ИРОС ВРИОНИС
(VI - VII В.)
		
ПАРАДИГМА
СЛАВЯНСКОТ
БЩЕСТВО
ИРОС ВРИОНИС
(VI - VII В.)
		
ПАРАДИГМА
СЛАВЯНСКОТ
БЩЕСТВО
СПИРОС ВРИОНИС
СЛАВЯНСКОГО ОБЩЕСТВО НА БАЛКАНИТЕ (VI - VII В.) ПърВо издание
К.
б 
Книгата се издаВа със съдейстВието на ИНСТИТУТ ПО БАЛКАНИСТИКА КЬМ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ПреВод и научна редакция ВЪРБАН ТОДОРОВ
Техническа редакция и предпечатна подготовка КАПКА ВИНЕВА
ИздателстВо ПАРАДИГМА
© СПИРОС ВРИОНИС, аВтор
1999
ISBH 954-9536-10-6
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ проф. Василка ТьпкоВа-ЗаимоВа -5 -
ПРАРОДИНА И ЕТНОГЕНЕЗИС НА СЛАВЯНСКИТЕ ПЛЕМЕНА -9-
РАЗВИТИЕ НА СЛАВЯНСКОГО ОБЩЕСТВО И СЛАВЯНСКОГО НАХЛУВАНЕ В ГЪРЦИЯ ПЪРВОТО ГОЛЯМО НАПАДЕНИЕ НА СЛАВЯНИТЕ СРЕСЦУ СОЛУН (597)
-87-
СЛАВЯНСКА КЕРАМИКА ОТ ОЛИМПИЯ, ГЪРПИЯ - 113 -

ПРЕДГОВОР
КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
Проблемите, сВьрзани сьс слаВянското население на Балканите занимаВат уцените у нас и В чуЖбина Вече около дВа Века. Историци, археолози, езикоВеди са нат-рупали голям опит В осВетляВането на Въпросите, сВьрзани с етногенезиса на слаВяните, оформянето на слаВянските народности, Взаимоотношенията на слаВянските дърЖаВи с Византия и пр. Все В тази Връз-ка е издаден огромен изВороВ материал от писмени сВи-детелстВа на Византийски, западноевропейски, източ-ни, а сьщо и слаВянски изВори, както и от археологически находки, топонимични и антропонимични данни.
В последните години интересьт към ранната ни история е насочен поВече към българската състаВка на нашия народ. Разбира се, тоВа не означаВа, че Вьп-росите около ранната слаВянска история загубВат сВоята актуалност. Полезно е именно за тоВа да обрьщаме поВече Внимание не само на изследВанията на нашите специалисти, а да се постараем да синте-зираме един Вид проучВанията, които са излизали и про-дълЖаВат да излизат под перото на чуЖдестранни уцени, посВетили сВои трудоВе на слаВянското присьс-тВие В балканските земи. ИзмеЖду тези учени е и из-Вестният историк проф. Спирос Врионис, който поВече от тридесет години е преподаВател В Калифор-нийския университет В Лос АндЖелис.
Интересите на проф. Врионис по етническите проблеми на средноВекоВието са Всестранни-. той е признат специалист по промените, които настьпВат ВъВ Византийска Мала Азия след заселВането там на турците селдЖуци. ПосВетил е много страници В сВо-ите изследВания също така на османското настъпле-ние кьм Балканский полуостров, както и на структура-та на тюркските дьрЖаВни формации В периода меЖду IX и XV Век. Не малко го занимаВат и общите Вьпроси около слаВянския сВят на Балканите и по-специално на сръбската средноВекоВна дьрЖаВа. С тези му изследВания са сВързани няколко негоВи публикации, които са посВетени на ранната история на слаВянските общности и на проникВането им до Беломорието и до Вът-решността на Тесалия и Пелопонес.
Пред няколко години В бьлгарски преВод излезе и труда на проф. Врионис „Клио срещу сиВия Вьлк. Тур-ската дьрЖаВа и турската история"
В настоящото издание са Вкючени негоВи публикации, отпечанати през 80-те и 90-те години В гръцки и американски издания. ТоВа са три студии, посВетени именно на ранната история на слаВяните и тяхното заселВане на юг от ДунаВ. ПьрВата студия, озаглаВена „Прародина и етногенезис на слаВянските племена" започВа с най-ранните сВедения, които се отнасят до пояВата на слаВянските общности, изследВанията от археологически и езикоВедски характер, които учените използВат за определяне на спорните ранни техни поселения. Но ударението е слоЖено Върху полоЖението на земите на юг от ДунаВ, Върху контактите на периодично спускащите се слаВянски мноЖестВа и местното Византийско управление, Върху срещите им с българите, аВарите и пр. АВторът използВа не само
предишни изследВания no тези Вьпроси, но и сам праВи тълкуВане на наличния изВороВ материал, който е използВан подробно и критично и ВъВ Втората му студия „РазВитие на слаВянското общество и слаВянското нахлуВане В Гърция". Студията има подзаглаВие: „ПърВото голямо нападение на слаВяните срещу Солун (597)“. Въпреки че за последното нападение срещу Солун аВторът не е могъл да използВа цялостно ноВото издание на „Чудесата на сВ. Димитьр Солунки“ - осноВният иВор за сьбитията около Солун - (защото то излиза няколко години след студията), аВторът даба една цялостна картина на слаВянското ВьорьЖение, което се усъВьршенстВа с течение на Времето, когато Военните или мирноВременните Връзки с Византийски-те Военни сили стаВат по чести. ТоВа е една сраВни-телно бърза еВолюция, която допринася сьщестВено за оформянето на етническата картина на Балканите.
ДВете студии са един Вид ВъВеЖдащ материал кьм третата, озаглаВена „СлаВянската керамика В Олимпия, Гърция". Тук Вече не стаВа дума само за динами-ката на слоЖните процеси, които се разВиВат на Балканите през VI и VII В., както и за предстаВата, която черпим за тях В многобройните изследВания на балкански и западноевропейски учени. АВторът има заслугата, че праВи синтез Върху мноЖестВо публикации на археологически материали, глаВно керамика, които са особено ценен изВор за пътищата на заселВане на слаВяните, за техните поселения, за погребалните им обичаи, за пътищата, които са следВали при непре-кьснатите си придВиЖВания, за районите, В които са най-ясно очертани техните поселения. Особено ценни са обобщенията на керамиката В Олимпия, т.е. В земи-те на същинска Гърция, защото тоВа даВа ВъзмоЖност
за сраВнение на бита и на еднакВия начин на ЖиВот на ония, коитоустаноВяВат сВоите заселища край ДунаВа и на другите, които слизат В най-юЖните райони на Балканския полуостров. Особено Внимание заслуЖаВа следното изречение, което е един Вид заключение на изследВанията на проф. Врионис: „ПояВата на ноВи народи и трансформирането на религиозния ЖиВот по тези места (има се предВид Коринт и Кенхрея) са един от решаВащите фактори В еВолюцията на ранно-сред-ноВекоВната грьцка култура".
Тези мисли на автора са богато допьлнени от илюстратиВния материал, който е добаВен главно кьм последната публикация.
Проф. Василка ТъпкоВа-ЗаимоВа
ПРАРОДИНА И ЕТНОГЕНЕЗИС НА СЛАВЯНСКИТЕ ПЛЕМЕНА *
Въпреки че и до днес Въпросытп за етногенезиса на слаВяните остаВа труден научен проблем, през послед-ните години той бе до изВестна степен осВетлен благодарение на общите усилия на филолози, езикоВеди, археолози и историци. По-рано учените бяха сВели този Въпрос до търсенето на един дреВен слаВянски народ (CJrvolk), произлизащ от една прародина (CIrheimat). Днес науката е отхВьрлила тоВа старо схВащане и Вьзприема проблема като динамично разВиВащ се. КакВо означаВа тоВа ще се Види по-долу. ВъВ Всеки случай, поради липсата на исторически сВедения от дреВността и средноВекоВието, проблемът за етногенезиса на слаВяните ще се реши, и то сигурно не окончателно, едВа след осноВно научно изследВане. ДреВните слаВяни са ЖиВели сраВнително далеч, като Врёме и място, от гръко-римския сВят и поради тоВа те не предстаВля-Ват интерес за историците и етнографите на античността.
СлаВистиката днес предстаВляВа един добре орга-низиран на международно ниВо научен клон, разделен на история, филология, езикознание, археология, изкустВо и пр., В резултат на което са сьздадени различии шко-
*Студията е от сборника на Спирос Врионис 'Н каб'гщад •\vaToXi]. 'Н nvciipatiKT] ларабостт] той McoaicovtKov 'EXXrivicrpoii "tov LXaptKO Kai tov 'loXapiKO костро. ВфХюЙ^кт] EXaPiKmv MeAetcov, 6. Bavia»;, 1995, 11-83.
ли и е натрупана значительна литература.
Що се отнася до приноса на слаВистиката за изяс-няВане на Вьпроса за етногенезиса на слаВяните, то пърВите стьпки В тази насока принадлежат на полската слаВистика която след Втората сВетоВна Война предстаВя най-ВсеобхВатните и сьдьрЖателни изслед-Вания от Всички слаВистични школи. Най-изВестните имена, сВьрзани с полската слаВистика, са историците К. Tymieniecki и G. Labuda, езикоВедьт Т. Lehr-Splawinski, археологът W. Hensel и някои други. Полски-те слаВисти Вьзприемат този проблем В негоВата многостранност и дьлбочина и затоВа езикоВедите сВьр-зВат сВоите зак-лючения с тези на историците, архео-лозите, етног-рафите и праВистите. Техните резул-тати се кодифи-цират В излизащия от 1962 г. Речник на слаВянската дреВност (Slownik Starozytnosci slowianskich) под редак-цията на W. Kowalenko - G. Labuda - Т. Lehr-Splawinski.
СьВетската слаВистична историография е по-малка по обем и отдаВа значение предимно на археоло-гическите данни и на етногенезиса на източните слаВяни. „Лидер" на тази школа е П. Н. ТретякоВ. Осо-бено интересно е излязлото напоследьк изследВане на РусаноВа „Славянские древности VI - VII В.“, МоскВа, 1976, където, на осноВата на археологически данни, се праВи опит да се gage една цялостна трактовка на този проблем.
Вьпреки че В пърВите три десетилетия на 20 В., благодарение на трудоВете на изВестния славист L. Hiederle, чехите дьрЖаха челно място В славистичните изследВания, то след Войната слаВистиката В Чехословакия отбелязва спад по отношение на изучаВането на етногенезиса на слаВяните. Все пак приносьт на чех-
ската слаВистична школа остаВа голям. ОсноВно е съчинението на археолога I. Borkovsky „СтарослаВянска-та керамика В Средна EBpona" („Staroslovanska Keramika ve Stredni Evrope", Prague, 1940), В koemo аВторьт полага осноВите на изследВанията на старослаВянската керамика. Благодарение именно на керамиката слаВистите днес стигат до изВода, че са сьщестВу-Вали данни за една обща слаВянска „култура" меЖду ЧехослоВакия и ЮЖна Русия и меЖду Балтийско море и р. ДунаВ. Не по-мальк е приносып на тази школа и по отделни Выпроси на старата история на слаВяните. От значение е и изследВането на В. Zasterova за заселВа-нето на слаВяните В Югоизточна EBpona “Le debut de I’etablissement definitif des Slaves en Europe meridionale”, публикуВано В Origine et debuts des Slaves, VI, 1966, 33-52. Други слаВисти са се занимаВали с отношенията меЖду слаВяни и угро-фини (V. Polak) и меЖду слаВяни и дреВните германци (V. Machek).
Немската слаВистика насочВа Вниманието си към филологико-езикоВедските проучВания. В дВе сВои осноВни изследВания меЖду дВете сВетоВни Войни (“Untersuchungen liber die altesten Wohnsitze der Slawen”, 1923 и “Die Urheimat der Slawen”, 1926) изВестният сла-Bucm M. Vasmer, заедно сьс сбои колеги - немски археолози, достига до заключението, че пърВоначални-те земи, заселени сьс слаВяни, се намирали меЖду изВора на р. Буг близо до р. Вайхзел и този на р. Среден Днестьр или пьк на изВрра на р. Дон В ЮЖна Русия. След Войната езикоВедът R. Trautmann (“Die Slawischen Volker und Sprachen”, 1948) определя пърВоначалното заселВане на слаВяните В района сеВерно от Карпатите, без да праВи други ограничения.
Докато учените са отделили Внимание конкрепи ю
на слаВянските поселения на Балканите, то те не са изследВали задълбочено Вьпроса за етногенезиса на слаВяните. ОсноВната научна теЖест по този Въпрос се пада на историците, езикоВедите и археолозите.
ЕзикоВедите проучВат топонимията, имената на реките и граматичните Връзки меЖду слаВянските и другите езици, отношенията меЖду слаВяни от една страна и германци, балтийци, угро-фини, келти, илири, траки, перси и каВказци от друга. ИзследВайки имената на растенията и дърВетата те се опитВат да определят пърВоначалните земи и по-кьсните поселения на слаВяните. Като се опира на подобии теории Васмер отбелязВа, че слаВяните имали общи наименования на различии ВидоВе дърВета, но нямали слаВянска дума за бук. Тази дума те заемат от немски и следоВа-телно географският район, кьдето расте букът, предстаВ-ляВа западната граница на прародината на слаВяните. Полските слаВисти отпраВят следната забелеЖка по отношение на метода, използВан от Васмер: местопо-лоЖението на различните ВидоВе растения и дърВета се е изменило от дреВността до днес и следоВателно не е ВьзмоЖно да се изгради една цялостна филологи-ческа теория, която да достигне до изВоди за антич-ността и средноВекоВието на базата на днешното състояние на флората. Все пак, един от осноВните методи си остаВа филологическият.
Като изследВат дреВните аВтори и имената на племената, които се споменаВат В сьчиненията им, историците се опитВат да идентифицират някои от тот наименования сьс слаВяните. Дискутиран е от и< пюриците Вьпросът дали споменатите от Херодот три народа - неВрите от околностите на КиеВ, будините от ЮЖна Русия и скитите-земеделци
(^cei нали) - са били слаВяни. От по-голям интерес са обаче Венедите, които се споменаВат през I и II В. пр.н.е. от Плиний, Тацит и Птолемей като най-големия народ, населяВал земите меЖду р. Вайхзел, морето, Карпатите и племето на фините. И ако отъЖдестВяВането на Венедите със слаВяните се оспорВа от някои, то ВаЖно е да се знае, че през VI В. и Прокопий, и Йорданес наричат слаВяните и Венеди. За пръВ път името слаВянин се поя-ВяВа В писмени текстоВе на ПсеВдо-Кесарий Назиамски, Йорданес и Прокопий.
СлаВистите са сьгласни, че нито историята, нито езикознанието моЖе да анализира осноВния проблем за прародината и за етногенезиса на слаВяните. Сьгласни са сьщо така, че само археологията моЖе да gage ноВи данни, които наред с изВодите, напраВени Вьз осноВа на исторически и езикоВедски изВори, да доВедат до решаВане на проблема, сВързан с дреВните слаВяни. Историческите изВори и езикоВедските данни са проу-чени и няма какВо ноВо да разкрият. Обратно, археоло-гическите проучВания са още В сВоята начална фаза. Пред археолозите стой на днеВен peg една огромна по обем работа. СъщестВуВат и редица сериозни методологически проблеми. ТакъВ е, например, Вьпросьт докол-ко един ясно обособен археологически пласт моЖе да се сВърЖе с една определена етническа група. Докато по-рано сыцестВуВаше теорията, че един археологически пласт, който предстаВляВа единно културно цяло, задълЖително се отъЖдестВяВа само с една етническа и езикоВа група, то днес този Въпрос се Възприема с цялата му слоЖност. Днес се приема, че В зараЖдането на една култура е ВъзмоЖно да Вземат участие дВа и поВече етноса. Точно така стаВа, например с аВарите и слаВяните през VII-VIII В. Когато се изследВа
етногенезиса на слаВяните, трябВа да се има предВид, че една културна традиция моЖе да се създаде от някол-ко етноса, както и че един и сьщи етнос моЖе да има различии културни традиции.
Вторият сериозен проблем, който стой на днеВен peg, е зауспоредно с’ъщестВуВащите явления при едно продълЖително културно разВитие нахэпределена тери-тория и значението на тоВа разВитие за континюите-та на даден етнос, който съЖителстВа с друг или други етноси на същата тази територия. На осноВата на различии археологически данни от полските земи от Времето на халколита до ранното средноВекоВие, полската археологическа школа (I. Kostrzewski) стига до изВода, че В Полша се е намирала прародината на Всич-ки слаВяни. Vana отбелязВа обаче, че местната културна традиция, т.е. genius loci, често се прояВяВа като толкоВа силен циВилизационен фактор, който про-дълЖаВа да сыцестВуВа дори и след заВладяВането на територията от друг, чуЖд етнос. Т.е. макар ноВият етнос да господстВа В политическо и езикоВо отношение, културната традиция на поробените преобладаВа В другите сектори на общестВеното разВитие.
На осноВата на археологическите данни, сьщест-ВуВа общото мнение, че прародината на слаВяните се е намирала по земите сеВерно от Карпатската планин-ска Верига. ЙзВън тоВа общо мнение обаче, слаВистите се разделят на три различии групи според оценките им за гсографското локализиране на прародината на сла-Вяните (на сеВер от Карпатите):
I СыцестВуВа тезата за източната прародина (CIrheimat) на слаВяните, чиято територия се е простирала В Средния Днестър, ВъВ Волиния и Поли-сия. Тази теза се поддьрЖа от Vasmer, от полския ет
нограф R. Moszynski, kakmo u от по-ранните разработки на сьВетските археолози.
2. Сьи естВуВа тезата за западната прародина (CIrheimat) на слаВяните, конто се намирала В околно-стите на реките Оде: > и Вайхзел. Като цяло тази теза се поддърЖа от полската слаВистична школа.
3. СъщестВуВа и трета теза, конто е противоположна на предишните дВе и се опира на старата теория на Hiederle. Според нея една обширна територия, простираща се от реките Одер и Вайхзел до р. Днепьр, е предстаВляВала прародината (CIrheimat) на слаВяните. Тази теза се поддърЖа от чеха J. Eisner, от поляците W. Hensel и Т. Lehr-Splawinski, от руснака П. Н. ТретякоВ.
Все пак археологията не успяВа да доизясни Въпро-са за етногенезиса на слаВяните, Въпреки че задьлбо-чаВа много познанията ни В сравнение с тези, с който слаВистиката разполага близо 50 години от Времето на Hiedede. Днес стаВа ясно, че В ентогенезиса на слаВяните са участВали и много други индоеВропейски племена, както и такиВа от неиндоеВропейски произход.
До днес археологията неуспя да осВетли и Въпроса за хронологията на пояВата на слаВяните. На този етап езикознанието дьрЖи ключа към отгоВора на този Вьпрос и Въпреки тоВа, езикоВедите сьщо не могат хронологически да определят пояВата на слаВянската топонимия или да докаЖат кога слаВянският и другите езици са заимстВали лексикални елементи един от друг.
ИзследВането на Vana достига до следното заключение, което обаче не произлиза от конкретен из-Вор, бил той исторически, езикоВедски или археологически, а е чиста логистика. Според него, не е ВъзмоЖно огромното по мащаби разселВане на слаВянските
племена, отбелязано В латинските и гръцки изВори от VI и VII Век, което променя етническия облик на големи раВнинни територии В EBpona, да започне от една прародина на слаВяните, географски ограничена В полските или западноукраинските земи. За да отгоВаря на огромните размери на слаВянските преселения през VI Век, прародината на слаВяните трябВа да е била също толкоВа голяма. ЗатоВа, по-логично е, а и исторически приемлиВо, прародината им да ВключВа територията меЖду реките Одер и Днепър.
НашестВията на слаВините и на бълеарите (кутригурите)
НастъпВането на слаВяните на Балканския полуостров предстаВляВал най-решаВащият етап на ВарВар-ските нашестВия, В резултат на който се стигнало до коренни етнически изменения В значителни части на полуостроВа през VI и VII Век
Където и да се е намирала прародината на слаВяните, през V и VI Век те Вече са се настанили по сеВерни hie граници на Балканите. Историкът на готите от VI Век Йорданес споменаВа и мащабите на слаВянските поселения (Getica, V, 35):
“СлаВините обитаВат НоВиодунум и така нареченото Мурсианско езеро, чак до Данастър и на север до Вистула“. *
НоВиодунум е град на ДунаВа, а Мурсианското езеро, ' поред някои изследоВатели, се намирало близо до мя< inomo, където Тиса се ВлиВа В ДунаВ. СВеденията < и Йордлнес черпи от сьчиненията на Касиодор и, сле-
11|и Hi Kji.in на цитатите от изВорите е изВършен от проф. Василка I ыik< >1 la ЗаимоВа, като са използВани предимно преВодите на ГИВИ (I рьцки изВори за българската история)
доВателно, те се отнасят или за края на V, или за началото на VI Век. Тези слаВяни се делели на дВе групи .
слаВини и анти. По Всичко изглеЖда, че слаВините се спуснали от земите меЖду р. Висла и басеина на р. Днепър, докато антите се намирали В земите меЖду реките Прут и Днепър. От тези дВе слаВянски групи антите изиграли една по-ограничена историческа роля. Император Юстиниян ги признал за федерати и ги заселил меЖду делтата на ДунаВ и Днепър, за да отбиВат нашестВията на българите. По-голямо историческо значение имала групата на слаВините, клон на юЖните слаВяни, които непрекъснато присъстВат В изВорите от VI Век. Когато слаВините се пояВили през VI Век, те били многобройно племе, но без централизирана полити-ческа организация и сами по себе си не предстаВляВали Военна заплаха, осВен когато се присъединяВали към Военните набези на българите и аВарите.
Българите, с които съдбата сВързала част от слаВяните, били хунски или тюркски народ от Централна Азия, който се пояВил на Балканите към края на V Век^, При упраВлението на император Зинон (474-491) Визан-ия Взела на Военна служба част от българите, за да се бият срещу остготите. Този факт остаВа без значение В историята, а българите се Вьрнали обратно В земите на сеВер от р. ДунаВ. Същите тезибългари, които В изВорите се споменаВат като кутругури и ути-[ гури, засилили Военните си набези срещу Византия по Времето на Анастасий (491-517) с нашестВия В Тракия през 493, 499 и 502 г. Периодът на прекьсВане на напа-денията на българите след 502 г. се дълЖал предимно на дипломатическите усилия на императора, който на-сочил други племена срещу българите, както и на приз-наВането на част от българите за федерати или
наемнице.
През 517 г. ВарВарски племена пресекли границата на р. ДунаВ и достигнали до Термопилите като опустошили и поробили земите наоколо. Така или иначе, до Времето на император Юстиниан (527) нито слаВяните. нито българите спели да се настанят трайно на Балканския полуостроВ
Според френския Византолог Lemerle по Време на упраВлението на Юстиниан (527-565) се стигнало до значителни промени глаВно по дВе причини:
1. Под ВодачестВото пърВо на българите а по-къс-но и на аВарите, мнозинстВото от слаВините придо-били Военни умения, организация и дисциплина Така, към края на VI Век те предстаВляВали Вече народ, който притеЖаВал Военни умения и придобил самочуВстВие, благодарение на успешните Военни дейстВия В продъл-Жение на полоВин столетие.
2. АнгаЖираността на Юстиниан на запад доВела до частично пренебрегВане на балканските земи и то точно когато ВарВарските нашестВия там се увеличили. Програмата за построяВане на крепости на полуострова била значителна, но не достатъчна преграда както за Възпиране на слаВянските нашестВия, така и за трайното настаняВане по-късно на слаВянски племена В проВинциите на империята.
Честотата и размерите на разрушителните на-июстВия на слаВини и българи се увеличили дотолкоВа при упраВлението на Юстиниан, че редът, сигурността и ' »< подстВото на Византия били застрашени В някои ч<к гни на Балканския полуостроВ. Тези нашестВия мо-< ат ул < и разделят на дВа хронологически етапа. ПърВи ят е меЖду 528 и 540 г., когато ВарВарите осыцестВя-Вали । мбе tuine си по-Внимателно, а империята успяВала
go известна степей да им даВа отпор. През^52^ г. българите опустошили Тракия и натоВарени с плячка се Върнали обратно на сеВер от р. ДунаВ. Същата година нахлули и слаВините и последВали битки В Илирик, В Тракия и В Мизия. В един момент изглеЖдало, че слаВяно-българските нашестВия престанали след по раЖението на българите В Мизия пре^535_г. По същото Време господстВото на Византия се засилило, след като тя успяла да Вземе от остготите крепостта Сирмиум (Сремска MumpoBuu.a'i. Прех536 г., обаче, гепииите обсадили и преВзели Сирмиум, а през 540 г. станало и голя-мото нашестВие на българите (кутригурите) на Балканския полуостроВ. Една част от българите стигнала до Солун и до Дългата стена, като на Връщане Взела със себе си 100 000 пленници на сеВер от р. ДунаВ Втора група българи достигнала Коринтския проВлак и плячкосала околните земи. От 540 г. до смъртта на император К)стиниан ситуацията на Балканите се 1 Влошила. През 544 г. нашестВията В Млирик се подновили, през 545-546 г. слаВините нахлули В Тракия, през 548 г. отишли В Илирия, а през 550 г. отноВо се пояВили В Тракия, стигнали до Наисос(Ниш), заплатили Солун и се Върнали обратно по родните си места, натоВарени с плячка. През_55±_г. слаВините, гепидите [ и кутригурите настъпили до Солун и Константинопол, но Юстиниан успял да подтикне утфригурите срещу кутригурите и по този начин принудил последните да отстъпят изВън територията на Балканския полуостроВ Една малка група кутригури от около 2000 души, потърсила убеЖище при Юстиниан и той ги заселил В Тракия. ЙзглеЖда границата продъл-Жила да бъде на р. ДунаВ и от 551 до 558 г Балканският полу- > остроВ останал спокоен от ВарВарски нашестВия. През
558 г. Заберган. предВодител на кутригурите, нахлул намело на кутригури и набезите му се разпрострели до Македония, Гърция и Тракия. Сам Заберган достигнал до стените на Константинопол, но бил разбит от стратега Велизарий.
Въпреки тази загуба кутригурите останали В Тракия и я опустошили. Те се оттеглили едВа когато дошла Вестта, че Византийците се готВят да изпратят флотата си към р. ДунаВ. След тези събития значение-то на кутригурите като политически фактор запад-нало глаВно поради ВраЖдата им с утигурите. В същото Време слаВините бездейстВали до идВането на аВарите. Въпреки продълЖителните и разрушителни нашестВия на кутригури и слаВини по Времето на Юстиниан, р. ДунаВ и теоретически, и практически продълЖаВала да бъде границата меЖду българите, слаВяните и Византийската империя. Като преценяВа факторите, позволили на Византийците да запазят граничната линия на р. ДунаВ, Lemerle праВи следния изВод:
Крепостите, пише той, не попречили на ВарВарите да нахлуВат и опустошаВат Балканския полуостроВ. Опасността да бъдат изолирани от Византийския флот на р. ДунаВ била глаВната причина те да напускат Балканите. Не крепостите били тези, който ги спирали от походите за плячка, а единстВено страхът от флотата ги принуЖдаВал да се Връщат обратно отВъд ДунаВа. Трудността за нашестВениците не произлизала * <imo и единстВено от Византийската флота, но и от < >| ' т< нгтелстВото, че за да се заселят окончателно на 1>пл1 hi кия полуостроВ те би трябВало да обсадят и ||1л <(лиц /радоВете, който били укрепени, имали nil J 111 Гч>iк ка За Жалост на кутригурите, Военната
им мощ се състояла от леко ВъоръЖепа конннци > rnakmukama им се осноВаВала на бързи и Внезгптп п< и стВия. Докато Византийската Войска немоЖела да про тибодейстВа на тезиманеВри на кутригурите, послед иите пък били безпомощни при обсадата на градоВегпе Интересно е да се отбелеЖи, че при упраВлението на Юстиниан те не успели да преВземат нито един от големите градоВе. Макар да нямали успех срещу Визан тийското градско население на Балканите, селата и околностите изВън градоВете пострадали Жестоко. При пояВата на слаВините и на кутригурите, селското население често бягало В градоВете, където се чуВ-стВало защищено, докато цели области биВали плячкос-Вани, като с течение на Времето остаВали разорени и опустошено. ТоВа е периодът на постепенното раз рушаВане на старото аграрно общестВо на много места на Балканите. Въпреки че границата остаВала р. ДунаВ и В по-голямата си част ВарВарите се Връщали обратно на сеВер от нея, изглеЖда, че слаВините започ-нали Вече трайно да се настаняВат В никои отдалечени райони.
Точно когато нашестВията на слаВините спрели поради залеза на кутригурите, на сеВероизточната граница на Византия пристигнал ноВ номадски народ от Централна Азия. Победени и прогонени от тюркските племена там, аВарите се нсочили на запад през руските степи. През 558 г. В ЮстинианоВия дВор пристигнала пърВата делегация на АВарския хаганат и поискала да им бъде отпусната земя и пари. Императорът им дал пари и ги изпратил да ВоюВат с хунските племена В КаВказ. АВарите победили хуните, а на Връщане победили антите и покорили кутригурите и утигурите. Като се настанили Вече на ДунаВа, аВарският хаган Ба
ян изпратил нова делегация В Константинопол през 561 или 562 г., искаики земя юЖно от ДунаВа, на която да се заселят аВарите. Императорът отказал отноВо и се опитал да ги използВа още един път като ги изпрати да ВоюВат срещу лангобардите и гепидите. Този път обаче Баян не се съгласил. През 565 г. наследникът на Юстиниан - Юстиниан II - прекъснал паричната субсидия на аВарите и те приели предлоЖението на лангобардите за съюз срещу гепидите. В последВалата Война меЖду лангобарди и гепиди императорът заВзел Сирмиум през 567 г. точно преди да пристигнат аВа-| рите. В резултат последните останали В бездействие, но и нямало къде да се придВиЖВат В следВащите осем' години. След оттеглянето на лангобардите от Пано-| ния и настъпВането им В Италия през 568 г., аВарите' се оказали изолирани и Юстиниан ги нападнал с успех. | Разгромени, аВарите се укротили дотолкоВа, че не посмели да пресекат границата дори и когато тя била 4 оголена през 572 г. поради Византийско-персийската Война. С пърВите пораЖения на Византия В Азия обаче, ' през 573 - 574 г. Баян нахлул В Тракия, победил Византий- I ците и В последВалия мирен догоВор получил от тях областта около Сирмиум без самия град. Този град предстаВляВал най-стратегическото място В сеВерно- i балканските земи; той бил ключ за балканските провинции и хаганът бил решен да го преВземе на Всяка цена. За тази цел той подстрекал слаВините да нахлуят през А79 или 581 г. на юг от ДунаВа и след тоВа поискал I №>ешение от императора да построй мост на реките
в11и СаВа за да моЖе да премине с Войската си и да н.» слаВините. Тази тактика дала резултат и Hoik I..ниа на аВарите постигнала успех при обсадата н । (. ипми м през 582 г Хаганът се преместил В окол
постите на града, който се преВърнал В изходна точка за аВаро-слаВянските нападения на Балканская полуостроВ. СлаВините обиколили целия полуостров, а аВарите се сьединили с тях при Анхиало. Когато се пус-нал слухът, че тюркски племена от Азия се готВят да нападнат, аВарите от страх се Върнали обратно В Сирмиум. През 584 г. ноВият император МаВрикий склю-чил примирие с аВарите, плащайки им 100 000 златни монета годишно. От 584 г. до края на Византииско-пер-сийската Война, Време В което МаВрикий бил изцяло ан-гаЖиран В Азия, слаВините и аВарите обикаляли Балканская полуостроВ почти без да бъдат обезпокояВани от Византийците. Периодът след успешната Война с пер-сите от 591 г. до смьртта си през 602 г. МаВрикий посВетил на отпора на нашестВията на слаВините и аВарите. Византия концентрирала силите си на Балканите и В резултат слаВините и аВарите били затруднена при Военните си набези. ГрадоВете Синги-дунум (Белград), Томи (Констанца), а през 597 г. и Солун отблъснали нападенията на ВарВарите. Вьпреки че Византийците не успели да Възпрат набезите на ВарВарите, те преместили Все пак Военната линия на сеВер о р. ДунаВ. В резултат, през 599 или 601 г. бил сключен мирен догоВор, според който паричната контрибуция за аВарите била уВеличена, а те, заедно сьс слаВяните признали р. унаВ за граница на империя . През 602 г. МаВрикий нарушил догоВора и потеглил на поход сеВерно от р. ДунаВ. След пърВоначалните успехи той запоВядал Византийската Войска да се разполоЖи на лагер за да прекара зимата там и от пролетта Военната операция да продълЖи без забаВяне. Тази запоВед предизВикала бунт сред Войската и В резултат МаВри кий бил убит, а на престола се Възкачил Фотий. УпраВ
лението на Фотий било сВързано с такиВа безредия ВъВ Византия, че я подготВило за катастрофалните1?ъби-| тия от седми Век. За разлика от Времето на управление на Юстиниан I и на Юстиниан II, когато ВарВарите изВършВали сВоите набези, но безуспешно обсаЖдали градоВете, то Вторият период на ВарВарските нашестВия Времето от смъртта на Юстиниан II до упраВлението на Ираклий, се характеризирал с разруша-Ване на градоВете.. Крепостните стени не предстаВля-Вали Вече преграда за ВарВарите, които били придобили и Военна техника, и Военни умения, необходими за обсадата на градоВе. Почти Всички градоВе В Македония и Тракия били обсадени и много от тях разграбени и опоЖарени. Към разоряВането на проВинцията, което започнало още по Времето на Юстиниан, сега се прибавило и разрушаВането на градските центроВе.
УнищоЖаВането на гръко-римските градски селища предстаВляВало смъртоносна рана за Византийската цивилизация В сеВерно- и централнобалканските земи. Създадените и разВиВали се В продълЖение на пет столетия икономически, политичеки и културни институции се разпаднали и изчезнали. ГрабеЖите, опусто-шенията и пълният хаос В балканските провинции, които започнали по времето на Юстиниан и продъл-Жили и след това, нанесли сериозен удар на византий-ското управление на полуострова. Докато съществу-вали все пак градове и градско общество, византийската власт продълЖавала да функционира и дърЖаВата ноддърЖала връзка с градоВете, за да отблъсва напа-дгинята на слаВините и аварите. След разрушаВането 11.1. । >.ь ]< ките центроВе на Балканите обаче, Византия, която била ВьВлечена В смъртоносна борба с Персия, не моЖ«*л<> да удърЖа Вече нашестВията на слаВяните.
ОсноВният фактор за тези разрушения бил слаВянс-кият, а не аВарският. АВарите предстаВляВали една тВърде ограничена на брой етническа група. ОсВен тоВа общестВената им организация била по-разВита от тази на слаВините. В политическо отношение те били обединени В разВита дърЖаВа начело с хаган; В отношенията си с Византия разВиВали дипломатическа актиВност, сключВали догоВори, а Войската им била добре организирана. От тази гледна точка общестВо-то им било несравнимо по-разВито от тоВа на слаВините. Накрая, аВарите се чуВстВали по-сигурни на сеВер от р. ДунаВ и поради тоВа не се заселили на юг.
СъВсем различен бил случаят сьс слаВините. Многоброен народ, те били тези, които подсигуряВали числената теЖест на нашестВията пърВо на кутригурите, а по-късно и на аВарите. Те били организирани В различии незаВисими една от друга групи, които не били подчинено на общ слаВянски Водач; у тях отсьстВало Все още разбирането за централизирана Власт. Поради тоВа те играели подчинена роля ВъВ Военните нашестВия на други народи. За разлика от аВарите, слаВините започнали да се настаняВат трайно на Балканския полуостроВ още по Времето на Юстиниан и към края на VI и началото на VII Век процесът на заселВане Взел решаВащи размери за промяната на етническия характер по централните, сеВерните и западните балкански земи.
ПроникВане и настаняВане на слаВяните през VI и VII Век
В предишната глаВа скицирахме историческите рамки на залеза на Византийската Власт и оформянето на етнографския облик на балканските земи през VI и VII
Век. Целгпа на настоящата глаВа е да се предстаВят осноВните събития от етнологичен характер, конто сьдейстВали за коренното преобразяВане на полуостро-' Ва. Тези сьбития са сВързани с юЖните слаВяни и с аВарите, чиито разрушителни набези и последВали заселВа-ния разрушили до голяма степен Византийската циВи лизация там. ЙзясняВането на тези факти е слоЖен проблем за историците, а о е по-трудно, дори неВъз-моЖно, е тьлкуВането им от историческа гледна точка, за да се стигне до едно задълбочено разбиране на цялостния исторический феномен. Специалистите се сблъскВат с дВе трудности: едната е сВързана с нацио-налните ВъЖделения и интереси, а другата - с изВорите] РазВитието на национализма сред балканските народи и техните сьседи, по-специално италианци, аВстрийци1 и унгарци, и териториалното разширение на ноВите балкански дърЖаВи предстаВляВат ВзаимосВързани и ВзаимоВлияещи се яВления. В резултат на разВитието на национализма и на териториалното разширение, историята бързо се преВръща В средстВо на полити-1 ката, чрез което се обосноВаВат оспорВани терито-риални претенции. В етнически смесени райони катб Йстрия, СлоВения, ВойВодина, ТрансилВания и гранич-ната зона меЖду България, Югославия и Гьрция, се сти-га и до остри спороВе с аргументи осноВани на уЖ исторически изследВания. ПротиВоречията меЖду ЮгослаВия и Италия за Йстрия, меЖду унгарци и румънци за ТрансилВания, меЖду българи, гърци и сьрби hi Македония, оказВат чуВстВително Влияние на ' ii.iyk.niia и доВеЖдат до написВането на стотици книги гн । и< пюрия на тези страни. Поради политическите и и.1Ц1н чь1ли< тически Внушения на поВечето от тях, ut irit.ipuki.rn трябВа Винаги да е предпазлиВ, когато се
gokocBa go makuBa mpygoBe. Въпросьт за историчес-kama обектиВност e особено сериозен, когато се отпася до слаВянските нашестВия и заселВания, макар той днес да не стой сьс същата острота, с която е стоял В края на XIX и началото на XX Век.
ПърВата трудност, пред която историкът е из-праВен, е сВързана с преднамереното изопачаВане при тълкуВане на изВорите. Втората значима трудност пред изследоВателя, опитВащ се да ВъзпроизВеде исто-рията на юЖните слаВяни от VI и VII Век, е липсата на писмени изВори. Както слаВяните, така и аВарите няма-ли писмена традиция, а общестВото на слаВяните било сраВнително пърВобитно. От друга страна, интере-сът на Византийската историографска традиция, с малки изключения, бил насочен към императора, дВореца и Константинопол. Историците Прокопий и Теофи-лакт Симоката имат сьщестВено значение за раз-криВане на слаВянските нашестВия: пърВият даВа интересни данни за слаВянското общестВо, докато Вторият описВа една достатъчно подробна история на Военните сблъсъци меЖду Византийците и аВаро-слаВяни от 582 до 602 г. По-късните исторически изВори като „МонемВазийска хроника" и на Константин Багрянородни даВат интересен материал, но той не моЖе да се сраВняВа с описанията на Прокопий и Тео-филакт. който били сьВременници на сьбитията. ИзВор от най-голямо значение са „Чудесата на СВ. Димитър". ПърВата част на „Чудесата" е написана от архиепископа на Солун през Второто десетилетие на VII Век, а Втората част - от неизВестен писател меЖду 680-690 г. Този разказ разкриВа ВаЖни подробности за заселВа-нето и Военната актиВност на слаВяните В околно стите на Солун. Що се отнася до западните краища на
Балканская полуостроВ, за които липсВат Византийски изВори, то кореспонденцията на папа Григорий както и архиВите на местните синода сьдърЖат мал ко, но показателни данни за напредВането на слаВяни J те В Истрия и Далмация. Накрая, същестВуВат и ограничен брой надписи.
Писмените изВори състаВляВат осноВата на Всяко изследВане от този период Те обаче са ограничени по количество и затоВа археологическите разкопки сьщо са от същестВено значение. ЮгослаВските, български-те и румънските археолози, особено след Втората сВей тоВна Война, са посВетили много усилия В изследВане на обекти на Византийската циВилизация от VI Век Особено ВаЖни са разкопките В Паричин град, В Гамзиград до Сирмиум, В Салона и по земите на дунаВския лимес. Пелта на археолозите е да определят археологическите характеристики на предметите от късноан-тичния период, за да се отделят по-добре тези, които । са локални и са от VI Век. Друга цел сьщо така е разгра-ничаВането на Византийските от раннослаВянските находки от VI и VII Век. СраВнителният анализ на археологическите данни от тези земи с находките от гръцките земи около Коринт и Атина ни даВат задоВо-лителни резултати. Вторият проблем, който занимаВа археолозите е изследВането на материалната култура на пърВите слаВяни на Балканская полуостроВ. Усилие-то В тази насока е облекчено от сьщестВуВането на добре организиран и разВит клон на общата слаВянска археология, който е определил и уточнил осноВите на м.ипсриалната култура на Всички слаВяни В тяхната np.ipoguiki - EBpona. ОсноВен елемент В усилията на .ц >• • пли пипе да отделят и опишат предметите, които |>< in.il >лнВ<)1П материалната култура на слаВяните е
керамиката. ИзследВането на чехослоВашкия археолог Horkovsky Върху старослаВянската керамика, публику Вано през 1940 г., постаВи осноВата за разрешаВането на Въпроса за старослаВянската материална култура. За съЖаление делото на Borkovsky не моЖа да дадепло доВе, поради което и до днес остаВа открит Въпроса за същността на слаВянската керамика. Някои археологи Все още изразяВат съмнение по Въпроса; други, по-Вечето, приемат същестВуВането на един характерен тип слаВянска керамика, който, при допира с местните традиции В керамиката, се предполага, че се е Видоизменил В резултат на контактите с местното население. ТакъВ Вид керамика се наблюдаВа В Югославия, България и Румъния, а интересно е също така, че К. Ялу-рис отбелязВа наличието на слаВянска керамика В сла-Вянски гробоВе В Олимпия. Втори елемент, който спо-ред теорията на немския археолог Werner предстаВляВа част от материалната култура на слаВяните са фибулите, изобразяВащи В горната си част чоВешко лице. Доказано е, че тези фибули не са еднакВи наВсякъ-де В старослаВянския ареал В EBpona и че имат еВенту-ално германски произход. Най-ВаЖните, моЖе би, археологически податки са сВързани с разкопките на слаВянските гробоВе. Най-голямото открито до днес слаВянско гробище от VII Век се намира при Sarata Monteoru В Румъния, където разкопките се ръкоВодят от Йон Нестор. Там са разкрити 1081 слаВянски гроба с различии предмети, меЖду които и Византийски. ДВе са отличителните им характеристики: изгарянето на мъртВите и керамиката. До приемането на християн-стВото у слаВяните е същестВуВала практиката мъртВите да се изгарят. Така че археолозите разпола гат и с Второ сВидетелстВо, осВен керамиката, коет<
им позВоляВа да разпознаВат слаВянската материална култура. Ж. ВъЖароВа е изследВала слаВянските гробоВе В СеВерна България, а югослаВяните са праВили разкопки В стари слаВянски гробища В Босна, ХерцегоВина, Далмация и другаде. Общи белези на слаВянските погребения и В Румъния, и В България, и В Югославия са изгаря-нето на мъртбите и една обща традиция В керамиката от т. нар. праЖки тип. Археологическите разкопки са установили и един Вид слаВянска колиба ВъВ Вид на полуземлянка и с каменно огнище Вътре В колибата.
Като подраздел на археологията, нумизматиката е от решаВащо значение за хронологическото определя-не на края на Византийското господство и култура в дадени райони и на началото на славянските заселВания. Нумизматите са състаВили каталози за много райони, които помагат на историците да направят безценни допълнения към тоВа, което историческите текстоВе и археологията са разкрили за края на Византийската култура и заселВането на слаВяните.
Топонимията и езикознанието също са от полза, подобно на историческите текстоВе и археологията. ИзследВанията на топонимията целят пърВо изясняВа-нето на различните топонимични Пластове - доримски, римски и гръцки, слаВянски; и Второ, морфологичното подреЖдане на слаВянската топонимия на по-ранна и по-късна. Топонимията е използВана при анализиране на слаВянските заселВания В Западна Югославия и по-точ-но на границата с Австрия и Швейцария, а също така и В Йстрия. В пърВия случай анализът на слаВянската топонимия се сВързВа с този на германската топонимии и В l it трия - слатинската топонимия. ТакоВа сраВ-III и in лн< и ледВане позВоляВа да се напраВят заклю-ч' iiuii i ।ти <и ВетляВат етнологичния характер на
тези райони през VI и VII Век. Румънци и българи са проучили слаВянската топонимия В източната част на балканския полуостроВ, а що се отнася до Гърция. то В осноВния труд на Vasmere описана слаВянската топонимия, без обаче да сыцестВуВа систематично изслед-Ване за Византийската и съВремённата гръцка топонимия. СъщестВуВането на слаВянска топонимия В даден район е показател за заселВане на слаВяните, а типът топонимия разкриВа Времето на заселВане. Нак-рая, като изследВа морфологията, граматиката и лек-силогията, езикознанието задълбочаВа познанията ни за осноВните заселВания на слаВяните В балканския регион. СъщестВуВат няколко слаВянски езика, които образуВат юЖнослаВянското езикоВо семейстВо: слоВенският, който е отделен от юЖнослаВянския В СеВерозападна Югославия; сьрбохърВатският; според някои езикоВеди и слаВяномакедонският В ЮЖна Югославия, и накрая българският. Има също така и диалекти на някои езици, като например трите диалекта на сърбохърВатския: щокаВски (на сеВер от югослаВска Македония и на изток от днешните ХърВатско и Йстрия); кайкаВски (В ХърВатско); и чакаВски (В Истрия).
И трите диалекта са наречени така поради формата на думата „какВо": ща, кай, ча. ЩокаВският диалект се дели на три подгрупи според начина на изгоВаряне на гласната „е“: екаВска, йекаВска и икаВска. Тези различии езици и диалекти предполагай-) различно историческо развитие. Като разглеЖда именно тези различия езикознанието осветлява въпроса за заселването на славянските племена. В това отношение помага и изследВането на лексикалните заемки.
Карпатската планинска Вепига дели на два големи
потока слизането на слаВяните на юг от пърВона чалната им прародина. Една голяма група, сьстояща се от слаВини и анти, проникВа през Влашко и МолдоВа и към 500 г. достига долното течение на р. ДунаВ. Именно те осьщестВяВат пърВите и осноВни заселВания на Балканския полуостроВ и В езикоВо отношение съста-ВляВат юЖните слаВяни. Втората голяма слаВянска гру па се намира В земите на днешна Чехоеве Вакия и проникВа на юг през Източна АВстрия. В езикоВо отно шение тя се състои от западни слаВяни. По средата меЖду тези дВе слаВянски групи на Балканите се нами-рат германските племена на лангобардите и гепидите. С разрешението на Юстиниан лангобардите се наста-1 няВат през 546 г. В Западна Панония като федерати (foederati), а гепидите се заселВат по на изток В долина-та сеВерно от град Сирмиум. ТоВа е етническата картина по сеВерните балкански земи В средата на VI Век, когато на сеВер от р. ДунаВ се пояВяВат аВарите, номадско племе от Азия, преследВано от тюрките. АВарите се съюзяВат с лангобардите през 567 г., подчиняВат гепидите, изгонВат ги от земите им и сами се заселВат В унгарската пуста. СледВащата година (568) лангобардите на пуска т Панония и потеглят за Италия. От шести Век до 803 г., когато Карл Велики ги унищоЖаВа, аВарите предстаВляВат ВаЖен фактор В историята на Балканския полуостроВ и по-специално В историята на слаВяните. До 620 г. слаВянските племена остаВат подчинени на аВарския хаган като големите им нашестВия са сВързани с аВарите.
СлаВянските нашестВия и заселВания В източната част на Балканите
(527-626)
ОписВането и анализът на слаВянските нашестВия и заселВания могат да се изяснят научно само, ако се разделят на дВе части: пърВо, слаВянските нашестВия и заселВания В източната част на Балканския полуостроВ и Второ - В западната част. По този начин се облекчаВа изследВането на този слоЖен проблем, като сьщеВременно сыцестВуВа историческо единстВо на тези дВе географски части. Тъй като осноВните пис-мени изВори са Византийски, то по-голямата част от научните изследВания по тази тема са публикуВани от югослаВяни, българи и румьнци. Разполагаме с поВече сведения за слаВяните от източната част на Балканския полуостроВ през VI и VII Век отколкото за тези от западната част, понеЖе Източните Балкани предстаВляВали облает от решаВащо значение за Византийската империя. Поради политическата и демографската значимост на тези земи Византийските аВтори отделяли Внимание на настьпилите там събития.
Обратно, западната част на полуостроВа била по-отдалечена от Константинопол; императорите трудно упраЖняВали Властта си там, поради което и този район по-рядко се споменаВа ВъВ Византийските изВори Въпреки че наличието на Византийски текстоВе за източната част на Балканите улесняВа работата на историка, то В количестВено и качестВено отношение тези изВори постаВят сериозен проблем, В резултат на който се е стигнало до наличието на различии
тълкуВания по Всеки текст и за Всяко историческо събитие. Така, много страна сВързани сьс заселВането на слаВяните остаВат тъмни, а историческите проблема - нерешени и до днес.
ОсноВният анализ и синтез на писмените изВори, отнасящи се до източната част на Балканите, продъл-ЖаВа да фигурира В труда на сръбски Византинист Franjo Barisic „Processlovenske kolonizacije Balkana", който e публикуВан през 1969 г. В сборника с доклади от симпозиума „Predslavenski etnicki elementi па Balkanu и etno-genezi .luznih Slovena". ГлаВното достоинство на рабо-тата на Баришич се състои В пространная анализ на текстоВете и тяхния синтез. Като изследВа Всички текстоВе заедно, той откриВа историческа Връзка В събитията, които се описВат и предстаВя слаВянските нашестВия-заселВания В тяхната цялост. Понякога тълкуВането на текстоВете стаВа с предположения, които нито могат да се докаЖат, нито да се отрекат. ОсноВната трудност произтича от хронологическото определяне на някои от текстоВете и събитията, така че, трудът на Баришич, В края на краищата, предстаВ-ляВа изследВане на самите текстоВе. Що се отнася до Въпроса за хронологизацията на някои слаВянски на-шестВия-заселВания, то тя Все още е предмет на научни спороВе. При използВането на изВорите Баришич праВи стриктен анализ на Всички изВори той раз-глеЖда Прокопий, Теофилакт Самоката Менандър Про-тиктор, ЕВагрий, Йоан Ефески, Чудесата на сВ. Ди-митър, МонемВазийската хроника, писмата на папа Григорий, Георги Пизидийски, Йоан от Никиу, Теофан. Баришич обаче не праВи следВащата стъпка към паралелна преценка на археологическите, топонимните и езико-Вите данни. Поради тоВа, изследВането му има осноВно
тдчение само по отношение на писмените изВори. Ще проследим текстоВете, така както ги тьлкуВа Баришич, защото те разкриВат същността на Въпроса за < лаВянските нашестВия-заселВания В източната част на Ьалканския полуостроВ.
Като начало Баришич предполага и като че ли го доказВа чрез текстоВете, че проникВането на слаВяни-гпе на полуостроВа предстаВляВал слоЖен феномен, про-дълЖил поне четири десетилетия и следоВателно ста-(5а дума за различии ВидоВе нахлуВания. Понякога отдел-пи слаВянски племена а понякога скитащи части от племена достигали земите юЖно от р. ДунаВ. Друг път се пояВяВали големи слаВянски маси, които праВели на-бези или опити да се заселВат по Византийските земи. Най-ВпечатляВащи били големите походи на аВарския хаган. който нахлуВал начело на аВари. слаВяни и други племена. МнозинстВото слаВяни се били настанили на < еВер от Долен ДунаВ и В МолдоВлахия и до изВестна степен били подчинени на аВарите до края на Второто дестилетие на седми Век. Поради географското разпо-лоЖение на слаВяните по сеВерните брегоВе на р. ДунаВ било естестВено пърВите нахлуВания да станат В източната част на полуостроВа и, продълЖаВа Баришич, пърВите слаВянски поселения да се образуВат меЖду ДунаВ и Стара планина В Долна Мизия и В Малка Скития. Според Баришич пърВият етап на слаВянските нашестВия и пърВите им опити да се настанят на Византийска земя са меЖду 527-550 г. В 18 глаВа на „Тай-ната история" Прокопий описВа сьдбата на областите В източната част на Балканския полуостроВ:
И пък Илирик и цяла Тракия - от Йонииско море Ьо преградията на Византион, а също и Елада и Хер-< знес - откак Юстиниан ное Властта над ромеите,
почти Всяка година БиВаха нападани от хуни, слаВини и анти и тамошните хора претърпяВаха уЖасни страдания. СтруВа ми се, че погубените и поробени-те при Всяко нашествие ромеи бяха поВече Ьт дВеста хиляди, така че тазиземя заприлича наВред на скит-ска пустиня".
Въпреки че броят на пленниците е малко преувеличен, общата картина на нашестВията и разрушенията не се различаВа сьщестВено от историческата истина. В 23 глаВа на „Тайната история" Прокопий се Връща отноВа към тази тема с израза
„...а хуните, слаВините и антитс опустошаВали | цяла ЕВропа и едни градове били сринати сьсземята, а на други била сьбирана най-строга контрибуция. Хората пък БиВаха отВличаии заодно с цялото им] имущество. Всички страни след ВсекиднеВните нахлуВания опустели от обитатели'.
В същата глаВа Прокопий обобщаВа и описВа опу-; стошенията напраВени от слаВяните на Балканите, и от персите В Азия, като и тук Вероятно, текстът пре-уВеличаВа степента на разрушенията. Въпреки че В ] „Тайната история", труд саркастичен и укоряВащ > Юстиниян, Прокопий допуска обобщения и преувеличения, то В другия си труд „История на Войните" той 1 е сдърЖан и по-обектиВен. В него разкриВа обстоятел-стВа, който подсилВат сВидетелстВата от „Тайната история" за разрушителния характер на слаВянските нашестВия по Времето на Юстиниан. ДаВат се подробности за дВе слаВянски нашестВия през 548 и 550 г., когато Византийската Войска е съсредоточена В Италия за последната фаза на Войната с готите и тоВа улесняВа нахлуВанията на ВарВарите.
„По тоВа Време (548) слаВянска Войска преминала
r. A, i Мстър. Тая слаВяни изВършили страшни пакости nd Ik ички илирийци дори до Епидамн (Драч), като iluiBaAu и пленяВали Всички боеспособни, които им попадали и оерабВали имущестВата им. Те успели да пргВл мат там и много крепости, дори и такиВа, Конто по-рано изглеЖдали непреВзимаеми, защото I1. <i никой не ги отбраняВал. Те свободно обикаляли и аустьреВали Всичко. А началниците на Илирик с пет-лресетхилядната си Войска следели неприятелите, in 1 съВсем не се осмеляВали да се приблиЖат до тях. “ (VII 29)
Макар и кратко, тоВа описание на нахлуВането от ИВ г. поВтаря данните и оценките за нашестВията, I пито Прокопий описВа В „Тайната история".
ПоВече сВедения даВат подробностите за нашест-Вията през 550 г. описани В 38 глаВа. В сьщата година
„... слаВянската Войска, на брой не поВече от три н тди души, проминала без някой да й се протиВопо-
 11 юВи, река Мстър и като пробродила без никакВа мъка и река ЕВрос (Марица), Веднага се разделила на части."
Прокопий ни осВедомяВа, че поради Внезапното н.ч чадение и изненада тези дВе слаВянски Военни части разбили Византийските Воиски, които срещнали В I (лирик и Тракия. Единият слаВянски отряд победил и нодлоЖил на сеч конницата, която била потеглила от I ><i зата си В Цурулум Чорлу).
„След като сторили тоВа, те още по-смело ограб-fia iu Всички места, както В Тракия, така и В Илирик. 11 у Вете части чрез обсада преВзели много крепости, макар и по-рано да не били ВоюВали срещу крепости."
След победата на този слаВянски отряд, който пле-п 1Л и убил Византийския стратег АсВад, слаВяните на-
стъпили към Егейско море:
„Тези, конто победили АсВад, ограбили Всичко народ чак уоморето и преВзели с бой един крайморски град на име Топир, ако и да имал Военна охрана."
СледВа подробно описание на обсадата и заВземане-то на Топир. Жестоката съдба на града е показателна за участта на балканското проВинциално население изобщо. Прокопий продълЖаВа разказа си:
„Веднага те избили Всички мъЖе, около петнаде-У сет хиляди на брой и разграбили Всички имущества, а] Жените и децата заробили. “
А за съ бата на Жителите аВторът добаВя:
„Макар и по-рано да не щадели никакВа Възраст, сега, откак нахлули В ромейската земя, и тези и онези! от другия отряд избивали Всички боеспособни, който I им попадали. Така цялата илирийска и тракийска земя] се изпълнила с непогребани В по-голямата си част трупове
ОсноВаВаики се на тези пасаЖи от Прокопий, Баришич праВилно отбелязВа, че В периода 527-550 г. слаВянските нашестВия В Илирия и Тракия придобили ендимични размери. ВъзползВани от заетостта на Юстиниан на запад и от липсата на големи отбрани-телни Военни единици юЖно от р. ДунаВ слаВянските племена безпрепятстВено минаВали реката и се пръе-Вали по Тракия и Илирик като грабели и разрушаВали. ПояВата им Водела до опустошаВането на много области В проВинцията и разрушаВането на много крепости. ОстаВа открит Въпросьт. обаче, дали през пюзи период слаВянските племена се заселВали на юг от ДунаВ или след Всяко нашестВие се Връщали (>< >| >. imi и > oniBbg реката? И тук Баришич намира отгоВо-p<i у I h    iiiini В негоВата четВърта книга ,.3а строеЖи-
пн Огромната програма за строителстВо на ноВи крепости и градоВе на Балканския полуостроВ. както и I. ВъзстаноВяВане на разрушените крепости, която К >стиниян започнал и заВършил до 552 г., съВпаднала с ноВи разрушителни нашестВия на слаВяните. В погра-ничната облает на Долна Мизия Юстиниан построил ноВата ki епост Адина:
„Наблшо до него [до Палматис, дн. с. ВоиноВо В ДобрудЖа| ВъзобноВил и укреплението Адина, тъй като ВарВарите слаВяни непрекьенато се криели там, нападали постоянно от засада пътниците и праВели околните места непроходими. “
В Малка Скития пък издига крепостта Улметум:
„ОтВъд нея имало укрепление на име Улметум, но тъй като ВарВари слаВяни дьлго Време устройВали там засади и доста много Време сыцо пребиВаВали там, то било съВсем запустяло и от него почти нищо не останало, осВен името. ЗатоВа той го съградил изцяло от осноВи и тъй освободил тамошнитеместа от нападенията и засадите на слаВяните."
От тези дВа текста се ВиЖда какВо било полоЖе-нието по границата на Долен ДунаВ. МеЖду 527 и 550 г. слаВяните започнали да се заселВат Вече В изостаВе-ните крепости по юЖния бряг на ДунаВ, В Долна Мизия и В Малка Скития. От описанието на строителната програма на Юстиниан стаВа ясно, че пограничната крепостна система по р. ДунаВ се намирала В пълен упадък и очеВидно не могла да се ВъзстаноВи от ката-строфалните разрушения по Времето на Атила. Все пак, построяВането на отбранителна система по ДунаВ отклонила слаВяните от заселВане В Долна Мизия и Малка Скития. СледоВателно, не е напълно Вярно тВър дението на Баришич, че меЖду 527 и 550 г. се наблюда-
Bam пърВите заселВания на слаВяните меЖду р. ДунаВ и Стара планина, дори и В Тракия. Очевидно, с постро-яВането на крепостите слаВяните се Върнали по ро дните си места на север от р. унаВ.
Според Баришич пърВото значимо заселВане на ела Вянски племена на Балканите станало през 550-551 а ТогаВа (550), казВа Прокопий
„В ромейската земя нахлули слаВяни В такова мна ЖестВо, какВото никога по-рано не било ВиЖдано.'* (История на Войните, VII, 40)
Когато слаВяните достигнали околностите на Ниш, Византийците разбр от отделни слаВянски пленници, че слаВяните
„били дошли, за да заВземат чрез обсада Солун и градоВете около него". (История на Войните, VII, 40)
Юстиниан наредил на сбоя племенник Герман да оглаВи похода В Италия и да остане В Сердика за да отблъсне голямото и опасно нашестВие на слаВяните, което имало за цел обсадата на Солун. ПонеЖе Герман бил унищоЖил голяма група анти и името му предизВи-кВало уЖас сред слаВяните, последните не посмели да продълЖат към голямата тракийска низина.
„Вече не се решаВали да слязат В раВнината, но пробродили Всички илирийски планини и стигнали В Далмация".
На следВащата 551 г. Втора група слаВяни пресякла р. ДунаВ, обединила се с пърВата, която прекарала зима-та В Далмация и така дВете групи
„опустошаВали ромейската дърЖаВа съВсем < /Г >Ро но".
Баришич отделя специално Внимание на следния ini । ит текста:
I'1 iji- ii'iiii обаче на три отряда, тези ВарВари



п1тчинили В цяла EBpona непоправима, злини, не като p.i 1грабВали и нападали тамошните земи, но като презимуВали там като В своя земя и изобщо не се трахуВали от някакьВ неприятеле
СлаВяните, натоВарени с пленници, ЖиВотни, бо-.лтстВа и друга плячка, разбили Византийската Войска (>лизо до Одрин и продълЖили да разграбВат областта Ас тика до Дългата Стена. Там били разбити от Визан-тииците и, продълЖаВа Прокопий:
„А пък останалите Варвара, заодно с другата плячка, се заВьрнали В родината си“.
От събитията през 550-551 г. Баришич заключаВа, че слаВяните или по-точно слаВините осъщестВили пърВото си значително заселВане на юг от р. ДунаВ през 550 г. В Далмация и че тази пърВа .СлаВиния" трябВа да е била разполоЖена В Босна. Без съмнение, нашестВе-ниците от 550 г., които преминали през Наисос (Ниш) и достигнали Далмация, презимуВали там, понеЖе тоВа е казано съВсем ясно от Прокопий:
„презимуВали там като В своя земя и изобщо не се страхуВали от някакьВ неприятел".
Текстът обаче не е ясен по този Въпрос; след като казВа „като" накрая на разказа си Прокопий добаВя и се заВьрнали В родината си“ без да доизясняВа подробно тоВа „В родината си“.
Никой не се съмняВа В историческото значение на ВъзмоЖността едно толкоВа голяма слаВянска група да остане една година (ако не и поВече) В Далмация без да я заплашВа никакВа опасност от Византийските Власти. Било е ВъзмоЖно, следоВателно, слаВяни да са се заселили на Балканите през 550 г., както тВърди и Баришич. Прокопий обаче не даВа положителен отгоВор на този Въпрос, като негоВият текст би мог да се тъл-
куба u по друг начин. Изразът „Вроданата си“ моЖе да означаВа, че слаВяните се Върнали по родните си огнища на сеВер от р. ДунаВ. СледоВателно, заключението на Баришич. че през 550 г В Босна е осноВана пърВата „СлаВиТчия" предстаВляВа само Вторично предположение
СлаВянските нашестВия се засилили особено много по Времето на Тиберий и МаВрикий меЖду 578 и 588 г.  десетилетие, В което Баришич определя заселВанията на слаВяните В Македония, Пелопонес и Албания. Менан-дър Проктитор, Йоан Ефески, „Чудесата на сВ. Дими-тър“, МонемВазийската хроника и писмата на папа Григории I предстаВляВат пай ВаЖните сведения по този Въпрос Текстът на Менандър е най-труден за датиране на събитията, които описВа. В един откъс се даВа най-обща хронология:
„През четВъртата година от уаруВането на император Тиберий Константин слаВянският народ, на брой около сто хиляди, нахлул и ограбил Тракия и много други земи. “
ДатироВката, която Възприема Баришич, постаВя тоВа сьбитие В началото на 578 г., която е четВьрта-та година от издигането на Тиберий за император (574). ОсВен тоВа Баришич добаВя още един откъс от Менандър за нашестВието от 578 г.:
„Когато Елада била опустошаВана от слаВяните и опасностите една след друга я заплашВали отВсякъде, Тиберий съВсем нямал достатъчно силна Войска...".
Тъй като Войската му се е намирала В Анадол, Тиберии yl к'дил аВарския хаган да нападне слаВяните. СлаВя-HiiiiK- отстъпили, но през 581 г. се Върнали отноВо и Йо<п11 фески, съВременник на събитията, съобщаВа, че " I . I 	-

nd mpemama година от царуВането на Тиберий (580 ‘»81) „прокълнатият“ народ на слаВяните опустошил цялата елинска земя, околностите на Солун и на Тракия, преВзел много градоВе, заВладял областта и се заселил там. Когато Йоан пише книгата <си, тоВа положение продълЖаВало Вече четВърта година поради заетост-та на императора В Анадол и щяла да продълЖи, според летописеца, докато Господ реши друго. Вече заселили < е В областта, слаВяните продълЖили да грабят и стигнали до стените на Константинопол, където отВлекли многобройните стада на императора. На осноВата на този текст Баришич праВи заключението, че масоВите слаВянски заселВания Вече били започнали. Л базирайки се на „Чудесата на сВ. Димитър", където t е описВа нападението на 5000 отбрани слаВянски I 'Ойци срещу Солун, той допуска, че стаВа дума за осно-ВаВането на „СлаВиния" В Македония.
Баришич определя 586 за годината на пърВото го-лямо аВаро-слаВянско нападение срещу Солун, което е описано В „Чудесата на сВ. имитър". Учените обаче неса единодушии за тази датировка: някои считат, че нападението се е състояло В 597 г., други смятат, че то е станало най-общо В последните 15 години на VI Гек. Така или иначе, според Баришич, такоВа голямо । laiuecmBue, какВото предстаВляВа пърВото аВаро-сла- янско на| адение срещу Солун, се дълЖи отчасти на Вече заселилите се В Македония слаВяни и отчасти на други слаВяни и ВарВари. Разказът от ..Чудесата" раз-криВа размера на нашестВието:
„|АВарският хаган| поВикал при себе си цялото безверно и зверско племе на слаВяните, защото целият този народ му бил подчинен. Примесил към тях н някои иноплеменни ВарВари и запоВядал на Всички
да тръгнат на поход срещу богохранимия Солун.
ТоВа Беше, Възлюбени, най-голямата Войска, която сме Видели В наше Време. Едни я изчисляВаха на поВече от сто хиляди Войника...".
И накрая:
„ТогаВа, именно тогаВа се Видя ясно безбройното мноЖестВо, защото те обкръЖиха като смъртоносен Венец града от края на източната страна при морето, до края на западната стена при морето. Не се ВиЖдаше никакВо пространство от земя, което ВарВаринът да не стъпче, но Вместо земя, дърВета или треВа моЖеше да се Видят глаВите на протиВ-ниците, който бяха един до друг, дори притиснати. Те ни заплашВаха с неизбежна смърт през утрешния ден. И чудното беше, че през този ден те не само обкръЖиха стената, както пясъкът морето, но и тВьрде голям брой от тях заВзеха укрепленията около града и предградията, като плячкосВаха, изпояЖдаха и изтребВаха Всичко, а какВото остане-ше, тъпчеха го с крака. Не им беше нуЖно тогаВа да направят окоп или насип около града. Окоп им беше непроходимото сплитане на допрените един до друг\ щитоВе, а насип ЖиВата маса от тела, сплетете като В мреЖа“.
Kamo onucBa числеността на аВаро-слаВянската Войска аВторът посочВа, че е била по-многобройна „от! Всички македонци, тесалийци и ахейци" и добаВя, че
.....обсаЖдащите бяха по брой раВни на пясъка“. I ПрисъстВието на една толкоВа голяма Войска до-| ВсЖда до пьлното опустошаВане на областта:
. .. те бяха заети да събират храни, пленници и В> щи а също и изВънредно голямо количество Жито, /<•</ като бяха заграбили Вече други ВидоВе храни.
Защото се случи, че Всичко, което земята тогаВа беше родила, както и запасите от предишните години, бяха наВън и едВам им стигнаха за този ден. След тоВа те сьбраха плодоВете на дьрВетата, клонките и корените им, както и |корените| на Всички зеленища, сетне крехката треВа, диВите растения и така наречените зелени тръни. Накрая облизаха праха на земята и пак бяха гладни, а земята не моЖеше да издърЖи теЖестта им“.
Обсадата продълЖила безуспешно една седмица и аВаро-слаВяните се оттеелили от Солун. ТоВа е нача-лото на слаВянския натиск Върху този град, който остаВа -епреВзимаем бастион на Византийската кул-тура по гръцките земи и който, накрая, успяВа да донесе християнстВото, писмеността и цяла една култура на слаВянския сВят. Като агиографски текст „Чудесата на сВ. Димитър" имал за цел да издигне ролята и значе-нието на сВетията, като му се припишет колкото се моЖе поВече чудеса. ЗатоВа броят на ВарВарите не би могъл да бъде точен и сраВняВането на Войската им с армията на Ксеркс предстаВляВа просто едно клише, както и използВането на цифрата 100 000, която се среща при описанието на едно друго нахлуВане на 'лаВяните. Ако се абстрахираме от тези данни остаВа същността на разказа и макар че е трудно да бъде датирано точно, то без съмнение е, че се касае за голя-мо нашестВие В последните години на VI Век. Целият разказ е ценен и с тоВа, че разкриВа сьщността на едно такоВа нашестВие, което предстаВляВа масоВо племен-но и етническо преселение. Съдбата на областта око-vo Солун била сходна с тази на голяма част от сеВерозападния и централния балкански регион: разрушения, грабеЖи, смърт, пленничестВа, бягстВа. Всичко
тоВа се дълЖи на начина на слаВянските нашестВия и заселВания и тук „Чудесата" предстаВляВат исторически изВор с несъмнена стойност.
Според тьлкуВането на Баришич, неуспехът на аВа-ро-слаВянското нападение срещу Солун през 586 а. (да-тирано пак от него) имал сериозни последствия за геог-рафските области Пелопонес и Албания. Като сВързВа и други изВори с горния пасаЖ от „Чудесата" Баришич праВи изВод не само за датироВката на пърВата аВаро-слаВянска обсада на Солун, но и за заселВането на слаВяните В Пелопонес и Албания.
Нека продълЖим обаче с анализа на датирането на слаВянските нашестВия-заселВания без да приемем или отхВьрлим тезите на Баришич. След пояВата на ноВо критично издание на споменатата „МонемВазийска хроника" от Византолога Lemerle, Баришич приема сВеде-нието от нея, че аВарите (слаВяните?) се заселили В Пелопонес през 587/588 г.:
„13 така, като завладели Пелопонес, аВарите, без да се подчинят нито на ромейския император, нито някомддругиму, пребивавали там 218 години, т..е. от 6096 година от сътВорението на света, която била шестата година от царуВането на МаВрикий, та чак до 6313 година, която била четВьртата година от царуВането на Никифор Стари, който имал син СтаВракий".
На осноВата на кореспонденцията на папа Григории I, Баришич доказВа, че някои градоВе В Далмация били раз-рушени преди 591 г. ПозоВаВа се на енцикликата от 591 г. до епископите, които били изгонени от църкВите им В Далмация:
„...ВраЖеският бяс изгоним някои от епископите от собстВените им седалища и те [ВрагоВете] ги при-
тесняВат и измъчВат с различен тормоз и теМсо пленничестВо".
От едно писмо от 592 г. стаВа ясно, че епископът на Ризан (Resinum) и този на ЛиеЖ били изгонени от епар хиите им.
Като сВързВа сВеденията от МонемВазийската хроника и kopecпонденцията на папа Григорий, Баришич определя заселВането на слаВяните В Пелопонес през 587 г., а В албанските земи - преди 591 г. Накрая допуска или по-скоро се съгласяВа с предполоЖението, че след аВаро-слаВянската обсада на Солун през 586 г. едца група ВарВари се заселила В Пелопонес, а друга група - В албанските земи през 587 г.
Когато през 597 г. хаганът нахлул В Далмация и заВ-ладял град Бонки и 40 крепости, Баришич допуска, че при оттеглянето на хагана към р. ДунаВ е ВъзмоЖно да са останали слаВяни В Босна и да са образуВали тамош-на „СлаВиния". Тук Баришич стига до чисто предположение, което не се опира на конкретен текст.
Редица градоВе по течението на р. ДунаВ били заВ-ладени, след като Сирмиум паднал през 582 г.: Сингидум, АВгуста, Виминациум, Рациария, Бонония, АкВе, Доро-стол, Залдапа, Панисос, Марцианопол и Тропеон |Трая-ни|. По Време на срещата на стратега Приск с хагана, последният казал: „Истьр Ви е чуЖд, тази щумотеВи-ца на неприятелите ние обуздахме с оръЖие".
Въпреки тоВа, Византийците успели за последен път В края на VI Век да ВъзстаноВят защитната линия на р. ДунаВ. В миналото историците считаха, че рухВа-нето на граничната линия по ДунаВ и масоВите слаВянски заселВания В източната част на Балканите са станали по Времето на император фока (602-610). Баришич оспорВа тоВа мнение и хронологически постаВя
тези gBe сьбития В пърВите години от царуВането на Ираклий (614-618). Като изследВа текстоВете Баришич не откриВа да се споменаВа за слаВянски нашестВия по ДунаВ и тВърди, че е сыцестВуВал мир В източната част на полуострова. Когато персите завладели Мала Азия (611-615) Византийците били принудени да напус-нат р. ДунаВ, за да се отбраняВат от персите, които заплашВали и Константинопол. „Чудесата" описВат но-Ва Вълна от слаВянски опустошения по гръцките земи, които заВършили с обсадата на Солун от слаВянския екзарх Хацон:
„Случи се, че по Време на епископстВото на Бла-зкенопамятния Йоан се Вдиена народит на слаВините - безчислсно множество сьстаВено от драгоВитите, сагудатите, Велегезитите, Ваюнитите. Верзитите и останалите племена. ПърВо те измислиха да направят кораби, издълбани от дърВо, и като ей ВъорьЖиха за поход по море, опустошиха цяла Тесалия и остро-Вите около нея, както и Еладските остроВи, и цяла Ахая, Епир, по-еолямата част от Йлирик и част от Азия. Така те напраВиха необитаеми... тВърде много градове и провинции'.
Неуспехът на обсадата бил причина слаВяните да потърсят помощта на аВарския хаган, който, като се убедил, че Солун предстаВляВал лесна плячка, подготВил голям поход:
„Той събра Всички ВарВарски племена, които се намираха далеч и наВътре В негоВите Владения, както и безброй Войска от Всички слаВяни, българи и други безброй народи и след дВе години ги поВеде срещу наишя град, закрилян от мъченика".
Баришич датира тези слаВянски опустошения по гръцките земи и обсадата на Солун меЖду 614 и 616 г., а
Bmopama обсада, също безуспешна, през 618 г. Той < ВързВа събитията от 614 618 г. описани В „Чудесата на сВ. Димитър" със сВёдения та на Теофан, че аВарите преВърнали ЕВропа В пусти ня, както и на' Йоан от I lukuy, че ромейските градоВе: по балканските земи били I разрушени, а Жителите им пленени. ТоВа че масоВите преселВания от 614-618 г. предизВикали големи безре дици проличаВа и от други Miecma В текста на „Чуде-сата‘\ IB опитите си да убедят хагана да потегли на поход срещу Солун слаВяните му казали следното:
„Той сам признаВаше, ч<е градът е леснопреВзи-I маем, а и те казВаха, че ще го преВземат. И ерадът не само бете заобиколен от тях (тъй като те бяха обезлюдили Всички градоВе и области, коитозависят от него), но той единствен, както казахме, се на-мираше сред тях и приемаше безканци от дунаВските i земи от Панония, Дакия и Дардания и от другите провинции и градове, и те се укрепяВаха тук“.
ОчеВидно, В Солун имало> беЖанци от централни-те балкански райони, като с<е споменаВат такиВа от Наисос (Ниш) и Сердика. Пленниците от Млирия били заселени В околностите на р. ДунаВ и там Влезли В брачни отношения с аВарите, българите и слаВяните, като образуВали многобройна християнска колония? „...те опустошиха почти целия Млирик, именно проВинциите му: дВете Панонии, също и дВете Дакии, Дардания, Мизия, ПреВалитана, Родопа и Всички провинции, а още и Тракия, и земите при Дългата стена край Византион, както и останалите градоВе и селища. Те отВлякоха цялотр тоВа население В от-Въдната земя към Панония, до река ДунаВ. Главен град на тази провинция някога бете така нареченият Сирмиум. И тъй, там, както се казВа, споменатият
хаган настани целил пленен народ, Вече подвластен нему. Име/ и ю oi птогава те се смесиха с българи, авари, и с остана iume племена, родиха им се деца от тоВа смешение й станаха огромен и много голям народ. Всяко дете наследи от баща си Вродените качества и Влечението на рода: към ромейските предели.. 1 ка о еВрейският народ се размноЖаВал В Египет при фараона, така и тук по този начин, чрез праВослаВната Вяра и сВетото и ЖиВотВорящо кръщение, се раз-растВаше християнското племе. ТесиразказВаха един на друг за земите на бащите си и Взаимно запалВаха В сърцата си Желание за бягстВо".
Трудъгп Hd Баришич заВършВа сьс следните общи заключения:
1.	ПърВите опити за заселВане на слаВяните ста-нали В Малка Скития, Долна и Горна Мизия, Дардания и Тракия В средата на VI Век.
2.	ВъзмоЖно е една слаВянска група, която В 550 г. преминала през Ниш и продълЖила пътя си на югоизток, да е образуВала В Босна пърВата „СлаВиния" по балкан-ските земи.
3.	Около 581 г. слаВяни от р. ДунаВ се заселили В околностите на Солун и образуВали „СлаВиния" В об-ластта Македония.
4.	След неуспеха на аВаро-слаВянската обсада на Солун през 586 г. една голяма група слаВяни нахлуВа и се заселВа през 587 г. В Пелопонес, а Втора група се заселВа край Шкодренското езеро В Албания.
5.	Не е изключено слаВяни да са се заселили В платин ка Далмация през 597 г.
6	11акрая, масоВите слаВянски заселВания, който | । •|»,нн< > променили характера на сеВерните и централ-Hiiiix л.н ши от източната част на балканските земи,
станали В пърВите години от узраВлението на Ираклии (614-618).
СледоВателно, според Баришич, пърВият етап на слаВянските заселВания предстаВляВа дълъг хронологи-чен процес, продълЖил от 55С до 618 г. Този етап се различаВа от следВащия, който се сВързВа с проник-Ването на хърВатите и сърбите горе-долу през тре-тото десетилетие на VII Век. Баришич праВи също така разграничение за мястото нг пърВоначалното и по-следВащите заселВания на слаЗяните. Според него ос-ноВните заселВания стаВат пэрВо В юЖните области на източните части на балканските земи, а след тоВа по земите меЖду р. ДунаВ и Македония. ОсноВната трудност В работата на Баришич идВа при датиране то на заселВанията, а не просто на нашестВията на слаВяните. В една сВоя обширна студия сръбският археолог Владимир ПопоВич сЕързВа изследВанията на писмените текстоВе с откриззията на археолозите и нумизматичните находки от района на Византийски Илирик и по-конкретно В Даких Шо се отнася до писмените изВори, макар и да приема като цяло хронологията на Баришич като ВъзмоЖна, ПопоВич отбелязВа, че те (писмените изВори) съВсем не са решаВащи за тоВа дали е имало слаВянски поселения нг юг от р. ДунаВ В източната част на Балканския регион преди описанието за слаВянските нападения над Солун (614-616). Той приема обаче, че слаВяните са останали да грабят до четири години (както казВа Йоан Ефески), и от тоВа заключаВа, че наи-Вероятно те са се настанили тогаВа (581 г.). ТоВа, обаче, което е от значение, е че анализът на архео-логическите данни заВършВа със следното заключение: заВладяВането на градоВете В Дакия стаВа към 614-615 г., факт, произтичащ отчасти от онзи
пасаЖ В „Чудесата", където се споменаВа за беЖанци от Ниш и Сердика В обсадения Солун през 614-616 г. както и от нумизматични находки В Ниш. ПопоВич сВързВа пълното разрушаВане на областта с Второто и последно заселВане на слаВяните, т.е. на сърбите и хърВатите, през третото десетилетие на VII Век. Предполага, че Византийското общество се съхранило В Дакия до Втората, голяма и разрушителна Вълна от слаВянски заселВания. ТоВа сбое заключение той изВеЖ-да от разкопките В Гамзиград, където последната фаза на Византийското общество носи проВинциални белези и частична промяна от слаВянски елементи.
Историята на слаВянските заселВания В западна-та част на Балканите е още no-неясна, тъй като пис-мените изВори са много по-малко от тези за заселВа-нията на слаВяните В източната част на полуостроВа. ОсноВен източник по този Въпрос предстаВляВа съдър-Жателната разработка на слоВенския историк Водо Grafenauer „Процесът на заселВане на слаВяните В За-падните Балкани и източните Алпи“ (1969). Поради оскъдността на писмените сВидетелстВа Графенауер отделя Внимание на археологията, топонимията и ези-кознанието. В работата си аВторът резюмира и разглеЖда задълбочено както изВорите, така и други научни разработки за пет района: Източните Алпи (СлоВения), Истрия, ХърВатско, Босна и СлаВония (Долна Панония). Не същестВуВат писмени сВидетелстВа, които да отбелязВат нашестВията и засел-Ванията на слаВяните В източните Алпи СлоВения. Има, обаче, актоВе на синодите на църкВата АкВилея, конто позВоляВат да се датира разрушаВането на ешк копските центроВе, което съВпада с нахлуВането на слаВяните. Писмата на папа Григорий, както и
„История на лангобардите" на ПаВел Лякон • ь..
Ват за Войните на слаВяните, лангобардите и I >. il к1| и iу В Истрия, при реките Соча и Горна ДраВа Пр», ди g| |1 настанят слаВяните, тази облает била разделена ме?1> (|\ Византийци, франки и лангобарди. В резултат на заВо< Ванията на Юстиниян Византия подчинила Истрия. околностите край река Соча до италианската граница Франките Владеели сеВерозападната част, а през 54Ь г. лангобардите се настанили В района на река Долна СаВа и ДраВа. ТоВа положение се променило с премест Ването на лангобардите и заселВането им В Италия през 568 г., както и с настаняВането на аВарите В земите на Среден ДунаВ. ПрисъстВието на слаВяни на сеВер от ДунаВа и В сьседстВо с лангобардите и гепидите В съВременна ЧехослоВакия се споменаВа от Прокопий („История на Войните", III, 35). СъВременният слоВенски език показВа, че най-старото и осноВно слаВянско преселВане В Източните Алпи (до реките Соча и Горна СаВа) се изВършилоот западните слаВяни СыцестВуВа обаче проблем относно проце<~а на прг< ел Ване на западните слаВяни от днешните ч< хо< лоВашкп земи В Източните Алпи, защото cpie< чехо» лоПащпне и слоВените са разделени географски и демографски от немскогоВорящите аВстрийци. Топонимичните проуч-Вания показВат преместВане на западните слаВяни В днешните аВстрийски земи към Източните Алпи. Според една теория слаВяните не са се заселили В горно-дунаВската долина меЖду реките Траун и Беч. Наимено-Ванията на реките обаче, показВат точно обратното, тъй като имената на притоците на Горни ДунаВ меЖду реките Мелка и Беч са от слаВянски произход, а малко по на запад са ту слаВянски, ту германски. Анализът на топонимията В Източна АВстрия показВа пърВо, че
най-старият топонимичен пласт е слаВянски, а не германски и Второ, че баВарските наименования се уВеличаВат до деВети Век, като от деВети до единаде-сети Век баВарските заселВания Вече доминират. Най-ранните слаВянски заселВания В източната част на днешна АВстрия се доказВат и от споменаВането през 777 г. на някои си Jopan qui vocatur Physso. Слизането на западните слаВяни по р. МораВа В долината на Горен ДунаВ предстаВляВа началото и осноВата на слаВянски-те заселВания В Източните Алпи.
Графенауер постаВя заселВането на тези слаВяни меЖду следните исторически сьбития: през 568 г. ланго-бардите напуснали Панония и се отпраВили към Италия; през 593-595 г. слаВяните ВоюВали с баВарците В Запад-на Каринтия; през 600 г. слаВяните напраВили опит да проникнат В Италия по долината ВипаВа В Истрия. СлоВенският историк предполага, че интересът на аВарите бил насочен към източната част на Балканския полуостроВ, където ВъзмоЖностите за богата и лесна плячка били по-големи. СледоВателно, заключаВа той, пърВоначалното проникВане на западните слаВяни В Източните Алпи се изВършило без участието на аВарите и В 80-те години на VI Век слаВянското нахлуВане В тоВа опразн т лангобардите пространство предстаВляВало една динамична и добре организирана операция. След като постаВя слаВянските заселВания В Източните Алпи най-общо меЖду 568 и 600 г., Графенауер наВлиза В подробности по изясняВане на фактите Като се опира на местните синодални решения и по-конкретно на подписите на различии епископи за периода 579-591 г., той разкриВа, че били изостаВени след-। инти» епископски центроВе: Virunum и Poetovio преди 579 г.;
1у< • и Етопа преди . (археолозите разкриха пласт от
пепел В тези дВа града); Tiburnia и Aguntum npi-ijn И ОсноВаВайки се на различна данни Графенауер онр«  г ш тази мощна Вълна от слаВянски нашестВия меЖду '’Н4 и 587 г. При преселВането си слаВяните се сблъскали ( лангобардите В долината на река Зиля през 584-85 г и < баВарците В околностите на Aguntum или Tiburnia преi 593 г. АВторът предполага, че на този етап участие са Взели аВаро-слаВяни, което гоВори за Втора слаВян-ска Вълна. ОбобщаВайки, Графенауер постаВя пърВона-чалното придВиЖВане на западните слаВяни от река МораВа към земите на Горен ДунаВ меЖду реките Траун и Беч около 550 г. До 580 г. те стигнали Панония, долината на река Mora и Korusc. Втората Вълна, състаВена от аВари и юЖни слаВяни, проникВа не по-късно от 597-598 г. през Celija и Етопа (Любляна) и долината на Зиля. СлаВяните достигат преди 591 г. река Горна ДраВа и преди 600 г. долината на река Соча В околностите на ВипаВа. МеЖду 625 и 631 г. земите на долината на р. Зиля и на р. Бела се споменаВат като Regio Sclavorum, i разширяВането им на запад продълЖаВа с баВно т<-мн<> до началото на осми Век Накрая, В нм in обл<к т В днешна Словения, се налоЖил слове) н кият citik. конто е различен от сърбохърВатския. ТоВа показВа, че макар юЖните слаВяни да Взели участие В заселВането на Източните Алпи, то осноВното ядро било състаВено от западни слаВяни. Докато уточняВането на слаВян-ските заселВания В източните аВстрийски земи предизВика дискусия меЖду немско- и слаВяноезичните историци, то италианските изследоВатели В околностите на Истрия се опитаха да омалоВаЖат истори-ческото значение на слаВянските нашестВия и заселВания, като ги датираха много по-късно. Отначало от ричаха ВсякакВо слаВянско заселВане В Истрия през 600
г., след koemo gamupaxa големи слаВянски нахлуВания през VII и VIII Век. ОсВен тоВа ограничиха обхВата на слаВянската колонизация по Времето на франките през 800 г. и тВърдяха, че осноВното слаВянско заселВане е станало след 1000 г. Тези теории, които започнаха да се пояВяВат В края на XIX Век и които бяха Възприети и В италианските учебници, са сВързани разбира се с ет-ническите претенции на италианци и слаВяни В ноВо Време. СъВременната наука се осВободи до изВестна степен от тези националистически крайности, поне що се отнася до Въпроса с Истрия. В едно сбое изследВане слоВенският историк Milko Kos се доблшкаВа доста близо до историческата деисгпВителност. Той от-криВа пърВата историческа следа на Военен сблъсък меЖду Византия и слаВяните В областта Истрия В едно писмо на папа Григорий от 599 г. ДатироВката съВпада с цялостното Военно раздВиЖВане на аВаро-слаВяните. Папата пише, че слаВяните дошли от сеВер и минали през Истрия за да проникнат В Италия. Слезли от кли-сурите на Постойна и от долината на ВипаВа. ПаВел Дякон пише, че като продълЖение на догоВора меЖду лангобарди и аВари от 602 г.
„Лангобардите, аВарите и слаВяните проникнаха през границите на Истрия и с огън и грабеЖи унищо-Жиха Всичко".
Нападението на аВарите и слаВяните не престана-ло, след като Византийците и лангобардите сключили мирен догоВор през 607 г. Хронистът ПаВел Дякон ни осВедомяВа, че през 611 г. слаВяните отноВо опустошили Истрия. Обратно на италианската историография, Кос и Графенауер сВързВат тези събития сьс заселВане-то на слаВяните. Въпреки че сВеденията определят тези нашестВия-заселВания най-общо В Истрия, те не
уточняВат нито местата, нито начина на заселВане. За да gage що годе задоВолително обяснение на този Въпрос, Кос анализира същестВуВащия тип селища В проВинциите, топонимията и диалектите. От гледна точка на селищата, Истрия се дели на дВе части.- 1 / В сеВерната част, меЖду река Реке и пътя Триест-Риека, преобладаВа типът компактни селища; 2/ на юг от глаВния път Триест - Риека типът компактни селища се смесВа с този на пръснатите селища, като Вторият преобладаВа. Кос отбелязВа също, че В районите, където преобладаВа типът компактни селища, преобладаВа и слаВянската топонимия В архаичен Вид. Тези наименования се оформили на осноВата на имената на дър-Ветата, на географския характер на полята, на наиме-ноВанията на реките и езерата. ОбикноВено тези ар-хаични наименования заВършВат с окончанията -ане и -яне. В районите със смесен тип селища, компактни и пръснати, топонимията е по-разнообразна по Вид. Ня-къде е слаВянска, независимо дали стаВа дума за компактно или пръснато селище. Много компактни селища носят слаВянски имена, а някои пръснати слаВянски селища имат слаВянска топонимия от по-късна епоха. В източната част на Истрия преобладаВа хърВатска топонимия, която се отличаВа от слаВянската окончаВа-ща на -ане, -яне.
Големият път Триест - Риека е също така ВаЖна езикоВа граница, защото предстаВляВа юЖната граница на нотранския диалект на слоВенския език. ЮЖно от тази линия полоЖението с различните диалекти е следното: районът меЖду пътя Триест-Риека до Buzet и Dragui предстаВляВа преходна зона меЖду слоВенския език и чакаВския диалект на сърбохърВатския език, който преобладаВа също така В ЮЖна Истрия. На запад
om Buzet и на себер от река Mirna чакаВският диалект е поВлиян от латинския език.
На осноВата на Всичките тези данни Кос праВи следните изВоди за заселВането на слаВяните В Йстрия: около 600 г. пърВата слаВянска Вълна нахлула през клису-рите на Postojna В СеВерна Йстрия и се разпръснала В областта сеВерно от пътя Триест Риека. На запад тази Вълна стигнала от Cecanje до пътя за Buzet. От 602 г. лангобардите, аВарите и слаВяните не преста-нали да грабят В Йстрия и тоВа продълЖило до 611 г. В пърВата фаза на заселВането Кос допуска, че са Взели участие не само западните слаВяни, който Вече били настанени В Източните Алпи, но и юЖните слаВяни от р. ДунаВ. Без съмнение. заселВането добило заВършен Вид едВа с нахлуВането на хърВатите В третото десетилетие на седми Век. Археологът Б. Марушич сВързВа някои археологически данни със заключенията на Кос. Според него опоЖаряВанията и разрушенията ВъВ Vrsea и Hesacti през 600 г. са дело на слаВяните и лангобардите, така както ги описВа хронистът ПаВел Дякон. По линията Vizhinad - Roc се открити гробоВе на местни лангобарди и слаВяни, за който Марушич тВърди, че са слуЖили ВъВ Византийската Войска, предстаВляВаща част от отбранителната система с център Buzet. Накрая, разкопките В слаВянските гро-бища В Celija (650 г.) и В Zminja (VIII - IX Век) доказВат съЖителстВо на слаВяно- и латиногоВорящи елементи. ВъВ Връзка с наличието на римска топонимия В Йстрия Графенауер стига до изВода, че тукместният елемент, римляните, упраЖнили значително Влияние Върху ноВите слаВянски поселници.
СредноВекоВно ХърВатско, ВключВащо Далмация от Рашка В Йстрия до Петине, било отдалечено от
аВаро-слаВянския център на р. ДунаВ и било защищено от гпруднопроходимата и сгпръмна Динарска планинска Верига. Поради тоВа, то пърВоначално не попаднало под ударите на нашестВията. ПроучВането на слаВянските заселВания В средноВекоВно ХърВатско се затруд-няВа не само заради оскъдните исторически текстоВе, но и поради тоВа, че топонимията Все още не е изслед-Вана. ОсВен тоВа по късните демографски размест-Вания по Време на османското ВладичестВо доВели и до промени В етнографския характер на областта. До падането на Сирмиум през 582 г. крайбреЖната част на Далмация, който била под Византийска Власт, не била заплашена от никакВа опасност. От Време на Време аВаро-слаВянските набези приблиЖаВали, а голямото нашестВие от 597 г. моЖе и да е оставило отпечатък Върху сеВероизточните граници на Далмация. ВъВ Всеки случай обстоятелстВото, че до 600 г.е имало мир и си-гурност произтича и от факта, че Siscia пада след 600 г. (намерено са монети В дреВна Siscia). ТоВа означаВа. че и Далмация не била заВладяна още. В писмата на папа Григорий се споменаВат земите сеВерно от Далмация като убеЖище за бегълците от градоВете, който били опустошени от аВаро-слаВяните. В последното десе-тилетие на VI Век, необезпокояВана от нищо, църкВата на Салона се занимаВа със сВои църкоВни раздори. Само В едно сВое писмо папа Григорий споменаВа за ВарВар-ските нашестВия по балканските земи „...бичьт на ВарВарското опустошение" Графенауер тВърди, че В сравнение със съдбата на земите от Източните Алпи и от Горна СаВа Далмация била заВладяна сраВнително бързо и без дългогодишни набези. Около 600 г. полоЖе-нието се изменило и архиепископът на Салона Максим уведомил писмено папаша, че слаВяните наблиЖаВат.
„За славянская народ, който...е много наблизо". ВъзмоЖно е тоВа да е било сВързано с голямото нашестВие през 597 г. През 612 г. Салона бил Все още под контрола на Византийската империя, но през 614 г. градът бил обсаден и разрушен от слаВяните. Визан-тийското ВладичестВо престанало да сьщестВуВа почти В цяла Далмация осВен В малък брой крайбреЖни градоВе и по остроВите.
Съдбата на днешна Босна е сВързана с тази на Далмация, Въпреки че малко се знае за нея. Менандър Про-тиктор се позоВаВа на нашестВие на кутригурите В околностите на Далмация през 567 г., а Теофилакт Си-моката описВа разрушаВането от страна на аВарите на града Бонки и на 40 крепости В Далмация, които Баришич определя, че се намирали В Босна. Графенауер предполага, че Босна е паднала преди 614 г., т.е. тогаВа когато пада и Салона, тъй като било естестВено слаВяните да преминат през Босна преди да достигнат до Салона. По този начин заселВането на слаВяните се постаВя В периода меЖду 550 г. (според Баришич) и 614 г. (падането на Салона) и то по-близо до Втората година. Що се отнася до СлаВония (Долна Панония) на сеВер, то не разполагаме с никакВо конкретно сВидетелстВо за слаВянско заселВане там.
МасоВото заселВане на слаВяните В западните части на Балканския полуостроВ се осъщестВило през пърВата фаза (550-618 г.) от дВе слаВянски групи - от западните и от юЖните слаВяни. Западните слаВяни слезли от днешните чехослоВашки земи през 560 г., пре-минали Източна АВстрия и след оттеглянето на лангобардите към Италия през 568 г. започнали да наВлизат В Панония. Втората Вълна се състояла от аВари и юЖни слаВяни, които през 589-590 г. достигнали Celija, Етопа
и река Zilia. През 591 г. слаВяните стигнали р. Горна ДраВа, а през 600 г. и долината на река Соча, която гранича с Италия и Истрия. СеВерната Вълна, т.е. западните слаВяни, нахлули през 600 г. В СеВерна Истрия и през 602-611 г. лангобардите, аВарите, юЖните и западните слаВяни опустошили Истрия. Там слаВяните, най-Вече юЖните, създали осноВните си поселения. Босна паднала В ръцете на юЖните слаВяни меЖду 550 и 614 г., по-скоро малко преди 614 г., докато Далмация и ХърВатско - през 614 г. До 618 г. Вече била заВършила пърВата фаза на слаВянските нашестВия и заселВания. В резултат Византийската Власт била ликВидирана В по-голямата част на Балканския полуостроВ, етнологическата картина била осноВно променена, християнстВото и като цяло гръцко-Византийската култура се съхранили В крайморските райони, по гръцките земи и В някои части на Тракия. СлаВянските маси се Вмъкнали меЖду латиногоВорящото население от ТрансилВания на сеВер и тоВа от брегоВете на Далмация, от Алпите и гърците на юг.
СъщестВуВа и Втора фаза на слаВянските нашествия, която, макар и оспорВана от някои историци, се подкрепя от поВечето от тях. В 30-36 глаВа на De Administrando Imperio Константин Багрянородни даВа сВедения, че Ираклий поканил хърВатите да се заселят В Далмация и да прогонят аВарите оттам.
„А хърВатите се заселили тогаВа отВъд Багибария, където са сега белохърВатите. А един род, като се откъсна от тях - именно петима братя: Кук-лас и АоВелос и Косениц и Мухло иХърВат, както и две сестри Туга и Буга - със своя народ стигнали В Далмация и намерили там аВарите, които Владеели тази земя. След няколко години, като ВоюВали помеЖду си.
хърВатите излезли победители и избили едни от аВарите, а другите принудили да им се подчинят. ОттогаВа тази земя се Владее от хърВатите". (30-а глаВа)
Също така добаВя и следното интересно сведение: от хърВатите, който дошли В Далмация, една част се откъснала и заВладяла Млирик и Панония"
СледоВателно, заселВането на хърВатите продъл Жило дълго Време. Константин Багрянородни разказВа, че Ираклий ги заселил В опустошените райони по на изток:
„Когато проминали река ДунаВ, те променили намерението си и чрез стратега, който тогаВа упраВ-ляВал Белград, помолили император Ираклий да им gage друга земя за поселВане. ПонеЖе сегашна Сьрбия, Пага-ния, страната наречена на захълмците [Захлумие], ТерВуния и земята на каналитите се намирали под Власттана ромейская император и били опустошени от аВарите (те изгонили от тези места ромеите, населяВащи сега Далмация и Дирахиум), императорът заселил сърбите В тези места". (32-а глаВа)
Тази Втора слаВянска Вълна от 20-те години на VII Век, състаВена от сърби и хърВати, довела не само до засилВане на пристигналите неотдаВна слаВяни, но и отхВърлила аВарското господство над слаВянските племена на Балканите.
КакВо знаем за общестВото на ноВозаселените Жители на Балканския полуостроВ? Макар сВеденията от тоВа Време да са оскъдни, те до известна степен осВетляВат този Въпрос, като се допълВат, макар и ограничено, от археологически податки. ОсноВите на политическата организация на слаВяните се разкриВат от изВорите и най-Вече В „История на Войните" от
Прокопий:
„Тези народи - слаВини и анти - не се упраВляВат от един чоВек, но от старо Време зкиВеят В демокра-ция и затоВа Винаги общо разглезкдат нещата - полез-ните и трудните".
Същото се споменаВа и В „Стратегикон" на МаВ-рикий от края на VI Век:
„Племената на слаВините и антите имат еднакъВ / 1ачин на зкиВот и еднакВи обичаи. Те са сВободолюбиВи и по никакъВ начин не се оставят да бъдат поробВани или упраВляВани, особено В собстВената си страна“. (Х1-Д-1)
Че дейстВително не стаВа дума за едно просто литературно описание, показВат опитите на аВарите да подчинят слаВяните по Времето на Тиберий. Баян, хаганът на аВарите, изпратил Вестители при слаВяните да му се подчинят и да плащат данък ДаВритас, ВоЖдът на слаВяните и „общността “ на слаВяните убили пратениците на аВарите и изпратили на хагана след-ната Вест:
„Кой е Впрочем този чоВек меЖду чоВеците и под слънчеВите лъчи, който ще преодолее нашата сила? Защото ние сме сВикнали да Владеем чуЖда земя, а не други нашата. И ние сме сигурни В тоВа, докато има Войни и мечоВе“. (Менандър Проктитор, P.Gr., 113, 908-909 X).
Фразата „обшносгтТ тук съотВетстВа на „общо" у Прокопий.
ВоЖдоВете на различните слаВянски групи се нари-чали „филархи", „екзархи" и по-често „рексоВе“ (князе). Макар и рядке са се запазили и някои от техните имена. Менандър споменаВа ДаВритас, а Теофилакт Симоката - трима слаВянски ВоЖдоВе В района на р. ДунаВ - Арда
гаст, „княз" Мусокий и „филарх" Пирагаст. В „Чудесата на сВ. Димитър" се споменаВа името на „екзарх" Хацон, на Пербунд - „реке на Ринхините" и на някои други слаВянски князе. Преди Време слаВяните били подчинени от аВарите и аВарският хаган се предстаВял като техен господар,
„защото целият народ му беше подчинен' (Migne, P.G. 116, 1285).
В „Стратегикон" на МаВрикий сеусеща политичес-кото разногласие сред слаВяните:
„Те ЖиВеят В безвластие и Взаимно се нена-ВиЖдат" (с. 280) и „много князе имат и несьгласия по-меЖду им" (с. 284)
СВеденията В текстоВете от VI и VII Век за многоначалие у слаВяните е показател за племенна форма на общестВено разВитие, което, под Влияние на Византийците и франките, много баВно се разВиВа към по Висши политически и социални форми.
По Въпроса за Външния Вид на слаВяните Прокопий пише следното:
„Всички са енгокни и изВьнредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им сВетлоруси, но и никак не клонят към тъмния цВят, а Всички са ВъзчерВени". (История на Войните, VII, 14)
ИзглеЖда „големината на телата им и издълЖе-ните им крайници" са предизВикВали любопитстВото и удиВлението на съВременниците Византийци. МаВрикий В „Стратегикон" добаВя за голямата физическа издръЖлиВост на слаВяните:
„Те са многобройни и издърАлиВи, понасят леко и ткега, и студ, и дъткд, и телесна голота, и недостиг на храна".
Описанието на слаВяните от оноВа Време ни раз-
крива едно общество, което се намира още В епичен, „хероически" стадий на развитие. Прокопий рисуВа следната картина за слаВянската религия, която доня-къде напомня на дреВногръцкото идолопоклонство;
„Защото те смятат, че само един бог - сьздател на мълнията - е единствен господар на Всичко и му принасят В АертВа ВолоВе и ВсякакВи други AuBomi iu. Те не знаят нищо за съдбата, нито пък изобщо ВярВат, че тя има някакВо ВьздейстВие Върху чоВеците. Но когато пред тях Вече се изпречи смьртта, било от болеет или защото се намират ВъВ Война, те обещаВат, ако се спасят, Веднага да принесат на бога АертВа за душата си оноВа, което са обещали, а след като избегнат [опасността], смятат, че именно чрез такаВа АертВа са изкупили сВоето спасение. Впрочем те почитат и реки, и нимфи, и някои други боАестВа и на Всички тях принасят АертВи, като именно при тези АертВоприношения изВършВат гадания". (История на войните, VII, 14)
В „Чудесата на св. Димитър" се дават сведения, че две поколения по-кьено от описанието на Прокопий славянският „екзарх" Хацон, когато трябвало да напа-дне Солун
„поискал според обичая си да узнае чрез гадание да Влезе В нашим богохраним град". (Чудеса, P.G. 116, кол. 1332)
Погребалните обреди и обичаи се изясняват предимно от археологическите разкопки. Славяните имали обичая да изгарят мъртвите като често слагали В гроба пепелта В съд. Този обичай започнал да отпада едва с християнизацията на славяните Теофилакт Симока-та споменаВа, че В деня на погребението славяните се отдавали на пиянство По-конкретно говори за славян-
ския княз Мусокий:
„Л ВарВаринът бил пиян и пиянстВото го погубило. Защото през деня той празнуВал погре-балния празник на един свой починал брат според техния обичай". (V1-IX, 12-13)
Моралът на Жените, според „Стратегикон" бил Висок:
„Жените им са целомъдрени поВече, отколкото чоВешката природа допуска, така щото поВечето от тях смятат края на мъЖете си за своя собстВена смьрт и се удушВат доброВолно, като не смятат за ЖиВот ВдоВстВото“. (278)
В сьщия текст при описанието на слаВянското общестВо се споменаВа, че гостоприемстВото била характерна черта за слаВяните:
„Теса любезни към чуЖденците, които идВат при тях и гриЖлиВо ги прекарВат от едно място на друго, където би станало нуЖда. Така щото, ако гостът пострада поради небреЖността на този, койтому го е предал, започВа Война срещу него, смятайки за сВещен дълг да отмъсти за госта".
През целия шести и началото на седми Век слаВяните организирали нашестВия и грабеЖи на юг от р. ДунаВ, В резултат на което Взели многобройни пленници сред Жителите на империята. ПленяВането на Визан-тийско население придобило огромни размери и било естестВено с уВеличаВането на робите да настъпят някои изменения В общестВото на слаВяните. ОтноВо „Стратегикон" хВърля отчасти сВетлина по Въпроса за уреЖдането на обичаите у слаВяните:
„Не дърЖат В робстВо сВоите пленници за неоп-рсдс. юно Време, както другите племена, но им опреде-1ят един срок и оставят на тях да решат дали искат
да се Върнат у дома си срещу определен откуп, или пькда останат там като сВободни хора и приятели". (278)
ТоВа наблюдение се сВързВа без съмнение със сВедението от „Чудесата на сВ. Димитър" за настаня-Ването на голям брой Византийски роби - пленници по р. ДунаВ:
„Както знаете, христолюбци, В предишните глаВи ние разказахме отчасти за слаВяните, т.е. за така наречения Хацон и за аВарите. Разказахме и за тоВа, че те опустошиха почти целия Млирик, именно про-Винциите му: дВете Панонии, също и дВете Дакии, Дардания, Мизия, ПреВалитана, Родопа и Всички провинции, а още и Тракия, и земите при Дългата стена край Византией, както и останалите градове и селища. Те отвлякоха цялото това население В от-Въдната земя към Панония, до река ДунаВ. ГлаВен град на тази провинция някога беше така нареченият Сирмиум. И тъй, там, както се казВа, споменатият хаган настани целия пленен народ, Вече като подвластен нему". (P.G. 116, 1364)
Какта се ВиЖда от текста, тези пленници били след Време осВободени и сьздали брачни отношения с различии ВарВарски народи.
„Защото Вече бяха изминали около шестдесет години и поВече, откакто ВарВарите бяха изВършили нападение над родителите им, и ето, пояВи се тая друг, нов народ. МнозинстВото от тях бяха станали с течение на Времето сВободни". (P.G. 116, 1364)
Като се кръстоса информацията за обичая с робите от дВата изВора, изпъкВа и конкретната подробност за продълЖителността на този обичай. Според „Чудесата" по този начин за около дВе поколения
на ДунаВа се пояВил ноВ народ от смесено християнско население;
„От този [пленения народ], като се смесиха с бъл-гари, аВари, и с останалите племена, родиха им се деца от тоВа смешение и станаха огромен и много голям народ. Всяко дете наследи от баща си Вродените качества и Влечението на рода към ромейските продели. И както еВрейският народ се размноЖаВал В Египет при фараона, така и тук по този начин, чрез праВослаВната Вяра и сВетото и ЖиВотВорящо кръщение, се разрастВаше християнското племе. Те си разказВаха един на друг за земите на бащите си и Взаимно запалВаха В сърцата си Желание за бягстВо". (P.G. ] 16, 1364)
СлаВяните се ограничаВали В храната си до най-неоходимото.
„Имат множество Всякакви домашни ЖиВотни и храни, наредени на кръстци - най-Вече просо и Жито“. (Стратегикон, 278)
НиВите им били близо до селата.(МР P.G. 113, 908) От „Чудесата" (Tougard, 166-8, P.G. 116, 1365) стаВа ясно, че Велегезитите от околностите на тесалийски-те градоВе ТиВа и Димитриада (VII Век) имали „сухи плодоВе", Жито и ВариВа.
Текстът на ПсеВдо-Кесарий (VI Век) добаВя, че сла-Вяните били месоядни:
„Ядат лисици, диВи котки и глигани“ (Riedinger, 702)
В едно сВое изследВане от 1977 г. югослаВският историк Б. Бабич праВи анализ на керамичния съд, наречен crepulja или pondica. Този нисък и отВорен съд, намерен при археологически разкопки, е слуЖил на слаВя-ните през средноВекоВието за печене на хляб. Че слаВя-
ните се отдаВали на пиянстВо е Видно и от описанието на техните погребални обичаи. Византийските аВтори описВат с подробности слаВянския народ:
„И те, като масагетите, Водят суров Живот и са напълно небреЖни към. себе си; като тях постоянно тънат В нечистотия. Все пак, те никак не са зли или коВарни, но дори и В простотата си спазВат хунския нраВ“. (Прокопий, История на Войните, VII, 14)
Според „Стратегикон" слаВяните били гостопри емни, сВободолюбиВи и обичали разбойническия ЖиВот. Били народ ВоинстВен, неукротим, който се намирал още В „хероичното" Време на големите етнически и племенни преселения. Разполагаме с оскъдни сВедения за техния начин на забаВление. Теофилакт Симоката описВа случката с трима слаВяни, които пристигнали В Константинопол:
„...трима мъЖе слаВяни, които нямали Върху себе си нищо Желязно, нито някакВи бойни оръЖия...били залоВени. БагаЖьт им се състоял от гъдулки и те не носели нищо друго“. (V1-2)
Според продълЖението на разказа, тези слаВяни били от най-сеВерните краища на EBpona. Те не познавали още Желязото и докато прекосяВали тези огромни разстояния си носели и музикалните инструменти.
Византийските аВтори са остаВили описанието на типичните слаВянски селища на сеВер от р. ДунаВ, както и някои подробности от Времето, когато слаВя-ните се заселили на юг от реката:
„Те (слаВините и антите| ЖиВеят В гори, реки, блата и непроходима езера. Правят много изходи на сВоите Жилища поради различайте опасности, които обикноВеноги сполетяВат. ЗараВят на тайно място необходимите си Вещи, не дърЖат на открито нищо
излишне". (Стратегикон, 278)
ПострояВането на слаВянските селища В горите и над реките било сВързано със сигурността на слаВяните. В случай на неприятелско нападение те моЖели да се скрият В горите или да избягат с лодките си. В „Стратегикон" се споменаВа тоВа:
„Селата на слаВините и антите са разполоЖени по протеЖение на реките и се доблиЖават едно до друго, така че помеЖду им няма значително разсто-яние. Близо до тях се намират гори, блата или треса-Вища, така щото обикноВено се случВа, че при нападе-нията срешу тях, още при Връхлитането Вьрху пър-Вото им село, цялата Войска остаВа там В бездействие. Останалите села, понеЖе са сьседни и се намират близо до гората, катоусетят отблизо двиЖение-то на Войската, лесно избягВат (опасността), която е налице". (286)
По-надолу В текста се даВат указания как Византийската Войска да напада слаВянските селища. Като описВа Византийските походи срещу слаВяните от Времето на МаВрикий, Теофилакт Симоката разкриВа изцяло разполоЖението и обстаноВката на слаВянско-то селище и потВърЖдаВа сВеденията от „Стратегикон" на МаВрикий. Пресичането на информацията показВа, че „Стратегикон" не описВа само някои най-общи предстаВи за ВарВарите, но даВа точни сВедения. През 593-594 г. стратегът Приск изпраща една Военна част начело с някой си Александър, да проучи земите край река МлиВакион В Мизия, където тя попаднала на слаВяни:
.А пьк ВарВарите, щом съзрели неприятелите, и 1бягали по Варварски В близките блата и В гората. Ромеите пьк се заели да ги изловят. Но като навлезли
В тинята, налегнала ги страшна беда. И целият отряд щял да загине, ако таксиарх Александър не измъкнал бьрзо ромеите от тресаВището". (Теоф. Симок. 235-6)
Александър обградил гората и се опитал да я запали, но не успял поради Влагата. Един гепид дезертьор раз-крил на Александър
.....Входа, и така ромеите станали господари на ВходоВете и надВили ВарВарите". (282).
ПонеЖе слаВяните криели селищата си В най-гъстите и непроходими гори В „Стратегикон" се препо-ръчВа на Византийските Военачалници да избягВат походи през лятото:
„Нападенията срещу тях трябВа да стаВат поВече зимно Време, когато дърВетата са оголени и неприятелите не могат лесно да се скриВат, а и снегьт издаВа следите на бягащите, осВен тоВа и домочадието им е изтощено, понезке Всичко е почти голо, а най-после и реките могат лесно да се премина-Ват поради заледяВането". (282)
ЖиВотът на слаВяните бил толкоВа тясно сВързан с реките, че „при тоВа те почитат и реки..." (Прокопий, История на Войните, VII, 14). Като разполагали селищата си близо до реките слаВяните си осигуряВали не само удобно придВиЖВане, но и сигурност от неприятелски нападения:
„Опитни са поВече от Всички хора и В преминаВа-нето на реките и мъЖестВено издърткат ВьВ Водите. Така че често, когато някои от тях, пребиВаВайки В сВоите места, бъдат изненадани от някоя опасност, те се потапят В дьлбочината на Водата, като дързкат В устата си дълги трьстики, приготВени за тази цел, напьлно пробити, който стигат до
поВърхността на Водата. Те леЖат по грьб В дълбочината, дишат през тръстиките и издърЖат много часоВе, така чеда не сеяВи никакВо подозрение за тях". (Стратегикон, 278)
Селищата им били пръснати на еолеми разстояния:
„В старо Време и едните и другите били наричани ‘спори’, мисля, поради тоВа, че ЖиВеели В страната си пръснати. Именно поради тоВа заемат обширна земя - населяВат по-голямата част от отВъдния бряг на Истър.“ (Прокопий, История на Войните, VII, 14)
Също така и место се местели като „ЖиВеят В Жалки колиби...“. „Чудесата" пък разкриВат, че драго-Витите ЖиВеели В „кыци".
СлаВянската археология е постигнала не малко В из-следВането на къщите на слаВяните и то по Всички места, където те ЖиВеели. Анализът на разкопките показВа, че същестВуВали няколко общи типа. На пърВо място е землянката, колиба изградена от кал, която очеВидно предстаВляВала най-разпространения Вид. Имало е колиби от слама, от листа и от клони. Много рядко се срещали къщи с нормални стени от тухла или от камък. Землянката (нейна разноВидност е открита от археолозите В ЮЖна Русия, В Румъния, В Полша, В ЧехослоВакия, В околностите на р. Елба и сред юЖните слаВяни) бе открита и В България (с. Попина, Силист-ренско). Тя е полуВкопана, т.е. подът й е на един метър под ниВото на земята. В единия й край се намира куполообразно огнище, а на едната стена - пейка. В балканския регион, където слаВяните Влезли В досег с елинскоримската култура от късния период, те започ-пали да строят с камъни и тухли. ТоВа е устаноВено от разкопките на Мано-Зиси В Царичин град (ПърВа Юстиниана), където слаВяните се настанили В
разрушения Византийски град и използВали строи телния материал на Византийските сгради. Тясно сВързани с този етап от разВитието на слаВянската цивилизация са и керамичните съдоВе от т.нар. „праЖки“ тип. Те са праВени на ръка, а не на грънчарско колело и са дебелостенни. Както Вече се спомена ’В случая с ПърВа Юстиниана, слаВяните тВърде често се настаняВали В запустелите градоВе от сеВерния и централния балкански регион, които били изостаВяни след разрушаВането им. ТоВа се наблюдаВа пърВо В крепостите и градоВете на лимеса, където, както ни осВедомяВа Прокопий (IV, 8), слаВяните се настанили В изостаВеното укрепление Улметум. Българските археолози устаноВяВят същото, т.е. настаняВането на слаВяни ВъВ Византийски крепости и градоВе, В Ятрос (с. НоВа Черна), а румънците - В СучаВа и В Пишоте. В „Чудесата на сВ. Димитър" се описВа подобен случай при обсадата на Солун от Хацон и слаВяните, които се готВели да се настанят ВъВ Византийския град:
„Останалото безчислено множество обкръЖило този богохраним град от изток, от север и запад, и от Всички страни. Те Водели със себе си цялата си породица заедно с Вещите си, надяВайки се, след като преВземат града, да се настанят там". (P.G. 116, 1325)
Когато слаВяните се пояВили на историческата сцена през VI Век. те Вече контролирали речното плаВа-не. По Време на Византийския поход от 593-594 г. се споменаВа за слаВянския „реке" Мусокий, който раз-полагалсъс 150лодки-еднодръВки по реката Паспирион (Теоф. Симок. Vl,8). При походите си по реките ДунаВ и СаВа хаганът се опирал на ВъзмоЖностите и опита на слаВяните по Вода. За да нападне Сингидунум (Белград)
„хаганът заповядал на славяните да построят множество лодки, за да моЖе Истър да бъде преми-нат“ (Теоф. Симок. VI, 3).
Житёлите на града нападнали слаВянските май-стори и подпалили корабите. В резултат хаганът про-дълЖил към Сирмиум, където
„...накарал множество славяни да се заемат с дър-Воделство, за да приготвят лодки, с които да премине реката, наречена Сава“.
С постепенното преместВане на слаВяните към Солун те станали и мореплаватели. ТоВа проличаВа при различните обсади на града, по-специално от описанието на Втората голяма обсада. СлаВянските племена драгоВити, сагудати, Велегезити, Вайюнити и Верзити
„...измислиха да направят кораби, издълбани от еднодърво, и като ги въоррЖиха за поход поморе, опустошила цяла Тесалия и островите около нея, както и Еладските острови, и цяла Ахая, Епир, по-голямата част от Илирик и част от Азия". (P.G. 116, 1325)
Въпреки че на някои места текстът е преувеличен, то без съмнение е, че корабоплаВането при слаВяните отбелязало значителен напредък. От атаката на сла-Вянския флот В Солунското пристанище стаВа ясно, че корабите им били с гребци, а не с платна и че греб-ците били защитени отгоре с дъски и коЖи. В по-късни Времена слаВянските кораби се отдали на пиратстВо В морето около Солун:
„Други пък, скрити с еднодръвките си меЖду скалите или из тайни места, залавяла тези люде, които при това нещастие искала да отплуват по море. Избивала дори онези, които хвърляла вещи, за да получат малко облекчение". (Tougard, 164)
Що се отнася до Военната техника и стратегия,
слаВяните отбелязали разВитие, дълЖащо се на контак-тите им с аВарите и глаВно с Византийците, а така също и с други ВарВарски племена около река ДунаВ. Едно сВедение на Теофилакт Симоката от Времето на МаВрикий разкриВа, че слаВяните „...ЖиВеят към брега на западная Океан". ТоВа сВедение произтича от трима слаВяни, пленени на Балканския полуостроВ:
„На другия ден трима мьЖе, по народност славяни, които нямали вьрху себе си нищо Желязно, нито някакВи бойни орьЖия, били заловени от щито-носците на императора. БагаЖът им се сьстоял от гьдулки и не носели нищо друго..., понеЖе не били приВикнали да носят на тялото си орьЖие, тъй като тяхната страна не познавала Желязото и поради това им предлагала мирен и спокоен ЖиВот... Войната им била неизвестна". (VI, 2)
Този пасаЖ подсказВа, че В еВропейската си прародина славяните не били придобили разВита Военна техника. Прокопий описВа слаВяните като ВоеннолюбиВ народ, но с ограничено ВъоръЖение:
„Когато влизат в сражение, повечето от тях тръгват срещу неприятелите пешком, носейки в рька малки щитове и копия; ризници съвсем не навличат. Някои пьк нямат и риза, нито горна дреха, но прик-репВат единствените си широки гащи до срамните си части и така Влизат В бой с протиВниците". (История на Войните, VII, 14)
Макар и писан по-късно, В края на VI или началото на VII Век, „Стратегикон" на МаВрикий също споменаВа за Все още ранната фаза на Военно разВитие у слаВяни-те:
„Вески чоВек е ВъорьЖен с по две малки копия, а някои от тях и с щитове - много яки, но неудобни за
носене. Те употребяВат също и дърВени лъкоВе и маяки с трели, намазана с отроВа, която действа силно, ако раненият с такаВа стреяа не се е намазал предвари-теяно с течността Тпериак' или с други помощни средства, познати на яекарската наука. МоАе и Веднага да се изретке раната, за да не се разпространи отроВата и по останаяата част на тялото". (Стратегикон, XI.4.11)
На този ранен стадий на разВитие на Военна стратегия слаВянските племена Водели един Вид Партизанска Война, като се ВъзползВали от тоВа, че обитаВали горите и реките и праВели засади по речните бродоВе, В горите и теснините.
„ЖиВеят като разбойница, обичат да правят нападенията срещу противниците си в гористи, тесни и стрьмни места. Слуткат си умело със засади, внезапна нападения, хитрости, като денем и нощем изобретяват различии начини на действие". (Стратегикон, XL4.9)
По Време на Войната срещу готите Византия ВключВа слаВянски части ВъВ Войската си. Прокопий споменаВа за една такаВа част:
„Мартин и Ваяериан пристигнали, като водели хиляда и шестотин конника. Повечето от тях били хуни, слаВини и анти, конто ткиВеели отВъдрека Истър, недалеч от нейния бряг“. (История на Войните V, 27)
Пак той ни осВедомяВа, че В Италия Византийците се ВъзползВали от начина на ВоюВане на слаВяните (VI. 26).
Към средата на VI Век Военните умения на слаВяните се разВили дотолкоВа, че лесно могли да ограбВат изостаВения ВъВ Военно отношение Балкански полуостроВ. Тактиката на техните нашестВия била масоВи кланета и отВличания В плен. След успешната обсада
на Топир изклали Всичките мъЖеот града (15 000 души) и отбели В плен Жените и децата:
„Макар и да не щадели и по-рано никаква Вьзраст, то сега - откак нахлули В ромейската земя - и тези, и онези от другая отряд избиВали Всички боеспособни, който им попадали. Така цялата илирийска и тракий-ска земя се изпълнила с непогребани В по-голямата си част трупоВе. Онези, който попадали В рьцете им, те убиВали не с меч, не с копие, нито пьк по някакьВ друг обичаен начин, но като забивали здраво В земята колове, изостряли ги тВьрде много, поставили с голям натиск нещастниците върху тях и като ВкарВали острието на колоВете В средата на задните им части, натискали чакдоглаВата на хората. По този начин именно те били решили да ги избиВат. Тези Варвара също зараВили дълбоко В земята четири дебели дърВета, ВръзВали за тях рьцете и нозете на пленниците, а след тоВа непрекъснато ги удряли по глаВата с тояги, избивали ги досущ като кучета или като змии или като друго някакВо ЖиВотно". (Прокопий, История на Войните, VII, 38)
Прокопий споменаВа и за друг Военен обичай на слаВяните сВързан с пленничестВото и смъртта на Византийский пленник АсВад:
,АсВад Веднага заловили Жив. Л после, като одрали ремъци [коЖа] от гърба му, те го хВърлили В пламналия огън и го изгорили". (История на Войните, VII, 38)
Като цяло през VI Век слаВяните се прояВили като народ ВойнолюбиВ, тВърд, грабителски, който не раз-полагал с разВита Военна техника. Успехите им В грабе-Жите по балканските земи се дълЖали на ангаЖираност та на Византииците В Италия и срещу персите. Все още не разполагали с обсадна техника ВъВ Вид на огром-
нимашини, ckoumoпо-къснообсаЖдали Солун. Прокопий описВа, че по Време на нашестВието В 550 г. слаВяните
„...и с едната, и сдругата си ВойскоВа част преВ-зели много крепости, макар и по-рано да не били Вою-Вали срещу крепости...". (История на Войните, VII, 38)
Описанието на преВземането на Топир е показа-телно. СлаВяните предизВикали излаз от крепостта, като се престорили, че си отиВат, а Всъщност се скрили В засада. После се покатерили със стьлби по стените и заВладяли крепостта. Те нямали теЖки обсадни машини. ВъВ Всички големи обсади на Солун слаВяните разполагали Вече с обсадна техника и „Чудесата на сВ. Димитър" ни даВат подробно описание на различните обсадни машини на слаВяните. Кога Все пак слаВяните се сдобили с тази обсадна техника?
Този Въпрос е сВързан с по-общия проблем за слаВян-ските нашестВия В Македония и нападенията им над Солун. Теофилакт Симоката е остаВил едно тВърде ВаЖно сВедение, което определя проблема В хронологи-ческо отношение. Той разказВа, че през 587 г. хаганът и аВарите обсадили крепостта Апиария В Долна Мизия, но не могли да я преВземат поради Високите стени. При едно сраЖение с Византийците изВън крепостните стени, В плен бил Взет един Византийски Войник на име Бузас, който поискал от сънародниците си да бъде от-купен от аВарите и така да спаси ЖиВота си. Когато Жителите на Апиария отказали, Бузас предложил на хагана начин, с който успешно да се обсади крепостта.
„Бузас, прочее, научил аВарите да построят една обсадна машина - понезке те били съВсем неВезки В построяВането на такиВа машини - и нагласил тая градобойна машина да стреля. Не след много крепостта била разрушена и Бузас, като научил ВарВарите
на нещо страшно - обсадното изкустВо - си отмъстил за безчоВечието [към него]. Защото след тоВа ВарВарите завладели без труд поВечето ромейски градоВе, като си послуЖили с тоВа пърВоначално изобретение'1. (Теоф. Симок. 11. 16)
Този пасаЖ изясняВа Въпроса за разВигпиегтю на слаВянската Военна техника. До 587 г. аВарите не разпола-гали с обсадна техника. Същото се отнася и до слаВяните поне по дВе причини. ПърВо, от наличните сВедения стаВа ясно, че слаВяните нямали обсадна техника, а само стълби. Второ, слаВяните били подчинено на аВарите и били задълЖени да предоставят услугите си на хагана. СледоВателно, ако те разполагали с обсадна техника преди 587 г., то тя е щяла да бъде използВана от аВарите, така както няколко години преди тоВа аВарите се ВъзползВали от славянските лодки-еднодръВки. Излиза, че нито аВарите, нито слаВяните имали техническите познания за построяВането на обсадни машини преди 587 г., а ги Възприели по-късно от Византийците. Този факт е от значение и за хронологизирането на пърВата голяма обсада на Солун от страна на слаВяните, която Баришич и поддръЖниците му датират през 586 г. Считам, че тази дата не би могла да бъде праВилна, защото Влиза В противоречие със сВедението на Теофилакт. СледоВателно, пърВата обсада е станала след 587 г., най-Вероятно по Време на царуВането на МаВрикий (преди 602 г.). Като се проучи Внимателно описанието на пърВата голяма обсада на Солун се ВиЖда, че слаВяните и аВарите са разполагали изцяло с обсадна техника:
„На других ден те започнаха да приготВят бойни кули, 'Железни оВни, грамадни каменометни уреди и така наречените костенурки, които заедно с каменометните уреди бяха покрити със сухи коЖи. Но после, за да не
пострадат тези сьоръЖения от огън или от кипяща смола, те промениха намерението си и закоВаха на тези сьоръЖения кьрВаВи коЖи от току що одрани ВолоВе и камили. И така ги докараха близо до стената. От третия ден нататък започнаха да хВърлят камъни, които по големина приличаха по-скоро на планини. Най-после и стрелците им наподобяВаха замен сняг сьс стрелите си, така че никой от тези, които стояха на стената, не моЖешеда се подаде без опасност и да Види нещо наВьн. Като прилепиха и костенурките до Вьншната стена, те с лостоВе и секири усилено кьртеха нейните осноВи“. (Чудесата на сВ. Димитър, PG 116,1300)
СлаВяните и аВарите поставили над 50 каменомети срещу източната крепостна стена на Солун.
„Тези [машини] бяха четириъгьлни, като започВаха с по-широки осноВи и заВършВаха с no-тесни ВърхоВе, Вьрху които имаше много дебели цилиндри с обкоВани В Желязо краища. Л Вьрху тях имаше закоВани дърВета, като греди на голяма кьща. ДърВетата бяха снабдени с прашки, които като се Вдигнеха, хВърляха непрекьснато големи камъни, чиито удари и земята немоЖешеда издърЖи, а камоли чоВешка постройка... ПостаВиха ги по-близо до стената и стреляйки срещу нас, хВърляха планини и хълмоВе“. (PG 116,1309)
В „Чудесата на сВ. Димитър" Въпросът за обсад-ната техника Все поВече се изясняВа. При описанието на друга обсада се споменаВа за „несраВнимото множество от ВарВари, цялото обкоВано В Желязо“ (PG 116,1340). ОбстоятелстВо, което показВа, че описани-те от Прокопий слаВяни, които „...ризници съВсем не наВличат. Някои пъкнямат и риза, нито горна дреха, но прикрепВат единстВените си широки гащи...“, усьВършенстВали Вече Военната си техника.
БИБЛИОГРАФИЯ
ЗА ВАРВАРСКИТЕ НАШЕСТВИЯ
Kollautz, A., Miyakawa, Н Gestalt und Kultur eincs volker-wanderungszcitlichen Nomadcnvolucs. 2 vol., Klagenfurt, 1970.
Lcmerlc, P. Invasions et migrations dans les Balkans depuis la fin de fepoque romaine jusqu’au VIII siecle- Revue Historique, ССХК1954), 264-308.
Mosey, A. Pannonia and Upper Moesia. London, 1974.
Thompson, E A History of Attila and the Huns. Oxford, 1948.
Thompson, E A The Visigoths in the Tunc of Ulfila. Oxford, 1966.
Vana, Z. Einftihrung in die Fruhgcschichtc der Slawen. Neumunster, 1970
Velkov, V. Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity. Amsterdam, 1974
Русанова, И Славянские древности VI-VII вв. Москва, 1976.
Хрипов, 'Е. To Br^dv-ciov Kai oi Г обои 0eooaXA,oviKq, 1972.
ХрютофгХолобХок, Ai. Bv^avtivq icnopia. A'. (324-610). 'AOqva, 1975
ЗА СЛАВЯНСКИТЕ НАШЕСТВИЯ И ЗАСЕЛВАНИЯ
Avenarius, A. "Die Awaren und die Slawen in den Miracula Sancti Dcinetrii."- Byzantina, V (1973).
Barisic, F. "Proces slovenskc kolonizacije Balkana”, Simpo-zijum predslavenski ctnicki elementi na Balkanu u etnogenezi Juznih Slovena." cd. A Benac. B. Covic. Sarajevo. 1969, 11-27.
Bansic,F CudaDimitrijaSolunskcgkaoistonskiizvor. Beograd, 1953
Barisic, F "Car Foka (602-610) i podunavski Avaro-Sloveni", Zbornik Radova Vizantoloskog Institute, IV 1956, 73-88.
Brozovic, D "Doseljenjc Slovena i njihovi dodiri sastarosjediocima u svjetlu lingvisticnih istrazivanja", Simpozijum..., 129-140.
Bury, J. В. History of the Later Roman Empire, 2nd ed. New York, 1958, II, 293-310.
Com§a, M "Einige Betrachtungcn Ober die Ereignisse im 6-7. Jh. an der unteren Donau", Slavia Antiqua, XXI, 1975, 61-81.
Charanis, P. "On the Slavic Settlements in Greece". Byzantinische Zeitschrift, XLVI, 1953, 91-.
Grafcnauer, B. "ProccsdoscljavanjaSlovcnanazapadni Balkani u istocne Alpc", Simpozijum ..., 29-55.
Grafenauer, B. "Slovanski nasclitveni valovi na Balkanski polotok", Zgodov casopis, XVIII (1964).
Gregoire, H. "L'originc et le nom des Croatcs ct des Serbcs", Byzantion, XVII (1944-45), 109-.
Hensel, W. Die Slawen im Friihen Mittelaltcr. Ihre matcricll Kultur. Berlin, 1965.
Historija Naroda Jugoslavije.V. 1. Zagreb, 1953,63-109
Klaic, N. Povijest Hrvata u ranom srednijem vijeku. Zagreb, 1971,3-140.
Leinerle, P "Invasions ct migrations dans les Balkans depuis la fin de I’epoque romaine jusqu’au Ville siccle", Revue Historique, CCXI, 1954.265-308.
Lemcrle, P. "La chronique improprement dite de Moncmvasie; le contextc historique et legendaire", Revue des Etudes Byzantines, XXI, 1963.
Maksimovic, Lj. "O hronologiji slovenskih upada na vizantijsku territoriju krajem sedamdesetih i pocctkom osamdesetih godina VI veka". Zbornik Radova Vizantoloskog Instituta, VIII 1964, 263-271.
Nestor, I. "La penetration des Slaves dans la pcninsule balkanique et la Groce contincntale", Revue des Etudes Sud-est Europeennes 1, 1962, 41 -67.
Tapkova-Zaimova, V. "Sur les rapports entre la population indigene des regions balkaniques et les ‘barbarcs’ au VIe-VIIe siecle", Byzantinobulgarica, I, 1962, 67-78.
Thavoris, A. "Compte-rendu The Slavs and Slav Toponyms and their Endings in Greece", Cyrillomethodianum, III, 1975.
Vasmer, M. Die Slawen in Griechenland. 1941.
Zasterova, B. Les Avares et les Slaves dans la Tactiquc de Maurice. Prague, 1971.
ZastCrova. В. “Les debuts de Letabiissement definitif des Slaves", Origine et Debuts des Slaves, VI, 1966, 32-52.
Займов, Й. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучванс на житейските имена в българската топонимия. Т. 1-2. София, 1967.
Тъпкова-Заимова, В Нашествия и етнически промени на Балканите през VI-VII век (София, 1966).
NT>crTa^O7toijZ.OT)-neZ,iKi8oi), М. ЕирРоХт) cig xqv XpovoA-oyricTiv twv ApapiKwv Kai XXaptKwv eniSpopajv sni MaPptKion цЕт’ЕЛфЕтроо TtF.pi twv Пе репки v noXspwv, ZoppsiKxa, II, 1990, 146-206
ZaKi)6r]v6q, A. La grande breche dans la tradition historique de rHcllcnismc du septieme au neuvieme sieclc - Xapicr-Tvjpiov eig A. K. 'OpAavSov. A6f|vai, III, 1966, 300, 327.
XpocavOonoiiLoq, E. Ta рфЛда ©aOpaxcov тог Ау(от> AqpT|xpioo, to XpoviKOV тг]с; MovEpPaoiaq Kai ai XXaPiKai smSpopai sig ttjv ‘EXXdSa. AOfjvat, 1958.
АРХЕОЛОГИЯ: БЪЛГАРИЯ
Hermann, J. "Der bishcrige Beitrag dcr Ausgrabungcn aufder Stellc des romisch-byzantinischen Kastells Jatrus bei Kriwina", Balcanoslavica, II, 1973, 33-49.
Jurukova, I. "Les invasions slaves au sud du Danube d’apres les tresors monctaircs cn Bulgarie", Byzantinobulgarica, III, 1969, 255-263.
Jurukova, I "Particularites dans la circulaion des monnaies byzantines du Vl-VIIe s. sur le littoral occidental de la mcr noire". Byzantinobulgarica, II, 1966, 223-227.
Koledarov, P. "Settlement Structure of the Bulgarian Slavs in their Transition from a Clan to a Territorial Community", Byzantino-bulgarica, III, 1969, 125-132.
Въжарова, Ж. "Славяни и Прабългари (Тюрко-Бьлгари) в свет-лината на ар.хйЬлогическите данни", Археология, ХШ, 1971,1-23.
Въжарова, Ж. Славянски и славянобългарски селища в българските земи от края на VI до XI век. София, 1965.
Милчсв, А , Ангелова, С "Разкопки и проучвания в мест-
ността Калето край с. Нова Черна, Силистрснски окръг през 1968 г.". Археология, XII, 1970,26-38.
АРХЕОЛОГИЯ ГЪРЦИЯ
Daux, G. "Chroniquc des fouillcs 1959", Bulletin de Correspon-dance Hellenique, LXXXIV (1960) 720.; В (’. H, LXXX V (1961), 722.; "Rapport sur les travaux de 1’Ecolc Fran^aisc en 1975", В C. H.. C (1976), 748.; "Rapport sur les travaux de 1’Ecolc Fran^aise cn 1976", В. C.H., CI (1977) 669.
Lemerle, P Philippes et la Macedoine oricntalc a I'cpoquc chrc-tienne ct byzanlinc Rcchcrchcs d'histoire cl d’archcologie, Paris, 1945,1-11
Metcalf, D. "The Slavic Threat to Greece circa 580. Some Evidence from Athens", Hesperia, XXXI, 1962, 134-157.
Pallas, D Les monuments paleochrctiens de Greco dccouverts de 1959 a 1973. Rome, 1977.
Scranton, R. Medieval Architecture in the Central Area of Corinth. Princeton, 1957
Thompson, H., Wycherly, P. The Agora of Athens. Princeton, 1972
Thompson, H. "Athenian Twilight AD 267-600", .Journal of Roman Studies, XLIX, 1959.
TiaXoupiq, N., Ap/eoAoytKov AcXtfov, XVI, 1960, 125-126;
ApxeoXoyiKov AeXaov. XVII, 1961/2, 106 Apx£oA.oyucdv AeXaov, XVI, 1966, 136-138.
АРХЕОЛОГИЯ: РУМЪНИЯ
Bamca, I." L’incendie de la cite de Dinogetia au Vic sieclc", Dacia, X, 1966.
Com§a, M "Contribution a la question de la penetration des Slaves au sud du Danube durant le Vic-Vile sicclcs d'apres quelques donnees archeologiques de Dobroudja", I Congrcs international d’archcologie slave, Wroclaw-Warszawa-Krakov, 1970, III, 322-330.
Com§a, M "Directions ct ctapes de la penetration des Slaves vers la pcninsulc balkaniquc aux VIc-VIIe sieclcs avec un regard 84
special sur la tcrritoirc de la Roumanic". Balcanoslavica, 1 , Prilep, 1974,9-28
Com§a. M "Slavii pc territoiriul R P R in sccolcle VI-IX in lumine cercctarilar arheolojie", SCIV, X.
Com§a, M "Novije svedenija о rasselcnii slavjan na territorii RNR", Romanoslavia, IX, 1963,505-527.
Matci. M. "Contributii la cunoastcrca ccramicn slave de la Suceava", Studii si cercetari du istoire veche, X, 1959.
Matei, M "SlavjanskicposclcnijavSuchove",Dncv<7, IV 1960, 375-394.
Nestor, I "La necropolc slave d'epoque ancicnne de Strata Montcoru", Dacia, I, 1957, 289-299.
Nestor, I. "Les elements les plus anciens de la culture matcrielle slave dans les Balkans", Simpozijum ..., 141-148.
Nestor, I. "L'ctablisscmcnt des Slaves on Roumanic a la lumierc de quclqucs dccouvertcs archcologiques rcccnts", Dacia, V, 1961.430-433.
Nestor, I "Slavii pctcrntoriul R.P.R. in lumina documcntielor arhcologicc", SCIV, X, 1959.
Petrovich, E. "Gcographicheskoc raspredelenic slavyanskich toponimovna territorii Rumynii", Romanoslavica, IX, 1963,5-12.
Theodor, G. "La penetration des Slaves dans la region du sudest de TEuropc d’apres les donnccs archcologiques des regions orientates de la Roumanic", Balcanoslavica, I, Belgrade, 1974,29-42.
АРХЕОЛОГИЯ: ЮГОСЛАВИЯ
Bajalovic-Hadzi-Pcsic, M. "Slavic Ceramic Wares in the Territory of Belgrade", Symposium de la section medievale de la Societe Archeologique de Yougoslavie. Actes LX. Beograd, 1972, 144-148.
Beloscvic, J. "Der Forschungsstand der slavvischcn Kcramik im Gcbict von Dalmatien", Actes IX..., 133-138
CremoSnik, I. "Die altcstcn Ansiedlungen und Kultur der Slavven im Bosnien und der Herzegovina im Lichtc der Unter-suchungen im Musici und Batkovici", Balcanoslavica, I, 1972, 59-64.
CremoSnik, I. "Die altcstcn slavvischcn Sicdlungen und Nckropolen im Bosnia und der Herzegovina", Simpozijum.. 229-232.
CremoSnik, I. "Die Chronologic der altesten slavvischcn Funde
im Bosnia und der Herzegovina", Archcologia Jugoslavia, П, 1970. 96-103.
Jclovina, D , Vrsalovic, D "Die materielle Kultur dor alt-kroatischcn Grabfelder auf dem Gcbicte des dalmatichcn Kroatien", Archcologia Jugoslavia, VII, 1961, 85-97.
Kovacevic, J "Archeoloski prilog prcciziranju hronologije slovenskog naseljavanja Balkana", Simposium..., 57-84.
Kovacevic, J. "The Slavs and the Old Balkan Inhabitants", Ades... IX, 72-80.
Popovic, V "La dcsccnte des Koutrigours, des Slaves ct des Avars vers la mer Egee. Tcmoignagc de I'archcologie", Academic des inscriptions et Belles-Lettres. Comptes Rendus des Seances de ГАпёе, 1978, Juillet-Octobre, 596-648.
Popovic, V. "Les tcmoins archeologiqucs des invasions avaro-slaves dans ITllyricum byzantin", Melanges. Ecole Eran^aise de Rome Archeologie. LXXXVII, 1975, 445-504.
Vinski, Z. "Autochthone Kulturelcmcnte zur Zeit der slawischcn Landsnahme des Balkanraums", Simpozijum... 171-200.
Vinski, Z. "Gibt es friihslawische Kcramik aus der Zeit der siidslawischen Landnahmc?" Archcologia Jugoslavia, I, 1954 71-82.
РАЗВИТИЕ НА СЛАВЯНСКОТО ОБЩЕСТВО И СЛАВЯНСКОТО НАХЛУВАНЕ В ГЪРЦИЯ
ПЪРВОТО ГОЛЯМО НАПАДЕНИЕ НА СЛАВЯНИТЕ СРЕЩУ СОЛУН (597) *
На една такаВа научна среща организирана no noBog стогодишнината на американская колеЖ за класически изследВания В Атина считам, че темата на моето научно сьобщение е подходяща поради факта, че археолозите, проВеЖдащи разкопки В атинската агора, дреВния Коринт и Кенхрея, обърнаха Внимание и на съдбата на тези места през VI и VII Век от н.е., т.е за периода на слаВянските миграции и заселВания на Балканския полуостроВ. ПояВата на ноВи народи и трансформирането на религиозная ЖиВот по тези места са едни от решаВащите фактори В еВолюцията на ранносредноВекоВната гръцка култура.* 1 Съдбата
* Публикацията е Взета от сп. Hesperia, Journal of the American School of Classical Studies at Athens, vol. 50, No. 4, October-December 1981, 378-389.
1H A. Thomson and R. E. Wycherley, The Athenian Agora, XIV, The Agora of Athens, Princeton 1972. H. A. Thomson, “Athenian Twilight 267-600 A.D. “JRS49, 1959, pp 11-72
J. Travlos, “XptoTiaviKai A0f|vai”. Орг|сгк£Т>т1КГ[ Kai t|0ikti еукикХотгагЙега Athens 1962, pp. 7O9-768;”A0rjvat”, Доцт], pp. 159-200; Pictorial Dictionary of Athens, New York, 1971; ПоХеобощкт]
на средноВекоВна Гърция В този критичен исторически момент е тясно преплетена както с динамиката на разВитие на Византия и настъпилите дълбоки изменения В градския и селския ЖиВот* 2, така и с аВаро-слаВянските нашестВия, който ликВидират В голяма степен Византийското общестВо В сеВерната и централната част на Балканите и който имат също така сериозни последствия В самата континентална
twv A0tivwv, Athens 1969, рр 125-162.
A Frantz, “Paganism to Christianity in the Temples of Athens,” Dumbarton Oaks Papers 19, 1965, pp. 187-207.
R. Scranton, Corinth, XVI, Medieval Architecture in the Central Area of Corinth, Princeton 1957.
C. Morgan, Corinth, XI, The Byzantine Pottery, Princeton 1942.
G. Davidson. “The Avar Invasion of Corinth,” Hesperia 6.1937. pp. 227-239; ('orinth. XII, The Minor Objects, Princeton 1952, pp. 5-6, 199,266-267.
R. Hohlfclder, Kenchreai, Eastern Port of ('orinth. 111, The ('oins, Leiden 1978. p. 4; “Barbarian Invasions into Central Greece in the Sixth Century of the Christian Era. More Evidence from Corinthia.” Eastern European Quarterly 9, 1975. pp 251-258.
2Развитието на формите на късноантичния живот на Балканите са разгледани най-творчески в трудовете на V. Velkov, Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity (Sludies-Malcrials). Amsterdam 1977; “Die antikc und die mitelalterlichc Stadt im Ostbalkan (im Licht der neuesten Forschnngen)” (Die Stadt in Siidosteuropa. Stmktur und Gcschichte). Siidosteuropa Jahrbuch, 7. 1968, pp. 23-24; “Das Schicksal der antiken Stadte in den Ostbalkanlandcm,” Wissenschaftliche Zeilschrift der Hunibolt-Oniversitet, Berlin (Gesellschaft- und sprachwisscnschaftliche Rcichc) 12. 1963, fasc. 7/8. pp 839-843; “Die Stadt nnddasDorf in Siidosteuropa. Die Antikc,” A ctes du lie congres international des etudes du sud-est europeen, II, Histoire, Athens 1972. pp 147-165; "Les campagnes el la population ruralc cn Thrace en VIe-VIe s.,” Byzantino-Bulgarica 1, 1962, pp. 31 -66. Особен интерес представлява нсговото проучване върх> трансформацията на късноантичния градски живот, източването на муниципалнитс доходи от страна на централната власт и послсдствията на застой, конто то предизвиква дори и при най-обикновени случаи от античния градски живот
Гърция.* 1 * 3
Въпросът за слаВяните В Гърция остаВа тВърде слоЖен и до днес глаВно поради същността на изВороВата база. По принцип писмените изВори за слаВяните В Гърция от края на VI и началото на VII Век са малко на брой и незадоВолителни, понеЖе се отнасят предимно за събития изВън самата Гърция, а някои от тях са писани и В по-късно Време.4
<Питсратурата за аваритс и славяните и технитс нашествия и (аселвания на Балканите с обширна, поради което тук посочвам само някои основии съчинения по въпроса:
Н. Dittcn. “Ztir Bcdeutung der Einwanderung der Slawen,” in Byzanz ini Z Jahdiundert. UntersuchungenzurHerausbildungdesFeudalismus, F. Winkelinann. H. KopstciiuH. Dittcn. 1 Rochow.edd, Berlin 1978, pp. 73-160.
S Viyonis. 'IwTOpiaTov BaXKaviKwv Xawv. ПарабдоЕЦ. Adieus 1979
M. W. Wcithinann. Dieslavische Bevolkerungaufdergriechischen Halhinsel. Ein Beitragzurhistorischen Ethnographic Sudosteumpas, Munich 1978.
P. Charaniis, “On the Demography of Mediaeval Greece: A Problem Solved.” Balkan Studies 20, 1979, pp. 193-218.
S. Vryonis., “Recent Scholarship on Continuity and Discontinuity of Culture: Classical Greeks, Byzantines, Modem Greeks,” The ‘Past’ in Mediaeval and Modern Greek Culture, Malibu 1978 (on the controversies surrounding the theory/of Fallincrcycr), pp 237-256.
F. Barisic, “Proccs slovcnske kolonizacije istocnog Balkans.” pp 11-25, Sunpozijum predslovenski etnitke elenienti na Balkanu и etnojenezi Juznih Slovena, A Bcnac ad В Covic, odd., Sarajevo 1969.
B. Grafcnaiucr. "Proccs doseljavanja Slovena na zapadni Balkani u istocnc Alpe,” pp. 29-55, op.cit.
V. Tapkova-Zaimova, Нашествия и етнически примени на Балканите през 17-1II в.. София. 1966; “Sur quclques aspects de la colonisation slave on Macedoine et cn Groce,” Etudes Balkaniques 1, 1964, pp 111-124.
M Cornea. "Slavii pc teritorul R.P.R. in sec. VI-1X in lamina cercetarilor ;irhcologicc.” Studiicercetari de istorie veche. Bucuretfi XX, i, 1959, pp 651Г
1 Nestor, "L’ctabhsscment des Slavesen Rouinanica la hiinicre dcquclqucs decouvertcs archcologiques recentcs,” Dacia, ns. 5,1961. pp 429-448
A. Avenarius, Die Avaren in Europa. Amsterdam 1974
J KovaCevic./hwsAz Kaganat, Belgrade 1977
D. Csallany, Anchdologische Denknidler derAwarenzeit in Mitteleuropa; Schrifttuni und Fundorte, Budapest 1956.
A. Kollautz. Denkmdlerbvzantinischen Christentums aus der Awarenzeit der Donaulander, Amsterdam 1970.
43a преглед на писмените извори и на съответната литература, вж. Wcithinann. op.cit.. pp. 20-53.
Археологическият материал е значителен, макар че резултатите от разкопките по гръцките обекти от края на 50-те и началото на 60-те години разочароВат отчасти, доколкото характерни материални сВи-детелстВа за присъстВието на слаВяни или от-състВат, или са останали неидентифицирани, или пък са от друг тип.5 За наличието на истинска слаВянска археология В Гърция моЖе да се гоВори едВа след уста-ноВяВането на типично слаВянски материални пред-мети и обичаи, като например слаВянската керамика от т. нар. ПраЖки тип и слаВянските погребални обичаи с изгарянето на мъртВите. Една от причините за късното ВключВане на слаВянски елементи при археологическите проучВания и при използВане на съотВетната техника В разкопките В Гърция е и късното разбитие на слаВянската археология по принцип.
ЕдВа В 1940 г. чешкият археолог Borkovski слага началото на систематично идентифициране на слаВянска керамика, т. нар. ПраЖка керамика.6 Въпреки
’По въпроса за фибулите и други метални катарами все още сыцсствува научна дискусия доколко тс се идснтифицират само като славянски или само като германски или смесени. Wcilhmann и Werner предполагат наличието на ясно определен славянски тип (Wcilhmann, op. cit. [вж бел. 3 по-горе], 239 ff.; J. Werner, “Neucs z.ur Fragc dcr slavvischcn Biigclfibeln aus siidosteuropaischen Landern.” Germania 38, 1960, pp 114-120). За по-старите спорове по този въпрос вж. D. Pallas, “АрХаюХоугка текц^рга ттц; каОбЗог) xwv Pap6apcov eiq Trjv ’ЕХХаЗа,” 'ЕХХгрчка, 14, 1955, pp 87-105
6Т Borkovski, Staroslaxyanska keramika ve stredni Evrope. Prague, 1940; Z. Hilczerowna. “Praski typ ccramiki.” Slownik staroiytnosci slowianskich 4, 1970. pp 305-309. От тогава до днес е постигнат значителен напредък: Z. Vaiia, Einjuhrung in die Friihgeschichte derSlaven, Neuiniinster 1970; W. Hensel, DieSlawenimfriihenMittelaller,
че през 1929 г. археологът Comupuy при разкопките В Неа Анхиалос, а така също и ДейВидсон (Вайнберг) В Коринт през 1937 г.7 идентифицирали с известна колеблиВост аВарски, слаВянски и аВаро-слаВянски останки, то нищо не било сигурно устаноВено като слаВянско, докато Н. Ялурис не разкрил пърВото голямо слаВянско гробище В Гърция при строеЖа на ноВия музей В Олимпия. В гробоВете се откриВат доказателстВа за слаВянско присъстВие, т.е. изгаряне на мъртВите и груба, ръчно изработена керамика от изВестния Вече ПраЖки тип.8 Тъй като гробоВете били непосред-стВено над последния римски пласт, Ялурис ги датира от 6 Век.9 По-късно, при разкопки на французи
Hire mater telle Kultur, Berlin 1965; I. P. Rusanova, Slaviianskie drevnosti l'l-VI/vv, Moscow 1976.
Прилагането на методите и техниката на тази славянска археология е налице и в другите балкански страни. В това отношение особено важно е идентифицирането на най-ранното славянско гробище в Румъния в Sarata Monteoru: I. Nestor, “La necropole slave d’epoque ancienne de Sarata Monteoru,” Dacia, n.s. 1, 1957, pp 289-295. 3a България: Ж. Въжарова, Славяни и прабългари по данни на некрополите от VI-XI в. на тершпорията на България, София 1976. За Югославия: V. Popovic, “Ladescentc des Koutrigours, des Slaveset des Avares vers la Mer Egee: Le temoinage de I’archeologie,” CRAI, Paris 1978, pp. 596-648.
7Вж. Weitmann, op. cit. (бел 3 no-rope), passim.
8N. Yalouris, Aekr. 16, 1960, B' [1962], pp. 125-126; AeAt. 17, 1961/ 62, B’ [1963], p. 106 и по-специално pl. 117. BCH 84, 1960, p. 720 и 6C77 85, 1961, p. 722
’На основата на стила археологът на едно от най-големите раннославянски гробища 1. Nestor датира керамиката в Олимпия от VII век ([бел. 6], р. 636, бел 156) Струва ни се обаче повърхностно да се датира тази керамика само на основата на стила. Известният текст на Страбон (С. Muller, Geographi graeci minores II, p. 583, § 21) дава литературно свидетелсво за Олимпия, косто допълва откритията на Ялурис.
"Салмоневс, Ойномаос, Пелопе и Пелопидите живеят в Писа, която / сега се нарича Вша. Но сега ням а име писати и кавкони и ни лини; защото те всички се наричат скити
В Аргос се разкриВат фрагмента от слаВянска керамика В отломките на една баня, за която е устаноВено, че била разрушена през 585-586 г.10 *; а едно погребение на Войник, открито през 1938 г. при колонадата на юЖна-та стоа на дреВен Коринт, което стояло дълго Време необяснено, било идентифицирано от Ялурис на осноВа-та на слаВянски съд, открит В гроба.”
Така, идентифицирането на специфични слаВянски предмети и обичаи постаВя началото на ноВ етап В археологията на ранните средни ВекоВе В Гърция. Топонимията и лингВистиката са останалите дВа научни клона, които ни предостаВят сВедения, допълВащи писмените изВори и археологическите данни за изясня-Ване на Въпроса за отраЖението на слаВянските нашествия Върху средноВекоВното гръцко общество.12
В контекста на този широк и слоЖен проблем аз избрах едно ключоВо историческо събитие - пърВото голямо нападение на слаВяните срещу Солун - най-Вече защото и до днес точната хронологическа датировка,
,0G. Daux, “Rapport sur les travaux de 1’Ecole Fran?aise en Grece en 1976,” BCH 101,1977, p. 669. Наскоро излезе подробно изследване по този въпрос на Р. A. Yannopoulos; вж. бел 38 по-долу. Действително товаархеологическо разкритие е от решаващо значение, като се вземе предвид и съдържанието на “Моиемвитйеката хроника". Писана между IX и XI век (806-1082/3) в нея сетвърди, че аварите нахлули и покорили Пелопонес от шестата година отуправлението на Маврикий до чствъртата година от царуването на Никифор 1 т е. от 587/8 до 804' 5 г Р. I .emerle, “1 a chronique improprement dite de Monemvasie. Le contexte historique et legendaire,” REByz, 21, 1963. pp. 5-49. За по-подробна библиография вж. Charanis, op. cit. [бел. 3 по-горе].
" G. D. Weinberg, “A Wandering Soldier’s Grave in Corinth,"Hesperia 43, 1974, p 515.
12M. Vasmer, “Die Slaven in Griechenland,” Abhandlungen der Preussischen Akademie der Wissenschuften, Jahrgang 1941 (Phil.-hist Klasse) XII, Berlin, 1441.
която сама по себе си е от значение, продълЖаВа да е предмет на дискусии. Според едни годината е 586, според други - 597, като и дВете тези се осноВаВат на уникалния изВор „Чудесата на сВ. Димитър", сВетия-патрон на Солун.,3Този пасаЖ от „Чудесата" е записан от Йоан, митрополит на Солун, който бил сВидетел на обсадата и който разказВа, че на Жителите на града било съобщено за очакбаното пристигане на аВаро-сла-Вянската Войска В неделя на 22 септемВри от царуВа-нето на „блаЖенопочиВшия" МаВрикий. Изчисленията показВат, че 22 септемВри, неделя, по Време на царуВа-нето на МаВрикий моЖе да се падне само през 586 или 597 г.14 Събитието е от значение и поради още една причина - то разкриВа разВитието на слаВянското общестВо през целия VI Век, когато е Влязло В контакт,
|3Изданисто което смс ползвали е това на Р. Leinerle, Les plus ап-ciens recueils des miracles de Saint Demetrius, I, Le texte. Paris. 1979. Г1о-старо издание c A. Tougard, De I 'histoire profane dans les actesgrecs des Bollandistes, Pa ris 1874, и това в vol. 116 на Patmlogia (iraeca, Mi gne. cd За исторического значение и струкгурата на “Чудесата”. вж Leinerle, “La composition cl la chronologic des deux premiers livres des Miracula S Dcmctrii,” BZ46,1953, pp. 349-361.
HBariSic (pp.cit. [бел 3 по-горе|, pp 22-23) приема 586 за годината на първото голямо аваро-славянско нападение над Солун като се основава на това, че славяните, след като не успели да превземат града, продължили в западна и южна посока и след това на.хлули в Пелопонес в 587/8 г., така както с посочсно в "Монемвазииската хроника". За повечс подробности виж неговия труд Chuda Dimitrija Solunskog kao istoricheski izvori, Belgrade 1953, pp 56-64. M Nystazoponlou. ZopPoX.ri ец xf]v ^povoXoYTiniv tcov APapiKtov Kai LkaPiKtov enrSpopcov eni MavpiKtOl) (582-602)(цЕт’ётцЕТроо nepi rav nepaiKCOV noXepcov), XvppeiKTa,2, 1970,p. 173 иLeinerle.“Lacomposition...”p 354приемат, че годината e 597. като се основават на споменаването на имсто на солзнския архиепископ Eusebius Тъй като неговото имс се среща в папската кореспондснция между 597 и 603 г., то твърдс вероятно е нападснисто срещу Солун да е станало в 597 г
В контакт, макар и ВраЖдебен, с Византийското общество. Нека се обърнем към „Чудесата на сВ. Димитър" и проследим какВо аВторът казВа за пърВото голямо нападение на аВаро-слаВяните срещу Солун.
„КазВат, че тогавашният ВоЖд на аВарите решил да проводи по някакВа работа пратеници при бла-Женопамятния Маврикий, който бил по оноВа Време обладател на скиптъра на ромейската Власт. Но понеЖе искането му останало незадоВолено, той пламнал от неудьрЖим гняВ и понеЖе не моЖел да напраВи нищо на този, който не изпълнил Желанието му, той измислил такова средство, с което предполагал, че ще му причини най-голяма мъка. Той съобразил, че от Всички градове В Тракия и по целия Млирик бого-хранимият главен град на солунчаните се отличавал изВънредно много с разнообразните си богатства и с лични, разумни и много набоЖни хора. Накратко казано, тойразбрал, че споменатият главен град леЖи В сърцето на императора, поради това, че блести Всестранно с предимстВата си и че ако той пострада нещо неочакВано, този, който е обладател на ромейската Власт, ще се опечали не по-малко, отколкото от гибелта на чедата си. ТогаВа поВикал при себе си цялото безверно и зверско племе на славя-ните, защото целият този народ му бил подчинен. Примесил към тях и някои иноплеменни ВарВари и запоВядал на Всички да тръгнат на поход срещу богохранимия Солун.
ТоВа беше, Възлюбени, най-голямата Войска, която сме Видели В наше Време. Едни я изчисляВаха на поВече от сто хиляди Войника, други - на малко по-малко, а трети на много поВече. Истината не моЖе да се установи поради големия им брой и затоВа
мненията на наблюдателите бяха раздВоени. Стори ни се като нова КсерксоВа Войска или като Войската на етиопци. и либийци, които някога били Вдигнали оръ-Жие срещу юдеите. Чухме, че пресъхнали реките и изВо-рите, при които [неприятелите] отсядали на стан. И цялата земя, през която проминали, преВърнали, както е казано от пророка, В опустошено поле."15
Въпреки че по принцип не биВа да се доВеряВаме на подобии числа, цялостното поВестВоВание показВа, че Жителите на Солун били изпраВени пред една значима Военна акция. Дори и да се абстрахираме от тоВа число, аВторът допълВа. че тоВа била най-голямата Войска пояВила се по негоВо Време и даВа Живописно описание на опустошение то, което тази Войска причинила около Солун, за да се снабдяВа с провизии.16 Още поВече, че Жителите на града за пръВ път ВиЖдали Войски на ВарВарите.17 Те били отчаяни след избаВлението си не само поради многочислеността на неприятеля, но и защото техният брой бил значително намалял поради чумата, ВърлуВала до юли предишната година. Много
15 Saint Demetrius, р. 134 И мало е и одна no-малка атака срещу града от 5000 славяни, която предшествала основната.
"’Saint Demetrius, р. 148.
' Но това стана по-късно. А тогава, в същия ден, когато ние излязохме навън, те бяха заети да събират храни пленници и вещи, а също и извънредно голямо кочичество жито, след като бяха заграбили вече други видове храни. Защото се случи, чевсичко, което зе.мята тогава беше родила, както и запасите от предишните години, бяха навън и едва им стигнаха за този ден. както и за другия ден до обяд. След това те събраха плодовете на дърветата, клонките и корените им, както и [корените] на всички зеленища, сетне крехката трева, дивите растения и така наречените зелени тръни. Накрая облизаха праха на земята и пак бяха гладни, а земята не можете да издържа тежестта им, както е писано. “
,7Saint Demetrius, р. 136.
Неизказан страх обзе рада тогава. защото за пръв път се виждате варварски войска
от Жителите на Солун били изВън стените на града заети с ниВите си, а по-голямата част от Войската и упраВниците също не били там.18 Най-уЖасяВаща обаче била гледката на многобройните стенобойни машини, който нападателите построили на полето пред града.19 Описанието на тези машини на аВаро-слаВяните по Време на пърВата обсада е от особен интерес и аз ще се спра по-подробно на тази част от „Чудесата". Йоан разказВа, че бил сВидетел на събитията и описВа само тези от тях, който лично е Видял.20 Той даВа едно тВърде подробно описание на аВаро-слаВяните и на обсада та.
„След това през цялата нощ чуВахме шумоВе наоколо. На другая ден те започнаха да подготовят бойни кули, Железни оВни, грамадни каменометни уреди и така наречените костенурки, който заедно с каменометните уреди бяха покрити със сухи коЖи. Но после, за да не пострадат тези съоръЖения от огън или от кипя1ца смола, те промениха намерението си и закоВаха на тези съоръЖения кърВаВи коЖи от току що одрани ВолоВе и камили. И така ги докараха близо до стената. От третия ден нататък започнаха да хВърлят камъни, който по големина приличаха по-скоро на планини. Най-после и стрелците им със стрелите си наподобяВаха зимен сняг, така че никой
18. Saint Demetrius, р. 137.
19 Те ги построили, след като опитьт им да щурмуват стените със стълби излязъл неуспешен (Saint Demetrius, р. 135) поради намссата на самия светия.
20. Saint Demetrius, pp. 151-152.
"Но това, което неприятечите ниправиха и сам Бог осуети, видях със собствен ите си очи и Аокос нах срьцете си в източната част на града Именно това ще разкажа никратко и частично. "
от тези, който стояха на стената, не моЖешс да се подаде без опасност и да Види нещо наВън. Като прилепила и костенурките до Вьншната стена, те с лостоВе и секири усилено кьртеха нейните осноВи. Мисля, че тези [уреди] бяха над хиляда."21
От текста стаВа ясно, че Войската на аВаро-слаВяните е разполагала със страхотно количество бойни кули, оВни, костенурки и каменомети и Иоан разказВа, че те щели да успеят да пробият стените, ако не се били намесили Господ и сВ. Димитър, който разрушили поВечето от тях.
„Казахме, че през пърВия и Вторияден на обсадата тези неприятели обраха храните и приготВиха много страшни и различии сьоръЖения срещу града. А пьк от третия до седмия ден (защото преслаВеният мьченик не им позВоли да обсаЖдат града по-дьлго) те докарВаха непосредстВено до стените Всичко: бойните кули, оВните и каменометите, както и костенурките с плетоВете им, който се Влачат по земята. Най-напредте се подготВиха срещу Вратата, наречена Касандрийска. Но като Видяха, че защитни-ците на града бяха окачили над нея къса Желязна кука, мъничка и подобна на платило за дера, те бяха обзети от страх пред едно такоВа сьоръЖение, сиреч оВена. Изплашени, те се Върнаха В шатрите си, без да изВършат нещо, след като запалила тоВа сьоръЖение и подобните му.
И тъй, силата на града ли изВърши тоВа дело, разбира се, боЖията мощ, която моЖе да изплаши като дера дори дръзките мьЖе? След тоВа неприяте-лите, сВити като змии под покритите с коЖи костенурки, започнаха, както казахме, с брадВи и лос-
2,Sainl Demetrius, pp. 148-149.
тове да рушат из осноВи предното укрепление. ТоВа щеше да ги доВеде сигурно до Желаната цел, ако отноВо небесната промисъл не Беше пробляснала над граЖданите и не Беше ВъоръЖила сьрцата им с храброст. Тя им Внуши да излязат при предното укрепление и да изплашат неприятелите, които с костенурките го Бяха подкопали почти изцяло, защото от стената не моЖеше нищо да се хВърля срещу неприятелите, които бяха Вьтре и бяха закриляни от предното укрепление, та не се ВиЖдаха от тези, които стояха горе.
Н тъй, мальк брой ВъоръЖени мъЖе, чието усърдие Бог разпали, излязоха през Вратата, през която се спускаше и така нареченият катаракт. Но тогаВа той беше Вдигнат. Като се изкачиха само на предното укрепление, те толкова уплашиха протиВниците, що-то тези, обхВанати от неизказан страх, изостаВиха Всичкимашини, които им бяха послуЖили, зада подко-паВат предното укрепление и избягаха, Вьпреки че мъЖете, които бяха излезли срещу тях, дърЖаха В ръцете си само копия и щитоВе. Нищо не моЖеше да навреди на костенурките, които, както знаете, при тоВа бяха покрити с коЖи на пряснозаклани ВолоВе и камили - нито да се хВьрлят камъни, защото бяха много здраВи, нито като се изсипВа огън или кипяща смола, защото коЖите бяха мокри, а още по-малко [моЖеха да ги повредят] малобройни мъЖе, и то Въоръ-Жени, както е обикноВено, само с копия и стрели. 'Q2
Според „Чудесата", сВ. Димитър принудил аВаро-слаВяните да изостаВят оВните, после и костенурките, като само каменометите останали В употреба.
„Тези [машини] бяха четириъгълни, като започбаха| с по-широки осноВи и заВършВаха с no-тесни ВърхоВе, Вьрху които имаше много дебели цилиндри с обкоВани\ В Желязо краища. А Върху тях имаше закоВани дърВета, като греди на голяма кьща. ДърВетата Бяха снабдени с прашки, които, като се Вдигнеха, хВърляха
“Saint Demetrius, pp. 152-153.
непрекъснато големи камъни, чиито удари. и земята не моЖеше да издърЖи, а камо ли чоВешка постройка. ОсВен тоВа неприятелите преградила и с диски трите страни на четириъгълните каменометни машини, та тези, които се намираха Вътре В тях да не Бъдат раняВани от стрелите, изпращани от крепост-та. Но след като една от тях беше изгорена заедно с дъските, от една запалителна стрела, те отстъпиха, като изтеелиха машините си. На другия ден те отноВо докараха същите каменометни машини, покрити заедно с дъските с прясноодрани коЖи, както казахме по-горе. ПостаВиха ги по-близо до стената и, стреляйки срещу нас, хВърляха цели планини и хълмоВе. Защото кой би могил да наречедругояче тези безмерно големи камъни?"23
2JSaint Demetrius, р. 154. Йоан пише:
' И naucniuita, коя човешка твърдост не би отстъпила и не би се сломила при вида на тази градушка от хвърлени камъни и пред неудържимата сила на мълния. изпращана от човешка ръка. "
Защитниците измислили способ, които да спира силата и мощта на снарядите. Те провесили на тънки въжета от бойниците завеси от плат и тюфлеци (Saint Demetrius, pp. 154-155). Атаката била осуетена, но опасността била голяма. Един каменей снаряд, които се ударил в стените, разрушил не малка част оттях Lemerle (Lesplus anciens recueils des Miracles de Saint Demetrius, 11, Commentaire. Paris 1981, p. 54. note 65, 96ff.) поставя под съмнение тази част от описанието на Йоан за обсадата, в която се говори за обсадназа техника, но без да даде достатъчно солидни научни аргументи Основанието “Чудесата " да се приемат за достоверен исторически източник се дължи на обстоятелството, че Йоан разказва това, което е видял лично. На тази основа учените, Lemerle включително, оценяват и използват разказа на Йоан като исторически правдив. Йоан изрично споменава, че разказва само това, на което е бил очевидец - събитията на източните стени Освен това неговото описание на каменометите е много точно и подробно и едва ли е плод на словесно упражнение или на фантазия Накрая, знае се от Теофилакт Симоката, че аваро-славяните придобили нознанието за обсадните машини едва в 587 г. и с тях започнали да превземат градове в периода между 587 и 597 г.
Въпреки че аВаро-слаВяните не успели да преВземат града, опасността не била малка. ТоВа, което предстаВляВа особен интерес, е способността на аВарите и слаВяните да построят и да се ВъоръЖат с Византий-ската Военна мисъл и тактика. СтаВа дума за 1000 ко-стенурки, за неопределен брой стенобойни машини и за относително голям брой каменомети (50 само срещу източната стена). Текстът е категоричен, че Всички тези машини били построени след като армията на ‘ВарВарите’ пристигнала пред стените на Солун; СледоВателно били построени от самите тях.
Кога Все пак аВаро-слаВяните придобили знанията иуменията за строителстВо на обсадна техника, така необходима за успешното преВземане на укрепените Визнтийски градоВе? При проучВане на ранноВизантий-ските текстоВе, В които се описВат аВарослаВяните, си ВиЖда, че когато се пояВили за пръВ път на Балканите през VI Век, те не разполагали с разбита обсадна техника. ОсноВните писмени изВори, третиращи сь-1 стоянието на слаВянското общестВо през VI, Век са три: Прокопий, т.нар. „Стратегикон" на МаВрикий и Теофилакт Симоката. Специални изследВания разкри-Ват, че частите от Прокопий и от „Стратегикон", В които се описВа ранното слаВянско общестВо, не са просто архаични слоВесни упражнения, съдърЖащи! предимно безмислени „общи положения", а дейстВител-1 но предстаВляВат точно описание на общестВото на слаВяните от Времето, когато Византийцитеза пръв път Влизат В досег с него 24 Теофилакт Симоката също е изчерпателен и сигурен източник, много подробен,
24Виж преди всичко В. Zasterova, Les Avares et les Slaves dans la Tactique de Maurice, Prague 1971, и R. Benedicty, “Prokopios’ Berichte uber slavische Vorzeit. Beitrage zur historiographischen Me.hode des Prokopios von Kaisariea,”./OSG’ 14, 1965, pp. 51-78.
който потВърЖдаВа картината на ранното слаВянско общестВо предстаВена от Прокопий и „Стратегикон". При Всички положения, обаче, когато се разглеЖда Въпроса за ранното слаВянско общестВо следВа да се започне от Прокопий.
„Тези народи - слаВини и анти - не се упраВляВат от един чоВек, но от старо Време ЖиВеят В демок-рация и затоВа общо разглеЖдат полезните и трудни работи. Същото е току-речи с Всички други работи у едните и у другите и тоВа е устаноВено открай Време за тези ВарВари. Защото те смятат, че само един бог - създател на мълнията - е единствен господар на Всичко и му принасят В Жертва Волове и ВсякакВи други ЖиВотни. Те не знаят нищо за сьдбата, нито пък изобщо ВярВат, че тя има някакВо ВъздейстВие Върху чоВеците. Но когато пред тях Вече се изпречи смъртта, било от болеет или защото се намират ВъВ Война, те обещаВат, ако се спасят, Веднага да принесат на бога Жертва за душата си оноВа, което са обещали, а след като избегнат [опасността], смятат, че именно чрез такаВа Жертва са изкупили сВоето спасение. Впрочем те почитат и реки, и нимфи, и някои други боЖестВа и на Всички тях принасят Жер-тВи, като именно при тезиЖертВопри-ношения изВърш-Ват гадания. Пръснати далеч едни от други, всички те Живеят в бедни колиби и много често променят своите селища. Когато влизат в сражение, повечето от тях тръгВат срещу неприятелите пешком, носейки В ръка малки щитоВе и копия; ризници съВсем не наВличат. Някои пъкнямат и риза, нито горна дреха, но прикрепят единстВените си горни гащи до срамните части и така Влизат В бой с протиВниците. Езикът и на едните и на другите е един и същ - съВсем ВарВарски.
Те не се различаВат помеЖду си и по Външен Вид: Всички са снаЖни и изВънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им сВетлоруси, но и никак не клонят към тъмния цВят, а Всички са ВъзчерВени. И те като масагетите Водят суров ЖиВот и са на-пълно небреЖни към себе си; като тях тънат В нечи-стотия. Те са рядко зли и коВарни, но дори В просто-тата си с пазВат сунския нраВ. Впр чем, пърВоначално дори и името на слаВините и антите е било едно и също, защото В старо Време едните и другите били наричани „спори", мисля поради тоВа, че ЖиВеели В страната си пръснати. Именно поради тоВа те зае-мат. обширна земя - те населяВат по-голямата част от отВъддунаВския бряг. Впрочем, така стоят работите с тоя народ."25
Описанието на Прокопий разкриВа народ, който разполагал със слабо разбита Военна техника. Те били леко ВъоръЖени, като Въобще не се споменаВа за обсад-ни машини. По-нататьшните сВедения на Прокопий за слаВянската Военна техника затВърЖдаВат пърВона-чалното Впечатление, което той ни остаВя. ИзглеЖда, В средата на VI Век слаВяните се задоВоляВали с набези за плячка, като Винаги се Връщали обратно на сеВер от ДунаВ-26 ПърВата крепост, за която е изВестно, че била заВладяна от слаВяните през 547-548 г. била Illyricum. По Време на тоВа нашестВие, което се харак-теризирало с масоВи убийстВа и Вземания В плен, слаВя-ните били В състояние да преВземат укрепени крепости, но без защитници Вътре.27 През 549-550 г.
“Procopius, De hello gothico, П1.14.22-30.
“Procopius, De hello gothico, III. 14.24-25.
“Procopius, De hellogothico. III.29.1-2.
“...те успели да превземат там и много крепост и, дори и такива, конто по-рано изглеждали непревзимаеми...”
друга слаВянска група прекосила р. ДунаВ и като се разделила на дВе, плячкосала селищата В Тракия и Илирия. В допълнение „те превзели много крепости с обсада, нещо което не били правили никога преди тоВа."2^
След тоВа Прокопий проследяВа пътя на една от тези групи и описВа как тя преВзела град Топир на Егейско море.
„Те го преВзели по следния начин. ПоВечето от тях се скрили В непроходими места пред околоВрьстната стена, а неколцина застанали около градските Врати, който се намират на изток, и безпокоели ромеите по зъберите на стената. А Всички Войници, който били там на страЖа като предположили, че нападателите не били по-многобройни, отколкото се ВиЖдали, Веднага грабнали оръЖието си и Вкупом излезли срещу тях. Но ВарВарите отстьпВали назад, като се преструВали пред нападателите, че наистина се оттеглят, понеЖе се страхуВат от тях, а ромеите, като се увлекли В преследВането си, озоВали се някьде далеч от градската стена. ТогаВа скритите В засада се Вдигнали оттам, пояВили се зад преследВачите и Вече не им давали ВъзмоЖност. да се заВърнат В града. А обърнали се също и онези, който се преструВали, че бягат, и сега ромеите били излоЖени на нападение от дВете страни. ВарВарите избили Всички и след това се Втурнали към градската стена. Жителите на града, лиилени от защитата на Войниците, изпаднали В пълна безпомощност и се отбраняВали от нападателите, доколкото им било ВъзмоЖно.
“Procopius, De hello gothico. III. 38. 7.
Отначало, като заливали нападателите под стените с Вряло масло и смола и Вкупом хВърляли камъни срещу тях, те за малко Време успели някак си да отблъснат опасността. Но после ВарВарите ги обсипали с много стрели, принудили ги да напуснат зъберите на стената и, като опрели по нея стълби, завладели града сьс сила. Веднага те избили Всички мъЖе, около петнадесет хиляди дуиш и разграбили Всички Вещи, а Жените и децата заробили. “29
В горецитираните епизоди, станали през 547-548 и през 549-550 г., Прокопий посочВа, че В единия случай слаВяните могли да преВземат укрепени крепости, когато липсВали защитници, а В другия трябВало да прибегнет до хитрост. После използВали стълби, като преди тоВа прогонили защитниците от брустВерите с продълЖителен обстрел с лъкоВе. В нито един от случайте, обаче, Прокопий не споменаВа за обсадни машини.
Същата картина се разкриВа при проучВане на текста от „Стратегикон" на МаВрикий, В който се описВа слаВянско общестВо, което още не познаВа обсадната техника-
„ЖиВеят като разбойници. Обичат да правят нападенията срещу протиВниците си В гористи, тесни и стръмни места. СлуЖат си умело сьс засади, Внезапни нападения, хитрости, като и денем и нощем изобретяВат различии начини на действие. Опитни са поВече от Всички хора и В преминаВането на реките и мъЖестВено издърЖат ВъВ Водите. Така че често, когато някои от тях, пребиВаВайки В сВоите места,
29. Procopius, De hello gothico. Ill. .5 9-19. Останалата част от този насаж е особено показателна за състоянието на славянского общество.
бъдат изненадани от. някаква опасност, те се потапят В дълбочината на Водата, като дьрЖат В устата си тръстики, приготВени дълги за тази цел, напълно пробити, които'стигат до поВърхността на Водата. Те леЖат по грьб В дълбочината, дишат през тях и издърЖат много часоВе, така че да не се яВи никакВо подозрение за тях. А ако се случи да се Видят тръстиките отВън, неопитните биха помислили, че те растат ВъВ Водата. Ето защо тези, които имат опитност В тоВа, разпознаВат тръстиките по тех-ния отрез и полоЖението им и или им пронизВат устата чрез тях, или издърпВат тръстиките и из-карВат неприятелите от Водата, понеЖе те не могат да останат Вътре по-дълго.
Вески чоВек е ВъоръЖен с по дВе малки копия, а някои от тях и с щитоВе - много яки, но неудобни за носене. Те употребяВат също и дърВени лъкоВе и малки апрели намазани с отроВа, която действа силно, ако раненият с такаВа стрела не се е намазал предВари-телно с течността „териак“ или с други помощни средства, познати на лекарската наука. МоЖе и Веднага да се изреЖе раната, за да не се разпространи отроВата и по останалата част на тялото.
Те ЖиВеят В безвластие и Взаимно се ненаВиЖдат. Нито познаВат боен peg, нито са сВикнали да се яВя-Ват на открити и раВни места. Ако ли пък се решат да Влязат В открито сраЖение и, ако протиВникът се оттегли при техния Вик, те настъпВат стреми-телно. Ако ли пък не, Връщат се обратно, без да се стремят да Влязат В ръкопашен бой с ВрагоВете си. Те побягВат В горите, гдето намират улеснение, понеЖе умеят добре да се сраЖаВат В теснините. И често пъти, като носят сьс себе си плячка, изо-
ставят я поради обичайната бъркотия и избягВат. В гората. И докато нападателите се наВьртат за плячка, лесно ги нападат и им пакостят.. “30
И тук описанието не даВа никакВи податки за разбита обсадна техника или поне за наличие на Военна мисъл. Всички наличии сВидетелстВа за VI Век, колкото и специфично и дедуктиВни да са те, ясно показВат, че аВаро-слаВяните не са разполагали с разбита обсадна технология. Те били способни да преВземат градоВе и крепости или само чрез хитрости, или когато послед-ните не били защитаВани, или когато успеели да постаВят стълби на крепостните стени.31
СВидетелстВата на Прокопий и на „Стратегикон" от МаВрикий се потВърЖдаВат от историка Теофилакт Симоката, описал съдбоносното царуВане на император МаВрикий (582-602). Той посочВа точно кога аВаро-слаВяните придобили разбита обсадна техника. Въпреки че Симоката разказВа, че ВарВарите успели да заВладеят редица градоВе и крепости през пърВите години от царуВането на МаВрикий, той никъде не споменаВа по какъВ начин е станало тоВа. Но В 587 г.32 Войските на хагана се пояВили пред укрепените стени
J0H Mihaescu, Mauritius. Ar tarn Hi! era, Bucharest 1970, pp. 278,280. Липсата на каквото и да било споменаване на обсадна техника в тези пасажи дава основание за определени изводи относно датировката на тази част от “Стратегикон" или поне за тяхната точност.
3lAgathias, v.21.1., Keydell ed., сноменава факта, че кутригурите на Заберган разполагали с обсадни машини когато нахлули в Тракия по време на управлението на Юстиниан I:
.те често се приближавали до крепостната стена, като мъкиели стълби и бойните кули
Те обаче били временни натрапници и технологията на обсадата не се е предала от тях на аваро-славяните.
J2V. Velkov, Cities in Fhrace (бел. 2 по-горе). pp 55, 102
на Appiareia ВъВ Вътрешността на Мизия и го обсадили. На тоВа място Теофилакт прекъсВа поВестВоВа-нието си, за да съобщи на читателя, че преди да продъл:ки по-нататък ще gage допълнителни подробности за тази обсада, която според него е тВърде ВаЖна.
„Ммало един Войник, на име Бузас, добър боец и изВънредно прочут измеЖду Всички останали храбри мъЖе с издигнатия си дух. Като чу Вал да звучи някьде бойна тръба, той излизал Винаги преди другите срещу опасността. По оноВа Време той ЖиВеел В крепостта. Прочее, един ден Бузас решил да обходи на кон близките до крепостта поляни, подир което и да отиде малко по-далеч, понеЖе искал да улоВи някакъВ no-значителен лоВ. Така ВарВарите пленили Бузас, та самият ловец се преВьрнал В лоВ. (Дом го уловили, те го заплатили, че ще го погубят с копие. Той ги помолил да не правят това, а по-скорода Вземат откуп срещу Живота му. ПонеЖе ВарВарите нямало да имат полза нито от смъртта на Бузас, нито като пренебрегнат бляскаВите дароВе, те се съгласили с предлоЖението и не се отказали от тази сделка. Така те завели пленника при крепостта и съобщили чрез глашатай на ония, които се намирали В укреплението, че ще убият Бузас пред очите им, ако те не го почетат с дароВе и благосклонност. Бузас също молел ромеите да не го пренебрегВат сега, когато се намирал като че ли на Везни меЖду спасението и смъртта и умоля-Вал на свой peg да му се отблагодарят. С ВикоВе и съл-зи той изреЖдал подВизите, които бил изВършил сред най-големи опасности заради ромеите и изброяВал борбите [си] за тях. ПосочВал сраЖенията, записана с рани по тялото му - като че ли показВал изобраЖе-
нията на бойните си усилия -ав сьщото Време откри-Вал много ясно белезите от неприятелските стрели. Накратко казано, заради претърпените страдания той молел облагодетелстВуВаните от него да го спа-сят от [ноВи] страдания. Те обаче отказали, понеЖе били подВедени от одного, когото мълВата осмиВала, че имал тайни сношения с Жената на Бузас. Така, те отпратили ВарВарите без да ги почетат [с откуп]. СледоВателно, Бузас, постаВен пред още по-голяма опасност, настоятелно помолил ВарВарите да отлоЖат за малко смьртното наказание и, като награда за тоВа отлагане, щял да им предаде крепостта. Той смятая, че трябВа да пострадат най-напред тези, който са забраВили напраВеното им добро и да бъде засегнато от нещастието тяхното безчоВечие по-напред, та злото да се насочи пърВоначално против тях. След това доста голямо обещание неприятелите станали по-склонни към чоВекояюбие и с клетВа потВърдили, че ще запазят Живота на Бузас, че не ще го убиВат. и ще го оставят да умре от естестВена смърт, когато му настъпи часът. Те не щяли да му причинят насилстВена и неестестВена смърт, ако бъде изпълнено тоВа, което обещаВал. Бузас тогаВа научил аВарите да построят една обсадна машина -понеЖе те били още съВършено неВеЖи В пост-рояВането на такиВа машини - и нагласил тази бойна кула да стреляв Не след много крепостта била разрушена и Бузас, като научил ВарВарите на нещо страшно - обсадното изкустВо - си отмъстил за прояВеното към него безчоВечие. Защото след тоВа ВарВарите завладели без труд поВечето ромейски градоВе, като си послуЖили с тоВа пърВоначално [нап
"TheophylactiisSimocatta(De Boor, ed , тук и passim), II 16 9.-10.
раВено] изобретение. ‘°* 3 4 * * * В
АВторът е недВусмислен. Предо обсадата Войска та на аВаро-слаВяните е нямала познанията за построя-Ването на обсадни машини-. „...понеЖе те били още сьВършено неВеЖи В построяВането на такиВа машини." След инструкциите на Бузас как да се построй обсадна машина - бойна кула „ВарВарите" били Вече В сьстояние без усилия да заВладеят много Византийски градоВе. Както ще Видим, годината на тоВа събитие - 587 - ще се окаЖе решаВаща.35 У Теофилакт има податки, че осем години по-късно, В 595 г., обсадната техника се е преВърнала В нормална част от аВаро-слаВянския Военен арсенал и техника. В същата тази година Византийският стратег Приск бил информиран,
“Theophylactus Simocatta, II.16.1-10. Kovacevic, op. сП (бел. 3 по-rope), pp 127-128. Zasterova, op cit (бел. 24 по-горе), р 72, no. II4.
3’Изглежда славяните развили военната си техника първо в речното
плаване и корабостроене. Когато аварският хаган решавал да прехвърля войските си през реките, той извиквал обикновено славянските майстори-дърводелци да му построят понтонни лодки. Това той
направил и когато обявил война на Византийската империя и решил да премине река Дунав:
II тъй, хиганът заповядал на славяните да построят множество
лодки, за да може Истър да бъде преминат. Жителите на Сингидунум обаче с внезапна нападения унищожили направеното от славяните и чрез огъи осуетявали усилията им да направят плаватешисъдове". (Theophylactus Simocatta, VI.3.9)
В резултат жителите на Сингидунум нападнали славянше и изгорили лодките им. Следтова хаганътсе придвижил към Сирмиум.
". // тъй. хаганът изминал пет парасанги, разположил се на стан при Сирмиум. и накарал множество славяни да се заемат с дърводелство, за да приготвят задки с коипю да пре.мине реката, наречена Сава. И тъй, той от една страна бързаз с похода, а от друга те съгласно заповедта готвели флотилията.. ”. (Theophylactus Simocatta, Vl.4.4)
Текстът на Теофилакт е пълен със случки описващи уменията на славяните в речното навигация и водене на бой. Виж например, случаят на славянския княз Мусокий, който располагал поне с 150 лодки-еднодръвки (Theophylactus Simocatta. V) 9.5-6)
че хаганът сринал до осноВи стените на Singidunum36 и отВлякъл населението оттам. Малко след тоба хага нът събрал Войската си на поход към Далмация, като по пътя преВзел град Бонки и 40 укрепления с помощта на обсадни машини.37
Наличните писмени сВедения разкриВат следния факт. Когато аВарите и слаВяните се пояВили за пръВ път на Балканите, те не разполагали с необходима та обсадна техника. ТоВа е разкрито както от Прокопий, така и от „Стратегикон" на МаВрикий. Теофилакт потВърЖдаВа тоВа по един неочакВан, но безспорен начин. Той показВа съВсем точно кога ВъВ Времето и мястото те се сдобиВат с тази техника: В 587 г. пред Вратите на Appiareia. От тогаВа аВаро-слаВянската заплаха за градските центроВе и крепости станала зна-чително по-голяма и те Вече не моЖели да се упоВаВат за защита само на дебелите си крепостни стени.
Определянето кога точно слаВяните и аВарите се сдобили с обсадна техника е В пряка Връзка с датироВ-ката на пърВото голямо аВаро-слаВянско нападение срещу Солун. В „Чудесата на сВ. Димитър" казВа, че тази. Войска се пояВила В неделя, 22 септемВри, по Време на царуВ^ането на МаВрикий и разполагала с добре разбита обсадйа техника. Според Теофилакт, те (аВаро-слаВя ните) започнали да използВат тази техника едВа В 587 г. СледоВателно, аргументът, че пърВото голямо нападе
36. Theophylactus Simocatta, VII.10.1
37. Theophylactus Simocatta, VII. 12.1.
" . на десетия ден варваринът събрал войските, които били около него и потеснил на поход към Ионийския залив. Окою тези места е расположена Далматинската земя Като направил значителен брой стаиове, варваринът ее установил при т нар Бонки, и като поставив край града (бойпите) уреди. превзел четиридесет крепости'
ние на аВаро-слаВяните над Солун е станало през 597, а не през 586 г., е много no-силен. Още поВече, че аВторът на тази част от „Чудесата" е бил сВидетел на сьби тията и описанието му на обсадните машини е много подробно и точно.

СЛАВЯНСКА КЕРАМИКА ОТ ОЛИМПИЯ, ГЪРЦИЯ *
Славянските керамични съдоВе от Олимпия, Гърция
Когато В края на 50-те години се започВат изкопни работи за осноВи на ноВия археологически музей В Олимпия, теренът, за Жалост, не бил изследВан от архео-лозите. В резултат, строителите попадат на една богата и Все още недокосната част от дреВна Олимпия, като се разкриВат останки дори от средноеладския период. Най-късният (най-горният) пласт, разкрит от строителите, на около 50-65 см от поВърхността на земята, съдърЖа редица много грубо изработени гърне-та пълни с пепел. Под тях следВа ранният Византийско-римски пласт. По-точно, тези съдоВе и други подобии на тях, са открити меЖду 1959 и 1966 г., накратко са описани и научно опоВестени В годишниците на Археологический бюлетин от тогаВашния ефор на Олимпия д-р Николаос Ялурис.1 От негоВите сведения стаВа ясно, че тези съдоВе са намерени на мястото, където днес е разполоЖена централната зала на ноВия музей, под кри-лото, В което се намира Хермес на Праксител и В съседните места на сеВер, изток и югоизток. Този ра
* Статията е публикуВана за пръВ път В сборника Byzantine Studies. Essays on the Slavic World and the Eleventh Century, ed. by Speros VryonisJr., New Rochelle, New York, 1992, pp. 15-43
йон е разполоЖен съВсем близо go Високите брегоВе на малкия поток Кладеос, който се ВлиВа В река Алфейос Ялурис идентифицира тези съдоВе като слаВянски, пра-Вени на ръка и използВани за зараВяне прахта на мъртВия след изгаряне. Ялурис откриВа и идентифицира пърВия слаВянски некропол В средноВекоВна Гърция, като е трудно да се устаноВи негоВия размер. От публика-1
цията на Ялурис В Археологическия бюлетин насетне тези керамични съдоВе не се радВат на особено Внима
ние и Въпреки че се споменаВат тук и там, не се е пояВил
до този момент нито цялостен анализ, нито е публи-куВан техен опис.2
ПрезаВгуст 1981 г., с любезното разрешение на доктор Николаос Ялурис ми бе дадена ВъзмоЖност да проуча I материалите, разкрити В Олимпия и да ги измеря, а така също ми бяха предостаВени снимки (дубликати) на материала от фотографския архиВ на Олимпия. За съЖаление В музея не бяха открити археологически днеВници или днеВник на разкопките, където да са отбелязани подробности по откриВането на Всеки предмет. Така, В момента не същестВуВат никъде пъл-ни сВедения, разкриВащи обстоятелстВата и страти-фикацията на тези разкопки. По-нататъшните ми усилия да изследВам терена също излязоха безуспешни, защото булдозерите напълно са разбъркали почВата, като са унищоЖили по този начин стратиграфията. Така, наличният материал ВключВа:
1.	СъдоВе, фрагменти, чирепи и други оскъдни находки като малки Железни ноЖчета, някакВи пръстени, стъкло и мъниста, Всичките съхраняВани В сутерена
на музея.
2.	фотографският материал от архиВа на музея, който В по-голямата си част нито е датиран, нито е
отбелязано мястото на откриВане.
3.	Каталози с ноВопостьпили книги и изследВания.
4.	Една много приблизителна, малка скица, начертана от ръкоВодителя на разкопките, обозначаВаща местата, кьдето са открити част от тези погребални съдоВе.3
СъдоВете
При посещението си В Олимпия през 1981 г. се по-старах да сраВня, доколкото е ВъзмоЖно, снимкоВия материал на съдоВете с частичната им идентификация на гърба на фотосите, там където имаше такаВа, а така също и с тоВа, което съотВетстВа на каталозите и на няколкото снимки, публикуВани В Археологическия бюлетин. Въпреки че тоВа бе недостатъчно за пълното идентифициране, локализиране и пр., резул-татите Все пак бяха достатъчноуспешни. Наличието на около четиридесет съда, някои от които напълно запазени, други достатъчно добре, на фрагменти и чирепи, позВоли класифицирането им по форма и Вид.
Тук ще опишем на кратко шест категории:
Тип I Вариант А1
Тип I А1 е характерно Висок, има широко и отворено гърло и къса издадена наВън уста, много къса шийка с рамена тВърде Високо и близо до устието. След тоВа страните на съда се спускат надолу и наВътре до осно-Вата. Така максималната ширина на съда се образуВа при рамената. Устието е значително по-широко от шийката и осноВата, но не моЖе да достигне диаме-търа на рамената. Този съд е много грубо напраВен, неиз-гладен и асиметричен, а дъното му често е неравно.
Поне деВет от съдоВете се отнасят към тази ка-
31	29
35	4
и
Tun II A,
30
21
Tun IA
4
Vr 20
20
Vr 16, 36
тегория (Vry. # 35, 38, 14, 13, 31, 11, 28а, 29, 4). От тях четири са без окраска (Vry. # 4, 14, 13, 35), а другите пет са декорирани с резки (Vry. # 38, 11, 29, 28а, 31).
Тип II Вариант. А1
Този тип е също с удълЖено тяло и рамената му образуВат най-големия диаметър, но са разполоЖени много по-ниско отколкото при предишния съд. Устата е отВорена и диаметърът на отбора е по-голям от този на осноВата и на шията. По този начин изВиВката на съда от шията към рамената продълЖаВа доста по-надолу, като последните са постаВени някъде по сре-дата на съда, по-скоро към осноВата. Този тип също се отличаВа с грубост, асиметричност и неравна осноВа. Седем съда от този обичаен тип фигурират В колек-цията от Олимпия (Vry. #30, 19, 34, 3, 21,37, 18), които обаче се отличаВат донякъде от тези фотографирани В труда на ДончеВа-ПеткоВа.
Тип I Вариант А4 (липсВа В класификацията на ДончеВа-ПеткоВа).
При този тип шийката е по-дълга от 1А1, а рамената са разполоЖени малко по-долу от тези В 1 А1, но не толкоВа, колкото при IIА1. С други думи, тази специфична форма е нещо средно меЖду описаните Вече предишни дВе. Тя също така се отличаВа с грубовато изпълнение, асиметричност и необичайно нераВно дъно. От дВата съда от Олимпия, единият е без украса (Vry.#l), а други-ят е украсен (Vry.#2).
Vrionis #20 (липсВа у ДончеВа-ПеткоВа).
Този тип е предстаВен от един съд, осноВата на който е малко по-голяма от устието. Най-широката част на съда се намира малко под средата. НапраВата му е много груба, асиметрична и без никакВи декораиии.
Vrionis # 16, #36 (липсВа у ДончеВа-ПеткоВа).
При тези gBa съда рамото, което обхВаща полоВи-ната Височина, е с еднакъВ диаметър като осноВата, но устието и шийката са значително no-тесни Еди-ният от тях е много груб, асиметричен, но има изВестна декорация (набраздени линии). Другият е подобен на Тип IА1, но е по-къс и рамото му е малко по-ниско от шията с Вълнообразни резки на снопчета, пресичащи се по праВ ъгъл. Този съд е по добре напраВен, Въпреки че не е гладък и симетричен, и моЖе би е напраВен на грубо грънчарско колело.
Размори и пропорции
Няма да Влизам В детайли по Въпросите на дълЖина-та, на различните диаметри на отделните части на съдоВете и съотВетните пропорции, определящи различните им форми. Най-Високият от тях е 24.5 см, а поВечето са меЖду 17 и 24.5 см. Дебелината на тази груба керамика Варира меЖду 0.5 и 1.0 см.
Изводи по отношение на формата и състоянието на керамиката
1.	Тя има характерна форма, подчертано издълЖена, с Високо постаВени рамена или такиВа, разполоЖени на около една четВърт, наполоВина, а някои и под средата на Височината на съда. В поВечето случаи най-широка та част се намира при рамената, следВана от устието и накрая от осноВата.
2.	Най-отличителната черта на тези съдоВе е тях-ната груба напраВа, дори недодяланост Те са дотолкоВа асиметрични, че дразнят погледа. С изключение моЖе би на един съд, останалите са напраВени изцяло на ръка,
без помд°Щта на грънчарско колело. ВъзмоЖно е тоВа изключе-ние да е изработено на грубо грънчарско колело, но и то' също се отличаВа с асиметричност
3.	кюнсистенцията на материала е неравномерна, глинатг1 лесно се чупи и рони, което потВърЖдаВа факта, че гтя с много лошо или недостатъчно изпечена. ТоВа е н^карало Ялурис да определи тази керамика като непечен^.
4.	(ц(Ветът е тВърде тъмен, предимно черВеникаВо-кафяВ с .отсенки към доматеносиВо, слабокафяВо, кафя-ВосиВо Iй сиВо. Потъмненото оцВетяВане също е тВърде характерна черта на тази керамика. Тя изглеЖда мръсна, независимо от цВета си
5.	По отношение на декорацията има дВа типа съдоВе: без цикакВи орнаменти (около полоВината) и такиВа нашаре^и от прости резки. Някъде резките са хоризон-тални, бругаде * перпендикулярно, а на места те са Въл-нообразни, В комбинация с един от горните дВа Вида или без комбинаи.ия.
Функция на керамиката
Qm краткото, но без сьмнение непълно описание напраВеНО от Ялурис и Темелис, се ВиЖда следното: съд #11 и #29 са намерени Върху купчина пепел и Въглени; В #30 и #52 са съхранени кости, а В поВечето съдоВе е имало пэпел- В някои са намерени и дребни предмети: малки начета, мъниста, стъкло, и няколко груби пръ-стена. ОчеВидно поВечето от сьдоВете са слуЖели за погребали урни. Фактът, че дВа съда са намерени Върху ВъгленипоказВа, че след изгарянето на мъртВия прахта му е би>а постаВена В съда разполоЖен Върху пепел и изгорел!1 Въглени.
Датировка
РазместВането на пластоВете и бързото проВеЖ-дане на археологическите разкопки В района на Олимпия лишаВат изследоВателя от едно осноВно средстВо за устаноВяВане на хронологията. На пръВ поглед тоВа изглеЖда необратима загуба. Но като се имат предВид изследВанията на Ж. ВъЖароВа Върху значителен брой ранно-слаВянски погребения и заключенията на ДончеВа-ПеткоВа стаВа ясно, че раннослаВянският пласт на тези погребения не даВа ВъзмоЖност керамиката да се определи с точност. Всъщност, ДончеВа-ПеткоВа е трябВало да използВа почти цялото огромно количество разкрита раннослаВянска керамика, за да изВеде някои общи, но и доста неточни принципи за датирането й. При тоВа положение тВърде Вероятно е селището В Олимпия, В което очеВидно отсъстВат богати и изящни украшения, да не е могло да ни осВетли поВече от изВестното досега по този Въпрос.
Най-общо Ялурис е отнесъл погребенията към VI Век, защото те са непосредстВено след ранноВизан-тийския и късноримския пласт. Базирайки се на стила, Нестор определя съдоВете (доколкото е могъл изцяло и добре да ги Види В Археологическия бюлетин) от късния VIII Век. Въпреки че той е имал огромното предимстВо да разкрие голямото гробище В Сарата Монтеору с около 1500 гроба, Все пак слаВянската керамика по тоВа Време не е била достатъчно добре позната, за да си позВоли такъВ метод на датиране.4
Типология на керамиката В обширния слаВянски ареал през VI Век
В сВоята сбита, но ВаЖна книга чешкият археолог Z. Vana резюмира огромния археологически материал и изследВания, отнасящите се до края на общия ЖиВот на слаВяните и началото на миграциите. (Цо се отнася до керамиката, той определя три типа, който пряко ни интересуВат: Корчак, ПенкоВка и ПраЖки тип. Кор-чакският керамичен тип се е разпространил В V-VII В. В района меЖду Източните Карпати и река Днепър. Типът ПенкоВка се откриВа В земите по юЖната част на р. Днепър и притоците й, В юЖната част на Буг и Долен Днестър. ПраЖкият тип (най-западният екВиВа-1 лент на Корчакския тип) покриВа широка територия от р. Припиати и десните й притоци от Горен Днестър  по продълЖение на югозапад, ВключВа и меЖдинната територия, и стига до реките Висла и Елба и до сред- I ното течение на р. ДунаВ.
От трите типа керамика, разпространени по тези I обширни археологически области, ранната слаВянска I керамика на Балканите се сВързВа често, ако не ВъВ Всички случаи, с ПраЖкия тип, както по отношение на формата, така и по други характеристики.5 РусаноВа, която подробно е изследВала тази специфична страна на Въпроса, счита част от Румъния за земята, където] Всички типоВе керамика се срещат заедно поради раз-личните племена, слаВянски и други, който се смесВат там през VI Век. На тази осноВа тя обясняВа смесВането I на няколко типа керамика, който се откриВат В голя-1 мото гробище на Сарата Монтеору. (Цо се отнася до I материалната култура на слаВяните на Балканите В
най-ранни Времена, дотолкоВа доколкото тоВа е Видно от археологията, РусаноВа по принцип я сВързВа с об-щата материална култура на слаВяните от целия еВро-пейски ареал,'заселен от слаВяни: землянката, т.е. грубо напраВената къща, Вкопана наполоВина В земята с ней-ното каменно огнище; погребенията, ВключВащи големи и мащабни изгарания и урноВи погребения, и ПраЖкият тип керамика. Според РусаноВа ранната и единна сла-Вянска култура, с общи белези наВсякьде, където са заселени слаВяните през VI Век, не моЖе да се открие на юг от р. ДунаВ до VII В. СлаВянската керамика там, една по-късна форма на ПраЖкия тип, разВила локални специфики В резултат на ВзаимодейстВието с местни народи и услоВия. Z. Vana счита Русия за областта, където Всички тези типоВе керамика се смесили. По този начин типоВете керамика били Вече разпространени сред слаВяните, когато те се заселили на Балканите.6 Така, според изследоВателите на ранната слаВянска култура В ЕВропа излиза, че тя е сВързана с ранната керамика на Балканите, определяща пояВата на пърВите слаВяни В Румъния и на юг от р. ДунаВ. Тази керамика предстаВляВа по-късна модификация на ПраЖкия и дру-гите типоВе керамика.
Без съмнение, съдоВете В Олимпия носят някои белези на керамиката от ранния ПраЖки, Корчакски и ПенкоВка тип, предимно по тоВа, че са ръчно праВени и донякъде си приличат по форма. СыцестВуВат Все пак различия по отношение на размера и качестВото, като образците от Балканите са тВърде груби поне В началото. М. ЧороВич-ЛюбинкоВич отбелязВа, че слаВян-ската керамика има сбое собстВено разВитие и поради тоВа не моЖе да се прилагат аВтоматично използВани-те В ЧехослоВакия, Полша и Русия методики за датира-
не на керамика. Дори и В пределите на Балканите е необходимо Внимателно да се определи датироВката на разкриВащия се ВъВ Все по-големи размери археологически материал В България и Румъния, защото част от местното население е оделяло и по различен начин е оказало Влияние Върху разВитието на керамичното изкустВо В отделните части на полуостроВа. Така, според схВащането на този учен, разВитието на слаВянската керамика на Балканите би могло да Варира от район на район според местните услоВия и според тяхното по-силно или по-слабо Влияние Върху тоВа изкустВо сред ноВозаселилите се слаВяни. Накрая той отбелязВа почти пълната липса на други местни погребални предмети В разкритите гробоВе от периода на ранното пристигане на слаВяните, което праВи неВъзмоЖно датирането на керамиката и на тази основа.7 Ирма Чремошник подчертаВа разликата меЖду тоВа, което тя нарича no-стар ПраЖки тип керамика (т.е. този, намерен изВън пределите на Балканите през VI Век) и по-късния му балкански Вариант. Последният не е толкоВа гладък и издълЖен, не изглеЖда да е праВен от пречистена глина и няма иВица от фина пръст. По-ноВият или no-късен ПраЖки тип керамика, който археолоЖката изследВа и който е открит В Musici и Batkovici В Босна и ХерцегоВина, е по-къс и по-грубо напраВен. Най-ранните образци от наречения по късно ПраЖки тип на Балканите са напраВени изцяло на ръка и едВа на една по-късна фаза се наблюдаВат следи от използВането на примитивно керамично колело. Тази керамика има дебели основа и страни, а напраВата и е груба и недодялана.8
Проблемът за слаВянските археологически останки на Балканите засяга сраВнително късно археологичес-
ката наука В Гьрция. Въпреки че научната дискусия за слаВянските нашествия и заселВания протича тВърде горещо и е издадена значителна литература, тя се концентрира глаВно около проблемите за надеЖността на неколцината писмени изВора, около монетите и постройките на някои селища. Вечно спорните фибули също приВличат Вниманието на учените. ЛипсВа обаче уВереност, че разполагаме със сигурни материални доказателстВа, които могат да се сВърЖат със слаВяните. СъщестВуВа слаВянска топонимия, същест-ВуВат и летописи, но тъй като слаВяните В Гьрция били почти изцяло претопени, тяхното присъ-стВие В средноВекоВната история предстаВляВа енигматичен Въпрос както за слаВисти, така и за Виза-нтолози. Ялурис пръВ идентифицира грубата керамика от Олимпия, изВестна по-късно като късна модификация на ПраЖкия тип. След тоВа той идентифицира една погребална урна намерена В Коринт, изследВана доста по-рано от ДейВидсън.9 ОттогаВа разкопките, праВени от французи В Аргос, разкриха интересна група чирепи от същия тип керамика В разрушената Баня А, която по оноВа Време е датирана около 585/586 г. Те предстаВ-ляВат отлична отпраВна точка за датиране на керамиката от Олимпия, защото по състаВ чирепите изглеЖдат сходни с тази керамика, а осВен тоВа има и известно хронологично съВпадане с Византийските писмени изВори относно заселВането на слаВяните В Пелопонес.10 Проф. Тимоти Грегъри от Университета на Охайо ми показа снимки на малък брой чирепи от гърнета, открити В района на Коринтския проВлак, които също изглеЖда да принадлежат към групата на керамичните находки от Олимпия и Аргос. За разлика от България, Румъния и Югославия, В Гърция Все още
липсВа систематично изследВане за обширен слаВянски некропол или поселение, така че трябВа да се изчакат археолозите В следВащите десетилетия да предоста Вят този необходим материал.
Типология и хронология на ранната славянска керамика открита В България (ВъЖароВа, Дончева-Петкова)
Задълбочената и системна работа на българските археолози е тази, която ни даВа поВече информация и позВоляВа да класифицираме керамиката, открита В Олимпия. След Втората сВетоВна Война българските археолози полагат сериозни усилия и отделят значител-но Внимание на раннослаВянската и прабългарска мате-риална култура Резултат на тези усилия са и дВата сериозни научни труда на ВъЖароВа и ДончеВа-Пет-коВа.11
ПубликуВана през 1976 г., книгата на ВъЖароВа раз-криВа пред научната общестВеност дълбочината и ши-рочината на достиЖенията на българските археолози. До този период са били разкрити достатъчно обекти от средноВекоВието, което позВоляВа на ВъЖароВа да предприеме изследВане на дВадесет некрополе, разко-пани из цяла България, да опише погребалните предмети и да напраВи систематичен анализ на ВидоВете пог-ребални обреди, на съдоВете и на останалите предмети. ОсВен тоВа тя полага усилия, очеВидно успешни, да установи Връзки меЖду различните етнически групи от една страна и меЖду религиозните групи от друга. След тоВа тя пристъпВа към щрудния проблем да изВеде хронологична последоВателност и структура. Богат-стВото на материала и позВоляВа, като изхоЖда от
Внимателното каталогизиране на ВидоВете погребения и съдърЖанието на Всеки гроб, да сВърЖе етническите и религиозните групи с някои специфично погребални обреди и до изВестна степен с материалните пред мети. В пърВа част на труда си тя изследВа и ката-логизира тези гробища, В които погребален обичай е изгарянето на мъртВия; ВъВ Втората част се праВи анализ на гробищата. В които същестВуВа едноВре менно кремиране и полагане тялото на мъртВия (инху-мация) според езическите обреди; трета част на труда се отнася до гробища, В които има следи както от дВата Вида езически погребения, така и от христи-янски погребения (В СеВерна България). ЧетВърта глаВа анализира гробища из цяла България, които се харак-теризират с християнски погребални обреди. В пета глаВа ВъЖароВа разглеЖда погребалните предмети, по-специално керамиката, която тя сВързВа с конкрет-ните ВидоВе погребения. Тя ВключВа също така и Всички други предмети (накити и пр.) като показатели за мате-риалната култура на средноВекоВните „обитатели" на тези гробища.
От специален интерес В шеста глаВа са заключе-нията на аВторката за ВидоВете погребения. Тя наб-людаВа, че В някои гробища изгарянията са единстВе-ният Вид погребален обичай, докато В други има и инхумация (по езически и по християнски обичай). По-късно христианският тип погребения заместВа останалите. Инхумацията В някои гробища съВпада хронологически с кремирането В други гробища, но е разпрост-ранена В много no-малки райони и за ограничени периоди от Време. Християнските погребения, които започВат от 865 г., се използВат за дълго Време успоредно с кремирането, като отделни елементи на последното,
както и езически ритуали В инхумацията наВлизат В християнския погребален обичай.
В седма глаВа ВъЖароВа предстаВя целия доказа-телстВен материал за да моЖе да напраВи периодизация и най-обща датировка. ЙзВодите й са следните: а) Някои гробища с кремиране като погребален обичай са от края на шести до осми Век, а други са от осмидесети Век; б) Гробищата, В който има и кремиране, и инхумация се отнасят до началото на осми и деВети Век; В) Гробищата с кремиране и християнски погребален обичай са датирани към 1X-XI Век; г) Гробищата само с християнски тип погребения са от IX-XI Век (изслеВането на ВъЖароВа спира до единадесети Век).
ВъЖароВа праВи опит да сВърЖе етническите рели-гиозните групи ЖиВели В средноВекоВна България меЖду шести и единадести Век с тези различии типоВе погребения.
1.	Гробищата с трупоизгаряне (както от VI-VI11 Век, така и от VUI-X Век), са слаВянски.
2.	Гробища, В който има трупополагане и трупоизгаряне по езически обичай принадлежат на прабългари-те (тук не коментирам нейните аргументи и доказа-телстВа, но трябВа да отбелеЖа, че такиВа има).
3.	ГробоВете с инхумация по езически обичай са определени безусловно като прабългарски.
4.	Гробища с християнски погребален обичай са сВи-детелстВо за принадлеЖност към слаВяните, като само В отделни случаи В СеВерна България В тях моЖе да се открият някои прабългарски традиции.
По този начин ВъЖароВа създаВа един сериозен пъ-теВодител за разкриВане на различните етнически и религиозни групи В средноВекоВна България. Още поВече, тя достига до заключение, че следи от население,
ЖиВяло npegu moBa на Балканите, не могат да се откроят.12Този изВод е от значителен интерес, особе-но като се имат предВид усилията напоследък на бъл-гарската наука да търси и намира следи от траки, като един от елементите, наред със слаВяни и прабългари, В етногенезиса на българския народ през средноВекоВие-то. (Цо се отнася до много от керамичните съдоВе от Олимпия открити В пепел и често Върху самите Въгле-ни, понякога с останки от кости и с разни лични Вещи, те очевидно съотВетстВат на кремирането според езическия ритуал, което ВъЖароВа откриВа В редица ранни некрополи В България разглеЖдани от нея изклю-чително като слаВянски и което тя отнася до дВа периода: късния седми-осми Век и осмидесети.
В сВоята книга ДончеВа-ПеткоВа праВи пърВото систематично изследВане Върху ранната слаВянска керамика на Балканите на осноВата на сраВнително многобройна и богата колекция от разкрити съдоВе -цели, полузапазени и чирепи, като се опира както на труда на ВъЖароВа, така и на трудоВете на други бъл-гарски учени. Подходът й към проблема е холистичен, тъй като тя не само праВи един описателен и илюстриран каталог от 378 съда от ранното средно-ВекоВие с няколко страници илюстрации на различните типоВе и Варианти, но и проучВа технологията на праВенето им и накрая, се опитВа най-общо да датира тези Варианти. ОчеВидно тоВа е изключително ВаЖен труд, сВързан със слаВянските съдоВе от Олимпия. АВторката праВи описание на произхода и химическата консистенция на глините, съотВестВащите цВетоВе, начина на изработВане - било на ръка или на примитивно ръчно грънчарско колело, или накрая, на по-усъВър-шенстВано крачно колело, начина на изпичане и разВи-
muemo на ykpacama no керамичната поВърхност. Излишно е тук да се разглеЖда подробно Всеки един от тези детайли, но следВа да се отбелеЖи, че аВторката е напраВила много проницателни наблюдения Върху наличните находки и материали. Би било уместно Все пак да каЖем нещо относно дВе страни на този технологичен процес: оформянето на съотВетния съд и него-Вото изпичане. Наи-примитиВният съд на ранната слаВянска керамика от България е праВен на ръка, без по-мощта дори на примитиВно ръчно колело Грънчарят е започнал от осноВата и след тоВа е изградил страните към гърлото, очеВидно на части, които е съединил на ръка по такъВ начин, че линиите на слиВане са заличени. Накрая, той е изгладил поВърхността и вътрешната страна с пръсти, за което гоВорят следи от линии, или е използВал гладки парчета дърВо или черупки от морски миди (доказателстВо от ДЖеВдЖеВи лозя); линиите са отВесни или леко наклонени, като тоВа очеВидно не са хоризонталните кръгообразни следи, които остаВя грънчарското колело. В резултат тази керамика е изключително груба, а стените й дебели. ПърВото подобрение, обясняВа аВторката, идВа с употребата на примитиВното ръчно колело В седми Век. Най-ранните от тези съдоВе обикноВено са прости и без украса. По-късно се ВъВеЖда линейна и Вълнообразна украса, понякога посредством колелото. ТВърде лошото качество на материала както по отношение на чуплиВост и плътност (лесно ронлиВ), така и по отношение на цвета (потъмнял и неравен), говори за лошо изпичане. Тази ранна керамика верояно е печена на открит огън или в грубо домашно огнище, така че изпичането е неравномерно, нещо което се отразява и на цвета, и на материала. Понякога цветът на един и
същи съд се променя. Както ще Видим, Всичко казано дотук се отпася В пълна степен и за керамиката от Олимпия.13
Нека се спрем на описанието и датироВката на дВе групи съдоВе, които аВторката праВи В сВоя каталог: Тип I Вариант А1 и Тип II Вариант А1.
Тип I Вариант А1
Тези съдоВе са класически пример на ранна слаВянска керамика на Балканите. Те се характеризират със следните особености:
А Рамената са леко заоблени и са разполоЖени непосредстВено под широкото и едВа загатнато гърло или малко по-долу, към средата на тялото на съда;
Б. Гърлото е широко, нераВно и леко обърнато наВън;
В ОтВорът на гърлоВината е нормално кръгъл, с постепенно изВити наВън устни;
Г. Дъното на съда е плоско и почти Винаги нераВно;
Д. Местата на сВързВане на отделните части на тялото са понякога заоблени, а друг път образуВат остри ръбоВе;
Е. Тези съдоВе са изработени изключително на ръка и се отличаВат с грубоВатост, асиметричност, с дебели стени (меЖду 0,005-0,01 м) и леко по-дебели В тялото и осноВата.
Както Вече се спомена, Тип 1 Вариант А1 е най-ранният предстаВител на средноВекоВната керамика, открита В България. Той е сходен до типа керамика, открит В други страни (СССР, Румъния, Югославия, ЧехослоВакия, Полша, Германия), който В научната литература е изВестен като ПраЖки, Корчак-Жито-мирски, Хлинча I тип.
Проблемът с датироВката е не само ВаЖен - про-
дълЖаВа aBmopkama - но и тВърде слоЖен, „защото В България до този момент не са били открити предмети с точна датировка като монети, фибули и други, заедно с тази керамика Тип I Вариант А1.“14Като най-сходна до керамиката, открита В България, тя определя тази от ПраЖкия тип, датирана към пети-шести Век и разпространена В широка облает В Централна и Западна ЕВропа до реките Елба и Заал. Този тип керамика от България е с тяло наподобяВащо пресечен конус, с къса гърлоВина и без орнаменти и е напраВена от сраВнително чиста глина. Подобии чирепи и дори цяла Ваза са открити, заедно с късноантична керамика, В Калето. Поради тоВа те са датирани от Втората полоВина на шести Век. ТакиВа форми на ранна керамика са открити и на други места - В ГарВан, Стареца; при разкопките В НоВа Черна се откриВат парчета от ранна слаВянска керамика наред с късноантични Вази и фибули. Ето защо тези ранни слаВянски съдоВе са датирани към края на шести и седми Век. По отношение на цВят, на грубост на глината и на форма, керамиката открита В най-ранния пласт на ДЖедЖеВи лозя също предстаВляВа Вариант на ПраЖкия и Житомирския тип.15 Така, тази керамика е произведена не по-рано от седми Век. ОсноВаВайки се на стратиграфията Ж. ВъЖароВа я отнася към края на седми Век. ИзглеЖда, че на тази осноВа ДончеВа-ПетканоВа заключаВа, че Тип I Вариант А1 е осноВно от седми Век, а Вероятно и от късния шести Век.
Тип II Вариант А1
Всички съдоВе от този тип са с no-малки размери, Въпреки че В много отношения са подобии на Тип I Вари ант А1. Най-широката част на съда е разполоЖена до-ста ниско по тялото, а осноВата е дебела и нераВна. И
В този случай керамиката е изработена на ръка от груба глина смесена със зрънца пясък. Този тип е познат и другаде - В СССР и Румъния - и следВа да бъде отнесен към шести-седми Век.16
СлаВянската керамика от Олимпия
Нека се Върнем към слаВянската керамика от Олимпия, от която сме предстаВили осемнадесет примера В следните категории:
Тип I Вариант А
Тип П Вариант А
Тип I Вариант А4
Vryonis - # 20
Vryonis - # 16
ПърВите дВе категории са определени според съот-Ветния номер и букВа В каталога на ДончеВа-ПеткоВа, тъй като В дейстВителност са много близки до тях. Третата категория, Тип I Вариант А4, е подобна на пърВите дВе и се яВяВа меЖдинна меЖду тях. Послед-ните дВе категории - 20 и - 16, макар и от същия тип керамика по материал, изграЖдане и изпичане, са доста различии по форма от описаните от ДончеВа-ПеткоВа за да бъдат разглеЖдани тук. Само една, -16, е ВъзмоЖно да е била изработена на грубо ръчно колело. По този начин керамиката от Олимпия е пряко сВързана с най-ранната керамика изследВана и от ВъЖароВа, и от ДончеВа-ПеткоВа и датирана от тях В късния шести и седми Век на осноВата на предполоЖението, че простата, неукрасена керамика предшестВа украсена-та, без да се изключВа ВъзмоЖността тези дВа стила да са същестВуВали изВестно Време заедно след пояВа-та на украсената керамика. Размерите са сходни,
както и оцВетяВането, което се дълЖи на лошото изпичане. Оплата тази керамика или по-голямата част от нея е предназначена за погребВането на кремираните мъртВи, сВидетелстВо за което е наличието на пепел В урните и на оскъдни лични Вещи В някои от съдоВете, както и на оВъглени кости (последните не са изследВани от специалисти за да се устаноВи дали са чоВешки).
Интересно е да се отбелеЖи, че некрополът В Олимпия е разполоЖен на хълма, издигащ се над малкия поток Кладеос, който се ВлиВа В река Алфейос. ТоВа ни напомня на сВедението от „Стратегикон" на МаВрикий, според което слаВяните имали склонност да разпола-гат селищата си на Водни пътища.17Така, датирането на тази керамика към късния шести и най-Вече към сед-ми Век от страна на ДончеВа-ПеткоВа е осноВателно и тук, чисто и просто на базата на керамиката. Интересно е също така, че разполагаме както с прости, неук-расени съдоВе, така и с граВирани или украсени. Допуска се, че простите са no-ранни, Въпреки че е ВъзмоЖно и дВата Вида да са същестВуВали успоредно В Олимпия, тъй като урните са открити В един и същ пласт на около 50-60 см от поВърхността. Без съмнение, тук стаВа дума за слаВянска керамика и слаВянски погребения. ПърВо, налице е трупоизгаряне. Въпреки че то е било практикуВано от дреВните гърци наред с трупо-полагането, то В късния класически и В елинистичния период трупоизгарянето изглеЖда е намаляло, без да из-чезне, изместВано от Все по-уВеличаВащите се случаи на погребВане на мъртВите. При Все, че не сме проучили Въпроса систематично, християнските погребения ВъВ Византия през шести Век изглеЖда са били масоВо чрез трупополагане, а не чрез трупоизгаряне факт, който клони към изключВане на ВъзмоЖността погребенията
В Олимпия да са били гръцко-християнски. Наличието на християнска базилика В Олимпия сВидетелстВа, че местността по тоВа Време дейстВително е била хри-стиянска.16 Налице са също така и писмени сВидетелстВа, посочени от ВъЖароВа, за тоВа, че слаВяните изгаряли мъртВите си В третото десетилетие на седми Век. След неуспеха на аВаро-слаВянската атака срещу Константинопол през 626 г., нападателите претърпели много теЖки загуби. Според пропоВедта, произнесена на 7 аВгуст 627 г. от syncellus Теодор, клането на аВаро-слаВяните било много голямо:
„Такова множество мъртъВци от страна на Врага падаше на Всяка крачка близо до стената и навсякъде другаде, че ВарВарите Вече не моЖеха да изВличат и изгарят поВалените си мъЖе. "|9
ТоВа описание се поВтаря и В един анонимен трактат от пърВата полоВина на деВети Век, озаглаВен „Hymnus Acathistus".20
В по-късен текст, В който се разказВа за Военните победи на Йоан CIumucxu над руския княз СВетослаВ изВън портите на дунаВския град Дръстър, се коменти-ра тази практика сред онези, който изглеЖда, че са били слаВянски руснаци (за разлика от скандинаВските руснаци). Пимисхи и Византийската Войска нанесли много теЖки загуби на русите на полете пред градските стени:
„Когато нощта бе паднала и бе пълнолуние, те (русите) излязоха на полето да търсят сВоите мъртъВци. Като ги сьбраха пред стените и запалиха буйни огньоВе, те ги изгориха. След тоВа, сьгласно родоВия си закон, заколиха множество мъЖе и Жени Върху изго-релите мъртВи. Като изВършиха Жертвоприношение |за мъртВите] тедоведоха бебета-сукалчета и петли
и ги удаВиха, хВърляйки ги В буйната река.“21
ВъЖароВа отбелязВа, че кремирането на мъртВите сред балканските слаВяни се наблюдаВа до късния деВе-ти Век и дори след тоВа, успоредно с разрастВащата се християнска практика на погребВане. ЕдВа през XIV Век член 20 на ДушаноВите закони забраняВа изгарянето на мъртВите.22
Докато изследВах слаВянската керамика по Време на престоя си В Олимпия, тогаВашният директор на германския археологически институт В Атина д-р КолВии, много любезно ми разреши да ползВам ориги-налния днеВник на немските разкопки В Олимпия от началото на дейността им там. В записаното на 20 декемВри 1877 г. се споменаВа и описВа съкроВище от Византийски монети и скрит склад за земеделски се-чиВа. ОсноВната част от тази находка се е намирала В голям глинен питое пълен с медни монети и скрит В източната стена на така наречената Slavenmauer недалеч от сеВероизточния ъгъл. Наблизо се намерила и Втора урна с подобно съдърЖание. ОсВен тоВа имало и пет бронзоВи съда и различии метални сечиВа натъп-кани пльтно на сигурно скришно място В стената. Тези инструменти били земеделски - 4 тьрнокопа, една моти ка, 2 лопати, един сърп, един подобен на лъЖица дълъг инструмент и едно гребло. Според германското описание на находката монетите теЖали 5 оки и 120 драма и били от Времето меЖду Константин I и Юстиниан I.
ПосочВам данните за тоВа съкроВище от монети и сечиВа, защото предметите разкриВат допълнителни сВедения по Въпроса за датироВката В него няма нито една монета след Юстиниан 1 (527-565).
Така, Всички сВидетелстВа сочат една тВърде ранна датировка за ръчно напраВените и груби недеко
рирани погребални съдоВе от Олимпия. Ако би било Въз-моЖно слаВянските отломки от Аргос да се определят с неопроВерЖима точност, то ще разполагаме с ценни указания за слаВянската керамика от Олимпия. Склонен съм да отнеса датирането на последната по-рано от И. Нестор, който гоВореше за късния седми Век. Веро-ятността слаВянски племена да се присъстВали В Пелопонес В края на шести или началото на седми Век сега изглеЖда значително подсилена с доказателстВата от Олимпия и силно подкрепя изВодите на моя покоен и скъп приятел П. Харанис, който бе голям защитник на МонемВазийската хроника и на нейната историческа значимост.23

БЕЛЕЖКИ
'Yalouris в: ApxaioAoyiKov AeAnov, XVI, I960. 125-126; XVII, 1961-62, В 106, със снимки на илюсграции 117a-d, споменаг също и в Bulletin de Correspondence Hellenique, EXXX1V, I960, 720. и LXXV, 1961, 722; ApXaioloyiKdv AeAnov, XIX. 1964, В', 174.1 76; XX, 1965, B'2,209.; XXI, 1966. B'l, и илюстрация 182.
2Ж. Въжарова. Славяни и прабългари по данни на иекрополите от VJ-X1 в на терипюрията на България. София, 1976, с. 242, бел. 7, където тя огбелязва, че материалът е из-следван отучени от Източиа Германия. Тук искам да отбележа моята дълбока благодарност на този голям учен за нейниге публикации, от които научих толкова много, както и за нейното топло гостоприемство по време на посещението ми в България през пролетта и лятото на 1987 г. Тя ни показа всички археологически колекции в България свързани с ранните славяни и прабългарите и много търпеливо и задълбочено ни ги обясни. Нейната преждевременна смърт е тежка загуба за науката и за всички. конто я познаваха.
3Би.х искал да изразя благодарностите си към тогавашния ефор на античните предмети в Олимпия г-н Дзахас за неговото любезно отношение, както и на г-н Лигурас за това, че знаете всичко за разкопките на i робовете и за скицата, която направи на местата, където са открит и повечето съдове.
43а различните гледни точки вж. труда на Въжарова (бел.2). а гака също и този на Дончева-Петкова Българска битова керамика през ранното средновековне (втората половина на Г/ - края на X в.). София. 1977; Виж също и “The Evolution of Slavic Society and the Slavic Invasions in Greece: The First Major Slavic Attack on Thessaloniki, AD 597”, Hesperia. L. 1981. 380 и бележките под линия.
5 Z. Vana. The World of the Ancient Slavs (Detroit, 1983), 21 -24; В. Д. Баран, “Славяне в середине I тысячелетия не.” В: Баран. Проблемы етногенезиса славян. Киев, 1978. 15-24.
6И. 11. Русанова Славянские древности Г/-!//««. Москва. 1976. 192-196 Vana. (бел. 5), 40-41.
7M. Corovic-Ljubinkovic. “Les Slaves du centre balkanique du Vie au IXe siecle.” Balcanoslavica, I, 1972. 48-49.
SI. Cremosnik. “Die alteslen Ansiedlungen und Kultur der Slawcn in Bosnien und der Herzegovina ini Lichte der Untcrsuchungcn in Musici und Batkovici.” Balcanoslavica, I. 1972, 59; D. Jelovina. Starohrvatske nekropole. Split, 1976, 67; S. Dolincscu Fcrche. “La culture ‘Ipolcsti-Ciurei-Cindesti’ (Ve-VIIc siecles). La situation cn Valachie ” Dacia. XXVIII 1984, 117-147, и по-специално pp 144ff., за ръчно изработената славянска керамика.
’Прсглсд на съществуващата широка и богата литература виж у Vryonis, loc. cit., бел. 3. Врионис прави преглсд на статията на М. Wcithmann. “Die slavische Bcvolkenmg auf der griechischen Halbinscl. Ein Bcitrag zur historischcn Ethnographic Siidosteuropas “ Munich, 1978, Balkan Studies, XX-2, 1981.405-439; P Malingoudis. ZZauoi CTTijv pEtjauoviKij 'EAAdSa. 0F.ooaXoviKT|, 1988; и GeaaaXoviKri Kai d кбарос, twv EAavcov. ©естооАхмкг), 1991.
'“Съотвстните статии се появиха в Supplement VI на Bulletin de Correspondence Hellenique, Etudes Argiennes. 1980; P. Aupert. “Cerairuquc slave a Argos (585 ap JC),”373-394; idem. “Objets de la vie quotidienne a Argos cn 585 ap.JC”, 295ff Yannopoulos. “La penetration slave a Argos.” 323-372.
n3a пълни данни на книгата на Въжарова, вж. бел. 2 потере, а за тази на Дончева-Петкова - бел. 4 по-горс.
12Въжарова, с 409-441 и резюме на i юмски език на с. 440-441. За славянските селища вж. също и нейната книга Средповековното селище. ('ело Гарван, Силистренски окръг. София, 1986
,3Дончева-Псткова, с. 15-32
14Дончева-Псткова, с. 37-40
15Дончсва-Псткова, с. 39. А. Милчев и С. Ангелова “Разкопки и проучвания в м. Калсто край с Ново Черна, Силист-рснски окръг проз 1968 г.” Археология. XII, 1970. 24-34.
16Дончева-Петкова, с 49-50 За различна система на датиране на керамиката. вж Д Димитров Прабългарите по северното и западиото Черноморце. Варна, 1987
17Маврикий, Статегикон. XI, 4.
*яр Vclisariou. “X%6Xrov fiiq г.7ггурафг]и Tqq ap%aiaq 'OXupniaq. ’H xpovoXdyricriq топ цугщеюг.” Прак-ака tov
A'. Evvebpiov eteiaKtov trnovStov, Athens, 1980, 159-166. D. Kurtz и J. Boardman. Greek Burial Customs. Ithaka, 1971, 2140, 51-56, 71-76.
,9По българския превод от Извори за българската история (ИБИ), под ред. на Г. Цанкова-Петкова. София, 1960, VI, 52.
г"ИБИ, VI, 172. Виж също и поемата на George V\s\Aes,HBH. VI, 65, където той внушава, че тслата на мъртъвцитс били толкова многобройни, чс послужили за сстествснатор задърветата, конто по тази причина пораснали необичайно високи около крепостните стени.
иИБИ, IX, 269.
22Въжарова, Ж., бел. 2, 415
25Р Charanis. “The Chronicle of Monemvasia and the Question of the Slavonic Settlements in Greece.” Dumbarton Oaks Papers,V (1950), pp. 14Iff
КАТАЛОГ
В пърВия, най-общ опис на слаВянските съдоВе В Олимпия е много трудно да се открие логическа и систематична схема, поради липсата на системни данни и археологически днеВници. Така че тоВа, което сме описали, ВключВа: (1) услоВният номер, който постаВих на съдоВете и чирепите, докато ги броях В музея В Олимпия; (2) поредният музеен номер, който Винаги се предшестВа от гръцката букВа „пи" (п); (3) фотографският номер от фотоархиВа В Олимпия; (4) датата на откриВане на находката или снимка; (5) където е ВъзмоЖно, сме поставили номерацията на гроба, открит от Ялурис или Темелис, Въпреки че понякога с един и същ номер са обозначени дВа различии гроба; (6) следВат данни (доколкото същестВуВат) за мястото и дълбочина-та, на която е намерен предмета (тоВа не Винаги е ясно, тъй като такиВа данни не Винаги се споменаВат В раз-хВърляните белеЖки от разкопките, а почВата е претър-пяла промени поне дВа пъти: пърВият път по Време на са-мите разкопки, а после и при запълВане на изкопите). СледВа (7) описанието на съда, (8) размерите и (9) други наличии данни.
1. Няма музеен номер; няма фотографски номер; 9/2/63; гроб - # 4 (Themelis) (друг гроб - 4 е идентифициран по снимка 2598, 4/20/60, фронтон); намерен В източния речен насип срещу залата на Хермес В музея на дълбочина 0.4 м от по-Върхността на насипа и на дълбочина от поВърхността на Водопровода. Чирепи от слаВянски съд: около полоВината от осноВата, 3 парчета от устието, различии други пар-чета. Глината е сиВа има мноЖестВо малки бели частици по поВърхността и от Вътрешната страна. Без набраз-дяВане или черти. Дебелината на чирепите е около 0.7 см. Находката се съхраняВа В дълбока, кВадратна, зелена карто-нена кутия.
2. л 501; снимка 7337 ляВо, 2498, 2499; 9/4/63; гроб - # 9 (Themelis). намерен В източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.5 м. Открита долна полоВина от съда с кафеникаВ цВят и Вертикални бразди; Височина на рестаВрираната част - 17.75 см; диаметър на осноВата -15 см; дебелина - 0.7 см. В съда са открити три метални предмета (М 170 а, Ь, д, снимка 10686).
а)	ГЛ 170а - Железен ноЖ с дълЖина 0.075 м и дебелина 0.160.016 м.
b)	М 170b - дВе дълги и тънки Железни парчета В полу-кръгла форма.
д) М 170 - бронзоВа тел.
у) 41-s кристално мънисто.
3.	п 500; снимка 7336 ляВо, 4802, 4803, 4804; 7/24/64; гроб XI (Themelis); намерен В източния скат срещу залата на Хермес. Съдът е значително рестаВриран, но липсВа осноВата и полоВината от устието и гърлоВината. ЧерВено-кафяВ на цВят. Напречният разрез на чирепите показВа, че са сиВи с бели частици от Вътрешната страна и чер-ВенокафяВи отВън. Съдът е с Височина около 21 см, осноВа около 7.5 см В диаметър, рамо - 13.0 см, шия - 11.5 см и дебелина на глината - 0.8 см.
4.	п 498; снимка 7336 дясно, 2502, 2503, 2592; 9/4/63; гроб VIII (Themelis); намерен на източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.8 м. Съд, сиВ на и,Вят, с една бронзоВа катарама или закопчалка. Височина (от осноВата до шията) - 17.1 см, осноВа - 8.7 см диаметър, рамо - 14.3 см диаметър, шия - 11.7 см, дебелина на глината - 0.8 см.
5.	п 504b; снимка 7339 дясно, 6422, 6424, 6425; 4/28/65; гроб XIV (Themelis); намерен В сеВероизточния скат от залата на Хермес на дълбочина 1.2 м от оригиналната по-Върхност на земята. Чирепи и пепел; осноВата на съда е рестаВрирана. ЧерВеникаВ на цВят с Вертикално набраз-дяВане. СъхраняВа се В зелена картонена кутия.
6.	л 504а; снимка 7331; без дата; гроб II. Не е уточнено къде е намерен. Парчета от съд осноВа и част от дъно.
осноВа - 8.5 см диаметър, Височина - 4.75 см и дебелина на глината - 0.75 см. (СъхраняВа се В същата кутия като # 4).
7.	Без пореден Входящ номер, без снимка, без дата, обозначен просто като „неВписан". ЧерВеникаВо-кафяВи набраздени чирепи дебели 1 см. СъхраняВат се В сВетла картонена кутия.
8.	и 502; снимка 7332 дясно; 4/1/59; гроб III (Yalouns); намерен В изкоп 14 В осноВата на музея на дълбочина 1.0 м. Парчета и осноВа от един съд и други парчета, някои набраздени, от различен или различии съдоВе. Височина (от осноВата до края на рестаВрирана част) - 6.3 см, осноВа -7.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.27 см. СъхраняВа се В сВетлокафяВа картонена кутия.
9.	л 457; снимка 7347; 10/28/63; намерен В дренаЖен изкоп юЖно от ноВия музей на 4 метра източно от четВъртата колона на дълбочина 0.8 м. Съд черВеникаВо-кафяВ на цВят с успоредни набраздяВания В горната част и перпендикулярни набраздВания по останалата част на съда и с топчета като огърлица. Височина (от осноВата до Върха на рестаВрирана шия) - 15.0 см, осноВа - 9.5 см диаметър, рамо - 13.4 см диаметър, дебелина на глината 0.8 см. Има 11 стъклени мъниста. От тях:
а)	4 тьмносини със сърцеВидна форма;
б)	2 ВретеноВидни, едното продупчено и със следи от бронз;
В) 1 синьо с цилиндрична форма;
г)	1 синьо с ВретеноВидна форма;
д)	3 сферични (дВе зелени и едно синьо). ВЖ. снимка.
10.	к 1651 а; без снимка; 11/22/61; намерен под днешната централна зала на ноВия музей. ОсноВа и части от дъно на съд с черВеникаВокафяВ цВят и с Вертикални набраздяВания. Височина (от осноВата до края на рестаВрирана част) - 8.5 см, осноВа - 10 см диаметър.
11.	л 458; снимка 7346; 7/20/1960; намерен В изкоп А на дълбочина 1.1м сред Въглища и пепел. Съд, черВеникаВокафяВ с дВе иВици Вълнообразни набраздяВания В горната част.
Височина (от осноВата до началото на шията) - 20.0 см, осноВа - 9.6 см диаметър, рамо - 19.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.6 см.
12.	к 1651В; без снимка; 11/22/61; намерен под днешната централна зала на ноВия музей на дълбочина 0.9 м. ИзглеЖда, че е открит заедно с #10. Парчета от съд (осноВата и едната страна са рестаВрирани), черВеникаВокафяВ без набраздяВания. Височина (от осноВата до шията) - 10.0 см, осноВа - 8.0 см диаметър, дебелина на глината - 0.6 см. СъхраняВа се В кВадратна сВетлокафяВа картонена кутия заедно с чирепи от друг съд, които са набраздени, имат дебелина 0.45 см и са доматенокафеникаВи на цВят.
12а. п 502; снимка 7332 дясно; без дата; неуточнено къде е намерен; съд (осноВа и начало на страни) кафяВ и мръсносиВ. Височина - 7.0 см, осноВа - 8.4 см диаметър, дебелина - 0.6 см. СледВа да се сраВни с чирепите от # 8.
13.	я 460; снимка 7351 дясно; 3/24/59; намерен В изкоп 12 на ноВия музей на дълбочина 0.65 м. Съд (значително ре-стаВриран и лепен) черВеникаВокафяВ без набраздяВания. Височина (пълна) - 20.0 см, осноВа - 9.4 см диаметър, рамо - 17.9 см, устие - 17.0 см диаметър, дебелина на глината - 0.75 см.
14.	я 459; снимка 7351 ляВо; дата и място - неясни. Съд голям, черВеникаВокафяВ, суспоредни набраздяВания по шията. Вътре В него се откриха чирепи от друг, по-голям, съд с набраздяВания. Структурата на глината на тези чирепи е също така различна от тази на съда, тъй като чирепите са по-тъмни от Вътрешната страна и имат бели частици. Вътре В съда имаше дВе хартиени белеЖки с данни, без да е уточнено коя белеЖка се отнася за съда и коя за чирепите:
а)	3/26/59, изкоп 13 на ноВия музей, на дълбочина 0.6 м.
б)	9/8/59, сеВероизточен ъгъл на ската срещу залата на Хермес.
Пропуснах да измеря този съд.
15.	Без пореден номер; изглеЖда подобен на снимка 10682 (с дата 3/6/59); 3/20/59; намерен В изкоп 11 под ноВия музей.
Съд (осноВа и долна част) черВеника-ВокафяВ с перпендикулярно набраздяВания, както и неясно чирепи. Височина -6.2 см, осноВа - 8,8 см диаметър, дебелина - 0.6 см. СъхраняВа се В сВетлокафяВа картонена кутия.
16.	п 503; снимка 7330 дясно; дата на откриВане - 1959 или 1961; гроб II. Съд черВеникаВокафяВ с перпендикулярни набраздяВания. Височина (частично рестаВриран от устието надолу) - около 12.0 см, рамо - 15.0 см диаметър, устие - 11.0 см диаметър, дебелина на глината - 0.7 см. СъщестВуВа снимка на този съд В Ap/aioAoyiKOv AeAtiov, XVII В', 1961-1962, pl. 117, горе Вдясно. Намерено са също така и чирепи при този съд.
17.	п 454; снимка 7350 ляВо; без дата. Отзад на снимката е написано - 1 Od 5073, което изглеЖда няма нищо общо с идентификацията на съда.Този съд е по-добре изпечен от поВечето други, кафяВ на цВят с перпендикулярни набраздяВания. Височина (пълна) - 15.0 см, осноВа - 9.9 см диаметър, шия - 14.2 см диаметър, устие - 12.1 см, дебелина на глината - 0.5 см. Вътре В съда е намерен Железен ноЖ (М 117, снимка 10685, горе).
18.	п 497; снимка 7335 дясно, 2502,2503, полоЖен с други дВа съда; 9/4/63; гроб VIII (Themelis); намерен на източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.80 см. Съд (рестаВриран) черВеникаВокафяВ без набраздяВания. Височина (пълна) - 11.1 см, осноВа - 7.2 см диаметър, рамо - 10.4 см диаметър, шия - 8.4 см диаметър, устие - 9.2 см диаметър, дебелина на глината - 0.5 см.
19.	п 491; снимка 7332 ляВо; 1/22/64; гроб 111 (Themelis); намерен В изкоп на Вентилационна шахта под централната зала на ноВия музей на дълбочина 0.67 см. Съд черВеникаВокафяВ с Вълнообразни и перпендикулярни набраздяВания. В него с намерени мъниста (снимка 10688, Y38). Височина -17.7 см, осноВа- 8.8смдиаметър, рамо- 18.0 смдиаметър, шия - 16.15 см диаметър, устие - 17.4 см диаметър, дебелина на глината - 0.6 см.
20.	п 453; снимка 7340; без дата и неустаноВено място.
Съд, ненабразден, сВетлокафяВ. Височина (пьлна) - 19.0 см, осноВа - 12.2 см диаметър, рамо - 17.8 см диаметър, шия 12.2 см диаметър, устие - 13.9 см диаметър, дебелина - 0.7 см.
21.	л 495; снимка 7334; 2504 и 2505 полоЖени В осноВа та; 9/3/63; гроб VII (Themelis), намерен на ската срещу залата на Хермес. Съд черВеникаВокафяВ без набраздяВания, значително лепен и рестаВриран. В него е намерен малък ноЖ - М167, снимка 10686. Височина (от осноВата до шията) - 24.5 см, осноВа - 11.9 см, рамена - 206 см диаметър, шия - 13.7 см диаметър.
22.	я 494; снимка 7344; 10/28/63. Намерен В дренаЖен изкоп юЖно от ноВия музей на 4 м източно от четВъртата колона на дълбочина 0.8 м. Съд черВеникаВокафяВ без набраздяВания, лепен и рестаВриран. В него е имало мъниста от огърлица (Y39, снимка 10688). Височина (от осноВата до шията) - 16.0 см, осноВа - 10.5 диаметър, рамо - 15.7 см диаметър, дебелина на глината - 0.6 см.
23.	Без пореден номер, без снимка; 9/3/63; гроб VII (Themelis). Различии чирепи, някои мръсносиВи, други дома-теночерВени. Дебелина на глината - 0.7 см. СъхраняВат се В малка хартиена торбичка.
24.	Без пореден номер, без снимка; без дата, обозначен като „неВписан". Не е уточнено къде е намерен. Съд (рестаВриран и лепен до полоВината Височина), черВеникаВокафяВ без набраздяВания. Намерени също и чирепи. Височина (около полоВината) - 5.0 см, осноВа - 4.0 см диаметър, рамо - 6.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.5 см.
25.	л 179; снимка 7330 ляВо; без дата и неустаноВено място. Съд малък, с различна форма от останалите, доста по-закръглен, сиВ отВън, но счупени чирепи показВат, че е черВен отВътре. Височина - 5.0 см, осноВа - 4.0 см диаметър, рамо - 6.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.5 см.
26.	Без пореден номер, без снимка, 11/22/61; намерен В изкоп на дълбочина 0.9 м (под ноВия музей?). Намерени чирепи тъмночерВеникаВокафяВи с мръсен цВят и с перпендикулярни набраздяВания, дебелина на глината 0.6 см. Намерена и
осноВа (7.5 см диаметър), която изглеЖда е отделна от чирепите; също така и други парчета, които са от друг съд. СъхраняВат се В кафяВа картонена кутия.
27.	СъдърЖание на дърВената кутия:
а)	Жълта картонена кутия - без пореден номер, без снимка; 1 /22/64; гроб IV (Themelis). Намерен В изкопа на Вен-тилационната шахта под централната зала на ноВия музей на дълбочина 0.67 см. Парчета от голям съд, черВеникаВо-кафяВи и мръсносиВи с хоризонтални и перпендикулярни набраздяВания пресичащи се под праВ ъгъл. Дебелина - 1.0 см.
Ь)	ДърВена кутия - без пореден номер, без снимка и без дата, неустаноВено къде е намерен. Парчета от съд, черВе-никаВокафяВи и мръсносиВи с малки бели частици. Дебелина - 0.7 см.
с)	(Цигарена кутия - кости без индикация дали се отна-сят до (Ь).
28а. 71.496; снимка 7338; 2500 и 2501 полоЖени заедно; 9/5/63; гроб X (Themelis) погребение 11. Намерен на източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.8 м, сеВерно от гроб IX (1.30 м). Съд, открит почти непокътнат, лисВа му само част от устието. Бил е счупен и залепен отноВо. ЧерВеникаВокафяВ и мръсносиВ с дВоен peg хоризонтални и перпендикулярни Вълнообразни набраздяВания. Височина (пълна) - 23.0 см, осноВа - 12.3 см диаметър; рамо - 21.2 см диаметър; шия - 17.3 см диаметър; устие - 19.9 см диаметър, дебелина - 0.8 см.
28b. В съда има чирепи.... без пореден номер.
29.	п 451; снимка 7348; 6/20/60?. Намерен ВъВ Въглища и пепел В изкоп В под долната зала на ноВия музей на дълбочина 0.52-0.53 м; на 2.54 м страна А и на 0.75 м от страна В (sic). Съд (залепен) черВеникаВокафяВ с Вертикални набраздяВания. Височина (пълна) - 17.0 см, осноВа - 5.5 см диаметър, рамо - 14.2 см диаметър, шия - 10.7 см диаметър, устие - 11.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.9 см. Снимай В: ApxaiohoyiKOv AeAtiov,, XVII В, 1961-1962, pl. 117, горе ВляВо, като снимката се различаВа от тази с
7348.
30.	л 456; снимка 7350 дясно; 4/21/59; намерен В изкоп 18, на 11,8 м от западная край на изкопа на дълбочина 1.6 м под мястото на ноВия музей. Съд (с парче кост Вътре) черВеникаВокафяВ и мръсносиВ. Височина (пълна) - 21.5 см, осноВа - 10.3 см диаметър, рамо - 18.0 см диаметър, шия -14.25 см диаметър, устие - 16.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.7 см.
31.	450; снимка 7349; без дата; намерен В изкоп ЕЗ на 2.7 м източно и 0.4 м сеВерно от изкопната стена на дълбочина 1.6 м. Съд черВеникаВокафяВ и мръсносиВ с успоредни набраздяВания по шията и малки Вълнообразни набраздя-Вания по края на успоредните набраздяВания; отдолу следВат четири успоредни Вълнообразни набраздяВания. Височина (пълна) - 24.5 см, осноВа - 10.1 см диаметър, рамо - 18.9 см диаметър, шия - 15.5 см диаметър, устие - 16.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.8 см.
32.	Без пореден номер; без снимка; 8/30/63; гроб I (Themelis). Намерен на източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.5 м. Съд (долната полоВина и едната страна) сиВ и доматеночерВен без наб-раздяВания, открит заедно с кости и чирепи. Височина (частична) - 8.6 см, осноВа -10.75 см, дебелина - 0.6 см. СъхраняВа се В зелена картонена кутия обВита с тел.
33.	л 1650; без снимка В музейния архиВ, но снимай В: Ap/aicAoyiKov AeAtiov, XXI, 1966, pl. 182, а, b; снимки 7342, 7343 от фотоархиВа на музея показВат металните и стък-лените предмета открити В съда. Има дВе протиВопо-лоЖни дати за намирането: а) В поредния картон В музея е записана дата 2/5/67; б) В днеВника е записано, че е намерен на 4/18/65. Съд сиВ и доматенокафяВ, без набраздяВания. В него са намерена Железен ноЖ, Желязна гриВна, дВе стък-лени мъниста (зелено и синьо) и парче от друг Железен ноЖ (М 169 на снимка 10685).
34.	л 499; снимка 7341 показВа съда преди рестаВри-ране; снимка 10428 го показВа на място; 2/5/67; погребение
XII; намерен близо go перистила на ноВия музей. Съд черВеникаВокафяВ и мръсносиВ с Вертикални набраздяВания и една Вълнообразна хоризонтална линия. Височина - 20.1 см, осноВа - 10.8 см диаметър, рамо - 16.5 см диаметър, шия -13.0 см диаметър, устие - 15.0 см диаметър, дебелина на глината 0.6 см.
35.	п 492; снимка 7335 ляВо и снимки 2502, 2503, 2592 показВащи три съда на място; 9/4/63; гроб VIII (Themelis). Намерен на източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.90 м. Съд сиВ, но при лющене стаВа черВеникаВокафяВ. Височина - 12.1 см, осноВа - 7.3 см диаметър, рамо -10.7 см диаметър, шия - 9.0 см диаметър, устие - 9.8 см диаметър.
36.	п 455; снимка 7333; без дата В инВентарния опис. ВъзмоЖно да е 1959, I960 или 1961 - ApxaioAoytKOv AeAriov, XVII, В', 1961-1962, pl. 117; гроб VII? Намерен над пърВи изкоп на ноВия музей. Съд сиВ отгоре, черВеникаВокафяВ отдолу с Вертикални и хоризонтални набраздяВания. ИзползВан за кремиране на мъртВия. Височина - 24.0 см, осноВа - 11.0 см диаметър, рамо - 21.2 см диаметър шия - 18.1 см диаметър, устие - 20.1 см диаметър, дебелина на глината - 0.7 см.
37.	я 493; снимка 7345; 7/25/63; намерен на юЖния скат на дренаЖен изкоп на лабораторията на ноВия музей на дълбочина 1.8 м. Съд черВеникаВокафяВ с хоризонтални Вълнообразни набраздяВания около шията. В него е намерен малък ноЖ (М 166, снимка 10685 В дъното) и Въглени.
38.	я 499; снимка 7329; 3/27/59; гроб 1 (Yalouris); намерен В изкоп 14 на сутерена на ноВия музей на дълбочина 0.5 м. Съд, черВеникаВокафяВ с Вертикални набраздяВания. Заедно с него се откриВат Железен ноЖ и част от Железен пирон (116а, b на снимка 10687. Снимани са също В „ApxaioAoyiKOV AeAtiov, XVII, В’, 1961-1962, pl. 117е - 4-6). Височина - 23.5 см, осноВа - 10.0 см диаметър, рамо - 19.6 см диаметър, шия -17.1 см диаметър, устие - 19.1 см диаметър, дебелина на глината - 0.8 см.
СНИМКОВ МАТЕРИАЛ