Text
                    Млад
конструктор
5'78
СПИСАНИЕ ЗА ПРИЛОЖИЛ ТЕХНИКА • ИЗДАНИЕ НА ЦК НА ДКМС

Националният политехнически му- зей отбеляза стогодишнината на ме- ханичния звукозапнс с ннтересната изложба „100 годпни грамофон" по- сетсна от хиляди столичани. Съби- раии в продължсние на десетиле- тис, още от основаването на музея, експонатите бяха в много добро съ- стояние и въпреки преклонната си възраст много от тях работеха. Изложбата позволявашс да се про- следи цялото развитие на механнчни- те грамофонн — от фонографа на Едисон, до грамофонитс, произвежда- нн успоредно с елсктрпческите си сьбратя през средата на нашия век. Сътсврсменно тя свпдетелствувашс и за любознателността и трайння интерес на българина към най-но- вите постижения на техниката. как- вито за врсмето- си са били всичкн експонати. Текст и снимки: Д. Стефанов
СъдърЖание в Направи си сам"— Важен! компонент на движение™ за техническо и научно твор- чество на младежта — Та- ньо Таков 1 • 100 години механичен звуко- Г запас — В царството на за- стиналите звуци — инж. Агоп Мелконян 3 • Електроника за тези, кои- то започват — Как работи комбинираният електроизме- рителен уред авометър — к. т. н. инж. Атанас Шишков 4 • Микрофонен лредусилва- тел — инж. Димитър Алек- сиев 7 • Капацитетметър за елек- тролитни кондензатори — инж. Димитър Рачев 8 • Реле за време от един до шест полупериода — Иван Джаков 8 • TTL-интегралните схемы в практиками — Видове логи- чески елементн — к. ф. м. н. инж. Мария Димитрова и к. ф. м. н. инж. Иван Банков 10 • Номограма — инж. Стефан Овчаров 16 • Направи си сам — Ограни- чится при рязане на цирку- ляр и банциг 18 я Ракетен модел с парашут — з. м. с. Димитър Байракта- ров и инж. Б. Бонев 18 • Малък командирски катер — Йордан Димитров 20 • Гумен двигател за авиамоде- ли — з. м. с. Георги Богданов и м. с. Стефан Мирков 22 • Автоматична схема за из- преварване на влакови ком- позиции — Йосиф Леви 22 • Ако не сте се досетили — 24 • Направи си сам — Стен на за- качалка. Фоторамка 25 • За лятната ваканция — Мо- дел на надувна моторна лод- ка «Орион» 26 • Полезны съвети 28 • Радиолюбшпелски дипломы 29 • Забавни минута 30 НА ПЪРВА СТРАНИЦА НА КОРИЦАТА: Радиолюбителски диплома Снимка: Т. Маринов Млад монстру'нор 5'78 «НАПРАВИ СИ САМ» — ВАЖЕН КОМПОНЕНТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ТЕХНИЧЕСКО И НАУЧНО ТВОРЧЕСТВО НА МЛАДЕЖТА Развитието на научно-техническа- та революция и навлизането на сложната съвременна техника във всички области на живота, в това число и на бита, поставят високи изисквания пред младите хора. За да могат да се реализират на практика богатите резерви, конто съвремен- ната наука и техника предлагат, младите хора трябва да умёят пра- видно да си служат с нея. А това изисква чрез движение™ за ТНТМ и образователната система да се осъществява всеобща политехниза- ция, която да осигурява възможност младежите да изграждат у себ" ?и умение, сръчности и навици не само за да обслужват сложната битова, производствена и друга техника, но и за да могат сами да я рсмонтират и усъвършенствуват. Изпълнението на тази високо отговорна партийна поръка, произ- тичаща от писмото на др. Тодор Жив- ков до участниците и деятелите на движение™ за ТНТМ, налага да се реализира призивът «Направи си сам», конто да се обособи като ком- понент на движение™ за техническо и научно творчество на младежта. С пеговото осъществяване в комсо- молските организации и пионерски дружини, Димитровският комсомол си постави за цел да възпитава у младите хора и децата творческо от- ношение и любой към обществено полезния труд, науката, техниката и избраната професия. Същевременно с различните извънкласни форми на ТНТМ да изгражда у тях трайни навици за използване на уменията и знанията за модернизация, подобря- ване и усъвършенствуване на бита и жилишния фонд, за поддържане и създаване на нови учебно-технически средства, конто да повишават ефек- тивността на учебния процес за из- работване на инструменти, пособия и приспособления, конто да повишават производителността и условията на труда в базовите предприятия. Па- / ралелно с това «Направи си сам», като компонент на движение™ за ТНТМ, разкрива възможности за участие на по-голяма част от младе- жта и децата в технического творче- ство, което ще допринесе значително за масовизиране на движение™. Реализацията на тези цели из- исква комсомолските комитети и клубове за ТНТМ, с подкрепата и съдействието на държавните и об- ществени органи и организации, да работят за създаването на необхо- димите условия за масово и ефектив- но включване и участие на младите хора в «Направи си сам». Постига- нето на действително положителни резултати от тяхното участие до го- лима степей завися от правилния подход при определянето на темати- ката и организационните форми, от пълното материално обезпечаване. При определянето на организа- ционните форми и тематиката е не- обходимо да се подхожда диферен- цирано, като се отчитат специфика- та и степента на учебните заведения, възрастовите особености, интервен- те и потребностите на участниците. Участие™ на учениците от основ- ната училищна степей в «Направи си сам» трябва да бъде насочено тема- тично към създаване на елементарни технически познания, умения и сръч- ности, което да развива творческата им фантазия и да възпитава у тях любов към труда. Постигането на тази цел трябва да става посредством получаването в кръжочните и други форми на определен технически ми- нимум, за ползване на готови схеми, рецепти и чужд опит. Чрез тези фор - ми младите най-бързо изграждат навици за изява на личните способ- ности за изработване и подобряване на предмети за домашния и учили- щен бит, за базового предприятие, квартала, детската градина, пио- нерский лагер. Участието на учениците от сред- ната училищна степей в «Направи
си сам» трябва да се насочва към творческого прилагане на усвоените знания и добитите в часовёте по трудово обучение, производствена практика и извънкласните форми на ТНТМ практически навици в усъ- вършенствуването и модернизацията на училищния и домашен бит, подоб- ряване на условията за труд в базо- вите предприятия. При определя- нето на тематиката, трябва да се подхожда така, че тяхното участие в «Направи си сам» да бъде едно естествено продължение, допълващо и разширяващо техните познания в областта на избраната професия и специалност. Наред с това у тях трябва да се възпитава чувство за пестеливост, за рационално отноше- ние към наличната материална база, дори когато тя е морално остаряла. Младите хора трябва да изпитват удовлетворение не само когато съз- дават нови съоръжения, но и когато влагат своите умения и познания за търсеие на нови предназначения, а също така и за приспособяване на излезлите от употреба веши, детай- ли и материала от домашния и учи- лищен бит, от двора, кварталната градина, базового предприятие. Съ- щевременно дейността на участни- цнте в движение™ за ТНТМ от тази възрастова трупа трябва да се пасоч- ва чрез «Направи си сам» към само- стоятелното изработване на малога- баритни селскостопански машини, инструменти и инвентар, необходим за работа в личните им стопан- ства. Като основна организационна фор- ма за включването и активното уча- стие на учениците от основните и средни учебни заведения в «Напра- ви си сам» може да се използват кръжоците с приложно-техниче- ска тематика, конто вече са се утвър- дили като ефективни извънкласни форми за получаване на допълнител- ни знания от учениците, разширява- щи техните познания в областта на изучаваната професия и специал- ност. Необходимо е обаче да се раз- шири съдържанието на тези форми, да се предвидя време, в рамките на регламентираното, за да могат уча- стниците да придобият непосред- ствени познания, да изградят у себе си навици за практическо приложе- ние в живота и в практиката на изучавания в кръжоците материал. Като форма за участие на учашата се младеж в «Направи си сам» тряб- ва да се използват и «минимумите». Това са краткотрайни форми, изгра- дени към клубовете за ТНТМ, с продължителност 10—15 часа, в кон- то се изучават отделни приложни професий, необходими за домашния и училищен бит (бояджийство, дър- воделство, фаянсаджийство, мозай- кадясийство, строителство и др.). Друга форма, която допълва и разширява придобитите вече в ми- нимумите знания и умения са «гру- пите по интереси». Те се ръководят от учители-специалиста, млади ра- ботници и инженери, членове на клубовете за ТНТМ. Ръководите- лите провеждат периодични сбирки (примерно 1—2 месечно), на конто се дават консултации и се доуточ- няват допълнително възникнали въп- роси и проблеми в самостоятелната работа на участниците в «Направи си сам». Наред с посочените дотук форми, е необходимо да се използват и въз- можностите, конто предоставя само- подготовката. С цел да се стимулира индивидуалната работа на участни- ците в «Направи си сам», трябва да бъдат обособени и разкрити кон- султативни пунктове, в конто да бъдат включени и да работят като консултанти високо квалифицирани специалисти и млади работници, учи- тели-преподаватели по практика, специалисти пенсионери. Същевре- менно е необходимо да се полагат грижи и за обогатяване на библиотеч- ния фонд на клубовете за ТНТМ с наша и преводна литература, която да могат да ползват участниците. За да придобие дейността «На- прави си сам» по-масов характер, в нея трябва да се обхванат и учащите се по местоживеене. За реализацията на тази задача ще трябва да се из- ползва помощта и съдействието на отечественофронтовските организа- ции, научно-техническите дружества и народните съвети. За постигането на действително значими резултати, дейността на уча- шата се младеж в «Направи си сам» трябва да бъде обезпечена с необ- ходимите материали, полуфабрика- та, инструменти, пособия и други. За целта финансового обезпечаване трябва да става в съответствие с По- становление № 19 на ЦК на Б КП и Министерския съвет от 1972 годи- на, съгласно т. 8, буква «б» от сред- ствата, предвидени за ТНТМ, а материалното — въз основа на Раз- пореждане № 118 от 27 декември 1977 г. на Бюрото на Министерския съвет и утвърдената с него Програма за самозадоволяване на населението по системата «Направи си сам». Съшевременно изработването на предмети, учебно-технически сред- ства, вътрешноархитектурни дей- ности и други, свързани с подобря- ване на битовите условия в учебните заведения по системата «Направи си сам», ше трябва да се финансира от бюджетните средства на съответните учебни заведения. Съсредоточаването и използва- нето на материалната база за участи- ето на учащите се и децата в «Напра- ви си сам» е необходимо да се обосо- би в няколко основни направления: — работилници по трудово обуче- ние, кабинети и лаборатории в гим- назиите, ОПТУ и техникумите, за използването на конто да се изгот- вят графици от ядминистративните ръководства и комсомолските коми- тета; — специално обзаведени работил- ници и кабинети към базовите пред- приятия. Тук дейността да се орга- низира и ръководи от комсомолските комитета посредством клубовете за ТНТМ, съвместно с администратнв- но-стопанските, профсъюзните и на- учно-техническите ръководства; — разкриване и обзавеждане с необходимите инструменти и техни- ка на работилници в кварталите с участието и помощта на отечествено- фронтовските ръководства и народ- ните съвети. За по-нататъшното развитие и утвърждаване на «Направи си сам» като ефективна форма за индивидуал- на работа с младите хора, за повиша- ване на инициативността и чувство- то за отговорност у тях, за създаване на интерес към техниката и за масо- вото привличане на младежите в движението за ТНТМ е необходимо да се решат някои проблеми от орга- низационно, методическо и мате- риално естество. Подготовката на кръжок-ръководи- телите.Все още не всички ръководите- ли имат достатъчно добра подготов- ка, умение да насочват участниците в дейността «Направи си сам», да трилагат в непосредствената прак- ика изученото в кръжока, да на- иират конкретного му приложение г материалното производство, до- s ашния и училищния бит. Материалното обезпечаване. Не- зависимо от това, че са палице редица партийни и държавни доку- менти, регламентиращи материал- ното обезпечаване и организация- та на дейността «Направи си сам», проблеми все още продължават да съществуват. В магазините липс- ват най-необходими материали, по- луфабриката и инструменти, за уча- стието на подрастващите липсват детски набори и инструменти, работ- ни пособия и др. Недостатъчна е и предлаганата наша и преводна ли- тература. Комбината за самообслужване Крайно недостатъчно е изграждане- то в София само на един (за цялата страна!) експериментален комбинат за самообслужване на населението по системата «Направи си сам». Не- обходимо е такива да бъдат разкри- ти във всички окръжни и по-голе- ми градове, както и по квартали, където на обществени начала ще могат да се използват като консул танти и пенсионери-специалисти. Наред с посочените проблеми съще ствуват и редица други, за чието отстраняване са необходими съвмест- ните усилия на всички държавни и обществени органи и организации. Отстр анява него на посочените проблеми и създаването на всички необходими условия ше допринесат до голяма степей за масовото и ефек- тивно включване и участие на мла- дите хора в «Направи си сам», с което ще отговорим с достойни дела на партийната повели и ще достиг- нем още по-високи резултати през Десетия национален преглед на ТНТМ. Таньо ТАКОВ специалист в Републиканския център за ТНТМ на ЦК на ДКМС 2
100 годи ни МЕХАНИЧЕН ЗВУКОЗАПИС UAFCTBOTO НА ЗАСТИНААИТ ЗВУКИ Грамофонът така дълбоко навлезе в нашето ежедневие, че трудно мо- жем да си представим нашия живот без него. И вероятно само малцина знаят за дългия път, който той измн- на, за да дойде до нас — път, по- дълъг, от един век. Сега е трудно да кажем кой пръв стига до идеята, че звуковете пред- ставляват механични трептения на еластични среди. Но с увереност мо- жем да твърдим, че още в 1807 г. английският учен Томас Юнг за- писва с перо трептенията на един камертон върху въртящ се барабан. Едва петдесет години по-късно фран- цузинът Леон Скот записва звук на конструирания от него «фоноавто- граф». За улавяне на звуците той е използвал елипсовиден рупор, а за преобразуване на въздушните треп- тения в механични — мембрана (от латински — ципа). Отту к до идеята за звуковъзпроизвеждането крачка- та е само една, но за нея е бил не- обходим техническият гений на То- мас Едисон. В 1877 г. той първи стига до идеята за обратимостта на запи- си и патентова първият апарат за запис и възпроизвеждане на звуко- ве — фонограф. За «плоча» Едисон е използвал месингов цилиндър, обвит с оловно фолио. Записът се панасял по меха- ничен начин и бил твърде некаче- ствен. Още в 1842 г. Вилхелм Вертхайм прави първият механичен запис не върху цилиндър, а върху плосък диск. Малко по-късно Дюамел пред- лага записът на трептенията да става по спирала и тазп идея се из- ползва и досега. След бурната рево- люция — технически и търговска — хрумванията на Вертхайм и Дюамел са забравени и към тях отново се връща Емил Берлинер. В 1888 г. той първи използва химическото раз- яждане с киселини за производство- то на плочи, а осем години след това предлага и специална смес от орга- нични смоли и сажди, от която про- извеждаха грамофонни плочи до 1950 г. Той е и изобретател на устрой- ството, което сега наричаме грамо- фон, и което в началото на века на- пълно измести фонографите на Еди- сон. В 1903 г. Е. Джонсън предлага подвижна връзка между мембраната и рупора — тонрамото. По това вре- ме се появяват и първите плочи със запис и от двете страни. Истинска революция за звукозапи- си беше използването на електрон- ните елементи — радиолампите — в 1925 г. Слабите механични трептения на звука започнаха да се усилват с лампови усилватели, а получаваиата мощност вече беше достатъчна за задвижването на т. нар. рекордер (от английски — записвател) — елек- тромеханичен преобразувател, който се използва за запис. Малките елек- тродвигатели и електронните усил- ватели позволила да бъдат създадени и първите модели електрически гра мофони. Но нека оставим историята на- сграна и видим докъде е стигнала съвременната звукозаписваща тех- ника. Основата на всеки запис е фоно- грамата. Тя се снема в модер ни съв- ременни студии с помошта на магни- тофоны (друго голямо постижение на звукозаписващата техника, първата демонстрация на което е била през 1935 г.). Студийните магнитофони са изключително висококачествени — с много входове и изходи, с възможно- сти за запис върху много писти. Многото входове дават възможност да се монтират микрофоны към почти всички инструмента в един орке- стър, като силата на всеки вход може да се регулира самостоятелно, а тяхното общо компониране става в специални смесители. Записът може да бъде направен едновременно или — което се използва по-често — поотделно за различните групи ин струМенти, вокалисти и т. н. Безспорно, фонограмата е най- качественият запис и затова отдел- ните фирми търгуват помежду си най- често с фонограми. Ценните записи се правят върху никелови плочи, конто пай-дълго запазват високото си качество. След като се получи фонограмата, идва редът на рекордера. Както вече казахме, рекордерът е електромеха- нично устройство (най-често от вида електродинамично), което преобра- зува електрическите трептения от фонограмата в механични трептения на пишещото острие на резец. По този начин се изработва матрица, а от матрицата — грамофонните пло- чи. Преди около 20 г. се появиха пър- вите грамофонни плочи със стерео- запис. Стереофонията представлява такова предаване на звука, при кое- то се получава впечатление за про- странствено разположение на зву- ковите източници. Стереозаписът се реализира със специални рекордери, резецът на конто се колебае в две взаимно перпендикулярии (спрямо стените на канала) посоки, разполо- жени под ъгъл 45 градуса спрямо повърхността на грамофонната пло- ча. Записът е напречно-дълбочинен. За възпроизвеждането на такива пло- чи са необходимы специални стерео- дози (стереозвукоотнематели) и съот- ветни усилватели. Сега в света почти не се произвеждат моноплочи — с изключение на онези случаи, в конто се използват стари фонограми. В последните години се произвеж- дат и квадрофонични (четириканал- ни) плочи и грамофони. Възможностите на грамофона и грамофонните плочи още не са изчер- пани. Продължава работата върху повишаването на качеството на меха- ничния звукозапис — разширяване на честотния и динамичния обхват, памаляване нивото на шумовете. В бъдеще вероятно ще се появят свръх- дългосвирещи плочи. Има съобщения за използването на лазера като пре- цизно механично звукозаписващо устройство. А това многократно ще повиши качествата на класическата грамофонна плоча. Механичният звукозапис измина дълъг път. Бащите ни все още си спомнят грамофоните «куче мар- ка» с пружини и екзотични елипсо- видни рупори. Старата стоманена игла, която се сменяше след всяка плоча, отиде в историята и отстъпи на кристалните дози. Ние сме сви- детели на стереофонията и квадро- фонията, на усилвателите с интеграл- ни схеми, на тънките като хартиен лист и прозрачни като стъкло дълго- свирещи плочи. А какво ли ще бъде след десет, двадесет, тридесет го- дини? Това не може да си представи и най-развитото въображение. И точно затова да отдадем необхо- димата почест към първите — Еди- сон, Вертхайм, Дюамел, Берлинер и многото други, имената на конто историята не помни. Инж. Агоп МЕЛКОНЯН 3
ЕЛЕКТРОНИКА ЗА ТЕЗИ, КОНТО ЗАПОЧВАТ полета. Недостатъците й са: възмож- ност за измерване само на постоянен ток, чувствителност към претоварва- не, сравнително сложна конструкция и относително висока цена. ОСНОВНИ ПАРАМЕТР!! НА СТРЕЛКОВАТА СИСТЕМА КАК РАБОТИ КОМБИНИРАНИЯТ ЕАЕКТРОИЗМЕРИТЕАЕН УРЕД АВОМЕТЪР Комбинираният електроизмерите- лен уред е съчетание от три уреда: амперметър, волтметър и оммстър и затова накратко се нарича още аво- метър. В последно време се произ- веждат и по-сложни комбинирани уреди, конто освен ток, напрежение и съпротивление, могат да измерват и капацитети, параметри на транзисто- ри, температури и др. Поради уни- версалния си характер, комбинира- ните уреди притежават широки въз- можности и са намерили голямо при- ложение в практиката. И наистина, авометърът е първият и най-добър помощник на всеки електроспециа- лист, техник и любител на електро- никата, защото без него е немислимо конструирането на различии устрой- ства, извършването на ремонти, от- криването на повреди и т. н. Сърцето на авометъра е неговата измерителна Стрелкова система. Чрез нея не само се отчитат показания- та на уреда, но както ш,е видим по- нататък, тя определи основните му параметри. Съществуват няколко вида стрелкови системи — магнито- електрическа, електромагнитна, електродинамична, електростатична, термоелектрическа и др. В авометри- те обаче най-широко приложение е намерила магнитоелектрическата Стрелкова система и по-нататък ще разглеждаме само нейните свойства и особености. Магнитоелектрическа система. Нейният принцип на действие може лесно да се разбере посредством зако- на за взаимодействие между провод- ник, по конто тече ток и магнитното поле. Ако проводник, по който тече ток, се намира в магнитно поле, върху него действува определена сила F. Голе- мината на тази сила е право пропор- ционална на магнитната индукция В. на протичащия ток I и на дъл- жината I на проводника. В случая, когато проводникът е постаеен пер- пендикулярно на магнитните сило- ви линии (фиг. 1а), силата F се из- разява с формулата F—BH. Равенство™ показва, че силата ще бъде толкова по-голяма, колкото е по-голяма магнитната индукция (т.е. гъстотата на силовите магнитни линии), колкото е по-силен токът и по-дълъг проводникът. Посоката на действуващата сила се дава с т. нар. правило на лявапга ръка. Съгласно него, ако пръстите сочат посоката на тока и магнитните силови линии про- бождат дланта, палецът ще сочи по- соката на действуващата сила (фиг. 16). Този физически закон лежи в основата не само на магнитоелектри- ческата Стрелкова система, но и на всички електрически двигатели. На фиг. 2 е показано устройство- то на магнитоелектрическа Стрелкова система. Към полюсите на постоянен магнит 1 са прикрепени железни на- крайници 2. Между тях и неподвиж- ната желязна сърцевина 3 е образу- вано еднородно магнитно поле. За- крепена на ос 4, в това поле може да се движи лека алуминиева рамка 5, върху която е навита бобинка от тъ- нък изолиран меден проводник. Към оста е закрепена стрелка 6 и две спи- рални пружини 7, конто установяват стрелката в нулево положение. На фигурата за нагледност двете пружин- ки са начертани от едната страна на рамката, а в действителност те са разположени от двете й страни, като през тях се подава към бобинката из- мерваният ток. На фиг. За е показано еднородното радиалио магнитно поле, създадено от постоянния магнит и оформено от двата накрайника и желязната сър- цевина. При протичане на ток през проводника, върху рамката действу- ва двойка сили, която я завърта около оста (фиг. 36). За простота рам- ката е представена само чрез един проводник. Точката показва симво- лично, че токът тече към нас, а кръст- чето — че токът тече от нас към чер- тежа. (Приложете правилото на лява- та ръка и ше се убедите, че върху рам- ката ще действуват сили с означената посока.) Предимствата на магнитоелектри- ческата Стрелкова система са: голяма чувствителност, висока точност, рав- номерна скала, голям въртящ мо- мент, малка собствена консумация, слабо влияние от външни магнитни 1. Ток на пълното отклонение /откл. Това е токът, който преминава през бобинката на системата при пълно отклонение на стрелката. При добрите системи той трябва да е кол- кото се може по-малък. В практика- та /откл има най-често стойност 20— 100 рА, а при системите от средно качество той е 200 рА — 1 mA. 2. Съпротивление на бобинката ЯСоб- Това е омичното съпротивление на бобинката, навига върху подвиж- ната рамка. То зависи от броя на навивките, диаметъра на проводника Фиг. 2 и размерите на рамката. При добрите системи съпротивлението на бобин- ката трябва да е колкото е възможно по-голямо. Това означава, че бобин- ката трябва да съдържа повече на- вивки и проводникът да е по-тънък. Обикновено съпротивлението на бо- бинката е от порядъка на 100— 2000 Q. 3. Напрежение на пълното откло- нение б/откл. Това е напрежението, приложено в двата края на бобинка- 4
та при пълно отклонение на стрслка- та. Свързано е с тока на пълното отклонение и съпротивлението на бобинката чрез закона на Ом: E70TI<JI= = ^откл-^боб- Най-често срещаното напрежение на пълното отклонение е 0,03—0,5 V. 4 Чувствителност К (съпротив- ление на един болт). За практиката най-важен параметър на всяка магни- тоелектрическа система е нейната чувствителност. Една система е тол- кова по-чувствителна, колкото то- кът за пълното отклонение на стрел- ката /откле по-малък. Чувствител- ността К е равна на реципрочната стойност на тока за максимално отклонение па стрелката: Л>ткл Като използваме закона на Ом, мо- ригата след включване на уреда ще бъде по-малка, отколкото е била пре ди неговото включване. Освен това, когато амперметърът е включен във веригата, той поглъща определе- на електрическа мощност Еуред= = /2/?уред, което по принцип е не- желателно. Казано накратко, включ- ването на уреда променя режима на електрическата верига. За да бъдат тези промени колкото се може по- малки, амперметрите се правят с мал- ко вътрешно съпротивление ^?уред, което при добрите уреди има стой- ност примерно 0,1 —100 G. Един ам- перметър е толкова по-добър, кол- кото вътрешното му съпротивление с по-малко. Веднага възниква въпро- сът: как от високоомната Стрелкова система може да се получи амперме- тър с малко вътрешно съпротивле- ние? Преди да изясним това, обръ- щаме внимание, че дадена Стрелкова система може да бъде използвана самостоятелно (без помощта на други правим амперметър с обхват /уред= 100 mA. Като използваме горната формула, намираме, че шунтовото съпротивление трябва да има стой- ност 7?ш=0,99 а. РАБОТА НА КОМБИНИРАНИЯ УРЕД КАТО ВОЛТМЕТЪР Ако желаем да измерим напрежи- телния пад в двата края на едносъпро- тивление R, трябва да включим волт- метъра паралелно на съпротивление- то (фиг. 5а). При включване на волт- метъра режимът на веригата ще се измени, защото през вътрешното съпротивление на волтметъра ще про- тече допълнителен ток. Освен това самият уред ще поглъща определена п и2 електрическа мощност ”уред“ р--’ ''уред което не е желателно. Ето защо волт- метрите се правят с колкото се може по-голямо вътрешно съпротивление, с оглед при тяхното включване да не Фиг. 3 Фиг. 5 жем да напишем А=-;------=у-.----• 'откл ^откл Въз основа на това равенство чув- ствителността на стрелковите систе- ми се измерва с единицата у- (ома на волт). От формулата лесно се намира» че ако дадена система има /откл= =50 рА, нейната чувствителност е 20 000 й/V. Чувствителността на една Стрелкова система записи от постоян- ния магнит, въздушната междина, броя на навивките, дебелината на проводника, спиралните пружинки и т. н. В началото споменахме, че с авоме- търа може да се измерват ток, напре- жение и съпротивление. Това става, като последователно и паралелно на стрелковата система се превключват подходящи съпротивления. По такъв начин комбинираният уред може да работи като амперметър, волтметър и омметър. Нека да разгледаме по- отделно тези функции. РАБОТА НА КОМБИНИРАНИЯ УРЕД КАТО АМПЕРМЕТЪР Известно е че амперметърът служи за измерване силата на тока в дадена верига, като се включва последова- телно на консуматора (фиг. 4а). Както всеки уред, той има определе- но вътрешно съпротивление /?уред. Ето защо големината на тока във ве- съпротивления) само ако се измерват токове по-малки от /откл. Когато се налага да се измерват по-големи то- кове, стрелковата система се свързва паралелно към едно съпротивление /?ш, което се нарича шунт (фиг. 46). При това положение през стрелковата система протича ток не по-голям от /откл, а останалият ток протича през шунта. Чрез подбор на шун- товцте съпротивления амперметърът може да има ня колко обхвата, което практически се реализира чрез подходящ превключвател. Големина- та на шунтиращото съпротивление зависи от обхвата, конто желаем да притежава амперметърът и от параметрите на стрелковата система И се изчислява по формулата п ^боб Лхгкл УРеД откл където 7?боб е омичното съпротивле- ние на бобинката, ?откл е токът през бобинката, необходим за максимално отклонение на стрелката, /уред е новият обхват, конто трябва да при- тежава амперметърът. Пример. Притежаваме Стрелкова система с параметри 7?боб=1000 S, /откл=100рА и желаем да си па- се променя режимът на веригата. В практиката вътрешното съпротивле- ние на волтметрите има стойност от порядъка на десетки и стотици кило- ома. (Сыцествуват спецнални лампо- вн и транзисторни волтметри, чието вътрешно съпротивление достига де- сетки мегаома.) Волтметърът е тол- кова по-добър, колкото вътрешното му съпротивление е по-голямо. И тук възниква въпросът: как от Стрелкова система със съпротивление 100— 2000 2 може да се получи волтметър с голямо съпротивление? В този слу- чай се използва т. нар. добавъчно съпротивление /?доб (фиг. 56). То се свързва последователно на стрелко- вата система и дава възможност да се измерват напрежения по-големи от Е/откл. При това положение върху стрелковата система ще действува напрежение не по-голямо от UOTKn, а останалата част от приложено™ на- прежение ще се разпредели върху добавъчното съпротивление. Чрез подбор на добавъчните съпротивле- ния волтметърът може да получи ня- колко обхвата, което се реализира с подходящ превключвател. Големи- ната на добавъчното съпротивление зависи от обхвата, който желаем да има волтметърът и от параметрите на стрелковата система. Изчислява се по формулата р _ ^уред р ^доб / **боб’ * откл 5
където 1/уред е новият обхват, който трябва да притежава волтметърът, /откл е токът врез бобинката, необхо- дим за максимално отклонение на стрелката, /?боб е омичното съпро- тивление па бобинката. Пример. Притежаваме Стрелкова система с параметри ^?боб= 1000 £2, /откл=100 рА и желаем да си напра- вим волтметър с обхват £/уред=300 V. Като използваме горната формула намираме, че добавъчното съпротив- ление трябва да чма стойност /?доб= 3 М2. 50& 156 WkQ 75K.Q 25к£) 20кЯ 3,2к& 4д69£ 50r ЮП 5fc150£ 405G Фиг. 6 Технически характеристики на авометър «Електра-1» ^ОТКЛ • Чувствителност: 5 k2/V (за постоянни U, I) 1 k2/V (за променливи U, /) Измерителни обхвати: — постоянно напрежение, V: 1 5 10 25 50 100 500 — променливо напрежение, V: 5 25 50 100 250 500 — постоянен ток, mA: 1 5 10 50 250 А: 1 5 —"променлив ток, mA: 5 25 50 250 А: 1 5 — съпротивления, к2: 20 200 Както вече изяснихме, авометърът по същество е многообхватен ампер- метър и многообхватен волтметър. Важно е да се запомни, че вътрешното съпротивление на един такъв уред ще зависи от обхвата, на който се рабо- ти. Например, когато авометърът се използва като амперметър, него- вото съпротивление е най-малко, когато сме превключили на обхвата за измерване на най-голям ток; ко- гато авометърът се използва като волтметър, съпротивлението му е най-голямо, на обхвата за измерване на най-голямо напрежение. Чувстви- телността на целия уред обаче, не зависи от обхвата (при всяко пре- включване токът през бобинката при масимално отклонение на стрелката е един и_сыц)и се определи единствен - +• но от параметрите на употребената Стрелкова система. Например, ако употребената Стрелкова система има чувствителност 20 k2/V, то такава е и чувств ителността на целия уред. Това от своя страна означава, че на обхват 1 V съпротивлението на уреда е 20 к2, на обхват 10 V то е 200 к2, па обхват 100 V то е 2 М2 и т. н. Дотук разгледахме работата на авометъра при измерване на постоян- ни токове и напрежения. В този слу- чай трябва да се спазват поляритетът на измервания ток и напрежение и поляритетът на клемите на самия уред. За да може авометърът да измерва променлив ток и напрежение, топ притежава вграден токоизправител, така че по време на работа през стрел- ковата система протича изправен (пулсиращ) ток. Токоизправителят е маломощен, защото токът и напреже- нието, конто той изправя, са необхо- дими само за стрелковата система. Например при измерване на промен- ливо напрежение 220 V, върху токо- изправителя действува напрежение само няколко волта, а останалото на- прежение се разпределя върху доба- въчните съпротивления. Също така, когато с авометъра измерваме ток 1 А, през токоизправителя преминава ток с големина няколко милиампера, а останалият ток протича през съот- ветните шунтове. Като токоизправн- телни елементи се използват полу- проводпикови диоди (германиеви, си- лициеви, медноокисни и др.). Понеже техните характеристики особено в началния участък, не са.линейни, то гюстояннотоковата скал а на авоме- търа (особено при малки напрежения и токове) също не е линейна. По тази причина някои авометри имат отдел- ка скала за постоянен и отделна — за променлив ток. РАБОТА НА КОМБИНИРАНИЯ УРЕД КАТО ОММЕТЪР Известно е, че омметърът служи за измерване на съпротивления. За да може това да стане със стрелковата система, в авометъра има токоизточ- ник (напр. батерия 1,5, 3 или 4,5 V). По такъв начин при измерване на не- известно съпротивление, то се включ- ва във веригата на омметъра, като токът протича през стрелковата си- стема и през съпротивлението. Ако неизвестного съпротивление има мал- ка стойност, токът във веригата ще бъде значителен, а ако стойността на съпротивлението е голяма — ще бъде слаб. По такъв начин за стойността на съпротивлението се съди по голе- мината на протичащия във веригата ток. Понеже с течение на времето батерията се изтощава, преди всяко измерване омметърът трябва да се нулира. Това става със специален потенциометър, изведен на корпуса на авометъра, като при накъсо свър- запи пакрайници стрелката трябва да показва «нула ома». Ако омметъ- рът не може да се нулира, това по- казва, че батерията е негодна и тряб- ва да се смени. На фиг. 6 е дадена схема на българ- ския авометър «Електра-1», който е снабден с превключвател с 30 поло- жения. К- т. н. инж. Атанас ШИШКОВ 6
Микрофонен предусилвател Голяма част от предлагайте на пазара микрофони за битови нужди (включително и българ- ският микрофон МД74) са от електродинамичен тип и имат ни- сък импеданс. Използването на тези микрофони поставя доста се- риозни проблеми пред всеки, кой- то се занимава със звуковъзпроиз- веждаща апаратура. Преди всич- ко сигналът в изхода на ниско- омните електродинамични микро- фони е твърде малък. Ето защо при използване на тези микрофо- ни със средномощни усилватели е необходимо голямо усилване по напрежение. Освен това входове- те за микрофон на магнитофоните и касетофоните са предвидени да дават точно необходимото усилва- не за микрофона, с който е снаб- деи магнитофонът. Възможно е обаче дори при наличието на по- добър микрофон той да не може да се използва поради недостатъч- ното усилване на вградения в магнитофона или касетофона усил- вател. Микрофони се използват и в Hi-Fi-апаратурите. В този случай входът на усилвателя, предназначен за получаване на сигнал от магнитна доза, ще бъде достатъчно чувствителен. Поради наличието на коригиращи вериги след този вход обаче, при включ- ване на микрофон ще се получат разочароващи резултати. Те ще се изразят в повдигане на басите и занижаване на високите честоти, а това, разбира се, не е желателно. При използване на дълги ми- крофонни кабели възниква още една проблема. Поради твърде малката амплитуда на сигнала от микрофона, необходимо е голямо усилване, но тогава и най-малко- то смущение по кабелите ще се усили до недопустимо ниво. Микрофонният предусилвател разрешава тези проблеми. Той усилва слабия сигнал от микро- фона до ниво, което по-добре съответствува на останалата апа- ратура. Това позволява да се из- ползват и“нечувствителпи микро- фони към магнитофони или касето- фони, като предусилвателят се свързва между микрофона и входа на магнитофона. Така микрофо- нът ще може да се използва в Hi -Fi -апаратура, като се включва към предусилвателя, а изходът на предусилвателя — към входа за магнитофон или радио на Hi-Fi-апаратурата, тъй като след тези входове няма ко- рекция. При дълги микрофонни кабели предусилвателят, вклю- чен към самия микрофон, усилва сигнала преди кабела, така че сигналът се нуждае от много по- малко усилване в основния усил- вател и всяко смущение ще се усилва много по-малко. Тъй като предусилвателят е със самостоя- селно захранване от батерия, сму- щенията от самия предусилвател ще бъдат незначителни, като се има предвид, че той е затворен в заземена метална кутия. Консумираният от батерията ток в предлаганото схемно реше- ние е много малък. Входният и изходният импеданси на схемата са подходящи за повечето микро- фони и почти за всички усилвате- ли. Предусилвателят е предви- ден главно за нискоимпедансни микрофони, включително и за най-простите електродинамични микрофони с малко изходно ниво на сигнала. Усилването по на- прежение на предусилвателя е голямо и изходният сигнал ще бъде достатъчен дори за относи- телно нсчувствителни усилвател- ни входове. Предлаганият пред- усилвател не е предназначен за използване с кондензаторни или кристални микрофони, конто имат изходен импеданс от порядъка на 1 М2. Схемата на предусилвателя е показана на фигурата. Основного усилвателно стъпало с транзи- стора 7\ работи с фиксирано еми- терно напрежение — 2,5 V, зададено от четири силициеви диода. Транзисторът 7\ е с го- лям коефициент на усилване по ток ₽ и е нискошумящ (F<3 dB) Преднапрежението на базата му се получава посредством обрат- ната в ъзка (резистора /?Б) от емитера на Т2, като по този на- чин се осигурява стабилен базов ток. Товарният резистор в колек- тора на 7\—R2 е с голяма стой- йост, така че токът през Ту е малък. Това е особено важно за Входного стъпало на предусилва- теля, тъй като при малък колек- торен ток генерираният в тран- зистора шум е много малък. Усиленият сигнал от колектора на Т\ постъпва директно на базата на транзистора Т2- Този транзи- стор има малък колекторен товар Т?4, поради което изходният им- педанс на предусилвателя е ма- лък. Резисторът в емитера на Тй (/?в) е шунтиран с кондснзатор С2 и по този начин се реализира обратна връзка само по постоянен ток през резистора Rs. Консуми- раният ток от захранващия източ- ник 9 V е около 2 mA. Както се вижда, схемата на предусилвателя е сравнително проста, не изисква много мате- риали и специални елементи. Не- обходимите елементи са: транзистори: 7\ — 2Т3109; Т2 — 2Т6551; диоди: Д^—ДЦ — 2Д5606; резистори: R± — 100 кй; /?8 — 39 кй; R3 — 6,2 кй; 1,8 кй; R6 — 75 кй; R6— 4,7 кй; (всички резистори са 1/4 W) кондензатори: — 1 pF/10 V; С2, Ca~ 10 pF/Ю V. Конструктивного оформление на микрофонния предусилвател също не е трудно. Необходима е малка монтажна платка (разме- ри 5x6 ст), метална кутия, също с: неголеми размер и, която да побере иЭУ-батерия. На кутията се монтират два куплунга, свър- У.Л> 7
здни съответно с входа и изхода на схемата. Към куплунгите се включват кабелите от микрофона (към входа) и от усилватели (към изхода). След като елементите са монти - рани, схемата трябва да бъде пусната в действие преди затва- рянето на предусилвателя в ме- талната кутия. За целта е необ- ходим волтметър със съпротивле- ние 10 kfi/V и обхват 10 V. Ба- терията се свързва към предусил- вателя (минусът на батерията — към общия минус на схемата) и се'проверява потенциалът в т. 1, т. е. напрежението между колек- тора на 72 и отрицателния полюс. Tq трябва да бъде около 7,3 V, ако се използва нова 9 V-батерия. Напрежението трябва да бъде не пб-малко от 6,5 V и не по-голямо от 7,5 V. Ако то е твърде голямо, схемата трябва да се провери. Ако всички връзки са изпълнени вдрно, на мястото на 7?в може да се постави резистор с по-висока стойност (например 82 kS или 91 kfi). При по-мал ко напре- жение и вярна схема, на мястото на трябва да се постави рези- стор с по-малка стойност (68 кй или 56 kS). Проверката на на- прежението се на лага поради раз- личного усилване по ток на отдел- яйте образци транзистори от един и същ тип. След това се проверява режи. мът по променлив ток и схемата се, оживява. За целта към входа й се подава сигнал от микрофон, Изходният кабел се включва във входа за магнитофон или радио на Hi-Fi-усилвателя. Включва се усилвателят и след това пред- усилвателят (за включване и из- кЛючване на предусилвателя се поставя ключе между положител- нця полюс на схемата и положи- телния полюс на батерията). При това потенциометърът за усилва- не на основния усилвател е на минимум. Духа се леко в микро-j фрна и ба оно се върти копчето на' пдтенциометъра на усилвателя, дркато звукът започне да се чува Потенциометърът не бива да се; зЗвърта изведнъж твърде много, здщото звукът от високоговори-1 теля ще се върне обратно към мик- рофона и ще се получи микрофо- ння. _Инж. Димитър АЛЕКСИЕВ^ КАПАЦИТЕТМЕТЪР ЗА ЕЛЕКТРОЛИТНИ КОНДЕНЗАТОРИ Всеки ралиолюбител е изпчтвал необходимост да измери капацитета или да провери годността на електро- литните кондензатори, поради широ- ките производствени толеранси на капацитета, изменението му при ста- реене, изтрити надписи и т. н, Кога- то тези кондензатори се използват като филтрови, развързващи или свързващи две стъпала, тяхната точ- на стойност е без особено значение Ако е необходимо обаче да се под- бере електролитен кондензатор за времезадаваща RC-група, за RC- генератор или мултивибратор, или когато е необходима точна симетрня по капацитет, затруднението е оче- видно. Радиолюбителите познават и из- ползват най-простия метод за про- верка на електролитни кондензато- Реле време от един до шест полу— периода При деликатни точкови заварки, някои фотопроцеси, електромагнити на пистолета за телбод и пр., е необ- ходимо устройството да се включи към мрежата точно за един или ня- колко полупериода. Това не може да се реализира с електромагнитно ре- ле, дори то да осигурява надежден контакт с желаната продължител- ност, тъй като включването ще става производно по отношение на фазата на променливия ток. Така, ако кон- 1 тактът се затваря за jpg s, релето може да включи един цял полупериод, но може да попадне и точно между два полупериода, което не винаги е ри — с омметър. Според отклонение- то на стрелката, скоростта на връща- нето й към нулата и постоянного й отклонение от нулата, те добиват ориентировка както за капацитета, така и за утечния ток на конденза- тор а. С малко повече средства може да се построй специализиран уред за по- обективно измерване и проверка на електролитните кондензатори. Уре- дът е изработен по идея на френското списание «Electronique pratique» и съдържа два транзистора и един опе- рационен усилвател. Измерителният обхват е твърде широк — от 0,5 до 5000 pF с точност не по-малка от 3%. При това уредът дава възможност да се измерва утечният ток, както и да се прави тренировка за формиране (няколко цикъла зареждане-разреж- без значение. При това, трудно се прави силнотоково реле за време от порядъка на стотни от секундата. В описаното реле включването се реализира чрез тиристор, който за- дължително се отпушва преди нача- лото на работния полупериод и по избор се запушва след един, два, до шест полупериода (фиг. 1). , Релето действува по следния на- чин. В изходно положение през то- варного .съпротивление /?т и диода Д2 се зарежда копдензатора С2, така че анодът на тиристора Т става по- ложителен (фиг. 2). През него обаче не протича ток, тъй като той не е отпущен. При натискане на бутона Ei, в първия последвал отрицателен полупериод, през диода Дъ резисто- ра Ri и кондензатора Сг протича токов импулс. Той прави катода на тиристора отрицателен спрямо управ- ляващия му електрод и с това го от- пушва. Независимо от това, че от- пушването е станало по време на отрицателен полупериод, през ти- ристора протича ток от заряда на кондензатора Са, а през целия след- ващ положителен полупериод про- тича ток и през товара 7?т. Чрез увеличаване на времеконстаптата, определена от 7?3+П и С2, тиристо- рът може да се задържи отпущен до 6—7 полупериода. Характерно за схемата е, че независимо от момента на натискане на Бг, тиристорът за- почва да пропуска винаги от начало- то на последвалия положителен по- лупериод и по избор провежда един, два, до шест полупериода. Без зна- чение е колко продължително е на- 8
дане) на стари електролитни конден- затори. В уреда се използва методът за измерване на времето за разреждане от началната стойност Uo до 37% от Ue. Това време е точно пропор- ционално на капацитета па конден- затора. И паистина, от закона за разреждане на кондензатор Фиг. 1 U = Uoe~ R<- при t=RC се получава (7=-^-=0,37(/0. В такьв случай неизвестният капа- t цитет се определи от С*= R При известен резистор 7?, капаци- тетът се определи само от времето t. От схемата на фиг. 1 се вижда, че методът е реализиран оригинално. Напрежението на разреждане на Сх се сравнява с едно постоянно напре- жение и след диференциално усил- ване с операционен усилвател се индицира със светодиод моментът на съвпадение на двете напрежения. Този момент настъпва, когато напре- жението на разреждане, подадено чрез Тг на неинвертиращия вход на ОУ, достигне 37% от първоначал- ната си стойност. При включване на К3 неизвестният кондензатор Сх се зарежда до за- хранващото напрежение Uo=9 V. С превключването на Ki от положе- ние 1 в положение 2 започва разреж- дането на Сх през един от обхватните резистори 2?!—Т?4. Те се превключ- ват с и определят обхватите 0,1 pF/s (7), 1 pF/s (2), 10 pF/s (3) и 100 pF/s (4). Времезадаващите рези- стори 7?!—Т?4 трябва да бъдат с по- висока точност — до 2%, или под- брани на точен мост. Времето до светването на индикации! с хронометър или часо лен секундомер. ЕднИ превключване на Ki at бутонът на хронометъра ване на Д2 хронометъръ! се отчита времето. Haq 1 положение 3 отчете |ц| 10 s, капацитетът на не ~чита кон- тиснат бутонът Б1 — тиристорът ще проведе само толкова полупериода, за колкото е нагласено релето. Посочените стойности на Clt Сг, R3 и П са подбрани според характе- ристиката на Т. Тъй като отделните екземпляри тиристори от един тип се различават доста помежду си, може да се наложи да се изпробват и други стойности на Clt С2 и П. Ако стопността на Ci не е достатъчно голяма, тиристорът няма да се от- Фиг. 1. 1 — старт; 2 — отпушване; 2—4 — състояние на проводимост за един полупериод; 3—4 — включване на товара за един полупериод; 3— 5 — включване на товара за три полупериода пушва или това ще става нередовно. При излишно голяма стойност, ти- ристорът може да се отпушва неже- лано и при втория полупериод. От стойностите на С2 и П зависи про- веждането на един или повече цели полупериоди. Да се установи какво точно пропуска релето не е лесно. В случай, че се използва при точкови заварки, П може да се градуира условно, според изискванията на заварката. По същия начин се по- фиг. 2. 1002/0,5W /?2 1002/0.5W R3 1002/0,5W П 2 кй Ci 0,25 |iF/400 V С» 16 pF/450 V Дг SY 130 или KY 130 —1000 (може и 2ХД226Б, свързани последователно и шун- тирани с по 150 кй). Д2 Д247Б (силициев диод 5 А/700 V) Д3 SFR135 (5А нисковол- тов) Т КУ202Г (тиристор 5 А над 400 V) Бг слаботоков бутон 1X2 Б3 бутон за стълбищно осветление стъпва и при известен фотопроцес. Реалното време на пропускане може да се установи само чрез регистратор със скорост на лентата от порядъка на 5—15 cm/s и с възпроизвежда- не до 100 Hz. Такива са например регистр аторите TSS101 и Хелиге тип Не-1. Потенциометърът П може да се градуира и като за товар се включи крушка 220 V/40 W иблизо до нея се поставя светломер в положение «голяма чувствителност». Разбира се, околиата светлина се засенчва, за да не отклонява светломерът. Градуи- рането започва, като П се поставя на минимум. При натискане на 7ц крушката ще проблясва и стрелката на светломера ще отскача до никое деление. Съпротивлението на П се увеличава постепенно, като непре- къснато се задействува Б^ На из- вестно място по скалата на П, стрелката на светломера ще отскочи на около два пъти по-голяма стой- ност. По същия път ще се получи три, четири, пет и шест пъти по-го- лямо отклонение. Най-напред се отбелязват местата, където се полу- чава преход от една степей в друга, понеже те са по-добре изявени. След това в средата между вески два пре- ходя се нанасят цифр и от 1 до 6. С посочените полупроводникови елементи релето може да се натовар- ва до 5 А, но няма пречки схемата да се направи и за много по силен ток. Препоръчва се при индуктивен или маломощен товар да се шунтира със съпротивление (най-добре с крушка 220 V/40—100 W). Бутонът Б3 позволява включва- ния за по-продължително време, например при фотопроцеси, преди да се постави фоточувствителният мате- риал. Иван ДЖА КОВ 2-2404
Фйг. 2 дензатор е 100 pF. Ако рефлексите на отчитащия са по-бързи на загас- вале, отколкото на светване, може да се разменят посоките на Дг и Д2. Транзисторите 7\ и Ts работят в схема с общ колектор. Tj трябва да се подбере с възможно най-голям Фиг. за коефициент на усилване по ток ?. при което входного съпротивление е най-голямо. Монтажът е извършен върху малка печатна платка, чийто графичён ори- гинал е показан на фиг. 2. Остров- четата пай-долу в дясно са за външно извеждане чрез изводни пе- ра. Ако радиолюбителят не разпо- лага със специални изводни пера, може да използва късчета от калай- дисан медей проводник с /I пип и дължина 8 mm. Разположението на елементите по платката се вижда от фиг. 3. Пунктираната линия е мостче от изолиран проводник, тъй като там връзките се пресичат. Инж. Димитър РАЧЕВ а TTL интегралните схслли в npakmukama ill Видове логически елементи В статията от кн. 4/78 г. беше от- белязано, че основният TTL-еле- мент реализира логическата функция И-НЕ за положителни сигнали, т. е. за входни сигнали с логическо ниво 1. От неговата таблица за истинност (табл. 1) се вижда, че по отношение на входните сигнали с логическо ни- Таблица 1 л2 Y 0 0 1 1 0 1 0 1 1 1 1 0 во 0 той реализира функцията ИЛИ-НЕ, което значи, че е доста- тъчно поне на един от входовете му да има логическо ниво 0, за да се получи изходно ниво 1. А ако двата му входа се свържат заедно (Aj= = Х2), той променя логического ниво на всеки входен сигнал, т. е. работи като инвертор. Тези възможности позволяват всички останали логически функции (за логически сигнали 1), както и никои по-сложни импулсни устрой- ства, например тригери, мултиви- братори и др., да се синтезират чрез подходяще свързване на няколко основни ЛЕ. В табл. 2 са показани никои логически операции, реализи рани по този начин, конто всеки конструктор в случай на нужда може да използва. Не е трудно да се про- следи действието на тези схеми, като се разгледа третата колонка на таб- лицата — време-импулсната диагра- ма за входните и изходните сигнали и като се има предвид таблицата на истинност за всяка логическа функ- ция (вж. кн. 3/78 година). Синтезирането на по-сложни логи- чески и импулсни схеми само с основ- ния ЛЕ И-НЕ е възможно, но изисква голям брой елементи и усложнява конструкцията. Поради това, а също и благодарение на бурного развитие на интегралните технологии, твърде скоро след създаването на основния ЛЕ бяха разработени и започна ма- совэто производство и на логически елементив реализиращи направо 10 основните логически" операции. В табл. 3 са дадени принципните схе- ми на тези ЛЕ и е описано действие- то им.Освен това са разгледани и някои техни модификации, конто раз- ширяват възможностите за прилага- не на ЛЕ и позволяват конструира- нето на по-сложни електронни устройства с минимален брой инте- грални схеми. Това са разширители- те, ЛЕ с повишена мощност на изхо- да и ЛЕ с отворен колектор. Особено широко приложение намират еле- ментите с отворен колектор, поради което повечето ЛЕ се произвеждат и в такъв вариант. Освен в посочени- те в табл. 3 възможности, елементите с отворен колектор имат предимство- то, че изходите на два или повече ЛЕ могат да се свържат паралелно, което е недопустимо при ЛЕ със сложен изходеп инвертор. Ако това бъде направено за два такива ЛЕ, когато единият от тях е в състояние 1 (неговият транзистор Т\ е отпущен), а другият е в състояние 0 (транзисто- рът Т3 е наситен), ще се получи пря- ка верига за протичане на ток от източника на захранващото напреже- ние към общия проводник. Тъй като този ток се ограничава само от рези- стора Rt (130 2 при ЛЕ от нормал-
Таблица 2 Лоеита функция Схема Време-импулсна диограма ИНВЕРСИЯ / = / X о х oJ— Y ПОВТОРЕНИЕ X о—£f о у x сЗ У=Х v-;j— .. / И )/ Г Yt Г X у 0_J I У^Хг И/О— А Л2С U h 0 I «»77U. zzzzzz - ИЛИ ^о-£ о Cl I 4 — У — Xi + -у У X2 0 1 У1 IC1 I Х?с—£ V? o~~l— _J у; j 1 И О f*| р—1 \/ . 1 ИЛИ-НЕ У:з~ У = Х^Хг L-T\ 5 dV<V j /2o-dV Y3 0 __ _T 1 V ? YjTl— p ИЗКАЮиИТЕЛНО ИЛИ V = X,/2+M2 /у о—Н\ X/ И Xi o__J Y2 1 1 L 1 У=Х,®Хг1 н\~х y< 0 izL Х2о— Yz 'г Y JZTL J~ L
Таблица 3 Схема Характеристика на схемата ИНВЕРТОР. Изпълнява логическата функция У= X. Действие™ на схемата е същото, както на основ- ния ЛЕ И-НЕ. Единствената разлика е, че на входа вместо многоемитерен транзистор е включен обик- новен. ЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТ И. Изпълнява логическа- та функция Y=X1X3. Различава се от освоения ЛЕ по това, че между многоемптерния входен транзи- стор (Тг) и сложния изходен инвертор (72, Ts и 7'4) е включен допълнителен инвертор, изпълнен със съставен транзистор — Т5 и Те. Диодът Д2 подсбря- ва бързодействието при превключване. ЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТ ИЛИ-HE. Изпълнява логическата функция Y = Х1 + Х2. Функцията ИЛИ се реализира чрез паралелното свързване на тран- зисторите Т12 и Т’гг» а инверсията — чрез включва- нето им на мястото на транзистора Т2 в сложния из- ходен инвертор. Ако Т1г и Т21 бъдат изпълнени като многоемитерни транзисторн (например с по два еми- тера — Хп, Х12 и Х21, Х22) схемата ще осъществява логическата операция И-ИЛИ-НЕ (У=ХЦХ12+ +Х21Х22). Ако към колекторите и емитерите на Г12 и Т22 (т. Л и В) се включат колекторът и еммтерът на друг транзистор от подобна схема (например от разширителя — вж. по-долу) ще се реализира операция ИЛИ и за нейните входни сигнали. ЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТ ИЛИ. Изпълнява логи- ческата функция У = Х! + Х2. Действие™ на схема- та е същото, както на ЛЕ ИЛИ-HE, но с още една инверсия, осъществена от транзистора Т2. За подоб- ряване фронтовете на изходния сигнал са включени транзисторът Т6, образуващ заедно с Т12 и Т23 със- тавен транзистор, и диодът Д2. 12
Таблица ? Схема Характеристика на схемата ЛдГИЧЁСКИ ЕЛЕМЕНТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИЛИ (СУМА ПО МОДУЛ 2). Изпълнява логическа- та функция Y=X1X2+XlX2(Y=X-l©X2). Спгна- лът от входа Хт, след като премине прев транзистора 711 и се инвертира от съставния транзистор Т12 — Тха, постъпва одновременно на базата на 'Г]4 и на емитера на Г24. По подобен начин сигналът Х2 управлява потенциала на емитера на Т14 и на базата на T2i. В резултат, ако логическите нива на двата входа са еднакви (0,0 или 1,1), потенциалите в изходите на двата съставни транзистора също ще са равни, транзисторите Ти и Т24 ще получат еднакви' потенциали на базите и емитерите си и ше останат запушени. Тогава на входа на сложния изходен ин- вертор Т2, Т3, Тц ще постъни логическо ниво 1 и на изхода на ЛЕ ще се получи ниво 0. Ако обаче логи- ческите нива на двата входа са различии, например Х\ = 0, Л2==1, потенциалът на базата на Т14 и на емитера на 7’24 ше бъде близък до +5 V(T]2 и Т13 са запушени), а на емитера на T3i и на базата на Г24— | близък до 0 V (Т22 и 723 са наситени). Поради това.! транзисторът Т14 ще се насити, на входа на изходния инвертор ще се подаде логическо ниво 0 и на изхода на ЛЕ нивото ще бъде 1. Същото ще стане и когато Xj=l, а Х2=0, но в този случай 712 и Т13 са наси- тени, а Т22 и Т23 са запушени и се насища транзисто- .............. ......... ~~----------- РАЗШИРИТЕЛ. Посредством многоемитерния тран- зистор се реализира логическата функция И. Ко- лекторът и емитерът на транзистора Т5 са изведени на корпуса, което дава възможност да бъдат свърза- ни външно към т. А и В на ЛЕ ИЛИ и ИЛИ-НЕ (вж. по-горе). По такъв начин входните сигнали на разширителя, след реализирането на операцията И помежду им, участвуват в реализираната от другия ЛЕ операция ИЛИ или ИЛИ-НЕ. ЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТ И НЕ С ПОВИШЕНА МОЩНОСТ. Действието му е същото, както на основ- ния ЛЕ. Чрез намаляване съпротивлението на никои резистори и включването на съставен транзистор 75—74, на мястото на Т4, се повишават изходната мощност и коефициенгът на разклонение /:==30- ЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТ И-НЕ С ОТВОРЕН КО- ЛЕКТОР. Различава се от основния ЛЕ по това, че от сложния изходен инвертор отсъствуват транзи- сторът Т4 и диодът Д, като свободният колектор на транзистора Ts служи за изхэд на елемента — колек- торният му товар се включва външно. Това позво- лява интегралната схема да управлява товари, из- искващи по-високо захранващо напрежение — свет- линни индикатори, релета и др., като за целта Т3 има по-високо максимално колекторно напрежение. В тези случаи се получава и по-високо логическо ниво 1. 13
Т аблица 4 Инте- грална схема Изпълнявана логически функция Б рой ЛЕ в ИС Брой входове на всеки ЛЕ Вид и вход Обща консу- мация на ИС, гпА Изводи на корпуса Особеност ИНВЕРТОРИ SN7404N У = Х 6 I ПТ* 12 фиг. 1 SN7405N Y-X 6 1 ок** 12 фиг. 1 SN7406N У=Х 6 1 ок** 31 фиг. 1 30 V/40 mA ПОВТОРИТЕЛИ SN7407N У-Х 6 1 ок** 25 фиг. 2 30 V/40 mA И НЕ SN7400N У“ХхХ2 4 2 ПТ* 8 фиг. 3 SN7437N У-х,хг 4 2 пт* 22 фиг. 3 л—30 SN7401N y-XtX, 4 2 ок** 8 фиг. 4 SN7403N 4 2 ок** 8 фиг. 3 SN7426N y=xxxa 4 2 ок** 8 фиг. 3 15 V/16 mA । SN7438N У=ХхХв 4 2 ок** 20 фиг. 3 5 V/48 mA SN7410N у^хлХя 3 3 пт* 6 фиг. 5 SN7412N y^XjX^a 3 3 ок** 6 фиг. 5 SN7420N У-Х^гХзХ^ 2 4 пт* 4 фиг 6 SN7440N У-Х,ХвХяХ4 2 4 пт* 11 фиг. 6 SN7422N } «Х1Х2Х3Х, 2 4 ок** 4 фиг. 6 | SN7430N y-XjXj . . . х3 1 8 пт* о 1 фиг. 7 И SN7408N 1 У-Х.Х„ 4 2 ПТ* I 16 фиг. 8 SN7409N । r = XtX2 4 2 ок** | 16 1 фиг. 8 ИЛИ-НЕ SN7402N y^Xi+Xa 4 2 ПТ* 11 фиг. 9 SN7428N y = Xi+Xs 4 2 пт* 22 фиг. 9 n=30 SN7433N y = X1+X2 4 2 ок** 22 фиг. 9 5 V/48 mA SN7427N У=Х14-Х2+-Х3 3 з пт* 13 фиг. 10 SN7425N У =*Xi + Xa+X3+X4 2 4 пт* 13 фиг. 11 със строб. ИЛИ SN7432N | У-Хх+Х8 4 2 пт* 19 фиг. 12 И-ИЛИ-НЕ 1 SN7450N т-ад+хл 2 2X2 пт* 6 фиг. 13 1 разширяем по ПЛИ SN7451N У я=Х1Х2"Ь^з-^4 2 2X2 пт* 6 фиг. 14 SN7453N У-ХЛ+ХЛ+ХаХа+ХЛв 1 4X2 пт* 5 фиг. 15 разширяем по ИЛИ SN7454N У = XjXs-f-XsX4+XbX6+X7XB 1 4X2 пт* 5 фиг. 16 ИЗКЛЮЧИТЕЛНО или SN7486N У = Х1Х2+Х1Х2~Х1©Ха 4 2 пт* 30 фиг. 1жЯ РА ЗШИРИТЕЛ SN7460N 2 4 | ок* 2 фиг. * С противотактно изходно стъпало ** С отворен колектор 14
Фиг. 16 Фиг. 10 Фиг. 4 Фиг. 11 +5У Фиг. 17 Фиг. 6 Фиг. 12 +Я/ К Е Е К R] R] Г"1 ВД I? РП Фиг. 18 15
НОМОГРАПА Работа с номограмата Съпротивление, мощност Често в практиката се налага да се подбира стойността и мощността на един резистор или да се определят до- пустимите ток и напрежение, т. е. величините са четири: напрежение, ток, съпротивление и мощност. Пред- лаганата номограма позволява да се решат такива задачи бързо и леко без начисления. За целта е достатъчно по координатните оси на зададените две величини да се намери съответна- та точка от полете на номограмата, а неизвестните стойкости на другите две величини се отчитат по техиите координатни оси. По координатната ос за съпротив- ление (оста У) са нанесена стойкости на резисторите от десетпроцентопия ред. По координатната ос за мощност (оста X) са панесени стойиостите на мощността на най-разпростраиените типове резистори от 1/8 W до 100 W. Осите за напрежение и ток са пакло- нени под ъгъл 45° към осите за съпро- тивление и мощност, а стойиостите са дадени в логаритмичен мащаб. Всяка линия от семействата успоредни ли- нии евързва точки от номограмата, конто съответствуват на резистори с една и съща стойност на никоя от че- тирите величини. Пример 1. Дадени са стойностите на напрежението и тока, при конто трябва да работи даден резистор U =9 V, Z=40 mA. Да се определят неговото съпротивление и мощност. Памира се пресечната точка на ли- ниите, съответствуващи на 9 V и 40 mA и се отчита стойността на съ- съот вс ..твуващо противлението, най-близката лини4|| Стойността на необход и на резистора се опреде.г ii ната линия, която мина J За случая Р=0,5 W. Пример 2. Даден ei |р стойност Я -=1,2 кй 1| 1 се определят максивдил; на :о й). 11ИОСТ кал- > със JT. Да ток и Таблица 5 1 Texas Instruments СССР УНГАРИД ЧССР ГДР 1 ПОЛША 1 РУМЪНИЯ SN7400N К1ЛБ553 7400РС МН 7400 ' D100C , UCY7400N CDB400E SN7401N К1ЛБ558 7401 PC — — UCY7401N — SN7402N 7402РС — — UCY7402N — SN7403N — 7403РС МН 7403 D103C UCY7403N CDB403E SN7404N — 7404РС МН 7404 — UCY7404N CD В 4 04 Е SN7405N 7405РС МН7405 .— — CDB405E SN7406N — 7406РС — UCY7406N CD В 406 Е SN7407N - 7407РС — — UCY7407N CDB407E SN7408N - 7408РС — — UCY7408N CD 3408 Е SN7409N —- 7409РС — — — CDB409E SN7410N К1ЛБ554 7410РС МН7410 D110C UCY7410N CDB410E SN7412N — 7412РС — — - • — SN7420N К1ЛБ551 7420РС МН 7420 D120C UCY7420N CDB420E SN7422N К1ЛБ557 — -— D122C — — SN7425N — 7425РС — — — SN7426N — 7426РС — D126C — —- SN7427N — 7427РС — — — SN7428N — — — — — — SN7430N К1ЛБ552 7430РС МН 7430 D130C UCY7430N CDB430E SN7432N 7432РС — — — — SN7433N — — — -— — — SN7437N — 7437РС МН7437 — UCY7437N — SN7438N — 7438РС МН 7438 — UCY7438N — SN7440N К1ЛБ556 7440РС МН 7440 D140C UCY7440N CDB440E SN7450N К1ЛР551 7450РС МН 7450 D150C UCY7450N CDB450E SN7451N — 7451 PC МН 7451 D151C UCY7451N CDB451E SN7453N К1ЛР553 7453РС МН7453 D153C UCY7453N CDB453E SN7454N — 7454PC МН 7454 D154C UCY7454N CDB454E , SN746ON К1ЛП551 7460РС МН7460 D160C UCY7460N CDB460E SN7486N — 7486РС — UCY7486N CDB486E ната серия), неговата стойност е висока и той би повредил изходните транзистори. В схемите с отворен колектор транзисторът 7\ отсъству- ва и това позволява паралелното свързванс на техните изходи към едно общо външно колекторно товар- но съпротивление. В такъв случай за изходните имсигнали 0 се реали- зира логическата операция ИЛИ — достатъчно е транзисторът Т3 само в един от ЛЕ да е наситен и нивото в общия изход става 0. Подобно евърз- ване се нарича «проводно ИЛИ» и се използва широко в практиката. Всички разгледани дотук ЛЕ с изключение на инвертора, бяха по- Казани само с два входа, за да се улеснят читателите при изясняване на действието им. За най-икономично задоволяваие на разнообразните нуж- ди, възникващи при синтеза на раз- личиите електронии устройства оба- че, се произвеждат и ЛЕ с по-голям брой входове: три, четири, осем и др. От технологични и икономически съображения обикновено в един кор - пус се съдържат по няколко ЛЕ. Ограничение в това отношение на- лага стандартизираният брой изво- ди от един корпус — най-често 14 или 16. В табл. 4 са дадени наимено- ванието, изпълняваната логическа функция и никои характерни особе- ности на различните интегрални схеми, съдържащи ЛЕ. Използвани са означенията на фирмата Texas Instruments. За удобство на конструкторите в табл. 5 са посочени еквивалентните означения на идентичните интеграл- ни схеми, произвеждани в страните членки на СИВ. К. ф. м. н. инж. Мария ДИМИТРОВА К- ф. м. н. инж. Иван БАНКОВ 16

- максималяого напрежение, при кон- то резисторът няма да се прегрява. Намира се пресечната точка на л икните, конто съответствуват на 1,2 кй и 2 W и се отчитат стойностите на тока и напрежението от наклонените линии, иреминаващи през определе ната точка. За случая / = 40 mA, [7=50 V. Пример 3. Работното напрежение е 200 V, а стойността на резистора — 27 кй. Да се определи необходимата мощност на резистора. Намира се пресечната точка на ли- пните, конто съответствуват на 200 V и 27 кй. Вертикалната линия, която евдясно от точката, отговаря на необходимата мощност на резисто- ра. За случая Р=2 W Възможни са още три вида задачи, конто се решават по подобен начин с помощта на номограмата Инж. Стефан ОВЧАРОВ Когато работите на циркуляр или на банциг винаги имате нужда от страничен ограничител, по конто да се «плъзга» обработваният детайл. Такъв ограничител осигурява и пра- на ограничителя без да са посочени размерите им. Тях ще определите сами в зависимост от големината на Плота на дървообработващата маши- волинейиото придвижване на мате риала. Тук ви показваме как да си направите подвижен ограничител от дърво, конто ще можете да закрепва- те към различии плотове. На черте- жа са показани отделяйте елементи на, с която разполагате. Ограничител при рязане на циркуляр и банциг С този модел състезатели от нашия национален отбор по раке- томоделизъм спечелиха първо и второ място на Европейский шам- пионат през 1976 г. в Ново Дубни- це (ЧССР). Със същата ракета бяха спечелени и републиканските първенства за 1977 г. Моделът е от клас S3B — ра- кетомодели за продължителност на полета с парашути, снабдени с двигатели до 2,5 N.s. Разработен е в клуба по моделизми в Божури- ще — Софийски окръг и е съобра- зен с новите изисквания на ФАИ. С прецизното изработване и монтиране на детайлите на моде- ла се осигурява минимално съп- ротивление при моторния полет и максимално съпротивление при парашутиране — основни изисква- ния за постигане на високи резул- тати. Конусът 1 се изработва ръчно или на струг от лека балса. На цилиндричната му част се правн жлеб, през който минава конец, държащ корпуса и стабилизато- рите в хоризонтално положение при парашутиране. След изработ- ването му, конусът се лакира и шлифова многократно до получа- ване на гладка повърхност. Монтажната скоба 2 е от тел с диаметър 0,5 mm. Съединителната връв 3 се състои от две части и се прави от здрав обущарски конец или рибар- ско тире. Първата част на съеди- нителната връв се вкарва в кор- пуса на тялото през малък отвор направен до единия от стабилиза- торите, минава покрай двигателя на ракетата и след като се омотае 2—3 пъти около долния му край се завързва здраво, зада не изпада двигателят от тялото. Мястото на отвора се определи така, че кога- то моделът с изгорял двигател е окачен в тази точка, предната му част да е повдигната под ъгъл 2—3° спрямо хоризонта. Съедини- телната връв продължава по дъл- жината на корпуса 5, влиза в него и се завързва за ластик с дължина 100 mm, към който се завързва и /8
долният край на втората част на съединителната връв, а горният н край — за «ухото» на парашута. По средата на втората част на съединителната връв се завързва съединителната връв на конуса. Парашутът 4 е от полиетилено- во фолио с дебелина 0,004—0,006 тгп. Има 18 върви от тънък здрав конец. Вървите се изравняват и се залепват за купола на парашута с лепта от прозрачна лепенки, а другите им краища сс събират и се прави «ухо». Съотношението на диаметъра на купола па пара- шута и дължината на вървите е 1:1,5. Парашутната система се помества в корпуса. Корпусът 5 на модела се изра- ботва от три пласта фукпапир или два пласта милиметрова хартия, конто се навиват на калъп с ци- линдрична форма с вътрешен диа- метър 27 mm. Готовият корпус се шлифова с шурка № 280 и се ла- кира няколко пъти до получаване на гладка повърхнина. За получа ване на по-добра гладкост на кор- пуса, препоръчва се да се лакира с лак «Глатфикс». Тапите 6, конто предпазват парашута от запалване се изработ- ват от лигнин, а горната им част се посипва с талк (пласт до 1 ст) Особеност на тази ракета е редукционната втулка 7, конто се изработва на струг от балса, дур- алуминий.липа, топола или пласт- маса. Тя дава възможност да се използва парашут с по-голям ку- пол. Втулката се залепва за кор- пуса на ракетата с лепило «Ухо- плас». Стабилнзаторите 8 се изрязват от твърда балса с дебелина 1 mm, Леглото на двигателя 9 се изработва от три пласта мили- метрова хартия върху калъп с цилиндрична форма с вътрешен диаметър 17 mm за български дви- гател с мощност 2,5 N.s. Стабилнзаторите се залепват едновременио към леглото на дви- гателя (на 120° един спрямо друг), като предварително моделът се поставя на калъп. В противен случай те ще се изкривят. След това леглото на двигателя заедно със стабилнзаторите се залепва къмдолния край на редукционна- та втулка с лепило «Ухоплас». Направляващите пръстени 10 се изработват от мек тел със сечение 1 mm, конто се навива на дорник с диаметър 3,5 mm. Залеп- ват се кактое показано на черте- жа. Моделът се оцветява с ярки нитроцелулозни бои, което улес- нява наблюдението му. Боядиса ните повърхности трябва да бъдат полирани, за да се намали до ми- нимум челното съпротивление при моторен полет. 3. м, с. Димитър БАЙРАКТАРОВ gg Инж. Б. БОНЕВ 19
Този съветски катер с отличии мореходки и експлоатационни ка- чества днес се използва както във военноморския, така и в граждан- ский флот и представлява интерес за корабомоделистите, изработ- ващи самоходни, настолпи и ра- диоупрапляеми модели. Във военноморската практика с катера се изпълняват най-раз- нообразни задачи, но иай-често той служи за осигуряване на връзка с брега или с други кора- би, за което е необходима висока скорост. Затова катерът има ти- пичен остроскулен корпус и об текаема рубка. Снабден е с дизе- лов двигател, разположен в кър- мовата част. Корпусът е изцяло стоманен и е разделен на четири отсека (форпик, каюта, кокпит и моторен отсек) с водонепроницае- ми прегради, което го прави прак- катер тически непотопяем. Аварийния. комплект включва два пожаро- гасителя, ръчна водна помпа, авариен румпел, димни ракети, акумулаторня фенери и сирена. Всички органи за контрол и управ- ление са пзьедени на пулта, раз- ноложен в лявата част на кок- пита. Тук се намират лостът за реверсиране на двигателя, маг- нитният компас, щурвалът, раз- пределителното табло за електро- захранване и различии контролни уреди. Ето някои по-важни тактико- технически данпи на катера: дъл- жина (максимална) — 7,81 гп; ши- рина (максимална) — 2,40 т; висо- чпна на борда при мидела — 1,32 т; газене — 0,61 т; водоиз- местване — 3,201; скорост — 13,5 възли; тегло — 2,45 t; мощност на двигателя — 60 к. с. Катерът се обслужва от двама души и нма шест пътнически ме- ста. Корпусът на модела се изработва от липово или тополово трупче, като предварително се изрязват шаблона за ребрата. Кокпитът заедно с пейките и задната стена на рубката се правят от тьнка ламарина. Може да се използва и тънък полистирол — той се лепи добре с дихлоретан, хлороформ или бензол. За рубката също се прави дър- вен калъп от твърда дървесина, който се импрегнира с подходящ лак. От шперплат с дебелина Малък 3—5 mm се изрязва отвор по външния контур за рубката, вър- ху него се закрепва тънък плек- сиглас или друга прозрачна термо- пластична пластмаса, загрява се равномерно и бързо се изтегля върху калъпа. Необходимо е шаб- лонът да се изработва много ста- рателно и прецизно, за да не се «размине» след това рубката с кокпита. След изтеглянето руб- ката се напасва към кривината на палубата, върху която се поставя парче фина шкурка и внимателно се шлифова. По този начин на- пасването става бързо и много точно. Подът на кокпита и задната пейка са дъсчени и могат добре да се имитират с тънък фурнир или подходящо оцветен кадастрон, върху който с туш се разчертават дъските с ширина 1,5 mm. Вра- тата на рубката се прави от тъпка прозрачна пластмаса. Винтът е трилопатен, с лява посока на вьр- гене, прави се от металпо фолио и заедно с обтекателя се поцинкова. Килблоките се изработват ст ла- марина или тънък плексиглас. В гор ни я си край те завършват с дървени накладки, конто пред- пазват корпуса от повреди. Готовият корпус се шлифова с груба и фина шкурка, китва се с шприцкит, боядисва се няколко пъти и се шлифова с водна шкур ка до получаването на достатъчно гладка иовърхност. Ако е необ- ходимо, рубката също се шлифова внимателно с вълнено парцалче и паста за зъби, докато стане на- пълно прозрачна. Моделът се оцветява като дей ствителния катер: надводният борд, кокпитът и рубката са бе- ли, подводният борд — червен или тъмнозелен, палубата — тъм- носива, водолинията — черна. След оиветяването последователно се залепват металният буртик, вратата, рубката, люкът за машин- ния отсек и палубната настилка Препоръчва се всички мссингови части — буртикът, ръкохватките, киповите планки, утките, осиова- та на флагщока, бравата на вра- тата и пантите — да се обработят химически, за да се предпазят от потъмняване. Йордан ДИМИТРОВ / — кърмова светлина; 2 — люк ► за машинния отсек; 3 — отвори за зареждане с гориво; 4— ръко- хватки; 5 — палубна настилка; 6 — кипови планки; 7 — основа на флагщока; 8 — подсмен рим; 9 — площадка за руления; 10 — лост за реверсиране на двигателя; 11 — щур вал; 12 — пулт за управ- ление; 13 — предпазно стъкло; 14 — леер; 15 — Носова утка; /б — РУЛ; 17 — винт; 18 — кон- зола на гребния вал; 19 — гре- бен вал; 20 — килблоки 20

С гази статин отговаряме на Пла- м ей Нснков и -на- Марин- Юруков, осмокласннци от Панагюрище и на всички наши читатели, конто се интсресуват от гуменомоторните эриомодели. Еластичноспа на гумата, т. е. способността й да се деформира и да възвръща първоначалпото си състоя- ние, се използва за изработване на моделни гумени двигатели. В случая се използва свойството на гумата да съхранява енергията, конто е израз- ходвапа за усукването й и да я пре- дана при разсукването си па витлото, чрез което моделът се задвижва във въздуха. Авиомоделната гума се изработва във вид на тънки ивици (платна). Те се вулканизират, т. е. подлагат се иа термична обработка в специал- ни съоръжения и след това се наряз- ват на тънки ленти с квадратно или правоъгълно сечение. Съществуват много видове (марки) авиомоделна гума с различии характеристики и свойства, ио не винаги гума от едва и съща произволе гвена марка има еднакви свойства. Различии са и свойствата на гумата от отдел ните партиди, ако съставът им не е една- къв. Високата температура, влажност- та и продължителното излагане на слънчева светлина имат вредно въз- действие върху гумата. Ето зато тя трябва да се съхранява много гриж- либо. Поставя се в порцеланови или стъклени съдове с плътно затварящи се капаци (особено подходящи са термосите), посипва се с талк, съдът се затваря плътно и се поставя на тъмно, прохладно и сухо място с умерена температура. Периодически гумата се промива (изпира) с хладка вода и тоалетен сапун, изеушава се и се посипва отново с талк. Така тя ще запази за по дълго време свой- ствата си. Гумен двигател 3а авиамодели ИЗРАБОТВАНЕ Гуменият двигател представлява сноп от гумени нишки с определена дължина и тегло. Нишките трябва да имат еднаква дебелина по цялото си протежение и да бъдат без дефек- ти (нарези, издатъци, изтънявания и др.). За пионерските авиомодели клас В1 теглото на двигателя е ограничено до 30 g, а за гуменомоторните авио- модели клас F1B, изработвани от конструктори и средношколци, тегло- то е до 40 g. С точки везни се отмер- ват 28,5—29 g гумени нишки за дви- гател до 30 g и 39—39,5 g за двигател до 40 g. Дължината на гумения двигател се определи от разстоянието между двете точки на окачването му в тяло- то, т. е. от задния край на витловата ос до щифта към опашната (задната) страна на тялото, плюс удължение от 20 до 30 mm. Ако например раз- стоянието между точките на окачва- нето е 530 mm, при увеличение от 20 mm дължината на двигателя ще бъде равна на 550 mm (фиг. 1). Върху хоризонтална плоскост (фиг. 2а) се заковават два пирона на разстояние равно на дължината на гумения двигател. Гумените нишки се намотават около пироните свобод- но, без да се опъват и усукват. Краи- щата на нишката се завързват в мор- ски възел и ако не се срещнат, всеки край се привързва поотделно към някоя от нишките на двигателя, но пак по същия начин (фиг. 26). Готовият двигател се привързва с парченца от гумена нишка, в двата края на пироните (конец или канап могат да повредят и нарежат гумата). за да не се разбъркат нишките. След това двигателят се откачва от пиро- ните, изпира се в хладка вода с гли- церинов или тоалетен сапун, изтьре- ва се от водните капки и се окачва да съхне. Не се препоръчва да се трие с кърпа или хартия и да се суши на открито и слънчево място. Сушенето трябва да стане в закрито, сенчесто и проветриво помещение, при стайна температура, където няма опасност да се напраши гумата. След изеушаването, гуменият дви- гател се намазва с рициново масло. Маслото трябва да се нанесе равно- мерно, на тънък слой по всички ниш- ки. В местата, където двигателят се съединява с оста на витлото и с щиф- та за прикрепване към тялото, се намазва по-обилно. За да бъдем си- гурни, че нишките са намазани от всички страни, леко ги разтриваме между дланите. Маслото омекотява гумата, намалява триенето между отделните нишки и подобрява рабо- АВТОМАТИЧНА СХЕМА ЗА ИЗПРЕВАРВАНЕ ... • J , ? Г»*» НА ВЛАКОВИ < КОМПОЗИЦИИ За онези от вас, конто са из- пълнили схемата за автоматично разминаване на влакови компози- ции в гаров участък, описана в кн. 4 /1978 г. на списаниего, тази нова схема ще бъде елементарна. тъй като значително е опростена. Влаковата композиция, идваща отляво, се установява на / коло- воз. Идвашата след нея втора композиция преминава транзитно на II коловоз и след като се от- далечи на безопасно разстояние, първата влакова композиция про- дължава своя път. Това се пости- га без намесата на «диспечер». Ето действието на схемата: Началното положение на двете стрелки е в права посока. Йдва- шата отляво първа влакова ком- позиция навлиза в 1 коловоз, преминава над контактната вилка /Са и стрелките се обръщат в отклонение. Локомотивът про- дължава напред, попада в изоли- рания участък dr и спира. Втората композиция преминава транзитно по II коловоз и излиза от района на гарата. След като се отдалечи на достатъчно разстоя- ние, чрез контактната вилка Ki се подава напрежение в изолира- ния участък dlt и локомотивът се задвижва. Първата влакова ком- позиция тръгва и отново обръща стрелките в права посока, чрез контактната вилка К3, с което се осигурява безпрепятствено изли- зане от района на гарата. Изра- ботването на контактните вилки е описано подробно в кн. 5/73 г. на списание «Млад конструктор». Разстоянието 1г завися от дъл- жината на влаковите композиции, с конто разполагате, а разстоя- нието la трябва да бъде достатъчно 22
тата на двигателя. Намазаният двигател се поставя в подходящ съд и се оставя да престои няколко дни (2—3), за да проникне масло в гумата. РАЗРАБОТВАНЕ Двигателят се разработва за да може да издържа максимален брой Фиг- 1 обороти и да се използва напълно неговата енергия. Един от начините за разработване на двигателя е чрез разтягане. От- качало двигателят се удължава до- като удължението стане равно на дължината му, постепенно разтяга- нето се увеличава, докато дължината се увеличи четирикратно. След всяко поредно разтягане двигателят се оставя в покой 5—10 минута, за да отпочине гумата. При достигане на четирикратното разтягане, двигате- лят се оставя 8—10 минути в опъна- то положение, след което се освобож- дава. Силното разтягане на двигате- ля още в началото не се препоръчва, защото води обикновено до разкъс- ване на нишките и до разрушава- нето им. Друг начин за разработване на двигателя е чрез навиване. За целта най-добре е да се използва специален станок (фиг. 3), конто лесно може да се изработи. Единият край на дви- гателя се прикрепва с щифт към ста- нока, а другият към витловата ос. Двигателят се разтяга малко и се на- виват около 120 оборота (навивки). След това витлото се освобождава и двигателят се развива. Разтягането на двигателя се увеличава и той се навива отново, като оборотите се увеличават на 180—200. Така се продължава докато удължението ста- не равно на четири пъти дължината на двигателя и броят на навивките достигне 240—250 за двигатели с тегло 40 g и до 300—320 при тегло 30 g. Този брой обороти се използва най-често в практиката. Еъзможно е да се навият и повече, или по-малко навивки съответно при по-дълги или по-къси двигатели, но това зависи от качсството на гумата, както и от функционалната връзка между па- Фиг. 2 раметрите на витломоторната трупа (мощност на двигателя, диаметър, стъпка на витлото и други). На практика максималният брой обороти се определи като се използва методът за разработване на двигателя до разрушаването му. Това е необ- ходимо и е полезно, тъй като обик- новено за даден модел се изработват няколко равностойнп двигатели. Трябва да се знае, че преди всяко навиване на двигателя маслото по гумените нишки се размазва или се поставя ново, тъй като една част от него се е изцедила и разпръснала при предишното навиване. Между две навивания гумата се оставя да почива по 10—15 минути. Ако по време на разработката, преди достигане на максималните обороти, едва или две нишки се скъсат, те може да се свър- жат в морски възел. Препоръчва се такъв двигател да не се използва за състезателни цели. След разработката (по първия или втория начин) двигателят се измива, изсушава се и се проверява за евен- туални повреди. По преценка на моделиста нишките се срязват в ме- тата на изтънявания, нарези и пр. и се свързват в морски възел, а краищата им се омотават и привърз- ват с тъпка (1 mm) гумена нишка. Това предотвратява евентуалното развързване на възела по време на работа на двигателя. голямо, за да не се застигат двете композиции-. Пзслиранийт участък не трябва да Съде по-малък от мак- сималисте междуссово разстоя- ние на локомотивите. Освен това трябва да се предвидя'и известно разстояние за спирачен път. Прекъснатата релса се евързва с тънък изолиран проводник, два та края на конто минават от външната или откъм долната стра- на на dx. Недостатък на схемата е това, че пропуска влаковете само в една посока. Ако използватс две такива схс- ми (фиг. 1а), евързани в кръгов релсов път, ще се получи интере- сен «динамичен» ж. п. макет, при конто двете композиции непре- къснато ще се изпреварват. Иосиф ЛЕВ14 23
Двигателят се намазва с рицйново масло, затваря се плътно в съда и се оставя за «отдих» около 24 часа, след което е готов и може да се използва за стартиране. ИЗПОЛЗВАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ Правилното съхраняване и използ- ване на гумсния двигател е условие за успешны и резултатни полети на авиомодела. За добоото качество на работата и за удължаване на срока за използ- ване на двигателя доприпасят добре изработсните детайли от витломотор- ната трупа на модела. Те трябва да са добре лагерувани и с намалено триене. При въртенето на витлогс да няма «биене» (загиятане), затяга - не и пр., конто биха се получили поради изкривена или недобре ла- герувана ос. Вътрсшността на тялото трябва да бъде добре почистена, за да се из- бягнат нараняванията и разкъсва- пията на гумепите нишки. Местата, където се окачва гуменият двигател (витловата ос и щифта), трябва да са добре полирани и гладки. Важно е да се знае колко пъти мо- же да се използва един двигател по време на състезания. Опитът по- казва, че «умората» на един правил- но изработен и разработен двигател се появява след два-три полета, ако той се навива на обороти, равни на 90% от максимално допустиммте. «Умората» се появява вследствие разтягането на гумените нишки по дължина и невъзможността им вед- нага и бързо да върнат нормалното си положение. В навития «уморен» двигател се създава намалено на- прежение, от което силата и бързи- иата на развиване се намаляваг. Такъв двигател ще работи с накалена мощност, а следователно ще намалее и теглителната сила. По време на състезания обикновено гуменият двигател се смени за всеки старт. В такъв случай при всеки полет се използва двигател с пълна мощност. Ето защо, моделистът тряб- ва да разполага с 9—10 равностойни двигатели, еднакви по тегло, дължи- на и обороти. Преди всеки старт двигателят се преглежда, размазва се маслото и, ако е необходимо, се поставя още. Това се извършва внимателно, като не се допуска замърсяване с прах, песъчин- ки, тревички, сламки и др., което води до бързото износване на двига- теля и съкращаване на неговия «живот». Да се има предвид, че при студено време гумата се втвърдява, от което се намалява работният максимум на двигателя с около 10%. Влажното и горещо време способствуват за нама ляване на еластичността на гумата, което води до преждевременно скъс- ване на нишки и намаляване на вър- тящия момент. Гуменият двигател преди старт се навива обикновено с ръчна борма- шина, която има подходяща предавка за бързо навиване. Не се препоръчва продължително задържане на двига- теля в навито положение, защото до три минути навитият двигател губи около 13—15% от мощността си, а от три до пет минути -— около 5%. Двигател, престоял десет-дванаде- сет минути в навито положение трябва да бъде сменен с нов. При навиване дължината постепенно да се намалява така, че да не се допуска образуване на сплитки и възли. На- вивките трябва да бъдат еднакви и равномерно подредени. След всеки полет двигателят се сваля, преглежда се за евентуални появили се дефекти и се поставя в съда за съхраиение. След всяко състезание двигатели- те се изпират, подсушаваг, посипват се обидно с талк и се поставят в съда за съхранение. Две-три седмици преди всяко със- тезание двигателите се изпират, под- сушават, намазват се с рициново масло и се подлагат на обработка по посочения начин. ПОСТАВЯНЕ И СВАЛЯНЕ При закрепване на двигателя към модела нишките не трябва да се пре- плитат, кръстосват и усукват. Тези нежелани явления се предотвратяват от гумените нишки, с конто предва- рително са вързани краищата на двигателя и конто се отвързват от него след окачването му за щифта и витловата ос. Когато двигателят трябва да се свали от модела, най-напред се при- вързва с гумени нишки най-малко на две места, встрани от мястото на окач- ване за витловата ос, след което се освобождава от местата на окачване. 3. м. с. Георги БОГДАНОВ М. с. Стефан МИРКОВ Притискането на «човката» на поялник към гилзата на засъхна- ла химикалка ще преднзвика про- тичане на мастилото (химикала) и тя отново ще заиочне да- пиите. ♦ * 4 Мазнината от бракувани сални- кови набивки е чудесна смазка за резби на винтове. Тя е мека и «запълва» добре резбата. Можете да я използвате направо или да я поставите в отделен съд. * 4 4 Когато ръцете ви са изцапани с водоразтворими смазки, ще ги почистите по-бързо ако ги поси- пете с талк и след това ги измиете е бързи, триещи движения. 4 4 4 За да не се ядосвате, когато електрическите проводницы «вли- зат> трудно в отвори или колена на тръби, достатъчно е да ги на* мажете леко със силиконсво мас- ло. 4 4 4 Когато привършите боядлсва- нето, от външната страна на съда отбележете с линия нивото на останалата в него боя. Така вие ще знаете с какво количество от тази боя разполагате, когато ре- шите да я използвате отново. * * & Обвийте в алуминиево фолио резервная си ключ от къщи. След това «маскирайте» обвивка- та с мазни петна, прах или грее и го скрийте в някой отвор на тух- лената зидария. Когато ви по- трябва ключа, разрежете обвив- ката с нож или остър камък. 24
Стенна закачалка От стоманен тел с дьлжина около 100—120 mm бихте могли да напра- вите елементарна, но ефектна зака • чалка. Необходимо е да пробиете (под ъгъл) в стената отвор с подхо- дящ диаметър и да вкарате в него вече извитият тел. Ето как може да си направите оригиналка и практична фоторамка за експониране на снимки. Основно- го й отличие от фоторамките, конто се продават по магазините, е това, че фотохартията се експонира почти без бели полета. Това е удобно, тъй като често трябва сами да изрязвате белите полета на снимките. В тази рамка хартията не се притиска от четири пластики, както е при най- разпространените фоторамки, а само леко се придържа от двете планки 3 и 4. Планката 4, изработена от дърво или метален лист, може да се пре- мества по дьлжина на цялата основна плоча, а планката 3 — само на ня- колко милиметра. Но това е напълно достатъчно, за да се осъществи леко притискане на фотографската хар- тия към планката 4. Ролята на «пру- жина», тикаща планката 3 напред, изпълняват залепените към основата парченца пореста гума 2. На основ- ната плоча е монтиран и опорният винкел 1. Когато ремонтирате лека кола сгъваемите наклонени приспособле- ния (виж фигурата) са по-сигурни и по-удобни от употребяваните за тази цел парчета дърво, павета и др. За всяко едно от приспособленията са необходими осем, с различна конфи- гурания детайли, изрязани'от дърво. Размерите им не посочваме. Тях ще определите сами, в зависимост от големинатв на приспособленията. Начинът на свързване както и мани- пулациите с приспособленията са показани на фигурата. 25
Предлагаме ви да си направите модел на надувна моторна лодка «Орион». Корпусът на лодката се състои от шперплатовн елементи и гумен балон. За изработването на дър- вените елементи ще ви е необхо- дим водоустойчив (импрегниран) шперплат с дебелина 3 mm. Най- напред изрежете дъното 1. След това в краищата му оформете скосяването за балона. С помощта на ножовка или трион направете напречния прорез с дълбочина 1,5 mm. След това по размерите, показали на чертежа, изрежете и останалите елементи: диаметра- лът 2, шпангоутите 3, 4 и 5 и ребрата 6. Дооформете всички детайли с пила и шурка. Огънете леко дъното по прореза. Изрежете от шперплат двете под- ложки 7 с размери 40X50 mm. След това монтирайте с помощта на водоустойчиво лепило подгот- вените шперплатовн елементи към дъното. След изсъхване на лепилото покрийте монтираните елементи с лак или водоустойчива боя. Балонът 8 на лодката се прави най-лесно от ненужна вътрешна велоснпедна гума. Ще ви е не- обходимо парче с дължина 770 mm. В двата му края монтирайте тапи- те 9 и 10, изработени на струг от плексиглас, дуралуминий, тек- столит или някакъв друг лек ма- териал. По оста на тапата 10 е пробит отвор с диаметър 7 mm. През него се надува гуменият ба- лон. За херметизирането му при- способете подходяща каучукова или пластмасова запушалка (10-а). Оше по-удобно ще ви бъде да на- дувате балона на лодката, ако вместо запушалка от каучук в една надувна моторна лодка •Орион* от тапите монтирате велосипеден вентил. Постарайте се да монти- рате по-плътно тапите към тръба- та на балона. Омотайте местата на съединенията с конец, натопен в лепило. Закрепете балона към монтира- ния шперплатов корпус с помощ- та на гумени лентички, здрави конци или леплива лента. По вре ме на монтажа гуменият балон трябва да бъде надут. Носовата част до шпангоута 3, покрийте с парче платно 11. За тази цел подберете тъкан с по- ярък цвят и я опънете върху «ске- лет» от тел с диаметър 1,5 mm. Краищата на плат ноте се под- гъват и се закрепват за скелета с лепило или конец. Платното се прикрепва към балона и шпангоу- та с помощта на каучукови лен- тички и леплива лента. По пери- ферията на балона прикрепете шнурчето 12 с диаметър!—1,5 mm. На «истинската» лодка този шнур е необходим, за да се държи за него човек, когато се намира във водата. И така, корпусът на лодката е готов. За двигател най-добре е да из- ползвате- извънбордов микродви- гател, &ахранван от батерия, като например съветския микроелек- тродвигател «Вихър». Ако не раз- полагате с такъв, то ще трябва да приспособите никой друг вид дви- гател. Техническите решения на монтажа на такъв микроелектро- двигател и предаването на движе- нието на ходовия винт могат да бъдат най-разнообразни. Това е за вас една възможност да проя- вите своя технически усет. Микроелектродвигателят мон- тир(айте на шпангоут 5 (на кърма- та). Обвийте батерийката с по- лиетнленово фолио и я закрепете с леплива лента за шпангоут 3 (под платното). Включвайте дви- гателя само във водата. Тягата му трябва да е достатъчна за гли- сиране на лодката. Постарайте се така да балансираге лодката, че тя да се движи по права линия. За по-голяма устойчивост залспе- те към дъното й парче летва (кил) с размери 3X3 mm. Направете си няколко модела и организирайте състезания. Дъл- жината на състезателното трасе е обикновено 5—10 метра. На фина- ла закответе шамандури на раз- стояние 40—50 ст една от друга. Преминаването на лодката между средните две шамандури се оценя- ва с десет точки, между съседни- те — с 9 точки, в следващите — с 8 точки и т. н. Може да се отчита и времето за преминаване на състезателното трасе. Сумирането на точките и определянето на местата се пра- вят по резултатите от три старта. Разбира се, вие можете да до- пълните или разнообразите рег- ламента на състезанието. (По сп. «Моделист конструктор») 26
27
полезна събетц Прозорците"* на повечето нови жилищни'сгради нямат малки вентилационни про- зорчета, 'но ако такова прозорче' ви .необходимо, може да го направите по на- чина, показан на рисунката, Към рамката на единичното прозоречно крило се закова- ват две тесни летви ив полу- ченото гнездо д се монтира стъкло,^ което отвътре се закрепва_с пирон чета. ь Капаяката на металлата туба никога няма да се от- вори производно, ако я за- контрите с помощта на болт и крилчата гайка, както е показано на рисунката. е Проста хидравлична везна може да направите от какъв- то и да е гумен балон (от на- дувна топка, гумена грейка и др.), напълнен с оцветена вода и съединен със стъ кле- на тръбичка, закрепена на линийка-скала. Колкото по- тънки са стените на балона, толкова по-чувствителна ще бъде и везната. За първона- чално градуиране на скалат^ излолзвайте стандартни тег- лилки. С помощта на подходящи трупчета от твърдо дърво, менгеме и дървен чу к може точно да огъвате метални п ласти ни в же лани те форми. Тази практична сушилка за чаши се изработва бързо и лесно. Основата с форма на равностранен триъгълник се изрязва от дъска с дебелина 15 mm и с размери според диаметъра на чатите. Във всеки ъгъл се пробиват отвори с 010 mm, в конто се залепват цилиндрични стеб- ла, не по-дълги от 200 mm, за да не стане сушил ката неустойчива. Цялата кон- струкция се лакира не кол ко- кратно с маслен лак. В кн. 1 от г. г. описахме устройство за стоп-сигнал на велосипед с „контра**. Тук ви предлагаме още по-просто решение за включване на „стопа** при задействуване на ръчната спира чка. © Маркучът за поливане на градината няма да се пре- гъва, напуква и цапа, ако за калъф използвате стара външна автомобилна гума Тесните абажури на подк- леите много трудно се демон- тират и монтират с ръка. Показаното на рисунката просто приспособление от де- бел тел ще ви позволи лесно I да се справите с тази задача. Употребените патрони от сифон ни бутил ки могат да се използват като удобни дръжки за по-малки инстру- менти. Патронът се налълва С елоксидна смола, а върху накрайника на инструмента се изпилват няколко насеч- ки. Стайната антена за радио* приемника ще бъде напълно незабележмма, ако се на- прави от тънък проводник (0,1 mm) и се закрепи към тапетите с прозрачна лепли- ва лента. Ако не разполагате със специален разтворител, за да почистите чет ката от лака, с който сте боядисвали пода, натопете я за едно де- ноно щие във вода. Лакът ще се втвърди, но ще бъде рох- кав и лесно ще се отстрани от четката. Кръг от дебела дъска може да изрежете с обикновен цир- куляр. Първо изрежете квад- драт, чиято страна е равна на диаметъра на кръга, в центъра му пробиЙте отвор за винта, с който ще го за- крепите на необходимата вн- сочина към дървено трупче, както е показано на рисун- ката. От отпадъчно парче дъска или тала шитова плоскост може лесно да си направите калъф за дълги отвертки, длета и други инструменти. Електрическата ютия мо- же да се използва и за вулка- низиране в домашни условия на малки гумени предмети. Порреденото място предва- рително се почиства, слага се лепенката, по крива се с лист хартия и отгоре се по- ставя ютията, притисната с някаква тежест. Вулканизи- рането трае 10 —15 минути при температура на ютията 140 — 150° (регулаторът е включен на „коприна**). Тъй като точната температура на ютията не е известна, трябва да се внимава, за да не се допуске прегаряне на гумата. Ако при пробата по- чувствувате миризма на из- горяла гума, значи нагрява- нето е пре калено си л но. Резервните пълнители за хими кал кп могат да се съ- храняват с години в плътно запушена епруветка. Ако при лресните пълнители се по- ставят засъхнали, те скоро също ще могат да се използ- ват. полезна oioGomu 28
iraguo- д1о6итедски диплома Под'таза рубрика започваме да публикуваме поредица от усло- вия за изработването и получава- нето на радиолюбителски дипло- ма от цял свят. За удобство на читателите страниците ще бъ- дат оформени така, че да мож да се изрязват и подишват. од Всеки ден,~по всяко време на денонощието, на разрешените за радиолюбителска дейност честот- ни обхвати звучат гласовете и сигналите на радиолюбители от цел ия свят. Преодолявайки огром- ни разстояния, радиовълните по- магат за уста но вя ване на хил я ди контакты между различии конти- ненты и страны от нашата плане- та. Между радиолюбителите света се води постоянно съревно- вание за установи ване на все по- вече и повече далечни радиовръз- ки, радиовръзки с новоосвободе- ните от колониален гнет и ново- образувани страны, за установя- ване на радиовръзки с редки ини- циали и територии в ефира. По- лучаването на поредната QSL- картичка е обществено признание за денонощната изследователска работа за разпространението на радиовълните, за техническото усъвършенствуване на радио- апаратурата и антените, за усъ- вършенствуване на операторското и спортно майсторство. Получавапето на различии меж- дународны дипломи и сертифика- та! е същевременно и международ- но признание за активна и задъл- бочена радиолюбителска дейност. Поради това, често радиолюбите- лите отпечатват на своите QSL- картички инициалите на получе- ните дипломи и сертификаты. (Сер- тификатът потвърждава спортни постижения от състезания или изпълнение на условия за дипло- ма.) « Радиолюбителските дипломи се учредяват и издават от национал- ните радиолюбителски организа- ции и съюзи, от техните филиалы в страната. Дипломи се издават от отдел ни радиоклубове, от различ- ии обществени организации, а има случаи да се издават и от отдел- ки , радиолюбители, конто пре- следват определени цели. За получавапето на всяка дип- лома учредителите определят уело- вията, конто трябва да изпълнят радиолюбителите, срока за уста- нови ване на радиовръзките, вида на заявките, цената на дипломата и др. С учредяването и издаването на радиолюбителските дипломи, учредителите реализират различ- ии цели. Повечето от тези цели са прогресивни и хуманни — раз- ширяване на дружеските контак- ты между радиолюбителите в све- та, активизиране на радиолюби- те л ската дейност с отдел ни страны и територии. Такива са условията за дипломите «Р-150-С», «Р- 6-К» — СССР; «DXCC», WAZ - САЩ; t«P-75-P» — ЧССР; «101» — Аржснтина; «SOP» — ГДР и др. Тези дипломи със своите специфичны изисквания са едно постоянно и дългосрочно съревнование между радиолюби- телите от света. С учредяването на дипломи се отбелязват бележити дати, кръг- ли годишнини, видни учени, меж- дународны събития, спортни и културни прояви и др. Такива са например съветските дипломи, из- давани от Федерацията по радио - спорт — «КОСМОС» — за увеко- вечаване на първия полет на чо- век в Космоса, съветския граж- данин Юрий Гагарин; «W-100U» — в чест на 100-годишнината от рождението на великия руски учен, изобретателя на радиото А. С. Попов; «RAEM» — в памет на починалия съветски полярник- радист и р а диол юб и те л Кронке л. Полският съюз на радиолюбите- лите е учредил дипломата «МС- РА» — в чест на 1000-годишнината от създаването на полската дър- жава, дипломата «NCA» — в чест на 500-годишнината от рождение- то на Николай Коперник. В чест на спортни състезания, олимпиа- ды и световни първенства също се учредяват дипломы. Например: «GRENOBLE» •— Франция, «MOD» — Мюнхен, ГФР, «MEXI- CO» — Мексике и др. Условията на редица дипломи поощряват установяването на ра- диовръзки с радиолюбителите от страните или клубовете-учреди- тели. За участие и класиране на при- зови места в между нар одни късо- вълнови и ултракъсовълнови със- тезания, организаторите издават на радиолюбителите художестве- но оформени дипломи и сертифи- каты. Доказателство, че радиолюби- телят е изпълнил поставените от учредителите на дипломата усло- вия, е изпращането на заявка, придружена от необходимите QSL-картички. За някои от дип- ломитс не се изисква представя- нето на картичките, а само препис от дневника на любителската ра- диостанция. Заявките и преписи- те от дневниците за българските радиолюбители се заверяват от местный радиоклуб и от Централ- ния радиоклуб. Получаването на дипломите се 29
загруднява от бавното и неравно- мерно получаване на QSL-кар- тички от кореспондентите. Обмя- ната на тези картички е двустра- нен процес. Всеки радиолюбител не трябва да забравя, че неговата QSL-картичка е желана и очак- вана с нетърпение, че тя е необ ходима за получаване на дипломи. Когато в края на поредпата радио- връзка предадсм кодирания израз «QSLL» (моля за взаимна размяна на QSL-картички. моята ще из- пратя вед и а га) трябва да държим на даденото от нас обещание на кореспондента и да му извратим бързо своята потвърждаваща ра- диовръзката картичка. Изисква- нията, конто се поставят за полу- чаване на дипломите чрез пред- QSL-картичка може да служи за получаване на радиолюбителски дипломи. Така е в случайте, ко- гато кореспондентът в графата «Вид на работа» е отбелязал само CW или SSB, а не 2xCW или 2XSSB (което означава, че радио- връзката е била на телеграф или на телефония и от двамата ко- рсспонденти). Времето, което се отбелязва в QSL-картичката тряб- ва да бъде по Гринвич — GMT. Българските радиолюбители, конто кандидагствуват за полу- чаването на различии радиолю- бителски дипломи,трябва да пред- ставят в QSL-бюрото на Цен- тра л имя радиоклуб следните до- ку менти: 1. Заявка по определен образец на който се надписва името на дип- ломата и адреса на учредителите. При липса на адрес, трябва да се нзпише страната. По взаимна договореност, бъл- гарските радиолюбители могат да получават безплатно всички дип- ломи, издавани от националните радиолюбителски организации на СССР, ПНР, ГДР, ЧССР и дип- ломите, издавани от БФРЛ. За дипломите, издавани от го- реизброените радиолюбителски организации и тези, издавани от СРР, СФРЮ, Англия, Австрия, Аржентина, Австралия, Холан- дия, Финляндия, Франция, Нова Зеландия и Япония, изпратените в ЦРК QSL-картички след про- верка и заверяване на заявката Приложение THE BULGARIAN FEDERATION OF RADIO AMATEURS (БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ НА РАДИОЛЮБИТЕЛИ! E) Р. О. BOX 830, SOFIA, BULGARIA (ПК 830, София, България) Date........................................ То:................... ............ (Дата) (За).............................. APLICATION FOR THE................................AWARD (Заявки за................................... диплома) Call sign:............................................ (Инициал) Name and address:....................... (Име и адрес) ....................... .................................................................. I apply herewith for your....................................................................... award (Аз тук прилагам за вашата........................ „............... ................ диплома) for the following confirmed QSO, s: (напълно потвърдени радиовръзки) № Call sign (Инициал) Date (Дата) Time (GMT) (Време no GMT) Band (Обхват MHz) 1 RST Remarks (Забележка) 1 « * • - ж г л «в а л to to * • л >«««*» ’ « F < < • • * Л C a kxUlKMi* Applicant signature:............................ (Подпис на заявителя) All QSL-Cards were cheked in accordance with the rules for the award. (Всички картички бяха проверени и отговарят на изискванията за дипломата) Signature: Chief of Radio Club: (Подпис: Началник на радиоклуба) Chairman of the sports commission: (Председател на спортна комисия) ставяне на QSL-картички, съдей- ствуват за бързата и редовна размяна на радиолюбителската кореспонденция. С нейното раз- пределяне, изпращане за страна- та и чужбина и нейното получава- не се занимават специално из- гр адените за тази цел QSL- бюра. Радиол юбите лите трябва да знаят, че не всяка получена (вж. приложението). 2. Всички изискващи се по условието на дипломата QSL- картички, или заверен препис от дневника. 3. Необходимият брой между - народни пощенски купони. При липса на такива, заявката чака ред в ЦРК- Всички несбходими за диплома- та документи се поставят в плик, се връщат на радиолюбителя, без да се изпращат със заяв- ката. Всички заявки и документи за получаване на дипломи и инфор- мации за тяхното издаване се из- пращат САМО чрез QSL-бю- рото на Централния радиоклуб на адрес: София 1000, ПК 830. 3. м. с. Сотир КОЛАРОВ 30
ЗаБ*Дйи Minumu ВОДОРАВНО: 1. Превозно сред- ство. 5. Двигател. 9. Сол на борната киселина. 13. Астрономическо поня- тие. 14. Хоризонтално покрытие на корпуса на кораб. 15. Машина-чо- век. 17. Герой на роман на Алфред Шклярски. 19. Сол на йодната ки- селина. 21. Горско чифтокопитно животно. 22. Стоманена пластинка за регулиране на цветовете при дълбок печат. 24. Модел съветски леки авто- мобили. 25. Най-едрият вид от еле- ните. 26. Газообразен наситен въг- леводород. 27. Влажна частично обезводнена утайка върху филтър. 29. Японска парична единица. 30. Изпарител. 32. Зодиакално съзвез- дие. 34. Етаж от триаската система на мезозойската ера. 35. Водопла- ваща птица. 36. Пристанищно съоръ- жение. 38. Положителен електри- чески полюс. 40. Алкалоид, употре- бяван в медицината. 41. Простран- ството, изпълнено с вода за охлажда- не на двигател с вътрешно горене. 42. Клонче за присаждане. 44. Съ- ветски конструктор на танкове (р. 1908). 45. Клопка. 46. Уред, прибор. 47. Звезда от съзвездие Бик. 48. Утаечен пласт. 49. Сух постоянен вятър, който духа в тропическите области. 50. Летателен уред. ОТВЕСНО: 1. Метален цилин- дричен съд за течности. 2. Град в Тунис. 3. Триатомен кислород. 4. Неразглобяем метален елемент. 5. Уред за включванеи изключване на електрически ток. 6. Автокар. 7. Марка западногермански автомобили. 8. Зодиакално съзвездие. 9. Водо- плаващ знак за отбелязване на опас- ни за плаване места. 10. Древно- гръцка дребна монета. 11. Радиоло- катор. 12. Химически елемент. 16. Народно пиво у българите, употре- бявано до 19 век. 18. Скъпоценен камък, разновидност на опала. 20. Болеет, причинена от голямо на- трупване на тлъстини. 22. Акустична тръба. 23. Качествена памучна тъкан за долни дрехи. 26. Съкратеното на- звание на най-висшето научно учреж- дение в България. 27. Обзаведено помещение за специални занимания. 28. Шифър. 31. Част от окото. 32. Шамандура. 33. Приспособление за пристягане на пътниците в автомо- бил, самолет. 36 Специален вид антена. 37. Правило, закон. 39. Място за престой и поддържане на подвижен железопътен състав. 40. Испански народен танц. 41. Разкъса- на тъкан на живо тяло. 43. Животин- ска мазнина. 44. Географско поня- тие — нос. 45. Английски едиоконен файтон. Пехьр ПЕТРОВ Симеон Маринов Без думи Кръстослпвица Г1 2 3 4 L 6 17 8 10 11 12 13 ] 7?. . L4 1 15 16 17 18 • L9 20 21 22 • 1 23 ж 24 25 26 27 28 29 ! Й 30 31 32 33 1 34 35 И М'. 36 37 38 39 : а. 40 & г 11 42 43 X.. * , 44 В 45 46 47 48 441 .. 49 50 31
Отговори на кръстословицата от бр. 4 ВОДОРАВНО: 1.*Ебонит. 5. Ма- кара. 10. Протоки. 11. Ротатор. 12. Оси. 14. Спин. 15. Браиа. 16. ОРВО. 18. Ива. 20. Кратер. 23. Та- рани. 25. Ирис. 26. Лира. 27. Хар- лем. 30. Мукава 33. Газ. 35. Лада. 36. Парад. 37. Гари. 39. Ред. 41. Некроза. 42. Ацетати. 43. Олеати. На сцената се извикват двама от присъствуващите. Фокусникът им подава едно късо въженце и ги моли да му помогнат. След това изважда от джоба си блестяща месингова гайка, показва я на всички и я цадява на въженцето. Разгъва носната си кърпичка и моли помощниците си да държат опънато въженцето, а след това с ловко движение покрива гай- ката. — Гледайте внимателно, какво ще стане по-нататък — говори фокусникът с помощниците си, а в това време поставя двете си ОТВЕСНО: 2. Бионика. 3. Неон. 4. Триори. 5. Марина. 6. Кота. 7. Реторта. 8. Списък. 9. Триони. 13. Сава. 17. Терен. 19. Барут. 21. Тил. 22. Рим. 23. Тим. 24. Рак. 27. Хе- линг. 28. Радикал. 29. Каре. 31. Апарати. 32. Анилин. 33. Гаражи. 34. Задачи. 38. Роза. 40. Вени. ръце под кърпичката, прави нещо и след това я повдига. Въженцето е опънато, краищата му не са изпускани от ръцете на помощниците нито за миг, а гай- ката я няма. — Не се безпокойте — казва фокусникът — сега ще я наме- рим. — Като рови в джоба си той изважда гайката и я подава на един от помощниците си. — Можете да я вземсте за спо- мен. Секретът на фокуса. Този но- мер изисква сериозна подготовка на реквизита и по-специално на гайката. Необходимо е да се по- ръчат няколко еднакви гайки (квадратни) с размер 30—40 mm. Една от тях трябва да бъде раз- рязана и двете й половинки да се пасват много добре, за да не личи съединителната им линия. Съеди- няването им се осъществява с два щифта, конто се запресоват в едната половинка, а в другата се пробиват точни отвори. Сьединя- ването и разделянето на двете по- ловинки трябва да става с малко усилие. Останалото е просто. Гайката се надява на въженцето, под кърпа- та фокусникът разделя гайката па две половини и заедно с нея ги поставя в джоба си. На помощниците дава за спо- мен цяла гайка, поставена пред- варително в другия джоб. И. Д. В следваши брой TTL-интегралните схеми в практиката —Основни харак- теристики на TTL-елементите Разработка «Млад конструк- тор»— Пробник на TTL-ин- тегрални схеми Класовете в нискочестотните усилватели Магнитните ленти и тяхното лепене Направи си сам Електроника за тези, конто за- почеат За автомобила — Индикатор за светлините Часовник с електронно махало Пощенски вагон в мащаб НО «Морско око» Модел на ЗИЛ-114 «Стъклен» надлъжник за пла нерни авиомодели Гостува ни Националният по- литехнически музей — Модел на чекрък Радиолюбителски диплома Тест — Познавате ли свойст- вата на кондензатора ПРИЛОЖЕНИЯ. Безмоторен авиомодел «Ета- лон «С» Акробатичен авиомодел за учеб- на дейност МЛАД КОНСТРУКТОР • СПИСАНИЕ ЗА ПРИЛОЖИЛ ТЕХНИКА Главен редактор (на обществени начала): проф. инж. Иордан БОЯНОВ Зам.-главни редактори: инж. Надка ВЪЛКОВА, Димитър ДИМИТРОВ Редантори: инж. Крум БАЛАБАНОВ, инж. Росица ЦВЕТКОВА инж. ЕЛИСАВЕТА МУ- ТАФОВА Секрстар: Владка ЧОТОВА Редакционен съвет: инж. Александър ВЪЛЧЕВ, инж. Валентин ГРОЗДАНОВ, к. п. н. Гана МИЛЧЕВА, Георги КАРАГЮЛЕВ, инж. Петър АРНАУДОВ, доц. к. т. н. инж. Славчо МАЛЯКОВ, инж. Стефан ЧЕРНЕВ, доц. инж. Ценно НЕДЕВ Художествено оформление: Мария ЯНАКИЕВА. Технически редактор: Николай ПЕРИ- КЛИЕВ. Норектор: Василка САРИИСКА Брой 5. ГодинаХ. Формат 60X84X8- Тираж 15 000. Дадена за лечат на 19. IV. 1978 г. ГОДИШЕН АБОНАМЕНТ — 3 лв., отделен брой — 0.35 лв. АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА: София 1000, бул. „Христо Ботев" № 48, V етаж, тел. 88-59-21 Цена 0,35 лв.
Илюстрации към статията „Радиолюбителски диплома" (стр. 29): горе — съветска радиолюбителска диплома за учас- тие и класиранс на призови места в международните състе- зания „Миру — мир" през 1972 г.; вдясно — QSL-кар- тички Снимки. Т. Маринов
ФЕДЕРАЦИЯ РАДИОСПОРТА СССР
И през тази година за републиканското пър- Тодор Кайкиев Иван Котев венство по радиотелеграфия бяха характерни масовото участие и високите резултати, постиг нати в оспорвана борба и в четирпте възрасто ви групп — пионерн, юноши, младежн и мъже Това говори за растящата популярност на тозг увлекателен и полезен технически спорт и за добрата подготовка, която състезателите полу чават в радиоклубовете. Пионери: 1. Иван Котев (Кн) 370,5 т. 2 Иван Иванов (Кн) — 365,1 т. 3. Ани Томовг (Пд) — 309 3 т. Отборно: 1. Кюстендил — 735,( т. 2. Пловдив — 561,7 т. 3. Софпя-Ок — 469,2 т Юноши: 1. Басил Богданов (Кн) — 364,5 т 2. Емил Миланов (Ст 3.) — 362 т. 3. Емил Ру сев (Рс) — 335.6 т. Отборно. 1. Ст. Загора — 664,1 т. 2. Русе — 627,9 т. 3. Шумен - 610,7 т Младежн: 1. Тодор Кайкиев (Ст. 3 ) — 570 т 2. Румеп Гечев (Сф— I отб.) — 419,3 т. 3. Нико лай Анчев (Рс) — 477 т. Отборно: 1. Ст. Заго ра — 985,9 т. 2. София — I отбор - - 968,1 т 3. Русе •— 786 8 Т. Мъже: 1. Пейо Попдончев (Пд) — 538,4 т 2. Вайцис Пупакис (Ст. 3.) — 530,6 т. 3. Вла- димир Коруков (Ст. 3.) — 516,2 т. Отборно 1. Ст. Загора — 1046,8 т. 2. Пловдив — 908,6 i 3. София — 1 отбор — 904,6 т. Текст и снимки Д. Димитрсн