35-3. Типове шасита и кутии
Ъгловото шаси (фиг. 35-1) е най-разпространеният тип шаси в радио-
любителската апаратура. То е просто за изработване и осигурява добър
достъп за замяна на лампите отгоре и към цоклите и елементите на схе-
мата отдолу. Лампите, кондензаторите, съпротивленията и другите ча-
сти се монтират на хоризонталната плоча. На лицевата плоча се извеждат
копчетата за управление и се разполагат скалата на приемника, измери-
тели ите уреди и др.
Ако ъгловото шаси е направено от шперплат, хоризонталната му
плоча може да бъде разделена на две части (фиг. 35-16). В процепа между
тях се закрепват ламповите цокли. В този случай отпада необходимости
в шасито да се правят отвори за цоклите.
Ако апаратът няма радиоламп!!, например при изправител с полу-
проводникови диоди, ъгловото шаси може да се направи без «долей етаж>
(фиг. 35-1г).
Ъгловото шаси се поставя в кутия и се закрепва към нея с винтове,
конто минават през задната й страна, ако шасито е дървено (фиг. 35-16),
или с винтове в ъглите на лицевата плоча, конто се завинтва във вин-
кели, закрепени на предния ръб на кутията.
Захранващият шнур може да се закрепи на задната стена на шасито
и да преминава през нея или през отвор на лицевата плоча.
416
На предната плоча се правят изрези за скалата и отвори за осите
на регулаторите за управление. Осите преминават през тези отвори и на
тях се поставят и закрепват копчетата.
Ъгловото шаси трябва да се прави по възможност по-плитко, тъй
като в този случай частите от монтажа ще бъдат по-достъпни. Дълбочи-
ната му може да бъде от 20 до 100 mm. Големите шасита могат да се пра-
вят по-дълбоки от 50 mm. Малкото и дълбоко шаси затруднява монтажа.
Фиг. 35-1. Ъглови шасита
а, б — дървени; в, г — метални; <?, ж — шасита в кутии; 1 — лицева
плоча; 2 — хоризонтална плоча; -i — задна плоча; 4 — винкел;
5 — подпора; 6 — кутия
Височината на лицевата плоча се получава от дълбочината плюс
височината на пространството над шаспто. Последната зависи от разме-
рите на закрепените на шасито части: радиолампи, трансформатори,
променливи кондензаторн, трептящи кръгове и пр.
Мрежовият трансформатор и кондензаторите на изглаждащия фил-
тър обикновено се поставят над хоризонталната плоча на шасито.
Плоското шаси представлява хоризонтална плоча (най-често ме-
тална) с огънати надолу краища (фиг. 35-2). На предната стена се проби-
ват отвори за регулаторите за управление, скалата, кинескопа и високо-
говорителя. Заден капак за кутията или въобще не се прави, или се пра-
ви от картон, на който се пробиват отвори за вентилация.
27 Справочник за начинавший радиолюбител
417
Обемната конструкция позволява да се поместят много детайли в
малък обем.
Блоковата конструкция дава удобството, че всеки блок може да бъде
настроен независимо от останалите. Освен това при усъвършенствуване
на апарата ние имаме възможност да заменяме отделни блокове, без да
Фиг. 35-2. Плоски шасита
а — с четири подгьиати края; и, в — П-оэразно с два
подгънати края
Фиг. 35-3. Поставяне на цокли-
те на шасито (плочата)
/ — решетъчен извод: 2 — аноден извод;
3— проводник ПТ ПОЛОЖПТГЛНИЯ ПОЛКИ*
на токозахранването; 4 ~ заземлитслно
ухо
засягаме останалите. Входната УКВ част (а понякога и токозахранва-
нето на радиоприемниците) обикновено се оформя в отделни блокове.
Телевизорът с блокова конструкция се раздели на следните блокове:
синхронизация, кадрова и редова развивка, ПТК, МЧ усилвател на кар-
тината с МЧ усилвател за звука и НЧ усилвател, блок на токозахран-
ването. Кинескопът и отклоняващата система се закрепват направо на
шасито.
35-4. Общи правила за конструктивно го оформяване
на радиоапаратурата
След като се избере тип конструкция, се пристъпва към най-отговорния
етап от конструирането — конструктивного оформяване. Най-добре е
конструктивного оформяване, т. е. разполагането на частите върху ша-
сито, да се направи на лист милиметрова хартия. На него се начертава
правоъгълник с приблизителннте размери на шасито и частите или тсх-
ните силуети, изрязани от картон или хартия, се нареждат в такава по-
следователност, в каквато се предполага, че ще бъдат монтирани на ша-
сито. Може да се окаже, че избраните размери на шасито са нелоста-
тъчни или прекалено големи. Тогава след нареждането на частите около
тях се очертава нов правоъгълник, който ще ни даде действителните
размери на шасито.
Конструктивного оформяване е творчески процес. Работата не бива
да се смята за завършена с нареждането на частите върху шасито. Тря-
бва да се потърсят подобрения чрез разместването им. От два-три ва-
рианта трябва да се възприеме най-добрият.
418
Взаимно разположение на радиочастите
Частите трябва да се нареждат на шасито така, че съединяващите
ги проводници да бъдат къси. Затова трябва да се стремим електрон-
ните лампи да бъдат разположени на една линия, а цоклите им да са обър-
нати така, че анодният извод на лампата от предното стъпало да бъде
обърнат към решетъчния извод на следващото (фиг. 35-3).
Съпротивленията и кондензаторите от дадено стъпало се разпола-
гат около цокъла, под хоризонталната плоча, откъм тези изводи, с конто
ще бъдат съединени.Решетъчните и анодните проводници трябва да бъдат
къси. Те трябва да се намират далеч един от друг и да не са успоредни.
Ако това е певъзможно, решетъчните вериги трябва да се прекарват с
екраниран проводник (при НЧ вериги) или коаксиален кабел (при ВЧ ве-
риги). Всички части се поставят така, че-при ремонт или настройка всяка
от тях да може лесно да се извадн или замени Въртенето иа бобинните
ядра, роторнте на донастройващите кондензатори, кондензаторите «на
шлиц» и др. трябва да бъде удобно и възможио при работа на радиоапа-
рата. Ако се налага тези части да бъдат закрити с капак, на него над
всеки елемент трябва да има отвори, през конто да могат да се рсгулират
с отвертка донастройващите елементи. Радиолампите се поставят на та-
кова разстояние една от друга и от другите части, че пръстнте на ръката
да могат да минават свободно между тях (15—20 mm). Това позволява
лампите да се изваждат без особени затруднения.
Частите, конто не бива да се нагряват (полупроводникови елементи,
особено германиевите и селеновите кондензатори, а също и маломощни
съпротивления), се поставят под хоризонталната плоча. Над нея се мон-
тнрат частите, конто сами се нагряват, или такива, конто издържат на-
гряване. Това са радиолампи, трансформатори, мощни съпротивления
и дп.
Високочестотна част на приемника
Бобините на входната верига, високочестотннте стъпала п осцила!орът.
а също и детекторът на приемника с обратна връзка се поставят колкото
е ьъзможчо по-близо до променливия кондензатор. Последният се моп-
тира обикновено над хоризонталната плоча на шасито. Ако се използува
галетен превключвател на обхватите и бобини с големи размери, кръ-
говите бобини на отделните стъпала се разделят една от друга с метални
екрани (прегради) или се затварят в екраниращи кутни. Препоръчва се
бобините и превключвателят да се обединят в отделен ВЧ блок(фиг. 35-4).
Бобините с карбонилови или феритови затворени чашковидни ядра
(топфкерпи) може да не се екранират, тъй като магнптннте им полета се
затварят практически напълно вътре в ядрото Ако се използхва клави-
шей превключвател за обхватите, бобините с карбонилови или феритни
ядра се поставят на неговата плочка. В този случай не се налага екрани-
рането им.
Бобините, особено тази на осцилаторния кръг, не бива да се поста-
вят близо до лампите и другите части, конто отделят голямо количество
топлина. Нагряването на бобините влошава параметрите на кръга.
Стъпалата на НЧ усилвателя обикновено се поставят по-близо до
изправителя от другите стъпала. Но лампата на първото НЧ стъпало не
бива да бъде близо до изправителя, защото в такъв случай ще бъде тру-
дно да се отстрани променливотоковияг фон (брум).
419
Ако в радиоустройството има няколко НЧ трансформатора, те се
поставят колкото може по-далеч един от друг. Осите на бобините им
трябва да бъдат перпендикулярни.
Случва се една или няколко части да бъдат много по-големи от оста-
налите. Ако размерът на блока се прави по тези части, той ще се получи
неоправдано голям. То-
ва може да се избегне, ка-
то закрепването на голя-
мата част се направи по-
ниско от шасито (фиг.35-5).
На фиг. 35-6 е по-
казан пример за конструк-
тивно оформяване на кон-
Фиг. 35-4. ВЧ бобинен блок с галетен диапа-
зоном превключвател
J — основа; 2 — екраниращи прегради; 3 — бобини на ВЧ
кръгове; 4 — галета на диапазонния превключвател;
5 — фиксатор на диаплзоннпя превключвател
Фиг. 35-5. Пример за закреп-
ване на частите по-ниско от
^плоскостта на шасито
1 — електролитен tкондензатор с
големи размери; 2 — скоба; 3 —
otbopJb хоризонталната плоча
Фиг. 35-6. Пример за конструкция на лампов концертен приемник с П-образно шаси
420
цертен радиоприемник. Високоговорителите се поставят обикновено по
стените на кутиите на приемниците.
Измервателна апаратура
Уредите със стрелка трябва да се поставят в горната част на ли-
цевата плоча. Под тях се поместват регулаторнте за управление (потен-
циометри, превключватели и др ). Под шасито се поставят щепселните
съединители или се извежда захранващият шнур. Пак там се монтират
предпазителите, мрежовият ключ и индикаторната лампа.
35-5. Конструиране на миниатюрни транзисторни
приемници
Конструкцията на мнозинството джобни транзисторни приемници е
такава: схемата на приемника се монтира на платка, а последната се по-
, през конто минават регула-
ставя в плоска двустенна кутия с прорези
торите за управление. При конструира-
нето на такъв приемник е необходимо
преди всичко да се определят ориенти-
ровъчните размери на монтажната плат-
ка, на която ще се сглоби приемникът. За
тази цел на парче милиметрова хартия
се нареждат силуетите на частите, из-
рязани от плътна хартия или картон.
При конструктивного оформяване трябва
да се придържаме към гореспоменатите
правила. В повечето случаи разположе-
нието на частите е, както на фиг. 35-7.
По дължината на приемника е поставена
феритната антена. От едната страна на
плочката се поставя органът за настрой-
ка (променлив кондензатор, бобина с под-
вижно ядро и пр ), а от другата — ви-
сокоговорителят. Захранващият източник,
например батерия за джобно фенерче
5 3 4
Фиг. 35-7. Пример за конструк-
ция на джобен транзисторен
приемник
1 — променлив кондензатор; 2 — фе-
ритна антена; 3 — монтажна плочка;
4 — галванични елементи; 5 — високо-
говорител; 6 — кутия на приемника
тип КБС-Л-0,5 или няколко елемента от типа ФБС-0,25, се поставя
до променливия кондензатор или покрай по-дългата страна на плоч-
ката, противоположна на тази, при която е разположена феритната
антена.
След определяне на размерите и формата на плочката се пристъпва
към конструиране на приемника. Плочката се изработва често с печатан
монтаж или с негово подобие.
35-6. Конструиране на телевизори
Най-проста за изработване конструкция е телевизор с П-образно шаси
(фиг. 35-8а). Частите, разположени върху шасито, са леснодостъпни.
За да се достигнат частите, конто се намират отдолу, е необходимо теле-
визорът да се обърне на едната си страна.
421
За да се намалят размерите на телевизора, схемата му се монтира на
няколко плочки, поставени на обща рамка. Възможни са много вариан-
ти за разполагането им спрямо кинескопа (фиг. 35-8). Частите също мо-
гат да се наредят по различии начини върху плочките. Ако лампите се
оставят от външната страна, а монтажьт от вътрешната, ще бъде лесно да
Фиг. 35-8. Типове телевизорнп конструкции
а — на плоско шаси; б — със странични шаснта; в — с две
хорнзонтални шаснта; г — с вертикална монтажна плоча
1 — основа (шаси); 2 — кинескоп: 3 — шаси или монтажна плоча
се сменят лампите, но ремонтирането и настройката на телевизора ще се
затруднят. Ако частите се разположат обратно (с лампите навътре), до-
стъпът до лампите ще се затрудни, но ще бъде лесно да се ремонтира и
настройва телевизорът.
На фиг. 35-8г е показана твърде удобна конструкция на телевизор.
Ако едрите части и лампите се поставят по посока на колбата на кине-
скопа, а монтажът навън, ще има еднакво лек достъп и до лампите, и
до монтажа.
Напоследък все повече телевизори се конструират с блоково из-
пълнение.
Частите, конто ще се регулират при настройването, трябва да се по-
ставят на достъпни места и да не се закриват от други части или мон-
таж. Осите на регулировките «яркост», «контраст» и «сила на звука» да
се извеждат на предната или дясната страна, а останалите органи за уп-
равление и регулиране — на задната или дясната странична стена на те-
левизора.
Блоковете за развивка не бива да се поставят близо до видеодетек-
тора, стъпалата на детекторите на изображението и звука, видеоусил-
вателя и НЧУ. Това може да затрудни настройването на телевизора и
да влоши качеството на изображението и звуковия съпровод.
422
35-7. Конструиране на УКВ апаратура
При конструирането на УКВ апаратура и УКВ вериги в друга апара-
тура трябва да се имат пред вид някои специфични особености, конто
се пренебрегват в обхвата на късите и по-дългите от тях вълни. Тези
особености се свеждат главно до това, че размерите на цялата УКВ апа-
ратура, както и на отделяйте възли и части стават сравними с дължината
на работната вълна. Индуктивного съпротивление на по-дълги или по-
къси съединителни проводници за СВЧ токове е толкова голямо, че те
представляват дросели, а малките капацитети между проводниците мо-
гат да представляват места на късо съединение за токовете със СВЧ.
Освен това обикновените ВЧ дросели, конто имат определен капацитет
между навивките, действуват като кондензаторн, а хартиените конден-
затори (а даже и слюдените) могат да имат по-голямо индуктивно съ-
противление от капацитивното Дългите съединителни проводници и
бобини, през конто преминават токове със СВЧ, излъчват електромаг-
нитна енергия и предизвикват допълнителни загуби на енергия в тези
елементи.
От казаното може да се направи изводът, че размерите на шасито на
УКВ апаратурата и на нейните отделяй части, а особено на съединител-
ните проводници трябва да бъдат крайно малки. Не бнва капацитетите
на разделителиите и блокировъчните кондензаторн и индуктивностите
на дроселите да се вземат по-големи, отколкото това е необходимо за нор-
мал ната работа на работната честота.
Бобините трябва да се навиват от гол, посребрен или покрит с поли-
стиролов лак меден проводник Диаметър на проводника от 0,8 до 1,0 mm
е достатъчен за бобини на приемници, а за предаватели — 1—3 mm в
зависимост от мощността. Трябва да се използуват само добри високоче-
стотни изолационни материали (ВЧ керамика, полистирол и др.).
Шасито се изработва от стомана, месинг или мед, тъй като в този
случай частите и съединитслните проводници могат да се запояват лесно
и сигурно към него. Алуминлевите шасита са по-неподходящи поради
несигурността на електрическия контакт с тях. Всички заземителни про-
водници на едно стъпало трябва да се запояват към шаси в една обща
точка, за да се избягнат паразитните връзки между отделяйте стъпала.
Необходимо е по-внимателно екраниране на отделиите стъпала в
УКВ апаратурата. По-специално възбуждащият генератор на предава-
теля се поставя изцяло в екранираща кутия. Екраните трябва да се съ-
единяват сигурно с шасито (по-добре е да се запояват).
За високочестотните свързващи проводници между отделил блокове,
както и за съединителна линия между апаратурата и антената се из-
ползува коаксиален кабел, който има малки загуби на енергия.
Конструктивного разпределение на частите трябва да се прави така,
че елек'рическите връзки между частите да стават по възможност без
каквито и да е допълнителни проводници, като се запазва механичната
я кост.
Трябва да се осигури здравина и неподвижност на цялата конструк-
ция, тъй като вибрацията на частите или възлите предизвиква нестабил-
на и несигурна работа на апаратурата.
423
35-8. Конструиране на платки за печатан монтаж
При печатиият монтаж свързващите проводници се правят от медно фо-
лио, което е залепено здраво към едната страна на гетинаксова плоча.
Частите от схемата се нареждат на другата страна на платката, а изво-
Фиг. 35-9. Приспособени за печатан монтаж радиочасти
а, б — кондензатори KCO-1; в, г — кондензатори KCO-2: д — кондензатори
КСО-5; е — кондензатор КТ; ж. з, и — съпротивления МЛТ
дите им преминават през нейните отвори и се запояват към проводниците
от фолио.
Подготовка на частите. На гъвкавите изводи на постоянните кон-
дензатори, съпротивления и полупроводников!! диоди трябва да се даде
формата, показана на фиг. 35-9, като разстоянията между извитите из-
води на частите от един и същ тип трябва да са еднакви. Така се подгот-
вят за монтаж и кондензаторите БМ, МБМ, ЭМ и др.
Пластинките на ламповите цокли се извиват, както е показано на
фиг. 35-10. В централния отвор на цокъла се поставя винт със скрита
главичка, за да се закрепва за плочката.
Използуването на електролитни кондензатори с винтово закрепване
(КЭ-2) в платки с печатан монтаж е неудобно.
Удобни са електролитните кондензатори от типа КЭ-1. Те се закреп-
ват със скоби с издатъци, конто преминават през отвори в плочката и
се подгъват от противоположната страна, или пък със скоби с винтово
закрепване (фиг. 35-11).
Изводите на потенцпометрите от типа СП се подгъват под ъгъл 90°
(фиг. 35-12).
Не е необходимо да се преработват променливите кондензатори,
трансформаторите и другите части, конто имат малък брой твърди изводи.
В печатната платка могат да се закрепят изводи от проводник със съот-
ветна дължина и да се запоят към изводите на частите. При закрепва-
нето на изводите на плочката трябва да се внимава те да не могат да се
движат в отворите, защото в противен случай печатайте проводници
424
могат да се откъснат. Същото се отнася и за закрепването на дребни съ-
противления и кондензатори (фиг. 35-13).
Подготовка на конструирането. На оризова чертожна хартия се на-
чертават в съответна проекция в естествена големина (за миниатюрни апа-
Фиг. 35-10. Приспособени за печатан монтаж
цокли на миниатюрни лампи
а — деветщифтов, б — седемщифтов
Фиг. 35-11. Електролитен
кондензатор тип КЭ-1, при-
способен за печатан
монтаж
Фиг. 35-12. Потенциометър
СП-1 (СП-V), приспособен
за печатан монтаж
ратури в мащаб 2:1) силуетите на всички части, конто ще се закрепват
на платката с печатан монтаж. Изрязват се с ножици и на всяка част се
написва нейното означение по схемата.
В конструирането може да има два случая. В единия размерите на
платката нямат значение, тъй като другите части заемат значително по-
голямо място. Например елементът, който определи размерите на блока
на развивките в телевизора, е кинескопът. Затова платките за развив-
ките могат да се изберат достатъчно големи. Ако пък се конструира ми-
ниатюрен радиоапарат, например портативен транзисторен приемник,
стремежът е да се използува максимално площта на платката и обемът на
приемника, което създава допълнителни трудности при конструирането.
Ако размерите на платката не са предварително определени, отна-
чало се правп грубо конструктивно разпределение на устройство™ на
425
Чернова и се определят приблизително размерите му. После размерите
се уточняват и се начертава общият вид на цялото устройство и платката
с печатния монтаж. След това на парче картон, на което е начертан пе-
чатният монтаж, се изработва обемен макет на приемника и се внасят
корекции в чертежа.
Фиг. 35-13. Закрепване на частите на платката с печатан монтаж
1 - съпротпвтсние МЛТ; 2 — спорна стойка; л — транзистор. 4 -- гъвкав извод; 7 — капсула;
д цокъл за миниатюрна лампа, 7 — потенциометьр тип СП; £ — проводников мост
При конструирането на платки с печатан монтаж най-добре е да се
използува чертожна прозрачна хартия пли пергамент, под конто е под-
ложена милиметрова хартия или начертана с туш квадратна мрежа,
която има размери на квадратите 1x1, 2x2 или З'-'.З mm. Мрежата с
квадрати 1x1 mm се използува за окончателното начертаване на мало-
форматна платки, а по едрата — 2x2 mm, при конструктивного разпре-
деление на малоформатни плочки в мащаб 2:1. Мрежата с размери на
квадратите 3 3 mm се използува при конструирането на големи печа-
тни платки.
Нис ще разгледаме методиката на конструиране на устройство с пе-
чатан монтаж по примера за конструиране на транзисториия приемник,
сглобен по схемата, предложена от В. П. Морозов (вж. фиг. 15-3 и
фиг. 35-14а). Съгласно условията за конструктивно разпределение плат-
ката трябва да има формата на удължен правоъгълиик с размери 55X
' 35 mm.
Конструктивно разпределение на Чернова. На мрежата се нареждат
силуетите на частите според схемата (фиг. 35-146). При това трябва да
се съблюдават общите правила за монтажа на всяко радиоустройство
426
Свързващите проводници на печатната схема трябва да се пре-
карват така, че да не се кръстосват и да бъдат по възможност къси (ако
това е невъзможно, в местата на пресичане могат да се поставят съеди-
нителни мостчета — вж. фиг. 35-13).
Фиг. 35-14. Транзисторен приемник с платка, направена по метода на печатння
монтаж
а — схема на прием ihkj, б — разположение на снлуетнте на схемннте части върху координатната
мрежа;
Когато изрязаните от хартия части са наредени съгласно схемата,
те се покриват с прозрачна чертожна хартия с координатна мрежа, за-
крепена с кабари в горните си ъгли. Координатната мрежа с нужния раз-
мер на квадратите (1, 2 или 3 mm) се начертава с молив. Листът прозрачна
чертожна хартия се слага от обратната страна, за да не се изтрива мре-
жата при изтрпване на погрешно начертани линии. Контурите на частите
се очертават с молив, а после свързващите проводници между частите се
чертаят условно като линии (фиг. 35-14в). Свързващите проводници ще
бъдат в действителност от другата страна на платката.
427
Начертаване на печатната платка. Черновата скица на платката
се обръща от другата страна и се номерира координатната мрежа (фиг.
35-14г). На отделен лист прозрачна чертожна хартия се начертава коор-
Фиг. 35-14. Транзисторен приемник с платка, напрааена
по метода на печатная монтаж
в — очертаване на конструктивного разположение на частите върху
плочката; г — същото в обьрнат вид; д — окончателен чертеж
на плочката
динатната мрежа. Листът се обръща и поставя на лист бяла хартия. Кон-
турите на печатната платка се начертават върху мрежата и тя се номерира,
както е номерирана и мрежата на черновата скица. След това върху кон-
428
турите се пренасят точките на закрепване на частите от фиг. 35-14г. Вси-
чки отвори трябва да бъдат в точките на пресичане на мрежата. Между
отворите се начертават проводниците на печатния монтаж (фиг.35-145).
Около всеки отвор трябва да има кръгла контактна площадка. Краи-
щата на площадките могат да бъдат отряза-
ни (фиг. 35-15), ако наблизо минава друг
проводник и би било трудно да се осигури
необходимого разстояние между проводни-
ците.
Ширина на проводниците. Ширината на
печатния проводник зависн от големината на
тока, който преминава през него. Благода-
рение на плоската си форма, а вследствие
на това и сравнително голямата топлоиз-
лъчваща повърхност печатните проводници
отделят добре топлината и допускат голе-
ми плътности на тока (до 20 A/mm3), без
да се нагряват. Обикновено печатните про-
водници се правят от меднофолио с дебелина
0,05 mm; допустимият ток на всеки мили-
метър от ширината на проводника в този
случай е 1 А.
От съображенпя за механична здравина
Фиг. 35-15.Форма на печатни-
те проводници на платката
1 — нормална: 2 — при намалено
разстояние между отворите; 3 и 4 -*•
при малко разстояние между
отворите
ширината на печатния про-
водник при радиолюбителско изпълнение не бива да е по-малка от 0,5 mm.
За да се избегне пробив, разе оянието между проводниците трябва да
бъде не по-малко от 1 mm за всеки 200 V.
В радиолюбителските транзисторни апаратури, където напреже-
нията не превишават няколко десетки волта, а токовете 300 mA, шири-
ната на проводниците и разстоянията между тях се определят изключи-
телно от конструктивните и технологичните изисквания.
Форма на проводниците. Разположените на платката проводници
трябва да преминават плавно от широката към тясната си част и да имат
плавни извивки с вътрешен радиус, не по-малък от 2 mm, когато се из-
меня тяхното направление.
Желателно е участъците от фолиото, конто не се използуват за про-
водници, да се оставят на платката, като се съединят помежду си и със
заземените части на уреда. За икономия на разтвора от железен хлорид
при разяждането на фолиото трябва да се стремим на платката да ос-
тане максимално количество мед.
Макет. След като е направен чертежът на платката, желателно
е да се провери дали е удачно разпределението на частите. За това
се прави обемен макет. Печатната платка се начертава в естествена го-
лемина на лист милиметрова хартия и листът се залепва на картон, на
който се пробиват отвори в точките на закрепване на частите. В тези от-
вори се вмъкват изводите на частите. Чертежът се коригира по този ма-
кет и след това може да се пристъпи към изработване на платката с пе-
чатан монтаж (вж. § 36-5 и 36-6).
426
35-9.
Конструкции на кутии за концертни приемници
Шперплатова кутия. Прави се от 3—6-милиметров шперплат. Сглобя-
ването може да стане със зъбци, с допиращи се ръбове, закрепени с ле-
пило и гвоздей, или със залепена ъглова наставка (фиг. 35-16). Преци-
Фиг. 35-16. Шперплатови кутии
о сглобена със зъбци кутия; б — съедпняване на до-
пиращите се ръбове на стелите с лепило и пиронв; « —
сыцото с ъглова наставка; г — кутия със закръгленп
ръбове; /— раэрязан дървен цилиндър; 2 — пирони;
3 — лепило
Фиг. 35-17. Кутии от шперплат и картон (или хартия)
а — приемник с ъглово шаси; б — за приемник (или телевизор)
с П-образно шаси; в - наработка на кутията от вариант б
1 — шперплат; 2 — дървени летва; :i — картон или хартия
зно сглобената кутия със зъбци може да се полира или лакира. КутИЯта
с долепени ръбове може да се облепи с имитация на шагренова или Друга
кожа. Тя може да се изработи и със закръглени ръбове (фиг. 35-15г).
Ръбовете се правят от разрязан на две половини дървен цилиндър- Във
430
всяка половина се изрязват под ъгъл 90° две стъпала с дебелината на
шперплата. Кутията се залепва с казеиново или дърводелско лепило и
се закрепва отвътре с гвоздейчета. На задната страна се залепва дъно о.
Такава кутия може да се полира или лакира.
Кутия от шперплат и картон. Към две ребра от 6-милнметров шпер-
плат се залепва и зачуква с малки гвоздейчета лента от тънък картон
или дебела хартия (фиг. 35-17). След изсъхване на лепилото операцията
се повтаря два пъти при картона и 3—5 пъти при хартнята. Кутните от
този тип се облепват с имитация на кожа.
36. Монтаж на апаратурата
36-1. Закрепване на радиочастите
Проверка на радиочастите. Всички радиочасти трябва да се проверят,
преди да се поставят в апаратурата. Неизпълнението на това условие
причинява загуба на излишно време при настройката на апаратурата,
защото откриването на дсфектната част
в монтираната вече схема е значително
по-трудно.
Кондензаторите се проверяват за про-
бив или вътрешпо прекъсване на изво-
дите (последното се случва най-често
при кондензатори КСО). При съпроти-
вленията се проверява дали тяхната
стойност съответствува на тази, отбеля-
зана на тялото им. При елсментпте с на-
мотки се проверява съпротивлението на
намотките и отсъствието па късо съеди-
нение между тях.
Закрепване на частите. Радиочастите,
конто имат ушички, фланци, издатъци,
отвори и др., а също екрани и фугира-
ни плочкп, се закрепват към шасито с
винтовс и гайки, обикновени или кухи
нитове (фиг. 36-1). Цоклите за миниатюр-
нн лампи се закрепват с кухи нитове или
Фиг. 36-1. Закрепване на цоклите
за миниатюрни лампи
винтовс, а остапалите цокли — с пружин- i
ни пръетени (фиг. 36-2). За радиочастите,
конто поради конструкцията си трябва да
към шасито, но нямат закрепващн елементи, се
конто се закрепват с нитове или винтове (фиг. 36-3).
-• цокь.т, 2 шаси; з - винт
с гайка пли куч нит
бъдат закрепени здраво
правят различии скоби,
Закрепването на електролитни кондензатори КЭ-2, потенциометри
и някои типове октални цокли става по следния начин: в шасито се про-
431
бива или изрязва отвор, в който влиза шийката (втулката) на частта и
гайката и се завинтва от другата страна на плочата (фиг. 36-3г).
Трансформаторите за НЧ и МЧ се закрепват с ламариненн крачета,
конто минават през кръгли или правоъгълни отвори на шасито и се под-
Фиг. 36-2. Закрепване на окталннте цокли
с пружиниращ пръстен
а — на метално шаси с дебелина / — 2 mm; б — същото с дебелина
по-малко от 1 mm; в — същото от изолационен материал с дебелина
повече от 2 mm; г — размери на отвора в шасито за поставяне
на окталния цокъл
1 — цокъл; 2 — пружиниращ пръстен; 3 — шаси; 4 — шайба
Фиг. 36-3. Закрепване на кондензаторн на шасито
а — при кондензатор с плосък корпус, с гривна и кухи нитове (винтове); б — същото със скоба с
подгъващи се издатъци; в — при кондензатор КЭ-1 сьс скоба и винт (кух нит); г — при кондензатор
тип КЭ-2; д — при кондензаторн КБГ-М1 или МБГЦ-1 с гривна и винтове
1 — кондензатор; 2 — метална гривна; 3 — метална скоба; 4 — изолационна подложка; 5 — гайка;
6 — винт
гъват от обратната страна (фиг. 36-4). При малките бобини се използу-
ват често фрикционни притегачи. Долната част на бобинното тяло, ко-
ято се закрепва на шасито, се прави във вид на архимедова спирала
432
(фиг. 36-5). В шасито се прави профилен отвор със сыцата форма, каквато
има издатъкът на бобинното тяло. Последният се вмьква в отвора на
шасито и се завърта. Така бобинното тяло се затяга в отвора. Този вид
закрепване има много разновидности, конто се отличават главно по фор-
Фиг. 36-4. Закрепване на из-
ходен или мрежов трансформа-
тор или дросел на изглаждащ
фйлтър със скоба с подгъва-
щи се издатъци
1 — трансформатор или дросел;
2 — метална скоба; 3 — нздатък
Фиг. 36-5. Фрикционно закреп-
ване на миниатюрна бобина
Z — бобина; 2 — нздатък за фрик-
ционна сглобка; J — монтажна
плоча; 4 — отвор в монтажната
плоча
Фиг. 36-6. Закрепване на маломощен транзистор
/ - транзистор, 2 - мэита.кна плоча от изалационен материал
мата па долната част на бобината и отвора в шасито. Ядрата от затворен
(чашковиден) тип (СБ) обикновено се залепват на шасито с лепило БФ-2.
Маломощните транзистори се залепват в отвори на изолацпонната плоч-
ка с лепило БФ-2, а изводите им се запояват към ушички или изводи на
други части (фиг. 36-6). На фиг. 35-13 е показан монтаж на маломощни
транзистори на печатна плочка. Мощните транзистори от типа П4А—
П4Д и П201—П203 се нагряват при работа. Те се монтират на топлоот-
веждащи радиатор» (вж. § 38-15). За монтажа виж също § 38-16, 39-2
и 40-2.
28 Справочник за начниаещия раднолюбнтел
433
36-2. Твърд монтаж
Той се употребява главно във ВЧ стъпала. Изпълнява се с калайдисан
меден или сребърен проводник с диаметър 1—1,5 mm.
Смачкан монтажей проводник може да се изправи, като единият му-
край се закрепи в менгеме, а другият се стисне и опъне с клещи.
Фиг. 36-7. Опорни изолатори
а, б — пластмасови; в, г — от гетинаксов или текстолитов лист;
1 — изолационен материал; 2 — ушенце; 3 — мета ле к вннкел
Проводникът може да се постави в памучна лакирана изолационна
тръбичка. Не бива да се използува поливинилхлоридна тръбичка, защото
тя се топи и деформира при монтажа. Изводите на съпротивленията МЛТ,
ВС, кондензаторите КСО, КТ, полупроводниковите диоди Д1, Д2, ДГ-Ц,
Фиг. 36-8. Проходни изолатори
а — специален; б — от гетинаксов или
текстолитов лист; - 1 — винт; 2 — гайка;
3 — изолационен материал; 4 — контактна
пластиньа (ушеице); 5 — металиа пръчнца;
6 — шаси; 7 — проводник
Фиг. 36-9. Закрепване на гъв-
кавите изводи на съпротивле-
нията и кондензаторите
Д7 и други малки части се запояват за крачетата на цоклите и едрите
части (вж. фиг. 35-3). Ако дребните радиочастй не могат да се закрепят
по този начин, за закрепването им се използуват стойки с метални ушен-
ца (фиг. 36-7). Ако монтажният проводник трябва да се прекара през
метална плоча, се използува проходен изолатор (фиг. 36-8).
При монтажа краищата на проводника се закрепват механически
в отворите на изводите на радиочастите и след това се запояват с оловно-
калаен припой (фиг. 36-9).
Извод или свързване на две парчета монтажей проводник се прави
според фиг. 36-10. Местата на свръзките се запояват грижливо. Пока-
заните на фиг. 36-106—д и ж свръзки са много сигурни. Ако изработ-
ваната апаратура няма да се подлага на сътресения, начинът на свърз-
ване може да се опрости (фиг. 36-10 а и е).
434
За да се избегне съединението между пресичащи се проводници, те
трябва да се обличат в изолационни тръбички.
Свързването на изводите с шасито става посредством т. нар. заземи-
телни («земни») ушенца (пластинки) — фиг. 36-11. Те се закрепват към
шасито с винтове с гайки, обикновени или кухи нитове или чрез заварка
или спойка (фиг._ 36-12а—в). Понякога зазсмителните ушенца се изряз-
ват в материала на самото шаси и се подгъват навън (фиг. 36-12г).
Фиг. 36-10. Начини за съе-
диняване на проводниците
при запояването им
а — най-прост начин; б — с подгь-
ваие на краищата иа съединявани-
те проводници; в — чрез проводни-
ков баидаж; г — с двойно усукване;
дне — най-прости отводи;
ас — отвод с усукване
Фиг. 36-11. Видеве заземителни ушенца
а 5 S z
Фиг. 36-12. Закрепване на заземи-
телните ушенца на шасито
а — с вннт кхайка; б — с кух нит; в —
със спойка или заварка; г — ушеице, из-
рязано от материала на шасито
36-3. Мек монтаж
Употребява се за нискочестотни и захранващи вериги и за токоизправи-
тели. Изпълнява се с гъвкав многожичен проводник. По правило дреб-
ните радиочасти се закрепват на изолационни монтажни плочки, конто
имат два реда метални стойки или ушенца, към конто се запояват жич-
ните изводи на частите и монтажните проводници (фиг. 36-13). На всеки
чифт ушенца се закрепва една част (фиг. 36-14а). За намаляване разме-
рите на монтажната плочка понякога на два чифта ушенца се закреп-
ват три части (фиг. 36-146). Използуването на монтажни плочки пови-
шава здравината на закрепване на частите и сигурността на монтажа.
За да не се повреди изолацията на монтажния проводник при премина-
ването му през шасито, в отвора на последното се поставя гумена кап-
сула или на проводника се нанизва изолационна тръбичка (фиг. 36-15).
Монтажът на ламдрвите отоплнтелни вериги се прави със сплетен
в шнур гъвкав проводник с изоляция от каучук или поливинилхлорид
(винилит). За намаляване на променливотоковия фон се препоръчва за-
земяването на средната точка на отоплителната намотка на трансфор-
матора.
Фиг. 36-13, Монтажни плочки с ушенца от листов месинг
Фиг. 36-14. Пример за разполагане на кондензаторите
и съпротивленията на плочките
При монтаж на токоизправител, комутационни вериги в магнито-
фон и в други случат се налага прокарването на сноп от проводници на
значително разстояние.В такъв случай те се обвързват във връзка, коя-
то се закрепва към шасито с металнн скоби с подложки от картон или
изолационно платно (фиг. 36-16).
436
Фиг. 36-15. Преминаване на про-
водник през метално шаси
а — чрез гумена капсула; б — с изола-
цноина тръбичка, която предпазва
проводника
/ — изолационна тръбичка; 2 — провод-
ник; 3 — капсула; 4 — шаси
Фиг. 36-16. МоиТйжен сноп
а — обвързване иа снопа; б — закрепване на снопа
към шасито със скоба
% 37
36-1. Почистване и укреп ване краищата
на изолираните проводници
Почистване. Препоръчва се изолацията от краищата на проводниците
да се отстранява със специални приспособления. Не е желателна упо-
требата на нож. При известен навик може да се използуват резачки:
Фиг. 36-17. Начини за оплитане на края
на изолиран проводник
а'— първн начин; б — втори начни;
/ — конец; 2 — метално жило; 3 — изолацкя
б)
а)
Фиг. 36-18. Заздравяване на края
на екраниран проводник
а — с поставяне иа проводников бандаж; б, в — после-
дователиост на операциите,когато е нужно оплетката да
се свърже с шасито; 1 — проводников бандаж; 2 — из-
вод иа оплетката; 3 — централно жило на проводника;
4 — нзолацмя; 5 — оплетка
изолацията се захапва леко между техните остриета и се свлича внима-
телно от токопроводещото жило. В краен случай изолацията може да се
свали внимателно с нож, като се стараем да не накърним жилото.
438
Проводник със сравнително Голям диаметър и лакова изолация
може да се почисти със ситна шкурка или Нож. Тънък проводник със съ-
щата изолация се нагрява на пламъка на свещ или кибритена клечка и
след това бързо се потопява в спирт. ЛаКът се разрушава и се почиства
лесно. Така се почиства и високочестотният многожичен проводник —
литцендрат. Всичките му жички трябва да бъдат грижливо зачистени и
споени заедно. Ако даже и една от тях не е съединена с останалите, ка-
чественият фактор на навитата от литцендрат бобина се влошава.
Оплитане. За да не се разкъсат краищата на проводниците с па-
мучна, копринена или стъкловлакнеста изолация, върху тях се намотава
оплетка (фиг. 36-17). Тъй като е трудно да се направи оплетка на тъ-
нък проводник, изолацията при почистения му край се намазва с лепило
БФ-2 или БФ-6.
Укрепяване краищата на екраниран проводник. Металната оплетка
се «разпаря» на необходимата дължина с ножици или резачки, изрязва
се внимателно около проводника и се закрепва с проводников бандаж,
който се запоява (фиг. 36-18о). Ако е нужно металната оплетка да се съ-
едини с шасито, жичките на оплетката на 20—30 mm от края на провод-
ника се разместват с пинцета и проводиикът се измъква (фиг. 36-186).
Така образуваният извод на оплетката се усуква (фиг. 36-18в), калай-
дисва и запоява към заземителното ухо на шасито.
36-5 Печатен монтаж посредством копиране
на изображението
За изработването на платки по този начин са необходими: гетинакс с
дебелина 1—2 mm, медно фолио с дебелина 0,05 mm, лепило БФ-2 и уни-
версално такова (силикатного канцеларско лепило не е подходяще),
милиметрова хартия, индиго и хартия за писане. Като приспособления
са нужни метални пластинки, между конто платката се притиска при.
залепването на печатната схема.
Изработка (подготовка) на проводниците. Под начертаната в ес-
тествепа големина печатна схема се поставят последователно индиго,
пергамент (пр зрачна чертожна хартия), фолиото и дебела хартия или
картон (фиг. 36-19). Фолиото трябва да се направи грапаво от едната
страна. За тази цел то се поставя върху стъкло и се обработва със ситна
шкурка. Фолиото се поставя надолу с грапавата страна. Полученият
пакет от листове се закрепва в краищата с кламери, поставя се на гладък
метален лист или стъкло и контурите на печатната схема се очертават с
остър твърд молив. След свалянето на кламерите ще имаме пергамент
с ясна рисунка на печатната схема. Същата релефна рисунка ще има и
на фолиото. По нейните контури се изрязват с остра ножица провод-
ниците на бъдещата схема и се залепват с гланцовата си страна към пер-
гамента (фиг. 36-20). Употребява се универсално казеиново лепило.
ЛепйлоТо се нанася на тънък равномерен пласт. При залепването да се
следи за точното съвпадане на проводииковите контури с рисунката на
пергамента. За да се съвпаднат точно печатните проводнйци с гетинак-
совата плочка, на пергамента се залепва центрираща рамка. След като
всички проводници са залепени на пергамента, трябва веднага да се за-
439
лепи схемата върху печатната платка. Проводниците могат да се отделят
от пергамента, ако лепилото изсъхне. Платката трябва да има такива раз-
мери, че да влиза точно в центриращата рамка. Страната на платката,
на която ще се залепи схемата, се изтрива със ситна шкурка.
Фиг. 36-19. Метод на копиране на изображението
(първа операция)
1 — молив; 2 — хартия с начертаната печатна схема; 3 — ин-
диго; 4 — пергамент или прозрачна чертожна хартия; 5 — мед-
иа фолия; 6 — плътна хартия; 7 — метален лист или стькло
Фиг. 36-21. Нагряване на печатната
платка
J — ютия; 2 — пакет с печатиата платка.
3 — скоба
Фиг. 36-20. Залепване на схемата върху
плочката
а — залепване на проводниците; б — полимери-
зация на лепилото; в — изстъргване на подлож-
ката (пергамента); г — готова печатна платка;
/ — пергамент; 2 — печатни проводници; 3 —
центрлраща рамка; 4 — гетинаксова плочка;
5 — матови повърхнссти; б — метални пластини;
7 — плътна хартия; Ц—винт с гайка; 9 — скалпел
Матовите повърхности и проводниците се обезмасляват преди за-
лепваието с ацетон, спирт, крушева есенция или друг разтворител и
после се покриват с тънък пласт лепило БФ-2. След 10 минути, когато
леггилото засъхне, на повърхността на проводниците отново се нанася
с четчица деб^л пласт лепило-и на намазаната с лепило схема се поставя
440
с грапавата страна надолу гетинаксовата плочка. Целият пакет се при-
тиска между Две металнн пластики, стегнати с винтове, и се оставя така
в продолжение на 1 час при стайна температура. След това пакетьт се
нагрява до 120°С в продължение на 3 часа. Пл тката може да се нагрява
с ютия, като се притисне към основата й (фиг. 36-21). За да не се прегря-
ва, ютията трябва периодически да се изключва. Желателно е използу-
ването на ютия с терморегулатор.
Пакетът се разглобява, след като изстине. и с остър скалпел или нож
от плочката се изстъргва залепената към нея хартия — подложка. За
улеснение хартията се овлажнява. Когато хартията се отстрани от пл т-
ката, последната заедно с проводниците се шлифова със ситна шкурка
и се промива с разтворител. След това с остро заточена бургия в плат-
ката се правят отвори за закрепване на частите. При това трябва да се
внимава отворите да минават през центровете на разширените провод-
никови краища. Ако бургията е тъпа, гетинаксът около отворите се по-
дува и това предизвиква отлепване на фолията.
Големите отвори се пробиват при предварително разчертаваие.
36-6. Печатен монтаж чрез разяждане
на фолиран гетинакс
Нанасяне на схемната рисунка. Рисунката на монтажа се откопирва с
индиго на фолиран гетинакс (например марка ГФ-1) откъм фолията.
В местата, където ще бъдат отворите, се отбелязват с център вдлъбнатини
(фиг. 36-22а), след което се отстраняват милиметровата хартия и ин-
дигото.
Фиг. 36-22. Разяждане на фолиран гетинакс
а — нанасяне на вдлъбнатини с център; б нанасяне иа точките;
« — рисунка на печатнкте проводници; г — същите ретушираии;
д — обработена (разядена) платка
Местата на фолията, конто ще останат на пл тката, се боядисват с
ннтроцелулозен, асфалтов или друг лак по следния начин: отначало на
есички отбелязани с центъра вдлъбнатини се поставя червена точка;
най-просто е да се направи с кибритена клечка. На платката се нанася
441
с натопения в лак връх на клечката точка с диаметър 2—3 mm, като се
внимава вдлъбнатината да бъде в центъра й (фиг. 36-226). След като се
нанесат всички точки, те се съединяват с лак според схемата. Съедини-
телните линии се прекарват с четчица, а правите линии могат да се из-
теглят с тушовка (фиг. 36-22в).
След изсъхването на лака платката се ретушира (поправя се рисун-
ката) със скалпел, ножче за бръснене или фотографска стъргалка за ре-
туширане.
Разяждане Ретушираната платка се поставя в порцеланова или
пластмасова фотографска ваничка и се залива с разтвор на железен три-
хлорид (FeCl3) с гъстота 1,3. Такъв разтвор се получава, като в чаща от
200 cmJ се слага 150 грама железен трихлорид и се напълва до горе с
вода.Ваничката се разклаща енергично и непрекъснато.Схемата се разяж-
да напълно за 50—60 минути (фиг. 36-226). При нагряване на раз-
твора до 40°С платката се разяжда за 10—15 минути. Лакът се измива от
обработената плочка с разтворител. Тя се промива добре няколко пъти
поред със студена и кипяща вода, изсушава се и се обрязва по размерите.
В местата, отбелязани с център, се пробиват отвори за изводите на радио-
частите.
Допълнителна обработка. Платката се шлифова с фина полиро-
въчна шкурка, промива се с разтворител и се покрива с колофонов лак
(15% разтвор на колофон в спирт), който предпазва проводниците от
окисляване и облекчава запояването на частите.
Изводите на частите, конто ще се монтират на печатната платка, се
извиват в една посока (вж. фиг 35-9 и 35-12), вкарват се в отворите
и се запояват към печатните проводници (фиг. 35-13).
Запояването на частите трябва да се прави много внимателно. При
силно и продьлжителпо прегряване на фолиевите проводници те може
да се отделят от плочката. Трябва да се използуват калаени припои с
ниска температура на топене; най-подходящ припой е ПОС-60.
Прн използуване на поялник с диаметър на човката 6—8 mm печат-
ните проводници могат да се прегреят. За да се избегне това, па човката
се навиват няколко навивки от медей проводник с диаметър 2 mm, като
на края се остави прав участък с дължина 15 mm. Такава наставка оси-
гурява получаването на чисти и гладки спойки Желателна е употре-
бата на т. нар трансформаторен поялник, на който нагревателният еле-
мент представлява скоба от меден проводник, свързана с нисковолтовата
вторична намотка на трансформатор.
При запояването на полупроводникови прибори изводите им се
хващат с клещи, конто играят ролята на теплоотвод, за да се избегне
прегряването им При това е желателно да се използува припой с много
ниска температура на топене, напр ПОК-56
Частите трябва да лежат на плочката плътно или изводите им да са
огънати така, че при натискане да не се движат в отворите. В противен
случай при движение на изводите те могат да откъснат печатните про-
водници от платката.
Приготвяне на фолнран гетинакс. Ако не разполагаме с фолиран
гетинакс, можем да си направим такъв от обикновен гетинакс и медиа
фолия. Едната страна на фолията и на гетинакса се прави грапава с
помощта на ситна шкурка, обезмаслява се (промива се със спирт, аце-
442
Фиг 36 23. Имитация на печатен монтаж
1 — радиочаст, 2 — изводи на радиочаст-
та, J — проводник, имитнращ печатиия
монтаж, 4 — гетпнаксова плочка;
5 — спойка
Фиг. 36-24. Платка с имитация на печатен
монтаж
М3
тон или етер) и се намазва с тънък пласт лепило БФ-2 След 10—15 ми-
нути гетинаксът се намазва отново с дебел пласт лепило и фолията се при-
тиска към него, като се внимава между тях да не остават въздушни мехур-
чета. Гетинаксът със залепената фолия се притиска между две металнн
пластики. Между фолията и металната пластина трябва да се поставят
два илг три листа плътна хартия За стягане се използуват ръчни дърводел-
делски стеги или винтове, за конто се пробиват отвори в краищата на
пластините. Сглобеният пакет се оставя 1 час при стайна температура,
а после в продолжение на 3 часа при температура 120°С.
36-7. Имитация на печатен монтаж
В гетинаксова плочка се пробиват (според чертежа на плочката с печа-
тен монтаж) отвори за закрепване на частите. Изводите на частите се
вмъкват в тези отвори и се свързват с проводници от гол, калайдисан
или посребрен меден проводник, който е извит по формата на провод-
ниците на печатиия монтаж (фиг 36-23 и 36-24).Тези проводници се по-
ставят плътно до плоскостта на гетинаксовата плочка и местата на свър-
зване на изводите с частите се запояват. След като всички изводи са за-
поени, плочката се промива с някакъв разтворител и от страната на про-
водниците се покрива с лепило БФ-2, което залепва проводниците към
плочката Покриването с лепило трябва да стане 2—3 пъти всеки път,
след като предншният слой е изсъхнал.
«I
X
част
Части за радиоапаратурите
37. Електровакуумни прибори
37-1. Общи сведения
В съвременната радиоелектронна апаратура се използуват широко елек-
тровакуумни прибори (ЕВП) от различии видове и с различно предна-
значение: 1) прибори за преобразуване на електрическия ток от един в
друг вид: приемно-усилвателни, токоизправителни, генераторни елек-
тронни лампи, както и никои специални прибори: електронни превключ-
ватели, заломнящи тръби и др.; 2) фотоелектрични прибори: фотоеле-
менти, фотоелектронни умножители и телевизионни предавателни тръ-
би; 3) електронно оптични прибори, конто преобразуват електрическата
енергия в светлинна, за да се получи изображение: телевизионни кине-
скопи, електронно-лъчеви осцилографни тръби и електронни индика-
тори на настройката; 4) електронни преобразуватели на напрежение.
Физичните процеси в ЕВП стават във вакуум, т. е в пространство
със силно разреден въздух. Тук електрическият ток се създава от поток
свободни електрони. Благодарение на малките препятствия за движе-
нието им и незначителната им маса всички процеси протичат много бързо
Ето защо ЕВП могат да се считат за безинерциоини устройства, което
позволява да се използуват както на ннскп, така и на внсоки честоти.
Свойствата на ЕВП се характеризират с електрически параметри —
величини, конто показват съотпошенията между токовете и напреже-
нията в електродните вериги Освен това различните типове ЕВП се ха-
рактеризират с гранични (максималпи) напрежения на електродите,
токове и мощности на разсейване, междуелектродни капацитети и други
електрични величини.
Важно е да се знае, че при рабогата на ЕВП в схемите е недопустимо
да се превишават посочените гранични величини. Всяко превншаване
на граничните стойности за напрежението, тока или разсейваната мощ-
ност довежда до това, че ЕВП става бързо негоден за използуване
Начинаещите радиолюбители имат работа главно с приемноусилва-
телни лампи (ПУЛ), конто се употребяват, както показва напменова-
445
нието им, предимно в радиоприемыици и усилватели. Тези ЕВП се нари-
чат още радиолампы. В това число са и маломощните токоизправителни
лампи — кенотрони, конто се използуват в токозахранващите устрой-
ства на приемници и усилватели.
В радиолюбителските предаватели освен ПУЛ се използуват и спе-
циални генераторни лампи. В този раздел от справочника се говори само
за широко употребяваните в радиолюбителската практика ЕВП, а също
и за никои нови перспективни лампи.
37-2. Условии означения на електровакуумните прибори
Условните означения на различните типове ЕВП се състоят от букви и
цифри. Тези знаци са избрани така, че да характеризират никои техни
свойства. В означенията на ПУЛ първо е указано номиналното отопли-
телно напрежение със закръгляване на цяло число волтове (за лампите
с отоплително напрежение 0,625 V се дават цифрите 06 без запетая), по-
сле следва буква, която показва ламповия тип:
А — честотнопреобразувателна лампа с две управляващи решетки
(напр. хептод);
Б — маломощен пентод с един или няколко диода;
Г — триод с един или няколко диода (диод-триод, двоен диод-триод);
Д — диод;
Е — електронен индикатор на настройката;
Ж — маломощен пентод или лъчев тетрод с къса характеристика;
И — триод-хексод или триод-хептод;
К — маломощен пентод или лъчев тетрод с удължена характери-
стика;
Н — двоен триод;
П — изходящ (краен) пентод или лъчев тетрод;
С — триод;
Ф — триод-пентод (по изключение 6Ф6С е краен пентод);
X — двоен диод;
Ц — кенотрон;
Э — тетрод.
На трето място стой число, което показва поредния номер на раз-
работката на дадения тип ЕВП. Последна е дадена буквата, която ха-
рактеризира конструктивного оформяне:
А — свръхминиатюрна лампа с диаметър 6 mm;
Б — свръхминиатюрна лампа с диаметър 10 mm (фиг. 37-1е);
Д — лампа с дискови електродни изводи;
Ж — лампг( тип «желъд» (фиг. 37-1лс и с);
К — металокерамична лампа;
Л — лампа с ключов цокъл (фиг. 37-1 и);
П — миниатюрна лампа с диаметър 19 mm и седем щифта или с диа-
метър 22,5 mm и девет щифта (фиг. 37-2);
Р — свръхминиатюрна лампа с диаметър до 4 mm;
С — лампа със стъклен балон и октален цокъл (фиг. 37-1г и д).
Лампите с метални балони и октални цокли (фиг. 37-1а—в) нямат
букви в края на означението.
446
Например електронната лампа 6Н2П е с отоплително напрежение
6,3 V, двоен триод, пр дставлява втора по ред разработка от този тип и
има миниатюрно оформление.
Стабилизаторите на напрежение се означават с буквите СГ, номера
на разработката и буква със същото значение, както в наименованието
на приемно-усилвателните лампи (вж. по-горе).
Фиг. 37-1. Електронни лампи
а—в — от металната серия; а, д — от стъклената серия; е —'стъклена
лампа с диаметър 10 mm; ж, з — тип «желъд* (показани в
иесъразмерно голям мащаб); и — с ключов цокъл
Понякога в означението се прибавят допълнителни букви. Напри-
мер буквата Е показва, че лампата е с повишен срок на използуване,
В — с увеличена здравина, И — предназначена да работи в импулсни
схеми, и т. н.
Първото число в типовото означение на електронно-лъчевите тръби
(кинескопи и др.) показва диаметъра или размера на екранния диагонал
(в ст). На второ място е буквата, която показва начина на отклонение
на електронния лъч. Например буквите ЛК означават, че тръбата е с
електромагнитно управляване на електронния лъч (с отклонителни бо-
бини). Третият елемент на означението е поредният номер на разработ-
ката, а четвъртият буква, която означава типа на екрана:
А — синьо светещ екран;
Б — бяло;
М — светлосиньо;
Ц — кинескоп за цветна телевизия.
Генераторните лампи имат две букви в означението:
ГУ — генераторна лампа за УКВ предаватели с честота 25—
600 MHz;
447
ГС — също за честоти над 600 MHz;
ГК — генераторна лампа за КВ предаватели с честота до 25 MHz;
ГМ — генера орна лампа, която може да се използува и като моду-
латорна.
Условните схематични означения на ЕВП са дадени на фиг. 0-9 и
0-10 (в началото на справочника).
37-3. Електронна лампа
Основен съвременен тип ПУЛ са миниатюрните лампи (фиг. 37-2).
Свръхминиатюрните лампи с диаметри 10, 6 и 4 mm и гъвкави изводи
са предназначени за преносими устройства.
Електронната лампа е сменяем прибор, който има ограничен срок
на използуване. За да се сменят удобно, при повечето от лампите елек-
тродните изводи завършват с щифтове (крачета). Лампата се поставя в
цокъл с гнезда (фиг. 37-3), в конто щифтовете влизат с триене. При ми-
а.
Фиг. 37-2.
Миниатюрни лампи
Фиг. 37-3. Лампови цокли
а, б — за миниатюрни лампи,
в — октален цокъл
ниатюрните лампи щифтовете са запоенн направо в стъклото на балона.
При металните лампи и стъклените от серия «С» щифтовете са закрепени
на пластмасов цокъл. В този случай между щифтовете в средата на цо-
къла е разположен «ключ» — пластмасов цилиндър с нздатък, подобен
на ключ от брава. Цокълът за тези лампи се нарича октален (фиг. 37-3в).
Той има осем гнезда и централен отвор, който по форма съответствува
на ключа от ламповия цокъл Описаното устройство осигурява правнл-
ното положение на лампата при поставянето й в цокъла Правилното
поставяне на миниатюрните лампи се осигурява от съответното разполо-
жение на щифтовете и гнездата на цокъла.
Ламповите щифтове и гнездата на цоклите имат условна номерация
по часовата стрелка, ако се гледат отдолу. При окталните цокли брое-
пето започва от ключовия издатък, а при миниатюрните — от голямото
разстояние между щифтовете. Ламповите цокли се правят от керамика
или друг изолатор.Монтажннте проводници се запояват към изводите на
гнездата
В херметически запоения лампов балон са поставени електроди —
части, конто служат за получаване на поток от електрони, управляване
на тяхното движение и събирането им.
448
Схемата на свързване на ламповите електроди с щифтовете или дру-
гите външни изводи се нарича схема на цокъла.
В приведените по-долу схеми на цокли около означението на всеки
щифт е поставена първата буква от названието на свързания с него елек-
трод (вж. § 0-6).
Получаване на свободни електрони
Атомите на веществата се състоят от ядра и електрони, конто се вър-
тят около тях. В металите има голямо количество електрони, конто при
изразходване на известна енергия могат да се «откъснат» от ядрата. Тази
енергия е необходима да се преодолеят силите, конто привличат към яд-
рата електроните, намиращи се на повърхността на метала. Тя се нарича
работа на излитане. «Откъснатите» от ядрата електрони се наричат сво-
бодни електрони.
Работата на излитане може да се предаде на електроните по няколко
начина:
1. При нагряване на метала до висока температура. Скоростта на
движение на свободните електрони може да се повиши дотолкова, че те
да могат да напуснат неговата повърхност. Това явление се нарича т е р-
моелектронна емисия.
2. Като се бомбардира металната повърхност с поток от електрони,
част от тяхната енергия може да се предаде на намиращите се по повърх-
ността свободни електрони и те да бъдат избити от метала (вторич-
на емисия).
3. При облъчване на металната повърхност с поток от светлинни лъ-
чи могат да се създадат условия за фотоелектронна емисия.
4. Електрони могат да се откъснат от метала и без нагряване или
облъчване, ако при повърхността му се създаде силно електростатично
поле (автоелектронна емисия).
Всички посочени начини за получаване на електрони се прилагат
в ЕВП; термоелектронната емисия — в електронните лампи, вторичната
емисия — в електронните умножители, фотоелектронната емисия — във
фотоелементите, автоелектронната емисия — в лампите със студен катод
и иякои други специални прибори.
Катод. Всяка приемно-усилвателна и генераторна лампа има ка-
тод — електрод, който е източник на свободни електрони. Откъсналите
се от повърхността на катода електрони могат да се отделят от нея само
ако имат достатъчна енергия. «Слабите» електрони не могат да напуснат
окончателно катода и падат обратно на повърхността му. Около катода
се образува електрическо поле, което спира излитането на електроните.
Колкото температурата на катода е по-висока, толкова повече електрони
могат да преодолеят спиращото поле. Затова създаденият от катода по-
ток от свободни електрони се увеличава с повишаване на температурата.
Катод с пряко отопление. В лампите, предназначени за батерийни
приемници (т. нар. «батерийни лампи»), се употребяват катоди с пряко
отопление. Те представляват много тънки жички (фиг. 37-4), загрявани
с електрически ток в разредена атмосфера. Катодите с пряко отопление
се закрепват в лампите с пружинки или еластичнп закрепващи стойки,
краищата на конто са заварени в долната част на стъкления балон.
Повърхността на пряко отопляваните катоди се покрива с окиси на
29 Справочник за качииаещия радиолюбител
449
металите стронций, барий или калций. Тези окисни покрития имат малка
работа на излитането и затова добре излъчват електрони при загряване.
В повечето случаи електронните лампи с пряко отопляване и катоди
не бива да се използуват в радиоапаратура с мрежово захранване поради
малката топлинна инерция на тези катоди. Тук се използуват лампи с
косвено отопление.
Фиг. 37-4. Катоди на електронни лампи
с пряко отопление
а — прав; б — Л-образек; в —]М-образен;
г — спирален
Фиг. 37-5.
Катод на елек-
тронна лампа
с непряко
(косвено)
отопление
Катод с косвено (непряко) отопление (фиг. 37-56)
Представлява никелова тръбичка 3 с диаметър 1—2 mm. Външната
й повърхност има окисно покритие 4, което е източник на електрони.
Вътре в тръбичката е поставена осукана на спирала волфрамова жи-
чка 1, която е покрита с топлоиздръжлива изолационна замазка 2. През
тази жичка се пропуска електрически ток — отоплителният ток. В този
случай жичката служи само за нагряване на никеловата тръбичка. За-
това отоплителната жичка се нарича понякога отопление.
В електронните лампи с по-стара конструкция основата на косвения
катод представлява керамично цилиндърче с тънки надлъжни канали,
в конто е поставено отоплението, а цилиндърчето е вмъкнато в никелова
тръбичка с оксидно покритие.
Обикновено от цилиндърчето се прави отделен отвод за включване
в схемата. Само в някои токоизправителни лампи цилиндърчето — кос-
вено отопляван катод, е съединено електрически с отоплението.
Тъй като електронните лампи с непряко отопление са предназначени
главно за апаратури с мрежово захранване, тях ги наричат също мре-
жови лампи.
Косвеният катод има голяма топлинна инерция и не успява да из-
стине забележимо при измененията на загряващия го променлив ток.
Затова количеството на електроните, конто излитат от него, остава прак-
тически постоянно.
Токът, който преминава през отоплителната жичка, се нарича оте-
плителей ток; означава се с /от. Може да се получи от батерия, акуму-
450
латор или от отоплителната намотка на захраиващия трансформатор.
Напрежението на изводите на отоплителната жичка се нарича отоплител-
но напрежение. Отоплителното напрежение, при което се дават пара-
метрите и срока на използуване на ЕВП, се нарича номинално; означава
се с Uот
Анод.Така се наричат никеловият, стоманеният или танталовият
електрод на лампата, който служи за събиране на електроните. Той пред-
ставлява метален цилиндър, сплескан цилиндър или паралелепипед,
който обкръжава катода. В някои лампи анодът се прави от една или
две, разположени близо до катода пластинки.
На анода се подава напрежение от източника за захранване, което
се нарича анодно напрежение. Токът в анодната верига, която се обра-
зува от източника на анодно захранване и участъка анод—катод на лам-
пата, се нарича аноден ток Условно е възприето, че този ток преминава
в лампата в посока от анода към катода (обратно на посоката на движе-
нието на електроните). Анодният ток съществува само когато анодът има
положителен потенциал спрямо катода.
37-4. Диоди и токоизправителни лампи
Диод се нарича двуелектродната лампа, която има анод и катод с пряко
или косвено отопление. Ако катодът е нагрят до необходимата темпера-
тура и на лампата е подадено анодно напрежение (положителният полюс —
на анода), то между анода и катода се създава електрическо поле, което
помага на излетелите от катода електрони да се движат по посока на ано-
да Ако всички излетели от катода електрони достигат до анода, диодът
работи в режим на насищане. Този вид работа се използува рядко. Обик-
новено диодите работят в режим на пространствен заряд, когато от ка-
тода излитат повече електрони, отколкото е необходимо. Около катода
се създава пространствен електрически заряд във вид на електронен
облак. Този заряд действува на новоизлитащите от катода електрони по-
снлно от притегателното поле на анода и отблъсква обратно към катода
една част от тях. До анода долитат тези електрони, конто имат достатъ-
чно енергия за придвнжване до външната част на електронния облак. Те
създават анодния ток.
Ако се промени поляритетът на анодния токоизточник, т. е. анодът
се съедини с отрицателния полюс, а катодът с положителния, анодът
ще отблъсква електроните. Тогава няма да има аноден ток. Следова-
телно диодът има еднопосочна проводимое т. Това поз-
волява диодите да се използуват за детектиране на ВЧ и МЧ токове в
радиоприемниците и за преобразуване на променливия ток в постоянен
в изправителните устройства на приемници, телевизори, магнитофони
и др. Диодите с последното предназначение се наричат т о к о и з п р[а-
вителни лампи (кенотрони).
Най-важните електрически величини, характеризиращи диодите и
кенотроните, са номиналното отоплително напрежение 1/От, номинал-
ният отоплителен ток /от (в същност неговата стойност при отделни лам-
пови екземпляри може да бъде по-голяма или по-малка от указаната),
а също и максималната амплитуда на обратного напрежение Uma max и
451
4^
СП
to
Диоди и токоизправитглни лампи
Таблица 37-1
'I ип 1Ц7С 1Ц11П 1Ц21П ЗЦ18П 5ЦЗС 5Ц4М 5Ц4С 5Ц8С 5Ц9С 6Д20П 6Х2П 6X6C 6Ц4П 6Ц10П
Брой на анодите 1111 2 2 £70Т, V 1,25 1,2 1,4 3,15 5 5 /от, А 0,2 0,2 0,7 0,21 3 2 Штатах. kV 30 20 25 25 1,7 1,55 Un max. V _____ 500 400 /ошах, mA 2 0,3 0,6 15 250 140 2 2 2 1 2 5 5 5 6,3 6,3 2 5 3 1,8 0,3 1,35 1,7 1,7 6,5 0,45 500 450 450 — — 125 420 75 220 17 2 2 1 6,3 6,3 6,3 0,3 0,6 1,05 0,456 1,0 — - 400 — 16 190 120
453
максималният изправен ток Io max. В табл. 37-1 за двуанодните кенотрони
са дадени още и максималните напрежения на половината от вторичната
(повишаващата) намотка на захраиващия трансформатор — Uu max
(ефективна стойност) за схемата на фиг. 32-11.
Кенотроните се произвеждат с един или два анода («двуанодни ке-
нотрони»). За детекция се произвеждат двойни диоди — лампи, конто
съдържат по два диода в един балон.
Двойните диоди 6Х2П и 6Х6С са предназначени за детектиране в
радиоприемниците с мрежово захранване. Параметрите им са почти ед-
накви, така че при липса на едната от тези лампи може да се употреби
другата. При такава замяна трябва да се замени и ламповият цокъл,
а монтажът да се измени съгласно схемата на цокъла.
За детектиране се използуват и диодите, влизащи в конструкцията
на долуописаните по-сложни комбинирани лампи (напр. двойни диоди
в общ балон с триод или пентод).
Едноанодните високоволтови кенотрони с пряко отоплявани катоди
1Ц7С и 1Ц11П, а също и кенотронът 1Ц21П се използуват за получаване
на високо напрежение в телевизорите.
Двуанодните кенотрони са предназначени за двуполупериодни то-
коизправители, конто дават ток /0 от порядъка на десетки или стотици
милиампери. В изправителите на масовите радиоприемници се изпол-
зуват кенотроните 5Ц4С и 6Ц4П.
Диодите 6Ц10П и 6Д20П са разработени специално за телевизори.
Такъв диод работи в импулсен режим и служи за демпфираща лампа,
т. е. електрически буфер, който изглажда токовите колебания в откло-
няващата система на кинескопа. Катодите на тези лампи са изолирани
добре от отоплението. Най-голямото импулсно напрежение между тези
електроди за диода 6Ц10П е 4,5 kV.
37-5. Триоди
Триод се нарича триелектродният ЕВП, който се състои от анод, катод
и управляваща решетка. Тя се прави във вид на кръгла или сплескана
спирала и се поставя между катода и анода (фиг. 37-6). В някои триоди
със съвременна конструкция решетката е щампована от тънък метален
лист. На анода се подава положително спрямо катода напрежение. Тъй
като управляващата решетка е поставена между анода и катода, нейното
електрическо поле действува по-силно от полето на анода върху потока
от летящи към анода електрони. Малки изменения на напрежението
между решетката и катода (нарича се съкратено решетъчно напрежение)
влияят силно на анодния ток. Следователно решетката може да служи
за «регулатор» на анодния ток и затова се нарича управляваща.
Триодът е нелинеен елемент. Това значи, че измененията
на токовете и напреженията във веригите му не се подчиняват на закона
на Ом. Тези изменения се изразяват с графични зависимости, конто се
наричат лампови характеристики. Те изразяват зависи-
мостта между анодния ток /а, анодното напрежение Ua и решетъчното
напрежение Up. Напреженията се отчитат спрямо катода.
Тъй като изобразяването на зависимост между три величини върху
454
плосък чертеж е невъзможно, една от тях се приема за постоянна и се на-
чертава графичната зависимост между другите две. Така се получават
например анодните (изходните) характеристики
(фиг. 37-7), конто изразяват зависимостта на анодния ток от анодното
Фиг. 37-6. Устройство на триодите
а — с пряко отопление; б — с косвено отопление
напрежение при постоянни напрежения Ер (между решетка и катод).
А н о д н о-p ешетъчна (преходна) характеристика на триода се
нарича зависимостта на анодния ток от решетъчното напрежение при
Фиг. 37-7. Анодни характеристика на триода 6Н2П
постоянно анодно напрежение (фиг. 37-8). При малки отрицателни ре-
шетъчни напрежения анодният ток е голям: при напрежения от нула до
минус IV той превишава 3,5 mA (на фигурата не се вижда). При увели-
чаване на отрицателното решетъчно напрежение анодният ток намалява
и при минус 4 V той се прекратява.
Вместо израза «постоянно напрежение между решетката и катода»
455
се употребява терминът «решетьчно преднапрежение». Приложеното
между решетката и катода преднапрежение измества работната точка по
хар актер исти ката.
Когато лампата се използува за усилване, най-често работната то-
чка се избира в праволинейния участък на анодно-решетъчната харак-
Цапретение иа решетката. Ц>, К
Фиг. 37-8. Анодно-решетъчна характеристика,
на триода 6Н2П при £а — 250V
та 6Н2П този режим съответствува на решетъчно напрежение —1,5 V
(по препоръка на завода-пронзводител). Ако електропната лампа работи
в крайно двутактно стъпало (вж. § 10-2), работната точка се избира на
долната чупка на характеристиката (режим клас В).
Ако отрицателното напрежение на решетката превишава (по абсо-
лютна стойност) 0,5—1,0 V, то във веригата на управляващата решетка
на усилващия слаби сигнали триод практически ток не тече. При нама-
ляване отрицателното решетъчно напрежение до стойкости, близки до
нулата, а също и при положителни напрежения на решетката в нейната
верига възниква решетъчен ток. Той се увеличава с измества-
нето на работната точка в областта на положителните решетъчни на-
прежения.
Стръмност на характеристиката S. От анодно-решетъчната харак-
теристика може да се определи основният лампов параметър — стръм-
ността на характеристиката. За тази цел се изчислява с колко милиам-
пера се изменя анодният ток при изменение с 1 V на напрежението на
управляващата решетка.
Като пример да определим стръмността на характеристиката на лам-
пата 6Н2П при постоянно решетъчно напрежение — 2 V (фиг. 37-8).
През точката Д от характеристиката, която отговаря на —2 V решетъчно
преднапрежение, прекарваме допирателна (показана с пунктир) и отбе-
лязваме пресичането й с хоризонталната ос (точка Б) и с една от верти-
456
калните линии на координатната мрежа (точка В). Като разделим стой-
ността на анодния ток в точката В (2,85 mA) на разликата от напреже-
нията в точките Б и Г (2,7—1 = 1,7 V), ще получим, че в точката с реше-
тъчно напрежение —2 V стръмността на характеристиката е S=
= 1,68 mA/V. В справочните таблици се дава стръмността на характе-
ристиката в препоръчаната от завода работна точка. В другите работай
точки ще имаме друга стръмност.
Едно стъпало дава толкова по-голямо усилване, колкото по-голяма
е стръмността на анодно-решетъчната характеристика на употребената
в него лампа.
Променливотоково вътрешно съпротивление R,. Този параметър
показва как влияе изменението на анодното напрежение на лампата
върху анодния й ток. Числено R, е равно на отношението между измене-
нието на анодното напрежение и полученото при това изменение на анод-
ния ток. Трябва да отбележим, че постояннотоковото съпротивление на
лампата е равно на отношението от анодното напрежение и анодния ток
и не съвпада по стойност с R,.
Вътрешното съпротивление на лампата R, може да се определи от
две анодно-решетъчни характеристики, конто са снети при различии
анодни напрежения, или от анодната характеристика.Например да опре-
делим Ri на лампата 6Н2П в точката А, която съответствува на постоян-
но решетъчно напрежение — 1,5 V и анодно напрежение 200 V (вж.
фиг. 37-7). През тази точка прекарваме допирателна към характери-
стиката до пресичането й с хоризонталната ос на напрежението (точ-
ка 5) и с вертикалната линия на координатната мрежа (точка В). От-
читаме: напрежението в точката Б е 125 V, а в точките В и Г — 250 V.
Разликата в напреженията е 125 V. Токът в точка В е 2 mA. Като разде-
лим 125 V на 2 mA (0,002 А), получаваме /?, = 62,5 kQ.
В други работай точки вътрешното съпротивление на лампата се
отличава от изчисленото по-горе.
Вътрешното съпротивление Rt за различните типове триоди е в гра-
ниците от стотици ома до десетки килоома.
Статичен коефициент на усилване р . Той показва колко пъти по-
силно от анода влияе на електронния поток управляващата решетка.
Статичният коефициент на усилване може да се определи от ламповите
характеристики или да се изчисли от два други лампови параметъра.
Числено той е равен на произведението от стръмността на характери-
стиката и вътрешното съпротивление на лампата:
yc-S.Ri.
Тази формула свързва трите основни лампови параметъра за една и
съща работна точка. При изчисление на параметрите по тази формула
стръмността на характеристиката се взема в mA/V, а вътрешното съпро-
тивление — в kQ .
Справочни данни за триодите. Триодите се използуват в радиолю-
бителската практика главно за усилване на НЧ сигнали. В табл. 37-2
са приведени данни за най-разпространените триоди и комбинирани
лампи, конто съдържат по два триода или триод с диоди. Всичките посо-
чени лампи имат катоди с косвено отопление.
В таблицата са посочени усреднените параметри на лампите в типов
режим (номинално отоплително напрежение UOT, анодно напрежение (7а>
457
458
Таблица 37-2
Триоди и двойни триоди
Тип Т риоди Двойни триоди Триоди с диоди
6С2П 6С5С 6Н1П 6Н2П 6НЗП 6Н5С 6Н8С 6Н9С 6Н23С 6Н14П 6Н15П 6Н24П 6Г2 6ГЗП 6Г7
£/От. V -> Uor, V 7от, m А * / 0Т , m А 6,3 0,4 6,3 0,3 6,3 0,6 6,3 0,34 6,3 0,35 6,3 2,5 6,3 0,6 6,3 0,3 6,3 2,5 6,3 0,35 6,3 0,45 6,3 0,3 6,3 0,3 6,3 0,45 6,3 0,3
ил, V 150 250 250 250 150 90 250 250 90 90 100 90 250 250 250
I л, mA 14 8 7,5 2,3 8,5 60 9 2,3 80 10,5 9 15 1,15 1 1,4
Upl, V (Як) 100 Q —8 600 Q -1,5 —2 —30 —8 —2 30 Q 125 Q 50 Q 680 Q —2 —3 —3
5, mA/V 11,5 2,2 4,35 2,1 5,9 4,45 2,6 1,6 5 6,8 5,6 12,5 1,1 1,3 1,3
И 48 20 35 97 36 — 20,5 70 — 25 38 33 100 63 70
kQ — 9 7,6 46,5 6,1 0,6 7,9 44 0,46 3,68 6,8 — 91 48,5 54
max> V 165 350 300 300 300 250 330 275 250 180 300 — 330 300 330
Р„ m.v W * а шах* ** 2,5 2,75 2,2 1 1,5 13 2,75 1,1 13 1,5 1,6 1,8 — 1 1
7 к шах> mA — — 25 10 18 — 20 — — — — — 5 — —
^к~от max 100 100 — — 100 300 100 100 300 90 100 — 100 150 100
7?pi max' MQ 0,25 — — — 1 1 — 0,47 1 1 0,1 — — 2,2 —
459
460
решетъчно напрежение Up), който е препоръчан от завода за работа на
лампата в схема с нискоомен постояннотоков товар в анодната верига
(първична намотка на трансформатор, трептящ кръг и пр.).
Действителните стойности на /от, S, р, и могат да се отличават в
известна степей от посочените при отделните лампови екземпляри. При
лампи, работили дълго време в апаратурата, стръмността на характери-
стиката S може да бъде значително понижена.
За някои лампи вместо решетъчното напрежение Up в същата таблична
графа може да бъде посочена в омове стойността на съпротивлението за
автоматично преднапрежение 7?к. което се включва в катодната верига
за получаване на необходимото решетъчно напрежение.
При работа на лампата в схемата част от получаваната от анодния
токоизточник електрическа енергия се предава на следващото стъпало
или на усилвателния товар (напр. високоговорителя). Останалата част
от енергията се изразходва безполезно — тя се отдели като топлина на
ламповия анод. За всяка лампа съществува гранична (максимална) стой-
ност на разсейваната в анода мощност. Тя се означава с Рашах- Превиша-
ването на тази стойност предизвиква прегряване и повреждане на лам-
пата.
За лампата е опасно също така и повишаването на анодното напре-
жение над максимално допустимата стойност Еа тах, както и на тока в
катодната верига над стойността /ктах.
Посочените в табл. 37-2 стойности за двойните триоди се отнасят за
всяка от двете съставни лампи.
Напрежението между катод и отопление не бива да надвишава стой-
ността UK _от тах. В противен случай са възможни пробив и повреда на
катода.
Стойността на включеното във веригата на управляващата решетка
съпротивление Рр не бива да бъде по-голяма от посочената в табл. 37-2,
тъй като това може да наруши нормалната работа на лампата.
Според вътрешното си съпротивление триодите и двойните триоди
могат да се разделят на две групи. Към лампите с голямо Rt и малък ано-
ден ток се отнасят 6Н2П, 6Н9С, 6Г2, 6ГЗП и 6Г7. Първите две лампи имат
близки параметри и могат да се заменят взаимно (при смяна на цокъла
и изменение на монтажа). Една такава лампа в схема на двустъпален
RC-усилвател може да усили сигнала 1000—2000 пъти. Последните три
лампи представляват комбинации на триод и два или три диода. Триод-
ните им части имат близки параметри. Лампите 6Г2 и 6Г7 имат по два до-
пълнителни диода, а 6ГЗП — три. Последната може да се употреби вме-
сто 6Г2 или 6Г7, но обратного е невъзможно.
В групата лампи с малко /?,- и аноден ток от порядъка на 5—10 mA
влизат 6Н1П, 6НЗП, 6Н8С, 6С2П и 6С5С. Двойните триоди 6Н1П и 6Н8С
имат близки данни и са взаимозаменяеми (при изменение на монтажа).
Лампата 6НЗП е с повишена стръмност на характеристиката и работи
при по-ниско анодно напрежение, отколкото първите две. Тя се изпол-
зува често в телевизионни приемници.
Триодите 6С2П и 6С5С се използуват в случайте, когато в схемата
на прибора има нечетно число триоди или използуването_на двоен триод
е нецелееъобразно.
Двойните триоди 6Н14П и 6Н24П са предназначени за работа във
461
ВЧ усилватели на телевизионни приемници. Те имат повишена стръм-
ност и ниско ниво на собствените шумове. Предназначението на двойните
триоди 6Н5С и 6Н13С е главно за работа в електронни стабилизатори на
напрежението.
Много триоди, напр. 6Н15П и 6НЗП, се използуват не само в усил-
вателни, но и в осцилаторни схеми за работа до 100—150 MHz, а също и
в импулсни режими.
Междуелектродни капацитети Триодите усилват добре НЧ коле-
бания, но на по-високи честоти започват да оказват влияние междуелек-
тродните капацитети на лампата: входен, изходен и проходен.
Входен капацитет се нарича капацитетът между управляващата
решетка и останалите електроди (конто са променливотоково «заземени»).
При триода входният капацитет е този между решетката и катода.
Изходен капацитет на триода е капацитетът анод—катод.
Проходният капацитет е този между анода и управляващата ре-
шетка. Всички тези капацитети не са големи — най-много по няколко
пикофарада, но тяхното влияние е значително, особено на проходния.
В усилвателната схема с триод (вж. фиг. 9-1а) паралелно на анод-
ното съпротивление /?, са включени: 1) изходният триоден капацитет
2—3 pF; 2) капацитетът между гнездата на цокъла и на монтажните про-
водници — 5—10 рр;3)динамичният входен капацитет
на лампата от следващото стъпало Думата «динамичен» показва, че се
има пред вид капацитетът в работен режим. Динамичният капацитет СД11Н
се определи по формулата
Сдин=Свх + Спр (К+1).
Тук Свх е входният капацитет на лампата от следващото стъпало;
Спр — проходният капацитет на тази лампа, а К — коефициентът на усил-
ване на следващото стъпало (да не се смесва със статичния коефициент
на усилване на лампата). Пример. Нека в усилвателя да работи лам-
пата 6Н9С, която има Свх=3 pF, Cnp=2,8 pF и С’11зх=3,8 pF. Да приемем
/(=50. Тогава динамичният входен капацитет е СД1|Н=3+2,8(50+1) =
= 145,8 pF, а общият капацитет, който шунтира анодния товар, е 145,8+
+3,8+ 10яа160 pF. Този голям капацитет ще пропуска през себе си зна-
чителна част от токовете на по-високите честоти и за тях усилването ще
бъде намалено. Трябва да отбележим, че ако нямаше проходен капацитет,
общият шунтиращ капацитет би бил само около 20 pF, т. е. 8 пъти по-
малък.
Проходният капацитет представлява елемент от верига за об-
ратна връзка: тя предава част от енергията на усиления сигнал
от анодната в решетъчната верига. Поради тази обратна връзка усилва-
телят може, както се казва, да се «самовъзбуди», т. е. в него да възникнат
неуправляеми колебателни процеси. Усилвателят ще се превърне в ге-
нератор.
37-6. Маломощни пентоди
Екранна лампа Вредного влияние на проходния капацитет е снижено в
голяма степей при четириелектродните «е к р а н н и лампи» (те-
тр од и). Между анода и управляващата решетка на такава лампа е
462
поставена ДОП'МНИтелна екранна решетка, на която се подава постоянно,
положителен) спрямо катода напрежение, което ускорява електроните
при ДВИЖеннето им към анода. Екранната решетка се свързва с шасито
през кондензатор с голям капацитет и фактически е заземена за промен-
ливи токове. Това снцжава стотици пъти проходния капацитет. Затова
екранните лампи могат да се използуват и на високи честоти.
Пентод. След като прелетят областта на управляващата решетка
и бъдат ускорени допълнително от екранната, електроните се удрят с
такава сила в анода, че могат да избият от него вторични елек-
трони. В тези моменти от времето, когато напрежението на екран-
ната решетка е по-високо от това на анода (което става при работа на лам-
пата с товар в анодната верига), вторичните електрони попадат на ек-
ранната решетка. Токът в нейната верига се увеличава, докато анодният
ток спада. В резултат възникват изкривявания. За да се «уловят» вторич-
ните електрони, между екранната решетка и анода се поставя трета ре-
шетка, която се свързва с катода. Лампата с три решетки се нарича пен-
тод, а третата решетка — пентодна или защитна.
Напрежението на екранната решетка t/p2 1/е по правило трябва да
бъде по-ниско от напрежението на анодния токоизточник Еа- Напреже-
нието най-често се понижава с включване на съпротивление между ек-
Фиг. 37-9. Анодни характеристики на пентода 6ЖЗП]
ранната решетка и този токоизточник (вж. напр. фиг. 4-4, 9-16 и в)4Част
от излетелите от катода електрони попада на екранната решетка, вслед-
ствие на което през споменатото съпротивление тече екранният ток /рг,
който създава напрежителен спад върху него.
Анодните характеристики на пентода (фиг. 37-9) се различават от
триодните. Наклонът им е много малък и те са почти успоредни на оста
на напрежението. Пентодите имат много голямо вътрешно съпротивле-
ние. То се измерва със стотици килоомове или мегаомове.Техният коефи-
циент на усилване е по-висок от този на триодите.
Маломощните пентоди се използуват в стъпалата за УВЧ и УМЧ,
а също и в предусилвателните НЧ стъпала на радиоприемниците. Тези
463-
пентоди се произвеждат с къси (фиг. 37-10, кривата а) или удължени ха-
рактеристики (фиг. 37-10, кривата б). При пентодите с къса характери-
стика разстоянието между навивките на управляващата решетка е ед-
накво по цялата й дължина. Решетката на пентода с удължена харак-
теристика има друга конструкция: в средата й навивките са разположени
Фиг. 37-10. Анодно-решетъчни характеристики на пентодите
нарядко, а в краищата са сгъстени. Ето защо анодно-решетъчната ха-
рактеристика има два участъка: полегат — с малка стръмност, и стръ-
мен — с голяма стръмност. Подобии лампи с «променлива стръмност на
характеристиката» се използуват в схемите за АРУ (вж. разд. 8).
Вж. справочни данни за маломощните пентоди в табл. 37-3. За някои
лампи в графата f7Pt (напрежение на управляващата решетка) е посочена
стойността на съпротивлението /?к, което се включва в катодната верига
за получаване на необходимого преднапрежение на управляващата ре-
шетка. Посочени са, както и за триодите, средните стойности на S и /?<;
действителиите им стойности могат да се отличават малко от посочените.
За пентодите са посочени освен максималните анодни напрежения
Uamax също и максималните екранни напрежения t/P!max, конто не бива
да се надвишават при работа на лампата в някаква апаратура. Максимал-
ният катоден ток /ктах се получава от сбора на анодния ток и тока на ек-
ранната решетка.
От посочените в таблицата пентоди с пряко отоплявани катоди, пред-
назначени за батерийно захранване, най-икономичнн са 06Ж6Б и 06П2Б.
Необходимите за отопленията им мощности са само 12,5 и 18,75 mW.
Те работят при много ниско анодно напрежение (30 V) и са предназначена
за слухови апарати и други портативна устройства
Диод-пентодът 1Б1П и пентодът с удължена характеристика 1К1П
са с по-неикономични отоплителни вериги. Предназначен!! са за кон-
цертни приемници с батерийно захранване. Анологичните лампи 1Б2П
и 1К2П нзискват два пъти по-малък отоплителен ток. Те са произведени
за същата цел, но по-късно от 1Б1П и 1К1П.
Пентодите с къса характеристика 6Ж7 и 6Ж8 (с метален балон),
както и миниатюрният пентод 6ЖЗП и двойният диод-пентод 6Б8, се из-
ползуват в първите стъпала на НЧ усилватели с мрежово захранване.
464
Справочник за начннаещня радиолюбител
Маломощни пентоди
Тип !)6Ж6Г|)6П2Г!1Б1П* 1Б2П* 1К1П 1К2п1эБ8** |Ж 6Ж4
I I ।।______________________________________________________
Таблиц а 37-3
;Ж5Г. 6Ж7 '>Ж8'5ЖЭ1 1 •>Ж32П| >К' 1 1 >К4П15К; 1 1К13П
47ОТ, V*** 0,625 0.625 1.2 1.2 1,2 1.2 6,3 6,3 6,3 6.3 6.3 6.3 6.3 6.3 6,3 6.3 6,3 6,3 6.?
/от» А 0,02 0,03 0,06 0,03 0,06 0,03 0,3 0,17 0,3 0,45 0,45 0,3 0,3 0,3 0,2 0,15 0,3 0,3 0,3
иа, V*** 30 30 67.5 60 90 60 250 120 ЗОЭ 250 ЗОЭ 250 250 150 250 250 250 250 200
/а. mA 0,15 0,09 1,6 0.9 3.5 1,35 10 7.35 7 10.25 9,5 2.1 3 15,5 3 И 8 10 7 12
( п., V*** 30 39 67,5 45 67,5 45 125 120 150 100 150 100 100 150 140 125 100 юо 90
р ’ ’ /р , mA 0,1 0,03 0,35 0,18 1,2 0,5 2,45 3 2 2,2 3,5 0,6 0.8 4.5 1 4,4 3 7 1,65 4.5
( р;. V (/?к) S. mA/V 0 0 0 0 0 0 —3 2PQ 2Э'.Й 16:Q —2 —3 —3 80 —2 — 1 6 Й — 3 12CQ
0,11 0.13 0,625 0,55 0,89 0,7 1,35 5,15 5 9 9 1,22 1,65 17,5 1.8 4.7 4,4 1,45 12,5
Rt, MQ 0,9 1,1 0,9 1 0,17 1,5 0,6 1 0,8 1 0,24 1,2 2 0,15 2,5 0,9 0,45 1 0,5
35 35 100 90 100 90 275 290 330 330 300 330 330 250 300 330 300 330 250
a max > v // V 35 35 75 75 75 75 140 159 165 165 150 140 140 160 200 220 125 140 250
р так* * Л mA 0,35 0,35 2 6,5 3,5 —. 20 — .— —. 1 ", 35 6 — 20 — 20
1 к max ’ _ Rpi max, М— 2,7 1,0 2,7 1.0 2,7 — 1,0 0,47 — 1,0 — — 1,0 2,7 — 0,47 — 1,0
* Лампа с един допълнителен диод (диод-пентод).
** Лампа с два допълнителнп диода (двоен диод-пентод).
*** Режими, при конто са определени долупосо^ените параметри S, R( и стойностите на f0T, Iа и /р2.
466
6X4
~-?33~~
467
Болшинството високочестотни стъпала на мрежовите приемници и теле-
визори, произведени в СССР, работят с лампите 6К4П, 6Ж1П, 6ЖЗП,
6Ж5П и 6Ж9П
Пентодът 6Ж32П е предназначен за работа в първите стъпала на зву-
козаписващи и звуковъзпроизвеждащи апаратури.
При замяната на пентод от един тип с друг трябва да се има пред
вид следното: ако стръмността на характеристиката на заменящия пен-
тод е по-малка от тази на заменения, усилвателният коефициент на стъ-
палото ще се намали. В противния случай усилването ще бъде по-голямо,
но е възможно самовъзбуждане на схемата. Ето защо тази замяна не ви-
наги е възможна
Не се препоръчва употребата на пентоди с удължена характери-
стика в НЧ усилвателите. Поставянето на пентоди с къса характери-
стика във ВЧ усилватели обикновено предизвиква влошаване на рабо-
тата на схемата за АРУ.
При замяна на пентоди трябва да се изменят монтажът (според схе-
мата на новия лампов цокъл) и съпротивленията във веригите на катода
и екранната решетка, за да се осигури необходимият режим.
37-7. Изходни тетроди и пентоди
В крайните стъпала на НЧ усилватели и радиоприемници се използуват
мощни пентоди и лъчеви тетроди, конто могат да да-
ват значителна мощност в товара. По принцип конструкцията на мощ-
ните пентоди не се отличава от тази на маломощните — също с катод,
Фиг. 37-11. Конструкция на лъчевия тетрод
/ — катод: 2 — управляваща решетка; 3 — екранна
решетка; 4 — лъчеобразуващн (защитим)
пластини; 5 — анод
три решетки и анод. Разликата е само в размерите на електродите. Лъ-
чевите тетроди имат само две решетки — управляваща и екранна (фиг.
37-11). Навивките им са разположени точно една срещу друга. Благода-
рение на това електроните летят на отделяй лъчи, откъдето произлиза и
наименованието на тези лампи. В тетродите с такава конструкция се
постига избягването на вредного влияние на вторичните електрони чрез
употребата на т. нар. лъчеобразуващн пластини.
468
Мощните лъчеви тетроди и пентоди често се обединяват под общото
название изходни (крайни) лампи.
Посоченото в табл. 37-4 товарно съпротивление в
анодната верига е най-подходящото, посочено от завода-производител.
При него в анодната верига на лампата се получава номиналната из-
ходна мощност Риом при най-малък коефициент на нелинейни изкривя-
вания. Товар на изходната лампа в НЧ усилвателя е изходният
трансформатор с включения към него динамичен високогово-
рител (вж. разд. 10). Трансформаторът преобразува малкото съпротивле-
ние на високоговорителя гвг в значително по-голямото еквивалентно съ-
противление Ra в анодната верига. В графата t/pi~ е посочена ефективната
стойност на променливото синусоидално напрежение, което трябва да се
подаде на управляващата решетка, за да се получи номинална-
та изходна мощност. Тое равно на 0,707 от амплитудната
стойност на синусоидалното промеиливо напрежение.
Вследствие на загубите в изходния трансформатор действителната
мощност, отдавана от крайното стъпало във високоговорителя, е винаги
по-малка от посочената в табл. 37-4 мощност, получавана в анодната
верига на лампата (вж. табл. 10-1).
Значението на другите величини, дадени в табл. 37-4, вж. в § 37-5
и 37-6.
Пентодите с пряко отоплявани катоди О6П2Б и 1П2Б принадлежат
към серията икономични лампи. Двете половини на отоплителната жич-
ка при лъчевите тетроди 2П1П и 2П2П (също батерийни) могат да се вклю-
чат или паралелно за захранване от батерия с напрежение 1,2—1,4 V,
или последователно. В последняя случай напрежението на батерията
трябва да бъде двойно по-голямо, но отоплителният ток става двойно
по-малък.
В крайните стъпала на съвременните концертни приемници и теле-
визори се използува най-често пентодът 6П14П. Лампата EL84 има ана-
логични параметри. Понякога се използува и пентодът 6П18П, който е
предназначен главно за усилвателя на вертикалната развивка в телеви-
зорите. В крайните стъпала на произвежданите до 60-те годнни прием-
ници и усилватели се употребяваше обикновено лъчевият тетрод 6П6С,
миниатюрният му аналог 6П1П или по-мощният лъчев тетрод 6ПЗС.
Пентодите 6П15П и по-старият 6П9 са предназначени за работа в
крайното стъпало на телевизионния видеоусилвател.
При замяна на изходни лампи с такива от друг тип трябва обязате-
лно да се подбере решетъчното преднапрежение (или съпротивлението в
катодната верига), тъй като при неправилпия му избор лампата бързо
може да стане негодна.
37-8. Лампи за усилвателите на редовата
развивка в телевизорите
В изходните (крайните) стъпала на усилвателите на редовата развивка
в телевизорите се използуват мощни, специално разработени за работа
в импулсен режим лампи (вж. табл. 37-5). В телевизорите с кинескопи,
конто имат ъгъл на отклонение на електронния лъч 70° (вж. § 37-10),
469
о
Изходни тетроди и пентоди
Таблица 37-4
Тип 1П2П 2П1П 2П2П 6П1П 6ПЗС 6П6С 6П9 6П14П 6П15П 6П18П El. 84
U0T, V 1,25 1,2 1,2 6,3 6,3 6,3 6,3 6,3 6,3 6,3 6,3 /от. А 0,05 0,12 0,06 0,5 0,9 0,45 0,65 0,76 0,76 0,76 0,76 ил, V 45 90 60 90 250 250 350 170 250 300 250 250 300 170 250 /а. mA 1,3 9,5 3,8 5 44 72 54 34 50 30 50 52 30 53 48 i/p2, V 45 90 60 90 250 250 250 179 250 150 250 250 150 170 250 /р!, mA 0,45 2,2 0,8 1,4 7 5 2,5 4 7,2 6,5 7,1 7,6 4,5 8 5,5 (7р1, V (/?к) —2 —4,5 —3,5 —7 —12,5 —14 —18 —8,5 —12,5 —3 —6 —6 75 й НОЙ —7,5 77р1_, V 1,41 3,2 2,5 3,7 8,8 9,8 12,8 6 8,8 2,1 3,4 4,2 — — 4,0 S. mA/V 0,35 1,7 1,1 — 4,9 6 5,2 3,7 4,1 11,7 11,3 - 14,7 11 11 Rb Мй — — 120 — 47,5 22,5 33 58 52 80 20 — 100 22 50 /?а, кй 50—60 10 20 15 5 2,5 4,2 5 5 10 5,2 4 — — 5,2 Рном, W 0,008 0,21 0,05 0,2 3,8 6,5 10,8 2 4,5 2,4 4,5 5,7 — — 5,7 К, % 12 7 — 10 14 10 15 8 8 3,5 6,5 10 — — — £/amax. V 50 100 90 250 400 350 330 300 330 250 300 t/p.max, V 50 100 90 250 300 310 330 250 330 250 300 Ра max, W 0,05 1,1 0,4 12 20,5 13,2 9 12 12 12 12 /к max, mA — 15,5 7 70 90 — — 65 90 57 — /?pimax МЙ — 0.47 2.0 0,47 0,47 — — 1.0 1.0 1.0 1,0
работят лъчевите тетроди 6П13С. Лампите 6Н31С са предназначени за
развивката на кинескопи с ъгъл на отклонение 110°. От 1964 г. вместо
6П13С и 6П31С се произвеждат лампите 6П36С, конто имат по-сигурна
конструкция. Лъчевият тетрод 6П20С е разработен специално за схемата
на развивката в приемниците за цветна телевизия. Лампата 6П7С е ана-
лог на лъчевия тетрод 6ПЗС, но нейният извод е направен във вид на ка-
чулка на върха на балона.
Освен максималните захранващи напрежения Uamax, max постояк-
ната съставна на анодния ток /а max и разсейваната мощност Ра max
за тези лампи се определят и максималните импулсни величини: напре-
жение на анода — Uall max; отрицателно напрежение на управляващата
решетка (7ри max и катоден ток /ки тах (табл. 37-5).
Таблица 37-5
Лампи за усилвателите на редовата развивка
Т и и 6П7С 6П13С 6П20С 6П31С 6П36С
/'от. V 6,3 6,3 6,3 6,3 6,3
/от. А 0,9 1,3 2,5 1,3 2,0
са. V 250 200 175 100 100
/а, inA 72 58 90 80 120
t'p!. V 250 200 175 100 100
/р!. mA « 8 6 8,5 —
/'₽>. v — 14 — 19 —30 - 9 —7
S, mA/V 5,9 9,5 8,5 12,5 20
Rh kL’ 32,5 25 7 4 4,5
Uа тях» V 500 450 450 3'00 250
/7ан max. kV 6 8 6,8 7 7
/a max. HlA 100 — 200 — —
Ра max, W 20 14 23 10 12
f/p * max, V 350 450 200 250 250
Upi и max. V —400 — 150 —200 -150 —250
/?pi max, MQ 1.0 — 0,47 — 0,47
/ни max, mA — 400 — 600 —
472
473
37-9.
Ч естотопреобразувателни
и комбинирани лампи
За преобразуване честотата на сигнала в суперхетеродините (вж. разд. 5)
се употребяват специални многорешетъчни и комбинирани лампи (табл.
37-6).
Най-простият преобразувател на честотата е хептодът — лампа с
5 решетки. Приеманият сигнал се подава на третата решетка (считано от
катода). Тази решетка се нарича сигнална. Втората и четвър-
тата решетка са свързани заедно и служат като сложна екранна решетка.
На тях се подава постоянно положително напрежение. Едновременно
тези решетки служат за анод на осцилатора, който произвежда необхо-
димите за преобразувателния процес спомагателни трептения. Първата
решетка служи за управляваща в осцила.орната схема, а третата (както
при пентода) се свързва с катода.
Хептодите 6А7 и 6А2П (с косвени катоди) и 1А1П и 1А2П (с катоди
с пряко отопление) получиха широко разпространение.
В съвременните приемници се използуват по-съвършените комбини-
рани преобразувателни лампи 6ИШ (с косвен катод) и 1И2П (батерийна).
В ламповия балон на 6И1П са монтирани триод и хептод с общ катод, а
в балона на 1И2П — триод и четирирешетъчна лампа хексод.
Лампите 6Ф1П, 6ФЗП, 6Ф4П и 6Ф5П представляват триод и пентод,
обединени в един балон. Те се използуват най-често за следните цели:
6Ф1П — за преобразуване на честотата, 6ФЗП — за НЧ усилване и в
стъпалото за вертикална развивка на кинескопи с ъгъл на отклонение
110° (вж. § 37-10), а 6Ф4П — във видеоусилвателя на телевизионния
приемник.
Параметрите на честотообразувателните и комбинираните лампи са
дадени в табл. 37-6, за триодпите им части — в означените с буквата Т
колонки, за пентодните с буквата П и за хексодните и хептодните — с
буквата X.
Преобразувателната стръмност Snp показва зависимостта в реалната
схема на междинночестотния ток от приложеното на управляващата
сигнална решетка напрежение на сигнала. Допустимият катоден ток
/к max е сума от токовете на всички електроди (за комбинирана лампа —
сумата от електродните токове на съответната й част).
37-10. Кинескопи
Кинескоп се нарича прибор, който е предназначен за получаване на из-
ображение । а телевизионния приемник (фиг. 37-12). Катодът му с не-
пряко отопление е обкръжен от цилиндричния модулатор М (управля-
ващ електрод). Създаваният от катода електронен поток преминава през
отвор в модулатора. Тези електроди заедно с ускоряващия електрод Уг
и първия анод образуват електронен прожектор. Той
събира електрони ия поток в тесен сноп (електронен лъч) Л, който се на-
сочва към екрана Е. Изводът на втория анод а2, на който се подава високо
положително напрежение, е съединен с токопроводимото покритие (ак-
вадаг) п. Екранът е покрит с луминифор — специален състав, който под
474
Т а б л и ц а 37-6
Честотопреобразувателни и комбинирани лампи
Тип Хептоди Триод— хсксод Хептоди Триод— хептод Триод — пентоди
1А1П 1А2П 1И2П 6А2П 6А7 6И1П 6Ф1П 6ФЗП 6Ф4П 6Ф5П
U0T, V 1,2 1,2 1,2 /от, А 0,06 0,03 0,06 Т X ил, V 90 60 60 60 /а, mA 0,64 0,7 1,5 0,55 L/p,„ V 45 45 — 45 /р!) mA — 1,1 - 0,7 t/pi. V (RK) 0 0 0 0 Snp, mA/V 0,25 0,24 — 0,23 S, mA/V — — 1 0,75 Ri, kQ — — — 650 pi — — 25 — Яр, max, kQ 100 — 47 2700 (/.max, V LOO 250 90 90 L/p max, V 75 90 - 75 /Kmax. mA 6,5 3 2,5 2,5 Pa max. W — 0,3 0,25 0,3 6,3 6,3 6,3 6,3 6,3 6,3 6,3 0,03 0,03 0,3 0,43 0,85 0,72 0,9 ТХТПТПТПТП 250 250 100 200 100 170 170 170 200 170 100 185 3 3,5 13,3 3,25 13 10,5 2,5 41 3 18 5,5 41 100 100 — 114 — 170 — 170 — 170 — 185 7 9 — 7,2 — 4 — 14 — 7 — 2,7 — 1,5 0 150 Q —2 —2 — 1,5 —11,5 602Q 100Q 167Q 340Q 0,3 0,45 — 0,75 — 2 — — — — — — — — 0,7 6,2 5 6,2 2,5 7 4 И 7 7,5 800 1000 — 1000 — 400 — 15 16 100 — 23 — — 20 — 20 — 70 — 65 — 70 — — 20 47 47 470 1000 1000 470 1000 1000 250 — 330 300 250 250 250 250 250 275 250 250 — 300 ПО ПО — 200 — 200 — 250 — 250 — 250 14 15,5 14 14 14 14 15 60 12 40 15 75 1,1 1,1 0,8 1,7 1,5 2,5 1,0 8,0 1,0 4,0 0,5 9
сл
476
ударите на електроните започва да свети. На него се появява светещо
петно, което може да се превърне в точка при регулиране на напреже-
нията на първия анод и на ускоряващия електрод. Такова фокусиране
се нарича електростатично. В някои кинескопи се употребя-
ва електромагнитно фокусиране с помощта на ф о-
кусираща бобина, която се нанизва на гърлото на кинескопа,
и през нея се пропуща постоянен ток.
Яркостта на електронното петно може да се
напрежението между катода и управляващия
мели, като се регулира
електрод (модулатора).
С това се променя количеството преминаващи през отвора на модулатора
електрони. При известно отрицателно напрежение, наречено з а п у ш-
в а щ о, електронният поток се прекратява напълно и светещата точка
на екрана изчезва.
За да се получи изображение, е необходимо светещата точка да се
движи по екрана по определен начин. За това служи отклонителната си-
стема ОС, която представлява две бобини, нанизани на кинескопното
гърло. През тях се пропущат променливи, трионообразни токове с че-
стота, която е синхронизирана с електрическите сигнали на телевизион-
ния предавател (вж. разд. 2 и 13).
Близо до гърлото на кинескопа са закрепени два малки постоянни
магнита МГ и МВ (фиг. 37-12). Те служат за точно нагласяване на из-
ображението върху екрана. На гърлото се нанизва и пръстеновидният
постоянен магнит МЛ на йонния уловител. Това устройство служи да
раздели летящите към екрана потопи от електрони и йони, като откло-
нява встрани разрушаващите екрана йони. Йоните възникват в кинескоп-
477
Таблица 37-7
Кинескопи
Тип 18ЛК5Б 35ЛК2Б 43ЛК2Б 43ЛКЗБ 43ЛК6Б 43ЛК9Б 53ЛК2Б
Размер на изображението, mm 100X135 217X288 270X360 270X360 270X360 297X375 340X480
Ъгъл на отклонение на лъча, ° 52 70 70 70 110 110 70
Фокусиране ^от. V магнитно 6,3 6,3 е л е к т р с 6,3 ) стат и ч н 6,3 О 6,3 6,3 6,3
/ от» А 0,55 0,6 0,66 0,6 0,55 0.6 0,6
Напрежение на вторил анод, kV 4 12 14 14 14 14 16
Напрежение на ускоряващия елек- трод, V — 300 300 300 300 300 300
Запушващо отрицателно напрежение на модулатора, V 25—75 30—90 30—90 30—90 30—90 30—90 30—90
Щ1К55
35ЛК26
43ЛХ68,43Л/<90
ния балон вследствие «бомбардирането» на останалите вътре газови мо-
лекули от електроните на лъча.
Ъгъл на отклонението се нарича най-големият ъгъл между двете
крайни положения на електронния лъч. В по-рано произвежданите ки-
нескопи той беше 52 или 70°. В произвежданите напоследък телевизори
се използуват кинескопи с ъгъл на отклонението 110° (табл. 37-7).
37-11. Лампи за УКВ предаватели
В радиолюбителските УКВ предаватели се използуват двойните лъчеви
тетроди ГУ-17, ГУ-32 и др. Стойностите на /а и /р2, посочени за тези лампи
в табл. 37-8, представляват сумарните токове за двата анода и двете ек-
ранни решетки. Ратах е максималната разсейвана от двата анода мощ-
ност, Ризх — изходната ВЧ мощност в посочения режим, a fmax — най-
високата честота, която лампата може да генерира.
Таблица 37-8
Лампи за УКВ предаватели
Тип ГУ-17 ГУ-32
t/от*. V /от*. А 6,3/12.6 6,3/12.6
0,8/0,4 1,6/0,8
иа, V 300 400 600
/а, mA 85 90 36
ир,. V 200 250 200
/р,, mA —• 11 16
upl, v —80 —65
S, mA/V 2,8 — 3,5
Ризх. W 11 14 17
Ua max, V 400 750 750
I o' max, V 6 a max, W /max, MHz 250 250 250
12 15 15
250 200 200
* Първите стойностн’’се отнасят за паралелно свързани
ната жичка, а вторите — за последователно.
половнни на отоплител
/у-77
479
В балона на лампата ГУ-32 има кондензатор, който блокира екран-
ната решетка към катода.
В маломощните стъпала на УКВ предавателите, особено за 10-ме-
тровия обхват, се използуват често обикновени приемно-усилвателни
лампи (вж. разд. 20).
37-12. Спомагателни електровакуумни прибори
В радиоприемниците и другите радиотехнически апаратури се използу-
ват спомагателни електровакуумни прибори, конто пряко не участвуват
в сбработката на приетия сигнал. Това са електронни индикатори на на-
стройката, газови стабилизатори на напрежение (стабилитрони) и др.
Фиг. 37-13. Електронен индикатор на настройката 6Е1П
а — схема на разположението на електродите: б — схема на свързване
/ — катод; 2 — управлявши^ решетка; 3 — анод; 4 — екранна решетка; 5 — ускоряващ електрод;
6 — екран; 7 — управляващи електроди; 8 — светещ екранен сектор
Електронен индикатор за настройка се нарича прибор, който служи
за определяне на правилната настройка в npi _мника. Неговата особе-
ност е налнчието на екран, който свети от ударите на електроните. В
съвременните приемници се употребява предимно електронният индика-
тор 6Е1П. Той се състои, както и другите ЕВП с подобно предназначе-
ние, от две части: триодна и индикаторна. Те имат общ оксиден катод
с косвено отопление / (фиг. 37-13). Управляващата решетка 2 и ано-
дът 3 спадат към триодната част.
Електродите на индикаторната част — екранпата решетка 4 и уско-
ряващият електрод 5, във форма на рамка с процеп формират електро-
нен поток с правоъгълно сечение, който се движи към екрана 6. По пътя
на електронния поток са поставени управляващите електроди 7, конто
представляват пръчици, свързани с анода на триодната част.
480
Екранът е свързан непосредствено с положителния полюс на анод-
ния токоизточник (фиг. 37-136), а анодът и управляващите електроди —
през съпротивлението /?. На последното се създава падение на напре-
жението. Поради това управляващите електроди имат по-нисък потен-
циал от екрана. Потенциалната разлика между тях зависи от анодния
ток, който се определи от постъпващото от детектора напрежение на уп-
равляващата решетка (вж. § 8-2). Когато напрежението ид е малко (при-
емникът не е настроен на някаква станция), анодният ток е силен, по-
тенциалната разлика между екрана и анода е значителна и управлява-
щите електроди отблъскват интензивно летящите към екрана електрони.
В този случай свети само тясна ивица в средата на екрана. При точна
настройка на приёмника управляващото индикатора отрицателно напре-
жение нараства, анодният ток спада и светещият сектор 8 се разширява.
Електронният индикатор се поставя на лицевата стена на приемника,
за да се вижда при настройката светещата част на екрана.
Екранното напрежение и екранният ток са означени в табл. 37-9
със символите Ueiip и 1елр- Останалите означения са според § 37-5. Посо-
чените в таблицата стойности за Ua, /а и Лкротговарят на случая, когато
екранът почти не е осветен.
Таблица 37-9
Електронни индикатэри на настройката
Тип 6Е1П 6Е5С
иот. V 6,3 6,3
/от. А 0,3 0,3
ил, V 100 250
/а, mA 2 5,3
//екр> V 250 250
^екв» 4 5
/' д, V —2 —4
S, mA/V 0,5 1.2
Н 24 24
31 Справочник за начинаещия радиолюбител
481
Стабилизатори на напрежението (стабилитроии)
Тип СГ1П СГ2П
Напрежение на стабилизация, V 145-150 104—112
Ток през стабилитрона, mA 5—30 5-30
Най-голямо изменение на напреже-
нието на стабилизация, V 3,5 3
Най-голямо напрежение на запалва-
нето, V 175 150
сг/п/тгп, сгш.сг/м
г
Таблица 37-10
СГ2С СГЗС СГ4С СГ13П СГ15П
70-81 105-112 145—160 143—158 104—112
6—40 5—40 5-30 5—30 5—30
6 3,5 4 5 2
105 127 180 175 150
сг2С,сгзс;тс
Газови стабилизатори на напрежение (стабилитрони). Това са га-
зонапълнени двуелектредни прибори, предназначени за получаване на
неизменяеми постоянни напрежения. Анодът представлява никелова
пръчка. Тя е поставена в центъра на цилиндричния студен катод, който
също се прави от никел. Балонът, в който са поставени анодът и катодът,
е напълнен с инертен газ под ниско налягане (неон, криптон и др.).
Газовият стабилизатор се свързва през съпротивление с постоянно-
токовия източник (вж. напр. фиг. 19-1). Ако напрежението му преви-
шава запалите л ното напрежение, започва йониза-
ция — газовите молекули се разделят на свободни електрони и поло-
дсително заредели йони (положителният йон е атом, загубил електрон
в резултат на йонизацията). Този процес се развива лавинообразно.
Електрическият ток в йонизирания газ се образува в резултат от про-
тивопосочните движения на йони и електрони. Стед началото на йониза-
цията напрежението на стабилитрона се намалява със скок до напреже-
нието на стабилизация (при това газът свети). В определена граници
това напрежение почти не зависи от протичащия през стабилитрона ток.
То може да се използува за захранване на анодните и екранните вериги
в радиоприемннци и други устройства.
Данните за седем типа газови стабилизатори са посочени в табл.
37-10; напрежението на стабилизация, границите на изменение на тока
през стабилитрона, при конто приборът стабилизира напрежението, най-
голямата промяла на напрежението на стабилизация при изменение на
тока от минимален до максимален и най-голямото запалително напре-
жен ие.
37-13. Как се определи повредената лампа
Електровакуумните прибори имат ограничен срок на използуваемост.
В повечето случаи радиоприемниците и телевизионните апаратури пре-
стават да работят именно по вина на тези прибори. Те могат да влошат
постепенно работата на апаратурата вследствие на това, че оксидният
катоден слой излъчва все по-малко електрони. Внезапного прекратяване
на работата често пъти е указание за прегаряне на отоплението или на
отоплителната жичка на една от лампите. Това може да се случи, ако ото-
плителното напрежение е по-високо от номиналното. При падане на лам-
пата или приемника може да се получи късо съединение между електро-
дите й. Друга причина за повреждането на лампата е нарушаването на
вакуума Това може да стане при невнимателно поставяне или изваждане
на лампата от цокъла. Изкрнвяването й предизвиква появата на пукна-
тини в стъклото, през тях прониква въздух и работата на лампата се на-
рушава.
Целостта на отоплението или отоплителната жичка се проверява
най-лесно с омметър. Същият прибор може да се използува за търсене на
къси съединения между електродите.
Балонът на нормално работещата лампа, особено ако е с катод с
непряко отопление, се нагрява значително при работа. Затова повреде-
ната лампа често може да се познае чрез опипване, като сравняваме сте-
пента на нагряване на всички лампи в приемника. При това трябва да
помним, че мощните лампи се нагряват по-силно от маломощните.
483
При лампите със стъклен балон нагретият катод обикновено се ви
жда отчасти през стъклото. Ако катодът не свети, вероятно той е пре
горял или прекъснат.
Ако разполагаме с приемник, телевизор или магнитофон, в който
има същите лампи като предполагаемата повредена лампа, можем да
проверим работата й в никой от тези апарати,. като я поставим на мястото
на лампа, която е със сигурност редовна.
Най-добрият начин е проверката на лампата в специален л а м-
пов проверител (лампомер). С него може да се провери
не само годността на лампата, но и степента на влошаване на нейните
параметри вследствие намалена катодна емисия или други причини.
38. Полупроводникови диоди и транзистори
38-1. Общи сведения
Полупроводниковите диоди се използуват наред с вакуумните диоди
и кенотрони за детектиране, преобразуване на ВЧ и МЧ сигнали и из-
правяне на променливия ток. Транзисторите се използуват, както три-
електродннте и многоелектродните лампи, за усилване, генериране и
преобразуване на сигнали с различии честоти, а също и за други цели.
Диодите и транзисторите имат общото название полупроводникови при-
бори (съкратено ППП), защото действието им е основано на протича-
щите в полупроводниците физични процеси.
Полупроводници. В диодите и транзисторите се използуват главно
два вида полупроводници: германий и силиций. В предназначените за
изправяне на НЧ токове диоди се използуват също селен и меден окис.
Това са твърди кристални вещества. В чист вид те имат по-лоша електри-
ческа проводимост от металите, но значително по-добра от диелектри-
ците — непроводими изолатори.
Характерна особеност на полупроводниците е рязкото намаление
на съпротивлението им при повишаване на температурата (съпротивле-
нието на металите нараства с повишаване на температурата).
Ако в полупроводник, който се състои от атоми на някакъв елемент,
е прибавено малко количество атоми от друг елемент, той се нарича при-
месен.
Между атомите на германия и силиция съществува ковалент-
на връзка (в целия обем на полупроводника всеки два съседни ато-
ма имат по два общи електрона), но в никои от тези връзки не достига
по един електрон. Във физиката на полупроводниците такива «незапъл-
нени» атомни връзки се наричат д у п к и. В полупроводниковата маса
има и свободни електрони. В абсолютно чист полупроводник, например
само от германиеви и силициеви атоми, при липса на външни електри-
чески въздействия числото на свободните електрони е равно на числото
4 81
Дупките. В примесните полупроводники броят на свободните елек-
ИДОНИ и на дупките е различен.
Полупроводниците, в конто свободните електрони са повече от дуп-
^или, както се казва, има «излишък» от електрони, се наричат полу-
щници с електронна проводимост или, съкратено,
ИМ О л у п р о в о д н и ц и (от първата буква на латинската дума
egativus). Полупроводниците, в конто числото на дупките превишава
щклото на свободните електрони, се наричат полупроводници с д у п-
с т а проводимост, или р-полупроводници (от латинската
Дума positivus).
В зависимост от добавените му примеси полупроводникът от един и
СЫЦ основен материал може да бъде или с п-, или с р-проводимост.
Електроннодупчест преход. Ако една пластинка се състои от две ча-
сти, едната от конто е п-, а другата р-полупроводник, между тях се обра-
аува тънък слой — електроннодупчест преход. Той се
рарича още р—n-преход или просто преход.
Ако към областта п се включи отрицателният полюс на един токоиз-
точник, а към областта р — положителният, електроните ще преминат
лесио през прехода от първата облает, където са в излишък, във вто-
рата. С други думи, от областта р към областта п през прехода ще преми-
иава електрически ток (посоката на тока се счита противна на посоката
на движение на електроните). При смяна на полярността на токоизточ-
ника през прехода се движи значително по-малко количество електрони,
т. е. токът в противоположного направление е съвсем слаб.
Следователно проводимостта на прехода за тока от областта р е зна-
чително по-голяма (съпротивлението е по-малко). Посоката от област-
та р към областта п се нарича права посока, а токът, който пре-
Минава в тази посока — ток в права посока.
Посоката от областта п към областта р се нарича обратна посока и
съответният ток — обратен. Напреженията, конто предизвикват
тези токове, също се наричат съответно право и обратно напрежение.
Описаното свойство на прехода се нарича еднлпосочна про-
водимост. На пего е основано действието на полупроводниковите
диоди и транзистори.
«Пробив» на прехода. Обратинят ток почти не зависи от обратного
напрежение в широки граници на неговото изменение. Но ако се преви-
ши известна стойност, наблюдава се нарастване на обратния ток през пре-
хода. Това явление се нарича пробив на прехода и се използува в
полупроводниковите стабилизатори на напрежение.
Полупроводников диод. Основната му част представлява пластинка,
изрязана от примесен германцев или силициев кристал с р—п-преход
(понякога я наричат неправилно кристал). Диодът се нарича германцев
или силициев в зависимост от използувания материал. Частта с п-прово-
димост е аналогична на катода, а тази с р-проводимост — на анода на
електровакуумен диод или кенотрон.
Ако в диодите за полупроводник се използува селен, той се нанася
на алуминиеви или стоманени плдстинки. Такива диоди се наричат с е-
ленови из правители и елементи. Елементи с малък диа-
метър (5—7 mm) се наричат също таблетки, ас отвор в центъра —
ш а й б и.
485
Изправителен стълб. Така се наричат трупа от предназначени за то-
коизпраняне полупроводникови диоди (елементи), конто са електриче-
ски свързани помежду си и са обединени в една конструктивна единица.
Рамо на стълба се нарича такава част от него, която има само две
точки за свързване с външна електрическа схема, т. е. тя е отделена с
два извода, от конто единият се свързва с променливотоковия източ-
ник, а другият представлява един от полюсите на изправеното напреже-
ние. Рамото може да съдържа един или много диоди (елементи). Най-
често ги свързват последователно. Когато е нужно да се получи значи-
телен изправен ток, прилага се паралелно и смесено свързване. Селе-
новите елементи се използуват само в стълбове.
Транзистор. В германиевата или силициевата пластинка на транзи-
стора има три области с различна проводимост и два прехода между тях.
Средната облает се нарича б а з о в а или, съкратено, база, а двете
долепени до нея — емитерна и колекторна облает. Елек-
троннодупчестият преход между базовата и емитерната облает се нарича
е м и т е р е и преход, а този между базовата и колекторната — к о -
лекторен преход. Транзистор, в който базовата облает има п-про-
водимост, а емитерната и колекторната — р-проводимост, се нарича тран-
зистор с р—п—р структура. Ако пък базовата облает е с р-проводимост,
а емитерната и колекторната с н-проводимост, това е транзистор със
структура п—р—п.
Предимства на полупроводниковите прибори
1. При правилно използуване полупроводникови диоди, селенови
стълбове и транзистори са значително по-сигурни и дълготрайни от елек-
тровакуумните прибори.
2. Германиевите и силициевите диоди и транзистори имат значително
по-малки размери и тегло в сравнение с електронните лампи със същата
мощност. При работа те отделят много по-малко топлива. Затова апара-
турата с ППП има много по-малки обем и тегло в сравнение с анало-
гична електроннолампова апаратура.
3. Полупроводниковите диоди, селенови стълбове и транзистори ра-
ботят с по-добър КПД, енергийните загуби в тях са много по-малки, не
изразходват енергия за захранване на отоплението. За транзисторите са
нужни много по-малки захранващи напрежения. За маломощен транзи-
стор е достатъчно захранващо напрежение от 1,5 до 10 V, а за мощен —
не повече от няколко десетки волта. Това опростява и облекчава значи-
телно захранващите източници на транзисторната апаратура и поевти-
нява експлоатацията им.
4. Полупроводниковите диоди работят като свръхвисокочестотии
детектори и смесители чак до честотите от милиметровия обхват, докато
даже специално конструираните електровакуумни диоди не могат да из-
пълняват тези функции на по-късп от дециметровите вълни.
Недостатъци на полупроводниковите прибори. Електрическите им
параметри се отличават значително при отделните образци и зависят сил-
нс от околната температура. Силициевите прибори могат да работят при
температури до 120—125°С, германиевите — до 55—70°С, а селеновите —
до 60—70°С.
При повишаване на температурата работата на ППП, особено на гер-
маниевите транзистори, забележимо се влошава.
486
38-2.
Класификация и система за означаване
на диодите и транзисторите
Германиевите и силициевите диоди и транзистори се делят според кон-
струкцията си на плоскостни и точкови (точковите транзи-
стори вече не се употребяват поради техните недостатъци). Плоскостните
полупроводникови прибори от своя страна се делят на сплавни, микро-
сплавни и дифузионни. Освен това има сплавно-дифузионни и повърх-
ностно-бариерни транзистори.
Диодите се делят по предназначение на следните групи:
1. Изправителни (главно плоскостни) — за изправяне на промен-
ливи НЧ токове: а) маломощни — за изправен ток до 0,3 А; б) със сре-
дна мощност — за изправен ток от 0,3 до 10 А; в) мощни — за изправен
ток над 10 А (приема се изправеният ток за еднополупериоден изправи-
тел при работа с активен товар). Понякога тези диоди се наричат с и-
л о в и.
2. Стабилизатори на напрежение (стабилитрони) (плоскостни сили-
циеви диоди): а) маломощни — с максимална разсейвана мощност 0,3 W;
б) средномощни — от 0,3 до 5 W.
3. Високочестотни диоди (точкови) — за изправяне на променливи
токове, с честота до 1000 MHz.
4. Свръхвисокочестотни диоди (точкови) или детектори: а) смеси-
телни, конто се използуват в суперхетеродинните СВЧ приемници за
преобразуване на променливите токове на приетия сигнал в МЧ токове;
б) видеодетектори, конто преобразуват променливите токове на прие-
тия сигнал направо във видеоимпулси (постояннотокови импулси) и
се използуват в линейните СВЧ приемници; в) измерителни — употре-
бяват се в СВЧ измерителна апаратура.
5. Импулсни — за работа в импулсни схеми.
Към другите типове диоди със специално предназначение спадат:
а) превключващи (управляеми и неуправляеми), б) тунелни, в) фото-
диоди — преобразуватели на светлинната или друга лъчиста енергия в
електрическа, г) варикапи (за ВЧ и СВЧ) — полупроводникови конден-
затори, капацитетът на конто зависи от приложеното им напрежение, и др.
Селеновите елементи и стълбове спадат към плоскостните изправи-
телни диоди.
Изправителните германиеви и силициеви стълбове за не повече от
0,3 А изправен ток се наричат маломощни, а тези за изправен ток над
0,3 А — мощни изправителни стълбове.
Означенията на повечето германиеви и силициеви стълбове съвет-
ско производство се състоят от буквата Д и передни номера, конто ха-
рактеризират конструкцията им и у потребен ия полупроводников ма-
териал :
Д1, Д2, Д9—Д99 — точкови германиеви;
Д101—Д199 — точкови силициеви;
Д202—Д299 — плоскостни силициеви;
Д7, Д302—Д399 — плоскостни германиеви;
Д401—Д499 — смесителни точкови, германиеви и силициеви,
за СВЧ;
Д601—Д699 — германиеви видеодетектори;
487
Д808—Д899 — силициеви стабилизатори на напрежение (стаби-
литрон и);
Д1001—Д1099 — стълбове от германиеви или силициеви плоскостни
диоди.
След числото може да има буква, която означава разновидността на
диода от даден тип според електрическите му параметри (подтипа).
Означенията на никои диоди (стари разработки) съдържат допълни-
телни букви след буквата Д. Втората буква показва у потребен ия мате-
риал (Г — германий, К — силиций), а третата — предназначението:
Ц — изправителен диод, С — смесителей детектор, В и П — видеодетек-
тор, И — измерителен детектор (например ДГ-Ц27 — диод, германцев,
изправителен, тип № 27).
От 1964 г. насам на новите типове германиеви диоди и детектори
са дадени следиите означения:
ГД101—ГД199 — за изправителни маломощни диоди;
ГД201—ГД299 — за средномощни изправителни диоди;
ГД301—ГД399 — за мощни изправителни диоди;
ГД401—ГД499 — универсалии диоди;
ГД501—ГД599 — импулсни диоди;
ГА101—ГА199 — смесителни СВЧ детектори;
ГА201—ГА299 — в идеодетектор и за СВЧ.
Маломощните германиеви изправителни стълбове получават озна-
ченията ГЦ101—ГЦ 199, а мощните — ГЦ201—ГЦ299.
Силициевите диоди, детектори и стълбове получават аналогични оз-
начения, като само буквата Г е заменена с буквата К-
Силициевите диоди за стабилизация на постоянно напрежение (ста-
билитрони) получават означенията от КС101 до КС999.
Означенията на селеновите изправителни стълбове с открита кон-
струкция се състоят от редуващи се числа и букви, конто характернзират
размерите на отделните изправителни елементи и електрическите пара-
метри на стълбовете.
Първото число означава условно размерите на изправителните еле-
менти. По него може да се определи максималният изправен ток на стъл-
ба (вж. табл. 38-1).
Първата буква показва класа на употребените в стълба изправи-
телни елементи (вж. същата таблица).
Втората буква показва по каква схема е сглобен стълбът.
Второто число изразява общият брой на изправителните елементи
в стълба.
Третата буква показва типа на изправителните елементи: «А» —
АВС (фиг. 38-3а), «Г» — ТВС (фиг. 38-36).
Пример. 12ГМ20А — стълб от квадратни изправителни елементи с
размери 12x12 mm от клас «Г» (номинално напрежение на всеки еле-
мент 25 V), стълбът е сглобен по мостовата система «М», общото число на
елементите в стълба е 20 (във вгяко рамо по 5 елемента), елементите са
от типа «А», т. е. АВС.
Ако стълбът има няколко паралелни клона във всяко рамо, в края
на означението се прибавя цифра, която показва броя на клоновете. Ос-
вен това, ако стълбът е със специално предназначение, в означението
му може да има буква, която показва конструктивната му особеност:
488
Максимални електрически режими
на селеновите изиравителни стълбове
Таблица 38-1
Първо число в озна- чен него на типа Размер на елементите, конто обра- зуват стъл- ба, mm Изправен ток /о max за стълбовете според схемите от фиг. 38-5, mA*
Е и Д С, М и X
5 --Х 1 (1.25) 2 (2,5)
7 о 7,2 5 (6,3) 10 (12,6)
12 12Х 12 20 (25) 40 (50)
15 15Y 15 32 (40) 65 (80)
18 и 18 32 (40) 64 (80)
22 22x22 65 (80) 128 (160)
25 з 25 60 (75) 120 (50)
30 30x30 125 (160) 250 (320)
40 40X40 255 (320) 510 (640)
60 60x60 500 (630) 1000 (1250)
75 75X75 (1250) (2500)
100 100Х 100 (2000) (4000)
120 100х 200 (4000) (8000)
130 100x300 (6000) (12000)
140 100 :400 (8000) (16000)
Клас на елементите, конто обра- зуват стълба Напрежение за един елемент, V Клас на елементите, конто образуват стълба Напрежение за един елемент
б^обр max U НОМ б^обр max
во 20 28 ип 40 56
ГО 25 35 КС 45 63
до 30 42 л 50 70
EQ 35 49 м 60 85
* — посочените без скоби максимални изправени токове се отнасят за изправи-
тели с изглаждащи филтри с капацитет на входа, а тези в сксбн — за из-
правители, конто работят с активен товар.
Q — елементи от серия «А».
□ — елементи от серия «Г>.
489
«М» — стълбът е предназначен да работи в масло, «Р» — стълб с радиа-
тор, и др.
Според честотните си свойства транзисторите се делят на:
1. Нискочестотни — с гранична честота на усилване по
ток (вж. § 38-10) не повече от 3 MHz.
2. Средночестотни — с гранична честота на усилване по
ток до 30 MHz.
3. Високочестотни — с гранична честота на усилва-
не по ток над 30 MHz или максимална честота на генерация (вж. § 38-10)
до 120 MHz.
4. Свръхвисокочестотни (СВЧ) — с максимална че-
стота на генерация над 120 MHz.
Освен това транзисторите се делят по максималната разсейвана мощ-
ност (вж. § 38-11) на:
1. Маломощни — не повече от 0,3 W.
2. Средномощни — от 0,3 до 1,5 W.
3. Мощни — над 1,5 W.
Означения на транзисторите. Наименованията на плоскостните
транзистори започват с буквата П, а на точковите — с буквата С. Чис-
лото в наименование™ на транзистора показва предназначение™ му и
употребения полупроводников материал:
П1, П2, П5—П99 — германиеви маломощни нискочестотни;
ПЗ, П4, П201--П299 — германиеви средномощни и мощни ниско-
честотни;
П101 --П199 — силициеви маломощни нискочестонни;
П301—П399 — силициеви средномощни и мощни нискочестотни;
П401—П499 — германиеви маломощни средночестотни и високо-
честотни;
П501—П599 — силициеви маломощни средночестотни и високо-
честотни;
П601—П699 — германиеви средномощни средночестотни и висо-
кочестотнн.
След цифрите може да има буква (А, Б, В), която означава разновид-
ността на транзистора от дадения тип. В началото или края на означе-
нието на транзисторите с модернизирана конструкция се прибавя бук-
вата «М» (например МП13, П203М).
На ловите типове германиеви транзистори от 1964 г. са дадени
следиите означения:
ГТ101 — ГТ 199 — маломощни нискочестотни;
ГТ201—ГТ299 — маломощни средночестотни;
ГТ301-- ГТ399 — маломощни високочестотни;
ГТ401 —ГТ499 — средномощни нискочестотни;
ГТ501—ГТ599 — средномощни средночестотни;
ГТ601—ГТ699 — средномощни високочестотни;
ГТ701 - ГТ799 — мощни нискочестотни;
ГТ801—ГТ899 — мощни средночестотни;
ГТ901 —ГТ999 — мощни високочестотни.
Силициевите транзистори получават аналогични означения, само
буквата Г се замени с буквата К.
490
38-3.
Конструкция на диодите, изправителните
елементи и стълбове
Тонкое диод (с тонкое контакт)—фиг. 38-1а и 38-2а—в. Острието на тъы-
ка метална (обикновено волфрамова) игла се притиска в центъра на гер-
маниева или силициева пластинка с п-проводимост. (В германиевите
диоди Д9А—ДЭЛ и никои от Д1А—Д1Ж върховете на иглите са покрити
с индиев слой.) В процеса на определени технологични операции малка
a u
Фиг. 38-1. Устройство на полупроводниковите диоди (разрез)
а — на точков; б - на плоскостей
Г — германнева или силициева пластинка; И -- капка от индиева сплав или алуминиево късче при
плоскости и и диод или волфрамова игла при точковия диод; П — р— n-преход: Л1 — метален държа-
тел на полупроводниковата пластинка; А - аноден извод; К — катодом извод
Фиг. 38-2. Външен вид на полупроводниковите диоди
Д-Д1Л-Д1Ж. Д'1\Д".Ч. й - Д2Л-Д2И. в - ДГ-Ц1—ДГ-Ц14; г - ДГ-Ц21-ДГ-Ц27;
fi - Д7\—Д7Ж. Д206-Д211, Д226—Д226Д; г — Д202—Д205, Д221—Д222
А — аниден i: ншд, /< — катоден извод: М — корпус; С— слюдена шайба: В — пластмасова втул-
ка; Б болт. Г гайки; UJ — шаси на апарата (топлоотвеждащ радиатор)
облает от пластинката в близост до острието на иглата получава р-прово-
димост Между нея и останалия обем на пластинката се образува пре-
.ход с посока на пропускане от иглата към пластинката.
Корпусите на точковите диоди се правят от стъкло или керамика.
На извода на иглата (анода) се поставя червена точка или знак +.
Точковите диоди се употребяват главно в детекторите на радио-
приемниците и в маломощни токоизправители (например за отрицателно
решетъчно напрежение)
Плоскостей сплавен изправителен диод (фиг. 38-16 и 38-2г—е). В
херметичен метален корпус е поставена n-полупроводникова пластинка,
която е запоена с една от плоскостите си към него. В центъра на противо-
положната плоскост на пластинката при германиевите диоди е запоено
491
късче от индий, а при силициевите — алуминиево късче. От него е на-
правен изолиран със стъкло или керамика извод.
В неголяма част от обема на пластинката, която се намира близко1
до индия или алуминия, прониква (дифундира) известен брой атоми от
този метал, вследствие на което проводимостта на тази облает става дуп-
п
Фиг. 38-3. Устройство
на селе-
новите и двумедновкисните
елементи (разрез)
а — селенов елемент тип А (АВС); б —
селенов елемент тип Г (ТВС); в — дву-
медноокисен елемент. Л — алумниий;
Б — хартия или слюда; 3 — двумеден
окис; Д' — катодна сплав; М — мед;
Q — кадмий; П — преход; С — селен,
Т — сребро илн графит; Ф — алумн-
ниево фолио. За нагледност слоевете
на селена, катодната сплав, среброто и
фолията са показани несъразмерно де-
бели Стрелкитс показват посоката на
пропускане
честа. Между нея и останалия обем от
пластинката се образува преход с посока
на пропускане от изолирания извод на
индия или алуминия (анод) през германи-
евата или силициевата пластинка към
корпуса на диода (катод). Посоката на
пропускане се означава върху корпуса
със стрелка.
Силициевите стабилитронн имат по-
добна конструкция Маломощните с плав-
ни изправителни диоди се правят по съ-
щия начин в стъклени корпуси.
Плоскостните диоди се използуват
главно в изправителите за токозахран-
ване на апаратурата.
Радиатори за диоди Средномощните
и мощните изправителни диоди и средно-
мощните стабилитронн се нагряват силно
по време на работа от преминаващите
през тях токове За да се избегне недо-
пустимою прегряване, диодите се монти-
рат посредством техните болтове и гайки
на метални плочи — радиатори (топло-
отводи), фиг. 38-2е За радиатор често се
използува шасито на изправителя (радиоуреда) Топлината, отделена от
диода, се предава на радиатора, а последният я разсейва с повърхността
си в околната атмосфера При необходимост диодният корпус се изолира
от радиатора с помощта на слюдени шайби и пластмасови втулки.
Селеновият изправителен елемент от серия А (АВС) се състои от алу-
мнниева пластинка (фиг. 38-3а), едната повърхност на която е покрита
със слой от сив селен, а върху него е нанесен слой от катодна сплав, която
се състои от бисмут, кадмий и калай. Върху селена и катодната сплав се
образува прослойка от кадмиев сулфид и селенид, а между нея и селе-
новия слой — преход с посока на пропускане от алуминия към катод-
ната сплав. (В селеновите елементи старо производство вместо алуми-
ний се използуваше никелирана стомана.)
Селенов изправителен елемент от серия Г (ТВС)
На едната страна на алуминиевата пластина е нанесен кадмиев слой,
а върху него селенов (фиг. 38-36). Между тях се получава слой от кадмиев
селенид, а на неговата граница със селена се образува преход. Външната
селенова повърхност е покрита с бисмутирано алуминиево фолио, която
обезпечава сигурен контакт със съседния елемент от стълба или с контакт-
ния извод Посоката на пропускане на този елемент е от фолията към алу-
миниевата пластинка.
Купроокисен (медноокисен) изправителен елемент (фиг. 38-3 в). На
492
повърхността на диск от чиста мед се образува слой от червей двумеден
окне. Преходътсе намира между медта и двумедния окис. За получаване
на добър контакт със съседния елемент от стълба или контактиия извод
върху последний е нанесен сребърен (или графитов) слой. Посоката на
пропускане е от двумедния окис към медта
Конструкция на селеновите стълбове Най-разпространени са след-
ните видове селенови стълбове:
1. С открита конструкция, която се състои от шайби, сглобени на
изолирани метални шпилки със стягащи гайки в двата края. Изводите
им представляват контактни пластинки (фиг 38-4а иб)/
Фиг. 38-4. Изиравителни селенови стълбове
а — с открита конструкция от квадратни шайби; б — също от
кръглп шайбн; в — от таблетки! г — плосък (пакетен) изправител
2. От кръглп таблетки, притиснати посредством пружини в изола-
ционни тръбички. Те имат изводи от проводник (фиг. 38-4в).
3. Плоски (пакетни), сглобени от квадратни елементи в метални ку-
тийки. Изводите са контактни пластинки (фиг. 38-4г). Произвеждат се
специално за концертни приемници и телевизори
Схеми на стълбовете. Селеновите и купроокисните стълбове се сгло-
бяват по показаните на фиг. 38-5 схеми
Еднополупериоден (еднопътен) изправител (схема «Е»).Той съдържа
едно рамо с два извода от крайните елементи. От два такива стълба може
да се направи двуполупериодна (двупътна) схема (вж. фиг. 32-2) или
схема с удвояване на напрежението (фиг. 32-4 и 32-5).
Двуполупериодният (двупътният) изправител (схема «С») е селе-
нов стълб с две еднакви рамена и три извода. Посоката на пропускане
за двете рамена е от крайните изводи към средния. Стълбът се използува
с мрежов трансформатор, който има извод от средната точка на вторич-
ната намотка (фиг. 32-2) Положителният полюс на изправеното напре-
жение се получава на средния извод.
Изправителят с удвояване на напрежението (схема «Д») е стълб от
две еднакви рамена и три извода. Един от тях е общ за двете рамена. По-
соката на пропускане за двете рамена е еднаква. От два такива стълба
493
може да се направи изправител по мостова схема. Стълбът може да се из-
ползува и за еднополупериодно изправяне (средният извод остава сво-
боден) .
Мостовият двуполупериоден изправител (схеми «АЬ и «А») се състои
от четири еднакви рамена, съедине!. I по мостова схема. Такъв стълб оси-
червы
(сйн)
н-н
жьлт
(жьлт)
(червен)
Окьлт) (червен) (жьлт) (сйн)
(мыт)
0
гурява двуполупериодното изправя-
не без средна точка от вторичната
намотка на мрежовия 'рансформа-
тор
Стълбовете от таблетки (фиг.
38-4в) се правят само по схемата
«£"», пакетните изправители — по
схемата «Л4», а стълбовете на шпил-
ки (фиг 38-4а и б) — по всички
схеми от фиг. 38-5.
Маркировка на контактните из-
води на селеновите и купроокисни-
те стълбове (фиг. 38-5). Изводите,
на конто се подава промеиливо на-
прежение, се маркират със знака
или жълт цвят. Изводите, на
конто се получава положителният
полюс на изправеното напрежение,
се маркират със знака «+» или чер-
вец цвят, а тези, на конто се полу-
чава отрицателният полюс, с «—»
или син цвят.
Фиг. 38-5. Схеми на селенови
изправителни стълбове
38-4. Характеристики и параметри на диодите
Волт-амперната характеристика (фиг. 38-6) показва зависимостта
на тока през диода от приложено™ му напрежение. Лежащата
вдясно от вертикалната ос част от характеристиката отговаря на
посоката на пропускане на диода и се нарича прав участък, а
частта вляво от вертикалната ос отговаря па запорната посока и се нарича
обратен участък. Както се внжда от характеристиката, токовете в
права и обратна посока не са пропорционални на съответните напреже-
ния. Тъкмо това позволява използуването на диодите за изправяне на
променлнв ток и детекция на сигнали.
Ток в права посока I р При точковите диоди той се измерва обикно-
вено като им се подаде постоянно напрежение 1 V (за някои типове диоди
0,5 или 2 V) На етикетите и в справочниците са посочени най-малката
и най-голямата (или само най-малката) стойност на IF, при конто може
да се смята, че диодите отговарят на изискванията към тях. Токът в права
494
посока нараства при повишаване на температурата и намалява при по-
нижаването й.
Среден изправен ток 10. Това е средната стойност на тока за един пе-
риод през работещия като изправител диод, т. е. постоянната съставна
на изправения ток. Измерва се с магнитоелектрически уред, включен
последователно на изправнтелния товар.
Фиг. 38-6. Волт-амперни характеристики на диодите при стайна температура
0 — 1 — прав
а — на германцев: и — на силициев
учасгьк: 0 — 2 — обратен участъка 2 — I — облает на пробива
Максимален изправен ток /итах е най-големият изправен ток, при
който диодът може да работи продължително и сигурно. На етикета на
диода и справочниците е посочена стойността на при работата му
в схеми на еднополупериоден изправител с активен товар (вж. § 32-2).
Ако диодът се използува в изправител с филтър с кондензаторен вход,
/0max се намалява двойно. Максималният изправен ток се намалява при
увеличение на околната температура. Той се понижава и при работа на
средномощните и мощните диоди без радиатори.
Обратният ток /# е един от най-важните показатели за ка-
чествата на диодите. Най-големите обратил токове, при конто съответ-
ните типове диоди могат да се считат годни за нормална работа, са посо-
чени на етикетите им и в справочниците.
при точковите диоди се измерва, като им се приложи определено
постоянно напрежение, а при плоскостните — като им се приложи им-
пулено обратно напрежение с амплитуда, равна на амплитудата на мак-
сималното обратно напрежение.
При еднакви условия силициевите диоди имат по-малки обратни то-
кове от германиевите. При повишаване на температурата обратният ток
на германиевия диод се увеличава 1,5—2 пъти на всеки 10° С, а на сили-
циевия — до 2,5 пъти.
495
Колкото IR е по-малък, толкова диодът е по-висококачествен. Диод
с обратен ток, по-голям от нормата за неговия тип, може да се използува
само при понижено напрежение.
Напрежителен спад в права посока — UFi. Това е средната стойност
на напрежителния спад ъърху работещия в токоизправителна схема
диод — може да се измери с магнитоелектричен прибор, включен пара-
лелно на работещия диод
За плоскостните диоди в справочниците се посочва най-голямата
стойност на UFl при максимален изправен ток. При германиевите диоди
UFi<0,5 V, а при силициевите — UFi< 1 V.
Максимална амплитуда на обратного напрежение — t/д max. е най-
голямото напрежение, което можем да приложим на диода в обрата
посока, без да се опасяваме от съкращаване на срока за използуването
му. С повишаване на температурата URmax трябва да се намали; при
силициевите диоди то не се понижава до 125°С (за диодите от серията
Д226—Д226Д — до 40°С)
ПроЭивно напрежгние — обратного напрежение, при което обрат
ният ток на диода нараства лавинообразно, т. е. обратного му съпро-
тивление рязко се намалява. Пробивного напрежение на диода
е по-високо от URmax Най-ниската възможна стойност на пробивного
напрежение за някои типове диоди е посочена на етикетите им или в
справочниците.
Съпротивление в права посока RF е съпротивлението на диода за тока
в права посока. Измерва се по метода волтметър—амперметър (или ом-
метър), като на диода се приложи напрежение в права посока То е силно
зависимо от това напрежение. На етикетите на някои точкови диоди е
посочено възможното най-голямо съпротивление в права посока, като е
дадено и напрежението, при което то се измерва.
Обратно съпротивление Rr е съпротивлението на диода за обратния
ток. Измерва се също по метода волтметър—амперметър (или омметър)
и зависи силно от приложеното напрежение Най-малкото възможно об-
ратно съпротивление е дадено на етикетите на някои точкови диоди, като
се посочва при какво напрежение трябва да се измерва
С измерване на съпротивлението в права посока и обратного съпро-
тивление може да се прецени годността на диода. Ако съпротивлението
му в права посока е много по-голямо, а обратного — по-малко от посо-
ченото, диодът ще работи незадоволително.
Динамично (диференциално) съпротивление е съпротивлението на
диода за променлив ток. Определя се от волтамперната диодна характе-
ристика (фиг 38-6) като отношение на изменение™ на приложеното на-
прежение в права посока и предизвиканото от него нарастване на тока
в права посока.
Максимална честота на изправяне fmax. Това е честотата на подаденото
на диода ВЧ напрежение, при която изправеният ток се намалява с оп-
ределена стойност (напр. 3 dB) в сравнение със стойността си на ниски
честоти или на 100 kHz (подаденото напрежение трябва да бъде еднакво
на всички честоти).
Параметри на селеновите и купроокисните стълбове. Както герма-
ниевите и силициевите диоди, така и тези стълбове се характеризират
с максималния изправен ток /0 max- Стойността на /0 тах е посочена в спра.
496
Таблица 38-2
дночник за начинавшим радиолюбител
Данни за германиеви точкови диол и
Т и п If, mA URm ах* • А' Ur, V Т ин If, п1Л URmax*’ V Ur, V
Д1А >2,5 20 10 Д2Ж 2-10 110 150
Д1Б 2:1 30 25 Д2И 2 -5,5 75 100
Д1В >7,5 30 25 Д9А >10 10 10
Д1Г >5 50 45 Д9Б 2:90 10 10
Д1Д >2,5 75 75 дэв >10 30 30
Д1Е >1 100 100 Д9Г >30 30 30
Д1Ж ^>5 100 100 Д9Д >60 30 30
Д2Л >50 10 7 ДЭЕ >30 50 50
Д2Б 5- 10 30 10 Д9Ж >10 90 90
Д2В >0 40 30 Д9И >30 30 30
Д2Г 2—5,5 55 50 Д9К >60 30 30
Д2Д 4,5—10 55 50 Д9Л >30 90 90
Д2Е 4,5—10 75 70 Д9М >60 30 30
Прн температура, не по-внеока от 501' С.
to
вочниците за работа на стълба с активен товар. Ако той работи в изпра-
вител с филтър, който има на входа си кондензатор (вж. фиг. 32-1), из-
правеният ток не бива да надвишава 0,8 от тази стойност (табл. 38-1).
Вместо с максималната амплитуда на обратното напрежение селе-
новите и купроокисните стълбове се характеризират с максималната
ефективна стойност на променливото напрежение, което може да се по-
даде на стълба при работа в изправител с активен товар. Стойността на
това напрежение за работай условия до 50°С се нарича номинално про-
менливо напрежение на стълба. Ако стълбът работи в изправител, към
който е включен изглаждащ филтър с кондензаторен вход, максимално
допустимого напрежение, с изключение на мостовата схема, се намалява
два пъти.
38-5. Данни за диоди и изправителни стълбове
с широко употребление
Точкови германиеви диоди. Д1А—Д1Ж, Д2А—Д2И и Д9А—Д9М. Мак-
сималните изправяни честоти са: за диодите Д1А—Д1Ж 150 MHz (при
60% намаление на /п); за Д2А—Д2И — 100 MHz (при товарни съпроти-
вления 1, 10 и 100 1<Q /„ спада с 60, 50 и 40%); за Д9А—Д9М — 40 MHz
(намаление на /(| с 40%). При /<0,1 MHz изправеннят ток не се намалява.
Обратаите токове на диодите при стайна температура и при посоче-
ните в табл. 38-2 обратни постоянни напрежения Ur са не повече от
0,12 mA за Д9И, 0,06 mA за Д9К и 0,25 mA за всички останали.
Диодите Д1А—Д1Ж и Д9А—Д9М са поставени в стъклени корпуси
с диаметър 2,3 и дължина 8 mm (фиг. 38-2а).
Диодите Д9А—Д9М са боядисани в черно.
Диодите Д2А—Д2И имат стъклен корпус с метални шапчици и лен-
тови изводи (фиг. 38-26). Диаметърът им е 5 mm, а дължината им — 16 mm.
Типът на диода и посоката на пропускане са означени на изводите.
Типовете на диодите от серията Д9 се означават с цветни точки в сре-
дата на корпуса:
Д9А — без точка;
Д9Б — червена;
ДЭВ — оранжева;
Д9Г — жълта;
Д9Д — бяла;
Около извода от острието има
Точковите германиеви диоди J
ДЭЕ — светлосиня;
Д9Ж — зелена;
Д9И — две жълти;
Д9К — две бели;
ДЭЛ — две зелени,
червена точка.
Г-Ц1—ДГ-Ц17 (фиг. 38-2в) са с оста-
ряла конструкция и сега не се произвеждат. Могат да се заменят със
съвременни диоди с аналогични електрически параметри според
табл 38-3.
Германиеви плоскостни маломощни изправителни диоди Д7А—Д7Ж
(фиг. 38-26). Максимално допустимите режими за еднополупериоден из-
правител при температура Г<50оС са: /отах=300 mA при активен (или
индуктивен) товар и /от.,х^15О mA при капацитивен товар.
UFi<0,5 V при /„=300 mA; /л<0,3 mA при стайна температура и
при Uятах според табл. 38-4.
Размери: най-голям диаметър на корпуса 11 mm, височина 9 mm.
498
Таблица 38-3
Взаимоизменяемост на германиевите
точкови диоди
Стар тип 1 Съвремеини типог.е Стар тип Съвременни типове
ДГ-Ц1 Д1Г, Д1Д. Д2Г, Д2Д ДГ-Ц10 Д2В. Д2Д
ДГ-Ц2 Д1Г, Д2Д, Д2Е ДГ-Ц12 Д1В, Д2Б. Д2В
ДГ-Ц4 Д1Д, Д2Е, Д2И Л Г-Ц 13 Д2В. Д2Г
ДГ-Ц5 Д1Л. Д1Е, Д2Е, Д2Ж Д Г-Ц 14 Д2В. Д2Е
ДГ-Ц6 Д1Ж, Д2Ж дг-щз Д2Е
ДГ-Ц7 Д1Е. Д2Ж Л Г-Ц 16 Д2Ж
ДГ-Ц8 Д2В. Д93 Л Г-ц 17 Д2Ж
ДГ-Ц9 Д2В
Табл и и а 38-4
Максимални обратни напрежения на германиевите
плоскостни диоди1
Т !1 И Л 7,А Д7Б 1 1 Д7В 1 ! Д7Д у Д7Д । Д7Е Д7Ж
1 1111 ДГ-Ц21 ДГ-Ц22 । ДГ-Ц23 1 ДГ-Ц24 ДГ-Ц25 ЛЦ -Ц26 ДГ-Ц27
б'Дтах. V. ДО 25 С 50 100 150 2. 0 300 350 400
^«тах. V, ДО 5JJC 35 60 90 125 190 220 250
1 Диодите ДГ-Ц21- ДГ-Ц27 имат съшото предназначение като диодите Д7Л—
Д7Ж. като Лтах-,а дисдите ДГ-Ц24—ДГ-Ц27 о 3 пъти пс-ма.тък, отколкото за Д7Д—
Д7Ж.
Силициеви плоскостни средномощни изправителни диоди Д202—Д205,
Д221, Д222 и маломощни Д206—Д2П (фиг. 38-2д и е). Максимални режими
за еднополупериоден изправител и температури Т:Л25°С: /отах=ЮО mA
при активен (или индуктивен) товар и /(imax^50 mA при капацитивен то-
вар Ако диодите 71202—Д205, Д221 и Д222 се монтират на метална пло-
ча (топлоотвод) с повърхност, не по-малка от 40 ст2, и дебелина, не по-
мадка от 1 mm, /отах за всеки диод става 4 пъти по-голям.
V при /„—400 mA за диодите Д202—71205, 71221 и 71222 (с
радиатор) и при /„--100 mA за диодите Д206—Д211.
/л<0,5 mA за диодите Д202—71205, Д221,/1.222 и /д<0,05 mA за
Д206—Д211 при стайна температура и 7/д според табл. 38-5
Размери иа Д202—Д205, /1221 и Д222: най-голям диаметър 18 mm,
най-голяма височина — 35 mm (с болта и твърдия извод).
Размери на Д206—Д211: пай-голям диаметър 11 mm, височина с
горния твърд извод — 17 mm.
Силициеви плоскостни средномощни изправителни диоди Д226—
Д226Д (фиг. 38-2д). Максимално допустима режими за еднополупериоден
изправител при температура Т^80°С: /отах=125 mA при изглаждащ
фйлтър с капацитет на входа и 250 mA при активен товар.
499
Таблица 38-5
Максимални обратни напрежения на силициевите
плоскостни диоди
т И П Д202 Д206 Д203 Д207 Д204 Д208 Д205 Д209 Д221 Д210 Д211 Д222
& Ятах- V, до 125’С 193 2 90 300 400 500 600
Тип Д22 3 Д225А Д225Б Д225В Д225Г Д226Д
V. до 40'С 490 300 499 3 90 200 100
Ятах’ V. до 8Э:С £09 290 30 9 290 150 100
t/r/Sl V при /о=300 mA; 7^30иА за Д226, Д226А и Уд^ЮОцА
за Д226Б—Д226Д при стайна температура и Ur според табл. 38-5.
Размерите им са като на Д7А—Д7Ж
Пакетни селенови изправителни стълбове АВС-80-260 и АВС-120-270
(вж. фиг. 38-4г). Те са сглобени по мостова схема («М» на фиг. 38-5).
Номинален режим за АВС-80-260: промеиливо напрежение 260 V,
изправено напрежение 290 V, изправен ток 80 mA нри капацитет на вход-
ния филтров кондензатор Co=2Op,F (вж. § 32-2).
Номинален режим за АВС-120-270: промеиливо напрежение 270 V,
изправено напрежение 300 V и изправен ток 120 mA при капацитет на
входния филтров кондензатор 30 pF.
38-6. Конструкции на транзисторите
Сплавен транзистор (фиг. 38-7о). В центровете на противоположимте
плоскости на тънка полупроводникова пластинка са запоени два елек-
трода — късчета от метална сплав с различии размери. Известен брой
атоми на сплавта проникват (дифундират) в пластинката, вследствие на
което около местата на заварките свойствата на полупроводника се про-
Фиг. 38-7. Устройство на р—п— р-транзисторите (разрез)
а — на маломощен плоскостей сплавен; б — на диф/зно-сплавен; 6—на повърхиостно-бариерен
Б — извод на базата; К — колекторен извод; Г — полупроводникова пластинка; Е — емитерен
извод; ЕБ — електрод на базата; ЕЕ — емитерен електрод; ЕП — емитерен преход; КП — колек-
торен преход; ЕК — колекторен електрод
500
менят. В най-разпространените германиеви р—п—р-транзистори се из-
ползува индиева сплав и в пластинката се получават две отделни об-
ласти от р-германий — колекторна и емитерна. Между тях и базата се
получават колекторен и емитерен преход. По-голямото късче от индиева
сплав заедно с обкръжаващата го облает се нарича колектор, а
по-малкото късче заедно с другата облает — е м и т е р. По този начин
се изработват главно нискочестотните транзистори.
Фиг. 38-8. Външен вид и разположение
на изводите на маломощните транзистори
а - П1А-П1И, П2А. П2Б; 6 - П5А-П5Ж; в -
П6А-П6Д, П8 —П11А. П13 —П15А^П25 —П26Б, П39 —
П41А, П101—П103; г — сидите с модернизирана кон-
струкция; д — П401— П403А, П414 —П415Б, П420 —
П423А; е — сидите с модернизирана конструкция;
ж — П410 — П411А
Б — извод на базата; К — колекторен извод; Е —
емитерен извод: Т — точка на корпуса. Транзисторите
от фиг. в—ж имат еднакви диаметри
Преходите са на много близко разстояние един от друг и затова из-
менението на тока през един от тях предизвиква изменения на тока през
другия. Колкото разстоянието между преходите е по-малко, толкова на
по-високи честоти транзисторът може да усилва и генерира.
Полупроводниковата пластинка е затворена в херметичен метален
корпус. От електродите и пластинката са направени изводи. При мало-
мощните нискочестотни транзистори (фиг. 38-8 а, в и г) обикновено еми-
терният и колекторният извод са изолирани от корпуса. При средномощ-
ните и мощните (фиг. 38-9а—в) са изолирани изводите на базата и емитера.
Третият електрод е евързан с корпуса. Транзисторите П5А—П5Д имат
стъклени корпуси (фиг. 38-86).
Дифузно-сплавен транзистор (фиг. 38-7 б и 38-8 6, е и ж) . Основната
полупроводникова пластинка е колектор. Емитерът се прави също както
501
в сплавния транзистор, а тънката базова облает се образува чрез ди-
фузията на специални примеси, конто влизат в състава на емитерната
сплав. По този начин се правят използуваните в честотнопреобразувател-
ните и МЧ стъпала средночестотни и високочестотни транзистори.
Повърхностнобариерен транзистор (фиг. 38-7в). Електродите му
представляват тънки метални слоеве, конто са нанесени в издълбани по
електрохимичен начин ямички от двете страни на полупроводниковата
пластинка.
Фиг. 38-9. Външен вид и разположение на изводитеТиа мощните транзистори
а - ПЗА-ПЗВ, б - П4А-П4Д, «-П201-П203
/> — извод на базата; /\ — колекторен извод, Е — емитерен извод; Ф — топлоотвеждащ фланец
О — отвор за закрепване
Радиатори за транзистори А^ощните транзистори и диоди трябва
да се охлаждат чрез специални топлоотвеждащи радиатори или шасито
на радиоапаратурата. Транзисторите се закрепват към тях чрез фланци
и винтове. Фланецът е част от транзисториия корпус (фиг. 38-96 и в) или
отделна част, която се прикрепя към транзистора.
38.7 Схеми на свързване на транзисторите
Когато транзисторът се използува в усилвателна или генераторна схема,
базата му изпълнява функцията на управляващата решетка на електрон-
на лампа, емитерът — на катода и колекторът — на анода. Но лампата
може да работи без решетъчен ток във веригата на управляващата ре-
шетка (в нея не се изразходва енергия), а при транзистора винаги тече
ток във веригата на управляващия електрод. На колекторния преход
трябва да се приложи захранващо напрежение в спираща (обратна на
пропускащата) посока Когато транзисторът работи като усилвател или
генератор, на емитерния преход трябва да се приложи по-малко по стой-
ност напрежение в посоката на пропускане
Транзисторното усилвателно стъпало може да се направи по следните
схеми: а) с общ емитер; б) с обща база; в) с общ колектор (фиг. 38-10).
Тези термини показват кой от електродите е общ за входната и изходната
верига, т е през кой от електродите минават едновременно и входният,
и изходният ток.
В схемите от фиг 38-10 полюсите на батериите са свързани по начи-
на, който отговаря на транзистори от типа р—п—р Ако се използуват
транзистори п—р—п, полюсите на батериите се евързват обратно. Във
всичко останало схемите остават непременен и
502
Схема с общ емитер (фиг. 38-10а, в). Входният ci гнал се прилага на
изводите на базата и емитера. Токозахранващият източник на колек-
торната верига Бк и свързаното последователно с него товарно съпро-
тивление 7?т са включени между изводите на колектора и емитера. На-
прежението на базата може да се подаде от отделна батерия Бб през съ-
противлението Ri (фиг. 38-10о). По-удобно е напрежението на базата да
Фиг. 38-10. Схеми на свързване на транзисторите
в усилвателните стъпала
а — с общ емитер и отдели и батерии за постоянните напрежения на
базата и колектора; б, в — с общ емитер и обща батерия за напреже-
нията на базата и колектора; г -- с обща база; д — с общ колектор
се получи от колекторния токоизточник Бк посредством делител на на-
прежение от съпротивленията Rc и R& (фиг. 38-106). В схемата с общ еми-
тер от фиг. 38-10в изводът на базата е свързан с колекторния извод през
съпротивлението Rc. В този случай изменението на иэлекторното напре-
жение ще предизвика изменение на напрежението на базата и ще се по-
лучи отрицателна обратна връзка, която намалява усилването на стъ-
палото.
Транзисторът дава най-голямо (в сравнение с другите схеми) усил-
ване по мощност в схемата с общ емитер. Усилването по ток е значително
503
по-голямо от единица. Тази схема е най-разпространена в различните
апаратури.
Схема с обща база (фиг. 38-Юг). Входният сигнал също се прилага
на изводите на базата и емитера, но колекторният токоизточник Бк и
товарът /?т са свързани между изводите на колектора и базата. Токоиз-
точникът Бе има същото предназначение, както и Б(, в схемата с общ
емитер. В тази схема плоскостният транзистор дава усилване по ток, по-
малко от единица, и по-малко усилване по мощност, отколкото в схемата
с общ емитер.
Схема с общ колектор (фиг. 38-10д). Входният сигнал е приложен към
изводите на базата и емитера през товарното съпротивление /?т. Вслед-
ствие на това се получава дълбока отрицателна обратна връзка. Напре-
жение за базата се получава през съпротивлението Rc. В тази схема
плоскостният транзистор дава сравнително малко усилване по мощ-
ност, а усилването по ток е по-голямо от единица (почти същото, както
в схема с общ емитер).
Вериги в транзисторните схеми. В транзисториите схеми различа-
ваме следните електрически вериги (фиг. 38-10).
Колекторната верига се образува от токоизточника Бк,
товарното съпротивление 7?т, колекторния извод и колекторния преход.
Напрежението между колектора и общия електрод се нарича к о-
лекторно напрежение. То се означава с (7КЕ* в схемата с общ
Фиг. 38-11. Напрежения между транзисторните електроди.
Поляритетът иа напрежението С/бе отговаря на работата
на транзистора в усилвателен режим
емитер и с (7кб в схемата с обща база (в индексите втората буква означава
общия електрод). Знакът пред стойността на напрежението (плюс или
минус) показва какъв потенциал има колекторът спрямо общия електрод:
за р—п—р-транзистори колекторният потенциал е отрицателен спрямо
общия електрод, а за п—р—n-транзистори колекторното напрежение
съответно е положително (фиг. 38-11).
Токът през колекторния извод се нарича колекторен ток и се озна-
чава с /к. Според възприетите полярности за колекторното напрежение
колекторният ток на р—п—р-транзистора има знак минус, а на п—р—п-
транзистора — знак плюс.
При практические схеми в колекторната верига могат да бъдат вклю-
чени освен съпротивлението (или вместо него) също така бобина (дро-
сел), трансформаторна намотка и други елементи. В този случай постоян-
* В каталогл на ЗИП са употребзни латинските означения—Е, R и С.
504
ната съставна на колекторния ток и неговите променливотокови състав-
ни могат да минават по различии пътища във външната верига.
В схемите с общ емитер и общ колектор веригата на ба-
зата се образува от всички включени между извода на базата и общия
електрод елементи и от емитерния преход. (Някои от елементите могат
да принадлежат на колекторната верига, например токоизточниците в
схемите на фиг. 38-106—г.)
В схемите с общ емитер и общ колектор напрежението между базата
и емитера се нарича базово напрежение и се означава с (Убе-
Токът през извода на базата се нарича базов ток и се означава
с /Б- В схемата с общ емитер напрежението {Убе и токът /б на р—п—р-
транзисторите имат знак минус, а на п—р—п-транзисторите — знак
плюс.
Емитерната верига в схемата с обща база се образува от всички вклю-
чени между изводите на базата и емитера елгменти и емитерния преход.
Напрежението между емитера и базата в схемата с обща база се на-
рича емитерно напрежение и се означава с {УЕБ- Знакът
му е обратен на знака на напрежението {УКб-
Във всички схеми на свързване токът през емитерния извод се нари-
ча емитерен ток и се означава с /Е.
38-8. Работни режими на транзисторите
Режимът на превключване (ключов режим) се използува в устройствата
за управление и автоматика, където транзисторът е свързан по схема с
общ емитер и се използува като «ключ»-елемент, който отваря и затваря
някаква електрическа верига при въздействие на външен сигнал. Тран-
зисторът може да се намира в едно от двете състояния:
1. «Отпушен» (състояние на насищане) — в колекторната верига
тече значителен ток, напрежението между колектора и емитера е малко,
по-голямата част от напрежението на захранващия токоизточпик пада
на товарного съпротивление в колекторната верига.
2. «Запушен» (състояние на «отсечка» на тока) — базата има потен-
циал на «запушване» (със знак, обратен на знака на постоянного колек-
торно напрежение), в колекторната верига практически не тече ток (или
е много малък в сравнение с отпушеното състояние на транзистора),
напрежението колектор—емитер е почти равно на напрежението на то-
коизточника, напрежението върху товарного съпротивление е близко
до нула.
Преминаването на транзистора от едното състояние в другото се осъ-
ществява със сигнали, конто постъпват отвън във веригата на базата.
Времето за преминаване от едното състояние в другото (време за пре-
включване) е от порядъка на микросекунди. Времето, за което транзи-
сторът се намира в състояние «отпушен» или «запушен», може да бъде
произволно дълго.
Импулсен режим. Това е режим на превключване, при който във ве-
ригата на базата постъпват електрически импулси в определена перио-
дична последователност. Под тяхно въздействие транзисторът премина-
ва непрекъснато от «запушено» в «отпушено» състояние и обратно — с
честотата на повторение на импулсите.
505
Усилвателен режим. Колекторният ток се изменя плавно от по-
стъпващия във веригата на входния електрод сигнал. Ако при това из-
менение колекторният ток никога не се прекратява, имаме режим клас А;
ако колекторният ток се прекратява периодично, за определени интер-
вали от време (транзисторът преминава в състояние на «отсечка» на ко-
лекторния ток), имаме режим клас В.
38-9. Постояннотокови параметри на транзисторите*
Обратен ток на прехода колектор—база 1Сво е токът през колекторния
извод и колекторния преход при отворена верига на емитера (емитерът
не е свързан никъде — фиг. 38-12а). Той е аналогичен на обратния ток
Фиг. 38-12. Схеми за измерване на електрод-
ните токове на транзистора
а — на обратния колекторен ток I б —на началния
ток колектор—емитер I (или I в — на обрат-
ния ток колектор—емитер IqEq\ г-на обратния колек-
торен ток на запушения транзистор д — на
обратния ток на прехода емнтер —база
на диода. Колкото 1Сцп е по-малък, толкова транзисторът е по-доброка-
чествен и сигуреп в работата си.
Обратният колекторен ток на силициевия транзистор е значително
по-малък от този на германиевия. При повип.аване на температурата об-
ратният ток на германиевия транзистор се увеличава 1,5—2 пъти на
всеки 10° С, а на силициевия — до 3 пъти.
Най-голямата възможна стойност на /сво> при която транзисторът
може да се счита за годен, измерена при стайна (или друга) температура
и определено колекторно напрежение, е посочена на етикета на транзи-
стора и в справочниците.
* Означенията на параметрите са с’., ззени с БДС.
506
Начален ток колектор—емитер Ices- Това е колекторният ток при
късо съединение между базата и емитера. Неговата максимална стой-
ност е посочена в справочните данни за определено (обикновено макси-
малното) колекторно напрежение при стайна или повишена температура.
Ако Ices е по-голям от посочената стойност, нормалната работа на тран-
зистора в апаратурата не е гарантирана. Ices? по-голям от Icbw Той се
увеличава при повишаване на температурата и се намалява принейното
понижаване.
Ако между базата и емитера се включи съпротивлението Rbe (фиг.
38-126), може да се измери обратният ток колектор —
емитер 1cer- Когато в справочниците се посочва стойността на този
ток, дава се и стойността на съпротивлението Rbe, при която той е из-
мерен .
Обратен ток колектор—емитер 1се0 е токът през двата транзисторни
прехода при свързване на токоизточника между емитер и колектор и
прекъсната верига на базата (фиг. 38-12в).
Обратен колекторен ток на запушения транзистор Icev — колектор-
ният ток в схема с общ емитер при приложено напрежение на базата,
което има обратна полярност в сравнение с колекторното напрежение
(фиг. 38-12г). Този параметър има значение при работата на транзистора
в превключвателен и импулсен режим.
В справочните данни на транзисторите за такива цели се посочва на-
прежението на базата, при което е измерен този ток, и неговата най-го-
ляма стойност, при която транзисторът може да се смята за годен.
Обратен ток на прехода емитер—база 1ев» е токът през емитерния
транзисторен преход при включване на постоянно напрежение в запорна
посока между емитера и базата. Той е аналогичен на обратния ток на
диода и при някои типове транзистори служи като критерий за тяхната
годност. В справочните данни за такива транзистори се посочва макси-
малната му стойност, при която транзисторът се счита за редовен, която
се измерва при определено напрежение Uebo и прекъсната колекторна
верига (фиг. 38-123). Iebo се увеличава при повишение на температурата.
Напрежение между колектор и емитер в режим на насищане UcEsat-
Това е напрсжителният спад между колектора и емитера на «отпуще-
ния» транзистор (при работа в режим на превключване — вж. § 38-8).
Заедно със стойността на UcE,at в справочните данни се посочват то-
ковете на колектора и базата и товарното съпротивление в колектор-
пата верига, при конто е направено измерването.
Типични стойности за UCEiai са: за маломощни германиеви сплавни
транзистори 0,1—0,4 V, за маломощни германиеви дифузно-сплавни —
0,7—2 V и за средномощни и мощни германиеви транзистори — 0,3—
1,5 V
Статичен коефициент на усилване по ток В. Това е отношението
между колекторния и базовия ток при работа в схема с общ емитер. В
справочните данни се посочват колекторното напрежение и колекторният
ток, при конто е определен коефициентът В.
Стръмност на преходната характеристика S е отношението на изме-
нение™ на колекторния ток към предизвикалото го изменение на напре-
жението иа базата при схема с общ емитер. При ниско ниво на сигнала
S = hiie/'hne (вж. § 38-10).
507
Разсейваната от колектора мощност Рс е електрическата мощност
в колекторната верига, която се превръща в топлина, т. е. която се кон-
сумира безполезно от токоизточника и загрява транзистора. При липса
на сигнал Рс е равна на произведението от постоянного колекторно на-
прежение и постоянния колекторен ток. При наличие на сигнал, когато
транзисторът работи в режим клас А, разсейваната мощност се намалява
еъс стойността на променливотоковата мощност, отдавана във външната
верига (товара). При работа в режим В мощността Рс се увеличава заедно
с увеличаването на полезната променливотокова мощност.
Мощност, разсейвана от транзистора, е сумарната мощност от вери-
гите на всички електроди, която се превръща в топлина и загрява тран-
зистора. Напрежението, токът, а следователно и мощността във веригата
на входния електрод (база, емитер) са значително по-малки от тези в ко-
лекторната верига и затова се приема, че разсейваната от транзистора
мощност практически е равна на мощността, разсейвана от колектора.
38-10. Параметри на транзисторите при слаб сигнал
и висока честота
Параметрите при слаб сигнал (й-параметри) характеризират свойствата
на транзисторите, когато те се използуват при сигнали, чието ниво е много
по-ниско от стойностите на постоянните напрежения на електродите.
При свързване на транзистора в схема с общ емитер й-параметрите по-
лучават в индекса буквата «е», а при схема с обща база — буквата «Ь».
Стойностите на малосигналните параметри се посочват при типови (но-
минални) постоянни токове на електродите /с или /с и постоянни напре-
жения Uсе или UCB за ниска честота (обикновено 270 или 1000 Hz).
За повечето маломощни сплавни НЧ транзистори параметрите се
посочват при UCb или Uce=§ V и 1е или /с= 1 mA, а за дифузно-сплав-
ните ВЧ и СВЧ транзистори — при /с=5 mA.
Измененията на постоянните токове и температурата влияят значи-
телно на параметрите при слаб сигнал. Измененията на колекторното
напрежение имат много по-малко влияние. За високочестотните транзи-
стори се посочват и параметрите, конто характеризират способността им
да усилват и генерират ВЧ сигнали. Стойностите на тези така наречени
високочестотни параметри се определят по правило за същите напре-
жения и постоянни колекторни токове, при конто са определени и ниско-
честотните параметри при слаб сигнал. Ако постоянните напрежения се
отклоняват от типовите стойности, високочестотните параметри също се
променят.
Коефициенти на усилване по ток h2u и h21b. Това е отношението на
променливата съставна на тока в колекторната верига към причинява-
щата я променлива съставна на тока на входния електрод (емитер, база)
при липса на товар в колекторната верига (нискоомният токоизточник
за захранване на колектора е свързан направо или чрез много ниско съ-
противление към транзисторните изводи). Типични стойности за плос-
костните транзистори са й2К=10—100; й21!1=0,9 4-0,99, като
,l2te = Т~Г ’ (38-1)
1 Г19 1 h
508
Коефициент на предаване на емитерния ток а е отношението на мал-
кото изменение на колекторния ток към причиняващото го изменение
на емитерния ток при свързване на транзистора в схема
липса на съпротивление в колекторната верига. Чи-
слената стойност на а практически е равна на h2lb.
Коефициент на предаване на тока на базата р е
отношението на малкото изменение на колекторния
ток към предизвикващото го изменение на тока на ба-
зата при схема с общ емитер и липса на съпротивле-
ние в колекторната верига:
(38-2)
Този коефициент също е равен приблизително на
отношението на началния ток колектор—емитер 1СЕс.
към обратния ток колектор—емитер 1се0, т. е.
Р^^0-- (38-3)
'СВЕ
Но получените по тази формула стойности за р
ще бъдат по-малки от посочените в §38-13 и 38-14,
тъй като те отговарят на по-слаби колекторни токове.
При малки колекторни токове p«sB.
Гранична честота на усилване по ток. За такава
с обща база и
г 300
0.996- е250
0,995 - ?• 200
L 159
0,99 - - 10-0 - i':l
0.985 4 - Г-Л
0,97^
0,96 —
0.95 - ~ 2 }
- III 111
0,9- г
0,85- - 5
0,8 z- L 4
Фиг. 38-13. Диа-
грама за превръ-
щане на коефици-
ентите на усилва-
не по ток а и Р
се приема условно високата честота, на която коефи-
циентът на предаване по ток е от стойността
на а при ниска честота (намаление с 3 dB). В справоч-
ните данни обикновено се посочва граничната честота
за схема с обща база — fa. Тъй като при плоскостни
транзистори на ниски честоти а е близък до единица, за опростяване се
приема, че /ае високата честота, за която а=0,7.
Граничната честота на транзистора в схема с общ емитер /р е винаги
по-ниска от /а, като
; _ fa fa
Р ~ ~ *21,
(38-4)
Следователно при транзистори с еднакви честоти fa, но различии
коефициенти а най-висока /р ще има транзисторът с най-малки аир.
Някои транзистори се характеризират с граничната честота в схема
с общ емитер, при която р (/i2iC) се намалява до единица — означава
се Д. Понякога се посочва стойността на р (й21е) за определена висока
честота.
Максимална честота на генерации /тах- Най-високата честота на треп-
тенията, конто транзисторът е в състояние да генерира при типов режим
на токозахранването. За повечето транзистори fmax>fa- При увеличение
на Uсв или Uсе честотата /тах се повишава, а при тяхното намаляване тя
се понижава.
Входно съпротивление hllb, hlle. Това е отношението на променли-
вата съставна на напрежението на входния електрод към променливата
509
съставна на тока, който тече през него, при липса на товар в колектор-
ната верига. Входното съпротивление на транзистора зависи от схемата
на свързването му. Типични стойкости за германиевите сплавни транзи-
стори са йП(,=22-?ЗО Q, за маломощните силициеви сплавни 35—100 Й,
а за маломощните германиеви дифузно-сплавни — 7—50 Q:
Йце hub • ^21е • (38-5)
Входното съпротивление на транзисторного усилвателно стъпало
може да се различава значително от стойността на й11е (или /in&). Това
съпротивление на стъпалото, което представлява товар за източника на
входния сигнал (например за предното усилвателно стъпало), зависи от
стойността на съпротивленията и токовете в транзисторните електродни
вериги, честотата на сигнала и други фактори.
Изходна проводимост h22h, h22c е отношението на променливата съ-
ставна на колекторния ток към променливата съставна на колекторното
напрежение при променливотокова отворена входна верига (входната
верига може на практика да се смята отворена, ако постоянного напре-
жение на входния електрод се подава през голямо съпротивление — от
порядъка на десетки кй).
Типични стойности на й2.>/, за маломощните транзистори са: за гер-
маниеви сплавни — 0,5—2 и8 и за германиеви дифузно-сплавни —
1—5р S:
Диференциално колекторно съпротивление гс е величина, обратна
на изходната проводимост h^„b, т. е. ге=-.—. Следователно ге е отноше-
/ь» 6
нието на променливата съставна на колекторното напрежение към про-
менливата съставна на колекторния ток. При нормални стайни условия
стойността на гс на маломощен транзистор е от порядъка на стотици кй
до MQ.
Коефициент на усилване по мощност Сс Това е отношението на про-
менливотоковата мощност, която се предава от транзистора на товарното
съпротивление към мощността, която се получава от източника на вход-
ния сигнал (предното стъпало). Той се изразява в dB (децибели).
В справочните данни се посочва най-малката стойност на Сс за ни-
ска честота (обикновено 1000 или 270 Hz) в схема с общ емитер при опре-
делени стойности на захранващото напрежение, постоянния емитерен
ток (за маломощни транзистори) или постояниите токове на колектора и
базата (за мощни транзистори) и товарното съпротивление. При други
режими на захранване и товарни съпротивления коефициентът на усил-
ване по мощност се различава от посочения.
Коефициент на шума (шумфактор) F е числото, което показва
колко пъти отношението сигнал/шум в изходната верига на транзистора
е по-малко от отношението сигнал/шум в неговата входна верига. При
намаляване на постояниите напрежения и токове F също се намалява.
Той се посочва при определени постоянни напрежения на електродите и
определен товар. Силициевите транзистори имат по-висок шумов кое-
фициент от германиевите. За маломощните нискочестотни транзистори
F<30 dB (намаление на отношението сигнал/шум до 30—35 пъти).
510
Малошумящи транзистори се наричат тези, конто имат F<10—
15 dB (намаление на отношението сигнал/шум до 4—6 пъти) при пони-
жено постоянно колекторно напрежение.
38-11. Гранични режими на транзисторите
Транзисторите трябва да работят в апаратурата при електродни токове,
напрежения, разсейвани мощности и околна температура (или темпера-
тура на транзисторния корпус), конто не превишават граничните (мак-
сималните) стойности, посочени в техническите данни и условия за тях.
Буквените означения на тези стойности имат в индекса си прибавка-
та «тах».
Транзисторите работят несигурно в гранични режими и могат лесно'
да се повредят, особено когато са съчетани едновременно макар и само
две от стойностите: максимално напрежение, максимален ток, максимална
мощност и максимална температура. При повишение на температурата
над определена граница напреженията, токовете и разсейваните мощно-
сти трябва да бъдат поннжени.
Максималният колекторен ток /стах и максималният емитерен ток
Лгтах се определят различно за усилвателен и превключвателен режим.
При последний токовете са по-големи.
Максималният базов ток 1втл* се посочва само за мощни транзи-
стори (отнася се за тока на базата в права посока при работа в схема с
общ емитер). Той има практическо значение при работа в режим на пре-
включване.
За да не се допуска претоварване на транзисторите от токовете и за
да работят сигурно в схема с общ емитер, необходимо е да се сназват
следиите условия:
а) В усилвателен режим клас А токът на покой в колекторната ве-
рига (постоянната съставна) не бива да надвишава 0,4 от /стах, който е
допустим за усилвателен режим.
б) В усилвателен режим клас АВ или В при максимална мощност,
получавана от стъпалото, постоянната съставна на колекторния ток не
бива да надвишава 0,8 от стойността на допустимия за усилвателен ре-
жим /стах-
в) В режим на превключване колекторният ток на отпущения тран-
зистор не трябва да бъде по-голям от 0,8 от стойността на допустимия до
ТОЗИ режим /стах-
Максимално колекторно напрежение. Различават се максимално на-
прежение колектор—емитер UCEmdx и максимално напрежение колектор—
база /Уев max-При използуване на маломощни транзистори в схема с общ
емитер, ако съпротивлението във веригата на базата RB не превишава оп-
ределена стойност (обикновено 1—2 kQ), Uce тах=^св max-При по-високи
стойности на /?в напрежението Uce трябва да бъде понижено. За сред-
НОМОЩНИ И МОЩНИ транзистори винаги Ucb max< Ucb max-
В техническите условия и справочните данни за транзисторите се
посочват гарантираните от заводите-производители стойности на Освтах
при прекъсната емитерна верига или съпротивление с определена стой-
ност във веригата на базата.
511
За да се осигури работата на транзистора в схема с общ емитер,
трябва да се спазват следните условия:
а) Ако не е посочено допустимото (максималното) напрежение на
захранващия токоизточник за усилвателен режим, това напрежение не
бива да бъде по-голя,мо от 0,8 Uce max- В схеми на крайни НЧ стъпала или
други, работещи при високо ниво на сигнала, при конто в колекторната
верига е включена голяма индуктивност (например трансформаторна,
автотрансформаторна, дроселна, високоговорителна или друга намотка),
напрежението на токозахранващия източник не бива да надвишава стой-
ността 0,-4 UСЕ max-
б) При работа в режим на превключване захранващото напрежение
не бива да надвишава стойността 0,8UCB max-
Максимално обратно напрежение между базата и емитера Ube max-
Това е напрежение база—емитер с полярност, обратна на посоката на
пропускане на емитерния преход, т. е. полярността му е обратна на не-
обходимата за работа на транзистора в усилвателен режим. Този пара-
метър характеризира качеството на емитерния преход. Стойността на
(7ве max трябва да се знае при използуването на транзистора в режим на
превключване или в импулсен режим.
Максимална мощност, разсейвана от колектора (транзистора) Рс тах.
При работа в усилвателен режим клас А тя се определи в състояние на
покой (без сигнал). Когато мощните транзистори работят без топлоот-
веждащ радиатор, тяхната Рстах се намалява.
Максимална температура. За маломощннте транзистори се определи
температурата на околната среда Тдтах, а за средномощните и мощни-
те — температурата на транзисторния корпус —Тсп1ах- Тази температура
е 70°С за германиевите и 120°С за силициевите транзистори.
38-12, Статични характеристики на транзисторите
Кривите, конто изразяват зависимостите между постоянните напреже-
ния и токове на различните транзисторни електроди, се наричат ста-
тични характеристики (фиг. 38-14).
Изходната характеристика показва как се изменя колекторният
ток при изменение на колекторното напрежение, като токът или напре-
жението на базата (при схема с общ емитер) или токът или напрежението
на^емитера (при схема с общ емитер) се поддържат с постоянна стойност.
Входната характеристика (за схема с общ емитер) изразява зависи-
мостта на тока на базата от нейното напрежение при постоянно колек-
торно напрежение или колекторен ток. Входната характеристика за схе-
мата с обща база изразява зависимостта на емитерния ток от емитер-
ното напрежение също при постоянни стойности на колекторното напре-
жение или колекторния ток.
Преходната характеристика показва зависимосттз~тга колекторния
ток от напрежението илитока на базата (за схема с общ емитер) или от
емитерния ток (за схема с обща база), като колекторното напрежение
или колекторният ток^остават с постоянна стойност.
Характеристиката на обратного предаване (обратната връзка) по-
казва зависимостта на напрежението на базата (схема с общ емитер) илн
512
на емитерното напрежение (за схема с обща база) от колекторното напре-
жение или колекторния ток.
Трупа от няколко характеристики, конто се различават по това, че
всяка от тях е получена при определено напрежение или ток на базата
или колектора, се нарича семейство входни, изходни или други характе-
ристики.
Фиг. 38-14. Характеристики на транзисторите П13Б и П15 в схема с общ емитер
а — входна; б — нзходна; виг — преходни
Статичните характеристики се използуват при изчисляването на
схеми, конто работят при високо ниво на сигнала, например крайни
стъпала за НЧУ. При това е достатъчно да разполагаме със семействата
входни и изходни характеристики на транзистора за съответната му
схема на свързване.
38-13. Данни за широкоупотребяваните
маломощни транзистори
Маломощните транзистори, с изключение на П5А—П5Е и П410—П411А,
имат метални корпуси с dnax=12 mm и mm (фиг. 38-8в и д) или
Лтах=7,6 тт (фиг. 38-8в и е). Транзисторите П5А—П5Е имат стъклени
корпуси с dmax=4,5 mm и /гггах-8,5 mm (фиг. 38-86). Транзисторите П410—
П411Б са поставени в метални корпуси (фиг. 38-8ж) с dmax=ll,5 mm и
Лтах=30 mm (заедно с изводите).
Нискочестотни германиеви сплавни р—п—р-транзистори П5А—П5Е
(фиг. 38-86 и табл. 38-6). Те са предназначени главно за използуване в
33 Справочник за иачинасщия радиолюбител
513
слухови апарати (за тежкочуващи). 1Сво <15 р,А при UCBo=—2 V и
стайна температура (за П5А не е нормиран); /а=300 kHz.
Максимални режими: Рстах=25 mW при 7'а<25°С и 5 mW при 40°С.
В усилвателен режим IE тах = /стах = 10 mA. UCB max = UcEnw = —10 V.
Нискочестотни германиеви сплавни транзистори П8—ППА, П13—
П15А и П39—П41А (фиг. 38-8е и г и табл. 38-6 и 38-7). Максимални ре-
жими при Тд^55°С: Рстах= 150 mW; /стах =/Етах=20тА в усилвателен
режим и 150 mA в превключвателен или импулсен режим.
За транзисторите П13—П15А и П39—П41А върховата стойност на
напрежението (Уев max е —30 V. Допустимого напрежение на захраиващия
токоизточник при работа в усилвателни схеми с високо ниво на сигнала
е —10 V.
/св,=0,5-ь 15 рА при Ucb,= — 5 V.1
Т а б л и ц а 38-6
Данни за маломощни германиеви транзистори със стьклени
корпуси при стайна температура
Тип П5А Г15Б | П5В 1 П5Г ГГ5Д П5Е
Л-лЫа)* F, (1В** 0,93—0,98 13-50 8 — 12 0,95—0,975 19—40 5-20 0,97— 32— 2—15 0,995 200 3—18 0,95— 19 — 3—10 0,975 40 8—18
• При Ucr. и hi L'cb~ — - V /Е-~1 mA, / — 270 Hz.
•• При O’ce=1 V /с = 0,2 mA.
Т а б л и ц а 38-8
Взаи-.ю»ам1'ЧЯ1'М')СТ на транзистори
or cr ip । и и з.1 T i::эаг
И о в и J Стари । В О в и
1113, II19 I1.1A - НЗВ 112Х-, Г1203'
1 ИЗБ . П39Б Л.>ИЗБ, Г16Г 1113, 1L9
пи. 1110 Нов И14 П 1и
П15, И 11 п >д 1113b, П.ЮБ
* Да се h.iiio.i *уват бе < топ.юогве/ьдащ радиатор.
П1 А -ГИГ, П1Е
В1Д
П1Ж
П1И. ГИЗА
«Нискошумови» транзистори: П9А с F< 10 dB; П13Б и П39Б с F<
12 dB в схема с обща база при V и /с = 0,5 mA
Нискочестотни силициеви сплавни транзистори П 1(1—ПЮЗ и П104—
П1С6 (фиг 38-8 в и г и табл 38-8) Максимални режими при ТА<75°С:
Ре. тах= 150 m W; в усилвателен режим /с,Ш1Х=/с1П.,х;-20 mA за транзи-
сторите от типа п—р—п и 10 mA за р—п—р-транзисторите; в режим на
превключване или импулсен режим /С1Пах е 5 пъти по-голям
Транзисторът 11101А е «пискошумов» (Р<18 dB при 1/<;В=1 V и
/е=0,2 mA в схема с обща база).
514
Таблица 38-7
Данни за германиевите маломощни НЧ транзистори с метални корпуси при стайна температура
Транзистори п—Р—п П8 II9A П10 ШОА П10Б пн П11А
h»e* 10 15-45 15—30 15—30 25-50 25—50 45—90
fa. МН2Л 0,5 1 1 1 1 2 2
Ices. рА° ( । 30 30 30 30 100 30 30
UcEmax > UСВ max, V ~ 15 15 15 30 30 15 15
Т ранзпетори П13, П39 П13Б.П39Б П14, П40 П14А.П40А П14Б.П40Б П15, П41 Ш5А.П41
р—п—р
h,,t* 20—60 20—60 20—40 20—40 30—60 30—60 50—100
fa. МНгД 0,5 0,5 1(0,5) 1(0,5) 1 2(1) 2(1)
/снз. цА° —, 30 30 30 30 50 30 30
UCE тик» ( СВтах- V' — 15 — 15 — 15 —20 —20 -15 -15
* — при 1 е~~ 1 mA /—270 Hz, L’cC-= 5V за транзисторите п—р—п и 1'се=—5 V за транзисторите р—п—р.
Л — при I се=5У за трачен т' ризе it— я— пЛ СЕ=— •> V за р—п—р-транзистсрите и 1 е= 1mA за всички транзистори. fa за
траиз .сгорите П U —114 1А е посэчеиа в скоби ако гя е по-малка от /а на транзисторите П14—П15А,която е посочена на
съигпя рея. ио без скаби.
О — при С’СЕтм.
□ — до температура иа околната среди ."ИС; I’cEmax е посочено при условие, че съпротивлението във веригата на базата
кН (при работа в схема с общ емитер).
сл
СП
Таблица 38-9
Л^нни за силиии вч НЧ тпанзистори С метални
коэпуси прч стай а температура
Л—р—л
ПрОВ 'Д ’МЭСТ
р—л—р
Тип П1 и ГН НА Л1ИБ П1 )2 П103 ПГ4 П1Э5 П106
h21c 'р',» >9 >9 >’5 >18 >30 >9 >9 >13
fa MHz А >0,5 >0,5 >0,5 > 1 > 1 >од >0,1 >0.5
1свэ )1< <1 <1 < 1 < 1 <;0,5 <70,5 ♦ ♦
£ СЕ max UСВ ггах. 20 Ю 90 10 10 —60 —30 — 15
* — пои Uce--5 V 1 е= 1 mA, /= 100 Hz за п—р—л-транзнстсрпте и при Uce=
— —Г V. / е= 1 г А и /==270 Tz за р—п—р-тран: истерите.
А — при /е= 1 111А и (?св=5 V за п—р—л-гранзисторите или Ucb=—5 V за
р—л—т-гртнзпет >рите.
О — зз тоанз сторите П101—П103 при С’св=5 V; за транзисторите П104 и
П105 при 47св~—5 V.
•* — ICES<1 р А при Uce = — 20 V.
□ — пэ 1 _• ь i р эг IB ,ен te зьз вер 1гата из базата kQ ; при температура над.
40 дс 75СС напрежението се намалява с 35%.
ВЧ и СВЧ германиеви р—п—р-транзистори П401—П403А, П410—
П4ПА.П414—П415Б.П421 — П423А (фиг. 38-85—ж и табл ща 38-10).Еми-
терният извод е означен на корпуса с червена или оранжева точка (при
някои транзистори — П401—П403А — с бяла). .
38-14. Данни за широкоупотребяваните
мощни транзистори
Те всички са нискочестотни германиеви сплавни р—п—р-транзистори
(вж. фиг. 38-9). Произзеждат се същэ и транзистори с лентози изводи.
На фиг. 33-15 е показано разполэжението на отзорите в радиатора (ша-
сито) за иззодите на тези транзистори и за тяхното закрепване.
Транзистори П1А—П Д. Диаметърът на фланеца на корпуса е
5тах=31 пип; височина на корпуса /1тлх=10,5 тт.
Токове при стайна температура: <0,4 mA (за ГПА 0,5 mA) при
Г/свэ =—Ю V; /ces—10 mA при Uce trax, посочено в табл. 38-11; Icer^
<20 mA (за П4А 50 mA) при UCe max според табл. 38-11 (измерва се по схе-
мага от фиг. 38-126 при /?в=15 Q); /еВэ<0,5 mA при Uebo =— Ю V-
Граничната честота /а>150 кН: при UCe ——10 V, 1с=2 и съ-
противление 5Q в колекторната верига.
Максимално допустими електродни токове: Zcmax=5 А; /Втах=1.2А.
Транзисторите П4А—П4Д не биза да се използуват в схеми, в конто
/с<75 mA. Ако се използуват без допълнителни радиатори (например
при монтиране на шаси от изолационен материал), максималната разсей-
вана от колектора мощност е Pcmax=2 W при ТдСгДОТ, не повече от
516
Таблица 38Ю
Дании за германиевите маломощни ВЧ и СВЧ транзистори при стайна температура
Тип П4Э1, П421 П4Э2, П422/ П4ЭЗ, П423 Л1ЭЗА.П423А П410 ! П410А П411
Ф)‘ 15 15 33—100 15 28—100 100—250 28—100
/так. MHz* ** 30 60 120 120 200 200 400
1 евч > рА*** 10 5 5 5 2 2 2
/Стах, mA 10 10 10 10 20 20 20
UCB max, V -10 — 0 — 10 — 10 —8 —8 -8
UcEmax , V**** — ’0 — 0 -10 — 10 —6 —6 —6
Pc max, mW 50 50 50 50 100 100 100
Тип П411А П414 1 П414А П414Б • П415 П415А П415Б
hiit (₽)* 100—250 25—100 60-120 100—200 25—Ю0 60—120 100—200
/max, MHz** 400 60 60 60 120 120 120
ICBa . p. A*** 2 2 2 2 2 2 2
/C max. шА 20 10 10 10 10 10 10
и Св max, V —8 — 10 -10 — 10 — 10 — 10 — 10
//C£rrax. V***» —6 -10 -10 — 10 — 10 — 10 — 10
Pc max, mW 100 100 100 100 100 100 100
* При иСЕ=— 5 V, /£=5 m\, /=53-1000 Hz.
** При I се и.1Н I св~—5 V, /£=5 mA.
*** При С'св — — 5 V.
»**» При съпротивление във веригата на базата, не по-голямо от 1 кй.
Crt
Т а б л и ц а 38-11
Данни за германиеви мощни НЧ
транзистори при стайна температура
Тип П4А П4Б П4В П4Г П4Д П201 П201А П202 П203
^2ie (Р )* 15—40 >10 15—30 >30 >20 >40 >20
VСВ max, V —60 —70 —40 —60 —60 —45 —45 —70 —70
UcEmax, V —50 —60 —35 —50 —50 —22 —22 —30 —30
* — За всички типове при UcE=—10 V и съпротивление, не по-голямо от 5 Q в
колекторната верига; за П4А—П4Д при /с=2А. честота /=1000 Hz и променливо
напрежение (еЪективна стойност) UBE^iO mV; за П201—П203 при /с=0,2 А и че-
стота /=270 Hz.
1,7 W до 30°С, не повече от 1,4 W до 40°С и не повече от 1,1 W до 50°С.
При монтирането им на радиатор от алуминиев лист (фиг. 38-18) Рсшах
отговаря на табл. 38-12.
Транзистори П201—П203. Размерите на фланеца на корпуса са
20x31 mm, височина на корпуса — 10 mm (фиг. 38-9е).
Фиг. 38-15. Разчертаване на
отворите за транзисторите
П4А—П4Г и 11201—П203 на
топлотвърдящия радиатор
(шаси, плоча)
Показаните с пунктир отвори не са
необходими за транзисторите П201—
П203 и за всички транзистори С
нова конструкция (с буква М в
означението си)
Токове при стайна температура : /СГ(<0,4 mA при (/СВо=—20 V
за П201, П201А и при Uсе^ ——30 V за П2С2 и П203; /свс-5 mA при
£/СВо= —45 V за П201, П201А и ГДС2 и при UCBo =—70 V за П203;
/с£я<10 mA при Uсе——30 V за П201, П201А и при Uce=—55 V за
П202 и П203 (измерено по схемата от фиг. 38-126 при 7?B=5OQ).
Транзисторите П203 имат 5 = 1,2 = 1,8 А/V. Граничните честоти
Дх=100 kHz за П201 и П202 и 200 kHz за П201А, П202 и П203 (при t/c£=
~—10 V, 1с—0,2 А и съпротивление 5й в колекторната верига).
Максимални режими: за транзисторите П201, П201А /стах=1,5 А
в усилвателен режим и 2 А в режим на превключване; за транзисторите
П202 и П203 /стах=2 А в усилвателен режим и 2,5 А в режим на пре-
включване. Максималното напрежение на токозахранващия източник
е —10 V за П201 и П201А и —15 V за П202 и П203.
518
Ако транзисторите П201—П203 се използуват без допълнителни ра-
диатори при 7\<50°С, Pcmax<l W, а ако се монтират на радиатори от
алуминиев лист — според табл. 38-12.
38-15 Рациатори за средномощните и мощните
полупроводникови прибори
Нормалната работа на диодите Д202—Д205, Д221, Д222 и транзисторите
П4А—П4Д и П201—П203 при значителни, разсейвани от тях мощности
се осигурява при спазвапе на следнитеусловия:
а) Размерите на алуминиевия радиатор (топлоотвод) за всеки при-
бор не бнва да бъдат по-малки от посочените в § 38-5 и табл. 38-12. Може
да се използува радиатор от мед или кадмирана стомана със същите
размери.
б) Транзисторният радиатор от фиг. 38-16асе поставя във вертикал-
но положение. Ако го поставим хоризонтално, той трябва да има 2 пъти
по-голяма от посочената в табл. 38-12 повърхност. Хоризонталната мон-
Фиг. 38-16. Радиатори от листов алуминий за мощни транзистори
И — изолационна подложка; К — закрепващ винт с нзолацнонна шайба;
Р — металла плоча на радиатора; Т — транзистор
тажна плоча (шасито) може да се използува като радиатор практически
само при малки, разсейвани от колектора мощности (обикновено не по-
вече от 3 W).
в) Отворите за изводите на полупроводниковите прибори и закреп-
ващите ги винтове в радиатора трябва да имат колкото е възможно по-
малки диаметри, достатъчни само за избягване на късо съединение между
изводите и радиатора. Изрязването на общ отвор за всички транзисторни
изводи в радиатора е недопустимо.
г) Полупроводниковият прибор трябва да бъде плътно затегнат в
центъра на радиатора и да прилепва към него с цялата повърхност на
фланеца. Транзисторите П4А—П4Д (фиг. 38-96) трябва непременно да
ее закрепват с четири винта. Мястото, където полупроводниковият при-
бор ще се постави на радиатора, трябва да бъде грижливо шлифовано.
519
о
Таблица 38-12
N>
Радиатори от листов алуминий за мощните транзистори
/’Стах, W Вид според ф:: г. 38-16 Кгьстпм Ц'’г н Mi’Hriuar’F” паамепн на па^^ат^п^тр.
за Та < 3' ° С за Ta-S4’°C за Ti^5 °C
L В Н D LB HD L В Н D
31 тэзчзигтэрчте ГПА—П4Д 2 а 65 — 65 2.0 75 — 75 2,0 90 — 90 2 5 3 а 80 — 80 2,0 90 — 90 2,5 ПО — ПО 2 5 4 а 90 — 90 2 5 100 — 100 2,5 130 — 130 2 5 5 а 100 — 100 2,5 115 — 115 2,5 150 — 150 2 5 6 а ПО — ПО 2,5 130 — 130 2,5 160 — 160 3 0 6 6 — — — — — — — _ 90 95 40 2,5 7 а 120 — 120 2,5 140 — 140 3,0 170 — 170 3 0 7 б — - — — 65 85* 40 2,5 95 95 40 2,5 8 а 130 - 130 2,5 155 — 155 3,0 180 — 180 3 0 8 б 65 85* 40 2,5 65 85* 40 2.5 95 95 50 2 5 9 а 140 — 140 3,0 155 — 155 3,0 190 — 190 3 0 9 б 65 85* 40 2,5 90 95 40 2,5 90 105 50 2 5 10 а 150 — 150 3,0 170 — 170 3,0 200 — 200 4 0 Ю б 65 85* 40 2,5 90 95 40 2,5 90 105 50 2 5 12 а 170 - 170 3,0 200 — 200 4,0 — — — — 12 б 90 95 40 2,5 90 100 50 2,5 100 150 80 4.0 14 а 190 — 190 3,0 250 — 250 6,0 — — — — 14 б 90 100 50 2,5 100 105 80 4,0 — — — — 16 а 250 — 230 6,0 — — ______ 16 б 100 105 80 4,0 100 150 80 4,0 — — — — 18 б 100 150 80 4,0 — — ______ 20 б ЮО 150 80 4,0 — — ______
За транзисторите П201—П203
OlOlQlO | О О
СЧ СЧ СЧ СЧ 1 С*Э Сч" С*Э СЧ п* СЧ
I I I I I I S I О I О I О§
ЮЮЮЮ I io Ю 1Л О О О j с о
г^. 00 О сч тр фФ С) I О О
~ . сч — —
о О Ю Ю I 1Л I О «Л OlOO 1Л irt
сч сч сч сч сч со сч" с*э сч со сч сч
д) Прилепващата към радиато-
ра повърхност на полупроводнико-
вия прибор, а също и прилепваши-
те една към друга хоризонтални
радиаторни части от фиг. 38-166 се
покриват с пласт от вискозно неиз-
съхващо минерално масло (за пре-
поръчване е вретенното масло). То
запълва възможните въздушни про-
странства между металните части и
подобрява топлопредаването от тран-
зистора към радиатора и околната
атмосфера.
е) Радиаторът да се изработва
от почернен алуминий или след по-
ставянето на полупроводниковия
прибор да себоядиса с тънък пласт
в матовочерен цвят.
ж) Ако транзисторът работи в
схеми с общ емитер или обща база,
радиаторът трябва да се изолира
от металната монтажна плоча (шаси)
с подложки от тънък полиетиленов,
полистиролов или друг изолационен
лист. Закрепващите радиатора вин-
тове също трябва да се изолират
от плочата (шасито) с шайби и втулки
з) Ако се използуват два или
повече транзистори и според схема-
та колекторите им не трябва да
имат електрическа връзка, всеки
транзистор се монтира на отделен
изолиран радиатор.
и) Диодите Д202—Д205, Д221 и
Д222 се изолират от радиатора (ша-
сито) със слюдени шайби, конто вли-
зат в комплекта им. Не бива да се
увеличава дебелината на подложки-
те, тъй като в този случай топло-
отдаването на диодите се влошава.
Понякога транзисторите се изо-
лират от радиатора (шасито) с тън-
ки подложки. Това е нецелесъобраз-
но, тъй като тези подложки влоша-
ват условията за предаване на то-
плината от транзистора към радиа о-
ра и се налага да се увеличават
размерите на последний (с изклю-
чение на случайте от т ж)
521
Плоските изпразителни селенови стълбове (фиг. 38-4г) също трябва
да прилепват плътно към шасито с цялата си повърхност. Селеновите
стълбове с открита конструкция (фиг. 38-4 а и б) трябва да се поставят
вертикално за по-добро охлаждане.
38-16. Монтаж и експлоатация
на полупроводниковите прибори
В апара-урите се използуват главно германиеви транзистори. Сили-
циевите транзистори се използуват само в особени случаи: когато тран-
зисторите трябва да работят при температуря на околната атмосфера
70—120°С или в схеми, където са необходими колкото е възможно по-
малки обратни и начални колекторни токове.
Максималните напрежения, разсейвани мощности и размери на ра-
диаторнте на германиевите полупроводникови прибори, посочени в
§ 38-5, 38-13 и 38-14 за околна температура Тд<30°С, се приемат само при
конструирането на апаратура, която ще работи в условия на умерен кли-
мат при монтаж на открити шасита и свободна циркуляция на околния
въздух. Ако апаратурата е в затворена кутия, в която има електронни
лампи, трансформатори и други отделящи топлина части, и когато тя е
предназначена за работа в горещ климат, приемат се стойностите, конто
се отнасят за температура 40°С или по-висока.
Във всички случаи полупроводниковите прибори трябва да се по-
ставят колкото е възможно по-далеч от излъчващите топлина части на
апаратурата.
При монтирането и работата на полупроводниковите прибори трябва
да имаме пред вид следното:
1. Проводниковите електродни изводи на германиевите и силицие-
вите диоди, селеновите стълбове от таблетки и транзисторите могат да
се огъват на най-малко 5 mm разстояние от корпуса (от върха на стъкле-
ния изолятор). Изводите на диодите Д\ и Д9 могат да се прегъват внн-
мателно на 3 mm разстояние от корпуса.
Многожичпите електродни изводи на транзисторите П4А—П4Д и
П201—П203 могат да се прегънат на разстояние, не по-малко от 5 mm,
от тръбичките, конто ги съединяват с твърдите изводи. Въобще е недопу-
стимо да се огъват твърдите изводи на тези транзистори, както и на дио-
дите Д7А—Д7Ж и Д202—Д211, Д221 и Д222. Това причинява пропук-
ване на изолаторите и нарушение на херметизацията на полупроводни-
ковия прибор.
2. При запояването на изводите на полупроводниковия прибор той
трябва да се предпази от прегряване вследствие на топлината, която се
предава от поялника на изводите. За това е необходимо:
а) Изводите да не се запояват по-близко от 10 mm от корпуса (изола-
тора) на прибора. Запояването да бъде краткотрайно (не повече от 10 сек).
Ако спойката не е сполучлива, тя може да се повтори едва след 2—3 ми-
нути.
б) Преди запояването изводът, който ще бъде запоен, да се стисне
плътно с плоски клещи между корпуса на прибора и мястото на спойката.
522
Така топлината, която се предава от поялника на проводника, ще бъДе
погълната от клещите.
в) Трябва да се внимава поялникътда не се докосва даже и за крат-
ко време до корпуса на диода, транзистора или шайбите па селеновия
стълб, за да не попаднат капки от припоя и пастата за спойки върху тях.
г) Не бива да се запояват проводници към колекторния и емитерния
извод на транзисторите П410—П411А. Те трябва да се свързват със схе-
мата чрез пружиниращи клеми
3. Транзисторите не бива да се закрепват за изводите, а само за кор
пуса
4. Да не се допуска попадането на прах, метални стружки (напри-
мер при пробивапе на шасито), късчета от п 'ипой и други метални ча-
стици между шайбите на селеновите стълбове.
5. Селеновите стълбове да не се разглобяват, без да има нужда от
това, защото при повторното им сглобяване техните електрически пара-
метр и могат да се влошат.
6. Изправителните схеми не бива да се правят от селенови стълбове
с елементи от различии размери и типове.
7. Полупроводниковите прибори трябва да се предпазват от меха-
нични повреди. Ако стъклените изолатори на диодите и транзисторите
са отчупени, селеновите шайби са изкривени и по повърхността им има
драскотини от страната на селеновия слой или ако лаковото покритие
е повредено, това може да влоши значително работата на приборите и
даже да ги направи негодни за употреба.
8. Напреженията на транзистора не бива да се включват, ако вери-
гата на базата е прекъсната, а същата не бива да се прекъсва, когато на
другите електроди са подадени напрежения, тъй като това може да по-
вреди транзистора. Преди^отпояване на транзисторните изводи от схе-
мата захранващото напрежение трябва да бъде изключено.
9. Да не се допуска на транзисторите да се подават напрежения с
неправилен поляритет (например положителен полюс на колектора на
р—п—р-транзистор). Такова свързване може да повреди т анзистора.
При поставянето му трябва със сигуриост да се знае дали той е р—п—р
или п—р—п
10. На диодите не бива да се подава напрежение в посока на пропу-
скането дори и от един галваничен елемент, ако последователно не е
свързано ограничително съпротивление. В противен случай диодът ще
се повреди.
11 Да не се допуска късо съединение на изхода на токоизправител
с полупроводникови диоди (например не бива да се проверява дали той
«дава искра») Това довежда до повреждане на диодите
12. Точковите диоди със стъклени пебоядисани корпуси (Д1, Д2),
конто работят при слаби токове, трябва да се предпазват от силна свет-
лина. При такива условия техните обратни токове нарастват и може да
се наруши нормалната работа на схемата.
523
39.
Съпротивления
39-1. Классификация и основни характеристики
Постоянните съпротивления се разделят по: а) типа (конструкция!а);
б) номиналната мощност — най-голямата мсщност, която може продъл-
жително време да се разсейва, без да се повреди съпротивлението; в) но-
минално електрическо съпротивление
Включената част на променливото сопротивление
Фиг. 39-1. Криви за зависимостта на вклю-
ченото съпротивление на потенциометъра
от ъгъл а на завъртане на оста му
(съкратено: номинал на съпроти-
влението) и г) най-голямо въз-
межно отклонение на действител-
ното съпротивление от номинал-
нсто; отклснението от номинала
се нарича еще допуск (толеранс)
на тсчност.
Променливите съпротивления
(потенциометри) освен това се
различават по характера на изме-
нение на съпротивлението им меж-
ду крайните и средните иззоди
при Еъртене на осите им. Изра-
ботват се потенциометри, съпроти-
вленията на конто между средния
извод и който да е от крайните. се
изменя право пропорционално на
измене'пието на ъгъла на завър-
тане (линия А на фиг. 39-1).
Изработват се също така по ен-
циометри, съпротивлението на
конто между средняя и десния
извод (ако се гледа съпротизле-
нието откъм противоположната
на оста страна) при въртене на
оста по часовата стрелка расте
по логаритмичен закон (крива-
та Б) или обратно логаритмичен
(показателен) закон (крива В).
Номинално съпротивление. То-
ва е съпротивлението, стойността
на което е означена върху еле-
мента (т;бл. 39-1). За променливото съпротивление това е съпротивле-
нието между крайните му изводи (вж. § 39-5). Върху съпротивленията с
малки стойности вместо единицата за измерване «кило» се поставя
буквата к, вместо «мегаом» — буквата М, а означението «ом» въобще не
се поставя.
Толеранс на точност. Постоянните съпротивления за широко потре-
бление се изработват с пределно допустими отклонения от номиналното
съпротивление ±5, ±10 и ±20%. Толерансът на точност ±5 или ±10%
524
T a fi л и ц а 39-1
Стандартни редове на номиналните съпротивления
с различии дс|цстими толсранси на точнеет
Допустимн отклонения от номиналните стойности на съпрс тлв. енията
±5% ±19% ±20% ±5% ±10% ±20% ±5% ±10% ±20%
Номинални съпгстивлсния: омоге, десетки смоге, стгт-ци омсве,
килсоиове, десетки килоомове, стотици кило;мсве
1,0 1,0 1.0 2 2 2,2 2,2 4,7 4,7 4,7
1.1 2,4 5,1
1,2 1,2 2,7 2,7 5,6 5,6
1,3 3 0 6.2
1,5 1,5 1,5 3 3 3,3 3,3 6 8 6,8 6,8
1.6 3,6 7,5
1 8 1,8 3,9 3.9 8 2 8,2
9,1
10 ю ]0
* Променливите нежични съпротивления се израбстват само по тези ред, като
се започне от 47й с допустими отклонения от номинала +20, +25 и +30%.
се означава върху съпротивлението. Понякога вместо означението +5%
върху съпротивлението се поставя римската цифра I (първи клас на точ-
ност), а вместо +10% — цифрата II (втори клас на точност). Съпротивле-
ние, чийто толеранс не е показан, може да има отклонение от номиналните
съпротивления +20%.
Променливите съпротивления за широко потребление се изработ-
ват по реда +20% (таблица 39-1), но с допустими отклонения от номи-
нала +20, ±25 или +30%. Върху тях не се означава толерансът на точ-
ност.
Номинална мощност на разсейване на съпротивлението. Тази вели-
чина се дава с число, което влиза в наименованието на постоянного съ-
противление. Например за съпро ивлението ВС-0,25 номиналната мощ-
ност е 0,25 W, а за МЛТ-1 е 1 W и пр. Върху съпротивленията с малки
размери поради липса на място номиналната разсейвана мощност обик-
вовено не се означава; тя може да се определи по размера на съпроти-
влението, като се ползува таблица 39-2.
525
Т а б л и ц а 39-2
Постоянни нежични съпротивления
Тип Номинални с най-малко ъпротивления йай-голямо Диаметър и дъл- жина на корпуса, най-големи
ВС-0.125 (УЛМ) ВС-0.25 ВС-0,25а ВС-0,5 ВС-1 ВС-2 ВС-5 ВС-10 Въглеродослойни 10 1.0 27 2,0 27 10,0 27 10.0 27 10.0 47 10,0 47 10,0 2.5X7.0 5.5Х 16,5 5.5X26.5 7,6X30.5 9 8X48 5 25x75,5 ЗОХ 121
Металсслойни
МЛТ-0,125 (МЛМ) МТ-0.125 51 100 2 и 2.0 X 6.0 2.0 х7.0
МЛТ-:).25 51 3.0 3.0x7,0
МТ-0 25 100 2.0 2.7'<8.0
МЛ I + .5 100 5.1 4.2 -.10 8
МТ-Я 5 1ОО 5,1 4.2 10.8
МЛТ-1 10) 10.0 6 6' 13,0
МТ-1 1+) 10 0 6.6У '8
МЛ Т-2 ЮО 10,0 8,6х 18,5
МТ-2 100 10,0 8,6У28
28-2. Избор на съпротивления за апаратурата
Във вернгите на управлясашите реп п ни на .тапп-ае за с ъпалата ВЧУ,
МЧУ, НЧУ решетъчния детектор, оптшн екия индикатор за настройка,
сигналната решетка иа преоСразуЕатслнага ла?>ша в с\шрхегеродина
може да се използуга съвротиглепие с какъвто и да с' толеранс.
СьиротиЕЛеиието в анодната tc рш а па лампата, в колекторната и
емитернша гернга на транзистора, в разьързгащпя филтър, въь веригата
на АРУ, в .хстеродинвата решетка па прсобразугателпата лампа, в детек-
тора за AM или ЧМ сигнали, съпротивлепието за автоматично предпа-
преженпе на управляващата реннтка (катодното съпротивление), а също
съпрт ивлепието, пснижаьащо напрежението па екранната решетка иа
лампата, трябва да се избирав с допустимо отклонение + 10%. Ако се
използува съпротивление с допустимо отклонение + 20%, възможно е
за \стаповяваве нормалния режим на стъпалото да се наложи подбиране
на съпротивлението.
Във всригвте за честотна корег.ция и отрицателна обратна връзка
в НЧ усилватели и в делителите на напрежение за подаване преднапре-
жение на базата на транзисторните стъпала също трябва да се използу-
ват съпротивления с допустими отклонения + 10%. При такъв толеранс
обаче практически често се налага тези съпротивления да се подбират
526
при регулировката на изработената апаратура. При това съпротивления-
та трябва да имат номинални разсеяни мощности, не по-малки от пока-
заните в описанията или в схемите на апаратурата. Ако номиналната
мощност не е показана, тя може да се определи по графиката на фиг.
Фаг. 39-2. Криви за пзбпране н'миналната мощност на съпротивлението в зависи
мост от спада на напрежението върху него_или^тока през него
9-2 спсред стойността на преминагашия през съгрстггленпсто тск или
падението на напрежението върху пего.
Колкото е по-голяма стойността на съпротирлепието, толкова е по-
голямо допустимого за пего напрежение. Обаие за съпротивленпе от да-
ден тип и номинална мощвсст има определено пределно напрежение,
което не трябва да се превишава, за да се предпази съпротивлението от
електрически пробив. На графиката от фиг. 39-2 тора се изразява по-
средством чупка в линиите на някои съпротивления. Подобии чупки има
и в линиите за скалите на токовете.
Прихири за изг.олзуване на грвфиките — на фиг. 39-2.
Вример 1. Съпротивление със стойност 15 kQ трябва да се включи
към източник с напрежение 100 V. Да се определи номиналната мощ-
ност на съпротивлението.
Тъй като е зададено напрежението, използуват се линиите за ска-
527
лата па напреженията. Вертикалната линия, прекарана от делението
«15 1<Q» на скалата «Омове—кил/ owe», пресича хоризонталната ли-
ния, прекарана от делението «100 V» на скалата «Вмтове» в точката
между наклонените линии с означение «ВС-0,5, МЛТ-0,5» и «ВС-1,
МЛТА». Следователно необходимо е да се използува съпротивление
ВС-1 или МЛТ-1.
Пример 2. Съпротивлението за преднапрежение на крайно стъпало
е 220 Q. През него преминава ток 60 mA. Да се определи необходимата
номинална мощност на съпротивлението.
Ще използуваме линиите за скалата на токовете. Вертикалната ли-
ния, прекарана от делението «220 Q», пресича хоризонталната линия,
прекарана през делението «80 mA» на скалата «Ми иалпеги», в точката
между наклонените линии с означения «ВС-1, Л1ЛТ-1» и «ВС-2, МЛТ-2».
Следователно трябва да се използува съпротивление ВС-2 или МЛТ-2.
В регулаторите за гръмкост и тембър на звука могат да се използу-
ват потенциометри (променливи съпротивления) с каквато и да е номи-
нална мощност. За да бъде плавна регулировката на гръмкостта, тряб-
ва да се използуват потенциометри с крива от вида В. За регулиране на
тембъра и напрежението се използуват потенциометри с крива от ви-
да А (вж. фиг. 39-1).
При използуване на потенциометрите СП, ВК и ТК за регулиране
на напрежения (токове) в апаратура с повишена температура поради от-
делянето на топлина от електронните лампи, трансформатори или други
елементи тези потенциометри е допустимо да се натоварват с мощности,
не по-големи от половината от номиналната.
Лентовите или жичните изводи на постоянните съпротивления не
трябва да се огъват по-близо от 3—5 mm от корпуса. Огъванията трябва
да бъдат плавни със закръгление, защото в противен случай изводите
могат да се напукат-
Прегряването на съпротивленията може да дозеде до изменение на
тяхната стойност. За да се избегне това, гъвкавите изводи на постоян-
ните съпротивления трябва да се запояват на разстояние, не по-малко
от 5 mm от корпуса им. При това изеодът до самия корпус на съпроти-
влението трябва плътно да се хване с плоски клещи. Те отвеждат топли-
ната и намаляват пагряването на съпротивлението в процеса на запоя-
ване. Ако стойката не стане добра, процесът може да се повтори след
2—3 минути
39-3. Конструкция на постоянните нежични
съпротивления за широко потребление
Тези съпротивления са най-разпространени в радиоапаратурата. Не-
жичното съпротивление представлява цилиндрична керамична пръчица,
на повърхността на която във вид на спирала е нанесен тънък слой ма-
териал с малка електропроводимост. На краищата на пръчицата са на-
дянати месингови калайдисани или посребрени изводи с лентови «опаш-
ки» от същия материал или калпачета от същия материал с жични медни
изводи, разположени по оста на съпротивлението. Пръчицата заедно с
изводите се покрнва с влагоустойчив емайл.
528
На съпротивленията с номинална мощност 5 W и по-голяма проводе-
щият слой е нанесен на керамична тръба, а изводните контакти са^напра-
вени във вид на масивни месингови плъзгачи.В съпротивленията с мал-
ки номинални съпротивления този слой не е спирален, а плътен.
Съпротивления ВС, УЛМ (фиг. 39-3 и табл. 39-2). Като материал с
малка проводимост се използува въглероден слой. Тези съпротивления
Фиг. 39-3. Постоянни нежични и жични емайлови ст противления
г — ВС-Т,1"5-ВС-2. УЛМ; б — ВС-0.25 а. МЛТ-0,125 — МЛТ-2 МТ-0.125 — МТ-2; о — ПЭ-7.5 — ПЭ-150;
ь - ПЭВ-25 — ПЗВ-100; д — ПЭВР-10 — ПЭВР-100.. ПЭВ-100- О X — ПЭВ-100 X
са покрити със зелен емайл. Изводите им са лентови (или жични — кон-
структивен вариант «а»).
Съпротивление МЛТ, МТ. За проводещ материал служи тънък слой
от специална метална сплав. Изводите са жични. Съпротивленията МЛТ
са покрити с червен емайл.
39-4. Конструкция на постоянни жични
емайлирани съпротивления
Тези съпротивления предетавляват керамични тръби, на конто е навит
нихромов или константанов проводник, покрит със стъклоемайл с ка-
фяв или зелен цвят (фиг. 39-3 и табл. 39-3). Изводите на съпротивленията
са гъвкави, от тънки медни проводници (някои съпротивления имат из-
води от междинни навивки). Изводите на съпротивленията ПЭВ са месин-
гови пластинки с отвори. Към тях се запойват монтажните проводници.
Съпротивленията ПЭ и ПЭВ се закрепват при монтажа посредством ме-
тални болтове (или шпилки) с шайби и гайки. Болтът (шпилката) се по-
ставя във вътрешния атвор на тръбата на съпротивлението.
Съпротивленията ПЭВР (старото им наименование е ПЭВ-Х) имат
подвижни плъзгачи, посредством конто може да се изменя съпротивле-
нието на включената част.
34 Справочник за начннаещия радиолюбител
529
Т а б л и ц а 39-3
Жични емайлираии съпротивления — постоянни и регулируеми
Тип на съпро- тивлението Номинална МОЩНОСТ Номйнално съпротивление Външен диаметър и лължина -г- най-големи
па-7,5 7,5 3,0—5,1 14X41
ПЭ-15 15 3,0—5,1 16,51
ПЭ-20 20 2,4—5,1 20X51
ПЭ-25 25 4,7—5,6 25X51
ПЭ-50 50 1,0—16 25X92
ПЭ-75 75 1,0—30 25Х 164
ПЭ-150 150 1,0—51 33X219
ПЭВ-2,5 2,5 43—430 14X27
ПЭВ-3 3,0 3,0—510 16X27
ПЭВ-7,5 7,5 1,0—3,3 16.Х 36
ПЭВ-10 10 1,8—10 16'42
ПЭВ-15 15 3,9—15 19X46
ПЭВ-20 20 4,7—20 19X52
ПЭВ-25 25 10-24 23X52
ПЭВ-30 30 10—30 23X73
ПЭВ-40 40 18-51 23X89
ПЭВ-50 50 18-51 32X92
ПЭВ-75 75 47—56 32Х 143
ПЭВ-100 100 47—56 32 X 173
ПЭВ-10 10 3—220 16Х 42
ПЭВ-15 15 5,1—220 19X46
ПЭВР-20 20 10-430 19 У 52
ПЭВР-25 25 10—510 23X52
ПЭВР-30 30 15—1 23X73
ПЭВР-50 50 22—1,5 32x92
ПЭВР-100 100 47—2,7 32 X 173
39-5. Променливи съпротивления
Променливите съпротивления — потенциометрите (фиг. 39-4), се из-
ползуват в радиоприемници, усилватели, телевизори, магнитофони и
друга апаратура, за да регулират гръмкостта, тембъра, напрежението
и тока.
Съпротивления СП-1, СП-V и ВК- Основните им части са: дъга от
изолационен материал, покрита от едната страна с проводещ въглеро-
ден слой, закрепена на ос и изолирана от нея жична тоководеща четка
(плъзгач). При въртене на оста четката се премества по проводещата
повърхност на дъгата. Целият механизъм е поставен в пластмасов или
метален корпус. Променливотосъпротивление се включва в схемата по-
посредством три контактни извода.Средният от тях е съединен с четката,
а двата крайни — с краищата на дъгата.
Изработват се съпротивления от типа СП-1, СП-V и ВК със стойности,
конто се изменят по кривите от вида А, Б и В (фиг. 39-1). Съответната
буква стой на корпуса на съпротивлението след стойността на номинал-
ната мощност и номиналното съпротивление.
Съпротивленията СП-I с крива от вида А имат номинална разсейвана
530
отивленията са
имат номинална
същите.
мощност
Фиг. 39-4. Променливи
нежични съпротивления
а - СП-1, СП-V: б - СП-П; в
СП-Ш; г - ТК; д - ВК; е —
СПО-2; ж — СПО-0,5
мощност 1 или 2 W и номинални съпротивления 470 Q — 5 М с криви от
вида Б и В — 0,5 или 1 W и 5 kQ — 2,5 MQ; номиналните мощности на
съпротивленията СП-V са 0,5 и 0,25 W, съ
Съпротивленията ВК с крива от вида
0,5 W и номинални съпротивления 2,5 kQ —
7,5 MQ, с криви от вида Б и В — 0,2 или
0,4 W и 15 kQ— 2 MQ.
Диаметърът на корпуса на съпротивле-
нието СП-I и СП-V е 29 mm, а на ВК —
35 mm. Диаметърът на осите е 6 mm.
Съпротивление СП-II (фиг. 39-46). Има
механичен фиксатор на оста във вид на раз-
рязана втулка с навинтваща се в нея гай-
ка. Посредством тази гайка оста може да се
застопори във всяко положение. Номинал-
ните мощности и съпротивления са същи-
те, както на СП-1.
СП-111 — сдвоен потенциометър (два
потенциометъра, контактните четки на кон-
то са закрепени на обща ос, фиг. 39-4в).
Предназначен е за регулиране на напреже-
ния (токове) едновременно в две вериги с
въртене на едно копче.
СП-IV — същият потенциометър, но с
приспособление за застопоряване на оста.
Номиналните съпротивления на СП-III
и СП-IV са същите, както на СП-I, а но-
миналните мощности на вторите потенцио-
метри от оста са два пъти по-малки.
Съпротивление ТК (фиг. 39-4г). Има
конструкция, аналогична на съпротивление
В К (фиг. 39-46), и същия диаметър, но е
прибавен ключ, който се задействува при
въртене на оста, когато контактната четка
се намира в началото на тоководещия слой.
Ключът се използува за изключване захран-
ването на приемника. Номиналните мощно-
сти и напрежения са, както на съпротивле-
нията ВК
Съпротивлението СНК е сдвоено, при което контактната четка на
всяко съпротивление се задвнжва от отд^лна ос. Една от осите минава
вътре в другата, която е тръбна. Конструкц..ята на съпротивлението СНК
е аналогична на конструкцията на съпротивлението В К
Съпротивлението СНВК е сдвоено и с ключ. Конструкцията му е
аналогична на СНК-
Съпротивление СПО. Проводнмият материал е впресован в дъгооб-
разен канал в керамичната цилиндрична основа на корпуса и има зна-
чително по-голяма дебелина, отколкото съпротивленията СП, ВК и ана-
логичните им. Затова потенциометрите СПО се наричат обемни. Стой-
ностите им се изменят по крива от вида А (виж фиг. 39-1).
531
Диаметри на корпусите: СПО-0,15 — 9,6; СПО-0,5 — 15,6; СПО-1 —
20,7; СПО-2 — 28 (числото в наименование™ на съпротивлението оцна-
чава номиналната му мощност). Диаметърът на оста на съпротивлението
СПО-2 е 6 mtn, а на останалите — 3 mm. Ном ин алы ите сопротивления са
от 47 Q до 4,7 MQ .
40. Кондензатори
40-*. Класификация и основии параметри
Най-простият кондензатор се образува от две метални повърхности —
плочи, разделени с изолационно вещество — диелектрик. За получаване
на по-голям капацитет се използуват по-голям брой плочи, редувщци се
със слоеве диелектрик, като плочите се свързват помежду си през една.
В съответствие с използувания диелектрик кондензаторите се на-
ричат: въздушни, керамични, стъкло-емайлови, слюдени, хартиени, сти-
рофлексни и др.
Кондензаторите, чийто капацитет не се изменя, се наричат конден-
затори с постоянен капацитет. Те се класифицират по: а) конструкция
(тип); б) номинално напрежение; в) номинален капацитет; г) максимал-
но възможно отклонение на действителната стойност на капацитета от
номиналната (толеранс на капацитета). Керамичните и слюдените кон-
дензатори се класифицират допълнително според зависимостта на капа-
цитета им от температурата.
Класификацията на кондензаторите с променлив капацитет виж в
§ 40-11.
Номинално напрежение Uuov — максималното напрежение между
плочите на кондензатора, при което той работи сигурно и продължи-
телно. За повечето кондензатори с постоянен капацитет се означава
номиналното напрежение за постоянен ток. Допустимого напрежение
за променлив tqk е винаги по-малко. При работа на кондензатора във ве-
рига с пулсиращ ток сумата на постояннотоковото напрежение и ампли-
тудната стойност на променливотоковото напрежение не трябва да пре-
вишава номиналното напрежение на кондензатора. Ако тези условия не
се изпълняват, кондензаторът бързо се поврежда.
Когато върху кондензатора не е означено напрежението, това пока-
зва, че кондензаторите от дадения тип се произвеждат само за едно номи-
нално напрежение. Последното може да се намери в справочниците.
Изпитателно напрежение Ull3n — напрежението, превишаващо
определен брой пъти номиналното работно напрежение, което подаваме
на кондензатора за късо време, за да се убедим, че той ще работи сигурно
при възможни в експлоатацията краткотрайни превишавания на напре-
жението. На такова изпитване се подлагат всички кондензатори при
производството им в завода. Понякога, преди да се монтират в апарату-
рата, кондензаторите се подлагат на повторна проверка с повишено на-
532
прежение. Такива многокрйтни проверки обаче трябва да се избягват,
тъй като йлошават качеството на кондензаторите.
Пробивно напрежение Unp — напрежението, при което се разрушава
диелектрикът на кондензатора или възниква електрическа искра (дъга)
между плочите му през краищата на диелектрика. При редовен конден-
затор това напрежение е винаги по-високо от изпитателното.
Номинален капацитет СНом — означеният върху кондензатора (табл.
40-1). За полупроменливите кондензаторн се дават две номинални зна-
чения за капацитета в пикофаради — минималното й максималното,
разделени с дробна черта.
Та блица 40-1
Стандартна редове за номйналните Стойности на капацитета
на кондензаторите с постоянен Капацитет*
Допустими отклонения от номиналния капацитет
±2% ±5% ±10% ±20% А ±5% ±10% ±20% ±5% ±10% ±20%
номинален капаЦятСт в pF X 1 10, 100, 1000 номинален каПацИтеТ в pF
1,0 1,1 1,2 1,3 1,0 1,2 1,0 0,01 0,012 0,01 0,1 1,0 10
1,5 1,6 1,8 2,0 1,5 1,8 1,5 0,015 0,018 (0,02) 0,015 0,018 (0,02) 0,15 (0,2) 1,5 (2,0) 15 (20)
2,2 2,4 2,7 3,0 2,2 2,7 2,2 0,022 (0,025) 0,027 (0,03) 0,022 (Э.825) (0,03) 0.22 (0,25) 2,2 22 (25) (30)
3,3 3,6 3.0 4,3 3,3 3.9 3,3 0,033 0,039 (0,04) 0,033 (0,04) 0.33 3,3 (4,0) 33
4,7 5,1 5,6 6,2 4,7 5,6 4,7 0,047 (0,05) 0,056 0,047 (0,05) 0,47 (0,5) 4,7 (6,0) 47
6,8 7,5 8,2 9,1 10 6.8 8,2 10 6,8 10 0,068 (0,07) 0,082 0,060 (0,07) 0,68 6,8 (8,0) 68 100
* В скобите са посочени номиналниТе стойности на онези харТиени кондензато-
ри тип КБ, КБГ-И, КБГ-М, КБГ-МП, КБГ-МН, метализирани хартиени кондепза-
тори МБГ-Ц, МБГ-П, МБГО и някои други типове, чието производство е започнало
преди въвеждането на ГОСТ 2519—60.
Стандартните стойности на капацитета на електролитните кондензаторн са:
1, 2, 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000, 2000 и SOOOpF.
По този ред се произвеждат и керамйчпите кондензаторн с допустимо откло-
нение от номиналния капацитет —Г80 —20% и +100 —40% и номинални стоГносТя
на капацитета в pF X 100, 1000.
533
Действителният минимален капацитет може да бъде неограничен©
по-малък, а действителният максимален — неограничено по-голям от
означения.
Толеранс на капацитета — граничното отклонение на стойността на
капацитета от номиналната. Толерансът се изразява в проценти и се оз-
начава върху кондензатора с постоянен капацитет. Толерансът не се оз-
начава върху електролитните, сегнетокерамичните и някои други типове
кондензатори, тъй като те се произвеждат с един единствен толеранс,
който може да се намери в справочниците.
Върху кондензаторите с постоянен капацитет, конто имат много мал-
ка стойност на капацитета, толерансът се означава в пикофаради:
±1 pF — за слюдените и стъкло-емайловите, и ±0,4 pF — за керамичните.
При кондензаторите с променлив капацитет толерансът обикновено
не превишава с повече от ±10% номиналната максимална стойност на
капацитета.
40-2. Подбор и монтаж на кондензаторите
Кондензатори с постоянен капацитет за радиоапаратури се избират
от табл. 40-2, като се има пред вид следното:
1. Ако на кондензатора се подава постоянно напрежение (дори и
през съпротивление), желателно е номиналното му напрежение да бъде
поне с 20—25% по-високо от напрежението на захраиващия източник.
2. Номиналното напрежение на слюдените и хартиените конденза-
тори, работещи в променливотокови вериги, се избира от табл. 40-6 и
40-7.
3. Може да се използуват кондензатори с по-малко от посоченото
в табл. 40-2 отклонение от номиналната стойност на капацитета.
4. В апаратурите, работещи при стайни условия, могат да се изпол-
зуват електролитни кондензатори с производна студоустойчивост (виж
§ 40-10); кондензатори с маркировка «ПМ» или «ОМ» трябва да се изпол-
зуват в апаратури, предназначени да работят при ниски температури.
5. Ако в описанието или на схемата на радиоприемника е посочено,
че максималният капацитет на кондензаториия блок с променлив капа-
цитет е 450, 460 или 465 pF (виж § 40-11), то може да се използува конден-
заторен блок с максимален капацитет до 510 pF. При максимален капа-
цитет, по-малък от посочения в схемата, блокът не може да осигури по-
криването на необходимия честотен обхват. Допустимо е минималната
стойност на капацитета на променливите кондензатори да се отклонява
от означената на схемата, тъй като началният капацитет на кръга се по-
стига с включванею на допълнителни полупроменливи кондензатори.
При монтажа на кондензаторите трябва да се има пред вид следното:
1. Недопустимо е включването на отрицателния полюс на токоиз-
точника към изолирания от тялото на кондензатора извод, защото кон-
дензаторът се поврежда (виж § 40-10).
2. Когато трябва да се заземи една от плочите на керамичен тръбен
кондензатор тип КТ (виж § 40-3), към шасито на радиоустройството тря-
бва да се свърже външната плоча на кондензатора. Ако конструкцията
на кондензатора е такава, че трудно се различават изводите му, заводы-
534
Т а б л и ц а 40-2
Използуване на кондензаторите с постоянен капацитет
в радиоапаратурите
Място в схемата Препоръчван тип Толеранс1, % Оцветяване или трупа1
ВЧ и МЧ вериги Антенна верига КД, КТ, КС, КСО, ПМ Трептяш кръг в детркторен КТ, КС. КСО, БМ, или едиоиампов приемник КБ, КБГ-И, ПМ за СВ-ДВ Хетеродинен трептящ кръг КТ (спрягащ кондензатор) КС Други трептящи кръгове в КТ СВ и ДВ обхват, фиттри КС МЧ (вкл. и антенни) Същите кръгове за КВ обхват КТ, КД Същите кръгове за УКВ об- КД, КТ хват Връзка между кръговете на КД, КТ МЧ филтри КС КСО Верига на управляващата ре- КД. КТ щетка на решетъчния де- КС тектор или хетеродина КСО Блокиращ кондензатор БМ, КСО, КС, КТ, КБ, КБГ-И, ПО, ПМ, КД, КДС Междустъпална връзка (пре- КТ, КД КСО, КС, хвъриящ кондензатор), ве- ПО, ПМ рига на обратната връзка Верига на екранната решет- КД, КДС. КБГ-И, ка, шунт на съпротпвиение- КБГ-М1, КСО, БМ, то за автоматично предна- К4ОП-1, КБ прежение, развързващ фил- * ±5 ±5 + 10 ±ю ±10 ±ю ±ю ±ю ±ю * * * * * нервен трупа П червей трупа П червен, небесно- син, сив, син същите Цветове небесносин, сив трупа О,М трупа В,Г небесносин, сив трупа О,М трупа В,Г
Филтър във веригата на АРУ, БМ, КБ, КБГ-И, ' електронен индикатор за К4ОП-1, КБГ-М1 настройка ♦ * —
НЧ вериги Междустъпална връзка в КСО, БМ, КБ, КБГ- ** лампова схема (преходен М2, ПО, КТ, КД, кондензатор) КДС, К4ОП-1, КБГ-И Междустъпална връзка в ЭМ, КЭ ** транзисторна схема Тонрсгулатор, верига за че- КСО, КС, ПО, КБГ- +5, +10 стотна корекция; верига И, К4ОП-1, БМ, КБ за отрицателна обратна връзка Шунт на първичната намотка КБГ-М2, +10 ра изходния трансформа- КСО, КБ, КБГ-И —
Верига на екранната решетка БМ, КБГ-И, КБГ-М1, *** 'в предусилвателно стъпало МБГО, МБМ, МБГЦ, МБГП, К4ОП-1 —
535
продолжение
Място на схемата Препоръчван тип Толеранс1. % Оцветяване или трупа1
Същата верига в крайно стъ- КЭ, КЭГ, МБГП *** —
пало Шунт на съпротивлениет® за КЭ, КЭГ, ЭМ —
автоматично преднапре-
жение
Изправители и общи захранващи вериги
Изглаждащ фйлтър КЭ, КЭГ, МБГО, МБГП (КМБГ) ♦ ♦♦
Същият за захранване на елек- троннолъчева тръба на телевизор КОБ, ПОВ -а—
Верига на първичната на- мотка на захранващ транс- форматор или автотранс- форматор (противошумов кондензатор)* * ** *** КБ, КБГ-И, КБГМ-1, К4ОП-1 ** —
1 Ако толерансът, оцветяването или групата не са посочени, могат да се из-
ползуват кондензатори от препоръчаните типове с произволен толеранс, оцветяване
или буквено означение.
2 Номиналните напрежения се избират от табл. 40-7.
* Допустимо е използуването на кондензатори с номиналната най-близка
по-голяма или по-малка стойност на капацитета от реда +20% в табл, 40-1 в сравне-
ние с посочената в описанието на приемника или получената от изчислението.
** Допустимо е използуването на кондензатори с пронзволно по-голяма,
но не повече от двойната стойност на капацитета в сравнение с посочената в описа-
нието на приемника (усилвателя, изправителя) или получената от изчислението.
*** Допустимо е използуването на кондензатор с произволна неограничено по-
голяма стойност на капацитета.
производится нанася черна черта около извода на външната плоча на кон-
дензатора.
3. Капацитетът на полупроменливите кондензатори КПК (виж
§ 40-4) се изменя малко с течение на времеТС главно вследствие микроско-
пичните изменения на въздушната междина между статора и ротора. Този
недостатък може да се намали, като след регулиране на апаратурата
настройващият винт на кондензатора се покрива с лак.
4. При огъване и запояване на изводите на кондензаторите трябва
да се ползуват указанията, дадени за съпротивленията в § 39-2.
40-3. Керамични кондензатори с постоянен капацитет
Обикновено керамични се наричат изделия и материали, изработени
чрез изпичане на маса, чиято основна част е глина. По структура те пр4д-
ставляват отделни малки кристал и, спечен и от действието на високата
температура. В техниката обаче керамични се наричат много материали
с подобна структура и технология на изработване, при все че не съдържат
глина или тя е съвсем малко. Към тях се отнася кондензаторната кера-
536
мика, използувана като диелектрик при кондензаторите. Изработените
от нея кондензаторн се наричат керамични.
Кондензатор КТ-1, КТ-2 (керамичен тръбен) — представлява тън-
костенна керамична тръбичка, върху външната и вътрешната повърх-
ност на която е нанесен слой сребро (фиг. 40-1а—в и табл. 40-3). Изво-
дите на кондензатора представляват медни посребрени проводници,
запоени към плочите на кондензатора. При кондензаторите КТ-2 изво-
дите са ленти от същия материал.
Таблица 40-3
Тръбни крамнчнн кондензаторн
Тип КТ-1 (КТМ)* КТ-2 (КТК)*
Диаметър, mm 2.6—4.4 5—7
Дължина, mm 10—20 12—50
Оцветя«ане оранжев други Цветове оранжев други Цветове
t/иом. V 160 160 300 400
^ИЗп» V 480 750 900 1200
^НОМ> pF 680—10030 1—560 683—33300 2,2—2200
Тотеранс, % + 80 —20 +5, +10, ±20 + 80 —20 ±2, ±5, +10. +20
* В скобите са дадени старите наименования.
Фиг. 40-1. Керамични кондензаторн с постоянен
капацитет
а — КТ-1 (КТМ); б, в - КТ-2 (КТК); г, д - КД-1,
КД-2, КДС-1, КДС-2, КДС-3; е - КОБ
Кондензатор КД-1, КД-2 (керамичен дисков модели 1 и 2) и КДС-1,
КДС-2, КДС-3 (кондензатор дисков сегнетокерамичен модели 1, 2,
3) — оформен е като кръгла керамична пластинка, на повърхностите на
537
която са нанесени слоеве сребро, представляващи плочите на конденза^
тора. Изводите са проводници, запоени към плочите (фиг. 40-1г иди
табл. 40-4).
Таблица 40-4
Дисковн керамични кондензаторн
Тип КД-ЦКДМ)* КД-2 (КДК-1, КДК-2)*
Диаметър, mm
Оциетяване
t/ном. V
</изп. V
СнОМ> pF
Толеранс, %
4—6
оранжев други Цветове
160 250
480 750
680—2200 1 — 130
+80 —20 ±5, ±Ю, ±20
6-12
оранжев други Цветове
300 ’ 500
900 1500
680—4700 1—270
+ 80 —20 +5, ±10, ±20
Тип КДС-1 КДС-2 КДС-3
Диаметър, mm
Оцветяване
^нои- V
Сном. pF
Тотеранс %
9,2
оранжев
250
3000
-1-100 —40
12,2
6800
4.2
1000
* В скобите са дадени старите наименования.
Кондензатор КОБ-1, КОБ-2, КОБ-3 (Керамический Опрессованный
пластмассой Боченочный — керамичен от пресована пластмаса бъчво-
виден) — представлява керамичен цилиндър, върху основите на който са
нанесени плочите (фиг. 40-1е). Изводите са къси посребрени метални щиф-
тове, запоени към центровете на плочите.
Данни за кондензаторите:
кондензатор КОБ-1 (диаметър 21 mm, височина 18 mm) t/H0M=12 kV,
Сном=500 pF;
кондензатор КОБ-2 (диаметър 33 mm, височина 27 mm) t/HOM=20 kV,
Сном=500 pF;
кондензатор КОБ-3 (диаметър 62 mm, височина 40 mm) t/HOM=30 kV,
СНОМ=2500 pF.
Значение на оцветяването. Различните Цветове при керамичните
кондензаторн КТ, КД и КДС характеризират стабилността на капаци-
тета им при изменение на температурата. Капацитетът на сивите, небе-
сносините и сините кондензаторн се изменя незначително при изменение
на температурата Затова тези кондензаторн се наричат термостабилни
(фиг 40-2а)
Капацитетът на зелените и червените кондензаторн се намалява зна-
чително при увеличаване на температурата (фиг. 40-26). Тези конден-
затори се наричат термокомпенсиращи. При използуване на последните
в резонансни кръгове дават възможност значително да се подобри стабил-
ността на настройката при изменение на температурата.
Кондензаторите с оранжев цвят изменят силно своя капацитет при
538
изменение на температурата в широки граници. При стайна температура
обаче капацитетът им е достаточно стабилен.
В практиката могат да се срещнат керамични кондензатори с нане-
сени върху тях букви. В този случай независимо от оцветяването ста-
билността на капацитета им се определя така: кондензатор с маркировка
Фиг. 40-2. Относително изменение на капаци-
тета на керамичните кондензатори с различно
оцветяване при изменение на температурата
а — термоустойчиви; б — термокомпенсиращи
и сегиетокерамнчни
«ПЗЗ» или <Р» съответствува на сив кондензатор, с маркировка «М47»
или «М» — на небесносин, с маркировка <П120» или <С» — на син, с мар-
кировка «М1300» или <К» — на зелен, с маркировка «М700» или «Д» —
на червей, с маркировка «М75» или <Л» — на небесносин с червена точка,
с маркировка «Н70» — на оранжев.
40-4. Полупроменливи керамични кондензатори (тримери)
Тези кондензатори се използуват предимно за донастройка параметрите
на трептящите кръгове.
Кондензатор КПК (кондензатор полупроменлив керами-
чен) — състои се от статор — керамична основа, и ротор — подвижен ке-
539
рамичен диск (фиг. 40-За и в). Последният е прикрепен към основата йа
ос и може да се върти с помощта на отвертка. Една от пЛоскосТйТе на ро-
тора прилепва към повърхността на статора. Едната от сребърните пло-
чи е нанесена върху тази повърхност на статора, а другата — върху •вън-
шната повърхност на ротора. Двете плочи имат формата на секТор'и.
Фиг. 40-3. Полупроменливи керамичйи кондензатори
а - КПК-1; б - КПКТ; « - КПК-2
За диелектрик служи материалът на ротора. КойтакТните изводи са при-
способени за лесно запояване към външни проводници. При въртене на
ротора се изменя взаимного положение На Плочите, а с това и капаци-
тетът.
Кондензаторите КПК-1 имат диаметър на ротора 18 mm и се произ-
веждат с номинален обхват на изменение на капацитета 2—7, 4—15,
6—25 и 8—30 pF. Кондензаторите КПК-2 и КПК-3 имат диаметър на ро-
тора около 33 mm и капацйтетът им се изменя в границите 6—60, 10—
100 и 25—150 pF.
Изпитателното напрежение за всички кондензатори тип КПК е
1000 V.
Кондензатор КПКТ (кондензатор полупроменлив кера-
мичен тръбен). Основата му е керамична тръба (фи!. 40-36). Върху вън-
шната й повърхност с тънък сребърен слой е нанесена неподвижната
плоча, а подвижната плоча представлява метално тяло с винтова резба,
поставено вътре в тръбата. С помощта на отвертка металното тяло се
извежда повече или по-малко от. тръбата, с което се изменя капацитетът.
Кондензаторите КПКТ се произвеждат с номинален обхват на изме-
нение на капацитета 1—10, 2—15, 2—20 и 2—25 pF. Изпитателното им
напрежение е 500 V.
Кондензаторът КПКТ има диаметър на корпуса около 7,5 mm и
височина около 29 mm.
40-5. Стъкло-емайлови кондензатори
Стъкло-емайли се наричат полупрозрачни неорганични стъкла, конто
имат сравнително ниска температура на топене
Стъкло-емайловият кондензатор КС (фиг. 40-4) представлява червени
540
оцветен цараделепнпед, оЦразуздц од слоеае стъкло-емайл, конто се ре-
ДУ^ДТ. <; тадк» едебърнц слседя. Всцчк* слоеве са спеченц помежду си
Чешите и нечетните плочи на кондензатора са
с4Йф*анв ооодделно и изведени в двата края на кондензатора.
—®—
Фиг. 40-4. Стъкло-еыайлов кондензатор КС
Кондензаторите се произвеждат за номинално напрежение 500 V
с номинални капацитети от 10 до 100 pF при допустим толеранс ±2, +5,
+ 10, ±20% . Иэпитателното напрежение не превишава повече от два пъти
номиналното. Размери на кондензаторите-: КС-1 — 14x8x6 mm, КС-2 —
19X12x6 mm и КС-3 — 20х 15х6 mm.
Капацитетът на кондензаторите, означени с буква О, се променя
незначително при изменение на температурата, с буква Р при повишение
на температурата се увеличава, а с букви М и П при повишение на тем-
пературата се намалява. Температурата оказва ндй-голямо влияние вър-
ху капацитета на кондензаторите, означени с буква П.
Кондензаторите КС се произвеждат с жични изводи или без тях.
Кондензаторите от последний вариант се използуват в печатайте схеми,
като външните проводници се запояват непосредствено към метализира-
ните краища на кондензаторите.
40-3. Слюдени кондензатори
Кондензатори КСО (Конденсаторы Слюдяные, Опрессованные в пласт-
массу — кондензатори слюдени, пресовани в пластмаса) — изработват
се с плочи от фолия и с плочи от сребро, нанесено непосредствено на по
върхността на слюдата. Последните се означават с букви Б, В или Г
характеризиращи стабилността на капацитета им при изменение на тем
Фиг. 40-5. Слюдени кондензатори
а — КСО-1; б — КСО-2; в — КСО-5; г — ДСО-6, д — КСО-7; КСО-8
541
пературата. Капацитетът на кондензаторите с буква Б се изменя не по-
вече от ±0,2%, с буква В — не повече от ±0,1% и с буква Г — не повече
от ±0,05% при промяла на температурата на всеки ±10°С. КапацитетъГ
на кондензаторите с фолиевн плочи (те нямат буквени означения) е твър-
де нестабилен както при изменение на температурата, така и с течение
на времето. Кондензаторите КСО-1, КСО-2 и КСО-5 (фиг 40-5а—в) имат
жични изводи, КСО-6, КСО-7 и КСО-8 — металически изводи (фиг 40-5е
и д). В тялото на кондензаторите КСО-7 и КСО-8 има отвори за закреп-
ване. Върху кондензаторите КСО-1, КСО-2, КСО-5 и КСО-6 няма озна-
чение на типа. Те могат да се различат само по-външен вид и размери
(табл. 40-5).
Кондензаторите КСО се произвеждат с толеранс на капацитета ±2,
±5, ±10, ±20% Изпитателното напрежение не превишава удвоеното
номинално. На кондензаторите КСО може да се подава променливо на-
прежение, не по-високо от посоченото в табл. 40-6.
Основни данни за слюдените кондензаторн
Таблица 40-5
Тип Номинално напрежение, V Номинален капацитет, pF Максимална дължииа*. ширина и дебелина на ТЯЛОТО, П1П1
КСО-1 250 51—750 14 .8 :5
КСО-2 500 100—2400 19У 12X6,3
КСО-5 250 7500—10000 21X21X10
КСО-5 500 470—10000 21Х21Х 10
КСО-6 1000 1200—2700 28Х 17 X 10
КСО-7 1000 2490—3300 33 ,<29,5 У 10
КСО-7 1500 1100—2200 ЗЗХ 29.5Х 10
КСО-8 250 10000—30000 33 v 29,5X 12
КСО-8 500 12000—30000 33 X 29.5Z 12
КСО-8 1000 7500—10000 ЗЗХ29.5У 12
КСО-8 1500 4700—6800 33 X 29,5У 12
* Дължината на кондензаторите е посочена без изводите
Таблица 40-0
Граничим променливотокови напрежения
за кондензаторите КСО
Намннално правогоконо напрежение, V 250 и 500 1000 I 1500 1 i
Променливотоково напрежение с честота
до 50 Hz, V 175 210 320
Променливотоково напрежение с честота до 10000 Hz, V Променливотоково напрежение с честота 100 140 210
над 10000 Hz, V 35 35 50
542
40-7. Хартиени кондензатори
Плочите на хартиения кондензатор са фолйеви ленти (обикновено алу-
миниеви) с дебелина 7—8 mm, а диелектрикът е специална, пропита с ва-
зелин кондензаторна хартия с дебелина 4—15 p.m. Колкото номиналното
напрежение е по-високо, толкова хартията е по-дебела и нейните слоеве
повече.Фолиевите и хартиениге ленти санавити на руло, наречено конден-
заторна секция.
Кондензатор КБ (Конденсатор Бумажный — хартиен кон-
дензатор) — представлява напоен с церезин картонен цилиндър с диа-
метър от 14 до 32 mm и дължина от 37 до 57 mm (фиг 40-6а), в който се
намира кондензаторната секция. Контактните изводи са жични. Кон-
дензаторите се произвеждат със следните номинални капацитети и напре-
жения: 0,01—0,5pF за 200 V; 4700 pF — 0,3pF за 400 V; 4700 pF — 0,2pF
за 600 V. Толеранс на капацитета +10 или +20%.
Кондензатор БМ (Бумажный Малогабаритный — хартиен
малогабаритен) — представлява цилиндрична метална тръбичка с диа-
метър 5—7,5 mm и дължина 17—24 mm (фиг. 40-66), в която се намира
секцията. Краищата на тръбичката са залети с епоксидна смес, през
543
Гранични променливотокови напрежения
на хартиеннте кондензатори
Таблица 49-7
Променливотоково напрежение, V
при честота 50 Hz при честоти до 500 Hz
1 lUMHHdJlMU , . ПОСТОЯННО- ' X X токово на- у и я “е прежение, V =• S я в О в ’Я * я 5 1 « н ? а> _ | со о S Н S за КБГ-И, КБГ-М, К Б Г-МП it КБГ-МН до 2pF за КБГ-МН от 4 до 10 р F за всички стойности на капаци- тета на БМ и К4ОП-1 • X ? .ХЕ ЬйГ 1— (1 (L сч _tflU3U3 о за КБГ-МН от 4 до 10 р F
150 100 — — 69 — —
200 134) 160 130 75 100 50
300 230 — — 120 — —
400 140 259 290 70 125 75
600 170 300 250 85 150 100
1000 — 400 350 200 150
1500 — 500 — — 250 —
която излизат навън жичните изводи на плочите. В кондензаторите БМ-2
изводите са запоени към плочите, а в кондензаторите БМ-1 не са запоени.
Номинални стойности на капацитета и напрежението: 0,033 —
0,05 pF за 150 V; 3300 pF — 0,03 pF за 200 V; 470—2200 pF за 300 V То-
леранс на капацитета ±10 или ±20%. Изпитателното напрежение е
два пъти по-високо от номиналното. Максимално допустимите промен-
ливотокови напрежения са посочени в табл. 40-7.
Кондензатор К40П-1. Цилиндричната му секция е пресо-
вана в пластмаса (фиг. 40-6в). Изводите му са жични. Диаметърът на кон-
дензатора е от 7 до 13 mm, а дължината — от 25 до 45 mm. Номинални
стойности на капацитета и напрежението: 3900 pF — 0,25 pF за 400 V
и 470 pF — 0,02 pF за 600 V. Допустим толеранс на капацитета ±5, ±10
или ±20%. Изпитателното напрежение е два пъти повисоко от номинал-
ното
Кондензатор КБГ-М (Конденсатор Бумажный Герметич-
ный в Металлическом корпусе — кондензатор хартиен херметичен в
метален корпус) — представлява цилиндрична тръбичка с диаметър
10—17 mm и дължина 38—50 mm (фиг. 40-65). Кондензатор, на който ед-
ната плоча е изолирана, а другата съединена с корпуса, се нарича
КБГ-Ml. Кондензатор, на който и двете плочи са изолирани от корпуса,
се нарича КБГ-М2. Жичните изводи на кондензатора са изолирани от
корпуса със стъклени изолатори, поставени в краищата му. Номинални
стойности на капацитета и напрежението: 0,04—0,25pF за 200 V; 0,07—
0,25 pF за 400 V; 0,01—0,15 pF за 600 V. Толеранс на капацитета ±5,
±10 или ±20%. Изпитателното напрежение не трябва да е по-високо от
утроеното номинално.
Кондензатор КБГ-И (Конденсатор Бумажный Герметич-
ный в корпусе из Изоляционного материала — кондензатор хартиен
херметичен в корпус от изолационен материал) — секцията му е затво-
рена в цилиндър от бяла глазирана керамика (фиг. 40-6г). Краищата на
цилиндъра са затворени с метални капачки с лентови контактни изводи.
Диаметърът на цилиндъра с капачките е от 7 до 16 mm, а дължината му —
544
от 15 до 26 mm. Номинални стойности на капацитета и напрежението:
680—4700 pF и 0,02—0,1 pF за 200 V; 470—1500 pF и 0,015—0,05 pF за
400 V; 470—6800 pF и 0,01—0,03 pF за 600 V. Толеранс на капацитета
±5, ±10 или ±20%. Изпитателното напрежение не трябва да бъде ц>
високо от утроеното номинално.
Кондензатор КБГ-МП (Конденсатор Бумажный Герметич-
ный в металлическом Плоском корпусе — кондензатор хартиен херме-
тичен в метален плосък корпус).
Кондензатор КБГ-МН (Конденсатор Бумажный Герметич-
ный в металлическом «Нормальном» корпусе — кондензатор хартиен
херметичен в метален нормален корпус).
Последните два кондензатора имат по една или няколко паралелно
свързани секции. Контактните изводи минават през стъклени изолатори
(фиг. 20-6 е—ж).
Номинални стойности на капацитета и напрежението на конденза-
торите КБГ-МП: 0,5—2 pF за 200 V; 0,25 pF за 400 V; 0,25—1 pF за
600 V; 0,01—0,5 pF за 1000 V; 0,01—0,25 pF за 1500 V. Размери на кор-
пуса: дължина от 46 до 51 mm, широчина от 26 до 51 mm, височина от
18 до 25 mm.
Номинални стойности на капацитета и напрежението на конденза-
торите КБГ-МН: 1—10pF за 200 V; 1—8pF за 400 V; 0,5—6pF за 600 V;
0,25—4 pF за 1000 V; 0,25—2pF за 1500 V. Размери на корпуса: дължина
от 38 до 68 mm, широчина от 23 до 63 mm, височина от 60 до 100 mm.
Кондензаторите КБГ-МП и КБГ-МН се произвеждат с толеранс на
капацитета ±5, ±10, ±20%. Изпитателното напрежение не трябва да
е по-високо от утроеното номинално (за 1500-волтовите кондензатори е
3000 V)
40-8. Метализирани хартиени кондензатори
Като диелектрик при метализираните хартиени кондензатори се изпол-
зуват ленти от кондензаторна хартия с дебелина 5—15 pm, покрити със
слой от ацетилцелулозен лак. Плочите на кондензатора се получават,
като върху едната страна на хартията над лаковия слой се нанася мета-
лен пласт (от калай и цинк или алуминий) с дебелина от порядъка на
стотни части от микрона. В кондензаторите с номинално напрежение от
400 V нагоре (освен кондензаторите МБГО) се поставят неметализирани
хартиени ленти между метализираните. Лентите са навити заедно в сек-
ция-руло, която се напоява с церезин. Тези кондензатори имат значи-
телно по-малък обем от хартиените със същия номинален капацитет и
напрежение. Те се самовъзстановяват при възникване на електрически
пробив в диелектрика: в мястото на пробива възниква разряден ток,
който мигновеио разтопява метализацията наоколо. В резултат не остава
метален слой, мястото се изолира от плочите и разрядът се прекратява-
Кондензатор МБМ (Металлобумажный Малогабаритный —
метализиран хартиен малогабаритен) — предназначен е за номинално
напрежение 160 V и има корпус със същата конструкция, както конден-
заторът БМ (фиг. 40-7а). Дължината му е 22 или 36 mm, а диаметърът е
6—14 mm. Номиналните стойности на капацитета са 0,05—1 pF. При
3> Справочник за начин аещия ра,тнолюбител
545
кондензаторн МБМ с по-високи номинални напрежения жичните изводи
са изолирани от корпуса с гумени изолатори (фиг. 20-76). Кондензаторът
има диаметър от 9 до 20 mm и дължина от 25 до 51 mm. Номинални стой-
ности на капацитета и напрежението: 0,05—1 u.F за 250 V; 0,025—0,5 p.F
за 500 V; 0,01—0,25pF за 750 V; 0,01—0,1 pF за 1000 V; 5100 pF—0,1 pF
за 1500 V.
Фиг. 40-7. Метализирани хартиени кондензаторн
а — МБМ за номинално напрежение 160 V: б — МБМ за номинално напрежение 250 V и нагоре;
в - МБГЦ-2; г - МБГП-1, МБГО-1; д - МБГП-2, МБГО-2; е - МБГП-3
Кондензаторите МБМ могат да се включат в променливотокови ве-
риги с честота до 1000 Hz и напрежения, непревишаващи следните стой-
ности:
Номинално постояннотоково
напрежение, V 160 и 250 500 и 750 1000 и 1500
Максимално променливото-
ково напрежение, V 60 100 150
Кондензаторите се произвеждат с толеранс на капацитета ±10 или
±20%. Изпитателното напрежение не трябва да превишава един път и
половина номиналното.
Кондензатор МБ ГЦ (МеталлоБумажный Герметический
Цилиндрический — метализиран хартиен херметичен цилиндричен) —
има метален корпус с диаметър от 11 до 18,5 mm и дължина от 37 до 51 min
(фиг. 40-7в). При кондензаторите МБГЦ-1 единият от изводите е изоли-
ран, а другият е свързан с корпуса, а при кондензаторите МБГЦ-2 и
двата са изолирани. Изолирането става чрез стъклени изолатори.
Номинални стойности на капацитета и напрежението: 0,25—1 p,F
за 200 V; 0,1—0,5p,F за 400 V; 0,025—0,25 p.F за 600 V. Толеранс на капа-
цитета ±5, ±10 или ±20% . Изпитателното напрежение не трябва да пре-
вишава един път и половина номиналното.
546
Кондензатор МБГП (МеталлоБумажный Герметический в
Прямоугольном корпусе — метализиран хартиен херметичен в право-
ъгълен корпус).
Кондензатор МБГО (МеталлоБумажный Герметический с
Однослойным диелектриком — метализиран хартиен херметичен с
еднослоен диелектрик).
Последните два кондензатора имат по една или няколко паралелно
съединени секции, затворени в метален корпус с правоъгълно сечение.
Изводите минават през стъклени изолатори, разположени на горната
стена на корпуса (фиг. 40-7 г—е).
Номинални стойности на капацитета и напрежението на конденза-
торите МБГП: 1—30 u. F за 160 V; 0,5—25pF за 200 V; 1—10pF за 250 V;
0,25—10 pF за 400 V; 0,1 —10 pF за 600 V; 0,5—10 pF за 1000 V; 0,25—
10 pF за 1500 V. Толеранс на капацитета ±5, ±10 или ±20%. Изпита-
телното напрежение е един и половина пъти по-високо от номиналното.
Размерите на корпуса са: дължина от 32 до 72 mm, широчина от 12 до
ПО mm, височина от 26 до 118 mm.
Номинални стойности на капацитета и напрежението на конденза-
торите МБГО: 2—30 pF за 160 V; 1—30 pF за 300 V; 1—20 pF за 400 V;
0,5—20 pF за 500 V; 0,25—10 pF за 600 V. Толеранс на капацитета ±10
или ±20%. Изпитателното напрежение не трябва да бъде по-високо от
номиналното. Размерите на корпуса са: дължина от 32 до 47 mm, широ-
чина от 12 до 77 шт, височина от 26 до 51 mm.
40-9. Стирофлексни и метализирани
стирофлексни кондензаторн
Плочите на стирофлексния кондензатор представляват ленти от алуми-
ниево фолио, отделени една от друга с полистиролни ленти (стирофлекс).
Колкото по-високо е номиналното напрежение на кондензатора, толкова
по-дебела е лентата и по-голям броят на слоевете между плочите. Метал-
ните и стирофлексните ленти са навити на руло (кондензаторна секция).
Секцията се нагрява до 220—300° С, при което стирофлексната лента
плътно приляга към фолисто.
Плочите на метализираните стирофлексни кондензаторн предста-
вляват тънки метални слоеве, нанесени върху стирофлексните ленти.
Кондензатор ПМ-1 (полистиролен малогабаритен модел 1) —
представлява една секция, която няма кожух (обвивка). Хичните изводи
са свързани непосредствено към краищата на секцията. Диаметърът на
кондензатора е 3,5—4 mm, а дължината на секцията 8—10 mm. Номи-
налното напрежение е 60 V, номиналният капацитет 100—1000 pF с то-
леранс ±10 или ±20%.
Кондензатор ПМ-2 (полистиролен малогабаритен мо-
дел 2). Секцията му е затворена в метална тръбичка, краищата на която
са залети с епоксидна смес; през нея излизат жичните изводи. Общият
вид е същият, както на кондензаторите БМ (фиг. 40-6 б). Размерите на
кондензатора са: диаметър 4—5 mm и дължина 10—12 mm. Номиналното
напрежение и капацитет са същите, както на кондензатора ПМ-1.
Кондензатор ПО (полистиролен открит) — има същата кон-
547
струкция като ПМ-1. Диаметърът на кондензатора е 12—24 mm и дължи-
ната му е 31—49 mm. Номинално напрежение 300 V, номинален капаци-
тет 51 pF—0,03 pF с толеранс +20%.
Кондензатор ПОВ (полистиролен открит високоволтов) —
има същата конструкция като ПО. Произвежда се със следните номи-
нални напрежения и капацитети: 10 kV, 390 pF (размери 20X40 mm)
и 15 kV, 390 pF (размери 25x40 mm). Толеранс на капацитета ±20%.
40-10. Електролитни кондензатори
Електролитният кондензатор се състои от две ленти алуминиево фолио,
едната от конто е оксидирана — покрита с тънък слой окис. Между тях
е поставена хартиена лента, напоена с разтвор на борна киселина в теч-
ност от типа на глицерина. Лентите са навити заедно на руло и поставени
в алуминиев корпус. Неоксидираната лента е съединена с корпуса, а ок-
сидираната има изолиран от корпуса извод. Тънкият слой алуминиев
окис е диелектрик, самата оксидирана лента е едната от плочите, а дру-
гата плоча е напоената с електролит хартия. С помощта на неоксидираната
лента се осъществява електрическата връзка на корпуса с напоената
хартия. Положителният полюс се свързва към изолирания от корпуса
контактен извод на оксидираната лента, а отрицателният — към кор-
пуса.
Предимството на електролитните кондензатори пред кондензаторите
от всички други типове е, че при малки размери имат голям капацитет.
Кондензаторите КЭ-1 и КЭ-2 са най-разпространени в
радиоапаратурите. Те имат цилиндричен алуминиев корпус. Контакт-
ният извод за положителния полюс на кондензаторите КЭ-1 се намира
върху горния капак от изолационен материал. Към дъното на някои кон-
дензатори са заварени фланци с отвори за закрепване при монтаж. Диа-
метърът на кондензаторите КЭ-1 е от 16 до 65 mm, а височината на кор-
пуса — от 28 до 114 mm. Номинални стойности на напрежението и капа-
цитета: 8 V, 50—200011F; 12 и 20 V, 10—2000 pF; 30 V, 10—500 pF; 50 V,
10—100 pF; 150 V, 10—30uF; 300 V, 5—30pF; 450 V, 5—20цЕ.
Кондензаторите КЭ-2 (фиг. 40-8 в) имат пластмасови втулки с резба
и метални гайки за закрепване. Изводът е разположен на втулката. Диа-
метърът на кондензаторите КЭ-2 е от 21 до 34 mm, а височината на кор-
пуса (без втулката) — от 35 до 114 mm. Номинални стойности на напре-
жението и капацитета: 8 V, 100—1000 liF; 12 V, 50—1000 pF; 20 V, 30—
500 pF; 30 V, 20—500 pF; 50 V, 10—100 pF; 150 V, 10—30 pF; 200 V,
150 pF; 300 V, 5—150 pF; 450 V, 5—80 pF. Толерансът на капацитета на
кондензаторите КЭ-1 и КЭ-2 е от +50 до —20%.
Кондензаторите КЭГ-1 и КЭГ-2 (Конденсаторы Электро-
литические Герметичные — кондензатори електролитни херметични) —
имат правоъгълен корпус, който в някои случаи е снабден с изводи за
закрепване. Положителният полюс е изведен на контактен извод, мина-
ващ през стъклен изолатор. Външният им вид е същият, както на конден-
заторите КБГ-МП и КБГ-МН (фиг. 40-6 е и ж). Размерите на конденза-
тора КЭГ-1 са от 46X26X18 mm до 51x51x26 mm. Номинални стойно-
сти на напрежението и капацитета: 8 V, 50—500 pF; 12 V, 30—200 pF;
5-48
20 V, 200 uF; 30 V, 15—100 pF; 50 V, 5—100 uF; 150 V, 5—50uF; 300 V,
2—30 pF; 450 V, 2—20 pF.
Размерите на кондензаторите КЭГ-2 са от 33x23x45 до 180Х90Х
X ПО ппп. Номинални стойности на напрежението и капацитета: 12 V,
200—5000 pF; 20 V, 100—5000pF; 30 V, 100—1000 pF; 50 V, 50—200pF;
150 и 300 V, 10—50 pF; 450 V, 5—20 pF. Толерансът на капацитета на
двата вида кондензатори е от +50 до —20%.
кондензаторите ЭМ (електролитни малогабаритки) са
поставени в корпус от алуминиева гилза с диаметър 4,5—8,5 mm и дъл-
жина 15—35 mm (фиг. 40-8 г). Контактните изводи са жични. Положи-
телният полюс е изведен през гумен изолатор. Номинални стойности
на напрежението и капацитета: 4 V, 20—50pF; б V, 5—40pF; 10 V, 3—
30pF; 15 V, 2—25pF; 20 V, 1 — 15pF; 30 V, 1—10pF; 60 V, 0,5—10pF;
100 V, 0,5—5pF; 150 V, 1 pF. Действителният капацитет може да преви-
шава номиналния до 100%.
Кондензаторите ЭТО-1 и ЭТО-2 (електролитни танталова
с обемнопорести положителни електроди) имат гъбовиден корпус, напъл-
нен с течен киселинен електролит (фиг. 40-8 д). Положителният електрод
(плоча) на кондензатора представлява метален цилиндър, получен от
пресоването и изпичането на танталови зърна. Диелектрикът е тънък
слой танталов окис върху повърхността на зърната. Контактният извод
от положителния електрод е обикновено жичен и е изолиран от корпуса
с диск от стъклотекстолит, уплътнен с гумен пръстен. Отрицателният
електрод е електролитът, а изводът му — тялото на кондензатора.
Кондензаторите ЭТО-1 имат диаметър 14 mm и височина 10 mm.
Те се произвеждат със следните номинални стойности на напрежението
и капацитета: 6 V, 80 pF; 15 V, 50 pF; 25 V, 30 pF; 50 V, 20 pF; 70 V;
15 pF; 90 V, 10 pF. Кондензаторите ЭТО-2 имат диаметър 24 mm и ви-
сочина 14 mm. Номинални стойности на напрежението и капацитета:
6 V, 1000pF; 15 V, 400pF; 25 V, 300pF; 50 V„ 200pF; 70 V, 150pF; 90 V,
100 pF.
Студоустойчивост на електролитните кон-
дензатори. Недостатъкът на тези кондензатори е значителното на-
маляване на капацитета нм при ниски температуря. Буквите Н, М, ПМ
и ОМ в означенията на кондензаторите КЭ и КЭГ характеризират най-
ниската температура, при която те запазват работоспособността си. За
такава се приема температурата, при която капацитетът се намалява не
повече от два пъти в сравнение с капацитета при +20°С. Тази температура
има следните стойности: за кондензаторите с буква Н (нестудоустой-
чиви) — минус 10°С, с буква М (морозоустойчивые — студоустойчиви) —
минус 40°С, с букви ПМ (повышенной морозоустойчивости — повишена
студоустойчивост) — минус 50°С, с букви ОМ (особо морозоустойчивые —
силно студоустойчиви) — минус 60°С.
Особености на работата на електролитните
кондензатори, включен и в схемите. Между елек-
тродите (плочите) на кондензатора през окисния слой винаги същест-
вува значителен утечен ток, особено при по-високи температури. При
продължителен престой на кондензатора без напрежение електролитът
разтваря окисния слой и поради това в момента на включване на напре-
жение към кондензатора утечният ток е много голям. Под действие на
549
напрежението окисният слой се възстановява («формира») и след няколко
минути утечният ток се намалява и стабилизира.
Вследствие на изпарението на електролита диелектричните свой-
ства на окисния слой с течение на времето се влошават, което довежда
до увеличаване на утечния ток и намаляване капацитета на конденза-
тора. При по-висока температура този процес се ускорява. След
10 000 часа работа може да се очаква намаляване капацитета на конден
затора КЭ с около 30%. В кондензаторите КЭГ, а особено в ЭТО, тези
процеси са по-слаби.
40-11. Кондензаторн с променлив капацитет
Основните части на кондензатора с променлив капацитет са метални
пластинки — плочи, обединени в две изолирани една от друга групи.
Пластините на едната от тях — статора, са закрепени неподвижно, а
Фиг. 40-8. Електролнтни кондензаторн
а, б — КЭ-1; в - КЭ-2; г — ЭМ; д — ЭТО-1
пластините на другата — ротора, са закрепени към ос. При въртене на
оста пластините на ротора влизат между пластините на статора, без да
се допират до тях.
Когато пластините на ротора навлязат изцяло между пластините
на статора, кондензаторът има максимален капацитет, а когато оста на
кондензатора е завъртяна на 180° от това положение, капацитетът на
кондензатора е минимален (начален капацитет). При други положения
на ротора капацитетът има междинни стойности, конто са толкова по-
големи, колкото по-голяма част от площта на роторните пластини се
намира между пластините на статора
В приемниците с два или три настройвани трептящи кръга се изпол-
зуват блокове от два или три кондензатора (фиг. 40-9). Техните ротори са
закрепени на обща ос, която се върти с общо копче, а статорите им са изо-
лирани един от друг
Видове кондензаторн с променлив капацитет:
1 Линейно-капацитивни. Капацитетът им се изменя пропорционално
на ъгъла на завъртането.
553
2. Линейно-вълнови или квадратични. Капацитетът им се изменя
нропорцнонално на квадрата на ъгъла на завъртането. При това дължи-
ната иа вълната на трептящия кръг, в който е включен кондензаторът,
се изменя пропорционално на ъгъла на завъртане.
3. Линейно-честотни или обратно-квадратични. Резонансната че-
стота на кръга се изменя пропорционално на ъгъла на завъртането.
Фиг. 40-9. Кондензаторен блок с променлив капацитет
4. Логаритмичен. При въртене на ротора за всеки един градус кон-
дензаторът изменя своя капацитет с една и съща стойност. Това измене-
ние е постоянно по цялата скала.
При .малки ъгли на завъртане поради началния капацитет се забе-
лязва известно несъответствие с посочените закономерности.
41. Трансформатори и индукционни бобини
41-1. Магнитопроводи за НЧ трансформатори и дросели
Електротехническа сто мана. Сърцевините (магнитопро-
водите) на НЧ трансформаторите, включително захранващите транс-
форматори и автотрансформаторите, и дроселите на изглаждащите фил-
три се правят от електротехническа стомана: листова марки Э41, Э42,
Э43, Э310, Э320, ЭЗЗО с дебелина 0,35—0,5 mm или лентова (рулонна)
с дебелина 0,1—0,2 mm. Характерно за тази стомана е, че освен желязо
тя съдържа не повече от 1% въглерод и няколко процента силиций. Си-
лициевият примес (полупроводник) увеличава електрическото съпро-
тивление на магнитопровода, което намалява загубите от вихрови токове
в него и по такъв начин увеличава к. п. д. на трансформатора (автотранс-
форматора). Първата цифра от марката на стоманата показва средното
процентно съдържание на силиций в нея, втората характеризира ней-
ните електромагнитни свойства. Колкото по-голямо е това число, тол-
551
кова по-малки са загубите в стоманата. Цифрата 0 в означението на мар-
ката на стоманата показва, че тя е студено валпувана.
Пермалой. Магнитопроводите на трансформаторите и дросе-
лите за Ь'Ч усилватели се правят също и от листове пермалой — сплав
Фиг. 41-1. Ш-образни магнитопроводи за НЧ трансформатори,
автотрансформатори и дросели
а — без въздушна междина от ламели тип 111, Я или УШ; б — без въздушна
междииа от ламели тип Шпр; в — същите с въздушна междина; г —с въэдуш-
иа междина от ламели тип Ш, Я или УШ, УП; д —лентэв магнитопровод тип
ШЛ без въздушна междина, е — същият с въздушна междина
на никел и желязо с примеси от молибден и други химически елементи.
Числото в марката на пермалоя показва процентного съдържание на ни-
кел в него. Буквата Н означава никел, а следващите б>кси показват
примесите: М — молибден, X — хром, С — въглерод, А — алуминий.
552
Така например пермалой е марка 79 НМ съдържа 79% никел, првмсе
от молибден и останалото — желязо.
Маломощните НЧ трансформатори (напр. изходящите с мощност от
порядъка на 0,1 W и входящите) с магнитопровод от пермалой имат зна-
чително по-малки размери в сравнение с аналогичните им трансформа-
тори, конто имат магнитопровод от електротехническа стомана.
Магнитопроводите на входящите и маломощните изходящи транс-
форматори, а също и трансформаторите в схемите за развивка при теле-
визорите се правят и от ферити (виж § 41-2).
Видове магнитопровод и:
1. Броневи Ш-образни ламелни — състоят се от два вида ламели,
щанцовани от листова стомана или пермалой; Ш-образни, носещи ма-
карата, и правоъгълни за затваряне на магнитната верига (фиг. 41-1а
и г, 41-2а и б и табл. 41-1).
2. Броневи Ш-образни ламелни — състоят се от един единствен вид
щанцовани ламели, конто имат прорез на средния клон за поставяне на
макарата (фиг. 41-16 и в и 41-2в и г и табл. 41-1). Ламелите са от същия
материал като горните.
Ш-образни ламелни магнитопроводи
Таблица 41-1
| Размери по фиг. 41-1а—г
I 1, mm \Н, mml В,mm |S, cm2|/n, mm| /;n, mm| /м, cm|/B,cm|fi,A/mm2
Ш2Х2.5 8
Ш2Х4 8
1112,5X3,2 10
Ш2.5У5 10
ШЗХ4 12
ШЗхб.З 12
Ш4Х5 16
Ш4 X 8 16
Ш5Х6.3 20
Ш5Х 10 20
Ш6Х8 24
Ш6Х 12,5 24
1117 X 7 30
Ш7Х 10 30
I117Z 14 30
Ш8Х 10 32
Ш8Х 16 32
1119 X 9 36
Ш9Х 13 36
Ш10Х 10 40
ПЛОХ 12,5 40
111 10. : 16 40
ПЛОХ 20 40
УШЮХ 10 36
УШ10Х15 36
УШ 10 '20 36
I1J12X 12 36
U1J2X 12 42
Ш12Х 12 Ш12х 12 48 48
Ш12.. 16 *тО 42
Ш12Х 16 48
7,0 2,5 0,04 2,0
7,0 4,0 0,06 2,0
8,75 3,2 0,06 2.5
8,75 5,0 0,11 2,5
10,5 4,0 0,10 3,0
10,5 6.3 0,16 3,0
14 5,0 0,17 4,0
14 8,0 0,27 4,0
17,5 6,3 0,27 5,0
17,5 10 0,42 5,0
21 8,0 0,41 6,0
21 12,5 0,64 6,0
30 7,0 0,42 6,5
30 10 0,60 6,5
30 14 0,84 6,5
28 10 0,68 8,0
28 16 1,10 8,0
31,5 9 0,69 9
31,5 13 0,91 9
35 10 0,90 10
35 12,5 1,1 10
35 16 1,45 10
35 20 1,80 10
31 10 0.90 6,5
31 15 1.30 6,5
31 20 1.83 6,5
30 12 1,30 6,0
42 12 1,30 9,0
30 12 1,30 12
42 12 1,30 12
42 16 1,73 9
30 16 1,70 12
5,0 1,70 1,5
5,0 1,70 1,9
6,25 2,13 1,9
6,25 2,13 2,2
7,4 2,65 2,3
7,5 2,65 2,8
10 3,40 3.0
10 3,40 3,7
12,5 4,25 3,8
12,5 4,25 4.5
15 5,10 4,7 5,7
15 5,10 5,6 5,2
20 6,9 4,7 4,6
20 6,9 5,3 4,5
20 6,9 6,1 4,3
20 6,8 6,0 4,4
20 6,8 7,1 3,9
22,5 7.7 6,3 4,4
22,5 7.7 7,1 3,7
25 8,5 6,9 4,0
25 8,5 7,4 3,9
25 8,5 8.1 3,7
25 8.5 8,9 3,5
18 5,7 5,8 4.0
18 5,7 6,8 3,6
18 5.7 7.8 3,2
18 6,7 7,5 4,2
30 9,7 6,5 4,0
18 7.6 8.5 3 6
30 10,3 8.5 3,3
30 9,7 8,3 3,0
18 7,6 9,3 3,4
553
Продължение на фиг. 41-1
Тип Размери по фиг.41-1а—г
Ш12Х 16 48 42 16 1,70 12 30 10,3 9,3 3,2
Ш12х 18 36 30 18 1,80 6 18 6.7 7,7
Ш12Х20 42 42 20 2.2 9 30 9,7 9,1
Ш12Х20 48 30 20 2.2 12 18 7,6 10,0 3,3
Ш12Х20 48 42 20 2,2 12 30 10,7 10,0 3,1
UI12X24 36 30 24 2,6 6 18 6,7 8,9
Ш12X25 42 42 25 2.7 9 30 9,7 10,0
Ш12Х25 48 30 25 2,7 12 18 7,6 11,0 3,2
Ш12Х25 48 42 25 2,7 12 30 10,3 11,0 3,0
Ш12Х32 42 42 32 3,5 9 30 9,7 11,4 2,8
Ш12Х32 48 30 32 3,5 12 18 7,6 12,5 3,0
Ш12Х32 48 42 32 3,5 12 30 10,3 12,5 2,7
УШ12/: 12 44 38 12 1,3 8 22 6,7 7,0 3,5
УШ12Х 18 44 38 18 1,9 8 22 6,7 8,2 3,3
УШ 12 <24 44 38 24 2,6 8 22 6,7 9,4 3,2
Ш16Х 16 48 40 16 2.3 8 24 8,9 8,6 3,5
Ш16\ 16 64 40 16 2,3 16 24 10,5 11 3,1
Ш16Х 16 64 56 16 2,3 16 40 13,7 11 2,9
Ш16X20 64 40 20 2,9 16 24 10,5 12 3,0
Ш16Х20 64 56 20 2,9 16 40 13,7 12 2,7
Ш16Х24 48 40 24 3,5 8 24 8,9 10,2 3,4
Ш16Х25 64 40 25 3,6 16 24 10,5 13 2,9
Ш16Х25 64 56 25 3,6 16 40 13,7 13 2,6
Ш16Х32 48 40 32 4,6 8 24 8,9 12 3,3
Ш16Х 32 64 40 32 4,6 16 24 10,5 14,3 2,8
Ш16Х 32 64 56 32 4,6 16 40 13,7 14,3 2,5
Ш16Х40 64 40 40 5,8 18 24 10,5 16 2,6
Ш16Х40 64 56 40 5,8 16 40 13,7 16 2,4
УШ16 ; 16 56 48 16 2,3 10 28 9,0 9 3 3,4
УШ 16 ' 24 56 48 24 3,5 10 28 9,0 10,9 3,3
УШ16Х32 56 48 32 4.6 10 28 9,0 12,5 3,2
Ш18У 18 54 45 18 2,9 9 27 10,0 19,8 4,2
Ш18 .< 27 54 45 27 4.4 9 27 10,0 11,6 3,8
Ш18У36 54 45 36 5,8 9 27 10,0 13,4 3,3
Ш19Х 19 75 68 19 3,2 17 46 14,3 11,0
Ш19Л28 75 68 28 4,9 17 46 14,3 12,8
Ш19 :38 75 68 38 6,5 17 46 14,3 14,8
УШ 19 < 19 67 57.5 19 3,2 12 33,5 10,6 11,0 3,0
УШ1> 28 67 57,5 28 4.9 12 33,5 10,6 12,8 2,8
УШИ) 38 67 57,5 38 6,5 12 33,5 10,6 14,8 2,5
11120X20 60 50 20 3,6 10 30 12,1 10,9 3.9
IU20X20 65 65 20 3,6 12,5 45 14,6 11,9 3,5
Ш20Х20 80 50 20 3,6 20 30 13,2 13,8 2,8
11120x20 80 70 20 3,6 20 50 17,1 13,8 2,5
Ш20 25 80 50 25 4.5 20 30 13,3 14,8 2,7
Ш20Х25 80 70 25 4,5 20 50 17,2 14,8 2,5
11120x27 65 65 27 4.9 12,5 45 14,6 13,4 3,5
Ш20Х30 60 50 30 5,4 10 30 11,1 12,9 3,5
Ш20 .32 80 50 32 5,7 20 30 13,1 16,2 2,6
Ш20У32 80 70 32 5,7 20 50 17,1 16,2 2,4
III20Z40 60 50 40 7,2 10 30 11,1 14,9 3,2
Ш20 ' 40 65 65 40 7.2 12,5 45 14,6 15.9 3,1
Ш20Х40 80 50 40 7,2 20 30 13,1 17,8 2,5
Ш20Х40 80 70 40 7,2 20 50 17,1 17,8 2,3
Ш20Х 50 80 50 50 9 20 30 13,1 15,3 2,4
11120x50 80 70 50 9 20 50 17,1 18,3 2,2
554
Продължсиие на табл. 41-1
Тип Размери по фиг. 41-1а— г
11122x22 66 55 22 4,4 И 33 12,3 12,0 3,2
Ш22ХЗЗ 66 55 33 6,6 11 33 12,3 14,0 2,9
УШ22Х22 67 78 22 4,4 14 39 12.4 13,0 2,5
УШ22хЗЗ 67 78 33 6,6 14 39 12.4 15,2 2.3
УШ22Х44 67 78 44 8,8 14 39 12,4 Г.4 2.1
П125У25 100 62,5 25 5,6 37 К 16 4 17.4 _ _2.5
1П25Х25 100 87,5 25 "~5,6 25 62.5 21,4 17.4 2,3
Ш25Х32 100 62,5 32 7,5 25 37.5 16,4 19 0 2,4
Ш25Х32 100 87,5 32 7.2 25 62,5 21,4 19,0 2,2
Ш25Х40 100 62,5 40 9,0 25 37,5 16,4 21,0 2.3
Ш25Х40 100 87,5 40 9,0 25 82,5 21.4 21,0 2,1
Ш25Х63 100 62,5 63 14 25 37,5 16,4 25,4 2,1
Ш25Х63 100 87,5 63 14 25 62,5 21,4 25,4 2,0
УШ26Х26 94 81 26 6,2 17 47 14,7 15,4 2.4
УШ26У39 94 81 39 9,3 17 47 14.7 18 2,2
УШ26Х52 94 81 52 12,4 17 47 14,7 20,6 2,0
Ш28Х28 84 70 28 7,1 14 42 15,6 15,4 3,0
Ш28Х42 84 70 42 10,8 14 42 15,6 18,2 2.6
УШЗОХЗО 106 91 30 8,1 19 53 16,9 17,7 2,3
у 11130^46 106- 91 _ 45 12.1 19 53 . . 16 Q _ 20 6 2.1
УШЗОхбО 106 91 60 16,2 19 53 16,9 23,6 1,9
Ш32У 32 128 80 32 9,3 32 48 21 23 2,3
Ш32Х32 128 112 32 9,3 32 80 27,4 23 2,1
Ш32Х40 128 80 40 11,5 32 48 21 24 2,2
Ш32Х40 128 112 40 11,5 32 80 27,4 24 2.0
Ш32Х50 128 80 50 14,4 32 48 21 26 2,0
Ш32Х50 128 112 50 14,4 32 80 27,4 26 1,9
U132'z63 128 80 63 18 32 40 21 28,4 1,9
11132x63 128 112 63 18 32 80 27,4 28,4 1,9
Ш32Х80 128 80 80 23 32 48 21 32 1,8
11132X80 128 112 80 23 32 40 27,4 32 1,8
Ш34У35 102 102 35 10,9 17 68 22,3 19,2 2.4
Ш34Х52 102 102 52 16,4 17 68 22,3 22,6 2.6
У Ш35Х35 123 105,5 35 11,2 22 61,5 19,8 20,4 2,1
УШ35 52 123 105,5 52 16,8 22 61.5 19,8 23,8 1,9
УШ35 < 70 123 105,5 70 22,4 22 61,5 19,8 27,4 1,8
11135X35 130 105 35 11,2 30 70 25,5 23,5 1,9
11135 ' 45 130 105 45 15,4 30 70 25,5 25,5 1,7
У1П40 -.40 144 124 40 14,5 26 72 26,4 22,4 1,9
УШ40Х60 144 124 60 21,7 26 72 26,4 26,2 1,8
У11140 л 80 144 124 80 29 26 72 26.4 31,5 1,7
11140 v -'0 160 100 40 14,4 40 60 26.3 28,5 2,0
Ш40 40 160 140 40 14,4 40 100 34,3 28,5 1,8
Ш40Х50 160 100 50 18 40 60 26,3 30 1,9
IJI40 X 50 160 140 50 18 40 100 34,3 30 1,8
11140x63 160 100 63 23 40 60 26,3 33 1,8
Ш40Х63 160 140 63 23 40 100 34,3 33 1,7
11140 80 160 100 80 29 40 60 26,3 37 1,8
Ш40Х80 160 140 80 29 40 100 34,3 37 1,6
Ш40У 100 160 100 100 36 40 60 26,3 41 1,7
Ш40Х 100 160 140 100 36 40 100 34,3 41 1,5
/м — дължина на средната магнитна силона линия, сгп;
/„ — средна дължина на навивката, ст.
555
Таблица 41-2
Лентови (навити) магнитопроводи
Тип Размери по фиг. 41-13 и 41-3
L, mm \Н, mm |В, mm|S, cm2|/0, ст2|Л0, ст2|/м,ст|/в,ст|б, А/тт*
ШЛбХ 6,3 24 21 6,3 0,34 6 15 5,1 4,3 4,4
ШЛбХ 8 24 21 8,0 0,41 6 15 5,1 4,7 4,2
ШЛбХ 10 24 21 10 0,52 6 15 5,1 5,1 3,7
ШЛбХ 12,5 24 21 12,5 0,65 6 15 5,1 5,6 3.2
ШЛ8Х8 32 28 8,0 0,55 8 20 6,8 5,7 3,7
ШЛ8Х 10 32 28 10 0,69 8 20 6,8 6,0 3,4
ШЛ8Х 12 32 28 12 0,86 8 20 6,8 6,6 3,2
ШЛ8Х 16 32 28 16 1,Ю 8 20 6,8 7,1 2,7
ШЛЮХ 10 40 35 10 0,90 10 25 8,5 6,9 3,2
ШЛЮХ 12,5 40 35 12,5 1.Ю 10 25 8,5 7,4 3.1
ШЛЮхЮ 40 35 16 1,40 10 25 8,5 8,1 3,0
ШЛЮХ 20 40 35 20 1,80 10 25 8,5 8.9 2,9
ШЛ12Х 12,5 48 42 12,5 1,3 12 30 10,3 8.7 2,7
ШЛ12Х 16 48 42 16 1,74 12 30 10,3 9,4 2,6
ШЛ12Х20 48 42 20 2,1 12 30 10,3 10 2,4
ШЛ12Х25 48 42 25 2,7 12 30 10,3 11 2.2
ШЛ16Х 16 64 56 16 2.3 16 40 13,6 11 2,4
ШЛЮХ 20 64 56 20 2.9 16 40 13,6 12 2,3
ШЛЮХ 25 64 56 25 3,6 16 40 13,6 13 2,2
ШЛЮХ32 64 56 32 4,6 16 40 13,6 14 2,0
ШЛ20Х20 80 70 20 3,6 20 50 17,1 14 2,2
ШЛ20Х25 80 70 25 4,5 20 50 17,1 15 2,2
ШЛ20Х32 80 70 32 5,7 20 50 17,1 16 2,1
ШЛ20Х40 80 70 40 7,2 20 50 17,1 18 2,1
ШЛ25Х25 100 87,5 25 5,6 25 62,5 21,3 17 2,0
ШЛ25Х32 100 87,5 32 7,2 25 62,5 21,3 19 1,9
ШЛ25Х40 100 87,5 40 9,0 25 62,5 21,3 20 1.9
Ш Л 25X50 100 87,5 50 11,2 25 62,5 21,3 22 1,7
ШЛ32Х32 128 112 32 9,2 32 80 27,8 23 1,8
ШЛ32Х40 128 112 40 11,5 32 80 27,3 24 1,7
ШЛ32Х50 128 112 50 14,4 32 80 27,3 26 1,7
ШЛ32Х64 128 112 64 18,4 32 80 27,3 28 1,6
ШЛ40Х40 160 140 40 14,4 40 100 34,2 28 1,6
ШЛ40Х50 160 140 50 18,0 40 100 34,2 30 1,5
ШЛ40Х64 160 140 64 23,0 40 100 34,2 33 1,4
ШЛ49Х80 160 140 80 28,8 40 100 34,2 37 1.4
ПЛ12.5Х 16—25 41 50 16 1,77 16 25 12,0 7,5 3,6
ПЛ12.5Х 16—32 41 55 16 1,77 16 32 13,4 7,5 3,6
ПЛ12.5ХЮ—40 41 65 16 1,77 16 40 15,0 7,5 3,6
ПЛ12.5Х 16—50 41 75 16 1,77 16 50 17 7,5 3.6
ПЛ 12.5X25—30 45 55 25 2,76 20 30 13,8 10 3,2
ПЛ12.5Х 25—40 45 65 25 2,76 20 40 15,8 10 3.2
ПЛ12.5Х 25—50 45 75 25 2,75 20 50 17,8 10 3,2
ПЛ12.5Х25—60 45 85 25 2,76 20 60 19,8 10 3,2
ПЛ 16X32—40 57 72 32 4,5 25 40 18,0 12 2,8
ПЛ 16X32—50 57 82 32 4,5 25 50 20,0 12 2,8
ПЛ 16X32—65 57 97 32 4,5 25 65 23,0 12 2,8
ПЛ 16X32—80 57 112 32 4.5 25 80 26,0 12 2,8
ПЛ23Х40—50 72 90 40 7,1 32 50 22,7 16 2,75
ПЛ20Х 40—60 72 100 40 7,1 32 60 24.7 16 2,75
ПЛ2ЭХ 40—80 72 120 40 7,1 32 80 28,7 16 2,75
ПЛ20Х40—100 72 140 40 7,1 32 100 32,7 16 2,75
ПП25Х50—65 90 115 50 11 40 65 28,8 20 2,7
ПЛ25Х 50—80 90 130 50 И 40 80 31,8 20 2,7
ПЛ25Х 50—100 90 150 50 11 40 100 35,8 20 2.7
556
Продължение на табл. 41-2
Тип Размери по фиг. 41-13 и 41-3
ПЛ25Х50—120 90 170 50 11 40 120 39,8 20 2,7
ПЛ32Х64—80 114 144 64 18.2 50 80 36,0 25 2,4
ПЛ32Х64—100 114 164 64 18,2 50 109 40,0 25 2,4
ПЛ32Х64-130 114 194 64 18.2 50 130 46,0 25 2,4
ПЛ32Х64—160 114224 64 18,2 50 160 52,0 25 2,4
3. Броневи Ш-образни лентови (тип ШЛ — фиг. 41-1 д и е и табл.
41-2). Произвеждат се от лентова електротехническа студено валцувана
стомана марки Э340, Э350 или Э360. Върху шаблон се намотава лента,
която добива О-образна форма. Отделните слоеве лента се залепват по-
между си под действието на налягане при нагряване. Полученото изде-
лие се разрязва на две части, конто имат форма на буквата П, краищата
им щателно се шлифоват, така че при обратното им свързване между тях
да не се получи въздушна междина. Ш-образният магнитопровод се ком-
плектува от 4 П-образни части.
4. П-образни лентови (навити) (тип ПЛ — фиг. 41-3 и табл. 41-2).
Произвеждат се по същия начин като Ш-образните лентови. Намотката
(намотките) се поставя равномерно върху двата клона на магнитопровода
(фиг. 41-46).
Роля на изолацията между ламелите. Магни-
топроводите се произвеждат от листове или ленти с цел да се увеличи съ-
противлението им за вихровите токове и по такъв начин да се намалят
загубите. При ламелните магнитопроводи това се постига, като повърх-
ността на всяка ламела се покрива с тънък окисен слой, който има лоша
електропроводимост. Покриването на пластините с лак или облепването
им с хартия практически не води до забележимо намаляване на загубите.
След събиране на пакета на трансформатора (автотрансформатора,
дросела) той плътно се притяга със скоби. Ако ламелите имат отвори,
магнитопроводите се' притягат с болтове и гайки. За да не се увеличат
загубите от вихрови токове, болтовете се изолират от пластините с втулки
от хартия или друг материал.
Означение на ламелите. Означението на Ш-образ-
ните ламели се състои от буквата Ш или буквите УШ и число, изразява-
що широчината I на средняя клон на ламелата в милиметри (например
Ш16, УШ16). Означението на типа на правоъгълните пластини, затва-
рящи магнитопровода, се състои от буквата Я или буквите УП (за пла-
стините от тип УШ) и същото число, което е означено на съответните им
Ш-образни ламели. Ламелите с прорез се означават с Шпр. Числото при
тях има същото значение, както при ламелите тип Ш.
Широчината на страничните клонове (фиг. 41-2 а) на ламелите
тип УШ и широчината на съответните им затварящи правоъгълни ламели
тип УП е около 2/3 от широчината на средняя клон. Широчината на стра-
ничните клонове на ламелите тип Ш и Шпр и широчината на съответните
им затварящи правоъгълни ламели тип III и Я е два пъти по-малка от
широчината на средняя клон.
557
Ламелите от един и същи тип могат да се различават по външните
си размери L и Н, височината и широчината на прозореца й0 и /0.
Означение на магнитопроводите. Означението на
магнитопроводите от Ш-образни ламели се състои от означението на типа
Фиг. 41-2. Ламели за събиране на Ш-образни магнитопроводи
а ~ тип Ш и УШ; б — тип Я и УП; в — тип Шпр без въздушна междина;
г —- същият с въздушна междина
на тези ламели, знака за умножение и число, изразяващо дебелината на
магнитопровода в милиметри. Например магнитопровод от пластини
Ш25 и Я25 с дебелина 40 mm се означава Ш25х40.
Означението на Ш-образния лентов магнитопровод се състои от бук-
вите ШЛ (първите букви на думите Ш-образен и лентов) и две разделена
със знака за умножение числа, първото от конто показва широчината на
средния клон, а второто — дебелината на магнитопровода в милиметри
(широчината на лентата, от която е направен магнитопроводът).
Означението на П-образния лентов магнитопровод се състои от бу-
квите ПЛ и три числа. Първото от тях показва широчината на клоно-
вете /, второто — широчината на лентата В и третото — височината на
прозореца hu. Всичките размери са дадени в милиметри.
Повърхнина на сечението на магнитопро-
вода. Вследствие наличието на изолация между ламелите или лен-
тите и поради неплътното прилепване на пластините полезната повърх-
нина на сечението на магнитопровода S е по-малка от произведението
на широчината / и дебелината В на клона на пакета. Отношението S/IB
се нарича коефициент на запълване на магнитопровода. Той се означава
със о. В табл. 41-1 е посочена повърхнината на сечението S при изпол-
зуване на ламели, конто не са покрити с лак или хартия. За магнито-
558
проводи с размери до Ш12х12 о?«0,8-г0,85 при дебелина на ламелите
0,2 mm, а за по-големи размери о«0,9 при дебелина на ламелите 0,35 mm.
Ако ламелите са деформирани, о е по-малко. За лентовите магнитопро-
води о=0,9 (табл. 41-2).
Избор на магнитопро-
вода. Препоръчва се използуването
на магнитопроводи с отношение В// =
= 1,5—2 (например Ш20 х 30, УШЗО х 60).
При по-голямо отношение на ВИ се за-
труднява плътното навиване на намотки-
те. Магнитопроводи с отношение ВИ = \
(например Ш20х20) и по-малко трябва
да се използуват само в случайте, кога-
то съществена роля играят размерите на
трансформатора (дросела, автотрансфор-
матора).
При трансформаторите (автотрансфор-
матор ите) с магнитопровод от ламели
тип УШ се изразходва 10% по-малко
проводник, отколкото при трансформато-
рите (автотрансформаторите) със също-
Фиг. 41-3. П-образен лентов
магнитопровод тип ПЛ
то предназначение, но с магнитопровод
от ламели тип Ш. При трансформаторите (автотрансформаторите) с лен-
тов магнитопровод се изразходва 15—20% по-малко проводник, откол-
кото при използуване на магнитопровод от ламели.
41-2. Намотки на НЧ трансформатори и дросели
Макари за намотките и изолация между намот-
ките. Страничните стени на макарите, носещи намотките на транс-
форматорите, автотрансформаторите и дроселите с напрежения до 250 V,
трябва да имат дебелина 1,5—2,5 mm, а дебелината на изолацията между
намотките трябва да бъде не по-малко от 0,3—0,5 mm. В случай на на-
мотки с напрежение до 500—700 V тези стени трябва да имат дебелина
2,5—3,5 mm, а дебелината на изолацията между намотките не трябва да
бъде по-малка от 0,5—0,8 mm.
Макарите се изработват от гетинакс, текстолит или плътен картон.
Отделяйте им части се залепват с лепило БФ или гъст шеллак. Не се пре-
поръчва използуването на туткал или канцеларско лепило, тъй като те
не са влагоустойчиви. Картонените части на макарата след изработва-
нето й трябва да се покрият с лак или лепило БФ.
Макарата на трансформаторите или дроселите с магнитопровод от
ламели тип Шпр (фиг. 41-2 в и г) трябва да има височина, с 3—8 mm по-
малка от тази на прозореца на магнитопровода h0. В противен случай
пакетът на магнитопровода не може да се събере, тъй като ламелите не
ще влизат в прозореца на макарата. Колкото ламелите са по-големи,
толкова по-къса трябва да бъде макарата. При намотки с емайлиран про-
водник на всеки 40—50 V се поставя изолационен пласт, например кон-
дензаторна хартия.
559
Брой на навивките w. Изчислява се по следната формула
(фиг. 41-4):
където
d (mm) е диаметър на проводника;
/iM, /м — размери на макарата;
Р — коефициент на запълване на макарата с мед при
плътно намотани навивки.
Коефициентът на запълване на макарата с мед прн плътна намотка се
определи като отношение на сумарната площ от сечението на всички на-
, nd’2w .
вивки в намотката (sw= 4 ) към площта на сечението на прозореца
Фиг. 41-4. Разположение на макарата е намотките
върху Ш-образен (а) и П-образен (б) магнитопровод
/4 — макара за намотката; Я — намотка; С — сърцевииа (магнитопровод)
Той се намира по графиките на фиг 41-5. Когато в намотката са
поставени изолационни слоеве, стойността на /м трябва да се намали с
тяхната сумарна дебелина.
Плътност на тока в намотката. Протичащият в
намотката ток я нагрява. Топлината се предава и на магнитопровода.
Външните повърхнини на намотката и магнитопровода излъчват топлина
в околното пространство. Колкото по-голяма е плътността на тока в на-
мотката (ампери на квадратен милиметър от сечението на проводника)
н колкото по-малка е излъчващата топлина повърхност, толкова до по-
висока температура се нагрява трансформаторът (дроселът). С увелича-
ване размерите на последний допустимата плътност на тока се нама-
лява. Това се предизвиква от факта, че при относително по-големи тела
отношението повърхнина към обем е по-малко, отколкото при по-малки
тела със същата форма. Затова големите трансформатори (дросели) на
единица обем имат по-малка разсейваща повърхнина и плътността на
тока в намотките им трябва да бъде по-малка.
При посочените в табл. 41-1 и 41-2 плътности на тока б (A/mm2) в
намотките температурата на трансформатора (дросела) при продължи-
телна работа не превишава околната температура с повече от 35°С. На-
пример трансформатор, монтиран вътре в приемника, където темпера-
турата достига 50°С, се нагрява до температура не повече от 50+35=
=85° С.
530
Ако посочените в табл. 41-1 и 41-2 плътности на тока се увеличат с
25%, температурата на трансформатора превишава околната с 50° С
(при температура на въздуха 50° С температурата на трансформатора
достига 100° С).
При конструиране на захранващи трансформатори (автотрансфор-
матори, дросели) с намотки от проводник марки ПЭЛ, ПЭЛБО, ПЭЛБД,
Фиг. 41-5. Графики за определяне на коефициента на запълване р
ПЭЛШО и ПЭЛШД температурата на трансформатора не трябва да пре-
вишава 105° С. За намотки от проводник с теплоустойчива изолация
марка ПВ граничната температура на нагряването е 125° С (виж
табл 42-2).
Сечението на проводника на намотката s (mm) се определи, като про-
тичащият през нея ток / (А) се раздели на плътността на тока б (A/mm2),
намерена от табл 41-1 или 41-2
s = y- (41-2)
След това по табл. 42-3 се намира диаметърът на проводника, който
съответствува на изчисленото сечение. Ако в таблицата няма такъв про-
водник, избира се проводник с най-близката по-голяма площ на сече-
нието Диаметърът на проводника d може да се намери също по графи-
ките на фиг. 41-6 при дадена стойност на силата на тока I и плътността б.
При външните намотки на трансформаторите (например при нави-
ване на намотка върху отоплителна) е допустима плътност на тока, пре-
вишаваща с 15—20% посочената в таблиците, при условие че се снижи
плътността на тока във вътрешните намотки.
36 Справочник за начинаещия радиолюбител
561
Съпротивление на намотката. Съпротивлението за
постоянния ток на дросели или първични намотки на изходящи НЧ транс-
форматори, навити с меден проводник, се дава с формулата
0.00022 . w . /в
d*
(41-3)
където
w е брой на навивките;
d — диаметър на проводника в mm;
/в — средна дължина на една навивка.
Стойността на 6 се определи от табл. 41-1 и 41-2. Изчислената стой-
ност на съпротивлението се отнася за температура +20°С. При увелича-
ване на температурата на всеки 10°С съпротивлението на намотката се
Фиг. 41-6. Графики за определяне на необходимия диаметър на проводника в<за
внснмост от протнчащия през него ток
увеличава с 4,3%.Тъй като действителният диаметър на проводника се
отличава^от номиналния, съпротивлението на намотката се отличава
малко от изчисленото.
Индуктивност на намотката L (Н). Индуктивността
на намотката при малки стойности на тока се изчислява по следната
формула:
(41-4)
където
w е брой на навивките в намотката;
S — сечението на магнитопровода в квадратни сантиметри;
/м — средна дължина на магнитната силова линия в санти-
метри (виж фиг. 41-1г).
Стойностите на S и /м се вземат от табл. 41-1 и 41-2. Формула 41-4
се отнася за бобини, навити върху магнитопроводи, чиито пакети са съ-
брани от припокриващи се ламели електротехническа стомана или от
ленти без въздушна междина.
562
Брой на навивките. Броят на навивките, необходим за
получаване на индуктивност L (Н) при използуване на даден магнито-
провод, се определя от формулата
w— 300^ • (41-5)
Въздушна междина на магнитопровода. Ако
протичащият през намотката ток има постоянна съставяща (филтриращ
дросел на изправител — виж § 32-4, или първична намотка на изходящ
трансформатор за еднотактно НЧУ стъпало — виж § 10-1), магнитното
поле в магнитопровода също има постоянна съставяща (постоянно подмаг-
нитване). Тя значително намалява магнитната проницаемост на магнито-
провода. Поради това броят на навивките за получаване на необходи-
мата индуктивност ще трябва да се увеличи толкова, че те не ще могат
да се вместят в прозореца. Ако в магнитопровода се остави междина от
картон, хартия или друг немагнитен изолационен материал (фиг. 41-1е,
г и е), достатъчно е броят на навивките да се увелиЧи само около 1,5 пъти
в сравнение с изчисления по формула (41-5).
При даден брой ампернавивки w/0 големината на въздушната межди-
на /в (mm) се определя по формулата
W
'в = 1200’ (41-6)
където /0 е постоянната съставяща на тока в намотката в ампер и.
Ако при изчислението се получи въздушна междина /в<0,1 mm,
последната при събиране на пакета се осъществява чрез допиране на ла-
мелите, без да се слага немагнитен изолационен материал.
В края на изчисленията е необходимо да се провери с помощта на
формула (41-1) дали навивките ще се поберат в макарата. В противен слу-
чай се избира магнитопровод с по-големи размери и изчисленията «е
повтарят.
41-3. Ядра от магнитодиелектрици и ферити
Ядрата от магнитодиелектрици са изделия от пластмасов тип, произ-
веждани чрез пресоване на прахообразен феромагнитен материал: алси-
фер, карбонилно желязо или магнетит с изолационен материал — поли-
стирол или бакелитови смоли. Ядрата се наричат съответно алсифе-
рови, карбонилни и магнетитови.
Алсиферът е материал, който съдържа 7,5% алуминий, 9% сили-
ций, останалото — желязо; карбонилното желязо е желязо, съвършено
свободно от сяра, фосфор и силиций, но съдържащо въглерод. Карбо-
нилното желязо се получава при висока температура и налягане от пен-
такарбонил (течност), откъдето този магнитодиелектрик е получил на-
званието си. Магнетитът е минерал.
Ядра от ферити. Простият ферит представлява неметален материал
на основата на железен окис, в който част от атомите на желязото са за-
местени от атоми на никела, цинка, мангана и лития. Ядрата се про-
563
извеждат от смес, съдържаща няколко прости ферита — баферити (окси-
фер и фероскуб), по методите на керамичната технология.
Магнитната проницаемост на материала е равна на отношението на
магнитната индукция в него към интензивността на магнитното поле.
Казано иначе, магнитната проницаемост показва колко пъти създаваното
от електрическия ток магнитно поле се усилва от материала в сравне-
ние с магнитното поле, създавано от също такъв ток във вакуум.
Фнг. 41-7. Карбонилни н феритнн ядра
а — цилтнцричэн карбонилен с резбз (настройващо ядро); б — цилиндричен пръчковидгн карбо
нилгн или фзрдтэз гладьс. в — трьбэн карбонилен нлн фернтен; г — пръстеновиден; д — чашка
карбэч’ша ин фэритна за сглобяване на затворено броннрано ядро, е — чашка карбонилна с рез-
ба за нзсгрэйвпцэ ядро, ж — чашка за сглэбяване иа карбоннлно незатворено ядро; з — броннрано
ззтворгнэ карбочмлнэ я^рэ тип СБ а, и — брэиирано незатворено карбоннлно ядро тип СБ-б, к —
броннрано затворено фгритно ядоо (настройващото ядро не е показано)
За т. нар. магнитломеки ферити и магнитодиелектриците, предна-
значени за изработване ядрата на различии бобини и трансформатори,
най-важният параметър е началната магнитна проницаемост р,Нач — про-
ницаемостта, която тези материали имат в твърде слабите магнитни по-
лета от порядъка на 0,001 Ое.
Практически такива условия се срещат във високочестотните кръ-
гове на приемната апаратура
При усилването на полето в известии граници магнитната прони-
цаемост се увеличава Най-голямата й стойност се нарича максимална
магнитна проницаемост По-нататък магнитната проницаемост се пони-
жава и в твърде силннте полета става равна на единица, т е. в тези ус-
ловия магнитният материал престава да усилва магнитното поле.
•w Ефективната магнитна проницаемост на ядрото цеф е числото, което
показва колко пъти индуктивността на бобината с даденото ядро при
слабо магнитно поле е по-голяма от индуктивността й без ядро. Ефектив-
ната магнитна проницаемост практически е равна на началната само в
пръстеновидното ядро (вж. фиг. 41-7г). За другите видове ядрареф винаги
е по-малка отр.Иач и зависи от формата на ядрото и бобината. При пръчко-
видното ядро (фиг 4J-7a—в) Цеф зависи от неговото положение спрямо
564
Таблица 41-3
Ферити
Марка на Начална магнитна Старо название на
материала проницаемост материала
Никел-цинкови и литий-цинкови
5ВЧ 5 + 0,5 СН-5
10ВЧ ю+4 1 —1,5 ФС-10
13ВЧ 13 + 2 СНК-13
13ВЧ1 13+2 Ферит Ф-20, НФК-13
20В Ч 20+| Оксифер РЧ-20
ЗОВЧ зо+а ч —4,5 Ферит ВЛ-30
50ВЧ 50+>° МНЦ-50
60В Ч 60jf ФЛ-60
юонн юо+зо Ферит Ф1-100,
1и — ю МНЦ-120
100НН1 1ии—10 НЦ-100
150НН 150+15 Г-21
200НН гоо^о Оксифер-200
20ЭНН1 200-4-20 МНЦ-200
400НН 40Э Ь *0° —ои Ферит Ф-400, Окснфер 400
бЭЭНН 600-г20° Ферит Ф-600,
оии_100 Оксифер 600
2Э9ОНН 2000-' 400 Ферит Ф-2000,
zwu_200 Оксифер 2000
Маиган-цинкови
1ЭЭ0НМ ГЭЭ0±200 Ферит ФМ-1000 . Оксифер М-1000
15Э0НМ liVn-~2°0 1590_300
2090НМ 2039ZJ00 Ферит ФМ-2000, Оксифер М-2000
2Э00НМ1 2ЭЭ0~г5'О0 goo Окснфер МТ-2000
2 300 Н М2 2090-1- 500 зоо Оксифер МД-2000
30Э0НМ 3003+500 Ферит НМ-3000, Оксифер М-3000
4930 НМ 4333 590 Оксифер М-4000
565
бобината. При затворено (бронирано) ядро с възможност за настройка
р,нач се изменя при изменяне положението на настройващото ядро. В
справочника се дават стойности на р,еф. измерени при определени (образ-
цови, еталонни) бобини.
Марката на магнитномекия ферит се състои от число, което показва
средната стойност на началната му магнитна проницаемост рНач и две
букви (табл. 41-3). Първата буква Н показва, че феритът е нискочестотен,
като за материалите от този тип към ниските се отнасят честотите при-
мерно до 10 MHz. Втората буква М показва, че даденият ферит е ман-
гано-цинков (твърд разтвор на манганов и цинков ферит). Втората бу-
ква Н показва, че даденият ферит е никелово-цинков или литиево-цинков.
Феритите с начална магнитна проницаемост цНач—600 Ое се изпол-
зуват обикновено за честоти, не по-високи от 1 MHz, т. е. съответству-
ващи на дългите и средните вълни, на звукови честоти, на честотите на
развивката по редове на телевизорите. Ядрата от ферит марка 400 НН
може да се използуват на честоти до 2 MHz (А, >150 т), а от ферит мар-
ка 200 НН — до 5 MHz (А.>60 т). При по-високи честоти се увеличават
рязко загубите на високочестотна енергия в ядрата и се намалява маг-
нитната проницаемост.
Магнитите за електродинамичните високоговорители и други устрой-
ства се изработват от бариеви ферити, конто имат в означението на мар-
ките буквите БИ или БА. Тези материали, наричани магнитнотвърди
материали или оксидни магнити, не изменят магнитните си свойства при
въздействие на външни магнитни полета.
За феритите от другите марки тук не се говори, тъй като те не са раз-
пространени в радиолюбителската практика.
Цилиндричните пръчковидни карбонилни ядра СЦР с резба
(фиг. 41-7а и табл. 41-4) се поставят вътре в телата на бобините, на въ-
Карбоиилни цилиндрични ядра
Таблица 41-4
Тип на ядрото СЦР-i’ СЦР-2 СЦР-3 СЦР-4 СЦР-5 СЦР-6 СЦР-7
Дължина /, ш 10 19 10 19 10 19 10
Резба 1М6Х0.75 1M7X0J5 1М8Х 1 1М9Х 1
Тип на ядрото СЦР-el 1 СЦШ-1 СЦШ-2 1 1 СЦГ-1 |СЦГ-2| СЦТ-1 СЦТ-2
Дължина 1, m Диаметър d 19 10 19 10 19 10 19
(резба), mm 1М9Х 1 9,3 9,3 9,3 9,3 9,3 9,3
Диаметър di, mm — — — — — 3,2 3,2
трешната повърхност на конто има винтова резба. Чрез завиване на яд-
рото се изменя индуктивността на бобината. Когато ядрото е напълно
вмъкнато в бобината, нейната индуктивност е до 1,6 пъти повече, от-
колкото при напълно извадено ядро.
Цилиндричните пръчковидни гладки ядра (фиг. 41-76) се поставят
566
вътре в бобините или бобините се намотават на тях. Напълно вмъкнатото
в бобината карбоннлно ядро СЦГ увеличава индуктивността й до 1,9 пъ-
ти в сравнение със също такава бобина без ядро.
Карбонилните ядра със същата форма, но с впресована в тях месин-
гова шпилка с резба се наричат СЦШ. Те са по-удобни за плавно изме-
нение на индуктивността на бобините в сравнение с ядрата СЦГ.
Феритните пръчковидни гладки ядра се произвеждат в СССР в голям
асортимент с размери dxl от 2,74x12 до 10x200 mm.
За магнитните (феритните) антени’(вж. § 4-1 и 14-4) се използуват
пръчки от ферити марки 400 НН, 600 НН и 2000 НМ1 с диаметър 8 или
10 mm и дължина от 60 до 200 mm (пръчки за феритни антенн от ферит
марка 600 НН съгласно ГОСТ по-нататък няма да се произвеждат). Та-
кива пръчки се маркират с буква М, след която следва марката на фе-
рита.
Пръчките от магнит марка 400 НН са предназначени за магнитни
антенн, конто приемат честоти, не по-високи от 1,6 MHz (к > 180 т).
Кръгът на магнитната антена в обхвата на средните вълни (Хмакс«
«570 m; fMIIH^525 MHz), когато в него се използува кондензатор с про-
менлив капацитет с Смакс«30 pF, трябва да има индуктивност 320 р,Н.
Даваме конструктивните данни на средновълновите бобини за магнитни
антенн с посочената индуктивност и толеранс на стойността не повече от
±10% при ядро от ферит марка 400 НН. Външният диаметър на тялото
е 10 mm при ядро с d~8 mm и /<125 mm; 10,5 mm при d=8 mm и /^
<140 mm и 13 mm при dxl= 10x200 mm. При диаметър на ядрото d=
=8 mm бобините трябва да имат следния брой на навивките (в скобите
са посочени дължината на намотката /„ и разстоянието от началото до
края на ядрото /к):
при /=60 mm — 80 нав. сЛЭШО* 16x0,07 (/„=41 mm; /к= 11 mm);
при /=65 mm — 82 нав. с ЛЭШО 16x0,7 (ZH=42 mm; /к=12 mm);
при Z=80 mm — 82 нав. с ЛЭШО 21x0,07 (/„=49 mm; /к=14 mm);
при /=100 mm — 82 нав. с ЛЭШО 16x0,07 (/„=70 mm; /к= 15 mm);
при /=125 mm — 74 нав. с ЛЭШО 21x0,07 (/„=72 mm; /к=28 mm);
при /=140 mm — 72 нав. с ЛЭШО 21 х0,07 (/н=90 mm; /к=26 mm);
при /=160 mm — 72 нав. с ЛЭШО 21x0,07 (/„=86 mm; /к=28 mm).
При d—10 mm и /=200 mm — 64 нав. с ЛЭШО 21 х0,07 (/„=140 mm;
/«=30 mm).
Пръчките от ферит марка 2000 НМ1 трябва да се използуват само за
дълговълнови магнитни антенн. Кръгът на антената за този обхват
(^мак<«1500 m; fM„„«200 kHz) с променлив кондензатор с Смакс«300 pF
трябва да има индуктивност 4100 u, Н. При използуване на пръчка с диа-
метър d=8 mm от ферит марка 2000 НМ1 и намотка на бобината върху
тяло с външен диаметър 10 mm се получава посочената индуктивност с
толеранс не повече от ±10% при следния брой на навивките:
при /= 60 mm —260 нав. с пров. ПЭВ-2** 0,1 ('„=41 mm; /к=11 mm);
при /=100 mm — 260 нав. с пров. ПЭЛШО*** 0,14 (/„=70 mm; /к=
= 15 mm).
* Може да се замени с българския литцендрат ЛК-
** Може да се замени с българския проводник тип ПЕЛ-2П.
*** Може да се замени с българския проводник ПЕЛКЕ.
567
Феритни пръчки с правоъгълно сечение също се използуват за маг-
нитны антени. За правоъгълните ядра се произвеждат тела със следниге
външни размери:
5x22 mm — за ядра със сечение 3x20 mm;
6X18 mm — за ядра със сечение 4x16 mm;
8x28 mm — за ядра със сечение 5x25 mm.
В обхвата средни вълни при използуване на ферит марка 400 НН и
променлив кондензатор с Смачс«=«300 pF индуктивност 320 pH ±10% се
получава при следния брой наривки:
размер на ядрото 80x16x4 mm — 70 нав. с ЛЭШО 16x0,07 (/н=
=50 mm; /к=18 mm);
също 100x16x4 mm — 70 нав. с ЛЭШО 16x0,07 (ZH=63 mm; lK—
= 17 mm);
също 100x20x3 mm — 71 нав. с ЛЭШО 16x0,07 (/„=65 mm; /к=
=20 mm);
също 115x20x3 mm — 71 нав. с ЛЭШО 21x0,07 (/„=79 mm; /к=
= 18 mm);
също 125x16x4 mm — 70 нав. с ЛЭШО 21x0,07 (/„=80 mm; 1К—
= 18 mm);
също 125x20x3 mm — 73 нав. с ЛЭШО 21x0,07 (/„=78 mm; /„=
=23 mm);
също 160x25x5 mm — 62 нав. с ЛЭШО 21x0,07 (/„ = 107 mm; /к=
=26 mm);
също 200x25x5 mm — 62 нав. с ЛЭШО 21x0,07 (/„=125 mm; /к=
=38 mm).
Индуктивността 4100 pH ±10%, необходима за настройка на кръг
за ДВ посредством променлив кондензатор с Смакс=300 pF, се получава
при следния брой на навивките, ако се използува ядро от ферит марка
2000 НМ1:
размер на ядрото 80x60x4 mm — 254 нав. с ПЭЛШО 0,1 (/„ = 50 mm;
/„=18 mm);
също 100x16x4 mm — 245 нав. с ПЭЛШО 0,14 (/„=63 mm; /„=
= 17 mm);
също 100x20x3 mm — 238 нав. с ПЭЛШО 0,14 (/„=65 mm; /к=
=20 mm).
Във всички случаи телата за бобините на магнитните антени с цилин-
дрични или плоски ядра се правят от хартия, като се използува
лепило БФ.
Пръстеновидните ядра (фиг. 41-7г) от ферити са най-разпространени
в съвременната радиоапаратура. Те се произвеждат от съветската про-
мишленост в голям асортимент, като се започне от твърде миниатюрните
с размер dXdjX/i=l Х0,6x0,3 mm до 100x60x10 mm. Пръстеновид-
ните ядра от алсифер и други магнитодиелектрици се изместват от фе-
ритните ядра.
Затворени (бронирани) ядра (табл. 41-5 и 41-6). Карбонилното ядро
се сглобява от две чашки и настройващо ядро с винтова резба; затворе-
ното карбонилно ядро (фиг. 41-7 <?) в зависимост от размера се нарича
СБ-9а—СБ-34а, а незатвореното (фиг. 41-7«) — СБ-126—СБ-236. Фе-
ритното затворено ядро (фиг. 41-7к) се сглобява от две чашки и настрой-
ващо ядро без резба; в зависимост от размера ядрото се нарича ОБ-12—
ОБ-48.
568
Таблица 41-J>
Карбонилни затворени (бронирани) ядра’
СБОа) (СБ 1а) (СБ 16) На (СБ 26) сч (СБ4а) (СБ5а)
СО сч СЧ О сч со 'сч' О со со «ч сч 00 СЧ
О < сч сч сч СЧ со сч со
S U3 3 из из из Lflg U3 из
н и У- о о и У- о о У- О о
Размери на ядрата и съставящите ги чашки (фиг. 41-1д- з)
9,6 12,3 12,3 23,0 23.0 23,0 28,0 34,0
7,5 10,0 10,0 18,5 18,5 18,0 22,0 27,0
4.6 6.0 10,0 10,0 13,0 13,5
(резба) М3 х 0,5 М4- 0.7 1М7Х0.75 1М7Х0.75 1М8Х 1
3,8 5,3 5,5 8,5 11,5 14.0
2,1 4,2 3,1 6,0 8,5 10,1
Размери на настройващите ядра (фиг. 41-7а)
Резба М3 X 0,5 М4Х0.7 1М7Х0.75 1М7Х0.75 1М8Х 1
8,0 11,5 13,0 19,0 25,0 30,0
Ефективна магнитна пронпцаемост без настройвашо ядро
1.7 3.0 1.7 2,8 1.8 3,4 3,7 3.4
В скобите са старите, отменен!! наименования.
Таблица 41-6
Феритни затворени ядра
Тип ОБ-12 ОБ-20 ОБ-ЗО ОБ-36 ОБ-48
Размери на ядрата н съставящите гн чашкн (фиг. 41 -7д и 13,00 21 30 36 10,4 18 25 ЗЭ 6,3 9,1 11,2 15.8 3.1 4.4 5,5 7,9 5,7 6,8 9,5 12,0 4,1 4,5 6,3 8,1 Размерч на настройващите ядра 2,7 3,9 4,9 7,0 10,5 13,5 20,0 18,0 к) 48 40 20 10 16,3 11 9,0 22,5
Бобините се разполагат в чашките на ядрата (вж. § 41-4). Индуктив-
ността на такива бобини може да се изменя, като се преместват настрой-
ващите ядра вътре в чашките; за карбонилните ядра това изменение е не-
по-малко от 13%.
За бобина със затворено карбонилно ядро L броят на навивките мо-
же да се определи приблизително по формулата
(41-7)
За ядрата СБ-9а, СБ-12а коефициентът А=7, за СБ-23-lla А— 4
и за СБ-23-17а, СБ-18а и СБ-34а Л =4,4.
Ш-образни феритни магнитопроводи (фиг. 41-8а и табл. 41-7). Такива;
569>
Таблица 41-7
Затворени (бронирани) фернтин ядра от Ш-образнн части
Тип Размери по фиг. 41-8а Площ на сечението S, cm2
L, mm Н, mm В, mm /q, mm ft0, mm
1112,5x2,5 10 10 2,5 2,0 6,5 0,06
ШЗХЗ 12 12 3,0 2,5 8,0 0,09
UI4X4 16 16 4,0 3,2 10,4 0,16
Ш5Х5 20 20 5,0 4,0 13 0,25
Ш6Х6 24 24 6,0 5,0 16 0,36
Ш7Х7 30 30 7,0 6,0 19 0,49
Ш8Х8 32 32 8,0 7,5 23 0,64
Ш10Х 10 36 36 10 8,0 26 1.0
Ш12Х 15 42 42 12 9,0 30 1,8
Ш16Х20 54 54 16 И 38 3,2
Ш20Х28 65 65 20 12 44 5,6
магнитопроводи се сглобяват от две Ш-образни части с шлифовани челни
ловърхности. Най-често такива магнитопроводи се произвеждат от фе-
;рити с относително малка магнитна проницаемост. Ш-образните магнито-
Фиг. 41-8. Феритни ядра
а — от Ш-образнн части; б — от П-образии части
проводи се използуват в изходните и нискочестотните трансформатори,
в трансформаторите на транзисторните преобразуватели с постоянно
напрежение, в трансформаторите за развивката по редове на телеви-
зорите.
Унифицираните трансформатори за развивката по редове на теле-
визорите типове ТВС-А и ТБС-Б имат магнитопроводи, сглобени от две
П-образни части (фиг. 41-86), произведени от ферит марка 600 НН. Раз-
мери на магнитопровода: L=53 mm; Я=62,4 mm, В=15 mm.
.570
41-4.
Саморъчии кръгови бобини и МЧ филтри
за радиоприемници
От качеството на кръговите бобини и МЧ филтри зависят чувствител-
ността, избирателността и лентата на пропускане на приемника. Затова
бобините трябва да се изработват точно по описанията.
Описаните по-долу кръгови бобини могат да се използуват в лампо-
вия и суперхетеродинния приемник с единичен или двоен променлив кон-
Фиг. 41-9. Тела за бобини с карбонилни ядра СЦР-2
а — струговано; б — лепено; в — страница на лепеното тяло
дензатор с начален (минимален) капацитет 17—20 pF и максимален 470—
510 pF. При това се покриват обхватите 750—2000 m (ДВ), 200—550 m
(СВ) и 25—27 m (КВ).
В резонансните кръгове на линейния приемник се използуват ед-
накви бобини; бобините на анодната верига Lx във ВЧ усилвател (вж.
фиг. 4-6а) имат същите данни, както антенните бобини на съответния
обхват.
Броят на навивките на бобината за обратна връзка L2 в регенератив-
ния детектор (вж. фиг. 7-4а) трябва да бъде 4—10 пъти по-малък от броя
на навивките на кръговите бобини (табл. 41-8).
Свързващите бобини може да се навиват с проводник с диаметър
0,1—0,2 mm с всякаква изолация. В схемата на фиг. 7-46 изводът се
прави от Vjo—1/2з'та част на кръговата бобина Lr. Точният брой на на-
вивките на бобината за обратна връзка в детектора и хетеродина се под-
бира опитно при настройка на приемника.
571
Таблица 41-8
572
Бобини за лампови радиопрнемници
Тип на ядрото Карбоннлно настройващо ядро СЦР-2 Карбонилно броннрано СБ-12а Феритно настройващо ядро
Вид на т;;.;сто по фиг. 41-9 41 - 10 и 41-11 41-12 и 41 -13
Предназначение на бобината дуктив- ст, р, Н ой на вивките марка и диаме- тър на провод- ника ой на вивките марка н диаме- тър на провод- ника ой на вивките марка и диаме- тър на провод- ника О с о ч ~
X о X X CL. \О X 1 CU CQ хо X 1 CL. Св \О X | к н-е-
Антенна и анодна за ДВ Кръгова за ДВ Антенна и анодна за СВ Кръгова за СВ Антенна и анодна за КВ Кръгова за КВ МЧ антенен фйлтър Бобиии за 10000 2200 1000 200 2,1 1,4 240 входното 350x3 150X3 120X3 40X3 20 13 35,-. 3 устройство, УВЧ и регенеративния детектор — 0,1 600 0,1 0,15 1200 0,1 0,15 100X3 0,1 0,15 170X3 — 0,1 70X3 0,1 0,15 400 0,2 0,27 95 0,1 0,15 45X3 0,1 0,15 — - — 30 — 0,6 — — — 15 0,1 0,2 35X3 0,1 0,15 35X4 0,1 0,1 0,44 0,1 0,1 0,1 0,15 0,15 0,44 0,1 а б а б в в г
Бобини за хетеродина
Кръгова за ДВ 270 60X3 0,2 0,3 35X3 0,1 0,15 65X3 0,1 0,15 б
За обр. връзка за ДВ 55 0,1 0,15 30 0,1 0,15 40 0,1 0,2 б
Кръгова за СВ 95 45X2 0,2 0,3 20X3 0,1 0,15 33X3 0.1 0,15 б
За обрдтна връзка за СВ — 28 0,1 0,15 19 0,1 0,15 30 0,1 0,2 б
Кръгова за КВ 1,3 12 0,2 0,3 — — 13,5 0,44 0,44 г
За обратна връзка за КВ — 5 0,1 0,15 — — — 12 0,1 0,2 г
При кондензатор Сф с капа- цитет 120 pF 1000 300 Бобини 0,1 за МЧ филтри 0,15 90X3 0,1 0,15 100X2 0,1 д
Същото 200 pF 600 225 0,15 0.2 55x3 0,1 0,15 80X2 — 0,1 д
Същ то 510 pF 240 150 0,2 0,3 35 : 3 0,1 0,15 50X2 0,1 0,1 д
Бобините с корбонилни ядра СЦР се навиват на тела, струговани от
иэолационеНдМатериал (например плексиглас) с вътрешна резба, съот-
ветствуваща на резбата на ядрото, или изработеии от хартия (фиг. 41-9).
Фиг. 41-10. Бобини с бронираии карбонилни ядра
в — струговано тяло за кръгова бобина и бобина на МЧ филтър; б —
ле пен о тяло; в — размери и разположение на свързваща бобина
с ядро; Б — бронирано ядро, П — настройващо ядро
Фиг. 41-11. МЧ филтър с бобини в карбонилни
затворени (бронирани) ядра
Б — бронирано ядро с бобина н настройващо ядро; В —
контактни изводи, П — монтажна платка; Сф — кръгов
керамичен кондензатор с постоянен капацитет тип КТ-2
От хартия се изрязва лента с ширина
или гъст лак и плътно се намотава на
метър 7—10 mm. Тялото се изсушава,
със ситна шкурка.
35 mm, намазва се с лепило БФ-2
няколко слоя върху дорник с диа-
снема се от дорника и се зачиства
573
От едната страна на макарата на разстояние 5 mm от края се изряз-
ват два правоъгълни отвора с ширина 5 mm. После на това място в един
слой се навива дебел конец така, че навивките му да бъдат разположени
над прорезите. Тези навивки ще изпълняват ролята на нарез за карбо-
нилното ядро СЦР, с изменението на чието положение се изменя индук-
тивността на бобината. Готовите тела се покриват с лак и се изсушават.
За средновълновите и дълговълновите бобини, изработени от пресшпан,
текстолит или плътен картон с дебелина 0,3—0,5 mm, се изрязват стра-
ници (фиг. 41-9в); вътрешните отвори на страниците трябва да са такива,
че плътно да прилепват към тялото. Страниците се залепват за тялото с
лепило БФ-2 или лак. Бобините за обхвата КВ имат същите размери, но
се правят без страници; бобините за обратна връзка и антенните бобини
се навиват на разстояние 6 mm от края на съответната кръгова бобина.
Бобини със затворени (бронирани) карбонилни ядра СБ-12а. За об-
хватите СВ, ДВ и МЧ филтри бобините се навиват с проводник ПЭВ0.15
или ПЭЛШО 0,1 на тела (фиг. 41-10а и б) и последните се разполагат въ-
тре в ядрата. Бобините на антената, анодната и обратната връзка се на-
виват накуп между страниците, като се залепват към една от чашките
на ядрото (фиг. 41-10в). Преди намотаването бобината трябва да се изо-
лира от ядрото с един слой хартия.
МЧ филтри със затворени (бронирани) ядра. На гетинаксова платка
с лепило БФ-2 се закрепват бобините в ядрата, а също кръговите конден-
затори и контактните изводи (фиг. 41-11). Филтърът се поставя в цилин-
дричен екран от алуминий или месинг с вътрешен диаметър, не по-малък
от 30 mm (на фиг. 41-11 не е показан).
Фиг, 41-12. Бобини с феритни ядра — ядра за настройка
а — тяло за свързващи бобини за средни и дълги вълни: б — тяло за кръгови бобини за средни и
дълги вълни; в, г — тела за боб ihh за късовълиовня обхват; д — тяло за бобини за МЧ филтър;
е — настройващо ядро
Бобини с феритни ядра за настройка. В любителските приемници
може да се използуват тела от малогабаритки бобини с феритни цилин-
дрични ядра за насГройка от приемници с клавишни превключватели
(фиг. 41-12). Антенните свързващи бобини и анодните бобини за ВЧУ
обхватите ДВ и СВ, навити на тела според фиг 41-12а, се залепва г към
горните части на телата на кръговите бобини (фиг. 41-126).
Бобините на хетеродинния кръг за обхватите СВ и ДВ заемат трите
долни секции на тялото на фиг. 41-116, а бобините за обратната връзка —
четвъртата.
574
Антенните бобини и бобините за обратната връзка на обхвата КВ
се навиват на общи тела (фиг. 41-12в и е) със съответните кръгови бобин»
иа разстояние 5 mm от последиите.
МЧ филтър с феритните пръстени (фиг. 41-13) се състои от две бобини,.
разположени на гетинаксова пластинка с дебелина 1—2 mm на разстоя.-
Фиг. 41-13. МЧ филтър с феритни ядра
В — монтажни изводи; К — бобина с тяло по фиг. 4Ы2<? с
феритни пръстеии; П — монтажна платка, Ф — феритеи пръ-
стен с диаметър 2,74 mm н дължнна 12 mm, Сф — кръгов ке-
рамичен кондензатор с постоянен капацитет тип КТ-2
ние 20 mm една от друга. Бобините се закрепват посредством профилира»
издатък на долната част на тялото, който се поставя в профилиран отвор'
на монтажната платка. Вместо профилирания отвор може да се пробив-
кръгъл отвор с диаметър 5 mm. Екраните на филтрите се правят от ка-
пачки на електролитни кондензатори (на фигурата не са показани).
42 Кабели и проводници
42-1. Високочестотни кабели
Високочестотните кабели се използуват в радиолюбителската практика
за съединителни линии на телевизионните антенн и антените на УКВ-
радиостанции. Освен това от такива кабели се правят устройства за съ-
575
гласуване на антените (вж. § 22-2—22-12) и се използуват за монтаж на
електрическите вериги в апаратурите, в конто текат токове с честоти от
обхвата на УКВ.
Най-важните електрически параметри на високочестотните кабели
са вълновото съпротивление Zo (вж. пояснения за него в § 22-1) и затих-
ването а. Последният параметър характеризира загубите на високоче-
«стотна мощност — затихването на трептенията при разпространението
мм по дължината на кабела.
Прието е затихването да се отчита за 1 m дължина на ВЧ кабела и
да се изразява в децибели. Така например, ако за честотите на 10-мет-
Фиг. 42-1. Високочестотни коаксиални кабели
а — с едножнчно вътрешно жило; б — с многожично
жило; / — вътрешно медно жило (централей проводник);
2 — нзолацня — пблиетилеи; 3 — оплетка от тънки мед-
ни жичкн — външен проводник; 4 — защитна обвивка
от поливинилхлорид или пигментиран (оцветен)
полиетилеи
ровия радиолюбителски обхват затихването на кабела РК-48 не пре-
вишава 0,048 dB/m, направената от него антенна съединителна линия с
дължина 20 m ще има затихване 0,048x20^1 dB. Следователно, ако по
тази линия предаваме ВЧ мощност, нейното ниво в края на линията ще
бъде с около 1 dB по-ниско от нивото й в началото на линията (т е.
1,25 пъти — вж. табл. 1-2 в § 1-7).
С увеличаване на честотата на предаваните трептения затихването
на кабела нараства.
Най-разпространени са коаксиалните кабели (фиг. 42-1 и табл. 42-1).
Линиите за симетрични УКВ антени се правят също и от двупроводен
симетричен неекраниран плосък кабел марка КАТВ, който има вълново
съпротивление Zo?«300 Q.
42-2. Монтажни проводници
Проводниците с изолация от текстилни влакна (от памук, коприна или
вискоза) могат да се използуват при монтажа на апаратура, която не е
подложена при експлоатацията си на резки климатични и метеорологи-
чни промени и в която е изключена възможността от кондензиране на
влага.
Проводниците с поливинилхлоридна, каучукова и полиетиленова
изолация могат да се употребяват при монтажа на апаратура, която ще
576
Справочник за начинаещня радиолюбител
Коаксиални кабели
Марка на кабела Вътрешно жнпо
1 2
Р К-50-2-11 (РК-119) едножи^но
РК-50-2-13 (РК-19)
РК-50-3-11 (РК-159) ,,
РК-50-3-13 (РК-55) ..
РК-50-4-11 (РК-129)
РК-50-4-13 (РК-29) многожично
Р К-50-7-11 (РК-147) ,,
Р К-50-7-15 (РК-47) п
РК-50-7-12 (РК-128) »
РК-50-7-16 (РК-28) »»
РК-50-11-11 (РК-148) п
РК-50-11-13 (РК-48) едножично
РК-75-4-11 (РК-101)
РК-75-4-15 (РК-1) и
РК-75-4-12 (РК-149) многожично
РК-75-4-16 (РК-49)
РК-75-7-11 едножично
Р К-75-7-15
РК-75-7-12 (РК-120) многожично
РК-75-7-16 (РК-20)
РК-100-7-11 (РК-102) едножично
РК-ЮО-7-13 (РК-2) н
РК-3
КВТ-1 »»
квт-з
КВТ-20 многожично
КВТ-49
КПТА едножично
сл КПТМ
Таблица 42-1
Z„, й a, dB/m за честота D, mm
10 MHz | 45 MHz 100 MHz
3 1 L 5 6 1 7
50 + 2 0,05 0,18 4’0±0,3
50 + 2 0,05 — 0,18 4’0±0,3
50+2 0,04 — 0,13 5.3+0,3
50 + 2 0,03 — 0,13 5.0+0,3
50+2 0,03 — 0,10 9,6 + 0,6
50 + 2 0,03 — 0,10 9,6±0,6
50 + 2 0,02 — 0,08 10,3±0,6
50+2 0,02 — 0,08 10,3±0,6
50 + 2 0,02 — 0,09 11.2 + 0,7
50+2 0,02 — 0,09 11,2+0,7
50 + 2 50+2 75±3 0,018 — 0,06 14,0+0,8
0,018 — 0,06 14,0±0,8
0,032 — 0,10 7,3+0,4
75±3 0,032 — 0,10 7,3+0,4
75±3 75±3 0,021 0,021 0,105 0,105 7,3+0,4 7.-3+0.4
75±3 0,02 — 0,07 9,5+0 6
75±3 0,02 — 0,07 9,5+0,6
75±3 0,03 — 0,10 10,3+0.6
75±3 0,03 — 0,10 10,3+0,6
100±5 0,025 — 0,075 9,7+0,8
100±5 0,025 — 0,075 9,7+0,8
75±5 — 0,047 — 13,0
75±3 — 0,073 — 12,0
75+3 — 0,13 — 6,0
75±3 — 0,094 — 10,0
75±3 0,059 — 12,0
75±7 75±6 — 0,034 0,057 — 12,0 7,0
Таблица 42-2
Топлояздръжливост на кръглите медни
проводници за намотки
Марка на проводника Вид на изолацията Тщах. °C
ПБД Два слоя памучна прежда 70
ПБО Също в един слой 70
ПЭВ-1 Един слой високоустойчив емайллак 125
ПЭВ-2 Също в два слоя 125
ПЭВД ПЭВТЛ-1 Високоустойчив емайллак и термопластично покритие 125
Един слой високоустойчив топлоиздръжлив емайллак, който не изисква почистване при
калайдисването 130*
ПЭВТЛ-2 Също в два слоя 130
ПЭЛ Един слой лакоустойчив емайллак 105
ПЭЛБД Също и два слоя памучна прежда 105
ПЭЛБО Също 105
ПЭЛ КО ПЭЛР-1 Един слой лекоустойчив емайллак и един слой капронова коприна Един слой високоустойчив полиамиден емайл- 105
лак 125
ПЭЛР-2 Също в два слоя 125
ПЭЛУ Един дебел слой лакоустойчив емайллак 105
пэлшко Един слой емайллак и един слой капронова коприна 105
пэлшо ПЭТ в Един слой емайллак и един слой естествена коприна Един слой топлоиздръжлив високоустойчив 105
емайллак 155 **
ПЭТВ-1 Също 155
ПЭТ к Един слой топлоиздръжлив емайллак 180
* Краткотрайно до 180°С.
** Краткотрайно до 200°С.
Повърхност иа сечението и съпротивлеиие
на медните проводници за намотки
Таблица 42-3
Диаметър на медното жило, mm S, mm2 R*,Q/m Диаметър на медното жило, mm S, mm2 R*, fi/m
0,05 0,0020 9,29 0,59 0,27 0,064
0,06 0,0028 6,44 0,62 0,30 0,058
0,07 0,0038 4,73 0,64 0,32 0,055
0,08 0,0050 3,63 0,67 0,35 0,050
0,09 0,0063 2,86 0,69 0,37 0,047
0,10 0,0078 2,24 0,72 0,41 0,043
0,11 0,0095 1,85 0,74 0,43 0,041
578
продължение
Диаметър на медного жило, mm S, mm1 R*. й/m Диаметър на медното жило, mm S, mm1 Л*. Q/m
0,12 0,011 1,55 0,77 0,46 0,038
0,13 0,013 1,32 0,80 0,50 0,035
0,14 0,015 1,14 0,83 0,54 0,032
0,15 0,017 0,99 0,86 0,58 0,030
0,16 0,020 0,87 0,90 0.63 0,027
0,17 0,023 0,77 0,93 0,68 0,026
0,18 0,025 0,69 0,96 0,72 0,024
0,19 0,028 0,62 1,00 0,78 0,022
0,20 0,031 0,56 1,04 0,85 0,021
0,21 0,034 0,51 1,08 0,91 0,019
0,23 0,041 0,42 1,12 0,98 0,018
0,25 0,049 0,36 1,16 1,06 0,017
0,27 0,057 0,31 1,20 1,13 0,015
0,29 0,066 0,27 1,25 1,23 0,014
0,31 0,075 0,23 1,30 1,33 0,013
0,33 0,085 0,20 1,35 1,43 0,012
0,35 0,096 0,18 1,40 1,54 0,011
0,38 0,11 0,15 1,45 1,65 0,010
0,41 0,13 0,13 1,50 1,77 0,0099
0,44 0,15 0,11 1,56 1,91 0,0092
0,47 0,17 0,10 1,62 2,06 0,0085
0,49 0,19 0,093 1,68 2,22 0,0079
0,51 0,20 0,086 1.74 2,38 0,0074
0,53 0,22 0,079
0,55 0,24 0,073
0,57 0,25 0,069
* Съпротивление при 20°С.
579
Т а б л и ц а 42-4
Диаметри на медните проводници за намотки
Максимален въишен диаметър, mm
Диаметър на медното жило, mm ПЭЛ -7^ T-на <Т> <Т> СП (Г> СССЕ ПЭВ-2, ПЭЛР-2*, ПЭВТЛ-2 ПЭЛ У ПЭТК* ПЭЛ Ш КО, пэлшо ПВО ПЭЛБО ПЭЛ КО ПБД ПЭЛ БД
1 2 3 4 1 5 1 6 7 1 8 9 10
6,05 0,065 0,08 0,08 0,12
0,06 0,075 0,087 0,09 0,09 0,13
0,07 0,085 0,097 0,10 0,105 0,14
0,08 0,095 0,107 0,11 0,115 0,15
0,09 0,105 0,117 0,12 0,125 0,16 ___
0,10 0,12 0,127 0,13 0,14 0,175 — — — —
0,11 0,13 0,137 0,14 0,15 0,185
0,12 0.14 0,147 0,15 0,16 0,195 —
0,13 0,15 0,157 0,16 0,17 0,205 — — — —
0,14 0,16 0,167 0,17 0,18 0,215
0,15 0,17 0,18 0,19 0,19 0,225 — —
0,16 0,18 0,19 0,20 0,20 0,235 — — — —
0,17 0,19 0,20 0,21 0,21 0,245
0,18 0,20 0,21 0,22 0,22 0,255
0,19 0,21 0,22 0,23 0,23 0,265 — — — —
0,20 0,225 0,23 0,24 0,24 0.29 0,30 0.325 0,39
0,21 0,235 0,24 0,25 0,25 0,30 0.31 0,335 0,40
0,23 0,255 0,27 0,28 0,28 0,32 0,33 0,355 0,42 —
0,25 0,275 0,29 0,30 0,30 0,34 0,35 0,375 0,44
0,27 0,31 0,31 0,32 0,33 0,37 0,39 0,425 0,49
0,29 0,33 0,33 0,34 0,35 0,39 0,41 0,445 0,51 —
0Д1 0,35 0,35 0,36 0,37 0,415 0,43 0,47 0,53
0,33 0,37 0,37 0,38 0,39 0,435 0,45 0,49 0,53
0,35 0,39 0,39 0,41 0,41 0,455 0,47 0,51 0,57 —
0,38 0,42 0,42 0,44 0,44 0,49 0,50 0,545 0,60
0,41 0,45- 0,45 0,47 0,47 0,52 0,53 0,575 0,63
0,44 0,49 0,48 0,50 0,51 0,55 0,56 0,605 0,66 —
0,47 0,52 0,51 0,53 0,54 0,58 0,59 0,635 0,79
0,49 0,54 0,53 0,55 0,56 0,60 0,61 0,655 0,71
0,51 0,56 0,565 0,58 0,58 0,625 0,63 0,68 0,73 —
0,53 0,58 0,585 0,60 0,60 0,645 0,65 0,70 0,75
0,55 0,60 0,605 0,62 0,62 0,665 0,67 0,72 0,77
0,57 0,62 0,625 0,64 0,64 0,685 0,69 0,74 0,79 —
0,59 0,64 0,645 0,66 0,66 0,705 0,71 0,76 0,81
0,62 0,67 0,675 0,69 0,69 0,735 0,74 0,79 0,84
0,64 0,69 0,70 0,72 0,71 0,755 0,76 0,81 0,86 —
0,67 0,72 0,73 0.75 0,74 0,785 0,79 0,84 0,89
0,69 0,74 0,75 0,77 0,76 0,805 0,81 0,86 0,91 —
580
продължение
1 1 2 | 3 1 4 | 5 1 6 1 7 ! 1 я 1 9 1 ю
0,72 0,78 0,78 0,80 0,80 0,845 0,84 0,90 0,94
0,74 0,80 0,805 0,83 0,83 0,865 0,86 0,92 0,96 —
0,77 0,83 0,835 0,86 0,86 0,895 ' 0,89 0,95 0,99 —
0,80 0,86 0,865 0,89 0,89 0,925 0,92 0,98 . 1,02 —
0,83 0,89 0,895 0,92 0,92 0,955 0,95 1.01 1,05 —
0,86 0,92 0,925 0,95 0,95 0,985 0.98 1,04 1,08 —
0,90 0,96 0,965 0,99 0,99 1,025 1,02 1,08 1,12 —
0,93 0,99 0,995 1,02 1,02 1,055 1,05 1,11 1,15 —
^,96 1,02 1,025 1,05 1,05 1,085 1,08 1.14 1,18 —
1,00 1,07 1,08 1.11 1,10 1,135 1,14 1,21 1,27 1,85
1,04 1.12 1,12 1,15 1,15 1,175 1,18 1,25 1,31 1,89
1,08 1,16 1,16 1,19 1,19 1,215 1,22 1,29 1,35 1,93
1,12 1,20 1,20 1,23 1,23 1,255 1,26 1,33 1,39 1,97
1,16 1,24 1,24 1,27 1,27 1,295 1,30 1,37 1,43 2,01
1,20 1,28 1,28 1,31 1,31 1,335 1,34 1,41 1.47 2,05
1,25 1,33 1,33 1,36 1,36 1,385 1,39 1,46 1,52 2,10
1,30 1,38 1,38 1,41 1,41 1,435 1,44 1,51 1,57 2,15
1,35 1,43 1,43 1,46 1,46 1,485 1,49 1,56 1,62 2,20
1,40 1,48 Г,48 1,51 1,51 1,535 1,54 1,61 1,67 2,25
1,45 1,53 1,53 1,56 1,56 1,585 1,59 1,66 1,72 2,30
1,50 1,58 1,58 1,61 1,61 1,655 1,64 1.71 1,77 2,35
1,56 1,64 1,64 1,67 1,67 1,715 1,70 1,77 1,83 2,41
1,62 1,71 1,70 1,73 1,74 1,775 1,76 1,83 1,89 2,47
1,68 1,77 1,76 1,69 1,80 1,835 1,82 1,89 1,95 2,53
1.74 1,83 1,82 1,85 1,86 1,895 1,88 1,95 2,01 2,59
* Проводници от марките ПЭЛР-1 и ПЭЛР-2 с диаметър на медното жило, по-
малък от 0,10 mm, и проводник от марката ПЭТК с диаметър на медното жило, по-
голям от 0,51 mm, не се произвеждат.
работи в условия на повишена влажност с резки температурки коле-
бания.
Проводниците с изолация от силиконов каучук са предназначени
за работа при температури до 180°С.
Монтажните проводници могат да бъдат твърди едножични или гъв-
кавн доногожични. Последните имат жило от множество тьнки медни про-
водници. Монтажните проводници от една и сыца марка се произвеж-
дат с различно оцветени изоЛации.
42-3. Медни проводници за намотки
От кръглите медни проводници за намотки (табл. 42-2—42-4 и фиг. 42-2)
се навиват бобини за резонансни кръгове, трансформатории намотки,
намотки на дросели, релета и др.
Изолацията от емайллак има най-добри електроизолационни свой-
ства в сравнение с памучната и копринената. Капроновата коприна пре-
581
възхожда естествената по издръжливост на изтриване и въздействие на
бензин, бензол, минерално масло и други подобии разтворители. Висо-
коустойчивите проводници с емайлова изолация от поливинилацети-
лови лакове (марки ПЭВ-1 и ПЭВ-2), полиамиднорезолов лак (марки
0,6 0,8 1,0 1,2
Диаметър на намото, тт
ПЭРЛ-1 и ПЭРЛ-2) и полиуретанови лакове (марки ПЭВТЛ-1 и
ПЭВТЛ-2) имат повишена механична здравина, термоустойчивост и изо-
лационно съпротивление. Проводниците с емайллакова изолация от мар-
ките ПЭВТЛ-1 и ПЭВТЛ-2 се калайдисват без предварително почист-
ване и употреба на паста чрез потопяване в разтопен припой или с поял-
ник. Проводниците марка ПЭВД имат допълнителен термопластичен
изолационен слой от поливинилацетатен лак. Навивките на навитата с
такъв проводник бобина се слепват, като последната се нагрява до 160—
170°С в продължение на 3—4 часа.
Високочестотните проводници за намотки (литцендрат) се използу-
ват за навиване на бобини за резонансни кръгове. Тези проводници
(табл. 42-5) са направени от сноп лакирани жички, конто са обвити с един
(марка ЛЭШО) или два слоя (марка ЛЭШД' от коприна. Ако жичкит?
на токопроводещото жило не са повече от 1 , те се полагат успоредно,
а ако са повече от 15, усукват се. Целесъобразността от използуването
на такива проводници се обуславя от явленнето повърхностен ефект.
То се състои в изместване на високочестотния ток кьм външната повърх-
ност на проводника от действието на променливото сгнитно поле. Вслед-
582
Т а б л и ц а 42-5
Високочестотни проводници за намотки (литцендрат)
Диаметър на жичкнте, mm Брой на жнчкнте S, mma Външен диаметър на проводника, mm /?*, Q/mm
марка ЛЭШО марка ЛЭШД
1 2 3 4 1 5 6
10 0,02 0,33 0,39 1,09
0,05 15 0,03 0,37 0,43 0,70
21 0,04 0,42 0,48 0,52
7 0,027 0,34 0,40 0,76
10 0,038 0,41 0,47 0,53
12 0,046 0,44 0,50 0,44
16 0,061 0,47 0,54 0,33
21 0,082 0,52 0,59 0,25
28 0,11 0,60 0,67 0,19
35 0,13 0,76 0,83 0,15
0,07 49 0,19 0,84 0,91 0,11
63 0,24 1,02 1,09 0,095
84 0,32 1,13 1,20 0,063
119 0,46 1,31 1,38 0,045
147 0,56 1,36 1,43 0,036
175 0,67 1,60 1,67 0,030
215 0,94 1,82 1,89 0,022
630 2,4 5,00 5,10 0,008
1100 4,2 7,00 7,10 0,0046
9 0,071 0,52 0,59 0,27
12 0,094 0,57 0,64 0,21
14 0,11 0,60 0,67 0,18
16 0,12 0,64 0,71 0,15
19 0,15 0,67 0,74 0,13
21 0,16 0,71 0,78 0,12
24 0,19 9,79 0,86 0,10
28 0,22 0,82 0,89 0,088
0,1 32 0,25 0,87 0,94 0,077
35 0,27 1,04 1,11 0,071
49 0,38 1,15 1,22 0,05
70 0,55 1,51 1,58 0,035
84 0,66 1,57 1,64 0,03
105 0,82 1,73 1,80 0,024
119 0,93 1,82 1,89 0,021
175 1,37 2,23 2,30 0,014
7 0,22 0,75 0,82 0,089
0,2 9 0,28 0,90 0,97 0,069
12 0,38 1,01 1,08 0,005
49 1,54 2,06 — 0,0013
* Съпротивление при температура 20°С.
583
Таблица 42-6
Топлоиздръжливрст на изолирани проводници
от високоомни сплави
Марка на проводника* Вид иа изолацията Тmax, °C
Константанови проводници
ПШДК Два слоя коприна 105
ПЭБОК Един слой емайллак и един слой памучна прежда 105
ПЭВКМ-1, ПЭВКТ-1 Един слой високоустойчив емайллак ПО
ПЭК Един слой лакоустойчив емайллак 105
пэшок Един слой емайллак и един слой коприна 105
ПЭВКМ-2, ПЭВКТ-2 Също в два слоя Манганинови проводници ПО
ПШДММ, ПШДМТ Два слоя коприна 105
ПЭВММ-1, ПЭВМТ-1 Един слой високоустойчив емайллак ПО
ПЭВММ-2, ПЭВМТ-2 Също в два слоя ПО
пэмм, пэмт Един слой лакоустойчив емайллак 105
пэмс Един слой високоустойчив емайллак ПО
пэшомм, пэшомт Един слой емайллак и един слой коприна Нихромови проводници 105
ПЭВНХ-1 Един слой високоустойчив емайллак ПО
ПЭВНХ-2 Също в два слоя НО
пэнх Един слой лакоустойчив емайллак 105
* Последната буква М нлн Т в марката на константаиовия и манганиновня про-
водник означава, че той е направен от мека или съответно твърда жица.
ствие на това активното съпротивление на плътния проводник се увели-
чава забележимо на високи честоти. За да се отслаби това вредно уве-
личение на активното съпротивление. високочестотният проводник се
прави от голям брой изолирани една от друга жички. По този начин се
увеличава неговата токоносеща повърхност.
Трябва да се има пред вид, че действителните диаметри на медните
проводникови жила (без изолацията) могат да се различават в известна
степей от номиналните стойности, посочени в табл. 42-3 и42-5. Във връз-
ка с това повърхността на сечението S, съпротивлението за 1 ш дъл-
жина 7? и външните диаметри на проводниците също могат да се откло-
няват от посочените в съответните таблици стойности Същото се отнася
и за дадените по-долу таблици за проводници от високоомни сплави.
42-4. Проводници от високоомни сплави
Жичните съпротивления и в частност шунтовете на електроизмервател-
ните уреди се правят от проводници с високо специфично съпротивление:
1) манганинови — от сплав на мед, манган и никел; 2) нихромови — от
сплав на никел, желязо, манган и хром и 3) константанови — от сплав
на мед, никел и манган.
Последната сплав има най-малък температурен коефициент на съ-
противлението (ТКС), т. е. съпротивлението на константановите съпро-
58 t
Таблица 42-7
Константанови проводници за намотки
Диаметър на констан- тана, mm R*, Q/m Диаметър на нзолнрання проводник, mm
ПЭК ПЭВКТ-1 ПЭВКМ-1 ПЭВКТ-2 ПЭВКМ-2 пэшок пшдк ПЭБОК
0,03 693 0,045 0,05 0,06 — — .
0,04 389 0,055 0,065 0,07 — —
0,05 250 0,065 0,08 0,09 0,13 0,17 —
0,06 173 0,075 0,09 0,10 0,14 0,18
0,07 127 0,085 0,10 0,12 0,15 0,19 —
0,08 97,4 0,095 0,115 0,14 0,16 0,20 —
0,09 77,0 0,105 0,125 0,15 0,17 0,21 —
0,10 62,4 0,12 0,14 0,16 0,185 0,23 —
0,12 43,4 0,14 0,16 0,18 0,205 0,25 —
0,15 27,7 0,17 0,19 0,21 0,235 0,28
0,16 24,4 —- — — — — —
0,18 19,2 0,20 0,22 0,24 0,265 0,31 —
0,20 15,6 0,23 0,25 0,25 0,30 0,34 -
0,22 12,9 — 0,27 0,28 0,28 — —
0,25 9,98 0,28 0,305 0,31 0,35 0,39 —
0,30 6,39 0,34 0,355 0,36 0,41 0,44
0,35 5,09 0,39 0,405 0,41 0,46 0,49 —
0,38 4,34 0,42 — — 0,49 0,52 —
0,40 3,89 0,44 0,455 0,46 0,51 0,54 0,55
0,45 3,08 0,50 0,505 0,51 0,57 0,59 0,61
0,50 2,50 0,55 0,555 0,56 0,62 0,64 0,66
0,55 2,06 0,60 0,605 0,61 0,67 0,69 0,71
0,60 1,73 0,65 0,655 0,66 0,72 0,74 0,76
0,65 1,49 0,71 0,71 0,72 0,78 0,79 0,82
0,70 1,27 0,76 0,76 0,77 0,83 0,84 0,87
0,75 1,12 0,81 0,81 0,82 0,88 0,89 0,92
0,80 0,974 0,86 0,86 0,87 0,93 0,94 0,97
0,85 0,864 0,91 0,98 0,99 1,02
0,90 0,770 0,96 — —— 1,03 1,04 1,07
1,0 0,624 1,07 — — 1,14 1,14 1,18
* Съпротивление при 20°С.
585
Таблица 42-8
Ма и га ии нови проводници за намотки
Диаметър на манга- нина, mm Диаметър на изолирання проводник, mm
ПЭМТ, пэмм пэмс ПЭВМТ-1, ПЭВММ-1 ПЭВМТ-2, ПЭВММ-2 пэшо- мм, пэ- шомт ПШДММ ПШДМТ
1 2 1 з J 4 5 1 6 1 7 8
0,02 1370 0,04 0,045 — —
0,025 876 — — 0,045 0,05 — —
0,03 606 0,05 — 0,05 0,06 — —
0,04 342 0,06 — 0,065 0,07 — —
0,05 220 0,07 0,075 0,08 0,09 0,135 0,175
0,06 152 0,08 0,085 0,09 0,10 0,145 0,185
0,07 112 0,09 0,095 0,10 0,12 0,155 0,195
0,08 85,4 0,10 0,105 0,115 0,14 0,165 0,205
0,09 67,6 0,11 — 0,125 0,15 0,175 0,215
0,10 54,8 0,13 0,14 0,14 0,16 0,195 0,24
0,12 38,1 0,15 0,16 0,16 0,18 0,215 0,26
0,15 24,3 0,18 0,19 0,19 0,21 0,245 0,29
0,18 16,9 0,21 0,22 0,24 0,275 0,32
0,20 13,7 0,24 0,24 0,25 0,26 0,31 0,35
0,22 11,3 — — 0,27 0,28 — —
0,25 8,76 0,29 0,30 0,305 0,31 0,36 0,40
0,30 6,06 0,34 0,355 0,355 0,36 0,41 0,46
0,35 4,47 0,41 0,41 0,405 0,41 0,48 0,51
0,38 3,81 0,44 __ 0,51 0,54
0,40 3,42 0,46 0,46 0,455 0,46 0,53 0,56
0,45 2,71 0,52 — 0,505 0,51 0,59 0,61
0,50 2,20 0,57 0,57 0,555 0,56 0,64 0,66
0,55 1,81 0,63 — 0,605 0,61 0,70 0,72
0,60 1,52 0,68 0,67 0,655 0,66 0,75 0,77
0,65 1,29 0,74 0,71 0,72 0,81 0,82
0,70 1,12 0,79 0,78 0,76 0,77 0,86 0,87
0,75 0,974 0,84 — 0,81 0,82 0,91 0,92
0,80 0,854 0,89 0,88 0,86 0,87 0,96 0,97
0,85 0,758 0,94 —. — 1,01 1,02
0,90 0,675 0,99 — — — 1,06 1,07
1,0 0,548 1,10 — — — 1,17 1,17
* Съпротивление при 20°С.
586
Таблица 42-9
Нихромови проводници за намотки
Диаметър на нихром овото жило, mm R*. й/m Диаметър на нзолирання проводник, mm
ПЭВНХ-1 ПЭНХ ПЭВНХ-2
0,02 3190 0,04 0,045
0,025 2040 0,045 — 0,05
0,03 1420 0,05 0,05 0,06
0,04 794 0,065 0,06 0,07
0,05 510 0,075 0,075 0,09
0,06 354 0,085 0,085 0,10
0,07 260 0,10 0,095 0,12
0,08 199 0,11 0,105 0,14
0,09 157 0,12 0,115 0,15
0,10 127 0,14 0,14 0,16
0,11 105 — 0,15 —
0,12 88,5 0,16 0,16 0,18
0,13 75,1 0,17 —
0,14 65,0 — 0,18 —
0,15 56,5 0,19 0,19 0,21
0,16 49,8
0,18 39,2 0,22 0,24
0,20 31,9 0,25 0,245 0,26
0,22 26,3 0,27 0,265 0,28
0,23 24,1 — 0,28 —
0,24 22,1 — 0,29 —
0,25 20,4 0,305 0,31 0,31
0,30 14,2 0,355 0,36 0,36
0,35 10,4 0,405 0,42 0,41
0,40 7,94 0,455 0,47 0,46
* Съпротивление при 20°С.
тивления зависи много малко от температурата: при изменението й със
100°С съпротивлението се променя само с 0,05—0,1%. При същите ус-
ловия манганиновото съпротивление се променя до 0,6%, а нихромо-
вого — с 1—2%
Проводниците от високоомни сплави могат да бъдат голи или изо-
лнрани (табл. 42-6—42-9).
Голите проводници имат значително по-висока допустима темпера-
тура на нагряване от изолираните. За константановите тя е 400°С, за
манганиновите — 100°С и за нихромовите — около 1000°С. Нихромо-
вата жица се използува за направа на електрически пещи, котлони, по-
ялници и др
587
Манганинът се отличава с характерен жълтеникав оттенък.
Ако константановата жица се нагрее до достатьчно висока темпе-
ратура, на нейната повърхност се образува окисен слой, който има елек-
троизолационни свойства (оксидна изолация). За да се получи гъвкав и
здрав изолационен слой, жицата трябва да се нагрее бързо (в продъл-
жение на не повече от 3 секунди) до температура около 900°С (нажежа-
ване до червей цвят) и после да се охлади на въздух. Нагряването става
чрез пропускане на електрически ток през жицата. Покритият с такава
изолация константанов проводник може да се навива плътно (навивка
до навивка) без специална изолация между навивките, ако напрежението
между отделяйте навивки не превишава 1 V.
Таблица 42-10
Проводници за иамотки марка ПССМ
О**.И
15000 + 2500 14
11000+1500 16
8000+1500 17
5500+1000 18
4000+ 500 20
* Съпротивление при 20°С.
** Орнентировъчен външен диаметър на проводника.
За миниатюрните високоомни съпротивления с повишена стабилност
се произвеждат проводници със стъклена изолация и с диаметри на жи-
лото 6—10|л (табл. 42-10). Тези проводници се сортират по съпротивле-
нието им за 1 m дължина, тъй като измерването на такива малки диа-
метри е трудно.
548
Приложения
Таблица 1
Български нискочестотни маломощни сплавни транзистори*
Тип SFT321 SFT322 SFT323 SFT351 SFT352 SFT353
Лл? 30 50 85 30 50 80
fa, MHz3 1.5 1,6 2 1,2 1,6 2
1сва , Ц А1 —5 —5 -5 —5 —5 —5
i/CBmax, V —24 —24 —24 —24 —24 —24
/Стах» П1А —250 —250 —250 —150 — 150 — 150
РСтах» mW9 200 200 200 200 200 200
F, dB1» — — — 8 8 8
Таблица II
Български нискочестотни средномощни сплавни транзистори*
Тип SFT 124 SFT125 SFT130 SFT131 T143 T144 T145 T146
Лле1 50 100 50 100 50 90 50 90
fa, MHz3 1 2 1 2 1 1,8 1 1,8
1св„ ЦA4 —203 —20s —20s —20s — 10 — 10 — 10 — 10
t'CBmax, V —24 —24 —24 —24 -45 —45 -45 -45
/Стах» mA —500 —500 —500 —500 —500 —500 —500 -500
PCmax, mW9 350 350 550 550 350 350 550 550
F, dB1» — — — — 5 5 5 5
Таблица III
Български средночестотни маломощни сплавни транзистори*
Тип SFT306 SFT307 SFT308
hue1 28 40 70
fa, MHz3 3 7 13
/св, , I1 A" —2 —2 —2
UcBmax, V —18 — 18 — 18
/Стах» mA — 100 — 100 — 100
PCmax, mW9 150 150 150
589
Таблица IV
Български високочестотни маломощии дрейфови транзистори*
Тип Т317 Т319 Т320 Т316 Т354 T357 T358
Л21? 100» 40,100я 80» 120 1’0 120 120
/т. MHz’ 40 30 35 60s 80s 85 НО»
1св„ Ц А* — 15е —15s —15s -2,5 -2,5 —2,5 -2,5
UcBmax, V —20 —20 —20 —20 —20 —20 —20
/Стах, ГпА —10 —10 — 10 —10 — 10 — 10 — 10
РСтах, mW’ 150 150 150 120 120 12J 120
1. Средня (типова) стойност при 1с=—1 mA, UCE——6 V и f = 1 kHz.
2. Също, но при 1/се=—9 V.
3. При /с=—1 mA и Ucb——6 V.
4. При UcB—UcBmax-
5. Максимална стойност.
6. При исв=—15 V.
7. Честота на преминаване /Т=(Л21<) f при /с=—1 mA, UCf——9 V
и /=15 mHz.
8. Също, но при Uce=—6 V.
9. При естествено охлаждане.
10. При /с=—0,5 mA, иСБ=— 6 Vn'=l kHz.
Транзисторите SFT351, SFT352 и SFT353 с F<28 dB имат на ръба на
корпуса си червена точка.
Транзисторите SFT319 с 100 имат синя точка, а тези с hile=
=40 — зелена тс/чка.
* Всички посочени български транзистори са р—п—р, германиеви. Колекторът
и базата са означенн с латинските букви С и В.
Таблица V
Български нискочестотни мощни сплавни транзистори*
Тип SFT 212 SFT 213 SFT 214 T 238 T 239 T 240 T 250
Лги1 40 40 40 30 30 30 40
fa, KHz 200 200 200 300 300 300 200
UCBtaax, V —30z —40 —60 —40 —60 —80 —80
UCBmax, V —20 -30 —20 —30 —40 —40
/Стах, A —3 —3 —6 —6 —6 —3
Pc max , W 30 45 45 45 45 45 45
1 Статичен коефициент на усил.вадё?
590
Българскн високочестотни точкови германиеви диоди
>
ч
ю
Тип SFD 104 SFD 106 SFD 107 SFD 108 SFD ПО SFD 111 SFD 112 Ur, V —25 —25 —10 —100 —45 —25 —24 t/Ятм, V —30 —25 —15 —115 —45 —25 —40 If, mA 40 30 20 30 35 30 20 IFrnax, mA 90 90 60 90 100 90 70 mA 40 30 20 30 30 30 20 цветни пръстенн около оранжев сив жълт и бял жълт н оран- кафяв, жълт червен и оранжев катодння извод жев и зелен бял н зелен
я
И
В
ЕМАЙЛИРАНИ МЕДНИ ПРОВОДНИЦИ
(Производство на завод <Неико Илиев»—Севлиево)
ПЕЛ-1 — проводник меден, емайли-
ран с полиамидно-бакелитов
лак
ПЕЛ-2 — проводник меден, емайлирам
с полиамидно-бакелитов лак,
двойно лаково покритие
ПЕТ-18 — меден кръгъл проводник с
нормална емайлова изолация
с топлоустойчивост до 130°С
ПЕТ-2В — меден кръгов проводник с
усилена емайлова изолация
с топлоустойчивост до 130°С
ПЕТ-2 — меден кръгъл проводник с
усилена емайлова изолация
с топлоустойчивост до 155°С
ПЕЛ-Ш — меден кръгъл проводник с
нормална емайлова изолация
от полиуретанов лак
ПЕЛ-2П — меден кръгъл проводник с
усилена емайлова изолация
от полиуретанов лак
Проводниците ПЕЛ-Ш иПЕЛ-2Пмо-
гат да се запояват без иредварително за-
чистване на лаковото покритие. Това г»
прави особено подходящи за радио- и те-
левизионни апаратури.
За радиолюбителската практика най-
достъпен е проводникът ПЕЛ-1 (ПЕЛ),
който има качества, напълно задоволи-
телни за любителската апаратура.
Т а б л и ц а VII
Номинален диаметър на медното жило, mm Дебелина на матовата изолация, mm ПЕЛ-1
0,05—0,14 0,025
0,15—0,21 0,030
0,23—0,33 0,040
0,35—0,49 0,040
0,51—0,62 0,050
0,64—0,72 0,050
0,74—0,96 0,060
1,00 0,080
1,04—1,74 0,080
1,81—2,02 0,090
591
Таблица VIII
Съпротивления СП Г
Стандартни стойности
Омове (й)
10, 11, 12, 13, 15, 16, 18, 20, 22, 24, 27, 30, 33, 36, 43, 47, 51, 56, 62, 68, 75, 82,
91, 100, НО, 120, 130, 150, 160, 180, 200, 220, 240, 270, 300, 330, 360, 390, 430, 470,
510, 560, 620, 680, 750, 820, 910 й
Килоомове (кй)
1, 1,1 1,2 1,3 1,5 1,6 1,8 2 2,2 2,4 2,7 3 3,3 3,6 4,3 4,7 5,1 5,6 6,2 6,8 7,5 8,2
9,1 10 11 12 13 15 16 18 20 22 24 27 30 33 36 39 43 47 51 56 62 68 75 82 91 кй
Мегаомове (Мй)
0,1 0,12 0,13 0,15 0,16 0,18 0,20 0,22 0,24 0,27 0,30 0,33 0,36 0,46 0,47 0,51
0,56 0,62 0,68 0,75 0,82 0,91 1 1,1 1,2 1,3 1,5 1,6 1,8 2,2 2,4 2,7 3,3 3,6 4,6
4,7 5,1 5,6 6,2 6,8 7,5 8.2 9,1 10 Мй
Таблица IX
Технически данни на кондензаторите, произвеждани от КФ — Кюстеидил
Кондензатори книжни опресовани в пластмаса тип К КОП, БДС 2586—61
Работно напрежение — 63, 250, 400 н 630 V
Капацитет — 1 nF — 0,47 p.F
Толеранс на капацитета — ±20% за кондензатори до 0,1 p.F
±10% за кондензатори над 0,1 pF
Температурен интервал — от —25 до +70° С
Съпротивление на изолацията — 10 000 Мй
Тип ККОЕ (екраннран)
Работно напрежение — 250 и 400 V
Капацитет — 4,7; 10 и 22 nF
Толеранс на капацитета — ±10 и ±20%
Температурен интервал — от —25 до +70° С
Кондензатори стнрофлексни тип КС
Номинално работно напрежение — 63, 160, 250, 400 и 630 V
Номинален капацитет — 20 до 22 000 pF
Толеранс на капацитета — ±5, ±10, ±20 и ±2%
Температурен интервал — —10 до +70° С
Съпротивление на изолацията — 1 . 10* Мй
Фактор на загубите — 10 . 10~4 за С<1000 pF при 1 MHz
g 5 . 10"4 за С >1000 pF при 1 kHz
Кондензатори стнрофлексни с повишена точност тип КПЦВ-1 и КПЦВ-2
Номинален капацитет— КПЦВ-1 от 1000 до 10 000 pF
КПЦВ-2 от 10 050 до 140 000 pF
Толеранс на капацитета — ±0,3 и ±1%
Номинално работно напрежение — 250 V
Работен температурен интервал — от —55 до +70° С
Съпротивление на изолацията — ^1.10* МЙ
Фактор на загубите при 1000 Hz — ^3 . 10"4.
Кондензатори хостафоновн — тип КФХ
Номинален капацитет — 1500 pF
Толеранс — ±10 н ±20%
Номинално работно напрежение — 3000 V
Пробивно напрежение — 7000 V
592
Кондензатори стирофлексни малогабаритии с висок клас на точное?
тип КПМ и кпмв
Номинален капацитет — КПМ1 10 000 ДО 40 000 pF
ППМВ-1 1000 до 10 000 pF
КПМ-2 40 000 до 100 000 pF
КПМВ-2 10 001 до 24 000 PF
кпм-з 100 001 до 200 000 pF
кпмв-з 24 001 до 54 000 pF
КПМ-4 200 001 до 500 000 pF
КПМВ-4 54 001 до 134 000 PF
Толеранс на капацитета — ±0,5, ±1 и ±2%
Номинално работно напрежение — КИМ 100 V—
КПМВ 250 V-
Работен температурен интервал — —40 до +50° С
Фактор на загубите — 5 . 10~4 при 1000 Hz
38 Справочник за начииагщия раднолюбнтел
593
Справочник за начинаещия радиолюбител
Под общата редакция на Р. Малинин
Превод от III преработено издание
инж. Иван Русев Балтаджисв
п лачн* ннж- Виолета Недялкова Милчсва
рсвод ннж. Атанас Димитров Венков
инж. Елисавета Димитрова Мутафова
Научен редактор-ишк, Елисавета Мутафова
Художник Ив. Марков
Художествен редактор Мария Димитрова
Технически редактор Цветана Ширкова
Коректор Дариана Григорова
Дадена за набор на 10. X. 1969 г. Подписана за печат на 15. XII. 1969
Издат. № 6312 Темат. № 179 Лиг. трупа I1I-1
Печатни коли 37,25 Издателски коли 44,33
Формат 71/100/16 Тираж 12 075
Цена 2,34 лева
Държавно нздателство «Техник а>. Бул. Руски 6, София
Дързкавна печатница «Тодор ДимнТро н>, София
Цене 2,34 в*