ЛАБОРАТОРИЯ НД РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
БИБЛИОТЕКА ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛ Я
БИБЛИОТЕКА ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
Инж. ДИ
у 9
ЛАБОРАТОРИЯ
НА РАДИО-
ЛЮБИТЕЛЯ
ТЕХНИКА
СОФИН ‘ 1Мю
УДК 621.396.0:689
Книгата съдържа практически указания за об-завеждане на радиолюбителем лаборатория и комплектуването и с необходимите измервателни уреди, токозахранващи устройства, механически съоръжения, инструмента и материали.
Обхванати са два етапа от развитието на радиолюбителя — лаборатория на начинаещия радиолюбител с описание на серия от прости измервателни уреди и лаборатория на напредналия радиолюбител с описание на една по-пълна комплектовка от уреди за сериозна експериментална дейност.
Към описанието на някои от механическите съоръжения и материали са дадени кратки практически сведения и указания за използуването им в любите л с к и условия.
Книгата е предназначена какпю за начинаещи. така и за напреднали радиолюбители и е полезно ръководство в тяхната практически дейност.
Scan By LZ2WSG
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ НА ОБЩЕСТВЕН!! НАЧАЛА :
Йорд. Боянов, М. Илвев, Н. Маслев, Д. Мишев, Ив. Петров, П. Попов, Д. Рачев и В. Терзиев
ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНОГО МЯСТО
Работна маса
Ако радиолюбителя? успее да си издействува малък ъгъл от стаята, в него може да бъде устроено удобно и добре обзаведено работно място. Там той ще има условия за ра-диомонтажна и лека механическа работа.
Подходящи размери за работната маса са: височина 70ч-80 с.и, дължина 160--200 см и широчина 90™ 100 см (флг. 1).
Фиг. 1. О5щ вин на работною място с монтажната маса
Дебелината на плота не трябва да е по-малка от 4 см. По-сочените размери отговарят приблизително на голямо кан-иеларско бюро, каквото в краев случай би могло да се из-тюлзува. Особено е важно широчината на масата да не е по-
3
малка от 90 см, за да има място за етажерката 2, измер-вателните уреди и да остане достатъчна работна площ. Върху горната плоскост на масата се поставя парче линолеум 3 с размери около 50x80 см. Още по-добре е, ако се по-крие с линолеум целият плот на масата. Освен това полезно е да имаме на разположение едно парче 50x80 см от мека пореста гума, филц или дебел плат, което да се поставя, в случай че е необходимо предпазване на апарата от надраск-ване. Лявата долна част на масата / има две отделения с преграда в средата’— също както и в канцеларските бюра. Долната половина се използува за по-тежките инструменти и шлосерски съоръжения, машинките за навиване на транс-форматори и бобини. Част от най-често употребяваните го-леми инструменти (бормашинка, ножовка, плоска и кръгла пила) могат да се поставят на табло върху стената 4. Горната половина е заета о г няколко кутии с конструктивни материали — неголеми парчета от гетинакс, плексиглас и изрезки от различии ламарини, конто се поставят във вътреш-ната част на отделение™. Отпред са наредени 9 картонени кутии (в три реда по три) с монтажни материали — цокли,, потенциометри, копчета, букси и куплунги, монтажни плэчки. Кутиите имат размери 130’Х 200X80 мм с капак. Те трябва да се изработят здраво — от дебел картон. Всяка кутия има отпред надпис за съдържанието й. Средното чекмедже 6 на работната маса се използува за най-необходимите монтажни инструменти — пинцети, секачи, отвертки и т. н. Тук са поставени и няколко кутийки с крепежни материали — винтчета, гайки, шайби, кабелни уши. В една по-голяма кугия са поставени монтажните проводници и шлаухите. В дъното се намират някои от най-несбходимите инструменти зд механически измервания, като шублер, метална линийка, пергел, винкел. В дясната страна на масата се намират 4 чекмедже-та 7 с дълбочина 120 до 150 мм. Горните две чекмеджета са преградени на малки килийки и в тях са сортирани най-често употребяваните радиоелементи — съпротивления и кон-дензатори. В долните две чекмеджета могат да се поставят по-едрите части — потенциометри, големи жични съпротивления, радиолампу транзистори и диоди. Там е мястото и на различните бобини мч трансформатору променливи кон-дензатори.
За по-пълно използуване на работния ъгъл върху задната част на масата е закрепена етажерка с три рафта 2. Шири-ната й е 250 мм, височината — 850 мм. Най-долната меж-
4
дина се оставя свободна и в нея се поставят при нужда необходимите измервателни уреди. По-голямата част от сред-ната междина е заета от 8 малки чекмеджета 8. Няколко от тях се използуват за дребни монтажни и помощни съоръже-ния, като щипки „крокодилчета*, тинол и колофон, няколко шишенца с химикали, бои, лепила и смазки. Едно от тези чекмеджета е запълнено с някои по-рядко употребявани кре-пежни детайли — винтчета за дърво, гвоздейчета, шпилки и оси, дистанционни втулки. Две чекмеджета трябва да се оставят празни и да се използуват за частите на разглобя-ваните апаратури. В дясната част 9 е поместен универсалният токоизточник, от който могат да се получат всички необхо-дими напрежения за захранване на експериментираната схема. Третата горна междина на етажерката е свободна. В нея ще се поставят всички по-големи части, уреди и инструмен-ти, за да не се претрупва работната част на масата през време на работата. В дясната страна на масата е закрепена една дървена стойка с прорези 10, на която се закачат проб-ните шнурчета.
Радиолюбителят, притежаващ по-голям брой радиоматериа-ли, части и измервателни уреди, трудно ще събере всичко в работната си маса. В такъв случай е необходимо да се осигури за склад един отделен шкаф или гардероб.
За препоръчване е механичната обработка да не се из-вършва на монтажната маса, тъй като там има нежни измервателни уреди и апаратури. Най-подходяща е комбина-цията с отделна малка шлосерска маса, която може да бъде изнесена в друго близко помещение. Тази маса трябва да бъде много стабилна, с височина 85—90 см. Плотът й е дебел 5 см, с размери примерно 120X60 см. Добре е той да бъде облицован с ламарина. На шлосерската маса са за-крепени стабилно едно средно по големина менгеме и малък ръчен шмиргел.
Липсата на отделна шлосерска маса налага леката меха-ническа обработка да се извършва на монтажната маса, като на единия й ъгъл се закрепи малко менгеме.
Електроинсталация и табло
На работната маса са инсталирани 7 контакта за мрежо-вото напрежение. Три от тях са монтирани на дясната външ-на страна на масата, два — от двете страни на средната част и другите два —от двете страни на долната междина
5
на етажерката за захранване на измервателните уреди. Кон* тактите трябва да са за 10 а (най-подходящи са универсал-ните 6 и 10 а) за открита инсталация.
Общото захранване на работната маса става чрез силово табло 5. То осигурява цялостно отделяне на масата от мре-жата, което е абсолютно не*
обходимо при едновременната работа на много консуматори.
На таблото (фиг. 2) са мон-тирани следните елементи:
а)	Променливотоков волтме-тър за контрол на мрежовото напрежение с градуирана скала до 250 в. Върху делен ието, от* говарящо на 220 в, се прави червена отметка.
б)	Два автоматични предпа-зителя за 6 а.
на мрежовото напрежение (за от*
Фиг. 2. Силойо табло
в) Ключ за изключване крита инсталация).
г) Индикатор — глимлампа, за контрол на мрежовото
напрежение.
д) Два контакта за открита инсталация. Единият ще се изполува като силов контакт за мрежата или за регулируемо променливо напрежение — изход на регулируем автотрансформатор (вариаг), ако разполагаме с такъв. Вторият контакт може сда се използува за антенната инсталация — едното гнездо за антена, другото за земя.
Употребата на силово табло с обща защита и прекъсвач гарантира сигурно изключване на всичките уреди и поялника след работа. Автоматичните предпазители улесняват възста* новяването на захранването при претоварване или късо съе-динение и спестяват на радиолюбителя неприятните последствия от изключване на цялото етажно напрежение. Таблото е монтирано на гетинаксова плоча с дебелина 5 мм и е за-крепено на стената в дървени трупчета. Дистанционните ограничители могат да бъдат керамични, както при стандарт-ните силови табла, или дървена рамка, боядисана черно.
6
ОБЗАВЕЖДАНЕ НА ЛАБОРАТОРИЯ ТА
Инструменти и съоръжения за механическа работа и монтаж
Радиоконсгрукторската работа в никакъв случай не може да се ограничи единствено в съставянето и експерименти-рансто на електрическите схеми на устройство™. Един истински радиолюбител-конструктор трябва да умее да съз-дава подходяще и красиво оформена конструкция, като я проектира и изпълни, използувайки ограничените технологически възможности на една любителска лаборатория. Докато за проектирането на механическата конструкция са необходим само най-обикновени чертожни приспособления и известии познания в областта на машинните елементи и машинного чертане, изпълнението на проекта изисква едно по-богато обзавеждане и достатъчно голям опит по механик-ните обработки.
Пълното обзавеждане на радиолабораторията с иистру-менти и материали за механична обработка гарантира на радиолюбителя значително улеснение при неговите лаборатории експерименти и успешного им завършване чрез наработка на един правилно действуващ и красиво оформен модел.
В любите леки условия могат да се изпълняват преди всичко шлосерски операции и затона обзавеждането е съо-бразено с тези възможности. В практиката най-често се налага да се изработват шасита, кутии, лицеви плочки, крепежни и други шлосерски детайли. За такъв вид работа е необходимо да се набавят изброениге по-долу инструменти и съоръжения.
А. Инструменти за рязане: ножовка за метал с няколко листа; ножица за ламарина; ножици за рязане на картон и други меки материали — две дължини; нож за рязане на гетинакс и плексиглас (фиг. 3) и изработва се от стар лист за ножовка и се заточва на шмиргел. За ръко-
7
хватка може да се използува оовивка от плат, шлаух или дървена дръжка, секач за изсичане на ламарина (фиг. 4).
Б. Инструменты за изпиляване: пили нормални с кръгло, триъгьлно и правоъгълно сечение, дължина около 300 мм (фиг. 5); пила кръгла средна, диаметър 6 мм, дъл-
Фиг. 3. Любителска наработка на нож за гетмнакс и плексиглас
Фиг. 4. Секач за ламарина
жина 150 мм\ лила ситнозъба плоска (шлайфпила); комплект часовникарски пилички с кръгло, полукръгло, триъгълно, клинообразно, квадратно и елипсовидно сечение; шкурка за
метал с различна зърнес-тост; шабер —може да се изработи от износена три-ъгълна пила, като се пре-шлайфа'на шмиргел (фиг.6).
Фиг. 5. Комплект пили с различии големипи
Фиг. 6. Шабер
Фиг. 7. Приспособление за зачистваие на отвори
Използува се за почистване и обработка на метал-ната повърхност; приспособление за зачистване при проби-
8
ване на отвори. Изработва се от къса бургия с диаметър 7—8 мм, закрепена чрез набиване в дървена дръжка (фиг. 7). Бургията се заточва остро, под ъгъл, не по-голям от 80 —90э;
Фиг. 8. Ръчни боршшини с един и два вида обороти
шмиргелови шайби за ръчен шмиргел — с две едрини на
зърното; телена и филцова шайба; ръчен шмиргел.
Фиг. 9. Еургии за мета.< бургиите имат следниТе
В. Инструменти за пробив а н е и нарязване на резби: бормашина ръчна за предпочитане с два вида обороти (фиг. 8); компл г бургии от 1 мм до 10 .v j. 1 — 1, 2—1, 5—1, 8—2—2, с -2, 5—2,	8-3-3,
2—3, 5 б, 8—4—4.	5—5—5,
5 -6 7—8—9—10 мм (фиг. 9). Според ъгъла на заточване на ре-жещмя ръб и ъгьла на спиралата приложения: за изолационни слоести
и пластмасови материали — фиг. 9 а, за стомана и чугун —
9
фиг. 96, за месинг, бронз и дурал — фиг. 9/9, за мед (а=125 ) и алуминий (а—140) — фиг. 9г; комплект метчици за М2—М2, 6—М3—М4—М5 —Мб с върток (фиг. 10);
комплект флащки за М2—М2,6 —М3 —М4—М5—Мб	с върток
(фиг. 1 1); борщанга за големи отвори (фиг. 12). С нея могат да се пробиват отвори от 20 до 140 jlv. Мон-тира се на сгабилна бормашина с ниски обороти. Ножът и шангата влизат в квадратни отвори. Ножът се изработва от инструменталка
Фиг. 10. Метчици — комплект с два вида въртоцн
Фиг. 11. Флашми с върток
стомана и се закалява. Дадените на чертежа размери са валидни за материал с дебелина до 1,5 лм/. При по-голяма дебелина на ламарината и при по-мек материал заточването на резеца трябва да се измени. С борщангата може да се лробиват отвори в стоманена, алуминиева или дуралуминиева ламарина, гетинакс, плексиглас и други ли-стови материали с дебелина до 5 мм; танци за кръгли отвори (фиг. 13). Служат за пробнване на точно определени по диаметър отвори в шасита и лицеви плочи. Поансоните 3 и матриците 2 се изработват от инструменталка стомана и се закаляват. Диаметрите на режещите ръбове 0П и ®М се правят с луфт около f/20 от дебелината на пробивания материал. Обикновено щанците се използуват за ламарина с дебелина до 2 мм, при което луфтът трябва да бъде (1,1 до 0,2 мм. Най-употребяваните диаметри на отвори, за конто трябва да се направят щанци, са дадени в табл. 1.
Пробиването на отворите става със силно и точно иен-трнрани удари с чук върху пробойника 4.
Шило (фиг. 14). Използува се за пробиване или раз-ширяване на малки отвори в тънки и меки материали.
10
Таблица 1
Предназначение на отвора	Дмамегьр на поансона 0П (мм)	Дмаметър на матрицата /Л (.и.и.
Потенциометри	10,1	10,2
Це-ка ключета Етектроли^ни кондеи»	12,1	12,2
затори малки (типКЭ1) Цокли със 7 крачета,	14,1	14 2
бакелитови и керамичии Електролитин кондеи»	15,8	16
затори обикиовени Цокли със 7 и 9 кра-	18	18,2
чета	21,8	22
Октални цокли	25,8	26
Фиг. 12. Бор танга
I. Инструменти и съоръжения за боядисва-н е и л а км р а н е: цикла стоманена с размери 120X50X 1 м.ч
11
(режещите ръбове се заточват периодически с шабер); шпакла за китване — два размера, тясна и широка; четки за блажна боя кръгли с два размера; четки за блажна боя
Фиг. 13. Щанци за кръгли отвори
1 — основа ; 2 — матрица ; 3 — поансон ; 4 — пробойник с центриращ щифт ; 5 — листов материал за иробиване
плоски с два размера; шприцпулверизатор. В любите леки условия употребата на пистолет с компресор е немислима, поради което се налага използуване-то на у стен пулверизатор (фиг. 15).
Д. II нет руме нт и ии‘ съоръжения за д ъ р в о д е л с к а работа: Радиолюбителят трябва да притежава един минимален асор-тимент от дърводелски инструмента,
Фиг. 15. Устей пулверизатор
Фиг. 14. Шило за пробившие и избушваие
чието наличие се оправдава и от общите домакински нужди. Трион-ножовка със средна едрина на зъбите; резбарски лък с триончета за дърво и метал и с всички останали принадлежности; ренде дърводелско; пила едрозъба за
12
дърво (рашпила); длето с право и полукръгло сечение; шкурка за дърво с различна зърнестост. ц
Е. Инструменти за огъване: чу к стоманен 200 г
и 500 г (фиг. 16а); чу к гумен и дървен (фиг. 16 6, я); мен-
Фиг. 17
геме паралелно малко (фиг. 17л); менгеме ръчно или часов-никарско (фиг. 17 6); допълнителни челюсти за стягане на оси (фиг. 18); часовникарски патронник с дръжка (фиг. 191-
Фиг. 18. Допълнителни челюсти за стягане на оси и тръби
Фиг. 19. Часовникарски патронник
стоманена плоча с размери 250X25X15 мм за наковалня и за плановане на ламаринени детайли; универсален огъвач за шасита (фиг. 20). Това е един прост абкант, позволяващ огъване до 90°. Основната плоча е стоманена и към нея се стягат притискащите планки с болтове Ml6. Държката е закрепена неподвижно към основата на подвижнага част, а
13
притискащата плоча може да се сваля. С това приспособление може да се огъва стоманена ламарина до 1,5 мм и алуминиева ламарина до 2 мм. Максимализма ширина на огъвания детайл е около 400 мм. Ако изработката на такъв
Фиг. 20. Люби телека и «работка на абкант
1 — основа ; 2 — притискаща плоча; 3 — шлосерска маса ;
4 — дръжка ; 5 — болтове М16 ; 6—гайки М16 ; 7 — огьван лист
голям абкант затруднява радиолюбителя, размерите, показ ни на чертежа, могат да се намалят.
Ж. Разни инструмента френски ключ малък; гаечен ключ глух за М3; лупа часовникарск i с 6 пъти увеличение; масльонка за шевна машина; спринцовка меди-цинска (за почистване на потенциометри и др.); четка плоска за почистване ог прах и телена четка (фиг. 21).
14
3. Инструменти за механически измервания и оразмеряване: шублер с вътромер до 16 мм (фиг. 22 а); микрометър до 25 мм (фиг. 22 б);метална линийка 300 мм (фиг. 22 я); метален меттр — ролетка, 2 м\ винкел малък (фиг. 23г?); чертилка (фиг. 23 6); пергел шлосерски с две остриета (фиг. 23я); център (фиг. 23 г).
Инструменти и съоръжения за електрически монтаж
Инструментите за радиомонтаж се използуват почти не-прекъснато, поради което те трябва да бъдат удобни, леки
Фиг. 21
и здрави. Това важи преди всичко за пинцетите, секачкнте и ножчето за зачистване на изолацията.
Н а й-н еобходимите монтажни и нс т р'уЧбе н т и с а: клещи плоски малки (фиг. 24 а); клещи полукръгли с дълги челюсти (фиг. 24 6); клещи плоски универсалии
Фиг. 25. Щи ши за снемане изовцияга на монтажи иге провидници
(фиг. 24 я); клещи с кръгли челюсти (фиг. 24 г); клещи секачи челни (фиг. 24 д); клещи секачки странични (фиг. 24^1;
16
2 Лаборатория на ради любителя
Фиг. 26. Универсално пробно шаси
Ф.1Г, 26-6
|№
Зоб лябото проекция p б poorьнот бид
пинцети прави със закръглени върхове, дълги 130 мм (фиг. 24ж); пинцети криви с остри върхове; отвертки комплект — голяма, средна и малка; джобно ножче; огледалце зъболекарско га наблюдаване в недостъпни места; поялник 100 вт\ изолационна отвертка от плексиглас за настройка; щипки за снемане на изэлацията от монтажните проводници (скубачки) — фиг. 25.
Освен дотук изброените стандартни инструменти налага се да бъдат използувани и някои по-специални приспособления, изработени саморъчно.
Пробно ш ас и з а лампови схем и. Изработва се по чертежа от фиг. 26 и служи като универсално шаси за
Фиг. 27. Пробно ин си за транзистора схеми експериментиране на лампови апаратури. Материалът за из-работката му е декапирана ламарина 1,5 мн, която след
19
пробиването и огьването се поцннкова или кадмира. За поставка на шасито могат да се използуват крачетата, показами на фиг. 26 в, г. з
Пробно шасизатранзисторнисхеми(фиг. 27).
Изработва се от гетинакс 2 мм, перфориран с отвори 1 — 1,2 мм. Стъпката между два съседни отвора е 2,5 мм, което
Фиг. 28. Приспособление за навиване па транс4орматори
отговаря на приетия у нас стандартен растер за печатни платки. Плочката се монтира по Диагонала на квадратната стойка 2, което позволява обръщането на шасито на всички страни. Радиочастите могат да се монтират чрез подпъхване на изводите им през отворите или със запояване към монтажни щифтчета от калайдисан меден проводник, набити в отворите.
Приспособление за навиване на трансформа тор и. Не би било правилно да се препоръчва изработката на специална машинка за тази цел, тъй като устройството, показано на фиг. 28, напълно задоволява радиолюбителските нужди. Използува се ръчна бормашинка /, закрепена стабил-но на менгемето 2. На патронника се стяга шпинделът 3, в който е псставено приспособление™ 4 за стягане на мака-рата. Това приспособление е универсално и позволява добро стягане и точно центроване на различии по вид и размери макари. То представлява две „перкин, поставени от двете страни на макарата, кръстосано по двата й Диагонала (фиг. 29). Втулкнте и триъгълните пластинки се изработват от месинг. Фиксирането става с едно напречно винтче МВ. По тозч начин могат да се навиват трансформатори от Ш12 до Ш40.
Работата по навиването би се улеснила много, ако на края на шпиндела се заьрепи един брояч.
20
Ф12
Фиг. 29. Универсално закрепване на макарите при навиване на трансформатори
Машинка за навиване набобини(фиг. 30). Предназначена е за наработка на бобини с машинна плетка („универсал"), конто за разлика от редовата намотка не може да
Фиг. 30. Общ виц на машинка за навиване на бобини
се получи с прости приспособления. Машинката позволява регулиране ширината на намотката от 3 до около 25 мм с едно,
Фиг. 31. Кинематнчна схема на боэинажната машинкд
две, три и четири кръстосвания за един оборот. Конструк-цията, макар и на лръв поглед усложнена, е изпитана в про-
22
дължителна работа и е много сполучлива. Нареждането е стабилно и правилно дори и при проводник с диаметър 0,1 мм. Повечето от детайлите на машинката се изработват на ръка и само няколко от тях — на струг (фиг. 32—34). Конструк-цията е изпълнена без зъбни предавки. Кинематичната схема е показана на фиг. 31. Двете гумени колелца 20 могат да се придвижват по оста с помощта на вилката 23. Това по-зволява регулиране на предавателното отношение, а оттам и на броя на кръстосванията за оборот. С преместване положе нието на шарнира С по продължение на лоста 32 се получава изменение на ширината на намотката. И на двете места могат да се поставят скали или деления за запомняне на необходимите положения. Към вилката 23 може да се приспособи допълнителна система за задвижване чрез върте-не на копче. Дискът 7 е закрепен на оста <8, лагерувана в двата лагера 9. Тези лагери са монтирани в тръба, която
може да се върти около оста Е. По такъв начин се постига равномерно налягане върху гумените колелца. Лагерите, монтирани на корпуса (фиг. 32), се спояват, като предвари-телно в тях се поставят съответните оси, при което се получава точно центроване на лагерите. Спойките се правят с киселина на бензинова лампа. Водачът 21 е най-добре да се изработи от месингова тръба с диаметър 50 мм. За да бъде изрязан правилно профилът му, трябва да се изработи шаблон за развивката. С шаблона се обвива тръбата и се очертава контурът, по който трябва да се изреже. Ексцен-трикът 40, който води проводника при навиването, трябва да се изработи от месинг с голяма точност и чисто. Каналът за проводника трябва да е много гладък и без чеплъци. Макарата с проводника се поставя на държач, чиито детайли са 41—44. С помощта на пружина, подобна на 39, но дълга 40 мм, държачът се регулира така, че да се получи леко и равномерно налягане върху макарата.
Поялник със стойка (фиг. 35). Поставката му е на-правена от твърдо дърво с размери 350 X 130>(20 мм. Дърво-то се зачиства добре с шкурка, след което може да се парафи-нира. Върху дъската е монтирана стойка, изработена от декапирана ламарина 1,5 ла/(фиг. 36). От лявата страна на по-ялника са закрепени неподвижно две пластмасови кутийки— едната кръгла, малка, за колофон, а другата правоъгълна, за тинол или калаен припой. Поялникът е от произвежданите У нас електрически поялници 100 вт. В случай че се получава голямо прегряване, захранването му може да стане през
23
Фиг. 32. Детайли на бобинажната машинка
го
Несине
Стпмпна
Ф20
Si
Месинг
25-*.:
20л
043
*50*15
Стомана
31 —н
105-------------
18 пробати с дет21
Несине 25р.
Отворите Г 7 мм подите сдет17\
Г4К 78,5 -—
Развивка
И5 Отворите А пробите с дет. 22
0т^'ф2мн про-1 бите с детМдт-Ъ 120а	10 г
м
Стомана\


Же л язе
50
^20^20
<f ° Л
-------‘Л ф21 Споено7
5~*з
А
№
157
•ума 2 5р.
6 о з&
7 Xdi 2$г
Месинг

Меси не Si
'•t/ Меси не г~25

Стонит
J20
06ф15
Сгон.
В® @) M0CUH2

Стомана
I era Али па бобина плата машинка
ND О
Фиг. 34. Детайли на бобииажната машинка
260
жично мощно сопротивление, в което да спадат 10—15 в. Това сопротивление ще се монтира в предната част на по-ставката. Тъй като ще се налага то да се изключва, на стойката е предвиден отвор 0 12,5 мм за це-ка ключе. В такъв случай шнурът на поялника няма
Фиг. 37. Конустрк-ция на нисковолтов
ПОЯ'I ни к
да се включва директно в мрежата, а за-хранването ще стане през контакт за от-крита инсталация, монтиран на подходяще място в поставката.
Миниатюрен поялник. При работа с транзисторни схеми за препоръчва-не е да се използува малък поялник с напрежение на захранване 6 до 12викон-сумирана мощност от 15 до 30 вт. За-хранването с ниско напрежение не само намалява габаритите и теглото на поялника, но и го отдели поради употребата на трансформаторот евентуална връзка смрежата.
На фиг. 37 е дадена конструкцията на миниатюрен нисковолтов поялник, който може да се изработи саморъчно. Нагрева-телят е навит спирално от оксидиран нихром с диаметър 0,35 мм. Дължината на спиралата се уточнява опитно така, че при захранване с 12 в токът през нея да бъде 2 а. Двата й края се оставят по-дълги, като се подгъват надве и се усук-ват. Нагревателят се опресова в гипс, по-ставя се в отвора на човката и отново се залива с гипс. Закрепването на краи-щата и изваждането на шнура е показано идейно на чертежа, а точного изпълнение на детайлите е въпрос на конструкторски усет у радиолюбителя. Дръжката може да се изработи от ебонит, винидур или дърво на струг. Човката трябва да бъде от много чиста електролитна мед, за да не изгаря бързо. Тръбата между дръжка-
та и човката на поялника се прави съ-що на струг от автоматна стомана и се перфорира с няколко отвора зз охлаждане. За поялника трябва да се навие захрзнващ трансформатор по следните данни: ламела Ш20
28
с набор 30 мм; първична 220 в — 1550 нав. ПЕЛ—0,2; вторична 12 в с отклонение ±1 в в края — 90+10 J-10 нав, ПЕЛ-1,2.
За нисковолтовия поялник може да се направи поставка, подобна на тази от фиг. 35, но с по-малки размери. На съ-щата поставка ще се закрепи и захранващият трансфер матор.
Материали
В радиолюбителската лаборатория трябва да има възмож-но най-богат асортимент от конструктивни материали и радиочасти, конто заедно с изброените инструмента и приспособления ще позволят на радиоконструктора да оформи в завършен вид и най-сложната радиоапаратура.
Метали и проводникови материали
От черните и цветните метали най-често в радиолюбителската практика се употребяват следните видове:
Декапирана ламарина — за наработка на шасита, кутии, скоби, винкелчета. Най-често използуваните дебелини са 1,5 и 1 мм, но добре е да се намират и малки изрезки от 0,5, 0,8 и 2 мм. Декапираната и особено двойно декапираната стоманена ламарина има много гладка повърхност и в пове-чето случаи детайлите, изработени от нея, могат да се оставят без допълнително галванично покритие. Обработка се и се огъва много лесно, а детайлите нмат хубав външен вид и достаточна якост.
П р ъ т и стоманеникръгли — за изработка на оси, ишилки, дистанционни втулки. Най-често използуваните диа-метри са 3 и 4 мм за шпилки с резба М3 и М4 и 6 мм за оси и дистанционни втулки. Материалът им може да бъде Ст. 3, Ст. 5 или автоматична С1 Омана.
Много често се налага да се работи с месингови кръгли пръти от същите диаметри. Обработката им и нарязването на резби при тях става сравнително по-лесно и те добре се покриват с предпазни и декоративни галванични покрития (никелиране, посребряване, хромиране).
Алуминиева ламарина — много удобна за изработка на малки шасита със сложна форма, особено ако имат отвори с различии профили. Механическата й обработка не изисква специални инструмента, поради което е много удобна за експериментална работа. Най-често употребяваната дебе
29
л и на е 2 мм, но добре е да се набавят и малки парчета от от 1 и 1,5 мм.
Дуралуминиева ламарина с дебелина 1,5» 2, 2,5 и 3 мм се използува често в радиоконструкторството, тъй като има много добра повърхносг, лесно се реже и пробива. Използува се преди всичко за лицеви плочи, специални ша-сита, плочки и лайсни с по-прости форми. Най-подходящото й приложение^ е за плоски детайли, тъй като огъването под прав ъгъл може да стане само с радиус на огъване, по-голям от 2—2,5 пъти дебелината на материала.
Повърхността на алуминиевата и дуралуминиевата ламарина може да се обработи по достъпен за любителското из-пълнение химичен или електрохимичен способ (стр. 50). По-лученото предпазно и декоративно покритие може да бъде матово, блестящо и с различии Цветове.
Освен тези основни конструктивни материали от черни и цветни метали радиолюбителят трябва да си набави и месин-гова и медиа ламарина от 0,5, 1 и 1,5 мм, както и медиа или месингова фолия с дебелина 50 и 100 микрона. Поняко-га се налага изработката на пружинки, за конто е необходим стоманен тел за пружини 0,3, 0,5 и 0,8 мм.
За електрическия монтаж и за бобинажната работа (навиване на трансформатори и бобини) са необходими твърде много и разновидни проводници.
Медни проводници с л а копа изолация (ПЕЛ). Най-необходимите диаметри са 0,1, 0,12, 0,15, 0,18, 0,20, 0,25, 0,31,0,41,0,51,0,64,0,80, 1, 1,2 мм. Радиолюбителят те получи голямо улеснение в работата си, ако успее да си набави няколкостотин грама от малките диаметри (0,18 мм) и по една макара от останалите.
Медни проводници с копринена изолация (ПЕЛКЕ, ПЭЛШО). Използува се за навиване на бобини и вч дросели за по-ниски честоти (до 300 кхц). Пай-често се работи с диаметри 0.1 и 0,15 мм.
Литцендрат (ВФЛ) —сыцо за навиване на бобини и вч дросели, но при ло-високи честоти (от 300 кхц до около 3 Мхц). Достатъчеи е само един размер, например 20X0,05.
Монтажей проводник с винилитова изолация (ПМВ). От няколкото съществуващи диаметри може да се използуват само два — 0,5 и 0,8 мм, но в различии Цветове. Най-лесво се работи, ако проводникът е с калайдисано жило. В някои случаи се налага употребата на гъвкав многожичен проводник с винилитова изолация (ПМКВГ) също с калай-дисани жила.
30
Екранираните монтажни проводники (ПМКВГЕ) трябва да бъдат многожични и с възможно най-малко сечение (например 0,20 мм'1).
В лабораторията трябва да се намират и съпротивителни проводники — изолирани, оксидирани и голи. С тях се изра-ботват жични съпротивления, шунтове и предсъпротивления за измервателни уреди.
Проводник константанов оксидиран (ПКО). Използува се за изработка на жични съпротивления с общо предназначение. Удобен е, че се споява с калай, но няма висока стабилност от стареене и дава значителна термо-c. д. с. с медта.
Манга н и нови я т проводник е със значително по-•висока стабилност и малка термо- е.д.с., поради което се упо-требява за направа на еталонни жични съпротивления, шунтове и предсъпротивления за измервателни уреди.
Най-често употребяваните диаметри на константановите и майганиновите проводники са 0,1, 0,15, 0.20, 0,30, 0,40 мм.
В много случаи може да се наложи използуването и на други съпротивителни проводники, например никелин — за направа на жични съпротивления, реостати и потенкиометри, както и кантал или нихром — за нагреватели и съпротивления, подложеви на голямо нагряване.
Изолационни материали
Това е втората основна трупа конструктивни материали, от който най-широка употреба в радиоконструкторството намират слоестите и влакнестите материали— гетинакс, текстолит пресшпан, различимте изолакионни хартии, платна и т. н.
Гетинаксът е най-често употребяваният изолакионен материал в радиолюбителската практика. Познат е още под име-то пертинакс, а най-качественият вид се нарича суперперти-накс. От него могат да се изработват монтажни плочки и шасита, макари за трансформатори и дросели и др. Гетинаксът има добри изолакионни^ и механически качества и се обработва лесно. Текстолитът има по-добри механически свойства, но се обработва по-трудно и детайлите получа-ват по-лош външен вид. От гетинакс и текстолит трябва да се набавят неголеми парчета с дебилина 0,5, 1, 1,5—2, 3, 4 мм.
За изработка на платки за печатан монтаж трябва да се набавят изрезки от фолиран гетинакс. У нас е стандартизиран фолиран гетинакс с дебелина 1,5 мм и дебелина на фолията 35 микрона.
31
Пре с ш пан (електрокартон) с дебелини 1 и 1,5 мм се използувэ за макари на |трансформатори и дрэсели, изола-ционни подложки. При навиването на трансформатори се явяза нуждата еще и от изолационно платно (лакотъкан) с дебелина 0,2 мм и изэлациомяз хартия (кондензаторна, ка-белна или телефонна) с дебелини 30 или 50 микрона.
В много случаи за направд на изолационни детайли се използува е бон иг. Той се обработва лесно на струг и има задоволителни изолационни качества. Цветът му е тъмнока-фяв до чер. Лъскав чер цвяг може да се получи, ако след обработката ебонитовият детаил се шлайфа с масло. Упо-требява се за монтажни детайли в нискочестотни вериги. На-личието на кръгли пръти с диаметър 6,10 и 20 мм и плочи с дебелина 2 и 3 мм е достагъчно за повечето случаи в прак-тиката. За същите цели и при същия начин на обработка може да се използува и винидурът. Той има жълт до свет-локафяз цвят и се подава лесно на всякакъв вид механиче-ска обработка. Особено голямо удобство при обработката е свойството му да се размеква при 80—100°, след което лесно се огъва и деформира. Винидурът е в същност разновидност на еластячната пластмаса полихлорвинил, от която се изработват изолационните тръбички (шлаухите) и изолацията на монтажные проводницы. Шлаухи с диаметър 1Д 2, 3, 4,5, и 10 мм трябва да се намират винаги и в достатъчно количество в лабораторията.
Два особено ценим материали от групата на синтетичните смоли са плексигласът и пэлистиролът. Те са предпочитани изолационни материали от радиоконструкторите поряди добри-те им изолационни качества и хубавия външен вид, конто дават на конструкцията.
Плексигласът се среща най-често във вид на листа, като в любителската практика най-употребявани са дебели-ните 1,5, 2, 3 и 4 мм. Много лесно се обработва механически, а след нагряване до 100—120° се обработва и чрез пластическа деформация. Отделните парчета могат да се залеп-ват, без да се забелязза мястото на залепване (стр. 47). Упо-требява се предимно като декоративен материал за изра-ботка на скали и монтажни детайли в нискочестотни вериги-Пол и стирол ът е материал с високи електроиззлационнз свойства и много малки диелектрични загуби. Произвежда се предимно във вид на зърна за пресозане или отливане под налягане. Често се среща и във вид на листа. Той е безцветен,
32
с малко жълтеникав оттенък. Употребява се за наработка на тел за бсбини, монтажни плочки във вч кръгсве, цокли и др.
Масовата употреба на полистирола за битови нужди по-зволява на радиолюбителите да притежават този ценен материал. От готови детайли чрез нагряването им до 100—120° могат да се получат различии радиоелементи, като се използува методът на пластическата деформация или пресоване в прости дървени пресформи. Разтворен в бензол или толуол, той може да послужи за заливане и импрегниране на вч бобини.
Колофонът е естествена смола, която се използува за изработка на лакове и като флюс за спояване. В последний случай трябва да се подбира най-чистият сорт, имащ светло-жълг цвят. Друга смола от естествен произход е шеллакът. Той се разтваря в спирт и се използува като декоративен и импрегнационен лак.
Понякога намират приложение асфалтовият лак — за покриване на железния пакет на трансформаторите и при изработка на печатни платки; бакелитовият лак — за заливане и импрегнация на гетинаксови детайли; глифта-ловият лак за импрегнация на нискочестотни бобини и трансформатори.
Като декоративни покрития най-често се изпэлзуват нитроцелулозните лакове, конто дават добра свръзка с повечето материала и метали. В лабораторията трябва да имаме поне чер и сив нитролак.
Епоксидните смоли напоследък са много разпрост-ранени като универсалии лепила, даващи много здрава свръзка. Най-често използуваната у нас епоксидна смола „Епокси 1200“ се доставя с течен втвърдител. На 100 тегловни части смола се поставят 7 тегловни части втвърдител и се пекат при 140° С.
Като заливни и импрегнационни вещества освен смолите се употребяват още и някои битуми и восъци. Парафинът е нехигроскопичен материал с ниска точка на топене (4~50°С) и се разтваря в бензин и бензол. Употребява се за импрегниране на пресшпанови и хартиени детайли. При изстиването си се свива. Има големи диелектрични загуби и не трябва да се употребява за заливане на вч бобини и дросели.
Друго импрегнационно восъкообразно вещество е цере-зинът. Той има жълт цвят и по-висока точка на топене. Електроизолационните му свойства са по-добри от тези на парафина.
3 Лаборатория на радиолюбителя
33
Магнитна материали
В радиолюбителската лаборатория няма условия за изработка на детайли от магнитни материали и затова тези материали не са кеобходими във вид на суровини. Това е в сила преди всичко за магкитнотвърдите материали, от кэито се изготвят постоянни магнити за различии кужди.
Магнитном еките материали намират значително по широка употреба. От тях се изработват детайли за магнитни вериги, ламели за трансформатори и дросели, магнитни екрани, магнитофонни глави и др.
Желязото тип „Армко“ е с много малки примеси и се използува за изработка на сърцевини и полюсни наставки на електромагнити, релета, магнитни екрани. То има висока индукция на насищане и голяма магнитна проницаемост. Произвежда се предимно във вид на листа, от конто най-употребявани са дебелините 1,5 и 2 мм. както и кръгли пръти 06 и 10 мм.
Електротехническите (с и л и ц и е в и т е) с то маки са най-масовият материал за изработка на трансформа-торни сърцевини и други магнитопроводи. Нисколегираните електротехнически стомани съдържат под 2% силиций и са познати под името динамоламарини. Използуват се предимно за ротори и статори на електродвигатели и генератори. На-личието на изрезки от динамоламарина 0,35 и 0,5 мм в ла-бораторията може да помогне при саморъчната изработка на никои специални ламели за магнитопроводи, понеже се обработва лесно.
Високолегираните електротехнически стомани имат над 3% силиций, поради което се обработват трудно. От тях се щанцоват ламели за трансформатори с дебелини 0,35 и 0,5 мм. От нормализираните в страната ламели радиолюбителите трябва да притежават попе 6—7 размера: Ш10, Ш16, Ш20, 11124, Ш28, Ш32 и Ш36. В зависимост от размера на ламе-лата каличните количества трябва да бъдат от 0,5 до 3 кг.
За подобряване на магнитните параметри на електротехническите стомани те се подлагат на темперовка, при която се увеличава максималната индукция и се намаляват загубите.
Пермалоят притежава голяма магнитна проницаемост при слаби магнитни полета, която е силно зависима от често-тата. При честоти над 20 кхц неговата магнитна проницаемост става по-малка от тази на силициевата ламарина. Най-
34
разпространеният пермалой — молибденовият (79НМ), има 79% никел, останалото желязо и молибден.
От пермалой се изработват сърцевини за различии малки по размер трансформатори и дросели в звуковия честотен обхват, магнитни екрани, магнитофонни глави. Пермалоят е много чувствителен към механически деформации и удари. Неговите максимални магнитни свойства се възстановяват след темперовка във вакуум при 1100° С и бавно охлаждане.
За радиолюбителя е напълно достатъчно, ако успее да се снабди с малки парчета от пермалой: 0,1, 0,2 и 0,5 мм, както и с готови малки ламелки за трансформатори.
Освен споменатите нискочестотни магнитно мекиматериали има и такива, конто работят при по-високи честоти. Те са познати под общото наименование магнитодиелектрици и са образувани от магнитен прах, примесен с високочестотен диелектрик. Доскоро от този материал се пресоваха магнит-ните сърца за вч бобини. Познати са под наименованията алсифер, магнетит, карбонилно желязо. Най-добри качества притежава алсиферът, от който най-често се правят сърце-вините за донастройка.
В последно време за вч сърцевини се използуват магнито керамичните материали, наречени ферити. Те имат голима магнитна проницаемосг и сравнително високо специфично съпротивление, което ги прави много подходящи за работа при по-високи честоти. Феритите са много твърди и се обра-ботват трудно.
От магнитодиелектриците и феритите се изработват вч сърца за донастройка, затворени вч сърцевини за бобини, сърцевини за импулсни трансформатори и др. В радиолюби-телската лаборатория трябва да се намират различии по вид феритни и алсиферни вч сърцевини — цилиндрични вч сърца с резба Мб, М7, М8 и без разба, затворени вч сърцевини за бобини с различии размери, феритни антенни пръчки 8, 010 мм и плоски. За бобините на транзисторните приемники често се използуват и малки цилиндрични феритни тела с диаметър 2,8 и 3,5 мм от материал Ф600 и Ф1000 (съ-ветски), както и затворени чашкообразни сърцевини, например от съветския тип СБ-1а. В някои случаи се препоръчва използуването и на тороидални феритни сърца с външен диаметър 10 мм,
Радиочасти
В радиолабораторията трябва да има колкото е възмож-но по-6огат асортимент от радиочасти. По вид и стойности
35
те трябва да отговарят на интересите и насочеността, конто радиолюбителях е приел в своята дейност. Така любителят на транзисторам апаратури ще борави с един вид части, любителях на висококачественото възпроизвеждане и звукоза-
$-27
А 2	I V2	UJ	I	'
$47	I
42	I 42 ; 42	| 42	|
ДЛ7	pV7	j
Ю1 1 42 j 42 j 43 |[
Ш-Ш\2$$i}\3№-^\5lu-SiG I ’
2 I 7 j J2 \ 2
Фиг. 38. Разпреасление на съпротивленията


писа — с друг вид, привърже-никът на КВ и УКВ техника ~ с трети. Все пак всяка радиолаборатория трябва да има един основен фонд от материали. който ще се попълва съобразно интересите и нуждите.
Съпротивления. Това> е най-масовият елемент, из-ползуван при монтажа на елек-тронните схеми. За улеснение: при търсенето им съпротивле-нията трябва да са сорхирани в повече килийки на предназначено™ за тях чекмедже в работната маса (фиг. 38). От нормализираните гамм за 5,10 и 20% толеранс (табл. 2) най-подходяща е 10% гама, конто
трябва да се стремим да попълним. От всяка стойност по тази гама трябва да се набавят пене по три броя от 0,25„
0,5 и 1 вт. Постепенно този ощовен асортимент ще се по-
пълва и с някои двуватови съпротивления, както и с миниатюрки съпротивления от 0,12 ent (напр. съветски тип УЛМ).
Всяка от преградите трябва да има надпис за съдържа-нието си. Съпротивленията са разпре.делени в 20 прегради по следния начин. До 82 аи; 100—180 ом; 200—270 ом; 300—470 ом; 510—910 ом; 1 —1,8 ком; 2—2,7 ком; 3—4,7 ком; 5,1—9,1 ком; 10—18 ком; 20—27 ком ; 30—47 ком; 51 — 91 ком; 100—180 ком; 200—270 ком; 300—470 ком; 510—910/ош; 1 —1,8 Мом; 2—2,7 Мом; от 3 Мом нагоре.
По този начин се постига най-равномерно разпределение и най-лесен достъп до търсеното съпротивление.
В още 6 килийки могат да се разпределят жичните съпротивления, както следва: до 100 ом; 120—400 ом; 500— —900 ом; 1 — 4 ком; 5—9 ком; над 10 ком,
Извън тези най-чесхо употребявани съпротивления трябва да имаме една кутийка с еталонни съпротивления, конто да се държи на друго място — например в най-долното чек-
36
Таблица 2
ОМ, ком
ом, ком
ком, Мом
1 кл.	II кл.	III кл.	I кл.	11 кл.	III кл.	I кл.	II кл.	III кл.
±5%	±10%	±20%	±5%	±ю%	±20%	±5%	±10%	±20%
10	10	10	100	100	100	1,0	1,0	1 0
11			ПО			1,1		
12	12		120	120		1,2	1,2	
13			130			1,3		
15	15	15	150	150	150	1,5	1,5	1,5
16			160			1.6		
18	18		180	180		1,8	1.8	
20			200			2,0		
22	22	22	220	220	220	2,2	2,2	2,2
24			240			2,4		
27	27		270	270		2,7	2,7	
30			300			3,0		
33	33	33	330	330	33)	3,3	3,3	3,3
36			360			3,6		
39	39		390	390		3,9	3,9	
43			430			4,3		
47	। 47	47	470	470	470	4,7	4,7	4,7
51			510			5,1		
56	56		550	560		5,6	5,6	
62			620			6,2		
68	68	68	680	680	680	6.8	6,8	6,8
75			750			7.5		
82	82		820	820		8,2	8,2	
91			910			9,1		
						10,0	10,0	10,0
—_		1							
мед же. В нея ще се събират всички съпротивления (жични и слойни), чийто толеранс е под 2%.
Кон дензатори. Второго чекмедже на работната маса, определено за кондензаториге, ще се разпредели по сьщия
37
начин и на същия брой прегради. Посгоянните книжни, слю-дени, керамични и стирофлексни к'ндензатори ще се сорти-рат само по стойности без оглед на вида им: до 47 пф* 50—91 пф-, 100—220 пф-, 250—470 пф-, 500—1800 пф’, 2000—4700 пф-, 5№-Шпф-, 10000—27000 пф-, 30000— 47 000 пф', 0,05—0,1 мкф', 0,12—0,27 мкф-, над 0,3 мкф.
Големите книжни кондензатори в метални кутийки трябва да се държат в отделна кутия, поставена в третото чекмед-же. На същото място в отделяй надписани кутии ще се държат и големите електролитни кондензатори, тримерите и еталонните кондензатори.
Миниатюрните електролитни кондензатори за транзисторны схеми се соргират в 4—5 килийки според разполагаемите количества и стойности.
В лабораторията трябва да има следния минимален асор-тимент от кондензатори и тримери:
Керамични и слюдени кондензатори по 10-процентовата гама до 5000 пф — по 3 броя.
Книжни и стирофлексни кондензатори по 20-процентова-та гама до 0,5 мкф — по 5 броя.
Електролитни кондензатори, миниатюрни (съветски тип ЭМ, ЭМИ, ЭГО или чехословашки „Тесла") — по 5 броя от 5, 10, 15 и 20 мкф при работно напрежение 6 и 15 в.
Електролитни кондензатори, нормални:8, 16, 32 мкф/450в и двойни 2X16, 2X32 мкф (450 в и 2X50 л/кдб)/380 в — по 3 броя.
Полупроменливи кондензатори (тримери), керамични. Мо-гат да бъдат от съветски тип КПК-1, КПК-М и КПК-Т, въз-душни тип „Филипс* или немски тип „Hescho" : 2—7.5 пф (2509АК), 5—30 пф (2497 АК) и 15-45 пф (2502 АК) — по 5 броя.
Потенциометры и променливи кондензатори. Тъй като тези елементи са по-обемисти, те се съхраня-ват в картонени кутии в най-долното, четвъртото чекмедже. Радиолюбителят трябва да притежава не по-малко от 10—15 потенциометъра от различен вид и стойност. За експери-ментирането са необходими преди всичко потенциометры без ключ от 1, 5, 10, 50, 100, 500 ком и 1 Мом. От тях трябва да се намират както с логарнтмична, така и с линейна характеристика. Често се налага използуването на жични потенциометры от 100, 500 ом, 1, 5, 10 ком, както и потенциометры с ключ.
Много удобны за работа в транзисторны схеми се ока-
38
заха миниатюрните потенциометри от съветския тип СПО. Такива потенциометри се произвеждат и у нас, което уле-снява попълването на лабораторията с повече стойности от този тип.
Променливите въздушни кондензатори са само няколко вида и това улеснява набавянето им. За експериментална работа са достатъчни по един брой единичен, двоен и троен променлив кондензатор с максимален капацитет на всяка секция около 500 пф. Полезно ще бъде, ако се намерят и няколко по-малки променливи кондензатори, единични и двойни, с максимален капацитет 30 до 200 пф на секция.
Бобини. Няколко кутии, поставени в най-долното чекмедже на масата, трябва да поберат наличните вч бобини и дросели и мч трансформатори. Не е наложително запа-сяването с голям брой готоеи бобини, тъй като се предпо-лага, че радиолюбителят ще си изработи машинка за нави-ването им. По-важно е той да разполага с достатъчно по брой и по вид тела за бобини. Подходящи са бакелитовите и полистироловите тела с диаметър 7,5 и 8,5 млц а за малки транзисторни приемници — тела с 5 и 6 мм диаметър. Ако набавянето на готови тела е трудно, те могат да бъдат изработени и саморъчно от полистирол по метода на пластичната деформация.
Всичко казано доту к важи и за вч дроселите. Навива-нето им ще стане при нужда по изчислените данни. Телата, върху конто ще се навиват, са предимно с вч сърцевини, понякога затворени от типа СБ-1, топфкерн, вюрфелкерн, а най-често — секционирани ебонитови или полистиролови тела, изработени на струг.
Абсолютно необходимо е да се набави поне по един комплект мч трансформатори за голям лампсв ^приемник и за транзисторен приемник. Най-лесно могат да се набавят такива трансформатори за българските лампови и транзисторни приемници.
Превключватели. Минималната наличност от различии превключвателни елементи трябва да бъде следната:
Няколко броя це-ка ключета тип 2Х2или1Х2. Произвеждат се у нас и са подходящи като ключета за мрежата и превключватели в правотокови и нискочестотни вериги.
Превключватели за вълнови обхвати, галетен тип. Необ-ходими са не само като елемент на бобинните блокове, но и като превключващи елементи в измервателните уреди, нч Усилватели и др. Най-употребявани са галетните превключ-
39
ватели 4X3, 6x2 и 12X1 с възможност за комплектуване с няколко галети. Нужни са по 2 броя от всеки вид.
Клавишни превключватели. „Складът" на радиолюбителя ще стане много по-пълен, ако той се снабди с по един клавишей превключвател от различен тип — с 3,5 и 7 положения.
Превключвателите ще се складират в отделен шкаф. За такъв може да се използува някои стар гардероб или да се купи една двойна кантонерка. В такъв случай в шкафа могат да се държат още и променливите кондензатори, по-тенциометрите, електролитните кондензатори, трансформато-рите и други по-обемисти и тежки радиочасти. Там ще бъде най-подходящото място и за частите, конто трябва да се пазят от сътресения.
Радиолампи и транзистор и Списъкът на радио-лампите и транзисторите, конто могат да потрябват на радиолюбителя, е много голям. Би било неправилно да се препо-ръчва на радиолюбителя да се снабди предварително с всичко, което е включено в този списък. Това ще стане постепенно в зависимост от нуждиге в момента.
Радиолюбителят трябва да се стреми да се слобие със следните видове радиолампи и транзистори:
Двойни триоди от типа ЕСС83, ЕСС81, ЕСС85, ЕСС84; пентоди от типа EF80, EF85, EF86, EF89; крайни пентоди EL84; комбинирани лампи EBF80, ЕАВС80, ECL82, ЕСН81; индикатори на настройката ЕМ80; изправителни лампи EZ80, EZ8I; транзистори нискочестотни маломощни SFT3214-323, SFT351 :-353; транзистори нискочестотни мощни SFT124-4--4-125, SFT130-4-131, SFT212 4-214; транзистори средноче-стотни SFT306-4 308; транзистори високочестотни SFT317-4 -4 320.
Радиолампите и транзисторите трябва да се сортират и опаковат грижливо в кутийки, групирани в по-големи кутии, според някакъв общ признак. Може да се използува сор-тировката, направена по-горе. Най-подходящо място за тези елементи е отделният шкаф, където те ще бъдат запазени най-добре.
Пол у прово д ни ко ви изправители. Към тази трупа могат да се причислят селеновитеимедноокисните елементи и стълбове, германиевите и силициевите диоди. При съще-ствуващите днес германиеви и силициеви изправителни диоди селеновите стълбове почти загубиха значението си. Ако все пак такива елементи се намират в наличност, те ще се съ-храняват заед но с диодите в шкафа за материали.
40
За експериментална работа са необходими следните полупроводникови диоди: германиеви точкови диоди от типа SFD1041-^-12 — 5 броя; германиеви плоскостни диоди тип Д7Г, Д7Ж, SFR105^106 — по 4 броя; ценердиоди (опорни диоди) от съветския тип Д-808 и Д-811—по 1 брой.
Трудно може да се обхване голямото разнообразие на радиочастите и да им се направи точно и постоянно сор-тиране. Затова в шкафа, предназначен за склад, трябва да се отдели известно място за различии, необхванати в горните групи части. Ето и никои от тях:
Сигнални глимлампи. Използуват се предимно за индикация на мрежовото или изправеното напрежение, както и за никои прости измервателни уреди. Най-подходящи са миниатюрните глимлампи с цокъл „миньон“ или без цокъл — например съветските МН-5 и MFI-6.
Газови стабилизатор и. Често се налага да се осигури стабилно изправено напрежение от ПО или 150 в. За тази цел се използуват газовите стабилизатори от типа СГ1П и СГ2П или СГ4С и СГЗС, от конто трябва да се осигурят по един брой.
Кварцови кристали. Ако радиолюбителя? разполага с такива, той трябва да ги държи в отделението за по-ценни и чупливи материали. При възможност да се набавят по един кварц от 100 кхц, 468 кхц, 1 Мхц и 3,5 Мхц.
Високоговорители. Според възможностите и инте-ресите на радиолюбителя той трябва да си набави пене два високоговорителя за лаборатории нужди. Единияг може да бъде малък — например елиптичен 0,3, 1.5 или 3 вт — производство на Слаботоковия завод, който ще се използува за изпробване на транзисторни схеми. Вгорият високогово-рител трябва да бъде 6 или 8 вт, монтиран на голяма резонансна дъска. На него ще се изпробват висококачествените усилватели и приемници.
За различии проби и за някои измервателни уреди са необходими и един чифт високоомни ра диослушалки 2X X 2000 ом, производство на Завода за т. т. техника.
Измервателни стрелкови системи за уреди. Използуват се при експериментирането и построяването на электронки измервателни уреди и комбинирани авометри. Изключителна употреба намират магнитоелектронните системи (с подвижна бобинка). Чувствителността им трябва да бъде по-голяма — от 100 мка до 1 ма крайне отклонение.
41
За експериментална работа са достатъчни две такива систему едната с крайно отклонение 100 мка (10000 о и в), а другата — \ма (1000 ом)в).
Крепежни материали
Това са най-дребните и на пръв поглед най-незначител-ните детайли, чиято липса обаче създава големи затруднения в лабораторната работа. Препоръчва се предварително да се набавят следните видове и количества крепежни детайли: винтчета за метал, по 20—30 броя от следните разновидности: резба — М2, М2,6, М3 и М4; вид на главата — цилиндрична, полукръгла. ферзенкова, лещовидна; дължина на тялото — 4,6, 8, 10, 12, 15 и 20 мм\ гайки М2, М2,6, М3 и М4 — по 30 броя; шайби с вътрешен диаметър 2,6» 3 и 4 мм (метални и изолационни)—по 30 броя; шпилки с резба М3 и М4, дължини 40, 60, 80 и 100 мм — по 10 броя; дистанционни втулки с вътрешен диаметър 3,5 мм9 външен диаметър 6 мм и дължини 5, 10, 15 и 20 мм —• по 5 броя.
Към изброените крепежни детайли могат да се причислят и различните видове пружиниращи и разцепени шайби за законтряне на винтовите съединения (федершайби).
Всички метални крепежни части могат да бъдат месин-гови или стоманени, никелирани или поцинковани.
Към крепежните материали трябва да се дэпълнят няколко размера винтчета за дърво и гвоздей.
Монтажни материали
Тук могат да се причислят всички детайли и възли, който нямат пряко участие в работага на схемата, а спомагат за механического укрепване на схемните елементи. Монтажни елементи са и някои токоотвеждащи части—куплунги, цокли» букси, щекери. С тези части се'работи често и затова най-удобно място за складирането им е работната маса. Сорти-рат се в няколко картонени кутии, всяка от конто има след-ното съдържание:
1. Цокли за радиоламп и. На първо време радиолюбителя? трябва да рзззолага с по 5 цокъла от типа „но-вал“ (9 крачета), миниатюрен (7 крачета) и октален (8 кра-чета). Допълнително асортиментът от цокли може да се увеличи с по 1—2 броя от старите типове иглен дълбок
42
европейски цокъл за металната серия 11, както и керамични цокли със 7 и 9 крачета, 2. Букс и ищекери: голи и изолирани букси с гайки—по 10 броя; изолирани букси-клеми (букса-витло) —4 броя; бананщекери —10 броя; двойни букси за радио, монтирани върху гетинаксова плочка на стандартното раз-стояние 19 мм — 5 броя. Към материали-те от тази трупа мо-гат да се причислят и 6 броя щипки от типа „крокодил".
3. Куплунги; коак-сиални куплунги — 2 броя; триконтактни
3 комплекта; шестконтактни правоъгълни куплунги за междублокови; връзки (производство Слаботоков завод София) — 2 комплекта. 4. Скални материали: осветител-ни крушки 3,5 и 6,3 в и цокли за тях — 5 бр.; абажурчета за осветителни крушки с червени стъкла — 2 бр.; предпа-зители за радио (патрончета) 0,3, 0,5, 1 и 1,5 а — по 5 бр.; цокли за предпазители (предпазител „миньон") за лицево закрепване — 2 бр.; волтажен разпределител — 2 бр.; пружинки и ролки за скални гпредавки; корда за скална пре-давка. 5. Копчета за радио. Съществува голямо разнообразие от копчета и подборът им ще стане според вкуса на радиолюбителя. Необходимо е да се набавят по 5—6 броя от трите основни вида: кръгли единични копчета за ос 6 мм\ кръгли двойни копчета ;за ос би 10 мм\ копчета-стрелка. 6. Монтажни пл очки. Познати са твърде много разновидности от монтажни плочки със закрепени на тях изводни пера. Познати са още като клемни плочки или монтажни лайсни. Достъпни са за саморъчна любителска изработка, като за основен изолационен материал сеизползува гети-накс. Монтажните плочки са извънредно полезниза експеримен-тален монтаж, тъй като създават прегледност и улесняват до-стъпа до елементите (фиг. 39). В нашите слаботокови предприятия се произвеждат и използуват различии по конструкция лайсни, като особено удобни са тези с бакелитова основа и заните-ни 10 двойни кабелни уши. От подобен вид плочки трябва да се набавят или изработят поне 10 броя. Могат да се използу-
43
ват и двуредови лайсни върху гетинаксова основа, каквито се употребяваха в старите военни апаратури. Полезна работа вършат и опорните стълбчета сжедно или две изводим пера. Те се монтират лесно и изискват малко място. Могат
Фиг. 41. Винкелчета и скоби за закрепване на радиочасти
Фиг. 40. Кабелни уши за монтажни плочки — любителско изпълнение
да се изработят и саморъчно. Необходими са поне 20 броя от двата вида. За монтажа и при изработката на монтаж-ните плочки трябва да се набавят не по-малко от 100 — 200 броя кабелни уши. На фиг. 40 са показани няколко вида кабелни уши, който могат да се изработят саморъчно и да се използуват за същата цел. 7. Винкелчета и скоби. Това са крепежни елементи, с който се закрепват механически схемните елементи. Няколко разновидности са показани на фиг. 41. Могат да се изработят от дуралуминиева ламарина 11,5 мм или от декапирана желязна ламарина 0,5 —1,5 мм. Независимо че в повечето случаи те се изра-ботват според елемента, който ще се монтира, би било полезно, ако се осигури известна наличност от най-често при-лаганите винкелчета и скоби, показани на фигурата. От всеки вид трябва да се изработят поне по 5 броя.
Спомагателни материали
В тази трупа могат да се причислят всички материали за декоративни покрития, смазочни материали, лепила, раз-творители, припои и флюсове и др. Те се съхраняват извън работната маса в специално отделение на шкафа. Никои от тях — бои, химикали, разтворители, могат да се държат в отделно помещение или маса, определена за по-черна, боя-джийска или дърводелска, работа.
44
Бои и лаковеЛ За разлика от импрегнационните и слеп-ващите смоли и лакове тук се имат пред вид чисто декора-тивни бои за осигуряване хубав външен вид на детайлите. 1гстествено някои от тези лакове притежават и двете качества — създават влаго- и водоустойчивост, и едновремен-но с това — хубав външен вид. Тези материали могат да се групнрат по различии признаци. Според предназначението си те се разделят на две основни групи — бои и лакове за покриване на метални и на дървени предмети.
Основните материали. необходими за боядисване на метални предмети, са следните: нитроцелулозни лакове — чер, сив и безцветен; маслен грунд; шприцкит; разредител за нитролак; сребърен бронз.
Освен с нитролак металната повърхност може да се по* крие и с различии печени лакове, при конто се получава по* добра свръзка с метала и по-устойчиво покритие. Могат да се купят по една кутия черен лак за печене, черен кристал -лак и сив хамершлак. В любителски условия може да се боядисва с печен лак от споменатите видове, като се спазва следната послелователност на режима:
а) механическо почистване и обезмасляване на боядисва-ния детайл; изсушаване 15—20 мин при 80—100~С; грун-диране с маслен грунд; китване с шприцкит и изсушаване; обработка с пезма чрез триене с фина шкурка и вода; изсушаване; шприцване на печения лак с пулверизатор и печене при 80°С в продължение на 10 —15 мин. За целта може да се използува и фурничката на готварска печка; частично' охлаждане при стайна температура и отново поставяне в пещта за окончателно изсушаване (2—3) ч.
Дървени детайли се полират с помощта на следните материали: шеллакова политура —150 г шеллак на люспи, раз-творен в 1 литър денатуриран спирт; байц орехов и чер, воден или спиртен; безирен кит; туткал за приготвяне на кит и за запълване на шупли в дървото; пемза за запълва-не на порите при полиране; ленено масло за улеснение при полирането.
Боядисването на дървени предмети може да се извърши еще и с нитроцелулозни лакове или с блажни (безирени) бои. Нитролаковете са същите, както и при металните по-крития Китването се извършва с шприцкит. Най-подходящ материал за грундиране е безирът. В вякои по-неотговорни случаи за китване може да се използува и пластелин.
За боядисване с блажна боя трябва да се набавят след-
45
ните спомагателни материали: безирена блажна боя в жела-ните Цветове; безир за грундиране; винервайс за изготвяне на кит; бернщайнлак светъл за допълнително лакиране на боядисаната част и за повишаване влагоустойчивостта й.
Боядисване върху стъкло или плексиглас може да се из-върши със следните бои: черна боя (водно стъкло се смес-ва с чер туш в отношение 2:1); бяла боя. 3—4 части водно стъкло се смесва с една част ситно стрит бариев сул-фат. Преди употреба сместа се разбърква добре.
Р а зт в о р и т е л и. Използуват се за почистване на боя-дисани повърхности, за разреждане на бои и лакове, за обез-масляване и т. н.; денатуриран спирт; ацетон; бензин; терпентин ; толуол; бензол; газ.
От всички изброени разтворители трябва да се набави по едно шише най-малко от 0,5 л.
За почистване на „хъркагцн* потенциометра без да бъдат разглобявани, може да се използува смес от глицерин и бензин. Сместа се впръсква със спринцовка през отвор на по-генциометъра.
Почистване на замърсени детайли може да се извърши чрез измиване или триене с въглероден тетрахлорид, изпол-зуван за пожарогасителните апарати.
Смазочни материали. В механическите конструкции почти винаги се налага да се смазват детайлите на лагерите и различните видове предавки на движението. За любител-ски нужди е напълно досгатъчно наличието на два вида масла — една кутийка в гъста смазка (грее) и едно шише 4250 л леко масло. От леките масла най-подходящи са тур-бинното или вретенното масло, но може да се използува и масло за шевни машины.
За предпазване на контактни системи от окисляване се употребява графитна смазка. Тя намира приложение в превключватели с месингони контакта, чийто сребърен слой, ако е имало такъв, бързо се изтрива. Приготвя се чрез размес-ване на 60 г медицински вазелин с 40 г графитен прах. Гра-фитният прах може да се получи при стриване на графит от мек молив или от чист дървен въглен.
Лепила и замазки. В лабораторията трябва да има по една туба лепило за хартия, за гума и универсално аце-тоново лепило. Много здраво залепване се получава със съ-ветските лепила БФ-2 или БФ-4. Напоследък полезно приложение намира епоксидното лепило, например от типа на „Епокси 1200й с необходимия втвърдител.
46
За залепване на пластмасови детайли или за залепгаяе и импрегнация могат да се използуват лакове — бакелитов, полистиролов, плексигласов, шеллак. Залепване на керамични детайли се извършва със следното лепило: 150 г гасена вар се смесват и стриват с 18 г стипца. Прахът се сипва в 15 г разбит на пяна белтък от яйце. С получената каша се намазват залепваните плоскости, притискат се силно и така престояват 40—50 часа.
Смес от бакелитов лак и стрита на прах креда (тебешир) може да се разреди в спирт и да послужи за залепване към стъкло. С това лепило се залепват стъклата на измервател-ните уреди, балоните на лампите към цокъла им и т. н. За да се получи здрава свръзка, бакелитовият лак, трябва да полимеризира, като се изпече до около 200°С.
Термопластичните материали (полистирол, полиетилен, ви-нидур, плексиглас) се залепваг с лепило, изработено от съ-щите материали, разтворени в бензол, ксилол и други раз-творители. Така например полистирол се лепи с полистиролов лак — 10^12 % полистиролови стружки, разтворени в бензол или кисилол. Плескиглассви детайли се залепват с 5 % разтвор на плексигласови стружки в оцетна киселина. Плексиглас се залепва и направо с хлороформ.
Всички термсреакгивни материали се лепят с бакелитов лак, конто се довежда до полимеризация чрез изпичане
Импрегниране на дървеяи части, бобини, дросели и трансформатори се провежда чрез едночасово варене в разтопен парафин. Температурата на парафина е 115—120°С. След из-стиване до 70°С детайлите се изваждат. Оше по-добри им-нрегнираши свойства имат компаундите, съставени от 70 % восък и 30 % колофон или 95 % церезин и 5 % чист вазелин.
Припои и флюсове. В любителската практика на-мират най-голямо приложение калаено-оловните припои. Според съшествувашите стандарти тези припои се означават с някакво съкрашение и цифра, показваща процентного съ-Държание на калай. Например по съветския стандарт ПОС-40 има 40 °/0 калай и 60 % олово при температура на топене 235°С. ПОС бО има температура на топене около 200°С, а При най-ниска температура — около 184°С, се топи припоят със съдържание 64 °/о калай и 36 % олово. Най-подходящ 33 радиомонтажна работа е припоят със съдържание, отго-варящо на ПОС 60.
Много удобен за работа е тичолът с диаметри 1,5 до
47
2 мм. Той е комбинация от калаено-оловен припой с колофоне н флюс, което много улеснява спояването.
Флюсовете се използуват за зачистване на окисите и за нредпазване от окисляване в мястото на спойката. Те не трябва да съдържат киселини и соли, конто биха довели до постепенно окисляване около спойката и увеличаване на контактного съ противление. Най-подходящ и безвреден флюс е чистият колофон. Той може да се купи и от музикалните магазини, където в най-чист вид се предлага за музикалните инструменти.
От колофон може да се изработи колофонна паста, която в някои случаи е по-удобна от твърдия колофон. Тя може да се изработи по следните рецепти:
1.	Колофон 500 г
Паму чмо масло 1 кг
Лой 0,9 кг
След стопяването на горните материали към тях се доба-вя 150 г нишадър и се размесва добре.
2.	Колофон 100 г
Сгеаринова киселина 30 г
Палмитинова киселина 25 г
Олеинова киселина 45 г
Материалите се смесват във водна баня при 100°С и се размесват добре. Гъстотата на получената каша може да се регулира чрез количество™ на колофона.
3.	Най-простият начин за изготвяне на колофонена каша е размесването на една част колофон в две части спирт. Пастата трябва да се държи в добре затворен съд.
За спояване при понижена температура понякога се използуват припои с ниска температура на топене — 100 до 110°С. Те са удобни при монтаж на транзистори и диоди, при спояване върху печатни платки, върху посребрен слой на керамични детайли и др.
Може да се получи при следния състав:
Калай •— 1 тегловна част
Олово — 1 тегловна част
Висмут — 2 тегловни части
На радиолюбителя нерядко се налага да споява алуми-ниеви детайли. За тази цел съществуват много рецепти и методи за спояване, като напр.:
Калай 75 °/0
Цинк 25 %
Най-напред се стопява калаят, а след това в него се пус’ кат малки късчета от цинка. Повърхността на алуминия трябН
48
ва предварително да се зачисти много дооре — до метален блясък. Покрива се с тънък слой парафин и се калайдис-ва със силен поялиик.
Флюс за запояване на съпротивителен проводник нихром се приготвя от 100 г вазелин, 7 г цинков хлорид на прах, 5 г глицерин и 100 г 10%-ов спиртен разтвор на меден двухлорид. Сместа се разбърква добре, като глицеринът, медният двухлорид и цинковият хлорид се поставят последователи© във вазелина. Преди спояването краят на проводника се зачиства механически със спирт.
Хим икал и. Извън всички химически материали, вклю-чени в предишните групи, радиолюбителя? трябва да си на-бави и такива, конто се използуват в никои други, често прилагани в практиката химически процеси.
Химическо матиране (байцване) на алуминий. Повърх-ността на алуминия може да се обработи чрез потопяване в 10 °/о ов горещ разтвор на натриева основа (NaOH). Получава се матово-сребристо оцветяване, запазващо се 1—2 го-дини.
Оцветяване на плексиглас. Най-простият начин за полу-чаване на бледожълт до тъмночервен цвят на плексигласови детайли е чрез потапяне в спиртов разтвор на йодова тинктура. Съдържанието на йодовата тинктура определи отте-нъка на сцзетяването. Процесът се извършва във врящ разтвор в продължение на 1—2 мин.
Оцветяване в други Цветове се извършва с разтвор на подходящ оцветител в метилов спирт (метанол/. Плексигла-сът се поставя в разтвора, който ври във водна баня, и се държи 1 —3 мин.
Изтъняване на чедна фолия. Медиа, месингова или фос-форобронзова фолия може да се изтъни до няколко микрона чрез потапяне в следната смес: 70 тегловни части азогна киселина, 20 тегловни части солна киселина и 10 тегловни части сярна киселина. Сместа се поставя в стъклен съд, а фолията се държи с пинцети от пластмаса (напр. винидур). След изтъняването се измива обидно с вода. По този начин можем да получим вложки за процепа на магнитофонни гла-ви с необходимата дебелина или да изтъним нишкл и спи-ралки за измервателни инструменти, с което се повишава чувствителността им.
Спояване на съпротивителен проводник. Проводница от константан, манганин, нихром и др. могат да се споят със сРсбърен нитрат, влкзащ като съставна част на фотоемул-
ЛаборЯТОрНЯ ня радиолюбителя	49
сиитеГСпояваните проводниц» се зачистват и свързват, след което през тях се пропуска ток, достатъчен да нагрее до зачервяване мястото на спойката. В загрятото място се поставя късче от сребърния нитрат, което се разтопява и споя-ва два та края.
Химическо гравиране на надписи върху метал. Метал-ната плоча се нагрява леко и се покрива с тънък слой от ас-фалтова смола и парафин. Слоят трябва да бъде възможно най-тънък и равномерен. Върху него се нанасят контурите на желания надпис или изображение. С гравирна игла се издълбават надписите, докато се достигне металната повърх-ност. Разяждането иа метала става с разтвор на 300 г же-лезен трихлорид в 1 л вода, към който се добавят 25—30 г солна киселина. След достигане необходимата дълбочина на разяждане, киселината се промива с вода. Надписът може да се оцвети с нитроцелулозен лак, след което смолата се пре-махва с бензин.
Елоксация на алуманий. Използува се 10% разтвор на сярна киселина, с който предварително се прави електрохи-мическа оксидация при 10—15 в постоянен или промен лив ток. След измиване детайлите се потапят в разтвор от ани-линова боя.
,,, Посребряване медиа и чесингови детайли. Най-простият начин за химическо посребряване е чрез потапяне 2—3 мин в отработен фиксаж за фотографски нужди. Наличието на сребърен бромат във фиксажа води до отлагане на чисто сребро върху предмета. Детайлите предварително се почи-стват добре механически, обезмасляват се в бензин и се промиват в слаб содов разтвор или течаща вода.
Още по-добр» резултати се получават, ако вместо отработен фиксаж се използува нов, в който се нарязват на къс-чета 1—2 листа матова фотохаргия.
Любителска наработка на печатан монтаж. Върху плат-ката от фолиран гетинакс се нанасят с асфалтов лак про-водниците на печатната схема, кръгчетата за спояване, екра-ните и т. н. След 24-часово съхнене платката се потапя в разредеиа азотиа киселина, като бързо и непрекъснато се бърка до разяждане на фолията. Изплаква се обилие във вода и остатъкът от киселината се неутрализира с разтвор от амоняк. Асфалтовият лак се измива с бензин и върху платката остават необходимите проводницы от медната фолия.
Вместо азотна киселина за разяждане на фолията може
50
да се използува разтвор от жслезсн трихлорид във вода, рри гъстота на разтвора 1,2—1,4 г] см* и при температура 40°С разяждането става за 10—15 мин. Необходимата гъстота на разтвора може да се постигне, като в съд с вмести-мост 200 см* се поставят 150 г железен трихлорид и се долива с вода до напълване. При нормална стайна температура на разтвора за пълно разяждане са необходими 50—60 мин.
Оцветяване на медни и месингови детайли. Медни детайли могат да се оцветят черно, като се потопят в разтвор от 50 г/литър калиев персулфат. Разтворът се загрява до 65°С и детайлите се държат в него 10 мин. За месингови или брон-зови детайли разтворът трябва да съдържа 50 г/л натриева основа и 7,5 г/л калиев персулфат. Температурата в този случай е същата, но детайлите се държат 25 минута.
Детайли от мед и меде ни сплави се оцветяват в черно още по-лесно, като се потопят за няколко минути в 15 % топъл разтвор на калиев сулфит.
Син цвят се получава при разтвор от 160 г/л оловен хипосулфит и 40 г/л оловен ацетат. В зависимост от температурата на разтвора (40 до 100°С) и времето на задър-жане (1 до 10 мин) може да се получи оцветяване с различна плътност.
Кафяв и масленозелен цвят в различии оттенъци се по-стига с потапяне в разтвор от 60 г/л калиев хлорат (бертолетова сол) и 40 г, л амониев хлорил. Детайлите се държат 15 мин при температура на разтвора 40°С.
51
ИЗМЕРВАТЕЛНА АПАРАТУРА
Обзавеждането на лабораторията с уреди за радиотехнически измервания може да започне едва след комплектовката й с повечето от материалиге и съоръженията за механическа и радиомонтажна работа. Всички препоръчани по-нататък измервателни уреди са пригодени за саморъчна изработка от любителя. Фабричните уреди са скъпии дефицитни и не е оправдан стремежът у някои радиолюбители да търсят само готови апаратури.Смисълът и удоволствието от радиолюбител-ската дейност е именно в собственоръчната ’реализация на различните схеми.
Лабораторията, която описваме, е предназначена както за* начинаещи, така и за напреднали радиолюбители. Обаче въз-можностите на едните и на другите по отношение постро-яването и изпслзуването на измервателните уреди са твърде различии, което налага създаването на два съществено отли-чаващи се по сложност комплекта от уреди.
Прости измерватеши уреди за начииаещите радиолюбители
В простите измервателни уреди почти никъде не се използува Стрелкова измервателна система, с каквато начинаещите трудно биха се сдобили, Голяма част от уредите работят с обикновени глимлампи. Този етап от ззпознаване с радио-измервателната техника е абсолютно необходим, за да може любителят постепенно да овладее и разработва и по-сложните Уреди.
Описаните измервателни уреди са експериментирани и построени от автора и дават добри резултати.
Токозахранващо устройство
Универсалният токоизточнике особено полезно устройство при експерименталната работа. Засега той ще бъде предназначен за работа само с лампови схеми, а транзистории те
52
схеми те бъдат захранвани от външен токоизточник. Кон* сТрукцията и трансформаторите му обаче саоразмерени така, че Да се използуват без изменение в големия универсален токоизточник описан в следващата глава.
Токоизточникът дава следните напрежения:
Фиг. 42. Токсзахранващо устройство
1.	Изправено и филтрирано постоянно напрежение 360 в при максимална консумация 150 ма.
2.	Стабилизирано постоянно напрежение 150 в при максимална консумация 30 ма.
3.	Пооменливи напрежения 110, 150,220 в. Напреженията ПО и 150 в могат да се използуват за захранване на мало-мощни консуматори (под 100 вт).
4.	Променливи напрежения 6,3 в/2 а.
5.	Променливи напрежения от 1 до 127 в, стъпално ре-гУлируеми през I в
6.	Постоянни напрежения от 1 до около 130 в, стъпално Регулируема през 1 в.
53
' ч М
Устроиството съдържа два отделим токоизточника | трансформатори Тр} и Тр2 —фиг. 42, Първичната намотка на Тр\ има отклонения за ПО и 150 в, конто могат да се използуват за захранване при консумация под lOOem. Вторич-ната на същия трансформатор е свързана към един двупътен токоизправител, в из-хода на конто получаваме изправено и филтрирано напрежение 360 в/150 мщ Стабилизираното напрежение 150 в/30 ма се получава от газов стабилизатор с лам-па СГ1П и предсъпротивление 4 ком.
Вторичните /74 и /75на Тр\ дават 6,3 а за отоплителни напрежения на експеримен-
t6


тираната схема.
Тъй като горните токоизточници се
6) / ©=£© ‘
Фиг.43. Начин за из-
използуват за експерименти, при конто са допустими претоварвания и къси съедине-ния, предвидено е предпазване както в първичната страна (Пг), така и във вторична-та (П2).
Вторият трансформатор Гр2се използува като източник на стъпално регулируемо променливо напрежение от 1 до 127 в през 1 в. Това се постига чрез комбинация с последователно включване на намотките //3 до Свързването на една или няколко намотки може да стане със 7 ключета от типа гце-ка“ или с бук-
работка на превключ- си и окъсяващи мостчета, както е показа-вателите без це-ка но на фиг. 43. В даденото положение са ключета включени последователно намотките /7( и H7i и в изхода имаме 6 в.
Обхватът на получените напрежения със стъпално регу-лиране може да се увеличи чрез добавяне на още намотки. Всяка следваща намотка трябва да дава двойно гю-голямо
напрежение от предхождащата я.
Променливите напрежения от Тр2 се подават и на един токоизправител в мостова схема с 4 германиеви диода Д7Ж-На изхода му получаваме изправено напрежение от 1 до около 130 в, което също може да се регулира стъпално през 1 &
На фиг. 44 е показано разположението на елементите върху лицевата плоча и шасито. Двата трансформатора се включват с отделни це-ка ключета и имат собсгвени контролнИ
54
глимлампи Л3 и Л4. Предпазителите /71э Пг и /73 са монтирани на лицевата плоча за удобство при смяната им. Могат да се използуват предпазители тип „Миньон" за челно закрепване, каквито се произвеждат от нашата радиопромишленост.
2206
©~©
3606
©*
Ъ>-
6.36 ©~©
636 ©~©
J-/276	1’^6
© © ©~© ©#©/7©
J/^©Z7© ©/©<?© ©/©^© ©z1©^© ©/©<?© /Г 63й (Б) @
©
Фиг. 44 Разполсжение на елементите по лицевата плоча («) и върху шасито (б)
Към конструктивного оформление няма специални изис-квания. Най-удобно място за това устройство, както препо-Ръчахме и в началото, е средният рафт на работната маса. Габаритите на разполагаемото място са около 400><250х250 мм9 с което трябва да се съобразнм при изработката нашасито и лицевата плоча.
Шасито може да се изработи от декапирана ламарина 1 мм9 а лицевата плоча —от дурал 2 мм. Може да направи впе
55
чатление големият размер на шасито и лицевата плоча, конто остават почти празни. Това е зашото те ще се използуват при бъдещото преустройство на този токоизточник в голям универсален токоизточник, като само ще се добавят новите елементи.
Конструктивните данни за трансформаторите и дросела са следните: Трансформатор Тр\. желязна сърцевина с ла-мела Ш32, набор 50 мм.
Намотка	Бром навивки	Проводник	| Напреженме («)
th	308	ПЕЛ-0,6	ПО
	112	ПЕЛ-0,6	40
th	196	ПЕЛ-0,4	70
th	21	ПЕЛ-0,6	6,3
	21	ПЕЛ-0,6	6,3
Н*	1023	ПЕЛ-0,25	330
н7	1023	ПЕЛ-0,25	330
th	21	ПЕЛ-1	6,3
Трансформатор Гр2, желязна сърцевина с ламела Ш36, набор 60 мм.
Намотка	Брой навивки	Проводник	Напреженме (в)
th	1500	ПЕЛ-0,35	150
н„	700	ПЕЛ-0,25	70
th	П	ПЕЛ-1,2	1
Hl	22	ПЕЛ-1.2	2
Нь	44	ПЕЛ-1.2	4
th	88	ПЬ Л-О,7	8
н7	176	ПЕЛ-0,5	16
th	352	ПЕЛ-0.5	32
н.,	704	ПЕЛ-0,5	64
Филтров дросел Др, желязна сърцевина с ламела Ш20, набор 20 мм: намотка до запълване на макарата с проводник ПЕЛ-0,25.
Глимлампов пробник
Глимлампата с нейната простота, незначителна собствена консумация и възможност да възбужда релаксационни колебания е много удобен и полезен елемент за начинаещите радиолюбители. С него може да се изработи серия от прости изпитателни и измервателни уреди, с конто на първо време може да се обзаведе лабораторията.
56
Глимламповият пробник (фиг. 45) е комбиниран уред, конто позволява да се извършват при задоволителна за първоначална работа точност следните измервания и проби:
1.	Малки напрежения (LJxU от 10 до 100 в).Ключът К\—К'\ се поставя в първо положение Uxi (фиг. 46). В точките, озна-
чени с -f-250 в и —250 в (изведени чрез шнур и два банан-щекера), се подава захранващото постоянно напрежение 250 в. То може да се вземе от списаното токозахранващо устрой
Фиг. 46. Волтмер $а малки напрежения
Фиг. 47. Волтмер за голе ми напрежения
ство или да се направи собствен малък токоизправител. С него ще могат да се захранват и другите глимлампови уреди.
Потенциометърът Р се установява в точката, при която глимлампата светва. Тогава в буксите Ux\ се включва измер-ваното напрежение и глимлампата угасва. Преместваме от-ново стрелката на потенциометъра до светване на глимлам-Г]ата и отчитаме търсената стойност по скалата Ux^
57
Винаги трябва да се спазва правилното включване на из-мерваното напрежение — плюсът се включва в оназн от буксите на Ux\, конто има означение / (фнг. 51).
2.	Волтметър за големи напрежения (7/х2, от 100 до 500 в). Ключът се поставя на второто положение UX2, а из-мерваното напрежение се включва чрез двата щекера на за-хранващия шнур (фиг. 47). Буксите „пробник4 се дават на-късо, след което с потенциометъра се търси точката на светване на глимлампата. Отчита се по скалата £/а2«
По същия начин могат да се измерват и променливи на-прежения, при конто обаче градуировката на постоянного-ковата скала няма да бъде в сила. Може да се направи нова скала за променливи напрежения или отчетената стойност по скалата да се умножи по 1,4.
Фиг. 48. Оммер	Фиг 9 Капаиитегмер
и веригопроверител
3.	Оммер за големи съпротивления (Rx от 0,2 до 2 TWo.w). Ключът се поставя в положение Rx и боксите „пробник4 се дават накъсо (фиг. 48). Измерваното съпротивление се включва към буксите при което глимлампата угасва. С потенциометъра се търси точката, при конто глимлампата наново светва. Отчита се по скалата /?д_.
4.	Веригопроверител. Използува се същата постановка, както при #х9 но буксите „пробник4, вместо да се дадат накъсо, се свързват към изпробваната верига (фиг. 48). По този начин могат да се изследват и високоомни вериги до няколко мегаома, както и да се проверяват кондензатори за пробив и утечно съпротивление.
5.	Капацитетмер за малки кондензатори (С , от 20 до 1000 пф). В положение Сх глимлампата работи като тонге-нератор, чиято честота се нзменя в зависимост от калацитета на паралелно свързвания кондензатор (фиг. 49). Тонът се контролира със слушалки, свързани към буксите „Сл“, а из-мерваният кондензатор се включва към буксите Сх. Чрез це-ка ключето К2 към глимлампата първоначално се включва
58
неизвестният кондензатор и се прослушва получениях тон. След това К2 се поставя на положение Сет и с променливия кондензатор се търси снова положение, при което тонът е сътият, както и с Сх. Ключето К2 се превключва няколко
пъти до точного изравняване на двата тона и неизвестният капацитет се отчита по скалата Сх, градуирана от 20 до 1000 пф.
6.	Капацитетмер за големи кондензатори (С*, от 0,01 до 50 мкф). Ориентировъчна оценка за капацитета на кондензатори над 0,01 мкф може да се направи, като се прослушва генерираната (честота с него и се сравнява с честотата, получена чрез външен еталонен кондензатор. Ключето трябва да се поставн в положение — фиг. 49.
Кондензатори с по-голям капацитет (над 0,1 мкф) пред-
извикват периодическо светване и угасване на глимлампата и пукане в слушалките. Времето между две последователни
Таблица 3
Капацитет	' Брой на светваиията
(и*#)	ta 1 мин
0,1	360
0,25	160
0 5	Ко
1	40
2	20
светвания е толкова по-голямо, колкото е по-голям капаци-тетът на кондензатора. Може да се състави таблица, подобна на показаната табл. 3, по която според броя на светванията за 1 минута се определи капацитетът.
Електролитни кондензатори с работно напре-жение над 250 в могат да се измерят по същия начин. Поради^големия им капацитет времето между две последователни светвания ще бъде твърде дълго. ~ удобно да
В такън случай е се използува
верига с по-малка времеконстаита, каквато е например схемата от фиг. 48. Уредът се поставя в положение на оммер (Rx)f а в буксите R се включва измерваният електро-
Табл и на 4
|	1 haпаиитет мкф)	Брой на светваиията за минута
 4	240
К	120
16	60
32	30
50	20
литен кондензатор с плюса към букса 2. Съставя се нова таблица, изразява-ща зависимостта между капацитета и броя на светванията за минута (табл. 4).
По такъв начин може да се съди както за капа* цитета, така и за годност-
59
потенциометърът Р трябва
Фиг. 50. Тонгенератор и сигналоподавач
да се мени от 600 до 7000
та на електролитния кондензатор. Липсата на светвания е указание за пробив, а постоянного светене — за изсъхване или прекъсване на кондензатора.
И в двата случая на измерване на капацитети (т. 5 и 6) да се постави в крайне горно положение, къдего имаме най-силно светене на глимлампата.
7.	Тонгенератор и сигнало-подавач (600 до 7000 хц). Ключът е в положение а потенциометърът Р — в крайно горно положение (фиг. 50). Клю-чето К2 се поставя на Сет. Чрез променливия кондензатор С2 честотата на тона може хц. Изходът на тонгенератора е
доведен до буксите „сигнал*. Оттам може да се вземе напрежение със звукова честота за изеледване на нч усилва-тели и нч стъпала на приемници.
Генераторът е от типа на релаксационните генератори с трионообразна форма на сигнала. Дова води до нечист тон, което не трябва да се отдава на изкривяване в изеледвания усилвател. Тази" форма, от друга страна, осигурява широк честотен ' спектър на ^сигнала и позволява уредът да се използува и като сигналоподавач за проверки и настройки в междииночестотните и високочестотните стъпала на приемника.
8.	Еталониран променлив кондензатор. Употребеният в уреда двоен променлив кондензатор има общ капацитет 1000 пф — цвете секции евързани паралелно. На всяко положение на ротора му съответствува определен капацитет, който може да се отчете по скалата за Се Двата извода на така еталонирания кондензатор се вземат от буксите, озна-ченижс 1 и 2, при положение Сет на К2. Този еталониран кондензатор може да се използува в много случаи, когато ни е необходим точно определен капацитет.
9.	Еталониран потенциометър. По същия начин може да се получат различии съпротивления от 10 ком до 1 Мом при мощност, не по-голяма от 0,5 впг. Изводите са също в буксите 1 и 2, но при положение Сх на К2> Отчита се по скалата, означена с Rem.
Конструктивного изпълнение на уреда зависи от вкуса и възможностите на радиолюбителя. Най-простото оформление
60
Фиг. 51. Чертеж на лицевлта плоча с надписи
е в дървена кутия с размери 190X115x65 мм. полирана черно. Лицевата плоча е от гетинакс 2 мм. а надписите и градуировката са направени чрез фоторепродукция от чертеж, начертан с туш (фиг. 51).
При набавянето на частите за уреда трябва да се обър-не внимание на следните елементи:
а)	Глимлампа — трябва да се използува никоя по малка по размери лампа с цокъл ЕЮ, Е14 или без цокъл. Да се
Фиг. 52. Общ вид на линевага плоча
има пред вид, че не всички глимлампи имат свойството да генерират. Необходим е подбор, докато се намери лампа, която дава най-стабилна работа като генератор. Подходящи са например съветските глимлампи тип МН-5.
б)	Двоен пременлив кондензатор — капацитетът му трябва да е 2X500 пф. въздушен, с по-малки външни размери.
в)	Превключватели — Кх е галетен тип 2X5 положения, а /С2 — це-ка ключе 2X2.
При измерване на съпротивления и кондензатори в бук-сите Rx и Сх се поставят за улеснение две шипки („кроко-дилчета*). Те се закрепват чрез междинен шифт с диаметър 4 мм (напр. шифт от щепсел или бананщекер).
Когато е необходимо буксите „пробник* да се дадат на-късо, това става със специално мостче. То се прави от два
бананщекера, свързани чрез парче изолиран проводник с диаметър 1 —1,5 мм.
За по-точно отчитане по скалите на копчетата са закре-пени плексигласови показалци (фиг. 52 г).
Най-трудната и отговорна част от изпълнението на уреда е градуирането на скалите.|То трябва да се извърши с подходящи измервателни уреди. Ако използуваме наготове скалите от фиг. 51, ще се получи значителна неточност в градуи-ровката поради различията в характеристиките и стойности-те на употребените части.
Прост авомер
Фиг. 53. Схема на авомера
всички шунтове
Ако радиолюбителя! притежава Стрелкова измервателна система с чувствителност под 1 ма крз трябва да си изработи комбиниран авомер, който е основен уред за всяка лаборатория.
Предложения! уред има следните измервателни обхвати:
1. Постоянни напрежения до 5,50 и 500 в. 2. Променливи напрежения до 5,50 и 500 в. 3. Постоянни токове до 5,50 и 500 на. 4. Съпротивления до 50 ком (средно отклонение 5 ком).
Схемата на уреда (фиг. 53) е опро-стена до крайност, за да бъде достъп-на за изпълнение от начинаещите радиолюбители. Използувана е магнитоеле-ктрична система с крайне отклонение S ма и собствено съпротивление 90 ом. При наличие на по-чувствителен инструмент с друго вътрешно съпротивл<
и предсъпротивления трябва да се преизчислят по дадения «о-нататък метод.
Работата на уреда като волтмер се осъществява с пред-съпротивленията /?4, /?5 и /?6, включени серийно към инструмента и изеледваната верига. При измерване на постоянен напрежения контактите АГ2 и са затворени, а и /С4— °творени. При това положение измервателната верига се за-ТваРя през едно от предсъпротивленията /?4, Z?3 или съпротивлението /?s и инструмента М
При измерване на променливи напрежения контактите
отклонение, той
63
и са затворени, а /(2 и Л3 — отворени. Гогава в измерва-телната верига се включва изправителен елемент — 4 гер. маниеви диода Д, Д Д и Д, свързани в мостова схема. В единия диагонал на моста се подава измерваното напрежение, а в другия диагонал е включен инструментът М
За да се изравнят границите на обхватите при постоянен и променлив ток, предвидено е съпротивлението — 1200 ом.. При постояннотокови измервания то се явява включено на мястото на вътрешното съпротивление на изправителния елемент. По такъв начин се получава едно и също крайно отклонение (напр. 5 в) както за постоянни, така и за про-менливи напрежения.
При работа като милиампермер се използува универсален шунт Д, /?2, /?3, включен паралелно на инструмента, с от-клонеия за различните обхвати. За да не се намалява чув-ствителността на уреда, универсалният шунт се прекъсва при измерване на напрежения и съпротивления, а се включва само при измерване на токове. За тази цел буксите мА се дават накъсо с помощта на мостче или це-ка ключе. При измерване на напрежения или съпротивления мостчето се поставя в буксите VQ.
Съпротивления се измерват, като се използува най-про-стата схема на последователен оммер. Веригата е съставена от батерията Е—4,5 л, съпротивлението R- и инструмента М
Тъй като е трудно да се намери инструмент със същите данни, необходимо е да се знае начинът, по който се из-чнсляват предсъпротивленията и универсалният шунт.
1. Предсъпротивления на волтмера.
R. ^-~-R„-RK,
където е предсъпротивление за съответния обхват (ол<);
L4 — измервателен обхват (в);
/м — ток за пълно отклонение на инструмента (a)t /?и— собствено съпротивление на инструмента (сш); /?и — съпротивление за изравняване границите на обхвата (ом).
Тогава
/?4 = о^оГ— 90-1200 = 3710 ом;
Rr. = тг'Я- — 90 — 1200=48 710 ом
/?в = ^- — 90— 1200 = 498 710 ом
64
Съпротивлението /?4 може да се получи чрез подходяща комбинация от две съпротивления, а /?5 и /?е—чрез подбор между няколко съпротивления от 50 и 500 ком. Под-борът трябва да се прави с точен оммер или чрез сравнение с точен волтмер при еталонирането на уреда. За и се използуват едноватови съпротивления, а за /?в— двуватово.
2. Универсален шунт. Общото съпротивление на шунта се намира по формулата
Al където 4 е ток при първия обхват (а). Тогава
90 nci r 0,005	~22,a ом.
'0,001 “1
Съставните съпротивления на универсалния шунт са
/?3 Л^+^L адоцэо+зад 0)225 аи.
0,5
А>г V«m+«o) , д>з =	---0,225 = 2,025 ом;
Ra = R, — R2 —	=- 22,5 — 2,025 — 0,225 = 20,25 ом.
Съпротивленията Rx, /?2 и /?3 върху обща гетинаксова плочка (фиг. 54). Изводите са от калайдисан меден проводник 1 мм. R, и /?2 са навити с изолиран константан 0,3 мм. а /?3—със същия проводник.
са жични, навитн
Фиг. 54. Конструктивно изпълвение на универ-сялгшя шуяг
но 0,7 мм. Съпротивленията трябва Да се измерят на точен мост.
L Предсъпротивление на оммера.
-90 -1200 3210 т/.
Подборът му става отново чрез комбинация от две съ-
противления, например 2,2 и 1 ком серийно или 5 и 10 ком
иаралелно.
В повечето случаи /?7 се прави от две части, като една-та от тях е регулируема, за да се нагласява инструментът точно на нулата преди измерването. В нашия случай това е избягнато за опростяване и поевтиняване на конструкцията. За да не пострада точността на измерването, батерийката трябва да се сменя по-често.
'^аборвторня на ради /Любителя
65
Уредът е монтиран в същата по размери и вид дървена кутийка, както и на глимламповия пробник. Лицевата плоча е от гетинакс 2 мм, а надписната плочка върху ней — от гланцова фотохартия чрез репродукция на чертежа от фиг. 55. На фиг. 56 е^показано примерно разпо-
ложение на основните елементи под лицевата плоча. Батерийката се закреп-
Фиг. 55. Надписна плоча
Фиг. 56. Разположеиие на елем*нти1е
ва под инструмента Л1 посредством скоба от ламарина 1 л/л/.
Както при всички измервателни уреди, решаващ етап от изработката са еталонирането и градуирането на скалата.
Фиг. 57. Схема за еталониране на милиамнермера
Фиг. 58. Схема за еталониране на волтмера
Използува се постановката от фиг. 57 за милиампермера и от фиг. 58 за волтмера. Еталонирането се извършва, като за всеки обхват се сравни крайнего отклонение на инструмента М с показанията на еталонен уред. Евентуални разлики се коригират чрез изменение на съпротивленията М След това посредством потенциометъра Р се граду-ира скалата за съответния обхват. За обхватите 5 в и 5 ма се използува източник с 5-ь 10в постоянно и променливо напрежение и потенциометър Р от 100 до 500 ом. За обхватите 50 и 500 в, както и за 50 и 500 ма градуировката
66
се запазва същата, като е необходимо само да се етало-нират съответните обхватни съпротивления. Оммерът се еталонира, като се подбере съпротивлението /?7 така, че при дадени накъсо букси Q стрелката на инструмента да бъде на крайното деление. Градуировката на скалата се извършва чрез еталонни съпротивления с кръгли стойности, конто предварително се измерват на точен оммер.
Малък сигналгенератор
Сигналгенераторът е вторият основен уред след авомера, без наличието на конто е немислимо по-сериозно експери-ментиране. Той се използува при проверки, настройки и ремонт на радиоприемници и други вч устройства в обхвата от 100 кхц до 30 Мхц. Подобхватите на описания уред са: 100 кхц—330 кхц-, 320 кхц 1 Мхц-, 1 Мхц—3,3 Мхц\ 3,2 Мхц—10 Мхц\ 10 Мхц—33 Мхц.
Високочестотният изход на уреда позволява с помощта на потенциометъра Р (фиг. 59) да се измени плавно ампли-тудата на сигнала. Уредът дава както немодулирани, така и амплитудно модулирани сигналя. Модулацията се осъще-ствява с прост релаьсапионен генератор на 400 хц с глии-лампа. Нискочестотният сигнал е изведен на две букси и може да се използува за изпробване на нч стъпала.
Вч генератор работи по схема с индуктивна обратна връзка. За генераторна лампа се използува „окото“ ЕМ80, което създава големи удобства при работа с уреда. Първо, светването му служи вместо контролна лампа и показва, че уредът е включен. Второ, разтварянето на листенцата е указание, че вч генератор осцилира, и според ъгъла на разтварянето може да се прави ориентировъчна преценка за амплитудата на изходния сигнал. И накрая използуването на ЕМ80 позволява да се определят резонансни честоти на кръгове в обхвата 100 кхц—30 Мхц. За цел га трябва да се направи допълнителен извод от решетката на лампата през кондензатор 10/гдб. Измерзаният кръг се включва между този извод и маса, а резонансната му честота се определя по същите скали, като се търси положението на рязко сви-ване на листенцата.
Честотата на глимламповия тонгенератор се определя опитно чрез подбор на Сп и Включването и изключва-пето на модулиращото напрежение се извършва с ключа
—К", конто е галетен тип с 3 положения: 1 — изклю-
67
Фиг* 59. Мальк сигнал! енератор
чено захранване; 2 — сигналгенератор без модуляция; 3 — сигналгенератор с модуляция.
Бобините £3~L10 са навити на бакелитови тела от старите бсбини на Слаботоковия завод с диаметър 8 мм и
Фиг. 60. Конструктивно изпълнение на бобините
вч сърцевина. Данните за навиването им са дадени в табл. 5, а конструктивисте им изпълнение е показано на фиг. 60. Бобината може да се навие в две секции по 440 нав на 3 мм една от друга. Могат да се приспособят и готови дълговълнови бобини от радиоприемник.
Таблица 5
Обхват 1 (Мхц)	Намотка	Брой на навив-ките	Проводник	Вид на и а мот-ката	Индуктивност (ЯШ)
0,1 - 0,33		880	ПЕЛКЕ-0,1	кръстосана	4740
i	^2	360	ПЕЛлЕ-0,1		—
0.32 1		190	Лигцендрат	»	466
1			1 <5хи,05		
	ц	45	в	я	—
' 1	3,3		56	в	и	47,4
1	и	15		в	
i 3,2	10	l7	25	ПЕЛ-6.5	едплслойна	4,66
	As	30	ПЕЛКЕ-0,1	па куп	.—_
Ю 33	Ь,	7	ПЕЛ-0,8	едпослойна	0,474
	Ajo	W	ПЕЛКЕ-0,1	м	J	—
Променливият кондензатор трябва да е стабилен, с въз-Душен диелектрик и керамична изолация между статор и Ротор. Може да се използува и едната секция на двоен въздущен кондензатор. За донастройка се използуват също въздущни тримери цилиндрични (филипсов тип).
Превключвателят на обхватите е галетен тип с 2 X 5 положения. Потенциометърът Р може да бъде от 10 до 50 ко.и, н ай-добре линеен.
69
В мрежовия трансформатор е използувана ламела Ш24 с набор 30 -илл Оше по удобни са М-образните ламели, например от мрежовите трансформатори на магнитофон „Мамбо", конто имат пО'Голям прозорец. Данните за навиването са следните:
Намотка	Брон навннки	Проводник	Напрежение (л)
Л1	1320	ПЕЛ-0,15	220
^2	1200	ПЕЛ-0,1	200
	38	ПЕЛ-0,3	6.3 1
На фиг. 61
е показано разположението на основните
детайли, конто са монтирани върху задната част на лицевата плоча.
Кутията на уреда има размери 235X180X80 мм, Тя трябва да бъде метална, от декапирана ламарина 1 мм. В
Фиг. 61. Разположение на основните елементи
диолюбителят все по-че сто се
краен случай кутията може да се изработи от дърво, а лицевата плоча от гетинакс, но трябва да се предвидя въ-трешна облицовка от ия-колко пласта станиол за екра-ниране.
За градуировката на скалите е необходим точен сиг-налгенератор или вълномер.
Лампов волтмер с „око"
Навлизайки в по-сериозна-та лабораторка дейност, ра~ затруднява от липсата на волт
мер с високо вътрешно съпротивление, а така също и от волтмер за високочестотни напрежения. С такъв уред ще може да се мерят без чувствителна грешка напреженията във веригите на АРУ, екранните решетки, решетъчните пред-напрежения, базисните вериги на транзисторите и вч напрежения до 30 Мхц.
Входното съпротивление на предложения лампов волтмер е 11 Мом и е постоянно за всички обхвати. С уреда могат да се измерват постоянни и променливи напрежения в обхватите 0—10 в, 0—100 в и 0—1000 в.
70
Принципната схема е съставена от две основни части — диоден детектор с единия диод на ЕАА91 и индикаторна част с „окото" ЕМ80 (фиг. 62). Уредът работи на принципа на компенсационное волтмери — чрез изравняване на две
Фиг. 62. Ламмов вол’мер с „око*
напрежения с различен поляритет се достига до нулево положение в оптическая индикатор. Едното напрежение е приложено на входа и представлява неизвестното измервано напрежение U*. Другого напрежение UK се нарича компенсационно. То се получава от спада на напрежение в потен-циометъра вследствие катодния ток на J/2. Част от него се подава чрез плъзгача на А и делителя —/?3—/?3 също на решетката на но с обратен поляритет спрямо Ux. При изравняване на UK с се получава минимален светъл сектор в ЕМ80.
Първоначално при отсъствие на измервано напрежение ключът Л*( се поставя на положение 4, плъзгачът на Р2 се докарва в най-долното си нулево положение, а с се на-гласява минимумът в индикатора. С това калибровката на Уреда е завършева. За всяко подадено на входа 2—3 вън-шпо напрежение може да се намери чрез плъзгача на Р2 такава точка, в която се получава компенсация на двете напрежения и минимум в индикатора.
За измерване на променливи напрежения (вход 7—3) е предвиден диоден детектор, койт^ рабоги по схема на пара-лелна детекция. За да се постигне по-малък входен капацитет, трябва да се избере диод с малки паразитни капаци-тети (напр. ЕА960, ЕА76, ЕА50, ЕАА91) и да се извърши подходящ монтаж на детекторного стъпало и входа.
Целият монтаж на уреда е извършен върху задната Страна на лицевата плоча (фиг. 63 и 64). Кутаята е дървена,
71
с размери 235X180X80 мм, а лицевата плоча е от гети-накс 2 мм.
Потенциометърът Р$ трябва да бъде линеен, от високо качество. На оста му е поставено копче с плексигласово про-
Фиг. 63. Разположение на основните елементи под лицевата плоча
Фиг. 64. Лицева плоча
на уреда
зорче. Градуировката на уреда се извършва пт схемата от фиг, 65. За обхвата 10 в потенциометърът Р е 1 ком, а за
Фиг. 65. Схема ta градуировка на лампович волтмер
другите обхвати — 100 ком.
Захранването е осъществено от лгал-ка изправителна трупа с два диода Д7Ж и трансформатор, навит по следните Дании: ламела Ш24, набор 30 мм-, намотка /Д—1320 нав. ПЕЛ-0,15; намотка Н2— 1500 нав. ПЕЛ-0,15;
намотка /73—38 нав.
ПЕЛ-0,3.
72
Прост гриадипчер
В описанието на сигналгенератора се спомена за възмож-ността да се измерват с него резонансни честоти на кръгове. Много по-удобно е обаче за този вид измервания [а се използува специален уред — гриддипмер. Всеки радиолюби-
•риг. 66. Прост гриддипмер
тел, конто е имал възможността ла работи с гриддипмер, е установил, че това е един от най-полезните уреди за радио-любителската лаборатория. Построяването му е достъпно и за начинаещите радиолюбители, а употребените материали са малко и могат да се набавят. Единственият по-дефицитен елемент на уреда е индикаторът му — чувствителна магни-тоелектрична система. По тази причина в посочената на фиг. 66 схема се използува лампата-„окЕМ80, конто едновременно служи за индикатор на резонанса и за генератор.
Генераторът е тип Колпитц с капацитивна обратна връз-ка. Бобините са сменяеми за 6 обхвата (от 1,1 до 50 Мхц), а променливият кондензатор С има капацитет 10-^50 пф, въздушен, с керамична изолация между статор и ротор.
При доближаване на бобината L до измервания трептящ кръг и съвпадане на резонансните честоти на двата кръга
73
външният кръг отнема част от енергията на генератора Това предизвиква свиване на светлите сектори на „окото** Резонансного положение се отчита много ясно и дори неудобно, отколкою със стрелков уред. По този начин се
определи резонанснага честота на невъзбудени („ступени") трептящи кръгове, т. е. кръгове, конто още не с а в.ключе ни
Фиг. 67. Монтаж на елементите
Фиг. 6К Лицева част на гриддвпмера
в работещо стьпало, а се прави предварителната нм настройка.
При отваряне на контактите К/ и К” схемата престава да генерира, тъй като анодного напрежение намалява, а ре-шетъчната утечка се у величава с 2 Л1ом. При това положение уредът работи като абсорбционен вълномер. Доближа-ването му до външен възбуден кръг предизвиква изправяне на индуктираното вч напрежение и разтваряне на светлите сектори на лампата.
С потенциометъра Р се измени стойността на решетъч-ната утечка при работа като гриддипмер и се регулира въз-буждането на стъпалото в различимте обхвати и в краищата
74
tia всеки обхват. Този потенциометър е обединен с ключа За мрежата /С2.
Тримерите СА и С4 са керамични, с капацитет 2-5-7,5 пф (напр. немският тип 2509АК). С С\ се регулира началният капацитет на кръга, така че да се получи необходимият коефициент на покритие по обхватите. При начален и краен капацитет на кръга 15-5-55 пф коефициентът на покритие по честота е около 1,9. Границите на покриваните честотни обхвати и данните за съответните бобини са дадени в табл. 6. бобините се навиват върху лолнстиролови или керамични. гела с диаметър 20 мм и дължина 30 мм.
Бобините се свързват към уреда с ломощта на куплунгг изработен от два щифта 4 мм, закрелени към бобинните тела, и две букси, монтирани на уреда. На фиг. 67 е показано разположението на елементите, а оформление™ на лицевата част на уреда се вижда от фиг. 68 Променливият кондензатор се задвижва с назъбен плексигласов диск, под който е закрепенз плочката със скалите. При първоначалната градуировка тази плочка може да бъде от кадастров, а след окончателното разграфяване да се изработи чрез фоторепродукция върху гланцовз фотохартия.
Таблица 6
БсбИИо	Честотен о'хват (Мхц)	Бром на навивките	Проводник	1 п Дъ джина ва на-мотката (л*)	'Вид на нг. мотка та
/-1	1,1 — 2,1	140	ПЕЛКЕ-0,1	25	еднослойна
	2	3,7	75		17	
	3,7— 6.6	45	ПЕЛКЕ-0,15	8	
Z-I	6,6-12,5	15	ПЕЛКЕ-0.20	6	
1	12.5—25	12	ПЕЛ-1	13	
А,	25 - 48	5,5	-	12	еднослойна със стызка 2 мм
хутията се изработва от алумичиева ламаринз qpei занят-ване с малки скрити нитчета. Показаната на фиг. Ь7 форма може да се опрости и се направи правоъгълна, от което ще пострада само външният вид.
Захранвагцата част на уреда е монз Ирана в отделка ку-тийка, за да не се увеличават размерите и теглото на носи-^ата част. Свързването на двете части става с трижилен кабел и куплунг, направеи от лампови цокли.
..Ьнните на мрежовия трансформатор и останалите елемен-
75
ги от захранването са същите, както и в ламповия волтмер.
За градуировката е необходим точен уред — фабричен сигналгенератор или вълномер.
Мост за измерване на съпротивления и кондензатори
С помощта на този уред може да се измерва стойността
и да се проверява годносгта на съпротивления от 10 ом до 10 Л4ом и кондензатори от 10 пф до 10 мкф. Ползата от уреда е очевидна, като се знае, че всеки радиолюбител
Фиг. 69. RC-мост
Схемата на уреда (фиг. 69) се
притежава такива еле-менти с изтрити надписи или означени с непознат цветен код, променливи кондензатори и тримери с неизвестен начален и краен капацитет ит.н. Уредът може да се използува и при само-ръчно навиване на жични съпротивления, когато е необходимо даполучимточно определена стойност.
състои от две основни
части —мостова и индикаторна. Мостът е Витстонов, захра-нен в единая си диагонал с променливо напрежение 60 в. Другият диагонал се включва към индикаторната част, в която е приложено отново „окото“ ЕМ80.
В елно от рамената на Витстоновия мост се включва не
известного съпротивление или кондензатор, а в съседното рамо — съответнияг еталонен елемент. Еталонните елементи се избират с Я-позиционния ключ а неизвестните елементи се включват в буксите пли Сх.
Другите две рамена на моста са съставени от /?6, Р и /?7. Отчитането на неизвестната стойност става по градуи-рана скала и стрелка, свързана с оста на потенциометъра Р-Измервателните обхвати са следните:
1. Съпротивления 10 ом — 1 ком. 2. Съпротивления 1 ком — 100 ком, 3. Съпротивления 100 ком — 10 МоМ-4. Отворен мост. 5. Контрол. 6. Кондензатори 0,1 мкф — 10 мкф. 7. Кондензатори 1000 пф — 0,1 мкф. 8. Кондензатори 10 пф — 1000 пф.
76
Фиг. 70. Л лиева плоча със скала нз'уреда
77
Положение 4 на ключа К\ („отворен мост") позволяем включването на външно еталонно съпротивление, кондензатор или индуктивност, с което се разширяват измервател-ните возможности на уреда. Ако се включи например еталонно съпротивление 10 ом, те се по-
Фиг. 71. Монтаж на елементите
лучи нов измервателен обхват I ом J 100 ом. Вьншният еталсн може ла бъде и индуктивност—примерно 10лсл-¥, при което ше се получи възмож-ност да се измерват бобини от 1 до 100 мхн. Външният еталон се включва в Cv а неизвестният елемент— В К-
При положение 5 („контрол") в двете рамена на моста са включени две еднакви съпротивления Rx и при ксето балансного положение на моста трябва да се получи точно в средата на скалата (точка 10). Ако има някак-во отклонение, то се коригира, като се освободи копчето от сета на погенцио-метъра и стрелката се доведе до точного й положение.
Съпротивленията /?г> и /?7 стесняват обхвата на потен-циометъра Р така, че началната и крайната точка 1 и 100 да бъдат до самите краиша на скалата (фиг. 70). Стойността им е около 10% от стойносгта на потенциометъра. В схе-мата може да се употреби и иотенциометър с друга стой-ноет, например 1 или 5 ком. Той трябва да бъде жичен, с линейна характеристика и стабилна конструкция.
Еталонните съпротивления и кондензатори Rx+Rr>H Схч С3 трябва да се подберат с много малки отклонения от оз-начената величина. Кондензаторът С3 може да се състави от паралелно евързани кондензатор 80 пф и тример 30 пф-Така с тримера те може да се подбере точно необходимата стойност в зависимост от паразитните капацитети на схемата.
Уредът е монтиран в дървена кутин с размери 215Х115Х 95 мм, боядисава или полирана черно. Всички части на уреда са закрепени върху задната част на лицевата плоча, която е от гетинакс 2 мм (фиг. 71). Надписната плочка е налpa-вена чрез фоторепродукция върху глаадова фотохартия.
Трансформаторът е монтиран на дистанционни втулки, за да се освободи под него място за ЕМ80. За предпазителя
78
[[ и за изводите към мрежата трябва да се направи специал-на плочка, монтирана на трансформатора. Към нея е закре-Пен и електролитният кондензатор C7l чрез минусовия му извод.
Включването на измерваните елемент» става с две щипки („крокодилчета41) и междинни шифтове, както при глимлам-повия пробник- За отчитане по скалата е предвидена плек-сигласова стрелка, закрепена върху копчето на потенцио-метъра.
Градуировката на уреда се извършва с точки съпротивления на един от обхватите за /?х. Получената скала ще бъде вярна за всички останали обхвати с изключение на обхвата 10—1000 пф, където ще се наложи малка корекция на С\.
Транзисторен сигналотърсач
/редът е предназначен за проверка на изправността на отделните стъпала в радиоприемниците и нч усилватели. С него се дсбива слухова гредстава за характера на сигна-
Фиг. 72. Транзисторен сигналотърсач
ла и неговата величина в отделяй точки на схемата, което спомага за бързо локализиране на повредите. Наличието на Детекторно стъпало във входа позволява изследванията да обхванат всички стъпала и точки на приемника, като се за-лочне от входните бобини и се свърши с вторичната на из-ходния трансформатор.
Схехмата представлава четирмстъпален нч усилвател с изход на високоговорител (фиг. 72). За да се увеличи входного съпротивление на уреда, във всичките стъпала е въ-ведена отрицателна обратна връзка чрез съпротивленията 4 и 5 ком между колектор и база. При измерване във вч
79
стъпала входного сопротивление е още по-голямо, тъй като се въвежда серийното съпротивление от 50 ком.
холекторното напрежение на първите три стъпала е ста-билизирано със съпротивление 100 ом и кондензатор 100 мкфл Първияг транзистор е ОС814, с което се намалява шумът на стъ палого.
Високоговорителят е миниатюрен и има съпротивление 1 ом, а изходният трансформатор е с отношение 7:1.
[етекторното стъпало е оформено като пробник във вид на пи салка с щифт. Ако се намери подходящ малък бутон Б, конго да се монтира на пробника, може да се получи удобството, че нч и вч измервания се извършват с един и същи пробник. В противен случай за нч измервания пробникьт трябва да се отдели от уреда (пунктирана-га част) и нч сигнал се подава във входа на пьрвия транзистор.
Уредьт е монтиран в малка кутия от джобен транзи-торен приемник, в конто е предвидено място за високого-ворителя и захранващата батерийка.
УреЗ за изпрэбване на транзистори
Гранзисторните схеми допаднаха тньрде много на »ачи-щещите радиолюбители и стана ха основно и любимо тяхно внимание. Това палата всяка лаборатория да се снабди с \’ред, който да позвояи измерването на основное параметри ча транзисторите. Познаването на коефициента на усилване ю ток и на началния кодек горек ток /о ше позволи да е подбере по-точно правилният режим на сгьпалото. да се .ибере подходящ транзистор за по-оттоворни места, да се сортират по двойки транзисторите за противотактни стъпала 4 Г. Н,
уреда могат да се изиерват р и /сс на всички 1ало-мощни и средномощни транзистори от типа р в р. За-кранващото напрежение се осигурявп от плоска батерийка 1,5 в. След включването на измервания транзистор това на-прежение се установява точно на 4 в с потенциометъра /?з а се контролира с волтмера (фиг. 73). При отворени и /С2 по милиампермера се отчита начал шит ток /со.
Усилването по ток се определи при следната последо-вателност: включва се и с потенциометъра /?4 се преД' извиква увеличаване на колекторния ток до 0,5 или 1 иа-Гова с колекторнияг т< к. при който ще се мери р. Тогава

ее включва и /<2, което предизвиква допъльителен ток на базата 10 мка (Л/е 0,01 на). Увеличаването на базисння ток води до х^величение и на колекторния ток Д/с. Тъй като
Фиг. 73. Урсд за тпрспваж на транзистор»
Jfc . а Д/,{ е винаги 0,01 ма, то
л Йг =1001/-
н- два, ако отчетеното изменение на /, гю скалата на //t
•у" । до 1,5 лгп, имаме Л/-—0,5 ма и
100.0,5 50.
1илиампермеръг /7( има чувствителност 2 ма крайне п лонение. Употребата на по-нечуветвителен инструмент чи затрудни отчитаяето на	_
'.олтметърът /4 мо-
же i,a не се вгражда
в ?да, а да се изиол-	.	>1 1
3Vi	външен воттмер,	1 -fa
э периодически да
> роверява напреже-
*и > 4 в между ллъз- f
а и долния край
“1а		Фиг. 74. Разположение на елементите
утията на уреда е	вьрху лицевата плоча
Дьрвена с размери
*г^0 ' юо 55 мм. Боя-
се или се полира черно. Лицевата плоча е съще-зр<-т ^нно и монтажна и се наработка от гетинакс 2 мм. Раз-,и -о., гението на елементите върху нея се вижда от фиг. 74.
...а га
81
Всички елементи са стандартны, без никакви специални изисквания към тях. Кг и К2 са це-ка ключета 2X2, произ-веждани от Слаботоковия завод в София, а е обединен с потенциометъра /?3. За включване на транзисторите е упо-требена лустерклема с 3 контакта. Още по-удобно е, ако се монтират 3 щипки „крокодилчета" с междинни щифтове, както в глимламповия пробник.
Комплект измервателни уреди за напреднали радиолюбители
Поредицата от измервателни уреди, описани по-нататък, са предназначени за по-сериозна експериментаторска дейност. Уредите са достъпни за самостоятелна изработка от напреднали радиолюбители. По тази причина в описанията са да-дени само схемите с кратки обяснения за особенос/ите й и най-необходимите данни за построяването й.
Универсален токоизточник
Схемата (фиг. 75) е съставена на базата на токозахранва-щото устройство, описано на стр. 52. Въведени са някои до-пълнения, конто дават следните възможности: стабилизира-но постоянно напрежение, плавно регулируемо в границите от 130 до 270 в при максимална консумация 6.0 ма\ постоянно нестабилизирано напрежение 360 в/150 ма; постоянни напрежения от 1 до около 130 в, през 1 в стъпално регулируемы; стабилизирано постоянно напрежение, плавно регулируемо в границите от 10 до 25 в, за захранване на транзи-сторни схеми при максимална консумация 0,1 а; промен-ливи напрежения 110,150 и 220 в, като напреженията ПО и 150 в могат да се използуват за захранване на маломощни консуматори под 100 вт; променливи напрежения от 1 до 127 в, стъпално регулируеми през 1 в\ веригопроверител и оммер за съпротивления от 5 ком до 1 Мом.
Регулируемого стабилизирано напрежение 130 4-270 в се получава от изправител и трансформатор Тр19 имащи същите данни, както и тези от фиг. 42. Стабилизаторът е електронен, с опорно напрежение ПО в, получено от СГ2П. Регулиращата лампа 6ПЗС в триодно свързване позволява максимална консумация 60 ма, при което разсеяната мощност от лампата не превишава допустимата. От изхода на изглаждащия фил-тър се взема нестабилизирано напрежение 360 в.
82
Фиг. 75. Универсален токоизточник
83
Напреженията, получени от Гр2» схемата, свързана с него и данните за елементите й са същите, както в токозахранва* щото устройство от фиг. 42.
С трансформатора Тр3 се захранва стабилизираният ток0~ изправител 10 до 25 в. Той работа по последователната схема
300
^127 6 1 — 1270
@
•+ —
©64© О©
Фиг. 76. Линева част на универсалния токоизточник
на емитерен повгорител с усилвател на обратната връзка. Rсхемата са употребени български транзистори, конто трябва да се гюдберат с по-голямо и умерена стойност на/со-Като регулиращ елемент е използувана съставната транзисторна двойка 7\ -— Т2- Опорно напрежение се получав! от ценердиода Д-808. С цел за опростяване в схемата не е предвидена термокомпенсация. Приложена е защита с пред-пазител 0,3 а последователно на регулиращия транзисгол Такава защита е най-проста, но е инертна и недостатъчно чувствителна. Това налага внимателно използуване на стабилизатора без претоварване и къси съединения. За спокойствие при работата може да се включи серийно в изхода едно съпротивление от около 20 да 100 ом или да се предвидя допълнителна схема за автоматично ограничаване на консу-мирания ток при претоварване.
Трансформаторът Тр3 има следните данни: ламела 11124» набор 30 мм;	— 900 нав; ПЕЛ-0,35;	— 420 нав. ПЕЛ-0,3;
Н3 — 230 нав. ПЕЛ-0,5. Намотката Н3 има отклонения с ± 20 нав. за подбор на необходимого променливо напрежение.
84
За индикатор на напреженията и консумираните токове в различните изходи е предвиден измервателният инструмент и с крайне отклонение 5 ма. Чрез превключвателя К, той
се включва към различимте ~-R« се изчисляват спо-ред данните на инструмента.
Положение 4 на /С4 се използува за измерване на големи съпротивления, утечни съпротивления на кондензатори като вери-гопроверител и др.
Разно ложе нието наеле-
изправители. Сълротмвленията
Фиг. 77. Лицева част на регулируемая автотрансформатор
трябва да се съобразят с мя-
ментите по лицевата пло-ча е показано на фиг. 76. Размерите както на лицевата плоча, така и на шасито
стото, което е определено за този токеизточник — дясната част на средния рафт от етажерката на работната маса.
За да стане наистина универсално, токозахранващото устройство трябва да се комплектува с един регулируем автотрансформатор. Най-иодходящи са плавно регулируемите торо-идални трансформатори О —240 в, каквито са например съвет-ските ЛАТР-2. Той може да се монтира в една клетка до токозахранващото устройство, като се закрепи така, чекоп-чето със скалата му и изводите да бъдат на лицевата част (фиг. 77).
Авомер
На фиг. 78 е дадена схемата накомбиниран уред за измерение на напрежения, токове и съпротивления. Измервател-ните възможности на уреда са следните: постоянни напрежения: 0—1, 0—5, 0—10, 0—50, 0—250, и 0—500 в; про-менливи напрежения: 0— 1, 0—5,0— 10,0~ 50,0—250,0—500 в; постоянни токове: 0—0,0(5, 0—1, 0—5, 0—250, 0—500 и 0—1000 ма; променливи токове: 0— 0,05, 0—1, 0—5, 0 —250, 0—500и 0—1000 ма; съпротивления: до 2 Мом.
В схемата е употребена Стрелкова система от съветския 7ип ИТ с чувствителност 150 мка и собствено съпротивление 1500 ом. При наличие на друга система схемата може Да се използува след преоразмеряване на елементите й.
85
За превключване на измервателните обхвати служи едн0-галетният ключ Пх с 24 положения. Ключетата П2 и 77 могат да се заменят с един ключ 2X4 положения или да се обединят с /7г.
Клемите 1 и 2 за присъединяване към измерваната верига са едни и същи при всички измервания.
При измерване на променливи напрежения последователни с инструмента И се включват допълнителни съпротивления
Фиг. 78. Схема на авомера
#17 — #22 и диодът Дх. Диодите Дг и Д2, който са свързани последователи© помежду си, шунтират инструмента и пр*1
86
постояннотоковите измервания. Обаче свързването им е такова, че при дадената посока на постоянния ток тяхното съпротивление е значително по-голямо от собственото съпротивление на инструмента и практически не влияе на работата на уреда.
При измерване на съпротивления /72 и /73 се поставят в положения, отговарящи на волтмер за постоянен ток. Веригата на оммера се захранва от плоска батерийка 4,5 в.
Конструктивного оформление на лицевата част на уреда се вижда от фиг. 79.
Лампов волтоммер
Това е основен уред за радиолаборато- фиг 79 Лицевачаст рията, липсата на който би затруднила се- на уреда риозно точного и пълно изследване на експериментираната схема. Уредът има следните измервателни обхвати: постоянни напрежения: 0—1, 0—3, 0—10> О—30, 0—100 и 0—300 в; променливи напрежения: 0—J, 0—3,0—10, 0-30, 0—100 иО—300в; съпротивления: от 1 ом до 100 Мом.
Основната част на уреда е правотоковият симетричен мост сдвойния триод 6Н1П(фиг. 80). Измервателният инструмент има чувствителност 100 чка и е свързанв диагонала намоста между двата анода на лампата. Мостът се балансира с потенцио-метър 5 ком в анодните вериги.
Измерваните постоянни напрежения се прилагат на решет-ката на първия триод презвходен атенюатор. Входного съпротивление е 15 Мом за всички обхвати.
Променливи напрежения се измерват чрез диодния пробник, който работи като паралелен детектор с диода ЕА50. Входният капацитет на пробника е 8 пф, а честотният обхват на измерваните променливи напрежения — от 50 хц до 100 Мхц. За да се изравнят и уеднаквят скалите за по-стояннн и променливи напрежения, към товара на детектора е добавено съпротивлението 4 Мом.
Превключвателят /7г(4Х4 положения) дававида на измерването: 1 — постоянни напрежения; 2 — постоянни напрежения с обратен поляритет; 3 — променливи напрежения; 4 — съпротивления. При положение 3 се включва отоплението на детекторния и компенсационния диод. Последният служи, за да се запази балансното положе-
87
оо
Фиг. 80, Лампов волтоммер
ние на моста и при положение 3 на /7П когато вследствие начал-ния ток на диода се създава едно постоянно падение върху товара му. Засъщата цел към компенсационната половина на моста е предвиден делител, еднакъв с входния, който осигурява баланс на моста при всяко положение на П2 (галета /72).
При измерване на съпротивления във входа на уреда се създава делител, съставен от измерваното и еталонното
Фиг. 81. Конструктивно оформление на пробника
съпротивление (галета /72). Във входа на делителя е включена батерийка 1,5 в. Потенциометърът 20 ком служи за корекция на нулевото положение на инструмента.
Всички входове на уреда са изведени чрез пробника, който има сменяем щифт (фиг. 81). Диодът може да бъде
от типа ЕА960, ЕА76 или ЕА50. Не е необходимо ком-пенсационният диод да бъде с малки размери и малки меж-дуелектродни капацитети, поради което в схемата е из-ползуван единият диод на ЕАА91. Все пак за препоръч-ване е двата диода да са от
Фиг. 82. Лицева плоча на ламповия вол гом мер
един и същи тип, с еднакви характеристики.
Уредът е монтиран в кутия
с размери 350X 180Х 180 мм. На фиг. 82 е дадено разположението на елементите върху
лицевата плоча. Галетите П2 и /7Р както и цокълът на 6Н1П
трябва да бъдат керамични. Мрежовият трансформатор има следните данни: ламела Ш28, набор 35 мм\ — 1010 нав. ПЕЛ-0,3 (220 в); Н. — 29 нав. ПЕЛ-0,6 (6 в); 1% —31 нав, ПЕЛ-0,4 (6,3 в); Н* — 2x1450 нав. ПЕЛ-0,15 (2X300в).
89
Нискочестотен чиливолтмер и сигналиндикатор
Радиолюбителите, чиито интереси са насочени в областта на нискочестотната техника, трябва да си изработят показания иа фиг. 83 нискочестотен лампов волтмер. С иего мо-
Фиг. 83. Нч мяливолтмер и с игна линди катер
гаг да се мерят напрежения от 1 мв до 300 в (в 10 подобхвата) при честоти от 20 хц до 20 кхц. Освен това, „опип-вайки“ с пробника различии точки от изследваната схема, може не само да се отчете напреженяето в тях, но и да се добие слухова представа за характера на сигнала. За тази цел в изхода на измервателния усилвател е добавено крайно стъпало с високоговорител.
Диодният пробник позволява да се изследват както нч, така и вч вериги Крайното стъпало е 6AQ5 се изключва
90
с /73, когато уредът ще се използува само като миливолтмер. Индикаторната част на уреда работа с лампата 6АТ6. Единият от диодите служи за детектор на измерването напрежение, а триодът — за постояннотоков усилвател. Стрел-
ковият инструмент е с 1 ма крайне отклонение и по-ши-рока скала.
Входният атенюатор есъ* ставен от съпротивления с 1 </0 точност и се превключва с П2- Може да се наложи в никои от точките му да се поставят тримери към маса
за честотно изравняване.
Лицевата част на уреда с Фйг- ^4. Лицева плоча на уреда показана на фиг. 84. Пробни-кътможе да се изработи по начина, показан на фиг. 81, като дори е възможно в този случай размерите му да се на-малят.
Мрежов трансформатор: ламела Ш32, набор 32 мм\ — 750 нав. ПЕЛ-0,31; Н2 — 350 нав. ПЕЛ-0,25;.
Н3 — 33 нав. ПЕЛ 0,6; /74,	— 2X1360 нав. ПЕЛ-0,15.
Изходен трансформатор: ламела Ш20, набор 20 мм\ първична — 3300 нав. ПЕЛ-0,12; вторична — 185 нав. ПЕЛ-ОД
Сигналгенератор
Уредът дава синусоидалнн модулнрани или немодулирани сигнали в следните честотни обхвати:
100 кхц — 310 кхц; 280 кхц — 850 кхц; 800 кхц — 2450 кхц; 2,3 Мхц — 6,95 Мхц; 6,3 Мхц — 19 Мхд; 17,5 Мхц — 52 Мхц.
Модулацията е със синусоидален сигнал 400 хц. Изход-ното напрежение може да се регулира плавно и стъпално с атенюатор в границите от 1 в до няколко микроволта.
Схемата съдържа вч генератор, буфер, нч генератор и лампов волтмер (фиг. 85). Обхватите се сменят с пре-включвателя Пъ който има 2X6 положения. Бобините са навита на тела с диаметър 20 мм, а данните за навиването им са дадени на табл. 7.
Променливият кондензатор С има капацитет 10 4- 350 пф. Към всяка бобина е включен тример за донастройка на обхвата.
Генераторного стъпало е разделено от изхода чрез буфер,
91
ьс
Фиг. 85. Сигналгенератор
който работи в схема на катоден повторител. Изходният атенюатор е съставен от жични безиндуктивни съпротивления, навити бифилярно върху слюдена основа. Съпротивле-нията заедно с превключвателя /73 са добре екранирани — както общо, така и едно спрямо друго. Атенюаторът позволява да се намалява изходното напрежение, както следваг Х0,1, Х0,01, Х0,001,Х0,0001 и ХО,00001. Във входа на атенюа-тора имаме точно 1 в. Тази стойност се нагласява с А и се контролира с ламповия волтмер.
Таблица 7
i Обхват (Л1хц)	Брой иа навивките	Отклонение на	Проводник	Ширина на намотка та, мм	Вид на намотката
0,1-0,31 0,28—0,85 0,8-2,45 2,3—6,95 6,3-19 17,5—52	540 205 76 32 9,5 3,5	204 65 29 13 4 1,5	ПЕЛКЕ-0,15 Литцендрат 15x0,05 ПЕЛ-0,5 ПЕЛ-1,2 Посребрен 2 мм	6 5 Стъпка 2 мм Стъпка 5 мм	кръстосана еднослойна j *	f еднослойна без „ тяло на 018 мм |
Модулацията се извършва в трега решетка на 6ВЕ6 и дълбочината й може да се регулира с Рг.
Мрежов трансформатор: ламела Ш28, набор 30 мм; Ну — 1210 нав. ПЕЛ-0,30 (220 я); /У2 — 36 нав. ПЕЛ-0,8 (6,3 /?); Я3,	— 2Х 1600 нав. ПЕЛ-0,15 (2X280 в)\ Н-—36нав.
ПЕЛ-0,4 (6,3 в).
Ду, Д*\ по 250 нав. ПЕЛКЕ-0,2 кръстосана плетка върху тяло с диаметър 8 мм.
Д3, Д3. ламела Ш20, набор 20 мм\ намотка —4000 нав. ПЕЛ-0,1.
: 60 нав. ПЕЛ-0,3 еднослойно върху тяло с диаметър 6 мм.
Генератор за УКВ/ЧМ и теле виза я
Схемата на уреда (фиг. 86) съдържа вч генератор, буфер (катоден повторител), честотен модулатор, генератор на 50-т-400 хц и 100	130 кхц. Честотните обхвати на уреда
са следните:
93
<х>
4*
At -ШЫ
\33f< f  /$к
$!--«
9£
:л
£S6ff
4 -т
^~/ ?	/ ут
7 52Z3Z, й *
433



/336
^3
lh
433\
X
?/|
№ 
г0
I
J7^' и ~_
Мк
6.36
//И
Т j> т
я.
3.3*
36/м
П S№ Жк ±^|=


ег-я
/!. -ЕСС81
1 /7 И
/м
Зк
/4 о ъ/ь
333
Фиг. 86. Генератор УКВ ЧМ и телевизия
1.	46,5 — 68 Мхц (I телевизионен обхват).
2.	64 — 100 Мхц (УКВ/ЧМ радиоразпръскване).
3.	135 — 230 Мхц (III телевизионен обхват).
Бобиннте на вч генератора са навити по дадеиите на табл. 8 данни. Променливият кондензатор е двоен, със си-метрични статори и общ ротор. Разликата между максимал-ния му капацитет е 12 пф.
Таблица 8
Бобина	Бром навивки 	Проводник	Диаметър, мм |	Дължина. мм
л	П-образен проводник	Посребрен 2 мм	—	15
L2	1	ПЕЛ-1	6	9
ц	4		6	9
Lt	6	-	10	18
к	2204-110	Литцендрат 10x0,05		1
Превключването на трите обхвата става посредством превключвател с керамични галети. При първия обхват (46,5—68 Мхц) всички контакта са изключени, при което
L3 и са свързани последователно. На втори обхват се включват 5—6 и 7—8, с което се изключва бобината Z4. Трети обхват се получава при включване на 1—2 и 3-4.
Честотната модулация се извършва чрез германиевия диод Дх. Глимлампата Л3 работи като релаксационен генератор на първата модулираща честота 50—400 хц. Често-тата му се регулира плавно с а девиацията е около 15 кхц. За този вид работа се включват контактите 9—10 и 11—12,
Генераторът с Л3 се използува и за получаване на хо-ризонтални линии при изследване на телевизионните приемники. За този случай се затварят контактите 11—12 и 13 — 14. Модулацията е амп литу дна, а дълбочината й се регулира с
Вертикални линии могат да се получат при затваряне на 15—16 и 17—18. Генераторът дава честота 100—1'0 кхц, регулируема с С3. Диодът £)3осигурява негативна модулация.
В изхода А имаме 100 мв при 400 ом. а в изхода Б — 2 мв при 20 ом.
RC генератор с генератор на правоъгълни и м п у л с и
Генераторът дава синусоидални и правоъгълни сигнали в следните честотни обхвата:
20—200 хц; 200-2100 хц; 2—20 кхц; 20—200 кхц.
95
Напрежението на RC-генератора е стабилизирано с термистор ТП-2/2 (фиг. 87). Плавното регулиране на честотата му става с двоен променлив кондензатор 2X500 пф. чийто ротор се изолира от шаси. За компенсация на различните
Фиг. 87. RC-тонгенератор и имиулсен генератор
паразитни и монтажни капацитети паралелно на двете му секции се включват тримери 30 пф.
Изходът е катоден чрез делител (атенюатор) с 4 степени на затихване. Плавното изменение на изходното напрежение става с потенциометър 250 ком.
За импулсен генератор е използуван един тригер на Шмид с лампа 6Н1П. Схемата се синхронизира от синусои-далния генератор. Времето за нарастване фронта на импул-сите е 0,15 мксек. Изходът е със същия атенюатор с 4 степени на затихване.
96
Коефициентът на нелинейните изкривявания на синусои-далния генератор в целия честотен обхват е под 0,25 %.
Мрежов трансформатор: ламела Ш32, набор 36 мм\ Ht—17G нав. ПЕЛ-0,30 (220 в); Н2—24 нав. ПЕЛ-1 (6,3 в); Н3, ВЦ—2Х1100 нав ПЕЛ-0,15 (2X280 в); Нъ—24 нав. ПЕЛ-0,4 (6,3 в).
Дросел Д: ламела Ш20, набор 20 мм; намотка — 3500 нав. ПЕЛ 0,12.
КВ- и УКВ-гриЭдапмер
На фиг. 88 е дадена схемата на грлддипмер с разширени възможности. С превключвателя /f2 уредът може да се при-годи за следните видове работа: модулиран сигналгенератор (50 хц модулация); гриддипмер; абсорбционен вълномер; монитор за контролиране сигнала на външни предаватели.
Честогният обхват на уреда е от 5 до 240 Мхцу разделен на 6 подобхвата, със сменяеми бобини. Тъй като основного предназначение на уреда е да работи като УКВ-грид дипмер, особено внимание трябва да се обърне на промен-ливия кондензатор. Той е двоен, със симетричен статор и общ ротор. Посочените в схемата граници на изменение на капацитета му са примерни — всичко ще се реши от това, с какъв кондензатор може да се снабди любителят. В зависимост от неговите начален и краен капацитет, както и в зависимост от размерите на бобиините тела ще се начислят данните на бобините и броят на подобхватите. При дадена-га в схемата стойност на С подобхватите могат да бъдат следните: 5- 8, 8—15. 15—30, 30—60, 60—120 и 120— 240 Мхц.
Мрежовияг трансформатор е навит на М-образна ламела със сечение 3,2 сл<2. За разлика от гриддипмера, описан в ел. ill, тук изправителят е монтиран вътре в уреда. Това уве-личава малко теглото му, но го прзви по-удобен за работа.
Осцилограф
Основните нъзли на този уред (фиг. 89) са: електронно-лъчева тръба 5/1033 с органите за управление на лъча; усилвател ?а изелецвднотонапрежение (за вертикално отклонение) с Лг — 6ЖЗП; генератор за развивката (Л2—6Н1П) със синхронизиращата верига; усилвател за хоризонтално Уклонение с JLt— 6ЖЗП, токозахранваща трупа.
Лаборатория на радиолюбителя
97
Фиг. €8. КВ и УКВ—гриддипмер
Усилвателят за вертикално отклонение осигурява равно* мерно усилване до 600 кхц. За да се постигне това, анодният товар на лампата е нискоомен с коригиращ дросел. Дросе-лите Др1У Дрь и Др* имат индуктивност 0,5 до 1,5 мхну която се доуточнява при настрой-ката.
Генераторът за развивка работи по схема на мултивибратор с ка-тодна връзка. Стъпал-ното изменение на че-стотата става чрез изменение на зарядния капацитет, а плавного — с потенциометъра 1 Мом. Чес г отн ите	грани ци
на генератора са: 10—35, 35—140, 140 — 800 хц, 0,8—2, 2—8, 8—35, 35-130, 130 —
500 кхц. Напрежението за развивката се подава чрез Z74 и потенциометъра 2 Мом на входа на хоризон-талния усилвател. Схемата на този усилвател е същата, както и на вертикалния. Генераторът за развивка се синхро-низира с напрежение, взето от изследвания сигнал и пода-дено в решетката на левия триод на 6Н1П. С /72 се избира видът на синхронизациятаТ— вътрешна, външна и 50 хц.
Гасенето на обратния ход на лъча се извършва по вери-гата катод на 6Н1П (ляв триод), /7И Ся, катод на 5Л038. В другото положение на ГЦ се получава възможност за модулация на яркост. Модулиращото напрежение се подава на клемите „Модулация".
Захранването е осигурено от два токоизправителя — единия за анодноекранните вериги на лампите, а другая — за електроннолъчевата тръба. С потенциометрите R& и лъчът се измества вертикално и хоризонтално. Селеновият стълб ИС е съставен от 60 клетки с диаметър 7,2 мм.
Мрежов трансформатор: сечение на желязото 7,8 см2\ 1—1540 нав. ПЕЛ-0,3; II—2150 нав. ПЕЛ-0,13; III—3500нав. ПЕЛ-0,1; IV—44 нав. ПЕЛ-0,86; V—44 нав. ПЕЛ-0,6.
Дросел Дрь- ламела Ш 20, набор 20 мму намотка до за-пълване на макарата с проводник ПЕЛ-0,2.
98

ЛИТЕРАТУРА
Ал. Ведър, Ст. Мартулков — Радиопоправки, 1959.
Ст. Паш ев — Радиолюбителем измерителни уреди, 1960.
Д. Пармаклиев, Д. Рачев — Радиолюбителем механически конструкции, 1960.
Т. Тодоров — Радиоматериали и радиочасти, 1963.
Ив. Петров —Практически съвети за радио, юбителя, 1962.
Д. Рачев, А. Ников, Д. Чобанов — Радиочасти в практиката на радиолюбителя, 1959.
Н. Д. Кокаланов — Как да боядисваме, лакираме и полираме, 1962.
В. К. Лабутин — Книга радиомастера, 1964.
Р. М. Терещук и др. — Спргвочвик радиолюбителя, 1962.
М. Савостьянов — 11особие для радиомастера, 1956.
К. Г. А р т ю н о в и др. — Ремонт радиотехнических средств, 1956.
А. А. Куликовский — Справочник радиолюбителя, 1961.
С. Л. Матлин — Радиосхеми, 1963 и 1965.
С. Л. Матлин — Радиолюбительские измерительные приборы, 1959.
Р. М. Малинин — Справочник начинающего радиолюбителя, 1961.
Б. В. Кольцов — Схемы, узли и детали приемников на транзисторах 1962.
М. Румянцев — Любительские карманные приемники, 1964.
А.	Г. Соболевский — Материалы в радиоэлектронике, 1963.
В.	Костиков — Как построить радиоприемник, 1964.
Ю. И. Фелистак — Простые самодельные радиодетали, 1959.
К. Schubert — Das grosse Radiobastelbuch, 1962.
СЪДЪРЖАНИЕ
Организация на работного място ..........»	.	3
Работна маса ......... ...... ............................. 3
Електроинсталация и табло	.... . .......	5
Обзавеждане на лабораторията	............... • . .	7
Инструменти и съоръжения	за механически работа и монтаж ...	7
Инструмент и съоръжения	за електрически монтажи ......	16
Материали .........................	29
Метали н проводникови материали .............	29
Изолационни материали  ................................  31
Магнитни материали	.......	34
Радиочасти.............................................  35
Крепежни материали .................... 42
Монтажни материали .................. 42
Спомагателни материали ................... 44
Измервателяа апаратура...................................... 52
Проста измервателни уреди за начинаешлте радиолюбители . * .	52
Токозахранващо устройство	.........	52
Глимлампов пробник .................... 56
Прост авомер •  ..................... 63
Малък сигналгенератор .................	67
Дампов волтмер с „око“ .................	70
Прост гриддипмер .................	....	73
Мост за измерване на съпротивления и кондензатори ....	76
Транзисторен сигналотърсач ................
Уред за изпробване на транзистори .....................  80
Комплект измервателни уреди за напреднали радиолюбители ....	32
Универсален токоизточник	.......................... ^2
Авомер ........ .......................................   Я
Лампов волтоммер..................................   87
Нискочестотен милиеолтмер и сигналиндикатор ........	90
Сигналгенератор	............	91
Генератор за УКВ/ЧМ и телевизия . ................	. . 93
RC генератор с генератор на	правоъгълни импулси ......	95
КВ- и УКВ-гриддипмер . ................................  97
Оснилограф ............................................  97
ЛАБОРАТОРИЯ НА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
Иеж. ЛИМИТЪР АНДРЕЕВ РАЧЕВ
Редактор ииж. Максим Илиев Рецензент ПанайотПопов Художник Марин Колеи Художествен редактор Мария Димитрова Технически редактор Дветана Шаркова Коректор Р. Филипова £ *
Дадена за набор на 10. I. 1966 г. Подписана за лечат на 15. V. 1966 г.
Печатни коли 6, э	Издателски коли 5,43
Формат 59/84/16	Тираж 5080
Издат. № 4483 Те мат. № 206 Лит. трупа Ш-1 Цена 0,29 лв.
Държавно издателство „Техника*, „Рускн“ 6
Държавна печатннца „В. Александров* — Враца, пор. № 330