Text
                    Мла§
конструктор
3'78
СПИСАНИЕ ЗА ПРИЛОЖИЛ ТЕХНИКА 9 ИЗДАНИЕ НА ЦК НА ДКМС

▲ > На IX национална изложба на ТНТМ нашего спи- сание присъди първа награда за средношколци на две разработки, създадени в конструкторско бюро от 31-во ЕСПУ. Сега конструктореките бюра към клуба за ТНТМ отново работят над интересни теми: „Апарату- ра за радиоуправление на модели" (снимката вдясно) и „Магнитострикцпонен генератор за ултразьук" (сним- ката горе) «ЗА ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ТНТМ» ЗАСЛУЖЕНА НАГРАДА За извършената политически и организаторска работа, за постигнати високи резултати врез деветия преглед, с г.им- пела на НК на ДКМС „За принос в развитието на движе- нпето за ТНТМ" беше наградена и комсомолската органи- зация в 31-во ЕСПУ в София. В резултат на тясната връзка и взаимодействие на ръ- ководствата на комсомолската организация, клуба за ТНТМ и училището е повишено качеството на цялостния учсбно- възпитателен процес. В постоянните форми на движепкето участвуват почти половината от всички ученици. Различайте конструкторски бюра и голяма част от кръжоците са при- ложно-технически, някои изцяло са пренесли дейността си в ДИП „Лиляна Димитрова" и в ДПК „Димитър Благоев", а други се ръководят от специалиста от завод „Елек тропи- ка", „Инжстрой" и Внешня лесотехнически институт. Впро- чем тук и кръжоците по физика и химия също имат при- лежна насоченост. За комсомолците от 31-во ЕСПУ високата награда е гор- дост и стимул за отце по-успешна творческа работа. Участниците в кръжока по аналитична химия се подгот- вят като лаборанти за заводски лаборатории Кръжочницнте по физика създават ценни учебпо-техчи- чески помагала
Съдър)кание • Неотменно ръководно нача- ло — беседа с другаря На- чо Папазов — председател на Централния организацио- нен комитет на X национа- лен преглед на ТНТМ и пред- седател на ДКНТП 1 • Актуални задачи на движе- ние™ за ТНТМ сред учащи- те се през X национален пре- глед — инж. Константин Ку- тей, директор на Републикан- ския център на ТНТМ 2 • TTL-интегралните схеми в нрактиката — к. ф. м. и. инж. Мария Димитрова и к. ф. м. н. инж. Иван Банков 4 • Антена за 20 tn «Хибриден квадрат» с- • Електроника за тези. които започват — Как се права печатна платка — инж. То- дор Аджаров 10 • Възстановяване на стопяе- ми предпазители — Петър Манев 10 • Ракета с парашут и автомат за прекъсване на полета — з. м. с. Ангел Янков 12 • Гостуеа ни Национаяният поли технически музей — Па- рен катер «Амалия» — Илия Тодоров 13 • Ж- п. моделизъм — Прило- жение на«Пико»-стрелките— инж. Басил Гонгалов 19 • Проектиране на крилни про- фили 9[ • Поща МК 24 • Епоксидни КОМПОЗИЦИИ с намалена скорост на втвър- дяване — Иван Митев 24 • Полезн11 съвети 26 • Хвьрчила — инж. Любомир Петру шев, м. с. Петър Ки- рилов 27 • Направи си сам 28 • За малки те nonempty тори— «Автоматични ръце» — Илия Костов 29 • Забавни минута 30 НА ПЪРВА СТРАНИЦА НА КОРИЦА ТА: В крьжока по фотодело към клуба за ТНТМ в 31 ЕСПУ в София Млад конструктор 3'78 ТЕЗИСИТЕ ЗА РАБОТА С МЛАДЕЖТА И КОМСОМОЛА — ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ НЕОТМЕННО РЪКОВОДНО НАЧАЛО Във връзка с йесеггодишнината от утвърждаването на Тези- сите на ЦК на БКП за работа с младежта и Комсомола и .нови те задачи, стоящи пред движението за ТНТМ, представится на ре- дакцията беседва с другаря НАЧО ПАПАЗОВ — председател на Централния оргинизационет комитет на X национален преглед на ТНТМ и председател на Държавния комитет за наука и техниче- ски прогрес. — Другарю Папазов, как оценя- вате ролята и значението на Тези- сите на ЦК на БК П за работа с млалежта и Комсомола за разгръ- щане на движението за ТНТМ сред пионерите и средношколците, конто са бъдешето на бълтарската нация? — През месец декември миналата година се навършиха десет години от утвърждаването на развитите от другаря Тодор Живков Тезиси на ЦК на БКП за работа с младежта и Комсомола. Те са забележителен документ от едно творческо време за обществената зрелост на българ- ската младеж. В тях са заложени най-добрите, най-силните страни на марксистко-ленински я подход на партията. Тезисите са проява на априлската политика на партията в работата с младежта. В тях се оце- ни голямата реална промяна в жи- вота на младото поколение. Рожба на Тезисите е движението за техническо и научно творчество на младежта. На основа на реални- те обществени процеси, свързани с хода и развитието на научно-техни- ческата революция, в Тезисите се определи ролята на всички отряди на мтадежта, формулираха се идеи- те и зададите за разгрыцане на то- ва движение. Въз основа на Тезиси- те излязоха редица партийни, дър- жавни. отраслови и ведомствени до- кументу които обезпечиха норматив- но развитието на технического и на- учного творчество на младежта. Съществен елемент от голямата реална н потенциална сила на дви- жението за ТНТМ е неговото раз гръщане сред пионерите и средно- школците — бъдегцето иа нашата нация. Тезисите издигнаха на най-високо държавно и обществено ниво гри- жата и внимание™ за цялостната възпптателна работа сред подраст- ващото поколение, като бъдещ стро- ите.! на най-прогресивното и хуман но човешко общество. Механизъм за осъществяването на тази цел е движението за ТНТМ, сполучлива форма, чрез която пионе- ри и средношколци вървят по стръм- н,ия и труден път на науката, овла- дяват азбуката на техниката, въз- питават се, изявяват се и се утвър- ждават чрез труд и творчество, виж- [ат далечните хоризонти на новия живот. — Какви най-главни конкретно за- дачи стоят днсс пред движението за ТНТМ сред учащите се и кой според Вас е най-правилният подход за успешного им рвшаване? — /Кивотът доказа, че Тезисите им ат бъдеще, че те са част от бъ- дещето, в което ще постигнем зре- лостта на социализма в нашата страна. В тях владее строго обек- тивната позиция на партията, ней ният дълбок реализъм и продълже- нието им откриваме в редица след- ваици документи на ЦК на БКП, в речите на другаря Тодор Живков, адресирани до българската младеж, в писмото на другаря Тодор Жив- 1
ков до участниците и деятелите на ТНТМ, поставило главните задачи на качествено новия етап в развити- ето на това движение. Чрез технического и научного творчество сред пионерите трябва да се развива интелектът, въображе- нието и творческата фантазия, да се разпалва интерес към науката и техниката, да се изграждат техниче- ски навици и творческо мислене. Сред комсомолците от средните училища движението трябва да се свързва още по-тясно с трудовото възпитание и с професионалното ориентиране, да се изгражда траен интерес и любое към избраната про- фесия. Комсомолците и пионерите да се възпитават в социалистическо отно- шение към труда, уважение към трудовите хора, готовност за обше- ствено полезен труд. Това са конкретни задачи. Те са мащабни, отговорки. За тяхното ус- пешно, качествено решаване партия- та е дала верен, правилен подход — Тезисите. Ето защо те ще бъдат не- отменно ръководно начало, постоян- но приложими в нашата работа за по-нататъшно развитие и усъвър- шенствуване на движението за ТНТМ, за нарастване на неговата роля, в приноса на българската мла- деж за изпълнение на решенията на XI партиен контрес и Юлския пле- нум на ЦК на БКП. — Какви мерки е набелязал Дър- жавният комитет за наука и техниче- ски прогрес за подпомагане на дви- жението за ТНТМ в училищата през X национален преглед? — В отговор на писмото на дру- гаря Тодор Живков до участнипите и деятелите на движението за ТНТМ, получило най-широк отзвук сред ия- лата наша общественост, ДКНТП разработи мероприятия за по-ната- тъшно активно участие на младежта и младите таланта в научно-техни- ческия прогрес. Никои от тези мерки ше подпомог- нат пряко движението за ТНТМ в училищата. На вниманието на ДКНТП ще бъдат и високоефектив- ните и оритинални ученически раз- работки. Централната комисия но класиране и оценяване на разработ- ките, създадени по линията на ТНТМ, чиято дейност се организира от ДКНТП, винаги проявява особе- но внимание към пионерските и средношколските разработки. В този ред трябва да се спомене предстоящата работа за усъвършен- ствуване на нормативната база, от- криването и развиването на талан- тите в различните области на наука- та и техниката и т. н. Пожелавам на читателите и на творците от списание „Млад кон- структор" нови, големи успехи по пътя на научно-технического творче- ство, по трудния, но славен път на усвояване на науката и техниката в името на щастието и благоденствие- то на нашия прекрасен трудов на- род, за победита на великого кому- нистическо дело у нас и навсякъде по света! АКТУААНИ ЗАДАЧИ М ДВИЖЕНИЕТО ЗА ТНТМ СРЕД УЧАЩИТЕ СЕ ПРЕЗ X НАЦИОНАЛЕН ПРЕГЛЕД Разгърнало се в изпълнение на Тезисите на ЦК на БКП за работа с младежта и Комсомола, движението за ТНТМ достигна нов, по-висок етап в своего развитие, доказа своята жизненост, получи размах, обхвана всички слоеве и отряди на младежта, утвърди се като ефективна форма за комунистическо възпитание на мла- дого поколение. Технического и на- учно творчество днес е част от дви- жението «Младежки труд, учение и творчество — за високо качество и ефективвост» и все повече се пре- връща в ковачница на убедени строи- тели на зрелия социализъм. Писмото на другаря Тодор Жив- ков до участниците и деятелите на движението за ТНТМ очертава нови, още по-значими задачи пред нас. То е важен партиен документ, раз- виващ и обогатяващ партий ните по- становки за комунистическото въз- питание на българската младеж в условията на съвременната научно- техническа революция. Цялата наша младеж прие писмото като проява на непрестанного внимание и грижи на БКП, на високо доверие в мла- дежките сили и възможности и из- рази готовността си да изпълни с присъщия й ентусиазъм и всеотдай- ност партийните препоръки. Десети ят национален преглед на ТНТМ започна в период на всена- родна борба за претворяване в дела на решенията на XI конгрес на БКП и на Юлския пленум, за из- пълнение на задачите на VII пети- летка. В тези условия големи и из- ключително отговорни са задачите на движението за ТНТМ сред уча- щите се. Подготовката за творческо уча- стие на подрастващите в решаване на проблемите на научно-техниче- ския прогрес изисква в по-нататъш- ното масовизиране на движението да се пости гне качествен ръет. Направеното досега нс е малко. Из- градени са близо 3000 ученически клуба за ТНТМ, като в средните училища този процес практически е завършен. Вече 50% от учениците участвуват в постоянните форми на движението. Безспорно тези цифр и са радващи, но това не означава, че са решени въпросите на масовиза- цията на движението сред учащите. Сега комсомолскнте организации и пионерските дружини, съвместно с училищните ръководства и с помощ- та на окръжните станции на младите техници и агробиолози, трябва да изградят напълно мрежата от клу- бове за ТНТМ във всички основни училища, като отделят особено вни- мание на училищата от селските райони. В писмото на др. Т. Живксв ясно е поставена задачата«. . . развитие- то на движението среч учащите се да се свързва още по-добре с рабо- тата за тяхното професионалио ориентиране и подготовка, с уча- стието в труда, с пълноценната реализация в живота». За да изпълни тэзи партийна пре- поръка, движението за ТНТМ в училищата трябва още по-активно да съдействува за повишаване на ефективността на учебния процес, да насочва извънкласната работа към задълбочаване и разширяване на знанията на учащите се, за под- готвянето им като високообразова- ни, идейно убедени и квалифици- рани кадри за народного стопан- ство. Ето защо е необходимо да се подобри работата на извънкласните форми с фундаментална насоченост, като се избегне повторението па учебния материал, а се доразвиват получените в урока знания. Сыце- временно учениците трябва да се запознават, по подходящ начин и в нан-тясна връзка с производството и обществената практика, със съвре- менните пветижения на науката и техниката, особено в стратегическите направления на нашата научно-тех- ническа политика: електронизация- та, роботизацията, приложението на лазерната техника, химйзацията, все- странното приложение на биологи- ческата наука. Олимпиадите, научно-технически- те конференции и други форми от средношколския комплекс «Учи, тру- ди се, твори» и пионерския много- бой «Знам и мога» следва да се из- ползват още по-широко като под- ходящи форми за разширяване на знанията и за пълноценната изява на талантливите ученици. Значителен принос за повишаване на качеството и ефективността на учебния процес могат да имат клубовете за ТНТМ при експериментирането и внедри- ването на нови форми на обучение в училище. Специфична форма за всеобща политехническа подготовка на уча- щите се през X национален преглед ще бъде пълното осъществяване на призива «Направи си сам» като компонент на движението за ТНТМ. С помощта на клубовете за ГНТМ 2
и чрез формите на движението мла- дите хора ще придобият необходи- мее знания, сръчности, умения и навици за самостоятелно ремонти- ране, подобряване и усъвършен ствуване на жилището и битовата техника, за създаване на предмети и пособия за бита и за обзавеждане За учащите се«Направи си сам» ще се реализира и в разработки, подобря- ващи училищния бит и повишаващи ефективността на учебния провес чрез усъвършенствуване на учебно техническата база на училищата и създаване на нови учебно-техниче- ски средства и пособия. Целта е този стремеж към рационализиране да се пренесе и в отношението към работното място и машина, да с? прояви в поддържането и усъвър шенствуването им в условията на работа в материалисте производ- ство. Сега е необходимо, с участието на станциите на младите техници и агробиолози, широко да се експе- риментират и внедряват в клубовете за ТНТМ нови подходящи форми. Грябва да се създават консулта- циовни пунктове, да се организира пълноценното използване на учи- лищните работилници, инструмен гални, кабинети, лаборатории, про- изводствената база на шефствува- щите предприятия и АПК- Работа- та в приложно-техническите кръжо ци да се преустрои така, че да фор- мира практически навици за об- служване и ремонт на определен тип битова или производствена техника Основното изискване към извън- класнатагдейност по ТНТМ — да се насочва тя към професионалното ориентиране на учащите се и свър- зването им с ироизводителния труд — трябва да се осъществява диферен- цирано, като се отчитат възрасто- вите особености и видът на учебното заведение. Чрез формите на ТНТМ пионе- рите трябва да получават първона- чална професионална информация и да се насочват към определено сред- не учебно заведение, като се съчета- ват личните желания и способности с потребностите на района и окрыа от подготвени кадри от различии професии. Опитът показва, че зада- чата за изпълнение на план-приема в СПТУ най-успешно се решава чрез интегриране на клубовете за ТНТМ » основните училища с клубовете в СПТУ, както и с клубовете на тех- ните базови предприятия. Клубовете за ТНТМ в СПУ и ЕСПУ следва да запознават средно- школците поне с една работническа професия, в тясна връзка с изучава- ната специалност в производственото обучение, като създават и условия за повишаване на техническата култура. В СПТУ и в техникумите е необ ходимо активно да се съдействува за творческото осмисляне и майстор- ското овладяване на изучаваната професия, за формиране на новатор ско отношение към труда, за създа- ване на психологическа готовност за включване в материалното производ- ство, за разширяване на технический кръгозор и за овладяване на втора и трета професия. За реализирането на всичко това все по-значима става ролята на поетото от XIII конгрес на Комсомола шефство над СПТУ. Въпреки че с всяка година все повече стават кръжоците, изградени в промишлени предприятия, АПК, институти, техният брой далеч не за- доволява. Тази дейност на клубовете за ТНТМ в училищата и в предприя- тията крие значителни резерви и именно тук следва да насочат уси- лията си заводските и ученическите комсомолски организации, за да бъдат изнесени повече извънкласни форми в условията на материалното производство. Радваща е тенден- цията, особеио в основните учили- ща, за нарастване на броя на млади- те специалисти и челници от мате- риалното производство, конто ста- ват ръководители на извънкласните форми. Особено важно е те постоянно и непосредствено да участвуват в живота на ученическите колективи, да общуват с тях, да ги информират за новостите в отрасъла, да насочват и подпомагат техните творчески тър- сения. Комплексни условия за целена- сочено възпитателно въздействие на трудовите колективи върху учени- ците могат да се създадат само, ако комсомолските организации и дру- жества от производството издигнат като своя основна задача подготов- ката па бьдещото попълнение на своите предприятия. Те трябва да укрепват и обогагяват шефските връзки, да осигуряват правилното организиране на практиката и на кръжочната дейност на учениците Изменението на съотношението ме- жду извънкласните форми с фунда- ментална и приложно-техническа на- соченост е един от най-характерните показатели за приноса на движе- ние™ за ТНТМ за професионалното ориентиране ьа учащите се, за пре устройството на тематиката и съдър- жанието на дейността му. От 1:1 през 1974 г. сега това съотношение надхвърля 1:2,5 в полза на прилож- но-техническите форми. Независимо от настъпидите положителни изме- нения в резултат на успешната ра- бота на комсомолските и педагоги- ческите ръководства, необходим!! са още много усилия за повишаване на ефективността на извънкласната дей- ност за професионалното ориенти ране. Преди всичко изграждането на постоянните форми трябва да се евързва още по-тясно с перспектив- ните нужди от кадри за района и окръга. Въпреки че през последните години нараснаха значително формите по ТНТМ с агробиологична и селско- стопанска насоченост, все още тях- ната ефективност е ниска. Димит- ровският комсомол, съвместно с учи- лището, следва да привлече, възпита и подготви селскостопански изпъл- нителски кадри и специалисти, раз- биращи добре необходимостта и зна- чимостта на селскостопанския труд готовы да работят в условията на нашето социалистическо селско сто- панство. В това отношение клубовете за ТНТМ имат да решават и конкрет- на практическа задача — всеки младеж и девойка, живеещи на село. да овладеят една селскостопанска машина, като подготовката следва да започва от основното училище. Пионерските дружини, комсомол ските организации и клубовете за ТНТМ в училищата организират на широка основа и участието на мла- дежта в материалното производство Пионерските и комсомолските заво ди, цехове, АПК, горски стопан- ства, всички останали учебно-произ водствени форми (вече над 1500 в цялата страна), в конто пионерите и средношколците не само се под- готвят за бъдещата професия, но и вече се чувствуват работници, ся ярко доказателство за зрелостга на учащата се младеж, за нейния кон кретен принос в производството на материални блага. Но тъй като зада чата е не само да се подготвят изпъл нителски кадри, а и творци в своята професия, трябва да се засилва гворческият характер на дейността в пионерския или комсомолски» завод, АПК, горско стопанство. Оттам следва да произтича темати ката на кръжочната дейност, на експедициите и на всички останали извънкласни форми. Особено важно е да се създават творчески колективи от ученици и от специалисти и работници от про- изводството. Опитът показва, че уча- стието на средношколците в МКТБ в базовите предприятия има не само дълбок възпитателен ефект, но носи и сериозни практически резултати. Един все още неизползван резерв г подготвянето на средношколците за участие в раиионализаторска дейност и изучаването на методиката на технического творчество. Ние позна- ваме изключително ценния опит на СССР в това отношение, но практи- ческите стъпки за използването му у нас са все още плахи. Основен критерий за оценка на резултатите, постигнати от движе- ние™ за ТНТМ сред учащите, тряб- ва да бъде ефективността на възпи тателния процес в извънкласните форми — доколко чрез тях у комсо молците и пионерите се възпитава социалистическо отношение към тру- да и стремеж към творчество, ува жение към трудовите хора и готов- ност за обществено полезен труд За да бъдат решени тези сериозни задачи, конто стоят пред движе нието за ТНТМ в училищата през X национален преглед, необходимо е да се издигне на още по-високо равнище организаторската работа на комсомолските комитети, да се за дълбочи и усъвършенствува методи ческата и организаторска работа на педагогическите ръководства и на станциите на младите техници и агробиолози, да се привлекат и стопанските и комсомолските ръко- водства на промишлените предприя тия и АПК- Само чрез обединяване на усилията може да се повиши ефек- тивността на извънкласнага работа по наука и техника в училищата в съответствие с новите, по-високи партийны изисквания. Инж. Константин КУТЕВ, директор на Републиканския център за ТНТМ 3
TTL- инггегралните схеми в практиката в промишлени машабгЛи^нейното не- прекъснато подобряване с помощта на все по-съвършени и по-съвършени автомата за контрол и управление на процесите. И накрал (условие по- следно по ред, но съвсем не и по важност!), че цифровите интегрални схеми се използват в огромни коли- чества във всички устройства на из- числителната техника, което е най- мощният стимулатор за ускорена разработка и внедряване. По тези причини цифровите инте- грални схеми изпревариха в своего развитие с 5—8 години линейните, които наистина са по-сложни по устройство и със специфични изиск- вания към съставящите ги компонен- та, но имат и по-ограничено при- ложение. Видове интегрални схеми Понятието «интегрални схеми» напоследък почти неизменно присъствува във всички описания на апарати и устройства, на електронни изчислителни машини и система. «Направено с инте грални схеми» вече стана синоним на переменно ниво, на ефикасно техническо решение и гаранция за сигурна и безотказна работа. Целта на поредицата, конто започваме, е да помогне на много наши читатели да се запознаят с възможностите и приложението на най-разпространените интегрални схеми, използващи тран- зистор но-транзистор на та логика (ТТL-интегрални схеми). Да си пожелаем успех в тяхното изучаване и прилагане! Щое интегрална схема? Общоприето определение за инте- грална схема е следното. Интегралната схема е група от компонента, участеуващи в опреде- лена електронна схема, свързани по- между си по функционален признак, обединени в обща подложка и за- творена в общ корпус за хермети зация и защита от външни меха- нична въздействия. Те представля- ват едно неразривно цяло и са съз дадени на базата на единен техноло- гичен процес на производство с из- ползване на груповите метода на изработка. Ясно е, че в интегралната схема всички електронни компоненти, как- то и връзките между тях, са напра- вени едновременно върху един и същ полупроводников материал. Не- що повече, при съвременното ниво на технологичните процеси, не само ком- понентите на една интегрална схема, но и значителен брой интегрални схеми (повече от 50—500) се изра- ботват едновременно върху една по- лупроводникова пластинка с ни- щожни размери (от порядъка на 1—10 mm2). Макар че е трудно да се каже кога и как точно са се родили първите интегрални схеми (това често се случва в техниката), счита се, че появата им датира някъде към 60-те години. Предпоставките за създа- ването и бързото им развитие са няколко. От една страна, това е усъвършенствуването на специал ните технологии за производство на транзистори — планарно-дифузион- ната технология, създаването на окисни слоеве с контролируема дебе- лина, епитаксиалното нарастване на слой полупроводник върху повър- хността на подложката, локалната дифузия на примеси от p-тип или n-тип в полупроводник и др.)- От друга страна, това са успехите на фотофизиката (усъвършенствуване на фотолитографията, създаването на прецизни фотошаблони и размножа- ването им, както и нанасянето им един върху друг и т. н.). Към всичко изброено дотук следва да се прибави още едно изключително важно усло- вие — наличието на материална база за реализацията на тези технологии Понятията, които определят ви- довете интегрални схеми, са твърде много и един незапознат с тях кон структор може да се обьрка. Това е така, защото класификацията им може да се направи по различии при знаци: технологичен, структурен, функционален и др. Като се прибави и разнообразието в названията, из- ползвани от различните фирми-про- изводители и от авторите на спе- циална литература, затрудненията стават съвсем обясними. С цел да се и^бягнат подобии трудности, най- напред ще бъде разгледана накратко класификацията на интегралните схе- ми, за да се види къде е мястото на TTL-интегралннте схеми в нея. Преди всичко, според начина на изработването, интегралните схеми се делят на тънкослойни, хибридни и монолитна. Тънкослопните инте- грални схеми се изграждат от тънки пластинки, върху които чрез под- ходяща технология са нанесени от- делните елёменти на интегралната структура. При монолитните инте- грални схеми всички компоненти се формират едновременно върху общ полупроводников материал. Хибрид- ните интегрални схеми представля- ват комбинация от монолитните с някои допълнителни елементи, обе- динени в общ корпус. Всъщност инте- грални схеми, в истинския смисъл на определението, дадено по-горе, са само монолитните. Сега тънкослойни интегрални схеми почти не се изра- ботват, а хибридните намират огра- ничено приложение (например в ана- логово-цифровите преобразу ватели с голяма точпост). В същото време монолитните интегрални схеми полу- чиха извънредно широко приложе- ние. По функционален признак моно- литните интегрални схеми се раз-
делят на линейни и цифрови. Линейните преобразуват аналого- вое параметри на входните сиг- нали — амплитуда, честота, фаза, скорост на нарастване на сигнала и Таблица 1 Входни нива Изходни нива *1 х2 ИЛИ И ИЛИ-НЕ И-НЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИЛИ 0 0 0 0 1 1 0 1 0 1 0 0 1 1 0 1 1 0 0 1 1 1 1 1 1 0 0 0 Таблица 2 X у 0 1 1 0 др., конто при това могат да имат произволна стойност в определен, характерен за дадена схема обхват. Цифровите интегрални схеми, на- ричани много често логически, имат входни и изходни сигнали само с две определени стойкости — логически нива, условно означавани с 0 и 1. Характерна особеност на цифро- вите интегрални схеми е, че докато при работа с дискретни елементи основният активен елемент, с който конструкторът изгражда електрон- ните схеми и устройства, е транзи- сторът, при използването на цифро- вите интегрални схеми основната градивна единица е логическият елемент (ЛЕ). ЛЕ представлява електронна схе- ма, която реализира определена ло- гически функция (операция), т. е. създава на изхода си логически сигнал, съответствуващ по определен начин на всяка комбинация от сигнали, подадени на нейните входов?. Логическата функция се дефинира най-често с таблица, наречена «та- блица па истинност»(на състоянията). Тя показва какъв трябва да бъде логическият сигнал на изхода за всяка възможна комбинация от сиг- нали на входовете. В табл. 1 са да- дени стойностите на изходните сиг- нали за основните типове ЛЕ с два входа. Към тях трябва да се включи и едновходовият логически елемент, който реализира функцията «инверсия» или «НЕ», т. е. сбри- та не на входного логическо ниво (табл. 2). Обикновено при всеки тип интегрални схеми се използва един основен ЛЕ, реализиращ никоя от тези функции, а останалите ЛЕ и по- сложните интегрални схеми се из- граждат чрез подходяще свързване на един или повечс основни ЛЕ. За графичного изобразяване на ЛЕ съществуват две различии сис- темн от символи, показани в табл. 3. По-нататък ще бъдат из- ползвани символите от дясната ко- лона. Параметри Логическите елементи, а оттам и изгражданите с тях по-сложни инте- грални схеми, образуващи заедно семейства интегрални схеми, наре- чени «серии», се характеризират с няколко основни параметра. Гранични входни и изходни логически нива. Те определят толе- рансите на логическите нива, като се държи сметка за това, че изхо- дите на ЛЕ най-често се свързват към входовете на други ЛЕ и трябва да се осигури съгласуване на изход- ните и входните нзпрежсния. Из- ползват се следните гранични стой- кости: t/23x — максимално изходно на- прежение, което се възприема от следващия ЛЕ все още като логи- ческо ниво 0; Г/^зх—минимално изходно напре- жение, което се възприема от след- ващия ЛЕ все още като логическо ниво 1; U®x— максимално входно напре- жение, което се възприема от ЛЕ
каго логическа 0, т. е. при което изходното напрежение остава в гра ниците на съответното логическо ниво; — минимално входно напре- жение, което се възприема от ЛЕ като логическа 1. се измерва най-често, както е прието в импулсната техника — между нива 0,1 и 0,9 от амплитудата на сигнала (фиг. 2). Консумацията се определи от про- тичащите през транзисторите токове и е различна за двете състояния на за изходно ниво за изходно ниво п _ ИЗХ . ° ПО~~.О— ‘ вх изх Стойностите на тези нива се кон тролират и гарантират от производи- телите даже и при най-неблагоприят- ните условия на работа — максима лен товарен ток, изменения на за- хранващото напрежение в определени граници и гранични температурки режими. Характерен параметър е и така нареченото напреясение на превклтч- ване (прагово напрежение) Un. За прагово се приема входното напре- жение в момента, когато в процеса на превключване (на смяна на из- ходното логическо ниво) то се из- равнява с изходното. За всяко логическо ниво се опре- дели и съответният граничен гок. 7°зх — максимален ток за из- ходно ниво 0, при конто изходното напрежение не превишава С/2ЗХ; /*зх — максимален ток за изходно ниво 1, при което изходното напре- жение не става по-ниско от (7ХЗХ; /зх — максимален ток, консуми- ран от съответния вход при логиче- ски сигнал 0; /*х — максимален ток, консуми- ран от съответния вход при логиче- ски сигнал 1. Бързодействиегт на ЛЕ се харак- теризира с времената на превключ- ване на ЛЕ и продължителността на фронтовете на изходния сигнал (фиг. 1). Времената на превключване опре- делят закъснението на изменението на изходния сигнал по отношение на входния и са различии за пре- включване от 1 в 0 (tnp 10) и от 0 в 1 ((1]р 01)- Обикновено за оценка ма ЛЕ се използва средното време на превключване: t ^пр 10~^пр 01 ‘пр ср=-----2----- Продължителността на фронтовете Фиг о -Биполярни логически схема х - Биполярна схема с голями степен на интеграция л-MOS -логически схема о -MOS - схема сеоляма степей на интеграция ЛЕ — изходно ниво 0 или 1. Освен това поради големия толеранс в стойностите на резисторите гя е различна и за отделните ЛЕ. Ето защо се дават две стойкости га оцен- ка на консумацията: типова Рт ср — най-често срещана, средня за двете състояния и максимална Рмакс — гарантирана стойност, която не се превишава никога. Параметрите бързодействие и кон- сумация са изключително важни при практическото използване на ЛЕ. Между тях съществува взаимна за- висимост — повишаването на бързо- действието изисква по-бързо пре- зареждане на паразитните капаци- тети, за което са необходими по- големи токове, т. е. консумацията се увеличава. Обратно, консумацията се намалява при повишаване стой- ностите на резисторите от ЛЕ, което увеличава времеконстантите на пре- зареждане на тези кондензаторн. За едновременното сравняване каче- ствата на ЛЕ по тези два параметъра се използва обобщеният качествен показател t ' Р 4 *пр ср * т ср Товароспособността характери- зира възможността на ЛЕ да упра- влява определен брой други елемен- ти от подобен тип. Числено се из- разява с коефициента на разклоне- ние, който се определя от съотноше- нието на определените по-горе мак- симални стойкости на входните и изходните токове и може да е раз- личен за двете изходни нива: Обикновено в справочниците се дава по-ниската от двете стойности. LU у мои с то йч ивос т. За сигурната работа на последователно евързани- те ЛЕ е необходимо t/.o 5S(/2V и ^изх=^вх’ практика не се до пуска равенство между тези две ни/ ва, а се осигурява известна разли- ка, наречена шумов резерв: U®ip= = [/° _ц0 tjl ,,i гх *^изх и ишр VH3X С'вх’ която определя шумоустойчивостта на ЛЕ. Друга особеност на монолитните интегрални схеми е масовото нз- ползване на транзисторите в инте- гралната структура. При груповите методи на производство цената на транзисторите е твърде ниска и из- бягването на един резистивен или капацитивен елемент, където това е възможно, дори чрез използването на няколко транзистора, се оправ- дана напълно. По същите съображе- ния при интегралните схеми като диоди се използват също •- транзи- стори с подходяще евързване на пре- ходите им. В TTL-интегралните схеми като кондензаторн се изпол- зват капацитетите на р-п-преходите (аналогични на преходите база-ко- лектор). Това ограничава техните стойности до 100—200 pF, увели- чава толеранса им до ± 10—20% и ги прави температурно нестабилни. Създаваните резистор и са също с големи толеранси — ±10—20% и имат силна температурна зависимост.
Г а б л и ни 4 СХЕМА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СХЕМАТА RTL (РТЛ) II—^резисторно-транзисторна ло- гика. Основен ЛЕ — ИЛИ-HE за положи- телни сигнали — при постъпване на логиче- ски сигнал 1 (zzBX>0), на който и да е вход, тран- зисторът се насища и на изхода се получава логическо ниво О- Предимство: простота на схемата. Недоста- тъци: ниски бързодействие (fnp ср=2 ps), то- вароспособност (л=3) и шумоустойчивост; входните съпротивления трябва да са високо- стабилни и точни, което при интегралната технология се постига трудно. RCTL (РКТЛ) — резисторно-капацитивна транзисторна'логика.Основен ЛЕ — ИЛИ-НЕза положителни сигнали — транзисторите Т\ и Т2 имат общ колекторен товарен резистор /?; когато на един от входовете постъпи логически сигнал I («вх>0), съответният транзистор се насища и изходното ниво става 0. Предимство: по-високо бързодействие /пр ср= = 15 ns). Недостатъци: малка товароспособ- ност (п«4) и ниска технологичност—съдържа кондеизатори DTL (ДТЛ) — диодно-транзисторна логика. Основен ЛЕ — И-НЕ за положителни сиг- нали — диодите Дг и Д2 образуват схема И за положителни входни сигнали, а Д3 и компенсират пада на папрежението във вход- ните диоди и осигуряват запушването на тран- зистора Tlt свързан като инвертор, при ниво 0 ноне на един от входовете. Предимство: средно бързодействие (^ср-= =20 ns), висока товароспособност (п=10) и шумоустойчивост. Недостатъци: по-сложна схема; бързодействието силно зависи от капа- цитета на товара. дхоВ1 о. дхоЗг о ~ +Е о^зхаВ 1TL (ТТЛ) — транзисторно-транзисторна логика. Основен ЛЕ — И-НЕ за положителни сигнали: преходите емитер-база на многоеми- терния транзистор 7\ изпълняват ролята на входните диоди при DTL, образувайки схема И; транзисторът Т2 инвертира изходния сигнал. Предимства: високи бързодействие ((npcp=-j =9 ns), товароспособност (л=10)^и техноло- гичност на многоемитерния транзистор ECL (ЕСЛ) — емитерно-свързана логика. Основен ЛЕ — ИЛИ-ИЛИ-НЕ за положи- телни сигнали: транзисторите Тх, Т2 и Ts имат общ емитерен резистор; при подавале на сигнал 1 (нвх>0) поне на един от входовете съответният транзистор провежда и в изхода У логическото ниво става 0, а в изхода Y — 1- Само когато и на двата входа сигналите са с ниво 0, 7\ и Т2 се запушват от пада на на- прежението върху резистора и нивото в из- хода Y става 0, а в К — 1; характерно за схемата е, че за осигуряване на високо бързо- действие транзисторите не се насищат. Предимства: много високо бързодействие ((прср=2 ns)> висока товароспособност (п=10) и наличие на втори, неинвертиран изход. Не- дэстатъци: висока консумация и ниска шумо- устойчивост. 7
Поради това, там където са необ- ходими прецизни кондензатори и резистори се предвижда допълнител- но включване на външни дискретна елементи. Същото се отнася и до индуктивностите, тъй като не е възможно такъв елемент да се реализира в интегрална структура. Според прилаганата технология монолитните интегрални схеми могат да се разделят на две групи: бипо- лярни и MOS. Те се различават както по технология, така и по вида на използваните в тях транзистори — биполярни и полеви. Съперничество- то между тези два типа схеми (фиг. 3), започнало още при създаванети им, продължава и до днес и е мощен стимул за непрекъснатото им раз- витие и усъвършенствуване. Биполярните интегрални схеми превъзхождат тези от типа MOS по своето по-високо бързодействие, но и мат по-висока консумация и по- зволяват създаваието на по-малък брой елементи на единица площ. В процеса на развитието им те са преминали през използването на различии по структура основни логи- чески елементи, показани в табл. 4. От сравняването на техните каче- ствени показатели стават ясни пре- димствата на TTL-логическия еле- мент: високо бързодействие при уме- рена консумация и висока техноло- гичност на произвеждане. MOS-интегралните схеми са по- бавни, но затова пък те намериха своето място при създаваието на големи интегрални схеми (схеми с голяма и свръхголяма степей на интеграция). В тях от решаващо зна- чение е въпросът за минималната консумация и изграждането на мак- симален брой елементи в интеграл- ната структура. Същевременно раз- витието им доведе до появата и на интегрални схеми с принципно нови качествени възможности. Съпер- ници на TTL-интегралните схеми станаха симетричните MOS-инте грални схеми (CMOS), които бяха създадени благодарение на новата структура от полеви транзистори с различен по вид канал (р и п) в една интегрална схема. Наред с нищожно малката консумация (Дори в сравнение с MOS-интегралните схеми) CMOS-схемите се отличават и със задоволително бързодействие. Нова генерация MOS-интеграл нн схеми са и зарядно-свързаните за- помнящи устройства (CCD). Те имат изключително висока плътност на активните елементи (над 105 тран- зистора в една интегрална схема!). От цялото това многообразие на интегрални схеми предмет на тази поредица ще бъдат TTL-интеграл- ните схеми, получили най-широко приложение не само в изчислител- ната техника, но и в електронното уредостроене, а все по-често и в радиолюбителската практика. К - ф. м. н. инж. Мария ДИМИТРОВА К. ф. м. н. инж.* Иван j БАНКОВ Антена за 20т "хибриден квадрат" Сочетание квадратляги осигурява добра ефективност при сравнително лека конструкция Хибридни квадрати се срещат твърде рядко и тяхната непопуляр- ност се дължи най-вече на това, че в наръчниците по антенн не се намират достатъчно изходни данни за по- строяването им. Описаният по-долу хибрид за 20 гл е оразмерен по експе- риментален път. Търсен бе оптимален компромис между ефективност и лека конструкция. Не може да се смята обаче, че постигнатото реше- ние е възможното най-добро. Ето защо експериментите трябва да се продължат и от други любители, докато се оформят някакви «стан- дартни» размери, както при никои отдавна известии антенн. Фиг. 1. Коефициент на стоящите вълни в зависимост от честотата при «хибриден квадрат», настроен на 14,175 MHz Описаната конструкция е резултаг от съчетаване на свойствата на едно- вълнова рамка и на полувълнов ди- пол. Разстоянието между елементите и решението да се ползва рефлек- тор, а не директор, бе заимствувано от известния тип двуелементна антена тип «яги», а захранването и вход- ният импеданс са като на система от едповълнови рамки. Изходни данни за изчисляването им може да се на- мерят в справочниците по антенн (например в справочника ARRL). Реалните предимства на едновъл- новата рамка по отношение на полу- вълновия вибратор са по-голям сиг- нал и по-добро отношение сигнал/ шум. Линията, която захранва един активен квадратен елемент се свър- зва направо, без да се ползват сред- ства за съгласуване. Най-подходящ е коаксиалният кабел РКШ-1 с импеданс 70 й, но може да се упо- треби и 50-омов при незначително влошаване на съгласуването. И в двата случая между рамката и ли- нията се включва един добър 70-омов измерител на стоящи вълни, след което проводникът на рамката се удължава и скъсява по малко, до- като се получи коефициент на стоя- щите вълни най-близък до единица. На фиг. 1 се вижда, че към средата на лентата коефициентът е практически 1, като се увеличава най-много на 1,3 към 14 MHz. При всички обстоятелства една антена с две едновълнови рамки ще превъзхожда антената с една едно- вълнова рамка и един полувълнов дипол. Ползването на втора рамка обаче увеличава значително съпро- гивлението на вятъра и теглото, което води до неприемливо услож- няване и оскъпяване на конструк- цията. Ето защо бе предпочетено компромисно решение с една рамка и един дипол, което е много по-лесно за реализиране. Една квадратна рамка с вертика- лен диагонал е най-добра по отно- шение на заледяване и силен вятър. За мачта и напречен носач е изпол- звана дуралова тръба с р30 mm. Диагоналите на квадрата, както и диполът са направени чрез телескоп- но наставяне на основната тръба с $25 mm към удълженията от тръба с 020 и 15 mm. Наставките се фик- сират, като на външната тръба се прави прорез 50—60 mm и се при- тяга чрез скоба с винт. Диагоналите на квадрата завършват с удължение от изолационен материал (може да се използва импрегнирано дърво или пластмасова тръба). В края на изола- торите се правят отвори, през които минава алуминиев проводник с 01,7 mm. Общата дължина на диагоналите е около 7,90 гл, получена например от тръба с дължина 4 m и 0 25 mm. две удължения по 1,10 m с 020 mm, две по 1 m с 015 mm и накрая изола- торите. Разстоянието между отво- 8
J Фиг. 2. Конструкция на антената «хибриден квадрат»: 1 — мачта от ду- ра лов а тръба с 0 30 mm; 2 — носещ прът от дура лова тръба с 0 30 шт и £«=4,28 т; 3 — диагонали на квадрата: а — Дуралова тръба с $ 25 mm и£«=4 m — 2 бр.; б — дуралова тръба с 0 20 mm и L— 1,10 т; в—дуралова тръба с $ 15 mm и L— 1 m — 4 бр.; г — изолатори от дърво или пласт маса с 0 13 mm и £=40 ст — 4 бр.; обща дължина на Диагонала 8 т; 4 — алуминиев проводник с $ 1,7 шт и £=22 т; 5 — коаксиален кабел 70 Й (може и 50£2); 6— рефлектор: а —дуралова тръба с jzf 25 mm и L= 4,25 m — 1 бр.; б — дуралова тръба с $ 20 mm и £=1,80 m — 2 бр.; в — ду ралова тръба с 0 15 mm и £=l,90 m — 2 бр.; обща дължина 10.94 га; 7 — обтяжки от найлоново въже рите на два срещуположниизолатора се нагласява на 7,72 т. Рефлекторът е изработен също от една тръба с дължина 4,25 m и 25 mm, телескопно наставена с тръби с jz(20 и ^15 mm. Общата дължина се нагласява"1 на 10,80 т, след което скобите се притягат добре. Краищата на тръбите се запушват, за да не влиза вода, а удълженията се лакират, за да се предпазят от коро- зия. Диполът се закрепи върху но- сещата тръба посредством профилни челюсти и болтове, както при тръбно скеле. Разстоянието между квадрата и дипола е 4,24 ш. Размерите, дадени на фиг. 2 са за 20 т, но може да се трансформират мащабно и за друга лента. Ако се използва директор вместо рефлек- тор, усилването за разчетната че- стота ще бъде малко по-голямо, но за сметка на стесняване на лентата. При това разстоянието до квадрата става по-критично. При конструкция е рефлектор се получава по-равномер- но усилване по цялата лента и анте- ната се реализира по-лесно. Експериментите показаха, че за разчетна честота 14,1 MHz при разстояние 0,2Х и рефлектор 0,51Л се получава най-добро усилване в посока напред, като отношението напред/назад остава приемливо по цялата лента. Отношението напред/назад е от- ношение на мощността, излъчена по посока на максималното излъчване, към мощността, излъчена в обратна посока. То е също така мярка за потискането на приемания сигнал, когато антената приема в посока, противоположна на тази, за която усилването е максимално. Отноше- нието напред/назад обикиовено се изразява в децибели. Предполагаемото усилване на сис- темата в сравнение с един полувъл- нов дипол е от порядъка на 7 dB. Практическите измервания показаха отношение напред/назад около 14 dB и още по-голямо отношение напред/ встрани. Дължината на рефлектора е 10,94 т, а разстоянието до квадра- та — 4,24 т. Тези дължини се на- гласяват и фиксират, докато систе- мата е на земята. Приблизителната дължина на проводника на рамката 305 3 се намира по формулата £= Добре е да се започне с малко по- дълъг проводник, например 22 т, и с дипметър да се настрои на раз- четната честота чрез постепенно скъ сяване. Ако разчетната честота е 14,175 MHz, кр ивата на стоящите вълни ще бъде твърде подобна на тази от фиг. 1. Коаксиален кабел с импеданс 70 Й се съгласува направо с квадра- та, но и 50-омов кабел също може да се свърже направо при леко несъгла- суване. Захранващата линия се свър зва към долния ъгъл на квадрата- Съответният изолятор трябва да има два отвора за двата края на провод- ника и да е удължен извън ъгъла на рамката с около 10 ст, за да се осигури опора за коаксиалния ка- бел. Връзките на кабела може да се направят в пластмасова разклони- 2—2316 5
телна кутия с клеми. Тя се хермети- зира добре, за да не прониква вода до оплетката на кабела. Носачът на антената представлява дуралова тръба с дължина 4,28 m и диаметър 30 mm. С цел да не се огъне от патоварването, мачтата се издига на 1,20 m над носача, като до двата му края се закачат найлонови обтяжки. Теглото на квадрата е до- ста по-голямо от това на дипола, поради което мачтата се закрепи в центъра на тежестта на 1,20 до 1,50 m от квадрата. Това тегловно балан- сиране се прави след като квадратът и диполът са готови и фикси рани върху носача. ЕЛЕКТРОНИКА ЗА ТЕЗИ, КОНГО ЗАПОЧВАТ По-голямата част от съвременните елек- тронни елементи имат такива размера и кон- струкция, че свързването им в обемен монтаж е непрактично и понякога невъзможно. Ето защо е желателно първите стъпки в електро никата да започнат с печатная монтаж. Резултати Ефективността на една антенна система не може да се оцени обек- тивно, ако не се вземат предвид усло- вията, конто са определили нейната конструкция. В случая те могат да се формулират така: 1. Проекты- е само за една люби- гелска лента с оглед простота и ефек- тивност на конструкцията. 2. Ниска цена на материалите и труда. 3. Висока ефективност и нисък ъгъл на излъчване при неголяма височина над земята. 4. Нисък Q-фактор, за да се оси- гури широка лента без ограничаващи стоящи вълни в краищата на 20- метровата лента. 5. Малка уязвимост от заледяване и бури. б. Проектиране, конструкция и настройка съобразно с възможностите на една средно обзаведена станция. Следователно, ефективността на описания хибриден квадрат може да се съпоставя само с антенн, чиято конструкция е била реализирана в рамките на посочените условия. На практика хибридният квадрат по- каза отлично отношение напред/на- зад — от порядъка на 30 6В както при приемане, така и при преда- ване. Колкото е по-далече кореспон- дентът, толкова по-силно проличава насочеността на антената в интер- вала от около 12 до 20 6В. При условия на многократно отражение, отношението напред/назад се нама- лява. При работа с много DX-станциж на SSB с мощност 30 до 100 W, се получаваха оценки, сравними с тези, конто се получават при мощност 1000 W. Ако се работа с максимал- ната позволена мощност, хибрид- ният квадрат би имал големи пре- димства при DX-връзки, дори без да се вдига на висока мачта. Прото- типы- беше поставен на 10 m над земята. Естествено, хибридният ква- драт не може да се сравнява с някои по-големи и по-сложни конструкции, но е едно добро начало за Тези, чиито материални възможности и време са ограничени. И. Л. (По материала от сп. «QST») Как се прави печатна платка Какво представлява печатната платка? Това е парче гетинакс или друг изолационен материал с опре- делена форма и размер и, върху което предварително по химичен начин е залепена тънка медиа лама- рина (фолио). На необходимите ме- ста фолиото се разяжда с подходящи химически разтвори, така че да се осигурят необходимите точки за за- крепване на елементите и връзките помежду им. Как се изработва печатната платка ? Най-напред на лист милиметрова или друга разграфена хартия с дей- ствителните размери на платката се начертава схемата на опорите и връзките между отдел ните елементи Изводите на елементите влизат. в Едва ли е необходимо да се при- помни колко съществено е всяка захранваща мрежа и отделяйте кон- суматори да бъдат защитени чрез подходящ предпазител. Голям брой апаратури и електросъоръжения по- насят тежки повреди или се унищо- жават непоправимо поради това, че предпазителят, предвиден от произ- водителя е възстановен със случаев проводник, който се стопява едва след като е изгоряло това, което той предпазва. Не са редки случайте на пожар поради неизправен предпа- зител. Неприятно е също, когато в най-неподходящ момент запалването или друга част от електроинстала- цията на моторно превозно средство внезапно изключи поради неизпра- вен предпазител. Как да се избягнат или поне нама- лят посочените аварии? На пръв поглед много просто — изгорелият предпазител се заменя с нов от същия вид и за същия ток на стопяване, според указанията за инсталацията или апаратурата. В електроснабдяването (има се предвид мрежата след главния пред- пазител, който е пломбиран) в елек- трическите машини и апарати, елек- 10
отвори, които се ограждат с остров- чета. Диаметърът на отворите обик- новено е 1 —1,5 пип, а диаметърът на островчетата трябва да бъде 3—4 mm. Ако се налага да се напра- ви отвор с диаметър различен от посочения, островчего трябва да има диаметър 2,5—3 пъти по-голям от този на отвора. Разстоянието меж- ду островчетата за един елемент трябва да е такова, че при огъване на изводите на елемента, той да не се повреди (например стъклен диод, резистор и пр.). В любителски условия съедини телните линии (шини) се начертават с редис перо, обикновено перо за мастило или дори с подострена клеч ка. Използва се най-често нитроце лулозен лак, латексов лак или асфал тов лак, разреден с коресилин. На- несеното лаково покритие трябва да изсъхне много добре. Предп напася вето на линиите фолираният гети- накс трябва да се изтърка с фина шкурка и да се измие със спирт. По-нататък парчето гетинакс не бива да се пипа с пръсти, защото мазните петна върху него затрудняват разяж- дането (ецването) на медното фолио. След изсъхването на боята се при- стъпва към разяждане на фолиото. Най-подходящ за целта е разтвор на железен трихлорид (FeClg) във вода. Разтворът се прави в съотно- шение 250 ml вода и една супена лъжина от железния трихлорид, кой- то представлява черен летлив прах. След разяждането на няколко плат- ки силата на разтвора намалява и процесът на разяждането се забавя. Разяждането може да се ускори, като разтворът се подгрее до около 40°С. С железния трихлорид трябва да се работи много внимателно, за- щото вдишвапето му води до неприят- ии последний. Попаднал навлажнен върху кожата, той я обгаряда върху оооо оооо оооо оооо оооо дрехите оставя петна, които не се почистват. За ускорено разяждане може да се употреби и разреден (40%-ов) разтвор на азотна киселина. По сыция начин, както при железния трихлорид, може да се приготви раз твор за разяждане от амониев пер- сулфат (ПН^гЗгОа и вода, който с по-безопасен. Той действува по-бав- но и е необходимо в процеса на раз- яждането да се подгрява до 40°С. Удобно е разяждането на печатайте платки да се прави в емайлиран съд или във фотографска вапа. През отвор, предназначен за за- крепване на печатната платка, се прекарва конец и се завързва. Плат- ката се потапя без да се разплисква разтворът, койго трябва да я по- крие. Следжоколо петымииути тя£се 5 & изважда, като се внимава да не се капе, измива се с вода и отново се потапя. По време на разяждането платката се разклаща от време на време и може внимателно да се из- бърсва с тампон от мека памучпа материя. Така след около 10 до 15 минути, в зависимост от големината на платката, медта от непокритите с лак места се разтваря и се появява гетинаксът. В процеса на изработването на тродомакинските уреди, съобщител- ната техника, транспорта, електрон- пите уреди и други се използват над 15 вида предпазители. Пове- чето от тях се правят по за няколко стойкости на тока на стопяване. У нас се ползват и десетки видове вносни машини и апаратц, чиито предпазители не винаги са оразме- рени по БДС. Поради това в магази- ните не може да се поддържа доста- тъчно пълен асортимент от предпа- зители за всички апаратури. То- гава? На практика в повечето случаи нзгорелият предпазител се възста- новява със случаен проводник, който има понякога ток на стопяване де- сетки пъти по-силен от номиналния (например 6 А вместо 0,3 А) и то чрез небрежно усукване върху па- трона! Съгласно правилниците по проти- вопожарна охрана и електроснаб- дяване, забранява се силнотоковите предпазители да се възстановяват с жички. Има обстоятелства обаче, при които е немислимо да се прекъсне електрозахранването поради липса на резервен предпазител (в болнич но заведение, при непрекъснат про- Таблица Ток на стопяване, А , Диаметър, гпт Мед Ново сребро Алуминий Калай Олово 1 0,053 0,08 0,066 0,18 0,21 2 0,086 0,13 0,1 0,29 0,32 4 0.13 0,21 0,16 0,53 0,58 6 0,17 0,28 0,23 0.6 0.68 10 0.24 0,4 0,31 0,85 0,96 15 0,32 0,51 0,39 1,1 1,26 20 0,39 0,62 0,48 1,33 1,5 25 0.42 0,72 0,56 1,66 1,75 30 0,5 0,65 0,63 1,8 40 0,6 1 0,8 мишлен процес, при светлинни сиг- нали в транспорта и др.). В такива случаи се налага бързо да се въз- станови нзгорелият предпазител до набавянето на редовен, но това тряб- ва да става надеждно и с чувство за отговор ноет. Какво да се прави? 1. Преди всичко да се използва подходящ проводник за ток на сто- пяване близък до този на оригинал- ния предпазител. В посочената та- блица са дадени диаметрите па про- водници от различии материали и съответният им ток на стопяване. 2. Проводникът се запоява към металните покрайници на предпа-
печатайте платки има редица тън- кости, конто допринасят платките да се правят по-ефектпвно и да са по-качествени. Ето защо ще бъде добре тези, конто нямат достатъчно опит в това отношение да имат проя- вил реда на операциите, описан в следната технологична карта за изработване на птчатна платка 1. Начертаване на графичен ори- гинал (образ) на печатната платка върху милимстрова хартия, съобраз- но с реалните размери на елементите от схемата. Ако се ползва готов гра- фичен оригинал (например от спи- сание «Млад конструктор»), той се откопирва направо с индиго върху медното фолио на платката. 2. Изрязване на плочата по раз- мер. Почистване с фина шкурка. 3. Нанаспне с цептър върху пло- чатэ мсстата на отворите. 4. Начертаване на островчетата и свързващите проводници с лак. 5. Ретуширане. 6. Сушене на платката. 7. Разяждане на непокритите ча- сти от платката по един от описаните начини. 8 Измиване на платката обилно с вода. 9. Отстраняване на лаковото по- критие чрез тампон, напоен с коре- силин. 10. Пробиване на отворите посред- ством свредло с диаметър, съответ- ствуващ на изводите на елементите. Леко почистване с шкурка. 11. Намазване на платката с раз- твор на колофон в’спирт. (6 12. Покриване на островчетата с припой (без да се_запълват отвори- те!). Така изработената платка е гото- ва за монтиране на елементите. Проектирането на една печатна платка на базата на електрическата схема изисква опит, а при работа с високи честоти — повече познания и въображение. Ето защо за начинаещия радио- любител по-лесно и изгодно е да си направи универсалии печатни плат- ки, върху конто да експериментцра своите схеми в началото. Препоръчва се универсалната пе- чатна платка да има едпотиппи от- вори и шини, конто в зависимост от нуждите могат да бъдат прекъсвани или съединявани с проводникови мостчета. Най-проста платка от то- зи тип (фиг. а) съдържа само остров- чета с отвори за изводите на елемен- тите. Те се нареждат по подходящ начин, така че връзките между тях да са максимално къси. Връзките се правят с малки проводничета. Една по-удобна универсална плат- ка (фиг. б) има освен заградените с островчета отвори и съединителни шини, поради което отпада необхо- димостта от много съединителни про- водници. Необходимите все пак връз- ки се правят с проводникови мост чета, а там, където няма нужда от връзка, шината може да се прекъсне с остро ножче (фиг. в), Инж. Тодор АДЖАРОЗ Този ракетен модел, успешно експериментиран от национал- ния отбор през 1977 година, е по- казал добри резултати. Различа- ва се от класическия вариант но начина на разположението на стабнлизаторите и поставянето на фитила за прекъсване на полета на модела според желанието на състезателя. зителя или поне се притиска добре под металните капачки. 3 Проводникът се прокарва през цевта на патрона, освен ако фабрич- но е бил поставен отвън (така е при по-голямата част от автомобилните предпазители). 4. При силнотоковите предпази- тели да се запазва пясъкът, който предотвратява образуването на дъга вътре в патрона. Във всички случаи след замяна на предпазител трябва да се проверява дали той е затегнат добре. Ако кон- тактните повърхности са окислени, да се почистят добре и да се намажат със силиконов или друг неутрален вазелин (товч е особено необходимо при среди с повишена влажност). В много автомобилни инсталании предпазителите завършват с конусни капачки, конто лягат в отворите на челно притискащи ги контактни пе- ра. Натискът на перата се проверява, като предпазителят се завърта, чрез което едновременно се почиства кон- тактуващата повърхност. Ако пред- пазителят се върти леко, трябва да се извади и да се усили натискът на перата. Авюмобилните предпа- зители се поставят с жичката навън, за да се вижда кой е изгорял. При всички обстоятелства се пре- поръчва до гнездото и на самите предпазители да се означава за какъв ток са. Ако липсват означения, единственият начин за проверяване на неизвестен предпазител е да се измери токът, при който той изгаря. Предпазители за ток под два ампе- ра не могат да се възстановяват с медиа жичка, понеже тя става не- приемливо тънка. В такива случаи може да се използват ня кои от по- достъпните съпротивителни провод- ници като константан, манганин и др., конто се спояват добре. Тъй като не винаги се знае от каква сплав е съпротивителната жица, не може да се разчита на таблична данни и то- кът на стопяване трябва да се опре- дели на практика. Например про- водник от константан (с цвят на никел) с 00,1 mm се стопява при 1,5 А, а с 00,05 mm — при 0,62 А; манганин(с цвят на бронз) С0О.О6 mm се стопява при 1,1 А. От същия вид се намират и по-тънки съпротиви- телни проводници с ток на сгопя- ване до 0,2 А. Петър МАНЕВ Моделът се. изработва по. ,по- знати технологии. Конусът 1 (от твърда балса) е Завързан към па- рашутната система. Парашутът 2 се изрязва с осмоъгълна форма от фолио с размери 75X75 ст. Тялото 3 и тръбичките 10 са от милиметрова хартия. Гапата 5 се изработва от алуминиево фо- лио с дебелина 0,1 mm,, а тапата 7 е балсова. Стабнлизаторите 8 и 11 са от балса с дебелина 1 пип- Конецът 12 на парашута се завързва към фитила 9 и към тя- лото 3, а другият конец 13 се залепва само към тялото. Преди старт фитилът се поставя в тръ- бичката 10, затворена от единия си край, и се запалва. Другата 12
тръбичка 10 се използва за воде- ща при стартиране. След изли- тане на модела и отвар я не на парашутната система, конецът 12 изтегля фитила от тръбичката и той увисва във въздуха. При изгаряне на фитила прегаря и конецът 12, на конто са завързани половината от парашутните вър- ви. Те се освобождават, модели 1 — конус; 2 — парашут; 3 — тяло; 4 — уплътнител; 5 — из- хвърляща тапа; 6 — двигател, 7 — тапа; 8 — стабилизатори; 9 — фитил; 10 — тръбичка; 11 — стабилизатори; 12 и 13 — конец бързо загубва височина и се при- земява. 3. м. с. Ангел ЯНКОВ ГОСТУВА НИ НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕЙ Парен катер •АМАЛИЯ • Веднага след Освобождението мла- дата българска държава се заема с осигуряване на отбраната си. По това време с помощта на братята освободители се полагат и основите на нашия флот. На 1 август 1879 година в тържествена обстановка над подарените от Русия кораби се из- дига родният трибагреник. Много от прославилите се по време на войната руски офицери остават като инструктори и командири на но- вите български кораби. За командир на т. нар. «Българска морска част», бил назначен кап.-лейтенант Алек- сандър Конкеевич. За ремонт и под- държане на дванайсетте кораба и няколкото гребни лодки, русите пре- доставили и кораборемонтната ра- ботилница в Русе. През 1881 г. тя била разширена и дооборудвапа. Тук били привлечени на работа 21 специалисти-механици, предимно чужденци, конто формирали ядрото на първите кораборемонтни и кора- бостроителни труженици в Бълга- рия след Освобождението. През съ- щата година под ръководството на руския инженер-меха ник на бъл- гарска служба Павел Изотов бил построен «Бот № 1». По този начин за първи път след Освобождението се слагат и основите на корабо- строенето у нас. През месец май 1891 г., десет го- дики след спускането на вода на «Бот № 1», на кораборемонтната ра- ботилница в Русе се дава иоръчка за построяване на един самоходен па- рен катер по образец на подарения от русите катер «Борис», предназна- чен за град Варна. По това време, из- работването на такъв катер, макар и от дърво, не била лесна работа. Още през 1886 г. за завеждащ на флотската работилнина за първи път е назначен българин — Константин Божков от Стара Загора. Той е и първият български морски механик. През 1882 г. по предложение на командуващия флотилията, кап.- лейт. Александър Конкеевич, осем млади българи, между конто и Бож- ков, били изпратени в Кронщат да се учат във Военноморското техни- ческо училище. По този начин Бож- ков. получил военно-техническо обра- зование, поема ръководството на кораборемонтната работилница, най- продължителпо време остава на тази длъжност и работи за нейното обза- веждане и разширяване. За построяване на катера е от- говарял лично Божков. Все още нимало назначен корабостроителен инженер, липсвали опитни работ- ници и подходящ дървен материал. Въпреки всичко работага започнала. Най-напред заснели шаблони от шпангоутите на катера. Голяма по- мощ на Божков в тези работи оказал моделиера Даниел Дейк. Нарязали шпангоутите и ги варили в приспо- собения за тази цел парен koi ел, за да могат по-лесно да бъдат огъ- вани. Едновременно с това се рабо- тело и върху чертежите. Направен бил и килът на катера, заложен и нивелиран на подходяща площадка. Всяка операция се обмисляла добре. Едновременно с това ковачът Дими- тър Тодоров изработвал парният 13
Таблица котел на катера. В спомените си той нише: «Парният котел на «Амалия» го работих аз и един немец, без план.» След всички трудности задачата е изпълнена с чест и катерът е готов. Поставени са шей ните и корпусы е спуснат в река Лом. Парният котел и двигателят били монтирани с кран. Всичко било пресметнато добре и въпреки опасенията на строи- телите, катерът се държал устой- чиво на вода. Една малка грешка и би се получил диферент, ако коте- лът и машината бяха поставени по- напред или по-назац. Със заповед № 458 от 22 октомври 1892 г. на военного ведомство кате- рът се зачислява в списъците на флстилията. ПоДунав и Черно море той благополучно пристигнал във Варна. Основните размери на катера са следните- Дължина — 14,70 т, Ширина — 3,40 гп, Впсочина — 1,40 m. Водоизместването му е 17 t. Мощ- нсстта на парния двигател е 12 к. с., които му осигуряват скорост от 6 възли. С построяването на катера «Ама- лия» се слагат основите на самоход- ного корабостроене в нашата страна. Интересна е съдбата на този първи български кораб. Освен, че първо- начално е използван като яхта, пре- возваща височайши особи от Евкси- ноград до град Варна, катерът «Ама- лия» е един от малкото кораби, с които се слага началото на българ- ския черноморски флот. За катера «Амалия» имаме сведе ния и от 1912 г. По време на Балкан- ската война, по редица съображе- ния на командуването, на черно- морский флот се поставя задачата да постави минно заграждение пред Варненския залив, за предотвратя- ване на евентуален десант. По това време черноморският ни флот не е разполагал със специални кораби за поставяие на минни за- граждения, и се пристъпило към компромисно решение — импрови- зиране на минен заградител. След много работа биват съединени пар- ният катер «Воевода» и излезлият от служба катер «Амалия». Двата кораба били свързани с греди, върху които били наковани дебели дъски. Това своеобразно съоръжение може- .то да носи само 10 мини и прина- длежностите за поставянето им. След монтирането на релсите, по които мините се спускат във водата, крана за повдигането им и др., катерите, натоварени с мини, били подложена на изпитание. Оказало се, че съоръ- жението е с добра устойчивост и товароподемност и напълно годно за предназначението си. В ранните зори на един ден от края на месец септември 1912 г. съоръжението, натоварено с 10 мини излиза в от- крито море. Много трудности съз- дава внезапно излязлата буря, пог врежда се двигателят на катера «Воевода» и възниква опасиост от отнасяне на плота към току-що по- ставените мини. Но екипажът се бори мъжествено, повредата е от- № Наименование на детайла Вид на материала Брой Размери (в мащаб 1: 50) 1 Табела с името Месинг 2 5х 15X0,5 mm 2 Гравюра Месиш 2 5x25x0,5 mm 3 Гюйс-шок Мед 1 L=32; р 1,2mm 4 Кнехтове Месинг 4 ЗХ7Х1 (планка) р 1,5 mm 5 Мачта Липа, чам, варен бук 1 L= 123. $ 2 mm 6 Манометър Месинг 1 0 1 mm 7 Кожух на парния котел Летвички, авнационен шперплат 1 8 = 1 mm 8 Капак на парния котел Месингова ламарина 1 8=1 mm; / 20mm 9 Регулятор на предпаз- Меден проводник 1 $ 1 mm ния клапан 10 Сирена Месинг 1 jzf 2 mm 11 Димова тръба Безшевна тръба 1 /8 mm 12 Сенник Американ 1 80 cm2 13 Капак за двигателя Летвички, шперплат 1 8=»1 mm 14 Ноктаус Липа, чам 1 8X8X20 mm 15 Компас Месинг 1 mm 16 Спасителен кръг Липа, шперплат, плек- сиглас 2 8=2 mm; 014 mm 17 Щурвал Месинг 1 8=1 mm; 10 mm 11 Флаг-щок Меден проводник 1 Z.=41; $ 1,5 mm К Рулево перо Авнационен шперплат 1 3 cm2 2( Винт Месинг 1 jzf 16 mm 21 Трап Махагон, липа 2 23X10 mm 22 Уред за измерване на Месинг 1 $ 35 mm температурага на па- рата 23 Котва (адмиралтейска) Месинг, мед, плекси- 1 6X10 mm глас странена и катерите с<* прибират успешно в пристапището. Така с участието на катера «Ама лия» било направено първото минно заграждение в историята на нашия флот. Към края на Първата световна война,' катерът «Амалия» е прода- ден на частно лице и е преименуван на «Борба». Двигателят е ремон- гиран и първият кораб, построен в България, участвува активно в осъ- ществяването на нелегалната връзка по море на Българската комунисти- ческа партия със Съветска Русия през 1919—1923 г. В един от поредните сн рейсове, а той се оказал и поел еден, катерът, натоварен със зеленчукови семена, предназначен!! за Украйна, е настигнат от буря. Двигателят е повреден и излиза от строя. Съдът е подхванат от силното течение и отнесен на турския бряг. Въпреки усилията на екипажа за спасяването на катера вече нищо не могло да бъде направено и той бива изоставен. Изработване на модела Предлаганият чертеж на катера «Амалия» е в мащаб 1:50. Той е подходящ за изработване на модел в класовете С2, СЗ и С4. Корпусът на модела може да бъде изработен от цяло липово (чамово) трупче или с ребра и обшивка от летвички. Оцветяването на готовив модел трябва да е както на ориги- нала; корпус над водолинията, рама за сенника, леери, флаг и гюйс- щок — бели; корпус под водолиния- та — зелен; предна и задна страна на парния котел, кнехтове, димова тръ- ба — черни; оков на парния котел и полусферата над него, оков на капака за двигателя, компас, винт, обтегачи на вантите, щурвал — в естествения месингов полиран вид (за да не оксидират и потъмнеят тези елементи, трябва да се намажат с безцветен нитроцелулозен лак); планшири, предна част на банките, палуби, ноктаус на компаса, мач та — в естествения цвят на дървото, лакирани с безцветен нитроцелу- лозен лак. Задните банки (под сенника) обле- галките и наметалата по двата борда на корпуса и сенника трябва да са от червено кадифе или от друг подхо- дящ червен плат. Сенникът се из- работва от памучна материя (на- пример американ). За съхраняване на модела и пред- пазването му от прах може да се изработи подставка и плексигласов капак. ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. Р. Боев — Военният флот на България 1879—1889 г. ДВИ, 1968. 2. Сп. «Военна техника» — бр. 7/68 г. 3. К. Божков — Бележки и спомени по морската ни част. ВИС, кн. 131, с. 33. 4. В. Попов, Ст. Стоянов — Страници из историята иа българския военноморскв флот. ДВИ, 1958. Илия ТОДОРОВ 14

I Парен Катер л Амалия" Русчук -1691 година М 1=50


Ж.П. моделизъм Приложение на -ПИКО* стрелките Преминаването на возилата от един коловоз в друг и използва нето на стрелките е въпрос инте- ресен за всеки начинает и напред- нал ж. п. моделист. На»първо място е необходимо стрелките да съответствуват на типа, мащаба и системата на положените релси в макета. Какви биват стрелките? С единичната стрелка се прави само едно отклонение (фиг. 1) от един прав или крив основен коловоз. В зависимост от откло- нение™ от правата посока, сгрел- ката бива лява или дясна. При- мер за лява единична стрелка е даден на фиг. 2. С двойната стрел- ка съответно се правят две откло- нения от основния коловоз. \ Между действителните стрелки и тези на моделите има разлика, която е следствие от малкия раз- мер на модела. Необходимо е да се знае сыцо, че след всяка стрелка в посока на отклонението се поставя ди- станционен знак. Дистанцион- ният знак (бяло боядисана тра- верса) определи крайното поло- жение на спиране на возилото пред стрелката, а сыцо така и полезната дължина на коловоза между двете стрелки (виж кн. 7/1973 г. на списанието). Фиг. 2. 1 —отклонителен коло- воз; 2 — прав коловоз; 3 — скара от граверси; 4 — кръстовище; 5 — рогови релси; 6 — език; 7 — контрарелси; 8 — обръщателен апарат; 9 — дистаннионен знак; 10 — клеми; И — направо; 12 — отклонение; 13 — 16 V; 14 — нула на свободните контакти, 15 и 16 — свободни контакти ки и гри щепселни съединения Стрелката ПЗО е с крайно изключ- ване и превключва при подаване на краткотраен импулс. Клемната връзка 3 е постоянно свързана с едната клема на транс- форматора, докато на клемните връзки 1 и 2 се подава напреже- нието за обръщане на стрелката «направо», или- в «отклонение». Схемата на захранване е пока- зана на фиг. 3. На тази схема е показано и присъединяването на семафор, който се захранва чрез свободните контакти на стрел- ката. Задействуването на стрел- ката и сигналите се осыцествява с помощта на клавиши. При автоматизиране на движе- нието на модели в ж. п. макетите много често се налага да се по- дава импулс от движещото се во- зило. Този импулс е необходим за задействуване на релета при сиг- нално осигурителни схеми, обръ- щателни уши, автоматични бате- рии и за обръщане на стрелки «направо» или в «отклонение» Импулсът се подава най-лесно посредством контактни релси или контактни вилки, поставени на релсите (виж кн. 5/73 г. на спи- санието). Автоматичното обръщане на стрелката при движение на локо- мотив може да се постигне чрез две контактни вилки Ki и Ка (фиг. 4). При движението си по отклони- телния коловоз локомотнвът, на- влизащ в стрелката настъпва кон- тактна вилка Ki, която посред- ством импулс обрыца стрелката Известно е, че за коловозното развитие стрелките са решаващ елемент при построяването на релсови фигури в макета. В ма- газините («Млад техник») се про- давят стрелки ПЗОд и ПЗОл, които могат да се използват. Има сыцо и комплекта лява и дясна стрелка с ръчно задвиж- ване, което е недостатък при при- лагането им. Те могат да се из- ползват само в участъци, където е удобно да се обслужват. Електромагнитната стрелка ПЗО се захранва от ПИ КО-транс форматора. Нейният двусекто- рен електромагнит се захранва от изводите на трансформатора — 16 V, който има три клемни връз- ▼ Фиг. 3 46V 2? 19
Ж.П. моделизъм в «отклонение». Ако по същия начин по правив коловоз се дви- жи локомотив той настъпва кон- тактната вилка Kt, конто обръща стрелката «направо». По този начин контактните вилки и Кг осигуряват безаварийно движе- ние на влаковите композиции през стрелките. Стрелката ПЗО може да намери приложение и като блоково реле за захранване на изолиран бло- ков участък, охраняван от сема- фор (фиг. 5). На изолирания участък В на правил коловоз се намира локо- мотив. Семафорът свети червено- «Стоп». Локомотивът, който идва по отклонителния коловоз I на- стъпва контактна вилка К,, а тя обръща стрелката в «отклонение» и локомотивът спира на изоли- рания участък А. При обръщане на стрелката светлината на сема- фора се смени със зелёна — «път свободен», при което чрез съот- ветния клавиш се лодава напре- жение на изолирания участък В и локомотивът от правил коловоз потегля. Изтеглянето на локомо- тива от участъка А става след подавале на захранване чрез съог- ветния клавиш «А». На фиг. 6 е показана една по - сложна схема, в случай когато стрелката ПЗО служи едновре- менно и като реле. Принципът на действие на схе- мата е следният: на отклонител- ния коловоз / на изолирания уча- стък е спрял първият локомотив. Стрелката е обърната в положе- ние «направо». На правил коло- воз II, пристига втори локомотив, който настъпва контактната вил- ка Кг, конто чрез импулса си обръща стрелката в положение «на отклонение». Вторият локомотив спира на изолирания участък след контактната вилка. При обръща- не на стрелката «на отклонение», на изолирания участък на коло- воз / се подава напрежение и първият локомотив потегля. В същото време изолираният уча- стък на коловоз III се изключва от напрежение и пристигащият на него трети локомотив спира. Инж. Басил ГОНГАЛОВ Бел. ред. При по-стари видове «Пико»-стрелки без свободни кон- такти тези схеми не са възможни и трябва да се ползват допълни- тел ни релета. 20
Проектиране на крилни профили В «истинската» аеродинамика координатите на един профил се определят с «планини» от трудни начисления, въз основа на качества- та, конто той трябва да притежава. В моделизмите проектирането не е толкова усложнено Необходимо е на базата на условията, при конто щс работа профилът и съобразно с Рейнолдсовото число (7?е) да се на- мерят основните геометрични пара- метри и главните аеродинамични характеристики. За определяне на Re е необходимо да се знае скоростта, а за нейното начисление се ползват аеродинамичиите коефициенти Су и Сх- Ние где работам приблизително и с една стойност на Re ще направим всички начисления. След това ще сравним Рейнолдсового число при намерените коефициенти и ако то не съвпада с първоначално взетото, ще започнем отново с изчислената стойност и т. н. Това може да се избегне ако е достатъчна неголяма преиизност. Всъщност всяко на- числение ще бъде на практика при- близително- Геометрични характеристики Известно е, че всеки профил, не- зависимо от вида му, се определи от две криви — горна и долна, конто са симетрични на елемента, наречен средна линия. Всъшност вдлъбна- тоизпъкналият, плоскоизпъкналият или двойноизпъкналият асиметри- чен профил представляват един си- метрнчен двойноизпъкнал профил, който е повече или по-малко извит. Геометричните характеристики на профила се изразяват чрез някои характерни стойности, отнесени към хордата му. Първите три параметри, конто характеризират профила, са; Стах — максимална дебелина, или наипатко дебелина; лс — мястото на точката на мак- сималната дебелина процентно от хордата; RH — радиус на носа. Параметрите, конто определят средната линия: /max — максимална вгънатост — изкорубване; —мястото на точката на мак- сималната вгънатост. Съществуват още »4 параметри, конто в действителност са свързани със споменатите по-горе, но поня- кога е необходимо да се разглеждат независимо от тях: Krmax — максимална ордината на горната крива — изпъкналост, Хугшах — място на точката на мак- сималната ордината на горната кри- ва — позиция на изпъкналостта; КДП!ах — максимална ордината’на долната крива — вдлъбнатост; Худтах — място на максималната ордината на долната крива по хор- дата — позиция на вдлъбнатостта. Следва да се запомни, че Уд е нула при плоскоизпъкналите про- фили и отрицателна при двойно изпъкналите. Зашо последните четири параме- три, лесни за определяне от табли- ците на профилите, не се използват вместо разгледаните по-горе «услож- нении параметри? Причините са две; теоретична и практическа. Теоретично причината се изра- зява в това, че дебелината и вгъна- тостта на средната линия имат опре- делена и обособена връзка с аероди- намичните характеристики на про- фила, докато изпъкналостта и вдлъб- натостта на контура му са в по- грудно определими отношения с тях (изпъкналостта и вдлъбнатостта на контура са във връзка с дебелината и изкорубването, и оттам — с аеро- динамичните характеристики). По-важна е «практическата» при- чина, конто се състои в несигурност- та на очертаване на аеродинамичиите характеристики. Действително, вгъ- натостта се отнася към правата ли- ния (истинската хорда на профила — правата 4 на фиг. I), свързваща чел ни я и изходящия ръбове, а из- пъкналостта и вдлъбнатостта на кон- тура много често се отнасят към хор- дата (правата 1 на фиг. 1 — допи- рателна към долната линия), без други уточнявания. От съображения, засягащи общото разпределение на налягането, тряб- ва да се вземе под внимание най- високата точка на максималната ордината на горната крива в посока перпендикулярна на потока. При определянето на максималната орди- ната на горната крива е необходимо да се има предвид ъгълът на атака. Тогава максималната ордината няма да се определи спрямо хордата, а спрямо права 2, минаваща през из- ходящия ръб успоредно на насрещ- ния поток. Тази права сключва с хордата ъгъл, равен на ъгъла ня атака а (фиг. 1). Независимо от всичко посочено по-горе, трябва да се сравнят резул- татите от изследва нията на множе- ството съвременни аеродинамични лаборатории и да се разгледа кон- турът на профила по отношение на истинската му хорда. Така някои стари плоскоизпък нали профили, като KLARK-K, се превръщат обик- новено в двойноизпъкнали неси- метрични профили, чиято долна ли ния е с криволинеен ход. След казаното да преминем към уточняване на геометричните харак- теристики във връзка с постижения- та, конто се изискват от профила. При модели, конто изпълняват прав и гръбен полет, се използват симетрични двойноизпъкнали про- фили, т. е. с вгънатост нула, до- 21
като при скоростните модели се обръща внимание преди всичко на характеристиките, влияещи на кое- фициента на съпротивление. Тъй като статията е посветена на профилите за свободнолетящи моде- ли и радиоуправляеми планери, най- голямо внимание се обръща на каче- ствата, влияещи предимно на ско ростта на пропадане — коефициента на подемната сила и коефициента на съпротивление. Около тези коефипиенти се е на- градила теория на профилите за свободнолетящите модели, чийто съз- дател е Шмитц (ГДР), нозанейното по-нататыпно развитие са допринесли и други способни авиомоделисти и учени. Това, което не се е променило в теорията, е основната постановка, че необходимите геометрични харак- теристики на профилите са в зависи- мост от Рейнолдсовото число. Не- обходимо условие е, профилът да работи в надкритичен режим (Re> Re Крит.). Следователно най-напред е необ- ходимо да се установи Рейнолд- совото число. Има случаи, когато то 4 почти еднакво през време на це- лия полет, но има и такива (таймер- ните модели например), при конто съществуват различии режими на полет със съответните различии стой- ности на Re. В подобии случаи про- блемът ще се разреши от профил с изменяеми геометрични характери- стики (дори дебелина). На практика обаче трябва да се установи, кой измежду различните режими е най- важен за резултата и на него да се наблегне. Проектного Рейнолдсово число се подбира да отговаря на този режим, а за останалите режи- ми — ще се задоволим с малка точ- ност в работата. Теоретическите съображения за критичен режим показват, че кри- тичного Рейнолдсово число би тряб- вало да бъде възможно най-ниско, както е всъщност при таймерите и гуменомоторните модели с неизме- няем профил, чиято конфигурация в повечето случаи е вдлъбнатоиз- пъкнала. Същото решение теорети- чески не е валидно за моторния по- лет, където един плоскоизпъкнал профил би работил по-добре, а един двойноизпъкнал несиметричен — още по-добре. След установяване на Рейнолдсо- вото число, се определят необхо- димите геометрични характеристики на профила. Определи не на профилния контур Тъй като дебелината на прсфила (без изкуствено предизвиканите за- вихряния) определи критичного Рей- нолдсово число, тя е първият пара- метър, който трябва да се определи. Може да се ползва графиката на фиг. 2. Преди това ще направим малко отклонение. Понеже вариациите на относителната дебелина са значи- телни при ниски Рейнолдсови числа и твърде незначителни при високи, за да се избегне употребата на ло- гаритмични таблици, ще бъде раз- ширена скалата на абсцисите според практическите нужди. Като се из- ползва обикновена милиметрова5хар- тия мащабът на таблицата се опре- дели съответно: за Re от 0 до 40 000 на 1 ст= 2500 единици; 40 000- 60 000 „ 1 ст= 5000 единици; 60 000-100 000,, 1 ст—10 000 единици; 100 000-200 000 „ 1 ст=20 000 единици; 200 000-300000 ,, 1 ст=25 000 единици. За улеснение на читателя тези полета са ограничени с удебелепи вертикални линии. Има и една хоризонтална линия, която опреде- ли зоната между нулата и 10% от дебелината на профила, където 1 cm = 0,5%, а над 10% — 1 ст = ~ 1 %. Тези стойкости, разделени по хордата, са процентни На графиката е нанесена кривата I на Монсон, извлечена отчасти чрез практически експерименти и отча- сти по теоретичен път в едно изслед- ване върху профилите. В сравнение с нея е нанесена начупената линия 2, която представлява стойностите, да- дени от Шмитц (практическите, а не теоретическите стойности). Както се вижда, въпреки че са удвоени в сравнение с теоретическите, стой- ностите на 2 са по-ниски от тези на 1. Шмитц е работел в аеродинамични тунели с намалеиа турболентност, където за да се осигури надкритичен поток е било необходимо да се на- мали значително дебелината на про- филз, а това се е отразило върху «удвоените стойности». Противно на това за графика 1 е работено върху профилите на индустриални венти" латори и следователно в условията на естествена турболенция. Затова кри- вата /, поне в интервала между двете точки, в конто пресича кривата 2, би трябвало да се тълкува като кри- ва с максимални стойности или «стойности на безопасността». Въз- приемайки стойностите па Шмитц става ясно, че дори летейки в херме- тически затворени помещения без движение на въздуха и с модели с гладки повърхности, крилото е ви- наги в надкритичен режим. Обратно, ако се възприемат стойностите от графика 1, няма да се стигне до над- критичеи режим без изкуствено да се турболизира граничният слой. Следователно трябва да се следва отблизо линията 2 при моделите за тихо време, както и във всички слу- чаи, когато не изникват непреодо- лими конструктивни проблеми. Об- ратно, при моделите за вятър — да се следва линията 1. В случая е показана и «правата на Бово», свързваща двеге точки на пресичане на кривите 1 и 2. Тази линия няма всеобще значение в графика с изменяеми мащаби. Тя няма и физического значение на изразител на някаква пропорцио- налност, защото както се вижда в тези условия правите се превръщат в начупени линии, Предимствата й са, че тя е: — лесна за чертане, — изпълнява, грубо казано, ро- лята на средна линия между стой- ностите на графиките 1 и 2, прибли- жавайки се повече до 2; — за Re = 45 000 минава много близо до 7% дебелина, според ня- кои георетични изеледвания. Остават двете зони извън правата определена от точките на пресичане. Що се отнася до зоната надяснс (при Re над 90 000) трябва да се помни, че стойностите на Шмитц се увеличават твърде бързо и Сле- дователно са нереални. Следва в този случай да се използва кривата 1. Наляво (при Re под 8000) нещата се развиват по-спокойно. Наистина, ако 22
теорията и практиката при стайни модели изискват профилът на кри- лото им да има дебелина нула, а стойностите от 1 и 2 са много близки до нулата, прекаленото занимаване с повече подробности е загубено време. Следователно крила с нулева дебелина на профила (на практика дебелината е толкова малка, че може да се приеме за нула — 0,001%) са идеални за много ниски Рейнолд сови числа. Преди да се изостави темата за критичного Рейнолдсово число, три бва да се разгледа втсрият геометри чен елемент, който характеризира профила — радиусът на носа. Радиусът на носа е първият еле- мент, който контролира турболент- ността върху горната крива и сле- дователно меже да допринесе за ефикасното понижаване на критич- ного Рейнолдсово число на даден профил. Ясно е, че неговото разглеж- дане е важно преди всичко за дебели профили, но това ще стане по-късно. За стойността на радиуса на носа в зависимост от Re не може да не се тръгне от теорията на Шмитц и неговата графика (фиг. 2). И тук първото наблюдение е, че кривата расте твърде бързо при повишаване на Re както е при дебелината. Но опитите на Шмитц са провеждани при Re по-ниски от 200 000 и следо- вателно това не е валидно при по- висски стойкости. ПредставляватТ'интерес изеледва- нията на Харват (графика 3). според който за Re над 30 000 радиусът на носа не трябва да нараства с нара- стването на Рейнолдсовото число, а остава постоянен — 1% дори при Re = 1 000 000. А под 30 000 Харват не казва нищо, но, ако се слелва Монсон при опре- деляне на дебелината, очевидно е, че радиусът на носа трябва да до- стигне нула за Re — 7000. На фиг. 2 е дадена линията 4 на Шмитц, която има стойност нула при Re 7000 и расте до Re = = 130 000. Хоризонталната линия, също сведена до нула при Re = = 7000, показва резултатите от опитите на Харват. И тук, както при дебелината, стойностите на Шмитц са по-ниски. Ясно е, че те са стой- кости на сигурността, които във всички случаи гарантират турболен- тен граничен слой, докато тези на Харват са стойности-граница. Ще подчертаем, че дебелината на профила е елементът, който регулира критичного Re число. Ако се приеме исканата дебелина според диагра- мата на Шмитц, сигурно е, че може да се лети в надкритичен режим и нищо ня.ма да пречи, профилът да има добре закръглен нос, според диаграмата на Харват. Ако обаче дебелината нараства и стига при- мерно до стойностите на Монсон, трябва да се придържаме към мини- малки стойкости (Шмитц), що се отнася до радиуса на носа. Ще изтъкнем и друг аспект на проблема Какъвто и да е носът, заострен или заоблен, важного е да допринася за главната цел — по- стигане на минимална скорост на пропадане. При едно изеледване на серия профили подобии един на друг е установено, че минималната скорост на пропадане се получава при радиус на носа, равен на нула. Оттук може да се заключи, че ско- ростта на пропадане намалява с намаляването на радиуса на£носа. Но изеледваните профили са имали дебелина 4%, което при Re — 40 000 означава пълно осигуряване на над- критичния режим и следователно заостреният нос не би могъл да по- добри скоростта на пропадане. Кла- сическата аеродинамика винаги е учила, че при гарантирап надкри- тичен режим (нещо, което изключва от тези разсъждения ламинарните профили) профилите с минимално съпротивление имат добре заоблена форма отпред и заострена отзад. Какво трябва да бъде за ключе- нието? В случая ситуацията е доста затруднена, но имайки предвид гео- метрични съображения, евързани с целия комплекс от фактори, вклю чително и мястото на максималната дебелина, може да се създаде строй- на система. Как да се определи мястото на максималната дебелина? Ако се след- ват наставленията на Шмитц за нея (намалена) и нейното място (по- назад), ще трябва да се следват и наставленията му за радиуса на носа, дори ако това от гледна точка на граничния слой е излишно. Иначе може да се получи профил с почти еднаква дебелина на носа и на 25% по хордата. Ако се следват диаграмите на Монсон за максималната дебелина (голяма)и нейното място (по-напред), очевидно е, че 1% за радиуса на носа според Харват се възприема по- добре от окото, докато прекалената заостреност е трудна за евързване с останалата част от носа, чиято дебе- лина нараства изключително бързо в първите 10% по хордата. В този случай, ако възникнат проблеми по проектирането, би могло да се из остави единият процент на Харват и да се разчита на окото (добре тре- нираното око е отличен аеродина- мик) и на външния турболизатор. С това се изчерпват двата елемента, които оказват най-голямо влияние върху характера на потока върху горната крива. Сега да преминем към другите елементи, които въздействуват на- право върху планирането. Такъв елемент е мястото на максималната дебелина. Тъй като става дума за профили, работещи в надкритичен режим, затова се проучва бързият преход на граничния слой върху горната крива от ламинарен в тур- болентен. Знае се много добре, че ламинарного обтичане на горната крива води до доста значителни понижения на коефициента на съпро- тивление, но също така се знае, че граничният слой е по-предразполо- жен към завихряне и влошава рабо- тэта на профила при големи ъгли на атака, осигуряващи високи кое фициенти на подемна сила и следо- вателно малки скорости на пропа- дане. На фиг. 3 е представена зависи мостта между максималната дебе- лина и числото на Рейнолдс. Тази диаграма е резултат от съвремен ните опити на Монсон и не противо речи на Шмитц. За място на макси малната дебелина се посочва стой- ност не по-висока от 25%, с тенден- ция за понижаване. Когато профилът не работи при големи ъгли на атака, може да се превъзмогнат трудностите и да се проучи каква част от него се обтича ламинарно и каква — турболентно. В такъв случай е ясно, че трябва да се видят диаграмите на ламинарните профили. Тогава критерият ще бъде не Рейнолдсовото число, а частта от профила, върху която потокът остава ламинарен. Там трябва да бъде максималната дебелина. (По материала на чуждестранния печат ) 23
Нашият читател Александър Саватов от гр. Сандански се интересува какви са физико- механическите свойства на бъл- гарските епоксидни смоли «Епок- са АП-1» и «Епокса АП-2» и дали може да бъдат заменени със съветската смола ЭД-5 или с чехословашките «Епокса 1100» и «Епокса 1200». Освен това той се интересува какви марки пенопласт се произвеждат в на- шита страна, с каква плътност са те и би ли могло да се заменят със съветските пенопласти ПС-1 и ПС-2. Надяваме се, че нашият от- говор ще задоволи и много други читатели, конто се интересуват от тези въпроси. В нашата страна се произвеж- дат две основни търговски марки дианови диепоксидни смоли — «Епокса АП-1» и «Епокса АП-2». Техните свойства се регламенти- рат по БДС 9086-71 (табл. 1). Молекулната маса на епоксид- пата смола е еднаква и за двете разновидности, но «АП-1» е пла- стифицирана с 20% дибутил- фталат, а «АП-2» е пластифици • рана с 30% стирол. Използваният пластификатор определи и свой- ствата на двете епоксидни компо- зиции, конто предопределят вида «АП-1» предимно за лепила и шпакловки, а «АП-2» предимно за електроизолационни заливки. Съгласно изискванията на стан- дарта, свойствата на втвърдените смоли се определят след втвър- дяване с дистилентриамин или полиетиленполиамин в количе- ство 8 т. ч. на 100 т. ч. смола при 50° С за време 5 часа за «АП-1» и 10 часа за «АП-2». При изпол- зване на втвърдител дипропилен- триамин, количеството му е 10 т. ч. на 100 т. ч. епоксидна смола. Втвърдените смоли имат по- казателите (за «Епокса АП-1»), посочени в таблица 2. Изделия с конструктивна якост от смолите «Епокса АП-1» и «Епокса АП-2» се изработват само с влакнести пълнители, като най- подходящи са стъклотъканите и стъкло-мата. За повишаване на механичната якост и топлоустой чивостта за предпочитане е да се използва втвърдител фталов ан- хидрид, който е активен като втвърдител при температури от 120 до 160“С. За изработване на епоксидни стъклопласти по-подходящи са не- пластифицираните епоксидни смо- ли, например съветската ЭД-20 която се произвежда вместо ЭД- 5. Въпросната съветска епоксидна смола, както и чехословашката «Епокси-12», която също е чиста смола, не могат да бъдат заменени еквивалентно по свойства с бъл- гарските «Епокса АП-1» и «Епок- са АП-2». На тях са еквивалентни по състав и свойства чешките ЕПОКСИДНИ КОМПОЗИЦИИ С НАМАЛЕНА СКОРОСТ НА ВТВЪРДЯВАНЕ Голямото приложение на епоксид- ните смоли в промишлеността и битовата техника е преди всичко резултат от иаползването на али- фатните амини за втвърдители. Въп- реки това високата скорост на втвър- дяване при стайни температури в много случаи пречи на работата. Времето преди желирането е кратко и готовата композиция трябва да се използва за около 30 минути. Това време може да се удължи чрез хи- мическо модифициране на алифат- ните аминни втвърдители — диети- лентриамин или полиетиленполи- амин. Най-лесно осъществимата моди- фикация на диетилентриамипа или полиетиленполиамините, конто също така се използват за модифициране, е блокирането им с алифатни кетони, например ацетон или метилетилкетон. Модифицирането може да се направи в домашни условия, като се изпол- зват полиетиленови, стъклени, пор- целанови или метални чашки и пръчки за разбъркване. Необходимо е процесът да се провежда в помеще- ние, където няма открит огън или силни нагреватели, поради опас- ност от запалване на ацетона. След работа помещението трябва обеза- телно да се проветри! Необходимого количество втвър- дител (обикновено то е 8—9 g за 100 g епоксидна смола «Епокса АП1» или «Епокса АП2») се разтваря без загряване, но с непрекъснато раз- бъркване, в двойно по-голямо ко- личество ацетон. Например за-8—9 g диетилентриамин се използват 16 —* 18 ml ацетон. Така обработеният втвърдител може да се смеси с епок- сидната смола или пък да се заиази в затворен стъклен съд, което ще предотврати изпаряванего на аце- тона. При взаимодействието на ди етилентриамина с ацетона се обра- зува нереакционноспособен спрямо епоксидните смоли кетонблокиран диетилентриамин (фиг. 1). С композицията от епоксидна смо- ла и кетонблокиран диетилен триа- мин може да се ряботи (при 20— 25°С) до 6 часа. Аминогрупите в диетллентриамина се възстановяват под действието на влагата от въз- духа или на отделилата се вода при реакцията на кетонблокирането. По тези причини епоксидната компози- ция може да се използва най-ефикас- но нанесена на тънък слой (за по- крития), и то в контакт с въздуха. Загряването на покритието ускорява изпаряването на ацетона и съкраща- ва времето за желиране. Използва - вето на ацетон намалява вискози тета на композицията, което позво- лява да се получат покрития с де- белина около 0,1—0,2 mm. Тези епоксидни композиции са неподходя- щи за залива не на детайли или за получаване на отливки, защото от- делящият се ацетон при самозагря- ването на отливките (над 56°С) обра- зува мехури. Заливането на електротехнически детайли е съпроводено с опасност от образуване на мехури и напук- ване на втвърдената епоксидна смола. Тези дефекти обикновено са резул- тат на високата летливост на диети- лентриамина. За избягване на тези недостатъци е разработен метод за модифициране на диетилентриамипа чрез повиша- ване на молекулната му маса, в резултат на което се намалява летли- востта му. Това удължава времето до желиране на композицията над два пъти, като се намалява и само- загряването на отливката, което води до получаване на отливки без на- пуквания. Тези резултати се по- стигат с дицианетилиране на диети лентриамина с помощта на акрил- нитрил. Взаимодействието на акрил- нитрила с амино групите на диети- лентриамина протича с висок ско- рост при стайна температура и реакцията е силно екзотермична. За да се намалм изпарението на реакционните компоненти и за да се премахне вредното влияние на ви- соката температура е необходимо 24
«Епокси 1100» и «Епокси 1200». В нашата страна се произвежда пенополистирол иа блокове под названието «Студопор», но е из- вестен и с названието «Стиропор». Главните производствени бази на «Студопор» са заводите «Петър Таблица 1 Показатели АП-1 АП-2 Плътност при 20“С, g/cm3 Вискозитет по Хьоплер, m . N . s/m‘- Съдържание на епоксидни групи, о/0 Съдържание на хлор, % 1,14 ±0,01 2—7 над 14 под 0,8 1,12±0,01 0,05—0,012 над 14 под 0,7 Караминчев» в Русе и «Владо Георгиев» в Самоков. Предприя- тието в гр. Грудово произвежда предимно готови пенополистирол- ни опаковки. Нормалната плът- ност на «Студонора» е 20 kg/m3. Съветските пенопласти ПС-1 и ПС-2 са също на полистиролна основа, но се различават по плът- ността, която се определи от раз- мера на мзделията и използва- ният порофор. Възможна е замя- на на съветските пенопласти ПС-1 и ПС-2 със «Студопор». Препоръчваме и следнага до- пьлнителна литература: 1. А Антонов, К- П а fl- че в, С. К е р е м и д ч и е в. Справочник по каучука и иласт- масите. София, «Техника», 1977 г. 2. Справочник по пластическим массам. Том I и 11. Издание 11-рс. Колектив от автори. Москва, «Хи- мия», 1975 г. 3. Павлов, В. Пенополисти- рол. Москва, «Химия», 1973 г. 4. Ли, X., Невилл К Справочное руководство по эпо- Таблица 2 Показатели Стой- ноет Относително тегло Я кост на опън, kg/cm2 Якост на натиск, kg/cm'2 Якост на огъване,к§/ст2 Якост на срязване, kg/cms Якост на удар, kg/cm2 Тв-ьрдост, kg/mm2 Водопоглъщане, °/0 1,18 600 800 700 110 15 20 0,13 ксидным смолам. Москва. «Энер гия», 1973 г. да се охлажда реакционният съд и процесът да се провежда в подходяща химическа лаборатория, снабдена с камина с вентилация! Модифинирането е резултатно ко- гато на 1 мол диетилентриамин се действува с най-малко 0,5 мола акрилнитрил или най-много 2 мола акрилнитрил. Работайте количества за провеждане на цианетилирането xCHrCH2-NH2 HN + 4 ch2-ch2-nh2 СН3 2С=0 I сн3 Фиг. 1 /СНгСН,- NH2 Ь'Н + х сн2- сн2- nh2 Фиг. 2 са: на 110 ml диетилентриамин се действува с 33 ml (0,5 мола) или 132 ml (2 мола) акрилнитрил. Акрил- нитрилътсе присъединява към амипо- групите на диетилентриамина с обра- зуванею на ди-цианетилиран-ди- етилентриамин (фиг. 2). За провеждането на процеса е необходима лабораторка чашка от 250 ml, която трябва да е поставена в кристализатор или в чаша от 600 ml, предназначена за охлаждаща водна баня. Диетилентриаминът се дозира в чашата от 250 ml, а акрил нитрилът се пуска на капки от бюрета или делителна фуния, закрепени на статив над чашата. Температурата хсн3 ch2-ch2-n=c^ch^ CHrCH-N=C^CH3 2 2 хсн3 2Н20 CH=CH-CN CH=CH-CN СН2-СН2- NH - сн2- снг-CN -s^HN Х CHrCHr NH - СН2- CH-CN на реакционната среда трябва да е 30—50°С. Най-ефективно разбърква не може да се осигури с електрическа бъркалка, но и разбъркването с термометъра или стъклена пръчка е достатъчно. Указание за завършване на реакцията^е устойчивото/спаданс на температурата след дозиране на цялото количество акрилнитрил. Цианетилирането на 110 ml диети- лентриамин със 132 ml акрилнитрил иротича за около 90 минута — 60 минута за добавяне на акрилнитри- ла и 30 минута за затихване на реак- цията. Полученият модифициран втвърдител (както и изходният ди- стилентриамин) може да се съхра- нява в плътно затворени шишета над една година. Цианетилираният диетиленгриа- мин се дозира към епоксидните смоли («Епокса АП1» и «Епокса АП2») в по-големи количества откол кото изходният диетилентриамин, ка- то количеството му зависи от изпол- звания за модифициране акрил- нитрил. Например при използване за модифициране на 1 мол диетилен- триамин (ПО ml) с 0,5 мола акрил- нитрил (33 ml) от новополучения продукт се прибавят съответно по 10 ml спрямо 100 g смола. Съответно за 1 мол (66 ml) — 1,5 мола (99 ml)— 2 мола (132 ml) са необходими 16 ml— 24 ml — 32 ml. Акрилнитрилът се произвежда в промишлен мащаб в Нефтохимиче- ския комбинат (завод «Булана») в Бургас и използването му за моди- фициране на диетилентриамина е икономически изгодно. Освен това този втвърдител заменя по-голямо количество смола в единица обем от готови отливки. Иван МИТЕВ Техникум по каучук и пластмаси, София 25
1---------------- полезна съвети Инструменты ще се за- крепи по-сигурно в дръж- ката, ако предварително иа- зъбите on а ш ката му със секач, както е показано на рисунката. Как'може да се открие къде точно е прекъснат про- водникът в електрическия шнур, без да се реже изола- цията на различии места? Включете чрез шнура из- правен електрически уред (ютия, котлон) блмзо до радиоапарат, настроен на средни вълни. Хванете шну- ра и започнете да го опип- вате от край до край. При докосване на мястото на прекъсване, радиоприемни- кът ще започне да „пращи". Отвор в стъкло може да се пробке с твърдосплавна (видиева) бургия, ако тя непрекъснато се смазва с разтвор от алуммниева стипца и оцетна киселика или от камфор и терпентин (съотношение 1:1). Стък- лото се поставя върху мека тъкан, мястото на отвора се огражда със стеки чка от пластелин и вътре се на- лива смазващият разтвор. Пластмасс ните опа ков кв от кутии с бонбони могат отлично да ви служат и като форми за лед. За да начертаете права линия по обиколката на цилиндричен детайл, обвий- те го на желаното място с лист плътна хартия. В много случаи може да вл бъде полезна тази пре- носнма лампа без шнур, която лесио ще си напра- вите като свържете директив фасунга_и щепсел. Малки метал ни гривни (например на дръжката на инструмент) може да затя- гате с помощта на разря- зана на две гайка и_мен- геме. Удобен молив за раз- черта ване на дървени де- тайли може да си напра- вите като в разтопен пара- фин прибавите мал ко синка и с получената смес запъл- ните хартиена тръбичка. 9 Красива стеяна стойка за саксия може да огънете от тел с дебелина 5—8 mm, както е показано на рисун- ката, а след това, по ваш, вкус, я боядисайте или обра- ботете като ковано желязо. Най-удобно може да мар- кирате мястото за изоълба- ване на легло за езика на ключалката, ако натриете челото на езика с графит или пък залепите върху него с течен сапун награ- фитено парче хартия. ЯГ Вески, който е почиствал от люспите постоянно из- плъзваща се от ръцете му риба, ще оцени това про- сто, но много удобно при- способление, чието устрой- ство личи ясно па рисун- ката. Разрежете на две скъса- на гумсна детска топка и в средата на едната поло- винка пробийте дупка за закрепването й върху ово- щарските ножици. Така ръ- ката ви ще бъде сигурно тащитена, когато подряз- вате рози или други бодли- вы растения. За изчукване на по-фини детайли от мека ламарина, чукчето се обвива с плат. Още ло-удобно ще работмте, ако „облечете" челото му с пластмасова тапа_от бу- тилка. От стари консервни кутни с различии размери може да си направите гирички с раз- лично тегло. В кранщата на дървените дръжки се за- биват радиално пирони по- следователно се поставят в кутните и се заливат с гипс или с цимент. Дръж- ки те се шлифоват и Дака- ра т. а кутиите се боя ди сват» За да'не се^повреди рез- бата на болт или шпилка когато трябва да се стег- нат в менгеме, обвийте гк с парче твърда гума. полезна съвбти Колкого и здраво да е затегната гай ката на джан- тата, тя няма да устои на ключа, ако използвате пар- че стоманен винкел и щан- га, както е показано на рисунката. 26
МАЛКО ИСТОРИЯ Едва ли има никой, който в детските си години да не е на- правил поне едно хвърчило. На- последък интересът към тази игра се увеличава, защото тя предлага приятно прекарване на времето на открито, а самото изработване на хвърчилото е занимателно и не изисква особени средства и мате- риали. За повечето от нас, хвърчилото е една лека дървена ромбовидна рамка, към която е залепена хар- тия и е привързана пъстра опаш- ка. Тази представа е свързана с най-разпространения вид хвър- чила, известии още от древност- та. За изобретател на този вид летателни апарати се смята Ар- хитас от Тарент, който около 400 години преди н. е. издигнал птицеподобно съоръжение, изра- ботено от дърво и агнешка кожа. Според някои изследовагели, въз- можно е и по-ранното появяване на хвърчила в древен Китай. Самото наименование на хвър- чилото в много езици се е полу- чило вероятно от змиевидните движения на опашката, стабили- зираща неговото летене. Така на руски то се нарича «бумажный змей», на немски «Flygdrachen» (летящ змей) или «Kinderdrachen» (детски змей, дракон) През Средновековието играга с хвърчила е добила особена популярност, за което съдим от запазени ръкописи, гравюри и картини. На илюстрацията, наре- чена «Яздещо момче» (фиг. 1), съвсем ясно се вижда драконо- подобно хвърчило и устройството за воденето му. За разпростране- ние на тази игра свидетелствува и гравюрата от 1657 г. (фиг. 2), в която съвсем добре се различа- ват две ромбовидни хвърчила — едното високо във въздуха, а другото вече падащо с отпуснато въже за водене. През втората половина на 18 век към хвърчилото и към проблемите на летенето се обръщат и много учени. Бенджамин Франклин на- пример при изследване на атмо- сферното електричество през 1752 г. използва хвърчила. По- късно се слага началото на из- ползването им в метеорологията и за военни цели, след това за- почват опитите и за издигане на човек във въздуха с помощта на съставни хвърчила. Много от тях в Русия, Англия и Америка са спо- лучливи. С хвърчила от по-сложна конструкция, осигуряваща по- вишена подемна сила и стабил- ност се извършват все по-продъл- жителни и сигурни полети, докато се стигна до популярните вече и у нас делтапланери. Освен хвърчилата с плоска кон- струкция, конто Morffflflk ае из - дигат много високоХ но Qe\ca стабилни при летене, ХазпростраЧ нени са и хвърчила с по-сложна конструкция — многоплоско- стни, етажерни и други. А вън- шното им оформление може да бъде най-различно и предоставя още една възможност за творческа изява. Инж. Любомир ПЕТРУ ШЕВ 27
няколко КОНСТРУКЦИИ Показаното на фиг. 1 право- ъгълно хвърчило се изработва от две борови летви с дължина 850 mm и със сечение 12X6 mm. На разстояние 7—8 mm от краи- щата им се правят прорези, дъл- боки не повече от 2 mm. Летвите се кръстосват и се привързват леко в средата. След това със здрав конец (от макара «Мечка»), навит около прорезите, се «очер тава» правоъгълната форма, като най-напред се завързва краят ни едната летва, след това се отмер- ват 50 ст от конеца и се завързва краят на другата летва. Конецът леко се опъва и се завързват другите два края на летвите така, че конструкцията на хвър- чилото да остане плоска. Стяга се конецът в средата на конструк- цията и всички места на връзва- нето се намазват с ацетоново или канцеларско лепило. Конструкцията се обличи със здрава хартия (оризова), като извън контурите на правоъгъл- ника се оставят ивици широки 3—4 ст, конто се намазват с ле- пило, прегъват се и се залепват. В центъра и в горните ъгли на хвърчилото се връзват три еднакви конци (юзди), конто се стягат в общ възел с канала за теглене. В долните ъгли се връзва опаш ката от разноцветии книжки лен- ти (от разтегателна хартия) ши- роки 5—6 ст и дълги 30 ст. До статъчио е опашка с дължина 1,5—2 т, ако на конеца се връз- ват по 2—3 ленти през 10—15 ст. Оцветяването е по мотив от емблемата на Българската феде- рация по авиомоделизъм. На фиг. 2 е показана конструк- цията на хвърчило «Петолъчка». Най-напред се оформи триъгъл- никът АВС от три летви. След пасването им в ъглите се залеп- ват, като от горната и от долната страна се укрепват с шперплатови пластини. Когато лепилото из- съхне, на разстояние 225 mm от върха С се завързва и четвъртата летва. След това със здрав конец се «очертава» петоъгълникът, като предварително в ъглите А, В и С се пробиват отвори с 0 3 mm. Необходими са летви със се- чение 10X5 mm. Юздите се връзват в петте ъгли така, че техният общ възел ко- гато са опънати да бъде точно над средата между линията АВ и върха С. Шестоъгълното хвърчило «Слън- це», показано на фиг. 3, се изра Фиг. 1. Примерно оцветяване: 1 — бяло; 2 — зелено; 3 — чер- вено; 4 — синьо; 5 — черно ▲ Фиг. 2 Фиг. 3. Примерно оцветяване: I — жълто; 2 — черно ботва от три борови летви (със сечение 10X4 mm), конто се кръс- тосват и се завързват леко в средата. След това със здрав ко- нец се връзват последователно краищата на летвите, на разстоя- ние равно на радиуса на описа- ната окръжност, Хвърчилото се «облича» със здрава хартия (как- то правоъгълното). В центъра и в ъглите ДВ се връзват три еднакви по дължина юзди, а опашката с дължина 2,5 m се връзва в ъглите А и В. М. с. Петър КИРИЛОВ Направи 1си сам Ренде за канали Ето как с помощта на конструи- рано от вас «ренде» ще можете да дооформите ръчно прорязани кана- ли в дървесни плоскости. Необхо димо вн е парче от по-твърдо дърво и дърводелско длето, чийто номер ще определите в зависимост от ши- рочината на канала, който правите. От същото дърво трябва да израбо- гите и клина След това с помощта на три по-дълги винта и малко тут- кал оформете «основата» на рен- дето. А сега направете с триов два успо- редни прореза в плоскостта и рабо- тейки свободно с друго длето, офор- мете канала. Поставете «рендето» отгоре, определете положението на длетото, заклинете го здравой направеге няколко движения на- нред-назад. След всяко4преминаване па рендето, почиствайте^събралия се около острието£талапт 28
•АВТОМАТИЧНИ I Pt;iE* малките конструктори Необходими са две летвички 7, на конто в едини я край се изряз- ват процепи за закрепване на картонените ръне 2. Летвичките ~ се надяват върху дървените оси $ така, че свободно да се въртят около тях вляво и вдясно. Дол- ните краища на осите се мушка г в тръбичкитс 4 (от мар куч), кои- то сс закрепват неподвижно в дъската 5, чрез дървените тапи 6. Посредством маркуча сс оси- гурява гъвкава връзка на ръцете да могат да се движат във всички посоки. Дъската с монтираните върху нея ръце се поставя в картонена кутия, разделена с едно картонче на две прегради, в конто се сла- гат топчета, орехи и др. Цел та на вески играч е да пренесе с автоматичните ръце топчетата от едната преграда в другата, при което се печелят съответен брой точки. Играчите могат да си разрабо- тят свои правила на играта. Размерите на отделните състав- ии детайли не с а да дени, защото не са от значение (детаидите мо- гат да сс изпълнят в различии варианта). В този вариант е важ- но кигкитс на ръцете да са над средата на първото деление в кутията и да се съобрази дължи- ната на маркуча 4 така, че да може с ръцете да се достига във втората преграда. Пччя КОСТОВ Направи 1си < саж Само с една летва Когато режете на циркуляр по- големи дървесни плоскости, не мо- жете да използвате различии «на- правляващи», «застопоряващи» и други видове приспособления. Ето как ще си помогнете само с Ограничителна стяга Колкото по-голям натиск упраж- нявате при работа с този монтиран върху работната ви маса ограничител, толкова по-устойчив е обработваният детайл. Освен това той може да се «освободи» много лесно чрез леко издърпване назад. Това приспособление е най-удобно когато се обработват материали с дебелина 30—60 mm. Трябва да се изработи от по-твърд вид дърво — дъб или череша. Ограничимте степи на подвижния елемент, както и вътрешните стени на неподвижните елементи трябва да са леко скосени. По този начин се избягва «повдига- нето» на обработвания детайл при работа. Неподвижните елементи на приспособлението се закрепват към работната маса с помощта на шест винта за дърво. За да не ръждясва резбата В конструкторската работа няма нигцо по-неприятно от ръждясали болт и гайка. Развинтването им много често отнема ценни минути, а понякога се налага и «операция» с ножовка. помощта на дълга, но с мал ко сече- ние летва, която трябва да закре- пите от долната страна на плоскост- та с пирончета. Летвата ще се плъзга в каналите на плота на циркуляра, осигурявайки праволинейно при- движване на плоскостта. Ако е не- обходимо намажете летвата с восък. За да избегнете това ще ви кажем една малка тайна — преди завин- тването им намажете резбите на болта и гай ката с тънък слой от шеллак. 29
мин..ти Татко, колко струна един телевизор? С хода на коня Като използвате шахматния ход на коня ще прочетете мисъл на съвет- ския академик Кепица. П, Г Симеон Маринов Задача Числата в хоризонталните редове са подчинени на известна законо- мерност. Открийте я и напишете липсващото число в третото кръгче на шести я ред. Б. Д. Поставете на мзсата чиния. По- кажете я на зрителите, за да се убедят, че тя е съвсем обикновена. Отново я поставете на масата. Взе- мете парче плат. Покажете го на зрителите да го видят от двете стр а* ни и закрийте с него чинията. След това хванете с два пръста плата в средата и го повдигнете над чинията така, че краищата му да висят сво- бодно. С другата ръка направете няколко движения около плата и. . . изведнъж чинията се напълва г бонбони. Танната на фокуса се крие в мал- кия плик с бонбони. Формата му напомня на обърната римска цифра «V». За да не се изсипят бонбоните преждевременно, пликът се закрива с капак (виж фигурата). Откачало пликът е закачен от вътрешната страна на масата, където стоите вие, така че зрителите да не го виждат. Наклонете чинията с плата така, че средата й да бъде на този край на масата, където е пликът. В момента, когато повдигате плика, хващате с два пръста горната част на «секретния плик». Той остава скрит под плата и не се вижда от зрителите. Отваряте леко капака и бонбоните ще се изсипят върху чи- нията. Фокус
К|рь®п1и«лавиц@ ВОДОРАВНО: 1. Съединение на въглерода с метал. 5. Режещ ин- струмент за правене на точни от- вори. 9. Алгебричен двучлен. 10. Уред за разграфяване на петолинии на нотна хартия. 11. Електрически ток, който непрекъснато възниква в тъканите на живите организми. 12. Отрицателен йон. 14. Размерът на пространството, затворено между стеките на едно тяло. 17. Съветски самолеги, гроизвеждани в довоен- ная период. 18. Общоприето съкра- тено наименование на кинематогра- фия и кинотеатър. 20. Резба на болт. 22. Плитък, плетен от ракитови пръчки или от изкуствена материя съд за дрехи или други вещи. 23. Фотомикроскоп, производство на ГДР. 24. Метал на рамка с опънато на нея платно на ръчна печатарска машина. 26. Машинен елемент. 29. Възпаление на ириса. 30. Съкрате- ното наименование на международна икономическа организация от со- циалистически тип. 32. Частици с електрически товар, образувани при отдаване или приемане на електро- ни от атом или атомна трупа. 33. Из- куствено корито на водно течение. 35. Карболова киселина. 36. Масив- на скала от ортоклаз, слюда и квари. 37. Ръчна помпа за преливане на течности. 38. Сол на азотната кисе- лина. 39. Многоместен пътнически самолет. ОТВЕСНО: 1. Период от палео- зойската ера. 2. Оптическо при- способление, употребяваио в поли- графията и фотографията. 3. Река в Судан. 4. Римска богиня на лова и горите. 5. Автомат, извършващ сложни действия. 6. Органично съе- динение. 7. Руски лекар-клнни- цист (1832—1889). 8. Ръководител на висте учебно заведение. 13. Про- дукт на задстомашната жлеза. 15. Зе- мекопна машина. 16. Минно-обога- тителен комбинат в Сродна гора. 18. Химически елемент, метал. 19. Тревисто растение от семейство слож- ноцветни. 21. Система, която се намира в сьстояние на кслоиден разтвор. 22. Система за цветна теле- визия, разработепа в ГФР 24 Тер- 1 2 3 4 © 5 6 7 R © © 9 © © 10 © И © © 12 13 © © 14 15 16 © 17 © 18 19 20 21 © © 22 © © 23 © © 24 25 © © 26 27 28 29 © 30 31 © 32 © © 33 34 © © 35 © 36 © © 37 © © 38 © 39 мопластична пластмаса, употребя - вана в електротехниката. 25. Сред- ство за добиване на огън. 27. Килим за стена с извезани по него картини. 28. Руски химик (1841—1891). 30. Вид минерал, малаколит. 31. Мета- лен цилиндричен съд за течности. 33. Превозно средство на колела за превозване на товари и пътници. 34. Пружиниращо устройство за захранване на електрическо транс портно средство с електрически ток от мрежата. Петър ГРЕКОВ Наблюдатели и ли сте Открийте петте разлики между двете рисунки Игрословица 1. Древни стенобо^ни В1®«ни. 2. Химичен елемент от VI rfr/na- да Периодичната система. Бяла по' целанова глина. 4. Мал».к кррас в’а близки пътувания. 5. ПолемДс^ж- ни маси, конто се свл1щат--Г11 пла- нинските склонове. 6. Електронни лампи с два електрода. 7. Издатина във външна стена на сграда. 8. Же- лязна руда. 9. Голямо изкуствено езеро, създадено чрез преграждане на долина. При правилно решение по пунк- тираната линия ще прочетете начин за предаване и приемане на по- движки и неподвижни образи с по- мощта на електрически сигнали. К. С. 31
Отговори но зобовните минути Задача 1. 6+1 9:3 = 3 II. 37+43=80:5 = 16 III. 22+2=24:3=8 IV. 1+24 = 25:5 = 5 V. 28+5=33:3 = 1 1 VI. 30+15=45:5=9 Следователно, липсващото число е 9. Игрословица 1. Тарани. 2. Селен. 3. Каолин. 4. Катер. 5 Лавина. 6. Диоди 7. Корниз. 8 Пирит. 9. Язовир. Гелевизия. С хода на коня «Да сгрешиш в работата е сьвсем възможно. Това е въпрос на истина, а не на чест.» Без дум и Отговори но кръстословицота от бр. 2 ВОДОРАВНО: 1.Сектор. 5. Грифон. 9. Рур. 10. Блок. 11. Клише. 13. Ри- ман (Георг). 15. Цол. 16. Лиана. 18. АВО. 20. Исак. 22. Она. 23. Борд. 24. Лира. 26. Котли. 27. Гра- фи. 29. Петит. 30. Трупа. 31. Море. 33. Рапа. 34. «Лел». 35. Лада. 38. АМО. 39. Кетон. 41. Рид (Майн). 42. Ролка. 44. Ирина. 46. Теин. 17. Вал. 48. Супорт. 49. Кокили. ОТВЕСНО: I. Секция. 2 Крила. 3. Туш. 4. Орел. 5. Глина. 6. Рома. 7. Ика. 8. Народи. 10. Брана. 12. Лос. 14. Нарти. 17. Иори. 19. Волт. 21. Клана. 23. Ботел. 25. ИФА. 26. Кер. 27. Грам. 28. Рупор. 29. По- ло. 30. Градус. 31. Метан. 32. Рада- ри. 34. Лекит. 36. Арили. 37. ДИН. 39. Клер. 40. Ниво. 43. Ото (Нико- лаус). 45. Рак. Венцислав Мулешков В следвашия брой Вътрешцо-училищния преглед — масова творческа изява Професия п творчество — Про- фесия тракторист-машинист (механизатор) Електронна брава Стъпка по стъпка Преобра- зуване на честотата. Приемни- ки с преобразуване на честотата Подобряване на осветлеиието в автомобила МК в помощ на фотолюбите- лите — Комбинирано устрой- ство за експониране TTL-интегралните схема в практиката — Основен логи- чески елемент при TTL-ин- тегралните схемп «Москвич» о г четвърго поко- ление Схема за автоматично размина- ване на влаковп композиции в гаров участък Ракетен модел със стример Никои возможности за споява не на алумнний и алуминпеви сплави Приспособление за фрезоване, на канали в дървеснп мате- риали ПРИЛОЖЕНИЯ: В помощ на кръжоците за на- чално техническо творчество — Модел на лек автомобил Разработка МК — Безмоторен авиомодел «Пчела» — Клас А1 Скоростей авиомодел «Пионер» с двпгате.т до 2,5 ст3 МЛАД КОНСТРУКТОР • СПИСАНИЕ ЗА ПРИЛОЖИЛ ТЕХНИКА Главен редактор (на обществени начала): проф. инж. Иордан БОЯНОВ Зам.-главнн редактори: инж. Надка ВЪЛКОВА, Димитър ДИМИТРОВ Редантори: инж. Крум БАЛАБАНОВ, ннж.Роснца ЦВЕТКОВА, инж. Елисавета МУТАФОБА Секрстар: Владка ЧОТОВА Редакционен съвет: инж. А.пександър ВЪЛЧЕВ. инж. Валентин ГРОЗДАНОВ, к. п. и. Гана МИЛЧЕВА. Георги КАРАГЮЛЕВ, инж. Петър АРНАУДОВ, доц. к. т. н. инж. Славно МАЛЯКОВ, инж. Стефан ЧЕРНЕВ, доц. инж. Цанко НЕДЕВ Художествено оформление: Мария ЯНАКИЕВА. Технически редактор: Николай ПЕРИ КЛИЕВ Иоректор: Василка САРИИСКА Брой 10 Година IX. Формат 60X84X8. Тираж 15 000. Дадена за лечат на 13. II. 1978 г. ГОДИШЕН АВОНАМЕНТ — 3 лв., отделен брой — 0,35 лв. АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА: София 1000, бул. „Христо Ботев” № 48, V етаж, тел. 88-59-21 Цена 0,35 лв.
«МЭИ-77» Една особено интересна проива през Дните на съветската наука и техника бешс изложбата „МЭИ-77, оргапизирана от Министерство™ на висшето н сродно специално образование на СССР — Московски енергетически институт, Държавния комитет за наука н технически прогрес и Министерство™ на народната просвета — БМс.И ,.В. И. Ленин", посветена на 60-годишнината на Великия октомнрп и 100-го- дишнпната от Освобождение™ на България. Московският енергетически институт (МЭИ) е едно oi лай-голе- мите технически висши учебни заведения в СССР. Всяка година в него се дипломират около 3500 инженери по 48 спсциалностп, между конто има от 30 до 50 български студента. През 1964 г. осте вклю- чен договор за научно-техническо сътрудничество между Московская енергетически институт н ВМЕИ „В И. Ленин" — София, който по- стави основите на изключително богата и плодотворна съвместна дей- ност. През 1976 г. нашето правителство награди Московский енергети- чен институт с орден „Народна република България" — I степей, за активно участие в подготовката на български специалистп и оказване на конкретна научно-технпческа помощ в развитие™ на народного ни стопанство. Изложбата показа как се усъвършенствува и модернизара учеб- ния процес в МЭИ, както и резултати от научно-техничеекоте твор- чество на студентите и научните работници. С някои от тези експо- нати ви запознаваме тук. „Екзаменатор МЭИ". Доприиася за за- дълбочено и трайно усвояванс на учебпия материал, повишава активност! а на сту- дентите по време на уч ебните занятия и икономисва време в операциите за кснтро- лиране на знанията „Двукоординатен стъпков елсктромехани- зъм с програмно управление за прнтрнва- не на клапани и завършващи операции АПК-1". Може да се използва в автосер- визи и ремонтни работилницп за различии двигатели с вътрешно горепс, като може да се използват всички марки пасти за притрпване Ж „Електронно-диалогова система „Лира". По- вишава ефективност- та на учебпия процес, като позволяла нс-по- средствено да се кон- тролират знанията на студентите, да се еп- ределя типът па до- пусканитс грешки, ав- томатично да ее до- кументира процескт на обучение п да се г.ре- дава информации за него на универсалия ЕИМ 4 „Комплекс от лабора- тории работи но им- пулени и цнфропи ус- тройства на базага на TTL - ннтегрални схе- ми“. Развива у сту- дентите чавици га практически изслсдва- ння в рамките на да- ден курс с нолзване на съвремсииа тех- ническа база
«МЭИ-77» „Следящ стробоскоп**. Предназначен е за изследване на бързодЕижеш.и се обекти и детайли на различии меха- низм и и на бързопротичащи процеси по повърхността им „Вихротоков дефектоскоп ВД-2СГ1". Предназначен е за откриванс на по- върхностни и подповърхностни дефек- ты в проводницы от твърдотопимп и цветни метали и сплави МММ 1? „ „Преносим твърдомер МЭП-Т7". Предназначен е за определяне якост- ните характеристики на металите и техните спла- ви по методика, разра- ботена в катедра „Тех- нология на металите" в МЕИ „Устройство за контрол и обучение РЕМС". Съвместна разработка на МЕИ и ВМЕИ „В. И. Ленин", позволяваща да се повишп качеството и ефективността на учебния ироцес ◄ Самолетни импулсни позициопни светлини СМИ- 2КМ“. Предназначены са за визуално наблюдение на летящите самолети през нощта и деня при различии условия на видимост