Тракийската колесница - Венедиков И.

Author: Венедиков И.

Tags: история коли

Year: 1960

Similar

Тракийското съкровище от Летница

Сборник Гаврил Кацаров. Статии посветени по случай седемдесетгодишнината му 4 октомври 1874-4 октомври 1944. Част втора

Разкопки и проучвания I. Предисторически и старовековен отдел

Археология. Книга 1

Text

ИВАН ВЕНЕДИКОВ
ТРЛКШКАТА КОЛЕСНИЦА
•• - / к
ИЗДАТЕЛСТВО
НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
СОФИЯ » 1960
ИВАН ВЕНЕДИКОВ
ТРЛКШКАТА КОЛЕСНИЦА
•• - / к
ИЗДАТЕЛСТВО
НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
СОФИЯ » 1960
СПИСЪК НА ОБРАЗИТЕ
LISTE DES FIGURES
ТАБЛ. I. I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
Обр. 1. Части от коша и шасито. Обр. 2. Части от осите.
ТАБЛ. 2.1 И II КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ ПРИ ОГ-КРИВАНЕТО
Обр. 3 и 4. 1 колесница. Обр. 5. II колесница.
ТАБЛ. 3. 1 КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ — ЧАСТИ ОТ КОЛЕЛОТО
Обр. 6. Външни и вътрешни гривни № 2. Обр. 7. Шината № 1 с гривните № 2. Обр. 8. Пръчки №3.
ТАБЛ. 4. ЧАСТИ ОТ ОСИТЕ И ЛИСИЦИТЕ НА 1 КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
Обр. 9. Обкови на осите № 5 отпред заедно с градника №7. Обр. 10. Съшите, гледани от-зад. Обр. 11. Съшите отстрани и отпред с клии №11. Обр. 12. Куки №6. Обр. 13. Части от предните лисици №9, 8, 10, 8, 9.
ТАБЛ. 5. ЧАСТИ ОТ ШАСИТО НА I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
Обр. 14. Шаси над предната ос — рамка № 12.
Обр. 15. Шаси над задната ос — пръчки №13.
Обр. 16. Навръшници за върхуосията № 14.
ТАБЛ. 6. ЧАСТИ ОТ ЩИТА И ПАРАПЕТИТЕ НА 1 КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ.
Обр. 17. Пръчка № 18 и 21. Обр. 18. Сърпо-видни извити пръчки №16 и 17. Обр. 19. Обкови от парапета №20. Обр. 20. Връзки за парапета № 19.
ТАБЛ. 7. СПИРАЧКИ И ЧАСТИ ОТ ЯРЕМА НА I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
Обр. 21. Двете спирачки № 22. Обр. 22, 23. Двата полухамута № 27 заедно с куките за за-качане.
ТАБЛ. 8. ЧАСТИ ОТ ЯРЕМА НА I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
Обр. 24. Клинове №24, 26 и 28. Обр. 25. Съ-щите, гледани отстрани. Обр. 26. Умбото над яремната връзка № 23. Обр. 27 и 28. Халки №25.
ТАБЛ. 9. ЧАСТИ ОТ СБРУЯГА НА I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
Обр. 29. Токи № 30. Обр. 30 и 31. Украшение за страните № 29 и нагръдник №31.
TART. 10. ЧАСТИ ОТ II КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ Обр. 32. Части на шасито, парапетите и седал-ката. Обр. 33. Части на осите.
ТАБЛ. 11. ЧАСТИ ОТ КОЛЕЛОТО НА II КОЛЕСНИЦА
Обр. 34. Външни и вътрешни гривни №33.
Обр. 35. Шина № 1.
TART. 12. ЧАСТИ ОТ ПРЕДНИТЕ ЛИСИЦИ
Обр. 36. Скоби №43 и 44. Обр. 37. Пръчка №41. Обр. 38. Клинове №39, скоба №42 и клииове № 40.
ТАБЛ. 13. ЧАСТИ ОТ II КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ Обр. 39. Скоби № 48 и 47. Крайосници № 4.
Ьгъл № 51. Халки № 53. Клин № 49. Плочка №37. Обр. 40. Градник №34 и на него плочки №35 и 36. Обр. 41. Пръстени № 46. Обр. 42. Куки № 38 и 45.
ТАБЛ. 14. ЧАСТИ ОТ КОША НА I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
Обр. 43. Лента, обковаваша шасито №50. . Обр. 44. Сърповидни пръчки № 58 и надяна-J тите на тях №61. Обр. 45. Спирачки №63.
Обр. 46. Обкови №62.
TART. 15. ЧАСТИ ОТ СЕДАЛКАТА НА I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
Обр. 47. Пръчка над гърба №57. Обр. 48. Скелет на седалката №54. Обр. 49. Украшение на гърба на седалката №56. Обр. 50. Украшение на предната страна на седалката № 55.
TART. 16. ЧАСТИ ОТ ЯРЕМА НА I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
Обр. 51. Халки № 68. Обр. 52. Умбо над яремната връзка № 66. Обр. 53 и 54. Клинове № 69, 67, 69.
PL. 1. CHAR I DE SlSKOVCl
Fig. 1. Parties de la caisse et du chassis. Fig. 2. Parties des essieux.
PL. 2. CHARS 1 ET 11 DE SlSKOVCl A LEUR DECOUVERTE Fig. 3 et 4. Char I. Fig. 5. Char II.
PL. 3. CHAR I DE SlSKOVCl — PARTIES DE LA ROUE
Fig. 6 Ferrures anrulaires exterieure et inte-rieure n° 2. Fig. 7. Bandage de la roue avec les anneaux n' 1 et 2. Fig. 8. ’thyra’ = trin-gle n° 3.
PL. 4. PARTIES DES ESSIEUX ET DES ’HAMAXOPODES' DU CHAR 1 DE SlSKOVCl
Fig. 9. Ferrements des essieux n° 5 (devant) et cheville ouvricre i 0 7. Fig. 10. Les memes vus de dos. Fig. 11. Les memes vus de profil et de face avec la cheville n° 11. Fig. 12. Crochets n° 6. Fig. 13. Parties antcrieures des ’hamaxopodes’ nn 9, 8, 10, 8, 9.
PL. 5. PARTIES DU CHASSIS DU CHAR 1 DE SlSKOVCl
Fig. 14. Chassis au-dessus de 1’essieu avant — cadre nc 12. Fig. 15. Chassis au-dessus de 1’essieu arriere — tiges n° 13. Fig. 16. ’Thai-rodytai’ s’adaptant aux essieux n° 14.
PL 6. PARTIES DU ’MESAT1ON’ ET DES PANNEAUX 1.АТЁ" RAUX DU CHAR 1 DE SlSKOVCl
Fig. 17. Barres de fer n° 18 et 21. Fig. 18. Tiges cylindriques en forme de faucille n° 16 et 17. Fig. 19. Ferrements des parois n° 20. Fig. 20. Attaches des parois n° 19.
PL. 7. FREINS ET PARTIES DU JOUG DU CHAR 1 DE SlSKOVCl
Fig. 21. Les deux freins n° 22. Fig. 22, 23. Les deux moities du collier n° 27 avec les crochets d’attache.
PL. 8. PARTIES DU JOUG DU CHAR I DE SlSKOVCl
Fig. 24. Chevilles n® 24, 26 et 28. Fig. 25. Les memes vues d’en haut. Fig. 26. ’Umbo’ re-couvrant de ’zygodesmon’ n° 23. Fig. 27 et 28. Anneaux n° 25.
PL. 9. PARTIES DU HARNAIS DU CHAR 1 DE SlSKOVCl
Fig. 29. Boucles n° 30. Fig. 30 et 31. Orne-ment de ’parapleuridia’ n° 29 et pectoral n°31.
PL. 10. PARTIES Dll CHAR 11 DE SlSKOVCl
Fig. 32. Parties de chassis, des parois et du siege. Fig. 33. Parties des essieux.
PL. 11 PARTIES DE LA ROUE DU CHAR II DE SlSKOVCl Fig. 34. Ferrures annulaires exterieure et inte-rieure n'' 33. Fig. 35. Bandage de la roue.
PI, 12. PARTIES DES ’HAMAXOPODES’ ANTER1EURS
Fig. 36. Ferrures n° 43 et 44. Fig. 37. Barre n° 41. Fig. 38. Cheville n° 39, tenon n° 42 et chevilles n° 40.
PI, 13. PARTIES DU CHAR 11 DE SlSKOVCl
Fig. 39. Chevilles n° 48 et 47. Ferrures d’es-sieu n° 4. ’Engonia’ n° 51. Deux anneaux n° 53. Cheville n° 49. Plaquette n° 37. Fig. 40. Cheville ouvriere n° 34 avec ses pla-quettes n° 35 et 36. Fig. 41. Anneaux n°46. Fig. 42. Crochets n° 38 et 45.
PL. 14. PARTIES DE LA CAISSE Г DU CHAR I DE SlSKOVCl Fig. 43. ’Antyx’ = bande metallique entourant le chassis, nG 55. Fig. 44. ’Metfelai’ n° 58 et parties n° 61 enfilees sur eux. Fig. 45. Frains n° 63. Fig. 46. Ferrements n° 62.
PL. 15. PARTIES DU SIEGE DU CHAR I DE SlSKOVCl
Fig. 47. Ferrement surmontant le dossier n° 57. Fig. 48. Charpente du siege n'1 54. Fig. 49. Ornement du dossier du sifege n° 56. Fig. 50. Ornements du cote frontal du siege n° 55.
PL. 16. PARTIES DU JOUG DU CHAR I DE SlSKOVCl
Fig. 51. Anneaux n° 68. Fig. 52. ’Umbo’ surmontant de ’zygodesmon’ n° 66. Fig. 53?et 54. Chevilles n° 69, 67, 69.
ТАБЛ. 17. ЧАСТИ ОТ ЯРЕМА НА I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВОЙ
Обр. 55 и 56. Клинове № 72 и 70. Обр. 57.
Хамут № 71, запазен заедно с куките му.
ТАБЛ. 18. ЧАСТИ ОТ СБРУЯТА НА I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШ-*- ковци
Обр. 58. Украшение на хълбока № 73 отпред.
Обр. 59. Същото отзад. Обр. 60. Нагръдник № 74 отпред. Обр. 61. Нагръдник № 74 отзад.
ТАБЛ. 19. ЧАСТИ ОТ ЯРЕМА И СБРУЯТА НА I КОЛЕСНИ' ЦА ОТ ШИШКОВОЙ
Обр. 62. Токи № 75. Обр. 63. Сребърен бюст на Херакъл № 76. Обр. 64. Сребърна глава на вакханка № 79. Обр. 65 и 66. Сребърни глави на Дионис №80.
ТАБЛ. 20. СРЕБЪРНИ АПЛИКАЦИИ ОТ УМБАТА НА ЯРЕМА НА I КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВОЙ
Обр. 67. Сребърни глави на вакханка № 77. Обр. 68 и 69. Сребърни глави на вакханка №78.
ТАБЛ. 21. ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ВПРЕГНАТИ ПОП ЯРЕМ ЖИВОТНИ ОТ ПАНОНИЯ Обр. 70 и 71.
ТАБЛ . 22. ЗАПАЗЕН ЯРЕМ ОТ ПАНОНИЯ
ТАБЛ. 23. ЧАСТИ ОТ КОЛЕСНИЦА 111 — ТЕЛЕЦ
Обр. 72. Върхуосия № 86 и клин № 85. Обр. 73. Пръчка № 89 от висещото шаси. Обр. 74. Обнови от шита и шасито №93. Сърповидни пръчки № 92. Къси пръчки от шасито № 90 и др.
табл. 24. ЧАСТИ ОТ КОЛЕСНИЦА III — ТЕЛЕЦ
Обр. 75. Части от ярема и сбруята № 104, 103, 104 — дискове, халки №99 и клин №101. Клинове № 100, 98, 100, 102 и др. Обр. 76. Бюст-апликация №97. Навръшници — конски глави. Обр. 77. Пръчки № 88. Клинове № 95 и 96. Две куки ; крайосници № 84. Други дребни неща и обкова № 94.
ТАБЛ. 25. КОЛЕСНИЦА IV — МОГИЛОВО
Обр. 78 и 79. Бюст на Херакъл № 124.
ТАБЛ. 26. КОЛЕСНИЦА IV — МОГИЛОВО
Обр. 80—81. Отляво — бюст на Херакъл № 128. Обр. 82—85. Отдясно — статуйка на поразена амазонка № 125.
ТАБЛ. 27. КОЛЕСНИЦА IV — МОГИЛОВО
Обр. 86 и 88. Цилиндър на оста № 107. Обр. 87. Крайосник № 108. Обр. 89—91. На-връшник с бюст на Леда №110. Обр. 93. Клин с бронзова глава. Обр. 92 и 94. Бюст на ’ Артемида № 129.
ТАБЛ. 28. КОЛЕСНИЦА IV — МОГИЛОВО
Обр. 95. Горна част от хамут № 140. Обр. 96. Конски амулет № 138. Обр. 97. Клинове № 136, 135, 134, 135. Обр. 98—100. Обкови на върху-осието, запазили положението си след изгни-ването на дървената конструкция № 109.
ТАБЛ. 29. КОЛЕСНИЦА V — ЛЮБИМЕЦ
Обр. 101. Гривни № 143 и 144. Крайосник № 146. Обр. 103. Неизвестни части — № 165 и 166. Обр. 104. Желязно коляно №151. Обр. 105. Скоба от предните лисици № 153. Клин от задайте лисици № 154. Ромбовидна плочка №152. Железни клинове №15.
ТАБЛ. 30. КОЛЕСНИЦА V — ЛЮБИМЕЦ
Обр. 106. Пръчки от висещо шаси № 155 и 156. Обр. 107. Бронзови навръшници № 150. Обр. 108 и 109. Обкови на върхуосия № 148 и 149.
ТАБЛ. 31. КОЛЕСНИЦА V — ЛЮБИМЕЦ
Обр. 110. Обкови №160. Обр. 111. Амулет — статуйка на гладиатор, № 168. Обр. 112. Клинове от парапетите № 162, 161, 163. Обр. ИЗ. Спирачка № 164. Сърповидни пръчки № 158 и 159. Обр. 114. Бронзова апликация от неизвестно място с надпис.
ТАБЛ. 32. КОЛЕСНИЦА V — ЛЮБИМЕЦ
Обр. 115. №178, 176, 174, 173, 179 идее халки; № 172, 171, 175 и три пръчки. Обр. 116. №182, 169, 177, 175 А.
РЕ. 17. PARTIES DU JOUG DU CHAR 1 DE SlSKOVCI Fig. 55 et 56. Chevilles n® 72 et 70. Fig. 57. Collier n® 71, conserve avec ses crochets d’at-telle.
PL. 18. PARTIES DU HARNAIS DU CHAR I DE SlSKOVCI Fig. 58. Ornement de flanc n® 73, face. Fig. 59. Le meme vu de dos. Fig. 60. Poitrail n® 74, face. Fig. 61. Poitrail n° 74, revers.
PL. PARTIES DU JOUG ET DU HARNAIS DU CHAR I DE S1S. KOVC1
Fig. 62. Boucles n® 75. Fig. 63. Buste d’argent de Heracles n® 76. Fig. 64. Tete de bacchante en argent n® 79. Fig. 65 et 66. Тё-tes de Dionysos n° 80 en argent.
PL. 20. APPLIQUES EN ARGENT DE L‘ ‘UMBO’ DU JOUG DU CHAR I DE SlSKOVCI
Fig 67. Tetes de bacchantes n" 77, en argent. Fig. 68 et 69. Tetes de bacchantes n® 78, en argent.
PL. 21. AN1MAUX ATTELES AU JOUG, RELIEF TROUVE EN PANNONIE Fig. 70 et 71.
PL. 22. JOUG CONSERVE. TROUVE EN PANNONIE
PL. 23. PARTIES DU CHAR III DE TELEC
Fig. 72. 'Thairoi’ n° 86 et cheville carree n®85 Fig. 73. Barre n® 89 de chassis suspendu. Fig. 74. Ferrements du ’mesation’ du chassis n® 93. Membrures n® 92. Tiges courtes du chassis n® 93, etc.
PL. 24. PARTIES DU CHAR III DE TELEC
Fig. 75. Parties de joug et du harnais n® 104, 103, 104 (disques), anneaux n® 99 et cheville n® 101. Chevilles n® 100, 98, 100, 102, etc. Fig. 76. Buste-applique n® 97. Ornements d’es-sieux — tetes de chevaux. Fig. 77. Tiges n® 88. Chevilles n® 95 et 96. Deux crochets, n® 84 ’paraxonion’. Autres menus objets et ferrements n® 94.
PL. 25. CHAR IV DE MOG1LOVO
Fig 78 et 79. Buste dWracles n® 124.
PL. 26. CHAR IV DE MOG1LOVO
Fig. 80 a 81. A gauche: buste d’Heracles n® 128. Fig. 82 a 85. A droite: statuette d’ama-zone blessCe n® 125.
PL. 27. CHAR IV DE MOG1LOVO
Fig. 86 et 88. Cylindre d’axe n® 107. Fig. 87. Ferrure d’essieu n® 108. Fig. 89 it 91. ’Thairo-dytaf’ avec un buste de Leda n® 110. Fig. 93. Cheville a tfite de bronze. Fig. 92 et 94. Buste d’Artemis n® 129.
PL. 28. CHAR IV DE MOG1LOVO
Fig. 95. Partie superieure de collier n® 140. Fig. 96. Amulettes de cheval n° 96. Fig. 97. Chevilles n® 136, 135, 134, 135. Fig. 98 й 100. Ferrures de ’thai'ros’ qui ont conserve leur position apres la putrefaction de la construction en bois.
PL. 29. CHARV DE LJUB1MEC
Fig. 101. Anneaux n® 143 et 144. Ferrures d’essieu n® 144. Fig. 103. Parties non identi-fiees n® 165 et 166. Fig. 104. Coude en fer n® 151. Fig. 105. Tenon des ’hamaxopodes’ anterieurrs n® 153. Cheville des ’hamaxopodes’ posterieuns n® 154. Plaquette en losange n® 152. Chevilles en fer.
PL. 30. CHAR V DE LJUB1MEC
Fig. 106. Tiges de chassis suspendu n® 155 et 156. Fig. 107. ’Thairodytaf en bronze n® 150. Fig. 108 et 109. Ferrements d’essieu n® 148 et 149.
PL. 31. CHAR V DE LJUBIMEC
Fig. 110. Ferrures n® 160. Fig. 111. Amulette — statuette de gladiateur n® 168. Fig. 112. Chevilles des parois de la caisse n° 162, 161,163. Fig. 113. Frein n® 164. ’Metelai’ n® 158 et 159. Fig. 114. Applique en bronze avec inscription, emplacement non identifie.
PL. 32. CHAR V DE LJUBIMEC
Fig. 115. n® 178, 176, 174, 173, 179 et deux anneaux; n'1 172, 171, 175 et trois tiges. Fig. 116. n® 182, 169, 177, 175 A.
ТАБЛ. 33. КОЛЕСНИЦА VII — СОФИЯ
Обр. 117. Гривни № 184—185 и крайосник № 186. Обр. 118. Плочки на градника № 190, 189, 188, в края на предната ос № 191. За-вършък на лисиците № 197 н др. Обр. 119. Лисици : скоби № 194 и 195, клинове № 192, 193, 196.
ТАБЛ. 34. КОЛЕСНИЦА VIII — СОФИЯ
Обр. 120—121. Украшения на щита № 199. Обр. 122. Украшения на парапета № 203. Обр. 123—125. Обкови № 200—202.
ТАБЛ. 35. КОЛЕСНИЦА VIII — СОФИЯ
Обр. 126. Украшение на гърба № 206. Обр. 127. Парапет № 205 на седалката. Обр. 128. Украшение № 207 на седалката. Обр. 129. Колонка № 204 от седалката. Обр. 130. Украшения от ковано желязо № 187.
ТАБЛ. 36. КОЛЕСНИЦА IX — АЙТОС
Обр. 131. Разни части №220, 221, 217, 219, 208, 209. Обр. 132. Обкова на горнището №210 и плочка №211. Обр. 133. Части от лисиците: клинове и скоба № 217а, 214, 214, 215, 212, 213, 213.
ТАБЛ. 37. КОЛЕСНИЦА IX — АЙТОС
Обр. 134. Парапета № 222 при седалката. Обр. 135. Парапет при седалката и украшения на страничните парапета № 222 и 223. Обр. 136. Части от ярема № 224—226.
ТАБЛ. 38. КОЛЕСНИЦИ X—XII - ЯМБОЛ. ЧАСТИ ОТ КОЛЕ ЛОТО
Обр. 137. Гривни и др. №228, 229, 230, 231, 240. Обр. 138. Пръчкн №232. Обр. 139. №228-231.
ТАБЛ. 39. КОЛЕСНИЦИ X—XII — ЯМБОЛ
Обр. 140. Плочка № 233—235. Обр. 141. Кон-золки №239, пръчка №237, куки №241.
ТАБЛ. 40. КОЛЕСНИЦА X—XII — ЯМБОЛ
Обр. 142. Скоби, клинове № 236 и 238. Обр. 143. Халки. Обр. 144. Ъгли № 243.
ТАБЛ. 41. КОЛЕСНИЦА X—XII — ЯМБОЛ
Обр. 145. Гвоздей. Обр. 146. Скоби.
ТАБЛ. 42. КОЛЕСНИЦА Х-ХП — ЯМБОЛ
Обр. 147. Дръжка № 256, пръчки № 244. Обр. 148. Парапета №260. Обр. 149. Външни ъгли №242. Обр. 150. Умба от щита №267.
ТАБЛ. 43. КОЛЕСНИЦА X—XII — ЯМБОЛ
Обр. 151. Украшения от щит: статуйки на Аполон № 245, кентавър № 246, корабни Носове № 247. Обр. 152. Същите отзад. Обр. 153. Бюстове : на вакханка №249, на Ниоба №250, на вакханка № 249.
ТАБЛ. 44. КОЛЕСНИЦА X—XII - ЯМБОЛ
Обр. 154. Аполон №245. Обр. 155. Бюст на Ниоба № 250. Обр. 156. Аполои № 245.
ТАБЛ. 45. КОЛЕСНИЦА Х-ХП - ЯМБОЛ
Обр. 157. Бюст на вакхаика №249. Обр. 158. Подобен. Обр. 159. Статуйка на кентавър № 246.
ТАБЛ. 46. КОЛЕСНИЦА X—XII - ЯМБОЛ
Обр. 160. Статуйка иа пантера №251, глава на сатир №252, бюст на сатир №253, брон-зова статуйка на Херакъл № 264, херма № 266, малки херми, гвоздей №248. Обр. 161. Същите отзад.
ТАБЛ. 47. КОЛЕСНИЦИ X—XII — ЯМБОЛ
Обр. 162. Статуйка на Херакъл № 264. Обр. 163. Умбо за яремната връзка №272. На-връшник — ръка №262.
ТАБЛ. 48. КОЛЕСНИЦИ X—XII — ЯМБОЛ
Обр. 164. Обкови за гърба на седалката № 262.
Обр. 165. Обкова за гърба на седалката № 263. Обр. 166. Колонки на седалката №265.
PL. 33. CHAR VIII DE SOHA
Fig. 117. Ferrures annulaires exterieure et interieure n° 184—185 et paraxonion n<> 186. Fig. 118. Plaquettes de cheville ouvriere n° 190, 189, 1880; Plaquettes garnissant I’extremite de 1’essieu avant n° 191. Plaquettes d’ ’hamaxo-podes’ np 197. Fig. 119. ’Hamaxopodes’: tenons n° 194 et 195, chevilles n° 192, 193, 196.
PL. 34. CHAR VIII DE SOFIA
Fig. 120 et 121. Ornements du ’mesation’ n° 199. Fig. 122. Ornement des parois n°203. Fig. 123 d 125. Ferrures n° 200 a 202.
PL. 35. CHAR VIII DE SOFIA
Fig. 126. Ornements du dossier du siege n° 206. Fig. 127. Parois du siege n° 205. Fig. 128. Ornement n° 207 du siege. Fig. 129. Colonnette n° 204 du siege. Fig. 130. Ornement en fer forge n° 187.
PL. 36. CHAR IX D’AJTOS
Fig. 131. n« 220, 221, 217, 219, 208, 209. Fig. 132. Ferrements de la ’hyperteria’ n® 210 et plaquette n°2U. Fig. 133. Parties d”hama-xopodes’: chevilles et tenons n° 217a, 214, 214, 215, 212, 213, 213.
PL. 37. CHAR IX D’AJTOS
Fig. 134. Parois n® 222, pres de siege. Fig. 135. Parois pres du siege et ornements des parois latlrales n° 222 et 223. Fig. 136. Parties du joug n° 224 a 226.
PL. 38. CHARS X A XII DE JAMBOL. PARTIES DE LA ROUE Fig. 137. Ferrements annulaires et autres n° 228, 229, 230, 231, 240. Fig. 138. Tiges np 232 Fig. 139. n® 228 a 231.
PL. 39. CHARS X A XII DE JAMBOL
Fig. 140. Plaquette n° 233 a 235. Fig. 141. Petites consoles n" 239, tige n'1 237, crochets n° 241.
PL. 40. CHARS X A XII DE JAMBOL
Fig. 142. Tenons, chevilles n° 236 et 238. Fig. 143. Anneaux. Hg. 144. ’Engonia’ n® 243.
PL. 41. CHARS X A Xll DE JAMBOL
Fig. 145. Clous. Fig. 146. Tenons.
PL. 42. CHARS X А ХП DE JAMBOL
Fig. 147. Poignee n° 256, tiges n® 244. Fig. 148. Parois n° 260. Fig. 149. ’Engonia’ exterieures n® 242. Fig. 150. ’Umbo’ de ’mesation’ n« 267.
PL. 43. CHARS X A XII DE JAMBOL
Fig. 151. Ornements du tablier (’mesation’). statuettes d’Apollon n1 245, centaure n® 246' proue de bateaux n® 247. Fig. 152. Les me-’ mes vus de dos. Fig. 153. Bustes: bacchante n® 249, Niobe n® 250, bacchante n® 249.
PL. 44. CHARS X А ХП DE JAMBOL
Fig. 154. Apollon n® 245. Fig. 155. Buste de Niob6 n° 250. Fig. 156. Apollon vu de profil.
PL. 45. CHARS X A XII DE JAMBOL
Fig. 157. Buste de bacchante n® 249. Fig. 158. Buste analogue. Fig. 159. Figurine de centaure n® 246.
PL. 46. CHARS X A XII DE JAMBOL
Fig. 160. Statuette de panthfere n® 251, tete de satyre n® 252, buste de satyre n® 253, figurine de bronze de Heracles n° 264, d’ Hermes n® 266, petites figurines d’Hermfes, clous n® 246. Fig. 161. Les memes vus de dos.
PL. 47. CHARS X A XII DE JAMBOL
Fig. 162. Statuette d’Heracles n® 264.. Fig. 163. ’Umbo’ recouvrant le ’zygodesmon’ n® 272. Etuis en forme de main n° 262.
PL 48 CHARS X A XII DE JAMBOL
Fig. 164. Ferrures du dos du siege n® 262. Fig. 165. Ferrures du dos du siege n® 263. Fig. 166. Colonnette du siege n® 265.
ТАБЛ. 49. КОЛЕСНИЦИ X—XII — ЯМБОЛ
Обр. 167. Амулет № 281. Обр. 168. Амикацин. Обр. 169—170. Ярем и сбруя трупа в — №289 — 294.
ТАБЛ. 50. КОЛЕСНИЦИ X—XII - ЯМБОЛ
Обр. 171. Сбруя трупа а — №272 —276. Обр. 172. Ярем и сбруя трупа а — №269—271 и 276.
ТАБЛ. 51. КОЛЕСНИЦИ Х-ХП — ЯМБОЛ
Обр. 173—174. Части от ярема и сбруята трупа б — № 277—288.
ТАБЛ. 52. КОЛЕСНИЦА XIII— ДЕВЕТАК
Обр. 175а и б. Навръшник иа ос № 298. Обр. 176а и 6. Части от предната ос и пред-ните лисипи №299 и 301—306. Обр. 177. Части от шита и парапетите: спирачка № 320, сърповидна пръчка №309, 311 и 313—317. Обр. 178. Хамути.
ТАБЛ. 53. КОЛЕСНИЦА XIII — ДЕВЕТАК. БРОНЗОВИ УКРАШЕНИЯ
Обр. 179 и 181. Апликаиии № 321—323. Обр. 180. Бюст иа сатир № 324.
ТАБЛ. 54. КОЛЕСНИЦА XIII - ДЕВЕТАК
Обр. 182 и 183. Части от ярема и сбруята №325-330. Халка №187. Обр. 184. Тока № 288 от Ямбол.
ТАБЛ. 55. НАВРЪШНИЦИ И ВЪРХУОСИЯ ОТ ПАСТУША Обр. 185—186. Бюст на сатир. Колесница XXVIII. Обр. 187—188. Бюст на тритон. Колесница XXVII.
ТАБЛ. 55 А. ВЪРХУОСИЯ НА КОЛЕСНИЦИТЕ ОТ ПАСТУША Обр. 189. От колесница XXVI. Обр. 190. От колесница XXIX. Обр. 191. От колесница XXX. Обр. 192. От колесница XXXI.
ТАБЛ. 55 Б. КОЛЕСНИЦА ОТ ПАСТУША
Обр. 193. Статуйка на Хермес. Обр. 194. Статуйка на Херакъл. Обр. 195. Бюст на сатир.
ТАБЛ. 56. ЧАСТИ НА КОЛЕСНИЦАТА ОТ БРЕЗОВО XXII
ТАБЛ. 57. ЧАСТИ ОТ КОЛЕСНИЦАТА ОТ МОГИЛОВО IV
ТАБЛ- 58. ЧАСТИ ОТ КОЛЕСНИЦАТА ОТ МИХАЙЛОВО XXXIV
ТАБЛ. 59. ЧАСТИ ОТ ОСТА
Шишковци 1, № 7 ; II, № 34. Ямбол X—XII, 233—238. Плочки : Брестовица XV. София VIII, №188—191. Айтос IX, №210—211.
ТАБЛ. 60. ПРЕДНИ лисици
Шишковци I, № 8 и 9 ; II, №39 и 40. Ямбол X—XII, №236. Брестовица XV. Деветак XIII, №301—302. Айтос IX, №213 и №214.
Шишковци I, №10; II, №42. Любимец V, №153. Ямбол X—ХП, №238. Айтос IX, №216.
ТАБЛ. 61. СКОБИ НА ЛИСИЦИТЕ
Шишковци II, №43 и 44. София VIII, №194 и 195. Деветак XIII, №304 и 305. Голямо село VI, №174. Брестовица XV.
ТАБЛ. 62. РАЗНИ ЧАСТИ
Шишковци II, №48. София VIII, №197 А. Любимец V, №155. Айтос IX, №217. Телец III, №88. Шишковци 11, №47. Айтос IX, №216. Голямо село VI, № 175 А. Ямбол X—XII, №239. Шишковци I, №11 ; II, №47. Ямбол X—XII, №239. Голямо село VI, №175 А. Деветак XIII, №306. Любимец V, №154. София VIII, № 196.
ТАБЛ. 63. ЧАСТИ ОТ ВИСЕЩОТО ШАСИ
Шишковци I, № 12 и 13. Телец III, №88 и 89. Любимец V, № 155 и 156. Брестовица XV. Голямо село VI, № 176.
ТАБЛ. 64.
Шишковци I, №5 Солун, №381. Любимец, № 148 и 149. Могилово IV, № 109.
ТАБЛ. 65. НАВРЪШНИЦИ ЗА ВЪРХУОСИЯТА
Шишковци I, № 14. Брестовица XV. Любимец V, №150. Телец 111, №86. Исбул XIX—XX. Пастуша XXVII и XXVIII.
ТАБЛ. 66. СПИРАЧКИ
Шишковци I, №22; II, №63. Любимец V, 164. Деветак XIII, №320.
РЕ. 49. CHARS X А ХП DE JAMBOL
Fig. 167. Amulettes n° 281. Fig. 168. Appliques. Fig. 169 et 170. Joug et harnais groupe ’c’ n° 289 a 294.
PL. 50. CHARS X A XII DE JAMBOL
Fig. 171. Harnais, troupe ’a’, n° 272 a 276. Fig. 172. Joug et harnais, groupe ’a’ n° 269 a 271 et 276.
PL. 51. CHARS X A XII DE JAMBOL
Fig. 173 et 174. Joug et harnais, croupe ’b’ n° 277 a 288.
PL. 52. CHAR XIII DE DEVETAK
Fig. 175a et 175b. ’Thairodytai’ np298. Fig. 176a et 176b. Parties de 1’essieu avant et des ’ha-maxopodes’ anterieurs n'J 299 et 301 a 306. Fig. 177: frein n° 320, ’metelai’ n° 309, 311 et 313 a 317. Fig. 178. Colliers.
PL. 53. CHAR XIII DE DEVETAK. ORNEMENTS DE BRONZE Fig. 179 et 181. Appliques np 321 a 323. Fig. 180. Buste de satyre n° 324.
PL. 54. CHAR XIII DE DEVETAK
Fig. 182 et 183. Joug et harnais n° 325 a 330, anneau n° 187. Fig. 184. Boucle n° 288.
PL. 55. 'THAIRODYTAI’ GARNISSANT LES ESSIEUX DE PA-stuSa
Fig. 185 et 186. Buste de satyre (char XXVIII). Fig. 187 et 188. Buste de triton (char XXVII).
PL. 55А. ’THAIROI’ DU CHAR DE PASTUSA
Fig. 189. Du char XXVI. Fig. 190. Du char XXIX.
Fig. 191. Du char XXX. Fig. 192. Du char XXXI.
PL. 55 B. CHAR DE PASTUSA
Fig. 193. Statuette de Hermes. Fig. 194. Statuette de Hercule. Fig. 195. Buste de satyre
PL. 56. PARTIES DU CHAR DE BREZOVO (CHAR XXII)
PL. 57. PARTIES DU CHAR IV DE MOG1LOVO
PL. 58. PARTIES DU CHAR XXXIV DU MIHAILOVO
PL. 59. PARTIES D'ESSIEU :
Char I de Siskovci; char II n° 34. Chars X a XII de Jambol n° 233 a 238. Plaquettes: char XV de Brestovica, char VIII de Sofia n° 188 a 191. Char IX d’Ajtos n« 210 et 211.
PL. 60. ’HAMAXOPODES’ ANTER1EURS
Chars I et II de Siskovci; n° 8 et 9 et n° 39 et 40. Chars X a XII de Jambol n° 236. Char XV de Brestovica. Char XIII de Devetak n 301 et 302. Char IX d’Ajtos np 213 et 214. Chars I et II de Siskovci nG 10 et 42. Char V de Ljubimec n° 153.Chars X a XII de Jambol n» 238. Char IX d’Ajtos n” 216.
PL. 61. TENONS DE ’HAMAXOPODES’
Char II de Siskovci n° 43 et 44. Char VIII de Sofia n° 194 et 195. Char XIII de Devetak n° 304 et 305. Char VI de Golemo-selo n° 174. Char XV de Brestovica.
PL. 62. PARTIES DIVERSES
Char II de Siskovci n° 48. Char VIII de Sofia n° 197a. Char V de Ljubimec n° 155. Char IX d’Ajtos n° 217. Char III de Telec n°88. Char II de Siskovci n° 47. Char IX d’Ajtos n° 216. Char VI de Golemo-selo n' 175a. Chars X a XII de Jambol n° 239. Chars I de Siskovci n° 11. Char II de Siskovci n° 47. Chars X a Xll de Jambol np 239. Char VI de Golemo-selo n° 175a. Char XIII de Devetak n° 306. Char V de Ljubimec n° 154. Char VIII de Sofia n° 196.
PL. 63. PARTIES DE CHASSIS SUSPENDU
Char I de Siskovci n° 12 et 13. Char III de Telec np 88 et 89. Char V de Ljubimec np 155 et 156. Char XV de Brestovica. Char VI de Golemo-selo n° 176.
PL. 64.
Char I de Siskovci, np 5. Char de Salonique n(l 381. Char V de Ljubimec n° 150. Char III de Telec np 86. Chars XIX et XX d’Isbul. Chars XXVII et XX VII de Pastusa.
PL. 65. THAIRODYTAI
PL. 66. KREINS
Char I de Siskovci np 22. Char II de SiSkov-ci n° 63. Char V de Ljubimec n° 164. Char XIII de Devetak, np 320.
ТАБЛ. 67. СЪРПОВИДНИ ПРЪЧКИ
Шишковци I, №16; II, № 58. Деветак XIII, №310. Голямо село VI, № 178. Брестовица XV. Любимец V, № 158. Ямбол X—XII, 244 а, б.
ТАБЛ. 68. СЪРПОВИДНИ РЕБРА
Шишковци I, №17; II, № 59. Любимец V, № 159. Брестовица XV. Телец III, № 92. Деветак XIII, №341.
ТАБЛ. 69. КОЛОНКИ ПОД СЕДАЛКАТА
Шишковци II, №54. София VIII, № 203. Ямбол X—XII, №265.
ТАБЛ. 70. УКРАШЕНИЯ НА СЕДАЛКАТА
Шишковци II, №55. София VIII, №207
ТАБЛ. 71. УКРАШЕНИЯ ПРЕД СЕДАЛКАТА
Шишковци II, № 56. София VIII, № 206.
ТАБЛ. 72. ЧАСТИ ОТ ЯРЕМА
Клин на процепа. Шишковци I, № 28 ; II, № 72. Ямбол X—XII, № 293. Деветак XIII, № 328. Ямбол X—XII, №270 и 283. Тулово и Брестовица XV.
Умба на ярема. Шишковци 1, №23; II, №66. Ямбол X—XII, №268.
Клинове и халки: Шишковци I, № 26; II, № 69. Ямбол X—XII, № 291. Деветак XIII, № 327. Телец III, № 100. Пастуша XXIV—XXXIII. Клинове с щифт. Шишковци II, № 70. Ямбол X—XII, № 292. Деветак XIII, № 328. Стара Затора XXXVIII. Ямбол X—XII, №280.
ТАБЛ. 73. ЧАСТИ ОТ СБРУЯТА
Нагръдници. Шишковци I, №31; II, 74. Ямбол X—XII, № 272. Пастуша XXVI—XXXIII. Жи-линци XXI.
Украшения на хълбока. Шишковци I, № 29; II №73. Ямбол X—XII, №287 и 273
Токи. Шишковци I, № 30; II № 75. Ямбол X— XII, №294, 276 и 288. Брестовица XV.
ТАБЛ. 74.
Петровица, Хърватско. Пастуша XXXIII. Телец III, №86. Могилеве IV, №109. Любимец V, № 148 и 149.
ТАБЛ. 75. ПАРАПЕТИ НА СЕДАЛКАТА
София VIII, №205. Айтос IX, №260 и 261. Ни-комедия.
ТАБЛ. 76. ШИШКОВЦИ I
Реконструкция на предната ос: а. Метални части. о. Ос и горнише. в. Лисици. г. Цялата ос.
ТАБЛ. 77. ПРЕДНА ОС ОТ КОЛЕСНИЦА И ШИШКОВЦИ а. Части на оста. о. Оста отпред. в. Закреп-ване на оста. г. Оста отзад.
ТАБЛ. 78. ПРЕДНА ОС НА II КОЛЕСНИЦА — ШИШКОВЦИ
ТАБЛ. 79. ПРЕДНА ОС С ЛИСИЦИ И ВЪРХУОСИЯ. ШИШКОВЦИ, I КОЛЕСНИЦА
ТАБЛ. 80. ОС НА КОЛЕСНИЦА III ОТ ТЕЛЕЦ
ТАБЛ. 81. ПРЕДНА ОС НА КОЛЕСНИЦА V ОТ ЛЮБИМЕЦ ТАБЛ. 82. ПРЕДНА ОС НА КОЛЕСНИЦА IX ОТ АЙТОС ТАБЛ. 83. ШАСИ И КОШ НА КОЛЕСНИЦА I ОТ ШИШКОВЦИ
ТАБЛ. 84. ШАСИ И КОШ НА КОЛЕСНИЦА V ОТ ЛЮБИМЕЦ
ТАБЛ. 85. ЗАДНА ОС НА КОЛЕСНИЦА И ОТ ШИШКОВЦИ
ТАБЛ. 86. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА II КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
ТАБЛ. 87. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЩИТОВЕТЕ НА КОЛЕСНИ-ЦИТЕ :
Телец III, Деветак XIII, Брестовица XV и Любимец V.
ТАБЛ. 88. ГЛАВИНА И КРАЙ НА ОСТА ПРИ КОЛЕСНИ-ЦАТА ОТ ИСБУЛ XIX-XX
ТАБЛ. 89. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА II КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
ТАБЛ. 90. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЛЕСНИЦА VIII, СОФИЯ
ТАБЛ. 91 И 92. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЩИТА И ГЪРБА ОТ КОЛЕСНИЦА X—XII ЯМБОЛ
ТАБЛ. 93. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЛЕСНИЦА IV ОТ МОГИЛОВО
ТАБЛ. 94 И 95. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЯРЕМА И КОЛЕСНИЦА II ОТ ШИШКОВЦИ
ТАБЛ. 96. ЧАСТИ НА КОЛЕСНИЦАТА ОТ СОЛУНСКО
ТАБЛ. 97. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЛЕСНИЦАТА ОТ СОЛУНСКО
ТАБЛ. 98. ИМЕНАТА НА ЧАСТИТЕ НА КОЛЕСНИЦАТА
ТАБЛ. 99 И 100. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЛЕСНИЦА VIII ОТ СОФИЯ
PL. 67. ’МЁТЁ1.А1’
Chars I et II de Siskovci n° 16 et 58. Char XIII de Devetac n° 310. Char VI de Golemo-Selo n° 178. Char XV de Brestovica. Char V de Ljubimec n° 158. Chars X a XII de Jambol n° 244 a et b.
PL. 68. TIGES EN forme DE FAUCILLE
Chars let II de Siskovci n° 17 et59. CharV de Ljubimec n° 159. Char XV de Brestovica. Char III deTelec n° 92. Char XIII deDevetak n°341.
PL. 69. COLONNETTES SUPPORTANT LE SIEGE
Char II de Siskovci n°54. Char VIII de Sofia n° 203. Chars X a XII de Jambol n° 265.
PL. 70. ORNEMENTS DU SIEGE
Char II de Siskovci n« 55. Char VIII de Sofia no 207.
PL. 71. ORNEMENTS DEVANT LE SlfiGE
Char II de Siskovci n° 56. Char VIII de Sofia n° 206.
PL. 72. PARTIES DE JOUG :
Cheville ouvriere du timon. Char I et II de Siskovci no 28 et 72. Chars X a XII de Jambol n° 293. Char XIII de Devetak n° 328. Chars X a XII de Jambol n° 270 et 283. Char de Tulovo et char XV de Brestovica. ’Umbo’ du joug. Chars I et II de Siskovci n' 23 et 66. Chars X a XII de Jambol n° 268. Chevilles et anneaux. Chars I et II de Siskovci n” 26 et 69. Chars X a XII de Jambol ne 291. Char XIII deDevetak n° 327. Char III de Telec n 100. Char XXIV a XXXIII de PastuSa. Cheville de timon. Char II de Siskovci n° 70. Chars X a XII de Jambol n° 292. Char XIII de Devetak n° 328. Char XXXVIII de Stara-Za-gora. Chars X a XII de Jambol n° 280.
PL. 73. PARTIES DU HARNA1S
Poitrails. Chars I et II de Siskovci n° 31 et 74. Chars X a XII de Jambol n° 272. Chars XXIV a XXXIII de Pastusa. Char XXI de 2ilinci. Ornements de flancs. Chars I et II de SiSkov-ci nn 29 et 73. Chars X a XII de Jambol n° 287 et 273.
Boucles. Chars I et II de Siskovci n° 30 et 75. Chars X a XII de Jambol n° 294, 276 et 288. Char XV de Brestovica.
PL. 74.
Petrovica. Croatie. PastuSa char XXXIII. Char III de Telec n° 86. Char IV de Mogilovo, n° 109. Char V de Ljubimec n° 148 et 149.
PL. 75. PAROIS LATERALES DU SIEGE
Char VIII de Sofia n° 205. Char IX d’Ajtos n° 260 et 261. Nicomedie.
PL. 76. CHAR I DE SlSKOVCl
L’essieu avant: a) parties metalliques ; b) essieu et ’hyperteria’; c) ’hamaxopodes’ et d) l’essieu tout entier.
PL. 77. ESSIEU AVANT DU CHAR II DE SlSKOVCl a) parties de l’essieu; b) l’essieu vu de face; c) fixation de l’essieu ; d) l’essieu vu de derrifere.
PL. 78. ESSIEU AVANT DU CHAR II DE SlSKOVCl
PL. 79. ESSIEU AVANT AVEC LES ’HAMAXOPODES’ ET ’THAIROF DU CHAR I DE SlSKOVCl
PL. 80. ESSIEU DU CHAR III DE TELEC
PL. 81. ESSIEU AVANT DU CHAR V DE LJUBIMEC
PL. 82. ESSIEU AVANT DU CHAR IX D’AJTOS
PL. 83. CHASSIS ET CAISSE DU CHAR I DE SlSKOVCl
PL. 84. CHASSIS ET CAISSE DU CHAR V DE LJUBIMEC
PL. 85. ESSIEU ARRIERE DU CHAR II DE SlSKOVCl PL. 86. RECONSTITUTION DU CHAR II DE SlSKOVCl PL. 87. RECONSTITUTION DES PAROIS DES CHARS :
III de Telec, XIII de Devetak, XV de Brestovica et V de Lubimec.
PL. 88. MOYEU ET ЕХТДЁМ1ТЁ DE L’ESSIEU DU CHAR D’ISBUL (XIX ET XX)
PL. 89. RECONSTITUTION DU CHAR II DE SlSKOVCl
PL. 90. RECONSTITUTION DU CHAR VIII DE SOFIA
PL. 91 ET 92. RECONSTITUTION DES PAROIS ET DU DOSSIER DE SlfeGE DES CHARS X A XII DE JAMBOL
PL. 93. RECONSTITUTION DU CHAR IV DE MOGILOVO
PL. 94 ET 95. RECONSTITUTION DU JOUG ET DU HARNAIS DU CHAR II DE SlSKOVCl
PL. 96. PARTIES DU CHAR DES ENVIRONS DE SALON1QUE PL. 97. RECONSTITUTION DU CHAR DES ENVIRONS DE SA-LONIQUE
PL. 98. LES NOMS DES PARTIES DU CHAR
PL. 99 ET 100. RECONSTRUCTION DU CHAR VIII DE SOFIA
ПРЕДГОВОР
Конят и колата са заемали изключително място в развитието на тракийската култура. И присъствието на колата в тракийското погребение представлява отглас на това повишено нейно значение. Интересно е, че докато у другите народи обичаят да се поставя колата — или както ние я наричаме колесницата — в гроба запада, в нашите земи той добива един необик-новен разцвет. Поради това в погребенията у нас се намират значителен брой колесници, межд) изгнилите останки на конто ние намираме не само разни конструктивни части от желязо и бронз, но също така и много статуйки и украшения, покрити с изображения и орнаменти, изпълнени с емайл, сребро и злато. Така колесницата се явява като един важен извор за изучаването на старого тракийско изкуство и култура. Тя дава представа за развитието на много занаяти — дърво-делство, леярство, железарство, златарство — в нашите земи в древността. От нея можем да научим интересни подробности във връзка с коневъдството, впрягането на коня и тегленето на колата С една дума тя ни разкрива един цял свят, за който ние не знаем почти нищо.
Но колесницата е един от тези паметници, неуловими и подвижни, конто не могат да се залазят цели. Изработена от нетраен материал, тя бързо изгнива в надгробната могила. Често обаче в нейния дървен скелет са вложени много метални части: скоби, връзки, апликации. Въз основа на тях някои учени се опитват да възстановят и цялата изгнила конструкция на колесницата. Една трудна и важна задача.
Когато започнах да се занимавам с реконструкцията на тракийската колесница, аз имах под ръка значителен материал: частите от дванадесет различии колесници, конто се пазят в Народния археологически музей. Благодарение на отзивчивостта на Д. Николов, директор на музея в Ст. Загора, и на Л. Ботушарова и Г. Тончева, от музеите в Пловдив и Варна аз можах да при-влека и почти целия останал материал, намерен в нашите земи досега. Но всички тези находки, прибрани случайно в музеите, си оставаха купища от железни части и бронзови украшения без някаква връзка помежду си. Липсваха данни за разположението на отделните части, а без тях не можеше да се пристъпи към никаква реконструкция. Точно затова всички досегашни опити за реконструкция търсеха опора винаги в някоя находка, в която има сведения за разположението на отделните части. Така е постъпил и Гаул в Унгария1 с няколко двуколки, и Ленер в Германия1 2 с една двуколка, и Сьор с една двуколка от България,3 пък и Ботушарова с една втора двуколка от нашите земи.4
1 К. Gaul. Okori kocsik helyrealhtasa. Arch. Ertesito, 1890, 977.
2 1. H. Lehner. Ein gallorOmischer Wa^en aus Frenz an der Inde im Kreis Duren. Bonner Jahrbflcher, 128, 1923, 60, Abb. 7.
3 G. Seure. Voyage en Thrace. BCH, XXV, 1901, 181.
4 Л. Ботушарова. Тракийско погребение с колесница. ГПНМ, 11, 1950, 101.
5
При своите занимания аз бях изненадан от несигурността на всички досегашни опити за реконструкция на колесниците. Това се дължеше до голяма степей на инцидентността при зани-.манията с колесници. Поводът за всяко изследване беше някоя нова находка. Интересът се дви-жгше около обяснението й и свършваше с него. Като изключим обяснението върху няколко части от колесници на Мерклин,1 изградено върху солиден археологически и сравнителен материал, сведения на стари автори и изображения, почти всички останали изследвачи не бяха направили дори опит да погледнат по-широко върху находката си.
След един преглед на целия материал, който обхвата над две хиляди отделни предмета, без в това число да влизат единичните находки от предмети, аз видях, че въпреки досегашните проучвания голямата част от материала си остава и досега необяснена. Това бяха някакви странни и загадъчни предмети, конто никой не знаеше нито къде са стояли по колата, нито за какво са служели. Имаше и такива, конто бяха обяснени погрешно и водеха до невъзможни реконструкции. Налагаше се критичен поглед върху всичко, писано за колесницата. Необходима беше ревизия. И тя можеше да се извърши само ако този, който я прави, разполага с по-сигурни данни за разположението на частите на колесницата. Следователно трябваше да се открие някоя нова находка, при конто да се направят нови наблюдения, за да се получи, ако мога да се изразя така, по-добра видимост. Такава находка наистина се яви. Със средства на Археологический институт при БАН аз можах да направя малки разкопки при с. Шишковци, Кюстендилско. Тук открих не една, а две колесници. Те бяха четириколки — първите четириколки в България, от-крити при разкопки, като при това принадлежаха на два различии типа.
В резултат на тези разкопки аз можах да определи мястото и функцията на отделните им части. По сходството на частите на останалите колесници с тези, открити при Шишковци, аз можах да определи и класифицирам и почти целия археологически материал от другите находки. Получената реконструкция за всяка една от колесниците ми даде характера на тракийската колесница. Аз можах съшо така да проверя резултатите си въз основа на сведенията на старите автори още веднаж. При тази проверка си послужих със сведенията на двамата лексико-графи Полукс и Хезихий, конто се привличат за пръв път цялостно тук при реконструкцията на колесници.
Чертежите на отделните реконструкции са дело на художничката при Народния археологически музей Андромаха Аргирова. Тя също така изработи и екзекутивните чертежи за рекон-струирането в естествена големина на една от колесниците. Средства за изпълнението на тази задача получих от Музея за история на София. Практического изпълнение на тази работа пое дърводелецът при Народния археологически музей Петър Петров, с когото се съветвах и по много други конструктивни въпроси, свързани с реконструкцията. За голямата помош в изпълнението на тази наша обща задача аз им благодаря.
А ВТОРЪТ
1 Eugen von Mercklin. Wagenschmuck aus rom. Kaiserzeit. Jdl, 48, 1933, 84.
о
УСТРОЙСТВО НА ЧЕТИРИКОЛКАТА РАЗКОПКИТЕ ПРИ ШИШКОВЦИ
При прокарване на една напоителна вада, конто върви успоредно с железопътната линия София—Кюстендил, непосредствено до гробищата на с. Шишковци в периферията на една над-гробна могила селяните открили конски кости и много бронзови и сребърни апликации, принад-лежащи очевидно към конска сбруя. Находката била намерена точно на синора между градините на Станой и Антон Коларови. Границата между тези две градини минава по северния склон на могилата. По-северната от тях е понижена от собственика на мястото с почти 2 м. По-рано мо-гилата е била прорязана и от южния й склон при прокарване на железопътната линия. В напра-вения разрез тук се виждат цели големи римски тухли — остатъци от разрушена гробница Разорана и разнесена, могилата има диаметър около сто метра. Учителят М. Коларов, местен жител, съобши за находката в Народния археологически музей при БАН и донесе част от наме-рените предмети. След като се установи, че откритите тук предмети принадлежат на антична колесница, на мястото бяха направени малки спасителни разкопки.
С един изкоп, дълъг 16 м и широк 5 м, беше обхванато цялото пространство, в което бяха копали селяните. Все на север от напоителната вада на 30—40 см под сегашното ниво за-почнаха да се явяват материалите. Тук бяха открити остатъците от скелетите на две двойки коне. Едната от тях бе засегната от един изкоп на селяните, конто бяха разровили мястото. Пазеха старото си положение само крайниците на конете. От втората двойка коне,-на разстояние около 5 м от предишната, единият скелет бе запазен по-цял, докато от втория се намериха непокътнати само крайниците. И в двата случая конете бяха паднали един върху друг. Гръбначният стълб на единия лежеше върху костите от краката на другия. При запазения цял скелет се намериха и някои от украшенията на конската сбруя. Скелетите на конете лежаха в посока изток—запад по дължината на изкопа.
Ако колесниците се намираха непосредствено зад скелетите на конете, те трябваше да бъдат открити с направения изкоп. Обаче в него не се откри нито следа от тях. Едва когато стана нужда да се открият долните части на краката на единия от конете, останали под напоителната вада, и трябваше да се събори брегът на съседната по-висока градина, в насипа се по-казаха предните краища от шините на първата колесница Това даде повод да потърсим в същото положение и посока и втората колесница зад втората двойка коне. И наистина и те бяха открити на свой ред.
След като по този начин бе установено къде се намират точно двете колесници, пристъпи се към разкриването им. От горе на долу над всяка една от колесниците се направи по един квадратен изкоп със страна 2,2и м и така се разкриха останките от корпусите им: шини от ко-лелата им и между тях множество железни части. И двете колесници се оказаха четириколки. Те бяха ориентирани по дължината си север—юг. Както конете, така и колесниците бяха намерени
7
затр\пани в могилния насип, лежащи на някогашното антично ниво, а не в специален изкоп в земята. Шините на колелата се опираха на долния си край на твърдото старо ниво, което рязко се отличаваше от мекия могилен насип. Пръстта, използувана за насипване на могилата, е била вземана от непосредствената околност — старо неолитно селище. Поради това в могилния насип се срещат изобилии керамични и други материали от тази епоха.
I. ПЪРВА КОЛЕСНИЦА
Табл. I, обр. 1—2, табл. 2, обр. 3—4
Частите на тази колесница се откриха на дълбочина 1,20 м. Най-напред се показаха гор-ните краища на шините на колелата, конто бяха леко полегнали навън. Всички останали железни части се намериха между тях. При това почти всички пазеха положението, което са имали преди изгниването на колесницата: някои бяха изправени, забити вертикално в пръстта, докато други лежаха в хоризонтално положение. Изключение правеха само най-горните части, очевидно от парапетите на колесницата. Те бяха изпадали едни върху други. Положението на намерените части позволяваше да се мисли, че откритата колесница е била поставена в могилата и засипана на-пълно здрава. След като е престояла известно време под тежкия могилен насип, нейните оси са изгнили. Тогава целият й корпус се е смъкнал надолу в останалото под колесницата празно пространство. При това падане всички отделни части залазили старото си положение в конструкцията Железните части на корпуса на колесницата бяха открити в три реда или три пласта, конто лежаха един над друг: долей пласт — обхващащ частите от осите на колата, среден — обхващащ шасито, и горен — обхващащ частите от парапетите или оградата на колесницата. За да може да се следи реконструкцията на колесницата и за по-голяма краткост и прегледност, ще опишем открития материал не по реда на откриването му от горе на долу, а по реда на възстановяването му — от долу на горе.
КОЛЕЛО
Частите на колелата бяха открити по местата, конто са имали. Най-напред тук трябва да се споменат леко полегналите четири шини (№ 1) за колелата, след това осем чифта гривни, по два в центъра на всяка шина (№ 2), по един клин (№ 3) при външния чифт гривни и най-сетне по една пръчка (№ 4), паднала на долния край на шината. Очевидно тези части са всичко, което ни е останало от колелата на колесницата. Тяхната форма и изработка позволява да кажем нещо повече и за устройството на колелото. Ето и самите части:
д 1. Табл. 3, обр. 7. Четирите железни шини, конто са опасвали колелата на колесницата, са запазени много добре. Разстоянието между лявата и дясната шина е 1,40 м, а между предните и задните — 0,40 м. Шините имат диаметър 86 см, дебелина 1,2 см и ширина 3,4 см. Външната им страна е леко закръглена поради дълго използуване, а вътрешната е плоска. Към изгнилите дървени наплати те са били приковани с гвоздей, забити през всеки 24 см. Гвоздеите са дълги 5 см и дебели 0,4 см. Върховете им никъде не са превити. Това показва, че те са минавали през наплати с дебелина над 5 см. Броят на отделните наплати във всяко колело не може да се установи. Ако се приеме обаче, че всеки два гвоздея са прихващали по един наплат, както става в днешната кола, ще трябва да се мисли, че наплатите са били осем. И тъй като в днешната кола за всеки наплат отговаря по една спица, ще трябва да се допуске, че и колелото на нашата колесница е имало осем спици.
\j 2. Табл. 3, обр. 6. От лявата и дясната страна на всяка шина в центъра и точно там, дето е минавала оста през колелото, бяха намерени по чифт железни гривни. Всеки отделен чифт се състои от по една външна и една вътрешна гривна. При откриването им и в осемте чифта вътрешната гривна пазеше мястото си във външната гривна така както е стояла и в древността. Външната гривна има диаметър 11 см, ширина на лентата 5 см, дебелина 0,8 см. Изкована е като
8
непрекъснат пръстен, Вътрешната има диаметър 8,2 см, ширина на лентата 5 см и дебелина 0,8 см. Изкована е като отворена халка. Двата й края, след като се опрат плътно един до друг, обра-зуват на външната страна на колелото по един връщащ се в обратна посока издатък. Двете гривни не са били приковани никъде и отвори, конто да дадат възможност за приковаване, по тях лип-сват. Ето защо трябва да се мисли, че те са били набити в дърво. Местоположението им явно показва тяхната функция. Това са очевидно части от главината, както е установено вече от други случаи.1 Външната от тези две гривни отговаря на таса в сегашната селска кола, а вътрешната е известна под името „заднивка". Предназначението на вътрешната гривна е да облече кухината на главината, през конто минава оста, на местата, гдето става триенето на оста в главината. Външната е служела да затегне дървото на главината около вътрешната гривна и да не му позволи да се пукне. Единственият начин, по който е могло да стане поставянето на гривните в главината, е чрез набиване. Следователно главината на старата тракийска кола е била направена съшо както днешната главина без лагери у нас.
\/ 3. Табл. 3, обр. 8. При всеки чифт гривни по-ниско от тях, към вътрешната страна на колелото се намери по една желязна пръчка. Тези четири пръчки се откриха или заели напълно водоравно положение, или издигнати с единия си край към колелото. Те имат напълно еднаква форма, четириръбести са, дълги 48 см, широки 2,8 см и дебели 1 см. Краят към колелото на всяка пръчка завършва с перпендикулярно извит шип, докато другият им край е бил прикован към дърво с гвоздей. Шипът и гвоздеят имат дължина по 2 см. Трите дълги страни на пръчката бяха покрити с дървесинни нишки, конто се движат успоредно на дължината им. Следователно те са стояли приковани в дърво. което е лежало в същата посока. Такова дърво на това място може да бъде само оста.
Предназначението на тези пръчки е вече обяснено.1 2 Осите на колесницата, направени очевидно от дърво, са се търкали в главината на колелото. Триенето е понасяла в същност долната страна на оста, и то по линията, гдето е допирала до главината. Тук е падала цялата тежест на колата и на нейния товар. За да се избегне претриването на оста, тук е била поставена в специален длаб в оста желязната пръчка. Нейните три страни опирали до дървото, докато четвъртата е понасяла триенето. Ето защо тази страна е направена леко закръглена. В същност триенето на пръчката е ставало при двете вътрешни гривни в главината. От тях тежестта на колата е падала върху тази, която се намира от вътрешната страна на колелото. Затова в някои колесници това място на пръчката е изхабено от дългата употреба на колелото.
4. Табл. 13, обр. 39. Близо до гривните, конто са стояли на външната страна на колелото, се намериха остатъци от четири железни клина, по един при всяка главина. От тях само един е запазен напълно. Всеки клин е дълъг 15 см и дебел 1 см. Той завършва на горната си страна със сплесната отстрани плоска дъговидна глава, дълга 10 см. На външната страна на главата клинът е снабден с малък издатък с кръгло отворче, а близо до долния му край е прекаран напреки на ствола му кръгъл отвор за поставяне на малък щифт (чивия).
В една находка от с. Пастуша, Пловдивско,3 разкопана и публикувана от Сьор, този предмет е поставен от изследвача на ярема, с който теглят конете. Че това не е вярно, се вижда от обстоятелството, че в нашата колесница този предмет е намерен при колелата. За неговото дей-ствително предназначение обаче трябва да съдим от находки, в конто е запазен цилиндричният навръшник — предпазител на върховете на оста. Този кух метален цилиндър, който е стърчал на оста вън от главината при външната страна на колелото, е прорязан от два кръгли отвора по диаметъра му близо до отворената част на горната и долната му страна. Ясно е, че през този отвор е минавал един клин, който в днешната кола се нарича крайосник и служи да не позволява на колелото да изпадне. В редки случаи този клин е запазен в бронзовия цилиндър-навръшник. Такова положение ни предлага колесницата от Теке Козлуджа (Избул) при Нови пазар (табл. 88) и колесницата от Френц’в Германия.4 Нашата колесница не е имала върхове на осите с бронзови навръшници-предпазители. Затова железните клинове не са покрити отгоре с бронз както при колесницата от Теке
1 Л. Ботушарова. Тракийско могилно погребение с колесница. ГПНМ, II, 1950, 119, № 2.
2 Л. Ботушарова, ц. с., 120, № 3.
3 G. Seure. Voyage en Thrace. BCH, XXV, 1901, 183, Jig. 14, XIV.
1 I. H. Lehner. Ein Gallorom. Wagen aus Frenz. Bonner Jahrbiicher, 128, 1923, 60.
2 Тракийската колесница
9
Козлуджа, нито имат на горния си край листовидни или четвъртити орнамента. Всичко казано дотук ни позволява да приемем, че клинът, конто ни интересува, е бил крайосник. Неговата дъговидна глава е възсядала горната страна на оста, отворът за шифт е лежал под долната й страна, а из-датъкът с отвор при главата е служел за окачване на една връвчица, на която е висел щифтът на долния отвор, за да не се загуби. По този въпрос вж. по-нататък главата, в която се разглеждат сведенията на старите автори.
така пълната реконструкция на колелото става ясна. Под железните си шини то е имало вероятно по осей наплати и спици, дървена главина, снабдена с две гривни (тас и заднивка), дър-вена ос, на която става въртенето на колелото, подсилена от долната страна с желязна пръчка, и най-сетне крайосник. г t . . м • t
U !* - * '
ОСИ Табл. Тб
Като оставим настрана колелата, частите, конто лежат най-ниско в конструкцията на кола та, са осите. Те свързват колелата от едната до другата главина и носят коша й. Често пъти обаче под ос се разбират и гредичките, конто лежат над оста и образуват т. нар. горнище. В съвременната кола над задната ос, която има по-високи колела, тази гредичка е една, докато над предната ос лежат една върху друга две такива гредички: опленът — над оста и столът — над оплена. Освен това през предната ос, оплена и стола минава един дебел клин, известен с името градник или средник, около който завиват предните колела. При завиване столът следва положение™ на коша, а опленът — движението на оста.
В нашата находка между частите от колелото — шината и гривните на главината — и частите от оста — крайосника и пръчката, на която става триенето — се намериха следните части:
5. Табл. 4, обр. 9—11. Четири еднакви железни обкови, разположени по две при предната и при задната ос. Обновите са изработени от желязна лента, дебела 0,4 см и широка 7 см. Пре-гънати във форма на буквата П, така че да обхващат масивна дървена конструкция отпред, отделу и отзад, те се намериха прави в земята. В това си положение те са високи 38 см, а дебели-ната на дървото, което са обковавали, е 7 см. Железните ленти са били приковани към дървото с помошта на две редици от по четири гвоздея на предната и задната страна на всяка от обновите. Всяка обкова завършва на едната си страна с по една перпендикулярно изтеглена лента, дълга 17 см и широка 4 см, прикована с една редица от три гвоздея.
Данни за разположението на дървената маса в тези две обкови получаваме от остатъ-ците от дърво, конто се откриха вътре в тях. Тези следи личат по цялата им ширина от горе до долу. Дървесинните нишки към вътрешните краища на обновите принадлежат на хоризонтално поставени дървета, докато по външните им краиша съвсем ясно се долавят следи от вертикално изправени летви. Това навежда на мисълта, че цялата дървена конструкция в обковите е била съ-ставена вероятно от две хоризонтално поставени гредички, конто в обковите са били затегнати от двете страни почти до оста с по една отвесна летва или дъека. Следователно тук се касае до една конструкция, евързваща оста с оплена в едно. Тъй като отвесните летви обхващат само 4 см от обковите, ние приблизително можем да изчислим размерите на оста заедно с горнището. То ще отговаря на разстоянието между външните краища на двете обкови — 84 см — и на висо-чината на обковите — 38 см — при дебелина 7 см. С тези си размери оста се отличава от се-гашната ос на колата само по височината си. В нашата находка тя е значително по-висока, от-колкото в съвременната кола.
6. Табл. 4, обр. 12. При горния край на всяка една от обковите, и то откъм въ.шната им страна се намериха четири железни куки, по една при всяка обкова. Куките имат формата на цифрата 5. Дълги са 9,5 см. Изработени са от желязна пръчка, дебела 0,8 см. Самата кука, дълга 5,5 см, завършва с главичка. Ъгловата й част е покрита с остатъци от дървесинни нишки и е широка 4,5 см. Следователно тя е стояла на летва с тази дебелина — страничната летва, закована от двете страни на оста вътре в обковите. Ясно е в такъв случай, «е куката е отбита (заперчи-мена), след като е била забита в летвата, и след това е прикована с цялата летва към оста.
10
7. Ta6.i. 4, обр. Q и 10. Точно в средата между двете обкови на предната ос се намери, остана.т също както обновите изправен, един дебел масивен железен клин с цилиндричен ствол и плоска кръгла глава. Той е висок 40 см с диаметри: на ствола 3 см, на главата 5 см.
Присъствието на този клин в средата на предната ос показва ясно, че нашата колесница е била направена като съвременната кола: с градник, за конто е прикачена една дълга върлина — стър-чигата или разтоката, конто съединява предната ос на колата със задната. Този клин е минавал през пода на колата, оста и стърчигата, която е била провряна в отвор между оста и оплена, и представлява центърът, около който става движението на предната ос при завойте. Табл. 76.
* * «
И така от всичко казано дот\к се вижда, че осите на нашата колесница са излизали от главината 7 см дебели. Тук те са се разширявали, загубвали цилиндричната си форма и ставали че-твъртити, за да могат да носят отгоре си още една гредичка — горнище, заедно с което достигали до 38 см височина. Двете оси били свързани помежду си със стърчига, провряна в специален отвор между оплена и същинската ос. За предната ос стърчигата е била прикачена със здрав и солиден градник, около който ставало завиването на оста.
ПРЕДНИ ЛИСИЦИ Табл. 76 и 79
Около предната ос се намериха няколко железни връзки, всички разположени на едно и също ниво, по-високо от долната страна на оста и по-ниско от горната страна на оплена. Положението на тези предмети, очевидно част от някакво приспособление от двете страни на предната ос, ни напомни за нещо подобно в съвременната кола. Това е ножицата, или маказите, закрепена между оплена и оста. Тя е свързана със задния край на процепа — дългото дърво, което раздели двата кони, гдето са прикачени две извити летви, наречени предни лисици или бутове. Те са проврени в два специални отвора между оплена и оста от двете страни на стърчигата. На предната страна на лисиците е закована успоредно на оста здрава летва, снабдена с две халки на еднакво разстояние една от друга. На тях са закачени двата теглича — две малки летви. Всяка от тях е вързана за подопашния ремък на коня и чрез нея животното тегли. Цялото това приспособление се нарича терезия или кобилица. С нейна помощ съвременната кола се тегли и когато едната страна на кобилицата бъде издърпана от единия кон по-напред, тогава колата за-вива. За да бъде здрава ножицата, предните лисици са заковани с помощта на една летва и от задната си страна. Тази летва е наречена кантар. Предназначението на тази летва е да задържи лисиците винаги еднакво отворени, в едно и също положение спрямо оста. Двете лисипи, изли защи от оста, се отдалечават една от друга. Кантарът не им позволява да се съберат и доближат. Цялото това приспособление служи да се предаде тегленето на конете върху двете страни на оста. При спиране на колата то натиска върху процепа. Предният край на последний е привързан за хамутите на конете. Той дърпа хамутите. Конете се противопоставят на тегленето напред и задържат процепа, процепът — лисиците, лисиците — предната ос и така колата спира.
Биха ли могли предметите, открити при предната ос на нашата колесница, да бъдат части от едно подобно приспособление? За да се уверим в това, нека разгледаме самите предмети:
8. Табл. 4, обр. 13. На около 10 см зад предната ос, няколко сантиметра по-навътре от мястото, в което бяха открити двете обкови, се намериха забити отвесно в земята два железни
клина. В горния край те завършват с халка, а в долния — с нит. Дълги са 16 см, дебели 1,8 см,
имат външен диаметър на халките 5 см и са занитени с правоъгълна плочка, дебела 0,4 см, дълга 6 см и широка 5 см. В ръждата при халката и при нита личат остатъци от дървесинни нишки.
Посоката на тези нишки показва, че двата клина са свързвали дървена конструкция, съставена от една
гредичка, минаваща под двете халки успоредно на оста, и от две други, минаващи под нея и над нитовете перпендикулярно на оста.
9. Табл. 4, обр. 13. На приблизително същото разстояние пред предната ос се намериха други два клина. Те завършват на горния си край с по една дъговидна глава, а на долния —
И
пак с нит. И те бяха намерени прави и с нитовете надолу. Дълги са 18 см и дебели 1,5 см. Дъ-гата им е дълга 9 см. Нитовата плочка е както при предишните, № 8.
Дървесинните нишки в дъговидната скоба и нитовата плочка и тук показват, че през тях са минавали дървени части. Летвите, конто са минавали през горния и долния край на тези клинове, са вървели успоредно. От друга страна, разстоянието между тези два клина е малко по-малко, отколкото при предишните. В такъв случай те би трябвало да свързват две гредички, конто вър-вят успоредно една над друга и успоредно на оста, пред която се намират. Те не могат да бъдат закрепени на самата ос и биха могли да стоят пред нея само ако от оста излиза някаква част, на която те да бъдат закачени. Ето защо трябва да се предполага, че двете гредички, конто са излизали перпендикулярно на оста от задните клинове, са достигали до клиновете пред оста, където са били притиснати с по една гредичка отгоре и една отдолу. Така около оста се обра-зува една рамка, която има на задната, лявата и дясната си страна по една, а на предната страна две гредички.
10. Табл. 4, обр. 13. На около 50 см пред предната ос се намери оше един предмет — полукръгла желязна скоба. Нейните краища, след като извиват нагоре, са отбити. В най-високата точка на дъгата на тази скоба е надяната масивна желязна кука, която се върти свободно около оста си. Ширината на полукръглата част на скобата е 18 см, дължината на куката — 13 см. Из-витите й нагоре краища носят следи от дървесинни нишки. Следователно те са били вмъкнати в дърво и след това са били отбити. Частта, която е влизала в дърво, е дълга 9 см.
Тази част също би трябвало да виси във въздуха, ако тя не е била свързана с оста. Ето защо трябва да предположим, че лявата и дясната страна на рамката, която описахме по-горе, когато оти-ват напред, се приближават една до друга и така достигат до скобата. С тази си форма те при-личат на предните лисици на днешната кола. Всичко това показва, че античната четириколка е била снабдена с лисици, каквито има и в днешната наша кола. Тяхното предназначение е да хва-нат предната ос вместо в средата в двата й края. В такъв случай ние трябва да смятаме, че полукръглата скоба е възсядала процепа на колата. При това процепът, за да не изпадне надолу трябва да е бил проврян между двете гредички, конто минават успоредно на оста пред нея. Обаче за да се образува отвор за процепа, тъй като той е дебел поне 10 см, трябва да предположим, че двете гредички са имали по една извивка в средата, която е отварила път за самия процеп.
И така нашата колесница е имала лисици или бутове на предната ос, устроени почти по същия начин както сегашните. Те имат кантар и вместо единичната летва на терезията — две, летви. Нямаме никакви данни само за тегличите.
ЗАДНИ ЛИСИЦИ
Табл 85
Също както процепът тегли предната ос с помощта на предните лисици, стърчигата в днешната кола тегли задната ос с помощта на задните лисици. Но задните лисици са устроени много по-просто. Те се състоят само от двете извити летви, конто са прикачени за стърчигата с помощта на един железен клин при предните си краища. Ако лисиците на една съвременна сел-ска кола изгният, от тях ще остане само клинът, който ги е свързвал със стърчигата. Той има форма, която напълно отговаря на формата на следния предмет:
11. Табл. 4, обр. 11. На около 50 см пред средата на задната ос, на мястото, където трябва да минава стърчигата, се намери един четириръбест клин, легнал хоризонтално. Дълъг е 18,5 см, дебел 1,6 см. Единият му край завършва с плоска квадратна главичка със страни 5 см, докато другият е занитен с четириъгълна плочка, дълга 6 и широка 5 см. Този клин е едно си-гурно доказателство за съшествуването на задни лисици.
ШАСИ
Табл. 83
Над частите от осите на колесницата, конто разгледахме дотук, на нивото на горните краища на четирите обкови на осите се намериха частите от шасито. Те нямат никаква прилика с частите на съвременната кола. Ето и самите части:
12
12. Табл. 5, обр. 14. Желязна четириъгълна рамка, лежаща над предната ос, образувана от две дълги четириръбести и две къси цилиндрични пръчки. Дългите й страни са успоредни на оста, а късите — преки. Предната от четириръбестите пръчки е малко по-къса — 86 см, а задната е дълга 92 см. Широки са по 3 см и дебели 1 см. Двата им края са извити нагоре във форма на халка с диаметър 3 см. През тези халки са проврени цилиндричните пръчки, дълги 34 см и с диаметър 3 см. Те завършват на задния си край с кръгла плоска глава, която не им позволява да се измъкнат от халките на задната пръчка. На предния си край те имат по един щифт, който играе съшата роля, но като подвижна връзка. Върху всяка от тези две цилиндрични пръчки са нанизани по две широки халки. Те имат диаметър 8 см и са направени от желязна пръчка с дебелина 0,8 см.
Цялата тази рамка е положена хоризонтално върху оста, така че по-късата четириръбеста пръчка излиза 15 см пред линията на оста. На предната четириръбеста пръчка са заковани три дълги гвоздея, снабдени с крыли, плоски глави: по един в краищата на пръчката и един в сре-дата. На задната пръчка са заковани два такива гвоздея — в двата края. Гвоздеите са дълги 9 см и дебели 0,8 см. Те са поддържали над желязната рамка дървена конструкция с дебелина, равна на височината им — 8 см. Следите от дърво показват, че това са били гредички, минаващи по двете къси страни близо до цилиндричните пръчки от вътрешната страна на рамката и съеди-нени с една напречна гредичка, минаваща по предната четириръбеста пръчка на рамката.
13. Табл. 5, обр. 15. На 60 см зад рамката на същото ниво се откриха една зад друга още две четириръбести железни пръчки. Те имат подобии форми и размери, но не са свързани в една рамка. По-късата от тях, разположена отзад, е била прикована към дърво, намиращо се над нея, с три гвоздея също както предната пръчка на рамката. По-дългата, разположена по-навътре, по-близо до рамката, е прикована с два гвоздея както задната пръчка на рамката. Двете четириръбести пръчки лежаха над задната ос. Те имат съшо така халка на краищата си и в тях завряна по една дебела масивна затворена халка с диаметър 10,5 см и дебелина на пръчката, от която е изработена, 1 см. Тези големи халки могат да се въртят в краищата на пръчките и да се спускат и дигат. Също както при пръчките в рамката на предната страна на колесницата върху тези две пръчки личат следи от прикованата с гвоздей дървена конструкция. Ако проследим остатъците от дървото по железните пръчки, ще се получи една четвъртита рамка от дървени гредички, късите страни на която образуват две гредички, минаващи по предната четириръбеста пръчка на желязната рамка и задната четириръбеста пръчка от свободния, необрамчен чифт пръчки. Понеже гредичките са лежали по дължината на пръчката, те са били приковани на три места. Дългите страни на тази рамка са били приковани с крайните гвоздей на четирите пръчки. Те не са били съвсем прави, а леко извити. Четирите гредички, конто образуват това шаси на колесницата, са падали една върху друга в четирите ъгли. За да легнат на една и съща височина, те са били зарязани наполовина в краищата си и така са били сключени под почти прав ъгъл. Върху това шаси е бил накован и подът.
Видяхме, че желязната рамка на предната ос има нанизани по две халки на късите страни, т. е. на лявата и дясната страна на колесницата. Двете халки на всяка страна могат спокойно да се плъзгат по цилиндричните пръчки и да се въртят около тях. При задната ос железните пръчки свършват с халки, закачени така, че да могат да се въртят, без обаче да изменят местата си. Следователно в начина, по който са прикрепени тези халки над предната ос, където те могат да се движат по цилиндричните пръчки, и над задната ос, където те могат само да се вдигат и спускат, има известна разлика. Тази разлика в начина на прикрепването обяснява и предназначе-нието на халките. Преди всичко самата масивност на халките показва, че те са понасяли и из-държали значителна тежест. От друга страна, тяхното положение непосредствено до колелата на колесницата показва, че тежестта, която са носили халките, не се е намирала навън, където всеки висещ предмет би се удрял в колелото. Най-сетне обстоятелството, че над подвижната предна ос, която прави завойте, без да бъде следвана от корпуса на колата, халките са прикрепени подвижно и могат да се движат по пръчките, на конто са нанизани, докато над неподви-жната задна ос халките на шасито са неподвижни, показва, че тези части от шасито на колата стоят във някаква връзка с осите. Очевидно при движението на осите при завой те регулират по-ложението на шасито, т. е. на целия кош. А това значи, че халките са закачени за осите.
13
От друга страна, ние тук трябва да имаме изобщо една подвижна връзка. Обикновено халката в такъв случай е преход към никоя подвижна връзка : въже, ремък, верига. Ето зашо ние бихме очаквали и на нашето шаси да висят ремъци. В зависимост от това, дали шасито е било закачено да виси на халките, или само е било свързано с тях за осите, ние ще трябва да търсим местата, на конто то е било закачено по-високо от шасито или по-ниско от него. И при двата случая обаче ще трябва да се търси връзка със самите оси. Ясно е, от друга страна, чей на другия край на ремъците, с конто е било свързано или закачено шасито, ще трябва също да се търсят някакви солидни връзки, конто да издържат силно теглене. Следователно между от-критите части от колесницата трябва да намерим четири масивни метални закачалки, халки, куки или някакви други части, конто да послужат за закачване на другия край на ремъците за осите.
Както ще се види по-нататък, в други колесници е употребена не една дълга пръчка с халки на двата края, а две къси пръчки, приковани към шасито на колата, конто имат халка на единия си край. Такъв е случаят при колесницата от Могилово (№ 119) и от Любимец (№ 155 — 157). При двуколки тези пръчки могат да бъдат : две дълги, една дълга и две къси или четири къси. Подобии случаи имаме при колесницата от Телец (№88 и 89) и от Брезово (№ 336). Това се наблюдава и при три двуколки от Панония, при конто Гаул погрешно е реконструирал мястото и функциите на тази част от колесницата.1
14. Табл. 5, обр. 16. Навсякъде в находките, гдето се явяват пръчки от типа на № 12 и 13, се срещат винаги и едни особени приспособления, чието предназначение не знаем. Изработени са от желязо. Представляват масивна четириръбеста пръчка, извита под прав ъгъл, снабдена със спускаш се право надолу крак. Кракът също е извит под прав ъгъл, за да се забие в дърво встрани. Голям гвоздей в края на хоризонталната им част ги е приковавал също към дърво. Гор-ният им край е изработен във форма на чатал или халка или пък е облечен в бронзов навръшник с подобна форма. Според Гаул тези приспособления са били намерени в колесниците от Панония на мястото на осите. Затова той ги реконструира, забити в тях.2 Мерклин, като взема повод от находката от Петровица в Панония (табл. 74, обр. 1), гдето те са реконструирани също върху оста, смята тези приспособления за специални закачалки, на конто коларят закачва поводите, когато ги оставя.3 Масивността на пръчките показва обаче ясно, че те са били предназначени да носят голяма тежест. Това прави доста съмнително обяснението на Мерклин.
Подобии части от колесници са известии и у нас. На първо място тук трябва да се спомене едно подобно приспособление от Дукова могила при с. Пастуша, Пловдивско (табл. 74, обр. 2). То е изработено също от желязо. Кракът му е къс. Хоризонталната част — отчупена. При ъгловата си част и нагоре е покрито с бронз и има дебелина 5 см. На върха си носи бронзов навръшник, украсен отгоре с топка и фланкиран отстрани с две птичи глави във форма на чатал. Колесницата от Телец (табл. 74, обр. 3) има също подобии железни върхуосия с бронзови на-връшници, снабдени с масивна полукръгла халка (№ 86). Очевидно тези върхуосия са били свързани с ремъци с някаква част на колесницата. Ние бихме могли да мислим, че тези приспособления са носели закачено на ремъци висещото шаси на колесницата. Те отговарят напълно на предмета, който търсим: част, прикована към оста, която да стой по-високо от шасито и да може да носи ремъци, на конто то да се закачи. Трябва да си представим в такъв случай, че в колесницата от Шишковци върхуосията са били от дърво и че следователно от тях не е останало нищо. Но дори ако това е така, пак върху тези дървени върхуосия би трябвало да има метални навръшници. При това, понеже имаме работа с четириколка, навръшниците би трябвало да бъдат четири. И наистина малко по-високо от шасито, на 20—30 см от нивото, на което лежаха частите му, бяха намерени четири железни навръшника. Това дава основание да се мисли, че колесницата от Шишковци е носела тези навръшници малко по-високо от колелото, между него и коша на колесницата.
Тези четири навръшника са изработени от желязо. Те представляват в същност един чатал, изтеглен от една коническа втулка, която се е надявала върху дървен кол. При това те трябва да са били видими, защото им е била дадена малко декоративна форма на птичи глави от едната страна, като едното рамо на чатала е получило издатък във форма на клин. Целите са високи 15 см, докато само втулката е 9 см с диаметър 5 см. Единият от четирите чатала се раз-
1 К. Gaul. Okori kocsiK halyreallitasa. Archeol. Ertesito, 1890, 1, tabl. 7, a, b; 12, 1, 5, a, b.
2 Gaul, o. c., 99, 109, 111,
3 Eugen von Mercklin. Wagenschmuck aus der rom. Keiserzeit. Jdl, 48, 1933, 116, Abb. 34.
14
личава малко по форма от останалите. Той е висок 16 см и няма клюновиден издатък. Ясно е, че той е заместил един от четирите навръшника, когато оригиналният е бил повреден. Следователно той е вмъкнат при някаква поправка на колесницата. Ако приемем действително, че тези четири навръшника са носели закачено на ремъци шасито, ще трябва да мислим, че върху осите на колесницата от Шишковци са били приковани четири дървени върхуосия с форма на описаните по-горе железни, конто завършвали на горния край с четирите навръшника.
По-горе вече се видя, че в обновите № 5 при краищата на всяка ос е имало по един вертикално поставен кол, летва или гредичка. Ако си представим това дърво да се издига нагоре, то ще трябва да мине през шасито, за да се издигне над него. Ето защо трябва да се мисли, че достигайки до височината на шасито, то се е извивало към колелото и след това е минавало право нагоре между шасито и колелото (табл. 79). Така ние идваме неизбежно до извода, че в Шишковци е било употребено дървено върхуосие. Че това наистина е било възможно, се уве'ря-ваме от колесниците от Любимец и Могилово. За изгнилите дървени върхуосия в тези находки можем да съдим по запазените метални ленти, конто са ги оковавали от всички страни. Върхуосията на колесницата от Любимец са били покрити с железни ленти, както това се вижда на табл. 74 (обр. 5—7) и 79. Те носят и бронзови навръшници. Срв. № 148—150. При колесницата от Могилово върхуосията са имали бронзови обкови и навръшници (№ 109 и 110). Всичко това ни по-зволява да мислим, че и при колесницата от Шишковци са могли да бъдат употребени дървени върхуосия. Те обаче не са били оковани в желязо цели, а само долните им части са били приковани към оста с помощта на обкови № 5, както това се вижда на табл. 74, обр. 8.
Подобии обкови на дървени върхуосия има и при една колесница, открита в областта на Солун, Македония. Сьор,1 който е направил опит да реконструира тази колесница, без да разпо-лага с данни, в какво положение са били намерени частите й, поставя обновите й отпред и отзад на шасито и така му дава една странна и съвсем невероятна форма. В същност както при наход-ката от Солун, така и при тази от Любимец дървеното върхуосие трябва да се възстанови въз основа на единствения сигурен случай с обновите от Могилово. В нея четирите ленти, конто са покривали от четирите страни всяко върхуосие, са се залазили по една случайност прилепнали една за друга и свързани с множество железни клинове, забити в изгнилата сега дървена част.
Всичко това показва безспорно, че върхуосията са се правели не само от желязо, но и от дърво. Но когато това дърво не е било армирано, какъвто е случаят с находката от Брезово, Жи-линци и др., за присъствието на тази част от колесницата би могло да се съди само по метали-ческия навръшник, който е необходим и от който върхуосието не може да се лиши. Хоризонтал-ната ивица в обкова № 5 от Шишковци, излизаща от горния край на оста, показва, че и при дър-вените върхуосия, макар те да не е необходимо да следват по форма железните, са били приковани и с по една странична лента. Това оше по-добре се вижда при обновите от Любимец, конто очевидно са свързвали дървена част, следваша по форма, доколкото това е възможно при дървото, формата на железните върхуосия. Вероятно дървеното върхуосие е представлявало в същност една гредичка, прикована към горната част на оста и горнишето, която е възвивала сърпо-видно, щом излезе над горнището, и е свършвала с един метален навръшник. На последний са били завързани ремъците, на който е висело шасито. Хоризонталната лента, която излиза от тази отвесна обкова, се е приковавала към оста, за да прикрепи по-солидно върхуосието.
И така всичко казано дотук ни дава основание да смятаме, че колесницата от Шишковци също както колесниците с железни или обковани с метални ленти върхуосия е имала дървени върхуосия, обковани в долната си част. Тези върхуосия в древната колесница се срещат и в много други области, както може да се заключи от присъствието на бронзовите им навръшници. Те са следователно един елемент от общото развитие на колата и напомнят забитите в оста климии на днешната наша кола. Само че за разлика от нашите климии, конто подпират от двете страни при-боденото с градника шаси на днешната кола, четирите върхуосия са го носели закачено на по два ремъка, конто са излизали ст тях.
15. При двата задни ъгъла на шасито, т. е. непосредствено над желязната пръчка на задната страна № 13, се откриха две ъглови обкови. Всяка тяхна страна е висока по 7 см и дълга 10 см. Изработени са от желязна тенекия и са били приковани с по пет гвоздея на всяка страна. Двете обкови са заздравявали и украсявали двата задни ъгъла на шасито.
1 Вж. по-долу „Досегашните реконструкции на тракийските колесници", № 381.
15
шит
Tao. i. 83
Първият въпрос, който е тясно свързан с формата на коша на нашата колесница, < същност, дали той е бил отворен отпред, или не. Голямата част от изображенията на антични i лесници представят тези коли отворени отзад или отстрани и затворени отпред. Частите, кои се намериха на предната страна на нашата колесница, навеждат на мисълта, че тя е имала огра отпред. Това са шест различно устроени железни пръчки. Ето и самите пръчки:
16. Табл. 6, обр. 18, а. До двата предни ъгъла на желязната рамка на шасито се нал риха, полегнали напред, на около 10 см по-високо две железни пръчки. Високи 73 см, те им плоска четириръбеста част, дълга 12 см. Тя е снабдена по средата с две малки дупки за прик ваване на пръчката с гвоздей, отдалечени на 5 см една от друга. Широка е 2,5 см и дебела 0,5 с Останалата част от пръчката има цилиндричен ствол с диаметър 2 см, който е сърповидно извг Достатъчно е да си припомним профила на колесницата в многобройните антични изобр жения, за да ни стане ясно, че тези сърповидно извити пръчки са оформяли предната страна i парапета на колесницата. Тези пръчки, на брой четири, с другояче устроена долна част са реко струирани от Сьор в колесницата от Пастуша като ребра на щита на тази колесница. В колеси, цата от Брезово, гдето са само три на брой, те са реконструирани от Ботушарова по същия начин При това железните пръчки от Брезово имат долната си част устроена също както при нашит, В нашата колесница те са само две и очевидно трябва да се поставят на местата, на конто с намериха — в двата ъгъла на предната страна на коша с правата част забита в шасито почт до сърповидната извивка.
17. Табл. 6, обр. 18, б. Между тези две пръчки се намериха други три, конто по форм приличат на меч: те са широки и плоски, на единия си край завършват с триъгълна основа, н която са били приковани или за шасито, или за една основна летва на парапета, докато към пре тивоположния, горния си край постепенно се стесняват. При това са извити сърповидно. Дълп са 65 см, широки в горния си край 2 см, в долния 3 см и имат дебелина 0,4 см.
Очевидно тези пръчки са междинните ребра на щита. Те ше трябва да се забият на равш интервали между предишните две. За да може върху тях да се опъне един щит от кожа ил> друга материя, необходимо е горните им краища да се евържат с една полукръгла извита летвг Тази летва, забита на върховете на петте пръчки, би била напълно пробита с течение на времето ако между железните ребра не се поставеха и дървени, конто да я крепят. Ако основната летв: от долната страна на щита не бъде прикована към шасито или пода на колесницата, самият щит ще стане подвижен и ше може да се поставя и сваля от двете сърповидни пръчки, на коитс е закрепен (табл. 83). Следователно самият шит е представлявал една решетка, която се е закач вала на двете цилиндрични сърповидни пръчки, когато с помошта на два отвора в двата си краг горната летва била закрепвана на тях.
18. Табл. 6, обр. 17, а. Непосредствено пред петте пръчки се намери още една желязна пръчка, по-дълга от тях. Тя има декоративно усукан ствол и е извита дъговидно. На двата си края евършва с по едно топче. Дълга е 88 см и дебела 1,5 см. На три места по нейната дължина личат остатъци от халки, в конто е била прихваната. Краищата на тези халки продължават като прави клинове надолу, очевидно за да се забият в дърво. Обстоятелството, че пръчката е укра-сена, показва, че тя е била направена, за да се вижда. Дъговидната й форма показва, че тя е била прикована с помощта на трите халки върху дъговидно извита летва, на която е следвала формата. Това означава, че и самият щит е бил извит дъговидно и че горната и основната му летва са били също така дъговидни.
И така щитът на колесницата, гледан отгоре, отдолу или отстрани, е имал дъговидна форма. Той е бил изграден на една основна летва като решетка, поставяна на двете сърповидно извити пръчки № 16, и неговата форма се определя от дъговидно извитите пръчки № 17 и 18, както това се вижда на табл. 83. Общата височина на щита ще бъде следователно малко по-го-ляма от височината на трите железни ребра — 65 см. Ако допуснем, че основната летва, на която те са били заковани, е дебела 3—4 см и горната летва, набита в тях — пак толкова, щитът би
1 G. Seure. Voyage en Thrace. BCH, XXV, 1901, 183, № 17—19. Л. Ботушарова, ц. с., 123, 2.
16
могъл да бъде висок най-много 72—73 см. А това показва ясно какво е било предназначението на един толкова нисък преден щит. Той в никакъв случай не би могъл да даде опора на ръиете на коларя и може да служи само за да предпазга от калта и праха, конто конете ще хвърлят при препускане.
СТРАНИЧНИ ПАРАПЕТИ
Табл. 83
За разлика от съвременната кола античната колесница, особено в Тракия, твърде често се представя в релефите, без оглед на това, дали е двуколка, или четириколка, с преден щит и странични парапети. Частите от тези парапети също се намериха:
19. Табл. 6, обр. 20. Близо до четирите ъгли на шасито, малко по-високо от него, се намериха четири особени връзки, устроени по следния начин: една желязна лента с ширина 4 см и дебелина 0,5 см е увита така, че да обхване трите страни на една гредичка с еднаква ширина и височина — 5 см. От двата края на тази обкова е изтеглен по един клин, дълъг 7 см и дебел 1 см. След забиването на двата клина в дърво, дебело около 5 см, краищата им са били подгъ-нати един срешу друг така, че да се разминат. Следователно тези четири обкови или връзки об-хващат в горната си част едно дърво и са забити в друго — две от лявата, две от дясната страна на колата. Така те съединяват две гредички, конто вървят успоредно една на друга и се намират една над друга. Долната гредичка може да бъде само гредичката на шасито, а горната — основ-ната летва на страничните парапети, която в такъв случай ще има дължина и ширина по 5 см.
20. Табл. 6, обр. 19. По средата между двете обкови, на една линия с тях, на лявата и дясната страна на шасито се намери по една друга обкова, направена от желязна тенекия. Тя има форма на буквата Т, но с хоризонталната част надолу. Лентата, от която е изработена, има ширина 4 см, дебелина 0,3 см, дълга е в хоризонталната си част 28 см и висока 15 см. В трите си края е била прикована за дървена летва с по един гвоздей, който не е запазен. Очевидно хоризонталната част на тази обкова е била закована към основната гредичка, а вертикалната е хва-щала една летва, забита в нея. Трябва да се допусне, че и други подобии летви, конто не са били закрепени с обкови, са били забити в основната летва като ребра на страничните парапети.
21. Табл. 6, обр. 17. Всички тези летви са били свързани както при щита с една летва отгоре, която е образувала горната гредичка на парапета. За присъствието на тази горна страна на парапета може да се съди по двете железни пръчки, конто бяха намерени от двете страни на шасито, по цялата дължина на колата. На задните краища тези пръчки, направени от тел, завършват с топчета. Дълги са 1,20 м и дебели 0,8 см. Прикачени са също както горната пръчка на щита с халки, краищата на конто, след като преминат през гредичката, са били отбити встрани. Те са били приковани върху горната страна на горната гредичка на страничния парапет. Предназначението им е било едновременно да го украсят и заздравят.
И така целият страничен парапет е представлявал в същност една рамка с ребра, прикрепена за пода на колесницата с обкови № 19. Едно от тези ребра е било приковано с обкова № 20, а над горната гредичка на този парапет-решетка е стояла пръчка № 21.
СПИРАЧКА
Табл. 83
22. Табл. 7, обр. 21. Към средата на шасито от външната му страна, отляво и отдясно, една срещу друга бяха намерени две големи куки, направени от дебела 1,8 см цилиндрична пръчка. Те са дълги по 54 см. Бастуновидно извитата им част завършва накрая с топче, а проти-воположният й долей край е извит в отворена халка. В средата всяка от тях има кръгла плочка, снабдена с по две кръгли дупчици. Била е закачена на шасито с помощта на железен клин с халка на горния си край и нитова плочка на долния. Височината на този клин не се знае, тъй като предметът беше намерен почти напълно разложен.
Двете пръчки бяха намерени с клиновете си нагоре. Това показва, че те са били заковани към шасито, където са могли да се въртят като на шарнир около клиновете, и че при падането на колата след изгниването на осите са останали в това положение, понеже са били спуснати
3 Тракийската колесница
17
между колелата на колесницата. Подобии предмети, сумарно изобразени върху релефи на античен коли от Галия, спуснати от шасито, са обяснени — въпрос е колко вярно — като спирачки.1 Много е вероятно нашите куки да са играели действително тази роля.
ЧАСТИ ОТ ЯРЕМА И СБРУЯТА
Частите от ярема са били намерени още при откриването на колесницата от селяните Само някои от тях бяха намерени при направените след това от мен разкопки, и то в такова състояние, че не биха могли да дадат пред става за устройство™ на ярема. Почти същото ражи и за сбруята.
ЯРЕМ
Табл. 94 и 95
23. Табл. 8, обр. 26. Голям конусовиден предмет от бронзова тенекия, гюсребрена отгоре, беше намерен близо до мястото, гдето са били двете глави на конете. Той е кух и долният му край е разширен. На долната си страна има широк отвор. Към върха си има разширение с елип-совидна форма, повърхността на което е украсена с голямо цилиндрично умбо. При основата си има два диаметрално разположени отвора с остатъци от железни халки за окачване. Целият предмет е висок 11 см, диаметър на основата 15 см, на разширението 7 см.
Всички останали предмети, конто се отнасят към ярема, са халки и клинове от бронз. Те имат на горния си край голяма глава във форма на плоска шестоъгълна плочка, посребрена от горната си страна и украсена с тясно и продълговато умбо. Ето и самите предмети.
24. Табл. 8, обр. 24—25. Две халки с клин на долния си край и глава във форма на плочка на горния. Халката има диаметър 3,5 см, клинът е дълъг 6 см. Плочката е дълга 10 и широка 8 см.
25. Табл. 8, обр. 27, 28. Четири халки с издатък на долния край, дълъг 0,4 см, и плочка на горния. Халките са с диаметър 3 см. На две от плочките дължината е 10, а ширината— 8 см и халките са обърнати по дължината на плочката, докато в другите две плочката е дълга и широка по 8 см и халките са обърнати на обратната страна.
26. Табл. 8, обр. 24, 25. Клин, дълъг 6 см, с глава — плочка, дълга 10 и широка 8 см. Под плочката клинът има разширена част, дълга 2 см.
27. Табл. 7, обр. 22, 23. Два броя железни полухамути, конто бяха намерени върху долната страна на конските шии. Всяка от тях е направена от цилиндрична желязна пръчка, извита няколко пъти в две напълно еднакви части. Тя образува в двата си края легла. При разкопките в леглата бяха намерени четирите железни куки, залазили местата, конто са имали, когато конете са били живи. Горният край на куките е прикован с по две гвоздейчета, дълги по 1,5 см, вероятно към ремък, който е изгнил. Целият полухамут е дълъг 17,5 см и широк 13,5 см. Разстоя-нието между успоредно вървящите му части е 7,5 см. Куките, закачени за него, са дълги по 9 см. Тъй като знаем, че старите коли от античната епоха са теглени с помощта на ярем, имаме всич-кото основание да смятаме описаните дотук предмети като части от ярема. Но понеже голямата част от тях е намерена от селяните при откриването на колесниците, не можем да разчитаме със сигурност нито на броя им, защото може да има изгубени части, нито на местата им, защото те не са били фиксирани при откриването им. Ето защо, за да можем да установим със сигурност техния брой, необходимо е да ги намерим и в други находки, открити при редовни разкопки, където е бил събран целият материал. Такива находки Тракия ни предлага само две: едната от Брезово, другата от Пастуша, Пловдивско.
В находката от Брезово са намерени четири бронзови халки, прикрепени от долната си страна на четириъгълни плочки, огънати като двустрях покрив, снабден от долната си страна с друга, по-малка халкичка. На горния си край те имат декоративно наредени издатъци. Други две подобии, малко по-големи халки, поставени пак върху плочки, завършват с по един дълъг бронзов клин.2 Същото се повтаря и при находката от Пастуша.3
1 Esperandeu. Recueil general des basreiiefs de la Gaule romaine. IV, 3522.
2 Л. Ботушарова, u. c., 124, № 1—2, обр. 45 и 46.
з G. Seure. BCH, XLIX, 1925, 414, № 17, fig. 4.
18
Една находка от Панония съдържа също подобии халки, четири на брой, конто на долната си страна имат по едно мостче за възсядане на дървена част, и две по-големи, снабдени също със седло на долния си край, за да се надянат и легнат върху стърчащо дърво. Тези последните са били приковани към дървото с по две гвоздейчета. За щастие при тази находка е било за-пазено и дървото, към което халките са били прикрепени. То представлява дъговидно извита ци-линдрична пръчка с издатък в средата на външната страна, върху който се надява седлото на халката. Очевидно тази полукръгла дървена част е стояла на горната страна на врата на коня и представлява част от дървения ярем, такъв какъвто го намираме изобразен в пяла редица антични релефи. Той се представя обикновено като тънка гредичка, извита дъгообразно в двата си края, за да застане плътно върху шиите на животните, впрегнати в него. С този си вид яремът прилича донякъде на съвременния волски ярем, и то на неговата горна част. Пълно изображение на един подобен ярем ни дава един релеф от Панония, гдето са представени впрегнати волове.1 Върху шиите на животните се вижда ясно яремът, а високо над главите им стърчат халки. Над все к и врат на животно се вижда само по една халка в средата на извитата част. Съвсем ясно всеки един от поводите минава през нея. Върху други изображения, в който е представен раз-прегнат ярем, отстрана на извивките за шиите на животните се виждат по два ремъка.' Очевидно те са обхващали шиите на животното и са били привързвани по някакъв начин отпред над гърдите им. По какъв начин е ставало това, се вижда ст същия релеф от Панония, гдето е представено и едно запрегнато муле. Железният полухамут № 27, който при разкопките в Шишковци беше отк! ит на шиите на животните, е изобразен съвсем еднакъв и тук, прикачен вероятно на подобии ремъци. За да не могат да се плъзгат през ярема, тези ремъци са били прикачени по някакъв начин към него. От всичко казано дотук трябва да се заключи, че комплектът от халки от ярема в Шишковци е пълен. При това ние трябва да го реконструираме така, както е изглеждал и яремът, намерен в Панония, при който е запазено дървото (табл. 22, обр. 70 и 71). Над всяка извивка на ярема за шията на коня е била забита по една халка с дълъг клин на най-високото място в средата на дъгата. От двете й страни са стояли две халки с малки клинчета: едната отляво, другата отдясно. Самото дърво вероятно е било облечено в кожа, за да не убива шиите на животните. Двете странични халки са били привързани към ярема. Така конете са били за-прегнати с притиснат към шията ярем, който е бил придържан с помощта на полухамутите.
В средата на ярема, на мястото, гдето той е трябвало да се закачи на процепа, както това става с волския ярем днес, в релефа от Панония е представен един конусовиден предмет, подобен на този, който описахме под № 23. Очевидно този предмет с помощта на две заврени в отвора при основата му халки се е привързвал там. От досегашните изследвания на античния. ярем вече е известно, че свързването на ярема с процепа е ставало с помошта на специален железен клин и на едно дълго въже, което се увивало на кръст около ярема и процепа. Вероятно на края на това въже, след като то е било навито няколко пъти около процепа и ярема, юито е свързвало, се нанизвали двете железни халки. След това е ставало завързването.
При реконструкцията на колесницата вече видяхме, че предните лисици са прехвърляни над процепа с помощта на една скоба, забита в предните им краища — № 11. Една масивна кука е нанизана в средата на тази скоба. Очевидно тя е била свързвана с ярема, за да могат чрез нея конете да теглят колата и да завиват. Както в модерната кола предназначението на процепа в такъв случай е било да задържа колата зад конете и да не й позволи при нанадолнище да ги на-стигне и да ги удари. Тегленето в такъв случай трябва да е ставало с помощта на ремъци или въжета, вързани от едната страна за ярема, а от другата — за куката. При това, за да могат двата коня, впрегнати в ярема, да теглят равномерно, връзките трябва да са вървели във форма на буквата V с връх към куката. Този начин за привързване на ярема е познат от много рано Обаче на редките изображения, при конто може да се види как е направено свързването, то е показано, че става не при лисиците, а за самия процеп. Това се дължи на обстоятелството, че в изображенията обикновено е представена двуколка, а при нея тегленето става по друг принцип. Вързан по този начин към лисиците, яремът е могъл да тегли колата в желаната посока. Вероятно за по-голяма здравина въжето, което е правело тази „терезия" или „кобилица" зад шиите
1 A. A If61 di und A. Radnoti. Ziigelringe und Zierbeschlage von rom. Jochen und Kummeten aus Pan-nonien. Serta Hoffilleriana, Zagreb, 1940, 309, Taf. XXXI.
2 Daremberg-Saglio. Diet, des antiquites. Ill, 1, fig. 4152—3.
19
на конете вместо зад задните им крака, както е днес, се е прехвърляло и пред ярема и е мина-ва.то веднаж или няколко пъти пред върха на процепа. Така можем да си обясним пене присъ-ствието на един предмет (№ 28) в колесницата от Шишковци.
28. Табл. 8, обр. 24, 25, г. Плосък бронзов клин с остър връх и отвор за поставяне на щифт, над който се стеснява, преминава в плоскост, перпендикулярна на тази на клина, и образува кръгъл отвор, през който трябва да е минавало въже. На горния край има шестоъгълна плочка — глава, с продълговато умбо. Самият клин е дълъг 6,5 см, а плочката над него е дълга 15 см и широка 12 см. Отсъствието на втори подобен клин не само в Шишковци, но и при всички досе-гашни находки показва, че той се е употребявал сам и следователно е заемал някакво цен-трално място, без да се повтаря симетрично. Единственото място, което може да заеме той в такъв случай, е на върха на процепа. Тук през неговия отвор е минавало въжето, за което вече говорихме.
СБРУЯ
Табл. 94 и 95
29. Табл. 9, обр. 30, 31. Шестоъгълна плочка, дълга 14,5 см, широка 10,5 см, с продълговато умбо на лицевата страна, която е посребрена. На задната страна има малък издатък с кръгъл отвор за поставяне на щифт и срещу него шип за прибождане към ремък.
При разкопките бяха намерени две подобии плочки. Едната се откри залазила мястото, което е имала — на хълбока на коня. Втората беше намерена вмъкната в една от токите, описана под № 30: плочката и токата бяха прикрепени до една от халките, описани по-горе под № 25.
30. Табл. 9, обр. 29. Две бронзови токи, съставени от една подковообразно извита чети-риръбеста пръчка, краищата на конто са съединени с една права пръчка. Двата края на послед-ната завършват с по едно колелце. На мястото, където подковообразната пръчка се съединява с правата, в последната са пробити два отвора. В тях влизат два клина, чиито долни краища са отбити (заперчимени). Горните им краища поддържат една продълговата шестоъгълна плочка, украсена с продълговато умбо на лицевата посребрена страна. Токата е дълга 11 см, широка 4 см.
Както показват посребрените части на тези токи — шестоъгълната плочка и двете ко-лелца, — те са били поставени да се гледат от трите страни. Сложного им устройство показва, че те са служели за връзка на няколко различии ремъка. Обстоятелството, че една от тези токи се намери заедно с една от плочките на хълбока на коня, води до мисълта, че един от ремъците,
който тя е евързвала, е ремъкът, на който е стояла тя, т. е. подкоремният колан на коня. Ако
обаче се опитаме да поставим тази тока на гърба на коня и прекараме през нея този ремък, опа-сващ напреки тялото на животного, ще трябва да поставим оста, на която стоят колелцата на токата, към главата и опашката на коня. В такъв случай обаче те ще останат невидими. В това
положение колелцата на токата биха дошли върху гръбнака на коня и токата не би могла да
застане неподвижно. Тя би се клатушкала напред и назад. Допуснем ли обаче, че през тази тока е минавал още един ремък, който е вървял по гърба на коня, като е хващал опашката му, ше можем да поставим токата на мястото, в което се кръстосват двата ремъка: презгръбният и подкоремният. Тогава двете колелца ще трябва да се обърнат от двете страни на гръбнака. По-ставена в това положение, токата ще остави горната си част свободна, за да минат през всеки отвор между едното колелце и принадлежащий му клин по един от ремъците на поводите. Това ще ни обясни защо трите предмета — плочка № 29, токата и една от халките на ярема, № 24 — се намериха струпани на едно място. Очевидно поводите са били прокарани през токата и при убиването на един от конете цялата му сбруя се е струпала на едно място, събирайки и трите предмета, съединени с ремъци, в една купчина.
31. Табл. 9, обр. 30, 31. Непосредствено пред гърдите на коня се намери още една бронзова плочка. Тя е шестоъгълна с продълговато умбо в средата. Подобна плочка е била намерена и при гърдите на другия кон, над желязната пръчка на шията му — полухамута №27. Тя е висока 14 см и широка 9 см. Била е прикачена за кожени ремъци с помощта на две верижки върху гърдите на коня. Верижките излизат от особени отвори на горната страна на плочката.
От всичко казано дотук се вижда, че конската сбруя в нашата колесница се е състояла от ярем, снабден с по три халки за прокарване на поводите на всяка страна, от конто двете
20
крайни са служели за прекарване на страничните поводи, а средните — за приемане на поводите, конто излизат от подбрадника. Освен това сбруята е имала подопашен ремък, прихванат вероятно на железния полгхамут, обикаляйки цялото тяло на коня, презгръбен ремък, който се е хващал за опашката и средата на ярема, и подкоремен ремък, който е пресичал другите два. Страничните \ крашения на коня, №29, са били поставени само на външната страна на конския впряг. Затова във всички находки, както това ще се види и по-нататък, те са винаги две на брой. Реконструкцията на ярема, за която няма достатъчно данни, в същност ние тук правим въз основа на аналогиите от Пано-ния. Опитът обаче да се поставят токите № 30 върху краищата на ярема1 е нсприемлив и трябва да се отхвърли. Токите не са били заковани за дърво, а очевидно са предназначени да се привързват.
И така цялата колесница от Шишковци е четириколка, снабдена с оси, предни и задни лисици, върхуосия, на който е закачено висещо шаси, преден щит, странични парапети и е отворена за качване отзад. Тя е имала процеп, снабден с ярем, полухамути и халки. Яремът е свързан с колата посредством въжена терезия за теглене и процепът служи само за спиране на колата. Сбруята на конете се състои от три колана: презгръбен, подопашен и подкоремен. Следователно ние можем да възстановим почти сигурно цялата форма на колесницата и да обясним всич-ките нейни по-важни части.
II. ВТОРАТА КОЛЕСНИЦА ОТ ШИШКОВЦИ
Частите на тази колесница бяха открити на разстояния 3 м в североизточна посока от предишната колесница, разположени успоредно с нея и запазени в земята в съшите три реда както при предишната: най-отгоре частите на парапетите, предният щит и седалката, под тях — частите от шасито и най долу — частите от осите. Табл. 2, обр. 5 и табл. 10, обр. 32 и 33.
КОЛ ЕЛО
Освен железните шини на колелата, също така леко полегнали, както в предишната колесница, и гривните, направени по същия начин, при колелата на тази колесница не се откриха нито крайосници, нито пръчките, конто заздравяват осите при колелото и понасят триенето в главината.
32. Табл. 11, обр. 35. Формата и дебелината на шините е също както в предишната колесница, само диаметърът на колелото е по-голям — 96 см. Гвоздеите са били ковани на равно разстояние на дванадесет места и следователно дървеното колело в тях трябва да се рекон-струира по същия начин както в предишната колесница.
33. Табл. 11, обр 34. В центъра на всяка шина се намериха по чифт гривни, направени както в предишната колесница. Външната гривна има диаметър 12,8 см, ширина на лентата 5 см и дебелина 0,8 см, а външната — диаметър 9,6 см, ширина на лентата 6,2 см и дебелина 0,6 см. Следователно и главината на колелото ще трябва да се възстанови както при предишната колесница.
ОСИ
Табл. 77, 78, 85
Сведенията за устройство™ на осите на тази колесница са много по-малко и височината им може да се получи само от данните за предната ос.
ПРЕДНА ОС
Табл. 77 и 78
В средата на мислената права линия, проектирана между гривните на предните колела, се намериха следните предмети:
1 A. Radnoti. Romai igavert a Gellerthegiirol. Budapest. Reg. XV, 29.
21
34. Табл. 13, обр. 40. Градник, който представлява дълга желязна пръчка с плоска глава и цилиндричен ствол, висок 49 см, при диаметър 2,5 см на пръчката и 6 см на главичката.
35. Табл. 13, обр. 40. Нанизана на градника, на 8,5 см под неговата главичка, се намери ромбовидна желязна плочка с кръгъл отвор в средата. Отворът й е достатъчно широк, за да може в нея градникът да се върти свободно. Дълга 19 см, широка 4,5 см и дебела 1,5 см, тя завършва на ъглите по дължината си с по един шип, който сега едва се разпознава. Ръждата е задържала тази плочка в положението, в което тя се е намирала върху оста на колесницата.
36. Табл. 13, обр. 40. Непосредствено под тази плочка на градника имаше нанизана, пак върху неговия ствол, втора плочка с четириъгълна форма, която е дълга 17 см, широка 7,5 см и дебела 2 см. Към краищата тя е изтънена, зашото от тях при четирите й ъгли е бил изтеглен надолу по един малък четириъгълен език, дълъг 3,5 см. В средата на този издатък има и кръгла дупка за приковаване с гвоздейче.
Очевидно двете плочки, № 35 и 36, са точката на въртенето при завиване на колесницата. Тук е ставало най-силното триене на оста с дъното на коша, поради което дървото отдолу и отгоре е било подсилено с двете железни плочки. Четириъгълната плочка е била прикована на горната повърхност на оста, а ромбовидната е стояла на една гредичка, закована на дъното на коша. Това показва, че върху ромбовидната плочка е стояла гредичка, отговаряща донякъде на т. нар. стол в съвременната кола. Височината на градника под втората плочка — 38 см с една прибавка от 5—6 см, защото градникът не трябва да излиза от долния край на оста — дава в такъв случай височината на предната ос, не по-малка от 42—-43 см.
37. Табл. 13, обр. 39. На разстояние 38 см от градника от двете му страни на нивото на четириъгълната плочка бе намерена по една триъгълна плочка, дълга 13 см и широка 5,5 см. Тя е дебела около 5 мм. Върхът й гледа към градника, а основата на триъгълника — към външната страна. Върхът на тази плочка преминава в малък остър клин, извит надолу, а от другата страна излизат две четириъгълни езичета с кръгъл отвор за приковаване с гвоздей. Тези езичета също както езичетата на четириъгълната плочка, нанизана на градника, се спускат надолу. Очевидно тези триъгълни плочки (впоследствие едната от тях се разложи) са оковавали ъглите на оста от горната й страна, тъй като там те са били изложени на удари от дъното на коша, особено при завиване. Така ние можем да получим дължината на горнището на предната ос, равно на разстоя-нието от външния край на едната плочка до външния край на другата плочка — 102 см.
38. Табл. 13, обр. 42. Встрани от триъгълните обкови се намериха две железни куки, снабдени с дълги клинове, конто са били приковани към тесните страни на оста. Куките са дълги 14 см, като извитата им част е 5 см и свършва с топчеста главичка. Клинът свършва с остър връх за заковгване. Изобилии следи от дърво по клина на куките показват, че те са били забити в две различии дървени части, разположени една зад друга : първата се е спускала перпендикулярно на клина, а втората — успоредно с неговия ствол. Първата е била дебела 4 см. Това е вероятно летвата, прикована по тесните страни на оста, конто както при предишната колесницата са затягали от двете страни оста.
ПРЕДНИ ЛИСИЦИ
Табл. 77 и 78
Пред и зад предната ос също както при предишната колесница се намериха по два клина, конто са сковавали предните лисици. Самите лисици тук са били устроени по-различно, както се вижда от намерените части:
39. Табл. 12, обр. 38. Зад оста се намериха два железни клина, високи 14 см и дебели 1,2 см. Те имат цилиндричен ствол, на горния си край — четири извити като орлови нокти Шилове, разположени кръстовидно, а на долния край — нитове. Желязната плочка на нитовете е дълга 5,4 см и широка 4,5 см. При шиповете и нитовете има следи от дървесинни нишки. Те принадлежат съшо както при лисиците на предишната колесница на две летви, конто са вървели перпендикулярно една на друга.
40. Табл. 12, обр. 38. Пред оста се намериха също както при предишната колесница други два железни клина. Те са високи 14 см. Имат четириръбест ствол с дебелина 1,5 см. В горния край завършват с отвесно поставена четвъртита плочка, дебела 1,5 см и със страни по
22
4,5 см. Те имат в средата кръгъл отвор с диаметър 1.5 см. На долния край имат нитова плочка с размери както при предишните клинове. Тези два клина са съединявали също както предишните две перпендикулярни една на друга летви.
41. Табл. 12, обр. 37. Пред тези два клина, конто стоят пред оста, се намери желязна пръчка с цилиндричен ствол, дълга 65 см и с диаметър 3 см. На единия си край завършва с глава с диаметър 5 см, а на другия — с тесен 4-милиметров кръгъл отвор за поставяне на щифт. Пръчката се намери легнала по ширината на колесницата. При двата края на пръчката има следи от дървесинни нишки, конто вървят в посока, перпендикулярна на пръчката. Това показва, че двата края на пръчката са влизали в две дървени летви.
42. Табл. 12, обр. 38. На около 30 см пред пръчката също както при предишната колесница се намери полукръгла желязна скоба, чиито два края са извити нагоре и отбити (запер-чимени), а в средата на дъговидната й част е нанизана кука. Скобата е дълга 24 см, а куката — 12 см. Тази скоба отговаря напълно на скоба № 11 от предишната колесница и е служела очевидно за същата цел — да свърже предните части на лисиците над процепа. Мястото за забиване на лисиците в двата края на скобата е високо 12 см.
Очевидно предните лисици на втората колесница не са се различавали по устройство много от тези на предишната. Те са се състояли от две извити летви, задните краища на конто са били съединени с една перпендикулярна на тях летва зад оста с помощта на клиновете № 39. Една втора подобна летва е съединявала лисиците пред оста и малко по-напред те са били хванати освен с помощта на клиновете № 40 и с желязната пръчка № 41. Най-сетне предните краища на лисиците са били хванати в скобата № 42. Вероятно процепът, след като мине под тази скоба, е бил свързан с желязната пръчка и затова не е имало нужда от две летви на предната страна на лисиците.
Закрепване на предните лисици
Табл. 77 и 78
Непосредствено под обковите № 37, конто се намират на горната страна на оста, малко по-навътре от тях се намериха успоредни една на друга по два чифта железни скоби. Единият. чифт беше зад оста, другият — пред нея.
43. Табл. 12, обр. 36. Задните скоби са изработени от четириръбеста пръчка, извита под тъп ъгъл. Едното рамо на скобата е дълго 17 см, а другото — 23 см. Пръчката е плоска с дебелина 0,4 см и ширина 3 см. На долния си край има тръбообразен отвор с вътрешен диаметър 3 см. В този отвор трябва да е влизал задният край на лисиците, тъй като той се намира точно при тръ-бообразния отвор. В такъв случай трябва да се предполага, че задните краища на лисиците са завършвали с цилиндрични чела, вмъкнати в отворите. По-нагоре, към средата на скобата, има кръгла дупка, а на горния край — четвъртита плочка за приковаване. Плочката е дълга 12 см, широка 2,8 см. Тя има два кръгли отвора, в конто още стоят гвоздеите, дълги по 3 см. Те са държели плочката прикована към горния край на задната страна на оста.
44. Табл. 12, обр. 36. Двете предни скоби имат форма на дъга, част от елипса. От едната страна с радиус 17 см, а от другата — 23 см, те са изработени от четириръбеста пръчка, която завършва на двата си края с по една плочка. Плочката на горния край е напълно еднаква с тази на скоба № 43, докато на долния край тя е листовидна с дължина 3 см. Долните краища на тези скоби очевидно са били приковани на предната страна на лисиците отгоре; обратно, задният им край е бил прикован към предната страна на оста.
Предназначението на скоби № 43 и 44 е ясно. Приковани към лисиците и оста, те трябва да ги държат сключени винаги под един и същ ъгъл. Такива скоби, макар и с различна форма, се употребяват понякога и днес в съвременните коли.
ЗАДНА ОС
Табл. 85
При задната ос се намериха съвсем малко предмети:
45. Табл. 13, обр. 42. Две железни куки също както № 38 при предната ос.
23
46. Табл. 13, обр. 41. Два големи елипсовидни пръстена със сплесната елипсовидна плочка от едната страна, изработени от желязна лента. Имат диаметри 11 и 7 см. Плочката има диаметри също 11 и 7 см. Тези две халки се намериха от двете страни на задната ос. Очевидно те са обхватали краищата на гредичка, пробита с напречни отвори, през конто има натиск, за да не позволят да се разцепи. Разбира се, че краищата на тази гредичка в такъв случай са имали елипсовидна форма, докато другата й част е могла да бъде и четвъртита. Ако съдим по положението им, тези пръстени те да са обхващали краищата на горната гредичка от горнището на задната ос — стола, на който е стояло дъното на коша на колесницата. И днес краищата на тази гредичка в селската кола са оковани понякога с подобии пръстени.
ЗАДНИ ЛИСИЦИ
47. Табл. 13, обр. 39. Три малки конзоловидни предмета, изработени от желязна четири-ръбеста пръчка с форма на клин, върхът и тъпата страна на който са извити под прав ъгъл. Кли-новете са високи 9 см. Извитият им връх — 2 см, извитата тъпа част — 4 см. Ако се съди по положението, в което бяха намерени тези предмети, би могло да се мисли, че те са стояли приковани на краищата на лисиците, за да не им позволят да се измъкнат от отворите на оста. В такъв случай върхът им се е забивал в лявата и дясната страна на лисиците, тялото им е влизало в длаб по дължината на същата страна на лисиците, а тъпата им част е попадала при краишата на отворите и не е позволявала на задните лисици да се измъкнат през тях. Ако приемем това обяснение, трябва да предположим, че предметите са били четири и следователно единият от тях не е бил намерен при разкопките било защото е бил загубен още в древността, било защото е пострадал много и е станал неузнаваем.
48. Табл. 13, обр. 39. Между описаните под № 47 завършъци на лисиците се намериха и други два предмета, подобии на тях, макар и устроени малко по-различно. Това са в същност две четириръбести пръчки, на конто краищата са извити под прав ъгъл в обратни посоки. Целият предмет е дълъг 28 см, върхът му — 2 см, тъпата част — 4 см. Самата пръчка, от която е на-правен той, има ширина 1,2 см и дебелина 0,8 см. Близо до тъпата част, на 4 см от края, пръчката е пробита и през отвора е прокаран гвоздей, с който тя се приковава в същата посока, в която е бил и шипът й, към дърво. Гвоздеят е дълъг 3 см.
Също както завършъците на лисиците № 47 ние бихме могли да мислим, че тези две пръчки са задържали стърчигата, която минава през отвора на задната ос, и не са й позволявали да се измъкне през него. В такъв случай те ще са били приковани от лявата и дясната й страна. Тъпата им част е лежала зад оста, докато самата пръчка се е намирала в длаб през оста и пред нея, чак до върха, който е бил забит в самата стърчига. Следователно това са два завършъка на стърчигата.
49. Табл. 13, обр. 39. Клинът за прихващане на предните краища на задните лисици е ед-накъв с клина № 8 в предишната колесница. Той се намери на около 50 см пред задната ос, че-тириръбест, висок 15 см, дебел 1,2 см, с четвъртита главичка, дълга 5 см и широка 4,5 см, и ни-това плочка с дължина 5,5 см и ширина 5 см.
Очевидно задните лисици на тази колесница са били устроени също както задните лисици на предишната.
ШАСИ
Табл. 86
Както и в предишната колесница частите, конто принадлежат на шасито, се намериха по-високо от частите на осите. Те са:
50. Табл. 14, обр. 43. Лента от желязна тенекия, широка 9 см, която е обхващала шасито отляво, отдясно и отзад. По дългите страни лентата има дължина 1,50, а по задната 0,80 м. Тя е била прикована с две редици гвоздей, забити на 2 см от горния и долния ръб на лентата през всеки 17 см. Под топчестата главичка на всеки гвоздей тук-там са запазени още бронзови кръг-чета с диаметър 2 см. Гвоздеите, след като минат през лентата, са били приковани към дъска с дебелина 3 см. Затова всички върхове на гвоздей са отбити (заперчимени) на 3 см под главата.
24
Само при предната част на колесницата лентата по едно протежение от 36 см е прикована с гвоздей с извити върхове на 5 см под главата. Това показва, че над предната ос, която се е намирала точно над това място, шасито е било направено от дъска, дебела 5 см. Следователно то е било по-здраво. Цялата тенекиена лента се намери много пострадала. Тя е раздробена и от нея се пазят само отделни части.
51. Табл. 13, обр. 39. В двата задни ъгъла на лентата се намериха две правоъгълни обкови, изработени от масивна четириръбеста желязна пръчка. Всяко тяхно рамо е дълго по 10 см, има ширина 2 см и дебелина 0,5 см. На двата края на тази обкова има по един кръгъл отвор, в който откъм външната страна е забит по един железен гвоздей с дължина 3 см и дебелина 0,5 см. Предназначението на тези обкови е било да затегнат ъглите на шасито и от вътрешната страна и да ги заздравят.
52. Табл. 13, обр. 39. До лентата, обхващаща шасито, над предната ос, пред и зад нея, се намериха на около 20 см една от друга два чифта халки, завършващи с двоен клин с отбити (за-перчимени) в противоположни страни краища. Халките имат диаметър 6 см при дебелина на пръчката, от която са изработени, 0,4 см. Очевидно клиновете им, дълги по 5 см, са били приковани в дървената гредичка, а след това са били отбити също както обкови № 50, преди да се прикове желязната лента. Какво е било обаче тяхното предназначение, е трудно да се каже.
53. Табл. 13, обр. 39. При задната ос, без да могат да се свържат с определено място, се намериха други две халки, който завършват с дълъг, заперчимен на края, клин. Той е дълъг 4 см и халката му има диаметър 3 см.
Близо до тези клинове и до клина, който е хващал лисиците на задната ос, се намери още една скоба с заперчимени краища, която на другата страна образува също така халка. На нея е провисена втора дебела масивна деформирана халка. Скобата е влизала в дърво с дебелина 8 см, а халката има дебелина на пръчката, от която е направена, 0,9 см и диаметър 7 см.
Трудно е да се определи точното място и главно точното предназначение на описаните халки № 53. Може да се мисли, че последната е била забига в стърчигата и в такъв случай тя не ще да е имала конструктивно значение, а се е използувала за прикачване на нещо. Подобии халки и сега се поставят по колите на различии места с най-разнообразно предназначение.
СЕДАЛКА И ГРЪБ
Табл. 86
Частите от седалката се намериха струпани накуп в задната част на колесницата, между частите от шасито и по-високо от тях. Те са:
54. Табл. 15, обр. 48. Непосредствено до вътрешната страна на задната част на шасито, т. е. на няколко сантиметра от задната лента, се откри сложна желязна конструкция, съставена от три свързани помежду си части:
а. Две масивни железни пръчки, високи по 62 см, цилиндрични в долната си част, по средата осмоъгълни и много по-дебели и нагоре леко стесняващи се, за да станат при горните си краища отново цилиндрични. Долната им част има диаметър 2,5 и височина 22 см, средната осмо-ъгълна част — диаметър 4,5 и височина 34 см и горната — диаметър 2,5 см и височина 4,5 см. Очевидно долната цилиндрична част е влизала в шасито, преминавала през него и се забивала в горната гредичка от горнището на оста на колесницата. Горната част на двете пръчки "също се е забивала в дърво, и то така, че са оставали свободни само по-широките декоративно изработени осмоъгълни части, конто в този си вид напомнят две колонки.
б. За да стоят здраво, двете пръчки са били подпрени на един дълъг чатал във форма на буквата V с дъгообразно извити рамене. Всяка от страните на този чатал има дължина, мерена по хордата, 60 см. Ширината на четириръбестата пръчка, от която са направени, е 1 см, а дебе-лината — 2,5 см. Разширените краища на този чатал завършват с по една тръбовидна халка, която е нанизана на горната .илиндрична част на пръчките „а“, така че ги задържа под остър ъгъл. Двете пръчки се съединяват в един ствол при върха на буквата V и образуват малка елип-совидна плоскост, от която излизат като една извита нагоре цилиндрична дъговидна пръчка, за-вършваща с декоративна главичка. Целият този сложен по устройството си чатал е [изкован от желязо като един предмет.
4 Тракийската колесница
25
в. В кръглия отвор в средата на елипсовидната плочка е вмъкнат един железен клин, дълъг 16 см. Той завършва на горния си край с плоска главичка, която има диаметър към 2 см. Стволът на клина е дебел 1,2 см. На 9 см от главичката той има отвор, минаващ напреко, в който още стой част от халка, играла роля на щифт. Горната част на този клин от главата до шифта трябва да е стояла в дървена гредичка, свързваща дългите страни на шасито, която следователно ше е имала макси-мална дебелина 9 см. Долният му край в такъв случай е оставал да стърчи и да се вижда отдолу.
55. Табл. 15, обр. 50. Върху двете дъговидно извити страни на чатала се намери една друга сложна желязна част, съставена от един железен диск, на който са приковани три пръчки, изработени от вито желязо. Дискът има диаметър 8 см и дебелина 0,5 см. Пръчките са прикрепени на задната му страна с помощта на четири гвоздея, чиито глави гледат към предната му страна, т. е. към лицевата страна. Едната от пръчките е дълга 64 см и е прикована с два гвоздея, докато другите са дълги по 38 см и са приковани под ъгъл 45° спрямо по-дългата пръчка. Всички пръчки имат дебелина към 1 см и на свободния си край имат по още един отвор за приковаване с гвоздей към дърво.
Вероятно целият този предмет е бил прикован на предната страна на седалката, оформена от железните й части № 54, като тук той ще е служел само за орнамент. Това личи и по деко-ративните главички на гвоздеите в железния диск, снабдени с топчести главички и подложено под тях кръгче, както и от декоративния характер на самите пръчки.
56. Табл. 15, обр. 49. В средата между двете осмоъгълни колонки № 54 а се намери една голяма желязна палмета, двата долни листа на която са стилизирани като спирали, докато от горния й край излизат два листа. По цялата си височина в средата има издаден ръб от лицевата страна, докато гърбът й е гладък. Близо до долния си край тя е изведена от четириъгълна плочка, всеки ъгъл на която образува по една спирала. Под четириъгълната плочка тя завършва с четириъгълен ствол, който е бил забит в дърво. Цялото украшение е високо 56 см. Желязната палмета се намери обърната с върха надолу между двете колонки. Вероятно в това положение тя е паднала от по-високо след изгниването на дървената конструкция. Естествено е да се мисли, че тя е била поставена в колесницата с върха нагоре. По върха и долната й част се намериха следи от дърво, конто показват, че тя е била забита с двата си края в дървена конструкция.
57. Табл. 15, обр. 47. Върху горния край на двете колонки № 54 а се намери лежаща хо-ризонтално върху горните им краища масивна, изработена декоративно, четириръбеста желязна пръчка с форма, напомняща лък. Тя е дълга 89 см, има ромбовидно сечение и е била украсена с тънки извити нагоре ластари от ковано желязо, от конто до нас не е достигнало почти нищо. Била е прикована с три големи гвоздея с декоративни глави: при двата крайни — ажурна топка а средният — с декоративна яйцевидна главичка. Тези гвоздей са били заковани в дървена гредичка. Дължината на гвоздеите, 11 см, дава дебелината на гредичката. Дебелината им е 0,8 см. Очевидно тази пръчка е оформила един горен край на голяма дървена плоскост, завършваща с гредичка. Това може да бъде само високият гръб на колата.
Положението, в което бе намерена пръчката, ни кара да мислим, че тя се е свлякла от по-високо след падането на палмета № 56.
Въз основа на тези материали седалката може да се възстанови така: колонките № 54 а са били забити в задната гредичка на шасито и в самата задна ос, а на горния си край са носели дъската на седалката. Понеже са носели тежестта на седящите в колесницата, те са били под-прени с чатала № 54 б, който е бил прикрепен и на една предна гредичка с помощта на клин № 54 в. Върху предната част на седалката е бил прикован дискът № 55, който дава минималната височина на седалката. Палмета № 56 е била прикована на гърба на облегалката на седалката. Долният й край е бил забит вероятно в гредичката, носена от двете колонки, докато горният е влизал в гредичката, носеща желязната пръчка на гърба на седалката № 57. Така се оформя една седвлка с форма на сандък с облегалка с висок гръб.
ЩИТ И ПРЕДНИ ПАРАПЕТИ
Табл. 86.
Щитът на ь злесницата има същите части, конто видяхме и в предишната колесница. Те са: 58. Табл. 14, обр. 44. Две сърповидни пръчки както при предишната колесница, дълги 65 см. Долната им четириръбеста част е висока 15 см и е била прикована с по два гвоздея, срв. № 16.
26
59. Три плоски сърповидни пръчки, дълги 53 см и широки горе 2, а долу 3 см. Те са приковани също като в първата колесница на долния край с по един гвоздей през триъгълната им плочка при основата, срв. № 17.
60. Остатъци от вита желязна пръчка, която е стояла на горната страна на щита, срв. жел. пръчка № 18.
61. Две прави плоски четириръбести пръчки, запазени на дължина 49 см, завършващи на запазения си край с халка, надяната на цилиндричната част на сърповидните пръчки № 58. На 17 см от халките в тях са забити гвоздей с форма на буквата Т, на конто е запазена само гла-вата и малка част от ствола на клина. На 26 см по-нататък се явява по още един подобен гвоздей. Ако се съди по размерите на гвоздеите, трябва да се предположи, че след като преминат през желязната лента и през една дървена гредичка, образуваща горната страна на страничния парапет, са продължавали надолу, за да се забият в шасито.
62. Табл. 14, обр. 46. Две обкови от желязна тенекия във форма на буквата Т се намериха от двете страни на предната част на колесницата, над шасито. Еднакви с обкови № 20 от предишната колесница, те очевидно са играли същата роля — да придържат и заздравяват едно от дървените ребра на късите странични парапети. Обновите имат размери както при обкови № 20.
От описаните дотук части трябва да заключим, че щитът и страничните парапети и на тази колесница са били устроени както при предишната от една решетка, съставена от железни ребра, конто се редуват с дървени. Само страничните парапети при втората колесница са били много по-
къси, за да оставят странични отвори за влизане в колата някъде между седалката и парапета. Вероятно обковите във форма на буквата Т са придържали последната о летвите на парапета.
СПИРАЧКИ
63. Табл. 14, обр. 45. От двете страни на колесницата между частите на седалката и тези на парапетите се намериха същите куки като № 22 от предишната колесница. Те са високи 54 см и са закачени на клинове с халка на горния край, на която висят. Под халката и на другия край на клина има по една нитова плочка. Самите клинове са дълги 11 см и дебели 1 см. Те са вли-зали в някоя напречна гредичка, която е стояла непосредствено пред седалката. Откриха се в същото положение както спирачките от предишната колесница.
ДРУГИ ЧАСТИ
64. Бронзов навръшник с форма на грубо отлята осмостенна призма, снабден от едната страна с кука във форма на човешки пръст. Навръшникът има профилиран горен край и кръгъл створ за нахлузване на долната си страна. Висок е 4,5 см. Предметът се намери в пръстта по-ви-соко от горните краища на дясното задно колело. Вероятно е бил поставен върху горния край на някоя от отвесните ленти на страничния парапет, който в такъв случай ще се е подавал през лет-вата, оформяща горната страна на парапета. Може би на него са се закачвали поводите или друг някакъв предмет при използуване на колесницата.
ЯРЕМ И СБРУЯ
Табл. 94 и 95
Както при предишната, така и при тази колесница яремът е бил снабден с халки и клинове, украсени с голяма посребрена от лицевата си страна глава във вид на голям осмоъгълен или шестоъгълен похлупак, с широко цилиндрично умбо в средата. Върху цилиндричните умба нався-къде са стояли сребърни апликации. Ето и самите части на ярема:
66. Табл. 16, обр. 52. Конусовиден предмет, похлупак на яремната връзка като № 23 от предишната колесница. Висок е 17 см с диаметър на основата 15 см. На горния си край завършва с ниска шестоъгълна призма с цилиндрично умбо на горната си страна. При основата има три малки отвора, в конто са стояли халки. С помощта на тези халки капакът се е привързвал към ярема. Четири малки сребърни апликации са украсявали кръстовидно страните и една по-голяма — умбото му.
27
67. Табл. 16, обр. 53 и 54 в средата. Две бронзови халки с клин на долния си край като № 24 в предишната колесница, дълги заедно с халката 40 см. Халката има диаметър 4,5 см, а главата — 8,6 см.
68. Табл. 16, обр. 51. Четири халки с малък издатък на долния край. Диаметърът на халката е 4,5 см, дължина на издатъка 0,5 см, диаметър на главата 8,6 см. Устроени са както № 25 в предишната колесница.
69. Табл. 16, обр. 53 и 54 от двата края. Два клина с разширение на горния край, дълги 9 см. Само разширението им има височина 4 см, диаметър на главата 8,6 см. Вероятно двата клина са се забивали по ярема. Възможно е с тях да се е привързвало въжето, което играе роля на те-резия, вързано като буквата V от цвете страни на процепа, за да не позволи на ярема да се движи отделно от процепа.
70. Табл. 17, обр. 55 и 56. Четириръбест клин с отвор за щифт. Клинът е висок 4,5 см. Главата му е осмоъгълна с диаметър 10 см. Може би е имало още един подобен клин. В такъв случай те биха могли да украсяват двете страни на ярема.
71. Табл. 17, обр. 57. Долна част от железен хамут, устроена както № 27 при предишната колесница. Вторият подобен полухамут е бил загубен при откриването на конските скелети от селяните.
Яремът е бил устроен по същия начин както и при предишната колесница. На него само кли-новете с разширение са една нова част, която при предишната колесница не се среща. Възможно е обаче и при предната колесница тези клинове да са били открити и загубени от намирачите.
72. Табл. 17, обр. 55 и 56. Върхът на процепа. Както в предишната колесница и тук трябва да смятаме, че върхът на процепа е бил също така украсен с клин с долна част, снабдена с щифт, която се е подавала от дървото, и горна част с кръгъл отвор под главата й. Клинът тук е дълъг 9 см. Горната част на халката е 3,5 см. Главата на клина е осмоъгълен похлупак с цилиндрично умбо и сребърна апликация върху него. Кръгъл отвор, пробит в умбото, е служел, за да се прикрепи апликацията по-плътно.
73. Табл. 18, обр. 58 и 59. Две бронзови плочки с неправилна форма и шестоъгълна изда-тина в средата, върху която има цилиндрично умбо с прикрепена на него сребърна апликация. Плочката е дълга 21 см и широка 15 см. На задната страна има издатък с отвор за щифт от едната страна и с две бронзови връхчета за приковаване към ремък от другата. Издатъкът е дълъг 2,5 см, а връхчетата — 0,8 см. Плочките са украсявали външната страна на конския впряг при хълбоците. Една от тях бе намерена на мястото си. Срв. № 29 от предишната колесница.
74. Табл. 18, обр. 60 и 61. Две бронзови плочки с неправилна форма, украсени горе и долу с ажурен орнамент, в средата с издаден шестоъгълник и над него цилиндрично умбо с място за прикрепване на апликацията. Всяка плочка е прикачена на четири верижки. конто я свързват с малка шестоъгълна плочка, прикована към ремък с по две гвоздейчета. Плочките са висели на гърдите на конете както № 31 от предишната колесница.
75. Табл. 19, обр. 62. Две бронзови токи за ремъка през гърба на коня, устроени както теките № 30 при предишната колесница: на горната страна имат шестоъгълна плочка с две малки цилиндрични умба; върху всяко едно от тях е била прикрепена сребърна апликация. Токите са високи 6 см и дълги 12,5 см. Плочките отгоре имат подвита като капак краища. Те са дълги 12,5 см и широки 6,5 см.
Сбруята и при тази колесница е била устроена по същия начин както при предишната.
Сребърните апликации по бронзовите умба
Във втората колесница от Шишковци заедно с частите от ярема и сбруята бяха намерени и няколко сребърни апликации, конто са били прикрепени върху цилиндричните умба на яремните части. Само две от тези апликации бяха открити при разкопките. Всички останали са били намерени преди това.
Сребърните апликации са били приготвени по един и същ начин. Те са изчукани от тънка сребърна тенекия във форма на малък диск и така се е получило силно издуто изображение на главичка в медальон. Опаката страна на изображението е била залята отвътре с олово. Всички изображения представляват глави на Херакъл, Дионис или вакханка и са изработени по един и същ начин. Косите, очите, устните, а понякога и други части са сухо позлатени. Това придава осо
28
бен електронен блясък на позлатената повърхност. Апликациите се различават една от друга също така и по размери. Ето и самите апликации:
76. Табл. 19, обр. 63. Централна апликация, закрепена върху умбото на клин № 72, висока 11 см, представлява бюст на Херакъл, изобразен млад, с буйна коса, увенчана с бръшлянов венец. Главата му е леко извита надясно. На лявото му рамо е преметната лъвската кожа, представена с главата и една от лапите на лъва. През другого му рамо е препасан колан. Косите, венецът, ябълката на окото, лъвската кожа и коланът са позлатени. Ушите са предадени несръчно. Вратът е скъсен и широк. Мускулите са показани съвсем сумарно.
77. Табл. 20, обр. 67. Пет апликации с изображение на глави на менади, високи по 6 см, са украсявали дисковете, образуващи главите нахалки №67—71. Главите на менадите са дадени обър-нати наляво или надясно. Буйните им коси са украсени с венец от бръшлян и се придържат от пан-делка, която минава над челото. Косите, очите, устните, ушите, венците и панделките им са позлатени.
78. Табл. 20, обр. 68. Запазени са само две от четирите апликации, конто са украсявали голя-мото умбо — похлупак на яремната връзка № 66 с изображение на глава на менада. Високи са 4 см.
79. Табл. 19, обр. 64. Подобна апликация с височина 2 см — единствено запазена от четирите апликации по цилиндричните умба на токи №75. Тя има изображение на глава на менада.
80. Табл. 20, обр. 66. Две сребърни апликации — глави на Дионис, — високи 5,6 см. Те са стояли на цилиндричното умбо на нагръдната плочка №74. Дионис е представен с дълга коса, която се спуска от двете страни на главата, окичена с венец от бръшлянови листа и пло-дове. Косата, венецът, очите и устните са позлатени.
81. Табл. 20, обр. 65. Подобна апликация с височина 7 см. Тя е стояла на една от плоч-ките № 73, конто са украсявали хълбоците на конете.
Като произведение на изкуството всички тези апликации имат едни и същи отличителни черти. Те са работа на несръчен майстор. Изпълнени в една доста проста техника — чрез изчук-ване на тънка сребърна тенекия, — лицата на нашите фигури се отличават със своята безизразност и безжизненост, която говори за един домашен посредствен майстор. Тези произведения на местного занаятчийство дават лицата на Дионис, Херакъл и менадите без подробности. Опитите да се даде повече живот на лицето чрез позлатяването на косите, очите, устните и други части от изображе-нията във всички тези случаи целят само да постигнат ефект.
Ние нямаме никакви данни за датиране на находката. Затова и сребърните апликации са важни. Произведение на местного занаятчийство, и то от късна епоха, те могат да се отнесат към III и дори началото на IV в., когато се работи твърде често по този начин. Позлатените части от нашите апликации също говорят за късна дата. Ние виждаме при три колесници от Ямбол, че са употребени подобии ефектни позлатявания (№ 262 а—в). Между това и трите колесници се да-тират в края на III или дори началото на IV в. от н. е. Ето защо най-вероятно изглежда, че и нашата находка ще трябва да се отнесе към тази епоха — време на разцвета на местното занаятчийство.
Втората колесница от Шишковци се отличава доста от първата, макар и тя да е четири-колка. Различията се явяват преди всичко в устройството на осите. Тя няма висешо шаси. Ней-ният кош не е бил провесен на ремъци, а е лежал закрепен на самите оси, както това става и днес в една съвременна конска кола, която няма ресори. При това положение нейните дървени оси, високи както при първата колесница, са носели тежестта на коша й върху горната си повърхност. Тъй като в този вид кола шасито се прикрепя здраво на задната ос, в нашата колесница с помощта на двете колонки № 54, а предната ос е изложена на ударите на дъното на колата, особено при завой, тя е била защитена по горната си повърхност с три железни плочки № 36 и 37, а дъното на колата — с плочка № 36. От друга страна, дългата и висока ос при движение по неравни пътища е могла да се извне, без да увлече със себе си предните лисици, или да се наведе рязко и с тия движения да пречупи лисиците. Ето защо е било необходимо да се вземат мерки предните лисици да се движат напълно равномерно с оста. Те е трябвало да залазят винаги положението, в което са се пресичали с оста, и да следват напълно нейното извиване. Затова те са били укрепени с четирите железни скоби № 43 и 44.
Останалите различия между двете колесници произхождат от това, че втората колесница има седалка и гръб. Това е довело до скъсяването на страничните парапети и оставяне отвори за влизане в колата отстрани. По този начин е бил изменен напълно целият силует на колесницата. Щитът обаче и тук е устроен по същия начин както в първата колесница. Табл. 89.
29
УСТРОЙСТВО НА ДВУКОЛКАТА
Двете колесници, конто се опитахме да възстановим, са четириколки. У нас са открити обаче и двуколки. Такава е напр. колесницата от с. Телец, Разградско.
111. КОЛЕСНИЦАТА ОТ ТЕЛЕЦ, РАЗГРАДСКО
Частите от тази колесница са постъпили в Народния археологически музей в София през 1903 г. Открити случайно в иколността на с. Телец, Разградско, те са записани в инвентарната книга на Античния отдел №3844—3848. Тези части биха могли да се разделят на групи въз основа на сходството им с материалите от Шишковци.
КОЛЕЛО
82. Две шини с диаметър 87 см и ширина на шината 2,3 см.
83. Бронзова гривна с диаметър 12,2 см и ширина на лентата 6 см — два броя. Големият диаметър на бронзовата гривна показва, че тя е имала друго предназначение, различно от това на вътрешната и външната гривна в колата от Шишковци. Трябва да се допуске, че тези гривни са украсявали външните страни на главината и че вътре в тях са се намирали други железни гривни. При двуколката от Брезово и от Пастуша са намерени гривни напълно аналогични на тези от двете колесници при Шишковци. Само главините са били облечени отвън с бронзовите гривни.
84. Табл. 24, обр. 77. Крайосник. дълъг 9,3 см, ширина на дъговидната част 10 см — запа-зени два броя.
ОС
Табл. 80
Видяхме вече, че първата от четириколките от Шишковци има висещо шаси, закачено за предната ос с градник, а двете оси имат особени върхуосия, на конто то виси както при панонските двуколки. Втората колесница има шаси, прикрепено направо към осите. Осите на колесницата от Телец трябва да приличат на една от тези две колесници. Ето и самите части:
85. Табл. 23, обр. 72. Един четириръбест железен клин с голяма полусферична глава, облечена в бронз на горния си край и с извит връхлест долей край. Напомня градника от колесницата
30
от Шишковци. Висок е 44 см. Ако от това число извадим дебелината на шасито, през което този клин е преминавал, ще получим максималната височина на оста. Дебел е 1,8 см. Главата му има диаметър 6 см. Този клин не еобаче цилиндричен като градниците от Шишковци, а четириръбест. Това е лесно обяснимо. Тъй като при двуколката оста не се върти отделно от корпуса на колата, около него не е ставало въртене. Ясно е, че в такъв случай този масивен клин, който несъмнено е част от оста, е имал в нея друго предназначение. Той би бил необходим, ако върху оста е имало висещо шаси, което трябва да бъде прикачено към оста, но да остави да подскача самият кош върху нея. Следователно този клин ни подсеща да търсим едно висещо шаси.
86. Табл. 23, обр. 72. Две върхуосия, направени от масивна желязна пръчка, очевидно съставят част от висещото шаси. Ние вече говорихме за тях по-горе, срв. №14. Те са извити под прав ъгъл. На долната си страна са снабдени с по един дълъг връхлест клин, извит в края. Били са приковани за горната страна на горнището на оста с помощта на един дълъг железен гвоздей. На горната си страна носят по един бронзов навръшник, снабден с масивна халка на вътрешната си страна. Високи са по 48 см. Долният им край е висок 22 см, гвоздеят — 12 см. Хоризонталната им част е дълга 29 см. Желязната пръчка, от която са изработени, е дебела 2 см, а бронзовата полукръгла халка на навръшника — 1 см. Очевидно върхуосията са били набити от двете страни на оста. Върховете им са идвали в двете страни на оста под горнището; хоризонталната им част — над горнището. Бронзовите навръшници очевидно са носели ремъците, на конто е висело шасито. Върхуосията от Телец напомнят тези от Панония.1
ЛИСИЦИ
87. За да приключим с оста, трябва да споменем още един предмет от колесницата от Телец — един клин, напълно подобен на клина, който прикачва задните лисици на колесниците от Шишковци към стърчигата №8 и 47. Той е дълъг 16 см, дебел 1 см. Има плоска глава на единия си край и нитова плочка на другия.
Подобен клин е бил открит и при двуколката от Брезово,2 без Ботушарова да може в публикацията да обясни предназначението му. Безспорно той ни показва, че и двуколката от Телец е била устроена с лисици. Това, което е интересно тук, е, че те са били направени както лисиците на задната ос при четириколките от Шишковци. И то е съвсем естествено. Оста при двуколката не се движи отделно от корпуса на колата както предната ос на четириколката, а заедно с него — както задната ос на четириколката. Това позволява да се заключи, че оста на двуколката е била устроена по образеца на една задна ос и е имала лисици, каквито са задните лисици на четириколката.
88. Табл. 24, обр. 77. Две четириръбести пръчки с клин на единия край и издатък на другия. Клинът и издатъкът са в две противоположни посоки, но са изведени под прав ъгъл от пръчката. На 5 см от издатъка, но на същата страна, на която е клинът, се намира железен гвоздей. Пръчката е дълга 36 см, широка 1,2 см, дебела 0,8 см. Гвоздеят и клинът са дълги по 3,5 см, а издатъкът — 4 см.
Тези две пръчки по своята форма отговарят напълно на двете пръчки №48, конто са били приковани на задния край на стърчигата при втората колесница от Шишковци. Техните издатъци не са позволявали на стърчигата да се измъкне през отвора на задната ос. В нашата двуколка лисиците са били прикачени вместо на стърчигата на процепа със същото предназначение. Това дава основание да се мисли, че процепът на двуколката от Телец е бил прикачен към оста с помощта на лисиците.
ШАСИ
Присъствието на върхуосия № 86 от находката от Телец навежда на мисълта, че тази колесница е имала висещо шаси. Ето зашо ние трябва да очакваме присъствието и на другите елементи на това шаси. При това, понеже колесницата от Телец е двуколка, би трябвало да очакваме, че нейното шаси ще е било закачено не на осем места както при четириколката, а само на
1 К. Gaul, о. с., 99, А, I, 20; 109, В, I, 1—2; 121, С, I, 4.
- Л. Ботушарова, ц. с., 126, № 6, обр. 50. Cf. G. Seure. ВСН, XXV, 1901, 185, 9.
31
четири. Също така видяхме, че висещото шаси е построено върху масивни железни пръчки, краищата на конто са снабдени с халки №12 и 13. Следователно би трябвало да очакваме, че и при нашата двуколка ще са използувани подобии четириръбести пръчки с халки на края. И наистина в находката има три подобии пръчки:
89. Табл. 23, обр. 73. Дълга четириръбеста желязна пръчка, която е била прикована към една от напречните гредички на шасито с помощта на четири гвоздея. Нейните краища също както при пръчка №14 от Шишковци са извити в затворени халки, в конто са вмъкнати две масивни халки. Дълга е 95,5 см. Халката е с диаметър 8,5 см и е дебела 1 см.
90. Табл. 23, обр. 74. Две по-къси четириръбести пръчки, всяка от конто има по два гвоздея за приковаване към гредичката от шасито. Пръчките са много по-къси. Имат дължина само 16 см. Единият им край Също както при колесницата от Шишковци № 14 и при № 89 е извит в халка. През него е провряна друга голяма халка. Другият край на всяка една от тези пръчки е извит нагоре. Издатъкът е дълъг само 2,2 см. Другите размери на пръчките са както при № 89.
Подобии пръчки, погрешно възстановени като части от кобилицата на колата, са открити в колесницата при Брезово.1 Там те са четири къси, а не две къси и една дълга. Употребата на къси и дълги пръчки в една и съща колесница се среща само при находката от Телец. Очевидно двете къси пръчки заместват една дълга. Няма съмнение, че и те са части от висещото шаси. Ето защо със сигурност може да се каже, че колесницата от Телец е била устроена също с висещо шаси.
ЩИТ
Табл. 87
Частите от щита са близки по форма до тези от колесниците от Шишковци, макар че в находката от Телец не е запазено всичко.
91. Запазена е само долната част на едната от двете сърповидни пръчки. Тя принадлежи на друг тип. Сърповидната й част излиза не от плоска четириръбеста права част, а от върха на една триъгълна плочка, прикована с два гвоздея от долната си страна за шасито. Запазената й част е висока 13 см, плочката има височина 7,5 см, а гвоздеите — 3,5 см.
92. Табл. 23, обр. 74. Две сърповидни плоски четириръбести пръчки, завършващи на горния си край с обърнат навътре шип, забиван вероятно в горната лента на щита, а на долния — с тръбообразна халка с диаметър 3,5 см. Пръчките са високи 48 см, а дебели 0,5 см. Тези две пръчки очевидно са играли ролята на пръчки № 17 и 59 от Шишковци. От тях те се отличават само по халките на долния си край, каквито пръчките от щита на колесниците от Шишковци нямат. Очевидно тази разлика се дължи на друг начин на свързване на щита с долната му летва.
93. Табл. 23, обр. 74. Осем фрагмента от лента, направена от масивна бронзова тенекия. Лентата е била прикована върху дървена летва с една редица гвоздей в средата. Тя е била извита дъговидно. При краищата се е стеснявала, а в средата е била по-широка. Дебела е 0,4 см, при краищата е широка 3,2 см, а в средата — 4,6 см. Обличала е по всяка вероятност летвата, офор-мяща горната страна на щита.
Халките на пръчките № 92 са били поставени към долния край на щита, а не нагоре. Горният край на щита е бил обкован отгоре с плоската бронзова лента № 93, която не би могла да се вмъкне в халките.
СТРАНИЧНИ ПАРАПЕТИ
94. Табл. 24, обр. 77. Обкова от желязна тенекия с форма на буквата Т както № 20 от колесниците от Шишковци, но по-малка. Запазени са само два броя, вис. 7,2, шир. 8,3 см, приковани на трите си края с гвоздей, дълги 2,2 см.
95. Табл. 24, обр. 77. Железен клин с форма на буквата Т. Горната страна на главата му — дъга, долната — хорда. Дълж. 31 см, деб. 1 см. Запазени са два броя.
96. Табл. 24, обр. 77. Подобен клин, но с равна глава, краищата на която са по-дълги и извити под прав ъгъл на едната страна, за да обхванат дърво, до което е забит клинът. Дълъг
1 Л. Ботушарова, ц. с., 120, № 4, обр. 38.
32
е 18 см, дебел 1 см, обхваща дърво с ширина 4,2 см. Този клин очевидно е лежал до края на парапета и се е намирал до бронзовия бюст № 97, и то под него. Обковата № 94 и клиновете № 95 подсещат за парапет като този при втората колесница от Шишковци.
97. Табл. 24, обр. 77. Бронзов бюст на сатир, който носи нарисуван със сребро гердан. На задната страна бюстът образува призматична втулка с два отвора : отзад и отделу. Висок е 9 см, втулката е висока 3 см, широка 6,5 см. Задният отвор е висок 3 см, широк 5 см. Отворът отделу е широк 3,5 см и дълъг 4,5 см. Следователно призматичната втулка е приемала отзад и отделу две летви с размери на съответните отвори. Бюстът е завършвал ъгъла на парапета, като е висел във въздуха на височината на клин № 96. В колесницата трябва да е имало още един подобен бюст.
ЯРЕМ И СБРУЯ
Халките и клиновете от бронз от тази находка трябва да се отнесат към два различии ярема: Ярем А. Халките и клиновете от този ярем са украсени с ажурен орнамент с формата на лист, съставен от симетрично разположени малки пелти около една права отвесна централна ивица. Ето и самите предмети:
98. Табл. 24, обр. 75. Две четвъртити халки, снабдени с клин на долната си страна и орнамент на горната. Орнаментът и при двете е отчупен и горната му част липсва. При едната е отчупен и самият клин. Запазената част без орнамента е висока 9 см.
99. Табл. 24, обр. 75. Четири четвъртити отделу леко закръглени халки. От четвъртата е запазен само фрагмент. На горната си страна имат орнамент. Високи са 21 см. Халката им е висока 2,5, широка 3,5 см.
100. Табл. 24, обр. 75. Два клина с трапецевидно разширение на горния край; високи без орнамента, който е отчупен, 11 см.
Ярем Б. Украсата на халките и клиновете и тук е ажурен орнамент, образуван от пелти, свързани помежду си с извити линии, както следва:
101. Табл. 24, обр. 75. Халка с клин на долната страна и с две топчета, фланкиращи един голям ажурен лист, на горната страна. Листът има топче на върха. Целият е висок 23 см, халката е висока 2,5 и широка 3,5 см.
102. Табл. 24, обр. 75. Четвъртита халка с орнамент.
Към този комплект спадат и части от украсата на сбруята: дискове, изпълнени с ажурен орнамант — пелти, свързани с извити линии.
103. Табл. 24, обр. 75. Диск с диаметър 15 см с бордюр, снабден с четири отвора за приковаване. Той е украшение за хълбока на коня.
104. Табл. 24, обр. 75. Два подобии диска с диаметър 10 см — нагръдници за конете.
И така колесницата от Телец е двуколка. Тегленето в нея е ставало с помощта на лисици, устроени както задните лисици на четириколката. Това се вижда от употребата на същите части за лисиците № 87 и 88. Тя е имала също висещо шаси, закачено на върхуосия № 86 с помощта на железни пръчки №89 и 90. Няма съмнение, че колесницата от Телец с тези си особености е колесница с висещо шаси. Като такава тя може да послужи за образец за възстано-вяване на всички двуколки от този тип. Снабдена с железни върхуосия, тя дава представа за начина, по който трябва да се реконструират дървените върхуосия при други колесници.
5 Тракийската колесница
33
ЧЕТИРИКОЛКА С ВИСЕЩО ШАСИ
Видяхме по-горе, че двете четириколки от Шишковци се отличават помежду си по устройство™ на шасито. Едната от тях има шаси, провисено на ремъци, закачени на особени върхуосия. Това става с помощта на железните пръчки, приковани на шасито й. Върхуосията, навръш-ниците им и железните пръчки откриваме и в следните още четириколки, открити случайно в Тракия.
IV. МОГИЛОВО, ЧИРПАНСКО
Б. Дякович. Тракийската колесница при с. Могилово. ГПНБ, 1923, стр. 162 и сл.
Находката е била открита на два пъти. Най-напред някои от бронзовите й украшения били прибрани в музея в Пловдив и били публикувани от Дякович. След това останалите части били прибрани в музея в Стара Загора. Затова и сега материалите се пазят разделени в тези два музея. Дякович правилно се е досетил, че тук са били открити в същност две колесници. Трите железни шини с един диаметър очевидно принадлежат на едната, докато четвъртата — с друг диаметър — явно е от другата. Голямата част от останалите материали обаче принадлежат на една колесница.
КОЛЕЛО
105. Железни шини — три на брой — с диаметър 96 см, ширина 3,5 и дебелина 1 см, една с диаметър 1 метър, останалите размери същите.
106. Железни гривни: осем външни с диаметър 12 см, осем вътрешни с диаметър 9 см, четири външни с диаметър 13 см, две вътрешни с диаметър 10 см.
107. Табл. 27, обр. 86, 88. Три навръшника на краищата на осите с цилиндрична форма, направени от бронз, на лицевата страна украсени с лъвски глави. Отзад отворени и излизащи от един диск с диаметър 13,5 см, диаметър на цилиндъра 8 см, височина на цилиндъра 6,5 см. На горната и на долната страна иа цилиндъра има отвор за прокарване на крайосника.
108. Табл. 27, обр. 87. Два железни крайосника, високи по 19 см. От дъговидния издатък на горния им край, облечен в бронз, излиза бронзова плочка от едната страна и халкичка от
34
дрхтата. На долния край завършват с отвор за щифт. Крайосниците са влиза.ти в отворите на капаците.1
Както се вижда от броя на намерените предмети и техните размери, частите на колелото принадлежат на две различии колесници, конто имат различии по големина шини, различии гривни и освен това едната колесница е имала колела с капаци и крайосници. Понеже едната от тези две колесници е имала гривни с диаметър 13 см, конто по своя брой — четири — подхождат на двуколка, остава да видим дали наистина тя е била двуколка, а другата — четириколка или и двете са били четириколки.
ОСИ
109. Табл. 28, обр. 98—100. Три бронзови обкови, съставени всяка поотделно от следните части:
а. Две ленти, обхващащи от предната и задната страна върхуосието, към което са приковани с помощта на гвоздей, снабдени с декоративни бронзови глави от едната страна и с нит от другата. Полукръглата извита част в горния им край е дълга 50 см, мерени по външната дъга. Долната права част е дълга 25 см, мерена по външната дъга. Долната права част е дълга 25 см, а хоризонталната им част — 17 см.
б. Една лента, дълга 62 см, горе по-тясна, долу по-широка — 5 см — и завършваща с кръгъл отвор за забиване на клин, прикована на вътрешната страна на извитата част на върхуосието.
в. Друга подобна по-дълга лента, прикована на външната част на върхуосието, завършваща на долния край с кука.
Вътрешната лента (б) и външната лента (в) са свързани помежду си през дървото, което са оковавали с клинове, конто имат декоративни глави. След изгниването на дървото клиновете и гвоздеите са задържали обновите в положението, в което са били приковани. Няма никакво съ-мнение, че колесницата от Могилово или по-право една от двете колесници е имала дървени, обковани в бронзови ленти върхуосия. Следователно трябва да се търсят и бронзовите навръшници, на конто е стояло висешото шаси.
г. Една особеност на бронзовите обкови в тази колесница е, че те са били продължени от хоризонталния си край с още една желязна лента, която втори път е обхващала оста по висо-чините й. По този начин се образува отвор, през който вероятно са минавали лисиците.
ПО. Табл. 27, обр. 89—91. Четири бронзови навръшника, представляващи бюст на Леда, фланкиран от две закачалки за ремъци с форма на глава на водна птица. Високи са 15,5 см с диаметър за отвора, в който се е вмъквала дървената част, 6,5 см.
Леда е представена с глава извита наляво, с дълги коси, конто се спускат по раменете й. Лицето е дадено с подробности, но без израз. Тялото й заедно с ръцете е обвито в мантия, за-копчана на лявото рамо с кръгла фибула.
111. Табл. 57. Ромбовидна плочка, дълга 14 см, през която е минавал градникът както при втората колесница от Шишковци, снабдена с по един шип на двата си края.
112. Две куки с форма на цифрата 5, както те са устроени при първата колесница от Шишковци, дълги по 9 см. В дърво са се забивали 5 см, след което краищата не са били отбити (заперчимени).
Присъствието на тези куки, конто знаем, че са принадлежали на осите при другите колесници, паралелно с купите на върхуосията от бронз в находката №109 в от Могилово показва, че те принадлежат на една втора колесница, а техният брой (две), показва, че ако това са били всички куки от тази находка, втората колесница наистина е била двуколка. Ромбовидната плочка обаче създава мъчнотии, защото тя е характерна за четириколката от типа на втората колесница от Шишковци.
ПРЕДНИТЕ ЛИСИЦИ
113. Табл. 57. Два железни клина с дъговидна скоба на горния край и нит на долния, високи 13 см както при първата колесница от Шишковци.
1 Подобии крайосници, вмъкнати в капаците, вж. у I. Н. Lehner. Ein gallorOm. Wagen, Bonner Jahrbiicher, 128, 1923, 60.
35
114. Табл. 57. Два железни клина с халка на горния и нит на долния край, високи 13 си Тези четири клина показват, че колесницата е имала лисици, устроени по същия начин както това беше показано при първата колесница от Шишковци. Липсва скобата за прикрепваш на лисиците над процепа.
Закрепване на предните лисици
115. Табл. 57. Предни железни скоби както при втората колесница от Шишковци, направени от кръгла желязна пръчка, дълга 70 см, и завършващи на прикования към оста край с плоска плочка, а на прикования към лисиците край — с отвор за приковаване, леко издигнати нагоре Тези скоби са два броя.
116. Табл. 57. Една от скобите, конто са прикрепили задния край на лисиците към оста с плочка на горния край и тръбообразен отвор на долния с обща дължина 40 см.
Ако една от колесниците при с. Могилово е била наистина двуколка, очевидно тези скоби трябва да принадлежат на другата, която, както се вижда от присъствието на четирите върхуосия и навръшниците, е била четириколка. Липсата на втори комплект от клинове за предните лисици говори в полза на двуколка.
117. Табл. 57. Две полукръгли пръчки с гвоздей на единия край и кръгъл отвор за приковаване на другия, дълги по 20 см. Служили са, за да прихващат от вътрешната страна полукръглата част на шасито, върху която е стоял щитът. Намирали са се от вътрешната страна на гредичката.
ШАСИ
118. Табл. 57. Обкови на задните ъгли на шасито с равни страни, изработени от желязна тенекия:
а. Две обкови, на конто всяка страна е дълга по 10 см и е прикована с по два гвоздея, наредени в хоризонтална линия.
б. Две обкови, на конто всяка страна е дълга по 9 см и гвоздеите са бити един над друг в отвесна линия.
119. Табл. 57. Два броя четириръбести железни пръчки, приковани с по два гвоздея на единия край и с халка на другия. В халката е провряна свободно въртяща се голяма масивна халка. Очевидно пръчките са части от висещо шаси, устроено по същия начин както при колесницата от Телец (III). За да се попълни находката, необходими са още три чифта подобии пръчки, конто не са били прибрани при откриването й.
120. Табл. 57. Две бронзови ленти, дълги 1,30 м, широки 5 см и приковани към дърво с помощта на трупа от по два гвоздея, забити един над друг. Над едната страна имат по-голям кръгъл отвор за голям железен гвоздей, а на другата, в самия край — по един четвъртит отвор. Вероятно това са обкови, конто са лежали по дългите страни на шасито.
ЩИТ
121. Табл. 57. Сърповидни цилиндрични пръчки с плоска долна част както при колесниците от Шишковци, приковани с по два гвоздея:
а. Два броя, дълги 55 см, с диаметър 2 см.
б. Два броя, дълги 47 см, с диаметър 2 см.
122. Табл. 57. Плоски пръчки, леко извити, с диаметър на сърповидните части:
а. Два броя с халка на долния край и гвоздей за приковаване на горния — очевидно ребра на щита. За тяхното предназначение вж. колесницата от Телец (III).
б. Две подобии плоски пръчки, отгоре отчупени, дълги сега 27 см.
123. Табл. 57. Желязна обкова на горната страна на щита, която се разширява към двата края и образува на всеки край по два кръгли отвора, на конто се е приковавала към дърво. Разстоянието между двата отвора е по 42 см, а разстоянието между двата вътрешни отвора, мерено по хордата — 1 м. Желязната лента е широка 2,5 см.
Тази желязна лента е стояла на щита на колесницата, който не е имал украшения на горната си страна.
36
124. Табл. 25, обр. 78. Бронзов бюст на Херакъл, висок 29 см. На главата си е преметнал във вид на тракийска шапка кожата на немейския лъв, която е превързана около раменете му. Под нея се подана косата му. Представен е брадат. В дясната си ръка държи кривака, а в лявата — ябълките на Хесперидите. Бюстът е с подчертана мускулатура. Дълъг клин, дебел 2,5 см, преми-нава през задната страна на бюста, която е куха. Той е бил предназначен да се забива в дърво на горния и долния край.
Обикновено изображения с подобен шип се прикрепят към средата на щита на колесницата върху горната му летва, като над бюста е била прокарвана втора подобна летва.
125. Табл. 26, обр. 82—85. Две бронзови статуйки на поразена амазонка на кон. Конят е представен приклекнал на задните си крака и със свити предни крака. Амазонката, възседнала по мъжки, лежи на гърба на коня със спуснати надолу ръце, в едната с двойна брадва. Тя има на главата си шлем, облечена е в къса дреха и на краката си носи дълги обута. Конят е стъпил върху полукръгла поставка, по-широка (7 см) при главата на коня и по-тясна при краката. Цялата статуйка е висока 13 см. Поставката е дълга 21,5 см. На единия хълбок на коня, който не се е виждал, има полукръгъл отвор за вмъкване на дърво, широко 6 см и високо 5 см. Вероятно този отвор е прибирал горната летва, която е минавала над главата на бюста на Херакъл. Самата статуйка е била закована към дървото, на което се е намирала, с помощта на два шипа.
От всичко казано дотук се вижда, че в същност една от колесниците, открити при Могилово, е имала богато украсен щит.
СТРАНИЧНИ ПАРАПЕТИ
126. Табл. 57. Железни скоби за прихващане на основната гредичка на парапета към шасито, високи 12 см, широки 6 см, направени от цилиндрична пръчка, от типа № 19. Запазени са само две.
127. Табл. 57. Обкови във форма на буквата Т, направени от желязна лента, конто са били приковани към отвесните летви и са образували парапета от типа № 20 от Шишковци:
а. Ширина на лентата 2,5 см, дължина на хоризонталната част 14 см, височина на отвес-ната част 14 см. На трите края кръгъл отвор за приковаване на гвоздей; в средата на отвесната част — четвъртит отвор. Запазени са два броя.
бг Подобна, но по-голяма ширина на лентата 4 см, дължина на хоризонталната част 24 см, височина на вертикалната част 15 см. С по един гвоздей на всеки край, бит отвън, с главата навън и отбит зад желязната обкова. Запазени са два броя.
б9. Подобна, с дължина на хоризонталната част 44 см и с височина 17 см. Хоризонталната част е прикована с пет гвоздея, от конто са запазени два с главите навън и с отбити краища зад желязото и един с главата до желязото и с отбит край навън. Отвесната част не е в средата, а на 16 см от единия край на обковата.
128. Табл. 26, обр. 79—81. Два бронзови бюста на младия Херакъл, наметнат през главата с лъвска кожа също както в централното изображение на щита. Бюстовете, високи по 16,5 см, са кухи с дебелина на бронза 8 мм, като отзад завършват с призматична втулка, дълга 10,5 см, широка 5,5 см и висока 4,8 см.
Очевидно тези два бюста също както при колесницата от Телец са оформяли горните краища на парапетите от задната страна. Те биха подхождали еднакво и на двете колесници. Колкого се отнася до обковите с форма на буквата Т, от тях малките трябва да се отнесат към двуколката, а големите — към четириколкитё.
129. Табл. 27, обр. 92 а 94. Четири бюста на Артемида, представена гола. Косата и е събрана на върха на главата и въпреки това се спуска по раменете на богинята. През рамото и гърдите й минава коланът на туда със стрели, който стърчи над рамото й. Работата е съвсем примитивна. Бюстовете са високи 12,5 см и отзад са кухи. Снабдени са на задната страна с халка за прикачване. Били са закачени вероятно по щита или парапета на колесницата.
130. Два бюста на вакханка, устроени по същия начин, високи 9 см. В единия вак-ханката носи на врата си торква, в другия — гердан с висулка в средата.
37
СПИРАЧКИ
131. Две големи куки, дълги по 60 см, напълно еднакви с тези от двете колесници в Шишковци, № 22 и 63. Отчупени са халките на шарнирите им.
ЧАСТИ, КОНТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ
132. Табл. 57. Дебел цилиндричен, извит в средата железен лост, който в двата си края се раздвоява, като в единия образува отворена широка халка, на която двата края се доближават, а в другия — двата отдалечаващи се един от друг края са завързани в по една халка. В нея те могат да се въртят, без да изпадат. Краищата на халките са били забити в дърво с дебелина 8 см, след което са били открити. Дължина 50 см.
133. Табл. 57. Предмет с подобна форма, но завършващ от едната страна с плочка, а от другата — със спирален орнамент. Под спиралата има място за приковаване към дърво. Дължина 40 см.
По форма и масивност тези два предмета, изглежда, принадлежат на осите на колата.
ЯРЕМ И СБРУЯ
Също както при колесниците от Шишковци № 23—26 частите от ярема и тук са бронзови клинове и халки, украсени от горната страна вместо с похлупаци с по една масивна халка, от която излизат лъчеобразно по седем пъпки.
134. Табл. 28, обр. 97. Клин с разширение във вид на пелта и орнамент, висок 19,5 см.
135. Табл. 28, обр. 97. Два подобии клина с височина 16 см.
136. Табл. 28, обр. 97. Два клина с халка и върху нея същия орнамент, високи 16 см,
диаметър на халката, която е полукръгла — 4,5 см.
137. Табл. 28, обр. 97. Само полукръгла халка, украсена със същия орнамент, висока 10 см.
138. Табл. 28, обр. 96. Два конски амулета с форма на корабен нос, конто са се прико-
вавали за горния кух край за кост, както това ясно се вижда в два подобии предмета от находката от Ямбол. От долната част на тези корабни Носове излиза четвъртито стълбче, което пре-минава в четвъртит похлупак, наклонен леко на едната страна и снабден от другите две страни с по една кука с форма на човешки пръст. От долната страна похлупакът е кух и има полукръгла халка, висока 1,8 см. Предназначението на този предмет е обяснено, доколкото това е възможно, в статията на Мерклин.1
139. Долна част от хамут като № 21 и 71 от Шишковци. Широка е 18 см. Запазени са три броя. Заедно с тях са намерени и шест от куките, конто са придържали хамута към дървения ярем също както в Шишковци.
140. Табл. 28, обр. 95. Горна част от железен хамут, направена от четириръбеста желязна пръчка, извита в полукръг, която завършва на двата края с по една плочка с по два отвора в нея. Подобии предмети има намерени в Унгария.1 2 Дали и как тази желязна пръчка е минавала през дървената част на ярема, е трудно да се каже. Сигурно е обаче едно, което се вижда в находката от Теке Козлуджа (Исбул), XXX, че двете подобии пръчки са били свързани помежду си с желязна лента, прикована към дърво, което е образувало в същност не два отделни хамута, а един общ ярем.
РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЛЕСНИЦИТЕ ОТ МОГИЛОВО
Табл. 93
Частите от колесниците при Могилово дават възможности за правилна реконструкция. Може да се каже със сигурност, че колесниците са били две. За едната от тях може да се твърди, че е била четириколка с висещо шаси. Това се вижда от присъствието на четирите върхуосия № 163 и четирите навръшника №164. Следователно към двете къси пръчки, носещи ви-
1 Е. von Mercklin, о. с., 127, Abb. 46—47.
2 К. Gaul, о. с., 117, Abb. 19, 20; 121, Abb За.
38
сетото шаси № 119 от типа на тези от Телец №89, ще трябва да се прибавят още шест, конто не са били намерени при откриването на колесницата.
Каква е била втората колесница, е трудно да се каже. Ако изхождаме от броя на желез-ните гривни, бихме могли да я смятаме за двуколка. В такъв случай всички части за четириколка са от едната колесница. Тогава ние ще трябва да мислим, че и скобите, конто закрепват предните лисици към предната ос № 115 и 116 и не се срещат при колесницата с висещо шаси в друга находка, са били употребени при колесницата от Могилово, макар те да се срещат при втората колесница от Шишковци и при другите колесници от нейния тип. На тези мисли ни навежда и ромбовидната плочка № 165, напълно аналогична на № 35 от втората колесница от Шишковци.
Това създава известна несигурност в реконструкцията на колесниците от Могилово. Ние не можем да кажем дали действително тук имаме работа с един смесен тип колесница, който има елементи от двата основни типа — първата и втората колесници от Шишковци, — ив такъв случай имаме работа с една четириколка и една двуколка' — положение, което е прието в нашата гра-фическа реконструкция, или просто тук са били открити две четириколки. Ако последното е вярно, ще трябва да се мисли, че от втората колесница, също четириколка, са открити много малко части
V. ЛЮБИМЕЦ, ХАСКОВСКО
Частите от тази колесница са намерени случайно през 1900 г. в землището на с. Любимец, Хасковско. Прибрани са били от антикваря Димитър Тодоров Попов и предадени на Народния археологически музей в София, където са били записани в инвентарната книга под № 2103. По-рано и по-късно музеят е откупил от същото лице и други части от колесница. Това са четири навръшника за върхуосия на колесница с висещо шаси, изработени от бронз, инв. № 2017, 2416, 2417, записани като намерени в разни краища на България, и една статуйка от бронз — конски амулет, инв. № 2016. Вероятно тези бронзови предмети принадлежат на същата находка.
Данни за условията, при конто е станало откриването на колесницата, няма. Запазени са следните части:
КОЛЕЛО
142. Четири железни шини с диаметър 93 см, ширина 3 см и дебелина 1,5 см.
143. Табл. 29, обр. 102. Външни гривни, запазени три броя: диаметър 14 см, ширина на лентата 4 см.
144. Табл. 29, обр. 102. Вътрешни гривни — четири броя; диаметър 9,5 см, ширина на лентата 5 см.
145. Кухи железни цилиндри — навръшници на оста — два броя. Диаметър 5 см, дължина 7 см. Снабдени са с кръгъл отвор за поставяне на крайосника. Срв. №169.
146. Крайосници — два броя, дълги 12,5 см, на горния край с дъговидна плочка с ширина 10 см. На гърба на плочката и на долния край на клина — кръгъл отвор за щифт.
147. Желязна пръчка, дълга 49 см, широка 2,5 см, дебела 0,6 см. На едната си страна завършва с клин, а близо до другия й край е закован гвоздей. Клинът и гвоздеят са обърнати на една и съща страна. Срв. № 3.
Колелото е подобно на колелата на колесниците от Шишковци. В повече са навръшниците на осите.
ОСИ
Табл. 81
148. Табл. 30, обр. 108—109. Части от осем броя обкови, конто са приковани към осите от предната и задната страна. Приготвени са от желязна лента. Всяка обкова е изработена
39
в същност от една лента, горе извита сърповидно, долу права и снабдена с един издатък към мястото гдето извивката се съединява с правата част. Първата ивица е дълга 33,5 см и широка 8 см. Извитата е дълга 35 см и широка долу 4,4 см, а горе — 2,5 см; издатъкът е дълъг 16 см и широк 7 см. Правите части на обковата са ковани с два реда гвоздей, а извитата — с един ред. Долната част на тези обкови, сама с издатъка, напомня на буквата Г и обковите с тази форма от втората колесница в Шишковци, № 5., В такъв случай горната извита част ще представлява продължение на тези обкови от метал, каквито при колесницата от Шишковци няма. Тя ще е оковавала издадения край на върхуосието, както това е при колесницата от Могилово, № 109 в.
149. Табл. 30, обр. 108. Части от други три обкови, от конто двете са залазили напълно положение™, което са имали в дървената конструкция на колесницата. Това са две железни ленти, дълги по 57 см, съединени помежду си успоредно една на друга с помощта на къси клинове, за-нитени от двете страни на лентите. Едната от тези ленти завършва на долния край с разширена част, дълга 20 см и широка 6 см, докато горната й част е само 2 см. При втората лента това разширение е дълго само 13 см. Двете разширени части са приковани с гвоздей към дърво. При втората лента обаче между четирите обикновени гвоздея, конто я приковават, е забит един железен клин, дълъг 40 см. Дългият клин очевидно е влизал в дебела дървена конструкция, каквато може да бъде само оста в колата, и то по височината й. Самата обкова по нищо не се отличава от обковите от бронз №109 а, конто са покривали вътрешната и външната страна на върхуосията от Могилово.
150. Табл. 30, обр. 107. Четири броя бронзови навръшници, украсени отгоре с Орлова глава и снабдени с две куки встрани като глави на змии. Навръшниците са високи 12,5 см и имат диаметър на кръглата си втулка 6,5 см.
Всички тези части, №148—150, представляват в същност обковите на върхуосията на колесница с висещо шаси: №148 е обхватала предната и задната страна на върхуосието и оста, №149 — вътрешната, т. е горната и външната или долната страна на върхуосието, а №150 е влизала в издадения край на върхуосието и е носела ремъците на висещото шаси.
151. Табл. 29, обр. 104. Желязно коляно, което е съединявало задния край на процепа с градника; направено от четириръбеста масивна пръчка, дълга 55,5 см. Тя е леко извита. Завършва с кръгли разширения, конто имат кръгли отвори. Единият е бил зает от градника, който е минавал през него, докато другият е свързан с халка, която е стояла забита в дърво, т. е. в процепа.
152. Табл. 29, обр. 105. Ромбовидна плочка, която е лежала върху отвора на коляното През нея е минавал градникът. Дълга е 17 см, широка 4,5 см и дебела 1 см. Плочката и сега има легло върху кръглото разширение, където застава добре.
ПРЕДНИ ЛИСИЦИ
Табл. 81
153. Табл. 29, обр. 105. Запазена е само скобата, която държи лисиците върху процепа. Тя има форма на буквата П с отбити краища. Дълга е 22 см и висока при страните, конто дър-жат лисиците, 9 см. В средата има кука, дълга 10 см.
Устройство™ на предната ос и на предните лисици трябва да е било както при колесница ] и IV. Но данните за това са недостатъчни и несигурни. Ясни са върхуосията като част от висещото шаси.
ЗАДНИ ЛИСИЦИ
154. Табл. 29, обр. 105. Клин, който прикрепва задните лисици към процепа, с глава от единия край и нит от другия, дълъг 16 см.
155. Табл. 62. Четириръбести железни пръчки, дълги 35 см, широки 2 см и дебели 1 см. Те имат на едната си страна гвоздей и шип, а на противоположната — издатък под прав ъгъл.
40
ШАСИ
Табл. 84
156 Табл. 30, обр. 106. Две масивни железни пръчки, четириръбести, дълги 31,5 см, широки 4 см и дебели 1,5 см. Външните им краища са извити в затворена халка. В тях виси голяма халка с диаметър 9 см и дебелина 1,5 см. Два гвоздея, дълги по 4,5 см, са приковавали желязната пръчка към гредичката на шасито.
157. Табл. 30, обр. 106. Четири подобии на № 156 пръчки, дълги по 14 см и изработени по същия начин.
Колесницата е имала висещо шаси, устроено над предната ос с пръчки с халки накрая, както е при задната ос.
ЩИТ
Табл. 87
158. Табл. 31, обр. 113. Сърповидна цилиндрична желязна пръчка от типа на тези от Телец, изведена от плоска триъгълна основа. Висока 43 см, диаметър 1,4 см. Триъгълната й плочка не е запазена цяла.
159. Табл. 31, обр. 113. Две плоски четириръбести пръчки, дълги по 43 см, широки 3 см и дебели 0,4 см. На горния край с остър клин за забиване, дълъг 3 см, а на долния — с тръбо-образна халка с вътрешен диаметър 2,2 см.
Щитът е бил устроен както при колесницата от Телец.
СТРАНИЧНИ ПАРАПЕТИ
Табл. 84
160. Табл. 31, обр. ПО. Скоба, която обхваща дърво с размери 6 см височина и 5 см ширина при ширина на лентата 2,5 см. Двата края на скобата преминават в шипове, конто са от-бити (заперчимени), след като са били забити в дърво, дебело около 4 см. На горния край на тази скоба има кука с«дължина 5 см. Тя завършва с топче. Запазени са само два броя както №19 при I колесница от Шишковци.
161. Табл. 31, обр. 112. Два дълги по 39 см и дебели по 1 см гвоздея с продълговати главички, дълги по 4 см. Така гвоздеите приличат на буквата Т. Както^№21 при 1 колесница от Шишковци.
162. Табл. 31, обр. 112. Два подобии гвоздея с квадратна, вертикално поставена плочка вместо главичка, дълги по 39 см, дебели по 1 см. Плочката има страна 3,5 см и в средата има широк кръгъл отвор, на който е закачена кръгла халка с диаметър 5 см.
163. Табл. 29, обр. 112. Клин от желязо, дълъг 24,5 см, в долния край отчупен, а на горния край — с плоска кръгла главичка с диаметър 2,5 см. На долния край завършва с отвор за щифт.
СПИ РАЧКА
164. Табл. 31, обр. 113. Запазена е само една спирачка, поставена на плоска четириръбеста пръчка, дълга 14 см, широка 4 см и дебела 0,5 см. Пръчката е била прикована към дърве-ната част на шасито с два гвоздея, дълги по 6 см. Свободният й край има полукръгла форма и е снабден с кръгъл отвор, на който виси самата спирачка, дълга 53 см. Тя има кука, която е цилиндрична и има кръгло разширение с два отвора.
ЧАСТИ, КОНТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ
165. Табл. 29, обр. 103. Продълговата желязна плочка, дълга 16 см, широка 3,5 см и дебела 0,3 см. От едната страна прикована с два гвоздея в дъска, дебела 3,5 см. Външният край на плочката завършва с кука, дебела 1 см.
6 Тракийската колесница
41
166. Табл. 29, обр. 103. Желязна скоба във вид на сърп в горната си част и с клин за забиване на долната си част. В средата между правата и сърповидна част се приковава с помощта на гвоздей, дълъг 3,5 см. Скобата е дълга 15 см и широка 2,5 см.
ЯРЕМ
167. Табл. 54, обр. 182. Масивна бронзова халка с диаметър 6 см, дебелина 1,5 см.
168. Табл. 31, обр. 111. Конски амулет във вид на статуйка на гладиатор, стъпил на шестостранна призматична поставка, отвътре куха. В основата на поставката е припоена плочка с полукръгла халка. Гладиаторът е с голям шлем, който закрива лицето му с особен предпазител. Облечен е в къса дреха и има ръкавици. Десният му крак е обут само в обувка, докато на левия носи специален предпазител. На лявата си ръка носи четвъртит щит, снабден в средата с четвъртита апликация с умбо. На шестоъгълната поставка е издълбан в два реда надпис:
Този предмет, както и другите бронзови украшения, не е бил прибран в сбирките на музея заедно с частите на колесницата, а е продаден по-късно от споменатия вече Д. Т. Попов и е записан под №2116, без да е означено къде е бил намерен.
Реконструкцията на колесницата в Любимец трябва да се направи по същия начин както реконструкцията на колесницата от Могилово и на втората колесница от Шишковци.
VI. ГОЛЯМО СЕЛО, СТ АН К ЕД И М И Т РО ВСКО
Г. И. Кацаров. ИАИ, II, 189.
За находките са дадени само сведения за намирането, без да се описват.
От тази колесница са запазени само железни части в много лошо състояние, открити случайно при поземлена работа. Ето и списъка на откритите материали:
КОЛЕЛО
169. Табл. 32, обр. 116. Два цилиндъра — навръшници на външните краища на осите, отворени от едната страна, за да могат да се нахлузят, поставени хоризонтално на оста. На горната и долната си страна имат по един отвор за крайосника. На външните си страни имат при-лепен железен кръг, в средата на който е инкрустирана със сребро дванадесетлистна розета, оградена с два концентрично разположени пояса от редуващи се спирали. Цилиндрите имат дължина 9 см и диаметър 7 см. Украсата е напълно унищожена и може да се възстанови по изпа-дали парченца от цилиндрите.
170. Крайосници както №3, високи 12,5 см и широки в дъговидната си част 7 см.
ПРЕДНИ ЛИСИЦИ
171. Табл. 32, обр. 115. Преден клин — дебел 1 см, висок 14 см, широк в дъговидната част 8 см. Като № 10.
172. Табл.- 32, обр. 115. Заден клин, висок 15,5 см, диаметър на халката 3 см. Като № 9.
173. Табл. 32, обр. 115. Част от скоба за прихващане предните лисици, дълга 20 см. Като № 11 и 42.
Закрепване на предните лисици
174. Табл. 32, обр. 115. Една от скобите на задната страна на лисиците, висока 12 см. Плочката й е прикована с два гвоздея, дълга е 9 см, висока 3 см. Като № 44.
42
ЗАдни ЛИСИЦИ
175. Табл. 32, обр. 115. Клин за прихващане задните лисици, дълъг 12 см. Като №8 и 47. 175а. Табл. 32, обр. 116. Завъри’ъци на лисиците като №47.
ШАСИ
176. Табл. 32, обр. 115. Части от две железни пръчки с халки на краищата, в конто са вмъкнати подвижни масивни халки. Дължината на най-голямата запазена част от пръчките е 38 см, ширината — 3 см, диаметърът на неподвижната халка — 4,5 см, диаметърът на подвижната халка — 7,5 см. Като № 14.
По пръчките както при висещото шаси на първата колесница от Шишковци са запазени отворите, в конто са стояли гвоздеите. Във всяка пръчка те са били три. Двата запазени отвора се намират на разстояние 36 см един от друг. В такъв случай трябва да се приеме, че висещото шаси е имало ширина около 80 см — малко повече от двойното разстояние между гвоздеите. 177. Табл. 32, обр. 116. Кука от желязо. Като №6.
щит
178. Табл. 32, обр. 115. Една сърповидна пръчка също като № 16 и 58, дълга 56 см, само сърповидната част — 44 см, а плоската вертикална част— 12 см, е била прикована с 2 гвоздея — тип Шишковци.
СТРАНИЧНИ ПАРАПЕТИ
179. Табл. 32, обр. 116. Една скоба, висока 13 см и широка 6 см, за основната гредичка на парапета. Близка по форма до № 19.
180. Част вероятно от горната страна на страничния парапет, направена от желязна лента, която е лежала върху дърво. Лентата в единия край е покривала дървена гредичка, а в другия се извива в тръба надолу. Тя също като пръчките на първата колесница от Шишковци е хваната с железни пръчки, конто образуват халка. Част от една такава пръчка стой още по нея.
ЯРЕМ
181. Плочка от желязо във форма на двустрях покрив, вероятно от върха на процепа. Двете страни на покрива са заети от добре запазени сребърни орнаменти, конто са инкрустирани в желязото. Плочката е дълга 12 см, широка 7 см. Срв. по-долу № 181, 283.
182. Табл. 32, обр. 116. Два железни полухамута като №27 и 71.
От сбруята на колесницата не е запазен нито един предмет.
VII. КАДИН МОСТ, КЮСТЕНДИЛСКО
Ив. Белков. ПАИ, VII, 419, обр. 182—183.
От публикуваните материали се вижда, че колесницата е била четириколка. Освен частите от колелата също както в Шишковци е запазен един от клиновете на предните лисици (като №10) и една от пръстеновидните обкови на горната гредичка на задната ос (като №48). По запа-зените части на осите трябва да се съди, че колесницата се е доближавала по устройство до втората колесница от Шишковци.
Заедно с колесницата са били намерени и части от глинени съдове, както и бронзови съдове, конто очевидно принадлежат на гробната находка.
43
ЧЕТИРИКОЛКИ СЪС СЕДАЛКА
VIII. СОФИЯ
Части от четириколка, намерени при прокарване на канал в бившата „Циганека махала*1 в София, близо до гроб, датиран с монета от Константин Велики и други предмети от гробния инвентар. Предадени в Народния археологически музей от Иван Милков и записани под № 5054—5058.
КОЛЕЛО
183. Железни шини с диаметър 0,98 м при дебелина на шината 1,5 см и ширина 2,5 см.
184. Табл. 33, обр. 117. Външни гривни с диаметър 13,5 см и ширина на лентата 4 см. Като № 2 и 33.
185. Табл. 33, обр. 117. Вътрешни гривни с диаметър 8,5 см, ширина на лентата 4 см. Като № 2 и 33.
186. Табл. 33, обр. 117. Крайосник, висок 16 см, с ширина на дъговидната глава 9 см. Устроен както №3.
187. Табл. 35, обр. 130. Два железни кухи полуцилиндъра с повдигнат край на едната страна и инкрустиран сребърен орнамент на повърхността на издутата страна, дълги 16 см и широки 9 см от едната, 9,5 см от другата страна, приковани с по пет гвоздея — два на тясната и три на профилираната страна.
ПРЕДНА ОС
188. Табл. 33, обр. 118. Четвъртита плочка с кръгло разширение към единия край, дълга 23 см, широка 3 см, дебела 3 мм. В разширението има кръгъл отвор за градника с вътрешен диаметър 4 см, външен — 6 см. Плочката се е приковавала на пода на колата и е лежала под главата на градника.
189. Табл. 33, обр. 118. Четвъртита плочка с кръгъл отвор за градника, прикована на горната страна на оста, дълга 18 см, широка 3 см (в средата при кръглото разширение 5 см), дебела 3 мм. Отворът за градника има диаметър 8 см. На двата края с кръгъл отвор за прико-ваване с гвоздей към оста.
190. Табл. 33, обр. 118. Ромбовидна плочка, която е лежала над №2, дълга 17 см, широка 6 см, дебела 1,5 см. Като №35.
191. Табл. 33, обр. 118. Две четириъгълни плочки с клин в средата на една от тесните си страни и кука на другата. В средата имат отвор за приковаване. Дълги са 17 см, широки 6 см и дебели 1,5 см. Ку ките са високи 6 см, клинът е дълъг 3,5 см. Мястото им в колесницата е на краищата на оста (срв. Шишковци № 37 — комбинирани с куката на оста № 38).
44
ПРЕДНИ ЛИСИЦИ
192. Табл. 33, обр. 119. Предел клин (от двата запазен само един) с плоска глава на горния край и нит на долния, дълъг 14 см, дебел 1,2 см. Плоската глава с диаметър 4 см.
193. Табл. 33, обр. 119. Заден клин, дълъг 14 см, дебел 1,4 см. Халката с диаметър 4 см, както № 9.
Закрепване на предните лисици
194. Табл. 33, обр. 119. Две скоби във форма на буквата S за предната страна, високи 27 см и дълги 29 см. Горната им плочка е дълга 7,5 см и висока 3,5 см, прикована с два гвоздея, дълги по 5 см. Долната плочка е листовидна, дълга 2,5 см, прикована с един гвоздей, дълъг 3 см.
195. Табл. 33, обр. 119. Запазена една от скобите за задната страна, извита в горната си част във формата на буквата S и права надолу. Висока е 25 см, широка 17 см. На горния край с плочка, дълга 5 см; на долния край с втулка на задния край на лисиците с диаметър 4 см. В средата цилиндричната пръчка е извита в халка с вътрешен диаметър 2 см. Подобии на № 43 и 44, макар и не съвсем еднакви по форма.
ЗАДНИ ЛИСИЦИ
196. Табл. 33, обр. 119. Клин, висок 13 см и дебел 1,3 см, с глава с диаметър 3 см, с нит. Като № 8 и 47.
197. Табл. 33, обр. 118. Конзоловидни завършъци на лисиците като №47.
197 а. Две четириръбести пръчки с клин и гвоздей на едната страна и пречка на другата, дълги 31 см. Клинът накрая и гвоздеят на 26 см от него са дълги по 3 см. Преч-ката е дълга 5 см.
ШАСИ
198. Част от лентата, с която е било обковано шасито, дълга 36 см, широка 5 см, прикована с декоративно наредени гвоздей: по два горе и долу, разделени с един в средата.
ЩИТ
199. Табл. 34, обр. 120—121. Украшение от ковано желязо, счупено на две части. Пред-ставлява една четириръбеста извита пръчка, от която излизат спирално навити ластари и листа, по конто личат следи от инкрустации със сребро. Дълга е 80 см. В средата има отвор, в който е стояло едно цвете от ковано желязо, напомнящо лилия. Цялата повърхност на лилията от вътрешната страна е покрита също с инкрустирани със сребро орнаменти. Полукръглата форма на това украшение показва ясно, че то е стояло на щита на колесницата.
СТРАНИЧНИ ПАРАПЕТИ
200. Табл. 34, обр. 124. Една обкова от желязна лента с форма на буквата Т, но с дъго-видно извита горна част, отчупена към горния си край. Дълга е 16 см, широка 6 см. В средата има отвор, за да даде път на дървена част. На трите си края е била прикована с по един гвоздей.
201. Табл. 34, обр. 125. Обкова във форма на буквата Т с хоризонтална страна 17 см и отвесна 14 см при ширина на лентата 3 см. Има дупки на трите си края за приковаване към дърво.
202. Табл. 34, обр. 126. Две подобии обкови с хоризонтална страна, дълга 18,5 см, и отвесна — 13 см при ширина на лентата 3,5 см. На краищата има отвори за гвоздей, а в средата — четвъртит отвор. През него минава халка с отворени краища, конто минават в клинове, дълги по 5 см.
Обновите №200—202 са придържали страничните парапети. Обкови №200 са били приковани за шасито с хоризонталната си част, а за горната страна на парапета — с извитата си част. Те очертават дъгата на извивката на страничните парапети.
45
203. Табл. 34, обр. 122. Две украшения от ковано желязо от четириръбеста плоска желязна пръчка, извити в четири спирали, конто излизат от една дъга. Дълги са 24 см и широки 7 см. Те са извънредно леки и подхождат добре към страничните парапети на колесницата.
СЕДАЛК А
204. Табл. 35, обр. 129. Куха желязна колонка, висока 37 см с диаметър 5 см и дебелина на желязото 4 мм. Има база и капител. Украсена е с инкрустирани със сребро орнаменти: редица палмети между листа и ластари. Вероятно колонките са били две и са играли същата роля, която играят колонки № 54 при втората колесница от Шишковци, макар последните да са масивни и устроени другояче.
205. Табл. 35, обр. 127. Странични парапети от ковано желязо, изработени от плоска четириръбеста пръчка. Високи са 37 см, широки 28,5 см и дебели 0,5 см. Представляват един клин, от който се отдели клон с два ластара. Клинът има обърнат горния си край във вид на кръгла плочка с отвор от горе на долу. В този отвор той е бил притяган между две дървени части и при-коваван. На долния си край клонът свършва с отворче за приковаване с гвоздей. Външната страна на парапетите е била инкрустирана със сребро. Извитата част е заета от палмети, оградени с лъ-катушна линия. Отвесната част е украсена с лаврови листа, заградени от подобна лъка-тушна линия.
Подобии парапети има в колесница IX от Айтос, № 222. Там парапетите са три. В такъв случай те трябва да са били четири и да са украсявали седалката на колесницата. Два парапета ще са били поставени при ръцете и два при краката. Първите са били забити в дъската на седалката и при гърба й, вторите— в пода на колесницата и в отвесната дъска зад седналия. Подобен вид парапети, но изработени от бронз и украсени с изображения, са известии от колесницата от Никомедия във Витиния1 Парапети от ковано желязо, но много по-прости, се срещат и в Панония.2 206. Табл. 35, обр. 126. Палмета на четириръбеста желязна пръчка, която е оформяла гърба на седалката като № 56 при II колесница от Шишковци. Висока е 48,5 см, широка 29 см. При горния и долния си край завършва с недообработена част, която се е вмъквала в дървена конструкция. Цялата палмета е украсена по лицевата си страна с орнаменти, инкрустирани със сребро. Орнаментите се групират, доколкото е възможно да се видят, така: в централната й част има стилизирани четирилистни палмети, вписани в квадрат от растителни орнаменти. Около тях са описани два кръга с венци от листа и палмети. Над тях следват отново палмети и листа. Двата горни листа на палметата са украсени с ластари. Долните листа на палметата имат бордюр от вълнообразна линия. Едното от листата е било счупено и поправено в древността чрез спояване. Върху него е представен различен орнамент — зигзаг.
207. Табл. 35, обр. 128. Украшение на плоска четириръбеста пръчка с форма на буквата X както № 55 със спирално завити краища. На външната страна всяка спирала има по един шип, който се е забивал в двете издадени напред отвесни летви на предната страна на седалката. В средата си това украшение има също отвор за приковаване. По лицевата си страна носи следи от орнаменти, врязани и изпълнени със сребро. По края минава една вълнообразна линия, а по средата — кука и дъгичка.
РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЛЕСНИЦАТА
Табл. 90
Въз основа на блйзостта на частите й с тези на втората колесница от Шишковци колелото и осите на колесницата от София трябва да се възстановят по същия начин. Защитената с плочки горна страна на горнището над предната ос № 188—197 се различава само по това, че докато куките № 38 в Шишковци са заковани в горния край на двете тесни страни на оста — на лявата и дясната, — в колесницата от София представляват неразделна част от самата плочка № 127. Лисиците на колата при предната ос са били устроени със същите клинове — № 192 и 193 — и закрепени със същите почти скоби — № 194 и 195, — каквито има във втората колесница от
1 Е. v о n Mercklin. Wagenschmuck aus гбт. Kaiserzeit Jbl 48, 1933, 141, 11.
- A. Alfdldi. Allatdiszes kerekvetd-fejek kelta-romai. Arch. ErtesitO, XLVIII, 1935, Taf. 151.
-46
Шишковци — № 39—40 и 43—44. Следователно при предните лисици те трябва да се възстанови със сигурност и скобата от типа № 11, 42, каквато има и при двете колесници от Шишковци.
Шасито на колесницата е обковано с желязна лента № 198, каквато има и втората колесница от Шишковци — №49. Поради липсата на части от щита, украсен отгоре с пръчки от ковано желязо, ние не знаем височината му и устройството му. Сигурни сме обаче в бароковата му ап-сидна извивка.
Колесницата предлага интересни данни за устройството на страничните парапети, макар и тук височината им да се знае само приблизително. Ребрата са били приковани на обкови с форма на буквата Т както в Шишковци № 20 и 62. Запазени са само две от обковите № 202—3. Другите две липсват. Очевидно обкова № 200 със своята дъговидно извита отвесна част е стояла прикована на шасито и на понижаващата се до неговата височина дъговидно извита част на горната страна на парапета.
Най-богато е била украсена седалката. Тук № 206 и 207 отговарят на № 55 и 56 от втората колесница в Шишковци и ни показват еднакво устроени седалки на двете колесници. Колесницата от София обаче изглежда много по-богата от тази от Шишковци със своите сребърни инкрустации по всички видими части. Новото, което ни предлага тя, са устоите на седалката, този път оформени като колонки с капител и база. От тях е запазена само едната, № 203. За да играят ролята на колонките № 54 от Шишковци, трябва да се предположи, че са били надянати на дървен кол, който е влизал долу в оста и горе в гредичката, носеша дъската за сядане.
XIX. АЙТОС
Части от колесница били открити случайно в землището на Айтос от жител на с. Кирково, Айтоско. Те са прибрани в Народния археологически музей в София, но са останали непублику-вани и за тях дори не е съобщавано никъде. Ето и самите части.
КОЛ ЕЛО
208. Табл. 36, обр. 131. Външни гривни с диаметър 12 см при ширина на лентата 3,8 см.
209. Табл. 36, обр. 131. Вътрешни гривни с диаметър 8 см при ширина на лентата 4 см.
ПРЕДНА ОС
Тобл. 83
210. Табл. 36, обр. 132 Обкова на горната страна на предната ос, дълга 84 см, широка 5,2 см и дебела 0,3 см. На четирите ъгъла на дългите си страни има по едно езиче, дълго 5,2 см и широко 2 см. В средата всяко езиче има дупчица за забиване на гвоздей. В средата на обковата има кръгъл отвор, през който е минавал градникът. Самият градник обаче липсва. Отворът е с диаметър 3 см. Обковата е покривала цялата горна страна на оста (т. е. на горнището) от единия до другия край.
211. Табл. 36, обр 132. Ромбовидна плочка, която се поставя над обковата на оста с отвор за градника, дълга 16 см, широка 4,5 см и дебела 0,9 см. Отворът е широк 2 см.
ПРЕДНИ ЛИСИЦИ
212. Табл. 36, обр. 133. Запазен е един от двата клина с дъговидна скоба горе и нит
долу, дълъг 12 см и дебел 1 см. Скобата е дълга 8 см.
213. Табл. 36, обр. 133. Два клина с дебелина 1,8 см, дълги 12,5 см. Горе имат халка с
вътрешен диаметър 2 см, долу с нит.
47
214. Табл. 36, обр. 133. Два клина с дъговидна скоба на горния и долния край, дълги 15 см, дебели 1,8 см. Дължината на скобата им е 7 см.
215. Табл. 36, обр. 133. Дъговидна скоба, дълга 22 см, която хваща краищата на лисиците над процепа. Запазена е само част от нея (срв. № 11 от I колесница от Шишковци).
ЗАДНИ ЛИСИЦИ
216. Две конзолки, дълги 12 см, с клин, дълъг 3 см, като № 47 от П колесница от Шишковци. Табл. 62.
217. Табл. 36, обр. 131. Две четириръбести пръчки, дълги 45 см, широки 2 см и дебели 1 см. Извити са под прав ъгъл в единия си край. Извитата им част е дълга 6 см. Близо до нея, в противоположна посока, е забит гвоздей. На другия си край пръчката има кръгло разширение с кръгъл отвор в средата с вътрешен диаметър 1 см.
217(1. Табл. 36, обр. 133. Клин за прихващане задните лисици с кръгла глава и нит. Дълъг 14 см.
ШАСИ
218. Табл. 36, обр. 131. Две обкови на външните ъгли на задната страна на шасито, направени от лента, дълга от всяка страна на ъгъла по 12 см и широка 6 см.
ЩИТ
219. Табл. 36, обр. 131. Части от сърповидна пръчка с цилиндричен ствол, на която е за-губен долният край. Дълга е 47 см.
СТРАНИЧНИ ПАРАПЕТИ
220. Табл. 36, обр. 131. Железен клин във форма на буквата Т, отчупен от долния си край, дебел 1 см и дълъг сега 37 см.
221. Табл. 36, обр. 131. Подобен клин без долей край, дълъг 29 см. На горния си край има плоска кръгла глава с диаметър 2 см и в нея отвор с диаметър 1,4 см.
ПАРАПЕТИ ПРИ СЕДАЛКАТА
222. Табл. 37, обр. 134 и 135. В находката има три предмета от ковано желязо. Те пред-ставляват една права, масивна, дебела 1,5 см и висока 34 см пръчка. На горния си край тя обра-зува широка плочка, дълга 12 см и висока 3 см. Плочката има отвори за приковаване с гвоздей към дърво. На долния край пръчката завършва с остър връх. От правата пръчка излиза една дъговидна извита пръчка, която образува три спирали. Цялата тази част на колесницата е очевидно един парапет. Желязото, от което е изкован той, е четириръбесто и покрито от всички страни с различии инкрустирани със сребро орнаменти.
Обстоятелството, че парапетите са три, навежда на мисълта, че те са били четири, тъй като по страните на колата парапетите се явяват обикновено в четни числа. При това нашите парапети са били приковани с по два гвоздея към широка плоскост, върху която плочката им е лежала. Страните към шита не могат да предложат такава плоскост, защото самият щит е ви-наги решетка от тънки летви и железни пръчки. Широки плоскости предлага гърбът на седалката. И два от тези парапети най-лесно биха легнали там. С помощта на плочката те са се при-ковавали върху предната страна на гърба на седалката, докато върхът им се е забивал в задната гредичка, която носи дъската на седалката. По този начин те са оставали закрепени здраво и са служели за странични огради на седалката.
Подобна плоскост предлага и предната отвесна страна на седалката. Тук са могли да бъдат забити в същото положение към страната на седалката и пода на колесницата вторият чифт парапети.
48
УКРАШЕНИЯ ПО СТРАНИЧНИТЕ ПАРАПЕТИ
223. Табл. 37, обр. 135. Две украшения от ковано желязо, представляваши в средата желязна пръчка, от която излизат две спирали. Желязната пръчка завършва нагоре с остър връх, а в долната си част се изтънява и минава в пръчка, която е била забита в дърво и отбита (запер-чимена) под него. Целият предмет е дълъг 20 см. Забитата в дървото част е дълга 6,5 см, а от-битият край — 4,5 см. Пръчката, от която са изработени, е покрита от всички страни също с инкрустирани със сребро орнаменти.
Тези две украшения могат да се поставят на парапетите или върху щита на колесницата, ако се излиза от леко извитата им форма, следваща очевидно една извита летва, върху която са приковани. Такава може да бъде само извитата летва на парапета.
ЯРЕМ
224. Табл. 37, обр. 136. Две бронзови халки с дълъг клин на долната си страна. Клинът при едната от тях е отчупен и липсва. Високи са с клина 12 см, без него — 6 см. Пръчката на халката е куха и има дебелина 1,6 см.
225. Табл. 37, обр. 136. Две кухи бронзови халки с диаметър 7 см и дебелина на халката 1,6 см. Другите две подобии халки липсват.
226. Табл. 37, обр. 136. Железен хамут от типа на тези от Шишковци № 27 и 71.
РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЛЕСНИЦАТА
Колесницата от Айтос по устройство стой най-близо до колесницата от София, от която се различава по няколко детайла. Преди всичко по устройството на предната ос. Вместо три плочки — една в средата и по една на двата края — както при предишните две колесници (иапр. № 35—37) тук с една обкова № 210 е била обкована цялата гориа страна на оста от единия до другия край. Различно са устроени също така и лисиците. Хванати веднаж вече с по една лет-вичка пред и зад предната ос, те са били притиснати още веднаж пред оста с две гредички посредством два клина, конто при други колесници не са засвидетелствувани (№ 215). Докато при другите колесници седалката се възстановява само по частите на предната и задната й страна, при колесницата от Айтос също както при колесницата от София може да се възстанови профилът на нейиия силует. За съжаление части от гърба на тази колесница не са открити.
X— XII. ЯМБОЛ
G. Seure. Chars Thraces. ВСН, XLIX, 1925, 395, В, Chars de lamboli.
През 1899 г. части от VII пионерски полк в Ямбол при прокарване на пътя за Преслав прорязали могилата Чаталтепе и открили в нея части от колесници. През 1900 г. били предприети на мястото разкопки от Сьор, конто не дали резултат. Разкопките продължили и след заминава-нето на Сьор под ръководството на Б. Дякович, който е дал и подробен отчет за откритите материали. Между предметите, открити от войниците, попаднал и инвентарът от две погребения: съдове от печена глина и една монета от Константин Велики (306—335) и втора от Делмаций (335—337). Двете монети показват, че погребенията в могилата са доста късни — от началото на IV в. от н. е. От друга страна, и стилът на предметите, намерени между частите на колесниците, говори за една находка от късната античност (III или началото на IV в. от н. е.). Касае се за една статуйка на Аполон, две апликации на менади и една на Ниоба: В. Filov. L’art antique en Bulgarie. Sofia, 1925, 63. G. Seure. Archeologie Thrace. RA, 1913, n° 75. Б. Филов. Две статуйки на Аполон ИАИ I, 2, 16. Според Филов те са работа на късноантичен майстор, докато Сьор е склонен да ги датира в I в. пр. н. е. Погребенията, открити в могилата, не говорят в полза на една подобна дата.
7 Тракийската колесница
49
В същност в могилата са били открити, както това се вижда от изложените по-долу ма-териали, три четириколки. Тъй като не може да се определи точно коя част на коя колесница е принадлежала, ние ги описваме в следвашите редове, без да ги разделяме.
КОЛЕЛО
227. Табл. 38, обр. 137—139. Дванадесет железни шини с три различии размера:
а. Диаметър 87 см, дебелина 1,3 см, ширина — 3 см.
б. Диаметър 99 см, дебелина 1 см, ширина 2,8 см.
в. Диаметър 105 см, дебелина 1 см, ширина 3 см.
228. Табл. 38, обр. 137, 139. Външни гривни.
а. Осем броя с диаметър 10,5 см, ширина на лентата 4,5 см.
б. Осем броя с диаметър 12,8 см, ширина на лентата 4 см.
в. Осем броя с диаметър 13,5 см, ширина на лентата 5,3 см.
229. Табл. 38, обр. 137, 139. Вътрешни гривни:
а. Осем броя с диаметър 5,5 см, ширина на лентата 4 см.
б. Осем броя с диаметър 8,5 см, ширина на лентата 6 см.
в. Осем броя с диаметър 9,5 см, ширина на лентата 5 см.
230. Табл 38, обр. 137, 139. Бронзови гривни, който са обхващали главината: четири броя
с диаметър 13 см и ширина на лентата 6,5 см.
231. Табл. 38, обр. 137—139. Цилиндрични навръшници за краищата на оста с отвор за крайосника както при колесницата от София:
а. Четири броя от желязо с диаметър 5,5 см и дължина 8 см.
б. Един от желязо с диаметър 5,7 см и дължина 6,2 см.
в. Три броя от бронз с диаметър 5,5 см и дължина 6 см.
232. Табл. 38, обр. 137—138. Пръчки, вмъкнати в оста през главината на колелото (Шишковци 4):
а. Четири броя, дълги 45 см, широки 1,5 см, дебели 1,2 см.
б. Три броя, дълги 43 см, със съшите размери.
в. Една по-малка, отчупена, широка 1,2 см, дебела 1 см.
ПРЕДНА ОС
233. Табл. 39, обр. 140. Четвъртита плочка с кръгъл отвор за градника в средата и с езичета за приковаване от дългите страни при ъглите както № 35 от Шишковци:
а. Дълга 19,5 см, широка 7 см. Езичетата дълги 4 см; отворът с диаметър 2,3 см.
б. Дълга 15 см, широка 7 см. Езичетата дълги 4 см; отворът с диаметър 3 см.
234. Табл. 39, обр. 140. Ромбовидна плочка с върхове при острите ъгли и отвор за градника в средата както № 35 от Шишковци:
а. Дължина 17,5 см, ширина 4,5 см, отворът с диаметър 2,6 см.
б. Половина от подобна плочка със същите размери.
235. Табл. 39, обр. 140. Две четвъртити плочки с езичета за приковаване при едната си къса страна и гвоздей на другата:
а. Дължина 14,5 см, ширина 7 см, дължина на езичето 4 см.
б. Дължина 11,5 см, ширина 7 см, дължина на езичето 5,5 см.
ПРЕДНИ ЛИСИЦИ
236. Табл. 40, обр. 142. Клинове с дъговидна скоба на горния край и нит на долния или с формата на птичи крака:
а. Дълги 12 см, ширина по скобата 7,5 см — два броя.
б. Дължина 15 см, ширина 7,5 см — два броя.
в. Дължина 15 см, ширина 6 см — само един.
50
237. Таб.1. 39, обр. 141. Цилиндрична пръчка с плоска глава на единия край, отчупена от другия. Напомня № 41 при II колесница от Шишковци. Дълга е 57 см, диаметър на ствола 2,5 см, а на главата 5,5 см.
238. Табл. 40, обр. 142. Скоба за хващане на предните лисици с процепа:
а. Дълга 22 см, полукръгла, куката й загубена.
б. Дълга 23 см, четвъртита, снабдена с кука в средата.
ЗАДНИ ЛИСИЦИ
239. Табл. 62. Клин с кръгла глава и нит, дълъг 12 см, за прихващане на предните лисици към пропела (срв. I колесница, № 11).
239. А. Табл. 39, обр. 141. Конзолка с пречка на единия край и клин на другия, извита под прав ъгъл — като № 46 от колесница II, Шишковци.
а. Дълга 9 см, издатъкът 3,5 см, клинът 3 см, ширина на пръчката 1,5 см, дебелина 1 см.
б. Дълга 8 см, другите размери като при „а“.
в. Дълга 7,5 см, останалите размери както при „а“.
ЗАДНА ОС
240. Табл. 38, обр. 137. Обкова на горната гредичка на задната ос, елипсовидна с разширение на горната страна, което също има елипсовидна форма — от тип № 48, II колесница, Шишковци.
а. Висока 10,5 см, широка 7,5 см, разширението дълго 11,5 см.
б. Друга подобна със същите размери, но много по-тънка.
241. Табл. 39, обр. 141. Кука, на която единият край минава в клин, а друтият завършва с топче. Цялата е дълга 11,5 см. Само клинът дълъг 7 см. Върхът на клина е отбит (заперчи-мен). Намерени са само два броя.
ШАСИ
242. Табл. 42, обр. 149. Обкова от външната страна на задните ъгли на колесницата от желязна лента, прегъната под прав ъгъл на две равни части, дълги по 13 см, при ширина на лентата 2,5 см. Всяка страна е прикована с по два гвоздея, дълги по 3,5 см. Обновите са два броя.
243. Табл. 40, обр. 144. Обкови от вътрешната страна на шасито, при абсидата, направена от четириръбеста, дъговидно извита пръчка и прикована с по три гвоздея от външната страна на гредичката на шасито:
а. Дълги 14 см, широки 3,5 см, дебели 1 см. Гвоздеите дълги 3,5 см. Два броя.
б. Дълги 13,5 см, дебели 0,8 см. Два броя.
ЩИТ
Табл. 91 и 92
244. Табл. 42, обр. 147. Цилиндрични сърповидно извити пръчки, образуваши на единия си край триъгъл на плочка, прикована от долната страна едва гвоздея към основната летва на щита — разновидност на пръчките № 16 и 58 от Шишковци и идентични с № 91 от находката при Телец: а. Дълги 50 см, дебели 1 см. Страна на триъгълната плочка 7,5 см. Гвоздеите дълги 4 см. Два броя.
б. Дълги 42 см. Два броя.
в. Дълги 43 см. Само едната запазена.
Между описаните части от колесници има дванадесет железни шини от колела. Това показва, че в могилата Чаталтепе, Ямболско, са били открити най-малко три четириколки или най-много шест двуколки. Всички части обаче, от № 228 до № 233, се групират в три групи. При всяка от тях те имат еднакви размери и където са запазени в целия си брой, се явяват винаги по четири или осей части в една и съща трупа. Това показва, че колесниците са имали по четири ед-
51
накви колела, както трябва да се очаква, ако в могилата са били заровени три четириколки. Освен това за две от тези колесници може да се твърди със сигурност, че са имали ос на четириколка от типа на втората колесница в Шишковци; те носят на горната страна на оста си плочки № 234—236, отговарящи напълно на № 35—37 от втората колесница в Шишковци. Броят на клиновете за сглобяване на лисиците от типа № 10 и 39 от Шишковци, дадени под № 237, принадлежат безспорно на три четириколки, макар другите клинове от този тип да липсват от находката.
Липсата на части от висешо шаси в тези три колесници говори ясно в полза на устройство на колесници със седалки и гръб.
За разлика от предишните колесници обаче колесниците от Ямбол са били богато укра-сени със статуйки и апликации, конто дават известна представа за формата и изгледа на колесницата. Те се групират в три отделяй групи.
БРОНЗОВИ УКРАШЕНИЯ ПО ШИТА И СТРАНИЧНИТЕ ПАРАПЕТИ
Трупа а
Статуйките от тази трупа си приличат до известна степей не само по стил, но и по тех-ническо изпълнение. Някои от тях имат малки посребрени повърхности и цветът на патината им е еднакъв. Ето защо много е вероятно те да са принадлежали на една и съща колесница. Ето и самите статуйки:
245. Табл. 43, обр. 151 и 152. 44, обр. 154 и 156. Бронзова статуйка на Аполон, Б. Филов. ПАИ, I, 2, 16, табл. III, обр. 1.
Статуйката, висока 25 см, представя Аполон седнал, десният му крак свит, а левият — отпуснат надолу. Посребрена мантия обвива шията му и се спуска по врата му. В дясната си ръка е държал предмет, който е отчупен и сега загубен. Лявата му ръка, спусната, държи края на мантията. Краката и ръцете на статуйката са много издължени. Лицето е без израз и цялото изображение е без подробности. През целия гръб на статуйката е прекаран железен клин, двата края на който са се забивали в дърво зад главата и под тялото на фигурката. Тази статуйка е била прикрепена към колесницата.
246. Табл. 43, обр. 151 и 152. 45, обр. 153. Две бронзови статуйки на кентавър, конто са били симетрично разположени една срещу друга; публикувани от Е. v. М е г с k I i п, о. с., 90, Abb. 3. Статуйките са високи 10 см. Имат плоска, разширяваща се към единия край поставка, снабдена с по два шипа за забиване от долната си страна. Поставката е дълга 9 см и широка при предните крака на кентавъра 9 см, а при задните — 5 см. Тя е дебела 4 мм.
Кентаврите са приклекнали на задните си крака и опашките им опират до поставките. Ръцете им са отчупени. През едното им рамо е преметната мантия, краят на която се развява. Изо-браженията са без подробности.
Тези три статуйки — Аполон и двата кентавъра — трябва да се възстановят, както това е показал Мерклин,1 върху горната летва на шита на колесницата. Ширината на тази летва е ши-рината на поставките на статуйките на кентаврите и самите те са били поставени в двата края на щита. На това място горната летва се е разширявала, за да приеме върховете на двете сърповидни пръчки № 244. Точно в средата на щита, фланкиран от двата кентавъра, се е намирал Аполон. Зад главата на божеството е преминавала втора летва, която е образувала рамка около статуйката.
247. Табл. 44, обр. 151 и 152. Две кухи бронзови обкови с форма на корабен нос, отворен и на задната страна, за да приемат една хоризонтално разположена летва, дълга 5,7 см, и обхващащи дърво с височина 3 см и ширина 4,5 см.
248. Табл. 46, обр. 160. Един бронзов гвоздей с височина 12 см, от конто 5 см са вли-зали в дърво. Горната част на гвоздея е декоративно украсена със сложи и профили и завършва най-горе с топче.
Ако се съди по едно изображение у Мерклин1 2 от колесницата от Петровица в Югославия, където корабните Носове са дадени свързани с подобии декоративни гвоздей, предметите трябва да са се намирали близо един до друг. От друга страна, корабните Носове в нашата колесница
1 Е. von Merck! in, о. с., 84.
2 Е. von Merck 1 i п, о. с., 129, Abb. 48, 49.
52
могат да се свържат и с изображение™ на Аполон, който в елинистическия оригинал, имитиран от нашата реплика, е представен облегнат на корабна прора. Това навежда на мисълта, че и пашите прори са стояли близо до статуйката на божеството. И понеже те са нагодени да оформят краищата на една хоризонтално поставена летва, има известно основание да се мисли, че те са стояли на краищата на горната летва на щита. Близо до тях са били заковани и двата гвоздея, от конто в находката е оцелял само единият (табл. 46). Има обаче и друга възможност — да са обличали краищата на ярема. Срв. по-долу Pollux I, 143, вж. колесницата от Могилово № 138.
249. Табл. 45, обр. /51—158. Два бронзови бюста на вакханка, G. Seure. Archeologie thrace. RA, 1913, n° 75. В. Filov. L’art antique en Bulgarie. Sofia, 1925, 63, fig. 52.
Бюстовете, високи 11 см, са кухи и отворени от задната страна, като само главите им са затворени отзад. Отворът им има диаметър 6,5 см. Тези два бюста също са били разположени симетрично, както се вижда от положението на главите на вакханките: едната гледа наляво, а другата — надясно. Съобразно с това мантията на едната е прехвърлена през лявото рамо, а на другата — през дясното, като оставя едната гръд открита. Косите им са вдигнати право нагоре и събрани на върха на главата на топка. Зениците на очите им са били вдълбани и са били инкрустирани с емайл, който е изпадал. По гърдите едва личат орнаменти, изпълнени с посребряване. Двете бронзови апликации са имали на задната страна полукръгла халка за прикрепване към щита или оградата на колесницата. От тази халка в гнездата, в конто е била прикрепена за двете страни на бюста, са останали части от желязо.
250. Табл. 44, обр. 155. Бюст на Ниоба, публикуван при предишните.
Висок е 11 см. Главата е обърната вляво. Това показва, че бюстът е имал пандан и от другата страна на колесницата. Косата на Ниоба е превързана с панделка на челото и се спуска зад шията. Върху ръцете й е прехвърлена мантията, която тя държи пред гърдите си. Втората подобна апликация не е била открита.
Четирите апликации очевидно са били прилепени към една плоскост, каквато предлагат само щитът и парапетите на колесницата. Ако изхождаме от това, че централната фигура е Аполон, близо до него трябва да видим бюстовете на двете Ниоби. Следователно те ще бъдат някъде по щита, докато двете вакханки ще бъдат по-далеч.
Трупа б
Тази трупа от статуйки и апликации се различава от предишната по грижливата си изра-ботка, но също така и по лошото качество на бронза. И тук се срешат апликациите, конто са украсявали горната летва на щита.
251. Табл. 46, обр. 160—161. Две бронзови статуйки на лежащи пантери, конто са стояли на двата края на щита. Дълги по 9 см и високи по 4,5 см; излети заедно с масивните си бронзови поставки, те са били прикрепени към шита с помощта на три железни шипа, дълги по 3 см.
Двете бронзови статуйки ни подсещат, че в центъра на щита е имало изображение на Дионис, което не е запазено. В една колесница от Македония, от областта на Солун, краищата на щита на която са били украсени с по една пантера, централното изображение е трупа от статуйки на Дионис, Пан и един сатир, конто вървят прегърнати.1 Сыцият сюжет е известен и от една колесница от Панония.2 Популярността на този сюжет в Тракия навежда на мисълта, че може би и в нашата колесница е била възпроизведена подобна трупа. Че наистина това е било така, може да се заключи от присъствието на една бронзова главичка на сатир, сравнително малка и може би произхождаща от подобна трупа.
252. Табл. 46, обр. 160—161. Бронзова главичка от статуйка на сатир, висока заедно с шията 5 см, без нея — 3,4 см. Главичката е имала емайлирани зеници. Запазена е в извънредно лошо състояние. Вероятно това е единствената запазена част от централната трупа.
253. Табл. 46, обр. 160—161. Бронзов бюст на сатир, висок 10,5 см и устроен както апликациите от предишната трупа. Главата на сатира е обърната наляво, което кара да се предполага, че тя е имала пандан на другата страна на колата. Мантията покрива лявото му рамо, като оставя част от гърдите открити.
1 G. Seure. Un char thraco-macedonien. BCH, XXVIII, 1904, 230, fig. 20.
- A. Al fill di. Allatdiszes kereveto fejek kelta-romai kocsikrol. Arch, ertesito, XLVI1I, 1955, 198, fig. 147.
53
254. Табл. 46, обр. 160—161. Част от подобна бронзова апликации — бюст на Артемида. Липсва долната й част. Висока сега 6 см. Запазсна само главата и горната част на бюста на бо-гинята. Главата е извита наляво и има висока фризура. Върху лявото рамо падат част от косите, а зад тях се подява и горният край на колчана със стрели. Апликацията е много пострадала.
Очевидно апликациите № 253 и 254 са част от украсата на щита на страничните парапети на колесницата също както бюстовете на Ниоба и вакханката в предишната трупа — № 249—250.
Трупа в
255. Табл. 49, обр. 168. Две статуйки на воини, поставени симетрично в двата края на щита върху горната летва. Едната се пази в музея в София, втората — в Казанлък; издадена е от М. Чичикова. Бронзова статуйка на сражаващ се гигант от Казанлъшко. ИИД XXII —iXXIV, 30.
Всяка статуйка е висока 6,3 см и е стъпила на полукръгла поставка, дълга 8 см. На долната страна поставката има три железни шипа, конто са се забивали в краищата на горната летва на щита. Фигурата на воина е дадена в силно движение: гол, с меч в ръка, шлем на главата, с лявата си ръка той се подпира на щит и ножницата му виси на ремък на едното му рамо. Коле-ничил е на единия си крак. В двете статуйки положението на издигнатата ръка и оръжията е раз-менено съобразно с положението им в щита.
256. Табл. 42, обр. 147. В средата на щита е била прикрепена една желязна пръчка, извита като буквата П и снабдена с една напречна пръчка, излизаща от средата й. Целият предмет по този начин получава три дълги шипа. В долния си край те са прекарани през една желязна лента с ширина 4 см, която е покривала горната летва на щита. Трите шипа са били забити в дърво на дълбочина 4 см. За да не потъва по-дълбоко в дървото, тази ръчка или дръжка, за която коларят се е държал, върху горната част на трите шипа, над металическата пластинка на всеки един от тях е надяната по една желязна тръба с диаметър 2 см. Цялата тази дръжка е висока 18 см и широка 19 см.
Трите тръбички са разтворени малко в средата на предната си страна. Това създава впе-чатлението, че върху пръчките, конто минават през тях, на това място е била прикрепена с връзки, минаваща през отвора на тръбите, някаква апликация.
257. Табл. 46, обр. 160—161. Две еднакви статуйки на бик, стъпил на плоска поставка. Статуйките са навръшници на хоризонтално поставена тънка летва. Това личи от обувката, доделена до задната част на фигурката на бика. Високи са 4,7 см и дълги 5,5 см. Отворът на обувката е квадрат със страна 2,5 см. От едната страна обувката има дупчица за приковаване с гвоздей. Обувката е следвала формата на дървото, което е влизало в нея. Затова е по-широка при отвора и по-тясна при опашката на бика. Следователно тя е обличала двата края на летва, по-дебела в средата и изтъняваща се към краишата си.
Трудно е да се каже дали тези обувки са обличали краищата на щита, или представляват своеобразии краища на ярема.
258. Табл. 49, обр. 168. Бронзов навръшник с цилиндрична форма, снабден с кука във форма на човешки пръст от едната страна. Основата му е отворена, за да може да бъде нахлузен на цилиндрична дървена пръчка. Висок е 5 см, широк с куката 6 см при диаметър на отвора 3,5 см.
Навръшникът очевидно играе същата роля както и № 64 от Шишковци, който има подобна форма.
259. Табл. 47, обр. 163. Два бронзови навръшника във форма на човешка ръка, лява и дясна. Ръката е дадена с три полусвити пръста и завършва на долния си край с коническа втулка, която се е нахлузвала на дървен прът. В края на втулката, от едната си страна, има отвор за приковаване с гвоздей. Ръката с втулката е висока 13,5 см и има диаметър на отвора на втулката 4,8 см.
От двете ръце, открити в Чаталтепе и постъпили в Народния археологически музей в София, сега е запазена само едната.
ПАРАПЕТИ НА СЕДАЛКАТА
260. Табл. 42, обр. 148. Две железни пръчки, при горния си край приковани с два гвоздея, един под друг. Под долния гвоздей от всяка пръчка е изтеглена спирално извита тънка лента.
54
Тя очевидно има само декоративно предназначение. Под тази спирала пръчката се стеснява постепенно. Пръчките са високи 23,5 см, широки 2 см и с максимална дебелина 7 мм. Гвоздеите, бити в тях, са 2,5 см.
Тези пръчки са били вероятно част от страничните парапети на седалката, оформени както при железния парапет на седалката в колесницата от София (№ 205). Двата гвоздея, след като са минавали през желязната пръчка, забита в дъската на седалката с доли я си край и в горния край на облегалката с горния си край, са посрешали челото на летвата, образуваща страничния парапет. Така се е образувала една малка ограда, украсена със спирално извити ленти.
261. Табл. 42, обр. 148. Още един чифт подобии пръчки, високи 22,6 см.
ГРЪБ И СЕДАЛКА
Табл. 91 и 92
262. Табл. 48, обр. 164—165. Обкова на горната дъска на облегалката.
а. Лента от бронзова тенекия, счупена на две. Цялата е дълга 70 см, широка 12 см и дебела 1 мм. Долната й страна е права и само в двата си края е отрязана с правоъгълен отрез, висок 4,5 и широк 3 см. Горната страна на лентата е изрязана в елегантни лъкатушни линии. Така са получени симетрично отрязани двата края на лентата, докато цялата горна страна следва формата на три вдлъбнати едикули, изчукани в средата и в двата края на лентата. Двете крайни едикули са засводени. Средната има двусклонна горна страна. В средата на всяка едикула е припоен по един бронзов медальон — бюст на Ерос. Цялата лента и бюстовете по нея са посребрени. Между едикулите личат следи от изображения на орел, направени чрез студено позлатяване. Краищата на лентата и ръбът на едикулите са ограничени с бордюр, широк 6 см, изпълнен с позлатяване.
б. Фрагмент от подобна лента, направена от посребрена бронзова тенекия, дълъг 40 см, обхващащ едната половина на горната страна на облегалката. Цялата лента е била дълга 80 см при максимална ширина 9,5 см. Долната страна е права, докато горната е декоративно изрязана към двата си края. Тя е имала в средата си две засводени едикули Медальоните, приковани някога в тях, сега липсват. Лентата е била прикована към дъска при едикулите с по две гвоз-дейчета, а по краищата — с едно. Позлатен бордюр и тук е опасвал едикулите и края на лентата от всички страни.
в. Фрагмент от подобна лента от посребрена бронзова тенекия, по който може да се възстанови приблизителната й дължина — 90 см — при максимална ширина 9,5 см. Горната и долната страни на тази лента са били прави. Тя е имала две едикули с фронтон, разположени в средата на лентата, и две засводени едикули по краищата. Крайните едикули са обхващали по един медальон, сега загубен, а средната — по едно позлатено изображение. Зле са запазени други позлатени изображения към краищата на лентата. Около едикулите и по края на лентата е имало както в предишните две ленти позлатен бордюр.
За тези три ленти е писал Алфьолди.1 Той ги поставя на горната страна на щита на колесницата. По-горе обаче видяхме, че шитът е бил облечен в кожа, докато нашите ленти са били приковани с гвоздейчета върху широка дъска. Такава плоскост разкрива в същност не щитът на колесницата, а нейният гръб. Желязна пръчка № 57 ни разкрива елегантните извивки на облегалката от Шишковци. Подобии извивки с издигнати нагоре краища ни дава и всяка една от лентите от Ямбол. Присъствието на една по-солидна лента от бронзова тенекия, намерена между частите от колесниците от Ямбол, говори също така в полза на предположението, че тези части са оковавали гърба на седалката. Ето и самата обкова.
263. Табл. 48, обр. 165. Масивна бронзова обкова, дебела 3 мм, от която е запазен фрагмент, дълъг 47,5 см и висок 9,5 см. Горната част на тази лента е била прикована върху цилин-дрична пръчка, докато долната й част е лежала върху плоско дърво. Запазеният й край завършва с четвъртит отрез, висок 5 см и широк 4,5 см. Подобен отрез трябва да се възстанови и на противоположния загубен край на лентата. Обхващащата цилиндрично дърво част от лентата е украсена с ажурни полета, разделени от полета от плътна тенекия. Ако се опитаме да продължим симетрично този орнамент върху загубената част на лентата, ще трябва да добавим още 32,5 см,
1 А. А 1 f 6 1 d i. Chars f uneraires oacchiqttes dans les provinces occidentales de [’empire romaine. Antiquite clas-sique, VIII, 2, 1939, 386.
55
за да получим пълната й дължина, т. е. дъската, върху която е била прикована лентата, е била дълга 80 см. Долната част на лентата е била украсена с припоени към нея медальони, конто са оставили по посребрената й повърхност тъмни крыли петна. Медальоните се разделят от дълги полета, украсени с шахматен орнамент, в който се редуват светли квадратчета от сребро, разде-лени с тъмни квадратчета, получени с потъмняване на среброто. Цялата обкова е била прикрепена към дървената конструкция на колесницата с дълги 6 см бронзови гвоздей. Главите на гвоздеите и сега са покрити добре под посребрената лицева страна на лентата и не личат. Докато другите три ленти, изброени под № 262, са тънки и се огъват, нашата лента е много по-плътна и не може да се извне. Тя е залазила своята форма на права обкова, прикована върху права повърхност. Тя не може да бъде поставена върху извития щит на предната страна на колесницата. Големите гвоздей, с конто тази масивна лента е била прикована към дърво, показват, че тя е стояла върху солидна дървена конструкция. Повърхността на гърба на колесницата, която е права, предлага най-добри възможности за прикрепване на тази обкова. Нейните размери показват ясно, че тя е стояла непосредствено под една от гореизброените ленти.
264. Табл. 46, обр. 161—162. 47, обр. 163. Бронзова статуйка на Херакъл. Представен е прав, гол, с глава обърната надясно. Косата му е къдрава и увенчана с венец от лозови листа. Тя се спуска по раменете му. С дясната си ръка държи кривак, а през лявата е преметнал лъв-ската кожа. Десният му крак е облекчен. Гърбът на статуйката е оформен като улей с отвор отгоре, отделу и отзад. През този улей са прехвърлени две мостчета. Очевидно в улея се е вмъквала четириръбеста пръчка, която е държала статуйката прикрепена към дървената конструкция. Тя не е запазена. Била е четвъртита със страни 1,5 см широки. Статуйката е стъпила върху приз-матична поставка, отворена от долната страна и пробита зад краката на статуйката, за да може да даде достъп на пръчката, която е минавала през улея по гърба на статуйката. С тази пръчка статуйката на Херакъл напомня палметата при колесницата от София и колесницата от Шит-ковци № 56. Статуйката заедно с поставката си е висока 22,5 см, само статуйката — 16,5, поставката — висока 6 см — е широка 6 см и дълга 8 см.
По вид и качество на бронза си тази статуйка трябва да се евърже с бронзовите статуйки от групата б от типа на колесниците от Ямбол.
265. Табл. 48, обр. 166. Две кухи бронзови колонки, базата на конто е съставена от плинта и два тороса, а капителят — от два тороса и абак. Високи са 28 см. Базата им е квадрат със стена 5 см, а капителят — 4 см. Както при втората колесница от Шишковци (№ 54а) и колесницата от София (№ 204) те са служели да облекат и заздравят устоите на седалката. Затова те са кухи и през тях са минавали дървени или железни пръчки, конто са евързвали седалката с разположената непосредствено под нея задна ос.
266. Табл. 46, обр. 160. Долна част от херма, бюстът на която е отчупен и загубен, но описан при намирането. Висока е сега 15 см, а широка на долния си край 3 см. Долната й част образува поставка с профилирани краища във форма на ара, докато горният й край, с който тя е достигала височина около 25 см и който сега е загубен, е представлявал бюст на бог, увенчан с бръшлянов венец. Той е имал рога и брада. Ушите му били кози. Касае се следователно до едно изображение на Пан или сатир. Гърбът на хермата представлява вдлъбнат улей, ограничен от релефно издадения си ръб по контурите на фигурата. Хермата се е прикрепвала на долния и горния си край също както статуйката на Херакъл № 265 с помощта на една желязна пръчка, провряна през нея. Тя е заемала следователно същото място на гърба на колесницата.1
267. Табл. 42, обр. 150. Плоча от дебела бронзова тенекия с умбо в средата и четири гвоздея в четирите ъгли. Гвоздеите имат декоративна глава. Цялата плочка е дълга 27,3 см и широка 22,5 см. Вероятно е била прикована на щита, на който следва издутата форма.
2676. Табл. 42, обр. 150. Половина от втора подобна плочка, широка 24,5 см.
1 Към тези колесници има и други метални връзки, а именно гвоздей с плоски или кръгли глави или с глави във форма на пръчици с тънко тяло и с дължина от 12—25 см. Целият им ствол понякога е извит перпендикулярно, докато в други случаи дори като буквата П. Те са обхватали вероятно страничните парапети иа колесницата при щита или седалката. Също има една обкова от типа № 19 от Шишковци, много клинове, халки и гвоздей.
56
ЯРЕМ И СБРУЯ
Ярем. Трупа а
Частите на ярема са както при другите колесници, халки и клинове, но украсени в горния край с пелта, направена от бронзова тенекия. Върху тази пелта има прилепена втора бронзова масивна пелта, украсена с малки продълговати четириъгълни ивици, изпълнени със син, жълт, зелен и червей емайл.
268. Табл. 47, обр. 163. Яремно умбо, снабдено на двата си края с два отвора за при-качване на железни халки, през конто е минавала яремната връзка. Нагоре става конусообразно и има широка плоскост, украсена отгоре с двойна пелта. Над нея има декоративна халка, на горния край с топче, а над топчето — розета, от която са оцелели само два листа. Умбото е високо 15 см и има диаметър при основата 7 см.
269. Табл. 50, обр. 172. Две халки с клин на долния си край, украсени с пелта на горния (тип №24 и 67 от Шишковци), високи 9 см при диаметър на халката 4,5 см.
270. Табл. 50, обр. 172. Клин с разширение на горния край и в него отвор; над отвора плочка във формата на пелта. Дълъг е 9 см. Отворът, подобен на халка, има диаметър 3 см. Разширението е дълго 4,5 см. Шипът на долния край има плоскости, перпендикулярни на горната му част.
271. Табл. 50, обр. 172. Масивна плочка с емайлирани орнаменти на лицевата страна и железен клин на гърба. Плочката е четвъртита, като два от ъглите на едната от късите й страни са дъговидно изрязани. При ъглите тя е била прикована с малки гвоздейчета. Плочката е дълга 12 см и широка 9 см. Предназначението на този предмет не е ясно.
Сбруя. Трупа а
За разлика от ярема частите на сбруята са изработени от бронз в ажур. Ластари и други различии растителни орнаменти се преплитат в тях. Тук-там е използуван и емайл.
272. Табл. 50, обр. 171. Две ажурни плочки — нагръдници на кон. Около една плочка с кръгло умбо, покрито с бял емайл, е вписан квадрат, зает от ажурни орнаменти. Горната страна на ажура образува ажурен кръг. С помощта на четири верижки нагръдникът е бил закачен за четири малки плочки. Последните са били приковани към ремъците на коня. Без верижките нагръдникът е висок 20 см.
273. Табл. 50, обр. 171. Две ажурни плочки във вид на едикула. Стоели са на хъл-бока на коня. Едикулата представлява един празен квадрат с профилирана рамка, над която от горната страна се издига фронтон (табл. 49, обр. 168), докато всички останали страни са заети от ажурни орнаменти. На гърба при фронтона двете плочки имат по издатък с отвор за щифт, а на долната страна — по две копчета за прикрепване към ремък. С тези си приспособления те отговарят на №29 и 73 от колесниците в Шишковци. Плочката е висока 21 см. И двете плочки са счупени на едно и също място — при фронтона. При едната плочка тази част липсва.
274. Табл. 50, обр. 171. Две езиковидни ажурни пластинки от бронз, приковани по права линия през средата с три гвоздейчета с декоративни кръгли глави. Плоската главичка на всяко гвоздейче има диаметър 1,5 см и е украсена с четири кръстообразно наредени вдлъбнати кръгчета, изпълнени със следи от бял емайл. Пластинките са дълги 12,5 см и имат ширината на отвора в плочките № 273.
275. Табл. 50, обр. 171. Две езиковидни ажурни плочки. В средата си имат шестолистна розета, покрита с бял емайл, вписана в правоъгълник и заобиколена отвсякъде с ажур. На горната страна на ажура в отворите са закрепени копчета, съставени от малко клинче с главичка на двата си края: на задната страна главичката е малка и топчеста, а на предната — голяма и ромбовидна, като ъглите й минават в колелце, което е изпълнено с емайл. С помощта на тези копчета тя се е прикрепила към ремък. Цялата плочка е висока 15 см. Тя е оформяла очевидно края на колан.
276. Табл. 50, обр. 171. Две токи за ремъците през гърба на коня, устроени също както токите от сбруята при Шишковци №30 и 75, само че горната им плочка е ажурна. Тя е снабдена с по едно кръгче в средата на дългите страни, украсено с вдлъбната петолистна розета, изпъл-нена с емайл. Токите са дълги 11 см и високи 5,4 см. Също както токите от Шишковци те имат отстрани по едно колелце, украсено с ромб с орнаменти, изпълнени с разноцветии емайли.
8 Тракийската колесница
57
Ярем. Трупа б
Вторият ярем, както и сбруята, която се отнася към него, е открит при разкопките в могилата Чаталтепе. Неговите части са изработени от бронз като масивни клинове, халки и плочки, конто не са предпазвани с умбо или пелта, а просто са украсени с врязани орнаменти и изображения, инкрустирани със сребро.
277. Табл. 51, обр. 174. Две масивни халки с клин на долната страна и орнамент на горната страна. Дълги са 13 см, само клинът — 6,5 см. Пръчката, от която е направена халката, е широка 0,5 см, а отворът й е 2,5 см.
278. Табл. 51, обр. 174. Две масивни халки с диаметър 6,5 см. Те са кухи и снабдени с канал на горната си вътрешна част под орнамента, който ги е покривал в цялата им горна половина.
279. Табл. 51, обр. 174 Два клина с призматична обувка на горния край. Призмата е отворена от задната страна и има езичесто удължение, успоредно на основата й и перпендикулярно на клина. Клинът е пречупен при дължина 3,5 см. Очевидно той се е вмъквал в дърво. Самата обувка е обхващала друга дървена част с дебелина 2 см и ширина 6 см. На горната страна на призмата непосредствено по дължината й е представено с врязани линии изображение на жена, което е подсилено тук-там с вдлъбнати триъгълничета, инкрустирани със сребро. Вероятно това е вакханка. Останалите страни са покрити с растителни орнаменти. Само страната към клина е останала без украса.
280. Един клин с малък отвор в ствола му, в конто е вмъкната халка, изработена от тел. На горния край завършва с квадратен похлупак, върху лицевата страна на който е пред-ставена седнала богиня. Изображението е изработено с врязани линии, конто са били инкрустирани със сребро. Клинът е дълъг 7 см. Влизал е в дърво до халката, т. е. на 4 см от върха. Остана-лата част сигурно е била обхваната от кожената част на ярема. Вероятно в комплекта е имало още един подобен клин, който не е бил открит.
281. Табл. 51, обр. 173 и 49, обр. 167. Конски амулет — два броя, — подобен на този от колесницата от Могилово(№ 138). Той е съставен от две части, конто са били припоени една към друга:
а. Горна част във вид на ритон, завършващ с протоме на брадат козел. Горната страна на тази част от амулета е отворена. В нея е вмъкната кост, прикована във втулката с две гвоздей-чета, минаващи през две елипсовидни удължения. Самата кост е била обработена като извит нагоре рог, от който е останала само долната част. Между двата предни крака на протомето на козела из-лиза едно четвъртито стълбче с квадратно сечение. На долната си страна то има кръгла дупчица.
б. В тази дупчица е влизало клинчето, с което горната част на амулета се е свързвала с долната и тук те са били припоени една към друга. Самата долна част на амулета представлява квадратен похлупак с къс четвъртит клин на горната си страна, който е бил припоен към клина на горната част, с полукръгла халка на долната и най-сетне на предната и задната си страна при-тежаващ по една кука във формата на човешки пръст. Похлупакът е леко наведен на едната си страна, така както би стоял, ако е лежал върху наклонена повърхност. Единсгвеният начин, по който би могъл да се закачи този амулет към ярема, е, ако халката се е вмъквала в дървото на ярема при единия му край. В такъв случай нейният долей край се е подавал от долната страна на ярема, на него се е закачвала някаква връзка, двата края на която са се закопчавали на двете куки във форма на човешки пръст.
282. Табл. 51, обр. 173. Една тръбичка с диаметър 2 см и височина 5 см. От двете й страни са представени като част от нея два седнали сатира. Те са облечени, обърнати са с гръб един към друг от двете страни на тръбичката и са се хванали за ръцете. Краката им са про-стрени напред. Дрехите над коремите им са вдигнати нагоре и изпод тях стърчи по един голям фалос. Странно е за какво би могъл да се използува този предмет.
283. Клинът, който се е забивал във върха на процепа в тази колесница, е устроен по малко по-друг начин. Горният му край образува една четвъртита халка, висока 3 см и широка 1 см. Долната част на клина, под халката, е висока 6 см. Над халката клинът преминава в масивна бронзова плочка, дебела 4 мм и имаща форма на двустрях покрив. Силно издаден профил отделя двете стрехи по дългата им страна. Той носи по горната си повърхност врязани орнаменти. По дължината на двете стрехи е представен с врязани линии, инкрустирани със сребро, в тежки пропорции по един крилат Ерос.
58
Сбруя. Трупа б
284. Табл. 51, обр. 174. Две квадратни плочки — нагръдници, обкръжени от всички страни с ажур, който по долната страна образува ажурна пелта, а на горната в средата образува малка халка за окачване. Цялата плочка е покрита с изображение на млад бог, вероятно Аполон. То е изработено с врязани линии, конто са били инкрустирани със сребро. Богът е седял с глава напред. Тялото му е в пълен профил. Долната част на тялото и краката на божеството са за-крити от дълга мантия. Косите му се спускат на къдри по раменете. Плочката е висока 14,5 см.
При втората плочка, напълно подобна на предишната, изображението е дадено с обратно разположение на фигурата.
285. Табл. 51, обр. 174. Подобна квадратна плочка, опасана от всички страни с ажур с изображение на седнала фигура, висока 8 см. На гърба има едно под друго две клинчета в средата на плочката, с конто тя се е приковавала към ремъка.
286. Табл. 51, обр. 174. Подобна плочка с изображение на меч, кръстосан с щит. Висока 6 см.
287. Табл. 51, обр. 174. Елипсовидна плочка — украшение за хълбока на коня. В находката са открити два броя. Цялата им липева страна е заета от изображения и орнаменти, изоа-ботени с врязани линии и инкрустирани със сребро. В средата — квадратно поле. В лявата му страна — изображение на Херакъл, гол, прав, с кривак в дясната ръка и брадат. От дясната му страна — Атина, облечена в дълга дреха и с шлем на главата, държи Херакъл за ръка. Между двете фигури е представена някаква сграда. Целият квадрат, в който са изображенията, е вписан в кръг. Пространството между кръга и квадрата е заето от лозови ластари. Долната част на плочката е отделена в една ажурна пелта, върху която пак с врязани орнаменти е обкръжена фигурата на една вакханка.
Втората плочка от този тип се отличава от първата по това, че местата на двете божества са разменени.
288. Табл. 51, обр. 173. Две токи за презгръдните ремъци на коня. Долната им част е устроена както при колесниците от Шишковци. Състои се от две колелца, разположени на краищата на една ос, от която се отделя подковообразна извита пръчка. Различно е устрой-ството обаче на горната част. Върху подковообразната част на токата, стъпили с по три крака на нея, с отпуснати опашки, са представени в трупа две пантери. Те са стъпили с единия си преден крак върху колелцето на оста и така между оста, колелцето и двата предни крака на пантерата се образува проход за прекарване на поводите. Така двете фигури на пантери поемат ролята на капака в токата при нейните останали разновидности. Двете колелца на оста са укра-сени от външната си страна с релефно представени глави на амазонки, носещи голям и украсен с ветрилообразно наредени пера шлем.
Ярем. Трупа в
От частите на третия ярем в находката от Ямбол са запазени бронзови халки и клинове, защитени от горната страна с осмоъгълна плочка-похлупак, украсена с цилиндрично умбо в средата. Осмоъгълникът има четири по-дълги, дъгообразно извити навътре страни, конто се редуват с четири къси, прави страни. Това дава на похлупаците кръстообразна форма. Ето и самите предмети:
289. Табл. 49, обр. 169—170. Две халки с клин на долната страна и осмоъгълен похлупак на горната. Целият е висок 11 см, до халката — 5 см.
290. Табл. 49, обр. 169 — 170. Три халки с осмоъгълен похлупак със същите размери. Диаметърът на халката е 4 см.
291. Табл. 49, обр. 169—170. Два клина с разширение в горната част, горе с похлупак със същата форма и размери. Целият клин е висок 12,5 см, до разширението — 6 см.
292. Табл. 49, обр. 169—170. Плосък четириръбест клин без връх и със страна 11 см, висок 10 см.
293. Табл. 49, обр. 169—170. Клин с халка и осмоъгълен похлупак над нея. Върхът му е отчупен. Висок е сега 12,5 см. На горния си край има халка, която лежи върху едно разширение. До разширението под халката клинът е дълъг 5 см. Похлупакът има страна 11 см. Това е клинът, който е стоял върху процепа.
Яремът е аналогичен на този от Шишковци.
59
Сбруя. Трупа в
294. Табл. 49, обр. 169—170. Запазени са само двете токи за презгръбните ремъци, устроени както токите от Шишковци. Вместо колелца обаче отстрани те имат осмоъгълни плочки с кони-ческо умбо в средата. Горната им плочка-похлупак е украсена също с по две цилиндрични умба. Токите са дълги по 11,5 см и високи 7,5 см. Отговарят напълно на №30 и 75 от Шишковци.
XIII. ДЕВЕТАК, ПОЛЯНОВГРАДСКО
При с. Деветак, старого Исупли, в съседство с една тракийска надгробна могила била намерена четириколка. Частите и са прибрани в музея в София и не са публикувани. На същото място били намерени и осем тетрадрахми от Маронея, сечени във II в. пр. н. е. Това дало повод да се мисли, че находката принадлежи на късноелинистическата епоха.1 Частите обаче на тази колесница, твърде подобии на частите на втората колесница от Шишковци, навеждат на мисълта, че тези две колесници не са далеч по време една от друга. Ако се съди от добрия стил на една от апликациите, тази колесница би трябвало да се отнесе към по-ранна епоха — вероятно към началото на III в. от н. е. Навярно сребърните тетрадрахми са попаднали тук съвсем случайно при натрупването на могилния насип. Те трябва да са били укрити в земята и изхвърлени от някой невнимателен работник. Много е възможно тези монета да нямат нищо общо с могилата и да са открити близо до нея. Ето и самите части от колесницата:
КОЛЕЛО
295. Четири шини с диаметър 93 см, дебелина 1,5 см и ширина на шината 3 см.
296. Външни гривни с диаметър 12 см. Ширина на лентата 4,6 см. Запазени са само три броя.
297. Вътрешни гривни с диаметър 9 см, ширина на лентата 5 см. Запазени са само 5 броя.
298. Табл. 52, обр. 175 а, б. Три навръшника за краищата на осите, украсени с лъвски глави, излизащи от четвъртита втулка. Втулката има квадратна основа със страна 4,5 см. Обшата дължина на втулката заедно с лъвската глава е 9 см, като самата втулка заема 3 см от тази дължина. Този вид навръшници са обяснени от Мерклин като принадлежаши на краищата на осите.1 2 В такъв случай трябва да приемем, че те са били четири.
ПРЕДНА ОС
299. Табл. 52, обр. 175. Обкова за единия край на горната страна от горнището на оста във форма на буквата Т, дълга 9,5 см, широка 6 см и дебела 0,4 см. Завършва на тясната си страна с клин, а на широката — с две езичести удължения, сега отчупени. Близка по форма до № 37 от Шишковци.
ЗАДНА ОС
300. Пръстеновидна обкова с елипсовидна форма, дълга 12 см, широка 8 см, ширина на лентата 3 см, ширина на плочката от едната дълга страна 10 см, дължина — 12 см. Обковата е напълно еднаква с № 47 от Шишковци.
1 Б. Филов. ИАД, I, 226, ИАД IV, 298 АА 1910, 401.
2 Е. von Mercklin, о. с., 118, № 14, 15, Abb. 36, 37.
60
ПРЕДНИ ЛИСИЦИ
301. Табл. 52, обр. 175. Два клина с дъговидна скоба на горната и нит на долната страна, дълги 13,5 см, дебели 1,5 см. Ширина на скобата 8,3 см.
302. Табл. 52, обр. 175. Два клина с халка на горната и нит на долната страна, дълги 14,5 см, дебели 1,5 см, диаметър на халката 4,8 см.
303. Табл. 52, обр. 175. Дъговидна скоба за хващане на предните лисици над процепа, дълга 28 см.
Лисиците са били устроени по същия начин както лисиците от Шишковци, №8—-10.
Закрепяне на предните лисици
304. Табл. 52, обр. 175. Една цяла и част от втора дъговидна скоба за предната страна на лисиците. Обхваща 25 см от височината на оста и 23 см от дължината на лисиците. На горния край с плочка, дълга 7 см и широка 3 см. На долния край с листовидна плочка, дълга 3 см, в която още стой гвоздей, дълъг 3 см. Главната плочка се е приковавала с два гвоздея. Пръчката, от която е направена скобата, е четириръбеста.
305. Табл. 52, обр. 175. Една цяла и част от втора правоъгълна скоба за задната страна на лисиците. Едното й рамо е дълго 31 см, а другото — 13 см. Близо до горното рамо скобата образува халка с диаметър 2,5 см. На долния край завършва с тръбообразна халка с диаметър 3,5 см. Плочката за приковаване към оста е отчупена.
Предните лисици са били закрепени по същия начин както при втората колесница от Шишковци, № 43 и 44.
ЗАДНИ ЛИСИЦИ
306. Табл. 52, обр. 175. Клин, който държи лисиците закачени за стърчигата, дълъг 14 см, дебел 1,5 см, с главичка и нитова плочка, с квадратна форма при дължина на страната 4,4 см.
ДРУГИ ЧАСТИ ОТ ОСИТЕ
307. Табл. 52, обр. 178. Куки с форма на цифрата 5, дълги 11,5 см, от конто 4,5 см влизат в дърво. Срв. № 38 и 45 от Шишковци.
ЩИТ
Табл. 87
308. Две дъговидно извити скоби, дълги по 23 см с квадратно сечение със страна 1 см. Били са приковани с по два гвоздея към двата края на основата на щита, за да създадат връзка между отделните дървени дъги, конто я образуват.
309. Табл. 52, обр. 178. Долна част от сърповидна пръчка, висока 17 см, с плоска част, дълга 11 см, прикована с два гвоздея. От типа на № 16 и 58 от Шишковци.
310. Табл. 52, обр. 178. Друга подобна пръчка, запазена цяла, но различна по форма от предишната, дълга 55 см, плоската й част дълга 17 см и дебела 1,8 см. Вероятно една от пръчките е заменена при поправка на колесницата.
311. Табл. 52, обр. 178. Четириръбеста дъговидна пръчка с кука на долния и халка на горния край, дълга 39 см, широка 1,4 см, дебела 0,4 см. На халката на пръчката е прикачена халка, която е била забита в дърво посредством двата си отворени края, запазени до мястото, от което са били отбити (заперчимени). На куката на пръчката е стояла и образувала легло от дългото си стоене друга, по-къса пръчка. Тя е дълга 14 см и е снабдена с отвори на двата си края. В единия от тези отвори е била надяната куката на дългата пръчка, докато другият я е свързвал с друга дървена част посредством една втора халка с отбити краища. По този начин се е образувала верига, съставена от една халка, забита в дърво, сърповидна пръчка, къса пръчка и още една халка, закована в дървена конструкция. Тази верига е могла да се прекъсне само там,
61
дето куката на сърповидната пръчка е влизала в отвора на късата пръчка. Следователно тук е имало една временна връзка, която според желанието на коларя може да бъде закопчавана и откопчавана. Безспорно тази пръчка, следваща с извивката си сърповидните пръчки от щита, е част от щита на колесницата. А това означава, че при колесницата от Деветак средната част на щита е могла да бъде откопчавана и закопчавана според желанието на коларя.
312. Много повредена част от бронзова обкова на горната летва на щита. Има дъговидна форма и е била прикована с малки гвоздейчета. От нея са запазени само незначителни фрагменти.
СТРАНИЧНИ ПАРАПЕТИ
313. Табл. 52, обр. 178. Скоба за прикрепване основната гредичка на парапета към шасито от типа на № 19 от Шишковци. Направена е от желязна пръчка, извита около основната греда на парапета, дъговидна и преминаваща надолу в два прави клина, конто са били забити в гредичката на шасито и отбити (заперчимени) един към друг. Цялата скоба е дълга 12 см, а част-та, която влиза в шасито — 6,5 см. Скобата е широка 6 см. Откритата й част, която е прити-скала парапета, има на краищата си по един издатък.
314. Табл. 52, обр. 178. Дълъг клин във форма на буквата Т, завършващ с отвор на върха си. През отвора минава халка, която може да се върти свободно. Клинът е дълъг 33 см и дебел 1 см. Хоризонталната му част е дълга 6 см.
ЧАСТИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ
315. Табл. 52, обр. 178. Три скоби, дълги 53, 21 и 19 см.
316. Табл. 52, обр. 178. Част от цилиндрична желязна пръчка, горе по-тясна, прикована с железен гвоздей.
317. Табл. 52, обр. 178. Осем железни клина, дълги по 6,5 см и дебели 0,4 см. В единия край кръгла плоска главичка, а другият — с кръгъл нит.
318. Елипсовидна обкова, нахлузвана на греда със сечение 12 и 8 см при ширина на лентата, от която е направена, 5,5 см.
319. Табл. 52, обр. 178. Два клина с плоска глава, дълги единият 14, другият 16 см.
СПИРАЧКА
320. Табл. 52, обр. 178. Масивна желязна кука, устроена както при колесниците от Шишковци, № 22 и 63, горе с кука, по средата с кръгла плочка с две дупчици и долу с халка. Била е прикачена на клин с халка на горния край, а под нея — на долния край — с нит, който об-хваща шасито. Куката е дълга 49 см, клинът — 9 см, а частта между двата нита — 6,5 см.
БРОНЗОВИ УКРАШЕНИЯ
321. Табл. 53, обр. 178—181. Бронзова обувка за крайна летва с призматична форма. Ос-новата й е квадрат със страна 3,5 см. Висока е 1,8 см. На долната страна има четвъртит отвор, широк 2 см и дълъг 3 см. Профилирана е горе и долу от трите си страни, докато цялата й чет-върта страна представлява един отвор. Следователно цялата тази обувка е обличала един ъгъл, образуван от две допиращи се една до друга летви.
322. Табл. 53, обр. 179 и 181. Бронзова обувка, подобна на предишната, дълга 3,5 см, широка 3 см, висока 2,6 см, на долната страна с квадратен отвор със страна 2,4 см. Задната й страна « отворена. Над предната й страна е издигнат нагоре диск с означен център и около него опи-сани врязани концентрични кръгове.
323. Табл. 53, обр. 179—181. Две подобии бронзови обувки с призматична форма, дълги 4,5 см, широки 3,5 см и високи 2 см. На долната си страна имат квадратен отвор със страна 2,6 см. Задната им страна е отворена. На предната страна статуйка на тритон, който държи в едната си ръка кривак. Целият предмет е висок 9 см, само статуйката — 7 см.
62
324. Табл. 53, обр. 180. Бронзова апликация, бюст на сатир. Изработена е изящно и де-тайлно. Главата леко извита надясно, косата на къдри пада по врата зад ушите, конто са пред-ставени горе заострени — кози. Очите са посребрени и зениците им са дадени с кръгли дупчици, изпълнени някога с емайл. По челото са отбелязани бръчките му. Устата е леко отворена. Двата края на наметалото му са свързани на възел в средата на голите му гърди. Лявата му ръка е отчупена до китката. С двете си ръце е държал краищата на дрехата си, изпълнена с плодове: ябълки и грозде. Откъм гърба е изработена само главата му, Задната страна на бюста представ-лява голям кръгъл отвор. Горе при раменете му има две кръгли дупки за приковаване към дърво, а долу, в средата, оше една, отделена от два четвъртити отвора до нея. Бюстът е висок 13 см, широк 10,5 см и има диаметър на задната си страна 7 см.
Всички дотук описани бронзови апликации представляват част от украсата на колесницата. От тях бронзовите обувки, очевидно декоративни, са били поставени на мястото, дето са се съ-бирали в прав ъгъл две летви. Такива видими места, конто са могли да бъдат облечени с бронзови украшения, са краищата на страничните парапети и краищата на парапетите при седалката. Следователно трябва да се предположи, че обувките на прави ъгли в нажата колесница са били в колесницата по две и общият им брой е бил шест. Подобии обувки видяхме вече при колесницата от Телец, № 97, употребени като украшения на ъглите на страничните парапети. Нашите шест обувки в такъв случай ще са обличали ъглите на парапетите: при щита — обувките с двата тритона, при краката до седалката — двете прости призми и при ръцете до седалката — двете призми с диск върху тях. По този начин парапетите в колесницата от Деветак ще са били раз-положени както парапетите при колесниците от София и Айтос, но с тази разлика, че са били изработени от дърво, като летвите, конто са ги образували, са се сключвали помежду си под прав ъгъл.
Колкото се отнася до апликация № 324, тя по наработка се отличава значително от оста-налите материали. По стал се схожда с най-добрите работи, намирани у нас, и може да се отнесе най-късно към началото на III в. от н. е. Тя се различава значително от останалите бронзови украшения на колесницата, тъй като е изработена много по-грижливо от тях. Би могло да се мисли, че украшенията по щита на тази колесница са били изработени много по-майсторски от тези по страничните парапети.
ЯРЕМ
Частите от ярема на тази колесница приличат по форма и украса на частите от ярема на първата колесница от Шишковци. Това са клинове и халки с широка глава с форма на плочка с полусферично умбо в средата и посребрени от лицевата страна.
325. Табл. 54, обр. 182—183. Три халки за прокарване на поводите с издатък на долния край и плочка на горния. Халката е с диаметър 3 см, издатъкът — дълъг 0,5 см, плочката — дълга 8 и широка 5 см.
326. Табл. 54, обр. 182—183. Два четириръбести клина с остър връх на долния си край и над него отвор за щифт. Дълги са по 7 см. Плочката им е дълга 7 см и широка 6 см.
327. Табл. 54, обр. 182—183. Два клина с разширение в горната си част, дълги по 7 см. Само разширението е 3 см. Плочката им е дълга 9 см и широка 6 см.
328. Табл. 54, обр. 182—183. Бронзов клин за върха на процепа, дълъг 8,5 см. Долната му част в една плоскост, перпендикулярна на горната, е снабдена с отвор за щифтче. Горната има кръгъл отвор под плочката. Шестоъгълната му плочка е изпаднала и от нея е запазено само умбото й.
СБРУЯ
329. Фрагмент от нагръдната плочка с умбо в средата, подобна на № 31 от Шишковци.
330. Табл. 54, обр 182—183. Фрагмент от една от плочките при хълбока на коня, подобна на № 29 от Шишковци.
331. Табл. 54, обр. 182—183. Тока за ремъка на гърба на коня от типа на № 30. Запазени са два броя: едната — цяла, от другата — само долната част. Дълга е 11 см, широка 4 см, висока 4 см.
63
РЕКОНСТРУКЦИЯ НА КОЛЕСНИЦАТА
Колесницата от Деветак има никои от конструктивните части на втората колесница от Шишковци, от която се отличава главно по устройството на седалката. Трябва да се предполага обаче, че и тя е имала седалка поради присъствието на трите чифта обувки за ъгли на парапетите (№ 321—324). Тези апликации при двуколката от Телец са само един чифт (№ 97). Следователно за щита на колесницата са необходими само един чифт подобии обувки. Другите два чифта ще трябва да отидат към седалката.
Нов елемент в украсата на колесниците тук са бронзовите навръшници на краищата на оста № 298, каквито, както видяхме, са известии и от находката от Пастуша. Една новост, която срещаме тук за пръв път, са полукръглите скоби №311 и пръчката № 313, която позволява да се откачва и закачва щитът по един оригинален начин.
В главни линии колесницата от Деветак може да се възстанови по образеца на втората колесница от Шишковци. Тя показва тясна връзка с колесниците от Телец и Пастуша, до конто е близка вероятно по време.
64
ДРУГИ НАХОДКИ НА ЧЕТИРИКОЛКИ
При следните находки от колесници, макар че се знае, че са четириколки, не може да се каже нищо сигурно за типа, към който те са принадлежали, тъй като не са открити доста-тъчно материали, за да могат да бъдат реконструирани сигурно.
XIV. ИВАЙЛО, ПАЗАРДЖИШКО
Ив. Белков. ПАИ, VIII, 1935, 464; ПАИ, XIV, 1944, 206.
В околността на с. Кулакасапли, сега Ивайло, случайно при една надгробна могила били
открити части от колесница. Ив. Белков, ц. с. След двете съобщения за откриване на части от колесница през 1955 г. тук са били открити още части от същата колесница, между конто трябва да се отбележи още един бюст на Херакъл като този от колесницата в Могилово (№ 124). От-критите материали, конто сега се пазят в музея в Пазарджик, за съжаление не позволяват рекон-струкцията на колесницата, нито точното определяне на типа й.
XV. БРЕСТОВИЦА, ПЛОВДИВСКО
Ив. Белков. Тракийски могилни погребения с колесници. ИАИ, XIV, 1943, 189.
Материалите от находката в Брестовица са открити на два пъти. Най-напред преди 1940 г. са били открити части от колесница, конто наскоро били обнародвани, а между това били открити още части, конто постъпили в Народния археологически музей през самата 1940 г. и поради това останали вън от публикацията. Първото постъпление съдържало шест железни шини от колела и много други метални части. Това накарало автора на публикацията да предположи, че е съществу-вала някакъв особен вид колесница с шест колела. В същност ясно е, че тук са били открити близо една до друга две колесници, частите на конто били размесени още при откриването. Че на-истина това е така, личи не само от броя на железните шини, но също така и от комплектите от яремни халки. Те могат да се разделят на две групп:
а. Масивни бронзови халки с шестоъгълна форма.
б. Тънки бронзови халки, средната от конто е била украсена с бюст на божество.
9 Тракийската колесница
65
В такъв случай трябва да мислим, че една от колесниците е била четириколка, докато дру-
гата е била двуколка. Четириколката е била с оси, устроени както при втората колесница от Шишковци. Двуколката пък е била с висещо шаси. Двете колесници биха могли да се реконструират лесно, ако се знаеше кои части на коя колесница принадлежат. Освен това в тази находка има няколко части, конто не са известии в други находки. Поради всичко това ние оставихме този материал.
XVI. МАЛКА ВЕРЕЯ, СТАРОЗАГОРСКО
Ив. Белков. Могилни погребения с колесници. ПАИ, XIV, 1943, 204.
Доколкото може да се съди по малкото запазени части от тази колесница, тя е била четириколка от типа на втората колесница от Шишковци. За съжаление от нея са запазени само части от ярема и съвсем незначителен брой връзки от металните части, конто са съединявали корпуса й. Находката се пази в музея в Стара Загора.
XVII. СВИЛЕНГРАД
Ив. Белков. Могилни погребения с колесници. ИАИ, XIV, 1943, 192
Колесницата е била четириколка, доколкото може да се съди по обнародваните части от ярема и сбруята на конете.
XVIII. ДИМИТРОВЧЕ, СВИЛЕНГРАДСКО
Ив. Белков. Могилни погребения с колесници. ИАИ, XIV, 1943, 194.
Колесницата е била четириколка. Тя е имала оси, устроени както при втората колесница от
Шишковци. Шасито също. Парапетите не се поддават на възстановяване.
XIX—XX. ИСБУЛ, ВАРНЕНСКО
Находката е открита при редовни разкопки от Р. Попов, но останала непубликувана след
смъртта му. От тази находка в Народния археологически музей в София са запазени само части от осите на две колесници и части от ярема на една, но недостатъчни за реконструкция. Двете колесници са били четириколки.
66
ДВУКОЛКИ
Ние видяхме вече, че двуколката от Телец е имала върхуосия с навръшници, на конто е било закачено висещо шаси. Към този тип колесница принадлежат и следните находки:
XXI. ЖИЛИН ЦИ, КЮСТЕНДИЛСКО
Т. Герасимов. Две новооткрити трако-римски колесници. ИАИ, XII, 1938, 400, обр. 180—182.
Колесницата е била двуколка, окачена на висещо шаси. В находката има навръшници за върховете на осите. Конската сбруя и частите от ярема са украсени с дискове с радиално разпо-ложен ажурен орнамент, който показва голяма близост с плочките на юздите от колесницата при Телец. Бронзовите статуйки, конто са украсявали щита на колесницата, са очевидно работа на до-машен майстор, работил доста примитивно. Това навежда на мисълта, че и тази колесница трябва да се отнесе към времето на по-напредналото вече у нас римско владичество.
Колесницата е била намерена случайно и е била изнесена в чужбина неизвестно къде-Части от сбруята й са били открити по-късно и се съхраняват у частно лице в България.
XXII. БРЕЗОВО, ПЛОВДИВСКО
Л. Ботушарова. Тракийско могилно погребение с колесница. ГПНБМ, II, 1950, 101. Колесницата е била открита случайно при обработване на земята и доразкопана при археологически разкопки. Частите й са били намерени разпръснати, без положението им да дава си-гурии опорни точки за реконструкция. Находката е датирана в I в., но тази дата е неприемлива. При датирането трябва да се имат пред вид не само материалите от погребението, но и някои предмети, намерени в насипа на могилата. Ясни опорни точки за датиране дава ножницата на меча (стр. ПО—111, обр. 19). Тя е очевидно работа на провинциално изкуство в нашите земи през време на напредналото вече римско владичество. От друга страна, в насипа на могилата са намерени фрагмента от римска керамика и част от тракийски обречен релеф, който едва ли е по-стар от II в. от н. е. Следователно нашата находка е от епоха, когато вече не само е имало дълго време римска керамика, но е по-късна и от релефа. Вероятно в такъв случай тя е от III в. от н. е.
Ето и по-важните части на колесницата:
67
КОЛЕЛО
332. Табл. 56. Две шини с диаметър 0,99 м.
333. Табл. 56. Четири чифта гривни, външни с диаметър 10 см при ширина на лентата 4,5 см и вътрешни с диаметър 7,5 см и ширина на лентата 6 см.
334. Табл. 56. Две пръчки, на конто колелото трие оста, дълги 41 см, широки 2 см и дебели 1 см (№ 4 в публикацията).
ШАСИ
335. Табл. 56. Четири къси железни пръчки от висещото шаси, дълги 24,5 см, широки 4 см и дебели 0,6 см, с халка на края и приковани с по два гвоздея. По форма са еднакви с № 89 от III колесница — Телец.
336. Ъгли и ленти от обновите на шасито както № 49 от Шишковци.
337. Табл. 56. Два бронзови навръшника с коническа форма с дръжка с топче на горния край и фланкирани от две птичи глави. Високи са 11,5 см, диаметър на втулката 5,5 см.
ЛИСИЦИ
338. Табл. 56. Клин за прихвашане на лисиците към процепа както № 8 и 47 с нит от едната страна и глава от другата, дълъг 20 см.
ЩИТ
339. Табл. 56. Три сърповидни пръчки като № 16 и 58 от Шишковци, двете дълги 54 см, третата 60 см.
340. Табл. 56. Две сърповидни пръчки от типа № 17 и 59 от Шишковци. Дълги са 41 см.
341. Две полукръгли обкови, съединяващи вероятно основната летва на парапета на щита, дълги по 24,5 см.
ЯРЕМ
342. Четири халки с функцията на № 25 и 68 от Шишковци, дълги по 3 см.
343. Две халки с клин на долния край като № 24 и 67 от Шишковци, дълги по 12 см.
344. Клин с халка на горния край, поставян на върха на процепа, дълъг 15 см.
Наред с тези са открити още много други части, обкови, гвоздей, клинове, скоби, конто не могат да се привлекат много сигурно в реконструкцията. Между тях по-интересни са:
345. Две ленти с куки накрая, обковани с по 13 декоративни гвоздея.
При реконструкцията, която е направила Ботушарова, тя е била заблудена от по-старите изследвания на Сьор. Преди всичко тя е поставила неправилно частите на висещото шаси. Пръчките, конто носят шасито (№ 335), са превърнати у нея в специална система за теглене, каквато се използува в днешната кола. Бронзовите навръшници за върхуосията № 337, вместо да заемат положението, което е естествено да имат на върховете на колове, са поставени по примера на Сьор върху хоризонталната плоскост на щита в противоречие на това, което съобщава Мерклин за тях.
В реконструкцията на щита на колесницата са пропуснати двете пръчки № 40, конто са поставени в шасито без никаква видима причина за това. Те отговарят с височината си точно на сърповидната част на пръчките № 339, конто оформят двете ниски страни на щита. Също така не е била разбрана и системата за теглене, като не е определено мястото на клин № 338, който е поддържал лисиците прикрепени за процепа.
Всички тези грешки са станали, защото находката, която е открила Ботушарова, както се вижда впрочем и от плана на разположението на частите, който тя предлага, не е била въобще в едно положение, което да позволи реконструкция. Частите са били разменили местата си вероятно още при изгниването и рухването на конструкцията на колата. Впоследствие вероятно те са били разнесени и при откриване находката от трактора, който е преоравал нивата. От друга страна,
68
Ботушарова е имала пред очите си реконструкцията на Сьор на една колесница от Македония, за която ще говорим по-нататък и която е изцяло измислена, и не е познавала реконструкциите на Гаул, конто са доста по-надеждни.
В същност колесницата от Брезово трябва да се възстанови по типа на колесницата от Телец, но с дървени върхуосия.
ХХШ. БРЕСТОВИЦА, ПЛОВДИВСКО
Тук е намерена една двуколка, сведения за която даваме по-rope при колесница XV.
XXIV—XXXIIL ПАСТУША, ПЛОВДИВСКО
Находката от Пастуша е безспорно най-интересната между всички находки с колесници, намирани у нас. Преди 1850 г. собственикът на земята около Дукова могила, една от големите могили в България, намерил случайно при поземлена работа в периферията на могилата части от една колесница, впрегната в два коня. Новината довежда в това място някакъв иманяр от Цари-град, левантинец по произход, който започва в 1851 г. разкопки, но не открива нищо. Десет години по-късно Найден Геров, който бил тогава руски консул в Пловдив, заедно с австрийския консул Берти дават пари, за да се направят разкопки на мястото. Била открита колесница (или колесници), украсена с много статуйки. Между тези статуйки се описва една, представляваща Нептун, и друга — Пан. От описанието обаче изглежда, че се говори за двете изображения (едното — на тритон, другото — на сатир), изработени като навръшници за върхуосия на колесница, дадени на табл. 55, обр. 185—188.
Без излишни подробности можем да кажем, че по-нататък в предприятието се намесва и френ-ският консул. Най-напред той закупва част от други случайно намерени материали, а след това сам предприема разкопки и в 1868 г. открива една колесница, впрегната в два коня заедно с няколко вази. По-късно тези неща са подарени на сбирките на Лувър, като една част била загубена.
В 1878—1879 г. тук били предприети отново разкопки. Намерените материали били прода-дени по-късно в Ермитажа, където се пазят и досега. Най-сетне след Освобождението на България в 1893, 1896 и 1899 г. били извършени на същото място разкопки и от страна на Археологический музей в София от Добруски и Такела. В последните разкопки е взел участие и самият Сьор, който открива също една колесница. Тя е двуколка. Откритият материал е публикуван от G. Seure. Voyage en Thrace. BCH, 25, 1901, 181, III. От друга страна, материалът, открит по-рано в Пастуша, е известен от следните публикации: G. ^Seure. Chars thraces. BCH, 49, 1925, 347. E. von Mercklin. Wagenschmuck aus romischen Keiserzeit. Jdl, 49, 1933, 84. А. И. Во щи ни на. Фракийская художественная бронза II—III вв. н. е. в собрании Государственного Эрмитажа. Автореферат, Ленинград, 1954.
Никой не знае точно какво богатство е разхитено в Пастуша. Въз основа на материалите, пръснати в три различии столици, е трудно да се направи нещо за тях. Българските разкопки са прибрали в същност от разкопаните по-рано участъци остатъци от находките. Ето защо аз ще се опитам да определи приблизително и съвсем условно броя на колесниците, който са били открити тук, като изхождам само от публикуваните материали.
XXIV колесница. Това е единствената цяла колесница — тази, която разкопава и възста-новява Сьор, ВСН, 25, 1901, 181. Тази колесница е с ниски оси, няма висещо шаси и е богато украсена с бронзови статуйки (срв. по долу стр. 74, колесница XXV).
Между обнародва ните от Сьор материали също както и между тези, конто публикува Мерклин, се срещат твърде често навръшници от върхуосия. Ние знаем, че обикновено всяка една колесница е имала по две или четири еднакви върхуосия, украсени с навръшници, съшо така еднакви във всяка колесница. Следователно различните навръшници, конто се срещат в публикациите, биха издали различии колесници с висещо шаси, към конто те са принадлежали. В такъв случай според тях ще имаме още следните колесници:
69
XXV колесница. Обхваща нещата, конто са описани от Сьор, ВСН, 49, 1925, 425. № 72, обр. 9. Има и един навръшник от бронз, напълно идентичен с този от Телец III, № 88. Вторият подобен навръшник е прибран по-късно също в музея в София. Очевидно те представляват част от една двуколка, снабдена с висещо шаси.
XXVI колесница. Между материалите от Ермитажа Мерклин също така обнародва (стр. 91, № 3—6) четири много художествено изработени навръшника във вид на бюст на тритон. Очевидно те представляват части от една четириколка, която е била богато украсена. Това са най-художе-ствено изработените навръшници, открити досега (табл. 55 А, обр. 189).
XXVII колесница. Пети навръшник, подобен на предишните четири, но с други размери, се пази сега в София (табл. 55, обр. 187 и 188). Той явно показва, че в този комплекс е имало още една колесница с навръшници като тези при XXVI колесница.
XXVIII колесница. Заедно с последний навръшник в сбирките на Народния археологически музей е постъпил и още един — еднакъв по форма, но с друго изображение — бюст на сатир, който държи педум и свири на сиринге (табл. 55, обр. 185 и 186). Качеството на бронза при този навръшник е различно. Трябва да се предполага, че заедно с този навръшник е имало още един или още три, конто са украсявали тази пета колесница.
XXIX колесница. Има навръшници във форма на бюст на орел, фланкиран от две протомета на змия, обнародвани у Мерклин под № 9, обр. 21, стр. 106 (табл. 55 А, обр. 190).
XXX колесница. Има навръшници, устроени като при XXIX, но в друг стил (№ 10, обр. 22, стр. 107 у Мерклин, табл. 55 А, обр. 191).
XXXI колесница. Подобии навръшници, но в по-друг стил и по-ниски. Срв. у Мерклин, № 11, обр. 24, стр. 108 (табл. 55 а, обр. 192).
ХХХ11 колесница. Цилиндрична втулка, снабдена с два змиевидно извити рога; пак у Мерклин са посочени два екземпляра — № 12 и 13, обр. 25, стр. 108.
ХХХШ колесница. Един навръшник, поставен върху желязно върхуосие, на което горната част е облечена в бронз и представлява топка, излизаща от втулка и фланкирана с две птичи глави. Той е вписан в инвентара на музея в София като произхождащ от Пастуша. Очевидно той ще е от някоя друга, десета под ред колесница (табл. 74).
И така от всичко казано дотук се вижда, че в находката от Дукова могила при Пастуша е имало десет колесници, ако приемем, че колесниците са били само от типа с висещо шаси и че други колесници, като изключим само XXIV, която не е от този тип, тук въобще не са се срещали.
При разкопките, конто са били направени в Пастуша, са били отворени и няколко гроба, а също така са били намерени и бронзови вази. Между тях е и една кана с типично римска форма, каквито са известии и от други находки в 1 ракия (№ 84, обр. 11, ВСН, 49, 1925, 434). Тази кана спада към находките, конто биха могли да се датират доста рано у нас, по-скоро във II, отколкото в III в. от н. е., макар някои да мислят, че този тип кани се срещат главно през I в. от н. е. По-късни са съдовете, дадени пак там под № 85 и 86.
Колкото и странно впечатление да прави, не трябва да се премълчи, че между нещата, конто Сьор установява като произлезли от Дукова могила, има и няколко предмета, конто са чужди на находката и произхождат безспорно от много по-старо погребение. Това е една патера (№ 82), която прилича на патерите от V—IV в. пр. н. е., и един шлем, който принадлежи също съвсем ясно към това време (№ 90). Ние бихме могли да се съмняваме в произхода на тези неща, тъй като те са събрани при разни случаи. Но находката от Ермитажа, която е постъпила в колек-циите след разкопки, съдържа също четири токи, каквито обикновено се срещат в по-старите находки от V и IV в. пр. н. е. Това са нешата, публикувани от Мерклин под № 56—59, обр. 57.
Като изтъквам всичко това, аз не мога да не добавя, че благодарение на странния начин, по който са били събрани частите от колесниците от Дукова могила, са възможни най-различии заблуждения в датата на тази находка. Пръв, който се е опитал да датира могилата от Пастуша е Сьор. При своите разкопки Сьор попада на една монета, която намира в насипа при откритата от него колесница, от времето на Лициний, т. е. от началото на IV в. от н. е. Поради това той е склонен да отнесе датата на въпросната колесница във времето на управлението на Лициний. Не бива обаче да се изпуща из пред вид, че тази монета може да е попаднала в могилния насип и по-късно. Върху могилата е имало сграда, която е съществувала между IV и VI в. от н. е. Не трябва обаче да се забравя, че за да бъдат заровени в една могила десет колесници, трябва да са умрели
70
десет мъже от едно богато тракийско семейство. Това не може да стане в късо време. Ето защо, без да отхвърляме непременно датата, която носи находката или по право монетата, ние трябва да допуснем един много по-дълъг период, в който са извършвани погребенията в Дукова могила. Този период започва сигурно доста време преди Лициний, по времето на когото в Римската империя се приема християнството.
Предметите, конто са намерени в могилата, показват нещо невероятно. Една могила, в която се срещат шлемове и съдове, а също и токи на колани от IV в. пр. н. е. заедно с неща от IV в. от н. е., т. е. едно място, в което са се правили погребения повече от осем века. Възможно е по-старите предмети да са били хвърлени в могилния насип при насипването на могилата, когато са попаднали в пръстта от по-стари погребения, конто са били извършени на същото място. Тъкмо поради присъствието обаче в находката на по-стари предмети трябва да кажем нещо за спора за датата на тази находка. Има и други мнения. Така например Рейнак, който се занимава също с датата на находката от Пастуша, поставя тази колесница в I в. пр. н. е.1 Очевидно в този случай Рейнак е подмамен от елинистическия характер на бронзовите украшения по колесницата: бюстове на силени и статуйка на Пан. В една следваща статия Сьор1 2 се съгласява с датата на Рейнак3 очевидно поради големия авторитет на този учен, без обаче да има основания за това. В съгцност, ако Сьор беше държал сметка за географската близост на Тракия до Гърция и Мала Азия и за елинистическия облик на тракийската култура в римската императорска епоха, едва ли щеше да се стигне до предположението на Рейнак, който предлага една много ранна дата за находките от Дукова могила.
Нещата, конто съставят украсата на колесница XXIV от Пастуша, са доста обикновена работа на един провинциален майстор от времето на напредналото вече римско владичество. Напо-следък Вощинина,4 която се занимава с безспорно много по-художествените статуйки и украшения от колесниците от Пастуша, запазени в Ермитажа, предложи в едно кратко извлечение от своята дисертация датата III или дори края на II в. от н. е. — времето на Северите — най-богатата епоха в нашите земи през време на римското владичество. Трябва да се предположи в такъв случай, че монетата на Лициний добре върви с предметите, открити от Сьор, конто биха могли да бъдат изработени през III в., когато колесницата се е използувала, и да влязат в инвентара на погре-бението при смъртта на техния притежател в края на III в. Една колесница е могла да бъде употребявана в имението на едно богато семейство не само през живота на един човек, но и да мине през ръцете на няколко поколения. Едва ли колесниците от Пастуша са поставени в могилата по едно и също време. Напротив, те са били поставени при няколко последователни погребения. Съпоставяйки всички предложени дати, ние ще трябва да заключим, че периодът на тези погребения е бил през времето на Северите. Но вероятно погребенията са почнали по-рано, а може би са продължили дори до времето на Лициний. Очевидно тук имаме работа с една своего рода тракийска семейна гробница, където членовете на едно богато семейство са погребвали своите мъртъвци от II до началото на IV в. от н. е.
Завършвайки с данните за находката от Пастуша, безспорно най-интересната в Тракия, би трябвало да кажа, че нещата в Пастуша не са много сигурни, както не е сигурна и реконструкцията на Сьор на колесница XXIV, която разглеждаме в специална глава, посветена на опитите на Сьор за реконструкция (стр. 74).
Въпреки големите разкопки, който са направени в Дукова могила, като са открити повече от десет различии колесници, впрегнати в конете си, всичко това е засегнало периферията на могилата. Самата могила обаче стърчи и днес висэко над земята със своя 10-метров силует и пази в своите недра гробовете, конто са били изкопани тук. Разкопаването на тази могила и прибира-нето на гробния инвентар на многобройните погребения в нея ще реши онези въпроси, конто още е възможно да се решат тук и от конто най-важен безспорно е въпросът за хронологията на погребенията в тази могила.
1 G. S е u г е. Voyage en Thrace. ВСН, XXV, 1901, 180.
2 G. Seure. Un char thraco-macedonien. ВСН, XXVIII, 1904, 211.
3 S. Reinach. Anthropologie. 1902, 576.
4 А. И. Вощинина. Фракийская художественная бронза II—III вв. н. э., в собраннии Государственного Эрмитажа. Автореферат, Ленинград, 1954.
71
XXXIV. МИХАЙЛОВО, СТ АРОЗ АГОРСКО
Т. Герасимов. Две новооткрити трако-римски колесници. ИАИ, XII, 1938, 403, II.
Колесницата е била открита случайно. Намерени са малко части от нея, достатъчно обаче за да се установи типът й. Ето и самите материали:
КОЛЕЛО
346. Табл. 58. Две железни шини с диаметър 75 см.
347. Табл. 58. Две от вьтрешните гривни с диаметър 9 см.
ОС
348. Табл. 58. Два бронзови навръшника, високи 11 см, със закачалки за ремъци от двете страни във форма на човешки пръст.
ШАСИ
349. Табл. 58. Четири масивни железни пръчки с халка на края си, приковани с по два гвоздея към дърво. Пръчките са дълги 45 см, широки 3 см и дебели 1,8 см. Подобии са на № 89 при находката от Телец III.
ЩИТ
350. Табл. 58. Една от двете сърповидни пръчки от типа № 16 или 50 от Шишковци.
ЯРЕМ
351. Табл. 58. Яремни халки — два броя. Всяка халка е стъпила на седловидна поставка, под която има друга халка за привързване към дървото на ярема.
352. Табл. 58. Ладиевидни Носове на крашцата на ярема — два броя. Те са снабдени от вътрешната страна с халка. По своята форма те напомнят донякъде конските амулети при колесниците от Могилово и Ямбол №281.
353. Табл. 58. Железен полухамут от типа на № 27 и 71 от Шишковци.
Въз основа на всички тези предмети може да се каже, че колесницата от Михайлово е била двуколка с висещо шаси. Нейният ярем е бил устроен както някои от яремите в Панония с халки, стъпили върху седло (срв. табл. 22, обр. 70 и 71).
XXXV. МОГИЛОВО, ЧИРПАНСКО
Заедно с четириколката от Могилово е била намерена и друга колесница, вероятно двуколка, която е описана при колесница IV, тъй като частите им не могат да се разделят.
НАХОДКИ ОТ КОЛЕСНИЦИ
Формата и типът на колесниците не може да се определи.
XXXVI. ЦЕРОВО, ПАЗАРДЖИШКО
Ст. Захариев. Географико-историческо статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Виена, 1870, 35. Шкорпил. Могили. 70. Колесницата е била унищожена и няма никакви сведения за устройството и частите й.
72
XXXVII. ГОРНО БЕДОВО, ЧИРПАНСКО
Б. Д яко вич. Тракийска колесница при с. Могилово. ГПНБ, 1923, 162. В тази публикация се дават само сведения за откриването на колесницата. Нейните части били изгубени и сега за тях не се знае нищо.
XXXVIII. СТАРА ЗАГОРА
Хр. Райков. Нови антични паметници в музея на д-во Августа Траяна Сборнике па мет на проф. П. Ников, ИИД, XVI — XVIII, София, 1940, стр. 366. Частите от колесницата, намерени случайно, са останали непубликувани. Прибрани в музея в Стара Загора, те са били размесени с частите от колесницата при Могилово. Част от украшенията на тази колесница, намерени по-рано, са били прибрани в Народния археологически музей в София и тук се пазят и досега.
XXXIX. ИЗВОР, ЯМБОЛСКО
Ш к о р п и л. Могили. 70. В съседство с това село близо до една надгробна могила била открита колесница. Части от ярема й били прибрани в музея във Варна, където се пазят и сега. По форма те са много близки до частите от ярема от втората колесница от Шишковци.
ХХХ Х. ЛЮЛИН, ЯМБОЛСКО
Л. Ботушарова. Тракийско погребение с колесница. ГПНМ, II, 1950, 130. Известии са само сведения за открити части от колесница. За нея не се знае нищо повече.
XXXX I. ДЕБЕЛТ, БУРГАСКО
При строеж на път край селото близо до една могила били открити части от колесница, конто не са публикувани. Част от материалите, между конто обувки за краищата на странични парапети, били предадени в музея в Бургас, докато друга част от същата находка била отнесена в музея в Нова Загора. Запазени са само отделни предмети от украсата на колесницата.
ХХХХП. БРЕСТОВЕЦ, БУРГАСКО
Ш кор пил. Могили. 70. Известно е само, че при това село в съседство с надгробна могила са били открити части от колесница. Те не са били прибрани.
XXXXIII. ТУЛОВО, КАЗАНЛЪШКО
При поземлена работа била открита колесница. Части от нея са прибрани в Народния археологически музей в София.
10 Тракийската колесница
73
РЕКОНСТРУКЦИИТЕ
НА ТРАКИЙСКИ КОЛЕСНИЦИ
Вече беше споменато по-горе, че колесницата от Брезово (XXII) беше подложена на опит за възстановяване от страна на Л. Ботушарова. Данните обаче, конто находката носи, са малко и само въз основа на тях е мъчно да се направи една вярна реконструкция. Поради това Ботушарова се е обърнала към другите реконструкции и ги е използувала. Като предшественик тя има в същност само Сьор. Сьор е направил опит да реконструира две колесници, като същевременно е обнародвал и частите им: G. Seure. Voyage en Thrace. BCH, XXV, 1901, 181, III. Un char thraco-macedonien. BCH, XXVIII, 1904,21.
Първата от тези две колесници е двуколка. Сьор я е намерил при разкопките в Дукова могила при Пастуша, Пловдивско (XXIV). Големият въпрос, който съществува във връзка с тази находка, е дали наистина Сьор е открил части от колесница на това място, или е попаднал на частите на някоя от по-старите колесници, конто са били изхвърлени тук. Подобии съмнения се подхранват по следните причини:
1. Сьор твърди, че е открил колесницата в четвъртит изкоп под могилния насип. Втори подобен случай не ни е известен. Многобройните случайни находки от части на колесници се дъл-жат на обстоятелството, че те са заровени доста плитко под могилния насип, без да е правей изкоп. Това беше положението и в Шишковци.
2. В находката са намерени значителен брой предмети с еднакво предназначение. Така напр. щитът би трябвало да бъде образуван от пет сърповидни пръчки. В другите колесници обикновено се срещат две или три.
3. Между яремните халки са показани образци, конто се числят към повече от един комплект : два, а може би и три.
4. При реконструкцията не се изхожда от мястото, в което са намерени частите.
В следващите редове разглеждаме отделните материали.
КОЛЕСНИЦА XXXIV ОТ ПАСТУША
КОЛЕЛО
354. Две железни шини с диаметър 80 см с по шест гвоздея и следователно с по шест наплати и шест спици (№ 1).
355. Външни гривни — четири броя — с диаметър 11 см и вътрешни гривни — четири броя — с диаметър 8 см (№ 3).
356. Гривни, обхващащи отвън главината, диаметър 15 см (№ 3).
74
357. Два цилиндъра, покривати върховете на осите, снабдени с отвор за крайосника с диаметър 7 см (№ 2).
Части от колелото, конто са възстановени погрешно на друго място.
358. Две пръчки с клин на единия край и гвоздей близо до другия, дълги по 28 см, широки 1 см. Отговарят на № 3 от Шишковци. Били са вложени в оста. У Сьор погрешно възстановени над оста (№ 24).
359. Два крайосника, високи 11,5 см. У Сьор погрешно възстановени върху ярема (№ 14).
ОСИ. Няма запазени никакви части.
ЛИСИЦИ
360. Клин с глава от едната страна и нитова плочка от другата, дълъг 12,5 см. Погрешно възстановен от Сьор върху процепа, като е забит и в ярема (№ 9).
ШАСИ. Няма части.
ЩИТ
361. Две сърповидни пръчки, заковани с по два гвоздея на долната си страна, перпендикулярна на сърповидната. Високи по 31 см и подпрени с по една подпора при основата си.
362. Две сърповидни пръчки, излизащи от лента с форма на прав ъгъл, дълги по 47 см и приковани с по четири гвоздея на правоъгълната си страна.
363. Една сърповидна пръчка, стъпила на лента и закована с четири гвоздея.
Гвоздеите на пръчките под № 361—363 са дълги около 3 см. Следователно те са вли-зали в дърво с дебелина 3 см. Това вероятно е подът на колесницата.
364. Статуйка на сатир, висока 28 см. Сатирът е гол, наметнат само около кръста с мантия. Краката му са обути. Дрънка на цимбали. Стъпил е върху призматична поставка. През фигурката и поставката минава желязна пръчка, която го е прикрепила (№ 27).
365. Два пирамидални навръшника, конто са обличали краищата на горната летва на щита (№ 23). Погрешно поставени от Сьор на долната страна на парапетите.
СТРАНИЧНИ ПАРАПЕТИ
366. Два броя железни скоби, конто са придържали дървените летви на парапетите (№ 16).
367. Два броя обувки с призматична форма, обхващащи краищата на страничните парапети, с отвор на долната и задната страна и бюст на сатир на предната. Бюстът представлява брадат сатир. Отворите имат ширина 4 см и височина 3 см (№ 26).
368. Две обкови за летва, която са обличали от три страни. Имат ширина 4 см. Снабдени са със специални издатъци за приковаване, каквито има и по № 366.
ЯРЕМ
369. Две халки на дълъг клин с разширение в горната част.
370. Две халки на прав клин.
371. Две халки, стъпили на халка.
Това са неща, конто не могат да принадлежат на един и същ ярем, освен ако две от халките са били загубени и заменени с нови.
Предмети, положението на конто не може да се определи.
372. Две куки, заковани с по един гвоздей, дълъг 5,5 см (№ 6).
373. Две подобии куки, заковани с гвоздей, дълги около 3 см.
374. Една желязна лента, закована с два гвоздея към единия си край и с халка на другия. Гвоздеите й са дълги 5,5 см (№ 8).
75
От тези предмети № 373 и 375 са били приковани към гредичката, докато № 374 — направо към пода на колесницата.
375. Шест четвъртити халки, лежащи всяка по на една пластинка, придържащи вероятно някакъв орнамент от нетраен материал върху кожената повърхност на щита. Погрешно рекон-струирани от Сьор по разни места от дървената конструкция, макар че нямат никъде място за окачване (№ 5).
376. Две пръчки, дълги по 70 см, с глава на единия край, снабдени с нит на другия. Вероятно тези пръчки са служели, за да придържат лисиците от двете страни на оста (№7).
Останалите неща, описани у Сьор, са без всякакво значение за реконструкцията на колесницата.
Както се вижда от направеното описание въз основа на тези материали, колесницата не се поддава на реконструкция. В своето описание Сьор никъде не се обляга на разположението на намерените от него части. Поради това неговата реконструкция е толкова несигурна, колкото би била, ако тези части не бяха намерени с разкопки. Резултатите от разкопките са толкова зле използувани, че части, принадлежаши на лисиците и на колелото, са поставени на ярема. От друга страна, странен е и съставът на находката. Присъствието на пет сърповидни пръчки, когато в други колесници те са две или най-много три, е доста загадъчно.
XXXXIV. КОЛЕСНИЦАТА
ОТ ОКОЛНОСТТА НА СОЛУН
Сьор е единственият изследвач, който е направил опит да реконструира една тракийска четириколка. За съжаление частите от тази колесница са дошли до него не от тракийската надгробна могила в Солунско, където са били намерени, а от един парижки антиквар, който получил колесницата от един антиквар в Солун. В същност от конструктивните части на колесницата не е запазено много нещо. Оцелели са главно многобройните бронзови украшения. Ето и самите части (табл. 96):
КОЛЕЛО
377. (№ 2 у Сьор). Част от желязна шина.
378. (1а). Голям бронзов пръстен с диаметър 16,5 см и дебелина на лентата 1,5 мм. Подобии пръстени покриват външната страна на главините на една колесница от Никомедия.1
379. (1в). Диск с диаметър 17 см с релефно изчукано изображение върху бронзова тенекия, представляващо глава на лъв с отворена уста.
ОСИ
380. Металически обкови с формата на тези от Любимец, колесница V (№ 148), и от Могилово, колесница IV (№ 109). Две от обновите (№ 23 у Сьор) са покрити цели с изображения от едната си страна. Отделни части от тези изображения са посребрени. Други четири (№ 24 у Сьор) са без изображения. Очевидно тези шест обкови са покривали предните и задните страни на четирите върхуосия на колесницата, както това се наблюдава в Могилово и Любимец. Следователно две обкови, покрити с изображения, са загубени и липсват от находката. Тесните страни на върхуосията също са били обковани. Четири ленти, завършващи с по един лист, са може би едната страна на тези обкови.
Според Сьор тези обкови са оковавали шасито. отгоре —• украсените с изображения, отделу — простите. Че тук наистина имаме работа обаче с частите на колесница с висещо шаси, се вижда от присъствието на следните предмети:
1 Е. V. М е г с k 1 i n. Wagenschniuck aus rom. Kaiserzeit. Jdl, 49, 1933, 84.
76
381. (№ 27). Четири навръшника, конто представляват призматична втулка, украсена с топка на горната си страна. От лявата и дясната й страна излиза по една кука с форма на прегънат човешки пръст. Тя е носила ремъците на висещото шаси. Самата втулка е прикрита от изображение™ на една крилата Нике (Виктория) с венец в едната ръка и палмово клонче в другата. Втулката има ширина 6 см и дължина 4,5 см. Статуйката е висока 17 см.
В реконструкцията на Сьор тези навръшници, вместо да обличат върховете на четири отвесни кола, са поставени върху хоризонталната горна гредичка на страничните парапети.
ЩИТ
382. Статуарна трупа, представляваща Дионис, Пан и сатир, висока 21 см, на поставка дълга 22 см и широка 6 см (№ 21 у Сьор). Един железен клин минава през главата и тялото на Дионис, за да се забие горе, и долу в една летва.
383. (№ 22 у Сьор). Две статуйки на пантера, конто са стояли в двата края на щита: дълги 19 см, високи 13 см. Пред пантерата поставката е широка 6 см, отзад — 9 см.
ПАРАПЕТИ
384. Призматична втулка с профил на горния край, на предната страна с изображение на вакханка, която е вдигнала едната си ръка над главата, а в другата държи тирс. Долната страна на втулката е куха, за да приеме четириръбест връх на пръчка. На задната страна при долния край тя има още един четвъртит отвор, който дава достъп на дърво в хоризонтална посока.
Друга подобна втулка, при която изображението на вакханката е с разменени атрибута. Втулката е с квадратен отвор долу 4,8 см, отзад 4,5 см дълга и 4,1 см широка. Статуйката е висока 19,5 см.
385. (№ 29 у Сьор). Обувка на ъгъл на парапет, призматична с бюст на херой, издигнал тояга в едната си ръка. Бюстът е висок 12 см. Призмата е отворена отделу и отворът й е дълъг 6 см, а широк 5,6 см. На задната страна долу тя също има отвор, широк 4,2 см и висок 2,8 см.
386. Две двойни масивни куки, напълно аналогични на спирачките от нашите четириколки, погрешно реконструирани от Сьор като лисици (№ 3). Дълги са 51 см.
Всички останали части, конто Сьор обнародва, представляват в същност само предмети от ярема и сбруята на колесницата. Изключение прави само един от медальоните, който е бил намерен. Вероятно също както при колесниците от Ямбол той е украсявал щита.
387. Медальон, изобразяващ коленичила облечена жена, вис. 11 см.
На основание на тези материали не може да се извърши една напълно сигурна реконструкция, загцото не достигат размерите. Може обаче да се реконструира типът на колесницата, която би изглеждала като колесницата от Могилово. Поставяйки обковите на върхуосията в шасито Сьор е измислил една форма на колесница, каквато (табл. 97) никъде по света не се среща. В същност ние имаме една колесница (табл. 97) с висещо шаси с четири художествено украсени върхуосия, ремъците на конто носят четири Виктории. Щитът е украсен с групата на Дионис, Пан и сатир, фланкирана от две пантери. Парапетите са били украсени с изображенията на вакханката и бюста на хероя.
Колесницата от Солун е една от най-богато украсените колесници. Нейният ярем, за който за съжаление в публикацията също така няма данни, е бил украсен с умба, по конто са стояли сребърни главички, подобии на тези от Шишковци.
77
УСТРОЙСТВО
НА ТРАКИЙСКАТА КОЛЕСНИЦА
И така от всичко казано дотук могат да се направят следните по-важни заключения за устройството на нашите колесници.
К О Л Е Л О
Табл. 88
При всички колесници, безразлично дали те са четириколки, или двуколки, колелото е устроено от следните части:
а. Желязна шина обхваща дървените наплати, свързани с дървени спици за дървената главина (№ 1, 32, 82, 105, 142, 183, 227, 295, 332, 346).
б. На външната страна на главината са набиги до половина в дървото външните гривни, конто предпазват главината от спукване (№ 2, 33, 106, 143, 184, 208, 228, 296, 333).
в. Краищата на кухината на главината са облечени отвътре с вътрешната гривна, която се върти и трие долната страна на оста (№ 2, 33, 144, 185, 209, 229, 297, 333, 347).
г. На долната страна на оста е поставена в длаб желязна пръчка, на която става триенето (№3, 147, 232, 334).
д. Външният край на оста може да бъде облечен в цилиндричен метален навръшник (№ 107, 145, 169, 231, 298, 348).
е. През навръшника, когато има такъв, или през самата ос, когато няма, минава край-осникът (№ 4, 84, 108, 146, 170, 186).
ОСИ
Табл. 59
Осите на колесниците са устроени различно. При четириколката предната и задната ос не са еднакви и се различават от единствената ос на двуколката.
А. Предна ос при колесница със седалка. Тъй като предната ос извършва завиването на колата, тя се прикрепи само на едно място към шасито. Това става с помощта на:
а. Градникът, устроен еднакво при всички четириколки като дълъг железен цилиндричен клин, забит през шасито, горнището, стърчигата, оста (№7 и 34).
При колесниците, конто нямат висещо шаси, горнището на оста се трие в шасито. За да не се разяждат оста и шасито при градника, където триенето е най-силно, те са оковани с железни плочки :
б. Ромбовидна, на дъното на шасито (№ 35, 189, 233).
78
в. В средата на предната ос, винаги четвъртита (№ 36, 111, 190, 211, 234). Благодарение на тези две плочки, през конто минава градникът, шасито се издига малко в средата на предната ос и може да се люлее, като удря краищата на оста. За да се предпазят и те, се употребяват в двата края на оста две други обкови.
г. Винаги триъгълни или във форма на буквата Т (№37, 191, 235, 299).
Само в една единствена колесница обковите-плочки в и г са заменени от една дълга обкова, която обхваща цялата горна страна на предната ос (№210).
Б. Предната ос при колесници с висещо шаси, устроена също с:
а. Градник (напр. № 7).
б. Върхуосия (табл. 74, 64 и 65), оковани в железни ленти (№ 5, 109, 148—149), предназначението на конто е очевидно да предпазят върхуосията от счупване.
в. Навръшници за върхуосията (№ 14, ПО, 150), конто имат форма на чатал или тризъбец.
В. Задна ос (табл. 62). Реконструкцията на задната ос при всички четириколки се извършва въз основа на реконструкцията на предната ос. Във вснчки колесници задните колела са високи колкото предните. Следователно двете оси са били еднакво високи. Че това е наистина така, се вижда от обстоятелството, че при колесниците с висешо шаси върхуосията са еднакво високи и при предната, и при задната ос. При колесниците със седалка положението е много по-несигурно. Тук само пръстеновидните обкови № 46,240,300 на краищата на горнището на задната ос са запазени метални части при колесницата със седалка.
Г. Ос на двуколката. Всички реконструирани тук двуколки имат в същност висещо шаси и следователно са имали висока ос. Върхуосията (№ 86) дават представа за височината й. Тези данни се допълват и от четириръбестия градник (№ 85), който пр^рязва цялата ос.
ЛИСИЦИ
Табл. 60 и 61
Лисиците са устроени различно при предната и при задната ос. При двуколката те са устроени както при задната ос.
А. Предни лисици. При всяка четириколка те се състоят от :
а. Два клина с халки на горния край (№ 8, 40, 114, 172, 193, 214, 302).
б. Два клина с дъговидна глава или с глава във форма на четири орлови нокътя (№ 9, 39, 113, 171, 192, 213, 236,301).
в. Скоба за прехвърляне на лисиците над процепа, винаги с кука в средата, най-често полукръгла и по-рядко с форма на буквата П (№ 10, 42, 153, 173, 216, 238, 303).
Присъствието на един от тези пет предмета винаги трябва да ни подсети да търсим и останалите четири. Те са съществували във всички находки, в конто са намерени само никои от тях. Друг въпрос е обаче как лисиците са се свързвали с процепа. Ние знаем как е ставало това само в онези колесници, в който е запазена връзката:
г. Желязната пръчка (№ 41 и 237) с глава на единия и щифт на другия си край.
Едно по-оригинално разрешение на лисиците има при колесница IX, където освен двата чифта клинове и скобата (а, б, в) има въведени и още два клина с дъговидна скоба на горната и долната си страна (№215), конто са прихващали отгоре и отделу две летви, притискащи процепа и евързващи го с предните лисици.
Б. Закрепване на предните лисици. За да запазят винаги предните лисици едно и също положение към оста, която бутат при завиване, се употребяват :
а. Задни скоби (№ 43, 116, 174, 195, 305) с втулка на задния си край, която се нанизва на задния край на лисиците, и плочка, прикована към оста.
б. Предни скоби (№ 44, 115, 194, 304), приковани към предната страна на оста и лисиците.
Присъствието на една от тези четири скоби изисква присъствието и на останалите три. Задни лисици и лисици при двуколката (табл. 62). Задните лисици са били прикачени към стърчигата по същия начин както лисиците на двуколката към процепа с помощта на един железен клин — № 11, 49, 175, 196, 306 при четириколки и № 87, 338 при двуколки.
Много е вероятно малките конзоловидни предмети № 47, 212, 239, имащи по един шип, и дългите пръчки № 48, 197, 117, 88, 217, снабдени с шип и гвоздей, да са лежали отстрани на
79
стърчигата и лисиците, като не са им позволявали да се измъкнат от отворите в оста. В такъв случай дългите са служели, за да оковаг стърчигата, а късите — лисиците.
ШАСИ
А. Шасито най-често е било оформено като една продълговата четвъртита рамка с апсида на предната страна. Често пъти то е обковано с:
а. Метална лента от външната си страна (напр. № 49, 120, 198).
б. Понякога в метална лента са облечени само двата задни ъгъла на колесницата (напр. №15, 118, 218, 242).
в. Често пъти вътрешната страна на задните ъгли на шасито е укрепена с по един прав ъгъл, изработен от пръчка от ковано желязо (№ 50).
г. В други случаи шасито е оковано при апсидата с обкови във форма на отворен лакът (напр. № 243) или дъговидни (напр. 118).
Всички тези части се явяват в шасито на колесницата независимо от нейния тип. Цялата тази рамка е твърде голяма, за да може да се крепи, без да бъде поддържана по дължината си от още гредички, успоредни на предната и задната й страна.
Б. Висещо шаси (табл. 63—65). Ясна представа за тези гредички ни предлагат колесниците с висещо шаси, понеже по техните напречни гредички са били приковани от долната им страна железни пръчки, снабдени с халки по краищата си (№ 12, 13, 89, 90, 119, 155, 156, 176, 335, 349). Пак данни за една от тези гредички ни дава и клинът № 54 в.
Тези железни пръчки са два вида : или дълги колкото ширината на шасито, или къси
(табл. 63). Само с дълги пръчки е първата колесница от Шишковци (№ 12 и 13). Къси пръчки и
дълги пръчки имаме употребени при колесница III от Телец (№ 88 и 89). При всички останали
колесници с висещо шаси са употребени само къси пръчки. Като имаме пред вид, че при двукол-ката шасито се закачва на четири места, а при четириколката — на осем, за една двуколка ще бъдат необходими две дълги пръчки или четири къси, а за една четириколка — четири дълги или осем къси пръчки. Там където броят на пръчките не отговаря на казаното дотук, не са били открити всички пръчки, образуващи висещото шаси.
С устройството на висещото си шаси първата колесница от Шишковци заема особено място в развитието на това приспособление. При нея са взети мерки да се улесни завиването: двете пръчки над предната ос са устроени така, че в краищата им вместо халки са вдянати две други пръчки, на конто са нанизани до две халки. Благодарение на тази рамка, окачена от двете си страни на ремъци на върхуосията, при завойте предната ос изтегля халките на едната страна напред, а на другата страна — назад. По този начин люлеенето на коша се намалява.
Безразлично каква е формата на колата, в средата на шасито и от лявата и дясната му страна е прикрепена по една спирачка (табл. 66). Дори когато в една находка се намери само тя, това е напълно достатъчно, за да покаже, че колата е четириколка. Подобна спирачка (№ 22, 63, 131, 164, 320) при двуколките не може да се използува.
ЩИТ
Табл. 67 и 68
Щитът при всички колесници е оформен по един и същ начин. Той се състои от:
а. Две сърповидни пръчки (табл. 67 и 68), заковани в двата края на апсидата на щита (№16, 58, 91, 121, 158, 178, 219, 244, 310, 340, 350). Тези пръчки са обикновено два типа: един както при колесниците от Шишковци (№ 16 и 58) с четириъгълна продълговата част за приковаване и друг както при колесниците от Ямбол (№ 220) с триъгълна плочка за приковаване на долния край. При някои колесници (напр. XXII) в щита има употребена и трета подобна пръчка в средата. Във възстановената от Сьор колесница от находката при с. Пастуша са употребени четири сърповидни пръчки.
б. Самият щит е една решетка, издута в средата, оформена с помощта на дървени и железни ребра. Железните ребра са извити сърповидно. Те имат две форми. В колесниците от Шишковци (№ 17 и 59) те имат формата на част от обръч на бъчва. В останалите случаи (напр.
80
.№92, 122, 159, 311, 340) те са както острата част на сърп или ятаган. Понякога на долния си край вместо с плочка за приковаване те завършват с халка. Тя се е намирала на долния край на щита, където е могла да се привързва и е позволявала на предния парапет на колесницата да се откопчава и закопчава. Един типичен случай на подобна връзка ни предлага колесница ХХП. Тук ребрата се състоят от четири отделни части (№311), конто се откопчават и закопчават.
в. Между частите на щита трябва да се спомене още и горната пръчка (№ 18 и 60), която в някои колесници има форма на дръжка (№ 256 в), прикована върху горната летва на щита. Понякога и самата тази летва е била обкована с метална лента от горната си видима страна (№ 93, 123, 312). Понякога тя е била също така украсена с:
г. Бронзови статуйки — една в средата и две, конто я фланкират, в краищата на горната летва (както при № 124 и 125; 245 и 246; 251 и 252; 255 и 256).
д. Украшения от ковано желязо (както при № 199 и 223), инкрустирани богато със сребро.
е. Най сетне различии апликации, обикновено с форма на бюст, са украсявали самата по-върхност на щита и страничните парапети (както № 129 и 130; 249 и 250; 253 и 254).
Изобщо щитът като най-представителната част на колесницата е бил украсен богато.
СТРАНИЧНИ ПАРАПЕТИ
Върху пода на колесницата са били прикрепени също и страничните парапети. Те са били изградени върху една основна летва, която е била прикована с гвоздей към колесницата. Понякога обаче тя е била свързана с помощта на :
а. Особени скоби, по една на всеки край на парапета (№ 19, 126, 160, 179, 313). Освен от тях парапетите се състоят още от дървени ребра и една горна летва, успоредна на основната. Едно от тези дървени ребра е било приковано към основната летва с помощта на следната обкова:
б. Обкова във форма на буквата Т (както № 20, 62, 94). Само при колесница VIII (№ 200— 202) е имало вместо един чифт подобии обкови — три чифта. Един чифт от тях са били приковани към шасито и два чифта — към основната летва на парапета.
в. Покрай ребрата на страничните парапети понякога се употребяват в тях и клинове (№ 21, 01, 95, 96, 161—163, 180, 220—221, 314).
г. Понякога над горната дървена летва на страничните парапети е била поставена и една желязна пръчка (както при № 21 и 61).
д. Понякога също така задната страна на парапетите е образувала прав ъгъл, получен от сключването на последното отвесно ребро с горната летва на парапета. Този прав ъгъл е по-лучавал една призматична обувка от бронз, украсена откъм задната страна на колесницата с бюст. От предната страна на колесницата и от долната си страна тя е имала по един отвор, приемащ двете перпендикулярни една на друга летви (№ 97, 128, 321—324).
СЕДАЛКА И ГРЪБ
Табл. 69
Нито една от колесниците с висещо шаси няма седалка. Седалката се среща само при четириколката с неподвижно шаси, защото е прикована здраво към задната ос на колесницата. Тя е устроена със следните части:
а. Две колонки (табл. 69), масивни (№ 54) или кухи (№ 203 и 265), през конто минават пръчки, свързващи седалката с оста с долните си краища през шасито. Летвата, прикрепена на горните си краища, носи задния ръб на седалката.
б. Украшение с форма на буквата X (табл. 70), приковано на предната страна на седалката (№ 55 и 207), дава ширината на седалката, в първия случай с половината от страничните летви, във втория случай — без тях.
в. Украшение във вид на палмета (табл. 71) от ковано желязо (№ 56 и 206) дава височината на гърба на седалката при някои колесници.
г. Най-сетне една желязна пръчка (№ 57) или обкова от бронзова тенекия ^(№ 262—263) дава ширината на седалката при най-горния край на облегалката й.
д. Страничните парапети (табл. 75) на тази седалка са оформени по два начина: или от желязо като един парапет, образуван от пръчки № 260 и 261, или украшения от ковано желязо,
11 Тракийската колесница
81
като парапетите № 205 и 222. Тъй като във всички други случаи броят на тези пръчки при една колесница не е сигурен, но при колесница XXII те са три, би трябвало да мислим, че и в тази колесница, а вероятно и във всички други те са били по четири: две от всяка страна на дъската на седалката и още две от всяка страна на шасито пред самата седалка. Парапетите биха могли да бъдат също така и от дърво и да се сключват в ъгъл както парапетите при щита, обут в бронзова призматична обувка. Такъв е случаят с колесница XIII, при която се срещат три вида обувки (№ 321—324). Ако допуснем, че един чифт е обличал ъглите в края на щита, втори — ъглите в края на предните парапети, очевидно е, че третият чифт остава за парапетите в двата края на седалката. Още по-вероятно е, че с подобии обувки са били украсени ъглите при предните парапети и вероятно два чифта ъгли на задните парапети: при шасито и при седалката.
ЯРЕМ
Табл. 72
Яремът е снабден със следните приспособления върху дървената си основа:
а. Умбо (табл. 72) във вид на похлупак с две или три халки на долния край за прикреп-ване на яремната връзка към процепа (№ 23, 66, 268).
б. Две халки с клин за забиване в най-високата точка на ярема над врата на всяко впрег-нато животно (№ 24, 67, 98, 136, 225, 269, 289, 343). Вероятно през тях са минавали специални поводи за подбрадника (табл. 72).
в. Четири халки (табл. 72) със съвсем мъничък издатък на долния край или въобще без издатък (№25, 68,99, 137, 168, 278,290,325,342,351). Те приемат поводите, конто управляват зъбалеца на юздата. Тази от двете халки при всеки кон, която е вътрешна, може да се постави с отвора не напред, а встрани, за да може да приеме и размени вътрешните поводи между двата коня. Благодарение на това в ръката на коларя идват два леви повода от лявата страна и два десни — от дясната.
г. Многобройни клинове (табл. 72), винаги по чифт, са прикрепили вероятно една мека обвивка около твърдия дървен ярем, за да не убива шиите на конете (№ 26, 69, 70, 100, 134, 135, 260, 271, 279, 280). Клиновете са два вида: а) с разширение на горната страна; б) с щифт на долния си край.
д. Клин, който се поставя на върха на процепа (табл. 72) и през който минава яремната връзка (№ 28, 72, 283, 293, 328, 344).
е. Железен полухамут (№ 27, 71, 139, 182, 353).
ж. Горната страна на извивките на ярема е подсилена с желязна пръчка при колесница IV от Могилово (№ 140).
з. Конските амулети (№ 138, 168, 281) са се привързвали на халката си върху ярема от двете страни на впряга.
СБРУЯ
Табл. 73
В конската сбруя се употребяват три вида украшения:
а. Нагръдници (№ 31, 74, 104, 272, 285—287, 329. Табл. 73).
б. Прихълбочни плочки (№ 29, 73, 103, 273, 330. Табл. 73).
в. Токи (№ 30, 75, 276, 288, 294, 331. Табл. 73).
* *
От всичко казано дотук се вижда, че освен двата вида колесници, четириколки и двуколки, конто се употребяват навсякъде, у нас се срещат още два вида колесници: четириколки с висещо шаси и четириколки със седалка. Без съмнение това разграничение ще е съществувало и при двуколката. За съжаление обаче тук всички находки, в конто материалът е по-сигурен, са от колесница с висещо шаси. Разликата в устройството на тези два вида колесници при четириколката е още в осите. Докато при четириколката със седалка те са оковани от горната страна (предната ос с плочки, задната с пръстени), при четириколката с висещо шаси те са оковани с железни ленти или направо изработени от желязо върхуосия. Едновременно с това има разлика и в устройството на коша на четириколката: докато при колесницата със седалка кошът й е затворен отзад, а отворен отстрани, при колесницата с висещо шаси достъпът е отзад както при двуколката, а дългите й страни са затворени. Това са основните типове колесници у нас.
82
СВЕДЕНИЯ НА СТАРИТЕ АВТОРИ ЗА УСТРОЙСТВОТО
НА КОЛЕСНИЦАТА
Табл. 98
Нашите колесници са от епохата на римского владичество над Тракия. Ние ги реконструи-рахме главно въз основа на данните, почерпани от разкопките при Шишковци, и изградихме в същност един силует, който ни е добре познат от изображенията на античната колесница в Гърция и Рим. Следователно ние имаме всичкото основание да мислим, че употребяваните у нас колесници не са се отличавали много от тези, използувани в Гърция и Рим. В такъв случай ние бихме могли да проверим още веднаж точността на нашата реконструкция, като се опитаме да съпоста-вим получената представа от нея с описанията на старите автори. Наистина това не е лесно. Старите автори почти не са привличани досега при обяснението на колесницата.
Най-пълното описание, с което ние разполагаме днес, е това на лексикографа Полукс, който е работил в Атина през края на II в. от н. е. като современник на император Комод. Следователно той е близък по време и до нашите колесници, а също така е живял в един град, който не се намира много далеч от земите на траките. Вторият важен извор е Хезихий, който е от малко по-късна епоха — VI в. от н. е. — и е работил в Александрия. Ние трябва да имаме пред вид в такъв случай, че Полукс е по-близо и по време, и по място до нашите колесници. Полукс има и още едно предимство. Неговата цел е да даде имената на нещата, конто той раз-глежда в описания по глави: част, посветена на колесницата, друга —- на коня, трета — на щита, и т. н. Следователно имената у Полукс не са дадени като в речник, а както в едно съчинение по терминология и технология, докато описанието на Хезихий представлява речник по азбучен ред. Следователно начинът на работа е позволил на Полукс да има по-широк поглед.
За Полукс използувах новото издание: Е. Be the. Pollucis Onomasticon Lipsiae. I, 1900, II, 1931, докато за Хезихий използувах много остарялото и трудно за работа издание: loannes Albeti. Hesychii Lexicon. T. I et II, Lugdini Batavorum (Leiden), 1766.
Поради всичко това за основа на проучването взех текста на Полукс, като в коментара привлякох и сведенията на Хезихий, а където беше необходимо, и сведения на други автори.
Преди да пристъпя към самого разглеждане на сведенията, трябва да направя и още ня-колко бележки, конто не са без значение. Докато ние днес изхождаме от металните връзки, за да реконструираме скелета на колесницата, старите автори не са отдавали голямо значение на тях-ното присъствие. За тях те са били част от цялата конструкция и елемент в нейните отделяй части, често пъти без особена важност. За тях е важно, че колесницата се състои от ос, главина, колело, шаси и т. н., но не винаги те отдават значение на отделните части, от конто са съставени парапетите, седалката, лисиците и т. н. Също така лексикографите не говорят за частите на една определена колесница или за известен брой определени колесници, а за колесницата изобщо. Поради това не трябва да се търси при всяка колесница всичко, което срещаме в описанието на Полукс и Хезихий. Най-сетне не бива да се забравя, че никой от тези автори не пише специално съчине-
83
ние за колесницата, че никои от тях не се е занимавал нарочно с нея и че знанията на античните автори върху тия неща са доста ограничени. За описанието на Полукс, най-обширното, както вече споменахме, може да се каже, че все пак е твърде сбито. Той дава названията на частите на колесницата, като често пъти, изхождайки от това, че говори за познати всекиму в древността неша. само загатва за формата, положението или функцията на дадена част, без да е достатъчно конкретен. Всичко това, разбира се, прави на места използуването на текста несигурно и неясно.
Ето и самия текст:
I. 142, той aQuaios dicpQOS, meQieQia, avTi't, itvs. ipdvioeois той dicpQov idvos ха/.естас,
to d’meQavco avmv ледйсроаурю, ooxvrei eico&e ледйа/фсп'ео-дси, tiIqqiov. TQeis d’e'yovios той tuqq'iov лё.ег-oas Tas xam iws йлло/vs, то avcbiaTov gvlov xcmavag xcdeiiai defies xai evcowpos, q de peoq (м/idos халат ilt e<p’ ov д’ауалайетш, peoauov, epmQooDiov. 143. al de didviun ai eis tovs itkhovs fikEmvcxu emo nJ? хала» s peyQi той xvQiiov peiqlai, to de xvQtovpe.vov acmibioxq, то d'anb mviqs mb tov tovov xexappevov a^qr.is. m
d’eyyctma id evibs tov dicpQov ycoviai q dyxaives ij dcrtQqia. нот di л’/.ayicov nlevQcbv al hrnveo frdfidw, ai ecus e.'na
leivovoai, xvqxbves, al de maviots /лёоси fyafidoi ears той tovov moxvipcbvia xMifiavies ij xu2o/3o@oi. 144. та d’eyycbvia, ov ерлслттою ai лкауии лкегцю!, Oaqjoi to di л@6 той tovov, ov л(хЬюу bnfialvavGO’ oi avaflai-
vovies, лтёруа. to di olov елШтцм xakeitai imeoieoia, to d’moxeipevov dgcov, ta>v de таг
agovi tqo'/oiv то piv леф Tais aipioi GidqQOVv Euooiiqov, q d'e aqis xai ocbiQa xaleiTat, ai de evijppoopercu avvij fydfidoi xvqpcu. to be xevbv той TQOypv to evaQ/uogo/uevov iq> a^ovi ovQiyg. 145. то de e<p’ exaoiq xvqui) oibqQOvv detbs. avid bi to леосед.оорегот тф agovi nlqpvq. то be meQavco агчой cibqQtov baxivhos. то de ovvdeov лфк iqv nlqpvqv ids xvqpxis oibqQuw nlqpvobetm’ q ilo'jQa^. to b’lvibs iqs nlqpvqs oibqQiov, о iQtfjei tov dgova, yaovov q beotQOV. to be xcoavov exmmetv tov TQoydv i/mqyvvpevov тф agovi nciQagoviov q ok FoQyias mifio/.os q cos ’EQaioo'devqs epfkdos. id b'exaieQwilev iekq той tQoyoi’ baxrvAtoi, ыолед xai той dtovos та exateQCoUev telq axQa^ovia. 146. та de тф deovi eyxeipeva oibqQia xai tQifjdpeva mb той tQoyov, dvQai. 6 d'e той naQa^ovtov deo/uos efifio^odeT-qs. to di dmoieivo/uei’m’ ало той dfipQov ^vlov pv/.ios, ov to tHos &xqoqqv(uov, vneQ&ev dt exdedezcu то lyyov та de owdmrovTa auto deof.ia £vy6deo/ua xaleirai. 6 de лахтаХо? 6 dieigo/ievos ало той ^иуой 1л1 rot ^vfiov, ф та gvyodeo/ла ле(>1е11ттета1, eoTCDQ. та де xoila той ^vyov, vep а глауы'тси oi йллот, ^evylai, cbv та axga dxQO-yqvioxoi. 147. at de qviai xai ^vT-ijQes xalovvcai. та de ало [xiv тал> ^iqumv omq^Tq/ueva, mo de tovs avyeva. toov еллотт elaro^eva, lenadva, cbv та axQa leлadvlOтqQes, та de mo tovs Ф/jovs tcov сллс.оу /xaoxalxorqQes. о deano Tqs xoQvipqs той Тллоо exTera/nevos ifuis ел1 tov yahvdv xoQvepaia, 6 di ле(й та yeveia yeveiaoTijQ. та d’maveoTqxdia deQ/jatia ле()1 tov cigova, хата id naQa^ovta, лаоатобую. oi de oidqQoT xvxloi, di’ a>v dieiQOvicu ai fyvicu, daxvvlioi. 148. ало д'еллог lip йллОо d dmqQtq/uevos ifids fteodiiov. tcov d’qvimv ai /.lev xaxayamdioi xalowiai, ai de did ^e/m, at de did fjteoatiuv, ai de oeiQaios ifias. xai to /isv oloj тф отд/иаи той еллоо neQacdepievov yalxobv Tf&fMbde? xq/xos xalehai, io de ле(А то yeveiov dieiQOfievov ipdhov, то d eis to oto/mi еивсМб/uevov yalivos, ov to fib’ /ueoov a^oviov, та de neQl avid daxivlioi, eytvoi, TQifiolci, ovs /иаоатси б "ллсЛ
11 ре вод
I. 142. Частите на колесницата са dicpQos, megieQia, aviv^, itvs. Ремъчникът на дифроса се нарича tovos. Горната му ограда, която обикновено е облечена в кожа, е mQQiov. Тарионът има трите си страни към конете. Най-горното дърво в него се нарича десен и ляв халта^, а пръчката в средата — халагц. Където тя се спира отпред, се нарича средище -— реоатюг. 143. А пък двой-ните пръчки, конто гледат към конете, от капаната чак до извитата част се наричат peiqlai. Извитата част се нарича щит — acmidloxt], а тази част на щита, която е свита под тоноса — a^qids. 144. Ъгловатите части — eyycovta, — конто са в дифроса, се наричат ycoviai, ayxmves или aoroqra. Горните пръчки на преките страни, конто стигат чак до долу, са xvq>a>ves, а разположените под тях междинни пръчки чак до тоноса — глтахра'лча или xillt^avTes или xMo[>6qoi. 'Eyycbvia се наричат местата, дето впадат преките страни; DaiQoi — тази част, която е пред тоноса; където най-напред стъпват тези, конто се качват, пета — лтё(п>а. Цялата поставена отгоре част се нарича горнище — meQTeQla, а това, което лежи отдолу, ос — d^cov. На въртящите се около оста колела желязната част около наплатите — aipldes — се нарича шина — eniocmQov, а наплатите се наричат още oa>TQa. Вмъкнатите в нея пръчки се наричат спици — ххфрас. Кухата част на колелото, вмъкната в оста, се нарича ovQty^. 145. На всяка спица има железен орел — aeios. Самата част, която се върти около всяка ос, е главина — лк-qpvq, а желязната част, която е отгоре, се нарича пръетен — daxrvlios. Желязото, което евързва спиците към главината, е главинодържач — nlquvdderov или
84
ризница — Желязото вътре в главината, което трие оста, е ydgvov или дёотдот. Тази част,
която е забита в оста и държи колелото да не изпадне, се нарича крайосник — naQa^oviw или както го нарича Горгиас — emfiokos, или Ератостен — e/ufio^cc. От двете страни краищата на колелото се наричат пръстени — даипЛих, както и краищата от двете страни на оста — върхове на оста, axeafma. 146. Вложените към оста железа, конто се трият от колелото, са tWga<, а връзката на крайосника се нарича ё^оХодётг)?. Дървото, което излиза от дифроса, се нарича процеп — руик, неговият край — връх на процепа, axc>oQQv/mov, а отгоре е привързан яремът — gvyw. Връзките, конто го свързват, се наричат яремни връзки — ^>у6деацт. А клинът, който минава от ярема в процепа, около който са навити яремните връзки, се нарича eotwq. Извивките на ярема, под конто се вкарват конете, се наричат gevyku, а техните краища — axQo%i]vioxci. 147. Поводите — fyla. — се наричат още frutijQK. Частите, конто висят от процепите (frv/iol) и се опасват под шиите на конете, се наричат Яел«<5га, а краищата им -— ^еладпот^е?, а частите под раменете на конете — /.laayakiorijQe;. Ремъкът, прекаран зад темето на коня, към юздата, се нарича задтилен ремък — y.oQv<pala, а около брадата, подбрадник — yEveiacm'jQ. Кожичиките, конто са издигнати около оста, към крайосника, се наричат крайколелници — naQatQoyia. Железните кръгове пък, през конто минават поводите, се наричат пръстени — дахМлы. 148. Ремъкът* който виси от кон до кон, се нарича средище — /леоатюг. От поводите пък един се наричат презгръбни — xmavanidivi, други презпроцепни — did fyv/моу, трети — презсредищни — d/.d ^soauov, а други — ремък за страничен кон, ofigdios Ifias. Медната част във вид на решетка, поставена на цялата уста на коня, се нарича намордник — юцмк, частта, провряна около брадата му — ipakiov, а частта, поставена в устата му — юзда, yahvos, чиято средна част се нарича зъбалец — dfonov, а частите около него — халки, ежове и тризъбци, който конят дъвче.
КОМЕНТАР
Поради недостатъчното познаване на устройство™ на колесницата и нейната терминология този текст се нуждае от подробен и обстоен коментар. В следващите редове ще се опитаме да го разгледаме, следвайки изложение™ на Полукс колкото е възможно по-точно, като се стараем да подредим нещата така, както ги подредихме вече при реконструкцията на колесницата. За да следваме самия Полукс, ще почнем оттам, откъдето почва и той.
I. Щит и странични парапети — zoqqiov
Toqqiov означава решетка. Според Полукс, I, 142, има три страни и представлява ограда на колесницата, която гледа към конете. Парапетите на всички колесници, конто разгледахме дотук, отговарят на това описание. Те се състоят от железни и дървени пръчки, образуващи една решетка с прави ребра, която, както научавзме от Полукс, е била покрита с кожа. Тук Полукс очевидно има пред вид щита и принадлежащие му странични парапети. Той не говори за гърба и парапетите от двете страни на седалката.
А. Щит — /лво az iov
Meomiov, 142, очевидно е име, произведено от /лёоо? — среден, междинен. То е название на предната страна на парапета, която се намира по средата между другите две, т. е. на щита на колесницата. Според Полукс месатионът обхвата още следните части от колесницата:
1. Калага^ 142, не съвсем ясно етимологически,1 е ляв и десен според това, в коя част на месатиона, т. е. на щита, се намира. Според Полукс той е най-горната част от щита, изработена от дърво. В такъв случай с това име се означава летвата, образуваща горната страна на щита. Нейната горна страна в никои колесници е била покрита с метална лента. Тази летва, винаги извита дъговидно, е била изработена, изглежда, от две отделни части: лява и дясна. В реконструкцията на нашите колесници дървените капанакси са описани под № 18 и 30 в колесниците от Шишковци и № 93 в колесницата от Телец.
2. Kanavri, 142, сродно етимологически с халагаё-, е наречено цёо-г] — средна пръчка, защото се намира по средата между двата капанакса. Полукс не я нарича дърво, а пръчка,
1 Е. В о i s а с о Diet. et. 69.
85
вероятно защото е била изработена от метал. Такива са в същност пръчките, описани под ЛЬ 18 и 60, или дръжката №256, изработена от желязо.
3. Мегилы, 143, дадено у Хезихий под формата иетпцлси. Според Полукс това са чифтът пръчки, конто гледат към конете и достигат от капаната чак до извитата част, т. е. до апсидата на шасито. Според Хезихий (al eg еу-атедаг (.ieqovq tov Sq/uoxog frafidoi) те се намират от двете страни на колесницата. За да може Полукс да ги постави на щита, а Хезихий — от двете страни на колесницата, те трябва да са стояли в ъглите на колесницата, заключени между щита и страничните парапети. Няма съмнение, че с това име в такъв случай са се означавали сърповидните пръчки, оформящи в двата края на щита неговата извивка. Обикновено тези пръчки са две, напр. № 16 или 50.
4. ’Aamdicoai, 143, означава точно щит. Според Полукс то е название за извитата част на предния парапет — щита на колесницата. В такъв случай то е синоним с цеоатюг.
5. ’AgrjliG, 143, писано у Хезихий agljQtG, и двете неясни в етимологическо отношение. От текста на Полукс се вижда, че се говори за част под щита, простираща се от него чак до тоноса в най-долната част на шасито (вж. row?). Хезихий съобщава, че тази част е изработена от дърво: тог oQ/Mitiov fuZor /тега... В такъв случай трябва да се допусне, че с това име се е означавала някаква летва, прикована под пода на шасито, която давала извитата форма на апсидата.
Във всички разгледани дотук места Полукс описва в един непрекъснат пасаж щита на колесницата. Той е изчерпил всичко, което смята, че трябва да се каже за тази част от колесницата.
Б. Странички парапети — nUyiai л Reveal
rHaytai nkevQai, 143, Полукс нарича без никакво съмнение двете коси страни, т. е. другите две страни на тариона. Те се състоят от следните части:
1. Kvqmves, 143, образувано от корена на y.vq>6<; — крив, извит. Според Полукс това са пръчките от горната страна на страничните парапети. Те достигат чак до долу, защото се спускат постепенно от горните краища на щита към средата на дългите страни на шасито. Това може да стане само ако те са били извити и вероятно оттам идва и името им xvqxnveG—„кривци“. В нашите колесници, доколкото може да се съди по запазеиите части, те са били прави, леко наклонени назад пръчки. Такива са поне №21 и 61. Напълно отговарят на описанието на Полукс кифоните от колесницата от София, реконструирани криви, т. е. закръглени, въз основа на обкова № 200, VIII.
2. ' Yjioy.vtpwvia, 143, образувано от глб — под и xvqxbv — кифон. Полукс ги нарича още улШ-{5тте<; или yMofioQoi, означаващи подпорка от дърво. Според него те се намирали под кифоните и стигали чак до тоноса (вж. tovos), разположен на долната страна на шасито. Безспорно в нашите колесници това са летвите, приковани с обкови във форма на буквата Т, а също така и железните клинове, забити през горната хоризонтална пръчка на страничните парапети и минаващи по цялата им дължина до долу. Представа за тези части ни дават № 20, 62, 21, 61, 95, 96, 161, 163, 201 и 202 и др.
Описанието на частите на щита и на частите на парапетите, т. е. описанието на тариона, е дадено в два пасажа, конто са откъснати помежду си от описанието на други части. Всички тези части принадлежат на една голяма конструкция в колесницата, която Полукс нарича dlrpQOG (вж. по-долу). Естествено е да се мисли следователно, че дифросът е свързан с тариона.
11. Шаси — бордо?
Aupqos, 143, произлиза от 61?—двойной ффсо — нося. С други думи то е означавало нещо, „което носи двама", в смисъл двама пътници: колар и воин. Затова и се употребява като синоним на oq/ш (колесница), като означава въобще колесница. У Полукс обаче то си остава название само на част от нея. От дифроса той дава следните части:
1. Того?, 142, 143, 144, произхожда от корена на Telvto — обтягам, опъвам. Със същото име се означават: 1) коланите на леглото, действуващи като ресори; 2) опъването на двигателя на бойната машина; 3) обтягането на струните при музикалните инструменти. Полукс го нарича i/udyrcoois, произведено от 1/ms — ремък. В такъв случай бихме могли да преведем това име с ремъчник. По-точна представа за това приспособление, съставено явно от ремъци, дава Хезихий, който казва: luavrcow;' ovvdeoao; ta>v xoQvyitov tov — „ремъчник e свързването на
86
ремъците на обувката*. В същност тук се говори за обувката, ходилото на която е обхванато отстрани с кожени ивици. Това навежда на мисълта, че също и при колесницата дифросът е бил обхванат отстрани с кожени колани. От друга страна, Полукс, I, 143, казва, че пръчките на хипо-кифонията стигали до тоноса. Това ще рече, че тоносът е нещо цяло, което се намира или поне се вижда от двете страни на колесницата, под страничните парапети. Той също твърди, че азелисът бил по-нисък от тоноса, което те рече, че тоносът се показва от двете страни на колесницата зад щита, като краищата му се подават зад шасито.
Следователно от всичко казано дотук се вижда, че тоносът е бил система от опънати колани, обхващаща шасито отстрани като ремъците на обувката и изпитваща напрежение, подобно на това на въжето на балистичната машина, на струната или на ремъка на леглото. Тази система много напомня ремъците на висешото шаси в първата колесница от Шишковци или при колесница III от Телец, както и всички други колесници, конто имат висещо шаси. Ремъците при тях обхващат висещото шаси от двете страни и поемат върху себе си напрежението от друсането на колата, като упражняват слабо въздействие на ресор в колесницата. Ето защо в същност трябва да се мисли, че с тонос се означава цялата система на висещото шаси.
2. Гтю/viai или dyxaives означават ъгли или лакти, или doiQ^ta, неясно по произход; според Полукс, 143, това са частите в ъглите на дифроса, т. е. въвъгълните части — та lyyojvia та ёгтд; тог dtqiQov. Представа за такива части с форма на прави ъгли — yomai — дават обкови № 50, а за лакти, т. е. във форма на тъп ъгъл — ауу.ап-к — № 243.
3. 'Pvimk — процепът на колесницата, у Полукс, 146, също е свързан с дифроса. Такъв случай ни предлага колесницата от Пастуша (XXIV), която не е имала върхуосия и висещо шаси Многобройните изображения в гръцките вази от всички епохи обикновено представят процепа излизащ от дъното на шасито, което лежи направо върху оста. Полукс очевидно има пред вид една подобна колесница. При четириколките процепът не може да излиза от дифроса.
Покрай тези части на шасито, споменати у Полукс като принадлежаши или свързани с дифроса, има и други, описани като принадлежащи на шасито, макар това да не е казано изрично. Те са:
4. 'Aviv£, 142, точно окръжност, кръжило, което освен като име на част от колесницата означава също и металната лента, заздравяваща периферията на щита, изработен цял от кожа. Полукс не дава никакви обяснения за него, докато Хезихий се задоволява само да каже: mrv^ oq/uoio? ntQupeoeia, т. е. „антике е периферията на колесницата11. Вероятно с това име се означава металната лента, която покрива външната страна на колесницата по цялото й шаси. Тази лента може да се види при втората колесница от Шишковци — № 49.
5. Ihegm, 144, означава пета на колесницата — име, давано на задната й част, на мястото, откъдето е ставало влизането в колесницата при двуколки или четириколки, конто нямат седалка.
От края на първия пасаж в I, 142, до края на I, 143, Полукс описва всички части на колесницата, конто принадлежат на нейния кош: щита, страничните парапети и шасито. От всички дотук разгледани части само птерната е спомената в глава 144. Всички останали части, описани в тази глава, са свързани с по-ниско разположени части от колесницата. Това дава основание да мислим, че и птерната по някакъв начин е стояла по-ниско. Мъчно е да се каже дали това е ставало чрез леко накланяне на задната част на шасито, или по друг някакъв начин. В глава 144 това е единствената част от колесницата, която има връзка с нейния кош.
III. Горнище — VJieQieQla ИЛИ
Никои от нещата, описани в 144 глава, не са ясни. Това важи за началото на главата. Описаните в края й неща, обратно, ясно принадлежат на оста и колелото. Ето защо ние не знаем описаните в началото неща дали принадлежат все още на коша, или са части от осите. Най-напред Полукс говори за iyycuvia, след това за flaiQoi и meova, за която вече споменахме, и накрая заклю-чава: „Цялата поставена отгоре част се нарича imeQisQla, а тази, която лежи отдолу — ос (а>соЦ.“ Тук Полукс ясно дава представа за една част в колесницата, която отговаря на горнището в днешната кола. И за да можем да го разберем по-добре, трябва да знаем мястото на всички описани у Полукс части, който принадлежат на това горнище. За никои от тих той говори още веднаж при описанието на колата, аца^а. Полукс смята колата за нещо по-различно от колесницата. Описание™ й за съжаление е доста кратко и непълно.
87
I, 253, aua^T]Q fisQt] a^tnv, iqo%oI, x/.iua^ то гл to tov li^ovoq ло6[мрсе£ ^v/,ov ex теттаоеог ovveati]-xos xai /j£oaQ pafidovs лроодег /uev лЛиогч omo&ev d'eXdiTov? exov. ev /иёоср de тт/v vneQTeQiav tvriQnoou.evr]v, ?'/C rd exateQtobev nXevQa daiQoi xaXovvTai, dttpd? xai oQioreQo;. Ьлолёлг/уе Eavtoiq gvka a daiQaia ovo/ua^erai' ois etpaQ/ro^ovrai ol ajuagfaodes, wptbv 6 a^cov ёХхета oigetpo/ueros.
Пре вод. Частите на колата (a/ia£a) са: ос (ai-cov), колела (jqoxoI), климакс (кХТца^). Кли-максът е продълговатото над оста дърво, което е съставено от четири части и има по средата пръчки — отпред повече, отзад по-малко, а в средата поставеното горнище (глещгрМ), чиито две страни се наричат faueoi — десен и лив. Под тях са забити дървета, конто се наричат daiQaia-С тях са свързани и амаксиподите (aua&faiodec), под конто се влачи оста, когато завива.
В това описание Полукс дава трите съществени елемента на колата: ос, колела и климакс. Тъй като първите два не се нуждаят от обяснение, той се спира на третия (xXT/u.ag), като обяснява от какви части се състои и как те са свързани помежду си. Така както е дадено описанието, кли-максът е дългата част, която лежи над оста. Част от него е олертерёа с десен и ляв daiQoq. Към последната са прикрепени амаксиподите; хХёца^ означава стълба, но в този случай едва ли има фигуративно означаване на тази сложна част от колата. По-скоро тук трябва да се търси някое от първоначалните значения на корена xAi- в глагола xAivco — накланям, облягам, обръщам и свър-заните с него многобройни съществителни с подобии значения.
Терминът vneQTeQla е даден и у Хезихий, но обяснението му не допринася нищо: олеоте&а' то avcofrev rjjc apa^ijs елатдё/лЕУог. „Горнище е поставената над колата част." Интересен е пасажът в Одисеята, VI, 69—70, и схолиите към него. Омир казва: drag ты d/xtoeq ёгролХ/оооооо’ алтуцу vipifirp’ evxvxkr олевтеоЬ] aQaQviay — „а слугите ще ти приготвят високата, с хубави колела кола, снабдена с горнище". Този текст схолиите обясняват така: Schol. Hom. Od. VI, 70: блеотеощ' тёр ёлтдецётер лХтудир т») a/ui£ij, лрд? та лАеёота fSaQri tpeQetv, мрцАогаар, о xai лЯа'дс'оу xaXeiTai ‘ р тс5 vneQcivco rjj? тетрауотср gMcp dexopevcp то ёллтдёреуоу (poQtt'or. „Горнище е поставената най-високо на колата плочка, nhv&iov, да носи повече тежести, която се нарича още и плочка — лкт&ёоу; или горното четири-ъгълно дърво на колата, което приема поставения товар." Най-горното дърво или най-горната плочка, конто носят тежести, могат да бъдат само части от осите на колесницата или колата и поточно — нейнотр горнище, което е четвъртито дърво, или плочката върху него от типа на № 36, 111, 190, 211 и др. Това ще рече, че гледтерёа е необходима част от всяка кола, била тя колесница, или не, която част с известии малки различия образува т. нар. x).i/ia£, употребяван специално във вида аиа^а. В самата колесница а&иа хипертерията, означаваща точно „по-горната част", ще представлява точно „горнището" над оста. Изхождайки от описанието на Полукс както за колата, така и за колесницата, ние разпознаваме в хипертерията следните части:
1. ’Еуусмча, 144, е първата част, за която говори Полукс при описанието на тази част от колесницата. Тя се намира в местата, кълето преките страни впадат. Следователно преките страни на колесницата, върху конто лежат страничните парапети, заедно с припадащата се към тях част от шасито влизат в тези ъгли. По положението си тези ъгловати части отговарят на ъглите на върхуосията при колесницата от Телец (III) и при първата колесница от Шишковци (срв. № 15 и 86). Те, като излязат вече от оста, образуват по един прав ъгъл и след това се издигат между колелото и шасито.
2. &aiQoi, образувано от корена на &v(ta — врата, означава според Хезихий връзките, на конто се върти вратата.1 Според описанието на колесницата у Полукс тайроите се намират пред тоноса, т. е. пред ремъците на висещото шаси. Според неговото описание на колата те се намират в двата края на хипертерията. Следователно те притягат горнището, образуват eyywvia — ъглите, за конто току-що говорихме, и излизат пред тоноса. В такъв случай те не са нищо друго освен самите върхуосия, на конто е закачено висещото шаси. Тогава става обяснимо името им. &ацюс означава всяка подвижна връзка от типа на пантите на вратата, т. е. шарнир. В колесницата този термин ще означава върхуосията или прътовете, на конто се закачва висещото шаси. Такива са № 86 (изцяло от желязо) и № 5, 109, 148—149 (направени от дърво и покрити с железни ленти).
3. &aiQaia, образувано от ffaiofc, ще означава в такъв случай подврените под тайроите дървета, т. е. някаква част от горнището над оста. Може би тук се имат пред вид летвите или гредич-ките, заковани отляво и дясно на оста, напр. при обкови № 5 при първата колесница от Шишковци.
1 Срв. Илиада, XII, 459: ё’ал aiMpotepove -daiQovs — „той изкьрти двете резета на вратата".
88
4. &aiQo6vii^, което не се споменава у Полукс, в такъв случай ще бъде „навръшникът на върхуосието”. По този въпрос вж. подробно по-долу под „ярем“ при дшдодтш.
5. ’ А^тргодк, I, 253, образувано от а/ла^а — кола и лбйа? — крака, би означавало точно „крака на колата”. Според Полукс тази част на колата е в същност най-долната част на хипер-терията. Тя е свързана с ihuQuia и се намира върху самата ос. За тях Хезихий казва адсфртойе?* vTttQtsQlaQ rd et'dz/1 rd roF? dfoai л{юотг&ё,и&’а oiQefpo/uEVois neQi ai’rd. „Амаксиподи —- видове горнище, поставени към осите, който завиват около тях.” Функцията на амаксиподите да обръщат или по-право да възвиват оста на колесницата е изтъкната още по-ясно у Витрувий при описанието на бойните машини, конто също така се движат на колела и оси: De architecture, X, 14, 1... Suppo-nanturque in singulis intervallis eorum arbusculae quae Graece ада^оттойа? dicuntur, in quibus versantur rotarum axes. „Върху тях ca поставени на равни разстояния дръвчетата им, конто на гръцки се наричат амаксоподи и в конто възвиват осите на колелата.”
От всичко казано дотук се вижда, че амаксиподите са части от колата, конто стоят под хипертерията и над оста и служат да привличат осите на колата при завиване. Тези части на колата са безспорно лисиците, запазени в днешната наша кола и наричани над предната ос още бу-тове — име на горната част на крака, която при движение бута тялото и го привежда в движение. Подобно образно име са им дали и гърците.
В разгледаните по-горе колесници амаксиподите се срещат навсякъде и следователно ние имаме всичкото основание да смятаме, че нашите колесници в това отношение не са тип aQtia, а тип ада£а. Всички дотук описани части — f’yycoria, llai.Qoi, OuiQaia, &aiQodutcu, — лежат над
оста и под шасито и цялата тази „поставена над оста” конструкция се нарича vngQieQla— горнище.
IV. Колело, ос — reozdg-, agcov
Видяхме вече, че в описанието на Полукс се следва един строго установен ред. Той е приложен и по-нататък в гл. 144—146, където са описани частите от колелото и принадлежащите му части от оста, както следва:
1. ’EmotoTQOv — шина.
2. 'Aipis или оЛгда — наплат.
3. Kvijiiai — спици.
4. SvQiy^ — кухина на главината.
5. ПХтщтт] — самата главина.
6. ’Аетос— буквално орел, железен предпазител на края на спиците, който в нашите колесници не се употребява.
7. Aaxnfaos — буквално пръстен, външната от гривните № 2 при първата колесница от Шишковци, набита в дървото на главината.
8. nkt^vofiETov — буквално „който държи племната — главината”, наричан още — ризница; това е вероятно металният предпазител на главината, какъвто имат колелата на колесницата от Телец (III) № 83. Понякога в Гърция цялата главина е облечена в особен предпазител.1 2
9. ”A^a>v — ос.
10. Гадгот или deoTQov, неясни етимологически — „железцето, което трие оста”.
11. TlaQa^oviov или tmfioXoq или ецфоХо?. Първото от тези имена означава точно крайосник, докато останалите две означават клин. Явно се касае за предмет от типа на № 4.
12. Aaxivhoi — пръстени от двете страни на колелото, т. е. вътрешните гривни, напр. при № 2.
13. ’Axgatovia — навръшници върху краищата на оста, т. е. цилиндрите, конто се нахлузват в двата края на оста, като № 107, 145, 169, 231.
14. 3vga — буквално врата, е „желязната пръчка, вложена в оста, която трие колелото”, напр. № 4.
15. ’Ед/ЫоЛг'тд? — „който държи емболоса” — означава ремъчето на крайосника, което е свързвало щифта на долния му край с халката на горния.
1 Може би вместо та ei'fy та трябва да се чете, както предлагат никои учени, та «Ъ; га или га гИ^га „vertibula което може да се върти.“
2 Eugen von Mercklin. Wagenschmuck aus der romischen Kaiserzeit. Jdl, 49, 1955, 84.
12 Тракийската колесница
89
V. Процеп — pvpid? и ярем — gvyov
1. r Pvfid?, 146, според Полукс излиза от шасито — дифроса на колесницата. Това е възможно в същност само при двуколка с ниска ос без лисици. За процепа много по-важни сведения ни дава Хезихий: рг’до? tov aQiiaxo?' ЁхтЕтацёуоу ipvi.ov лео1 rot e inmK eo)? tov ^vyov uioov ало tov a^ovos, tives oTTj/rova xai отаО/Mov xalovoiv — ,процеп на колесницата — простряното по средата край конете дърво от оста чак до ярема, което някои наричат още апщсот или ота&,и(оги. Почти същото съобщава И Свидас: pv/ub? TOV aQ/лато?' то Ёхтета/лЕУОУ ?vlov лаоа tov? 1'лл<м? ео)? tov £vyoo, xai ertaihuov и лаоа 'Pobioi?. Във всички изложени в първата част на настоящата работа реконструкции про-цепът наистина има мястото, което му дава Хезихий, а не това, което е посочено у Полукс. Процепът се евързва с оста с помощта на амаксиподите. Изключение от това правило прави само една колесница — възстановената от Сьор от находката при с. Пастуша.1
2. ’Axqoqqv/mov, 146, образувано от o,xqo?— остър, външен, горен, краен и pv,ud? — процеп, озна-чава в същност „краят на процепа". В един пасаж от Илиадата, XXIV, 272, тази част от процепа е наречена лесбп? ле^г] — първа стъпка. Това образно име е дадено на леглото или вдлъбнатината близо до върха на процепа, в която е трябвало да легне яремът. Текстът гласи (270—273): ех b’sTpEQOv £vybde0fiov а/иа £оуф, Ewedm]%v. xai то fisv ev xaiethjxav ev^eotoi ml popup, ле£т] mi лототц, mi Ье xoixov eotoqi fia/.iov, tqI? Ь’ехцтемЧет sbrjoav m’o/.upai.dv. Синовете на Приам „донесоха заедно с ярема деветлактова зигодесма, нагласиха го (ярема) добре на предната вдлъбнатина на хубаво изгладения процеп, метнаха халката върху клина на процепа и я завързаха три пъти от едната и другата страна при омфалоса“.
3. Zvydv или £vyd? — ярем, споменато в цитирания пасаж от Илиадата и у Полукс, 146.
4. Zvyobso:uov, споменато в Илиадата, XXIV, 270 (вж. uxqoqqv/iuov), и у Полукс, 146. Образувано е от £vodv — ярем и bsoud? — връзка и означава въжето или ремъка, с който е бил привързан яремът към процепа, т. е. яремна връзка. В приведения по-горе пасаж е показано ясно как е ставало привързването.
5. ’Ошра/.бс — пъп и оттам център — е средната част на ярема, около която е ставало привързването към процепа. Наричала се е така, защото е била малко удебелена и е образувала една издутина.2 Една преживелица на това споменато у Омир „умбо“ или „омфалос" е конусо-видният предмет № 23 и 66 в колесниците от Шишковци. През халките, закачени на долната му страна, както това вече се каза, е минавала самата зигодесма.
6. "Eotioq, от корен* F — „заострен съм“,3 е клинът, който според Полукс, 146, минавал през ярема и процепа, за да ги държи здраво прикачени един към друг. Следователно това е ставало както в сегашния ярем, употребяван за запрягане на волове. Хезихий го обяснява също: eotcoq' отрту, vpHoi.o?, уориро?, otvIo?, ev ф 6 ф'уо? лоосЬ/тта!, т. е. „клинът, на който се привързва яремът". Oi bi: хата ’Aqiotoqxov тот лаооалог тот лтлеуота л-eqi ахрот abv pvpuov, ле@1 ov bsopiEiTai xai eHeitoi та £vyo-bsoiua, т. e. „тия, конто следват Аристарх, означават с това име забития при върха (края) на процепа клин, около който се завързва и увива яремната връзка".
"Eotcoq означава според Хезихий и първата халка на процепа — tov лреотог xqixov tov pv,uov. Вероятно в този случай става дума за халката, xqixo?, спомената в приведения по-горе пасаж от Илиадата, XXIV, 270. Тя играе роля в привързването на яремната връзка. Ние не знаем нищо за изгледа на тази халка нито в отдалечената Омирова епоха, нито в римската епоха. На върха на процепа обаче ние възстановихме един клин, който има на горния си край по един отвор във вид на халка: напр. № 69. В някои колесници той има формата на халка, поставена на един клин и снабдена на срещуположната страна с някакъв декоративен завършък като ажурна плочка, плоска глава и др. През отвора на халката на този клин е била провирана вероятно яремната връзка. Срв. № 28, 283, 293, 328, 345. Най-сетне същото име според Хезихий се е давало и на двете извивки на ярема : Еотопа’ то xo'Acnpia tov ар pariov рто/ £vyov, ev&a 6 zpaxplo? rmv Тллап' Evri'&Eiai — „хестор e извивката на колесницата или на ярема, където се поставя вратът на конете". Това ще рече, че с eotcoq се означават в същност двете Pcvyiai, вж. по-долу.
Като имаме пред вид етимологията на eotcoq от корен, означаващ „заострен съм", трябва да мислим, че първоначалното значение на тази дума е било клин и следователно името е било оз-
1 G. Seure. Voyage en Thrace. ВСН, XXV, 1901, 181. Срв. Пастуша, XXIV.
2 Е. В о i s а с q. Diet. etym. 290.
3 П а к там.
90
начение за някакъв клин. Тъй като този клин е имал халка на горния си край, ёотыо е започнало да означава клин с халка на горния край. Освен на върха на процепа подобен клин е стоял на най-високата част на всяка една от извивките на ярема. Вероятно той също е започнал да се нарича t'orwQ, поради което и самите извивки добили името Sotcoq.
7. ZevyXai или готюд, вж. по-горе, са вдлъбнатите части на ярема, под конто се впрягат конете. Полукс, 146.
8. ’ Лиооу^птт, образувано от oxqo; — остър, външен, горен, краен и %>]vtow; — умалително от yijv — гъска, означаващо корабен нос, понеже корабните Носове били извити във вид на гъша глава. Следователно краищата на ярема са имали форма на корабни носове. Те са се наричали още и fiyoi, както се вижда от текста на Хезихий под ^егуЛту ^vyb? то tmqov tov £vyov, ха&’о evtl-th]oi tov<; TQaxrilovq id An. — „краят на ярема, под който си вмъкват вратовете животните“.
9. A&tadva е с неизвестна етимология. Среща се у Полукс, 147. Това са спуснатите под процепите и прокарани под мишниците на конете колани. Хезихий ги обяснява по-точно: l&uidva’ luavieQ лЛатеТс, 61 ? avatieovrai 6i. igdyi^oi тыг inncov nQO<; тот Qvydv — „ПЛОСКИТе ремъци, на КОНТО са привързани шиите на конете към ярема". Изработени са от желязо вместо от ремък (№ 27 и 71).
10. AenabvioiiiQeQ, 147, се наричат краищата на l&iaAva. Вероятно става дума за железните куки при № 27 и 71.
11. Лаохалтотдае?, образувано от .иаохалт] — мишница, се наричат според Полукс, 147, коланите, конто идват под мишците на конете. За този вид колани говори и Хезихий: маоу/хАюпдг 6 dtaian’ /июхаЦсог bsofid? tov faiogvyiov. то avid xai — „масхалистер e връзката на подяремното животно
през мишниците му. Същото се нарича и /uaoyjaiis.‘‘ Във връзка със gevyAag Хезихий дава и още едно название на същите ремъци — 1/штто8ео,ио1. Очевидно от това кратко обяснение се
вижда. само, че ^evxitjQe? са ремъчни връзки. Но тъй като това име е образувано от корена на £вуула, трябва да предполагаме, че с него се означават същите ремъци. Освен железния полухамут в античните изображения конете носят на врата си ярема, привързан с още един колан, който минава непосредствено зад предните крака. Вероятно той се нарича масхалистер или зеуктер.
VI. Оглавник
1. KoQvrpaia, 147, образувано от xoQvfpt'i — теме, е ремъкът, който минава зад главата на коня.
2. reveiaim'jQ, 147, е ремъкът, който минава под брадата на коня, както личи от описанието на Полукс и от самото име, образувано от корена на уётеыг — брада. Юздите с железен под-брадник, конто се срещат в почти всички находки от колесници, показват, че подбрадникът е могъл да бъде и от желязо.
3. Xalivos, 147 — юзда.1
VII. Яремни халки
1. \axivhoi, 147 — халки, пръстени, според Полукс са железните пръстени, през конто ми-нават поводите. Това са безспорно халките върху ярема, на брой шест — по три над всяка извивка на ярема от типа на № 24, 25, 67 и 68. Средната от тези три халки, както това беше казано по-горе, поради приликата си с клина на процепа се нарича emwQ.
2. fJaioodvrai според Хезихий се наричат пръстените, през конто минават поводите: ftaiQodvrai. ol ev ты £ууф duxivlioi, bi 6>v ot pvrijQe<; и дтщюЫт)? 6 baxivkio? tov guyov. Пръв компонент на това сложно име е — върхуосие при колесницата с висещо шаси, а вторият е явно образуван от корена на глагола — потъвам, влизам в нещо. Следователно предметът, който е носел това име, отговаря на две изисквания: свързан е с върхуосието и се пъхва или нахлузва на него. От друга страна, ние знаем, че той е халка. По-горе видяхме също така, че върхуосията, безразлично дали са изработени от желязо, или от дърво, имат нахлузени на горния си край навръшници, конто носят ремъците на висещото шаси. Тези навръшници са нахлузени на върхуосията. Следователно името fiaiQodvrai подхожда много добре за тях. В такъв случай ние имаме всичкото основание да се запитаме дали сведенията на Хезихий не се дължат на някакво недоразумение, въз-никнало поради неосведоменост. Вероятно името не е било давано на халките на ярема, а на за-
‘Ив. Венедиков. Тракийската юзда. ИАИ, XXI, 1957, 173—180.
91
качалките на висещото шаси (вж. № 15 от Шишковци), конто понякога, както при № 86 от Телен, имат и форма на халка. Това ни дава основание да предполагаме, че с дощоМти са се означавалн в същност навръшниците на върхуосията.
VIII. Ремъци — i/iavrec; И ПОВОДИ — pvvrjQe?
1. Меоатюг, 148 — средище, според Полукс е ремъкът, който отива от кон до кон. Има три възможности за обяснението на този ремък: а) ремъкът, който минава през върха на процепа. като връзва двете страни на ярема и по този начин не му позволява да се движи отделно; б) ремъкът, който извършва същата работа зад ярема и за който в такъв случай е привързана скобата, съединяваща предните лисици над процепа (напр. № 11 и 42); в) с подобно положение, но без да стига до тази скоба.
2. Ал дш ^vficov, 148, означава точно „поводите, конто минават през процепите“. Премина-ване на поводите през процепите е възможно само ако те са устроени така, както това е в днеш-ната кола: да се разменят двата вътрешни повода на двойката коне. В такъв случай десният повод на левия кон ще мине през лявата халка на десния кон и обратно. При това положение двата повода ще си разменят местата, като се кръстосат над процепа и ярема, и ще дойдат в ръцете на коларя два леви от лявата страна, два десни — от дясната. В такъв случай вътреш-ните халки от двете страни на ярема, конто се намират в непосредствено съседство с процепа, би трябвало да бъдат обърнати не с отвора напред, за да приемат идващите отпред поводи, а с отвора встрани, за да приемат идващия отстрани повод. И наистина една от халките. описани под № 25 и 68, има отвора си към едната къса страна на плочката, която я покрива, докато другата е обърната в същото положение както централната халка на клина. При втората колесница от Шишковци това също личи от положението на сребърните апликации върху умбата по яремните халки.
3. Л, <5id ,ueoauov, 148 —през средището. Тук може да се касае също до два вида поводи — през месатиона на ярема и през месатиона на самата колесница. Ако приемем обяснението за пре-дишните ей &а ^v/лсог, ще трябва да мислим, че тук се говори за поводите, когато вече те достигат до месатиона на колесницата.
4. Ктш'шиЪия, 148, т. е. презгръбни, се наричат поводите, когато излязат от яремните халки и минат над гърбовете на конете.
5. SeiQaio? ил<к, както е известно, се нарича допълнителният ремък, с който са се привър-звали към двойката теглещи коне другите два коня.
IX. Части от сбруята — &i2u
Освен многобройните халки и клинове по ярема, конто са имали декоративни умба или други украшения, самите коне са носели също така различии пандантиви и украси, из-броени у Полукс, I, 140, без никакво описание. Преди да приведем тук самия пасаж, не е излишно да кажем, че Полукс не говори тук само за впрегатни коне. Ето какво казва той: ФОаттогтш r.ai ы iAjioi onkoig nyo/Mzcombiov;, naQcomou;, naQr)foi£, ztQOoisQt'idioii;, naQ(inhEVQi&'ot£, trtoQa-UTlQidiois, паоаютниЫок; — „украсяват конете със снаряжения: начелници, наочници, набузници, на-гръдници, украшения на хълбоциге, украшения на бедрата и украшения на пищялките.“ От изброе-ните дотук украшения за коне в нашите колесници се употребяват набузниците, използувани като част от юздата.1 Извънредно често се срещат и нагръдниците, напр. № 31 и 74. Разпространени са също и украшенията за хълбока на коня, като № 29 и 73. Находките у нас обаче не познават другите украшения, за конто Полукс говори, li: :£
И така от всичко казано дотук се вижда, че сведенията на Полукс и Хезихий за колесницата и колата дават имената и описанията на почти всички части, конто ние възстановихме в нашите тракийски колесници. Това показва, че нашата реконструкция е в основните си черти вярна. Естествено при описанието на Полукс и Хезихий ние не можем да намерим имената на всички железни части. И това е лесно обяснимо: за нашите лексикографи те са представлявали едно цяло с дървената конструкция, в която са били приковани и от която са били неразделна част. Много от тях вероятно не са имали и свои собствени имена.
1 Ив. Венедикте. Тракийската юзда. ИАИ, XXI, 1957, 181 и сл., № 81—87.
92
ОСНОВНИ ТИПОВЕ КОЛЕСНИЦИ И ТЯХНОТО РАЗВИТИЕ
Двуколката е най-старият тип кола, който е бил използуван в дълбока древност от всички народи. Ние нямаме никакви причини да мислим, че и в 1 ракия не е било така. Нашите познания за двуколката в нашите земи обаче са от много късно време. За все още широката й употреба в Тракия през IV в. пр. н. е. може да се съди по живописта на Казанлъшката гробница.1
Четириколката по своето устройство представлява в същност две двуколки. Градникът в нейната предна ос играе роля на клина, който свързва ярема с процепа. Той свързва задната двуколка с помощта на стърчигата с предната, като се закачва вместо в средата на ярема в средата на предната ос. Четириколката се употребява във всички страни, където се употребява и двуколката. Тя би трябвало да се предпочита в широките равнини и е предназначена да носи по-го-леми товари. Четириколката у нас също е известна от едно изображение от V в. пр. н. е. — релефа от Шаплъдере,1 2 близо до устието на Марица, където е украсявал една богата гробница.
Казанлъшката гробница и релефът от Шаплъдере в същност са единствените ни източ-ници за колесницата в по-старата епоха в нашите земи, конто могат да дадат данни ако не за нейното устройство, пене за нейния общ изглед, за формата и силуета й.
Това, което е общо за изображенията на двуколката в Казанлъшката гробница и четириколката от Шаплъдере, е ниската ос и при двата вида коли. Следователно трябва да се мисли, че кошът в по-старите коли е лежал направо върху осите.
Тракийските религиозни паметници от римската епоха, доколкото може да се съди по твърде сумарните изображения, представят Зевс и Хера или Дионис и Херакъл в двуколки или четириколки, конто имат също така ниски оси. Но при всички изображения от римската епоха кошът е представен оформен по един и същ начин — както в живописта на Казанлъшката гробница — отворен отзад и снабден с нисък щит на предната страна и ниски, спускаши се постепенно надолу към задната страна парапети.3 Очевидно по-старата форма на колата с отворена предна страна както в релефа от Шаплъдере е отстъпила и е била заменена от колата с преден щит. Във всеки случай, за да може да бъде вмъкната в тракийските религиозни паметници, тази форма е намерила широко разпространение още преди настъпването на римската епоха.
Откритите у нас останки от колесници двуколки са следните седем: колесниците от Жи-линци (XXI), Брезово (XXII), Брестовица (XXIII), Михайлово (XXX), Пастуша (XXIV—XXIX), Стара
1 В. Миков. Античната гробница при Казанлък. София, 1954. Ас. Василиев. Казанлъшката гробница. София, 1958.
2 Б. Филов. Една глинена статуйка на Артемида. ИАИ, V, 1929, 11.
3 Ив. Венедиков. Два новооткрити паметника за религията на старите траки. ИАИ, XIX, 195. Б. Филов. Избрани паметници в Народния музей. ИАД, III, 43, обр. 135. М. Ростовцев. Светилище брак, богов в Ай-Тодор+>. ИИАК, 1911, 30, № 14. Б. Дякович. Тракийската колесница при с. Могилово. ГПНБ, 1923, 162. С. Seure. REG, XXVI, 1913, 334. G. I. Kazarow. Anz.der Wien. Akad., phil.-hist. Klasse, 1947, 300.
93
Загора (XXXIV) и Телец (III). Ог тях само колесницата от Пастуша е на ниска ос. Четириколките са следните: Шишковци (I, II), Голямо село (VI), Кадин мост (VII), Любимец (V), Могилово (IV), София (VIII), Брестовица (XVI), Ямбол (X—XII), Айтос (IX), Исбул (XIX, XX), Деветак. Или всичко са открити 15 четириколки. Нито една от тези, на конто осите могат да се реконструират, не е имала ниски оси.
Голямото предпочитание на четириколката в Тракия се показва така ясно от броя на от-критите колесници, че не оставя ни най-малко място за съмнение. Очевидно поне в периода, от който са тракийските находки, четириколката е била предпочитаната кола у нас.
Освен по броя на колелата си нашите колесници се отличават още и по начина на при-крепване на шасито към осите. При двуколките неподвижно прикрепено шаси към оста се среша само в един случай — колесницата от Пастуша (XXIV), която Сьор възстановява с ниски оси. Безспорно това е най-старият тип двуколка, открит у нас. Всички останали двуколки имат висещо шаси. Висещото шаси се среща също така и при четириколката. Колесниците от Любимец, Могилово, Голямо село и първата колесница от Шишковци имат висещо шаси, устроено както при дву-колката. Но докато при двуколката то не причинява никакви трудности, при четириколката мъчно е могло да се приложи, защото при нея предната ос завива отделно около градника и шасито бва да виси на върхуосията, конто се местят от двете му страни: когато лявото отива напред, дясното се връща назад. Поради това всички четириколки с висещо шаси са завивали трудно. Един опит да се преодолее тази трудност представлява първата колесница от Шишковци. При нея шасито е прикрепено на задната ос както при всички останали колесници, докато над предната ос, която е подвижна и завива, то е закачено от всяка страна на по две халки, конто се движат по дължината на оста, на която са нанизани.
Сравнително рядката употреба на висещото шаси при четириколката и по-голямото му разпространение при двуколката не само у нас, но и в други страни, напр. в Панония,1 показва ясно, че то е било пренесено, и то не твърде сполучливо, от двуколката върху колата с четири колела. При това пренасяне мъчнотиите със завиващата предна ос са могли да бъдат преодолени само при първата колесница от Шишковци, която очевидно представлява едно по-нататъшно развитие на висещото шаси, непознато в друга страна.
Висещото шаси не представлява явление, характерно само за Тракия. Полукс го познава и в Гърция. Освен това публикувани са цяла трупа от бронзови навръшници, конто са стояли на върхуосията на колесници от всички краища на Европа, влизащи в границите на Римската империя.1 2 Всичко това показва, че висещото шаси е било разпространено навсякъде в Римската империя. Може би обаче не навсякъде закачването на върхуосията е ставало с помощта на приковани към шасито иа шарнир халки. Така напр. в една келтска колесница от Френц, Рейнската облает, са намерени навръшници за върхуосията, но липсват шарнирите на шасито. Вероятно в тази колесница привързването е ставало по друг някакъв начин.
От колесниците в Панония всички двуколки3 имат висещо шаси. Навсякъде при тях обаче то е прикачено с ремъци за железни върхуосия, завършващи с бронзови навръшници също както в колесницата от Телец (III). В противоположност на панонските при нашите колесници върхуосията са обикновено от дърво. Така напр. първата колесница от Шишковци е имала дървени върхуосия, конто са били оковани с желязо само в долната си част. Колесницата от Любимец (V) също както една колесница от Солунско в Македония4 има върхуосия, оковани целите с желязна лента, докато в колесницата от Могилово (IV) лентата е от бронз. Само двуколката от Телец (III) и една от колесниците от Пастуша (XXIV—XXIX) имат върхуосия, изработени изцяло от желязо. Представляват ли железните върхуосия едно развитие на по-стари дървени върхуосия, или последните са подражание на железните, е трудно да се каже при малкия брой находки, с конто разполагаме. Като се има пред вид обаче, че върхуосията са характерни за двуколката и че те са изработени от желязо само при нея, може да се предполага, че дървените върхуосия са подражание на съ-ществуващи вече железни.
1 К. Gaul. Archeologiai ErtesitO. 1890, 97.
2 Н. Lehner. Ein Gallordmischer Wagen. Bonner Jahrbiicher, 128, 1923, 60.
3 K. Gaul. Okori kocsik helyreallitasa. Arcliaeologiai ErtesitO, 1890.
G. S e u r e. Un char thraco-macedonien. BCM, 1904, 210.
94
Интересно е да се отбележи също, доколкото това личи от запазените части, че всички колесници с висещо шаси са отворени отзад като двуколките. Двуколка без преден щит, каквато се изобразява по никои релефи1 и както са конструирани никои от панонските колесници,1 2 нашите находки не предлагат. В Гърции, както вече се видя, ако вярно разбираме текста на Полукс, висещото шаси се е срещало и при обикновената кола. Изображенията върху паметниците обаче нито в Гърции, нито у нас не показват този тип кола. И ние с право бихме се усъмнили в тази реконструкция, ако не намирахме изображенията и на тази кола в релефи от Панония. Не би трябвало да се държи много за покритата кола, изобразена в един панонски релеф, дадена в дъл-жината си, при която Мерклин се мъчи да обясни бронзовите навръшници, издигнати над предното и задното колело, като юздодържачи.3 Много по-сигурно е изображението на една обикновена кола—четириколка, представена като проста платформа, върху предното и задното колело на която се виждат ясно издигащите се от осите върхуосия.4 Този релеф, произхождащ от Вимина-циум, показва ясно, че всяка кола без оглед на нейната форма е могла да има висещо шаси. А това върви добре със сведенията на Полукс, който познава това приспособление както при обикновената кола, така и при колесницата.
Другият тип колесници, разпространени у нас, са колите с шаси, прикрепено здраво към задната ос. В повечето случаи те са устроени с отвор за влизане отляво и отдясно, щит на предната страна и гръб и седалка на задната. Частите от седалката и гърба са запазени безспорно при една от колесниците от Ямбол (X—XII), втората колесница от Шишковци и колесницата от София (VIII). В колесницата от София и Ямбол гърбът е оформен с помощта на кухи метални колонки, конто са били нанизани върху дървените крака на седалката, за да ги заздравят, докато в колесницата от Шишковци те са дебели и плътни, масивни железни колонки, здраво опаянтени с железни подпорки. По този начин колите със седалка и гръб показват същото развитие на дървени части, конто в едни случаи са облечени в метал, а в други случаи пък са изцяло метални, без да може да се каже сигурно кои са по-стари и кои по-нови. Този начин на образуване на седалката досега не е засвидетелствуван вън от нашите земи.
Тъкмо затова и тази форма трябва да се смята за повече тракийска, за една домашна форма. Изобразяването на подобии четириколки в релефите от Адамклиси,5 конто се отнасят към Траяново време, в изображенията на дакийски и тракийски първенци са най-доброто доказателство за тракийския характер на тази кола и нейното разпространение в земи, конто не са влизали в Римската империя, и в една сравнително ранна епоха, когато римското влияние едва е започвало. Изображение на една подобна четириколка, в която е представен и самият император, намираме в арката на Константин в Рим.6 И формата на колата е напълно понятна, като се вземе под внимание колко тясно Константин е бил свързан с Тракия, в която се намира столицата му.
И така от всичко казано дотук се вижда, че най-разпространената кола в Тракия в същност е четириколката. Също така се вижда, че почти всички двуколки, намерени у нас, са устроени с висещо шаси. Обратно, преобладаващият тип при четириколката е с неподвижно шаси и седалка. Тя е отворена отстрани. Висещото шаси при четириколката се среша много рядко. Когато спада към този тип, колесницата е без седалка, а качването става отзад. За някои от тези типове коли споменава и Полукс, както може да се заключи от следния пасаж:
X, 51. та row охдаатол' иттёоу, eiff OQfjuata, sit’ д'/ок, ei&’ a/ia^a?, eiie алф'ас sits Xaiimjvac; aim nQoofasi naleiv. 52. sou de tovvoita f] la/xmfn] ev тЦ Xotyov.leovQ Navoir.da (fr. 408) xai ev role Me-vdvdgov 'Alievotv (fr. 29). d/Zd та qev тап> dxtjf.tawn' otcevocpoQa av siv), та. де ev&Qovia, та дё ei? то еуу.атау/лтш evevvata, rd дё хатаотеуа у.ш отеуаота xa'i xa/udyai. Ovtcd yaQ 'Hgodozos (I, 199) вп'д/uaoev, Зеготршг de ev rfi Haideiq (VI, 4, 11) то soreyao/zevov -jueQos tijs a[ui^s vnoo/],uaivcov e<pi] иатёг.ёлгат xaretailvipar ttjv oxr/vriv,,v.ai та ,иёт rrrgdz zZrt, rd дё dir.vy.la. 53. xdi ovbev del tisqi /ueqcov emleyeiv, oiov omzQa, ёзиоаяоа, fnpidaq, л1тцлга$, иггщае, naoa'^ovia, y.eQy.idaq паоаумнЬлс;, dtovas ecai nav&’ooa ttiuvtu, alia лед/ tovtcov ёкаотог ^ost'e^rai (I, 144).
1 Daremberg-Saglio. Currus, Carpentum, Caruca, I.
2 K. Gaul. Arch. Ertesitd. 1890, 99.
3 Eug. v. Mercklin. Wagenschmuck aus der rdm. Kaiserzeit. Jdl, 48, 1933, 115.
4 M. Ростовцев. Две надгробие стеле у Нар. Музеу у Београд. Старинар, 1909 (IV), 107.
3 G г. G. Tocilesco. Das Monument von Adam-klissi. Wien, 1895, fig. 57, Metope 9.
S. Reinach. Rep. des reliefs grecs et remains. Paris, 1909, 1, 256.
Превод. „Трябва да се знаят видовете коли (опиата) и да се назовават или колесници (ao/ia), или коли или амакси (a/zafa), или апени или лампени (Лсщтр'ц). Името /.aujnjvij
се среща в „Навзикая“ на Софокъл (фр. 408) и в „Рибарите" на Менандър (фр. 29). А от колите едни биха били товарни (oxew^oga), други — със седалка (iv&odvia), трети — с легло за лежане (evevvaia), други пък — покрити (opj/tara хатаотеуа, d%ifaara отеуаш, xa,uaQai). Така ги именува и Херодот (I, 199), а Ксенофонт в „Киропедия“ (IV, 4. 11), посочвайки откритата част на колата, казва: „Поставиха я (Пантея) да легне и я покриха с чергилото." Освен това едни са четириколки, а други двуколки. И няма нужда да се добавя за частите й като: колело, шини, наплати, главина, спици, крайосници, керкиди, крайколелници, оси и всички останали подобии неща. Но за всяко от тях вече споменахме по-горе (I, 144).“
Очевидно накрая Полукс подсеща за приведеното от нас по-горе описание на колесницата, дето всички тези части са изброени и описани. От неговите думи се вижда, че в същност в гръцки език не се прави рязка разлика между кола и колесница. Следователно положението е много подобно на това в български език. Колесницата е само една от колите, предназначени да превозват хора. Освен dQ/ш и щш^а, както могат да се нарекат нашите коли, между изброените у Полукс ние можем да посочим още и h’ftQovia като име на тип кола, която се среща у нас — колата със седалка.
96
мястото
НА ТРАКИЙСКИТЕ КОЛЕСНИЦИ В РАЗВИТИЕТО НА КОЛАТА
Най-старите коли са били теглени било от коне, било от волове с ярем. Той е бил при-вързан към процепа. Така се е осъществявала връзката между теглещите животни и колата. По същия начин е теглена и употребяваната в Тракия двуколка. Яремът, с който теглят живот-ните, и при двуколката, и при четириколката е бил устроен еднакво. Това е дървен ярем, на долната част на който са прикачени два железни полухамута или два подобии полухамута, направени от ремък. Управляването на колата се е извършвало с помощта на поводите, конто коларят е държал в ръцете си от едната страна, докато противоположната им страна е била прикачена към зъбалеца на юздата, поставена в устата на коня. Върху ярема има закрепени шест халки: по три над врата на всяко едно животно. Двете от тях — крайните — са приемали поводите, като са ги държали на известно разстояние един от друг, за да не се заплитат, и са улес-нявали разменянето на вътрешните поводи. Вероятно през средната халка е минавал презгръбният ремък, за който говори Полукс. Той се е залавял за юздата посредством главния ремък на оглавника и по този начин е позволявал манипулация в устата на коня от над главата. В резултат на дърпането на този повод юздата е удряла право към горната челюст на коня. По този начин дърпането на юздата е ставало много по-болезнено и ефикасно за коня. Този начин на впрягане е показан в няколко релефа от Панония, всички от римската епоха.1 При тях виждаме как един повод идва от темето на коня (табл. 21).
Всичко това ни позволява да заключим, че системата на управляването с юздата на коня в древността в Тракия не е била несъвършена. Тя е представлявала един чувствителен меха-низъм, който е действувал необикновено точно. Друг е въпросът със запрягането. Конете са впрегнати по един примитивен начин — под ярем. Първото неудобство, което носи този начин на теглене, е, че двата коня трябва да теглят заедно ярема — нещо, което отнема част от силата на животното.
Тегленето на колата обаче и при двуколката е различно от тегленето на четириколката. При двуколката то става както в най-старите коли с помощта на процепа. Но при четириколката едно особено приспособление е поело функцията на тегленето. Привързаното при двете животни за ярема въже е било закачено за куката, нанизана на скобата, която хваща предните лисици. С помощта на това въже, което образува една кобилица не зад задните крака на конете, а зад вратовете им, всеки кон тегли равномерно. Дърпането се предава с лисиците на предната ос. Когато тракийската кола е трябвало да спре или да се спуска надолу по стръмен път, задържа-нето е ставало с помощта на процепа. За да се извършва и то равномерно, въжето, което образува кобилицата на ярема, е било прекарано през върха на процепа и е образувало същата
1 А. А 1 f б I d i und A. R a d n о t i. Ziigelringe und Zirbeschlage von romischen jochen und Kummeten aus Pannonien. Serta Hoffilleriana, Zagreb, 1940, 309, Taf. XXXI.
13 Тракийската колесница
97
кобилипа напред. Когато конете се спират или намаляват бързината, те са дърпали именно с тази кобилица, която замества двата синджира, свързващи хамутите с процепа в модерната конска кола.
От казаното дотук се вижда, че в същност тракийската кола е имала една система за теглене, която не отстъпва по нищо на модерната. Напълно трябва да се отхвърли мнението, из-казано от някои изследвачи,1 че античността не е познавала друг начин на теглене освен този, при който се тегли с процепа. Тракийските четириколки напълно опровергават това схващане.
Но щом като това е така, явява се един друг въпрос: защо античните коли дори в много по-късна епоха не са могли да носят големи тежести. Както е известно, в Теодосиевия кодекс покрай другото се дават следните цифри за норми на тежест при обществените превозни средства:1
Ливри Килограми
Birota 200 66
Vereda 300 99
Currus 600 198
Raeda 1000 330
Angaria 1500 492
Тези удивително малки числа показват, че въпреки своето съвършено устройство антич-ната кола, в това число и тракийската, е имала друг никой недостатък, който не й е позволявал да превозва големи тежести. Трябва да се съгласим в такъв случай с тези изследвачи, конто смятат, че начинът на впрягане е бил неудобен и не е позволявал на животните да развият цялата си способност да теглят. И наистина хамутите, конто се поставили на ирема, са хващали живот-ното около шиита, а не през гърдите и не са давали възможност да се използува пълната му сила, както това се прави днес. Направените опити в това отношение напълно са потвърдили верността на това предположение.
Така или иначе тракийската кола е един важен извор за изучаване историята на колата. От нейната реконструкция ние научаваме, че човечеството в древността бързо е вървяло към по-добрения в устройството на колата и че Тракия е била вече достигнала до същите принципи, конто лежат и в днешната българска кола. Характерно за устройството и на двете коли е пла-ващият свободен процеп.
Има още едно нещо, по което съвременната кола си прилича с античната — висещото шаси. В днешната българска кола то е усъвършенствувано, като е изгубило ремъците. Подът на колата е прикрепен към двете оси подвижно и може да се друса напълно свободно върху тях нагоре и надолу. Той не може да се плъзга само напред и назад. Върхуосията на тракийската и въобще на античната кола са развити в съвременните климии, предназначението на конто е, забити в горнището над осите, да не позволяват да изхвръкне встрани нейният свободно люлеещ се кош. Само че в сегашната наша кола подът на този кош и неговите странични парапети са опрени поотделно върху климиите, без да са сглобени в един сандък. Древната кола е била устроена като съвременната бричка: парапетите и подът на колата са образували един солиден кош, който не се е разглобявал лесно. Между сегашната кола и древната има действително различия, и то големи. Но въпреки това може да се каже със сигурност, че те са изградени върху едни и същи принципи.
1 L. d е s Noettes. La force motrice a travers les ages. Paris, 1924, 68 (с лит.) Cf. Codex Theodosianus VII, 5—8, VIII.
98
ДАТИРАНЕ И ХАРАКТЕР
НА ТРАКИЙСКИТЕ КОЛЕСНИЦИ
След като разгледахме въпросите, свързани с реконструкцията на колесниците, остава да се спрем върху още няколко проблеми, конто съвсем естествено сега излизат на преден план. Това са въпросите във връзка с възникването на обичая да се поставят колесници в тракийските надгробии могили, за времето, когато това е почнало да става, за датата на нашите колесници за мястото, в което те са били изработвани, и най-сетне за тяхното значение като археологически паметник в материалната култура на нашите земи в древността. Това са в същност цяла редина въпроси, тясно свързани помежду си, конто не могат да се разрешат поотделно, сами за себе си.
Много от старите народи са имали обичая да поставят в гробовете си колесници. Колесницата се намира и в египетските пирамиди, и в дървените гробници на далечните алтайци, и в Европа в гробовете на келтите. При това най-старите погребения с колесници в Европа се датират в края на бронзовата и в желязната епоха. Тогава се явяват и първите метални части в дърве-ната конструкция на колата. Ясно е, че и у траките както у всички други народи колата е за-почнала да играе известна роля в погребалните обичаи. Тя се е свързала по някакъв начин с техните представи за задгробния свят.
Релефът от Шаплъдере1 ни навежда ясно на една подобна мисъл. Издигнат през V в. пр. н. е., той представя един богат тракиец, седнал в кола, карана от прислужник, седнал пред него. Трудно е да кажем дали тук е представена една реална сцена от живота, или един момент от раздялата на умрелия с този свят и преминаването му в другия. Представеният пред колата прислужник, яздещ на кон, не допринася за изясняването на тази сцена. В това отношение много по-важна е Казанлъшката гробница от IV в. пр. н. е. Част от нейното куполно помещение е заета от изобра-жението на едно погребално угощение в чест на умрелия. От двете страни на централните фигури — мъж и жена, конто са седнали — се намират фигурите на близките на умрелия и прислужници, конто носят погребалните дарове. Поясът от тези изображения завършва на противоположната страна с колесницата на умрелия, запрегната в четири коня и водена от колар.1 2
Очевидно колесницата тук е представена също както съдовете и сандъчето със скъпо-ценности в ръцете на прислужниците като част от погребалните дарове, конто ще трябват на тракийския вожд в задгробното царство. Ясно е в такъв случай, че нашето изображение дава основание да се мисли, че и в древна Тракия също както в много други страни колесницата се е използувала като погребален дар. В такъв случай ние с право трябва да се запитаме защо досега не са открити колесници в богатите находки от V и IV в. пр. н. е., с конто Тракия из-обилствува. Вероятно в тази ранна епоха в дървения скелет на колесницата траките оше не са били вмъкнали достатъчно железни части, конто биха могли да покажат съществуването на колесница. Следователно изчезването на колесниците в погребенията трябва да се обясни с изгни-
1 Б. Филов. Едва глинена статуйка на Артемида. ИАИ, V, 1929, I.
2 Ас. Василиев. Казанлъшката гробница. София, 1959.
99
ването на дървото, от което са били направени те. Навсякъде обаче, където се погребват колесници, обикновено те се поставят в земята, запрегнати в коне. В такъв случай би трябвало да се намерят поне скелетите на конете.
От многобройните тракийски погребения с коне няколко заслужават в това отношение нашето внимание. Така напр. в находката от Панагюрище са намерени две юзди,1 конто позволяват да се заключи, че тук са били погребани два коня. Съшото важи за находката от Голям извор, старото Караарнаут, Разградско.8 За съжаление обаче и двете находки са били открити случайно и не са били направени наблюдения за положението на конете. Но един многозначителен случай предлага находката от с. Янково, Коларовградско.1 2 3 Тук в преддверието на куполната гробница, намерена в могила № 1, са били открити скелетите на два обюздани коня, паднали един върху друг, точно така, както те бяха открити в погребението от Шишковци. Това навежда на мисълта, че конете са били убити. впрегнати под ярем, както са теглели кола.
Чифтовете юзди престават да се срещат обаче по-късно, в елинистическата епоха. Обшата бедност, настъпила след келтското нашествие,4 * вероятно е намалила извънредно много броя на тези погребения и ние не можем да ги проследим по-късно. Отново богати находки в Тракия се явяват през римската епоха. В това време погребенията с колесници на Запад постепенно изчезват. Те продължават да се пазят и през периода на римското владичество главно в земите по р. Рейн и по Дунав. Срещаме ги още и в Балканский полуостров. Тук се явяват сега първите находки с видими остатъци от колесницата — металните части, конто не са изгнили. Особено силно този обичай се развива в Тракия. При това интересно е да се отбележи, че у траките той не се явява навсякъде. Така напр. у даките и гетите на север от Дунав той почти не се среща, в Мизия е много слабо засвидетелствуван само в два случая — докато в същинска Тракия се явява масово.
Обстоятелството, че всички колесници, намерени у нас, са били открити в съседство с тракийски надгробии могили, в периферията на могилния им насип, показва ясно, че носители на тези погребения не са чужденци, дошли отвън, а самите траки. Тогава въпросът за появата на колесниците в погребението, безразлично дали това става едва сега за пръв път, или поради въвеж-дането на металните части сега е вече видимо, става още по-интересен и важен. И той се явява още по-тясно свързан с въпроса, къде са били изработвани нашите колесници, какво е било тях-ното предназначение и каква е тяхната връзка с местната тракийска култура.
Естествено в такъв случай на преден план излиза въпросът за датата на нашите находки. Видяхме вече, че според предложената от нас реконструкция всички колесници, намерени в нашите земи, са били устроени приблизително по един и същ начин. Колелото, осите, шасито, седалката, щитът в тях са изработени по няколко основни типа, конто имат развитие. В развитието на двуколката реконструираната от Сьор колесница от Пастуша (XXIV) се явява като един от старите типове — с ниски оси и без висещо шаси. Обратно, колесницата от Айтос и особено първата колесница от Шишковци представляват два по-развити типа на четириколката. Първата колесница от Шишковци със своята рамка, образуваща висещото шаси над предната ос (№12), заема явно по-предно място в развитието; колесницата от Айтос с обковите на своята предна ос и устройството на лисиците си (№212—216) също така представлява нов етап в развитието на античната колесница със седалка.
Паралелно с тези различия обаче между нашите колесници има и други; не може да се каже доколко те стоят във връзка с развитието на колата и с нейното усъвършенствуване. Представляват ли всички тези различия в същност една опора за хронологията на колесниците, за датиране на находките? Трудно е да отговорим на този въпрос. Все пак ние ще се опитаме да го разгледаме, доколкото това е възможно.
Една от находките, конто се поддават сравнително добре на датиране, е тази от Ямбол (X—XII). Както вече видяхме, освен трите колесници в могилата Четалтепе са били намерени и два гроба: единият е датиран с монета от Константин Велики (306—335), другият — с монета от Делмаций (335—337). Близки до тази дата са и някои от откритите в могилата художествено
1 Б. Филов. Паметници на тракийското изкуство. ИАД, VI, 1919, 15.
2 А. Явашев. Отчет на Разградското археологическо д-во. V, 1927, 15.
3 Цв. Дремсизова. Надгробии могили при Янково. ИАИ, XX, 1955, 63.
4 Ив. Венедиков. Келтското нашествие под светлината на археологическите материали. Исторически преглед,
XI, 1954, 3, 77.
100
изработени предмети: една статуйка на Аполон (№ 245) и бюстовете на менади или Ниоби (№249 и 250). Те се смятат за произведения на късноантичен майстор. Тези погребения, намерени в една семейна гробница, каквато е в същност всяка могила, са очевидно част от всички погребения, извършени в нея. Поради това ние не можем да кажем дали трите колесници са били затрупани в могилата при тези две погребения, или при някое по-старо погребение. За по-късно не можем да мислим, понеже както е известно, по времето на Константин Велики се приема християнството и скоро след това постепенно погребенията в тракийските надгробии могили престават. Следователно ние имаме основание да мислим, че нашата могила е била използувана в края на III и началото на IV в. от н. е.
От друга страна, изглежда, че трите колесници, намерени тук, са близки помежду си по време. Те се изработени по един и същ образец и с еднакви конструктивни части. Еднакви са всички обкови — плочки по горната страна на осите (№ 233—235), вътрешните обкови на ъглите на шасито (№ 243), конто в тази си форма не се срещат при други колесници, сърповидните пръчки от двата края на щита (№244), железните парапети при седалката (№260—261) и почти всички останали части. Предните лисици във всички колесници са били опростени по един и същ начин: задните клинове и скобите за закрепване на лисиците липсват. Най-сетне украсата и в трите колесници е разпределена по един и същ начин. Всичко това позволява да заключим, че те са били изработени в един сравнително къс период от време, вероятно в един и същ център, отдето жи-телите на Кабиле при Ямобол са се снабдявали с колесници.
Втората датирана находка е колесницата от София (VIII). При нея в същата могила е бил намерен гроб с монета пак от времето на Константин Велики (306—335). Със своята украса по щита, седалката, парапетите на седалката и парапетите на щита, изработени от ковано желязо и инкрустирани със сребро, тя извънредно много прилича на колесница IX от Айтос, която пък представлява един развит тип на четириколката. Ние имаме всичкото основание в същност да свържем тези две колесници с техните спирални орнаменти от ковано желязо по парапетите, устроени по един и същ начин, и поради цялата прилика в украсата им в една трупа, като ги отнесем към едно и също време. Впрочем парапетите от ковано желязо, макар и с друга форма, се срещат и при колесниците X—XII от Ямбол (№ 260—261).
От друга страна, в украсата на тези две колесници значителна роля се пада на инкрустациите на сребро върху метал (върху видимите железни части: №199,203—207 от колесница VIII от София, №222—223 от колесница IX от Айтос и №284—288 върху медните плочки на яремните части на колесниците от Ямбол — XII трупа б). Подобии сребърни инкрустации, пак върху ковано желязо, забелязваме при колесница VI от Голямо село (№ 169 и 181). В находката от Пастуша1 също се споменава един предмет с инкрустации върху желязо и повече с инкрустация върху бронз.
Не бива да забравяме също, че една от колесниците в Ямбол има ярем (трупа в, № 289—293), украсен с умба, конто са много близки по форма до умбата от ярема на двете колесници от Шишковци (I и II) и до тези от Деветак (XIII). Между това сребърните апликации към яремните умба на втората колесница от Шишковци (№76—81) със своята наработка говорят ясно за сравнително късния характер на тази находка. От друга страна, тази същата колесница (втората колесница от Шишковци) е украсена с ковани железа, някои от конто са извънредно близки по форма до тези от София — VIII. Прави впечатление, че те като че ли също възпроизвеждат един и същ образец. Така и при двете седалката е стъпила на шасито чрез две колонки, при едната (№ 54) — масивни, при другата (№ 203) — кухи. Последните приличат по форма на бронзовите колонки №265 от Ямбол. Укращението на предната страна на седалката №55 отговаря на № 207; палметата, украсяваща гърба на седалката № 56, отговаря на № 206.
Всичко това ни кара да видим между колесниците от София, Айтос, Ямбол, Шишковци j известна връзка. Ние бихме могли да смятаме тези колесници близки по време. Но има неща, конто свързват колесниците от Ямбол и с други. Така напр. токата № 288 от сбруя „б“ с фигурки на две пантери отговаря напълно по форма на една подобна тока от находката от Свиленград,2 от находката от Стара Загора3 и от една находка в Панония.4 Ясно е, че тези три находки също
1 А. И. Вощинина, ц. с., 12.
. 2 Ив. Белков. Погребения с колесници. ИАИ, XIV, 1943, 201, №1, обр. 279—280.
3 Хр. Райков. Сборник в памет на П. Ников. ИИД, XVI, 1940, 366, обр. 2.
1 A. Radnoti. Romai igaveret a gallerthegyrol. Budapest, Reg. XV, 29.
101
така са близки по време. Останалите украшения обаче от конската сбруя в находката от Сви-ленград (XVII) и Димитровче, Свилен^радско (XVIII), конто имат цяла редица общи елементи в украшенията на сбруята,1 са твърде близки до друг един комплекс, който също изглежда сравни-телно добре датиран — колесниците от Пастуша.
В Дукова могила при с. Пастуша, Пловдивско, са открити в същност извънредно голям брой колесници. Ние можем да предполагаме днес, че те са били десет. Ясно е, че те са били затрупани под могилния насип в един значително по-дълъг период, отколкото трите колесници при Ямбол. Не може да има с'ьмнение, че тук имаме работа с погребения, конто са продължили поне един век. В едно семейство десет последователни погребения на мъже едва ли биха могли да станат за по-късо време. От друга страна, откритите материали също са интересни. От де-сетте колесници, открити тук, можем да предполагаме, че четириколка е била една (XXIV)-За повечето от другите не можем да кажем дали са били двуколки, или четириколки. Също така само една от колесниците — тази, която възстановява Сьор — е била без висещо шаси и принадлежи на един по-стар тип двуколки с ниски оси. Всички останали колесници са били с висока ос и дървени върхуосия с бронзови навръшници, а една е имала железни върхуосия (XXXIII). Всички данни показват едно дълбоко различие между колесниците от Ямбол, където висещото шаси не се използува, и колесниците от Пастуша.
От друга страна, прави впечатление, че бронзовите украшения в колесниците от Пастуша не намират паралелите си в находката от Ямбол, нито в близките и свързани с тази находка колесници, а в други находки. Така напр. в описанието на Мерклин1 2 между другите части от колесници са посочени и два сребърни бюста на силен, снабдени с призматична обувка на задната страна, която е обличала краищата на страничните парапети (табл. 556, обр. 195). Два други подобии бюста принадлежат на реконструираната от Сьор колесница от Пастуша XXIV3 и два на XXV.4 Това ще рече, че три от колесниците от Пастуша са носели подобии украшения. Нито една от колесниците от Ямбол няма такива завършъци на парапетите. И причината за това не е разликата в типа на колесницата, защото колесницата от Деветак, която е пак от същия тип, има облечени всичките краища на предните и задните си парапети с подобии обувки (XIII, 321—323), макар и да не завършват с бюстове. Напълно подобии на бюстовете от Пастуша са бюстовете от Телец III, № 97, или от Могилово — IV, № 128.
Не са обаче само обувките за краищата на парапетите, конто свързват тези колесници помежду им. Навръшниците на колесницата от Телец — III, №86 са идентични с тези на колесница XXV от Пастуша.1 Една трупа навръшници от колесниците от Пастуша имат форма на Орлова глава с втулка на долния си край, снабдена с две закачалки с форма на змийско протоме. Те са очевидно неща, конто се повтарят в находката, понеже произхождат от едно време, когато подобии навръшници са били в употреба. Това са навръшниците от колесница XXIX—XXXI. На-връшникът от колесница XXIX при това е така близък до навръшниците от колесница V, № 150, та би могло да се мисли, че те са излезли от една и съща ръка.
От друга страна, ние имаме всичкото основание да смятаме, че колесниците от Могилово и Любимец със своите върхуосия, оковани в метални ленти, в едната колесница от бронз (IV, №109), в другата от желязо (V, № 148 и 149) са близки по време. Така ние виждаме в същност около Пастуша да се явява също една трупа колесници, конто имат общи елементи, без тези елементи да се повтарят в комплекса от Ямбол. Това ни дава право да смятаме колесниците от Пастуша като принадлежащи на друго време — заключение, до което други са дошли въз основа на стиловия анализ на художествено изработениге неща от тази находка, отнасяйки ги към времето на Северите — края на II и началото на III в. от н. е. Това напр. е мнението на Вощинина,5 която вижда в бронзовите статуйки от тази находка отразени популярни за времето паметници на скулп-турата в Тракия, „в чийто своеобразен класицизъм не липсвали и елементи на психологизъм, така характерни за изкуството в края на II в.“.
1 Белков, ц. с., МАИ, XIV, обр. 275 и 281.
2 Eugen von Mercklin. Wagenschmuck aus der rom. Kaiserz^it. .Idl, 48, 1933, 115.
3 G. Sen re. Voyage en Thrace. ВСН, XXV, 1901, 183, n° 26, fig. 16.
1 G. Seure. Chars thrace. BCH, XLIX, 1925, 424, n°71, fig. 9.
6 А. Вошинина. Фрак, художественная бронза II—III вв. н. е. в собрании Государств. Эрмитажа, Ленинград, 1954, 10.
102
Очевидно всичко казано дотук ни насочва на мисълта, Че голямата част от нашите колесници са от времето на средноримския и късноримския период. С други думи липсват находки от началото на II и преди това от I в.
Въпросът за времето, за датата на нашите колесници, стой до известна степей във връзка и с въпроса за предназначението и произхождението на самите колеОйици. Ние знаем, че в ранно-римския период ролята на вноса от Италия в римските провинции е много голяма, докато по-късно, особено към средата на II в., местното производство в разните области взема все по-големи и по-големи размери. Съобразно с това имаме изказани две различии мнения за произхода на нашите колесници. Докато според едното, поддържано от Алфьолди,1 нашите колесници са погребални и са произвеждани в големите центрове на келтската промишленост ПО долината на Рейн, според другото, на Вощинина,1 2 те са били изработени в самата Тракия от местни работилници. Според последното мнение те са служили на собствениците си за участие в баКхическите шествия, устрой-вани от мистичните сдружения в чест на Дионис-Сабазий.
Двете мнения, на глед противоположни, си приличат в същност твърде много по опита да обяснят предназначението на нашите колесници. Според едното колесницата е приготвена спе-циално за погребението — една религиозна процесия, според другото — за мистическите шествия —-друга религиозна процесия. Ясно е, че при обяснението на предназначението на нашите коли в същност изследвачите се намират под впечатление на външната страна на колесниците — укра-сата им, — а не под впечатление на съществената страна, която изтъква тяхното предназначение — устройството им. В същност ние би трябвало най-напред да се запитаме били ли са те предна* значени за действителна употреба, или не.
Ние видяхме вече, че една част от нашите колесници, безразлично дали това са двуколки, или четириколки, са били устроени с висещо шаси. Това висещо шаси, както се вижда от пред-ложените паралели у много изследвачи, се е срещало и в другите провинции на Римската империя. Следователно то е една обща мярка навсякъде, за да се създадат по-добри условия за пътника — да се избегне до известна степей друсането. Ние виждаме следователно в колесниците от този тип отразена грижата за по-удобно пътуване.
Друга част от колесниците спадат към един друг тип — със седалка. Създаването на седалката в колата в същност е пак една грижа за по-удобно пътуване. И тя е заемала доста ума на пътниците в нашите коли, защото ние виждаме колесниците в няколко случая, когато нямат седалка, снабдени с по един сгъваем стол. Въобще външната форма на нашите колесници съвсем не ни насочва към мисълта за религиозно предназначение на този вид паметници. Но ние имаме и други доказателства срещу тези предположения.
Преди всичко устройството на нашата колесница, подсилвана с толкова многобройни железни връзки и части, не ни насочва към подобна мисъл. Едва ли в една кола, която ще се употреби един единствен път при погребението, е било необходимо да се вземат толкова сериозни мерки за нейната здравина и солидност. Но това не е всичко. Нашите колесници имат още цяла редица белези, конто показват една дълга действителна употреба.
Така напр. в колесница I една от пръчките, конто образуват висещото й шаси (№ 13), има по-стари отвори, в конто са били забити железните гвоздей към шасито, изоставени впоследствие и заменени с други, нови, разположени два сантиметра по-навътре. Това е очевидно поправка, дошла вследствие на дълго използуване. Същото важи и за единия от навръшниците, конто са носели на ремъци висещото шаси (№ 14), загубен и заменен с нов, изработен явно много по-небрежно и грубо, което мъчно би могло да стане, ако колесницата не е била използу-вана дълго време. Шините на колелата са били приковани към дървените наплати на равни интервали. На някои места обаче ясно личат поправки, като са били направени нови отвори на по-голям или по-малък интервал. Всичко това показва, че колесница I от Шишковци, преди да влезе в инвентаря на погребението, е била използувана дълго, поради което е била изложена на много и различии повреди.
Особено интересна в това отношение е колесница VIII от София. Тя съшо така носи много следи от поправки. В нея са поправени преди всичко една от плочките, която предпазва
1 А. А1 f о 1 d i. Chars fun era ires Bacchiques dans les provinces occidentales de 1'erpire romain. L’Antiquite classique, VIII2, 1939, Bruxelles, 23.
2 А. В о щ и н и н а, ц. с., 10.
103
края на предната ос (№191), едната от предните скоби за закрепване на лисиците (№ 194), едната от задните (№195) и най-сетне палметата, която украсява гърба на седалката (№206), явно счупена при някаква катастрофа на две различии места и впоследствие поправена с припойване с нит на нови части с друг орнамент, различен от този в останалата част.
Подобии поправки, повече или по-малко видими, се забелязват в почти всяка колесница, особено при осите и колелата им. Това показва, че те са били използувани от собствениците си дълго време преди да влязат в гробния инвентар. Ние бихме могли дори да мислим дали те не са минавали понякога както всички други луксозни предмети от едно поколение в друго, докато най-сетне стигнат до погребението. Във всеки случай те са били пригодени за един дълъг и съвсем реален живот. Като луксозни коли те са могли да бъдат използувани и в мистически шествия, пък и във всички ония случаи, в конто богатите в древността са могли да манифестират своето богатство и вкус към разкош. Но на тази страна от употребата на колесниците не бива да се набляга много. Наистина украсата на колесниците навежда понякога на такива мисли, но и тук могат да се кажат някои неща срещу схвагцането на Алфьолди.
Алфьолди придава твърде голямо значение на изображенията на Дионис и всички мити-чески същества, конто се свързват с него. Това са божества, конто Алфьолди нарича „бакхани-зирани" или „дионисизирани", напр. Херакъл, или Пан и Хермес в находката от Пастуша, защото се представят с елементи от иконографията на Дионис. Но ако Дионис и неговият тиас могат наистина да се свържат с хтоническия свят — със света на мъртвите, ако дори и Херакъл, и Хермес подхождат добре към тази представа, какво търсят в украсата на колесниците божества като Аполон, Артемида, Атина, гладиаторите, сражаващите се войни, тритоните, Леда.
Тракия е извънредно богата с паметници от римската епоха и между тях изключително място заемат религиозните паметници. Ние ги срещаме в храмовете, в светилищата, в развалините на градовете, по форумите, в селата и във вилите. Изображенията на божествата, почитани в нея, заемат също така особено място. Така напр. в една трупа релефи Зевс и Хера са представени както в никоя друга страна на колесница.1 Друга трупа от тракийски оброчни плочки представят в колесница Дионис, придружен от Херакъл. В един релеф от Врачанско, с. Криводол, Зевс и Хера минават край Церера, Хермес, Херакъл.1 2 Прави впечатление, че с колесницата се свързват всички божества на плодородието. Ето защо нямаме основание в такъв случай да мислим, че изображенията на Дионис, Херакъл и Хермес се дават непременно като на божества на задгробния свят и че те са поставени върху колесниците специално във връзка с погребалния култ. В същност това са просто божествата на плодородието, от конто земеделците в Тракия очакват богата реколта, изобилно плодородие — предварителното условие за богатство и охолство. Точно изображенията на Дионис и блудните спътници от неговия тиас навеждат на мисълта, че в тази късна епоха на упадък на старата религия, доколкото те не са само украшения, а действителни символи, ще трябва да се свържат с плодородието: с натежалите от плод лозя, с наделите клас ниви, с бухналите в зеленина пасища.3 Пзображението на сатира от Деветак, който държи пред себе си пълна с плодове дрехата си, ясно показва това. Бюстът на Херакъл в находката от Могилово, който носи в ръцете си ябълките на Хесперидите, също може да се тълкува в този смисъл.
И така устройството на колесницата издава ясно една кола за всекидневни нужди, а украсата й със статуйки на божества и полубожества не е непременно бакхическа. Преобладаващите бакхически елементи в нея се дължат на увлечението в мистическите дружества в това време> дружества, конто са играли значителна роля в цялата Римска империя, и то главно сред нейната богата класа. Поставянето обаче на колесници в гроба е обичай, общ за траките, илирите и кел-тите. Вярата в Дионис и бакхическите мистерии, разпространени у тия народи, обратно, са стари само у траките. Нито илирите, нито галите могат да се похвалят, че са ги познавали преди рим-ското владичество. У тях те са дошли заедно с римската власт. Но тъкмо у тях обичаят да се погребва колесницата може да се проследи още в предисторическо време, когато не е имало още нито Дионис, нито мистерии.
1 G. I. К azarow. Anz. der Wien АкаОепй phil.-hist. Klasse, 1947, Nr. 25, 300; G. Seure, REG, XXVI, 1913, 234, fig. 5; Cook. Zeus, II, 820, fig. 785; Б. Дякович, ГПНБМ, 1926, 13, обр. 8.
2 Ростовцев. Светилише Фракийских богов в Ай-Тодоре. ИИАК, 1911, №13; Добруски, МСб, XVI, 1900, 90, №11, обр. 47; Б. Филов, НАД, Ill, год. 31, обр. 26.
314в. Венедиков. Два новооткрити паметника за религията на траките. Сб. Г. Кацаров, И, 195.
104
Другият важен въпрос е въпросът за произхода на нашите колесници. Макар че те още не са били реконструирани, Алфьолди се опитва да се облегне и на устройството им, като търси еднакви части от колесници и подобии украшения у келтите и у траките. Той попада в Белгия на една колонка от бронз, горният край на която носи бюст на крилата вакханка. Тя е висока 25 см. Долната й част — колонката — е обличала цилиндрична пръчка, докато горната й част — бю-стът — е прикривала горната четвъртита част на същата пръчка отпред. Отзад пръчката е била прикрита от една издигната нагоре лента, в която има четвъртит отвор. Последният е приемал една хоризонтално поставена лента. С други думи колонката е обличала отвесната летва на един ъгъл, напомнящ ъгъла при страничните парапети на седалката при нашите колесници.
За да може да обясни предмета, Алфьолди търси паралели за него. Едно подобно изображение на крилата вакханка, изработено много по-грубо, е намерено в Пловдив — вероятно апли-кация за колесница. Две колонки, но без изображение на горната си страна и високи само 12 см, той намира в колесницата от Сомодор в Унгария.’ Те са реконструирани от Гаул като крака на седалка за коларя на предната страна на колесницата. Алфьолди ги сравнява с двете бронзови колонки № 265 от колесницата от Ямбол (X—XII), близки по височина, но различии по форма, без да знае, че в същност и там те трябва да се възстановят като крака на седалка. Този начин на съпоставяне обаче не е много сполучлив. В Ямбол имаме просто само две колонки, докато в находката от Белгия колонките са комбинирани с две други апликации — бюстовете на вакханките. Подобно съединяване на тези два предмета не познава нито една тракийска находка. Това е вече една съществена разлика, която не говори за общ произход на нашите и белгийските апликации.
По-нататък Алфьолди, вземайки повод от една друга апликация— статуарна трупа от три фигури (Дионис, Пан и сатир), която е стояла по средата на щита на колесницата от Сомодор фланкирана от статуйките на две пантери, иска да реконструира щита на колесницата от Сомодор по образеца на няколко изображения в монети от времето на Август и Клавдий като фронтон, стъпил на две колонки. Така тя добива безспорно един по-особен вид. Прилича на колесницата върху един релеф от Англия. Той мисли, че такива фронтони съществуват и в Източна Европа. Обковата от гърба на седалката на колесниците от Ямбол, напомняща подобно нещо (X—XII, № 262), той също поставя като фронтон на щит, макар че ние виждаме, че тя е била приготвена, за да окове дъска, а не кожа. Ето още една изкуствена връзка между нашите колесници и келтските.
След това Алфьолди в стремежа си да намери още близки неща между Тракия и Панония се спира на една апликация от нашите земи, която поразително прилича на панонските. Тя е ажурна. Установената по този начин връзка въз основа само на един предмет му дава основание да предположи, че и ажурните апликации в Тракия са били внасяни от северозапад.
Много по-важно е мнението на Алфьолди за бронзовите навръшници на върхуосията. Той смята самите върхуосия създадени с цел да се избегне удрянето на колелата в осите. Това приспособление той смята за типично келтско. Най-старите навръшници са тези със зооморфна форма, конто също са типично келтски.2 Много лесно е да се поддържа това схващане, но е много трудно да се докаже. По-горе ние се опитахме да намерим в гръцки тези имена, с конто са били озна-чени отделните части на това приспособление. Ако нашите обяснения са верни, ще трябва да се мисли, че в Гърция също това приспособление е имало дълго развитие. Най-вероятно изглежда, че висещото шаси е едно постижение на гръцко-римския свят, откъдето е проникнало и в Тракия, и у келтите.
За да засили своите позиции върху келтския произход на тракийските неща, Алфьолди се обляга и на писмени извори. Той се позовава на сведенията на Плиний Стари и Филострат за уме-нието на келтите да покриват с калай и олово частите на сбруята, конто по този начин изглеждат като посребрени. Посребрените пластинки от Ямбол (X—XII, № 262) той смята за калайдисани. По този начин той добива още едно доказателство, че колесниците в Ямбол са работени от келти по Рейн. Като че ли дори ако само келтите по времето на Плиний познаваха калайдисването, два века по-късно то все още си остава тайна само за тях и никой народ не може да го използува.
Материалът, върху конто строи заключенията си Алфьолди, е съвсем ограничен и несигу-рен. Пътят, по който тласка изследването Алфьолди, е път, който изисква и от страна на този, 1 А. А 1 f о 1 d i. Chars f uneraires bacchiques dans les provinces occidentales de l’empire remain. L’Antiquite classique, VIII, 2, 1939, Bruxelles, 23.
2 A. Al fol di. Allatdiszes kerekveto fejek kelta-romai kocsikrol. Archaeologiai Ertesito XL VIII, 1935, 198.
14 Тракийската колесница
105
койго поддържа неговата теза, и от страна на този, който иска да я опровергае, да се залови и да събере всички единични находки от ажурни плочки, от бронзови обувки на парапети, от апликации към щитове, от яремни халки и т. н. и да ги подреди типологически. Това е една огромна работа, която тук не е възможно да се извърши. Но има неща, конто са ясни и показват оше на пръв поглед, че хипотезата на Алфьолди няма място за съществуване.
Преди всичко да се спрем на устройството на колесницата. Колесницата от Панония няма еднакви части с тази от Тракия. Като изключим висещото шаси, устроено по еднакъв начин и в двете провинции, ние не можем да посочим значителен брой предмети, конто да се повтарят. Например при нито една от колесниците, с конто се занимава Гаул, не виждаме пръчката, вложена в оста, на която става триене. Вместо нея в Панония се употребява една къса пръчка, която об-разува гривна на единия си край: напр. А I а; В II 9; С I 6.1 Гаул реконструира колесниците си преди всичко без преден щит и на истина той няма при находките си сърповидните пръчки, конто образуват този щит. Действително при него има няколко сърповидни пръчки, конто той възстано-вява на предната или на задната страна на колесницата, напр. А I 13; В IV 19, но тези пръчки не показват и най-малка прилика с нашите. Всичко това не позволява да предполагаме, че нашите колесници и панонските произхождат от един общ център. Ако частите на тракийските колесници бяха изработвани в Панония или в Германия, ясно е, че те щяха да бъдат изработвани както частите, конто се откриват в тези области.
Но ако устройството на колата не е достатъчно красноречиво, защото все пак всяка кола има железни шини, гривни, шаси, без конто не може да съществува, тук идва ред на украсата на колесницата. В нея особена роля играят бронзовите статуйки, конто се срешат доста често. Ето защо аз ще се спра най-напред върху тях.
Знае се, че известната статуйка на Аполон (№ 245) от една от колесниците в Ямбол (X—XII) възпроизвежда много точно една елинистическа статуя,1 2 съществуването на която е известно само от един монетен тип, сечен от македонския владетел Деметрий Полиоркет (306—283 г. пр. н. е.). Този тип на Аполон не е възпроизведен в никой друг паметник. Друга от колесниците при Ямбол е била украсена с една трупа от бронзови статуйки, представляваща три прегърнати фигурки: Дионис, Пан и сатир. Същия сюжет, фланкиран пак от две пантери както в Ямбол (№251), имаме при една колесница от Солунско.3 4 5 Най-сетне ние нямаме централното изображение от третата трупа статуйки, а само двете статуйки, конто са го фланкирали в двата края на щита. Това са изображенията на двама сражаващи се войни (№ 255) — също един елинистически тип/ който е бил възпроизведен в две симетрично поставени антитетски изображения: веднаж със замахваща с меч дясна ръка и подпряна на щита лява, а друг път в обратното положение. Вече изтъкнахме по-горе, че вероятно трите колесници са били изработени на едно и също място, в един и същ център. Очевидно е, че този център е разполагал със солиден запас от елинистически произведения, конто да имитира, а също така и с добри занаятчии, конто да ги възпроизвеждат. И макар в техните произведения да се чувствува майсторът от късната античност, все пак ясно личи уме-нието не само да се възпроизведе елинистическият тип, но и да му се придаде нещо от онази раздвиженост и пъстрота, която е характерна за елинистическото изкуство. В това отношение и статуйките на кентаврите (№ 246), конто са фланкирали вероятно изображението на Аполон, показват все още елинистическо третиране.
Този „елинистически * център прави не само копия, каквото е и бюстът на Херакъл — централното изображение на щита в колесницата от Могилово (№ 124). Тук Херакъл е представен в един елинистически тип, наметнал на главата си и превързал на гърдите си лъвската кожа,6 който тип ни е познат и от други бронзови предмети от същата облает — напр. една бронзова кана от с. Памукчи, Старозагорско.6 Този център създава и нови типове. Ние знаем многобройните типове на сражаващата се и ранената амазонка, известии в много и разнообразии варианти, пред-ставяна и като пешеходка, и на кон. В колесницата от Могилово е даден един нов вариант, раз-
1 К. Gaul, о. с., Arch. Ertesito, 1890, 87.
2 Б. Филов. Две статуйки на Аполон, ИАИ, 1, 192, 16.
3 G. Seure. Un char thraco-macedonien. BCH, XXVIII, 1904, 21 fig.
4 M. Чичикова. Бронзова статуйка на сражаваш се гигант от Казанлъшко. ИИД, XXII—XXIV, 1948, 30-
5 Б. Дякович. Тракийската колесница при с. Могилово. ГПНБ, 1923, 162; Кожу ха ров. ИАИ, II, 1924, 221.
« Кожух аров. ИАИ, II, 1924,219.
106
бира се, чисто декоративен, но извънредно ефектен: двете амазонки са паднали на гърбовете на конете си.1
Между украшенията на тракийската колесница обаче най-интересни са двете изображения,3 конто са украсявали краищата на щита на една от колесниците от Пастуша, вероятно XXVII, табл. 55, Б, обр. 193 и 194. Херакъл и Хермес. За да се получи едно спускане на краищата на щита надолу, двете фигури са представени полегнали и облегнати — едната на дясната, другата на лявата си ръка. В едната си ръка те държат атрибутите си — тоягата и кадуцея, докато в другата ръка държат по една чаша за пиене. Типът на Херакъл,1 2 полулегнал в това положение, ни е известен и от други паметници, конто се срещат и в Тракия, но не е така с Хермес.3 Този бог на богатството, на бързината и съобщенията, бързоходец и вестоносец на боговете, представян винаги лек и прав с крилца на краката и шапката или седнал, готов да тръгне, за нуждите на нашия майстор тук е представен в една необичайна за него поза, неизвестна от никое друго произведение.
Всички тези неша говорят ясно за един център или няколко центъра, в конто има много живи елинистически традиции, напр. древния Филипопол, Августа Траяна, Адрианопол, Бизантион, Перинт или кое да е друго близко голямо селище. Но в такива големи и скъпи неща като една колесница винаги има две страни: този, който прави произведение™, и този, който го купува. Нашите купувачи, конто се погребват в тракийски надгробии могили, безспорно са тракийци. Но те едва ли биха оставили на вкуса на майстора украсата на колесницата, която купуват, ако нямаха и те вкус към тези елинистически произведения. И това е напълно понятно за Тракия, която живее векове под сянката на гръцката култура. Ето, ако подобии произведения с така подчертан елинистически характер се приписват на келтската култура по Рейн, ние много мъчно бихме приели построение™ на Алфьолди. Това, което отличава тракийската култура през римската епоха, е нейният подчертан елинистически характер. Той много ясно е показан в колесниците, където стилът на украсата е гръцки, формата на колесницата е гръцка и дори описание™ на частите й, доколкото може да се долови, отговаря на описание™ на колесницата, позната на Полукс, т. е. на гръцката колесница.
Ако искаме обаче да видим осезателно разликата между едно произведение от типа на нашите и едно произведение, правено под влияние™ на други културни условия в Панония, ние трябва да сравним статуйките от Сомодор и от Солунско.3 В средата на щита на тези две колесници е стояла една и съща трупа, съставена от трите божества: Дионис, Пан и един сатир. Подобна трупа, както видяхме по-горе, трябва да се възстанови и в една от колесниците от Ямбол (X—XII, № 252). Трите групи в краищата на трите щита на тези три колесници са били фланкирани от изображения на пантера. Обаче докато в македонската колесница групата е представена с волността и интимността на елинистическото изкуство: трите божества са прегърнати, със свободни и ясно показани движения и с пресичащи се ръце, крака и тела, при панонската трупа тази интимност не съществува. Те са представени отдалечени едно от друго, с движение, но изкуствено. Фигурите в панонската трупа, в противоположност на македонската, са дадени по-удължени, по-стилизирани. Те нямат закръглените и дребни пропорции на божествата от македонската трупа.
Това, което показва устройството на колесницата, се потвърждава следователно и от ней-ната украса. Както трябва да се очаква, тракийските находки имат един по-подчертан елинистически характер, който при панонските не се чувствува.
Алфьолди много разчита също на употребата на т. нар. бял метал, който имитира посре-бряване чрез калай и олово. Този начин на калайдисване на предметите, известен у келтите, у нас се среща рядко. Няколко от предметите в конската сбруя от Пастуша и няколко яремни халки са покрити с бял метал. В замяна на това обаче в нашите находки много често се среща позла-тяването и посребряването, неща, конто са били известии на траките от дълбока древност. Така напр. ние имаме позлатени неща още в V—IV в. пр. н. е.: позлатения колан от с. Ловеч, Старо
1 Д. П. Димитров. Копие от хел. статуарна трупа. МИД, XXII, 1947, 10.
2 Eugen von Me г с kl in. Wagenschmuck aus der rom. Kaiserzeit. Jdl, 48, 1933, 115, № 1, 2; Abb. 1, 2.
3 A. Alfol di. Alatbiszes kerekveto fejek kelta-romai kocsikrol. Arch. Ertesitb, XLV1I1, 1935, 198, fig. 147;
G. Seure. Un char thraco-macedonien. BCH, XLVIII, 1924, 220, n° 21, pl. XI.
107
загорско,1 Луковитското съкровище1 2 и др. Интересни са също фалерите от Галиче от I в. пр. н. е., също позлатени.3 4 Посребряването на много от бронзовите части на яремите и на части от статуй-ките, като тези от Ямбол (№ 245 и 246), а също така употребата на емайл за изпълване зениците при почти всички изображения показват, че тук е бил в употреба и този материал, и ние нямаме никакво основание да делим нещата в нашите колесници според това, дали те са покривани с бял метал, със сребро или инкрустирани с емайл.
Това, което е интересно да се отбележи, е, че сред скулптурната украса на колесниците извънреднэ рядко се срещат типични римски неша. В това отношение е интересна една статуйка на гладиатор, която вероятно принадлежи към конската сбруя на колесницата от Любимец (V). Тя е била употребена в колесницата като конски амулет и има паралелите си в Италия и Пано-ния? Тази статуйка на гладиатор обаче е стъпила върху поставка с надпис Хеиоблте&х — Златокрил. очевидно название на коня, който е носил амулета, табл. 32, обр. 111. Гръцкото име на коня и гръцкият език, на който е написано то, ни показват, че дори и такива неща с типично римска форма са били притежание на местни хора, изхождащи от елинизираната част на населението в Тракия.
Ако хвърлим поглед върху ажурните неща от яремите на колесниците, ние ще видим, че те съществуват повече или по-малко във всички комплекси. Има обаче два случая — гарнитурите на ярема на колесницата от Телец (III) и от Жилинци (XXI), конто са изработени само от ажурни плочки. Алфьолди смята ажурните плочки като типично келтски. Но и тук е още рано да се твърди подобно нещо. На мен ми се струна, че ще може да се покаже едно аналогично развитие на различии орнаменти в ажурните плочки на Тракия, успоредно с това на Панония. Аз ше се позова при друг случай на значителен брой от тези паметници. Тук ще се огранича да кажа, че ние нямаме никакво основание да смятаме, че една страна, в която са се изработвали статуйки като тези, конто украсяват колесниците от Ямбол, Могилово и Пастуша, не е могла да притежава ажурните плочки, така разпространени във всички провинции на обширната Римска империя. Че в Тракия е имало подобии плочки, произхождаши не от работилнипите по Рейн, а от някой близък до Тракия елинистически център, се вижда от една случайно намерена ажурна апликация. Тя представлява диск, в който около един умбовидно изпъкнал център вместо ажурен орнамент е написано името на майстора. Това ажурно изработено надписче с хубави, характерни за края на II или началото на III в. букви гласи: KeQoijviov (табл. 32, обр. 14). Очевидно тук имаме работа с един гръцки говорещ тракиец, вероятно бронзолеяр. Във всеки случай едва ли може да става дума в този случай за съмнение по отношение на мястото, дето е била изработена апликацията. За всеки е ясно, че това е работа на един майстор от елинистическия Изток, и то най-вероятно от самата Тракия.
Освен бронзовите статуйки и украшения видяхме, че нашите колесници носят доста често и украшения, изработени от ковано желязо. Колесниците I и II от Шишковци, VI от Голямо село, VIII от София, IX от Айтос, X—XII от Ямбол и също така XXIV от Пастуша5 имат украшения от ковано желязо. При сегашното състояние на изследванията трябва да се каже, че ние почти не можем да намерим паралели за тези украшения. Интересно е, че те като че ли се явяват по-ма-сово в по-късната епоха — края на III и началото на IV в. Видимите части на тези украшения от ковано желязо са украсени с многобройни вдлъбнати орнаменти, инкрустирани със сребро. Редица от листа, ластари от лози, палмети, изобщо растителни орнаменти покриват цялата повърхност на някой предмети, като им придават пъстрота и живописност, която може да бъде създа-дена само от едно източно въображение. Тези неща личат особено ясно при частите от седалката на колесница VIII от София. Тези инкрустации, доколкото ми е известно, нямат паралели в други страни. При някой предмети от находката в Пастуша тази техника е приложена и по отношение на бронзови предмети. В частите от ярема и сбруята „б“ от Ямбол (колесница X—-XII) върху бронза са представени изображения на божества, дадени по същия начин. Тежките им пропорции и неумелото им представяне издават ясно майстор от късноримския период. Тези инкрустации
1 Ив. Белков. Сребърен колан от с. Ловеч. ИАИ, VIII, 1935, 18.
2 Д. П. Димитров. Материалната култура и изкуството на траките през ранната елинистическа епоха. Археологически открнтия. София, 1957, 63.
з Ив. Белков. ИАД, VII, 1933, 148.
4 1st. Pavlovicz. Picoli bronzi di Brigetio in racolte private. Arch. Ertcsito, III, 1942, 245.
5 E. V. Mercklin, o. c„ Jdl, 48, 1933, 116.
108
от сребро в ковано желязо и бронз изглеждат пене засега, докато не са известии още в други краища, като нещо характерно за местната художествена промишленост в нашите земи през късната античност.
Макар и много по-рядко, имаме случаи и на позлатяване, конто пак се наблюдават при най-късните колесници. Втората колесница от Шишковци има апликации, представляващи глави на божества и полубожества от сребро, някои подробности върху конто са покрити със злато. Такива са апликациите от №76 до №81. Подобно позлатяване на сребърни повърхности има и при посребрените бронзови обкови за гърба на колесницата (№ 26) при колесниците X—XII от Ямбол. Най-сетне в един случай, пак при същите колесници, имаме и ре дуване на посребрени повърхности с повърхности, минати в техниката ниело. Така ние виждаме в същност в късната античност в нашите колесници да се трупат все повече и повече средства, конто придават една пищност на украсата им.
Древният майстор в Тракия не се задоволява само с бароково извитите ковани железа на колесниците. Той не може да търпи гола тяхната повърхност. Тя го дразни. Той търси да я натрупа с орнаменти и петна. Тогава тя е красива за него. Една плоска желязна пръчка не го задоволява. Той я отрупва с орнаменти от сребро, за да не може окото да си почине никога по нея. Когато повърхността е посребрена, той пак не е доволен, той я огъва в едикули, поставя /* бронзов медальон, но и това не го задоволява. Той обича пъстрото, живописного, богатото. Той я нашарва с позлата, за да й даде още по-голям блясък. И това прави той, тракийският майстор, защото това се харесва не само на него, но и на всеки тракиец, всеки човек на Изтока.
109
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Както вече видяхме, колесниците се явяват масово в тракийското погребение в периода на късната античност от края на II в. от н. е. и продължават до управлението на Константино-вите наследници, т. е. докъм края на първата половина от IV в. от н. е. При това всички колесници са открити в надгробии могили. Следователно те са принадлежали на тракийци. Техните собственици очевидно са били богати хора, щом при погребението им наследниците им са могли да отделят по една луксозна кола заедно с конете, конто са я теглели. От друга страна обаче, тези богати хора изхождат от онази част на тракийското население, която пази старите си народни традиции — погребва се в надгробии могили. Тези богати тракийци не са принадлежали към романизнрания или елинизирания слой на тракийското население — предимно градски жители, конто отдавна вече подражават на живота на по-културните завоеватели. Ясно е, че нашите погребения с колесници принадлежат на онази част от населението на нашите земи, която все още се стреми да живее според обичаите и нравите на прадедите си.
В някои надгробии могили са намерени повече от една колесница. Има с по две, три, а както видяхме при Пастуша, в Дукова могила колесниците са били може би повече от десет. Това навежда на мисълта, че една и съща могила е била използувана последователно за много погребения. Очевидно в такъв случай тук имаме работа с едно богатство, което се е предавало от баща на син няколко поколения.
От друга страна, знае се, че в началото на римското владичество траките били държани настрана от управлението на провинцията. Чрез създаване на една богата класа от римски колониста и ветерани те били държани настрана и от управлението на градовете и ръководните длъж-ности в тях. С укрепването на римската власт обаче положението се променило значително. Широкого участие на траките във войската ги превърнало в един сигурен елемент за империята. Те навлизат в разраствашите градове, където почват да живеят като другите жители и да се погребват като тях. Съществуването заедно с това по-старо население и на една аристокрация, вярна на старите тракийски традиции, е един интересен факт. Отсъствието обаче на колесници в некрополите на големите градове, отсъствието и на тракийски надгробии могили при тях показва, че тези богати тракийски семейства са произхождали от по-малките градове и дори от се-лата. Няма съмнение в такъв случай, че изворът на тяхното богатство е бил в същност земята. В действителност това са тракийци, собственици на големи участъци земя. Тя притежават освен това и много добитък, коне и коли.
Появата на тази нова прослойка в богатата класа на Тракия в епохата, когато в цялата империя върлува остра икономическа криза, постоянни вътрешни борби раздират спокойния й живот, а започват и варварските нашествия, е съвем естествена. Нов приток от тракийски селяни се спуска от сравнително спокойните планински области в пострадалите равнини. Те идват от ПО
малките планински селца, където са светилищата им, където бедността не е привлекателна за завоевателите-римляни, към запустелите и обеднели плодородии полета, за да попълнят недостига от население. Тези жители носят от родните си места едно възраждане на старите тракийски традиции, конто у тях никога не са заглъхвали. Така в късната античност, вместо да видим Тракия откъсната от старите обичаи, намираме я по-дълбоко привързана към тях.
Още преди да почнат тези промени обаче, животът в Тракия взема нови насоки. Италий-ският и чуждият внос тук, който ясно се чувствува в началото на римското владичество, постепенно и неусетно запада. Сега местното занаятчийство произвежда повече, действително не така хубави стоки, но по-достъпни. Градовете, реорганизирани и укрепени от римляните, разрастват и се превръщат в занаятчийски центрове. Увеличава се броят и на зависимото население било като роби, било като колони.
Тракия, която в началото на римското владичество е една отдалечена и забутана римска провинция, започва да излиза напред, да играе по-важна роля. В това отношение тя следва другите източни провинции на Римската империя, конто след царуването на Марк Аврелий увеличават значително своята икономическа мощ. Римският Изток, носещ наследството на елинизма и блясъка на тази варваризирана гръцка култура, почва да тегне, да се обособява постепенно в нещо отделно, да се отдели.
Видяхме вече, че нашите колесници са били изработени в някои от тракийските градове. За тяхното изработване са били нужни големи работилници, конто да обрабртват дърво, желязо, кожа и бронз. Изработените в тези работилници неща не са типично римски. Това са нещата, конто се изработват в целия римски Изток. Те са паметници на една култура, която е пряко про-дължение на елинизма. Нашите колесници със своята пишност и пъстрота, с елинистическия характер на украсата си и със своя тракийски дух представляват в същност един ренесанс на елинизма в Тракия, който сближава тази облает все повече и повече с близката до нея Мала Азия.
Това възраждане на Тракия, част от едно общо подемане на Изтока, предвещава едно ново събитие, важно и решително в живота на източните провинции от двете страни на Пропонтида, където живеят остатъците от големия някога тракийски народ: създаването на новия Рим, новия икономически и културен център — Цариград. Възраждането на старите тракийски традиции, създаването на богата класа от местни хора, верни на тези традиции, възникването на една дейна и творческа местна промишленост, разпъфтяването на едно своеобразно провинциално изкуство в Тракия с елинистическа основа — всичко това е само бавното откъеване на източните провинции от Римската империя в един нов свят, върху който християнството още не е турило отпечатъка на мъченичеството и аскетизма — бавното раждане на Византия.
111

Таблица
1
РI а п с Л е
2
Таб лица
3
Planeh е

6
8
Т аблица
4 Planche
U
12
1Л/Г1
13

14
15
16
18
20
21
22
23
25
26
27
16 Тракийската колесница
28
29
30
31
Таблица
10
Planche
32

33
34
35
Таблица
12
Pl ап с he
36
37
38

. t-y* —„4^.
39
40
42

Таблица
14
Planche
43
46
49
50
51
Таблица
16
Pl ап с he
52
53
Тракийската колесница
54
Таблица
17 Planche
57
58
Таблица
18
Pl an c h e
59
60
61
Таблица
19
Рlanche
65
66
Таблица
20
Planche
67
68
Таблица
21 Planche
69
Табла
99
Таблица
23
Planche
72
74
T аблица
24
Pl anch е
Hill 1^4 тф
77
Таб лица
25 РI an ch е
78
81
83
Таблица
27 Planche
86
93
94
92
100
Таблица
29
Planche
105
Таблица
30 Planche
Таблица
31
Planche
111
113
114
116
119
Таблица
34
Planche
120
123
124
125
Таблица
35
Planche
B»Tw ж
129
130
133
20 Тракийската колесница
Таблица
37
Plane he
134
135
136
Таблица
38
РI ап сhе
139
140
141
Таблица
40
Planche
.тттт
142
143
144

Таблица
41
Planche
145
146
147
148
149
150
Таблица
43
Planche
151
153
Таблица
44
Р lane he
21 Тракийската колесница
Таблица
45
Planche
159
191 091
Таблица
47
РI ап с h е
162
163
164
165
166
170
171
Таблица
50
Р tan с h е
172
22 Тракийската колесница
Таблица
51
Plane he

Таблица
52
Planche
175 6 us
176
Таблица 53
Р I а п с h е
179
180
181
Таблица
54
Plane he
182
184
Таблица 55 Planche
185
186
188
187
Таблица
55 А
Planche
189
190
191
192
Та блица
55 Б
Pl ап с Л е
193
194
195
Таблица
56 Planche
‘ зкинската колесница
Таблица
58 Planch е
L
Таблица
60
S Planche
Ш Ш B₽eu, Kerr дтс
Tt ТТТППП
-if <-z..-
Лл* Гтлг

Таблица
61 Plane he
J» i
Таблица
62 Planche
llie
Plan с h е
Таблица
67
Plane he
Ттдт
И.РБТ ГСл ЕЗрсг

Б pct
КфлР
Кгнйт
Таблица
68 Plane he

Таблица
69
Plane he
trnr
Таблица
71 Planche
• Ч

Брст
АЛ А
Таблица
74 Planche
ШБ
цч
he
/
Таблица
78
РI ап с h е
Таблица
79 Planche
Клфд
I
I
I

I I
Таблица
80
РI а п с Л с
I
Таблица
81
P lane h e
Ате
Таблица
82
Planche
1

•ЧМа.
Таблиц
84
Шб
Таблица
85 Planche
Клфд
Брст
Таблица
88 Plane he
PI a n c h е
Сф
f
Та блица
91 Planche
Таблица 92
Р la пс h е

Таблица 94
РI ап с h е
29 Тракийската колесница
O'JO
Таблица 99
РI а пс h е
Таблица
100 Planche