Ma'

ЗА СВГЛШОО ТО Б А .1ГАРСКО J ЧЕШЕ.

ОДЕССА,

ВЪ ГРАДСК» ТЯч ПЕЧАТШЩЯ.

18 47.
&.мллъ1

ПЕЧАТАТЬ ПОЗВОЛЯЕТСЯ,

съ тЪяъ, чтобы по отпечатает представлено было гь
Цевсуриым Комптетъ узаконенное число экземпляров?..
Одесса, 24-го Февраля 1847 года.

Цепсоръ К. Зеленецки*.






Зл СЕГЛШНО ТО БУЛГЛРСКО УЧЕН1Е.

Прели десеть годный , то е въ 1836-ту
годину, кога то поча да с л возражда учеб-
но то любознатпе и по наши rfc Булгаре, за
да непадне и наша та словесность въ топ
раздоръ, въ коп то падна Сербска та , п
да ся улеснп, колко то по много може,
пзучеш'е то па нашш атъ Булгарскш языкъ,
п да не губятъ дъца та време то сп по
училища та съ непотребны правила на oy-
щин ъ атъ си языкъ, помыслихъ да при-
глашу нашы тъ грамыатико-учителы и пи-
сатель!, да ся согласутъ на едны грамма-
тически редове, коп то п да стапатъ основа
на языкъ атъ нп. Примьръ атъ на Пта
Л1'анцп Tt, Гр^пп ти, и други Словенски
народи, показахд ни чп суетно нъщо щеше
да е, ако шцехме да ся дръжпмы съ онова
мните, чв требова да ся грыжпмы да во-
собноввмъ старый атъ Бялгарскш языкъ,
дъто го вмамы въ Священно то Писаше в
въ другы ть стары рлчкопнсы. Градв тъ
возвмъха тая мысль в почах я» да пвшлхтъ,
каквово то можахА, па старш атъ кроежъ,
на кого то много кпвгы издадох/?» и много
грамматикы составах;?». Но сичкп тъ почти
Tin грамматически учители, кои то за друго
ннщо не ся грыжяхгг, освънъ за буквал-
нъш атъ умрелый языкъ ,' св^ршвхл» жи-
вотъ атъ си безъ да ввдятъ яародъ атъ да
паправп двъ стадкы въ словесно то си
поприше. Tiu Гради, кога ся вяждах/л съ
Европейцы учены, ппщо друго не можахяч
да покажадъ на тьхъ, освъпъ чи знаятъ
старый атъ языкъ. Но п него едва ли го
знаяхя. На> кв тъ и 3iiaiiie то, що показ-
ватъ человъкъ атъ образованъ и приличенъ
въ общежитие то , бъхл работи чуждо за
т4хъ. Въ продолжеше то па това време
почахг» никои да ся увъряватъ, какво то
обща та народна првввчка нвкакъ не може
да ся подаве отъ нвколко учены, дъто
нщглтъ да вглриглтъ зампналы тъ въкове,
Tia пробудители народна почах гл да от-
стглпвглтъ отъ ржавенгл тгл учебнгл методгл,
и да пишглтъ по народно, съ притурвате
на новп слова , н съ новы грамматпческы
правила. Сички тъ тогпсъ познахгл добро
то сп, и почах гл да совътувллтъ да ся от-
дели новый атъ Грглцкш языкъ отъ ста-
рый атъ. Единътъхшй Филологъ, г. Атана-
cin Христопуло, пглрвый ся показа па ново
то поприще. Той въ 1805 годпнгл издаде,
за опытъ, пглрвгл тгл гралматвкгл на го-
ворпый атъ Грглцкш языкъ. Одарепъ съ
пронпчателепъ разумъ той предложи на оте-
чественницы тъ сп да улеспатъ языкъ атъ,
и да ся освободятъ отъ стары тъ оковы,
въ коп то старый атъ Грглцкш языкъ окова
п языкъ атъ на ново то поколъше, и го
вакара да употреблява двоякы буквы въ
nncanie то си, кои то стапахгл причина да
ся роди тая пуста и непотребна ортогра<ыя,
за коя то, не дъца та тол ко и юноши тъ
губягь въ училища та много годины ,
но и псти тъ учители длтлжпп сгл да ся
рыятъ въ грамматикы тъ и въ словары тЪ,
за да ппшатъ правилно. Това здравомы-
слеио предложение на г. Христопула, какво
то е известно, npie го оть ученыгЬ тол ко
г. Вел ара, съ което напечата и нъкоц пи-
сан in , во други гь Фялологн, стари и
ылади , конто си нзядоха хлъбъ атъ, да
пвшятъ и учатъ празна та ортограачя, пе
ыожаха да пршматъ ед по мнтлпе което
скоро щеше да ги уравпи съ вчерашны тб
ученицы; защо то колкото по мазко непра-
вилны правила има едииъ языкъ, толко
по ровенъ, по гладакъ в по сладакъ е, и
за това по лесно ся изучава. Итал!анскш
атъ языкъ служи за голъмо доказателство
иа съкиго. Г. Хрпстопуло совътуваше, ор-
тогра<1>1Я да остане за старый атъ языкъ.
Онези,*дьто ще ся посвятатъ на церковно то
служеше и на ученость, пн требува не*
премънпо да знаать старый атъ языкъ,
сл+дователно и ортогра«ыя та : друпй атъ
народъ, кой то ся обраща сосъ свътскы
занятая, защо да си губи толко годины
време то , да ся учи непотребна за него
ракота? На лн е подобръ това време даго
употреби на нъкоя наука ? Помыслете лю-
безно соотечествеиици!
Но това многополезпо то преддожеше
Христопулово остана археологическо , п
Грлчцка та словесность остана на плчрво то
си быт!е и доднесь. Толко грамматика та
му за говорима атъ языкъ не можаше да
не намърп мъсто въ разглашена та потреб-
ность за да ся отдъли новый атъ языкъ
отъ старый атъ. Отъ една година на друга
тая нужда показвашеся поущутителва , и
требуваше да ся испални.

Г. Вардалахъ, человъкъ ученъ и глу-
бокомысленъ, кога бъ-ше главный препода-
ватель на Одесско то Грацко училище,
разсуди за потребпо да сочини пална но-
вограцка грамматика за училище то , ко-
нто и ся напечата въ !829-та година въ
Одесса (*).

("X Едипъ отъ сегашны тЬ учителы на исто
то училище, Г. Палеологъ, издали въ 18V3 годин»
въ Одесса  кр»тк» грамматик» новогреческаго
языка • за Руссы тЬ. Toii неговъ трудъ е по-
требенъ за Русско то юношество. Въ тая грамма-
тик» той повЪствува за п»рво то начало на но-
вогр»цка та грамматика , и сухо упомкнуна за
Христопулов» та за коя то горЬ рекохме , но
за Вардалахов» т», кого то тон лично знаеше,
Вардалахова та грамматика иа новый
атъ Гр»цкш языкъ стана ново свътпло иа
дъца та, и учете то получи нов» метод».
Гр»ци гЬ въкп почек» да учатъ п»рво
новый атъ а подиръ старый атъ языкъ, п
така юношество то пмъ съ юнацкы ст»пкы

в»рвп въ совершенство то.

Да лп е присуждено и Б»лгаре тъ да
в»рв»тъ по топ примъръ!!

Да пе помысли нъкоп, чй писахмы гор-
но то пасмо (1836 г.) за да ся покажимъ
самоправнып поправптедь на Б»лгарска та
словесность. Това може да стане сосъ общо
согласие па учители тъ и писатели въ (’),

и коя то му послужи путеводитель на неговата.
ннщо не упомЪнува. Осв4нъ тога Г. Палеологь
приложи въ Грамматик» та си и Грацко стихо-
сложеше, кое то отъ слово въ слово списа отъ
книга т» на истаго Христопула . издаден» подъ
saoaeie	той ар: Каитрарт) xjpioii A. Xpi-

стопаЛт), Btfva 1811 «; но мимоходомъ упомЬ-
нува името му. между ткхъ д-Ьто требу ваше по-
лестно обявлеше за новый атъ Апакреонъ. — Вар-
далахъ и Хрнстопуло починах» безъ наследницы •
пакъ —  умрелм т! не хапятъ •.

(*) Прилично е да упомЪнемъ тука за само-
правны тЪ мыслителы наши отъ млады тЪ уче-
дар -ВиЕ^теиа. 0в«*

па кон то и предложи хме наше то мнъше,
по оримъръ PyccKiii, кои то мзФарлихж отъ
азбука та много буквы, да исФарлимъ н
мы оныя, кон то иматъ ровенъ гласъ, и
да ппшемъ съ една буква снчко то; д-ьто
така да улеспимъ учете то, н да маправнмъ
языкъ атъ по ровенъ и по гладакъ.

За наше то нещаспе тая лесника не
може да ся разбере почти отъ ииного защо
то с1>ки изгуби см време то да ся учи тая

ны . а Г. Буснлинъ, кого то npitx^ въ Москов-
CKiii агъ Универе нт етъ да сварше учете то си,
що почна во Атииа, нздаде Бялгарскш букварь,
когото напечата на свое иждивеше напгь сооте-
чественннкъ и любословецъ Г. А. Хажюгло, да
ся раздава по Болгарски тЬ училища. По тон
юноша кому сосъ време още обявихме наше то
мнЪше падна въ тая погр^шк», да ще да ис-
праве языкъ атъ, и направп букварь по желаше
то си и пр. Не помысли Буснлинъ. чн таква но-
вина не може да има npien по Б»лгар!я т« ,
дЬто вЬки ся преучихл въ Церковнл т«. Не зна-
емъ какъ npitx» наши тк азбук* т* му по Б*д-
rapia т*; но приглашавамы соревнователь атъ
Г. Хажюгла да ся не отрича и напредъ отъ доб-
ры работы. — 2 Друпй ученикъ на Одесскш атъ
Лицеи. Г. И Геровъ вознме желание, да подари
непотребна ортогравия, и това ся вкорънц
вики въ сердце то му до толкосъ дъто
стана прнродно. I! така — синча останахлг
въ первобытно то си nojo;Keuie , п пншс
различно съки , както мысли , чи е пра-
ви.пю.

Отъ исто то почти време (1836) почехл
пъкои да ны даратъ съ свои тъ трудом
за Балгарско то учете. Архпыандритъ Нео-
фитъ и Г. Васкидовичъ мздадохл; » Бл\л-
гарско дътоводство«, въ което приложихж

сооченицы тЬ сп Руссы, съ нЪщо Б»лгарско, п
така измысли да преираве едн» Бт-лгарск» пксн»
на Б»лгарскы ритмы. Ревность т» му голЬма. но
опытность т» му млада. Стпхове тЬ му, като не-
равна, станах» мачны безъ сякаква сладость За
да гп улеснп придума ново произношение за я-т»
и -Ь-ать. Ако сЬкн стпхосложецъ послЪдува нс-
говъ прииЬръ . иропгЬвайтеся съ азбук» т». —
Произношение то на буквп тЬ отлнчаватъ языкъ
атъ; не дан Боже ! да ся заразятъ и Б.тлгаре тЬ
отъ тая болесть. Това ще станс новый лабиринтъ
за д-tna та, инакъ да ся учагь , пакъ инакъ да
пишатъ. и инакъ да читать. Учители rfc никакъ
да не допущатъ това умозрЪше. Haniiii атъ языкъ
е церковный, требува да ся сохрапява святъ
както е.
It

и граммлтикА. Огецъ НеоФитъ, тогашпш атъ
Габровскчй учитель, сочини: в Б/ллгарск/л
грамматика« пакъ Г. Христаки П. Дуони-
чанянъ, издали : » Славено-Болгарско то
си грамматиков.

По т!я грамматики почехо училища та
да ся руководствовать , но Т1'я 6ъха сочи-
нена по миъше то на сочинители тъ, коп
то одпакожъ въ едно совершено ся соедн-
нявахо, то е въ това, чи ся доржахо за
печатаны тъ церковпы книги , кон то, по
тъхно то juubuie , содаржаватъ старо-Бол-
гарско то наръч!е. За това Tia грамматико-
составитсли, и да обратило пъколко вии-
ман:е на говорнии атъ языкъ , опредъли-
телто npiexo печатный атъ церковный
языкъ за толкоже правиленъ , колко то е
свято и истино само то Hucanie. Tiu писа-
тели, отдалечеии отъ Европеискы тъ Фило-
логи, пе зиаяхА открытш та, кои то наши
тъ братья, Словене, съ много трудове съкн
день чпнятъ въ словссна та ученость. Че-
ловъци ученп носвътиха ся на отечествен/^
та древность, и съ голЪмъ трудъ рпхА ся
въ сичкы тъ стары книгохранилища Евро-
пейски да издирятъ нъщо за старА та
Словенсклч словесность. Отъ едн.ъ глдппя
на друг/л ся показах^ стари рукописи, и
Tia свидътельствовах/s чи священо то Пи-
сатне ся преведп на старо-Влчлгарскш атъ
говорный языкъ. Но шо бъше главно то
доказательство, дъто ръши тон спорный атъ
вопросъ помежду Европейски тъ учены ? Това
бъше, най .много, отличителна та черта на
Бг^лгарскш атъ ясыкъ, то е,юсъ атъ (л).
Той к и сега ся произнося както ся произ-
несете преди тысяща (1000) годины, кога
то ся преведе Св. ITiicaiiie. Най стари тъ
рукописи церковнп, и други книги , иа-
мъроватъ ся писаии съ юсовс; слъдова-
телно кой може да противорече, чи цер-
ковно то Писание не ся преведи на старо-
Б^лгарсюй атъ языкъ? Онезп Б/л л га ре, дъто
ся иапоихлч съ печатаны тъ Руссизмы и Сер-
бизмы, отвъщаватъ, чи не по спчклч тя Бл\га-
р!я говоратъ съ юсове. Согласии смы на това,
по oiiifl мъста дъто не произносить а-тъ
смежна сл\ съ Сербы тъ, кои то както и Рус-
си тъ, произносить /л-атъ у. II така остава
неоспорима работа, чи священо то Ilncanie
ся приведи на старо Бг^лгарскш атъ языкъ,
кой то тога ся употребляваще и сега ся упо-
треблява отъ жпвыи атъ народъ , кои то
говори съ югове. По може нъкой иедовър-
чивъ още Бжлгарннъ да пыта, защо се-
гашнн тъ печатни книги не сж пнсани съ
юсове, но съ у ? Той вопросъ може съки
деко да го разбере, кога помысли, чи Русси
тъ въ вторлч т.л половинж XVT въка при-
иравнхж Церковны тъ ржкописы по тъхно
то произношеше, и на мъсто ж турихж у,
и съ таж поправка пглрвп пжть почехж
да ги печататъ, и да ги разпущатъ по Сло-
венскы тъ землы, дъто до сега ся употреб-
ляватъ (*), Бжлгарско то духовенство, безъ
съко учете и знаше, като угнетено, уко-
рени ся въ печатаны тъ книги, привикна
по тъхъ да чнте, и да ся уче , и не му
доиде въ главж тж да вспыта поне за
ста р/л тж си писменность. Така с ж забра-
вихж стари тъ ржкопвси, и печатанн

Това поиравлеше стана въ Москва, кога то
ц?.рви п?.ть бЪше да ся учреди и печатница
'типография . II «рва та книга , дЪто въ нея сж
напечата о бЪше Апостолъ атъ въ 1554 годи ня;.
Въ 1иевъ иочсхк да печататъ въ 1614. Пакъ пай
п.^рва та печатана книга Словенска бЪше въ Кра-
ковъ въ 1491.
тъ книги отъ рода въ родъ, въ продолже-
uie почти 280 годины, станаха като пар-
воначални и основатели и ; и онези, дъто ся
посвъщаваха на учете , учиха ся по пе-
чатаны тъ книгы и по Словено-Сербско-
Русскы тъ грамматикы. По помыслете доб-
фЪ, Родолюбци! Наши тъ предки ся по-
грыжеха за наша та ученость, изнамъриха
буквы тъ за языкъ атъ ни, преведоха свя-
шено то Пнсаше, и го передадоха на другы
тъ Словене, коп то научиха да читатъ н да
пяшатъ, а сега некой отъ насъ приле'пнаха
въ Сербско-Русско то произпошеше , и
нщатъ да пропзносимъ и пишемъ като тъ?
Друга работа , ако старо то Балгарско
произношеше бъше загубепо, и ншдъ не са
пропзпошаше, но — то е главно и общо —
за това колкото и да учите дъца та въ
училище то да ппшатъ: »муж*ь, рука и
проч.« тгя у дома сп , и съ други тъ че-
ловъцы, ще говоратъ и ппшатъ: вмажъ,
рака п пр.« Да лв мыслите, чи ше обяр-
ните народъ атъ да варвв по воля та вп?—
Пмате погръшка , любезни ! това никога
иъма да ставе; много то число не слъдова
за малко то. Мы требува да слъдувамы за
народъ атъ, □ по неговъ атъ говоръ да со-
чинявамы грамматики и да ппшемъ по-
между си, инакъ плавами противъ воде тяг*
Пронзношеше то, дъто, като чудо, удержа
до сега Hainiii агь пародъ, е бисеръ неоцъ-
ненъ за насъ , требува да ся гордимъ за
пего, не да го трушимы.

Сега да ся обарнимъ пакъ камъ грам-
матики тъ. Tia, както казахмы, ся соеди-
нявахе въ едно толко , чи пр{ъхе за пра-
виленъ слогъ на языкъ атъ печатный атъ
слогъ и взръчеше. Освъпъ това ся согла-
шавахе още , чи ново-Белгарскш атъ
языкъ нма п членове, ков то нъма старин
атъ, (ако не проведены мнимы тъ стары
членове: »иже, 1еже, я;ке«), и така со-
ставите грамматики тъ.

По т я грамматпкы ся управляваше Бел-
гарско то учете , и ся проведохе и иъ-
колко книги (*), кога видехме Белгарскш
атъ преводъ на Венелинова та книжка:

(*) Колко добрЪ 6ime, ако нЪкоН нашъ фило-
логе npiename тон трудъ, да изслЪдова сЬкд пе-
чатана книга съ здравомыслително око (критика)
и да излага въ дневпнкъ атъ неговъ атъ разборъ.
»0 зародыша повой Болгарской литера-
туры«, учинепъ отъ Г. КиФалова, и на-
печатанъ въ Букорешъ въ 1842 година;.
Г. Кимловъ е похваленъ за стараше то
си, за да содъйствова на словесно то
возрождение, и това чувство побуди го да
не остане, както казва (стр. 161): «тягота;
земли«. Мы не поемамы да раздирами
преводъ атъ му; но едно нъщо толко за-
бълежихме въ книга; та; му, кое то може
да стане камакъ предкновешя на ваша та
словесность. Намъ пр!ятно бъше чи ви-
дъхме, чп единъ Бл;лгаролюбецъ, Г. Огня-
новичъ, поча да пише на Бяигарскш атъ
языкъ съ членъ, и да бъше пглрво (като
Сербъ) противникъ на него, защо ся увъри,
чи той е всенароденъ въ Бл;лгар1я та;, дъто
владвчествова, ако и самъ тамъ различно.
Черногорски гЬ села, около Скоп!я, чнначтъ
нъкое изключеше; но т!я села, видеся, да
ся преселенци Сербски отъ време то, когато

Крывн тЬ мысли, н неправиднын атъ преводъ отъ
день на день щехл да ск исправить, и слоцм
Бмдгарскп слова, употребдянн отъ едниго и дру-
иго тех;?, да влезать въ языкъ атъ.
сплнып атъ Царь Сербскш, СтеФапъ , при-
мости столшпгт?» тг\ си въ Скошя; за дока-
зательство служи , чи ,т!я моста не упо-
требляватъ п юсъ атъ. — Съ членъ атъ,
както знае соки, рочь та е по силпа и
упредолптелна. ПзФарлеше то на членъ атъ
роди разноглас1е помежду писатели то, кон
то мыслятъ , чи ужъ съ това ся прибли-
жаватъ камъ старо то наръч!е. Както съки
человокъ, така п полый народъ, обыча и
пще по лесно то. Кога можемъ, да си яз-
речемъ мыслы то съ два три слова, безумно
теше да е, да изговорлчмы десеть. Това со-
кращсше на слова та, и думи тъ, е прп-
родно на человъцп тъ; така Французп тъ
пишжтъ три, четырп буквы, и гп пропзпо-
сятъ съ едппъ гласъ; за шо ? защо то
шцгчтъ бжрзо п скоро да сп пзрекатъ мыс-
лы тъ. Но п да обыча сокращеше то Фран-
цузскш атъ языкъ, както п Итал1анскН1
атъ, Испапскш атъ и Влашкш атъ —
отрасли спчкн то па Латинсюп атъ
языкъ , — за членъ атъ возвмъхгл дру-
ги мыслы. Tin народи прпсвоихгч членъ
атъ на языкъ атъ сп, п говоратъ и пищатъ
съ пего, защо то нмъ улеснява скоро то и
блрзо то произношеше.

Мы можемъ върно да предскажвмы на
противницы тъ на членъ атъ, чи колко то
tiu и да щлтъ да учатъ д-ьца та да не
говорить и пишлтъ съ членове, дъца та
ще гп слушатъ толко во училище то, по
както отпдатъ у дома си, съ роднины тъ си
и съ другш атъ народъ ще говор;лтъ съ
членове; и чине ни ся, чи учители тъ имъ,
и Tiu по влчпка съ членове ще говор/лтъ.
Суетенъ ще блчде съки трудъ да убарпатъ
цълш народъ да говори по тъхно то учете,
защо той вма въки говоръ атъ сп. Г. Кп-
Фалова та новина не прпкара, както съки
можаше да предввде, почти никого да я
npiesie. Колко то книги ся напечатахя сич-
ки тъ бъха съ членове, и помежду другы
тъ въ 1844 година издадеся въ Цариградъ
преведено отъ Г. ILiapioua Стоянова Бого-
слов!е то на Московскаго Митрополита,
Платона, въ кое то преводчикъ атъ npieua
стары тъ Блчлгарскы рлкописы за положи-
тельно основате на сегашнш атъ языкъ.
Не знаемы какъ npisxft наши тъ учен и
неговото изложеш'е, но Tin дни ввдъхме
изладенж ттл въ Букорешъ, още въ 1844
годинлч, Г. Андреева та(‘) »п?лрвичк/л Бл\л-
гарекж грамматика а, и пожалъхме, чи не
ся случи да чуеме за нея по напредъ. Зна-
емъ, чи тая вплчрвпчка грамматикам на.
правн много пръше помежду наши тъ со-
ревнователи. Зиаемъ, чи сички тЪ почти
ще я разгласатъ, като непотребна, пуст«
и пр. Секи може да мысли и да казва

(*) Г. Иванчо Андреовъ, кого то имахме слу-
чаи лично да знаемъ въ Одесса, е воспламененъ
соревнователь на Балгарско то учеше , и нс жа-
лЪе трудове за това добро. Той поживе малко
време въ Балгар>я та, дЬто ако оставаше по
много . по много св-ЬдЪшя пщаше да открые за
языкъ атъ Той издаде Геогра<мя Балгарска, коя
то можаше да ся нарече добра за училища та,
ако содержаваше и Оттоманск* та UMnepia, коя
то, неизвестно зато. испусиа. Ако е, за да из-
даде попална , требуваше понс да я помЪсти въ
книга та си както я пматъ други rfc географии,
гцо са писано за училища та, Така пай любо-
пытно то за Балгаре rt н±що не ся намЬра въ
книга та. ДобрЪ е да не ставать такнва неудоб-
ства. Сега вЪки чекамы да видимъ издалека особо
Туршята, и падавамы ся да я не чекамы много
време. Но г. Андреовъ не седи празенъ по другы
1цото обыча, но отъ наш;?; стрэнгл видимы
чп Андреева та грамматика, и да не е
первичка, но е почти таква, защо то е на-
правена по старо-Бдлгарско то церковно
наръч^е, кое то и сега ся говори по Б»л-
rapifl та; п защо то старо то наръч!е ся
говори (нвка. да е толко и въ едно село) п
отъ сегашшп атъ жпвын атъ народъ , по-
требно е , Болгаре тъ да го сохранятъ и

предметы. Tin дни впдехме первый атъ му брой на
извЪстникъ атъ му Болгарски, издаденъ въ Липискк
20-го Anpnxiifl сего года. Обрадвахмес» за това,
чи ще имамы и друпй Бжлгарскш дневннкъ, и отъ
чисто сжрце му желаемъ добаръ успЬхъ. Той днев-
нпкъ Blue ся, чи ще стане много подезенъ за Бллга-
р1я тж, и за това нека ни возводи издатель му да
кажимъ Mutnie то сп на напечатанный атъ пер-
вый лпстъ. По положеше то на Бгигар1я та по
правндно бЪше друго име на извЪстникъ атъ,
както; • Бгхгарска пчела, или Болгарски извЬст-
никъ и пр. < Така добрЪ е, да избяга сочинитель
атъ му нзрЪчешя нЪкои, както : • Граждански и
свободноуправлеше • — • дЪлата на нищит t юна-
цп и царье • — «честь та на башешя та» и пр.
Така мгмро да избжга и опнсаше то на такпва
предмета, кои то могатъ да гп пршматъ недо-
брожелатели т! ни за лошавы.
да го пршматъ въ писашето, ансдаипщтъ
да npieuaTb другы Словенски наръч!я, кои
то нъма народъ атъ , плп да измысляватъ
по своя тл думкА за uucauie то новы пра-
вила. Мы желаемъ да Фарлжтъ пристраспе
то и да послъдуватъ правплно то, кое то
ся доказва сосъ стары тъ рдкописы. Да
ся увърятъ въ това противницы тъ при-
глашавамы ги да издирать както стары тъ
рукописи , за коп то говорпхые въ Бол-
гарски тъ кпижпяцы, така и другы тъ
дъто отъ тогасъ ся открыхо(*). Отъ Tie

По между другы ты — рукописи тЬ чер-
норизца Храбра и 1оанна Ексарха. — Преводъ атъ
на Манассшнова та рукопись отъ Бклгаролюбца
Г. Черткова, (Москва 1842) и на истаго ученаго
сочиnenio то : «О воинЪ Великаго Князя Свято-
слава Игоревича противъ Болгаръ и Грековъ
(Москва 1813': •. Да ли ще ся покажатъ Болгаре
тЬ благодрани на ошя Филологи, коп то за т Ъх но
добро ся трудятъ и харч»тъ ? Господъ Богъ да
нмъ внуши това благородно чувство 1 Отъ наша
старца имъ воздавали нал голЬма благодар-
ность. — ОсвЪнъ това тая годин» нздадеся въ
Петербурга первый атъ томъ на Русски тЬ лЪ-
тописи, кого то още не впдЪхме, н нетерпеливо
го чакаме, защо то требува да содержава и Б»д-
рукописи пздаде въ 1843 г. Петербургь.
Г. Востоковъ Остром 1рово то Еванге.пе , и
да улесни на читатель атъ nonarie то при*
ложи грамматически правила, и подробный
указатель. — Трудъ млчченъ, но похвалснъ.
Отъ сички тъ Словене паи много Болгаре

гарско старо naptnie. — Святославовъ атъ пзбор-
никъ отъ 1073 година , рукопись многоцЬпна.
както почти современа съ Остроэйрово то Еван-
reaie, печата ся вЪки въ Москвя сосъ иждивение
на nanriii атъ соревнователь, многопохваленъ ро-
долюбецъ Виждъ ДЪннпцл тя, и Болгарсюя
Граммоты' *, Г. Ивана Николаевича Денгогла,
родомъ Сочианца, и скоро ся свершу в? . Надевамы
ся и тя да е писана на старо-Бхлгарскш атъ
языкъ, и да послуже и тая да согласи паши тЬ
закорснены писатели.

• Потребно е тука да изв!стимы любители rt Исто-
piit за lOpia князя , что упом!нявамы въ » Болгарская
грамоты «, стр. 78.— Г. Палатам, MexcKiii археолога,
почтенъ н прочугь, доказва, чи ГрЖцкш ага писатель,
Акрополига, кой то пов!ствува за това быпе по ошиб-
ка пиши: bRosos Uros«, вместо Степана Уроша, то-
гашняго краля Сербскаго. — Виждъ: » чтеше « въ Пм-
ператорскомъ Обществ! Псторш и Древностей Русскихъ
при Московскомъ Университет! — о Русскомъ княз!
Ростислав! стр. 12, Л? 3. 1846, Марта 23 дня.
тъ длажни са да са благодарна па Г. Во-
стокова за това, защо то по много за тъхъ,
впдеся, да ся е трудплъ. Честь, слава и
благодарность да му са отъ Балгарскш
атъ народъ.

Знаемъ, чи право то п здраво то слово
склонява съкиго здравомысляща™ человека
да позлае истина та, Увърени смы, чи
ппарвпчка та грамматика» не щеше да
стане камакъ предкновежя на наши тъ у-
ченп, ако сочинитель атъ и ся погрыжаше
въ кратко предпслов1е да пзложе на уче-
ный атъ св4тъ, чи топ грамматика та си
сочини ио Востоковы гЬ грамматически
правила, прпложени при Острошрово то
Евангел1е. Кой то разварне това Еванге.йе,
ще ся увъри за таа истина, и про това ще
ся пауче , чи парвпчка та е основана на
старобытно то Балгарско пропзношеше, и
за това требува да стане основа на новый
атъ Балгарскш языкъ. Г. Хр. И. Сичанъ-
Николовъ пздаде (1845 Букорешъ) Балгар-
ска Аритметпка, въ коя то говоре за со-
ставлено то (по негово то) ппсаше , чи е
гладко и обдълано, и предпочита по новы
тЬ писатели , кои то преобразиха языкъ
атъ, п всеконечно исключпха юсъ атъ.
Той фплологъ повархпосто ппше за това.
ие именува, кои са тш нови тъ писатели ?
Не оправдава произпошете то нмъ съ пп-
каковъ неоспоримый доводъ, п сваршова
толко съ това, чи »намъ пп требува грам-
матика на сегашнш атъ Балгарскш языкъ,
а не на оный , що говореха въ старо вре-
ме а. — Такова изр^чешя, не знаемъ, да
ли са достаточна да увърятъ критически!
атъ читатель. Освънъ това »парвпчка та
грамматика» па ли уче сегашнш атъ языкъ?
Кон то по многу правила доказва чи е былъ
и старо-Балгарскш атъ ? Не знаемъ да ли на-
родъ атъ ще послъдува совЪтъ атъ на Г. Ни-
колова, да ne npieua оныя правила, коп то
были и прели тысяща (х!л!ада) годины?
Ако направн пнакъ ще саблече злата та
дреха, посвящена отъ много въкове, да
облече дреха скасапа и закарпена съ раз-
личны стары касове. Но Г. Николовъ как-
то самъ говори, и въ Рылскп! атъ мона-
стырь, и въ Нъмско , ся опражнаваше съ
писаный атъ языкъ, спръчь, печатноцер-
ковпын атъ; слъдовательпо той ся вкорени
въ пего, и того проповьдова. Грамматик*
та Копитарова, коя то г. Нпколовъ упомъ-
нува, не ни е известна, но защо то тя е
писана въ юсове, толко по много требуваше
да го ув!рн, защо то Копитаръ, като ино-
земецъ , шипе за Бя»лгаре rfc безъ съко
пристраспе. Се това , дъто г. Николовъ
привожда за пропзпошеше то на разни мъ-
ста по Б»лгар1я тя» , такожде остава на
стран», кога имамы въки по восточн» тя»
Eaarapifl това произношеше, кое то инах»
п наши тъ предки, п на кое то ся преведи
и священо то nucanie, и ся писах» тогашни
тъ дъла. Това требува да не загубимъ,
защо то това е бнсеръ на наше то быпе,
п на наше то сегашно и бадашо просвъ-
щеше.

Подпръ парвпчка та грамматика из-
дали ся въ 1845 година въ Бълградъ втори
п»ть: «Славено-Болгарска грамматика на
г. Христаки Дуппичанина «.— Г. Хрнстакн,
человъкъ трудолюб и въ , учитель на ед но
отъ училища та въ Сищовъ (*), е издатель

(*) За Снщовскы -ri» училища ввждъ «Ден-
ниц» т»« ни; тамъ (на стр. Ю) казахме, чи тЬх-
н1Н рожАсвецъ, г. Параскева Димнтр1евъ остави
иа разни книжки, и неостлчпно ся грыже
за просвъшеше то, и като пламененъ со-
ревнователь требува да возимъе мзд/л отъ
Бллгарско то юношество. Негово то книж-
но нзучеше ся свжршп, кято и на други
тб наши словеснопнсатели, що жпвеятъ но
E.vurapift тл, то е, съ много то чтеже на
книги тъ служебнп , що ся печататъ въ

50.000 гроша за училища та Снщовскы, тогасъ
още не знаехме, кавко стана съ това богато по-
жертвоваше, но и досега нищо не знаемъ
да кажимъ. Дади возимЪх» и пя пари участь
та на оставлени rfc за Трявнж отъ г. Никола
Трявнянина? — или ся харчатъ не знаемо дЬ?
като доходъ атъ Букорешскш, дЬто X. 1ов-
човъ остави за Габровско то училище {ден.
стран. 23 и за когото исполнители те на не-
говъ атъ завить гг. братья Мустакови сега 12 го-
дины дарятъ Габровск» т» школ» съ едно глубоко
модчаше? — Или человечески страсти раздЬля-
ватъ Сищовиы тЬ? — Не дай Боже? — Мы сЪ-
кого ги почнтахме и гн иочитаме като нан ро-
долюбнвы т-fc и нац ревностны т-Ь Бжлгаре; тор-
говски тЪ имъ сношешя направит» ги известны,
прочуты и сведущы на Европеискы лзыцы. ТЬ-
тнш рождснецъ г. Пнперовъ впдЬхме да нздаде
Телемаха преведенъ отъ Французский атъ языкъ.
Человецн просвЪщсни не могдтъ да иматъ несогда-
Русая; плп по Словепо-Сербскы грамма-
тика, що уаотребляватъ по Нъмско Серба
тъ. — Съки разбора, чп едно наръч!е, на
което посвяти человъкъ атъ снчкш атъ си
жпвотъ, не може да ся не вкорени въ ду-
шд тл\ му. Памъ ся случи да срещиимъ
отъ Гр/лцы тъ такпва учители, кои то до
толкозъ бъх» увлачепи отъ тая страсть,

cie, което скоро прнкарва разорешс то. Сищопци
тЪ, като плотни , вжртятъ въ ржиы тЬ си Гол-
ландски жжлтпцы, Tin видать на тЪхъ образъ атъ
на соединении тЬ пржчкп, коп то сж Ькн, като
вжрзанп на едно, ако ся развжржатъ малко дЪ-
те ги счупва сичкы тЬ една по едва, по край атъ
на жжлтппа та стоп написано: »res parvae сопсог-
dia crescunt.« —Сищовцп тЪ п?рви по БжлгарЬ*
тж, виде ся, да отворнхж общо училище съ пожер-
твоваше: за това сж похвални и достойнп за по-
дражаше. Колко с жалъ, чп не впдпмъ това чув-
ство благородности въ други градове, както въ
Плавдпнградъ, .Филиппополь , Одринградъ,(Адр!а-
нополь), Солунъ, Охрида. Соф!я и пр. Отъ речены
гЬ градове пжрвп тЬ два можехж не просты учи-
лища Бжлгарскы да содержаватъ . но Семииарш
и Университеты, но, за голЬмо нещдспе, пжрви
тЪ имъ жители . и да сж, както и почти снчко
то имъ Хриспянско народонаселете, сжщп Бжд-
д-Ьто громогласно проповъдвахгл, чи трява
сегашшй атъ имъ языкъ да ся возведе до ста-
рый атъ, кое то леко може да стане, кога
дъте то, като св дойде отъ училище то земе
да прнказва на сестры ть си , на майклг
си и другы ть роднины, чи хльбъ атъ вн-

таре, мыслить, чи ставать благородии и отличии
отъ другы тЬ Б.ългаре, кога прилепнагь до Грады
тк, и ся нарсчатъ Гр*ци, за това нматъ Градкы
училища, д-Ьто дЬпа та имъ губять много годины
да изучать това, що то въ Б»лгарскы тъ учи-
лища могатъ да разберагь въ малко време. Но
дали ще ги благослови Всевышни! атъ да си по-
знаятъ заблуждеше то, и да заберать блщено то
си учете. Софшци гЬ по скоро отъ другы тЬ
требуваше да ся Фанатъ за това, защо то иматъ
и ре внос тень соотечественнпкъ г. Денгогло, кон-
то толко благороденъ ся показа за тЬхъ, д-Ьто,
освЬнъ другы пожертвоватя врече ся кат» го-
дин» да помага на училище то съ пары, книгы
и пр., ако главный атъ предмЬтъ на учете то
стане Бялгарскш , ибо не желае да сн губятъ
дЬца та време то , и да ся учатъ такавъ языкъ,
дЬто почти никой не говори въ Соф!я. За да ся
склонять на това благо д-Ьло Софшци тЬ требу-
ваше благословеше то и подканваше то на Архи-
пастырь атъ имъ, но тон не благоволява на това...
катъ	вода та »-Зыоа, каща та

• сТхЛк я пр. — Risum teneatis amici!» (*)

Съ това изучеше г. Хрпстаки издало и

(*) На г. Христакп прпппсватъ я нздадеппый
агь въ 18Y4 година въ Будимъ: -Царственникъ^
иди HcTopia Болгарская». — Той царствепннкъ
прели нЪколко годины ни ся пряти оп> Бранлов-
скы тЬ Б Ад га ре, кои то желаЬхя да го напеча-
тать, като рЪдкА рукопись. Като го ириглсдна-
хме нам-Ьрнхмс го почти ровенъ съ другы тЬ три
р^кописы , щото нмахме оть другы лица. Вар-
нахме го въ Браилоаъ съ отговоръ, чи , по
наше то uniaiie, защо то е плленъ съ много не-
правилносты, погрЬшкы и анахронизмы, не
считаме за добро да даваме л^жливы поняпя
за наше то бытописание, и по добрЬ да чакамы
из дате то на Кппнловска та истор!я, коя то, и
да предполагявамы, чи ще да е суха и суре-
мяжка, като зета отъ РанчовА та, ио поне може
да служе за нЪщо вЬрно и уредено. Но Брап-
ловци тЬ, като гол-Ьми ревнители за наше то об-
разование, за което содержаватъ и общо училище,
но въ кое то, не знаемъ, защо не учатъ и Бол-
гарски, не можаха вЪки да тарпятъ и дачакатъ
Кипиловскаго— кому то. не знаемъ, дали е въ
честь да влаче сега шесть годины ошя , кои то
толко чистосердечно го вовярваха, но имамы на-
дежда, чц друпй нЪма да го поел Ьдува — и при-
пжрвж тж си грамматвкж въ 1836 г. Той
въ нея и.маше и членовс тъ , кон то упо-
треби въ иреводы тъ си до 1845 годин гл,
кога издаде и ст ж тж грамматикж вторп

гласит» г. Христакн да напечата ременный атъ
Царственннкъ. По средь това едннъ отъ ваши
тЪ соревнователы , кого то , както говорнхме въ
Денниц» т», неговъ соотечественннкъ г. Николаи
Трявнанинъ остави распорядитель на пари тЬ.
що наречи за школен» полз?;, но кой то до сета
за толЬмо сожал-bnie, както чгвамы, нищо не на-
право , и оставенн тЬ пари д-Ь ся намЬрватъ.
не е известно, — г. Петръ Сапуновъ напечата въ
1844 годин» въ Букорешъ преводъ атъ на Рай-
чова та История , коя то може да служи на лю.
бородны тЬ додЪ стане вЬрна и правилна исто-
pia. Таква история, вЪрна и основана иа доказа-
тельства на стари писатели Европейски и Аз!ат-
скп иного потребна е за Болгаре тЪ. но мы смы
сега въ возрождеше то си , и нЬмамы такова у-
чена человека да npieue тон трудъ , и за това
требува да умолимъ ;Н>кого Европейца. ПзвЬстно
е, чи Русси т1; по ся грыжатъ за Словенско то
разлпч1е , п за това по добрЪ знаятъ Словенско
то развипс и следственно и Б»лгарско то. Покой-
ный атъ Венелинь говорите   нзъ всЪхъ ньпгЬш-
. нихъ изыскателей, одинъ только 11. В. Савель-
-евъ (Ростиславичу можетъ продолжать начатое
пять. Въ това второ мздаше г. Христакп
пзфарлп членове тъ, и като въ предислов!е
си (*) сплети вЬнецъ самъ за себе си, за
преводы тъ и за и с тгл тгл грамматика, про-

• мною преобразоваше исторш».— Това Венели-
ново MHtnie за г. Савельева явно ся оправда.
Г. Савельевъ посвяти животъ атъ си на общ»
т» истор1Я; ноговн тЪ писашя (*) показватъ не-
гово то 3nanie. Можемъ смкло да речемъ , чи
много позна1пя , д-Ьто подпръ Венелинов» т«
смерть станах», давать му сяко отлич!е предъ
истаго Венелмна; и за това ся почита пай до-
стойный да сочини и Бллгарск» тд IIcTOpifl, коя
то да ся преведе и БДлгарски. Одесски тЬ Бол-
гаре (* **) молит» го да приеме това nucanie, но
желаше то имъ до сега не може да ся испдлне.
Приглашавамы наши гЬ соотечественницы да не
забравятъ ня наши слова, д-Ьто нзлагамы тука за
общ» т» полз», и увЬрявамы гп, чн нЬма да ся
нзлджатъ.

(* Любопытнп гЬ нека прочитать това негово
ареопагическо предислов1е , писано пристрастно
безъ сяк» крптпх».

(’) Внждъ за тЬхъ пеговъ атъ Славянскш Сборипкъ
1845 година. С. Петербургъ.

(•*) Виждъ »объ исторически» трудахь Н. В. Са-
вельева Ростиславича, 1845. С. Петербургъ, стр. 21.
должава да приказва за членове тъ да ги
оставятъ , като непотребны п безобразны,
на прозтып атъ народъ, и това да сторятъ
н съ другы тъ разны гвусоты , спръчь съ
д is и проч., що са въ п*я времена (?!) отъ
небыт1е произведена да огпушаватъ гладко
то и сладко то (ч!е?) nucanie и пр. п пр. —
По долу .(на 3 стр.). Г. Христакп вторп
пать пападва на членове тъ , прнзнава чи
тъ оравятъ nponcHomeiiie то опредълнтелно,
по на мъсто то нмъ совътува да уоотреб-
лявамы мъстоимеше то, и да говоримъ, не:
»зпми перо то«, но — »земп това перо« —
кое то одпакожъ мъстоамеш'е ; «това а нс
нам-Ьрувамы въ грамматика та му.— Горъ
рекохме, чп человЬцп тъ отъ природа та
са стремить въ кряткы тъ пзречешя. —
Да речемъ : «перо то« — е полесио и глад-
ко отъ да речемъ; «това перо«.

Се това пише г. Хрпстаки, защо то,
както казахме, ся насыти отъ печатный атъ
приправленный отъ Руссы тъ языкъ. До-
воленъ съ това зпаше, тон не разсадп за
добро да прпгледа открытая та, що потом-
ци тъ на исты тъ преправнтели па старо-
Балгарско то нарЪч1е, Руссп тъ , въ наши
тъ дпы сторихл. Ако той и други тЬ паши
писатели по Бл\лгар1я тл диряхл новы тъ
открыли, увърены смы, чи не щяхлг сега
да проповъдоватъ друго, освъпъ оригинал-
нл тя» Б^лгарщинл, коя то живее въ уста
та имъ. Здравый атъ умъ показва, чп само

народъ атъ има власть да прпмъвява наръ-
nie то сп , писатели тъ требува по него да
варвягь , ако правятъ своп выдумкы ста-
ватъ смъшни па другы тъ родове. Както
Итал!янци rfc, Француза тъ и другп тъ
народи, така и Бмлгаре тъ внесохж въ го-
ворный атъ языкъ, за облегчеше , члеиове
тъ. Никой нъма право да имъ ги огнеме.

Г. Христакн совътува на мъсто то имъ
да употреблявамы мъстоимеп1е то: »той,
тоя, тое«. — Многогодишно то чтеше па
Церковни тъ книги требуваше да го на-
уче, чи ля: »атъ, та, то, тъа — нищо
друго не са освънъ старо-церковно то :
»-тъ, та, то, тъ«.— Така в Французски
т! и 11тал!янски rt, и на друга тъ народи,
що считать за блчщннннъ языкъ Латии-
ск1й атъ , членове тъ нищо друго не сг\,
освъпъ Латинско то мъстошгЬйе: ille, ilia,
illud. — За това г. Андреовъ наречи чле-
вове тъ: »прплогы«.— Ако г. Хрпстакп,
п съки другш, погледие въ горъреченно то
иэдал1е на Остро»прово то Esanreaie ще ся
увърп и за членове тъ п за а и ia, п не-
волво ще ся согласи съ право то дъло.
Вмъсто да пзФарля отъ грамматика та
си членове rt и юсове тЬ, по добръ бъше
да пзФарлв прнчаст!е то, кое то нъма го-
ворныи атъ языкъ ; но защо то ся случать
прцчаспя , века ги паречемъ имена
прплагателпы. За старо-Балгарскы тъ па-
дежы согласии сны, да ся удержать и тЬ
съ новы тъ, защо то ся сохранпха въ
прптчы тъ и пъсны тъ, п защо то облег-
чаватъ niicaiiie то.

Това Хрпстак1ево послъдпо аФорнческо
мзръчеше за члепове тъ, виде ся, послъ-
дова г. К. Фотпновъ, коп то такожде до
1845 година шппаше съ членове, а сега
ся яви протпвнпкъ на тъхъ , както nuoie
въ Любослов1е то си (20 стр. Февр. 1846).
Но и другш новый соревнователь г. П. Г.
Пнперовъ показа ся съ Хрвсташево то мнъ-
Bie па литературно то поприще. Двнжимъ
отъ усерд!е топ (въ 1845 година Bienne)
издади Балгарскш атъ преводъ на парва
та часть Телемаха. Но п ш филологи
падявамы ся, да познаятъ паедно съ г. Хри-
стаки погрыпку ту си, п да ся соединять
въ общо то стадо, дъто така могатъ, като
родолюбци , много добро да направятъ за
просвыцеше то ни.

Но да не помыслите , любезни соотече-
ствеппицн! чи мы ся объявлявамы хвали-
тели на Апдреова та грамматика; не, —
право, — не. Мы говоримъ това, що е пра-
во, то е, чи той шествува въ главный атъ
составь, въ старобытный атъ пашъ языкъ,
за това грамматика та му е предночтптелиа,
н ако той ис измысляше, що то одиакожъ
нъма нпкакво существенно неудобство, новы
имена, както : » прилогъ, мъстонме, связ-
ка , сегашно , капка , пытка бълежка « и
пр. (*). Ако отъдъляваше членъ атъ отъ
име то, и паправяше и склонеше особно
безъ членъ атъ. Ако говореше н за умали-
телны тъ существнтелны имепа. — Ако
туряше и Словепскы тъ падежы. — Ако
мъстоимеше то пишаше ся, себе, се (защо

(*) Учители тЬ века поправятъ печатня тя
погрЪшк?. на множ, трето лице на стр. 62.
то е останало отъ себя). Ако члеиъ атъ
>атъ« не пишаше »атъ«. (Защо не ся
доказва по Остром 1ровы тъ правила). Ако
въ бълежкы тъ помъщаваше и кавычки тъ
(»«). И ако, наконецъ, като cAiuiii Бал-
гаронъ, наречаше грамматика та: »Пис-
меппицА« и пр. (*), грамматика та му
щеше да ся нарече по добра отъ колко то
до сега видъха свътъ атъ додъ ся допал-
ни и поправв отъ съкодневно то учете въ
училища та.

Да пы простятъ наши гЬ соревнователи,
чп явно м нелицемерно си изложнхме мнъ-
nie то , кое то е за общо добро ; за това
приглашавамы и учители тъ , що са по
EAarapifl та , и гп молимъ да бЪлежатъ
съко слово и съко пзръче!ле народно , и

(*) Грамматически rfc наименовашя, подобрЬ,
да-останагь оныя, кои то до сега ся уцотребля-
вать , защо то като св^рше ученикъ атъ Б<*л-
гарск» тя» грамматик^, и влезе въ Словенски тя,
ще ся затруднява съ новы тЪ имена. ДобрЪ казва
г. Андреовъ, чи 1 трява да ся изговаря ia (пли
по правилно ia) а не е. Жмвьш атъ разговоръ
доказва , чи е сложна буква , както щ и проч.
(Виждъ грам. му ет. 10i).
атъ
 ся
Ако
[ тъ

тьзи замъткы да ги изложить или въ нъ-
коя книжка, или да ги объявляватъ презъ
Бллгарскш атъ Дневнпкъ ; така сосъ време
ще стане плана грамматика на говоримо
атъ языкъ, кого то требувн да очпетпмъ
п отъ чужды слова, зато то имамы наши
пли ново или старо Бллгарскп. Никои не
може така добрь да исправе языкъ атъ, ос-
вънъ иомъстни тъ учители.— Освънъ това
съкп учитель добръ е да испише съ чисты
буквы на таблицы чужды Ti слова какъ
ся выкатъ Бллгарски, коп то таблицы да
ирпкаще на стъпл тл, да може съко момче
да ги гледа лесно. Отъ Tia слова да ся
давать на дьци та ежедневио по нъколко
да гп списуватъ и да изучать на мзустъ
совершенно. Ръчникп тъ, що приложпхл
въ кннгы тъ сп гг. НеоФитъ, Киппловскш
и Андреовъ могатъ да нмъ служить за това,
и да ся умножать съ слова та, що то пстп
тъ учители ще прптурятъ.

Тая стапя лаие въ 1846 годпнл пра-
тихме да ся напечата въ Смирнскш атъ
Дневникъ. Но защо то ся случвхл много
погръшки , кои то мог»тъ да направятъ
неразумптелно чтсш'е то, заблагоразс»дихме
да я напечатаны въ особи» книжк», и да
притурнме още два три слова.

Научнхмы ся, чи нъкон родолюбецъ въ
ncriil атъ Дневникъ направи возражеше иа
наши тъ мыслы , но защо то до сега не

получнхме послъдны тъ три лаискы мъ-
сецы на речепный атъ Дневникъ ; не пмах-
мы това удоволств^е да впдимъ какв» за-
щит» или опровержеше правятъ други тъ
соревнователи по това дъло , и защо то
време то не ни позволява въкп да чакамы,
оставамы той вопросъ на право то с»д»~
лище на друга тъ наши ревнители, коп то
нека безпрестрастио произрекатъ тъхно то
ынъше. Отъ наша старн» готова смы да
пр^емимъ съ чисто сердце сък.д поправка,
основан» на здравый атъ мысалъ ; защо
то желаше то ни е, не да съимъ раздоръ по
между учены тЬ ни, по да ги присоединимъ
въ общы думы. Б»лгарско то учете е въ
возрождеше то см, нъма много учены, пи-
то богаты родолюбцы , кои то да му да-
датъ помощъ, и за това , като сиромашко,
трява само себеси да помага, и съ соедп-
пены силы да варви напредъ. Сько учи-
лище u съкоп человькъ трява да счпта
другы ть училища и другы ть родолюбцы
като себе си, брат-я и общы благотвори-
те лы на юношество то. Ськп, кои то обича
родъ атъ св п просвьщеше то на дьца та,
п вообще н особо трява да помага колко
то може, и съ какво то може, на училища
та, що сл по Бллгар!я т/л. Никои да не
говоре: я Азъ самь Сопотецъ, или Карло-
»вецъ, не мп е грыжа за другы тъ мъстаа.
Таково пзръчеше е малосмыслепо. Ськш
Блага ринъ принадлежи на сичкл тл Блл-
rapin , не особно на едно село или градъ.
За това, за да достигнимъ общо то учете,
трява да ся вардимъ отъ общы и частны
пеудоволств!я и раздоры , кои то моглтъ
да подпалять йедоброжелателп ть пи. На-
учавамы ся, чп ся случвало едно село да
шие да отнЬме учитель атъ па друго то
село съ объщаше да му даде по много пла-
тл(*); други пакъ искали да пр|'ематъ ош'я

(*J Не е прилично и учители т-fc за плат»,
малко по голЪм» . ла си прпмЬнуватъ cix» го-
дин» мЪста та. Трява да оставагь на пето то Micro
5"—6 годины.
ученицы, за кои то други ся грыжихе да
ги учатъ за село то си, и кои то длежнп
се да отслужить пары ть, дъто за тъхъ
ся похарчихе, и за кои то пя ученпци съ
запись ся врекохе отъ напредъ. Съко учи-
лище , кога ще Фане учитель, трява да го
попыта, ако топ не е вреченъ нендъ да
отслужи , и за това да му ище ппсмо отъ
ОН1Я дъто за него харчихе, чи е воленъ
да ся Фане дъто ще. Тая поредка , кога
ся праве, пъма ни к о га едко то училище
да ся серде на друго то, и така братска
любовъ ще сеществува съкаде.

Мы чистосердечно изреквамы паши тъ
мыслы за сичко то, що може да служи
за обще добро, така идемъ да си изречемъ
и соже-ienie то за едно нъщо, дъто видпмъ,
чи става преграде на учете то отъ наша
причине. По н^кои мъста бещи тъ зематъ
си дъца та отъ школе те, катовидятъ, чи
почехе да читетъ и да пишетъ малко
нъшо. Това ще рече, чп школа та , и да
има най ученъ учитель, въма такива дъца,
на конто топ да преподава по сплно учете,
и така учете то ся уграничва съ едно то
взаимно обучеше. Това зло трева да ся
Ь
ъ
I-
0
а
№
ь
а

к

к
и

I»
ia

;а

IO
я

пскоренп , ако пщатъ Балгаре тъ да ста-
натъ образовали и да ся покажатъ съ при-
личие на свътъ атъ. Момчета та, и ако не
сндатъ да ся учатъ чужды языцы и вы-
соки науцы , века поие (баремъ) изучать
бащпиъ атъ си старш п новый языкъ съ
Церковна та и свЪтска та ncTopia, съ
числителна та наук/s и съ землеописание
то. Съ товач учете ученикъ атъ позпава
свътъ атъ, позпава себе си п позпава що
е далженъ въ обшежипе то, и какъ да
успъвава въ roprosia та сп. Ошя, дЬто
вшатъ да мдатъ по далечь трява да пзу-
чатъ и чужды тъ потребны языцы , както
Оттомапскш атъ, Грацкйк атъ, Влашкш
атъ и пр. Ия послъдны языцы по лесно
и по добръ могатъ да добыятъ въ Б л ra-
pin та безъ да ходятъ по чужды землы,
дъто жители тъ пе гп говорятъ, Влашскш
атъ само праве псключеше. Кога юноши тъ
сваршатъ горно то учете въ пстото сп отече-
ство помежду роди ины тъ си. за което байт
тъ имъ ни то пета та часть ще похарчатъ
отъ колкото ще похарчатъ въ Европейски
тъ училища , тогисъ по пмотнп тъ бащи
могатъ да гп пратятъ п по чужды цар-
ства да добыятъ по много злате. Да пе
ся отговори н^кой чи Бллгаре тъ вълатъ
потребны тъ книги за горно то учете,
това не е право; Блдгарскы учебны книги
имамы доста до сега, и съкл год и и л пзлезо-
ватъ нови: имамы и учители достойны ,
кои то с/л удошевлени отъ общеполезна
иолз/л и поддержан» отъ братска любовъ.

Но ка-къ да ся истране преждевременно
то отнемаше на дъца та отъ школы тъ? и
какво потребно е да сторятъ Кметове тъ
(Чорбаджш тъ) за да оставятъ б«щп тъ
дъца та си да ся доучатъ ? — Той вопросъ
можлтъ нети тъ Кметове да го ръшатъ, и
да забератъ тш и/лрви да оставятъ дъца
та си да сварпюватъ горно то учете —*•
отъ тъхъ чакамы това добро.

Но скорбъ та ни мллко ся облегчи ,
дъто видехме , чи въ ланскл тл год’инл
ся совсршихл сямь тамъ родо.иобчви ра-
боты. Котленско то и Шумепско то училище
направихл б'истателно испыташе на уче-
ницы тъ сн. Молвмъ быгородны тъ нмъ
содержатели и на бддлще то време да по
иреставатъ да ся грыжлтъ за общо то до-»
бро , тако в учители ть да продолжаватъ
учете то съ пстйч та ревность (*).

Мы съ год^ма радость видимъ, чп Ко-
телци тъ ся отлгчавятъ отъ другы тъ мъ-
ста съ ревность и стараше мпогопохвално.
Особо ирввътствовамы тъхиш атъ уроже-
веиъ г. Петра Верона за благородно то
учреждеше на петъхъ школи момически,

(*) Нека не позволять да нзречемъ на топ
предмЪтъ наше то мнЪше. Жслатедное, учители
тЬ. Д"Ьто сочнняватъ народны тЪ статш, по сми-
ренно да говорить за себесп. Лане видехме из-
даденъ преводъ атъ на г. Саранти: <Пг1оном1я«.
Нс имахме време да го прпгледаме внпмателно,
но заглавный атъ му листъ, виде ни ся, велнкоре-
чнвъ и самохваленъ; освЪнъ това прсводптелъ атъ
оставп на книгД та си Грецко то наимЬноваше.
Дали нЪмамы мы соотвДтствены имена? — Чужды
т-Ь имена, кои то сега употреблявамы, тр^ва да
ся пзФарлятъ, не да приземамы позы. — Учители
Т'Ь школскн пишлтъ л учптелскы тЬ пнсма. що
ся пращатъ на другы лица. Мы видехме такива
пнсма коп то не бЪх« подппсани отъ надзира-
тели тЬ школскн. Кога тш почтатъ нЬкого съ
писмо , трява и да го подпишатъ; инакъ ппсмо
ТО имъ нЪма приличный атъ npieirb и остава
безъ отговоръ.
що учреди по B/A.irapifl та. Топ неговъ
примере жёлаемъ да внуши истп те чув-
ства п на други ть паши Балгаре. Пето
то чистосердечно поздравлелпе правимъ и
на благородный атъ родолюбецъ почтен-
ного г. X. Стоянова, коп то алчя за Бал-
гарско то просвещеше сооруди на свое то
иждивение великолепно злате въ Сев.пево,
въ кое то учреди и учете то съ голема
ревность. Богъ да го крепи па добро то
дело (*).

(*) Прочу ся, чи Святогорцп т! правятъ общо
училище въ Карея, въ кое то ще учоть и Бол-
гарски.— Дай Боже! — Ио предполагавамы, чи
защо то сичкп тЬ почти монастыри со Гроцки,
главно то учете ще с Гроцко. и Болгарской атъ
языкъ ще е побочный. За това Болгарски тЬ
монастыри трява да ся грыжатъ за Болгарско
та народность, и Старой тЬ имъ да учредить при
истей атъ tn монастырь начално то пзучеше съ
потребны т!> науцы на Болгарскш атъ языкъ.
и само усиленп гЬ учеипцп да ся усовершснству-
ватъ въ Карея. Пнакъ Болгаре гЬ ще загубить
родъ атъ сп, и ще забравятъ себе сп. защо то като
усплепн на Троцкой атъ языкъ ще ся казватъ
Гроцп. както правятъ много малосмыслени обра-
зована Болгаре. Господь Богъ да ся умидостиви
аадъ т1хъ!!!
Горни тъ успехи за учете то чинятъ
ся доброволно, п ще ся разщирятъ съ Бо-
Ж1Я помошъ за общя ползя. Толко не дан
Боже! да не стане отъ недоброжелатель!
тъ ни никоя нриграда , защо то Tin , виде
ся, суетятъ ся да ны не нуснатъ да ся
образувамы, за да смы съкого подъ тъхня
тя рякя. Като ся ааучихме, пи лане под-
палена отъ зависть и злоба дадохя молбя
на Правительство то, чи ушъ Бялгаре тъ
мыслятъ зло за него, защо то въ КалоФеръ
соорудихя казармя (кпшля) да учатъ дъца
та военно то искуство, и доведохя учители
за това за КалоФеръ и Пазарджикъ. Такавъ
навътъ не можаше да остане безъ изслъ-
доваше , за това пратпхя ся върпп чинов-
вицп да ся научать за тая работя, кои
то и показахя истиня тя, чи се това, що
содержава мол ба та нмъ, е ляжовно, защо
то учете то е сообразно съ Царско то же-
лат'е, и така завистнпци тъ останахя по-
срямени, пакъ школ и тъ продол жаватъ уче-
те то.

Освънъ това друго нъщо още може да
преостанови наши тъ успъхы, това е, дъто
лане ся напечатахя правила за училища
та, по кои то Tin подпадватъ подъ клады*
ческж тж самоволнж власть. Той може
да турж и ваде надзиратель! и учители
тколскы; той може да назначп какво да
учжтъ и пр. — Защл то владыци ть сега не
сж Бжлгаре, съшп може да предвпде, чи
Бжлгарски тъ школ» и сами тЪ Церкове
от ь едпж на другж годинж щд ся обар-
натъ въ Гржцкы..... Дали е суждено въ

това време , дъто милостивый атъ Султанъ
развива по съко мъсто образоваш'е то, Бжл-
rape тв да ся погжрцатъ!?— Пази Боже!

Суетенъ теше да е той страхъ, ако
Бжлгар^я тж имашэ владыцы отъ языкъ
атъ си ; но и да ся подадохж дане на
царь атъ много молби за това ; желаш'е то
имъ не можж да стане, зато то ошя, кои
то сега иматъ въ ржцы тъ си Tia мъста
не щжтъ пикакъ да ги оставятъ, като при-
был ны за тъхъ. Но надевамы ся , чи ще
да дойде време то да ся умилостивп Сул-
танъ атъ надъ Бжлгаре тъ, защо то Свято
то Eeanrejie тако гласи: »Просете, и ше
рви ся даде: трясете, и ще намърите : чу-
капте, и ше ви ся отворив. (Мат. 7, 7).

Ако Богъ даде здрав!е и животъ не
щемъ остави и вапредъ да объяв хявамы
наши тъ мыслы за просвъщен1е то ни;
между това отдавамъ на сычкы тъ родо-
любцы братско то мн привътство.

ВАСИЛИ АПРИЛОВЪ

Одесса,
въ 20 депъ Фебруар1Я 1847 годная.