НА
[itart, opiioout, niTomrt i taint i.ig 6a|«rt n stmt, шин ti liurqi:,
ОГТ»
учитель при Сливенската държавна гимназия.
СЛИВЕНЪ, Початница .Бьлгарско Зпаме* 1899
Z</ А/ и

КласиФикация на р!кит! притоцит!. потоцит! и вадит! или барит! въ заселенит! съ българи земи.
Въ зенит!, д!то живШтъ днесь южнит! славяни, споредъ историчнит! паиетнипи. въ рииско вр!ме сж жвв’Ьли тракоилирски и келтски племена. Историята ве казна, колко гол!но е био тракоилирското и келтското население, но ина факти, конто до-ка.чвать, че когато славявнг! с.) заселили въ т!зи зеки, зава-реното население въ новит! (и заселища било твърд! налко. Горнето се подразбира отъ факта, че инакъ во щ!ше да ина м!сто за новит! гости—славявит!, а осв!пъ това въ нсторич-. вит! паиетнипи щ!хж да бжджтъ отб!л!жени борбит! на ела-вявит! съ тракоилврмт! и келтвт!, борби веобходими, когато едно плене иябутва друго плене отъ зенит!, въ конто първото плене е жив!ло по-нанр!дъ.
Така сжщо твърд! далеко бихне се поставили отъ истината, яко бихме допустннли. че споневжтит! земи сж били съвс!мъ прязни пр!ди пр!селевието на славянит!. Ако допусяенъ, че заселенит! отъ славяпнт! зеии сж били гжсто з (селени съ тра-коилир'ги и келтсви пленена, трЪбвагае п!лата топографична номенклатура на т!зи земи да бжд!те тракоилирска и келтска или попе да се ср+щ^хж повечко тракоилирски и келтски названия въ т!зи земи, когато ceiа вар!дкосе ср!ща наимевувание, що носи такова проигхождевиг. Посл!дпиятъ ф»ктъ говоря въ полза на пр!дположепието: южпит! слагяня вто^щч и славя нит! на Балкапския полуостровъ въ частность с* заварили въ повит! си заселища твгрд! малки останки отъ тракоилирски и келтски пленепа.
Шискиятъ учет. В. Тамотекъ се опита пр!ди 18 години въ студията си: ,Die vorslavjsche Topographic der Bosna, Her-
- 2 -legowina, Crna-Gora und der angrenzenden Gebiete* (напечата-иа въ списан» ето Mitheilungcn der К. К geogr. Gesellschaft in Wien, Band 23.) да облени hIkom трудны тосографични ижена въ земитф на Бхва, Х^риеговина, Черяа-гора и със'Ьдвит'Ь й страна, И едва намори нВколко чисти илирски и келтски названия.
Всички, конто се задавали съ търсепье на илирски и келт-ски топографячни названия, сх дошли до заключение, че трудно се намиратъ названия отъ чисть илирски или келтски изворъ, защото 1) бель слЪда се изгубили ялирскитЬ и келтски наречия, конто пр^ди 2000 голики се говорили въ сегашнитЬ югославянски зеии и 2) илирскит! и келтски имена до днешао вр$ме сх запазени въ иром1вепа форма, а не така, както сх ги взговаряли илиригЬ и келтит-й.
Ако намиранкето въ топографичната номенклатура на илир-скитЬ НЯЗВ1ЕИЯ но се удаеатъ на лингвисти, конто сх се посветили ва изучванье компара:ивната филология; ако не се нажирать тавива названия въ земи, к<ито неся п р4жи вывали таки ва воли1ически трусове и катаклизма, в'Д'Ьдстые ва конто виждаме вашего отечество, Бьлгария, въ продължение на н-Ьколко в4ка да е било като етапъ, д4то се спирали завоевателям племена, ставали завоевангя отъ хуни, готи, отъ АспаруховигЬ орди, отъ византийского владичество, отъ турского пегвЪковно робство: то мень и ва умъ ми не иде да се нагърбнк съ етвмолошкото обя-сненке нито ва едно тракоилирско или келтско название въ на-шата географичпа номенклатура, защото вЪмамъ нухднит’Ь за тави nt ль знания и филологи чна специалность.
Историята ни учи, че когато въ зеин, д4то е хмвЪлъ едмнъ вародъ, дойде другъ по-мвогоброенъ или отъ по високо културно равнищА, първиятъ народъ, ако не се аенмалирз съ новодошлия, той отетжпва — отива да живЪе въ застранени и неприетжпви кмтове на отечество™ си и съ течение на врЪмето исчезав, споредъ оня процесъ, който е изв^стевъ въ културната история подъ името деградация, безслЪдно, като напионална единица, или се слвватъ остаткитй му съ завоеваното племе, ако е въ близко съсЬдство съ него.
К»то се вземе пр^дъ видъ, че тогавашнитЪ опустошзтелни войне и налитания отъ със^дентЪ племена често сж променивали картата на заселенит! мШа; че завоеватели rt сх давали име-пата си на градовет! или заселищата си, че събитията ч«сто <*. давали newi си на върховетб, полетата, д1го сж издържали
- 3 -
в4кои битки; че често пятя воводошлото плеве погрЬшно схва-ща язговаряньето на вЪвое наше повяте или пъкъ буквално lipin» ждя на своя езикъ името на града или рШта,— десво ше и разборе, че въ в?пита географвчва воменкла’ура ива доста мена, конто ел византийски и турекя.
С. Н. Палаузовъ въ .Письмо къ редактору извЪсттВ вто-раго отд4лев1я акадони", като обяснява „българската грамота4 отъ XIII в^къ, дадена отъ Ас^ня II на ДубровчанигЬ, говоря частно за българската топографична номенклатура тг8: «ключътъ за въетановление древнитп славянски названия на градэ-встп. pibKumtb, ce.tatna и прочее, написана съ византий-уко правописание, въ мною случаи мо1жтъ да саужмтъ на ceiatuHumib турски названия, конто нпкждп» с л. бук-зално прпведени отъ славянскитп».
Ето и примири отъ буквално прШждавье топографичви названия и произвол в о тълкува»яе на имена, приличии поиежду :и по окончание™. споредъ академика Срезвевски и С Н. Па-аузова: въ споменжтата грамота на Аг4ня II въ деветяятъ и аесетиятъ редъ (j$ 5.) се споренупа «ИЛИ НлрК$1<ЪСКЫ'& (шры прндтд: или ко.» Дрин и к Дилют»: Одринъ — иъ дрявъ — с—|— дрянъ = Дрянополъ, ииговзря се прЪправено чктрванополъ; Лм.моша=отъ гръцвата дума ди1имосъ=: двоенъ, (лизъкъ, множествепо число дидимов— близиаци и мояхосъSerbia; праватъ (лреино-бтлгарски гралъ Овечъскъ (сега с. Чевге), гъй се чете въ синодика на парь Норила) отъ гртцката дума роватосъ— овца; баиригЬ въ околиостьта на Шуменъ и Dpt-1лавъ се нарича сега Кюмюрлерски ба при отъ вюмюрь — иглища, гръцки варвуносъ—к*рвуносъ по конто върхове пасе-гението въ българската грамота се парича „Карвунски народъ".
Н1махъ на рхка труда на С. Н. Палаузона; „Ротисдаяъ Иихаиловичь, Руский уд^львыл К язь па Дуна* въ XIII в.“ Гечатанъ въ Ж. М Нар. TTpocntm. LXXI Отд. II., но и отъ грТведспигЬ примири ще се вили, какъ славяпскигЬ названия ж со npoihHt.iH па гръцки или турски.
Поради неподготовпостьта си да тълкувамъ дуиитЬ отъ тра-юилирски, келтски и друга псизнЪстни яа иене источници, азъ юстанихъ въ първата графа подъ название .чужди имена па »1кя и потопи* всички р-ькж, конто с* чужди па езика пи, ;о допущаиъ norpl ph-уч, иричи ли.гь и нЪкоя .mvra
— 4 -
р4кв иля притокъ въ несъотв!тствуващата категория или пъкъ| криво тълкувапие да съмъ далъ ва п!коя р!ка. Това е прова-1 л!зло отъ мялкото нр!ме, съ което располагав при съставявьето вв ши трудецъ.
Моята ц!ль со състои въ това: а) да зачекнж единъ не-побутнжтъ още въпросъ въ пашата литература и подготвенвт! у васъ снли да го додъляитъ и поправатъ гр!шкнт! ми и б) да направь» едизъ скроменъ дриносъ 3i Гжджщзя географически р!чвикъ на отечество™ ви. Като заявяпамъ, че съ събрапия този материал!, (лзъ претенции да съмъ паписалъ п!що безпогрЪшно и авторитетно, азъ излагав! главит! па класификацията, напра-вена споредъ вачвпа, по ксйто сж дсбили вмевата си, р!кит! и потопит! въ заселенит! съ българи земи, както сл!двать:
I.	Чухди имена на р!ки и потоци,
II Рвки съ веизвЪстно происхохдегве на названието,
III.	Рйки, конто <ж добили вазванията св, споредъ селата, грвдогет!, пеляга и планивит!,
IV.	Р!ки, конто сж добили найменованията св, споредъ чов!шкит! имена,
V.	Води,
VI.	1’!ки, конто сж добили имената см, споредъ звукопод-рахателиит! си свойства,
VII.	Провзведени имена на р!ки отъ именатава други р!ки,
VIII.	Произведеня имена на р!ки и потоци отъ имената на растения,
IX.	Провзведени имена ва р!ки и потсци отъ имената на различии хивотви,
X.	Провзведени имена на р!ки, споредъ минералогических! и гсологическит! имъ свойства,
XI.	Р!ки, конто сж добили имената си, споредъ особенит! си свойства.
XII.	Имена на р!ки, получени споредъ пр!дметит!, ва конто пгп1вчатъ въ свсето течение,
XIII.	Имена на р!ки, получени споредъ направегия върху вмъ прВлметъ,
XIV.	Имена на р!ки, произведени отъ бр!гъ, долина и пр.
XV.	Имена на р!ки, конто означаватъ страната, отд1то или вакждЪто тече водата.
— 5 —
I.
Въ тази глава, както се споиенж и по-горi, ще да иэброй чуждигЬ имена на всичкя ptw и потопи, кои го се ср^щатъ въ земигЬ, д^то живШгъ българи, и то пе само опил, конто иматъ траконлярсви или келтски илворъ, но въобще всичкит!. Ето ги:
Азмакъ (Карнобатеви) д-Ьви врнтокъ 1. ва Туаджа, 2.—така се нарича началото на Трьстенипа (Сазлж-деря), 3. л*Ьви при-токъ на Тръстенищ, Kapd-азмакъ влива се въ Солуаския залжвъ. Чосавъ-азмакь дЪесвъ притокъ на ТръгтвАвца, Аиръ Л”Ьвж притокъ ва Водопой, ксйто е притокъ ва Тске-дере. Акчасаръ орнтокъ ва Казжлъ-дели. Арожечъ л-Ьви при* токъ ва Тополница. Арда дЪсепъ притом» па Морица; npi-ди потурчваньето на нагелевието тази рЪва се е варивала на не* то на селото Etna. Ароранъ притокъ ва Тополяца. Байрамъ-дере притокъ па Кчмчим. Бакла-дере дЬсенъ притокъ на Марина, Башъ-ай-гъорлукъ-дере лъви притокъ ва Олу-дере, Башъ-бунаръ Д'Ьсеиъ притокъ ва ЛивадигЬ, Барикъ влива се въ Бастрица подъ с. Сливенн (Костурско), Балта (извира жзъ Бузлуджа), лЪвя притокъ на Туаджа, Бедечка дЪсенъ притом» ва Тръстевица (тече край гр. Ст. Загора), Битеню дЪсенъ притокъ ва Гагапяца, Бичесъ-кюприя Д’Всенъ притокъ ва Чу-курка, Боклуджа л'Ьви прктокъ 1. ца Нишава, 2. л-Ьви притокъ на Кажчил, Возаланъ л’Ьви притокъ ва Мктивяръ, Боосъ Д’Ьсеиъ притокъ ва ГилЬжа, а пъкъ тя е притокъ на Велика, която се влива въ Черво-яоре, Бюре-дерс лЪви притокъ па Пирокъ. Варда лЪви притокъ са ГолЪиа, Веюпепуда дЬсеаъ притокъ па Отрума, Венетика Д'Ьсеиъ щитом» па В(стрица, Beptyma влина се въ Черпо-жсре. Гьоаая влива се въ Ама-Тив кито езеро, д^сонъ притокъ на Тулджа. ДармиШЪ-дере л^ви притокъ ва БЪли Ломъ, Демupъ баба влива се въ Дунавъ, Деминиторъ-Яни — въ Черноморе, Дервенъ лЪви П[Исокъ па Жукрежь, Дерне-китнакъ д'Ьсевъ притокъ ва БЪ-ливската р., Джели-дере л-Ьвм притокъ па Марина, Джендемъ^ дере притокъ па Оачарица (Ч »банъ-дере). Джерманъ .it-ви притокъ на Арджавица, Дому-дерс лЬви притокъ ва Кри-
— 6 —
чикъ, Дувланъ-бунаръ првтокъ па Узунъ-дере, Дунавъ (Da-nubius). Еланъ-дере влива се въ Ергене, Еканъ-дере лЪви притокъ ва Кричииъ, Еледже-дере првтокъ на Куру чай, Ели-дере дЬсевъ притокъ ва Марина, Епиинс лЪви притокъ ва Б»асъ кюй-дере, Ерма притокъ ва Нишава, Есеичекъ-дере влива се въ Б Lio иоре, Затинъ-Дере лЪии притокъ ва Цуря-ли, Ибаръ Д’Ьсевъ притокъ ва Марина, Иена-дере притокъ на Ергеве. Иринъ-дере Д'Ьсевъ првтокъ ва К^ял* д» ре Кайнерета притокъ ва Киаващица, Кададжжкъ-дерс влива се въ Ду-павъ, Калакочъ-дере л*м притокъ на Черни-Ломъ, Казжлъ-дели д^ень ирИ'Окъ ва Марина, Качукъ лЬви притокъ на Сзксанъ, Капаклл лЬви вригокъ на Я«тра, Кара-къосе-дере л^ви притокъ ва Ааа-дере, Кар а-га нъ влива се въ Черно-иоре, Камара д’Ьсеяъ притокъ ва Р.<ивалъ, Караджа влива се въ Буручьолъ, Каратанъ~дсре Д'Ьсевъ притокъ ва Олу-дере, Ка-фиръ-дере притокъ на Чнушъ, Карийотъ-дере лЬви притокъ ва П»пуцъ-дере, Калникусъ-дере дЪсенъ притокъ ва Папуцъ-дере. Кажръ-сарж дЬсенъ притокъ ва Слава, Керима Д'Ьсевъ притокъ на Мечевсы-долъ, Кироманъ-дере лЪви притокъ ва Пуряли, Кифазъ дЬсенъ првтокъ на ГоаЬиа, Кокезъ-дере лЬви притокъ на Чаиъ-дере, Кукурданъ лЪви притокъ на Теке дере, Лумарика лЬви притокъ ва Съвръствипа, Кум ли-дере притокъ ва Ергеве, Куручай влива се въ Буру гьолъ. Лабесъ-дере влива се въ Черно коре, Лала-дсре влива се въ Черно коре, Лапу (иатира отъ в. Кованъ) дЬсенъ притокъ на Коианската р.. Мадера влива се въ Черно-иоре, Малкаларъ притокъ на Кортивъ, Мандра-дере дЬсенъ притокъ ва Аланъ кайракъ, Манда-гъо-зу Д'Ьсевъ притокъ ва Янтра, Меджида притокъ на БЪлещица, милоряки Д’Ьсенъ притокъ на Резвалъ, Моргунца-дере Д'Ьсевъ притокъ ва Янтра, Му.иия Д'Ьсевъ притокъ на Теке-дере, Му-са.тмъ-дере дЬсенъ притокъ на Сазлк-дере. Нербанъ Д'Ьсевъ притокъ на Нолакария. Оса-дере Д'Ьсевъ притокъ на Акъ дере, Окчурлу л-Ьни притокъ ни Мирица. Панаиръ-дсре, Паша-дере, Паличъ-дере, Полшаръ вливатъ се въ Черно воре, Пенде-куракъ-бара влива се въ Дунавъ. Пиавица-поммосъ влива се въ Орфаымия валввъ, Пеиске-дере влива се въ БЬло-море, Проонати дЬсенъ притокъ ва Чоиасъ дере, Пурлли притокъ на Иела-дере, Полни влива се въ еаерото Тахиносъ, Пола-карил л. пр. ва Искъръ, Портомъ-дере влива се въ Кариьотъ-дере. Рстиджа или Иртишъ д'Ьсенъ притокъ на МЬста (въ
- 7 —
Дановата карта е отбФлФзана Попова р. (Папазъ-дере)— взвира отъ Попово езлро) дФсенъ притокъ ва МАста, Реманъ притокъ ва Милева, Рихмонъ стединяза Бнпикското съ Орфанското озеро, Ропотамо влвва се въ Ч'рво-юро, Розода притокъ ва 1э»ш-кьойска р., Сазера л. пр па ГолФмя, Саялъкъ д. пр. па Па-пуцъ-дере. Сашлж-дере л. пр. на ГолФма, Саянъ л. пр. ва Кавакъ-дере, Сатъ-бунаръ л. пр. на Арда, Сапъ д. пр. ва БЬленска р., Севиндршъ Д. пр на Дриатипа, Синиръ-дерс л. пр. на Тунджа, Софанъ-дере л. пр. на И-ламъ-дере, Сека-лакъ-depe д. пр. на Чепеларска р., Сугшпъ д. пр. па Тоиолпищ, Сулу-дере лЬви притокъ па Марина, Сукилаки-дере притокъ па Чепмарска р., Ташъ аула влива се въ езерото Ташъ аула, Теке-дере притокъ па Кулели-дере, Тенесъ-дереси д. пр. на Дому-дере, Тимокъ (Timaeus) олива се въ Д\навь. ТуиджД (Tonzus) л. ip. на Mipeua. Умишке д. пр. па С арл-р*ка, Френъ-дерс притокъ на Скопска р. Фурну-дере д. пр. па Тунджа, Ханъ-бунаръ-дере д. пр. на Тунджа, Ханса-дере л, пр- на Сазлж дере, Хасали-дере д. пр. на Джуркоио, Хоманъ-дере л. пр. на Суджакъ. Чакъръ д. пр. па Нишава, Чйнъръ* дере л. пр. на Арда, Чаушъ я. пр. на Б агъ тюй-дере, Чи* ранджи-дере л. пр. на Врана. Чинамъ-бунаръ л. пр на (къиь, Чукенъ л. пр. па Азмякъ, Чурмасъ д пр. на Беасъ вюй дере. Шейтанъ-кюпрю притокъ ва Казжлъ-делл. Юнъ-долъ д. пр. на Куртова. Яранъ-дере д. пр. на Бйла рФка, Яйламълъ л. пр- на Куру-дере. Юрничъ притокъ на Богупица. Съчжръ-дере влива се въ Валкюйското езеро, Поопелоу и Еланъ-дере лФви притоки ва Ергене.
Ако не се смФтатъ турскит* имена въ изброенитФ тукъ р4ки, както и тия, конто носятъ имената ва турскн села, растения и др. що сж получили, когато сж заробили турцятФ зенита ни, то ще да се види, че твърд* жалко чужхя имена се ерфщатъ отъ древнит* времена между нап итФ рфки. Аиъ бихъ казалъ дори, че при всФки 20 иди 30 рФки се ерфща по 1 чужда. РЬдкостьта сбаче ва чуждитФ имена въ числото на рФ-кмтЪ на другит11 славянски земи не е такава, каквата е у насъ. Ако се разгледа географи ческиятъ рЪчникъ отъ П. Семенова на рФкитФ и потоцит* въ Езроиейска Руссия. ще да се види, че ври всФки 3 или 4 чистонародни руеки имена се ерфща по 1 чужда (финска, татарска и т. н.). И това обстоятедство идва да ни ув*ри въ факта, че когато нашит* прад*ди сж се засол-
— 8 —
вали въ земитЬ, д*то живШтъ днесь южнитЬ славяни, а това е било въ VI и VII стол^ти'. тЪ с* ср-Ьщали въ пжтя си мною по-иалко чужди пленена. Тракоиллри и Келти, отколкото Русситй, когато се распространявали по пространната руска земя.
Вь редя на чуждигЬ имена азъ пе прнчислихъ ииснята на .7о.м&. Цибъръ, Искъръ, Витъ, Стсума. Стреми и Мима, клиго рЪкя въ рииско врЪме се наричаля Ahnus, Cebrus, Оысиг, Ulus, Sit утоп, Sir т us, Neslus; 38Щ0Т0 творческая духъ на НЫПИ-тЪ прадЪди е облЪкълъ въ народно рухо чуждитЪ имена, конто ск му послужили до толкова за основа, че е обърнжлъ по на-ролната термвналотия неяпигЬ и перязумливит’Ь му имена въ ясам и разумлнвм. А пъкъ че наистина Ломъ и другитЪ рЪкя сж чисто вародни, това ще да ся видя отъ изложенсто въ тази статна.
III.
Тукъ въ тази глава сж изброепи опия имена на pt кв и потоци, конто сж наистина пародии, но азь не мохж да имъ кажж истинското значение. Мисли, че нЬма да биде злЪ, ако ги сжобщж тукъ поредъ, защото туй, което не можихъ да направо азъ, мохе би ще го направи други. Тукъ прнчислнхъ въобще всичкитЬ рЪки, конто ми сж тъмиии гвърдЪ е возможно между тЬхъ да има и такива, ксито иматъ чужди корень, ала азъ во съмъ можилъ да ги познай.
Аджидад^ца д+сенъ притокъ ва Крива рЬка, Авовица д^сенъ притокъ ва Марица, Аладжа слаб* притокъ на Илий-на р^ка. Больница лЪви притокъ на Гаганица, Бсжбсна дЬ-сенъ притокъ на Елия, Бебрежъ л!ви притокъ на Малькъ-Ис-къръ, Ботуня дЬсенъ притокъ на Г.гзнвца, Брояовмца Д’Ьсеиъ притокъ на Винница, Бвлгарска-Нивдица д1сенъ притокъ на Стара рЪка, а пъкъ тя е притокъ на Марица, Бълещица At-сенъ притокъ ва Строка. Вапа л-Ьви притокъ на Димковъ долъ, Велпица притокъ на Бнстрица (Елме дере). Галникя влива се въ Сэлунския заливъ, Главна дЪсенъ притокъ на МШа (обра-зува се отъ притоцитЬ на Расилачкит'Ь и Бъндернчквт'Ь езера) — Посл’Ьдниятъ е отб’Ьл'Ьзанъ въ Дановата карта Истовъ, Герица лЪнн притокъ на Дкериапъ, Герчцица притокъ на Ракитовска Стара р*Ька, Говнуша притокъ на Ябланвца, а пъкъ ти се вли-
— 9 —
ва въ Еme-дере, Гуванушъ притокъ на Битеню. ДжидадЪйца дЬсенъ притокъ ва Крива-рЬка, ДЪволъ влива се въ Алриатическо море, Дука дЬсенъ притокъ на Атанъ кйракъ. Жувгенъ дЬсенъ притокъ ва Джермапъ. Запранка вливасе въ Черво-море. Кахашница притокъ ва Елина, Какллица дЬсенъ притокъ 1. ва Банина. 2. на Чукуръ, Калаващица притокъ на ПЬсче-пнкъ, Колопаца притокъ ва Мусакюй, Яьоралица притокъ на Маринковицъ. Дапушица притокъ ва Каменската рЬка. Л1аде-щица д’Ьсенъ притокъ на Стрема, Марина (стяроврЬмената Hebrus) Мещица лЬви притокъ ва Бонева, Масленица лЬви притокъ на Луда-Яаа, Негойчица (извира отъ вьрх. Ол’репъ) притокъ ва Роевца. О/повица притокъ на Джерманъ, Очушни-ца лЬви притокъ на Сэлу-дере, Оджовица притокъ на Чавча, Оксшко притокъ на Милева, (на сЬверъ отъ Велесъ, край р. Вардарь, ииа с. Оговица и на р. Бистрица Бълг.-Арнаутско село Отунище), Осзлз (Азатиа), Панига дЬсеаъ притокъ Ена Искъръ, 2. ва Драматвца, ПлЪнщица д'Ьсенъ притокъ на Чавча, йитранъе влива се при с. Ллтово подъ политЬ на Стър-иолъ вл. отъ лЬво въ Велика, Пущовица притокъ на Раки-товска Стара-рЬка, Мрандия притокъ па Дермепъ дере, ПрЪвня лЬви притокъ на Яблоница. Г< малица притокъ на БЬла МЬста. Свидня л. пр. на Искъръ. Сколовичсцъ д. пр. на Ч^рнавица. Стежня Д'Ьсенъ притокъ на БрЬгалавца, Сремница притокъ па Велика, конто се влива въ Черно море, Стака-лива да притокъ па Кжтипска. Трап emt лЬви притокъ на Черни О ъмъ, Тр дещица притокъ на Бувюланица, Туфча притокъ на МЬста, Тлжа дЬ-ви притокъ на Тунджа. Чавча или Стара-рЪка, а така сжщо се варича и Айранъ-дере, притокъ на Чернаввця, Ча* арата притокъ на Криза-круша. Чстачка притокъ на К'*лжлъ-д«*ли, Чъолещица прятокъ на Черни-Искъръ, Чакшъ (cptmj Т. Пл-зарджикъ) дЬсенъ притокъ на Марина, Чу парата дЬсенъ притокъ на Рисица, Четковица лЬви притокъ на Бебрежъ. Шем-ница притокъ ва Църна, Шинишино дере притокъ на Стара-рЬка. Янтра (Latrus) Уанчмица дЬсенъ притокъ на Суки-лаки дере.
Ш.
ВснчквтЬ народи обичатъ да именуватъ своитЬ рЬки и потопи спорЬдъ седата в градоветЬ, полита и плааинитЬ, покрай-
— 10 —
конто или прЬзъ конто текжтъ. НЬна прочее защо да ее чудимъ, д^то ииа доста такива виепа и между иловата ва ваптигЬ рЬки. ПрЪди да почв* да иаброяваиъ тия ииена, трЬбва да кажж, че при всЬка такава рЬка или потокъ вне днесь не тр-Ьбва да тър свиъ село или градъ, поле или планина съ истоииевото название; защото прЬзъ течение на вЬковет-Ь онова топотрафично иие, споредъ което е наречена съотвЬтствуващата рЬка пли потокъ, може би да се е изгубило, а пъкъ ииего ва р-Ьката или на потокътъ да е оставило отъ прЬдавпигЬ времена.
Аблановска рЬка притокъ на Селишка р. (извмра отъ нс-тоимевата гора), Аваплийски р. дЬсенъ притокъ на Тръстени-ца, (така е наречена споредъ истоииевото село), Аджийско дере притокъ ва Куртева, Алаш-кайрак* втича се въ Ч«рно море, (иие истоииевото село), Алдомировска притокъ ва Сливзишка, Акчар^ втича се въ Дувавъ, Алкодянв притокъ на Башкьой-ската р., Арабица влива се въ Пазарското езеро, Аматлий-ска притокъ на Сжпочница, Амбаръ дере притокъ ва Чаиъ-дере, а пъкъ тя се влива вь Арда, Аничврска притокъ на Кара Бу аарската р., Ашикларъ лЬви притокъ на Ард», Ап&кеп-ска р. притокъ ва Б1ацка р, Арбански-долъ дЬсенъ притокъ на Крива-рЪка, а пъкъ тя е притокъ на Вардарь, Арджавица (така сжщо се нарича и Сунгурлу или Сунгурлийска р.) притокъ на Даутица (извира отъ истоииения върхъ), Арджепица дЬ-сенъ клонъ на р. Вапа (извира отъ истоииевото еаеро), Айтос-ка р. влива се въ Ваякьсв'кото езеро, АрсЪнекцъ (АгЬвовска рЪка) лЪви притокъ на Тувджа (АсЬница се е наричало едно-вр!иешаото село, край което е текла р-Ьката). Баба Ески дЬсенъ притокъ на Ергене, Баба киринъ долг притокъ на Кратовска-та р. (тече нрЬзъ гр. Кратово), Бабчорска притокъ на Би-стрица, Бабуня Д’Ьсевъ притокъ па Вардарь (извира отъ исто-ииената планмн#;, Банска Д'Ьсевъ притокъ 1. на Черна-бара 2. притокъ на Голъиа (така сжщо се варича и Конярска отъ с. Ковярн), 3. притокъ на БЬла-МЬ.та (тази рЬка се състои отъ Гил-Ьва и Малка Банска р.), 4. притокъ ва Луда Я.а, Бан ян ска р. притокъ на Крива рЪка, а пъкъ тя е нритокъ на Вар* дарь, Бански Ломъ лЬви притокъ на Черви Лоиъ, Банска Стара-рЪка притокъ нлЕти-дере, Байрамъ-дере дЬсенъ притокъ на Каячия, Батовска р. влива се въ Черно поре. Банковски р. притокъ на Сганммжшката р., Башкьойска р. в.1и-ва се въ елерото Блбадагъ, Боровска р. пригокъ на Етенска-
-11 -
та р., Беденска притокъ на Лъджа, БЪлица дЬсеаъ притокъ 1. на МЬста, 2 притокъ на Л »каница, БЬ»енска р. лЬви притокъ на Тунджа, БЪлишка притокъ на Сгрука (ючо ирЬзъ ис-тоимеяното село), Б-Ьлоселска притокъ ва Мадера, Бtp лоска притокъ на Клисура, Бейлийска притокъ ва Правадийска р., Белаковпси-долл дЬсенъ притокъ на Крива-рЬка, Берковска (така е ва картата) Д'Ьсевъ притокъ на БрЬгалнвпа, Берилов-ска дШнъ притокъ на Нишава, Бешбунаргка притокъ на Кя-резбунаръ, Бигленска лЬви притокъ на БрЬгалвида, Бигълска д-Ьсенъ притокъ на Богданица, Биюкъ дере притокъ ва Арда, Блата лЬви притокъ ва Нипива, Блатешчица лЬви притокъ на О.обница, Блаца -рЪка влива се въ Костурското езеро (така се нарича селото Българска Бтаца), Бабишка р. притокъ 1. ва Бъжбоцка р., 2. влива се въ Костурското езеро, Богослогска дЬсенъ притокъ па БрЬгалннца, Божичка влива се въ ПрЬспан-ското езеро, Болнишка влива се въ прЬспавското езеро, Бушева дЬсенъ притокъ ва Влрдарь, Болубрадска Д’Ьсевъ притокъ на Бэгданица, Боянска притокъ на Градска р., Бохеми-tp дЬсенъ притокъ на Вардарь (извврз отъ истоииевата плавика), Бохорит дЬсенъ притокъ ва Бистрица, която се влива въ Сэлунския залввъ (из вира отъ истоииевата планвва), Бра-невъ-долъ притокъ на Видима, Брезенпса притокъ на Лъджа, Браниска-бора притокъ на Берковската р., Бачотинска притокъ на Гольма р., която се влива въ Ломъ, Бронски-дом дЬсенъ притокъ на богувица, Българска притокъ ва Ешна (извира отъ върх. Българка) 2. влива се въ Дунавъ, Б^мбоки влива се въ Костурското езеро, Бържданка или БЬличка притокъ ва Вардарь (тира отъ върхътъ Бьличка), Бул'ка притокъ ва Башова (така е на Австрийски карта отъ ге:ерал щ бъ и стой вмЬсто Будска на и мето ва селото, прЬзъ което тече), Булачснска влива се 1. въ Катланското блато ( а 10. огъ гр. Скопие), 2. въ Арачиаското блато (Скопско), Бумьнога лизада притокъ ва Сугутъ, Бучарска Арда дЬсенъ притокъ ва Арда (наречена ва името ва селою Акбуваръ), Бур< веки-дом дЬ-сеаъ притокъ ва Стари Искъръ (мне истоияеною село Буова), Бу*роница дЬсенъ притокъ ва Я >лавица, Бу пьеска притокъ ва Тололница, Буновски-долъ притокъ на Чзноровски Огость, Буфска лЬви притокъ на Слкуловската р., Вардарь, споредъ Шафлрика, така е паречена ва името ва едно плене, което е живЬло тукъ въ XI ст.; въ срЬдаия вЬкъ се е вари чада Велика,
— 12 -
коего ие си е запазилъ до сега саио едииъ отъ притоцитЬ й, Верманска притокъ на Крива-рЬка, ВЪнецки дол» притокъ на Остмъ, Вал вышка или Валовишка-Бястрица притокъ на Струна, Влахынски-потокъ пригокъ на Струма. Военем-ия-вор» (Сеферъ бунаръ) притокъ на Сотирската рЬка, Ветреница притокъ на Крива рЬка, Виничк» ин Градска лЬви притокъ на БрЬгалнвца (тъй се наричатъ селата, прЬзъ конто тече, Выдбол» притокъ на Войнишка р., Височница (или Височка) притокъ на Томска (така о наречена на името на мЬстностьта, конто протича), Владайска р. се нарича Градската р, що тече прЬиъ истоименното село и проходъ, Влайнска дЬсенъ притокъ на Сгрума, Владояска дЬсенъ притокъ на Во лена, Влайница лЬги притокъ на Вардарь, Власинска притокъ на Лужчица, Вяашка лЬви притокъ на Марица. Срав. Вихъ при-токъ па Неретва (въ Далмация). Водопой (Сарсувттъ) притокъ 1. на Теке-дере, 2. притокъ на Скпочнипа, Виислаяска при-пвь па Сгара-рЬка, Войны дол» лЬви притокъ на Искъръ, Войнишка влива се въ Дунавь (тече прЬзъ селого Войнищ), Войцеяска лЬви притокъ на Шарска р., Вотречка (извира изъ Сухс-езеро) лЬви притокъ ва Белица, а тя се влива вь МЬста, Вощаранска притокъ на Леринската рЬка, Врабча дЬ еиъ притокъ па Яблагица (извира отъ върх. Врабча), Витошка така се нарича началом на Боянската рЬка (вижъ но горЬ), Вярбол ска притокъ на Льджа, Върблнска притокъ на Сачишка, Вой целска лЬви притокъ на Шарска р. (извира отъ пл. Ригопечь), Врлшка притокъ на Стреческа р., Габрояска бара лЬви притокъ на И къръ, Габрешка притокъ па Л^бнвшка, Габришы-ска лЬви притокъ па Струма, Габр яецка притокъ ва Кала-ващица, Гарска р. пригокъ на ГозЬма р. или Радикц която е дЬсенъ притокъ на Дремь (протича прЬзъ селло Гаяре, което се памира па западния гклонъ на Яиа-Бистрица), Гаганица лЬ-ви притокъ ва О госта, Гаджиомур» лЬвъ приокъ ва Мцица, Гаряанска притокъ па Лубьищ, Г<лЬма-Кар^ ца притокъ на Илийна р. (извира отъ истоимевия върхъ), 2~инии притокъ на Зли-долъ-изворъ, Голчанка притокъ на О ъмъ (наречена о на името на селото Голецъ), Гиранкинъ-д >ли притокъ ва Луда Камчия, Град ка лЬви притокъ 1. па Искъръ, 2. па Ломъ, /рицка р. лЬви притокъ 1. на Полакария, 2. дЬсенъ притокъ ва Кайнарлжт (на името па с. Уруисюй), 3 дЬсенъ притокъ на ГолЬма, Гриикч-до тя дЬсенъ притокъ ва Кэтлещница. Град-
- 13 -
HuwxuNt доле притокъ на ПрЬввя, Традищица притокъ на Букюланвца, (извира отъ върхътъ Градище), Граиювско-дере притокъ ва Бястрица (така е наречена па иието ва с. Сгаро-Грашово), Гревена Д'Ьсевъ првтокъ на Бдстрица, Гривище притокъ на Тученица, Грохучу или Гроучи притокъ ва Бистрица (извира отъ истоииевата планида), Градиничка или Добродол-ска притокъ ва Нишава (теле пр^зъ истоименитЬ села). Го-лЪм1-Дерв(нт притокъ на М?лъвъ-Д''рвевтъ, Тургулята притокъ ва Сливнишката р4ка (извира взъ истоимения върхъ), Гурлавовска притокъ ня Черна-бара, Губовачка притокъ на Л^певица, Гулалскз л1ви притокъ ва Марвца, Гюндюзлерска притокъ ва Мелнишка р., Д-Ьленска притокъ на Тополовипа, Дедьнска притокъ ва Лубввшка. Дервент* .тЬви притикъ 1. на Тузджа, 2. ва Жувренъ, 3. па Габарска, Демирхисарска Белица л'Ьли притокъ на Струма (старото име ва тъзи рЬка е било Воловищс). Дермснъ-Деренска лЬви притокъ 1. на Марвца, 2, првтокъ ва Дуанъ-дере, Дгрмеи* Цевненска рЪка притокъ ва Правадийска р., Д(рманска лЬви притокъ на Пчи-ня, Дервентгка лЬви притокъ ва ТрЪска Далудювска р. притокъ ва Малка-Арда, Джавирипа притокъ на Арджатипа (из-вира отъ иетоимения върхъ), Джабраил^ки-д^л» притокъ на Черна-р1ка (извира отъ истоииення върхъ), Джерман* лЬви првтокъ па Струма, Джен дем* дере притокъ ва Слтврската р., Дилямзина лЪви притокъ на Струна, Джепика влива се въ Димковъ-долъ (извира отъ истоимепото езеро), Дойкшска притокъ на Нишава, Добровека притокъ на Зърновска, Добрит Д’Ьсевъ притокъ ва Марвца*), Д бришкиятх-поток* притокъ на Църна. Добринишка д-Ьсснъ притокъ на МЬста (тази рЬка извира нзъ три езера), Доленцки-поток* лЬви притокъ па Църна. Дражинска притокъ на Суха р^ка, Драгоор* дЪсенъ притокъ на Църпа, Драгу мински деля лЬви притокъ на Луда-Яна, Драглийска пригокъ ва М^хомяйската р. (ина ГолЬмо и Малко Доаглища), Драматица (Авгит) влива се въ езерото Тахивосъ. Дугачка лЬви притокъ на Крива р-Ька, Д*лги-дол8 притокъ на ДългодЬлски Огостъ (извира отъ истоииения балканъ
•) Нанкрно едковрЪмешното име на таап рЪка е било Клокотппца съ ковто име си с парячаю и селото Клокптняца (сега СемпсчеД дВто о стан.кла ианЪстната вь 1330 год битка между Теодора и ЛсКнн И; вящо-то тона ими, като оиоматопоетичио име на рЬка, но можя ла б*ди делено на село, конто да има лруго нвдпатие отъ тона иа рбкага, конто е текда нрЬеъ него.
14 —
i тече прЬзъ иетоименото село), ДългпдЪлски'Огосж» ее еъби-ра съ Чипоровскг-Огость при с. Сръбляница, Делиба пригокъ па Велика, а пъкъ тя е притокъ на Реявалъ (наречена е спо-редъ селото Д«лиево, край което тече; въ Дяновата карта е отбЬлЬзана Л*лида), ДивечитЪ притокъ на См’Ьсиг'Ь (извира отъ и тоименятв мЬстпость), Драгпданмъ-дол» притокъ Луда-Камчия. Елеовсха р. притокъ ня Леринската р. (наречена е на иието на селото Ехлово). Еловица притокъ на Дойкинска р,, Еб»лкъсйска при'окъ ня Ярдъжлж-дере, Екрен^ка влив» се въ Черво-жоре, Емирли дере д'Ьсенъ притокъ на М*риц», Егрибуджакъ притокъ ня Налбаптвюй ка р., Еркюпрю притокъ па Бхчковската р., Емитлийскг лЬви притокъ на Тунджа. Жггнжчсха притокъ па Пчиня, Ешковеи» притокъ на СмЬситЬ (извира отъ истоимената планина). Заяшка притокъ па Велика (наречена е ня името на Арнаутского село Зшзъ, прЬзъ което тече), Звегорска лЬви притокъ на Струна, Зеленичха влива се въ Зшрското езеро (Сарж Гьолъ), (наречена е на името на планината Зелепиче, край конто тече), Злпкуклнека притокъ ня Шеиница, Загоричха влива се въ Кост у р-лото езеро (наречено е на името на планината Зиорчани). Джумайска притокъ на Сжпочпипа, Желявсха Д'Ьсенъ притокъ на Ссари Искъръ, Згрнсяска р. Д’Ьсенъ притокъ на Бистрица. Еллч-де ре (Косженеиха р) дЬсенъ притокъ на Марица, Ери притокъ на Теке-дере. ТвърдЬ е възмсжно името на тази р*ка да е Ере-клеръ — името на селото, прЬзъ което тече. Илина р. (мне истоиженото еело) лЬви притокъ на ЖелЬзничка р., Каеаджи-кюй притокъ па Беасъ вьой-дере. Кадънка притокъ па БрЬ галница, Каяанар» д’Ьсенъ притокъ ня Черяг-Лоиъ, Кадгчск* дол» д'Ьсенъ пяитокъ на Бэъз’я, Галатан'ка притокъ на БрЬгалница, Ками^арска притокъ ва БЬли-Осъмъ. Капаклий ска влива се въ Екренската р.. Каяож» притокъ на Лепснецъ, Кара Айляница притокъ на Дииковъ-долъ (извира отъ исто-именосо езеро), Караачь-дереси притокъ па Сливовска р. Кд рагачг-дере или Пуряли притокъ па Мьнастирска р., Кар«-Бчнарска р. се влива 1. въ М ^адра гьолъ, 2. притокъ на Те-кесъ-дереси, Каръмлъкъ притокъ ва Гол-Ьма, Ка/шйска дЬсенъ притокъ на Марина, 1м1ра-Вилы*ска притокъ на Дуанъ-дере, Ъаркарий<ко-дере притокъ ня Елие-дере, Карлуковски-долъ притокъ на Малка-Ардя, Кара-Омерица притокъ па Илийна рЬка (извира отъ истоимепия върхъ), Катунешнийд дЬсенъ при-
— 15 —
'окъ па Котлешнида. Кендиловц» дЪсенъ притокъ на Е tent нага р., Кестричевска-рЪкичка мива се въ Черно поре до мъ-вастиря Св. К -нстантинъ, Кевска притокъ на Тимокъ. Кмомач-сха притокъ на Луаница, Киркленда Л'Ьви притокъ на Кри-ва-рЬка (извира отъ върхътъ Киркла), Кичевска л'Ьви притокъ на Копачка, Кишевска р дЬ^нъ притокъ на Шевнина. Кара-хютюк1 притокъ ва Кара Бу а хвата р., Кладничка притокъ ва БЬличка, Кевачевица дЬсенъ притокъ на Луда Кзмчия (из-вира отъ и тоимената планива), Аолол^й в шва се въ Пазар-ското езеро (тече прЬзъ истоииевото село). Колена притокъ на Азиакъ (тече пр’Ьзъ истоимедото село), Камшица притокъ па Височка, Коман'ка лЬви притокъ на Олжъ (извира отъ върхътъ Комавт) Кома дЬсенъ притокъ на Арда (извира отъ върхътъ Кэманъ), Коямчка (отъ с. Козичка)— така <е нарича Бържданската р., когато излЬзе изъ долътъ „Скакалото". До-лътъ на потока Ко.-ичка е извЬстенъ подъ наяванието „Теменъ долъ", Koren долъ влива се въ Стрема, Конечка р. притокъ на Струмипа (извира озъ Конечката пл. и тече пр’Ьзъ с. Конче), Конлее к а лЬви притокъ на Струма (тече край с. Коняво), Кот-лудясанско дере притокъ па Биечка. Котлешница (отъ гр. Котелъ) ЛЬви пригокъ па Луда Камчия; тя се образува отъ Из-вора и Г.1ОГОВ*, Konewcwu доле притокъ ва Видима (така се наричатъ истоименитЪ колиби), Косовских-доле притокъ на Лаковица, а пъкъ тя е притокъ ня ЛЬви-Искъръ, Костелска-рЪкичка дЬсенъ притокъ на МЬста, Костена (Кемикчя-дере) влива со въ Черно море (тече пр'Ьзъ истоииевото село), Ко-стена лЬви притокъ на МЬста. Ксстурска притокъ на Блата, а тя е Л'Ьви притокъ на Нишава, Кондгрбейска р. влива се въ Костурското езеро, Корийски-доле притокъ на Луда рЬ-ка, Кортине дЬсенъ притокъ ва Янтра. Кнлжня дЬсенъ притокъ на БЬли-Одьмъ, Краамскажа влива се въ ПрЬспанското езеро (въ Дановата карта не е отбЬлЬзана) Тратовка р. Л'Ьви притокъ на Крива-рЬка (тече пр’Ьзъ гр. Братово; тя се обра-вува отъ Табачката р., Баба-киринъ долъ и Мзнчова р.), Кра-иецка клисура притокъ на Мартиница Куманек и-доле дЬ-сепъ притокъ на Полакария, Крупнишка лЪви пригокъ ва Струма,	притокъ на Бъмбоска р-Ька. Курукюйека вли-
ва се въ Черно-море, Кучевишха или Царева ргЬка, така е наречена отъ изворътъ Царевъ изворъ и селото Кучевище) при-|токъ на Крива-рЪка, Кюкевкъой-дере притокъ на Боровица.
- 10 —
^ядсоямца притокъ 1. ва Югова (отъ иетоименото село) и 2. пригокъ ва ЛЬви-И гирь (отъ истоименит! колиби), Лакашни-ца притокъ па Вкрдарь (тече пр tn иетоименото село Лахайна). Леринска (отъ гр. Леринъ) притокъ на Сакуловската р., ЛЪс-ничка лЬви притокъ ня Пчиня (тече прЬзъ иетоименото село), Лефедже дЬсенъ притокъ на Литра (тече прЬзъ иетоименото село), Лшокска лЬви притокъ ва Шарска р. (извира отъ Въ ртище пл., дЬто ее нарича С/ва-рЬк»), Лисий ска д'Ьсенъ притокъ на Струма (извира отъ върхътъ Ли ия) Ловница лЬви притокъ ва Ерма (тече прЬзъ игтсимееото село) Ломбсцка влива се въ Солуиския заливъ, Лубнишка притокъ на Лакавнна (извира отъ пл. Любцица), Любане к а. притокъ на Серава (отъ иетоименото село Любив на), Любатска дЬсенъ притокъ на Дра-говищица, Л жгу ре н< кодере пригокъ на Ябланица, която е притокъ ва Ети-дере, Лжлиовски поток* дЬсенъ притокъ ва Mt-ста. Мадапска рЪкичка дЬ^евъ притокъ на Арда (тече прЬзъ селото Мадапъ-кьой) Ма юж к а pi к а притокъ па Сазера, Мадарска р-Ька притокъ ва Правадийската р., Магурища притокъ па Камщина (така е наречена отъ върхътъ Магурища), Малевича притокъ па Ч»»рпи-И къръ (извира отъ истоимения втрхт), Малевска притокъ на Чепеларската р., Мал'вишни поток» притокъ на Шемница (отъ с. Малвейна), Малка На рчца притокъ на И ийна р. (извира отъ истоимения върхъ), Мчл»к»-Дерветн» притокъ на Дервептъ, Марешка притокъ на Дервентъ, Марешка лЬви притокъ на Луда Яна, Марински дол* лЬви притокъ на Котлешница, Мартински-дол» лЬви притокъ па Джюлюпйця, М лшпика (отъ гр. М«лникъ) лЬви притокъ 1. па Струма, 2. дЬсенъ пуигокъ па Кара-Буяарската, Мелца или Дуф-ка притокъ на Вярдарь, МехплчЛска притокъ на Изворъ, Мийковска лЬви притокъ на З.татарь, Миха-лакевска притокъ ва Кричимъ, Мирдячска притокъ ня Ян-тра, Моравска лЬви притокъ на Искъръ, Мре.шка дЬсенъ притокъ на Църпа, Мокремска р влива се въ езерото Острово (извира отъ истомионата планида и теме прЬзъ иетоименото село), Мулейска пригокъ ва Милева, Мурадонлийска притокъ ва Дервентъ, Мусалимъ д-уре дЬсепъ притокъ па Сайта дере (отъ с. Татлж-Мусалинг). Мъглишка лЬви притокъ на Тунджа (тече прЬзъ с. Мъглишъ), Мъгленица лЬви притокъ на Колод!й (извира отъ и-.тоииевата пл.), Мжздрача лЬви притокъ на Вар-дарь (и вира оть върхътъ Ммздрача), Мусакюй влива се въ
- IT -
ЧИТАЧ I ! \ ОТЕКА “JO,..
Букюланица (извира отъ
Черво-море, Мучи баба притокъ ва
истоииения върхъ). Наколепха. мялка рЪчипа, вяввра отъ пл. Баба, тече прЪзъ с. Прачвно, Любовно и Наколешь и се влива въ Пр^спанското еверо (въ Дяновата карта не е отбьлизана), Балбанткыйсха влива ее въ езерото Острово, Неврохопсха Д’Ьсевъ притока на МЪста, Неговамсха притокъ на Елеовсвата р., Неолска дЬсенъ првтокъ на Леринската р., Нередилска лЪви притокъ на Лепенецъ (отъ с. Передника), Новоселсха лЪ-ви притокъ 1. на Струна, 2. на АрсЬневецъ (сбразува се отъ МочуригЬ и Б4литЬ-Изворн (кайвацв), 3. на Дношка, 4. д-Ь-сенъ притокъ ва РазиЬшанвца, Нсва-Печеняга влива се въ Дунавъ (тече пр’Ьзъ с. Печеняга). Нсвочешка првтокъ на Беб-режъ (тече пр’Ьзъ истовиеното село). Огоста е добила инето си отъ рииската колония Augusta, конто се е навирала при устие-то й: образува се оть Пр-Ьвалски-Oaocma, който тече откъмъ Провала: Чипоровски-Огоста събира се съ ПрЬвалския надъ селото БЬлк-Мелъ: ЯалгодЪлски Огоста, който се събнра съ Чяпоровския при селото Сръбляввца. Огойсхи-рива Д'Ьсевъ притокъ ва Ябланица (тече пр’Ьзъ с. Огон), Оличка влива се въ Костурското езеро (тече пр’Ьзъ истовиеното село), Ом лака дЪ-сенъ притокъ на Марвца (извира отъ истовиевия върхъ), Ори-шица приуокъ ва Крива рЬка (тече пр*Ьзъ с. Ораше), Optxca-ска притокъ ва Чепеларската р., Остреца Д’Ьсевъ првтокъ на Видииа, (извира отъ истовиевия върхъ). Острей к а Д'Ьсевъ првтокъ ва Злокукяви (тече пр*Ьзъ с. Острепъ), Очушница .тЬви притокъ на Марина. Папдаклий(кар1ка влива се въ Черно море, Паешка рЪка. така се нарича вачалото ва Свър-лишкия-Тииокъ (извира отъ пл. Пяешкия-каиъкъ), Па да лишка, така се нарича 14 ча в с кат а р. при с. Падалвще, зашото водата й пада отъ високо, притокъ на Велика, Палчишка притокъ на Шарсва р. (тече пр’Ьзъ с. Палчвще), Паничерсха л^Ьви притокъ па Янтра, Паласа-дере Д'Ьсевъ првтокъ на Арда (тече прЬзъ с. Паласъ). Петрешка притокъ ва Стреиа (тече пр’Ьзъ истоииеното село), Петрова дола притокъ на Видима, Петришка лЬви првтокъ па Ямблавипа, Печковеца Д’Ьсевъ првтокъ на Струма (тече пр’Ьзъ истовиеното село), Пешярсхи-дола лЬви притокъ ва Арда (тече пр’Ьзъ истоииеното село), Hufoxa притокъ на Резвалъ; тече пр’Ьзъ с. Пирокъ или Бур-газчвкъ, Планимехи кладемца притокъ ва Луда-р^ка, По-божка притокъ ва Серава (тече прЬзъ истовиеното село), По-%
- 18 -
грЪбенъ лЬви притокъ та Опмъ, Пожaptвека лЬ’П притокъ ва Гурмазовската р. (тече прЬзъ истовмепото село), Паника. или Добре шка л’Ьви притокъ иа Шарската р. (тече пр'Ьзъ селата Поввка и Доброгое) Попит-долг дЬсенъ притокъ ва Ракитов-ска Сгара рЬка. Попова р. лЬви притокъ ва Туплжа (тече пр'Ьзъ истоииевото село), Поповка Л'Ьви притокъ на Тувджа (протича пр'Ьзъ истоииевото село), Поповска лЬви притокъ па Черни Ломъ (тече прЬзъ истоииевото село), Поповски-дол* лЬ-ви притокъ на Искъръ, Пт оладий ска р. лЬви притокъ ва Ечгм, ПрЪвалски-Огостъ притокъ на Огоета (и<вира отъ ПрЬвала), Прил^ска л-Ьви притокъ ва Блата, Правашка-рЪ-кичка притокъ на И'къръ (извира отъ гтоииепта върхъ), Пещеовска притокъ па Бланка р (тече прЬзъ истов мепото село). Расписка лЬви пригокъ на Нишава (тече прЬзъ с. Расничкя), Рабеъинска дЬсенъ притокъ ва Валика, Радибушъ притокъ на Крива-рЬка (тече прЬзъ с. Радбушъ). Радика дЬсенъ притокъ 1. на Черви-Дрвмъ (тече прЬзъ е. Радешвпа), 2 лЬви притокъ па Студегвца, Раецъ лЬви притокъ на Църпа (тече прЬзъ истоииевото село Раепъ). Ралевска притокъ на Слива (тече прЬзъ истоим*пото село Ралепъ), Ровенска притокъ ва Влрларь (тяка е перечета отъ с. Равега), Раотинска дЬсенъ притокъ па ПЬввипя, Рста или Д< спатъ-дере лЬви притокъ на МЬста, Ре епската р. влива се въ ГрЬспавскето езеро (на Диетрийгката карта ня герерял. пгбъ е отбЬлЬяяна Люмиматъ), Ринека (гл. Падялитоката р. по гсрЬ), Ржана дЬсенъ притокъ ва Полакярия (извира отъ истовмепата плгниня), Рила или Рилска р%ка лЬви притокъ на Струма, Римот-долъ дЬсенъ притокъ на Яблапвпа, Росомаха дЬсенъ пригокъ на Ви^чка (извира отъ истовмения върхъ и тече прЬзъ истоименото село), Ржсоигка лЬви врвтовъ ва Бистрипа, а пъкъ тя се влива въ ('грума (извира отъ върхътъ Рксовя), Рощи дере влива се въ Дунавъ (тече прЬзъ истоииевото с. Реши), Русокастренска р. влита со въ Кара Бунарската р., Ржжа дЬсенъ притокъ па Стари-И къръ. Сатигика лЬви притокъ на Дримъ (на Данова-та карта е отбЬлЬзэва Сатеска), Счкуловска лЬви притокъ па Църва (гече прЬзъ с. Сакулово), Салтъшница лЬви притокъ на Тувджа (тече прЬзъ с. Салтъково), Самсковска р. лЬви притокъ ва Дпмковъ-долъ (ва Давовата нарта е отбЬлЬзана Че-мерпа), Селека р. дЬсенъ притокъ 1. на Стрема, 2. притокъ на Мъглишь (тече прЬзъ с. Селци), 3. (Кюй-дере) притокъ на
10 -
Бурсукъ, 4. (Кюй-дере) лЬви притокъ на Изворъ, 5. (Кюй-дере) притокъ на Тръстенипа, 6. (Кюй-дере) притокъ на ГолЬма. Се-лишкг р. или Селище, така сжщо се нарича и Мьнастирска р. (отъ однойрЬмешното село и мънастиръ) притокъ на Новоселската р , която е притокъ на АрсЬневецъ, Селечка р. лЬви притокъ ва ПрилЬпската р. (извира отъ истоииевата планина), Селекюй притокъ на Гаджиомуръ, Синич* притокъ на Сгари-Иекъръ (извира отъ истоииения върхъ), Спрлишкы-Тимок* притокъ на Тииокъ, Св. Брачка—Бистрица лЬви притокъ ва Струма (тече прЬзъ истоименото село), Сетъмска притокъ на Бланка р., дли-венска р., така се нарича началото па Бистрица, шо се влива въ Солунсквя заливъ, споредъ с. Сливеви, пр’Ьзъ което тече, Сливнишка лЬви притокъ ва Блата (тече пр’Ьзъ истоименото с. Сливница), Слоевщичка притокъ ва ЖелЬзвичка (тече пр’Ьзъ с. Сюешица), Скопска (Ускюнъ) притокъ на Елавъ дере, Скорее ница лЬви првтокъ на Луковица (тече пр’Ьзъ истоименото село), Скомля влива се въ Дузавъ, Сжавли лЬви првтокъ на Саз-лж-дере (тече пр’Ьзъ иснименото село), СжЪдовска притокъ на Камчия, Сжилевска (така сжщо се нарича и Суходолска) дЬсенъ притокъ на Църна, Сопочка л’Ьви притокъ ва Ресенската р. (тече пр’Ьзъ истоименото село), Сотирска л’Ьви притокъ на Тун-джа (тече пр’Ьзъ с. Сотвря), Соуджак* притокъ на ГолЬма (Бяюкъ-дере), Стайкоп дол* Д'Ьсевъ притокъ на Луда-Камчия, Стани.чжшка Д’Ьсевъ притокъ на Марина, СтрЪл>шка притокъ на Луда Яна, СтрЪл*чка притокъ на Лужвица, Стречес-ка дЬсенъ првтокъ на В ретина (извира отъ върхътъ Сръкъ), Студенска притокъ ва Лужвица (тече прЬзъ истовиеното село), Сърбинов' ка притокъ ва Лакешница (тече прЬзъ с. Сърбиново), Сербинов*-дол* притокъ на Си+ситЬ, С у башка-лива да притокъ на СиЬситЬ, Суковска, тъй се нарича р. Ерма при с. Суково, Су во доле г а притокъ на Блата, а пъкъ тя е лЬви притокъ на Нишава, Сюютлийпса дЬсенъ притокъ на Азмакъ. Табутин-ска притокъ ва Борошица, Татарски-долг лЬви притокъ на Бръзвя, Тас* Т пешка р. влива се въ ВаявюЯското езеро, Tea-речка лЬви притокъ на Шарска р. (извира отъ Теаречката планина), Текирска притокъ па Арда, Темска дЬсенъ притокъ на Нишава (тази рЬка въ началото се нарича Топлодолска отъ ис-гоимепото село, прЬзъ което тече), Тикалски Лол* притокъ па Черна вода, Тичова дЬсенъ првтокъ на Буча, Триградска притокъ ва Тенесъ-дереси, Тиолитска притокъ на Бдацка р. (тече
- 20 -
прЬзъ истоииеното село), Туинска л*ви притокъ ва Заешка (извира отъ върхътъ Туипски«каменъ), Турянски-долв лЬвя притокъ ва Арда (тече прЬзъ в стой йен о то село), Туранска притокъ на Дряновската р. (тече прЬзъ истоваеното с. Турье), Tt-мриика притокъ ва Югова р., Тврновска р. (отъ с. Тървово въ Бнтолско) притокъ ва Драгооръ, Търсъенска р. притокъ ва Дряповска р., която се влива въ Бистрида (тече прЬзъ истоме -ното село Търсъени). Увунл дЬсепъ притокъ на Марина (тече прЬзъ истоииеното село Узунт), Увуница притокъ на Дииковъ-долъ (извира отъ истсвмеввя върхъ), Урдина рЪка притокъ на Черви-Искъръ (извира отъ истоииевитЬ езера), Усинура д'Ьсенъ притокъ на Яавца (извира отъ истоииения върхъ). Хаджиларъ-дере притокъ на Русокастреската р, (аве истоииеното село), Ха-инбоавъ лЬьи притокъ ва Тунджа (тече прЬзъ истоииения про-ходъ и село), Хранксвце дЬсенъ притокъ на Крива-рЬка (отъ с. Хранковпе), Хасковска р. (Хасвюй-дере) лЬви притокъ на Олу-дере. Факия влива се въ Бургазкия залввъ (тече прЬзъ истоииеноти село), Царска р (Василикосъ) влива се въ Черно-коре, ТХаркчинска р. лЬви притокъ на Крива (тече прЬзъ с. Царичинъ). Сравни Царевацв притокъ на Колубара, Царичина жалка рЬкичка до гр. Неготивъ (въ Сьрбия), Цапарска р. притокъ на Шевница; образува се отъ Стара рЬка и Мъвастирска р., конто се събиратъ подъ е. Цапари, ЦирополскарЪкнчка дЬсенъ притокъ па МЬста. Црсчевска влива се въ Арачинското блато (тече прЬзъ с. Цргшево), Църска притокъ ва Вардарь (тече прЬзъ с. Църскс), Цуцулимввдслв влива се въ Пчивя при истоииеното село, Цървена лЬви притокъ ва Нишава. Чан-лийска притокъ на Кайварлжа, Чеканка дЬсенъ притокъ ва Дервентъ (тече край селото Чеканъ), Чепеларска р. притокъ на Бачкова р., Черава влива се въ Охридското езеро (тече прЬзъ истоииеното село), Черенско-дере дЬсенъ притокъ на Марина, Чипоровски-Огосж притокъ ва Огоста, Чокмански-долв притокъ на Арда (тече прЬзъ истоииеното село), Чокуръ-дере лЬви притокъ 1. на Чепеларската р., 2. на Тенесъ-дереси (те-кжтъ прЬзъ нстоииевитЬ села), Чупренска дЬсенъ притокъ на Лоиъ, Чурешка р. притокъ на Стари Искъръ (извира отъ върхътъ Чурекъ и се образува отъ притоцитЬ: Метликоведъ, ЛЬс-ковъ-долъ, Крушевипа и Синичъ), Чуренска дЬсенъ притокъ на Кричииъ (тече прЬзъ истоииеното село). Шарнейска у>.,тъй се нарича началото ва Ширикецката р., притокъ на Тополница,
- 21 —
Шарска или ПЬна—водата й е вин жги покрита п пЬна—притокъ на Вардарь (извира отъ истоииената пл ан ина), Шещсов-ска притокъ на Блады р., Шиеллнска лЬви притокъ на ВрЬ-зово, Шипом лЬви притокъ на Съпочница (тете пр'Ьзъ исто-кеното село), Широко-ллосска притокъ ва Крнчикъ, Шири-хецка притокъ на Тополница. Югоеа пригокъ на Дериендер-ската р. (тече прЬзъ с. Югово), Юдоеска лЬви притокъ на Козины (тече пр'Ьзъ истоииевото село), Юручка притокъ на Кри* варЬка, конто се влива въ Вардарь (така е наречена споредъ старого село Юручко). Явуп дере лШ притокъ на Тунджа (те-че пр'Ьзъ истоимеяото село), Якорудица дЬсенъ притокъ ва МЬ-ста (мио истоииевото село Якоруда, при което се влива въ мат* ката). Тукъ ще да приброииъ още Костимялска еода, а като кине пр'Ьзъ с. Чертовецъ — Чертовчица, Шсчанска-вода И Мирдянска р. (въ ЛЬсковско). Меричлерска р. дЬсенъ притокъ ва Марица.
IV.
Има доста рЬки и потоцк, наречена на човЬшки имена, собствен! и нарицателни. Истинскиятъ изворъ на тиа икена е почти влнкгк неизвЬстенъ тъ! сжщо, както и градоветЬ я сала* та, конто сж наречена споредъ имената на хйрата, т. е. не се знао, какъ и кое семеКство е био, което по този иачииъ е оставило въ наследство името на потомството см.
Абдула-дере притокъ на Врана, Атанасова-рЪха при* токъ на Струна, Андропц* притокъ на Чипоровски Ответь. Бовеео-дню притокъ на БЬла-рЬы (Акъ-дере), що се влива въ Марица, Богорещица дЬсенъ притокъ на Росица, Боеушл дЬсенъ притокъ на Росица, Богдамица влива се въ Лжгадия* ското-езеро (така о наречена по икето на Богданъ-ВъЬвода), Бо-еуница притокъ на Руда, Бонееа дЬсенъ притокъ на Струма. Василина дЬсенъ притокъ на БЬли-Витъ, Ватава дЬсенъ притокъ на Ябловипа, Вукова лЬви притокъ на Стари-Искъръ. Срав. Вукодраж* притокъ на Сава (въ Хърватско); Вукано-ваць малъкъ потокъ (въ Сьрбия). Горнева лЬви притокъ на БЬли-Витъ, Гостим лЬви притокъ на Искъръ. Срав. Гостим при* токъ на Сареча (въ Хърватско). Давидова-рЪка притокъ на АрсЬиевепъ, Даутица притокъ на Черна-МЬста (извира отъ ис-тоииената длани па), ДЪдмоп-потот дЬсенъ притокъ на Бкс*
— 22 —
трвца, Джурково-дере лЬви притокъ на Лукавица, Дивчова ДЬсенъ притокъ на Серума, Димковг-дол» притокъ па БЬли-ца, която о дЬсенъ притокъ па МЬста, Драгодачов» долг (извира отъ върхътъ Червенъ-брЬгъ) притокъ на БЬли Осъмъ, Драговищица притокъ на Серума. Срав. Драгович» притокъ на Цетина (въ Черна гора'. Елия или Илия влива се въ Ду-навъ. Жельовица л’Ьви притокъ на БрЬгалнвца, Жтска-рЪ-ка притокъ на Берковската рЬка, Жеркова дЬсенъ притокъ ва Стари Искъръ. Иванов» кладенец» дЬсенъ притокъ на Скитъ, Иватовска лЬви притокъ на Бръзия, Илийна р. лЬви притокъ ва Рила, Калугеришница притокъ ва Луда-рЬка (Мед-венската р.), Кал^герица притокъ ва В ласяна-рЬка, Краева pi-кичка првтокъ ва Чернн-Ломъ, Костина лЬви притокъ ва БЬ-лн Вигъ, Куртова лЬьи притокъ 1. на Есуля, 2. па Яденжцж, Нуриева лЬви притокъ на Аланъ кайракь. Луди Яна лЬви притокъ на Марица. Мариинска дЬсенъ притокъ ва Мийковска, Маврова рЪка извира отъ истоименото езеро и се влива въ езероло Бешякъ, Манджерин» лЬви притокъ на Тополнрца (тече край гр. Пярдолъ). НавЬрно тази рЬка е добила името си отъ Маджари (нъ), който сж ид вал и до Златица и Пирдопъ вь 1443 год., Маркова-piк а лЬви притокъ ва Вардарь. Срав. въ Босна Марковец» притокъ на Сава. Марковица дЬсенъ притокъ ва Руда, МанчеварЬка притокъ на Кратовската рЬка, Мартинова лЬви притокъ ва Клисура, Милела лЬви притокъ на Луда Яна, Милин»-кладенец» лЬви притокъ ва Витъ, Милия влива се въ валина Кандрийски, Николина дЬсенъ првтокъ на Здрава шпица. Овчарица (Чибавъ-дере) лЬви притокъ на Азиакъ, Овчарци лЬви притокъ на Джерманъ, Павлица притокъ на Стара-рЬка, а нъкъ тя е лЬви притокъ на Кри-чимъ, Ннчова pi к а притокъ па Дълбока, Пипадийска дЬ-севъ првтокъ на Акчаръ (при селото Александрово се нарича Бврвица), Поповски льва притокъ на Черни Ломъ, Ио-повска дЬсенъ притокъ 1. на Чаджрка, 2. лЬви притокъ ва Тунджа, Попско дере лЬви притокъ на Сгрума, Иетровщица лЬвм притокъ на 11 чиня. Радулица дЬсенъ притокъ на .СвЬт-ла, РаМ.евсц» дЬсенъ притоки на ДявадитЬ, Еахмановец» лЬви притокъ на ЛиваднтЬ, Лмам дере влива се въ Дунавъ. Слава влива се въ езерото Расила, Славова лЬви притокъ на Билрица, що се влива въ Сгрума, Св. Николски-потокъ притокъ на Бзгословската рЬка, Си. Петъръ дЬсенъ притокъ на
— 23 -
Тополовица, Отайковз притокъ на ГолЬма, а пъкъ тя е притокъ на Ломъ, Стойчева рЪна дЬсегь притокъ на Тоюлница, Страчит лЬви пригокъ на Рудчинцч. Фролова дЬсеяъ притокъ на Яб шпица. Хотина лЬви притокъ на БрЬгллиица. ПрЬд-полагаиъ това пазваяие да произлиш отъ човЬшкото яме Хо-тацъ, а пъкъ то произшза отъ Хчимиръ. Срав Хотча д пр. на Волга, Хотомля л. пр. на Д»нецъ (въ Русия). Чайлфо-вица притокъ на Яденица (навЬряо вместо Чзвдаровяца) Янина притокъ на Бродска-рЬка, а пъкъ тя е притокъ ва Струма, Янкпва рЪка пригокъ па Б iH ска Стара-рЬка, Янку лова рЬка притокъ на БЬлаМЬста.
V.
ВЬрнитЬ имена на рЬкитЬ и потоцитЬ сж оаил, конто сами по себ л означивать качество го или свойством на нЬкаква вода.
Вира влива се въ Дувавъ, Вирово Л'Ьви притокъ на О госта. ТЬзи имела произлизатъ отъ кореньтъ вире, извиръ, изворъ и означаватъ вода, конто извира.
Во^нка д'Ьсенъ пригокъ на КолодЬй; така се имеоува и гр. Вздепъ, прЬзъ който тезе, Водица (Суджакъ) Л’Ьви притокъ 1. на Теке-дере, 2 (Сулу дере) д’Ьсенъ притокъ на Аланъкай-ракъ, 3. притокъ на БЬлещица, а пъкъ тя се влива въ Стрема, Водгшница Д’Ьсенъ притокъ на Сгружа (мне иетоименото сею Водошввца).
Врело или Коритница лЬви притокъ на Нишава, Врел-ска дЬсенъ притокъ ва Акчаръ, Врелски-дола притокъ на Витболъ. ТЬзи имена означаватъ вода, конто извира. Срав. Миклошичъ Etym. Wtb.1 стр. 381. отъ кореньтъ «ер, вьрЬти, вьря, вирати, виръ.
Извори дЬсенъ притокъ 1. на Мярица, 2. притокъ на Мехоиийската, 3 на Нишава, 4 ва МЬста, 5. притокъ па Вар-дарь, 6 на Сотирската рЬка, 7. (Кзйазрджа) влива се въ Бургазкия заливъ, 8. (Кайнарджа) дЬсенъ притокъ ва Права-дийската р., 9. (Чете дере) притокъ на Сараджа-дере, 10. (Кайнарджа) притокъ на Гаджномуръ, 11. (Кайнарджа) лЬви притокъ на Марина, 12. (Акарджа) притокъ на Сютлийска. Ис тока притокъ на Глазна.
Катрана (Кчтравджикъ) дЬсенъ притокъ 1. на Дому дере, 2. дЬсенъ притокъ на Марица. Тона иие го поставяме тукъ, като
— 24 —
предполагай®, че думата катранъ, като озиачава „сокъ яли точность “ въ сегашния случай ще се подразбяра дебела текуща вода. Ли шла десенъ притокъ на Шяиа.
Локвичка яля Локвица десенъ притокъ на Осъиъ (мне истоимеяото село). Срав. Локва д. пр. на Ибъръ (въ Сьрбяя).
Матица л4ви притокъ 1. на Клисура, 2. (Ааа-дере) десенъ притокъ на Правадийска р., 3. (Ана-дере) притокъ на Беасъ-кюй дере. Срав. Матица д. пр. на Зета (въ Далмация).
Морава (Българ.), тъй се нарича главната река въ Сър-бия и Моравия. Д-ръ Маретичъ масли, че името на тази река е изведено отъ думата море въ смисъль: голема вода яли вода въобще, а пъкъ Д-ръ Иречекъ я извожда отъ качественото мерою, синь.
Мокра пригокъ на Вардарь. Това име е изведено отъ при-лагателното мокъръ, а народътъ го дава не само на тазя река, но въобще на западаата и югозападната страна, откадето идватъ дъждовете (Овчеполци, Щнпяни). Мочурит-b притокъ на Дюлъо-вица (Айвалж-дере).
Потокъ десенъ притокъ 1. на Янтра, 2., така се нарича началото на Крива-река, която е притокъ на Вардарь (отъ ста-рослав. корень тек, текж). Порой десенъ притокъ на Мъгленица.
РЪка притокъ 1. на Църна, 2. (Потамо) влива се въ Чер-но-море, РЬчица десенъ притокъ на Езеашница. Срав. Риека 1. притокъ на Дунавъ (въ Сьрбия); 2. прятокъ на Бавица (въ Хърватско); 3. РЬчица л. пр. на Молога, която е л. пр. на Волга (въ Русия); Рика влива се въ Олшава, а пъкъ тя въ Морава (въ Ческо).
Cmpyta десенъ притокъ на Пирокъ, Стругарски-долъ леви прятокъ па Бръзяя. Името на тез и водя е изведено отъ кореньтъ еру, старослав. струя, сравати = тече, старосл. островъ — онова, което е обиколено съ вода, и така Струъа — потокъ. (Миклошичъ Etym. Wtb. стр. 318), Срав. Струп (Големъ и Малъкъ) притокъ на Сава; Струха притокъ на Вълтава (въ Ческо); Струясь д. пр. на Висла (въ Русия).
Струма влява се въ езерото Тахяно. Въ рямсхо време се е вари чала Strumon, а Българите по народната терминология сж преобърнжли това неразумдиво и неясно име въ р&зумллво  ясно. И това яке означав» вода, що тече; кореньтъ и на нм
- 25 -
е еру. Срав. Отру мен* д. пр. на Припяти, а пъкъ тя е д. пр. на ДяЬпъръ.
Чучурка притокъ на ГолЬма, а пъкъ тя о притокъ на Здравяшаица. Това иие о произведено отъ кореньтъ цуру, цу-рЬти, и означава вода, що тече или чурти.
VI.
Тукъ ще да изброимъ инената на опия рЬки, притоци и потоци, конто ск получили названията си, споредъ звукоподра-хателнитЪ си свойства, т. е. на конто самиятъ звукъ искал на онова, що значктъ. Ето ги:
Бърбощица притокъ на Осойница, Бучица (Чинарлк-дере) л’Ьви притокъ на Струма. Клокотница (Лапукъ-дере) дЬсенъ притокъ на Чепеларската р., КлокамницалЬви притокъ на Струма. Срав. Алика д. пр. на Нишава (въ Сърбия), Клоком* 1. притокъ на Козина (въ Босна); 2. л. пр. на Уна (въ Хърват-ско); Клокучка д. пр. на Кодима, а пъкъ тя е дЬсенъ притокъ на Бугь (въ Русин),
vn.
НЬкои води ск добили своитЬ имена отъ други води, обик-новено отъ такива, въ конто се вливатъ, а по нЬкога и отъ такива, на конто тЬ не ск притоци. Тукъ не бива да се смЬсватъ такива примЬри, когато едко м смщо име слухи безъ никакво промЬнение на двЬ или на три или на по-голЬмо число рЬки, като напр. Бисмрица, защото тукъ името на извЬстна вода не е изведено отъ името на друга вода, а всЬка едва е добила н-мето си по самостоятеленъ начинъ. ВсичкитЬ примЬри, конто ск изброени въ тази глава, ск такива, че първообразното ине се отнася на по-голЬматаипо-забЬлЬхителна вода, а произведеното име се отнася на по-малката и по-незабЬлЬхителна. Обикновено произведеното име е умалително.
Бабуница лЬви притокъ на Бабуня, която се влива въ Вардарь. Дунмец» 1. налива водить ва езерото Расимъ въ Дунавъ, 2. лЬви притокъ на ДЬволъ. Искрецъ лЬви притокъ на Искъръ (иие истоимения градъ.) Смрумица, или Ссара-рЬка дЬсенъ притокъ на Сгрума. Цибрица лЬви притокъ на Цибъръ Срав. Крапимица притокъ на Крапина, Купчина, притокъ им
- 26 -
Купа, Глинипа притокъ на Глина (въ Хърватско); Моравица притокъ на Морава, JMfapeit притокъ на Ибъръ, Засавица притокъ на Сава (въ Сьрбия); Неремвица притокъ па Неретва (въ Далмация); Савыца притокъ на Одна (въ Крайвско); Бужок* притожъ на Южчя-Бугъ, Донец* притокъ на Допъ, Двиница пригокъ на Сухона, а пъкъ тя о главеяъ притокъ на СЬверва Двина, Д*инка притокъ на Западня Двина (въ Русия); Висло ка притокъ на Висла (въ Полша). Мора притокъ на Морава (въ Ческо).
VIII.
Тукъ ще да изброииъ имената на ония рЬки, притоци и потоци, конто с* изведени отъ имената на растения. Билката и ли растевпето, ва името па което е наречена водата, расте или ва брЬга й, или въ мЬстностьта, кояго протича. Ето по кои растения народътъ е именувалъ своитЬ рЬкн:
абъяка:ЛЛлчева рЪка (Алиалив) д'Ьсенъ притокъ на Факяя.
бъзъ: Быова-пЪка пригокъ па БЬла рЬка (Акъ-дере), която е л. пр. па М<рица, Б млн* притокъ па Гувавушъ.
билка: Билинка лЬви притокъ на Бонена.
бобт: Бобов* доля л. пр. на РазмЬшавица, Бобов ка при токъ па Светла.
божуръ: Божу'овец* Л'Ьви притокъ на Цибъръ.
боръ: Борушица притокъ па Златарь, Бчровипа (Чамъ дере) 1. 2. притокъ на Арда. Бурошца д'Ьсенъ притокъ на МЬста (влива се при с. Долпя Сьнгартия). Вь тази дуиа гласнатау стой виЬсто о. Срав. Боровка притокъ ва Волга (въ Русгия).
6ptCTV БрЪззалница притокъ на БрЬгалница, БрЪз-нишка притокъ на Сгруиа, БрЪзница притокъ ва Струма (мне иетоименото село), BpiwHCK* притокъ на И'крецъ (мие исто имепото село Брезия), БрЪвовица притокъ ва Биииица, БрЪ-вовчица притокъ па Цегровска р., БрЪсновица (Караачъ-дере) притокъ 1. на Слиаовска р, (мае истошеаото село), 2. при'окъ на Каменищ, а пъкъ тя е пригокъ па Явусъ-дере, 3. В1ива се въ Черно лоро. Срав. Бре;ял и Бр-Ьвница пригокъ на Бича (въ Славония); Грезина притокъ ва Иезера и Брезница притокъ на Морава (въ Чезко); Брезина л. пр. на ДаЫгьръ, Березов -ка Д. пр па ДнЬпъръ, Береза д. пр. на Молога, Брезина прм-токъ на НЬмань, Бере:товал д. пр. на Орель (въ Русия).
- 27 -
букъ: Ьукмъцъ, малка рЬкичка, притокъ на Чипоровски Огостъ, Буковска притокъ на Шевнина (кие истоименото село, що се намира при устието й), Б(/ктоламица пригопъ на Височка.
буренъ: Бурсница. (Гюрлюкъ дере) л. пригокъ на Марица.
върба: Върба влива се вь залива ПортъЛагосъ, Bip-бола притокъ 1. на Изворъ. 2. па Полакария, Воарбница дЬ-сенъ притокъ на ГолЬма-Ммтница, Връбмски дол* притокъ на Луда Кам чия. Влрблнскажа-ргЪка влива се въ Охридското езеро. Срав. Влрба суходолица въ Глашочкото поле, Впрбаня и Влрбасъ дЬсенъ притокъ на Сава (въ Босна), Върбова дЬсенъ притокъ на Морава и Върбовка притокъ на Требовка (въ Ческо); Бербенка въ Иъсковската губерния, Веребня влива се въ Волна, кояго се влива въ Мъста, а пъкъ тя въ Илменското езеро (въ 1‘уссия).
габъръ: Габарска дЬсенъ притокъ на Лукавица, Габъръ Л'Ьви притокъ на Лвщашки-долъ, Габровайъ дЬсенъ притокъ на Височка, Габриели дЬсенъ притокъ 1. на ГолЬми Искъръ, 2. лЬви притокъ на Блата, Габровница влива се вь Теаречката р. (извира оть Каргари пл.) Уабрешка дЬсенъ притокъ на Луб-нишка р. (мне истоименото село), Габришевска дЬсенъ притокъ на Струма, Уабровска дЬсенъ притокъ на Кзисурската р , Уабро-вецка лЬви притокъ на Калаващица, Габровщкца дЬсенъ притокъ 1, на Марица, 2. па Калаващиц*. Срав. Грабл притокъ на Цетиня, Грабовница лЬви притокъ на Морава (въ Сьрбия).
глогъ: Глогова притокъ на Кзтлешмца, образува се отъ ГолЬма и Малка Глогова. Срав. Глоимница дЬсенъ притокъ на Саса (въ Хърватско).
горунъ: 1'орунова pi кичка притокъ на С л и регата р.
ДЖЮЛЮНЪ или дяволче (trapa natans): Джюлюнии# лЬви мригикъ на Лефеджа (иве истоименото село).
др£въ: ДрЬна дЬсенъ притокъ на Бжова (мие истоиме-ното село), Дpi пина, лЬви притокъ па Литейска, Дрянова дЬ-сеиъ притокъ на Егме-дере, ДрЪновец* дЬсенъ пригокъ на Лу-да Камчия, ДрЪновска (извира отъ ДрЬнски баиръ) притокъ 1. на Черни-Изворь (или Садовската р.), 2. дЬсенъ притокъ на Митра, 3. лЬви пригокъ на Бистрица, която се влива въ Со-лунския-злливъ, ДрЪнте лЬви притокъ на Джюлюница. Срав, ДрЪниид л. пр. на Сятница (въ Сьрбия).
— 28 -
дюля: Дюльовица (Айваджикъ) првтокъ 1. на Том-дере, 2. (Айвалд-дере) суходолица край г. Сливонъ, 3. првтокъ на Пуряли.
дърво: Др»внишки-дол» првтокъ на Ябланица.
джбъ: Длбничка притокъ на ПрилЬпската-рЬка (мне истов неното село Дабникъ), Дабрит&а притокъ на ДългодЬлски-Огостъ. Срав. Дубница д. пр. на Лаба, Дубовик» горски по-токъ (въ Славония); Дубровник» притокъ на Морава (въ Сър-бия); Длмбавица л. пр. на Арджисъ (въ Руикния); Лубма притокъ 1. на Западна-Двина, 2. д. пр. на Волга, Дубенка д. пр. на Волга.
ела: Нлешница лЬви првтокъ 1. ва Ябланяца, 2. Л’Ьви притокъ на Искъръ, 3. дЬсенъ притокъ на Какчия, 4. на Струма и 5. на Рила. Срав. Ялашница притокъ 1. на Морава, 2. на Рогачица, 3. на Тимокъ (въ Оърбия).
елха: .Ехловица л’Ьви притокъ на Осенова-рЬка.
кленъ: Кленишу лЬви притокъ на Скитъ. Кленска дЬсенъ притокъ на Янина, Кленовска дЬсенъ притокъ на Коритина. ТвърдЬ е възможно инената на гЬзи рЬки да промзлизатъ и отъ инето на рибата кленъ. Срав. Кленица првтокъ на Иезеръ (въ Ческо).
зеле: Зеле (Лахналъкъдере) дЬсенъ притокъ на Какчия. киселокъ: Киселешкидол» притокъ на Малъкъ Испъръ. коприва: Коприва и Копривска дЬсни притоци ва Струна. Срав. Копривница пр. на Драва (въ Хърватско); Кра-пивна л. пр. на ДнЬпъръ, Крапивнл влива се въ Велось, а пъкъ тя о л. пр. на Западна Двина.
КОНОПЪ: Конопнииа лЬви првтокъ на Крива-рЬка, Комо-пище (Кстенли) лЬви притокъ 1. на Тем дере, 2. (Коневерликъ) лЬви притокъ на Черни Ломъ.
краставица: Краставица притокъ на ГолЬни Ломъ.
круша: Крушачка лЬви притокъ на Стара рЬка (извира отъ истоииения върхъ), Нрушевица дЬсенъ притокъ на Стари-Искъръ, Хрущев»-дол» притокъ на БЬли-Осънъ.
лЪска: Лиска (вмЬсто ЛЬска) дЬсенъ притокъ на ЖелЬз-вичка р., Лесков» лЬви прмтокъ ва Сгрена, ЛЪ скотин» лЬви притокъ на Осъмъ, Лесков» дол» дЬсенъ притокъ на ГолЬми-Искъръ, ЛЪсксвска притокъ на Кричимъ (мне истоименото село), ЛЪшокска (извира отъ Въртище пл., дЬто се наряда Сува рЬка) лЬви притокъ на Шарската р., ЛЪшнъшка лЬви притокъ на ДрилЬпската р., Ллска лЬви притокъ на Маршнска р., ЛЬ
- 29 —
шныца (Фъндъыж-дере) Л’Ьви притокъ 1. на Кара-Бунарската, 2. на Каичия, 3. на Тене-дере, 4. Д'Ьсенъ притокъ на БЬти-Ломъ, 5. влива се въ Черно-жоре. Срав. Лесковым потокъ въ Фрушка-гора (въ Славония); Лмешяица притокъ на Рьвеница (въ Сърбня): Ле^мма л. пр. на Мдлине (въ Ческо).
липа: Липксва дЬсенъ прнтокъ на ГолЬжа (жил истоиже-ното село), Липоп-долв притокъ ва ВрЬгалнипа. Липни шк а д'Ьсенъ прнтокъ ва Стружа (жил жстоиженото село). Срав. Липо-«ап* потокъ въ Фруптка гора (въ Славония): Липка прнтокъ ва Лужннца (въ Ческо); Липянска д. пр, на Орелъ, Липпока д. пр. на Кондурча (въ Русня).
itcv Л-Ъсничка rtBH притокъ на Пчивя (ине истоиие-ното село ЛЬсница).
лепенъ: Лепенет (въ нйои славянски езипи тази дуна означава „листъ*, виаъ въ Мяклоптичева Etym Wtb. «тр. 165) Л'Ьви прнтокъ на Бнстрица, Лепеница притокъ 1. на Вистрипа, 2. на Ябланица, Липенъ Л'Ьви притокъ на Стари-Искъръ, Ли-пенска притокъ на ВрЬгалница.
лоза: Лояова лЬви притокъ на Твърдитпкята-рЬка.
луиъ: Луковица Л'Ьви притокъ 1. на Сгавиижптката р, 2. д’Ьсенъ притокъ ва Искъръ, 3. притокъ ва Елие-дере.
лопушъ: Лопушнаиа (състои се отъ ГолЬиа и Мялка-Лопушница) притокъ 1. на Члрнн-Искъръ, 2. притокъ на Ко-ианска р.
малина: М а линек а. д'Ьсенъ притокъ ва Искъръ.
метлик»: Мстликмих& д'Ьсенъ притокъ на Стари Искъръ.
муръ: Мурава дЬсеяъ притокъ на Искъръ. Мирни-дола (Гол'Ьжъ и Малъкъ) притокъ на АрсЬневецъ, Мурла се нарича Стара рЬка до Сопотъ.
орЬхъ: ОрЪшка притокъ на БрЬстовипа (Караагачъ), а пъкъ тя се влива въ Черно-жоре. Срав. Орахсвица потокъ въ Черна-гора, ОрЪшкови'а д. пр. на Млава (въ Сьрбия).
кора: Уоренска притокъ на Любанската р. (ние истоиже-ното село). Срав. Корона дЬсевъ притокъ на Купа (въ Хър-ватёко).
ОСенъ: Осенова-р^ка Л'Ьви прнтокъ 1. на Мярица, 2. на Стружа, Осеница д'Ьсенъ притокъ на Четковвца. Срав. Ясены-па притокъ 1. на Корана (въ Хърватско) 2. на Морава (въ Сьрбия).
— 80
ръжъ: Роженя-дол» дЬсекъ притокъ ня Срара-рЬка. Мисли, тона име произлиза отъ старослав. рожь.
ракита: Ракитово д'Ьсенъ првтокъ на Кричямъ (подъду-мата ракита подразбираме връбадакъ, а въвмсжно е да произ-лиза и отъ равъ).
С1но: СЪноброшнича дйсенъ притокъ на Енина.
тиква: Тиквенииа (Кабаакъ) лЪви притокъ на М«пица.
тисъ: Тисовича дЬсенъ притокъ па ГолЬма, Тисовска-рЪка (илп Маедеръ) Л’Ьви притокъ па МЬста (мне истоименото свлоХ Срав. Тисница притокъ ва Млава (въ Сърбия).
томна: Тополим-доля притокъ на Кктипската р.. Го-, полипа дЬсенъ притокъ на Бистрипа, която ее влива въСотун-ския-заливъ. Тополнича притокъ 1. на Цървена (ори изворътъ се нарича Вредо), 2. лЬви притокъ на Маряца, 3. притокъ на Отовипа, Тополка дЬсенъ притокъ на Вардарь, Тополовича влива се въ Дувавъ, Тополнишка р-Ька притикъ на БрЬгялни-ца. Срав. Тополха д. пр. на Молота, която е л. пр. на Волга (въ Русия).
търнъ: Търнова влива се въ езерото Аматово. Срав Ttp-нава л. пр. на Сава (въ Хърватско); Търнова л. пр. на Малина (въ Ческо); Тхрнава л. пр. на Днестъръ, Тярновеха притокъ на Самара, а пъкъ тя е л. пр. на ДнЬпъръ (въ Русия).
тръсгь: Тярсшеница л'Ьви притокъ 1. па Кална. 2. притокъ на БашкьоЯската р. 3. (Сазлж-дере) 1 и 2. притокъ на Марина. Срав. Трястеница л. пр. на Колубара (въ Хърватско); Тросница притокъ на Велесъ, която е л. пр. на Западни Двина, Трост енх а, въ Смоленгката губервгя, влива се въ Гкатъ а Гжатъ—въ Вазуеа, а пъкъ Вазуса—въ Волга (въ Русия).
церъ: Цера, така се нарича Карате нъ при изворя си, влита се въ Черво-море, Церсяница притокъ ва Б брежъ Цер-ски поток* притокъ на Църна (мне истоииевото с°ло) Дярова притокъ на Тополнтца. Срав. Церница прятокъ ва Ядра (въ Сърбяя).
череша: Черешава лЬви притокъ 1. ва Марина, 2. (Ки-риала) притокъ ва Текс-дере, Черешничка влива се въ Кост|р-ското-езеро, Чсрешовска рЬка лЬви притокъ на Аода.
шипка: Шипа Л'Ьви притокъ па Байта, Шипкъ дЬсенъ прятокъ ва Кричимъ.
ябланъ: Ябланица притокъ 1. на Бястрица, а пъкъ тя е притокъ на Ели-дере, 2. десенъ притокъ на Искъръ (иие нс--
- Bl -
тсиненото село), Яблоница (въ Дяновята юрта е отбЬлЬана СЬвирипя) Д'Ьсевъ притокъ 1. на Ер>а, 2. на Ешо-дере.
яворъ: Я«ор'Ла-р^ка (Кавакь) притокъ 1. на Акарджа, 2. (Кавунки долг) притокъ на Луда-Камчкя. Срав. Яворка 1. притокъ на Цидлипа, конто се влива въ Елба, 2. притокъ па Требовка, Яв>рица влива се въ Велика-Мавска, тя въ Отава, а посл-Ьднята въ Вълтава (въ Ческо).
IX.
Понеже рЬквтЬ иввиратъ изъ планивитЬ и въобще изъ за-лЬсевитЬ м+ста, то само по себе се разбира, че ще да ина дос-та рЬки, взречепи на инената ва живстпитЬ, що живЬитъ или въ мЬстностьта, дЬто извира водата, или въ прЬл.ЬлитЬ, конто протича водата, вли пъкъ въ саиата вода, като напр. Ракови-ца. Рибарьца, Елгница: но въ вЬкои случаи млчно жоже ла се налучи првчиватя яа името ва вЬкоя рЬка. притокъ или потокъ, напр. на която е дядено името сноредъ конь, кубила, нагаре и др.
бобъръ: Бобъргва р!ка (Ковдусъ-дере) дЬсенъ притокъ па Соколица.
ВОлъ: Волска рЪка Д'Ьсевъ притокъ на Пчиня.
вълкъ: Вълча-рЬка (Куртъ-дере) притокъ 1. ня Муса-лимъ, 2. притокъ на Мовастврско-дере, Вуча-рупа (дупка) притокъ на Любавска р. Срав. Вука влива се въ Дунавъ ‘'въ Сьрбяя); Вълчала првтокъ на Осака, Вълкова првтокъ на Ел-ба (въ Ческо); Волк* >. пр. на Южвк-Бутъ, Вълиекг д. пр. вя Вша, В лчина л. пр. на Молога, която е л. пр. ва В лга.
гарванъ.* / а рваное*-дол* притокъ ва Кубилешница, Гор-ванска (иие встоижеиото село) лЬви притокъ на Яубнишка р.
Глухарь: Глухарица (Сараджа-дере) пр. на Мусалинъ. гущеръ: Гущеръдол* Д’Ьсевъ притокъ па Взсилипз.
дуганъ: Дугзншница притокъ на Сг&ра-рЬка, а пъкъ тя е притокъ на Тупджа, Дугановска дЬсенъ првтокъ па Тун-джа (иве истоименото село).
егуля: Егуля лЬви притокъ на Искъръ.
ежъ: Ежевика влива се въ Годечката р.
еленъ: Ь’менгсца лЬви притокъ на Велика.
заекъ: Заешка лЬви притокъ на Велика (извира изъ Стража пл.).
Я2 -
кикликъ: ТОиклишка (Перпелекъ) Л'Ьви притокъ на Арда.
козя: Коваровица л*Ьвя притокъ на Пвбъръ Кови-дол» л^и притокъ 1. на Любатска, 2. Д’Ьсенъ притокъ на Василина, Котика, така со нарича БържданскатарЬка, като излЬяе ияъ долътъ „Скакал а лото”. Долътъ на потока Козичка е изв'Ьстенъ подъ названием „Теменъ-долъ*. Кома лЬви притокъ на Искрецъ, КовярЪка притокъ 1. на Тжжа, 2. на БЬли Осъмъ (послЬд-пятя извира отъ истоимения върхъ). Срав. Кове лица притокъ на Качера (въ Сьрбия); Ковиелницка я. пр. на Висла (въ Полша).
конь: Конярски-кладенец» д'Ьсенъ притокъ на Огоста, Хонярска притокъ на ГолЬма (Кумановско).
иубила: Кубилешница дЬсевъ притокъ на Котлешница.
кукувица: Кукувски-дол» (Куку дере) притокъ 1. наГо-лЬиа, конто се влива въ Велика, а пъкъ тя въ Черно-море, 2. притокъ на Луда-Каичия.
куче: Кучевишка (или Царева-рЬка, защото извира изъ Царевъ-изворъ) притокъ на Вардарь.
ma rape: Магарешка (образува се отъ Гольма и Малка-Магарешка р.) притокъ на АрсЬневецъ.
течка: Медведя лЬви притокъ на Тополница (извира отъ върхътъ Богданъ), МечарЪка притокъ 1. на Крива-р-Ька, а пъкъ тя е притокъ на Искъръ, 2. на Луда Камчия, Мечев-оси-доля притокъ на Вмжида, Мечка притокъ 1. ва Свивя (Домусъ), а пъкъ тя е притокъ на Марина, 2. лЬви притокъ ва Осъмъ, (вне истоииеното село Мечка), Мечи доля (Айдере) притокъ на Велина, конто се влива въ Черно-море, Меч-кинска притокъ на Луда-Яна. Срав. Медвсщак» л. пр. ва Сава (въ Хърватско); Медведжа притокъ на Морава (въ Сьрбия); Медведица л. пр. 1. на Волга, 2. на Довъ. Медвежа л. пр. на Вятка (въ Русик).
нерезъ: Нераздница (вместо Нереэвипа) пр. ва Бонева.
орелъ: Орлещииа притокъ ва Крушачка, Орловя-кладе-«еца (Кушъ-буваръ) притокъ ва СотирскатарЬка, Орля притокъ ва Бебрежъ. Срав. Орлява л. пр. на Сава (въ Хърватско); Орелъ л. пр. на ДвЬпъръ, Орелка л. пр. ва Орля. Ор лик» л. пр. на Ока, Орлянка л. пр. на Варева (въ Русин).
патица: Ватишка притокъ на Суха-рЬка.
пест»: 1\еси-долъ лЬви притокъ 1. на Марица, 2. на Луда-Камчия. Срав. Песъ притокъ на Полога (въ Русин).
- ЗЯ -
пЪтелъ: Пителска (м^то ПЬтелска) притокъ на Стара-рЬкя, а пъкъ тя м влива въ Кричимъ.
раиъ: Ражевкп» притокъ ва Рябина. Ракидере притокъ на Чамъ дере, а пъкъ тя се влива въ Арда, Раковепъ притокъ ва ДрЬнъ. Рахсвииа притокъ 1. ва Връзия, 2. на Сгаокойни, 3. на Калавашипа, Раковска-рЪка, така се нарича началото на Луда-Камчия (тече край истоименото село), Рача притокъ на Лепенецъ. Срав, Рача притокъ 1. на Дривъ, 2. на Морава (въ Сърбия)1 Рахмепи л пр. на Прутъ, Раковска притокъ па ДнЬ-пъръ, Раковня л. пр. на Зуша, която е д. пр. на Ока (въ Русия).
риба: Раба притокъ 1. на Аланъ-кайракъ, 2. на С’фанъ-дере, Рибарска-рЪха (Балъкчи дере) притокъ на Олу-дере, Рабина Д'Ьсевъ притокъ па Огоста. Рибнипа дЬсепъ притокъ 1. ва Марина, 2. на Блата, Рибарчица лЬви првтокъ 1. на БЬли Витъ, 2. ва Полянина (Аланъ-дере). Срав. Рабеш* притокъ па Гружъ (въ Сърбия); Рабнипа л. пр. 1. па Даестъръ, 2. д. пр. на Ока.
свиня: Соинска притокъ 1. на ГолЬма, 2. лЬви прмтокъ ва Черни-Вятъ, 3. (Джаноиаръ-дере) притокъ ва Стара-рЬка, 4. (Домусъ-дере) дЬсенъ притокъ па Марина, Сейнар ска-дере лЬви притокъ ва Луда Я за. Срав. Свиняча притокъ па Тара (въ Сърбия); Свинюха д. пр. на Калитва, а пъкъ тя е д. пр. на Довъ.
справаСврача-рЬка (Саксанъ-дере) притокъ па Теке-дере. Срав. Свракова вода въ Богна.
славей: Слав'йчига (Бюлбюлъ-дере) лЬви притокъ на Черни-Ломъ.
сокочъ: Соколица (Дувапъ-дере) притокъ 1. на Буреукъ, 2. на Савл ж лере.
сърна: Серна рЪка дЬгенъ притокъ па Марица.
теле: Тел-игнипа (Бузакъ дере) притокъ на 1 олЬма, а пъкъ тя е притокъ на Велика, която се влива въ Черно море, Те тмпа влива се въ Гибадагското езеро (тече край истоимепо-то село).
X.
Ина води, конто см добили пазванията си по минералоги-ческитЬ ила геологическнтЬ си свойства. Ала и тукъ пе може всЬкогя да се утвърди, защо народътъ е далъ това име на тази 3
-84 -
яли онази рЬка, пято вапр. защо нЬкои рЬки сж наречем на иието на злато, руда и т. н. Мохе би тЬзи имена да сж при-вадлЬхвли пай-първЬмъ ва плавинитЬ, взъ конто сж извирали или пр'Ьзъ конто сж текли тия води и твърдЬ лесно мохе да се отгатне, защо нЬкоя плапива се е варичала злати а, рудна; или пъкъ яародътъ, като се е прЬселвалъ отъ едва покрайна въ друга, често пжти е давалъ, за въспоминание на старото си село, рЬка или плавила, такова име на р'Ьката, селото или пла-нината, дЬто ее е васеллъ. каквото име еж ииаля тЬ, дЬто е хивЬлъ по-прЬди. Такова даванье имена на рЬки и села се за-бЬлЬзва при нешия народъ оше и въ по новитЬ дори и при най-новитЬ времена, като вазр. при прЬселпигЬ въ Бчарабия.
брусъ; Бруса притокъ на ГрЬбенъ-долъ, а пъкъ той е притокъ на Черни Осъмъ,
железо: Жсл$я«а-;.£ка (Демирликъ) лЬви притокъ на Чернв-Ломъ, ЖелЬвннпа дЬсенъ притокъ на Струма, ЖелЪз-ничка л'Ьви притокъ 1. па ВоЬгалвица, 2. дЬсенъ притокъ на Църна. Срав. ЖелЪвниаа 1. притокъ на Босна (въ Босна); 2. притокъ на Сана (въ Хърватско).
злато; Блатарь дЬсенъ прятокъ 1. на Камчия (мие ис-тоименото село), 2. на Еленската р., Златица лЬви притокъ на Искъръ. Срав. Злата притокъ на Густа-рЬка (въ Сърбия).
каменъ; Б-Ъла-Каменка притокъ на Енмвската р. (мие истоименото село). Каменка дЬ'еяъ притокъ на Вить, Каме-ниц а притокъ 1. ва Стара-рЬка, що се влива въ Ен дере, 2 д-Ьсенъ притокъ на МЬста, 3. притокъ на Орловъ-Кладенецъ (Кушъ-Бунаръ), 4. дЬсенъ притокъ на БрЬгалнипа. 5. на Жз-лЬзничка р.. що се йЛйва въ ВрЬзгалница, 6. на Струма, 7. (Каялж-дере) притокъ ва ЛЬгаяица, 8. лЬви притокъ на Туп-джа (иие истоименото село), 9. (Ташлж-дере) лЬви притокъ на Ян-тра. Каморка притокъ па Бяниця, Уаменидица притокъ ва Зли-долъ. Срав. Каменица притокъ 1. на Морава (въ Сьрбпя); 2. на Цягера, 3. на Е 16а (въ Ческо); 4. лЬви притокъ па Ду-наецъ (въ Полша); Каменка лЬви притокъ 1. на Днестъръ, 2. на И.топля, 3. на Волка, 4. на Пгйола (въ Русия).
кременъ: Кременска. дЬсенъ притокъ 1. на МЬста, 2. лЬви притокъ на Искъръ (тЬзи рЬки миитъ истоименитЬ села).
лиска: Лиска дЬсенъ притокъ на Пчипя. Това име на-родътъ го дава на плочеяецъть камъкъ гнайеъ.
85 -
пЪськъ: Шсченит Л’Ьви притокъ 1. на Мерила, 2. (Кумбурлу-дере) Д'Ьсенъ притокъ на Ергене. ПЪсчинска-р%ка притокъ на Любанска р. (мие истоииеното село). Срав. ПЬ-щан* ц. пр. па Колубара (въ Хърватско); ПЪщана горски потокъ въ Славония; Шсочна л. пр. на Волга (въ Русин).
руда: Руда притокъ на Вебрежъ, а пъкъ тя е Л'Ьви притокъ на Малки-Пскъръ, Рударска-рЪка лЬви притокъ на ЗтЬтогщица, Рударски-долъ Л’Ьви притокъ на Котлешница, Рудчинце притокъ на Крива (мие истоииеното село). Сравни Руда притокъ на Цетиня, Рудашница притокъ на Босна (въ Босна); Рудачка притокъ на Вълтава, Рудава л. пр. на Морава (въ Ческо); Рудава л. пр. на Висла (въ Пллша).
смола: Смолце Д'Ьсенъ прнтокъ на Янтра, Смолска д'Ьсенъ прнтокъ на Тополница*). Срав. Смолка притокъ на Случа, която е л. пр. на Горуня, а пъкъ тя е д. пр. на Принята, Смолинка л. пр. на ДЬсна, а пъкъ тя се влива въ ДнЬпъръ.
соль: Суленка (вмЬсто Сменка) лЬви притокъ на Ко-донапа.
стомана: Смомана (Чнликъ-дере) притокъ па Дуанъ-дере. сяра: Сярна вода (Теки ръ дере) влива се въ езерото Балта. Къиъ този отдЬлъ ще да причислииъ още и Клисалица притокъ на Чукуръ, което име ни означава, че коритото на pt-вата е клисаво.
XI.
Има много рЬки, конто сж ииенуванн споредъ разнить си свойства, като вапр. споредъ бързината, топлинзта, дълбочината, цвЪта и т. н. При тия рЬки пне днесь не можемъ да очакваме, че ще да срЬщнемъ пъляа хармония между името па р*Ьката и неЯното свойство; така може да се срЬщне нЬкоя Бистрица, която сега е мжтпа, или пъкъ нЬкоя Лакжтица, която вече не е дакава. Въ този случай но тр^бва да се забравя, че ако днесь не се съгласява името на рЬката съ нейното свойство, то може би се е съгласявало въ ир'Ьдавнит'6 времена, когато наро-дътъ о давалъ ииената на своитЬ рЬки и потопи.
•) И И. Срезновеки, като обяснява името на гр. Смоленск» (въ студента си за рускитЬ лЬтоппси) исказил мнЪнието, чо пр'Ьди врЬме ду-мага смола е пиала сдицото значение, каквото нначоппе има и думата ели-на. Това мнЪняе може да со приеме и ва имената яа водитЬ, произведена отъ думата смола.
- 36 -
Бара л-Ьвн притокъ 1. ил Осъмъ, 2. па Светла, Бар* (вместо Бара) притокъ 1. на Червгпа, 2. влива се въ езерото Балта, Бармица прмтокъ на Сгара-рЪкя, Бэраковец* притокъ на Катувешеица,
Бездън* притокъ на Распичката р., която е притокъ на Нишава, Беадъни^а дЬсенъ првтокъ на Тимокъ. Срав, Бездна л, пр. на Волга.
БЪла првтокъ 1. ва Сгрума. 2. на Бебрежъ, БЪлица притокъ 1. на Еръ-кюпрю, 2. на Блата, 3. па Струна, 4. д. пр. ва БЬла-МЬста (тази рЬка се обрязува отъ два потока идеши отъ алпвйскитЬ езера на Рила: Вежденнца и Вапата), 5 лЬви притокъ на Мъглева (ва Австрийската карта е отбЬлЬзана Кусави-ца); Ei.itiuKa притокъ на Струна (иие истоименото село), БЪ-леница притокъ па Дряговската р., БЪлчища притокъ на Яница, БЪлЪщица дЬсенъ притокъ ва Стрема, БЪли-Витъ дЬ-сенъ притокъ 1. ва Витъ, 2. на М Искъръ, БЪли Искгръ дЬ-сенъ притокъ ва ПрЬкя рЬка, Бк ли-Ломъ (лЬвъ и Д’Ьсевъ) притокъ па Черни Ломъ, ВЬла Micma дЬсенъ притокъ на МЬста, БЪли Осъмъ л’Ьви прмтокъ на Осъмъ, Б$лп поле притокъ на Подещиця. БЪла-вода лЬвн притокъ 1. на Варпярь, 2. ва Пчиня. 3 па Тупджа, 4. па ГолЬма-рЬка, 5 па Котлетница, 6. ва Куртова, 7. на Луда рЬка, 8. (Акъ-су) л’Ьви притокъ на Камчия, 9. (Акъ-дере) л’Ьви притокъ па Марвца (ва западъ отъ Калоферъ се варила Курнядипа) БЪла рЬса дЬсенъ притокъ 1. ва Марипа, 2. на Черва рЬка, а пъкъ тя е притокъ ва ДжулюнЕца, 3. лЬви притокъ 1. ва Пчиня, 2. на Черва, що се влив1 въ Арда, 3 ва Стратуршчица, а пъкъ тя е притокъ на Струмица, 4. и& Чери, 5. ил Мехоиийсклта р., 6. на Осой-ница, 7. па Масълвнца, 8. па Тувлжя, 9. и 10. притокъ на Стрема, 11. притокъ ва Крнва-рЬка. Срав. Биела притокъ 1. ва Латва, 2. па Пакра (въ Хърватско); Биола д. пр. на Дуваепъ (въ Полша); БЪла притокъ па Иезера (въ Ческо); БЪлая д. пр. 1. на Вятка, 2. па Лугапъ, която се влива въ Донецъ 3. л. пр. на Мъста, а пъкъ тя се влива въ Плмен-ското езеро (въ Русия).
БЪсенъ-п токъ (Чепгене-дере) лЬви притокъ па Сгрума. Срав. Биссна и БЬсна рЬки въ Сърбия; БЪсовца (рЬка въ Тверската губерния).
Бистрица 1. притокъ на Радика, що се влива въ Дримъ, 2. (Саноковска, която извира съ два клона: ГолЬма и Малка-
- 37 —
Бистрица) притокъ на Искъръ, 3. Самовилецъ — живЬлище на самовилит!—притокъ на Шарска р. (извяра отъ истоимената планина), 4. дЬсенъ притокъ 1. па Рала, 2. на М»рица, 3. на Струма (при гр. Изворъ се нарича Главна-рЬка), 4. (ИлЬт-ска) на МЬста, 5. на Лнпенецъ; лЬви притокъ 1. на Искъръ, 2. на МЬтга, 3. на Дупдишка, 1. (Дкуиайска) на Струма. 5. на Джерманъ, 6., тьй се нарича Ябланица. притокъ на Стара* рЪкв, а пъкъ тя е притокъ на Ети дере, когато приеме пригонит!: Черпотинъ-долъ, Говнуша, Лягуринскотс-дере, Яруновското-дере и Далбокото-дере, 7. влива се въ Солунския заливъ Срав. Бистра л. пр. 1. на Кран и за, 2. д. пр. на Драва (въ Хърватско); Быстрина притокъ 1. на Слзава, 2. д. пр. па Морава (въ Ческо); быстрая л. пр. на До:ецъ. Бистрица л. пр.
1. на Вятка, 2. на Волчина (въ Русия); 3. на Вепраъ (въ Полша); Быстрый# притокъ ва Тиса (въ Трапсилвавия).
Глажшр (така е отбДдЬзава на Австрийската карта) л'Ьви притокъ на Църна. Подраэбира се вода, която тече тихо, кротко.
Блата Л’Ьви притокъ 1. па Искъръ, 2. на Църна. Бла-ж(Ц» л!ви притокъ на Църва, Блатна лЬви притокъ ка Марина, Блато лЬви притокъ на Струма, Болотлия лЬви притокъ на Марица. Срав. Блатница л. пр. на Купа (въ Хърватско); Блатна д. пр. ва Морава, Блатница л. пр. на Мдли-на (въ Ческо).
Видима лЬви притокъ 1. на Яира, 2. на Росица. ТвърдЬ е възможно това иие да означава вода, на която или коритото, или пъкъ трЬпкит! иа водата при ясно врЬме да се виджтъ нЬвжд! отдалече, та отъ това и рЬкитЬ да сх добили своит! имена.
Бродечка притокъ па Любанската р., Бро дека р. притокъ 1. на Сгруиа, 2. на Паяни. Срав. Бродня притокъ на Березина (въ Росия).
Бърза (Вранадере) притокъ па Камня, Бярзала дЬсенъ притокъ на Искъръ, Бръзина Л'Ьви прятокъ на Скитъ (мие ие-тоименото село), Бръзия притокъ 1. на Огоста, 2. па Бгрков-ската р.. Срав. Борвна л. пр. на ДЬсна, която се влива въ ДнЬпъръ.
Бурлина влива се въ Дунавъ. Това имя означава силна вода.
Бут«г<лмца, така се нарича началото на Кубилешница, която е дЬсенъ притокъ на Котлошница; буш у вам*.
— 38 -
Валявица Д'Ьсенъ притокъ на Джерманъ.
Велика (голЬма вода) д’Ьсенъ прнтокъ на Вардарь. Тази р4ка се нарича при нзворътъ си Ивворв, като приеме отъ лЪво единъ притокъ, коЯто извира отъ пл. Бистра и мие Горня Ко-пачка—нарича се Студеница; иалко по-сетн’Ь приема другъ притокъ отдоено отъ БЬлмчката пл., дЬто се съединява съ Ту-рянсмата р., мие Долня Копачка, и като се размеси съ npt-дидущата,—нарича се Бцзждянска рЪка. Сега увеличената вода се нарича обикновено Копачка р-Ька, което ине си задържа до градеца Кичево. Като приеие още два други притоци, които иджтъ отъ Горвйо-Кичево, получава името Велика", отъ селото Бродъ, дЪто завина на сЪверъ, взема името ТрЪска и съ това име се влива въ Вардарь, малко по-насЪверъ отъ Скопив.— Велика д'Ьсенъ притокъ 1. на Резвалъ, 2. влива се въ Черноморе. Срав. Великая прнтокъ ва Волга (въ Русия).
Вретица лЬви притокъ на Бръзия. Това име означава вода, която се увира.
Вгрла притокъ на Твмокъ, Варлавода притокъ на Мучи-баба. Срав. Върлика (въ Дълмация); Върла-pfaca л. пр. на Морава (въ Ческо). Прилагателното прла, вр-о означава же-стокъ, лютъ.
Вжжица (мие иетоименото село) прнтокъ на Орешка. Ми-слж, че нзворитЬ на тази рЬка сж многоводии и водата пикета не намалява, та рЬката въ цЬлото си течение е еднакво го-лЪма или дебела като вжже.
Главаписа притокъ на Ботуня. Подъ това име трЬбва да се подразбира началлия и то най дългия и найпълноводния притокъ (изворъ) на рЬката.
Глаиаянща (батлкъ) Д'Ьсенъ притокъ на Тунджа.
Гави-бара лЬви притокъ на Тополница.
ГолЪма Д'Ьсенъ притокъ 1. на Пчвня (мие града Кумаио-во), 2. на Ломъ, 3. на Морица, 4. на Черни-Искъръ, 5. на Здравяшница, 6. на Орешка, 7. на Копачка, 8. на Тунджа, 9. на Раждавецъ, 10 Л'Ьви притокъ на Градската рЬка, 11. на Черна- рЬка, 12. (Балабанъ дере) притокъ на Луда Каичия, 13, на Арабида, 14. на Сатлждере, а пъкъ тя е притокъ на Малка-рЬка, 15. на Велика, ще се влива въ Черно-иоре, 16. на Би-стрмца, която е притокъ на Ехи-дере (тази рЬка е отбЬлШна на картата Линенецъ), 17. (Биюкъ-дере) влива се въ Черно-иоре, 18. притокъ на Ергене, образува се отъ .Casepa, Пестелоу,
- 39 —
Изворъ и Дяволска-р-Ька (Шейтанъ-дере). ГолЬмг-долъ притокъ па Любатска, Гольма- Бистрица притокъ на Лукавица.
ГолЪ.ма-Банянска-р'Ька притокъ на Банянска р.
ГолЪма-Бистрица (Сдмоковска) притокъ на Бистрица. ГолЪма Варница лЬви притокъ па Тунджа. ГолЪми-Ибъръ притокъ на Ибъръ.
ГолЪма-Допушница притокъ на Лопушница, а пъкъ тя е притокъ на ПрЬка-рЬка.
ГолЪма-Марица е втория главенъ клонъ па Марица.
Граничаръ притокъ на БЬла-МЬста; извира отъ истоиме-ното езеро, а и планинския върхъ е добилъ сжщото название. Това иие означава граница между одна покрайна и друга.
Двойница (Чифте дере) или двЬ-рЬки, що текжтъ пара-лелно и се вливатъ въ едва, 1. притокъ па Камчия, 2. влива се въ Черяо-море.
Долечка л'Ьви притокъ на Църна, ДЬлово влива се въ езерото Острово, ДЬлянци притокъ на Балиница.
Длуга (вместо Дълга) притокъ на Дивчова.
Добра-долг 1. притокъ па Ктиеура, 2. па Сухи-долъ, кой-то се влива въ Арда, 3. влива се въ Дуяавъ (мие истоименото село). Срав. Добра д. пр. на Куза (въ Хърватско): Добрсвка —тъй се нарича още Вьлкова (въ Ческо); Добрая л. пр. па Чира, а пъкъ тя е л’Ьви up. на Донъ, Добрица ц. пр. на Дру-та, а пъкъ тя е д. пр. на ДнЪпъръ.
Дно гик а (отъ дно = дъно) притокъ на Тимокъ.
Дглбокг притокъ на Правадийската р., Далбокото-дере притокъ на Ябланица, а пъкъ тя е прятокъ на Ein дере, Дъл-боки долг 1. притокъ па Дерв*птъ, 2. и 3. на Суха-рЬка и Черна рЬка, конто се вливатъ въ Арда, 4. па Сотирската-рЬка, 5. на Луда-Каичия, 6. па Крива рЬка, а пъкъ тя е притокъ на Пчиня. Дглбока-рЪка 1. притокъ на Бэгдавица, 2. (обра-зува се отъ Пенчова-р’Ька и Чучурата) на Тжжа. Срав. Дубо-кица притокъ на Ибъръ (въ Сърбия); Глубокая л. пр. на Донецъ.
ДвлгарЪка 1. притокъ на Огоста, 2. на Стрем, 3. (Узан-лж дере) на Ергепе, 4. на Хотиня.
Дринена притокъ па Глогова. Злаченвето на това име е въ свръзка съ
Дращаница лЬви притокъ на МЬста.
- 40 -
Дрещенец* лЬви притокъ ва Черва МЬста,
Дярндина излива водктЬ ва .1 кгадинското и Бешикското езвра въ Редмнския заливъ и
Друшлевица дЬсенъ притокъ на РдлскарЬка. Огецъ Нео-фигъ Рмлецъ нарича Друшлевица „многопЬненъ дарь4 за мъна-стиря, защото тя го мио. чисги, прохладява и веселя, мисли, че тона име ироизлнза отъ трусамъ—друсамъ (трясу, колеблю), дру-сла — друславица — друшлянвца. Ала твърдЬ е възможно, дори ние сме увЬрени, че това иие е въ свръзка съ кореньтъ дер на глагола держ, дьратя, дертн и означава вода, която дере. Срав. Одер» л. пр. на Купа (въ Хърватско); Одер* (въ Рермания), която сега мне само намеки земи, но било е врЬме, когато е прохлаждала само братски славя зеки покраВни; Одрава д. пр. на Охрже (Ohre), която се влива въ Ei6a (въ Чзско).
Душилница лЬви прнгокъ на Цибъръ. Това име произли-за отъ корена на глагола душл, одушавамъ, и означава та-кава вода, въ която се давжтъ хора, добмтъкъ или въобще опасна вода.
Ещерец* лЬви притокъ на ЗдЬтовшица. Това име произ-лиза отъ ямъ, ясти и означава вода, която пр’Ьзъ течение на столЬтията дълбоко е иаяла земнитЬ Пластове, прЬзъ конто е текла, доклЬ е образувала леглото си. Срав. Ящер* притокъ на Луга (въ Русия).
Желта (Сарж-гьолскарЬка) лЬви притокъ на Марвца.
Желтолица (Сарж-яръ) притокъ на Крива рЬка. Срав. Желтая притокъ на Саксаганъ, а пъкъ тя се влива въ Дн’Ь-пъръ.
Жеравица Л’Ьви притокъ на Черни-Осыъ. Това име про-излиза отъ старославянским корень жер, жеравъ, жаръ в означава златосребърна вода (Микл. Etym. Wtb. стр. 409).
Заглушен*-дол* (Сааръ-дере) Д’Ьсевъ притокъ на Мармца.
Замр»8лица (Судондую) притокъ на Болотлия.
Здраеяшница дЬсенъ притокъ 1. на Тунджа, 2. Ярдъм-лж-дере) влива се въ БЬло-море.
Зеленичка р. (извира отъ върха Голина) влива се въ Зазерското езеро (иие истоимепьта иаланка).
Зелено-черна-рЪкччка дЬсенъ притокъ на БЬли-Витъ.
— 41 —
Зла-рЪка (извира отъ върха Осннакъ) Л'Ьви притокъ па Видима.
Зли доля-use эръ д'Ьсенъ притокъ па Нишава.
Зли-долъ (заодно съ Каменидица и БЬлЬщица) е начало на Стрема.
ЗлЪтовчииа д'Ьсенъ притокъ па БрЬгалница (мне истоииеното село). Това име произлиза отъ прилагателното зълъ, ж. р. зла и означава зла вода, въ която се давитъ х<>ра, или въоб-ще опасна вода.
Издъно-дере Д'Ьсенъ притокъ на Поповска.
Искъръ влива се въ Дунавъ. Отъ старославяпската дума край е произлЬзда старославянската искрь, искру, при искрь, както и прилагателното искрьнь, скрьнь =: близу, т. е. тъкмо, току — изъ края и означава вода, която е на края, т. е. па грапицата на тази или онази покрайна. (Микл. Etvm. Wtb. стр. 137).
Кална Д'Ьсенъ притокъ на Витъ, Калища Д'Ьсенъ притокъ на Тополница, Калнипр. притокъ на Бебрежъ, Кална-р-Ька (Чамурлу) притокъ на Соколица. Срав. Калница притокъ на Тимокъ. Кална дЬсенъ притокъ на Елба (въ Ческо).
Киселичка рЪка притокъ 1. па Крива-рЬка, 2. (Екши-су) влива се въ Акатов, езеро.
Колешница притокъ на АрсЬневецъ и Колещица притокъ на Павичарска рЬка: коли.
Копачка (гледай по-горЬ р. Велика). Това име произлиза отъ глагола копана и означава вода, която съ течение на вЬко-ветЬ е извършила своего разрушителю) дЬйствие върху повър-хнината на земята и е образувала своего легло.
Крикопоръ притокъ на Полакария. Това име, както и
Кричим* дЬсенъ притокъ на Марица, произлиза отъ старославянская корень крик, кричати, крикноти и въ сегашния случай означава вода, която тече съ оглушателенъ ревъ.
Кротка-вода (Курбанъ-дере) притокъ на Явусъ-дере.
КърваварЬка (К ап л а-де ре) притокъ на Факия. НавЬрно по течението на тази рЬка е имало нЬкога сЬчь на хбра, та на-родътъ е кръстилъ името на рЬката на пролЬтата кръвь.
Кжса-р-Ька 1. притокъ на ДългодЬлски-Огостъ, 2. на Бер-жовската рЬка.
- 42 —
Лакавица лЬви притокъ 1. на БрЬгалница, 2. на Крива-рЬка, която се влива въ Вардарь (лака = типяста долина).
Лелмица притокъ на Бистрица, а пъкъ тя е дЬсенъ притокъ на Струма.
Лакмтица лЬви притокъ ва Черни-Искъръ.
Ледоп-долъ притокъ на Петровъ-долъ, а пъкъ той се влива въ Видима.
Ледница л'Ьви притокъ на Бистрица.
ЛЪевица 1. притокъ на Черна-Altera, 2 на Стрема (така се нарича началото на Стара-pt ка до Сопотъ).
ЛивадитЪ пригокъ на Яъдженка, Ливадишка 1. дЬсенъ притокъ па МЬста, 2. лЬви притокъ на Правадийска р.
Литейска притокъ на Мусакюй. Това иие го поставихъ тукъ, като имели, че произлиза отъ старослав. корень ли, литие, лЬи.
Либока (вмЬсто Дълбока) дШнъ притокъ на Кричииъ.
Лиса притокъ на Драиатица. Това име означава бърза, скоротечна вода.
Ломъ дЬсенъ Притокъ 1. на Озъмъ, 2. влива се въ Ду-навъ. Ломница притокъ на Драговищкца. ТЬзи имена означа-ватъ вода, която си ломи (старославянски ломъ, ломити), пробива пжть, т. е. силла, страховита вода. Срав. Ломчица 1. притокъ на Одра (въ Хърватско); 2. на Отава, която се влива въ Вьл-тава (въ Ческо;; 3. на Дзестъръ (въ Полша); Ломина л. пр. на Нойола. Поломка 1. притокъ на Кама, 2. на Волга (въ Русия).
Лужница дЬсенъ притокъ на Питана. Това име произлиза отъ луп, лужити, луга и означава ммтна, иепелява вода (каталахтя). Срав. Лужа (въ Московската губерния).
Луда-рЬка (Гюлмезъ-дере) лЬви притокъ на Луда-Камчия (тече край селото МЬдвенъ). Луда рЪкичка (Деледже-дере) притокъ на Елешнмца.
Лукавица 1. дЬсенъ притокъ на Сгара-рЬка, 2. лЬви притокъ на Нишава, 3. на Царибрмската р. Ако името на таем рЬка не произлиза отъ собственного име .Чука, то прилага-телпото лукава ина своего първобитно, т. е. материално значение: завитъ, гърбавъ, кривъ.
Луда Яна лЬви притокъ на Марица.
Луда-Камчил дЬсенъ притокъ на Камчия.
— 43 —
Лжчка притокъ па Вардаръ — тъй се нарича Дамшайда при Гостиварь, а пъкъ при изворътъ се нарича яПадаляще“, защото водата пада отъ високо, а при селата Падалище и Ра-чаки — Падалишка и РЬчапска. Долината, що протича, е пок-рита съ зелена трЬва и дървесна растителность, затова и Рината е добила иието Лакашница.
Люплница (наверно вместо Лугпица) притокъ на Тополница. И това име има сжщото значение, каквото значение има и Л у жница.
Люснича притокъ на Тополница. Това име е изведено отъ глагола люскамъ и означава вода, която се блъска и бие о брЬговетЬ си, доклЬ стигне равннщето.
Малка-Ар да притокъ на Черна. Малка-Бис жрица притокъ на ГолЬма-Бистрица (Самоковска). Малка-Лукавица притокъ на ГолЬма-Лумвица. Малка-Марица и Суха-Марица сж първия клонъ на Марица.
Мала пригокъ на Черни-Искъръ (вмЬсти Малка).
Малка-вода (Ась-дере) влива се въ Бургазкия заливъ.
Малка- Сливкица притокъ на Сдивница, а пъкъ тя се влива въ Марица. Малка-Лопушнаца притокъ на Лопушница, а пъкъ тя е притокъ на ПрЬка-рЬка. Малка-Банянска-р'Ька притокъ на Бапянска-рЬка. Малки-JIfapi притокъ на Ибъръ.
Матрица влива се въ Банска-Сгара-рЬка. ИзворитЬ на тази рЬм водвктъ началото си отъ Баташкото блато, тече прЬзъ Дорково и Костандово и като приеме Малка-Матница, Бач о вица, ГидЪм а-Матница, Ракитовска-Сгара-рЬка и Воарбница, нарича се Матница (вместо Мжтница).
Малка-рЪка 1. притокъ на Черни-Ломъ, 2. на Бистри-ца, която се влива въ Ели-дере, 3 и 4. Л'Ьви притокъ на ЗлЬтовщица и Яловица, 5. на Арда, 6. (Асъ-дере) на Ергене, 7. (Кючукъ-дере) на Дуганово, 8. на Пчння (извира отъ Козякъ пл.) 9. д’Ьсенъ притокъ на Копачка.
Масълница (иди Оризарска р.) притокъ на БрЬгалница. ТвърдЬ е възможао това име даевъ свръзкасъ думата ,мъсь“, защото водата й, която пои пай-плодородного поле въ Македо* ние — Кочанското, е вЬчно мжтна.
Медовница 1. лЬви притокъ на Ломъ, 2. (Балджи-дере) дЬсенъ притокъ на Ялтра (сладка вода).
— 44 -
Меженица првтокъ ва Черничка, а пъкъ тя е дЬсенъ притокъ на Витъ. ПрЬдполагамъ, че това вне произляза отъ межда, граница. Срав. Межа притокъ на Западна-Двина.
Мийница (Ика-дере) притокъ ва Кавевица (Каялк-дере), Милица притокъ на Осойница. Това име означава вода, що из-мива брЬговетЬ си
Мл-Ьчна води (Сютлю-дере) 1. притокъ ва Лудн-Камчия, 2. па Арда, 3. на Сотярската-рЬка. Мл-Ьчниъа (Сютейка) дЬ-сенъ притокъ 1. на Крива-рЬка, 2. (Айранъ-дере) на Марица.
Мекра-бЪла лЬви притокъ на Росяца.
Мьртвичка 1. притокъ на Дулото, 2. съедипява Катлан-ското блато съ р. Вардарь. При тЬзи двЬ имена ние трЪбва да подразбираме Мъртвичка р., което означава тинясто мЬсто, по което лежи вода и бавно се отича.
Мертвица (Карасулица) притокъ на Дълга-р'Ька, а пъкъ тя е притокъ на Ергене. Срав. Мърлина д. пр. на Етба; тази рЪка се нарича още и Мдлина.
Мончурка (вместо Мочурка) притокъ на Сотирската рЬка.
Мжтияиръ дЬсенъ прмтокъ на Тополница (Срав. по-горЬ виръ, вирово).
Мжтница Д'Ьсевъ притокъ 1. на Сгрума, 2. на МЬста, 3. на Елже-дере, 4. лЬви притокъ па Панегъ (Шилски), 5. Бу-лавжкъ-дерс) влива се въ Черно-море.
Негр-Ьва притокъ на Спряжева; така се нарича и селото, прЬзъ което тече. Това яме ироязлиза отъ глагола грШ я означава вода, до която с.гьнчевитЪ лжчи слабо досягатъ, поради вясокитЬ планиви, конто я заграждать.
Перетеки или Катарска притокъ на Елоовската р. (иие истоименото село). Срав. Иереями влива се въ Адриатическо-море (въ Далмация); Нерехта 1. д. пр. па Клязка, 2. л. пр. на Солоняца, конто е д. пр. на Волга, (тази послЬднята мне и истоименото село), Heptma д. пр. ва Западна Двина, Нерица л. пр. на Печора, Нерлъ 1. Д. пр. на Волга, 2. л. пр. на Клязма, Неро е езеро въ Ярославската губерния. ТЬзи имена сж мроизлЬзли отъ кореиа нер нрЬти, перги, ньрг, нмрати, пониратя. Понеже тЪ.-и рЬки не се губят въ подяемнитЬ Пластове и пакъ да се появяватъ ва повърхнпната, каквото е значението на пониратя, то т^хнитЬ имена въобще означивать дълбочина, т. е. тЬхнитЬ води дъдбоко сж язяли почвата, доклЬ да отбразуватъ леглото «и. Микл. Etyiu Wlb, стр. 212. Но въ смисълъ на води, кои-
- 45 -
то текжтъ пр^зъ подземни влагалища и да проваливать отъ спо* менжтия старославянски корень, до сега се е зяпазяло въ нашей-ско, доколкото ми е известно, само пмето на Hupeut — пещера, която се намира на сЬверъ отъ гр. Котелъ и на която во-дата, по придание, навирала въ Извора (гледай Котлешница).
Оссйница лЬви притокъ ва БрЬгалница. Това име озпа-чава силна и опасна вода.
Писана дЬсенъ притокъ на Богуаица.
Питерец* притокъ на И чиня (миеселото Училавци). Мис-лж, че това име произлиза отъ старееляв. корень и’/ска, пискя-ти, пищи; слЬдователно, то ще да означава вода, която тече съ силенъ шумъ.
Подерешъ притокъ на Струмиця (мие истоименото село)? Това име е сродно съ имената на Драптачица и Друшлевица, защото имя сжщия корень.
Подгщиуа дЬсенъ притокъ 1. на Стрема, 2. на Струма, Това име е сродно съ името на Ешерецъ.
Повлачка притокъ на Вмжнца.
Поллница (Аланъ дере) дЬсенъ притокъ на Лепенипа.
Понорска притокъ на Блата, а тя е лЬви притокъ на Пи-шава. И «а схщото значение, каквото означава и Перетек».
Пуста дЬсенъ поитокъ на Лужница, Путаница лЬви притокъ на Лепенипа Това име произлиза отъ при.тягателното пуста. Срав Пуста рЬка притокъ ня Топлипа (въ Сьрбия).
Пчиня дЬсенъ притокъ на Вардарь. Товя име произтиза отъ старославянский корень буча, бучати, а отъ кореньтъ буче-ла=пчела и означава силна бучеща вода. (Мякл. Etvm. Wtb-стр. 24 25).
Пгсячка притокъ на Блата, а тя е лЬви притокъ на Ни-шава. ПрЬдполагамъ, че това име произлиза отъ корена на глагога иасл и означава вода, що тече по равни и плодородии мЬста. по конто пасе селскн добитъкъ.
'РавмЪшаница дЬсенъ притокъ на Джерманъ.
Р&ввял» (въ Руската карта е отбЬлЬзала РЬзвая) влива се въ Черво-море Допущамъ, че това име произлиза отъ старославянский коревь р%въ, рЬзати, рзати (ржемъ) и означава вода, която съ силна бързина е прорЬзла прЬпиналкитЬ въ пжтя си, доклЬ е образувада леглото си.
Дэсица Л'Ьви притокъ ня Янтра.
Рожека-дол» притокъ на Сгара-рЬка. И това име има сжщия корень, коЯто е въ глагола рвами и означава вода, която тече съ силна бързина. Срав. Рзап л. пр. на Морава (въ Сърбия); Ржав* притокъ на Шота, която е д. пр. на Волга.
Р* ж да в а дЬсенъ притокъ на Панегъ, който е дЬсенъ притокъ на Искъръ, Ргждавица притокъ на БЬли-Осъмъ. Въ ки-шовно врЬме водата на послЬднята рЬка ставала червена, ръж-дава отъ скалитЬ. конто сх вапсани червено, та сполучливо, казва г. 3 татарски, народътъ е иарекълъ тази рЬка Рьждавица. Допушаиъ и Ръждава да ииа сжщото свойство.
Равна лЬви притокъ ва Стара-рЬка равнобучи притокъ на Тинокъ (извира отъ върха Св. Никола и тече прЬзъ истоииеното село), Равна р^ка притокъ на Дюльовица (Айвалх-дере). Срав. Раваница д. пр. на Морава (въ Сьрбия); Равна рЪка притокъ на Млава (въ Веско'.
РаздЪлна вода дЬсенъ притокъ на Огойски-ривъ.
Самчинка 1. дЬсенъ притокъ на .Марина, 2. (Янъзлж-дере) притокъ на БЬла-рЬка, която се влива въ Янтра.
Светла дЬсенъ притокъ на Струма. СвЬитили влива се въ Солунския заливъ. Това име го поставить тукъ, като прЬд-полагамъ, че означава свЬтла вода.
Свята-вода дЬсенъ притокъ 1. на Кхтинска, която со влива въ Искъръ (извира "отъ върха Св.-гора), 2. (Имаретъ-дере) притокъ на Марица.
Серова, (е малка рЬкичкв. която тече прЬзъ гр. Скопле), лЬви притокъ 1. на Бардарь, 2. притокъ на Пчиня (послЬднята извира отъ единъ твърд'Ь голЬгь изворъ въ с. Някуляни). До-пущамъ, че кореньтъ ва тЬзи имена е старослав. ру, ръвати и въ сегашниятъ случай означава вода; която се блъска и бори, доклЬ стигне устието си. Срав. Ревеница притокъ на Сава (въ Сърбия); Ревна л. пр. на ДнЬпърската р. ДЬсна, Ремемаца (въ Тверската губерния), Наревъ д. пр. на Бугъ.
('ивокъ лЬви притокъ на Янтра, Сивковемв лЬви притокъ на ПТугавица: сив* сива.
Силовита (Аширъ-дере) дЬсенъ притокъ па Бърза(Аширъ дере).
Сини-еъол* притокъ на Илийна-рЬка.
Синия-кладенец* дЬсенъ притокъ на ГолЬма, а пъкъ тя е дЬсенъ притокъ на Тунджа.
- 47 -
Сладка-to да (Дермийска) притокъ 1. на Калаващица, 2. *Гатлм-дере) притокъ на Стрема.
Синята вода дЬсенъ притокъ на Стара-рЬка, която е Л’Ьви :ритокъ на Тунджа.
Сланщиаа дЬсенъ притокъ на Велика (мне истоименото се-Ю). Допущамъ. че това име е сродно съ
Слатина дЬсенъ притокъ на Гръпка-рЬка. Слатина е :тарославянско име, което означава солена вода. Миклошичъ въ Etym Wtb на стр. 315. бЬлЬжки, че въ Сърбия това име оз-1ачава мЬсто, „дЬто извира солена или въсвиселя вода, тя до-5итъкътъ дохожда и ближе*. Това име съ сжщото значение се фЬща още и въ други славянски наполи, кати при ЧехитЬ: Слатина притокъ па Рядбуза: при ХърватитЬ: Слатина-воде. № БЬлопавличи.
Скакалтъ (мисли водопадъ) притокъ на Цярева-рЬка, Скакавец» Д’Ьсевъ притокъ на ЛЬви-Искъръ. Скаковмца дЬсенъ вритокъ на Драгалевската р.
Скок лица (Качукъ) лЬви притокъ на Саксанъ, Скоковв-#оля дЬсенъ притокъ на Василина.
Слианича (има два илона ГолЬма и Малка) лЬви Г& Ларина: сливам»:
Скриватлива лови притокъ ня Хаиябоазката р., дЬсенъ пситокъ на Ялениця. Допущатъ, че това 1ачава такява вода, която се просмуква въ тЬчението «мята и пакъ се поягява на повърхнината.
Скит» влива се въ Дунавъ. Това име произлиза «а, скутати се, скитамъ се.
См-ЬситЪ дЬсенъ притокъ на Раковеката р., която е на-илото на Луда Камчия. СмЬсвте се образува отъ потопитЬ: ТивецитЬ, Ешковецъ. Харамията, Диканаре; Субяшка-ливада, Войчевски-долъ. Сърбеновъ*долъ, Драгановъ-долъ и Скатя.
Стлубичка притокъ за крива-рЬка. Това име произлиза )тъ старославяпското стелба, стълба и означава вода, по кори-гото па която имя прагове и въ Видъ на стълба слиза въ ра-знището. Срав. Стухла притокъ на Припять.
Смр»длива-р$ка (извира изъ истоименото езеро; споредъ ’. Вазова, по-право би било да се нарича Смарагдова) притокъ ia Крива-рЬка, а пъкъ тя се влива въ Рилска р.
притокъ
Скрив-име оя-си отъ
отъ ску-
- 48 -
Спряяеева притокъ ал Ър^га.тняпа. Мяслж, че това им произлиза отъ старославянский корень п^ръ, прЬти и означава вода, която пере или испира брЬговетЬ си.
Станичка д-Ьви притокъ на Крива-рЬка, която се влива въ Вардарь. Мож» би това яме да произлиза отъ старославянский корень ста, стати и означава мирна или застояла иод», или пъкъ тъй бапио тече, та се струна че стой. Въ полскиятъ езикъ думата става (staW) означава рибяикъ, езеро. т. е. вода, която стоп. Спаи. Стяммя (рЬчица на Босна). (Микл. Etym-Wtb. стр. 319).
Cmava-рЪки дЬсенъ притокъ 1. на Богданиця, 2. на То-полнила 3. на Ботуря, 4. ва Мзсълнина, 5. л'Ьви притокъ на Струма, 6. ня ГолЬма, 7. и 8. на Туяджа, 9. на Изворъ (Ко-тленския), 10. на Кричимъ, 11. (или Мурла) на Стрема, 12. на Мктепица, 13. на Бистрица, която се влива въ Ели дере, 14., так» се нарича пачалото на Струмица, 15. притокъ на Ца-парска р. (въ Битолско); Стари-долъ дЬсенъ притокъ на БрЬ-галнипа.
Стратуршчица притокъ на Гръцка-рЬка. Въ полабекпя езикъ, а така сищо и въ книгитЬ на католическата пропаганда въ България има дуиитЬ страто, страта, конто означаватъ пжть, друмъ, т. е. това име ще да означава дълга и широка р.
Стрема (Гйокъ-су=Синявода) лЬви притокъ на Марина. Името на тази рЬка, която въ римско врЬме се е наричала Syr-mus—Sermius, произлиза отъ стрему, стръмъ, стръмьвъ, и означава вода, що тече по стръмни мЬста.
Студена дЬсенъ притокъ 1. на Осъмъ, 2. на Тимокъ, ('ту денница лЬви притакъ на Копачка, Студенп-к ладеме цъ дЬсенъ притокъ на Маргунцз, Студеното-дере (Б)злу-дере) лЬ-ни притокъ на Марица. Студенско-дсре. (извира отъ планина-та Чадоаръ (дЬсенъ притокъ па Бистрица, а пъкъ тя е притокъ на Стара-рЬка, която се влива въ Ели-дере, ('тудешнииа, тъй се нарича Велика, която е притокъ на Вардарь, когато прионе Изворъ. Срав. Студба (малка рЬчица въ Ляевапското поле въ Босна); Студенецъ влива се въ Чериъ, Студеиица л. пр. на Псйола (въ Русия).
Суга-бара притокъ на Тучепица.
Суха-бЪ ла лЬви притокъ на Росица.
- 49 -
OytU’Aojn ]Лсжь притокъ на Велика. която ее влива въ Вардарь, Суха лЬви притокъ ва Оеъмъ, Суа дЬсенъ притокъ на Тополница. Гухия-долъ прнтокъ 1. ва Черна рЬка, която ее влива въ Ард», 2. (Куру-дере) лЬви притокъ на Камчия, 3. притокъ и» Муеавю#. 4. на ГолЬма, 5 на Тополница (тече прЬзъ г. Златила); 6. (извира отъ Буриювт-върхъ) дЬсенъ притокъ яа Бистрипя. която со влива въ Ели-дере, 7. Л’Ьви притокъ на Цибъръ 8, притокъ на Стара-рШ, иоято се влива въ Струма. Сишица притокъ 1. на Струни па. 2. (Куруджжкъ) притокъ ва Правадийската р., Суха Марица притокъ на Марица.
Cyxa-pixa Л’Ьви притокъ 1. на Маркова (извира отъ Су-хя-гора). 2. Л'Ьви притокъ на Стари Искъръ. 3 влива се въ Черно-море, 4. Л’Ьви притокъ ва Печинска. Срав. СухарЬка притокъ на Млава (въ Ческо); Сухарка притокъ на Тетерева. Сухона, едса отъ двЬтЬ главни рЬки на СЬверна-Двина, Сха Л’Ьви притокъ на Березина (въ Русия).
Стърне прнтокъ на Видима Това име означава бърза и мкчнопроходима вода.
Сървннщица притокъ на Крива-рЬка, която се влива въ Марица. Мисли, че това име произлиза отъ корена на старославянский глаголь рыгни и означава вода, която съ ровенье и подкопававье е образувала леглото си.
Тайца глявенъ притокъ на Багокьей'ката р.; така се нме-нува и селото Тайпа, край коего тете. Това име произлиза отъ глагола mo/s в означава вода, която се просмуква или попива отъ зенята въ течением св.
Тиха-вода (Аиарзжа) д’Ьсенъ притокъ на Ергене. Срав. Тихалина (вода въ Херцеговива). Тиха влива се въ Мжа, а пдкъ тя се влива въ Вълтава (въ Ческо); Тихая Я.. пр. на Донъ, Тихменка притокъ па Селижаровка, която е л. пр. на Волга.
Тиха-Рила притокъ на Крива-рЬка.
Теми и-доле дЬсенъ притокъ на Сгрума. Срав. Тампона притокъ на Дунавъ (яъ Сьрбия); Таена (иалко поточи въ Босна. б.пзу до Зворвикъ); Тема л пр. на Волга, Тьмака д. пр. на Волга (въ Русия)
Топлице д'Ьсенъ притокъ на МЬста. Срзв. Теплица притокъ 1. на Колубара (въ Хърватско); 2. на Морава (въ Сьрбия); Топлинка д. пр. на Доноцъ, Теплая л. пр. на Донецъ.
4
— го —
ТрЪсха ДЬсенъ притокъ 1. на Вард»pi, 2. на Прил-Ьп-ската р., ТрЪскавецъ дЬсент притокъ на ГолЬми-Искъръ. ТЬзи икона означаватъ силна, буйна вод», конто тече съ оглушителен! ревъ.
Тущина (въ гр. Пиротъ се варкча Боклудж») лЬви притокъ ва Нишава. 7върд'Ь е възюжно това име да в произведено отъ прилагателното жлзсжз и означав» широк», дебела вода.
Турловица Л’Ьви притокъ въ Цнбъръ. Това име е одиозна чуше съ
Туршцница притокъ на БрЬгалвица. Предполагай!, че при тЪзи имена пачалната буква в отъ думата втурвамй о отпади* ла и означаватъ вод», конто тече съ силна бързина.
ТрЪбетущица притокъ на Бистрица, а пъкъ тя се влива въ Елме-дере. Може би това иие да произлиза отъ „тр'Ьби* и означава вода, която не се спира прЬдъ вишо въ течение то си.
Тжпчевица притокъ на Яденица. Предполагай!, че това име означава кротка и плитка вод», която меже лесно да се мипава.
Фортуна (Мачвнско) влива се въ Дунавъ. Това име озна чава силна, бурна вода.
Фьрлогоецъ дЬсепь притокъ на Студенчиц», която е притокъ на Копачка. Това име произлиза отъ корен» па глагола улрлямъ и означава вода, която тече пр’Ьзъ планизски урви и съ оглушителенъ ревъ се спуща въ раввището.
х»рващица д^сенъ притокъ на Хаивбоазката р. Това име има емщото значегие, к»квото значение има и р. Сер»ва, защото има св шил коренъ ру (глодай по-горЬ).
ЦЪровита-вода (Шаджи-дерг) л’Ьви притокъ на Азкакъ.
Цибъръ влива се въ Дунавъ. Въ римско вр^ме се е нари-чала Cebrus, а нашить прад-Ьди сж пр’Ьобърнжли по духа на вародната терминология това чуждо и неясно ине въ ясно и понятно, и подъ това мне ние двесъ подразбирваме тънка вода, прибрана между тЪсни ОрЬгове.
Църна дЪсеиъ притокъ на Вардаръ, Църничка Д’Ьсевъ првтокъ на Струмипа (така се нарича и м’Ьгтаостьт», която про-тича). Срав. Църнацъ д. пр. на Л »вя (нъ Хърватско); Църни-ца 1. поточе въ Х»-рцнговин», 2 д. пр. на Морава (въ Сърбия).
'/еллнкца притокъ па Елешниця. Това име означав» главен! прмтокъ на рахата
— 51 —
Черна дЬсенъ притокъ 1. на БЬли-Витъ, 2 пригокъ па Маринска р , 3. влива се въ Дунавъ; Чернакл притокъ на Яр-дъмлж-дере; Чернила дЬсенъ притокъ на Опкта; Чернилка дЬсенъ притокъ на Влтъ; ЧерномЪзл (Ч*рномеа и Чернявица) л'Ьви притокъ на Чавча; Черна баба притокъ на Блата, Черна-вода (Караманъ-дере) лЬеи пригокъ 1. на Ч1мъ-дере. 2. (Кара-дере) лЬви притпкъ па Тунджа, 3 (Мавронеро) влива се въ Черно-море, 4. (Кара-дере) дЬсенъ прмтокъ на Джютюница; Черно дере л’Ьви притокъ на Крива-рЬка, а пъкъ тя а притокъ на Дожу-дере. Черет-долл притокъ па Луда-рЬка, Фрн<лнмна-долл Л'Ьви притокъ на Яблаиипа. Срав. Черна притока на Лужница («ъ Ческо). Черпала л. пр. на Сосна, Черница, вода въ Пъсковската губерния Черт д. пр. па Зуша, кеяго е д. пр. на 01». Черница, Черниленка и Черпалка пригони на Лучеса, а пъкъ тя е притокъ на Западня-Двина (въ Русин).
Черна р-Ька лЬви притокъ 1. па Мехоиийската р. 2. на Арда, 3. Д’Ьсенъ притокъ на ВрЬгалница (извира отъ върха Ц>ра).
Черни-Вити лЬви притокъ на Вигь.
Черни-Ломъ влива се въ Дунавъ.
Черни Исклръ, въ горпйото течение се нарича Приви-11с-къръ, лЬви притокъ на БЬли-Искъръ.
Черна МЪста дЬсенъ пуигокъ на МЬста.
Черни-0(лмъ дЬсенъ притокъ на Отьмъ.
Ч ер вена влива се въ Дунавъ (кие истоименото село).
Черленски д ’л» дЬтенъ прятокъ на Крива-рЬка, а пъкъ тя е притокъ на Пчи^я.
Чу липа дЬ'енъ притокъ на Стрема.
Ширине лЬви притокъ на Бръзия, Широка лЬви притокъ на Хаинбоазката р. Срав. Ширья притокъ па Волховъ (въ Русия).
Шепапинецъ (отъ шепа и пии) лЬви прятокъ на Мелцъ.
Шим лЬви пригокъ на Бшвца. ТвърдЬ е възможпо тона ине да произлиза отъ кореиа шипг, отъ който корень въ ру-ския езикъ се срЬща глагота шипЪтл — свирж. та въ случая ще да означава вода, която тече силпо и съ оглушигеленъ ревъ.
Шулалица дЬсенъ притокъ на Осыъ. Това име овначава слаба, твха вода.
Яденица дЬсенъ притокъ на Марица. Това име има сжщо то значение, каквото значение има и Нодещица (глодай по-горЬ).
— 52 —
Яловица лЬви притокъ 1. на Ягтра, 2, д'Ьсенъ прнтокъ на Височка. Това иже означава ялова. слаба, тиха вода. Срав. Яловица л. пр. на Лима (въ Босна); Ялови пот(к» прнтокъ на Орлица (въ Ческо); Яловица л. пр. ва Прутъ (въ Русия).
XII.
Има до:та рЬки, конто сх получили имената си споредъ вЬщата, на конто приличатъ или въ цЬлото си течение, или при извора. или пъкъ при устието си. Ако тази прилика пе се срЬ-ща днесъ при всЬка рЬка отдЬлио, то не трЬбва да се забравя споиенатото въ прЬдиптоята глава, т. е. че тази прилика е сх-ществувала въ прЬдавнитЬ врЬмена, когато народътъ е давалъ имената на свовтЬ рЬки.
Бръвда д'Ьсенъ притокъ на Вардаръ (мие иетоименото село).
Бачовица (прЬдполагамъ, че стом вмЬсто Бьчувица) притокъ ва Матница, а пъкъ та е притокъ па Банска-стара рЬка, Бгчувенски-долъ дЬсенъ прнтокъ па Луда-Камчия: старослав. бътарь—бъчува. Срав. Бсива, л. пр. па Морава (въ Чзско).
Влас <> чина лЬви притокъ на Чукуръ, а пъкъ тя е дЬсенъ прнтокъ ва Яблаиипа. Влвсмиа притокъ на Морава (мне исто-вмевото село н тече прЬзъ испимевото езеро): власа (capillus). Срав. Волосница л. пр. 1. ва Печора, 2 на Кама (притокътъ на Печора така схщо се нарича още и Волоолница) НавЬрно тмя имена сх даденн на такива водн, прмтоцитЬ на конто сх тънкм и пръенхтн, като коса.
Вратичка лЬви притокъ 1. па Любатскя, 2. дЬсенъ притокъ ва Струма, 3. на Вардаръ (така се нарича и селото, кое-то мне послЬднята рЬка, защото се намира на вратата ва Те-товсксто поле)
Камчил (ГолЬма в Луда) влива се въ Черно-море. Старого название ва р. Камчия е Тича, което име е запазнлъ до днесъ едввъ отъ вритсцвтЬ и, що тече прЬзъ с. Тача. Споредъ Кавнца, това име произлиза отъ турската дума камшик»=(!ичв. старослав. бати, бив, и означана такава года, притоцнтЬ на която сх расклоневи, като враЯннтЬ части на камшика.
Клодница дЬсевъ прнтокъ на Серума: кладня.
Клииещ лЬви притокъ па Драглмшка р.
Кирито лЬви притокъ на Поделица, а пъкъ тя е дЬсенъ притокъ на Струма, Коритарска лЬви притокъ иа Цибъръ,
— 53 —
Коритино лЬви притокъ па Шяегъ, Коритница дЪ-еяъ притокъ на ЗлЬтовчица: ксрито.
Косамвски дпл» Л’Ьви првтокъ па Вебрежт, а пъкъ тя е Л’Ьви притокъ ва М изи-Искъръ. Срав. Коеаница притокъ ва Топлина, а пъкъ тя ее влива въ Мчрава (<ь Сьрбяя).
Лрастата Л’Ьви притокъ аа Мелца: краем».
fipuea-pixa лЬвн притокъ 1 на Взрдарт, 2. (Ефису) на Пчигя, 3 на Бтатя, която е .тЬки притокъ ва Искъръ, 4. на Л певица («не истоименото село), 5. Д'Ьсевъ притокъ па Топол-вица, 6 ва Мхрипэ, 7. на Д.му-тере, 8. па Стрела, 9. влива се въ Охридското-езеро, 10. (Коетенечкятя. що тече пр’Ьзъ с. Сестрино) влива се въ Марицз, Ц. (образува се отъ Морнзко-випа, Кьоравица и Сиръдлмвата рЬка), притокъ на Рнлска-рЬка (послЬдпята, споредъ г. Вазона, пс-траво би трЬбвчло да се нарича „лива, яла, луда иля проклята*. Срав. Кривима притокъ на 31 падка-Деяна.
Кривъ дола. (Ibi-дер») лЬви притокъ 1. ва Текедере. 2. на Иравади б ската р., 3, па Вфдаръ (Схопско).
Кутловица дЬсенъ притокъ на О госта (иие истов иепата паланка Куглозиц», сега Ф рдипандово : кутел».
Клтинска л?ви притокъ на Ииъръ (иие истоименото село): кд»и».
Лакимз, притокъ па БрЬгалница; тази рЬка мохе да се счита като начало на БрЬгалница: ллет.
Лаклмница л’Ьви притокъ на Черни-Исктръ: лакжтъ.
Лонушница дЬсенъ притокъ па Росица. Сравни Ловя л пр на Сава (въ Хърватско); Лоница, рЬка въ Тверската губерния, Лонъя притокъ на Кама. Въ старославянския и въ руския езикъ думата лоно щя рече „крало'- И так», имехата Лснуш-ница, Лонья, Лоница сж дадевн ва рЬки, що текжтъ прЬзъ такива доливи, конто приличатъ на «криле*.
Лопатица вл и за се въ Вчтрвчката рЬка: лопата. Сравни Лопатница притокъ на Ибъръ (яъ Сьрбия); Лопатник* лЬви притокъ на Прутъ (нъ Русия).
Остен* (Юренъдере) дЬсонъ притокъ ва Сазлж дере Твър-дЬ е възиохно това иже да означава та кава вода, на която мЪстиостьта при изворътъ п е тЬсна и шилеста, като остенъ.
СЪкирица дЬсааъ притокъ на Трънска р. (Ермь): сЬкира>
- М -
Скжжл дЬсен ь притокъ пи Луда-Камчия. Това име означава такава вод», която извира или протича такава местность, що прялича на кхтъ.
Пенина или Улей (Улу-дере) Д’Ьсенъ притокъ 1. па Ма-риц», 2. л'Ьви притокъ на Арда
Трат (Чукуръ) притокъ 1. на Слава (мие истоименото село Чукуръ). 2 притокъ на Ябланипа. 3 на Поповой, 4. ва Дому-д*ре.
Чаталг чучуръ (Внла-чучуръ) пригокъ на Крайна-рЬка.
ХП1.
ТвърдЬ малко води ина, именуваяи па имената на опия нЬша, конто сх построили хората върху имъ. Тил р-Ьки сх за-това твърдЬ малко, защото въ пр-ЬдавгатЬ времена народътъ твърдЬ мм ко нЬща е градмлъ върху имъ за потрЬбата си.
Валлийца—така ее нарича БрЬгалница отъ извора си до с. Берово отъ валявщитЬ™тепавиц1Т'Ь— долапитЬ, построена върху й, дЬто се валять пшцн отъ Кочанско и Джумайско, а прЬди освободвтелната война, въ турско врЬие, и отъ гр. Кюстеадилъ.
Градешница Д’Ьсенъ притокъ на Витъ.
Градишка л-Ьви притокъ на Марица.
Градишино-дере. притокъ на Бистрица, що се влива въ Ели-дере.
Урадчшчичка притокъ на Сгруиа (мне истоименото село).
Грънчарица Л’Ьви притокъ I. на Ябланица, 2. (Чияакчи-дере) л'Ьви притокъ на Кокезъ-дере.
Дъскаръ Л’Ьви притокъ на Слива.
Калебинска дЬсеиъ првтокъ на Тополвица.
К>вачеп долг (въ Чзпоровци) притокъ на Чипоровсви-0 гость.
Кмачица притокъ па Бистрица, а пъкъ тя се влива въ Сгруиа.
Колибински-д->л1 д-Ьсенъ притокъ на Луда Кычия.
Кошарска л’Ьви притокъ на Цибъръ.
Лъджа 1 влива се въ Орфансия заливъ, 2 дЬсенъ притокъ на Кричимъ; Лжженска лЬви притокъ 1. на Сютлийка, а тя е притокъ на Савлх-дере, 2. влива се въ Атанаскьойското езеро.
Мелниць Д’Ьсенъ притокъ на р. Педковецъ, която е дЪ-сенъ притокъ на Сгруиа.
55 —
Мостаница Л’Ьви притокъ ни Крива-рЬка (Егрж-су), която в притокъ па Пчиня: моста. Срав. ЛГошемыца (Moszezenica) влива со въ Пелица, а пъкъ тя о Л’Ьви притокъ на Висла (въ Полша).
Мънастирска рЬка— тъй се нарича началото на БЬла-рЬка Акт»-су), която о Л’Ьви притокъ 1. на Марица (‘тарото название на Акъ-су о било Звъниша}, 2. на Тунджа. 3. д’Ьсенъ притокъ на Когене, 4. притокъ на Цапарската р. (отъ мънжстмря Сз Петка въ Еитолско), 5. притокъ на Бтрхданската р. (отъ Еърнинския мънастиръ Св. ПрЬчиста). 6. лЬви притокъ на Стрема, 7. д'Ьсенъ притокъ на Буланъкъ 8. —тъй се нарича началсто на Селишкята р. до г. Сливенъ.
Полугарица (Ерекъ бударъ) д'Ьсенъ притокъ на Кайнарджа.
Табачка р. протокъ ва Кратовската р ; тече прЬзъ гр. Кратово.
Чадарка дЬсенъ притокъ на Струма.
Язище — тъй се нарича началото на Душилница, която е лЬви притокъ на Цабъръ: язь
XIV.
Тукъ ще да изброимъ имената на рЬкитЬ и потопить, конто сж проивведени отъ брЬга, долина и др. Пмето на водата означава, че тя тече прЬзъ таквва или край такива мЬста.
Боаза дЬсенъ притокъ на Азмакъ, който е притокъ на Сазлж дере: прохода, боазъ.
Бърдощица лЬви притокъ на осойница, Бържданска р. дЬсенъ притом» на Копачка: бърдо.
БрЬгалница лЬви притокъ на Вардаръ. Срав. БрЬгана ц. пр па Сава (въ Хърватско): брЬгъ.
Гробена-долз лЬви притокъ на Червм-Остмъ
ДЬлянци дЬсенъ притокъ на Балиница, Долечка лЬви притокъ на Църня.
Долата дЬсенъ притокъ на Рачитсвска-старя-рЬкз. Д>ле-ничкипотока притокъ на Студеничка рЬка (мие истоииеното село, което ее наиирж въ дънсто на долътъ, затова и селото) че и рЬкж-та сж добили названията си отъ мЬстностьта, дЬто извира водата).
До>ленцки-потока лЬви притокъ на Църва (иие истоиме-ното село Долинце).
Дудзчица притокъ на Аланъ-Кайракъ: дола.
- 50 —
Ду лата притокъ на Крива-рЬкя, а пъкъ тя е Л’Ьви притокъ ва Вардаръ. Понеже думята „дула* въ Костурско означава пмцери и дупкн, дълбоки 300 - 400 иетра, дъпата па конто сх покрити съ водя, а стЬрит-Ь съ стялактити н сталагжатити; то това ине ше ла ни опр’Ьд'Ьля такакя вод», ксято язвира изъ пещера.
Kxucyja л’Ьви притокъ па Бита, а пъкъ тя се влива въ Струня, Клисурска притокъ 1. на Крмва-уЬкз, що се влива въ Струна, 2 л’Ьви првтокъ ва Чадъркз: клисура
Печинска бара дЬсевъ притокъ ва Лоиъ (глрд й по долу Сьпочница).
Пещерска р. (Махра дере), жалко потопе, което тече пр’Ьзъ Сливенскит’Ь лояя, И(щ<рски лЬ» и притокъ ва Арля: пещера.
Пр-Ьлешха р. притокъ 1. на Букюлапиця, (2 Буязъ-дере) притокъ ва Стара-рЬк», която е притокъ на Джюлюпипа, 3 притокъ ва ГолЬна. която е Д'Ьсевъ притокъ ва Здравящницз. Тбви имена вроизлизатъ отъ прЪлевъ или прЪсЪка и означаватъ такава вода, по течепието на която се прЬнвнава отъ едаа долива въ друга или отъ едннъ проходъ въ други.
Ра в до ли притокъ на Врабию, а пъкъ тя е лЬви притокъ на Видвжа.
Скаловитецъ (или Скадовито дере) лЬш притокъ на Ряб-випа. която е притокъ на Блата, а пъьъ тя е Л’Ьви притокъ ва Искъръ.
Сьпочница Д’Ьсевъ притокъ на Искъръ Мислв, че това ине прсизлиза отъ печь, печина. въ сиисълъ ва „скала*, т. е. то що да ни означава такава вода, която визира отъ скала, н ш пъкъ ще да тече пр’Ьзъ скала.
XV.
Ний посл*Ь щ« да изброииъ инената ла опия рЬки и потопи, който означаватъ страната, отдЬто или накхд’Ьто тече нЬкоя вода. С*но по себе се разбирз, че звачението на тЬзи имена е отвосително, защото едва и ища рЬка за извЬстевъ градъ или село лежи отлЬвс, за дру.'и—отдЬсвс; за едви лежи на сЬверпата страна, а за други на южната.
Горнл-л-Ьва ргЪка притокъ на ЛЬви Искъръ, Горня- Ра-ксвкца притокъ на ГолЬма, която се влвва въ Градска-рЬк», а пъкъ тя е притокъ на Лоиъ.
ДЪена д'Ь'еяъ притокъ на Бзбувя. Срав. ДЬсна 1. притокъ ъа И^зера, ксяго е л. пр. па Етб», 2. притокъ па Орлица
— 57 —
3. л. пр на Морона (въ Ческо); Лиспа л. пр. па Дн'Ьпъръ.
Л-лчл притокъ 1 на Катупе пнища, 2. (Aiiik.y.-дере) Л’Ьви притоки. на Тунджа.
Зад/радска (задъ града) Л'Ьви притоки. па Блата, а тя е притокъ на Цъ| на.
Заводна Л’Ьви прнтокъ на БЬли-Нптъ.
Завраш"ииа Л’Ьви прнтокъ на Марица (проти-ча истоимения приходи.).
Замтилка Л'Ьви протокъ на Лъджа, а тя е Д'Ьсенъ притоки, на Кричпмъ.
Заножен* д'Ьсенъ притокъ на Крушачка, За-voia л Ьви притокъ на Росомачъ, а пъкъ тя е притокъ на Висо чка.
Крайпа рпка (съ^тои со огь Крайна-рЬка и Чаталъ чучуръ) притокъ на Чавча.
Лпяа лЬви прнтокъ 1. на Огоета (дупкптЬ въ канарата, изъ конто извира. ее иаричатъ плава >п-еки вир аи защото отъ тамъ се плавило злато), 2. на Габришевска р . която е притоки, на Струма. 3. на Пенковецъ, 4 на БрЬзова, а пъкъ тя е притокъ на Марица 5. на ГолЬма, конто е притоки. наЛомъ, 6. Лива (вмЬсто Л’Ьва) Д’Ьсенъ притокъ на Хаин-боазката рЬка, 7. притокъ на Подерешъ, а пъкъ тя е притокъ на Струм и ца.
Левина дЬсенъ протокъ 1.. на Очуппща, която се влива въ Марица, 2 па Ьисгрица. която е притокь па Струма.
Лгьви-Исяаръ притокъ на ПрЬка-рЬка
Надичица Л'Ьви притокъ на 1’оепца
Отсамня ргъка (Бери-дере) Д’Ьсенъ притокъ на БЬленската рЬка.
Праморица Д’Ьсенъ прнтокъ на Бистрица, а пъкъ тя се влива въ (’олупския заливъ.
Прпка рпка (или ПрЬкор+.къ) притокъ на Крп-ва-рЬка, що се влива въ Рилска р'Ька, Това п.ме означава вода, конто е при ко, г. е. коя гое на дру-гата, на противна’’а с чрана
Средня при'п.къ 1 на Стара-рЬка, а пькъ тя е притоки, на Струмица, 2- на Дерменъ-деренската,
конто е Д’Ьсенъ притокъ на Марица, 3 па Черна, 4. па Стара-р’Ька, притокъ на Дж юл юница.
Ср-Ьдня-В арннца пригокъ на Стара-р’Ька, конто ее влива въ Тунджа
Срп.дня-Р 1к >вица л’Ьви притокъ на Го тЬмя-р-Ька, която е приток в на Градска рЬка, а пъкъ тя « с влива въ Ломъ.
Нропуенл.ти имена на рЬчици и притоци при нареждането: Вс.ищица притокъ на Черпи-Дршгь, Граматникъ, Козя-рпка (Козлу-дере) и Елепска рпка (вм'Ьсто Илинска, теме К’ай мънастиря Св. Илия до Пирдопъ) притоци на Тополница, Ср'ми долъ, Дут-кмченинъ и Мерулъ (романс, ябтлка) притоци на Луда-Яна Езерния-пош ж  излива водитЬ на Енташ кото блато въ Ели-дере Лефкийска р. л. притокъ на Марина; така ее нарича рЬкнта Прангпя, (а и ? Правдин, както е отб'Ьл'Ьзана на картптЬ и по горЬ П). когато протече прЬзъ с. Лефка, до устието си (отъ ттрската думапранга—-букаи). Лупца ирит къ на Ирапгпя. Самодивскн-кладенецъ притокъ па Тл-жа. Робовъ-чучуръ пригокъ на М.ъшзирь. Приводил лЬви притокъ на Тенджа Ниднмшница лЬвп притокъ иа МЬста (влива се до с. Цчрополъ). Бабакъ притокъ на МЬста (извира лтъ Велиица нл. и тече прЬзъ главиигЬ махали на БабешкитЬ кол и би). Нехтеница притокъ на БЬла-МЬота (”звира отв двЬ озера подъ върха Налбаптъ). Илновски-иопюкъ Л'Ьви притокъ на М-Ьста. Пробойница притокъ на Искъръ. Опицыъкика притокъ на Слишпппка рЬка (мие пето им» иото село). Боровска и Башулитки притоци па Искъръ. Врабию Л’Ьви притокъ иа Видима. Я о-дичка притокъ па ТрЬсавище, що се влива въ Ели-дере.
Навтьрно въ тази статия нс ще да и.мл имената на доапа рпчици, притоци и потони, конто се срп,ща>чъ въ земитп>, заселена съ Бълшри Ала азъ съмъ увпренъ, че за
— 59 —
тази непълнопш вспкой ще ме извини, като вземе прпдъ видъ, че нашита литература е бшдна отъ книги, въ кои-то да има подроби > описание ни веичкитт рпки, прнто-ци и пото in, дпто .чеиоЪе нашия наридъ*).
П,1л. ohpefb.
•' Пгн иачио»»иья на -аяч ртатня имакъ на пжга: I) г Т. Mare tic: Imcna rijeka i potoka u hr vat» kirn i arpakin zeuiijama (Naatavni Vjeanik-Zagreb 18p2i — Матсрпази на ввучвавве Македония — Отатвят* на г. г. Ст Гпр/ит Ар. II. Константином К. u X. Шкерпило, J-pi К. Hpiitn, Г-Н Злотпрски, С. Ар»гм1<'»«, Д. Маринове, печатями вн .Сборника ва народив уыитгореспн, наука и кнпжнина* н въ „Перяодич, ско списание'.- В Коннвво: Материала по географ и етногряфпята. (Библиотека кн Ш и IV)— Болгарская г рай мота ХШ н*ка. Санкпятербург'ь. 1853. — Кар гит* на ртския в ачстрнк :кия 1 е >ерални щабове. Цространниятъ а глии, на Идина в др.