БЛАГОИЗБР АННОТО

ОБЩЕСТВО

СЛАВЕНО-БОЛГАРСКО

ШУИЙЕИЬ

като знакъ

«а вьчяо воспоминание заради воздвижения

га”®яяазкал«иаг® аавед«мйя .

подноси

И1. Д. Рашичъ.

ЛСПЛ31Я.

Сократъ казва, да се е Аспав1я сь'Ксеие-
фонтова жена, пакт» и съ 'самый-а КсеноФонгъ
•хака разговарала: Кажи ми молимъ те, ты Ксе-
иоФонтова жено! ако твоята сосьдпица (комши-
ка) яма по добро злато нежели ты, кое ти по-
хареса, нейното, пли твоего? нейно, одговори
Ксенофонтова жена. А ако дрехи и прочите жен-
ски украшежя отъ по голйчата цЪна има, неже-
ли тьт, що имашъ, кое ти похареса, твоего или
нейното9 Воистину нейното, одговори она. Е до-
бро, обаче, ако она подобръ мжжъ етга, нежели
що е твой, кой ти похареса, твой или нейнъ?
Тутакеи се жепа засрами и зачерви. — После
начна Aciiaaia съ самичкш-а КсеноФоптъ-а така
да бес^ди: Молимъ те Ксенофонте! ако твой со-
с®дъ inia по добаръ конь, нежели то е твой,
кой ти конь хереса? Н'Ыовъ, отговори Ксснофонтъ.
А ако ло добра земля inia, нежели хцо имашт»
ты, да ли харссвалгв л В го в эта земля’ Ола, коя
то е лодобрй. А ако по добра жена има, нежели
що е твоята? да ли ти похареса нТгова? Т)ка
л самъ КсеввФонтъ не е моглъ да одговори. По-
сле това ЛспазГя рече: Понеже да ми васъ двое
само това одговорили п'Ьсте, щото самь )право
желаела да чувамъ: то прочее ще ви казвамъ,
щото двама мыслите. II ты жено на «добрый
иджъ харесашь,' а и ты Ксенофонте найодбравла
жена желаетпъ да вз-алгь. Загова. ако се не по-
будите да награните, да небжде пи.о подо-
брей мжйгь, нито недобра жена на еввтъ, за-
дало всегда олова, щото начислите, да е пай
добрз, щете наймлого да искате, спричь: да и
ты бждетъ зььжъ на найди бра жена, а и она
да б.ъде за пайдобрый-а мжжъ оженена.
ХУБАВА ДРАГАНА, КАТО ХУЗАРСК1Й
ПОЛКОВНИК'!,.

(Достоверно npiih'-wrenie на накновите времена
год. 1830.)

Хубава и добродетелиа Драгана рождена е
въ година 178’1ту~градъ Франкфурта, при река
Майна. Нейнъ е баща былъ учитель на Фран-
цувскш языкъ, който пню трудъ, пито иждивение
не е щедилъ (жалилъ) само, своя га единица ху-
баво и добро да воспитав, така щото е она бы-
ла у иейныте 13 годин и въ сичкиге женски ржч-
яи работи искусна и веща. Она е знаела Фран-
цузски, знаела да счислява (хесапи) и хубаво да
писува. Колко за тТ>ло, была е высока, и отъ ху-
бавыл возраст*. На иейното прелестно лице, уэтил-
яый и TMxiii погледъ, скругли гряди, легКй'г ходъ,
и понеже е была така^богато обдарена с:. сич-
ните оныя, конто приятность и драгость въ се-
бь сп содсржава: то тогава не е никакво чудо,
ако е требвало на иея да се уднвлява и юноша
и старецъ.

Мосле сяерть-а на нсйиите родители, отиде
Драгана въ Щрасбургъ при своята леля. Она
препоручи я на единъ богатъ и имущенъ Чорбад-
лпя, конто е правилъ съ вино тергов!я, и иналъ
oflha гостилница (ханъ). Драгана бете тука въ
службата приелиата, обаче ст» той уговоръ да
винце точи и на гостите да послугува.

Не е много вреде премии ал о, отъ кога е ху-
бава Драгана въ тая служба стжннла, но да ви-
дишъ, градските момци собираху се въ куиъ око-
ло вея, и това така, да сж е чествовали и що по
вече обожавали. || По между «могите залгобльни,
конто еж тука дохождали, бы.гь е и единъ .млэдъ
терговсцъ, които е отъ Дена на денъ ио место
дохождалъ и т^рсид'ь приликата, рлката и серд-
цето на красната Драгана да^иридоб1б.

Найпосле случи се, да я опъ одна вечеръ
сампчка намъри, и така се у разговоръ еъ вся
устжии.

Те-ргов«?0. И вы така сами, хубавый крас-
зтый мой Аигелт»!

Драгана. Да ми опростите! Азъ не самь-ни
хубава, а много по «алко Ангелъ. — Съ до васъ
см$елъ да послутуваэть?

Терг. Ст> вашего любведостойно лице.

. Драг. Съ моею лице не бы управъ вы пай I
добръ нослугуваии были, понеже еамь азъ едва ।
сироманша мома.

Тер. Снрочашиа,обаче при това и веема богата |
сь вашите добродетели, хубаво воспитание и крас- I,
ните нрави. Таково е бога гство .много по важно
нежели симки t е землени добрйни.ГАзъ самь Васъ L
цъли семь недили, като вотайно; и какъ щото I
се казва отъ далеко гледалъ, обожавалъ и че-
ствовадъ. НынЪ вы изявляваагь, чи вы сердечно
обычамъ (любимъ). Шскусидъ самь затова вре-
ме, ни въ В аюетби рекрасно тЪло, 1още итого
похубава дзша обытава. Азъ желаем* съ Васъ, ।
хубава лритяжааелице намоете сердце, мой цъ-
лыя животъ, да лрекарамъ.

Драг. Господарю! да ми опростите, азъ се не
давамъ така лесно, иа тьнакъ лед* да се на-
вождамъ; понеже сж истина на него пжтовите
глатки,обаче и опасни са. 1

Тер!. Хубавым Ангел*! Вы истина благо-
родно мыслите; между тймъ молнмъ, немейте ни-
наймалко за моята честность да двоумите. Азъ
самь, така да мп живым Господ* помогав твердо
возкам ьрилъ, себе си на вашый-а скпптръда ся
покорим*.

/?;ш.[младый Господарю! Вы веема бьрзо^
пролазите отъ вашето предпр!ят!е кжмъ дъло.
Запитайте иснерва вашето сердце, понеже может*
нодпре лошавите слЪдств1я отъ тика за васъ, да
произтекатъ. Колко пакъ за т!я романтическо-ви-
тежкм взречежя: „Хубавый	Пршяжа-

шелице на моете сердце1' и прочая искренно да
Вы убадемъ, да ни сж за мене скроени; затова
Вы этолимъ, да ме нощедите кога ни самъ за-
служила нехвалнте и неноднгате.
Терг. Добра лома! Истината дава се у вся-
к1й видь да ся иредсгави; при сичко това, азъ
радостно ваш'ето желаше ще да изпълнимъ, и съ
вас'ь благородно и почтено ся разговорюсь. —
Ра оглодайте, испыту вайте вн)треность-а и дъл-
биаата на вашего сердце. Пакъ ако намерите въ
него само една искра на лгобовъта къмъ мене: то
тогава молимъ, т!я два перстени и той злат-
иый сищнфъ (верига) благонаклонно да приемете.

'Драг: Азъ радостно бы приемка.га той за-
логъ (реимъ) на ваша га любовь; обачесе боимт»,
чи щете ме съ моего сяромашество и ненлаше
да укорявате.

7'ерг. Азъ вы се заклевамъ съ преввчный-а
Богъ, чи пикета пета ни едко словце за това да
вы лроговоримъ, що по много, да вы укорявалъ.

Драг. СмЪемъ ли да молимъ за ваше то
честно иле? ч

Терг. Моето иле е: Вилхелмъ J*....

Драг. Драли Вилхелмъ! Вы сте прочее ра-
достям да ме щастлива направите? (она го при-
търна).

Терг. Така е моя драга! съ васъ саль радо-
стенъ да умремъ.— —

После три до четири недели живЪли са. т1'я
двама въ домашиото блаженство; обаче дълго яе е
траяло, понеже го е супуй угоститель (ьанщя)
при конто е Драгана слугувала, парушилъ. Той
и

пакостный, злочестный человЪкъ, огь немирный-а
духъ, «опыта единъ пжть младаго Торговца: какъ
се преминава съ своята млада стжпаница. Вее-
ма задоволно, терговецъ дава отв-Ьтъ.

Угосаг. Обаче, как'Ьхще у вапредъ да бжде
съ неяната верность? Огь едка таква моча,
която е у общш и явный гостилникъ слугувала,
и конто се е така ско$р у вару’Нето на единъ
младъ человБкъ хварлпла, неможб, да се много
върно сть из!текува.

Терго. А азъ мыслишь, чи иеима таковый
человекь у свЫъ-а, кои бы моята жена, въ то-
ва отношение моглъ да излъгува.

| Умолг. Азъ за цвлото мое inrenie )це да се
положа (за «пака, втурна, обкладимъ), чи ща лю-
бовъ на ванта супруга въ п-плный-а смыслъ,
да уживамъ. —

Тсрг. К добро, и азъ прочее сичкото мое
iiM'bitie ща въ втурваше да полагамъ, еъ това
обаче примвчаше, да се това втурвав1е чрезъ
явный Секрегзръ (Тхатинъ) па книга запише, и
। С'ь судейскпг-а печать (Миморъ) потверди.

Угост. Това се разрыва. Обаче ваша та
жена за цблый' случай нищо да незнае, а вы
треба aaL14 дни на	от идете.

Тсрг. Азъ одобравамъ, у	f

После това , втурваше судейски се предвзе.
Три свадЬтели се лодпмеаха и съ градск1й-а пе-
чать потверди. -й Терговецъ отпва на плть; а
угоститель употребувалъ е всякакви покушешя
(попытки), какъ Драгана на себе св да присвой.
Йо своего намереше ни ст> молегле, ни съ объ-
тцаше не е моглъ у дъйсгвсе да приводе и снолучи.
Найпосле возламВри съ угрожеше (гроза0) свое-
то желав ie да достигне; и така зема съ себе си
вавълненъ итцовъ, дойдс при Драгана и начиа
да я увЬрява,гчн ще пр^ъ нейни то очи да се
убие, ако го онапгеудостои съ пейная любовь. —
1<вце не е онъ тези рьчи -ли нзустнлъ (изре-
калъ); а постоянна Хубавпца поФжрка къмъ
прозорца съ тези хорпг. „Пачеиаише едино сало
лагноввше, nauaepw арохор цинге да оагло-
рилъ, понеже ложе да сте твердо пищовъ па-
тлигли, иакъ кога иуьне, ложе промрите отъ
звукъ да св раибиягаь*

Кога види Угосгитель, ни ни съ тона сред-
ство иеможе Драгана въ нейната добродетель да
поколеба (помърдне), лютъ и разяренъ отива на
кллцата си и дела копць правиле е дринки и
планов». Найпосле падла на тая мысль, да се
въ одаята гдьто е Драгана спавала,тайно скрие.
— Кога се сжмна угости гель призов» слугиннта
па нашата млада Господжа (Кокона). Обеща се
да й дава четиръ чифгй нови дрехи, толико го-
-теми крпи (марали, мантили) и 50 талири, ако
го она само една нощь въ одажа на своя го-
споджа скрке. Тутакси слугинята «а това об$-
щаше се склони. (Anri sacra fames!). После
иеколико дни притече се она къ угостителю и
яви чи нейната господжа е у нЪкакво содруже-
ство, пакъ да ще у 11 часи (по европейски) у
нощь на клицата си да се повърне и затова нуж-
дно е, да онъ дойде единъ четверть по напредъ.
Угоститель въ опредвленото време отиде къслу-
гини. - и понеже не е моглъ ио способно Mt-
сто въ одоята да нагори, та се онъ подъ одръ
на Драгана подплече. Не е пи четверть на часъ
подъ одръ лежалъ, а Драгана дойде, саблече си
своите дрехи, аонай между тЪмъ подъ одръ ле-
жапцй иритг&тц на едко ребро отъ лЪвата стра-
на едиа луяица, която е каго единъ грахъ гол'Ь-
ма была. — Драгана легка и заела, а онъ нелег-
ка се подъ одръ извлече, и перегоните и злач-
ный синуиръ j краде и побйгна. Сутрента кога е
Драгана стапала, видела е, чи пенна тука пер-
етеките и синуиръ-а обаче, чи не с была радо-
стна, за тая Гольм а пагуба мжжъ неинъ, кого-
то е веема любила да чуе, пакъ да се лиги (ср-
ди) и гпъви, заржча на единъ златаръ, сущи та-
квизн перетеки и синциръ да й наирави.

Четрнансть дни премии аха, терговецъ дойде
на задъ; н кога съ каляската се спусти, тутакси
похити (притече се) и отиде къ угостнгеМ да ра-
зумъе какъ се е жената нБгова владала. —
(Вади проклятый языкъ!) Терговецъ на гольма-
та въгова жалость чува; чи'е угоститель при
ыъговата жена пренощувалъ и отъ иея на по-
клонъ два перстени и златный синриръ за врать
доби.ть. Казува тстнтель понататакъ, видълъ
самь такожде на немиото ть^о едва луниЦа, коя-
то е въ годъмость-а на единъ грахъ подобна.
Въруете ли прочее сега, чи самь любовъ-та на
вашата супруга задобилъ. Терговецъ па това од-
говори: Затова самь подверг уввренъ, нежели
колике е потребно. Боже всесилный и дреблагш!
Защо да се азъ залюбпмъ у така лошава и та-
ка злочестяа, у така непочтена женщина! II айо
ща азъ нынъ цълото.мое им Buie заради пейната
срамна неверность да изгубим ь; пакъ не е ми
грижа. Искамъ енромахъ да бждемъ, нежели съ
едка невгрница да живьемъ. Kara е това изго-
ворилъ, притече се къ своята жена, и скрнвалъ
е, колика е моглъ своята лютииа. Каже й лад-
нокрвно: Чувашъ жено! азъ самь у ловъ приви-
канъ, какъ то самь въ градъ-а дошелъ. Скора
се облечи, понеже ни наймалко неможе да се за-
каснява. Жена не е могла причината до иостиг-
ие, защо е м&жъ й така ладнокървенъ, — оба-
че ватова не ее е за никакво зло надавала.

Кога се облече зема я съ себе си, и отве-
де въ едка голъяа планипа, bj> конто сж единъ
четвргь отъ часъ пешали (врвели) и при единъ
пьнъ (кютукъ) дошли. Сега й онъ каже, на той
иьнь да свдне, пакт» й проговори подире така:
Леско можешь, да се опомянувашъ, чи самь се
азъ на тебе, кога сме се найиерво сабрали, за-
клелъ, чи вьренъ ще ти бждемъ. Видишь, чи ней-
ма ни одна Недъля, о,тъ кога са th т1я лерстени
и той синцмръ изъ рдцыте на художникъ взлез-
ли, по много неимамъ 1цо да ти/казувамъ. Она
нещастиа щела е за своего отбраиенхе на нейна
невиность нъколко хорти да каже, но понеже
|е онъ иепресъчко полнись бывалъ: то она тре-

баше да малчи. После едва почивалка хварли я у
крило 100 Луидор» (желтицы) съ той додатокъ;
да иде гдг.то я двсвте пенни очи водатъ, и да се
никога левраща въ Щрасбтргъ, ако нежелае, да
I стыдъ, срамъ и презръше, доживЪе. ' Невина та

Драгана несвъстена ладна отъ пьнь-а, на конто
е садила. Кога се новърна и къ себе си дойде,
погледа около себе; обаче нейиь Вилхелмъ изчез-
паль е иелредъ нейнитс очи. Смотривши го ма-
ло после обаче веема далеко, потерпи слЗДъ не-
го Викакици, колико е по много могла: Така ти
эшлосердхето божш, любезный Вилхелме, почекай
малко, азъ самь невина. Боже! великш Боже! ты.
а знаешь моята невиность; повърни ми прочее
найлюбозвый-а мой мжжъ. Съ това викашо из-
проводнла го е до самата черна нощь. Другш
день не е знаела кдко прави, да иде сиръчь
нанредъ или на задъ. Но понеже, йемджъ-аа-
прещалъ возвращешето, затова опа твердо возпа-
чгьри да иде .въ Холанди. ,• Зема пжть-а презъ

1 Херцогенбушъ. Тука лродаде своите дрехи и ку-
пи си нови мажкп дрехи и облече. Така обле-
чена щела е вече и той грддъ да остави: обаче,
кога е прожнула презъ Торжшцсто (шяца, чар-
iuia) видъ четвертый Французски! хузарсшй полкъ.

' Генералъ Деетмувилъ видь того юноша, попика
го и запита^ кебы ли нчалъ воля да сгапи у
войничкш редъ. Оча отговори, чи ще радостно
да стжни, само би найперво това желаела, да й 1
дозволи, да си наирави дрехи и конь да си ку-
пи. Това й Генералъ'одобри. Кога е снчко онова
ще й е потребно было прибавила: требаше да ।
изучи войиичкото упражиеш'е (сксециръ, муш-
тру). Колко за това, она е за веема крат-
ко време успела. Владала се е добро, а чи-
сто носила и задора е любовь-та и лочиташето
на нейните прЪдпоставлЪни о<м>ицыр№ получила. [
Понеже е пьмцки и Французски да хорт)на «на-
ела, ’и въ числен»® (хесапъ) веема искусна би-
ла: зато я Генералъ направи въ 1806 год. за
Стражмежтер7> (Фелдвебедъ) въ сущата година
на 10-тын Октоврш после биткам при Са.тл-
да, наижнова я Наполеонъ за подпоручика. Въ ,
год. 1812. постане Ритмайстеръ (коняничкя ка-
петанъ), а въ год. 1813. на 4. Ю.нм доб1е Па-
:за-
ана-
резъ

ку-
бде-
>аче,
чар-
мкъ.
вика
ли у
с гно
да й

ку-
пив»
е да
1уш-
рат-

чи-
йето
шла.
зна-

би-

|. за
дина

Фел-

Въ
ка-
Па-

|тентъ като Полковникъ. Кога Французите на ре-
шена та година 1813. на 18. Октоврш-а при Лайп-
}цигъ (Липиска) конечно быдоха побиени: тьргна
она съ нЪколко оффицири въ твердиня Магде-
бурга. На нанята видь она единъ стражаръ, кой-
1то й е веема познанъ былъ. Она проговори:
Юначе! На мене се струва, чи васъ иознавамъ.
Какъ е вашею имя?

Войникъ. Азъ се кликамъ (зове^ъ) Вилхелмъ
IP........

Волков hi/къ. А отъ гдъ сте?

Ломя. ЗТзъ Щрасбургъ.

Явлк.Шшъ що вы е тука докарало?

Войн. Тергов1яга.

|77о.?л*. Есте ли были жеяени?

Вайк. Ксамь. Обаче заряди едио втурван!е
постаиахъ вдовецъ.

। Волк. Дойдите сутре у 11 часа на парад-
ною торжище.

Друпй день отиде онъ на опредъленото ать-
сто. — Кога е тамо дошелъ, изльзе предъ него
Лолковвикъ-а веема любовно на с₽ътем1е и ре-
йна му да дойде у 7 часа после пл а дне на нь-
I говъ ввартыръ, конто се намърва на широк1й-а
ижть у Про. 136- Стражаръ тава да направи
[ непропусти. Кога. еж были въ одоята Полковникъ
го нонуди да съдне, дава му една чаша винце,
и рече му, да прикаже обстоятелно цълита по-
весть за пегоеата жена. По совершешето на до
весть та попыта Полковнике вейника, да ли и»
воля да бжде при него слуга,- Войпикъ му на то
ва отговори, яс онъ това милостиво -позываше
безъ всяко размыта cnie ще да приемке.

”Съ тетка мжка моглъ да се задержи Иол-
ковиикъ-а отъ сллзи при този взаимный равго-
воръ. Обаче при сичко това былъ е съ найго-
.тьмо душевно присутствие,

Тутзкси проводи по крояча (терз)я), конто
е на слугата дреки да измъри и налравн треб-
валь. Сярьчь: темно-сивъ капугь, червевъ е-
лекъ и дълги пепеляни чакшири. Wra ел тези
дреки были готови, Полковнике като скоротеча
(гатаринъ) <гргна у Щрасбургъ да иде. Това е
было у 1814. годины на 12. Август, кота е ра-
зумБлъ слугата, чи иЕговъ господине въ нЕго--
вето отечество ще да путува, замоли господина,
да го съ себе си иеноведе у града, понеже е у
Щрасбургъ веема познать. — Нищо затова,
едговори Полковнике, кога стигнеме тамо, тута?
кси азъ за время друпй слуга ще да земамъ; £
и така презъ нощь у градъ ще да влеземъ. -г
У вечерь у часъ И дойдоха они въ Щрасбургъ:
и станэха у оный гостилиикь, гдЪто е Драгана
елугувала. Каляската се заяре. Угоститель го-1
логлавъ изтърчи на ваяъ, отвори вратата отъ
каляската, паць хубаво и тихо смакна Лолковнн-
j- ка, и запита съ кого ила честь да говори. Пол-
ial ковникъ му одговори: Азъ самь Полковникъ при

четвертый* Французскв'1 полкъ и называмъ се
ВеттФортъ. Казувайте ми господаръ угоститель,

сьдите ли оть долго време у тая кжща.

1- 1 Угостит. Скоро 26 години. 1

, Полк. Какъ що се види, вы тука имате
d-i добръ пазаръ* (жалишь веришь), и съдите на
£ [хубаво мъсто, Въ той врадъ ила много хубава
го I кащп, а нарочно въ тмлулица (сокакъ). А ч!я
5-|г е.тая хубава голъма к.ща тамо на срътца?

ja

е

а'г

У

Угости. II тая е моя.

 Полков. За колике сте е пари купили?

Угости. Азъ самъ тая кдща, милостивый
госяодинъ Полковникъ! съ особитый начинъ (тур-
ля) добилъ.

Волков. Какъ то?

Угоститель сега прикаже цвлый случай, безъ
всяко воздержаше. На копецъ придодаваг да е
терговецъ заедно съ жената си оть градъ-а
побЪгналъ, и чи е на него, като що са се втур-
нали целого имЪше и своето добро устжпилъ.
Кога е полковникъ чувалъ тая лрнкаяка, a6ie
зема каляската и единъ слуга и отиде къ пред-
седателя на судъ-а (забить). Казуса се * кой е
к замоли председателя, да бы у женските дрехи
облеченъ, съ хотцъ два лица судейска тая вечеръ
у мосЪщеже благоизволилъ да дойде. Предсъда-
тель му обыца, че така ще да вапрэпи. Кога
се полковникъ пакъ въ гостилнвца-та поврна,
лаза, че вечеръ-та жрнаыу и двые нъгови де-
щерите да дойдагь из аповода на утостителя, да
се софра пос га в и за шесгь лица.

У три часа и воловина спресе една Каляева
предъ гоегилницата. Полковникъ изтерча на вънъ.
Отвори вратата отъ каляската и прихвати сич-
ките три преоблечсни ’судейски лица, каю жена
v. своята дт>ца. Уводе ^подире въ одаята и даде,
да ся на свътилникъ поклопъ положи; за при-
чина, понеже жената му слабя очи им а. При ве-
черата рече на угоститель-а: Господарю! при-
ьазвайте молимъ Вась и на жената моя какъ
сте она кжща добили. Кога заловъдате искамъ;
и приказва предмътъ, какъ е станалъ отъ ръчъ
до ръчъ.

Кога соверши угоститель своята приказва.
Полковникъ люто и раз ярено зема пшцоль, хвар-
ли го на масата. Прнзва свой слуга и даде чрезъ
него, да се свлече кануть. Отвори елекъ, отсъче
едно парче на ризата, подъ която луницата е
была и поразярено на угоститель-а викна: Ето
безсрамный злодБй и никаковый человъче! ето
луницата, която си ты, понеже си подъ мой одръ
— скривенъ билъ, вид-Ьлъ, а не какъ то, що ты
казвашъ и опипалъ съ твоите разбойнички ржцы.
Азъ самъ тази жена, която си ты посдъ краткою
домашнЪ блаженство отъ венный—а лрелюбез-
нын супруг!»' срамно отдвоилъ и испждилъ. Ето
тука стой добрый мой мжжъ! които-си ты зло-
дей, така люто, така гадно ивлъгалъ. Тутакеи
сета ты тукъ текли (на колъна падни). Моли
тука отъ всевышный-а Богъ милость, а отъ че-
лов!цыте опрощенie проклятый злотворъ! ионеже-
щешъ предъ свътлый-а и враведный-'а пре-
столъ нъговъ, до веколико магновежя да бу-
дешь ; гдБто хесапъ на черните твои дъла треб-
ва да давашъ. Не-не, предаемъ те тука въ рж-
цыте на правосудие™. Господари! молимъ тутак-
с» положите того злодЪя подъ затворъ.

Сега, кога е вид-ьлъ угоститель, чй тези
двама ни ся> господжи, но судейски лица, ладна
у несвъсть на землята; Дълго.не е лежа.ть. понеже
сл> го дали, да се у темница хварди.

Полковникъ пакъ загл.рпе свои—а мджъ и-
рече му съ сльзните очи: НынБ любезный мой
Ви.1хелмъ;нынБ и иакъ сгоимъ подъ твоята за-
повБсть и у твой полкъ. Никога прочее немой
у напредъ оного, койго е на твоята власть подло-
;кенъ, безъ строго испит вате, да осудить (по-
неже скоро се кае, който скоро суди).

После нБколко недЪли предаде се на су-
дейскш начлцъ еичкото им^гпе угостититедЪво на
терговецъ; а и самъ угостигель бжде срамно ияъ-
градъ испжденъ съ запрещетето: да'никога по-.
тверда гем5я, лито найплодоиослите лоыя, нита
сичко намдрагоценно у свъть-а лонного да
уважава оть добръ и мждръ сыпь.

И сокровищата и слпружеството, и щаспе-
то на рождешето и доешего нищо непомагать,
ако вашите сыиови буду щи граждани и надежда
на родъ свой,» недавате на добрите учители и
проФессори.

Тукъ 1ца да говоримъ за обицй начинъ ьа
воспитание, какъ да возбудимъ родителите заря-
ди воспитаже на своите дъца, и ща да наведемъ
снова силао попечете (грижа), което сж вождо-
вите и. владътелите въ това дело и.мали, а на-
рочито Марко Авре.пй Римский Пмператоръ, кон-
то, кога е видЪдъ, ни е природа на нъговый-а
сынъ Комодъ на раскоипе, размжстность и безо-
бразность наклонена, сльзите сл му-отъ очите
текли. И тутакси начла да се стара за восяи-
татето Комодово, кога >още не е Комодъ ни съ
душата ни съ тЬлото зрЪлъ былъ. — Понеже е-
предвидилъ прочее Марко Авр e.i (й зла наклоность
на свой-a сынъ, конто ще много да преплтству^^
ва въ управлешето на царството,, заповъда ту-
такси да се терсатъ по палата Итал!я искусшг
яужеви, конто бы наставницы Комодови были,
и това мужеви найучени, найславни, който сж
въ животъ найбезпорочни; напосльдокъ старцы
оть иайгол&ма важность и умЪреность; понеже
мыслилъ е Марко, като тцо се прахъ'отъ чоха
(cj хно) найдобръ съ суха пърчка ложе да метре-
сс, така ни едно не е подобро средство за укро-
теше на разпжстната юность, каю строго наста-
вление на сгарцыте. — Собирать се отъ сичките
страну много мждри мжж!е, конто онъ сички стро-
го ясны га: Огь коя сж породила? колко ила.
кой годики? какъ уиравляватъ съ своята кжща?
какова с ж въ щаст1ето, а накопи въ злополу-
’litjTo ? каково уважение имагъ оть народъ? ка-
ков» сж наука учили? Освенъ това пыталъгк
'е, како се въ животъ обхождагъ (владъятъ), и
имать ли носюинството. понеже многу се нй-
хождатъ, конто сж въ явнитс работ» постоянна
да сж въ своите променянв». ЗаповЪда такожде
да се испытувагь Звъздочтецы въ Звьздочтешето,
Философи въ Фплосожшта, ^ловословн (Оратор»,
Ритор», Вини), въ Словословството, и,това по
много нжти. Найиосле избра Имнераторъ отъ
«ноги мало, отъ мало найма,дри, а огъ т!я най
искуса», а, комежду ;пя найострруащя, а помеж-
ду ri» на.йкрогки, помежду Tin пакъ ioiye конто
сж отъ найголъмъ родъ были; понеже они пра-
вя на владътедите и вождовите воспитателю е
гдогатъ да се наричатъ, конто сж по породица
благородии, съ год книге с гари, въ животъ чеет-
нп съ иаукнге изображен», конто сичкага луда
шега неупотреблявагъ, и конго сж въ сичкото
ныцо искусим. И понеже сж седмъ художества:
го тогава на всяко художество по двама избра,
да смчките 14 заедно наставницы на единъ вождъ
бждатъ. Оныя, конто е Пмператоръ заряди неспо-
собность-а отпустналъ, така е мждро въ,това
дЪло иостжпплъ, да е на нъкой съ веселого ли-
це , а на нькой съ пр!ятность-а на говоръ удо-
влетворилъ; нъкой обнадеждилъ; а н1кой съ зва-
hicto и дарови обдариль, и съ той начинъ от-
пустналъ е онова множество на ФилосоФите така,
да нпто се приютило, пито чувало, чи сс кой '
потужилъ, да му се не е удовлетворило; понеже ,
лриличи на величество го кралъвско, да се оный,
който отъ далеко дохожда, за да се удостой на
нъговата милость, отъ себе печаленъ и необда-
ренъ неотпусти.

Кога е той Марко Авре.йй Императоръ
наставницы, заряди нькоя причина, каго не со
веЪмъ снособни отпустналъ, на прочите девять
мждри наставницы така е въ книгата „Дек.жма-
хортувалъ: Тогава се е въ Римъ разгла-
сило, тогава се ло цьлата Италия раснрострелъ ‘
гласъ на поцечен!е, конто е отъ мене проке- ।
шенъ заради изнамървате на до бри и мждри
мжжеви, конто би наставницы на мой-a сынъ
Комодъ-а были; и изнамвравши таииви, задер- I
жалъ самь лайдобри и наймждри, и ако самь се '
въ това много трудилъ, цакъ ниеамъ на моете
дйло удовлетворила; Понеже добрите кралъви у
важните работа дължни ся. не само да искать
совьтъ оть сичките добри, но и съ сичката си-
ла треба да се старать (сражать) и съ мертви-
те да говорятъ. Меперва были сте 14. наставни-
цы ириемлЪни, но отпустивши петь останали сте
9. конто, ако сте воистину мждри иеще дЪло мое
да вы повреждава. Па лошевите ражда се изъ
мждросгь-а ненависть, а на добрите ражда се
изъ бскудость-а удивлешето на иекуството. Не
назвать: чи мжжевите мждри ни еж на чело-
вьческите страсти подложки; они сж така като
и прочите человъцы, сирКчь: ни едно художе-
ство или въжество, не е ,кадро- (можно) насъ
изъ человйческата бт>да да отърве; обаче въ то-
ва се само чудимъ, чи на мжжъ мждръ вжцо не
быва за удивление или поврежден!©; Свить во-
истину свъть есть; цълый свьтъ есть само едно
чудесно зрилище; духъ на единъ мя>дръ мжжъ,
ако би се за всяко нъщо вовмущавалъ: тогава
бы значило, чи въ ннкакво нЫцо йе е постоянъ.
Но да се на мой предмйтъ возвращать. Азъ самъ
васъ земадъ за наставницы на мой-a сынъ; зато-
на помыслите, че самъ измежду многи изрядни,
васъ .мало избрал*, измежду васъ мам мой сынъ
мвряденъ да поставе. Понеже, като що е дълж-
ность на баща, на свой-a сынъ добръ наставника
да намъри, така е к па добръ наставникъ дълж-

2*
ность, добръ учеяикъ да направи. Мой сынъ Ко-
модъ бы’лъ въ Остиенскага порта двъ години доеиъ
отъ. доилка, маиката Фаустина въ Капуа пакъ
Съ мдъко и пЪжниге естета хранила' го е двЪ
годнни, което сичко безъ моята воля не е было;
а и азъ каю боголюбивый отецъ, желилъ бы
20. години съ него да управлявши ь, понеже въ
единъ наслъдникъ на кралъ-а по много дъйству-
ва едва година въ иаставлешето, нежели 20 въ
нъжность-а на доилката, която веема мало знае,
да разеуждава, а и у майката, която ю е ро-
дила. чудесната паклокость ако кма; дбцата пакъ,
която незнаятъ Много да разеуждаватъ, тая само
на настоящие» духь свой управляй»; а у колко е
неполезно нас гав лешего отъ иъжность-а, ватова '
они нещатъ да знаягъ. Но мжжъ мждръ и мно-
горазеудливъ пегледа само на премнналоте, но
]цо повече и у будущность-а проницава; поне-
же оный неможе да се иарнче мждръ да е шжжъ,
конто се за едно само ныцо гриве. Мой сынъ
Комодъ роднлъ се е на послъдный день мъсеца
OKiOBpia въ градъ, конто е край Дунавъ: и азъ
треба да се на всяка гадина опомянувамъ за
кыовъ день на рождешето му и да торжеству-
вамъ: така суш,о всякий день троба да се опо-
мянувамъ на- той день, въ конто самь го на на--
ставлеше при васъ далъ. II юще но много тре-
ба, да приводимъ тон день на память, нежели,
день на нгговото рождевте. Понеже и сами сж го
Богови на мене дали, а азъ, на васъ предал»
самь го смергнж, като человека; вы пакъ треба
на мене и азь ще на Богопиге да го повърна,
като м АДреца. Що юще да казнам», ако много
удосчоявате това пг,о то самь казал». по много
треба да удостояваге онова, що да вы пажа. —
KoiaCA Богов ите благословили, азъ сын» мой отъ
эгоята супруга да добьем», и кога е судбено
определено, азъ таковъ сынъ да имам», на конто
еж они душат а, като на человъкъ-а иомежду че-
ловьцыте дали, а отъ мене пакъ твло (плоть),
като безсловесно помежду безсловесните пргял»;
Вы ако щете, можете да направите, да бжде
Бог» номежду Боговите съ лрптяжашего на вЬч-
иата слава: понеже владЪтслите, ако са. горди
и ра,звращени, ннщо друго, нежели безчеспе, ако -
сж честни и млдри, себе си честь и слава г.ри-
яосятъ. Азъ веема желаем», вы това нЪщо до-
бро да разумеете и точно суще всегда исныг}-
вате: понеже р .обще правило: Да всегда нъщо
драгоценно, ако е на прптяжатель неведомо (не-
знаемо) отъ никаква важность не е.

Азъ едно ща да пытан»: Сынъ мой Комод»,
кога е отъ Боговите ,на мене предан», що е дру-
го осЬенъ тъло смертно и на гнилость подложно
irpifl.i», което, кога се уничтожи (разпили) и
живот» му е окончен». Обаче, вы го у таква пре-
30 ,
имущественна наука наставлявайте, да изъ лея
(наука) безсмерт1'ето заслугува, 0! кога бы онъ
сега знаелъ, какъ му е плоть (тълото), която
самь му азъ далъ нарушила и слаба, а напро-
тивъ млдросгь драгоценна, която ще вы да му
внушите; тогава бы онъ васъ съ имято: добри
отцы, а мене огчухъ (неприродный отецъ) на-
зывалъ. Оный е правый отецъ, конто ни на-
ставлява, какъ треба да жнвъеме, а оный, кой-
то намъ само дава смертно тъло (плоть) за уми-
panie, есть правый отчухъ. II воистину, мы
естествеини (природни) родители на машите дв-
ца, нищо друго нисме имъ, нежели свирипи очу-
хи, отъ който нищо друго не ел получили, до
тлпъ и безчувственъ умъ, кратакъ животъ, тъ-
.чо на тнилоеть-а подложно, честь миогоцънна,
здравее сумнително, богатства тяготим, щаспе
промвмяемо, смерть ужасна, и на лослвдокъ при-
рода на безконечнте’ яромзнн подложйа. Не мы-
слите, .чи е това маАко нъщо, кога азъ на васъ
повЪрявамъ сыяъ мой. — Който в управитель и
наставникъ на единъ владетель на тая земля,
това тблко значи, като да носи зватего на Бо-
говите, коню сж на небото; понеже чрезъ него
улравлява се оный, който некога ще да ни
управляла , учисе оный, който ще насъ да учи,
воспитава се оный, който ще насъ да вослитава,
казни се оный, който ще насъ да казни зале-
я
ъ
о

У
и

о

i,
е

о
и

выдува се на послъдокь на единъ, конто ще Мо-
нархъ да блде.и на свьтъ-а да запов^лува. Да
тая вещь на кратко назвамъ; оный е воистину,
______ конто воспитава вождовите и синовите на
голъмцыте — правый думеидж!я на reais, хо-
ругвоносецъ (барякт^ръ) на войска, вождь на
п*ть, управитель на царевиге,, отецъ на сире-
масите и на сичките сокровища. Не ина за одна
держава недобро сокровище отъ царь, койго я
(держава) мирно и мждро управ ля. Що? И що
1още наймпого треба да знаете: кога азъ на
| васъ сынъ мой на воепиташето предавамъ, по
много на васъ давамъ, нежели, кога бы моята
власть на васъ даль. Понеже иаставникъ оный,
па конто се сынъ царскш предана, треба да по-
мысли, като да онъ нема баща; и така сичката
слава или Ces’ieciie, което бы сынъ заслужил*]»,
неприппсува се на баща му, по на наставника.
Старайте се щ?дчс<\-да. умилостивите Боговите,
;Чи,. ако...с.£е.до сета, у восшгцшето ца. другдто
сывови бдили, у воспитаи1ето на мой-а сынъ, 6л-
дите вребдшелни; понеже това самата волга на
Долото царство изыскува, а вообще на сичките
спасете, и понеже се предпосгавля спасете и
лолза на цоедиинте человЪцы. У иастэвлеи1ето
и .врспятатето на сыковите обично се тая грЪ-
шка намЪрва при родителите, щото ги у Акаде-
мии и Училища давать, да се научать да гово-
$ятъ; обаче у наставлешето. на мой-a сынъ Ко-
годъ иска това не бя,де т. е. да го неняучитё
много да говоря, но лека се нарт, полезшие
работ да извьршува; понеже въ тбва се слава
ла вождовше состоить, да сж въ своите работа
ирильжни и точни, а въ рините, кога говорятъ
да сж весла нредосгорожни и обозрителни. Кога
юноши много годили въ Училшцата и Академ!м-
те проводатъ и родитслите гольмо количество на
парите за нихното учете потрошать, ако сыно-
вете си чувагь, да се пропирать и хубаво зна-
ятъ латински или гречески да говорятъ, яакаръ
какъ разпжсгните и пороняйте да бждатъ, роди-
телите мыслятъ, чи сж найдобрь въ това по-
ставили; Полного сега уважаватъ се многого-
^ворливый Словословъ (Ораторъ), нежели добро-
д!яелсый Философъ. О бъдни! конто нынЪ въ
1*илъ живъятъ, и jfo бъ.у'и, коп ще поел?, тйхь,
да лослъдуватъ, Римъ вече не е онова, адото
с некога былъ. Старите ся прова ждал и своите
сыново въ Академии, да се научатъ мало да го-
ворятъ, а пылъ гл провождать, да се научатъ
много да говорятъ. Тогава ся, се учили, да бж-
-датъ эы<дри, и на сичко умъреви, а вынь се у-
чать , да бждатъ раепдетнати, и що е 'Some во
лошаво: изъ Акаде^и и Ггмназш, отъ гдътосж
сички мзлезвали мждри и кротки, мыиъ излезватъ
самб Словослови (Ви ли) говорливи и немирни;
да що по много, ако имъ се святите на римля-
ните закон и единъ пжтъ чреэъ ведь ля прочи-
тать, десять пжть на день противъ тД>хъ згрЬ-
тпйватъ. Що ioxu,e да кажемъ? Днесь еж така
суетни человъцыте, да се съ това веселить, ко-
та виде своите сынови, да се съ старите препи-
рать. Вы пакъ така непоступайте: Найголъма
слава ще да ми бжде, ако мой Козтодъ другите,
не съ поворотею, но съ мжлчашето, не сь не-
узгВренрсгьт-а въ работите, но съ кротость-a въ
живого, не съ екорость-а въ говоръ, но съ ifs-
вершеш’ето на славниуе дъла превосходи. На дох
бриге человъцы найдраго е добро да ираватъ, а
падко да говорить. Разсудпте добро о друзи мои!
азъ бы днесь вов'Ьрявамъ мое pbiuesie, каго рв-
niexie на Отца, спасешетб на Комода, като. сына
моего, славата на Римъ, като на отечество™ мое,
миръ на гражданите. като лодчинЬиите мои, и
>правле»не на Италия, като на нашето отечество.
На кратко: предалъ самь вы миръ, тихость яа
нашата Ренублика. Прочее на кой се таково вни-
мание новърява той нетреба никакъ да бжд’е сон-
ливъ; на гол Киото повьреш’е помежду мждриге
и благородните, треба да соотвътствува найго-
лъмо нрилЪжан1е. Ннщо немного отъ' васъ не-
желаемъ, освенъ, да мой сынъ Комодъ така во-
спитаге, да'отъ Воговите богобоязливость, ось
Философите мудрость, отъ старите Римляни до-
бродътель, отъ старцыте и джлгоискусните со-
вЬть, отъ юпошеетвото римско духъ, а отъ васъ
наставницыте нъговы тихость, а отъ сичките до-
бри добро каго насльд!е отъ йене да придобива.
Оный е правый владетель и на владьетето до-
стоенъ, конто, кога па.своею пространно кра-
лЪвство посмотри непрестанно мысли за управ-
лете на това', какъ бы на сичките отъ полза
моглъ да бдде.----------

Иищо по .много отъ добръ отецъ къ сынь-а
не се ивыскува, освенъ да го отдалена отъ сла-
столюб1ето, а повври на добродъгелный и ма-
дрый иаставникъ, конто ще да го наставлява, вос-
питава и учи; и конто, ако добръ блде, ще да
блде слава на бащата си, себе си и вамъ на
честь, а па цвлата Реп} блика полза и укращете.

Мыслилъ, чи се на той предмьгь нищо по
много неможе да придодаиа.

ДУМИ ДОСПТЕЕВИ. -

Самата доброта въ человькъ-а безъ разумъ
може да му б’Аде веема ущербна (зарарна); по-
неже го она не е возможна (кадра) да уяази отъ
лринките на лукавите и злочыслевните человь-
цы; отъ конто треба, да се вардиме и секога
бодри бждеме. Разумна и почтеяи бра tie! Разуме-
35

вайте ме; праведна и добра человека азъ не дер-
жимъ за еретикъ-а, ако ще онъ отъ глупость-а
и незнашето и па кокали да се клаве; обаче са-
мо да начнете единъ пжть ело бедно и разумно
да мыслиме, судиме^и говоримо; пакъ тогава;
що се за добро позпава, нека се ionje подобръ
утвьрждава, а сичко оиова, що неваля (развале-
но) сало, по себъ ще да лропадне и отладке.
И нека ни е тая в'Вчна бояия истина секога и
въ сичко время па умъ и въ чувствително серд-
це: да человЪкъ безъ здравый-а разумъ и безъ
любовь къ человЪчеството, къ лравдата, къ чест-
ность-а и божествената добродетель: Оный е
зверь и иечелопъкъ, пакъ былъ философъ, былъ
господарь, былъ христианине пли зовомый Светецъ,
былъ найпос.тЬ макаръ кой. За дъцаза ли тако-
ви предмъти, писувашъ,. ще да ми некой рече?
Улравь и нарочито за дВцата предрага! защо-
то сичките сегашни дьца скоро ще да бждатъ
мжжю; пакъ ако не зачвятъ отъ дътинство ра-
зумно да этыслятъ, после веще да мотать и
прочая.

Добро ще да б л; де на сичките человъцы, ко-
га бддагъ съ словесный-а разумъ, като що под-
лежи и съ добродетель управляли.

Многи се качать, да покажать своята ма-
денкость. Конто ще, скоть да му слугува, а не-
ще да има могуще попечете за него, онъ е по.


безсловесенъ и отъ самый-а скотъ. Праведенъ ' ^по
зтжжъ, пощедява души и на скоговмте си, ду- теь

эта пророкъ.

Кой ложе на оныя человьцы, да ее надква,
конто съ родбината си живьята. вт? мерзость-а
вражда и несоглао'е; лудо се надевать, че ще
ги и други любять и почитать.

Мы сме человЪцы подобии на итици те, ко-
нто се секога въ един и сущи мрежи жащатъ,
и пакъ веще да се пазятъ! На едно прасе одре-
жи упашката, муцинаю и ушите, века само оно
утре место нальри, гдъ да пройден се ировле-
че, пакъ тало ще го намЪришъ: ио л гиците и
прасегата сж безъ разумъ; пакь нетреба толко
ни да се удивляваме; обаче мы имаме разумъ,
право бы было да сме мною но наметки; но на-
ука е тяшка мжка.

Блажени и непорочни с ж нрави на оныя бо-
ж!н человьцы, где сосьдъ (комип'я) свято срод-
ство знача.

нас
на

зил

ще

ще
вл?

iKOii
дои

едп
гВ/

r₽J

сат

Зъдъ и лакостенъ на оный е найгори, на ген
който е найближи.	'	гол

Славный характиръ на единъ народъ состон {а
се въ това, да сж единомысленни, мжа?ествени, Лат

въ потреба върни, единъ на други, повилни на :А

отечественните закони, трудолюбиви, бдителни.
чистосердечии, на правда и почтете любители,
конто предпочитовать на привремена користь, и 1а
и

по радостно 1це да изгуби жявогь, нежели иоч-

теио имя.

Время на младость-а блаженно е время за
яасаждеше и сЪяше, конто желае, да му есень
на илжесюй возрасть плодоносна дойде, и да му
|зима и старость спокойна бжде.

Вешай ина толко разума, да може, само ако
ще, добрь и почтенъ да бжде.

Конто е немидостивъ къ скотт., немилостив!»
1цо да бдде в на человъцыте; само ако му се
власть и сила дава.

Рано треба да востава, а касио да лега,
конто не желае, да му енротиня въ к жж, а не-
дойдс.

' Трудолюбием, кога се съ умърсность-а со-
едини, прекрасии чада раждатъ: Здравтето и на:
1Ълою крыюсть, правда, почтеше и слобода.

Конто на никого не е дълженъ и съ своего
трудолюбие праведно живъе, онъ е доводив ио-
гатъ и свободенъ. Трудолюб!е умъреность и поч-
тено пладаше, чиста и непорочна совесть бра-
толюбиво и человеколюбиво сердце;, това е сич-
(а тайна, злагото и сокровигце)о безъ коею бо-.
?ати Мидасъ-и сластолюбивый Сарданапалъ не
нищо друго, но джебрацы и проешцьъ

Разумно, почтено, праведно и добро владатпе.
ia единъ селянипъ, достойно е на кочиташе я
ia имя Философического достоинство.

id,
-а
ще

«о-
гь,
ie-

>Ц0
ie-
: И

1К0

1Ъ,
ш

5о-
»Д-

на

гои
ни

на
ни.
ли.
. и
Който съ злите другува, ако ще и найдобри

да е, изгубва снчка цъма и важность на своята Д(

доброта.

Нема ito лошава челов'Ькъ-а, нежели,
кой зло прани, а добро и хубаво говори.

Кой похвалява добродетель на своите

₽<
нога) и,
к.
пра- К(

родители, а на твхъ неподражава; онъ се само Ц!
орамоти и показва себе си, да е недостоеяъ да в_

се тТ>хент> потомецъ нарыча.

ЗА ИСТИНА.

Cf

TJ

Истина, това Bowie чадо, при человтщыте
не е имала приступление. Она се прогоняв;», на
нея се мрази и на никое ait сто не давать й,
да пристаиува. Съ дразните pt ни я нъкой npie-
мать, хвалить, и въ самого дъло никой на нея
негледа. ЧеловЪкъ е само ’тогава и достоенъ на
онова уважение, което му както на единъ чело-
вькъ прмсгои, кога е истиаенъ, кога истина дю-
би истина пригрьиува. ВсякШ пакъ оный, конто
отъ нея бига и който я презира и пжди, той не
е пълвъ человъкъ. Струва ни се, чи е божество
предъ намъ, кога предъ себе си видима челове-
ка; който секога истина говори, и сходно на и-
•стииа работа.

Pt
гл
де
Bl
на
из
тр
из
Б(
ле
мт
€В
МО
е
Де
бри
№ а

tora

pa-
а ми

да

не
на
й,
не-
4ел

на
10—
го-
iTO
не
гво
ГБ-

и-

Който истина съ сердцето си и душата ра-
достно олуша, радостно приема, сходно на нея
работи; който явно или тайно, самъ съ себе си
или чрезъ друтш на пжть на истина нестава;
кой нищо нещв, „ннжели 1цо она ще, она истина,
която е просвЪтителнца на разумъ; който на нея
|изъ самолюбиею, изъ своя користь, мерзость или
властолюбке неотрича понанредъ, но я слуша;
който никога лопре на зрБлото, спокойного, бев-
, иристрастиото засвидътелсгвоваше не суди; който
се на истина радула, вядЪлъ е и ако гдъ, какъ,
при кой или чрезъ кой; кой го истина изъ уста-
та па свой-a найголъми неприятель съ разши-
рспите ржцы приема и на своето сердце при-
гжрнува, той е само, той е честенъ и праве-
денъ чсловЪкъ, той е слава и ионосъ на чело-
вЪчеството, той е сама истина, и самъ бы го
нашъ Спаситель нарычалъ: сынъ на истината и
извершитель на Бож1ята воля. — Само истина
треба да любиме, истинно правимо, пакъ щеме да
извершиме всичките заповеди, и всичката воля
Бож!я. Истина може всяких лесио да намЪри, и
лесио да иознава: она се не е скрила въ нЪкое
мъсто, което се тешко открива; Нашъ е разумъ
свЪщь, която ни е доволна истината да намЪри и
може да познае. Истината иозната е, и подобна
е на небесиата роса, която, ако желиме да за-
держиме, треба въ чисть сосудъда я держиме. —
Сердце чисто и д)хъ истиный. Б«же мой! под-
храни въ мене и въ всяки! мой брать Болгарииъ.

____________	• 'И

ЗА ЧРЕЗВЫЧА1ШИТЕ И ЧУДЕСНПТБ
ЧЕЛОВ'БЦЫ.

(Ио Естсствоиапытатель-а Вялхеляа )

• За всякого, KfiiiTO желае самъ себе си и
природата си, но добръ да лознае, нрыгко е и
многоно)чително да искусите, какви особен» по-
явления въ призреше на д)хь-аи твлото въродь
человьчеекш е было, какви редки свойства и
преимущества нъкои брат!я ньгови сж имели, какъ
на. иротивъ съ др)ине природа не като майка
съ сыяъ, но каю Мащиха съ иасгрукь природа да
поступи се видьла; какъ ома одни чрезъ щасг-
лили, чрезвичайни дарован»» на невЪроягный сте-
пень подигала е, а други на противъ чрезъ не-
щастни обстоятелен» до безсловеснию скотови
умалила. Кога много таков» чрезвичайни чело-
вЪцы въ никои иризрЫпя ивъ конто )цеме да ги
глёдаме, поставите, намършцеме, чи сж се един
съ лреимуществата на духь-а и дарозажята дру-
ги еъ необычна тьлесни свойства и способности
един съ особыти чудесни заблужден1Я и така да
кажеме съ болното нЪгово состояние, а други пакъ
съ дълбока старость отъ сичките други человЪ-
цы, не само отликовали. но й така надъ твхъ
що е обычно и повседневно далеко иадвысили
се, и пожать да сё наричатъ воистина чгдесни
и чрезвичайми человЪцы. -Они въ исторГята че-
ловЪческа т!я редкости сочинаватъ, на който е-
стествоиспытатель често погледъ свой повратца,
какъ да се на безопредълсный-а просторъ на чс-
ловЬческата природа удивляла. Въ призрВшето
на преимущество™ на духь-а и дарования, като
да ила и никои перюди на времс, въ конто се
полного, нежели инакъ число на чрезсычайни-
те человъцы, каго отъ поылсокото мановеш'е
позвано, показва, алия на златный-а вЪкъ за-
слугува; за’време таковн приключения случавагъ
се, и показватъ се мзобрЪтешя, конто на елЪ-
дующите Xi гляди годин и дъйствуватъ и состоя-
шето не само на совремснннцыте, но "и на по-
томцьпе така да-кажеме совсъмъ преображать.
Кои не бы рекалъ чи е 15 и 16. Столъпе тако-
во г.реме было. Въ той е Перюдъ Густавъ фаза,
Сиктусъ V. Клеменеъ, огледало на особы™, го-
лыми владетели былъ; въ това време е Копер-
никусъ норядокъ на небесните тблееа изнамъ-
риль, Кол)мбусъ лжгь вь новый-a евъть огво-
рядъ, изобретешето, на художества кньиги да се
печатать станало е краснъйше средство за изо-
бражение на д}хь-а, мысли и понятая, хитро да
се сообщать и разпространятъ. Лутеръ, Меланк-
тонъ Еразмусъ духъ сж человЪческш-а пробуди-
ли; Держав,«те jiobh орудия, и чрезъ твхъ но-
вый вндъ сж добили, и що е въ това време Api—
ость и Тассо пввадъ, що е Рафаелу и Корречю
съ чародъятелна китчица живошгсалъ (зоограФи-
салъ?) за това се сввть и днесъ удивлява.

Кога человъцыте съ преимущество ла ду-
хь-а оглични развидиме, ще мё да видимо, чи сж
се един чрезъ необично рано разв1еше гьхиыдар-
6и, други чрезъ силни вьжества и неомисаны
мскуства, а* др} га пакъ чрезъ высоки степень на
усовершеиствоваше, единственны душевны силы
мадъ оныя, ща се инакъ при другите, и сами oi-
лични человвцы примьщавать, далеко возвыси-
ли. Къ нервыте числиме онсзи двЪ силио на
тласъ бывши чудеснн дЪчица. Само чегыри -го-
дили е живилъ оный въ Лыббекъ 1721. годный
рождений Христо Хайврихъ Ханнеке, и ньговъ
яъжный и болпьш сосгавъ па тВлото нищо освепъ
млеко на доилка не е моглъ да зема обаче на
1 нъговото рано развеете на духъ-а, на нЪговото не-
въроятпо памятствован1е, на нйговата живост-
на шега , която е была пжлна на хитроумгето и
остроу»1'его, който го е яозналъ, требвалъ, да
му се удивлява. При конецъ на первата година
иа н1>говый-а животь вече е онъ сичко на устъ
змаелъ да казва, що се въ ветхый-а завъгъ со-
держава, въ тринайстый-а месецъ знаелъ е цъ.ть
новый-a вав®тъ, въ осмнадесятый-а лакъ же,
змаель е на всякий- вопрос® колко за всезпрната
Истор1я и Землеолисашето да отговори. Латин-
ски е знаелъ добро, а по малко французски да
хортува. Онъ е знаелъ найгочше родослов5ето на
сичките тогава на престодъ бывши владътельи,
на память да казва. Това е сичко было за та-
ково кратко време на живогь-э, отъ който ел»
юще много болки, и лжтешеетв!» отзели. 0<це
почти много заслугува имя на чудотворного
дЪте. Младый Малкинъ, койго се е 1802. год. въ
Хаквеа въ Енглитера родп.ть и въ шестата го-
дина на жив отъ-а умлЪлъ. Онъ е освень свой
шатерный языкъ, конто е совершено знаелъ, още
и латински и Французски говорилъ. Въ земл®-
описашето точно е знаелъ онъ да дава ответь и
карти е отъ цълый-а свьтъ на намять правил®.
Освенъ това е онъ, безъ да го е кой училъ, ка-
то самоукь въ живописание до това Совершенство
довел®, да сж нЪгови коти, конто е по Pata-
елъ-.а правил®, нобуждавали всяко удивлеше.
Оаъ е сичко лесно и хитро разумЪвалъ. Кога е
болнавъ былъ и при смерть-a, особита е нъка
крепость на д^ша показал®. —

Едно отъ найчудпи появления, едно чудо
отъ дарби былъ е Мозартъ, оный чудесный зву-
кохудожникъ, конто е съмузнката си, чувството
человЬческо до небеси зпаелъ да возсышава. Онъ
е вь третата си година вече акорди на клавиръ
тереилъ, въ четвертата ^иаучилъ е въ клавиръ
така да бряца (дъркка) да нс му е одъ единъ
часъ полного нуждно было, пакъ найтешко що
е на клавиръ да научи; въ пета га година нач-
кадъ е онъ самь вече за клавиръ да сочцнява,
койго сочинения отецъ му е, въ Салцбургъ ка-
лелмайсторъ бывши, написалъ; и iojne младый
Мозарть не е ли перо добро по арт?я зпаелъ да
плече, и сичките е свои нити съ чернило пока-
лалъ, кога е отецъ, конто е предмътъ и еамъ
разум Ьвалъ, при сочинен!© то на единъ концертъ,
конто е веема гежакъ, обаче веема изряденъ былъ,
намърилъ, и отъ удивлен!© ежлзите е на радость-а
лролълъ. Въ шестата година вече е Мозартъ съ
родители те си первомузикалпо пу1ешесгв!е пра-
вилъ, и всекадъ го е всяки се, удивлен!© удо-
стоява.гь. Въ седи а га година вече сж нс гол и те
керви музикални сочинен!» пачаганн взлезли, и
въ Паризъ, и въ Лоядонъ, и въ Пга.ня зачуде-
вый кррлъвски дворови, и сички, коитб музика
познавать не еж доволно могли да се на чудать,
кога е седмогодишный Мозартъ въ Ор гули (Тим-
лани) бряцадъ (дърнкалъ), и въ кон чертите св и-
рилъ въ който сд сички Симфонш (благог.гаегя)
jrBroBH сочинешя была. Никой на своите очи и
уши не е всровалъ, кои го е Моварта като дв-
те оть дванайсть години въ Бечъ у присутствен
то на цЪлыи царсюй дворъ, цЪда голъма тор-
жественна музика гледалъ и слушалъ да упра-
вляла. Сичките земли, сичките, който мтзика,
|разумЪватъ неласкателно признали сж, чи е

Мозартовъ талентъ (дарба) да въ Оргули
бряца чудо иечувено, а нъкои сж и това въро-
, вали, чи иеговою сичко превосходство не е дъ-
ло на ашфство, но право чародъяте, Они еж
мыслили, чи Мозартовъ перстень на ржка, тре-
ба да пма каквню да еж чини (Marie), до кога
го не е хварлилъ. — Хайденъ славный, кой то е
въ музика нандобри суд1'я былъ, казувалъ е на'
нъговъ си бащ'а: „Азъ вы предъ Вогъ и чело-
въцыте исповёдэмъ, чи сынъ вашъ за найдо-
брый компонистъ признавамъ и почнтувамъ.“
Мозартъ е само 36 годин» живълъ, обаче доста
дълго, да онова имя за себе си заслусува, което
ще се съ в'ысокопочитанie до кота храмъ на
звукохудожество въ свъта бжде, да изговара. И
ако ё Вилиамъ Кратскъ, коню е въ 1777. год.
въ Норвикъ въ Енглитера роденъ, пакъ не е
така славенъ въ музика, каго Мозартъ-а былъ,
то пакъ знаменитый примКръ на раното разине-
те остова. Том ощс не е ни да хортува зна-
елъ, а вече съ ржцыте къ оргули се искалъ,
конто е отецъ нвговъ, като' искусный древодъ-
лецъ направить; въ тези е съ маненки иБгови-
те персти сичко снова дърнкалъ, щото е чувалъ
да въ клпцата момчад!я и моми лЪятъ. Въ тре-
тата си година вече е явно предъ собрате въ'
Оргули бряцалъ и задовольсгво не тъкмо, но и
благоволение отъ сачки ге олуш ателье е добилъ,
и ако е въ столь предъ оргулятое привязан*
требвалъ да бжде, какъ да иебы, заряди дЪтин-
ск1й мемиръ изъ столъ-а падналъ. Въ «вето
.ноти, полагали са предъ нЪго каквато да е
ПАСтра киьига съ ралични образн и сладки ecri-
ета и овонуе гребвали са да му давать, да бы
го приволъли, да свири подълго и да непреста-
не. 1Цо е Кратксъ единпуть само чувалъ, това е
сичко онъ знаелъ да бряца безъ да го е, никой
научили. Теви и вшоги други человъцы пода-
вать ли ясенъ иримвръ на прерано разв1вше, —

Още като доте показувалъ е Блаз!усъ Паш-
ка лъ необычна склон ость къ сичко олова, щото
е дълго я дълбоко разедждеше и размыслеше
изыекувало. Отецъ пьговъ, изъ собсгвепвите си
 причини, не е му математически списашя давал*
да чите, обаче младым е Пашкалъ самъ себе си
ло душеме (сподъ) математически Фигури (на-
чертания) правилъ, соразмъреш'я и отношешя ма-
тематически числилъ, и найсетнъ самъ си ма-
тематика направилъ. бдинъ гоеподинъ, които е
математиката разумЪвалъ и на дарбата Пашка-
лова требвалъ да се удивлява соввтувалъ е от-
ца му, да он на дарба сына своего свободно-
Фъркаше дана, и така е Пашкалъ въ нЪжното еще
дътинство свое съ напгонъмо задоволств1ё Ну-
клида читалъ, а въ шестнадесятата своя година
вече на свъть издалъ дъло за найтешки вопро-
си математически списано, което е, по разе)жде-
те на они, иа конто е за пре длить да сждать
пристояло, найголвма зрелость на разумъ по-
назвало.’ —

Попе еще дванайста година не е былъ иска-
ралъ, кога е своята пЪспь найславна за самость-а
сочинилъ.

Хеяделъ е у своята девято година вече со-
чинявалъ.

Волфъ е като ученикъ, Еуклыда безъ учи-
теля читалъ и разумъвалъ.

Бернини е вч> .осмнадесяга година славно-
свое художественно двло, Аполло и ДйФне,. до-
копчалъ; а въ-юноша Клонштокъ, и въ младите
нЪгови гжрди сазръла е она Епопея (спЪвъ),
която ла цълата Германия слугувала на честь»

Ако сме се съ тези, заряди рано развиваше
на тЪхны те дарби удивлявали, то се доволно
неще да можеме да се удивляваме на овыя, кои
то са въ смотр eiiie ироетанность-а прави чуде-
са въ родъ челов1>ческ1й били. Уредъ пакъ на1
тъхъ, кой заслугува майпре да се спомянува, о-
свенъ 1ованъ Пикъ, князь отъ Мирандоле, конго
се 14G3. год. на свЪтъродилъ. Той е оы,е като
дЪте по цълый листь оть верха пакъ до края,
и отъ края пакъ до верха знаелъ на устъ, безъ
да одна ръчица згръшава, млогоижти да иовто-
рава, и това ако му' е само единъ пжть прочи-
тано било; — въ осина де сила  а година знаелъ е
22. язика а въ 24. своя га година лредложилъ е
въ Римъ 1400. вопроси, изъ сички науки, и по-
звалъ сички ге учени мжайе въ олова време, на
язный дишпутъ (разглаголстЫе), което е онъ во-
истика съ найщастливо слЪдстш’е на сичките
надвклъ. Достойно е на сожалеше, чи е лритя-
жатель на такова дарба въ своя 32. година -j»-
МрЪЛЪ. —

Кога небы было достоверна доказателства,
могли бы да мыслимо, чи е басна животописа-
Hie на Енглева Криктона. Слабо е кой въ уче-
ность-а и телесна готовость нЪму равенъ былъ.
Онъ е въ своята 21 год. въ Паризъ, Римъ, Ве-
неция (МлЪтцы), Ладува сичките учени, на ясна
диспутащя (разглаголетвоваяге) позволь; онъ
имъ е оставядъ свободно избирате, да се въ де-
ветъ языцы съ нъго можатъ да диснутиратъ и
въ сичкою победа е одржалъ, за удивлегпе на
найучените №ыше. Въ ет1ховите, какъ то и въ
проза знаелъ е, изрядни слова макаръ за каковъ
предмьтъ, безъ да се преправп, но тутакси да
хортува; онъ е и слова, която сж други за цъ-
лый часъ хортували, ръчъ по р-ьчь моглъ да
повторяла така, да ии промънев1я на гласъ-а,
ннто и наймалко движение на оный, конто е сло-
во говорило», заборавилъ не е. Безъ да бы на
звьтските упеселешя отказалъ, быль е не само
if стрргш-а смысле учеиъ. но и въ живописан ie,
тВдорезаше. въ музика, и въ n'Bine оть пълни
гохвали досгоенъ: въ едно отъ него сочинъпо
геатрално позорище, онъ е самъ петнадесять
фйств укици лица знаелъ да предстали *) така,
цото всяки требвалъ е да мысли чи е Maria. Онъ
е знаелъ и съ opjatfe дате бори така, да се и съ
айславни тога въ Ьвропа лесноборци борилъ,
юбъдплъ, и 1500. Луидора, която е сумма въ
ггурвшпе положена была, добилъ и на сиромаш-
1ите вдовицы иоклонилъ. Найнасле падналъ е и
н-ь отъ ножъ на свой-a неблагодарный ученикъ,
Ъ1нт> на Херцога отъ йТантави, кого то е онъ
'чилъ да се бори. Кога се смерть нЬгова разгла-
шая, цъла е Птал1я явно за той знаменитый
(еловъкъ жалила, а дворъ е и черни дрехн за

•) Въ cerauntl; креме, за иайголЪчъ въ това при-
spt.Hie художикьъ прнзнаваее: чЛаексаидеръи ко-
нто cer.i въ Вечъ показува; онъ въ театралим по-
зорища 20 дьйет}ямци лица представая; па 20 или
колко ще начини, рлаеъ, гоноръ, дрехи, лице к
тЪлеснцте движений съ иеоннеаиата .хитрость snat*
да промЪии. Осаець това за всяко иЫцо высока
прптяжава дарба.
него iiocii.vbf Воистина, реклъ бы чдловъкъ чи
е света истина, и чи ина всеиостпзавакнци че-
ловЪцы иа конто духъ сичко приема. Безъ тука
да помянете опыя благородии многозиадцы, кой-

П<
да
К.1
ioi

то са> чрезъ сидни и мпогоразлнчни вЪжества
славно ине на себе заслугу вали, каго Юл1й Це-
зар'ь, Шкалигеръ, -Хадлеръ и прочая, ще да оно-,
ияиемъ читатели само на оный редкий чрезвы-
чайный чмовъкъ, Петръ ведший, конго е едко
царство со всъмъ нреобразилъ, а къ това и са
чукашего, ръзашето, угладвашето, на всякий видь
древод1>лан1е, съ нова! lie, изпадешс на вжби, ис-
правдоме на горбина, занлмалъ се е; часъ е
быль морнаръ (матрозъ), часъ вояникъ; часъ
при Нева, часъ при День,' и при сичко това онъ
е свой собственый мииистеръ, державный совЬт-
никь, церковный учитель, Генералъ и Адмпралъ
былъ. Съ удиплеиге гледаме на высота на единъ
таковъ чрезвычайный и знаменитъ мажъ, обаче
кога него гледаме. мы се за тази высота раду-

ла
ко
от
<1>а
ко
на
дь

СД(
КО!
Да

чи
П10
Па)
ЩО

но

ког

ваь
бы.

нал

17.

CCTI

ваме, чи е человЬческата природа за таково нъ-
зцо могла да се сподобя.

Обаче недава на никой начинъ, да се изя-
снува, какъ нъкои обдарена глави, никои кредмЪ-
ти иикакъ неможатъ да паучагь. Така е былъ
Лавренце ^рпшавъ въ Епглигера правый хиля-
дохудожникь. Онъ е правый нЬговъ занаетъ, да
часокази (сати) правя, за четыри недели научилъ.
чи

'6
гка
it-
ва
le-
ю-
ы-
^но

са
дъ
IC-
> е
съ
НЪ
»т-
лъ
ИЪ
|Ч(
у-
ь-

я—
1>-
лъ
я-
Да

После е и като жнвописецъ, мвдорезецъ, огде-
далоправитель, ковачъ, казандяпя, пушкарь, стъ-
кларъ и древосъчецъ искусенъ былъ, а притока
ioine и математика добро знаелъ. Обдълаше то
на вълнага, това е онъ знаелъ совершено отъ
кога се овца мостриже, пакъ до кога се дрехи
отъ нея паправать, понеже е като терзшскш кал-
Фа работалъ. Обаче при снчко юна, не е моглъ
кошница да он лете. и ако се голого трудилъ, да
научи; и това е на него тонко было, щото и
дица можатъ отъ едно видтиие да научатъ. Н въ
единогвените снли на душата. доводи пи збьгпе-
c.iosie иримърк на истин» чудеса въ чсловбците,
конто съ попечение въ редъ на чрезвичайните,
да се опопянуватъ, заслугувась.

Какво е никой памятезвоваш'е отъ блага гоа-
ти на природа получнлъ? Кирь Адр!анъ и Сци-
nio Африканъ знаелъ с на имя всякого вейника.
Папа Клеменсъ IV. знаелъ е на память да казва,
щото е кога чтелъ. нити с никога заборавилъ,
ио какво Тоще по много треба да се удивляваме,
кога чуваме, чи е това чрезвычайно иамягство-
Banie слг>дств!е на жестоко по главк ударете
было, което средство при сичко топа небы азъ на
натайте учители лрепоручувалъ. —

По старит Марцелъ, кои го е при конецъ на
17. сголъпе въ Парижъ жхвБль, могдъ е на де-

п> сети па у едно сущо време, на различно сод op-
s'
жаше пнсма да диктира (изъ глава казва) и то-
ва въ седмь различии языцы. Онъ е знаелъ и
на целый Батальонъ имена па войницыте, кон-
то бы му се само еданъ ижть прочитали, безъ
да и наймалко заире, да казва. Сахерани въ
Туринъ, моглъ е всяко слово, което бы въ цер-
кви. или гдъ да баде, "чувалъ, ръчь по рЪчь да
повтори, обаче шаха, или книги да игра не е
моглъ. До отчаяжего довелъ-е единъ пясть единъ
Екглезъ стихотворца Волтера, конто е огь Фри-
дриха И. дозволеше измолилъ, да му новите свои
стихови може да прочите. Фрмдрихъ допусти,
но едка тега да направи, скрие Енглеза въ о-
ближна одая. Кога Волтеръ стиховите си про-
чте, тога Фрмдрихъ найголъчо си негодование
затова изясии, чи се Волтеръ усу ждана предъ
него съ чу ждите дъла да се хвали; сега нзлЪзе
Енглезъ и сичките стихови. който е Волтеръ чи-
таль. на намять изказа; Волтеръ въ крина я-
рость дойде и на Енглеза почка да вика, до ко-
га го краль съ мжка смири; Енглеза му пакъ,
като въ призръше на ламятствоваше найзнаме-
ни1и себе си человека вреде гавляющи. Таково
отлично памятствоваже всегда остава изрядна
дарба на. природата. Не треба притова да въру-
ваме. чи таково памятствованте, иеможе заедно
съ’ острорп'ето да иребжде; кои това потвер-
. ждаватъ, незнаятъ може да би.де, чи е Лайбиицъ
и Хуго Гровдусъ изрядно памятствоваше ичълъ,
и това така, да первый и въ своята старость
юще цълый-а' Внргнл'тй на усть е зпаелъ, а дру-
ги никога не о заборавилъ, щото е единъ пжтъ
чите.ть. Ниа при сичко това много на го.твча
дарба человъцыге, конго за нъкои предмътп ни
ти малко памятсгвоватя нелатъ. Почти неверо-
ятно е, що обычай при памятствовашето правя.
Така е' единъ Адвокатъ (Правословъ) въ Еягли-
тера обычествовалъ едко тонне канапъ въ рлце
да держи, кога бы предъ судъ изльзвалъ н до-
кога бы говорилъ, всегда бы около перст ь-а ка-
папъ обвивалъ. Безъ това не е моглъ ни една
ръчь да хорту;ва. Единъ пжтъ му, мъкой ложе да
бжде отъ соперницы изгони иодкуплепъ (га ха-
таръ’) въ снова време кога е онъ явно предъ судъ
требалъ да хоргува юпче украдна. Онъ вйФана
безъ да обвина тонне да хортува, обаче сплете се
въ говоръ-а си, и ш.»цс незнаю*ци да докаже, из-
губи дав1я (терба).

Помежду зпатпите челсиищы, конто за при-
мъръ елгжагъ, до който етепенъ може единствен-
на сила на душа да со развива, требале да иапо-
мянеле славвите они Импровизатори (конто за
всяк|й предмъть у етихови можатъ, да хорту-
ватъ, и това тутакси) или като що ги Кампе на-
рича хитровъвцы, на конто сила воображения и
хитроуапя всяка мърка превосходи и съ невозмож-
5i

ность-а граничи, На това художество, снр'Ьчь на
хитрого стихотворение, азъ бы реклъ чи е са-
мо щаетлива поднебеснссть на Игалш. въ която
художницы тези не сж ръдки, но да сички Дру-
ги, конто бы отъ женските и мжжките могли да
спомянехе, оставите, и само единъ съ нмято
Скотесъ изъ Верона наведеме. Този е по порви-
те градов», на Европа, путоваль и продъ най-
учени и найголвми съ достойногвого отличии
человъцы се ноказвалъ. Щото кой да с желилъ,
моглъ е .какавъ да е предмитр да му дава, и
Скотесъ е on, оный часъ, безъ да е и наймал-
ко разсуждавалъ за иредмт.гъ, ту такси найкрас-
ни стихов» предъ Публикумъ велегласно ги из-
говарающн нравилъ, и въ тези е стихов» така
богатство на мысли, така яравилный редъ, така
любка игра на <т>ангас!я, така благоглае!е въ
л-гихосложеше разливала се, чи на Нмиряпи-
?-’торъ, всяки слушатель не е моглъ доводив да
удивлява н чуди. ’)

Колко ги е бы ю, който ся, въ способное!ь-а,
у глав» можатъ, да счисляватъ (хесапагь)’’ Не-
щеме т)ка да хорт у на не за предномян)тый-а
Марцелъ, който е сичко. що е на кой Драго бы-

*) Такоаъ Импровизатора еегй'ичатъ НВмцмтр. въ
единъ	веема игоГцш-ьевъ человЪаъ. на

4>i.iiRo<i>i>t Довторъ Лаш еншвзрцъ, конто не-
давно давалъ ее е у Пещи да ее туза.-

.1(
4
Р‘
т<
ю
с<
1'
а
гт
м
Ч!
е
е

31

и
Ся
в
ч
»

О'

к
т
м

X
ло, да му дава, у глава е моглъ да счислява.
Фуллеръ, конто е, като сед м десято годи швьш ста-
рецъ въ градъ Вмргижя живЪлъ, до кога е въ
това дошелъ, и ако не е знаелъ ыиго да чче,
нито да нише! Кога е былъ заньнаиь, колко
секунд» е живьелъ оный, коню е 70. години,
17. дни и 12. секунд» старъ былъ? требвалъ е
само една мин] та и полъ да разсуждава, и от-
говорилъ е: 2.210.500.800 секунд»; и кога сж
му оны, коиго сж еъ перо счислявали назвали,
чи е тази сумма веема голима, отговорялъ- имъ
е: высте высокоеннте години зеборави.ш. Така
е онъ всяко н'Ьиг.о хитро и точно да счисли
знаелъ.

Како е пакъ на нъкси механически! худож-
никъ дарба съ чудотворете граничила така, чи
сж суевърнмте держали, чи такова человЬцы ни-
ми (маги:) икать и споите си художества съ
чародъяшето союжакль? Кой е пакъ въ това
ломкого дошелъ. нежели они двала- Француза,
отецъ и сынъ Дроцъ. Тези сж за много превос-
ходили оногова, що то е оная катка,, която е
като жива плавала. ишла. да еде и снова що
то е поела да счелъ могла. Тези сж направили
малы» единъ пнеаръ. конто е по крепись веема
хубаво писувалъ. на щроппсъ всякш часъ по-
гледалъ. перо въ чернило умацалъ и на перо
духалъ. „ като да е радостенъ да >още малко
чернила из дува; тези са направили мало едно
, момнче, което е въ клавиръ дърнкала на но-
ти ногледала и после пакъ дърнкала; они
еж и олова иолско представ лете направили, кое-
то четыри и поль стопы е земало, пакъ се на
къго види, гдЬ то стадо едно пасе, агънцы бле-
ять , едка крава дъвчи, единъ земл-цдплецъ на
втагаре брашно нзъ водспица носи, единъ па-
стырь у свирка евири, а настырна пробуждав»
се паю у цеп ара га гледа, да съ него уйдпеа,
виднее, гдйто на древетата лиспето, панки и
цвъгь се извива, пьрпающите птицы хубаво
пыль: сичко това. като жило стоять п други

hi

!

и ]

11Г

1

таквизн. що представ лете това за право чудо-
видЫпе правя, което сичко. кога человькъ на
уазгледваше зела треба да се удявлява па оный
механически! талешъ (дарба) конто е сичко из-
'Мыс.шдъ и папрайилъ.

Могли бы се много иримьри и такой челонг,-
га навести, конто се са чрезъ други дарбл п
други душевл:! силл огликовали. Така е много чс-
-103вцы было, КОЛЮ СА за пеобнчка крепость

душевна, откажете, хшроуяи’е, досетливость и
смлоегь своя доводи» доказателства дали, ТЦото
ио кратко единъ, два прнмТри доведешь, треба
само да напомянемъ кръпоегь-а па душата, кон-
то е сенаторъ (князь градешй) Хелввдиусъ При-

тянусь показалъ въ оный часъ, кога му е съ

«J
к.
TI
м
н
У.
Д'
Ki
Cl
К(
It
р'
и
о
CI
в
в
и
н
т
г
д
с
л
к
11
8
ч
ярость воспал^нъ Веспазианъ, да ще да го уб!е
кэзалъ, а оный эту това отговорилъ: „Заръ саль
ты азъ казалъ. чи саль безсмергеяъ? Ты щешь
мене да } бтешъ и съ това твое обычно дъло, дьло
на тиранство да нзвершишъ; обаче азъ смертный
ударъ ладнокьрвно, като що видишъ очекувамъ,
дъло на единъ Римлянинъ достойно.— Да ли е нТт-
кой Погодина отважность показалъ? нежели она го-
сподам Пемкиоя (чехиня) която се въ оный часъ,
кога сж хърсузи и убицы презъ нощь на дворъ
нъйнь ударили и я нанадвали, тутакси се пре-
радостна показува и иачна да хортува: „Вы браня
избавители мои, само вьрвеге по легка, да вы
отведепъ, гдЪю е мой ироклетый мжжъ своето
скриль им Buie, това земйге, пакъ и меле съ васъ
водите!" л така цъ-iaia чета въ конца излагува
въ която сж тези граблпви единъ друпЙ тикали,
и понца затвори, — Не е ли было особыто, ретко
на нъкон свойственно на духъ-а присутствие и хи-
тра досетливость, кога е въ Енгдитера оный тер-
говыйй момакъ, кого е хърсузъ въ нжть напа-
дналъ. сичките свои пари требвадъ да даде, хър-
сузнна после молилъ. да му съ к) ртуть ка-
пелла npooie. за „да небы могли человЬцпте да
казватъ, чи не самъ се бранидъ. Л кога хърсусъ
пищовъ мзпразни, тогава онъ свой отъ джелъ
зела- хърсузияа y6ie. — Що ли бы съ оный
человъкъ въ други ге обстоятелства было, който
въ Лондонъ отъ това се хранилъ, що то е то-
гава, кога ел Колата наняло терчали къ кола
устремлявалъ се и главата си на колило поло-
живши въ колило се уалетваль и заедко съ ко-
лило се оберталъ, а жената между тьмъ пари
мзчолявала за иыоното художество; художество»
което е до тога щастлипо j пражпявалъ, до кога
то не сж единъ пжтъ изпребипъ въ болница
допели. 'Гази е смЬлость толка, като и на оно
съ имя Зайдлицъ де ге въ Брусья, коею се въ това
упряжнявало, да кота вЪтръ найяко ветреняча
пади. онъ съ конь помежду крила протерпи.

Сички те тези голъми знаменитости и отли-
чности, сж породи на чрезвычайный-а д>хъ, дар-
би, и ла олова лреимщество, което се вов> же-
Hiii (пгпчшпп) което е вонстина превыспренний,
ла челов'Ькъ-а само, отъ само небо давало даро-
вание, което на человЪчеството въ честь слугува,
Обаче като що има чедов'Ьцы, конто сж за-
ради ирсимуществото на духъ-а силно отъдру-
гите отличии, така има на противъ Н1>кои, кон-
то съ слабость-а на духъ, сь крайното неве-
жество, недосгатокъ сили на разеуждеше. на ва-
мягствовашето отъ други се разликуватъ; има
тжпоглави, Koirro ни наймалко нематъ хитроуэне-
то, при конто сж тЬлесните оруд!я за да могатъ
да этислятъ и осъщатъ, со всЪмъ затжилъни; има
налудничави, совсьмъ залудени, и въ память
щото казваме недовьршени и занешени, и тако до
крегияязма, кой го е наймалкш степень на чело-
вЪчееката слабость. Това сж омыя человЪцы въ
коню единъ чслобТ»кт> ноже да се иознае; тези,
сж така безумии, да бы ппъ попрс имя лолуче-
ловЪцы могло да се даде. По наймлого има та-
кови, гдъто са ноздравн предали; при това въ
влажнше и въ найджлбокн те долины на Евро-
па и Аз1я находить се. Они сж полного безъ духъ,
нежели съ д)хъ болнави. Обаче не е всякаде
слъдство, да се раждатъ такой человьцы безу-
мии на свътъ-а, но ояы могатъ и случайно та-
квн да бждагь; место чрезъ нещастно воспига-
iiie, а часто кога повреждаватъ и развалять ору-
Д1Я1Й на свой-a составь, конго и за развивание
на душевните сили ну жди и сж,

Нашюсле йсгина осгава това, да къ раз-
виваспето на духъ-а преимущества, здравъ со-
ставь на талого, перво восниташе, обсгоятелсгва
въ юношество го, и примьрн много прнносятъ,
или сички даровашя въ гнилосгь-а и дремав!©
то жжать да ост знать; обаче е и това истина,
чи дарование и жешй, ^чесго съ иеизяснимый-а
начшгь, чрезъ сичкпте непогоди па зли обсгоя-
телства иробива и нрометава се. Като сиромашно
ластир'че собиралъ е Дывалъ скойки и мелчови
по ноль, научилъ е отъ друге едко дъте да
чите а въ некой вехт!й календарь изнамЪрвалъ
е какъ стоять звъзди. Онъ е'крави пазилъ, а
учи ль е землъонисате и збыт1еслов1е, до кога го
не е Принць оть Лотарингце единъ пжтъ намь-
рилъ, и свое му покровителство л всяка помощь
обЫцалъ; а после е като библиотекарь, проФес-
соръ и снисатель славенъ былъ. Така сущо и
Армстъ, Михаель Анжело и Овидъ съ никоя стро-
гость ни сж се давали отъ тбхни родители да
се задержать, а да се на снова нежертвоватъ, на
хцото'ги е дарба силно влекла.

Толко за чрезвичайните человьцы въ сло-
трсшето на душевните преимущества на достой-
выте за запамтоваше.

НА СТАРИТЕ Р1В1ЛЯШ1 II ДРУПГГЕ IH-
РОДИ ЗАКОНЫ И НАШИТЬ ЗА ВОСПИТА-

НА НА Д'БЦАТА.

Понеже сж Риатляните въ сичките вещи най-
предосторожни были, то инайдосюйно подражаше,
всего сж тези въ воспитате удохреблявали на бла-
тородните и гражданските сынови; понеже е не-
возможно, да нъкое гражданство въ држава бжде
добро, ако се доволно у воспиташе на дЪца не-
лрилЪжава.

У Римъ е былъ святъйппй законъ и обычай
да ни единъ гражданипъ, който въ рияската сло-
бода живи, на свой-а сынъ, кога е изкаралъ 10 го-
дины, но улицыте (сокацы) безъ работа да иде,
недопуща; на тез и законъ и обычай така е при
Римланите преобладало употреблен^; чи сж но
отмКнш своите сынови до 2. години доили; до
4. съ млеко и нВжнн яспя хранили; до 6. въ
читаше; до 8. въ ппсаше; до 10. въ Гранатика
наставляли; по истечете на 10. години. онред-ь-
ливали сж ги или за художества, или за науки,
или за воинство само, да се ио Римъ нескитатъ.

Па табла въ законъ 12-1итези сж рьчи из-
ложени;,, Кои гражданинъ РкчскШ внутръ, или
вънъ на градъ-а на ноли обиталище си има, тре-
ба да держи сьшаси, конто е изкаралъ 10. го-
дины сг> строгость-a. II така, ако бы случайно
д-Ьте. коего безъ работа бы се скитало, а худо-
жество никое неучпло, притомъ нъкое злодъяше
направило: то тогава, да се и отецъ и сынъ стро-
го казни." Понеже шпцр гака неумножава породи
человечески, като веема .худо на Родите лите без-
работате. и на сыновпте веема голема слобода
м распжстность. Освенъ това друпй законъ Рим-
ский така е гласилъ:» Тутакси по истечете на
10. годины, дъте въ Римъ, ако бы що нмбудъ
погрешило. дължанъ е отецъ на друго место да
се воспитана, и на миръ да се учи дава.“ Понеже
звъробразный е оный отецъ. кото се съ това весе-
ли, ако ейнъ му досаждеше на народъ-аправи, и
понеже се cnaceuie на гражданство™ въ това со-
стон ако се содержаватъ мирнпте • а дождать воз-
зпщптелиге.

Тогава е найчлого Риль цввталъ. кога е
освенъ судейски ззашя. ммце и таквя ззажя было
на конто е работа бь'гла цъл1й градъ да обико-
лявагь, да испыгуватъ и дознавать ако кои на
воспитан! е и насгавлетето на дьца не с се гри-
жалъ; и ако намьрагъ, чи е на ликом гражданин!»
сынъ злонравень; тутакси са сына строго каз-
нили, а оща пзь всяка правила конто, като
гражданинъ ина. изключавали; изъ товасе ясно
види. ни е ло много отецъ казнвнъ былъ. П во-
истина. треба да причътнме: Облась е това зва-
же на детпнского наставленге всегда на оный
человЪкъ вовърарала, конто е на особенно по-
ведеше на живота былъ. което се отъ тало вид»,
що, конто етовазваше одна година извершивалъ,
на с.тЬдуи>щата година надьвллъ се е да блде
Конзудь. Дикгаторъ, или Цепзоръ, пакъ товасе
п ел} чило ла М. Порций Катонъ, който е отъ
Надзиратель и Казнитель на юность-а въ степень
Цензорства я Префекта возведенъ былъ; и отъ
тало р. снова пронзит ло. защо се лноги чудатъ.
да е Римъ тогава тр1учФнраль (лрославилъ се),
и на цьлый-а свьтъ заряди особига уредностъ,
залов вдаль. Говорить се. чи е тогава было граж-
дали преко 700.000. Линыусъ полаже 170.000.
помежду конго с итого хиляди дъца было, ко-
нто е Надзиратель па нрави такавъ строгость и
уредность держалъ, да е на'Катонъ Утиценсъ сынъ,
|цо е на едно момиче искающи вода, сосу^ъ из»
чупиль; it на Ципиа оный славный мужъ сынъ,
лу> е въ чужда градина да овоиуя зема отишелъ,
елчка права нзгчбилъ; а пи единъ огъ тези два-
ма не е 5още ни 13. годины искаралъ. По стро-
го се тогава на гръшки, който с л., отъ шега на-
правени, нежели днесъ на безакошя оть озобил-
ность (истина), гладило.

И Цщеро писащи за закояъ, дума: „Нн едка
грижа на Римляните не е гака голъма была', ка-
то тази. дзщата си и гоношите безъ рабата да се
нетернатъ: и чи е до тогава слава на Римъ трая-
ла, докогр с ла гоношите по Римъ безъ работа
дс верпатъ. забранено было. И воистнна, онази
Держава всегда може да се	щасглива, въ

конго сичк1й отъ спой-а трудъ живЪе и въ коя-
то никои отъ трудъ и иотъ чу жди иеизяда; освенъ
това, що е безработность и никоя ражда на му-
дрость, а'и това е мзвьепго, чи никой отъ вътръ
неможе да жпвЬе; засова и дума Тацитусъ:
„Юношиге, кой го сж сырадеката раскошиость раз-
ижегяатя, но добр в да сж въ эатворъ.“

За нрпмЪръ на сгрогость вь воспыган'ц? па
дВцата Римски, ща да наведемъ Марка Авре.ня,
който така на Пол io на хорнва; „Кога самь азъ
былъ дъте. никой въ Рим ьвь Публика (явность)
не е смълъ, да изиде. ако съ себе ся не бы
донелъ знакъ на рукодЪлго. оть което е жиаЬлъ,
или съ каквото е вропигаше терсилъ. и ако бы
се при нЪкой таковый знакъ не мамирилъ: то
ся, го тогава не само двца съ викаше като лу-
да ладили, но и отъ Цензоръ-а въ Ергастулу*)
като робъ требвалъ да работи. Не по малке ху-
лънъ ебылъ. рнмск1й безработный юноша, отъ
глупъ грече сьчй фыософъ. А да не бы ти се
струвало. чи аяь врачувачъ. така вЪруц. 1ляе-

•) До>.ъ, гдКто ел. робови работали.
разори доносили сж горяща вощавица, Конзули
ськира (б ал га. нацакъ). священ и цы космата бра-
да, Сенаюри Скобки, Цензори книжица, Грибу-
ни кршгь, Регули скицгьръ, Понгкфнцы корона,
Оратори книга, Боригелм мачъ, злагодъи чащи-
ца (пах‘аръ); освенъ странноземцыге, посланяцыге
и Агент» всегда сж съ еднака възнакъ ульз-
вали. Пи на единъ отъ страняите не е слово-
дно было да имагъ знакъ подобен!» на анакъ
Римского гражданина. О, какъ ни е тогава бы w
драго наше щас-fie я каставлеше! о какъ ни е
сега тужно нате пещаспе и пропасть. „Така да
ле любятъ Боговите (продолжала истый Марко А-
врел1й своята хорта) понеже, кой с въ нашш-а
въкъ ианДобрый, едвамъ се може съ нанлошавъ
на оный въкь да се сравни. Тогава помеждг
хиляди едвамъ бы единъ нарочный въ цьлый
градъ намърилъ, а сега помежду 20.000 тежцр
бы едицъ добръ въ цЪлата Игал1Я памърилъ. II
воистина незнаемъ защо сж »е така Богови пре-
зрели, защо ли е щаспе така противно, да за
40 вече години нищб друго неправимъ, освенъ
сжлзи пролЪвамъ, що сж добри помьрли, и на
заборавпость предат и, а разиалени жнввтъ и съ
безнресвчното щаспе веселятъ се. Воисгпяа,
благородный духъ сичките тяготи може въ жи-
вот ь да подноси. Обаче му е само това лайтеж-
ко, кога вид», чк добри человъцы страдагъ, а
развалъни щаствоватъ, това духъ, пито да сно-
си, лито въ това може да се претвори.“ Напра-
сно за добри те и злите человвцы, и воспиташе
на таквизи, изъ сущето Панолюново нисчо, на
прочитан!е ща да предложимъ. Така прочее про-
дължава своята рЪчь Марка Аврелш Пмператоръ.

ска

ДОСТ!
е бы
то н.
СИЧК!
я у е
llpOBl
10 'Г
е л}
Репу<
ю СП
вой
:оля1
•ава^
намв
1ИТК<
ie вп
говн
о б
1убЛ1
товр
Др;;

ПОС
нтро
ецъ
ика:
Оръ
ОХОЙ
ика;
вите
‘И ЦО]
и 1
« не
„Нахожда се, дула опт», въ Архава Капитол-
ска лиево, което гласи за време Mapia и Олла,
достойна е да се запомни и това е то. Въ Римъ
е былъ обычай и законъ неразвалелъ до време-
го на Ц1’нна, да цензора» отъ сенатъ онредЪленъ,
сички мъста ла она провишфг (область) която
яу е чрезъ жреб1е въ часть дошла, об и кол и и
провиди. и на това провидите намъреше е бы-
?о трегубо: 1., да виае и и опыта, наблюдавали
:е правда. 2.. да провидм, какво е состояте на
Релублика. 3.. да всяка годила присяга ца вър-
юс1ь къ Римляннте изиска. Uto ти се струва
иой Полл Гоне! кога бы се днесь Италия така оби-
юлявала, като що се е и скота отъ Римъ вадзи-
щвала, колико бы се кулови на развалсность
намЪрвало ? Кога е премииало двъ годили после
>итка ла Сулла и Мар]’й, Ценсоръ годишвый. дой-
te въ Нола, който е градъ въ Кампания, лредЪлъ
08и по обычай да превмди, и понеже, да е ли-
то было, а и самъ вредълъ горещт., никой въ
[убликумъ не е моглъ да излъзне; рече на го-
гояршмца. при кой то е съ конь 'слЪзналъ:
Дру же. азъ саль Цензоръ отъ Римсшй-а сенатъ

носланъ саль да провидимъ този лредЪлъ; иди
нтро. и пикни ми сичките добри." Гостопрш-
рцъ отива па гробища мертвихъ. и заране да
ика: ..Айдете вы добри съ мене, вика вы Цея-
оръ Римсьчй!" Кога цензоръ вндп, чи викой ие-
охожда, за повода ипакъ на гостопр1ймца, да ги
ика; онъ па ново отиде ла гробища, и на мер-
зите рече: „айдете пи добри человъцы, вика вы
шцоръ Римский.11 Така, и съ тези хорти викалъ
и третый ПА1Ь. Кога и по вретп1 пдть вика-
н не ся. дошли; разяревъ Цензоръ рече на го-
стопршмца: кога нещатъ на повелвш'е кое да
дойдатъ, азъ идемъ гамо; сега верви съ мене
и покажи ми ги, мопеже строга казнь заслугува
оный, който заповЪсти на Сеиать-а яеелуша. Fo-
ci опр^ймецъ ухвати цевеора за ржьа. и отведе
то на 1робище, и .мертвите пакъ съ ясев*ь гласъ
заФана да вика, видите ли, рече, добри1 1}ка е
. Церзоръ Римский, койго ще съ васъ да хортува.

Дензоръ разяренъ и обезумлънъ: ,.1Цо правишь,*
рече, „госгоиршмче'. азъ самь тебе послалъ да
живите викашъ, а ты викашъ мертвите?" На то-
ва гостомршмецъ: гАко си раз}мелъ Цензоре, не-
щетпъ га това да се чудит; понеже сички сж
добри на гози предки, померли, и водъ тези на-
мятницы сж законами. Нити ти треба на мене
да се гнВвпшъ. подобр'В да се пзъ на' тебе, сжр-
димь. що терсишъ добри. кога въ цьлый-а пре-
дълъ ип ей ламърилъ ни едппъ добръ. Треба да
знаешь, чи ако си радос1еиъ съ добрите да хор-
<гувапи». такови въ тази ц-вда земля нема, до
кога такови или отъ мертви нс викашъ, или до
кога такови на ново Боговите веироизпедать.
Сулла Консулъ и Имт.ераторъ ващъ 5 мъсецы е
въ този градъ на Калиашя, който се Пола вика,
съмя съялъ. на кой сте вы плодъ изъ глмовпте
ржцы въ Римъ пожнЪли , т, е. да родителите
дъцата своя, внщыте дъдошне, дщери матери,
супруги супружницы, с}круги пакт, своиге
мжяяе, стриките еыновцьпе, к.пентите защиг-
ннцыте! господаря?е елужителите ограблявагь,
тсраэюви на даровашя и на свзщеиицыге, гори на
стадата, долили на усьвнте сж лишени, и що е
тоще иожалостно проклятый този (Сулла) ли-
шплъ е този лредЬлъ отъ добри человъцы. а

исп
е н
лре
про
ми
едп
пор.
отр)
мча

и л
ГО I
кои
Т081
въц
ИОВ'
нит
туп
люб
ЯСТ1

мьи
но
пом
мал
да

Дав
и н
Авр
Кол
ко
едн
ное
сж
д-ВТ
h

e

a

о

0

e

e
e

e

a
e

a

ислълнилъ съ пороцы и злод^ятя. И нпкога не
е ни едва развалина зидовите, така на землята
предала, ли одна червоеденина не е така древо из-
дробила, нпедквъ молецъ не е така дреха ноялъ,
ни единъ червь не е ябжлка така поиредплъ, ни
единъ скакалецъ не е класт» така сгризалъ като
пораженге на Сулла Консулъ, което е Кампания
отровало. Ио и ако гоммыи ущербъ (зараръ)
плане ) изгубватето на добрыте человьцы, 1ош,е
и поголЪзп» е принешенъ, Понеже добри отъ не-
го побгени сега мертви почивать, а норсцыте,
кото ни с оставилъ, живи ни-у ко пас аг ь. Вь
юзи предилъ еж така горди и свирТши, чело-
В1щы конто ншцо друго, вещать освенъ да за-
пов'йдватъ; така завистни, да себе си за найу «ге-
ните издавать; така злобпи, да всегда з.ю хор-
туватъ; безработна, кото сж ее само на госго-
.uo6ieiQ предали; ястеливцы, кои с,к само за
aerie родени; айдуцы, кото само за вражий
мыслить; дьжцы, коггто нищо друго неправать,
но лъжать. Не, ако ты, и troutе Римляви теви
ломежду до брите, человьцы счпславате, дочекай
мало, сичките ща да ги викамъ. Толико ги има
да кога бы се локлали, и» въ касапвицыте за
телеке или макаръ за каквото да е мясо вре-
да вали, мзлишно бы было мяса и на сосвдниге
и на Пгал1ята.“ Заключава писмо това Марко
Аврел>и Имперагоръ ст> писмо свое къ Полдюну:
Колко ги мкоги има развалены на землята, кол-
ко ги мало има добри въ Пталг’я, и на това е
едва.единственна причина, що родиге.тате за
восниташето на дъцата не се грижать. като що
сж се праотцы паши грижали; понеже неможе
двте никога да бжде злонравно, ако се само
строго наставляло бжде. За това и мой отецъ
Лншусъ она слава -имя, която и азъ; понеже ми
онъ HiiKoia до кога самь дЪте былъ, не е до-
лущалъ да на одръ спимъ, край into с-Ьдимъ,
за со Фра (столь, трлеза *) съ него да лстемъ,
що по много ни глават а да дигнемъ и очаге въ
него да управимь: и често ми е хортувалъ: „Авъ
бы, Марко сыне, норадостенъ былъ, да ты бждешъ
местенъ, а само простъ Римлянипъ, нежели <м-
лософъ, а злояравенъ.“

Картагиняннге обычествовали Сж, дьцата своя
«собшо по отмЪнп; у храмовите оJb 3 година до
!2, да воспнтаватъ. А отъ 12. до 20. учили сж
ги въ художества; въ 30. година мыслили ел. за
супружество то. Былъ е лритьхъ законъ нераз-
валимъ; юноша по пре 30. годсни, а дъвнца по
тре 25, годпнн въ бракъ да влезать забранное.
После гудо;ка съдпли сж мЬссцъ деца въ сенатъ,
и избирали оть кое ще художество, да живягь,
эце ля на Боговте, да слуг}катъ, или въ вой-
мичество, или на море го, или вемлята да обра-
ботаватъ, или макаръ въкаквото да е художество,
кое сж научили, в кое когава избирать, въ сно-
ва за цвлый-а свой живогъ требвали сж да пре-
бждатъ. Понеже, който художество, и начинъ на
зкивотъ промВпува, таковым по голЪма часть не
® въ вмкакво уважение.

Древннтс не иг, < Ьдплн, като яы при гОФра. но
сж па дългкте сголови, или па лъкать се яа-
слоиили.

ГПкРО !н'!,4 6?7?ЙлТЁХА1
П О 3 ы в ъ
на народе Славено-бжлгарсшй,
за ради основашею на фондъ школсюй.

Дълго време- спахме. На Премилостивый-а
надгь Султан*» правдолюбив ни пробуди. То-
ва правдолюбие нбгово проистекло е о'гь пребла-
гата н-вгова воля, давши на веичките народи
подъ скнптръ-а иЪговый оныя конто живЪятъ,
равноправность. спръчь да всякш народъ тоже
свой-a законъ и своего народно просвищете да
упражнява: прочее и мы подъ нъговото криле
можете ио щасглива будущность йа нашею на-
родно лросвъщеже и образование на пашый-а ма-
терный языкъ да очекваме. Кога то намъ царска-
та воля тая превелика милость дарува, дай да
се съ нея и полвуваме.

Необходимо иуждни корацы за едно заведе-
ние у което ще се по высокнте на матерный-а
нашъ языкъ предавать, ты сме вече напра-
вили. Обаче не имающи доволнц средства, съ
конто това благородно нами реи ie, да се изд'Ьй-
стува; положихме по возможность-та напаши-
те силы основа на школсюй-а фовдъ. Но но-
веже мы съ canine си ваши силы не сме у со-
стоя niе таково благородно дъло и за цзлый на-
родъ нашъ преполезно намьрегпе да поетигнеме:
то съ -настоящего прибъгаваме вамъ о любород-
ни соотественицы, на нашш-а некога, далекъ про-
чутый народъ сынове шолящи. да бы и вы ако
удалечешт съ тъло съ душа веема тесно съ нась
были и съ единъ духъ дихалл. руку помощи за
фондъ, на gikobo- благородно заведете велико-
душно да' прострете изволили. За улееиеше на
лррлогь-а мы сме се натрудили: и така на лри-
ложницыте • ще бжде на полила, ако щжтъ ту-
такси приложении а да полежать, или завъщап-
naia сума да за ц%лото време па животь-а си
при себъ си задржатъ и само лихвата отъ де-
сять нроценти на година га прнпадаюш(« тука на
щколскш-а фондъ ще с с прок издать. която лих-
ва ще-се на заплагага на КроФесорите и дру-
ги необходимо нуждвн орудия (Aparata) Физи-
чески и Геометрически, и други потреби за та-
ково заведете употребатъ; като и на издержите
иа сирома шиите ученицы. — Драги соотечесгве-
иицы! иа васъ иародъ бжЛгарскш у темнота та
живупун; на васъ нотомстпого наше погледъ-а
си обраща, да му щедрата ржка на помощь про-
стрете; за което ще вамъ и най послЪдпи ie'
лотомцы благодарить и имояата паши у сердца-
та си съ непзгладени слова за питать и тли
васъ като основатели и подвомагагели на пародис-
те просвъщете да славлятъ. Това е начин ь съ
конто се до безсмертмто дохожда. Това е
огредало у което се всякий за просвБщеше на
народъ-а си иайдобро види; това столпъ нено-
колебымъй, когато зжбъ-а иа времето да по-
глжтне и поруши ню у состояние. Прочее века
работиме ва креме и вечность! за вечность по-
неже сичкото е лремпнуемо и земно, само едно
едино проспълг,enie е, въчно и неизгладимо, и
което е мостъ. презъ когото всяшн человъкъ,
който желае создателя на сичките видими и не-
видами твари подобръ и подобрЬ да познае. А и
X. С. дтма ,.Д'Илашае дондеже сефшъ имаше*
Прочее йена раоогиме л свече, но щедро, поне-
же на др)го .vbcro петый спаситель нашъ дума:
„СИ ни екудосшйо, скудосаию и иолиет'ь. а сИяй
о благоеjoaeniu, о благословение и иоишвшъ* и
тжй иска у младость да сЪеме щедро, да у ста-
роегь-та щедро жнеме, или юще подоирв на той
свтдъ премии) емый неиа' съеме щедро, на
оный будуицй-а и гл>чно-трающш-а живогъ,
щедро да жнъме, понеже ще намъ се каже не-
кого. какъ сгесЬяли, така сега жпъте. На му-
дрите мало досча е, икон ила уши пека сл)ша,
и очи нека биди.

Общество на граЬъ Шумемъ.
0<д$лсн1е на фондъ Школскш.

Това общество ще иршма писмага подъ вад-
нисъ: ..Обществу на градъ Шумело, отдИлепёе
на фонд* школен lit *

Вг, Шуменъ.

Л да бы свяюй ирилбжникъ нзвт.степъ былъ
за проведенный-а врилогъ: то що фондъ школ-
chiii на всякш лриложкикъ па прилежената сум-
ма нисмеппа нрнзнанища за увьреще и благода-
рен1е, да проводи съ подпись Председателя и
лротивъ иодннсъ Секретаря и Касиера. Притомъ,
да бы се всяко, кое-то може, да се породи зло-
уяотреблеше избегло: ще засьдан^ето на школ-
ск!й-а фондъ до тога, до когато-своята собствен-
на кньигонечагня и Новнни. (Газета) не бжде
основало, 1длжжйос(Ь да имя съ"ередството на
Цариградсюй-а вбстннкъ повременно, както и
имената на ГГ. Пр ил о ж и и цы, 1жй и количество-
то на приложетего да даде, да се обиародва.
Поел в изтеченюто на гадйиата. засЪдашето
ще една кньига подтг име ,.Прег.1едъ на фондъ
пто.гайй1' да мечага и на веичките дародаяте-
льи но единъ ексетшларъ, до пропаж да, перво
зато в а, защото ще се съ това состоящего на
Фондъ-а доетовърво да знас. а други ватова за-
що ще веяны добро пшрнын Бжлгаривъ за ма-
мредвашето и ржковашето (жнипулираш’е) из-
В’Бщснъ да бжде, и заряди таково благогодЪтелно
заведете да се радва,' и ionj,e у сжщата книга
не салю да ще приход^, ио и у колко расходъ,
ще бжде, да се лостави; какъ-го и това, колко-
го у готовость Фондъ-а мрнтяжава колко иакъ у
кньиги (обвезателства in Obligation ibus). —
Всяк»! избраний членъ, Секретаръ и Каеыеръ ще
лолага зяклечва но позиатый вече образъ (Фор-
ма) на Предоплатель-а а Председатель ще пола-
га у првсутств1ето на цвлого .ас^даше пясче-
но: да ще народного им^шс но много отъ свое-
то да пази, и то тли совьстио, да у всяко време
предъ Бога и человЬцыте ответь, може да дава.

Само Бжлгари братя сложно
Пакъ е памъ сичкото можно!!] —