‘Ка/змю
Етнолингвистично изследване
на кв. Каменица - Велинград
Гьоръь ОирсОлмв
Оло/бко/ ‘Кьрьмси(ром$а/
Члс^МО/ TbM^-^(jXQ/M^Q/
Издателска къша
при Лесотехническим университет
София
Книгата представя първото комплексно етно-
лингвистично изследване на днешния квартал на
гр. Велинград - някогашното село Каменица. За
пръв път пред науката се изнасят данни от всички
езикови равнища на така значимия за диалекто-
логията и историята на българския език старинен
Каменск и говор.
Именно обстоятелството, че през Чепинската
котловина преминава важната за класификаци-
ята на българските диалекти ятова граница, пра-
ви изследването на разположените в нея говори
изключително интересно и значимо. Като част
от тези архаични родопски диалекти каменският
изгражда връзката между източнобългарските
и западнобългарските говори на юг. На основата
на изобилен и лично събран на терена през пос-
ледните десетина години материал се изследват
най-важните особености и закономерности на ди-
алектната система на съвременния етап от нейно-
то историческо развитие и се проектира мястото
на говора на картата на българското езиково зем-
лище. Задача на това описание е представянето в
максимална пълнота на колоритното лексикално
богатство на говора, непознато досега за науката.
Разглежда се и системата на личните, родово-фа-
милните и прякорно-прозвищните имена; дават се
сведения и за местните имена в каменското зем-
лище.
Любознателният читател ще открие в този труд
и много интересни и важни географски, истори-
чески, демографски и етноложки сведения за Че-
пинския край и Каменица.
Книгата не е строго специализирано научно из-
следване и с богатия си автентичен материал ще
представява безспорен интерес за нашата и чуж-
да научна и културна общественост, а също и за
по-широк кръг читатели: българисти, балканисти,
слависти, историци на езика, етнолози, социолин-
гвисти, краеведи и всички, конто се интересуват
от корените на своя род и език.
£	«	<	« ~ГТ «	<	«	<_«	< —«	<	«	<.Z
‘Ко/ЗСМЮ
Ш2/ ШМШЬ
Етнолингвистично изслеЬване
на кв. Каменица - Велинград
Тюръа> Ql(jxa/M§
Ола/бюо/ ‘K&pwmtffrtoe^O/
ОЛла&нл T&w^QlyxCMe^O/
< « < « > « < <C i « < у < -« <«<«<«<-?
Издателска къша
при Лесотехническия университет
София, 2008

Речник
Казано на каменски

А
абанджййа м. Чужденец; странник; пришълец. За каменчёнете
сйчко, дето йъ извдн Корйтото, йъ от абандд, а па за брата вйка-
ме, че съ абанджйе или съ от валйца.
абандд ж. Далечно място; чужбина. И най-убавата абандд не
мдже да съ мери с домдт, дето си родён, с другарете дёто си
расъл и учйлиштето, дёто си учил.
авайо нареч. В израза © Карам на авайо — правя нещо небрежно,
през пръсти. Цалата работа йъ кара на авайо, на нёг за нйшто не
мджеш да му вёрваш.
авзо ж. Капса на патрон. Плъукна като авзд.
авльат м. Дете; челяд; дечурлига. Нашът авлъат йма дште
жёлту по устата. Авльатете изёдоа гугуретата.
агалок м. Охолство. © Удрьам гу на агалок — започвам да живея
охолно, в разкош; водя охолен живот. Наште сватове гу ударийа на
агалок — дай им само йёдене, пйене и муабетлък.
аджёль м. Съдба; късмет. Такдф му бил аджёлъъпг. Гато
аджёлъът гу е карал да цока, та са извъди такдф сардш.
азмакь м. Мочурище, тресавище, блатисто място.Кулдта затдна
в азмакъът ду изйкъът, та едвам йъ измдкнаа волдвете.
айкаръ1 прил. неизм. Опак(човек), инатчия. Тдй йъ айкаръ чилёк
— ни съ вдди, ни съ кара, дстави гу!
айкаръ2 нареч. В израза © Вървй на айкаръ - върви накриво; вър-
ви на празен ход. На нашът зёкъ сё му вървёше на айкаръ.
айналййа м. Инатчия. На айналийа чилёк никой не мдже да му
угудй и йъ като магаре на мдс — ни напрёш, ни назакъ.
айта м. Безделник. Нашът айта па нйшто не пофашта — дай
му да пиё пуста пукница и муабёкъ да слуша.
92
анджек
акламо ж. Дупка с вода. Варды съ да са не буунеш в акламдта!
ал м. остар. Положение, състояние. Такдвзи ни бил алът — сё да
чёкаме от другите. Какдф ти е алът?
алайтка ж. Слугиня. Пирднъът Нйсторове си зеле алайтка
однёйде от валйца.
алиште ср. Козяк. Зимдс сё спим с алиштата, дёто са правени
от сива и бёла Козина.
алтон м. 1. Жълтица. Снадта на Йёркове им донёсла байа от
алтднете на дёдо й. 2. Злато. Лъжйчките за слаткото от зуници
лъшкъдт като алтон на слднце. 3. прен. Нещо много хубаво, добро-
качествено. Алтон работа, алтон чилёк.
алцукавица ж. Хълцане. На чилек, га алцука, за да му минё
алцукавицата, ф Каменица гу карат ели да си лапне згднат пале-
цът, ели с нёшто да гу уплашет.
алцукам гл. Хълцам. Наш Пёкьо като фане да алцука, та
алцука като кузд.
альа ж. Клозет, нужник.Алъата* ни йъ чёк на крайат на двдрът,
та да не мерйса. о Вйж му альата, та му крой мурафёкьът — по нап-
равата на клозета можеш да прецениш човека какъв стопанин е.
альчёк м. Гола, открита падина в гората. Оттук по пдкъът през
Ачовица ше минёш през алъчёгът пот Купанка и сётне по Дёлето
за Начовото и Скрйеница.
амбар м. Голям сандък за жито, брашно. Ф назакъът ту реме
каците, амбарът с брашно.
амальо ж. Кожен гердан. За Водици батинайа ми зё убава
амалъд за нёйната спад.
амён-амён нареч. Кажи-речи; има-няма. Зёеме крйф клъункъ за
ддлъната одайд, дти йъ ептенй студёна, а старийът клъункъ йъ
амён-амён изгурёл.
ангарййа ж. Безплатна работа в полза на другиго. Оти да му
дгъа на ангарййа, бёки нёма пард?
анджакламй мн. Инструмента. Добрийат мастор си коландрйсу-
ва анджакламйте както трёбува, а калпавийат не знае каквд да
прави с тёх.
анджек нареч. Именно, тъкмо. о Анджек шапка за Велйко —
точно това стана, което исках. Анджек де, дти тва си гълъчёхме,
анджек шапка за Велйко.
* Ако няма отбелязано ударение в диалектна дума, започваща с главна буква, която означава
гласен звук, то е върху тази главна буква.
93
Казано на каменски
Г ' « " Г * « ‘ * Г* ЧГ '	i"a" ч"Г'< * ’ *«* * "ci* « * *	’ ’ <* ' ттГ *
антйка ж. 1. Нещо старо, но ценно. На учйтелете Стдйкове
филъджёнете съ гулёма антика, донёсени съ чёк от Германия.
2. Възрастен, но много знаещ човек. Таквас антйка като бай Мито
Горанове нёма да найдеш ф цалото Корйто, дти никой не знае
кдлъкото нек. 3. Знания, познания; ум, интелигентност. А чигьдс дёте
ймате, отракано внуче. Не само ймето, ами и цалата антйка зёл
на дёдото.
аралок м. 1. Процеп, дупка, отвор, зев. На чардакът ймаше
вндгу аралдци — там си играееме на дупки: пуштааме си камън-
чота, тдпчета и игидци. 2. Парапет с дупки между отделяйте дъски.
И на кдштата у чйчо Цангъо чардакът бёше оградён с ддсчени
аралдци.
ардал м. Синап — билка, чиито семена се използват за лечебни
цели. Sinapis.
ардалов прил. Синапен, от синап. С ардалово сёме бабите правет
сйлни лёкове за згрёване на настйнали деца.
арк м. Основна, най-голяма вада за напояване. Лётос по полёто
до аркът йъ полно с мераклйе да одбйват вода и да вагьът нйве-
те.
аро ср. Съдба, орисия. На мдйта бръчётка таквдс и билд аро-
то — сё да йъ нёшто веранъ и сама да са управьа въф сйчку, сама
да домува, сама да кукува.
арпо ж. Ориз. Льуспите от арпдта ги даваме на добйтъкът.
аршйн м. Мярка изобщо, мяра. За аршйн с твдйта крйна иге
мёрим сёмето.
аръмазин м. Жесток човек. Кумшййата на Гарове бйл гулём
аръмазин.
аръмаската нареч. Жестоко. Тдй тёй гу лумна аръмаската, та
штёше да му строгий въртдт и от тогас остана с крйва шййа.
аръш м. Процеп на волска кола. Зёйнала му джуката като
аръш на кула.
аталок м. Повреда, щета. Га тварийме кулдта с трупе, стана
гулём аталдк, дти са скдса пд-крдпийат синджйр.
ахчййа м. ост. Готвач. На ахчййата от Бакърджййовийът ан
най му арёсвам чурбдта от лаана и гуле и йёденетата с дфче
мёсо.
ахчййница ж. ост. Гостилница. По Кдлада в ахчййницата на
Дйрекът, барабар с манджите, йма убави мезёта от старец, суу
мёсо и препърлена шкембд.
ачка ж. Биволица. Каквд си съ истёгнал като ачка в гьдлъ!
94
бабаджанка
?	?- >2- 2  ??_ >- ??_ ?— 22— ?— »	2 П ?	22 _Х ,-Ц ? -22 -2—22.—2
ачмазън нареч. Внезапно, изведнъж; много скоро, веднага.
Ачмазън Пекъд Шульове мино оттук със санъдта по дебёлийат
снек.
ашмак м. Забрадка. На арманът га връшёем жйтото, мама,
баба и учинаите съ забраждат с бели ашмаци, ём да съ чуваш от
слднцето, ём да не им влаза усиль ф кусдта, ф дчите и в нусдт.
ашбм м. Силен вятър с дъжд, краткотрайна буря. Уцутра ни
фана йёк ашдм. Ашдмът като минд, та расйпа гурдта.
Б
ба част. 1. При отговор - за изразяване на възражение; не, няма.Ес
гу рукам, па той вика: “Ба! Нёма да ддйда!”. 2. За израз на сплаш-
ване.Гя съ врашта тате ут гурдта, ёс сё съ крийа зад врътдта и
му рукна “ба!”, па той ми вика: “Чёкай, Мёцо, да та фана!”
баалавец м. 1. Сланината от корема на прасето. Баалавецът на
нашто прасе йъ гулём като кджата на цыгански тдпан. 2. Колене
на прасе. У Дафове йма баалавец. 3. Специална гозба, приготвяна
от сланината на корема на прасе, с ориз, праз и пържен черен дроб.
Утре ше едём баалавец у Крйф Цангъо. 4. прен. Голям корем на
човек. Лёле-е, каков баалавец йъ отпрал Вундулъът Вицине!
баалд ж. 1. Бълха. Pulex irritans. Мама ми найде баалд ф кусдта.
Една баалд вдди стд бдоли, па като зёмат да подрипат, като
фръкат като искрд от дгънь и апет, гато бугъдт. 2. прен. За човек
- нахален. Маани гу нёк, ква йъ баалд, фане ли тъ, не пушта.
баарб ж. Закрито малко място в старите къщи за преобличане. В
баардта дёдо Василь си облача чешйрете.
Баба Данка ж. Пълна луна. Баба Данка — сесрдта на слднцето,
га съ пдлни, викаме, че къа дди на пълнотд, а га съ намалёва,
вйкаме дди на кракьд, ели на свършок.
бабаджанка ж. Едър и силен човек. Е, на дёдо бабаджанката, га
порастёш, ше валъкаш сйчките ергёне ф сёлото!
95
Казано на кайенски
<* •' 'd«* 'г *'«* * *< * * «* * 7 "~‘« “г*' «	**«**< ~ « ' т"г * << * * <* т«* * <24
бабакам несв. Нареждам, оплаквам се, като говоря. Баба от
другата одайб само бхкаше и бабакаше.
бабанйк м. 1. Голям огън. На Скрйеница стбкнахме гулем
бабанйк. 2. прен. Разправия, кавга, караница. У Гълъове дайма
бабанйци — сё съ карат за пусти ниве и льувади.
бабанка ж. вж. бабаджанка. От мъничък Цангъо вървёше йддър
и глёш каква бабанка стана, да му съ не надёваш,
бабар м. Вид едра муха, щръклица. Муи като бабаре излазат из
заоднъата и фърчбт като евруплане.
бабач м. Много едър човек, здравеняк. Каков бабач съ йъ
измдкнал като Бабачът Папаркове!
бабек м. Месно произведение - пълнени вътрешности със свин-
ско месо. С червёно вино бабекът на дёдо най вървй.
баберка ж. Останал необран плод след основната беритба. Умёра-
аме съ утре да бдим да трбсим баберки по йёбълките ф Лбженс-
ките гърдйни.
баберък м. Събиране на останалите след основната беритба
плодове; дообиране на нещо малко и дребно. От баберък нёкогаш
наждаме тблкоз необрани маджуне, че пблниме цали чувале. Есенъ
бдим да збйраме баберък по бббовете. Лёте по огради и тёлъове си
збйрааме окапци волна от бфцете — баберък за чорапе.
бабинче ср. Бебе, родено между Бабинден на миналата година и
Бабинден на настоящата година, и на което се прави тържество на
Бабинден (21 януари).Яа Бабиндёнъ цалото орйште нёма да поберё
брата, дёто ймат бабинчета — тва йъ най-гулёмийът празникза
каменчёнете.
бабугер м. 1. Митическо същество, което излиза нощем до първи
петли и с което плашат децата. Слушай, да не рукна бабугерете!
2. прен. Наивен, глупав човек. Срёднийат сйн на Таралёнгове бил
гулём бабугер — сёки мбже да гу излбже.
бака м. обръщ. Обръщение към приятел или друг уважаван чо-
век. Вйж, бака, ако сега отрбпаме гърлешката, ше сварим убава
рикийа. Айде, бака, да трбсим гбби, с нас ше дбйде и Баката
Шулъове.
бактйсвам несв., бактйсам св. Дотяга ми, досажда ми, омръзва
ми. Бактисааме от бболи и вбшки и таатабици.
бакунъ м. 1. Голямо топче сдъвкано месо. Йёде, йёде цйпи, та
ги направи на бакунъ. 2. Сдъвкан хляб със Захар, увит в кърпа, който
се дава на бебе да го смуче като биберон. Дай на дётето бакунъ, та
да мирёса!
96
баталесвам
Г * У **&'**>**>/**>** W * * >” * V > » ' ” 5~ » " > » > » > » > » - >
балабан м. Голям, едър човек. Балабанът Терзййове йъ йддър
като планинд и йек като вол.
балтййа яс. Брадва. С балтййата сечем, касрим и дёламе
трупе, режем главы на кукдшките, а с топдрът цапиме пеньуги
и крундупъле. о Туръм балтййата - давам решителен отказ или раз-
валим, осуетявам нечие решение, намерение. Tea, дето гу умёреше
бачо, тате му тури балтййата.
банда ж. 1. Трупа хора с нечисти цели и интересы; шайка. Бандита
на Рйсто Айдукове дди по Градйштето да трдси имане. 2. Духова
музика. Бандата на Кардашът па задумка в двдрът на учйлиш-
тето и тръгна да избикалъа сёлото чёк до Сулъовица на гдрната
маалд. 3. Меден духов музыкален инструмент. Стдйу Папучийове
дуе на най-гулёмата банда и затва съ нарёжда най-одзакь.
баньар м. Работник в приемното отделение на минерална баня.
Банъарът в мдшката банъа коса белётете, дава ти шкаф за
дрёите, чува ги и га съ искдпеш, та завйва на креватът.
банка ж. Кокиче. Galanthus nivalis. 2? двдрът прдлекъ йе пдлно с
бапки и нёкои от тёх тураме в рикийата за лёк.
бардёль м. Брадат, студен, надменен и необщителен човек. Кдй,
ес ли? С тоз бардёль нййде не дгъа и една бузд нёма да пийа. Не гу
шта ни бёл ни чрън.
бардук м. 1. Глинен съд за вода. Сине, пддай ми бардукът, та
да сыпем малку ут мътеницата. 2. прен. Нисък и пълен човек. Тлёй
гу наш Гъдро къф йъ бардук.
баруга ж. Голяма локва. Прёскочи баругата да съ не наквасиш.
Мерёцко и дётето — вървё, вървё, та стдпи баш в баругата!
басамак1 м. Голямо парче сланина, сирене, пита, баница и др.
Дёдо Рйсто на Бддни вёчер праф расчдка бддникът на дёсет ба-
самака, дти тёй бйл адёкъът. От тдс басамак сланйна с крех-
тинд ше извъртйм вндгу шйшове на жардт в гурдта.
басамак2 м. Стъпало на стълба. Да ти упустёе и стълбдта -
глёш каквй басамаци сте измайсторйле!
бат м. Кум. На Велйкденъ ддим у батовете с кузенъак, с пйсани
и вапцани ица и пёкъно йёгне. С паур съ дди на калёски при свато-
ве и батове.
батакчййа м. Длъжник; човек, който не си връща дълговете. С
нёг да си нёмаш работа, тдй йъ гулём батакчййа - дай му с рдце,
трдси с гудйни с краце.
баталесвам несв. Пропадам, погивам; запустявам. Цалото полё
баталёсало — убавите нйве... - нйкой не штё вёки ни мотйка, ни
сръп да фане.
97
Казано на Каменска
, батардйсвам несв., батардйсам св. Развалям, унищожавам. Тис
аджамйе масторе тёй батардйсаа керемйдете по кдштата, че
кой знае га ше ги оправим.
батинайа ж. Кума. Нашта батинайъ сё ни прашта армаган за
Колада и за Велйкденъ.
с БХкатл 1Шл«.е Л*	Р'А“ТА
Той иь гогчЕМ ^АТАичииЪ	МУ С РОЦЕ ,
баш м. 1. Главатар, водач. Да ти вйкат башът на тайфдта,
сйгур сйчки ёвала ти правет. 2. Водач на мъжете, конто се хвърлят
във водата на Иорданов ден, за да вадят кръста. За Водйци славёйци
трдсет кръстът в рекдта на дрйштето, а башът дди, та збйра
пари и дарове. 3. Първенец, шампион. На синёкъът ф Курвд па ше
йма гюрёш, а нашът бабанка Ванъо Ушове цалийат намазан със
 зейтйнъ сё излаза башът и му турът йёгне на въртдт.
беелан м. Южен вятьр, топъл вятър от Беломорието. Зимдс, додё
не ддйде бееланът, па ше издёксуваме, нали обрааме байа баберък
маджуне и чрън васулъ.
беки нареч. Нима. О, бёки ф тдс стукъ ддихте на лузутката?!
беслемё ср. 1. Агне, останало единствено на овцата; единак агне.
На чърната офцд йёгнето стана гулёмо беслемё. 2. прен. Човек,
който се скита безцелно. На Мёкото Рйсине синдт и зёкъът съ йёки
беслемёта — дай им само панти да фърлет и да скитдрет като
глуи кучета.
98
бос
.,. у . . „ . .	„ у у у -...г у у у ** У ' »‘ Г~Г * 3/ ’ 3* * ' » ‘ ‘ * >У * 3
бетерй прил. неизм. По-лош от - нещо друго, никой друг. Ф сёло-
то йма едаче, та като зёмат да плъускат, съ бетерй прасёта.
бигор нареч. Прекалено (за солено). Пръжената крехтинд от
прасето ф кацата йъ бигор солёна, та вйкаме “умирачка солёно”.
бийуч м. 1. Най-здравото великденско яйце. Мдйто ицё излёзе
бийуч. 2. Най-здравият и най- силният от дадена трупа. Пёкъо Баба нко-
ве и ёс сме бийучете на маалдта.
билйкь м. Разхладително питие по време на жътва, което се пра-
вя от студена вода, захар и оцет. Лёте в ждтва, ёли на възрйване,
бёз билйкъ не штё, като тъ фане задуата и маранъдта. - Стдйо,
донеси билйкъът, дти шъ геберёсаме от жёга.
бйрда нареч. Друг път. Га не штёш да съ свръши работа, най-
лёсното йъ да вйкаш — бйрда ше гу направим.
бичйм м. Порода; сорт. Ут шарената крава жёнското тёле
ше гу чуваме за дамазлдк — вйжда съ, че йъ бичйм като майка-
та с гулёми дуйёци. Двё от дървйчетата в двдрът на учйтелете
Стдйкове билё нов бичйм драгунци. Тис дра съ друг бичйм - с
никой не съ конуштйсват.
бйшкам несв., бишна св. Бутна, забутам, сложа на скришно място.
Дётето, като бйшне нёйде нёшто, ше съ утрёпем да гу трдсим.
благатка ж. Щастливка, късметлийка. С тдс работлйф мош и с
тйс убави деца гулёма благатка йъ нашта кумшййка.
благушка ж. Първият, още неферментирал гроздов сок. Да ти
налейа от нашта благушка, дордё не е преврёла дште ф ширд?
бласкунка ж. 1. Искра. Гаганицата ут уйна пушта вндгу
бласкунки. 2. Светулка. Lampurus noctiluca. По ждтва нис полёто
бёше пдлно с бласкунки. 3. Пайета. Жёните от Курвд вндгу съ радват
на лъдскавите бласкунки. © Бласкунки ше ми съ вйгьът — виждам
искри от силен удар по лицето. Като ти трёсна една плъуснйца, та
бласкунки ше ти съ вйгьът по бёл дёнъ!
бобеник м. Стъбла от очукан градински боб. Ес най-убаво спд на
йёк бдбеник - гато си на пружйна.
бодён м. Най-острата част на ръжнйците, вж.; на ритлите.
бодник м. 1. Голям пън, който гори цяла нощ в огнището на Бъд-
ни вечер. Дёдо ште пригдтви дърве и гулёмийат ддбоф къутъук
— бддникът за огнйштето. 2. Обредна пита, хляб за Бъдни вечер.
Дёдо Рйсто на Бддни вёчер праф расчдка бддникът на дёсет ба-
самака, дти тёй бйл адёкъът.
бос м., бозе мн. Чим. Гдре по Ачовица йъ пдлно с бдзе и
бозалдк.
99
Казано на Каменска
Г • 7 ‘ "Г ’ 7 “ Г ‘ *«• • 7 * 77 • 7 '7с' 7 " « “< • • « Г ’ « * ’ <* * «*' ‘ '<<* *
бозаапб ж. Бозаджийница — място, където се прави и продава
боза. Иди до бозаандта за бузд.
бозалок м. 1. Высока трева с по няколко класа на стрък; садина,
Andropogon. Прдлекъ бозалдкът йъ фарси за добйтъкът. 2. Паси-
ще от различии треви. Гувёдата йедоа цал день на йёк бозалок край
егрёците на Амалове.
бойнйчката нареч. Без покана. Ес йда на госте ачмазън
бойнйчката.
ббкъл м. Дървен съд за носене на вода на нивата, направен от
дебели дъбови дъги и с два отвора. Подай бдкълът да пийна вудйца.
Дай да дждкаме право от бдкълът. о Весй бокал пот кула - за без-
делник, който нищо не прави.
боклица ж. 1. Бъклица. На Бабиндёнъ Башът Елёнове с полна
боклица води ордто. 2. прен. Глупав, ограничен човек. Маани йъ таз
боклица, той нйшто не знае.
болвам несв. Повръщам.Ддл день бдлвах, та ми излёзе душдта,
та съ вмерйса кдштата на бълванйк.
борнар м. Събирач на борина. Най-гулёмийат борнар в Камени-
ца бёше чйчо Илъо Цйкалове - Чапо. Борнарете ше дгъат утре да
збйрат бдрна от сёчиштето под Метйлъовата мандра.
боробонка ж., вж. бурубонка
бофкьам съ несв. Бия се. Пийёният чилёк сё иска да съ бдфте.
бофтан прич. Бит. о На бофтано куче туйёгата му йъ виновна
— за неудачите всеки сам си е виновен.
бракадань м. Качамак. Баба ни извъртё бракадань с дрдбене.
брактйсва съ несв., брактйса съ св., 3 л. ед. ч. Помята - за живот-
но. Шарената офцд таз гудйна пак съ брактйса.
брёнцам несв. Пляскам във вода. Нашът авлъат, га гу кдпем,
току само брёнца във вуддта.
бриждй несв. 3 л. ед. ч. Щипе, стипчиво е на вкус - за някакво
ядене. От тва лъуто йёдене ми бриждй на изйкъът, та чёк ми
излёзе мизулька.
брййам несв., брййпа св. Кихам. Като брййна, та уплати
орталдкът. Ес на мдйат мош, га брййне едндш, му вйкам “здрафче-
то”, па бйрда като брййне, снадта му вйка “жифко-здрафко”.
бруле несв., обикн. брули 3 л. ед.^й., груб. Тека силно и изобилно
— за вода. Сутрин на Сёрна банъа йъ гулём теенелък — малко дра,
чйста вода брули ут чучурът с главд на лъф.
брунка ж. 1. Пъпка с открита рана. На нашто мдмче му излёзаа
вндгу брунки. 2. Изпъкнала бенка по лицето.
100
бурилка
брусаль м. Едър, грубоват човек. Бдро, Бдро, ма си брусаль,
наклал си съ като прасе и стдпаш като мёчка.
брусе несв. Бруля плодове с прът. Есенъ ддим да брусим диви
круши и гърлёшки за зимдс да има нешто да шубёркаме.
брускам несв. Газя, без да подбирам път. Дёту вндгу варкааме,
та брускааме през ръштд.
бруснйца ж. Черна боровинка. Vaccinium myrtii^us. По Чаловете
и Начовото набрааме с берачка една тенекъд бруснйци.
брусук м. 1. Язовец. Mebs meles. Ноштёс брусук съ премдкнал
нис тарабата одеон и сръскал цала кокдшка. 2. прен. Мълчаливец,
необщителен и недружелюбен човек. Тдс брусук, сутринтд гу йъ
йёт на слднцето, през денъдт — на брата, а вечертд — на мёсечи-
ната.
бръкънйна ж. Забъркана смес от брашнени трици с вряла вода за
храна на животни. Однёкънъ с бачо съ умёрийме да носим ф арманът
бръкънйна за прасето и кравите, ама не стйгнаа трйцете, та
варйиме и маджуне.
брънза ж. груб. Устна. Брънзите му съ тол коз гулёми, та му
стйгат ду ну сот.
бръпзес прил. груб. Който има дебели устни. Онази ли брънзе-
стата мумд ше ни ддйде ф кдштата?
буане ср. Много силно кашляне. Кднъът на бай Василь Веселйно-
ве йъ такдф текнефёс, дти, като пйе пдтън студёна вдда, па от
буане ше му съ размдти главдта.
бузук м. Намръщен, неприятен, необщителен човек. Да оставит
тдс бузук, само съ едё с драта! ® Вървй на бузук — върви накриво,
отива към провал. Нёшто работата вървй на бузук.
бунёла ж. ост. Вилица. Зёми си с бунёлата ут дрдбенете и
суфёнката, а па с патичката си чръпни от млёкото.
бурапййа ж. Ястие от боб с кисело зеле. Зимдс мама чдсто ни
гдтви буранййа.
бурййа ж. 1. Тенекиена тръба за улук. В бурййата на кдшта-
та мерёцкийат мардк на бай Кдлъо Пёйове чат-пат съ крйе от
дъжддт. 2. Духов музикален инструмент. По трй пдкъа на дёнь
ресйлнийат дуе по бурййата и рука новиндта низ гдрната и
ддлната маалд.
бурйка ж. Бор. Pinus. Мдмчетата ддиа до Вйтата бурйка на
чаловете да трдсет загубените тёлета.
бурйлка ж. вж. бурйло.
101
Казано на Каменска
<'' <<' * *'' «* * <* * *«' * *< ’ '«'"“У '*<<** '< *’* <<"<**<<**<*' « **<“«" <* * к< <' <
бурйло ср. 1. Дървен цилиндричен съд за биене на мляко за мас-
ло. Мама сипа квасеното млеко в бурйлото да исклати маслото. 2.
прен. Дърдорко, бъбривец. Маани гу Гъдро, лъднка като бурило.
буркам несв., бурна св. Потапям нещо във вода. Бурнах пиш-
тималъът ф рекдта.
бурно ж. Борина. Най-убавата бурно йъ ф кдренъът на бурйките.
буруббнка ж., обикн. буруббнки мн. 1. Зрънце, топчица на трънка,
глог и под. Зиме на трънките по слдгувете йъ пдлно със суи бу-
рубднки. 2. Кръгъл малък израстък на растение. Йёбълката прдлекъ
йъ цалата с буруббнки. 3. Пъпка по тялото или лицето на човек.
Лйцето му йъ пдлно с буруббнки. 4. Изпражнения на овца, коза, гри-
зачи. /7о пдкъът, дето искарваме кдзите и дфцете, йъ бурубднка
до бурубднка.
бурум м. Връх.2?& ддихте на Вдлъче бу рум? Тучът на Шулъовата
крава съ чуе през два бурума.
бутракь м. 1. Репей, трън. Arctium minus. Цал съ накачйх с
бутракъ. Като та фане и не пушта като бутракь. 2. прен. За чо-
век, който досажда на другите.Г’улел/ бутракъ си, каквд си съ лепная
за мен!
буурёсвам несв., буурёсам св. Отичам около очите от пиене, от
плач, от безсьние. Ут тас пукница цал буурёса, та не мдже да
глёда.
бучка ж. Семе на бук, което се яде печено за мезе. Пёкъни бучки
съ убаво мезё за вино, ама не бйва да съ еддт по вндгу, дти те
самйте ше та упойдт.
буштур м. Глупав човек. Мдйат мдш, га вйди чужди жёни, йъ
цал буштур.
буштурёсам св. Оглупея, загубя разсъдъка си. Мдйат чилёк буш-
турёса - ёле, га зё да остарёва, ёла, та глёдай.
бълванйк м. Поврыцано.Дал дёнъ бдлвах, та ми излёзе душдта,
та съ вмерйса кдштата на бълванйк.
бългурник м. 1. Ястие от булгур. 2. прен., груб. Неугледен човек.
Тдй йъ тъкдф бългурник, та гу нёма нийде по светът.
бърдбква ж. Маруля. Lactuca sativa. Прасетата изёдоа
бърддквите и перата на гулете.

102
варийа
7?----7
вагьъ несв. Напоявам градина чрез изкуствени вади. Прее день
вагьъ васулъът с прдтете на нйвата в Иуртиштата.
вакът м. Време, период. Нйвата на Тудора тдз вакът ше йъ
оставиме келемё. Кой вакът йъ сега — вндгу окъснёеме?
валаф прил. Несръчен, непохватен човек. Нашът зёкь йъ байа
валаф ф кдшната работа, каквдто фане, сё не му спори.
валёвица ж. 1. Тепавица — изградено на река съоръжение за пра-
не на домашно тъкани Платове, одеала, китеници и под. Умёраме
съ с учинаите да ддим на валёвица ф Чёпино банъа. 2. Суматоха,
обърканост. Га стана една валёвица, та никой нйшто не разбра.
3. прен. Неорганизиран човек. Остави гу Гъдрето - той йъ гулёма
валёвица, работите съ му сё обръкани.
валйца ж. Селищата в полето на Тракия. Зёкъът на Бабанкове
йъ от валйца.
валйчанин м. Човек от селищата в полето на Тракия. На Амёри-
ката Влаове баджанакът му йъ валйчанин, а па на бай Божйнко
Влаове жендта йъ валйчанка.
валйчанка ж. Жена от полето в Тракия.
валькам несв. Повалям, въргалям. Иди да рукнеш бачо ти, дти
ше валъкаме прасето.
валькам съ несв. Търкалям се, валям се. Цал дёнъ децата съ
валъкаа на полёната на Начовото и свальканата тревд нёма да
мдже да съ окоей.
вапцувам несв., вапцам св. Боядисвам, боядисам. В едбута ше
вапцувам ицата. • Вапцах йъ - обърках нещата. Сега йъ вапцааме,
дёто не пуслушааме старийат чилёк.
варййа ж. Голям железен чук. С варййата трошйм гулёми
камъне, а па с мальът набйваме дървени кдлове.
103
Казано на каменски
<*•«••<**«• *>•—<<• ‘ ’уг* *<-•«‘• <'•«г '.«к<"v'
варкам несв. Бързам. Стига сме варкале, дште йъ икиндййа.
Като брёнцааме пу рекота, на брегдт вйгъааме одна жълвд — га
бди, йч не варка, а га глёда, гато ше запреказва.
васуль м. 1. Растението боб, фасул. На нйвата в Сйвек растё
убаф чрън васуль. 2. Ястие от това растение. Фчёра йёдоме васуль с
пастърмд.
васуленик м. Набран узрял фасул, приготвен за очукване. Дай ми
вашът копан, та да гу у чу каме васуленикът.
васульовица ж. Нива, засадена с фасул. Заденете дётето
ф цъдйлката, дти ше ддим чёк до Прдйчови ниве да плевиме
васулъовицата.
вдёфка ж. Модел за тъкане (на черти, одеала и др.). За ндвата
чърга вдёфката йъ зёеме ут йекоруцката спад.
верапь прил. неизм. Болнав, болен. На мдйта бръчётка таквдс
и билд арото — сё да йъ нёшто веранъ. Сине, да пдвниш: на веранъ
женд и на пиён м.дш вёра да нёмаш.
вйпъль м. Несъобразителен, неоправен човек. Не мдй да
прашташ тдс вйпъль сама в гурдта, че ше гу изеддт вдлците!
вйрига ж. Верига в огнище. Варийме въсулъ на вйригата в
оджёкът.
вйтель м. 1. Късо дървено парче, с което се навива синджирът за
стягане товара на кола. Отсечи тва дръво за вйтель, па сётне ше
гу сцапим за дърва. 2. Нещо навито — късо парче кожа и под. От
гъдйвийат, га гу кдпеш, излазат цали фаши, вйтеле от кджата
пу гърбдт.
власа ж. Косми, козина — на животно. Прдлетес, га с чепкалото
чёша кравата, съ збйрат цали вълма власа.
влачка ж. Кола с преден колесар за свличане на дървени трупи в
гората. В гурдта на вдзбръдно само с влачка тёглим трупете.
влогаф прил. Некадърен човек. На ептенй валавийат чилёк му
вйкаме, че йъ влдгаф чилёк.
внётре нареч. Вътре. Внёси внётре пдвечко дърва, дти одвдн съ
йёки крундуре.
внйзвам несв. Нанизвам, вкарвам. Внйжи ми конёцът ф иглдта,
па сётне ше ти закърпе скдсаните чорапе.
Водйци pl. t. Богоявление; Йорданов ден. На Водйци славёйци
трдсат кръстът в рекдта на Орйштето, а башът дди, та збйра
пари, даровс и пйене.
104
врътньо
—5~ 5У 3~ "»	3	35 Т ТГ 3" 53~ 5~ >5 Г 5Г 5~ 5Г~ 5~	5
водйч м. Водач на хоро. На Орйштето Гъбро Балабанове със
сабльата йъ водйч на ордто. Мдйат учу Тодор Петакове на ордто
като млат йъ бил пръв водйч.
водийкь м. Място в къщата - дървено приспособление за окачва-
не на съдовете с вода. Подай от воднйкъът стдвната, дти умйра-
ме за вода.
воза ж. Плетена дебела връв за цедилка за задяване. Пдвдигни
цадйлката, та да връжа возите, дти ше изддим байа пдкъ.
Смдкна ми съ въздта.
вбзбръдно нареч. Нанагорно. Ей ма на, цал устйсках на
въджйшкото вбзбръдно.
вольчи прил. Вълчи. © Вбльча царевица - Лопен. Verbascum. На
полената йъ цала гурд ут вдлъча царевица.
вонёшнпца ж. Миризлива буболечка. Разред Hemiptera. Чат-пат
въф малйните сё ше съ найде и нёкойъ вонёшница.
ворук м. Израстък в тялото на човек, който не се вижда. В лёвата
ръкд гато ймам ворук — ёле куга ма засърбй, сърбй, болй — чёк
поштурёвам.
востегарка ж. Тояга. Да съ маанеш оттук, дти като зёма вос-
тегарката, та ше вйдиш кднъ васуль едё ли!
востерица ж. вж. востегарка. Бёгай, че като зёма вдстерицата,
ше ти излёзат бласкунки по бёл дёнь.
вратпица ж. Врата или приспособление, подобно на врата, за от-
варяне и затваряне извън дома (градина, харман, помещения за жи~
вотни и др. стопански постройки). Сйне, ми въ запдна вратницата
в градйната?
врачдкм. 1.Бакла. ViciAFABA.£’d6n згдтви врачдк със създърмд. 2.
прен. груб. Невеж човек. Ама си врачдк, като нйшто не разбйраш.
врукузунь м. Дебела връв за стягане на потури; дебела връв изоб-
що, въже. Чичёно, скдса ми съ врукузунъът на санъдта, пддай ми
другу вдже.
връга1 ж. 1. Подкожен паразит по говедата и ларва на това насе-
комо. Hyppoderma bovis. На гърбдт на бёлийат вдл йма цали двё
връги. Каквд си съ задръгнал, гато ймаш връга в гъздт.
връга2 ж. Купчина пръст, буца пръст. От пусти къртйци цала-
та нйва йъ на връги.
връгълёц м. вж. връга1.
врътньо ж. Работа, шетане. За жёните тас пуста врътнъд нёма
край.
LO5
Казано на Каменска
< « < « <—:« < « < « < « «<«<«< «—~< <
вульгьо ж. 1. Мях. Надул съ йъ като вулъгъд. 2. груб. Корем.
Брачёдът на Ройалът Кёрине йъ отпрал една вулъгъд, гато ше
ражда.
вурамм,Ровя,тършувам.Ей, деца, спрёте да вурате ф мусандра-
та, че като ддйда, ше видите!
вутрин ж. Сутрин. Бутрин ёс сом кукурёк, ёле, га сом съ наспал
убаво, йде ми да фръкъм.
въ част. Въпросителна частица - ли, дали. Въ бёше там? Въ гу
вигъа? Въ ддихте в гурдта? Въ рабдтихте?
въбёл м. Изграден кладенец. Извади нёколко кдви вода от
въбёлът. Музиката в читалиштето свйри, гато излаза уд въбёл.
въглар м. Въглищар. Въгларете от Бёлъово правет жйжни на
Бёла вода.
въджйшки прил. 1. Горък, клет. Ой, въджишкийат - штёл да
гу изедё вълкдт! 2. Проклет - за труднодостъпно, стръмно място и
др. Ей ма на, цал устисках на въджишкото вдзбръдно. Въджишки
бурум, като тръгнем да гу катёрим, душите ше ни исфръкнуват
от здр!
възгештйсвам съ несв., възгештйсам съ св. Отказвам се от нещо;
въздържам се. На гдстете йёденето с дфче пастърмд не им арёсва
и току съ възгештйсват.
възглаве ср. Възглавница. Ес спд на нйско възглаве, бачо — на
висдко възглаве, а па кака на мёко възглаве.
въздувам несв. Пуша тютюн. Наш ърлъо ърлъдцете не мдже да
си обръше, ама зёл къукъунъ да въздува.
възрйвам несв. Окопавам растения втори път; загърлям. Тамань
свръшийме възрйването на маджунете и дойдё реддт да възрива-
ме царевицата и гулете.
вълмб ср. Къделя. На фурката баба тури вълмд от бёла волна,
иска да предё основа за кйтеник.
върбълёц м. Врабец. С тдс котуп нош и един върбълёц не
мдже да закдлеш. Върбълцйте само подрипат, кълвдт сё нёшто
по земёта, а върбълёцът със строшёнийат крак едвам чупе от
трдите, дёто му ги фърлийме.
вървиште ср. Планинска пътека, по която често минават живот-
ни. На ддлъното вървиште в Буков ддл офчёрете си бройдт вёчер
добйтъкът.
върдунь м. 1. Дървено приспособление — предница на кола с нис-
ки колела — за сваляне на трупи в гората. Без върдунъът нёмаше да
106
галаноска
>“У *»*'>**» >' » у ' » > » " >	> зг > » у »
смокнем нйто еднд дръво. 2. прен. Пълно дете или възрастен човек.
Олё-е, каков върдунъ си, та не мджеш да подрйпнеш!
вързобуль м. Възел. Той йъ връза свдзнъата на вързобуль, та
само с балтийа мдже да съ оправи.
въртйка ж. Растението вратига - билка. Tanacetum vulgare.
Баба запдчваше за лёк на брата да берё и па надёсно най-напрёш:
здравец, сётне въртйка, дёто от нёй бёгале и бдолите и таатаби-
ците.
г
гага ж. 1. Клюн на птица. Гагата на мисйрката йъ дсра, на
шръкъльът — долга, а на орёлът — крива. 2. прен. груб. Нос - за
човек в израза о Не си бутай гагата, дёто не ти йъ работала.
гаврб ж. Подигравка. Мъри, дти тёй вашта мумд сё на гаврд
йъ зймат, мён мъ йъ ерах, че нёма никой да йъ зёме.
гагалька ж. обикн. мн. гагальки. Сарми. Однёкън йёдохме лаане-
ни гагальки с арпд, а па за утре ше съ с листа от лоздта и мёсо
от свинъдта.
гаганица ж. Голям обреден огън от хвойнови храсти, който па-
лят на Сирии заговезни. Мдмчетата от нашта маалд набрааме
цала кула уйна за гаганицата на загувелъки. Тогас съ лъулеме на
врътките и прерйпаме гаганицата.
гакь ж. 1. Изобщо диво животно, хищник; гадина. Тази нош
нёкаква гакъ ни изёде пйлетата. 2. прен. Зъл, лош човек. Знаеш ли,
че ндвийат свинар съ оказа гулёма гакъ.
галагйнка ж. Глог и плод на глог. Crataegus. Прдлекъ от цветёт
на галагйнките нёкои жёни правет елаче, а есентд бердт узрёли
галагйнки да ги сушдт за шарен ошаф.
галаноска ж. 1. Глинен съд с отвесни страни и с похлупак без дуп-
ка за квасене и пренасяне на мляко. Спука му съ галандската. Вндгу
107
Казано на Каменска
<* * Т *•<' "«* * к* * *«•. у •	.,g<.
ми арёсва да йём кйсело млеко от галандската, а па ако йъ от
дфчо млеко, то йъ тёй чдсто, та като забучиш в пёк лъжйцата,
седи исправена като пирднъ. 2. прен., шег. и груб. Глава на човек.
Ндвият бйрник на општиндта гато нёма ништо в галандската.
талиба нареч. Като че ли, сякаш. Галиба на тёп пйсаа пйсмо, та
тёй съ настёри. Подбесётийа гу да съ цанй в коперацията, галиба
цал живот ше има тдс кувёкь.
гарагаска ж. Гарга. Corvus monedula. о Почърнёвам като га-
рагаска — поболявам се от мъка, помръквам. Откак женд му съ
разболё, шурето фана да линёе и почърнё като гарагаска.
татка ж. Гатанка. Долга, долга Mcipa сёнка нёма — гатка де,
што е то? — Сйчки вйкат: рекдта.
гато сз. Като че ли, сякаш. Мио, мари, ми гато тъ вйгьъх на
чешмдта на Мизйнка с мдмъкът на Мош кото Пашдве.
гвацам несв. Тъпча, газя. Фчёра вечертд гвацааме по сёното, а
през денъдт — по калтд, га наваждааме лъдштата на Вйцината
нива.
геберёсувам несв. Умирам. Леско и чилёк съ превйват, га съ
млади, а га остарёйат — за лескдта - балтийа, а чилёците ге-
берёсуват от старое, йёдове и пукници.
гевасвам съ несв., гевасвам св. 1. Скитам се безцелно, започна
да безделнича. Тйз млади съ гевасаа дште от прдлетес и от тёх
ништо нёма да излёзе. 2. Дявам се, запилявам се. Дё съ геваса тдс
пусти мош?
гевезьа съ несв. Глезя се. Стига си съ гевезила като млада
невёста след венчйло и с първа мошка рджба в роддт!
гелёп м. Голямо чиле прежда. На Шулъове плетачката Дана сё
й артйсваше по нёкой гелёп от тднките прёжди.
гем м. Дълъг повод на юзда за управление на впрегнат кон. Гёмът
на нашът конь Алчо вндгу-вндгу не гд дръпааме, то добйчето си
знаеше пдкъът, разбйраше, га и дё да спрё и га да тръгне, само
от една дума, о Опъвам, дръпам гёмовете (някому) - уча (някого)
на ред и дисциплина. Учйтелете ф Каменското учйлиште чдето-
чдето дръпаа гёмовете на калпавите авлъате.
гизййа ж. Червена вълнена прежда. Тъкано на зелёна памучна
основа, прстъкано с гизййа, не лито, а четвдрно тъкано.
главок м. Човек с голяма глава и глуповат. От главок акдл не
зимам и нйкогаш ортаклък не праве с нёк.
гластар м. 1. Стъбло на киселец. Rumex acetosa. На льувадата
в Сйвек набрааме една торбд с гластаре и като им сёднем, не
108
грундель
> >"» > > » > » >- » > »—> » > ._>£ >
можем да им съ отедём. 2. Израстък на растение, о Испръчка като
гластар ф суа льувада — израсна високо и тънко. Нашто дёте от
малко си бёше злоёдо, га са подмомй, съ изпръчка като гластар ф
суа льувада, та стана жульаф, йч да гу не глёдаш и не знам как
ше гу зёмат войнйк.
глушйна ж. Тревист плевел по нивите. N lew. Глушйната йъ еддт
цалийат добйтък, ама най съ арёсва на старите прасета.
гнаснйк м. 1. Човек, който много се е изцапал. Глёж гу, какдф
йъ гнаснйк, гато йъ брёнцал с ачките ф калтд! 2. прен. Човек,
който умишлено пакости някому, лош човек, калтак. Ес не шта да гу
вйгьъ тдс гнаснйк, от в нёк нёма нйшту като за брата.
гнилок м. 1. Загнило дърво. Дё найдохте тйз гнилдце, бёки
нёмаше пд-убави дръве в гурдта? Тё и за дгънъ нёма да станат. 2.
прен. Морално развален човек. Ако ма пйташ за малкийат сйн на
комшйете, спрдти мён той йъ гнилок чилёк.
годежлък м., ирон. Годеж. Нашта лёльа Мйша стана згуденйца
чек във валйца, ама нёшто не й провървё и набръшко годежлъкът
съ растури за срам на роддт.
годешар м., обикн. годешаре мн. Пратеници от момкова стра-
на да искат момата. Годешарете на Бабанкове мдмъкът тёй съ
запйле у мумдта, та накрайат забурйле, че съ дошлё да йскат да
згугъдт ергёнинът.
гол прил. Който е без подправки - за растителна храна. Подай
ми суларката, дти бърддквата не мдга да йъ йём тёй гола бес
соль и уцдкъ.
големанец м. Висок на ръст човек. Оти си тръгнал с тйз го-
леманци, не съ ли вйждаш каква си затка?
голопър м. Гол човек. Га гу вйгьах, той бёше цал голдпър,
както майка му гу родйла.
гольча несв. Говоря, приказвам. Ес га гдлъча, тй мдлъчи!
грёбуль м. 1. Гребло за изгребване на въглените в пещта. 2. Греб-
ло, с което бутат житото при вършеене.
грёпка ж. 1. обикн. грёпки мн. Изпражнение на дребно животно -
овца, заек, мишка и др. На нашта кукошка ицата съ сё малки като
грёпки. 2. прен. За човек — дребен на ръст. Тас грёпка си остана
мънйк, йч не можё да порастё.
грундель м. 1. Много стара мъжка свиня. Рйсто Ушове заклаа
пустийат му грундель и мёсото ше гу правет на луканьки, а
сланйната ше йъ вардт за сапунъ. 2. прен. груб. Остарял, запуснат
109
Казано на Каменска
човек. Кдльо Карове бёше убав мдмък, ама си остана стар ергёнин
и си утйде като грунделъ от тдзи свёт, нёка да е свётла паметтд му.
гръджуль м. Разкривена, грозно написана буква.Как ше покажет
тйзи гръджуле на учйтелът?
гръцмунь м. груб. Гръклян, гръцмул. • Обёсвам се като волски
гръцмунь — Провисвам, отпускам се безволево. Каквд си съ обёсил
като волски гръцмунь?
гръчаф прил. Слаб, мършав — за човек и животно. Да не зймаш
гръчаф вол и най-вндгу да съ чуваш от гръчава женд, дти вдлът
мдже да съ оправи, ама жендта жйф ше тъ изедё.
гувнёр м., гувнёре мн. груб. Незрял, неопитен младеж. Нашът
гувнёр шъ оправи светдт! — вйкаше бай Мито Кадйнове за млади-
те дра във властд.
гугуре ср. 1. Плод на джанка. Авлъатете прдлекъ рано-рано
обраа гугуретата за йёдене на нёшто зелёнко, а па от зрёлете
гугурета гулёмите вардт рикйи. 2. прен. Млад, неопитен, незрял
човек. Остави гу тва зелёно гугуре.
гугурёшница ж. Дървото джанка. Prunus divaricata. По брегдт
на лъувадата до арманът дёдо Гъдрги насади нёколко гугурёшници
от онйз, дёто ймат.йддри гугурета и съ сас малки кокйчки.
гудиначен прил. Само в израза • Гудиначен день — голям, важен
ден от годината, празник. Мале, ми налй знает, че йъ Гудиначен
дёнъ, и то най-гулёмийът по Велйкден, па на двё-трй места се
спрёх, на лъулките и на къупът... (за Гергьовден).
гуленик м. 1. Сладка баница с настъргано захарно цвекло. Мама
расточи кори и ше ни прави гуленик на пддница. От сйчки баници
най-нефёлън йъ гуленикът, макар нёкои от старите дра да гу
арёсват пдвече от лааненикът. 2. прен. Прост човек. С една дума,
за тдс чилёк мдга да ти кажа, че от нек нёма пд-гулём гуленик
ф сёлото..
гульо ж., гуле мн. Гулия, цвекло. Вета. Та те накдлца гуле на
прасето. Прасетата изёдоа бърддквите и перата на гулете. •
Зёмна гульо - земна ябълка. Helianthus annuus. Наште зёмни гуле,
зиме обёлени, съ благи като шикёр и ги еддт тис дра, дёто ймале
шйкерена бдлес.
гурелйф прил. Сополив. На Фрёнкове бёбето само брйа и йъ
сёкогаш гурелйво.
гурель м. 1. Засъхнал сопол. На Мито Сагъове гурелете му съ сё
ф мустаките. 2. прен. Млад и неопитен човек. С една туула стенд
съ не прави, а с гурель нйшто не фаштай.
110
•	гьуреш
гъгьо ж. Мръсотия по тялото на човека; кир. На банъата той
си истръка гагъдта, дти бё вндгу гъдйф. Кукни, да ти иссръжа
гъгъдта.
гъдйф прил. Мртэсен. От гъдйвийат, га гу кдпеш, излазат цали
фаши, вйтеле от кджата пу гърбдт.
гъдйшкам несв. Гъделичкам.Малю, бачо само мъ гъдйшка, а па
мене вндгу мъ йъ скдкукь.
гъзнйч нареч. На заден ход, заднишком. Пддай кулата гъзнйч
на волдвете.
гъзур м. По-широката, долна част на яйцето. Га съ чукааме; на
Мито бийучът ми строшй гъзурът на мдйто ицё.
гълдъй м. Завеян човек, заплес. У-у-у какдв си гълдъй, сё трёбва
да тъпотсёштам. • Гълдъй чилёк - гнйло воже!
гъльчёнка ж. Събиране на седянка за разговорена която всеки
работа за себе си. Да идем у Кёрата на гъльчёнка, да поплетём
чорапе и чдфулки за мджете в гурдта.
, гърлешка ж. 1. Синя слива. Prunus domestica. Старата гърлешка
тази гудйна йма добра родйтба. 2. само мн. ч. Сливици. Мдйто
дёте вндгу гу булъдт гърлешките.
гърлёшник м. Гърло на глинено гърне, на кюп.
гьостерица ж. Голяма тояга за бой. Бёгай от мен, че като зёма
гъдстерицата, ше тъ прёбийа от бдй.
гьугьулька ж. 1. Ноздра. Га пйе къукъунъ, искара димдт през
гъугъулъката. 2. Дупчица за пиене на дръжката на стомна. ф&к/ш си
вдда през гъугъулъката от стдвната.		-
гьузёнь м. Кожен портфейл. Убаво йъ да ймаш пари в гъузёнъът,
ама пешйнъ трёбва да си ги искарал.
гьуреш м. Борба, пехливанлък. На синёкъът ф Курвд па ше
йма гъурёш, а нашът бабанка Ванъо Ушове цалийат намазан със
зейтйнъ сё излаза башът и му турът йёгне на въртдт.

in
Казано на каменски
•«	<Т« ~С	«_ < „<L < « <С < ~5
д
даврандйсвам съ несв., даврандйсам съ св. Съвземам се, оправям
се след боледуване. Откак фанааме да даваме на дётето пресно
ицё, разбръкано с вино и малко мёт с лимонь, пдчна да съ дав-
рандйсва.
дайма нареч. Често. Рёйсът от Чёпино през Лджене дайма
минува за Каменица, та каменчёнете му вйкат Даймата. Байа
от мдмчетата в Буков дол дайма не дгъът на учйлиште.
дам м. Обор. Въ тури в дамът сёно на волдвете?
дамазлок м. Отгледано домашно животно за свои нужди. Ут
шарената крава жёнското тёле ше гу чуваме за дамазлок — вйжда
съ, че йъ бичйм като майката с гулёми дуйёци.
дамар м. 1. Руднажила.Б тас скало дамарът си личи по цветёт,
не мджеш да гу збръкаш. 2. Леката страна на някоя работа; лесни-
ка. На сёка работа, като й найдет дамарът, нёма как да ти не
спори.
дамго ж. Знак, белег. Тури на тва дръво една дамго, да гу не
збръкаме, дти от нёк ше излёзат доски бес чвдрове за гъушемё.
дамгосан прич. Човек, който има някакъв белег по рождение, ко-
ето се счита за проклятие, вредоносно. Да си нёмаш зймане-даване
с дамгосан чилёк. 2. За добитък — белязан с нагорещено желязо
като знак за собственост.
дамгосвам несв. Бележа с нажежено желязо добитък за означава-
не на собственост. Нападёните тёлета по гурдта ги дамгдсааме по
бутовете с нагурештёни железа.
даначе ср. Теле.77е мдга да му съ нарадвам на тва даначе, ёле,
га зёме да смофтё ут дуйёкът и да врътй пашката.
. дебегьус нареч. Напълно, изцяло, съвсем. Баба и учинаите
исткааа нёколко чърги дебегьус чърни ут бёла боедйсана волна.
112
джаукам
> >	> 7х >	» н »»_ > :» > » -> »_ >
деватува нареч. Тук-таме, нарядко — само за поникнали наряд-
ко растения. Пустийът въсуль на Вдтърно йъ понйкнал деватува.
Жднааме, жднааме на нйвата ф Пёчковец, ама малку збрааме,
дти ръштд йъ деватува.
деконьо ж. Помен за покойник. Другата недёльа ф старите
каменски грдбишта ше стдрим деконьо на баба Ката, дето си
отйде от бёлийа свет на сто и три годин.
деконьосвам несв. Раздавам за помен. Фчёра наште деконьдсваа
за бай Пёйу Бункерът. Слет чръква и опёване от пдпът на гудйшни-
ни за поминуване съ деконьдсва на комшййте.
делач м. Човек, конто дяла греди в гората. Делачете отидоа на
Начовото да дёлат греди за градёш на ново учйлиште.
дет м., дёдът м. член. Свекър. Снадта и дёдът сё съ карат.
Нашът дёт, като съ върне ут гурдта, сёда край оджёкът и току
редй: тй — тва, тй — онова.
детешар м. Човек, който много обича да се занимава с деца. Бай
Анго Пёндарове йъ гулём детешар, дти, га види малко дёте, не
мджеш да гу откачиш — сё да гу загавликва — и вика: “Ут мерак
за мдмче, та напдлних кдштата с мдми”.
джавръкам несв. Издавам специфичен звук, защото съм пълен
с вода - обикн. за обувки. От тдс пусти ддш ми са напълънийъ
калёврете с вдда, та току ми джавръкат.
джаджорица м. и ж. Отворен, приказлив човек; бърборко.
Пастармдта Айдукове йъ гулёма джаджорица, дти, като фане
да приказва, мёле като вуденйца.
джвакань м. 1. Сдъвкана храпа. Нашто дёте дште гу раним
с джвакань. 2. Силно утъпкана, с полегнала трева или посеви лива-
да, нива. Цал дёнъ днёс жднааме един джвакань с рдш, излёгнала
налёво, надёсно.
джангардаци мн. Купчина от различии - дървени и железни —
инструменти и съдове. На таваньът йъ пдлно с джангардаци, дёто
съ збйрани дште от дёдо, та досега.
джанкус м. Детска игра прескочи-кобила. Айде да играеме на
джанкус, ама Цйльо ше йъ пръв, Анго ше лдчи, Цйльо ше му удри
шамаре.
джаукам несв. 1. Вия - за куче, вълк. 2. Оплаквам, вия над мър-
твец. Га съ погрёбва умрёл чилёк, бабите джаукат като вдлци и
нарёждат, та нёма спиране. Укат, джаукат, па сёднат да съ
напукат.
113
Казано на каменски
<«<«<«< « « < « < « < « < « <
джигёр м. Дроб./fa баалавецът чърнийат джигёр гу пръжим,
а бёлийат гу рёжем за туране ф кървавйците. о Излёза ми
джигёрът — уморих се от големи усилия. Излёза ми джигёрът от
тва нанагдрниште.
джокам несв. Пия голямо количество алкохол. Фчёра с Бёбата
Вёлъчове дждкааме цала нош, та сутринтд едвам съ прибрааме
фкдшти. Като виды чёшатанашът сардш, очйте му ше исфръкнат
от мерах да дждка.
джувап м. Отговор, о Давам джувап — давам обяснение, оправ-
давам се пред някого./fa тис йтри бра никогаш джувап не давай
— тё сёкогаш ше та изйтрет.
джуджёнь м. 1. Невестулка. Mustela nivalis. Джуджёньът ни
изёде кукдшкшпе. 2. прен. Много нисък човек. о Ше гу изръска
джуджёньът — ще се случи нещо лошо. Да си бутат гагата в тис
работи, ама накрайът ше гу изръска джуджёньът.
джуджуль м. Основна жила, дръжка на листо от цвекло, която се
нарязва на парчета, попарва се и се подправя с олио, оцет, сол, чесън
и копър и се използва за салата. Дедо, тате и чйчо пййа рикййа с
джуджуле, а нёс с баба, мама и чичёна йёдооме чуфки с кдпане.
джулёй м. Охлюв с черупка. Gastropoda. Вървиш бавно, гато си
джулёй. Върлдските джулёе съ вндгу шарени — чёх си нижим с
тёх гердане. •Гол джулёй - гол охлюв, плужек. Limax.
джурёц м. Щурец. Grylles campestris. Отвдн йъ пдлно с джурци
и лйко свйрет.
114
дингиль
5	»	» "У	У "Я У ~: Г » У » У » ' У >7	5—»--7
джуро ср. Езиче на звънец. Джурото на тёлето не спйра да
дрънка. Затъкни джурото на уфцдта, дти ми омръзна да ми
лдпка.
джурйлка ж. Дървен уред за биене на мляко за масло - дълга тоя-
га с кръгла дъска с дупки в единия й край. Мама попари джурйлката
на окрдпът, дти ше клати млеко за масло и мътенйца, а нее ше
думкаме клатена мътенйца.
джурулек м. Дървено приспособление за разбиване на каша от
брашно за готвене на трахана. Пддай ми джурулекът от мусандра-
та, дти ше варе траанд.
джурчо ср. 1. Малко щурче. Ф нйвете по ждтва джурчдта-
та гато съ спрудварат кдй пд-убаво ше свйрне. 2. Малко звънче.
Джурчдто на бёлото йёре току речё “зун”, па сётне — “зън”.
джусна ж. Горната част на муцуната на животно. Джусната на
кднъът, га мириса пикнъд, съ отвара като капак на кисъд.
дзвйска ж. Овца от 1 до 2 год., която е родила за пръв път.
Дзвйската от чърната уфцд съ уйёгни бёло йёгне.
дзимбйль м. Зюмбюл. Hyacynthus orientals. В двдрът на баба
Пёйна Папаркове, като пукне прдлекъ, йъ пдлно с дзимбйле, дёто
вндгу убаво мирйсат.
дзиндзирйкам несв. Треперя от студ; зъзна. Такдф стукъ ни
фана, та дзиндзирйкааме като лйсто на осйка.
дзйткам несв. Ритам, подритвам. Айде да ддим да дзйткаме с
пуската на нашто прасе.
дзър межд. Придружаващо обиждащ, дразнещ жест. Оти тдй
ми каза “дзър” и ёс гу лупнах по въртдт. Тдй ше ми чука кукуде:
“Дзър, дзър, йёт ли тъ йъ!”
дзвеко ж. Дъвка. Прдлекъ берём пдкло за прасетата, а па от
млекдто му си правим дзвекд.
дивикулька ж. Диворастящо растение, което се бере за хра-
на на животни, най-често прасета. Иди да наберёт една сакулъа
с дивикулька. За шарена сланйна на прасетата даваме парена
дивикулька с царевичено брашно и цвйка от млёкото. Дивикулька
растё ф торёна нива, а пипериче — ф пдсна.
дизгйнь м. Дълъг ремьк на юзда. Опъни дизгйнъът, та да
тръгне кднъът.
дингйль м. 1. Желязна ос на колата. Нёшто дингйлъът вндгу
скръца. 2. прен. Висок и слаб човек. Стдйу Падпаддкове съ йъ
измдкнал като дингйль, ама йъ лефтёрен ергёнин.
115
Казано на каменски
>
дббам несв., остар., груб. Ям бързо и по много. Мдмци, айде да
ддбаме, манджата йъ гутдва, дти умрёх от глакъ.
дббовица ж. 1. Дъб. Quercus. Ше ддим да берем ддбовици за
йёк дгънъ през зймата. 2. прен. Прост, глупав човек. На нашта
ддбовица нёма да му уврё тймберицата.
дддъника ж. 1. Тънко дръвце за тояга, отсечено до земята. Вйш
тдс филйс от липдта какдв йъ праф - само йъ за дддъника.
2. прен. Много знаещ човек. Джубёто Карадждв вика, че Тддор
Я маков йъ дддъника човёк.
дотёкне ми св. безл. Дойде ми наум. Фчёра, га та вйгьъх,
дотёкна ми нёшто важно да ти гу рёка, ама тй съ загавлйка по
дсцата и гу забурйх.
драгйчко ср. Първо съобщение на важна и добра новина, за ко-
нто се дава нещо за награда. Нашто Маре ми каза драгйчкото за
близнацшпе на Мито Папаркове.
драгунец м. Вид едра слива. Дес от дървйчетата в двдрът на
учйтелете Стдйкове билё ндв бичйм драгунци.
драм м., ост. 1. Мярка за тежина, равна на 1/400 от оката, т.е. на
3.2 г.Пазарлъкът бёше за двёста драма. 2. Малко количество нещо.
Ф тва, дёто гу рёка, нёма и драм нёшто вёрно.
дребак м. Подраст от широколистни дървета и храсти. Оттук по
пдкъът, по пдкъът, през дребакът, та в букдт. Влёзат ли кдзите
в дребакът, нёма излазане, додё не опдскат сйчко.
дрётва ж. Здрава връв, с конто се върти чекръкът. Въ връза
дрётвата на руданъът?
не
дървиче
дробень м. Пържени парчета сланина. Баба ни извъртё бра-
кадань с дрдбене и за преслаждане ни даде клатена мътенйца.
друуль м. Дебел човек с раздърпани дрехи, с неугледен вид.
Стегни съ малко, да не си друуль като Дайката.
друулаф пр ил. Раздърпан, развлечен, който е с неугледен вид — за
човек. Еднй дра сё си дгъът друулави, други съ като френгйи.
дръжале ср. Дървена дръжка на сечиво; сап. От вндгу работа
струшийме дръжалето на лопатата.
дръзалка ж. 1. Метална пластинка със заоблени ъгли и с дърве-
на дръжка, конто се използва за почистване на ленените повясма. 2.
прен. Жена, конто бързо взема, отмъква, докопва нещо.
дръзане ср. Почистване на ленените повясма с дръзалка.
дрът прил. Стар. На дрът пръч - малко йёре и йёка тойёга. •
Дръта папара — ястие от гъсто сварена трахана. Уцутра сйчки йёдо-
оме дръта папара с лаанена чорбд.
дръцам несв. Ходя безцелно напред-назад, безделнича. Току само
дръца по маалдта.
дръча ж. Валеж на дъжд и град едновременно. Лёлс-с-е, тази
дръча ше ни расйпе нйвата със суфёнката.
дубара ж. Шега, лъжа, измама. Тё ми направиа таквас дубара,
та штёх да пукна от йёт.
дуда ж. 1. Глинен съд без дръжка. Подай ми дудата с билйкъът
да пийна малко вода с уцдкъ, та малко да мъ раскраси. 2. прен.
Ниска, дебела жена. Вйж, мърй, Нада Джубеве от вндгу йёдене йъ
станала цала дуда.
дуде ср. Пълничко бебе. Оле, дле, каквд си дуде на баба!
дуйёк м. Една цицка от вимето на млекодайно животно. Млёкото
от едйнийът дуйёк на куздта стйга за йёрето, а от другийат
дуйёк дуйм за нас, а понёкогаш дуйм и от двата дуйёка.
думкам несв., груб, и шег. Ям лакомо и ненаситно; плюскам.
Мама попари джурйлката на окрдпът, та па ше клати масло, а
нёе ше думкаме клатена мътенйца. Думкааме, думкааме, та труд
не остана.
дурмаджййъ м. Дърводелец. Па и гйздави врати и пёнджуре, и
гъошемё дурмаджйете ше правет.
дългуч м., груб. Висок човек. Сйчки дългуче ф класдт сё ги
турат на крайните чйнове.
дървйче ср. Фиданка. На нивата до Вицин въбёл садйиме
дървйчета от гърлешки и йёбълки.
117
Казано на каменски
Г ' «' • <-* « •	‘	* «•-< ‘ ‘ ч * Ч<" Ч *	‘ г"	т-« ‘ ’ «‘-Z?5
дърмонь м. Решето с едри дупки. Зёми дърмдньът, та да пресёем
льдштата. • Праве на дърмонь - продупчвам. Като зё да буа, та
гу напраеи на дърмонь. Граддт тёй йёко йъ надупчил листата на
тйквете, та гы йъ направил на дърмонь.

евруплан м. Самолет. Мерёцки американцки евруплан фърли
бомби в гурдта на Гергьдвица — тва бёше лётото на четйресет и
четеръ та гуд ина.
евърлбк м. Обло дърво за минни подпори. Трупарете на Вдтърно
насёкаа цала камара йёки евърлдци.
егол м. Кошара за овце - непокрита, извън селото, подвижна. На
егдлете лесдта йъ байа висдка, та да не мдгат да йъ прерипат
уфцёте.
едач м. Човек, който е ненаситен на ядене, лаком човек. Ф сёлото
има сдаче, та като зёмат да еддт, са бетери прасета.
еле и ёлем нареч. 1. Особено, най-вече. Бульдт мъ жлъбините
от едндто йёдене, ёлем га сом йёл нёшто благу. 2. Най-сетне, нак-
рал. Тддо и Илъу ёлем си уйдисаа и на работата и на йёдене, само
нё на пиене.
елендйсвам съ несв. Забавлявам се, веселя се, развличам се. Зимдс
на прёлки жёните ём работа връшат, ём съ и елендисват.
ело ж. Ела. о Бела ело — смърч. Picea excelsa. Ут бёла ело съ
секдт дърве между двё мёсечини за грёди на кдштите, дти тугае
сёкани, не гй едё мушликата. о Чърна ело — ела. Abies alba. За
Кдлада каменченете си секдт и кйчат кдледничета само от чърни
ёли, дти листата им издръжат цал мёсец и тёй йъ адёкъът от
край врёме. • Рёчна ело - елша. blnus. Одийме да берём рёчна ело
за сърдци.
118
есе
>'*У * ЗЛЗУ-'-ЗУ * 'у'' »' 3 “»">"»'* Г ' Т3‘ *'»" У ' ЗУ * ’У ‘ ЗУ ' 3 " я * 3
елок м. Място, където растат много ели. На Турйшката
извратийме гулёмата ело, ама нё онази, дето йъ до пдкъът, а
тази, дето йъ ф крайът на елдкът със строшёнийат връх.
ёлоф прил. Който е от ела; елхов. С доски от ёлоф материал
съ правет най-убавите санддци за сдонене и зрёене на луканки в
дървена пёпел, дти ф ддските от чърна елд нёма смулд.
емйш м. Плодове, овощия. Емйшът ни зимдс бёйа кдказете и
кйселиците от егдлете и малко ошаф от дрёнки, диви круши и
суи бруснйци.
ёнцур нареч. Като че ли, може би. Енцур ми са йъ спукала
пу ската.
епййа ж. Телосложение - за добитък. Тёлето на Маврата е с
убава епййа — наклало съ йъ като матрук.
ептенй нареч. Съвсем, напълно. Край врътките на Бабин дёнъ
децата ептенй зарёзаа даскалъкът, дгъат само по лузутки.
ерпезё ср. Сух, надиплен тютюн. Цала вёчер претрдшааме йддри
ерпезёта къукъунъ като лумади.
ёрча съ несв. Перча се. Стйга си съ ёрчил като петёл на
торйште, мисйр на свйрка и водйч на гулёмо дро!
ерък м. 1. Стар, слаб вол. Гуведарът Шулъове чува кравите на
гдрната маалд и едйн ерък за лесйците на Куртово. Испрегнайа
еръкът и гу искараа на Съутка. 2. прен., ирон. Стар, слаб човек.
Наборът на Комуната Марчове съ жйви еръци, ама чат-пат съ
спуштат на невёсти.
еръш м. Предница на волска кола. От Скрйеница до Пёйова
полёна искарааме трупете на еръш. Еръшът на старата кула
едвам не съ скдса от гулёми товаре.
ес мест. Аз. Ес, като бёх войнйк и испървом, като ми рекдт
“Ти кой си?”, ёс сё си вйках “Ас сдм Гъдрги Веселйнов” и оттогас
сом Асът Веселйнов.
есап м. Сметка. Умнийат чилёк на сйчко си прави есап, а
прдстийат гу кара на кёсим. • Излйза ми на есап — излиза ми на
сметка, на печалба.
есапйсвам съ несв., есапйсам съ св. Не съм съгласен, противо-
поставям се, отказвам се. Тдй съ есапйса и не ддйде с нас.
есапчййа м., ирон. Сметкаджия. Дйрекът Кадрёйове на мёсото
йъ гулём есапчййа, но зёме ли да пйе, там нйшто не смёта.
есё нареч. Сега, току-що; веднага. Есё гу вигъах да трдси нёшто
по арманът и ми вйка: “Есё ше съ върна”. Ако трдсиш прасетата,
есё минда истук.
119
Казано на каменски
< ' ' '« <" «	' '« '	' 7<‘ *~Г~* ’« * '<“* «' * *<•—« * * <	'ПК ’ ‘ * 7Г ’ Т-^
есёшън прил. Сегашен, скорошен. Есёшнийат ашдм, дето ддйде
от Сража и минд прес сёлото, байа обрули понйкналото по нйве-
те.
естелйф прил. Който има добър апетит, ящен. Най съ радвам
на естелйви деца, да ти йъ драгу да ги глёдаш как сйчку еддт и
нйшту не пробйрат.
есъптйсвам съ несв., есъптйсам съ св. Отдръпвам се, изненад-
вам се. Шръкълъът Лёкове, гсс гу рукна расилънийат, ептенй съ
есъптйса да не трёбва да дди при джандарете ф општиндта или
ф учйлиштето при дерёкторът Вёльчеф.
етъмё нареч. Ето там. Иди етъмё да ми подадёш згелъчёвеното
клдбо, дти съ умёраме да фанем да плетём.
ёш м. Еднакъв, подобен, съответен на - за човек, животно или
предмет. Близнацете на Събчййове съ ёшове като волдвете на
Стдйу Патакове.
ешкерё нареч. В израза о На ешкерё - открито, наяве, на показ.
Сйчката му работа йъ на ешкерё. Кумйнъът Кёрине сичко правы
на ешкерё и съ крйе само га влёзе в баардта.
жага ж. Голям трион с дръжки за рязане на дърва и трупи от два-
ма души. Жагата едё дръвете като ламъд, ама трёбе вндгу йёко
да съ дръпа.
жагам несв. Режа дърва с трион. Цал дёнь жагааме и срубааме
сйчки трупе.
жарна св. Парна, опърля, обгоря. Дай да жарнем на жардт от
шкембдта, дти йъ вндгу корава, та малку да омёкне.
жарна съ св. Опаря се, парна се. Варди дётето да съ не жарне
на машйната.
120
жълтуга
Г 1	5 » > »	» > » > » > » > »	У> —У
жйжиа ж. Въглищарна - специално наредени в трапове дърва за
обгаряне, от конто се получават дървени въглища. На Бела вода на
Алабак бёлъовски цыгане съ направиле неколко жйжни от букови
и ддбови дръве.
жйла ж. 1. Голям кръвоносен съд. Нашта здлва, като са еддса,
та чек жилите й ше съ спукат от йет. 2. Корен на дърво. Тйз
жили на липдта ше бутнат стендта. 3. Главна жилка на листо.
От жилите на гулъдта правим джуджуле.
жйлка ж. Род, произход. Га избираш прасе, глёдай да йъ ут сой
и га избираш другар, глёдай му жйлката.
жир м. Жълъд. Тазы ёсенъ ше има вндгу жир за прасетата ут
ддбете в гурдта на Вдтърно.
жйчка ж. 1. Нишка, конец. Подай ми чърната жйчка, та да йъ
едена ф иглдта. 2. Струна на музикален инструмент. Мито Цветано-
ве тёй дръпа жйчките на тва пусто кеменё, та вндгу чдсто ги
коса.
жлага ж. Твърдо топчесто удебеление на жлези по шията и тяло-
то на човека. Фани жлагата, та да вйдиш как съ йъ надула.
жлъбйна ж., обикн. мн. жлъбйни. Венци на зъби. Бульдт мъ
жлъбйните от едндто йёдене, ёлем га сдм йёл нёшто благу, не съ
трае от болёшка.
жолт прил. 1. Жълт - за цвят. Ръштд стана ждлта и йъ гутдва
за ждтва. 2. Бледен - за тен. Стана ждлт като вдсък, гато смдк
гу йъ гднил. о Ждлто йма пу устота - незрял, неопитен, зелен е още
- за човек. Не гд ли вйждаш, че има дште ждлто по устота, а тй
си тръгнал мумд да му трдсиш!
жубёркам несв. Дъвча по малко нещо сухо или твърдо. Като
ддйде вакът за йёдене, децата сё нёшто йскат да жубёркат.
жульаф прил. Слаб, сух човек. Нашто дёте от малко си бёше
злоёдо, га са подмомй, съ изпръчка като гластар ф су а льувада,
та стана жульаф, йч да гу не глёдаш и не знам как ше гу зёмат
войник.
жълвб ж. Костенурка. Cholonia. Като брёнцааме пу рекдта, на
брегдт вйгъааме една жълвд — га дди, йч не варка, а га глёда,
гато ше ти заприказва.
жълтуга ж. Малък храст с жълти Цветове; медоносен. Genista. За
най-убавото ждлто за буйд на прёжди прдлетес берём цвётове на
жълтуга.
121
Казано на Каменска
«<«<«< " -«
3
забела ж. 1. Мазнина, запръжка. На чърнийат въсуль му трёбва
забела, дждджонъ и соль, а па ако йма и малко козе пъстърмд, от
тва йёдене нёма пд-убаво ф Каменица. 2. Забъркана отава със слама
с по-голямо процентно съдържание на отавата - фураж за добитъка.
Тдзи пдкъ тръсенйната йъ с пдвечко забела, дти отавата й дбйде
байа мндшко.
забелен прич. 1. Запържен. От вндгу забела и забёлени манджи
сё ми йъ чурук на корёмът и ми съ иска да зёма нёшто красатко.
2. Смесен с повече отава - за фураж от забъркана слама с отава. Зимдс
кравата умйра за забёлена тръсенйна.
забйгльам несв., груб. Заминавам в неизвестна посока, пръждос-
вам се, запилявам се. Змёйат Цдпанове па забйгли нанёкъде, та
йма да гу трдсим цёла недёлъа.
завёйгора м. и ж. Човек, който е разсеян, заплеснат. Със таз
завёйгбра ёс не дгъъ нййде, камо ли в гурдта.
завратник м. 1. Яка на долна или горна риза. Пдглеж му заврат-
никът какдф йъ гъдйф, гато не е ддил на банъа да съ копе от една
гудйна! Знаеш ли Цангъо от Каменица с бёлата рйза и шарени-
йат завратник? 2. Плесник, удар по врата. Тй да мълчйш, че като
ти друсна едйн завратник, та бласкунки шъ ти съ вйгъът по бел
дёнъ.
загавлйквам несв. 1. Забавлявам - дете.Ес му вйкам да загавлйка
дётето, ама той не слуша. Бай Анго Пёндарове йъ гулём детешар,
дти, га вйди малко дёте, не мджеш да гу откачиш да не гу за-
гавлйква. 2. Залъгвам, отвличам на някого вниманието. Ддкато мъ
заглавйкваа, едвам не окрадоа най-убавото йёгне, дето йъ като
кьурпё.
122
залупен
загевасам съ св. Започна да скитам, да безделнича. Тйз млади съ
загевасале оште от прдлетес и от тех нйшто нёма да излёзе.
загазница ж. Нещо, което не е довършено, изоставено. На нивата
останаа нёколко загазници от реддт с лъдштата и гулете. Не бйва
да оставаме загазница, дти дёдо ше ни съ кара, а прет гдспокъ
йъ греота.
загони съ св., 3 л. ед. ч. Добие полов инстинкт за размножаване
— за крава. Кравата съ загони предй три мёсеца.
загувельки и заговельки pl.t. Заговезни. Брааме уйна за гагани-
цата за загувельки в нашта маалд.
заден прил. Последен. Най-заднийат иглдк, дёто нашта спад
истка, ше гу чуваме за интифа.
зазъбица ж. Болеет по конете, от която им се схваща челюстта.
Кднъът на Трачката гу йъ фанала зазъбицата, та не мдже здбът
от торбдта да си изедё. о Фана мъ зазъбица — силно желая да хап-
на или да опитам нещо, което е пред очите ми и ме дразни. Децата
тёй слатко йёдоа карпус, та мён чёк зазъбица мъ фана, а па ако
йъ трудна невёстата, от зазъбица мдже и да помётне. Каквд
глёдаш, бе старик, тйз младите, ше тъ фане зазъбица! Пусти
мера к!
зайдува несв., зайде св., 3 л. ед. ч. Залязва — за слънце. По Кдлада
елднцето штдм фане да зайдува и бръшко-бръшко съ стдвнува.
Слднцето зайде и фана стукъ.
зайрё ср. Зърнена храна за добитък. Тас ёсенъ зайрёто йч гу не
бйва.
заклинджбевам несв., заклинджбеам св. Запушвам здраво няка-
къв съд с дървени клинове. Кацарът Пёкъове заклиндждеа вндгу
йёко кацата, та нёма капка да пусне.
заколок м. Място на врата на прасето, където то най-лесно се
пробожда при колене. пърлим прасето, най-бавно и най-мдчно
съ пърли мёшката край заколокът, дти сё йъ мдкро от кръфтд.
закьукьуне св. Запуша - тютюн. Както си вървёеме по пдкъът и
бёеме съ спрёле да закъукъуним и саймамък ни фана ашдм.
залуаф прил. Небправен, несъобразителен, малоумен - за човек;
улав. Ддйде му нёшто на чилёкът, стана залуаф и сё на нёк си
лумдти.
залупен прич. 1. Захлупен с капак - за съд. Залупено йъ гърнето,
та да мдже чорбдта да стане пд-бръже. 2. прен. Небправен, не-
съобразителен, малоумен - за човек. Цйкото йъ тдлкоз залупен,
тдлкоз друк като нёк нёма на светдт.
123
Казано на каменски
<' -*«*-—<• *	' '<* **«*“<**«***<**«*''< ' - '*«**<***«'* <* ‘
замерам несв. Имам намерение, възнамерявам, замислям. Баба
цалъ день навйва каламе, дти замера да тъчё шарени чърги.
замйтам съ несв. груб. Огивам някъде, пръждосвам се. Антето
Бдзове нёкъде съ замёте пу динъдта, та и тёйните не знайат кога
ше съ преберё.
заодньа1 ж. Залез. Към заодньа ше пребйраме гувёдата. Га фане
слднцето да дди към заодньа, ёс като детё мйслех, че то ше спи
нёйде по Чаловете.
заодньа2 ж. Клозет, нужник. Заоднъата йъ в ддното на двдрът,
блйзо до прасето и да йъ делёче от кдштата.
запйнам съ несв. Запъвам се при говорене. Га казвам ф учйлиш-
те урдкът, вндгу чдсто съ запйнам, макар и да си знам.
запйрам несв. 1. Спирам. Мале, запри съ малко да пучйнем, вйш
кдлко ддлгу вървёеме. 2. Задържам. Гдстете от валйца ги запрёеме
вечертд у нас. 3. Залоствам - врата. Нашта снад сё запйра вратдта,
сакън нёкой да не йа изедё.
запопрувам несв., запопрам св. 1. Заривам, закопавам окопни кул-
тури. Да идем на нйвата да запдпраме маджунете. 2. Погребвам.
Га умрё чилёк, ептенй не е важно кдй и как ше гу запдпра, а най-
важно йъ какдф си бил и как драта ше тъ запдвнет.
засвета нареч. За пред хора, за приличие. Нёе сме таквдс плёме,
че нийде не смё засвета, га речём да си трдсим кусу ре един друк.
засек м. Засечено място върху дърво като знак за отсичането му.
Лесничёйат Пасков, га маркйра сечтд ф сёчиштето, оглёжда,
оглёжда друвете за сёкане и най-накрайат каже на гдрскийът:
“Тури засеки на тва и тва дръво”.
засолнувам несв. Закарвам на обед добитък под сянка да почи-
ва; пладнувам. На Бйволичено дерё учу Ильу, като разбирач ут
дубйтък, дфцете ги засдлнуваше пут старите осйкови дръве.
засрук м., засруга член. Дървени захлупци за съхранение на различ-
на храна. В малкийат засрук ти сипах от султд с маукъът, сёмки-
те и царевицата, а в гулёмийат засрук - сйране ут куздта.
затка ж. 1. Тапа, запушалка от корк, царевичен кочан или под.
Гёрцата му зддфка затка от лъдненийат пдздер да плъука
с плъукалото. 2. прен. Дребен човек. Оти си тръгнал с тйз гу-
леманци, не са ли вйждаш каква си затка?!
затра м. и ж. Разсеян, разпилян човек. Нашът па отйде с онази
затра.
заутре нареч. Вдругиден. Однёкън йёдохме лаанени гагальки с
арпд, а па заутре гагалъките ше съ с листа от лоздта и мёсо от
свиньдта.
124
згепе съ
зач ж. Разтвор на сода каустик за направа на домашен сапун. Да
ми дадеш малко зач, че ше варим сапунъ в гулёмийат кутёл. о Суа
зач - неразтворена сода каустик.
зачёсна съ св., обикн. 3 л. ед. ч. зачёсне съ. Вляза под нокътя — за
треска, клечка и под. На нёкъкъът на дёсната ръкд ми съ зачёсна
треска
. зачешка ж. Малка тресчица, която се забива под кожата или нок-
тите на човек. Забоде ми съ зачешка в кръкдт, та чёк фанах да
кривуцам.
зашто-пошто нареч. За каквото и да е, за нещо малко и незначи-
телно. Току за зашто-пошто му свръшийме работата,
збабичосвам съ несв. Набръчквам се от старост и грижи или от
дълъг престой във вода - за кожа. Жендта на днзи сардш от тдлкоз
йёдове рано-рано съ йъ збабичдсала, та не мджеш да йъ познаеш.
збабрьъм съ несв. вж. збабичосвам съ, Ес ут вндгу седёне в банъа-
та във вудота тёй съ збабрих, като га сом на сто гудйни.
збасутвам (съ) несв., збасуте (съ) св. 1. Развалям (се). Тас стенд
сё, га речём да йъ потпйраме, сё нёшто ше съ збасути, 2. Сбърк-
вам (се). Тас пуста работа па йъ збасутииме — вмёсто удгдре, нёе
фанааме да кдпаме одддлу.
збоздйсвам несв. Развалям нещо, съсипвам. Тамань съ умёраа-
ме да свръшим работата по тарабата с комшийте и накрайат
нёшто йъ збоздисааме тас пуштина.
згельчёвем св. 1. Объркам, омотая - конци, прежда и под. Баба-
та докато предёше, дётето згелъчёви клдбото с прёждата. 2.
Объркам - работа. Тёй йъ свършииме работата, та ептенй йъ
згелъчёвийме,
згельчёвен прич. обикн. згельчёвена прил. ж. 1. Объркана, омо-
тана - за прежда, конци, коса и под. Кусдта на Пёкъо йъ като на
згелъчёвено йёре кдзината. 2. прен. Объркана - за работа. Сутринтд
ф ковачницата на Масларове стана една згельчёвена пуштина, та
цал дёнъ йъ оправааме.
згёпен прич. 1. Объркан, омотан, смачкан. Клдбото с връвете
тёй йъ згёпено, гато кдтките съ гу дръпале. 2. Разхвърляно, неоп-
равено.В кдшти сйчко йъ згёпено и акдлът не мй побйра как шъ гу
onpcieuM. От ашдмът однёкънъ фкдшти сйчко йъ згёпено.
згёпе св. Объркам. Нашът чилёк net йъ згёпи работата.
згёпе съ св. 1. Объркам се - за конци, прежда. Кднцете съ съ
згёпиле от тва, дёто мардците ги дръпаа. 2. прен. Влизам в конф-
125
Казано на Каменска
< * * «' ‘ Г * «*- <* * г«— 7 ’	*< ' тг~* *< “«*'<'* « *' < * « • ‘	' <’'	' у ‘т?
ликт, развалим си отношенията (с някого) - за човек. Тей калпаво съ
згёпийа комитете, та нёма управййа.
згрйбам несв. Събирам сено с гребло. Докатд ёс згрйбам сёно-
то, ти иди да навадиш суфёнката.
згуденйк м. Годеник. Ут Бабиндёнъ мдмчето Горанове и Винка
Согъдве съ згуденйк и згуденйца и само чёкат да йдат под було.
згуденйца ж. Годеница. Нашта лёлъа Миша стана згуденйца
чёк във валйца, ама нёшто не й провървё и набръшко годежлъкът
съ растури за срам на роддт.
зедё нареч. Излишно, в повече. - Тамань да тъ питам, като
насё лендт в Леншшпа, въ ти устана нёшто артък ут сёмето?
- Е, па остана малко зедё. Давам ти гу.
зеленйшка ж. Зелена поляна, морава. Дай да исчйнем на таз
зеленйшка.
зелентййа ж. Зелена храна за животни; зеленина. Набрааме една
торбд сдвлак, та да йма малко зелентййа за прасетата.
земьо ж. Змия. От плъуштйцшпе съ измдкна една земъд, долга
като вдже. Нашът, като дди в гурдта, лупа прес тревдта, бёз да
гу йъ ерах от земъд.
зибидййко м. Заплес, загубан. Какдф си зибидййко — сё трёбва
чилёк да тъ бута и да ти показва правийат пдкъ!
зийань м. Загуба, щета — обикн. в израза о Ставам зийань — по-
губвам се, съсипвам се; унищожавам се, похабявам се. Сйне, йзъш
ейчкийат бракаданъ да не стете зийань.
зймник м. Изба.
зобам несв. 1. Ям зоб — за кон. Кдньът зоба ичимйкът от
турбдта и гу рупа, гато трогай камъне. 2. Ям нещо дребно, сит-
нозърнесто. Най ми арёсва да зобам от зелёнийат маукъ предй да
йъ узрёл.
зорладйсвам несв. Карам някого да бърза, давам му зор. Стйга
си мъ зорладйсвал, ше стйгнем наврёме, вйш дё йъ дште елднцето!
зулд ж. 1. Пепел. Збрааме зулд да фърлим на снегдт, та да не съ
луза. На чйсти пундёлник след загувелка ейчко ф Каменица съ мйе
със зулд — стдлове, маси, гъошемё, лъжйци, еддове, чйрапе — че съ
зафата велйгденски пдс. 2. Букова пепел, която се е поставила при
изваряването на ленената прежда за избелването й или при боядисва-
нето й. Въ турихте зулд във буйдта?
зупица1 ж. 1. Небесна дъга. Иди да минёш пуд зуницата, та да
станет от мдш на женд. 2. Женски колан с пъстри мъниста. Въ гиъ
ми дадёш твдйта зуница за загувелки и ёс малко да съ потафрд?
126
извраштам
> > » > » > » > » > » > » > » >»>»>»>
зуница2 ж. Горска ягода. Fragaria vesca. Одийме по Алабак и
набрааме зуници за слатко да чёрпим гдстете куга ддйдат на
“честйто”.
зъмбо ж. Уред за пробиване на дупки в ухото на добитък като знак
за собственост или изобщо в кожа. Обуштарът Жёглъове със зъмбо
ми оправи кайшът и штивалете. На нашто теле дёдо Василь със
зъмбо му тури по две дупки на клёпналото уд, та лёсно да си гу
познаваме.
и
игларпик м. Игленик. Игларникът гу дръжим висдко на
стендта да йъ делёче от децата, да съ не убоддт.
иглдк м. Домашно тъкана шарена ленена кърпа за дар на девера.
Нёе с кака Тина Драйове исткааме вндгу убав иглдк за нашът дёвер.
Най-заднийат иглдк на нашта спад ше гу чуваме за интифа.
иградрец м. Човек, който много хубаво играе хоро. Мдйат учу
Тддо Петакове рабдти като вдл и йъ вёчна опозицийа, а на ордто
като млат йъ бил гулём иградрец и водйч. Кдйто кръши пашка-
та, йъ пд-гулём иградрец от водйчът.
избрусва несв., избруси св., 3 л. ед. ч. Избликва ненадейно, избива
- за вода. Вуддта избруси из аркът.
извесьавам несв., извесьа св. Изплашвам. Рйсто съ скрйл зад
вратдта и като каза “ба”, та мъ извесй.
извесьавам съ несв. Изплашвам се, загубвам си ума от страх.
Като вйгъааме как калпаво фана да гурй крайат на гурдта, та
сйчки тёй съ извесийме, та чёк не знаеме каквд да стдрим.
извраштам несв. Събарям, повалям. На Турйшката извратий-
ме гулёмата елд, ама нё онази, дёто йъ до пдкьът, а тази, дёто
йъ ф крайът на елдкът със строшёнийат връх.
127
Казано на Каменска
< ' т' -Г-* *« * ’ <-• « —Y	'if ' 7" ’ «*_*< ‘ ‘А< * - и ‘ s« * ‘ ст ’ «* ‘ <"' \< т ’EES
извраштам съ несв. Обръщам се наопаки или обръщам посоката
на движение. Кланйштето ни, га клъуфкам пу нёк, сё съ изврашта.
С мдйат мош, га връвйм по пдкъът в тдвното, сё съ изврашта да
виды дали сом зад нёк.
издёксувам несв. Преживявам в големи трудности. Зимдс, додё
не ддйде бееланът, па ше издёксуваме, нали обрааме байа баберък
маджуне и чрън васулъ.
изйкь м. 1. Човешки орган; език. Га йём нёшто лъуто, на
изикъът ми бриждй. 2. Език на камбана, звънче. Изйкъът на ло-
патарът на куздта нёшто съ йъ замотал, та не мдже да дрънка.
3. Опашка на кола. На полёната на Скрйеница на отсёкъната
борйка продупчийме дупка, та да йъ тураме за изйкъ на талйгата.
• Дръш си изйкьът одзакь! - Не говори излишно, мълчи! Дръш си
изикъът одзакь да не збъркаме работата!
излузвам несв. 1. Събувам. Излузи си чорапете. 2. Измъквам.
Излузи си кърцёте ут удёлото.
излузвам съ несв. Измъквам се. о Излузвам съ като мокра връф
— измъквам се, опитвам се да изляза, без да ме забележат. Оти съ
излузваш като мокра връф?
излузеи прич. Износен — за дреха. Гдркийат Ванчо от Буков
дол, сё си дди с излузени фанёли, сйгур съ на брачёдът му.
измёкь м. Къгцна работа, шетане. Жендта прави гулём измёкь
на кдштата, а къа пустата нёма край.
измекьувам несв. 1. Върша къщна работа, шетам. Лёлъа Миша
само измекъува в старата одайд и глёда кйтките по двдрът. 2.
Прислужвам. Кака Дана само измекъува на мъждт, здлвата и
дёдът, а па тё сё й наждат кусур.
измйчам (съ) несв. Измъквам (се), изтеглям (се). С вардунъ най-
тёшко съ измйчат дръве по нанагдрниште, а най-лёсно са свлачат
по нанаддлниште.
изнасъм несв. Наричам някого - по прякор. Стига си мъ изнасъл
на прёкор, дти ше тъ думна един, та ше вйдиш дали сдм Кдлъо
Йёрето.
изнйчам несв. Показвам се, надничам. Както и да тварйм
кулата и да йъ гласим, сё по нёшто остава да изнйча извдн
канатете.
изрукам (съ) св. 1. Извикам на висок глас. Като съ изрука
от едйнийат край на полёната ф Скрйеница, та съ чу чёк на
другийат бурум. 2. Извикам някого да дойде. Анко, ми иди да
128
исплавьам съ
изрукаш бачо Кдцо, та да помдгне пд-бръже да стварим чувалсте
с маджунете.
изръскам св. Изям нещо хрупкаво докрай; изхрускам. Кдчовете,
дето ги пёкааме за Колада, като им седнааме и набръшко ги
изръскааме.
икиндййа ж. 1. Почивка след пладне (около 16 ч.). Ддйде ли
икиндййа и дедо рече: "Айде се малко да исчйнем, дти деньдт
гулем, па работата нема свръшуване.” 2. Хранене по време на по-
чивка след пладне (около 16 ч.). За икиндййа наште дра сё си ндсет
нешто ф торбдта, дти до вечертд през лётото йъ вндгу врёме.
иликйнь м. Излет сред природата с хранене на открито. Цёли-
йат рдд ддийме в недёлъа на иликйнь на Начовото, та чёк вечертд
по тдвно съ пребрааме през Ачовица.
ильум м. Нещо много неприятно, отвратително; неприятност. На
Мито Бабанкове масторете му направиа гулём ильум — максус
затдкнале една дупка на кумйньът.
йме ср. Виме. Пешйнь да съ дуйдт кравите, на сёко добйче съ
мае ймето и дуйёците. Иди йзмий ймето на куздта,
йней м. Скреж. Исковръца съ такваз зима и стукъ, та уцутра
фана йней по дървете, та чёк и по тельдт.
йнка ж. Фуния. Дднеси йнката да пресйпем млёкото ф
чйръпете.
интифа ж. 1. Препоръка, съвет. Лесничёйат ни даде убава
интифа, ама кдй да чуе и затва не можёеме да наберём убави
рйтловици. 2. Модел, образец. Най-заднийат иглдк, дёту гу истка
нашта спад, ше гу чуваме за интифа.
ис предл. Откъм, от страна на. Тарабата ис Чолакове нас чёка
да йъ прековём, дти оттам фанаа да съ провйрат комшйцките
кокдшки.
исковръцва съ несв., исковръца съ св. 3 л. ед. ч. Пада - за слана;
попарва; хваща силен студ. Фчёра утринтд съ исковръца таквас
сланд, та сйчко изгурё.
искутрьам несв. Обработвам нещо много старателно, правя го
гладко. Та накрайат като гу искутри черёнъът на нджът, та не
мджеш да познёш, че чилёк гу йъ правил.
испасвам несв., йспаша св. Удрям с камшик, с тънка жилава
пръчка и под. Кдньът ше гу йспаша с камшйкът.
исплавьам съ несв. Абортирам - за жена и животно. Гдрка-
та Банка Кантарове, па съ исплавила, като дйгала чувалете с
129
Казано на каменски
<'' Г • «“ ' <* "а" 7 * 7	« '*-<*’«	«- * V ' ’ r^i
маджунете. Вндгу ут дубйтъкът таз гудина съ исплави, дти ли
тей стана?
испостёвам несв. 1. Ям продължително време постно поради бед-
ност и недоимък. Таз гудина нешто вндгу испостёеме, се гу караме
на пдсно. 2. Ставам беден, неплодороден - за почва. Ден тартаванъа
с гъубрё искарааме на нйвата в Станйловец, дти вндгу йъ ис-
постёла.
испраксъи прил. Опитен, обигран. Штуката Данчове йъ
искпраксън свирач, та кат фане да нее и свйри, спиране нема.
испратне ср. Изпращане. Дай да треснем по еднд йусче рикийа
за испратне, та да ни вървй ф работата.
испренгёч м. В израза © На испренгёч — накриво; с измъкване.
1. Случайно изпрягане на воловете от хомота. На чърнийат вдл сё
му връвй на испренгёч. Ако вървдт волдвете на испренгач, смени
им мёшката. 2. прен. Нарочно измъкване от работа. На Джугълъът
драта йъ карат сё на испренгёч.
испръвум нареч. Най-напред, в началото. По ждтва испръвум
фаштаме ичимйкът, сётне ръштд и чёк слет тва — ченйцата.
истам нареч. Оттам, от другата страна. Мини истук, та да
зёмеш и да ми подадёш истам стдвната.
истоми съ безл. Стане ми лошо от гледане на ядене, до което
нямам достъп. Дай на мдмчето малко от йёденето, дти да съ не
истдми, да му съ не надуе лёвото мдтце!
истровувам несв. Унищожавам посеви, трева в чужд имот — за
животни. Пустите кдзи на Йёркове, влёзле прес строшёната
вратница в гръдйната на Къткълъове, та истрдвувале сйчкото,
дето йъ зелёно!
истук нареч. Оттук, от тази страна. Мини истук, дти истам до
нийдс нёма да стйгнеш. Истук на рекдта брегдт йъ пд-висдк и
затва истук ше минём.
исчйвам несв., исчйна св. Почина, отдъхна, отморя. До дбет
косачете омааа половйната от лъувадата и като съ трдтнаа да
исчйнат, та нёма ставане. Дай да исчйнем малко.
исшйле св. Изостря. Тис прдте за суфёнката трёбва малко да
г и исшйлим, вёче съ бай а заабёни.
ицё ср. Яйце. На нашта кукдшка ицата съ сё малки като грёпки.
ичопце ср. умал. Яйчице. Сине, ми да ти пръжна еднд ичднце,
дти сега нёма другу за йёдене.
ишок м. Кокалче от овце, кози за игра; ашик. Айде да фърльаме
ишдци, та да видим на кдк ишдкът шъ йъ най-убаф и ше излёзе баш.
130
йуфке
» Т=»	>	»">	>
й
йагула ж. Жена, която е много красива, стройна, кръшна. Женд
йагула и женд морафетлййа, ама йъ женд кречетало. Е-е, Лйлко,
каква си йагула, гйздава кръшйлка!
йан м. Дъски, избичени от краищата на трупите. От тис трупе
ше излёзат убави йанове за таванъът.
йек прил. 1. Силен, здрав. Йека моментёга — дйга цела кула. 2.
Дебел. Таз зима съ истрдси йёк снек.
йёлувица ж. Неплодордна почва с глинест строеж. Нйвата на
Тудора е чиста йёлувица и не става за маджуне.
йёрина ж. Вълна от второ стрижене на яре, агне. Однёкънъ
усрйгааме йёгнетата и йёретата и ддма прудадооме йёрината
на Паско Калпазанове.
йётка ж. Семка, ядка. Рёкъх на учйтелъат Джурове да ми збйра
йётките на гулёмите карпузе, дёто са му ги донёсле нёйде из
Йамболско.
йурййа ж. Място в гората, което добитъкът сам си избира за
лежане и нощувка. На Марчовата корийа дфцете си найдоа една
йурййа и оттам не мръдат.
йуртиште ср. Празно, запустяло място; местно име. По пдкъът
за Курвд след расадникът мёстото съ вйка Йуртиштето, дёто
ддлгу врёме йъ бйло пуштинак.
йусче ср. Малко шишенце с тясно гърло за пиене на ракия. Дай
да трёснем по еднд йусче на йспратне и за здраве на дётето да съ
изучи добрё.
йуфкё ср. Яд. Откак свекървата ми рёка тйз думи, ма фана
еднд йуфкё, та мёсто не мдга да си найда, тёшки да ма бёше
ударила, дти бдлъка минува, а лдшата дума останува додё си жйф.
131
Казано на Каменска
к
кабардйсвам несв., кабардйсам св. Набъбвам. Запръженийат
сулдвър трёбва малку да съ залупи, та да кабардйса и тугае съ
йеде,
кабуль м. Съгласие, приемане на предложение. © Кабуль сом
— съгласен съм, приемам предложението. Нашта снад Галето йъ
тдлкос свёсна, че за ейчку йъ кабуль, една дума спрдти нас не е
рекла, аку има как, ше и викаме Кабулъка.
кабуле съ несв. Правя отстъпка, подреждам нещата така, че да
минат за моя сметка. Като идем у тех, сё ше съ кабули, сакън с
нёшто да не ни натвари, сё глёда от ней да мине.
кайк м. Голяма товарна, двойна шейна. Зимдс докарааме един
каик ддбовици от Вдтърно. Децата ептени зарёзаа даскалъкът,
дгъат само по лузутки - кънкарете съ лузат с дървени кънки с
чиликъ, гулёмите съ лузат на кайци.
кайнак м. Извор. Наборът на чичо Стдйо на кайнакът пот
Самовддица направиа чишмд с два чучура и корито за поёне на
добйтъкът и написаа, че йъ дар от тёх.
калабуца ж. 1. Голяма буца земя. Изорааме нивата ф Сйвек,
ама йъ само на калабуци. 2. Голямо парче сирене. Дай ми онази
калабуца сиръне.
калам м. 1. Куха цев за навиване на прежда за тъкане. Баба цаль
дёнъ навйва каламе, дти замёра да тъчё чърги. 2. прен. Висок и
слаб човек. Джулёйат Цанове съ йъ измдкнал цал калам, нёма да
гу арёсат мдмите.
калаузин м. ост. Преводач, който помага по време на пазарлъка
за животни. Арагата от Курвд, га ддил в Стамбул да купува дфце,
си зёл турски калаузин да му излёзе по на есап джамбазлъкът.
132
карманец
»: >»>»>»> »—>............» > » >
калёвра ж. Плитка обувка. С тис калёвре само патёркам и с
тех огъа само ду кдчината на прасето.
калёко ср. Съпруг на сестрата на бащата. Калёко Мартин на
лёлъа Ана ддйде навдт чёк от Чирпанско и тдлкос арёса сйчко в
Каменица, та чёк и кошта на три ката си направи.
калец м., обикн. мн. калце. Чорапи вълнени без ходило, плетени
за жени, за да си покриват глезените. Калцете на Мййа Вицине съ
най-убави, гато с ръкд не са правени и съ шарени като зуница.
калифаца ж. ирон. Жена, която неуспешно се прави на модерна.
От калифаца женд само чёкай тафралдк и смёшно гйздене.
калйште ср. Място, където се въргалят в кал дивите прасета. На
калйштето ф Метйлъовата мандра йъ пдлну със стопки на диви
прасета.
калоч м. 1. Нож, кама. Чувай съ да не грабна калдчът. 2. като
нареч. в израза о На калоч - накриво - начин за подреждане на тю-
тюневи денкове. Ф тоз навес къукъунъът йъ надйплен на калоч.
канат м. Широка странична дъска на колата. Есенес извадийме
тдлкоз вндгу маджуне и гуле, та едвам съ побраа ф канатете.
канджа ж. Кука. От мдйат дёдо Гъдрги знам, че нёгувийат
башта дёдо Костадйн йъ йёл врёл васулъ направо от кутлъдто,
закачено за канджата ф оджёкът.
канйска ж. Обредно ядене и пиене, приготвено за канене на кум
за сватба. Канйската за ндвите батове правийа баба, чичёна и
учинайа един цал дёнъ.
капалица ж. 1. Окапал плод от овощно дърво. От капалиците
на ранната йёбълка правим ошаф за зимдс. 2. прен. Изпаднал чо-
век; неудачник. Със тас капалица ёс за вода нёма да йда, а ти ма
караш чирак да гу зимам.
капсамонь м. Мързеливец; флегматичен човек. С тос кампасднъ,
нййде нёма да огъа, дти йъ гулёмо мрънкало и бавен като джулёй.
карагач м. Бряст. Ulmus. Карагачът йъ вндгу убаво дръво, ма
нёшто гу била натйснала нёкаква ндва бдлес и вёче штёла да гу
крати по цёлата Еврдпа.
каракуш м. Кон, куцащ с единия си заден крак. Кднъ каракуш за
кушййа ептён не става, дти с едйнът крак сё тёпа.
карёкла ж. Трикрако столче. Сйчките карёкли съ строшийъ и
за сёдене остана само една.
карманец м. Сорт едри круши. Набрааме цал чувал с карманци
- половйната ше правим на ошаф и другшпе мама ше вари на
мармалат.
133
Казано на каменски
’ <*	'<< —4 ‘ *тг' *<—«	‘ ‘ К ’ ’ <- « * ‘тГ •	4*	~Е^
каркалёга ж. Шишарка.Б гурдта под елйте и борйките сега йъ
полно с каркалёги.
карнавал м. Преоблечен мъж на Заговезни; кукер. Идат кар-
навале и смех, смех на загувелъки.
касавёкь м. вж. късъвёкь
каскаиджййа м. Скандалджия, конфликтен човек; разбойник.
Цйкото Марове освён че йъ аръмазин, еми йъ и байа касканджййа
и трепач — лежал пу затвдрете.
каскапджилок м. Скандал, караница, заяждане. На Гвардёецът
Пешакове зёкъът, като пийне малко, йъ кара само на каскан-
джилдк.
каук м. Островърх калпак. Тури си каукът, дти ше си водич на
ордто.
каунь м. Пъпеш. Cucumis melo. Баба Ката еде каунь със сйране
и лёп и вика, че от тва йёдене пд-убаво нёмало.
кафадар м. Другар. Кафадарете на Дан Кдлето Къдсове бёйа
добрй и убави мдмци, сйчки до един съ изучиа и нёма нйто един,
дёту да не ги уважава.
качак м. 1. Диверсант. Расправат, че по границата билд пдлно
с качаци. 2. Нискокачествен тютюн. От качак къукъунъ свиваме
дебёли цигари и гу пафкаме по цал дёнъ.
качка ж. 1. Желязна, тенекиена кука. Турийме плёшката на
прасето на качката. 2. Въдица. Одийме на рекдта за рйба с две
качки, ама нйшто не фанааме.
кваснйкь м. 1. Хляб, замесен с повече от необходимото количес-
тво квас, киселеещ и клисав. Тдзи пдкь лёбът ми стана на кваснйкь.
2. прен. Отпуснат, безволев човек. Какдф си кваснйкь и мумд нёма
да си найдеш !
кёвре съ несв. Глезя се. Нёкои жёни, като зёмат да съ кёврет,
та ше извагъът душдта на мджете им. Дёте да съ кёври, бйва,
ама на гулёмите не са полага, еле па на мджете — йч.
кедерлййа прил. неизм. Човек с някакъв недъг. Штёрко, убаво
да си отвараш очйте - мъждт ти мдже да йъ малко кедерлййа
и да му съ вйждат кусурете, но глёдай душдта му да йъ дубра и
сръцёто му да йъ гулёмо.
келевак м. Заболели, келяви др ебни храсти — габър и под. Ут
вндгу пасене на шумд от кдзите свинакът в Дълбдкото дерё към
Курвд йъ само келевак.
келемё ср. 1. Изоставена за няколко години нива, за да си почине.
Нйвата на Йуртиштата тдз вакът ше йъ оставиме келемё.
134
кишек
> » у...»
2.	прен. Пропаднал човек; пройдоха. Мдмчето на Фрёнкове било
гулёмо келемё, нйто ученето му учене, нито работата му рабо-
та.
кесат нареч. Недостатъчно. На вндгу бра кесат им са не само
пустите пари, ами и акдлът им!
кефсъс прил. неизм. Болен, неразположен. От есентд нёшто сё
сом кефсъс.
кимёр м. Дървено скеле. Каменченете за старото учйлиште
от Самовддица прекараа вдда на децата с кимёре.
кираджййа м. 1. Превозвач на стока срещу заплащане. В нашът
край бёше пдлно с кираджие в гурдта и си искарваа лёбът с кирйи.
2. Наемател, квартирант. У кака Нъднка сёкугаш йма кираджие.
кирййа ж. 1. Превозване на чужда стока срещу заплащане.
През лётото нашът рот съ рани от кирййа, а зиме - малко от
кираджилък и цапене на дърва. 2. В израза о На кирййа - под наем;
наем. Ндвата даскалица отйде на кирийа у Мито Ждракове.
кирйш м., кирйше мн. Носеща греда на къща. Киришете на
кдштата ги сёкааме по Гдрнийът чал. С чдпалъът по киришете
ф плёвнъата едвам събрааме малко сенд за добйтъкът.
кискйнь м. Нервен човек. Сё на убавийат чилёк Гдго Савове
му викат Кискйнъът, па тдй не е такдф сёрт. С тдс кискйнь,
баджанакът на Анго Кадрёйове, нёма да съ зафашташ, не знаеш
кого. ше зёме да ти отрдви душдта.
кистйсвам несв. Уморявам се от много работа, ходене и под.
Кистйсаа волдвете от работа. Бачо Стдйу кистйса от работа.
кисьо ж. Кесия. Убаво нёшто йъ ф кисъдта да ймаш пдвечко от
тис пусти пари, дёто край тёх светдт съ въртй.
китат прил. Кичест. Най-убави за Кдлада съ кдледничетата от
китати ёли.
кйтка ж. Цвете; букет цветя, о Дйва кйтка - букет от диви цветя.
Мдйат мдш не е като другите мдже, сё ше ми донесё дйва кйтка
от гурдта, дти знае, че ёс сом гулёма киткарка. о Богуродичпа
кйтка — босилек. Ocimum basilicum.
киткарка ж. Жена, която обича и отглежда много цветя. Баба
Пейна Папаркове била най-гулёмата киткарка ф сёлото. Двдрът
й бйл пдлън с най-шарените кйтки отрано напролекъ чёк до кдсна
ёсенъ.
кйшек м. Киселец. Rumex acetosa. С листа от кйшек съ прави
убава манджа, а па гластарете му едём с гулём иштах.
135
Казано на камешки
<' ' и • л1	’ '-<• ‘ тг ‘ ¥ ' Т' 7 ” « * у-' << - < ч‘ ‘ ?< “ г ' «-• <—й<‘±:<
клакьъ несв. Бия мляко за масло в бурилка. Лете, чдсто-чдсто
наште бра клакъът млёкото от кравите.
клаийште ср. Дръвник за цепене на дърва. Иди да накдлцаш
малко крънддци на кланйштето.
клёпам несв. 1. Хлопам — за звънец на добиче. Затикни джурдта
на уфцдта, дти ми омръзна да ми клёпе. 2. прен. Говоря празни
приказки, дрънкам. о Клёпам като манастйрско клепало — говоря
излишно, дрънкам. Стига си клёпал като манастйрско клепало и
дсш да видим да свръшим нёшто като драта.
клепар м., обикн. клепаре мн. 1. Стари обувки, използвани като
чехли. Обуй тис клепаре за ис кдшти. 2. прен. Човек, когото никой
не уважава. Чуеш ли за нёкой чилёк да кажат, че йъ клепар, да
знаеш, че той и пёт пари не струна.
клепасопь м. Нечистоплътен, мръсен човек. Маани гу тдс
клепасднъ, не гд ли вйждаш какдф йъ гъдйф, гато нё йъ ддил на
банъа цала гудйна!
клепачка ж. 1. Тенекиена хлопка за овце. Тури клепачката
на залуавата уфцд. 2. прен. Много приказлива жена. Жендта на
Бунцето йъ гулёма клепачка, като зёме да однемага и да льднка,
та нёма спйране.
клёчерка ж. Дървена летва за залостване на врата. Бутни клёчер-
ката, та да съ залдсти вратдта.
клйкам несв. 1. Издавам специфични звуци преди да снеса яйце
- за кокошка. Шарената кокдшка па пдчна да клйка, скоро ше снесе
ицё. 2. Еднообразно, монотонно, но ненатрапчиво приказване, дър-
дорене. Штдм свекървата фане да клйка, ёс йч не йъ чувам.
клиньо ж. Климия на каруца или на волска кола. На кулдта
задната клиньо съ сцапи. Бёгай оттук, че като зёма клинъдта,
шъ ти страша главдта.
клуп м. Дръжка на съд — кофа, котел и под. Клупът на гулёмата
кдва са измйча лёсно, варди съ да съ не исйпе вуддта.
кльупкь м. Кюнец. Зёеме крйф клъункъ за ддлъната одайд, дти
йъ ептенй студёна, а старийат клъункъ йъ амён-амён изгурёл.
кльуфкам несв., кльуфна св. 1. Цепя дърва. Иди да клъуфнеш
малку бдрна да запалим оджёкът. 2. Кълва - за птица. Тдс петел
клъуфка и кокдшките, а нёкога налйта и на дра.
кльучарка ж. Дървено приспособление със зъбци за заключване
на външни порти. Иди, чдде, да бутнеш клъучарката на пдртата
уткъм пдкъът.
136
копанъ
кльафкам несв. Лая - за куче. Кучето на Пътлъове не спйра да
клъафка цала нош.
кожель м. Сноп от тънки и дълги ленени влакна, получены като
крайна обработка на лена. Ф Каменица кджелъ съ вика на лъдн,
кдйто йъ отопён на топилата, очукан, омднат и исчёсан. От
кджелъ съ преддт най-убавите конце за плётене, прёдене и тканё
на лъднени платна. От ланскийат кджелъ ше станат убави въжа.
Ку сота на Катето Шу манове йъ тонка и ждлта като кджелъ.
кожух м. Каймак на мляко. Ес вндгу обйчам да йём кожуът на
млёкото, еле па на дфчето млеко кожуът йъ ждлт като слднце
и дебёл като чърга.
кокаль м. Къклица — едногодишно растение, главно из посеви-
те, с червени Цветове. Agrostemma githago. Айда да идем на Върлодс
да наберём кдкалъ за свинёте.
кокардак м. Голям кокал. Кокардаци устанале само ут уфцдта.
кокас м., коказе мн. Червена боровинка. Vaccinium myrtillus. С
берачки на Елин връх напдлнийме една тинекъд с кдказе, дёто ги
тураме в каца за зймата.
кокйчка ж. Костилка. По брегдт на лъувадата до арманът дёдо
Гъдрги насади нёколко гугурешници от онйзи, дёто ймат йддри
гугурета и малки кокйчки.
кокошка ж. 1. Кокошка. 2. Напълно обработено, чисто повясмо
лен, свито на кълбо.
кокра несв. Вря бавно, къкря. Въсулъът с кдпанете кдкра вече
пулувйн день.
колакзи мест. Какъв, колчав (голям). Ой, кдлакзи съ йъ измдкнал!
коландрйсвам несв. Използвам грижливо. Добрййат мастор си
коландрйсва анджакламйте както трёбва, а калпавийат не знае
каквд да прави с тех.
коледниче ср. Коледна елха. Гдрскийат бай Вйнъо Пунъове рано-
рано ни донёсе китато кдледниче, дёто ше гу гласим за Кдлада.
Най-убави за Кдлада съ кдледничетата от китати чърни ели.
коничко нареч. Много малко. Кдничко и исках на комшийката
да ми дадё от лъдштата, а къа зё, та ми даде цала шдпа.
коничък прил. Много малък.Кдничък израсте срёднийат мдмък
на комитете, та не знам как ше му съ найде мумд.
кончёрник м. Мотовилка. Бабата не остава тдс пусти
кончёрник, току навива згелъчёвени прёжди.
копань м. 1. Пилешко бутче. Кдпанете от шареното петлъд
уврёа вндгу бръшку. 2. ирон. Крак на човек. Оти са и криви кдпане-
137
Казано на каменски
г' • « —г •«• * z • *«* ’ т '?<• • < « "<'’« "Г« • <* * «’ <-* «* * <-
те, та носи долги дрёи. 3. Дървен уред с дръжка за чукане на боб,
лен.Дяй ми вашът кдпань, та да оправим васуленикът.
коптор м. 1. Колиба. Цйганете спот ф коптдре. 2. Съоръжение
за печене на тухли. В заднийат двор от секаните туули съ наредй
коптор с чётири дупки.
корйто ср. 1. Корито. В дървени корита раним прасетата. 2. Че-
пинското корито. Чръквата ф Каменица йъ най-старата ф Корйтото.
корум м. Способност, майсторлък. Чешмдта в двдрът на Бдро
Цдпанове йъ масторёна с гулём корум и мерак. Столйцата на
Пйсине беше с гулем корум направена.
кот м. Ъгъл. Иди ми подай от кдтът метлдта.
коталёц м. Бримка. На чорапът ми съ пусна гулем коталёц.
котяра ж. Малко помещение в обора, преградено за малки живот-
ни. Ф кдтарата на Вдлъче бурум ше съ збердт към сто йёрета.
котарка ср. умал. от котара. Пребутай ми йёгнетата ф кдтарката.
коте ср. Новородено кученце. Нашта кучка йъ народила пет
катета.
котуп прил. Тъп, изхабен, нащърбен — за сечиво. Камдта от
кдлцане стана котупа като чапд. С тдс котуп нош и един вър-
бълёц не мдже да закдлеш.
коч м. 1. Нескопен овен. Кдчът на бай Мито Гугалове е най-
породйс. 2. Разтворена пуканка. Кдчовете ги едем със соль.
кочень м. Кочан на зелка. Га тураш лааната ф кацата, на
кдченьът с камдта ше направит кръс.
красатко прил. ср. Сладко-кисело на вкус. От вндгу забела и
забёлени манджи се ми йъ нефёлно на курёмът и ми съ иска да
зёма нёшто красатко.
крехтино ж. Червено свинско месо без сланина./fa шиш в гурдта
крехтиндта съ печё и полива с вдда да излёзе солтд.
кривуль м. 1. Завой на река. На първийат кривуль на рекдта
йма дълбдк вир. 2. Крив участък на предмет; кривина. Кривулъът
по среддта на прдтът никогаш не мдже да гу исправит, както и
гръбицата на гръбавийът чилёк.
кривуцам несв. Куцам. Забдде ми съ зачетка в кръкдт, та чёк
фанах да кривуцам.
кривъндзуль м. Човек, който куца, накуцва. Олеле, остарёх и
станах ептенй кривъндзуль!
кривъндзуле несв. 1. Куцам. Тдй кривъндзули, дти гу були
кракдт. 2. Криволича — за река, път. Рекдта в Буков ддл кривъндзули
уткрай дукрай.
138
кръпандук
крокьъ несв. Къртя (се), изваждам (се) из корен; къртя камъни.
Айде да ддим да видим как съ крдкъът пенъугите.
крон прил. 1. Къс. Tea крдпо дръво йъ само за къумбето ф
одайдта. Га тварааме кулдта с трупе, стана гулём аталдк, дти
съ скоса пд-крдпийат синджйр. 2. Нисък - човек. Урёшкове Цангъо
си остана крдп, йч не можё да израстё.
кротмач м. Гъсто есенно овче мляко, приготвено чрез дълго ва-
рене на бавен огън. Като му думна един кротмач сутринтд, та
цал дёнъ мдже да карам без йёдене.
крох м. 1. Буца каменна сол за кърмене на овцете. Ше носим крох
на уфцёте в егрёкът на Стража. 2. Парче лой или овча създърма.
Иди в назакъът да ми дадёш един крох от създърмдта, че ше вард
траанд.
крундупъль м. 1. Пречупено или отрязано дърво, стърчащо над
земята. Дай да отсечём тдзи крундупъль. От тис крундупъле шъ
наполним цала кула. 2. прен. Нисък човек с криви крака. А нгеле, нёс
си останааме крундупъле.
крундур м. Голяма ледена висулка. Такдф стукъ йъ фанал удвдн,
та крундурете по средта съ чёк до земёта. © Удвдн крундуре -
много студено време.
кръклйзе мн. Големи ножици за стрижене на овце.Б’о/?^ сине, иди
зёми кръклйзете ут турбдта на таванъът, че да не йъ забурим.
За ништо врёме с ндвите кръклйзе дёдо Василь омаа цал увён.
кръкьо ж. Намаляване на пълната луна. Мёсечината вървй към
кръкъд.
кръмнина ж. Растителна храна за добитък. Утре ше ддим на
пазар да зёмем малку кръмнина за дубйтъкът, та да му нарёжем
гуле, маджуне, тике а, трйце и сдлъ.
крън прил. Който е със счупен рог. Одга си строгий ругдт, на
сйвийат вдл му вйкаме крънийат вдл — Крънчо.
кръпдаль м. Стърчащ корен на отсечено дърво; късо криво дър-
во. Прёскучи тдзи кръндалъ!
кръндък м. вж. кръндалъ. Тдс кръндък йъ само за дгъньът.
Крънчо м. ирон. Никой. Ба, ба, Крънчо та рука!
Кръньу м. ирон. вж. Крънчо. Да, да, Крънъу ше ддйде да тъ
вйди. Тёп Крънъу ше тъ зёме за женд!
кръпандук м. 1. Късо обло дърво. Тдзи кръпандук йъ само за
цал ф къумбёто. 2. прен. Нисък човек. Кръпандук чилёк съ провйра
насёкъде като джуджёнъ.
139
Казано на каменски
.« <«<’«<«<« <...............« <-------------------?
кръпель м. 1. Малко парче дърво за горене. Донеси нёкол-
ко кръпелъа за машйната. 2. Дърво за бой. Дё, кръпель, дё, като
ддйда, ше ви прёбийа.
кръпна св. Само в израза о Ми кръпна миждёто — получавам
възнаграждение, защото пръв съм съобщил новина някому. Одга ми
кръпна миждёто, ма фана гулёма скулъзмд.
кръцкам несв., кръцпа св. 1. Отчупвам парче от хляб, баница и
под. Кръцни си от тдзи питар. 2. Пийвам. Дайте да кръцнем по
една рикийка. 3. Точа вино. Чёкайте да кръцна вино от бдчвата.
кръшйлка ж. Растение нарцис. Narcisus. Засаждале съ кокичета,
бёли и ждлти кръшйлки, иглйка.
кувёкь м. Сила. На мдйат като му ддйде кувёкьът, та нёма
спиране. Подбесётийа гу да съ цанй в коперацийата, галиба цал
живот ше има тдс кувёкь.
кузо ж. Коза. В гдрньата маалд си зёле саанска кузд. о Кузо
брадо - вид трева - козя брада. Tragopogon. Над Чолаков чучур йъ
пдлну с кузд брадд, там ше караме кравите да пасдт.
крсам несв., кукна св. Клякам. Кукни да вйгъа как ше съ исправит.
кукла ж. 1. Обредна пита за Бабинден. 2. Предимно в мн. ч. кукли.
Завързани по 20 или по 30 на едно място повесма лен. За една вёчер
една женд връзва байа кукли jd льдн.
кукуда ж. 1. Желязна топка - на ръчен кантар. За пд-льдките
рабути кукудата на кантарът съ тура на пд-ддлгата сранд.
2. Юмрук. Като ти лупна една кукуда, та бласкунки ше ти съ
вйгьът!
кукудань м. 1. Дръжка за задвижване на чекрък. Пд-бръшку
върти кукуданъът, та да смдгнем с навйване на вдлната. 2. Горна
подвижна част на хурката за предене на лен.
кукулайка ж. 1. Лайкучка. Mamtricaria. Набрааме цала турбд с
кукулайки за лёк. 2. прен. ирон. Съпруга. Мдйта кукулайка па ма
рука да съ пребйрам фкдшти.
кукуль м. Връх на малка купчинка. В саанъът мама ми тури
бракаданъ с кукуль.
кукъль м. Кълн на стар картоф. Наште маджуне па пуснаа
кукъле.
кьукьунь м. Тютюн. Утре ше ддиме да нижеме къукъунъът на
баба Елёнка. • Пййъ кьукьунь — пуша.
кьукьурт м. Сяра. Зёеме си къукъурт за лёк.
куна ж. Икона. Утйде при куната да съ прекръсти. Ес пдвне
дома куната със Свети Гьдрги.
140
курвенка
>>»>»>»>»>»>»> »............> »>»>»;
кундйсвам съ несв., кундйсам съ св. ирон. Отсядам, настанявам
се за по-дълго време, отколкото е прието. Дёверът като съ кундйса
у дома сутрынтд, та тей цал день.
кьуп м. Глинена делва, гърне. • На кьупът — Гергьовденски оби-
чай с наричане на китки. На ордто, на кьупът бех, бабо, ей на, и
кйтката носа.
купавка ж. 1. Дървено корито за храна на животни. Иди ли да
исчйстиш купанката на дфцете, дти не сме йъ поглеждале цала
неделъа? 2. Местно име — местност, горски пункт в каменската
гора. Неколко гудйни горски на пунтът на Купанка cede Майката
Шуманове.
ИА
Като
ТА
Му	U.VBEK.b'bT,
НЕМА СПИРАН^*
купаньа ж. Дървено корито за храна на прасетата. Въ сипа на
прасетата в купанъата цвйка?
купиште ср. Оборски тор, събран на голям куп; торище. Иди да
фърлиш суштето на купиштето.
купральа ж. Остен. Путкарай волдвете с купралъата.
купънь нареч. Добре, слава Богу! Купънь че збрааме сендто, та
гу не намдкри дъжддт.
курвёпин м. 1. Жител на с. Корово (дн. Драгиново), Велинградс-
ко. 2. Северен вятър, който зиме духа откъм с. Корово. Курвёнинът
па задуа, ше йма да цапиш дште дръве.
курвенка ж. Жителка на с. Корово (дн. Драгиново), Велинград-
ско. Курвёнките, га съ жёнет, лйцето им йъ цало във варакъ и съ
крийът от можете, дурдё не йдат у тёх.
141
Казано на каменски
LL « <<11 «т: V ‘	‘ Ч<_ '<<С ’< ''ЧС Ч ~ У ’ ‘	‘ ‘ V.J « ' *< ” «’"* ’< * 4
кьурёк м. Крива лопата. Зёми кьурёкът от назакъът, та да
изрйнеш на кравата.
кьурльук м. Срам, позор. Мдйат мош мъ направи за кьурльук
пред драта.
курмйкь м. Кромид лук. На двнешко мёсо най-вндгу му вървй да
гу наложит с вндгу курмйкь. Прдлекъ си праве мезё за рикййата
от бърддква и пърдёлки от курмйкь.
курна ж. Малка дълбока ваничка в обществена баня за миене в
седнало положение около нея. На баньата, като съ истрёсаа еднй
лунгуре, та нёмаше место по курните.
куроконджур м. Митическо същество, с което плашат мал-
ките деца, караконджул. Ако не слушаш, ше ддйде да тъ зёме
курокднджурът от таваньът.
кьурпё ср. Младо животно, още сукалче. Докатд ма заглавйкваа,
едвам не окрадоа най-убавото кьурпё от йёгнетата.
курцуфаль м. ирон. Самохвалко. Да та и курцуфалъът, ймаш
съ за вндгу нёшто, ама не бй.
кьускам съ несв. Удрям се, блъскам се с глава — за рогата жи-
вотни. Кдчовете, като зёмат да съ къускат, та дрънкат, гато съ
цукат камъне.
кутел м. Висок издълбан дървен съд за чукане на булгур, жито
и под. Мдмче, йди ми пддай кутелът да прёготва ченйцата за
Бддни вёчер.
куткам несв. Приласкавам. На умната женд, за да йъ куткаш
и трёбва само добра дума и еваллък.
кутльо ср. Котле. От мдйат дёдо знам, че нёгувийат башта
дёдо Костадйн йъ йёл врёл васулъ направо от кутлъдто, закачено
за канджата ф оджёкът.
кутльопце ср. умал. Котленце. Куйд кутлъднце да ти налейа с
кдзе млёко и куйд с краве?
кутре несв. Изпипвам някоя работа, работя качествено. Масто-
рът, като зёме да кутри кулелата на талйгата, чёк да не вёрваш
на очйте си.
кутуп прил. вж котуп.
кучетар м. Човек, който няма авторитет, не се ползва с уважение.
Тдй йъ чилёк кучетар, дти за нйшто не гд бйва и на нйшто не
мдже да му съ вёрва.
кушак м. Голяма шарена, вълнена забрадка. Кушак с рёси, ей
тъй с ресулъки.
142
къшло
5 У »—> ~5Г	>	» ~	5—»	~5~ »--> "5У Г »	>5~ > ~'1
кушкутрёфка ж. 1. Първа пролетна трева. Фанат лисъ пйлетата
за кушкутрёфката рано напрдлекъ, нёма глакь. 2. прен., гальов. Де-
войче. Виш каква гйздава кушкутрёфка йъ станала штёрката на
Мито Връгове.
куштрамба ж. Нещо слабо, мършаво - за човек и животно.
Мумдта, дёто ма сватдсвате, йъ таквас куштрамба - ёс нёма
да съ джене.
къпкар м. Кънкьор. Децата ептени зарёзаа даскалъкът, дгъат
само по лузутки - кънкарете съ лузат с дървени кънки с чилйкъ,
гулёмите съ лузат на кайци.
кървавйца ж. Сурова наденица от накълцани свински бял дроб,
далак, сърце, парчета месо, сланина, малко брашно, чубрица, праз
и сол, напълнени в свински черва и изсушени на проветриво място.
Най-убавото йёдене в Каменица за Кдлада йъ кървавйца - варёна
с кисела лаана ели само испръжена. Да посегьдт кървавйците на
прдтете удвдн, та да ги испйе студдт.
кърдйсвам несв. Унищожавам, ликвидирам. Тас суша ше кърдйса
суфёнката и льдштата. Цалата група кърдйсааме сйчкото йёде-
не.
кърпус м. Диня. Ес вндгу арёсвам да йём кърпус със сйране.
Кърпузете есентд ём са пд-слатки, ём са и пд-ёфтини.
кърцовачка ж. Дъсчена детска люлка, подобна на лост, с опо-
ра в средата. Децата по цаль дёнь не слазат от кърцовачката.
На арманът дёдото майстори кърцовачка за децата. Най-лёсно в
гурдта правим кърцувачка от еднд пд-длдшко дръво и по среддта
да съ прекантари, тураме един пд-гулём матрук.
късъвёкь м. Грижа, безпокойство. За чуждите работи никой
не гу йъ касавёкъ, тёй йъ ут край врёме и тёй ше вървй ду край
светдт.
кътък м. Млечен продукт, подобен на извара. Като съ утёли
кравата, ше лапаме кътък с прёсна пита.
къшло ж. Зимна кошара за овце извън селото. Учо Илъо закара
дфцете на къшлдта в Дрёнков ддл.

143
Казано на Каменска

Л
лаана ж. Зеле. Мама кдлца лаана, а тате рднка царевица и
сётне дди да дждка у Дйрекът Кадрейдве. Въ турийте лаана ф
кацата за зимдс, дти без нейа нема лёсно да съ фанем за про-
лекътд? о Кйсела лаана — кисело зеле.
лааненик м. Баница със зеле. От сйчки баници най-нефёлън йъ
гуленикът, макар некой от старите дра да гу аресват пдвече от
лааненикът.
лайу м. Човек, който говори много высоко. Онзи лайу, га зёме да
лъднка, та чёк на ддлъна маалд съ чуе.
лакмазанин м. 1. Лаком за ядене човек. Општинскийат гуведар
йъ таков лакмазанин, та друг нёма ф сёлото като нёк. 2. Не-
наситен за работа човек; изключително работлив човек. Да знаеш,
масторът на кдштата на сватовете йъ гулём лакмазанин.
лала м. и ж. Празнодумец, бъбривец, дърдорко. На лала чилёк
му дай само да лъднка и акъл да дава.
лантйр м. Вид бяло мъхното индрише - вечнозелен полухраст.
Pelargonium ruseum. На гробдвете нёкогаш ф Каменица съ садёли
бёл лантйр.
лапакь м. Лапад. Arum. Рано напролекъ, га вёке йма лапакъ
по лъувадете, наште жёни въркъдт байа манджи и баници от
лапакъ.
ластунь м. Пълзящо стъбло на растение — на тиква, диня и под.
Глёш само каквй ластуне йъ пуснало тва маджуре, упднале са съ
кату смдци на зеленйшка.
лень м. Леген. Иди ми донеси лёнъът да сйпеме вода и да
бръкаме бръкънйна за прасето.
лепйште ср. Нива, засята с лен, след чието прибиране се сади
повторно със зеле. Който йъ сёл лъдн на ленйштето, ёсенъ ше еде
и лаана.
144
доча
1 > " » —>	~У" У >5-	» —> - » ->	> Я У » У
леско ж. Леска. Corylus. Тате насади в двдрът една лескд, дёто
дава йддри лёшници с гулёми йётки като дръе.
лесо ж. Подвижна оградка за ограждане на овце. На егдлете
лесдта йъ байа высока, та да не мдгат да йъ прерйпнат дфцете.
лефтёрен прил. 1. Безгрижен човек. 2. Напет човек. Лефтёрен
чилёк йъ гдстенинът на Памукът Каведжййуве, дти га вървй,
гато не стдпа по земёта, а га са фзане за ордто, йъ пръв иградрец.
лешпёр м. Общ работник по строежите. Лешпёрът на Ракинове
йъ байа окумуш мдмче и съ спуште на сёка работа.
либъдё ср. Връхна къса мъжка или женска дреха. Пддай ми
купёчкото либъдё, дти тд ми йъ най-таманъ.
лизгар м. Права лопата; бел. С един лизгар обърнааме цалата
нива.
лйзгаф прил. Хлъзгав. Ф топилата на Леништа чдсто ддим
да съ кдпем, сутринтд дгъат мджете, no-тдра жёнете, а нёкои
сёдат на лйзгавото камиче.
лйку нареч. С прекъсвания, на интервали; току. Даймата лику
йде, лйку съ врашта. Одвдн йъ пдлно с джурцй и лйко свйрет.
Лёте ф тдс чу чур лйку йма вдда, лйку нёма.
лйпам несв. Задъхвам се от плач. Най-малката внучка след рёф
като зёме да лйпа, та отйде половйн дёнь.
лис прил. Плешив. На лйсите мдже не им трёбвале керемйди
по главете, ама друшко си йъ да си с кусд и да ймаш чумбас.
лит прил. Рядко тъкан, тънък — за плат. Зёми буфчдта с лйти-
йат плат, къа ше издръжй пд-лъдкийът багаш.
лйтровица ж. Окастрено дълго, право, тънко стебло на иглолист -
но дърво, което се използва за ограда и др. градеж. За оградата на
лъувадата и за кдштата ше ни йдат байа ми ти лйтровици.
лича несв. Имам вид, приличам на някого, на нещо. Вндгу ин-
терёсна работа — на пдвечето дра момйчатата личдт на
баштйте, а момчётата — на майките.
лобукь м. Бой за наказание. Да знаеш, че ако не слушаш, от
башта ти ше едёш йёк лобукь!
лопам несв. 1. Хлопам — за звънец на добиче. Ако не гд затдкнеш,
камбанчето на тёлето ше лдпа цал дёнь. 2. Говоря много и излиш-
но. Стйга си лдпал — ём нйшто не казваш, ём нйшто не тй съ
разбйра, та човёк ше гу заболй главдта от празно лдпане.
лоча несв. Стоя с кръстосани ръце около едното си ухо, за да пое-
ма удара — при детска игра. Л йде да играеме на джанкус, ама Анго
ше йъ пръф, Цйлъо ше лдчи, Анго ше му удри шамаре.
145
Казано на каменски
‘ ‘Ч'' «* * V *	’ ’< ’	’ '< ’ ’« ’	' Ч’ ‘ “ V ‘'«"к" «’ *
лубудо ж. Растението лобода. Atriplex. От лубуддта, дето зееме
от Дана Петакове, баба свари убава чурбд.
лузам съ несв. Пързалям се. Децата бёйа да съ лузат на
лузутката ут сутринтд ду вечертд, та станаа на крундуре.
лузутка ж. Пързалка. Децата бёйа на лузутката ду старото
училйште.
лумада ж. 1. Каменна плоча за настилка. Отпрёш на кдшта-
та двдрът гу наслааме с гулёми лумади от кариёрите ф Чёпи-
но. 2. Детска игра с плоска каменна плочка, която се хвърля. Айде
да играем на лумада. 3. прен. За нещо голямо и плоско. Дале му
филййа лёп, шарланъ и соль - цала лумада.
лупгур м. груб. Едър, но тромав, непохватен човек. На банъата,
като се истрёсаа еднй лунгуре, та нёмаше место пу курните.
лупам несв., луппа св. 1. Вървя направо, без да подбирам пътя.
Нашът, като дди в гурдта, лупа прес тревдта, без да гу йъ ерах
от замьд. 2. Бия, бъхтам. А не слушаш, а ше зёма да тъ лупна!
лупач м. Голяма хлопка за овце; тюмбелек. Офчёрът Пътпаддкове
тури лупачът на старийат увён.
льоненица ж. Ленена черга. Шарени льдненици и льднени кръпи
ймаше вндгу.
льопкам несв. Говоря много, монотонно, досадно. Жендна на
Бунцето йъ гулёма клепарка, като зёме да однемага и да льднка,
та нёма спиране. На жендта и дай само до льднка, а па ёс и си
трайа и йч не йъ чувам.
льопка ж. Кръпка на дреха. Мама ми извъртё една лъдпка на
кръчдльът. Чърна льдпка с бёл кунёц.
льупкам несв. Беля, чопля — за семки. Вечертд на движёнието
от Ддлъна маалд ду Власа льупкааме пёкъни сёмки ут еднй йддри
маджурета.

146
мамуль
м
мааница ж. Дебело, изпредено на чекрък влакно от по-грубия и
некачествен лен, от кълчищата, което се използва за вътък на ленени
черти. Глёш от тдс калпаф лъдн каква убава мааница стана.
магёре несв. Правя, върша нещо, майсторя. На Тдчката Влаове
синбт от фтдрата женд не ште да учи и му дай само нешто да
магерй.
маджёр м. Желязна брава на врата. Въ дръпна шкёндрата на
маджёрът, налй ноштёс ше сме бес тате и трёбва да съ чуваме
сами?
маджунь м. Картоф. Нивата на Гарагачете наполовйна йъ
насёеме с маджуне и наполовйна - с гуле. Ес не шта като маджунь
да ма буунете в земёта - йъ вйкал дёдо Мито Брънъо, га съ йъ
бдрил за пдкъът ду грдбиштата.
маджуре ср. Неузряла докрай и останала малка тиква. Идийме
на нивата в Леништа да наберём малко маджурета за ранд на
прасетата. Глёш само каквй ластуне йъ пуснало тва маджуре,
опднале съ съ като смдци на слднце.
маль м. 1. Голям дървен чук за набиване на колове. Есентд с
малъът па шъ лупаме по кулдвете да дръждт пд-йёко, дти тара-
бите едвам съ дръждт. 2. прен. Голям, едър човек.
малйга ж. 1. Луничка, петно по лицето. Има еднй дра, дёто съ
раждат с малйги и за тёх вйкаме, че съ малйгави. 2. Петна по
ръцете от старост. Старите баби и дёдофци съ мдлет да съ си на
крак и на акдл, ама малйгите не мдгат да маанат с нйшто.
малйгаф прил. Луничав човек. Малйгаво жёнско лице лёсно съ
крйе с помада.
мамуль м. Кочан от царевица без зърната. Га урднкаме цареви-
цата, мамулете ги збйраме за дгънъът.
147
Казано на каменски
'<'' « ' ’	* <' *'«' * <' ‘	* Y ‘-у * 7	* *<	><* * Ч
мамулька ж. вж. мамуль. С бачо Кдцо урднкааме сйчката царе-
вица и натрупааме цала камара с мамуле, а избрааме и нёколко
мамульки за затки.
манга ж. Хаймана, безделник. Таквас манга бил комшййата, за
нйшто да му не вёрваш и нйшто с нёг да не правши.
мандрувам несв. Търся нещо упорито, тършувам. Стйга си
мандрувал по кдштата!
маре прил. неизм. Която е за клане — за овца. Чърната уфцд,
дёто йъ зёеме от Курвд, есентд ше йъ дам за марё, дти нёшто зё
да линёе.
марен прил., обикн. марна прил. ж. Хладка - за вода. Направи ми
вуддта да е марна, дти ше си мййа главдта.
марок м. Котарак. Нашта кдтка, га са разгдни, като зёме да
мърньука, та чёк съ чуе на Мизйнка и збйра мардците. Кднцете са
съ згёпиле от тва, дёто мардците ги дръпаа.
марталозин м. Мързелан. Малкото мдмче на Джугалъове излёзе
калпав марталдзин — йч не съ фашта за работа.
масур м. 1. Цев за навиване на прежда за тъкане. Сйне, пддай ми
масурът със зелёната прёжда. 2. Къдрица, къдрав кичур коса. На
нашта внучка кусдта и йъ цалата на масуре.
матара ж. 1. Манерка. Утре дднеси една матара вйно, та да
пййнем и нёе. 2. прен и груб. Глава. Удари гу по матарата, та да
вйди звёзд и пу бёл дёнь.
матрук м. Дебело и късо парче дърво. Уцутра стварийме една
кдла с ддбови матруци. Най-лёсно в гурдта правим кърцувачка от
еднд пд-длдшко дръво и по среддта да са прекантари, тураме едйн
пд-гулём матрук. Тёлето на Маврата е с убава епййа — наклало
съ йъ като матрук.
маукь м. Нахут. Cicer arietinum. Баба Узунка дава за еднд ицё
една шдпа маукь. Най ми арёсва да йём филййа, намазана със
шарланъ и шарена сдль ут пёкана царевица, тйквени сёмки, маукь,
сдль и чубрица.
маутник м. Стара, неподдържана къща; съборетина. Мандйлови-
те маутници, га ги събараа, ут тёх чек рйпаа бдали с рдгуве.
машина ж. Готварска печка на дърва.Иди да стйкнеш машйната,
дти йёденето дште не е уврёло.
меле несв. 1. Меля житни култури на брашно; смилам. Скдро ше
ддим на вуденйца да мёлем малко брашно за прасетата. 2. Бия
- за тъпан. Ф Курвд тдпанете мёлет вёке цала недёльа, ше йма
148
мийка
синёкъ и гъурёш. 3. прен. Говоря продължително и досадно. Снадта
на Мазното Гдлабове като зёме да мёле, та нёма спиране.
мёлица ж. Специален дървен уред за обработка на изсушения лен
след обработването му с бухалката. На старата мёлица лендт съ
мдне по-бръшку.
мерёцки прил. Проклет; xvycv. Мерёцки да останат тис авлъате,
дёто ни утрёпаа убавата котка! Мерёцко му йёре, да зёме да
изедё листата на йддрата дрёнка!
месаль м. Тъкана покривка за завиване на хляб. Лёбът фтаса
рано и излёзъл из нишковйците и едвам съ побрал на месалете.
метварка ж. 1. Механичен уред за ръчна обработка на лен. Цал
дёнъ кака мдна лъдн на метварката. 2. Фабрика за обработка на
лен. На каменската метварка има и топила и сйчки машйни за
работа по лендт.
мечкань м. Пържени парчета хляб. Мама байа чдсто ни прави
мечканъ и си гу прислаждаме с чурбд от кацата с кдказе, потс-
ладёна с петмёс.
мешйпа ж. 1. Корем; търбух. Каква мешина йъ отпрал Гйзгъу
Нйсторове, гато скдро ше съ утёли. 2. груб. За човек — ненаситен
на ядене. На тас мешина й дай само да йедё и да трупа курём.
мёшка ж. 1. Място, пространство. Мира нёмам, мёшка не мдга
да си найда, га мъ забулй пусти здп. 2. Част земя, местност. Въ
ддихте на онас мёшка, дёто лани найдухме зуниците?
миждё ср. Възнаграждение, което се дава на първия, донесъл доб-
ра вест в дома; срвн. драгйчко. Обикн. в израза о Кръпна миждёто.
Ше йда да кръпна миждёто на Връговица, дти снадта им близнйла
с двё мдмчета.
мижолка ж. Детска игра криеница. Сйчките деца от маалдта
играаме на миждлка, ама га стане тдвно.
мизйнка ж. 1. Най-малката и най-глезената дъщеря в семейство-
то. Паскалйна Пёндарове си има друга мизйнка, на нёй сё штёрки
й са раждат. 2. Местно име — местност в Каменица. Вуддта от
чешмдта на Мизйнка йъ вндгу гурёшта.
мизулька ж. Афта в устата. Оле, дле, бабо, вйш ми изйкъът,
ймам мизулька.
мизунь м. Горната част на механична едновремешна затварачка
на врата, която влиза в долната част. Иди да туриш мизунъът на
въртдта на назакъът, дти мъ йъ страх да не ддйде нушндто.
мййка ж. Умивалник. На таз женд чйрапете й сегъдт мръсни
по цал дёнъ в мййката.
149
Казано на Каменска
<’ * «"<’*«** z • «• • < ‘7г ’ 7 • чг • 7‘	« "<* • «	«“ г “<<“
мийльузувам несв. Мързелувам. Чиракът на Гъски Узунове само
мийлъузува и нйшто не пофашта.
мильон м. Не много дълъг (до 2 м) и не много дебел дървен труп.
От тва дръво ше излёзат цали три милъдна.
моментёга ж., груб. 1. Голямо момиче. Стига си съ цйврила, не
вйждаш ли каква моментёга си станала! 2. Мързелива мома. Ес
бёх гулёма моментёга, та мама сё ми чёшеше кусдта.
мона несв. Мъна лен. Мднееме с мёлицата.
монене ср. Мънене на лен. Моненето йъ трудна рабута.
моо обръщ. Мамо. Мдо, подай ми тдс кръпелъ да гу туре в
машйната. Мдо, ми дти тёй съ караш на кака?
морафетлййъ прил. неизм. Който е сръчен, пъргав и умее да пра-
ви нещата хубави. Блазё на жёните с морафетлййе мдже!
мотух м. Необщителен, мълчалив човек. Зёкъът на Муската
Пёйове бил гулём мотух, само глёда с чърното на очйте.
мрел прич. Умрял. Жйф или мрёл - нёма разминаване!
мръка съ 3 л. ед. ч. Разгонва се - за овца. Бабата на Чърното съ
била родила, га са съ мръкале дфцете.
мръкнина ж. Привечер. Чёк на мръкнина ше ддим на нивата да
вадиме, тагас йъ нашта сард.
мръсен прил. Блажен. Убаво си направила, таз вёчер не съ еде
мръсно.
муам несв. Муша. Стига си муал ф купдта със сёното, оттам
нйшто нёма да исфръкне.
мусандра ж. Вграден в стената шкаф за съдове с дървени капаци.
Пддай от мусандрата малката тавд и гулёмото шуле.
мускур м. Мърляв, нечистоплътен човек. Като излаза от банъа-
та, нйкога не мджеш да си помйслиш, че тдс чилёк йъ такдф
мускур у тёх и ф работата.
муулёсал прич. Мухлясал. От муулёсал лёп и сйране са правы
най-убав сулдвър.
муулёсвам несв., обикн. 3 л. ед. ч. муулёсва. Мухлясва, хваща пле-
сен.
мушлйкаж. 1. Червей дървояд. ANOBiUMSPP.Z/?cdwm<?Htz таванъът
ги подбараа да ги еддт пусти мушлйки. 2. прен. Прекалено любопи-
тен човек, който се вре навсякъде. Кумдт на Ушафката Мандйлове
йъ гулёма мушлйка, дёт гу не сёеш, там нйкне.
мърнйкам несв. Говоря тихо и неразбрано; мрънкам. Кака Тина
Драйуве йъ тдлкоз бдлна, та едвам-едвам мърнйка.
150
наврыиньа
мърньукам несв. Мяукам - за котка. Нашта котка, га съ
разгони, като зёме да мърнъука, та чек съ чуе на Мизйнка и збйра
мардците.
мърцйна ж. 1. Слабо, ципесто месо. Стига си ми давала от таз
мърцйна, едвам йъ ддфча. 2. Силно отслабнало същество - човек
или животно. Кдлъо Патдкове от пуста пукница залинё, та стана
на мърцйна. • Ида си мърцйна — умра. Шарената уфцд нёщо ми-
телёса, ше си йде мърцйна. • Праве на мърцйна — развалям, съсип-
вам. Като фане да свръши нёщо, та гу прави на мърцйна
и
набадам несв. 1. Набождам. Га дгъа бос пу льувадата, сё нёшто
мъ набада. 2. Леко накуцвам. Като му влёзе трескд ф кракдт, зё
да набада.
набодньа ж. Желязна вила за ринене на оборски тор. Зёми набод-
ньта, та да изрйеш ф трёмът на волдвете и тёлето.
наборлийа м. Младеж, който е на една възраст с други младежи и
комуто предстои отиване в казармата. Сйчки наборлие убикалет ис
сёлото с музика и мдмите ги кйчат с шёврета и кйтки.
наваждам несв. Напоявам с изкуствени вади нива. Лётос по
полёто до аркът йъ полно с мераклййе да одбйват вода и да
наваждат нйвете.
навбзбръдно нареч. Нанагорно. Оттук по навдзбръдното и ше
йдеш у Старшийата.
навбт м. Мъж, който живее в къщата на жена си; приведен зет.
Синдт на Пътлъо Терзййове утйде навдт нёйде по валйца.
навръшпьа ж. Срок от два месеца, който се дава за свършване
на някаква работа. Пазарййме съ за една навръшнъа да му платйм
сйчку накрайат.
151
Казано на кайенски
нагаджупвам (съ) несв. 1. Навеждам се, надупвам се. Жендта
нёкога, като съ нагаджупи, да та йъ срам да глёдаш. 2. Обръщам
нещо с дъното нагоре. Измйенете тёнджури, за да иссдонат пд-
бръже, ги нагаджупваме на лъднена кърпа.
нагаджупен прил. 1. Надупен, наведен. Га пдпраме маджунето,
сё седйм нагаджупени. 2. Който е обърнат с дъното нагоре - за
съд. Сйчки мйти сддове ги дръжйм нагаджупени да им истечё
вуддта.
frVotTA	ЛА ЙЪ НАЛГАНА,
Гаеда одно НА/7ОРИИЧКМ
надзйпквам несв. Натьпквам, препълвам. Послёднийат пдкъ със
сёното от лъувадата тёй надзйпкааме талйгата, та по пдкъът
към нас едвам не съ изврати,
надрйндвам съ несв. ирон. Наканвам се, имам намерение. Мдйат
чилёк па съ йъ надрйндил да дди за гдби в гурдта,
наждам несв. Намирам. От баберък нёкогаш наждаме тдлкоз
необрани маджуне, че пдлним цал чувал.
назакь м. Килер. Иди в назакъът да ми дадёш един крдх от
създърмдта, че ше варим траанд.
накачвам съ несв., накаче съ св. Полепват по мен тръни. Цал съ
накачих с бутракъ.
наклал съ прич. Надебелял, затлъстял. Тёй съ йъ наклал бай
Мито Накъове и дти йъ крдп и йъ жйф папарлъук.
.	152
х.	невестар
У* У' *>> У— У * У~. “У ‘' У *>>.—>'’ »* * У * »" У * УУ' У' '>> * У "У У* у *» и
накрасе св. Украся, накича. Е-е, па убаво сте гу накрасило тва
кдледниче!
намауре съ св. Настръхна от студ, страх. От сутринтд, като
съ намаурих от тас пуста стукъ, та едвам по обет съ свестйх.
Като съ сурна уфчёрското куче спрбти мен, та съ намаурих като
пудгднен мърдк.
намйчамсънесв.Намъквамсе.Тей йтросъ намйча джуджёньът
пре пйлетата, та не мджеш да разберёт как сётне с уморёните
пйлета съ измйча.
напйвам несв. Попивам, поемам — за течност. Тёстото за
таганйци напйва вндгу шарланъ.
напорничката нареч. Накриво, ядосано - за поглед. Гато
клесарът на чръкватата та глёда напорничката, да бёгаш уд нёк.
Който глёда напорничката, да бёгаш три дёна пд-делёче уд нёк.
напорнички нареч. вж. напорничката. Мдйта кумшийка па .йъ
еддсана, глёда само напорнички със смръштени вешки и ококдрени
очи.	7
напукам съ св., груб. Наям се изобилно, натьпча се с храна; нап-
люскам се. Еднй баби на грдбиштата укат, джаукат, па сёднат
да съ напукат.
наръч м. Нещо, което се обхваща с една ръка. Дай един наръч
сёно и една турбо ечимйк на кднъът.
наставниче ср. Хвощ. Equisetum. На лъувадата до рекдта йъ
пдлно с наставниче, дёто дёдо понёкога му вика борйка.
настёре съ св. Възгордея се, надигна се. Галиба на тёп пйсаа
пйсмо, тёй съ настёри.
наток м. Борина с повече смола. Наклъуфкай ми малко наток,
та да распалим пд-бръшку дгънъът.
наузбаница нареч. Много набързо. Цалата работа, дёто фанаа
да секдт дръвете в двдрът, съ йъ направило наузбаница.
нафако ж. Берекет, изобилие. Има си нафакд и фкдшти и на
нйвата. Данд таз гудйна да има пдвече нафакд, та да мдже да
израним добйтъкът пд-убаво от лани.
начешка ж. вж. зачешка.
нёвгаш нареч. Някога. Въ пдвниш нёвгаш, га ддийме зиме рано
на учйлиште и машйните дште не бёйа згрёле стайте, там си
седёеме с чдфулки на гласите?
невестар м. Женкар.Мъри, въ не знает, че мъждт на комшййка-
та бил гулём невестар, сё по чужди жёни му билё очйте, па и
дште нёшто?!
153
Казано на каменски
нёкъкь м. Нокът. На нёкъкъът на дёсната ръкд ми съ зачёсна
трескд.
нефёлам несв. Не съм добре здравословно. Откак ми минд
пустата кашлица, дёто буах като стар цйганин, нёшто йч нефёлам
нефёлен прил. 1. Недобър, некачествен. От сйчки баници пай-
нефёлън йъ гуленикът. 2. Болен. Ут нёколко дёнъа мдйат мош
нёшту йъ нефёлен, та ше гу вдгъа да съ церй ф Чёпино при доктор
Ддшкиноф.
нишан м. 1. Знак, белег. Както си вървёа и тдй му даде нишан
да спрдт. 2. Годежна китка, жълтица и др., конто момата дава на мо-
мъка. За нишан на нашта згуденйца баба дала вндгу гулём пендар
с царски лйк.
нишковйци мн. Нощви за месене на хляб. Кузенъакът фтасал и
излёзъл от нишковйците. Нишкоейците на Крйф Цангъо съ пай-
гулёми в маалдта и съ правени от старо ддбово дръво.
ништулци мн. Кокили. На загувелки мдмчетата дгъът на
ништулци.
новино ж. Новолуние. Ше глёдаме, штдм стане ноеиндта, ше
искарваме добйтъкът и ндштем на паша.
нужйчка ж. Ивица необработена кожа; тасма. Скдсаа ми съ
нужйчките на цървулете. '	
нушно ср. Призрак на човек, който плаши хората нощно време.
На топйлото във Власа дёдо Кара, за да съ кдпе на теенд, съ
- прави на нушнд. Бръшко, деца, да лёгате, дти ше ддйде нушндто
да ви зёме.

154
окапци
О
обйждам несв., обйда св. Обикалям, наминавам да видя. Най-
малко едндш ф недёльата дёдовете Гьдрги и Васйлъ обйждаа
нйвете преди ждтва.
бградньаж. Ограда. Оградньата откъм пдкъът ни йъ от бйчени
доски, а па откъм комшйете — тараби и тёль.	7
бгризе мн. Остатъци, отпадъци.Влнхо, въ знаеш, че дгънь дгризе
не оставе?
одбраздене ср. Отделяне на участие от нива с бразда. С крайнау
та браздд ф нйвете нёе отдёлеме нашто от чуждото и му вйкаме
одбраздене.	ч	.
оджёк м. Огнище. Оджёкът ф една кошта йъ като еръцету на
чилёкът — гурй ли, йма гу, изгасне ли долгу — нёма гу.
бдма нареч. Веднага. Однёкънь уерйгааме йёгнетата и йёрета-
та и ддма прудадооме йёрината на Паско Калпазанове.
однёкънь нареч. Онзи ден. Ама какдф си буштур, ми да не си
забурйл, ми сё сме недёльа, а однёкънь ф пётък купийме кдньът, а
пд-однёкънъ ф четвъртък гу пазарййме.
однемагам несв. Бавно, мързеливо говоря. Като зё да однемага,
та едйн дёнь не му стйга да льднка. Жендта на Бунцето йъ
гулёма клепарка, като зёме да однемага и да льднка, не мдже да
сътрас.
бедно нареч. Едновременно извършване на работа, която обикно-
вено се прави по два пъти; наведнъж. Б'ех си навёйнала ръкдта, та
съ забавийме да прашим маджунете на Пашдв въбёл, та есё ше
ддим да ги прашим дедно.
окапци мн. Отпадъци вълна и под. Лёте по огради и тёльове си
збйрааме окапци вдлна от дфцете.
155
Казано на каменски
. окотам св. Наредя, подредя вкъщи. Една женд ф кдшти има за
сйчко врёме, ама за да окота сйчко, нйкогаш гу нёма тва врёме.
окроп м. Извор с гореща вода и обществена пералня. Мама
отйде на окрдпът на Власа да перё рйзете и чишйрете на дёдо.
На окрдпът жёните освён че пердт, там нёкогаш съ и кдпет.
ольма ж. Бебе или възрастен човек без зъби. Нашът дёт йъ
жива дльма, дёто вёче ептенй нйшто не мдже да зддфче. Тас
дльма, като зёме да фдфле, та ептенй нйшто не мджеш да раз-
берёт.	.	.
олта ж. Завой, ход за измъкване от неприятно положение. Карата
па направи длта, та нйкой нёма да гу фане.
омерфёле съ св. Нацапам се, изцапам се. От игрд с кална тдпка
нашто мдмче па съ омерфёли.
омукь м. Навик. Такдф омукъ ймат и бай Васйлъ и кднъат
му, та га минуват край кръчмата на Дйрекът, сё съ спйрат.
Едйнийат да исчйне, а па чорбаджййата нёшто да кръцне.
онождам несв., оноде св. Правя нещо. Тй знаеш ли, ме тва, дёто
гу ондждааме фчёра, зё, та стана.
опулвам съ несв., опуле съ св. 1. Оставам с отворени очи, не мога
да заспя. Като съ опулих, та цала ндш, усдвнах опулен. 2. Отварям
широко очи от изненада, страх и под. Каквд си съ опулил, гато не
ей вйждал пампдр с трй кулела! 3. Противопоставям се на някого,
противореча му. Снадта, като съ опули на мама, та чёк штёше
да съ стйгне ду лубукь.
Орйште ср. Място в селото, където се играят хората. На Бабиндёнъ
цалото Орйште нёма да поберё драта, дёто ймат бабинчета.
ортосвам несв., ортосам св. Свършвам някаква работа. Бёки
ортдсаате да урднкате царевйцата и да очукате чуфките на
суфёнката?
ортума ж. Дебело въже. Дай дртумата да връжем тёлето.
оръевам несв., оръена св. 1. Отслабвам.Т/еигтпо нашът комшййъ
зё да оръева - тва йч не мй арёсва. 2. прен. Обеднявам, изпадам.
Абё, маани гу тас айманд - не вйждаш ли каквд съ йъ оръенал,
та чёк гаште нёма!
дти нареч. Защо, защото. Оти не ддйдооа фчёра в Курвд да
глёдат гъурёшът? • Оти тёй - защо така. ЛЯ/ дти тёй направийте,
та мдйто мдмче не можё да съ искдпе в рекдта? • Оти да — за да.
Тури пиштималъът, дти да съ не вапцаш с тас пуста буйд.
156
пангар
отловам несв., отпона св. Откачвам, премахвам нещо, за да от-
вори врата и под. Иди да отпднеш вратдта на назакъът, че ше
внасаме кацата.
отловам съ несв., отпона съ св. Противя се, опъвам се. Ес му
вйкам на мдйат мош: “Иди да вйдиш наште”, па той като ми съ
отпона, та чудо штёше да стане,
отчоквам несв., отчокна св. Отчупвам парче хляб. Елйтката ми
отчдкна от нёгувийът лёп.
очувам св. 1. Запазя. Глёдайте да очувате нйвете с ръштд от.
влазане на добитък, че нёма да мдже да гу ужднем, 2. Отгледам.
Най-убавото, дёто направи нашта спад, йъ тва, дёто барабар с
вндгуто пдлска и кдшна врътка си очува и трите деца,
ошаф м. 1. Сушени плодове. Оште от лётото наште дра си
правет ошаф за зймата от йёбълки капалици, круши, гърлешки,
трънки, дрёнки, боровинки, дули, 2. Компот от сушени плодове.
• Шарен ошаф — размесени сушени плодове. Есентд бердт зрёли
галаганки да ги сушдт за шарен ошаф, дти в нёк има сума/ти
емйш,
ошафка ж. Сушен плод. Мджеш да си откъснеш нёшто слатко
от кдледничето — йа бонбднче, ошафка, сёмки, кдчове.
п
пампор м. 1. Триколка за игра на деца. Цала сутрин карааме
пампдрете от Нанковица до Лазарица, 2. Мотоциклет. С пампдре
съ вдзет полицаете и началниците им,
панагонь нареч. обикн. в израза • На панагбнь - отгоре, свръх
товара. На кулата и ддйде малко на панагднъ, ама не съ изврати.
пангар м. Място в черквата, където се продават свещи. Испърво
ф чръквата съ минува прес пангарът, • Туре на пангар — строго
157
Казано на Каменска.
преценя нечии действия, постьпки, поведение. Само едндш да тъ
туренапангарът,татогасшевйдиш.
панта ж. 1. Карта за игра. Не му вървй пантата. Има ли убава
панта, секи съ пйше за мастор, а нёма ли - ортакът му виндвен.
2. прен. Безделник. Сега младите съ гулёми панти, дай им пард,
скитдрене и, ако мдже, йч да не учдт.
Теи съ НАКЛАЛ &А|Х Мйто Нак^озЕ.
И от КН йъ	и нъ	ПАПАРЛЬУК.,
пануда ж. Храна, която се носи на болен. Утре ше носим пануда
на бай Рйсто Зайкове, дти йъ ептенй веранъ.
папарльук м. 1. Късо дебело дърво. Подай ми днзи папарльук,
дти ше влёзе в машйната. 2. прен. Нисък и набит човек. Тёй съ йъ
наклал бай Мйто Дрйнгове и дти йъ крдп и йъ жйф папарльук.
паральо ж. Софра./Сяка чдсто праскача паралъдта ф одайдта,
дти йъ мързй да избикулй край мусандрата.
парамонь1 м. Голямо парче — хляб и под. Сабаале омаах цал
парамднъ лёп със шарена сдль и малко сйране за прйсладък.
парамонь2 м. Прякор, прозвище. Ф Каменица нёма чилёк бес па-
рамднъ.
п ар а спу р нареч. Обикн. в израза • На параспур - накриво, наопа-
км.Работите му сё на параспур вървъдт.
паратик прил. Незает, свободен, неангажиран с работа човек.
Гато и да гу вйдиш мдмчето на баньарът, то сё йъ паратик и си
трдси белъдта.
158
\	пеньуга
параутка ж. Гъба прахавица, пърхутка. Некой от младите
параутки мдгат да съ еддт, а па на старите параутки чърнйът
прах тураме на рани за спиране на кръфтд,
парцоль м. 1. Парцал. Баба ми зашй една лъдпка от вдлнен
парцдлъ, 2. прен. За лошо физическо състояние, за отпаднал, омало-
мощен човек. От нёколку дёньа нашто дёте йъ като парцоль,
пасмо ср. Намотана на гранка прежда. Сине, подай ми от кдшни-
цата пасмото с червёната буйд.
пасталь м. Износена обувка, която използват за ходене по дво-
ра, улицата. Баба Марийа Цйкалове си загубила пасталъът на
Мизйнка, който гу йъ нашдл, да и гу върне и ше гу чёрпи еднд
шуле домашна бузд,
патаруга ж. Тояга за подпиране. Ндвийат гуведар, като съ обёси
на тас пуста патаруга, та нёкогаш ше зёме да загуби нёкойа от
кравите, Тдс чилёк зё да остарёва и бес патаруга не мдже да
дди,
патёркам несв; Ходя патраво, влача си краката. С тис калёвре'
само патёркам и с тёх дгъа само до кдчината на прасето,
патарник м. Лъжичник — дървен прибор за лъжици, вилици.
Подай ми патичките и бунёлите от патарникът, дти ше едём
бракаданъ с дрдбене,
патичка ж. Желязна лъжица. Пддай ми бунёлата и патичката,
патра несв. Ходя накриво, тромаво. Ми дти мъждт на онас
валйченка тёй зё да патри, да не съ йъ нёшто поврёдил?
патраф прил. Човек с криви крака. На патравийат .чилёк
крацёте му съ съ искривйле като чдпале на орёл,
паур м. Плоско шише за ракия. С паур съ дди на калёски при
сватове и батове,
пашка ж. 1. Опашка на животно. Не мдга да му съ нарадвам
на тва даначе; ёле, га зёме да смофтё ут дуйёкът и да въртй
пашката, Във вирдт йъ пдлно с полъупатки, дёто съ замръдале
като малки гуштерчета с пашкй, 2, Край нахоро. • Кръша пашка-
та — играя на края на хорото. Кдйто кръши пашката, йъ пд-гулём
иградрец от водйчът,
пеньуга ж. 1. Голям пън от корен на дърво. Тате йъ набрал от
гурдта една кулд ддбови дръве и йъ извадил нёколко ддбови пенъуги,
Кугато пенъугите съ крдкъът, луканъките съ сушдт и джйбрите
врдт, да умрё чилёк йъ резйлъ! 2. прен. Здрав и силен човек. Да
знаеш, Рйсто Ушове йъ гулёма пеньуга, каквдто фане, нйшто не
159
Казано на Каменска
мдже да му съ опрё — йёк йъ зъ дёсет души и уварда за илъада.
пералька ж. Дървена бухалка за пране. На окрдпът съ перё с
пералька.
перперййа прил. неизм. Стегнат, напет човек. Пътлъо Терзийове
йъ перперййа чилёк, сёкогаш сйчко му е нарёт и га вървй, гато
ше фръкне.
печатка ж. Домашно тъкана карирана салфетка за храна. Лёлъа-
та на Минко Драйове йъ баш майсторката на печатки за чайс — с
червёно съ за радос, със сйнъо — за пдмен.
. пешйнь нареч. Преди; най-напред; по-рано.77еи/мнь да съ дуйдт
кравите, на сёко добйче съ мйе ймето и дуйёците. Дай пешйнь да
извадим маджунете, сётне ше ддим в гурдта да трдсим гдби.
пизуль м. Малък отвор, дупчица на вратата за наблюдение. Иди
да вйдиш прес пизулъът кдй йъ удвдн.
пизунь м. Заключалка на врата; резе. Тури пизунъът на вратдта
да не изнесё нёкой маджунете.
пирускьо ж. Железен триножник в огнище, върху който се слагат
съдове за готвене; пирустия. На пирускъдта сме туриле вдда да съ
грёе, ше бръкаме йёдене на прасето.
пйскунь м. Примитивна свирка от върба. С пйскунъ от връби съ
гласёеме да свйрим, ама тдс пдкъ не стана, дти бёше преминдла
мазгдта.
> писньук м. Мръсен, нечистоплътен човек. Ес с таквйс писнъуци
дра си нёмам нйкакво дш-бёш, ём не съ чйсти, ём и рабутата му
таквас.
питар м. Домашно приготвен.хляб. Фчёра изёдооме на едндш
цал питар лёп, та даже пйтааме за дште.
пйштел м. Пищял — на човек и животно. Тднки й съ пиштёлете,
гато съ наштулци. Денъдт пред Бабиндёнъ мама згдтви чуфки с
пйштеле. от старата кузд, дёто йъ заклааме кдсно през есентд.
пиштималь м. Широка, домашно тъкана престилка с цветни ор-
намента от двете страни или в краищата. Тури пиштималъът, дти
да съ не вапцаш с тас пуста буйд.
пййа несв. Пия • Пййа кьукьунь - пуша. Най-калпавото за един
млат чилёк е да пйе къукъунъ чдсто-чдсто и да не йё йёл.
пладнувам несв. 1. Обядвам. Рукни гу, бре, да ддйде да пладнува-
ме. 2. Събирам на пладне стадо овце под сянка да почиват. На Сйвек
уфчёрете пладнуват дфцете сё край Вйцин кладенец. 3. За овце
— почивам си на сянка по обед. Закарай дфцете да пладнуват под
върбдта до рекдта.
160
подмоме съ
плакёта ж. Баница — изобщо. Однёкънь йёдооме плакёта с лаана
и булгур, • Разбутам плакёта - омеся баница. Мама ше разбута
плакёта или ше умёси пита, :
пльукало ср. Детска играчка от бъзова цев, бутало и топчета от
кълчища за стр ел ба. На Кдлъо Папаркове плъукалото плъукаше
най-убаво и фърлеше затките от пдздерът най-делёче,
пльукам несв., пльукна св. Издавам слаб шум, пукам. Айде да си
направим плъукала от бос, та да си плъукаме със затки от пдздер,
пльуска безл. Вали много силно - за дъжд. Удвдн плъуска йёко,
та нёма спиране, ако тёй кара оште час и сёлъът ше ддйде.
пльуснйца ж. Плесница. Като ти трёсна една плъуснйца, та
бласкунки ше ти съ вйгьът по бёл дёнь, “Конто не слуша, ше йедё
плъуснйци!” — сё тёй вйкаше дёдото на Кдлъо Карата,
пльуштйца ж. 1. Каменна плоча за настилка. На арманът прет
трёмът ше турим плъуштйцй, та да рйнем пд-льдку. 2. Детска
игра - хвърляне по цел с плоски каменни плочки. Айде да играем на
плъуштйцй, •	,	"	7
поаль м. Плъх. Mus rattus. В назакъът на старата кошта йъ
полно с пдале, гулёми кдлкото зайци, та ше ни изеддт йармдта,
побарулник м., шег. Човек, който бързо намира нещо опипом.Ей,
побарулник, как набара ф тдвното мумдта, да йъ скокадйшкаш?
повойница ж. Специално приготвено ядене при посещение на ро-
дилка. На малката штёрка на бай Рйсто, дёто йъ близнйла мдмче
и момйче, ше носим .двдйна повойница,
подбесёте св. Подмамя,	Нашийат сйн па гу подбесёти-
йа да дди по динъдта.
подбрадне ср. Място под брадата на животно. Пддай капйстрата
прес пддбраднето на шутийат вдл,
подговарем несв. 1. Отвръщам.Т/йй-лтрйзс дёте да ми подговаре и
женд да мъ трдси ф кръчма, 2. прен. Надумвам, подмамвам.Гулел/м-
те деца чдсто подговарат малките авлъате сё за нёкаква белъд,
подлугар м. 1. Старо парче плат или кожа за стелка на цървул.
Скдса ми съ подлугарът, ше трдсе ндф, 2. ирон, и груб. Лакей, угод-
ник. Ес нёма да му дам да стане подлугар на властд - сё тёй вйка-
ше бай Мйто Брънъове,
подмизулька ж. Подмазвач. Онази подмизулька току дди от
кдшта на кдшта да ушми нёшто и да съ докарва.
подмоме съ и подмомё съ св. Заергенея се, замомея съ.Наш ърлъо
зёл, че съ подмдмил, Най-малката штёрка на Цветанове рано-
161
Казано на каменски
рано съ подмдми, Наша Паскалйна има вече пране и съ подмомё.
подница ж. 1. Плосък глинен съд за печене на хляб или други пе-
чива, който се похлупва с връшник. Невёстата расточи кори и ше
ни прави гуленик на подница, 2. прен. Човек, на когото не може да се
разчита. Остави тас подница, тдй за една пард не струва, дти не
знаеш га ше тъ изддни,
поздер м. Отпадъци при обработката, мъненето на лена.
поздерки мн. вж. поздер. На чепкалото чдпкаме повесмдто, та
да паднат сйчки пдздерки, i
пойверичка ж. Късче, парче, нещо разкъсано, изпотъпкано. Дёте-
то тёй раскдса кнйгата, та стана само на пдйверички, Нйвата
със жйтото тёй йъ утдпкана, че стана на пдйверички, Минё ли
ашдм, нйвете с царевица и жито станат на пдйверички,
покло1 ср. Ад, пъкъл. Сйчки грёшни на земёта на днзи свёт ше
дгъът ф пдклото, Ф пдклото ше йдеш ти, греовё дште отсега ше
си натуриш на душдта, \	-
покло2 ср. Растението цикория. Cichorium. Прдлекъ берём пдкло
за прасетата, а па от млекдто му си правим дзвекд,
покь м. 1. Път. Оттук по пдкъът, по пдкъът, през дребакът,
та в букдт, 2. Недобре опечена ивица в хляба. • Лёп със покь — кли-
савхляб.	, .
полани нареч. По-миналата година. Пдлани зёеме еднд прасе, а
лани двё, та ше ни изеддт ушите и ддските на кдчината.
полес м. Качество (положително или отрицателно), излъчване на
човек, което го прави желай или нежелан при среща. Срёшне ли мъ
чилёк с лдш пдлес, йч не мй вървй, а йма дра с лъдк пдлес и от тёх
ми вървй на убаво,
польупаткаж. Попова лъжичка.2?г>в вирдт йъ пдлно с полъупатки,
дёто съ замръдале като малки гуштерчета с пашки. В таз баруга,
ако вуддта пресдоне, нй една полъупатка нёма да оживёе,
, польупёнка ж. Капандура на таван. Масторът съ пробуши ис
полъупёнката, та да претрдси керемйдите на кдштата,
помет м. Пръчка с парцал накрая за почистване на пещта.
пообйда св. Понаобиколя, понавестя. Сйне, земёте с Бдрчо баби-
не, да пообйдите нйвата в Буков ддл, да не зёмат айдуцете да
крадёт,
поп м. 1. Пъп. 2. Трапецевидно набрано парче на мъжка долна
риза или на празнична мъжка риза.
попница ж. Глинена поставка, широка около 15 см, за печене вър-
ху жар./fa пдпницй тураме да печём плакёти в гулёми тавй,
162
j
пребръкувам
погтрам несв. Окопавам за втори път окопни култури. Га пдпраме
маджунето, седйм сё нагаджупени,
потамьосвам съ несв., потамьосам съ св. Скривам се, спотайвам
съ.Къдё ли съ потамъдса тдс пусти чилёк! Ес гу тросе, а той бил
съ замёл ф алъата на двдрът,
потоницаж. Странична широка дъска на волска кола. Напдлн ийме
кулдта с маджуне, та чёк пдтониците едвам ги фанаа,
потсблна св. Подслоня. В гулёмийат ддш нёс с брачёдът Гдшо
съ потсдлнааме пот канатете на талйгата,
потсурнёсвам несв. Подлъгвам, подмамвам. Абе, Анго, каквд си
потсурнёсал нашът Бдро да си купи тва малку прасе, дёто йъ
дште сукалче?
потчокна св. Подхвана разговор. Л, таманъ потчдкнааме тас
прйкаска, та да кажа сётне каква стана кьа ф учйлшите,
пошка ж. Чепка грозде. От тис пдшки на чърното грдзде от
Бошульа ше излёзе убаво вино и джйбри за рикийа,
праксан прил. Опитен, отракан човек. Масторът си йъ мастор,
тдй йъ праксан за сёка работа,
пракьо ж. Всички домашни животни, конто се дават за зестра на
булката; прикя. На мъничката штёрка пракъдта йъ пёт дфце и
една кузд,
пране ср. Мензис. В изразите • Имам пране, дойдё ми пранёто
— имам мензис. Наша Паскалйна има вёче пранё и съ подмомё,
. праспа прил. ж. Временна - за свиня. Нашта свиньд, га стана
прасна, га са опраси, та стйга чёк дёсет гуденца,
праоданец м. 1. Заселник от друго място; преселник, пришълец.
Гулёмото момйче на Бабанкове си зёла праоданец нёйде чёк из
Дунавът, 2, прен. Лош, проклет човек. Остави гу тдс праоданец,
дти не гд ли вйждаш, че само белъд прави и с нас не мдже да мёли
брашно,
праша несв. Окопавам за пръв път окопни култури. Айде да
вървйм да прашим къукъунъът:
прашйлка ж. Малка мотичка. С прашйлка прашим на малко
мёсто в двдрът, а па с мотйките кдпаме и възрйваме по нйвете
сйчко, дёто сме садйле, :
пребръкувам несв., пребръкам св. Преминавам през вода; пре-
газвам.ЛГй пребръкаме рекдта и ше идем на Сража на другийат
брёк.
163
Казано на каменски
прегамалвам несв. Премрежвам - очи. Дётпето пдчна да пре-
гамале очйте, вндгу му съ спй.
прекажвам несв. Превеждам от един език на друг. Мъри Лъубе,
ми тва, дёто гу рёкъх, как ше им гу прекажеш на тйс убави дра
ут Францийата, ёс на тва, дёто тё гъльчдт, само ги глёдам и
мигам.
прекантаре съ св. Застана в положение на кантар — на две люле-
ещи се половини — за люлка и tlor. Най-лёсно в гурдта правим кър-
цувачка от еднд пд-длдшко дръво и по среддта да съ прекантари,
тураме един пд-гулём матрук.
предка ж. 1. Предене, предачество. Ето, гутдва фурка да йма
за малките внучки, дето тази прдлекь ше съ учат на прёлка. 2.
Седянка, на която се преде. Зимдс на прёлки жёните ём работа
връшат, ём съ и елендйсват.
премйчам несв. Примъквам; промъквам. Дай додё не ни йъ
фанал дъжддт, да зёмем да премйчаме по малку ут набраните
дърва.
премъндросвам несв. Претърсвам, претършувам. Като съ влёзле
у дома авлъатете, та сйчку живо съ премъндрдсале.
прескугник м. Домашно тъкана престилка, по-тясна от пиш-
тималь вж. На Вдтърно набрааме един цал прескутник с дрёнки.
прёслап м. Седловина. От Бёлата вдда на Алабак по пдкъът за
Мйлеви скале съ забикале прес прёслапът пот Суари връх.
пресое ср. Място, огряно от слънцето; присойка. На враштане
ут Самовддица миндме през гулёмото пресде.
пресойка ж. вж. пресое. Закарай дфцете на пресдйката на
Нёжовица.
преучавам несв. Поучавам. И запдчваше баба да ни преучава
на вндгу работи, дёто ф учйлиште не съ учдт, а ма бес тёх си
спднат кднъ.
привой м. Кожено приспособление за закрепване на хомота на
волска кола. Привдйат байа съ изндси и глёда за ноф.
прикотвам несв., прикотам св. Събирам и прибирам на сигурно
място. Не смё прикдтале маджунете ф назакъът.
прйсладък м. Малко количество по-хубава храна (сирене, слани-
на и пр.), която се яде с хляба, за да се засити човек с по-малко храна.
Баба сё ни тураше ф турбдта с лёбът и малко сйране за прйсладък.
прислаждам си несв. Ям малко количество от по-хубава храна с
много хляб, за да се заситя.Бногу чдсто си прислаждам с пу малко
сланйна или шарена сдль от маукь и царевица.
-	164
пуска
причёска ж. Причестяване. Иди на прическа ф чръквата.
пробуше съ св. Промуша се, промъкна с^.Масторът съ пробуши
ис польупёнката, та да претрдси керемйдите на кдштата.'
прокар м. Пътека за добитьк — определено място, откъдето до-
битъкът преминава. От вндгу тдпкане по прдкарете по Нёжовица
пдчна да съ израва пръстд.
ДА ЗАГУБИ НЕ Ко
ОТ КРДСУАТЕ •
ПОБИЙАТ ГОбЕр,АР,
КАТО	ОбЕСи
НА ТА<^ ПУСТА ПАТАРУГА
ТА ЙЕК0ГАШ	ЗЕМЕ
- проскурица ж. Печат за украса на обреден хляб.
прочка ж. По-тьнка шарка, ивица в тьканото платно. -
проштёне ср. Прошка; извинение.77&рвотио цвете на грдбишта съ
оставе за умрёлийа, втдротосъ оставе, като тихо или мълчешкдм
съ нарйча: “Да ндсиш мндгу проштёне на мама, тате...”.
пръвень нареч. Най-напред. Пръвенъ ше навадим нйвата на
Тудора, па сётне ше косим льувадата.	'
пукница ж. Прекомерно пиене на алкохол. Тас пукница ше гу
крати нашът сардш, га фане да пйе, та смдфте като смдк.
пурек м. 1. Много малко, необичайно малко яйце. Ф пдлогът
нарёт с другите ица найдах и един пурек. 2. прен. Опак, труден за
общуване човек. Лёле, какдф пурек бил зёкьът на Тйрката Влаове
— ни съ вдди, ни съ кара!
пуска ж. Пикочен мехур на човек или животно. Драаме тдлкос
вндгу пиене, тъ ше ми съ спука пуската. Айде да ддим да дзйткаме
с пуската на нашто прасе.
165
Казано на каменски
пуфек м. шег. Дете, което е много непослушно, непокорно.
Нашът пуфек па йъ ддил на учйлиште и нйшто не ей йъ зёл с нек,
торбдта с кнйгите му седй зад вратдта.
пучеплузвам съ несв., пучеплузе съ св. Покачвам се, покатервам
се. Дётето съ пучеплузи тдлкос навиедко, та чёк му съ завй свёт.
. пълцйкам несв. Плискам се в съд - за течност. Налёем ли
мътенйца ф матарата и ако не йъ полна, штдм връве с нёйа,
мътенйцата току пълцйка.
пъпуц м. Обувка. Есеньтд за учйлище наште ше ми купет нови
пъпуце, дти старите ми съ скдсаа.
пърдёлка ж. 1. Зелени листа от лук за салата или ястие. Прдлетес
най-арёсвам да йём пърдёлки с уцдкъ, длио и ейране. Нёе йёдоо-
ме пръжени пърдёлки с мае и ица. Сйне, йди, баба, в градйната
да ми накдсаш малко пърдёлки за манджата. 2. Къс от зеленото
листо на лука, което може да се надува с уста и издава звук. Като съ
дуйе ф пърдёлка от гулёми листа, нагрёни ф едйнийат край ели
намачкани, сё еднд свйри зурнд.
р
разбрёнцам св. Объркам, развалям вследствие на некачествена
работа, разбрицам. Масторете от Курвд само разбрёнцаа кдштата.
разгрйбам несв., ирон. В израза • Разгрйбам за нёк - Не желая
някого, не се интересувам от него. Тй да не мйслиш, че ёс разгрйбам
за нёк, йч да не чуйе за тдс сардш, ше ми йъ пд-убаво.
раздена съ св. Съблека се. Пддръш малко тас тдрба, та да съ
раздена, дти заврёх ф тас гурештинд с тйз вдлнени дрёи.
разбучкам св. Разравям — за почва, пръет. Ледта в градйната
само йъ разбучкааме и не можёеме да йъ очйстим от ндвата
тревб.	-
166
РУ?УЧ
расклопа съ св., 3 л. ед. ч. За кокошка — започне да куткудяка за
мътене на яйца. Деца, чърната кукдшка па съ расклдпа, чугъа съ
дали да йъ насадим да моти ица.
раскраси мъ св. безл. Да ме разхлади, да ме освежи. Подай ми
дудата с билйкъът да пййна малко вода с уцдкъ, та малко да мъ
раскраси.
раскръсница ж. Кръстопът. От Скрйеница по пдкъът
към Турйшката като вървйш към един час, ше стйгнеш до
раскръсницата и там ше фанеш десната сранд.
раскръчме съ несв. Разпръсквам се.Дай малко да съ раскръчмим,
дти се сме вндгу начдсто.
растек м. Разстоянието между две опънати ръце. Иди до арманът
да ми донесеш една от ренддсаните ддски, гулема към един растек.
По растегът съ мери кдлку йъ израсъл чилекът.
расчоквам несв. Разчупвам хляб, пита на парчета. Дёдът Рйсто
Ушове на Бддни вечер праф расчдка пйтата на единайсе басамака,
дти тей бйл адекъът.
рёси мн. Ресни на тъкан.
ресульки мн. вж; рёси. Да земеме кушак с ресульки.
ронкам несв. 1. Роня, махам зърната на царевицата от кочана.
Одийме да рднкаме царевица. 2. ирон. Пия, изпивам съдържанието
на съд с алкохол. Пустийат му баджанак, като фане да рднка
паурът с рикййата и докатд не гу свръши, нема спйране.
ронтоли безл. Ръми, вали слабо. Одвдн зе да ронтдли, а от Елйн
връх и Чалът па затъмнё, та кдй знае кдлко ддлгу ше йма да буа
дъжддт.
ропа ж. Яма в земята за съхранение на картофи или за гасене на
вар.Вардм дётето да не йде в рдпата, налй пдвниш каквд стана с
мдмчето на комитете!
ропонь м. Иглолистно дърво с многу малко смола, постно дърво.
Направи си убава смётка за каквд ше гу масторйш тдс ропднъ.
ругльо ср. умал. Малък рог, рогче. На шареното йёре вёче му
понйкнаа руглъдта.
ругуч м. 1. Рог на животно. Фани бикдт за ругучете. 2. Пред-
ната извита част на шейната. В гулёмийат снёк едвам съ показват
ругучете на санъдта. 3. Връх на цървул. Варди са, да та не рйтна
с ругучът на цървулъът. 4. Връх на месечина. Фана новиндта на
мёсечината, вйш каквй й са дери ругучете, гато лъулъка на тёх
ше връзуваш. 5. прен. Слаб, висок човек. Какдф са йъ измдкнал —
цал ругуч!
167
Казано на каменски
рудань м. 1. Чекрък за предене и намотаване на прежда. Невёста-
та па отйде да са фане за руданъът и да оправе згелъчёвена-
та прёжда. 2. прен. Енергичен човек - който бързо говори и бързо
ходи. Мйтката мёле гато йъ рудань с тонка прёжда и га дди, йъ
рудань и половина.
рукам несв. 1. Викам някого да дойде. Иди да рукнеш бачо ти,
дти ше валъкаме прасето. Башта ви ви рука. 2. Викам, говоря на
висок глас. Ес, като зёма да рукам по добйтъкът на Нёжовица, та
чёк съ чуе на Чолаков чучур.
: рупдньак1 м. Дървесина от млади борчета. Насёкааме рупдньак
за арманът на бачо Кдцо, дёто ше съ огражда от страндта на
Дунавете.
рупоньак2м. 1. Ряпа. Raphanus sativus. Дай да накдлцамерупдньак
за дубйтъкът. 2. прен. Гола глава. Вйш гу тдс марталдзин —
главдта му йъ цал рупдньак. ч
ръгъльо ж. Порой с голяма разрушителна сила; стихия. Като
ддйде една ръгълъд, та щёше да ни однесе барабар с дрёите и
добйтъкът.
ръжнйк м., обикн. мн. ръжнйци. Странична преграда от рядко,
вертикално разположени, заострени пръчки на волска или конска
кола за товарене на сено, слама и др. тревен фураж; ритли. Сндпете
от нивата в Мрамор едвам ги събрааме в ръжнйците на кулдта.
ръкатка ж. Гърне с дръжка над отвора. Ф таз ръкатка ше налёем
билйкъ, а па в галандската ше турим млёко от ачката.
: ръскам несв. Хрускам. Най-убави съ дрдбенете, аку съ препръжени
и да ръскат.
ръшка ж. Хрущял. Като йём ребра от йёгнета, сё трдсе да съ
с ръшки, та да ми рупат в устдта.
О#>
168
саньо
С
савак м. Преграда на вада, воденица и др. Иди на бёнтът да
дйгнеш савакът, дти ни ддйде реддт нее да вадим.	* 
саймамък нареч. Внезапно, йзведнъж. Както си вървёеме по
пдкъът и бёеме.съ спрёле да закъукъуним, и саймамък ни фана
ашдмът.	7
сайд ж. Голяма покрита кошара. Сайдта на Кдскъове в Дрёново
збйра най-вндгу дфце.
сакульа ж. Голяма черга със закачалки, подобна на чувал, която
се постила и на колата, когато се прекарват снопи, грозде и под. Иди
да наберёт една сакульа дивикулька.
саланджа ж. Люлка за бебе от зебло. Тури дётето ф саланджата.
салгдн м. Епидемия. Лёте ф сёло чдсто има салгдн: дрйсък,
бдлваници, дгънъ • Стане ми салгдн - стане ми зле, призлее ми.
Гато от пустото йёдене ми стана нёшто салгдн.
салмд ж. Скитник, непокорник; хаймана; глезльо. Да кажеш на
нашта салмд да съ пребйра като драта, дти ми омръзна ёс да му
казвам и тдй да не слуша. Немдй да съ събйраш с Бунтата, дти
тдй йъ гулёма салмд, по цал день маа гаште нис сёлото и съ чуди
каквд да прави.
сама прил. м., ж. и ср. Сам, сама, само. Не мдй да прашташ тдс
вйпъль сама в гурдта, ше гу изеддт вдлците! Тдй сама отйде на
банъа на топилата. Дёдо Кдлъо Патдкове сама си прави цигари
от фурдд и вёсник. Дётето сама си сёдна на стдлът.
сандр м. Синор. На сандрът ис към Бдшкове има двё стари
гугурешници и нёколко дрёна с йддри дрёнки.
саньо ж. Шейна. На санъдта на Цйльо Маврове съ лузааме до
тдвно. Децата ептенй зарёзаа даскалдкът, дгъат само по лузутки
169
Казано на каменски
<	«	< ' <Г~ < ' Ц- <	< "ЧГ <	«	<	«	< "Ц < кС <	«	<	?
- кънкарете съ лузат с дървени кънки с чилйкъ, гулёмите съ лузат
на кайци и само нашто мдмче йъ с малка санъд.
сапа ж. 1. Задница на едър добитък. Убавите коне, крави и волове
си личдт по зобите и сапите. 2. Ханш на дебела жена. Жените от
Шумановийат рот съ с тонки кръстове и гулёми сапи.
сард ж. Ред, редуване - при напояване на полето с изкустве-
ни вади. Нашта сард за лъувадата на Чуката ше ни ддйде през
ноштд, пд-пешйнъ от комитете.
capош м. Пияница; разхайтен и безпътен човек. Като вйди чёша-
та нашът сардш, очйте му ше исфръкнат от мерак да дждка.
свалькан прич. Стъпкан, утъпкан. Цал день децата съ валъкаа
на полёната на Начовото и свалъканата тревд нёма да мдже да
съ окоси,
сваркам съ св. Побързам. Пуста Ана повлекана — кога трёбва
да съ сварка, къа сё съ растакава.
свештйка ж. Право дърво, изсъхнало на корена си. От пусти
бдлести пу борйките байа дръве нат Купанка съ свештйки и съ
за сёкане.
свинак м. Келяв, дребен габър. Carpinus orientals. Ут вндгу
пасене на шумд от кдзите свинакът в Дълбдкото дерё към Курвд
йъ само келевак.
свиньок м. Многогодишно тревно растение, което се използва за
храна на прасета. Cichorium inthybus. Сйнийат и ждлтийат свинъдк
прдлетес съ убава ранд за сйчки прасета.
свирчок м. Черен бъз. Sambucus . nigra. От сушён цвёт на
свирчдкът съ праветлёковеза кашлица и чайове, а от продупчените
му прдчици - пискунъ.
свозньа ж. Късо въже. Пддай ми свдзнъата, та да стёгнем
самарът на магарето.
свръшок м. вж. кръкьо. Мёсечината вървй на свръшок.
сегмал м. Стадо крави, конто се доят. Гуведаре за сегмалът на
сёлото съ пазарйле Джйди Пёкъове и Цангъо Лднгове.
сель м. Порой, наводнение. Однёкънъ сёлъът ддйде и однёсе сйчку
по пдкъът край рекдта. Удвдн плъуска йёко, та нёма спйране, ако
тёй кара дште час, и сёлъът ше ддйде.
семсельо ж. Особняк, странен човек. Кдлъо Тарата йъ гулёма
семселъд - кдлко мдми гу йскаа, па тдй сё бёга като гьавол от тамён.
сера ж. Сварено, първо мляко на току-що родила крава или
ктъ. Кравата штдм съ отёли, и на другийат дёнъ едём сёра на
купиштето и тогас патичките съ чукат на кръс.
170
сиромайнка
сергййа ж. Шарена, вълнена, домашно тькана черта. Посланите
ф кдштите нови, шарени, вблнени чърги им вйкат каменските
сергйе.
..	съ	с Фитата, оти точ йъ гулена CAAMQj
00 Ц^'Л PvSHb КАК гкштЕ СЕЛОТО М eV ЧУ^ J3jA ПРАВи.
сётнук нареч. След това, сетне. Дай испръвум да окдпаме нйва-
та, пд сётнук шъ едем,
симйкь м. Бял хляб, купешка франзела. Нее си преслаждааме
чърнийат лёп със симйкь от американците, дёто гу пратиа след
войната на децата от сёлото.
сйнек м. Метличина. Centauria cyanus - полско цвете, чиито
млади и зелени стъбла и листа напролет се използват за боядисване
на яйца в лимонено жълто. Набрааме байа сйнек, та да вапцаме
ицата за Велйгдень.
синёкь м. Сюнет. На синёкъът ф Курвд освен че рёжат
мдмчетата, ами има и йёдене, и пиёне, и гьурёш.
синец м. обикн. сйнце мн. Мънисто, мъниста. На Кёрине Дана
мъждт и донёсъл гердань с вндгу шарени сйнце нёйде от пазарът
по Сръпско.
синьок м. Синевидна дървесина - посиняване само на беловина-
та на отсечена иглолистна дървесина, причинено от дървооцветява-
щи гъби. От тдс синьдк, дёто от кдй въкът седи по рампите на
Скрйеница, ако дште малко гу брули дъжддт, накрайат и дърва
нёма да излёзат ут пёк.
сиромайнка ж. Горкана, сиромахкиня. Като глёдам как съ мдчи
тас сиромайнка, та си вйкам, га ли ше зёме малку и мъждт да й
помага и кьа малку да вйди бёл свёт.
171
Казано на каменски
. сковръцам несв. Скърцам. Удвдн вратдта сковръца и свйри
като пискунъ на вётър. Удвдн йъ такдф стукь, та чёк штивалете
сковръцат по снегдт.
скокадйшкам несв. Гъделичкам. Тдлкос мъ йъ скдкукь, че га
зёмат да мъ скокадйшкат, умйрам от смёх, та чёк подрйпам. Ей,
побарулник, как набара ф тдвното мумдта, да йъ скокадйшкаш?
скбкукь м. Гъдел. Га мъ чдпкаш по петдта, мён мъ йъ ёптен
скдкукь. Мамо, бачо само мъ гъдйшка, а па мёне вндгу мъ йъ
скдкукь.	/	’
скорвам съ несв., скорна съ св. Забързвам се, разбързвам се.
Айде де, скдрни съ малко, дти слднцето ше си зайде, а па нёе
дште нйкаква не смё йъ свръишле. Скдрни съ, бе Ване, едвам-едвам
ддиш!
гулена СВН&ЕЛЛО
k.OAU.0 МОМи ГО 1ДСКАА ,
пд ТО<\ СЕ бегд КАТО
ГЬДВОК от тдиен,
скрепьо ж. Щипалка - насекомо. Lithobius forcicatus. Чувай съ,
да ти не влёзе скрепьд ф удто.
скулъзмб ж. Притеснение. Удга ми кръпна миждёто, ма фана
гулёма скулъзмд.
скундапсвам съ несв., скундапсам съ св. Препъвам се. Тёй, как-
то си ддех, та като съ скундапсах, та чёк бласкунки ми излёзаа.
скугкам съ св. Скупча се. Фане ли слднцето да прежура и
дфцете бёгат да съ скуткат нёйде на ладно под дръвете.
славёец м., славёйци мн. Годеник или младоженец, който задъл-
жително скача във водата на Йордановден да вади кръста. Ф сёлото
тёй бёше адёкъът, штдм си згудён или до деветнайсти йануари
172
соонене
си съ венчёвал, йскаш не йскаш, ше ддиш да трдсиш кръстът на
пдпът ф лёдената вода и като станет славеёц, да та вйгьат
драта, че вёче си мош.
, слепок м. 1. Сляп цирей. Слепок му йъ излёзъл на ръкдта. 2. Вид
неотровна змия — жълтО'Кафява или зеленикава; смок. За слепдкът
вйкат, че влазал ф устдта на друга змийд и йъ убивал.
сложен прил. Полегат, слабо наклонен - за път. Оттук ше
минём с кулдта, дти пдкьът мдже да йъ малко пд-ддлък, но йъ
пд-слджен и ше йъ пд-лъдко на добйчетата.
слузна съ св. Хлъзна се надолу. А йде да съ слузнем от тва дерё и
от тва мёсто - бръшко-бръшко ше стйгнем до убавото кайначе.
смйчам несв., смокна св. 1. Смъквам от високо на ниско. Цал дёнъ
смйчааме трупе с вардуньът. 2. Събличам. Смдкни му мдкрите
дрёи да не настйне. 3. Обирам, ограбвам. Смдкна му парите, та
сега йъ гдл като пушка. Оди с нёк само да му смйча парите.
смолар м. Събирач на смола в гората. През лётото и децата
помагат на смоларете пд-бръшко да збердт смолдта от кутйете
по дръвете.
смоства съ 3 л. ед. ч. Спада при печене - за хляб. Нёшто ми съ
смдсти лёбот от фурната на Кукурйгуто.
смофте несв. 1. Смуча. От малък кладенец смдфте вудд със
сламка. 2. Бозая. Не мдга да му съ нарадвам на тва даначе, ёле,
га зёме да смофтё ут дуйёкът и да врътй пашката. 3. прен. Из-
ползвам някого, облагодетелствам се за иегова сметка. На брачёдът
ортакът гу смдфте като въшкд на слабинд. • Смофте като смок -
пия алкохол в големи количества. Тас пукница ше гу крати нашът
сардш, га фане да пйе, та смофтё като смдк.
смърдовйна ж. Задушлив пушек от горяща Козина, вълна. Как йъ
задимёло, тас смърдовйна шъ ни удуши.
собра ж. Събиране на хора по някакъв повод. Пустите лёли,
като ддйдейа у дома на сдбра, мама им праваше йа шупла, йа ше
разбута плакёта.	;
, сдвлак м. Вид плевел, използван за храна на животни; поветица.
Convulvulus. Набрааме една торбд сдвлак, та да има малко зе-
лентййа за прасетата. Чай ут сдвлак, трдскокъ и куштрёва съ
пиё за вдда ф кулената.
соона несв. 1. Съхна. Уткак фана сушата, сйчку сдоне. 2. прен.
Страдам, измъчвам се. Цал живдт, га не случи на женд, чилёк сдоне.
соонене ср. Съхнене. С ддски от ёлоф материал съ правет най-
убавите санддци за сдонене и зрёене на луканки в дървена пёпел.
173
Казано на каменски
сотлика ж. Жена, която се отличава по нещо хубаво. Мъри Мийо,
каква си сотлика — и ндсенето и дденето ти йъ сё другу.
сьоцам съ несв., сьоцна съ св. Свличам се, губя равновесие, нак-
ланям се на една страна. Кулдта йъ тёй претварийме, та едвам
не съ сьдца.
спййна съ св. Излезе ми въздухът, обезвъздуша се. Надуйте
гумената топка, онова внётре па съ спййна.
споклен прич. Вгорчен, с горчив вкус. Спдклена ми йъ устота,
гато сом йёл пдкло.	г
спокле ми съ св. безл. Вгорчава ми се в устата. Подай ми от
воднйкъът стдвната, че ми съ спдкли устота. Га ми съ спокле
устота, ёс ддфча гугурета и току префърлем кокйчките с езйкъът.
сироти нареч. 1. Срещу, насреща, на отстрещната страна. Кдшта-
та и магазйнът на баба Узунка съ спрдти чръквата. 2. Против,
на друго,мнение. Мдят мдш сё, га гдльча, сё йъ спрдти мёне. 3.
Спор ед мен, по мое мнение. А ко ма пйташ за малкийат сйн на
комитете, спрдти мён той йъ убаво мдмче.
спрудварамнесв. Изпреварвам.^абаЛйдал«г> спрудвари в чръквата
за Водйци, а па на Орйштето за кръстът ёс йъ спрудварих.
спрудварам съ несв. Надпреварвам се. Ф нйвете по ждтва
джурчдтата гато съ спрудварат кдй пд-убаво ше свйрне.
срубам св. Срежа дърва с трион. Цал дёнь жагааме и срубааме
сйчки трупе.
/сръвуль м. Стръмнина, стръмно място. Шумановите и Пёндаро-
вете кдшти сё съ на сръвулъ правени.
сръга ж. 1. Тясно място в кошарата, през което минават за до-
ене овцете. Сёкогаш малките мдмчета избутуват дфцете прес
сръгата, а пд-гулёмото мдмче ги дди. 2. прен. Трудна ситуация,
в която се виждат качествата на хората; тясно място. Калпавийът
мастор,.ако не гд прекараш прес сръгата ф темёлете на кдштата,
тдй ше та прекара на таваньът.
сръжор м. Човек с остра коса. - У-у-у, какдф сръжор - кусдта
му като чётка ут свйнска кдзина!
стйкам несв., стйкна св. Поддържам горенето на огъня, като по-
бутвам дървата или добавям нови дърва. Стйкни дгънъът, та да
уврдт чуфките. Тате сё ми съ кара, че не сдм стйкал дгънъът
удвдн на двдрът.
столйца ж. Пейка пред къща. Столйцата на Пйсине бёше с
гулём корум направена.
174
сурниште
ГИхри Muuo J КАКВА си СОТЛИКА— и носёнето
И оДЕпЕТО ти ИЪ СВ £?УГУ*
стопам несв. Стъпвам, вървя, движа се. • Стопи дваш — тръгни,
иди да свършиш нещо. Анго, немой ми льднкай, ми стопи дваш към
егдлете!
суар м. вж. свсштйка. Днёс ше умааме суарете на Вдтърно, а
сётне ше ддим на Суарев връх за сърлдне и рйтловици.
суларка ж. Ушита от вълнен плат кесия за носене на сол. Подай
ми суларката, дти бърддквата не мдга да йъ йём тёй гола бес
соль и уцдкь.
сулбвър м. Попара от хляб със сирене, залети с вряла вода и с
разбито яйце. Уцутра йёдооме сулдвър и си преслаждааме с кдказе.
От муулёсал лёп и сйране съ прави най-убаф сулдвър.
сурвйска ж. Сурвачка. Ес си отсёкъх сурвйска от дрёнът в
двдрът на чйчо Стдйу.
сурвам съ несв., сурна съ св. Плъзгам се по нанадолнище. Айде
да съ сурнем по нанаддлништето на Буков ддл.
сурниште ср. Стръмно място, което често се и свлича.ЛГе идем да
сечём трупе по сурништето в Дёлето, над Рикийцата, по пдкъът
къмНачовото,
175
Казано на каменски
:Ч «	< К <	« Ч" Ц	« "Г «	<	«	<
суровек прил. неизм. Който нищо не умее, нищо не може. На
сурдвек мдш сйчку му йе криво — и дръшката на теслдта биле.
суу прил. Сух. Със суу парцблъ йзбърши ддските. • Суо мёсо —
приготвено по специална технология (киснато в саламура и след това
изсушено) телешко месо. Убаво мезё за вино ф Каменица йъ су ото
мёсо • Суа шкембо - сухо шкембе, предварително сварено в саламу-
ра с много подправки и след това изсушено подобно на сушенето на
чирози. Най-убавото мезё за вино на каменчёнете йъ препърлена
на жар суа шкембо. • Суа зач - Неразтворена във вода сода каустик.
Суата зач, дёто йъ купих от магазйнът на Ройалът, йъ гато пд-
сйлна от тази, дёто йъ зёеме лани от бай Йдсиф.
суфёнка ж. Едър бял боб, приготвян само за по-специални слу-
чаи - сватби, кръщенета, имени дни и др. Зърната на суфёнката съ
йддри като къуфтаци и мазни като мдзък и съ еддт за мезё саму
на гулёми празници. л
суште съб. Смет, боклук вкъщи. Зёми метлдта да оправим
кдштата, че има вндгу суште. Иди да' фърлиш суштето на
купиштето.
сърлон м. 1. Отсечено за дървен материал дълго, обло дърво.
Трёбват ми пёт кубика сърлдне за лёсите на егдлете в Буков ддл.
2. прен. Висок човек, върлина. Глёш, какдф сърлдн съ йъ измдкнал
на Калйнкин Гдго гулёмийат сйн.	-
сърок м. Дълъг около 4-5 м прът, върху който простират дрехи
или нареждат кървавици, низи с тютюн и др. за сушене в помещение.
От двёте прасета направийме пёт сърдка с кървавйци.
сърчб ср. Стъклено топче за игра. Ес и бачо си збрааме байа
шарени сърчдта. Еднд от сърчдтата, дёто ми даде Вики Йамако-
ве, йъ гулёмо като ицё на мисйрка и шарено като гдбата, дёто
морёла муите, а па Мйтко Цветанове ми даде дибигъус червёно
сърчд. .

176
тартавань
таатабица ж. 1. Дървеница. Acanthia lectularia. Най-вндгу та-
атабици има по ддските на ддърете, дёто спим. 2. прен. Нахалник.
Ес пд-гулёма таатабица от нёк не сом вйждал — набара ли тъ за
нёшто, нёма пуштане, ше тъ изедё.
, табаано ж. Работилница за обработване на кожи. Есенъ прет та- .
баандта до рекдта йъ полно с дра и кожи за штавене.
таганйца ж. Вид бухта от рядко тесто. Мама па забръка тёсто за
таганйци и ше ги едём с петмёс, ама тё напйват вндгу шарланъ.
тазе прил. неизм. Пресен, прясно - за храна. Гъувёчът йъ дште
тазё-тазё. Дёдо Кдста искал йёденето му да йъ тазё и да йъ
вндгу гурёшто.
тайнь м. Хранителна дажба. Днёс тайньът на прасетата йъ
бучкани варёни маджуне, расчдкнати маджурета и цвйка. .
такът м. Храна, приготвена за ядене извън дома. За такът на
гуведарът днёс ф турбдта му турих дрдбене, една главд лук и
квасено млёко в галандска, та да си има за йёдене за цаль дёнь.
тантарёш м. Надупчена тенекиена кутия за правене на пуканки.
Ф тдс тантарёш кдчовете от купената царевица съ като бёли
гдски.
тараба ж. Дървена ограда от дъски. Тарабата ис Чолакове нас
чёка да йъ прековём, дти оттам фанаа да съ провйрат комшйцки-
те кукдшки.
тартавань м. 1. Сандък на вол ска кола, слагай отпред, в който
се превозва тор. Два тартаванъа с гъубрё искарааме на нивата в
Станйловец, дти вндгу йъ испостёла. 2. прен. Дебел и трудно под-
вижен човек. Наште жёни по пдкъът към Старийат чарк вървдт,
гато съ живи тартаване. 1
177
Казано на каменски
<<<<«<«.<«<« < «_ <«<«<«<« <---------------------------?
тваканънъ мест. Това. Ес ти вйкам тваканънъ да зёмем да
направим испървом, па сётне ше фанем и тйзи рабути, дёто
останаа от фчёра*.
тегар м. Само в израза • Праштй тегар — безотговорен, вятърни-
чав човек. Остави гу на мира тдзи праштй тегар.
тёгаф прил. Здраво завързан, затегнат. Тёгаво вдже трудно съ
развръзва,а с йёкото учёне ше ти йъ лъдко по динъдта.
теенелък м. Тишина, спокойствие. Сутрин на Сёрна баня йъ
гулём теенелък — малко дра,. чиста вода брули ут чучурът с главд
на лъф и по курните има по един чилёк.
теено ж. вж. теенелък. На топйлото във Власа дёдо Кара, за да
съ копе на теенд, съ прави на нушнд.
текнефёс прил. Кон със заболяване на дихателната система,
със задух. Кдньът на бай Василь Веселйнове йъ такдф текнефёс,
дти, като пйе студёна вдда пдтън, па от буане ше му съ откдсне
главдта.
тёренка ж. Тънка пръчка от леска защетска игра. На лъувадете в
Йуртиштата мётааме тёренка, тёй наддлгу, та нёколко туйёги
фръкнаа над двайсе раскрача. • Не сом терёнка — не ме вземай на
подбив, не съм маловажен човек. Да не сдм ти терёнка, та с мён
да съ зафашташ.
тёшки нареч. По-добре (да не става). Тёшки да не бёеме ддиле,
нёмаше да съ строшй галандската, дёто бёше пдлна с чдсто млёко
от бйволицата.
тивдильосан прич. Пиян до краен предел. Пдвни мдмче: на тив-
дилъдсанийат с коньак чилёк да съ не отрдви, в усташа му съ
истйскуват прёсни кднски фъшкйи, а на пиёнийат с рикийа —
пдлна чёша с уцдкь.	'
тивдильосвам съ несв., тивдильосам съ св. ирон. Напивам се до
краен предел с алкохол. Оти йдеш бре, убаво си съ тивдильдсал, да
йма как, ше спйш с тас пуста пукница!
тиле ср. Задната част на брадвата. Чукни, чддо, тдс чвдр с тйле-
то на брадвата, па сётне ше сцапим дъскдта на два ката.
тймберица ж., груб. Глава. Олеле, опустё му тймберицата, па
съ йъ надждкъл. • Увйра ми тймберицата — поумнявам, идва ми
умът. На нашта ддбовица нёма да му уврй тймберицата. .
тис мест. Тези. Тйз дёне, към Кдлада, съ умёраме да правим
баалавец. .
титйзин м. Скъперник, стиснат човек. О, ма Марйо, ми твдйат
чилёк бил гулём титйзин - га му йскаш, нйшто не дава и съ стйска
като кокдше где!
178
’	тръсенйна
титйк нареч., обикн. в израза • На титйк - нащрек, неспокойно.
Майката цала нош бёше сё на титйк, дти дётето изгурё от
дгънъ по чёлото.
топйло ср. Топъл вир, в който киснат лен. Ф топилата край
рекота на Леништа чдсто ддим да съ кдпем, сутринтд дгьат
можете, слет пладне - жёните.	,
топор м. Вид по-малка брадва за цепене на дърва. Дай ми
топдрът да нацапим дърва, па сётне ше ддим с брадвите да дёла-
ме грёдите.
тора нареч. Привечер, надвечер. Тора ше ддиме у батинайа на
пдврътки. Ф топилата на Леништа чосто ддим да съ кдпем, сут-
ринтд дгьат мджете, пд тдра жёните.
траано ж. Сварена каша от царевично брашно, към която може
да се прибавят овча саздърма и парченца препържен хляб. Като съ
надумкаме сутрин с траанд, та ни дръжй цал дёнь.
трага ж. Тежка миризма на мръсно, воня. Пуста наша Гйна, ём
йъ кдпана, йде ут банъа, па мерйса на трага.	/
трём м. Обор. Зёми набоднъата, та да изрйнеш трёмът, дти
трёти дён не е баран.
трепач м. Побойник. Цйкото Марове освён че йъ арамазин, еми
йъ и байа касканджййа и трепач — лежал пу затвдрете.
треперушка ж. Вид женски накит — обеци с висяща сребърна или
златна звездичка. На гудёжът на наша Лёнка й дадоа кйтка с
жълтйчка и треперушки.
троткам съ несв., тротнъ съ св. Друсвам се на задните си час-
ти. До дбет косачете омааа половината от лъувадата и като съ
трдтнаа под върбдта да исчйнат, та нёма ставане.
трудна прил. ж. Временна - за жена. На тас трудна женд скдро
ше бабуваме и за Бабиндёнъ ше си йма бабинче.
трунта ж. Дебела, непохватна и трудноподвижна жена. Глёж,
глёш, каква трунта йъ станала пустата му валйченка, гато ше
йъ ценъдт за прддан на кантар!
труд ж. Троха. Труд лёп нёмам.
трупам м. Горски работник, който работа с трупи. На Стдйу
Патдкове сйчки аркадаше съ трупаче и лёте съ само пу.гурдта.
трупчййе м. Човек, който превозва трупи. То е зелёно, красдтно,
ём ни радва, ём ни грёе, ем трупчйете кираджйе за грёди на ндва
кдшта ше гу секдт, като стане гулёмо дръво. Штд е тд? - Гулёма елд.
тръсенйна ж. Храна за добитък - смес от отава и слама. Иди до
арманът да донесёш малку тръсенйна ф сакулъата за куздта.'
179
Казано на каменски
тулумба ж. 1. Нещо с цилиндрична форма. Подай ми тпёнджу-
рата, дёто йъ като тулумба. 2. Въртяща се част на пистолет. На
пиштдле с ту лумби вйкаме тулумбаджийе.
тумкалёвица ж., шег. Богато угощение, банкет. Таз вёчер сме на
тумкалёвица у Чйпата, дёто, като излёзем от банъата, тдй ни
чёка с лъути къуфтаци, мезё от суа шкембо и грёено вино.
тумурук м. Юмрук. На тате тумурукът йъ цала лумада.
тумусук м. Намръщен, несговорчив, неуслужлив човек. Нагите
сватове излёзаа гулёми тумусуци, ёс ги не штёх, ама нашът като
рекдл “къа, та къа”.
турмаджийа м. ост. Затворник. Ф нашто сёло най-вндгу пу на
дёсет ду двайсе гудйни да йъ ймало по един турмаджийа и тд йа
за нёкой лобукъ, йа за нёкой кокошкарлдк.
турулёйка ж. Купешка свирка. Надуй турулёйката, та да видим
дё ше съ чуе.	ч
туула ж. Тухла. С една туула стенд съ не прави.
туч м.Толям бронзов звънец за животнй. Тучът на Шулъовата
крава съ чуе през два бурума.
тьмбук м. Мълчаливец; темерут. С тдзи тъмбук нййде не дгъа,
дти една дума не мджеш да му измдкнеш из устата.
У
уварда прил. неизм. Щедър човек; който раздава с щедра ръка.
Мбйто шуре има уварда баджанак, кдйто йъ помагал със сйчко и
на сйчки дра не само от маалдта, но иф цало сёло.
уведа св. Махна, отстраня.Да йъ уведа тавдта ут машйната.
уврат м. Мярка за повърхнина, равна на 2 дка. В лъувадите на
мердта найдооме мёшка за косёне, барем на два-трй уврата, с
убава тревд за зимдс на тёлетата.
180
умут
>	»>»>»>»>»>»>»>	»' >	» t п ,.i
- угарък м. Дълго нацепено парче дърво за домашна фурна. Иди
да туриш ут угарците във фурндта, дти ше печем йегне.
ужйдам несв. Навъртам се, настойчиво обикалям, за да полу-
ча нещо. Га колем прасето, мачардцете току ужйдат край нас.
Комшйете на Рйсто Ушове на Велйгденъ само ужйдат край нек,
та и те да фанат нешто от тва, дето йъ билд за вндгуту му
гдсте.
узбаница нареч. В израза • На узбаница - набързо, небрежно. Не
мдй на узбаница да йъ кдпаш тас нйва, къа йска убаво оране. Мдо
ма, гато кака на узбаница си напйса тва, дето учйтелете съ й
дале за утре.
узур м. ирон. Нужда, потреба. Вйнъо Райкине, гато узурът гу
йъ гднил, та съ йъ наврел пот кулата, едвам да не гу стдпчат
волдвете. • Узур мъ фанал — имам прищявка, иска ми се нещо, кое-
то не ми е необходимо.
узурёсвам несв., узурёсам св. Привършвам нещо, сколасвам.
Оште не сме узуресале с работата, та да ддим на пазар ф Лдже-
не. Узурёсало йъ — малко дёте, а йска да прави лъубдф!
. уйна ж. Хвойна. Juniperus communis. За гаганицата на загувелки
набрааме двё кулй с уйна.
уйунь м. Нрав. Такдф му йъ уйунъът на нашто магаре - га йде
на мдс, умре да спрё.
ука ж. Нещо научено, знание. От старо врёме, от наште дёдоф-
ци и баби сме научиле тази ука.
укам несв. Оплаквам мъртвец. Вабите на грдбиштата укат,
джаукат, па сёднат да съ напукат.
ульуде св. Напълня с хора. Цалото пдле баталёсалу, убавите
нйве нёма кдй да ги улъуди.
укроп м. вж. окроп.
умёрам съ несв. Каня се, имам намерение, възнамерявам. JIdzz е
тъмё да ми подадёш згелъчёвеното клдбо, дти съ умёраме пд-кдсно
да фанем да плетём. Тйз дёне съ умёраме да правим баалавец.
умерфёлвам несв.Изцапвам.Де?ие/по сйчку умерфёли ф кдштата.
уморён прич. Убит, удушен. Тёй йтро съ намйча джуджёнъът
при пйлетата, та не мджеш да разберёт как сётне с уморёните
пйлета съ измйча.
умрешка ж. Умиране, смърт. Двё умрешки нёма, без една не мдже.
умут м. В израза • Имам на умут — имам намерение, имам пред-
вид. Га косйм тревдта край рекдта, тате сё йма на умут да йъ
даваме на кднъът, дти йъ вндгу дсра.
181
Казано на каменски
. урболешката нареч. Бързешката и небрежно, без влагане на мно-
го разум. Цалата работа йъ свръшийа урболешката.
урболешки нареч. вж. урболешката.
усвет нареч. Много далече. Мдмчето на Мито Кёрине съ замёте
нёйде усвет, та джйн-джан нёма од нёк, а па нёкой вйкат, че
си бил сменил ймето, бил нёкой си Владо Чернозёмски, дёто във
Француско утрёпал сръпскийа цар Караджорджевич.
усёкна св. Загася. Въ усёкна фитйлъът на ламбата?
усрелиште ср. Възбуден човек или животно, силно устремен.
Немой гу барай, дти га гу фане бесдт, тдй йъ гулёмо усрелиште.
Тёлето, като поштръклё, та през нйвете минд като усрелиште.
утринто нареч. Сутринта. Утринтд съ радваме на слднцето,
прес денъдт на рабутата и драта, а вечертд да сме заедно с
чельаттд.
утропвам несв., утропам св. Друсам плодно дърво, за да му пад-
нат плодовете. Айде да утрдпаме гугурешницата на арманът, дти
гугуретата вёче съ благи.
утротва мъ безл. Силно ме засища при ядене. Тйз дрдбене с ка-
чамакът и лаанената чурбд тёй мъ утрдтиа, та два дёнъа нёма
да пдмисле за йёдене.
утънгън прил. неизм. Отстьпчив, боязлив и свит - човек. Мйчки
Цдпанове йъ уварда и утънгън чилёк, каквдто и да му стдриш,
тдй си йъ сё Мйчки увардата.
уцбкь м. Оцел.Вйното в мъничкото буре станало на уцдкъ.
уцутра нареч. Тази сутрин, сутринта. Уцутра рано-рано
тръгнааме да берём зуници по Вдльче бурум.
учинайа ж. Вуйна. Учинайа Горйца Гапчове йъ най-дубрата
женд, куйато пузнавам - сама глёда двдрът и сёе зелентйи на
цалата рода и маалд.
учу м. Вуйчо. Мдят учу Тддо Петакове рабдти като вдл и йъ
вёрен земедёлец. Мдйте учувци Ильу и Тддо сёгаш съ си знаеле
работата и сйчки ги знайат като земедёлците Петакове:
ушатка ж. Глинен съд с дръжки отстрани. Иди ми пддай ушатка-
та, та да вйгьа кдлку млёко йъ останало.
ушёль м. Ибрик. Разлади вуддта ф ушёлъът, дти сё йъ вндгу
гурёшта.
ушме несв. Търся нещо непрекъснато. Тва дёте току ушми
нёшто ф кдштата.
ушй мн. Дупка на сечиво. Турни дръжалето ф ушите на брадва-
та.
182
фушньо
ф
фаша ж. Тънка ивица свинска кожа за цървули. От гърбдт на
прасето излазат най-здрави фаши,
фишек м. 1. Гилза от патрон. 2. Свита от хартия фунийка за сем-
ки.	’ ;
фкошти ср. Помещение в къщата, в което се намира огнището. -
Фкбшти йъ оджёкъпг с пирускъдта и пдпниците,
фтагарёсвам съ несв., фтагарёсам съ св. Втвърдявам се - захляб.
Лёбът нёшто бръшкофтагарёса, та ше месим ндф,
фудулка ж. Бял и пухкав купешки хляб. Иди у Ройалът да купиш
една фудулка лёп и еднд шишё шарланъ,
фукь межд. груб. Марш! Махай се! Фукь от тука, че като зёма
дръвдто, та ше вйдиш!
фурдо ж. 1. Най-ниско качество хтютюн. Дёдо Мито Жёгльове
сама си прави цигари от фурдо и вёсник. 2. Нещо с най-ниско ка-
чество. Ес ви казах да зёмете от пазарът убава волна, а вёе сте
купиле фурдо, • И за фурдо не става — лошо е, за нищо не става. Тва,
дёто тёй калпаво гу свръшийте, то и за фурдо не става,
фурникь м. Голям домашен хляб. От еднй нишковйци тёсто
чичёна Винка правеше по дёсет фурнита лёп,
фута ж. Всекидневна вълнена престилка, домашно тъкана. Ба ба
берёше йёбълки от петрдфката и ги тураше във футата,
фушкам несв., фушна св. Изпускам от ануса газове без шум. Кой
фушна, ше ви стрдша главите, къдё са извъдите таквйс калпави
авльате!
. фушньо ж. Изпуснат от ануса газ без шум. На наш Кдльо тёй му
йъ йёка фушньдта, та с нуждфка да йъ рёжеш!
183
Казано на Каменска
ц
цалавар м. Човек, който спи с дрехите си. Ес си спд цалавар.
цапйпьа ж. Желязно съоръжение с остър връх за ръчно повдига-
не на дървени трупи. Пдвдигни тпрупътп с цапйнъата, та да туре
клинъдта на канатете.
цвйка ж. Сурватка от мляко. На наште прасета им даваме
цвйка, варено царевично брашно, гуле и маджуне. Месен лёп с
цвйка йъ мёк като душд.	\
цволь м. 1. Ствол на боб, тиква и др. увивни и пълзящи растения.
Наште тйкви на Легорйнец ако да са сё с гулёми цвдле, есентд
па ше берём само маджурета. 2. прен. и груб. Висок, но глуповат,
несъобразителен човек. Ма си цвдлъ, не мджеш еднй цървуле да си
връжеш!
: цйвра съ несв. ирон. Плача, хленча. Стига си съ цйврила, не
вйждаш ли каква моментёга си станала! \
цйкам несв. Плача на висок глас. Стига си цйкал като заклано
прасе.	А
цйфка ж. Тънка тръба. На тдс плдндър вндгу му ддлга цйфката.
цовам несв. Псувам. Нашът внук от гулёмата штёрка рано-
рано съ научи да цдва. Тис наше мдже, като зёмат да цдват,
та цдват, сйчко жйво цдват: от стопанка до бапгинайа, от жи-
вотйнка, та до дръво, от муд до евруплан.
цука ж. Кана - стьклена или глинена. Бёлата цука със сйнийат
рдп ми йъ дар ут учйтелката Вёлето Карове. Налей една цука
вйно и й тури срёзана дулъа.
цъдйлка ж. Домашно тъкано вълнено платно с връзки за носене
на дете или друг товар на гръб. Заденете дётето ф цъдйлката, дти
ше ддим чёк доПрдйчови нйве да плевйме васулъовицата.
184
чапрас
цървулници мн. Черни върви от Козина за усукване около наву-
щата. Цървулниците, дёто ми ги даде баба Гйна Калдчове, ше ги
наейвам по навуштата само по ората и по празниците.
ч
чавгар м. • На чавгар — два чифта волове, впрегнати един зад
друг за теглене на голям товар. Сйчките камъне за кдштата,ги
карааме на чавгар. На гулёмо вдзбръдно извлачането на трупете
чосто става на чавгар.
чадор м. Чадър. « На чадор - наредени на пирамида топчета то-
пен лен. Лендт от Йуртиштата гу збрааме на нёколко чаддра.
чалтикьм. Оризшце.По валйца край рёките йъ полно с чалтйци.
чамуга ж. Нисък човек. Тас чамуга йа има, йа нёма мётро и
половина, ама сё съ пйше пре гулёмите.
чангал м. Най-кривото дърво от дадено насаждение в гората.
Клъуфни тдс чангал да го турим одзакъ на кулата.
чапарага ж. Чаталеста пръчка. Пдтпри с чапарагата, та да
натварим гъумът на магарето.	.
чапо ж. 1. Малка мотичка. С чапдта лёсно съ праши по тёсни-
те лёи на крумйкъът. 2. Нещо много тъпо, изхабено. Нджът йъ
станал като чапд.	.
чапразйло ср. Уред за правене на чапраз, зъбци на режещ инст-
румент. Иди в назакъът да ми донесёш чапразйлото да оправим
здбите на триднъът.
чапрас м. 1. Женски накит за украса на колан; пафти. На Марето
Цйколове и украле срёбърните чапразе, дадени от баба и Марййа
за тва, дёто и носи ймето. 2. Отвор на зъбите на трион, на резачка.
Триднъът от вндгу работа съ йъ заабйл и трёбва да гу тдчим
нандво и да му направим ндф чапрас със чапразйлото.
185
Казано на каменски
чапрашйк прил. неизм. Кавгаджия; инатчия. Трёбва да си отвара-
ме очйте с ндвийат горски, за нёк казват, че от край врёме си йъ
чапрашйк чилёк. °	• . •
чеерё ср. Вид, изглед - физически - на човек. На снадта от байа
врёме нёшто чеерёто не мй арёсва.
челактйсвам несв. Върша нещо, довършвам./ТТе ни остане врёме
да челактйсаме дште нёшто по арманът.
чело ж., чёли мн. Пчела, пчели. Тас прдлекъ йъ байа ладно, та
на чёлите ше даваме дште шикёр.
ченгенё ср. Морално разпуснат мъж или жена. Тва ченгенё до
нййде нёма да стйгне.
ченйца ж. Пшеница. По наште ниве ченйцата не връвй тёй
убаво както ръштд.
чепёль м. Млад човек, който проявява излишно любопитство, на-
халство. Чепёль чилёк, каквдто и да му речёш, тд сё мрънка и сё
съ навйра пре гулёмите.
чепкало ср. Инструмент за обработка на лен. На чепкалото
чдпкаме повесмдто, та да паднат сйчки пдздерки.
чепчьо ж. Черпак.
червоточина ж. Дървесен прах, получен от наядено от червей
дървояд дърво. Утддлу на мусандрата съ йавй червотдчина.
черёк м. Една четвърт от нещо. Едйн черёк от лёп гу йём със
сйране наедндш.
черёнь м. Рогова дръжка на нож. Черёнът на тас чикййа йма
дупка на крайат, та да съ фане със синджйрче за чишйрете.
чесало ср. Уред с дълги и големи зъбци за разчесване на ленени-
те повясма за махане на късите влакна.
чилёк1 м. 1. Човек. Чилёкът ддил, ддил по земёта, па си съ
повърнал оттам, дёто съ йъ нашдл, при нёгувите дра. 2. Съпруг.
Мдйат чилёк нйкогаш не сдм гу вйгъала да йъ пиён.
чилёк2 м. Месо (за готвене). Мама гдтви чуфки с чилёк.
чилйкь м. Стомана, жълязо. Децата ептенй зарёзаа даскалъкът,
дгъат само по лузутки - кънкарете съ лузат с дървени кънки с
чилйкь, гулёмите съ лузат на кайци.
чипйш м. Мъжко яре във втората му година. Чугъа съ далй на
тдс чипйш да не му рёзна гръцмунъат през есентд:
чипчёк м. вж. чепчьо. Нашът чипчёк бёше от убаво калайдйсан
бакдр. 
чйръп м. 1. Домакински съд, посуда. Ес от малка си знам да
мййа чйръпите фкдшти и да ги кдтам ф одайдта. 2. Долна част
186
чофуль
от счупен глинен съд, в която слагат вода за кокошките. Сипи на
кокдшките в чйрипът малко вода.	'
чичёна ж. Жена на чичо; стринка. Ес ймах вндгу добрй три
чичёни: чичёна Винка на най-гулёмийат чичо, чичёна Слафка на
срёднийат чичо и чичёна Банка на най-малкийат чичо,
чодо ср. Чедо, дете. Нашто чддо нййде гу нёма - само йска да
помага, а па ёс саму му вйкам: “Чдде, чдде, недёй да съ не уморйш
и нёкои дра да тъ не зёмат за абдалин!”
чокам несв., чокна св. Отчупвам хляб. Га чокам от фудулката
лёп, децата не спйрат да си йскат и току вйкат: “Отчокни ми
па!”
чомбас и чумбас м. Перчем на мъж. Тдс мдмък и тдй пусна вече
чомбас. И тва мдмче съзаергенй, глёж гу какдф чумбас си йъ
пуснал.
чопаль м. 1. Нокът на птица, животно.Варди съ от мардкът, дти
чдпалете му съ дери като иглд. На патравийат чилёк крацёте му
са съ искривйле като чдпале на орёл, 2. Кука за скубане на сено. С
чдпалъът по кирйшете ф плёвньата едвам събрааме малко сенд за
добйтъкът,
чотора ж. 1. Череп на животно. Б дерёто на Старийат чарк
найдооме двё кучешки чдтори, 2. груб. Глава на човек. Гулёма му
чдтората, ама акъл за пёт пари нёма,
чофуль м. Наметало за дъжд с качулка; чувал, направен като ка-
чулка. Мётни си чдфулъът, та да не съ наквасиш.
187
Казано на каменски
Г * « **<’*«**<** *«*.* Wf '<	'< ‘' * * *«• * Ч* * « * Т * *«" <" * *«" 'г-^
. чофулка ж. Плетена вълнена шапка, покриваща цялата глава и ли-
цето без очйте, носа и устата.2? гурдта зимдс, га ддийме да извлача-
ме с кайкът ддлгите трупе от Скрйеница, бех зел чдфулката на
бачоЦангъо,.
чръквар м. Човек, който най-редовно посещава черквата.
Чръквата в Каменица йъ най-старата ф Корйтото, а бай Пёйу
Пёйуве бёше един ут най-гулёмите чръкваре.
чрън прил. Черен. От чърнийат лёп съ не дебелёе, тёй вйкат
наште учителе, • Чрън Пётко ирон. - Сйчката Мара фтасала, та
наш чрън Пётко йайнал бёл конь,
чръпвам несв. Загребвам с черпак./fdw в назакъът да си чръпнеш
от кдказената чурбд,
чувам съ несв. Пазя се, предпазвам се. На арманът га връшёем
жйтото, мама, баба и учинаите съ забраждат с бёли ашмаци,
ём да съ чуваш от слднцето, ём да не им влаза усиль ф кусдта,
чукар м. вж. бийуч. Штдм еднд велйгденско ицё смёле три ица,
то йъ вёче чукар.
чураль м. Небрежен, лошо облечен човек. На Рёстото Попове
шурето йъ един чураль, та гу нёма нййде по светдт, дти сё дди
размдкнат, гато вдлци са гу гдниле.
чурук прил. неизм. 1. Изгнил. Тва дръво йъ чурук. 2. Празен, кух
— за орех. От тва дръво дръете съ чурук, • Чурук ми йъ — не ми
е добре, гади ми се. От вндгу забела и забёлени манджи сё ми йъ
чурук на корёмът и ми съ иска да зёма нёшто красатко.
чурулек м. Цицина на главата от удар. Ес тёй съ трёснах в
дръвото, та ми излёзе чурулек, гулём като ицё.
чутура ж. 1. Разлат дървен съд за слагане на каменна сол за
кърмене на добитък. Сине, иди вйш дали има дште от султд ф
чутурата. 2. прен. и груб. Глава. На тас чутура нйкога нёма да й
ддйде акдлът,
чуфка ж. Сушен зелен боб заедно с шушулките. Ф Каменица
сёкогаш на вечертд срёшту Водйци съ вардт чуфки със свински
пиштёле.
чучка ж. Дървено магаре за рязане на дърва. На ддлгата чучка с
жагата нарёзааме ддбовиците от Марчовата корийа.
чучульм. Връх на нещо малко. За чучулъ на качамакът турийме
камарка с дрдбене. • Да сом чучульът - да доминирам, моя да е пос-
ледната дума. На сёка прйкаска Крив Цангъо, дёто вндгу знае, сё му
се иска накрайат тдй да йъ чучульът.
188
штиваль
шамак м. Тресавище, мочурище в гората. Добйтъкътп на Бела
вода гу прекарааме покрай шамакът на Пърнъдво.
шарлань м. Олио.Яай ми арёсва да йём филййа, намазана .със
шарланъ и шарена сдлъ от пекана царевица, тйквени сёмки, маукъ,
соль и чубрица.	. .   7
шёвре ср. Носна кърпичка. На згуденйкът Дрйнгове една от
здлвите му даде шарено шёвре, Сйчки наборлии убикалет ис сёло-
то с музика и мдмите ги кйчат с шёврета и кишки.
шёвре несв. Ходя, пристъпвам с малки крачки - за малко дете.
Само на гудйнка йъ, а вйш гу как шёври.
шёнала поздрав. Здрасти! Честито! Шёнала наборе, как йъ рабо-
тата?
шикльашь м. Мляко с ориз; сутляш.
шйнда ж. Летва. С тис шйнде ше оковёме стендта в трёмът
откъм тёлето.
ширт м. Езиче на брава на стара врата. Бутни шйртпът да не
влёзе нёкой през нуштд.
шкёндра ж. Дръжка на брава. Дръпни шкёндрата пд-йёко, та да
лдпне врътдта.
шолка ж. Малка чаша. Опитай ми в тас шолка благушката да
вйдиш колку йъ сйлна пд-сётне за вино.
шръкъль м. Щъркел. Шръкълете наддйдоа, фанааме съ за
зелёното. Ладно ми йъ, та здбите ми тракат като на шръкъль
клъунете.
штиваль м. Висока обувка с налчета. С штивалете на бачо дгъа
като поткован конь.
189
Казано на каменски
. шубёркам несв. шег. 1. Ям; дъвча, премятам нещо в устата си.
Есенъ ддим да брусим диви круши, и гърлёшки за зимдс да йма
нёшто да шубёркаме. 2. Събирам нещо дребно докрай, дообирам.
Дрёнките ги шубёркааме цалъ дёнь.
шукь прил. Конто е без рога - за вол. Тёлето, дёто гу зёеме от
Ракйтово, ше си остане шукьо.	/
шукьо м., шег. Безобиден, беззлобен човек. Мдйат шукьо па съ
йъ надрйндил да дди да съ вйди с наборете.
шуле ср. Глинено или метално канче за течности. Пддай ми
шулето да ти сйпна мътенйца от бурйлото.
шуньо м. Наивен човек. Онзи шунъо па съ йъ фанал да рабдти
за нйшто парй.
шупла ж. 1. Сладка питка от царевично брашно и настъргана тиква.
Чичёна Банка Кантарове правеше най-убавата шупла в маалдта.
2. Солена питка от царевично брашно и зелев сок. За гдстете наште
дра правет слатка шупла, а за дёлничне дёне — солёна шупла, дёто
съ едё и за лёп и за манджа.
шушлдп м. 1. Сухи фасулени стъбла, използвани като постелка
под чергата или за храна на добитька. Наслааме ддърът с шушлдп
от чърнийат васулъ, та да спйм на мёко. 2. прен. Ненужен отпадък
или непотребна вещ. Тва, дёто ми гу даваш, йъ тёй калпаво, дста-
ви, тд не става и за шушлдп.
ъйс межд. Подкана за впрягане към говедо. Штдм му рукна
“ъйс” на Бёлчо и тдй ддма си подава шййата ф омдкъът и сётне
тураме жёгълъът.
ъкам несв. Заеквам. Оле, тва нашто дёте нёшто зё да ъка,
трёбва да му лёйем крушум за уплах.
190
""	ЪрЛЪОК
У '.У-'.*??* * У "У * 7 У " У * >* * W " У'»*.*,*/ "УУ“У > "У '> *г*:У * '>
ълво ж. Халва. За загувелки на куката на таванъът мама връза
ълвд на връв да йъ гоним - налы тёй бил адёкъът.
ърбам. и ж. Слаб, мършав човек. Каква ърба йъ станал комшийа-
та — нёшто или йъ веранъ или си има гулёми йёдове.
ърльо м., ирон. Сополанко. Наш ърлъо зёл, че съ подмдмил.
ърльок м. Сопол. Наш ърлъо ърлъдците не мдже да си обръше,
ама зёл кьукьунь да въздува.
191
ф
Said in a Katnenitza dialect
This book is the first complex ethno-linguistic
research of the once Katnenitza village, nowadays a
neighborhood of the town of Velingrad.
For the first time information about all linguistic
levels of the so important for the dialectology and the
history of the ancient Katnenitza dialect has been pre-
sented for the needs of linguistics.
What makes the research of the dialects in this area
extremely interesting and significant is the fact that
the Chepinno valley is the boundary between the “ya”
(я) and ,,e” dialects, which are important for the classi-
fication of the Bulgarian dialects. Ihus the Katnenitza
dialect, being a part of these archaic Rhodope's dia-
lects, creates the link between the eastern - Bulgarian
and western - Bulgarian dialects in the southern part
of the country.
The most important peculiarities and regularities
of the dialect system are being studied within the con-
temporary stage of its historical development on the
basis of an abundant material, personally collected in
the area by the author during the last ten years. This
dialect area has been projected over the geographical
map of the Bulgarian language as well.
The task of this research is to present in its maxi-
mum completeness of the colorful lexical abundance,
unknown up to this moment to the linguistics.
The system of first names, family names and nick-
names has been covered and some information about
the local geographical names in the Katnenitza area
has been provided as well.
The reader eager to learn will find some very in-
teresting and important geographical, historical, de-
mographic and ethnographical information about the
Chepino valley and Kamenitza in this work.
The book is not a strictly specialized scientific
study, but with its reach and authentic material will
indisputably be of interest to Bulgarian and foreign
scientists and culture specialists, as well as to a wider
range of readers, specializing in Bulgarian language,
Balkan languages, Slav languages, language history,
ethnology, sociolinguistics and all others showing in-
terest in the roots of their own origin and language.
Your Balkan bookshop on-line: www.zograph.org
ZOGRAPHORG
RARE BOOKS AND CULTURE