/
Text
УЧЕБНИ Мирослав Цанов
ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
КОРАБ С ПЪЛНО СТЪКМЯВАНЕ „ДАНМАРК4,
построен нрез 1932 г.
Мирослав Цанов
УЧ ЕБНИ ВЕТРОХОДНИ
КОРАБИ
Мирослав Цанов
УЧЕБНИ
ВЕТРОХОДНИ
КОРАБИ
ИЗДАТЕЛСТВО
„ТЕХНИКА", СОФИЯ, 1990
СЪДЪ РЖАНИЕ
Книгата съдържа подробим данни, описания и фотог ра-
фии на плаващите днес учебни ветроходи с относитслно
големи размери. I я е резулзат от 17-годишнпте изслсд-
вания на автора в тази интересна облает на морского
дело, която в последно време придобива все по-юляма
актуалност вьв всички морски страни.
Основата на изложената информация са преките
данни и оригиналнитс фотографии, получени от собст-
вениците и капитанитс на описанигс ветроходи чрез
международного нзслсдване „Встроходните кораби
днес“, което авторът провежда под патронажа на ДСП
„Булфрахт* София При съставянего на книгата са
пзползувани и най-реномираните публикации в света,
съдържаши данни за днешниге учебни ветроходи. Тя с
първа по рода си в тази облает в нашага морска литера-
тура. Голяма част от съдържащите се в нея данни се
публикува! за първи път в ceeiа. Достышоiо изложение
и богатият илюсгративен материал я правя! увлекател-
на и за читатели бег специални интереси кьм Морската
тема.
Книгата е предназначена за широк кръг читатели —
моряци, корабостроители и други лица с морски профе-
сии, ветроходпи, корабомоделисти и всички. конто се
интересуват от историята, настоящего и бъдещето на
ветроходиите кораби.
УДК 629.123.1
С Мирослав Иванов Панов, 1990
с о Jusautor, Sofia
ПРЕДГОВОР
6
УЧЕБНИГЕ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ ДНЕС ...........9
МЕЖДУНАРОДНОЮ ВЕТРОХОДНО
УЧЕБНО СЪСТЕЗАНИЕ ОПЕРАЦИЯ СЕЙЛ ..........15
ОСНОВНИ ДАННИ
НА ОНИС АНИТЕ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ ........21
БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕБНИ
ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ (1879—1972 i.) .........29
„Асен* (I) ............................34
„Сгрелм* ...................... 38
„Асен* (II) ...........................41
„Веслец* ........................ 44
„II. И. Вапцаров* .....................50
СЪВРЕМЕННИ У ЧЕБНИ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ .....55
АВСТРАЛИЯ
„Алма Допел*............................56
„Ню Индевьр” ..........................58
АРЖЕНТИНА
„Либертад" ........................... 61
БЕЛГИЯ
„Зепоб Грам" ............................64
БЬЛГАРИЯ
„Ка.шакра" .............................66
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
„Сър У'ннс1ьн Чьрчил* .................70
„Малкълм Милър* .......................71
„Роялист* ........................... 74
„Куин Галадрнсл* ................... .76
„Ксилонайт* ...........................78
„Кения Джакаранда*................... 80
„Екселсиър" ...........................82
„Хслсиън* ........................... 84
„Спирт ьф Мързисайд” ..................86
„Рона* .............................. 88
„Джи Фунг* (Хонкот ) ..................90
„Хуан* (Хонконг) .................... 92
ВЕНЕЦУЕЛА
„Симон Боливар” ............................ 94
ГЕРМАНСКА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУЬЛИКА
„Вилхелм Пик” .............................96
ГЪРЦИЯ
„Еугеннос Еугени тис” .....................98
ДАНИЯ
„Д анмарк” ...............................100
„Георг Ст аге" ...........................102
„Фултън” .................................104
„Лила Дан" ........................... 106
ЕКВАДОР
„Гуаяс” ..................................108
ИНДИЯ
„Варуна” ..................................НО
ИНДОНЕЗИЯ
„Деваручи" ...............................112
ИРЛАНДИЯ
„Асгард II” .......................... 114
ИСПАНИЯ
„Хуан Себастиан де Елкано” ...............116
ИТАЛИЯ
„Америго Веснучи” ........................118
„Палину ро” ............................ 120
КАНАДА
„Ауър Сванен” ............................122
„Робьртсыт 11” ...........................124
„Ориоу л” .................................126
„Сейид Лорьнс II” ........................128
„Патфайндър" ........................... 130
„Плейфеър” ...............................131
КОЛУМБИЯ
„Глория” ............................... 133
МЕКСИКО
„Куаутемок” ..............................136
НИДЕРЛАНДИЯ
„Еендрахг” ...............................138
„Урания” ............................. 140
НОВА ЗЕЛАНДИЯ
„(.’пирит ьф Адвенчьр” ................. 142
НОРВЕГИЯ
„Статсрод Лемкул" ........................144
„Крисгиан Радик” .........................147
„Сьорландет ” ............................149
„Сванен” .................................151
ОМАН
„Шабаб Оман” ........................... 153
ПОЛША
„Дар Млоджнежи” ..........................156
„Искра” .......................... ....160
„Погория” ................................162
„Завнша Чарни” ...........................165
„Генерал Заруски” ........................167
„Хенрик Рутковски” .......................169
ПОРТУГАЛИЯ
„Сагриш" .................................171
„Креула” .................................173
РУМЪНИЯ
„Мирча” ..................................175
СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
„Игъл” ................................. 177
„Газела ъф Фидаделфия" ...................179
„Те Вега” ................................182
„Уен енд Иф” .............................184
„Регина Марис” ........................185
„Уестуърд” ............................187
„Ернестина” ......................... 189
„Табир Бой” ......................... 192
„Спирт ьф Масачусетс” .................194
„Калифирниьн” .........................196
„Астрал” ..............................198
„Адвенчърис” ........................ 200
„Боудън” .......................... 202
„Аргус” ...............................205
„Брилянт” ..................... 207
СЬЮЗ НА СЪВЕТСКИТЕ
СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ
„( едов” ..............................209
„Крузенщерн" ........................ 213
„Товарищ” ........................... 217
„Заря” ................................221
„Ленин! рад” ..........................224
УРУ ГВАЙ
„Капитан Миранда” .....................226
ФЕДЕРАЛНА РЕПУ БЛИКА ГЕРМАНИЯ
„Горх Фок" ............................228
„Нордвннд” ............................230
„Гросхерцог ин Ели забег” ........... 232
„Тур Хейердал" ........................234
„Аутлоу" ..............................236
„Амфитрите” ...........................238
„Сойге Деерн” ....................... 242
„Албатрое” ............................244
ФИНЛАНДИЯ
„Кристина" ............................246
ФРАНЦИЯ
„Бел Пул” ........................... 248
„Етоал" ...............................248
„Мюган” ............................. 250
„Бел Еспоар II” ..................... 252
„Рара Авис" ...........................254
ЧИЛИ
„Есмералда" ....................... 256
ШВЕЦИЯ
„Гл а дан” ............................258
„Фалксн” ............................ 258
„Грейтитюд” ...........................260
„Г рейша” .............................262
„Лидер" ............................. 264
„Атлан 1ика" ...................... 266
„Сарпен” ............................ 268
ЮГОСЛАВИЯ
„Ядран" ...............................270
ЯПОНИЯ
„Нинон Мару” ......................... 272
„Кайво Мару” ........................ 272
ПРИЛОЖЕНИЯ ............................277
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА ОПИСАНИТЕ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
ПО ВЕТРИЛНИ СТЪКМЯВАНИЯ 279
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА ОПИСАНИТЕ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
ПО ГОДИНИ НА ПОСТРОЯВАНЕ.........281
ЛИТЕРАТУРА ... 284
ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ
ЗА БЬЛГАРСКИТЕ УЧЕБНИ
ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ (1879—1972 г.) . 285
ФОТОГРАФИИ ................... 287
ПРЕДГОВОР
ПОСВЕЩАВАМ НА ПАМЕТТА
НА БАЩА МИ ИВАН ЦАНОВ
Основите на тази книга бяха заложени през
1969 г., когато съставих своя първи списък на съ-
шествуващи днес ветроходни кораби. По лова вре-
ме той съдържаше не повече от 20 или 30 кораба.
С течение на г одините мойте активни занимания
по ветроходство и корабомоделизъм породиха
един траен и постоянно нарастваш интерес към та-
зи гема. Никоя от публикациите, в конто се засяга-
ше този вьпрос, не даваше ясен и изчерпателен от-
говор на главния интересуващ ме въпрос: Колко
ветроходни кораба има днес в света? В повечето
от тези книг и и статии ветроходиле се разглеждаха
само като последни останки ол една отминала спо-
ха. като едни от гака наречените „любопитни фак-
ти“, коило вече нямат никаква реална роля в съвре-
менния свят и са обречени на изчезване
До края на 70-те години изследванията ми за
същеслвуващите в света ветроходни кораби се ос-
новаваха почти изцяло на различии публикации ь
тази облает. Впоследствие. когато имах на разпо-
ложение най-реномираните книги и периодични из-
дания в света в тази облает, се уверих, че във всич-
ки публикации, с изключение на няколко забележи-
гелни книги, се описват в различии варианги само
няколко дееетки едни и съши добре известии вет-
роходи. Обикновено в тях се срегцаха по-големи
или по-малки различия в данните за едни и сьщи
ветроходи.
Единственият начин да получа достоверна ин-
формация за съществуващите велроходни кораби,
включително и за тези, които не са описвани в дру-
ги публикации, бе да се свьржа с техните капитани
и собственици с молба да ми предоставят необхо-
димите данни и фотографии Така в началото на
1978 г. в мен се оформи идеяга за организирането
и провсждансго на международною изследване
Ветроходните кораби днес“. Основно значение за
практическата реализация на гази идея имаше ре-
шение! о на авторитетного предприятие за морски
превози ДСП „Булфрахт“ да поеме патронаж над
изеледването. В рамките на товгг изследване изпра-
тих стотици писма с въпросници до собш веници и
капитани на днешни ветроходни кораби в повече
от 60 държави от всички краища на света. Целта
бе да бьде събрана пряка и достоверна информа-
ция за максимално възможния брой от съществу-
ващите днес в света ветроходни кораби с относи-
телно големи размера. Вьз основа на установената
в други публикации практика за условна долна
граница на големината на проучваните кораби бе
прието нодоизмесгване 100 г или дължина на кор-
пуса 21 м.
След повече от едногодишна трудна подготви-
гелна и opi анизационпа работа в края на 1979 г.
международного изследване „Ветроходните кора-
би днес“ вече беше реалност.
Организиранего и започването на изеледване-
то бе инициатива без предвари гелии гараиции за
успех. Затова още по-окуражаващи бяха дружеско-
го сьдействие и доброжелателният интерес, с кон-
то повечето о г капитани ге и собственици те на сь-
шествуващиге ветроходни кораби, представители
на различии институции — морски училища, об-
ществени организации, музеи, фондации и компа-
нии, както и част ни лица от десетки с грани се отзо-
ваха на молбага ми за предоставяне на информа-
ция. както и високата оценка, която те дадоха па
организацията и актуалността на изеледването.
В книгата е включена тази част от получената
досега информация, която се отнася до плаващите
в наши дни учебни и учебно-изследователски вет-
роходи. Публику ванет о на останалите две части от
резултатитс от изеледването. обхващащи сьответ-
но сьвременните туристически ветроходни кораби
и запазените в наши дни музейни ветроходи, е
предстояшо.
Стремежы ми при създаването на книгата бе
тя да съдържа възможно най-пълна и актуална ин-
формация за сьвременните учебни ветроходи,
включит елно и за влезли ie в служба през втора га
половина на 19X4 и началото на 1985 г. В нея са
представени с пълни данни и фотографии 102 вст-
роходни кораба от 35 страни. Повече от едка грета
от тях са описани за пръв пы в световнага морска
литература. В изложението е наблет нато на описа-
ния га на малко известии те или почти неизвестна
сьвременни учебни ветроходи, конто досега не са
описвани в други публикации. По изключение са
включени и няколко по-малки ветрохода. конто
представляват специален интерес като конструк-
ция и начин на приложение. Почти всички описани
учебни ветроходи имат класическа конструкция и
ветрилно стъкмяваие. Това огразява съвременната
тенденция за морско обучение да се използуват
традиционен тип ветроходи, i ьй като i ячното
стькмяване най-добре отговаря на гова предназна-
чение Това е и един от най-харак терпите призна-
ци. конто разграничават съвремснного учебно вст-
роходство от яхгеното ветроходство с характерно-
то за него нетрадиционно бермудско ст ькмяване
Сыцествено място в книгата заемат досегаш-
ните български учебни ветроходи. наша га забеле-
жителна едновековна традиция в използуванего на
ветроходни кораби за учебни цели. Българските
учебни ветроходни кораби са сыцествена част от
нашего морско наследство, която обаче бе твърде
оскъдно проучена и отразена в морската ни исто-
риография. Това се отпася както до техническите
характеристики и описания на корабитс, така и до
гяхнага история. От 1973 г. започнах да издирвам
съществуващи тс писмени изгочници и документа-
ция по вьпроса, събирах сведения от участницы в
плаванията на тези кораби. В резултат на подро-
бен анализ и съпосгавяне на сьбраниге от повече
от 50 души сведения с различии степей на досто-
верност, както и на наличииге писмени изгочници
бяха направени изложените в гази книга описания
на пашите досегашни учебни ветроходи, конто са
и първите техни подробим описания в наша га мор-
ска литература.
Постигането на пълнотата на тази книга би
било невъзможно без помогцта и съдействието,
конто ми оказаха много институции, организации,
служебни и час ши лица у нас и от десетки други
с 1 рани. Преди всичко искам да изразя дълбоката
си благодарное ! към рьководството и целая колек-
1ПВ на ДС11 „Булфрахт“. коиго в продвижение на
годи ни ми оказват неоценима помощ и съдействие.
За резул 1 а гиге о г моя га работа по междуна-
родного изследване „Ветроходниге кораби днес”
дьлжа голяма благодарност на Ерик Ейбрънсън,
почетен председагел па организацията „Мариньрс
Интернешънъл” в Лондон и един от най-големите
специалисти в света в областта на днешните ветро-
ходни кораби. Той бе неоценим консул! ант по
всички въпроси, за конто се нуждаех от компетен-
тен съвет и мнение.
Признателен съм на всички институции, офи-
циални и част ни лица 01 30 страни, конто любезно
мн изпратиха информация и фотографии за описа-
ниге в книга га сьвременни вет роходни кораби или,
коего е не по-малко ценно, ми предоставиха ин-
формация за прекра гяването на сыцествуването на
никои ветроходи, конто продьлжават да бъдат
описвани като съществуващи в редица публикации
в гази облает.
Изказвам сърдечна блат одарност на рецензен-
та на гази книга, ветерана от нашия търговски
флот капитан далечно плаване Басил Вьлчанов, за
неговата голяма подкрепи и сьдействие.
София, К) март 19X5 г. Мирослав Панов
8
Сьветският учебен четиримачтов барк „Седов41 в Ба.ттийско море
УЧЕБНИТЕ
ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ ДНЕС
Полскнят учебен кораб с пгьлно стъкмяване „Дар Млоджиежи“ — изглед от бушприта
УЧ ЕБНИТЕ
ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ ДИЕС
С постепенною от миране на военния и търювския
ветроходен флот от края на миналия век класиче-
ската функция на ветроходите стана тяхното из-
ползуване за учебни цели. През последите годный
вьв всички морски държави се наблюдава нараст-
ващ интерес кьм учебните ветроходни кораби и
тяхното използуване в пракгиката Регатите и мор-
осите паради на учебните ветроходи се превьрнаха
в известии международны морски събития, широко
отразявани от средствата за масова информация.
Днес е широко признат факгът, че корабьт под
ветрила е незаменимо средство за положи гелно
формиране на човешкия характер, на морско-про-
фесионални и морално-волеви качества, а практи-
ческата полза от обучение го на борда на ветроход
се ползуна с по-голямо признание, отколкою кою-
то и да било в следвоенния период.
В наши дни това разбиране за ролята на вс г-
роходною обучение е определящо при подготовка-
та на професионални морски кадри и при непрофе-
сионалното младежко обучение както в страны със
стари ветроходни традиции, в конто тази практика
никога не е била прекъсвана, като СССР, Полша,
САШ, Великобритания, Франция, ФРГ, Швеция,
Дания, Норвегия, Испания. Италия, Япония и др.,
така и в държави, в конто обучението на борда на
ветроходен кораб бе вьзстановено в последните ю-
дини след по-голям или по-малък период на пре-
късване, а съшо така и в редица страны, кои г о ня-
мат традиции в тази облает, каю Индия. Индоне-
зия, Оман, Ирландия, Колумбия, Еквадор, Вене-
цуела, Мексике, Уругвай. Повечето от тях придо-
биха своите първи учебни ветроходи през послед-
ните няколко години.
Днес под флаговете на 35 орани плават общо
102 учебни ветроходни кораба с относи гелно голе-
ми размери, конто са описани в тази книга. (Разби-
ра се. к ьм тяхната големина. как го и към големи-
ната на ветроходните кораби изобщо, нс може да
се подхожда с критерииге за големина, валидны за
съвременните чисто моюрни кораби.) В това чис-
ло са включены само ветроходите, конто изцяло
или почти изцяло се използуваг за учебни цели.
Трябва да се има предвид. че и голям брой сьвре-
менни круизно-туристически ветроходи и големи
частни ветроходни яхги поняко! а пзвьршват учеб-
ни рейсове главно за непрофесионално младежко
обучение, но гова не е главна)а им функция, поро-
ди коею тс нс могат да бьдат класифипирани като
учебни кораби.
По своего предназначение учебните веipo.xод-
ни кораби се разделят на две основни групи: про-
фесионални учебни ветроходи. използувани от
военноморските сиди и търговския флот за подго-
товка на професионални кадри за морска служба,
и нспрофесионални младежки учебни ветроходи.
принадлежащи на различии общест вени. .младеж-
ки. образовагелни и друт и организации, конто си
поставят за цел непрофесионалното вегроходно и
морско обучение на младежи i е или използуваг не-
заменимою възпитателно въздейсгвие на плаване-
то под ветрила за обгцо развитие и закаляване на
характера, като част от общообразователната под-
готовка или за други непрофесионални учебни
цели.
Във всички периоды на своею съществуване
ветроходът винаг и е бил школа за моряшко
майсторство, но използуването на ветроходни ко-
раби изцяло за професионални учебни цели дагира
от края на миналия век, когато редица вече непри-
годны за бойна служба норади моралното си оста-
ряване военни ветроходи са били преустроени в
учебни ветроходни кораби за подготовка на профе-
сионални морски кадри. В начало!о на пашня век
се ноявява! и пьрвите ветроходи, специално конст-
руирани и построены за това предназначение, ня-
кои от конто са запазени и днес. Чак до края на
50-те години освен чисто учебните ветроходи пла-
вала и говарно-учебни ветроходни кораби, на кон-
то успоредно с превозването на товары се извьр-
шваше и обучение на бъдещи кадри за търговския
флот. Това бе обичайният начин на използуване на
повечето от големите товарки ветроходи през по-
следните дссстилетия от съгцествуването на океан-
ский I ърговски ветроходен флот. Трагичната гибел
на известния западногермански учебно-товарен че-
тиримачтов барк „Памир" през 1957 г. силно
компрометира тази практика и впоследствие гя бе
изоставена. Това събитие бе една от критичните
точки в обсьжданията на цслесъобразността от
обучаването на борда на учебен ветроход на мор-
ски ie кадри за съвременните търтовски и военни
флот и.
През последните две десетилетия обаче след
продължителни дискусии флотеките ведомства на
повечето морски държави достиг наха до извода,
изказан от знаменития съветски капитан Д. А.
Лухманов, че на ветроходен кораб бъдешият мо-
ряк за един месец може да научи толкова, колкото
нс може да се усвой и за пет месеца на кораб само
с механичен двигател. Разбира се. може да се въз-
рази, че за подготовката на морските кадри вьв
века на атомната снергия едва ли са необходими
познания и навици за плава не с ветроходен кораб.
Досегашната практика във флотите на редица дър-
жави обаче убедително доказа, че именно груднос-
тиге при плаването с ветроход по най-добрия на-
чин изграждат в бъдещите морски кадри най-важ-
ните моряшки качества способност за бързо взе-
мане на решения и поемане на отговорност, cmc-
aoci и физическа издрьжливост, закаляване на ха-
рактера и сродяване с море го. Има всички основа-
ния да се твърди. че резул га гите от професионал-
ного ветроходио обучение днес имаг по-голямо
значение, отколкою в миналого поради относи-
телното отдалечаване на човска от трудностите на
мореплаването вследствие на увеличаването на
размерите на корабите. автоматизапията и сьвре-
менното техническо обзавеждане Всичко това чес-
то води до недостатъчпо познаваие и опасно под-
цен яване на природните фак гори, влияеши на ко-
раба. г! именно те най-добре се ратбираг и усвояват
при плаване под ветрила Разбира се, въпреки че
повечето днешпи учебни ветроходи имат класиче-
ския външен вид на своите предшест венини от ми-
палия век, те са снабдени със спомагателни дви(а-
тсли, модерни средегва за навигация и връзка, съ-
временно учебно, бигово и спасително обзавеж-
дапс.
Положигелният отговор на вьпроса. необхо-
димо ли е професионалното обучение на борда на
учебни ветроходи. бе погвьрден от факта, че в
следвоенния период и особено през последните го-
дипи се наблюдава устойчиво увеличаване на тех-
ния брой успоредно с обновяването на световния
учебен ве!роходен флот, като все повече страни въ-
веждат тази практика в системата на своего мор-
ско образование.
Използуването на непрофесионални учебни
ветроходни кораби получи изключително широко
развитие особено през последните години. Основ-
ная им огличителна черта спрямо професионал-
нигс учебни ветроходи е, че на тях не се подготвят
морски кадри, а разностранните предимства на
плаването под ветрила се използуват за най-раз-
лични непрофесионални учебни цели. Друга съ-
Среша на трите големн норвежки тчебнн вегрохода ь пристанитето на Берген.
Отляво надясно: баркъг „Стагсрод Лемкул“ и корабите с пълно стъкмяване „Кристиан Раднк“ н Сьорландет*
ществена разлика между тези две осгговни групи
учебни ветроходи е. чс дока го почти всички профс-
сионални учебни ветроходи се притежават и фи-
нансират от флотските ведомства и техните мор-
ски учебни заведения в съответната страна, непро-
фесионалните младежки учебни ветроходи обикно-
вено са собственост на различии обществени и об-
разователни организации, които рьководяг и фи-
нансират техните учебни плавания.
Първите непрофесионални младежки учебни
ветроходи се появяват оше преди Вгората свегов-
на война вьв Великобритания, Полша, Швеция.
САЩ и никои други страни. но широкого им раз-
цространение настъпва в следвоенния период и
особено през последните две десстилегия, главно в
напредналите индустриални страни. Основнага со-
циална предпоставка за гова бе преди всичко за-
седналостга на живота и огкьсванего на човека от
природата, свързани с високага степей на урбани-
зация и иидустриалною развитие. Всичко гова до
голяма степей предизвика изчезването на естестве-
ните в мипалото и необходими за развитието на
човешкия характер трудности, в преодоляването
на конго се изграждат морално-волевите и физичс-
ските качества на младше хора. В гова отношение
колек 1ИВНИЯТ груд и поеманего на реалии отговор-
ности при нлаването под ветрила дана г наис гина
големи възможносги. Поради това с съвсем зако-
номерно наблюдаваното особено през последните
години значително увеличение на броя на младеж-
ки те учебни вегроходи. включително и появяване-
то им под флаг ове г е на страни. в които доскоро
гази практика бе непознага.
Непрофссионалнитс младежки учебни ветро-
ходи имат слсдните основни области на приложе-
ние, каго с по-широко разпрос гранение са пьрвиге
две o i гях:
за предварителна морска и ветроходна
подготовка и сродяване с морето като средство за
професионално ориенгиране и бъдещо насочване
към морски професии;
— за общо положи гелпо формиране и закаля-
ване на характера — развиване на чувството за от-
। оворност пред себе си и околните, повишаване на
доверието в себе си чрез реално опознаване на
собствениге сил и и възможности, създаване па гру-
дови и социални навици за работа и живот в колек-
тив на ограничсното пространство на кораба и па
изграждане на съответните норми на поведение и
колективен дух, без всичко това да има за цел на-
сочването към морска професия;
за образователни цели — като часг от
общообразователного обучение, допълнение към
обичайния учебен процес през почивниге дни и ва-
канциите и каго форма на извьнучилищна дейност
за пълноценно оползотворяване на свободного
време, както и за самостоятелни образователни
прог рами; някои от младежките учебни вегроходи
с такива функции се използуват и за морски научни
изеледвания и експедиции;
за терапевтично-учебни и социално-учебни
цели — при лечениего и обучението на деца, гоно-
ши и девойки, както и на по-възрасгни хора с фи-
шологични недьзи. на млади наркомани, каго
форма на възпггта гелна работа с младежи с проти-
вообществени прояви или с други отклонения в со-
циалното си поведение и г. н.
Разбира се. нс при всички днешни младежки
учебни ветроходи изброени ге области на приложе-
ние се срегцат в чист вид в учебниге программ
на редица от гях тези функции се съчетаваг и до-
иьлват помежду си. Може да ее добави. че някои
морски ведомства временно предоставят свои ге
професионални учебни вегроходи за отделил мла-
дежки учебни рейсове, за да подкрепят непрофе-
сионалното встроходно обучение в своята страна.
Поради своята специфична функция младеж-
ки г е учебни ветроходи обикповено са с по-малки
размери и имат по-малка п род ьл жители ост на
учебни ге рейсове в сравнение с повечето професио-
нални учебни вегроходи. Обичайнага продължи-
гелност на всяко плаваие при младежки ге учебни
ветроходи обикповено е в рамкитс на едва до три
седмини. Доколкото функция га па тези кораби
има много общи черти със задачитс по морската и
ветроходна подготовка при плавания г а на разпро-
странениге у нас малки ветроходни яхги от спор-
тен или туристически тип, трябва да се каже, че
морска га подготовка на борда на младежки учебен
ветроход има значителни предимства пред тази,
провеждана на малки ветроходни яхги. Преди
всичко гова е възможността за г рудова и учебна
дейност в рамките на по-голям младежки колек-
гив, г ъй каго броя г само на пракгикапти ге на бор-
да на един младежки учебен ветроход обикновено
нс е по-мальк о г 20 човека, дока го гга обичайните
ветроходни яхти трудно мог ат да плават заедно
повече от няколко души. Установено е също, че об-
щите разходи за обучението на определен брой
практикант на учебен ветроход са по-малки от
разходиге. необходими за даването на морска под-
готовка на съшия брой младежи на малки ветро-
ходни яхти.
Ветроходните кораби днес намират приложе-
ние и за разнообразии морски научни изеледвания
и експедиции. Наличие г о на ветрилно е гькмяване
значи гелио увеличава гяхпата автономност на
илаване. Това дава вьзможносг да се извършват
дълги рейсове без отбиване в пристанише, косто
позволява да се използуваг за продьлжителни на-
учни експедиции по-малки кораби. имащи съответ-
но и по-малки експлоатациоппи разходи. При дви-
жението под ветрила се избягват вибрации ге на
корпуса и шумът оз работата на двигателя. Тези
предимства на ветроходното задвижваие имат
важно значение при редица океаног рафски изелед-
вания и поради гова някои значителни морски на-
учноизеледова телеки експедиции през последните
три десетилетия бяха извьршени със специално об-
заведени моторно-вез роходни кораби. Днес почти
всички ветроходни кораби, с конто се извършват
океаног рафски и други морски изеледвания. пара-
лелно се използуват и като професионални или
младежки учебни вегроходи.
14
МЕЖДУНАРОДНОГО
ВЕТРОХОДНО УЧЕБНО СЪСТЕЗАНИЕ
ОПЕРАЦИЯ СЕЙЛ
Ciapi на състезателнага част на Операция Сейл-80 от Фредернксхавн до Амстердам
Участвувашн учебни ветроходни кораби в Операция Сейл-74 в пристанището на Портсмут. Па прелей план — палубата на полския
кораб с пълно сгьимяване „Дар Поможа“, в ценгъра — шалианскияг кораб с пълно С1ъкмяване „Амершо Веспучи44
МЕЖДУНАРОДНОГО ВЕТРОХОДНО
УЧЕБНО СЪСТЕЗАНИЕ ОПЕРАЦИЯ СЕЙЛ
Международного ветроходно учебно състезание
Операция Сейл1 е най-голямата и авторитетна
проява на днешните ветроходни кораби. коя го се
ползуна с нарасгваща популярност във всички
морски страни. 1я не с първоначална инициатива
на някоя известна морска институция, а нейното
възникване е съвместен резултат от идеята на един
напълно „сухоземень< човек, от широката общест -
вена лодкрепа в една морска страна, каквато е Ве-
ликобритания, и oi благоприятния отзвук към то-
ва начинание в почти всички сграни, под чиию
флагове плават ветроходни кораби, Нейната исто-
рия ни връща в пьрвата половина на 50-те години,
когато и последните големи товарни ветроходи ве-
че са почти изчезнали от океанските пътища. По
това време повечето сграни сьс ^тари морски тра-
диции продължават да използуват големи учебни
ветроходи, но техният брой е все още по-малък,
отколкото в предвоенните години. В тази атмосфе-
ра на носталгия по славното ветроходно минало и
липса на перепек гиви за бьдещето един лондонски
адвокат, Бьрнард MopiaH. който никога не е бил
свьрзан професионално с морето, издига идеята за
среша-състезание на големите ветроходи под фла-
говете на различии страни. която да бъде последно
„сбогом“ на ветроходниге кораби. Тази инициати-
ва бързо набира ход и през 1955 г. с подкрепата на
широката общественост. на Адмиралтейството и
на редица влия1елни морски институции е основа-
на бришнската Ветроходна учебна асоциация (Sail
Training Association) — обществена организация,
която отгогава оршнизира Операция Сейл. Дру-
гият основен аспект на нейната дейност е непрофе-
сионалното ветроходно обучение на британската
младеж с учебните ветроходи „Сър Уинстън Чър-
чил" и „Малкълм Милър", построена специално за
това предназначение еьответно през 1966 и 1967 г.
При основаването и обаче нейните задачи са били
далеч по-скромни и първата от тях е организиране-
то през ля того на 1956 г. на тази „прощална" сре-
ша на ветроходниз е кораби в Дарт. Англия, а след
това и на състезание между тях по маршрута Тор-
бей — Лисабон. Както ктедката, така и резулгати-
те от тази още скромна проява в областта на раз-
вит ието на взаимното опознаване и дружбата меж-
ду младите участници от различии сграни са били
така впечатляващи, че още преди завършването й
от само себе си се взема решение!о опитъг да се
повтори след две години Така тази „последна"
среша става всьщност пьрвата.
Разбира се, това развитие не е някаква случай-
ност и ирония на сьдбата. Зад изключителния ус-
пех на Операция Сейл през изминалите години
стоят съвсем реални фактори. Преди всичко през
този период уникалните предимства на обучение го
на борда на вегроходен кораб получиха широко
признание, и го в условия! а на ускорената научно-
техническа революция Успоредно с обновяването
на световния учебен ветроходен флот се появи ця-
ло ново поколение учебни ветроходи. Всичко това
значително увеличи не само международния инте-
рес към Операция Сейл, но и броя на потенциал ни-
те участници в нея. И не е чудно, че първите Опера-
ции изглеждат така скромни в сравнение с тези
през последните години
Дока го нарастването на световния учебен вет-
роходен флот дава техническою обяснение за нео-
бикновения успех на Операция Сейл, не по-малко
съществен фактор за този успех бе общото подоб-
ряване на международния климат през изминалите
десетилетия. Международною разведряване из-
ключително много обшати и разви духа и целите
на Операция Сейл и крилатата фраза на капитана
на полския учебен ветроход ..Дар Поможа“ Кази-
меж Юркевич „Морето е мостит между нас“ се
превьрна в неин неофициален девиз.
Големият и нарастващ успех на Операция
Сейл и разширяването на нейната програма причи-
ниха около 1970 г. и най-голямата криза в досе-
гашнага й ист ория, тъй като към тази година Вет-
роходната учебна асоциация вече не разполагаше
с нсобходимия организационно-административен
и финансов капацитет, за да посрещне увеличените
нужди. Изходы бе намерен през 1972 г. с поемане-
то на финансовия патронаж над Операция га от
британската фирма ..Бери Брадърс & Ръд Лтд".
Оттогава официалното наименование на Опера-
цията стана „Сьстезания на големите ветроходи
„Къти Сарк" (Cutty Sark Tall Ships' Races’), но в
много страни тя е по-известна с краткою си наи-
менование Операция Сейл. През 1974 г. фирмага
спонсьр подари най-голямото преходно отличие
на Операцията — Наградата „Къти Сарк" за меж-
дународно разбирателство (Cutty Sark Trophy for
International Understanding), която представлява
маем вен сребърен .модел на легендарния клипер
„Кьти Сарк“. Вьпреки този финансов пагронаж в
1 sail (англ.) корэбно ветри ло. В нашия сзик няма однознач-
на думала гова понятие, каквиго има например в аш лийския.
руския (парус), полския (zagiel). нсмския (Segel), и i.h. В на-
шия сзик думиге ..ветрило" или „платно" по принцип нямат
еднозначен смисъл.
Аш шйският израз , юл шип", означаваш висок, величес!
вен кораб. се употребява за днешните големи ветроходни ко-
раби Изразът с вьзникнал през XVI в и след дълга забрана
бе вьзкрессн в сьвременния английски език през нашия век от
юлемия поет Джон Мейсфилд.
Наградата „Кын Сарк“ за международно разбиралелоно
(( utty Sark Trophy for International Understanding) —
сребьрен модел на клипера „Кыи Сарк''
наши дни Операция Сейл е най-некомерсиалната
юляма ветроходна и морока проява. В нейния пра-
вилник съществуват рсдица положения, тясно ог-
рапичаващи каквато и да е рекламно-комерсиална
активност на участвуващнте ветроходи.
По тези причини в справочнитс цифри за Опе-
рация Сейл не фшурират данни за скыю платени
професионални ветроходни, за ветроходни състсза-
гелни машины с баснословна стойност, за юляма
реклама и големи парични суми, конто са така ха-
рактсрни за нашумелите ях:ени сьсгезания. Изме-
ренията на Операция Сейл са сьвсем други те
са в хилядите млади хора, плаващи на ветроходи
от десетки страни. конто се срещаг, опознана! и
състезават не само каю моряци и практикант, но
и кат о пратспици на добрата воля, мира и дружба-
та от своте нации. Те са в милионите посетители
в пристапищата, конто стават съпричастни не само
кьм неповторимого зрелище на многото събрани
заодно ветроходни кораби, но и на идея та за мор-
ского брат ство между младежите о г различии
страни.
Така през своего досегашно развитие Опера-
ция Сейл се нревьрна в най-масовага международ-
на морска проява, коя то неизменно се лровежда
в имею на взаимного опознаване между младите
моряци, на укрепванего на мира между народите.
Затова и традиционният й девиз е: „За укрепване
на дружбата между младежта от различии ге стра-
ни". Главната цел на Операция Сейл е не толкова
ветроходното съсгезание. колкото демонстриране-
то на предимствата на практиката на ветроходен
кораб както за формиране го на морско-ирофееио-
нални качества, гака и за общото положигелно
изт раждане на характера на младите хора, за раз-
витие! о на дружбата между участницитс. Тези це-
ли определят двеге характерпи отличителни черти
на Операция Сейл: от една страна, големия брой
на активните участница хиляди млади хора,
плаващи каю практикант или скипаж на десетки,
а в някои 1 одини и на стотици ветроходи, и oi дру-
ia участието на рсдица ветроходни кораби, за
коию предваригелно се знае, че нямат шансове да
заемат челните места в състезателната част, но са-
мият факт на участието им е сьществен принос за
целите на Операцията. Правило го, че е по-важно
да се вземе участие, отколкого да се победи, обик-
новено се оценява каю утешение за губешите, но
в този случай то напьлно съответствува на истина-
та. И може би най-ярката илюстрация за това е
обстоят слет во то, че най-голямото преходно отли-
чие ил Операция Сейл Наградата „Кьти Сарк"
за международно разбирателство. не се лрисъжда
за скорости постижения в рет агата или по някак-
ви други състезателни показатели, а се дава на вет-
рохода, допринесъл най-мното за реализирането
на девиза на Операцията, като изборы на носите-
ля на тази награда се извьршва с тайно гласуване
от канитаните на всички участвуващи ветроходи.
Всичко това определи и една друга цениа оиобе-
ност на Операция Сейл: в наши дни тя е практиче-
ски сдинственото голямо международно съсгеза-
ние напьлно в аматьорски дух, нейният престиж не
се । ради на участието на отделни професионални
звезди във ветроходството, а на хилядите млади
участници в нея, кото са аматьори в най-добрия
смисъл на думата.
Всяка Операция Сейл включва две или повече
регати по различии маршрут, като през пене един
oi преходите се извьршва г. пар „Интер-
чейидж" размяна на част от личыия състав меж-
ду участвувашите вороходи, целяща дружескою
опознаване на младите хора от различии страни в
съвмссгната работа на борда. Освен това Опера-
ция га сьдържа обширна програма от различии
срещи. обшествсни прояви, ветроходни паради,
спор гни сьстезания и т. н. Правилата за участие в
Операция Сейл са подчинены на нейните основни
цели и включва! две основни изисквания за голе-
минага па ветрохода и възрастовия състав на еки-
пажа. В pciaraiа може да участвува всеки еднокор-
пусен ветроходен сьд с дължина по водолинията,
не по-малка от 30 фута (9.14 м). Не по-малко от
половина га oi личния сьсщв на борда 1рябва да
са практиканти на възрасг от 16 до 25 годины
включително. По този начин се осигурява действи-
Iелно младежки облик на участвуващнте екипажи.
Операция ('сил с уникалио ветроходно състе-
зание не само сьс своте цели и начин на провеж-
дане, но и с изключителното многообразие на
учасгвувашите ветроходни съдове — от едномач-
гови 10-.ме1рови яхти до четиримачтови баркове с
дължина по стотина метра, от бивши говарни и
риболовни ветроходи, строены през последните де-
сстилстия на миналия век, до учебни ветроходи,
специалио конструирани и построены през послед-
ните няколко Iодини. Поради юна всички участву-
ващи ветроходи са разделены на отделни класове,
като в клас А влизат големите ве!роходни кораби
и тези с право стъкмяване, конто са и главното ук-
рашение и ядро на Операцията. а в друтите класо-
ве всички останали ветроходни съдове. Класи-
ранего в сьстезателните етапи се извьршва общо
за всички участници и поотделно за всеки клас.
Всичко това обаче не премахва несьвмест ими-
те разлики в скоростнике и маневрените качества
на много от вет роходи ге дори в един и същи клас.
За да се даде вьзможност ветроходни съдове със
сьвсем различии качества да се състезават при
приблизително равни условия, за всеки участвуващ
ветроход се изчислява неговияг корекционен кое-
фициент за време (Time Correction Factor). С него
се у множава фак i ическо i о нреме, за кое i о съотвст-
нияг ветроходен сьд е прсмипал маршрута на гон-
ката, и така се получава иеговою корширано вре-
мс, по коего се извьршва класирането му. Поради
това далеч не вина! и последова гелноегта на класи-
рането отговаря на фактическата последовател-
ност на прссичане на финиша от отделимте ветро-
ходи
2ft
ОСНОВНИ ДАННИ
НА ОПИСАНИТЕ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
Швед с ката учебна двумачюва гафелнэ шхуна „Гладан*4
Учебння! ветроход на ФРГ ,,Лутлоу“
ОСНОВНИ ДАНИН
НА ОПИСАНИТЕ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
Основните данни на описаните в книг а га съществу-
ващи ветроходни кораби са дадени в следната по-
следователност:
Държава. Посолена е държавата. под чийто
флаг плава корабът, а в някои редки случаи държа-
вата, в която корабът се използува за предназначе-
нието си, независимо че плава под флага на друга
с г рана.
Име. Дадено е официалното име на кораба,
след него в скоби бившитс му имена, ако има таки-
ва, о г предпоследнего към пьрвоначалного бивше
име. Римската цифра II. дадена в скоби след сегаш-
ното имс на вегроходи, показва, че гой е наследник
на подобен по стъкмяване предишен учебен вегро-
ход със същото име, плавал под флага на съотвст-
ната страна.
Собственик. Даден е сегашнияг собственик на
кораба и нетовото местонахождение,
Регистрационно (баюво) пристанище. Регис г-
рационно е пристанище!о. кьдсто корабы е офи-
циално регистриран от съогветнше иристанищни
служби на с граната, под чийто флаг плава. Pei нег-
ра шюнно пристанище имат само нсвоенниге кора-
би и обикповено при гях го е изписано на кьрмага
под името на кораба. Корабите на служба във
военноморските сили не подлежат на per истриране
от пристанишнитс служби, поради коего за гях е
дадено базового им пристанище, г. е. присганище-
то, к вдето тс са базирани и обикповено са на
стоянка, когато нс извършват плаване.
Домашно пристанище. В някои случаи поради
различии причини мястото на базиране на невоен-
ните кораби не се намира в тяхното pei истрацион-
но пристанище. Пристанище го. кьдето те са бази-
рани. се нарича домашно пристанище и то е посо-
лено в тези случаи, когато не съвпада с регистра-
ционного пристанище на кораба.
Година на постро.чване и корадостроителница.
При построяването на всеки кораб има три важни
сьбития залагането на стапел (залагането на ки-
ла), т. с. започването на строителството на кораба,
спусканего му на вода, когато корабът получава
името си, и неговото завършване, когато той влиза
в служба. Обичайната практика е корабы да бьде
завършван след спусканего му на вода, за да се
освободи по-бьрзо строителната площадка (стапе-
лът) за започване на строителството на друг кораб.
В редица случаи интервалы от време, обхващаш
залагането на стапел, спусканего на вода и завър-
шването на кораба, продължава повече от една го-
дина. Поради това като правило за година на пост-
рояването е дадена i одината на спускане на вода
на сьстветния ветроход, както е възприетага в ко-
рабните регистри практика. Когаго за определен
кораб са известии и датите на залагането на ста-
пел. спусканего на вода и завьршването му (влиза-
пето в служба), ie са дадени в неговото текстово
описание.
Дадено с и наименованието на корабострои-
телницата и нейното местонахождение, а също та-
ка е посочен и проектанты (конструкторы) на съ-
отвегния кораб, когаго е известно неговото име и
когат о юй не е ст рои телят на кораба.
Ветрилна стъкмяване. Дадени са типът на вст-
рилното стъкмяване, броят на рабо гните (основни-
те) ветрила, обща та ветрилна площ, височините на
мачтиге и материалы, от които е изработен ран-
гоутът на кораба. Ако корабът може да носи и до-
п ьлнителни вы рила, като спинакер носово вет-
рило, което е характерно само за по-малките вет-
роходни съдове от яхтен тип, лисели допълни-
телни ветрила, които се поставят от цвете страни
на правите ветрила при попъген вягьр, и т. н., тях-
ната ветрилна площ е посочена допълнително. В
скоби след броя на вы рилата е посочен броят на
правите вы рила, ако корабът има такива вьв вет-
рилно го си стькмяване. Правите ветрила са по-
трудни за обслужванс, изискват по-mhoi оброен и
по-опитен личен състав и именно ггоради изисква-
щото се по-голямо ветроходно и моряшко умение
за обслужване ie са предпочитани при много сь-
временни учебни вечроходи, а гехнияг брой е сь-
ществсн показагел за ветрилното стъкмяване на
кораба. Трябва да се има предвид, че фотографии-
ге на ветроходните кораби далеч не винаги показ-
ва г сьогвегния ветроход под всичките му ветрила.
Ветрилното стъкмяване предсгавлява съвкуп-
ност от корабни части и съорьжения, чрез конто
енер1ияга на вятъра се преобразу ва в полезна сила
за движение™ на плава ге.члия сьд. То се състои от
следиите три основни групи елементи:
рангоут дървени или мегални части,
конто служат за установление и закрепване на вет-
рилата: мачги, реи. i икове, гафели, бушприт; мач-
гитс биваг цели (еднодръвки) или съставни т. е.
долна мачта, която е удьлжена с една до три
стент и;
— такелаж — съвкупността от всички въжета
на ветрилното стъкмяване, конто по своето пред-
назначение се разделят на две основни i рупи: не-
подвижен такелаж — всички въжета, конто не са в
движение при поставянето, обирането и управле-
нието на ветрилата, а служат преди всичко за уста-
новяване и закрепвапе на частите на рангоута към
корпуса на кораба и иомсжду им, и подвижен та-
келаж — всички вьжега, чрез кош о се извьршва
поставянето, обирането и управлението на ветри-
лата и коиго се намират в движение при извьршва-
нето на тези операции, към частите на такелажа
спадат и всички свързваши елементи - скрипци,
блокове, обтегачи, юферси, шегели и др., чрез кон-
то вьжетата от такелажа изпълняваг ивоите функ-
ции;
— ветрила — корабниге ветрила се разделят
на две основни 1 рупи. прави и коси, правите ветри-
ла има1 ириб.тизително трапецовидна форма и се
закрепваг с юрнага си страна към реше — ран-
гоутни части с вретеновидна форма, коиго в среда-
та си са закрепени хоризонтално към мачтата и
могат да се завъргват около нея; правите ветрила
се използуваг най-добре при попътен или ограни-
чен вятър: косите ветрила имат триъгълна или че-
тириыьлна форма, те са по-ефек1ивни при стра-
нични и насрещни вегрове.
Има следните основни видове коси ветрила:
— Гафелни ветрила, конто имат четириъгъл-
на форма и се закрепват с трите си страни кьм га-
феля, гика и заднага страна на мачтата. Гафелите
и гиковете са рангоутни части с продъл! овата фор-
ма, единият край на конто е закрепен към задната
страна на мачтата така, че да могат да се завъртат
около нея. Гикьт е разположен близо до палубата
и приблизигелно успоредно на нея, а гафельт — на
известна височина с нггклон спрямо мачтата.
— Гафелни топсели, конто имат триыълна
форма и са закрепени с двете си страни към гафела
и задната страна на мач га г а, над сьогветното га-
фелно ветрило.
— Бермудски ветрила, конто имат триыълна
форма и са закрепени с двете си страни кьм гика
и задната страна на мачгата, т. е. при тях гафечът
като ранюутна част отсъствува.
Щагови ветрила (кливери. стаксели, трисе-
ли и др.), конто имат триыълна или четириъгълна
форма и са закрепени с едната си страна не непо-
средствено кьм рангоута, а кьм щаюве (въжета от
неподвижния такелаж), коиго минаваг в диамег-
ралната равнина (равнината на симегрия) на кора-
ба между мачти ге или между ггреднага мачта и
бушприта. Щаговите ветрила се срешат при всички
видове сегагпни вегрилни стъкмявания и поради
това няма да бьдат спепиално посочвани при опи-
санията на вегрилните стъкмявания, дадени по-
долу.
Видовете вегрилни стъкмявания са образувани
от съчетаването на различните гипове ветрила и
могат да се разделят на три основни групи — пра-
во стъкмяване, при коего правите ветрила преоб-
ладават; смесено стъкмяване, при косто броят на
правите вегрила е иамален; косо стъкмяване, при
коего ветроходът носи само коси ветрила. Днеш-
ните ветроходни кораби носят следните основни
видове ветрилни стъкмявания
Кораб с пълно стъкмяване. Има от 3 до 5 мач-
ти. Всички мачти носят пълен ред прави ветрила
(т. е. по цялата височина на мачтата). Последната
мачта носи освен това и гафелно ветрило, а поня-
кога и гафелей тоггсел над него.
Барк Има от 3 до 5 мачти. Барковото стъкмя-
ване се различава от пълно го по това, че последна-
га мачта няма прави ветрила, а само гафелно вет-
рило и гафелей топсел над него.
Баркентина Има от 3 до 6 мачти. Баркентина-
та има на преднага си мачга пълен ред прави вет-
рила, а всички останали мачти носят само коси
ветрила.
Бриг. Двумачтово счъкмяване с пълен ред пра-
ви ветрила на всяка мачга и гафелно ветрило на
задната мачга.
Бригантина. Двумачтово стъкмяване с пълен
ред прави ветрила на предната мачта и изцяло ко-
си ветрила на задната мачта.
Марселна шхуна. Има от 2 до 6 мачти. На
преднага си мачга този вид шхуна носи марселно
право стъкмяване, т. е. прави ветрила от второю
платно (марсели) нагоре, а сыцо така и гафелно
ветрило и понякога гафелей тоггсел над него, Всич-
ки останали мачти носят само коси ветрила, най-
често гафелни. Марселната шхуна, особено ако
има повече прави ветрила на предната мачга, до-
ста наподобява баркентина или бригантина (ако
шхуната е двумачтова). Това, което я отличава от
гези стъкмявания, е липсата на долно право ветри-
ло на преднага мачга, както и наличието на гафел-
но ветрило на гази мачта.
Гаф)елни шхуна. Има от 2 до 7 мачти Всички
мачти носят гафелни ветрила и понякога гафелни
топсели над гях. При този и долуизброените видо-
не шхуни предната мачга понякога носи една рея
за право ветрило (брифок), което се поставя при
попътен или ограничен вягьр.
Бермудски шхуна. Има от 2 до 4 мачти. Всич-
ки мачти нося г бермудски ветрила, конто често са
съчстани със стаксели и трисели, закрепени на ша-
гове между мачтите. Сыцо така трябва да се има
предвид, че при ггякои съвременни гафелни шхуни
задната мачта носи бермудско, а не гафелно
ветрило.
Стакселна шхуни. Има от 2 до 4 мачти. Разли-
чава се от бермудската шхуна по това, че между
мачтите има само трисели и стаксели, закрепени
на щагове.
Кеч. Двумачтово ст ькмяване. ггодобно на шху-
новото. Различава се по това, че при кеча задната
мачта е по-ниска от предната, докато при двумач-
говата шхуна е обратного. Мачтите на кеча (какго
и при шхуната) могат да носят гафелни или бер-
мудски ветрила, в зависимост ог което се различа-
ват гафелей и бермудски кеч.
Йол. Двумачтово стькмяване, подобно на то-
ва на кеча. Основната отличителна разлика между
Кораб с пълно стъкмяване
Бригантина
Барк
Марселна шхуна
Гафелна шхуна
Бриг
Бермудски шхуна
тези две стькмявания е, че при йода заднага мачта
се намира зад р.уля. докато при кеча газ» мачта е
между руля и прсдната мачта. Йолът също може
да носи гафелни и ш бермудски ветрила, в тависи-
мост от коего се различават гафелей и бермудски
йол.
Корабите с пълно стъкмяване, барковеге и
баркентините имат пай-малко три мачги и затова
е присто, кот а го се казва само кораб с пълно ст ьк-
мяване. барк или баркентина без посочване на
броя на мачгите, да се разбира т т римач т они не т ро-
ходи Също така в морската терминолотия е ттри-
его да не се посочва броят на мачгите. котато се
говори за бриг, бригантина, кеч или йол, гъй като
те впнаги имат две мачги
Вместимост. Дадена е бру та та и пе гиата ре-
т петрова вместимост на кораба. измерена в бру то
ретисгър тонове — ськр. б р т., и пето регистр
тонове ськр. и р, т Ретистровият тон е мярка
за обема на кораба и е равен на 100 кубически фуга
или 2,832 кубически метра. Брутната рет петрова
вместимост на кораба с обемът на пространства га
в корпуса и в татворенитс помещения над палуба-
та. конто мот ат да сс използува г за товар, складо-
ве, жилищни и друт и битови помещения и г н., с
известии «включения. Нет на га регистрова вмести-
мост произлиза от орут Hai а. след като от послед-
ната се извадят простринствата, използувани за
помещения на личния състав, за навпгационни по-
мещения, машинного отделение и та т ориво.
За повечето от описаните ветроходи е даден и
техният Темзов гонаж в тонове (Thames Me-
asurement Tonnage ськр. т. ТМ). Темзовият го-
наж. коню започна все по-често да се споменава
проз последните т одини вьв врьзка с международ-
ните ретаги на ветроходните кораби в Операция
Сейл, представлява един приблизителен «зраз ла
корпусната вместимост на кораба, по конто мог аг
да бьдат сравнен» два ветроходи с различии голе-
мини. Доколкото за разлика от рсгистровия гонаж
Темзовият тоиаж е непознат в нашита морски и
ветроходни практика, необходима са някои по-
подробни разясненття за него.
Темзовият гонаж с в введен през 1855 г. от
британский Кралски Темзов яхтклуб за измерване
на вместимостга на яхти с цел изработването на
по-добър метод за изчисляване на гехния корек-
ционен коефициент за време (хандикап) при учас-
тието им в ретати. До тази година вместимостта
на яхтите. вьз основа на която се е изчислявал тех-
ният хандикап. се е определяла по английского
,,Старо строи гелно обмерване44 („Builders Old
Measurement^) or 1773 г., вьв форму лата за изчис-
ляването на което фит урира дължина га на кораба
по кила и широчината на кораба.
Някои яхтени конструктор» са използували
това положение, за да посгш наг чрез неестест вено
скъсяване на кила намаление на изчислената вмес-
тимост на яхгата и отгам подобрение на нейния
хандикап в сравнение с яхта със сыцата дължина
на корпуса, но с нормална дължина на кила. За да
ее предотврати създаването на такива изкуезвени
Стакселна шхуна
Гафелей кеч
Бермудски кеч
Гафелей иол
Бермудски йол
конструкции на немореходни яхги, посгроявани
единствеио за пост шане на предимство при регати
чрез подобрение на хандикана, и за въвеждане в
същото врсме на по-справедлив начин за изчисля-
ване на хандикана на сьдове с различии г олемини.
за да могат да се състезава г всеки с всеки при при-
близигелно равни условия, е било въведено Темзо-
вого обмерване (тонаж). За тази цел то се използу-
ва и при изчисляването на корекционния коефи-
циснг за врсме (Tunc Correction Factor) на участву-
ет ците ветроходи в peiаги ie на Операция Сейл.
Този коефициенг от своя страна участвува при из-
числяването на коригираното време на сьотвегиия
ветроход. по коего се извършва класирането на
участниците в регагата. Темзовият тонаж се пре-
смята по следната формула:
1
(L - В) х В х -В
ТМ (тоновс)--------—-------,
кьдето I. е дължинага на съда, измерена от пред-
ния край на форшевена при равнището на палубата
до задната страна на ахтерщевена сыцо при равни-
ще го на палуба га; В — максималната широчина
на корпуса на съда.
Във формулата L и В са вьв футове и десети
oi фута и следователно един тон от Темзовага
вместимост на кораба (i. ТМ) е равен на 94 кубиче-
ски фута или 2.66 кубически метра. По този начин
дължинага на съда по кила е била елиминирана oi
тонажното обмерване. като е заменена с разликата
L-B.
Водоизместване. Дадено е тсгловното водоиз-
месгване на кораба в метрически или ашлийски
„дълги“ тонове (long tons). Един „дълъг“ тон с ра-
вен на 2240 фунта или 1016 кг Тъй като разликата
между мстрическия и английский ,.дълъг“ тон е не-
значителна, те не са специално указами при даванс
на водоизместването. Когаго водоизместването е
дадено без други пояснения, посочената величина
ноказва пълно го водоизмес гване на кораба, т. е.
тег лого на измесгената от него вода при макси-
малното му 1 азене.
Обикновено невоенните ветроходи се характе-
ризират с тяхната per петрова вместимост, а тези
към военноморските сиди с тяхното стандартно и
пълно водоизместване За някои военни ветроходи
обаче е известна тяхната вместимост и обратно —
за някои невоенни вегроходи се знае водоизмества-
нето им, но тези данни винаги са дадени след ти-
пи ч ните за дадения ветроход показатели — pei пет-
рова вместимост за невоенните учебни вегроходи
и водоизместване за ветроходите към военномор-
скитс сили. Стандартного водоизместване е харак-
терен показател за големинага на корабите на
служба във военноморските сили и се използува в
международните докумен г и в тази облает, от кои-
то най-известни са Лондонският военноморски до-
говор от март 1936 г. и конвенцията от Монтрьо
от юли 1936 г. То се дефинира като „водоизмест-
ването на кораба, завьршен, с пълен екипаж, готов
двигател и екипиран с готовност за излизане в мо-
рсго. но без гори во или резервна вода за двигателя
на борда“.
Дедуейт. За някои от описани ге ветроходи е
ладен и техиияг дедуейг, или гег ловца говаропо-
демносг. която се изразява със съгната величина,
как го и водоизмест ването. Дедуейтът представля-
ва reiaoTo па товара, личния със гав, горивого и
всички друг и запаси на кораба, когато гой е наю-
варен до iioi ьване до своята лягна водолиния. i. с.
при максималното му лягио газоне.
Корпус. Посочен е материалы на корпуса и на
горпата палуба или на дървения настил на горната
палуба, когато корабът не е с дървена конструкция
и има гакъв палу бен настил. Съгцо така са дадени
и основните размери на кораба. При гях трябва да
сс има прсдвид. че дължината между перпендику-
лярте и дължината по водолиния га са много
близки величини и те напълно могат да бъдат
сравнявани при съгюставянего на размерите на два
различии кораба, за единия от които е известна
дължината му между перпендикулярите, а за дру-
гая дължината по водолиния! а.
Спомагателен двигател (двигатели). Тези
данни са дадени в следната последова гелност:
брой, вид и производител на двшателя, година га
на монтирането му на кораба. мощността му в
ефективии конски сили (съкратено к. с.), броя на
винтовете и средната скорост на кораба с двигател
във възли. (Възелът е морска мярка за скорост.
равна на една морска миля в час или 1.852 км/час.)
Ако има разлика повече от една година от произ-
води вот о на двигателя до монтирането му на ко-
раба. дадени са поотделно годината на произ-
водство и годината на монтпране на двшателя.
Екипаж. Дадена е щатната численост на еки-
пажа. каго при гова трябва да се има предвид. че
в някои рейсове много от описаните ветроходи
плават с брой на личния съсгав. различен от ща1-
ния.
Капитан. За почти всички описани ветроходи
са дадени имената на техните капитани към 1984
1985 г Някои от тези ветроходи имат по двама
щатни капитани, които се редуват при последова-
телните рейсове на кораба. В тези случаи са носо-
чени имената и на двамата капитани.
Операция Сейл. За всички описани ветроходи
са дадени участията им в международного състеза-
ние-среща на ветроходните кораби Операция Сейл
по години. тъй ка го участие го на всеки ветроход в
тази авториге! на международна проява е значи-
телно събитие в неговата служба и показател за
приноса му в развитието и укрепването на разби-
рателството и дружба га между младите моряци от
различните страни, което е и главната цел на Опе-
рация Сейл. Когато са дадени две години, разделе-
ни с гире, това означава, че сьответният ветроход
е учасгвувал във всички Операции Сейл между те-
зи две години включително.
Предназначение. За всеки от описаните ветро-
ходи накратко е посочено неговото основно сегаш-
но предназначение.
БЪЛГАРСКИТЕ
УЧЕБНИ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
(1879—1972 г.)
Баркен1ннага „Калиакра* — наследник и продължител
на едновековна 1 а |радиция на бъинарскиге учебни ветроходни кораби
Ерш ан।инаIа „Асск“ — първият учебен ве1роход, коню служи
ш продьлжи телен период в състава на бъ.и арскня флот
БЪЛГАРСКИТЕ
УЧЕБНИ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
(1879—1972 г.)
Българският флог има вековна традиция в изпол-
зуването на учебни вегроходи, коя jo възниква
още със създаването му след Освобождение!о. Ко-
гаго на 1 август 1879 г. над подарените от Русия
кораби за прьв пы тьржесхвено се издига българ-
ският флах и се ознаменува ражданего на флота на
Трех а ха Бълх арека държава. най-голямата едини-
ца сред 1ях е „Келасура" първиях учебен встро-
ходен кораб в историята на българския флот
Гафелната шхуна „Келасура" е построена през
1859 г. Тя е имала дървен корпус и рангоут, во-
доизмес хване 306 1 и е била снабдепа със спомага-
телна парна машина. Скоростта и е вьзлизала на
около 7,5 вьзела. Въоръжена е била с четири мало-
калибрени орьдия По време на Освободи гелната
война „Келасура" е военен кораб в съсгава на
руската Средиземноморски ескадра. Ветроходът-
влиза в Черно море след примирието с Турция и е
бил зачислен в руския Черноморски флот с базово
присханище Варна, кьдехо на I август 1879 j при
тържествена церемония руския х андреевски флаг с
свален и на нех ово място на кораба е издих нат бъл-
гарският военноморски флаг. Като бълхареки уче-
бен ветроход „Келасура" е имала личем с встав от
49 човека, ох които двама руски офицери - коман-
дир и ххомощник-командир, деве) руски унтерофи-
цери и матроси-специалиста и 38 млади бълх ареки
моряци-практикаити. Иегов комаххдир каго бьл-
хареки кораб е бил iciiienaHi Пьотр Константино-
вич Леонтиев о г Чствърги балтийски флотски еки-
паж, а помощник-командир лейтенант кххяз
Дмитрий Маврокордато от Първи балтийски на
името на генерал-адмирала екипаж.
„Келасура“ служи в съсгава на българския
военен флот по-малко от година. Тъй каго встро-
ходът не е могъл да прекарва зпмния период вьв
Варна поради открытия рейд и липсата на брехова
база, а река Думав е непригодна като район за пла-
ване под ветрила, правителството по искане на на-
чал ника на Дунавската флотилия и Морска част
капитан-лейтенант А. Е. Конкеевич отправя мол-
ба към руското цравихелегво шхуната да бьдс за-
менена с парахода „Голубчик" На 31 март 1880 г.
император Александър II дава съгласието си за
размяната. а още на 24 март заххочва преходит на
„Келасура" от Рени до Николаев. На 30 март кора-
бът пристига в Одеса, кьдехо появявапето му под
българския военноморски флах прсдизвиква сред
българите, живеехци в i рада и околии хс села, спои-
танни прояви на патриотичны чувства. В течение
на няколко дни те посещават ветроходи и обсипваг
екипажа му с подаръци. Н края на април 1880 х.
шхуната е била предадена на руския Черноморски
флот.
През сл едва щите години подготовката на кад-
ри зхг изграждащия се бълг ареки флот прави особе-
но наложигелна необходимостта от учебен вегро-
ходехх кораб. Рускитс офицери, които сьставят ко-
ма ндния кадьр на българския военен флот в пьрви-
ге години след Освобождение!о, каго възпитаници
на руската ветроходна шкота (всички тс са имали
дьлга плавателна практика на руски воеини ветро-
ходи) напълно са оценявали незамснимата роля и
значение на плаването с учебен ветроход за обуче-
ние! о и възпитанието на кадри за младия бълх ар-
еки флот. Периодьт на службата им в България е
характерен с техните системны и упорхни усилия
да бьде доставен учебен ветроходен кораб за бъл-
гарския флот.
Още през 1883 г. гогавашният началник на
Дунавската флотилия и Морска часх капи ган-лей-
геиапх 3. П. Рожест венски, изразявайки мнението
на целия офицерски съехав и каю се съобразява с
гохавашните икоххомически възможности на стра-
на । а, с доклад до прави хелеi во i о предлаг а да бьде
закушен учебно-товарен ветроходен кораб с де-
дуси 1 около 1000 1. снабден с малка сномах а хелна
парна машина. При цена на такъв кораб около
300 хил. лв. гой е щял да се изплати напълно за
около 10 години с навлата от превозваниге стоки,
като покрива не само разходихе по издръжкага си,
но и да носи известна печалба Купуването на ха-
кьв учебен ветроход се е налах ало от нуждата при
подготовката на българеки флотски унгерофицери
и бьдещитс морски офицери да им се осих ури попе
двегодишно учебно плаванс на такъв кораб за по-
лучаване на нсобходимия плавателей стаж и мор-
ски навици според тогава общопристата практика
във всички други флоти. Това разумно ох всяка
। ледна гочка предложение нс с било прието от пра-
вителството, тъй каго то се е надявало да получи
подобен кораб от Русия като подарък. За гази цел,
когато през декември 1883 г. капитан-лейтенант
3. II. Рожест венски е бил командирован в Русия.
гой получава задачата да издействува да бъдс по-
дарен на Ььлгария един учебен ветроходен кораб.
Той успява да намери подходящ ветроход, конто
Военноморского училище (сградата на бившето Рнбарско училище) на остров Св Кирнл, до Сото пол, 1938 г.
На рейда — учебните ветроходи „Стрела* и „Асен* (II)
руското флогско ведомство било готово да отстъ-
пи срещу минимално заплашане. Вьпреки настоя-
ванията на началника на българския военен флот
правителството не се съгласило да го заплати.
Благодарение на упоритата борба на команду-
ьането на флота, която получава и широка общест-
вена подкреиа, главно от страна на политическиге
среди на управляващата Либерална партия и пре-
сата, в утвърдения през януари 1885 г. от Народ-
ною събрание бюджет на военния флот се пред-
виждат средства и за закупуването на учебен вет-
роходен кораб в сьогветствие с предложението на
началника на Дунавскага флотилия и Морска част
от 1883 г. Поради настьпилите през 1885 г. съби-
гия — Съединението и Сръбско-бьлгарската война
и свързаното с тях влошаване на финансового по-
ложение на страната, това решение не е могло да
бъде осъшествено.
Така след излизането на „Келасура" през
1880 г. от състава на българския флот 11 години в
него не е имало учебен ветроходен кораб Причи-
ните за това са както обективно неблагоприятните
обстоятелства през този период на съдбоносни по-
литически събития и свързаните с гях финансови
трудности на страната. така и недостатъчното раз-
биране на вьпроса от страна на българските прави-
телства, а не подпеняване на ветроходното обуче-
ние от командуването на флота. Упоритите и сис-
темки усилия на възглавяващите го руски офицери
за доставяне на учебен ветроход стоят в основата
на решението параходът „Асен" да бъде преуст-
роен в учебен ветроходен кораб през 1891 г.
С влизането в строя на учебна га бригантина
„Асен" в 1891 г. се полага началото на една дълта
традиция на използуване на учебни ветроходи в
българския флот, която продължава почти без
прекъсване пели 80 iодини — до излизането от
строя на учебния ветроход „Веслец" в края на
1972 г. Такава дълга традиция в тази облает имат
малко страни в света и с нея ние може с право да
се гордеем, тъй като тя представлява съществена
част от морского наследство на България През те-
зи осем десетилетия носители на тази забележител-
на традиция са били пет бьлгарски учебни ветро-
ходни кораба — ..Асен" (I), „Стрела", „Асен" (II),
„Веслец" и „Н. Й Вапцаров”, чиито основни срав-
ни гелии данни са дадени в таблица га.
През този период е бил предприет и един се-
риозен опит да бъде доставен учебен ветроход, спе-
циално конструиран и построен за това предназна-
ОСНОВНИ СРАВНИТЕДНИ ДАННИ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕБНИ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
Име Ветрилно стъкмяване Be т рн.1- на п.лощ м2 Корпус Во до из- Година Първо- начачно предназ- начение Период на служба като учебен ветроход
мест- ване пълно, т на построя ване
конструк- ция дъл- жина. м широ- чина, м газене. м
„Асен* (1) брш ант ина 310 железен 33.00 6.00 2.60 250 1856 товарен 1891-1904 г.
„Стрела* гафелей йол 238 дървен 15.97 3.58 3.10 28 1886 яхта 1906—1941 г.
„Асен* (111 2-мачтова гафелна шх\на 285 стоманен 33.20 6,80 2,35 240 1912 товарен 1927—1956 г.
„Веслец* 2-мачтова гафелна шхуна 180 дървен 24 70 6,20 2.70 200 1943 товарен 1949- 1972 г
„Н. Й. Вапцарив* 3-мачтова гафелна шхуна 313 дървен 39,11 8.10 2.8! 370 1947 товарен 1951 — 1958 г.
„Кал чакра* баркенгина 885 стоманен 42.81 8,00 3,75 392 1984 учебен 1984 г.
чение. В 1925 г. Министерство! о на земеделиею и
държавните имоти рсшава да закупи учебен встро-
\оден кораб за нуждите на Рибарското училище,
основано кьм гона министерство през декем-
ври 1920 1 . като за целта провежда тър! за възла-
гане на гюрьчка за построяването му. В търга
участвуваг с оферта девет фирми и те са били об-
с ьдени oi назначената за цел га ко.мисия. На 21
фсвруари 1925 г. построяването на кораба, конто
получава имею „Перун”, е в изложено на кора-
бостроителницата „Винер Всрфт"". Висни, за сума-
та от 5 449 912 л в
Тази красива марселна шхуна пристига от
Виена вьв Варна с австрийски екииаж през 1928 г.
и осгава вьв варненского пристанище на вьрзала
на Холандския кей до 1931 г., без да влезе в строя
като учебен ветроход поради различии причини
След пристигането вьв Варна на кораба са били
извьршвани довьршителни работу по такелажа.
Сьщо гака през юзи период „Перун” е бил изваж-
дан в плавашия док „България” за работа по под-
водната му част. През гези години шхуна на е била
една oi забележителностите на Варна и тогава са
се продавали пощенски картинки с нейната фото-
графия Изглежда обачс корабът не е показал не-
обходимите качества при пробите изнигания, а и
Министерството на земеделието и държавните
имоти не е могло да на.мери необходимите средст-
ва за из плаща нею му, така че в крайни сметка до-
говоры за доставка ! а му е бил анулирап Шхуната
е била продадена на корабособсгвеник от Хамбург
и в 1931 г. напуска страпата.
На досегашните ни учебни ветроходи са пре-
минали морска подготовка мног о поколения флот-
ски кадри на България. Днес вече няма пи го един
жив участник в плавания га на пьрвия „Асен”; ио-
следният от тях бе капитан Михал Тодоров Михов
(1881 1977). служи г каю матрос на кораба през
1901 1902 г., впоследствие един от пионерите на
нашия драгажен флот , участ вувал в строежа на
варненскою пристанище с дълбачките „Княз Бо-
рис” и „Добруджа”. Малко са сега живите участии-
пи в плаванията на „Стрела” през първите две де-
сетилетия на века. Моряците, плавали на „Стрела”
и на втория „Асен" през 30-ге и 40-ie години, днес
принадлежат кьм почетного поколение на ветера-
ну гс на нашия флот, а мною от хора га. получили
свояга морска подготовка на „Асен” (II), „Веслеи”
и „Н. И Вапцаров” през 50-ге години. сега отда-
вал своите сили и опит за съвременгюто развитие
на нашия флот. Сред mhoiобройниie участници в
младежките учебни плавания на „Веслец"" през 60-
тс и началото на 70-г е юдини има мною, коиго
по-късно се насочиха кьм морската професия.
От втората половина на 50-те юдини практи-
ката на учебни ветроходи бе премахната от систе-
ма га-на нашего нрофесионално морско образова-
ние през 1956 г. бе бракуван „Асен” (II). през
1958 1 „Веслец” бе извадсн от състава на военно-
морския флот и предаден на ДОСС), през 1958
1959 г. „Н. И Вапцаров” бе преустроен в чисто
мог open учебен кораб. От края на 1972 г. бе спрян
oi плаване и нашия: пьрви и единствен досега
младежки учебен ветроход „Веслец”. Това нс съот-
ветствуваше на положенною и авторитета на Бьл-
гария каю морска държави с голям, модерен и
бързо развиващ се флот.
Благоприятна прсдпоставка за развитие™ на
ветроходпото обучение у нас бс първото бьлг арско
ветроходно околосветско плаване през 1976
1977 г. на капитан Георги Георгиев, кото бе убе-
лен привърженик на практ ика га на учебен встро-
хол при ггодготовката на пашите морски кадри
Проз 1978 -1979 г. в нашия периодичен лечат, по-
спсциално в списания! а „Корабостроене и кора-
боплаванс” и „Наука и техника за младежта”. за
пръв пы пред морски ге среди и широката общест-
всност бе поставсн в ьпрос ы за необходимост га от
възст ановяванею па ветроходпото обучение за на-
ши г с морски кадри и придобивапею па наш уче-
бен ветроход. С редица статии в гези две списания
бс дадсна системна информация за използуване т о
на учебни ветроходни кораби в друтте страни и
преди всичко в социалис!ическите държави с цел
да се формират знания и отношение на наша га об-
щее! веносг по този выгрос.
През 1981 г СО .Во ген транспорт" нгтючиа
проучване на вьзможността за закупуване на уче-
бен ветроходен кораб ог Полны. кьдего корабосг-
роителиицата „Ленин” в Гланек по собствен про-
ект вече бе построила учебна!а баркентина „Пого-
рия” и се подюгвяшс за строежа на следващия по-
добрей тип ветроход oi юзи клас-— учебна га бар-
кентина „Искра” (11) на полския военноморски
флот. Преговорите по юзи выгрос успешно ывьр-
шиха през 1982 г. с подписванего на договор за
построяването на учебен ветроход за нашага стра-
на, кой го получи имею „Калиакра"*. Учебна га
баркентина „Калиакра” бе заложена па сгаггел
през 1983 г., а през 1984 г. тя влезе в строя
Придобивапего на „Калиакра"" е знамснатсл-
но събитие за бьлгарския флот. За прьв пы след
26-г одишно прекъеване в практиката на професно-
н.1 то обучение на учебен ветроход (след преуст-
ройсгвого па „Н Й. Вапцаров"" r моторен кораб
през 1958— 1959 i.) и 12 години след излизанего о г
с г роя на последним ни досегашсн учебен ветроход
„Веслец"" през 1972 г. България има учебен ветро-
ходен кораб, коню е и първият. спепиално коне г-
руирагг и пос троен за това предназначение. Всички-
тс ни досегашни учебни вет роходи са били прсуст-
роявапи главно от говарни кораби, при това пякои
от । ях на значителна вьзраст „Асен"" (1) е бил
превьриат в учебен ветроход 35 години, а „Стре-
ла" 20 юдини след построяването им. „Калиак-
ра” е и пьрвия 1 бьлгареки учебен ветроход, коиго
има неограничен район па плаване и можс достой-
но да представя бьлгарския флаг не само в Черно
море.
1 През този 80-годишсн период (1891 1972 г.) в бьлгарския
||>ло! не с имало учебен вегро.чо [сн кораб само между 1904 i
когато е бракуван „Асен" (I), и 1906 1., ксн.по в съсгава на
военноморския флот с включен „Анемоне" (..Сгрела").
Име’. .,.414*11“ (I) (бивш „Взрыв", бивш „Екатерина", бивш
„Юлия", бивш „Алфред")
Собственны'. Български военен флот (Дунавска флотилия
1891—1900 I. и 1903—1904 г.); (Черноморски флот — 1900-
1903 г.)
Баюво пристанище: Русе (1891—1900 i. и 1903—1904 i.); Вар-
на (1900—1903 I.)
Година и м.чсто на постро.чване: 1856...Ве.тикобри i ания (ка ю
параход): преустроен вьв ветроход през 1891 т. вьв Флот скин
арсенал — Русс, по проект и под ръководсгвою на мичман-
механик 1 разря i k'onciaiiiiiii Божков
Ветры.то стъкмяване'. бригантина, 7 ветрила (3 нравн ветрила),
встрилна п.тош 310 м2, дървен рангоут (фокмачта с две стеш и.
гротмач1Я с една cienia, съсгавеп бушприт с утлетар, ли-
селспирги на фокреята н формарсреята)
Водой j ыестване: 250 т
Корпус', железен (нитовин), тьрвен налубен настил
„АСЕН" (I)
дължина с бушприта 38.00 м
дължина на корпуса 33.00 м
дължина между перпендикуляры те 29,20 м
шнрочина при мидела 6,00 м
газснс максимално 2.60 м1
Двигате.г. няма
Екипаж: 22 човска постоянен, до 35 практикантн
Период на служба като учебен ветроход: 1891—1904 г. (бра-
кувян в 1904 I.. паря зап през 1906 г. в Русе)
Във всички locei.tiiniH публикации заодно с горепосочсните данни
за водоизмест ванею. тьлжината и шнрочината на корпуса па „Асен"
(1) се дава croiiiroci за изенею му 1.20 м. Еле.ментарнкят анализ по-
казва. че при такова газоне корабы би мот ьл да има водоизместване
250 । само ако неговият коефиниснт ла пьянит а на водоизмест вансто
с* uo-юлям от единица, което с физически невъзможно.
( ыцо така неньзможно е да се допуске, че този кораб от морски
mu с о гноен гелио тесен корпус (сравнен например с нодобпия му по
раз.мсри корпус на „Асен" (II)) би moi ьл да плава сьс своею сравни-
le.Hio тежко вотри ню стькмяване при юлкова малко газснс.
Поради leni соображения тук е npneia ciouhoci за 1азснсто па
кораба. коню сьотве!ствува на hcioboio подои ;мес।ване.
Учебната брит ан ина ,,.Асен“ (I) в Черно море, 1901 г.
..Асен" <I) с пьрвият учебен ветроход, конто служи за
продължи гелен период в съсгава на българския ф.юг.
и с него е положено началото на 80-г одшнната почти
нспрекъсната традиция на встроходно обучение на бьл-
гарскитс моряки. Той е и слинсгвсният от предишниге
ни учебни вегроходи. конго е носел прави ветрила.
Корабы е бил построен през 1856 г във Велико-
британия каго параход от морски тип със странични
гребни колена и парен двигател „Рснолдсън" с мощное!
60 к. с., балансиран тип. работ ещ с налягане 2.5 агмос-
фери, с койю е има г скорост от 6,5 до 8 възела. Запаси-
те му от въглища са вьзлизали на 5 т. Вероятно в ньр
воначалния си вид корабът е носел сномагателно bci-
рилпо стъкмяване какао почти всички морски параходи
по гова време. При идването му в България рангоут г,т
му вече сс е състоял само от една мачта със стспга с
обща внеочина около 15 м.
Скоро след посгрояванею му корабы е бил пре-
хвьрлен на Дунав. кьдето и плавал като влекач и това-
ром параход между Калафаг, Браила и Галан, като с
бил смятан га един от най-мощните кораби, плаващи в
този район. Пегов собственик през 1858 г. с бил грьц-
кия 1 гърговец Левиди, а корабы по гова време е носел
името „Алфред", Впослелствие Левиди го продана на
грьпкня i ьpro вен, Васиоти, конто го преимснува на
„И) шя". След фалита па Васиоти корабът с бил взег
срсшу дь.тговс от грыгкия корабособственик Негропонт
от фирма га „Фоска, i & Сие" в Галаи и преименуван на
„Екатерина" Между 12 и 14 април 1877 руското ко-
мандуване закуиува „Екатерина" ог Негропонт. нреимс-
нува ю на Егрыв" и го включва в състава на долноду-
навския флотски отряд. През Освободи годна i а война
корабът служи каго влекач, минсн загради гея. военен
транспор г и базов кораб на миноносните катери Взима
участие в поставянего на руските миппи полета по до-
лмою течение па Дунав.
„Взрыв" с в числото на корабите. поларени ог рус-
ката Дунавска окупанионна флотилия на българската
Дунавска флотилия и Морска част. По обед на 1 август
1879 г. на т ьржествена церемония в Русе заедно с други-
те подарепи плава гелии съдовс и на „Взрыв" е свален
руския г андреевски флаг и заменен с българския военно-
морски флаг. За пьрви командир на кораба е бил назна-
чен лейтенант Василии Иванович Шишмарьов ог В гори
балтийски флогоки екипаж, конто доброволно остава па
българска служба. Каю бъ irapcKH кораб „Взрыв" освен
офицерския състав с имал шатен екипаж от шее г руски
унтсрофицери и .матроси-специалисти и 20 бьлгарски
магроси.
„Вгрыв" е първият кораб ог Дунавската флотилия,
конто преминава ремонт, извьршен през 1881 i. в Буда-
тгеща. При ремонта палуба та му с била подменена it е
било извьршено прсустройство на двигателя и котлите.
Гози ремонт сияло влошава качсствата на кораба, кой-
го поради повдигане на центъра на тсжестта на си това-
ла установка става много неустойчив
След отзоваванего на руските офицери от България
при провъзт ласяване па Съсдинението на 6 септември
1885 т. за командир на „Взрыв" е бил назначен руският
политически смиг рант, бившият механик от император-
ская флот Михаил Овчинников, а за механик Алексей
Надеин. С гози команден състав „Взрыв" взема активно
участие в Сръбско-българската война през 1885 г. и да-
ва своя принос в значителната подкрепи, оказана ог Ду-
навска г а флотилия на частите, отбраняващи Севсроза-
падна Ььлгария и обсадената Видинска крспост. Кора-
бът снабдява с подкрепления, боеприпаси, продоволст-
вие. дрехи и друг о имущество частите от Северния от-
ряд, действу ватин в района на Оряхово, Лом. Арчар,
Пикопол. От септември 1885 г. до края на войната
„Вгрыв" извършва общо 10 двойни рейса с военни това-
ра от Русе до присганищата в Северозападна България.
С указ № 199 от 20 май 1887 г. на реген гите на Бъл-
гария „Взрыв" е преименуван на „Асен". Към началото
па сыната година корабы, изглежда, вече е бил почти
негоден за изгголзувагге като параход поради износ-
ване и аварии на иарггага машина,износване на корпуса
и лошата му устойчивост поради високо разположения
парен ког ел. В спомените на гогавашния механик в ру-
сенския Ф ютски арсенал Константин Божков, в които
са дадени подробим сведения за всички назначения и
кадрови промени в Дунавската флотилия, за последеп
пы се говори за командир на парахода „Асен" вьв врьз-
ка с назначение™ на този пост на подпоручик Фичев на
Ki март 1887 г., конто няколко месеца след това с бил
прс.мссген от Ф готилията. Няма данни, че след този пе-
риод с бил назначав;!н командир на парахода и гой да
е извьршвал плавания През юли—август 1887 г.
„Асен" се е намирал вече в напълно июстцвено съсгоя-
пне «г само при посещенного на княз Фердинанд в Русе
по гова време параходът е бил боядисан и вьишно при-
веден в приличен вид. В проведения тогава парад на ко-
рабите oi Дунавската флотилия при пускансто му в дви-
жение става авария с ко тела, а параходът едва не се е
обърнал вследствие на влошената му устойчивое! пора-
ди големия брой хора на палуба!а. Константин Божков
изрично спомснава, че... параходът „ЕПрывг‘ („Асен*')
е гвьрде неустойчив ..." Поради тези причини още нрез
1886 I. гогавашният началник на Дунавската флотилия
и Морски част лейтенант Еспер Серебряков (Бданк),
то руски политически емигрант народородец, р ре-
порт от 31 май с. г. иска параходът „Взрыв" ДЗ бъдв
нродаден С втори рапорт от |5 юци С-Г? ТРИ ПрЗВИ
предложение параходьг „Взрыв" да бьде проявлен Н4
публичен тьрг за около 25 000 лв., а рко не се подучи
гази цена, да се снемат от него когел>т и мацдшатр и
да се прсустрои в пристан. От всички гезр ДДИДН СТ4В4
ясно, че в периода 1887 1891 г. „Асец" upasiИЧРСКП ве-
че не с извьршвал плавания поради негодное! зр ИЗЦРЛ-
зуване каго параход.
Междувременно нуждата от учебен ветроходен ко-
раб га българския флот е продължавала да стой на дне-
вен ред. след като през 1880 г. гафелната шхуна „Кела-
су ра" е била извадсна от състава му. С указ 90 от |3
юпи 1891 г. параходът „Асен" е изключен поради не-
годпост от списъциге на Дунавската флотилия и е било
нарсдено да бъдс преустроен от русенския Флотски ар-
сенал в учебен ветроходен кораб, тъй като обводите на
корпуса му са били сравнително подходящи за това
предназначение, като о г кораба се извадят всички меха-
низми и се ре.монтира подводната му част.
Цялага работа по преустройството па „Асен" в уче-
бен ветроход е била итвършена през 1891 г. вьв Флот-
ски я арсенал Русе, по проект и под ръководството
на тогавашния началник на ремонтната работилница на
арсенала мичман-механик I разряд Константин Божков
(1857—1942). един от най-изтъкнатите пионери на бъл-
гарското корабостроеие и кораборемонт. Както гой от-
бел язва в спомените си... за обръщанего парахода
„Асен" в парусен пригежавам патент от началника на
Дунавската флотилия". При изработването на проекта
за преустройството били извьршени сериозни конструк-
гивни изчисления. а при реализацията му работниците
от ремонтната работилница на арсенала показали голя-
мо умение и квалификация
При преустройството му „Асен“, който дотогава е
плавал вече 35 г одини. е бил изваден на брега за ремонт
на подводпата част, конто успешно с бил извьршсп oi
рабо г ницп г е и с ьс средст ва г а на ремой г ната рабо i ил-
нпца. При преуст ройсгвот о на „Асен” е ремонт кран не-
полно корпусы му, били са свалсни всички механизма
на сиповата установка, дотогавашпата надстройка в
средня га му част и страничните гребни колела. Били са
поставсни една кърмова надстройка и две надстройки
до бордовете в носовата част, а корабът е бил съоръжсн
сьс стъкмяване на бригантина. След спускането му на
вода направените изггитания но Дунава даваг отличии
резул гати и „Асен” влиза в строя като учебен ветроход
за подготовка на младите моряци от Дунавската флоти-
лия Общите разходи по ремонт;! и црсустройсг вою му
са въз.гезли на 29 356 лв., от конто 14 585 лв. за мате-
риалы и 14 771 лв. за работа. Като се има предвид, че
и днес нреврьшанею на параход или moi open кораб вьв
ветроход с трудна задача, съвссм основатслно прсуст-
ройството па „Асен" в учебен ветроходен кораб може
та се оцени като най-значнгенного постижение на бьл-
। арекою корабостроснс през пьрви ге г одини след Осво-
бождение! о.
Като ветроход „Асен” с имал развито встрилно
ст ькмяване. с рангоут. израбоген от бор и вьжени обте-
кши с дьрвени юферси на вангитс. Двегс сленги на фок-
мачгата му и трите реи за нрави ве трила, как го и съ-
ставният му бу шири i с утлегар са елемеши, конто не
се срегцат в раш оута на никой от оста палите наши досе-
гапши учебни ветроходи. Друга интересна особсност на
ветрилното стъкмяване на „Асен” е наличного на ли-
селспирги на фокреята и форма рсреята. но часе! а няма
данни. коню да погвърждаваг. че корабы е носсл и ли-
сслни ветрила Гафелите на двете мачти на „Асен” са
характерни с гова. че нс са се спускали надолу при
обиране на съотвсгнитс ветрила, а тези ветрила са били
обирани кьм 1ях и кьм сьогвеюата мачга, а не между
гика и спуснагия гафел. как го с при „Ст рела”, „Асен”
(II). „Вселен” и „И. И. Вапцаров”. Корабът с достигал
нан-голяма скорост под ветрила до 7 вьзела.
„Асен” е имал гладкопалубен железен корпус с
фа гшборд по ця.тата му дължина. с дебелина на бордо-
вата обшивка 7 мм и боров палубен настил. Като вет-
роход корабът с носсл постоянен баласт от чугупсни
слитъци. чисто тсгло вероятно с възлизало на не по-
ма. гко от 30—35 г. Корабът е имал една надстройка на
кърмата. в коя г о е имало каюта за офинеритс и навит а-
циоппа рубка. В носовата част е имал две надстройки,
разположени симетричпо на двата борда, като над-
строй ката на левия борд е служсла за кухня и склад, а
тази на десния борд за гоалегна. Надстройки от същия
тип и със сыцото предназначение е имало и на „Асен”
(II), „Веслсц” и „Н. Й Вапцаров", като при „Асен” (I)
те обаче са харакгерни с зова, че са били изнесени изця-
ло извън фалшборда над вода га. с коего при пгирочина
на корпуса 6 м габаритната пгирочина на кораба с въз-
лизала на около 9,5 м. Корабът с бил снабден с две ад-
миралтейски ко г ви. конто са се обирали с рьчен брапг-
пил. Носел е дне гребни спаси гелии лодки на лодбалки.
разположени в средпата му част.
Постояпният екипаж на „Асен” се с съегоял от 22
човека. от конто двама офицери командир и помощ-
ник-командир, двама боцмани и 18 подофицери и мат-
роси. Почти през цялата му 13-годиппга служба като
учебен ветроход „Асен" е извършвал редовни плавания
за обучение на матроския състав на Дунавската флоти-
лия и Черноморския флот. На него младите български
моряци са получавали солидна морска подготовка и
много от тях впослсдствие успешно са служсли на на-
1. Колесном г пара ход „Асен” от Дунавската военна флотилия,
1887 г.
2. „Асен” след приус г роиството му в учебен ветроход на рейд
пред Русе, 1897 г.
3. „Асен" в учебно плаваие край черноморскою крайбрежие,
1902 I.
4. „Асен” във варненскою пристанище, 1902 г.
5. Традиционна та фотография с корабен спасителен пояс на
част от екипажа на „Асен” във Варна, 1902 г. В средата —
командиры* на вегрохода лейтенант Раптко Русев Серафимов
(1875=—1922). (Надпиты на корабння спасителен пояс е ПАР.
КОР. АСЕНЪ — пару сен кораб Асен)
шитс военни и търговски кораби Сред всички наши
учебни ветроходи порядимте, съществували на „Асен"
(I), се доближават пай мног о до гези на един класически
ветроходен кораб.
През 1891 —1900 г. „Асен" служи в състава на Ду-
навската флотилия с базово пристанище Русе. През този
период сред неговиге командири са били мичман 1 раз-
ряд Минков, назначен на юзи noct н началото на
1893 г., конто отново вече каю лейтенант сива коман-
дир на кораба през 1897 г.; мичман 1 разряд Даскалов,
назначен на тази длъжност през 1894 г.; лейтенант По-
пов. който е бил назначен за командир на кораба на 3
март 1898 г. Заслуга за доброго използуване на „Асен"
през този период има и тогавапшият началник на Ду-
навската флотилия и Морска част полковник Ангелов,
за който Константин Божков в спомепите си отбелязва,
че гои уредй правилни(те) упражнения на парусния ко-
раб „Асен" та става! но-редовни и по-чести..".
„Асен" плава по Дунава до пролетта на 1900 г., ко-
гато е бил зачислен в Чсрноморския флот и закаран с
влекач от Русе вьв Варна поради възможностите за не-
говото по-добро използуване в морски условия. Това
правилно решение не е могло да бъде взето' по-раио. тъй
каю до края на XIX век Морската част като подразде-
ление на флота е сыцествувала напълно формално и
практически пялага дейносг на бьлгарския военен ф гот
и корабния му състав докнава са пили сьсредоточени
в Дунавската флотилия с база в Русе. Дори и в първите
юдини след огделянето през 1897 г. на Морската част
каю самосгояге.шо подразделение с шаб вьв Варна гам
нс с имало елементарна брсгова база и помошни техни-
чески сьорьжения. към което може да се добави и липса-
та на закрнт рейд (новопостроеното варненско приста-
нище с било открито чак през 1906 г.). Поради същите
причини — липса па условия за базиране вън Варна,
през 1880 г. учебният ветроход „Келасура" е бил изва-
деп от състава на флот.
В Черно море Асен" извьршва учебни плавания
проз 1900 1903 г. Иегов командир през този период е
бил лейтенант Рашко Серафимов, един от най-изтъкна-
тиге бьлг ареки морски офипери, който с инициатив-
ност га и храброст ia си, проявени при действия га на на-
шия флот през Балкански г а и Пьрвата свсговна воина,
оставя завинаги имею си в нашата воепиоморска исто-
рия. Помощник-командир на кораба с бил мичман II
разряд Никола Фурнаджиев.
Поради износване на корпуса през 1903 г. „Асен" е
изваден от състава на Чсрноморския флот, като е било
решено отново да бъде прсхвъртен на Дунав. Ветрохо-
1ы би । закаран на влекало от крьстосвача „Надежда"
до Сулина, откъдето бил взет па влекало от военния
гранспортен кораб „Александър Г*. Заодно с него
„Асен" пристига в Русе па 11 яоември 1903 г Корабът
с зачислен отново в състава на Дунавската флотилия,
но бил използуван за кратьк период. В 1904 г., след 48-
годишна служба, от кош о 25 юдини под български
ф.iai, учебният ветроход „Асен" с бракуван, след което
от него постепенно били свалени всички годин за из-
ползуване чаши и магериали. Прег 1906 г. корпусы му
бил нарязан в русенския Флотски арсенал.
Име: „С грела** (бнвш „Анемоне*4)
Собственик: Български военноморски флот’
Базово пристанище: Варна
Година и м.чсто на постро.чване: 1886, Франция
Ветрилно стькмяване: (афелен йол, 7 не (рила, ве)рилна площ
238 м\ дървен ранюут (iротмач(а1а с една сгенга)
Водоизместване: 28 т
Корпус: дървен (дьбов), подводка га част обши(а с медиа лама-
„СТРЕЛА"
рина, борова палуба
дължнна с б)шири (а (с изнесен бизангик) 25,50 м
дължнна на корпуса 15,97 м
дължнна между перпендикулярите 13,60 м
шнрочнна макснмална 3,58 м
газене максимално 3.10 м
Двигател: няма
Екипаж: 6 човека; до 18—20 практикант (при къси плавания)
Период на служба като учебен ветроход: 1906—1941 I. (браку-
ван на 27 юни 1941 г. и нарязан през сыцата юднна във Варна)
Поради ограниченията, наложена на България с Ньойския мирен
договор от 1919 г , през периода 1920—1938 г. Бьлгарският военно-
морски флот е същесавувал под названисто Морска полицейски служ
ба.
: Случай па загубване на биаанмачтата при буря е описан в книгата
на ръководителя на буша на кръстосвача „Надежда" Спас Спасов
„Морякы в пустинята", ДВИ. С., 1970. с. 42, конто е извьршвал учеб-
но п.таване на „Стрела" през август 1915 i като ученик от II курс
па Морското м.ннннно училище. Авторы отбелязва съшо. че в гова
плаване при врыпансто вьв Варна в бурно време „Ст рсла" се с движе-
ча със скорост 12 възела, коего е мнеи о добро скоростно постижение,
като се има предвид ю.юмината на встрохода. Достоверное! га на
гази информация се попгърждава oi обсюи1слстпо|о. че нлаченла
на въже лодка, която иначе би вложила значнтелно ходовите качества
на axraia, потьва при бурята и ньжею е било трязано.
Учебният । афелен йол „Стрела4* през 30-те юдинн
..Стрела" с пай-малкият от тоссгашпигс пи учебни bci-
роходи. но той засма водсшо място сред тях както с
отлипните си ходови качества и высока скорост под вет-
рила. така и с рекордно дългата си 35-годишна активна
служба като бьлтарски учебен ветроход. „Стрела" е и
пьрвата встроходна яхта, плавала под бьлтарски флаг,
и като такава тя с родоначалнпк на бьлгарския яхинп
Вегроходы с iiocipocH проз 1886 i вьв Франция
Нод фрснски (jjjiai юи е плавал под имею „Анемоне"
Тотавашният началник на бьлгарския флот капитан 1
ранг Пол Питон при прсбивавансто си вьв Франция
през 1906 । уюваря покунката на „Анемоне'' от иейпия
собшвеник та използуване каю учебен ветроход в бьл-
гарскпя флот. Впослсдствис 35-годипшата служба на ях-
та та показва. че нейпото дост аванс с било паистина це-
тссьобразно нора ш отличны ге и мореходни качества и
сравни гелно лесного лоддържане и използуване.
На 12 ноември 1906 i ветроходы прпстига вьв
Варна, след което е бил включен като учебен кораб на
Черноморская флот под своего пьрвоначално име
..Анемоне". Яхтата с била ттрсустросна в учебен съд без
особени промени по корпуса и палубага На 18 май
1909 । учебният ветроход ..Анемоне" е бит преимену
ван на „Стрела".
Учсбната яхта „Стрела" е има.та гладкопалубен ма-
сивно построен дъбов корпус с медиа обшивка на пол-
но шага част На палубата е имала нисък входсн люк в
кьр.мовата част, един по-мал ьк люк в Носова га част и
осветителей люк в средпата част зад гротмачгага. Ха-
рактером за „Стрела" са мною дьлбоко [азешияг кор
пус сьс силно изразена килевагосг, как го и много высо-
ка ।а 1 ро।мачта с едка стента и песиметрично разиоло-
женият бушприт, мипаващ от дяспата страна на горна-
га част па фортцсвена. Яхтата е носела мною голяма
ветрилна плош в сравнение с тази на подобен по разме-
ра товарен ветроходен сьд общо до седем ветрила:
чет при носови ветрила, гафелей грот и гафелей бизан',
как ю и гафелей i роттопсел. който обаче на практика се
е поставил много рядко поради грудного му вдигане.
При тази голяма ветрилна п юш сгабилност га се е оси-
гурявала от дьлбоко газсщия корпус и оловен баласт с
тегло около 7 т. Първоначално „Стрела" е имала кла-
сически вьжени обгегачи с дьрвепи юферси за опьване
на ван гиге, коню впоследствие са били заменены с вин-
гови обт с1 ачи Яхтата с имала отличии ходови качсст ва
под ветрила, с коего с била широко известна вьв флота
и следва да се приемат за достоверны сведенията на
участници к плавания ia и. според конто тя е доел шала
пай-гол яма скорое i до 13 възела. което се доближава
до нейната теоретично начислена макси.мално възможпа
скорое 1
1. „Слрела** вьв водиц* на варненскою пристанище при заврь-
uiatie от учебно плаване, 30-ге юдини
2. „Cipejia" на стоянка край Черноморскою кранбрежне, 30-те
I одним
3. „Стрела" извадена за ремонт вьв варненския Флотски арсе-
нал (с временно свалена бизанмач!а}
..Стрела'1 е била използувана предимио за извьр-
шване на крачки учебни рейсовс по иашето крайбрежие
е продължитслност до един-два дни На нем са плавали
флотски офицсри. учениците от началните курсовс на
Морскою машинно училище, както и подофнцсри и
магроси от Учебна га дружина па флота. Учсбните пла-
вания са целяли освен придобивансто на моряшки уме-
ния по обслужванего на ветрилага така също и практи-
чески танятия по корабоводевс и опознаване на метео-
рологичнитс и хидрографски особеност на българско-
то крайбрежие.
Поради характера на учебните рейсовс, конто са би-
ли прсдимно с малка продължителност, „Стрела" не е
имала постоянен екипаж При извьршване на плаване
скипажы й нормално се е комплекту вал от шест човс-
ка — командир, двама мат роси за обслужванс на носо-
вите ветрила, двама при гротмачгага и един при бизан-
мачтата. При обичайнигс учебни плавания яхтата е
имала на борда си до 18 20 нракгиканти Под палуба-
га е имало три помещения по едно складово помеще-
ние в носовата и кърмовата част и една юляма каюта
в срсдната част (бившата каюткомпания от времето, ко-
та то ветроходы е бил част на яхга), кояю е била изпол-
зувана за сиално и учебно помещение. „Стрела" с била
снабдсна с една гребна юдка, която при плаване обик-
новено с била влачена на въжс зад кърмата, а това е
понижавало скорост та на яхтата.
След около 25-годишно интензнвно използувапе.
кьм пачалото па 30-те години поради лошото сьстоянис
на корпуса „Стрела" все по-рядко с извършвала плава-
ния. През зима।а на 1933 1934 г. яхгага е била подло-
жена на основе» ремонт вьв варненския Флотски арсе-
нал. След тавьршванего на ремонта „Стрела" извьршва
едно от най-дългите си учебни плавания по маршрута
Варна българо-румъпската граница Царево (Ми-
чурин) Варна, което продължава oi 29 август до 7
септември 1934 i През следващите години ветроходы
продължава да извьршва плавания за подготовка па
офицерская и подофицсрския състав на флота. През вю-
рата половина на 30-ге i одини по споразумение с фло1-
ското команду ване на я.х га га са извършвали кратки
учебни плавания и нракгиканти от курсовете по встро-
ходство кь.м Морская сговор.
След 55-г одишна служба, от кои го 35 години под
бь нареки флаг със заповед по ф юга № 42 оi 27 юна
1941 г. учебпият ветроход „Стрела" е бил бракуван по-
ради изиосване на корпуса и през същата година е паря-
тан във Ф.тотския арсенал — Варна, като вноследствие
свалената медиа обшивка и оловото от баласта са били
про даден и.
4. „Cipe.ia" в учебно плаване
5. Па борда на „Стрела" по в реме на учебно плаване (ил лед от
Kbpnaia). 30-ie години
6. „Стрела" по време на преход от нос Кади акра до Ретиво,
1936 г.
„АСЕН“ (II)
Пае: ...Асен" (II) (бнвш „5 грнш“)
(обствеиик: Рибарски училище — 1927 1931 iБългарски
военноморски фют - 1931—1956 i
Баюво пристанище'. Варна
Година и м.чспю на постро.чване: 1912, ...
Петри.то стък.и.чване: |ву.мачгова i афелна шхуна. 7 ветрила.
sei рнлна п min 285 м:,. и.рнен pain оу i (мяч гите с но една cichi а)
Подои /.чествине: 240 i
Корте: счоманен (iimiub.ih). стоманена палуба с частичек дьр-
веп палу бен настил
дьлжина с бушприта 40,60 м
дьлжина на корпуса 33.20 м
дьлжина между перпеилику.iwpuie 29.10 м
шнрочнна максима, ша 6.8(1 м
газенс максимално 2,35 м
внсочина на коритса 3.15 м
Двигате i: лизол Bolinder (1927—1936 i.); nue i i ерманско иро-
HiHo.iciBO, 120 к. с. (1936—1945 г.); шзел Deutz, 110 к. с.
(1945—1956 I.), I вини, 7 възела
Екипаж: 14 човека пйсгоянсн, до 30 ирак шкант
Период на иужба катоучебен ветроход: 1927—1956 i . (брако-
ван на 5 юии 1956 i., нарязан пред сешември 1958 i. вьв Варна)
Учебна а двумачтова i афелна шхуна „Асен1* (II), 1938 г.
Двумачтовата гафслна шхуна „Асен" с вторият учебен
кораб к историята на бьлгарския флот, носсш тона име.
и cyiHHCiнения। от нашито учебни ветроходи. койю с
имал аргилерийско въоръженис. Характерно за него
с. че освен каю учебен ветроход гой е бил изнолзувап
и за учебен минеи заградит ел и базов кораб та миночне-
гачните кораби от Черноморская флот по врсме на
Огечествената война 1944 1945 i
За сьжалеиие засега няма почти никакви дапни за
ранната история на кораба и гой е сдинственият от па-
шите учебни ветроходи. за койю още не е установено
кълс е построен, ('пород наличните непотвърдени сведе-
ния hoiовня। произходео! сенериоевропсйскитсстрани.
каю скоро след построяването му проз 1912 г. той с
би । закунен за използуване ка го доварен кораб от руски
корабособственик и нреведен в Черно морс в навечерие-
ю на заночвапето на Пьрвата световна воина
Пре? пьрвата половина на 20-ie години гази дву-
мачтова тафе тна шхуна със сномагагслсп дизелон дви-
1 агел е плавала под сьветски флаг и ее с паричала „Ут
риш" |на имего на еднои.менння нос на кавказкото чер-
номорско крайбрежие). „УтрипГ с извьршвал рейсове с
довари и пътпицн по съвстското черноморско крайбре-
жие и е бил сравнитслно добре познат в пристанищата
по гези брсговс свитеicaciво за това е. че при при-
сттпансю на сьвсюкшс военни кораби във Варна през
септември 1944 i. някои от по-вьзрасгни ie сьветски
маг роси и офицери са познали н „Асен" бившая „У г-
риш".
В начало го на май 1925 г. при рейс на „УтрипГ
намиращиге се на борда му i руна врагове на сьвегскага
в тает, на брой около 12 пунш, успяват да отвлекат кора-
ба и го насочват към българскотс крайбрежие. Па 15
май 1925 I. ..У ipnin" присниа вьв варненскою приста-
нище. кьдею бива задьржан „до вюро нареждане" с ге-
лсграфическа таповед на мипистъра на железнициге. в
чияго компетенция тогава са влита ш вьпросите на тър-
। овския флот и пристанищата. Скоро след това корабът
е бил конфискуван вьпреки протсститс на съвстскиге
власги, изразени oi сьвеюката теле! рафна атенция
РОСТА, с коею гогавапнюто фашишко правигелство в
Ьь пария извьршва един груб акт на морско пиратство.
В начало!о па топи 1925 г. екипажът на „.УтрипГ зами-
нава за Одеса на борда на съвстския моторен ветроход
„Сергий", който на 17 ноември 1924 i при лошо врсме
бива изхвърлен на бьлгарския бряг и впоследствие за-
дьржан вьв варненското пристанище.
След конфнскуването му „УтрипГ става собстве-
пост на Минис repci во го на железнициге. За около две
години корабът остава вързап в района на гогавашпия
Холан теки кеи във варненското пристанище, без да има
предназначение и в постепенно влошаваню се тсхничс-
ско състояние. През 1927 i. шхуната бива предадена на
Рибарското училище и получава официален статут на
учебен кораб. но фактически не е била използувана за
тази цел и остава на своя га предиш на стоянка.
На 20 април 1931 i корабы е зачислен в състава
на бьлгарския военноморски флот за използуване каю
учебен кораб на Морского машиппо училище и Учебна-
та дружина към флота. Каю военноморски учебен ко-
раб той с бил преименуван на „Асен" в памст на пьрвия
бьлгарски учебен ветроход. носил това име. По това
времс корабы е бил прсмесген вьв флогския район на
варненското пристанище, намирайки се в нань шо изос-
тавено състояние През 1931- 1932 г шхуната с била
приведена в годное! за плаване и приснособена за учеб-
ни цели и през ля i о го на 1932 i. излиза в първою си
учебно плаване. През с л едва щите чегири години „Асен"
извьршва кьси учебни рейсове по нашего крайбрежие
нредимпо с двигатсл. а също така с бил използуван и за
стационарен учебен кораб.
11рез 1936 1. „Асен" с основно ремоптиран и пре-
устроен вьв варненския Флотски арсенал. По инициати-
ва и под рьководсгвото на капитан-лейтенант Стефан
Цанев (впоследствие командир на кораба) бива подме-
нен такелажы и е би i израбоген нов комплект ветрила
на мястото на първоначалните, с конто корабы идва в
България и конто през следващитс песет години стават
негодна поради лошо сьхранянанс. Тъй като дотогава
шхуна!а каю говарен кораб не е носела баласт, при
iipcyciройствою през 1936 i в трюма на „Асен" за
прьв II ы е бил поставим постоянен баласт с общо тсгло
31,5 I. състояш сс от чугупепи слитьци и стари котвени
верши, за осигурявапе на необходимая устойчивост
при плаване под ветрила. Също така при преустройст-
вото на кораба прет 1936 i. неговият нървонача ien дви-
laiea „Болиндср". койю с бил поста неситурен при ра-
бота, е заменен с дизеловия двигатсл на извадената през
1935 г. тсрманска подводница „УБ-45", погьнала на 7
ноемнри 1916 г от руска мина в района на Златнитс
пясьци. Този двигатсл сьщо е давал чести аварии и в
началого на 1945 г. е бил заменен с дизел „Дойн" с
мощност 110 к. с. След прсустройсiвою през 1936 г.
„Асен" придобива вида, в койю с малки изменения се
запазва до края на служба!а си
С !ед включването на кораба в състава на военно-
морския флот на него са монтирапи две 65 мм орьдия
„1111нтйдер Кано" — по едно на носа и на кърмага.
II рез 1942 г. кьм т ях са прибавени две 20 мм зенит ни
орьдия „Оерликон" — по едно до вески борд в средната
част на кораба. Към 1944 г. носовото 65 мм оръдие е
заменено с 37 мм оръдие „Райнметал". През май
1945 г. с демон тиране и кьрмовото 65 мм оръдие и на
Hei ово мяс ю е пос гавено 20 мм зенитпо оръдие „Райн-
метал". Освен това като учебен минсн за< радитсл
„Асен" е имат на кърмата си две двойки минни релси
край бордовстс, всяка от конто с попирала по оссм ми-
ни „Б-42", бь. и арека конструкция
„Асен" е носе, i класическо стъкмяване на двумачто-
ва гафелна шхуна с много толям гафелей грот, гафелей
фок. над тях гафелни топсели, как го и три посови ветри-
ла. На съставните мачти с по елна стента е имало дърве-
ни марсови площадки. На фокмачтата е имало една къ-
са рея за издигане па флажни сигнали. Корабът е дости-
гал най-голяма скорост под ветрила до 5 6 вьзела.
Корпусы му е бил с непрекъспата торна палуба с фалш-
бор । по цялата му дължина. с дсбслина на бордовата
обшивка 8 мм. Палубата му с била сгоманена, с части-
чек дървен насгил около орьдия iа и палубните механиз-
1. „Асен" в учебно н.мване, края на 30-те години (зад него се
вижда 1ьрговскня1 кораб „Кня1иня Мария Луиза")
2. Част от личния състав на „Асен" по врсме на учебно плаване
3. „Асен" на ремонт в плавашия док „Бьлг ария"
4. „Асен" край Созопол. ля I от о на 1944 г.
ми Корабы с носел две адмиралтейски котви с дължи
на на вершите дясна 170 м 1ява 1x0 м. които са се
обира in с ръчен рудап В кърмовата част на лсвия борд
е пмал едка гребпа аодка, нанесена на лодбалки. В косо-
вата част са били разположени две малки надстройки —
по одна то всеки борд, каю лянаiа е служена за кухня,
а дясната за юане i на. В кърмовата чао при 1ротмачга-
та е била расположена една по-юляма надстройка, чий-
то покрив е служен за команден мостик — гам са би in
разположени щурвал. компас, машинен теле1раф, про-
жектор и два шкафа за сшнални флагове. В тази над-
стройка е имало командирска каюта и радиокабина ’
при впнапего на кораба в състава на военноморския
флот па него за пръв по с била поставсна радиостан-
ция. а по време на войнаiа с бил моптирап и радиопе-
ленга 1 ор Под । орпач а палуба разиодожението на поме-
щения га ог носа към кърмата е било следиото: форпик
с всрижен сандьк в Носоваiа чаы. до нею помещение
5а постоянная екипаж с осем легла иод коею в трюма
са били p.i511о 1ОЖСНН две цистерни за сладка вода. Пре-
дишният юварен хамбар с бил разделен на две помеще-
ния кубрик за практикант го откъм носа и каюта с
осем легла откъм кърмата. кояго е служена за спалпо
помещение на офицерше и преподаватели те и за кают-
компания. До тази каюта е би ю машинного помеще-
ние. а до нею в кърмата с имало шкиперски .магазин
Практ икаптитс са спели па койки, които са се окачвалн
в (.вс рсдици между съотвегния борд и среда та па кубри-
ка. В гова помещение край бордовые с имало мрежи за
прибиране на скаганитс конки през деня, koi ато го е
било използувано за учебно помещение.
Иостоянния! екипаж на кораба се е състоял от два-
ма офицера командир и механик палубен и машинен
корабник (боцмани). и 10 подофицери и магроси специа-
лист кърмчии. артлсрист. миньори. свьрзочници и
мотрисам, или общо 14 човека. при учебен състав до
30 практикант Па „Асен" са плавали практикант от
Морского машиино училище, морски школпици от
Школа га за запасни офицери. както и подофицери и
магроси oi Учсбната дружина към флота. Обичайните
учебни рейсове са били то Ьургаския залив с базиране
в Со зоной. Па кораба са се провеждали практически за-
нятия по навигация и лоция, морска практика, флажна
сигнализация, евързочно гело. артилерийска подготов-
ка и мипопоставяпе През Втората световна война освен
като учебен ветроход „Асен" е бил използуван и като
учебен миисн заградит ел. а през Отечес i вената воина
1944 1945 I. е служи, i за базов кораб па миночиы ачпн-
те кораби oi Черпоморския флот. До края на войната и
в първнге следвоенни години негови командира са били
Алексапдър Райнов. Петър Попов, Анатоли Злагаров.
Дружслюб Я на киев и др.
След края на война!а „Асен1 продьлжава да служи
като учебен кораб на Военно-морского училище до
1956 [., koi аю с браку ван със заповед по ф юга № 196
от 5 киш с. । след 44-1 о шиша служба, от конто 31 годи-
ни под бъл1 ареки флаг. След изваждансто му ог актив-
на служба за повече от две години „Асен" остава вър-
зан при Сгария канал откъм Варненским залив (сета в
района на КЗ „Георги Димитров"). В началот о на гози
период корабът е бил повече или по-малко полдържап
и е имало плаиове да бъдс запазен каго музеем кораб
или кораб-клуб. конто за сьжаленис не се осъществяват.
През ссшсмври W58 i. „Асен" е нарязан. след като по
гова време е бил вече в напълно изоставено съсгояние.
Oi Hei о ceiа са заназени само долните му мачти, които
са поставени в двора на ВНВМУ „Н. II Ваицаров"
Варна.
„ВЕС ЛЕЦ"
Име: „Веслец" (бивш „Вола", бивш „Ми «ка")
Собственик: Български военноморски флот — 1949—1958 г.
(Военноморско училище — 1949—1953 i. и 1955—1958 г.; На-
химовско училище — 1953—1955 г.); Окръжен морски клуб,
Варна — 1958—1972 I. (кьм ДОСО — 1958—1968 iкьм
ДКМС — 1968—1972 I.)
Базово (регистрационно — 1958—1972 i.) пристанище: Варна
Гедина на постро.чване и керабостроитс шина: 1943, Корабо-
ciponie.niHua на Тодор Желябов, Канала, Гьрння; майстор-ко-
рабосгроител Михал Мосхатос
Ветра.то стъкм.чване: двхмачюва гафелна шхуна, 4 вс (рила,
ветрилна плот 180 м2, цели с i ома пени маши. 6xiiiiipin, iикове
и । афелн — дьрвени
Вместимост: 120 б. р. i„ каю товарен кораб 111,20 б. р. i..
66.10 и. р. г.
Водой зместване: 200
Дсдусйт: каю товарен кораб — 160
Корпус: юрвен (тасоски бор), но ibo шага час г обшша с поцнн-
кована ламарнпа, борова палуба
дължина с бушприта 28,50 м
дължина на корпуса 24,70 м
дължина между нерпепдикуляриге 20,90 м
широчипа максимална 6,35 м
шнрочина при мидела 6,20 м
iазене максима лио 2,70 м
।азене нълеп — като товарен кораб 3.00 м
агенс празен — кан» товарен кораб 1.80 м
дълбочина па трюма 3.20 м
Двигите.г: дизел ЗД6. 150 к. с„ 8 выела (1949—1960 i.); дизел
Skoda, 240 к. с., 9,5 выела (1960—1972 i.), 1 винт
Екипаж: в перво га 1958—1972 I. — 5 човека постоянен, до 40
практнканти (при късн рейсовс)
Период на служба като учебен ветроход: 1949—1972 г. (спрян
ог плаване пре! поември 1972 I., oi окюмври 1977 I. изваден
на брег а и запазен каю младежки клуб към Морскага спор ho-
is рис । ичеека база на Авгокомбина! - Варна)
Морящие oi но-старото поколение обикиовено познана г и записей г
този кораб с името ..Вии" Пранн тою му име обаче с ..Витта" (с
две 1), с което той фнгурира в офипнални документ. От запазенше
фоки рафии също се вижда, че имею на кораба с би io гака написано
и на борда му.
Учебна! а двумачтова афелна шхуна „Веслеи" кран Бх pi ас,
ляюю на 1965 i.
Веслеи" бе послсдният oi прсдишните български учеб-
ни ветроходи, който се намираше в активна служба, как-
то и единственият досега наш младежки учебен ветроход
за непрофесионално обучение в периода 1958 1972 г.
Корабът представляла значителен интерес и каю
сдинствения представитед как го на паши те досе-
гашни учебни ветроходи, гака и на товарните мотор-
пи ветроходи от врсмсто на нашето гемиджийско кора-
боплаване, който днес с запазен в относи гелно автенти-
чен вид.
Шхуната с построена в основаната в края на 1941 i.
в Канала корабостроителница на Тодор Желябов за
строеж на дьрвени юварни ветроходи, предназначени
да бъдат използувани в нашего крайбрежие плаване в
Черно море, главно за нревоза на зьрно от Ба тчик и
Каварпа до Бургас. Нсдостигьт през военните години
на подходящ корабен тонаж за поддържането на този
график е главната причина за го тямого разрасгване на
строежа на дьрвени гемии у нас през този период, Осно-
вавапето на тази корабостроителница е било благонри-
ятствувано от наличието на превт.зходсн строителен
материал смолист бор от остров Тасос, както и от
местпите традиции в строежа на дьрвени ветроходи. В
корабостроителницата са работник около 25 30 работ -
нини 1 ьрци По време на основаването и ог егейските
осгрови пристиг а в Кавала грьцкият майсгор-корабо-
строител Михал Мосхатос, представится на вековната
гръцка традиция в местния етросж на дьрвени кораби,
който просктира построените кораби и рьководи рабо-
та га по строителството им.
През пьрвага година от сьшествуванего на кора-
бостроигелницата в нея са били построени само някол-
ко 20-тонни едномачгови ветроход!ю-моторни гемии.
Чак през есента на 1942 т. са били заложен и два сравпи-
телно голсми товарпи вегрохода за собствепика па ко-
рабостроителницата Тодор Желябов, предназначени
предимно за превоз на пшеница от добруджански ie при-
станища до Бурт ас. конго при спусканего на вода са би-
ли наречени „Милка" и „Вит га"' (па имспата сьотвегно
на майката и на съпрутата на собствепика) одна тра-
диция за наричане па кораби сьс семейни имена, която
може да се проследи във всички страни с традиционно
местно корабостроене и корабоплаване, от Средиземно-
морието и Бал гийския басейн до Северна Америка.
За построяването на два!а кораба през октомври
1942 г. са били доставени от Тасоското държавио гор-
ско стопанство в град Лимсн, остров Тасос, общо
400 куб. м тасоски бор на труни, конто са били нрена-
сяни до корабостроителница та с дьрвени шленове и гам
разбичвани на скеле с рьчни триоли Този традиционен
строителен материал за местного корабостроене има
превъзходни качества ио отношение на якост и дълго-
трайност. Характерно за този вид средиземноморски
бор е, че поради изключително високого съдьржание на
смола неговото относително тегло е около 0,7—0.8,
т. е. почти колкото на дъба. При този средиземномор-
ски тип строитслство корабът е бил построяван скоро
след разбичването на групите, когато сьдържащата се в
1 ях смола още не се е втвьрдила и дьрвото е могло лсс-
но да се реже и от ьва. По тази причина при строежа
на корпуса се е използувал материал само от прясно
отрязани групи С течение на врсмето втвьрдявансго па
смолата вследствие на изпаряването на леките фракции
и полимсризацията й е придавало на дт>рвого при вече
построения кораб необикновена якост и устойчивост
срещу изгниване. При тази срсдизсмноморска техноло-
гия. известна накратко с понятисто „бор върху бор", то-
ва е позволявало да се изработва от бор не само обшив-
ка га и палубата, но както при „Милка" и „Витта" и реб-
ра ia. кильт, форшевеньт и ахтершевенът, конто при
други местни корабостроитслпи технологии се изработ-
ват oi дьб. Гака например 1ралиционнла технология в
ссвсрноевропейските страни е „дъб върху дъб" с про-
дьлжнгелно нредварителпо сутпсне па материала (не
с тучайно построените в тези страни дьрвени кораби са
пепадминати по здравина и дълготрайност). докато оби-
чайнага технология в нашето дьрвено корабостроене е
била „бор вьрху дьб" (борова обшивка върху дъбов на-
бор) и по нея са строен» почти всички гемии у нас
Въпреки чс по здравина и дьлт странноет посiрое-
ните по । рьцката средиземноморски технология кораби
oici ьпват на тези от Северна Европа, те също имат до-
ста дълъг живот и свидетслство за това с фактът. чс и
в наши дни в егейския архипелз! плава г в крайбрежния
трафик и риболова десетки кораби от този тип. стросни
през 40-тс години. конто имат подобии размер» и обво-
ди на корпуса с тези на „Милка" и „Ви т та". Те са ст рос-
ли с подобна конструкция и строителна технология на
различии места в цялого източно Средиземноморие и
Черно море, от Кримския полуостров до Египет и от
далматинското крайбрежие и Йопипскитс остров» до
Сирия и Ливан. Сравнитслннят анализ на основните
данни на плаващи и днес тпхуни о г този тин, строени
в Александрия, Суец, Хайфа, Сплит, Волос или Самос,
показал само малки различия между гях.
„Милка" (днешпият „Веслеи") с заложен на стапел
в края на октомври 1942 т , а около месец гто-кьено за-
тточва строежы и па iio-j олемия „Ви г та", конто впос-
ледсгвие също е бил съорьжен сьс ст ькмяване на дву-
мачтова гафелна шхуна И двата кораба са били конст-
руирани и построени без работки чертежи в обичайния
смисьл на това понятие, а според вековната практика на
традиционного дьрвено корабостроене. За всеки кораб
корабостроителяг Михал Мосхатос е изработвал маша-
бон дървен модел на корпуса, съставен от плоски дьски.
успсредни на водолинията и сьединсни заодно с дьрвени
дибли. т е. един пространствен теоретичен „чертеж"
След оформянсто на модсла и нанасянето на него на
месгата на ребрата той е бил разт лобяван н координа-
1и те на всяко ребро при отделни те водолинии, обра-
тувани от плоски те страни на съставните дьски, са били
папасяни в истипска големина с дървен пергел и линия
върху дървена платформа. По така получсните очерта-
ния ребрата са били игработвани от подобии дьрвета с
ес । ествепа кривина и запазени i е фото! рафии от с т роежа
показват с какво разнообразие от подобии дьрвета е
трябвало да разполага корабостроителят. за да подбере
такива с необходима!а форма. Този начин на проекти-
рапс и сгросж е изисквал един чисто емпиричен кора-
бостроигелен опит и усет за обводите на корпуса, конто
са се придобивали само с дь.потодитппа практика. Вьв
връзка с това интересно с да се отбележи, че и днес на
кьрмовия фриз ца „Веслеи" са запазени думите „Пост-
роилъ Михал ь Мосхатосъ” — одно отбелязване на име-
то на майстора строитсл, което с обичайно и при паши-
те старинни черкни, мостовс и чешми.
Пьрвият ог двата строяши се кораба — „Милка",
е бил гържествсно осветен и спуснат на вода на 2 сеп-
гември 1943 г. След спусканего на вода в иристанищсто
на Кавала е бил монтиран д вига телят му, доставен за-
едно с винта ог Дания. Двигателят е бил пренесен на
кораба в разглобено състояпие поради липсата па под-
ходящ кран с пеобходимата товарополсмност. Обгпата
стойност на построяването на „Милка" с възлязла на
около два милиона лева. Корабът е бил окончателно
завършен I! съорьжен към 5 октомври 1943 г. и скоро
след това е бил прехвьрлен в Черно море. В края на
съшия месеп „Милка" с капитан Христо Лазаров при-
стит а в своето регистрапионио пристанище Варна, къдс-
то на К) ноември 1943 т. е бил записан в Книгата за
голсмите кораби на варненското пристанище под рс-
гист раииопеи Хг 39. Първият обмер на кораба с бил из-
вършен от пристаниищото управление в Канала, без
обаче та е регистрирвап там. Сноред този неточно из-
вьртнен обмер (поради i решки в измерение го на основ-
ните му размера) „Милка** с имал вместимост
129.10 б. р 1 и 93,50 н. р. 1 и с тези данни той е бил
записан в Книгата за големиге кораби на варненското
пристанище. В отговор на молбата на корабособс i вени-
ка Тодор 'Желябов от 9 януари 1945 г., с която гой иска
ог Варненского пристанищно управление извършванс
па повторен обмер на „Милка**, с протокол от 11 януари
1945 г. па кораба е било издадсно ново мсрителио сви-
дстслство о г същата дата, както и едноюдипшо свиде-
теле । во за годност за плавапе „в наши и чужди води'*
с прави.ши резултати от обмера, съгласно с конто кора»
бьг е имал вместимост I I 1.20 б. р т. и 66.10 и. р. т
В тогаваншия си вид корабы е иредставлявал вы-
роходно-моторна товарпа темня, или ...моторен ветро-
ход'* спорет. тогавашпата терминология на пристаниш-
ните регистрационни служби, с пропорции на корпуса
сы.таено с класическага формула на традиционного ко-
рабостроепе пай-голямо газепе към широчината 1 2.
широчина кьм дължината по кила 1:3 — един кье и
широк корпус с много голямо за размерите му iазене с
иь тсн товар и сьотвстно с много мальк свободен борд.
Корпусы му има гипичните обводи на тръцките товар-
ни шхупи —- мши о ггьлни в среднитд част и заосгреки
в носа и кьрмага, с красиво оформен форщевен и гао-
блспа кърма с дт.рисна балюстрада на кърмовия фалш-
борл. която и сета е запазена на кораба. Характерно е
„разливанего" на носовия фалшборд по широчина за
но-добро посрсщане на Носова та в вина, поради което
пай-голяма та широчина на кораба (както и при
,.Н И Вапцаров’*) не е при мидела. а при носовия
фалшборд. Корабът има еднопалубен корпус, израбо-
теп изцяло от тасоски бор, със стъпаловидно повдшна-
та кърмова част па палубата и Носова п тошадка за об-
еду жване па предните ветрила, мипаваща малко под
горния край на фалшборда. която в изменен вид и сега
е гапазена па кораба. Като доварен кораб ..Милка*' с
имал неголяма вкопана в палубата дървена надстройка
зад г рот мачта га с размери 3.90 х 2,80 х 1,80 м, в която
са били разположени склад, кормилно помещение и
спаяно помещение с 4 койки за командная състав както
и две малки надстройки, всяка с размери
2.80 х 1,05 х 1.83 м. долепени до два та борда пред фок-
мачтата, от които лявата с служена за тоалетна и мага-
зин, а тази на лесния борд за кухня, Тези надстройки са
били запазени в разширсн вид и след преустройството
па шхуната в учебен кораб. Пьрвоначалното разполо-
жепис па подпалубпи ге помещения в общи линии е запа-
тепо и до днес: от носа към кърмата е имало складово
помещение, жилищем кубрик с 8 койки, доварен хамбар
с размера 14.15 х 5,65 х 2,34 м и машинно отделение в
кърмата. Корпусы е масивно построен с двойни наста-
нет! ребра, които в средни та му чаы имат сечение
250x 200 мм при шпация 500 мм: дебелината на вьн-
пшата обшивка и палубата с 50 мм. а на вътрешпата
обшивка (която с носмала тсжсстта на товара) е 40 мм,
при коею обща та дебслииа на борда в срсдната част е
290 мм, киль г, форщевенът и ахтерщевены имат дсбс-
лина около 200 мм.
В пьрвоначалния си вид корабы с имал стькмяване
I Наборы на „Милка" в корабосгроителннпата на lojop Же-
лябов в Канала, началото на 1943 г. (таит и слелвашиie две
фи тот рафии показват после щвагелните флзи в сгроежа на кора-
ба. снимают от приблизително едпо и сыпо мясго)
2. Готовият корпус на „Милка" при егроежа, лигою на 1943 т.
(зад пето огднено се вижда чает от набора на „Витта")
3. „Милка" с пос т звено ветрилно стькмяване. автзст 1943 г,,
скоро преди снускапею му на вода
4. Палубиият набор на „Милка" с ннмдата за мачгите и за
товарная люк. .шт ото на 1943 т.
5. Палубата на „Милка" с товарная люк, кърмовата надстрой-
ка и мачт иге преди спусканего му на вода, август 1943 г.
па двумачтова гафслна шхуна с две гафелни и три носо-
ви ветрила и изцяло дървен рангоут, израбо1ен съшо от
тсоски бор. Като товарна ге.мия корабът е имал дървен
рул. управляван с кормилно колено с верижпо прсдава-
не. две работ ни и една епомагателна адмиралтейски
котви с тсгло по 120 кг всяка, снабдени с верш и с дьл-
жина по 100 м, конто са се обслужвали с ръчен koi вей
руда и. Спасителниге средства са включвали една гребла
юдка, 2 спасителпи крыа, 12 спасителни ризи и един
понтоисн сал. Корабы е имал една рьчна и една зад-
вижвана oi двигателя водоотлинна помпа. Носел е за-
пас от сладка вода един тон в чстири бъчви.
Двигателят на „Милка" е бил двуцплиндров дву-
тактов датски дизел „Вьолупд" с мощност 90 к. с..
375 об мин и разход на гориво 29,5 кг час, задвижваш
1рилонагсн бронзов винт. Двшагсля! е работа с пред-
вари 1елно загряване на i лавггге с юрелки. а за пьрвона-
чалиою пускаие са били монтирани и две бутилки сьс
сгъстен въздух с палягаие 12 атмоефери. Два]а резер-
воара са побнрали 4 т гориво. Към двигателя е би i
инсталиран генератор за слсктрнчсско осветление
24 волта, 500 Вт, а сыцо с имало и два аку мула гора по
12 волга. Корабы е имал скороы сдвшател 7 вьзела.
Като товарна шхуна с достигал най-голяма скорост под
ветрила около 6- 7 възела.
От ноември 1943 г. то пролстта на 1946 г. „Милка"
извьршва редонни рейсове с пшеница oi Балчик и Ка-
варна предимно до Bypiac, а но-рядко до Варна, каю
през този период, макар и по-рядко, извьршва плава-
ния и с други обичайни за нашего гсмиджнйско кора-
бонлаванс ювари. като дърва за горсне. дървени выли-
та, строителни материали и i. н. През гези години ко-
рабы е имал екипаж ог 8—10 човека — капитан, двама
помошник-капи гани. един или двама механики, боцман,
г от вам и двама или трима палубой моряци.
През пролетта и лятото на 1946 г. „Милка" с капи-
тан Ефгим Филев („Ефою") извьршва пьрвия си далс-
чен задграничен peiic от Констанца до Хайфа с пълен
товар румънски боров материал на галпи и дьски. След
завръшансто от Хайфа, през последните мссеци на
1946 г. корабособственикьт Тодор Желябов отново
прехвърля „Милка" в пренасянето на зърпо от Каварна
и Балчик до bypiac или Созопол. В края на 1946 г. ка-
птан на кораба става Добрин Чакьров. койю го ко-
манду ва до края на 1948 г.
На 24 януари 1947 г. „Милка" с капитан Добрин
Чакъров и помощник-капи гани Любомир Давидов и
Гавраил Недялков зръгва в своя вгори далечен чадгра-
ничен рейс, който продьлжава новечс от чегири мсссца
и несъмнсно е едно от най-забслсжитслнитс плавания,
извършени от нашитс гемин в първите следвоенни годи-
ни. Корабы гры ва от Варна наговарен с 210 куб. м.
румънски боров материал па талии за Хайфа, като зна-
чителна част от него е била палубен товар (хавалис). 11а
25 и 26 януари при прехода от Созопол към Босфора
поради много лошото врсме, бурно море, слаба види-
мост и заночналою облсденяванс на кораба, конто го
поставят в явна опасное i, са били изхвърлени зад борда
общо около 22 куб. м от палубния товар, га да се по-
добри устойчивостта на кораба. След няколко опирания
по малоазиатского крайбрежие „Милка” пристига в
Хайфа, кьдею бива наег на тайм-чартър от местна фир-
ма. Първият рейс на кораба по този договор с бил за
превоз на газ за горене в тснекии oi Хайфа до Пафос.
Кипър. С този опасен товар (при прехода поради лошо
подрежданс част от тснекии ге се спукват и хамбары се
изпълва с взривоопасни изнарения от газта) „Милка"
успешно пристига в Пафос. Оттам корабът се отправя
за Анталия — Турция, където натоварва фураж в чува-
ли за Хайфа. Плаванията между ирисгапищата в този
район продължават около три мсссца и след свьршване-
го на тайм-чартъра „Милка” пристша в малоазиатско-
го пристанище Мсрсин. кьдето наговарва ечсмик за
Констанца. Както и при другитс наши гсмии по гова
време, тези далечни за кораб с такава юлемнна плава-
ния са били извьршваии само с елеметарно навша-
пионпо обзавежданс и без радиостанция. Проюколы
за редовпия годишеп прсглед на „Милка” оз 25 август
1948 I. съдьржа следного описание на навигациониитс
пособия на кораба: „баромет ър, часовник. засечник. па-
тентован лаг, дъномер. 2 компаса. 2 бинокьла, 30 карт.
4 транспортира. 2 псргсла...”.
През 1947—1948 i. „Милка” извьршва още два
рейса до Хайфа с дървен материал и ба) аж на изселва-
щи се евреи, като в интервал иге между 1яч плава н зър-
нения трафик между Каварна и Бургас. Документ ie от
редовните годишни прегледи и освидегелсгву вания през
юзи период показваз, че ..Милка” с била гюлдържана в
отлично гехническо състоянис и благодарение на интсн-
знвното му използуване корабы с имал висока peiua-
билност.
На II ноември 1948 г. „Милка” с национализиран
и иегов собственик става Параходство „Ьь.пареки мор-
ски флот”, като одновременно с гова гой е бил нреи.ме-
нуван на „Вола” — име, с коего днес е почти ней тестей
дори сред моряцптс. служили през топ) период, i ъй ка-
го корабы ю носи ио-малко оз месеп. Ни 10 декември
1948 1 шхуна ia е преименувана на „Веслеи" На 6 май
1949 г. „Веслец" е предаден oi Параходство „Бь.п ареки
морски флот” на военноморския флот и отчислен от
Киш ага за голсмитс кораби па варненското пристани-
ще.
Със заповед по флота № I Д-127 от 28 май
1949 г. „Веслец” е зачислен в състава на военноморския
фло! каю учебен кораб на Военноморското училище.
През в гора га половина на 1.949 I. шхуна га е била ос-
повно преустросна във Варна с оглсд на нейною ново
предназначение, при което в общи шнии придобива
своя сегашен вид. Боровитс мачтп са били замснени със
стоманени, а пьрвоначалнитс три носови ветрила са би-
ли намалени на две. Псголямата дървена кьр.мова над-
стройка е била заменена с удълженага надстройка, коя-
ю и сект се намира на кораба. с висока корми. 1на рубка-
мостик пред гротмачтага. С гова вмест имост га на ко-
раба е била увеличена oi 111.20 б. р i на 120 б. р. i.
Дотогавашното распределение на подиалубнигс поме-
щения е било запазено. като товариият хамбар с бил
ирсустроен в жилищен кубрик за практикант и ге. При
преустройството в учебен кораб двигателят „Вьолунд” с
90 к. с. е бил заменен със сьветски ди тел ЗД6 с мощное г
150 к. с., задвижващ четирилопатеи вши. тъй като пър-
воначалпият дизел с бил с повишена пожароопасное!
(поради иеобходимостта от ирсдваритслпо за) ряванс с
горелки на цилиндърните глави при пускането), а сьщо
и за унифициране на дви) ат едите на корабите от воен-
номорския фло1 и за по-доброю и сшурно обслужванс
и снабдяване с резервна части. С новая двигател кора-
бът е имал скорост 8 9 възела. Дървсният рул е бил
заменен със стомаисн. конто и со а се намира на кораба.
Пьрвоначалннгс адмиралтейски когви са били заменена
с пагент-когви. конго се запазват през цялата по-ната-
тъшна служба на кораба, но не са били направени сьо)-
ветни гнезда в клюзовеге. конто оставит в пьрвоначал-
ния си вид. Също гака тогава на кораба за прьв пы са
били монтирани радиостанция и ехоло) При преусг-
ройството па „Веслец” в учебен ветроход за иръв пьг
му е бил поставен баласт от чугунени елшьци с rei io
20 т. разположсп в трюма под пола на кубрика — като
товаре» кораб той не с носел постоянен баласт. коего е
било обичаино за гемлите. за ла не се намалява товаро-
нодемиост та нм.
Като учебен кораб на Военпоморското училище
„Веслец” извьршва рсдовпи плавания по нашего черно-
морско крайбрежие. Със заповед по ВМУ № 210 от 8
юни 1953 1. „Веслец” е предаден като учебен кораб на
основаното през януари 1952 г. Пахимовско училище
вьв Варна и през следвашитс две години с използуван
за обучение на възшпаницитс на училище io. След за-
криването на Нахимовского училище през 1955 i. със
заповед по ВМУ № 224 от 19 август 1955 г. учебният
кораб „Веслеи” о) ново е зачислен кьм Военпоморското
училище. Проз общо дсвстгодишнага служба на кораба
вьв военноморския фло1 на нею нреминава! практиче-
ски морска иод) сновка сюгици курсанти, голяма част
от коню и днес работ яi в система)а на волния
транспорт и военноморския флот.
В 1958 г. учебният кораб ..Вселен” с прслален от
военноморския флот на ДОСО и нетов стопанин става
Централнияг морски клуб на opiанизанияia рсспск-
гпвно варненския! Окрьжен морски клуб, а негово ре-
шет рацлонпо пристанище Варна. През слелващиге 14
юдини корабы редовно извьршва учебни плавания с
практика)) hi от морскитс клубове не само по нашего
чсрноморско крайбрежие, но и до Одсса и Констанца.
Гака например през aeiyci 1969 i. „Веслеи” посещава
О ieca каю базов кораб на яхгения поход Варна Оде-
са. От 1968 г.. Koiaro фупкшштс на ДОСО бяха пости
от ДКМС. собственик на кораба стана Окръжният ко-
митет па ДКМС Варна, рсспскгивно Окрьжният
морски клуб кьм ОК на ДКМС Като младежки учебен
вегроходно-моторен кораб па ДОСО и ДКМС „Веслец"
прольлжава да нреминава рсдовпиie юдишпи докува-
ния и ремонт в КРЗ „Флотски арсенал” Варна.
F.пше । вена । а по-сьщес1 вена иро.мяна на кораба през
юзи период е заменянсю през 1960 г. в КРЗ „Флотски
арсенал” на авариралия гвигатс i ЗД6 с шсстлилиндров
чет иритактов дизел „Школа" с мощност 240 к. с., конто
с бил свален oi ..Н. И. Вшщаров” при иеговою основно
преусгройство в моюрсп учебен кораб през 1958
19?9 1. Гози /iBHiaic.i. с коню корабы е развивал ско-
рост 9- IB възела, осiава на „Веслец” до края на neioBa-
ia служба. Каю младежки учебен ветроход „Веслеи"
имаше носюяпеп екипаж ог 5 човека капитан, меха-
ник. моторист, бонмап и моряк, при учебен състав до
40 практиканти при по-къси плавания. Спасиюлните
средет ва вк почваха една ) ребиа лодка, разположена на
палуба)а до лесния борд, спасителни ризи и поптонни
салове.
През юзи период „Веслец” взема участие в сни,ма-
ною на два филма. През ляюю па 1966 г. край Балчик
с нет о с заснет бъл! аро-сьвс 1ският игрален филм „Бяга-
ща но вьлниге”. За целта корабът е бил временно пре-
устроен в КРЗ „Флотски арсенал”, при коего са му били
посгавсни допьлнително и гафелни топсели. Проз юли
1970 г. в Созопол корабы участвува в засниманею на
бь парския телевнзионен серией филм „Демоны па им-
перията”.
Своя послсдсн учебен рейс (до Констанца) „Веслеи"
н 1вьршва в началото на ноември 1972 i. След заврьша-
нею му ньв Варна корабы е сирян от илаванс от Дър-
жавиа1а инспекция но корабонлавапс поради лошо
сьсгояние на спаси гелии ie средства, про гивопожарпата
п друт и корабли сиС1еми (но не и поради лошо съсгоя-
ние на корпуса) и поради изтичането на четиригодиш-
ния срок на последнею му освидетелствуванс от Бъл-
гарския корабсн рсгистър. извършено с акт № 1543 си
24 октомври 1968 г.
За съжаление корабособственикьт, ОК на ДКМС
Варна, i отава не полага сериозни усилия за намиране
на средствата, необходими за вьзврьщане на кораба н
активна служба, и следващите години „Веслец44 в по-
стоянно влошавашо се тсхиическо състояние прекарва
на стоянката на варненския Окръжетт морски к луб във
Варненското езеро през 1972—1974 г., след което е пре-
местен в Белославското озеро при Белославския морски
клуб през 1(>74—1977 г. При едно от тези прсмест нания
с бил счупсн бушприты на кораба. През гези години,
KOiaio корабът постепенно бе лишен oi всякакво под-
държане, сыцествуваше и реална опасност за истового
окончателно унищожаване и само благодарение на уси-
лията на ръководсгвага на Варненския и Белославския
морски клуб „Веслец" бе сьхранен, макар и в напьлно
и гост звено състояние.
През есента на 1977 г. благодарение на иницил яв-
ное гта и енергията на ръководството на Автокомби-
нат Варна. „Веслец" бе запазен като младежки клуб
към сгроящата се тогава Морска спорiно-туристическа
база на Автокомбината на брега на Варненското езеро.
С протокол ог 22 септември 1977 i Автокомбинат
Варна, закупи кораба в крайно лошо състояние за сума-
и ог 1200 лв. oi дотогавашния корабособствепик ОК
на ДКМС — Варна. В началою на октомври 1977 г
ст,с значителни трудности „Веслец44 бе изваден сьс 100-
тонсн плавапг кран на подготвения за тази цел пирс в
базата. Тьй като пьлното тегло на кораба над.хвърля
около два пъти товароподсмността на крана, от него
предвари гелно бяха свалени двшатслят, чугунсният ба-
ласт, стоманениге мачти, две!е бордови надстройки в
носовата час г и т. н Мачтите, част от такелажа, какю
и нов бушпри i бяха поставсни на кораба след изважда-
нето му на брега
Прет 1978 г. ..Веслец" бе преустроен в младежки
клуб кьм Морската спортпо-туристическа база на Ав-
токомбинат - Варна, която бе гържествено огкрита на
26 декември сына га година. Промелите в сеышния му
външен вид в сравнение с вида му каю учебен ветроход
са главно липсата на двете странични надстройки в Но-
сова га част, какю и поставянето на по три алюмина ю-
ра на вески борд за освстяваис на преустроения в салон
предишен кубрик Вы треки тези и някои други измене
ния шее „Веслец" е единственият запазен в относителио
автенгичен вид представител какю на досегашниге бъл-
гарски учебни ветроходи, гака и на могорниге ветрохо-
ди от периода на нашего гемиджийско корабоплаване.
Както днешният „Патриот" (бивш „Н. И. Вапца-
ров’4, бивш „Горянин44). така и „Веслец'4 има всички ос-
нования да бъде смятан за уникален кораб ветеран
на нашею гьрговско и военно корабоплаване, послсден
запазен представител на един безвъзвратно отминал пе-
риод от нашата морска история.
6. „Веслец" в пристанището на Отеса по време па ветроходнич
поход Варна — Одеса, август 1969 г,
7. „Веслец" па стоянка във Варненскою езеро
8. Веслеи" каю кораб-клуб в Морска а cnopiuo-t трнсюческа
база на \в окомбина i Варна, юли 1982 г.
„Н. И. ВАПЦАРОВ"
Ине: ,.Н. Й. Вапцаров" (бивш „I орянин")
Собственик: Бьл! ареки военноморгкн ф.ин (Военноморско учи-
лище)
Базово пристанище", Варна
Година на поетрочване и корийостроите н/ича 1047, Корабо-
прои Iелннца на Странджанския районсн горски коопграгивен
сыоз (СРГКС), Царево (ceia Мичурин), Бъ.пария. но проект н
под рьководствого на инженер Карл Грънка
Ветра.шо стькмяване: тримачтова гафелна шхуна, 6 ветрила,
ве!рнлна площ 313 м\ тървен раиюуг (цели мач1И)
Вместимост". каго iпиарен кораб — 270.12 б. р. г.,
170,43 и. р. г.
Водой i нестеине: 370 т
Дедуейт: каго iоварен кораб — 330 i
Корпус: дървен (стран тагански <ьб и бор), подводна га час г об-
щи! а с ноцннкована ламарина, борова палуба
дьлж'нна с бл|ппри1а 44,00 м
дължина на корпуса 39,11 м
гк.тжина между перпендикулярите 32.08 м
широчииа макепмална 8.50 м
широчина при ми (ела 8.10 м
iазене максимално 2.81 м
iaiene пълеи — каю юварен кораб 3,20 м
1 азсне пра ген — каю товарен кораб 2.20 м
(ьлбочина на грюма 3,61 м
височина на корпуса 4.15 м
feucame.i: |ип-л Burmeister & Wain, 240 к. с., 7,5 выела
(1951—1952 г.); дител Skoda, 240 к. с., 7.5 выела (1952—
1958 к), 1 mini
Екипаж: 15 чонека нос1оянен. до 45 пряк1нкап1и
Период на служба капю учебен ветроход: 1951 —1958 г. (през
1958—1959 I. npeyciporii в моторен учебен кораб, на 4 ноември
1981 I. прела кн oi военноморския ф ioi на Opi attinaiiHHia 1а
съдействие на отбраната (ОСО), на 16 април 1982 i. пренмену-
ван на „Патриот" като учебен кораб на ОСО)
Според работница. участвували в сирой гелеi вото па „Горянин
(Димшьр Крачев Peopi и Дуков, Георги Найденов всички живущи
сега в Мичурин), юляма част от доставимте ipyim са би in огхвьрлс-
ни о г майсторите каго негодни та строежа на кораба
По-късно предприятию е било огново открито Hei он нас кдннк
ccia е заводы ia корабпо обору шане „Стран 1жа” Мичурин
Учебпата тримачтова гафелна шхуна „Н. И. Вапцаров"
в Старин канал на варненскою пристанище, ля го го на 1954 г.
„Н. И Вапцаров" заема видно място в нашею морско
наследство - гон бс най-големият ни досегашен учебен
ветроход и единствепият от тях. кои го е имал три мач ги
и койю е строен у нас. Той е и най-i олсмият поименно
известен дървен кораб. поетрояван някога в България,
а одновременно с това днес е единственият представител
както на бь.нареките гемии, така и на досегашнитс ни
учебни ветроходи. който макар и в преустроен вид про-
тьлжава да се намира в активна служба.
Създавансто па този кораб е забележително пости-
жение на българското местно корабостроително изкуст-
во, неразривно свьрзано сьс сьздаването и развшисто
на корабостроителницата на Странджанския районен
горски кооперативе!! съюз (СРГКС) в ip Царево (сега
Мичурин). Нейната дейност е една значителна прояви в
историята на българското корабос гроене, която за съ-
жаление досею е 1вьрде оскьдно проучена и описана в
нашита морска библиография.
(.'лсд започвансто на войната липсата на подходящ
тонаж ссриозно разстройва мест ните крайбрежни про-
вози и преди всичко значителния износ по море, прс-
димно за Турция, на произвежданите от СРГКС дърве-
ни въглища. Тогава СРГКС приема смелого решение за
провоз на износимте си стоки до пазарите на тяхната
реализация сьс собствени кораби, постросни в собствен^
корабос 1 рои елница. Корабостроителницата на СРГКС
в Царево бива приега от коонеративна комисия на 20
декември 1941 г. На 12 сепгември 1941 г. в Bypiac
С РГКС подписва договор с видния български корабост-
роител от чешки произход инженер Карл Трънка
(1882—1954) за проектирането на три дървени мо горни
встрохода, най-големият от койю получава името ..Го-
рянки" (бьдешият „Н И. Вапцаров"). По силага на
сключсния сьс СРГКС договор инженер Карл Трънка
не само изтотвя работ на га документация за юзи кора-
би. но провежда и активна периодична дейност по opia-
низирането и ръководството на строи геле i вото им. с
коего има съшествен принос в големия разцвет па коо-
перативного корабостроепе в Царево през периода
1941 1947 г.
Ки.тът на „Горянин” е бил заложен на стапел на 10
май 1943 г. при голяма тържест веност Докарването на
нсобходимия дървен материал и изработвансто на час-
1ите о г набора му обаче започва значително по-рапо,
още през проле па ля i ото на 1942 г . за което свиде-
теле! вува и заявлението на СРГКС до началника на
пристанище Бурте за вписванего на „Горянин" в Кни-
гата за корабите в постройка бургаско пристанище,
което носи дата 1 юли 1942 г. Забавянето при залагапе-
то на стапел на кораба се е дължало както на военновре-
менните трудности в снабдяването с различии материа-
лу така и па необичайно гопямото за дотогавашната
мест на практика количество дъбови трупи. който е
трябвало да бъдат доставени от страиджанските юри
за строителе! вото му. Свличането на труните се е из-
вършвало с волски впрягове до корабостроителницата.
кьдею са били разбичвани под надзора на местни
майстори. конто са имали високи изисквания за качест-
вото им Специално са били избирали и криви дъбови
дървета за изработванс на ребрата. Като се има пред-
вид голямото количес1во негодна за корабосгроителни
цели дьрвесина, която се получава при разбичването на
дъбови трупи за корабостроигелен материал поради ви-
соките изисквания кьм него, както и обстоятслството,
че корабът по размори е превъзхождал значително съдо-
веге, стросни дототава в корабостроителницата, напьл-
но може да се обясни разпространеното и досега мнение
у мнозина моряци, плавали на кораба, че за построява-
пето му „е била изссчена половина!а Странджа". Този
израз, който произхожда от времето на строителе!вото
на „Горянин", нссъмнено е силно преувеличен Наисти-
на обаче масивният набор на кораба (кил. форщевен.
ахтерщевен. ребра, бимси ширстреков и скулов пояс и
т. и.) е бил висококачест вено изработен от пьрвокласен
страпджански дъб и не случайно корпусы му и ceia се
намира в много добро състояние
Поради военноврсмснниге и следвоенни т рудности
в снабдяването с материали строителе!вото на „Горя-
нин" продьлжава по вече от четири години. Корабът с
спуснат на вода чак през август 1947 г. Очевидно по
време на построяването му наегьпва! известии измене-
ния в първоначалния проект, тъй кат о има разлики меж-
ду размерите на кораба, заявени при започването на
ci рои I еле твою, и тези, получени при регист рация та и
обмера му в Бургас. Интересно е да се отбележи, че за
раз шка от корабостроителницата на Тодор Желябов в
Кавала (където е построен „Веслец") практикага на ко-
рабостроителницата на СТГКС в Царево е била кораби-
ге да се спуска г на вода без мачти, конто са сс монтира-
ли след това заедно с останалия рангоут и такелажа.
Двигателят на „Горянин" датски дизел „Бурмайстер
& Ванн" с мощное) 240 к. с., е бил доставен заедно с
винта от дат ската фирма „Херман Свенсон". Мон тира-
не го му на кораба е бито извьршено в корабостроител-
ница । а.
Кьм 19 сепгември 1947 г „Горянин" е бил вече на-
пълно завьршен и от тази дата с заявлението на собсг-
веника му СРГКС то началника на бургаското приста-
нище за и звьршване на обмер на кораба и за вписванего
му в Книгата за големите кораби на бургаското приста-
нище. Корабы е би_'1 вписан там на 22 март 1948 i. под
региитрационен № 55. Разходиге за негового построя-
ване са вьзлезли на 4 565 000 лв. „Горянин" е най-голе-
мият дървен кораб, строен у нас, и още при построява-
нето му е бил оценен като най-голямото постижение,
вьрхы на бълтарското (радиционно дьрвено кораби-
строене и най-голямата гордост на кооперативлата ко-
рабостроитслнипа в Царево. Той с последният толям
кораб, построен в корабостроителницата на СРГКС,
която в края на 1947 г. е национализирана и впоследст-
вие закритаъ
В тогавашния си вид корабът е представлявал това-
ров могорен ветроход с една нспрекъсната палуба, но-
сещ стъкмяване на |римачтова тафелна шхуна с дьрвен
раю оут. с три гафелни и три носови ветрила с обща
и ющ 313 м!. Само под ветрила „Горянин" е достигал
скорост до 6—7 вьзела. Дори и днес вьв вида му като
могорен кораб той прави впечатление с красивия си
стремителен корпус, който има доста по-източени обво-
ди в сравнение с тези на повечето наши гемии Харак-
терни за кораба са стрсмително оформсният стръмен
форщевен от клиперен тип и изящната елипсовидна кър-
ма. както и стъпаловидно повдигнатата на един мстър
палуба в носовата част, която образува полубак. Пора-
ди това корабът има външно по-висок фалшборд в но-
совата част по продължение на около една грета от дъл-
*nnaia на корпуса Фалшбордът в носовата част има
характерного за нашите гемии „разливане" по широчи-
на, поради което най-голямата широчина на кораба е
там. а не при ми дела Корпусы има двойка дървена
обшивка — външната е с дебелина 75 мм, тази от вы-
решната страна на ребрата (за поемане на тежестта на
товара) е с дебелина 40 мм. Сечението на ребрата в
средната част на корпуса е 280 х 230 мм, шпацията е
500 мм. Дебелина га на външния кил възлиза на
250 мм Подводната част на кораба, както и досега. е
била облицована с поцинкована ламарипа. При прсуст-
ройството му в учебен кораб към нея са били добавени
и пет броя цинкови про ick гори с размери
500 л SO х 40 мм, конто бяха подменены при докуването
му през януарп 1982 г.
..Горянин" с имал една юляма кьрмова надстрой-
ка. в коя го са били разположени навит апиопла рубка,
кайма за командная отстав и ск гад, както и характерни-
те и за друг и наши гемии и учебни ветроходи две палуб-
ил надстройки до два г а борда в средниiа част на кора-
ба. коп го са ел уже tn сын вет но за кухня и гоалет на. Те-
зи надстройки с известии изменения оставит па кораба
и след прсуитроиството му за учебни цели. Разпределе-
nneio на нодпалубните помещения от носа кьм кьрмата
с би ю еле гною: форпик с верижен сандьк и скла г, куб-
рик за скипажа. товарен хамбар. машинно помещение и
склад в кърмовата част.
При построяването му „Горянин" е бил предназна-
чен от СРГКС преди всичко за превоз на дьрвени выли-
та до Турция Онге в първите години от негожи а скс-
плоатация обачс поради липсата на други но-юлсми
। ьрювеки кораби под български флаг тази шхуна наред
с крайбрежни ।е плавания извьршва и няколко далечни
товарки рейса с гървеи материал и други стоки до
различии пристанища в източното Средиземноморце.
Тези забележнгелии п тавания са били извършвани с
екипаж от около 12 14 човска при тежки битови усло-
вия на борда, само с елсментарно навигационно обза-
вежлапс и без радиостанция.
„Горянин" плава каго коонсра i ивна собсгвеност
само около една година. С ъгласно е 15-о постановле-
ние на Министерский сьвет ог 8 март 1949 г. (протокол
№ 32). коею урежда размяна на собе г веност между
държавага и ЦКС . селемге дьрвени кораба па Райошшя
кооперагивен сьюз „Черноморце" в Бургас с общ дс-
дуейт около 1000 г (всички постросни от корабострои-
гелницата в Царево), сред конто и „Горянин". са ире-
га гени на Министерство! о на железой шиите, автомо-
би 1ниге, водните и въздушпиге сьобщения. СТ,с заповсд
№ 274 oi 5 май 1949 г. па опсративния отдел на Минис-
тсрството тези кораби ставит собствеиост па Пара-
ходство „Бт, нареки морски флот" — клон Бурте. Фак-
юческото прсдаваис на „Горянин" в собствеиост н.г
БМФ слава на 28 октомври 1949 г.
С Министерски постановление № 11-723 от 25 ок-
томври 1950 । корабы е предаден на воепноморския
флот Със заповсд. по флота № I-M-I52 от 17 май
|95| г. „Горянин" с зачислен за учебен кораб на Воеи-
иоморското училище и каго гакъв е преименуван на
„Н. И Вапцаров". Фактического предавапе на кораба
от Параходство „Български морски флот" на военно-
морская флог става през юли 1951 г., а отчисляването
му ог Киш ага за големите кораби на бургаскотб при-
сганшце става па 8 декември с. г.
В края на 1952 и иачалото на 1953 г „Н И Вапца-
ров" е преустроен вьв варненския Флотски арсенал без
особсни изменения в първоначалния му вид. Пред грот-
мачт га с била поставена издитнага платформа с лссри,
предвидена за учебен навигационен мостик, като на нея
с поставен компас сьс засечник. Компас за сыцата цел
е имало и на покрива на кормилната рубка-мостик, кой-
то е бил ограден с лссри. Като учебен ветроход корабът
с носел тве спасителии лодки, окачени на лодбалки в
кърмовата част. До бордовете на бака е имало монт пра-
йм и две стойки за каргечници „MG-34". Разположение-
то на нодпалубните помещения е било запазено, каго
товарният хамбар с бил преустроен в кубрик за курсан-
тнте с около 46 спални места, с две редици койки, окач-
1 . Напоры ни „Горянин" r корабостром ic.iHiniara на СРГКС в
Царево, нача к» го на 1444 1.
2 Рабо пищи в корабостроителницаа па (ТГКС в Царево,
края на 1945 i.
Л. Корпусы на „Горянин** при строежа, ляюто на 1947 г.
4 „Горянин*' преди сну скане । о му на во га, август 19-17 ।
5. „Горянин*' в бург аскон» пристанище, иачалото на 1948 г.
6. „Н. II Вапцаров" в учебно плаване, ihioio на 1956 г.
7, „Пагрнот" на стоянка във Варненского егере», ав! уст 1982 г.
вами между среда га на помещение ю и съответния борд
(както при „Асен" (II)). кои го през деня са се прибирали
в спсциални шкафове. Общим i тичен състав на кораба
е възлизал на около 60 човека.
При преустройството па кораба за пръв път му е
бил поставен баласт от чугунени слигъци в трюма (като
товарен кораб „Горянин" не е носел постоянен баласг).
Първоначалният двигател „Бхрмайсгер & Вайн" е бил
заменен с шсстцилиндров четиритактов ди тел „Шкода"
сьс сыдат а мишност (240 к. с.), с кой то корабы с разви-
вал скорост около 7—8 възела. Както при преустройст-
вото на „Веслец" в учебен кораб и тук смяната на пьр-
воначалния двигател е била предприета не поради из-
носването му. а за унифицирвне на двигателите на кора-
би те от военноморския флот и за истовою ио-добро и
сигурно обслужване и снабдяванс с резервни части. То-
гава на кораба за пръв тгы е монтирана радиостанция
и друг о навигационно обзавеждане.
През следвашите години „Н Й. Вапцаров” извьр-
птва редовни учебни плавания но нашею черноморско
крайбрежие с курсанти от Военноморското училище и
на нет о получават морска подготовка пели поколения
флотски кадри, голяма част от коню и днес работяг в
систсмата на водния транспорт и ньв военноморския
ф ют. Приз пьрвата половинна на 50-те години с кораба
извършват учебни плавания и курсант ог Нахимовско-
то училище. Първият командир на „Н И. Вапцаров" е
бил капитан III рант Цо ко Бонин През периода на
службага му каго ветроход! ю-моторен учебен кораб
„Н. Й Вапцаров" нреминава редовни годишни докува-
ния и ремонги във Флотским арсенал Варна, и е бил
поддьржан в много добро техпическо състоянис.
През 1958- 1959 г. „Н. Й. Вапцаров” е основно
преу строен в чисто моторен учебен кораб Преустройст-
вото с извъртнено по проем 534 в Държавна га корабо-
рсмоптпа база Бургас (от 19б2 т прсимспувапа па
ККЗ „И тия Бояджиев”). При това преустройство, в кое-
го са били привлечена и работ ници. участку вали в
строежа па кораба, мачт и ге му са махиати. палубните
надстройки и вы решни те помещения са били основно
измснсни и корабът придобива сегапптия си въпшен вид.
Бушприты е бил махнат около две тедини ио-кьено.
след коего фалптборды на носа с бил га творен и гориа-
га част на форщевена оформепа в съвременния и вид.
През пятого на 1959 i. „11 II Вапцаров" отцово влиза
в строя вече като моторсн учебен кораб.
„Н И Вапцаров" плавайте като мог open учебен ко-
раб на ВПВМУ ..Н И. Вапцаров" до 1981 г. През
1978 т. корабы временно бе приснособен в КРЗ „Флот-
ски арсенал" Варна, га спимаисто на ссрийния теле-
визиопен филм „Капитан Петко войвода” (ка го руския
кораб „Владимир"). През март 1981 i. той за последеп
ны премина доку ване каю кораб на ВПВМУ След за-
бележителна 30-годишна служба като учебен кораб на
Военноморското училище с приемпо-предавателен про-
токол от 4 ноември 1981 т. „Н Й. Вапцаров" бе нре-
дадси от военноморския флот на Организацията за сь-
действие па отбраната (ОСО). През януари 1982 г. ко-
рабы премина текут доков ремонт в КРЗ „Одссос"
Варна, след коею през февруари бе освидстслствуван от
Бълтарския корабен ретистьр. На 16 април 1982 i вьв
Варна при тържсствена церемония „II I I Вапцаров" бе
преименуван на „Патриот" каю учебен кораб па 0(0.
СЪВРЕМЕННИ
УЧЕБНИ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
Съветските учебни четирнмачгови баркове „Крузешцерн* и „Седов1* —
най-i идемте ве1роходни кораби wee в свеча, в сьвмеспю пдаване в Ба.пнйско море
П,ржава: Abciралин
//че: „Alma Doepel“ (бивш „ЛК 82", бивш „Alma Doepel")
Собствсник: Opi аннзання „Ветрила и приключение*, Доуьр
11 iciii н (до Мелбърн), Внкюрия
Регистрациопно пристанище: Мелбърн
Година на построяване и корабос троите.шица: 1903, Frederick
Doepel. Белин джьн, Нонн Н)жеп У еле, Австралия
Петри то стък.чяванс: гримам гона мареелна шхуна, И везрила
(3 прави вегрила), ворнлна плош 557 м\ височина на 1ро1мач-
iaia нал палуба!а 31,09 м, дървен рашоут
В.нсстн ноет: 150,69 б. р. г., 97 и. р. г.
Корпус: дървен (евкалнпт и желяшо дърво), дървена палуба
„АЛМА ДОПЕЛ"
|ьлжина с буширша 45,72 м
дължина на корпуса 35,97 м
дължина по водолиння! а 32,00 м
широнина максимална 8,10 м
। азене макенмално (с BjuniaiH шверзове) 2,29 м
гьлбочнна на !рюма 2,31 м
Сно.нагате.ти двигатели: 1 гизела Gardner (1956), 250 к. с.
(2 х 125 к. с.), 2 винта, 7 выела
Ькинч.ж: 7 човека постоянен, 40 прак1нкакин
Капитан: Майкъл Р. У7д
Предназначение: младежки хчгбен ветроход
„Алма Допел"
1 римачтовата марселна шхуна „Алма Допел" днес е нс
само младежки учебен ветроход, но и ценен намет ник
па морского наследство на Австралия каго един oi по-
следните оцелели до наши дни австралийски товарни
ветроходи от началото па века. Шхуната е била спусна-
та на вода на 10 октомври 1903 г в селит пето Белинд-
жьн, разположсно на река Белинджьр в шаг Нови
Южен Уелс. Тя е била построена от мсстната корабо-
строитслница на Фредерик Допел, който е бил и
нейният първи собственик, и при спускането на вода е
била наречена на името на иеговаia дъщеря Алма При
нейното построяване е бил използуван дьрвен материал
о I местни 1 е г ори — евкалип т, жслязно дърво и „лоспо"
дърво По това време гази шхуна е била един от стоти-
цмте австралийски товарни ветроходи. обеду жващи
мест ния крайбрежен трафик и известии под общо то на-
именование „москитен флот". Специално за своею
предназначение тя с била построена с малко за размери-
те и газепс. за да може да нреминава през пясъчнитс
пли । чини в уст исто на река Белинджьр, като за осигуря-
ване на необходимата устойчивост при плаване в дълбо-
ки води е снабдена с подвижки шверт ове но диамет рал-
ната плоскост в предпата и задната част на корпуса.
В 1904 г. „Алма Допел" от плава за Сидней в своя
първи рейс и още през пьрвата т одина от своя из кариера
тя поставя рекорд за най-бьрз преход сред мест нит е го
варил ветроходи През 1905 г. след корабокрушението
на еднотипната й шхуна „Вайолет Допел" тя плава в
говариите превози край брсговете на Нови Южен Уелс,
а през следвашите тодини нренася местни товари между
Бслинджън и Сидней, а сътцо така и до Нова Зеландия
В 1917 г. „Алма Допел" е продадена на компанията
„Хенри Джоунс 1XL Лимитед", коя го я използува за
превозване на продукция от своята фабрика за конфи-
тюри в Хобарт (о. Тасмания) до Сидней. Мелбърн и
други континентални австралийски пристанища. В този
говарен трафик „Алма Допел" поставя нов рекорд за
най-бърз преход между Хобарт и Мелбърн, конто тя из-
минава само за 58,5 часа. През периода между двете
световни войни тази красива шхуна на два тгьти е би та
флагмански кораб на хобартската ветроходна регата и
е била послсдният австралийски ветроход, посети прави
ветрила. Те са били махнати от ветрилното и стъкмява-
не през 1937 г.
В 1942 г. „Алма Допел" е реквизирапа за нуждигс
на австралийската армия. Тогава мачтитс й са били сва-
лени и тя получава военною наименование „АК 82".
Проз годините на войната корабът служи като моторсн
снабдителен транспорт на австралийски те части, вотона-
тни срешу японците на Нова Гвинея и остропите в Тихия
оксан. След войната той е бил отново стъкмен каго три
мачтова гафелна шхуна, но вече без степги на мачтитс.
и под ньрвоначалното си име продължава да плава в
товарния трафик между о. Тасмания и Мелбърн през
Басовия пролив. През 60-тс години по-нататыпната екс-
плоатация на шхуната в тези превози става нерентабил-
на и тогава тя бива преустросна за превоз на варовик в
канала Д’Антрскаето край Тасмания, между присгани-
щага Саутпорт и Електрона. 11рез тези последим години
от кариерата if каго товарен кораб „Алма Допел" е би
ла собственост на компанията „А тма Допел Пропърти
Лимитед" от Хобарт, кьдето е било и pei ист рационного
и пристанище.
След 70-годишна служба в австралийский товарен
рафик в средата на 70-те тодини „Алма Допел" бива
извадена от ексштоатация През 1976 т корабы ветеран
се с намирал в пристанище то на Електрона в и тостзвено
сьстояние и само с остат ьпи от предишния си рангоут.
Тогава шхуна га е закупена от австралийските ветроход-
ци Майкьл Р. Уд и Дейвид Бойкът, за да бьде реставри-
рана и използувана за нспрофесионално встроходно
обучение на австралийските младежи и девойки. За реа-
лизиранего на тази задача в Мелбърн бе основано дру-
жеството „Ветрила и приключение" обптествепа орга-
низация, която стана собственик на ветрохода Пелта на
тази организация е поддържането на „Алма Допел" ка-
го младежки учебен ветроход. в плавания га на кой го
австралийските младежи и девойки да развиват в себе
си чрез работа та им като пьлнонравни членове на еки-
нажа чувство за оиоворност. доверие в собстпените си-
ли, иницнативност и социален опит за работа и живот
в кодек т ив Цел та на учебнитс плавания не е поят о тон-
ка та на бъдещи морски кадри, а използуването на неза-
менимого възпитателно въздействие на плаването под
ветрила за общо развитие и укренванс в младите хора
на най-необходимитс за живота морално-волеви качест
ва В дейността си организацията се ползува с прави-
телствена поддръжка от Министерството за младежга,
спорта и почивното дело към правителе!вого па таг
Виктория Кьм организацията „Ветрила и приключе-
ние" каю неин колекгивен член функционира Клубы
на поддръжниците на „Алма Допел", конто кьм 1980 г.
имаше повече от 1000 члена Основната цел на клуба е
да подпомага реставрация!а. поддьржанего и учебниie
плавания на шхуната, да увеличава членския състав на
организацията и да органнзира различии общсствени
дейности за събирансто на необходимее средства за
поддьржансто на ветрохода.
През юли 1976 i „Алма Допел" папу спа Хобарт
на път за Мелбърн. кьдето тя бе подложена на основсн
ремонт, възстановяванс и преустройство в учебен ветро-
ход, които продължнха около осем години и конто в
зиачителна степей бяха извършени от членове на орга-
низацията „Ветрила и приключение" през свободного
им време. Междувременно през този период „Алма До-
пел" бе използувана за извършване на къси плавания,
главно с двигател. При рсставратшята и преустройство-
то бе основно выстановен корпусы на шхуната, като
голяма част от бордова!а обшивка бе заменена, бяха
монтирани водонепроницаема прегради и т. п. През
1983 1. бе завършено възстановяването на първоначал-
ното и ветрилпо стъкмяване на тримачтова марселна
шхуна с три реи на фокмачтата. През 1984 i. напълно
обновеният вегроход започна да извьршва редовни
учебни рейсове.
Вьв всеки рейс на „Алма Допел" плават до 40
практикант» момчега и момичега на възраст от 15
до 19 години. Учсбннте рейсове обичайно имат продьл-
жителност по 8 дни и са в австралийски води По време
на рейса практикант итс изпълняват всички задълження
па членове па екипажа. а сыцо т ака се занимават с леко-
водолазно дело, гребанс на кану, лодъчно дело и из-
следване на интсрссни брсгове, труднодоет ытни откьм
сушата.
Дърмсаеа: Австралия
II че: „Меи Endeavour" (бивш ,,Cito“, бивш „Volo”, бивш
„Luise", бивш ,,Retse“, бивш „Sautona", бнвш „Turn", бивш
„Папа")
Собственик: Австралнйска Ветроходна учебна асоцнаиня, Арпк-
лиф (до Сидней), Нови Южен У еле
Регистрационно пристанище: Сиднеи
Година на построяване и корабостроителница: 1919, .1. Ring
Andersen, ( вендборг, Дания
Петри /но стъкмяване'. Паркетина, 13 вегрила (3 прайм bciри-
ла), ветрилна плош 495 м2. височина на мачтите мал палуба! а:
фокмата 23,32 м, гротмачта 23,47 м, бнзанмачга 22,86 м,
дървен рангоут
Вместимост: 134,79 б. р. т„ 66,84 н. р. т., 194 1. ГМ
Дедуейт: 200 I (каю ЮВарен кораб)
Корпус: дървен (дьб и евкалипт), борова палуба
„НЮ ИНДЕВЪР"
дължина с бушприта 40,23 м
1ь гжнна на корпуса 32,00 м
дължина по впдолинияга 27,05 м
шнрочнна максимална 7,24 м
агенс максимално 2,51 м
дълбочина на трюма 2,84 м
Спа. наготе лен двигшпел: лизол Gardner (1969 г.), 145 к. с.,
I вннг, 8 възела
Екипаж: 5 човска пос i оянен, 25 пракчиканги
Капитан: Кене г Ф. Едуардс
Предназначение: младежки учебен ветроход
Австралийската младежка учебна баркентина „Ию Ин-
дсвьр“ има дълга и превратна история През повече ог
60-г одишната си служба тя е имала различии собственн-
ик и предназначения, плавала е под различии имена и
флагове и нейнага съдба е характерна за много от оце-
лслите до наши дни товарни ветроходи от традиционен
тип, ст роен и в първите дссстилетия на века.
Корабът е заложен на стапел през J918 г. и с спус-
пат на вода и завьршен през следвашата година от зна-
мепитата корабостроителница на Дж. Риш Андерсен в
Свсндборг, Дания, която и в наши дни строи дьрвени
кораби като иродължигел на толямата северноевропей-
ска традиция в дървеното корабостроене традиция,
която води иачалото си от времсната на викингитс. Ко-
рабът. конто при спускането си на вода получава имею
„Дана", с един от трите еднотипни ветрохода, пестрое-
ни от сыпата корабостроителница през тези години, но
единствен от гяч с оцелял до днес.
„Дана44 е бил класичсски търговски ветроход за
плаване в Балтийско и Северно море, като се е оглича-
вал със своя клиперен ное и елипсовидна кьрма вместо
заобления нос и отсечената гранцева кьрма на тради-
ционния тип балтийски търговски ветроходи, конто са
плавали в онези години между брстовете на скандинав-
ски ге страни, Англия, Нидерландия и Германия Пър-
вия । собе 1 веник на кораба е бил корабособетвеническо-
то дружество „Британия" в малкото датско традче
Тюрсьо, коего опрсдсля за иегов пръв капитан С. II
Кристенсен
„Дана44 е бил егькмен като тримачтова гафелна
шхуна без спомагателен двпгател. Неговияг двупалубен
корпус, построен изцяло от дъб. е имал обшивка с дебе-
лина 76 мм и борони палуби със съгцата дебелина. Са-
мият факт, че този кораб плава вече повече от 60 годи-
ни, говори досгатъчно както за качество го и солидност -
та на пост ройка г а му, така и за високата култура на
поддържане от собствениците, на конто е принадлежал.
През 1922 г. „Дана" с иродадсн на игведския кора-
бособственик Ото Ь Олсен от Хамбергсунд, който съ-
що го използува в балгийската крайбрежна търговия.
Корабът от ново се врътца под датски флат и първона-
чалното си регистрационно пристанище в 1930 г., кога-
то е купен от акционерною дружество „Бридекилде" от
датским остров Тюрьо. В иачалото на 30-тс години на
тпхупата за пръв път е монтиран спомагателен дизелов
двигатсл.
..Дана44 от ново минава под шведски фчат през
1935 ।.. когато собст веник на кораба става Г. Б. Нилсон
от шведскою пристанище Нордвик. негов притежател
до 1939 г.
Скоро след започвансто на Втората световна война
за пръв път в своя ।а двадесетгодинтна служба „Дана"
променя функцията си, като отново се врътца под датски
флаг при малко необикновени обстоятслства. Известна-
та датска корабна компания ,.Д Лауритсен" от Копен-
хатен през 1930 г. започва обучение на свои палубни
офицери на борда на товарно-учебната тримачтова
марселна шхуна „Фаньо" (149 б. р т.. построен през
1921 г.), бивш балтийски търговски кораб. закупен и
преустроен от компанията специално за учебни цели.
Пост епенно учебна га дейност се разраства и през
1939 т. но иоръчка на компания г а е построена от датска
корабостроителница дървената тримачтова марселна
шхуна „Ромъо" (144 6. р т.). която става втория г товар-
но-учебен ветроход на компанията. Д. Лаури г сен заку-
пува и „Дана"' от иейния шведски собсгвеник Г Б. Нил-
сон и следвайки своя га традиция за наимснуванс па
учебните си ветроходи с имсната на датски острови, я
преименува на „Тюрьо41. През зимата на 1941—1942 г.
компанията поддата кораба на основен ремонт и пре-
устройство в товарно-учебен ветроход. При новата
функция на кораба пеговият личен съсгав с възлизал на
12 човека: капитан, помощник, боцман, готвач и осе.м
практикант и. Па фокмачтата са били добавени двоен
марсел и брамсел, с което бившият търговски ветроход
е бил преегькмен каю тримачтова марселна шхуна. На
4 ноември 1943 i при переднею си плаване „Тюрьо44
попада на мина в пролива Категат, северно от Форнаес,
,.Ню Индевьр“
при коею загубва голяма част от кърмага си. както и
рангоута си. Полуразрушсният корпус е бил oGxbuhui
от пожар и потъва в плитките крайбрежни води, Тази
катастрофа най-после принуждава компапията-собстве-
ник да прекрати учебните рейсове до завършването на
война га. Корпусы на „Тюрьо" по-късно с изтеглен на
брета до пристани!лето Грепаа на полуостров Ютланд.
Компанията продава „Тюрьо" или по-право това, което
е било останало о г него, на местния моряк Емил Д. Са-
каггт от градчето ( кааруп Новият собственик на кораба
го преквърля в корабостроителницата в Марстал, кьде-
ю корпусы му е бил всъщност препостроен отново
Монтиран е бил нов спомагатслен двигатсл „Бур-
майстер & Вайн Алфа" с могцност 180 к. с. Бившата
гримачтова марселна шхуна е била преет ькмена като
галеас (местей балтийски гип гафелей кеч) и прсимену-
вана на ..Саутона". Вьзстановявансто и прсустройство-
то на кораба завършват през втората половина на
1944 г
През следващите две десетилетия ветроходы про-
дължава да работ к в балтийската крайбрежна търговия,
като чссто смен я собственнците и имената си През юни
W47 г. гой е продаден на С Кристенсен от Свендборт,
коею става неговото домашне пристанище, и с преиме-
нуван на „Ригсе". През септ ем ври I960 г корабы става
собствсносг на Д и С. Олсен от I раастсн Негово до-
машне пристанище става Тофт и той е преименуван на
„Луизе". В 1951 г. той с купец от X. Расмусен от Факс
Ладепладс. което с новою му домашно пристанище, и
с преименуван па „Воло". Последним! датски собстве-
ник на кораба с Ааге Грубе от Марстал, койю ю купува
в 1957 I и ю прсименува па „Сито", каю негово до-
машно пристанище става Марстал.
Прет 1965 г. корабы е купен от англичанитс капи-
тан Гордъп Кийбъл и Джефри Лайтън, коню по това
врсме образуват сдружение, наречено „Приключение
под ветрила", и са търссли кораб за преустройство в
пътническо-круизен ветроход. „Сито" се оказва най-
подходящият за тази цел сред няколкото кораба. огло-
дали от капитан Кийбъл, който заедно с неговия бивш
собственик Aatc Грубе превежда кораба през лошо врс-
ме и снежна буря при почти нулсва видимое) о г
Марстал до Дувьр, Англия, а оттам до брега при
Рамсгейт, кьдею започва неговото преустройство.
Капитан Кийбъл сьставя плана за престъкмяването
на кораба ог галеас в гримачтова марселна шхуна с вет-
рилна площ 438 м2. Новиге допълнигелни рангоутни
части са били направенн от ды ласка ела, класически и
предпочитай материал за изработване на дървен ран-
гоут в продолжение па столетия Комплекты от ветри-
ia с бил наиравен също от традиционен материал
пенено платно. Цветовете на датского знаме на кьрмо-
вия щи г на кораба бял кръет на червено поле, са сме-
нсни oi червей кръет на бяло поле флш ьт на Англия.
Ветроходы е бил предназначен за круизно-туристи-
чески плавания в авыралийски води и затова неювите
собствсници го преименуват на „Ню Индевьр" в чссг
на кораба на английским моренлава i ел капитан Джеймс
Кук „Индевьр" („Старание"), с който гой огкрива и
картографира източния бря1 на Австралия След завър-
шванс на преустройството „Ню Индевьр". койю дото-
гава е бил под надзора на Бюро Всритас. получава ях-
ген класификационен клас на английския Лойд и преми-
нава под британски флаг и pci исграция Негово регист-
рапионно и домашно пристанище става Лондон.
На I август 1965 г. „Ню Индевьр" о питана от
Рамсгейт за Австралия и на 15 март 1966 г. пристига в
Сидней При нлаванею от Англия до Австралия кора-
бът попътно извьршва туристически рейсове в местата,
проз конто минава. По време на този пречод през два
океана на него п.пават общо 40 човска. но само II от
тях изминават целия маршрут.
След крагък простой в Сидней „Ню Индевьр" ог-
плава за Макей в Куинсланд. От това пристанище гой
започва редовни 10-днсвни туристически плавания до
екзотичните острови в този район Корабы е имал
спал ни места за 24 и ы пили в 10 двумссгни кабини. по-
строено на мястото на предишния преден юварен
трюм, и чегири спални места в салона. Неговият екииаж
сс с съсгоял от девет души капитан, помощник, маши-
нист. четирима матроси и две стюардеси В пачалого на
1968 г. съществена промяла е престъкмяването на „Ню
Индевър" от гримачтова марселна шхуна в баркенти-
на стъкмяване. коею носи и днес.
До зима!а па 1971 i „Ню Индевър" е използуван
за еднодневни екскурзии в залива на Порт Филип. След
завършването на зимния простой 1971 —1972 г. корабът
отново с наст за еднодневни скскурзионни рейсове от
фирмаia „Ьаркентайн Круизес", но начинанието няма
финансов успех и през 1972 г. „Ню Индевър" отново с
изваден от плаване — зансмарен, без поддръжка и под
тежка ипотека. През следващите няколко години собст-
веник на кораба е фирмага-„Тьнак Пропърти Лимитед"
на I’ Брюс от Сидней, но без това да промсни неговото
влошаващосесъстояние. През ноември 1973 г. Ретистъ-
рьт на Лойд снсма класификационния клас на „Ню Ин-
дсньр" като неоиоварящ на изискванията за плаване.
При подобно развитие обикиовено следващото и
последно събитие в биографияга на един кораб с и зпра-
щапето му за нарязване. Представит сляг на собшвени-
ците го обявява за продажба за ликвидиране на за-
дълженията по ипотека га на кораба. На 31 мар> 1977 i
„Ню Индевър" е купен от «руна привърженици на мла-
дежкото ветроходно обучение в Сидней, конто успяват
да събсрат помежду си 5 хиляди долара за изплащане
само на началната вноска. Тези денет ентусиасти първо-
начално образуват г. нар „Сиднсйска маса на Ьрегово-
то братство", а впоследствие сьставяг ядрото на осно-
ваната от тях австралийски Ветроходна учебна асоциа-
ция (съкратено АС!А) по подобие на известна!а бри-
ганска общест вена организация със сьщото название.
ACT А с пьрвата в Австралия общее г вена организация
за младежко ветроходно обучение
През зимаза на 1978—1979 i „Ню Индевър" за
пръв път от шест години е приведен в пълна годност за
плаване. Австралийското Морско управление му дава
разрешение за плаване в залива на Сидней и през
1979 I. „Ню Индевьр" извьршва първите си младежки
учебни рейсове, а също гака е използуван и за други
обществени цели На баркентинага преминават морска
подготовка или извършват екскурзионни плавания iру-
пи от различии младежки обществени органи зании, бед-
ни деца или гакива с телесни недьзи, млади членове на
ветроходни клубове и г. н Корабът също така е попу-
лярно място за оргаиитиране на общее 1вени празници
и тържества. „Ню Индевьр" е вьзетановен и преустроен
за целите на младежкото ветроходно обучение изцяло с
доброволиия труд на члеповсте на Асоциацията и досе-
га на него са проминали краю морска подготовка хи-
ляди австралийски младежи
„ЛИ БЕ РТ А Д“
Лържава: Аржентна
/7 чс: „I.ibertad"
Собствемик: Аржен шнеки военноморски сили
Назови пристанище: Бу снос Айрес
Години ни построчьане и корабостроителница: 1956.
Astilleros & Fabricas ISaxales del Estado (A. F. N. E). Рио Сантя-
i о, Арженгнна
Ветрилно стък ч.чвине: кораб с пълно егькмнване, 27 ветрила
(15 прани ветрила), ветрилна плош 2652 м1, височнна на мачтитс
над водолинияга: фокмачза 48,66 м, гроз мачта 49,80 м, бизан-
мач1а 45,17 м, сюманен рангоут
Водоиз.честване: 3025 т стандартно, 3765 i пълно
В чести мост: 2587 i. ТМ
Корпус: сюманен Iниюван/заварен), тнкова палуба
дължина с бу шири * а 105.20 м
дължина на корпуса 91.75 м
дължина между перпеидикулярите 80.00 м
широчина максимална 13.80 м
। а зоне максимално 6.65 м
височина на корпуса 11.00 м
Спо ногате.ти двигатели: 2 дитела Sulzer, 2400 к. с.
(2х 1200 к, с.), 1 винт, 13.5 възела
Екипаж: 263 човска постоянен, 88— 150 практиканш
Капитан: капитан лс навно (капитан 1 ран>) Хозе Лес юр Ес ге-
вее
Операция Сейл: 1964, 1976, 19Я4 г.
ПреОназначение: нрофссионален учебен ветроход
I ибер । ад
Аржентинският флот има почти вековиа традиция вьв
ветроходното обучение на младите моряци. Един от
най-известните учебни кораби в история)а па вегроход-
ния флот е предшествсникът на „Либертад", аржснтин-
скияг кораб с пълно стъкмяване „Президенте Сармиен-
то", построен специално за учебни цели проз 1897 г. от
британската корабостроителница „Кемъл Леърд" в
Бъркьнхед. По време на своята 60-годишна служба в
аржентинските военноморски сили корабът изминава
един милион и сто хиляди мили по всички океани. На
него са били обучени поколения аржен ински морски
офицери, а негови почетни гости са били дьржавните
тлави на редица страни. Oi 26 януари 1961 г. този уче-
бен ветроход е официално изтеглен от активна служба
и днес е запазен в Буенос Айрес като му зсен кораб, от-
ворен за посетители
Дългогодишният опит от екенлоатацията на „Пре-
зиденте Сармиенто" позволи на аржентинската дьржав-
на военноморска корабостроителница в Рио Сантяго да
пристьпи кьм проектирането и построяването на ггсго-
вия наследник, конто получи името „Либертад" („Сво-
бода ") — първият и засега единствен толям учебен вст-
роход, построен в една латиноамериканска страна. И
макар че строителството на кораба поради различии
причини иродьлжи почти десет години, неговото създа-
ване с основание се счита за гордост на аржентинското
корабоетроене. Този кораб с пълно стъкмяване е зало-
жен на стапел на 11 декември 1953 т., спуснат на вода
на 30 май 1956 т и според официал ни данни е бил прак-
тически завьршен на 28 май 1960 г. Неговото включен-
ие в състава на аржентинските военноморски сили става
през 1962 г., а за прьв път флагът на кораба с вдигнат
на 28 май 1963 г.
„Либертад" е един от новите големи учебни ветро-
ходи. съоръжен с модерно навигационно и учебно обза-
веждане и имат отличии ходови качества под ветрила.
В конструкция та му са сьчетани традиционните форми
на един класически уинджемър1 със съвременните кора-
бостроигелни изисквания. Корабът има удължен корпус
с гладка торна палуба и развита надстройка между фок-
и гротмачтата Сномагателните двигатели му осигуря-
ват далечина на плаване 15 хиляди мили. Електроеиер-
гияга се осигурява от два генератора по 500 кВт и един
от 85 кВт. В оборудването му еа застъпени най-съвре-
менни спаси гелии средства: няколко големи катера,
снабдени с двигател и радиостанция, както и автома-
тично надуващи се спаси телни салове.
Като кораб от военноморските сили „Либертад’4
носи артилерийско въоръжение от едно 76 мм оръдис,
четири 40 мм автоматични зенит ни оръдия и чстири
47 мм оръдия за салюти. Първоначално корабы е но-
сел под бушприта си само герба на аржентинските воен-
номорски сили, а по-късно му с посгавено и носово ук-
рашение, представляващо женска фигура
През лягото па 1963 г. „Либертад" трьгва от Буе-
нос Айрес в своего първо плаване, коего продължава
около 6 месеца. По време както на този, така и на след-
вагците си рейсове корабът е обекг на голям интерес във
всички пристанища, в които спира - Хамилтън (Бер-
мудски осгрови), Лисабон. Хавьр. Хамбург, Лондон,
Кадис, Дакар. Така например само при 15-дневния му
преет ой в Хамбург той приема на борда си повече от 30
хиляди посетители. Растяпгата международна популяр-
ност на „Либертад" дава основание през следващиге го-
дини за редица авгоритетпи мнения, че дори само със
своя принос за предсгавянето на аржентинския флаг и
за издигансто па морския престиж на страната корабы
с лихвитс е възвърнал разходите по истового носгроява-
не и ноддьржане
През юли 19б4 । „Л ибер г ад" с успех участвует в
регагата на Операция Сей т по маршрута Лисабон
Бермудски острови. а след това и в големия парад на
учебните ветроходи в Ню Норк. През следвагцата годи-
на корабът прави офипиални приятелски посещения в
Лондон и Стокхолм. При своею четвърто учебно плава-
не през 1966 т. „Либертад" по превьзходен начин де-
монстрира свои те отличии ходови качества, като за 8
денонощия и 12 часа изминава под ветрила 2058 мили
от Кейп Рейс в Канада до линията Дьблин Ливърпул.
По време на това плаване „Либертад" показва средни
скорое) К) вьзела, като е достига т максимална скорост
до 18 19 възела. Тези резултати не отстъпват на пости-
женията на клиперитс от миналия век През пролетта
на 1970 г. корабы посети Сидней, за да вземе участие
в празнуването на 200-годишнината от откриването на
източния бряг на Австралия от капитан Джеймс Кук.
Ни „Либертад" преминават ветроходно обучение
кадегите ог аржентинската Военноморска академия
след завьршването на четвьрти курс ог следването, като
след заврыцанего от рейса полагаг изпит за ньрво офи-
церско звание Интересно е, че на „Либертад" сьществу-
ва специа тиа лична премия за най-добра служба, която
се присъжда след гавьршването на всеки учебен рейс.
На кораба се обучават и бъдещите морски офицери от
търговския флот на Боливия
В Операция Сейл през 1976 т. „Либертад" взе учас-
тие н трет ия стаи на регата г а (Бермудски острови
Нюпорт, САЩ). При старта в Хамилтън на 20 гони по-
ради неправилните действия на капитана на панамикага
баркентииа „Ереван" възниква опасна ситуация, в ре-
зултат на която „Либертад" с блъснат (за щастие под
доста остър ъгъл) от испанская учебен ветроход „Хуан
Себастиан де Елкано", конто разкъева с бушприта си
гроговото ветрило на „Либертад" и смазва парадния
трап, лодбалките и една лодка на лсвия борд. При при-
стиг апето в Нюпорт повредите па кораба бяха огсгра-
нени и той взе участие в големия парад на ветроходните
кораби в Ню Норк.
(windjammer (англ.) — буквално „изстисквач на вя1ьр") — голям
ветроходен кораб от края на сыцествуването на океански» търговски
ветроходен флот, или голям ветроход в наши дни.
..Либергал* край Бремерхафен (вляви е ,.Калиакра“)
„ЗЕНОБ ГРАМ“
Държава: be.ii ия
//не: „Zeno be Gramme"
Собственик" Кралски белгийски военноморски силн
Баюво пристанище: Остенд
Година на построяване и корибостроите.шииа: 1961,
J. Boel & Fils, Геме, Белгия, но нроек! на Mr. Van Dijck
Ветри то стъкмяване: бермудски кеч, 4 ветрила, ветрилна
плот ЛИО м1 (40(1 м2 с jioiib.iHHie.ien генуезки стаксел), височн-
на на мачтиге над водолннии1а: ротмачта 31,50 м, биганмачта
28 м (цели мачти), дървен рангоут — смърч (без бушприт)
Водой зместване: 118 г нразно, 136 i С1андар1но
внести ноет: 161 г. ТМ
Корпус: дървен (тик, махагон и тьб), палуба — орегонски бор
и гик *
дължина на корпуса 28,15 м
дължина по водолиния । а 22,98 м
широчина максимална 6,85 м
азене максима.ню 2.60 м
Спомагателен двисател: дятел М. W. М. (1961), 236 к. с.,
1 ним г. 7,5 выела
Екипаж: като учебен ветроход — 6 човека постоянен, 12 прак-
тиканги; каю научноизследователски ветроход — 16 човека
Капитан: лен ген ан г Гн Кормили
Операция Сейл: 1972 -1978 г.
Предназначение: прифесиинален учебен и научной имел ова ie.i-
скн eeiрокод
Белгия е страна с продължителни традиции вьв ветро-
ходното обучение, по-специално за подготовката на
кадри за търговското корабоплаване Сред най-извест-
ните учебни кораби в историята на ветроходно го обуче-
ние са белгийският четиримачтов барк „Л'Авенир1', из-
вьршвал учебни рейсове под белгийски флаг до 1932 г.,
и белгийската баркентина „Меркатор", която плаваше
до 1961 г., след което бе запазена като музеев кораб
в пристанището на Остенд. В наши дни градициитс на
ветроходпото обучение в тази страна се продължават от
бермудския кеч „Зеноб Грам" на белгийски г с военно-
морски сили
„Зеноб Грам" е специално копструиран за извьр
швапе на хидрот рафски и океанографски изеледвания и
за ветроходно обучение Построяването на ветрохода бе
вьзложено на рсномираната белгийска корабостроител-
ница на Дж. Босл & Филс в Темс. Той бе заложен па
стапел на 12 октомври I960 г., спуснат на вода на 23
октомври 1961 г. и на 27 декември същата година влезе
в състава на белгийския военноморски фло< като науч-
ноизследователски и учебен ветроход с военноморски
номер А 958. Корабът носи имею на видния белгийски
физик Зеноб Теофил Грам (1826—1901). работил в об-
лает га на електрогеператоритс и динамомашипигс. из-
обрстагел (в 1871 г.) на пьрвото динамо с промишлено
приложение.
През 1962 1964 г. сьс „Зеноб I рам" бяха извърше-
ни обширни хидрографски изеледвания край бреговете
на Белгия, полуостров Бретан, в Лионския залив и край
остров Корсика в Средиземно море, както и в други
райони в Ссвсрно и Балтийско море От влизансто му
в строя до 1976 г. този кеч бе изминал повече от 70
хиляди мили, ог конто около половината под вег рила.
Or 1965 до 1970 г. ветроходы редовно представите
белгийския флаг в традиционните Килски ветроходни
седмици. През периода от 1967 до 1970 г. всяка година
през юли част от личння състав на борда биваше комп-
гектуван с кадети от белгийската Военноморски акаде-
мия, с коего бе положено началого на неговото из-
ползуванс като учебен ветроход.
Екипажът на „Зеноб Грам" в научноизслсдоватсл-
ските му плавания сесьсгои от 3 офицери, 6 подофипери
и 7 мат роси Канитаните на кораба. обикновено имаши
звание лейтенант, се смени г средно на всеки две години.
Обичайпите райони па плавания г а на „Зеноб Грам"
през последните години са в Северно море, кьдето кора-
бът извьршва както учебни. хидротрафски и океано-
г рафски рейсове. така и изс.педователски плавания и из-
пи гания в облает та па военноморски те изеледвания. по-
спсциално в минного дело и методите за откриване на
подводници. При извършване на учебни плавания лич-
ният състав на борда се у величава до 18 човека, от кон-
то 12 практиканта със средни вьзраст 19 години.
„Зеноб Грам" си снечсли широка и доброжелагелна
известност в света на учебного вегроходсгво е учасгне-
го си в pei аг а га на Операция Сейл-76. При преминава-
нето на маршрута Тенерифе —- Бермудските острови
изключително безветрепото време постави в тежко по-
ложение никои от по-малки ге ветроходни съдове, учасг-
вуваши в per а гата, екипажиге на конто започнаха да
чувству ват нсдостит на гориво и храпа. „Зеноб Грам"
под командувансто на лейтенант Джордж С'айлс взе на
влекало два от изпадпалитс в затруднено положение
сьдовс швсйцарския гафелей кеч „Ерика" и британ-
ская бермудски шлюп „Кукри". и m гегли в продьлже-
пие на повече о г 800 мили, ииубвайки по този начин
всякакви пгансове та класиране в сьст езанието. За тази
гюстъпка в духа на наи-добриге морски традиции на
другарство и взаимопомогц, с тайно гласу ване на капи-
тапите на участву ващите ветроходи в Нюпорт, (’АШ. на
„Зеноб Грам" бе прнсьдена преходната Н ат рада „Кьти
Сарк" за международно разбирателство — сребърен
модсл на легепдарния клипер. Гака „Зеноб Грам" стана
слсдващияг носитсл на тази най-толяма награда на Опе-
рация Сейл, след като в 1974 г. тя бс присьдсна за прьв
пы след учредяването и на сьвегския четиримачтов
барк „Крузенщерн".
„Зеноб Грам" има современна яхгена конструкция
Дьрвсният му корпус с изработсн от дъб, тик. махагон
и други тропически видове дървссина и има дсбе.чина на
бордовата обшивка 87 мм Палубата е изработена ог
орегонски бор и гик и има дебелина 56 мм. На палуба-
та му е расположена една голяма надстройка от яхтен
тип. Ветроходы носи 22-тонеп постоянен баласт, който
се състои от 4 т силицисв бронз в кила и 18 т олово.
При сила па вятьра 6 бала по Бофорт е достигал ско-
рост до 9 възела, а най-голямата му досега достиг нага
скорост под ветрила възлиза на 10,2 выела
.. кноб I рам“
Дьржава: България
Име: „Калиакра"
Собственик'. Параходство „Български морски флот", Варна,
използува се от Висшего народно военноморско училище
„Н. Й Вапцаров", Техникума по коработ 1 роене и корабоплава-
не ..К и рил Халачеви и Морската учебна школа, Варна
Регистрационно пристанище: Варна
Година на построяване и корабостроитеяница: 1984, спускане
на вода — Stocznia im. Komuny Paryskiej, Г циня. Полита; до-
стройка — Stocznia Gdanska im. Lenina, Гданск, Полша, по про-
ект на Zygmunt Choren
Be три. tuo стькмяване: баркентнна, 15 ветрила (4 прави ветри-
ла), ветрилна площ 885 м1 (гардероб от 22 ветрила), внсочнна на
мачтнте над палубата: фокмачта 26,60 м, трот мачта 30,50 м,
бизанмачта 26,40 м (цели мачти), мачт и, реи и бушприт — сто-
маненн, т иконе и гафел — алуминиева сплав
Вместимост: 247 б. р. т., 74 н. р. т.
Водоизместване: 392 т
Корпус: ст сманен (заварен), iикона палуба
„КАЛИАКРА“
дьлжина с бушприта 48,90 м
дьлжина на корпуса 42,81 м
дължнна между перпенднкулярнге 36,00 м
широчина макснмална 8,00 м
газене максимално 3,75 м
внсочина на корпуса 5,49 м
Спомагатеясн двигате.г. дизел Wola Warszawa (1984), 310 к. с.,
I винт с променлнва стъпка, 10 възела
Екипаж: 21 човека постоянен, 30 практикант н
Капитан: Тома Михайлов Томов
Предназначение: професионален учебен ветроход
„Калнакра"
През .пятого на 19X4 г. влезе в строя новата бьлгарска
учебна баркентина „Калиакра" наследник и продъл-
жител на забележителната едновековна традиция на
българския флот в използуването на ветроходни кораби
за учебни цели. 1яе седмият учебен ветроход, плаващ
под български флаг през столстисто, изминало от пър-
вото вдитане на българския флаг над плавагелни съдове
на 1 август 1879 г. в Русе, когато от подарените от Ру-
син кораби се образува българскияг флот. Нейни пред-
нтествсници са дървената гафелна шхуна „Ксласура"
през 1879 1880 г., желязната бригантина „Асен" (I)
през 1891—1904 г., дървенияг гафелен йол „Стрела"
през 1906—1941 iстоманената двумачтова гафелна
шхуна „Асен** (II) през 1927 1956 г., дървената дву-
мачтова гафелна шхуна „Веслец" през 1949—1972 г. и
дървената тримачтова гафелна шхуна „Н И. Вапца-
ров" през 1951—1958 г.
През 1981 г. Стопанско обединение „Воден
транспор Г* взе решение за вьвежданс на практиката на
учебен ветроход за бьдещиге корабоводигелски кадри
на българския търговски флот — решение, което отго-
вори на една отдавна назряла необходимост. За цел г а
СО „Воден транспорт" започна проучване на възмож-
ностите за поръчване на учебен ветроходен кораб в
Полша, кьдето корабостроителницата „Ленин" в
Гданск вече бе построила ио собствен проект учебната
баркентина „Погория" и се подготвяше за строежа на
следвагция подобрей тип ветроход от този клас учеб-
ната баркентина „Искра" (II) на полския военноморски
флот. Така на 23 юли 1982 г. бе подписан договор за
построяването на бъдещия български учебен ветроход.
С указ на Държавпия съвет на НРБ № 1163 от 13 май
1982 г. корабът бе наименуван „Калиакра" — име, тяс-
но свьрзано с морската история на България, коего до-
сега е било носено от няколко български кораба. На
скалния нос Калиакра, разположен на около 25 кило-
метра източно от Балчик, се излита паметникът на ле-
гендарната девойка Калиакра. Според прсданието на
това място. където е била разположена бълтарската
морска крепост Калацерка, Калиакра и огне 40 българ-
ски девойки избирал смьртта пред позора да попаднат
в рьцете на турските завоеватели, като завьрзват косите
си и ска чат заедгго в морс го от 70-мег рова га отвесна
скална стена на носа.
„Калиакра" е трстият модифициран и подобрей ва-
риант ог полската серия учебни ветроходи клас „Пого-
рия" („Погория" и „Искра" (II)), чиято строителна до-
кументация носи инициала Б-79, и пьрвияг от тази се-
рия, който бс построен за износ. Окончателната конст-
руктивна документация на встрохода. който получи ст-
рои гелния инициал Ь-79-И 3, бе дело на колектив от
проектно-конструкторекото бюро на корабостроител-
ницата „Ленин" в Гданск и на специалиста от политех-
ническите института в Гданск и Шчечин с консултант
капитан далечно плаване Казимеж Юркевич, дългого-
дишен капитан на шамснития полски учебен ветроход
„Дар Поможа". Общ ръководител на проекта бе инже-
нер Зигмунт Хорен, главен конструктор и на другите
постросни в Полита през последните години учебни вст-
роходи. При разработването на проекта на „Калиакра"
бя.ха вьведени редина промени спрямо базовага конст-
рукция на „Искра" (II), конто имаха за цел подобрява-
нето на експлоагационниге качества на новия ветроход.
Тези изменения засегнаха по-специално оформление го
на кърмовата част, палубните надстройки, ветрилното
стькмяване и разпределениего на нодпалубните поме-
щения Друга огличителна особеност па „Калиакра." в
сравнение с едногиппите й „Погория" и „Искра" (II) е
наличието на дървен настил на горната палуба, който е
характерен за почти всички учебни ветроходи и който
не само създава удобства при работа на палубата, но
придана на ветрохода и по-красив външен вид. Бьлгар-
ска га баркентина бс конструирана и пос троена съгласно
правилата на Полския корабен регистър (Правила за
класификация и построяване на морски яхт и) за класи-
фикационен клас PRS * КМ Jacht Междувременно от 2
май 1983 г. бъдещият постоянен екипаж на „Калиакра"
премина едномесечсн плавателей стаж на еднотипната
полска учебна баркентина „Искра" (II), по време на кой-
то бяха проплавами около 1500 мили в разнообразии
хидромегеорологични условия.
Новият български учебен ветроход бе заложен гга
стапсл па 5 октомври 1983 г. в корабостроителницата
„Парижка комупа" в Гдиня. Построяването на корпуса
бс извършено в закрито хале по сьврсменна технология.
След построяването му корпусъг бе поставен на хидрав-
лична платформа и гака бе пренесен до дока в корабо-
строителницата „Парижка комупа", определен га спу-
скапего му на вода. Гоговияг корпус на „Ка тиакра" бе
спуснат на вода на 28 януари 1984 г., след коего вегро-
ходът бе закаран на влекало до корабостроителницата
„Ленин" в Гданск, кьдето бе достроен. На 31 май нова-
та бьлгарска учебна баркентина излезе на ходови изпи-
тания. конто завършиха на 5 гони. При това пробно пла-
ване вегроходът показа своитс отлични ходови качест-
ва, дост шайки скорост под ветрила до 10 выела при
сила на вягъра 5 бала по Бофорт.
На 29 гони 1984 г в Гданск се състоя гьржествена-
та церемония на първото вдитане на българския флат
над новата учебна баркентина, след което тя се отправи
с постоянная си екипаж в рейс около Европа на път за
България. Това бе и първото плаване на български уче-
бен ветроход извън Черно море На 3 август 1984 г.
„Калиакра** бс тържествено посрещнага в пристанище-
то на Варна, а на 7 август, Дснят на моряка, се състоя
тържествената церемония но официалното влизане на
баркентина та в строя. До края на 1984 г. „Калиакра"
игвьрши няколко плавания край нашето крайбрежие и
до съвстски черноморски пристанища. Баркентината се
командува от капитан дапечно плаване Тома Томов
Роден проз 1950 г., гой активно се занимава с ветро-
ходство, а през 1973 г. завьршва ВНВМУ „Н И Вап-
царов". От 1983 г. има звание капитан далечно плаване
и сета с един ог най-младите капитани на учебни вегро-
ходни кораби в света.
„Калиакра" има двупалубен стоманен корпус зава-
рена конструкция с добели на на обшивката 6- 8 мм и
шпация (разстоянис между осите на две съседни ребра)
500 мм. Корпусы е разделен с водоненроницаеми пре-
гради на пет отсека. Стоманената горна палуба с дебе-
лина 6 мм има леерно отраждане и е покрыта с тиков
палубен настил с дебелина 25 мм. Двете палубни над-
стройки, който са израбогени от алуминиева сплав, са
съотвегно зад бизанмачтата и пред тротмачтата. В над-
ет ройка г а зад бизанмачтата са разположени ходовият
мостик, щурманската рубка, радиорубката, акумула-
торно отделение и склад, На долната палуба са разпо-
ложени помещенията за постоянния екипаж и практи-
канта ге, конто включват една капитанска каюта и две
друг и едноместни каюти в кърмовата част, девет дву-
местни каюти, г ри кубрика за практикантите. съответно
с по 12, 10 и 8 спални места, кают компания в кърмовата
част, ст олова и кухня На борда има условия за провеж-
дане на общи учебни занимания Всички помещения са
обзаведен и с необходимите санитарно-битови възли,
сервизни помещения и т. н. В трюма под долната палу-
ба са разположени машинного отделение, складовс.
хладилни помещения, резервоари за гори во, чиста и
сточки води и др В коса и кърмата черно боядисаният
надводсн борд с украссн със златисти орнаменти, които
се съчетават с името на кораба и pci исграционного му
пристанище, изписани па гранцевата кьрма под емб ie-
мага на Параходство „Български морски флот".
„Калиакра" има модерно радионавигациоино обза-
всжданс, коего включва електрома! ниген лаг. ехолот,
жирокомпас, приемник на синоптически карги, анемо-
румбометър. радиопеленгатор, приемник за спътникова
навигация, радар и две радиостанции. Електроенер! ия га
на борда се осигурява от три дизелгенерагора с мощ-
ност по 35 кВт всеки. Спомагатслният двигател задвиж-
ва винт с променлива стъпка. лопатките на който при
плаване само под sei рила сс ориен1ира< гака, че да
оказват минимално съпро тивление на движение го
предимство. коего чувст вителпо подобрява ходовите
качества на ветрохода Спасигелнитс средства включват
осем 10-мест ни спаси телни сала. Ветроходьт може да
носи запаси от ^6,9 1 вода, 9 i провизии и 27.7 г гори-
во, с които има автономност на плаване 30 дни без от-
биванс в пристанище. Баластът сс състои от чугунени
ели । ьни в кила на кораба с общо тегло 72 i. Кормилно-
то устройство има елсктрохидравлично управление, ка-
го е предвидено и рьчно аварийно управление. Кот вено-
то устройство се със 1 он о г хидравличен рудан и две 400-
килограмови когви тип „( пек". Палубнике механизма
за работа с встрилата имат изключително ръчно зад-
вижване, както е общоприетата практика на учебните
ветроходи.
На „Калиакра" преми наваг обучение корабоводи-
тслскитс класовс на ВНВМУ „И Й Вапцаров". както
и възпцтаниците на Техникума по корабостроепе и ко-
рабоплаванс „Кирил Халачсв" и Морска ia учебна шко-
ла вьв Варна, лодготвящи средни изпълнителски кадри
за българския търговски флот в системата на СО „Во-
ден транспорт", респективно на Параходство „Българ-
ски морски флот" Предвижда сс използуването на бар-
кецтината и за непрофесионални учебни плавания ог
различии общее! вени организации Планираните учебни
рейсове на ветрохода са в Черно и Среди темно море, но
сьщо така той щс взема участие и в рсгатите на Опера-
ция Сейл, за да бъде достойно представен българския г
флат в тази авторитетна международна проява. „Ка-
лиакра" е първият български учебен ветроход, специал-
но конструиран и построен за това предназначение, кой-
то има нешраничсн район на плаване и може да служи
като български морски пратеник на мира и дружбата в
пристанищата по света представигелна функция, коя-
то е характерна за днсшнитс учебни ветроходи Има
всички основания да сс очаква, че плаванията на „Ка-
лиакра" ще окажат силно благоприятно вьздействие и
за бъдещото развитие у нас на непрофесионалното мла-
дежко морско обучение на борда на ветроходен кораб.
През май 1986 г на кораба бе монтирана Носова фигура, пред-
ставляваща бронзова статуя на Калиакра През юли август 1986 г
ветроходьт за пръв път и с голям успех взе участие в проявите на
Операция Сейл, като първи пресече финала и в дветс гонки на Опера-
цията — от Нюкясъл до Бремерхафен и от Ларвик до Гьотеборг, с
което даде своя достоен принос за повишаването на международния
авторитет на нашата страна каго морска държава През окгомври
19X6 г. с „Калиакра“ за пръв път бе извършено непрофес ионал но
учебно плаване. в което бяха из ми кати общо 1308 мили в Черно море
При това плаване на ветрохода плаваха каго пракгиканги бъдеши
капитан-наставници към учебните форми „Млад моряк" при ЦСМТ А
и яхтени шкипери за далечно плаване (бел. а.).
„Ка.1накра“ ю прнстаннщето на 1'ьогеборт
„СЪР УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ“
Държава: Великобри i ания
Име'. „Sir Winston Churchill**
Собетвеник: Британски Ветроходна учебна асипиапия. I оспорь
Хампшир
Регистраиионно пристанище: Хьл
Домашни пристанище: Саутхамптън
Година на построчване и корабо». троите шица: 1966, Richard
Dunston, Хесъл (до Хъл), Великобритания, но проект на
Camper & Nicholsons, Cay тхампт ън, Великобрн! ания
Ветрилно стъкмяване: тримачтова марселна шхуна, 14 ветрила
(3 прави ветрн.та), вегрнлма нлош 818 м2, височина на гротмач-
гата над вололиннята 34.14 м, цели мачт от алуминнева сплав
Вместимост: 218,46 б. р. 1., 31,75 и. р. т., 299 т, ТМ
Водоизместване: 281
Корпус: сюманен (заварен), I икона палуба
дължина с бушприта 45.82 м
дължина на корпуса 41.15 м
дължина по воюлнннята 32,00 м
широчина максимална 8,13 м
азене максимално 4,85 м
дълбочнна на трюма 4,94 м
височина на корпуса 5,69 м
Спо маг ателии двигатели: 2 днзела Perkins (1965), 270 к. с.
(2х 135 к. с.), 2 винia с промен.тива стъика, 9,5 възела
Екипаж: 16 човека постоянен (5 човека шатен екипаж и 11 доб-
роволци), 39 практикант
Капитан: Д. Матингли
Операция Сейл: 1966-1982 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
„Сър Уинстън Чърчил“
„МАЛКЪЛМ МИЛЪР“
Държава: Великобритания
Име: „Malcolm Miller*
Собственик: Ьританска Ветроходна учебна асопиацня, Госпорт,
Хампшир
Регистрационно пристанище. Абърднйн
Домашно пристанище. Портсмут
Година на построяване и корабостроите.зница: 1967,
John Lewis & Sons, Абърдийн, Великобритания, по проект на
Camper & Nicholsons, С аут хамптън, Be. жкобрн гания
Петри то стъкмяване: тримачтова марселна шхуна, 14 ветрила
(3 прави ветрила), ветрилна п.юш 817 м2, внеочина на гротмач-
тата над водолинияiа 34.14 м. цели мячги от алуминнева сплав
Вместимост- 219,16 б. р. г., 40,33 н р т„ 299 т. ТМ
Водоизместване: 284 т
Корпус: ciоманеи (заварен), гикова палуба
дьлжина с бушпрнга 45,72
дължнна на корпуса 41,15
дължнна по водолининга 32,00
широчина мякенмална 8,13
। азене максимално 4,82
дълбочина на трюма 4,94
нисочина на корпуса 5,66
4 £ £ £ 4 S S
Спомагателни двигатели: 2 дизеля Perkins (1967), 270 к, с.
(2 х 135 к. с.), 2 вита с и ромеи л ива стъпка, 9,5 възела
Екипамс: 16 човека постоянен (5 човека щатен екипаж и 11 доб-
ро вол ци), 39 практиканти
Капитан: А. Альнбн
Операция Сейл: 1968- 1974, 1978—1982 г.
Предназначение, младежки учебен ветроход
Малкълм Милър'
Учебните шхуни на британската Встроходна учебна асо-
циация „Сър Уинстън Чърчил" и „Малкълм Милър" за-
емаг особено място в развитието на съвременното не-
професионално младежко ветроходно обучение. С гях-
ното използуване се утвърди съвременната концепция
на юзи вид обучение, която впоследствие бе възприета
в практиката на редица подобии организации в други
с 1 рани
Британската Встроходна учебна асоциация бе осно-
вана през 1955 г. благодарение на усилията на редица
видни общест веници и професионални моряци и сьс сь-
^enciBneio на най-широки кръгове на общсствеността в
страната. Гя е общсствена организация, която има за
цел непрофесионалнот о обучение на борда на встроход-
ни кораби на британскнте младежи и девойки от всички
краища на страна!а, конто еа па възраст от 16 до 25
години. Главнат а цел на гази подготовка с използуваис-
то на предимствата, коиго дава плаване!о под ветрила
за обшото развитие и закаляване на характера на мла-
дия човск, а не даването на професионална морска и ш
встроходна квалификация с oi лед на евентуално бьдещо
използуване за морска служба К'акто е определено от
самат а Асоциация, това е обучение за изграждане па ха-
рактера „чрез морето, но нс за морето".
През 1956 г. Асоциацията оргаиизира провеждане-
то на международна среща-сьстезание на ветроходните
кораби, от 19б4 т насам известна под наимеиованието
Операция Сейл, която бьрзо си спечели високо между-
народно признание и авторитет. В първите oi гези
състезания Великобритания бе представлявана само с
няколко ветроходни сьдове, почти всички от конто бяха
частни яхт и и круигни ветроходи, спепиално попълвани
с младежки тичен състав за участие в регатите. Поради
това още в края на 50-те години пред Асоциация кт и
морската общественост в страната естсствено възникна
вьпросът за придобиване на собствен учебен ветроход,
с койю да бъдаг реализирани целите на Асоциацията в
самата Великобритания и който да представлява гази
с 1 рана в регатите на Операция Сейл. Така в I960 г бива
решено да се проучат вьзможност ите за построяването
на британски младежки учебен ветроход, след като с от-
хвърлена идеята за преус г роист вото за тази цел на ни-
кой сыцествуваш вегроход. В първоначалните обсъжда-
ния са били разглеждани варианти oi малък 21-метров
ветроход до голям учебен барк от типа на „Горх Фок"
на ФН1 Въз основа на особеноститс па учебната про-
грама, планиранага продьлжителност на рсйсовете от
две седмици, изискването корабы да плава цслоюдиш-
но и на никои други отображения бива решено по-
строяването на среден по големина учебен ветроход със
стъкмяване на тримачтова марселна шхуна с три прави
ветрила на фокмачтата.
Проектирането на бъдещия учебен ветроход бе вы-
ложено на световноизвестната британска яхтостроигел-
на фирма „Кемпър & Никълсънс", каю консул!анi по
ветрилното ыъкмяване бе извест ният моряк и встрохо-
дец капитан Джон Илингуърт. Изхождайки от почти ве-
ковния си опит в строежа на ветроходи. фирмата разра-
боги новия проект на база та на конструкция га на 51-
метровата гримачтова шхуна „Соня II", построена
през 1931 г. като частна яхта. Първопачалният проект
на корпуса е бил разработен на тази база по порьчка
на У чилището по навигация в Саутхямптън, което дава
разрешението си той да бьде използуван за шхуната на
Асоциацията.
Новият учебен вегроход, конто получи името на
британский политик Уинстън Чърчил (1Й74—1965), бе
построен от корабостроителницата на Ричард Дънстън
в Хесъл, до Хъл на реката Хъмбър в Севсроизточна
Ашлия Шхуна!а бе за южепа на стапел на 21 ноември
1964 г. Нейного снускане на вода пьрвоначално бс оп-
ределено за 9 ноември 1965 i.. но бе забанено и стана
на 5 февруари 1966 г. поради силпата буря, разразила
ее на 31 октомври. която поврежда спускателниie меха-
низми на стапсла и нанася значителли повреди на вече
поставените мачт и на кораба. Въпреки това корабът бс
завършен и предаден на Ветроходиата учебна асоциация
па 3 март 1966 г., както бе предварително планирано.
Проз същия мсссц „Сър Уинстън Чърчил" излезе в пър-
вия си учебен рейс под командувансто на капитан Глин
Г рифите. Средствата за построяването на вегрохода бя-
ха събрани чрез всенародна подписка, организирана от
Ветроходиата учебна асоциация и ръководена от нейния
гогавашен прсдссдагсл Маллуин Дръмонд.
Влизансто в служба на „Сър Уинстън Чърчил" па-
мери толкова ептусиазиран отзвук сред британската
младеж, че места!а за пег овит е рейсове бяха предвари-
телно ангажирани за мессци напрсд. Този голям успех
имашс за резултат построяването след одна година на
вгори еднотипен учебен ветроход на Асоциацията.
Сър Джеймс Милър. тогава лорд-майор на Лондон и
бивш лорд-провост (кмет) на Единбург, подари полови-
ната от средствата, необходими за построяването на
в iopai а шхуна, и организира общест вената кампания за
събирането на останалата сума. Новия! выроход бе на-
речен в намет на неговия син Малкь im, затинал при ав-
гомобилна катастрофа
„Малкълм Милър" бе построен от шот.тандската
корабос гроигелница „Джон Луис & Сонс" в Абърдийн
Ветроходы бе заложен на стапел на 23 март 1967 г.,
спуснат на вола на 5 октомври с. i и влезе в строя на
10 март 1968 г., когато гръгна в своего първо плаване
от ню г шндского пристанище Лийт. През сыцата годи-
на двете шхуни за пръв пы заедно учасгвуваха в Опера-
ция Сейл, а общо за 1968 I. ie извършиха 30 учебни
плавания, в коиго взеха участие 1260 момчета и моми-
чета. „Малкълм Милър" с почти напълно однотипен сьс
„Сър Уинстьн Чърчил", но с никои подобрения в жи-
лищните помещения и машинного отделение. Почти
едины вепият беле! вьв вьншния им вид, по който тс
могат да бъдаг различени един от дру 1, е в ограничимте
враги на палубната надстройка, конто при „Сър
Уинстън Чърчил" са с полукръгла горна част, докато
при „Малкълм Милър" те имат правоъгълна форма.
Има никои различии и в носовите фигури на двата вет-
рохода Тази на „Сьр Уинстьн Чърчил" представлява
червен английски льв, държащ герба на Ветроходиата
учебна асоциация с пейнитс инициали S. Т. А. Носового
украшение на „Малкълм Милър" представлява червен
шотландски лъв, държащ в ланите си фамилния герб на
сьр Джеймс Милър.
Със своята конструкция и изпълнение „Сър
Уинстън Чърчил" и „Малкълм Милър" с основание се
смятат за един от иай-сполучливите съвременни учебни
ветроходи със средня големина. Двупалубните им сю-
мансни кориуси са разделсии с по чегири водонеприни-
цасми прегради Ветроходите са построени под надзора
на Лойдовия per ист ър според неговите правила за
строеж на яхт и и има г неограничен район на плаване.
Тяхното техническо състояние се поддържа според изис-
квания га га най-високия клас на Лойдовия регистър, 100
А1. Те представляват съчегание на красотата на класи-
чсската конструкция на бьрз ветроход с използувансто
на модерни материали, технологии и конструктивни ре-
шения. Това се изразява например в използуването на
рашоут от алуминиева сплав със специа.тно дълготрай-
но покригис за зашита от корозията, на виптове с про-
мснлива стъика, чиито лопат и могат да заемат положе-
ние, успоредно на диамстралната плоское! на кораба.
за да не оказват сопротивление при движепието под вет-
рила. и т. н. Освен с изящния си външен вид тези шхуни
сс отличават и с добрите си ходови качества под ветри-
ла, достигайки максимална скорост повече от 14 възела.
И два та ветрохода са снабдсни с модерно радионавига-
пионно и битово обзавеждане, включително и с цент-
рално отопление, необходимо поради целотодишното
им използуване.
Учебнизе плавания на ветроходиге сс организират
и ръководят от „Службата за шхуните1" на Асоциацията
в Портсмут. Всяка от двете шхуни плава с личен сьстав
от 55 човека, от конто 16 човека постоянен екипаж и 39
практиканти, разделени на три вахти. Щатната част на
постоянния екипаж сс състои само от 5 човека. капитан.
С1арши помощник, готвач, боцман и механик. Остана-
лата част oi постоянния екипаж се комплект ува от
опитни моряци доброволци, конто без заплашане участ-
вуват в учебната програма на Асоциацията по време на
годишните си отпуски, за да я подкрепят финансово. От
тях има трима вахгени офицери, турман, bi ори боц-
ман, помощник-готвач, касиер и домакин, както и ipn-
ма рьководители на вахтиic, конто обикновено са мла-
ди хора, вече преминали курса на обучение на шхуни-
те — тсхнитс задължения сс състоят както н морского
обучение на вахтата, така и в осыцесгвяване на тесния
контакт между практикантите и постоянния екипаж.
Практикантите, който са на възраст между 16 и 25
години, идват на шхуните без или с минимален морски
опит Само едно деноношие е отделено за запознаване-
то им с правилата за безопасност и с корабната служба,
след което шхуната излиза в морсто и всичко останало
практически се усвоява в самою плаване. Нарсд с из-
вършвапето на теку ща та корабна работа всеки практи-
кант прсмипава през повечето корабни дльжности, от
помошник-гогвач и палубен моряк до рулеви. Освен в
извънредни положения никой член па постоянния еки-
паж не стой на кормило!о каго рулеви на шхуните
това е дльжност, изпълнявана изключително ог практи-
канти Учебните рейсове имат продължителност по две
седмици всеки, като обичайните райони на плаване са в
британски води и до европейского крайбрежие от Скан-
динавия до Пиренейския полуостров, но доест а шхуните
са извършвали и няколко рейса до Северна Америка.
Обикновено двата ветрохода плават по различии марш-
рута. С изключение на минимално необходимото време
за ежегоден ремонт и за смяна на личния състав между
рейсовете. шхуните се използуват ишензивно проз пала-
та година според доброго правило, че мясгото на учеб-
ная ветроход е в морето, а не на котва в присганищего.
Годишно тези ветроходи изминават по 30 хиляди мили
и на тях плава г по около 1200 момчета и момичста,
някои от конто и от други страни Едно от свидегелст-
ва га за j оле.мия успех на учебната npoi рама на Асоциа-
цията и на организацията на нсйнигс учебни плавания
е. че досешшното попълванс на учебная сьстав на шху-
ните е над 99% през цялата година.
Въпрски че учебната програма на Асоциацията пьр-
воначално е включвала обучението само на младежи, с
1ечение на врсмсто момичетата ставаха все по-значи-
телна част от общия брой практиканти, с което Асоциа-
цията стана пионер в този вид обучение. В регат иге на
Операция Сейл през 1970 и 1976 г. учебният състав на
„Сьр Уинстьп Чьрчил"" бе комплек гуван изцяло ог мо-
мичега, каго никое oi гях нямаше каквато и да е пред-
варит елна морска подготовка Тази практика бс нро-
НэЛжена с успех и през следващите години. Плавания!а
па шхуните не са смссени, а учебният състав се комн !ек-
тува само oi момчета или момичста. Учебната npoi ра-
ма на Асоциацията за 1982 г. включваше 20 рейса с
младежи и 9 рейса с момичста, каго в регатата на Опе-
рация Сейл през същата година по маршрута Фал-
мы Лисабон нракгикантитс на „Сър Уинстън Чър-
чил" бяха момчета, а тези на „Малкьлм Милър'" моми-
чега. Въпросът. дали момичетата са физически и психи-
чески снособни за плаване под ветрила като екипаж, по-
лучи безусловно положи гслеп отговор Така дългого-
дишиият капитан на „Сьр Уинстън Чърчил“, вече по-
койният Глин Грифите, посочва някои предимс1Ва на
момичетата практиканти пред много от момчегага. ка-
то по-голяма подвижност и старание в текущата кораб-
на работа, по-голяма психически устойчивост при не-
сполука. както и дос гат ьчна смелое!, реши! ел ноет и
бърза реакция при промспящитс се условия в тежко вре-
мс. В доссгашните учебни рейсове са взимали участие
както ученички и студентки, гака и омьжени и работещи
жени по време на отпуски ге си.
Основеп принцип в дейността на Ветроходната
учебна асоциация с да поддържа таксите за учебните
рейсове па вьзможно най-ниско равнище Разликата
между учебни ie такси и фактическите разходи сс покри-
ви от средствата на Асоциацията. конто гя иолучава от
финансовата подкрепи па обществеността в страната
Една иное [рация за рациопалпото изразходванс на те-
зи средства е фактът, че за оргапизирапето на своята
учебна програма и на ретатите на Операция Сейл Асо-
циация га поддържа само няколко души шатен (платен)
персонал — основната част от тази огромна организа-
ционпо-административна работа сс извьршва ог добри-
волни сътрудници на чисто обществени начала.
. 1ържава: Великобри i ания
Име: „Royalist4*
Собственик: Британски Морски кадетски корпус (Морска ка-
№1ска асоинаиия кьм Воепноморската лига), Лондон
Регистрационно пристанище'. Портсмут
До машно пристанище'. Госпорт
Година на построяване и корабостроите.шица: 1971,
Groves Л, Guttridge, Каус, ocipo» Уайт, Великобригания, по
проек'1 на Colin Mudie, Лимит ieh. Хампшир. ВеликоГфнтання
Ветрилно стъкмяване'. брнг, II ветрила (6 прави ветрила), вет-
рилна площ 433 м2, внеочина на rpoiiManiaia над водолиния]а
23,16 м (пели мачти), panioyi oi алуминнева сплав
Вместимост'. 83,(19 б. р. т., 67,24 и. р. т.. ПО г. ТМ
Водоизместване: 103 1
Корпус', стоманен (заварен), гикова палуба
зължипа с бушнрта 29,57 м
гьлжнна на корпуса 23,32 м
дължнна по нодолиниша 19,20 м
широчина максимадна 5.94 м
। a lent- максима.то 2,84 м
дълбичипа на 1рюма 2,65 м
Спомагате.ши двигатели: 2 дизеля Perkins (1982), 230 к. с.
(2 х 115 к. с,), 2 вита, 8 възела
Екипаж: 9 човека постоянен (5 човека шатен екипаж и 4 добро-
волци — рьководигелн на нам и ге), 22—24 прак гиканти
Капитан: лейгенанг-командер (капитан-лейтенант) Джефри Ул-
рих (кралски военноморски резерв)
Операция Себе. 1972, 1974, 1978-1984 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
„РОЯЛИСТ44
Учебният бриг „Роялист11 на британским Морски кадет-
ски корпус е широко известен сред съвременнитс учебни
вегроходи със своята превьзходна конструкция и ка-
чество на построяването, поради което той с основание
се смята за един от най-добрите примери на специално
конструиран и пос г роен за учебни цели ветроход с по-
малки размери
Британският Морски кадетски корпус е обгцествена
организация, която има отделения в цяла Великобри та-
ния Гя с съставпа част от Морската кадетска асоциация
към Военноморската лига на страната и има за цел пър-
воначалната морска подготовка на британски те момче-
га и момичета на възраст ог 13 до 18 години с отдел
на енентуалното им насочване към бъдеща служба вьв
военноморския, гърговския или риболовния флот на
страната.
За участ ие в регата га на Операция Сейл през
1966 I. Морският кадетски корпус нас бригантината
„Сенчуриън“, която с учебен екипаж от морски кадети
спсчсли първого място в своя клас. От този успех въз-
никна идсята за придобиването на собствен учебен вет-
роход на Морския кадетски корпус. През следващите
няколко тодини тази организация продължи своята
практика във вегроходното обучение чрез наемането за
„Роялист44
тази цел на различии ветроходни яхги Вьз основа па
сьбрания опит бе изградена концепцията за придобива-
не на специално конструиран ветроход за учебни цели
Новият учебен ветроход бс просктиран вьз основа
на предходния опит и базовата концепция на организа-
цията oi извести и я аю ли иски яхтен конструктор Колин
Мюди, сьздател на проекта и на новия британски уче-
бен барк „Лорд Нслсьн", който се иланира да бьде за-
вьршен през 1986 г„ и известен с разработките си на
модерни ветроходни задвижвалия за търговските кора-
би. Строителството на „Роялист” бе вьзложено на ях-
тостроителницата на Гроувс & Гътридж в Каус на ост-
ров Уайт, където той бс заложен на стапел на 21 ок-
томври 197Q г. и спуснат на вода на 12 юли 1971 1 На
3 август сьшата година при тържсствена церемония вег-
роходът официално влезе в служба. Срсдствата за иего-
вою построяване бяха сьбрани с общест вена подписка,
оритнизирана от Морския кадетски корпус. Всички от-
деления на организацията, които допринесоха за сьби-
рането на необходимите средства, получиха правого да
изпращат за половин учебна такса свои морски кадеги
каго практиканти на кораба през първите десет години
от експлоатацияга му. Ветроходът бс първият бриг, по-
строен за бри1ански собственик след прекъеване от по-
вече от половин век.
В 1971 г. „Роялист” бс удостоен с престижната Ях-
тена награда на Регистъра на Лойд сред повече от 120
яхти претенденти. Тази награда сс присьжда еже! одно
от 1964 I. насам на яхт а та, встроена според изисква-
нията за най-високия класификационен клас на Лойд
100 А1 и която е оценена като „най-добре построения,
най-добре проеюирания и най-добре екипирания сьд за
своего предназначение”. Конструкцията на „Роялист”
прсдставлява успешно сьчетание на красотата и пре-
димс г на г а на класическия тип ветроход с използувапего
на модерни матсриали и копструктивни решения ком-
бинация на класическото право стъкмяване с малък,
изящен корпус. Изборът на стъкмяване на бриг, което
изисква голям обем работа на практикантитс по рейте,
преутвърди решителните предимства, коего има при
учебните ветроходи правою (и гафелното) стъкмяване
пред модерного яхтено берму дико стъкмяване, тъй каю
едно от предназначснията на последнею е да бьде об-
служвано от палубата с минимален екипаж и усилия,
като при това го става все по-неефек гивно при съдове
с по-големи размери, дока 1 о обслужванего на правите
ветрила дава възможност за придобиване на максима-
лен практически опит на вески практикант от един мно-
тоброен учебен екипаж. Едновременно с това сравнитсл-
но малките размери на ветри.тата на „Роялист”, които
са изработени от лек дакрон (терилен), дават възмож-
ност те да бьдат обслужвани и от най-младите практ и-
канти, което развива в гях физическа издръжливост,
опитност и доверие в собствснше сили Сгькмяването
на бриг дава възможност за избор на най подходяща г а
комбинация от ветрила при всеки курс спрямо вятъра и
специфичною състояние на морето. Ветроходът може
също така да плава и сьс стъкмяване на бригантина или
стакселна шхуна, чрез сваляне на рейте на палубата.
Той е бил конструиран за максимална скорост под вет-
рила от 12 възела, която досега в много случаи е била
прсвишавана.
„Роялист” има стоманен дву палубен корпус заваре-
на конструкция със сравнигелно висок за размерите му
свободен борд, благодарение на което той е известен
каго „сух” кораб, т. е. торната му палуба не се залива
от вълните и при по-бурно време. Високият му черен
надводен борд със сгилната бяла ивица с нарисувани на
нея фалшиви оръдейни порти го правят да изглежда по-
гоням, о 1 колкого предполагат неговитс размери, а съ-
що гака те му придавят прилика с английските военни
бриговс от XIX век, които в края на века са служели
като учебни вегроходи в британским военноморски
флот. Носовою украшение на „Роялист" представляет
емб.iCM.ua на Морския кадетски корпус, поддържана от
цвете с । рани от фнгури на морски кадеги Стоманените
му палуби са покрити с гиков настил На горната палу-
ба е разположени една ниска надстройка. Корабьг има
21 т баласт. Може да носи запаси от 2,3 т гориво и 3 т
нрясна вода. Има далечипа на плаване с двигател 450
мили Особено внимание с обърнато па аварийпо-спаси-
гелните системи. коиго освен обичайного обзавежданс
включват и дублирана помпона система, С родства!а му
за врьзка и навигация включват две радиостанции, ра-
дар и приемник за радионавигационна система „Дека”,
ехолот. слсктролаг. аперумбометър, който показва си-
лата и направлениею ни вятъра, регистратор на синоп-
тически карги и др. Битовою обзавежданс включва
слектрифицирани кухня, передня и баня, топла и студе-
на вода, хладилна камера и хладилници, как го и цент-
ралка огоплителна система. Жилищните помещения се
състоят от два кубрика общо за 22 практиканта, обзаве-
дегш с исподвижни койки, една 4-мсстна, две 2-местни и
три сдноместни каюти за постоянная екипаж.
Встроходы извьршва както смесени плавания, така
и рейсове с практиканта само момчета ила момачета.
С'рсдната възраст па практикантаie е 14 и половина го-
дини. Щатният екипаж сс сьстои от капитан на кораба,
капитан по маневрите с встрилата. механик, боцман и
готвач, каго първите грима ог гях разполага г с сдно-
местни каюти на борда.
Тьй каю бриг ът се използува за професионално
ориен! иране кьм евенгуалиа бъдеща флотска служба,
той е единственияг от днешните британски учебни вет-
роходи, който носи синим ф. таг на спомагателен кораб
към военноморските сили Освен това в състава на ски-
пажа влизат и чегирима ръководитсли на вахтите. кон-
то обикновено са инструктори (офицери) от местните
отделения на Морския кадетски корпус, вьзтлавяващи
по време на шгаването практикантитс. дошли от тяхно-
то отделение на организацията. Рьководителите на вах-
т ите са мъжс или жени в зависимост от това. дали вах-
гата се състои от момчета или момичета
„Роялист” извьршва главно едноседмични учебни
рейсове от март до декември, като обичайните му райо-
|ш на плаване са в Ламанша и край Югозападна Ан-
глия. През лстния сезон извършва две по-продължител-
ни 10— 14-дневни учебни плавания, които включват
участие в pei ат иге на Операция Сейл или посещения на
пристанища край Северно море или Бискайския залив
На всеки няколко тодини бриты извьршва обиколка на
Великобритания Годишно на „Роялист” преминаваг
подготовка около 700 нрактиканти и гой изминава меж-
ду 6000 и 8000 мили От построяването му до края на
1980 г. този ветроход е преплавал общо над 80 хиляди
мили, каю през този период на него са били обучени
повече от 7(Ю0 пракгиканти — едно свидетелство за от-
лично организираната му учебна нрограма и високата
интензивност на използуването му. Успешната конст-
рукция и начин на използуване на „Роялист” предизви-
каха интерес в няколко други страни към поезрояването
на подобии учебни ветроходи. Първият непосредствен
резултат от гози интерес бе влизането в строя през
1981 г. на еднотиппия с „Роялист” учебен бриг „Вару-
на” на индийския Морски кадетски корпус.
Държава: Великобритания
Име: „Queen Gabdriel" (бнвш „Else of This ted бивш „Else")
Собственик-. Др)жес1во „Кир.тън", Мейлъндсий, Челмсфорд»
Есекс
Регистрационно пристанище-. Молдьн
Цо машно пристанище: Ипсуич
Година на построчванс и корабззетроителница: 1937, J. Ring
Andersen. Свендборг. Дания
Ветрилно стьк мчване: гафелей кеч, 7 Bet рила, мнеочина на мач-
тите над водолинияга: грогмачта 25,60 м, бнтанмаша 16,76 м
(пила мачта), топни мачти — сюмансни. б) ширит. гротстенга,
। икове и г афели — дървенн
В мести ноет: 85 б. р. т., 75,24 н. р. т.
Дедуейт: около 130 т (каю говарен кораб)
Корпус: дървен (дъбов), борова палуба
„КУИН ГАЛАДРИЕЛ"
дължина с бушприт 31,70 м
дължина на корпуса 22,86 м
дължина по вололннияiа 21,34 м
дължина по кила 18,29 м
тиронина максима.та 6,81 м
। азенг максимално 2,07 м
дьлбочина на трюма 2,83 м
Спо.чагагпе.ген двигатсл: диаел Cummins (прошв, 1978, мои ти-
ран 1981), 200 к. с., 1 винг, 10 выела
Ькипаж: 3 човека попомнен, 4 инсгрукгори, 12 лракгикантн
Капитан: Патрик Мълвнл
Предназначение: младежки учебен ветроход
Дружество то „Кирдьн" сьс седалище в Челмсфорд,
графст во Есекс, е една от новооснованите бри гански об-
ществени организации за неирофесионапно младежко
ветроходно обучение Организацията започна практиче-
ского реализиране на своята учебна програма през
1984 г. и сега тя притежава гафелния кеч „Куин Галад-
риел" и темзовата шпринтова баржа „Ксилонайт", как-
то и малкия бермудски кеч „Саутърн Коустьр", имащи
общо 36 места за практиканги На тях извьршват учеб-
ни плавания предимно организирани младежки !рупи
о г учебни заведения, дружества и т, н. Обичайните учеб-
ни рейсове се извьршват в крайбрежшпе води на Есекс
и Сьфолк и имат продължителност по една седмица.
Също така се организират учебни плавания и само през
почивните дни в края на седмицата. Дружесгвото орта-
низира и отделил програма за доброволки инструкто-
ри— ръководители на вахтите, Минимално допустима-
та вьзраст на практикантите е 13 години за „Куин Га-
ладриел" и 11 години за „Ксилонайт". В бъдеще се пред-
вижда „Куин Галадрисл" да извьршва по-далечни учеб-
ни рейсове, докато „Ксилонайт" и „Саутърн Коустьр"
да останат на разположение на учебни групи, предпочи-
тащи крайбрежните плавания.
Първият от тези два учебни ветрохода, дървевият
гафелей кеч „Куин Галадриел", е построен през 1937 г.
от знаменитата корабостроителница на Дж. Рию Ан-
дерсен в Свендборг, Дания, която държи рекорд по по-
строените от нея и плаващи в наши дни дървени ветро-
ходи. Корабът, който при спускането му на вода е бил
наречен „Елзе" на името на дъщерята на неговия пьрви
капитан, представлява типичен датски „балтийски тьр-
говец", построен за товарни рейсове в скандинавския
крайбрежен график
Повече от три десетилетия „Елзе" плава в Балгий-
ско море и край бреювете на Норвегия, пренасяйки въ-
глища, зьрно и други местни стоки В 1970 г. норвеж-
кият му собственик ю продава и след като за кратко
време корабы е бил пригежание на американското се-
мейство Шейтък. той става совет веност на ашличанина
Доп Найте, коиго го о г вежда през Ссверно море в Анг-
лия и го оставя на стоянка на река Кроуч в 1971 г. В
1978 I. корабьт с бил преименуван от „Елзе" на „Елзе
ьф Тистед" (Тистед е било неговото пьрво регистра-
ционно пристанище в Дания). В 1983 г. той бе придобиг
от дружесгвото „Кирдън" за използуване като учебен
ветроход. Като собствсност на тази организация през
1983—1984 г. корабът бе подложен на основен ремонт,
вьзетановяване и преустройство в учебен ветроход, като
бе преименуван на „Куин Галадриел" („Кралица Га-
ладриел" — деист вуващо лине от книг а га на Толки йн
„Господарят на прьстените"). В начало го на юни
1984 г. на пълно обновенияг ветроход завърши свои те
ходови изпитания и на 16 юни трътна в своя пьрви уче-
бен рейс от Ипсуич около остров Уайт и обратно. През
6-месечния ей плавателей сезон на 1984 г. „Куин Галад-
рисл" извърши общо 23 учебни плавания, при конто по-
сети Нидерландия и редица пристанища но югоизточно-
то крайбрежие на Англия
„Куин Г аладриел" има масивно построен дъбов
корпус и борова палуба с полуют. Дебелината на бордо-
ната обшивка и на палубата е 102 мм. Помещенията на
кораба включват три едномесгни кают и за постоянния
екипаж, който се съсгои от капитан и двама помощник-
капитани, две двуместни каюти за четиримата инструк-
тора ръководители на вахтите, 12-местен кубрик за
практикантите, чиято средна възраст е 17 години, както
и голяма каюткомпания, ползувана от целия личен съ-
став, голяма модерно обзаведена кухня, тоалетни и дру-
ги битови помещения. Корабът е снабден с централно
отопление. Въз основа на опита от пьрвия учебен сезон
на „Куин Галадриел" през 1984 г през зимата на
1984—1985 г. в неговото вътрешно разпрсделение и об-
завеждане бяха направени редица подобрения и през ап-
рил 1985 г. той започна своя втори сезон на учебни пла-
вания Ветроходы носи 26-тонен стомансн баласт. До-
сега е достигал най-голяма скорост под ветрила до 11
вьзела.
„Куин Г'а.1адрие.г‘
„кСИЛОНАЙТ-
Държава: Великобритании
И че: „Xylonite- (бинт „В. Х.“)
Собственик: Дружество „Кнрдън-, Мейлъндсий, Челмсфорд,
Есекс
Регистрационно пристанище: Харидж
Домашне пристанище: Молдън
Година на построяване и корабостроителница: 1920, Mistley
Shipbuilding & Repairing Company, Мнстли. Есекс, Великобри-
тания
Ветрилно стькмяване: темзова шпринтова баржа, 6 ветрила,
височина на мачгнге над водолиния ia: тротмачта около
27,43 м, бнзанмачта около 5,49 м (пяла мачта), мачги и
шпринт — стоманенн, бушприт и трогстеша — дьрвени
Вместимост: 86,33 б. р. г., 51,54 н. р. т.
Дедуейпг. около ПО т (като товарен кораб)
Корпус: стоманен, сюманена палуба
дължина с бушприта 29.26 м
дължина на корпуса 26,21 м
тължина между нервен тнкулярите 25,30 м
широчина максимална 5,58 м
газснс максимално (с вашими швергове) 1.34 м
дълбочнна на трюма 1,83 м
Спомагателен двигатс г. тизел Gardner, 70 к. с., 1 винт,
7 вмела
Екипаж: 2 човека постоянен. 12 практиканти
Капитан: Пол Джефрис
Предназначение: младежки учебен ветроход
„ксилонанг" на орет а на р. Темза в източен Лондон
Учебният ветроход „Ксилонайт" с представител на зна-
менититс темзови шпринтови баржи, конто са може би
най-характерният и самобитен местен тип традиционни
английски ветроходи. Като вид крайбрежни товарни ко-
раби те се оформят в края на XVЛ век и придобиват
окончателна!а си конструкция и вьншен вид в процеса
на двувековна чисто емпирична еволюция, която е има-
ла за резултат един идеално приспособен за своею
предназначение ветроходен сьд. Сгроени за товарни
превози в устието на Темза и край морского крайбре-
жие и в реките на Южна и Източна Англия, те имат
плоскодънен плитко газеш корпус, койю им е позволя-
вал да обслужват товарния т рафик и между най-малки-
те пристанища. За осигуряване на необходимата устой-
чивост при плаване в по-дълбоки води темзовата
шпринтова баржа има два подвижни шверта, разполо-
жени при бордовете, конто се вдигат и спускат с ръчния
корабен рудан. Най-самобитната отличителна черщ на
тези ветроходи е тяхното ефект ивно и лесно управляемо
ве!рилно стъкмяване, което позволява те да имат оби-
чаен екипаж от само двама, а в някои случаи и от един
човек Тс носят много висска гротмачта, на която са
прикрепени огромно гротово ветрило и гроттопсел,
поддържани едипствено от шпринт рангоутна част,
шарнирно закрепена към долната част на гротмачтата
и минаваща диагонално на гротовото ветрило, както и
ниска бизанмачта с малко ветрило за мансвриранс. При
товарно-разтоварни операции шпринтът е служел и за
товарна стрела. И двете мачги са шарнирно закрепени
при палубата и мот а г да се свалят при преминаване под
ниски мостове. Бушприты, който при темзовите баржи
се нарича „болгшприз", тъй като е подвижно закрепеп
на ос (болт), може да бъде иовдшан в почти нертикално
положение при мансвриранс в пристанища Между него
и гротмачтата темзовите баржи обичайно носят по три
щагови ветрила.
Поради здравннага и пословичната трайност на
техните масивни конструкции, отличната им маневрс-
носг и управляемост под ветрила и простоте за обслуж
ване ветрилно стъкмяване сега около 50 оцслели до на-
ши дни темзови шпринтови баржи плава i главно като
туристически и рскламни ветроходи и частни яхти. каю
много от тях редовно участвуват в популярните в Анг-
лия еже! одни ветроходни състезания на темзови баржи
в Блакуогър, Пин Мил, Медуей, Гринуич и др.
Темзовата шпринтова баржа „Ксилонайт" е спусна-
та на вода в 1920 г. от корабостроителницата в Мистли.
Есекс. Тя е била построена за химическата компания
„Бритиш Ксилонайт" (ксилонайт (ксилонит) е един от
ранимте видове изкуствени материали) и при спускансто
и на вода получава името „Б. Кс.“ като съкращение от
наименованисто на компанията. Нейният капитан обаче
отказва да комапдува кораба с такова странно име. по-
ради което то с било променсно на „Ксилонайт". Ветро-
ходът е бит построен за пренасяне на обичайнитс за
темзовите баржи местни стоки между Ипсуич и района
на Лондон и той плава в този трафик около половин
столетие. През по-голямата част от неювата кармера
на крайбрежен товарен кораб той е бил собственост на
компания га „Бритиш Ксилонайт", като за известно вре-
мс вероятно е принадлежал и на фамилия га Тес гьр.
„Ксилонайт" е бил в експлоатация като товарен ветро-
ход чак до около 1970 г. и е една ог последните темзови
баржи, конто по това време все оше са плавали в
крайбрежните товарни превози През тези години екс-
плоатация! а на темзовите баржи като товарни съдове
става вече напълно нерентабилна и така в 1977 г. „Кси-
лонайт" става собственост на Тим Елиф. който след
преустройстБо на подпалубните помещения i о използу-
ва до 1984 г като чартърно-туристически ветроход с ба-
за в Уопинг. източен Лондон. На 1 ноември 1984 г, тази
темзова баржа бс закупена от дружеството „Кирдън"
от Челмсфорд за нуждите на нетовата разрастваща се
учебна про; рама, започната с придобиването на гафел-
нпя кеч „Куин Галадриел" и малкия бермудски кеч
„Саутърн Коустър". През зимага на 1984—1985 г. в
Брайтлингсий „Ксилонайт" бс подложен на основен ре-
монт на корпуса и преустройстяо в учебен ветроход.
След тяхното завършване през април 1985 г. ветрохо-
дът започна да извьршва рсдовни учебни рейсове.
„Ксилонайт" е една от по-малките темзови шприн-
тови баржи от типа на т, нар. „железни гърнета" — с
това наименование в местната терминология сс означа-
ват темзовите баржи със стоманени корпуси, за разлика
от дървениге гемзови баржи. И до днес ветроходът е
почти напълно запазен в автентичния си външен вид,
който е имал при построяването му Той има обичайния
за темзовите баржи екипаж от двама човека -— капитан
и помощник-капитан, като разрешеният от британского
Министерство на транспор га брой на практикантитс о
12. Нсговияг разрешен район на плаване е в крайбреж-
ни ie води на Източна Англия от Алдбьр! на север до
Фаньршам на юг. Помещенията на борда включват две
едноместни каюти за постоянния екипаж, шест дву мест -
ни каюти за практикантите, голяма каюткомпания. мо-
дерно обзаведена кухня с газ, тоалетни. баня и др Кора-
бът е снабден с централно отопление и носи на борда
си съоръжения за водни спортове. „Ксилонайт" е една
от бързите темзови баржи и досега е бил многократен
участник в съетезанията на тези ветроходи. в коиго чес-
то е заемал абсолютно второ място Досега е достигал
най-голяма скорост под ветрила до 8,5 възела.
Държава: Великобритания
Яие: „Kenya Jacaranda" (бнвш „Torbay bass")
Собственик: Велроходно учебно дружество „Мейфлауър",
Лондон
Регцстрационио пристанище: Бриксхем
Домашно пристанище. Лондон
Г едина на построяване и корапос троите шина: 1923,
R. Jackman & Sons, Бриксхем, Великобритания
Ветрилна стъкмяване: гафелей кеч, 5 ветрила, ветрилна плот
„КЕНИЯ ДЖАКАРАНДА"
около 307 м2, внеочина на мачтнте над палубата: тротмачта
21,34 м, битанмачла 17,37 м, дол ни мачтн — сломаненн,
бушприт, iporслеша, iиконе и гафели — дъриенн
Вместимост: 54.5b б. р. г., 31,10 н. р. г., 94 л. ТМ
Корпус: дървен (дъб и ироко), палуба — ироко
дьлжина с бушприта 28.96 м
дължнна на корпуса 24Д8 м
дьлжина но водолиния! а 21,03 м
широчина макенмалн» 5.73 м
। а тене максимално 2,56 м
тьлбочина на трюма 2,59 м
Спомагателни двигатели: 2 дизеля Leyland (1978), 129 к. с.
(2x60 к. с.), 2 винта, 6 выела
Екипа.не: 4 човека постоянен, 18 практикант и
Капитан: А. Г. Стивънс
Предназначение: младежки учебен ветроход
„Кения Джакаранда"
Макар че е сравнително малко известен, „Кения Джака-
ранда" с корабът с най-продължителна служба като
британски учебен ветроход през следвоенния период, а
одновременно с това той представлява част ог морского
наследство на Великобритания каго един от последните
оцелели представители на знаменит иге ветроходни
траулери о г Бриксчем
Ветроходы с бил спуснат на вода през 1923 г. с
имею „Торбей Лас" и завършсн прет същата година от
корабостроителницата на Р. Джакман & Сонс в Брике -
чем, Девъншир (Югозападна Англия), каю един от по-
следните бриксхсмски ветроходни траулери, конто са
били построявани (последните от тях са били спуснати
на вода в 1926 т.). При построяването му този риболо-
вен съд без спомагателен двигател е бил съорьжен с об-
ичайното за този тип ветроходи стъкмяване на гафелей
кеч. което е запазено на нею почти без промени и до
наши дни Съшо така оттогава и досега иеговою ре-
гистрационно пристанище е Ьриксхем. най-голсмият ри-
боловен център в тази част на Англия, вьпреки че като
учебен ветроход той е базиран в Лондон. В 1930 т на
нет о за пръв пы е бил монгиран спомагателен двига-
тел — бензинов мотор „Келвин" с мощност 40 к. с.,
който с бил полезен при маневриранс в пристанище и
придаванс на малък ход при безветрие, но нс с бил до-
статъчно мощен за тег лене на риболовния трал, което,
както и преди, сее извършвало под ветрила. Риболовна-
та карцера на „Торбей Лас" продължава до около сре-
дата на 30-тс години и той би грябвало да е един от
последните 29 бриксхсмски ветроходни траулера, конто
оше са фитурирали в мест ни я пристанишсн рстистьр в
1936 г. През 1938 т ветроходы се е намирал в приста-
нище! о на Бриксхем с обявление за продажба, поставе-
но на носа му. Това е бил краят па бриксхсмския ветро-
ходсп риболовен флот. През 30-те години много от тези
ветроходи. притежаващи превъзходни морсходни ка-
чества и отлична маневреност и управляемост под вет-
рила, поради недостатъчна конкурентоспособност на
британския рибен пазар са били продадени в чужбина за
използуване като риболовни или крайбрежни товарни
съдове или са били преустроявани в частни яхти.
По това време „Торбей Лас" е бил закупен за из-
ползуванс като частна яхта и преименуван с неговото
сеташно име „Кения Джакаранда" („Кенийска джака-
ранда" — „джакаранда" с вид тожно цвете). Прсуст-
ройството на прсдитпния ветроходен траулер в яхта е
включвало освен поставянсто на обичайното за съд с
такова предназначение битово обзавежданс прибавяне-
го на една надстройка между мачтите и една рулева
рубка на кьрмага. като обичайният за бриксхемските
ветроходни траулери румпел за управление на руля е
бил заменен с щурвал. Ветрилното стъкмяване нс е било
изменено, но е бил прибавен още един спомагателен
двигател и подводна га част е била покрита с медни лис-
тове.
През лятото на 1939 г. вече преуст роена та в яхта
„Кения Джакаранда" с плавала в шотландски води При
започването на Вгората световпа война тя се е нами ра-
ла край бретовете на Източна Англия и военновремен-
ната заповсд за забрана на плавания га на частни ях ти я
заварва в пристанищею на Лоустофт, кьдето прекарва
военниге т одини в изоставено съсюяние. След войната
„Кения Джакаранда" отново е била приведена в годност
за плаване, но в края на 40-те години е била обявена за
продажба За нея не са се намерили клиент и и така в
1951 г. капитан Р. Дж Бауъс-Лайън, готавашен предсе-
дател на отделението на британската обшествена орга-
низация Морски кадетски корпус в лондонския район
Бърмъндзи, завършва успешно прет сворите за пре.хвьр-
ляпето на „Кения Джакаранда" на юва отделение на
организация та за използуване каю учебен ветроход.
През същата година ..Кения Джакаранда" с екипаж от
членове на Морския кадетски корпус извършва своего
първо плаване каю собствеиост на тази ортанизация от
река Хембъл. където се е намирала дот отава, до своего
ново домашне пристанище Лондон През следващитс
три дсестилстия ветроходы извършва многобройии
учебни рейсовс в британски води, а също така и до при-
станища вьв Франция, Белтия и Нидсрландия През то-
зи период на нею са плавали общо 3473 практиканти от
27 отделения на британския Морски кадетски корпус.
Забележитслно с, че през цялото това време кора-
бы е бит ремопгиран, поддьржан и снабдяван с ново
обзавежданс изцяло с доброволния труд на членовсте на
бърмъндзийского отделение на организация! а. Досега с
доброволен труд са били извършвани и големи по обем
подобрепня и обновяваиия на неговото обзавежданс.
< рсд тях са изготвянето на нов комплект ветрила и та-
келаж проз 1969 г. изработвансто и мои тиране г о на
нов рант оут през 1970--1971 г. поставянсто на нова бо-
рова палуба и т. и.
Изиолзуването и поддържането на „Кения Джака-
ранда" са г ясно свьрзани със старите лондонски т ьрт ов-
ски докове, кьдето е била базирапа. До 1970 т. сгоянка-
та на ветрохода е била в С'ъри Комършъл Докс, кьдею
различии фирми са оказвали голяма ломот при под-
държането му. След закриванего на гези докове през
същата т едина мясгото му га базиране е било послсдо-
вателно в Риджънт Кенъл Док и Уест Индия Докс, дока-
тов1978 । бива намерена подходяща стоянка в докове-
те Сейш Ксйтъринс в цеитъра на Лондон, конто сега са
преустроени в пристанище за ветроходни кораби и яхти
В 1980 । „Кения Джакаранда" бе спряна от плава-
не поради необходимостта от подмяна на палуба т а и на
голяма част от обзавеждането. За ценного по-пат а гьш-
но стопанисване ошс през януари същата година бе
образувано Встроходното учебно дружество „Мей-
ф тауьр" обществена организация, която има за цел
използуването й за непрофесионално вегроходно обуче-
ние на младите хора от Лондон и която стана нейният
нов собственик В 1982 т. за разходите по подмяна на
палуба та дружеството получи субсидия от Корпорация-
та за развитие на лондонскитс докове организация,
основана в 1981 г. с цел запазвансто и преустройството
пгт тези исторически пристанитнни сьорьжсния след за-
тварянето им за гьрговска експлоатация в общест вени
и културно-исторически центрове. Блатодарение на тази
помощ, както и на значигелната субсидия, получена в
края на 1983 г. от Градския съвст на Голям Лондон,
„Кения Джакаранда" бе подложена на основен ремонт
и възстановяване в корабостроителницата за дьрвени
съдове на Уолтър Кук & Сон в Молдън. Есекс При тази
цялостна реставрация на кораба, която започна проз
януари 1983 г. и бе завършена в основни линии в края
на ноември 1984 г., бяха подменена палуба га и юляма
част от бордовата обшивка, предпишите дьрвени мачги
бяха заменсни с нови ог стомана и бс основно поднове-
но обзавеждането на кораба.
„Кения Джакаранда" има масивно построен едно-
палубен дъбов корпус с дебелина на външната бордова
обшивка 64 мм, като при ремонта част от първоначал-
ните дъбови елементи на корпуса бяха замснени с нови
от ироко. Също така предишнага борова палуба бе за-
менена с палуба от ироко с дебелина 64 мм. Постоян-
ният баласт се състои от чугуненн слигъци с маса около
18 т. Максимално достигпагата досега скорост на кора-
ба под ветрила е около 10- -11 възела.
„ЕКСЕЛСИЪР"
Държава'. Велнкобри т ания
Име: „Excelsior" (бнвш „Svinor", бнвш „Excelsior")
Собственик: Дружество „Екселсиьр", Лоустофт, Съфолк
Регистрационно пристанище: Лоустофт
Години на построяване и кораоостроите тица- 1921.
John Chambers. Лоус 1 оф'т, Великобритания
Ветрилна стъкмяване: i афелен кеч, 5 ветрила, ветрилна плот
около 260 м2, внеочина на мачтнте нал палубата: тротмачта
21,34 м, бизанмачта 13.41 м. дървен рангоут (бор)
Вместимост: 55,36 б. р. т., 29,86 н. р. т.
Корпус: тървен (дьбов). борова палуба
дължнна с бушприта 29.26 м
дъ тжина на корпуса 23.47 м
дължнна между перпендикулярнтс 20,88 м
широчина макенмална 5,87 м
t а тене максимално 2,44 м
дълбочина на трюма 2,59 м
Спомагателен двигател: дител Uster (19б2), 84 к. с., 1 винт,
5 възела
Екипаж: 4 човека постоянен, 12 нрактиканти
Предназначение: младежки учебен ветроход
„Екселсиьр" след реставрация!а и преустройството му
в учебен ветроходен кораб Й2
Гафелният кеч „Екселсиьр" е един от няколкото оцеле-
ли до наши дни бивши ветроходни траулери от Лоус-
тофт — един от пай-големитс риболовни цен!рове на
източното английско крайбрежие. Този тип риболовни
съдове с отличии мореходни качества, маневреност и
управляемост и ефективно ст ькмяване на гафелен кеч са
много подобии на бриксхемскиге ветроходни граулсри,
три от конто — „Кения Джакаранда", „Грейтитюд" и
„Лидер", ceia също са учебни ветроходи
„Екселсиьр** („Превьзходен" едно популярно ко-
рабно име през XIX и начало! о на XX век) е построен
през 1921 г. от корабостроителницата на Джон
Чеймбьрс в Лоустофт като типичен местен вегроходен
траулер за риболов в Северно морс. Конструкцията на
този тип риболовни съдове. познаги като Lowestoft
smacks, се оформя окончателно през 70-тс юдини на ми-
налия век в резултаг на продължигелна еволюция в
строежа на дървени ветроходи с това предназначение в
британским? пристанища на Северно море. Ветроходни
граулери от този г ил са работели в британский риболов
чак до Втората световна война. Обикновсно те са били
строени без спомагателен двигател, но от края на
XIX в на тях са били монтирвани малки парни маши-
ни. задвижващи рудан за изтеглянето на риболовния
трал откъм борда. Както и бриксхемските граулери, ге
са били управлявани с румнел, а не с кормилно колело.
Екипажът им се е състоял от 4 5 човека и тс са плавали
в риболовните райони на Северно море проз всички се-
зони Обичайпото рнболовно и гаване е иродьлжавало
около седмица, след което ветроходният граулер се е
завръщал в пристанището, за да продаде улова си и да
вземе нов запас от въглища за парния рудан и лед за
запазване на рибата.
След построяването му „Екселсиър" е бил pci не I-
риран в Лоустофт с рет истрацнонен номер LT 472, напи-
сан според обичайната местна практика на неговия га-
фелей грот. Риболовнага кариера на „Екселсиьр*4 про-
дължава до 1936 г., когато само около шест доусгофт-
ски ветроходни траулера още са плавали н британская
риболов. През тази година петимата му британски
собственици г о ирода ват на норвежеца Бьорн
Стснсланд. конто го преименува на „Свиньор" и го ре-
гистрира под норвежки флаг в Мандал, което остава не-
гово регистрационно пристанище през следващите 35
години През 1936 —1937 г. бившият лоустофтски трау-
лер е бил преустроен от новия му собственик в крайбрс-
жен мот open товарен кораб. При това иреуст ройство
гротстенгата и бушприты му са били свалсни, намале-
на с била височина га на бизанмачтата, румпелът е бил
заменен с кормилно колело и тогава за пръв път на него
с бил мон I ирап двигатсл дизел „Грснаа" с мощност
60 к с., задвижваш винт с променлива стьпка. Чак до
1970 т. „Свиньор" плава в крайбрежния трафик край
Южна Норвегия, пренасяйки главно пимент между
местните пристанища. Постепенно нсговият рангоут поч-
ти изцяло е бил демонтиран и към началото на 70-г е
години само долната гротмачта е била останала на ко-
раба. В 1954 г. „Свиньор" е бил продаден на Свере и
Оле Боруфсен от Свиньой, което е било домашното му
пристанище врез целия период на неговата служба под
норвежки флаг
В 1971 г. англичаните Джон Уилсън, Ник Лесли и
Гай Пиърс купуват кораба ветеран и през следващага
година го отвеждат във Великобритания, кьдето го пре-
именуват с неговото първоначално име „Екселсиьр*4
През 1972 г. корабът става собственост на Джон Уил-
сън и Марк Тревит, конто започваг неговия основен ре-
монт и възстановяване вьв вида му като лоустофтски
ветроходен граулер. През сепгември 1982 г. те подаря-
ват кораба на основано г о тогава в Лоустофт дружество
„Екселсиьр" — обществени организация, която си по-
ставя за цел автентичната реставрация на „Екселсиьр"
вьв bit да му като лоустофтски ветроходен траулер, за-
ла зването и поддьржанего му като чаш от морского
наследство на Великобритания и изгголзуването му като
учебен ветроход за пепрофесионално обучение на мла-
да г е хора ог района на Лоустофт на възрасг над 16 го-
дини. Досегашната основпа дейност па дружсството бс
събирансто па необходимите средства за завършването
на основния ремонт и възстановяване на вегрохода.
Дейността по възстановяванего и прсустройството на
„Екселсиьр" в учебен ветроходен кораб се ползуна с
подкрепата на общест веността и обшинскитс власт и в
района на Лоустофт. През пролег га на 1984 г. вегрохо-
ды бе закаран в местна г а корабостроителница на Фред
Нюсън & Сонс та послсдната фата от иеговою възста-
новяване Той е единственият сред няколкото оцелели
до днес бивши лоустофтски ветроходни траулеры, съ-
шествуващ в автентичен външен вид и използуван за
ветроходно обучение.
„Екселсиър** има еднопалубен маем вен дьбов кор-
пус с дебелина на бордовата обшивка от 57 до 76 мм и
борова палуба с дебели на 57 мм. При възстановяванег о
му са подменени голяма част о г набора и бордова г а
обшивка. Корабът носи постоянен баласт ог чугун и бе-
гон. Досега е достигал най-голяма скорост под ветрила
до 12 вьзела.
„Екселсиър** кати риболовги кмраб ог Лоустофт
през 2(>-ie г одним
„ХЕДСИЪН“
Държава; Веянкобрн 1 ания
Име; „Halcyon**
Собственик: Комисня по обра шваннею кьм (. ввела на графсл-
во Хамншир. Морски Колеж, Уорсыл, Саугхампгьн
Регистрационно пристанище; ( аугхамптън
Година на построяване и корабостроителница: 1929. John I
Thornycroft & Со., У.1с1ьн, Саутхамгггън, Be.шкобрил ания
Нетри то стъкмяване; бермудски кеч, 5 Reipa.ia, eeipH.itia
площ 350 м2, внеочина на мачт и ге над водолиния!а: тротмачта
25,91 м, бнланмачка 16,46 м (цели мачти)
Вместамост; 53.16 б. р. г., 47.26 н р. т., 78 т. ТМ
Корпус: дървен (лик и дьб). л икона палуба
дължнна с бушприта 30.48 м
дь лжива на корпуса 24,38 м
дължнна по иодолинияла 20.42 м
широчина максимална 5.18 м
। а лене максимално 3.20 м
дълбочнлш на трюма 3,29 м
Спо магатеяен двигате п дизел General Motors, 25 к. с., 1 винт
Екипаж: 4 човека постоянен. 15 практ иканл и
Капитан Дж. X. Кенеди
Опсрацич Сей. г. 1978— 1984 л .
Предназначение: професионален учебен велроход
Бермудският кеч ..Хелсиьп* днес е единствсният сравни-
(едно по-голям британски учебен ветроходен съд за
црофесионално морско обучение Неюв собственик е
Морския! колеж в Уорсыл, до Саутхамптьн едно от
полетите британски учебни заведения за подготовка на
ка три за търговския флот на страната. което има дссе-
тилетни традиции във ветроходното обучение на своше
възпитаници „Хелсиън“ е нетовияг вл ори норед учебен
ветроход през последний половин век.
В контраст с водещото положение, което има в све-
та развилисто на нснрофесионалното младежко ветро-
ходно обучение вьв Великобритания, британските учеб-
ни заведения за професионални морски кадри поради
редица причини вече от много десетилетия не притежа-
ват и не използуват учебни ветроходи вьпреки големите
им традиции в тази облает и „Хелей ьн“ представлява
едно изключение в това отношение В случая с британ-
ските учебни заведения, подготвягци кадри за търтов-
ския флот, това положение се обяснява от антлийските
специалист и в тази облает с липсата на общо рько-
водство и координация между тези морски училища и
техния твърде голям брой — във Великобритания има
18 морски учебни заведения за кадри за търтовския
флот, които годишно присмат общо около 1000 учащи
се. или средне по 55 човека в едно учебно заведение.
При това положение никое от тези морски учебни заве-
дения няма достатъчни финансови възможности да при-
добие и стопанисва i олям учебен ветроход, макар че ре-
дица от гях използуват малки учебни ветроходни яхти
„Хелсиън'" (наименуван на вид морска птица) е
конструиран и построен през 1929 ) от известната ях-
тостроителница на Джон И Торникрофг в Улстън. до
Саутхамптьн. като частна яхта на британския индуст-
риалец Самюъл Търнър Ветроходът е бил построен под
надзора и според правилата на Регистьра на Лойд за
клас 100 А1, който е бил поддьржан до август 1955 г.
Корпусы му има дьбов набор и гикова обшивка с брон-
зови оковки и евързващи елементи Този кеч и днес се
поддържа в превъзходно тсхничсско съсюяние и има не-
ограничен район на плаване.
В 1956 1. „Хелсиьн“ е закупен от Морския колеж в
Уорсъш (тогава носеш наименованисго Саутхамптън-
ско училище по навигация) от неговия послсден частей
собственик г-жа Рено Той е бил придобит като наслед-
ник на „Мояна“ ггьрвия учебен ветроход на учили-
щето
На „Хелсиън" извършват едноседмични учебни рей-
сове студент ите от Морския колеж в Уорсъш бъдещи
офицери в британския търговски флот, Постоянният
екипаж сс състои от капитан, двама помошник-капита-
ни и боцман. С „Хелсиьн“ се провеждат и непрофесио-
нални 5-дневни и 10-дневни учебни плавания с учеиици.
студенти или членове на младежки ортанизации през ва-
канционния период на Морския колеж, котато ветрохо-
дъг не извьршва планови учебни рейсове. „Хелсиън" бе
сред състезаващите сс ветроходи в последните няколко
Операции Сейл. В pei а тэта на Операция Сейл-84 от Ьер-
мудските острови до Халифакс, Канада, той бе отличен
с наградата на американската Ветроходна учебна асо-
циация.
„Хе.1сиън“
„СПИРИТ ЬФ МЪРЗИСАЙД"
Дърмсава: Великобри i апия
И не: „Spirit of Merseyside"
Собственик: Морско дружество на Мързисайд, Лнвьрпул, из-
нолзува се от Океанския младежки клуб, Госпорт, Хэмпшир
Регис трационно пристанище’. Ливьрпул
Година на постро.чване и корабостроителница: 1985, Merseyside
Mari ri me Trust, Лнвьрпул, Великобритания, ио проект на
К. Osborne и S. R. Тиепег. Лнвьрпул
Ветрилна стъкмяване: дву мая юна гафслна шхуна, 6 ветрила,
ветрилна площ 238 м2, височина на г рот мачта та над водолнния-
га 24,38 м, дьрвеп рант оу i (ды ласка ела)
Вмеспшмост: 57 б. р, т.
Корпус’, дървен (лисгвеница н ироко), палуба — тик нърху маха-
I он
дължина с бу шири 1 а 27.85 м
дължина на корпуса 21,75 м
дължина по горната палуба 21,50 м
дължина по водо.1ннни1а 19,50 м
дължина по кила 17,00 м
широчина максимална 5,00 м
газоне максим а л mi 3,00 м
дьлбочнна на грюма 3,51 м
Спомагателен двигатсл: днзел Volvo Penta (1984), 153 к.с„
I винг, ч вьзела
Екипаж: 3 човека постоянен, 14 практикант»!
Предназначение: младежки учебен ветроход
Построяването на новата британска учебна шхуна
„Спирит ьф Мързисайд" е (ясно свьрзано сьс създана-
нето и развитието на Морския музей на Мързисайд
обширен пристанишен район па Лнвьрпул покрай река
Мързи, конто има вековпи морски традиции и уникалпи
старинки пристанищни сгради и докови съоръжсния За
оказване на подкрспа на дейността на музея бе основана
обществената ор1анизация Морско дружество на Мър-
зисайд, което си постами като нърва задача построява-
нето на копие на местен ветроходен съд с традиционна
конструкция — ливърпулска пилотска шхуна от мина-
лия век, конто да плава като учебен ветроход за млади-
те хора от Мързисайд и одновременно с това да бъде
един кораб-паметник на голямото морско наследство на
Ливърпул. Тази идея получи подкрепата на местпата
общест веност и па редица организации и институции в
Мързисайд. Така с помощта на Съвета на трафството
Мързисайд и на Доковата и прист анищна компания на
Мьрзи бяха осигурсни подходящо място и съоръжсния
за строителе! во го на шхуната близо до Морския музей
каю част от плана за преврыцанс на старинните и вече
излезли от експлоатация докове и други пристанищни
съорьжения на Мързисайд в обществен културно-исго-
ричсски ценгьр. Това начинание специално имаше за
цел и запазването и прсдаването на следващите поколе-
ния на знанията и умснията на старите майстори в тра-
диционно™ дървено корабостроенс.
Ветроходът, който получи имею „Спирит ьф М ьр-
зисайд" („Дух на Мързисайд"), бе заложен на стапел на
14 септември 1982 г. и спуснат на вода на 17 февруари
19-85 г.
„Спирит ьф Мързисайд" представлява почти точно
копие на ливърпулска пилотска шхуна oi 1856 г., но тя
е снабдена със сномага гелен двигатсл и модерно радио-
навигационно. аварийно-спасително и бигово обзавеж-
данс. Шхуната има масивеп дървен корпус с набор от
ироко и обшивка от листвснипа с дебелина 50 мм
Горната палуба с двуслойна, като долппяг слой е изра-
ботен от махагонов шперп тат с дебелина 25 мм. върху
койю е поставен палубният наст т от тик с дебелина
20 мм. В кърхювата част с разположена една ниска па-
лу она надстройка и открит щурвал зад нея. Ветроходы
притежава характернитс за ливърпулските пилотски
шхуни нревъзходни мореходни качества, конто позволя-
ет плаване и в най-лошого врсме, отлична мансвре-
ност и скороеIни качества под ветрила, какю и ефсктив-
но ветрилно ы ькмяване, което е много подходящо за
обслужване от млади практикамги без предварителен
морски и ветроходен опит. Шхуната носи баласт с маса
19,5 т, състояш се от чугупепи слитъци и олово Нейна-
та изчислена максимална корпусна скорост възлиза на
1 I вьзе.та.
След завършването му „Спирит ьф Мързисайд" бс
предаден та стопанисване и използуване като младежки
учебен вегроход на Океанския младежки клуб бри-
танска общсствена организация, основана в I960 г.,
която се занимала с организирапето на пепрофесионал-
но ветроходно обучение за младите хора вьв Велико-
британия. Така „Спирит ьф Мьрзисайд" стана десетият
ветроходен съд в учебния флот на Океанския младежки
клуб, който включва специално конструираните и пост-
роена за пепрофесионално младежко обучение еднотип-
Ш1 21.76-мегрови бермудски кечове: „Фалмы Пакет",
„Франсис Дрейк", „Мастьр Ьилдьр", „Самюъл Уайтб-
ред", „Скот Бадър Комьнуелт", „Сър Томас Сотту ит",
„ Гайку" и „Джеймс Сърл". какю и 15,24-метровия дър-
вен гафелей йол „Дует".
,Спири1 1>ф Мързисайд
Дьржава: Всликобри1ания
Ине: „Rona’1 (бивш „Aura", бивш „Alver")
Собственик: Дружесгво „Рона" кьм opi анизацня1а „Лондонски
ворох одев проект", Лий-он-Солеит, Хампшир
Регистрационно пристанище: Ливьрнул
Домашни пристанище: Госпорт
Година на построчване и корабостроителница: 1895,
Stow & Son, Шорам, Уест Съсекс, Великобритания, по проект
па Н. Т. Stow
Ветрилно стькмяване: бермудски кеч, 4 век рила, не крили а
плош 183 м2, височина на мачтите над водолннията: 1рогмач1а
24,69 и, бнланмачка 14,63 м (цели мачт), дървен panioyi (без
бмппрнг)
В честимост: 29.83 б. р. i21,80 н. р, г., 48 г. ТМ
Корпус: дървен (тик и дъб), икона палуба
„РОНА“
дьлжипа на корпуса 23,47 м
дължина ни вододинип га 17,07 м
широчнна максимална 4,11 м
1 а гене максимално 2,90 м
дьлбочина на трюма 2,87 м
Спомагателен двигател: днгел Perkins (1979), 72 к. с., I bhhi,
8 выела
Екипаж: 8 човека постоянен (диброволцн), 12—16 пракгиканки
Операция Сейл: 1962, 1966^1974, 1978 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
Общее! вена га организация „Лондонски ве!роходсн
проект" има подобии функции с тези на британскага
Ветроходна учебна асоциация Нейната учебна npoi ра-
ма цели „по-скоро обучение чрез море!о, отколкото за
морето". т. е. използуване на преди мст вата на колектив-
ното плаване под ветрила преди всичко за общото поло-
жит едно развитие на морално-волсвите качества на
младите хора. Сега тази организация цритежава двата
близки по голсмина учебни бермудски кеча „Рона" и
„Доналд Сьрл". конто извьршва! интензивни учебни
рейсове с младежи на вьзраст от 16 до 18 години.
„Рона", кой го носи името на един от ост ревите
край ссверозападния бря< па Шотландия, с спуснат на
вода през май 1895 г. от яхтост рои гелница га на Стоу
& Сон в Шорам, на южното крайбрежие на Англия, ка-
то частпата яхта „Алвър", Нейнияг тесен и дълбоко га-
зсщ корпус с изящна слипсовидна кьрма и голям кьрмо-
ви свес, както и тогавашното й стькмяване на 1афелен
йол са характерни за класическиге големи ветроходни
яхти от кьенага викторианска епоха. През следващите
десет идет ня тази частна яхта смени различии британски
собственици. а имею й е било применено от „Алвър" на
„Аура" През 1951 г. ветроходы е подложен на основна
реконструкция и ремонт в яхтостроигелпицата „Морган
1 иле “ в Тейнмьт, Девьншир Наред с пялостното въз-
становяванс на корпуса и вътрешното обзавеждане и
поставянсто на нова палуба гогава яхтата е била пре-
стъкмсна от гафелей йол на бермудски кеч.
След 66-годишна служба като частна яхта на К)
февруари 1961 г. „Рона" е закупена от лорд Ей.мьри,
който я подарява на организацията „Лондонски вегро-
ходен проект" за използуване като учебен ветроход. От-
го1ава този бермудски кеч извьршва редовни учебни
рейсове за непрофесиопално младежко обучение, като
стопанисвапето му сс извьршва от създаденою за тази
це । дружество „Рона", което оргамизира плаванията и
на вгория учебен бермудски кеч на организация га „До-
налд Сьрл". построен през 1980 г.
Обичайнитс учебни н кгвания на , Рона" са в проли-
ва Солен г и Ламашн. Встроходът няма ша тен (платен)
екипаж. Постоянният му екипаж сс комплекгува от
доброволци — опитни моряци oi военноморския и тър-
говския флот, конто извьршва! гази работа безилатно
през време на отпускигс си но предварително определен
1 рафик, за да намалят фмиаисояите разходи по ексилоа-
гацияга на „Рона". Проз последните години дружество-
то „Рона" разполага с обществен актив от около 40
морски офицери и ветроходни, кои го изпълняват капи-
танската дльжност. При тази система професионални!е
морски лица, от конто сс комплектува постоянният еки-
паж, мог ат да участвуват само в едно или две плавания
на ветрохода през юдината. което изисква отлична ор-
ганизация при предаването и присмансто му между ста-
рия и новия екипаж. Постоянният екипаж на „Рона" сс
състои от капитан, старши помощник, чет прима вахге-
ни офицери и двама ръководители па вам иге.
„Рона" има едноналубен корпус с дъбов набор и об-
шивка от тик с дебе шна при борда 48 мм. 11а палубата
oi гиково дьрво с дебелина 38 мм е разположена една
малка надстройка Встроходът носи баласт ог олово
Иегова га пай-i оляма досега достигпа га скорост под
ветрила с 14 възела. През изминалитс години и по-спе-
циално след 1972 г. на него са били направеии редина
подобрения. Предишпият му спомагателен двигател,
мон!Иран проз I960 г., бе заменен с нов през 1979 г.
Бла! одаренно на отличного му поддържанс юзи 90-ю-
дишен ветроход и гнес се намира в много добро състоя-
иие и се иредвижда да бьдс още дь.по време в активна
служба.
* V»- '
.Рона
Държава: Ве.тикибрнт ания (Хонкшн )
Ине: „Ji Fung"
Собственик". Дружество та външно плаване на Xohk'ohi , Коулун.
ХонкоШ
Регистрационно пристанище'. Хонконг
Година на построяване и корабостроите.тица: 1980.
Kong & Halvorsen, Ханг Хау (Джьнк Бей), Коулун, Xohkohi , но
проекл на John В. Brooke (Salt House Bros), Нова Зеландия
Вотри то етък н.чване: бри* антнна, 13 ве i рила (3 прайм не i рила),
ветрилна площ 679 м2, внеочина на мачтнге над водолиния!а;
фокмачта 29,87 м, i poi мачта .М.44 м (цели мачт и), ранюут от
адумннигва сплав
В нести ноет: 173,86 б. р. т., 74,14 н, р. г., 264 г. ГМ
„ДЖИ ФУНГ"
Водой з.нестване: 194 г
Дедуеит: 43 г
Корпус: дървен (тик, махагон и якал), палуба — тик вьрху
waxai он
дьлжина с бушприта 40.23 м
дьлжина на корпуса 33,53 м
дьлжина но юрнаш палуба 32,92 м
дьлжина по водолиния! а 27,28 м
дьлжина по кила 22,86 м
широчина максималиа 7,77 м
гагене максимално 3.81 м
Спо.нагателен двигател: дизел Gardner (1980), 230 к. с., I вмиг,
7.5 выела
Екипаж: 7 човека постоянен, 40 нрактнкян гн
Капитан: Пкзьр Луис Гасън
Предназначение: младежки учебен ветроход
Британтината „Джи Фунг'1 е специално конструирана
и построена като младежки учебен ветроход за Вегро-
ходного училище на Дружеството за външно плаване
в Хонконг — общест вена образователни ор!анизация,
учебна!а ирограма на която представлява комбиниране
на непрофесионалното младежко ветроходно обучение
за общо развитие на характера с скскурзии и походи по
крайбрежието, устройване на лагери, алиинизъм, нриро-
донаучпа дейност и др
Британтината „Джи Фуш“ е построена от кора-
бостроителницата на Конг & Халвърсън в Коулун,
Хонконг. по проект на известния новозеландски кон-
структор на ветроходи Джон Б Брук, създателя и на
проекта на новозеландската учебна бригантина „Спирит
ьф Адвенчър”. Проекты на „Джи Фунг” е бил предоста-
вен от създателя му на дружеството собственик без за-
плащапе, с цел да бъде подкрепено развитие!о на непро-
фесионалното младежко ветроходно обучение в Хон-
конг. Новият учебен ветроход бе спуснат на вода на 25
октомври 1980 г. Неговото влизане в строя се състоя на
6 март 1981 г и през същия мссец „Джи Фунг” извърши
своето първо учебно плаване до Филипините.
На китайски сзик „Джи Фунг” означава „Дух на
реши г ел нос г”, а в преносен поетичен смисъл означава
постоянен решителен вягър, който може да премества
планини, ако упорствува символ на твьрдост и упори-
тосг в постигането на поставенага пел.
Британтината има двупалубен корпус с ребра от
ценпия тропически дьрвесен вид якал, отличавагц се с
изключителна твьрдост и устойчивост срещу гниене и
нрояждане. Бордовата обшивка е двуслойна и има дебе-
лина 95 мм. като вьгрешнияг слой е изработен от маха-
гон, а вънпшият от тик. Горна га палуба сьщо е двуслой-
на е обща дебелина 57 мм, като долният слой с израбо-
тен от махагонов шперплат. а горният от тик. Характер-
на за конструкцията на кораба е много дългата палубна
надстройка, в която са разположени рулевата и щурман-
ската рубка, какт о и столова. и кают компания Рангоу-
г ьт на ветрохода е новозеландско производство и е изра-
ботен от алуминнева сплаве анодна прогивокорозионна
защита. Характерно за ветрилното стькмяване на „Джи
Фунг” е наличие го на почти триъгълен форбрамсел (ра-
фи), закренваш се кьм горния край на фокмачтата и
два та края на формарсреята. Както и при повечето сь-
временни ветроходи с модерна конструкция и подобно
стъкмяване, гротмачтата на бршангинага носи бермуд-
ско. а не гафе то ветрило. Корабьг има оловен баласт
с маса 38 т. Най-г олямата му досега достигната скорост
под ветрила е 13 възела.
Постоянният екипаж на „Джи Фуиг” се състои от
капитан, старши, втори и трети помощник-капитани.
механик, боцман и готвач Корабът има места за 40
практиканта, които обичайно са на възраст от 16 до 26
години В някои от учебните си рейсове британтината
плава и с практиканти от по-младша вьзраст от 8
до 12 години или от 12 до 18 години. а сьщо така се
организират и отделни учебни плавания за практ икант и,
които са по-възрастни от 26 години. В учебни ге рейсове
обикновеноучаст вуват от 6до 10 момичета практикант,
останалата част от учебния състав е от младежи. Основ-
ната част от практикантите са от китайского население
на Хонконг. „Джи Фунг” извьршва интензивни учебни
рейсове почти през цялата година и от влизането му в
служба през март 1981 г. до юли 1983 г. е изминал
общо около 28 000 мили Районите на нетовите учебни
плавания са в севернага част на Южнокитайско море
във водите край Хонконг. Макао, остров Хайнан и Шан-
тоу (КНР), както и до Филипините и Япония Всяка
година по време на североизточния мусон (от септември
до април) „Джи Фунг” извьршва средно по осем учебни
рейса до Филипините. През ноември 1982 г. бригантина-
га за пръв път посети пристанища на Китайската народ-
на република. Впоследствие това посещение бе повторе-
но. а в бъдеще са планирани и други подобии ви-
зиги.
„Джи Фунг“
„ХУАН“
Дърмсава: ВсЛИкобри ания (Xohkohi )
//не: „Ниап“
Собственик’. Организация „I |рнк поченски кораб", Абьр гнйн,
Xohkohi
Регистрационно пристанище’. Хонконг
/ едина на постро.чване и корабостроителница: 1973, Chiu Кее
Shipsard, Лей Юе Мун, Коу.пн, Хонконг
Петри.то стък н.чване: i рнмачгона джонка. 3 ветрила, неiрилна
ii.ioiH 372 м1, височина на мачтите над паду ба i а: фокмачза
15,24 м, ipuiMa4ia 19.81 м, бизанмачта 7,62 м (цели мачги),
дървен раш оу । (без бу шири i)
Внести ноет’ 159,62 6. р. г,, 142,56 и, р. i.
Водой /местване: 250 т
Корпус: дървен (тиков). iикона палуба
(ьлжнна на корпуса 27,13 м
дължина по юрнага палуба 25.76 м
шнрочина максимална 7,01 м
t азене максимално 3.50 м
Спомагателен двигател: дизел Mercedes-Benz (пронзв. 1970 —
монIиран 1973), 220 к. с., I ниш. 8 выела
Екипамс: 5 човека постоянен, при еднодневни плавания — 60
прак1икангн, при плавания за повече ог един лен — 50 прак1и-
K3HIH
Капитан: Шек Финз Кан
Предна сначение: младежки учебен ветроход за беднн момчета и
момнчеза и гакива с физически и психически недоел a j ьци
„Хуан" край \ohkohi
Гримачтова га джонка „Хуан“ е иьрвият ветроход,
използуван за непрофесионално младежко обучение в
Хонконг, към който в 1981 г се присъедини и учебната
бригантина „Джи Фунг1 Разнигието на нспрофесионал-
ното младежко обучение в Хонконг на борда на ветро-
ходни кораби бе естествен резултат от съществуващитс
там социални фактори и условия на живот. Насе.тениего
на тази бршанска колония, което вьзлиза на повече от
6 мил иона души (повече от население го на страни каго
Дания. Норветия или Финландия), живее на територия
от само 1000 км3 В тази условия развитисто на младеж-
кото ветроходно обучение бе естествена необходимост
освен за неговите основни цели и като начин за облекча-
ване на нресата на на градского ежедневие на тази пре-
населена тери i ория
За делите на млалежкото ветроходно обучение през
януари 197? г, доктор Филип Ней и Греъм Бел. основа-
тели на обшествената ортанизация „Приключенски ко-
раб11. закупуваг тримачтоиата джонка „Хуан1' — име,
което на китайски език означава „съединяване заедно'1
(на култури). Този ветроход е бил заложен на стапел в
1972 г. и спуснат на вода през 1973 г. от корабострои-
гелиицата на Чиу Ки в Лей Юс Мун, Коулун, Хонконг.
Той с бил построен по иирьчка на двама граждани на
ФРГ, конто са възнамерявали да го използуват като
пуксозен чартърно-туристически ветроход в Средизем-
но море. Те не жалят разходи по обзавежданего му до
юни 1975 г., когато техниге средства привършват и през
следващите две юдини корабът с бил изоставен По то-
ва време ветроходы е бил почти завършен, с изкпюче-
ние на част от палубното обзавеждане, и е бил регистри-
ран като собственост на К. Е. Шмидке, единия от съ-
дружниците
След закупуването на бъдешия учебен ветроход
през октомври 1977 г. организапиятэ „Приключенски
кораб11 бива официално регисзрирана, а месец по-късно
получава ста,гу г на благотворителна институция Целта
на тази социално-блатотворителна организация е орга-
низирането на ветроходно обучение на борда на „Хуан11
прели всичко за бедки млади хора от китайского населе-
ние на Хонконг, а също така за момчета и момичета
с физиологични недос1а1ьци, коиго нямат материални
възможности за лечение или за плаване в младежки ко-
лектив, като средство за подобряване на тяхното само-
чувствие и общо състояние. В дейността си организа-
цията се ползува с подкрепата на социалните служби в
Хонконг.
Иовиге собственици преустрояват „Хуан“ в мла-
дежки учебен ветроход с места за 60 практиканти при
еднодневни рейсове или за 50 практиканти при учебни
плавания с продължителност повече от един ден През
февруари 1978 г. корабът излиза в първи учебен рейс и
оттогапа хиляди млади хора от Хонконг са взели учас-
тие в неговите плавания Постоянният екипаж на ветро
хода се сьс гои о г капитан, механик, готвач и двама мо-
ряци. При ибучениет о на практ икантите този професио-
нален екипаж се подиомага от млади добро вол и и. конто
са ръководители на вахтите. Те се комплекту ват от бив
ши практиканти. конто вече са преминали курса на об-
учение на джонката и са членове на Младежкага асоциа-
ция на ортанизацията „Приключенски кораб11. По време
на учебно ю плаване практикан :ите, разделени на вахти,
извьршва i всички дейности по гекущото поддьржане на
кораба, а също така премина ват практика като рулеви,
навигатори, като екипаж на трите гребно-вегроходни
спасителни лодки тип динги и по обслужването на вет-
рилата на кораба Характерно за „Хуан11 е, че за голе-
мината си па борда му има голям брой практиканти и
поради това специално внимание се отделя на подроб-
ною запознаване на новоприс!игащите преди всеки уче-
бен рейсе правила га за безопасност, противопожарната
защита, необходимите действия при падане на човек зал
борда и т. н.
Обичайните райони на учебните плавания на
„Хуан11 са във водите край Хонконг. Досе! а ветроходы
е посетил и Шантоу в КНР. През 1980 г. той взе участие
във ветроходното състезание в Южнокитайско море от
Хонконг до Манила като радиокомуникационен кораб
за участвувашите ветроходи, по време на което имаше
тежка авария на спомагателния двигатсл, През септемв*
ри 1983 г. „Хуан11 бе повреден от тайфуна „Елен11, кога-
то вълноломът -I пристанището на Абърдийн, Хонконг,
в продължение на около 45 метра бе разрушен от вълни-
те. но тези повреди бяха бързо отстранени и ветроходы
продължи ла извършва редовни учебни рейсове. „Хуан11
има корпус от европейски шп, който обаче носи ветрил-
но стъкмяване на традиционна китайска тримачтова
лжолка - съчетание между европейска корлусна конст-
рукция и стъкмяване на джонка, което е известно с по-
ртугалското наименование лорча. Съдове от този вид
наред с традиционните китайски джонки и досега са раз-
пространени във водите край Хонконг, Макао и други
пристанища в Далсчния изток. „Хуан11 е построен от тик
спорел традиционните технологии на местного китай-
ско дървено корабостроене Горната палуба има полу-
ют, на коиго са разположени едка навигационна рубка
и една надстройка в кърмата, в която има две каюти за
постоянния екипаж. Под горната палуба са разположе-
ни пет спални помещения за практикантите съответно с
по 30, 10. 7 и две по 3 спални места, както и санитарно-
битови помещения, кухня и неголяма каюткомпания,
Досега „Хуан’1 е достит ал най голяма скорост под вет-
рила до 8 вьзела
Държава: Beiieiiye.ia
//иг: „Simon Bolivar"
Собственик: Венецуелскн военноморски сили
Базово пристанище: . 1а Гуайра
Година на построяване и корабостроителници: 1979,
\stilleros <& Talleres C elaya, Бн.тбао, Испания, по проект па
Senermar (Sener Sistemas Marinos S. А.)» Мадрид. Испания
Bempu то стък ччване: барк. 23 ueipn.ru (10 прави ветрила), вет-
рнлна площ 1650 м2, внеочина на мачгнге над видолнннята:
фокмаша и григмаша — по 40 м, бнганмачга 35.50 м, сюмэ-
нен рант оу г
Водоизместване: 1260 т
Вместимост: 934 б. р. г.
Корпус: поманен (гаварсн). i икона палуба
„СИМОН БОЛИВАР"
дьлжина с бушприта 82.40 м
дължнна на корпуса 70.00 м
1ължина между перпен шкулярите 58,50 м
широчина максималиа 10,60 м
азенс максимално 4,35 и
Спомагателен двигател: дизел General Motors (1980), 750 к. с.,
I винт. 10 възела
Екипаж: 92 човека постоянен, 102 практикантн (84 младежи и
18 девоики)
Капитан: капитан де фратага (капитан III ранг) Саул А. Часин
С анчес
Операция Сейл: 1984
Предназначение: професиоиален учебен ветроход
През последните тодини Вснецуела бе поредната лати-
ноамериканска страна, коню ньведе използуването на
голям учебен ветроход за обучението на своите морски
кадри. През 1980 г. в състава на венецуелските военно-
морски сили бс включен баркы „Симон Боливар'1 —
един от последните примери за все по-широкото прила-
гане на обучението на ветроходни кораби и в развива-
ши тс се страни.
През 1978 г. венецуелското флотско ведомство вьз-
ложи поръчката за построявапето на учебен ветроход за
своите военноморски сили на испанската корабострои-
телница „Селая" в Билбао, която доютава бе построила
почти еднотипнитс учебни баркове „Гпория" (1967 г ) и
„Гуаяс" (1976 г.), нринадлежащи съответно на военно-
морските сили па Колумбия и Еквадор. Иовият вене-
цуелски учебен ветроход бс третият барк ог юзи тип,
построен от тази корабостроителница по проект на
морскага конструкторски фирма „Сенермар” от Мад-
рид Корабы бе заложен на стапел през март 1979 г.,
снуснат на вода на 21 ноември сьщата година, а на 12
август 1980 г. се състоя цсрсмонията за първото вдига-
не на неговия флаг. След ходовитс му изпигания край
бреговете на Испания и Португалия по маршрута Ел
Ферол — Марин — Кадис — Барселона — Палма на 14
октомври 1980 т ветроходът пристигни в своею базово
пристанище Ла Гуайра (до Каракас). През лятото на
следващата година баркы извърши своею пьрво пет-
месечно учебно плаване със 102 практикантн.
Корабът носи имею на големия латиноамерикан-
ски национален герой генерал Симон Боливар (1783- -
1830), водач на националноосвободигелната революция
на испанските колонии в северната част на Южна Аме-
рика. борец за единство го на латиноамериканските ст-
рани. Носовата фит ура на кораба е женска статуя с фри-
гийска шапка, прсдставляваща символично скулптурно
изображение на борбата за свобода. В дясната си ръка
тя държи меч, разеичащ верит и, а в лявата националния
флат.
„Симон Боливар" има двупалубен стоманен корпус
със заварена конструкция Дължинага му е малко по-
голяма от тази на „Глория" и „Гуаяс". Рлличава се от
тях и със своята малка надстройка зад бизанмачтата. с
която повече наподобява барковсте от клас „Горх Фок",
както и с оцветяването на корпуса, с тъмна ивица, с на-
рисувани фалшиви оръдейни порти вьрху светлия над-
воден борд, което подсилва красота га на конструкция! а
му. Ветроходът с снабден с модерно радионанитацион-
по, авариино-спасително, битово и учебно обзавеждане
Носи на борда си две спасителни лодки, работа лодка
и спортна подка. специално предназначена за лодъчно
обучение под ветрила, както и 16 броя 25-мсстни спаси-
телни салове. Има автономност на плаване 45 деноно-
щия. Баркът притежава отлични ходови и маневрсни ка-
чества под ветрила. При вятьр със скорост около 30 въ-
зела на курс бакщат скорост та му под ветрила надхвър-
ля 9 възела
На „Симон Боливар" се обучават кадетитс от Воен-
номорска та академия в Ла Гуайра, която подготвя мор-
ски офицери както за военния, така и за търговския
флот на ст рана ia. Преди неговото построяване част от
бъдешите венецуслски морски офицери се подгогвяха в
италианската Военноморска академия в Ливорно, къде-
ю преминаваха обучение на учебния ветроход на акаде-
мия та „Америго Веспучи". На барка извършват учебни
плавания и други категории флотски персонал
Постояннияг му екипаж се състои ог 17 офицери. 24
подофицери и 51 матроси при щаген учебен състав о г
102 практикантн, от конто 84 младежи и 18 девойки.
Ветроходът е един от първите. на които се реализира
ветроходно обучение на девойки като част от тяхното
професионално морско образование. За „Симон Боли-
вар" са характерни продьлжителните учебни плавания,
при конго носешава пристанища главно в Европа и
Америка, В регат ага на Операция Сейл-84 но маршрута
Пуерто Рико Бермудските острови баркът завоюва
първото място в своя клас.
..Симон Боливар"
Дьржива: Германска демократична република
И«е: „Wilhelm Pieck"
Собственик: Дружество за спорт н техника на ГДР, отдел за
воднн снортове, Нюенхаген (до Берлин), нзнолзува се or Мор-
ска Iа школа „Аугуст Лютгенс" на Дружествен) за cnopi и тех-
ника. Грайфсвалд
Регистрационно пристанище: Росток
Домашно пристанище: Грайфгвал г- Вик
Година на построчване и корабостроителница: 1951,
VFB VV arno-ft^erft, Варнемюнде, ГДР, по проект на М. Schroder
Be три то стъкм.чване: брш ап иша, 15 всгрила (5 прави вег ри-
ла), ветрилна плот 560 м2, височина на мачзнге над палуба)а:
фок мачт 26,80 м. ipoi мачта 27,20 м, долин мачти. реи и
61 шири । — стоманени, сгенгн — дървени
„ВИЛХЕЛМ ПИК"
Вместимоспп 179,20 б.р.т.. 29,13 и. р. г.. 225 т. ГМ
Водой /местване: 290 г
Корпус: стоманен (заварен / ни гован), дървена палуба
дължина с буптрша 41,00 м
дължина на корпуса 35,40 м
дължина по горната палуба 31,37 м
дължина по водолнннм)а 29,15 м
дължина по кила 26,23 м
шнрочнна максимална 7,60 м
азене максима.шо 3,60 м
дълбочнна на трюма 4,65 м
Спонагателен двигате г: хнзел VEB SKL Magdeburg (1951),
100 к. с., 1 винт, 6,5 възела
Екипаж: 11 човека постоянен., 33 практиканти
Капитан: Хелму т Шоле
Операция Сейл: 1974 г.
Предназначение: младежки учебен вегроход
Пред ля того на 1951 г. в ГДР 6с проведен Третият све
товен фестивал на младсжта и студентите. По този по-
вод Сьюзът на свободна 1 а германска мпадеж взема ре-
шение да бъде построен учебен ветроходен кораб за
морско младежко обучение Ветроходы, коиго при
спусканего на вода получава имею на първия президент
на ГДР Вилхелм Пик, бе построен от корабостроигел-
ницата „Варнов" вьв Варнемюнде по проект на ст ария
корабостроитсл М. Шрьодср. Той е пьрвият морски ко-
раб. построен в I ДР за нуждите на млада га република,
и бе един от 1рите морски кораба, коиго тогава носеха
флат а на I ДР Корабът е заложен на стапел на 27 фев-
руари 195) г., спуснат е на вода на 26 май и е завършен
на 2 авт уст същата година в дните на Световния фести-
вал па младежта и студентите, т. с. построен е само за
около пет месеца.
„Вилхелм Пик" има стоманен двупалубен корпус с
клиперен нос. Бордовата му обшивка е дебела 10 мм, а
палубата под дървения настил 8 мм, 40-тонен баласт
oi стомана му придава значигелна устойчивост на ост-
ри курсове. В двете палубни надстройки са разположени
корабната кухня, навигапионнага рубка, радиорубката
и катоткомпанията. Компасы и кормилното колело са
на откриго в кърмовата часг. Под горната палуба е жи-
лищният кубрик за практикантиге и моряците от по-
стоянния екипаж, столова, каюта за гости и жилищни
помещения за командния състав, санитарии помещения
и две бани за скинажа. както и машинного помещение.
Под долната палуба са разположени резервоари за вода
и гориво, с което се увеличава обща)а устойчивост на
кораба
„Вилхелм Пик1 е снабден със съвременно навита-
ционно обзавеждане и спаси гелии средства, конто
включваг две лодки и два надуваеми спасителни сала
Двете му патент -котви се вдиг ат чрез шпил с рьчно зад-
вижване За кораба е характерно поддържането му пове-
че от 30 години в пьрвокласно състояние. През 1971—
1972 г. бе модернизиран, като при това бяха преустрое
ни палубните му надстройки Стъкмяването нг
класичсска 6ри1ан1ина придава на кораба добри ходов?
качества под ветрила. Досега ветроходы с достигал пай
голяма скорое г под ветрила 13 възела.
Пьрвоначзлно корабът е бил собс)веност на Съюзг
на свободната германска младеж, по чиято поръчка е
построен, а ог 1952 г. досега негов собственик е Дру-
жеството за спор! и техника на ГДР Ьригантината се
използува за ветроходно обучение на 19-годигини мла-
дежи от Морскага школа „Аугуст Люнене1’ на Дру-
жество г о в Грайфсвалд- Вик, където е немно го домашно
пристанище Завършилите курса на Морската школа
младежи получават квалификация на моряци за тьртов-
ския флот, като много от тях след това се огдават на
морската професия. Само в първите 10 години от екс-
плоатацията-на кораба 35 от неговиге ньзпитанини по-
лучават по-кьено капитански дипломи До 1981 г. „Вил-
хелм Пик11 с изминал около 90 хиляди мили и на него
са получили морска подготовка над 4000 вьзиитанипи
на Морската школа „Аугуст Лингене11. Ьригантината
извьршва предимно непродължителни у «ебни рейсове в
Балтийске мире и е добре позната в балтийските при-
станища на Съветския съют и Полша, предимно Ле-
нин! рад, Рига и Гдиня Съшо така е извършвала плава-
ния до скандинавските страни. като е посещавала Хел-
зинки и Стокхолм Пай-дьлгият досегашен рейс на бри-
гантината (8 хиляди мили) бе извьршен през 1957 г.,
при който тя посети Дурсс, Одеса, Констанца и Варна
През повече ог 30-годишната му служба досега
шест капитани са командували кораба. Първият от тях
е капитан Ернст Вайтендорф, който започва своята мор-
ска кариера на големите океански търювеки ветроходи
като юнга на 14-годишна възрасг, а когато поема ко-
мандуването на „Вилхелм Пик11 в 1951 г., е вече на 69
години, имащ след себе си повече от половин век опит
в ппаванего на ветроходи с различно стъкмяване и голе-
мина по всички океани на планетата, опит, придобиг
по всички стьпала на корабната иерархия, от юнга до
капитан далечно плаване. Няколкото месеца, за конто
капитан Вайтендорф се сътласява да командува британ-
тината, се лревръщат в чстири години. Постепенно кад-
ри за постоянния екипаж па кораба се подготвят.от бив-
шите практикам г и Сегашният капитан Хелмут Щоле бе
най-млалият сред капитаните, командували бриганти-
ната. koi аю на 32 години пое този пост през 1973 г.
Бивш шлосер. той още в училищните си години е акти-
вен ветроходец, а по-кьсно плава като боцман на „Вил-
хе.чм Пик”.
Досета „Вилхелм Пик” се е състезавал в регатата
на Операция Сейл през 1974 г., която бе посветена на
30-годишнината от вьзраждането на Полша, и бе най-
малкият в I руна га на ветроходите с право стъкмяване,
конто участвуваха в състезанието.
..Вилхелм Пик'
Държаиа: I ьрция
Име'. „Eugenios Eugenidis" („бивш „Flying Clipper*1', бивш
„Sunbeam4*, бивш „Sunbeam TI“)
Собственик; MinnicTepci во на 1ьр1овския флот — Национална
шрекния за морски ipaticnopi, Пирея
Регистрационно пристанище: Пирея
Година ни постро.чваие и корабостроителница: 1929, William
Dennv & Brothers, Дъмбъргьн, Великобритания, по проект на
G. Е. Watson & Со., Ърсканн, Великобритания
Ветрилно стькмяване: трнмачюва марселна шхуна, 13 ветрила
(3 правн не। рила), везрилна площ 1394 м2, височина на мачтите
нал водолинняiа: фокмачга 39 м, i ротмачта и бнзанмачза — по
39.80 м. полни мачти и бушприг — С1оманени, cieiu и, реи, г ико-
не и гафели — дьрвени
Вместимост: 636.34 б. р. т„ 225,71 н. р. т.. 659 т. ГМ
Водой зместванс: 1300 i
Корпус: стоманен (нитован/заварен), тикова палуба
дължина с б\ шири । а 66,20 м
дължина на корпуса 59,44 м
дължина по во юлиния I а 45,72 м
шнрочнна максимална 9,17 м
। а зоне максимално 5,49 м
дьлпочина на |рюма 5,36 м
височина на корпуса 6,50 м
Спомагателен двигател: дизел Polar Atlas (1929), 400 к. с.,
1 вши. 8.5 възела
Екипаж: 24 човека посiпинен, 54 практиканти
Капитан: Андреас Пагринос
Операция Сейл: 1956, 1958 г.
Предназначение: професионален учебен ветроход
„ЕУГЕНИОС ЕУГЕНИДИС*
„Еугениос Еутенидис4'
В I ърция още в прсдвоенните години обучението на бъ-
дешите морски офицери сс е извършвало на борда иа
учебиия ветроход „Арес". Тази внушителна ст сманена
баркентина със спомагателна парна машина е била
добре позната в пристанищата на Средиземггоморието
и Черно море, дока!о започването иа войната не слага
край на нейниге учебни рейсове. Днес традициите на
ветроходното обучение в грьцкия флот са продължени
от един от иай-красивите сьвременни учебни ветрохо-
ди - тримачт свата марселна шхуна „Еугениос Еугени-
дис”, широко известна в миналото сред морскитс кры о-
вс в европсйските страни пол постичпото си прсдишно
име „Сънбийм" („Слънчев лъч").
Сегашният гръцки учебен ветроход е построен като
наследник и с носел льрвоначално името па прочутата
яхта на лорд Браси „Сънбийм", конструирана от бри-
танская корабостроител Сейш Клер Бърн и пусната на
вода в 1874 г. Тази тримачтова марселна шхуна с ком-
позитен корпус с била по гова време една от най-изящ-
ниге и бързи ветроходни яхти.
През 1929 1 поради износване „Сънбийм" е изваде-
на от плаване и браку вана, а през август същата година
по порьчка на лорд Рънсиман с пусната на вода стома-
нената „С ъпбийм И", имаша подобии размери и ст ьк-
мяване. Тази яхта с право може да сс нарсчс класичсско
постижение на яхгостроенето, съединяващо в себе си
две спохи в историята на строителството на ветроходи
Вторият „Сънбийм" е проект Иран от известната конст-
рукторски фирма „Г Л. Уотсън", която и днес е една
от водещитс в световното яхгостроене, а построяване го
му с било вьзложено на знаменитата шотландски кора-
босгроигелница „Уилям Дени & Бръдърс", в която 60
години преди това е бил завършен легендарният клипер
„Кътн Сарк" За качество™ на построявапето на
„Сънбийм II" може да сс съди лори само по това, че и
сета, след повече от половин век активна служба на вода
неговото състоянис се опрсдсля от Регистъра на Лойд,
под чийто надзор е строен, с най-високия класификапио-
нен клас 100 А I.
До Biopara свеговна война „Сънбийм II" плава ка-
то частна яхта на лорд Рънсиман През този период тя
е имала екипаж о г 33 човека и места за десет души гос-
ти. а постоянен каптан с бил нейният собственик. След
започването па войнага яхгага нреминава в разпореж-
дане на британского Адмиралтейст во, което до 1945 г.
я използува за различии пели каго спомагателен военен
кораб.
През същата година след края на войната „Сън-
бийм II" е нродаден па известната швсдска фондация
„Абрахам Ридберг" от Стокхолм, занимаваща се с
обучението на кадри за търговския флот. След ремонт
и основно преустройство яхгага става учебен кораб на
фондацияга на мястотона продадения в 1942 г. четири-
мачтов барк „Абрахам Ридберг" и проз 1947 г. излиза
в своя прьв учебен рейс. Противно на дьлгогодишнше
си традиции у правление г о на фондацияга не нарича но-
вая учебен ветроход на името на основателя на фонда-
цияга. а му запазва наименованието „Сънбийм" като
едно от най-известните имена сред ветроходните кораби
по гова време.
Като шведски учебен кораб „Сънбийм" плава пре-
димио в европейски води, като за няколко години посе-
шава всички по-големи западноевропейски пристанища.
През 1944 г. корабът извьршва учебен рейс до Анти-
лските острови. По време на това пъгуване попада в
силиа буря, която нанася значителни повреди на ветрил-
ното му стъкмяване.
В края на 1952 г. фондацияга собственик повече гге
е можела да покрива параспалите разходи за издрьжка-
га на ветрохода и го обявява за продажба За повече от
две години „Сънбийм" е изваден от плаване в очакване
на купувач. В 1955 г. швсдската корабособственическа
компания „Ейнар Ханзенс Клипер Лайн" от Малмьо ку-
пува ьнбийм", за да обучава на нею своите млади
моряпи — традиция на голсмите скандинавски морски
компании да имат свои учебни вегроходи. която е про-
дължена и в наши дни. Компанията преименува кораба
на „Флаиш Клипер" („Летят клипер") и го поддата на
ремой г и модернизация в Карлскруна, при коею гой е
сиабден с нов комплект ветрила.
През 1956 г. „Флаши Клипер" взема участие в рс-
raiaia на пърната Операция Сейл по маршрута Торбей
(Англия) Лисабон. Корабьт се състезава и в следва-
щата Операция Сейл през 1958 г. с финал в Брест
(Франция). Oi 1960 г. корабът извьршва учебни рейсове
главно в Средиземно морс, кьдето проз 1961—1962 г
участвува в снимането на филма „Лстяшият клипер".
До 1965 । на борда на „Флаинг Клипер" са били обуче-
на общо около 300 бъдеши офицери на компанията.
На 4 гони 1965 г ..Флаиш Клипер" става собстве-
ност на грьцкото Министерство на гьрговския флот.
Като гръцки учебен кораб е преименуван на „Еутсниос
Еугепидис” на името на един гръцки корабособственик,
починал в 1954 г. Наследницаге му основават в иегова
чес! една фондация, която си поставя за цет развитие г о
на морско го образование в Гърция. Тази фондация дана
средегвата за закупу ване г о на „Еутсниос Еугепидис".
Пол ново го си име корабы се о г правя за Пирея, къдего
става тьржссгвстгото вдигане на грьцкия флаг на борда
му.
Каю учебен ветроход „Еугениос Еугенидис" извър-
шва нрез тягою двуссдмични учебни рейсове, а през зи-
ма । а по-кьси учебни плавания с продължи тел ноет ня-
ко 1ко дни. Пеговите рейсове са предимио в гръцки во-
ди На кораба се обучаваг кадет и ге от пстнадесетте
морски училища на страната, коню подготвят кадри за
грьцкия търговски флот. Учебният план обхвата прак-
тика! а на бъдещите морски офицери от различии спе-
циалности корабоводигели, механици. морски инже-
нер»! Всяка година па кораба преминават ветроходно
обучение от 1500 до 2000 кадеги
След като от 1978 г. грьцкиге морски училища на
търговския флот започнаха да приемат и момичета н
някои специалности, през лятото на 1979 г. Управле-
ниего на морского образование кьм грьцкото Минис-
терство на гьрговския флот вьведе за ирьи пъг курс на
ветроходно обучение на групи от по 50 момичета от
морските училища на борда на „Еутсниос Еугенидис".
По време на учебного плаване момичетата бъдеши
морски офицери, извършват всички дейност и по об-
служвансго на ветрилата и носенето на корабната служ-
ба. кои ю са прении гени в протрамата за младежи. Това
е един oi първите подобии случаи в цялата досегашна
международна практика на профссионално морско об-
учение на борда на учебни ветроходи.
„Еугениос Еугенидис" има двупалубен стоманен
корпус с пьрвоначална ни говака конструкция, като сме-
няйте при ремонт те листовс о г обшивка! а са заваре-
ни Горвата му палуба е покрита с тиков настил с дебе-
лина 60 мм. Носовата фигура на ветрохода представ.гя-
ва статуя на русалка. Корабът се поддържа в отлично
техпическо състоянис и е сиабден с най-съвременно ра-
дионавигациогшо, аварийно-спаси гелно, учебно и
битово обзавежданс. През 1977 г. цялото му нетрилно
стъкмяване бе изцяло подгтовено. Досега с достигал
пай-гол яма скорое г иод вег рила 16 възела.
„ДАНМАРК"
Държаеа: Дания
И.че: „Danmark"
Собственик: Министерство на гьрювияга, индустрията и кора-
бшыаването — Дирекция за морско образование, Копенхаген
Регистрационно пристанище: Копеихат ен
Година на постро.чване и корабостроителница. 19.42, Nakskov
Skibs, Пансков, Дания, по проект на Aage Larsen
Ветры то стък.ч.чване: кораб с пълно стъкмяване, 26 ветрила
(14 прави вегрнла), ветрилна плот 1бЗб м\ височина на трот-
мачта та над подолянинта 39.60 м
Вчести наст: 790 б. р, т„ 216 н. р г., 845 т. ГМ
Дедуейт: 150 т
Корпус: стоманен (ннюван), икона палуба
тьлжина с бушприта 77,00 м
дължина на корпуса 64,70 м
дьлжнна между перпснднкулярнге 54,50 м
шнрочина максимална 10,00 м
азене максммално 4,47 м
дьлбпчина на трюма 5,20 м
височина на корпуса 6,96 м
С пома гите ген двигате г дизел Frichs (1933), 486 к. с., I винт,
9.5 выела
Екипаж: 19 човека постоянен. 80 практиканти
Капитан: Oro Л. Бентсен
Операции Сей.п I960, 1964, 1966, 1972, 1976, 1980—1984 т.
Предназначение: ирофесионален учебен ветроход
Г грана с многоисковни морски традиции. Дания и днес
е една от водещите държави в търювекото корабоила-
ванс. И затова с съвссм сстествсно, че и сега в датским
ф.то1 практика ia на учебни ветроходи е неотделима
част от професиоиа тою морско обучение. Сред пред-
шественник тс на сегашните датски учебни ветроходи
има кораби. имсната па койю завинаги са останали в
златнитс страница на морската история.
През 1921 I’ в Шотландия е завършен знаменитият
учебен петмачтов барк „Копенхаген" (3965 б. р т.). по-
строен по поръчка на иискага Изiочноазиа тска кораб-
на компания. Този датски ветроход с пълно основание
може да сс смята за един от вьрховете в строителе!вото
на ветроходни кораби „Коиснхат ен" е последние! от
щеегге пенмачгови барка, коиго са посгроявани няко-
ia' и най-големият учебен ветроход, който с плавал по
моретат а.
При своя едипадесети рейс през декември 1928 г.
по време на прехода от Аржентина до Австралия край
нос Добра Надеж та „Копенхаген" безеледно изчезва, а
последвалите усилена търсения на кораба не дава г ре-
зултат. По всяка вероятност баркът с заптнал при нена-
денно нощно сблъскванс с лсдсна планина. завьршвайки
своя!а кариера и една о< най-гопемше трагедии в исто-
рия ia па мореилаването.
Не но-ма iko знаменит oi „Копейка!ен" е бившият
ла теки учебно-товарен четиримачтов барк „Викинг"
„Данмарк“
(2959 6. р г.), пуснат на вода в 1906 г . който и днес про-
дължава да служи като стационарен учебен кораб на
шведския търговски флот в пристанище!о на Гьо те-
бе рт .
( лед трагична та загуби на „Копенхагсн" и продаж-
ба । а на „Викинг" датского правитслство поръчва на
корабостроителницата в Наксков построяването на гех-
ния наследник „Данмарк" („Дания*1) каго учебен ветро-
хол за подготовка на бъдещите офицери на дагския тър-
товски флот. Снуснатияг на вода на 19 ноември 1932 г
„Данмарк", макар и по-.малък от неговите предшестве-
нник, има линиите и стъкмяването на един класически
търговски ветроход. Herовия г двупалубен нитован кор-
пус е с 1 гадка горна палуба, на която двете палубни
надстройки лича г малко Корабът с снабден с адмирал-
тейски тип котви, конто сс изгеглят с рьчен брашпил.
С паситслните му средства включват 6 големи лодки, ав-
томатично надувасми лодки и спасителям салове, Има
двоен щурвал на кьрмата. както и втори щурвал с меха-
ническо привеждане на движение™ в случай на нужда.
Корабът е отлично обзаведен с модерни навигационни
средсз ва
На пьрво време вьв вески учебен рейс на кораба са
плавали по 120 кадет и, а след основния ремонт и модер-
низация на „Данмарк" през 1959 г. техният брой е на-
малеп до 80 с oi лед на подобряването на битовиге усло-
вия Както при почти всички съвременни европейски
\чебни ветроходи. за прпвиквансто им кьм тежестиге на
морската служба кадстиге живеят в по-1 рудни условия
от постоянния екипаж. Членовеге на екипажа живеят в
каюти. дока го кадет иге снят на хамаци в общи помеще-
ния. Част от кадет и те идваг на „Датгмарк" след завьр-
шванего на курса на обучение на един от останалите
датски учебни ветроходи „Георг Стаге". Обучение™
на кораба се ръководи от Дирекцията за морско обра-
зование кьм датского Министерство на тьрговияга. ин-
дустрията тт корабоплаването.
До започвансто на Втората световпа война „Дан-
марк'* редовно извьршва учебни рейсове Проз 1939 г.
корабы заминава за Световното изложение в Ню Йорк,
кьдето то заварва избухването на войната Капитанът
на „Данмарк" получава нареждане от датского прани-
гелство поради риска при обратною пътуване и опас-
ността от гсрманско нахлуване в Дания корабът да ос-
тане в САШ
През г одините на Втората световна воина екипаж ьт
на „Данмарк" лава своя принос в борбата срещу фашиз-
ма. След нахлуването на германските войски в Дания
през 1940 г. почти всички негови кадети постъпват на
боина служба вьв флота на съюзницитс. В условията на
острия военновременен педостиг на морски командни
кадри седем от тях биват удостоени да командуваг ко-
раби още преди да навьрптат 21 година и те оставят
именат а си в история та на кораба каго „20-годишнитс
капитани" 14 кадети от тогавашния личен състав на ко-
раба загиват на морските фронтоне срещу Германия и
неините съюзници ( лед влизането на САЩ вьв войната
през декември 1941 г. „Данмарк" е предоставен на раз-
положение на американского правигелство. До края на
войната ветроходы плава под американски флаг каго
учебен кораб на Академията на Брет свата охрана на
САЩ в Ню Лондон. Кънектикьг, каго неговият капитан
Кнуд Хансен и датски те офицери ог постоянния екипаж
осгава г на кораба каю ипструктори През г одините на
войната на кораба преминават обучение повече ог 5000
американски кадети по ськратен военновременен учебен
курс, базнран на дагската учебна програма. Използува-
не то на „Данмарк" през войната от американского мор-
ско ведомство има основпа роля за продължаванего в
слсдвоенните години на професионалното ветроходно
обучение в Брет она та охрана с придобиването на се-
гашния американски учебен ветроход „Игъл".
На 13 ноември 1945 г. корабът се заврьща в Дания
и отце на следващата т едина отново млади датски моря-
пи се обучават на борда му. От тотава „Данмарк" редов-
но извьршва учебни рейсове и се поддържа в отлично
технически сьстояние. Практикантите на борда са на
вьзраст между 15 и 20 години. Те заплащат само стой-
ността на личната екипировка, необходима за учебния
рейс, плюс символична учебна такса. Експлоатационни-
ге разходи на кораба се покриват от правигелството и
от датските корабособственини в приблизително ранни
част и.
Обичайният учебен рейс на „Данмарк" продължава
около шест месеца. По време на плаването бьдешиге
морски офицери о г датския търговски флот изучават
обичайниге морски и технически дисциплини. но осно-
ва та на учебната протрама е работата по обслужването
на вст рилата и изпълняването на всички корабни за-
дължения на борда, от работа в кухнята и чистене на
помещения!а до даване на вахта на ралионавигационна-
га апаратура и на щурвала Всички палубни мсханизми
за обслужване на ветрилата, вдшане на котвите и т. н.
целенасочено са с ръчно задвижване. „Данмарк" е извес-
тен и като един от днешните учебни ветроходи с наи-
малко използуване на спомагателния двигател •— спо-
ред установената на кораба традиция дори маневрите
при влизане и излизане о г пристанище обикновено се
извьршват под ветрила. Учебната протрама на „Дан-
марк" е приета за егалон при орг анизирането на учебни-
те плавания на редина други днешни учебни ветроходи
Досега „Данмарк" е посешавал повечего толеми
пристанища по бреговете на Атлантическия и 1 ихия
океан. Карибски и Средиземно морс и др Корабът из-
пълнява и официална представит ел на функция на дат-
ски мирски нрагеник на добра воля в тгристанишатз по
света. „Данмарк" е редовен участник в регатите и мор-
ските паради на Операция Сейл и в други срещи и състе-
зания на днешни г г ветроходни кораби и е един от най-
популярниге учебни ветроходи в пристанишата на Ев-
ропа и Америка.
Останалите са ..Франс" (1890 г., 3784 б р т.), ...Мария Рмкмерс"
(1X91 г., 3822 б р т ), „Потоси" (1895 г., 4026 б р. т.). „Р С. Рик-
мерс” (190ft 1 , 5548 б р. т.) и .Франс П“ (1911 г., 5633 б р. т.).
„ГЕОРГ СТАГЕ“
Дърнсава: Дания
И че: „Georg Stage" (III
Собственик: Фондапия „Памст на Георг Стаге", Коненхаген
Регистрационно пристанище: Копенхат ен
Година на постро.чване и корабостроите лница: 1934,
brederikshavn \ aerft & Flydedok, Фредериксхавьн, Дания, по
проект на A. Larsen
Ветрилно стъкмяване: кораб с пьяни стъкмяване, 20 ветрила
(14 прави ветрила), ветрилна плоти 769 м2, височина на мачтите
над вололнния т а: фок.мячта 28,50 м, т рогмачта 29,50 м, бизан-
мачта 25 VI, долин мачти, марсе тент и, долин и .марсреи — сго-
>танени, брамегентн, брамрен и бомбрамреи — дървени
В чести пост-. 297.77 б. р. т„ 185.61 и. р г„ 396 т. ТМ
Водойз нестване: 455 т нрамто, 505 г пълно
Корпус: стоманен (нитован), тикова палуба
зължина с бушприта 52,00 м
дължина на корпуса 42,00 м
дължина между перпендикуляры те 36,00 м
шире чина максимална 8,50 м
татгне максимално 4,20 м
Спомагателен двигатсл: дизел В. & ХУ. Alpha (нроизв. 1964 —
монтнрап 1968), 220 к. с., I винг, 6 възела
Екипаж: 10 човека постоянен, 60 практиканти
Капитан: Йорген О. Берт елеен
Операция Сейл: 1956, 1960, i960, 1974, 1978, 1980, 1984 г.
Предназначение: нрофетионален \чебен ветроход
В 1882 г. датският корабособственик Карл Фредерик
С гаге в памст на починалия си единствен син Георг ос-
новава фамилната фондация ..Памст на Геор! Стаге",
кояю си иоставя за цел първоначалното обучение на
момчета, желаеши да се посветят на морската професия
През същата година Карл Фредерик Сгаге подарява за
нуждите на фонданията железния кораб с пълно стъкмя-
вапе „Георг С гаге" (212 6. р. т.), построен по нетова по-
ръчка от известната корабостроигелница „Бурмайстер
& Вайн" в Коненхаген през 1882 г. На „Георг Стаге"
вьв вески рейс са се обучавали по около 80 момчета на
выраст от 14 до 18 юдини. подготвящи се за служба в
търговския флот. Този ветроход плава като учебен ко-
раб на фонданията до 1934 г. През половинвековпата
му служба под датски флаг на него получават морска
подготовка няколко поколения морски офицери от тър-
। овския флот на страната.
На 29 август 1934 г. тогавашният „Георг Сгаге" е
закупен от знамени гия моряк и писател Альп Вилиьрс,
конго но този начин го запазва от разрушаване. Новият
собственик преименува кораба на „Джоузеф Конрад" в
чес г на известпия английски моряк и писател от полски
произход, а скулптурният бюст на капитан Конрад то-
гава е бил поставок като нова Носова фигура на кораба.
Предишната бронзова Носова фигура на този кораб,
представая ваша Георт Стдге, стой днес под бушприта
гга сегашния едноимснсн датски учебен вегроход.
Под командуватгето па капитан Вилиърс „Джоузеф
Конрад" с международен екипаж от 23 човека, повечето
младежи, извьршва през 1934-1936 г. учебен рейс око-
ло света, изминавайки 57 хиляди мили Птаването на
„Джоузеф Конрад" има важно значение за оформянето
на концепцията за пепрофесионалното младежко ветро-
ходно обучение и за неговото широко развитие през
следвоенния период. Така предшественикы на сегашния
„I еорг Стагс". макар и под друго име, остава в исто-
рията на ветроходного обучение като един от първите
ветроходи. използувани за непрофесионално младежко
обучение. Ог 1949 г, този кораб служи като стациона-
рен учебен ветроход за пепрофесионално младежко
обучение гга Му гея на морского пристанище Мистик,
щат Кънектикът.
След продажбата на пьрвия „Георг Стазе' фонда-
цията собственик поръчва на корабостроителницата във
Фредериксхавьи построяването на неговия наследник,
сегашния датски учебен ветроход със същото име Вто-
рият „Георг С гаге" е спуснат на вода гга 22 сепгември
1934 г. и е завьршен на 4 април 1915 г Макар и малко
по-голям от своя предшссгвеник, днес той е най-мал-
кият учебен вегроход с пълно стъкмяване Както и прел-
ходният учебен корап, днешният „Георг Стаге" пртпе-
жава пяла га красота на ветроход с класически тип кор-
пус и ветрил но стъкмяване. Има стоманен нитован кор-
пус с две непрекъснати палуби, конто са покрити с тиков
настил с дебелина 89 мм. Корпусы му има пет напрсч-
ни водонепроннцаеми прегради и двойно дъно. Иоси
150 г постоянен баласт, състоящ се от камьни и чугуне-
ни слит ьци, а също така в двойного му дъно има обем
за 23 т доп ьл ни гелей воден баласт. Вече повече от по-
ловин век ве грокодът се поддържа в отлично техническо
състояние if се предвижда неговото оставанс в активна
служба за огне чесе г плетня. Снабден е с модерно радио-
навигационно. аварийтго-спаситслно и учебно обзавеж-
дане Всички палубни мехаиизми за обслужване на вет-
ри гага, котвитс и т.н. са изцяло с рьчно задвижваие
според класичсската практика на учебните ветроходи.
Досега корабы с достигал най-голяма скорост под вет-
рила 11 възела
В света па учебного встроходство „Георг Стагс" с
широко известен с високото ниво па обучение на борда
му, поради което пеговитс бивши практиканти намират
добьр прием в датеките висши морски учебни заведения
или при пост ыгвансго нм във флота. Практикантите на
борда, подготвящи се за служба в дагския търговски
флот, са на выраст от 1б до 20 години. Годишно около
30 от тях продължават своего образование на държав-
ния учебен вет роход „Данмарк". Първоначално на ко-
раба е имало места за 80 практиканти. конто сега са
намалени на 60 с оглед на подобряването на битовите
условия Въпреки че учебната програма на „Георг Ста-
ге" е била първоначално оргапизирана за обучение на
момчета. през последните години също така и датски
девойки плават на кораба като част от подготовката им
за служба в търговския флот.
Какго на повече!о учебни ветроходи с добре орга-
низирана учебна прог рама постоянният екипаж на
„Георг С таге" е минимален и се състои от капитан, три-
ма вахтени офицери, механик, радист, лскар, боцман,
домакин и гогнач. Учебните занимания на борда се во-
дя г от члепове па постояпния екипаж Прог рама та на
обучснието включва изучавапето па редица теорстични
дисциплини, но нейната основа е всестранното пракги-
ческо усвояваис на морската служба по правилото „уче-
не чрез правене". Според iрадиционната практика на
датските учебни ветроходи практикант ите спят в хама-
ци, конто през деля се скатават и нареждат в специални
мрежи край фалшборда.
Практикантите, коиго ще се обучават на кораба, се
избират всяка година през фсвруари от управлението на
фондацнята. За обучението практикантите заплатит
символична учебна такса, като за покризане на сксплоа-
тационните разходи на кораба фонданията получава
субсидия от държавата. Всяка година „Георг Стаге" из-
вършва по едно учебно плаване с продължителност око-
ло шест месеца. ог април до октомври, което обичайно
е в северпоеврог гейски води В първите дни на плаването
„Георт Сгаге" извьршва еднодневни преходи със спус-
кане на котва. като влигането й става обикновено през
нош га. След гова въвеждане на практикам i и ге в фуд-
ностите на морс ката служба ветроходът тръгва в оби-
чайпия си учебен рейс, в който посегпава пристанища в
Швеция. Норвегия и Великобритания
Проз октомври ,,Георг Стагс1' сс връша в своето
регистрационно пристанище Копснхаген и гам пракги-
кантитс извършват зимното сваляно на стькмяването
му като част oi обучение! о През зима га корабът оста-
ва във военноморската корабостроителница в Копенха-
ген, кьдето през пролстта отново се подготвя за своя
слелващ рейс. Проз есснта и зимата нсговите практикан-
1П продължава! обучение!о си на моторни тьрговски
кораби. Па първия и втория „Георг Стаге“ от 1882 г.
досега са проминали морска подготовка повече от 8000
практ и каш и.
..Геор! Стаге“
„ФУЛТЪН»
Държава: Данин
Име: „Fulton"
Собственик: Датски Национален мучен, Копенгаген
Регистрациоино пристанище: Марстал
Домашне пристанище: Коненхаген
Гедина на построяване и корабостроителница: 1915,
L, Johansen, Марс «ал, Дания
Ветри то стъкмяване: тримачтова марселна шхуна, 12 веч рила
(2 правн ветрила), ветри л к а плит 460 м2, дървен рант оу г (бор)
Вместимост: 102 б. р. 6U н. р г., 199 г. ТМ
Дедуейт: 160 т (кант товарен кораб)
Корпус: дървен (дъбов), борова палуба
лължнна с бушприта 35,36 м
дължина па корпуса 28,24 м
дължина по водолнниит а 26.46 м
шнрочнна максимална 6,98 м
1 а тене максимално 2,56 м
Спомагателен двигател: ди тел Skania-Vabis (1978), 250 к. с.,
1 ниш, 8 выела
Екипаж: 6 човека постоянен, 30 практиканти
Капитан: Й. Й. Йитефсен
Предназначение: учебен ветроход за младежко обучение, меди-
цинско-терапевгични и соцнално- тераиев тични пели
Сегашпото предназначение на дагската тримачтова
марселна шхуна „Фултън" гтредставлява интересно съ-
четание на различит е аспект и на сьвременното ненро-
фесионално ветроходно обучение. Сьщевременно то
има за цел гюддържането на кораба в активна служба
като ,,жив“ музей и запазпането му в автентичен външен
вид като типичен представител па широко разпростра-
нените само допрели няколко десетилетия датски товар-
ки ветроходи от Северно и Балтийске мире
Шхуната с била спусната на вода на 26 март 1915 г.
от корабосгротелница1а на Л. Йохансен в Марстал,
Дания Този типичен балтийски ветроход влиза в екс-
плоатация като обща собствеиост на няколко местни
моряци от Марстал. При спускансто на вода шхуната
с била наречена на имею на знаменития американски
изобретател Робьрг Фултън (1765—1815), което запазва
до наши дни. Първоначалното предназначение на „Фул-
тън" е било пренасянето на солена риба от Нюфаунд-
ланд до различии европейски пристанища и в своето
пьрво плаване той изминава разстоянието от Нюфаунд-
ланд до Ливърпул за 11 денонощия — едно отлично по-
нижение за товарен ветроход с такава големина. Също
така „Фултън” пренася сол от Средиземноморието, пла-
ва с товари от пимент, зърно и дървен материал в скан-
динавски я крайбрежеи трафик.
През мар) 1923 i шхуната е била нродадена на ка-
питан Карл Иохансон от шведскою пристанище Барсе-
„Фулгьн"
бьок. кой io в продвижение на 13 тодини плава с пся в
мест мата крайбрежна търговия. В 1925 г. на ветрохода
за пръв пы е бил монтиран спомагателсн двигател мар-
ка „Скания" с мошност 35 к с., който през 1931 г. е бил
заменен със сномага гелен дизел о г 50 к. с. Последова-
телниге смени на дизелите на „Фултън14 илюстрират по-
ст епснното нарастване на мощността на двнгателите на
балтийскитс товарни ветроходи и съответно редуииране
на гяхното встрилно стькмяване в периода от 20-ге и
30-те години до наши дни. Така в 1951 г. на шхуната с
бил поставен дизел с мощност 120 к. с., който ь 1962 г.
е бил заменен с дизел „Скания-Вабис11 от 180 к. с., зад-
вижващ винт с регулируема стъпка През 1978 г. той на
свой ред бе заменен със сегашния спомагагелен двига-
тел на кораба с мощност 250 к. с., но вече при възстано-
вено в автентичния му вид встрилно стъкмяване.
В 1936 г. „Фултън" с бил проладен на Карл Вар
Андерсон и Густав Еверт Андерсон от Скьорхамн, Шве-
ция, които демон тира г ветрилното му стъкмяване. През
април 1960 I. „Фултън11 отново се врьща под датски
флаг, закупен от капитан Роар Б X Ниелсен от Аал-
борг, Дания, коего става нового му регистрационно
пристанище. По това време шхуната е била вече чисто
моторен кораб и нейният собственик и капитан Роар
Ниелсен я използува за превозване па пимент от Аал-
борт до друт и датски пристанища. През декември
1969 т „Фулт ьн“ завьршва своя последен товарен рейс.
След 54-годишна служба каго товарен кораб „Фул-
тън11 бс зала ген и възст ановен благодарение на инциати-
вата и усилия та на зрима души със съвсем различии
професии. Капитан Могенс Фрон Ниелсен, който е пла-
вал като кадет на „Георг Стаге“ (II) и внослсдствие ста-
ва старши помощник на „Данмарк", е един от хората,
които най-добре са оценивали предимствата на практи-
ка! а на учебен ветроход. В края на 60-ге години той
посвещава усилията си в намирансто на подходящ ко-
раб, който да бьде прсустросн в младежки учебен ветро-
ход По съшото време известния! дагски специалист по
морска история и археология Оле Крумлин-Педерсен,
директор на Института по морска археолотия на дат-
ский Национален музей (един от главните създатели на
реконструираното „живо"1 селище oi желязнага епоха в
Роскилде, близо до Копенхаген), е имал идея та за запаз-
ването, реет а ври ранете и поддьржането в активна служ-
ба ка го „жив" музей на един от дат ските „бал1ийски
търговци", които сьставляват цяла епоха в скандинав-
скат а морска история
През 1969 г. Оле Крумлин-Педерсен проучва въз-
можностите за закупуването за датския Национален му-
зей на някои от онслслите дотогава стари датски товар-
ни шхуни и кечове. Така през януари 1970 г. капитан
Ниелсен и Оле Крумлин-Педерсен обединяват своите
усилия и концепции за използуване на бьдещия кораб и
през февруари същата Юдина закупуват „Фултън11 със
средства, подарени за тази цел от датския индустриалец
Е. Фискер. През пьрвата по.швина на 1970 г. в Аалборг
„Фултън" бе основно ремонтиран и възстановеп в ав-
тентичния му вънитен вид на тримачтова марселна шху-
на. който е имал при построявапето му през 1915 i На
31 май 1970 г. реставриранияв „Фулгън11 бе офипиално
предаден в собственост на датския Национален музей.
На 6 юни същата i едина шхуна!а излезе в своего първо
учебно плаване с практикантн студента о г Копенхагеп-
ския университет Първият и дългогодишен капитан на
„Фултън" бс Moichc Фрон Ниелсен, инициаторът за не-
ювото преврьщане в учебен ветроход. Спорсд сканди-
навската традиция корабы да бьде ретиыриран там,
кьдетоепостроен, от 1970 i pei истрационпото приста-
нище на „Фултън отново с Марстал.
Първоначално, както и сета, корабът с бил стопа-
нисван пряко от датския Национален музей, а от 1971
до 1975 г. това е било извършвано от Музея на викин!-
ските кораби в Роскилде. През първиie години от екс-
плоатацията на „Фултън" е имало трудности с финанси-
рансто на no-naiai ьшни ie стали от неговата реставра-
ция и на гскущитс разходи за учебните му плавания,
коню са били преодолели през зимата на 1972—1973 г.
с дарение от фирма!а на Керн Джесперсен, строителят
на новата сграда на Музея на викингскиге кораби в
Роскилде.
„Фултън" има еднопалубен масивно построен дъ-
бов корпус Палубата му в кърмовата част е стъпало-
видно повдигната. образувайки полую г. Зад фокмачта-
та има една малка палубна надстройка, в която е разпо-
ложена кухнята. Товарният му трюм с дължина 13,72 м
сс използува за жилищен кубрик на практ икантите, кои-
го снят в подвесни койки (хамаци). Характерен за вет-
рилното ci ькмяване на шхуната е раздвоения г формар-
сел (рафи), който в този му вид е рядко срещан при
днешнитс ветроходи.
„Фултън" има интересно и многостранно приложе-
ние, кое io включна повечсто аспект и на съвременното
нспрофесионално ветроходно обучение. С мною от реа-
лизирапите на шхуната експери мен тапни идеи в тази об-
лает 1я е пионер в световната практика „Фултън" из-
вършва както обичайни учебни рейсове с по 30 момчета
и момичета на вьзраст от 15 до 22 години, така и учебни
плавания с медипинско-терапсвгични и социално-тера-
псвтични цели Шхуната птава в учебни рейсове с изос-
тавапш или бавноразвиващи сс ученици с цел развитие
на техните морално-волсви качества и и31раждане на
системни । рулови навици Значителни положит едни ре-
зултати са постигнати в подобряването на исихолоти-
ческото състоянис и самочувствие! о на деца, юноши и
девойки с телесни недъзи, конто плават на шхуна!а като
практикантн. Учебно-терапевтичниге рейсове на „Фул-
гьн" си спсчелиха високо обшествсно признание и те се
субсидират от датското ведомство за детски социални
грижи и от други датски държавни институции и служ-
би.
Редица нови експерименгални идеи са реализирани
и в самата организация на учебните плавания на „Фул-
тън", но време на конто практически всички корабли
дльжности се изпьдняват ог практикантн Дори капи-
ганските функции се предоставят на момче или момиче
от учебния състав на борда, разбира сс, под внимател-
ния контрол па капитана. На кораба с прието практи-
кант ите oi състава на всяка вахта сами да определят
помежду си задълженията. коню всеки о г гях ше изпъл-
нява на борда. Учебните плавания са смесени с мом-
чект и момичета. и обикповено имат продължителност
по една седмица Рапоните на плаване са предимно в
Би ггийско море и досега шхуна га е участвовала в реди-
ца балтийски ветроходни учебни състсзания
„ЛИЛА ДАН“
Държава: Дания
Име: „Lilia Г>ап“
Собственик: Корабна кампания „Д. Лаури! сен", Копенхаген,
нзползува се oi Морского училище на търювскня флот в Коп-
нет (до Свендбор!)
Регистрациоино пристанище. С вендборт
Домашни пристанище: Koi 1вед
Година на постромване и корабостроителница: 1951, J. Ring
Andersen, ('вендбор) , Дания
Иетрилно стък и.чяане: двумачтова марселна шхуна, 10 ветрила
(2 прави ветрила), ветрилна плот 280 м2, виепчина на гротмэч-
тата над водолннняла 22,60 м, дървен рант оу г
Киестимост: 94,77 б. р. г., 12,47 и. р. 1.
Дедуейт: 140 т (ако се нзползува като товаре» кораб)
Корпус: дървен (тъбов), борова палуба
дължина с бушприт 32.50 м
дължина на корпуса 25,80 м
дължина между перненднкулярите 23,20 м
шнричипа максимална 6,28 м
। а гене максима, ню 2,50 м
дълбочина на 1рюма 2,40 м
височина на корпуса 3,10 м
Спомагателен двигате г. дизел В. & V¥. Alpha (1950), 95 к. с.,
1 вши, 7.5 вьзела
Екипаж: 4 човека nocioHiieii, 18 практиканти
Капитан: Джим Лофт
Предназначение: професионален учебен ветроход
„Липа Дан" е наследник и тфодължитсл на многого-
дишната традиция на нзвестиата фамилия корабна ком-
пания „Д. Лауритсен" от Копенхаген да обучава кадри
за свейте кораби па борда на собствени учебни ветрохо-
ди, традиция, която датира еще от 1930 г. Като учебни
кораби на гати компания в миналото са плавали и два
друт и сет а съществуващи учебни вегрохода днешната
австралийска баркентина „Ню Индевър" (като
„Тюрьо") и гафелният кеч „Сойте Десрн" (II) (като
„Ноона Дан"), сета плаваю под флага на ФРГ
Шхуната е построена от знаменит ат а датска кора-
бостроигелница на Дж. Ринг Андерсен в Свсндборг по
поръчка на собствепика на компанията Кнуд Лаури гсен,
който проз 1930 г. за пръв път вьвежда обучението на
палубни офицери за компанията на борда на тримачто-
вата учебно-товарна марселна шхуна „Фаньо“ Корабът
е заложен на стапел през май 1950 г., спуснат е на вода
през януари 1951 г. и е завършен и влиза в строя през
март с. г. Наречен е със съкратеното име на дъшерята
на Кнуд Лауритсен, Инге Лизе Лауритсен Лофт — Ли-
ла. Приставките „Дан" или „Дана" като съкращсния ог
Данмарк Дания, и сета традиционно фигурират в
имена! а на много от кораби ге на компанията. Въпреки
че „Лила Дан" е построен като учебен ветроход за под-
готовка на палубни офицери на компанията, по конст-
рукция, обводи и начин на строеж той с напълно анало-
гичен с класическите датски балтийски товарни ветрохо-
ди. Поради това спалното помещение на практикантите
е в тази част на кораба, която би трябвало да с товарен
трюм, и по същата причина в списъците на своя флот
компанията собственик но (радиция посочва дедуейг на
кораба 140 г, отговарящ на товарная капацитет на съ-
шия този трюм, въпреки че корабът не носи товари в
пет о. Доколкото предпишите учебни ветроходи на ком-
панията са били говарно-учебни кораби. това е одно
символично подчертаванс на приемствеността в това
отношение. Външната прилика на „Лила Дан" с един
традиционен „балтийски гърговсц" е подчертана от
заобления нос и транцевата кърма, от червено боядиса-
ния масивен дъбов корпус и класическото гафелно стък-
мяванс. Долният марсел на шхуната носи емблемата на
компанията собственик.
„Лила Дан" има еднолалубен корпус с полуют и
палубна надстройка зад т рот мач । ага. Под палубата ос-
вен спалното помещение та практикантите има кают-
компания и капитански каюта. Корабът носи три спаси-
телю! лодки. Снабдсн с с модерно павитационно и учеб-
но обзавежданс Устойчивостта се оситурява от 12-то-
нен баласт, от конто 10 т олово и 2 т камьни Досега
шхуната е достигала най-голяма скорост под ветрила
до 7 вьзела. „Лила Дан" извьршва учебните си рейсове
изключително в датски води, предимно край остров
Фюн. където е домашпото му пристанище
Шхуната с била специално поръчана и построена
за учебен ветроход на основаното от компанията през
1943 । „Морско училище па Д. Лауритсен” в Коп вед.
От 1973 г. дейността на училището се провежда по
учебните прог рами на Дирскпията за морско образова-
ние кьм датского Министерство на търговията, индуст-
рия та и корабоплаванст о. Училището приема момчета
и момичета, конто грябва ла са завършили средното си
общо образование. Освен на „Лила Дан" практикантите
впоследсгвие извършват учебни плавания и на два от
хладилните кораби на компанията „Д. Лауритсен".
„Лила Дан“
„ГУАЯС“
Държаеа: Еквадор
Ине: „Guayas"
Собственик: Еквадорски виенноморски сняв
ha мао пристанище: I уанкнл
Година ни нострояване и корабостроитеяница: 1976.
\stilleros & Tallercs Celaya, Ьнлбао. Испания, по проект на
Sentrmar (Sencr Sisternas Marinos S. А.), Мадрид, Испания
Ветри./но етък ччване: барк. 23 вегрила (10 прав» веч рила), веч-
ри ша плот 14Ю м1, височина на мачтите над кила- фокмачга
42,10 м, гротмачта 43,80 м, бнзанмач1а 34,60 м, стоманен ран-
। оут
Водойз нестване: 1153 г ст андар i но, 1300 г пълно
Вмести.ност: 934 б. р. г., 1397 т. 1М
Дедуейт: 234 г
Корпус: стоманен (заварен), 1 икона палуба
дьлжиня с бушприта 78,40 м
гължнна на корпуса 62,40 м
дължина меж гу перпенлнкуляризе 56.10 м
широчнна максимална 10,6U м
азсне максимално 4,70 м
дьлбочнна на ipioMa 4,40 м
височина на корпуса 6,60 м
Спочагате ten двигате.г. имел General Motors (1977), 700 к. с.,
I ниш, 10 ньзе'ла
Екипаж- 87 човека постоянен, 84 пракгикангм
Капитан: калиг аи ге навио (капитан II ранг) Марко I у ера
Вгйншмиля
Операция ( ей г: 1980 i
Предназначение: профссионале-н учебен вегроход
Пре г 1977 г. влезе в сгроя новияг еквадорски учебен
барк „Гуаяс" - вторият но ред голям учебен вегроход
(след колумбийския „Глория"), построен през последни-
те години от испанската корабостроителница „Селая" в
Билбао по проект на морската конструкторски фирма
„Сенермар" в Мадрид. Опиты от строитслството и екс-
плоатанията на „Глория" позволи просктирането и по-
строяването на този почти еднотипен с нея барк да ста-
не само за около 14 месеца конструктивна!а му доку-
ментация е изгозвена за три месеца, през следващите
чегири месеца бе построен корпусы и още седем месеца
бяха необходимы за завършването и изпитването на ко-
раба. „Гуаяс" бе заложен на стапел на I юни 1976 г.,
спуснат на вода на 22 ок томври с. г и бе завьршен на
I юти 1977 г. На 27 юли успешно приключиха ходовиге
му изпитания в Бискайския залив, а през ноември
1977 г. баркы пристиг на в своето базово пристанище
Гуаякил, къдсто бе офицналио включен в състава на ек-
вадорскитс военноморски сипи
..Гуаяс'* носи име, коего е тясно евързано с история-
та и морските традиции на страната Това е имсто на
вожда на индианского племе хуанкавилка през първите
години ог испанската колонизация па Еквадор, опсъде-
то произхожда и названието на главното пристанище
на страната Гуаякил, както и на реката Гуаяс най-
голямата. вливаща се на тихоокеанский бряг на Амери-
ка. С' името ..Гуаяс" е бил наречен и първият парен ко-
раб. построен в Еквадор през миналия век в корабо-
строителницата в Гуаякил Носовою украшение на
„Гуаяс" представлява фигура на разперсн кондор от Ан-
дите, който с част от националния герб на Еквадор.
„Гуаяс" има двупалубен стоманен корпус със зава-
рена конструкция Горната му палуба е покригас тиков
настил с дебелина 51 мм Баркы представлява почти
еднотипна модификация на колумбийския „Глория",
който бе построен девег години преди нею. Различава
се от „Глория" сьс своя по-дълъг бушприт, с по-мощния
си спомагагелей двигатсл. както и с намалената височи-
на на надо 1 ройка га пред бизанмачта га. Ветроходы с
снабдсн с най-съвремснно радионавигационно, аварий-
но-спасително, бигово и учебно обзавеждане. Досега е
достиг ал нал-голяма скорое г под ветрила до 14 възела.
На „Гуаяс" извьршват учебни плавания кадетите ог
послсдния курс на Воснпоморската академия в Гуаякил,
а също така и бъдещият матроски и подофицерски съ-
став на военноморскиге сили Среднага вьзраст на
практиканти тс на борда е 21 година. На кораба има и
жилищни помещения та седем гости, конто обикновено
са чуждесгранни морски офицери „Гуаяс" извьршва
продължителни учебни рейсове, като обичайниге райо-
ни па плавания! а му са в Тихия океан и Карибско море
Проз 1980 г. „Гуаяс" за пръв пьт взе участие в Опера-
ция Сейл, в която постиг на значителен успех, завоювай-
ки второю място в своя клас в пьрвата регата на Опе-
рацията по маршрута Кил Карлскруна. По време на
Операция Сейл еквадорският барк бе предмет на значи-
телен ин герес и бе ггосетен ог хиляди хора в пристани-
ща га па Кит, Карлскруна и Фрсдериксхавьн.
„Гуане**
„ВАРУНА
Държави: Индия
//.we: „Varuna"
Собственик: Индийски Морски кадетски корпус, Бомбай
Регистрациоино пристанище: Бомбай
Гедина на постро.чване и корабостроителница: 1980, Alcock
Ashdown (Mazagon Dock), Бханншар (до Бомбай), Индия, ио
проект на Colm Mudie, Лиммнгтън, Хэмпшир, Великобритания
Ветри то стъкм.яване: бриг, 11 ветрила (6 прави ветрила), вет-
ри. 1 на н.ннп 418 м2, височина на тротмачтата над палубата
22,86 м (цели мачт и), рант оу г от алуминиева сплав
Вместимост: 83 б. р. г„ 72 п, р. 1.
Водоизместване: 11)5 т
Корпус: стоманен (заварен), тикова палуба
дължина с бушприта 29,57 м
дължина на корпуса 23,22 м
дължина по подолянинm 19,50 м
широчнна максимална 5,96 м
г азене максимално 3,05 м
височина на корпуса 3,90 м
Спо нагите шн двигатели: 2 дизела kirloskar Cummins (1980),
200 к, с. (2 х 100 к. с.), 2 винта, 9 възела
Екипаж: 10 човека постоянен, 24 практиканти
Капитан: тент енант-командер (канит ан-лейтенант) Г. Йеш ар
Предназначение: младежки учебен ветроход
Учебният бриг „Варуна" бе построен за индийский Мор-
ски кадетски корпус каю едногипен кораб с британския
„Роялист". Индийският Морски кадетски корпус е мла-
дежка обществена организация, основана в 1936 г., коя-
то развива своята дейност в г ясно еътрудничество с ин-
дийски ге военноморски сиди и има за цел даването на
пьрвоначална практически морска подготовка на ин-
дийскитс момчета и момичета на възраст между И и 15
години с оглед на професионалното им ориенгиране
кьм свентуална бъдеща служба вьв военноморския или
търювекия флог на страната, а също така създаването
на потенциален резерв за военноморскиге сиди. О г
1956 г. индийският Морски кадетски корпус прераства
в общопационална организация с управителей съвет в
Бомбай и клоновс в Кочин. Калку га, Мадрас и Висакха-
патнам.
Бригът бе построен от корабостроителницата на
Алкок Ашдаун в Бхавнагар, до Бомбай. която е дъщер-
на компания па най-юлямата индийска корабосгрои-
гелница Мазагон Док в Бомбай, Той бе заложен на ста-
пел на 21 март 1979 г., спуснат на вода на 27 август
1980 г. и бе завьршен през февруари 1981 г. На 20 ап-
рил 1981 г. в Бомбай начал ник-щабьт на индийските
военноморски сили адмирал Р Л. Перейра извьрши
официалната церемония по влизапето в строя на „Вару-
на11 като учебен ветроход на индийский Морски кадет-
ски корпус, след което той извьрши своею първо учебно
плаване от Бомбай до Мормугао.
„Варуна" носи имею на морски бог от индийската
митология Носовата му фигура представлява морският
змей Ананта Наг, язден от годподаря на морею и вятъ-
ра от ипдийския епос. Интересно е, че цветовата схема
на надводния борд на ,. Варуна" е напьлно аналогична
с тази на „Роялист", но с разменсни Цветове докаго
„Роялист" има черен надводен борде бяла ивицас нари-
сувани на нея фалшиви орьдейни порти. „Варуна" има
бял корпус с аналогична т ьмносиня ивица, което е про-
днктувано от горешия индийски климат.
Вьв всеки от учебните рейсовс на „Варуна" нолуча-
ват практически морски опит и умения но 24 пракгикан-
ги от ипдийския Морски кадетски корпус. Като учебна
такса се заплата само една минимална сума за разходи-
тс за храпа Резултатите от реализираната с „Варуна"
учебна npoi рама получиха висока оценка от командува-
пето на индийските военноморски сили, което планира
да бьде построен един по-голям индийски учебен встро-
ход с места за 90 практиканти.
Обичайпите учебни рейсове на „Варуна" са край за-
падите брегове на Индия, каго пай-чесIо посещаваните
пристанища са Гоа и Кочин. През 1982 г. ветроходът
извьрши свосто най-дълго досегашно учебни плаване с
ирод ьлжи тел нос г 35 дни от Бомбай до Коломбо (Шри
Ланка). Средня га възраст на нракгиканти ге на борда
е 15 години Освен практическата морска и ветроходна
служба по време на плаването те усвояват знания по
навигация, работа с корабнитс машипи и механиз.ми и с
корабната радиостанция. Десстчленният постоянен еки-
паж се сьстои от 6 човека щатен сьстав — капитан на
кораба, каптан по маневритс с вегрилата, помощник-
капитан, механик боцман и готвач, и четирима ръково-
дигели на вам иге, който са инетруктори от местните
отделения на индийский Морски кадетски корпус, откъ-
дсто са практикантите в сьответното учебно плаване
Членоветс па шатния екипаж са военноморски персо-
нал. който сс осигурява ог индийските военноморски си-
ли. Досега „Варуна" е достигал най-голяма скорост иод
вс 1 рила 8 вьзела.
„Вар>на“
Държава: Ин,ншс ши
Име: „Dewaruci*
Собственик: Индонезинскн военноморски см.ти
Кашей пристанище: Джакарта
Година на построчване и корабостроителница: 1953,
Н.С. Stiilcken & Sohn, Хамбург, ФРГ
Ветри 1но стъкмчване: баркентина, 16 ветрила (5 прави ветри-
ла). ветрилна плот 1100 м\ височина на । ротмачтата над палу-
бата 35 м, долин мачти и бушприт — сюманени, стеш и и реи —
„ДЕВАРУЧИ44
дьрвенн
Водаизместване: ХЮ г стандартно, 886 г пълно
Корпус: стоманен (ннтован/таварен), тнкова палуба
дължина с бутпнрнга 58,27 м
дължина на корпуса 49,66 м
дължина между перпенлнку лярит е 41,50 м
широчниа максима, тиа 9.50 м
। азене макси маяно 4,24 м
височина па корпуса 7,04 м
Спомаг отеле н двигатсл: дизел М. Л. N. (1953) , 600 к. с.,
1 винт, 10,5 възела
Екипаж: 32 човека постоянен. 78 практиканти
Капитан: ком ан. тер (капитан III рант) Г. Варсоно
Операции Сейл: 1964 г.
Предназначение: професионален учебен ветроход
След извоюването на независимостта на Индонезия
сред страни ге, конто оказваха съдействие при изгражда-
нето на флота на млада га република, бете и Югосла-
вия Това е причината за решението на индонезийскою
правителство да закупи учебен ветроход, однотипен с
югославская учебна марселна шхуна „Ядран". Строе-
жът на индонезийский учебен вегроход бе вьзложен на
корабостроителницата „X, С. Шюлкен & ЗотГ в Хам-
бурт Строителе твою на кораба е било извършено за
много кратък срок — по-малко от 9 месеца Баркенти-
ната е заложена на стапел на 15 октомври 1952 г., спус-
кала на вода на 24 януари 1953 г. и е завьршена на 9
юли с. г. При спускансто на вода ветроходьт бе наречен
на имею на морския бот от индонсзийската миюлогия
Деваручи. владе тел на морегата и закрилник на мори-
ните и рибарите. Дьрвената Носова фитура на кораба
представлява статуя на бога Деваручи
Баркентинага има две основни палуби и една шел-
гьрдечна палуба, която сьединява бака и юта и е място
за действие на скипажа при маневрите с вегрилата В
надстройки I е на главната палуба са жилишните поме-
щения за офицерите (в кърмата), а в средната част —
на подофицерите и останалата част от тюстоянния еки-
паж На тази палуба се намира и корабната кухня. В две
отделки помещения на долната палуба спят кадетите,
койю се подготвят за офицери от военния или тьртов-
скня флот. Що се отнася до подготовкам на кадри за
търговския флот на страната, ветроходпото обучение и
сета донякъде има нрактическо значение в буквалния
смисъл на дума та, тъй като и днес голяма част от
крайбрежния риболов и товарните превози между мно-
тобройните острови на Индонезийския архипелаг се
осътцествява от хиляди ветроходни съдове с пай-раз-
нообразно стъкмяване и големина.
В задната част на долната палуба на „Деваручи" се
намира т складовете за продоволствие. конто са напра-
вени с оглед на експлоатацията на кораба в тропически
условия. 'Жилишните помещения на баркентината също
са снабдени с провс трителни и окладигелни инсталаиии
Корабы има седем спасителни лодки и е снабден с една
адмирал тейска и една па тент-ко тва. Те се вадят с браш-
пил с комбинирано задвижване (ръчко и слект рическо),
конто е и единственнат споматагелен механизьм на па-
луба га. 200 гона твьрд баласт осигуряват на кораба не-
обходимая устойчивост. Максимално доститнатата
скорост на „Деваручи”4 под ветрила е 12,8 възела.
Баркентинага извьршва учебни рейсове предимно в
из।очноазиатски води Досега е участвувала в три меж-
дународно прояви на учебните ветроходи. През юли
1964 г. „Деваручи" взе участие в парада на Операция
Сейл в Ню Норк, а през май 1970 г. — в тържесгвата
в С идней по случай 200-годишнинага ог огкриванего на
изт очного авсгралийско крайбрежие от капитан
Джеймс Кук. През октомври 1983 г. индонезийската
баркентина взе участие във Всгроходния фесгивал
„Уърлд Ссйл-83" в Осака заедно с „Пилон Мару",
„Кайво Мару”. „Есмералда", „Глория", „Куаугемок",
„Дар Млоджиежи", „Сатриш" и „Джи Фунт".
Деваручн'
113
Държава: Ирландия
Име: „Asgard 11“
Собственик: Министерство на отбранага, Дъблнн, нзползува се
от ирландская Ветроходна учебна комисия (Организация „Ас-
1 ард“), Дъблнн
Регистрациоино пристанище: Дъблнн
Седина на построчване и корабостроите гница: 1981, John
Tyrrell & Sons, Арклоу, i рафство Уиклоу, Ирландия, по проект
на John Tyrrell
Встрилно стъкмяване: брит ан тина, 11 ветрила (3 правя ветри-
ла). ветрилна площ 372 м2, височина на мачтите нал водолнння-
я: фокмачя 21,10 м, гротмачя 23,40 м (цели мачги), дървен
ран! иут
Вместимост’. 120 б. р. г,, 182 г. ТМ
Корпус: дьрвен (ироко и дъб), гикова палуба
„АСГАРД 11“
дължина с бз ширит а 30.48 м
дължина на корпуса 25,60 м
дължина по водоливняя 21,34 м
широчина максимална 6,71 м
(азсне максимално 2,90 м
Спомагателен двигате.г. дизел Bergins (1980), 126 к. с., 1 винт,
7.5 вьзела
Ькипаж: 5 човека постоянен, 20 практиканти
Капитан: Ерик Хейли
Операция Сейл: 1982, 1984 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
Красивата ирлапдска бригантина „Асгард II" е третият
перед учебен ветроходен съд под флага па тази страна
и първият от гях, който е специално конструиран и по-
строен за това предназначение. Началото на ветроход-
ното обучение в Ирландия бе положено през 1968 г.,
когато ирландското прави гелст во формира организа-
пията „Асгард" по подобие на бритапската Ветроходна
учебна асоциация. Тогава то предостави на тази органи-
зация за използуване като учебен ветроходен съд за не-
професионално обучение гафелния кеч „Асгард", конст-
руиран и построен през 1905 г. в Ларвик, Норвегия, от
знаменитая норвежки корабосгроигел Колин Арчър, съ-
здагеля на Нансеновия „Фрам".
През юли 1914 i. „Асгард" отплава за Ссверно мо-
ре, където приема от друг кораб товар от 700 пушки,
предназначени за готвешото се ирландско вьстание сре-
щу британскою господство. След трудно и рисковано
плаване накрая пушкитс са били доставени в ирландско-
то пристанище Хоул на 26 юли 1914 г., в самото навече-
рие на Пьрвата свет овна война Този исторически вет-
роходен съд смени няколко собственник до 1961 г., ко-
гато бива закупен oi ирландското правителство
„Асгард" извършваше редовни младежки учебни
рейсове от I96X до 1974 г , когато неговото техпическо
сьсгояние вече нс позволяваше по-нататъшната му екс-
плоатация В 1979 г. той бе запазен като музеев истори-
чески кораб. изложен за посещения.
Поради големия успех на учебните плавания на
„Асгард" още след излизането му от активна служба
ирландското Министерство на отбраната, коего заедно
с Министерствого на финансите отговаря за дейността
на организацията „Асгард", взе решение за построява-
него на сегашната ирлапдска учебна бригантина. Пьр-
воначално бе определено тя да носи името „Брендан",
но впоследствие бе решено новият учебен ветроход да
бьде наречен на имею на ньрвия ирландски учебен вет-
роходен съд „.Асгард". Междувременно през 1975—
19X0 г. учебпата програма на организацията „Асгард"
бе нродължена па борда на преусг роения за тази цел 30-
юнен бермудски кеч „Крейдьн".
Коиструирапсго и построявансто па новата учебна
бригантина бе възложено па извсстния ирландски кора-
бостроителен инженер Джон Тирьл. чияго реномирана
корабосгроителница в Арклоу е сиециализирана от де-
сет илег ия в строежа на дървени кораби и яхта (там през
1959 г е построена и знамени гага яхта на известния са-
мотек ветроходен сър Франсис Чичест ьр Кларк „Джип-
си Мот ПТ“). В игреки че проекты на бригаптината бе
изготвен още през 1975 г., като сс предвиждаше тя да
бъдс построена за Операция Ссйл-76, поради различии
причини тя бе заложена на стапел през декември 1979 г.
Немного спускане на вода стана през януари 1981 г., а
на 7 .март същата година в Арклоу се състоя гържестве-
нага церемония па влизането на „Асгард 11“ в служба.
Британ гипата е построена по най-рсномираните
технологии на традиционною дървено корабостриене
еггоред изискванията на Ретистьра на Лойд за клас 100
А1 Нейпата конструкция сьщо е в традиционен ст ил,
по в нся се съдържат и някои елемен ги от съвременного
строителе гво на вегроходи, по-специалпо в оформле-
пието на навигационнага рубка на кърмата и нейниге
цели мачт и с краспици без стеши, характерни за кла-
сическия тип рангоут. Корпусы на „Асгард II" има ма-
сивен дьбов набор и обшивка от ироко с дебелина от
51 мм до 76 мм (ироко г о с тропически вид дьрвесина,
кой го поради превъзходнитс си качества по отношение
на здравина. дьлготрайност и устойчивост против гние-
пе и прояждане е един от най-високо ценените материа-
ла при строителството на дървени плавателни сьдове).
Главпата палуба и палубигс на юта и бака са изработе-
ни от тик с лсбслина 51 мм Британтината носи баласт
с маса 30 г Досега е достигала най-висока скорост под
ветрила до 11 възела В средната част на корпуса са раз-
положени един 12-местен и един 8-местен кубрик за
пракгикантите, кои го са обзаведени с нсподвижни кой-
ки на два стажа, маси за хранене. както и хит иенно-би-
тови помещения В кърмовата част са разположени
каюткомпания и отделяй каюти за 5-членния постоянен
екипаж. Корабът с сиабден с модерно радионавигацион-
но. аварийно-спасително и битово обзавеждане.
Носовага фигура на „Асгард 11“ представлява
изящно израбогена статуя на летендарната ирландска
героиня Г'рейн Маол (1530—1592), прочута със своята
смслост и независимо държане като водач на един ог
ирландските родове. Сыцевременно тя е извършвала и
дрьзки морски походи и нейният современник сьр Ри-
чард Сидней я описва като „най-знамени тата жена —
морски капитан".
„Асгард И" има 9-месечен навигапионен сезон, ка-
то учебните рейсове започват от началото на март и
продължават до края па ноември. Те имат продължи-
гелност но 7. 10 или 14 дни вески, каю практикантиге
се сменят в края на вески рейс. Обичайните учебни пла-
вания се извьршваг край бреювеге на Ирландия. Вели-
кобритания, Северна и Западни Европа Целите на про-
грама г а на бриг ан гина г а са преди всичко общо разви-
тие и закаляване на характера на младите хора чрез
полноправною им участие във всички дейносги по уп-
равление го и всскидггсвпото поддържане на кораба, ма-
нсвритс с ветрила га и г. н.
Учебните плавания на „Асгард II" са достыши не
само за ирландски г е младежи и девойки, но при ранни
условия и за младежи и девойки от всяка друга страна
Обикновсно бриг ангина га извьршва смесени плава-
ния с момчета и момичета. Пракгикантите общо се
разделят на чегири категории млади практиканта, на
възраст ог 15 до 21 години. каго единсгвено гази трупа
има предимсгво при комплектуванею на всеки учебен
състав; „възрастни" практиканта, на възраст над 21 го-
дини за тези две категории не се изискват каквнто
и да е предвари г елни морски или ветроходни знания,
подготовка или практика; „вырастай" с ветроходен
опит на възраст над 21 години, ръководители на вахта,
на възраст от IX до 25 години, които вече са преминали
курса на обучение на борда па „Асгард П" или на друг
ветроход с право стъкмяване. Учебният състав обичай-
но сс комплект ува от младежи и девойки от всички то-
репосочени категории, каго наличието на по-опитаи
практикам г и на борда облекчава функциите на 5-член-
ния постоянен екипаж. Такси те за учебните плавания са
минимални и включват само стойността на храната, на
вноската за лична осигуровка и наем за необходимата
гимна специална екипировка, която се дава от кораба.
„Асгард II" плава под командуването на капитан
Ерик Хейли, който изпълняваше тази длъжност и на
предпишите два ирландски учебни ветрохода „Асгард"
и „Крейдън" и който с един от главните създатели на
ветроходното обучение в тази страна.
Държава: Испания
Име'. .Juan Sebastian de Е1сапо“
Собственик'. Кралскн испански военноморски сили. Военномор-
ско училище, Марин
Базово пристанище: Кадис
Гобина на построяване и корабостроителница: 1927, Astilleros
Echevarrieta & I arrinaga, Кадис, Испания, по проект на Charles
Ernest Nicholson — Camper & Nicholsons, Саугхампгън, Вели-
кобритания
Ветри то стьк мчване: четиримачт ова марселна тштна, 20 ве>-
рнла (4 и рани ветрила). ветрилна ттлош 2467 м*, височина
на мач1Н1е над водолнннята 48.77 м (еднакво виеоки мачт),
долин мачги. бушприт и фокрея - сзоманени, стентн, останали-
ге реи. I нкове и т афе тн — орет опеки бор
Водоизмествине: 3421) т с i андарт но. 3754 т пълно
В чести мост: 2478 т. ГМ
Корпус: стоманен (ннтован), г и ко в а палуба
„ХУАН СЕБАСТИАН
ДЕ ЕЛКАНО“
дължина с бушприта 112.80 м
дължина на корпуса 94,11 м
дължина между перпснднкулярите 79,12 м
тиронина максимална 13,15 м
газене максимално 6,89 м
височина на корпуса 9,00 м
Спомагателен двигател: дизел Sulzer-Bazan, 1500 к. с., I винт,
10 вьзела
Екипаж: 208 човека постоянен, 80- -100 практиканти
Капитан: капитан де навио (капитан I рант) дон Мануел ле ла
Иуенте Сикре
Операция Сейл: Ю64. 1976 г.
Предназначение: професнонален учебен ветроход
„Хуан Себастиан де Елкано“
„Хуан ( ебасгнан де Елкано" в грзнсатлантическатa priaia на Операция Сейл-76
(. гара морска страна, Испания има големи традиции в
професионалното ветроходно обучение на своите флоь
ски кадри. Освен сегашния испански учебен ветроход до
50-те години за учебни цели се използуваха баркът „Га-
латея" и баркентинага „Балеарес". първият от конто и
сега е стационарен учебен кораб на испанските военно-
морски СИЛИ.
Сегашният испански учебен ветроход „Хуан Себас-
тиан де Елкано" е построен за нуждиге на испанския
фдо1 но специален проект на британската фирма „Ксм-
ньр & Никълсъне" Корабът е заложен на стапел на 24
ноември 1925 г , спуснат е на вода на 5 март 1927 г. и
влиза в съсгава на испанските военноморски сил и на 28
фсвруари 1928 г. Наречен е на името на испанския капи-
тан Хуан Себастиан де Елкано, който в 1526 г след
смъртта на Магелан успешно гавършва първото в света
околосвстско плаване. Носовата фигура на кораба пред-
став, тява коронована женска статуя.
Характерно за „Хуан Себастиан де Елкано'4 е кла-
сическото гафелно стъкмяване. Корпусы му има много
дълъг ют и голяма палубна надстройка в срсдата на
кораба. Шхуната с обзаведена с модерни навигационни
и радиопавигационни уреди, сред конто жирокомпас,
ехолот. два радара „Дека" и др. Танковете на кораба
побнрат 230 т тсчгго гориво, с което той има далечина
на плаване 10 хил. мили със скорое г 9,5 възела. Като
кораб от военноморски ге сили има въоръжение о г две
37 мм скороегрелни орьдия. Има съвременни сгтасител-
ни средства, конто включват 12 лодки, 10 надуваеми
лодки и няколко спасителям надуваеми сала „Хуан Се-
бастиан де Елкано" е най-големият плавагц вегроход с
шхуново стъкмяване в света и заедно с италианския
„Америго Веспучи", аржентинския „Либергад" и чилий-
ския „Есмералда" е един от че« ириге най-голсми учебни
ветрохода на военноморскиге сили
Корабът извършва дълг и учебни рейсове до различ-
ии части на света и е добре познаг в големите пристани-
ща на Европа. Северна и Южна Америка. През 1964 г.
се състезава в грансатлантическага регата на Операция
Сейл, как го и през 1976 г., котят о взе участие в регагата
от Канарските до Берму деки те острови, в която зае пе-
го място в своя клас „А" от осем у час г ну ваши в този
клас ветрохода. При старта гга следващия етап в Хамил-
тън испанският вегроход не по иегова вина се сблъска
с „Либерт ад", ври коего беше счупена стенгата на фок-
мачтата му и 19 души о г екипажа бяха ранени Поради
получените повреди „Хуан Себастиан де Елкано" се от-
тегли от този етап па състезанието. но след достигането
на бреговеге на САШ, стъкмяването му бе ремонгирано
и корабы взе участие в големия парад на ветроходните
кораби в Нго' Йорк.
На борда на „Хуан Себастиан де Елкано" гглават
по девег месеца кадет иге от греги курс на испанското
Воснноморско училище, конто нече са произведены в
звание гардемарини (guardias marinas). Общият курс на
обучение в училището грае пет години
Учебният курс на кораба вк почва но шест часа на
леи теоретично обучение по метеорология, астрономия,
обща и морска истории, английски език, както и обуче-
ние за работа с елекгронна апарагура и навигационни
уреди. Калетите лават редовна вахта като моряци, а съ-
що така порея грябна да даваг своите нримерни препо-
рьки на вахгения офицер но отношение на практическо-
то управление на кораба. Кадетите обслужват и пре-
доставеггите им навигационна каюта и метеорологична
станция и работят като ггомощници на щатния персонал
в радиорубкага и машинною отделение. Главната цел
на обучението на кораба е основною усвояване от каде-
тите чрез практическа работа на всички корабни дейнос-
ти, както и практическо обучение за изпьлнение и дава-
ло па команди Ингересни са свидетелствага на вьншни
очевидци, плавали на кораба по време на стар га в Ха-
мил г ън на ретатата на Операция Сейл-76, за голямото
самообладание, смелост и дисциплина на целия личен
състав и хладнокрьвиего на капитана и вахгения офи-
цер, проявени по време на сблъскването с аржентинския
„Либергад", благодарение на което корабът получи от-
носително мачки повреди.
Дьрмсива: Hi алия
Име'. „Amerigo Vespucci" (II)
Собственик: И юлиански военноморски сили. Военноморска
академия, Ливорно
Базово пристанище: Ла Специя
Година на построяване и корабостроителница: 1931, Canlieri
Navali, Кас । ел а маре ди Стабия (до Меапол), Италия, по проек!
на I t.-Col. Francesco Rolundi
Ветрилна стъкмяване: кораб с пълно стъкмяване, 23 ветрила
(14 прави не (рила), ветрилна плит 25X9 м2, височина на ipoi-
мачтата над горна1а палуба 46 м, стоманен рангоут
Вобоизчестване: 3543 т стандартно, 414b т пьлни
Вместимост: 2686 i ТМ
Корпус: сюманен (нилован), [икона палуба
дължина с бушприта 100,60 м
дължина на корпуса Я2,30 м
дължина между псрнендикулярите 70.00 м
пирочина максимална 15,50 м
1а<ене максимално 7,20 м
дълбочина на трюма 6,90 м
височина на корпуса 11.30 м
Спичагате гни двигатели: дшел-елек i рнчегко тадвижване — 2
ди шла F iat (1964), 2 елек1р«1 енсрагора, 2 е.тек i родви! а геля
Marelli, 2000 к. с. (2 х 1000 к. с.), 1 пинт, 10,5 възела
Екипамс: 303 човека постоянен, 105 нракчккангн
Капитан: Капкюно ли васелло (капитан I рант) Тулио де Куал
Операция Сейл: 1962, 1974, 1976 г.
Предназначение: професнонален учебен ветроход
„АМЕРИГО ВЕСПУЧИ"
„Америго Всспучи^ е най-големият италиански учебен
ветроход, който сьс своя външсн вид значит елно се от-
личава от останалите съвременни юлеми учебни ветро
ходи, наподобявайки ветроходен кораб от пьрвата по-
ловина на XIX в.
През 20-тс години рьководството на италианските
военноморски сили рентава да се построят нови учебни
ветроходи за нуждите на Воснноморската академия в
Ливорно, едно о г пай-с гари те и авторитетна морски
учебни заведения в Италия, което от осповаванего си
през IXX! г. до днес нодготвя италиански морски офи-
цери Проектирансто на двата еднотипни ветрохода е
извършено по идея на старнти лейтенанта oi италиаи-
ския Морски инженерен корпус Франческо Ротундн,
който предлага ге да бъдат построено но подобие на
класичсскитс ветроходни линейни кораби от миналото
столетие, последните запазени ог конто традиционно са
служсли в края на XJX и иачалото на XX в каго учебни
кораби вьв флотите на юлеми те европейски морски
дьржави
При спускането им на вода от стара га военноморски
корабостроителница в Кастеламаре ди Стабия двата
еднотипни ветрохода са иаречепн па имената на двама
от най-вел иките мореплаватели на всички времена, кои-
го Италия е дала на света. Първият ог гях, спуснат на
вода на 4 април 1928 г., е наречен „Кристофоро Колом-
бо". След завършването на Вюрата световна война но
условията на мирния договор с Италия през фсвруари
1949 г. „Кристофоро Коломбо" бе предаден на Съвет-
ския съюз. Като съветски кораб е преименуван па „Ду-
най" и бе използуван до 1963 т като учебен ветроход
на сьветския военноморски флог в Черно морс с базово
пристанище Одеса. През 197| г. „Дунай" бе изваден от
състава на сьветския военноморски флот и браку ван
Вторият еднотипен учебен ветроход получава
името на великия флорентинец Америго Веспучи
(1451 1512). „Америго Веспучи” е заложен на стапел
на 12 май 193D г.. снуснаг е на вода на 22 фсвруари
I93I г. и влиза в строя на 15 май същата година. Той
е вторият италиански учебен ветроход, носеш гова име
Пьрвия! „Америго Веспучи" с бил построен вьв Вене-
ция през 1879—1884 г. като един от последните големи
парно-ветроходни военни кораби.
Със сходство™ си със старинен ве1роходен лине-
ен кораб „Америго Веспучи" освен величествен и я си
вьншен вид има предимството при една определена то-
лемпна да има максимален брой на екипажа. Със своите
450 човека личен състав (а в някои плавания и повече)
италианският ветроход има най-многочисления екипаж
сред големиге учебни ветроходни кораби, което дава
възможност за обучение на кораба на i олям брой нови
кадри. „Америго Веспучи" с един от най-големите пла-
ващи ветроходи в света в наши дни
Приликата с трипалубен старинен линеен кораб
особено е подчертана с белите ивици на фона на високи-
те черни бордове. обозначаващи на старите вегроходи
липните на оръдейните палуби. Носы и кърмата са бо-
гато украсени с изящна позлатена резба, изобразяваща
виещи се растения. Скулптурна фигура на Америго Всс-
пучи в естествена големина у красива носа, а задната
част завьршва с разкошна кьрмова галсрия. на която се
излиза през капиганския салон. Богатого стилно обза-
веждане на представителниге помещения, трите про-
ст орни закрши палуби по цялата дължнна на кораба,
класичсското пълно встрилно стъкмяване създават ат-
мосфера га на една отминала епоха.
Как го на стариннитс военни вегроходи, на „Амери-
го Веспучи" храната се пригогвя в чегири отделим кух-
ни за капитана, офицери те, кадет и ге и останалия ли-
чен състав. Кадет и it спят в хамаци, които през дсня,
сложепи в спениални горби, се подреждат в мрежи край
бордовеге. На с гариге военни вегроходи те са се пост а-
вя ги там като защита от пушечния огън на противника
и за проветрение. На кърмата се намират разкошно об-
завсдениге помещения на адмирала (ако има такъв на
кораба), капитана и офицерите. Всички палубни мсха-
низми имат комбинирано ръчно и механично задвижва-
не. като последнего се използува само в редки случаи.
Корабът се управлява от четверен щурвал. който по ко-
рабного разписапие сс обслужва от осем рулеви За вьр-
тснсто на тппила, с който се изваждат котвите, са нсоб-
ходими усилията на 16 кадети Личннят състав на кора-
ба е-разделен на три вахти, в състава на всяка от кон то
влизат един офицер, двама старши подофицери, шест
боцмани. 85 матроси и 40—50 кадети. „Америго Веспу-
чи" е може би послсднияг и единствен учебен ветроход,
на който в най-голяма степен сыцествува a i мосферата
па един голям военен кораб от миналого
Сыцевремснно гози ветроход по своята конструк-
ция и технически обзавеждане отговаря на пай-сьвре-
менните изисквания Масивннят корпус и ранг оутът му
са изработспи от висококачест вена сл омана. Освен мо-
дерною спомагателно задвпжване („Америго Веспучи"
е елинственият дизел-елсктроход по спомагателния си
двигател сред плаващитс днес ветроходи) корабы е
сиабден със съвременно навитационно и учебно обза-
веждане, модерни спасителни средст ва, а между другого
и с високопроизводигелна инсталация за дестилирапе
на морска вода. „Америго Веспучи" има далечина на
плаване q двигател 5450 мили със скорост 6,5 възела.
Като кораб от военноморските сили носи вьорьжение
от четири 76 мм оръдия и две малокалибрени зенигни
оръдия Досега ветроходът с модерни зирван през 1951
и 1958 г., а през 1964 г. бс основно прсобзаведен вьв
военноморската корабостроителница в Ла Специя, при
което му бяха монтирани нови машини.
На „Америго Веспучи" се обучават кадетите от
първи курс на Военноморската академия в Ливорно,
която подгогвя офицерски кадри по различии специал-
т тост и корабоводители, корабни инженери, морски
лекари и др Преди постънванего на ветрохода бъдещи-
тс морски офицери преминават специална тренировка
„на сухо". В двора на акадсмията, коя го се намира до
самия морски бряг, е вкопана в земята една напълно
сгъкмсна голяма бригантина, която служи га стациона-
рен учебен ветроход. Под нейните мачт и и бушприт е
опъната предпазна мрежа. На нея кадеги ге се уча г да
работ я т по рейте и да свикват с ияколкото десетки мет-
ри внеочина, които ги отделят от палубата.
Обучението на „Амершо Веспучи" е характерно с
продължителните учебни рейсове. Всяка година през
май ветроходът трыва в редовния си учебен рейс. От
влизансто си в строя досега освен ма тките пъгувания в
Средиземно море този ветроход е извъритил 45 далечни
учебни плавания траеши от три до пет месеца През
1933 и 1951 г. „Америго Веспучи" посещава Съединени-
тс щати, през 1952 г. Бразилия и Аржентипа, а през
1963 г. извьршва продьлжително пътешествие по
крайбрежието на Централна Америка. През 1975 г. вет-
роходы посети Амстердам за тържесгвага по случай
70()-т одишнииата от основаването на града, а през
1978 т извърши интересен екологичен рейс в Средизем-
но мире с дължина 3 хил. мили, който имашс за цел
извьршването на научни наблюдения и изеледвания за
замъреяванего на това море и провеждането на серия
конференции и цропагандни мероприятия в тази насока
в няколко големи средиземноморски пристанища. Тра-
диционного ежегодно учебно плаване с около Европа
и затова ветроходът е добре познат в редица големи
западноевропейски пристанища С тежкия си високо-
борден корпус и относи гелно малкага ветрилна площ
„Америго Веспучи" няма много добри ходови качества
под ветрила и това е причината, поради която той нс
участвува в състезателната част на Операция Сейл, но
през 1962, 1974 и 1976 г вегроходы беше сред участни-
циге в заключителните паради на Операцията През зи-
мата на 1983—1984 г корабы премина основен ремонт
и модернизация
Държава: Италия
И не: „Pah пц г о’" (бивш „Jean Marv Aline44, бивш „Commandant
Louis Richard")
С061 твеник: Италианскн военноморски сили, Ноенноморски
училище, Ла Мадалена. Сардинии
Бачови пристанище: Ла Мадалена
Гедина на поетро.чване и корабостроителница: 1934, ('hantiers
Dubigeon. Нан i, Франция
Ветри то стъь нчване: баркешнна, 14 ветрила (4 прави внри-
ла), ветрилна площ 1970 м\ височина на мачтите над аодоли-
ннята: фокмачта 35 м, т рот мачт а 34,50 м. би тан мачт а 30 м (це-
ли мачти), поманен рант оу т
Водой зместване: 1042 т стандартно. 1341 т пълно
Вмести.чост: 858 б. р. т.
Корпус: стоманен (нитован), тикова палуба
„ПАЛИНУ РО“
дължина с б) шири । а 68,95 м
дължина на корпуса 58,98 м
дължина между нерпендикулярите 50,00 м
широчина максимална 10,09 м
газене максимално 4.84 м
височина на корпуса 5,70 м
Спо.чагателен двигатсл: дизел Fiat (1954), 450 к. с., 1 винт, 7,5
въ зела
Екипаж: 48 човека носюянен, 70 практиканти
Капитан: каттитани ди корвета (капнзан III раш) Джанкарло
Орнонн
Предназначение: профес ион а лен учебен вегроход
Италианската учебна баркентина „Палинуро" е един от
плаващите в паши дни бивши търговски ветроходи, кон-
го до Втората световна война и в първите следвоенпи
I одини още се използуваха в риболова и трансатланти-
ческий търговски трафик Този ветроход със здрав сто-
мансн корпус и отличии морсходни качества е построен
през 1934 г. от известна га корабостроителница „Дюби-
жон" в Нант, имаща голе.ми традиции в строителе! во го
на ветроходни кораби. за фирмата „Бриан" от Сен Ma-
io. Баркентината. плавагца първоначално под имсто
„Командан Луи Ришар", а след това като „Жан Марк
Алин".с била използувана като риболовеп кораб в райо-
на на Нюфаундланд и за превозване на уловенага риба
до нейното регистрациоино пристанище Сен Мало.
11 края на 40-те години командуването на игалиан-
ските военноморски сили е търсело подходящ вегрохо-
лен кораб за ну ждите на обучепието на своите кадри и
през 1950 1. купува баркентинага от риболовната фирма
„Армсм Глатр" от Сен Мало за ради нейниге добри мо-
реходки и технически качества. През 1954—1955 1. ко-
рабы е основно ремонт иран и преустроен за бьдещото
му използуване като учебен ветроход. като тогава му с
менгирам сет ашният спомагателен двигател. На 16 юли
1955 г. баркентината влиза в строя под своего ново име
„Палинуро" — така сс е наричал кормчията на кораба
на Гней, когато той с отплавал според легенда та от раз-
рушена! а Троя към Аненинския полуостров.
.Палинуро" есъвременен учебен ветроход. напьлно
снабдеп с модерни павигационни и учебни средства.
Има далечина на плаване с двигател 5390 мили със ско-
рост 7.5 вьзела Характерно за корпуса с. чс кърмовата
полупалуба е мною дълга и достига до гротмачгата.
Красив вил на баркентината и придана бялата ивица с
фалшиви оръдейни порти вьрху черните бордове, която
мипава под палубнита линия На носа и кьрмата корпу-
сът е у красен с декоративна орнаменти. конто сс съчста-
ват с носовата фигура, представляваща статуя на Пали-
нуро
На 16 толи 1955 г. „Палинуро" излнза в своего пър-
но учебно плаване и от тотава редовно извьршва ежетод-
ни учебни рейсове прсдимно в Средиземно море. Каде-
тите, конто се обучават на кораба, са 17 18-годиптпи
момчета, подтотвяши се за бьдетци щурмапи или като
персонал за управление на пристанищата. Баркентината
досега нс е участвувала в проявите на Операция Сейл.
В началото на 80-те години по-нататъшното оста-
ване на „Палинуро" в активна служба изисквашс полла-
тането му на основеп ремонт и модернизация. Във нрьз-
ка с това командуването на италианскитс военноморски
сили първоначално ттредвиждаше кетового бракуване и
замснянето му с нов учебен кораб, но предвид големите
разходи, необходима за това. бе решено „Палинуро" да
гтремине основен ремонт и цялостна модернизация и да
остане в активна служба през следвашите десетилетия.
Осповният ремонт- и модернизация на баркентина-
та бяха извьршенп през 1984—1985 т вьв военномор-
ския арсенал в Месииа, при което бяха изцяло поднове-
ни встрилното стъкмяване и всички корабни системи. В
първия си рейс след ремонта „Па тинуро" бе предоста-
вен за целите на Дстския фонд на ООН (UNICEF), кое-
то включваше нодреждапето на съответиа експозиция
на кораба и организирането на изложби, посвстсни на
тази организация и събирането на средства за нейната
дсйност в редица пристанища в Средиземно и Адриати-
ческо море, конто ветроходът посети при това плаване.
„Палинуро" има стоманен питован корпус с издиг-
нати бак и ют и открига главна палуба в средня га му
част. Единствеиата палубна надстройка се намира зад
бизанмачтата и в нея са разположени щурманскага ка-
бина и радиорубката. Корабът носи чстири спасителни
и рабо г ни лодки и надуваеми спасит елни салове. Харак-
терно за встрилното стькмяване на баркентината е, че
гафелните ветрила на гротмачгата и бизанмачтата се
обират кьм мачта га и гафела, конто е неподвижно фик-
сиран по височина, а нс чрез спускане на гафела кьм
гика. Този начин на обиранс на гафелните ветрила е ти-
пичен за ветрилнитс стъкмявания па военпоморските
ветроходни кораби о г в гора та половина на миналия век
(сыция । ип гафелни ветри га е имала и бьлгарската
учебна бригантина „Асен" (I)), докаго обиранего на те-
зи вегрила чрез спускане па гафела към т ика с характер-
но за търговските ветроходи Досега „Палинуро" с до-
ститал най-голяма скорост под ветрила 8 ньзела.
„АУЪР СВАНЕН44
Държаяа: Канада
//wr: „Our Svanen" (пиши „Sviinen44, бивш ,,11, С. Andersen”,
бивш „Pacific44, бивш „Mathilde44)
Собственик: Кралски канадски Морски кадетски корпус (Дъг-
лас А. Хавьрс), Виктория. Брит лиска Колумбия
Регистрационно пристанище: Сгорноуей, Великобритания
Домашно пристанище'. Виктория
Година на построяване и корабостроителница: 1922,
К. Andersen, Фрсдсрнкзуид, Дания
Ветра то стъкмяване: баркен тина, 16 вс i рила (4 прави вег ри-
ла), ве1рнлна плот 402 м\ височина на грогмачтага над водо-
лииията 23.47 м, дървен рангоут
Вместимост: 119,26 б. р. I., 81,10 и. р. г.. 178 т. ГМ
Корпус: дървен (дъбов!, палуба — ды гаска ела
дължина с бушпрнга ЗХ.Ю м
дължина на корпуса 30,48 м
дължина но вотолинияга 25 ДЬ м
широчина максимална 6,74 м
। а зене максимално 2,90 м
дълбочина на грюма 2,44 м
Спомагатеяен двигате.с. дизел В. & W. Alpha (1955), 155 к. с.,
1 винт, 8 възела
Екипаж: 4 човека постоянен, 21 практиканти
Капитан: Дылас А. Хавьрс
Операция Себ е. 1982, 1984 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
Днешната канадски баркентина „Ауър Сванен“ с
построена през 1922 г. вьв Фрсдсрикзунд— Дания, ка-
то товарната гримачтова гафелна шхуна ..Матилде“
Камо и стотици друг и датски товарни ветроходи през
тези години гя е била предназначена за експлоатация в
скандинавский крайбрежен график, в който тя п гава поч-
ти половин век, пренасяйки главно зьрно и други раз-
нообразии товари между пристанищата в Балтийске н
Северно морс. През този период корабът сменя няколко
собственник и имена и неюна (а история е сходна с тези
на много друт и бивши датски товарни шхуни и галеаси,
конто днес плава 1 като учебни и круизно-туристически
ветроходи под флаговете на различии страни
През авт уст 1969 г, шхуната. която по това време
носи името „Сванен" („Лебе д'4 — на датски език), е за-
купена от британский капитан Дылас Хавьрс и съпруга-
та му Маргарет, коиго променят името и на „Ауър Сва-
нен“ („Нашият лебед“). През следващите дссст години
те гтредприемаг основно ремонт Иране и вьзетановяване
на ветрохода за използуването му за учебни и чаргърни
плавания През 1970 i. шхуната е преустроена в баркен-
тина. а възстановяването и преустройството й са извър-
шени в старите репомирани корабостроитслници в Ню-
кьобинг, Дания, Вилфранш сюр Мер, Франция, и в Ан1-
лия. Корабът има превъзходно построен масивен дъбов
корпус с дебелина на въпшната обшивка 102 мм, обли-
цована с модна ламарина в подводната част, и палуба
от дъгласка ела с дебелина 76 мм. От дьгласка ела с
изработен и класическият рангоут на кораба. Ьаркенти-
ната носи постоянен баласт от чугунени слитъци с маса
42 гона. Нейната иай-голяма досега дост Игната скорост
под ветрила е I 1 възела.
През 1979 г. баркентината отплава от Англия през
Барбадос, Панамский канал и Сан Франциско за Викто-
рия, в канадската провинция Британски Колумбия, къ-
дего бе наета за постоянно използуване като учебен вст-
роход от кралския канадски Морски кадетски корпус —
обгпествена организация, коиго развива свояга дейност
с подкрепи га на воснноморскитс сили и си поставя за
цел чрез плаване па учебен ветроход давансто на пьрво-
начална морска подготовка, развитие на характера ись-
здаване на навици за живот и дейност в кодек г ив на
канадските младежи и девойки с огпед на създаването
на един потенциален резерв за военноморските сили
Учебният сьс гав на „Ауър С'ванен" се сьстои о г практи-
канти на възраст от 16 до 21 година.
През следващите години баркентината извършваше
редовни учебни рейсове по тихоокеанского крайбрежие
на Канада и САШ. вьв водите на Хавайските острови и
в Карибско море. Вытреки че „Ауър СванетС е учебен
ветроход гга кралския канадски Морски кадетски корпус
и е базиран в Канада, неговото ретистрационно приста-
нище е Сторноусй па остров Люис (Северна Шотлан-
дия) и гой плава под британски флаг.
През проле! га и тягою на 1982 г баркентината с
екипаж от канадски младежи и девойки извърши учебно
плаване от Виктория проз Панамския канал до Ла Гуай-
ра, Вснецусла, огкъдсто се сьстсзаваше в регатата на
Амсриканската ветроходни учебна асоциация по марш-
рута Ла Гуайра — Филаделфия — Ннлгорт — Лисабон,
откьдето се включи в последний етап на Операция Сейл-
82 от Виго до Саутхампгъп След участието си в Опера-
ция Сейл-82 баркентината се отправи към малкия дат-
ски град Троенсе, къдсто през зимата на 1982—1983 г.
премина ремонт в местната реномирана корабострои-
телница на Михаел Киерсгард. която има вековиа не-
прскъсната традиция и опит в строигелството и ремон-
та на класичсски дървени ветроходи. След завьршване-
го на ремонта „Ауър Свансн“ се отправи към Англия,
където на 15 април 1983 г. взе на борда си първата за
тази година трупа от канадски морски кадет и, с който
извърши трансатлантически учебен рейс през Маями,
Флорида, до канадските провинции Нова Шотландия и
Нюфаундланд. През 1983 г. баркентината извършваше
учебни рейсове с канадски морски кадети о г атлантиче-
ского крайбрежие на страната.
I
..Дуър Сванен“
123
Дьржава: Канада
Име: ..Robertson 11“
Собственик; Вприходно н жн гейски учебни дружество „Ро-
бьргсьн II, Виктория, Британски Колумбия
Регистрациоино пристанище; Виктория
Година ни поипрочване и корабостроите.гница: 1940,
W. С. McKay & Sons, Ше.гбьрн. Нина Шотландия. Канада,
майст ор-корабос трои тел Hugh ,.Baud“ McKay
Ветри.то стък.ч.чване: двумачгова гафелна шхуна. 7 ветрила,
ветрилна нлош 524 м2, височина на мачтите над видолннията:
фокмачта 28,65 м, г ри г мачт 32 м, дървен рашоут (смърч н
дътласка ела)
В чести ноет. 98 б. р. г., 84,82 н. р. 1.
Водой i че^тване: 250 г
Корпус; дървен (дъб я бук), палуба — дъгласка ела
дължина с бушприта 39,62 м
дължина на корпуса 32,<И1 м
дължина по торната палуба 31,09 м
дължина по вололннинта 27.43 м
тпирочнка максимална 6,71 м
гатене максимално 3,66 м
дълбочина на трюма 2,29 м
Спомагателен двигател: ди тел General Motors (проитв.
1953 — основно ремонтиран 1981}, 250 к. с., 1 винт, 8.5 вьзела
Екипаж: 5 човека постоянен. 30 практиканти
Капитан: Мартин Дж. Кларк
Предназначение: младежки учебен ветроход
“РОБЪРТСЪН 11“
„Робъртсън 11“ е една от малкото оцелели до днес зна-
менит и риболовни шхуни от Нова Шотландия, ловува-
ли в района на Гранд Банкс (Големите плитчини)
един от най-богатите в света риболовни райони. разпо-
ложен край атлантического крайбрежие на Канада. Се-
гашното поддържане на „Робъртсън II" в активна
служба е един отличен пример за сьчетаване на непро-
фесионалного млалежко встроходно обучение със запаз-
вансго на морскою наследство на една страна.
Шхуната t иосгросна през 1940 г в Шелбърн, в ка-
надским провинция Нова Шотландия малък граде
вековни традиции в дьрвеного корабостроене родно
място на прочучия създагсл па най-голсмите и най-бьр-
зите американски клипери Доналд Макей (1810- —1880),
който е имал своя корабостроителница в Бостън, САЩ.
Нейното създаване е дело на месгната корабостроител-
ница, принадлежаша на тази знаменита новошотланд-
ска корабостроителна фамилия. Според традиционная
практика на местною дьрвено корабостроене шхуната
е била построена без работни чертежи в обичайния сми-
съл на това понятие, а според изработен от майстора-
корабостроигел дървен модел. Тя е била порьчана от
известната новопютлапдека рибарска фамилия Робърт-
сьн, чисто име носи и до днес. На тази фамилия са при-
,. Робъртсън 11“
надлежали един след друг три кораба за риболов в
Гранд Банкс, носещи имената „Робъртсън", „Робърт-
сън II' и „Робъргсън III".
За десетилетия „Робьр1сьн II". работ в канад-
ский риболов в Гранд Банкс. Каго риболовна шхуна ко-
рабьг е имал екипаж от 20 човека и е носел ла борда си
осем лодки дбри — за разлика от траулерите риболов-
ните шхупи от Гранд Банкс са ловували чрез тези от-
лично пригодспи га прсднашачснисто си лодки, дълги
около 5 метра Рано су грин рибарите са се отдалечавали
на няколко мили oi шхуната в студените и неспокойни
открити води на Банкс, всеки сам в своего дбри, „очи
в очи" с морсто, разпускайки своите вьдици. дълги по
сготипи Mei ри и със стотици закрспсни на гях риболов-
ни куки. Це. и а на риболова е била преди всичко мору-
ната, един ог най-цсннитс рибни видовс. След напълва-
него на [рюма с осолсна моруна работа, коя г о поня-
кога е продьлжавала със седмици и месеци без огбиване
до присшнище, шхуните са се връщали в своите родни
пристанища, често в необявени ветроходни състезания
помежду си за вьзможноспа първи да продадат своя
улов на по-високи цени. Нерядко при присгиг ането от
скипажитс им са липсвали рибари, изчезнали безеледно
със свои гс дбри в студените, место бурни и нокриги с
мы ia води на Гранд Банкс и Дсйвисовия пролив.
През 1974 г. „Робъртстн IT" от плава за Викто-
рия столицата па провинция Бриганска Колумбия на
тихоокеанского крайбрежие на Канада, за да започне
нова । гава в своята кариера каю младежки учебен вет-
роход на базираною гам Ветроходно и житейско учеб-
но дружество „Робьрсьн П“. Шхуната започва да из-
вършва учебни плавания още през същата година, а от
1980 г. принадлежи па сегашния и собственик. Вегро-
ходното и житейско учебно дружество „Робъргсън П“ е
обшесгвена образователни организация, която има за
цел чрез пълноправното участие в учебните плавания на
„Робъртсън П" да възпитава канадскитс младежи в дух
на задружпа работа, друтарство, колсктивизьм и дис-
циплина. Учебната програма на дружеството цели също
така близкого практическо опознаване на природата и
нейното равновесие Вторият основой аспект от дей-
постта на организацията е реализирането на проекта за
реставрация г а и ноддържането на „Робъртсън П“ в не-
говия автентичен вид като част от канадского морско
наследство, коею се извьршва постепенно и без прекъс-
ване па учебните плавания Само малък брой от канад-
ските риболовни шхупи от Гранд Банкс са запазени до
наши дни и „Робъртсън II" с единсгвсният представи-
те.т на тези исторически съдове, базиран на тихоокеан-
скою крайбрежие на страната.
Учебната протрама на „Робъртсън II" е базирана
на развитието както на духовните, гака и иа физически-
те качества на младите хора чрез учебните плавания.
Емблемата на дружеството представлява силует на дву-
мачтова гафелна шхуна, плаваща с попътен вяг ьр —
т. нар. „крило и крило". с гротовою и фоковою ветри-
ло. всяко изнессно кьм един от бордовете и така взаим-
нобалансиращи се. Рибари ге от Гранд Банкс са нарича-
ли това разположенис на ветрила га „чегене на двете
страници" съчетание от уравновесени сили, движещи
кораба, коего символизира необходимостей от хармо-
ничпо развитие на духовните и физически качества на
човека
ПостояШгият екипаж на „Робьрюьн II” се сьстои
от капитан, грима вахтени офицери, които обикновено
са бивши практикантн, и готвач. Сегапшият капитан на
шхуна!а Мартин Дж. Кларк има повече от 20 години
плавателей стаж на ветроходи по източного и западно-
го крайбрежие на Канада, в Карибско морс и в европей-
ски води. Шхуната има места за 30 практикантн, конто
са на възраст от 13 до 21 години. Спорсд основния при-
нцип на учебна!a npoi рама „да учиш чрез правене",
по врсме на плава пето те участвуват във всички ценнос-
ти па борда В допълпение към ишълняването на все-
кидиевните корабни задължеиия — от работа в кухняга
и чис Iсне до носене па вахта като рулсви, пракгикантите
нреминава! обучение по основните диецнплини на кора-
боплаванею. Шхуната носи няколко автенгични дори
от Гранд Банкс, които се използуват за обучение по ло-
дъчно дело.
Нантационпият сезон па „Робъртсън П” продъл-
жава oi май до октомври. Основата на учебната про-
грама са рейсовстс проз лстните мессии с продължител-
носг по К) дни всеки Районитс на плаване са по канад-
ского тихоокеански крайбрежие, ог пролива Хуан де
Фука на юг до граница га с Аляска на север Учебните
рейсове се извършват така, че да използуват в пьяна
степей преобладавашитс ветровс и състоянието на мо-
ре го. поради коею тс нямат предварително определен
маршрут. Типичною за шхуната плаване обикновено
включва посещение на пролива Дсзълейшън и на някои
ог живописи!! ie фиорди и отдалечени островни групи по
крайбрежието па Бриганска Колумбия. През пролетта и
есента „Робъртсън II" извьршва по-кратки учебни рей-
сове за ученически групи с продължитслност от един до
няколко дела. Тези плавания имат за цел въвеждачето
във ветроходното обучение и обикновено сс извършват
вьв водите край островите Сан Хуан и в залива на Вик-
тория
„Робъртсън П“ има еднопалубен корпус, маеивно
построен от дъб и бук. с характерния за новошог ланд-
ските риболовни шхуни изпъкнал навън форщевен и
градиционни декорагивни елементи в Носова га част.
Дебелината на бордовата му обшивка е 76 мм. При рес-
таврацията на шхуната оригиналната борова палуба е
била подменена с нова от ела с дебелина 70 мм. На па-
лубата е разположена една малка надстройка, както и
поставените една в друга лодки дори, така както те са
стояли на риболовните шхуни от Гранд Банкс Плани-
рано е пълната реставрация на ветрохода в авгенгичния
му вид да бьде извьршена на няколко етапа по време
на I одишните ремонт през зимата, без да се спира екс-
плоатацията му. През 1981 г. бе основно ремонтиран
спомагагелният двигател, впослсдствис с била рсстав-
рирана кърмовата част, а през пролетта на 1982 г. бе
завършено нового му реставрирано ветрилно стъкмява-
не. Предстояшите етапи на реставрация™ включват ра-
бота но палубата, трюма и кухняга Шхуната носи чугу-
иен баласт с маса 30 г. Досега е достигала най-голяма
скорост под вег рила до 13,5 възела. „Робъртсън 11“
учаонува с успех в Тихоокеанского ветроходно състеза-
ние през юли 1978 г., посветено на 200-годишнината от
гибелта на капитан Джеймс Кук
„ОРИОУЛ"
Держава: Канада
Име: „Oriole" (бивш „Oriole IVй)
Собственик: Кралски канадски военноморски сили (I ихоокеан-
ска учебна г руна), Кралско учебно заведение за младши военно-
морскн офицери „Венчър". Ескуаймолт (до Викзорня), Бриз ви-
ска Колумбия
Базово пристанище: Ескуаймолт
Година на постро.чвине и корабостриите тица: 1921, George
Lawley & Sons, Непьнсет, Масачусегс, САЩ. по проект на
George Owen
Be три. in о стъкм.чвапе: бермудски кеч, 5 ветрила (освен спина-
кер), вс। ри та плот 502 м2, (1115 м2 сьс спинакер), височина
на мачтите над водолинията: «ршмачза 26,21 м, бизанмачза
17,07 м (цели мачзи), дървен разинут
Водоизместване: 78 г стандартно
Корпус: стоманен (нитован), тикова палуба
дължина с буишриня 27.43 м
дължина на корпуса 23,47 м
дължина по воюлннияга 18,90 м
тиронина максимална 5.56 м
газоне макенмално 2.90 м
Слочагате.и’н двигате.п дизел Cummins (произв. 1962. мши и
ран 1971), 165 к. с.. 1 винт, 9 вьзела
Екипаж: 4 чивека постоянен. 18 практиканти
Капитан: лей i сван г-командер (капи г ан-лейтенант) У илям
Д. Уокър
Предка точение: професионален учебен вегроход
„Ориоул" с конструиран и построен като частна яхта
по поръчка на канадская моряк и ветроходен Джордж
Гудерхам oi Торонто. При построяването ветроходы
бива наречен „Ориоул IV" като чствьртага поредна ях-
га с гона име, ирит ежа вана ог него. Яхгата носи анг-
лийското име на северноамериканскага авлига (лат.
Oriola galbula) птица, която е харакгерна за южтгите
канадски прерии Тази птица сега с изображена на спина-
кера на ветрохода.
Преди да продаде своята предходна яхта
„Ориоул IIГ1, Джордж Гудерхам дава поръчката за по-
строяването на нейния наследник на корабостроителни-
цата „Доминиьн Шипбилдинг" в Торонто Проекты е
бил и потен ог известния яхтен консгруктор Джордж
Оуен и това с била най-голямата конструирана от него
яхта, предназначена та плаване в Големите северноаме-
рикапски езера.
Впоследствие Джордж Гудерхам прехвьрля нейно-
го построяване в корабостроителницата „Джордж Лоу-
ли & Сонс" в Непьнсет. до Бост ьн. Массачусетс — (.’АШ
Ветроходы е бил спуснат на вода на 4 тони 1921 г.
и преладен в Торон то на собственика му на 2 юли сьша-
та година „Ориоул IV" е бил всеобще признат по зова
време за пай блестящим пример на яхтсна конструкция
та плаване в Големите езера
През следващите години „Ориоул IV" участвува с
успех в регатите на Кралския канадски яхт к туб в Торон-
то. Нейнияг собственик Джордж Гудерхам умира в
1929 ।. и през следващого десетилетие историята на ях-
гага е звьрде мал ко известна, но за години през този
период тя е била на стоянка на кея пред зданисго на
Кралския канадски яхтк туб в Торонто, без да извьршва
плавания
На 29 април 1941 г „Ориоул IV" с купена от ком-
панията „Ъпър Лейке & Ссйнт Лоръис Транспортейшън
Лимитед" от Торонто, която на 1 май сьшата година я
прспродава на торонтским клон на канадската Воен по-
морена шта доброволна организация, подготвмща
резерва и кадри за военноморския флот. През следваши-
те две години Военноморската лига използува яхтата за
обучение на практиканти от крапския канадски Морски
кадетски корпус, попьлваши лнчпия състав на канадски-
те военноморски сити по време на войната. Естествена
стъпка в това отношение при военновременните условия
е било преминавансю на ветрохода изцяло под контро-
ла на военноморски ге сили На 16 септември 1943 г.
Военноморската лига сключва договор за даванего на
яхтата под символичен наем (1 долар на година) на ка-
надските военноморски сили за ишолзуването и като
учебен ветроходен съд, докато иродължлва войната
През февруари 1946 г. командуването на военно-
морските сили решава. че вегрохоцьт повече не е необ-
ходим на флота. Всички военноморски съорьжения са
били свалени от яхтата и на 26 септември 1946 г. в По-
рт Уелър. Онтарио, тя с била предадена на Военномор-
ската лига.
След ремонт „Ориоул IV" отново е използувана от
Военноморската лига каю учебен вегроход до лятото
на 1949 г,, когато пос г ьплениего от нови кадети не е
голямо и яхтата не извьршва плавания. Преди да реши
нродьлжавансго па нейното използуване, Военномор-
ската лига я предлага отново на воепноморските сили
На 19 октомври 1949 г воснноморското ведомсг во да-
ва своего принципно съгласие на това предложение.
На 16 януари 1950 i „Ориоул" е нредаден за учебен
ветроходен кораб за обучение на новопостъпили матро-
си кьм воен но морс кото учебно заведение „Корнуолис"
в залива Фънди. О г 18 ноември 1951 г. до 17 ноември
1952 г. яхта г а е би га ггридадена със съшого предназна-
чение кьм воепноморското училище „Стадакона" в Ха-
лифакс, Нова Шотландия „Ориоул" остава на база в
Халифакс до пролетта на 1954 г., когато военноморско-
то ведомство решана да го нрехвърли на тихоокеанско-
то канадско крайбрежие, кьдсто поради но-мекия кли-
мат ветроходът да може да бъде използуван за учебни
рейсове през цялата година. На 11 август 1954 г бива
основано Кралско г о воснноморско учебно заведение за
младши офицери „Венчьр" в Ескуаймолт. Ьританска
Колумбия, а още гга 19 юли „Ориоул" бива определен
за учебен съд на това военноморско учебно заведение
и итвьршва плаване о г Халифакс до Ескуаймолт през
Панамски я канал.
От ляюго на 1954 г. и досега „Ориоул" плава като
учебен ветроход. на който вьв вески рейс премипават
начална морска подготовка по 18 кадети на 19-годишна
възрасг бъдещи младши офицери от канадските воен-
номорски сили. а също така резервист и о г военномор-
ския флот, членовс на младежки организации, студенти
и ученици от средниге училища. Ветроходът игвърпгва
интензивни рейсове през ця гата година, с изключение
на мссеците януари и февруари. когато преминава редо-
вен голишен ремонт. Пег овито обичайии райони на нла-
ванс са по тихоокеанскою крайбрежие на Канада и
САЩ. а също гака и вьв водите на Хавайските острови
през юни авг уст. Досег а „Ориоул" е участвувал и в ня-
колко тихоокеански ветроходни състезания По време
на учасг пето си вьв ветроходпото състезание през юли
1978 г. по маршрута Хоиолулу Виктория, Ьританска
Колумбия, посвсгено на 200-годишнинага от гибелта на
капитан Джеймс Кук. „Ориоул" отбелязва своя най-го-
лям досегашен депонощен преход ог 287 мили. Негова-
та максимално достиг пата скорост под ветрила е 14 въ-
зела. Каю учебен ветроход „Ориоул" целенасочсно има
пзияло рьчно задвижвани механизми за обслужване на
ветрилата и котвите. Необходимата устойчивост се оси-
гурява от постоянен оловен баласт.
През 1968 г. засегнатият от корозия корпус на
„Ориоул” бе подложен на основен ремонт, който бива
извьршен с минималки средства, изцяло с доброволния
труд на нсгови предпиши и тогавашни нракгиканти и
моряци от военноморската база в Ескуаймолт. При ре-
довния му годишсн ремон! в иачалото на 1980 г. него-
вата тикова палуба с дсбслина 51 мм бе напьлно подно-
вена. Изцяло от тиково дърво са изработени и палубни-
тс надстройки, и вьтрсшното обзавежданс. Мачтите са
изработени от дъгласка ела, гиковете — от бял дъб.
„Ориоул’' се намира в служба повече о г 60 години, но
благодарение на редовното и качествено поддържане и
днес продължава да с в първокласно тсхническо състоя-
иие.
„Ориоул1
Държава: Канада
Име: „St. Lawrence llu
Собственик: Дружеству „Брш антнна“, Кингстън, Онтарио
Регистрациоино пристанище: Киигстън
Година на постро.чване и корабостроите шица: 1953.
Kingston Shipyards. Кингстьн, Онтарио, Канала, по проект на
Francis A. MacLachlan
Ретри ши стък ччоане: бриганiина. 8 ветрила (2 правн ветрила),
ве1 ри. та плот 231 м:, височина на i ротмачг ат а над водолиннй-
га 16,15 м, дървен рангоут
Ннестимост: 34,30 б. р. г., 30,87 н. р. i.. 47 т. ТМ
„СЕЙНТ ЛОРЪНС П“
Нодойз нес теине: 42 г
Корпус: стоманен (заварен), палуба — ела
дължина с бушприта 21,79 м
дължина на корпуса 18,20 м
дължина по водолинияга 13,72 м
тирочина максимална 4,65 м
тазене максимално 2,31 м
дълбичнна на трюма 2,64 м
височина на корпуса 3,30 м
€ 'помогите.ген двигател: дизел Gray (произв. 1947, мон1иран
1954), 72 к. с., 1 винт, 7 възела
Екипаж: 4 човека носюянен (от тях 3 старшн практиканти), 18
практикант и
Капитан: Самгоъл Леизиьр
Операция Сейл: 1964. 1976, 1984 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
Бригантината „Сейнт Лорънс П“ е първият ог трите
еднотипни канадски учебни ветрохода. конто плават в
Големитс северноамсрикански езера. Инициативата та
построяването и принадлежи на основания в 1942 г.
клон на кралския канадски Морски кадетски корпус
„Сейнт Лорънс** в Кингстън. провинция Онтарио, който
през 1952 г. решава да придобие собствен учебен ветро-
ход За стопанисването на кораба и орт антиракет о на
учебната му протрама бива основано дружество го
„Бригантина** в Кингстън —общест вена образовагелна
организация, която е и сегатпният му собственик.
Бригантина га е снсциално констру ирана като мла-
дежки учебен ветроход за плаване в Големите езсра от
канадския корабостроител и ветроходен Френсис Мак-
леклън, който е и президент на дружество го собственик
Днес „Сейнт Лорънс 11“ е един от най-малките сь-
ществуваши ветроходи с право стькмяване Корабът е
спуснат на вода на 5 декември 1953 г. и е бил завьртнен
в основни линии през 1954 г., но поради различии при-
чини неговото влизане в строя сзава чак през юли
1957 г. Построяването му с извьршено със средства, съ-
брани с общест вена подписка. Бриг ангина (а е наречена
на име го на британския линеен кораб „Сейнт Лорънс**,
построен в 1814 । от военноморската корабостроител-
ница в Пойн 1 Фредерик до Кингстън
Въпреки че днешната органа гания собственик води
произхода си от кралския канадски Морски кадетски
корпус, учебната програма на „Сейнт Лорънс II “ няма
връзка с предвари гелпото насочванс на практикантите
за евентуална флотска служба. Тя има за цел преди
всичко изгражданс и закаляване на характера на прак-
тикантите — момчета на възраст ог 13 до 18 години,
приучвайки ги към самоегоятелносг чрез съвместното
съжителство и труд в ограничению мясго на кораба.
Всеки учебен рейс на „Сейнт Лорънс П” обикновено
продължава но две седмици ог пролетта до края на ля-
тото, а през есента и зимата бригантината осгава на
ремонт в Кингстън Нейпите райони на плаване са в езе-
рото Онтарио и в другитс Г о теми езера. както и по река
Сейнт Лорънс. Бригантината е годна за плаване и в
крайбрежните морски води На борда си носи три лодки
тип дбри, всяка с дължина по 3,40 м, конто освен като
спасителни средства служат за обучение по г ребане и
лодъчно дело.
След завъргпвапето на плаването практикантите
получават дипломи за „морски кадет” с различии ран-
Iовс съобразно с нроявениге способности и вьзможнос-
ти. От най-изявепиге момчета, в гели участие в няколко
учебни плавания, се подбират сгаргпите кадети. коню
през следващия учебен сезон изпълняват функции те на
„шатен” екипаж. Единствсното професионално морско
лице на борда с кани т ан ьг, останалите грима човека от
постоянния екипаж са избрани по този начин момчета
на възраст 17—18 години, конто служат като вахтени
и палубни „офицери” и одновременно с това обучават
„зелените** практиканти. През 30-тодишната експлоата-
ция на бригантината досега не е отбелязан нещастен
случай с практикант (при гова „Сейнт Лорънс П*‘ е вет-
роход с право стъкмяване, което изисква работа и по
рейте) Този факт убедително погвьрждава досгойнст-
вата на тази система, която цели постепенного нараст-
ване на оттоворностиге, поемани от практикантите.
Учебната програма на бригантината „Сейнт Лорънс П“
се ползуна с голяма популярност и до 1982 г. около 25
хиляди канадски момчета са участвували в нейните
учебни плавания и са получили дипломи на „морски ка-
дети'*. През 1964 и 1976 т ветроходы взе участие в про-
явите на Операция Сейл в Ню Йорк
,( енн! Лорънс II
„ПАТФАЙНДЪР“
Държава: Канада
Име. „Pathfinder*1
Собственик: Дружество „Торон тска брит ангина**, Торонто, Он-
тарио
Регистрационно пристанище: Торонто
Година на построяване и корабостроителница: 1963, Kingston
Shipyards (Canadian Dredge & Dock Ltd.}, Китпстън, Онтарио,
Канада, по проект на Francis A. Mac Lach Ian
Ветрилна стъкмяване: бригантина, 8 ветрила (2 прави ветрила),
ветрилна плот 229 м2 (325 м2 с 4 допьлни।елнм лиселнн ветри-
ла), внеочина на мачтите над палуба!а: фокмачта 13,11 м, i рот-
мачта 13,72 м, дървен рангоут
Вместимост: 34,96 б. р. т., 31,63 н. р. т., 45 т. ТМ
Водоизместване: 42 т
Корпус: стомаиен (заварен), палуба — ела
дължнна с бушприта 21,95 м
дължнна на корпуса 18,19 м
дьлжина по водолинията 13,72 м
широчина максималиа 4,65 м
। а теме максимално 2,29 м
дълбочина на трюма 2,59 м
внеочина на корпуса 3,30 м
Спомагателен двигател: дизел General Motors (1971), 100 к, с„
1 винт, 8 възела
Екипаж: 7 човека постоянен (от тях 6 парши практикантн), 18
практикантн
Капитан: Ричард Д. Бнрчъл
Операция Сейл: 1976, 1984 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
„П атфайн дър*4
„ПЛЕЙФЕЪР"
Иържава: Канада
Име'. „Playfair'*
Собственик: Дружесзво „Торонтска бри! ангина", Торонто, Он-
тарио
Регистрациоино пристанище’. Торонто
Година на построяване и корабостроителница: 1973, Kingston
Shipyards (Canadian Dredge & Dock Ltd.), Кнн1сгьн, Onia-
рио. Канада, по проект на Francis A. MacLachlan
Ветра то стъкмяване: бригантина. 8 ветрила (2 прави ветрила),
вс I ри.ша плот 214 м1 (325 м2 с 4 допълни гелии лиселни ветри-
а). височина на мачтите над палубата: фокмачта 13,56 м, грот-
мачта 13,72 м, п.рнсн рангоут
Вместимост: 40,37 б. р. т., 32,98 н. р. т., 47 т. ТМ
Водоизместване: 45 т
Корпус: стоманен (заварен), палуба — ела
дължина с бушприта 21,95 м
дължина на корпуса 18,19 м
дължина по водолинняга 13,87 м
тиронина максимална 4,62 м
1 азене макенмално 2,29 м
височина на корпуса 3,41 м
Спомагателен двигател: лнзел General Motors (1973), 100 к. с.,
1 вин ।, 8 възела
Екипаж: 7 човека постоянен (oi ihx 6 сгарши практиканти), 18
Ирак।икав।и
Капитан: Дейвид А. Хюъс
Операция Сейл: 1976, 1984 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
,Плейфекр“
Успешна!а конструкция и начин на изпилзувапе на бри-
гантината „Сейнт Лорънс 11“ имаше за резултат по-
строяването от същата корабостроителница на още два
еднотипни с нся учебни ветрохода — „Патфайндър44 и
I лейфеър”, които се различават от първия кораб глав-
но по разположението на вырешните помещения, по-
зволяващи присмансто на борда на по-голям личен съ-
едав (до 30 човека). „Патфайндър44 („Следотърсач44) но-
си името на бившата парна яхта на торонтската фами-
лия Плейфеьр, глава!а на кояю е opi аниза гор на дру-
жеството собственик и дарител на основните средства
за построявапето на двеге брш антини, като втората от
тях е наречена на името на фамилията
„Патфайндър44 е заложен на стапел през ноември
1962 । . спуснат с на вода на 6 май 1963 и извьршва
своя първи учебен рейс през лятото на 1964 г. „Плей-
феьр41 е заложен на ст апел на 13 януари 1973 г., спуснат
е на вода на 27 гони същата година и с завьршсн през
юли 1974 г. Двете бршантини са почти идентични по
конструкция имат едпопалубен стомансн корпус с де-
белина на обшивката 6 мм. като стоманената палуба е
покрита с настил от ела с дебелина 51 мм Носят 10-
тонен постоянен баласт, който при „Патфайндър44 се съ-
стои от пресованл стома пени отпадъци, а при „Плей-
феър"4 ог олово в бетонна обвивка (за предотвратява-
не на електрохимичната корозия при контакта между
о ювою и стоманата на корпуса). Рангоуты е израбо-
тен or смърч, бор и ела. Бршантините имат теоретично
изчислена максималиа корпусна скорост от 10,5 възела,
а максимално достиг на гата им досега скорост е съот-
ветно 9,5 и 9,2 възела „Патфайндър44 е единствената 01’
тези учебни брш антини, която има Носова фигура гя
представлява глава на ипдианец „следотърсач44 от пле-
мето на ирокезите, изпълнена в духа на романи!е на
Фенимор Куггьр, действие го в конто се развива по мес-
гата и бреговете, край които плава корабы
Вегроходите са coGciвеност на дружеството „То-
ронтски бригашина" обществена образователна ор-
ганизация, която е създадена и функционира с подкрспа-
та на градскиге власти и обществеността в Торонто,
както и със сьдсйствисго па училищните власти, докол-
кото тя осигурява полезного и съдържателио прекарва-
не на част от ваканционния период на учениците. Учеб-
ната програма на организацията е целогодишна и има
две основни части плавателна програма и програма
за поддържансго и ремоша на корабите през есенно-
зимния период Бригантините извършват учебни рейсо-
ве с момчета или момичета на вьзрает между 13 и 18
години За 12-годипшите ученици е предвидена вьзмож-
ност та да плават на специално приюдения за тази цел
малък учебен гафелей кутер „Трайдънт П“ (1951 г., сто-
мансн корпус, вместимост 12.89 б. р. т.), сьщо принадле-
жат на организацията, след което нрез следващата го-
дина ге могат да продължат обучението си на една от
бригантините. Поради относително суровите местни
климатични условия плавагелният сезон на „Патфайн-
дьр“ и „Плейфеър4, продължава само пет месеца, от май
до септември включително. През останалите месеци от
годината се изпълнява втората част от учебната програ-
ма, през която практикантите участвует според въз-
можностите си в поддържането и ремонта на бриганти-
ните в Торонто през свободниге дни и ваканциите.
Обичайниге райони на плаване на „Патфайндър’4 и
„Плейфеьр44 са езерото Он трио и друтите Големи езе-
ра, как! о и река! а Сейш Лорънс, като при плавания г а
ie посещаваг различии пристанища по тези брегове.
Учебните рейсове имат продължителност 12 дена, като
два дни на вески две ссдмици се използуват за зарежда-
нс на кораба с припаси и подготовката му за следващо-
го плаване. Цел га на учебните рейсове на „Патфайн-
дьр" и „Плейфеьр44 е аналогична на тази при „Сейнт
Лорьнс II44, i.e. прак 1 икантите да се научаваг да по-
ема I и изпълняват все по-съществени дейности и отго-
норности при запазване па усещането за свобода и учас-
тие в едно интересно юношеско приключение, но „в ат-
мосфсрата па одна приятслска дисциплина*4. Единстве-
ли ге професионални морски липа на бригангините са
техните капитани, целият останал „постоянен екипаж44
сс комплсктува от по-опитни 16—18-годишни практи-
канта. участвували в предходниге плавания. При рей-
сове с по-малки практикант „постоянните*' екипажи
обикновено се увеличават с още трима или четирима
они гни 18-годишни практикантн или съссъщия брой по-
възрастни доброволки с нсобходимата квалификация
Освен за обичайпите учебни рейсове част от плавател-
ния сезон на бригантините с отделен за извьршване на
„семейни44 учебни рейсове, в които заедно с младите
практикантн участвуват и техните родители, като гези
плавания специално се насьрчават.
„Патфайндър** и „Плейфеьр44 бяха сред участници-
те в Операция Сейл-76 в Ню Йорк, а „Патфайндьр*4 взе
участ ие в Свеювиою изложение в Монреал през 1967 г.
като един пример за успешно ортанизиране на свобод-
ного врсме на учениците.
„глория-
Държава: Колумбия
Име’. „Gloria1'
Собственик: Колумбийски военноморски сили
Ьаюво пристанище’, Картахена
Година ни ностро яване и корабостроите зница: 1967.
Astilleros & Talleres Celaya, Билбао, Испания, по проект на
Senermar (Sener Sistemas Marinus S. 4.), Мадрид, Испания
Ветри то стъкмяване: барк, 23 ветрила (К) правы ветрила), вет-
рил па плот 1400 м2, височина на мачтите над водолнннята:
фокмачта н тршмачта — по 40 и, бнзанмачта 34 м, стоманен
ран! оу г
Водойзместване: 1150 г стандартно, 1300 г пълно
Вместимост: 977 б. р. т., 1380 т. ТМ
Дедуейт'. 173 т
Корпус: сюманен (заварен), шкива палуба
дължина с Oyuinpnia 76.00 м
дължина на корпуса М,60 м
дължина между перпендикулярите 56,10 м
тължина по кила 54,60 м
широчина максимална 10,60 м
1 азене максимално 5,00 м
тълбочина на трюма 4.20 м
височина на корпуса 6,60 м
(помогите ich двигател: дизел Natal Stork. (1968), 530 к. с.,
1 винт, 8 възела
Екипаж: 50—65 човека постоянен, 80 практиканти
Капитан: капитан де фратата (капитан III ранг) Рафаел Анто-
нио Диас Руси
Операция Сейл: 1972, 1976, 1984 г.
Предназначение: професнонален учебен ветроход
„Г юрня
111 януари 19б6 i .колумбийскою правигелство обяви
решение™ си да придобие учебен ветроходен кораб за
►учение на еноте флотски кадри През октомври
1966 г. испанската корабостроигелница „Селая" в Бил-
бао спечслн търга за строежа на кораба и започна тех-
нологичната подготовка за построяването му. Проек-
тът на вегрохода бе разработен от морска!а конструк-
торски фирма „Сспермар" ог Мадрид Колумбийскимi
учебен барк бе заложен на стапел на 15 септември
1967 г., спуснат на вода на 2 декември съшага година
и бс прсладеп на собсгвсника на 7 сепгември 1968 г. Па
5 октомври 1968 г.Глория" с постоянния си екипаж и
практиканти на борда |рьгна в своя първи учебен рейс
oi Билбао до базового си пристанище Картахена и при-
С1Ш на гам на 8 ноември, когато бе официално включен
в сьстава па колу мбийските военноморски сили Носо-
вого украшение на кораба представлява символичната
крилата жснска фигура на Глория (Слава — па латин-
ски език), държаща в рьката си лаврового клонче на
победа га.
( ьс свояга успешна конструкция „Глория" стана
прототип за построяването на още три подобии барка
ог най-новото поколение учебни ветроходи, всичкиге
проск трапп ог испанската фирма „Сенсрмар" и пост-
росни oi корабостроителницата „Селая" в Ьилбао
еквадорския „Гуаяс" (1976 г.), венецуелскня „Симон Бо-
ливар" (1979 г.) и мексиканския „Куаутсмок" (1982 г.).
Очаква се построяването ог корабостроителницата „Се-
лая" на петня учебен барк от този тип за военноморски-
те сили на Перу Това е най-голямата серия от големи
учебни ветроходи с близки характеристики, конто са по-
ст роявани през следвоенния период. С тяхното създава-
не фирмата „Селая" заедно с корабостроителниците
„.Пенин" в Гданск и „Блом & Фос" в Хамбург се утвьр-
ди каю основен международен доставчик на големи
учебни ветроходи
„Глория" има двупалубен стоманен корпус заваре-
на конструкция с полубак и полую г и средна дебелина
на вънпшага бордова обшивка 10 мм. Палубиге му са
покрити с тиков настил с дебелина 40 мм По обводите
на корпуса ветроходът е подобен на барковете от серия-
та „Горх Фок". Различава се от тях по по-м.алкигс си
размери, както и по формата на кърмата си и относи-
телно голямага надст ройка пред бизанмачтата. Корпу-
сы на барка с проектиран според най-съвременниге из-
исквания на корабната хидродинамика. а корпусните му
характеристики са аналогичны с тези на клипсрите. При
конструнранего му са извършени моделни ииш гания в
асродинамичнага гръба на Националния институт по
гсхническа асронавгика в Мадрид. Корабът има ав-
юномност на плаване 60 дни Може да носи запаси ог
53 т пряспа вода и 106 т гориво. Бтекгроенергията на
борда се осигурява от дизелгенератор с мощност
180 кВ Ветроходът с снабден с модерно радионавига-
ционно, аварийио-спаси гелно. битово и учебно обзавеж-
дане. Досе! а баркы е достигал пай i оляма скорост под
ветрила П възела
На „Г юрия" преминават обучение кадетите от вис-
шето Военноморски училище „Алмиранге Падиля" в
Картахена, по гготвящо флотски офицери, а също така и
други категории военноморски персонал. Постояннияг
екипаж се съегои от 10 офицери, 5 преподаватели, 30
подофицери. 12 магроси и 8 човека помещен персонал
при щаген учебен сьсгав от 80 практиканти, чиято сред-
на выраст е 19 години Заедно с юва корабы периодич-
но тема участ ие като плаващ „павилиоп" в гьрговските
изложби в други страни. конто се организират от ко-
лумбийски! а държавна фондация за развитие на выь
шнага ri.pi овия „Проекспо". През 1971 и 1976 г. вегро-
холът извърши специално за тази цел две и 1авания, при
конто посети повечето страни от Карибски я басейн,
нключително и Куба.
„Глория" извьршва далечни учебни рейсове. коиго
са характерны и за другите големи латиноамерикански
учебни вет роходи. Учсбната му прог рама обикновено
включва едно пли две продължителни презокеаггски
плавания за година! а. На януари 1970 г. „Глория"
тръгна в своего пьрво околосветско плаване по марш-
рута Ла Гуайра, Рио дс Жанейро. Буенос Айрес,
Кейптаун, < идней, Уелингтън, Валпарайсо, Каляо,
Гуаякил, откьдего през Папамския канал се върна в
Картахена на 9 август същага година, изминавайки за
по-малко oi селем месеца 27 455 мили. Цслта на плава-
нето бешс участието на барка в тържсствсното празну-
ване на 200-годишнината от откриването на източния
бряг на Австралия от капитан Джеймс Кук, По време
на юбилейнитс тържсства в Сидней си дадоха среща го-
лемите учебни ветроходи на Колумбия, Чили, Арженти-
на. Индонезия. Япония и Норвегия. До края на 1984 г.
ветроходът с изминал повече от 228 хиляди мили в Ат-
лантический и Тихия океан. Средиземно, Егейско, Мра-
морно и Ьалгийско море, каю е посети.! повечето голе-
ми пристанища на всички континенты Досега „Глория"
е участвувал в регатите на Операция Сейл през 1972,
1976 и 1984 г., както и в състезанияга и срещите на вет-
роходните кораби в Бостън през 1980 г. и в Осака през
1983 I
„Глорня“
Държава: Мексике
Име: „Cuauhtemoc11
Собственик: Мексикански военноморски сили
Базово пристанище: Акапулко
Година на ппстрояване и корабостроителница: 1982,
Astilleros & Talleres Celaya, Бнлбао, Испания, по проект на
Sencrniar (Sener Sistemas Marinos S. А.), Мадрид, Испания
Ветрилна стькмяване: барк, 23 неiрила (10 прави ветрила), вет-
рилна плиш 2367 м5, височина на мачтите над водолннията:
фокмачза и i рот мачт а — по 42,50 м, бнзанмачта 35 м, стома-
нен рангоут
Водоизместване: 1662 т стандартно, 1800 т пълно
Корпус: стоманен (заварен), тнкова палуба
„КУАУТЕМОК“
дължина с бушприта 90,50 м
дължнна ня корпуса 78,50 м
дължина между перпен дикул яри ie 67,20 м
широчина максимална 12,00 м
азсне максимално 5,20 м
Спомагателен двигател: дизел C aterpillar (1982), 1125 к. с.,
1 винт с променлива стъика, 11 възела
Екипаж: 85 човека постоянен, 90 практиканти
Капитан: капитан де навио (капитан II ранг) Мануел Жерменьо
дел Пеон
Предназначение: професнонален учебен ветроход
„Ку ау темой'1
„Куаутемок" и „Глирия" в нристанншею на Амстердам — четвъртият и първият от учебните баркове.
посгроени oi нсианекага корабороиie.шипа „Селая" в Бидбао
Учебният ветроход на мсксиканските военноморски си-
ли „Куаутемок" с най-новият и най-големият от четири-
те подобии по конструкция и големина учебни барка,
проск1ирани от испанската фирма „Сенермар" и пост-
роени през последните 15 тодини от корабос!роигелни-
цата „Селая" в Билбао, Испания С неговото иридоби-
ване Мексико стана седмата латиноамериканска страна
след Арженгима. Чили, Колумбия, Еквадор. Уругвай и
Вснсцуела, чиито бъдещи морски кадри днес се обучават
па борда на голям учебен ветроход.
К иль г на мексиканок и я учебен барк бе заложен на
стапел през юли 1981 i , корпуеът му бе спуснат на вода
на 9 януари 1982 г., а на 29 юли сыцата година стана
неговото влигане в служба
„Куаутемок" има стомансн заварен корпус с дебе-
лина на обшивката от 10 до 20 мм с две непрекъснати
палуби с дебелина 6—10 мм. минаващи по цялата дъл-
жина на корпуса, а съшо така и палуби на бака и на юта.
Горната палуба и палубите на бака и юта са покрити
с настил от тиково дърво. Както и почти еднотипният
с нею венецуслски барк „Симон Боливар", мексикан-
ская г барк има само одна неголяма навигационна над-
стройка. разположена на юговата палуба зад бизанмач-
тата, с което се различава от „Глория" и „Гуаяс" с тех-
ните големи навигационни надстройки в кьрмовата
част В средната част на горната палуба има още една
надстройка, която се явява продвижение на бака. По
своите размери и външен вид мексиканският учебен вет-
роход е мно1 о подобен на учебните баркове клас „Гор.х
Фок". Той е снабден с най-модерно радионавш ационно,
учебно и битово обзавежданс. На барка се обучават въз-
питаниците на мексикански ге морски учебни заведения
на възраст от 16 до 22 години Постоянният му екипаж
се сьстои от 45 магроси, 30 подофицери и 10 офицери
Ветроходът носи името на Куаутемок (ок. 1497
1525). последний ацтекски император на Мексико, който
се вьзкачва на трона през септември 1520 г., племенник
на Монтесума II На индианския език нахуатл неговото
име означава'„Връхлигаш орел". Куаутемок възглавява
войските на ацтеките срещу испански ге конкистадори на
Ерпан Кортес. Той е бил пленен от испанците и обесен
в начало го на 1525 г. по заповед на Кортес. Носовата
фигура на барка представлява статуя на Куаутемок.
На 4 август 1982 г. „Куаутемок" напусна Ьилбао
на пьг за Мексике и след посещения вьв Вию, Лас Пал-
мас и Санто Доминго на 18 септември прнстигна в мек-
сиканскою пристанище Вера Круз, изминавайки 6159
мили в своето първо плаване. Баркът измина разстоя-
нието ог Лас Палмас до Санто Доминго изцяло под
ветрила, пресичайки Аглантическия океан за 18 дни и
19 часа със средни скорост 7,3 възела. През декември
1982 г. той извърши преход от Вера Круз до своето ба-
зово пристанище Акапулко на тихоокеанскою крайбре-
жие на Мексико. Иеговата най-голяма досега достиг на-
та скорост под ветрила с 16.5 възела
Учебната програма на „Куаутемок" сс базира на
извьршването на далечни и продължителни учебни рей-
сове в Тихия и Атлантический оксан, каквато впрочем е
практика г а и на останалите големи латиноамерикански
учебни вегроходи Така например в учебните си плава-
ния през 1983 г. този красив барк посети Сан Диего,
Сап Франциско, Хонолулу, Пусан (К_)жна Корея) и Оса-
ка, кьдето през октомври взе участие в Световною вет-
роходно изложение „Уърлд Ссйл-83".
Държава: Нидерландки
Z/.ие: „Eendraeht"
Собственик'. Нидерландска Ветроходна учебна асоциацня, Схе-
веннтен (до Xin а)
Регистрациоино пристанище’. Рогсрдам
Домашни пристанище: ( хевенишен
Година на построяване и корабостроителница: 1974, Cammenga
Javhtbouw В. V., Амстердам, Нндерландия, по проект на W. de
Vries Lentsch. Амстердам
Ветрилно стъкмяване: двумачтова марселна шхуна, 8 ветрила
(2 правн ветрила), ветрилна площ 600 м2 (гардероб от 12 ветри-
ла), височина на мачтите над водолннията: фокмачта 28 м,
тротмачта 34,20 м (цели мачги), ранюут от алумнннева сплав
Вместимост: 174.84 б. р. г., 101,52 н. р. г., 226 т. ТМ
Водой зместване: 220 т
Корпус: стоманен (заварен), гикова палуба
дължина с бушнрта 35,94 м
дължина на корпуса 32,64 м
дължина пл торната палуба 31.00 м
дължина по водолннията 27,39 м
шнрпчина максимална 8.02 м
азене максимално 3,64 м
дълбочнна на трюма 3.54 м
Спомагателен двигател: дизел General Motors (1974), 400 к. с.,
1 винт, 12 вътела
Екипаж: 12 човека постоянен (5 човека шатен екипаж и 7 добро-
волки), 25 практиканти
Капитан: общо 7 капнтанн добриволци, парши капитан —
о. з. командер (капитан I рант) X. М. Юта
Операция Сейл: 1974—1982 i
Предназначение: младежки учебен ветроход
„ЕЕНДРАХТ“
Нидерландската двумачтова марселна шхуна „Еенд-
рахт“ принадлежи към новото поколение учебни ветро-
ходи, спсциално конструирани и построени за непрофе-
сионално младежко обучение. Идея та за придобиването
па ветроход с подобно предназначение възниква в Ни-
дерландия още през 1937 г., когато е бил основан об-
ществен комитет за построяването и стопанисването на
такъв учебен ветроход с право ст ъкмяване. Нюра га све-
товиа война осуетява реализацията на проекта, но в
следвоенния период тази идея от ново намира широка
общест вена подкрепи в страната.
Проекты на новия учебен ветроход бе специално
разработан от известния нидсрландски яхтен конструк-
тор В де Врис Лентш, а неговото построяване бе вьзло-
жено на яхтостроитслницата „Каменга“ в Амстердам.
Шхуната бе заложена на стапел на 29 май 1973 г., а на
1 юни 1974 г. тя бе спусната на вода. В средата на юли
същата година „Еендрахт“ бе завършен и неговото пър-
во учебно плаване бс участието му в регатата на Опера-
ция Сейл-74 по маршрута Ла Коруня — Портсмут.
„Есндрахт" („Единство") е име, което традиционно
сс носи oi нидсрландски военни и търговски кораби вече
в продължение на няколко столетия Новият учебен вет-
роход бе наречен с това име, тъй като единывото, в
смисъд на обща работа и задружност. с един от основ-
ни ie елементи в младежкото ветроходно обучение. Но-
сового украшение на „Еендрахт" представлява бюст на
младеж заедно с по три по-малки подобии фигури на
скулата на всеки борд, всички теглеши едно корабно вь-
же — обито седем фигури, си.мволизиращи единството
на седемге исторически провинции на Нидерландия.
задружнага работа на борда и обсгоятелството, че на
ветрохода плавит младежи и девойки oi всички краища
на страната.
„Еендрахг" е известен с високото качество на нара-
ботка! а си — от корнусната конструкция до наи-дрсб-
ните летай ти на вьтрентного обзавеждане. и той се под-
държа в отлично състояние независимо от почти цело-
годишното му интензивно използуване. Има стоманен
таварен корпус от модерен яхтен тип с траниова кьрма
Стоманената му палуба с полуют има леерно огражда-
не и е покрита с настил от тик с дебелина 25 мм Шху-
ната има два шурвала, като едипият от тях е разполо-
жен на открито на полуюта, а вгорият. койю се из-
ползува при лошо врсме. с в кьрмовага навигационни
надстройка. Във втората. полупотопена в палубата над-
стройка в среднага част на кораба се намира столовага,
коя го е обща за цел и я тичен сьсгав на борда. Жи тищни-
те помещения на постоянная екипаж са разположени в
кьрмова га част на корпуса и се състоят от двумест ни
каюти и една едномесгна каюта за капитана заедно с
необходимитс ссрвизни и битови помещения Жилищ-
ните помещения на практикантите се състоят от четири
кабини. сьотвстно с по 12, 6. 4 и 3 спални места. Тона
разнределение на жилишните помещения не само прави
възможно плаването сьс смесей състав от практикан-
ти момчета и момичета, но създава и добра възмож-
ност за извършванс на отделни круизно-туристически
рейсове през зимния сезон. Ветроходът е изцяло елск-
трифициран, включит елно и нет овото модерно кухнен-
ско обзавеждане. Пеобходимата електроенергия се оси-
гхрява от два генератора, задвижвапи от отделни дизе-
ти с мощност 80 к. с. При конструирансто и построява-
нето на „Еендрахг" специално внимание е било отделе-
но на обезшумяването на машинною помещение и той
е един от пемноюго сет ашни ветроходи, на който отсъ-
ствува несвойственият за един ветроходен кораб шум
от работа та на споматателния двигатсл и дизели т е за
е. тек 1 рот снсраторите.
„Еендрахг" носи 30 т баласт от олово. Рангоуты
му е изработен о г алуминиева сплав с противокоро-
зионно покритие. Мачтите са от модерен яхтен тип. с
краспици На фокмачтата шхуната може да носи две
прави ветрила брифок и почти триъгълен формарсел
(рафи). койю се поставя между горния край на мачтата
и фокреята. Освен тях има гафелей фок и гафелей фор-
топсел на фокмачтата и бермудски трот на грогмачта-
та. Шхуната може да носи общо до 8 ветрила. Част от
тях могат да се заменят с други ветрила с различна вет-
рилна плош съобразпо с ветровите условия, какю това
се прави на съвременните яхт и. при което пълният и вст-
рилен комплект се състои от 12 ветрила. В никои от пла-
ванията си „Еендрахт" носи сини ветрила, но конто лес-
но може да бьде разпознат. Неговата максимално до-
стигната досега скорост иод ветрила е над 13 възела.
Ветроходът е снабден с модерно радионавшационно и
аварийно-спасително обзавеждане и има неограничен
район на плаване.
Постоянния г екипаж на „Еендрахг" се състои от ка-
питан, сгарши помощник, трима вахтени офицери, ме-
ханик, боцман, т отвач и лекар, чиего нрисъствие на бор-
да ее нзисква от съответниге правила, отнасяши се за
гьрговските кораби под нидерландски флаг, както и от
грима ръководители на вахтите. чиито задължения се
сьегоят в обучение!о на практикантите от съответната
вахта и в осыцест вяванего на необходимия контакт
между । ях и постоянния екипаж. Само четири човека
от постоянния екипаж са на гцатна работа и гюлучават
заплати от организапията собственик по тарифите. ва-
лидни в нидерландския гърговски флот стартпи по-
мошникы, мсханикът, боцманы и тогвачът. Осганала-
та част oi постоянния екипаж са доброволки, конто из-
пьдняват длъжноститс си на ветрохода на чисто об-
ществени начала, без заплащане. Капитанската дльж-
ност се заема по ред от седем капитани доброволци,
всички занасни военноморски офицери. Дългогодиш-
ният старши капитан на този обществен актив с коман-
дерът (капитан I ранг) от запаса X М. Юта. който има
и квалификация па капитан далечно плаване от търгов-
ския флот и с един от основателитс на нидерландската
Встроходна учебна асоциация. Длъжноститс на тримага
вахтсни офицери също се изпълняват на обществени на-
чала от професионални морски лица, който се опреде-
лят за всеки от де тен рейс За ръководители на вахтите
се избират предимно млади хора, конто вече са плавали
на шхуната и изпълняват тази длъжност по врсме на
отпуските или вакаициите си Както и при други днешни
младежки учебни ветроходи, този отличен начин за
комплектуване на постоянния екипаж пели преди всичко
да се иамалят експлоатационните разходи на кораба.
което дава вьзможност такси те за учебните плавания да
се поддьржат на най-ниското възможно равнище
На „Еендрахг" извършват учебни плавания младе-
жи и девойки на възраст от 16 до 25 години не само от
Нидерландия. но и от други страни. За участие в учебни-
тс рейсове от практикантите не се изисква предваритсл-
на морска или встроходна подготовка Курсът на обуче-
ние се съсюи преди всичко в практического усвояванс
на всички дейпости на борда - от работа в кухня га и
чистене на гоалетните до управление на ветри.тата и
вахта на корми того. Учебните рейсове са с различна
продължнте тност от няколко дена до две седмици
Ге започват и завьршват предимно в домашното при-
станище на кораба Схевенинген. „Еендрахг" извьршва
младежки учебни рейсове от март до ноември. като през
юзи период обичайпите райони за плаване са в Северно
и Балтийско море. Ламанш и Ирландско море. Годигп-
но на „Еепдрахт" извършват учебни плавания около 5U0
практиканти.
През зимпитс мессии (от ноември до март) шхуна-
та извьршва учебно-туристически рейсове в западната
часг на Средиземно море с хора на вьзраст над 25 годи-
ни. Тези плавания имат обичайна продължителност по
две седмици и започват и завършват в Гибралтар или
някое ог испанските средиземноморски пристанища.
Средства га, събрани oi такси ге за тези плавания, се из-
ползуваг за дотации на младежките учебни рейсове.
кои । о са осиовна i а функция на кораба. Добрата орг ани-
зация на рейсовое и на техническою поддържане по-
1волява „Еендрахг" да плава целогодишно, като редов-
ният му годится ремонт от нема само пег седмици
Държава: Нндерландня
Ине-. „Urania" (бнвш „Тготр")
Собственик: Кралскн ни.терландскн военноморски сили, Крал-
скн военноморски колеж. Ден Хелдер
Бтово пристанище: Ден Хелдер
Година на построяване и корабостроителница: 1928.
Haarlemsche Scbecpsbouw Maatschappij, Хаарлем, Нндерландня,
по проект на Robert G. Schreiber
Ветрилна атл ичване: бермудски кеч, 4 ветрила, ветрилна
площ 229 м (максималиа ветрилна плош ок. 650 м2 с допълни-
le.iiiH ве1 рила, гардероб от 12 ветрила), внеочина на мачгите
над водолиния।а: тротмачта 26 м, бизанмач1а 22 м (цели мач-
тн), дървен рангоут
Водой i нес теине: 65 т стантартно
В нести ноет: 50,96 б. р. т.38.38 и. р. i., 85 1. ТМ
Корпус: стоманен (нн1ован/таварен), гикова палуба
„УРАНИЯ"
дължнна с бушприта 23,75 м
дьлжина на корпуса 21,90 м
дължнна ио водолинията 17,30 м
широчина максималиа 5,50 м
I а гене максимално 3.20 м
Спо нагателен двигател: дизел I). A. F. (1981), 100 к. с., 1 винд.
6 в ь тела
Екипаж: 5 човека постоянен, 12 практикам!и
Капитан: командер (каптан I ранг) Бернард Хсненер
Операция Сейл: 1958—1962, i960—1984 г.
Предка тачение: професнона.тен учебен ветроход
Днсшнияг учебен кеч „Урания" е спуснат на вода в
1928 г. като частната яхта „Тромп" на нидерландския
яхтсмен М Нерстраз. Тя с била построена от корабо-
сгроигелницата в Хаарлем, Нндерландия, по проект на
гермаггския яхтен конструктор Роберт Шрайбер Първо-
начално яхгата е носела стъкмяване на двумачтова шху-
на с уишбонгафели (при сьвременните учебни вегроходи
те се срещат само на полския „Завиша Чарни"). Това
стъкмяване не се е оказало сполучливо в този случай и
една година след построявапето й яхтата е била пре-
стъкмена в двумачтова г афелна шхуна. В 1958 1. ветро-
ходът е бил съоръжен със своето сегапшо стъкмяване на
бермудски кеч
След 10-годишна кариера като частна яхта
„Тромп" е бил придобит от нидерландските военномор-
ски сили за използуване като учебен ветроход и на 23
април 1938 г. е бил официално включен в гехния състав
с името „Урания" (музата на астрономията в древно-
гръцката митология) Гова име има стара традиция в
нидерландския военен фпог — първият учебен встрохо-
ден кораб „Урания" влиза в състава му отце в 1830 г. и
днешният „Урания" е четвъртият поредей учебен ветро-
ход с гова име вьв военноморските сили на страната.
След нахлуването на германските войски в Нидерлан-
дца през 1940 г. „Урания" с бил конфискуван от оку па-
торите и закаран в Германия. След края на войната вет-
роходъг огново ггродължава службага си като учебен
съд на нидерландските военноморски сили.
Личният състав иа „Урания" се състои от 3 офице-
ри, 2 подофицери и 12 практикантн па възраст ог 19 до
21 години. Пракгикантите са главно кадети ог Военно-
морския колеж в Ден Хелдер, подготвящ офицери за
военноморскиге сили, но сыдо така на ветрохода пре-
минават обучение и други категории военноморски пер-
сонал „Урания" извьршва учебни плавания от март до
ноември предимно в Северно и Балтийско море и север-
ння Атлантик. Този бял кеч с сред най-редовните участ-
ники в регатите на Операция Сейл и е носител на редица
награди от тези състезания Сред постижснията на
„Урания" са първото място в своя клас в регатата на
Операция Сей т-70 по маршрута Уеймут - Сен Мало и
абсолютно трею място в общото класиране в голямата
трансат лапт ическа регата на Операция Сейл-76 от Пли-
мут, Англия, до Нюпорт, СА1Ц. В операция Сейл-82 за
големия й принос в развитието на приятелегвото и
дружбата между младите моряци от различниге страни
„Урания" бе удостоена с най-голямото отличие на това
сьсгезание преходната Награда „Къти Сарк" за меж-
дународно разбирагелство. Ветроходът е представял
флага на своята страна и в редица други международна
прояви на ветроходните кораби, сред които са празнува-
нето на 700-годишнината на Амстердам и Ветроходния
фестивал в Лондон през 1975 г., големите паради на
ветроходниге кораби в Ню Норк през 1976 г. и в Квебек
проз 1984 г.
„Урания" има стоманен корпус от яхген тип. който
носи 12 т баласт от стомана и олово. Стоманената му
горна палуба с дебелина 5 мм е покрита с тиков настил
с дебелина 50 мм. Досега е достигал най-голяма ско-
рост под ветрила от 11.4 възела Има 4 основни ветрила,
като ветрилният му комплект се състои от 12 ветрила,
кои го могат да се заменят или прибавят към основните
ветрила, включителпо три спинакера съотвстно с по
355 м2, 300 м2 и 230 м2 ветрилна площ. Повече от поло-
вин век ветроходът се поддьржа в пьрвокласно гехниче-
ско състоянис. каго периодично сс извьршва замяна и
модернизация иа всички корабни системи и обзавеж-
дане.
,У рання
H3i
„СПИРИТ ЪФ АДВЕНЧЬР*
Нова Зелан 1ия
Име'. „Spirit of Adventure**
Собственик: Дружество „Спирит ъф Адвенчьр*', Окланд
Регистрациоино пристанище'. Окланд
Година ни нострояване и корабостроителница: 1973,
Voss & Brijs, Окланд, Нова Зелан шн. но проек! на
John В. Brooke (Salt House Bros), Нова Зеландия
Ветри.то стъкмяване: брш ангина, 10 вегрила (3 права нет ри-
га), ветрилна нлощ 562 м2, височина на мачгиге на г водолинии-
га: фокмачта 25,91 м, грогманга 27,13 м (цели мачги), мач-
ги — сюманенн. реи — дървепи
Вместимост: 99,(ч0 6. р. г , 84,М) и. р. г.
Водой змсстване.: 125 г
Корпус: сюманен (заварен), гнкова палуба
дължина с бушприта 32,00 м
дължина па корпуса 25,60 м
дължина по вололинняга 22,94 м
тиронина максимална 6,55 м
। а зене максимално 3,28 м
Спомагателен двигател: дизел Cummins (1973), 240 к. с,,
I винт, 10,5 възела
Екипаж: 5 човека постоянен, 25 практикант
Капитан: Николас X. Хнньп
Предназначение: младежки учебен ветроход
Бригантината „Спирит ъф Адвенчьр'' („Дух на приклю-
чение") е заложена на стапел през 1972 г и е спусната
на вода на 8 декември 1973 । Ветроходы е построен по
поръчка и със средствата на окландекия индустриалец
Лоу Фишър, инициатор за обра зу ването па дружеството
„Спирит ьф Адвспчър" — новозеландска обществсна
образователна организация
Бригантината е снециално конструирана и построе-
на за използуване като младежки учебен ветроход.
Между двете мачги oi яхтен тип (с краспици) носи стак-
селпи ветрила, както и бсрмудско ветрило на гротмач-
тата. Характерно е модерною оформление на бу интри-
га като гясна площадка с леерно озраждане, коего дана
по-голем и удобства и безопасное! при обслужването на
носовитс ветрила конструктивно решение, типично
за сьвременннтс яхти, Корабът носи 20-тонен баласт от
стоманобстон. Досега е достиг нал най-голяма скорост
под ветрила 12 възела. Встрилното му стъкмяване бс
изцяло подновено през 1980 г.
Програмата за учебните плавания на „Спирит ьф
Адвенчьр" е съставена с оглед да даде възможност на
учениците oi средни ге училища на страната момчета
и момичета на възраст между 15 и 18 години вклгочи-
телно, да закалят своя характер и развият довсрието в
собствените си сили чрез поемане на оттоворности като
членове на екипажа за плаване с ветроход, Успоредно е
юва цел га е прак гическо изучаване на вегроходството
и на корабпата служба. Допълнителна деиност на про-
грамата с организирансто. в о г говор на общест вения
интерес, па плавания през почивните дни в края на сед-
мицата и обучение по навигация и мореплаване за всич-
ки желасши, конто са по-възрастни от 18 години и пора-
ди това не могат да участвуват в редовпите учебни пла-
вания на кораба. Младежката учебна прог рама на „Спи-
рит ьф Адвенчьр4' се организира в тяспо взаимодейст-
вие сьс средни ге учи гища в страната, коню и оказват
сынествена иодкрепа. Всяка година до 1 октомври ди-
рек горите на училища га и угграви гелнияг сьветна орга-
низацията съвместно определят графика за ученически-
те учебни рейсовс през година га, Плавания га сс органи-
зпрат гюотделпо за момчета и момичста.
С изключение на врсмето за годипшото докуване и
ремонт (около един месец), „Спирит ъф Адвенчьр ' пла-
ва цслогодишпо, като за всеки две седмици извършва
един дссстдпевен младежки учебен рейс с по 25 момчета
пли момичста на възраст 15 — 18 години, който започва
във вторник слсдобяд и завършва в петък сутринта през
слсдвашата седмица, и един екскурзионно-учебен рейс
за възрае пги, който продължава от петък вечер га до не-
деля вечерта. Фактически само по един понеделник и
петък на всеки две ссдмици сс използуват за зареждане
на кораба с припаси и нодг оговката му за следващото
и гаване. При но-г олсми празници екскурзионпо-учебни-
тс рейсовс за вьзрастни имат продължигелност четири
дина ог четвъртьк вечерта до понеделник слелобяд.
Тези плавания бива г г ри вида за мьже, за жени и
смесени II гаванияга на „Спирит ьф Адвенчьр" са в
крайбрежиите повозсландски води и обикновено запо-
лнит и завършват в Окланд, по всяка есен бригант ината
носещава и редина друг и пристанища на Нова Зеландия
Плаванията на „Спирит ьф Адвенчьр ' имат голям
успех в страната До септсмври 1981 г. бршангинага е
извърпгила 185 учебни рейса, в конто са плавали около
5000 юноши и девойки от различии краища на Нова Зе-
ландия През 1982 г, новооснованата новозеландска
Встроходиа учебна асоциация започна нодг оговката за
ст роит еле гвото на пт ори учебен вегроход о г типа на
„Спирит ьф Адвенчьр". коню ще носи името „Спирит
ъф Ню Зийланд" („Дух на Нова Зеландия4'), но който
ще бъде по-голям и с повече спални места от съществу-
вашия кораб.
„( пнрн! ъф Адвенчър“
[ържава: I loperi ин
It we: „Statsraad Lehmkuhl" (бивш „Westwarts". бивш „Statsraad
I.ehmkuhl**, бивш „Grossherzog Friedrich August")
Собственик: Фон хация „Ветроходен кораб „Статсрод Лем-
кул“", Фьосангер (до bcpi ен)
Регистрационно пристанище: Бер» ен
Година ни построяване и корабостроителница: 1914,
J. С. Tecklenborg, Геестемюнде (до Бремерхафен), Германия
Ветра то стъкмяване: барк, 22 net рила (10 правн ветрила), вет-
рилна плош 2025 мг, височина на i рохмачхата над водолиния!а
ок. 51.82 м, стоманен рангоут
Вмести ноет: 1701 6. р. т., 764 н, р. i , 2012 т. ТМ
Водоиз чсстване: 2350 т
Корпус: стоманен (нитован), тнкова палуба
„СТАТСРОД ЛЕМКУЛ“
дължина с бушприта 98,00 м
хължина на корпуса 87,50 м
дължина между перпендикуляриге 78,64 м
широчнна максимална 12,65 м
ахене макенмално 5,18 м
височина на корпуса 7,32 м
Спомагатс и’н двигании: дизел Bergens М. V. (1981), 1125 к. с.,
1 винт, 12 възела
Екипаж: 26 човека постоянен, 150 практиканти
Операция Ceiu: I960, 19б4. 1966, 1970 г.
Предназначение: младежки учебно-обратователеи neipoxoa
„С г а тсрод Л емку л“
В родината на викингите, на Нансен и Амундсен встро-
ходното обучение на младите моряци винаги с било и
си остава неотмснима част от морского образование.
Днес кьм норвсжкия флот сс числят зри големи учебни
ветрохода, най-i олемият oi конто баркът „Стазсрод
Лемкул". се но гзува с особена популярное! в Норвегия
и е гордосз на стария морски град Берген, кьдезо е ре-
гистрационного му пристанище.
Този красив бял барк с класически линии на корпу-
са еспуснат на вода в 1914 i от корабостроигелницата
.И С. Текленборг", където с построен и „Крузещцерн"
12 години по-късно. Корабзгг е бил специално конструи-
ран и построен за учебни цели но порьчка на гогавашна-
га нрофесионална организация за ветроходно обучение
Сьюз на германските учебни кораби, основана от гер-
мански корабособст веници н търтовци, която се е зани-
мавала с подютовка на кадри за германским търговски
флот Той е би 1 ।регияI и най-голям учебен ветроход
на Сьюза след корабиie с пълно стъкмяване „Гросхер-
uoi ин Ел изабет“ (1901 г., 1260 б. р. т.) и „Принцес Ей-
тсл Фридрих" (днешният „Дар Поможа"). При спуска-
нсзо му на вода баркы получана името „Гросхерцог
Фридрих Аугуст". Той е бил забележителси за времсто
си с гова, че е един от първите ветроходи с чисто учебно
предназначение, а не за учебно-товарни рейсове, както
е била разпросгранената тогава пракзика „Статсрод
Лемкул" е известен с изяпшитс и изосгрени обводи на
своя корпус. 11о коефициен га на пълнота на водоизмест-
ването, обводите и иропорциите корпусы му принадле-
жи кьм типа на раннитс железки клинери, предназначе-
ни га рейсове до Австралия и Нова Зеландия Само по г
ветрила баркът развива скорост до 12 14 възела.
Въпреки че е създаден като чисто учебен ветроход,
баркът има отличителнитс черти па един истински
уинджем ьр - удължен трипалубен корпус и липса на
големи палубни надстройки Както при повечето учебни
ветроходи юты е удължен и продьлжава почти до
i рот мач гага. На горна га палуба, изработена от тик с
дебелина 114 мм, има две надстройки една зад фок-
мачты и една щурманска рубка на кърмата, зад кояю
сс намира главния. двоен щурвал. Корабы е сиабден с
шест спаситслни лодки и нет спаси гелии салак: места за
20 човека всеки II ьрвопачално баркът с плавал с 200
кадети на борда, но след освоения ремонт през 1969 г
гехният брой е бил намален до 150 с оглед подобрявапе-
то на битовите условия.
За захранваие с елсктроенергия на борда има слип
генератор от 40 кВт и един от 24 кВт. Корабът може да
носи запас от 120 т вода и 82 т гориво. Има постоянен
баласт с маса 740 т, сьстоящ се от каменни блокиве и
сгомана. На кораба има две жил июни помещения за ка
делите с максимален капацитет но 90 човека всяко, 5
двойни и 16 единична кабина. При ремонта през 1969 т
са монтирапи сьвремеина хладитна уредба, оборудване
„Стаз срод Лемкул"
за осигуряванс на топла вода за личния съедав, електри-
фицирана кухня и други битови подобрения Корабът
носи адмирал гейски koi ни и е снабден с механизирани
палу они мсханизми. монтирани през 1964— 1969 г. На-
вигационною му обзавеждане включва радиостанция,
радиотелефон за връзки на близки разстояния, схолот,
радар и приемник за радионавигациониата система „Де-
ка",
Като „I росхерцог Фридрих Аугуст" баркът е имал
голяма посева фигура. Днес една красиво оформеиа
златиста плетеница с гербовые на Норвегия и Берген
украсява носа и кьрмата.
Поради започването на Пьрвата свеговна война
Л росхерцог Фридрих Аугуст" не извьршва по-значи-
гелни учебни рейсове. След поражението на Германия
проз 1918 г баркы е предаден като репарация па
Великобритания Там ветроходьт остава за ияколко го-
дини. регнетрирап каю собственост на фирмата
„Д. Коул & Сонс" в Нюкясъл, по в дсйсг вителносг за
нею нс е имало приложение, затцото като учебен кораб
гои не е бил пригоден за превозване на товари.
В 1922 г. баркът с купен от Норвсжката асоциация
на корабособствениците по инициатива па тогавагиния
директор на корабната компания „Берген Лайн" и бивш
министър от норвежкою прави геле г во Кристофьр Дем-
ку л. Тогава корабът получава своею ссгашно име
„Сгатсрод Лемкул" („Държавпик Лемкул") каю при-
знание за неговитс големи заслуги за развит исто на нор-
вежкою корабоплаване, какю и за нсговите усилия за
повигпаване на интереса кьм учебните ветроходи за об-
учение па кадри за г ьрговския флот.
Бергенската асоциация на корабособствениците рс-
моггтира и съорьжава барка за неговото първо учебно
плаване под норвежки флат през 1923 г., а през следва-
щага година го предана на Бергенската фондация на
учебните кораби. коя го дь. по време преди това с стопа-
нисвала прсдишпите два учебни ветрохода в Берген,
предшест вениците на „Статсрод Лемкул" барка „Ььорг-
вин" и в часгност корветът „Алфеи", койю е плавал
като активен учебен вегроход до 1904 г.
През следващите години „Статсрод Лемкул" редов-
но извършва учебни плавания, продължаващи обикно-
вено оз април до септември Тогава вьв всеки рейс на
барка са плавали по 200 кадети и годишно на него са се
обучавали до 600 момчета. През годините между двеге
войни бергснскитс корабособствепици дават значи гелии
суми за издрьжката на кораба, който придобива широ-
ка популярност в цяла Норвегия В този период корабът
е бил и под покровителе! вою на различии норвежки ор-
ганизации и инст ит ут и През 1939 i „Статсрод Лем-
кул" извършва последните си предвоенни учебни рей-
сове.
След нахлувансто на гсрмапските войски в Норве-
гия през април 1940 г. баркы е конфискуван от окупа-
торитс в Берген. Под имею ..Вествертс" той е използу-
ван като базов кораб от хитлеристкитс военноморски
си ги, а след разгрома на Германия е върнат от съюзни-
ците на законная собственик в много лошо техничсско
състояние.
Веднага след война га „Статсрод Лемкул" е подло-
жен на основно възстановяване и ремонт, който продъл-
жават до април 1946 г. През слсдвашиге гри години
вегроко гы редовно извьршва учебни плавания В пър-
вите следвоешш юдини новишените цепи и икономиче-
ските трудности прсдизвикват значителни затруднения
за издрьжката на кораба. В учебния сезон на 1949 г.
разходитс по поддържаиего му са толкова високи, че
нсговият собственик — Бергенската фондация на учеб-
ни ге кораби, ренгава да нс го пуска в плаване. Една го-
дини „Сгатсрод Лемкул" служи като стационарен уче-
бен кораб на Норвежкою риби. говно училище, а след
това изпълпява ез.щата функция към Бергенската фон-
дация на учебните кораби с намален постоянен екипаж
от 1 1 човека.
11рез учебния сезон на 1952 г. баркьт отново излиза
в плаване и извършва редовни учебни рейсове с по 180
кадети на борда до края па 1967 .. С изтичансто на гази
година норвежкою правителство прекрати своята фи-
нансова подкрепи за издрьжката на кораба. Междувре-
менно норвежка г а обпгссг всност бе раз т ревожена от
станалите известии нланове ветроходы да бъде нрода-
деи в чужбина. В тази критична обстановка известнияг
бергснски корабособственик Хилмар Рекстен кугги
„Ста герод Лемкул" на I януари 1968 г. в надпревара с
чу жди инг ерсси и пос и зггяло разходитс по модерниза-
ция га и издрьжката му.
Пре г 1969 г. барк ы бе основно ремонтиран, модер-
низираи и приведен в първокласно състояние След из-
лишнею от ремонта „Сгатсрод Лемкул" отново запо-
чна да извьршва учебни рейсове под флага на компания-
га на Рекс ген. Ползващ се с голяма популярност в Нор-
вегия и сьседниге сграни, през този период ветроходът
бе редовен участник в редица официални тържества и
чествания „Статсрод Лемкул" е четирикратен участник
в Операция Сейл и е победи гел в регатата на Операция
Сейл-60 по маршрута Осло — Остсндс.
Вьиреки доброто му техничсско състояние в нача-
ло™ па 70-тс години баркьт все по-рядко извьргиваше
учебни рейсове поради финансов»! трудности. Последни-
те си учебни рейсове корабът извърши през 1972 -
1973 г. а през 1974 г. бс изтетлен от плаване и закон-
сервиран. По това време в Берген бс образуван общест-
вен комитет, който с подкрепата на много организации
и частии лица ог цяла Норвегия си постави за цел влиза-
пето на кораба в акт ивна служба. В г она неопределено
състояние баркът остана до 1978 г., когато неговияг
собы веник Хилмар Рскстсн го подари на фондацията
„Ветроходен кораб „Статсрод Лемкул"". която бс осно-
вана за неговото поддържане и използуване като акти-
вен учебен ветроход. През 1980—1984г. „Статсрод
Лемкул" бс подложен на основен ремонт, вьзетановява-
нс и модернизация През 19X5 г. баркьт отново влезе
в активна служба като младежки учебно-образователен
кораб н днес гой с най-голсмият сред съвременните
учебни ветроходи за непрофесионалш» обучение в света
„КРИСТИАН РАДИК-
Държава: Hopeei ня
И не: „Christian Radich"
Собственик: Фон таиия „Учебен кораб на Ос гланде J", Осло
Регистрациоино пристанище: Осло
Iедина на построчване и корабостроите тици: 1937, Frarnnaes
Mekaniske V erksted. Сандефиорд. Норвет ня. по проект на
С apt и in (Ед Christian Blom
Нетри то стъкмяване: кораб с пьяно сгькмяване, 26 ветрила
(15 правя не । рила), не г рил на плот 1234 мг, ннсочина на грот-
мачта та нал водолннията 36,60 м
Ннестимост: 676 б. р. т., 208 н. р. г.. 773 г. ТМ
Корпус: сюманен (ннювап), тнкова палуба
дължина с бз шири та 73,50 м
дължина на корпуса 62,50 м
дължина между перпен шкуляригс 53,35 м
шнрочнна максимална 9,76 м
। а тене максимално 4,72 м
височина на корпуса 5,72 м
Спомагателен двигател: дизел General Motors-Cleveland (1963),
450 к. с., 1 винг. 10 възела
Екипаж: 16 човека постоянен. 88 практиканти
Капитан- К'иел Торсен
Операции Ссй.г. 1956—1960, 1964-1968, 1972. 1976. 1978,
1984 1.
Предназначение: професнонален учебен ветроход
Вторият по големина норвежки учебен ветроход „Крис-
тиан Радик" е широко известен сред почитате.чите на
ветрилата в много страни каго един от най-бързите съ-
временни учебни ветроходи, който неизменно е сред
пьрвиге в рет ат и гс на Операция Сейл Както „Статсрод
Лемкул" за Бертен „Кристиан Радик" отдавна е станал
една от забслсжителностите на норвежката столица,
която с регистрационного му пристанище.
Корабы е заложен на стапел през януари 1936 г. и
е завършен през следващата година като наследник на
стария норвежки учебен брит „Статсрод Ериксен",
собствеиост на тогавашната Асоциация на учебните ко-
раби на Крист мания (старого име на Осло), която се е
занимавала с подготовка на кадри за тьрговския фчот.
Новият учебен ветроход получава своего име в чест на
норвежкия моряк и корабособственик Кристиан Радик,
конто в 1916 । завещана пари за подмяната на
„Статсрод Ериксен” с нов ветроход, и като признание
за нсговитс заслуги за развигисто па професионалното
вегроходно обучение в Норвегия
В 1938 । корабы трьгва в своя пьрви учебен рейс
и през същата година взема участие в първата междуна-
родна среща на учебните ветроходи в Стокхолм, пред-
шественик на сеташната Операция Сейл. От този прьв
конIакт между екипажите на учебните ветроходи от раз-
личии страни сс с запомнил забавният спизод. при кой-
то командиры на „Кристиан Радик" капитан Кристсн-
„Кристнан Радик*'
сен. отивайки на официално посещение на ..Дар Помо-
жа", oi възхищение хвърлил фуражката си на палубата
на полския вефоход, възкликвайки, че никога преди то-
ва нс с виждал така добре подльржан учебен ветроходен
кораб,
В тория си и послсдсн предвоенен учебен рейс
„Кристиан Радик" извьршва през 1939 г. заодно с дат-
ския „Дан.марк" за Свеювното изложение в Ню Йорк
Поради избухванего на войната „Данмарк" остава в
САЩ. а в края на годината „Кристиан Радик" напуска
Ню Йорк на ны за Норвегия — норвежкою прави-
теле! во още сс с надявало. че ше успее да запази нсуз ра-
ди гета на страната.
След заврьщането си ветроходът с включен като
спомагателен кораб в норвежкитс военноморски сили в
базата Хортен. При нахлувансто на германскиге войски
в Норвегия през април 1940 г той е конфискуван от
окупаторите Норвежките патриоти усняват да прова-
лят намерение!о на хитлеристите да използуват кораба
за извършване на учебни рейсове в Балтийске море. Раз-
громы па Германия заварва кораба потьнал, без мачти
в пристанището на Фленсбург. Изваден от британски
спасителен екип, полуразрушеният ветроход е върнат на
законная собе [веник. След пристиг ансю в родината ко-
рабы е подложен на основен ремонт в корабостроител-
ницата в Сандефиорд, кьдето е бил построен.
През пролет га на 1963 i. „Кристиан Радик" отново
премина ремон! и основна модернизация във военно-
морска! а корабостроителница в Хортен, при което по-
лучи сегашния си по-мощен спомагателен двигател
При гози ремонт бяха модернизирани битовите поме-
щения и бе подменен нелияг такелаж на кораба. Той бе
снабден и с модерни навигационни и учебни прибори.
Два генератора по 54 кВг осигуряват необходимата
електрическа енертия Корабът има двупалубен нитован
корпус с обводи на класически уинджемър, традиционен
щурвал на кърмата и две адмиралтейски котви с комби-
нирано ръчио и механично изваждане. Корпусът му е
украсен на носа и кърмата с декоративни позлатени ор-
намент и, коню се съчетават с носового украшение,
представлява!цо женска фигура в естествен рьст.
През 1947 I. „Кристиан Радик" излиза в своя първи
еледвоенен рейс и оттогава редонно извьршва учебни
плавания Обикновено учебните рейсове на кораба про-
дължават по три месеца. Обучението се води ио програ-
ма, специално разработена от норвежкою Министерст-
во на просветата. В нея освен занятията по практическо-
го усвояване на морската служба са прсдвидени и 560
часа теоретичны дисциплины. Днес „Кристиан Радик" е
известен с високото ниво на обучението. което се про-
вежда с най-модерно учебно обзавеждане. При посеще-
ние в чуждестранни пристднища времето се използува
за запознаване на кадетите с корабите, корабостроител-
ниците и различии други индустриални и морски обекти
в трада.
В периода 1949 1970 г. разходите по експлоата-
цията на кораба се поемаха от нетовия сегашен собстве-
ник фондацияга „Учебен кораб на Остландет", която е
наследник на старата Асоциация на учебните кораби на
Христиания През 1970 г. сумите за издръжката на вет-
рохода бяха толкова високи, чс тази организация нс мо-
жете повече да ю фипапсира. Имаше реална опасност
„Кристиан Радик” да бъде продаден на чуждестранни
собственный. Тогава под натиска на общсствсното мне-
ние и морски ге кры ове в Норвегия правигелството след
дълги разисквания взе решение разходите на кораба да
бъдат покривапи от държавния бюджет. Четири години
по-късно трупа прнвьрженици на големиге учебни вет-
роходи основаха обществената организация „Приятели
на „Крис) пан Радик" ", която си посзави за цел между
другого и финансового осигуряване на експлоатанията
на кораба.
Досега корабы е извършил няколко дълги учебни
плавания, но особено широка известност си спсчели, ко-
гато през 1956—1957 г. на него бе заснет приключен-
ският филм „Уинджемьр" на фрепския режисьор Луи
дьо Ришмон. Филмовото пътуване на ветрохода преми-
на през Мадейра, Триггидад, Ню Йорк, Босг ьн и обрат-
но до Осло. През 1975 г. „Кристиан Радик" извърши
специално плаване до Ню Йорк, за да вьзнроизведе ис-
торическою пътуване па първите норвежки преселници
в Сьединениге шаги. След завьршването на Операция
Сейл през 1964 г, гой посети редица северноамерикан-
ски пристанища, каю само при тридневния му престой
в Чикаго е бил посетен от близо 40 хил. души.
Отличииге ходови качества под ветрила и опитният
екипаж правят „Крист иан Радик4* един от най-иериозни-
те претенденги за първото място в регатите на Опера-
ция Сейл. Продължавайки традицииге си от пьрвата
международна среща на учебните ветроходи в Сток-
холм през 1938 г., юзи норвежки ветроход досега е
участвувал в почти всички ретати на Операция Сейл.
През 1970 и 1974 г. „Кристиан Радик" не участвуваше
в Операцията поради финансови причини. Може да се
кажс, чс този норвежки учебен ветроход досега има най-
добро представяне сред всички останали големи вегро-
ходи, участвували в Операция Сейл. Досега четири пъти
е гавоювал първото място в регатите на Операцията,
спечелвайки наградата за най-бьрз учебен ветроход, а
във всички останали регати се е класирал на едно от
първите места (друг чстирикратен победител е единстве-
но баркът на ФРГ „Горх Фок"). В Операция Сейл-78
вет роходъг се класира на второ място след „Горх Фок".
Особено ценна бе победа га на „Кристиан Радик" в
регатата на Операция Сейл през 1964 г., кояго бе най-
дыпата в цялата доссгашна история на състезанието;
3600 мили oi Лисабон през Бермудските острови до Ню
Йорк. Тази победа, която донесе на кораба наградата
Boston Teapot Trophy, бс извоювана в оспорваиа над-
превара с „Горх Фок", който избра по-дълъг маршрут
и пост ит на при прехола по-висока средна скорост, но се
класира на второ място. Тогава норвежкият ветроход
бе воден от капитан Асбьорн Еспенак. който го коман-
дуваше и в регатата на Операция Сейл-72, в която
„Кристиан Радик" зае четвъргото място. Под команду-
вансто на капитан Кил Торсен вефоходы взе участие
и в трите етапа на регатата на Операция Сейл-76; в пър-
вите два зае грею, а в последний второ място в своя
клас А1
„СЬОРЛАНДЕТ“
Държава: I lopeei ия
Мме: ,,$0rlandet“
Собственик'. Общниски съвет на град Крисгиансанд — Фонда-
цня „Кораб с пълно cj ькмяванс „Сьорландет“ Крисгиансанд
Регистрациоино пристанище'. Крисгиансанд
Гооина на построяваие и корабостроителница'. 1927, Hiinluds
Mekaniske Verkstcd, Крисгиансанд, Норвегия
Ветрилно стък чяване: кораб с пълно стъкмяване, 2b ветрила
(15 иранн Beipn.ia). нори та площ 1000 м2, нисочина на ipoi-
мачтага нал водолннията 35 м
Вместимост: 559 б. р. т., 153 н. р. т„ 644 т. ТМ
Корпус: стоманен (нитован), 1 икона падуба
тължина с бушприта 65,84 м
дължина на корпуса 56,70 м
дължина между перпендикулярнте 48,16 м
птирочнна максимална 8,87 м
г а тепе максимално 4,42 м
дълбочина на трюма 4,80 м
височина на корпуса 5,19 м
Спомагателен двигател: дизел Deutz (1979), 564 к.с., 1 винт с
променлива стъика, 12 ньзела
Ькипаж: 19 човека постоянен, 70 практиканти
Капитан: Н. Леттсон
Операция Сейл: 1956, 1960—1968. 1980 г.
Предназначение: непрофеснонален учебен ветроход с практикан-
ти без вътрас говн отраничсния
Норвежкият учебен кораб с пълно стъкмяване „Сьор-
лаидст" („Южна зе.мя1' това е наименование то на
южната част на Норвегия, кьдето е pet ист рационно ю
пристанище на кораба) е един от най-красивиге и мо-
дерно обзаведены съврсмснни ветроходи. Корабът е по-
строен през 1927 г. от средства г а на едно голямо даре-
ние на норвежкия корабособст веник А, О. I Скелбред,
койго обаче поставя условието бъдещият учебен кораб
да бъде построен като чист ветроход. По тази причина
спомагателен двигател бе монтиран на „Сьорландет“
чак през 1959 1960 г. но време на неговата основна
модернизация Той бс почти сдинственият от толемите
учебни ветроходи. който и след Втората световна война
плаваше без двигател.
,.Сьорландст“ с конструиран и построен специалист
за учебни цели. Здравият му двупалубен нитован корпус
има обводите на класически ветроход. На носа и кьрма-
та е у красен с декоративны плетеници, койт о подчерта-
ват липните на корпуса. Управление™ се извьршва с
щурвал на кьрма та. Две те адмиралтейски котви имат
комбинирано рьчно и механично изваждане. По палуба-
та линсват голем и надстройки. При неговата основна
модернизация през 1959—1960 г ветроходьт бе снабден
с иай-сьвременни навит ационни приборы и учебно обза-
веждане. Характерно за него е, че се отоплява изцяло с
елекгричество. Необчодимата слектроенергия се доста-
вя от два (енератора (от 60 кВт и 12 кВт), конто се зад-
„Сьорландет4*
вижваг от два огдслни дизела съотвстно по 65 и 14 к. с.
„Сьорландет" с снабден с модерен винт с променлива
стыгка, коею не само подобрана маневрените му ка-
чества при движение с двигател, но и позволява да се
намали съпротивлението при движение иод ветрила
чрез разполагане на лопатки тс на винта така, че да оказ-
ват минималпо съпротивлепие на водпия поток.
Своею пьрво толямо учебно плаване „Сьорландет"
извършва през 1933 г . когато посещава Световното из-
ложение в Чикаго, минавайки но река Сейнт Лорънс и
Големи ге американски езера. До започвапего на Вгора-
та световна война корабът редовно извьршва учебни
рейсове. Проз 1939 г. „Сьорландет" с включен като сно-
мат агелен кораб в норвежкия флот вьв военноморската
база Хортен. Там през април 1940 г. той е конфискуван
от германски ге окупа г ори През 1942 г. ветроходът е
отведен с влекач в Киркенес (Северна Норвегия), където
е превьриат във военен затвор. При една бомбардиров-
ка на съюзническата авиация парчета от бомби проби-
ват обшивката на кораба близо до водолинияга и той
потъва в пристапището.
По-късно германии те го изваждат и отвеждат с вле-
кач в Кристиансанд (Южна Норвегия), където до края
на войната то използуваг като базов кораб за техните
подводници. Тогава хитлеристиге вече напълно обезоб-
разяват ветрохода; всичките му мачти са били махнати
и на палубата с била построена една допълнителна го-
ляма надстройка. След разгрома на Германия някогаш-
ният красив бял ветроход е върнат на собственика като
един полуразрушен корпус, който едва се е държал на
вода. Опустошения г и обезобразен кораб е бил закаран
в корабостроителницата в Кристиансанд и там е бил
подложен на фактическо препострояване. Възстановява-
нето на „Сьорландет" продължава до 1947 г., когато
възроденият ветроход извършва пьрвия си следвоенен
учебен рейс.
Ог 1947 до 1973 г. „Сьорландет" служеше като про-
фесионален учебен ветроход за подготовка на кадри за
норвежкия търговски флот. През този период нетоь
собственик продължи да бъде фондацията „Учебни вет-
роходни кораби на Сьорландет", за която ветроходът е
бил построен. През тези години курсът на обучение на
борда на кораба имаше продължителност 11 седмици и
се прсдшесгвуваше от първоначално морско образова-
ние за практикантите в морского училище на фондация-
та собственик в Кристиансанд. Обучение™ на кораба
бе в три различии области: практически овладяване на
морската служба, палубни и такелажни работи, обуче-
ние по домакинската и снабдителска част; теоретично и
практическо обучение за обслужване на корабниге меха-
низми и машини. Практикантите постьпваха на кораба
на 15-годишна вьзраст, само за подготвящите се за ко-
рабни механици възрастта бе 16 години. Обучение™ за
всички практиканти бе безплатно. През гози период по-
стоянният екипаж на „Сьорландет" се състоеше от капи-
тан, трима вах юни офицери, конто едновременно бяха
и преподаватели на практикантите, четирима подофице-
ри, лекар, стюарт и готвач. Ветроходът интензивно се
използуваше за своею предназначение практически це-
логодишно, като през зимния сезон служеше за стацио-
нарен учебен ксраб в Кристиансанд. През тези месеци
практикантите на борда му успоредно с учебните зани-
мания взимала участие в зимния ремонт на кораба. кое-
то само по себе си е една отлична форма на обучение.
„Сьорландет" се използуваше за подготовка на кад-
ри за норвежкия търговски флот до 1973 г., когато него-
вата професионални учебна програма бе прекрагена по-
ради намалслия брой на постьпвашиге практиканти и
финансови трудности. В 1974 г. ветроходът бе закупен
oi корабособс!веника Ян Стаубо от Осло, като през
следващите няколко години регистрационного му при-
станище бе преместено от Кристиансанд в намирашото
се наблизо на североизт ок о г него пристанище Арендал.
За няколко години „Сьорландет" остана без определено
приложение и с песигурцо бъдетце, покато в 1977 г той
бе закупен от корабособствсническага фирма „Скелб-
ред" от Кристиансанд, която е наследник на корабо-
собственика А. О. Т Скелбред, направил дарение™ от
50 хиляди лири стерлинги за построяването на кораба.
Тази фирма подари „Сьорландет" на неговия „роден"
град Кристиансанд, с който е гясно свьрзана цялата ис-
юрия на кораба, за по-нататъшното му използуване ка-
то учебен вегроход, но вече за пепрофесионално обуче-
ние За неговото стоианисванс бе основана фондацията
„Кораб с пълно стъкмяване „Сьорландет"", чийто упра-
вителей сьвст се възглавява от кмета на Кристиансанд.
Успоредно с това бе образувана обгцествената органи-
зация „Приятели на кораба с пълно стъкмяване „Сьор-
ландет" ", която има за цел увеличаването на обгцестве-
ната подкрепа в страната и чужбина за учебната програ-
ма на ветрохода.
През 1978—1980 г „Сьорландет" бе подложен на
основен ремонт и модернизация в корабостроителнипа-
га в Кристиансанд. При гози ремонт заедно с пълната
модернизация на всички корабни системи предишният
спо.магагетген двигател с мощност 240 к. с., монгиран
през 1959 г., бе заменен сьс сегашния му спомагателен
дизел с мошност 564 к. с Също така жилищните поме-
щения на борда бяха преустроени с оглед на използува-
не г о на кораба за непрофесионални учебни плавания,
като при това местата за практиканти на борда бяха
намалени от 85 на 70. При ремонта и преустройство г о
му вместимостта на кораба бе намалена от 568 б. р т.
на 559 б. р г. Ветроходът има клас ла норвежкою Бюро
Веригас 1АI * и сертификат за неограничен район гга
плаване.
В 1980 г. обновеният „Сьорландет" отново влезе в
активна служба под ветрила и през пятого на същата
година след дълго прекъеване огново нредс гави норвеж-
кия флаг и в двеге регати на Операция Сейл. След по-
вторною му влизане в строя корабьт извьршва непро-
фесионални учебни рейсове през легния период, конто
обикновено започват и завършват в регистрационною
му пристанище Кристиансанд и включват посещения на
пристанища в други ст рани За разлика от почти всички
други съвременни непрофесионални учебни ветроходи
конто са предназначени изключително за младежко об-
учение, на „Сьорландет" няма подобии ограничения за
възрастта на практикантите. На него могат да плакат
мъжс и жени на възраст от 16 до 65 години, но выгреки
това средната вьзраст на практикантите на борда в
учебните му плавания в последно време е около 22 годи-
ни. Ог практикантите не се изисква предварителна мор-
ска или ветроходна подготовка и те са не само от Нор-
вегия, но и от други страни. доколкото една от основни-
те цели на фондацията собственик е чрез учебните пла-
вания на кораба да се развива международною разби-
рателство и дружески г е контакти. Днес „Сьорландет е
единсг веният в света учебен ветроход с пълно стъкмява-
не, който се използува за пепрофесионално обучение.
Основните райони на учебните му плавания са в Север-
но и Балтийске море
„СВАНЕН”
Дър, мсава: Норне) ия
Име'. ,,S\anen” (бнвш „Smart”, бнвш „Jason”)
Собственик'. Норвежки Морски музей (Фондация „Сманен”),
Ос. io
Регистрационно пристанище’. К’рщч напсанд
Домашно пристанище: Осло
Година ни постро.чвапе и корабостроителница: 1916, J. Ring
Andersen, Свендборг. Дания
Ветри то стъкмяване: тримачтова (афелна шхуна, 10 ворила,
не । рил на iiidiu 410 м\ дървен ранюут (бор)
Вместимост: 102,12 б. р. 55,82 н. р. г.
Дедуеит: 180 г (като («варен кораб)
Корпус: дървен (зьб и бук), борива палуба
дължнна с бушприта 35,90 м
дължнна на корпуса 28,65 м
дължнна по водолиния । а 26.20 м
широчина максималиа 6,74 м
газене максимално 2.50 м
Спомагателен двигател: дизел Detroit (1967), 242 к. с., 1 вит,
8 възела
Екипаж: 6 човека постоянен, 25 пракгикан)и
Капитан: Кааре Омстед
Предназначение: младежки учебен не1роход — плаваш „лшер”
Сегашното предназначение на норвежката тримачтова
гафелна шхуна „Сванен” е едно успешно съчетание меж-
ду непрофесионалното юношеско-младежко ве(роходно
обучение и иоддържапсто на този кораб от традиционен
местей тип в активна служба каго „жив” музей. Сама
но себе си гази шхуна символизира общото морско на-
следство и традиции на скандинавскитс страни, тъй като
тя с построена в Дания, но е плавала и под норвежки и
шведски фла1 по време на своя га кариера кдго товарен
кораб.
Построявапето на ветрохода е било поръчано в
1915 г. на знаменитата корабостроителница на Дж
Риш Андерсен в Свендборг. Дания, от местная корабо-
собст веник и капитан Ханс Петер Хансен на мястото па
неговия предишен товарен кораб „Язон”, който е бил
по юней от мина ио-рано през съшата година. Новият
говарен ветроход при спусканего му на вода в 1916 г
сьщо е бил изречен „Язон”. Още проз същата тодина
гой с бил продаден на норвежки собственик, който в
трудните и несигурни години на Пьрвата световна вой-
на наред с другитс си делови дейност и е имал финансо-
ви ин i ереси в местного корабонлаване. Така в 1916 г
„Язон” е бил преименуван на „Смарт”. Ог 1916 i до
есента на 1920 г. този класически „балтийски търговец”
плава под норвежки флат. През юзи период „Смарт”
плава в говарния трафик ио цялото норвежко крайбре-
жие.
Какго и мною други норвежки и даюки дървени
товарни ветроходи. „Смарт” е бил продаден я Швеция
през 1920 г. и иод шведски флат е бил наречен със свое-
то сегатпно име „Сванен” („Лсбед”). В продължение на
40 години гой е бил собственосг на местною моряшко
семейст во Викстрьом от Аастол мальк остров север-
но от Гьотеборт. През гози период „Сванен” е имал ка-
риерата на „товарно муле”, както и стотиии други то-
варни ветроходи в Ьалтийско и Северно море, и с из-
ключение на си гните бури, в кои го попада, два малки
пожара на борда и едно попадане под каргечен обстрел
през Biopara световна война, липсват драматични съби-
тия в неговата ист ория Обикновено той е плавал между
Северна Швеция и Дания, пренасяйки циметтт, тухли и
дървен материал, но сьщо е превозвал въглища от Гер-
мания и Полша, лед, риба и изкуствени торове от Нор-
вегия. паважни камыш от шведския западен бряг до
пристанища в Балтийске и Северно море. Вследствие на
бързого промишлепо развитие на Швеция търсенето на
товарен тонаж за крайбрежния трафик за дълги юдини
запазва конкурентоспособността на балтийските товар-
ни вегроходи в обслужването на мнот обройните малки
пристанища по тези брсгове.
В 19б4 г. „Сванен” става собственосг на норвежеца
Ингс Хьок. който с помотта на семейството си и при-
ятели започва вьзетановяването на кораба в автентич-
ния му вид на тримачтова гафелна шхуна, възнамсря-
вайки тя да бьде използувана за ветроходен младежки
„лагер”. Като иегова собственосг „Сванен” остава иод
шведски флаг и регистрация. Пеобходимосгта от значи-
телни средства за реставрацията и поддьржането на
шхуната става причина гя да бъде предадена на норвеж-
кия Морски музей в Осло. Подкрепен от мною привьр-
жспици на ветроходните кораби, директорьт на музея
Свейн Молау г успява да осигури необходимите средст-
ва за реставрацията на кораба и поддьржането му в ак-
тивна служба, които са били предоставени от норвежко-
то правителство. общипските власти на Осло и от даре-
ние, направено o i норвежкия корабособсгвеник Марлоу
Ванген. Сьщо гака проектът получава голяма подкрепа
от много норвежки организации и частни лица Така в
1972 г. норвежкият Морски музей в Осло стана юриди-
ческият собственик на „Сванен”, като за кетового сто-
панисване и поддържане в активна служба към музея
бе основана фондацияга „Сванен”. През същата година
корабът премина под норвежки флаг и регистрация и
оттогава сс използува за своего сегашно предназначе-
ние.
Еднопалубният корпус на „Сванен” е масивно по-
строен от дъб и бук с дсбелина на бордовата обшивка
70 мм. Палубата му с изработена от бор и има дебели-
на 51 мм. Корабът носи чугунеи баласт с маса 20 т.
Досс! а е дос । ш ал най-висока скорост под ветрила до 11
вьзела. В носовата чает черно боядисаният му корпус е
украсен с декоративни позлатени орнамент и, характер-
пи за балтийски ге товарни ветроходи През 1964—
1972 г. „Сванен” премина основен ремонт и детайлно
възстаповяване в автептичния му външен вид на товар-
па тримачтова гафелна шхуна. Едновременно с това ка-
то учебен ветроходен кораб той се поддържа в съот-
ветствие със сег ашните технически изисквания и прави-
ла за сигурност, валидни за кораби ге под норвежки
флаг.
През ле 1 ния сезон на „Сванен” извършват едносед-
мични учебни плавания ученици и членове на младежки
клубове Средната възраст на пракгикантите е 14 годи-
ни Те вземат пълноправно участие вьв всички ценности
на борда по време на плаването и прак1ически усвояват
знаиията и уменията, необходими за член на екипажа
на класически ветроходен кораб. Учебните рейсове се
провеждат край норвежкою крайбрежие в района на
Скагерак Използуването на шхуна г а като плаваш вет-
роходен „лагер” през летния период осигурява нълно-
ценното црекарване на свободного време на норвежките
ученици, а приходите от невисоките учебни такси подпо-
магат финансирането на разходите за поддьржането и
в активна служба. През зимния сезон „Сванен” се изпол-
зува за подреждане на подвижна музейна експозиция на
норвежкия Морски музей.
( йанец^
„ШАБАБ ОМАН“
Лържава: Оман
Иче: „Shabab Оптап“ (бннш „Captain Scott11)
Собственик-. Султански омански военноморски сили
Базово пристанище: Порг к'абус (до Мускат)
Година на построяване и корапостроителница: 1971,
Herd & Mackenzie, Бъки, Банфшир, Великобритания, по проект
на Robert Clark Ltd., Лондон, Commander Victor Clark и Capt.
Mike Willoughby, Великобритания
Ветрилна стъкмяване: баркентина, 15 ветрила (4 прави ветрн-
ла), ветрилна плот 813 м2, височина на тротмачтага над палу-
ба га 28.96 м, долин мачти — алуминиена сплав, стент и, рен.
т икове и I афсли — дървсни
Водой (.нестване: 484 г
Вместимост: 264,35 б. р. г., 54,97 н, р. т„ 380 т. ГМ
Корпус: дървен (лиственица и дъб), палуба — орет опеки бор
дължина с бу шири । а 53,95 м
дължина на корпуса 43,97 м
дължина между нерпенднкулярнте 36,58 м
широчнна максимална 8,53 м
1 азене макенмално 4.72 м
дьлбочнна на трюма 4,10 м
височина на корпуса 4,73 м
Спо наготелни двисате /и: 2 ди тела Caterpillar (1984), 500 к. с.
(2x 250 к. с.), 2 винта, 10 възела
Екипаж: 23 човека постоянен. 24—31 практиканти
Капитан: муказам бахри (капитан III ранг) Крнстофър
Д. Прентис
Операция Сейл: 1972 г.
Предни значение: професионален учебен ветроход
Сегашният омански учебен ветроход „Шабаб Оман" бе
широко известен през 70-те години сьс своего първона-
ча.чно име „Кептън Скот". Проз този период той бе най-
големият британски учебен ветроход и неговото по-
строяване и използуване бс важен етап в дългата тради-
ция на непрофесионалното младежко вегроходно обуче-
ние във Великобритания, чиезо начало е положено от
известния бри гански педагог доктор Кьрт Хан. По ие-
гова концепция през 1940 г капитан Г У Усйкфорд
организира и провсжда първите курсовс за нспрофесио-
нално младежко ве т роходно обучение, на база та на кон-
то през 194К г е основано Морского училище за вьн-
шно плаване „Морей11 в Бьртхед, Елджин, Шотландия.
Първоначално гова училище нзползува за учебен ветро-
ход двумачтовага гафелна шхуна „Принс Луис** (бивш
„Мейзи Греъм"), кояго в 1955 г. бс заменена от тримач-
това га шхуна „Принс Луис II" (сегашният френски уче-
бен вегроход „Бел Еспоар П“). През 1966 г. тази шхуна
бс дадсна под наем на бриганската общссгвена обра-
зователна организация „Дълвърт ьн". След провеждане-
то през този период на учебни плавания с „Принс
Луис II" тази ор1анизапия прецени, че местата за прак-
тиканти на шхуната са недостатъчни за нейната учебна
протрама и по съвст на специалисти от бриганската
Вщроходна учебна асоциация взе решение за придоби-
ването на по-голям учебен ветроход бъдещия „Кеп-
гън Скот11.
Построяването на новия ветроходен кораб бе въз-
ложено на шотлапдеката корабостроителница на Керл
& Маккензи в Бьки. Банфшир, известна със строените
oi нея риболовни съдове. Проекты на ^ази дьрвена
тримачтова марселна шхуна бе разработен от известния
британски яхтен конструктор Робьрт Кларк, създател
на проекгите на голям брой учебни, круизно-туристиче-
ски и съетезателни яхти (включигелно яхти1е на сър
Франсис Чичестър Кларк „Джипси Мот ИГ1 и „Джипси
Мот V"), а окончи гелии ят проект на ветрилного и сш-
мянане бе дело на големия деятел на британского вст-
роходно обучение капитан Майк Уилъби, бивш капитан
на „Сьр Уинстън Чърчил". Шхуната бе конструирана и
построена с отдел да може да извьршва учебни плава-
ния по всяко време на годината в тежките навигационни
условия, конто са харакгерни за водите край северния и
западния бряг на Шотландия, с практиканти без предва-
рителен морски или ветроходен опит. В съответствие с
учебната npoi рама на организацияга „Дьлвьртън", коя-
то съчетава морского обучение с планински експедиции
и алпини тьм в крайбрежнитс райони, новияг учебен вет-
роход бе конструиран с оглед на пето да може да се
носят и цялата екипировка, и припаси, нсобходими на
практикантите за техните експедиции на сушата
Шхуната бе спусната на вода на 7 септември 1971 г
с крьстница Джейн Иелсьн, потомка на адмирал
Нелсън. Новият учебен ветроход бе наречен на имсго
на полярния изследовател капитан Робърт Фалкън Скот
(1868—1912). Гогавашната Носова фигура на шхуната
прсдставляваше бюст на капитан Скот, както той е за-
помнен от своите съратници, в полярен костюм и щека
за ски в ръкага. На 18 октомври 1971 г. „Кептън Скот’*
трына н своя първи учебен рейс.
Регистрационного пристанище на „Кептън Скот”
бе Сторноусй па остров Люис край Северозападна Шот-
ландия, а неговото домашно пристанище бе Плоктън на
заиадния шотландски бряг. Оттам шхуната целогодиш-
но извършваше учебни рейсове с по 36 практиканти —
младежи на вьзраст от 16 до 21 година както ог Вели-
кобритания. така и от други страни. През този период
пос гоянният екипаж на вет рохода се състоеше от капи-
тан. сгарши помощник, ръководител и замсетпик-рт.ко-
водител на експсдицията, боцман, главен механик и гот-
вач досгавчик длъжност, която традиционно се за-
емаше ог момиче, какю и трима инструктори на вахти-
ге. конто се сменяха при всеки рейс. Учебната протрама
на „Кстп ьн Скот” нямаше за цел даванего на професио-
нална морска или ветроходна подготовка на пракгикан-
тите или иасочвапето им към бъдеща морска служба, а
общо развитие на тсхните морално-нолсви качества и
закаляване на характера им. Учебните плавания се реду-
ваха с ггланинарски походи по шотландскою крайбре-
жие и по мно1 обройните ocipoBH около Шотландия
Районите на гези учебни рейсове и туристически експе-
диции бяха крайбрежниге води и планините на Северо-
западна Шотландия. Северна Ирландия, остров Сейнт
Килда и други острови от Външния Хебридски архипе-
лаг Оркнейски те острови, остров Феьр и до Шетланд-
ските острови на север Тези води сс отличават както с
разнообразие™ на климатичните си условия, така и с
богатото разнообразие на морски тггици и най-малко
един от учебните рейсове през годината бе посвеген на
тяхното изучаване, цслящо по-доброто опознаване и
разбиране на морска г а природна среда и проблемите по
нейното запазвагте. Всяко учебно плаване имаше про-
дължителност 26 дни. Шхуната извършваше средно по
девст учебни рейса в годината, продължаващи от края
на януари до края на декември Реализираната с „Кеп-
1 ьн Скот” учебна ирот рама получи широко признание
във Великобритания и други страни и гя бс отличена с
британската Златка награда за образователно дело.
През 1972 г „Кептън Скот” в те участие в регатата на
Операция Сей г, а през януари 1975 . с него бе извърше-
но едно забележигелио научноизследователско еколо-
гично плаване във водите на Северозападна Шотландия
и Выкипите Хебридски острови.
След завьршването на учебните плавания през
1977 г. „Кептън Скот” бе продаден от дружеството
„Дълвьртьн” на оманского правителство. В 1978 г.
шхуната пристигни в Оман и като омански учебен вет-
роход тогава тя бс прсимснувана на „Шабаб Оман”
(„Младеж на Оман” на арабски език). С това Оман
стана първата арабска държава, която вьведе практика-
та на ветроходно обучение решение, за което същест-
вуваха опрсдслспи предгюставки Оман е страна със ста-
ри и досега запазегги морски традиции и една интересна
проява на това бс обстоятелството, че оманското прави-
гелство финансира построяването гга „Сохар” — копие
на средновековно дау (арабски тип ветроходен съд), с
което през 1980—1981 г. международен екипаж под рь-
ководството на известния ирландски пътешественик
Тим Северин повтори едно oi плавания га на Синдбад
Мореплавателя от оманского пристанище Сур до Кан-
тон в Китай.
Първоначалиият собственик на „Шабаб Оман” бе
оманского Министерство па младеж г а, което го из-
ползувашс за морска подготовка на оманските младе-
жи, а впоследствие ветроходы бе прехвърлен за стогга-
писвапе и използуване от сулганските омански военно-
морски сили и включен в техния сьсгав. Сега на „Шабаб
Оман” преминават обучение кадети от военноморския
флот, армия га и полиция та, а също така и от търгов-
ския флот па страната. Корабът има добре организира-
на учебна програма, която според наличната информа-
ция функционира „като часовник”. Районите на учебни-
те плавания гга „Шабаб Оман” са във водите на Арабско
море, Омапския и Псрсийския залив. Неговото базово
пристанище е Пор г Кабус — нового пристанище на сто-
лица та Мускат.
„Шабаб Оман” има масивно пос г роен корпус с дъ-
бов набор и обшивка от шотландска лиственица, за кой-
то е характерен значит единят конструктивен диферент
в кърмовата част, поради което газенето му при кьрма-
та е доста по-голямо от това при носа. Тази особеност,
която с типична по-специално за северноевропсйскитс
риболовни съдове с традиционна конструкция, придава
на кораба много добра маневрепост и управляемост под
ветрила. На палубата има три неголеми надстройки. В
кьрмовага надстройка са разположени навигационнага
каюта и рулсвата рубка, откьдсго се извьршва и управ-
ление г о на двата спомагагслни двигателя Още от пост-
рояването му корабът е снабден с модерно радионави-
гапионно обзавеждане, както и със съвременни битови
и аварийно-спасителни средства. Преди продажбата му
на Оман първопачалната Носова фигура на ветрохода
бе свалена и впоследствие заменена със сегашната му
Носова фигура, прсдставляваща млад оманеи с чалма.
Също така след продажбата на шхуната нейният черен
корпус бе боядисан в бяло. През 1984 г. ветроходът бе
преет ькмен от гримачтова марселна шхуна на баркен-
тина, с което придоби сегашния си вьншеи вид „Шабаб
Оман” може лссно да бъде иденгифициран по червениге
омански гербове, изобразени на не г рилата му.
Държава: Полита
Име: „Оаг Mlodziezy*
Собственик: Внсше морско учи.пипс, Гдиня
Регистрационно пристанище: Гдиня
Година на построяване и корабостроителница: 1981, Stocznia
Gdanska im. Lenina, Гданск, Полша, ио проект на Zygmunt
Churen
Ветри то стък.ч.чване: кораб с пьяно оъкмивзне, 26 ветрила
(14 прави ветрила), ветрилна площ 3015 м1, височнна на мачтнте
над водолннията: фокмачта и тротмачта — но 40 м, бнзанмачга
40 м, стоманен рант оу т
Вмести ноет 2385 6. р. г., 335 н. р. т.
Водоизместване: 3791 т
Корпус: стоманен (заварен), борова палуба
дължнна с бушприта 108,80 м
дължнна на корпуса 94,80 м
дължнна между перпенднкулярите 79,20 м
широчина максималиа 14.00 м
i а зене максимално 6,60 м
внеочина на корпуса 10,00 и
Спомагате ши двигатели: 2 дизели Sulzer — Cegielski (1982),
1500 к. с. (2 х 750 к. с.), 1 винт с променлива стъпка, 12 выела
Екипаж: 44 човека постоянен, 150 практикантн
Капитан: Л. Викторович
Операция Сейл: 1982, 1984 г.
Предназначение: прпфесионален учебен ветроход
„ДАР МЛОДЖИЕЖИ“
„Дар Млоджнежи" край бретовете на Япония
През юли 1982 г. влезе в строя новият полски учебен
ветроход ..Дар Млоджиежи", конто продължава повече
от 60-годишпата традиция на встроходно обучение на
кадрите от полския търговски флот. Той е тре1ияг по-
род кораб с това предназначение, принадлежат на по-
лското Висте морско училище. Тази традиция датира
огне от 1920 г., когато полското правигелство купува
британския железен търговски барк „Чинсура", по-
строен през 1869 г. в Бъркьнхсд, Англия, за ну ждите
на основаното през същата 1920 г. Дьржавно морско
училище на търговския флот (от 1970 г. преименувано
на Виеше морско училище). След преустройството му в
учебен ветроход в Рогердам корабът с преименуван на
„Лвув" Този барк (вместимост 1299 б. р. т., 16 ветрила
с обща плот около 1500 м; и два спомагателни двита-
теля по 180 к. с.) от 1921 до 1929 г. изминава 63 166 ми-
ли. представяйки за пръв път полския флаг в 38 чуж-
дес1 ранни пристанища.
През 1930 г. „Лвув" е заменен като учебен ветро-
ход на Дьржавною морско училище на търювекия
флот от кораба с пълно стькмяване „Дар Поможа", по-
строен през 1909 г. от корабостроителницата „Блом &
Фос‘* в Хамбург Германия, и купен във Франция от по-
лското правитслство през 1929 г. (вместимост 1561
б. р. т., 26 ветрила с обща площ 2115 м и спомагателен
дизелов двигател 430 к с., постоянен екипаж 39 човека,
150 практиканти). Значителна част от срсдствата за не-
говото закупуване са били събрани с обществена подпи-
ска, в която пай-активно участвува населението на По-
може (Приморския край), в мест на което корабът полу-
чава нового си име „Дар Поможа" — „Дар на Примо-
ристо". На 13 юли 1930 г. в Гдиня става тържественото
вдигане на полския флаг и прсдавансто на „Дар Помо-
жа" на Държавното морско училище. На 28 септември
1981 г. корабы завърши своего последно учебно плава-
не и нет овият флат бе спуснат за последен път, декори-
рап с най-високите полски ордени. Със своята 51-годиш-
на служба под полски флаг и 72-т одишен период на екс-
плоатация от спусканего му на вода „Дар Поможа** за-
винаги остава в морската история като един от най-зна-
менититс учебни ветроходи. За 51 тодини служба под
полски флаг корабът с извършил 105 учебни плавания и
на него са обучени 13 911 офицери на полския търговски
флот. Той е тгьрвият полски кораб, извършил околосвет-
ско плаване. изминал с под полски флаг 509 804 мили и
е посетил 383 пристанища на пет континента.
Независимо от редовното и първокласно техниче-
ски поддържане на „Дар Поможа" през цялата му служ-
ба, в следвоенните десетилетия солидната възраст на ко-
раба поставите па дпевен ред вьпроса за неговата замя-
на с нов учебен ветроход. Въпреки модернизациите ре-
дина от нет овит с системи, и най-вече битовите условия
при плаване, все по-трудно съответствуваха на сьвре-
менните изисквания. Поради технического съсгояние на
кораба Полският корабен регистър определи крайния
срок на службата му до 1985 г.
Още през 1956 г студентите о г Гданск подемат
инициатива за събиране па средства за придобиването
на заместник на „Дар Поможа**, но нрактическата реа-
лизация на тази идея настъпи след 22 години. В начало-
то на 1978 г. на восводската от четно-изборна конферен-
ция на Съюза на полската социалистически младеж в
Гданск по инициатива на ортанизациите на съюза във
Висшето морско училище в Гдиня и на екипажите на
корабите от Полски те океански линии бе прието пред-
ложение за сьбиране на средства от полската младеж и
цялото общество за построяването на наследника на
„Дар Поможа", с което да сс продължи чудесната тра-
диция за всенародно участие в придобиването на учебни
ветроходи. Това предложение получи евтусиазираната
иодкрепа на цялата полска общест веност. Ье решено но-
вият вегроход да бъде построен в Полша и да носи и.ме-
то „Дар Млоджиежи" („Дар на младежта").
На 15 юни 1978 i вьв Висшето морско училище в
Гдиня бе учреден Обществен комитет за построяването
тта „Дар Млоджиежи*', който сключи ДО1 овор с управле-
нисто на корабостроителната промитпленост за по-
ст рояване то на кораба. На 19 юни младежта от Гдан-
ското воеводство с обръщение, нубликувано от всички
средст ва за масова информация в страната, призова ця-
лага полска младеж и обтцест веност га кьм активно
участие в събирането на средства за строитслството. На
ттризива се огзоваха младежки и обществени организа-
ции, трудови колективи и хора от цялата страна.
Почстната задача за ст роите летного на „Дар
Млоджиежи" бе възложена на най-реномираното пол-
ско корабостроително предприятие корабостроител-
ницата „Ленин** в Гданск, чието ръководство в предход-
ните т одини внимателно следеше за повитпаващия се ин-
терес в света кьм учебните ветроходни кораби и чрез
предварителни проучвания и разработки бс създало ре-
дина прсдпоставки за успешного изпълненис на тази
специфична и трудна порьчка, която изискваше висока
култу ра на работат а във всички фази на строи т елег во-
то.
Рабо гния г проект и конструктивната документ ация
на кораба, който получи строителния инициал Б-95. бя-
ха разрабо т ени през 1978 г в. проектно-конструкторско-
го бюро на корабосгроителницата „Ленин** под ръко-
водството на главния проектант — 37-годишния инже-
нер Зигмунт Хорен Като прототип е използуван идей-
пият проект па ветроходен кораб, разрабоген ио-рано
от известния полски яхтен конструктор инженер Ри-
шард Лаш ер Главен консултант на проекта бе капита-
ны за далечно плаване Казимеж Юркевич, капитан на
„Дар Поможа" от 1953 до 1977 г., който от 8 декември
1981 г. стана и председател на Обществения комитет за
построяването на „Дар Млоджиежи”. Кинематичният
модел на корпуса и ветрилного стъкмяване бе изпълнен
от Гданската яхтена корабостроителница „Конрад—
Коженевски”, където по-късно бяха изработени ветри-
лага на кораба, а изчисляването и конструирането на
рангоута и неподвижния такелаж бе извършено от
Корабостроигелния институт на Гданската политехни-
ка. Основни изходни положения при създаванего на но-
вия ветроход бяха богагият опит от половинвековната
експлоатация па „Дар Поможа", както и произведет ве-
ният они г от пос1роявансго на баркентината „Погория**
през 1980 г.
Моделнигс изпитания, проведена от Центъра по
корабна хидромсханика в Гданск и Авиационная инсти-
тут вьв Варшава, показаха, че при слабите вегрове ходови-
те качества на новия вегроход ще бьдаг не по-лоши, а
при силни вегрове и по-добри от тези на „Дар Помо-
жа" Впослслствис по време на строителството в проек-
та на кораба бяха направени някои промсни
Без да чака събирането на цялата сума за изплаща-
пето на „Дар Млоджиежи", корабостроителницата „Ле-
гши" пристъпи към строителството на кораба на кредит.
На 4 март 1981 г. започна израбогването на първите
елеменги за кораба, килът бе заложен на стапел на 30
юни 1981 г., а на 12 ноември същата година корпусьт
на „Дар Мтоджиежи" бе спуснат на вода. Поставянето
на двигат ели те, обзавеждането, рангоута и такелажа
продължи около половин година. При строителството
на кораба бяха вложени около 1550 тона стоманени
конструкции 3,5 километ ра стоманени въжета за ненод-
вижния такелаж и II километра меки синтетични вьже-
та за подвижния (акелаж. Въпреки многою трудности
корабостроителите предадоха „Дар Млоджиежи*1, в
пре тварително планирания срок Построявапето на та-
къв специален тип кораб само за около одна година се
дьлжеше на високите тсмповс на работа вьв всички фа-
зи на строителството при всеобщ стремсж към най-ви-
соко качест во на изпьднението. При вдигането на флага
па кораба най-изгькнатитс негови строители бяха удос-
тоена с висока лържавпи награди.
..Дар Млоджиежн“
От 22 до 31 май 1982 г. „Дар Млоджиежи" извър-
ши пробен рейс в рамките на приемно-предавателни ге
изпитапия, в който 28 студснти от пьрви курс на Висше-
то морско училище, коиго преди това изпълниха отго-
ворната задача по пьрвото поставяне на ветрилата, сь-
ставляваха часг ог екипажа Изпитанията показала, че
при ход с двигатели „Дар Млоджиежи" има значително
по-добри маневрени качества, отколкото „Дар Помо-
жа", както и че новият вегроход има mhoj о добри ходо-
ви качества при плаване под ветрила.
Пьрвото вдиганс на флага па „Дар Млоджиежи",
коею бе национално сьбитие за Полша, стана на 4 юли
1982 г. при тържествена церемония, на която присъст-
вува.ха висши полски дьржавни и паргийни рькиводите-
ли. След вдшанего на флага, с коею корабы официал-
но влезе в строя. бс провьялассн акты за предаването
на ветерана „Дар Поможа" на Цснтралния морски му-
тей в Гданск за запазване като кораб мутей Постоян-
ния i екипаж на „Дар Поможа" стана стопанин на новия
учебен ветроход.
По своята конструкция „Дар Млоджиежи" пред-
ставлява съвре.мснсн ветроход, построен в класически
сны, оригина то и успешно сьчегание на отличителни
белезина традиционен тип вет роход с гтай-съврсменните
корабос троит един тенденции. По външен вид корабът
на пръв поглед паподобява една увеличена разновид-
ност па „Дар Поможа" това е подчертано и от еднак-
вото за два та кораба пълно стъкмяване, но новият вет-
роход има с около една трета ио-голяма ветрилна
ттлощ, както и редица сьществени отличителни черти в
конструкцията Създа юлите на „Дар М лоджиежи" са се
отказали от традиционните за учебните ветроходи бак
и ют и съответно открига до главната палуба средна
част на кораба с фалшборд. „Дар Млоджиежи" има не-
прекъсната гладка горна палуба с лсерно ограждане,
при което своболният борд при мидсла има височина 4
метра сретцу 2 метра при класическата конструкция на
„Дар Поможа". Това решение има сьществени пре-
димства. гъи като така юрнага палуба се залива по-
малко от вълните при буря и работала с ветрилата е по-
безопасна и по-удобна при гези условия. Освен това та-
ка значително се уве гичава полезният вырешен обсм на
кораба в сравнение с гози па неговия предшест веник.
Докато като правило всички днеппти големи учебни вет-
роходи са със заоблена кърма, „Дар Млоджиежи" има
транпева кърма с кърмови прозорци, която донякьде
паподобява кьрмата на голям ветроходен кораб от пър-
вата половина на XIX век, а същеврсменно е и по-техно-
логична ог гледна точка на съвремснното корабострое-
не. Носы и кърмата на кораба имат класичсска украса
с орнамент, конто се съчетават с кърмовото изображе-
ние на полския герб.
„Дар Млоджиежи" има стоманен заварен корпус с
три непрекъснаги палуби, минаващи но цялата му дъл-
жина. По размери с малко по-голям от своя предигест-
веник I орпата палуба има дървен настил с дебелипа
75 мм и на нея са разположени няколко надстройки с
навигационни и учебни помещения. Всички палубни ме-
ханизми за работа с встрилното стъкмяване имат рьчно
задвижване с учебно-практическа цел, както на „Дар
Поможа". Носи две патент-котви с механичен шпи.п за
разлика о г „Дар Поможа", който е съоръжен с адми-
ралтейски котви. На двеге закрити палуби са разполо-
жени жилишните, учебните и битови г е помещения, как-
то и голям представителен салон в кьрмовата част на
главната палуба, който се освстява от стилизираните
кърмови прозорци Корабът има класическо разпре-
деление на помещенията - в кьрмовага част са тези на
командния с ьс гав, по средата на кораба са кубриците
на курсант ит с, а в носовата част са каютите на остана-
лата част от постоянния екипаж. Всички жилищни и слу-
жебни помещения са евързани с централна климатична
ипсталация. Столовата на курсантиге има места за една
трета от тях (една вахта), а освен това на тяхно разпо-
ложснис са просторны учебни помещения и голяма лек-
ционна зала. Има отделни ссрвизни помещения за ко-
мандная и моряшкия сьсгав, как г о и помещения за по-
чивка за курсантиге и постоянния екипаж. Целият по-
стоянен екипаж живее в едно- и двуместни каюти, огго-
варящи на най-съвременните изисквания за жилищни
помещения на търговските кораби. При почти същия
брой на личння състав като този на „Дар Поможа" но-
вият ветроход има доста по-просторни помещения от
своя предшест веггик, поради което битовиге условия на
курсантиге и постоянния екипаж са значително по-до-
бри и напълно отговарящи на съвременните норми. Ха-
рактерна особеност на кораба е, чс той е екологически
чист предвидена е специална станция за изгаряне на
гвьрдите ог падъци и биологическо преработ ватте на би-
говите и машинни отпадъчни води. Според замисъла на
създателигс на кораба това има значение не само за
предпазване на морето от замьреяване в конкрегния
случай, но преди всичко като практически пример за
курсантиге — бъдещи офицери от търговския флот, за
вьзпигаване в тях на нетърнимост към замъреяването
на морската среда.
В трюма иод долната палуба са разположени ко-
рабни ге смет еми Климатичнат а цен трала, машинного
помещение, резервоари за вода и гориво, складови по-
мещения и т. н„ как го и твьрд баласт и цистерни за во-
ден баласт. Корабът може да носи 48 тона провизии,
315 тона вода и 250 гона гориво. Снабден е с модерно
спомагатслно задвижване с винт с променлива стъп-
ка полско производство, което не само подобрява
маневрени ге качества на кораба при движение с двига-
тел. но и позволява да се памали съпротивленисто при
движение само под ветрила, при което лопатите на вин-
та се ориентираг гака, че да оказват минимално съпро-
тивление на водния поток Мощността на спомагател-
ните му двигатели е около четири пьти по-голяма ог
тази при „Дар Поможа". Корабът е снабден с модерно
радионавигациоппо обзавеждане. Спасителните му и
работай средства включват чегири големи велбота, ко-
мандирски катер, автоматично надуващи се спасителни
салове и спасителни ризи. Корабът е построен според
правила та и под надзора на Полския корабен регистър,
има неограничен район на плаване и планиран срок за
сксплоатация 50 години
Създавансто па гози ветроход представлява значи-
телно постижение па полското корабостроснс. още по-
вече че „Дар Млоджиежи" е един от най-големите вет-
роходни кораби в света, построени в следвоенния пе-
риод досег а Основната част от материалите, съоръже-
иията и обзавеждането. вложени в кораба, са произведе-
на в Полита, което само по себе си е един съществен
показатсл. С конструирансто и построяването на „Дар
Млоджиежи". „Искра" (II), „Поюрия" и „Калиакра",
какю и е планираното построяване на друти ветроходи,
корабостроителницата „Ленин" в Гданск стана пьрвото
корабостроително предприятие r социалистическиге ст-
рани. специализирано в производство го на големи вет-
роходни кораби
Пьрвото учебно плаване на „Дар Млоджиежи" бе
неговото участие в регатата па Операция Сейл през
юли—август 1982 г. с пълен личен състав на борда, по
врсме на коего новият полски ветроход бе обект на из-
ключителен интерес.
Дърмсава: I lo.niia
Име'. „Iskra" (II)
Собственик- Пояски военноморски сили, Висте военноморски
училище „I ероте на Вестерттлате". Г тиня — Оксивня
Назови пристанище’. 1 диня
Година на построяване и корабостроите тица: 1982, Stocznia
Gdanska im. Lenina. Гланек. Полша. по проект на Zygmunt
С horen
Ветры то стъкмяване’ баркешина. 16 ветрила (5 прави ветри-
ла), ветрилна площ 1035 м2 (гардероб от 24 ветрила), внеочина
на мачтнте над палубата: фокмачта 30 м, ipoiмачта 30,20 м.
бнтанмачта 29,40 м (цели мачти), мачти, реи и бушприт — сто-
маненн. г икове и афел — алуминнева сплав
Водоизместване: 381 т
Вместимост: 299,40 и. р. т.
Корпус: стоманен (заварен), сгоманена палуба
„ИСКРА"
дължнна с oymnpHia 49,00 м
дължнна на корпуса 42.70 м
дължнна между периендикулярит е 36.00 м
широчина максималиа 8,00 м
I азене максимално 3,50 м
внеочина на корпуса 5,50 м
Спо нагателен двигател: ти тел Wola Warszawa (1982), 310 к. с.,
1 винт с прлменлива стъпка, 10 выела
Екипаж: 18 човека постоянен, 45 практикантн
Капитан: капитан-лейтенант Чеслав Дирч
Предназначение: професионалеп учебен ветроход
„Искра"
Новата полска баркентина „Искра" е продължител на
славните традиции на пьрвия полски учебен ветроход с
това име тримачтовата гафелна шхуна „Искра" (во-
дой гмест ване 538 т, II ветрила с обша плош, 693 м' и
спомагателен дизелов двигател 260 к. с.). Този ветро-
ход със стоманен корпус е бил снуснаг на вода на 19
юни 1917 г. от корабос!роигелницата „Г Мюлер4’ във
Фоксхол, Нидерландца, като холандски товарен кораб
под името „Влисинген44. В 1925 г. шхуната е била про-
дадена на британски корабособственик и нреименувана
на „Сейнт Бланк". През 1926 г, полското иравителство
закупу ва кораба за използуване каю учебен ветроход на
полския военноморския флот. На I януари 1927 г. на
него за прьв път е издиг на! полскпят флаг и тогава той
е преименуван на „Искра". След преустройство!о му в
учебен ветроход (25 човека постоянен екипаж и 40 прак-
тикант) „Искра" извършва интспзивни учебни рейсовс
до иачалото на Втората свстовна война, която заварва
кораба в пристанище го на Казабланка, Мароко (тогава
колония на Франция). „Искра44 остава там до капитула-
ггията на Франция през 1940 i Поради опасност га да
бъде предаден на немците корабът се отправя кьм I иб-
ралтар, къдего по споразумение с полското правителст-
во е бил включен в съсгава на британските военномор-
ски сили под името .,11шми4’. Там шхуната служи до
края на войната като базов кораб на британските тор-
педни катери и противоподводникови кораби в Г’ибрал-
гар, а членовете на полския му екипаж воюват на мор-
ските и сухопъгни фронт овс срещу Германия,
На 1 юли 1948 г. корабы под командуването на
капитан Юлиан Червински се врыца от Гибралтар в
Гдиня. където отново става учебен ветроход на Офицер-
ского военноморско училище (сега Висше военноморско
училище „Героиге на Вестерплаге44). Оттогава в про-
движение на почти три десетилетия ..Искра" извършва-
ше рсдовни учебни рейсове за обучение на полските
военноморски кадри. Шхуната бс и сред участниците в
Операция Сейл-74. В 1972 г. корабът бс наградой с ме-
дал „За заслуги към военноморския флот на ПНР4; а
през 1973 г. бе обявен за кораб — пьрвенец в полския
военноморски флот. След славна 50-г одишна служба ка-
го полски учебен ветроход на 26 ноември 1977 г. фла-
гьт на „Искра44 тържествено бе спуснат за последен път,
корабьт бе изваден от съсгава на военноморския флот
и впослсдствие бс нарязан. Под полски флаг първата
„Искра44 е изминала нал 250 хиляди мили, посетила е
повече от 60 чуждсстранни пристанища в Европа. Афри-
ка и Северна Америка и на нея са получили морска под-
готовка около 4000 практиканти.
След успешного построяване на „Погория44 през
1980 г. командуването на полския военноморски флот
взе решение за придобиването на наследник на „Искра44
ог тина на учебната-баркентина „Погория44, която вече
бе доказала своите добри експлоатационни качест ва. За
целта през I980--1981 г. в проскгно-консгрукторекото
бюро па гданската корабостроителница „Ленин44 бе раз-
работен подобрей вариант на конструктивната доку-
ментация на „Погория 4 (Ь-79), която получи инициала
Б-79/11.
Килът на новата учебна баркентина бе заложен на
стапел на 11 ноември 198) г. (в деня на 63-та годишнина
от обявяването на независимое па на Полша) в кора-
бостроителницата „Ленин44 в Гданск, а нейното спуска-
не на вода стана на 6 март 1982 г., при което тя получи
името на нейния славен предшественик Над строи-
телството на кораба ное патронаж клубъг на запасните
офицери в корабостроителницата „Ленин44, а построява-
него му бе извършено с рекордно бързи темпоне. Нова-
та „Искра44 бе вторият ветроход от клас „Погория4*, по-
строен от корабостроителницата „Ленин44, и при негово-
то строителство бе успешно приложен технологичният
и експлоатационен опит от кораба прототип на тази се-
рия.
На II ав1уст 1982 г. във военного пристанище на
Гдиня — Оксивия, се състоя тьржествена церемония в
присъствието на командуващия полските военноморски
сили адмирал Лудвиг Янчишин, при която за пръв път
бс вдигнат флагът на кораба и бс обявена заповедта за
влизането на „Искра44 в съсгава на полския военномор-
ски флот като учебен ветроход на Висшето военномор-
ско училище „Героиге на Весгерплате44.
По своего устройство новата „Искра44 представлява
подобрей и леко увеличен вариант на „Пог ория44. Ней-
пата габаритна дължина с с около 2 метра по-голяма
от тази на „Погория 4. Между двата кораба има и някои
други различия вместо тафелен бизан „Искра44 носи
бермудски бизан, който с по-лссен за обслужване, а съ-
що така има друга консгрукция на кърмовата част и
изменена конфш урация и т олемина на израбогениге от
алуминиева сплав палубни надстройки и по-специално
на кьрмовата надстройка. За разлика от почти всички
днешни учебни ветроходи, конто имат дървен настил на
горната палуба, при „Искра" (както и при „Погория44)
тя е изработсна от спепиална точкувана стоманена ла-
марина, покрн га сьс спепиална боя против подхлъзване
Липсата на дървен палубен настил нс би могла да се
причисли кьм предимствага на „Искра44. Баркентината
може да се връща в нормално положение при крен до
90°. Корпусы и е разделен с четири водонепроницаем»!
прегради. В съогветствис с нредназначениетр си кора-
бът има по-голям постоянен екипаж о г този на „Пого-
рия44, а също <ака при него щагният брои практиканти
е увеличен от 33 до 45 човека при друг о разпрсдсление
на нодпалубните помещения. Как го с обичайно при
учебните ветроходи, щурвалы на кораба има елсктро-
хидравличен и щур тросов привод. Механизмите за об-
служване на ветрилата са с ръчно задвижвапе. Жилищ-
нитс помещения па кораба се състоят от едномсстни и
двуместни каюти за командпия състав, един 8-местен
кубрик за матросите и три 15-мест ни кубрика за практи-
канти ге. Както и „Погория44, „Искра44 има неограничен
район на плаване По своите основни данни и устройст-
во корабът е много подобен на нашита учебна баркенти-
на „Калиакра44.
Пробниге изпигания и пьрвите учебни рейсове на
„Искра44 потвърдиха нейните добри ходови качества,
както и цслссъобразността на направените промени
спрямо „Погория44. При пробните плавания новата бар-
кенгина достигна скорост с двигател 10,3 възела и ско-
рост само под ветрила 10,5 вьзела ггри сила на вягъра
5 бала по Бофорт.
Освен курсант и от Висшето военноморско училище
„Героиге на Весгерплате44, което подготвя офицерски
кадри за военноморския флот, на „Искра" извършват
учебни плавания за получаване на първоначална морска
подготовка и учсници от средните училища от пялата
страна — членове на полската Морска лига, с която
военноморският фагот има близко съгрудничество Тези
учебни рейсове имат за цел как г о сродяването на юно-
ши ге с море го, така и насочването им в тяхното бъдещо
професионално ориентиране. Тези плавания нямат ха-
рактер на екскурзия — в тях учеиициге изпълняват всич-
ки корабни задължения на курсантите по поддържането
и обслужванего на ветрохода, за да се запознаят прак-
тически с морскага служба
Дърмсава: „Полша
Име: ,,Pogoria“
Собственик: Пояски ветроходен съюз, Варшава
Регистрационно пристанище: Гданск
Домашно пристанище: Тшебиеж, Шчечинско воеводство
Година ни построяване и корабостроителница. 1981), Stocznia
Gdanska ini. Lenina. Гданск, Полша, по проект на Zygmunt
Choren
Встрилно стькмяване: баркешина. 16 ветрила (5 прави вери-
ла), ветрилна площ 1050 мг, внеочина на машите над палубата:
30 м (еднакво високи цели мачти), мачти, реи и бушприт — сю-
манеин, тикове и гафели — алуминнева сплав
Вместимост: 289 б. р. т., 41 н. р. т., 314 т. ГМ
Водоизместване: 342 я
Корпус: стоманен (заварен) поманена палуба
„ПОГОРИЯ“
дължнна с бушприта 46,80 м
дьлжина на корпуса 42.00 м
дължнна между перпендикулярыте 34.50 м
широчина максималиа 8.00 м
т а тене максимално 3.70 м
дълбочина на трюма 4,50 м
Спомагателен двигате i: дизел Wola Warszawa (1979), 310 к. с.,
I внш с променлива пытка, 9 в к тела
Екипаж: б човека постоянен, 33 практикантн
Капитан: Януш Йтнерайевски
Операция Сейл: 1980, 1982 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
тиши*
Полската баркентина „Погорая" седин от представите-
ли^ на най-новото поколение учебни ветроходни кора-
би Прсдисторияга иа пейното създаванс започва още
през 1967 г., когато те.тевизията в Гданск организира
постоянната морска телевизионна програма „Летящия
хода! щец".
Програмата „Летящия холандегг" има характер па
викторина и нейната цел с да дадс морски знания на
младежите и девойкиге в ученическа възраст. Със зани-
мателната си форма на провеждане това предаване си
спсчсли голяма популярное! сред полската младеж Бе
решено победи i слите вьв викторините на програмата
по време на лягната ваканция каго награда да извьр-
пгват задгранично плаване на учебен ветроход, по време
на което да затвърдят своите морски знания С органи-
зирането на тези плавания се зае Полскнят ветроходен
съюз, който през 1973 г. нае за гази цел от полската
Лига за отбрана на страната нейиия учебен ветроход
„Генерал Заруски"
Проз следвашитс години Полският ветроходен съ-
гоз организира лятна практики но тази прог рама на бор-
да на своите учебни ветроходи „Хенрик Рутковски" и
„Зев Можа". По врсме на 1ези учебни плавания победи-
тели ге в конкурса на програмата „Летящия холандец"
изучават морско дело, навигациоппи прибори, плаване
под ветрила. Те се запозпават с морските традиции,
правилата на морския церемонна.!, исгорията на пол-
ския военен и търговски флот, проблсмиге на морската
икономика на страната, с основите на океанолог пята.
Много от участниците л програмата „Летящия холан-
дец" впоследствие постъпват в сродните и виепти полски
учебни заведения — едно отлично свидетеле! во за добре
организираыо професионално ориентиране на младежта
в ученическа възраст
За раз ширя вагцата се дейност на тази прогрима по-
степенно стана недостач ьчно използуването на учебните
ветроходи на Полския ветроходен съюз Поради това
през 1979 г. бе решено да бъде построен нов учебен вет-
роходен кораб, специално конструиран за нуждите на
началната морска подготовка на юноши и девойки в
ученическа възраст. Проектиранего и посгроявансто на
новин учебен ветроход бе низложено на корабострои-
гелницага „Ленин" в Гданск най-голямото и реноми-
рано полско корабостроително предприятие. Проекги-
рансто на ветрохода бс извьршено о г колектив о г про-
ектно-конструкторского бюро на корабосгроителница-
га и с участието на специалист от политехпггческите
института в Гданск и Шчсчин Ръководитсдят на колек-
тива инженер Зигмунт Хорен е главен конструктор и на
новопостросния учебен ветроход на полския гьрговски
флог „Дар М.годжиежи".
Копструктивната документация на ветрохода, кон-
то получи инициал Б-79, бе създадена само за няколко
месеца Килы на бъдещия ветроход бе положен на ста-
„Пгя ория
пел на 10 октомври 1979 г., гоювияг корпус бс пустгат
на вода на 23 януари 1980 г., а ветроходът бе завьршен
на 1 юни същата година, когато се сьсюя тьржествено-
го първо вдигане на корабния флаг.
При спускането на вода корабы бе наречен на име-
то на малкою изкуствено езеро Погория, разположено
в миннодобивния район на Полша Горна Силезия,
на което има младежки ценгър по ветроходство и друг и
нодни споргове. Пьрви капитан на ..Погория4' стана
знаменигияг полски ветроходец капитан Кшищоф Ба-
рановски
В „Погория" успешно са съчетани линииге на кла-
сически ветроход с модернитс тенденции в строежа на
ветроходни сьдове. Правою егькмяване на фокмачтата
и гафелното на гротмачтата и просторната горна палу-
ба са съчетани с характерните за съвременното яхто-
строене отсечена транцова кърма, източенитс обводи на
носовата част и оформленною на ахтерщевена и руля.
Ветроходът е построен под надзора на Полския регис-
тър и според строителните правила на Полския регис-
тър и Лойдовия регистър за яхти. При създаването на
„Погория*4 бе натрупан ценен опит, впоследствие успеш-
но приложен при построяването на два пъги по-големия
по дължина „Дар Млоджиежи44.
„Погория44 има двупалубен стоманен корпус зава-
рена конструкция, с много източени обводи в носовата
и кьрмовага част, Корпусы е разделен с напречни водо-
непроницаема прегради на пет отсека, като е осигурена
непоюпяемост при наводняването на всеки от тях поог-
делно На горната палуба са разположени навигацион-
нага рубка в кърмовата част и надстройка зад фокмач-
тата, коя ю служи за салон и лекпионна зала. На долна-
та папуба има две едноместни, пет двуместни и две че-
тириместни жилищни кают и за постоянния екипаж и
гости, както и три кубрика с по 8, К) и 15 спални места,
предназначени за практикантите. Това дава вьзможност
за плаване със смесен състав от практ иканти момчета
и момичета, коею е чес га практика при съвременните
младежки учебни ветроходи. Освен това има и всички
други необходими помещения за почивка, хранене и
други битови ну жди Всички помещения са снабдени с
елекгрическо отопление и климатична инсталация. Ми-
нималният екипаж, необходим за обслужването на ко-
раба, е 10 човека, а максималният брой на плаващите
на кораба може да бъде до 60 човека. С максимален
личен състав баркентината има автономност на плава-
нето 30 дни Обикновено корабът извьршва двуседмич-
ни учебни рейсове в Балтийски море от пролет га до
есента с по 33 практиканти момчета и момичета на
вьзраст 14—18 години. при 6 човека постоянен екипаж.
Блекл роенергия т а на кораба сс осигурява о г два ди-
зелови генератора по 38 кВт всеки, койю даваг трифа-
зен ток 380. 220 и 24 во.па Само единаят от генерато-
рите може да осигурява енерт ня за всички потребители,
вторияте резервен. Спасителното обзавеждане включва
две гребни лодки с извънбордсн двигател — всяка за по
10 човека, една надувна лодка с извьнборден двигател
за 6 човека, два надуваеми спасителни сала всеки за
по 20 човека, и още два други — всеки от тях за по 10
човека, както и спасителни ризи и нояси за максимален
личен състав Баркентината има неограничен район на
плаване.
Както при повечето модерни ветроходни съдове
спомагателният двигател задвижва винт с променлива
стъпка Корабът може да носи 22 т гориво, 44 т сладка
вида и 9 т хранителни припаси. Всички механизми за
работа с ветрила га се задвижват рьчно с учебно-практи-
ческа цел. Баркентината се управлява с щурвал с щурт-
росово нредаване. Само брашпилът за вдигане на кот-
вите има какю ръчно, така и механично задвижване.
„Погория'4 е снабдена с модерно радио- и тгавига-
ционно обзавеждане. което включва две корабни ра-
диостанции с далечен обхват, едната с мощпост 400 Вг,
любителска радиостанция И КОМ с мощност 150 Bt,
система за получаване на метеорологични карти. присм-
пици за радионавигационните систсми „Дека14 и „Ло-
рап-Ц", радар и други навигационни уреди.
Пьрвото плаване на „Погория44 бе нейният дебют в
Операция Сейл през голи август 1980 г. само месец
и половина след влизаието й н строя. С екипаж 51 чове-
ка пачело с капитан Барановски от тях 33 практикан-
ти на вьзраст 15 20 години. победители в конкуренте
на протра.мата „Летящия холандец44 през предиду щи ie
две години, полската баркентина първа пресече финала
и в двете т онки на Операцията, завоювайки ггървото
място по факгическо време и третото място по корши-
рано врсме в своя клас. Това бе голям триумф както
за екипажа на „Погория", така и за консгрукториге и
строителиге на този вегроход с оглични ходови и ма-
неврени качества. Корабът има макенмално дост иг ната
досега скорост 12 възела.
През последните месеци на 1980 г поради затруд-
нено! о финансово положение гга Комитета за радио и
телевизия — собственик гга кораба. „Погория4* бе вре-
менно енряна от плаване, а в края на 1980 г. неин нов
собственик стана Полскияг ветроходен съюз. Домашно-
то пристанище гга „Погория44 бе прсмсстепо от Гданск
в Цснтралния ветроходен ценгър „Анджей Бенеш4* в
Тшебиеж
В края на 1980 г. „Погория44 бе ггаета от Института
по екология кьм Полската академия па науки ге, органи-
затор на полските полярни изеледвания. С' екипаж от 23
човека начело с капитан Барановски корабьт извърши
един забележителен рейс до Антарктида, при който по-
сети остров Кинг Джордж в груиага на Южниге Шет-
ландски острови, кьдето се намира полската ангаркти-
ческа научной зеледовз телека станция „Хенрик Арктов-
ски44. Цел га на плаването бе доставянето на припаси и
смяната на научния скип от оссм човека, конто работяг
в станция га Плаване г о. коего нродьлжи от декември
1980 г до 17 април 1981 г., показа изключителната
пригодност и предимства на ветроход от този тип за
научноизследоватслски цели В резул га г гга това Пол-
ската академия на науки те взе решение за даване на по-
ръчка за построяване па собствен научпоизеледова тел-
еки ветроход, подобен па „Поюрия44.
След завършването на плаването до Антарктида и
преминаваието на годишния ремонт в корабостроител-
ницата „Ленин*4 „Погория44 под командуванего на ка-
питан Януш Збиерайсвеки започна редовни едноседмич-
ни учебни рейсове. Всяка годигза на кораба пре.минават
морска подготовка общо около 250 момчета и момиче-
та от ня.тата с г рана
Държава: Полша
Име-. „Zawisza Czarny“ (II) (бивш ,,Cietrzew“)
Собственик: Съюз на полските харцери — Ценгър за морско и
водно обучение на Главна]а квартира на Съюза на полскиie
харцерн, Гдиня
Регистрациоино пристанище: Гдиня
Година на построчкане и корабостроителница: 1952, Stocznia
Pdlnocna, Гданск. Нолта
Ветрилно стъкмяване: крнмачюва сзакселна шхуна, 10 вез ри-
ла (I право вез рило), ве з рилна плош 626 м2, височина на мачти-
те над водолннията: фокмачта 27 м, грозмачта 24,70 м, бизан-
мачза 23 м (цели мачги), мачти, уншбош афелн и б)шири г —
стоманенн, i иконе и брифокрея — дърненн
В местимост: 163.82 6. р. т., 31,03 н. р. г., 197 т. ТМ
Водой? честване: 28п т
Корпус: стоманен (ни!ован/заварен|, дървена палуба
дължина с бушпрша 42.90 м
дължина на корпуса 36.07 м
дължина между перпендикулярите 32,60 м
шнрочнна максимална 6,76 м
। азене максимално 4.60 м
дълбочнна на трюма 4,30 м
Спомагателен двигател: дизел Kielwerft (DWK) (1979),
390 к. с., 1 винз. 10 възела
Екипаж: 6 човека постоянен, 40 пракзиканги
Капитан: Ян Сауер
Операция Сейл: 1972—1976, 19X4 г.
Предназначение: младежки учебен вез роход
„ЗАВИША ЧАРНИ “
Днешният „Завиша Чарни44 е вторият полски учебен
ветроход, който носи това име като продз>лжител на по-
ловинвековна традиция в полското младежко ветрохоч-
но обучение. В 1934 г. Съюзът на полските харцери ку-
иува шведским дървен товарен ветроход „Пстреа44, по-
строен през 1902 з. ог корабостроителницата „Холм &
Густафсон44 в Раа, Швеция. С правителствени средства
корабът е преустроен в младежки учебен ветроход на
полските харцери. който получава името „Завиша Чар-
ни“. Корабы излита в първото си плаване под полски
флат на 29 юни 1935 г., поссщавайки Копенхаген. Лон-
дон, Антверпен и Амстердам, Тази едпопалубна три-
мачтова гафелна шхуна с брифок (вместимост 168
б. р. т., 11 вез рила с обща и юш 432 м и спомаз ателен
дизелов двигател 81) к. с.) от 1935 до 1939 г. извършва
17 плавания и изминава 18 хиляди мили, посещавайки
28 пристанища в други страни с постоянен екипаж 12
човека и 40 практиканти под личното команду ване на
генерал Мариуш Заруски, най-видния деягел и основа-
тел на яхтинга и младежкото ветроходно обучение в
Полша. „Завиша Чарни4' е бил един от първитс в света
учебни ветроходи за непрофесионално младежко обуче-
ние.
,Завиша Чарни”
След окупирането на Полша в 1939 i корабы е
конфискуван от германските окупатори, откаран в Лю-
бек и преименуван на „Шварцер Хусар": В германски
ръцс шхуната с била използувана за учебен кораб на
морския отдел на хи i дерюг енд и хиглеристкигс военпо-
морски сили. След разгрома на Германия корабът е
върнат в Полша проз 1946 г., но гой е бил в толкова
лошо състоянис, че ремой пл му сс оказва безпредметен
и след известен простой в корабостроителницата в Гди-
ня първият „Завиша Чарни" е бил потопен в Гдапския
залив в 1947 г.
Съвремсннияг „Завиша Чарни" е ггреуыроен в уче-
бен ветроход през 1960—1961 г. от ссрийния риболовен
моторен траулер тип Ь-11 „Систжев". построен проз
1952 г. в Сснсрната корабостроителница в Гданск. През
19S9 г полскот о Минис iepci во на корабоплавансто но-
дарява този траулер на Сьюза на полските харцери за
преустройство в учебен ветроход. Първият етап на нре-
устройството му е извършен в Гдипската ремонт на ко-
рабостроителница, а завършването с изпълнено от ко-
рабостроителницата на военноморския флог в Гдиня.
На 15 юли 1961 г. става гържественото вдш ане на фла-
та на npcyciроения кораб в неговата нова служба.
Корабът е наречен на името на легендарния полски
национален герой, рипарят Завиша Черни от Гарбов
(?—1428), прославеп със своя героизъм при разгрома па
Тсвюнския орден в битката при Грюнвалд в 1410 г.
Бюсг на Завиша Черни в шлем и броня сега украсява
носа на кораба.
Създаванего на „Завиша Чарни" прави чест на
полски ie корабостроители не само поради получения
добър резултат, но и заради усгановявапето на практи-
ката на преустройство на остарели моторки кораби вьв
ветроходи. През 1975 i и бившият риболовен траулер
„Ярзабек", построен през 1956 г. от Северната кора-
бост роигелница в Гданск, бе преусгроен в берму дския
кеч „Мазурка" (234 6. р. т.), който сега плава иод флага
на бритапските Кайманови острови. В Полша сс пред-
вижда по-нататъшното продължаванс на преустройст-
вата на стари риболовни траулсри във ветроходи както
за износ, така и за попълване и подновяване па полската
учебна ветроходна флотилия.
„Завиша Чарни" има стоманен едпопалубен корпус
с дсбелина на обшивка!а 8 мм (6 мм под дьрвения па-
лубой настил, конто има дебелина 55 мм). По големина
с близък до своя предшествсник. Характерно за кораба
с наличие™ на външен баластен кил. добавеп при пре-
устройството му. Общо го гегло па баласта е около 40
тона (бегонии и чугунени блоковс), което му придана
значителна устойчивост. Корабы има една голяма кър-
мова надстройка от борд до борд, в която са разполо-
жени капитанскага и навигационната каюта, кухнята,
ссрвизни помещения и ст олова. Под горната палуба от
кърмата към носа има складово помещение, каюта за
постоянния екипаж, машинно отделение, малка кают-
компания. кубрик за пракгикантите, баня и складово
помещение в носовата част. Корабы е снабден със съ-
врсменни навигационни и спасигелни средства Досега
е преминал основни ремонги и модернизации през
1962 г., 1966—1967 г., когато корпусът му е бил удъл-
жен с 3 метра, и през 1979 —1980 г„ когато е монтиран
сегашният му спомагателен двигател.
„Завиша Чарни" е сьоръжсн с рядко срещаното в
наши дни стъкмяване на тримачтова стакселна шхуна с
уишбонгафели на фок- и гротмачтата. Уишбонгафслът
се състои от две съединени дыи с изпъкнапага си част
навьн, между конто премииава триселното ветрило. То-
зи тип рангоут подобрява асродинамични1е качества на
ветрилото в то прави ио-лесно за управление. На фок-
мачтата корабьт има брифок право ветрило с oiho-
си гелио голяма площ. което се поставя при попътен вя-
тьр. Досега шхуната с достигала най-голяма скорост
под ветри ia 13 вьзела.
Собственик иа кораба е Сьюгы на полските харце-
ри масова общее тепа организация за военнопатрио-
тично, споргно-турист ичсско и общо вьзшпание. има-
ща над 3 милиона члена, коят о обсдинява децата. юно-
ши те и девойките на възраст от 8 до 18 години. „Завиша
Чарни" е флагманският кораб на харцсрската учебна
флотилия, която се състои от 4(1 морски яхги и стотици
речни и сзсрни спорт по-учебни съдове.
Постоянния! екипаж на „Завиша Чарни" се състои
oi капитан, сгарши помощник, механик, боцман, мото-
рист и готвач На кораба преминават морска подготов-
ка юноши и девойки на възраст 15 18 години (старши
харцери). „Завиша Чарни" е известен каго кораба с най-
младия екипаж в полския флот. При по-дълги и отго-
ворни рейсове (например при участия в Операция Сейл)
щатнияг екипаж се увеличава до 10—15 човека, а учеб-
ният състав се намалява до 25 -30 практикант.
Обичайпите учебни плавания на „Завиша Чарни" са
ио полското крайбрежие от Гдиня до Шчечин. но шху-
на । а е широко известна с далечните си рейсове в Атлан-
ишескня океан и Средиземно море, от Арктика до тро-
пиците. Сред далечниге плавания на „Завиша Чарни" с
рейсът около Исландия през 1969 i., какго и плавансто
до Куба с учебен екипаж, стдзгавен от полски делег ат и
за Единадесетия световсн фестивал на младежта и сту-
дент нте в Хавана през 1978 г. За това плаване „Завиша
Чарни" бе удостоен със сиециалната награда па
Полския ветроходен съюз. През 1970 г. корабы посети
Канарскитс острови, Агадир и Казабланка. През 1974- -
1975 г. с база в Алжир „Завиша Чарни" извъргпи редица
плавания в Атлантический океан и Средиземно море.
Шхуната е четирикратен участник в регатите на Опера-
ция Сейл — през 1972 г. по маршрут Каус, Антия
Скаген, Дания, през 1974 г. между Копенгаген и Гдиня,
през 1976 I. между Плимут, Англия, и Нюпорт, САШ
('лед гавьршването на Операция Сейл-76 корабът посе-
ти няколко пристанища по изгочного крайбрежие па
САЩ, Монреал по случай олимпиадата. Квебек и Хали-
факс в Канада, а на обратния път паправи посещения
иа Азорскиге острови. Мадейра. Канарските острови и
Алжир. Това е и най-дългото досетшно плаване на
шхуната, в което за 187 дни >я измина 16 250 мили и
посети 23 пристанища на три континента. „Завиша Чар-
пи" нееднократно е восставал и пристанища i а на всич-
ки страни край Балтийске и Северно морс.
Проз юли 1981 г. тържествено бе огбелязан 20-ю-
дишният юбилей на кораба като учебен выроход на Сь-
юза на полските .харцери. През този период „Завиша
Чарни" с извършил 160 плавания, измипавайки около
155 хиляди мили, и на него са получили морска подго-
товка над 5500 юноши и девойки.
Досе। а 10 капитани са командували кораба. сред
конто никои от най-и гвсстиите полски вегрокодци Пър-
вият капитан на „Завиша Чарни" с героят от Втората
световна война командор Болеслав Романовски, коман-
дувал полската подводница „Дзик" проз военните юди-
ни. Сегашният капитан Ян Сауер плава на кораба от
1962 г. Пьрвоначално с боцман, след това вахтен офи-
цер, старши помощник, а от 1973 г. е капитан на шху-
ната.
„Завиша Чарни" се поддържа в добро гсхническо
състоянис и спирсд полските специалист и може да бьде
в активна служба до 2000 г.
„ГЕНЕРАЛ ЗАРУСКИ“
Държава’. Н о. пи а
Име\ „General Zaruski“ (бивш „Mariusz Zaruski44, бивш „Mloda
Gwardia44, бивш „General Zaruski", бивш „Kryssaren44)
Собственик: Лиз а за оiорана на страната — Ценгър за морско
обучение на Лнгата за отбрана на страната, Ясзарння, Гданско
воеводе।во
Регистрационно пристанище: Гданск
До.ниш но пристанище: Ясзарння
Година на построяване и корабостроите тина: 1939, В. I und,
Екенас (до Калмар), Швеция
Петри 1но стъкнчване: афелен кеч, 10 вез рила, вез рил на плош
310 м2, височина на грогмачга1а над водолиннята 23 м, дървен
раш оу г
Вместимоспк 71,20 б. р. т., 105 т. ТМ
Подои з честване: 120 з
Корпус: компознзен (стоманен набор с дъбова обшивка), борова
палуба
зължнна с бушззриза 28,00 м
дължина на корпуса 25,70 м
дължина между ззерззендикулярнзе 22,30 м
ширичнна максимална 5.82 м
I азене макенмално 3.60 м
С 'помогите ши двигатели: 2 ди зела Rekin. 190 к. с,
(2 х 95 к. с.), 2 вин за, 8 выела
Екипаж: 3 човека постоянен. 30 пракзиканзи
Капитан: Ян Павловски
Операция Сеи.Г. 1974 I.
Предназначение: младежки учебен везроход
„I енерал Зэруски44
Гафелният кеч „Генерал Заруски11 днес е най-старият
полски учебен ветроход, който се намира в активна
служба. Той е и флагманският учебен съд на яхтената
флотилия към Центъра за морско обучение на Лигаза
за огбрана на страната в Ясгарния Вече четири десети-
легия на този кораб ветеран на полското младежко
ветроходно обучение, ежегодно получават морско-пат-
риотична подготовка стогици нракгиканти и той е до-
бре познат в много пристанища на Балтийске море.
Ветроходы е бил поръчан през 1938 г. като пьрва-
та от десегте големи учебни ветроходни яхти за мла-
дежко обучение, конто по инициатива на видния деятел
на полското встроходство генерал Мариуш Заруски е
възнамсрявала да закупи полската Морска лита. По-на-
гатъшното реализиране на този план обаче е било осуе-
тено от започванего на войната. Днешният „Генерал За-
руски'* е построен през 1939 г. от корабостроителнина-
та на Ь. Лунд в Екенас, Швеция, по черт ежите на яхтата
„Напарен" по това време учебен ветроход на Швед-
ското ветроходно училище в Гьотеборг. Композитният
му корпус е бил построен с превъзходно качество на из-
работката според високитс стандарт и на традициопно-
ю шведско корабостроене, с набор от висококачествена
стомана и дъбова обшивка с дебелина 65 мм, покрита
в подводната част с медиа ламарина. Ветроходът носи
20-тонен чугунен баласт. Най-толямага му досега до-
стиг нага скорост под вет рила е 12 вьзела. Впоследствие
първоначалнитс му спомагателни двигатели два ди-
зела . Албин", всеки по 75 к. с., са били таменени със
сегашните му по-мощни двигатели
Ветроходът е бил завършен в навечеристо на Вго-
рата свеговна война и нейното избухване прави невьз-
можно предаването му на Полша. Поради това прет
19,39- 1945 г. този кеч под името „Крисарсн" и под
шведски флаг плава като учебен ветроход на Шведского
ветроходно училище в Гьотеборг, а също така за извес-
тен периоде бил учебен кораб на шведскиге военномор-
ски сили
През януари 1946 г. ветроходът пристига в Полша,
кьдето е бил предаден на нетовия собственик — полска-
та Морска лига. С вдигането на полския флаг над пего
гой получава името на инициатора за неговото построя-
ване, големия полски патриот генерал Мариуш Заруски
(1867 1941), виден обществен дсец, вегроходец и ниса-
тел, основа тел на спортлото встроходство и младежко-
то ветроходно обучение в Полша. Пре г лятото на
1946 г. „Генерал Заруски" излиза в своего първо зад-
гранично учебно плаване под полски флаг, което е и
пьрвияг рейс на полски младежки учебен ветроход след
войната,
През следващите години ветроходът извършва ре-
довни учебни рейсове в Балтийске море, с който си спс-
челва широка популярност сред младеж га и морската
общее гвеност в Полша. След Морската лига иегов
собственик става Лигата на приятелиге на войника, коя-
то по-късно е преименувана в Лига за отбрана на стра-
ната полска общест вена организация, която по свои-
те функции е сродна на Организаиията за съдействие
на огбранага (ОСО) у нас. През 1948 г корабът с бил
преименуван на „Млода Гвардия", през 1957 г. е бил
наречен „Мариуш Заруски", а от 1971 г. носи своето
първоначално име „Генерал Заруски".
На 20 гони 1957 г. „Генерал Заруски” заедно с мла-
дежкия учебен ветроход „Зев Можа" трыва в своя пър-
вн далечен рейс до Нарвик, Норвегия Това бе и първо-
то далечно плаване на полски яхти след войната, с което
бе положено началото на следвоенния полски океански
яхтинг и на нсговитс свстовно известии постижения през
следващите две десстилетия С това плаване „Генерал
Заруски" и „Зев Можа” станаха пьрвите полски ветро-
ходи, пресекли Ссверния полярен кръг С „Генерал За-
руски" е евързано и друго важно събитис в историята
на полското встроходство по време на учебния му
рейс през август 1973 г на неговата палуба бс основано
Брагството на железния шегел младежка обшествсна
организация, която има голям принос за масовото вег-
роходно обучение на полската младеж
През 1974 г. „Генерал Заруски" с 23 практиканти
на борда се състезаваше в регатата на Операция Сейл по
маршрут Копенхаген — Гдиня, а през 1975 г. извърши
своето най-дълго доссгашно плаване — до Мечсшкия
остров, разположен южно от Шпицберген. През втората
половина на 70-те години „Генерал Заруски" бе използу-
ван и за итвьршване на учебно-туристически рейсове до
балтийските пристанища на Съвстския съюз. Швеция,
Дания и ФРГ с по 30 турист и па борда (без ограничения
на възрастта, но имаши най-малко първоначална мор-
ска нодготовка), конто в плаването не са гости, а члено-
ве на екипажа Както при тези учебно-туристически пла-
вания, така и при младежките учебни рейсове шатнияг
екипаж на „Генерал Заруски" е минимален и се със гои
само ог капитан, старши механик и боцман — всички
останали корабни длъжности сс засмаг ог непрофесио-
налисти сьобразно гяхната встроходна квалификация и
гражданска специалност. Тази изключително целссъоб-
разна практика гарантира пълното включнанс на всички
участници в плаването в изпьлнението на корабниге за-
дължения (и съот ветпо получаването на солидна морска
практика) и намалява експлоатационпите разходи на ко-
раба, поради коего широко се прилага в учебните про-
грамм на повече го днешни младежки учебни ветроходи
в света.
След ЗО-годишна ингензивна служба, в края на 70-
те години „Генерал Заруски" вече сс намираше в твьрде
лошо гехническо еъстоянис и имашс реалиа опасност да
бъде бракуван поради негодност за плаване. През
1979 г. обаче бе взето решение за подлагането му на
основен ремонт, конто бе извьршен през 1980 1982 г.
в кораборемоптния завод „Паута" в Гдиня При този
ремонт, който продължи почти две години и бе завър-
шен в началото на август 1982 г., бе основно ремонти-
ран корпусы на ветрохода, изцяло бяха сменени палу-
бата. вътрешното обзавежданс, електрическата и горив-
ната система и бс монгирано ново радионавш апионно
обзавежданс По мнснисто на полските специалист и то-
зи ремонт те продължи активпата служба на кораба с
още не по-малко от 20 години.
„ХЕНРИК РУТКОВСКИ"
Държави: Полша
Иче: „Henryk Rutkowski" (бивш ..GDY-180")
Соиственик: Полски ветроходен ськн — Централен ветроходен
ценгър „Анджей Бенеш" на Полския ветроходен сьюз, Тите-
бнеж, Шчечнпско воеводство
Регистрационно пристанище’. Шчечин
До.чашно пристанище: Тшебиеж
Година на построяване и корабостроите.шица: 1944. честна ко-
рабос гронтелница, Свиноуйсце, Полша
Петри нт стък.ччвапе: брит ан юна. 9 ветрила (3 прави вел рила),
ветрилна плот 338 м', височина на мачтите над нодо.тнннята:
фокмачта 22,85 м, тротмачта 24 м (цели мачти). бушприт - стиманени, реи и тик дьрвепн мач т и и
В.чести.чост: 70 б. р. т . Водой j честване: 115 т Корпус: тьрвен (дъбов), поманена палуба тъ.гжнна с бушприта 29.2(1 м
дължина на корпуса 24.90 м
дължина между перттен тнкулярите 20.84 м
широчина максимална 6,40 м
та тепе макенмално 3,35 м
височина на корпуса 4.60 м
Спо.чагателен двигател: дизел Delfin-Puck. 165 к. с., 1 ниш.
7,5 выела
Екипаж: 8 човека постоянен, 20 практиканти
Предка течение: младежки учебен ветроход
„Хенрик Ру гковски"
„Хенрик Рутковски" е широко известен сред няколко по-
коления полски ветроходни с популярното си название
„Ручек" и днес е най-старият след „Генерал Заруски"
полски учебен ветроход, на който досега са преминали
морска подготовка хиляди полски младежи.
Корабът е построен през 1944 г. в Свиноуйсцс (те-
тива Свине.мюнде) като германски „военен риболовен
кутср". Този традиционен тип вегроходно-могорни съ-
дове с д ьрвени или композит ни корпуси и стъкмяване
на тафелен кеч са известии със ськратеното си наимено-
вание К. Г. К. (Kricgs-Fischerei-Kutter). Те са служсли в
германский военноморски флот като патрултги и спома-
гателни кораби по време на война и за риболов в мирно
време (друт днешен учебен ветроход от този тип е кечы
„Нордвинд" на ФРГ). В края на войната значителен
брой такива съдове са били стростш от пемците в Сви-
ноуйсцс и голяма част от тях впоследствис са били из-
ползувани от риболовните предприятия в Полша и
ГДР
След разгрома на Германия и освобождаванего на
западните полски теми (кьдето е разположен Сви-
ноуйсцс) днешният „Хенрик Рутковски" е бил за карай в
Гдиня, кьдето в началото на 1951 г. с бил преустроен в
учебно-риболовен тафстен кеч с инициала „GDY-180".
собственост на Училището за морски риболов в Гдиня
През април- май 1951 г. ветроходът извършва първия
си учебен рейс като участник в похода на полската учеб-
на встроходна флотилия до Лснинт рад (Заедно с „Дар
Поможа", „Зев Можа" и „Янек Красиски"). По това
време на него са преминавали практическо обучение бь-
дещите полски морски кадри възпитаници на учили-
ще го.
След неколкогодинша служба като учебно-риболо-
вен сьд този красив гафелей кеч заедно с двумачтовитс
гафелни шхуни „Зев Можа" и „Янек Красиски" е пре-
даден за учебен ветроход на Центъра за морско обуче-
ние в Ястарния на тогавашната Лига на приятелиге на
войника. която по това време е била собственик и на
днешния „Генерал Заруски" Тогава ветроходът бива
наречен на имею на десца па полското работническо
движение и член на Ко.мунист ическия съюз на полскага
младеж Хенрик Рутковски (1903—1925). Тези четири
почти еднакви по размсри и конструкция полски мла-
дежки учебни ветроходи плават под флага на Лигата
на принте шге на войника до нейното реортанизиране и
преименуване в днешнага Лига за огбрана на страната.
Тогава „Генерал Заруски" и „Янек Красиски" оставит
като младежки учебни ветроходи на Лигата за от орана
па страната, а „Хенрик Рутковски" и „Зев Можа" прс-
минават в собственост па основания в 1958 г. Центра-
лен ветроходен цстггър в Тшсбиеж па Полския ветрохо-
ден съюз (от 1978 г. центърьт носи името на покойния
полски общест веник Анджей Бенеш, вицемаршал на
Сейма и бивш председател на Полския ветроходен
съюз).
През 60-те и началото на 70-те години „Хенрик Рут-
ковски" извьршвашс редовни младежки учебни рейсове
в Балтийско и Северно море обикновено с 3 човека по-
стоянен екипаж и 21 практиканти. Със стъкмяването си
на тафелен кеч гой достигайте най-голяма скорост под
ветрила до К) възела. През 1974 г Главната учебна ко-
мисия на Полския ветроходен съюз предостави ветрохо-
да за нуждите на учебната протрама на Братство то на
железния шетел. Така за три години „Хенрик Рутков-
ски" стана флагманският и единствен учебен съд на
Брагството. на който ученици, избрани чрез морската
телевизиопна програма „Летящия холандец". извьр-
шваха двуседмичии учебни рейсовс. През 1974 1976 г.
в рамкиге па учебната прот рама на Брагството встрохо-
ды с екипаж от 9 човека и 20 практиканти извьрши
учебни рейсове до Аш пня, ФРГ, Нидерландия и Дания
а през следващите три години тази прот рама бс продъл-
жепа от „Зев Можа".
След завършването на учебния сезон на 1976 г.
„Хенрик Рутковски" бе спрян от плаване поради лошо-
то му тсхническо състояпис, което правейте наложи гс-
лен освоения ремонт на кораба. В края на същата годи-
на той бс предаден от Полския ветроходен съюз на ле-
ководолазния клуб в Шчечин и в началото на 1977 г. бе
изваден за извършване на ремонт в рибарската кора-
бостроителница „Скунер" вьв Владиславово. Намере-
ние! о на шчечинския леководолазен клуб бе да преуст-
рои ветрохода в базов кораб за леководолазна дсйност
в Черно и Средиземно море, по поради липсага на необ-
ходимите средства този и таи не бе реализиран. Впос-
ледствпе Полският ветроходен съюз реши да довърши
ремонта и цялостното прсустройство на „Хенрик Рут-
ковски" за по-нататъшпото му използуване като мла-
дежки учебен ветроход.
Основният ремонт и пълното преустройство на ко-
раба бяха извършени от рибарската корабостроителни-
ца „Скунер” във Владиславово по документация, изгот-
вепа от гдапски корабосгроителни инженсри. Вегрохо-
ды бе преустроен от тафелен кеч (4 ветрила с обща
плот 234 м ) в брит ангина с три стакселни ветри та
между мачтите, както и три прави ветрила на фокмачта-
та Също така предпишите дървеии мачт и и бушприт
бяха заменена със стоманени. За осигуряване на необхо-
димата устойчивое! при по-голямага ветрилна плот
спрями тази при предишното му стъкмяване па кораба
бе поставец баластеп фалшкил с височина 0,8 м от сто-
манен профи т с правом ьлио сечение, запьяней с бетон,
а също така бе увеличен свободпият борд.
Основно бе ремонт ирап масивният дъбов корпус на
кораба (дебелина на бордова га обшивка 65 мм). Дьрве-
ната палуба бс изцяло подменена със стоманена палуба
с дебелина 6 мм, подсилена с допълнителни стоманени
бимси Предишнага голяма кьрмова надстройка при
преустройст ноте бе заменена с малка, полупотопена в
палуба та надстройка от яхген тип, в която са разполо-
жени радиокабина га, навигационного помещение и
щурвалът. Нодпалубните помещения включват две чс-
тириместни и две шее г мест ни каюти за практикантите.
в кърмовата част каюти за капитана, за офицерите и за
останалия постоянен екипаж. както и кухня, две столови
(за практикантите и за щатния екипаж), санитарии вы-
ли и складови помещения. След основного му преуст-
ройсгво ветроходът значително се различала от пре-
дишттия си вид както вьв вьншния си изглед, гака и в
разположенисто на вьгрешните помещения
„САГРИШ”
Дърмсава: Пир। yi алия
Пне: ,,Sagres“ (II) (бивш „Giumabara”. бивш „Albert Leo
Schlagcter*)
Сооственик: I lopтугалеки военноморски сили
Базово пристанище. Алфей ге ( ю Лисабон)
Години на построяване и корабоетроигпсяница: 1937,
Blohm & V oss, Хамбур), Германия
Ветрияно стъкмяване: барк, 23 норила (10 прави не i рила). вет-
рилна площ 1935 м2, височина на |ро1мачгата нал водолинияга
4^.10 м. сгоманен pawi oyi
Водой зместване: 1725 । оандаргно, 1869 т пълно
В чести ноет: 1784 г. ТМ
Корпус: сюмапен (пигован). гикова палуба
дюжина с бушприта 89,48 м
гьлжнна на корпуса 81,28 м
лължина между перпенднкулярите 70.10 м
широчина .максимална 12,02 м
aieiie макенмално 5,50 м
височина на корпуса 7,55 м
Спомагатеяен двигатея: дизел М. A. N. (1937), 750 к. с.,
I вин!, 8,5 възела
Екипаж: 163 човека постоянен, 80 npaKiHKaiiiH
Капитан: каши ан де фрй1 «на (капитан III раш ) /Антониу Хомем
ie Г v вен
Операция Сейя: 1964, 1970, 1976. 1982. 1984 г.
Предназначение: професионален учебен ветроход
Португалия с страна със славна морска история, чиито
моряци вина! и са се обучавали, обучават се и днес на
.мачтите и рейте на големи ветроходни кораби. Профе-
сионалното ветроходно обучение в португалските воен-
номорски сили се вьвежда още к пьрвитс дссстилетия от
от.мирането на военная ветроходен фло! и има столетни
непрекъсната традиция Сегашния! порту! адски учебен
ветроход „Сагриш" е третият перед кораб с това пред-
назначение (и с това ветрилно стъкмяване) в португал-
ския военен флот през последните 100 година и вторият,
носещ това име
Днешният „Сагриш" с построен през 1937 г. от ко-
рабостроителннцага „Блом & Фос" н Хамбург каго
последний и най-модерен учебен ветроход на хитлерист-
ките военноморски сили. трети норед от серията едно-
Типни баркове клас „Горх Фок". Строежът на гези учеб-
ни ветроходи с превъзходни ходови качества, първият
oi конто с днешният сьветски „Товарищ", е извьршен
според класификациоииите изисквания за най-високия
клас 100 AI на английския Лойд. Сгроителството на
ветрохода благодарение на натрупания опит от прсд-
хождапгите го баркове е извършено за по-малко от го-
дина: положен е на стапел през юни 1937 г., пуснат с на
вода на 30 октомври съшага година и е завьршен на 1
февруари 1938 г. При нускапсто на вода баркы е бил
наречен „Алберт Лео Шлагстср" на името на един от
нацистките идоли Тогава един голям германски орел е
стоял на носа
До започването на войната ветроходът с личен съ-
став 298 човека извършва само няколко учебни рейса.
По време на войната „Алберт Лео Шлагетер" е използу-
ван като спомагателен кораб на германский военномор-
ски флот, но повечето време не е плавал, гъй каго пора-
ди попадане на мина получава авария в машиниге и
ipy I и повреди. След победита над Германия, през
1945 г., в Бремерхафен баркы е предаден каю репара-
ция на САШ, Като амсриканска coocibchoci за три го-
дини корабът остава без определено приложение, като
само бившето му име е било заменено с временен воен-
номорски номер.
През 1948 1. морского ведомство на Съсдинените
таги продави барка на Бразилия, където гой е включен
в състава на воснпоморските сили като учебен вегроход
под името „Гуана бара". Баркы плава като бразилски
учебен ветроход с малки прекъевания до 19Ы г сличен
сьсчав 289 човека. от конто 200 кадети. През октомври
1961 I. „Гуанабара" е купен от португалските военно-
морски сили като заместник на дотогавашння пор гугад-
ски учебен барк „Сагриш". кой го от 1962 до 1975 г. про-
дължаваше да служи в португалските военноморски си-
ди като стационарен базов кораб на Военноморскою
училище в А 1фейте под имело „Санту Андре”. Каго на-
следник на този португалски учебен ветрокод бившият
„Гуанабара" получава неговия военноморски номер и
името „< агрнш".
Сагриш с старинно пристанище в Южна Португа
лия, кьдею още в пьрвата половина на XV век поргу-
галският принц Енрике. наречен по-кьено Мореплавате-
ля. основава пьрвото в света училище по морсплаване
и ортапизира първите португалски океански скспедиции,
коиго поставят началото на Великиге географски откри-
тпя. Енрике Мореплавателя и неговиге канитани са ос-
новоположниците на морската слава на Португалия,
койю поставят гази малка страна сред първиге няколко
морски и колониални сили в света. В морската история
името па Енрике Мореплавателя стой ыаред с имената
на Христофор Колумб и капитан Джеймс Кук. Нетовата
скулигурна фигура сега украсява носа па „Сагриш". На
намет та на Енрике Мореплавателя бе посветена Опера-
ция Сейл през 1962 г.
На 2 февруари 1962 1, в Рио де Жанейро баркът
офицално е включен н състава на португалските военно-
морски сили. Тогава той получава своего ново име и на
него за пръв нът е издигназ португалският фла!. На 24
април сьщата година „Сагриш” под командуванего на
капи тан Енрике Алфонсо Силва да Хорта трыва всвое-
го първо плаване под португалски флаг ог дотогаваш-
ното си базово пристанище Рио де Жанейро за ЛисабЛ1,
където прис 1 hi а на 23 юни 1962 г.
„Сагриш" обикновено извършва по два учебни рей-
са в 1 единага до пристанища на Европа и Америка.
През септември 1975 г. баркьт бс на приятелско посе-
щение в Лениш рад. Както и своя! предшественик, бар-
кьт „Сагриш", сегашният португалски учебен вегроход,
за продвижение на градицинта носи на всичките си пра-
ви ветрила по един голям червен кръет. Такива кръегове
са носели на платната си каравслите о г сноха га на
Башку да Гама.
Досега „Сагриш" с участвувал в регатите на Опера-
ция Сейл през 1964. 1976. 1982 и 1984 г. В Операция
Сейл-76 баркьт се съсгсзаваше в еганите от Канарскитс
до Бермудски ге острови и оттам до Нюпорт САШ.
каю в последния етап зае 11 място в своя клас от 18
участвуващи ветрохода. Досею баркы е достигал най-
голяма скорост под ветрила 14 възела.
..Cai риш“
„КРЕУЛА“
Държава: I lopryi алия
Име’. ,,Creoula“ III)
Собственик'. Портуталска Ветроходна учебна асоннация, Лиса-
бон
Регистрационно пристанище: Лисабон
Година на построяване и корайостроите.тина: 1937, Estalciro
Naval Companhia I niao Eabril. Лисабон. Португалия
Bernpu tuo стъкмяване’. чет нримач гова i афелна шхуна, 12 ветри-
ла (1 право ветрило), ветрилна площ 1250 м, внеочина на мач-
тите над кила: фокмачта 37 м, ньрва i ротмачта 38,50 м, в юра
грот мачт 39,30 м, би таимая та 40 м, стоманен ранюут
Вместимост: 675,76 б. р. т., 366,65 и. р. I.
Корпус: стоманен (нитован), борова палуба
дължнна с бушприта 70,50 м
тьлжина на корпуса 63,31 м
дължнна по водолиния)а 57,77 м
широчина максималиа 9,94 м
1 азене максимално 5,60 м
дьлбочнна на трюма 5,04 м
Спи чагатеяец двигател: дизел М. W, М. (1937), 480 к.с„
I винт, 6 выела
Екипаж: 18 човека постоянен, 61) практикант
Капитан: Антониу Маркиш да Силва
Предназначение: младежки учебен ветроход
Креула'
Днсшната учебна чстиримачтова т афелна шхуна „Кроу-
ла" принадлежи кьм последните представители па зпа-
мепитиге португалски шхуни за риболов в Гранд Байке,
конго са били построявани. и сьщо гака тя бс един ог
последните ветроходи от този тип. конто се и зползуваха
за това предназначение. Шхуната е построена през
1937 1. от Обединсната флотска корабостроителница в
Лисабон под надзора и според привила га на Регистъра
на Лойд за най-високия класификационен клас AI и то-
зи клас е бил поддържан до началото па 1940 г. В след-
военния период ветроходът в допълнение кьм радио-
станция та му е бил сиабден с схолот и радар 11рез пала-
та и кариера каго риболовен ветроход „Креула" е била
собствсност на португалската Генералка риболовни
асоциация в Лисабон, къдсто от построявапето и до
днес е нейното регистрационно пристанище Водеща ро-
ля в тона най-голямо португалско риболовно обедине-
ние е имала тисабонската рибарска фамилия Бенсаудс,
чияго фирма е била менажер на кораба. Шхуната е била
построена като наследник па предишен португалски ри-
боловен ветроход със съшото име. което произхожда ог
островите Зелени нос и на местей диалект означава „мо-
миче".
Като риболовен ветроход „Крсула" с имала 73 чо-
века екипаж и е иосела 54 риболовни лодки дбри, а
нейпият трюм с побирал 9295 квинтала (557,7 тона) по-
чистепа, осолена и обезводнена риба. Цеди 36 тодини
„Крсула" работ в риболова па моруна в Гранд Банкс,
като един от последните продължители на петвековната
портуталска риболовна традиция в този район. Порту-
галскитс моряци са първите откриватели на риболовни-
гс полета на Гранд Банкс и техните знания за тези води
датират още от средата на XV век. Самого наименова-
ние па лодките дбри (..dory") произхожда от портутал-
ска га ду ма „Pescadores" рибари. Според пор гуталска-
га история първите португалски рибари са пристигнали
в Гранд Банкс в 1452 г., когато ге.хният кораб се откло-
нява от курса и ге виждаг земя. която наричат Тера Но-
ва (Нова Земя) — днешният Нтофаундланд. Поргугалс-
цът Гашпар Корте Реал сс почита каго първия европеец,
който стытва на тези бретовс в 1472 г., и нсговата брон-
зов.т стат уя се излит а в Сейнт Джонс т лавния т рад на
Нюфаундланд. за да отбележи първото пристигапе на
портуiалскиiе риболовни кораби в Гранд Банкс и едно
от доколумбовите откригия на Америка.
За пет столетия португалските риболовни ветрохо-
ди от Граня Банкс прстърпяват много промсни в конст-
рукцията си. От края на XIX век те са били строени по-
често със стоманени, отколкото с дървени корпуси, след
20-те тодини на нашия век повите риболовни шхуни са
строени със спомагателни двигатели, каквито постепен-
но са би пт монтирани и на чист о ветроходните шхуни,
и в 1950 т. само два кораба от целия португалски встро-
ходен флот за риболов в Гранд Банкс са били без спо-
магателни двигатели. През 50-тс тодини ветроходните
риболовни шхупи със спомагателен двигател от типа на
„Креула" все още са нреобладавали в f ранд Банкс, но
през следващото десетилетие технпят брой рязко нама-
лява с широкого вьвеждане на сьвременни моторпи ри-
бо товни кораби Така проз 1966 г. само осем портут ад-
ски ветрохода опте участвуваха в риболова в Гранд
Банкс „Аргус", „Аделия Мария". „Бри тес", „Дом Де-
низ", „Газела Примейро", „Жозе Алберту", „Крсула" и
„Санта Мария Мануела". През 1973 г. „Крсула" завьр-
ши своя посяеден риболовен сезон в Г ранд Банкс и Дей-
висовия пролив, след коего бе изтеглена от експлоата-
ция.
След излизането ог служба и на последните порту-
галски риболовни вет роходи о г Гранд Банкс в края на
60-те и началото на 70- те години кьм тях се проявяваше
подчертан интерес не само в Португалия, но и в други
Ci рани за по-нататъшного им използуване и запазванс
като учебни, круизно-туристически или музейни ветро-
ходи Така „Газела Примейро" и „Аргус" бяха продаде-
ни в САЩ. а през сьщия период британского Дружество
за външно плаване имаше планове за закупуванего на
друг португалски бивш риболовен ветроход— тримач-
товата гафелна шхуна „Хортенз", за използуването и
каю учебен ветроход на мястото на нет она! а до гот а-
вашна учебна тримачтова шхуна „Принс Луис II".
В сама га Португалия през 1978 г. бе основана об-
щсствепа организация, която си постави за цел запазва-
нсго и възстановявансто на „Крсула" за използуването
й като младежки учебен ветроход. През тези години не-
професионалного младежко ветроходно обучение при-
добивапте все по-голяма популярное! в тази страна, ка-
то много младежки учебни рейсове и участия в регатите
па Операция Сейл бяха рсализирани както на предоста-
вляй за тази пел част ни ветроходни яхти. така и на учеб-
ните баркове „Cai риш" и „Са) риш" (II). конто също бя-
ха частично предоставяни за младежко ветроходно
обучение ог португалските военноморски сиди На !ази
база в 1980 г. бе основана портуталска г а Ветроходна
учебна асоциация, коя го има аналогична структура и
учебна протрама с тези на британската Всгроходна
учебна асоциация Нейв председател е доктор Луис де
Гуимараиш Лобату, който в продвижение на около i ри
дссстилетия е рсализирал целите на младежкото ветро-
ходно обучение на борда на своята бивша яхта „Джоли
Бриз" сега собствсност на Морския музей в Ексетър.
Ант дня.
Собственик ьт на „Крсула" — лисабонската Гене-
ралка риболовна асоциация, предостави шхуната на
портут алска г а Вет роходна учебна асоциация, коя г о
предприе нейното основно преуст ройство в учебен вег-
рохолсп кораб В Лисабон „Крсула" бе извадена в сух
док Предишният и трюм за складиранс па уловената
риба бе преустроен в жилищни помещения за практи-
кант, а също така палубните и надстройки бяха преуст-
роегги с оглед на нового й предназначение. Първоначал-
ното намерение на португалската Ветроходна учебна
асоциация бе шхуната да бьде готова за участие в рега-
тата на Операция Сейл-82 но маршрута Фалмът Ли-
сабон, но нейният ремонт и преустройство продължиха
но-дълго от очакваното. През март 1984 г. „Креула"
отново влезе в строя вече като учебен ветроход.
„Крсула" има двупалубен стоманен корпус нитова-
н.з конструкция с дебелина на бордова га обшивка 10-
13 мм. Палубата е с повдигнаг ют и е покрита с дьрвен
настил с дебелина 80 мм За кораба е характерна скосе-
ната и масивпа Носова част, която е позволявала плава-
не и в замръзващите северян води на Дейвисовия про-
лив. Отце от службата й като риболовен кораб „Крсула"
с енабдена с три електрот енератора с мощност по
23 кВт. 15 кВт и 6 кВт. Може да носи запас от 73 тона
ториво. Освен жилишните помещения за 18 човека по-
стоянен екипаж и 60 практикант на шхуната има опал-
ин места за 5 човека научен персонал или инструкторш
и за двама гости. Встроходы носи общо 300 т баласт
от стоманени слитъци и вода н баластни цистерни. Най-
голямата му досега достигнага скорост под ветрила е
около 10—12 възела Обичайните райони па учебните
рейсове на „Крсула" са в португалски води.
„МИРЧА*
Дьржава: Ру мъния
Имег ,,Mircea“ (II)
Собственик: Румънски военноморски сили
Казово пристанище: Констанца
Година на постро.чване и корабостроите. /яйца: 1938,
Blohm & Voss, Хамбурт, Германия
Ветри то стъкмяване: барк, 23 ве1рила (10 право вс i рила), вет-
рилна плот П50 м2, височина на мачтите над водолннията:
фок.мачта и i рот мачт а — но 44 м, бизанмачта 39 м, стоманен
раш оу ।
Водой зместване: 1630 т стандартно, 1760 т пьлно
Вместимост: 1312 б. р. г., 1723 т. ГМ
Корпус: стоманен (ниюван), Iикона палуба
дължина с бушприта 81,28 м
дължина на корпуса 73,70 м
дължина между пернендикулярнте 62,00 м
тиронина максимална 12,50 м
! азсне максимално 5.20 м
височина на корпуса 7,30 м
Спомагателен двигател: дизел М. А. К. (1966), 1100 к. с.,
1 винт, 12 възела
Екипаж: 65 човека постоянен, 120 практиканти
Капитан: каши ан II раш Дан Стойку леску
Операции Сейл*. 1976 i.
Предназначение: про фес но пален учебен ветроход
.Мирча-
Професионалного ветроходно обучение в румънския
флот има вече стогодишна непрекъсната традиция. Оше
от пьрвитс години след Руско-турската война през
187? 1878 г„ н резултат на коя го Румъния получава
излаз на Черно море, младитс румьнски моряци се
обучават на учебния брш „Мирча", построен в 1882 г.
Този кораб се използува за учебни цели около половин
век. чак до началото на 30-ге години. когато вече е бил
почти негоден за ио-нататъшна служба. По това време
румънската обшествена организация „Морски съюз"
подсма кампания за сьбиране на средства за възстано-
вявапето на старая учебен ветроход, а по-кьсно с реше-
но на Hei оно място да бъде порьчан нов учебен ветрохо-
ден кораб
Построяването му е било възложено на известна!а
хамбургска корабостроителница „Блом & Фос". Но-
вняг румьнски учебен ветроход „Мирча" е построен ка-
го чегвьрти поред кораб от серия!а едногипни баркове
клас „Горх Фок”. Поч!и напълно с еднакьв по размори
с днешния сьветски учебен барк „Товарищ". Корабы е
заложен на стапел на 15 април 1938 i., пуснат е на вода
на 22 септември съшата година и е завьршен на 16 януа-
ри 1939 ।. Както и останалиге однотипна баркове от съ-
щия клас, има мною добри ходови качества под ветри-
ла. Макенмално щегигнатата му досега скорост само
под ветрила е 13 вьзела. Има радиус на плаване 5000
мили.
,Мирча“
Сегашният румьнски учебен ветроход носи името
на румънския национален герой княз Мирча Стария
коиго каго владетел на румънската провинция Мунтеня
през 1386 —1418 г. се е бори л против турского нашест-
вие и с един от родопачалниците на румънското кора-
боплаване. Носовата фигура на кораба представлява не-
говото скулптурно изображение, направено по запазен
автентичсн стенопис в румънския манастир Козия
През април 1939 г. „Мирча" пристига в своето ба-
зово пристанище Констанца и през сыцага година из-
вьршва своя пьрви учебен рейс в Средиземно море.
През януари--сепгември 1966 г. „Мирча" премина
основен ремонт, преоборудване и модернизация в кора-
бостроителницата „Блом & Фос". където е построен,
при което му бяха подменени гакелажът и ветрилата и
той бе снабден с нов и много мощен за иегова га големи-
на спомагателен двигател. както и с най-съвременно на-
вигационно, учебно и битово обзавеждане.
Обикновено корабът извьршва ежет одни учебни
рейсове в Черно и Средиземно море. Досега е посеща-
вал пристанища в Европа, Африка, Северна и Южпа
Америка. Па барка се обучават бъдещите офицери за
военния и търговски флот на страната. Среднага вьз-
раст на курсантиге е 20—21 години През 1975 г. „Мир-
ча" с успех предстани румьнския флаг на международ-
ния Ветроходен фестивал в Лондон и' в срешата на вст-
роходите ог различии страни в Амстердам по случай
700-т одишнината от основаването на града. В Операция
Сейл-76 корабы под командуването на капитан Еутени
Испасу се състезаваше в регагата по маршрута Хамил-
тьн (Бермудски острови)— Нюпорг (САЩ), в която зае
12-ю място в своя клас.
„ИГЪЛ“
Держава: Сье динеин американски шати
Име: „Eagle** (бивш „Horst Wessel**)
Собственик: Министерство на транспорта, Вашингтон, окры
Колумбия — Брегова охрана на САЩ, Академии на брегова та
охрана на САЩ, Ню Лондон, Кьнектмкы
Базово пристанище: Ню Лондон, Кьнектнкы
Година на постро.чване и корабостроителница: 193b,
Blohm & Voss, Хомбург, Германия
Ветри то стькмяване: барк, 22 ветрила (10 право ветрила), вет-
рилна 11.ЮШ 1984 м\ височина на мачтите над водолннията:
фокмачта н грот мачта — по 44,90 м, бизанмачта 40,23 м, сто-
манен раш оу т
Водоизместване: 1634 г стандартно, 1816 т пьлно
Вместимост: 1727 i. ТМ
Корпус: сюманен (ниюван), тикова палуба
дължина с бушприта 89,92 м
дължина на корпуса 80,70 м
дължина между пернендикулярнте 70,20 м
широчина максимална 11,92 м
газоне максимално 5,18 м
свободен бор.т 2,77 м
Спомагателен двигател: дизел М. A. N. (1936), 750 к. с.,
1 винт, 9 вьзела
Екипаж: 65 човека носюянен, 160 практиканти
Капитан: капитан (капитан II рант) Мартин Дж. Мойнихан
Операция Сейл: 1964, 1972. 197b. 1984 г.
Предназначение: професнонален учебен ветроход
„Лт ьл'*
По врсме на Вторага световна война Бреговата охрана
на САЩ използуваше за учебни цели предоставения на
нейно разположсние датски учебен ветроход с пълно
стъкмяване „Данмарк" Успешного използуване па
„Данмарк” накара Бреговага охрана след война!а да
постави в своя служба като нсгов наследник днешния
най-г Олям американски учебен ветроход барка
„Иг ьл".
„Игъл” е построен от корабостроителницата
„Блом & Фос" в Хамбург като втори от серията едно-
1 инни баркове клас „Горч Фок" Be 1 роходът е бил пред-
назначен за учебен кораб на хитлсристките военномор-
ски сили и при пускаието му на вода па 30 юни 1936 г.
получава името „Хорст Весел". През следващите някол-
ко юдини баркы извършва учебни рейсове в гермаиски
води каю флагмански кораб на учебнага ескадра на
хитлеристките военноморски сиди с постоянен екипаж
125 човека и 250 кадети В 1938 г. „Хорст Весе г" извьр-
шва своего пьрво и единствено плаване в Аглаи гика до
Канарскиге острови През военнпте години е бил из-
по гзуван предимно за транспорт Иране на хора и продо-
волствне в Балтийске морс През последните седмици
на войната служи за пренасянс на запад на разбит иге
oi Сьветската армия нсмски войски от Из точна Прусия
В края на войната корабът с осганал почти невредим
имал е само няколко леки повреди от бомбеии нарчета.
< тсд разт рома на I ермания в сьответсгвие сьс спо-
разуменията между съюзпицитс от антифашистката
коалиция баркы е предаден на Сьедииеиите щати през
януари 1946 т. в Бремерхафен. Гам през април май
1946 г. корабы еремонюран и подютвен за плаването
то САЩ. На 22 май 1946 г. в Бремерхафен на кораба
тьржествено с издигпат америкаиският флаг и на него
официално е дадсно традиционного за корабиге на Бре-
говата охрана име „Игъл" („Орел"). „Игъл" с седмият
пород кораб на Бреговата охрана носсщ това име
първият е бил патрулей ветроход, зачислен в Бреговата
охрана в 1792 г. По време на ремонта на мястото на
свалена!а хитлеристка свастика е бил иоставен сребьрен
iepo на Бреговата охрана, а по-късно голсмият герман-
ски орел, който тогава с стоят на носа, с бил махнат и
па негово място е била поставсна едпа скулптурпа фит у-
ра па американски орел с разнсрени криле, коню и днес
украсява носа на кораба.
Корабът тръгва в своего плаване през Атлантика
на 30 май 1946 г. със смесей екипаж от 120 човека —
72 офицери и матроси от Бреговата охрана и 48 бивши
германски военни моряци, под команду ване го на него-
вия нрыз американски командир капитан III ранг Гор-
дън Макговап На 8 юли 1946 г. „Игъл" пристига в Ню
Йорк, огкьдсго заминава за своего базово пристанище
Ню Лондон, щаг Кънектикьт, където се намира Акаде-
мия га гга Бреговата охрана на САЩ.
Като американски учебен ветроход „Игъл" е модер-
низиран на няколко пьти и днес е един от най-съвремен-
но обзаведените ветроходи в света. Под германски флат
баркът е имал на бизаимачтата горен бизан и бизантоп-
сел, коего е характерно за германским тип барково стък-
мяванс. Сега тези две ветрила са заместеии о г един цял
бизантоггсел. коего е характерна отличи гелна черта гга
нет ри тного ст ькмяване на „Игъл" от останалите четири
еднотиини баркове „Товарищ", „Сагриш", „Мирча" и
„Горх Фок". Корабът е снабден с патент-котви с маса
1950 кг всяка Може да носи запаси от гечно гориво 80
тона и 200 гона вода и има обхваг на плаване със спома-
гателпия двигател 5450 мили със скорост 7,5 възела.
Корабь г има съвремснно радионавигационно обза-
веждане. Необходима т а електроенергия се доставя от
гри елекгрегенератора по 225 кВт. Корабът се управля-
ва о г разположен па кърма га троен щурвал. 344 юна
баласт отстоманени блокчета му придават необходима-
та устойчивост. „Иг ьл" има отличии ходови качества:
неговата макенмално достиг ката скорост само под вет-
рила с 17 възела. На кораба кадетите спят в хамаци в
две големи спални помещения, конто са снабдени с вен-
тилационни системи
Всяка година „Игъл" извършва по два учебни рей-
са. Главното пътуване с от юни до авт уст с кадетите от
пт,рви и трети курс на Академията на Бреговата охрана
до Зана дна Европа или в Карибско морс. След това бар-
кьт извьршва един по-малък учебен рейс в Западная 'Чт-
лантик с кадетите от втори и чегвьрти курс. По такьв
начин вески от бъдещигс морски офицери прсминава по
четири учебни рейса на барка.
Със своите многобройни учебни плавания „Игъл" с
един oi най-популярниге учебни ветроходи н пристани-
шага на Западна Европа и Америка. Особена известност
баркьт придоби в 1957 г., когато в Атлантическим океагг
се състоя една символична срсгца на три кораба:
„Мейфлауьр П", който под командуването на капитан
Алън Вилиьрс повтори плаването на своя знаменит
предшественик от 1620 г., положи го началото на засел-
ването на гцатиге на Нова Англия, знамени г ия лайнер
„Куин Елизабет" и „Игъл".
Проз 1964 и 1976 г., когато в САЩ бстис финалът
на Операция Сейл. „Игъл" бегпе флагманският кораб на
заключителните паради на вегроходните кораби. В Опе-
рация Сейл-72 баркьт под командуването на капитан
F Д. Касиди бете един от главните съперници в борба-
та за пьрвото място в рсгатата остров Уайт - Скаген,
но пристиг на на финала трег и— около чеi ири часа след
„Дар Поможа" и заелия второго място „Горх Фок” В
Операция Сейл през 1974 г баркът нс взе участие. В
Операция Ссйл-76 „Hi ьл" се състезаваше само в третия
етап на регатата —от Бермудскиге острови до Нюпорт
(САЩ), в който зае 13 мясго в своя клас. През Операция
Ссйл-72 кадети от „Иг ьл" гостуваха на „Дар Поможа",
а по време па регатата през 1976 г. десет кадети от
„Иг ьл" бяха посрсщнати на „Крузснщсрн", от който сь-
що десет съвстски курсанги гостуваха на американская
барк „Игъл" възглавяваше големия парад на неколко-
ст огни кораба, сьс гоял се на 30 юни 1979 г. по време
на морския фсстивал на Нго Йорк
Кот ат о през 60-те г одипи Бреговата охрана постави
оранжево-сините отличи гелии ивици на бордово г е на
своите кораби, на „Игъл" ге не бяха посгавени поради
логния им ефекг на красивите линии на кораба, обаче
в началото на 1976 г. ивиците и думите Coast Guard
(Ьретова охрана) бяха еложени за Операция Сейл-76 С
юва корпусът на кораба придоби сегашния си вънтпеп
вид
„ГАЗЕЛА ЪФ ФИЛАДЕЛФНЯ11
Дьржава: Съеднненн американски main
Име-. „Gazela of Philadelphia11 (бивш „Gazela Primeiro*', бивш
„Gazela1*)
Собственик'. Земляческа корпорация „Пен11, Филаделфня, Пен-
силвання
Регистрациоино пристанище: Филаделфня, Пенсилвання
Година на постро.чване и корабостроите ищи а 1883, мегi на ко-
рабост рои гелннца. Качилас, Португалия
Ветрилна стькмяване: баркентина, 16 ветрила (4 правя ветри-
ла), не 1 рил на нлотц 828 м2, височина на мачтите над водолиння-
та: фокмачта и гротмачта — по 28,44 м, бнзанмачта 27,74 м,
дървен рантоут (бор)
Внести пост. 323.89 б. р. г., 220,96 н. р т., ок. 445 т. ТМ
Корпус: дървен (морски бор и каменей бор), палуба oi морски
бор
дължина с бушприта 54,47 м
дължина на корпуса 47,73 м
дължина по водолннията 41,13 м
широчина максимална 8.11 м
тазене максимално 5.33 м
дълбочина на трюма 5,01 м
Спомагателен двигател: днзел М. W. М. (1938), 220 к, с,,
1 винт, 5,5 вьзела
Екипаж: 10 човека посюянен. 35 прак1икан]н
Капитан: Джей Д. Ьолгыт
Операция Сейл: 1976. 1984 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
„Газела ьф Филаделфня*1
Баркентината „Газела ъф Филаделфия" днес с най-ста-
рия। учебен ветроходен кораб r света, а сьщо така е
най-старият oi бившитс риболовни ветроходи от Гранд
Банкс, които са оцелели до наши дни. Под своя родсн
португалски флаг този дървен ветроход бе в стопанска
сксплоатация без прекъсвапс за цели 86 години и през
последний период от своята риболовна карцера той бе
най-старият дървен ветроходен кораб в света сьс сто-
панско предназначение в активна служба под ветрила.
През 1983 г. корабьт навьрши своята 100-1 одишнина
юбилей, коню прави чсст преди всичко на португалски-
те корабостроители. коню са ю построили и поддьржи-
ли в първокласпо технически състояние през цялага му
така дъ на работка кариера Столетната служба на гози
кораб представлява колоритна смес ог история и леген-
да. разказващи за всликата портуталска морска тради-
ция.
Ветроходът е бил спускаi на вода в 1883 г. с името
„Газела" ог корабостроитслницата в португалското
пристанище Качнтас. Според португалски източници
дървени ят магериа i за неювия набор oi каменей бор и
за нсговата кориусна обшивка и палуба от морски бор
с бил разбичен oi дьрвега, засидели о г принц Гнрикс
Мореплавателя през XV век. В гогавапшия си вид кора-
бы е носел стъкмяване на тримачтова гафелна шхуна с
едно право ветрило (брифок) на фокмачтата. Почти пи-
то не е извест но за първите 17 години от нет овата служ-
ба. Сыцествуват гве версии за ист ория га му през този
период че с служил като товарен ветроход и че е бил
китоловеп кораб във водите край Азорските острови
Наличните сведения са в подкрепа по-скоро на втората
версия, доколкото в 1918 г. на дьното на трюма му са
били намерена две бронзови харпунпи оръдия за лов на
китове.
През 1900 1901 i ветроходът с бил подложен на
осповен ремой 1 и цялостпо прсустройсгво н риболовен
кораб за юв па моруна в риболовните райони Гранд
Банкс край атлантическою крайбрежие на Канада. При
юзи ремонт и прсустронет во. извършени в корабо-
строителницата на X М Мендиш в Сетубал, корабът е
бил престъкмен от фимачтова гафелна шхуна в баркеп-
тина с четири прави ветрила па фокмачтата - стькмя-
ване. което е запазено па кораба почти без промени и
ю днес. Неговият трюм с бил преустроеп за складиране
на 5193 квинтала (311,6 юна) осилена моруна. Харак-
герпият беле1 вьв външния вид на ветрохода. който той
придобива при преустройството му в 1900—1901 г. и
който показва неговото предназначение през следващи-
ie седем дессгилстия, са били няколкото гнезда на палу-
ба । а о 1 сложени една в друг а лодки дори - сдно.местии,
специално посгроени за предна значението им плоско-
дыпш । рсбно-встроходки съдове. С гях рибари ге ог ко-
раба са сс отдаленавали рано су грин еъс своите дълги
до 1600 метра вьдици с постанови на тях стотици (поня-
ког а и до 1000) куки за лов па моруна — един о г най-
ценните рибни видовс. Днсвният улов на един рибар е
дос! hi ал до около 500 кг 'Гази традиционна риболовна
технология сс е използувала без особени изменения в
продължение на пет столетия и доскоро бс типична за
риболова в Гранд Банкс. При преустройството му кора-
бът получава имею „Газела Примейро" („Ньрва тазе-
ла"), но нейният екипаж обикновено я е наричал „Газс-
лао" („Голяма газела") През цялата му риболовна ка-
риера ветроходът е бил собственост на португалската
Генерална риболовна асоциация в Лисабон, където е би-
ло и негового регистрационно пристанище, а иегов ме-
нажер е била лисабонската рибарска фамилия Бенсауде.
След преустройството и „Газела Примейро" напу-
ска Сетубал. за да започне своята дълга кариера като
риболовен кораб в Гранд Банке и Дейвисовия пролив
Всяка година от 1901 до 1969 баркентината работ и в
риболова в юзи район (с изключение само на 1959 г.,
когато е била подложена на продьлжигелен ремонт в
корабостроителница!а „Моника" в Авсйру). Тя е н осела
31 дори и е имала екипаж от 40—50 човека. в това число
место и по един до няколко кадети от португалското
Риболовно училище, готвещи се за офицери в риболов-
ния флот. Всяка година през пролетта португалските
риболовни кораби са сс събирали в устието на река Те-
жу край Лисабон, от кьдето през май са се отправили
към Грапд Банкс в плаване с дължнна около 1900 мили.
Риболовът обикновено е продължавал до октомври, ко-
гато грюмовсте на ветроходите вече са били пьяни с
осолена моруна. В тези ст у дени северни води се е смята-
ло за сполука, когато рпболовният кораб е moi ьл да
спуска своите дбри в продължение на няколко дни без
прекъеване. без риболовът да бъде възпрепятствуван от
обичайиите за тези райони силви бури и гъсти мъгли.
Нешастията не са били изключение и гака например на
21 юли 1904 I след ст нала за прибиране на „Газела
Примейро" не се заврыпат три от нейните дори и риба-
риге в тях. Такива нещастия ее повтаряг и при някои
от следващите и рейсове. Работният дсн на екипажа е
продължавал но 18 20 часа, гъй като след прибирането
на дбритага кьено следобед на рибарите е предстояло
още и да почистят и осолят дневния улов. След заврь-
щавето в Португалия през ссснта „Газела Примейро" е
преминавала редовния си годишен ремонт, за да бъде
отново готова през пролетта за следващия риболовен
сезон в Гранд Банкс.
След 55-годишна пепрекъсната служба с обзавежда-
нс и вьншен вид иа ветроход от XIX век вьв всяко едно
отношение през зимата на 1938--1939 i „Газела При-
мейро" нреминава основсн ремонт и модернизация в
Сетубал. които донасят на кораба редица нововъведе-
ния па нашия век. Тогава на баркентината за прьв пьт
е моптиран спомагателен двигател „МВМ" с мощност
220 к. с., който и досега се намира на кораба. За да се
запази вмесгимостта на трюма за риба и след построя-
ването на машинного отделение, корпусы на кораба,
който дотогава е имал дължнна 39,93 м, е бил удължен
до ссгапшата му дьлжина от 47.73 м. Toi ава на баркен-
тината за прьв път са били монтирани два електроюне-
рагора. задвижвани от два малки дизела „МВМ". За-
одно с тях на ветрохода за пръв пьт в иегова га служба
са били монтирани електрическо осветление, хладилник
за съхраняване па стръвга. слсктрически прогивопожар-
ни и трюмни помни, вьздушен ком пресор, електриче-
ско-нафтово кухненско обзавеждапе и механичен браш-
пил га вдитане на кот виге, задвижван от отделен дизел.
До машинного отделение са били монтирани шест ре-
зервоара за гориво с обща вместимост 25,5 тона Съшо
така прет 19^8 г. на баркентината за пръв път е монти-
рана радиостанция, а впослсдствис са били прибавени
схолот и радар.
В юзи си вид „Газела Примейро" работи още 30
години в риболова в Гранд Банкс. На 25 май 1969 г.
.баркентината пристига в Гранд Банкс за своя последен
риболовен сезон и на 25 октомври същата година се за-
връща в Лисабон със своя последен улов В този деп
нейният капитан Анибал Карлуш де Роча Парачо, по-
следний? от 16-те капитани, които са я комавдували
през 69-годишната и кариера на риболовен кораб, прави
последний завис в корабния дневник. По това време
„Газела Примейро", наричана „Принцссата на Гранд
Банкс" и „Скъпоценния камък на Португалия", е
най-сгария! кораб в iiopiyi алския риболовсн флот.
След обичайното сваляне на част от ветрилното стъкмя-
ване за зимния сезон баркентината е осгавепа за зимата
в лисабонското пристанище Азнпхейра Велха. ио тя не
излита в плаване през пролетта на 1970 г Нейното из-
тегляне от експлоатация не се е дължало на нсзадоволи-
телно техническо състояние — корпусът и е бил отлично
поддържан и все така здрав, встрилното стъкмяване, ко-
рабнитс систсми и обзавеждането и са били в мною
добро състояние. Но това време обаче „I азела Нримей-
ро“ е била пълен анахронизъм не само като конструк-
ция, по и като икономическа ефсктивност един моде-
рен траулер при успешен улов за часовс с улавял толко-
ва риба, колкото доритата на баркентинаит за цяла сед-
мица.
Приблизи гелно но сыцото време Морският музей
на Филаделфня. Пснсилвания. с търссл да придобис ни-
кой исторически ветроходен кораб. Гака в началото на
1970 г. музеят законна нреювори за закупу ване го на
баркентината от пейпия собственик португалската
Генералка риболовни асоциация в Лисабон, кош о за-
вьршват успешно на 23 октомври същата година. На
22 май 1971 г. при i ьржествена церемония в Лисабон в
присьствието на кмета на града, представители на
португалското правителство и бившитс собственник на
бизанмачтата на „Газела Примейро" е вдигнат амери-
канският флаг. На следващия ден баркентината тръгна
в iрансаглантическо плаване до своето ново регистра-
ционио пристанище Филаделфня, като по ггътя посети
Капарските острови и Пуерто Рико Американским! и
екипаж в този рейс сс състосшс от 22 доброволци под
командуването на капитан Робърт Е. Хъджинс.
От 1971 до есента на 1974 г „Газела Примейро" бс
открига за посещения, а също така бс използувана като
място за концерти н друг и общее i пени прояви нън Фи-
ладелфия Проз зимата на 1973 1974 г. корабът бе
подложен на оснивен ремонт в Норфолк, Вирджиния.
Проз лятотО на 1974 (. бе разработена спепиална двето-
дишна протрама за използуването на баркентината за
учебен ветроходен кораб от Воснноморската лига на
САШ организация, кояго има за цел морского обуче-
ние на юпошите на възраст о г II до 17 години с от лед
насочването им кьм морска професия От лятото на
1975 г. „военноморски кадеттГ от филаделфийското от-
деление на тази организация започнаха да извършват
учебни плавания с ветрохода вьв водите на Пенсилва-
ния. Делауър и Мерилапд. Едповрсмснно с това бяха
извършени редипа преуст ройсгва с отдел на нового
предназначение на кораба. Предишнияг трюм за скла-
диране на риба. имащ дължина 14,10 м, бе преустроен
в жилищем кубрик за практикантите, част от вече ненуж-
ного риболовпо обзавежданс бс дсмоптирапо. а кораб-
ниге системи бяха ремонт ирани и подновени. През про-
летта на 1976 т. „Газела Примеиро“ отново премина
основсн ремонт и бс снабдсна с нов комплект ветрила
и с нов радар. Главпата пел па тази подготовка бе учас-
тие] о на ветрохода в последний стан на регатата па
Операция Сейл-76 по маршрута Хамилтьн, Бермудски-
ге острови Нгопорт. Род Айльнд. Основнмят про-
б !см за юна участие, както и изобщо за използуването
на баркентината като учебен ветроход, бяха тотава дей-
ству ващитс бюрократиями правила на Бреговата охра-
на на САЩ за Даванего на разрешение за плаване на
ветроходни кораби под американски флаг с вместимост
повече от 300 б р. i Каюизходот това положение ирс-
дипптият баласт па кораба, съетоящ се о г бетонни б.ио-
кове. бс заменен сьс стъклопластмасови резервоари за
воден баласт, обемы на коню според действувашите в
САЩ обмерпи правила не се включва в брутната ре-
гистрова вместимост на кораба Гака „Газела Примеи-
ро“ от плава за Бермудски те острови, имаща „официал-
на” вмест имост 299 б. р. т.
В Операция Сейл-76 баркентината взе участие с 20
човека постоянен екипаж и 35 „военноморски кадети*’
практиканти, под командуването на капитан Уорьн Ми-
лър и тя бе вторият по големипа участвуващ ветроход
иод американски ф.пп след „Игъл“. В сблъскванего
между няколко о, съсгезаващитс се ветроходи при пре-
сичапето на стартовата линия на 20 юни 1976 г, край
Хами.птън форстепгата на „Газела Примейро" бе счупе-
на и бс скьсана част от неподвижния и такелаж Повре-
дите на баркентината бяха отстрансни в Нюпорт с ре-
кордна бързина и гя взе участие в големия ветроходен
парад на 4 юли 1976 г. в Ню Йорк, като при прехода
дотам седем от нейните практиканти плаваха на съвег-
скпя „Крузенщерн" в рамки ге на приятелската размяна
между скипажите на участвуващнте ветроходи
Вноследс । нис „Газела Примейро” продьлжи да из-
вьршва учебни рейсове по атлантического крайбрежие
на САЩ. В 1981 г баркентината стана собственост на
корпорацията „Пеп“ във Фи ладелфня общест вена ор-
ганизация. която си поставя за це i вегроходното обуче-
ние на младсжитс и дсвойките успоредно сьс запазване-
то на морского наследство. През 1983—1984 т. ветрохо-
дът премина ремонт и модернизация и през лятото на
1984 г. взе участие в регатата на Операция Сейл до Кве-
бек. Канада, като след завършването на съсгсзанието
продьлжи да плава каго учебен ветроходен кораб. През
лятото на 1984 г. баркентината бс преименувана на
„Газела ьф Филаделфня" в чест на своею регистрацион-
но пристанище.
Дърмсава: Съединени американски тати
//.«<?: „Те \еда‘* (бивш „Vega**, бивш „F.tak”)
Собственик: Училище „Ландмарк**, Ираиде Кросннт (до Бос-
1 ьн), Массачусетс
Регистрационно пристанище: Панама
Домашно пристанище: Манчестър, Масачусетс
Година на построяване и корабоетроите.тица: 1932, Germania
W erft (Friedrich Krupp), Кил, Германна, по проект на
Сох & Stevens Inc., САШ (сета Philip L. Rhodes Inc., < AHI)
Петри utu стъкмяване: двумачтова гафелна шхуна, К ветрила,
ветрилна плоит 1022 м . височина на мачтите над видолинията:
фокмачти 36,58 м, трот мачт а 39,62 м, дървен рангоут
В чести ноет: 243 6. р. т., 113 и. р. т., 380 т. ТМ
Водой] честване: 350 г и разно. 400 т пълно
Корпус: стоманен (нитован/завареп), гнкова нълуба
„ТЕ ВЕГА“
дължина с бу шири ia 47,55 м
дължина на корпуса 40,92 м
дължина по нололннията 30,48 м
ширичнна максимална 8,53 м
газене макенмално 5,18 м
Спочагате.ген двигате.г. дизел Mirrlees (1954), 225 к. с„ 1 винг,
8.5 възела
Екипаж: 5 човека корабен екипаж, 9 инет рук тори, I—2 човека
научен персонал, 25—35 практиканти (ученики)
Капитан: Стив Уедлък
Операция Сей г. 1970, 1976 т.
Предназначение: учебно-образователен вегроход за лена и юно-
ши с кару тени способности за усвояване па знания
1
„Ге Вета*’
Многое! ранни ге предимс! ва на плаването под ветрила
при рсализирането на вески учебен пронес са намерили
едно интересно и полезно приложение в практика га на
терапевтичното училище интернат „Ландмарк" в
Прайде Кросинг. близо до Бостъп, Масачусетс. Това
специализирано учебно заведение, основано в 1971 г„
има за цел училищна подготовка на деца, юноши и де
войки с нормални интелсктуалпи способности, конто
обаче имат проблеми при разбиране и усвоявапе па
учебния материал, познали общо като дислексия — не-
врологично разстройство, срещащо сс главно при мом-
четата, коею нанася поражения па широк крьг от уме-
ния за усвоявапе, като четснс, писане, правогше, разби-
рапе на преподавания материал и т.п Това са деца.
юноши и девойки, конто трудно се научават да чет ат и
пишат, обьркват букви, думи и числа и т п
В дейността си училището изхожда от принципа, че
този недьг не озпачава изобщо невъзможиост за усвоя-
вапе и при подходяща среда и методика за обучение той
може да бьде преодолим. Обичайната окръжаваща сре-
да мес то е враждебна и невежа към такива деца, поради
което лечението е силно затруднено или певьзможно
при обикповени условия. Медицинскиге изеледвания
показват, че освен подходяшата среда и методика за
обучение дру1ият основен фактор, липсващ в живота на
много от тези деца, с чувството за ред и довернет о в
собствениге сили. Именно тези важни качества се пости-
гат най-добрс при плаването на учебен ветроходен ко-
раб и изиьлняванего на свързапитс с това лични за-
дьлжения и отговорности Училището пригежава двете
iафелии шхуни „Те Вега" и „Усн енд Иф", койю се из-
ползуват като „плаващи класни стаи" за възпитапипитс
му. конто са па вьзраст 13- 19 години. заедно с тсхните
инструктори и преподаватели. През 1981 г. юна учебно
заведение имаше 360 учсници. Благодарение на специал-
но организираната методика на обучение опит ю на учи-
лището в отстраняването на послсдствията от дислск-
сията е изключително успешен и обикиовепо възпитагги-
цитс му ю напуска! напълно грамотки и с нормални за
тяхната вътраст знания и способности за възприятия
Училището „Ландмарк" е институция без печалби от
дейността си, но доста високитс разходи за обучението
на учениците сс покриват о г учебните такси, тъй като
държавата нс взема участие вьв фипансирансто му. По-
ради това то с достьпно само та деца и юноши от за-
можни семейства.
По-големият от двата учебни ветрохода на учили-
щето е лвумачтовата гафслна шхуна „Тс Вета" („Краси-
ва та Вега"), която носи името на иай-свстлата звезда
Вета, от сьзвездието „Лира". „Те" е полинезииска дума,
означаваща „красива" Шхуната с спусната на вода в
1932 г. от корабостроителницата на Фридрих Круп в
Кил, Германия, като луксозната яхта „Елак". Тя е била
проектирана от известната американска конструкторски
фирма за яхти „Кокс & Стивънс", предшест веници на
сегашната яхтеиа конструкторски фирма на Филип
Л. Роудс.
През Вiopaiа свстовиа война воснноморскитс сили
на САЩ използуват яхтата като cnoxiai атслен патрулей
кораб за борба с японскиге подводници вьв водите шт
Калифорния. В следвоениите години шхуната плава ка-
то час 1 на яхта и круизно-туристически ветроход. През
1954 г. „Те Вега" преминава основен ремонт и модерни
зация, при коею е моптиран сегашнияг му спомагле-
лей двигател. Прет целия този период, а и ссга встрохо-
ды плава под панамски флаг и нетово регистрационно
пристанище е Панама, но той е имал и има американски
собс! веници. конто по този начин избягват изисквания-
та на съотвстното законодателе!во в САЩ по отноше-
ние на корабитс под американски флаг.
В 1970 г. „Тс Beta" бе закушена о> училището
„Флинт" вьв Флорида учебно {введение за подготов-
ка на американски младежи и девойки от заможни се-
мейства (поради високите учебни такси), което ггреуст-
рои шхуна та в плаващо училище за своите нужди. Като
учебен ветроход на това училище през този период „Те
Вега" имаше постоянен екипаж от 10 човека и места за
30 практиканти Дот отава ветроходът вече бе извър-
швал плавания по всички оксани. а като учебен кораб
под дългогодишното команду ване на капитан Джеймс
М. Стол бс сред участнициге в регатите на Операция
Сейл през 70- гс юдини. Така например в Операция Сей-
л-76 „Те Вега" бс един от няколкото състезаващи се
ветрохода с изцяло женски учебен състав — в регатата
шхуната плаваше с 36 човека екипаж, от конто 24 моми-
чета практикантки
През 1982 г. училището ,.Ф гинг" продаде в Копен-
хат ен своите учебни ветроходи „Тс Вета" и тримачгова-
га гафслна шхуна ..Те К уест", каго „Те Вета" бс закупен
от училището „Ландмарк" за използуване като „плава-
ща класна стая" под командуването на капитан Стив
Уедлък, който преди юна бе капитан и преподавател по
математика на другим учебен ветроход на училището -
„Усн енд Иф". Като собственосг на училището „Ланд-
марк" „Тс Вега" премина ремонт в Швеция, при което
бс подменена част от обшивката на корпуса. През
1982 1983 1 ве!роходът извършваше учебни рейсове
вьв водите на Северна Европа и Срсдиземноморието, а
впоследствие и но изюмного и западного крайбрежие
на САЩ.
„Те Вега" има двупалубен корпус от висококачест-
вена стомана с дебелина на бордовата обшивка 9,5 мм.
Стоманената палуба е нокрита с настил от тиково дьр-
во с дебелипа 64 мм. Има една палубна надет ройка на
кьрмата. Корабьт носи баласт от стомансни плочи и
олово. Досег а е достигал пай-голяма скорое г под ветри-
ла повече от 13 възела. Освен жилищните и дру! и поме-
щения на шхуната има и лаборатория та извьршване на
океанш рафски изеледвания от практикантите. В допъл-
нение към обичайния личен сьстав в някои рейсове на
ветрохода плаваг и един или двама научни работ ници,
чиито изеледвания са посветсни гга лечението на дислек-
сията.
1ърлнава: ( ьсдинеин американски main
И чс: „When and If“
( пбешягиик Училище „Ландмарк“, Иран к К росши (до Бос-
1 ьн). Масачусетс
Регистрационно пристанище: Глостър, Масачусетс
1омашно пристанище: Манчестьр, Масачусетс
Година на построяване и hopafioempoume шица: 1939,
I F. Pendleton, Унскассет, Мейн, САШ, по проект па John
<• \lden Inc., Eocibii, Масачусетс, САШ
Ветри.шо стькмяване: двумачтова i афелна шхуна, 5 ветрила,
норита плош 204 >г, внеочина на мачтиге над водолиния!а:
фокмачта 21.95 ,м, ipoiMania 24,38 м, дървен paniuvi
Я о сети ноет: 35 б. р. г., 22 н. р. г.
Водой f честване: 4(1 i
Корпус: дървен (мача> он. смърч и дъб), т икона палуба
дьлжина с бушприта 24,38 м
1ьлжина на корпуса 19,33 м
лыжина по водолиния!а 14,94 м
широчина максималиа 4,57 м
I а !ене максимално 2,74 м
дълбочнна на трюма 2,44 м
Спомагателен двигател: дизел General Motors (1950), 120 к. с.,
I винт, 8,5 възела
Скипамс: 3 човека корабен екипаж, 1—2 човека научен персо-
нал, О--10 практика!!!!! (ученици)
Капитан: ( гнв Коб
Операция Сейл: 1976 г.
Предназначение: учебно-образователен ветроход за деца н юно-
ши с нарушени способное г и -л усвояване на знания
„УЕН ЕНД ИФ"
Двумачтовата шхуна „Уен енд Иф" („Когато и ако“) е
но-малкият учебен ветроход на училището „Ландмарк".
Тя е nocipoeHu проз 1939 г. по проект на американским
ямен конструктор Джон 1 . Алдьн като луксозна мает-
на яхта на генерал Джордж С Hai ьн-младши, известен
американски военачалник вгодиниге на Biopa ia свеюв-
на война. В 1973 г. семейство Патън подарява „Уен енд
Иф“ на училишето „Ландмарк“ за използуване като
„плаваща класна стая" за възпитаницитс на това учебно
заведение. Без особени промени шхуната с преустроена
в учебен ветроход и ot toi ава плава за юва предназначе-
ние. Основните райони на нейниге рейсове са по източ-
ното крайбрежие на САЩ и Канада и в Карибско море.
Еднопалубният корпус на шхуната е изработсн от
маха! он и смърч с дьбов набор. Вьншната бордова об-
шивка има дебелина 57 .мм Палубата е изработена от
тик и има дсбелина 51 мм. На кърмата е расположена
една малка надстройка. Освен носовите ветрила шхуна-
га носи бер.мудско ветрило на грот мачта та и гафелно на
фокмачта!а Оловният и баласт има ieino около 15 т.
Досега ветроходът с достигал най-юляма скороеi под
ветрила до 9 —10 възела Както и при „Тс Вега", в mhoi о
о г рейсовете на „Уен енд Иф“ плавал по един или двама
научни работници. занимаваши се с медицинскиie про-
блема при лечснието на дислексията.
СП сил Иф’*
Държава: ( ьединсии американски щати
Име: „Regina Mans'* (бивш „Regina")
Собственик'. Океански и кледова гслско в образователно дру-
жески, r.ioci ьр, Масачусетс
Регистрациоино пристанище. Глостър. Масачусетс
Година на построяване и корабостроите шица: 1908, J. Ring
Andersen, С'вендборг, Дания
Ветри то стькмяване: барксшина, 16 ветрила (5 правя вез ря-
да), впрнлна п.ннц ок. 511 м2, височина на мачтите над водоли-
ннята: фпкмачта 28.96 м, 1рогмачга 30,58 м, бншнмэч1а
27,43 м, дървен раш оу г (с исключение на долната бнзанмач-
13 — стоманени)
Вместимост-. 188,46 б. р г., 36 н. р. т., 297 i. ТМ
Водоизместване: около 340 i
Корпус: дървен (дъбов), дървена палуба
дължина с GyniiipHia 43,89 м
дължина на корпуса 36.12 м
дължина по lopnaia палуба 33,53 м
гьлжнна ио видолинията 31.62 м
дължина ио кила 30.78 м
шнрочнна максимална 7,77 м
laiCHe максимално 3,35 м
дълбочина на трюма 3,07 м
Спомагателен двигател: дизел General Motors (1966), 242 к. с.,
I внн1, 8 выела
Екипаж: 10 човека корабен екипаж, 4 човека научен персонал
и преподаватели. 23 прак1нкан<и (с1удентн)
Капитан' Джордж Никълс-младши
Операция Сейл: 1974, 1976 г.
Предназначение: научной зследователски и младежки учебно-об-
разова!елен вс1роход за студснти
„РЕГИНА МАРИС"
Днешнага американска баркентина „Регина Марис" е
построена през 1908 г. от корабостроителницата на Дж.
Ринг Андерсен в Свепдборг, Дания, по порьчка на кора-
бособс г веника П Рейнхолд от шведскою пристанище
Раа Тя е била стотпияг кораб, построен от гази знаме-
нита корабостроителница за дьрвени съдове. При спу-
скането му на вода ветроходът е бил наречен ..Ретина"
на името на ссстрата на неговия строител. В тогаваш-
ния му вид той е носсл стъкмяване на тримачтова га-
фелна шхуна с едно право ветрило (брифок) на фокмач-
гага и е бил един о г стотицитс скандинавски дьрвени
товарни ветроходи. който през гези iодини са обслуж-
вали значителна част от морската търговия на Северна
Европа.
Първоначалното предназначение на „Per ина" е би-
ло пренасянего на сушена и осолена риба от Исландия
за пазарите в скандинавскиге страни и Германия За нс-
говиге рейсове в Ссвсрния Атлантик, често вьв води с
плаващ лсд, дьбовият му корпус с бил построен изклю-
чително масивно и здраво дори за стандаргитс на тра-
диционно™ датско дьрвено корабостроене, прочу го сьс
здравпната и масивността на построените кораби. Впо-
следствие ветроходът с бил прсхвьрлен в търювията с
ни трат и, като е нренасял чилийска селитра и гуано от
,Pei ина Марис
Хамбург и други големи ирис ганита до малки ге швед-
ски. норвежки, датски и финландски пристанища, в кон-
го не са могли да влизат океанските товарни вегроходи,
пренасящи цитраги от Южна Америка. Към 1931 г. ко-
рабы е принадлежал на корабособственика О. Б Бенгт-
сон от Раа и приблизително по същото врсме, около
1932—1933 г., на нею за прьв път му е бил монтиран
спомагателен двигател. а вс1рилното му стъкмяване с
било редуцирано през следващиге години.
„Регина" продължава да плава в скандинавский то-
варен трафик до 1962 г., koi а го е бил сил но повредеп о г
пожар в машинного помещение. В 1965 г. норвежките
корабовладелци братя Зигфрид и Джон Аагс Уилсон,
собственици на компания!а „Оушьн Транспорг Ланне"
ог Арспдал, закупу ват кораба. който по това време е
бил изоставсн в присташицено на Юстадг Ловите
собственици го подлагат на основсн ремонт и прсуст-
ройство в част на яхта, които бяха извършсии през
1965 1966 г. от корабострои гелницата в Крист иан-
санд, Норвегия. При този ремонт и иреустройсгво кора-
бы бе стъкмсн каго баркеитина със седем прави ветри-
ла и шест лиселни ветрила на фокмачтата. при обща
ветрилна площ от 669 м* (впоследствис двете пай-горпи
прави ветрила и лисслнитс ветрила бяха махпати, с кое-
то ветроходът придоби cei ашната си ветрилна плот).
Възстановяванего на ветрохода завърши през лято-
то на 1966 г., след което той бе преименуван на „Регина
Марис" („Кралица на морето" - на латински език (на
ан1 лийеки език името сс произпася „Реджайна Марис")),
и бе peincrpupari под малтийски флаг с регистрационно
пристанище Валета, докаго неговото домашно приста-
нище бе Арендал в Норвегия.
Норвежките собственици на „Регина Марис" я заку-
пуват и възстановяват. за да осъщсствят амбицията си
да извьршат околосветско плаване край нос Хорн със
собствен класически ветроход. Така през август 1966 г.
баркентината тръгна в рейс около света, който бе за-
вършен в 1968 г. При това плаване братяга Уилсон от-
криха край брсювете на Чили едва от котвитс на Дар-
виновия „Бигьл", която cei а е запазена в Норвс!ия.
В 1973 I. „Регина Марис" стана собщвсност на анг-
лийската компания „Брикгек Файньнс Лимитед" от
Лондой и премина под британски фла>. Toi ава под ко-
мандуваисто на извсстиия английски капитан Майк Уи-
лъби баркентината отплава от Епсспада на тихоокеан-
ский бряг на Мексико за своето ново регистрационно
пристанище Плимут. Скоро след прист игансто си в ев-
ропейски води ветроходът взе участие в регатата на
Операция Сейл-74 от Ла Кору ня, Испания, до Пор1-
смут, Англия. Прет лятото на 1975 г. „Peirnia Марис"
бс наета за снимапето на полско-английския филм
„Праг ьт на зрелостта" по едноименното произведение
на Джоузеф Конрад. За тази цел баркентината бс
преустроена в корабостроителницата „Кемпър & Ни-
кьлсънс" в Госпорт, след коего под команду ване го на
капитан Майк Уилъби гя се отправи кьм българския
черноморски бряг. кьдето бс заснет филмът.
През април 1976 г. „Ретина Марис" бе закупсна и
рсгистрирана под американски флаг от Океанского из-
следоватслско и образовагелно дружест во със седалище
в Бостън, Масачусетс (впоследствие преместено в Глос-
। ьр Масачусетс)- образователна академична институ-
ция без право на печалби от дейността си, основана от
Бърпард Голдхирш и д-р Джордж Никълс-младши кой-
то е и един от основатели ге на Морска га образователна
асоциация (собственик на „Уестуърд"), а понастоящем
с президент на Океанского изследователско и образова-
1елно дружество и капитан на „Регина Марис". През
есента на 1976 i корабът премина основен ремою и
преустройство в Глостър с оглед на нового му предна-
значение като изследователски и образователен ветро-
ход.
Дейността на Океанскою изследователско и обра-
зователно дружество е насочена към океанографските
изеледвания и включва практическою изследване и из-
учаване на въпроси ог общата океано! рафия, биология-
та иа морскитс бозайници и по-специално на китовеie.
на пронесите, протичащи в океана и проблемитс на ие-
говите рссурси, чистота и природно равновесие, а също
така обучение по навшация и корабна служба на прак-
тикант ie па „Регина Марис". Образователна!а програ-
ма иа дружествот о е предназначена за студентите от съ-
отвегните спениалносги на америкапските висши учебни
заведения и с сьставена каю част от ihxhoto редовно
университетско обучение. Мипималната допустима въз-
раст на прак! икантите в изследователско-образовател-
пите плавания на ,,Pei ина Марис" е 18 юдини, каго в
тях могат да участвуват студен in и студентки. Основна-
га цел на дружеството при разработването на учебната
програма с запазването на океапската среда чрез из-
1ражданс на научни възглсди за океанските скосистеми
и сьвременнию проблсми, евързани с гях. Извьршвани-
те с .,Pei ина Марис" изеледвания са специализирани в
изучаванею на сегашното състояние на китовете в Све-
товния оксан и по-специално на 1 ьрбагите кшовс. „Ре-
гина Марис" плава пологодишно. като най-чссто рейсо-
вою и са в севсрозападната част на Атлантический
океан и в Карибско море.
Образователна ! а дейност на дружеывото е opi ани-
зирапа в рамките на 12-ссдмичпия семестър, наречен
„Плаване и изучаванс". През първите шест ссдмипи от
нею студентите изучават океанография, биолотя на
морскитс бозайници и навигация в учебните помещения
и наборагориите на дружеството в Глост ьр, където е и
домашного пристанище на ,.Pei ина Марис". Вторага
част от учебната програма включва 6-ссдмичпо изслс-
доватслско-образователно плаване с баркентината. в
което студентите практически усвояват наученото през
бреговага част на семестъра. За цента ветроходът е об-
заведен с всички необходими лаборатории и урсди за
оксанографски изеледвания. а също така с модерно ра-
днонавигационно. аварийно-спаситслно и битово обза-
вежданс. По време на рейса студснтюе участвуват в из-
еледвания га, провеждани от учению на борда на кора-
ба, слуша! лекции, а заедно с гова вземат пьлноправно
участие каго членове на скипажа в гекущото поддържа-
нс на кораба. давансто на вахт и, управление™ па встри-
лата и т. н.
„Регина Марис" има изключително масивен дъбов
корпус с дебелина на въишната бордова обшивка и на
налубния настил по 89 мм, Горната палуба е повдигна-
та в кърмовата част, образувайки полуют с дължнна
7 м. Па палубата са разположени две надстройки съот-
встпо при фокмачтата и бизанмач гата. Електроснергия-
та на борда се осшурява от два генератора по 8 kBi и
един от 3 кВт. Корабът има бстонен баласт Досега е
достигал най-висока скорост под ветрила до I 1,5 възела.
Носовата фигура на ветрохода представлява статуя на
жена с разпуснати коси и корона. Забслсжителен е фак-
ты; чс тази красива класическа дървена баркеитина,
която проз 1983 1 навърши своята 75-годишнина, и
днес сс поддьржа в отлично техничсско сьстоянис и има
най-високия класификациоиен клас на Регистъра на
Лойд. 100 А I едно голямо свидетеле! во както за ка-
чеството на иейиата конструкция, така и за високата
култура па нейното поддьржане.
1,ържава\ Сьединсни американски шатн
//.we; „Westward''4
Собственик: Морска образователна асоциация, Уде Хоул, Ма-
сачусетс
Регистрациоино пристанище: Боетьн, Масачусетс
,1очашно пристанище: Уде Хоул, Масачусетс
Година на построяване и корабостроителница: 1961.
Abeking & Rasmussen, Лемвердер. ФРГ, но проект на
Eldredge & McInnis. Босты!. Масачусетс, САЩ
Ветрилно стьк мяване: двумачтова марселна шхуна, 8 ветрила
(2 правя ветрила), ветрилна ii.toiii 650 м2, височина на мачтите
над водолннията: фокмачта 27,74 м, гротмачта 29,26 м (цяла
мачта), мачги и б)шириi — стоманени, ргн — алумнннева
сплав, форсгеша и тропик — кьрвени
В ме< ти мост: 138 б. р. т., 90 н. р. т., 168 i ТМ
Видой з.нестване: 250 т
Корпус: сюманен Наварен), гнкова палуба
дължина с б\ шири та 38,10 м
дължина на корпуса 30,18 м
тьлжнна но торна та палуба 28,65 м
дължина по водолннията 24,99 м
пшрочина максимална 6.63 м
Iазене максимално 3.81 м
дълбочинн на тризма 3,99 м
Спомагателен двигател: ди зел М W М. 11961), 350 к, с..
1 винт, 10 выела
Екипаж: 6 човека корабен екипаж, 4 човека научен персонал и
пре по тавателн. 24 нракгиканти (студенги)
Капитана: Уолас С. Старк, Ричард У. Фаръл-младши
Операция Сейл: 1976 г.
Предназначение: научнонзслсдователскн и младежки учебно-об-
разователен ветроход за студептн
„УЕСТУЪРД“
Американская шхуна „Уестуърд" („Па запад") е зало-
жена на станел в I960 г и е спусната на вода и завьрше-
па през слсдващата година от яхтостроитслната фирма
„Абскипг & Расмуссп" в Лемвердер, ФРГ. Проекты и
е 1сло на известите босгънски яхгени конструктор»
Елдридж и Мак Инне. Шхуната прсдставлява сьвремен-
па версия на знаменнтата бригантина „Янки" на извест-
ния американски моряк и пътсшсственик Ървшп Джон-
сън и по корпуспите си обводи с подобна на пилотските
шхуни от Северно море. Построена е като частна яхта
по порьчка на американеца Драй! ьн Кокрейн от Ойстър
Бей, ща1 Ню Норк. През периода 1961 — 1967 г. Драй-
। ьн Кокрейн извьршва с „Уестуърд" рсдица далечнп
плавания в Атлантический и Тихия оксан и в Средизем-
но морс. В 1967 г. той продава яхтата па Оксанската
фондация кьм Оксано! рафския цент ър в Макапуу на
ocipoB Уейменао, Хавайските острови. Гази фондация
нзползува шхуната за извършвапе на океанографски из-
следвапия до 1971 г., когато я продава на основапата
през същата година Морска образователна асоциация в
Уде Хохл. Масачусетс малко селище на полуостров
Кейп Код, което е известно каго седалище на морски
научни институти.
Морската образователна асоциация прсдставлява
„> ее г>ър Г
образователна академична институция, чияго програма
има за цел даването на морско образование в иай-гпи-
рок смисьл на студен гите и студентки ге от американ-
ските висши учебни заведения, по-спсциално в областта
на океанографията и опознаването на морс го чрез мор-
ска практика и ветроходно обучение. Управителното гя-
ло на Асоциацията с съставено от професионални учени,
университетски преподава гели, моряци и администра-
тора като нейната дейност се подпомага от създадени-
те обществени комитет и в различимте райони на страна-
та. Разходите за дейността на Асоциацията се покриви г
от учебните такси, дарения и заплащания за извьршени
по порьчка на други институции океанотрафски науч-
ноизеледоват елски работи
„Уестуърд“ е специално обзаведен за провежданс
на океанографско-учебни плавания Има еднопалубен
стоманен корпус с дебелина на борцовата обшивка
9.5 мм и палубен настил от тиково дърво с дебелина
89 мм. Корпусы му е разделен на 11 водонепроницае-
ми отсека и носи 60-тонен баласт от олово, чугунени
слитъци и бетонирани железни отпадъци Косою стък-
мяване на двумачтовата стакселна шхуна сс допълва
при попътен вятър с брифок и почти гриъгълен формар-
сел. Досега е достигал най-голяма скорост под ветрила
до 10 възела Корабы се поддържа според и зискванияга
на Американского бюро за корабоплаване и има неог-
раничен район на плаване. При пълен личен състав има
автономност на плаване 50 дни. Обзавеждането му
включва три генератора, хладилник, въздушен компре-
сор, отопление (корабът плава и през зимния сезон),
противопожарна и помнена система, както и модерни
спасителни средства Корабът има съвременни средст ва
за радионавигация и врьзка. Океанографските уреди
включват лебедка за взиманс на проби на дълбочина до
4 км, лаборатория, ехолот за големи дълбочини, дълбо-
комер с автоматично записване на данните, батитермо-
графи, планктонни мрежи и различии съоръжения за
вземане и авали зиранс на проби от морската вода и
дыши грунгове, По-сложно океаиографско обзавеждане
се доставя на борда специално за никои изеледвания
Учсбната дейност на Морската образователна асо-
циация е организирана в рамките на така наречения
Морски семестър. Той е сьставен като редовна част от
университетскою образование на студентите и пред-
ставлява академична научнопрактическа програма,
иматца за цел изучаването на морето във всички негови
аспект и. Морският семестър има брегови и морски раз-
дел Първият се провежда в специално обзаведен лагер
в Уде Хоул и има продължителпост шест седмици. В
него се изучаваг теоретически и практически следните
основни и мсждудисциплинарни науки ,.Въвеждане в
науката за морето“, което включва изучаване на проне-
сите, протичащи в океана, и на неговите характеристики
на база на университет ските знания по биология, физи-
ка, химия и геология; „Човекьт и морето“ обща дис-
циплина за отношснисто между човека и неювата мор-
ска среда, изучавана с цел разбирането на проблемиге
на морската икономика и политика и на запазването на
ресурсите и чистотата на Световния океан: „Вьвеждане
в мореплавагелската наука“, което включва изучаване-
то на навигация, корабна архитектура и устройство и
поддържане на кораба. коиго служат за основа на прак-
тическата морска подготовка.
Втората част на Морския семестър сс провежда на
борда на „Уестуърд41 по време на шестссдмичио учебно-
изследователско плаване, коею има за цел да свьрже и
затвьрди вече получсните теоретически знания с практи-
чсските умения и тяхното психологичсско разбиране.
Шхуната извършва рейсове целог одишно през ля того
обикновено в Северозападния Атлан гик, а през зимата
в Карибско морс и Мексиканская залив Цикьлът па
вески рейс заедно с подгоговката с около два месеца.
гака че „Уестуьрд" обичайно извьршва по шест учебно-
изследователски рейса в i одипата. Характерна с висока-
та стспсн на активно използуване на кораба — i одишно
той изминава по около 20 хиляди мили, прекарвайки
280 дни в плаване и за това време около 150 студенти
и ст удент ки преминават курса на обучение на борда му.
Във вески рейс на шхуната плаваг по 24 практиканти иг
различии американски висши учебни заведения Срсдна-
га им вьзраст е 20 години при минимална вьзраст 18
години. Корабният екипаж се състои от капитан, зрима
вахтени офицери, механик и стюард. Към всяка вахта
има 1то един университетски преподавател, отговарящ
за научна та подготовка на своите практиканти. В до-
пълпение на кораба плава обикновено един, по-рядко
няколко гостуваши учени, конто провеждат собствени
океаиографски изеледвания.
Учебна га програма на борда на „Усстуърд“ включ-
ва обучение по две дисциплины —- лекции и практически
океанотрафски изследователска работа, нридобиване на
навици за работа с научиата апаратура и провеждане на
измервання в реалии условия вьз основа на подготонка-
га, получена от бреговата чает на Морския семестър.
Като краен етап студент и те пълноправно участвуват в
провежданитс от Морската образователна асоциация
паучни проект и, а също така са поощряваии да провеж-
дат собствени оксанографски изеледвания по избрани
от тях теми Втората основна част от обучение го на
борда с практического усвоявапе на науката за корабо-
плаване го, включващо и рсалното запознаванс с техни-
чески ге и психологически проблем» на живот и дейност
в колектив на ограничено™ пространство на кораба.
Провежда се интензивна практ ика по корабоводене, во-
депе на работпи записи и дневници, обслужване па ко-
рабни механизми и систем», текуща корабна работа и
т. и През последните две седмици на плаването от сту-
дентите се изисква да покажат практически компетент-
ност при изпълнение на функциите на навигатор, вахтен
офицер, рулеви. палубен и машинсн боцман, моряк и
стюард. Времето на всяка от трите вахти сс разделя по
равно на три за оксанотрафска работа, занимания по
навигация и корабоплаване и текуща корабна работа.
Вески ден още два допълнителни часа извьн времето на
вахтата са посветени на лекции, изпитвания и други
класни занимания
С „Уестуьрд“ се реализират не само океанографски
проект» на Морската образователна асоциация, но и еъ-
вмсстпи изеледвания с друти научни инст итуции и орга-
низации. като много от резултагиге от тези изеледвания
имат уникална научнопрактическа ценност. В редица
учебни заведения Морският семестър с част от учебната
програма за студентите от сьо1ветни!е специалности.
До края на 1978 г. 7б0 студент и от 193 учебни заведения
са учаетвували в Морския семестър „Уестуърд“ с реа-
лизираната на пего учебна програма с пионер в юзи
комбиниран вид морска подготовка Поради добрите
резулта г и от съчетанието на научном зеледовате.тека
дейност по изучаване на морето с младежко ветроходно
обучение тази практика намери последователи сред ня-
колко подобии организации в САЩ и други страни.
„ЕРНЕСТИНА44
Дърмсава: Сьстинени америкаш ки тати
Име'. „Ernesfina” (бивш „Effie М. Morrissey44)
Собственик-. Щат Масачусетс Комисия за шхуната „Ернес-
гина“, Ню Безфирт, Масачусетс
Регистрациоино пристанище: Бонки, Масачусетс
Домашно пристанище: Ню Бедфорд. Масачусетс
/одини на постро.чване и корабостроителница: 1894,
James «&. Tarr Shipyard, Есекс, Масачусетс, САЩ, по проект
на George Melville McClain
Ветрилно стъкмяване: двумачтова i афелна шхуна, 8 ветрила,
ветрилна плоти 773 м', височина на лзачтите над видолиннята:
фокмачта 32,00 м, гротмачта 33,83 м, дървен рангоут
Вместимост: 130 б. р. т,, 90 н. р. г.
Водой зместване: 220 г
Корпус: дьрвен (дъбов), борова палуба
дължина с бушприта (с и тесен тропик) 46,33 м
дължина на корпуса 34.80 м
дължина по торната палуба 32,41 м
дължина по нодолинията 28,70 м
тпирочина максимална 7.44 м
тазене максимално 3.81 м
дълбочнна на трюма 3.05 м
Спомагателен двигател: дител ( ummins (произведен 1980, мон-
тиран 1984), 350 к. с., 1 винт, 10 възела
Екипаж: 9 човека постоянен, 25 практиканти
Капитан: Даниьл Д. Морланд
Предназначение: младежки учебно-образователен ветроход
Двумачтовата гафелпа шхуна „Ернестина" заема особе-
но място в морского наследство и в современно го раз-
витие на встроходното обучение в Съединените шати.
Този ветроход. който през 1984 г. навърши своята 90-
годишнина, още в началото на века е бил одна от най-
зпа.менитите риболовни шхуни oi Гранд Банкс, обез-
смъртени от Ръдиард Киплинг в иегова га чудесна книга
„Смелите моряци". Когато гази киша се появява в
1897 г., „Ернестина" е била в трстата година от своя!а
риболовна кариера. Днес тя е най-старият оцелял пред-
ставител на американски ге ветроходи от Гранд
Банкс — пример за ветроход с уникална стойност за
морското наследство, който днес сс поддържа в активна
служба под ветрила като учебен ветроходен кораб.
Шхуната е построена от корабостроителницата на
Джеймс & Тар в Есекс. Масачусетс. каго собственост
на капитан У илям Е. Морисей и компания! а „Джон
Ф. Уопсън" от Глостьр. Масачусетс по гова време
най-големият риболовен ценгър по източною крайбре-
жие на САЩ. домашно пристанище на сгогици рибо-
говнн шхуни от Гранд Банкс Ветроходът е бил заложен
на стапел през ноември 1893 г., спуснат на вода на 1
февруари 1894 г. и с бил завьршен на 13 март съгцата
година. При спускането му па вола той с бил наречен
„Ефи М. Морисей'1 на имею на дьшерята на неговия
пьрви капитан и часгичсн собственик У ил ям Морисей.
През следващите три дссетилстия „Ефи М. Мори-
сей" работ» в риболова на моруна, треска, хсринга и
ску.мрия в богатите риболовни райони на Гранд Банкс.
В началото на своята риболовна кариера шхуната плава
нод американски флаг, а впоследствие преминава под
канадски флаг с регистрационпо пристанище Дигби.
Нова Шотландия. Сред каиитаниге на „Ефи М. Мори-
се й" през този период са били такива известии моряци
каго Клейтън Морисей — капитан на амсриканската
сьстезателна шхуна „Хенри Форд", и Ансел Сноу, който
с бил капитан и на знаменитата канадска риболовна
шхуна „Блуноуз". Сред рибарите от Гранд Банкс „Ефи
М. Морисей" е била прославена със своята изключител-
на бьрзина и „кьемет" в плавания га. През 1912 г. шху-
ната извьршва един рекорден рейс, който с възпят в од-
на ог рибарскиге балади от Гранд Банкс. Баладата. но-
ссша името „Дневпикы на рекордного плаване", под-
робно разказва за легендарпия преход на „Ефи М. Мо-
рисей" от Портлапд до Ярму г, в който г я изминава 200
мили за 20 часа, достигайки максимална скорост до 16
възела — едно изключително скоростно постижение за
ветроход от юзи тип и големина.
1926 г. бележи началото на нов стаи в ист ория га
на „Ефи М. Морисей'1. През гази година шхуна га под
командуването на знаменития капитан „Боб" Бар глет
(рьгва от Нго Йорк в пьрвото от своите многобройни
научноизследоватслски плавания в Арктика. Бартлет.
който осгавя имею си в морската история каго капитан
„ Ернестина*
на изследователския кораб „Рузпелт"’. оз който експеди-
цията на Робърт Пири за пръв път достига Севирния
полюс през 1909 г., през следващите години извьршва
десстки експедиции за изеледване на арктическитс райо-
на с учсни и студснти на борда па шхуната. През този
периоде ,.Ефи М Мориссй"" са били реализирани мно-
гобройни научни изслсдвания и експерименти в Аркт и-
ка от картот рафирането на Гренландия и и.зучаванс-
го на океаиските течения до събирането па образин от
раститслнитс и животинскитс арктически видоне и доку-
меп тиране на бига и начина на живот на ескимосите.
Тези плавания често са били под патронажа на такива
авторитетна институции, като Националисте гсограф-
ско дружество на САЩ, Американский музей по естест-
вена история и Смитсоновия институт. През 30-те 1 оди-
ни капитал Бар глет и неговата шхуна си спечелват ма-
сова популярност с научнойзследователските си плава-
ния в Аркт ика и през този период тс чссго са били по-
казвани в кинолрег ледит е и онисвани в иериодичния ле-
чат.
През Вгората свет овна война „Ефи М Морисей"
под командуването на капитан Барглет служи кьм воен-
номорските сили на САЩ като снаблителен и изеледо-
ватслски кораб в Арктика. Вьв връзка с военновремеп-
ною използуване на кораба капитан Бартлет получава
лично писмо oi президента Рузвелт. а впоеледствие и
подписан, но непопълпен за сумата чек за покриване на
всички разходи по основния ремонт, иреобзавсждансто
и снабдяването на шхуната с всичко необходимо за
военновременната й служба н полярни води. През 1 оди-
ните на война id „Ефи М. Морисей"' обс.тужва арктиче-
скитс военновъздупши бази на съюзниците от Ню-
фаундланд до Мурманск, каго при едно oi нлаванията
си достига до 80" ссверна ширина — само на 600 мили
о г полюса.
След смьртта на капитан Бартлет и кратко из-
ползуване на „Ефи М Мориссй" каго яхт, при което
тя е повредепа от пожар, пот ьва и впоеледствие с изва-
дсна, проз 1948 г. тя е закунена от корабособст веника
Енрикс Мендиш oi островите Зелени нос, тогава владе-
ние на Португалия. 'Гой преимепува ветрохода на „Ер-
нестина“ (на името на своята дъщеря) и го нзползува
като говарно-пътпически кораб, превозвайки пътници и
стоки през Атлантика между островите Зелени нос и
прист анищата на САЩ. а също така до Африка и между
отделите острови на архипелага Зелени нос. Така в
следвоенните години шхуната егава единият от послед-
нитс два говарно-пы нически кораба, извършващи ре-
довни плавания между островите Зелени нос и атланти-
ческою крайбрежие на САЩ Тези два кораба са били
последните продължители на дългата традиция на пьт-
пически превози между тези два района, конто започваг
ощи в 1892 г. и в конто много хиляди жители на остро-
ви ie емитрират в Сьединениге main След 27-годишни
плавания по този маршрут, в 1975 г. „Ернсстина" е не
само последиият пътиическо-товареп ветроходен кораб,
работещ в гези превози, но и последният ветроходен ко-
раб, пренасял емигранти до САЩ
Когато към средата на 70-те години по-натат ъшна-
та експлоатация на „Ернсстина" става нерешабилна. н
Сьединениге щати възниква обществен интерес кьм за-
пазвансто на исторический кораб. През 1976 г. е пред-
нрист пьрвият опт шхуната да бьде вьрнага в САЩ,
конто не се увенчана с успех поради лошото състояние
на рангоута й Тогава „Ернсстина"" е закупеиа от прави-
тслството на младата Република Зелени нос, коего взе-
ма решение да извьрши основан ремонт и възстановява-
не на шхуната и да я подари на народа на Сьединениге
щати каго символ на приягелските връзки между две те
страни По това време на няколко места по атлантиче-
ского крайбрежие на САЩ се образуват обшсствени
групи под наименование го „Приятелите на „Ернести-
на“ „Морисей""*', коню изирашат парични средства и
матсриали до островите Зелени нос в помош на възста-
новяването на шхуната. Правитслството на Република
Зелени нос изразходва от своя орана повече от 300 хи-
ляди долара за основния ремонт на ве т рохода. кой го
продължи около шест години.
На 15 юли 1982 г. вьзетановената „Ернестина" от-
плава от островиic Зелени нос с екипаж от 8 жители на
островите и 6 американца и след 40-дневно трансаглан-
тическо плаване, извършено ишя то под ветрила, на 24
август пристигла в Нюпорт, Роуд Айльнд. В Ню Бед-
форд, което стана нейното ново домашно пристанище,
при । ьржествена церемония шхуната бс официално пре-
дадсна в собственост на щат Масачусетс. За нейното
стопанисване и използуване шагскиге власти назначила
нетчленна Комисия за шхуната „Ернестина", която взе
решение корабът да бъде поддържак в активна служба
под ветрила като учебно-образователен ветроход за
младежко обучение, като предварително бъде напьлно
завършепа неговата реставрация, а едновременно с гова
той да бъде обзаведен в сьотвегствне с новоприетиге на
15 октомври 1982 г. правила на Брсговага охрана на
САЩ за учебните ветроходи под американски флат За
капитан на кораба Комисията назначи Даниъл Мор-
ланд, капитан с 12-годишен опит в плаването на встро-
ходни кораби, включително четири години ка го офицер
на датский учебен ветроход „Данмарк"*. През есепта на
1983 г. „Ернестина"* извьрши първото си плаване под
американски флаг, при което посети няколко пристани-
ща па Нова Англия Образователна та протрама на шху-
ната прсдвижда учебни плавания с по 25 практиканти
сьс средна възраст 20 години през лятото край изючно-
го крайбрежие на САЩ, а през зимния сезон до остро-
пите Зелени нос, африканский брят или в Карибско мо-
рс Учебният курс на борда включва практически обуче-
ние по встроходство, корабна служба, навигация, както
и изучаване на морска и обща история с наблягане на
историческите, морски. културни и политически врьзки
между народите около Атлантический басейн. Текущите
сксплоатапионни разходи на ветрохода се покриват от
учебните такси на практикантите.
Окончателното реставриране и преобза вежда не на
„Ернсстина" продължиха от края па 1982 до началото
на 1985 г Беше вьзетановено първоначалното ветрилно
стькмяване на риболовна шхуна от Гранд Банкс (със
стеши на мачтите), което „Ернестина’* е носела до
1953 г., в Глостър бе монтиран полученият от дарение
дизелов двигател „Къминс", в подпалубного прост-
ранство бяха обзаведени помещения за практикантите,
а също така бе монтирано модерно радионавигационно,
аварийно-спасително и битово обзавежданс.
„Ернсстина"" има еднопалубен дъбов корпус с дебе-
лина на външната обшивка 64 мм и борова палуба с
дебел и на 76 мм. Двсте палубни надстройки са рестав-
рирани в първоначалния им вид от време го на риболов-
нага кариера на кораба. Шхуната носи 40-тонен баласт
от камыш и чугунени слитъци Ог пролстта на 1985 т
„Ернест ина"" в.чезе в активна служба каго младежки
учебпо-образователен ветроход.
Дърмеава: Съединени американски ща ги
Име'. „Tabor Воу“ (бнвш „BesUn аег*', бнвш „1 otsenschoner II“)
Собственик: Академия „Табор'’'', Марион. Масачусетс
Регистрационно пристанище'. Ню Бедфорд. Масачусетс
Домашно пристанище'. Марион. Масачусетс
Година на пистрочване и корабоетроите шица: 1914. Nederl.
Staats. Scheepswerf, Амстердам, Нндерландня
Ветра изо стъкмяване'. двумачтова марселна шхуна, 7 ветрила
(2 прави не <рила), ветрилна площ 632 м2, нисичина на мачт Hie
над вотолинияза: фокмачта 29.26 м, тротмачта 30,48 м (цели
мачти), мачти — стоманени, реи — дървени
Вместимост'. 99.90 б. р. т., 82 и. р. т., 127 i. ТМ
Водой зместване: 265 т
Корпус: железен (ннтован), борова палуба
„ТАБОР БОЙ“
дължнна с бушприта 35,97 м
дължнна на корпуса 28,04 м
дължнна по торна та палуба 26,82 м
дъ.1жнна по водолинията 25,15 м
широчина максималиа 6,63 м
I а тене максимално 3,35 м
дъ.тбочнна на трюма 3.30 м
внеочина на корпуса 4,88 м
Спомагателен двигател: дизел General Motors (1968), 330 к. с.,
1 винт. 9 възела
Екипаж: до 28 човека, включи телно 16—26 практикантн
Капитан*. Джордж Е. Глейзьр
Операции Сейл: 1976 г.
Предназначение: младежки учебни-образователен ветроход
„Табор Бои"
..lauup Бой"
..Табор Бой" с един от първите американски ветроходи
за нспрофссионално м итдежко обучение през 19X4 г
се навьршиха 30 години. откакто се използува за това
предназначение. Ветроходът е построен проз 1914 1. по
поръчка на нидерландскою прави 1елы во като ihuioi-
ската шхуна „Лотсеншонер II”. В 1923 г шхуна!а е
прсустроена в учебен ветроход за подготовка на бъдсщи
.морски офицери за нидерландский търговски флот и то-
гава тя е била преимснувана на „Бсстсваср”. Ветрохо-
дьт се използува за тази цел до започвансто на Biopaia
световна война. След нахлувансто на герма нските вой-
ски в Нидерландия той е бил конфискуван oi окунаго-
рите. конто по време на войната го използуват каго уче-
бен кораб на хиглерис!ките военноморски сили При
разгрома на Германия шхуната попада при съвстскитс
военни власти конто я предавал на нидерландского
правитслство в съответствие със споразуменията между
сьюзнините за врьщане на заграбеното от германците
имущество на неговите закончи собствсници. След за-
врынането му в Нидерландия „Бсстсваср” преминава в
частно прилежание и през 1950 г. с бил преустроен в
яхта. Скоро след това шхуната с била закупена от аме-
рикансца Р. С. Альн. собственик на компанията
С. Альн Бизнес Машийнс" от Холанд. Мичиган,
коню в 1954 । я подарява на академия та „Табор" в
Марион, Масачусетс, за използуване като учебен вегро-
ход. Тогава корабът получава своего сегашно име ..Та-
бор Бой" (-„Момче ог Табор”) каго четвърти пород уче-
бен съд с това име, принадлежат па академията
Основаната в 1876 г. академия „Табор” е частей
подготвителен колеж-пансион за момчета, който съот-
ветствува на сродно общообразователно учебно заведе-
ние. Академията носи името на библсйската планина
Табор. „Таб^р Бой” е флагманският съд и „плаваща
класнастая" на това учебно заведение, в коего морската
подгот овка и по-специално i ребане го и ветроходствою
са важна част от общото обучение. ( ыцо така неговите
възлитаници изучават и специална четиригодшпна про-
। рама но морски науки, чрез която теоретически и прак-
тически усвояват океаиог рафията. В учебните рейсове
участвува всеки от вьзпиганиците на академията
момчета на вьзраст от 14 до 19 години. Корабът извър-
шва плавания целот одишно. като по време на редовния
учебен период те се провеждат проз почивните дни в
края на седмицата край бреговете на Нова Англия. Проз
пролетната и лятната ваканция плаванията са но-про-
дължн гелии и тогава шхуната посещава Бермудскиге и
Ьахамски гс острови, крайбрежията на Южна Каролина,
Флорида и острови в Карибско море. По време на пла-
ванията практикантите носят пълни задължения и отго-
ворпости каго членове на екипажа. През лятото кора-
бът извьршва и триседмични учебни рейсове с вьншни
практиканти момчета на вьзраст 14—17 години По-
ради морската насочепост па учебната програма на ака-
дсмията „Табор” много нейни вьзпи ганици впоследст-
вис сс подготвят за служба в търговския или военно-
морския флот на САШ или продължават образование™
си в Академията на бреговата охрана на САШ Следва-
нето в академията „Габор” и сьответно плаванията на
„Табор Бой” обаче са достънни само за момчета от бо-
гат и семейства, конто са в състояние да заплащат досга
високиге такси за обучение в подобно частно учебно за-
ведение.
„Табор Бой” има еднопалубен изключително здрав
железе» корпус с дсбслина па бордовата обшивка 16 мм
и дьрвен палубен настил от гвьрд бор с дебелина
102 мм. Има чутунен баласт с тегло 38 тона. Фокмачта-
та носи гафелно. а гротмачгата бермудско ветрило.
Шхуната има много добри мореходни качества и досега
е достигала най-голяма скорост под ветрила до 14 въ-
зела. През 1968 1970 1. корабы, който плава вече 70
години, постепенно бе иодновен и снабден с най-модер-
но обзавеждане, като тотава е сменен комплекты ветри-
ла и е поста вен сегапптият му споматателен двигател.
„СПИРИТ ЪФ МАСАЧУСЕТС1
Държава: Съединени американски шаги
Име: „Spirit of Massachusetts"
Собственик: Opi анимация „Историческо морско пристанище на
Нова Англия", Чарлз гаун (до Босгьн), Масачусетс
Регистрационно пристанище: Босгън, Масачусетс
Година на построяване и корабоетроите.шина: 1984, Andy
Davis, Charlestown Navy Yard. Чарлзтаун (до Босгьн), Масачу-
сетс, САЩ. по проекг на Melbourne Smith, САЩ
Ветрилна стъкмяване: двумачтова i афелна шхуна, 8 ветрила,
ве1рилна площ 520 м2. внеочина на ipoTManiaia над водолиния-
га 30,48 м, дървен рангоут (ды ласка ела)
Водоизместване: 140 т
Корпус: дървен (бор, дьб и желязно дърво), палуба — ды ласка
ела
дължнна с бушпрша 38,10 м
дьлжина на корпуса 29,57 м
дължнна по водолиния!а 24.38 м
дължнна но кила 21,34 м
широчина максималиа 7,32 м
I азене максимално 3,05 м
дьлбочина на трюма 2,13 м
Спомагателен двиганы к дизел Ford-Lehman (1984), 115 к. с„
1 вннг, 6 възела
Екипаме: 10 човека посюянен. 30 прак1нкан1и
Капитан: Джонатан Б. Cmmi
Операция Сейл: 1984 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
„Спирт ьф Масачусетс"
През 1984 г. към американски г е учебни вегроходи се
прибави новопостроената двумачтова гафелна шхуна
„Спирит ьф Масачусетс" („Дух на Масачусетс"). Нейно-
то построяване бе дело на основана га в 1973 I. корпо-
рация „Историческо морско пристанище на Нова Ан-
глия" — обществепа организация, кояго организира
срещите на ветроходните кораби в Босгън проз 1976 и
1980 г. и която си поставя за цел изучиването и пропа-
тандирането на голямото морско наследство на Маса-
чусетс, запазванего и продължаването на бога гите мор-
ски традиции на гози таг. Основно място в дейността
на организацията заемаг прог рами ге в облает га на нс-
професионалното ветроходно обучение (за гази цел през
1981 г, организацията нае норвежкия учебен ветроход
„Сьорландег") и учебно-образова гелните програми за
изучаване на морското наследст во, което стой в основа-
та на съвременното стопанско развитие на Масачусетс.
За рсализиране на своите программ гази организа-
ция реши да построй учебната двумачтова гафелна шху-
на „Спирит ъф Масачусетс". Нейният строителен про-
ект бе разработок- от американския конструктор па вст-
роходни кораби Мелбърн Смит, създател и на проекга
на учебната двумачтова марселна шхуна „Калифор-
ниън" и строител на подобната по стъкмяване шхуна
„Прайд ьф Балтимор". За основа на проекта бе приста
конструкцията на риболовните шхуни oi Масачусетс
тип „Фредония", които са били характерам за периода
между 1880 и 1910 г. Базовият проект на този т ип вет -
роходи, отличаващи се с красивия си вьншен вид и пре-
възходни мореходни качества, е бил специално разрабо-
тен каго начин за гюдобряване па конструкцията на ри-
боловните шхуни от Глостър и Бостън Нсгов сьздагел
е бил американският корабен и яхтегг конструктор
Едуард Ф Бърджис (1848—1891). завою вал своята
блестяща репутация като конструктор на няколко аме-
рикански яхти — победители в регатите за Купата на
Америка.
„Спирит ьф Масачусетс" бе построен в старата
военноморска корабостроителница в Чарлзтаун (сега
част от Бостън), където е запазен американският фреш г
„Конститюшън" — най-старият кораб в света на вода.
Строителе!вого на шхуната бе ишьлнено с граднцион-
ни строителни магериали и технолог пи от миналия век
и бе ръководено от 32-годишния майстор-корабострои-
тел Енди Дейвис, който бе главен строител и на шхуни-
те „Прайд ьф Балтимор", и „Джон Ф Лини г". Ветро-
ходът бс заложен на стапел па 16 април 1983 г и при
тържествена церемония бе спуснат на вода на 28 април
1984 г Пълното му завьршване. по-специално на под-
палубните помещения, бе постепенно пзвършено до
края на 1984 г.
„Спирит ъф Масачусетс" има дървен корпус с кил.
форшевен и ахтерщевен от южноамсриканско желязно
дърво и бордова обшивка от жьлт бор с дебе.тнна
57 мм Палубата с израбогена о г ды ласка ела и има
същата дебелина. Носовото украшение на кораба пред-
ставлява малка позлатени глава на орел. Шхуната носи
20-гонен баласт, като неподвижният баласт сс състои от
11-гонен оловен фалшкил и бе гон в трюма, а подвиж-
нияг от 18-килограмови оловни слитъци При досе-
гашпите си плавания ветроходът е достигал най-голяма
скорое г под ветрила до 9 възела.
Пьрвата проява на „Спирит ьф Масачусетс" бе нс-
говото участие във фестивали па ветроходниге кораби
в Бостънския залив ог 2 до 7 юни 1984 г., кой го бе орга-
низиран ог „Исторического морско пристанище на Но-
ва Англия" в чсст на знаменития бостънски конструктор
и строител на клипера Доналд Макеи (1810 —1880),
създател на най-бьрзите и най-големите клипери в све-
та. Като част от този фестивал бс организирано сьсгсза-
ние на участвувашитс в него ветроходни кораби от Бос-
тън до Халифакс. Канада, където „Спирит ъф Масачу-
сетс" под командуването на капитан Армин Е. Елсей-
шьр 111 взе участие в проявите на Операция Сейл-84.
След гова ветроходът посети редица пристанища в ша-
ги ie на Нова /Хиглия Районите гга неговите учебни пла-
вания са край атлантическия бряг на САЩ и Канада, в
Мексиканский залив и Карибско море. Когато не извьр-
шва плавания, шхуната е па стоянка вьв военноморска-
га корабостроителница в Чарлзтаун близо до историче-,
ския фрегат „Конститюшън", където служи за реализи
ране на учебни програми по морска история за ученици-
те от този район. Учебните рейсове на ветрохода има г
обичайна про дължител ноет по две седмици ив гях и. га-
ват като практикантн младежи и девойки на възраст от
15 до 25 години. На борда ге носят всички задължения
на членове на екипажа в даването на вахти. текущего
поддьржапе. управление™ на ветрила га и г. н., каго ос-
вен обичайните за непрофссионалното ветроходно об-
учение дисциплини изучаваг и спътникова навигация,
работа с навигационни компюгри, как го и курс, посве-
тсн на рссурсиге на океана Освен каго учебен ветроход
шхуната служи и като кораб-посланик на Масачусетс в
пристанища! а. кои го посещава. като на него се органи-
зират срещи, приеми и други прояви, целящи пропаган-
дирансто и рекламиранего на технолог ичните постиже-
ния и стопанската продукция гга този щат.
1ържава: ( ъединснн американски щати
//«с: „Californian’*
Собственик: Дружество та морско наследство към Мз зея та
морско наследство. Дана Пойнт. Калифорния
Регистрациоино пристанище: Сакраменто, Калифорния
Година на пестрочване и корабостроителница: 1984, Nautical
Heritage Society, Спениш Лендиш, Сан Дне» о, Калифорния,
С МЦ, по проект на Melbourne Smith, САЩ
Петри inn стьк н.чване: двумачтова марселна шхуна, 9 ветрила
(2 прави ветрила), ветрилна плот 650 м1, височина на мачт Hie
нал водолннията: фокмачга 30,48 м, гротмачта 32,31 м, дървен
рант оут
Водоизместване: 130 т
Корпус: дървен. дървсна палуба
„КАЛИФОРНИЪН*
дъ.гжина с бушприта (с изнесен 1рипик) тьлжинэ на корпуса 44,20 м 28,50 м
дължина по lopHaia палуба 27,43 м
дължина по нодолнннят 25.30 м
тиронина максимална 7.47 м
I а гене максимално 2,90 м
Спомагателен двигате г. ди тел (1983), 1 вин г
Екипаж: 8 човека постоянен. 14--21 пракгиканги
Капитан: Крейг Чип.мън
Предназначение: младежки учебен ветроход
През лятото на 1984 г. бе завьршен един от най-нови те
днешни учебни вороходи —американски га двумачтова
марселна шхуна „Калифорни ьн" („Калифорнийка").
Нейното създаване бе дело на Музея за морско на-
следство в Дана Пойнт, Южна Калифорния, каго част
от нет свата изследовагелско-образователна npoi рама
„Компас" в облает га на американского морско на-
следство. Тати програма включва както практическою
запазване и продьлжаване на голямата американска
традиция в строителството на дървени ветроходни ко-
раби, така и развитие!о на непрофесионалното вс<ро-
ходно обучение за младите хора от Калифорния с цел
общото развитие на характера
В рамкитс на тази npoi рама Музеят за морско на-
следство реши да построй двумачговата марселна шху-
на „Калифорни ьн" каю „класна стая под ветрила"
непрофесионален учебен ветроход за ученицитс и мла-
ди ге хора от Калифорния, каго одновременно с това
той да служи като плаващ представигел на едни от най-
забележи«елните американски ветроходи мимиче-
ски тс кутсри на Бреговата охрана на САЩ. коию са
били в употрсба чак до 80-тс години на миналия век.
„Калифорниън" бе построен каю копие на митничсския
кутер „Лорънс" (клас „Джо Лейн") от 1849 г. — пред-
ставится на послелния, вьрхов етап в развитиею на тези
бьрзи и изящни ве!роходи „Лорънс" е бил единстве-
ният кораб на Бреговата охрана, който е поддържал за-
конност и ред край брсговеге на Калифорния сред хаоса
на калифорнийската златна греска Този тип патрулни
ветроходни кораби със своите леки, писки и източени
корпуси, посети огромна за размерите им ве!рилна
плоти, са били конструирани и построявани единствено
за бързина. Те са едно от вьрховите постижения в ево-
люцията на ветроходни ге кораби и техните ранни пред-
ставители са едни от нредшествениците на класическите
големи клипери от средата на XIX век.
Проекты на „Калифорниън" бе разработен о г из-
вестния американски конструктор на ветроходни кора-
би Мелбърн Смит „Калифорниън" бе заложен на ста-
псл на 4 юли 1983 г. — Деня на независимост та на
САЩ, в Спениш Ландинг край Сан Диего — мястото,
кьдето за пръв пы свропейци са ст впили на брега на
днешния щат Калифорния. Шхуната бе спусната на во-
да на 29 май 1984 г., а окончателного и завършване ста-
на на 25 август същата година.
„Калифорниън" има дървен корпус, построен по
класичсската технология на дьрвено го корабостроене
от миналия век. иритежаващ характерная за този тип
ветроходи лек и ниськ корпус с изящни обводи Също
гака характерна за кораба с много голямата му ветри i
па плот за иеговою волоизмсстване. с коя то може да
достига максимална скорост под ветрила до 15 възела.
каю устойчивостта му се осигурява от оловен баласт.
Една интересна особеност на „Калифорниьн" с. чс каго
кораб копие на патрулей кутер на Бреювата охрана
на СЛЩ от миналия век, той носи meci 8-фуш ови глад-
кост волни оръдия Носовата фшура на шхуната прсд-
ставлява изящна статуя на легендарна!а индианска вла-
детелка Калафия. в чесг на която Калифорния получава
името си. В подпалубною пространство освен жилищ-
нше помещения за практикантите е разположен и голям
салон, конто служи за учебно помещение, както и за
провеждане на среши и конференции. Общо на бор щ
има спал ни места за максимум 30 човека
„Калифорниън" е предназначен за непрофесионал-
но ветроходно обучение преди всичко на юноши и де-
войки от училищата в Калифорния, но част от плава-
ния та му са определени и за хора ог всички възрасти.
Обичайниге учебни рейсове са край бреювете на Кали-
форния. Ветроходът изпълнява и представители и функ-
ции, като с единодушно гласуване на щагското законо-
дателно събрание той бе определен за официален ко-
раб посланик на щат Калифорния. Още преди да бъ-
де окончателно завършен, „Калифорниън" взе участие
вьв вегроходния парад край Лос Анжелос на 4 юли
1984 । (заедно с мексиканский барк „Куаутсмок", аме-
риканский марселей кеч „Аргус" и новозеландский вет-
роход копие „Баунти").
„Ка.1ифорниы1и
(ържава: Съедннени американски main
„Astral”
Собственик: Военноморски сили на САШ. Воениоморска акаде-
мия на САЩ (Ветроходна ескадря на Военноморската акаде-
мия — Вегроходен център „Робърг Краун1"), Анаполис. Мерн-
лапг
Ьи гово пристанище-. Хнанолис, Мериланд
Гедина на построяване и корабос троите лница: 1970,
KrogerweiTt. Рендсбург, ФР1, по проск! на Philip L. Rhodes Inc.,
Нго Норк, С АШ
Ветрилна стьк.чяване: бермудски кеч. 5 веiрила, ветрилна
плош 351 м (399 м! със спинакер, гардероб от 12 ветрила), ви-
сочина на тротмачтата нал водолипията 36,58 м, цели мачти от
алуминнева сплав, i икове oi смьрч (без бушприт)
Водаиз.честване: 133 т
Внесши ноте. 105 б. р. т„ 195 т. ТМ
Корпус: стоманен (заварен), палуба от алуминнева сплав
„АСТРАЛ”
тьлжипа на кпртпса 29,92 м
дължина по водолинията 22,25 м
широчина максимална 7,32 м
т азене максима нит (с вдиити итверюве) 1,98 м
тазене макенмално (сьс спуснатн швертове) 4,27 м
Сно.нагателни двигатели: 2 дизеля General Motors (1970),
45(1 к. с.(2х225 к. с.), 2 винта, 10 възела
Екипаж: 5 човека постоянен. 18 практиканти
капитан: командер (капитан III рант) Томас Диуър (озтоворен
за поддръжката)
Операция Сейл: 1970- 1980 г.
Предназначение: профессионален учебен ветроход
„Астрал" („Звездна") бс заложена на стапел в 1969 г. и
спусната на вода и завършена през 1970 т. ог корабо-
строителницата „Крынерверфг" н Редсбург. ФРГ', като
една от най-големите част ни ветроходни яхти, строени
пред последните дссетилстия. Просктът и е дело на аме-
риканский яхтен конструктор Филин Л. Роудс. Този го-
лям бермудски кеч бе построен но поръчка на Корни-
лине С. Вандерстар, един от известимте американски
ветроходни Като иегова частпа яхта „Астрал" бе ре-
гистрирана в Сен Мартен в Карибско море и плаваше
под флата на Нидерландските Антилски острови. От
до 1979 г. тази яхта с капитан нейния собственик
извърши четири трансатлантически рейса, посети Таити
и Марки тките острови в Тихия океан, плаваше във води-
те на Северно, Среди земно и Карибско море. През 70-
те години „Ас т рал" иод негово команду ване бе сред рс-
довните у час т ници в рега т итс па Операция Сейл и в дру-
ги ветроходни прояви, състезавайки се сличен състав 12
човека. от конто 7—8 тосгуваши практиканти
В 1979 г. Корнилиъс Вандерстар подари „Астрал"
на Военноморската академия на САЩ в Анаполис, Ме-
рилапд, и през същата година тя влезе в строя като
флагмански кораб на Ветроходиата ескадра на акаде-
мията, която включва в състава си още 24 по-малки
учебни ветроходни яхти.
В учебниге плавания на „Астрал" преминават мор-
ска подготовка по 18 кадети па вьзраст от 18 до 22 годи-
ни от Военноморската академия в Анаполис. Вески уче-
бен рейс включва ингензивна практически подготовка
по мореплаване. навигация, работа с машините и усвоя-
ване на навици за изпълнение и даване на команда По-
ст оянният екипаж на „Астрал" се състои от капитан,
грима вахтени офицери и механик. Като капигани на
ветрохода порея плават офицери от академия га. Нави-
гационният сезон на „Астрал" ггродъпжава от 15 март
до 15 декември и обикновено включва едно трансатлан-
тическо плаване или гри рейса в западната част на Ат-
гантическия оксан, а сыцо така и няколко учебни плава-
ния в Чезапикския залив, в който с разположен Анапо-
лис. Така например през първия учебен навигационен
сезон на „Астрал" в 1979 г. тя извърши учебни плава-
ния до Халифакс, Нова Шотландия, до Ирландия, до
Бермудските и Азорските острови, а през 1980 г. се съ-
стсзаваше в организираната от американската Ветро-
ходна учебна асоциация учебна ветроходни регата от
Бостън, САЩ, до Кристиансанд, Норвегия.
По своята конструкция „Астрал" представлява мо-
дерна встроходна яхта, построена по изключително ви-
сок стандарт на качество и надеждност и снабдена с
най-съвременно обзавеждане Има стоманен заварен
корпус с дебелина на обшивката от 6 до 10 мм, снабден
с два подвижна шверта по диаметралната равнина, като
по-i олемият от тях е с електромеханично, а по-малкият
(в кьрмовага част) — с ръчно спускане и вдигане. Има
една голяма налубна надстройка от модерен яхтен тип,
която, какю и мачтите, е изработсна от алуминнева
сплав. Задвижването на кормилото е комбинирано —
шуртросово и хидравличнп. Вътрешните помещения на
яхт а га още от построяването й са луксозно обзаведени
с мебели и ламперии от клен, френски орех и индийско
лимоново дърво и това обзавеждане не е било променя-
но след влизансто и в строя като учебен ветроход. Жи-
лищнитс помещения се състоят от двумеепги и четири-
местни каюги, снабдени с гопла и студена вода, отделни
бани и санитарии възли.
„Астрал" е снабден с най-модерно радионавига-
ционно обзавеждане. което включва две радиостанции,
два радара — „Лоран Ц" и „Дека", два приемника за
автоматнчни радионавшационни системи, два ехолота,
устройство за автоматично прие.мане на метеорологич-
ни данни чрез спътпикова връзка, автопилот с хидрав-
лично задвижване. комуникапионна система „Интер-
ком" и др., какю и сьвременно аварийно-снасигелно об-
завеждане Почти цялото обзавеждане гга яхтата, вклю-
чит елно мачтите и комплектът (гардеробьт) от ветрила,
прсмина основен ремонт и полновяване през 1980—
1981 г. Досега ветроходът е достигал най-голяма ско-
рост под вегрила до 15 възела.
„ Kc i ра. Г‘
„АДВЕНЧЪРИС"
.(ьржава: Съединени американски шаги
И че: „Adventuress"
Собственик: Организация „Младежко приключение", Мърсър
Aiiii.ni (до Снагьл), Вашшп к>н
Регистрационно пристанище: Сиатъл, Нашит гои
Година на постро.чване и корабостроителница: 1913.
Rice Brothers. Ист Бу сбей, Менн, СА1Ц, ио проект на В. В.
Crowninshield
Петри.то стькмяване: двумачтова гафелна шхуна, 8 ветрила,
пег ри.та плот 418 м2. височина на i poiMauraia над водолиния-
га 25,91 м, дървен рангоут
В чести моет: 82 б. р. т„ 42 и. р. т.
Корпус: дьрвен, дървена палуба
дължина с бушприта (е ишесен тропик) 30,78 м
дължина на корпуса 27,43 м
дължина по водолннията 21,95 м
пгирочина максимална 6.40 м
т а зеие максимално 3,66 м
Спомагателен двигател: дизел. 250 к. с., 1 винт
Екипаж: 6 човека постоянен. 30 практиканти
Капитан: Карл Мерър
Нреднатачение: младежки учебен ветроход
Сред днешните американски учебни ветроходи двумач-
това га I афелна шхуна „Адвенчърис" („Авантюристка")
с първият. който е бил базиран на тихоокеанского
крайбрежие на страната. Тдзи дървена шхуна е била по-
строена през 1913 г от корабостроителницата на бра г я
Райс в Ист Бутбой, Мсйн. като експедиционен кораб.
предназначен да отплава оз Мсйн за Берингово морс,
кьдето да събере арктически образца за един музей по
есгествсна история. В 1915 г. ветроходът е бил прода-
ден на гоцманското сдружение на Сан Франциско. Ка-
лифорния, което го нзползува като пилотски кораб край
това пристанище чак до края на 50-те години Тогава
гой с бил закунен ог един корабен посредник от Сиатъл,
шаг Вашингтон, и закаран кьм севсрната част на тихоо-
кеанского крайбрежие на САЩ. След смяната на някол-
ко собственици корабът с бил закунен от една обществе-
па трупа, организираша ветроходно обучение за амери-
кански ге морски скаути От началото на 60-ге т одини
шхуна га е притежавана и използувана като младежки
учебен ветроход от орт анизацията „Младежко приклю-
чение" със седалище в Мърсър Айлънд до Сиатъл —
общее гвено-образователна институция, която се зани-
мава с орт анизирансто на нспрофссионално ветроходно
обучение за младежи и дсвойки от цялата страна.
Учебниге плавания на борда на „Адвенчьрис" имат
за цел общото развитие на морално-волевиге качества
на младите хора чрез опознаване на собетвеииге сили и
придобиване на навици за трудова дейпост и живот в
колектив, другарство и дисциплина. Друга цел на учеб-
ната програма е практическото опознаване на морската
среда и нейните проблсми. За участие в плавания та не
се изисква предвари т една морска или ветроходна подго-
товка. освен че бьдещият практикант трябва да може
да плува. 30-те практиканти на борда, чиято минималка
възраст с 14 години, са разделени на вахти и те изпълня-
ват всички задьлжения каю членове на екипажа по теку-
щото поддържане па кораба. чистенето, кухиенската ра-
бота. мансврите с ветрилата и т. н. Постоянният екипаж
провежда с тях занимания за даването на необходимизе
първоначални познания за изпълнение на тсхните за-
дължения на борда, но основният принцип е „научаване
чрез правене": На кораба се организираг и спсциални
прот рами по морска биолог ия. морско наследство и др.
Освен това практ икантите мот ат да плава г и на вегро-
ходпиге лодки тип „динги", конто се носят на борда на
шхуната. както и да участвуват в изеледвапе па
крайбрсжисто, когато ветроходът е на котва. Постоян-
ния i екипаж се комплектува от доброволци — бивши
практиканти или хора, участвуватци в поддържането на
кораба. Шхуната е обзаведена и се поддържа според из-
искванията па Бреговата охрана на САЩ.
Обичайнитс учебни плавания на „Адвснчърис” са в
пролива Пюджет и вьв водите край островите Сан
Хуан, Порт Таунсенд и Виктория, Британска Колумбия
През летния сезон учебните рейсовс на шхуната има г
продължитслност по 8 дни всеки. а през ссента. зимата
и пролетта тс се провеждат само през свободните дни
в края на седмица га. Експлоа гационните разходи на
ветрохода се нокриват от гаксата за учебните плавания.
„Адвенчърис" е един от американскитс ветроходи. орга-
низиращи своите учебни рейсове в сотрудничество с
американската Ветроходна учебна асоциация, която на-
бира и изпраща практиканти на шхуната. До 1983 г. на
„Адвснчърис" са плавали общо над 7500 млади практи-
канти от цялата страна.
.. \ тенчьрнс"
Държава: Съединеин американски таги
Име: „Bowdoin“
Собственик: Ортанмзацня „Междуос i ровни експедиции на шху-
ната „Боудън““, КаМдън, Менн
Регистрационно пристанище: Рокланд, Менн
Домашно пристанище: Камдън, Менн
Година на построяване и корабоетроите.зница: 1921. Hodgdon
Brothers, Ист Бут бей, Менн, СА1Ц. по проект на William
Н. Hand, Jr., Ню Бедфорд, Масачусетс, САЩ, и по концепции
на Donald В. MacMillan
Встрилно стькмяване: двумачтова i афелна шхуна, 4 ветрила,
ветрилна плотц 238 м2, внеочина на мачтнте над водолиннята:
фокмачта 19.81 м, грогмачта 21,34 м (цели мачти), дървен
рангоут — орегонски бор (бет бушприт)
Вместимост: 66 б. р. т., 15 и. р. т.
Корпус: дървен (бял дъб и желязно дърво), борова палуба
дължнна максималиа (с взнесен тропик) 27,74 м
дьлжина на корпуса 26,52 м
дължнна но водолиннята 20,73 м
шнричнна максималиа 6,17 м
г жене максимално 2,90 м
дълбочнна на трюма 2,87 м
Спомагателен двигател: дизел Cummins (1946), 100 к. с.,
1 винт, 9.5 възела
Екипаж: 5 човека постоянен, 12 практикант
Капитан: Джон С. Нюджънт, III
Прсдназначение: младежки учебно-образователен ветроход
„БОУДЪН“
Двумачтовата i афелна шхуна „Боудьн“ заема уникално
място както сред днешните американски учебни ветро-
ходи. така и в морското наследство на Съединенитс ша-
ти Един от най-известните американски изеледовател-
ски кораби в Арктика през иървата половина на нашия
век. в последните тодини шхуната навлезе в нов стап
от своята дълта кариера - вече като младежки учебно-
образователен ветроход.
Историята на тази забележителна шхуна с тясно
евързана с живота па видния американски поляреп из-
следовател Доналд Б. Макмилан (1874—1970) — ини-
циатор за нейното построяване и неин собственик и ка-
питан почти четири десетилегия. Макмилан, енн на за-
гинал в морсто рибар от Провинстаун, Масачусетс. прет
1908 1909 г. е главен помощник на Робърт Пири в екс-
псдицията с кораба „Рузвелт“, в резул гат на коя го на 6
април 1909 г. за прьв пьт е достиг нат Севсрнияг полюс.
При една от следващите му полярни експедиции Мак-
милан и хора га му са били блокирани от ледовете на
700 мили от Ссверния попюс в продължение на около
четири години от 1913 до 1917 г., поради невъзмож-
ността изпратеният кораб да т и достигне. Опитът от та-
зи и следващата му експсдиция през 1920 г с кораба
„Тетис11 довежда Макмилан до концепцията за построя-
ването на специално коноруиран за арктически изелед-
вания малък ветроходен кораб с опростсно стъкмяване
и изключително здрав корпус със заоблени обводи, кон-
то да му позволяваз при натиска на ледовете да бъде
изтласкван над тях. вместо да бьде смачкан идея,
която е използувана в конструкция га и на Нансеновия
„Фрам’*. Както и Нансен при построяването на „Фрам",
така и Макмилан поради редица съображсния предпо-
чита дьрвото пред стоманата за малък кораб с такова
предназначение.
Проектът на ветрохода е бил разработен според
концепцията на Доналд Макмилан от корабния конст-
руктор Уилям X. Ханд-младши от Бедфорд. Масачу-
сетс, а иеговою построяване Макмилан възлага на ко-
рабостроителницата на братя Ходгдъп в Ист Бутбей.
Мейн. Корабът е бил заложен на стапел в 1920 г. и е
бил завършен в края на следващата година. При спуска-
нет о му на вода на 9 сешември 1921 г. гой е бил наре-
чен в чест на колежа „Боудън** близо до Брьнзуик.
Мейн, чиню вьзпизаници са Робърт Пири и Доналд
Макмилан. Към колежа е основан Арктичсският музей
„Пири — Макмилан*', в който са сьбрани експонаги,
свьрзани с дейнос!за на двамага полярни изеледова-
тсли.
Въпреки че по страничен профил и външен вид
„Боудън** е много подобен на обичайнитс риболовни
шхуни от Масачусетс от този период, той има уникална
конструкция, отговаряща на предназначение го, за коею
с бил построен. Корпусът му има изключително маси-
вен набор от бял дъб и двойна дьбова обшивка с дебе-
лина на всеки слой по 76 мм. върху която в областта
на водолипията има пояс от желязно дърво с широчина
1.52 м и дебелина 38 мм. Шхуната има борова палуба
с дсбслипа 76 мм, на кояю са разположени две писки
надс! ройки съотвстно зад фокмачзата и гроз мачтата,
както и открит щурвал в кърмовата част. Изпъкналият
екосен форщевен при построяването е бил подсилен със
стоманен профил с маса 830 кг. Оз построяването му и
досега „Боудън* носи ветрилно стъкмяване, типично за
американските риболовни шхуни от Г ранд Банкс, но без
харакзерни ге за тези ветроходи бушприз и стенги за по-
ставяне на гафелни топсели. Тези опростявания в сз ьк-
мяване! о му са били въведени с oi лед при трудни ге арк-
тически условия всички ветрила да moi ат да се поставят
и обират оз палубата. Характерно за изгледа на „Боу-
дьн’* каю полярсн изсясдователски кораб с наблюда-
телното гнездо в горназа част на фокмачтата. Шхуната
носи 21 зона баласз от бетон и сюманени огпадъци.
При провсдснитс след построяването й изпитания тя с
достигнала най-голяма скорост под ветрила до 10 въ-
зела.
През 1921 —1922 г. „Боудън** извършва своею пър-
во арктическо плаване, при което зимува край остров
Бафин, докато члсновстс на експедицията извършват из-
„Боудън“ по време на реставрациями му в корабосiронтелнниа!а
кьм Морския музей в Баг. Мейн, през 1981 г.
следвания на земния Mat петизьм и атмосфсрното слскт-
рнчсство по поръчка на института „Карнеги'4. Следва-
щото плаване па шхуната през 1923—1924 г. поставя
първото истинско изпиганис на здравината и функцио-
налността на нейнага конструкция. При тази скспеди-
ция „Боудън" е блокиран oi ледово те в залива Рсфюд-
жи, Северна Гренландия, в продвижение на 320 дни
от средата на септември 1923 г. до среда!а на юли
1924 г. Корпусът му издържа натиска на ледовете, след
което без ничия помощ този малък кораб си пробила
път през леденого поле до открити води. През следва-
щите 17 години „Боудън44 под командуването на До-
налд Макмилан продължава да извьршва редовни из-
следоватслски плавания с екипажи, съставсни от учени
и студенти, вьв водите край Лабрадор, Гренландия, ост-
ров Бафин и в севсрнаia част на Хъдсьновия залив, съ-
бирайки ценна научна информация в облас! га на орни-
тологията, биологията, антропологията, геоло1ияга,
метеорологията и арктическата океанография
През Втората световна война „Боудън" с включен
в състава на военноморските сили на САЩ С военно-
морски екипаж под командуването на Доналд Макми-
лан през 1941 г. шхуната отплава към западния брят на
Гренландия със задачата да определи места за детища
в този район. По-късно Макмилан и неговата шхуна о г-
ново плават в Арктика със специфична i а задача да избе-
рат подходящи места за военноврсменпи радарни стан-
ции През военните години „Боудън" служи и каго пи-
лотски съд за кораби гс на съюзницитс, плаващи край
западния бряг на Гренландия
След края на война г а „Боудън" под командуването
на Макмилан продължава своите арк!ически експеди-
ции През всички тези години нсгово домашно приста-
нище с било Бутбей Харбър. Мсйн, къдсто всяко нетово
тръгване и пристиганс от Арктика в продолжение на де-
сетилетия е било тържест вено събитие за mcci ни гс хора
През 1954 г. „Боудън" и Макмилан, тогава на 80-ю-
дишна възраст, се завръщаг от своето последно apKiM-
ческо плаване От 1921 до 1954 г. тази малка бяла шху-
на и нейният капитан извьртнват 26 изследователски
плавания зад Северния поляреп кръ!, в конто са измина-
ти над 300 хил. мили В тези плавания са взели участие
общо над 300 учени и студенти. конто реализират на
борда на шхуната стотини разностранни научни проек-
ты и изеледвания, и вьв всички тези плавания не е имало
ннто един нещастен случай със за1уба на човешки жи-
вот. За своите арктически изеледвания с „Боудън" До-
налд Макмилан бива удостоен с много рядко присъжда-
ния Злаген медал на Националното гсографско дру-
жество на САЩ, а в 1954 г. Кош ресьг на САЩ го удос-
тоява със званието контраадмирал от запаса „като при-
знание за неоценими заслуги".
През 1959 г. Макмилан закарва „Боудън" в Мор-
ския музей в Мистик, Кънектикът, и го подарява на му-
зея От 1959 до 1968 г шхуната с запазена каго музеен
кораб в Мистик В 1968 г. музеят е принуден да се отка-
же от по-нататъшното й съхраняване поради липса на
средства за станалия вече неотложен ремонт и през съ-
щата година я продава за символичната цена от I долар
на одна обществена трупа от Мейн Така през пролетта
на 1968 г. „Боудън" е върнат от Мистик в Мейн, кьдето
известният капитан и собственик на туристически ветро-
ходи Джеймс Шарп от Камдън частично го реставрира
и през есента на 1969 г. отплава с него до Провинстаун.
Масачусетс, за да може живеещият там Макмилан да
види за последов път своята шхуна малко време. преди
да почине. През следващите няколко години капитан
Шари нзползува „Боудън" за чар гърно-туристически
пътувапия край брсюветс на Мейн с по шест пътшши
па борда. В 1975 г той предана шхуната па младите
капитана Карл Чейз и Роджър Брайит.рд от Саут Брукс-
вил, Мейн, конто правят първия опит да я използуват за
учебно-образователни рейсове с домашно присынище
Бькс Харбър инициатива, кояю тогава не се увенчава
с успех.
Така в 1976 г. „Боудън" премина в собственост на
Асоциацията на шхуната „Боудън", която впоследствие
бе преобразувана в дружество го „Междуост ровни скс-
педиции на шхуната „Боудън"— обществена образова-
телна организация, възглавявана от д-р Едуард
К. Морз от Оулс Хед, Мейн, участник в арктическата
скспедиция на шхуната през 1947 i Тази ир1анизация
си ностави за цел ноддържансто на „Боудън" в активна
служба под ветрила каго непрофесионален учебно-об-
разователен ветроход за ученици и студенти на възраст
от 15 до 25 години, като по този начин се продължи
традиция га па предпишите изследователски плавания
на шхуната. в конто 1я ники1а нс е имала професиона-
лен екипаж. а личен със гав. изцяло комплектуван от уче-
ни и студенти. През летайте сезони от 1976 до 1979 г.
„Боудън" извършваше учебни рейсове с продължи гел-
нист от една до две ссдмици в залива Пеньбско) и край
opeiueeie на Мейн В тези рейсове практикантите пре-
минаваха курс на обучение както каго членове на екипа-
жа, гака и в образователна програма по морска биоло-
гия, ботаника, орнитология и геология
През есента на 1979 г. лошото техническо състоя-
ние на „Боудън" вече не позволяваше по-нататъшното
продължаване на служба га му под ветрила без извьр-
шването на основен ремонт. За тази цел орт анизацията
собственик предприе национална кампания за събиране
на необходимите за това средства. Междувременно през
септември 1979 г. ирограмата за реставрацията на
„Боудън" получи субсидия oi Службата за заназване и
възстановяване па исторического наследство към Ми-
нистерство™ на вътрешните работи на САЩ, а през
февруари 1980 г. шхуната бе включена в Националния
pei истър на историческите обекти на САЩ, с което при-
доби официален ста гут на национален исторически па-
метник.
От началото на 1980 г. „Боудън" бе подложен на
цялостна реставрация в корабостроителницата па Гоу-
ди & Стивънс в Ист Буг бей. Пьрвоначалните планове
бяха шхуната да излезе от ремон та и продължи учебни-
те си рейсове през 1981 г. за 60-годишнината от по-
строяването й, но те не се осъществиха поради недост ш
на средст ва. Впоследствие реставрацията на ветрохода
продължи в корабостроителницата на Пърси & Смол
кьм Морския музей на Мсйн в Баг, къдсто през зимния
сезон мальк скип начело с неговия капитан Джон Нюд-
жьнт работеше по кораба. Кьм лятото на 1983 г. корпу-
сы и палубата на ветрохода бяха вече напълно рестав-
рируют е подмяна на юляма част от ребра га и обшивка-
та. Напълно възстановеният „Боудьн" отново продьл-
жи учебните си рейсове прет 1985 г.
„АРГУС*
Дьржава: ( ъединени американски шаги
И.не: „Argus"
Собственик: Съвег на организацията „Момчета скаути на Аме-
рика*" в окры Орин (ж, Санга Ана, Калифорния
Регистрационно пристанище: Нюпорт, Калифорния
Годика на построяване и корабостроителница: 1905,
14. Hansen, Марс г ал, Дания
Встрилно стькмяване: марселей кеч. 8 ветрила (2 прави петри-
ла). ветрилна площ 238 м2, внеочина на мачтнте над водолнния-
га: тротмачта 18.59 м, битанмачта 14.1)2 м. дървен рангоут
Вмести мост: 53 б. р. т„ 33 н. р. т.
Корпус: тьрвен (дьбов). палуба — смьрч
дължнна с бушприта 29,87 м
дължнна на корпуса 21,03 м
дължнна по горната палуба 20,42 м
дължнна но водолиннята 19,81 м
широчина максималиа 5,49 м
।азене максимално 1.98 м
тълбочина на трюма 2.13 м
Спомагателен двигател: дизел Detroit (1981), 150 к. с., 1 вин г,
9 възела
Екипаж: 5 човека постоянен, 20 практиканты
Капитани: Филип А. Адамс, Реджиналд Глен
ПреОназначение: младежки учебен ветроход
Днешният американски учебен вегроход „Аргус14 е по-
строен н началото на века в Марстал, Дания, като един
от многого тогавашни балтийски товарни ветроходи
Той плава под датски флаг ь местния товарен трафик
от 1905 до 1968 г. Корабът сменя чегирима собственици
до 1946 г., когато нег ов собственик и капитан става
Ларс Анкер Нейлсен от Хадзунд, който е негов нрите-
жатсл до 1968 г. През последните години от службата
на „АргуС1 като товарен кораб неговата тротмачта е
била свалена и гой е плавал като моторсн съд с товарен
капацитет 100 г, иренасяйки главно цимент и други
строителни материали.
R 1968 г. корабът е закупен о г американеца Тъкьр
Томпсън. след което в Хадзунд е бил подложен на осно-
вен ремонт и вьзсгагтовяванс във ветроходен кораб за
извъргпване на круизно-туристически плавания, ("лед
изььршването на такива рейсове в Средиземноморието
проз 1970 г. „Аргус14 пристига в Нюпорт. Калифорния,
Тотава ветроходът бива закупен за използуване каго
младежки учебен ветроход от местного отделение в ок-
ры а Ориндж на „Момчстата скаути гга Америка41 —
юношеска спортно-образователна обществепа органи-
зация за момчета (момичстата скаути в САЩ имат от-
делив организация). След по-нат^тъшното преусгройст-
во на „Аргус41 в съотвегствие с изискванията на Брею-
вата охрана на САЩ, без одобрснисто на която никой
кораб под американски флат не може да извьршва пла-
вания. през 1972 г. гози кеч започва новата си служба
каю младежки учебен ветроход за морска подготовка
на членовете на организацията.
„Аргус11 извьршва учебни плавания целогодишно
главно вьв водите на Южна Калифорния Обичайните
рейсове се провеждат през почивниге дни в края на сед-
мицата. но през лятото тс имат значигелно по-голяма
продължителност. Средната възраст на момчстата
практикантн е 16 години. Теку та г а експлоатация и под-
държане на ветрохода се извършват сьщо от членове на
организацията. от г. нар. „Морски изследователски
пост I06914 към Съвета па скаутите в окръг Ориндж, Ка-
лифорния
Еднопалубният масивен дьбов корпус па „Аргус41
има дебелина на вьннгнага бордова обшивка около
76 мм и палуба от смърч с дебеттина 64 мм, на кояго са
разположени две надстройки Корабът носи постоянен
чугунсн баласт. Неговата най-голяма досега достигната
скорое г под ве трила е 9.5 възела. „Аргус41 носи рядко
срещаното в наши дни, но разгтространено в миналото
вегрилно стъкмяване на марселей кеч. с тафелни ветри-
ла на двете мачти и две прави ветрила и гафелей топсел
на тротмачтата. През 1981 г. предишнияг спомагателен
двигател „Бурмайстер & Вайн Алфа Дизел11, монтиран
в 1943 г., е заменен със сеташния му двигател.
,.БРИЛЯНТ“
Държова: Съединеин американски шаги
Име: Brilliant"
Собственик-. Музей на морскою пристанище Мистик, Мистик,
Кънектикът ,
Регистрационно пристанище: Ню Лондон. Кънекгикъг
Дочашно пристанище: Мистик. Кънектикът
Година на построяване и корабостроителница: 1932, Henry
В. Nevins, Сити Айлънд, Ню Йорк. САЩ, но проект на
Sparkman & Stephens Inc., Ню Йорк, САЩ
Ветрилно стъкмяване: двумачтова гафели а шхуна, 5 ветрила,
не I рил на плот 225 м* (максимална ве1рнлна плош 325 м:), вн-
сочнна на ipoi мачтата над водолннията 24,38 м, дървен ран-
гоут
В местимост: 30 6. р. т., 28 н. р. г.
Водоизместване: 38 т
Корпус: .тървсн (тиков), i икона палуба
гължнна с бушприт 22,86 м
тължнна на корпуса 18,75 м
дължина ни водолннията 15,1*> м
широчина максимална 4,47 м
газене макенмално 2,69 м
дълбочина на трюма 2,79 м
Спомагателен двигател: дизел General Motors (I960), 97 к. с.,
I вниз, 7,5 ньзела
Екипаж: 2 човека посюянен, 10 практикант
Капитан: Джордж X. Мофет-младши
Операция Сейл: 1976 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
..Брилянт”
Красива га двумачтова шхуна „Ьриляш" е кораб-веге-
ран на младежко! о ветроходно обучение в Съединените
тати и той има най-продължителна служба за това
предназначение сред днешните американски младежки
учебни ветроходи.
„Брилянт" с спуснат на вода в 1932 г. от яхт острой-
телиицата на Хенри Б. Невинс в Сити Айлънд, щат Ню
Йорк, по проект на американската фирма за конструи-
ране на яхти „Спаркман & Стъвънс" от Ню Йорк. Той
е бил построен под надзора и според изискванията на
Регистъра на Лойд за най-високия му класификационен
клас 100 А1, който запазва до август 1938 г. „Брилянт"
носи обичайните за шхуните от този тип бермудско вет-
рило на гротмачтата и тафелно на фокмачтата, Една от
най-красивитс и бързи американски състезателни яхги,
които някота са били построявани, тази шхуна с толям
успех участвува в няколко ветроходни ретати до Ьер-
мудскиге острови, а в 1933 г. отбелязва едно от пай-
добрите постижения в пресичансто на Атлантика под
ветрила — от Блок Айлънд до Бишоп Рок за 15 деноно-
шия, 1 час и 23 минут и. През Втората световна война
„Брилянт" служи като спомагателен съд в състава на
Бретовата охрана на САЩ. След войната той е отново
преобзаведен в яхта от неговия тогава1пен собственик
Бригс С, Кьнингам, който в 1953 г. го подарява на зна-
мснития Музей на морскою пристанище Мистик, Кь-
нектикът, за използуване каго учебен вегроход.
Младежкото морско обучение е било определено
като една от главните пели на Музея на морского при-
станище Мистик опте при основавансто му в 1929 г.
Нейното осьщсствяване започва с придобивансто в
1947 т. на прочутия вегроход „Джоузеф Конрад'1 (бив-
шия „Георг Стаге" (I)). който от 1949 т служи като ста-
ционарен учебен кораб за реализиране на морската
учебна програма на музея. От 1949 до 1983 г. в нея са
взели участие повече от 22 хиляди момчета и момичета
от САЩ и няколко други страни Програмата за непро-
фесионално ветроходно обучение, провеждана с „Бри-
лянт“ от 1953 г. насам, е продължение на 6-дневната
морска подготовка на борда на ,.Джоузеф Конрад". От
1983 г. за участие в учебните плавания на шхуната вече
не сс изисква тази предварителна подготовка (сдинствс-
ною изискване е практикангьг да може да плува), но
практикантите, предвари!елно преминали курса на об-
учение на „Джоузеф Конрад", се ползуват с предимство.
Обичайните учебни рейсове на „Ьрилянт" имат про-
дължителност по шест дни през легния сезон и по чети-
ри дни в края на седмица та през пролетта и есента.
Обикновено те се провеждат край южната част на Нова
Антлия, включително пролива край Лонг Айлънд и в
заливите Бъзард и Hapai ансет. Шхуната с снабдена с
радиостанция, радар и друг о современно радионавит а-
ционно, аварийно-спасително и битово обзавеждане и се
поддържа според изискванията на Брсювата охрана на
САЩ Практикантите на борда — момчета и момичета
на вьзраст от 15 до 20 години, изпьлняваг всички за-
дължения на членове на екипажа, като управтениею на
встрилата, вахта на щурвала, водене на корабния днев-
ник. гот вене, чистенс и т. н. Цел га е развитие! о на мо-
рално-волевите качества на младите хора чрез съвмест-
ната работа и живот в корабния колекгив и пракгическо
усвояванс на умения но ветроходство и моренлаване
Експлоатационниге разходи на ветрохода се покриват
от таксата за учебните плавания От началото па 80-тс
години с шхуната се провеждат и учебни плавания та
практиканти на вьзраст над 20 години
Постоянният екипаж на шхуната се състои от про-
фесионалсн капитан и помощник-капитал, които ръко-
водят обучението на борда. От 1962 до 1984 г. капитан
на „Брилянт" бе известният американски ветеран на
встроходното корабоплаванс капитан Франсис Е. „Ьиф"
Ьоукьр, който през 1983 т. основа Асоциация!а на при-
ятелитс и бившиге практиканти на „Брилянт". имаша
за цел да подпомогне финансово осигурявапето на по-
нататъшното използуване на шхуната като учебен вет-
роход, В 1984 г. той предаде командуването на „Бри-
лянт" на Джордж Мофет, който през нредходните две
тодини бе помощник-капитан на шхуната.
За участие в плаването на практиканти на вьзраст
под 18 т одини се изисква писменото съгласие на родите -
литс им, както е разпространената практика и при дру-
т и тс учебни ветроходи. Учебните рейсове нямат предва-
рите л но определен маршрут, като районите на плаване
и посе гснитс прист анища сс избирал от капи т ана според
конкретните обсгоятелства. На шхуната се прилата об-
ичайнага тривахтепа система, каго вахгите се оглавяват
пород от капитана, помощник-капитана и водача на
пракгикантите. Както и при редица други младежки
учебни ветроходи. учебната програма на ..Брилянт" не
включва теоретични занимания по морски дисцинлини.
а с изцяло насочена към практическою усвояванс на ко-
рабната служба по принципа „учене чрез правене". Ха-
рактерни за шхуната са стрикгната дисциплина на бор-
да и особеното внимание, което се обръща на поддър-
жането на чистота га и отличния външен вид на ветрохо-
да, което наред с отлично организираната учебна про-
грама е причина той да се ползува с висока репутация
в пристанищата и сред морската общее!веност в тази
част на страната. До 1984 г. на „Ьрилянт" са плавали
общо повече от 5000 практиканти.
„Брилянт" има тиков корпус и палуба с бронзови
оковки и скрепителни слементи Може да носи запаси
от половин тон гориво и един тон вода. На борда има
два надуваеми 6-мест ни спасителни сала и една рабо гна
лодка Ветроходът носи постоянен баласт от олово с
маса 15 т. Досе! а е достиг нал най-голяма т а скорост
под ветрила 14,5 възела.
От 1983 г. учебната програма на „Брилянт" бе раз-
ширена с извършването на аналогични учебни плавания
с малката 15.85-метрива двумачтова гафелна шхуна
„Рсйчъл Б Джексън", конто бс спусната на вода през
март 1982 г във Фрипорт, Мейн, каю чартърно-турис-
тически ветроход с места за 6 пътници Всяка година
през юни. септември и октомври тази шхуна в сътруд-
пичество с Музея на морскою пристанище Мистик из-
вьршва учебни рейсове с практиканти на вьзраст повече
от 20 години, а проз останалото време на годината из-
вьршва туристически плавания от Мейн.
„СЕДОВ-
Дьржава: Съюз на сьветеките социалистически републнки
Име: „Седов** (бивш „Kommodore Johnsen*1, бивш „Magdalene
Vinnen** (11))
Собственик: Министерство на рнбното стопанство на СССР,
Москва
Регистрациоино пристанище: Рша
Година на постро.чване и корабостроителница: 1921, Germania
Werft (Friedrich Krupp), Кил, Германии
Ветрилна стъкмяване: четиримачтов барк, 32 ветрила (18 прави
ветрила), ветрилна площ 4192 м2, височина на мачтите над ки-
ла: фокмачта 62,60 м, първа и втора i ротмачтн — по 63,50 м,
бизанмачт а 54,70 м, стоманен рант оут
Вместимост: 3709 б. р. г., при посгрояването — 2972 н. р. т.
Водой зместване: 1980 т празно, 7320 г пълно
Дедуейт: 5340 т (като товарен кораб)
Корпус: сюманен (ниюван), борова палуба
дължина с бушприта 117,50 м
дължина на корпуса 109,00 м
дължина между перпендикулярн i с 97,90 м
шнрочнна максимална 14,66 м
газене максимално 7,52 м
дълбочина на трюма 8,10 м
височина на корпуса 8,74 м
Спомагате ген двигател: дизел VГВ SKL Magdeburg (1980),
1180 к. с., 1 винт, 7 възела
Екипаж: 64 човека постоянен, 180 практиканти
Капитан: Владимир Тимофеевич Роев
Предназначение: професнонален учебен всзроход
„Седов**
През юли 198 1 г. след основен ремош и модернизация
о 1 ново влезе в строя флагманы на съве1ския ветрохо-
ден флот, учебният четиримачтов барк „Седов", който
днес е най-големият ветроходен кораб в света.
Този кораб е спуснат на вода през февруари 1921 г.
от корабостроителницата на Фридрих Круп в Кил. Гер-
мания, като най-големия от шесттс товарни ветрохода,
построени през 1921 1922 г. по поръчка на извсстната
брсменска корабособс т веническа компания „Ф А Ви-
нен'1. Тази фирма е била една от няколкото солидни
компании, конто и след Пьрвата световна война про-
дължават да поддържат значителен ветроходен флот за
океански нревози. Преди Пьрвата световна война ком-
пания га е притежавала 12 големи товарни ветрохода,
сред конто чет иримачтовия барк „Матдалене Винен"'
(бивш „Дънстафнейдж"), койю след война га е бил пре-
даден като репарация па Италия. Новият четиримачтов
барк получава името на своя предшественик. Вторият
„Магдалене Винен" в първоначалния си вид е имал
вместимост 3476 б. р. т. и 2972 н. р т., ветрилна плот
3392* м2 и е можел да носи около 5300 т полезен товар.
В двойного си дъно корабът е можел да носи също така
345 т воден баласт в зри отделни тапка. Една новост на
барка в сравнение с повечето други товарни ветроходи
но това време е било наличие!о на спомагателен дизе-
лов двигател с мощност 500 к. с., с койю е имал ско-
рост около 5 възела, използуван за маневрирапе и за
преминаване на бсзветрсни зони Друго характерно ре-
шение в конструкцията му е било наличие!о заедно с
традиционните бак и ют и на издигната горна палуба —
спардек, в средната част на кораба, т.е. той е бил от
।. нар. „триостровсн" тип.
По време на влизансто му в експлоатация Mui да-
лене Винен" е бил чегвьргият но големина ветроходен
кораб в света след стомансниге петмачгови баркове
„Потоси" (1895 г., 4026 б р. т., термански флат), „Ко-
пенхаген" (1921 г., .3965 б. р. г., датски флаг) и амери-
канската дървена шестмачтова гафслна шхуна „Уайо-
минг" (19U7 г., 3730 б. р. т.). В 1924 г. погьва „Уайо-
минг". през 1925 г. пожар унищожава „Потоси", а от 1
януари 1930 г. е бил формално изключен от Лойдовия
корабен регистър безеледно изчезналият в края на де-
кември 1928 г. „Копенхагеи" Оттогава до наши дни се-
гашният „Седов" е пай-толемият ветроходен кораб в
света.
„Мат далене Винен" е бил предназначен предимно
за превоз на нитрати (селитра и гуано) от Чили до Евро-
па, където са се използували за изкуствсни торове и в
производство го на взривни вещества. Тази търтовска
линия, минаваща от Европа край нос Хорн до крайбре-
жието на Чили и оттам обратно край нос Добра На-
дежда, с била поддържана от големите океански ветро-
ходи до края на 20-тс години, когато откритият от Ха-
бер Бош метод за промишлено производство на нит-
рати постепенно прави нерентабилен превоза на чилска
селитра и i уано. Тогава „Mai далене Винен", как го и по-
вечето от останалите големи товарни ветроходи, е бил
прсхвьрлен в превоза ва зърно от Австралия до евро-
пейските пристанища — последиата голяма линия, на
коя!о океанскиге ветроходи са били икопомичсски из-
годни Също така баркът е нренасял масови товари от
Европа до Австралия, Южна Америка, островите на
Океания. През този период освен щатния екипаж на не-
го също са плавали и практиканти. както е била обичай-
ната тогавашна практика.
По врсме на толямата икономическа криза през
1929—rl933 г. „Магдалене Винен" остава повече в при-
станищами поради рязкото намаляванс на морскиie пре-
вози. Поради икономическите трудности компаиията
„Ф А. Винен" започва постепенно да разпродава свои-
ie ветроходи на мною ниски цени, определени от небла-
гоприятната стопанска кошонкгура.
Така в 1936 г „Магдалене Винен" с продадси на
получаващата държавни дотации голяма корабна ком-
пания Ссверногермански Лойд със седалище съшо в
Бремен. Новитс собственици преимепуват кораба па
„Комодор Ионсен" и го прсустрояват в учебно-товарен
ветроход ютьт и спардекьг в средната част са били
съедннени с палуба, образувайки един удьлжен ют, кой-
ю п сега сыцеегвува на кораба, минаващ от кърмата
чак до пьрвата гротмачта Нового помещение под тази
палуба с било превърпато в жилищен кубрик, в който
па подвесни койки са спели 60, а впоеледС1вие до 100
практиканти. При преустройството също са били доба-
вени 40-тонен резервоар за питейна вода в пьрви трюм,
санигарии възли. подвесни маси за хранено в кадетския
кубрик и е била разширена кухня га. Така при почти
пьлното запазванс на товарните помещения корабы с
можел да побере допьлнигелно около 100 кадети и сь-
ответно да плава с по-малък шатен екипаж, конто след
преустройството е бил ськратен от 43 до 22 души.
Разходитс за прсустройството на барка са били въз-
върнати в кратък срок, 1ьй като според тогавашните
изисквания за получаване на сертификат за офицер ог
тър! овския флот е била необходима дълга практика на
ветроходен кораб. Кадетите са платали за храната и
обучснието си. а сыпевременно са работали като моря-
ци Още о! времето на „Кын Сарк" това е бил един
от начиниie за новишаване конкуренгоспособноспа на
ibpiuBCKHie ве!роходи в борбата им за товари с парни-
те кораби. Освен че така корабособствениците са нама-
ливали броя на професионалниге моряци и съответно
своите разходи за заплати, те са получавали и иемалки
суми от таксите па практикантите. Така например па
говарно-учебните ветроходи на Северно! ерманския
Лойд от кадетите са се изисквали 1000 марки ы обуче-
ние и прехрана и 6(Ю марки за собствени разходи и заку-
пуванс на необходима!а лична екипировка, коего с
представлява л о една значителна сума за това време.
От преустройство ю му до В юра га световна война
„Комодор Йопсен" извършва товарно-учебпи рейсове
за пренасяне на зърно о г Австралия Неговата скорое!
под вег рила при благоприятна ветровс е достигала до
15 16 възела. При една буря през 1937 г. баркът едва
не се обьрнал поради разместване на товара от зърно
Разместването на насипни товари при силно вълнение е
била една от най-голсмитс опасности за готемитс то-
варни ветроходи и причината за гибелта на много ог
тях Поради разместване на товара ог ечемик през
1957 г. трагично за! ина чегиримачтовият барк „Па-
мир", който заедно с почти еднотипния му „Пасат" бяха
последните големи ветроходи, изгголзувани за товарни
превози.
Радисты на „Комодор Ионсен" предава в ефира
сиг нала за бедствие, но преди да дойдат на помощ пови-
каните по радиостанция га кораби, екипажьт успява да
сс справи с опасността и да вьзвърне устойчивости на
кораба чрез прсхвърлянс на размсстсното зърно. Своя
последен океански товарен рейс „Комодор Ионсен" из-
вьршва от 26 март до 11 юли 1939 г. от Порг Линкълн,
Австралия, до Куинстаун, Ирландия, за 107 денонощия
След започването па Втората световна война баркьт е
бил използуван за учебен кораб на хит лерист ките воен-
номорски сили През летните месеци е извършвал пла-
вания в Балтийске море, а проз останалото врсме е
стоял в пристанището на Фленсбург, кьлето го заварва
краят на войната.
През януари 1946 г. в съответствие със споразуме-
иията между съюзпицитс от антифашистката коалиция
„Комодор Йонсен" (заедно с подобния му чегиримач-
тов барк „Падуа” сега „Крузенщерн") е предаден на
Сьветския сьюз в Свинемюнде, кьдето е бил докаран
с влекач от Вилхелмсхафен през Килския канал. На 11
януари 1946 г. на кораба за пръв път е вдигнат съвет-
ският военноморски флаг. Тогава барк ь г е наречен на
името на големия полярсн изслсдоватсл Георгий Яков-
левич Седов (1877—1914), организатор и ръководител
на първата руска експедиция кьм Северния полюс през
1912 1914 г Двача четиримачтовн барка „Седов" и
„Крузенщсрн", конто по това време са се намирали в
напълно изоставсно състояние. са били включени в бал-
тийския отряд учебни кораби на сьветския военномор-
ски флот. Поради нсвыможността да плават под ветри-
ла в осеяното тогава с минни полета Балтийске морс,
е бил поставсн въпросът за тяхного нарязване и прето-
пяванс, но благодарение на усилията на т рупа известии
сьветски моряци, плавали в предвоенни ге години на по-
।оттените през войната сьветски учебни ветроходи „То-
варищ" (I) и „Вета", ветроходитс остават в строя. Въ-
преки големитс трудности в следвоснния период съвег-
ският военноморски флот отдела необходимиге средст-
ва и материали за гяхното вьзстановяване. С поддрьж-
ката на командуването на Балтийския флот „Седов" е
бил възстановен и подгогвен за плаване и проз 1952 г.
и звьртнва своя първи учебен рейс под сьветски флаг под
командуването па известния сьветски моряк капитан I
ранг (и капитан далечно плаване от тьрговския флот)
Пьотр Сергеевич Митрофанов, плавал като кадрови
матрос оше на знаменитая довоенен учебен четиримач-
тов барк „Товарищ". Оттогава досега корабът е коман-
дуван от извсстните сьветски капитани II. В. Власов,
В И, Нечаев. Я. А. Смелтсрис. И. Г Шнейдер. П. М
Миронов. В. Т. Роев, достойни продьлжители на пред-
военната съветска ветроходна традиция и на нейния ос-
нователя капитан Дмитрий Афанасиевич Лухманов
(1867- 1946).
До 1957 т. „Седов" плава като учебен ветроход на
Балтийския военноморски флот и през този период на
него са подготвени хиляди курсанти от съветскигс воен-
номорски училища. От 1957 г. вьв връзка с провеждане-
то на с ьвс! ската част от npoi рама га на Тре гага между-
народна геофизически година баркът допълнително за-
почва да изпълнява и функции на океанот рафски кораб.
Той е бил придаден към Хидротрафскага служба на
военноморския флот па СССР, каго едновременно с то-
ва продь.тжава да изпьлнява и своего основно пред-
назначение като учебен ветроход. За тази цел на „Се-
дов" са били монтирани дълбоководни лебедки и друг о
паучноизследователско обзавежданс. Под рьководство-
то на видните сьветски учени академик В. В. Шулейкин
и доцент М.М. Казански „Седов" извьритва плавания
„Седов
по програмата на Акадсмията на науките на СССР за
Международна га геофизически година край западния
оря! на Африка, в Карибско и Средиземно море и Се-
верния Атлантик В 1958 г. ветроходы за пръв път пре-
сича скватора под сьвстски флаг От 1962 до 1965 г.
..Седов" плава в гези рейсове заедно с „Крузенщерн"
под общего кома иду ване на каптан П. С Митрофа-
нов. Резултатите от неговите океаног рафски експедиции
потучиха високо признание в мсждународните научни
среди
След завършваисто на деветгодишните му учсбно-
оксанотрафски плавания през 1965 г. „Седов" бе пре-
даден за учебен вегроход на Министсрсгвото на рибно-
то стопапство на СССР, коею оттогава е неговият
собственик. От 1972 г. „Седов" бе спрян от активна
служба и определен за извършване па основой ремонт и
модернизация. През следващите години обаче бе поста-
вен вьпросъг за неговото нарязване и претопяване, но
съветското флотско ръководсгво окопчателно реши
баркът да бъде възстаповеп Специфичпата и отговорка
задача за реконструкцията в възстановяването на юзи
уникален кораб бе изпьлнена от Кронщадския морски
завод за около шест тодини. Поръчките за материали и
обзавеждане по възстановяванет о и модернизация га на
барка се изпълняваха своевременно и с високо качество
и от други корабостроигслни и кораборемонгни заводи
в Ленинград и други съветски градове. Екипажът на ко-
раба начело със сегаптния му капитан Владимир Тимо-
феевич Роев, който бс ръководител на ремонта, взе най-
активно участие в работала по фактическою повторно
пре пост роя ване на ветрохода.
„Седов" има стоманен нитован корпус с две непрс-
кьенати палуби, полубак и удължен ют с фалшборд в
средната му част и леерно ограждане в кърмоват а част.
Разделен е с шест водонепроницаеми прегради на седем
отсека. Дебелина га на вьншната обшивка е 14-16 мм,
а стомансната обшивка на горната палуба има дървен
палубой настил. В предишниге четири товарни трюма
под долната палуба сета са монтирани цистерни за вода
и гориво с платформи над тях. Корабът има четири па-
лубни надстройки, в които са разположени помещения-
га па корабния лазарет (операционка, изолатор, зъболе-
карски кабинет), както и основна и учебна щурманска
рубка, радиорубка, каюта на вахтеиия офицер и капи-
тански жилищен блок. Обзаведени са спсциални учебни
помещения по .морска практика, корабоводене. радио-
техника (с учебна радиорубка) и за изучаване на кораб-
ни система и двигатели
Жилишните помещения включват шест кубрика сьс
спални места общо за 180 курсанти. едно- и двуместни
каюти за 64-членния постоянен екипаж и три двуместни
каюти та преподанателитс. На кораба има сыгго столо-
ва за курсантитс, столона за шатпия състав, каюг компа-
ния. флагмански и капитански са тони, Ленинска каюта,
библиотека. Но просторност га и гехническата съоръже-
ност на жилищните си и учебни помещения „Седов" е
един от най-комфортггите и съвременно обзаведени
днешни учебни ветроходи.
При модернизацията на „Седов" предишният му
двигател от 500 к. с. бе заменен с нов or 1180 к. с Бар-
кът има двоен щурвал с диаметьр 1,8 м, разположен на
палубата на юта, а запасното рулево управление тип
„Дейвис" се намира под тази палуба. Сега корабът има
елсктрически брашпил, кой го обслужва двете носови
адмиралтейски котви, всяка от тях с гегло по 3,5 тона.
Освен тях баркъг носи опте три допълнителни котви
Шпиловсте за обслужванс на ве г рилата и шварт оване
са с рьчно задвижванс, както гова е приего на учебните
вегроходи. Общото гегло на рангоута заедно с такела-
жа и ветрилата възлиза па 210 тона. Корабы е снабден
с шест спасителни лодки и значителен брой спасителни
салове, както и със съвременно радио- и навитационно
обзавеждане. „Седов" има неограничен район на плава-
не и на него нолучаваг начална морска подготовка кур-
сантитс от учебните заведения на Минисгерството на
рибното стопанство па СССР
На 20 юли 1981 г. „Седов" излезе в своето първо
плаване след модернизацията до регистрационного си
пристанище Рита. Оттам корабът по покана на Общест-
вето за дружба Дания СССР се отправи кьм Копен-
хаген, където пристигни на 27 юли, посрещнат с голям
интерес ог датската обгцсст веност. След поссгцението си
в Копенхаген „Седов" взе участие в т ьржественото
нразнуване на 300-тодишнината от рождението на Ви г ус
Беринг в малкото датско пристанище Хорсенс - родно-
то място на великия мореплавател. Корабът посети и
да теки ге пристанища Орхус и Есберг, както и известния
рибарски град Торсхавьн на датски]е Фарерски остро-
ви. При престоя му в Дания баркы бе посстсн от около
20 хиляди души.
Заврьщайки се в Рига, „Седов" посети Ленинград
и Галин. В края на октомври 1981 г баркът извърши
плаване около Европа до Ссвасгоиол. по време на което
посети няколко чуждестранни пристанища, а през април
1982 г. тры на в поредното си далечно плаване в Атлан-
тическия океан. До 1982 г „Седов" е изминал под съ-
ветски флаг повече от 200 хиляди мили, а само за около
една година след новото му влизане в служба над 10
хиляди мили При последните му плавания баркът пока-
за средна скорост под ветрила 6,3 възела, максимално
достигни га цоссга — 15,5 възела, максималиа средна ча-
сова скорост 13.9 вьзела и най-голям денонощен преход
от 280 мили.
„КРУЗЕНЩЕРН“
Държава: Съюз на съветските сони ал неги чески републики
Име: „Крузенпперн*' (бивш „Padua"')
Собственик: Министерство на рибното стопанс 1 во на СССР,
Москва
Регистрациоино пристанище: 1 алии
Година на постро.чване и корабостроителница: 1926,
.1. С. Tecklcnborg, Везсрмюнде, Германия
Ветри.то стък.м.чване: четнримачтов барк, 31 ветрила (IN нрави
ветрила), ветрилна плот 3655 м2. височина на мачтите над ки-
ла: фокмачта, пърна и в гора i рот мачт и — по 57,50 м, би зай-
мам та 47,80 м, сюманен рант оу г
Вместимост: 3545 б. р. г., 607 н. р. т., 3185 т. ГМ
Водой зместване: 3760 г кратно, 5725 т пълно
Дедуейт: 1965 т
Корпус: стоманен (ннтован), борова палуба
дължина с бу шири i а 114,50 м
дължина на корпуса 104.30 м
дължина между пернендикулярнте 95,50 м
широчина максимална 14,05 м
газе не максимално 7,17 м
дълбочина на трюма 7,80 м
височина на корпуса 8,50 м
Спо.магагпелни двигатели: 2 ди тела „Русский Днтель** (1961).
1600 к. с. (2 х 8<Ю к. с.), 2 винта. 9.5 вьзела
Екипаж: 76 човека постоянен. 202 практиканти
Капитан: Андрей Борисович Перевозчиков
Операция Сейл: 1974—1980 I.
Предназначение: професнонален учебен ветроход
Съветският барк „Крузенщерн" днес с вгорияг по голе-
мина ветроход в света след „Седов" и заедно с нею с
последний г от чегиримач гоните баркове, построени за
океански товарни нревози, който се намира в активна
служба.
Баркът е спуснат на вода на 24 юни 1926 г. or рено-
мираната корабосгроителница „И. С. ТекленбирГ* вьв
Везермюнде, Германия, и е последним! юварен чегири-
мачгов барк, който е построяван в света, а същеврсмсп-
но и последният товарен ветроход, построен по поръчка
на знаменитата германска корабна компания на Ферди-
нанд Лайош от Хамбург, един от най-iолемите собстве-
нный на флот ог океански товарни ветроходи през пър-
вите десетилетия на века. Всички ветроходи на тази
компания традиционно са носсли имена, започваши с
буква га „П" — гака и новия! четиримачтов барк е бил
наречен „Падуа". На липните, по конто са плавали вет-
роходите на Лайеш до началото на 30-те години
I давно в превоза на нитрати от Чили до Европа, а впос-
ледствие в австралийскага зьрнена търговия, сьс своите
бьрзи и редовни преходи те си завоюват толкова висок
авторитет, че през тези години моряцитс са наричали
компания га „Летящата линия" („Flying Line"), превеж-
дайки по свой начин инициалите на собственика FL
(Ferdinand Laeisz), изобразени на синия фирмен вимпел
на тези ветроходи. конто съогветно са били наричани
Лет ищи ге „П" лайнери (Flying Р Liners).
Само четири от тези знаменити стоманени вегрохо-
ди са запазени в наши дни — освен бившия „Падуа"
това са четиримачговияг барк „Померп" (1903 г., 2376
б. р. т., запазен в Мариехамн, Финландия) и еднотипни-
те, сьщо четиримачтови баркове „Пасаг" (1911 г., 3181
б. р. т., запазен в Травемюнде, ФРГ) и „Пекин!"
(1911 г., 3100 6. р т., запазен в Ню Йорк, САЩ). От тях
само „Крузенщерн" продължава да плава по моретата
и океаните.
В началото на века като най-рент абилен тип това-
рен ветроход за океански провози се утвърждава четири-
мачтовияг барк с вместимост около 3000 б. р. г. и де-
дуейг около 4700 т. Предимствага на юзи тип ветрохо-
ди пред по-бързоходниге клипери от XIX век са били
увсличената товароподемносг и по-ниските експлоата-
ционни разходи, като скороеiните показатели на много
от тях в някои от рейсовете им са се доближавали до
тези на клиперитс Тези големи стоманени ветроходи
без спомагателен двигател, извести с наименованието
уинджемъри, са били последният опит за приспособлен-
ие на ветрилата към нуждите и изискванията на новата
епоха. „Падуа" не с представлявал изключенис от този
тип и е имал всички огличителни белези на класически
уинджемър — четиримачтов барк със стоманен корпус
и опростсно ветрилно стъкмяване, обслужвано от мини-
мално възможния екипаж Корабы не е имал специални
баласгни цистерни или т върд баласт, за да не се намаля-
ва обемът на товарните помещения, но е можел да носи
453 тона воден баласт в двойного си дъно. „Падуа" с
бил „триостровен" тип кораб типична конструкция
за ветроходния флот на Лайеш, имащ освен палубите
на бака и юта и издитната палуба (спардек) в средната
си час г. Гези три палуби са били свьрзани с ходови мос-
тици, минаващи над горната палуба Според обичайна-
та тогавашна практика баркът е бил построен като то-
варно-учебен ветроход с 40 спални места за кадети. Във
всичкиге му океански товарни рейсове плаващите за об-
учението си кадети, бъдещи офицери от търговския
флот, са съставлявали значителна част от рабогната си-
ла на борда.
Както и другитс ветроходи на Лайеш, през 20-те
години „Падуа" плава с генерални товари от Европа до
Южна Америка, а в обратим пьт пренася нитрати ог
Чили Като търговски вегроход той е имал 74 човека
личен състав (34 души професионалсн екипаж и 40 каде-
ти), конто са обслужвали 3400 м2 ветрилна плоти. Въ-
преки че е бил без спомагателен двигател, неговите реи
совс между Европа и Чили около нос Хорн са били за-
бслежително редовни и още при първите си плавания
юзи барк се откроява като един от най-бързите за вре-
мето си товарни ветроходи. Първият рейс на „Падуа" е
от регистрационного му пристанище Хамбур! до Тал-
кахуано, Чили, за 87 денонощия. Обратною нътуване
oi Гал тал, Чили, до Делфзейл. Холандия, баркьт извър-
шва за 94 денонощия. Гези превъзходни резултаги са
били постигани с тежкия денонощен груд на екипажа по
маневрите с ветрилата и с желязната воля и умението
на капитана. В 1930 г. „Падуа" попала в силна буря
край нос Хорн, от която излиза без четирима отнсссни
от вълните матроси.
През 1932 г. „Падуа" е бил оставен на котва пора-
ди икономическага криза и свьрзаното с нея гежко фи-
нансово положение на неговия co6ci веник, който през
този период бива принуден да продадс повечето от
своите ветроходи, но с помощта на правитслствени до-
тации баркьт отново влиза в експлоатация под флага
на Лайеш. В началото на 30-те години разрастванего на
промишленото производство на нитрати прави нерента-
билно прснасянето на селитра и гуано от Чили и отто-
гава баркы плава предимно в австралийската зърнена
търговия, Всеки рейс на ветроходите по този маршрут
е представлявал едно околосветско плаване около нос
Добра Надежда и нос Хорн.
По тази линия „Падуа" отново проявява своите от-
личии ходови качества и през 1933 1934 г прави своя
рекорден рейс — 67 денонощия от Хамбур! до Порт
Линкълн. Южна Австралия В това забележително пла-
ване баркът става шампион сред Летящите „П" и със
своя рекорден денонощен проход от 351 мили, отбеля-
зап от пладне на 27 декември до пладне на 28 декември
1933 г., а също така ностига изключителния проход от
3123 мили за 11 денонощия През 1938 г. „Падуа" пре-
минава разстоянието от нос Лизард (най-южната точка
на Англия оттам обикновено се е отчитало времето
за рейсовете на големите ветроходи) до Корал, Чили,
за 61 денонощия само 6 денонощия повече от абсо-
люгния рекорд по тази линия, принадлежат на пегмач-
товия барк „Потоси" Своего последно океанско плава-
не като товарен ветроход „Падуа" извьршва през
1938 1939 I. под командуването на знаменития капи-
тан Рихард Венд, който от 1902 до 1908 i. е бил капитан
на огромния кораб с пълно стъкмяване „Пройсен",
сдинственият петмачтов ветроход с това стъкмяване,
който е построяван. „Падуа" напуска Бремен на 15 ок-
томври 1938 г и през Валпарайсо, Чили, достиг а Порг
Линкълн на 8 март 1939 г. Оттам корабът тры ва на 3
април с пълен товар зърно и пристига в Глазгоу, Шот-
ландия. на 8 юли след 93-дневен рейс.
По време на войната „Падуа" е използуван каго
спомагателна несамоходна баржа През януари 1946 г.
сыласни със споразуменията между съюзнициге от ан-
тифашистката коалиция баркьт е предаден на Съвет-
ския съюз в Свинемюнде, където е бил докарап с влекач
от Вилхелмсхафен проз Килския канал заедно с чет ири-
мачтовия барк „Комодор Йонесн" — сега „Седов". На
11 януари 1946 г в Свинемюнде на кораба за пръв пъг
е вдигнат съветският военноморски фла! и гогава той е
бил наречен на имею на големия руски мореплавател
Иван Федорович Крузенщерн (1770 1846), ръководил
първото руско околосветско плаване през 1803 1806 г.
„Крузенщерн” е бил включен в съсгава на отряда учеб
ни кораби на сьве!ския военноморски флот в Балтийско
морс Когато па пего за пръв път сс излита съветският
флаг, той се с намирал в напълно изоставсно състоянис
каго кораб. коню повече от тсс 1 години не с бил под-
дьржан. В първитеслсдвоснни години „Крузенщерн” не
извьршва рейсове поради многого остана ш от войната
минни полета в Бал тика, конто правяi района неприго-
ден и опасен за плаване с т олям ветроход без спомат ате-
тсн двигател. Въпреки гова благодарение па усилията
на । руна известии сьветски моряци, като II. С. Митро-
фанов. И Г. Шнейдер. II В Власов В И. Нечаев,
В Т Роев и др., баркът остава в строя каго учебен ко-
раб и през 50-тс години излиза в своите първи плавания
под съветски флат, като през този период обаче с нею
нс са извършвани дълги рейсове главно поради липсата
на спомагателен двигател.
През 1959- 1961 । „Крузенщерн” нреминава осно-
вен ремонт, при който на нет о са монтирани епомага-
телни двигатели, съвременни корабли системи и уст-
ройства и са обзаведени жилищни и учебни помещения
за курсантите. От 1961 г. ..Крузенщерн” се използува
от Хидро! рафска । а служба на военноморския флот на
СССР за научноизслсдоватслски плавания като одно-
временно с това на него продължава и учебната практи-
ка с курсанти oi сьветските военноморски учебни заве-
дения През същата т едина баркът излиза в своего пър-
во далечно плаване под сьветски флаг. През следватците
четири години „Крузенщсрн” заедно сьс „Седов” успеш-
но изпълнява оксанотрафски задачи по програмата на
Акадсмията на науките на Сьветския съюз н Атлантиче-
ский оксан. Карибско и Средиземно море.
След двадссеггодинша служба в сьветския военно-
морски флот, от 1965 г. баркът стана учебен кораб на
Министсрщвото на рибното стопанство на СССР с ре-
нте трационно пристанище Рига. Впоследствие регистра-
ционного му пристанище бе премесгено в Талин През
1968 1972 г. „Крузенщерн” бе подложен на основен
ремонт и модернизация в Кронщадския морски завод,
при което бе преустроен за обучение на кадри за сьвет-
ския риболовен флот. Тогава баркът придобива своя се-
гаитсн външен вид — стилнага бяла ивипа вьрчу черния
корпусе нарисувани на нея фалшиви орьдейни пор] и му
придана г изглсд на класически уинджемър (каю учебен
кораб на военноморския флот надводната част на кор-
пуса му е бича бяла). На носа сьс сгаринни славянски
буква е написано имего на кораба. коею сс съчстава с
носового украшение. На кърмата аналогично на „Се-
дов" с изобразен държавнияг герб на Сьветския съюз.
„Крузенщерн" има стоманен нитован корпус с две
непрекьснати палуби (дебелина на бордовата обшивка
15 18 мм), разделен със седом водонеироницаеми пре-
гради Палубите са покрити с дървен настил. По разме-
„Кру зенщерн1*
ри, устройство па корпуса и встрилно стъкмяване ..Кру-
зенщерн" е много подобен на „Седов", по между два!а
барка има и някои разлики. „Крузенщсрн" запазва своя
първопачалеи „триостровен" тип до модернизацията му
проз 1968 1972 г., когато юты и издигпатата палуба
в средня га част са били съсдипени. образувайки една
удьлжена ютова или лодъчна палуба, коя го започва от
кьрмата и стига на разстоянис 6 метра гад фокмачгата,
г, е. на „Кру зеншерп" гази палуба е по-дълга, отколко-
го на „Седов". Друга отличителна ncpia на „Крузсн-
щерп" спря.мо „Седов" с двувинтовото спо.магателно
задвижване, както и наличного на два странички кила
на корпуса за намаляване на напречното клатеис. „Кру-
зенщерн" има стоманен ниюван рангоут, каю сьответ-
ните конструктивпи елементи на трше мачти с право
стькмяване са идентичны. Едиакви са внеочините на
фокмач итта и първата и вторага гротмачта над водоли-
ния га. както и дължинитс на съотвстнитс реи. конто
(какю и при „Седов") са взаимозаменяеми между тези
мачги. Едиакви са и размерите на сьогве!ниге нрави
ветрила, с изключение па фока и първия и вторая грог
Общото тегло на рангоута, ветрилата и такелажа възли-
за на 200 гона. Баркы има максимално достиг нага до-
сега скорост под ветрила 16 възела.
„Крузспщсрп" поен 770 топа баласт, включително
270 тона воден баласг в двойного си дъно. Има две па-
лубни надо ройки на юта. в конто са разположени ра-
диорубка! а, основната и учебната щурмански рубки и
други помещения. За провеждане па занятия са обзаве-
дена две к.тасни помещения, всяко за по 25 човека, учеб-
на гцурманска рубка с навигационсн мостик и радиоклас
с учебна радиорубка. Курсант иге снят в 20 25-местни
кубриии, 70-члеИният постоянен екипаж и шестимата
преподаватели — в одноместны. двуместны и четири-
мсстни каюти. Има и съвремспно обзаведены общи по-
мещения — каюI компания, помещения за хранене. са-
ни гарни възли и др. Корабът е снабден с модерна ра-
дионавит ациопиа апаратура, включваша радиолока го-
ри, ехолот, радиопелентатор и друт и сьвремснни прибо-
ра Баркът се унравлява с двоен щурвал, разноложен на
открыто в кърмовата част на ютовата па туба. F.neKipoe-
нергията се осигурява от дизелгенератор с мощност
400 кВ г. При модернизацията през 1968 1972 г. па ко-
раба та пръв път бс монтиран електрически брашпил за
обслужване на двеге основни котви адмиралтейски
тип всяка с тегло по 3 т. Какго на всички класически
учебни ветроходи шииловетс и лебедкиге за обслужване
на ветрилата са с ръчно задвижване Аварийно-спаси-
гелните средства на барка включва i шест спасителни
лодки сьогвстно за 36, 51 и 55 човека всяка (по две от
вески тип) и 15 надувпи спасителни сала, всеки за по 10
човека. Корабът има най-високия к.тасификационсн
клас на Корабния рсгистър на СССР за неограничен
район на плаване
На „Крузенщерн" преминават начална практика
курсантите главно от корабоводителските специалности
на висшитс инженерии морски училища и сродните мо-
рсходни училища от системата на Министерството на
рибното стопанство в Ленинград, Рига, Калининград,
Галин, Лиепая, Клайпеда, Мурманск. Срсдната възраст
на курсантите е 18 години. Всеки учебен рейс продължа-
ва около два мессца и годишно на барка получава г
своя та пьрва морска закалка около 800 бъдещи моряци
от сьветския риболовен флот, конто впоследствие ире-
минават практика и на мотории учебни кораби
През пролегла на 1973 г. „Крузенщерн" извьрши
плаване около Европа от Рига до Севастопол. Същата
година баркът бе тържествено посрещнат в Хавана
През следващите години „Крузенщерн" триумфално
участвуваше н повече го юлеми международны прояви,
евързаыи с ветроходниге кораби. При своего първо
участие в Операция Сейл през 1974 г., която бе посветс-
на на 30-годишнината от възражданего на Полша, той
бе избран за флаг мански кораб на Операцията. След
нейното завършваиес тайно гласувапе на капитаните на
участвуващнте ветроходи. какго е прието в регламента
на съсгезанисто. на този съветски ветроход бе присьде-
на учреденага през сыцата година иреходна Голяма на-
града на бриганската Ветроходна учебна асоциация —
„Трофея! „Кып Сарк" за международно разбиратслст-
во", която прсдставлява изящен сребьрсн модсл на зна-
менития английски клипер „Къти Сарк" и се дава за
най-голям принос в укренвапе на дружбата между мла-
дите моряци от различите страни „Крузенщерн" стана
първият носител на това най-високо международно
морско отличие, което неговият екипаж спсчели със
свояга услужливост, госгоприемст во и високи моряшки
доброде гели.
През 1975 1 „Крузенщерн" все участие в междуна-
родпата среща на ветроходните кораби в Амстердам по
случай 700-годишнината от основаването на града, а
през следващата година в Операция Сейл-76 по мар-
шрута Плимут. Англия Нюпорт, САЩ. в която за-
воюва второ мясго по абсо.ткмно време в два от чети-
рите етапа на състезанието и чет в ьр го мясго в общото
класиранс В рсгатиге на Операция Сейл през 1978 и
1980 г. баркы също достойно защити честта на сьвет-
ския флаг. Досе!а негови капигани са били известииге
съветски моряци П К Власов. И. Г. Шнейдер, В А
Толмасов, А. Г Цуканов. Баркьт няколко ньги с пла-
вал от Балтийско до Черно море и е носе i ил десетки
чуждестранни пристанища, в конто неизменно е обект
на изключителен интерес. Така например само по време
на Операция Сейл-74 той прие на своите палуби повече
от 15 хиляди посетители До 1982 г. корабът е преминал
под сьветски флаг около 300 хил. мили и на нею са по-
лучили първата си морска закалка повече ог 12 хил. кур-
сан ти.
„ТОВАРИЩ"
Дьржава: Сыоэ на съветските социалистически репейники
Име: „Товарищ"'' (II) (бивш „Gorch Fock"')
Собственик'. Министерство на морским флот на СССР, Мо-
сква — Морекодно училище „Лейтенант Шмид**. Херсон
Регистрационно пристанище. Херсон
Година на построяване и корабоетроителница: 1433,
Blohm & Voss, Хамбур!. Германия
Ветрилно стькм.чване: барк, 23 не рила (10 прави ветрила), вет-
рилна плош 1857 м2, височина на мачтите нал во толннията:
фокмачта и тротмачта по 43,50 м, битанмачта 39,80 м, сто-
манен рангоут (освен стешите н бомбрамреи i е — дървени)
Вместимост’. 1392 б. р. I., 230 и. р. г., 1505 т. TIM
Водоизместване: 1350 т стандартно, 1760 т пълно
Дедуейт: 292 т
Корпус: стоманен (нитован), борова палуба
дължина с бушприта 82,10 м
дължина на корпуса 73,64 м
дължина между перпендикулярите 62,51 м
широчина максимална 12,02 м
тайне макенмално 5,23 м
височина на корпуса 7,55 м
Спомагателен двигател: дизел Skoda (произведен 19б5, монтн
ран 1968), 550 к. с., 1 нити, 7 выела
Екипаж'. 51 човека постоянен, 134 практиканти
Капитан: Владимир Павлович Полозов
Операция Сейл: 1974. 1976 г.
Предназначение: професионалеп учебен ветроход
.. Товарищ
Днешният ..Товарищ" е вторият сьветски учебен вшро-
ход. който носи това име. Той е досгоеи наследник на
славните традиции на най-големия довоснен съвстски
учебен ве1роход, чстаримачтовия барк „Товарищ"
(вместимост 2472 б. р. т., 30 ветрила с обща площ
3005 м'). Първият „Товарищ" е бил спуснат на вода с
името „Лаурист ьн" на 17 октомври 1892 г. в Белфаст от
реномирапата корабостроителница „Уоркман, Кларк &
Къмпани". Този внушителен стоманен товарен вет ро-
ход без спомагателен двигател е бил закупен в края на
1914 г. от руското прави гелство за използуване каго
военен транспорт между Англия и Мурманск, а през
1923' 1925 । е прсустроси в учебен вегроход на сьвст-
ския търговски флот и преименуван на „Товарищ".
Проз 1926—1927 г. четиримачтовият учебен барк
„Товарищ1 под командуването па легендарная капитан
Д. А. Лухманов извьршва своето знаменито учебно-го-
варно плаване до Аржентина и огтам обратно до Ле-
нин! рад— първия презокеански рейс на сьветски учебен
ветроход. Проз 1928 г. „Товарищ" е прехвърлен в Чер-
но море, където извьршва учебни плавания през следва-
шите години Нападенисто на Германия срещу Съвет-
ския съюз заварвл кораба в пристанището на Мариупол
(сега Жданов), кьдето в края на 1941 г. е бил погопсн
от окупатори тс.
Днешният барк с спуснат на вода на 3 май 1933 j
от известната корабостроителница „Блом & Фос" в
Хамбург, Германия, като заместник на трагично заги-
налия германски военноморски учебен барк „Ниобе"
(бнвш „Мортен Йенсен" построен в 1913 i.), който
па 26 юли 1932 г. пот ьва при внезапна буря със загуба-
та на 69 души, включително всичките 50 кадети иа бор-
да, и единствено капитаны му сс спасява. Новият барк,
който под името „Горх Фок" влиза в строя на 27 юни
1933 г., е бил построен специално като учебен вегроход
за германските военноморски сили в рам ките па aipe-
сивната хитлсристка военноморска програма.
До започването на Втората световна война „Горх
Фок" с постоянен екипаж 66 човека и 180 кадеги извьр-
шва учебни рейсове в Атлантическим океан. Северно и
Балтийско море. По време на война!а баркы плава ка-
то спомагателен кораб на хитлеристките военноморски
сили. ка ю за цел за през 1942 г. е бил сменен двигателят
му. Па 1 май 1945 г. корабът е бил нотопен край ТЦрал-
зупд от фаиатизирания му екипаж През 1948 I. баркът
е изваден oi съвстски спасителен екип от ЕПРОН и за-
каран в Росток, кьдето в корабостроителницата
„Нептун" е бил извьршен първоначален ремонт на кор-
пуса. След това корабът е бил премсстен в кораборе-
монтния завод вьв Висмар, кьдето в началото па
1949 г. започва по-патагъшната работа по възстановя-
ванего на корпуса, палубите, машинитс. обзавеждането
и ветрилното стькмяване. Ремонты па барка с една от
първите порьчки. изпълнени ог корабостроигслната
промишленост на ГДР.
На 15 юни 1950 г. над възстановения кораб за пръв
пьт се вдига съветският флат и той получава славною
име „Товарищ" в памсг па потопения през войната ие-
гов предшествсник. През есента па 1951 г. баркът при-
стига от Балтика в своето регистрационно пристанище
Херсон на Черно море, където е гържествено посрещнат
и предаден като учебен ветроход на Мореходною учи-
лище „Лейтенант Шмид", което е и нсговият ссгашен
собственик. „Товарищ" е първият голям съвстски уче-
бен ветроход. който влиза в строя след края на войната.
След няколко години плавания в Черно море „То-
варищ" през 1957—1958 г. под командуването на капи-
тан В. Василев извьршва своето първо далечно учебно
плаване по маршрута Одеса Порт Саид Ьомбай
Коломбо — Сингапур Джакарта-—Кейптаун — ост-
ров Света Елена — Дакар — Гибралтар — Одеса. В
гози забележигелен рейс, продължил почти седем месе-
ца. баркът прекоси Индийския и Атлантическия океан,
плава във водите на 14 морсга и II пролива На борда
му по врсме на това плаване получиха отлична подго-
товка 139 курсанти от Херсонскою и Ростовскою сред-
ни и Одеското и Ленинградскою висши мореходни учи-
лища. като по време иа рейса курсант и ie извьршиха и
редица самостоятелни ценни научни разработки в об-
лает га на корабоплаването.
С юзи рейс „Товарищ" се утвьрди каю кораб на
мира и дружба!а. а заедно с това и като голяма школа
за моряшко маис юре I во, каю достойно продължи тра-
диниите па своя легендарен предшественик в далечните
плавания и най-вечс в издигансто на морския престиж
на сьветския флаг чрез многобройните срещи с населе-
ние! о в различии ci рани. В това плаване при посеще-
ния! а му в различии чужди пристанища той е бил посе-
тсн oi над 15 хиляди души и от около 150 коресповден-
ти на средстваia за масона информация.
През 1967 -1968 г. „Товарищ" бе подложен на ос-
новен ремонт и модернизация, при коею сгарияг му
спомагателен двигател „МАП" (монтиран в 1942 г.) бе
заменен с „Шкода", а ветрилната му площ бе увеличена
от 1750 м? на 1857 м . Тотава на кораба бяха монтира-
ни съвременно навит ационно и учебно обзавеждане, се-
танпште му три дизелгенератора, допълнителни спаси-
телпи лодки, а съшо така бяха направени подобрения в
битовите условия.
„Товарищ" има стоманен двупалубен корпус нито-
ваиа конструкция с дебелина иа обшивката 10— 16 мм.
През 1980—1985 г. оригиналният тиков палубен нашил
бе постепенно заменен с боров. Има удължен ют и бак.
като продължение на конто има една надстройка в сред-
ната част на кораба на горната палуба. На юта на от-
криго са разположени щурвалы и щурманската рубка.
На долната палуба има четири кубрика за курсаитите,
които спят в легла (нс в хамаци), както е практиката на
всички големи сьветски учебни ветроходи За постоян-
ния екипаж са предназначени каюги в кърмовата и ноео-
вата част. Корабът има неограничен район на плаване
Неговата максимално достигната досега скорост под
ветрила е 15.5 възела.
11рез 70-те години „Товарищ" извърши няколко да-
лечни плавания, с които си спечели широка известное г
и авторитет сред между на родните морски среди През
1972 г. баркъг с курсанти от мореходни ie училища в
Одеса и Херсон итвърши учебно плаване до Балтимор,
кьдего взе участие в празнуванего на 175-годишнинага
ог спусканего на вода на знаменитая американски фре-
гат „Констс.пейшън". В многобройните си срещи с аме-
риканската общеегвеносг екипажът на „Товарищ" до-
стойно представи сьветския флаг и даде своя принос за
развитисто на съвстско-амсриканските отношения.
През 1974 г. „Товарищ" отбеляза своето първо
участие в Операция Сейл. Сензация предизвика негова-
га гриумфална победа в регатата с 10 часа преднина
пред заелия второто място барк „Горх Фок" на ФРГ, с
което съветският барк завоюва наградата за пай-бьрз
учебен ветроход като абсолютен победител в съсгеза-
нисто През 1975 i „Товарищ" участвува с успех в прсд-
ставителния Ветроходен фестивал в Лондон.
През 1976 г. при подготовката му за Операция
Ссйл-76 баркът бе ремонт иран и снабден с нов такелаж
и дакронови ветрила. Участието му в трите етапа на
голяма га трансатлантическа регата на Операцията с об-
Доварит'
ша дължина около 9 хил иди мили бе нов триумф на
съвстската ветроходна школа В трудни условия „Това-
рищ" спечели двата най-важни етапа на регатата
Плимут. Англия Канарските острови и оттам до Ьер-
мудскигс острови. с което та втори поредей път стана
победи тел на Операция Сейл каго най-бърз учебен вег-
роход в състезанието. И в този рейс, както и в регатата
през 1974 г., на барка плаваха курсант и от Одеското
висте инженерно морско училище, с конто вытреки на-
прежепието в състезанието се провеждаше обичайният
учебен процес на борда
Не ио-малко важен е и големият принос, конто еки-
пажът на „Товарищ" има за развитието па дружбата,
взаимного разбирагелеIво и сближението между мла-
дите моряци от ра зличните страни, което е една от т лав-
ните цели на Операция Сейл. Тази цел се реализира
между другото и С часгичен обмен на практикантите от
участ вуващнте учебни ветроходи от различии тс ст рани.
Така по време на Операция Сейл-76 на „Товарищ" пла-
ваха за определено време млади моряци от Великобри-
тания, Полша, Швеция. Норвегия, Дания. Италия. Ни-
дерландия, Поргуталия, Швейцария и ФРГ Освен гази
обмянгт по време на ретатата бяха осъществепи мною
взаимни посещения между екипажитс на „Товарищ" и
на учебни ветроходи от рсдица други страни За образ-
цовою провеждане на тази дейност екипаж ьт на съвет-
ския барк получи спсциалната благодарност па органи-
зационния комитет на регатата През август септемв-
ри 1977 г. „Товарищ" бе на приятслско посещение в
пристанишата на Гент и Осло.
Учебната програма на борда на „Товарищ" включ-
ва десетседмична практика за курсантите от корабово-
дителеките специалности от пьрви и втори курс на вис-
птите и средни учебни заведения кьм Министерството
на морския флот на СССР, каго при нея се набляга на
практического усвоявапе на всички основни умения,
нужни на моряка През пьрвите 10—12 дни се усвояват
операциите с ветрилата с подробно овладяване на тех-
ника та на безопасное! га при работа по мачтите, след
което корабы излиза в учебно плаване. Срсдната вьз-
расг на курсантите с 15 20 години. След завьршването
на пракгиката и полагане на изпиг ге получават своите
първи морски звания — ма г роси пьрви или втори клас
от търговския флот. До 1985 г. па барка са получили
първата си морска закалка над 8 хил. курсанти от 12
морсходни училища. Под съветски флат корабът е изми-
нал около 300 хил. мили и е посетил повече от 78 при-
занята в 40 страни. „Товарищ" иеведнъж с восставал
и пашите черноморски пристанища
„Товарищ"
„ЗАРЯ"
Държава: (ыоз на съветските социалистически републики
Име; „Заря"
Собственик; Лсниш радско oiделение на Институт пи земен
магнетизъ.м, ионосфера та и рал трост ранение нт на ра тиовълатмге
към Академията на наукиге на СССР, Ленин! рад
Регистрационно пристанище; Мурманск
До машно пристанище; Ленин! рад
Година на построяване и корабостроителтща; 1952,
Lflivateollisuus, Гурку, Финландия
Петри, то стъкмяване: |рнмачкова берму дека шхуна, 7 вед рила
(1 право вс।ри.то), ветрилна плот 576 м2. височина на мачтите
над кила: фокмачта 31.50 м, гротмачта 32 м, бизанмачта 27 м
(цели мачти); мач)н — немагнитна стомана, бушприт, iикове и
брнфокрея — дървени
В нести ноет; 333,50 б. р. т„ 70,40 н, р. г.
Водоизместване; 580 нразио, 640 г пьяно
Дедуейт: 74 г
Корпус: дьрвен (бор. ела и дьб), борона палуба
дължина с бмнпрнта 52,25 м
дължина на корпуса 43,9(1 м
дължина но горна га палуба 42,5(1 м
дължина между перпенднкулярнте 37,5(1 м
дължина но кила 33,(Ю м
широчина максимална 8,97 м
। азене .максимално 4,2(1 м
височина на корпуса 4,95 м
Нсмагнитната шхуна „Заря" днес е един от най-извест-
ните научпоизследоватслски кораби в света с изключи-
телния й принос в съвремснната океанография и по-спс-
циално в гео.магнитните изеледвания на Световния
океан. Кораб с такова предназначение трябва задъ.гжи-
телно да бъде немагнитен или в краен случай малко
магнитен, за да се изключи влияпието па „корабпото
желязо" върху магнитниге измервания, а също така да
може да извьршва дълги непрекъснати рейсове. По от-
ношение на тези изисквания дървенияг корпус и ветро-
ходното задвижване имат значигелни предимства, кон-
то много успешно са изиолзувани при създаването на
„Заря". В началото на 5()-те години вече бяха остарели
резултатите ог първите системни геомагнигни морски
изеледвания, проведени през 1906 1926 г. от амсрикан-
ските научноизеледователеки ветроходи „Галилей" и
„Карнеги", поради постоянно нротичащиге бавни изме-
нения на земною мат нитно поле. Тогава по инициатива
на директора на Института по земен мат нет из ьм профе-
сор Н В Пушков Академията на наукитс на СССР взе
решение за построяването на уникален научноизеледо-
вателски кораб — тримичговата ветроходно-моторна
немагнитна шхуна „Заря", коя го вече повече от три де-
сетилетия плава в служба на науката.
„Заря" е специално пос троена и съоръжена за мор-
ски геомагнитни изеледвания по поръчка на Съветския
съюз от корабостроителницата „Лайватсоллисуус" в
Турку. Финландия. Корабът е спуснат на вода в 1952 г.
и е завьршен през следвашата година, когато излиза в
своя пьрви научноизследователски рейс. Неговото
строителство е извършено под непосредственото на-
блюдение на доктора на физико-математическигс науки
професор Михаил Михайлович Иванов, който впос-
ледствие в продължение на много години е рьководил
експсдициите на „Заря" Тя е вторият научноизследова-
телски вет роходен кораб с това име в история та на ру-
ския и съветския флот. Пьрвата „Заря" е баркентина сьс
споматагелна парна машина, която през 1900 г. се от-
правя за изучаване на Новосибирските острови с орта-
Спомагателен двигател: дизел VEB SKL Magdeburg (произве-
ден 1961. мош Иран 1963), 300 к. с., 1 винт. 7,5 възела
Екипаж; 27 човека корабен екипаж, 9 човека научен персонал
Капитан: Нюр Иванович Киселев
Предназначение; научнойдследовагелски ветроход да апчаване
на темною матнипю поле
низирана от Петербург ската академия па науките арк-
тически експедиция под ръководството на Едуард Васи-
лиевич Тол (1858—1902).
„Заря” има еднопалубен корпус с полубак и полу-
ют. изработен от бор, каго отделни части от набора са
изработени от дьб. Въшпната бордова обшивка па ко-
раба има дсбслина 102 мм, палубата с с дсбслина
76 мм. Трнгс надстройки на торната палуба н щурман-
ската рубка на полуюта също са дървени. По размера и
обводи на корпуса „Заря" е еднаква с около 50-те почти
едно пиши дървени баркентини и гримачгови шхуни.
построени през този период от корабостроителницата
„Лайватсоллисуус" по поръчка на Съветския съюз за
използуване като учебни или крайбрежни товарни вст-
роходи. „Заря" с последният от гези кораби, който про-
дьлжава да сс намира в активна служба. За разлика от
обичайни ге дървени кораби обаче тази шхуна е пост рое-
на изцяло ог немат нигни материали всички мстални
части и закрепвания по корпуса са изработени от мед.
бронз и месииг. Корпусът под водолипията е обшит с
мссингови листове. а носовата част е подсилена със
здрава месингова оковка. От немагнитни сплави са из-
работени и частите на корабното обзавеждане — котвн.
брашпил. отоплителиата инсталация, и дори кухнен-
ският инвентар и ссрвизитс за хранене. Феромагнитни
материали има само в тези механизм» и прибери, без
конто нс може да плава нит о един сьвременен кораб
в електродвигателите, тлавния и спомагателен дизелов
двигател, грансформаторите, електропните апаратури и
т. н. Обаче общото количество такива материали на
„Заря" е дссстки пъти по-малко, отколкою на друтите
кораби, а освен това магнитоизмервателната апаратура
с макенмално отдалечена от главните феромагнитни
маси на кораба, поради което те практически не влияят
на ючносттц на геомагпитните измервания. Друга ха-
рактерна особсност на „Заря" с наличие!о на чегири ст-
ранични кила на корпуса за намаляване на напречного
люлсене. Корабът може да носи запаси от 32 т гориво,
Зб I пи теина вода и провизии за 30 денонощия. Досега
„Заря"
шхуната с прсмннаиала капитален ремонт през 1963
1964 Iпри коею е бит монтиран сегашният й спомага-
телен двигател.
Първоначално „Заря" е носела стькмяване на гри-
мамтова гафелна шхуна с изцяло дървен рангоут, с II
вс 1 рила с обща iijtoih 730 м . Поради монтирансто на
аитспа па йоносферпа станция проз 1955 г., която нс с
можела ла работ» при наличието на гафелните топсели,
както и поради сравнително трудного им обслужване ге
са били снети. През 1975 г. дървениге фок- и бизанмач-
ти. посети по една стента, бяха замспсни с цели мачт и
от спениална немагнитна стомана (гротмачгата с заме-
нена още по-рано) и гафелного стькмяване бе заменено
с берму дско. което е значи 1елно по- 1есно за обслужване
и с него може да се плава па по-остри курсове спрямо
вятъра. При преуст ройството в бермудски шхуна вет-
рилната площ на „Заря" бс намалена до 576 м1, коего
впоследствие бс компенсирано с употребата на дакроио-
ви ветрила, с което скоростта под ветрила бе увеличена
с 1— 1.5 вьзела. Докато при повечето съвременни учебни
ветроходи но-1рудните за обслужване гафелно и право
стъкмяване са предпочитани именно с учебна цел, при
един научнойзеледователеки ветроход като „Заря" ос-
новною съображение спрямо вегрилного стъкмяване е
ю да може да се обслужва от по-малко хора, за коею
бермудските ветрила имат предимство При сегашното
стькмяване на „Заря" послсдоватслното вдш анс на вст-
рилата може да се извършва само от 5 6 човека. Шху-
ната носи 80-тоней оловен баласт. Максимално достит-
нагага и досега скорост под ветрила е 7,2 вьзела,
„Заря" е снабдена с модерно радионавш ационно
обзавежданс. два жирокомпаса, електролаг, ехолот, ра-
дар, радиопелен! аюр и приемници за автоматичните
радионавш ационпи систем» „Дека" и „Лоран". Проз
30-годишната служба на кораба научною му обзавеж-
дане постоянно е обновявано с най-модерни прибери и
апарати Едновремештото измерване па чет ирите ком-
понент и на земною магнитно поле модула на векто-
ра на папрсгиатоетта, хоризонталната и вертикалнага
му сьставяща и матнитното отклонение, се извьршва
непрекьенато при движението на шхуната с автоматич-
но заиисване на резултатитс. За тази цел се използуват
ферозондови ядренопрецссионни и квантов» магнито-
метр». Научною обзавежданс с монтирано в две лабо-
ратории Тази. в която са разположени само чувстви-
ie.жите елементи на магнитометрите, се намира в носо-
Bai а чаш на шхуната, далеч от магнитните маси на дви-
гатслитс и елекгро! енераторите. Необходимого строго
определено положение в прост ранет вото на чувствител-
ните елементи на мат нит оме грите се оситурява от ста-
билизационни жироскопни систем», конто позволяват
извършването на измервания при креп на кораба до 30'.
Останалата част от научни те уреди. конто нс сс влияят
от магнитните маси. са разположени в лаборатория в
кърмовата часг.
През досегашната си служба „Заря" е извършвала
научноизследователски рейсове практически вьв всички
достытни за мирен.тавапе морета и океаии. тя е достига-
ла до 82' севсрна ширина и до 52° южна ширина. Кьм
1982 г. с нея са измерени компонент и ie на земного маг-
нитно поле на профили с обща дължина повече ог 324
хиляди мили (повече от 15 пьги дължинага на еквагора)
в Атлантический, Индийским и Тихия океан и в десетки
нрилежаши морета, вклточително и в Черно море. Само
между 1956 и 1969 г. „Заря" е била в плаване повече
от 80 мсссца. каю през този период взема най-активно
участие в провеждане го на Международна™ геофизиче-
ски т едина. Тогава са предприети и най-ттродьлжителни-
те експедиции на кораба в отдалечени и малко изучени
в магнитно отношение район» на Световния океан
15-месечна експедиция през 1957 1958 г., 10-месечни в
1959 и 1960 т., и няколко 8-месечни експедиции през
следващите години.
Основниге цели на експедициите на „Заря" са полу-
чавансто на изходни данни за съставяне на Магнитки
карт», отразяващи разпределениего на компонентите на
мат нитното поле на повърхността на Световния океан,
изучаване на бавниге изменения на матнитното поле и
на । сома! нит пите аномалии на океанскою дъно, уста-
новяване на обтциге закономерности на гяхного разпре-
деление и връзката им със строежа на морского дъно.
както и експсримснталното изеледване на нова магни-
тометричпа апаратура и усъвьрптепствуванс на методи-
те за измерване и обработка на резултатитс. В някои
рейсове също така са извършвани йоносферни наблюде-
ния и измервания на неутронната компонента на косми-
ческите лъчи при морского равнище, какго и гравимет-
рични измервания Изследванията на „Заря" позволиха
да сс уточнят по-рано сьсгавенитс морски маг ни гни
кар ги, । рептките в кои го се оказаха значи гелии. При съ-
сгавянего па нови магниты и карги редовно се използу-
ват резултатитс от експедициите на кораба, което има
за резултат подобряването на обслужването на морска-
та и въздушна навигация в световен мащаб Изучаване-
то на Mai ни i ни т е аномалии, свьрзани с особсностиге на
геолог ическия стросж на океанского дъно, има голимо
практическо значение за проучвапе на възможностите за
използуване на минералнитс ресурси на дъното на Све-
товния океан Резултатитс от плавания™ на „Заря"
имат значитедна научнопрактическа ценност, поради
коею ге получиха най-високо международно признание
Теш резултат» пос га ня i „Заря" сред най-знамснигите
научноизследователски кораби в света през последните
100 годин».
През 30-годишните си плавания „Заря" е посетила
повече oi 120 чуждестранни пристанища в над 50 стра-
ни, разположени на всички континенги. В много от тези
пристанища в Азия, Африка, Австралия и Океания шху-
ната с била иьрвият или един от първиге руски и сьвет-
ски кораби. Поче т ни гости на кораба са били министър-
председатели, губернатора кметове на т радоне, изгьк-
пати чуждестранни учен» и съветски космонавт». Нсго-
вите плавания имат голям принос в разширявансто на
международните научни връзки и за укрепването на
дружба га между народите. Много от експедициите на
„Заря" са извършени в рамките на сътрудничеството с
учени от други страни. Така например в двадесет и тре-
тий рейс на шхуната, извършен през лятото на 1982 г.
в севсрната част на Финския залив, взеха участие и уче-
ни от финландския Метеорологически институт. Кора-
бът се намира в добро техничсско състояние и се пред-
вижда по-нататъшното му използуване за изеледване на
магнитного поле на Земята в моретата край бреговете
на Европа и Африка.
„ЛЕНИНГРАД'*
Държава: Сьюз на съветските социалистически ре-публики
Име'. „Ленинград” (бнвш „Надежда”)
Собственик'. Цешрален яхтклуб на Ленин) радския областей съ-
вет на црофесионалннте съюзи, Ленин) рад, ншолтува се ог
Детско-юношескаia спорта ветроходна школа кьм яхтклтба
Регис трационно пристанище’. Ленинт рад
Година на построяване и корабостроителница: 1938, .... I ерма-
ния
Встрилно стъкмяване: двумачтова бермудска шхуна, 7 ветри-
ла, вет рилна нлош 245 м\ внеочина на мачтиг е нал кила: фок-
мачта 25,20 м, тротмачта 25,40 м (цели мачти), стоманен ран-
гоут
Водойлнестване: 200 т
Корпус: стоманен (ннтиван), стоманена палуба
дьлжина с бушприта 37,10 м
дължнна на корпуса 31,30 м
дължнна по орнат а палуба 26,00 м
дьлжина между перпендикулярнте 24,15 м
дь тжина по кила 20,00 м
широчина максималиа 6,60 м
га )ене максимално 2,80 м
дьлбочнна на трюма 2,30 м
Спомагателен двигател: дизел ЗД12-А1 (1978), 300 к, с.,
1 винт. 9 възела
Ькчпамс: 9 човека постоянен. 30 ираюиканли
Капитан: Иван Петрович Матвеев
Предназначение: детско-юношески учебен ве«роход
С добре организиранага си учебна програма двумачго-
ва га бермудска шхуна „Ленинград" представлява пенен
пример па учебен ветроход за нснрофесионално
обучение.
Този кораб с красив корпус и стремително оформен
клипереи носе построен през 1938 г. в Германия Мал-
ко с известно за пеговите ранни годили. От 1946 г. той
плава под сьветски флаг с името „Надежда4*. За сегаш-
ного си предназначение се използува ог 1962 г., когато
нсгов собственик става лениш раде к и ят Централен яхт-
клуб на Доброволното споргно общество „Труд" към
ВЦСПС — един от най-сгарите сьветски яхтклубовс (се-
га Централен яхтклуб кьм Ленинградский областей съ-
вст на професионалнитс съюзи ЛОСПС). Тогава шху-
ната става учебен вс1роход на основанага отце в 1946 г.
кьм този яхтклуб Ленишрадска ветроходна школа, коя-
то от септември 1977 г. е преусгроепа в сегашната
Дстско-юношсска спортиа ветроходна школа. Като уче-
бен ветроход на школата тя с била пренмепу вана от
„Надежда" на „Ленинград*4. След 1973 j поради неудо-
влетворително техническо състояние ветроходът бе вре-
менно спрян от плаване. През 1978 г. той бе подложен
на основен ремонт, при който му бяха монтирани съвре-
менно обзавеждане и cei ашният му спомагателен двига-
гел. През лятото на сьшата година обновената шхуна
извьрши своя първи учебен рейс след излизанего от ре-
монта с 25 възпитаници на школата до Талин за про-
веждатцата се гам XXX Международна балгийска вет-
роходна регата и огтогава гя извьршва рсдовпи учебни
рейсове.
„Ленинград" има еднопалубен нитован стоманен
корпус с дебелина на обшивката 6—10 мм и стоманена
палуба с дебелина 5 мм В палубпите надстройки са
разположени рулевага рубка, корабнага кухня и каюта-
та на капитана. Ветроходът носи постоянен баласт oi
бетон с маса 30 т. Характерна за ветрилното му стьк-
мяване е доста из гегленат а назад фокмачта и сьответно
значителната плош на носовиге ветрила. Неговата пай-
гол яма досега дост Игната скорост под ветрила е 12 вь-
зела.
„Ленинград" с флагманският кораб на учебната ях-
тена флотилия на Детско-юношеската спор)на ветро-
ходна школа към Централния яхтклуб на ЛОСПС. На
него извършват учебни плавания възпитаниците на
школата момчета и момичета на възраст от 12 до 16
години. Плаването за всички практиканти е безплатно,
като годипшите експлоатационни разходи на шхуната
се финансират от яхгклуба, ресиективно от ЛОСПС.
Навигационная) сезон на „Ленинград" продължава
от 15 май до I октомври, каго учебните плавания се
провеждат във Финская залив и Балтийско море. По
време на рейсовете възпитаниците на школата изучават
морска практика, навигация, лоция, морска сигнализа-
ция, управление на ветрила)а и други морски дисципли-
ни. Обичайните учебни плавания на шхуната продължа-
ва т по 25—30 деноношия всяко една значителна про-
дьлжитслност за непрофссионална подготовка, което
гарантира високо ниво на усвояванс на основните мо-
ряшки знания и практ ически умения. След завършване-
то на плаването пракгикантите получават свидетеле!во
за плавателен ценз. През ляг о го на 1983 г. шхуна га бе
наста от ленинградским Метеорологически институт за
извършване на научни измернания и наблюдения в Бал-
тийско море.
Капитан на учебната шхуна „Ленинт рад” е проел а-
веният ветеран на съветского ветроходство и герой ог
Отечествената война Иван Петрович Матвеев, конто
през ля го го на 1984 г. навърши своята 70-годишнина
Постъпил в яхгклуба иа ЛОСПС още в 1924 г , той е
учи тел и наставник на цели поколения сьветски ветро-
ходии На 22-годишпа възраст гой вече е капитан на то-
гавашната съветска учебна двумачтова гафелна шхуна
„Ганс" с водоизместване 250 т, а в 1940 г. става пър-
вия г съвстски яхтсмен, на който с присъдено почетното
звание заслужил майстор на спорта на СССР. Учрсдсна
е вет роходна награда „И, П. Матвеев", коя го всяка го-
дина се разшрава в сьветския клас килови яхги Лб
Лениш рад‘
„КАПИТАН МИРАНДА*
Държава: Уругвай
Име: „Capitan Miranda”
Собственик: Уругвайски военноморски сили
Базово пристанище: Монтевидео
Гнойна на постро.чване и корабостроителница: 1430, Sociedad
Espanola de Construccion Naval de Matagorda, Калис, Испания
Бетрилно стъкмяване: тримачтова берму дека шхуна. 9 ветри-
ла, ветрилна плош 1036 м2, височина на мачтите над палубата
32,50 м (еднакво високи цели мачги), рантоут от алуминнева
сплав
Водоизместване: 687 с i андарт но, 715 т пълно Корпус: стоманен (ниюван). дървена палуба дължина с бушнрига 60,45 м
дължина на корпуса 54,56 м
дължина между перпендикулярнте 44,75 м
шнрочина максимална 8,00 м
газснс максимално 3,60 м
дълбочнна на трюма 4.20 м
височина на корпуса 5.52 м
Спомагателен Овигате i: ди тел General Motors (1978), 8о0 к. с.,
I винт, 10.5 възела
Екипаж: 40 човека постоянен, 45 практиканти
Капитан, капитан де фратата (капитан III рант) Хозе Педро де
Соу та
Предназначение: професионален учебен ветриход
В ] одините след Първата световна война за целите на
професионалното ветроходно обучение в уругвайски ге
военноморски сили се с използувала означало като пла-
ващ. а впоследствие като стационарен учебен ветроход
тримачтовата гафелна шхуна „Аспиранте11 (1919 г., во-
донзместване 250 т), която в средата па 70-те години бе
отправена за нарязване.
През 1977 г. главною командуване на уруг вдйскн-
те военноморски сили реши да последва практиката на
повечето юлеми латиноамерикански морски страни, ка-
то възстанови традицията на нрофесионалною вегро-
ходно обучение във военноморския флот на страната и
ньведе използуването на голям учебен ветроход за
обучението на своите бъдеши офицерски кадри с влиза-
не1о в строя на преустроената тримачтова бсрмудска
шхуна „Капитан Миранда".
„Капитан Миранда" е построен през 1930 г. вьв
военно.морската корабостроителница в Кадис, Испания,
като хидрографски кораб на уругвайските военномор-
ски сили. Корабът е положен на стапел на 3 март
1930 г., пуснат на вода през юли и е завьршен на 28
декември същата година Корабът има двупалубен сто-
мансн корпус от клипсрен тип с нитована обшивка с де-
белина 9 мм Преди преустройството му в учебен вет-
роход „Капитан Миранда" е имал за главно задвижване
дизелов двигател, като е носел и спомагателно вегрилно
стъкмяване от бермудски тип на две ниски мачти и
бушприт с общо пет ветрила (заедно със стакселите).
Като хидро] рафски кораб на военноморските сили е
служил почти половин век за извършване на изеледва-
ния в уругвайски води.
През март 1977 — май 1978 г. в Монтевидео „Ка-
питан Миранда" бе основно ремонтиран. модернизиран
и преустроен в учебен ветроходен кораб на уругвайските
военноморски сили. На 11 май 1978 г корабът отново
влезе в строя с неговото ново предназначение. При пре-
устройството му вьгрешните помещения бяха преобо-
рудвани в жилншни и учебни помещения за кадегитс, а
също така старият му двигател „МАН" с 500 к. с. бе
заменен с нов дизел „Дженерьл Мотърс" с 800 к. с.
Корпусъг му бе боядисан в черно с една бяла ивица,
минаваща под горна га палуба. Корабът бе превьрнат в
съвременна бсрмудска шхуна с три цели мачги от яхтсн
тип (без стент и) Новияг рангоут на кораба е изцяло из-
работсн ог алуминиева сплав, 42-гонен баласт от бетон
и чугунени блокове придават на корпуса необходимата
усгойчивост. „Капитан Миранда" има максимално от-
бслязана досега скорост под ветрила 7 вьзела.
От построяването си досега корабът носи името на
капитан 1 ранг Франциско Пруденсио Миранда, уруг-
вайски морски офицер, който в края на миналия век из-
вършва първите хидрографски изеледвания в гази стра-
на. Носовою украшение на „Капиган Миранда" пред-
сгавлява изображение на сльнцето, което фигурира на
националния флаг на страната, заедно с изображението
на типичного урутвайско цвете ccibo.
„Капиган Миранда" извьршва ежегоднн учебни
рейсове с 20-годишните кадети от последния курс на
Военноморската академия в Монтевидео — бьдещи
офицери от военния и търговския флот на страната. Ко-
рабът посешава пристанища в различии райони на све-
та, но основнага част от плавания га му са в южноаме-
рикански води в рамките на сътрудничеството и взаим-
ните посещения между военноморските сили на лати-
ноамериканските страни. Постоянният екипаж на кора-
ба се състои от капитан, 8 офицери, 3 подофицери и 28
магроси.
Държава: Фезе pa. in а ре-публика Германия
Име: „Gorch Fock" (II)
Собственик: Германски федера.ши военноморски сили
Базово пристанище: Кил
Година на построяване и корабоетроите шица: 1958,
Blohm & Voss, Хамбур!, ФРГ, по проект на Wilhelm Suchting
Ветры iHo стъкмяване: барк, 23 ветрила (10 прави ветрила), вет-
рил на плот 1952 м\ внеочина на мач!Н1е над водолиния!а:
фокмачта и !ротмач1а — по 45,30 м, бизанмачта 40 м, пома-
нен рангоут
Водоизместване: 1760 г стандарт но. 1870 г пълно
В чести мост: 1499 б. р. т., 882 н. р. т., 1727 т. ТМ
Корпус: стоманен (ниюван/завареп), такова палуба
дьлжина с бушприта 89,32 м
дължнна на корпуса 81,26 м
дължнна между нервен дикул ярите 70,20 м
широчина максима тна 12,00 м
газене максимално 5.00 м
дълбочина на трюма 5,25 м
внеочина на корпуса 7.30 м
Спомагателен двигател: дизел М. A. N. (1958). 800 к. с., I винт
с про.менлнва стъпка, 10 възела
Екипаж: 80 човека постоянен, 160 практикант
Капитан: капитен цур зее (капитан I раш ) Петер Хенриксен
Никелс
Операция Сейл: 1960- 1984 г.
Предназначение: професионален учебен вегроход
„ГОРХ ФОК“
В края ла септември 1957 г. средствата за масова ин-
формация във всички морски страни прсдалоха една
трагична новина: на 21 септември 1957 г. на 600 мили
югозападно от Азореките острови се преобръша от ура-
।анон вятър и ногьва учебпо-товарният чегиримачтов
барк „Памир" на ФРГ, идващ с товар от 4000 т ечемик
от Буенос Айрес за Хамбург. От 86 намиращи се на бор-
да му кадеги и членове на екипажа се спасяват само
шесгима кадеги Повечсто от загипалитс са 16—20-го-
дишни младежи, извьршващи своето първо морско пла-
ване. Тази вест разтърси обществеността на ФРГ и има-
ще широко отражение сред морскитс кръговс в редица
други страни Във ФРГ бе обявен тридневен национален
траур. За успокояванс на общеез веного мнениееднотпи-
ния 1 с „Памир" учебно-товарен барк „Пасат" след за-
врьшането си на 8 декември същата година в Хамбург
от своя последен рейс бс изваден от активна служба и
по-късно запазен като музссн кораб в Травемюнде Така
завършиха своята кариера последните два големи то-
варни ветрохода за океански рейсове.
За по-на гат ьшното осиг уряване иа вегроходното
обучение на флотеките кадри на мясгого на „Памир" и
„Пасат" в забележително крагък срок — около една го-
дина след излизането им от активна служба, влезе в
„Горх Фок"
ci роя новият учебен барк „Горх Фок”, построен по по-
ръчка на военноморски ге сили на ФРГ от реномираната
хамбургска корабостроигелница „Блом & Фос”. Той
беше наречен на псевдонима на иемския поет маринист
Ханс Кинау, глашатай на германскага морска експан шя
в г одините преди Пьрвата световна война.
Корабът е спуснат на вода на 23 hbivct 1958 г. и
вдиза в сгроя на 17 декември сыцата година. „Горх
Фок" е петият от серияга еднотипни учебни баркове, по-
стросни от съща га корабостроителница. Почти напълно
еднакъв е по размори с американский „Игъл” и порту-
галския „Сагриш" и с с около 8 метра по-дълъг от съ-
ветския „Товарищ” и румънския „Мирча". Какю и ос-
таналите учебни баркове oi този тип. „Горх Фок" има
отличив ходови качества, още повече че при построява-
нсто му са използувани опитът и резултатитс от строи-
теле! вою и експлоатацията на еднотипните му кораби
Неювага достигната досега максимална скорост под
верила е 16 възела, но баркы има отбелитани и някол-
ко рекорда в преходит е под ветрила за едно денонощис.
В регатата през Атлантика па Операция Сейл-64 в
борба с норвежкия „Кристиан Радик" за наградата
Boston Teapot Trophy „Горх Фок" измина за 124 часа
1079 мили със средна скорост 8,7 възела. но чак през
1968 г. за отбелязан пай-голям денонощен прсход бар-
кы спечели тази награда, кояю се дава за най-добро
постижение на днешните наследници на клиперите ог
миналия век. През 1974 i „Г орх Фок", плавники с попъ-
тен 12-балов вятьр от Ламапш за Куксхафен, постигла
298 мили денонощен преход. Дот отава неговото най-
добро пос гижепие беше 296 мили за денонощие, нос i ш -
наю по време на неговото рекордно плаване в Северная
Атлаптик, когато за четири денонощия той изминава
1000 мили.
За разлика от предшест вувашите го баркове „Горх
Фок" има заварена, а не нитована обшивка на корпуса,
сьстояща се от стоманени пистоне с дебелина 8,5—
15 мм. Корпусът му с двупалубен с развита Носова и
кърмова надстройка. 370-тонен баласт му придава до-
статъчна устойчивост при си ген вятър На долната па-
луба са разположени две i олеми жилищни помещения
за каде ги ге с повече от 160 места, а общо на кораба има
жилищни помещения за 300 човека. Кадегиге спят на
койки (хамапи) Тяхната средна вьзраст е 20 години.
Носовата фигура на кораба представлява стилизирано
изображение на албагрос.
„Горх Фок" е един от най-модерно обзаведените съ-
временни учебни ветроходи. Средствата му за корабо-
водене и връзка включват модерна радионавигационна
апаратура и други уреди. Електроепергията па кораба
се осигурява от четири правотокови генератора по
60 кВг всеки Спомагателният двигател задвижва винт
с променлива стытка и може да осигури със запаси ге от
гориво далечина на плаване около 2000 мили. Особено
внимание с обърпато на осигуряването па барка със сь-
временни спасителни средства.
Всяка година от пролетта до есента „Горх Фок" из-
вьршва не по-малко от три учебни рейса. Обикновено
плава в Северно и Балтийско море, но е извършвал и
редица далечни плавания в Атлантика — до Канарски-
ге, Бермудскиге и Антилските острови, Съединениге
щати и др. До 1980 г. баркьт е изминал над 300 хил.
мили и на него са проминали практикага си повече от
7500 бъдещи морски офицери.
„Горх Фок" с ветроходът с най-много участия в
Операция Сейл. О г I960 до 1972 г. баркът под команду-
ването на капитан Ернст фон Витсепдорф успешно
учасгвуваше вьн всички ретати на Операцията и до тази
Юдина на грн ггьти бе победител в това състезание. спе-
челвайки наградата за най-бьрз вегроход. Освен това
до Операция Сейл-78 баркът на три пыи бе завоювал
в юрою място в регатите.
През 1972 г. Полша бе пьрвата социалистическа
страна, която взе участие в Операция Сейл с учебните
ветроходи „Дар Поможа" и „Завита Чарни". Тогава в
регатата от остров Уайт до Скагеп между „Горх Фок"
и „Дар Поможа" се разг оря една от най-оспорваните и
интересни борби, наблюдавани в това състезание. След
старта и при преминаване го на Ламанша „Дар Помо-
жа" успя да вземе една значителна предпина пред „Горх
Фок", кояю обаче бързо намаляваше при приближава-
нето на финала. В пеня на финиширането, 21 август, в
5,30 часа сутринта „Дар Поможа" продължаваше да бь-
дс лидер на тонката. но „Горх Фок" се намирапте само
на 3 мили и 91 кабелта зад кърмата на полския ветро-
ход. на който оставаха 21 мили до финалната линия
След два часа, когато „Дар Поможа" беше вече само на
5 мили от финала, „Горх Фок" беше скъсил разстояние-
то на 3 мили и 2 кабелта. В 8,24 ч су грин га „Дар Помо-
жа" пресече финалната линия при плаващия фар на Ска-
ген, а след по-малко от 5 минути линията бе премината
и от „Горх Фок", койго зае второто място в регагата.
В per а га г а на Операция Сейл-74 „Горх Фок" отно-
во зае второто място, изпреварен с около 10 часа от
съветския „Товарищ". В Операция Сейл-76 баркът спе-
чели третия етап от регатата (Бермудски острови —
Нюпорт, САЩ), но в общото класиране, в което победи-
тел отново бс „Товарищ", се оказа далеч назад.
За победага си в третия етап на регатата на Опера-
ция Сейл-76, който „Горх Фок" премина изцяло под вет-
рила. докато всички останали големи ветроходи поради
безветристо пристиг наха на финала със споматагелните
си двигатели, баркът спечели новоучредената американ-
ски купа „Наградата на пегте сестри". Тази сребьрна
купа е преходна и ще се разит рава и в бьдегце между
пегте еднотипни барка „Товарищ", „Игъл“, „Сагриш",
„Мирча" и „Горх Фок", за което е достатъчно в едно и
също състезание да участвуват най-малко три от тях.
В Операция Сейл-78 „Горх Фок" отново спечели
първото място в регатата и наградата за най-бьрз вет-
роход. „Горх Фок" се ползува с голяма иопулярност в
своята страна; изображенного на барка е отпечатано на
дессгмарковиге банкноти на ФРГ.
Днес „Горх Фок" се смята за един от най-успешно
конструираните съвременни учебни ветроходи и в близ-
ки те години може да се очаква построяването на нови
еднотипни на нею баркове През 60-те години вьв ФР1
се появиха официални съобгцения, че ще бъде построен
втори учебен кораб от този тип. В Белгия сыцесгвува
официален проект за построяването на еднотипен с
„Горх Фок" учебен ветроход за търговския флот като
наследник на известна!а белгийска учебна баркентина
„Меркатор", която от 1961 г. бе запазена като музсен
кораб
кабелт морски мярка за дължина, равна на 182,88 м
Държава: Федералиа ргпублика Германия
Име: „Nordwind44
Собственик: Германски федералнн военноморски сили, Военно-
морско училище „Мюрвик“, Фленсбург
Базово пристанище: Фленсбур!
Година на постро.чване и корабостроителница: 1944, Burmester
Yacht &. Bootswerft, Бремен-Бург, Германия
Ветрилна стъкччване: бермудски кеч, 4 ветрила, ветрилна
плот 180 м2, височина на мачтите над водолннията: гротмачта
24,65 м, бнзанмачта 17,45 м (цели мачти), дървен рангоут (бор)
Водоизместване: ПО i
Вместимост: 74,53 б. р. г., 26,23 н. р. г.
Корпус: дървен (тик и дъб), борова палуба
„НОРДВИНД44
дължина с бушприта 26,25 м
дължина на корпуса 24,29 м
дължина по горната палуба 21,48 м
дължина по водолнния1а 20,57 м
шнрочина максимална 6,39 м
। азене максимално 3,10 м
Спомагателен двигател: дизел Modag (1946), 137 к. с., I hhhi,
7.5 възела
Екипаж: 4 човека посюянен, 30 практиканти
Капитан: каин i ан-ленз енанз Удо Хьопнер
Предназначение: професнонален учебен ветроход
Днешният учебен ветроход на ФРГ „Нордвинд'1 („Севе-
рен вятър44) е спуснат на вода в 1944 г. от известната
яхтостроигелница „Бурместер44 в Бремен като един от
многого „военни риболовни кутери44 (Kriegs-Fischerei-
К utter — известии сьс съкратеното си наименование
К. F. К), строени в Германия през последний период на
Втората световна война. Тези кораби с дървсни или
композитни корпуси и стъкмяване на кеч традиционно
са били използувани от германските военноморски сили
като риболовни съдове в мирно време или когато воен-
ните условия са нозволявали. и като спомагателни пат-
рулни военни кораби. Друг днешен учебен ветроход от
юзи тип е полският „Хенрик Рутковски11, а също гака
три други еднотипни с „Нордвинд“ бивши „военни ри-
боловни кутери44 сега плават като частни яхти под фла-
га на ФРГ — „Корморан*4 с регистрациоино пристани-
ще Глюксбург и „Фреди44 и „Нордланд“ с per истрацион-
но пристанище Фленсбург. Поради военните условия
„Нордвинд“ не е бил завьршен до края на войната. Той
влиза в строя чак в 1946 г., когато е бил завьршен и
съорьжен със стъкмяване на бермудски кеч от яхтост-
роителницата „Бурместер44. От 1946 до 1956 г. „Норд-
винд44 служи ка го кораб на бреговата охрана и през този
период се е намирал в подчинение на Министерството
на вътрешните работи. След създаването на военномор-
ските сили на ФРГ в 1956 г „Нордвинд44 влиза в служба
като военноморски учебен ветроходен съд с базово при-
станище Кил. В 1973 г. базовою му пристанище е пре-
местено във Фленсбург и отгогава „Нордвинд" служи
като учебен ветроход на намиращото се там Военно-
морско училище „Мюрвик44. На кораба има места за 30
практиканти, като при по-продължителни рейсове тех-
ният брой се намалява до 12. Учебните му плавания се
извършват в западната част на Балтийско море и в тях
практикантите, чиято средна възраст е 20 години, пре-
минават практически обучение по морска служба и на-
вигация.
„Нордвинд44 има еднопалубен масивно построен
корпус с дъбов набор и обшивка от тик с дебелина
60 мм. Палубата му е изработена от бор и има дебели-
па 60 мм. В кърмовата част е разположена една палуб-
па надстройка. Баластът се състои от стоманени слитъ-
ци с маса 15 тона. Носи цели мачти от яхтен тип с крас-
ници. Досега е достигал най-голяма скорост иод ветри-
ла до 8 възела. Ветроходът се поддържа в първокласно
техническо състояние, без да са му правени изменения
по корпуса и ветрилното стъкмяване спрямо вида, кой-
то е имал при завършването му през 1946 г.
if г
Гн нт 'dopf
•ч
Държави: Федерална републнка Германия
Йме: „Grossherzogin Elisabeth’* (П) (бнвш „Ariadne”, бнвш „San
Antonio”, бивш „Santoni”, бнвш „Buddi”, бивп> „San Antonio”)
Собственик: Окры Везермарш (окръжни професионални учили-
ща), Браке, използува се оз Морскою професнонално училище,
Елсфлет, и дружествою „Учебен кораб „Гросхеришин Елнза-
бет” от Елсфлет"
Регистрационно пристанище: Елсфлет
Година на построяване и корабостроителница: 1909.
Scheepswerven Jan Smit, Албласердам. Нидерландия, но проект
на Poul Benzon
Ветрилна стъкмяване: тримачтова гафелна шхуна, 12 ветрила
(1 право ветрило), ветрилна площ 1000 м2, внеочина на |рогмач-
гата над водолиннята 38 м, долин мачти, бушприт, брифокрея,
гнкове и гафели — стоманени, стеши — дървени
Вместимост: 462 б. р. т., 217 и. р. т.
Дедуейт: 540 т (като товарен кораб)
Корпус: стоманен (нитован), тикова палуба
дьлжина с бушприта 6.1,70 м
дьлжина на корпуса 53,07 м
дьлжина между перпендикулярна 4б,20 м
широчина максималиа 8.28 м
газене максимално 3,53 м
дълбочина на трюма 3,76 м
Спомагателен двигател: дизел Caterpillar (1966), 400 к. с.,
1 винт, 8 выела
Екипаж: 11 човека посюякен, 45 практикант
Предназначение: професнонален учебен ветроход и кораб
интернат
„ГРОСХЕРЦОГИН ЕЛИЗАВЕТ”
Тримачтовага гафелна шхуна „Гросхерцогин Елизабег”
с един от днешните учебни ветроходи. чиято история е
типична и за много други оцслели до днес ветроходни
кораби-ветерани, които в наши дни започнаха своя вто-
ри живот, Тази шхуна с к. шеи ческа линия на корпуса е
била построена за корабособствепика Андреас Хамер-
шайн от Ротердам от корабостроителницата на Ян
Смит в Албласердам. Нидерландия. по проекг на ни-
дерландския корабен конструктор Поул Бензон. Кора-
бт.т е бил построен според правилата и под надзора на
Регистъра на Лойд га клас А1 и чак до 1955 г. е бил
поддържан според техничсските изисквания за този най-
висок класификационен клас. Шхуната е била заложена
па стапел на 17 април 1909 г., спуспата на вода па 19
август с имею „Сан Антонио11, и е била завършена па
11 септември същата година. Голяма новост в конструк-
цията на „Сап Антонио* с бил монтираният при по-
строяването му спомагателен дизелов двигател с мош-
ност 160 к. с. — само две години след първия в света
случай на поыавяне на спомагателен дизел на шведска-
та шхуна „Орион* в 19ц7 г. и три години преди пост-
рояванезо на „Зеландия” в 1912 г. — първия в света мо-
торен кораб с дизелов двигател като главен движигсл,
През следвашите десетилстия „Сан Ангонио” плава под
нидерлапдски флаг и извършва товарни рейсове до Ни-
тсрландска Гвиана (Суринам) и до пристанища в Север-
на и Западни Африка Този говарсн ветроход запазва
своето първоначално вегрилно стькмяване на тримач-
това гафелна шхуна с едно право ветрило на фокмачта-
га до 1938 г., когато в Ротердам му е бил монтиран нов
дизелов дви1 ател „Дойн" с мощност 330 к с. Тогава
ветрилното му стъкмяване с било силпо рсдуцирано и
впоследствие той плава вече като моторсн кораб
След 38-юдишна служба като товарен кораб под
нидерландски флаг, в 1947 г. „Сан Антонио4' е цродаден
в Швеция и проз същата година е прсименуван на „Бу-
ди". През следвапти ie 26 i одини той плава като шведски
товарен кораб и пре г гози период смсня три имена и
няколко собственици. В 1955 г. при норедната му про-
дажба той е преимепуван от „Буди" на „Сантопи". Ко-
рабьт с отпово продаден в 1957 г. и новия! му собстве-
ник вьзвръща неговото първоначално име „Сан Анто-
нио". В 1959 г. иегов собственик е Йохан X. Торсон от
Скилинге, който подарява на морская музей в този 1рад
оцелялата дотогава първоначална Носова фигура па ко-
раба. представляваща свети Антоний от Па дуа. В
1965 I. „Сан Антонио” е купен ог Кнут Вернер Санд-
берг ог малкото пристанище Ховенасет до Гьотеборг.
През 1966 г. догогавашният двигател на кораба, мои т-
раи в 1938 г., е заменен с двигател „Катсрпилар" с мощ-
ност 406 к. с., коню и ceia се намира на шхуната.
През следващите години „Сан Антонио" плава в
крайбрежния трафик в Балтийске и Северно море, пре-
возвайки нссрочни говари предимно между южнитс
шведски пристанища и Висмар вьв ФРГ. В духа на ста-
ра га скандинавски традиция екипажьг на кораба проз
този период се е съсзоял от члсновсте на семейство!о
на собст веника саммит гой е бил капитан на кораба,
синьг е изпьлнявал задължепията на палубен моряк,
майката е отговаряла за дизеловия двигател и кухня га,
а щурман е бил дядото През 1973 г. — послсдна в ка-
рисрата на „Сан Антонио" като товарен кораб, той оше
с извършвал рейсове за превозване на рани i ни блокове
до Кил-Холтенау, но състоянието му с било такова, чс в
близко време се е очаквала продажбата му за нарязване.
Между временно през 1973 г. тогава 28-г одишният капи-
гап Хартмут Пашбург от Хамбург. който още по време
на слсдването си е имал идея г а да придобие ветрохюд
га круизно-туристически плавания, след неколкомесечно
търсене в скандинавските пристанища на подходящ за
такова преустройство кораб попада на „Сан Антонио".
Така през октомври 1973 г. Хартмут Пашбург купува
бившата шхуна оз нейния шведски co6ciвеник
През 1973—1974 г. в Хамбург корабы бе подложен
на основен ремонт и преустройство в луксозно обзаве-
ден круизно-туристически ветроход. Тогава бе възстано-
вено и първоначалното му вегрилно стькмяване на три-
мачтова гафелна шхуна с едно право ветрило (брифок)
на фокмачтата. В кърмовата част бяха обзаведепи каю-
1и за I 1-членния постоянен екипаж, а в предишпия това-
рен трюм, имащ дължина 30 м, бяха направени 18 лук-
созни кабини за общо 45 пътници. На юрната палуба
бе добавена една дълга надстройка, в кояю бяха обзаве-
дени салон с площ 80 м , луксозен бар и друт и помеще-
ния Корабът бе снабдсн и с модерно битово, радиона-
виганиогшо и аварийпо-спасително обзавежданс. Па
расположение на пъгницитс имашс леководолазни, въ-
дичарски и ловни съорьжения, водни ски, малки i ребни
и ветроходни лодки и т. н. По време на плаването же-
лаешите имаха възможност да премипат курс по нави-
i ация и практическо вегроходство В 1974 г. следзавьр-
швансто на прсустройствого му корабът бе преимену-
ван па „Ариадне". Раз ходите по възегановяванего и
преусгройството на шхуната бяха финансирани от об-
рату ванот о за гази цел дружество, което бе и собстве-
ник на кораба.
На I май 1974 г. „Ариадне" под командуването на
капитан Хартмут Пашбург тры на oi Кил към Азорски-
тс острови в своя пьрви круизно-туристически рейс.
Проз следващите години шхуна га извьршваше туристи-
чески плавания в Карибско и Средиземно море, конто
обикновено заночваха от Кил. В периода на експлоата-
цията му като круизно-туристически ветроход „Ариад-
не" плаваше под панамски флаг с регистрациоино при-
станище Панама Сити, а неговият юридически собы ве-
ник бс гръцкият корабовладслсц Андреас И. Захариа-
сен.
През януари 1982 i „Ариадне" бе закупена от за-
падногерманския собственик на контейнеровози Хорст
Вернер Янсен от Елсф ier, който имаше за цел да я прс-
достави за използуване като кораб интернат и учебен
ветроход от выпиганиците на Морского професионал-
но училище в Елсфлег и Висшето морско училище в Ол-
денбур!. под1 отвянги кадри за т ьр! овския флот. Шхупа-
га бс закарана в Елсф ге г, кьдето от ав! усг 1982 i. запо-
чпа да служи за интернат на Морского профссионално
училище в този г рад, а също така проз лятото на сына та
година извърши и няколко плавания в Северно морс.
На 12 юни 1982 г. „Ариадне" бе прсимснувана на
„Гросхерцогин Елизабег" („Велика херцогиня Елиза-
бст") в памет на първия учебен ветроход на Съюза на
германските учебни кораби — корабът с пълно сгъкмя-
ване „Гросхерцогин Елизабет". посiроен в 1902 г. и
предаден като репарация на Франция в 1945 г
На 10 юни 1983 г. „Гросхерцогин Елизабег" стана
собственост на окрыа Везермарш, кьдето е разположен
Елсфлст. каго учебен ветроход и кораб интернат на про-
фссионалниге училища в гози окры. Той се стопанисва
oi Морского професионално училище в Елсфлет и об-
разу ваното за гази цел дружество „Учебен кораб „Грос-
херцогин Елизабег" от Елсфлст". Ветроходът извьршва
учебни рейсове с възпитаииците на морските учебни за-
ведения в окръга Везермарш, подготвящи се за служба
в гьр! овския флот. Освен това през училищниге вакан-
ции на него извьршват учебни плавания и ученици от
другш е професионални училища в окръга. Средната
вьзраст на Ирак гикантитс е 19 години. Koi аго не извьр-
шва учебни рейсове, шхуната се нзползува каго кораб
интернат за 45 ученици практиканти, кьм конто са нри-
дадени готвач и боцман. Районите на учебните плавания
на ветрохода са в Северно и Балтийске море През юли
1983 । той взе участие в Балтийского ветроходно учеб-
но състсзание по маршрута Травемюнде. ФРГ остров
Готланд — Карлскруна, Швеция
„Гросхерцогин Елизабет" има стоманен питован
корпус с издигнати бак и ют и открита торна палуба в
средната част. Дебелинага на бордовата му обшивка с
8 мм Стоманената горна палуба и палубите на бака и
юга са покрити с [икон настил с дебелина 70 мм На
юга има една надстройка, в която са разположени ру.ле-
ва 1 а рубка и навигационна га кабина. В цялата открига
средна часг на горната палуба има една дълга надстрой-
ка. продължаваща от фокмачтата до бизанмачтата. Ко-
рабът носи постоянен баласт с тегло 200 тона, сьстояш
се от камьни и железопыни релси. Досега е достигал
най-голяма скорост пол ветрила до 8 възела.
„ТУР ХЕЙЕРДАЛ"
Държави’. Федерална република Германия
Име'. „Thor Heyerdahl" (бивш „Minnow", бивш „Silke", бивш
„Marga Henning", бнвш „Tinka")
Собственик: Дружество за между наро,щи в рыки и сътрудни-
чество, Кил (Гюнтер Хофман, Пинеберт, и Детлеф Зойчек, Бре-
мен)
Регистрационно пристанище: Кнл
Година па построяване и корабостроителница: 1931,
Е. J. Smit & Zoon, Вестерброк. Нидерландия
Петри то стъкмяване: тримачгова марселна шхуна. 13 вел рила
(2 прави eeiрила), ветрилна плоил 631) м2, височина на мачтите
над водолннията: фокмачта 28 м, трогмачла 29 м, бнзанмачта
27 м. дървен рангоут
Вместимост: 213 б. р. ь, 118 н. р. г.
Водой зместване: 370 г
Дедуейт: 315 г (като товарен кораб)
Корпус: стоманен (ни тован/заварен), сi о манена палуба
дължина с бушприта 49,83 м
дължина на корпуса 42.00 м
дължина между перпендикулярнте 38,96 м
широчина максимална 6,56 м
। азене макенмално 2,40
дълбочина на трюма 2,60
S 2
Спомагателен двигател: дизел Deutz (1952), 215 к. с., I винт,
5,5 выела
Екипаж: 12 човека посюннен, 38 практикант
Предназначение: младежки учебен велроход
„Тур Хейерлал"
Тримачтовата марселна шхуна „Тур Хейердал1* с един
от корабите-ветерани, конто в наши дни бяха възстано-
вени и преустроени в учебни ветроходни кораби. Ветро-
ходът е бил заложен на стапел в 1930 г. и е бил спуснат
на вода с името „Тинка** и завьршен през 1931 г. от
корабостроителницата на Е Й. Смит <& Зоон във Вес-
терброк, Нидерландия В първоначалния си вид корабът
е представлявал ветроходно-могорна товарна шхуна,
която с плавала нс само в западносвропейския крайбре-
жен трафик, но с извъртпвала товарни рейсове и до Юж-
на Африка и пристанищат а в Карибско море. Вероятно
в 1939 г. нейното ветрилно стъкмяване е било махнато
и през следващите десетилезия „Тинка** е плавала каго
моторен товарен кораб. През 1951 1952 г. той е бил
подложен на основно преустройство, при което корпу-
сы му е бил удължен с 6,5 м. С това корабы придобива
сеташната си дължина и съответно голямото си съотно-
шение между дължина и ширина на корпуса. При това
преустройство е бил моитиран и сегашният му дизелов
двигател „Дойц“ с мощност 215 к. с.
В 1959 г. корабы е преименуван о г „Тинка** на
„Марга Хенннг**, а в 1965 г. с отново преименуван на
„Зилке**. С това име корабът плава в северноевропей-
с'кия крайбрежен трафик през следващите десстина го-
дини. Няма сигурни данни за собсгвенииите му и флаго-
вете, под коиго гой е плавал през всичките тези десеги-
летия В средата на 70-те години иегов собственик е бил
Хайнрих Шпек от Рендсбург, ФРГ, където по това време
е и регистрационного Му пристанище. Около 1976 г.
„Зилке** е продаден на американски собственик, който
то преименува на „Миноу“ и то ретистрира под панам-
ски флаг. Впоследствие за около година и половина ко-
рабът попала в ръцетс на кредитор и пакрая е обявен за
при нуди г ел на сьдебна продажба на търг от един хам-
бургски съд. Така през август 1979 г. ,.Миноу“ е купен
от електроинженера Гюнтер Хофман и 29-годишния
студент по икономика от Ьременския университет Де-
тлеф Зойчек. който има квалификация на капитан далеч-
но плаване и бе втори навигатор в скспсдицията на Зур
Хейердал с гръетиковия гребно-ветроходен съд „Тиг-
рис** през 1977 1978 г. Единственият друг участник в
наддаването при продажбата е бил един собственик на
предприятие за нарязване на стари кораби
Намерението на нови те собственици на кораба бс
да го възстановят и прсустроят в учебен ветроход за
непрофесионално младежко обучение, използувайки
опита си от плаванията на учебните ветроходи „Амфит-
рите** и „Албатрос**, принадлежащи на Германския
морски младежки съюз „Клипер**. Първоначално кора-
бьт е закаран в пристанището па Абенфлет, където е
основно почистсн с помощта на ученици от местного
училище Оттам на собствен ход с добре работещия си
стар двигател корабът се отправи в Кил, където в из-
вестната корабостроителница „Ховалдтсверке** бе под-
ложен на основно възстановяване и преустройство в
учебен вегроход. При това възстановяване и преуст-
ройство, коиго продь гжиха от август 1979 г. до май
1983 г., корабы бе приведен в отлично техничсско съ-
стояние, като бе извършен основен ремонт на корпуса
и всички корозирали листове от стоманената обшивка
бяха изцяло подменени. бе поставено двойне дъно и во-
донепроницаеми прег ради и бс извършено подсилване
на ребрага и стрингерите. Двата предишни товарни
трюма бяха преустроени в жилищни и битови помеще-
ния. Палубата бс подменена и бе издитната една надст-
ройка в средна та й част Бс монтирано и нового ветрил-
но стъкмяване на гримачтова марселна шхуна Корабът
бе снабден с три дизелгенератора и с модерно радиона-
вигационпо и аварийно-спасително обзавеждане.
След завършването прег май 1983 г. на възегановя-
ванего и преустроиството му възроденият ветроход бе
наречен на името на известния норвежки учен и пътс-
шественик Тур Хейер гал, каго признание за неговия го-
лям принос за развитисто на съвременните морско-ме-
трически изеледвания и на дружбата и разбиратслство-
то на хора га от различии сграни чрез организираните и
рьководени от него международни експедипии За сго-
панисването на ветрохода и провеждането гга учебнага
прог рама на борда му бе основано Дружсството за меж-
дународпи връзки и сотрудничество в Кил, където е и
нового регистрационно пристанище на кораба. В дей-
ността си тази организация се базира на идея г а за раз-
витие™ на контактите и разбирателствого между хора-
та от различии страни чрез морски плавания
През пролетта на 1983 г. „Тур Хейердал** тръгна
в своя пьрви учебен рейс в Балтийске море. Учебна га
прог рама на кораба предвижда плавания в Балтийске
море през литоте и вьв водите на Каиарските острови
и Карибско море през зимния сезон. След завьршването
на лептите учебни рейсове в Балтийске море на 28 ок-
гомври 1983 г. шхуната напуска Кил на път за Кариб-
ско море, кьдего през зимата и ранната пролет на
1983—1984 г редовно извършваше двуссдмични учебни
рейсове. През пролетта на 1984 г. ветроходът отново се
вьрна в Кил за провеждане на лет ния си учебен сезон в
Балтийске море. Основната част от постоянния екипаж
на кораба се състои ог доброволци, включително и ка-
нит аггите му, конто са професионални моряци. изпълня-
ващи задълженията си на борда без заплащане, за да
облекчават финансово учебната му програма и с това да
направят неговите плавания достъпни за повече млади
хора
„Тур Хейердал * има стоманен корпус, чияго ориги-
нална конструкция е нитована, дока го корпусните еле-
менти, постапени при вьзетаповяването му, са заварсни
Коргтусът му има о 1 Крига горна палуба в средната част,
издигнат бак и ют, където също на открито се намира
и щурвалът. Шхуната носи 150-тонен баласт, състоягп
се от бетон и стоманени плочи Досега е достиг ала най-
голяма скорост под ветрила до 9 възела
Ъ>ржава: Федерална републнка Германия
Име: „Outlaw" (бнвш ..Antonio Matutes". бнвш „Gala Millo")
Собственик: Дружество „Младежки кораб Корсар", Ьеверщед
(до Куксхафен)
Регистрационно пристанище'. Валета. Мал)а
]о иашно прис танище: Ку ксхафен
Година на построяване и корабостроителница: 1946, Astilleros
Naviera Mallorqu-na. Палма те Майорка, Испания
Ветрилна стькмяване: бригантина, 11 ветрнла (3 правн ветри-
ла), ветрилна плош 600 м*. внеочина на ipoiMauiaia над палу-
ба) а 21,30 м, дървен рангоут
Вместимост: 171,29 б. р. г., 141 н. р. т., 277 г. ГМ
Дедуейт: 183 i (каю товарен кораб)
Корпус: дървен (боров), борова палуба
„АУТЛОУ"
гьлжина с бушприта 39.60 м
дюжина на корпуса 33,50 м
дължнна между пернен тикулярите 29.90 м
широчина максималиа 8.03 м
т а тене максимално 3.20 м
внеочина па корпуса 4,10 м
Спомагателен двигател: дизел Deutz (1977), 200 к. с., 1 пинг,
6,5 възела
Екипаж: 10 човека постоянен, 16 практнкатпн
Капитан: Петер Шварц
Операции Сейл: 1980, 1982 I.
Предназначение: учебен ветроход за социално-педа) огическн це-
ли н младежко обучение
„Ауглоу" с предишною сн стъкмяване
на двумачтова стакселна шхуна 236
Учебната бригантина „Ауглоу44 е един от плаваниие в
наши дни представители на многобройните в близкого
минало испански товарни ветроходи. строени по мето-
дите на традиционного иснанско дървено корабострое-
нс. Тази бивша балеарска юварна шхуна с била слусна-
та на вода в 1946 г., но поради различии причини нейно-
то завършвапе и влизане в сксплоатаиия става чак в
1952 1. Корпусы и с масивно изработен от смолист ис-
пански бор Шхуната е построена от сгарата корабо-
строителница за дървени кораби в Палма де Майор-
ка — главния град на Балеарските острови, пристанище
с вековни и още живи традиции в местного корабост-
роене и корабоплаване с дървени товарни ветроходи.
Във врьзка с построяванего на гази шхуна е инте-
ресно да се отбележи сравнитслно малко известният
факт, чс когато в 1939 г. генерал Франко установява
своя военнофашистки режим, той издава един странен
декре! в типичен диктаторски стил. с който сс с поста-
новявало нредвид неотложна!а необходимое! от модер-
низация на испанската корабостроитслна промишле-
ност занапред всички новост роя щи се кораби в Испания
да се правят от стомана. Този такой се е намирал в пъл-
но противоречие с рсалните условия в местного испан-
ско корабостроепе и корабоплаване и обективно дейсг-
вувашите икономически фактори. Само малък брой от
многого местни корабостроителници за дьрвени кораби
са били в състояние да пре.минаг към стомансно кора-
бостроене и главният практически резултат ог юзи за-
кон се е изразил в повсеместного използуване на изоста-
вени корпуси на стари дьрвени кораби или дори само
на части от такива конструкции за „основно възстановя-
ване” или „основен ремонт41, г. е. за фактическо претю
строяванс на кораба. По този начин законът формално
не е бил нарушаван, тъй като той е забранявал стросжа
на нови дървени кораби. но в нет о не се е казвало нитцо
за ,.вьзстановяване“ на стари дървени корпуси Поради
гова е твьрде вероятно при построявапето на днепшия
„Аутлоу44 да е била използувана конструкцията на но-
ет ар дървен кораб.
Шхуната, която при построявапето и с била нарече-
на с традиционного иснанско корабно име „Кала Ми-
ло4', е представлявала типичен балеарски товарен eeipo-
ход сьс спомагателен дизелов двигател с мощност
120 к с., един от стотиците от този тип, които в начало-
то на 50-те години още са плавали в Средиземно море.
За повече от две десетилетия „Кала Мило44 плава в сре-
диземноморский говарен трафик, пренасяйки вино, мас-
лини. зехтин. орехи, плодове и други местни стоки. Към
средата на 60-те години неин собственик е извсстнняг
месген корабовладслец Абел Матутес от Ибиса, прию-
жател и на три други дървени товарни ветрохода —
„Кала Ламп’4, „Кала Мадрона44 и „Кала Туснг". През
този период pei истрационното пристанище на „Кала
Мило44 е Ибиса. Впослсдствие тя е преименувана с фа-
ми лното име „Антонио Матутес44. В 1974 г. Абел Мату-
гес продава шхуната на компанията „Овърсийс
Грампс44, регистрирана вьв Валета. Малта, за npeyci-
ройство и използуване като туристически ветроход.
През същата година „Антонио Матутес44 бе преимену-
ван със своею сегашно име „Аутлоу44 (английский екви-
валенг на „Хайдутин44) и нреминава под малтийски
флаг с регистрационно пристанище Валета. След пре-
устройство в двумачтова сгакселна шхуна с 8 ветрила в
продължение на около гри години ветроходът игвър-
шваше чаргърни туристически рейсове в Срсдизсмномо-
рието.
В 1977 I. „Аутлоу44 бе закупен от дружеството
„Младежки кораб Корсар44 от Бсверщед, ФРГ. за изпол-
зуване като учебен ветроход за педагогически работа с
млади правонарушители. За тази цел ветроходът бс ос-
новно преустроен, като при гова неговият предишен
спомагателен двигател от 120 к. с. бе заменен със се-
т линия му дизелов двигател „Дойц44 с мошност 200 к. с.
Като учебен вегроход „Аутлоу44 продължи да плава под
малтийски флаг с регистрационно пристанище Валета
Собственикьт на ветрохода — дружеството „Мла-
дежки кораб Корсар44, е обществена организация, която
бе основана в 1976 г. по инициатива иа психолога Мар-
тин Финк, ръководител на младежкото общежитие „Ос-
терпдорф44 в окръга Куксхафен, и на трупа психолози.
педагози, социолози и журналист и, занимаваши сс с
проблсмите на педагогическата работа с млади право-
нарушители. В дейността си дружеството изхожда от
убеждснисто. че обичайната практика на възпитателно-
поправигелните заведения за млади хора с противо-
общсствени прояви и правонарушения в мною случаи
нс дава добри резултати поради обстоятелывото, че
младежите ноначало са критично настроени кьм тези
институции, които чесго пъти ги пошавя! под действие-
то на формалин и неефсктивни методи за вьзпитателно-
псдатотическа работа. Поради това тази организация си
поставя за пел да бьде в помощ на такива млади хора
чрез включвансто им в учебно-педагогическите рейсове
с „Аутлоу44. Продължителното морско пътуване в една
свободна и неформална ат мосфера и работала на борда
ка го социално-терапевтично средство е едно начинание,
което досега е показало много добри резултати при
учебно-педагогическите рейсове на ветрохода. В трудна-
та началка фаза от дейността на дружеството, когаго е
имало големи разходи по закупуванего и нреустрой-
ствого на „Аутлоу44, то е получило финансова помощ от
Министерство™ по въпросите на ссмсйството на ФРГ
и от обшествеността и градските власти на Куксхафен.
Резултатитс от учебно-педагогическата програма па
борда на „Аутлоу44 получиха признание не само във
ФРГ, но и в други страни. В края на октомври 1983 г.
представители на дружеството „Младежки кораб Кор-
сар44 участвуваха в проведения в Квебек, Канада, симпо-
зиум по въпросите на използуването на учебни ветрохо-
ди за педагогически работа с млади правонарушители и
за учебно-тсрапевтични цели.
„Ауглоу44 има еднопалубен дьрвен корпус с издиг-
нат юг и две неголеми налубни надстройки, разположе-
ни сьответно зад фокмачт а та и гротмачтата. Жилищни-
ie и битови помещения на борда вк почва i 14 едномест-
ни и двуместни кабини, салон, който се използува и като
учебна стая, столова и други битови помещения По-
ст оянният екипаж се състои от капитан, двама помощ-
ник-капитани, които изпьлняват функциите на вахтеии
офицери, боцман, механик, чстири.ма педагози и лскар.
Корабът с сиабден с модерно радионавш ациопно, бито-
во и аварийно-спасително обзавеждане. Необходима га
елект роенергия на борда се осигурява от генератори за
220 и 24 волта. От лятото на 1978 г. „Аутлоу44 започна
да извьршва редовни учебни рейсове в Северно и Бал-
тийско море, а през следващите тодини бяха извършва-
ни учебни плавания в Средиземно море и във водите на
Канарските острови През 1980 г. „Аутлоу44 се състеза-
ваше в регатата на Операция Сейл по маршрута Кил —
Карлскруна Фрсдсриксхавьн Амстердам. Преди
участие™ му в Операция Сейл-82 ветроходът бе пре-
стъкмсн от двумачтова стакселна шхуна в бригантина с
три прави ветрила на фокмачтата.
„АМФИТРИТЕ*
Държааа: Федера, та репу блика Германин
Име: „Amphitrite* (бивш „I linemoa*)
Собственик'. Германски морски младежки съюз „Клипер",
Ахим (до Бремен)
Регистрациоино пристанище: Бремен
Година на постро.чване и корабостроителница: 1887,
Camper & Nicholsons, Госпорт, Великобритания
Ветрилно стъкмяване: тримачтова гафелна шхуна, 10 ветрила
(1 право ве1рило), ветрилна плош 546 м2, височина на мачтите
над водолннията: фокмачта и гротмачта — по 27.80 м. бизан-
мачта 26 м, фокмачта — стоманена, г рогмачта и бизанмачта —
дьрвени, стеши — алу миниева сплав
Вместимост: 110,84 б. р. г., 61,60 и. р. т., 170 т. ТМ
Корпус: дървен (тиков); тикова палуба
дължина с бушприта 42,40 м
дължина на корпуса 38,25 м
дължина между пернендикулярнте 29,30 М
п|нрочина максимална 5,72 м
। азене максимално 3,70 м
Спомагателни двигатели: 2 дизела Mercedes-Benz (1971),
440 к. с. (2x 220 к. с.), 2 винта, 10 възела
Екипаж: 5—6 човека постоянен, 23 практиканти
Операция Сейл: 1978, 1980 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
„Амфитрите*
На I юли 1973 г, една малка обществсна трупа вьв
ФРГ. сьс гояща се от они гни ветроходни и професионал-
ни моряци, основа Германски я морски младежки съюз
„Клипер", който по своята структура и дейност е по-
добен на британската Ветроходни учебна асоциация. Та-
зи обществсна организация си постави за цел непрофе-
сионалното обучение на борда на учебен ветроход на
младежи и девойки от ФРГ на възможно най-широка
социална основа Както е записано в устава на съюза,
друтата иегова основна задача е „чрез срешите и кон-
тактите по време на плаването да се насьрчава между-
народною сътрудничсство, толерантността във всички
области и разбирателствито между народите".
За организирани ге от сьтоза „Клипер" плавания ви-
наги има повече кандидати, отколкото е възможно да
бьдат приеги, поради което ге са предназначен!! изклю-
чително за младежи и девойки на възраст oi 16 до 25
години При подчертано прсдимство за младите хора в
тази възраст плаванията са достъпни понякога и за по-
възрастни, а сьщо и за непьлнолетни юноши и девойки
(нснавършили 16 години). за конто обаче се изисква пис-
мсно съгласие на родителите им. Обикновено плавания-
га са смесени с практиканти момчета и момичета
При определянето на практикантите кандидатите от
други страни имат равни шансовс и досега в учебните
плавания на Съюза са участвували младежи и девойки
от САЩ, Канада, Великобритания. Франция и Япония.
За участие в учебните рейсове не се изисква каквато и да
е предвари телна морска или встроходна подготовка
единствено тези практиканти. конто не умеят да плуват,
са длъжни да уведомят за това капитана преди започва-
него на рейса.
Започнал от скромно начало, за 10-годишпото си
сыцествуване съюзът „Клипер" си спечели висок об-
ществен авторитет и признание вьв ФРГ за своята по-
лезна вьзпитагелиа работа с младежта Сега гази орга-
низация има на разположение три учебни ветрохода с
общо 70 места за практиканти — тримачтовата гафелна
шхуна „Амфи григе", гафелния кеч „Сойте Деерн" (ТТ)
и тримачтовата марселна шхуна „Албатрос”, па конто
досега са плавали няколко хиляди младежи и девойки.
Цятата тази мащабна дейност се извършва на чисто об-
ществени начала от мнотобройните доброволки сътруд-
нлци на Съюза сред неговия персонал няма пито едно
лице, което да получава заплата или друга материална
облага за работала си в ор!анизания1а Разходитс за
учебната програма се финансират от доброволни помо-
щи и преди всичко от годипшиге членски вноски на чле-
новстс на организацията, конто заедно с таксите за пла-
ване сс употребяват единствено за покриване на текущи-
те експлоатационни разходи на ветроходиie и за под-
дьржапето им в добро техничсско състояние. Постоян-
ните екипажи на трите ветрохода изцяло сс комплскту-
ваг от висококвалифицирани професионални моряци,
конто по собствено желание служат на гези кораби по
време на годишпите си отпуски без каквото и да е запла-
щане, за да облекчат финансово организацията. Така
таксите за плаванията се поддържат на възможного
най-ниско равнище. за да бъдат достъпни за но-юлям
брой младежи и девойки Досега капитали на трите вет-
рохода са били редица известии професионални моряци,
сред конто и двама бивши капитани на учебния барк
„Горх Фок".
Доколкото участие го на професионални морски
ища - доброволни. е възможно само в рамкитс на го-
дигпниге им отпуски, ветроходите на съюза „Клипер"
плаваг с един и същ постоянен екипаж в не повече от
един или два учебни рейса, което от своя страна предпо-
iai а отлична организация и експедитивност при при-
емансто и предавансто на корабите между новия и ста-
рия екипаж. Постоянният екипаж на всеки от вегрохо-
дитс сс състои от капишн, двама или трима помошник-
капитани, койю командуваг вахтите, машинист и гот-
вач. Както при всички младежки ветроходи с добре ор-
ганизирана учебна програма основният принцип е „Ня-
ма пътници на борда!", т. е. вески практикант е равен
между равни в отговорноститс си при плаването. Це-
лият личен състав на борда, с исключение само на гот-
вача и машиниста, е разделен на обичайните три вахти
с по две 4-часови дежурства за денонощието (при двама
помощник-капитани командуването на едната вахта сс
поема от капитана).
Учебните рейсове са с продължителност ог една до
три седмици и обикновено започват и завьршват в Кил
или Травемюнде (Травемюнде е и иристанището, кьде-
то зимуват ветроходите на Сьюза). Всяко плаване за-
почва в сьбога между 10 и 14 часа и завършва в петък
су 1 ринга, т. с. само около едно денонощие на всеки рейс
се губи за зареждаие на корабите с припаси и за смяна
на постоянния екипаж и практикантите. В началото на
вески рейс най-малко половин лен преминава в запозна-
ване на практикант иге с мерките за сигурност срсщу нс-
щастни случаи, с корабното разписанис и разпредслс-
пието им по вахти. При плаването се разлита преди
всичко на съзнателната дисциплина на практикантите и
ако това наистина дава отлични резултати. то е и пора-
ди осьзнаванего от 1ях, че професиопалните моряци от
постоянния екипаж. чиито нареждания те грябва да из-
пълняват, са хора, коиго доброволно и без заплащане
са пожертвували годишниге си отпуски. за да направят
тези учебни плавания достъпни за по-голям брой младе-
жи. Няма предварително фиксиран маршрут за учебни-
те плавания — той се определя от капитана според ат-
мосфсрнитс условия и вятъра. Поначало спомагателни-
тс двигатели на корабите се използуват само когато то-
ва е абсолютно необходимо — при пълно безветрие,
мыла, влизане и излизане от пристанища и т. н. Райо-
ните на плаване на трите ветрохода са в Балтийске и
Северно море със спирапия предимно в норвежки, швед-
ски и датски ирис 1 ангина и посещения на различии ост-
рови в юзи район. „Сойте Деерн" досега е извършвал
плавания и в Атлантика на юг до Канарскитс острови
Къдсто има вьзможност, при спираггияга се правят и
лагери на брега.
И григе учебни ветрохода на съюза „Клипер" са
снабдени с модерно радионавиганиопно обзавежданс,
както и с дизелгенератори. необходимы ге аварийно-спа-
сителни средства и др. Освен спалниге помещения на
всеки кораб има салон за хранено и за прскарванс на
свободною време, както и всички нсобходими санитар-
но-битови помещения, модерно елекгрическо кухненско
обзавежданс и т. н
Тримач т она га гафелна шхуна „Амфитрите" е пьр-
вия । учебен ветроход, нрилобит ог Германская морски
младежки съюз „Клипер". Тази шхуна, която скоро гце
навърши своя га 100-го дишнина, днес с един от най-сга-
рите ветроходи в активна служба. „Амфитрите" обаче е
забележителен не само и не толкова с почти столетната
си активна карисра той е един ог най-прекрасните
запазени образци на класическите големи ветроходни
яхти от късната викторианска споха. Ветроходът с по-
строен през 1887 г. от известната британска яхюсгрои-
гелница „Кемпър & Никълсънс" в началния период от
съществуването па фирмага и представляла един от
нейните ранни яхгени шедьоври. Гози чистокръвен
„морски състезазелен кон" е бил конструиран и пост-
роен като яхта на полковник Макгрет ьр При спускане-
то на вода яхтата получава името „Хинемоа". Първона-
чално тя е била стъкмена като двумачтова гафелна шху-
на с ветрилна плош около 600 м\ Нейният дълъг. тесен
и дълбоко газещ класически клиперен корпус има харак-
терны ге за този тип ветроходи източени обводи. Цслият
кораб е масивно построен от специално подбирано ти-
ково дърво не с чудно, че и днес корпусът му сс нами-
ра в превъзходно състояние. (Тикьт, който расте единст-
вено в Южна Азия, наред с висококачествения англий-
ски дъб е най-високо цененияг материал в дървеното
корабостроене поради изключигелната му твърдост,
якост и устойчивост срещу изгниване и прояждане Въ-
преки много високата му пена той и днес е най-предпо-
читапият материал по-специално за дьрвени палубни
настилы на ветроходни съдове.)
Почти осем десетилетия юзи великолепен ветроход
плава каю частна яхга на британски аристократы. Око-
ло 1892 г. полковник Макгрегър продава „Хинемоа" на
граф Харуд и по сыцого време яхтата е преименувана
със своего ссгашно име „Амфитрите" (съпругата на По-
сейдон в грьцкага митология). Около 1930 г. неин
собственик става граф Аран, който я прсусгройва о г
двумачтова гафелна шхуна в баркентина с четири права
ветрила па фокмач таг а и обща ветрилна площ 765 м
Периодът след Втората световна война бележи края
на използуването на повсчсто от голсмите частни ветро-
ходни яхти във викториански стил, пене що се о глася
до Великобритания, поради промененото данъчно зако-
нодатслство. налагащо много големи данъци на прите-
жателите на такива съдове, и поради рязкото поскыгва-
не на работ наг а ръка, необходима за немал кия екипаж
на подобии луксозни час г ни ветроходи.
Така през ноември 1965 г. граф Аран продава „Ам-
фитрите" на шведския милиопер Ханс Остерман, който
я нзползува каго частна яхта само няколко години. Ко-
гаю и в Швеция прссата на даньциге за такива съдове
се за । яг а доста, в 1969 г Ханс Остерман продава ветро-
хода на францу тина Франсоа Спора Около една година
„Амфитрите" плава под фрснски флаг като чартърен ту-
ристическо-учебен ветроход в Средиземно море с база
в Норт Г'римо на провансалското крайбрежие. През
1970 г. ветроходы е купен от богатия пригежатет на
клапипи Хорст Крумке. Тогава корабът прсминава под
флага гга ФРГ' и негово регистрациоино пристанище ста-
ва Кил.
13 1971 г. Хорст Крумке основава корабоплава гел-
ио го дружество „Амфитрите", което да се занимава с
експлоатапияга на ветрохода г давно за филмова работа
и каю луксозен чаргьрен кораб. През 1971 1972 г.
баркентината е подложена на основой ремонт и прсуст-
ройсгво вг.в воепноморската корабостроителница в Ту-
лон и след това в Травемюнде, при коего нейното вы-
решно обзавежданс е било изцяло подновено по най-
луксозните стандарти, били са монтирапи сегашните
спомагателни двигатели и модерни радионавш ационни
прибори и корабни системы — климатична инсталация.
електрическо отопление, телефония мрежа, снабдителна
система за тонна и студена вода вьв всички каюти, на-
пълно авгома г изирано кухненско и друго битово обза-
вежданс и г н. След преустройството кораб ьт с имал
постоянен екипаж от 10 човека.
След излизането о г ремонт „Амфитрите" с наст за
филмова работа и н Среди земномористо с него са засве-
ти два филма каго „Мери Целесте" вьв филма „Тай-
на г а на „Мери Целесте"" и каго „Ниобе" в серийния
филм „Граф Лукнер". След завьршвапето на тази рабо-
та обаче „Амфитрите" е изоставси без поддържане по-
ради липса на други ангажименти. като по юва време
корабът осгава без фокмачта
Проз септември 1974 т Герма пеки ят морски мла-
дежки сьюз „Клипер" успява да събсрс средства за из-
плащането на половината от цената на изоставения ко-
раб, а през следващата година го закупува напьлно.
През 1975 г в корабостроителницата „Хапаг-Лойд" в
Бремерхафен „Амфитрите" преминава осповен ремонт
и преустройство в учебен ветроход на Съюза „Клипер"
При това преустройство на кораба е поставсна нова
фокмачта и той е прсстъкмсн от баркентина в своето
ссгашно ветрилно стъкмяване на тримачтова гафелна
шхуна с едно право ветрило (брифок) на фокмачтата.
„Амфитрите" има едпопалубен тиков корпус с дебе-
лина на бордовага вышита обшивка 80 мм и тикова па-
луба с дебелина 65 мм. Двете палубни надстройки също
са изработени изпяло от гиково дърво Носи чугунен
постоянен баласт с маса 30 гона. Като учебен ветроход
досега е достигал максимална скорост под ветрила до
10 възела. При преустройството в учебен ветроход над-
водната част па корпуса, която дотогава винат и е била
боядисвана предимно в бяло, е оставена с естествения
ивят на тиково дърво, което придана на кораба особсна
красота.
„С'ОИТЕ ДЕЕРН"
Държава: Федерална република Германия
Име’. „Scute Deem" (II) (бивш „Хоопа Dan", бивш ,.Ha\et")
Собственик'. Съюз на германски ге учебни кораби и Фондация за
учебни кораби, Олденбург, използува се от Германский морски
младежки съюз „Клипер", Ахим (до Бремен)
Регистрационно пристанище'. Олденбург
Домашно пристанище: Бремен
Година на построяване и корабостроителница: 1939, J. Ring
Andersen, Свендборг, Дания
Ветрилна стъкмяване: гафелей кеч, 8 ветрила, ветрилна площ
350 м2, нисочнна на мачтите над нодолиннята: роз мачта 29 м,
бизанмачт 21 м, дърнен ранту г
В чести мост: 105,36 б. р. г., 25,72 к. р. т„ 187 г. ТМ
Корпус: дървен (дъбов), дъззова палуба
дължнна с б у tun ри 1 а .16,20 м
дължина на корпуса 29,90 м
дьлжина между перпендикуляр»ie 26,25 м
широчина максимална 7,15 м
г азене максималю 3,40 м
Спомагателен двигател: дизел В. & W. Alpha (1961), 165 к. с.,
I винт, 7 выела
Екипаж- 5 човека постоянен, 25 практикант
Операция Сейл: 1972, 1974, 1978. 1980 г.
Предназначение: млалежки учебен ветроход
Учебният гафелен кеч „Сойге Деерн" е построен през
1939 г. от знаменит а та датска корабостроителница на
Дж. Ринг Андерсен в Свендборг като товарния галеас
„Ханет". Около десет години този да теки ветроход пла-
ва в търговския трафик в Балтийске и Северно море,
пренасяйки разнообразии говари. След войната „Хавет"
е закупен от известна!а дагска корабна компания на
Д. Лаурит сен от Копенхаген (собственик на сегашния
учебен ветроход „Лила Дан"), която решава да го пре-
устрои в учебен ветроход за подготовка на кадри за ко-
рабите на компанията. В 1948 г. корабът започва служ-
бата си като учебен ветроход под своего ново име
„Ноона Дан“.
През 1961 г. „Ноона Дан" извьршва научнойзеле-
дователска експсдиция до Соломоновиге острови и
Австралия, ортапизирана от Датския геофизически
институт. Скоро след завръшането от това плаване вет-
роходът е съвместно закупен от двете организации вьв
ФРГ за подготовка на кадри за търювекия флот — Сь-
юза на германските учебни кораби и Фондацията за
учебни кораби, конто оттогава са негови собственици
Тези организации основно ремонтират и отново прсуст-
рояват кораба като учебен ветроход със сеташното му
стъкмяване на гафелен кеч. При това преустройство на
кораба е монтирано модерно радионавит ационно обза-
веждане. включващо радиостанции, радиопеленгатор,
ехолот, приемник за радионавит ационна система „Де-
ка“ и радар Под флата на ФРГ корабът е преименуван
на „Сойте Деерн" (означавашо „Сладко момиче" на се-
верногермански диалек г) в памег на едноименния гер-
мански учебно-товарен барк, сега запазен като музеен
ветроход към Музея на германского корабоплаване в
Бремерхафен. Оттогава регистрационного пристанище
на „Сойте Деерн" е Олденбург, което е традиционно за
всички кораби, принадлежаши на Съюза на германските
учебни кораби
На 22 юли 1964 г. „Сойге Деерн" официално влиза
в строя като учебен ветроход и през следващите дссет
години извьршва редовни учебни рейсове през летния
сезон oi Травемюнде до запаяна та част на Балтийске
море, каго зимните месеци прекарва в Бремен През го-
зи период неговият личен състав с от 8 човека постоянен
екипаж, 2 инсгруктори и по 24 практиканти от морските
учебни заведения в Бремен, Бремерхафен, Елсфлст,
Хамбург, Леер и Любек, подготвящи кадри за тьрюв-
ския флот.
През 1973 г. новооснованияг Германски морски
младежки съюз „Клипер" наема ветрохода от неговите
собственици и гака „Сойте Деерн" става пьрвия г кораб,
на който Сьюзы реализира своята програма за непро-
фесионално младежко обучение. Оттогава този гафелен
кеч плава изцяло за нуждиге на съюза „Клипер", който
го е наел при „нулева тарифа" (т. е. практически без за-
плащане) от неговите собственици, конто по гози начин
подпомагат развитието на непрофесионалното морско
обучение в страната.
„Сойте Деерн" има масивсн дъбов корпус с дебели-
на на вьншната бордова обшивка 100 мм. Горната па-
луба с дебелина 80 мм също е изработена от дъб В две-
те палубни надстройки са разположени кухнята, сани-
тарии възли и навнгационна каюта, като над кьрмовага
надстройка има навигациоиен мостик Корабът носи 30-
тонсн постоянен баласт от чугунени слитъци В периода
на експлоагацияга му като младежки учебен кораб е до-
стигал най-голяма скорост под ветрила до 8 възела. Ке-
чьт успешно се състезаваше в Балтийското ветроходно
учебно състезание през 1983 г.
„Сонте Деерн'4
Държава: Феде рал на република Германия
Име: „Albatros" (бивш „Esther Lohse", бнвш „Iris Thy“, бнвш
„Dagmar Larsen")
Собственик: Германски морски младежки съюз „Клипер”,
Ахим (до Бремен)
Регистрационно пристанище: Бремен
Години на построяване и корабостроителница. 1942, R. Brink
Christensen, Хобро, Данни
Ветрилно стъкмяване: тримачтова марселна шхуна, 11 ветрила
(2 прави ветрила), ветрилна площ 380 м2, внеочина на гротмач-
raia над водолиннята 28,50 м, дървен рашоут
В местимост: 102,02 б. р. т., 58 н. р. г,
Дедуейт: 162 т (като товарен кораб)
Корпус: дървен (дьбов), борова палуба
„АЛБАТРОС"
дължнна с бушприта 35,60 м
дължина на корпуса 28,30 м
дължнна между нерпендикулярите 24,42 м
широчина максималиа 6,90 м
азене максимално 3,40 м
Спомагателен двигател: дизел В. & W. Alpha (1956), 150 к. с.,
1 винт, 7 възела
Екипаж: 5 човека постоянен. 22 практиканти
Операция Сейл: 1980 г.
Предназначение: младежки учебен вегроход
Тримачювата марселна шхуна „Албатрос" е един от
многого бивши балтийски товарни ветроходи със здра-
ви дъбови корпуси, които и днес продължават да се на-
мират в активна служба Корабът е построен през
1942 г. в Хобро, Дания, по поръчка на местната моряш-
ка фамилия Ларсен като товарния i алеас „Дагмар Лар-
сен". Неговият товарен трюм с дължина 10,30 м е поби-
ра л 227 м зърно. Н продължение на повече от 30 годи-
ни корабът пренася най-разнообразни стоки в товарни-
те си рейсове в Балтийско и Северно морс. В 1951 г. е
бил преименуван на „Ирис Тю“. През първите 20 годи-
ни от експлоатацията му ветроходът на няколко пьти
сменя собственициге си, докато в 1961 г. става притежа-
ние на Грлинг Лозе от Джуелсминде, което става ново-
то му регистрационно пристанище. Ерлинг Лозе пре-
именува кораба на „Естер Лозе" на името на съпругата
си
През тези години „Естер Лозе*1 извършва рейсове
до Кил. където пренася камъни за строежа на Олимпий-
ското пристанище в Шилкзее. Корабът служи за прена-
сяне на камъни и други строителни материали до
1974 г., когаго е закупен от англичаните братя Робин.
Ангьни и Майкъл Дейвис. Те отплават с него за Шве-
ция, където избират и отрязват дървета за бъдешите
1 ри мачти на ветрохода. През Килския канап „Естер
Лозе" от плава за Колчестър в Ант лия. кьдето след три-
годишна работа в местната корабостроителница бив-
шияг датски товарен галеас бе основно ремонтиран и
преустросн в круизно-туристически ветроход със сеташ-
ното му ветрилно стъкмяване. След завьрпгването на
преустройството „Естер Лозе‘* извършваше туристиче-
ски плавания край бреговете на Южна Англия, а впос-
ледствие бе нает за заснемането на телевизионния игра-
лен филм „Онедин Лайн". В края на 1978 г. съюзът
„Клипер" закупи кораба за нуждите на своята разраст-
ваща се учебна програма В Бремерхафен шхуната бе
преусгроена за новото и предназначение и през 1979 г.
влезе в строя като учебен ветроход под името „Алба-
трос“.
„ А.1батрос“
„КРИСТИ НА“
Държава\ Финляндия
Име: „Christina"
Собственик: А тир Он, Хелзинки, изпилпва се от Финланд ска-
ти морска лита, Хслзннки
Регистрационно пристанище: Хелзннки
/ 'едина на построяване и корабостроителница: 1978, Terasturni
Оу, Лапнеенрантя, Финляндия, по проект на Henk Lunstroo
Custom Designs. Амстердам, Нидерландия
Rempu то стъкмяване: гримачтова берму дека шхуна, 8 вед ри-
ла. ветрилна площ 41)2 м2 (гардероб от 10 ветрила), височина на
мачтите над палубата 20 м (еднакво внеоки цели мачти), ран-
юут от алуминнева сплав
Водоизместване: 1U2 т пълно. 67 т празно
Корпус: стоманен (заварен), тикова палуба
дължнна с бушприта 30,00 м
дължина на корпуса 26,00 м
дължина по водолинията 20.50 м
широчина максимална 6.70 м
in тепе макенмално 2.60 м
Спомагателен двигател: дизел Mercedes-Benz (1980), 225 к. С.,
I вкш с променлива стьпка. 10 възела
Екипамс: 4 човека постоянен, 20 практиканти
Капитан: Ларс Алстрьом
Операция Сейл: 1978 Г.
Прсдна точение: учебен и крунтно-туристнческн ветроход
Финляндия е страна със световноизвестни традиции в
използуването на ветроходни кораби за учебни цели В
периода преди Втората световна война и през първите
следвоенни години под финландскн флаг плаваха зна.ме-
нитите океански товарни ветроходи на корабособстве-
ника Густав ЕриксоН от Мариехамн на Оландскитс ост-
рови и те бяха едни от последните големи ветроходи,
намиращи се в стопаиска експлоатация Обикновено на
всеки от тях са се обучавали и практиканти — бъдещи
офицери от гъртовския флот Сета практиката на ветро-
ходно обучение в тази страна се реализира на борда на
тримачтовата бермудска шхуна „Кристина".
Гози вегроход е построен от корабостроителницата
„Терастьорни Он" в Лаппсснранта, Финляндия, по про-
ект на холандския конструктор Хенк Лунстроо-младши
от Амстердам. Също холандско производство са и ран-
гоутът. такелажът и ветрилата на шхуната. Тя бе зало-
жена на стапел и спусната па вода в 1978 г. и през пято-
го на същата година, оше преди да бьде напълно завы-
шена, взе участие в регатата на Операция Сейл в Бал-
тийске и Северно море. Нейното окончателно завър-
шванс и комплектуване с обзавеждане стана дгрез
1980 г.
„Кристина" бе конструирана и построена по порьч-
ка на сегашния й собственик Атаир Ои от Хелзинки ка-
то ветроход с двойно предназначение — за даване под
наем за ветроходно обучение и за извършване на круиз-
но-туристически рейсове. Шхуната носи името на съпру-
гата на нейния собственик. Районите на нейните плава-
ния са в Балтийске и Северно море през лягото и в Ка-
рибско море през зимния сезон с база в Кастри на ост-
ров Сейнт Лусия Ветроходът се използува за учебни
плавания от Финландската морска лига обществена
организация за пепрофесионално ветроходно обучение,
която през 1977 г. нае за тази цел полската учебна дву-
мачтова гафелна шхуна „Зев Можа", а през следващите
години реализира своята учебна програма на борда на
„Кристина".
„Кристина" има стоманен заварен корпус с шест
водонспроницаеми прегради. Стоманената горна палу-
ба е покрита с тиков настил. В задната част е разполо-
жена една писка палубпа надстройка със стоманена
конструкция Подпалубните помещения включваг шест
двуместни каюти за пътници или практиканти — всяка
от гях с отделен санитарен възел, една голяма кабина,
кояю служи за битово помещение или склад за еъоръ-
жения за водни спорт ове, риболов и т н., когато шхуна-
та плава като туристически кораб, или като жилищно
помещение с осем койки за практиканти при извършва-
гге на учебни плавания; две двуместни к.зюти за постоян-
ния екипаж. както и салон за хранене. каюткомпания с
бар и библиотека, кухня, сауна, псралня, работилнипа и
съотвстните санитарно-бит они помещения. Поради из-
ползуването на шхуната и за круизно-турист ически пла-
вания специално внимание е обърнаго на вътрешното и
обзавеждане, коего е значително по-комфортно от
обичайното за един учебен ветроход. То е изработено
от тик и африканското дърво кото от финландски спе-
циалист и по вътрешно обзавеждане и от реномирани ис-
пански майстори от корабостроителницата за дървени
съдове „Астилсрос Бслиуре" в Калпе, северно от Али-
канте Ветроходът е снабден с модерно радионавига-
ционно и аварийно-спасително обзавеждане Кухненско-
то, перално и хлад ил но обзавеждане, отоплителната
инсталация за вода и другите електрифицирани съоръ-
жения на борда се захранват от дизелгенератор „Джене-
рал Мотърс" с мощност 16 кВ г. Шхуната може да носи
запаси от 5 т вода и 5 т гориво. Баласгьт и се състои от
18 т олово и от резервоариге за вода, гориво и битови
отпадни води. Пи своя)а конструкция „Кристина" пред-
сгавлява съчетание на корпусните линии на класически
ветроход със съвременните яхтостроигслни тенденции,
най-вече във ветрилното и стъкмяване, което може да
се обслужва с минимален екипаж. Досега шхуната е до-
стигала най-голяма скорост под ветрила до 16 вьзела.
Държава\ Франция
Име’. „Belle Poule“, ,,Etuile“
Собственик'. Френски воснниморскн сили, Военноморски учили-
ще, Ланвеок-Пулмик (до Брест)
Ба зово пристанище'. Брест
Година на построяване и кирабостроите.гница: 1932, ('hantiers
Naval de Normandie, Фекам, Франция
Ветрилно стъкмяване: двумачтова марселна шхуна, 10 ветрила
(1 право ве>рило), векрилна площ 450 мг (718 м' с 2 допълни-
телнн „рнбарски" стаксели), внеочина на т ротмачтата над водо-
лннията 32.50 м, дървен рашоут
Водоизместване: 225 т стандартно, 275 т пълно
Вместимост: 227 т. ТМ
„БЕЛ ПУЛ"
„ЕТОАЛ"
Корпус: дървен (дьбов), палуба — орегонски бор дължина с бушприта 37,50 м
дължина на корпуса 32.30 м
дължина между перпендИкуляриге 25,30 м
широчина максималиа 7.40 м
татене максимално 3,65 м
Спо магате ген овигате.г. дизел Sulzer (1975), 300 к. с., 1 винт,
10 вьзела
Екипаж: 13 човека постоянен, 20 практиканти
Операция Сеггл: 1958, 1968, 1972, 1974, 1978, 198(1 г.
Предназначение: професионални учебни ветроходи
Двсте напълно еднотипни учебни шхуни „Бел Пул” и
„Етоал** са спуснати на вода през януари 1932 г. от ко-
рабостроителницата вьв Фскам, Франция, която има
стари традиции в строителството на дьрвени ветроход-
ни кораби. Тс са били построены по порьчка на френско-
то правителе!во като учебни ветроходи на Военномор-
скою училище в Ланвеок-Пулмик до Брест, коего и до-
сета е гехният собственик. В игреки че са специално по-
строени каю учебни ветроходи, двете шхуни имат* ipa-
диционната конструкция и обводите на френскитс рибо-
ловни шхуни от Паймпол, конто са ловували край Ис-
ландия. В години ге преди В юра та световна война също
така и говарни шхуни от този тип са били широко раз-
пространепи в крайбрежния трафик покрай Ламанш и
между пристанищата на Бретан. Двете учебни шхуни ус-
пяват да избятнат пленяването им от немците при капи-
тулацията на Франция в 1940 т и прскарват годините
на войната в пристанище то на Портсмут.
„Бел Пул" („Хубава кокошка”) и „Етоал** („Звез-
да*’) са корабни имена с дълги традиции вьв френския
военноморски флот Сегашният „Бел Пул” с чствьртият
поред фрснски воснсн кораб с това име. Пьрвият от тях
е бил знаменитият каперски кораб „Бел Пул” от Бордо,
който е имал толкова големи заслуги кьм кралския
флот, че крал Луи XV лично постановява това име да
бьде запазено вьв флота. Следващите кораби с имею
„Бел Пул” са били фрегати през XVIII и XIX век и една
от тях докарва във Франция тленните останки на Напо-
леон на 15 октомври 1840 г. — 20 години след неговата
смърт на остров Света Елена Днешният „Етоал” е 15-
ият френски военен кораб с това име ог 1622 г. насам.
Двеге шхуни имат дьбови корпуси с дебелина на
въшпната бордова обшивка 65 мм, обшит и в подводна-
та им част с медиа ламарина. Горниге им палуби са
изработени от орегонски бор и на тях са разположени
по две надстройки сьответно зад фокмачтата и грот-
мачтата. Шхуните носят по едно право ветрило (фор-
ма рсел), което може да се обира към мачтата с такелаж
от палубата. Това позволява цялото ветрилно стъкмя-
ване да се управлява от палубата Досега гези шхуни са
достигали най-голяма скорост под ветрила до 11 възела.
„Бел Пул” и „Етоал” извършват редовни учебни
рейсове с кадети от Военноморското училище в Лан-
веок-Пулмик, подготвящо бьдещи офицери от френски-
те военноморски сили. Средната възраст на пракгикан-
1ите е 19 години Първоначално личнияг състав на двете
шхуни възлизашс на по 50 човека (3 офицери. 5 подофи-
цери, 12 матроси и 30 практиканти), но впоследствие
гой бе намален до 33 човека, от конто 13 души постоя-
нен екипаж и 20 практиканти. „Бел Пул” и „Етоал”
обикновено плават заедно. Обичайните райони на учеб-
ните им рейсове са вьв водите край френското атланти-
чсско крайбрежие, но също така те са извьршвали учеб-
ни плавания и в Северно, и в Средиземно море. Повече
от 50 I одини двсте шхуни се поддържат в отлично тех-
нически състояние. През 1975 г. те преминаха основен
ремонт на корпуса и модернизация на обзавеждането,
при което бяхгг монтирани и сеташните им по-мощни
спомат а гелни двиг атсли.
„Етоал**
„МЮТАН“
Държава: Франция
Име'. „Mutin'*
Собственик: Френски военноморски сили, Военноморско навт а-
ционно училище, Ланвеок-Пулмик (до Брест)
Базово пристанище: Брее г
Година на построяване и корабостроителница: 1927, Chantier
Chauffeteau, Ле Сабл д’Олон, Франция, майсгор-корабострои-
тел Ehnrimant Gigrardeau
Ветрилно стькмяване: i афелен йол, 5 ветрила, ветрилна площ
224 м2 (265 м2 с доггьлнш елен „рибарскн" стаксел), внеочина
на мачгите над водолиния!а: тротмачта 18 м (21 м с вдшна!а
ранюутна част за поставяне на вафелння i poi юнсел), бнзаимач-
га 10,70 м, дървен рангоут
Водоизместване: 55 т стандартно. 57 т пълно
Корпус: дървен (дъбов). борова палуба
дьлжина с бушприта (заедно с бишнгика) 33,00 м
дьлжина на корпуса 22,00 м
широчина максималиа 6,30 м
I азсне максимално 3,40 м
Спомагателен двигател: дизел, 120 к. с., 1 винт, 8 възела
Екипаж: 2 човека постоянен, 10 практикантн
Предназначение: професионален учебен ветроход
Френският учебен гафелей йол „Мютан" представлява
един интересен пример за използуване за профссионал-
ни учебни цели на ветроходен сьд с традиционна конст-
рукция, създаден от местного дървено корабостроене.
Ветроходът е бил спуснат на вода на 18 март 1927 г. от
корабостроителницата на Шафетю в Ле Сабл д’Олон н
департамента Вандея един от старите центрове на
френското риболовство и евързаното с него строителст-
во в миналото на дървени ветроходни риболовни съдо-
ве Този Iафелен йол е бил проектиран и нестроен от
майстор-корабостроителя Флориман Жирардо по тра-
диционните способи иа местното дървено корабострое-
не, като типичен thonier — местсн ветроходен съд от
френското атлант ическо крайбрежие за лов на риба тон
Характерни за този тип ветроходи са красивите обводи
на корпуса н значителният конструктивен диферент в
кърмата, поради коего те имат много голямо газене в
кърмовата част — каго пример тазенето на „Мютан"
на носа е 1,50 м, а на кърмата 3,40 м. Поради отлична-
та си маневреност, управляемост и устойчивост под вет-
рила оцелелите до днес представители на тези риболов
ни съдове се ценят високо за използуване като туристи-
чески ветроходи и частни яхги.
След дългогодишна екеппоатация като риболовен
съд „Мютан" бе закупен от фрснските военноморски си-
ли поради своите добри мореходни качества и бе пре-
усгроен в учебен ветроход. но без промени вьв външния
му вид. Като учебен съд пьрвоначално „Мютан" е бил
придаден към Военноморското лоцманско училище и
през този период той извьршва учебни плавания по ця-
лого френско аглантическо крайбрежие. В 1964 г. вет-
роходът е прехвьрлен от Военноморскою лоцманско
училище на неговия сегашен собственик — Военномор-
скою нанитационно училище в Ланвеок-Пулмик (до
Брест), кьдето са разположени и други военноморски
училища. Като учебен ветроход на това учебно заведе-
ние „Мютан" извьршва предимно еднодневни учебни
плавания в залива на Брест и край бреговете на Бретан
с екипаж от 2 офицери и 7 до 10 практиканти, нош отви-
нти се за матроси и подофицери от фрснския военномор-
ски флот. Има далечина на плаване с двигател 585 ми-
ли. Скоростта му под ветрила достиг а до 6 -8 възела.
Корабът и досета плава с името, с което е спуснат на
вода. В буквален превод „Мютан" означава „Бунгов-
ник". но тъй като той е военноморски съд, името му би
трябвало да се разбира в неговото преносно значение,
означаващо „Немирник".
Френският военноморски флот има продължителна
практика в използуването за учебни цели на неголеми
ветроходни съдове с традиционна конструкция, което е
твърде полезно за запазването на националното морско
наследство. Освен „Мютан" каго учебен ветроход на
Военноморското навигационно училище плава и по-
малкият „Гранд Ермин" (бивш „Менестрел", бивш „Ла
Рут е Бел“) — дървен гафелей йол с дължина на корпуса
13,15 м и места за 12 практиканти, построен през
1932 т. от корабостроителницата на Фидёл в Марсилия
Този ветроходен съд с традиционна конструкция влезе
в строя ка го военноморски учебен кораб през октомври
1963 г. на мястото на предишния учебен ветроходен съд
на училището — дървения гафелей йол „Дофин“ (бивш
„Симон Марсел* ) — бивш френски риболовен съд, кой-
то бе преустроен за учебни цели през 1954 г. и бс браку-
ван в 1963 г.
Подобен на „Мютан“ и „Гранд Ермин’* по своята
корпусна конструкция и ветрилно стъкмяване е и гафел-
ният йол „Стрела" (бивш „Анемоне"), построен във
Франция през 1886 г. и служил като учебен ветроходен
съд в българския военноморски флот от 1906 до 1941 г.
„БЕЛ ЕСПОАР 11“
Зържава: Франция
И.ие: „Bel Espoir 11“ (бинш „Prince Louis П“, бивш „Peder
Most“, бинш „Annette S.“, бивш „Nette S.“)
Собственик-. Асоциация на upHHie.iHie на чешьргьк — неделя,
Париж
Регистрациоино пристанище-. Хавър
Години на постро.чване и корабостроителница: 1944, J, Ring
Andersen, Свендборг, Дания
Ветрилно стькмяване: гримачгова марселна шхуна, 10 вегрнла
(1 право вегрнло), ветрилна плот 545 м:, височина на гротмач-
тата над палубата 24,50 м, дървен рангоут
Вместимост: 99 б. р. т„ 71 и. р. г„ 183 г. ТМ
Дедуейт: 190 т (каго товарен кораб)
Корпус: дървен (дъбов), борова палуба
дължина с буишрнга 37,20 м
дължина на корпуса 29,26 м
дължина по водолннияга 27,43 м
шнрочина максимална 7.10 м
г азене максимално 2,60 м
дьлбочнна на трюма 2,10 м
Спомагателен двигател: дигел Baudoin (1977), 288 к. с., 1 винг,
8 вьзела
Екипаж: 6—8 човека носюянен, 30 нракгиканти
Операция Сейл: 1976, 1984 г.
Предназначение: учебен ветроход за младежко обучение, медн-
цннско-терапевтични и соцнално-терапевтнчни цели
Днешната френска учебна шхуна „Бел Еспоар II" е по-
строена през 1944 г. от знаменита та корабостроителни-
ца на Дж. Ринг Андерсен в Свендборг. Дания, като бал-
тийски товарен ветроход. В ньрвоначалния си вид кора-
бът е имал стъкмяване на тримачтова гафелна шхуна с
едно право ветрило (брифок) и спомагателен дизел „Ал-
фа “ с мощност 116 к. с. Той с бил построен по порьчка
на местния корабособственик А. Е. Сьоренсен и при
спускането му на вода с бил наречен с фамилното име
„Нете С.“, което впоследствие с било променено на
„Анете С.“. В 1946 г. ветроходът е бил прехвърлен от
А. Е, Сьоренсен на неговия син М. X. Сьорснсен и пре-
именуван на „Педер Мост“. През тези години юзи ти-
пичен „балтийски търговец" със здрав дьбов корпус
плава в скандинавский крайбрежен трафик, пренасяйки
обичайните за този район местни стоки, а през панига-
ционния сезон на 1950 г. работи в обслужването на ри-
болова край Гренландия В 1954 г. „Педер Мост" отцо-
во става собственост на своя първи корабовладелен
А. Е. Сьоренсен, който го нзползува за превоз на едър
добитые от Копенхаген до Хамбург,
В 1955 г. шхуната е закупена от британскою Дру-
жество за външно плаване — обществена образователна
организация за младежко обучение, за използуване като
учебен ветроход на мястото на предишната му учебна
шхуна „Принс Луис“ (бивш „Мейзи Греьм“). С оглед
на новото му предназначение бившият датски товарен
„Бел Еспоар 11“
ветроход бе подложен на основно преустройство, при
което му е била поставена и нова палуба, кояю да за-
крие вече ненужните големи товарни люкове. На 30 юни
1955 г. при тържествена церемония в Глазгоу над шху-
ната за прьв път бс издигнат британският флаг и тя бе
преименувана на „Принс Луис П“.
„Принс Луис 11“ се използуваше от Морского учи-
лище „Морей” на Дружсството за външно плаване в
Ььргхсд. Елджин. Шотландия. Оттам той извършваше
редовни учебни рейсове с 24 практиканти на борда но
учебна програма, целяша общего развитие на моралгго-
волевите и физическитс качест ва на младите хора, а не
насочването им към бъдеша морска профссия В 1966 г.
Дружсството за външно плаване прецени, че 24-те места
за практиках г и на шхуната са недоста!ьчнн за целите
на учебната му програма и през същата година я нре-
достави под наем за шест месеца на подобною по свои-
ie функции британско образователно дружество „Дъл-
вьргън", базирано в Плоктън на западния бряг на Шот-
ландия Използуването па „Принс Луис 1Г‘ от дружест-
вото „Дълвъртьн“ бс една от главните предпоставки за
придобивансто в 1971 г от тази организация на ново-
построената учебна гримачтова марселна шхуна „Кеп-
т ьн Скот" (сегашния омански учебен вегроход „Шабаб
Оман").
Проз 1967 г. „Принс Луис 11“ бе прехвьрлен от
Шотландия в Дартмут. Девъншир, и на 9 май 1968 г.
бе проладен на френската Асоциация на приятслиге на
чегвьргък неделя обществсна организация, която
си поставя за цел органнзирането на непрофесионално
ветроходно обучение за френскиге деца и младежи.
Нейното наименование произли за от обстоятелството,
че френскиге учсници имаг за поливка освен педслята и
половината от четвъргъка. Като френски учебен вегро-
ход шхуната бе наречена „Бел Еспоар 11“ („Добра на-
дежда 1Г) на името па гтрсдишния учебен кораб на ор-
ганизацията. „Бел Еспоар П“ първоначално бе регист-
риран в Брест с домашно пристанище Л'Абер Вракх в
северозападната част на Ьреган. а впоследствие негово-
то регистрационно и домашно пристанище бе прсмссге-
но в Хавър. През първиге години от своята служба под
френски флаг шхуна г а извършваше обичайни учебни
рейсове в европейски води с гго 24 практиканти —учени-
ца или студенти, и постоянен екипаж, сьстоящ се о г ка-
питан, инструктор, боцман, механик и гогвач, а впос-
ледствие личният състав на борда бе увеличен до ссгаш-
ната му численост от 6—8 човека постоянен екипаж и
30 практиканти Също така дотогавашното право вет-
рило на фокмачтата (брифока) бе заменено с формар-
сел, получен от френската военноморска учебна шхуна
„Бел Пул ', с което „Бел Еспоар П“ придоби сегашното
си стъкмяване на гримачтова марселна шхуна.
„Бел Еспоар 11“ получи по-широка известност от
началото па 70-те години, когато с нея започнаха да сс
провеждат учебно-терапевтични рейсове за лечение на
млади наркомани и за превъзпитание на млади право-
нарушители. Тези рейсове и досега са характерни за на-
чина на използуването и нарсл с извършването и на
обичайни учебни плавания. Първите учебно-терапевтич-
ни рейсове на шхуната в начало!о на 70-те години бяха
организирани със съдействиего на френския Комитет га
младежта и спорта и включваха нродължително плава-
не в Карибско море, по време на което младите нарко-
мани плаваг каго практиканти. изнълняващи всички те-
кущи задълження на борда. От 1975 г. учебно-терапев-
тични рейсове с млади наркомани извършва и вторият
учебен вегроход на организацията -— тримачтовата бср-
мудска шхуна „Рара Авис“. Пелта е чрез основнага про-
мяна на жизнения стереотип и пьлноправното участие в
интсреснитс дейности по време на плаването младите
наркомани да бъдаг откъснати от своята прсдишна сре-
да и навици, да вьзвърнат психического си равновесие
и чрез развитие на морално-волевиге си качества да уве-
личат своите съпрогивителни способности срещу връ-
щането им към наркотините. Според официално публи-
ку вани тс отчети за резултатите през първите три години
от тези плавания на „Бел Еспоар П“ около една трета
от младите наркомани напълно и окончателно сс изле-
куват, още около една трета могат да започнаг норма-
лен живот, но все оше не са напълно излекувани, докаю
при останалата една трета няма никакви подобрения.
В своята дейност Асоциацията на приятелите на
четвъртък — неделя получава частичка подкрепи от
фрепските правителствени служби, която се изразява
главно в осигуряването на млади морски офицери ре-
зервист и и друг срочнослужсш персонал, който отбива
военната си повинност във френскиге военноморски си-
ди, за комплектуване на посгоянниге екипажи на двеге
шхуни на организацията, с коезо се намаляват техниге
сксплоатационни разходи. При тази система за съставя-
нс на постоянния екипаж капитанитс на шхуните често
сс сменят. Организацията собственик също така получа-
ва известна финансова подкрепа от католически благо-
творителни организации и от различии друнт институ-
ции. Вьпреки това обаче таксите за учебно-терапевтич-
ни те рейсове на двете шхуни са твърде високи, поради
което лекуващите се млади наркомани поначало са от
състоятслни семейства.
Двете шхуни обикновено плават по различии марш-
рут и Районите на учебните рейсове на „Бел Еспоар 11“
през пятого са край фрснското аглангичсско крайбре-
жие. а през зимата в Карибско море с база вьв Фор де
Франс на остров Мартиника или Поанг а Пи гр на ост-
ров Гуаделупа. Шхунаiа взе участие в проявите на Опе-
рация Сейл-76, а също така бе сред участниците в сре-
щиге на ветроходните кораби в Кил през 1973 г., в
Амстердам и Лондон през 1975 г., в Амстердам проз
1980 г. и в Лисабон през 1982 г В края па 1983 г. ..Бел
Еспоар 11“ и „Рара Авис" бяха наети за одна година от
франко-канадската общесгвена организация за социал-
на работа с младеж г а „Кап Еспоар" о г Квебек През
1984 г. тази ортанизация, кояю планира да придобие
в бъдеще собствен учебен ветроход, използуваше двете
шхуни за учебни плавания в Карибско море за вьзпи га-
телна работа с млади правонарушители Шхуните взеха
участие в проявите на Операция Сейл-84 ог името на
тази организация.
Понастоящсм тези две шхуни са единствените
френски учебни ветроходи за непрофесионално младеж-
ко обучение. Характерен е големият контраст между ви-
сокоразвитото френско яхгено състезателно ветро-
ходство, коею е напълно комерсиализирано, и слабого
развитие в тази страна (в сравнение например с Вели-
кобритания и ФРГ) на непрофесионалното младежко
обучение на борда на ветроходни кораби, коего не е
пригодно за рекламой и други комсрсиални цели
„PAPA АВИС '
Дьржава: Франция
Име; „Rara Avis“
Собственик: Асоциация на приятелите на чегвьргък — неделя,
Париж
Гегистрационно пристанище: Тулон
Година на построяване и корабостроителница: 1957, спускане
на вода — Terneuzen Scheepvaarr Maatschappij, Гернюзен, Нн-
дерландия; достройка — Groves <£. Gutiridge Ltd., Каус, «коров
Уайт, Иеликобришния, по проект на Philip L. Rhodes Inc., Ню
Йорк. САЩ, и Capt. J. Walter
ветрилно стькмяване: тримачтова бермудска шхуна, 8 шири-
ла. ветрилна площ 500 м2, внеочина на i ротмачтатэ над водоли-
ннята 27 м. стоманени мачти
Внести ноет: 122.75 б. р. «., 42,92 и. р. г., 209 т. TV1
Видой зместване: 147 т
Корпус: стоманен (заварен); стоманена палуба с покритие от бе-
тон
дължина с бушприта М.00 м
дължина на корпуса 30,18 м
дължнна по нодолинияга 28,96 м
широчина максималиа 7.04 м
«азене максимално (корпус) 1,22 м
।азсне максимално (със спугни «и швгртове) 4.00 м
дълбочнна на трюма 2.29 м
Спомагателни двигатели: 2 анзе.та General Motors (1964),
440 к. с. (2 х 220 к. с.), 2 винта. 11 выела
Екипаж: 8 човека постоянен, 30 практикантн
Операция Сейл: 1976, 1984 г.
Предка точение: учебен ветроход за младежко обучение, меди-
цннско-терапевтични и социални-герапевтичнн цели
Тримачтовата бермудска шхуна „Рара Авис*‘ („Рядка
птица4' — на латински език, като израз за рядко. необик-
новсно сьздание) е вторият учебен вегроход, придобит
от френската Асоциация на приятелите на чствъртък
неделя със седалише в Париж. Шхуната с построена
през 1957—1958 г. каго частна яхта на френския бизнес-
мен М. Хамон, собственик на парижкия универсален
магазин „Базар дьо Л’Отел дьо Вил“. Проекты и е раз-
работен от известния американски яхтев конструктор
Филип Л Роудс в сътрудничест во с капитан Дж Уол-
тър Спускането на вода на яхтата е извьршено от кора-
бостроителницата в Тернюзен, Нидерландия. след кое-
то корпусы и е бил преместен в корабостроителницата
на Гроувз и Гътридж в Каус на остров Уайт, Велико-
британия. кьдето в 1971 г. бе построен и британският
учебен бриг „Роялист'*. В тази корабостроителница ях-
тата е била завьршена и в 1959 г. излиза в първото си
плаване.
Характерни за конструкция!а иа „Рара Анис** са
плит ко газешият корпус и наличието на три подвижни
шверта по диамстралната плоскост на корпуса, които в
спуснато положение осигуряват необходима та устойчи-
вост при плаване под ветрила. Тази типично яхтеиа
конструкция дава възможността за носенс на сравнител-
но голяма ветрилна площ при малко водоизместване, а
сыцо така позволява плаване в плитки води близо до
брега. Ветроходът има двупалубен стоманен корпус и
стоманена горна палуба със специално тънко бетонно
покригие. На палубата има една надстройка, в която е
разположена каюткомпапията.
За повече от десег години „Рара Авис" плава каю
частна яхта на М, Хамон с домашно пристанище Кан
В 1972 г. нейният собст веник я подарява на Асоциация-
га на приятелите на четвьртък — неделя за използуване
като младежки учебен ветроход. През 1974 г. в Тулон
шхуната бе подложена на преустройство в учебен ветро-
ход за иепрофесионалио младежко обучение. От 1975 г
наред с извършваието на обичайните младежки учебни
рейсове „Рара Авис“ се използува и за медицинско-тера-
псвтични учебни плавания за лечение на млади нарко-
мани. Нейната учебна програма и начины на използу-
ването и са аналогични с тези на друг ия учебен ветроход
на Асоциацията — тримачтовага марселна шхуна „Бел
Еспоар 1Г*. Обичайните райони на плаване на „Рара
Авис“ са във водите край средиземноморского или ат-
лантическою крайбрежие на Франция през лятого и в
Карибско море през зимния сезон. Досега шхуната е
участ вувала в срещите на ветроходните кораби в Кил
през 1973 г., в Амстердам и Лондон през 1975 г., както
и в проявите на Операция Сейл-76 в Бостън. САЩ, и на
Операция Сейл-84 в Квебек, Канада.
По мнението на снециалисги в тази облает учебно-
терапсвтичните рейсове на „Бел Еспоар 11“ и „Рара
Авис1* не постигат в достатъчна степей поставените це-
нт Каго основен недостатък на opi анизацията на учеб-
иите плавания се посочва комплектуването на практи-
канти те на борда изцяло от наркомани За сравнение
при подобниге по предназначението си рейсове на дат-
скага учебна шхуна „Фултън** младиге наркомани се вк-
лючва I в учебния състав само след внимателен подбор
във вески конкретен случай и обикновено се смесват с
други младежи. Също така се смята за погрешна и сама-
та идея за извьршване на тези плавания в Карибско мо-
ре мнотобройниге острови в този район са известии
не само с екзотиката си, ио и каго места, където сравни-
телно лесно и на ниски цени може да се купят марихуана
и други наркотици
Papa Авис'
„ЕСМЕРАЛДА"
Държава: Чили
Име\ „Esmeralda" (бивш „Juan de Austria")
Собственик’. Чилийски военноморски сили
Косово пристанище: Валка райго
Гобина на постро.чване и корабостроителница: 1952. Astilleros
Echet arrieta & Larrinaga, Кадис, Испания, по проек! на Charles
Ernest Nicholson — Camper & Nicholsons. Саутхамптьн, Вели-
кобршания
Ветрилно стъкмяване: чегиримач1ова баркентина, 21 ветрила
(4 нрави ветрила), вегрилна плош 2852 м2, височина на гршмач-
>ага над водо. гннняга 48,50 м
Водоизместване: 3222 т стандартно. .3673 г пълно
Вместимост: 2276 т. ТМ
Корпус: стоманен (ни тован), гиков а палуба
.тьлжнна с бушприта 113.00 м
дължина на корпуса 94,00 м
дължина между перпен шкулярите 79,00 м
шнрочина максимална 13.11 м
। азене максимално 7.01 м
дълбочина на трюма 8,70 м
С пом аг а те сен двигател: дизел Fiat, 1500 к. с., 1 bhhi,
11 възела
Екипаж: 237 човека постоянен, 100 практикант
Капитан: капитан де панно (капитан I рант) Карлос Переи
Операция Сейл: 1964, 1976 г.
Иреднаточение: професнонален учебен ветроход
Чилийският флот има стари традиции вьв встроходното
обучение на своите морски кадри През 1898 г. по по-
ръчка на чилийским военноморски флот във Великобри-
тания е бил построен специално за учебни цели баркьт
„Генерал Бакуедаио" (водоизместване 2500 т). „Гене-
рал Бакуедано" плава като активен учебен ветроход до
1951 г., след това няколко години служи та стационарен
учебен кораб, а след влизането в строя на сегашния чи-
лийски учебен ветроход „Есмералда“ с бил отправен за
нарязванс.
Четиримачтовата баркентина на чилийските воен-
номорски сили ..Есмералда" е заложена на стапел през
1946 г. и е пусната на вода чак през 1952 г. (поради
реорганизация на дока и пожар, който поврежда строя-
гция сс кораб) от корабостроителницата „Ечевариста &
Ларината“ в Кадис по проект на извсстната британска
фирма „Кемльр & Никьлсънс". Баркенгината е била
първоначално предназначена за учебен кораб на испан-
ски ie военноморски сили и при пускането на вода е на-
речена „Хуан де Аустрия- на името на испанския принц
дон Хуан Австрийски (1547- 1578), главникомандуваш
обединения хрисзиянски флот, конто напьлно разбива
турския флог в голямото сражение при Лепанто през
1571 г.
След изважданего от активна служба на барка „Ге-
нерал Бакуедано- в края на 1951 г чилийското прави-
теле! во започва проговори за закупуването на баркенти-
„Есмералда"
нага на негово място и тя става чилийска собственост
на 12 май 1953 г. Като чилийски учебен ветроход бар-
кентината получава името „Есмералда" в намет на чи-
лийския военен кораб сьс същото име, който се проявя-
ва в морските операции но време на т. нар. война за
Пасифика или война за селитрата (1879 1883 г.) между
Чили, от една страна, и Боливия и Перу, от друга. Се-
г ашната „Есмералда" е шсстият кораб с това име в 150-
г одишната история на чилийския военен флот. Носова-
та фигура на „Есмералда" представлява кондор от Ан-
дите. който е изобразен и на герба на Чили Корабът с
завьршен окончагелно и е предаден на чилийските воен-
номорски сили през 1954 г.
Днес „Есмералда" е един от най-голсми ге илаващи
ветроходи в света и най-големият от тях със стъкмяване
на баркентина. По корпус с еднотипна със сег аитния уче-
бен ветроход на испанските военноморски сили „Хуан
Себастиан де Елкано". който е построен 25 години пре-
ди нея по същия нроекг и в същата корабостроителни-
ца Корабът е много подобен и на бразилската бивша
учебна четиримачтова баркентина „Алмиранте Салда-
ня" (1933 г.. 3825 г пълно водоизмсстванс) преди
нейната основна реконструкция през 1964 i , когато вет-
рил нот о стъкмяване на „Алмиранте Салданя" беше
махнато.
„Есмералда" има двупалубен корпус с нитована
конструкция. Корабът има много добри ходови качест-
ва иегова га макенмално достигната скорост под вет-
рила е 17 възела Както и никои други учебни ветроходи
към воснноморските сили, „Есмералда" носи артиле-
рийско ньорьжение. състоящо сс от две 57 мм скоро-
ст релни оръдия Корабът има далечина на плаване с
двигагел 8000 мили със скорост 8 възела. Снабден е с
модерна навигационни техника. „Есмералда" е широко
известна в Чили и чилийците я наричаг обикновено с
наименование™ „Бялата дама".
Своя първи учебен рейс „Есмералда" извършва
през 1955 г в южна га част на Тичия океан О г тогава
корабът има повече от 25 учебни плавания и е изминал
над 400 хил. мили главно в Тихия океан. „Есмералда"
извършва едни от най-продължителните учебни рейсове
в сравнение с друг иге учебни ветроходи, който продъл-
жават от 6 до 7 месеца. В тях кадетите се обучават за
бъдеши чилийски морски офицери. Досега баркентината
е посетила редица пристанища в Европа и Америка.
През 1964 г. учасгвува като гост (извьн съсгезанието) в
регатата на Операция Сейл по маршрута Сейнт Дейвиде
Хед (Бермудски острови) Ню Йорк. През 1969 г.
„Есмералда" посети Гдиня и Ленинград като почетен
пратеник на дружбата на жителите и общината на град
Валпарайсо. През май 19?0 г. баркентината посети
Сидней, за да вземе участие в тържествата по случай
200-тодишнината от откриването на източния бряг на
Австралия от капитан Кук.
В първите месеци след военнофашисткия преврат в
Чили на 11 септември 1973 г. „Есмералда" заедно с
военния транспорт „Майпо" бе използувана като пла-
ващ татвор на чилийски патриоти, сред конто и матроси
и офицери от военноморските сили, привържепици па
законного правитслст во По-късно, когато хунгата ре-
ши отново да използува кораба за учебни цели, вследст-
вие на вссобшото възмущение на световнага обшествс-
пост от действията на чилийските фашисти много при-
станища в други страни се оказаха затворени за него. В
Операция Сейл през 1976 г. СА1Ц каго страна домакин
успяха да наложат включванего на „Есмералда" в по-
следний етап на регатата, нейното участие в спортните
сьстсзания в Нюпорт и в големия парад на ветроходни-
те кораби в Ню Йорк. Това предизвика бурни протести
сред мнозинсгвото от участниците в Операция!а. В
своите изявления представители от различии страни в
регатата посочиха, че участието на кораб, който е бил
използуван за плаващ затвор от правителствот о, коего
г о изпраща, е несъвмсстимо с целите и духа на Опера-
ция Сейл. По този начин участието на чилийския учебен
ветроход в регатата се прсвьрна в ярко разобличаване
на фашистката хунта и подчергаване на нейната между-
народна изолация. По врсме на разнообра ши ге прояви
на Операцията „Есмералда" беше единсгвепият участ-
вуващ вегроход, затворен за посещения и останал извьн
общага атмосфера на дружба и взаимно опознаванс
между младите моряци от различите страни.
В пристанище го на Ню Йорк пирс № 86, при койю
бе на котва „Есмералда", бе място за спергични де-
монстрации на чилийски емш ранги и демократично на-
строени американци, протеегиращи против фашистката
хунта и допускането на кораба до участие в Операцията.
И твестни американски обществени дейци посочиха в пе-
чати, че участиет о на кораб, изпратен от чилийските фа-
шисти в тържествата по случай 200-годишнината на
САЩ, на която бс посвегена и Операция Сейл, е по-
дтравка и кощунство с идеалите на американски та ре-
волюция и Декларация! а за независимое п а оз 4 голи
1776 г.
За да намяли международната си изолация и поощ-
рена от допускането на „Есмералда" до участие в Опе-
рация Сейл-76, през лятого на 1977 г хунщта изпраги
кораба в учебен рейс до Западня Европа Тьй като в
много от европейските страни приемы. конто можете
да се очаква за кораба, бе предварително известен, пър-
вата ст рана, която той трябваше да посети, беше Испа-
ния, каго чилийските фашисти развитаха на традицион-
ните исторически връзки между двете страни При при-
ближаването на „Есмералда" кьм Барселона прогресив-
нага общественост на града протесгира решително сре-
щу влизането на кораба в пристанището. На организи-
раната пресконференция очевидца разказват за ужасите,
преживени на кораба по времето, котато е бил използу-
ван за гит ваш затвор. Вследствие на протест иге на об-
щест веното мнение намерение™ на чилийската хунта бе
осуетено — барселонските власти забрапиха на „Есме-
ралда" да влезе в пристанище™ на града. Страната.
която оказа тостоприемство на „Есмералда", беше Юж-
поафриканската република, където през 1977 г. корабы
премина прсоборудване и модернизация в корабострои-
телница га в Салданя Бей.
Държиеа: Швеция
Име: „Gladsn", „Falken"
Собственик: к'ралски шведски военноморски сили
Батви пристанище: Карлскруна
Година на построчване и корабоетроите.тица: „Гладан" -
1946, „Фалкен” — 1947, Naval Shipyard, Стокхолм, Швеция, по
проек1 на Capt. (Е.) lore Herlin
ветрилно етъкмчване: двумачтова гафелна шхуна, 8 ветрила (I
право ветрило), ветрилна плот 6Й6 м2 (703 м2 с допълнителен
„рнбарскн" стаксел), внеочина на грогмачтата над водолиния! а
31.40 м
Водоизместване: 220 i сiандартно
Вместимост: 232 т. ТМ
Корпус: стоманен (таварен), тикона палуба
„ГЛАДАН"
„ФАЛКЕН"
дължнна с OyninpHia 39,60 м
дължнна на корпуса 34,30 м
дължнна между перпендикулярна 28,30 м
широчина максималиа 7,25 м
I азене максимално 4,20 м
Спомагателен двигате г: дител Scania-У a bis (1947), 128 к. с.,
1 винт, 6 выела
Скипам: 14 човека постоянен, 30 пракшканти
Капитан: „Гладан” — лей тем ант-ко мандер (каин 1 ан-лей генант)
П. ВестрС1ард, „Фалкен" — командер (каптан III раш)
.1. Ха лер
Операция Сейл: „Гладан" — 1956, I960, 1968—1982 г.; „фал-
кен" _ 1956 1968— 1974, 1978—1982 г.
Предназначение: професионални учебни ветроходи
Двата напълно еднотипни шведски учебни ветрохода
„Гладан" („Ястреб") и „Фалкен" („Сокол") са специал-
но конструирани и построени за учебни цели като на-
следницы на прсдишните два еднотипни учебни ветрохо-
да на шведските военноморски сили корабите с пъл-
но стькмяване „Наяден" (1897 т.) и „Джарамас"
(1900 г ). които сега са запазени като музейни кораби
В „Гладан" и „Фалкен" с успешно приложен столетният
опит на шведския военен флот в строежа и експлоата-
цията на учебни ветроходи. коею има за резулгат съ-
здаването на оптимална конструкция ветроходи за това
предназначение, притежаващи отлични ходови и манев-
рени качества
Шведского правителство взема решение за построя-
вапето на цвете шхуни в началото на 1946 г. Вегроходи-
те са построени от военноморската корабостроителница
в Стокхолм непосредсгвено един след друг. „Гладан" е
бил заложен на стапел на 28 май 1946 г., спуснат на
вода на 14 ноември с. г. и след изпигания е бил предален
на военноморските сили на 2 юни 1947 г. „Фалкен" е
спуснат на вода на 12 юни 1947 г. и влиза в строя на 1
октомври с. г.
И двата кораба носят имена с дълга история и голе-
ми традиции в шведския военен флот. Първият ..Фал-
кен" е бил 20-орьдеен кораб, спуснат на вода през
1631 г в Стокхолм Сегашният „Фалкен" е петияг ко-
раб с това име в историята на шведския военен флот.
Неговияг предшесгвеник по име е учебният бриг „Фал-
кен", построен в 1877 г., който извьршва учебни рейсо-
ве до 1939 г. и впоследствие се разбива край островите
Хуан Фернандес (в Тихия океан) в 1966 г. Днешният
„Гладан" е наречен в намет на своя предшесгвеник —
учебния бриг „Гладан", построен в 1857 г. и използуван
за това предназначение до 1924 г., който в 1942 г. потъ-
ва от подводна експлозия в дока, където се е намирал
„I ладан" и „Фалкен" служат за даване на основна
морска подготовка на личния състав на шведските восн-
иоморски сили, а също така отчасти сс използуват за
тази цел и от шведския търговски флот. Например през
1952 г. известната фондация „Абрахам Ридберг" о г
Стокхолм (бивш собственик на днешния гръцки учебен
ветроход „Еутсниос Еугенидис"). която подготвя кадри
за търговския флот на страната, нае за 6 месеца „Фал-
кен" за извьршванс на учебни рейсове до Западна Афри-
ка и Средиземноморието. Също гака на двсгс шхуни
извършват непрофесионални учебни плавания и членове
на различии шведски младежки и обществени организа-
ции, коию се иитересуват от вегроходното обучение.
Обичайните учебни рейсове на „Гладан" и „Фал-
кен" са с продължитслност по един месец. каго ппава-
телният им сезон с пет месеца — от май до септември
включи гелно, с райони на плаване в Балтийско и Север-
но море Шхуните са сред рсдовните участница в регати-
те на Операция Сейл, където те обикновено завоюват
първите места по скорост ни постижения в своя клас.
„Фалкен" бс първи в своя клас в регатата на Операция
Сейл-80, а „Гладан" бе удостоен с Голяма га преходна
награда на състезанието (сребърен модел на клипера
„Кыи Сарк") в Операция Сейл-78.
Двеге шхуни се поддържат в нревъзходно гехниче-
ско състоянис, каго редица подобрения по-специално в
битовите условия на борда са направени през изминали-
те десетилетия от гяхното влизане в строя Проз зимата
на 1969—1970 г. „Гладан" и „Фалкен" преминаха осно-
вен ремонт и модернизация, коя то включваше монтира-
нето на модерни електроснабди гелна. отоплигелна, нен-
тилационна и водоснабди!елна системи, най-съвремен-
но готварско и хладилно обзавеждане, както и иай-мо-
дерно радионавигационно обзавеждане.
„Фалкен“ и „Гладан
Държава: Швеция
Име'. ..Gratitude" (бивш „Ostanvag”, бивш „Gratitude”)
Собственик'. Ветроходно училище на Шведския крунзен клуб,
Г ьотебор!
Регистрационно пристанище: Гьогеборг
Година на построчване и корабостроителница: 19(17, местна ко-
рабостронтелница, Пор) Левин, Великобритания
Ветрилно стъкмяване: гафелен кеч, Я вегрнла, вегрилна п.ниц
toO м, височина на мачзизе над водолннията: зротмачта 24 м,
бизанмачта 18 м, дървен рангоут
Вместимост: 63 б. р. т„ 103 т. ТМ
Водой змее теине: 11)0 ।
Корпус: дървен (дъбов). борова палуба
„ГРЕЙТИТЮД“
дължина с бу шири га 29,50 м
дължина на корпуса 23,70 м
дължина по водолиния1а 20,90 м
широчина максимална 5,96 м
* азене макенмално 2,80 м
Спомагателен двигател: дизел Volvo Penta (1981), 184 к. с.,
1 винт, 8 възела
Екипаж: 7 човека постоянен. 20 практиканти
Операция Сейл: 1972, 1974, 1978, 1980 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
Основен организатор на младежкото ветроходно обуче-
ние в Швеция с Ветроходно!о училище на Шведския
круиза: клуб в Гьстсбор!, което е собственик на четири-
ге подобии по големина учебни гафелни кечове „Грей-
ги1юд". „Грешна”, „Лидер*1 и „Атлантика** с общо 82
места за практиканти Това е обществена организация
сьс статут на фондация без печалби от дейността си,
която има за пел непрофесионалното ветроходно обуче-
ние на шведските момчета и момичета па възраст от 13
до 19 години. Обичайните младежки учебни плавания
имат иродължителност по две седмици всяко, като от-
делю ог т ях Встроходното училище организира и крат-
ки учебни плавания ia вьзрастни (навьршили 19 години)
през почивните дни в края на седмица!а. Освен практи-
чески™ морска и ветроходна подготовка, която се по-
стиг а чрез работа га на практикантиге ка го членове па
екипажа, учебната програма на плаванията включва
курс по теоретична и практически навигация Плавател-
ният сезон па чстирите ветрохода продължава от про-
летта до края па лятото, като учебниге рейсове са в
скандинавски води. Освен с добре организираната си
учебна дейност Встроходното училище в Гьотеборг мо-
же да служи за пример с високитс стандарт и на поддър-
жане на своите учебни вегроходи от традиционен тип.
I ри от тях — „Грейтитюд”, „Лидер” и „Грешна”, еа
построени още преди Пьрвата световна война, но и днес
се намират в отлично техническо състоянис и сьс своите
прсвьзходни мореходни качества са сред най-изявените
участници в регатите на Операция Сейл през последните
десет години.
Първият от тези четири учебни ветрохода, конто е
бил придобит от Встроходното училище в Гьотеборг, е
гафелнияг кеч „Грейтитюд” („Благодарност*’). Този
бивш риболовен вегроход е бил спуснат на вода със
своего ссгашно име в 1907 г. от местна корабостроител-
ница в Порт Левин на югозападното крайбрежие на
Аю лия. Корабът е класически представител на знамени-
тите ветроходни траулери ог Бриксхем най-големия
риболовен ценгър в тази част на Ahi лия Този гип вет-
роходен траулер, познат като Brixham smack, се оформя
окончателно като корабна конструкция през XIX век в
процсса на продължителна, чисто емпирична еволюция
н местного традиционно корабостроене дори и по-
следните представители на този тип ветроходи, спусна-
|и на вода през 20-ie години на нашия век, са били
строени по изго!вен от корабостроителя мащабен дър-
вен модел без работай чертежи в обичайния смисъл на
това понятие. Гази дьлга еволюция е имала за резултаг
създаванего на ветроходен съд с дълъг кил и много дъл-
боко шзеща кьрма, притежаващ идеални качества за не-
говото предназначение, и бриксхемските траулери и до
днес се славят сьс своите превъзходни мореходни ка-
чества, отлична маиевреност и управляемост и много
ефективно ветрилно стъкмяване на гафелей кеч Всичко
това е позволявало тези чисто ветроходни риболовни
съдове да се обслужваг от 4— 6-членен екипаж, като гези
работай рьце са били необходими главно за изтегляне
на риболовния трал откъм борда. О г края на XIX век
на някои от тези съдове са били монтирани малки парни
машини, но не като слома: а гелен двигател за придвиж-
ване, а за по-лесното изгеигяне на трала. Поради здра-
вината на техните масивни дъбови корпуси и превъзход-
нитс им мореходни качества и в наши дни повече от
десет запазени ветроходи от този гип продължават да
плава г като учебни и круизно-туристически съдове или
частни яхти.
„Грейтитюд” започва своята работна кариера в пе-
риода преди Първата световна война, когато бриксхем-
ските ветроходни 1раулери досгигат върха на своя раз-
цвет, и през следващите 25 години плава като вегрохо-
ден риболовен съд под британски флаг. През 20-те годи-
ни обаче парните траулери все повече се налагат в бри-
ганския риболовен флог и в периода около 1930 г. мно-
го oi бриксхемските ветроходни траулери са продадени
в чужбина поради недостатъчна конкурентоспособност
за британския рибен пазар Гопям брой от тях се озова-
ват в рибарскш с пристанища по шведского западно
крайбрежие, където преживяват още веднъж един крат-
котраен разцвет, който е прекъснат от навлизането иа
дизеловия двигател в местния риболовен флот през 30-
те години.
През 1932 г. и „Грейтитюд** е бил продаден в Шве-
ция Нсгово ново домашно пристанище става Грюнд-
зунд. Под шведски флаг гой е преименуван на „Йостан-
вш ”, като продължава да работи като риболовен съд
През 1936 1. за прьв път на него е инсталиран спомага-
телен двигател, а през 1945 г. нреминава основен ре-
монт Риболовната кариера на кораба продължава до
началото на 50-те години, когато е бил изгеглен ог екс-
плоатация и препродаван на няколко пьти. През 1956 г.
иегов собственик е бил М. Берг, притежател на малка
корабостроителница на остров Хьоньо край северната
част на Гьотеборг. Там ветроходът в напьлно изоставе-
но съсгояние и само с осгатъци от предишния си ран-
гоут е чакал време!о за нарязването му.
През 1957 г. изоставеният корпус е бил открит от
членове на новооснованото Ветроходно училище на
Шнедския круизен клуб в Гьотеборг, което след извест-
ии прет овори то купува на много ниска цена през януари
1958 т. Корабът с отведен с влекач до корабостроигел-
ницата в Нордвикстранд, където предимно с доброво-
лен труд и с дарения нреминава основен ремонт на кор-
пуса и палубата, а грюмъг е бил преусгроен в жилищни
помещения за бьдещите практиканти и постоянния еки-
паж. Напълно е било вьзетановено оригиналното вет-
рилно стъкмяване на гафелей кеч, но с по-голяма вет-
рилна площ. Бил е монтиран нов спомагатетен дизел
„Волво Пента“ с мощност 82 к. с., с който корабът е
имал скорост 5 вьзела. Възстановеният кораб получава
своего първоначално име „Грейтитюд” и през 1959 г.
излиза в своя първи учебен рейс.
„Грейтитюд” има еднопалубен дьбов корпус с дебе-
лина на бордова га обшивка 70 мм и борова палуба с
дебелина 64 мм. На палубата са разположени две мал-
ки надстройки. Носи постоянен баласт от стоманени
слигъци с маса 20 гона. Максимално достшнагата му
досега скорост под ветрила е 11 вьзела Корабьт се под-
държа в много добро техническо състояние. През
1968 г. бе извършен основен ремонт на кьрмовага част,
през 1972 г. гой бе снабден с нов комплект ветрила,
през 1980 I. му бе поставен нов кил, през 1981 г. бе
монтиран сегашният му по-мощен спомагателен двша-
тел. „Грейтитюд** е снабден с модерно навшационно и
битово обзавеждане, работа га по обслужването на вет-
рилата обаче се извьршва изцяло на рька според добри-
те традиции на класическото ветроходно обучение. В ре-
гатите на Операция Сейл проз 1978 и 1980 г „Грейти-
тюд** завоюва абсолют нот о първо място по скоросгни
показатели вьв всички класове и е един от малкою
учасгници в цялата история на Операцията. който е пе-
челил Голямата награда за най-бърз състезаващ се вет-
роход два иоредни пьт и. „Грейтитюд** успешно участву-
ваше и в Балтийского ветроходно учебно състезание
през 1983 г.
Държава: Швеция
Име: „Gratia" („Gratia av Goteborg") (бинш „Cinderella", бивш
„Blue Shadow", бивш „Aziade", бивш „Bertha")
Собственик: Ветроходно училище на Шведския крунзен клуб.
Гьотеборг
Регистрациоино пристанище: Гьотеборг
Г едина ни пострияване и корабостроителница: 1900,
II. S. Hansen & Со., Каус, остров Уайт, Великобритания, по
проею на А. Е. Г'аупе
Ветрилно стькмяване: гафелей кеч, 8 ветрила, вегрнлна плот
350 м1, височина нт. мач1иге над водолннията: ipoiwania 26 м,
битанмачта 22 м, дървен рангоут
Вместимост: 45 б. р. т., 36 н. р.т., 89 г. ГМ
Водоизместване: 70 г
Корпус: дървен (тик и смолист бор), тикова палуба
„ГРЕЙША"
дължина с бу шири 1 а 32,00 м
дължина на корпуса 29.63 м
дължина по водолинията 20,48 м
шнрочина максимална 5.08 м
та гене максимално 3.30 м
Спомагателен двигател: дизел Volvo Penta (1974), 164 к. с.,
1 винт, 9 възела
Екипаж: 7 човека постоянен, 18 практиканти
Операция Сей к 1972, 1974, 1980 г.
Предназначение: младежки учебен ветроход
„Грейша" е вгорияг поред учебен ветроход, придобит
от Ветроходного училище на Шведския круизен клуб в
Гьотеборг. Той е спуснат на вода в 1900 г. в Каус на
остров Уайт, Англия, като частна яхта със стькмяване
на гафелей йол. Проекты й е дело на известния по това
време британски яхген конструктор Артър Пейн Има
данни, че през първите години на своето същесгвуване
ветроходът е извършил плаване до Австралия, като
впоследствие след завръщането му в европейски води
сменя няколко еобсгвеници и имена през следвати1е го-
дини В началото на 30-те години яхтата, тогава носеща
името „Блу Шадоу", е била изоставсна за дълго в кора-
бостроителницата на Свендборг, Дания Там тя нрави
впечатление с елеган(ността на линиите си на известния
шведско-датски корабособитвеник Ейнар Ханзен от
Малмъо, който в 1936 г, купува „Блу Шадоу" за своя
частна яхга и ю преименува на „Синдерела". През
1936—1938 г. ветроходы е подложен на основен ре-
монт и вьзстановяване в корабостроителницата на
Свендборг, при което му е била поставена нова палуба
и са били напьлно подновени повечето жилищни и дру-
ги помещения Най-сьщественага промяна при гози ре-
монт е престъкмяването на яхтата ог тафелен йол на
двумачтова гафелна шхуна — стъкмяване, което тя но-
сеще до 1975 г.
За около две десетилетия „Синдерела" плава каго
частна яхта на Ейнар Ханзен главно в шведски води. В
началото на 60-ге iодини собственикьт й решава, че no-
на гагъшного й поддьржане е твьрде скыю за него и я
обявява за продажба, но не получава приемливи пред-
ложения за цена га й. Като резултат на това в 1964 г.
Ейнар Ханзен подарява яхтата си на Ветроходното учи-
лище на Шведския круизен клуб
С малки изменения в жилищните помещения шху-
ната е преустроена в учебен ветроход на училището и
през същата 1964 г. излиза в своето първо учебно пла-
ване. Новияг собственик преименува кораба на „Грей-
ша" като иерифразиране на името на „Грейтитюд". По
рет истрационни и други съображения пълното му име е
„Грейша ав Гьотеборт" („Блатодарност от Гьотеборг").
Включвансто на рет ист рационного пристанище в името
на кораба по този начин е и една много стара сканди-
навски традиция при наименуването на търювеките ко-
раби Проз 1974 — 1975 г. ветроходът премина основно
преустройство. при което бе престъкмен от двумачтова
гафелна шхуна на гафелен кеч с по-малка ветрилна
площ, стъкмяване, което носи и сега. Също 1ака пре-
дишният споматагелен двигател „Волво Пенга" с мощ-
ност 150 к. с., монтиран през 1953 г., тогава е заменен
с нов. малко по-мощен спомагателен дизел
„Грейша" има еднопалубен корпус с дебелина на
бордова та обшивка 70 мм, изработен почти изцяло от
тик — при прсустройывата само при част от фалшбор-
да и надводния борд тикът е бил заменен с високока-
чествен смолист бор. На тиковата палуба с дебелина
64 мм са разположени три малки надстройки Стабил-
ността се осигурява от 18-тонен оловен баласт. „Грей-
ша" има превьзходни ходови и маневрсни качества
най-голямата му досега достигната скорост под ветрила
с 12 възела. Корабът сс поддържа в отлично техническо
състояние и е снабден с най-модерно радионавш ацион-
но, бигово и аварийно-спасително обзавеждане. Както
и на другиге учебни ветроходи на училището обаче. вет-
рилата целенасочено се обслужват изцяло на ръка. В
Операция Сейл-80 ветроходът завоюва абсолютно вто-
ро мясго но скорост ни показатели във всички класове
(след „Грейтитюд"). Също гака блестяшо бе и неговото
представяне в Балтийскою ветроходно учебно състеза-
нне през 1983 г.
л
I
,.1 реи|па“
Държава: Швеции
/кие: „Leader"'
Собственик: Ветроходно училище на Шведскня круизе» клуб.
Гьогеборг
Регистрационно пристанище'. Гьотеборт
Гедина на построяване и корабостроите.шица: 1892, местна ко-
рабос троит елинца, Галмтпън, Be, тикобритания
Ветра то стькм.чване: гафелен кеч, 8 ветрила, ветрилна плот
360 м2, височина на мачтите нал водолннията: три (мачта 24 м,
бнзанмачта 18 м, дървен рангоут
Вместимост: 63 б. р. т., 103 т. ТМ
Водой t иестване: 100 г
Корпус: дьрвен (дъбов), борова палуба
„ЛИДЕР"
тължина с бушприта 30,00 м
дължина на корпуса 23,74 м
дължина по водолннията 20,95 м
широчина максимална 5,73 м
। азене макенмално 3,07 м
Спомагателен двигател: дизел Volvo Penta (1973). 160 к. с.,
1 винт, 7 вьзела
Екипаж: 7 човека постоянен, 20 практиканти
Операция Сейл: 1974, 1978 г.
Предназначение: младежки учебен вегроход
,Лидер
..Лидер ' („Водам") е най-старият сред четирите учебни
ветрохода на Ветроходного училище на Шведския круи-
зен к губ. Този кораб с традиционна конструкция с спус-
нат на вода в 1892 г. в Гал.мптън на река Дарт в Дсвьн.
Югозападна Англия, като бриксхсмски ветроходен
траулер (както и „Грейтитюд") с обичайното за тези сь-
дове стькмяване на гафелей кеч Ветроходът плава и
днес. без първоначалното му име да е било променяно,
коего е рядък случай за кораб с толкова дълга биогра-
фия. Малко с известно за нсговитс ранни години каго
английски риболовен сьд. През 1907 г. той с бил прода-
ден в шведскою пристанище Синае и под шведски флаг
е бил преустроен в крайбрежен говарен кораб. По всяка
вероятноет през 20-те години му е бил монгиран спома-
га гелей двигател. „Лидер" плава в шведския крайбре-
жен график повече о г половин век, каго през цялото
това време е бил притежание на пеговитс първи шведски
собственици местно моряшко семейство. Изглежда в
началото на 50-те години му е бил нравен основен ре-
монт и преустройство, при което е бил монгиран нов
двигател, а почти целият рангоут е бил свален. През
следващите години „Лидер" продължава да плава като
моторен крайбрежен кораб.
През 1963 г корабът е бил продаден и около две
години ловите му еобсгвеници от шведского пристани-
ще Стрьомстад се опит ват да го използуват за одно-
дневна екекурзионни рейсове. Корабът, който е ог един
и съгц тин с ..Грейтитюд", привлича вниманиего на Вст-
роходного училище на Шведския круизен клуб, коею в
1969 г. го куиува за пуждите на своята разрастваща се
учебна прог рама и започва неговото вьзетановяване и
преустройство в учебен ветроход. Вьзетановяване го на
„Лидер" продължава от 1969 то 1973 г,, като включва
ремонт на масивно построения корпус, поставянс на но-
ва палуба и на сегашния спомагателен двигател. обза-
веждане на нови жилищни помещения и преди всичко
вьзетановяване на ньрвоначалното ветрилно стъкмява-
нс. Проз 1973 г напълно възегановеннят и снабден с
модерно обзавеждане ветроход излиза в своя пьрви уче-
бен рейс.
По своите ра змери. конструкция и вьншен вид „Ли-
дер" с много подобен ла „Грейтитюд". Има еднопалу-
беп дъбов корпус с дсбслипа на бордовата обшивка
64 мм и борова палуба с дсбелина 57 мм. на която са
разположени две малки надстройки. Постоянният му
баласт сс състои от стоманени слитъци с маса 20 т.
През 1975 г. му бе поставеи нов кил. Неговата макси-
мално достиг ната досега скорост под ветрила вьзлиза
на 10,5 възела. В Операция Сейл-78 „Лидер" спечели аб-
солют ното второ мясго вьв всички класове по скорост-
ни показатели
„Лидер", „Грейтитюд" и „Грейша" (с предишного си стъкмяване па двумачтова гафелна шхуна)
„АТЛАНТИКА"
Държава: Швеция
Име: „Atlantic»" („Atlantic» av Guteborg")
Собственик: Be i ри ходни училище на Шведския круизе» клуб,
I ьотеборг
Регистрационно пристанище: Гьотебор!
Година на постро.чване и корабостроителница: 1981,
Karstensens Skibsvaerft, Скаген, Дания, по проек! на Ole-hnude
Jensen
Ветрилно стъкмяване: (афелен кеч, 8 ветрила, ветрилна плот
540 м\ внеочина на мачтите нал водолиннята: рот мачта 29 и,
бизанмачта 23 м, дървен ранюут
Вместимост: 70,93 б. р. т„ 61.93 н. р. т.
Водоизместване: 134 т
Корпус: дървен (дьбов), борова палуба
дъ.гжина с бушприта 33.00 м
дължина на корпуса 26,22 м
дължина по водолиния । а 23,60 м
широчина максималиа 6,50 м
к а зеке максимално 3.20 м
Спомагателен двигател: дизел Volvo Penta (1981), 202 к. с.,
1 винт. 9 възела
Екипаж: 7 човека постоянен, 24 практикантн
Предназначение: младежки учебен ветроход
Като резултат ог успеха на учебната програма на Вег-
роходного училище на Шведския круизен клуб, провеж-
дана на гафелните кечове „Грейтитюд", „Грсйша" и
„Лидер ', през 1980 г. училищсто взе решение за по-
ст роявансз о на нов учебен ветроход, с кой го да се за-
доволят разраствашите се ну жди на програмата и да
се обнови неговата учебна флотилия, Поради отлипните
мореходни качества на бившите бриксхемски траулери
„Грейтитюд" и „Лидер" и продължителния положи ге-
лей опит на училището в тяхната експлоатация бе реше-
но новият учебен вегроход да бьде сьс същата конструк-
ция. За тази цел бс извьршен пълен обмер на „Грейти-
тюд". На базата па неговата конструкция и корпусни
обводи датскияг корабосгроител Оле-Кнуде Йенсен
проектира новия учебен ветроход, който представлява
едно увеличено копие на „Грейтитюд".
Поради икономически причини (по-ниска контракт-
на цена) порьчкага за тюст рояването на ветрохода бе
дадена не в Швеция, а на реномиранага датска кора-
бостроителница „Карстенсене" в Скаген. Ветроходното
училище на Шведския круизен клуб предприе широка
кампания за събиране на средства га за построяване на
кораба чрез обществена подписка, в която участвуваха
със значителни финансови помощи редина промишлени
компании, фондации и частни лица ог цялата страна.
Голяма част от необходими ге средства бяха подарени
на училището от шведската застрахователна компания
„Атлантика", поради което ветроходът бе наречен на
името на компанията. Поради регисграиионни и об-
ществени соображения неговото пълно име е „Атланти-
ка ав Гьотеборг".
Новият учебен ветроход бе заложен на стапел на 5
август 1980 г., спуснат на вода на 2 май 1981 г и напъл-
но завьршен на 10 октомври същага година. „Атланти-
ка" извърши първото си плаване през май 1982 г. и през
същага година бе нейният първи учебен навитационен
сезон
Корабът е построен според най-добрите стандарти
на традиционною датско дървено корабостроене Има
еднопалубен масивен дъбов корпус с дебелина на бордо-
вата обшивка 70 мм и борова палуба с дебелина 64 мм,
на която има две палубни надстройки, сьщо изработени
от дърво. Постоянният баласт е с маса 34 т. от които
10 т олово и 24 т чугунени слитъци. Досега е достиг нал
най-голяма скорост под ветрила от 12.5 вьзела. През
1983 г. „Атлантика" участвува с успех в Балтийского
ветроходно учебно сьстезание.
Атлантика4
„САРПЕН“
Държави: Швеция
Име: ,,Sarpen“ (бивш „I reida'")
Собственик: Съюз на шве (ските скаути, Симрнсхамн
Регистрационно пристанище: Симрисхамн
Година ни построяване и корабостроителница: 1892,
А. С. Ruder, Нюкьобиш, Дания
Ветрилно стъкмяване: i афелен кеч, 7 ветрила, ве1рнлна n.ioiii
220 м‘, височина на гро1мач1ата над водо.1иння1а 21 м, дьрвен
раш оу г
Вместимост: 51 б. р. г.
Корпус: дьрвен (дьбов), борова палуба
дължина с бушпрн1а 27,00 м
дължина на корпуса 20,75 м
дължина по водолиннч i а 18,90 м
широчина максимална 5,40 м
i а гене макенмално 2,10 м
Спомагателен двигател: дизел Volvo Penta (1974), 180 к. с.,
1 внш, 10 вьзела
Екипаж: 5 човека посюянен, 21 нраюиканги
Прсдна точение: младежки учебен ветроход
„Сарнеи'1
Днешният шведски учебен вегроход „Сарпен" е по-
строен през 1892 г. в Нюкьобинг, Дания, където пьрво-
начално е било и Hei овото регистрационно пристанище,
като товарен галеас (балтийски тип гафелей кеч). При
спускането на вода той с бил наречен „Фрейда" от него-
вия първи собственик П. Ларсен. През юли 1905 г вет-
рочодъг е бил купен от Й. П. Кристиансен от Албор!,
който през февруари 1914 г. го пролава на Л. Андерсен
в Хеснас. Новият собственик иреименува кораба на
„Сарпен". На 25 октомври 1916 г. следвашият му собст-
веник премества неговото регистрационно пристанище
в Стуббскьобинг. Месси по-късно при плаване ог Рай-
дере до Кристиаиия (днешния Осло) силна буря изхньр
ля .Сарпен" на брега край шведскою пристанище
Стрьомстад. Повредите на кораба са били големи и
датският му собственик продава лежашия на плажа кор-
пус па фирмата „Хол" в Стрьомстад, която го препро-
лава на местната фирма „Карл Алберт Бак". Новияг
собственик о г вежда с влекач кораба до Стрьомстад. къ-
ieio до 1917 г. той с бил ремонтиран и престъкмсн като
двумачтова гафелна шхуна. Отлогава до днес „Сарпен"
плава под шведски флаг.
На 29 юни 1918 i. корабьг с купен от Акссл Вернер
Линдблом от шведскою пристанище Халмстад, коню
на 3 май следващага Юдина го продава на фирмата
„Оланде Семен г“ (собственост на Г А. Гранстрьом) от
Стокхолм. каго нового регистрационно пристанище на
„Сарпен" става Дегерхам. През 1930 г. в корабострои-
телиицага в Салтвикс на кораба е монтиран за пръв пы
спомагателен двигател с мощност 31 к с„ В 1944 г.
„Оланде Семент" продава ветрохода на фирма г а „Карл
Хагман" в малкия град Симрисхамн. Южна Швеция,
което оттог ава е неговото регистрационно пристанище.
След повече от 70 тодини служба като товарен ко-
раб през 1964 г. „Сарпен" става собственост на местно-
то отделение на Съюза на шведските скаути в Симрис-
хамн и тази младежка общест вена организация се заема
с възстановяването и преустройството му в учебен вет-
роход за морскою обучение на членовсгс си. При това
преустройство и основен ремонт на кораба е бил монти-
ран спомагателен дизел „Волво Пента" с мощност
120 к с. (заменен проз 1974 г. със сегашния по-мощен
спомагателен двигател) и с било поставсно диешното
му встрилно стькмяване на гафелей кеч. с което досега
корабът е достигал най-голяма скорост иод ветрила 9
вьзела. Каго учебен ветроход гга шведските морски
скаути „Сарпен" е снабден с модерно радионавигациоп-
но обзавеждане, а битовото му обзавеждане включва
пентрално отопление, хладилници, снабдитслна система
за тогтла вода, съвременно елсктрическо кухнснско обза-
веждане и т.н. Районите на учебните му плавания са в
Балтийско и Северно море.
аригн"
Държава: К h ославим
Име'. ,,Jadranu (бивш Marco Polo“, бивш „Jadran")
Собственик: Ю| ославски военноморски сили
Базово пристанище-. Сплит
Години на постро.чване и корабостроите.шица: 1931,
Н. С. Stulcken & Sohn, Хамбурц Германия, по проект на Josip
Skarica, Югославия
Ветрилно стькмявине: тримачтова марселна шхуна, 12 вегрнла
(3 нрави ветрила), ветрилна n.ioui 933 м2, височина на мачт и к*
над водолннията: фокмачта 3?,70 м, трогмачта 39.10 м. би тан-
мачта 35.80 м, долин мачти н бушприт — стоманени, стеши н
„ЯДРАН“
реи — дьрвени
Водоизместване: 689 т стандартно, 776 т пълно
Корпус: сюманен (ниюван), iикона палуба
.тължнна с бушприта 60,00 м
дължина на корпуса 48,00 м
дължина между пернендикулярнте 41,00 м
широчнна максимална 8,90 м
। азене максимално 4.3б м
дълбочина на трюма 4.55 м
Спомагателен двигател: дизел Litostroj Ljubljana (1968),
530 к. с., 1 винт, 10.4 вьзела
Екипаж: 79 човека постоянен, 60 практиканти
Капитан: капитан III рант Стйепан Бернаднч
Предназначение: професнонален учебен ветроход
Югославската тримачтова марселна шхуна „Ядран" е
един от построените в предвоенния период учебни вет-
роходи. конто и днес се поддържат в пьрвокласно тех-
li и ческо състояние.
Ветроходът с построен от корабостроителницата
„X. С. Щюлкен & Зон'1 в Хамбург по проект на югос-
лавский корабостроителен инженер Йосип Шкарица,
който нзползува като прототип за проекта консгрукция-
та на построения в Дания тога вашей учебен барк на гер-
манский военноморски флот „Ниобе" (бивш „Мортен
Йенсен"), потънал на 26 юли 1932 г. „Ядран". който е
наречен сьс сьрбохьрватското название на Адриатика,
е бил спуснат на вода на 25 юни 1931 г. и е бил завър-
шен на 27 юни 1933 г. Той е бил специално конструиран
и построен като учебен вегроход на югославските воен-
номорски сили и влиза в строя като наследник на дого-
гавашния югославски учебен ветроход — стоманената
бригантина „Вила Вслебита" (264 б р. т.), построена
през 1908 г. в Кил, Германия. Средства!а за неговото
построяване са били събрани от югославската общест-
вена морска организация „Ядранска стража", която но-
ръчва построяването му и го иодарява на военномор-
ския флот. През предвоенния период базового приста-
нище на ветрохода е Дубровник.
До започването на Втората световна война „Яд-
ран" извьршва седсм по-далечни учебни плавания извьн
Адриатическо море, при конто поиещава десетки при-
станища в Средиземноморието, Черно и Балтийске мо-
ре и Атлантическая океан. През лятото на 1936 г. югос-
лавският учебен ветроход извьршва нрия!елско посеще-
ние във Варна, а през следващага година посещава Бур-
гас. От 20 април до 31 aBiycr 19.38 г. корабы игвьршва
най-далечното си и единствен© досета трансатлантиче-
ско плаване до Ню Йорк и Бостън, в което итминава
общо II 262 мили На 5 септември 1939 г. ..Ядран" за-
вършва последняя си прелвоснсн далечен учебен рейс.
След агресията на Германия и Италия срещу Югос-
лавия през пролетта на 1941 г. и завладяването на стра-
ната през април същата година „Ядрап" е заграбен от
италианските окупатори и включен в състава на ита-
лианските военноморски сили каю учебен кораб под
имею „Марко Поло". След завьршване! о на войната
корабът е вьрнаi в 1946 г. на Югославия и ггьрвоначал-
ното му име е възстановено. От април 1947 г. „Ядран"
е подложен на лвегодишен основен ремонт и възстано-
вяване и на I май 1949 i отново влиза в акт ивна служба
като учебен ветроход на ююславските военноморски
сили. През следващите десст години шхуната извършва
учебни плавания само в Адриатическо море. През .пято-
го на 1959 т. г я прсдприсма първия си по-далечен след-
воснен учебен рейс, при който посещава Малга, Алек-
сандрия и Пирея Оттогава обичайните райони на учеб-
ни ге плавания на ветрохода са какго в Адриатическо
море, гака и в Средиземноморието. В края на 1962 г.
„Ядран" извьршва своето пьрво преминаване през
Суецкия канал и плава до пристанища в Червено морс
„Ядран" има стоманен нитован корпус с дсбелина
на бордовата обшивка 8-10 мм и две непрскьснати па-
луби, покрити с тиков настил. Харак герни за конструк-
цията на ветрохода са удължените бак и ют, коню са
съединени с ходова палуба, даваша удобства при об-
служвансто на ветрилата. Корабы носи баласт с маса
179,5 т Досега е достигал най-голяма скорост под вет-
рила до 12 вьзела. Повече от 50 години „Ядран" се под-
държа в пьрвокласно техническо състояние с периодич-
на подмяна и модернизация на обзавеждането и кораб-
ни ге система През следвоенния период корабы е пре-
минал четири основни ремонта и модернизации, всички-
тс извьршени от югославски корабостроителници —
през 1947—1949 г., 1956—1957 г.. 1967—1969 г., когато
е мон 1 иран сегашният му по-мощен спомагателен дви-
гател, и през 1982- 1983 г. Ветроходьт е снабден с мо-
дерно радионавигационно, аварийно-спаси гелио, учеб-
но и битово обзавежданс. Също така сегашнияг брой на
личния му сьстав е намален спрямо първоначалиия с
от лед на подобряване то на учебно-битовите условия на
борда.
Ядрам
„НИНОН МАРУ“
„КАИВО МАРУ“
Държ ива: Япония
//we „Nippon Маги" (II)
Собственик: Министерство на транспорта Институт ла мор-
ско обучение, Токио
Регистрационно пристанище: Токио
Година на ностро.чваие и корабоетроите тица: 1984. Sumitomo
Heavy Industries—Uraga Shipyard, Йокосука, Япония
Ветрилно стък н.чване: четиримачтов парк, 36 ветрила (18 прави
не т ри. та), ветрилна плош 27б0 м’. внеочина на мяч гите над ки-
ла: фокмачта 53,40 м, пт.рва тротмачта 55,00 м. втора тротмач-
га 54,50 м, бизанмачта 47,30 м. стоманен рангоут
Вместимост: 2570 б. р. т., 2150,27 н р. i
Водоизместване: 3274 т празно, 4730 г пълно
Дедуеит: 1456 т
Корпус*. стоманен (заварен), гикова палуба
дължина с бушприта 110,09 м
тьлжина на корпуса 99,15 м
тьлжина между перпендику.тярите 86.00 м
широчина максималиа 13.80 м
т азене максимално 6.29 м
внеочина на корпуса 10,70 м
Спомаг ателии двигатели: 2 днтела Daihatsu (1984), 3000 к. с.
(2 х 1500 к. с.), 2 винта, 13 възела
Екипаж: 65 човека постоянен. 120 практиканти
Капитан: Ютака Танабе
Предназначение: нрофесионален учебен ветроход
Държ ава: Япония
Име: „Kaiwo Maru“
Собственик: Министерство на транспорта - Институт за мор-
ско обучение, Токио
Регистрационно пристанище: Токио
Година на построяване и корабостроителница: 1930, Kawasaki
Dockyard, Кобе, Япония
Вепзри шо стъкмяване: чегиримачт ов барк, 35 нет рила (18 прави
ветрила), ветрилна плот 2397 м2, внеочина на мачтите над ки-
ла: фокмачта 47,18 м, от. рва т ротмач та 51,07 м, втора т рот мач-
та 48,86 м. бизанмачта 41,18 м, стоманен рант оут
Вместимост: 2250,62 б. р. i724,97 н р т.
Водой i нестване: 4043 т
Дедуеит: 1942 т
Корпус: стоманен (нитован), гикова палуба
дължина с бу интрига 97,00 м
дължнна на корпуса 91,50 м
дължнна между перпендикулярите 79,25 м
широчнна максималиа 12.95 м
1 азене максимално 6,40 м
внеочина на корпуса 7,85 м
Спомагателни двигатели: 2 днтела Daihatsu (1978), 1200 к. с.
(2x600 к. с.), 2 винта, 10 вьзела
Екипаж: 73 човека постоянен, 112 практикантн
Капитан: Шит еру Накаджнма
Предназначение: нрофесионален учебен ветроход
Още в края на XIX век сс полагат традициите в обучс-
нието на японските флотски кадри на ветроходни кора-
би от европейски тип традиции, койю продължават
непрекьенато и до днес.
Първоначално бьдсщитс японски морски офицери
са преминавали практиката си на британски кораби. а
през последните десет илетия на миналия век Япония
придобива и своите пьрви учебни ветроходи Някои от
гях ceia са грижливо запазени като музейни кораби от
различии японски морски ведомства. Университеты на
търговския флот в Токио съхранява като исторически
памстник железния кораб с пълно стъкмяване , Мейджи
Мару" (1038 б. р т.) — един от първите японски учебни
ветроходи, построен по поръчка на японского прави-
телство през 1874 г. от известната корабостроителница
..Робърт Нейпиър" в Глазгоу. Шотландия След почти
90-тодишпа служба, през 1964 г. гози ветеран на япон-
ския флот бе определен за запазвапе като кораб-музей.
Един от пьрвитс японски учебни ветроходи. по-
строени в тази страна, е баркьт „Юнио Мару" (448
б. р. т,), спуснат на вода нрез 1909 т. в Осака, който сега
е запазен като музеен кораб от Университета па рибо-
ловния флот в Токио. Сега в процес па реставрация като
музеен кораб при Университета на търговския флот в
Кобс е бившата учебна четири.мачтова баркентина
„Шиптоку Мару" (2792 б. р, т.), построена през 1924 г.
от корабостроителницата Мицубиши Зосеп" в Кобс,
която до 1962 । продължаваше да служи като учебен
кораб. Прекият предшественик на двата ссгашни япон
ски учебни ветрохода е четиримачтовият барк „Тайсей
Мару", построен през 1904 г., който през 1945 г. след
края на война!а потьва от мина в залива на Кобе Днес
някои о г съвременните японски моторки учебни кораби
косят имеиата па тези учебни ветроходи
Cerai пните японски учебни баркове „Нипон Мару"
и „Кайво Мару" са специално проектирани и построени
за учебни цели, за да сс задоволи растящата нужда ог
кадри за бързо увеличаващия сс японски корабен тонаж
Оше с построяването си те са били предназначен!! за
обучение на офицери за търговския флот, която функ-
ция изпълняват и сега. Преди войната обаче с оглед на
целите на японския милитаризь.м обучение го на ветро-
ходите с включвало освен матроската служба, навига-
ция. мстеороло! ия и г. н и военно обучение на оръдияга
и горпедниге апарати, конто тогава са били монтирани
на барковеге, така че бъдешите офицери от търговския
флот да могат да служат като попълнснис на японските
военноморски сили.
Двш а еднотипни четиримачтови барка са заложени
на стапел проз 1929 г. и са пуснати на вода през следва-
щата година Първият от тях получава името „Нипои
Мару" („Япония"), а вторият „Кайво Мару" — в япон-
ските легенди Кайво е цар на морет о, аналогичен на По-
сейдон от древпогръцката митология. Почти всички
„Кайно Мару"
японски невоенни кораби имат в името си думата „Ма-
рч която може да има многозначен смисъл: да означа-
на Зсмята, нсбето. кръг, символ на Слънпсто и т. н.
Обикновено тази дума сс поставя след името в знак на
почит и уважение, както е и в случая с имената на япон-
скитс гърговски кораби
„Нипон Мару" и „Кайво Мару" са просктирани за
обучение на голям брой кадети при основната концеп-
ция всички жилищни и учебни помещения да бьдаг
снабдсни с дневпа светлина. Това изискване сс е отра-
зило на конструкцията чрез подчертано високия свобо-
ден борд на корпуса, коего заедно с комина между пър-
вата и втората гротмачта и голсмия иавигационен мос-
тик придавят на ветроходите сходство с елеган гни пьт-
нически кораби. Поради тези техни отличи гелии бслсзи
на двата японски барка липсва класичсският външен
вид. който притежават повечсто от останалите днешни
учебни ветроходи.
Корпусиге им има г по г ри палуби. Над главна! а
горна палуба се намира една маневрена палуба с дължи-
на около 65 м. която продължава от кърмата до среда-
та между първага гротмачта и фокмачгата. Ог гази па-
луба се извършват работите по маневрите с ветрилата.
Късата палуба на бака с дължина 10,7 м служи само
каго място за работа с когвиге. Между фокмачтага и
първата гротмачта се намира висока навигациониа над-
стройка. На закрития и открытия мостик има по един
щурвал, евързани с кормилната сервомагпина. На този
мост ик се провеждат практическите занятия но навиг а-
ция и астрономия с кадетите. Между втората гротмачта
и бизанмачтата има огце една навигациониа надстрой-
ка. а на кърмата стой голям двоен щурвал с щуртросово
предаване. Корабите мота г да носят запас от гориво по
221,5 т, като при движение само с двигател имат дено-
нощен разход на гориво по 5 т. Снабдени са с по два
електрогенерагора по 30 кВт и един от 60 кВт. Кораби-
те имат по осем спасителни лодки всеки. Маневрената
им палуба с добре оборудвана със спомагателни меха-
низмы за вдигане на котвите, лодките и т. н. Всички теж-
ки работа по маневрите с ветрилата са механизирани.
Цялото ветрилно стъкмяване на двата барка —
мачти, стенги, реи. въжста и т. н., е доставено при по-
строяването им от фирмата „Реймилж & Фергюсън"
от Линг — Шотландия, като размерите на елементите
са специалгго съобразени с по-ниските фигури на япон-
ците. Затова и площта на ветрилата изглежда за евро-
пейски ге понятия по-малка за кораби с такава големи-
на. За да се създаде нсобходимата устойчивост на висо-
кобордния корпус, всеки от барковете носи гвърд ба-
лле г от 640 т медни блокове и 130 т стоманобетонни
блокове, конто сс допълват от пет цистсрни за вода,
разположени в двойного дъно.
До Вторага световна война „Нинон Мару" и „Кай-
во Мару" редовно извършват ежегодни учебни рейсове
предимно в японски води, а също и до някои тихоокеан-
ски острови. При започването на войната рейте им са
свалени и те са иревьрнати в чисто моторни кораби.
Двата барка продължават да извьршваг учебни плава-
ния в японски води, като одновременно с това частично
са били използувани и като транспорги за пренасяпе на
войски между Япония и Ют оиз точна Азия През този
период „Кайво Мару" е бил използуван и каго вы ли-
шен транспорт След капитулацията на Япония през
септември 1945 г. „Нипон Мару" и „Кайво Мару" под
флага на американската окупационна служба сс изпо-
лзуват за пренасяпе на капитулирали японски войски и
японски граждански персонал от различии азиатски
страни до Япония
В течение на следвоенните години и два га барка са
възстановени и отново започват службага си като учеб-
ни кораби на японский търговски флот. „Нипон Мару"
преминава основен ремонт в 1952 г. и през слсдващата
година извьршва своя пьрви слсдвоснен учебен рейс до
Хило на Хавайските острови, а през 1954 г. за пръв пы
след войната поссщава Съединените щати През I960
баркьг представя Япония в Ню Йорк по случай честву-
ването на ЮО-годишнината от първото посещение на
японска прави i еле жена делегация в този град.
„Кайво Мару" отново започва да плава каго учебен
ветроход през 1955 г През 1961 г. двата японски барка
участвуват в тихоокеанската ветроходна ретата от Л ос
Анжелос до Хонолулу. През май 1970 г. „Нипон Мару"
посети Сидней тю случай чссгвувансго на 200-юдишни-
ната от откриването на изгочния бряг на Австралия о г
капитан Джеймс Кук.
На двата барка се обучават студентите от четвърти
курс на двата университета па търговския флот в Токио
и Кобе и на петте колежа на търговския флот в Тояма,
Тоба, Ошима. Хирошима и Юге. В гези морски учебни
заведения, които подготвят бъдещнге офицери на япон-
ский търговски флот, шестмесечният учебен рейс на
един от двата ветрохода е задьлжителна част от учебна-
та програма. Кадетитс постъпват на учебните баркове
след тригодишно предварително образование, коего
включва преди всичко изучаване на теоретични дисцип-
лини, както и ежегодно едномесечпо плаване на т ьртов-
ски кораби. След практиката на един ог учебните ветро-
ходи през четвъртата година кадстите плавал още една
година на един от чстиритс моторни учебни кораба на
Института за морско обучение кьм Министерство го на
транспорта, които са снабдени с най-сьвременна навига-
ционна и друга техника. На тях те се занознават с мо-
дерните корабни устройства. След тези пет години бъде-
щите морски офицери полагат дипломен изпит.
Вьпреки големия личен състав на „Нипон Мару" и
„Кайво Мару" на борда всички кадеги живеяг в осем-
местни каюти, а не в общи помещения. Основната част
от учебния курс по време на плаването с ветроходиге е
преди всичко моряшката служба, необходима за придо-
биване на практически моряшки качества, сила, лов-
кост, самообладание и г. н. Тя включва работа с ветри-
лата, бояджийски работи, действия в аварийни положе-
ния, сигнализация, противопожарна подготовка и т. н.
Теоретическите дисциплини са главно практически нави-
гация и астрономия, както и добро овладяване на разт о-
ворния английски като международен морски език. За
тази цел всички команди по управление го на кораба и
работата с ветрила га сс дават на кадстите на английски
език.
Шестмесечните учебни рейсове на „Нипон Мару" и
„Кайво Мару" започват всяка година обикновено през
май, като обичайният маршрут е през Хавайските ост-
рови до тихоокеанского крайбрежие на САЩ и Канада.
Обикновено двата барка пъгуваг отделно. Най-често
посещаваните от тях пристанища са Сиатъл, Порт ланд,
Сан Франциско, Лос Анжелос в Съединените щати. Ван-
кувър в Канада, Хонолулу на Хавайските острови. По-
сещенията в чуждитс пристанища широко се използуват
за пропагандни цели. По време па престоите в различ-
ии гс тралове вегроходите са отворени за посетители, а
на борда обучсните за това кадети и моряци демонсгри-
раг различии японски обичаи — чайна церемония, япон-
ски ганци, бойни нгри — джудо, кендо, карате и т. н.
През 1971 1 по време на преетоя на „Кайво Мару" в
Лонг Ьийч Калифорния, той е бил посеген от хиляди
т раждапи, а след това на Хавайски те островн със силите
на личния състав е бил проведен фестивал на японски те
национални танци
През половинвековната служба на „Нипон Мару" и
„Кайво Мару" на гях са обучени хиляди японски морски
офицери. Например само „Кайво Мару" от своя първи
учебен рейс през 1930 г. до края на 1971 г. е изминал
6X8 495 мили и на него са проминали Ирак тика га си 9758
японски морски офицери
„Нипон Мару" и „Кайво Мару" нямат добри ходо-
ви качества под ветрила и поради това досега те не са
участвували в регатиге па Операция Сейл. Проз 1964 i
„Нипон Мару" взе участие в заключителння парад на
ветроходните кораби на Операция Сейл-64 в Ню Йорк.
За предсгавянего му в Операция Сейл-76 гози барк бе
подложен на модернизация, при която му бяха иоставе-
пи п нови спомагателни двигатели. В Операция Сейл-76
„Нинон Мару" взе участ ие само в големия заключите-
лен парад на ветроходните кораби в Ню Норк
През есенга на 1984 i „Нинон Мару" бе заменен с
новопостроения четиримачтов учебен барк, който носи
сътцото име. Новият „Нипон Мару" бе специално конст-
руиран и построен от корабостроителния клоп на голя-
мата японска компания „Сумитомо Хеви Индьстрис"
тю тюрьчка на японского Министерство на транспорта
Неговото строителе!во бе изпълнено от корабострои-
телницата „Урата" в Йокосука. Новият учебен ветро-
ход, който е по-голям от своя предшественик. бе зало-
жен на стапел на 11 април 1983 г., спуснат на вода на
15 февруари 1984 i. и бе предадеп на Министерството
на транспорта на 16 септември същата година, след кое-
то се огправи в първото си учебно плаване край брег све-
те на Япония. През януари 1985 г. новият „Нипон Ма-
ру" извьрши своя първи далечен учебен рейс до Хоно-
лулу.
През септември 1984 г. старият „Нипон Мару" бе
продаден па град Йокохама и след ремонт бе отворен
за посещения като стационарен кораб. Предвижда се в
бьдеще той да бьде използуван като учебен ветроход
за първоначално младежко обучение. Планирано е през
следващите четири години и сегашният „Кайво Мару",
който още продължава да извьршва редовни учебни
плавания, да бъде заменен с новопостроен учебен ветро-
ход, однотипен с новия „Нипон Мару".
ПРИЛОЖЕНИЯ
Учебният барк на ФРГ „Горх Фок'
Ч
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА ОПИСАНИТЕ
ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
ПО ВЕТРИЛНИ
СТЪКМЯВАНИЯ
Данните са дадени
в следната последователност:
име на кораба, държава
(година, място на построяване,
конструкция на корпуса)
КОРАБИ С ПЪЛНО СТЪКМЯВАНЕ
„СьорлангеГ4, Норвегия (1927, Норвегия, стоманен)
„Америго Веспучн44. Италия (1931, Италия, стоманен)
„Данмарк44, Дания (1932. Дания, стоманен)
„Георг Стаге44. Дания (1934. Дания, стоманен)
„Кристиан Радик44, Норвегия (1937. Норвегия, стоманен)
„Либертад44, Арженгииа (1956. Аржентина, сюманен)
„Дар Млоджиежи64. Полша (1981, Полша, стоманен)
ЧЕТИ РИМ АЧТОВИ БАРКОВЕ
„Седов44, СССР (1921, Германия, стоманен)
„Крузенщерн44, СССР (1926. Германия, стоманен)
„Кайво Мару44. Япония (1930. Япония, стоманен)
„Нинон Мару44, Япония (1984. Япония, стоманен)
БАРКОВЕ
„Статсрод Лемкул44, Норвегия (1914, Германия, сюманен)
„Товарищ46. СССР (1933, Германия, стоманен)
„Игъл“, САЩ (1936. Германия, стоманен)
„Сагриш44, Португалия (1937, Германия, стоманен)
„Мирча44, Румъния (1938, Германия, стоманен)
„Горх Фок64. ФРГ (1958, ФРГ, сюманен)
„Глория44, Колумбия (1967. Испания, стоманен)
„Гуаяс44, Еквадор (1976, Испания, стоманен)
„Симон Боливар44, Венецуела (1979, Испания, стоманен)
„Куаутемок44, Мексике (1982. Испания, стоманен)
ЧЕТИ РИ МА ЧТОВИ БАРКЕНТИНИ
„Есмералда44, Чили (1952, Испания, стоманен)
БАРКЕНТИНИ
„Газела ъф Филаделфня44. САЩ (1883, Португалия, дървен)
„Регина Марис44, САЩ (1908, Дания, дървен)
„Ню Индевър44, Австралия (1919, Дания, дървен)
„Ауър Сванен44, Канада (1922, Дания, дървен)
„Палинуро44, Италия (1934. Франция, стоманен)
„Деваручи44, Индонезия (1953. ФРГ. стоманен)
„Шабаб Оман44, Оман (1971, Великобритания, дървен)
„Погория44, Полша (1980, Полша, стоманен)
„Искра44, Полша (1982, Полша, стоманен)
„Калиакра44, България (1984, Полша, сюманен)
БРИГОВЕ
„Роялист4, Великобритания
(1971, Великобритания, стоманен)
„Варуна44 Индия (1980, Индия, стоманен)
БРИГАНТИНИ
„Хенрик Рутковски44, Полша (1944. Полша, дървен)
„Аутлоу44. ФРГ (1946, Испания, дървен)
„Вилхелм Пик44, ГДР (1951, ГДР. стоманен)
„Сейнт Лорънс II44. Канада (1953, Канада, стоманен)
„Патфайндър44, Канада (1963, Канада, стоманен)
„Плейфеър44, Канада (1973, Канада, стоманен)
„Спирит ъф Адвенчър44. Нова Зеландия
(1973. Нова Зеландия, стоманен)
„Джи Фунг44, Великобритания (Хонконг)
(1980, Хонконг, дьрвен)
„Ааард 1Г*. Ирландия (1981. Ирландия, дьрвен)
Ч ЕТИРИМ АЧТОВИ МАРСЕЛИ И ШХУНИ
„Хуан Себастиан де Елкано*, Испания
(1927, Испания, стоманен)
ТРИМАЧТОВИ МА PC ЕЛ НИ ШХУНИ
„Алма Допел44 Австралия (1903, Австралия, дървен)
„Фултън44, Дания (1915, Дания, дьрвен)
„Еугениос Еугенидис41, Гьрция
(1929. Великобритания, стоманен)
„Гур Хейердал11. ФРГ (1931, Нидерландия, стоманен)
„Я тран4'. Югославия (1931, Германия, стоманен)
„Албатрос44. ФРГ (1942. Дания, аървен)
„Бел Еспоар IIй, Франция (1944. Дания, дървен)
„Сьр У’ннстън Чърчмл4*. Великобритания
(1966. Великобритания, стоманен)
„Малкълм Мнлър41, Великобритания
(1967. Великобритания стоманен)
ДВУМАЧТОВИ МАРСЕЛ НИ ШХУНИ
„Табор Бой“. САЩ (1914. Нидерландия, железен)
„Бел Пул4*, Франция (1932, Франция, дърнен)
„Етоал44, Франция (1932, Франция, дървен)
„Лила Дан44. Дания (1951. Дания, дървен)
„Уестуърд4*, САЩ (1961. ФРГ, стоманен)
„Еендрахт", Нидерландия (1974. Нидерландия, стоманен)
„Калифорниън44. САЩ (1984, САЩ, дървен)
ЧЕТИ РИ МАЧ ГО ВИ Г АФ ЕЛ НИ ШХУНИ
„Креула*4, Португалия (1937. Португалия, стоманен)
ТРИМАЧТОВИ ГАФЕЛИ И ШХУНИ
„Амфитрите4*, ФРГ (1887, Великобритания, дьрвен)
„Гросхерцо! ин Елизабет14, ФРГ
(1909, Нидерландия. стоманен)
„Сванен14, Норвегия (1916, Дания, дървен)
ДВУМАЧТОВИ Г АФ ЕЛ НИ ШХУНИ
„Ернестина44, САЩ (1894, САЩ. дървен)
„Адвенчьрие44, САЩ (1913, САЩ. дървен)
„Ьоудън“. САЩ (1921, САЩ, дървен)
„Брилянт44, САЩ (1932, САЩ. дървен)
,,Те Вега44, САЩ (1932, Германия, стоманен)
„Уен енд 11ф4‘, САЩ (1939. САЩ. дървен)
„Робъргсън П“. Канада (1940, Канада, дървен)
„1 ладан44. Швеция (1946, Швеция, стоманен)
„Фалкен44. Швеция (1947. Швеция, стоманен)
„Спирит ьф Масачусетс44. САЩ (1984. САЩ, дьрвен)
„Смири। ьф Мьрзисайд44, Великобритания
(1985, Великобритания дървен)
ТРИМАЧТОВИ БЕРМУДСКИ ШХУПИ
„Капитан Миранда44, Уругвай (1930, Испания, стоманен)
„Зари41. СССР (1952, Финландия. дървен)
„Рара Авис44. Франция (1957. Нидерландия, стоманен)
„Кристина44, Финландия (1978. Финландия, стоманен)
ДВУМАЧТОВИ БЕРМУДСКИ ШХУНИ
„Ленин! рад44. ССС Р (1938. Германия, стоманен)
ТРИМАЧТОВИ СТАКСЕЛНИ ШХУНИ
„Завиша Чарни44, Полша (1952, Полша, стоманен)
МА PC ЕЛ НН КЕЧОВЕ
„Аргус14, САЩ (1905, Дания, дьрвен)
ГАФЕЛИИ КЕЧОВЕ
„Лидер44, Швеция (1892. Великобритания, дървен)
„Сарнеи41. Швеция (1892, Дания, дьрвен)
„Грешна14, Швеция (1900, Великобритания, дървен)
„Грейтитюд44, Швеция (1907 Великобритания, дьрвен)
„Ексе.тсиър44. Великобри! ания
(1921, Великобритания, дървен)
„Кения Джакаранда41. Великобритания
(1923, Великобритания, дървен)
„Куин Галадриел*4, Великобритания (1937, Дания, дьрвен)
„Генерал Зарускн4*, Полша (1939, Швеция, композитен)
„Сонге Деерн14. ФРГ (1939. Дания, дьрвен)
„Атлантика4*, Швеция (1981, Дания, дървен)
БЕРМУДСКИ КЕЧОВЕ
„Рона4*, Великобритания (1895, Великобритания, дървен)
„Орноул14, Канада (1921, С АЩ. стоманен)
„Урания44, Нндерландня (1928, Нидерландия. стоманен)
„Хелснън4*, Великобритания (1929, Великобритания, дървен)
„Пордвинд44. ФРГ (1944, Германия, дървен)
„Зениб I рам4*, Белгия (1961, Бслгия, дървен)
„Астрал**, САЩ (1970, ФРГ. стоманен)
Г АФ ЕЛ НИ ЙОЛО BE
„Мютан44. Франция (1927, Франция, дърнен)
ТРИМА Ч ТОВИ ДЖОНКИ
„Хуан14, Великобритания (Xohkohi )
(1973, Хонконг, дървен)
ТЕМ 30 ВИ Ш ПРИ НТО ВИ БАРЖИ
„Ксилонайт4*, Великобритания
(1920. Великобритания стоманен)
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА ОПИСАНИТЕ
ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
ПО ГОДИНИ
НА ПОСТРОЯВАНЕ
ГОДИНА НА ПО- СТРОЯ ВАНЕ МЯСТО НА ПОСТРОЙ- ВАНЕ ИМЕ ДЫ’ЖАВА KOI 1СТРУК- ЦИЯ НА КОРПУСА ВЕТРИЛНО СТЪКМЯВАНЕ
1883 Порпталия „1 азела ьф Филаделфия’* САЩ дьрвен баркентина
1887 Великобригания „Амфитрите*4 ФРГ дървен 3-мачтова гафслна шхуна
1892 Великобригания „Лидер** Швеция дьрвен гафелен кеч
1892 Дания „Сарнеи** Швеция дървен гафелен кеч
1894 САЩ „Ернестина** САЩ дървен 2-мачтова гафслна шхуна
1895 Великобритания „Рона** Великобритания дървен бермудски кеч
1900 Великобритания „1 ргиша** Швеция дървен гафелен кеч
1903 Австралия „Алма Допел** Австралия дървен 3-мачтова марселна шхуна
1905 Дания „Аргус*4 САШ дървен марселей кеч
1907 Великобригания „Грейтитюд** Швеция дървен гафелен кеч
1908 Дания „Регина Марис** САЩ дървен баркентина
1909 Нидерландия „Гросхерцо! ин Елизабет** ФРГ стоманен 3-мачтова гафслна шхуна
1913 САЩ „Адвенчьрнс** САЩ дървен 2-мачтова гафслна шхуна
1914 Г ермания „Статсрод Лемкул** Норвегия стоманен барк
1914 Нидерландия „Табор Бои** САЩ желсзен 2-мачтова марселна шхуна
1915 Дания „Фулт ън“ Дания дървен 3-мачтова марселна шхуна
1916 Дания „Сванен** 11орвегия дървен 3-мачтова гафслна шхуна
1919 Дания „Ню Индевър** Австралия дървен баркентина
1920 Великобри1 ания „Ксилонайт** Великобрит ания стоманен гемзова шпринтова баржа
1921 САЩ „Боудън** САЩ дървен 2-мачгова гафслна шхуна
1921 Великобрит ания „Екселсиьр** Великобритания дьрвен г афелен кеч
1921 САЩ „Ориоул** Канада стоманен бермудски кеч
1921 Германия „СеТтов** СССР стоманен 4-мачгов барк
1922 Дания „Ауър Сванен'* Канада дьрвен баркентина
1923 Великобритания „Кения Джакаранда** Великобри।ания дьрвен гафелен кеч
1926 Германия „Крузенщерн" СССР стоманен 4-мачгов барк
1927 Франция „Мютан** Франция дървен ।афелен йол
1927 Норвегия „Сьорландет** Норвегия стоманен кораб с пълно стъкмяване
1927 Испания „Хуан Себастиан де Елкано** Испания стоманен 4-мачт ова марселна шхуна
1928 Нидерландия „Урания** Нидерландия стоманен бермудски кеч
1929 Великобритания „ЕуI ениос Еу i снялис*‘ Г ърция стоманен 3-мачтова марселна шхуна
1929 Великобритания „Хелен ьн** Великобритания дървен бермудски кеч
ГОДИНА НА ПО- СТРО Я- ВАНЕ МЯСГО НА ПОСТРОЯ- ВАНЕ ИМЕ ДЪРЖАВА КОНСТРУК- ЦИЯ НА КОРПУСА ВЕТРИЛНО СТЪКМЯВАНЕ
1930 Япония „Кайво Мару44 Япония стоманен 4-мачтов барк
1930 Испания „Каин I ан Миранда" Уру< вай стоманен 3-мачтова бсрмудска шхуна
1931 Италия „Америю Веснучн" И । алия стоманен кораб с пълно стъкмяване
1931 Нилерландия „Тур Хейердал*4 ФРГ стоманен 3-мачтова марселна шхуна
1931 Германия „Ядран44 K>i осла вия стоманен 3-мачтова марселна шхуна
1932 Франция „Бел Пул44 Франция дървен 2-мачтова марселна шхуна
1932 САЩ „Брилянт44 САЩ дървен 2-мачтова i афелна шхуна
1932 Дания „Данмарк” Дания стоманен кораб с пълно стъкмяване
1932 Франция „Етоал44 Франция дървен 2-мачтова марселна шхуна
1932 Германия „Те Bei а44 САЩ стоманен 2-мачтова гафелна шхуна
1933 Германия „Товарнпр4 СССР стоманен барк
1934 Франция „I 1алинуро" Италия стоманен баркентина
1934 Дания „Георг Стаге44 Дания стоманен кораб с пълно стъкмяване
1936 Г срмания „И| ъл" САЩ стоманен барк
1937 Португалия „Kpej.ia44 Порту 1 алия сюманен 4-мачт ова гафелна шхуна
1937 Норвегия „Крнс1иан Радик44 НорвС! ия стоманен кораб с пълно стъкмяване
1937 Г ермания „Cai рит“ Португалия стоманен барк
1937 Дания „Куин Галадрне.Г4 Всликобри1ЯНИЯ дървен । афелен кеч
1938 Германия „Ленинград44 СССР стоманен 2-мачтова бсрмудска шхуна
1938 Германия „Мирна44 Румъния стоманен барк
1939 Швеция „Генерал Заруски44 Полша композитен гафелей кеч
1939 Дания „Спите Деерн44 ФРГ дървен гафелей кеч
1939 САЩ „Уен енд Иф" САЩ дървен 2-мачтова гафелна шхуна
1940 Канада „Робъртсън II44 Канада дьрвен 2-мачтова гафелна шхуна
1942 Дания „Албатрос44 ФРГ дървен 3-мачтова марселна шхуна
1944 Дания „Бел Еспоар 11“ Франция дървен 3-мачтова марселна шхуна
1944 Германия „Нордвинд44 ФРГ дьрвен бермудски кеч
1944 Полша „Хенрик Рутковски4* Полша дьрвен бригантина
1946 Испания „Аутлоу44 ФРГ дьрвен бригантина
1946 Швеция „Гладан44 Швеция стоманен 2-мачтова гафелна шхуна
1947 Швеция „Фалкен44 Швеция сюманен 2-мачтова гафелна шхуна
1951 ГДР „Вилхслм Пик44 ГДР стоманен бригантина
1951 Дания „Лила Дан44 Дания дървен 2-мачтова марселна шхуна
1952 Испания „Есмералда44 Чили стоманен 4-мачтова баркентина
1952 Полша „Завиша Чарни44 Полша стоманен 3-мачтова стакселна шхуна
ГОДИНА НА ПО- СТРОЯ- ВАНЕ МЯСТО НА ПОСТРОЯ- ВАНЕ ИМЕ ДЪРЖАВА КОНСТРУК- ЦИЯ НА КОРПУСА ВЕТРИЛНО СТЪКМЯВАНЕ
1952 Финландия „Заря" СССР дьрвен 3-мачтова бермудска шхуна
1953 ФРГ „Деваручи" Индонезия стоманен баркентина
1953 Канада „Сейнт Лорънс II" Канада стоманен бригад I ина
1956 Аржснтина „Либергад" Аржсп । ина стоманен кораб с пълно стъкмяване
1957 Нидерландия „Рара Авис" Франция стоманен 3-мачтова бермудска шхуна
1958 ФРГ „Горх Фок" ФРГ стоманен барк
1961 Белгия „Зеноб I рам" Белгия дървен бермудски кеч
1961 ФРГ „Уестуърд" САЩ стоманен 2-мачтова марселна шхуна
1963 Канала „11атфайндър" Канала стоманен бригантина
1966 Великобритания „Сър Уинстън Чърчил" Великобритания стоманен 3-мачтова марселна шхуна
1967 Великобри1ания „Малкълм Милър" Великобрш ания стоманен 3-мачтова марселна шхуна
1967 Испания „Глория" Колумбия стоманен барк
1970 ФРГ „Астрал" САЩ стоманен бермудски кеч
1971 Великобритания „Роялист" Великобритания стоманен бриг
1971 Великобрш алия „Шабаб Оман" Оман дървен баркентина
1973 Канада „Плейфеър" Канада стоманен бригантина
1973 Нова Зеландия „Спирит ъф Адвенчър" Нова Зеландия стоманен бригантина
1973 Хонконг „Хуан" Великобритания дървен 3-мачтова джонка
1974 Нидерландия „Еендрахг" Нидерландия стоманен 2-мачтова марселна шхуна
1976 Испания „Г уаяс" Еквадор стоманен барк
1978 Финландия „Кристина" Финландия стоманен 3-мачтова бермудска шхуна
1979 Испания „Симон Боливар" Венецуела стоманен барк
1980 Индия „Варуна" Индия стоманен бриг
1980 Xohkohi „Джи Фунг" Великобритания дървен бригантина
1980 Полша „По1 ория" Полша стоманен баркентина
1981 Ирландия „Асгард II" Ирландия дървен бригантина
1981 Дания „Атлантика" Швеция дървен гафелен кеч
1981 Полша „Дар Млоджиежи" Полша стоманен кораб с пълно стъкмяване
1982 Полша „Искра" Полша стоманен баркентина
1982 Испания „Куаутемок" Мексике стоманен барк
1984 Полша „Калиакра" Бъл!ария стоманен баркешина
1984 САЩ „Калифорниьн" САЩ дървен 2-мачговг! марселна шхуна
1984 Япония „Нинон Мару" Япония стоманен 4-мачтов барк
1984 САЩ „Снири! ьф Масачусетс" САЩ дървен 2-мачтова гафслна шхуна
1985 Великобри!ания „Спирн! ьф Мързисайд" Великобритания дървен 2-мачтова гафслна шхуна
ЛИТЕРАТУРА
При създаванего иа тази книга бяха използувани повече
от 500 книги, течения на нериодични издания и други
публикации Изброяваието на всички тях би заело нсоп-
равдано много място, поради което в настоящий списък
на използуваната литература са включени само гези
публикации, чието съдържание има пряко отношение
към материята на книгата и коиго са с досзатьчна сте-
пей на достоверност, за да бъдат посочени като източ-
ници на информация.
1. Ванденко, О. „Товарищ" приходит первым. — Мор-
ской флот, 1975, № 3, с гр. 68—74.
2. Васильев, В., М. Лесков. 24 тысячи миль на учебном
судне „Товарищ". — Морской флот, 1958, № 5,
стр. 4—6.
3. Григор, М. И. „Товарищ" идет в Балтимор. Одесса,
Маяк, 1974.
4. Гринов, Г. М. Капитан шхуны „Ленин! рад". — Ка-
тера и яхты, 1979. № 3 (79), стр. 76—82.
5. Гvcee, В. П. Кеч из Ястарни. — Катера и яхты. 1978,
№ 4 (74), стр. 14- -15.
6. Костецкий. Г., В. Кондраков. Так держать. „Кру-
зенштерн". — Морской флот, 1977, № 3, cip. 36—
39.
7. Костецкий, Г. Учебное парусное судно „Крузен-
штерн". — Морской флот, 1973, № 9, стр. 51 52.
8. Максимов. М. К Первые рейсы „Седова". — Катера
и яхты, 1982, № 5 (99), стр. 64—65.
9. Матвеев, Б., В Узолин. Парусный корабль на-
уки. — Морской флот. 1977, № 10, стр. 47—48.
10. Митрофанов, В. П.. 11. С. Митрофанов. Третье
рождение „Седова". - Катера и яхты, 1981. № 5
(93), стр. 90- -94
11. Митрофанов, II. С. Паруса ждут попутного вет-
ра. — Морской флот, 1972, № 9, стр. 55—56.
12. Митрофанов, П. С. Учебно-парусное судно — луч-
шая школа морской практики. — Морской флот,
1964, № 6, стр. 36—37.
13. Митрофанов, II. С. Учебно-парусное судно „Се-
дов". — Судостроение, 1980, № 7, стр. 56—59.
14. Шнейдер, И. Г. Барк „Седов": биография про-
должается. Моделист-конструктор, 1982, № 9,
стр. 17—22.
15. Шнейдер, И Г. „Крузенштерн" идет за океан. — Ка-
тера и яхты, 1976, № 3 (61), стр. 80—82.
16. Шнейдер, И. Г. Последний винджаммер („Крузенш-
терн"). — Модслист-конструктор, 1978, № 12,
стр. 17—29.
17. Воск, В. Grossherzogin Elisabeth — ein ncucs altes
SegelschulschifY. — Schiffahrt international, 1982,
No. 2, S. 79—80.
18. Воск, B. In Kiel entsteht ein Segelschiff. — Schiffahrt
international, 1981, No. 6, S. 244.
19. Воск. B. Windjammer Kiel 1980, Offizielles Program.
Herford, Koehlers Verlagsgesellschaft, 1980.
20. Воск, В Windjammer Lubeck-Kiel 1972. Herford,
Koehlers Verlagsgesellschaft, 1972.
21. Brenneeke, J. Windjammer. Herford. Koehlers Ver-
lagsgescllschaft, 1968.
22. Crumlin-Pedersen. O. Skonnerten Fulton Af Marstal.
Roskilde. Vikingeskibshallen. 1970.
23. Day’s Run — Report of the American Sail Training
Association. Newport, RI, ASTA.
24. Directory of Sail Training Ships and Programs, edited
by N. H. Richardson. Newport, RI, ASTA
25. Drummond, M., M. Willoughby. Tall Ships, The World
of Sail Training. London. Angus & Robertson, 1976.
26. Frackowiak, J. K. Operacja Zagiel-1976. Gdansk.
Wydawnictwo Morskie. 1977.
27. Friends of the Excelsior Trust Quarterly. Lowestoft.
Friends of the Excelsior Trust.
28. Gerdau, K. Clippcrgcschadigt — Segeln mil der
„Amphitrite". —Schiffahrt international, 1980, No. 2.
S. 73—74.
29. Hansen, H.J., B. Wundshammer. Windjammer Parade.
Oldenburg, Gerhard Stalling, 1972.
30. Hollins, H. The Tall Ships arc Sailing — The Cutty Sark
Tall Ships Races. Newton Abbot. David & Charles.
1982.
31. Hurst, A. A. I he Sailing School Ships. London,
Hemmel Locke, 1962.
32. Kirhy, G. Ihe Story of the Australian Sail Training
Association and its Barquentine New Endeavour
Sydney, NSW, Australian STA, 1981
33. Klemme. H. SegelschulschilT Gorch Fock. Oldenburg,
Gerhard Stalling, 1967.
34. Lund. K. Training Vessels Under Sail. Odense. Skan-
dinavisk Bogforlag, 1969.
35. Lund, K. Vinden er vor. Vol, 1—6. Borgen, 1978—1984.
36. McGowan. G. The Skipper and the Eagle. New York,
NY, Van Nostrand Reinhold, 1977.
37. Morze. Warszawa, Krajowe Wvdawnictwo Czasopism,
1978—1984.
38. Murawska, G. Operacja Zagicl-1972. Gdansk, Wydaw-
nictwo Morskie. 1974.
39. Murawska, G. Operacja iZagicl-1974, Gdansk, Wydaw-
nictwo Morskie. 1975.
40. New Sailing Training Ship (Replacement of Nippon
Maru). Tokyo. Sumitomo Heavy Industries Ltd., 1983.
41 Norton, W. I. Eagle Ventures. New York, NY,
M Evans & Co., 1969.
42. Saville, A. The Gazela Primeiro. Annapolis, MD,
Leeward Publications, 1978.
43. Schauffelen, O. Great Sailing Ships. London, Adlard
Coles. 1969.
44. Sea Breezes. Liverpool, Jocast Publications.
45. Segelschulschiffe. Norderstedt. Egon Heinemann, 1977.
46. Ships Monthly. Burton-on-Trcnt, Waterway Produc-
tions.
47. Tall Ships’76. Newport, RI, Cruising World Publi-
cations, 1976.
48. The Cutty Sark Tall Ships’ Races 1980. Colchester,
Lloyd’s of London Press, 1980.
49. The Cutty Sark Tall Ships’ Races 1982: Bournemouth,
Solent Sales & Services, 1982.
50. Traditional Sail Review. Maldon, Anglian Yacht
Services.
51. Underhill, H. A. Sailing Ship Rigs and Rigging.
Glasgow, Brown, Son & Ferguson. 1955.
52. Underhill, H. A. Sail Training and Cadet Ships.
Glasgow, Brown, Son & Ferguson, 1956.
53. Windjammer (Notices to Mariners International).
Barnet, Mariners International.
основни източници
ЗА БЪЛГАРСКИТЕ
УЧЕБНИ ВЕТРОХОДНИ
КОРАБИ (1879—1972 г.)
1. Боев, Р. Военният флот на България 1879 1900.
ДВИ, С„ 1969.
2. Боев, Р. Самоходнитс кораби на Флотилията и
Морската част с щаб в Русс (1879—1897 г.), сп.
„Военно-исторически сборник1', кн. 3/1966.
3. Божков, К. Бслежки и спомени по Морската ни
част, сп. „Военно-исторически сборник**, кн. 13/1933
и кн. 16/1934.
4. Книга за големите кораби — Бургаско пристанище
(моторен ветроход „Горянин" (Н. Й. Вапцаров")),
ОДА, Бургас.
5. Книга за големите кораби — Варненско пристанище
(моторен ветроход ..Милка" („Веслец")). ОДА, Вар-
на.
6. Книга за корабите в постройка Бургаско приста-
нище (моторен ветроход „Горянин" (Н. И. Вапца-
ров")), ОДА, Бургас.
7. Корабни документи на моторен ветроход „Милка"
(„Веслец"), ОДА, Варна.
8. Павлов, В. Развитие на Българския военноморски
флот 1897—1913. ДВИ. С., 1970.
9. Сведения за кораба „Асен" (1) о г капитан Михал
Михов (1881—1977). служил като матрос на кораба
през 1901—1902 1.. записани от автора през януари
и март 1976 г.
10. Сведения за кораба „Асен" (II) от о. з. капитан II
ранг Анатоли Злат аров, командир на кораба през
1944 ।., и от други лица, записани от Анатоли Зла-
таров и автора през декември 1977 септември
1982 г.
11. Сведения за кораба „Веслец" от Болеслав Желябов,
капитан далечно плаване Любомир Давидов, Борис
Ралчев, Хенри Кокончев, членове на варненския Ок-
ръжен морски клуб, и от други лица, плавали на ко-
раба през различии години в периода 1946—1972 г.,
записани от автора през януари 1976 — ноември
1982 г.
12. Сведения за кораба „Н. Й. Вапцаров" от инж Ев-
тим Киряков. Никола Кирязов, Никола Николов,
капитан далечно плаване Димитър Павлов, Борис
Ралчев, отдел Морска подготовка при ЦС на ОСО
и от други лица, взели участие през различии години
в нострояванею, плавапията и поддържането на ко-
раба в периода 1944—1982 г., записани от автора
през октомври 1978 — ноември 1982 г.
13. Сведения за кораба „Перун" от Бсчко Николов, Ва-
сил Киров и други възнитаници на Рибарското учи-
лище, записани от Анатоли Злагаров и автора през
май—август 1982 г.
14. Сведения за кораба „Стрела" от капитан далечно
плаване Любомир Давидов, о. з. капитан II ранг
Анатоли Златаров, о. з. капитан II ранг Панчо Ван-
гелов, капитан далечно плаване Басил Вълчанов и
от други лица, плавали на кораба през различии го-
дини в периода 1932—1939 г., записани от автора
през януари 1978 — ноември 1982 г.
15. Справка за кораба „Асен" (II), изготвена от к и. н.
Владимир Павлов, Военноморски музей, Варна.
16. Тонков. Ветроход „Стрела", сп. „Морски преглсд",
бр. 30/1 декември 1935.
Шведската учебна двумачюва гафеля а шхуна „Фалкен"
ФОТОГРАФИИ
AieiiiciBO псчаш „Новости", Москва София 219. 225
Викtop Ei Лрнаудов, Варна 28—29
(.айва П. Бакалинский. Ленинград: 222
Дойчо Бояджиев. Габрово: 49 (6)
Васил Ив Василев. София- 44
ВНВМУ ..II И Вапцаров", Варна 53 (6)
Военноморски музей, Варна: 30, 34, 36 (1. 2), 37 (3, 4. 5), 39
(3). 40 (4. 6Е 41, 43 (2, 3, 4)
Иван Ст Георгиев (личен архив). Варна 39 (2), 40 (5)
Любомир Давидов ( шчен архив), Варна: 38. 39 (1)
Болеслав Т. Желябов София 46 (1. 2, 3), 47 (4, 5)
Завод за корабно оборудванс ..Странджа", Мичурин: 52 (1),
53 (4)
Анатоли X. Златаров (личен архив), Варна: 43 (I)
Издателство „Наука и шкуство", София 32
Издательство „Планета"’ Москва 8—9, 54—-55
Кръстю Кръстев. Варна 66
Стоян Лсфсджисв. Варна: обложка
Никола К. Николов (личен архив), Бургас 52 (2)
Май Лир. С'яров. София 50
Учебное парусное судно „Товарищ". Херсон: 220
Мирослав Ив Цанов. София 2, 53 (7)
Татяна Ь. Панова. София 49 (8), 260
Дружслюб Япакисв, Рио дс Жанейро: 52 (3). 53 (5)
Enk С Abranson. Barnet: 1. 14—15, 1б, 20—21. 22. 61, 70, 71,
74. 78. 87. 95. 100, 114, 116, 117, 123, 137, 138, 144, 147,
153, 154, 162, 163, 165, 172, 173, 179, 182, 185, 192. 202, 203,
209. 211, 213, 215, 227, 228, 236, 241,245, 249, 252, 255, 256,
259, 264. 276—277, 286, 288
Phillip A. Adams. Yorba Linda, СА 206
Adventure Ship Ltd. (photo Derek Allan). Hong Kong: 92
Allgemeiner Deutscher Nachrichtendienst Fotoabteilung Zcn-
tralbild, Berlin: 97
Armada de Colombia Buque Escuela A.R.C. „Gloria", Carta-
gena: 133. 135
Armada del Ecuador Buque Escuela ,.C uayas", Guayaquil 109
Armada de Mexico Buque Escuela „Cuauhtemoc". Acapulco:
136
Atair Oy, Helsinki. 247
Australian Sad Training Association (Gordon M. Kirby),
ArnclilTe, NSW 59
Norman J Brouwer, New York, NY: 177, 189
Cirdan Trust. Chelmsford: 77
Clipper Deutsches Jugcndwcrk zur See c.V., Bremen: 238, 243
College of Maritime Studies. Southampton: 85
Lieutenant Guy C ornillie. Oostendc: 65
Deutsche Bundcsmarine — Marineamt, Wilhelmshaven: 231
Excelsior Trust (photo David Standley), Lowestoft. 82
koto Ncrlich, Hamburg courtesy Berufsbildende Scbulen II, Els-
fleth 232
Jan-Cristcr Hall. Trclleborg: 269
Willy Haraldsen. Lakscvag: 12, 145, 149
Indian Navy Headquarters. New Delhi III
Ford Jenkins. Lowestoft 83
Krzysztof Kaminski, Gdansk: 169
Nedcrlandlijkc Koninklijke Manne — Koninklijk Instituut voor
de Manne. Den Helder: 141
Orpin Kron vail, Helsingborg: 268
Landmark School. Prides Crossing, MA 184
J. Lauritzen A S, Kobenhavn. 107
Jan Marczak, Warszawa: 49 (7)
Marine Nationalc Franyaisc — Ecole Navale, Lanveoc-Pouhnic:
248, 251
Mayflower Sail Training Society, London 80
Ministry of Mercantile Manne National Sea Transport Direc-
torate. Piraeus: 98
Ministry of Transport Institute for Sea Training, Tokyo: 272
Kaj E. Munk. Hadsund: 104
Nautical Heritage Society, Dana Point, CA 197
New England Histone Seaport, Inc,. Boston, MA. 194
Norsk Sjofartsmuseum, Oslo: 152
Outward Bound School of Hong Kong. 91
Photo-Boat. Mystic. CT/courtesy Mystic Seaport Museum. Mys-
tic, CT. 207
Port and Harbor Bureau, City of Osaka: 113, 156, 273, 274
Romanian Navy Nava Syoala „Mircea", Constran(a: 175, 176
Rona Trust London Sailing Project, Lee-on-Solent: 89
Royal Canadian Navy H.M.C.S. „Oriole". Esqunnalt. B.C.
127
Sail and Adventure Ltd., Lower Plenty. Vic.: 56
Sad and Life Training Society (S A.I. T.S.), Victoria. B.C.: 124
Schooner Ernestina Commission (photo Michael Platzer). New
Bedford. MA 190
Sea Education Association, Woods Hole, MA 187
Spirit of Adventure Trust (photo Clifford Hawkins). Auckland:
143
Stalo Maggiore della Marina Militare Italians Officio Docu
mcntazione e Allivita Promozionali, Roma: 118, 120, 121
Stiftelscn Svenska Kryssarklubbens Scglarskola. Goteborg. 263,
265, 267
Tabor Academy, Marion, MA 193
Toronto Brigantine, Toronto. Ont 129, 130, 131
Janusz Uklejewski, Gdynia: 10, 18. 63. 68--69.103. 158, 160, 167,
217, 234, 278
U.S. Navy U.S. Naval Academy (Robert Crown Sailing Cen-
ter), Annapolis, MD’ 199
Youth Adventure, Inc., Mercer Island, WA: 201
Yugoslavian Navy Headquarters/courtesy Jadroagent, Rijeka: 271
Ila обложката: Българската учебна баркенгина „Калиакра"
На с. 1: Колумбийские г учебен барк „Глория"
На с. 2: „Калиакра" нзглед от фокмачтага
На с. 288: Бршанскияг учебен бри! „Роялист"
Ст.н.с. I ст. инж. Мирослав Иванов Панов
УЧЕБНИ ВЕТРОХОДНИ КОРАБИ
Рсцензенти: кап. дал. плав. Васил Дамянов Вълчагрв. кап. дал.
плав. Ассн Веселинов Дремджисв Научен редактор кап дал.
плав, инж Димигър Петков Павлов. Художник Кънчо Кънев.
Художествен редактор Антон Радевски. Технически редактор
Делении Евтимов Коректор Виолста Андреева. Първо изда-
ние. Изд. № 13574. Код 03'95332 4230-6-90. Формат 8 60x 90.
Печатни коли 36. Тираж 2000 + 70 екз. Итдателегво ..Техника",
София, бул. „Руски“ 6, декември 1990 година. Цепа 20,00 лв
ОТПЕЧАТАНО В БЪЛГАРИЯ
I
КОРАБ С ПЪЛНО СТЪКМЯВАНЕ „ДАР МЛОДЖИЕЖИ*,
построен през 1981 г.
м