Без: например/ както..., така/ всъщност/ ако пред вметнатата част разбира се стои неударен еднос-
ричен съюз, запетаята между тях не се пише: (Париж – това е великолепие от паркове и площади,
царствена красота на замъци и разбира се, неповторимата Айфелова кула. Заплатите са при-
лични, но разбира се, винаги има възможност за увеличение.)/според мен/ впрочем/ навярно/ оба-
че/ вероятно/ значи/ по мое мнение/ може би/ в заключение/ наистина/ действително/ по всяка ве-
роятност/ в края на краищата/ така да се каже/ общо взето/ все пак/ подобно на/ благодарение на/
следователно
Със: разбира се/ както и/ от една страна, от друга страна/ отколкото/ породена от/ за разлика от/
мисля/ напротив/ изглежда/ вместо/ въпреки/ освен/ наред с/ независимо от/ с изключение на/ не-
зависимо (съюз в подчинено изречение)/ вместо това/ като че ли/ макар (и) да/ макар че/ освен да/
откак/ понеже/ преди да/ след като/ сякаш/ така че/ тъй като/ щом като/ в случай че/ с цел да/ пора-
ди това че/ това че/ при положение че/ при условие че/ да кажем/ надявам се/ мисля/ изглежда/ тъй
да се каже/ обратно/ първо, второ/ смятам/ да речем/ за щастие/ най-напред/ най-накрая / накратко/
по мое мнение/ не на последно място/ за съжаление/ в сравнение/ с други думи /т.н ./ а именно/ или
(когато се употребява в смисъл на „тоест, сиреч, с други думи, иначе казано”
http://read.twifun-bg.com/?page_id=2143
- В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на еднородни части помежду
им.
- При изреждане.
- Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.
-
При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала,
например: „Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.”
-
При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и
пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз (но не и в самото начало), напри-
мер: „Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.”
- При еднородни части, свързани със съюзи както - така и колкото – толкова, се пише запетая само
пред втория съюз, например: „Колкото по-бързо, толкова по-добре.”
- В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на вметнати (в най-общ сми-
съл) думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.
- Обръщения и междуметия:
„– Благодаря ви, братя мили, за честта.”
„– Братя мили, благодаря ви за честта.”
„– Благодаря ви за честта, братя мили.”
-
Вметнати изрази (предимно глаголни) като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда,
струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, например:
„– Ти, разбира се, няма да допуснеш това.”
„– Това, мисля, е достатъчно.“
-
Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би,
следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като след-
ните:
„Той обаче не изпълни обещанието си.”
„– Ти например какво ще кажеш?”
-
Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: „Той
искаше да дойде, обаче се разболя.”
-
Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл
на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако
след тях продължава същото просто изречение: „Градината, както и улицата, беше покрита с дебел
слой космичен прах.” Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се
пише запетая след него: „Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.”

-
Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен
израз.
- Пред просто изречение, което започва без съюз, например: „Който не работи, не трябва да яде.”
-
Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, оба-
че, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш и др.
-
В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се
пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: „Майка му, ту го галеше, ту го
милваше, ту му пееше.”
-
Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, ка-
къвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: „Стигнахме на мястото, където щяхме да
нощуваме.”
-
При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се
пише пред първата им съставна част, например: „Планът е добър, само че трябва да го изпълним.”
-
Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива
случаи запетаята се пише след тях, например: „Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.”
-
Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете
страни със запетая, например: „Мисълта, че ще замине, го радваше.”
-
Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със за-
петая нито в началото, нито в края, например: „Мисълта да замине веднага не го напускаше.”
- Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено
изречение, вметнати или обособени думи, например: „Гостите бяха посрещнати от господин Ян-
чулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.”
- Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например:
„Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно.”
„– Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.”
- Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза да, употре-
бен еднократно, например: „Вън се зачу да свири хармоника.”
-
Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, нап-
ример: „Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.”
-
При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише
запетая, например: „Исках да го помоля да ми услужи.”
-
Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчине-
но изречение, вметнати или обособени думи, например:
„Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват,
но по-скоро да гладуват.”
- При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: „Отиде
си, без да каже нищо.”
- Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например:
„Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.”
-
Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това
или след съществително, например: „Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме.
Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.”
-
Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от
главното: „Дали това беше вярно, той още не знаеше.”
- Допуска се употреба на запетая между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато,
но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не:
.. .вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма.
-
Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено ка-
то обособена част на изречението, например: „Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки
(не: ... сериозен, но, спомняйки си) си за случилото се, отново избухна в смях.”

-
Не се пише запетая също и пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред
тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не,
например:
„Това може да разбере само който го е преживял.”
„– Дойдох при тебе именно за да ти помогна.”
„– Попитах не защото не знаех.”
-
Не се пише запетая също и пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било,
кой знае и др. подобни, например: „Нямаш право да обвиняваш когото и да било.”
10.1.2. Запетая
Запетаята е препинателен знак, с който интонационно-синтактично се отделят относително самос-
тойни части в изречението (еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части), както
и прости изречения в състава на сложното. Понякога запетаята се използва, за да доизясни смисъ-
ла на изречението, както и да посочи, че в изречението е внесен допълнителен синтактичен нюанс.
Най-общо запетаята има две функции: разделителна - когато чрез нея се отделя една част на изре-
чението от друга, и ограждаща - когато отделя вметнати думи или изрази или подчинени изрече-
ния, разположени между частите на главното изречение. Разделителната функция се осъществява
чрез еднократна употреба на запетая за дадения случай, а ограждащата функция се осъществява
чрез двойка запетаи, поставени отляво и отдясно на отделяната част.
В писма, молби, заявления, жалби, заявки и др. обръщението към съответното лице или институ-
ция се пише на самостоятелен ред, започва с главна буква, а след обръщението се пише запетая:
Уважаеми дами и господа,
Предлагам на вниманието Ви следния доклад...
Когато обръщението се намира в рамките на изречение, то се отделя от двете страни със запетаи,
тъй като е употребено като вметната част.
Употреба на запетаи в простото изречение
Еднородни части, свързани безсъюзно, се отделят една от друга със запетая, например:
Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането се определят
с наредба на Висшия адвокатски съвет.
NB:
Ако две или повече предпоставени съгласувани определения към дадено съществително определя-
емо се схващат като еднородни определения, между тях се поставя запетая. При устна реч на това
място стои пауза:
Това беше тесен, коларски път.
Ако обаче тези определения се възприемат като разнородни определения, между тях не се поставя
запетая в писмен текст и не се прави пауза при устна реч:
Това беше тесен коларски път.
Повторени части в изречението се отделят една от друга със запетая:
С радост, с радост прие той тази покана.

Вървели, вървели, стигнали до една поляна.
Плод се е народило много, много.
Обособени части, които са в началото на изречението, се отделят със запетая от останалата му
част:
И стаили всички грижи, благославят...
Обособени части, разположени в края на изречението, се предхождат от запетая:
Падна тиха, лятна нощ, прохладна и свежа! (Елин Пелин).
Обособени части, намиращи се между останалите части на изречението, се отделят със запетаи:
Младежите, насядали около масата, оживено разговаряха.
NB:
За по-силно изтъкнати по смисъл и интонация обособени части се използва отделяне чрез знака
тире:
От двете страни едва се очертават две щампи - едната на Рилския чудотворец, другата светогорска
(А. Каменова).
Интонационно откъснатите обособени части се отделят с точка, например:
Че в Манджилари се явила... явила се една бяла лястовичка. Досущ бяла, като сняг (Й. Йовков).
Въвеждащите думи и изрази, като всъщност, действително, несъмнено, следователно, очевид-
но, например, наистина, обаче, навярно, като че ли, сякаш, може би, по всяка вероятност,
според мен, в действителност и др., не се отделят със запетая от основната част на изречението,
например:
Всъщност защитата е толкова всеобхватна, че не позволява на служителя, до когото е адресирано
запитването, да види личните данни на доставчика на услуги, докато той не го приеме официално.
Вероятно получаването на изричното съгласие на субекта на данните за обработване на личните
му данни няма да представлява проблем.
Следователно антидъмпинговото мито, наложено с Регламент (ЕО) No 1683/2004, следва да бъде
суспендирано за срок от девет месеца.
Според гореспоменатите органи получените данни са им позволили да констатират, че във всеки
случай загубите са превишавали минималните прагове, предвидени за получаване на право на по-
мощ.
Според доклада въздушният превозвач действително контролира операциите си и всички членове
на персонала са надлежно лицензирани от компетентните органи на Тайланд.
NB:
Ако някоя въвеждаща част се противопоставя по-силно на останалия текст на изречението, поради
което се произнася и с друга интонация, тя функционира като вметната част и се отделя със за-
петаи:
След като те му предложиха доста по-доходна работа, той, естествено, не отказа.
Вметнатите думи и изрази (наричани още вметнати части в изречението), понеже са странични
спрямо основното съдържание на изречението, се отделят със запетаи. Вметнати думи и изрази са:
разбира се, да кажем, изглежда, между другото, естествено, за съжаление, честно казано, зна-
чи, така да се каже, напротив, обратното, от една страна, от друга страна и др. Вметнати части
са и числителните редни, употребени при изреждане: първо..., второ..., последно...
Това, разбира се, би намалило разликата в цените.

Ако вметнатата част заема началната позиция в изречението, след нея се поставя запетая:
Напротив, жалбоподателят твърди, че въпросната стойност е била по-скоро част от предварител-
ната експертна оценка.
Когато изречението завършва с вметната дума или израз, пред тях се поставя запетая.
Ако вметнатата част се намира между частите на изречението, тя се огражда със запетаи:
Европейският парламент, напротив, премахна възможността държава членка да отнеме временно
или постоянно разрешително, ако е засегната сериозно осъществимостта на договор за обществена
услуга.
NB:
В случай че вметнатата част стои непосредствено след неударен едносричен съюз, между съюза
и вметнатата част не се поставя запетая:
След направените хипотетични изчисления на постъпленията Комисията отбелязва, че от една
страна, FPAP очевидно не притежава никакво недвижимо имущество, а от друга страна, движимо-
то му имущество, състоящо се единствено от вноските на неговите членове, е твърде ограничено.
В случай на констатации от ниво 1 компетентният орган предприема незабавни и подходящи
действия да забрани или ограничи дейността и ако е необходимо, предприема действия за отнема-
не на сертификата или специалното одобрение.
Ако е необходимо вметнатата част да бъде по-силно отделена от текста на изречението, тя се от-
деля с помощта на тирета:
Всички студенти - това трябва да се подчертае - съвсем всички студенти получиха карти за почив-
ка.
Когато изречението започва с дата или период, след тях не се поставя запетая:
До 15 март 2012 г. държавите членки представят на Комисията доклад относно прилагането на
настоящата директива. Преди края на деветмесечния период Съветът ще направи задълбочен
преглед на ограничителните мерки, като вземе предвид положението в Беларус. Всяка година пре-
ди края на месец май Комисията представя на Комитета на ЕСС своята работна програма за след-
ващата година.
Предложни изрази
Предложните изрази са групи от две или повече думи, които образуват смислово единство
и изпълняват ролята на предлози. Повечето предложни изрази имат характер на устойчиви съчета-
ния:
със/без оглед на, по отношение на, по повод на, въз основа на, в изпълнение на, предвид, по слу-
чай, подобно на, съгласно, съобразно, независимо от, вследствие на, във връзка с, в съответствие
сидр.
Предложните изрази не се отделят със запетая от останалата част на изречението:
като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 14 във връзка с член 251 от
него, Конвенцията подлежи на ратифициране от държавите членки в съответствие с техните конс-
титуционни изисквания. В такъв случай държавата членка информира незабавно Комисията
и процедурата, предвидена в настоящия член, се провежда впоследствие. Съгласно член 2, параг-
раф 2 цената, която трябва да се използва за изчисляване на вносното мито, е средната представи-
телна цена CIF.

Употреба на запетаи в сложното изречение
Употреба на запетаи в сложно съчинено изречение
Запетая се поставя:
-
пред всяка от безсъюзно свързаните съставки на сложното съчинено изречение, например:
Вземи трамвай No 7, слез на площада, завий надясно, ще видиш сградата на музея, влез и разгледай
експозицията.
-
пред съчинителните съюзи за противопоставяне а, ала, ама, но, обаче, както и пред втората със-
тавка на съюзите за съпоставяне и - и, дали - или, ли - или, или - или, нито - нито, било - било
и др.:
Производителят може или да използва същата процедура, или да избере процедурата на контрол.
Когато се използва словосъчетанието дали - или не, не се поставя запетая пред или:
Независимо дали вносът е деклариран с произход от Малайзия или не.
Когато като съчинителни съюзи се употребяват съставните изрази само че, само да, стига само
да, пред водените от тях изречения се поставя запетая:
От наша гледна точка все по-голяма част от обществеността и организациите на гражданското об-
щество би била готова и би искала да предприеме действия, стига само да ѝ бъде дадена силна
и ефективна политическа насока за това какво се очаква от нея, заедно с подходящите стимули за
действие...
При еднократно употребен съюз и или пък съюз или не се пише запетая, когато те означават съот-
ветно свързване на две прости изречения в състава на сложното (при съюза и), или пък избор на
едно от две възможни действия (при съюза или):
Снегът вали на едри парцали и навън не е студено.
Те ще телефонират или ще се обадят с писмо.
NB:
Ако съюзите и, или са повторно употребени при изреждане на съчинени изречения в рамките на
сложното, пред всяка следваща употреба на съюза се пише запетая.
Пред еднократно употребен съюз и се пише запетая, когато той въвежда присъединена част, нап-
ример:
По отношение на задължението за отчитане, посочено в приложение I, част 6, раздел 5.2, се отчита
само редът „Общо“, и то само на тримесечна база.
Употреба на запетаи в сложно съставно изречение
Подчинените определителни изречения, поясняващи съществително (местоимение) от главното
изречение, винаги изискват запетаи. Ако сложното съставно изречение завършва с подчиненото
определително изречение, запетаята се пише пред него:
Националните звена предоставят на Европол информацията, която да се съхранява в неговите бази
данни.

Ако подчиненото определително изречение е разположено между частите на главното изречение,
то се огражда от двете страни със запетаи:
Единствено страната, която е въвела данните, може да ги изменя, поправя или заличава.
Съюзи, въвеждащи подчинено определително изречение, са относителните местоимения и наречия
който (която, което, които), какъвто (каквато, каквото, каквито) и съюзите че и как:
Следователно измененията, с които се въвежда ново възможно въздействие, следва да бъдат обект
на решение на Комисията.
Когато се установи нарушение на разпоредбите на настоящата глава, Комисията може да предпри-
еме такива мерки, каквито счита за необходими, за да предотврати повтарянето на подобно нару-
шение.
Подчинените подложни изречения обикновено са предпоставени в изречението, поради което след
тях се пише запетая:
Който пее, зло не мисли (Народна поговорка).
Подложното изречение се въвежда със съюзите който (която, което, които), че, да
и въпросителните местоимения, наречия и частици кой, какъв, къде, дали и др.
Когато подчиненото подложно изречение следва главното, пред него не се пише запетая:
Проверяващият уведомява акредитиращия орган кога и къде ще се проведе проверката.
Необходимо е да се определят вносни мита за периода, започващ от 16 май 2009 г.
Сложните съставни с подчинени сказуемноопределителни изречения към подлога се въвеждат от
съюзите който, какъвто, как, кога, че, да.
Пред подчинено сказуемноопределително изречение, започващо със съюза който или че, се пос-
тавя запетая:
Заключението е, че дейностите на буксирните съдове не са обхванати от Регламент (ЕИО)
No 3577/92.
Ако сказуемноопределителното изречение започва с въпросителна дума или със съюза да, пред
тях не се поставя запетая:
Въпросът беше кой е преместил досието на друго място.
Първата му работа ще е да разучи последствията.
Подчинените сказуемноопределителни изречения към пряко и непряко допълнение в сложното
съставно изречение се въвеждат от подчинителните съюзи че, да, как, като. Запетая се пише пред
подчинено сказуемноопределително изречение към допълнението, когато подчиненото изречение
се води от съюза че или като:
Видели я, че (като) седяла на брега.
Ако подчиненото сказуемноопределително изречение към допълнението се води от съюзите ка-
къв, как, да, пред тези изречения не се поставя запетая:
Чуха я да (как) плаче.

Аз си представях мислено тая тиха и цветуща сега долина каква е била в онзи критичен ден (Ив.
Вазов).
NB:
Ако в главното изречение има съотносителна дума, пред подчиненото изречение се поставя за-
петая:
Аз си представях мислено тая тиха и цветуща сега долина такава, каквато тя е била в онзи кри-
тичен ден.
При сложните съставни с подчинени допълнителни изречения запетая се пише пред съюзите че,
дето и как:
Те съзнаваха, че са сторили грешка (Ив. Вазов).
Те видяха, как той влиза и се насочва към бюрото си.
NB:
Ако думата как в изречението е употребена като наречие за начин, а не като подчинителен съюз,
пред нея не се поставя запетая:
Те питаха как (по какъв начин) да влязат в тази затворена стая.
При няколко подчинени допълнителни изречения, отнасящи се към едно и също сказуемо
в главното изречение, запетая се пише пред всяко от следващите подчинени изречения:
Старата не знаеше какво да прави, къде да се дене, какво да каже, дали да започне направо.
Искам да ни посетят, да поговорим за проекти, да уточним необходимите средства.
Устойчиви цялости, функциониращи като подчинено допълнително изречение в изречението, не
изискват употребата на запетая:
Извикай когото намериш.
Повикай когото и да е.
Прочети каквото и да било от тази книга и ще останеш доволен.
Ако подчиненото допълнително изречение предхожда главното, след него се пише запетая или
тире:
Кой е ровил в чекмеджето ми, не зная.
Ако пред изискващите запетая съюзи че и как има уточняващи думи, запетаята отпада.
Тя разказа само че съм ходил да ги търся.
Съюзите и съюзните думи, които въвеждат подчинени обстоятелствени изречения за време, са:
когато, докато, докогато, откакто, откогато, щом, като, щом като, след като, преди да, тога-
ва - когато и др.
Когато подчиненото обстоятелствено изречение за време предхожда главното изречение, след
подчиненото се пише запетая:
Докато понеча да седна, телефонът вече иззвънява.
Когато подчиненото обстоятелствено изречение за време следва главното, пред него се поставя
запетая:
Пристигнах на гарата, когато влакът вече беше заминал.
NB:

Ако пред подчинителния съюз стои отрицателната частица не или уточняваща дума или израз
(даже, дори, дълго, едва, единствено, именно, много, малко, поне, само, тъкмо, чак, твърде
дълго, твърде скоро, именно защото и др.), запетаята се пропуска:
Пристигнах на гарата едва когато влакът вече беше заминал.
Ако подчиненото обстоятелствено изречение за време е разположено между частите на главното
изречение, то се отделя от двете страни със запетаи:
Два дена по-късно, след като ти бе вече депозирал рецензията, Стоев те срещна в коридора и те
покани.
Съюзите и съюзните думи, които въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за място, са
следните: където, накъдето, за където, задето, докъдето, от където и откъдето.
Ако подчиненото обстоятелствено изречение за място е разположено след главното, пред подчи-
неното изречение се поставя запетая:
Завиха, накъдето сочеше пътят.
Ако подчиненото обстоятелствено изречение за място предхожда главното, след него се поставя
запетая:
Докъдето ти стига погледът, все равнина се простира.
Подчинено обстоятелствено изречение за място, разделящо частите на главното, се огражда със
запетаи:
Там, където се чернеят десетина дървета, там е било селото Бисерча.
Подчинените обстоятелствени изречения за начин и сравнение се въвеждат от прости и съставни
съюзи като: като, като че, като че ли, като да, като че да, без да, сякаш, сякаш че, сякаш да, а
също и относителното наречие както.
Те също се отделят със запетаи съобразно разположението им пред, след или между частите на
главното изречение. В някои случаи съставните съюзи и относителното наречие както имат съот-
носително наречие от състава на главното изречение:
Той се държеше така, сякаш че нищо не се беше случило.
Наоколо беше тихо, както в родния ми край.
Подчинените обстоятелствени изречения за причина се въвеждат в изречението чрез съюзите за-
щото, понеже, тъй като, че, да, като, като да и съставния съюз поради това че. Тези изречения
спазват общото правило да бъдат отделени чрез запетаи от състава на главното изречение:
Тъй като нямаше време за губене, ние се заехме с опъването на палатката.
Подчинените обстоятелствени изречения за цел се въвеждат от съюзите за да, да, та да, че да, та
дано да. Отделят се от главното със запетаи:
Запали огън, та да се постоплим.
Заминах, за да се срещна с него.
Съюзът да не би да се използва, когато подложното лице не желае да бъде осъществена някаква
цел:

Заминах, да не би да се срещна с тях.
При сложно съставно изречение, в което се съдържат подчинени изречения за последователно
поставяни цели, пред всяко следващо изречение за цел се поставя запетая:
Трябва да се запали огън, та да се затопли къщата, за да не мръзнем повече.
Когато сложното съставно изречение съдържа различни изречения за цел, като всичките подчине-
ни се отнасят до сказуемото в главното, всяко от подчинените изречения се отделя със запетая, ако
липсва съединителен съюз между тях:
Трябваше да се окопае градината, да се насади лук, да се насадят марули, да се подпомогне расте-
жът на зелето.
Подчинените обстоятелствени изречения за количество и степен се въвеждат чрез относителните
наречия колкото, колкото да, отколкото, отколкото да, доколкото. Те се отделят със запетаи от
състава на главното изречение:
Можете да се разхождате в парка, колкото искате.
Доколкото съм запознат с въпроса, те все още не са се отказали от договора.
Подчинените обстоятелствени изречения за условие се въвеждат чрез съюзите ако, ако да, да, в
случай че, само да, при условие че и др. Подчинените обстоятелствени изречения за условие се
отделят от главното чрез запетая, независимо от разположението на подчиненото спрямо главното
изречение:
Ако водата е кипнала, сложи чая в нея.
Подчинените обстоятелствени изречения за отстъпване се свързват с главното изречение чрез
прости и съставни съюзи: въпреки че, макар че, при все че, макар да, даже (дори) да:
Макар че пътищата бяха разкаляни, трябваше да се продължи.
Колкото и да викаш, напразно е.
При все че е болен, работи.
Сложното съставно с подчинено отстъпително изречение може да съдържа за изразяване на съот-
носително отношение съчинителен съюз: но, обаче, ала, ама, наречието пак и др. В състава на
главното изречение изискването за отделяне на подчиненото от главното изречение остава в сила:
Но пак искахме да продължим изкачването, въпреки че духаше вятър.
Подчинените обстоятелствени изречения за изключване се въвеждат чрез следните съставни съю-
зи: вместо да, освен да (че), освен ако, освен дето, освен като, освен когато. Подчиненото изре-
чение се отделя чрез запетая от главното:
Вместо да продължи, той иска да се откаже.
Подчинените обстоятелствени изречения за последица и заключение се въвеждат от съюзите че,
да, така че; от съставните изрази с функция на съюз: ето защо, поради това, та затова, поради
което, вследствие на което, благодарение на което и наречието следователно. Тези подчинени
изречения се отделят от главното чрез запетая, като запетаята се поставя пред съюза (при простите
съюзи) и пред целия израз, изпълняващ съюзна роля:
През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят беше хубав, ..., като окъпан (Елин Пелин).

Особено силно е спадането на водните количества през лятото и есента, вследствие на което през
тоя период намаляват производствените възможности на водните централи.
Безсъюзно сложно съставно изречение може да съдържа подчинено допълнително или подчинено
подложно изречение, които се отделят със запетая от главното изречение:
Сега чувам, (че) обща нива щели да правят.
Струва ми се, (че) нищо лошо няма да се случи.
Ясно е, (че) гостите няма да дойдат.
В тези случаи съюзът се подразбира, но е изпуснат.
Двойна (ограждаща) запетая в простото изречение
Ограждаща запетая се пише:
1. При обособените части:
Левият кон, стреснат от небесното ехтене, се подхлъзна и падна.Веднъж:, надвечер, Божура и май-
ка й се връщаха от гората.
2. При вметнати думи и изрази:
2.1. Глаголи и глаголни изрази: Славейков, изглежда, се е вслушвал внимателно и в най-тънките
нюанси на звучащата народна реч.
2.2. Изрази, разчленители на изказването (от една страна, от друга страна, с други думи, на първо
място, не на последно място, първо, второ, напротив, обратно и др.): На първо място, трябва да
потърсим вътрешна мотивация. Освен вметнати думи и изрази могат да се употребят и цели вмет-
нати изречения. Прието е те да се отделят с ограждащи тирета: Купили сол, натоварили каруците и
си тръгнали назад, а като дошли до канарата там знаете каква гора има, спрели и пуснали конете.
2.3. Именните пояснения в ролята на вметнати изрази не се отделят със запетая: За жалост няма да
мога да се присъединя към празнуващите. За голямо учудване те успяха да се подготвят за състе-
занието. Същото се отнася и за вметнатите наречия за логическо уточнение: наистина, навярно,
вероятно, очевидно, следователно, естествено, действително, явно, като че ли. Действително те
изпълниха обещанието си.
3. При обръщение:
Обръщам се към вас, уважаеми господин Президент, с покана да посетите нашия град.
3.4. Двойна (ограждаща) запетая в сложното изречение Двойна запетая в структурата на сложното
изречение служи за отделяне на подчинените изречения от главното. Подчинителни съюзи, които
изискват употреба на запетая при въвежданите от тях подчинени изречения:
Определителни: който, която, което, които; чийто, чиято, чието, чиито; какъвто, каквато, каквото,
каквито; когото. Подчинените определителни изречения поясняват имена и местоимения в главно-
то изречение: Студентът, който спечели наградата, е второкурсник.
Студентката, чиято разработка беше отличена, е от специалност маркетинг.

Ако подчиненото изречение пояснява не име или местоимение, а сказуемото, тогава
то не се отделя със запетая: Казах каквото мисля. Отидох когато беше възможно. Попитах когото
трябва.
Не се пише запетая пред подчинени изречения с въпросителни частици ЛИ, ДАЛИ и с въпроси-
телни думи: кой, какъв, чий; къде, кога, как, колко, защо; пред комбинация от въпросителна дума
и съюз - как да, къде да: Не зная дали ще дойда. Пред допълнителния съюз че се пише винаги за-
петая: Павел разбра, че баща му не одобрява плана му. Обстоятелствените съюзи, свързващи под-
чинени изречения, изискват запетая: където, накъдето, когато, откакто, защото, понеже, тъй че,
така че, като че, за да, като, като че ли, без да, сякаш, колкото, ако, ако да, в случай че, въпреки че,
макар че, вместо да, ето защо, поради това и др. Тръгнаха натам, накъдето се стичаха тълпи народ.
Ще ги изчакаме, въпреки че ще закъснеят. Отговори му уклончиво, колкото да го отпрати. Откакто
Шибил видя Рада, мислите за нея не го напускаха. Без да мисли за каквото и да е, той се любуваше
на хубавата природа. Ако един до друг са употребени два подчинителни съюза, въвеждащи раз-
лични подчинени изречения, между двата съюза се пише запетая:
Той се върна обратно, макар че, като ни видя, явно съжали за това.
Подчинените изречения са две: 1. макар че явно съжали за това; 2. като ни видя.
Птичките бяха уплашени, въпреки че, докато хвърчаха над земята, чуруликаха привидно весело.
Подчинените изречения и тук са две: 1. въпреки че чуруликаха привидно весело; 2. докато хвърча-
ха над земята. Не се пише запетая пред подчинено изречение, ако пред подчинителния съюз стои
уточняващо наречие (даже, само, още, именно, тъкмо, почти).
Запетая
Запетаята (,) е разделящ или ограждащ препинателен знак, който се употребява много по-често в сравнение с остана-
лите препинателни знаци.
А. По-основните случаи, в които се употребява запетая, са следните:
1. В рамките на простото изречение употребата на запетая се подчинява на следните правила:
1.1 . Със запетая се отделят безсъюзно свързаните еднородни части на изречението, например:
•
Иван, Стоян и Петър отиват на екскурзия.
•
По-голямата част от децата изучават някой от следните чужди езици: руски, английски, френски или
немски.
•
Този човек е млад, здрав, умен и много приятен.
Забележка 1: Запетая се пише между повторени (вид еднородни) части на изречението - когато се повтаря една и съща
дума без изменение или втората е близък синоним или семантико-словообразувателен вариант на първата, например:
•
Алчен човек е той - на него пари, пари му дай!
•
Ходили, ходили, па седнали да си починат.
•
Чакай, чакай да ти обясня!
Забележка 2: Когато повторено наречие се свързва без пауза в сложна дума, тя се оформя със съединителна чертица
между съставящите я части, например:
•
Всички се изплашиха и бързо-бързо си отидоха.
•
На другия ден се събудих рано-рано.

1.2. Запетая се пише пред съюзите от типа на а, ами, ала, но, обаче, само (че), дори (и), с помощта на които се свърз-
ват еднородни части на изречението, например:
•
Той е умен, но мързелив ученик.
•
Ние се нуждаем от анализ, а не от саморазправа, от вярна оценка, а не от взаимни обвинения, от консоли-
дация, а не от раздори. (Из печата)
1.3 . Запетая се пише пред изяснителния съюз или – когато той се употребява в смисъл на "тоест, сиреч, с други думи,
иначе казано" и поставя в синонимна връзка две названия на един и същ предмет или признак, при което втората от
двете еднородни части е обособено приложение и се огражда със запетаи (или се поставя в скоби), например:
•
"Българският Великден, или страстите български." (Т. Жечев)
•
Първият език, който човек научава, е неговият майчин, или роден, език.
•
Изреченските структури, или структурите на изреченията, в българския език са изключително разнооб-
разни.
1.4 . Запетая се пише пред втората (и пред всяка следваща) част на съотносителните разделителни и съпоставителни
съюзи и... и, или... или, ли... ли, ни... ни, нито... нито, ту... ту, хем... хем, я... я, било... било, дали... или, ли... или,
както... така и, не само... но и и подобни, свързващи еднородни части на изречението, например:
•
Двадесет хиляди са и много, и малко. (А. Гуляшки)
•
Всяко съществително име е или от мъжки род, или от женски род, или от среден род. (Граматика за
всички)
1.5 . Със запетаи се отделят обособените части в простото изречение - определения, приложения, обстоятелствени
пояснения, сказуемни определения и сравнения. В устната реч те се отделят с пауза и се изговарят с по-особена инто-
нация. Например:
•
Госпожа Петрова, нашата нова учителка, е добър и сърдечен човек.
•
Уморен от дългия път, човекът легна да поспи.
•
Хората, потресени от станалото, не знаеха какво да правят.
Забележка 1: Обстоятелствените пояснения, изразени с деепричастие, имат характер на обособена част в изречението
и винаги се отделят със запетая:
•
Влизайки в стаята, човекът се препъна на прага.
•
Повечето ученици, очаквайки да бъдат изпитани, се бяха подготвили добре.
Забележка 2: Не се разделят със запетая неударен едносричен съюз и следваща обособена част, започваща с причас-
тие или с деепричастие, например:
•
В същата секунда левият кон се изправи на задните си крака и уплашен от машината, скочи върху другия.
(Ем. Станев)
•
Ева скочи на крака и пламнала от щастие, се завъртя на всички страни. (Ив. Петров)
•
Той знаеше, че уплашен от звъна, крадецът навън щеше да хукне по стълбите. (П. Вежинов)
•
След половин час аз съм готов и гледайки в бележника си, аз си спомних, че днес съм щастлив. (Хр. Смир-
ненски)
Забележка 3: Когато се обособяват, обстоятелствените пояснения и допълненията с предлог вместо, въпреки, за раз-
лика от, освен, наред с, независимо от, с изключение на и подобни се ограждат със запетаи, скоби или се отделят с
тирета, сравни:
•
Въпреки неуспеха аз съм доволен.
•
Аз съм доволен въпреки неуспеха.
•
Въпреки неуспеха, аз съм доволен.
•
Аз, въпреки неуспеха, съм доволен.
Забележка 4: Със запетая се отделя (или се огражда) втората част от дублиран подлог, когато има обособен характер,
например:
•
Тя, случката, станала в село Могила. (Н. Вапцаров)

•
Бедната Лалка, тя трябва да е много нещастна. (Ив. Вазов)
Забележка 5: В зависимост от мястото на обособената част в изречението, запетая се поставя преди, след или от двете
й страни. Една от най-често срещаните пунктуационни грешки е изпускането на втората, "затварящата" запетая.
1.6 . Със запетая се отделят (ограждат) вметнати думи и изрази в простото изречение, както и вметнати изречения в
състава на простото или сложното, например:
•
Вие всички, без съмнение, сте си научили урока.
•
Професорът, както ти е известно, не търпи такива неща.
•
Днес, струва ми се, времето ще бъде хубаво.
Забележка 1: Думи и изрази като вероятно, впрочем, всъщност, значи, изглежда, като че ли, може би, навярно,
например, наистина, обаче, очевидно, по всяка вероятност, следователно, според мене, сякаш, които поради ха-
рактера на значението си се употребяват преди всичко като вметнати, обикновено не се ограждат със запетаи, освен
ако не е необходимо да се подчертае, да се изтъкне вметнатият им характер. Сравни:
•
Значи ти не искаш да ми помогнеш?
•
Ти, значи, не искаш да ми помогнеш?
•
Ти не искаш да ми помогнеш, значи?
Забележка 2: Наречия като наистина, действително и други за съчетанието по този (по такъв) начин и други: те
могат да се употребяват както вметнато, така и като част на изречението, върху която пада логическото ударение.
Сравни:
•
Математиката наистина ли е толкова труден предмет?
•
-
Да, математиката наистина е много труден предмет, но без нея не може.
•
-
Математиката, наистина, е много труден предмет, но и много интересен.
•
По този начин учениците няма да разберат нищо.
•
Учениците, по този начин, няма да разберат нищо.
•
Тя се държи естествено, без преструвки.
•
Тя се държи, естествено, без преструвки.
•
Тя, естествено, се държи без преструвки.
1.7 . Задължително се отделят със запетая обръщенията, които са особен вид вметнати думи в изречението, например:
•
-
Мамо, мамо, какво ти е?
•
-
Тате, ела да обядваме.
•
-
Как си, татко, добре ли си?
•
-
Мълчи, сине, мълчи!
•
-
Момчета, ставайте!
•
-
Деца, свободни сте.
•
-
Господин учителю, обръщам се към вас с молба за помощ.
•
-
Уважаеми господин Директор, моля да ми бъде разрешено...
Забележка: Когато изпълняват функцията на подлог в изречението, а не на обръщение, личните местоимения не се
отделят от сказуемото със запетая, например:
•
-
Я кажете, вие господине!
•
- Ти кажи!
1.8 . Пунктуационното оформяне на текста във връзка с употребените в него частици става по следния начин: със
запетая се отбелязват паузите, с които са отделени частиците в устната реч. Сравни:
•
Ето, вашият приятел пристигна.
•
Ето какво направи вашият приятел.
•
Я виж кой е дошъл!
•
Няма да се караме, я!
•
Хе де чака каруцата. С нея ще я закарат. (Й. Йовков)
•
Горе, хе, под градището, (...) се бяха събрали тримата козари. (Чудомир)

•
Де, де хапни си! (Й. Йовков)
•
-
Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир)
•
-
Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало. (Г. Караславов)
Забележка: С оглед на употребата на запетая трябва да се държи сметка за разликата между частица и междуметие:
•
Я погледни тая книга!
•
Я, погледни каква книга!
•
Я виж кой е дошъл.
•
Я, виж кой е дошъл!
•
Ха да видим как ще се оправяте сега.
•
Ха, какво става тука?
1.8 .1 . Със запетая се отделят частиците ей, хей, бе, бре, ма, мари и подобни, когато се употребяват сами като обръще-
ние, например:
•
Каква си, ма... бяла, бяла... каква си хубава... (Й. Йовков)
•
Ела, бре! Рожбата на сина си да видиш! - молела му се баба. (К. Георгиев)
•
-
Къде зяпаш, че не гледаш в краката си, мари? - креснал дядо. (К. Георгиев)
•
-
Какво искаш, мари? - попита дебелият по български. (Ив. Вазов)
1.8.2. Когато са употребени заедно с именно обръщение, тези частици (с изключение на частицата мари) се отделят от
обръщението със запетая само ако стоят преди него. Сравни:
•
Кажи бе, Иване, какво правиш тука?
•
Иване бе, какво правиш тука?
1.8.3. Утвърдителната частица да и отрицателната частица не се отделят със запетая (или удивителна), когато функци-
онират относително самостоятелно в рамките на израза, например:
•
-
Да, знам, че всичко е наред.
•
-
Ще дойдеш ли с нас?
•
-
Не, искам да си ходя.
•
-
Съжаляваш ли, че дойде?
•
-
Не, съжалявам, че трябва да си тръгна.
Изпускането на запетаята променя смисъла на съобщението. Сравни следните редакции с горните примери:
•
Да знам, че всичко е наред.
•
Не искам да си ходя.
•
Не съжалявам, че трябва да си тръгна.
1.8.4. Частицата нали се отделя със запетая, когато е в края на изречението, сравни:
•
Нали урокът е лесен?
•
Урокът е лесен, нали?
•
Нали ще ми помогнеш?
•
Ще ми помогнеш, нали?
1.9 . Със запетая се отделят междуметията (възклицателни и подбудителни), които са или непосредствен израз на бол-
ка, уплаха, изненада, възмущение, възторг, възхищение и други (ах, е, ех, их, о, ох, ой, уф, фу, пфу, тюх, ха, ха-ха-ха,
хей, хъм, я, боже и подобни), или са емоционална оценка на проява, действие, състояние
(браво!, глупости!), или изразяват заповед, подкана, предупреждение (ало, ей, хей, варда, марш, вън и подобни) и се
употребяват като странични думи в изречението, а не функционират като самостойни, обособени изказвания, напри-
мер:
•
-
Ах, Станке, да видиш какво стана!... (Ел. Пелин)
•
„Браво, старче, ти удържа!... " (Д. Димов)
•
Их, каква си! (К. Петканов)
•
Ех, то не може на всички да се угоди (Т. Г. Влайков)

•
- Леле, колко си срамлив! (Ив. Петров)
1.10 . Запетая се пише пред присъединена част в рамките на изречението. Например:
•
Той биде предаден, и от един поп. (Ив. Вазов)
•
Приеха я в Агрономическия факултет. Завърши го, и то с добър. (Ив. Петров)
•
-
Право е, и аз така мислех - кимна Пешо. (П. Вежинов)
•
Имаше остро лице, красиво и остро. (Дж. Стайнбек, превод)
2. В рамките на сложното изречение запетаята служи за отделяне на съставящите го прости изречения. Употребата
й се подчинява на следните правила:
2.1. Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложните съчинени, както и безсъюзно свързаните прости
изречения със съчинително отношение помежду им в състава на сложното смесено изречение, се отделят със запетая.
Например:
•
Коминът и месецът продължаваха да разговарят, сенките си стояха по местата, пързалката лъщеше като
огледало, по заледената пъртина припкаха кучета от махалата. Къде ли ходят, защо ли скитат, какво ли
търсят? (К. Калчев)
•
Слънцето напече, от горите идваше горещ полъх с мирис на завехнала шума, сянката от лявата страна на
прохода пълзеше насреща. (Ем. Станев)
Забележка: Когато между простите изречения съществува пояснително, причинно-следствено или някакъв друг вид
смислово отношение, неизразено със съюз, те се разделят с тире или с двоеточие вместо със запетая, например:
•
Още от заранта казармата се изпразни: ротите излязоха за учение на плаца до реката. (К. Константинов)
•
Щастието прилича на мъничка птичка - лесно може да се уплаши. (Ел. Пелин)
•
Отвънка иде миризма на дим - деца горят купчинките от шума. (В. Петров)
2.2 . Съюзно свързаните прости изречения в състава на сложното се отделят със запетая (рядко с друг препинателен
знак). Запетая се пише в следните случаи:
2.2 .1 . Пред съчинителните (съединителни, противопоставителни и пояснителни) съюзи а, ала, ама, ами, но, че, пък,
обаче, па, та, само да, само че, камо ли, тоест, сиреч, а именно, например:
•
Те не знаеха какво бе станало, но страданието на дяда им бе ги поразило. (Ел. Пелин)
•
Пак го внесохме, ама не беше вече пиано като хората. (В. Петров)
•
Албена си беше същата Албена, само че не се смееше. (Й. Йовков)
•
Затова я остави, та се допиля чак тука!... (Ел. Пелин)
2.2.2. Пред второто и пред всяко следващо от две или повече прости изречения в състава на сложното, свързани с
някой от съотносителните съчинителни съюзи с еднакви съставки, като: и... и, или... или, ни... ни, нито... нито, бе...
бе, бре... бре, кое... кое, ха... ха, хем... хем, било (че)... било (че) и подобни, например:
•
Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им привлече вниманието, те отминаха бърже и
препуснаха пак. (Ив. Вазов)
•
Хем него на ум ще науча, хем да ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път. (Ел. Пелин)
2.2.3. Пред второто от две прости изречения в състава на сложното, свързани със съотносителен съчинителен съюз с
различни съставки, като: ли... или, дали... или, не само... но и, не че... а, например:
•
-
Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир)
•
Зададе се облак темен
откъм гора, от Балкана,
дали ще е дъждец дребен,
или ще е буря страшна? (Хр. Ботев)
2.2 .4 . Преди, след или от двете страни на подчиненото просто изречение (в състава на сложното съставно), въведено
със съюзи и съюзни думи, като: ако, ако и да, без да, вместо да, въпреки че, да не би да, даже (и), дано, дето, дока-
то, дори да, за да, защото, и да, като, като че (ли), ли, макар (и) да, макар че, освен да, освен че, откак, понеже,

преди да, след като, сякаш, така че, тъй като, че, щом, щом като, в случай че, с цел да, поради това че, благода-
рение на това че, при положение че, при условие че и други, например:
•
Като чу стъпките й, Калмука поотвори очите си и веднага пак ги затвори. (Й. Йовков)
•
Ти сбърка, дето не послуша шефа. (Б. Райнов)
•
Без да им каже сбогом, без да ги погледне даже, тя ги остави и тръгна с посрещача. (Ел. Пелин)
Забележка: Когато простите изречения в състава на сложното се свързват чрез сложни съюзи, като а пък, но пък, ако
и да, без да, за да, въпреки че, след като, само че, само и само да, така че, тъй като, тъй както, тъй че, дори и
да, в случай че, с цел да, поради това че, благодарение на това че, при положение че, при условие че, при все че и
подобни, запетая се пише само пред първата съставка на съответния съюз, например:
•
Напиха се, макар че никога през живота си не бяха пили вино. (Й. Йовков)
•
Селяните, въпреки че добре познават чокоина, (...) решават да го помолят. (Г. Белев)
•
Длъжен съм да узная какво точно е станало, да помогна на Тодоров, в случай че още е в състояние да прие-
ме някаква помощ. (Б. Райнов)
•
Той ще успее, при условие че чете много. (Граматика за всички)
•
Записвай го просто и честно, тъй както го пее народът. (Н. Вапцаров)
2.2 .5 . Запетая се пише пред съюзната дума отколкото, която въвежда подчинени обстоятелствени изречения за коли-
чество и степен (често елиптични, съдържащи понякога само обекта на сравнението), например:
•
Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея. (Ел. Пелин)
•
Днес всичко ми изглежда по-трудно, отколкото вчера.
•
Учениците се интересуват повече от футбол, отколкото от уроците си.
2.2.6. Пред сложния съюз както и задължително се пише запетая. В зависимост от степента на "вметнатост, обособе-
ност" на израза и от характера на връзката му (начина на съгласуване) със следващата част на изречението, след вмет-
натата част може да се пише или да не се пише запетая. Сравни:
•
Иван, както и Петър, е отличен ученик.
•
Иван, както и Петър са отлични ученици.
2.2 .7 . Преди, след или от двете страни на подчинените прости изречения, въведени с относителните местоимения и
местоименни наречия който, какъвто, чийто, дето, що, щото, както, когато, където, накъдето, колкото, до-
колкото и други подобни, например:
•
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. (Хр. Ботев)
•
Момата донесе виното, което бяхме поръчали. (Й. Йовков)
•
А дядо Йордан, когото подкрепяха няколко души селяни, се теглеше из ръцете им и викаше. (Ел. Пелин)
•
Където изкачвам се днеска,
кварталът е някак си друг. (В. Петров)
•
Който пее, зло не мисли. (Пословица)
•
Който не работи, не трябва да яде. (Пословица)
Забележка: Когато подчиненото изречение започва не със съюзната връзка, а с друга дума от своя състав, запетаята се
поставя в самото начало, преди тази дума (или думи), например:
•
Преминаваме към следващия урок, основната тема в който е въпросът за частите на изречението.
Б. Не се пише запетая в следните случаи:
1. Не се пише запетая пред подчинителната съюзна връзка (съюз, относително местоимение или относително наречие)
тогава, когато по отношение на нея е употребено уточняващо наречие като даже, дори, едва, именно, още, почти,
само, тъкмо, чак и подобни или отрицателната частица не, например:
•
Влязох в час тъкмо когато учителят започваше новия урок.
•
Там ми е добре дори когато времето е лошо.
•
Върнах се не защото тук ми е приятно, а защото така трябваше.

При смяна на мястото на отрицателната частица, но със запазване на общия смисъл на изречението, пред съюза пак не
се пише запетая:
•
Не се върнах тук защото ми е приятно, а защото така трябваше.
Забележка 1: Не се пише запетая между уточняващото наречие и подчинителния съюз и тогава, когато те са в начало-
то на самостоятелно изречение - реплика или присъединена конструкция, например:
•
-
Но за какво тогава той е ходил и при зъболекаря?
-
Навярно за да скрие следите си - отвърна замислено Пешо. (П. Вежинов)
Неправилна е употребата на запетая пред защото в следния пример:
•
Трябваше да отговори на въпросите, които го занимаваха. И сам, без колегите си. Не толкова, защото не
биваше да посвещава Пухи в служебните им проблеми, а защото бе свикнал сам да носи отговорността. (Д.
Пеев)
Забележка 2: Не се пише запетая между сложния съюз след като и предходен обстоятелствен израз, който показва
какъв е интервалът между последователните действия, изразени в главното и подчиненото обстоятелствено изречение,
например:
•
Два дена след като бе депозирал рецензията,
Стоев ме срещна
в
коридора.
(Б.
Райнов)
•
Събранието започна броени минути след като хората се събраха.
Забележка 3: Когато дадено наречие, което може да участва в сложен съюз, е употребено като второстепенна част -
обстоятелствено пояснение в главното изречение, между него и подчинителния съюз се пише запетая, например:
•
Боя се само, че то няма да бъде за дълго все така чисто. (Б. Райнов)
•
Сега ще отбележа само, че понякога тя изглеждаше решена да ми разкрие плановете. (Ив. Петров)
•
-
Нищо не ми трябва... Само, ако е възможно, нека ми носят чая топличък. (К. Константинов)
•
Ходила съм при нея винаги, когато ми е било трудно или е трябвало да реша важен въпрос.
Сравни разликата в значението на следните два израза и връзката на това с мястото на запетаята:
•
Боя се само, че това няма да трае дълго.
•
Боя се, само че това няма да трае дълго.
Забележка 4: Запетая се пише пред подчинителния съюз за цел само и само да:
•
Децата се глезят, правят пакости, преструват се на болни, вършат какво ли не, само и само да ги забеле-
жат. (Из печата)
Забележка 5: Натрупването на уточняващи наречия и общата промяна на интонационния контур на сложното изрече-
ние може да обуслови необходимостта от отделяне на подчиненото изречение със запетая, например:
•
Отдавна е трябвало да помисля за това, дори само защото бяха прегазили дядо ми. (Бох. Храбал, превод)
Забележка 6: Когато в състава на главното изречение има обстоятелствено пояснение, изразено с наречие, пред уточ-
няващото наречие в подчиненото изречение може да се пише запетая в зависимост от общия смисъл на сложното из-
речение, сравни:
•
Той пак влезе в стаята, тъкмо когато учителката се канеше да започне новия урок.
•
Той пак влезе в стаята тъкмо когато учителката се канеше да започне новия урок.
Забележка 7: Съчетанията от типа на особено ако, още повече ако, още повече че, още повече когато и подобни
функционират в качеството на сложен съюз и между съставните им части запетая не се пише, например:
•
В този случай той беше подведен, още повече че гръцката страна не предявява претенции. (Из печата)
•
Утре ще прекараме чудесно, особено ако и времето е хубаво.

2. Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и, или (както в простото, така и в състава на сложното
изречение), например:
•
В чантата му има учебници и тетрадки.
•
В момента той учи по история или пише домашната си работа по математика.
Забележка: Когато съюзът и е употребен повече от един път в дадено изречение (просто или сложно), но всяка от
употребите му е несъотносителна с останалите, т. е. повтарящите се съюзи са неравнозначни, нееднородни, пред вто-
рия и следващите не се пише запетая, например:
•
Излязох на улицата и срещнах Иван и Петър и ги поздравих.
•
Той престана да говори и да си тананика и се размисли. (Ел. Пелин)
•
После той се опомни и мъчително раздвоение го хвърли в нова и непозната треска. (Г. Караславов)
3. Не се пише запетая пред втория от два употребени един до друг съчинителни съюза (а и, а пък, но и, но пък и други
подобни), между съчинителен и подчинителен съюз (или относително местоимение или наречие), например и за да,
но щом, но когато, и който, сякаш за да и други, както и между подчинителни съюзни връзки, първата от които е
едносричен неударен съюз, например:
•
Дресиран и мирен бе нашият пес, но както четях си, ухапа ме днес. (В. Петров)
•
В очите й се показаха сълзи и за да не гледа как ще заплаче, Марев стана и отиде да се измие. (Ем. Станев)
•
Тъкмо това си мислеше почтената и макар да се разтапяше от любезност, лицето й приличаше на порто-
калова кора. (Ив. Петров)
Забележка: Не се пише запетая между съюзните думи както и когато, въвеждащи (подобно на сложен съюз) подчи-
нено обстоятелствено изречение за сравнение, например:
•
Две големи лапи го опипаха грубо, но набързо, както когато се търси оръжие. (Б. Райнов)
4. Не се пише запетая непосредствено пред че, когато то е съставна част от сложни съюзи, като въпреки че, само че,
така че, в случай че, поради това че, при все че, при условие че и подобни, например:
•
Ще му помогнем, въпреки че той не заслужава.
•
Така че всъщност аз работих за този шанс - да замина за Англия. (Из печата)
•
Какво невъзможно има за едно предварително уговаряне например еди-кой си да позвъни точно в еди-колко
си часа? При условие че този "еди-кой си" е доверен човек. (А. Гуляшки)
•
Новобрачните си живееха спокойно и безсловесно, в смисъл че много рядко си разменяха по някоя дума или
звук. (Ив. Петров)
5. Не се пише запетая пред да (съюз или частица), въвеждащо подчинено изречение, което се намира след главното,
или когато е част от съставно глаголно сказуемо, например:
•
Това за мене означава да харча излишни пари. (Б. Райнов)
•
Но все пак ще чувствам приятния гъдел да гледам как горе небето синее. (Н. Вапцаров)
•
Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити. (Н. Вапцаров)
•
За днешния човек е полезно да се оглежда от време на време в огледалото. (Хипокрит)
•
Хванаха го да краде ябълки в градината.
•
Част от публиката взе да напуска салона.
Забележка 1: Когато съюзът да въвежда подчинено изречение за условие или за отстъпка, разположено преди главно-
то изречение, или е употребен в смисъл на за да (и въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел), след или
преди него (подчиненото изречение) се пише запетая, например:
•
-
Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога - рече полуподигравателно Благолажът. (Ел. Пелин)
•
Само това да беше, бе достатъчно, за да остане името му като на един от най-крупните духовни водачи в
българската литература. (Св. Игов)
•
Старецът излезе предпазливо, да не го усетят кучетата. (Ем. Станев)
•
Аз нарочно му казах, да го изплаша. (К. Калчев)
Забележка 2: Отделя се със запетая подчиненото подложно изречение, което е пред главното и се въвежда със съюз
да, например:

•
Да го подозираме в неумение и леност, едва ли е основателно. (Б. Райнов)
•
Да се връщаме в бара, нямаше как, та решихме да си допием у дома. (Ив. Петров)
•
Да чака тук, й се видя неудобно. (П. Вежинов)
Забележка 3: Със запетая се отделят съподчинените да-изречения, несвързани помежду си с друг съюз, например:
•
Длъжен съм да узная какво точно е станало, да помогна на Тодоров. (Б. Райнов)
Сравни обаче с привидно подобно изречение, в което съюзът свързва последователно подчинени изречения:
•
Длъжен съм да му помогна да разбере важността на задачата.
6. Не се пише запетая пред въпросително по форма подчинено допълнително изречение (косвен въпрос), когато то е
след главното, например:
•
Той знае какво прави. (Граматика за всички)
•
Ясно е какво трябва да правим. (Граматика за всички)
•
Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? (Н. Вапцаров)
•
Важното е само да знаеш къде свършва ливадата и откъде почва тресавището. (Б. Райнов)
•
Чудно й беше защо Ганаила не се гордееше с хубостта си. (Й. Йовков)
7. Когато косвеният въпрос е пред главното изречение, след него (косвения въпрос) се пише запетая:
•
Какво правиш, ти не знаеш. (Граматика за всички)
•
Как ги правеше Сали Яшар, един господ знаеше. (Й. Йовков)
•
Къде им е гробът, днес никой не знай. (Пенчо Славейков)
8. Когато косвеният въпрос е подчинено определително изречение (т.е . когато пояснява съществително име или пока-
зателното местоимение това в състава на главното изречение), пред него се допуска (но не е задължително!) да се
пише запетая. Например:
•
Петокласници споделят мисли за това, кое е най-голямото богатство. (Бълг. език за 5. клас)
•
В зависимост от това, как е оформена чуждата реч граматически и интонационно, различаваме пряка,
непряка и полупряка реч. (П. Пашов)
•
Експедиторът стискаше телефона и по това колко беше пребледнял, се уверих, че идва нашият строго ох-
раняван влак. (Бох. Храбал, превод)
9. Когато показателното местоимение е част от устойчиви (идиоматизирани) съчетания от рода на какво от това и
подчиненото изречение не е определително, то не се отделя със запетая, например:
•
И какво от това дали съм ги постигнал, или не съм? (Б. Райнов)
10. Не се пише запетая пред съобщително подчинено допълнително изречение, когато то започва с относително мес-
тоимение или местоименно наречие и е устойчива цялост, например:
•
Прави каквото ти казвам.
•
На този въпрос човек може да даде какъвто си иска отговор.
11. Не се пише запетая между частите на някои устойчиви съчетания и идиоматизирани конструкции, при които из-
ходните синтактични отношения между съставящите ги елементи са загубили своята актуалност (напр. олеле боже,
пази боже, боже опази, не дай боже (не дай Боже), и така и така), например:
•
Пази боже сляпо да прогледа!
•
Обещали са им нещо и те сега четат ли четат.
12. Не е задължително да се отделят със запетая непреките допълнения и разширени обстоятелствени пояснения с
предлози като вместо, въпреки, за разлика от, наред с, независимо от, освен, с изключение на и подобни. Напри-
мер:
•
Реших задачите въпреки изключителната им трудност.

•
Реших всички задачи освен най-трудните.
•
Никой няма да свърши тая работа вместо тебе.
Само когато се обособяват (което е въпрос на словоред и на свободен избор на пишещия!), обстоятелствените поясне-
ния и допълненията от този вид се ограждат със запетаи, със скоби или се отделят с тирета, сравни:
•
Въпреки неуспеха аз съм доволен.
•
Въпреки неуспеха, аз съм доволен.
•
Аз, въпреки неуспеха, съм доволен.
Забележка 1. Задължително е да се прави разлика между функцията на думи от типа на вместо, въпреки, освен, неза-
висимо и подобни като предлози и като съюзи (или в състава на съюзи). Във втория случай те въвеждат подчинени
изречения и пред тях се пише запетая. Сравни:
•
Нека да си пожелаем успех независимо от всички трудности.
•
Нека да си пожелаем успех, независимо какви трудности ще срещнем.
Забележка 2. Обособените части на изречението - обособени определения или обособени обстоятелствени пояснения
за отстъпка, въведени със съюз макар и, ако и, се отделят със запетая, например:
•
Макар и доста голямо, жилището не беше удобно.
•
Жилището беше удобно, макар и не много голямо.
•
Задачата, макар и трудна, беше решена от всички.
•
Резултатите от активните мероприятия действително са сериозни, но понеже сме демокрация, ако и не-
съвършена, са и нееднозначни. (Из печата)
•
Тук той ще работи и ще спечели пари, макар и по-трудно. (Д. Талев)
Понякога обособеният характер на определението или на обстоятелственото пояснение изчезва и тогава те не се отде-
лят със запетая:
•
И най-тънко прикрито престъпление все оставя след себе си някаква макар и минимална следа. (П. Вежи-
нов)
13. Няма основание да се пише запетая пред съюзите че и та, когато са употребени в рамките на съставно глаголно
сказуемо, образувано с вземам/взема, ида, ела в ролята на формални глаголи, които само подчертават значението на
основния глагол, изтъкват неочакваността на означеното от него действие или изразяват подкана за осъществяването,
извършването му, например:
•
Взех че скроих друг план. (Й. Йовков)
•
Бае Ноно Колев (...) взе че се ожени повторно. (Елин Пелин)
•
Намерил си бях едно момиче и тъкмо да направим сватбата, взеха та ме арестуваха. (М. Грубешлиева)
•
На дяда ти Нистора парлива ракията, като циганска целувка, па иди та служи вечерня. (Ив. Вазов)
•
Че като казаха онези ми ти коне: ще бягаме - иди че ги спри. (Й. Йовков)
14. Не е задължително да се да се пише запетая след моля, когато е употребено в ролята на служебна дума за израз на
учтива молба или покана, в съчетание със следваща повелителна глаголна форма:
•
Моля приемете нашето дълбоко съчувствие
•
Моля престанете да говорите
•
Моля затворете вратата!