ЖАРГОНЪТ,
’’ЕЗИКОВА КУЛТУРА” БЕЗ КОЙТО ’’НАУКА И ИЗКУСТВО”
(не) можем
ЖАРГОН 1/. CIUKOiH.
Ра зновилнос i
на социалните лиалекти.
служеща ла отлели
езиково опрелелена група
и характеризираща се
прелимно с експресивна I а
си лексика.
сьставена oi лиалектни.
чужли и преосмислени
книжовни лу ми; слеш .
Анашки жаргон.
Ноинишки жаргон.
Ученически жаргон.
(РЬЕ.1. 5. 19X7. е. 26.)

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
В следващите страници ще бъдат представени най-често сре¬
щаните думи в и изрази в жаргона на софийските ученици. Част
от тези думи може да бъдат срещнати и в градските жаргони
на учениците от'други части на България, което, както вече бе¬
ше посочено, е белег за преливането на лексика от един жаргон в
друг, а и до голяма степен говори за все още първенствуващата
роля на софийския ученически жаргон у нас. В този речник ня¬
ма да намерят място циничните и вулгарните думи от простона¬
родната реч, тъй като те са част от друга езикова система, а и не
определят" облика на ученическия социолект. Тези думи, неза¬
висимо че все още се употребяват доста активно, не трябва да
бъдат единственият показател за езиковата култура на младите.
В повечето случаи те не се осъзнават като обидни н груби, гово¬
рещият ги употребява несъзнателно в потока на речта и не иска
чрез тях да засегне или оскърби своя събеседник. Твърде редки
са случаите, когато с използването на ' такива думи се цели да
бъде обиден, нагрубен някой.
Необходими са и някои пояснения за начина на оформяне на
думите и изразите в този речник. В известна степен в него са на¬
мерили отражение принципите, въз основа на който се изработ¬
ва многотомният „Речник на българския език“, издание на Бъл¬
гарската академия на науките. -При представянето на думите и
изразите в нашия речник ще бъдат спазвани най-общо следните
основни положени?:	•	■
Заглавни думи. Думите са подредени по азбучен ред. По-слож¬
ните съчетания са изнесени - накрая в отделен списък. В такива
списъци са отделени и - жаргонните названия на градове и местно¬
сти, на улици, заведения и под.
Заглавната дума е дадена с различен от другите думи шрифт и
с нормализиран правопис и на нея е означено ударението (или
ударенията). Като заглавни - думи са изведени и основните ком-
43

поньнги на някои съчетания, които, . разделени на съставните см
части, не губят жаргонното си значение, например:
АРМАТУРА — ж. Обикн. р съчет. по арматура. Като прил.
Гол, без дрехи.	‘
Като отделни заглавни думи са изведени и някои кратки съ¬
четания, ' които обикновено имат значение на една дума и могат
да - бъдат тълкувани чрез синоними.
Съществителни имена. След заглавната дума е посочен родът '
на съществителното име.-На някои места са . дадени по две бе¬
лежки за род, напр. л. и ср., което означава,. че в жаргонната
реч на учениците тази дума може да се срещне като съществител¬
но от мъжки или от среден род (педи, пуби и др.).
В случаите, когато жаргонизмът съществува само във форма
за. множествено число, се дава бележка мн., ед. няма, а когато
формата за единствено число се среща рядко, граматическите-
бележки . са дадени по модела: мн., ед. (рядко), след което -се
изписва изцяло формата за единствено число и чак след това бе¬
лежката . за род.
Членните форми -на съществителните от мъжки род не се да¬
ват, тъй като при тях употребата на диалектната членна . морфе¬
ма -о вече силно е намаляла и в общи линии може да се каже,
че не съществуват големи отклонения от начина за членуване,,
приет в българския книжовен език.
Някои съществителни от среден род по външни белези се
явяват като умалителни на съответните думи от мъжки род, но
по - значение нямат разлика^ Независимо от това при тях след
бележката ср. е поставено и граматичното обяснение Умал. от,
което показва ' начина на - граматично словообразуване, умалител- '
ността само във формата, но не означава умалителност на зна¬
чението. Естествено срешат се и изключения, при които и самото
значение е умалително. В такива случаи като синоним се - дава
съответната книжовноезикова - умалителна дума или съчетанието:
малък (малка, малко) или момче (момиче) плюс думата от мъжки
или женски род, от която ' е произлязло умалителното название,
например:	„
АВАНТАДЖИЙЧЕ — ср. Умал. от авантаджйя; момче аван-
таджия.	. х
БУРКАНЧЕ — ср. Умал. от буркан; малък - буркан.
Необходимо е също да се посочи, че умалителността е изклю¬
чително разпространена в ученическия жаргон. Тя обаче не е
само словообразувателен похват — с нея се изразява и - определе¬
на интимност, близост между говорещите.
I
44

При - съществителните- - имена - - от - женски род . са - използвани два
типа дефиниции — структурна (АВЛнТАДжИЙКА -^' ж. - - - 'Жена
авантаджия.) и - описателна (БОЛЯРКА — -ж. Жена, която- -е,ро-
дена или живее - в - гр. Велико - Търново или - околностите- - му.).
Прилагателни- имена. -Прилагателните . . са- -дадени - - обикновено
:ъв формите . - - за ' мъжки - - - род. Само в случаите, ' когато се свърз¬
ват - единствено с- имена - . от женски - или - среден - -род - или женски .
пол, те - се дават във форма!, съответстваща - на рода - - на - съществи¬
телното. - - - Тълкуването при прилагателните става по ' два начина:
а) Синонимно:	•
ГОТСКИ—■--прил. Хубав, красив, - добър.
б)	Описателно:
МАРйЗЧЙЙСКИ— прил. Който е присъщ, характерен за ' ма--
ризчия.	•	'' .; . '
В жаргона ' на софийските - ученици много често - се срещат при¬
лагателни с една и съща ' форма за - трите ' рода - и за -множествено-
число. При тях - след заглавната- дума се дава 'бележката неизм.,
например:
ПЪНК — прил. неизм.-1. Който . е в - стил пънк. 2. Хубав.,
модерен.	>
Срещат се и прилагателни, - - които в - основното или- в - някое
от вторичните си значения се употребяват ' като други - части . ' на
речта, най-често като съществителни. ' В такива . - случай - е даде¬
на бележка „Като ......“ и на мястото на - многоточието е из¬
писано съкратеното название . на - тази - част -на речта, - - чиято роля-
прилагателното изпълнява:
ДЪРТ — прил. Като същ. Обикн. ' членуване. Баща, роди¬
тел.
Глаголи. За основна, представителна форма - на глаголите- е
избрана формата им' за . несвършен вид. Само когато ' тя липсва, -
като заглавна дума е изписана формата за - свършен вид. - След
това са отразени, както следва: бележка за несвършен - вид, фор¬
мата на глагола за свършен вид (ако я има), бележка за свър¬
шен вид и - след това дефиницията.
ИЗВОЗВАМ — гл. ■■ несв., извозя гл. се.■ Излъгвам, . -измамвам.
При глаголите, които, имат - . една и съща форма - за - - -несвършен
вид, бележката е — ад. несв. 'и - св.	■	.
КОЛАБЙРАМ — - гл. ■ ■ несв. и - се. .-Учудвам - се- - силно - от . - нещо,
изумявам Се.	•.	.	.. ■"
45

Разликите между глаголите по отношение на връзките - им с
пряк или непряк обект на действието, т. -е. отношението преход¬
ност /непреходност не е специално отбелязяно, - тъй като то про¬
личава от - самата дефиниция,
Така йаречените „средни - глаголи“, т. - е. глаголите със „се“,
които се различават* семантично (по значението си) от основните
глаголи, без да са,, разбира се, страдателни, възвратни или вза¬
имни форми, -са дадени - като - самостоятелни - заглавки. Това е на¬
правено с цел - да се очертаят по-ясно словните единици в говора -
на софийските ученици, за по-голяма прегледност на изложение¬
то, а и защото понякога - разликите в значенията между основния
и средния глагол са твърде големи. Граматичните бележки при
средните -глаголи са същите, както при нормалните глаголи.
ИЗЧАНЧВАМ - гл. несв., изчанча -гл. св. Изтормозвам умиш¬
лено с работа или с безсмислени действия. •
' ИЗЧАНЧВАМ СЕ — гл. несв., изчанча се гл. св. Преуморявам
се от работа.	'
На няколко места в този речник се срещат и безлични глаголи.
Те са дадени именно в тази си форма с бележката гл. безл. и след
■ това най-характерното - съчетание, в което могат да се срещнат,
напр.:	•
ДРЕМЕ — гл. безл. Само в съчет. - дреме ми на сайдера (пу¬
ловера, жилетката); не - ми дреме. Не ме - засяга, не ме ин¬
тересува, не ме - вълнува.
Когато при описанието на някой - глагол не -е представена фор¬
мата му за свършен вид, това означава, че независимо от възмож¬
ното й съществуване - тази форма не се среща в - жаргонната реч
на софийските ученици.	,
Наречия. Наречията, измислени от учениците - Или заети - от
другите социални говори, са сравнително малко. Още по-рядко
се срещат даречия, произлезли от книжовни думи или книжовни
наречия, получили -ново значение в жаргона. Всички те са пред¬
ставени - със съответната бележка - нареч. Единствената разлика,
която се прави, е по отношение на наречията, произлезли от при¬
лагателни имена., При тях бележката е нареч. от прил.
ГОТСКИ— нареч. • от прил. готски; хубав, добър,' красив.
ДЖЪСТ— нареч. - Точно.
Други части на - речта. Останалите части на речта - малко се
различават от книжовноезиковите' си образци или от съответ¬
ствията -си в териториалните - диалекти и затова тук почти не - са
засегнати. Тук-там в речника са дадени някои междуметия или
I	■
46

думи, които в- книжовния .език съответстват на цели изрази. Те
обикновено са неизменяеми по - форма и за тях граматичната бе¬
лежка е неизм. При някои от тях само по външни, формални бе¬
лези е дадена и бележка за род.	'
ИЗПАРЕЙШЪН—м., неизм. Махай се отивай си!
Тълкуване. При тълкуването на . думите сме се старали да
бъдем колкото се може по-кратки и -.ясни, но на. много места то¬
ва трудно може да бъде постигнато. За - голяма част от жаргоннз-
мите е достатъчно само сйнонимно или елементарно описателно
тълкуване на значението им, за други обаче се налагат по-про-
сТранни обяснения з_а ситуацията, мястото и времето или начина
им на .употреба. Това се налага - поради изключителната експре¬
сивност, ,с която -са натоварени жаргонните думи и която, може
спокойно да се ка*же, е част от тяхното значение. Много често
жаргонизмите са придружени с редица паралингвистйчни сред¬
ства .— гримаси, жестове, движения на тялото, звукоподражания
и под. - Тези именно допълнения, които дават „цвета, сочиостта“ •
на - жаргонния израз, е нербходимо по някакъв начин да бъдат
описани. Най-често това е направено с по няколко думи, но се
срещат и случаи, в които за. такова обяснение са нужни изрече¬
ния.
ЧУПЯ СЕ — гл.. несв. Махам се,.отивам си, обики. незабеля¬
зано, за да не ме хванат, че върша нещо нередно, непоз¬
волено.
ОКОШАРВАМ — гл. несв., окошаря гл. св. Арестувам, - зат¬
варям (в затвор или участък на МВР).
Фразеологични и устой шви съчетания и сложни названия.
Фразеологичните и устойчивите съчетания и сложните названия
са дадени след знака 0, веднага след значението йа думата,
към която .се отнасят или чиято роля изпълняват, т. е. единиците,
които имат.характер или са равни на - глагол, се намират в реч¬
никовата статия на глагола, влизащ в тях, които - са равни на
•съществителни — в . статията на съществителното и т. н., - напр.:
ВРЪЗВАМ — гл. несв.,• вържа гл. св. Излъгвам, измамвам.■,
0 ВРЪЗВАМ ТЕНЕКИЯ- . Излъгвам, измамвам някого, като
го карам да ме чака на уговорена среща, без да отида там.
В случаите, когато съответният компонент, чиято роля из¬
пълнява съчетанието, няма самостоятелно жаргонно значение,
фразеологизмите и . устойчивите съчетания са дадени при някой
от другите си елементи, притежаващи ' такова' значение:
47

ПАРТЕНКА — ж. Лъжлив слух. 0 ПУСКАМ/ПУСНА - НЯ¬
КОЯ .ПАРТЕНКА'. Лъжа, разпространявам неверни слу-
кове.	.
Ако и това - е невъзможно, т. е. нито един от компонентите иа
съчетанието не - означава самостоятелно нещо в жаргона, тогава
думата, чиято роля изпълнява съчетанието, - се свежда ' като са¬
мостоятелна единица в списъка. След- съответните й граматични -
«бележки се дава пояснението: Само в съчет.' и - се изписва изцяло,
•съчетанието.
ПРАХОСМУКАЧКА — ж. Само в съчет. с манталитет-- на
прахосмукачка. Като прил. Който обича да краде, да присвоява.
Време" - на уиотреба. В някои -случаи след тълкуването на жар¬
гонната дума се дават годините на нейното първо зарегистрира¬
не или приблизителните години на ' нейното появяване и употре¬
ба. - Това не - във всички случаи е възможно, - тъй - като обикновено
думите се раждат в по-малък социален колектив и когато се раз¬
пространят широко, вече става невъзможно да се открие техният
първоизточник и времето на възникването им. В други случаи
някои думи излизат за известно време от употреба - (сякаш за да '
се разтоварят -от натрупаната емоционална енергия) и се поя¬
вяват понякога след- десетилетия - като птицата феникс — все така
силни, ярки, а може би и безсмъртни.
УСЛОВНИ ЗНАЦИ И СЪКРАЩЕНИЯ
1. Условни знаци
// — Знак за нюанс в значението - на някоя дума.
О—Означение за фразеологйчно или устойчиво съиетание, .
сложно название и др. под.
X)-— Означение за незадължителен елемент в състава на фра- ' -
зеологичните и устойчивите' съчетания или в сложните -
названия.
()— Означение - за лексикален ■ вариант- на някой елемент в
състава на фразеологичните и устойчивите съчетания и
сложните - - названия.
— - — -Черта над .дадена буква — удължаване - на -звука, над кой¬
то - се намира.
— Знак, че дадена дума или значение продължава да - се упо¬
требява и днес ' независимо от ранжло - ' си засвидетелства¬
не- в жаргона.	.
48

П. Съкращения
бъд. -вр. -—- бъдеще време
вин. — винителнй - форма
гл. - безл. — безличен ' глагол
гл. несв. — глагол- от несвършен вид
гл. несв. и св. - — глагол от - несвършен и свършен вид
гл. - св. — глагол от свършен вид
ед. -— единствено число
ж.- — съществително от женски род
м. — съществително от мъжки род
мин. - —- ' минало (за време или причастие)
мн. ■ — множествено число
нареч. — наречие
нареч. - от прил. — наречие, образувано от прилагате но име
неизм. — неизменяема дума
обикн.’—обикновено
отгл. същ. — отглаголно съществително
отриц. — -отрицание; отрицателна форма или изречение
повел. — повелително наклонение
под. ' — подобен
подигр. — подигравателна дума или израз
предл.'— предлог'
прил. — прилагателно- име
прич. — причастие
сказ. — сказуемо
сказ. - - опред. — сказуемно определение
ср. — съществително от среден род
страд. — страдателна форма - на глагол, страдателно причастие
събир. - —-' събирателно значение
съчет, — - съчетание	.
умал. — умалително съществително
111. Други съкращения
бул. — булевард
кв. —- квартал
пл. —- площад
ул. —- улица
■ . *Жаргои-ът, без който (ие)мпжем
49

КРАТЪК РЕЧНИК
НА ДУМИ И ИЗРАЗИ ОТ ЖАРГОНА
НА СОФИЙСКИТЕ УЧЕНИЦИ
А
АБДИКИРАМ — ад. несв. и св. Бя¬
гам от учебни занятия.
АБЕ — ср. 1. Меката, топче, стъкъл¬
це и под., конто се залагат при
игра па топчета. 2. Остар. Хляб.
АБЕНЦЕ — ср. Умал. от абе; мал¬
ко абе.
АБОРИГЕН—ж. Жител на про¬
винциално селище; селянин.
АБОРТЙРАМ — ал-. несв. и св. Учуд¬
вам се силно от нещо или някого;,
смайвам се, изумявам се (1970).
АБСОЛЮТЕН —• прил. Прекрасен,
изключителен, великолепен, чу¬
десен.
АБСОЛЮТНО — нареч. Много доб¬
ре, прекрасно, чудесно.
АЙУТ — м. Глупав, прост 'човек.
АВАНТА — ж. Нещо, придобито без
труд нля зя чужда сметка.
АВАНТАДЖИЙКА — ж.	Жена
авантаджия.	.
АВАНТАДЖИЙЧЕ - ср. Умал. от
авантаджия; момче авантаджия,
АВАНТАДЖИЯ — м. Човек, кой¬
то се стреми без трудили за чуж¬
да сметка да спечели нещо, да се
облагодетелства; печалбар.
АВЕР—м. Приятел, другар (1935) о».
.АВИАТОР — м. Човек, който ня¬
ма пари, останал е без пари.
АВОАРИ — Само мм. Пари.
АВТОГРАФ — м. Подпис.
АГРЕСОРКА - ж. Обикн. мн. Вид
високи обувки, тип ^военни“.
АДЙОС — неизм. Довиждане, сбо¬
гом. ОАДЙОС МУЧАЧОС.
1.	Довиждане, сбогом. 2. Гледай см
работата, не се бъркай в чужди
работи.	,
АДСКИ — прил. Който притежава
дадено качество в много ' висока
степен.
АДСКИ — нареч. от прил. Много,
твърде.
АЛАБ АЛЙЗЪМ — м. Неправдопо¬
добна, глупава мисъл, дума илн '
изречение.
АЛЙБИ — ср. Извинителна бележ¬
ка за отсъствия в училище.
АЛТАВ — прил. 1. Буен, невъз¬
държан.. 2. Луд, побъркан, ненор¬
мален.
* АМЕРИКАН ЧЕ — ср. Вид шарено
топче за игра. г *
АМПЕ — ср. Глупав 'човек, прост
човек. фАМПЕ ЧУКоВ. Човек, ■
който се прави на глупав, вераз-
брал, невндял.
АМПУЛА, — ж. Бутилка от 100 гр,
с концентрирано алкохолно пи¬
тие.
АМПУЛКА — ж. Умал. от ампу¬
ла; малка ампула.
АМЧЕ ' — ср. Глупав, прост човек
(1945)
АНГАЖЕ — прил. неизм. Зает, ан¬
гажиран.	*
аНтЕНА — ж. Висок, слаб човек,
АНТИГЛУПЙН - м. Подигр. на¬
звание на някакво лекарство срещу
склероза (1977).
АНТИКуКУМИЦйН — м. Подиг¬
равателно название на лекарство
срещу склероза (1977).
АнТиКУКУРезЙН - ж.‘ Подигра-
50

вятелно название на лекарство
срещу склероза (1977).
АПОКРЙФИ — мн., ед. (рядко). апо-
криф, м. Неофициално издадени
лекции на преподавател.
АРАБЕТО — корем. Наистина, вяр¬
но, без лъжа, без шега, сериозно.
АРАБЙЯ — м. Великодушен, добър
човек.
АРАБЙЯ — нареч. Обикн. членува¬
но. Наистина, вярно, без лъжа,
без шега, сериозно.
АРБАЙТЕР — м. Работник (1970).
АРЕНА — ж. Пространството пред
черната дъска в училище, обикн.
по време на изпитване.
АРИТМЕ — ср. - Учебният предмет
аритметика.
АРМАТУРА — ж. Обикн. в съчет.
по арматура. ' Гол/ без дрехи.
АРТИЛЕРИЯ — ж.'Обикн. в съчет.
тЬжка артилерия. Голям лист за
преписване.
АСкЕР — м. Войник.
АФЙФ— прил. неизм.. 1. Който е
неподготвен за училище. 2. Кой¬
то няма пари.
Б
БАБЕ — ср. Възрастна жена, баба.
БАБЕСА — ж, Възрастна жена, ба¬
ба.
БАБ£Т — ж. Само в обръщение.
Възрастна жена, баба.
БАБиШКЕЛ — м. Възрастна жена,
баба. Друга форма: бабнш-
ж£р.
БАБИШКЕРА — ж. Възрастна же¬
на, баба. Друга - форма:
бабуикйра.
БАБуР — ж. Обикн. в обръщение.
Възрастна жена, баба.
БАБУРЧЕ — ср. Умал. от бабур;
възрастна жена, баба.
БАГАЖЙСТ — ж. Преносвач на ба¬
гаж, хамалин (1988).
БАДАНАРКА—ж. Човек, който оби¬
ча да ласкае, да хвали някого,
с цел да се облагодетелства, да
спечели нещо. . оУДРЯМ (СЛА¬
ГАМ, ТУРЯМ) ЕДНА БАДД-
НАРКА. Лаская, хваля някого.
за да му угодя или за да полу¬
ча някакви облаги от него.
БАДАНАРКАМ — гл. меса. Лъжа,
мамя, разигравам.
БАДАНАРКАМ СЕ— гл. несе.	1,
Подигравам се, шегувам се. 9,
Бавя се, мая се, суетя се.
бАдАНОСВАМ — гл. - несе. бада-
ндсам гл. се. Лаская» хваля няко'
го, за да му угодя или за да полу¬
ча някакви облаги от него.
БАДЖАК — м. Бедро, крак.
БАЙ — неизм. Довиждане, сбогом.
БАЙКА — ж. Пазач или прислуж¬
ник в училище.
ВАЙКАМ СИ — гл. несо. Отивам си,
. тръгвам си.
БАЙЦ АМ— гл. нгсе. Правя, ра¬
ботя.	ч
БАЙЧО — ж. Пазач нли прислуж¬
ник в училище.	,
ВАКЙЯ — ж. Неблагополучна, теж¬
ка ситуация, от която трудно ма¬
же да се излезе.
БАКЛИЦА — ж. Глава.
БАЛА — ж. Пачка . (пари).
БАЛАМА — м. Глупав, наивен, ден
верчяв човек.
БАЛАМУР — ж. Глупав, наивен,
доверчив човек.
БАЛАМУРЧЕ — ср. Умал. от ба-
ламур; * дете баламур.
БАЛАмУРНИК — ж. * Глупав, наи¬
вен, доверчив човек.
БАлАмЧЕ — ср. Умал. от бала¬
ма; дете балама; глупчо.
БАЛДЪР — ж. Дебел крак или бед-
бХлЕРЙНКА — ж.	Вид прбу-
шон с две странични дръжки, коя¬
то се повдигат при навиване (1984).
БАЛКОН—ж. Женски гърди, Бюст.
БАЛТЙЯ— ж. Груб ритник, обикн.
по време на футболен мач. ф
ТЕГЛЯ (УДРЯМ) БАЛТЙЯ(ТА)
на някого. '. Спъвам грубо
(някого) по време на футболен
мач. 2. Попречвам (иа няк<^1^о).
провалям (някого).
БАЛЪК — ж. Глупав, прост човек.
БАМБЙНА — ж. Красиво, хубаво
момиче или жена (1955).
БАРАКА — ж. Лоша, стара, раз¬
небитена кова.
5'

БАРАМ — гл. несв. Пипам, докос¬
вам.
БДРВ АМ — гл. несв., бЯрна гл. се.
Докосвам, пипвам.
БАРДАК — м. 1, Младежка тан¬
цова забава (1975). 2. 'Квартира.
БАРОВЕЦ — м. Елегантен, пред¬
ставителен и обикн. богат човек.
БАРОВКА — ж. Жена баровец.
БАРОМЕТЪР — м. Нос.
БАСТИЛИЯ ' — ж. Училище със
строги порядкк и високи изисква¬
ния.
БАТАК — м. ' Неблагополучна, теж¬
ка ситуация, 'От която трудно
може да се излезе.
БАХАЛЮЛЮ — м. Глупав, прост
човек (1987).
БАЦВАМ	гл. несв. бйцна гл.
св. Целувам.
БАЧ — м. Работа.
БАЧКАМ — гл. несв. - Работя.
БАЧКАНЕ — ср. Отгл. същ. от
бачкам. 1. Работене, работа, из-,
работване. 2. ' Месторабота.
бТчКАНРЙРО — м. Работник.
БАЧКАТОР — ж. Работник.
БАЧКЕР — м. Работник.
БАЧККРИН —ж . Работник.
БАЩАТТО—ж. Баща.
БАЙТ — прил. кеизм. За предмет —
лош, грозен, с ниски естетически
“ качества (1977).
БЕДРО — ср. Момиче.
ВЕДЪР — ж. Бедро, крак.
БЕЙБН — ср. Привлекателно, кра¬
сиво момиче.	,
БЕЛЕЖКА.— ж. Обикн. в съчет.
зелена бележка. Доларова банк¬
нота (1985).
БЕНГА. — ж. Циганим.
БЕНТАДЖИЙКА — ж. Жена с ле¬
ко поведение.	'
БРРРМЕД — ж. Пчела.
БЕСЕН — прил. Много хубав, с
много високи качества.
БЕСНО — парен. Много хубаво, чу¬
десно, превъзходно.
БЕТОН — ж. Само в сказ. опред.
бетЬн съм. Много добре съм
подготвен за изпитване.
БЕТОНОБЪРКАЧКА - ж. Стар,
поразвален магнетофон или гра¬
мофон.
БИБЕРОН’—*. Бутилка от 100 гр. с
концентрирано алкохолно питие.
БИБЕРОН* — ж. 1. Дете/ малко
момче. 2. Неопитен, неумел човек.
БИБЛИОТЕКА — ж.	Ресторант,
кръчма, пивница (1973).
БЙБЛИЯ — ж. Голям, дебел, обе¬
мист учебник или книга.
БИЖУ — прил. неизм. Много ху¬
бав, много красив, с много висо¬
ки качества.
БИЖУ—нареч. от прил. бижу; Ху¬
баво. добре.
БЙЗНРС — ж. Работа, обикн. неи
законна и свързана с придобива¬
нето на много пари.
БИТАК — м. 1. Битпазар. - 2. Сто¬
ка, вещ, купена от битпазар.
БЙТННК — ж. 1. Мъж или момче с
дълга коса. 2. Като обръщение.
Момче, приятелю.
БЙЧА — гл» несв. Работя. О ОДИ
БЙЧИ ЧУШКИ. Гледай си работа¬
та, не се бъркай в чужди работии
БHЧОИДЖЙЙНHЦА - ж. Хъри
кане.
БИЧМЕ — ср. Нисък, набит, пъ¬
лен човек.
БЛАГ -— прил. Хубав, красив, прия¬
тен.
БЛАГО — нареч. Хубаво, приятно.
БЛРРНР —. ср. ' Учебният предмет
пеене.
БЛЕЯ — гл. несв. 1. Пея, обикн.
в час по пеене в училище.
2.	Плача.
БЛОКЕИ — ж. Човек, който живее
в жилищен блок.	*
БЛОКЕИКА — ж. Жена, която жи¬
вее в жилищен блок.
БОЗА — ж. Книга, картина, песен
и под. с ниска естетическа стой¬
ност.
БОЙ — ж. Обикн. в обръщение. Мом¬
че.
БОЙЛЕР — ж. Глупав, прост чо¬
век.
БОЙЛЕР* — ж. Пикочен мехур.
БОКЛУК — ж. Момиче с леко по¬
ведение.
БОКЛУЧОР — ж. Човек - с неприя¬
тен външен вид.
БОЛТАДЖНЯ — ж. Военнослужещ.
БОЛЯИ — ж. Човек, който е роден
52

влв живее в гр. Велико Търно¬
во яли околностите му (1976).
БОЛЯРКА — ж. Жена, която е
родена или живее в гр. Велико
Търново или околностите му.
БОМБА — прил. неизм. Обикн. в
сказ. опред. Много хубав, много
добър.
БОМБА— нареч. Много хубаво, мно¬
го добре.
БОМБЕ — ср. Затворник, който има
знания, култура, но е попаднал
случайно, поради непредпазли¬
вост в затвора и обикн. за малко е
там.
БОМБИ — Само ля. Женски гър¬
ди, бюст.
БиМБЯ—ал. несв. Ритам силно
(някого или нещо).
БОМБЯ СЕ1 — гл. несв. Изсялвам
се при ритане по топката.
БОМБЯ Се* — гл. несв. Големея се,
перча се.
БОН — м. Хиляда лева или някак¬
ва друга валута.
БОНБ0НЧЕ' — ср. Красиво, прив¬
лекателно момиче.
БОНДЖОРНО — неизм. Здравей!
БОС — м. 1. Ръководител, начал¬
ник. 2. Директор на училище.
БОС — прил. Неподготвен за учи¬
лище, незнаещ.
БИАНТЙЯ — ж. 1. Грозна жена,
грозотия. 2. Лека жена, прости¬
тутка.
БРЕЙКАДЖНЙКА - ж. Момиче, '
което танцува брейк.
бРРйКАДЖНЯ — м. Момче, кое¬
то танцува брейк.
БРРЙКАР — м. Момче, което тан¬
цува . брейк.
БИЕйКАИКА — ж. Момиче, което
танцува брейк.
БИНКРт — м. Тъмнокож човек, не¬
гър.
БРЙЧА — гл. несв. Бръсна. оОДН
БРЙЧИ КОМАРИ. Гледай си ра¬
ботата, не се бъркай в чужди ра¬
боти.
БРОЙКА— ж. Момиче, жена, обикн.
за - краткотрайна любовна връзка.
БРОЙКАДЖИЯ — - - Мъж, който не
подбира сексулните си партньор¬
ки.
БРОЙКАМ — гл. несв. 1. Харесвам,
' ухажвам (някого). 2. Следя, наСИ
людавам (някого).
БРОЯЧ1 — м. .Мъж, който не под¬
бира сексуалните си партньорки»
БИОЯЧ2 — м. Таен агент.
БРЪМЧА — гл. несв. Ходя с моми¬
че,
БРЪНДЗАМ — гл. несв. Побежда¬
вам при вякаква хазартна игра»
като вземам заложените пари яа
противника.
БУАМ — гл. несв., буна гл. св. Бия,
УДРЯМ
БУДАЛКАМ — гл. несв. Лъжа, ман
мя.
БУДАЛКАМ СР — гл. несв. Поод№
равам се,, шегувам се.
БУКВИ '' — само мн. Задник.
БУКЕТ — м. Обикн. в съчет. джйз
букИт. Като прил. За момиче —
което е болно от венерическа*
болест.
БУЛГАРПЛОД -м. Учебният пред¬
мет български език.
БУЛДОЗЕР — м. Нахален, напея
рист човек.
БУМАГИ — само мн. Учебници, тет¬
радки, книги.
БуНАК — м. Глупав, прост човек.
БУРКАН ' — ли. 1. Милиционерска
кола. 2. Милиционерска будка в
средата или отстрани на кръсто¬
вище.
БУРККАЧЕр- ср. Умал. от бур¬
кан (в 1 знач.).
БУСМАЧНЦА — ж. Шамар, удар .с
ръка (1986).
БУТАМ — гл. несв. Обикн. в съчет.-
бутам гюв&ч- (авйнта). Давам нещо
като подарък, за да получа в
замяна някаква облага.
БУТВАМ — гл. несв., бутна гл. св.
Давам нещо като подарък, под¬
куп, за да получа в замяна ня¬
каква -облага.
БУХАЛ — м. I. - Нов ученик в
даден клас. 2.- Ученик от, начал¬
ното училище.	’
БУЦА — ж. 1. Набито, здраво мо¬
мче и по-рядко момиче. 2. Като
прил. Обикн. в сказ. опред. За
53

човек — много здрав, много си¬
лен.
БУШОН — м. Глупав, прост човек
(1980). Q ИЗБИВАТ. МИ БУШО¬
НИТЕ. Ядосвам се, нервирам се
много, ' избухвам.
БЪЗ — ж. ' Страх, уплаха.
БЪЗЕ — ср. 1. Само ед,. Страх, уп¬
лаха. 2. Страхливец.
. БЪЗЙКАМ’ — гл. несв. Пипам, бър-
ннмам.
БЪЗЙКАМ' — гл. несв. Подигравам,
закачам, задявам.
БЪЗЙКАМ СЕ — гл. несв. Подигра¬
вам се, шегувам се.
БЪЗЙКВАМ — гл. несв., бъайваа
гл. св. Пипвам, докосвам.
БЪЗЛЙВЕЦ — м. Страхливец.
БЪЗЛЙВКА — ж. Страхливка.
БЪЗЛА — х. Страхливка.
БЪЗЛЬО — м. Страхливец.
БЪЛГАРЕ — ср. Учебният пред¬
мет български език.
БЪРБОЛЕ — ср. Стъклено топче ' за
игра.
БЪРКАМ — гл. несв. Само в съчет.
бъркам в мозъка на някого.
Създавам много големи неприят-
пости (на някого).
БЪРКАЧ — м. Човек, който се бър¬
ка, меси се ' в чужди работи.
БЪРЛОГА — ж.Квартира, жилище,
дом (1970).
БЪХТЯ — гл. несв. Работя, трудя
се при много тежки условия.
В
ВАЛЯМ — гл. несв. Бия, нанасям
побой.
ВАСИЛЙСА — ж. Обикн. в съчет.
Васвлйса Прекрасна. Лек авто¬
мобил ЗАЗ — „Запорожец“.
ВБЙВАМ — гл. несв., вбйя гл. св.
Вкарвам.
ВЕНДУЗКА - ж. Целувка.
ВЕСТНИЦИ - мн, ед. (рядко)
вестник, м. Пари, ' банкноти.
ВЕХТ — прил. Като с«щ. Родител.
ВЙКВАМ — гл. несв., вйкна гл. св.
Поръчвам ястие или питие в за¬
ведение,
ВИТАМИНИ - мн., ед. (рядко) ви-
тзмйя, м. I. Цигари. 2. Нарко¬
тици. 3. Бутилка от 100 гр. с
концентрирано алкохолно питие.
ВКЙСВАМ СЕ — гл. несв., вкисна
се ?л. св. Разваля ми се настрое¬
нието.
ВКИСНАТ — прич. мин. страд.
като прил. Който е с развалено
настроение.
ВКЛЮЧВАМ — гл. несв., вклЮча
гл. св. Започвам да разбирам, до¬
сещам се.	.
ВЛАХ — м. Човек, който е роден
или живее в селище покрай р.
Дунав (!975).
ВПРЯГАМ СЕ — гл. несв., впрегна
се гл. се. Обижда се, наскърбявам
се лесно.
ВРАТА —- ж. Свободен учебен час.
ВРЕДИТЕЛ — м. Контрольор — или
контрольорка в превозните сред¬
ства на градския транспорт.
ВРЕДИТЕЛНА — ж. Контрольорка
в превозните средства на град¬
ския транспорт.
ВРЕМЕ — ср. Само ед. Парк.
ВРЪЗВАМ’ — гл. несв., вържа гл.
св. Бягам от някъде или от нещо.
ВРЪЗВАМ* — гл. несв., вържа гл.
св. Излъгвам, измамвам. о ВРЪЗ¬
ВАМ ТЕНЦКЙЯ.. 1. Излъгвам,
измамвам някого, ' като го пра¬
щам да направи нещо, което не
може да стане. 2. Излъгвам, из¬
мамвам някого, като го иарам да
ме ' чака, без да отида на срещата.
ВРЪЗВАМ’ — гл. несв., вържа гл.
се. Само в съчет. връзвам /вържа
кънките. Напивам се.
ВРЪЗВАМ СЕ — гл. несв., вържа
се гл. св. Вживявам се много в
нещо и — започвам да се ядосвам за
дреболии или без повод.
ВРЪТВАМ' — гл. несв., врътна гл.
св. Изпивам.
ВРЪТЙАМ* — гл. несв., врътна гл.
се. Удрям.
ВРЪТКАМ — гл. несв. Futuo.
ВСИЧКОЛОГИЯ - ж. Обикн. в
съчет. тетрадка по всмчкологмя
(и общознанне). Тетрадка, в коя¬
то ученикът ' си води записки по
всички предмети.
ВТЕЛЯВАМ СЕ — гл. несв., втеля
54

се гл. се. 1. Правя се ва обиден.
2. Правя се на наивен, на глупав.
ВТЕЛЯСВАМ СЕ . — гл. несв., вте-
лясам се гл. се. 1. Правя се яа
обиден. 2. Правя се на . наивен, на
глупав.
ВЪГЛАР — м. Човек, който е ро¬
ден нли живее в гр. Перник нла
околностите му (1975).
ВЪГЛАРКА — ж. Жена, която е
родена нли жкве в гр. Перним нлм
околностите му.
ВЪЗ* — м. Бягство от училище.
ВЪЗ — неизм. Махай се. отивай см.
бягай.
ВЪЗОВЕ — мн., ед. (рядко) въз»
м. Пари (1988).
ВЪЗВАМ — ел, несв., вънм ел. се.
Избягвам, обикн. от училище.
ВЪЗГАМ — ел. несв. Бягам, обнкн.
от училище.
ВЪЗДУХ —• л. Глупав, прост човеи.
О ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ. Ка¬
то' прил. 1. За човек — много глу¬
пав, ' -много к прост. 2. За .песен,
книга, предмет и под. — много
лош, с мнего ниски естетически
качества.
ВЪЗДУХ АР — м. 1. Човек, който
ме е способен да се справи с ня¬
каква работа. 2. ' Футболист, кой¬
то ржта топката високо и неточно.
ВЪЗЕЛ — кеизм. . Махай . се, отивай .
си, бягай оттука! о БАЧКАМ,
ВЪЗЕЛ. Бягам, избягвам, обикн.'
от училище.
ВЪЗЕЛАН — неизм. Махан се, оти¬
вай ся, бягай оттука! ВЪЗЕЛАН
ГЕОРГИЕВ. Бягам, избягвам,
обикн. от училище.
ВЪЗЙРАМ — ел. несв. и	Избяг¬
вам.	-
ВЪРБА — нареч. Само в съчет. иа
Върба (в сряда (петък).	Ни¬
кога.
ВЪРГАЛ — ж. Бой, побой.
ВЪРГАЛЯМ — гл. несв. Бия, на¬
насям побой.
ВЪРХА — нареч. Обикн. б сяаз.
опред. Превъзходно, отлично, пре¬
красно.
ВЪРХО — нареч. Обикн. в сказ.
опред. Превъзходно, отлнчно, г-рей-
ресно.
ВЪТРЕ — нареч. Само в съчет. вът¬
ре съм. 1. Случва ми се неприят¬
ност. 2. Нямам . пари, обикн. в
момент преди да получа стипендия
мля пари от родителите си.
Г
ГАДЕН — прил. За човека — «ош,
неприятен, подъл, нечестен.
ГАДЖЕ — ср. 1. Любимо момиче»
приятелка. 2. Момиче, жена.
3.	Любимо момче, приятел. О
ГАДЖЕ КИРЙЗ. Любовна сре¬
ща.	,
ГАДНЯР — ж. Лош, неприятен, пея
дъл, нечестен човек.
ГАДНЯРКА — ж. Лоша, нечестна,
подла, неприятна жена.
ГАДНЯРЧЕ — ср. .Умал. от гад-
няр; момче гадняр.
ГАЛЕРИЯ — ж. 1. Последната ре¬
дица чинове в училищна стая. 2.
Последните редици от ученическк
строй.
ГАЛОШ — м. Глупав, прост човек.
ГАЛФБН — м. Глупав, прост чо¬
век (1965).
ГАРДЕРОБ — м. Шнрояоплещест,
здрав мъж (1967).
ГЕВРЕК* —. м. Волан на автомобил.
ГЕВРЕК1 — м. Задник.
ГЕВРЕКЧЙЯ — м. Активен хомо¬
сексуалист.	.
ГЕЛЕ—ср. Неблагоприятен зар прк
игра на табла, с който играч,
имащ бит пул, не може да го вка¬
ра отново в игра.	О БЕЗ
ГЕЛЕ., . I. Като прил. Много
хубав/ с много високи каче¬
ства. 2. Като нареч. Много ху¬
баво, много добре. БЕЗ ГЕЛЕ
СЪМ. Нямам равен, най-добър
съм сред околните в някаква дей¬
ност нли в някакво качество.
ГЕМБЯ — ел. несв. Бия, нанасям
побой.	-
ГЕНЕРАЛ — м. Голяма . угарка от
цигара (1945).
ГЕОГЪЗИЯ — ж. Учебният пред¬
мет география.
ТЕПАЛО — ср. Ръка (1980).
ГЕПВАМ — гл. песе., гепя ед. си.
55

L Хващам, вземам. 2, Отвред-
вам, присвоявам.
ГЕПИ — неизм. Здравей! . о ГЕПИ,
ДА НЕ СЙ КАПО; ГЕПИ ПЕТ
ТОЧКИ. Употребява се, за да
се изрази подигравателно отно¬
шение към нещо казано или напра¬
вено. ГЕПИ ШВЕПС. Поздрав
от момче към момиче, с който
момчето предлага интимен кон¬
такт.
ГЕПСВАМ — гл. несв,, гепсам гл.
св. 1. Хващам, вземам. 2. От¬
крадвам, присвоявам.
ГЙЛАМ' — гл, несв. Ходя, разхож¬
дам се. о ГЙЛАМ ПО КАПЛИ.
Ходя бос.
ГЙЛАМ» —гл. несв. Подхождам, при¬
личам (за дреха).
ГИПСЙРАМ СЕ*—гл. несв. На¬
пивам се.
ГИПСЙРАМ СЕ» — гл. несв. Вце¬
пенявам се, обикн. от уплаха или
изненада.
ГИПСЙРАН1 — прич. мин. страд.
от гипсирам се* като прил. Пиян.
ГИПСйРаН» — прич. мин.. страд.
от гипсирам се» като прил. Уп¬
лашен, стреснат, изумен.
ГЛАРУС — м. 1. Любовник, ухажор,
обикн. на чужденки. 2. Човек,
който е роден или живее по Чер¬
номорското крайбрежие, обикн.
около гр. Бургас.
ГЛИСТ — «■ Неприятен, противен
човек.	.
ГЛЙФАМ — гл. несв. Ям, храня се.
ГЛЙФАНЕ — Отгл. същ. от гли-
фам; ядене, хранене.
ГЛУПЕИДЕР — м. Глупав, прост
човек.	-
ГЛУПИЕР — м. Глупав, прост чо¬
век.
ГЛЪТВАМ — гл. несв., глътна гл,
св. Само в съчет. глътоам/глът-
на джама. Напивам се, преливам.
ГНУСЕН — прил. За човек — лош,
нечестен, непочтен, неприятен.
ГОВНАР — м. Лош, нечестен, не¬
почтен, неприятен човек.
ГОВНАРКА’ — ж, Лоша, нечест¬
на, непочтена, неприятна жена.
ГОВНАРКА1 — ж. Специална ма¬
шина за почистване на отходни
канали (1977).
ГОВНАЧКА — ж. Специална ма¬
шина за почистване на отходни
канали (1977).
ГОВНИШАРКА — ж. Специална
машина за почистване на отходни
канали (1977).
ГОВН0 — ср. Лош, неприятен, не¬
честен, подъл човек.
ГОЛО&ОДНИК — м. Неспособен,
несръчен, неумел, некадърен чо¬
век.
ГОЛОВОДНИЦА — ж. Неспособна,
несръчна, неумела, некадърна же¬
на.
ГОРГОДЗИЛ — м. Грозен, непри¬
влекателен човек (1973).
ГОСТЯ — гл. св. Да ударя, да набия.
ГОТ — прил. неизм, ОБикн. в сказ.
опред. 1. Красив, хубав. 2. До¬
бър, великодушен.	*
ГОТ — нареч: Хубаво, добре.
ГОТИН — прил. 1. Красив, хубав.
2. Добър, великодушен, благо¬
роден.
ГОТИНО — нареч. от прил. . Хубаво,
добре.
ГОТСКИ — прил. Хубав, добър, кра¬
сив.
ГОТСКИ — нареч. Хубаво, добре.
ГРАДУШКА — ж. Обикн. в съчет.
бит от градушка. Като прил. За
човек — изключително грозен,
непривлекателен.
ГРАЧА — гл. несв. Пея.
ГРЕЯ — гл. несв. 1. Разбирам, проу¬
мявам. 2. Само в съчет. с кратки
вин. форми на личното местоиме-
ние: ме, те, го и т. н. Безл. Гр£е
ме. 1. Засяга ме, облагодетелст¬
ва ме, помага ми. 2. Не ме засяга,
не ме интересува, не ми помага.
ГРЙЗКАМ — гл. несв. Ям, храня . се.
ГРЙЗЗААЕ — ср. Отгл. същ. от
гризкам; хранене, ядене.
ГРИЗНА—гл. св. Да отхапя, да
захапя, да хапна.
ГРОГИ — прил. неизм. Изморен,,из¬
тощен.
ГРОГЙСВАМ — гл. несв., грогясам
гл. св. Уморявам се, изтощавам
се.
ГРОЗДАНКА — ж. Гроздова ракии.
56

ГИОЗДОБдйЧНЦА — ж. Грозна
жена, грозно момиче.
ГИоЗДОМНЦЙЧ — л. Гроздова ра¬
кия (1975).
ГРУАМ — гл. несв. Бия. удрям.
ГИУХАМ —гл. несв. Работя, тру¬
дя се.
ГРУХВАМ — гл. несв., грухна гл.
се. Удрям, блъсвам.
ГРЪмВАМ1 — гл. несв.. гръмна гл.
се. Изпивам определено количест¬
во алкохолно питие.	-
ГРЪМВАМ* — гл. песе., гръмна гл.
х Св. Удрям, блъсвам.
ГРЪМВАм8 — гл.	несв.. гръмна
гл. се. Правя силно впечатление,
изумявам, обърквам някого, обикн,
с думите си* с преувеличените
истории, конто разказвам. <>ОДИ
СР ГРЪМНИ! 1. - Гледай си ра¬
ботата. не се бъркай в чужди ра¬
боти. 2. Не ми разказвай неверни
работи, недей да преувеличаваш.
ГУРАМ — гл. несв. Ходя, разхож¬
дам се (193Б)а*.
ГУРБЕТЧИЯ — м; Шофьор от Сто¬
панско обединение „Международен
автотранспорт“.
ГУРГУМЕЙ — м. Провинциалист,
елянин (1979).
Г РГУМРЙКА — ж. Провинциа-
листна, селянка (1979).
ГУСТЙИАМ — гл. несв. и св. Бия,
удрям някого.
ГУСТО — нареч. Хубаво, добре.
ГУЩЕР — м. Доларова банкнота.
ГУШЕИИЧА - ж. Горещина.
ГЪБАИКАМ — гл. несв. Подигравам,
закачам.
ГЪБАИКАМ СЕ — гл.	несв. По¬
дигравам се, шегувам се, прис¬
мивам се.
ГЪБАРКАНР — ср. Отгл. същ. от
гъбаркам и от гъбаркам се; по-
водиграване.
ГЪЗАР — м. Екстравагантен, моде¬
рен - младеж.
ГЪЗАРЙЯ — ж. 1. Събир. Екстра¬
вагантна, модерна младеж. 2. По¬
стъпка, която излиза извън общо¬
приетите норми - на поведение. 3.
Модерна дреха, модерно облекло.
ГЪЗАРКА — ж. Екстравагантно,
модерно момиче.
ГЪЗАРЕР -— ср. Умал. от гъзар;
екстравагантно, модерно момче.
ГЪЗЙЦА — ж. Застаряваща сск-
сапнлна жена (1975).
ГЪЗОБРЪК — м. - Неприятна ситуа¬
ция, неприятно положение, от
което трудно може да се излезе.
ГЪЗОВЕЙКА — ж. 1. Къса връх¬
на дреха. 2. Горната част, сакото
от момчешка ученическа униформа.
ГЪЗОМЕТРИЯ — ж. Учебният пред¬
мет геометрия. >
ГЪЗОМОТДР — м. Глупав, прост
човек (1973).
ГЪЗПАПЙР — м. Тоалетна хартия.
ГЪЗПРЙПЪР—м. Тоалетна хартия.
ГЪЛЪБАРНИК - м. Задник.
ГЪЛЪБЕР — ср. Само в съчет.
пускам гълъбче. Изпускам газове.
ГЪРЛА — ж. Привлека олн », сек-
сап и л но момиче (1965) о.
ГЪРЕАВ — прил. 1. За чоиек —
съсухрен, слаб, тънък.	2 За
предмет — лош, с ниски естети¬
чески качества.
ГЪСТ — прил. За човек — близък,
доверен.
ГЪСТАК — л. Близък,	доверен
човек.
ГЪСТАЛАК — м. Близък.	дове¬
рен човек.
ГЬО.ТФЕРРЧ — м.	1. Глупав,
прост човек. 2. Пасивен хомосек¬
суалист.
ГЮВЕЧ’ — м. Нещо, което може да
се придобие, да се спечели, да се
постигне без труд или за чужда
сметка.
ГЮВРЧ8 — м. Младежка танцова
забава (1974).
ГЮВРЧАИ — м. Човек, който гле¬
да да получи, да спечели нещо
без труд за чужда сметка. •
ГЮВРЕ АРКА — ж. Жена гюве-
чар.
ГЮВРЕАРЧР - ср. Умал. от гю-
вечар; - момче гювечар.
ГЮДРРЙЯ — ж. Слаба, съсухре-
- на. грозна жена.	-
ГЮЛЕ — ср. Ниско, пълно момиче.
ГЮЛЕ2’— ср. Силен, тежък удар с
юмрук.
ГЯВоЛ - м. Хитрец.
57

ГЯВОЛЕЯ — ел. несв. Хитрувам,
обикн. за да се освободя от ня¬
каква работа или задължение.
ГЯВОЛЪК — ж. Хитрина, хитрост,
прилагана, аа да се освободи
човек от някаква работа или за¬
дължение.
Д
ДАВАМ — ел. несв., дам ел. са.
Само —в съчет. 1.. ДАвам/дам го
т£жко. Големея се, перча се, на¬
дувам се, правя се на по-важен,
отколкото съм в действителност. 2.
ДА вам заНо. Не разбирам, ' не '
възприемам.
ДАНСОВАМ — гл. несв. Танцувам.
ДАНСЯ — гл. несв. Танцувам.
ДАРКО — м. Уман, способен, даро-
вит човек.
ДАСКАЛ* — м. — Училище.
ДАСКАЛ2 — м. Учител.
ДАСКАЛО — ср. Училище.
ДАСКАЛЙЩЕ — ср. Училище.
ДАЙН — м. Бой, побой.
ДВЙЖА* — гл. несв. Приличам,
подхождам (за дреха).
ДВЙЖА2 — гл. несв. 1. Ходя с
момиче. 2. Тръгвам, отивам.
ДЕБЙЛ — м. Глупав, прост човек.
ДЕГОЛКА — ж. Вид шапка с
козирка (1965).
ДЕЛЕГАЦИЯ — лс. неизм. Само в
повелит. накл. Махай се, отивай
си!
ДЕМБИ — — м. Пълен, дебел 'човек.
ДЕРА — гл. нгсв. Бия, удрям, о
ДЕРА ЛИСИЦИ (МА.ЧКИ). Пов¬
ръщам.
ДЕСТИЛИРАН - прил. Чист, съ¬
щински, истински.
ДЕЯНЯ—гл. несв. Издържам, устоя¬
вам. изтърпявам.
ДЖАБОЛА — ж. Младежка тан¬
цова забава (I960).
ДЖАДЖА — ж. Дребен предмет,
обикн. част от машина нли някак¬
. во'устройство.
ДЖАЗОВ ' — прил. Хубав, модерен
(1960).	н
ДЖАМБОРЕ — ср. Младежка тан¬
цова — забава (1940).
ДЖАНГЪР — м. Голям, силен шум.
ДЖАР — неизм. Махай се, отивай
си.
ДЖАРАМ— гл. несв. Свиря на му¬
зикален инструмент, обикн. на
китара (1970).
ДЖАРКАМ — гл. несв. Свиря на
китара (1970).
ДЖАРНА — гл. се. Да изсвиря, да
изпълня някаква мелодия иа ки¬
тара (1970)-*
ДЖАСАМ — гл. несв. Само в съчет,
1. Мамата си джаса! Възкли¬
цание за изразяване на силно впе¬
чатление, силно въздействие от
нещо. 2. МАмата си джйсам. Мно¬
го съм опитен, нямам равен на се¬
бе си в някаква работа или в
дадена област *иа познанието.
ДЖВАКАМ — гл. несв. Само в
съчет. бди джвавай баластра. Гле¬
дай си работата, махай се, не се
бъркай в чужди работи.
ДЖЕЛЕЗО — ср. Пистолет.
ДЖИГИТАЕЦ - м. Чужденец,
обикн. от азиатските страни.
ДЖИГИТАЙКА - ж. Жена от
чужда, обикн. азиатска страна.
ДЖЙДЖАН - прил. Хубав, к — а-
сив, модерен.
ДЖЙДЖАНО— нареч. Хубаво, диб-
ДЖЙДЖИ-БЙДЖИ - неизм.	I.
Възклицание, изразяващо задовол¬
ство, възхищение.	2. Любовна
връзка.
ДЖИНСАРА - ж. Джинси (1970).
ДЖОНГЪЛ — м. Бедро, края
(1965).
ДЖОРеВЕЦ — м. Потомък от сме¬
сен брак —на българин с циганка.
ДЖОРЕВКА — м. Момиче, жена от
смесен брак на българин с циган¬
ка.
ДЖОРЕВЧЕ — ср. Умал. от джо-
ревец; дете от смесен брак на
българин с циганка.
ДЖОФРА — ж. Грозно; непривле¬
кателно момиче.
ДЖУСВАМ — гл. несв., джусна
гл. св.' Удрям (някого).
ДЖУСТ — нареч. Много добре,
чудесно, прекрасно.
ДЖУСТЙРАМ - гл. несв. н св.
58

Бяи, удрям. обикн. . по главата.
ДЖЪСТ — нареч. Точно, много
добре, намясто.
ДЗИНДЗЙААМ — гл. несв. Трепе¬
ря от студ.
ДЗИНДЗИЛЙААМ - гл. несв. Тре¬
перя от студ. Други форми:
дзиядзаиMиам, дзипдзирйкам.
ДЗУМБАР — ж. Изпълнител иа на¬
родни песия яли мелодии (1985).
ДЗУМБАРКА — ж. Изпълнител¬
ка иа . народни песни.
ДЗУРЛА — ж. Лице, физиономия.
ДЗЪРАЕЛИ — мн., ед. (рядко)
дНржел, м'1. Очи. 2. Очила.
ДИАРИЯ — ж. Глупав, прост
човек, о ПРОЛЕТНА ДИАРИЯ.
L Несериозен, нензпълнителеи,
безволев, безхарактерен човек.
2. Многословен, прекадено при¬
казлив човек.
ДИВЕЯ — гл. несв. Веселя се буй¬
но, щурея.
ДИГАМ’ — гл. несв., дигна . гл. св.
1. Крада, присвоявам. 2. Вземам.
ДИГАМ’ — гл. несв., дигна гл. св.
Отивам си. О ДИГАМ ГЪЛЪ¬
БИТЕ. Тръгвам си, отивам си.
ДИГАМ СТОЙКИ. Големея се, пер¬
ча се, ежа се.	■
ДИГАМ СЕ — гл. несв., . дигна се
гл. св. Отивам си.
ДИАЙЗЯ — гл. несе. Гледам, наб¬
людавам (1935).
ДИАИЗЧЙЙАА— ж. Зяпачка (1935).
ДИАИЗЧЙЯ - м. Зяпач (1935).
ДИЛИЖАНС — м. Лек автомобил.
ДИРИЖАБЪЛ — м. Грозен, не¬
приятен човек, обикн. жена (1975).
ДИСКО — прил. неизм. Красив,
хубав, модерен, о ДЙСАО СТОЛ¬
ЧЕ. Грубо сексуално забавление,
при което момичетата сменят парт¬
ньорите си при всяка нова песен.
ДИФЕРЕНЦИАЛ - м. Задник.
ДИХАТЕЛ — м. Ученик от начал¬
ното училище.
ДОСЙЕ — ср. Обикн. в съчет. чер¬
ното доси£. Ученически бележник.
ДРАЙФАМ — гл. несв. Повръщам.
ДРАНЕ — ср. Бой, побой.
ДРАСВАМ — гл. несв.; дрйсна
гл. св. Избягвам, обикн. за да
не ме хванат заради някоя пакост.
// Втурвам се да бягам много
бързо.
ДРАСКАМ’ —гл. несв. Бягам, обикн.
от училище.
ДРАСКАМ’ — гл. несв. Мъча се,
старая се, полагам усилия да
постигна нещо.
ДРЕМЯ — гл. несв. Само беля. В
съчет. с кратка дателна . форма
на личното местоимение. Др&ме
ми (иа сЯйдера (черупката)}; ме
ми дреме. Не ме засяга, . не ме
интересува, не ме вълнува.
ДРЙНААМ — гл. несв. Пия.
ДРИСААЛНИА — м. Задник.
ДРИСААР — м. Момче, младеж,
който е почитател на дискомуза-
ката.
ДРИСКАРСКИ - прил. 1. Който е
в стил диско. 2. Който не е в
стил „деви метал*. 3. За дреха —
която е в светли тонове и затова
не се харесва .на почитателите на
стила „хеви метал“.
ДРЙСЛЬО — м. Глупав, прост
човек.	-
ДРЙГЕР — м. Наркоман. -
ДРОГЕРАА — ж.	Наркоманка.
ДРОПЛА — ж. Отпусната, раздру¬
сана, размъкната жена.
ДРУСАМ1 — гл. несв. Пия алкохол¬
но питие.	*
ДРУСАМ’ — гл. несв. Futoo.
ДРУСАМ СЕ — гл. несв. Вземам
наркотици (1983).
ДРУСВАМ СЕ — гл. несв., друсяа
се гл. св. Вземам еднократна доза
наркотик.
ДРЪВЧА СЕ — гл. несв. Ежа'се,
предизвиквам някого.
ДРЪНКАЛКА — ж. Клеветник,
доносник.
ДРЪНКАЛО — ж. Клеветник, ден
носник.
ДРЪНКАМ’ — гл. несв. Обаждам,
клеветя.
ДРЪНААМ1 — гл.' несв. Карам ее,
хокам, гълча.	.
ДРЪНААМ3 — . гл. несв. Настой¬
чиво, непрестанно моля за неп(о.
ДРЪПВАМ4 — гл. несв., дръпва
гл. св. Всмуквам еднократно дам
от цигара. // Изпушвам цигара.
59

ДРЪПВТМ1 - — гл. несв., дръпна
гл. св. Започвам изведнъж да се
движа много бързо, в резултат
на което изпреварвам някого или
нешо. ’
ДУВАРА — ж. Слаба оценка при
изпитване.
ДУЗПА — ж. Възклицание, озна¬
чаващо. че по време на изпитване
някой - ' е направил грешка и - те
му бъде поставена ниска оценка.
ОБЙЯ ДУЗПАТА на н я к о¬
, г о. Изгонвам, изпъждам (някого).
ДУПАРА — ж. Задник.
ДУПР — ср.	1. Модерен, екстра¬
вагантен младеж. 2. Хомосексуа¬
лист.
ДУПОА* — ж. Свободен учебен час.
ДУПОА* - — ж. Глупав, прост чо¬
век.	'	*
ДУПКА3 —ж. Квартира, обикн. на
тавански етаж.
ДУФВАМ — гл. несв. дуфна гл. св.
Избягвам, побягвам.
ДУФТЯ -— - гл. ■ несв. Да избягам, Да
побягна.	- 4
ДУХАМ — гл. несв. Само в съчет.
ще -го -духам. Няма да успея да
направя нещо, няма да се случи
това, което искам.
ДУХТЕ.*— м. Музикант, - свирещ на
духов инструмент.
ДУХ ВАМ — гл. несв., .духна гл.
св. Избягвам, - побягвам.
ДУЯ СЕ — гл. несв. Големея - се,
перча се, правя се на важен.
ДЪЧКТ - ж. Дънки.
ДЪЧКТМ1 — гл. несв. Бия, нанасям
побой.
ДЪЧКАМ’ — -гл. несв. Пия алко¬
холно питие.	.
ДЪЧКТР — м- ЧоВек. облечен в
дънки и дънково. яке.
ДЪЧКАРТ — ж. Дънки.	.
ДЪЧКАРКА — - ж. Момиче, обле¬
чено в дънки и дънково яке.
ДъЧЯ’ — гд. несв. Бия, нанасям
жесток побой.
ДЪНЯ’ — гл. несв. Пускам радио
или друга музикална уредба да
свирят - много силно.
ДЪЧЯ3 — гл. несв. Пия алкохолно
питие - в голямо количество.
ДЪРВАР — м. Г. - Спортист, който
играе много грубо. 2. Несръчен,
неопитен човек.
ДЪРВТРЯ — гл. несв. Бия, нанасям
побой,	.
\ДЪРВЯ- СЕ — гл. несв. - Ржа се, пре-
. дн^внивам някого.
ДЪРТ — прил. Като същ. Обикн.
члеиунано. Родител.	.
ДЪРТЛЧЙЧ — м. Възрастен, стар
човек.
ДЪРТЕЛ — я. Възрастен, стар
човек. ■
ДЪРТРлЧНК - м. Възрастен,
стар - човек.	.
ДЪРТРЛЧНК — м. Възрастен,
стар човек.
ДЪРТОФАЙЧИЦА - ж. Възраст¬
на.‘стара жена.
ДЪРТОФАЙЧНЕКА - ж. Възраст¬
на, стара жена.	.
ДЪРТОФРЛННК - м. Възрастен,
стар човек.
ДЪРТОФРЛЧИЦА — ж, Възраст¬
на, стара жена.
ДЪРТОФЕЛЧНЕКТ — ж. Възраст¬
на, стара жена.
ДЮЛн - — мн., ед.- (рядко) дюла,
ж. Женски гърди, бюст.
: Р -	,
ЕБАВАМ — гл. несв. - Зачитам, проя¬
вявам уважение - към някого.
ЕБАВАМ, СР — гл. несв. С предл. с.
Подигравам се на някого, шегувам
се -с някого.
РБАТРЛ — м. Любовник, ужажор
(1980).
РБЕЧРБРРРМРД - м. Насекомо¬
то търтей.
ЕБНР — ср. Момиче с леко поведе¬
ние.
ЕВАЛАРКА — междум. Браво,
много хубаво!
ЕКСПЕДИРАМ —• гл. несв. и св.
Изгонвам, прогонвам..
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ - ж. Отличен,
прилежен ученик.	,
ЕТАЖЕРКА — ж. Самолет с крила,
разположени в два реда, ежим,
над други; двуплищник.
60

ЕФЕ — ср. Самохвалко, надут, гор¬
делив човек.
бава, провеждана обяая. през де*
ня (1930).
ЖУСТ — нареч. Точно.
Ж
ЖАМАЙС — ' нареч. L Никога. 2. •
Винаги, разбира се.
ЖАМЕ — нареч. I.' Никога. 2. Ви¬
наги, разбира се.
ЖЕЛЕЗАрЧЕ — ср. Желязно топ¬
че за— игра.
ЖЕЛЕЗЕН — прил. Изключител¬
но —хубав, ' чудесен, прекрасен.
ЖЕЛЕЗНО • — нареч. Изключител¬
но, хубаво, ' прекрасно, чудесно.
ЖЕНКА — ж. Момиче, ' жена.
ЖЕНСКА — прил. Като същ. — Мо¬
миче, жена.
ЖЕСТОК — прил. Който притежава
определено качество в много ви-'
сока степен.
ЖЕСТОКО -т- нареч. — 1. Много хуба¬
во, прекрасно* чудесно. — 2. Мно¬
го лошо, много слабо.
ЖИВЕЯ — гл. несв. Обикн-.. в пове¬
лят. накл. Махам се, отивам си.
ЖЙЦА1 —— ж. Електротехник.
ЖИЦА4 — ж. Само в съчет. тегли
жици. Свиря соло на китара,
като произвеждам остър, режещ
звук.
ЖЙЧКАДЖИЯ - ж. Електротех¬
ник.
ЖМОРЯ* — -гл. несв. Пия алкохолно
питие.
ЖМОРЯ1 — гл. несв. Спя.
ЖМОЦАН — прил. Неспособен, не¬
кадърен човек.
ЖОГЛДВ — прил. Слаб, тънък, хи¬
лав.
Ж0ЖО — м. Лек автомобил ЗАЗ —
еЗапорожец“. оЖОЖО ВИЕЛИ¬
ЦАТА. Подигравателно название
на лек автомобил ЗАЗ — ' „Запо-
рожец“.
ЖОЖОВЕЦ — м. Лек автомобил
ЗАЗ —— — „Запорожец“.
ЖУЛВАМ ' — гл. несв., жулна гл.
. св. —Изпивам, пийвам.
ЖУЛЯ — гл. несв. Пия алкохолно
■аТке.	’	’
ЖУР — — — — Младежка танцова за-
3
ЗАБАТАЧВАМ •— гл. -несв.. заба-
тача — гл. св. Обърквам някаква
работа и я докарвам до лошо
положение.
ЗАБЕЛВАМ — гл. несв.,	забеля
гл. - св. — Разголвам, разсъбличам.
ЗАВИВАМ* — гл. несв. забия гл..
св. С държание; с думи, с външ¬
ност ' правя някого да се влюби в
мене, да ме хареса или да се съг¬
ласи —на сексуален контакт. ч
ЗАБЙВАМ2 — гл. несв., забия гл.
св. С думи, с дела поставям — в
неудобно положение.
ЗАБЙВАМ СЕ — гл. несв., — забия се
гл. св. 1. Загубвам се, обърквам
пътя, посоката,. 2. Застоявам, се,,
забавям се някъде, обикн. защото
нещо — ме привлича. 3. Не мога да
. се справя ' с някаква работа, с
някаква задача.
ЗАБЛУДЕН — прил. За човек —
глупав, прост.
ЗАБОЖДАМ* — — гл. несв., забодД
гл.- св. - С държание, с думи, с
външност 'правя никой —да се влю¬
би в мене, да ме хареса или да се
съгласи н? сеКСуален —контакт.
ЗАБОЖДАМ4 — гл. несв., — забодй _
гл. св. Получавам^ спечелвам — не¬
що, обикн. по съмнителен яли не¬
честен начин.	-
ЗАБЪРСВАМ — гл. несв., забър-
ша гл. св. Запознавам се и тръгвам
като влюбен с някого, но— обикн.
за— кратко време. О ЗАВЪРШИ
СЕ! 1. Стига ' си приказвал,
прекаляваш с приказките. 2. Сти¬
га си се подмазвдл, стига си
угодничил.
ЗАБЪРСВАМ4 — гл. несв., забършк
гл. св. Открадвам, присвоявам,
вземам нещо, без да попитам, без
да поискам разрешение.
ЗАВАРКА1— — ж. Споразумение,' спо¬
годба, обикн. за получаване ’на
61

някаква изгода, печалба по не¬
честен или незаконен начин.
ЗАВАРКА — м. Любовна авантю¬
ра, завършваща обикн. с полов
акт.
ЗАВОЙ — м. Трудност, препятствие,
трудно положение.
ЗАГАЗАЦНЯ — ж. Провал, закъс-
ване, трудност.
ЗАГРЯВАМ — гл. несв., загрея
гл. св.	Разбирам, проумявам.
озтгрявтм като албански
РРОТАЧ. Много бавно разбирам,
проумявам нещо.
ЗАДЧИО1 — м. Глупав, прост чо¬
век.
ЗАДЧН02 — м. Момиче с леко
поведение.	-
ЗАДРЪСТЕН — прил.	За ’чо¬
век — глупав, прост.
ЗАДРЪСТЕН ЯК -?м. Глупав, прост
човек.	’
ЗТЖМОЦАН — прил. 1. За човек —
глупав, прост, некадърен, не¬
способен. 2. За предмет — грозен,
лош, с ниска естетическа стой¬
ност.
ЗАЖМОЦАНО — нареч. Лошо, не¬
приятно.
ЗАКОВАВАМ — гл. несв., закова
гл. св. Обикн. в съчет. закокйвам
спирачките. Спирам внезапно, ава-
ийно.
ООЛРНИЕ — ср. Изпитване в
училище, при което са поставени
много слаби оценки.
ЗАКОПАВАМ — гл. несв:, зако¬
пая гл. св. Поставям някого в
неприятна, трудна, безизходна си¬
туация.
ЗАЛУПРЧ — прил. За човек —
глупав, прост.
ЗАЛЬОХАН — прил. 1. За човек —
глупав, прост. - 2. За предмет —
грозен, лош, с ниски естетически
качества.
ЗАМИНАВАЙ — неизм. Махай се,
отивай си!
ЗАМУЗРН — прил. 1, ’ За човек —
плах, свит, стеснителен. 2. За
предмет — не много хубав, не
много добре направен (1970).
ЗАПАЛКА —ж. Вид удар с външна¬
та страна на пръстите на ръката по
задника.
ЗАПЙВОТ — ж. Събиране на пиене.
ЗАПОТР0ШОА — ж. Лек автомо¬
бил ЗТЗ — „Запорожец*.
ЗАРЕЖДАМ СЕ — - гл. несв., за-
редй се гл. св. Подготвям се за
преписване, снабдявам се с листо¬
ве за Преписване.
ЗАРЧР — ср. Леко момиче (1986).
ЗАСПА — ж. Разсеян човек.
ЗАСТОПОРЯВАМ — гл. несв., за-
стопорй гл. св. С действия или е
думи ттравя силно впечатление на
някого, карам го- да се вцепени от
изумление.
ЗАСТРЕЛВАМ — гл. несв., застре¬
лям гл. св. С действия или ’ с думи
правя силно впечатление на ня¬
кого.	.
ЗАСТРЕЛЯН — прил. За човек —
глупав, прост.
ЗАТАПВАМ — гл. несв., зат&пя гл.
св. Отговарям остроумно на ня¬
какъв предизвикателен въпрос или
реплика, като с това карам този,
който ми е го е задал, да -замълчи.
ЗАТРОМБВАМ — гл. несв., за-
трдмбя гл. св. Пиша тройка по
време на изпитване или на кон¬
тролна работа.
ЗАФОРМЯМ — гл. несв., зафдрмя
гл. св. Организирам, уреждам,
обикн. забава, младежко съби¬
ране.
ЗТХАРЧР — ср. Милиционер (1965).
ЗАЦАФАРВАМ — гл. несв., за-
цафаря гл. св. Пиша слаба оценка
по време на изпитване или на кон¬
тролна работа.	'
ЗАЧУКВТМ — гл. несв.,	зачу-
квам гл. св. Задавам много труден
въпрос по време на изпитване.
ЗАШЙБВАМ — гл. несв., зашйбам
. гл. св. Задавам много труден
въпрос по време на изпитване.
ЗВЕРОУКРОТИТЕЛ - м. Дежурен
учител по време на междучасие.
ЗВРРСОН — прил. Който притежа¬
ва определено качество в много
висока степен.
ЗВрРСОИ — нареч. от прил. 1. Мно*
го. 2. Много хубаво, много добре.
ЗДРАВО — неизм. Здравей!
62
1

ЗЕЛЕН1 — прил. Като същ., обикн.
в ср. род и в мн. число. Доларова
банкнота.
ЗЕЛЕН1 — прил. За— човек — глу¬
пав, прост.	.
ЗЕЛКА — ж. Глава.
ЗЛАТЕН — прил. Само в съчет.
злАтен меда лист. Момче, което осъ¬
ществява интимни контакти само
с девствени момичета.
ЗУБКАМ — гл. несв. Уча механи -
четки, без разумно да усвоявам
материала.
ЗУБКАНЕ — ср. Отгл. същ. от
зубкам; механично учене, запом¬
няне, наизустяване.
ЗУБРАЧ — м. 1. Ученик, който
научава механически материала,
без разумно да го усвоява. 2.
Прилежен ученик, отличник.
ЗУБРАЧКА — ж. Момиче' зубрач.
ЗУБРЕНЕ — ср. Отгл.- същ. от
зубря; механично учене, запом¬
няне, наизустяване.
ЗУБРЯ — гл. несв. Уча механи¬
чески, без разумно да усвоявам
материала.
ЗУБЪР — ж. 1. Ученик, който нау¬
чава механически материала, без
разумно да го усвоява. 2. Приле¬
жен ученик отличник.
ЗАБЪРКА — ж. '' Момиче зубър.
ЗУБЪРЧЕ — ср. Умал. от зубър;
малък зубър.
ЗУНЕ — ср. Селянин, провинциа¬
лист (1945).
ЗУНЛАНДЕЦ — м. Селянин, про¬
винциалист (1945).
ЗУНЛАНДИЯ — ж. Провинция
(1945).
ЗЪБАР — м. Зъболекар.
ЗЪБАРКА — ж. 'Зъболекарка.
ЗЯНА — гл. несв. Спечелвам — не¬
чий залог при игра на комар или
на топчета; обирам.
Н
ИГРА - ж. Нечестна, непочтена, а
често в незаконна работа, сделка
■ под. О ИГРАТА СПИ. Възкли¬
цание за изразкване на силно
впечатление от някого или нещо.
ИГРАЧ -г м. Човек, който се зани¬
мава с незаконни сделки (1985).
ИГРЙЧКА ——ж. Умал. от игра;
малка игра.
ИЗБАЙЦВАМ — гл. несв., нзбййцам
гл. св. Направим, изработвам.
ИЗБАЙЦВАМ СЕ' — гл. несв.,
избАйцвам се гл. св. Ставам опи¬
тен, вещ в някаква работа или
дейност.
ИЗБАЙЦВАМ ' СЕ1 - гл. несв.,
избАйцам — се гл. св. Обличам се
елегантно, с вкус. 2. Обличам се
много модерно.
ИЗБАРВАМ СЕ4 — гл. несв., из-
бАрам се гл. св. Ставам опитен,
вещ в някаква работа или дейност.
ИЗБАРВАМ СЕ1 —— гл. несв., из¬
бирам се гл. св. 1. Обличам— се еле¬
гантно, с вкус. 2. Обличам се
много модерно.
ИЗВЙКВАМ СЕ —. гл.-несв., извикам
се гл. св. Отивам някъде, за да
мога с викане да освободя натру¬
паната психическа енергия, да се
какрещя до насита.
ИЗВОЗВАМ— — гл. несв., извЬзя
гл. св. Излъгвам, измамвам.
ИЗГЕМБВАМ — гл. несв., изгАмбя
гл. св. Набивам, пребивам.
ИЗГРУХВАМ — гл. несв., кзгрухам
гл. св. Изяждам (1987).
ИЗГУСТЙРАМ — гл. св. Да ударя
някого.	,
ИЗГЪЗИЦА — ж. Грозно, лошо,
непривлекателно нещо, създадено
с цел да бъде свръхмодерно, свръх-
4 оригинално.
ИЗГЪРМЯВАМ* — гл. несв., из¬
гърмя гл. св. Удрям. О ИЗГЪР-
мЯвам/изгърмЯ — (ИЗПУК-
ВАМ/ИЗПУКАМ, ИЗСТРЕЛВАМ/
ИЗСТРЕЛЯМ) СИ ПАТРОНИ¬
ТЕ. Изразходвам всичките си
възможности за нещо.
ИЗГЪРМЯВАМ1—гл. несв., изгърмй
гл. св. Провалям се, не успявам в
някаква работа.
ИЗГЯВОЛЯВАМ СЕ — гл. несв.,
изгяволй — се гл. св. Изхитрям се.
ИЗДЕЙНВАМ — гл. несв., издейия
гл. св. Издържам, усвоявам, изтър¬
пявам.
63

ИЗДИШАМ — ся. несв. Нямам необ¬
ходимата подготовка, неспособен
съм да извърша нли да продъл¬
жа да върша нещо.
ИЗДУПИЦА — ж. Грозно, лошо
нещо, обикн. създадено с цел да
бъде свръхмодерно, сиръхоригяиал-
но (1981).
ИЗДЪНВАМ1 — гл. несв., издъня
гл. св. Поставям някого в неудобно,
неприятно	положение, обикно¬
вено поради. неспазване на . ' пред¬
варителна уговорка, условие или
поради незнанието ми.
ИЗДЪН ВАМ1 — гл. несв., издъня
гл. св. Пускам прекалено силно
музикална уредба.
ИЗДЪНВАМ СЕ — гл. несв., издъня
се гл.- св. Озовавам се в неудобно,
неприятно положение, най-често
поради незнание, неумение, нев¬
нимание и това води до вреда и
аа другите.
ИЗДЪНКА — ж. 1. Неприятно,
неудобно, неловко, лошо поло¬
жение. 2.. Човек, който често из¬
пада в . подобни ■ . положения, на,
с когото често се случват неприят-
•нбсти.
ИЗДЪНАВАМ — гл. несв., издън-
кам гл. св. Удрям.
ИЗДЪРВАРЯМ — гл. несв., яздър-
варя гл. св. Удрям.
ИЗАЕЛИФЕНЧВАМ - .гл. несв.\
изкелиф£нча гл. св. Изопачавам,
изкривявам,. правя неправдоподоБ-
' но, неистинско. Друга фор¬
ма: изкелиф^рчвам.
ИЗАЕЛИФЕНЧВАМ СЕ — гл. не-
св., изкелнфенча се - гл. св. . Проме¬
ням се в лоша, неприятна насока.
Друга форма: изкеляферч-
вам се.	’
ИЗКЕЛИФЕНЧЕН - прич. мин.
страд. от изкелнфенча 'като. прил.
Изопачен, изкривен, неистинен.
Другаформа: изкелиферчен.
ИЗКЕНАЗВ^АМ — гл. несв., из&нд-.
зам гл. ов. Изхождам по голяма
нужда.
ИЗАЕНДЗАН — прич. мин. страд.
от изкендзам като прил. . Грозен,
лош, с . наежи . естетически каче¬
ства.
ИЗКЕФ^ВАМ СЕ — гл. несв., изк&-
фя . се ' 'гл. св. Изпитвам удовол¬
ствие, удовлетворение.
ИЗКЕЧВАМ — гл. несв-., изкача
гл. св. Изтормозвам умишлено с
работа или с Безсмислени действия.
ИЗКЕЧВАМ СЕ. — гл. несв., изка¬
ча се . гл. св. Преуморявам . се,
пресилвам/ се, обикн. от работа.
ИЗКирЙЗВАМ — гл. несв., изки-
рйзя гл. св. Гледам докрай, обикн.
филм, предаване; изглеждам, до¬
глеждане	,	‘
ИЗКЛЬОПВАМ. — гл. несв.,' изкльБ-
пам гл.. св.. Изяждам, дояждам.
ИЗКОРКВАМ СЕ — гл. несв., из-
коркам се гл. несв.■. Изплашвам се.
ИЗКОфТВАМ СЕ — гл. несв., изкБф-
тя се гл. св. Ставам лош, нечестен,
непочтен. t	'	.
ИЗКРЕЙЗВАМ — гл. несв., нзкр^й-
зя гл. св. I. Полудявам, побърквам
се. 2. Ядосвам се много, нервирам
се.
ИЗКУКЛЛ — Прич. . мин: деят.
от из кукам като прил. 1. Оглу¬
пял. . 2. Склерозирал, загубил па¬
метта си.	.
ИЗКУКВАМ — гл. несв., изкукам
гл. св. I. Оглупявам. 2. Склеро¬
зирам, тубя паметта си.
ИЗЛАГАЩИЯ — ж. Положение,
ситуация, която злепоставя, из¬
лага.
ИЗЛУПВАМ — гл. несв., изл.упам
гл. св. Удрям.
ИЗНАСЯМ — гл.. несв*, нзнес гл.
св. Вземам, без да ме видят или
без разрешение,. открадвам, прис¬
воявам.
ИЗНАСЯМ СЕ — гл. несв., изиесй-
се гл. св. Отивам си, махам с^,
тръгвам си.
ИЗПАРЕЙШЪН — неизм. Махай
се, отивай си.
ИЗПАРЯВАМ СЕ — гл. несв., нз-
паря се гл. св. Отивам си, махам
се, обикн. за. да не ме . хванат, 1е
съм извършил нещо нередно, не¬
позволено.
'ЙЗПАФКВАМ — гл, несв., изпека*
гл. св. . Изпушим (цигара).
ИЗПЛГОСКВАМ — и несв., на-
64

плюскам гл. св. Изяждам, дояж¬
дам.	.	■
ЙЗПЛЯМПВАМ—гл. несв., нзплям-
пам гл. св: Изговарям. изпри¬
казвам	‘
ИЗПЛЯМПОТЯ—гл. се. —Да изприказ¬
вам, да'наприказвам.
ИЗПОРКВАМ - — гл. несв., — изпбр-
кам гл. се. Изпивам.
ИЗПОРТВАМ '— гл. несв., излдртя
гл. се. — Обаждам, — наклеветвам.
ИЗ ПРАСКАН — прил. Модерен,
елегантен.	•
ИЗПРДСКВАМ1 - гл- несв., , на¬
праскам гл. се. Изпълнявам,— из¬
свирвам нещо.
\ИЗПРАСКВАМ2 — ' гл. нСсе., из¬
- праскам гл. се:- Удрям.
ИЗПРАСКВАМ СЕ’ —— гл. несе.,
изпрАскам ' се гл. се. Обличам се
модерно, елегантно.	.
ИЗПРАСКВАМ СЕ2 — гл. несв.
' изпрАскам 'сеел. се. —Придобивам
знания и умения в нещо, —усъвър¬
шенствам —се в ' пр-агеието ' на нещо.
ИЗПЪРЗАЛЯМ т- гл.* Да излъ¬
жа, да измамя.
ИЗРЕЗГВАМ — гл. несв., изрЕзгам
гл. се. 'И^рмтвам грубо, обикн.
при —игра на футбол.
ИЗСЕКЙРВАМ — гл. песе., изсе-
мйри гл. се. Препъвам? подкосявам
грубо при игра на футбол.
ИЗСТРЕЛВАМ' — гл. несв., из¬
стрелям гл. св. Изпитвам (1970).
ИЗСТРЕЛВАМ2 — гл.- несв., из¬
стрелям гл. 'се. Изпращам бързо
някого да свърши нещо. ' ОЙЗ-
СТРЕЛВАМ/ИЗСТРЕЛЯМ	СИ
(ИЗПУКВАМ/ИЗПУ КАМ.	—ИЗ-
ГЪРМЯВАМ/ИЗГЪРМЯ)	СИ •
ПАТРОНИТЕ. Изразходвам всич¬
ките си възможности за — нещо.
ИЗТЕЖКАРВАМ СЕ - — гл. несв..
изтежк&ря се гл. св. Показвам се
като горделив, самона^еян, пре¬
възхождащ другите 'човек.
И^ТИМАРВАМ ''— гл.. несв., изти-
мАря гл. св. - Удрям.
ИЗтОшКВАМ — гл. несв., изтспп-
кам гл. - се. Изхвърлям, изблъск-
вам ' насила някого, обикн. tio
време на игра с топка.
ИЗТРЕБИТЕЛ — - м. Момиче с
леко, 'поведение.	•
ИЗТРЙСАМ1 — гл. несв:,: изтресА
гл. - св. • Изпитвам в училище.
ИЗТРЙСАМ5 — гл несв., изтресА
гл. св — Изказвам,е изричам, обикн.
глупост или н шо неочаквано.
ИЗТРЙСАМ СЕ — гл. несв., изтре¬
сА с. — гл. св. Цд ам, —появявам —се
ненадейно, неочаквано или без
да съм ' поканен.	.
ИЗТУПАН — прич. мин. страД.
от изтупам като прил. Елеган¬
тен. 'модерен, хубаво облечен.
ИЗТУПВАМ' — гл.- несв., — изтупам.
гл. св. Обличам елегантно, модер¬
но, — красиво.	'
ИЗТУПВАМ СЕ — гл. несв., нату¬
пам се гл. св. Идвам, появявам се
ненадейно, неочаквано ' ' или без
да съм поканен.	:	.
ИЗФРАСКВАМ — гл. несв., — изфрас-
кам гл. св. Удрям	'	’
ИЗФРАСКАН —• 'прил. Елегантен,
модерен, хубаво Облечен.
ИЗФУКВАМ — СЕ — гл- несв., из-
фукам се гл. св. Похвалвам се,.
наперчвам се е нещо.
ИЗЦЕПВАМ СЕ1 — гл. несв., из-
и£пя се гл. се. Извиквам силно.
ИЗПЕПВАМ СЕ2 — гл. 'несв., из¬
целя се гл. св. Излагам се,-посрам-
вям се.	.	••••••
ИЗЦЕПКА* — -ж. Неприятнб, — неу¬
добно — положение или ситуация.
ИЗЧАНЧ ВАМ — ' гл. несв., — изчан-
ча гл. св. Изтормозвам умишлено
с работа или безсмислени дей¬
ствия.
ИЗЧАНЧВАМ СЕ — — гл. несв.,
изчАича се гл св. Преуморявам —се
от работа.
ИЗЧАНЧЕН1 — прич. мин. страД.
-от язчаича като прил. Преумо¬
рен. съсипан-от работа. . *
ИЗЧАНЧЕН2 ' — прил. '1. Изопачен,
изкривен, неистинен. 2. Лош. гро¬
зен. с ниски естетически качества.
ИЗЧЕЗВАМ — гл. несв., изчезна
гл. св. Отивам си, махам сЕ, тръг¬
вам —си.	~
ИЗЧЕТКВАМ — гл. несв., изчет-
кам гл. св. Похвалвам много ня¬
кого. изтъквам нечии заслуги.
S Жаргонът. — —з коАТо (не)можем
65

обикн. бея да имам основания, за
това, а за да се харесам, да угодя
или за да получа някакви облаги.
ИКОНОСТАС — м. Лице, физионо¬
мия .
ИЧВАЛНДРЧ — прил. Нестаби¬
лен, несигурен.	*
ИНЖРОТОПЛЙОТОР - м. I. Пред¬
мет и по-рядко човек с особени,
интересни качества. 2. Безсмис¬
лица.
ИНКУБАТОР — ж. Ученически
белейки нк
ИНСТАЛИРАМ - гл. пеел, и св.
Поставям, настанявам някого или
нещо, обикн. където не му е мя¬
стото.	.
ИНСТАЛЙРАМ СР — гл. несв. и
св. Наета вя в; м се, разполагам се,
обикн. без покара или където не
ми е мястото.
ИСТЕРИК — м. Преподавател по'
история.
ИСТЕРЙЧКА — ж. Преподавателка
по история.
ИСТЕРИЯ — ж. Учебният предмет
история.
ИСТОрР — ср. Учебният предмет
история.
ИСТОРЕЙШЪН — м. Учебният
предмет история.	■
ИТАЛИАНЕЦ — м. Циганин.
ИТалНАЧКА — ж. Циганка.
ИЧОЙЯ — ж. Порция алкохолно
питие.
К
КАДАЙФ* — м. Блъсканица, нава¬
лица.
КАДАЙФ* — м. Младежка танцова
забава, участниците в която тан¬
цуват голи.
ОАДРО -т ср. Фотографска снимка.
КАДЯ — гл. несв. Пуша (цигара)
КАЙЧЕ — ср. Късо кожено яке с
външни джобове (1970).
КАЛР — ср. Начертана на земята
права линия, съм която играчите
хвърлят своите топчета.
КАЛР — нареч. - - Само в съчет. кИл£
Съм. Много ’ съм добре.	:
КАЛЕН — прил. За човек — по¬
дъл, нечестен, непочтен.
КАЛПАК — м. 1. Човек. 2. Селя¬
нин, провинциалист.
ОАЛТАО — м. Подъл, нечестен, не¬
почтен човек.
КАЛЪП — м. Обикн. в съчет. ма
калъпа. По време - на полов акт.
кАмба - — ж. Нос.
КАМРЧАРОА — ж. Гроздова ра¬
кия.
ОАМЕЧАИЕЕ — ср. Каменно топ¬
че за игра.	*
КАНАП — м. 1. Мързеливец. 2.
Мързел, о ХВАЩА МР КАНА¬
ПА. Домързява ме.
кАчАРеЕ - ср. Човек, който
лесно може да бъде излъган, о
ВЗЕМАМ ЗА КАНАРЧЕ ня¬
кога. Подигравам се, като лъжа
някого, смятам го за наивник.
КАНТ - м. Пари.
КАЧТИК - м. Лев.
КАЧУЗДРА — ж. Грозна, негрият-
на противна - жена.
КАчЕр — ср. Глава.
КАПАН — ж.- Ресторант, кръчма, .
пивница.
КАПАчЕр — ср. Умал. от капан;
ресторантче, иръчмнчиа.
КАПЙЯ* — ж. Интересен, оригина¬
лен, весел човек.
КАПИя1 — ж. При игра на табла —
два едноцветни пула, поставени
на едно поле, което не позволява на
противника да постави свой пул
на това място.
КАПУТ* — м. Глупав, прост човек.
КАПУТ* — м. Презерватив.
КАРАМАЧЬйЛ — м. Последовател¬
ни полови контакти на няколко
мъже с една жена.
КАРАМБОЛ — м. 1. Ситуация при
игра на топчета, билярд и Др.,
при която играчът с един удар по
топчето е уцелил повече от едно
друго топче. 2. Последователни
полови контакти на един мъж е
няколко жени.
КАРУЦА - — ж. Стар, раздрънкан
лек автомобил.
КАРУЦАР — м. Шофьор. Лош,
неспособен шофьор.
КАСАПНИЦА1 — ж. Изпитване в
66

училище или контролна работа,
- при която са поставени много
слаби оценки.
КАСАПНИЦА’ — ж. Спортна сре¬
ща, . при която играчите играят
много грубо.	*
КАСКЕТ — м. Селянин, провин¬
циалист (1975).
КАТЕРИЧКА — ж. Леко момиче,
проститутка.
КАТИЛ — м. I. Лош, зъл човек.
2. . Престъпник, рецидивист.
КАФА — неизм. Омръзна ми, досад¬
но ми .е.
КАФАН — м. Кафене, сладкарни¬
ца, бар.
КАФАН- — ю. Затвор; участък на
МВР.
КАФАНА — ж. Кафене, сладкар¬
ница, бар.
КАФЕЗ — м. 1. Затвор; участък на
МВР. 2. Квартира, жилище.
КАФЯВ — прил. Като същ. Тъмно¬
кож човек, негър.
КАЦВАМ — гл. несв., кацна гл. св.
Идвам неочаквано, ненадейно, без
да съм поканен.
КАШЙК — л. Войник от сухопът¬
ните войски.
КАшИМЕРИЯ — ле? Название на-
сухопътните войски.
КАШЛАМА — ж. Название на су¬
хопътните войски'
КАШЙРАМ — гл. несв. и св. Скри¬
вам, заделям.
КАШЛЯМ — гл. несв. Поръчвам
ядене . нли пиене и заведение,
обикн. за да почерпя компанията,
с която съм.	'
КАШОН 1 — м. Глупав, прост чо¬
век.
КАШОН’ — м. Лек автомобил „Тра¬
бант“.	.
КАЙК — м. Силен, широколлещест
мъж.
КАЙЧКА — ж. Силна,	широко-
плещеста жена.
КВАДРО — ср. Младежко домашно
увеселение, и което участват че¬
тирима души, т. е. две двойки
(1980).
КВАРТА — ж. Оценка „Добър 4*.
КЕЖО — м. Глупав, прост човек
(1935) о-.
КЕЖОВЬЦ т-- м„ Глупав, прост чо¬
век.
КЕМАМ — гл. несв. Имам, притежа¬
вам (1935).
КЕМАНЕ — ср. Глава (1935).
КЕМКАМ — гл. несв. Имам, прите^
жавам (1979).
КЕНДЗ — м. Страх, уплаха.
АЕНДЗАЛНИА — м. 1. Задник. 2.
Уста.
КЕНДЗЕФ — м. Тоалетна.
КЕНЕФ — м. Тоалетна.
КЕНТАВЪР — м. Цигари марка
„Кент“ (1975).
< КЕНЦ — м. Неточен удар, в резул¬
тат на . който играчът на топчета
губи право на следващ удар.
КЕСТЕН — м. Подигравателно проз¬
вище на софиянец (1975).
КЕСЯ — гл. несв. Стоя, като чакам
продължително време някого.
КЕФОЧ — м. Глава.
КЕЧАРА — ж. Дълга коса (1970).
КЕЧЕ - ср. Дълга коса (1970).
КИЕЙК — м. . Запалянко по ня¬
каква игра, който има навик да
се събира е други такива и разпа¬
лено да я обсъждат.
КИБИЦУВАМ — гл. несв. Наблю¬
давам игра на карти или на комар
(1918).
КИЕЙЧА — гл. несв. I. Обсъждам
някаква игра, най-често спорт¬
на, и която не участвувам. 2.
стоя без работа или като чакам
някого.
КИЛИКАНЗЕР — м. Грозен, не¬
привлекателен човек, оБикн. же¬
на.	*
КИЛИМЙВКА — ж. Стара, омач-
кана шапка.
КЙМИ — неизм. 1. Един от послед¬
ните пет удара при играта на
топчета „100—200“, означаващ „Ма¬
хай сеГ*. 2. Остар. Все ми е ед¬
но, не ме интересува (1935).
КИНТ - м. Лев.
КЙНТА — ж. Лев.
КИНТАЖ.— м. Събир.. Пари.
КИРЙЗ — м. 1. Поглед. 2. Като
глагол. В повел, наклонение.
Гледай, виж! о ГАДЖЕ КИРЙЗ.
Любовна среща. ПЕРДЕ К^ЙЗ,
67

ТаЙнр поглеждаше иззад перде,
завеса и под.
КИРЙЗЯ — ал. несв. Гледам, наб¬
людавам. - '
КИРИЗЕЙЙКА — ж. Зяпачка.
КИРИЗЧЙЯ — м. Зяпач.
КИТАРА. — ж. Глава.	-
КЙФЛА — ж. 1. Момиче. 2. Леко
момиче, проститутка.	'
КЙХАМ —'гл. несв. Поръчвам пи¬
тие или ядене в заведение.
КЙХВАМ - *л. несв., кихна гл. св.
Поръчвам питие или ядене в
'- заведение.	.
КЛРКБТР — м. Тоалетна.
КЛрПАМ — гл. несв. Клеветя, обаж-
. дам,	.
КЛРПЯ — гл. несв. Стоя, въртя се
на едно - място, обикн. като ’ ча¬
кам - някого.
КЛРЕКА1 — ж. Високопоставен,
важен, важен човек.
КЛРЕкА1 — or. - Химикалка (1970).
КЛИНЦИ - — мн» ед. няма. Само в
съчет. ковТ клинци. Треперя от
- студ.	■ '
КЛЙЧЕА — гл. несв. - Симулирам,
преструвам се, за - да се отърва
от някаква работа или отговорност.
КЛиНЧАР* — м. - Студ, мраз.
КЛИЧЕАР1 — м. Човек, който клин¬
ци; симулант.
КЛИЧЕАРчНК - м. Студ, мраз.
КЛОшАРКА — Ж- 1. Клош пода.
- 2. Само мн. Вид панталони, -раз-,
ширяващи се от коленете надолу
(1960).	л	.
КЛЬОПАМ — гл. несв. Ям. храня се.
КЛЬОПАНДО — ср. Хранене, яде¬
не.	.
КЛЬОПАНР — Отгл. същ. от кльо-
пам. 1. Хранене, ядене. 2. Ястие,
гозба. 3. Храна, продукти.
КЛЬОПАЦИЯ —ж. 1. Хранене, яде¬
не. -2. Ястие, гозба.
КЛЬОПАЕКА — мг. 1. Хранене, яде¬
не. 2. Ястие, гозба. 3. Храна,
продукти.
КЛЬОПВАМ — гл. несв., ильапна
гл.св. Изяждам, хапвам.
КЛЯКАМ —'гл. несв., клекна гл.
свг'Съгласявам се с някого или с
нещо, - обикн, след дъдгн спорове
или-. размишления. -
КЧЙГА — ж. Бутилка с алкохолно
питие.	.
КОБЙЛА — ’ ж. Едра,’ - тромава
жена.	. ,
КОВА1 — .гл. неср. - Обикн. в съчет.
ковТ спирАчки. - - Спирам внезап¬
но, - аварийно.
КОВА1 — гл. несв. Уча механически,
" без разумно да запаметявам -ма-
тернала.	'
КОВАНЕ—ср. Отгл. същ. от - ко-
ваа; запаметяване, - наизустяваме.
КОВБОЙКА1 — ж. 1. ’ Вид шапка
с козирка; Л?. Само мн. Дънки.
КОВБОЙКА2 — ж. - Видеокасета с
каубойски филм (1985).
КОДОШ — м. Шега, подигравка. •<>
ЗА КОДОШ. За шега, за забав-
. ление. ’ НА- КОДОШ. На шега»
не на сериозно.
КОДОША — гл.:. несв. Подигравам,
задявам.	'
КОДОША СР — гл. несв.' Подигра-
ъам се, задявам се.
КОДОШЛЙЯ —м. Човек, който оби¬
ча да се шегува, да - - се задява.
КОЗЯ СР— гл. несв. Обикн. в отри¬
цание. Ежа се, предизвиквам ня¬
кого.. с държанието - си (1988).
КОЛАБЙРТм —гл. несв. и св. УчуХ-
вам се силно, изумявам се.
КОМБАЙН — м. Комбинация от ра¬
дио, грамофон и касетофон, съб¬
рани на едно (1970). ,
КОМБИНЕЗОН — м. Коктейл от
коняк и кока-кола.
КОМБИНЕЗОНЕЕ — ср. Умал. от
комбинезон: малък коктейл от
коняк и кока-кола.
КОМПОТ — м. При игра нЬ кар¬
ти — капо.	/
КОМПОТ2— м. Разнообразна, пъст¬
ра компания, обикн. по време на
младежко увеселение.	* <
КОН - — м. Глупав, - прост човек. О
. ОВЕН -коч. Изключително глу¬
пав, прост, непохватен, несръчен
човек.	..	,
КОНДИКАР — м.	Мошеник, лъ¬
жец (1984).	«
КОНФИСКУВАМ — гл. несв.	От¬
крадвам, вземам.	.
КОПРЙСКИ — прил.' - Руски, съвет¬
ски.
68
»

АОПЕЛЕ — ср. Момче, мъж. ’Ц В об¬
ръщение . — момче.
АОПЧ Е — ср. В обръщение — мом¬
че, приятелю. “
КОРАВЕЦ — ле. Глава.	*
КОРЕАОМЧЕ — ср. Момиче, обле¬
чено с вносни- дрехи, купени от
магазините на „Кореком-.
КбРААМ СЕ — ел. несв. 1. Ядосвам
се, нервирам се^ обикн. от думите
на някого. 2. Сърдя се, обиждам
се. . 3. Обикн. и отрицание. Ежа
се, предизвиквам някого^ държа¬
нието си.
КОСВД.М	гл. . несв., «дека гл. - св.
Продавам.
КОСкАм —' гл. несв. Продавам.
КОСМОНАВТ — ’м. Ученик, който
бяга от учебни занятия.
Аа^Т^Е^Е^Н^Р^Р^А^А- ж. Лека кола ,,Ве-'
лорекс“, .предназначена за инва¬
лиди..	,
КОСТЮМАРА — ж. Мъжки костюм.
КОФА -- ж. Глава. О ОТВЙНТВА
МИ СЕ КОФАТА. Нещо ми прави
много . силно 'впечатление.
АОФТАЖ — м.' Неприятност, 'не¬
приятна случка, ситуация.	х
АОФТАЖЕН /— прил. Лош, неприя¬
тен. •	.
АОФТАРДНСКИ — прил. Лош, не¬
приятен.
КОФТАРАНСКИ — нареч. -от прил.
кофтарански: лошо, непочтено, не¬
честно, неприятно.
КОФТАРЕН. — прил. Лош, неприя¬
тен.
КОФТАРСКИ — .прил. Лош, не¬
приятен .	,
АОФТЕЙШЪН — прил. Лош, не¬
приятен..,,- .	..
АОФТЕЙШЪН — нареч. от прил.
кофтейшъц; лошо, непочтено, не-
ч честно, неприятно.
АОФТИ — прил. неизм. I. За чо¬
век — лош, неприятен, нечестен,
непочтен. 2. За предмет — лош,
грозен,' с ниски естетически ка¬
чества, . о . АОФТИ ТРЪПАА. Въз¬
клицание, употребявано при . слу¬
чай . на . неприятност, недобро .раз¬
витие на нещата.
КОФТИ — Нареч. от прил. кофти;
Лошо, непочтено, нечестно, не¬
приятно.
КОФТЯ — ел. несв. Остър Лъжа,
мама‘(1935).	,
АОШАРЯ —гл,-несв. Арестувам, зат¬
варям и затвор" или ' участък ма
мВр.
АОЩРАМЕА — ж. Грозно, непрнв-
лекзте^л^н^с^’момиче. Д р у г а . ■ ф о р-
м а: кощръмба.
КОЩРАМБЕЛ — м. Грозно. . не¬
привлекателно момиче. Друга
форма: кощръмбел.
АРАВА — ж. Едра, тромава жена.
КРААОМОЕЙЛ — м. ОБикн. с пред¬
лог с — с кракомобил. Fleuia.
КРАТУНА.— ж. I. Глава. 2. . Глу¬
пав. проет човек.
АРЕЙЗИ — прил. неизм. За човек—
буен, невъздържан.	.
АРЕЙЗИ — нареч. от прил. крейзи. -
Много. хубаво, буйно, . ■ лудо.
АРЕТЕНОЗАВЪР — м. Глупав,
тост човек.	.	„
АРИСТАЛАДЖЙЙАА — ж. Моми¬
че, което се събира с приятели пред
садкарница „Кристал“ в София.
АРИСТАЛАДЖИЯ — м. Младеж,- ■
конто се събира с приятели пред
сладкарница „Кристал“ и София.
АРОАИ . — ср. Грозен, неприятен
човек, обикн. момиче, жена.
АРЪАВАМ — гл. несв., кръкна ел.
св. Пийвам, изпивам.
АРЪЧМА — ж. Обикн. членувано.
Последната порция, последното. ко¬
личество от алкохолна напитка.
АСЕРОГРАФЙНЯ - ж. Жена, . коя¬
то работи на копирен апарат „Ксе¬
рокс“ (1987).	-	.
АУбЕ — ср. Обръсната или,.опле¬
шивяла глава.	-
АУЕЙНАА — ж. Обикн. мн. Вид
високи . обувки, тип „военни“.
КУКА — ж. I. Цивилен служител ка
МВР; 2. Милиционер.
КУАЛА — ж. 1. Натруфено и сил-
мо гримирано момиче. 2. ' Момиче4
с леко поведение.
КУКУМЯВКА .— ж. Грозна ж зла
жена, обикн. с очила.
АУЛА — ж. Висок и тънък човек.
АУПОН — м. 1. Младежка танцова
забава. 2. Остар. Младежка таи-
69

нова забава, в чието начало всяко
момче изтегля листче с името на
момичето, с което ще йрекара по-
интимно вечерта, о КУПОНА
ТЕЧЕ. Израз, означаващ „няма
време, не се бави, побързай“ и под.
КУФАЛНИЦА — ж. Глава.
КУФАР1 — м. Голям, тежък магне¬
тофон.
КУФАР3 — м. Пътник в лек авто¬
мобил, който «е поделя със спът¬
ниците си разноските или не по¬
мага — с —нещо ' друго.
КУФЕЯ1 — гл. — несв. Не разбирам,
не възприемам, не проумявам (урок
лекция и под.).
КУФЕЯ* — гл. несв. При слушане на
модерна музика —изпадам в транс,
в екстаз.
КУХ—прил. Глупав, прост.
КУХАР —- м. Глупав, прост човек.
КУШЕТКА — ж. Момиче, с което
лесно може да се влезе в интимни•
отношения.
КЪЛВА—гл. - несв. Уча механи¬
чески, без — разумно да усвоявам
материала.
КЪЛВАН Е — ср. Отгл. същ. от
кълва; механично учене, наизус¬
тяване, запаметяване.
КЪЛВАЧ— м. 1. Ученик, който
учи механически, без разумно да
усвоява материала. 2. Прилежен
ченик, отличник.
ЛЦАМ — гл. несв. Уча механи¬
чески, без разумно да усвоявам.
материала.	■
КЪНКЬОР — м. Ликьор.
КЪНТРИ — ср. Провинция.	>
КЪНЧО — м. Глупав, прост ' чо¬
век (1972).	'
КЪРКАМ — гл. несв. Пия, обикн.
алкохолно питие.
КЪРКАНДО — ср. Пиене.
КЪРКАЧ — м. Пияница. Ц Човек,
който може да пие много.
КЪРТЯ — гд. несв. Спя.
КЪТ — нареч. Малко, недостатъч¬
но.
КЬйРВАМ — гл. несв., кЬ^рна гл.
св. Поглеждам, хвърлям един пог¬
лед.
КЬоРЯ — гл. несв. Гледам, наблю¬
давам.
КЮНЦИ —ян., еД. (рядко) кюнец,
м. 1. Вид панталони с тесни, при¬
лепнали по краката крачоли и
хоризонтално разположени джо¬
бове. 2. Само еД. Тесен крачол.
КЮТЕК — м. Бой, побой, о ДРЪП¬
ВАМ (ЕДЙН) КЮТЕК. Бия, нана¬
сям побой.
КЮТЕЧА — гл. несв. Бия, нанасям
побой.
КЮТУК — м. Глупав, прост, груб
човек.
КЮТЯ* — гл. несв. Прекарвам без¬
грижно времето си, мързелувам.
КЮТЯ4—гл. несв. Чакам, изчак¬
вам нечие действие или сгоден
момент, за да направя нещо, от
което ще имам полза.
КЯР — м. Печалба, облага.
КЙРЯ — гл. несв. Печеля, спечел¬
вам (пари), обикн. при игра на
комар или при незаконна сделка.
Л
ЛАЙНЕР — м. Неприятен, проти¬
вен човек.
ЛАЙНО — ср. Нечестен, непочтен
човек.
ЛАЙНОМЕТ — м. Глупав, прост,
неспособен човек.
ЛАЙНЬО1 — м. Нечестен, непоч¬
тен човек.
ЛАЙНЬО3 — м. Мекушав, слабо-
харАктерен, слабоволев човек.
ЛАЙНЕНЦЕ — ср. Умал. от лай¬
но; нечестен, непочтен човек.
ЛАЙФ — м. Лек, ' приятен, безгри¬
жен живот.
ЛАЙФКА — ж. Момиче, което жи¬
вее богато, нашироко, в разкош.
ЛАЙФСКИ — нареч. Много прият¬
но, много хубаво, безгрижно.
ЛАКОСТА — ж. Грозна, непривле¬
кателна жена.	'
ЛАМЧЕ — ср. Глуповат, простоват
човек.
ЛАНГЙДРА — ж: Глупав, прост
човек (1’72).
ЛАПАЧКА — ж. 1. Ядене, хране¬
не. 2. Ястие, гозба.
ЛАПЧО — м. Глуповат, простоват
човек.
70

ЛАСТИК — м. 1. Неправдоподобна,
неумело измислена история.	2.
Многос-ловие.
ЛАФ — л. 1. Дума, приказка. 2.
Разговор.	(
лАфЕЕ — ср. Умал. '-от лаф; ду¬
ма, приказка, разговор.
ЛАФЯ — гл. 'несв. Разговарям.
ЛРБРД — м. Слаба оценка, двойка.
ЛЕВАЧТЙЕЦ — М. Несръчен, не¬
опитен човек.
ЛЕВИЩАРКИ - мн., ед.	(рядко)
левищарка, ж. - Дънки или джинси
марка „Левис“.	,
ЛЕГАЦИЯ — ж. Легло.
ЛЕГИТИМАЦИЯ — ж. Лице, фи-
знаномня.
ЛРК — прил. За човек — който няма
пари.
ЛРФКАДЖИЯ — м. Крадец (1935).
ЛЕФКАМ — гл. несв. Лъжа, мамя.
ЛЕФКАМ СР — гл. несв. Лесно се
оставям да бъда измамен, излъган,
заблуден.
ЛИВТДА1 — ж. Глупав, прост чо¬
век.
ЛИВАДА1 — ж. Градина, парк.
ЛИГОЧ — м. Несериозен, разгле¬
зен човек, на когото не може да се
разчита, който не може да бъде
полезен в някаква работа.
ЛИМОНАДА — ж. Момиче, което не
Жзи впечатление с нищо/
МАТУРА —ж. Учебният пред¬
мет литература.
ЛИТВАМ — гл. несв., литна гл. св.
Излъгвам, измамвам, обикн. при
спортна игра.
ЛЙТКТ — ж. Учебният предмет ли¬
тература.
ЛЙТКАМ —- гл. несв. Лъжа, мамя,
обикн. при спортна игра.
ЛЙТКТЧр1 — ср. Отгл. от лит-
кам; лъжене, мамене.
ЛЙТКАЧр1 — ср. Учебният пред¬
мет литература.
ЛИТУРГИЯ — ж. Учебният пред¬
мет литература.	>
ЛОБУТ — м. - Бой, побой.
ЛОВКАМ С'1 — гл. несв. Харесвам
се, нравя се.	-
ЛОВКАМ С'1 — гл. несв. Лесно се
оставям да бъда излъган, - изма¬
мен.
ЛОКАРЙНА — ж. Ннс.
ЛОКАТОР1 - — м. Ухо.	,
ЛОКАТОР1 —м. Ученик, който мно¬
го добре чува това, което му се
подсказва по време на изпят.
ЛОКОВЕЦ — м. Привърженик ма
футболния клуб „Локомотив“ —
София.
ЛУД — прил. 1.. Много хубав, мно¬
го интересен. 2. Много голям, ог¬
ромен
ЛУДНИИАа- ж. 1. Хубаво, инте¬
ресно нещо. 2. Лошо, неприятно
нещо, неприятна ситуация.
ЛУЧОХдД — м. Милиционерска
кола.
ЛУПАМ — гл. несв. Бия, удрям.
ЛУПВАМ — гл. несв., дуина гл. се.
Удрям, нанасям удар.
ЛЪВчР — ср. Наперено, самоуве¬
рено момче.	*
ЛЪВЪР — м. Любовник, ухшкор.
ЛЪСКАМ1 — гл. несв. Хваля, лас¬
кая, обикн. без да има причини
за това.
ЛЪСКАМ1 — гл. несв. Само в съчет.
лискам бастуна. Онанирам.
ЛЪСКАМ1 — м. Хубавец (1935) о».
ЛЪСКАЧ1 — м. Ласкател.
ЛЬСЖО — м. Глупав, прост човек
(1945) о».
ЛЬйЛЬО — м. Глуповат, простоват
човек.
ЛЬОХАВ — прил. Глупав, прост.
ЛЬОШКАМ — гл. несв. Удрям, блъс¬
кам.
М
МА АМ1 — гл.'несв. Бия, удрям.
МААМ1 — гл. несв. Работя.
МААМ3 — гл. несв. Вървя бързо,
. без да обръщам внимание на
това, което става около мене.
МАГАДАГУДА — ж. Глупав, прост
човек (1973).
МАГАРР» — ср. Игра на карти,
при която всеки се стреми да съ¬
бере четири ’ еднакви ’ харти, а
губещият трябва да извика пред
всички ’ „Аз съм магаре“.
МАГАРЕ1 — ср. Обикн. в съчет.
дълго магйре. Момчешка игра»
71

при която една част от играчите се
подпират наведени в редица,' - а
другите скачат отгоре им —и се
друсат, докато —изброят до десет.
МАГАРЦЕДЕС — л. 1. ' Стар, раз¬
дрънкай .ieH автомобил. 2. Шего¬
вито название на лек автомобил
марка „Мерцедес“.
МАГЕРЯ —гл. «асе. — Правя, работя.
МАГНЕТ — м. Магнетофон.
МАГНЕТЧЕ — ср. УДал, от маг¬
- нет; — малък - — магнет^фсп.	.
МАДАМА. — ас. 1. Момиче, жена.
2. Приятелка, любовница.
МАЙМУНАРНИК — ' м.	— Място,
Нбикн. лятна естрада, къДето се
провеждат —младежки увеселения
с участието на'' роксъстави.
МАЙНА — ж. I. Иронично название
на пловдивчанин. — 2. Обръщение
между пловдивските младежи, кое¬
то се имитира от софиянци, за да
се направи смях, веселие.
МАЙНИЧкА — ж. Умал. от май¬
на; иронично название на пловдив¬
чанин.
МАКАРЙ — мн., ед. няма. Само в
съчет.— хвАщам за макарйте н я к о-
г о. Не мога да направя нищо (на
някого), не мога да накарам, да
задължа за ' нещо (някого).
МАКАРОН—м. Меден духов му-
зикалЕИ инструмент, о ВЙЖДАМ
През КРИВ МАКАРОН. Употре¬
бява се, за да се покаже, че нещо
не може да се случи, —не — може да
стане, не може да бъде направено.
МАКЛЪФ — м. Глупав, прост чо¬
век (1935) о*.	'
МАЛОУМНИЦА — ж. Глава.
МАМБА — — ж. Обикн. , в съчет •
яркия мАмба. Обръщам някого за'
едно с дюшека, —докато 'спи (1985)'
МАМБО — ср. 1. — Ядене, хранене. 2*
Ястие, гозба. 3. Храна, продукти-
Ми НА—гл. св. Да ударя.
МАНАЛ —» м. Начертан на земята
триъгълник, иа който играчите
■а ' топчета поставят абетата, за
които ще — се играе.
МАНАФ — ж ' — Активен .хомосексуа¬
лист.
МАНАФЧЙЯ — м. Активен ' хомо¬
сексуалист.
МАНГАЛ — м. Циганин.
МАНГАСАР — м. Дигания.
МАНТАСАРКА — — ж. Циганка.
МАНГАСАРЧЕ —' ср. Умал. - от
маягасар; циганче.
МАНГАФА —- м. и ж. Циганин.
МАНГЙЗИ — мн.. еД. (рядко) ман-
гиз, м. Пари.
МАНГИЗЛЙЙКА - ж. Жена с мно¬
го папи; богаташка.
МАНГИЗЛЙЯ - м. I. Човек с мно¬
го пари; богаташ; 2. Като прил.
Богат.
МАНГИЗЧЙЙКА — ж. Жена с мно¬
го пари; богаташка.
МАНГИЗЧЙЯ — м. Е Човек с мно- — *
го — пари; богаташ. 2. Като прмл;
Богат.
МАНДАЛО — ср. Е — Човек,—. който
не може — да пази тайна'. — 2. Само
мн. Употребява се, за да се изрази^
че нещо няма да стане, не може
да се навърши.	'
МАНДАХЕРЦАМ — гл. несв. — Кла¬
тя, люлея, размахвам.
МАНДАХЕРЦАМ СЕ — гл. несв. Ба- -
вя се, суетя се, рАзтакавам се.
МАНДЖА — ж. 1. Хранене, ядене.
2. Ястие, гозба. 3. — Храна, продук¬
ти. 4. Коктейл от коняк и кока-
кола.
МАНДЖАМ—гл. несв. Ям, храня се.
МАНДЖАНЕ — ср. Отгл. същ. от
манджам; хранене, ядене. —
МАНДЖАРеНе — ср. Отгл; същ.
от 'манджаря; хранене, ядене.
МАНДЖАРЯ —— гл. несв. ——— хра¬
ня се.	‘
МАНЕРКА - ж. Глава.
МАНКЙРАМ — гл. несв. и св. — .L ■
Правя се, че върша нещо, симу¬
лирам. 2. Бягам ' от...учебни здня“
тия.	■
МАРАБА —' неизм. ЗдравЕй! Дру¬
га форма- мкрхаба.
МАРЙЗ — м. Бой, —побой.
.МАРИЗЧЙЙКА — ж. Побойничка.
МАРИЗЧЙЙСКИ — ' прил. Който е
присъщ на маризчия; побрймичес-
ки.	■	' ■	.
МАРИЗЧЙЙЧЕ ' — ср. Умал. от
маризчия; ' дете маризчия.
МАРИЗЧЙД . — ж Побойник.
72

МАРйЗя — гл. несв. Еия, нанасям
побой.	-
МА-РАИРАМ — гл. ме<в. и са. Спъ- ’
иам е . крак, обикн. по време и»
спортна.игра.	'
МАСТАФУР — м. Глупав, прост чо¬
век.
МАСЛйАбЗЙН - м. Мастика.
МАТИО — прил. > неизм. Обикн.
и сказ., опред. П-ян.
МАТИРАМ1 — . гл. несз. и се. Нгпи-
■ вам.
МАТИРАМ- — гл. нссв. . и . св. По¬
ставям . някого и трудно, неудоб¬
но полджей не, от което трудно .се
намира изход.	* .	-
МАТРААОСВАМ - гл. несв, мат-
ракбсам гл. св. Разкарвам, ра¬
зигравам (някого).
МАПРААУЛАА — Дребен пред¬
/ . Мет. обикн. част .от машина или
;. някакво устройство.
МАТРЬОшКА — ж,. Пълна, за¬
кръглена . жена.	1
МАХМУР — м. Замаяност, нераз¬
положение при непълно изтрезня-
ване след пиянство. о МАХМУРА
*МИ Е САОЧИЛ НА ГЛАВАТА.
.Чувства“ се много зле след пиян¬
ство.
А . ЩЕ — ср. 1. Хубаво, привлека¬
* гелно момиче. 2. Приятелка, лю¬
бовница.	...	'
МАЦЕНЦЕ —ср. Ул?л. orn w.aue. 1.
Хубаво, привлекателно . момиче.
2. Приятелка, любовница.
МАЦАА — ж. I.. Хубаво, привлека¬
телно момйче. 2. Любовница, прия¬
телка..
МАЦАОПОКЛ0.ННИА . - м. Уха-
жор,. любовник.
МЕДАРАА. — ж. Специална маши¬
на за почистване на отходни ка-
*на-и.	-
МЕА — прил. Слабоволев, меку-
шач . <> МЕАА ТИ ГЛАВА. Гле¬
дай си. работата, махай се, прави,
какаото . искаш.
МЕАЙЦД. — . ж. Стара, измачкана
шапка. .
М1£ЛЕ —. ф. 1. Блъсканица, обикн. -
повррйе.на спортна игра-/.. Бой,
побой.	.
МЕН — м.. Мъж, момче (1975).
МЕНТА — ж. Лъжец, измамник.
МЕНТАРДЖИЙАА - ж. Лъжкиня,
измамница.
МЕНТАРДЖИЙЧЕ — ср. Умал.
от ментарджкя; дете лъжец, из¬
мамник.
МЕНТАРДЖИЯ - м. Лъжец, из¬
мами и х.
МЕНТАРЯ — гл. несв. Лъжа, мамя.
МЕНТАЧ . -. Лъжец, измамник.
МЕНТОСВАМ — гл. - несв., ментосам
гл. се. Лъжа, мамя.
МЕНТЯ — гл. несв. Лъжа, мамя.
МЕРДЖАНА — ж.. Лек автомобил
. . марка „Мерцедес“.
МЕРСАЖ — неизм. 1. Благодаря. 2.
Като същ. Благодарност.'
МЕРЦАЛ — м. Лека . кола марка
„Мерцедес“.	.
МЕРЧО — м. Лек автомобил “ар¬
ка „Мерцедес“.
МЕТАЛ — м. Почитате,# на. музикал¬
ния стил „хевн метал“ (тежък
метален рок). Ц . Почитател . на мо¬
дата- свързана с този музикален
стил, на която са присъщи . тъмни¬
те тонове.	.	'
МЕТАЛУРГ — м. Почитател . на
музикалния стил .,хеви метал“
(1986).	.
МЕТАЛЯГА .— м. Почитател на
музикалния . стил „хеви метал“
(1987).	.
МЕТВАМ — гл. несв., метна гл.- св.
Излъгвам, измамвам.
МЕТЛА — неизм. Махай . се, оти-
• вам си.	.
МЕТЛА — ж.. Дълга, .сплъстена,
мръсна коса. ?	,. .
МЕЦАМ — . гл. несв. Г, Плача. 2.
Викам, обикн..по време иа по¬
бой.	.
МЕШАМ — гл. несв. Лъжа, преодо¬
лявам противников играч, при . иг¬
ра с топка.	’
МЕШАНИЦА, — ж. Игра с топка,
подобна на футбола, при която
всеки играч се стреми да . излъже
колкото се може -повече против¬
ници, но голове не се отбелязват.
МЕШЕ — ср. . 1. Бой, дтобой. 2.
Блъсканица,. навалица.,
МЙДА . — ж. Леко. момиче, лека же¬
на (1935).
73

МЙКСБРЧР — ср. Непълнолетно
леко момиче (1978).
МИЛИЦАЙ — м. Милиционер.
МИНАВАМ — гл. несв. Излъгвам,
измамвам.
МИНАВКА — ас. 1. Ситуация, при
която човек остава излъган, още¬
тен. 2. Лъжа, измама.
МИНДЖИФЙРКАМ СР — гл. несв.
Бавя се, разтакавам се..
МИСЙРКА — ж. Глупава, проста
жена, която има твърде високо
мнение за себе си.
МИСЛЙТЕЛЧИЦА — ж. Глава.
МИСТРЙЯ — ж. Развратна жена,
развратно момиче.
МИТНИЦА — ж. 1. Задник. 2. Тоа¬
летни. *
МИХИКАЛКА — ж. Химикалка.
МИХЛЮЗ — м. Недодялан, прост
човек.
МИЦ — м. Милиционер.
МЙЦКА — ж. -Милиционер.
МИЦИФАЙ — м. Милиционер.
МЛАТЯ — гл. несв. Бия, -нанасям
побой.
МЛЯСВАМ — гл. несв., мляска гл.
св. Целувам.
МЛЯСКАМ — гл. несв. Целувам.
МОЗЪК — м. Умен, начетен и
способен човек.	.
МОКЕТ — м. Младежка танцова
забава (1973).	_
МОКЪР — м. Човек, който е роден
или живее в близост до - река Ду¬
нав.
МОЛИФ — неизм. Обикн. като въп¬
рос. Моля, не разбрах!
ЛмОМЕЧТАЛЙЕЕСКИ —нареч. Вед¬
нага, незабавно.	'
МОРГА —ж. Кабинет по химия, био¬
логия, анатомия и др., към които
обикн. има' лаборатория.
МОРДА — ж. Лице, физиономия
(1935) о*.
МОРТОС — прил. неизм. L Умрял.
2. Преуморен. 3. Пиян. 4. Смаян,
очарован, изумен.
МОРТЙРАМ — гл. несв, и св. 1.
Умъртвявам, убивам.	2. Съба¬
рям на земята с удар.
МОРУК— м. 1. Баща. 2. Само мн.
Родители.
МОРУКЙЧЯ — ж. Майка.
МОРУЕКА — ж. Майка.
МОСКОВЕЦ — м. Лек авгомоом
„Москвич“.
МОТАМ — гл. несв. Лъжа, мамя.
МОТВАМ — гл. несв., мбтяа гл. св.
Излъгвам, измамвам. .
МОТКАМ — гл. несв. 1. Лъжа, ма¬
мя. 2. Лъжа, - преодолявам про-
тявиииав играч пря игра с топка.
МОЕАМ — гл. несв. Ходя по малка
нужда (за момче).
МОЧКО — м. 1. Малко момче. 2.
Неспособен, недорасъл за някаква
работа или дейност човек.
МРАВУНЯК — м. Младежка тан¬
цова забава, на която присъстват
много хора (1979).
МРАМОРКИ — мн., ед. няма. Вид
дънки, изпрани по специална
технология, при което боята ий
на места се изтрива и платът им
напомня мраморна окраска (1986).
МРРЖА — гл. несв. Ухажвам с цел
. да установя интимен контакт с
момиче.
МРЪВКА — ж. Слабоват, безсилен
човек.
МРЪДВАМ — гл. несв., мръдна
гл. се. 1. Учудвам се силно, изу¬
мявам се. 2. Полудявам, побърк¬
вам се.
МРЪХЛА —ж. Глупава, недодяль «а
жена.
МРЪХЛЬО - м. Глупав, недодя¬
лан човек.
МРЪЦКАМ — гл. несв. Мърморя,
гълча, като досаждам с приказ¬
ките си.
МУАМ — гл. несв. Бия, удрям.
МУ НА — гл. св. Да ударя. .
МУЗИКА — ж. 1. Музикална уред¬
ба. 2. Музикален инструмент.
О ХВЪРЛЯМ В МУЗИКАТА
(ТЪЕ). Правя силно впечатление,
изумявам някого с действията си.
МУлЬО — м. Недодялан, прост
човек.
МУЛЬОВЕЦ — м. Недодялан, прост
човек.
МУЧЧО — м. Глупав, прост човек.
МУТРА — ж. Лице, физиономия.
МУФТА — ж. Нещо, придобито без
труд или за чужда сметка.
74

МУФТАДЖИЙКА — ж. Жена муф-
таджия.
МУФТАДЖИЯ - м. Човек» който
гледа да се облагодетелства,, да
придобие нещо без труд или за
чужда сметка.
МУХЪЛ — м. Недодялан, прост
човек.
МУЦЕ — ср. Хубаво момиче.
МУЦИ — нареч. Много хубаво,
много добре.
МУЦКА* — ж. Обикн. в обръщение.
Момиче, жена.
МУЦКА“ — ж. 1. Лице, физиономия.
2. Гримаса.
МЪГЛА — ж. Разсеян човек.
МЪГЛЬОСВАМ СЕ' — гл. несв..
мъгльЬсам се гл. св. Правя се на
разсеях, правя се. че не разбирам
н се стремя да се освободя от ня¬
каква работа или задължение.
МЪГЛЬОСВАМ СЕ“ — — гл- несв.,
мъгльЪсам сеел. св. Изчезвам, няма
ме за дълго време отнякъде.
МЪНИ — мн., еД. няма. Пари.
МЪРХОЛАК — ' м. Глупав, прост,
недодялан човек.
МЪРША — ж. 1. Глупав, прост
човек, 2. Отпуснат, слабооолев,
безхарактерен човек.
МЪРШЛЯК - м. Глупав, прост
човек. Друга форма: мръш-
ляк.
МЪСВАМ —гл. несв» мъсна гл. св.
Удрям.
МЪСКАМ — гл. несв. Бия. нанасям
побой.	,
МЪЧИЛИЩЕ — ср. Училище.
МЪЧИТЕЛ — м. Учител.
Н
НАНАРВАМ — гл. несв., набАрАм
гл. св. Намирам, обикн. нещо, кое¬
то трудно може да бъде намерено.
НАВИВАМ — гл. несв., навИя гл.
св. — Убеждавам, скланям.
НАВИВКА — ж. Убеждаване.
НАВИТ — прич. мин. страД. от
навия като прил. За човек — кой¬
то лесно се съгласява, с когото
лесно може да се разбере, спогоди
човек.
НАВЛЕК — м. 1. Нахален, досаден
човек. 2. Човек, който идва не*
канен на някакво място.
НАГУШВАМ СЕ— гл. несв.. яАгуша
се гл. св. Спечелвам, придобивам
нещо в голямо количество.
НАДБЯГВАМ СЕ — гл. несв. Са¬
мо в съчет. бди се надбягвай •
бързия влЛк. Гледай си работата,
махай се, не се бъркай— в чужда
работи?	*
НАДИГАМ — — гл. несв. 1. Държа се
предизвикателно.	2.	Недовол-
■ ствам, сърдя се.
НАДУВАМ — гл. несв» надуя гл.
св. Само в съчет. 1, Надувам/
надуя (си) перки(те). I. Добивам
високо самочувствие, започвам да
си въобразявам, че. много зная я
умея да върша всичко. 2. Перча
се, предизвиквам с държанието си
(някого)? П. Надувам/надуя шу-
шдните на някого.	1. Из¬
лъгвам, измамвам (някого).	2.
Вкарвам много голове при игра
на Футбол, хандбал, хокей и под.
НАДЪнВАМ — гл. нссв., на дъня
гл. св. Удрям (шамар, юмрук)
НАДЪНВАМ СЕ* — гл. несв.» на-
дъня се гл. св — Блъсвам се, удрям
се, обикн. с кола.
НАДЪНВАМ СЕ5 — гл. несв.. на-
дъня се гл — се. Изхранвам се до
•пресита, посяжлам.
НАДЪНКВАМ СЕ — гл. несв..
^дъниам се гл. се— I. Изхранвам
се до пресита, преяждам. 2. Напи¬
вам се.
НАДЪХАН — прил. За човек —
приятен, дружелюбен, сговорчив.
НАЖМОРВАМ ' СЕ — гл. несв»
нажмбря се гл. св. Напивам се.
НАЖМОРЕН — Прич. мин. страД.
от' — нажморя като прил. Пиян.
НАЖМОРЯ — гл. св. Да напия (ня¬
кого).
НАЗУБРЯМ — гл. несв., назубря
гл. св. 1. Научавам механически,
без разумно да усвоявам мате¬
риала. 2. Научавам наизуст.
НАКЕНДЗВДМ— гл. несв., чак&нд-
зам гл. св. I. Нааквам. 2. Раз¬
валям, провалям, съсипвам (ня-
75

каква работа, някакъв предмет,
ч направа и . др.).
' НААЕНДЗВАМ СЕ . — гл. -несв.,
как^нязам се гл. св. I. Нааквам
се. . 2. Уплашиам се изключител¬
но много.	.
НАКИСВАМ — гл. несв., накисна
гл. св. . 1.. Препоръчвам някого за
някаква работа, . без той да знае
или без ла е съгласен. . 2. Злепо¬
ставя“.
НААОВАВАМ1 — гл. нссв., наковД
гл. ..св. . Научавам някакъв текст
много добре, обикн. наизуст. ,
НАКОВАВАМ* — гл. -несв.,	нако¬
ва гл. св. Внушавам нещо няко¬
му i подучвам някого.	-
НААЪРААН - прич. мин. cm.pad.
‘ от ^кърка“ като .прил. Пиян.
НААЪРАВАМ' — гл. несе., накър-
кам . гл. св. Напивам с алкохол.
НАКЪРАВАМ’ — гл. несв., ' иа-
- търкам гл. св. Преодолявам про¬
тивников играч при игра с топка.
НАЛЪМ — м. "Глупав, прост . човек.
НАЛГЗСКАН -т Прич. мин. страЛ.
от налюскам . като ' прил. Пиян.
НАЛГОСКВАМ. — гл. несв., налюс-
кам гл. - се. Напивам . с алкохол.
' НАМАЗВАМ — гл. - несв., намажа
гл. св, Обикн. и съчет. намазвам/
намАжа гювеч. Спечелвам, полу¬
чавам нещо даром, без труд и
усилия.	-
НАМАСТЕ — . неизм. Здравей!
НАНАЙ — нареч. Никога, не.
НАПЛЮСАВАМ СЕ - гл- несв.,
изплюскам се гл. св. Нахранвам
се, наяждам се.
НАПОМПАНА — прил. За жена —
бременна.
НАПОМПВАМ . . — гл несв., напом¬
пам гл. св. Правя жена бременна.
НАПОРААН — Прич. -мин. страЛ.
от . на^ориам като прил, Пиян.
НАПОРАВАМ — гл. несв., напбр-
кам . гл. св. Напивам.	•
НАРЯЗВАМ СЕ" '—.гл. несв., нарежа
се гл.-св. . Напивам се. о . НАРЯЗ¬
ВАМ СЕ ААТО ГЬОСТЕРИЦА
(ДЪРВО, . КРАСТАВИЦА, смок.
ТАРАЕА). Напива“ . се много.
НАСЙРАМ — гл. несв., насера гл.
св: Само и . съчет. насйрам/на-
серА . пейзйжа. Развалям, прова¬
лям- някаква работа.	.
НАСЙРАМ СЕ — гл. несв., насерА-
сеглсв. Изпитвам голя“ удовол¬
ствие от нещо, о НАСЙРАМ СЕ/
НАСЕРА СЕ . ОТ ГЪДЕЛ. Из¬
питвам голямо удоволствие от ня¬
каква весела случка, от някаква
ситуация, която е. накарала . няко-
кого . да се почувства . неудобно, не¬
ловко. победен и под.
НАТИСКАМ СЕ — гл. несв., на¬
тисна гл. св. Мъча . се да се вредя
и някаква работа, и нещо, обикн.
за да получа някаква изгода, об¬
лага.
НАТОПЙВАМ — гл. несв., натопй
■ гл.- св. 1.. Препоръчвам някого за
някаква работа, без той да знае
или без да е съгласен. 2. Злепо¬
ставям.
НАТРЕСААН — прич: мин. страЛ.
от натреска“ като прил. "Пиян.
НАТРЕСАВАМ ." гл. несв., на-
трескам гл. св. Напивам.
НАТЪПКВАМ СЕ — . гл. несв.,
натъпча се гл- св. "Наяждам се, на-
хранвам се дд пресита.
НАФЙРАВАМ СЕ — гл. несв.,
иафйрк'ам се гл. св. Напивам се.
НАФ.УААН — прил. Наперен, , на- .•
дут, самоиадсяи■
НАХАААН — прил. . Наперен, ка-
дут. самонадеян, груб, нахален.
НАЦЕПВАМ СЕ — гл'. несв., наше-
пя се г.i св. Напивам се.
НЕЕЕРЕМЕД" —. м. Оса.
НЕВЕСТУЛКА — ле. Неумел ски¬
ор. обикн. чужденец,
НЕГАТИВ — м. Тъмнокож човек,
НЙ-ър.	.	•
НЕГРО — ср. Негър.
НЕИЗЛЕЧИМ — прил. За ученик —
прилежен, отличен.	-
НЕИСТОВ — прил. Много хубав,
много красив..	.
НЕЙСТОВО — нареч. Много хуба¬
во; чудесно.
НЕОГЪЗАРЙЯ — ж:Събир. Нас¬
коро появили се екстравагантни
младежн.’
НЕПУаЙСТ — м. Човек, който не
се вълнува от нищо, когото не го
тревожи нищо.
76

НЕПУКИСТЙЕРЧ — прил. За чо¬
век— който пиказВа, че - не се
Вълнува, не се тревожи от нищо.
НЕРЕДОВЕН ’ — прил. Луд, по-'
бъркан.	*
ЧЕСКОПрЧ — м. -Поднгравателна
наименование на някакво лекар¬
ство (изградено като пароним на
лекарството „Аскофен“.)	.
НЕСПАСЯЕМ - - — прил. За човек —
на когото не е възможно да се
окаже въздействие, да -му се - вйу-
ши нищо.
НИЦ — неизм. !. Ме, никога. 2.-
Като глагол в повелят. ’ - н$кл.
Спри, недей да правиш (нещо).
О ЧЙЦ ’ МА (БЕ), ’ МАРО! - Не е
вярно, не може да Въде истина.
НЙЦАМ — гл. несв. Мълча.
НОКТИ — мн., ед. няма. Само в
съчет. на (зъби и) кЪнти. Като
нареч. С големи усилия, с много
голяма трудност, едва.	4
НОМЕР — м. 1. Неприятност, не¬
приятно naлож.сHнс, което е нагла¬
сено ’ за - някого. 2. Лоша щета.
ЧУДн - ср. Нудист.
ЧУДИ - — прил. Нудистки.
ЧЮУЕЙВ — м. Почитател на му-
знкалння стил „ню усйв“ (нова
вълна).	'
О
ОБРЗОБРТЗЙТРЛРЧ - прил. - Са¬
мо в съчет. обсзо6ра'зйтеляо из¬
куство. Подигравателно название
за лоши произведения на - изо¬
бразително изкуство.
ОБЕЛВАМ — гл. несв., обеля гл.
св. Разголвам, разсъбличам.
ОБЛАК — м. -Алкохолно.шитие, при¬
готвено ’от мастика, - смесена с
ракия или мента.
оБлЙЕАМ — гл. несв.,- облекИ
гл. св. Само в съчет. Обличам
/облека дървеното пардесю -(дър¬
вените дрвхи). Умирам.
ОБРАЗ — м. Интересен, приятен,
чаровен, весел човек.
ОБРЪЧДЗВАМ — гл.' нехв/' обрън-
дзам гл. св. - Обирам - парите иа
някого, обикн. при игра на комар,
топчета и др.
ОбЩОЗЧАНИЕ — - ср. - Шеговито
название на несъществуващ учебен
предмет.
ОВЦА — ж. Глупав, - прост чомк.
ОВЧАР —- м. 1. Недодялан, груб,
прост човек. 2.- Футболист, който
рита топката високо и -алеч от
вратата.
ОГЛУПЕЙ — м. Подигравателно
название на несъществуващо ле¬
карство протиз оглупяване.
ОДЪРВЯМ - - - гл.' несв., одървя
гл. св. -Спирам - (движеща се кола).
ОДЪРВЯМ СЕ1—гл.. несв., одървя се
гл. св. Вкочанясвам се от студ.
ОДЪРВЯМ Ср1 - гл. несв., - одър¬
. вя се гл. св.1. Учудвам се силно.
ОКОШАРВАМ — гл. несв., око шаря
гл. св. Арестувам, задържам.
ОЛИВАМ СР1 — ел. несв., ол^я се
гл. св. 1. Напивам се. 2. Прека¬
лявам.
ОЛЙЧ — прил. Пиян.
ОМАЧГЙЗВАМ — гл. несв., омаи-
гйзя гл. св. Обирам - парите на
някого. - .
ОМАЧГЙЗВАМ -’ СР — гл. 'несв.,
омангйзя - се гл. са. Сдобивам се ’ с
пари, обикн. като ми ги дават *
родителите.
ОМАРЙЗВТМ — гл. несв., омаризя
гл. св. Набивам силно (някого)
ООЙЕ -•• ср - Тоалетна.
'ОЛТНДЙ.ЗВЛм — гл. несв., опан-
дмя гл. св. -1 ---тувам, затварям.
ОПЪВАМ’— гл. шев., опъна гл. сл.
Futuo.
ОПЪВАМ’ — гл. несв., опЪКа- ел.
св. Само в съчет. - опъвам /опъна
жартиер (жартнерата, жартиери¬
те, крачола, крачилите). УМ^ам.
ОРГАНИЗЪМ — м. Обикн. в съчет.
по организъм. Гол, без дрехи.
ОРЕЛ — м. СаМо в съчет. ор£л е
ориз. Грозен човек, обикн. ’ жена.
ОрРхЕР - ср. Момиче с леко по¬
' ведение,	. .
ОРЪФЛЯК - — м. 1. Глупав, прост
човек. 2. Одър пай, опърпан чо^ек.
ОСВЙРКВАМ - — - гл. несв., -aсвн(н
кам гл. св. Свиря със свирка, (за
спортен съдия нли - милиционер).
77

ОСЙРАМ — гл. несв,, осерА гл. св. Са¬
мо в съчет. осНрам/осерА пеНзАжа.
Развалям, провалям някаква ра¬
бота или нещо.
ОСЙРАМ СЕ — гл. несв., осерА се
' гл. св. 1. Провалям се при някаква
работа. 2. Прекалявам с действия¬
та си.
ОСЛУШВАМ СЕ — гл. несв., ослу¬
шам се гл. св. Правя се на нераз-
брал, с цел да се освободя от ня¬
каква работа или задължение.
ОСТЪКЛЯМ СЕ — гл. несв., ос¬
тъкля се гл. св. Напивам се.
ОТВАРЯМ СЕ — гл. несв., отворя
се гл. св. Научавам се ц свиквам
да правя нещо. <> ОТВАРЯ МИ
СЕ ПАРАШУТА. Нещо става,
урежда се така, че ' аз имам полза,
изгода от него.
ОТВЕРКА — ж. Електротехник.
ОТВОРКОВЕЦ — м. Отворен, об¬
щителен човек.
ОТКАЧАЛКА — ж. Човек със
странно, неестествено държание.
ОТКАЧАМ — гл. несв., откача
гл. св. 1. Полудявам, побърквам
се. 2. Учудвам се силно.
.ОТКАЧАМ СЕ — гл. несв., откачА
се гл. св. Освобождавам се, отър¬
вавам се от някакво неприятно
задължение или от неприятен,
досаден човек.
ОТКРЕХВАМ — гл. несв., открех¬
на гл. св. 1. Научавам някого
на нещо. 2. Информирам, известя¬
вам.
ОТКРЕХВАМ СЕ — гл. несв:, от¬
крехна се гл. св. Научавам се,
привиквам към някаква работа н
я върша с охота.	.
ОТКЪРТВАМ — гл. несв., откъртя
гл. св. Заспивам.
ОТЛЕПВАМ — гл. несв., отлепя
гл. св. Удрям.	,
ОТЛЕПВАМ СЕ — гл. несв., отле¬
пя се гл. св. Ставам от сън, съ¬
буждам се.
ОТЛЙТАМ — гл. несв., отлетя '
гл. св. Тръгвам си, отивам си.
оТпЕРВАМ“ — гл. несв., отперя
гл. св. Удрям.
ОТПЕРВАМ2 — гл. несв., отпЕря
гл. св. Задавам (въпрос).
ОТПЕРЕН — прил. Луд, ненорма¬
лен.
ОТРОВА — —ж. Коктейл от — коняк н
кока-кола.	.	-
ОТЦЕПВАМ1 — гл. несв., отцЕпя
гл. св. Заспивам.
ОТЦЕПВАМ2 — гл. - несв., отцЕпя
гл. св. Изпреварвам, излизам пред
някого при ходене, тичане или
движение с кола..
ОТЦЕПВАМ СЕ — гл. несв., от-
це пя се гл. св. Напивам се.
ОФАРВАМ — гл. несв., офАря гл.
св. Остригвам до кож?.
ОФАРЕН — прич. мин. страД. от
офаря като прил. Остриган до
кожа.
ОФЕЙКВАМ — гл. несв., офейкам
гл. св. Избягвам.
ОФЪКАН — прич. мин. страД.
от офъкам като прил. Остриган,
подстриган.
ОФЪКВАМ —гл. несв., офъкам гл.
св. Подстригвам, остригвам.
ОЧЙ — мн., еД. няма. Женски гър¬
ди, бюст.
ОЧЙСТВАМ — гл. несв., очИстя
гл. св. Убивам.
ОЧУКАН — прил. Грозен, лош
ОЧУКВАМ — гл. несв., очукам
гл. св. Убивам..
0И1ЛАЙФАМ СЕ — гл. св. Да при¬
добия умения, навици, знания в
някаква дейност или ' област на
познанието.
ОШУМОЛЯВАМ СЕ — гл. несв.,
ошумоля се гл. св. Правя се на
неразбрал, с цел да се освободя
от някаква работа или задълже¬
ние. Друга форма; ошумо-
лясвам се.
ОЩУРВАМ — гл. несв., ощуря гл.
св. Подигравам, закачам.
П
ПАДАМ — гл. несв., падна гл. св.
1.	Удивявам се, изумявам се,
2.	В съчет. с частицата си: падам
си. Имам предпочитания, имам
влечение (към нещо), о ПАДА/
ПАДНЕ МИ — — ПЕРДЕТО. ПА-
ДАТ/ПАДНАТ ми кепЕнЦйте.
78

Нервира“ се много, избухвам и
започвам да върша необмислени
неща. ПАДАМ/ПАДНЛ ОТ КО¬
НЯ- Учудвам се силно, удивявам
се. ПАДАТ/ПАДНАТ МИ МИГА¬
ЧИТЕ. Заспива“. ПАДАМ/ПАД-
НА СИ НА ОНАЯ РАБОТА.
Улучвам, случвам, попадам на
добро място, и добра ситуация, в
изгодно положение.
ПАЛАВНИЦА — ж. Момиче, жена
с леко поведение.
ПАЛАМУД — м. Глупав, прост
човек.
ПАЛВАМ — гл. несе., палма гл. св.
Изпушвам цигара.
ПАНГАР — м. 1. Младежка танцо¬
ва забава. 2. Полов акт.
ПАНДЕЛА — ж. 1. Затвор. 2.
Участък на МВР.
ПАНДЙЗ — м. 1. Затвор. 2. Уча¬
стък на МBP.oПЛЕДЙЗ ПАЛАС.
Централният софийски затвор.
ПЛНДИЗЧЙЙАЛ — ж. Жена, коя¬
то е лежала в затвора.
ПАНДИЗЧЙЙСКИ — прил. Който
е присъщ на пандизчия.
ПЛНДИЗЧЙЙЧЕ — ср. Умал. от
пандизчия; млад затворник, мла¬
деж. който е бил и затвора.
ПАнДиЗЧЙЯ — м. 1. Човек, който
е бил и затвора. 2. Затворник.
ПАНЛЙЗЯ — гл. несв. и се. Затва-
ря“/затворя и участък на МВР
нлн и затвор.
ПАНИМАЯ — гл. несв. Разбирам.
ПАНЙРАМ — гл. несе. и св. 1. По¬
ставя“ някого и неудобно поло¬
жение.	2. Уплашвам.
ПАНЙРАМ СЕ — гл. несв. и св.
Стъписвам се, обърквам се, уп-
лашвам се.
ПАПИРОСА — ж. Цигара.
ПАПИРОСКА — ж. Умал. от па¬
пироса; цигарка, фас.
ПАРАШУТИСТ — м. Ученик, сту¬
дент, който е влязъл да учи без
приемни изпити.
ПАРАШУТИСТКА— ж. Ученичка,
студенма, която е влязла да учи
без приемни изпити.
ПАРАШУТАИ — мн., -еЛ. няма.
Широкн,. големи .панталони или
долнй гащи.
ПАРКИРАМ СЕ — гл. несе. и се.
1.	Спирам, заставам на едно мя¬
сто. 2. Настанявам се някъде, раз¬
полагам се.
ПАРТЕНКА — ж. Лъжлив, неве¬
рен слух, о ПУСКАМ/ПУСНА
(НЯКОЯ) ПАРТЕНКА?Лъжа, раз¬
пространявам неверен слух.
ПАРТИЗАНИН — м. Ученик, кой¬
то бяга от училище н не се приби¬
ра вкъщи, за да не му се карат.
ПАРТИЗАНКА — ж. Ученичка,
която бяга от училище н не се
прибира вкъщи, за да не ,й се
карат.
ПАРТЙЙАА — ж. Умал. от пар¬
тия; .малка партия.
ПАРИРАМ — гл. несв. и св. Тръг¬
вам си, отивам си.
ПАРТИЯ — ж. Незаконна, нечест¬
на сделка.
ПАРФЮМЧЕ — ср. Момиче, което
се съгласява на интимен контакт
срещу дребни подаръци.
ПАРЦАлЕСА — ж. Чистачка, при-
служничка.
ПАРЦАЛКА — ж. Леко момиче,
проститутка, която спи с мъже
заради дрехите, които й подаря¬
ват
ПАРЦАЛМАЙСТОР - .м. . Чистач,
прислужник.
ПАрЦАЛОСВАМ СЕ — гл. несв.,
парцалосам се гЛ. св. Сдобивам се
с дрехи, които ми ги дават, пода¬
ряват срещу проституиране.
ПАРЧЕ’ — ср. Красиво, хубаво
момиче.
ПАРЧЕ- — ср. Песен, музикална
пиеса.
ПАС — м. Само и съчет. пас съм.
правя си ndc, пас си бДчкам и
под. Мълча си, премълчавам не¬
що.
ПАСБИЩЕ — ср. Градина, парк.
ПАСУВАМ — гл. несв. и св. Мълча
сн, премълчавам нещо.
ПАТКА—ж. Слаба оценка, двойка.
ПАТЛАК — м. Пистолет.
ПАТРОНЧЕ —ср. Бутилка от 100
грама с концентрирано алкохолно
питие.
ПА^АЛАМА . — ж. 1. Бой, поя
79

боИ.	2. Блъсканица, навалица.
3.	Безразборна стрелба.
ПАТЪК — — м. Обувка.
ПАФКА — — ж. Цигара— (1988).
ПАФКАМ — ' гл. несв., пифиа гл.
\ св. Пуша— цигари.;
*ПАЧ — м. Самодоволен мързели¬
вец, га^ванец.	-
ПАЧА* — ж. 1< —Безволев, — безха¬
рактерен човек. — 2. — Слабовзт, без¬
силен, кекав 'човек.
ПАЧА2 — ,ж. 1. Неочаквано ■ не¬
приятно нещо.- 2. Глупаво, без¬
смислено ‘нещо-. <> ЗАБЪРКВАМ
ГОЛЙМА ПАЧА. Правя — голяма
глупост.	-
ПАЧЛЙВЕЦ — — м. Глупав, прост
човек.-	■	'	"
ПАЧОСВАМ — гл. несв., п^д сам
гл. св. ОбъркЕам — някого . ' с думи
или— с поведение.	.
ПАЧОСВАМ СЕ — гл. - несв., <ia-
- чдсам се гв.' св. — Подигравам св,
шегувам се, закачам се.
ПЕДАЛ — м. Хомосексуалист.
ПЕД.ЕРУГА — ж. и м. Хомосексуа¬
лист.	.
ПЕДИ — — м. я ср.. Хомосексуалист.
ПЕЙЗАН——— м. Човек от — провин¬
цията, селянин.
ПЕКАН — прил.'1. Хубав, красив,
добтр.	2. Опитен, умел, вещ,
способен.
ПЕЛИКАН — ле. Човек, който пе-
чечи много пАр'и, „пълни си,гуша-
•та”. обикн — по нечестен — или незакс^т
Хен начин.
ПЕНДЖЕРИ—мн., еД. няма. — Очила.
■ПЕНДЖОЕК — нареч. Само — в
съчет. на n£иджоек. ' Накриво, на
една страна, не както трябва.
ПЕНСИЛВАНЕЦ — м. Пенсионер.
ПЕНСИЛВАнКа — ж. Пенсионер-
ка.	-
ПЕНСИЯ1 ' — ж'' Пенсионер.
ПЕНСИЯ2 — ж-. Стипендия,
ПЕРА СЕ '— — ел. несв. Само в — съчет.
одИ се пери. Гледан си работата,
Махан се, ' не се бъркай в чужди
работи!	'
ПЕРАСТЯ —v гл. несв; Бияк нанасям
побой.
ПЕРГЕЛ — м. 1. Крак. 2. Широка,
голяма крачка.
ПЕРДЕ —1 ср. Човек, когато нищо-
не го тревожи, не го интересува.
ПЕРЕКУР—м. Междучасие' нля по-
•— чивка зА излушваие на една цигара.
ПЕРКА — ж: 1. — Здрац, силен мъж*.
2.	Само н. —— Рвзвит—— широки
мамене, О— НАДУВАМ (ПОКАЗ¬
ВАМ) ПЕРКИ. — Перча се, — ежа се
с цел-да предизвикам някого обикн.
за бон. •	..
ПЕРКАМ —г гл. несв. Вървя, ходя.
I! Ходя с. момиче.	.
ПЕРКО — м. Глуповат, простоват
човек. — o рЕРКО НАУМОВ. Глу¬
поват, простоВат човек.
ПЕРУКА — ж. Дълга коса — у мъж, у
момчЕ.	'
ПЕРУШИНА — ж. Коса.
ПЕРХИДРОЛКА — ж. Жена с
изрусена— коса.	.— ;
ПЕСНЙРКА — ж. Песен. Друга,
ф о р м 2. лЕсиявка.
П ЕТАК— — м. Вид удар с пет — пръста
по главата.	-
ПЕТАРА'	— ж. Банкнота от 5
лева.	-	'
ПЕТАРА2 — ж. Оценка „много до¬
бър 5“.
ПЦТАЧКА — ж. Банкнота от 5
лева.
ПЕЧЕН — прал. 1. —— Хубав, красив,
добър.	2: — Опитен, умел, вещ,
способен (1975),	'
, ПЕЧЕНЕГ — м. 1. Селянин, • про¬
винциалист.. 2. Циганин.	'
ПЕЧЕНЕГА — м. Опитен, умел,
вещ, спосдбен човек.	‘
ПЕЧКА — — ж. Тъмнокож човек,
негър.
■-ПИКЛЙВЕЦ —- м. Глупав, прост
човек.
ПИЛЕНЦЕ — ср. —Обикн. в обръще¬
ние. Момиче.	, .	.
ПИЛЧАРНИК —т — м.. Ученически
бележник.	.	'
ПЙЛЯ —1.гл. несв. Карам се, гълча.
ПИНДЙЗЯ — гл. несв. Гледам
(1936).
ПИНЙЗ —- м. Начин, способ. —уме-.
ние, майсторлък, о 'ПРОДАВАМ
ПИНЙЗИ. С думите ся — се стремя
да излъжа, да заблудя — някого.
80

обикн. за да се представя за нещо
повече от това, което съм.
ПИИЙЗЧЙЙКА — ж.- Жена пи-
я^чия.	'
ПИНИЗЧЙЙСКИ — прил. Който е
присъщ на пинизчия; умел, -хитър.
Интересен.
ПИНИЗЧЙЙСКИ—Нареч.. от прил.,
пянизчийскн; умелб. майсторски.
• хитро.
ПИЧИЗЕЙЯ — м. Човек, който
прави някаква работа хитро, уме—
ло, майсторски.
ПИНЙЗЯ — гл. несв‘. - Подигравам,
подкачам, закачам.
ПИНЙЗЯ Ср ’ — гл. несв. Подигра—
'вам се, шегувам ’ се. ’ закачам’ се.
ПИПАЕРВ ’— неизм. Като - глагол.
КраДа, вземам.	.
ПИПОН — м. 1. Продълговата гла—
ва. 2. Глупав, прост човек.
ПИРОСТЙЯ - — ж. Лека. , жена,
проститутка.	-
ПИСАЛКА - ж. Прилежна уче¬
ничка.	.
ПИСАЛО — ср. Химикалка, молив.
ПИСВАМ — гл. несв.. - писна гл. св.
Само в съчет. писва/писне ми.
Омръзна ми, дотяга ми.
ПИСКАМ — гл. несв. I. Карам" се
на някого, гълча някого.	2.
Ядосвам, предизвиквам някого е
думите си.
ПЙСТА - — ж. Широка, просторна
улица или булевард.
ПЙЦА — ж. Повръщано - (1987>.
ПИЧ — м. -L Момче, мъж. 2. Човек,
яа когото може да се - разчита..
ПИЧВВКА’— ж. Момиче с по—сво-
Водно държане.
ПЙШПАУЗА — ж. - Междучасие,
почивка.	‘
ПИЩОВ — л. Лист за преписване в
училище, - о ЦАРСКИ - ПИЩОВ.
Голям лист за преписване, в- кой¬
то - са включени - всички подроб—
. кости по темата.	*
ПИЯЧКА — - ж. Събиране на пиене.
ПЛДКНА — гл. несв. Само в съчет.
пайкиа ся очите. Гледам, наслаж¬
давам се на някое момиче или же¬
ни.
ПЛРЙБОЙ — м. Момче, мъж, който
има сексуални връзки с много
, момичета.
ПЛВЧДРР — м. Дебел, пъден
човек.	\
ПЛУВКЙНЯ —- ж. Жена с криви
крака.
ПЛЮВАЛНИК — м. Уста.
ПЛИСКАМ — гл. несв, Храня се,
ям.	. ' ,	, ,
ПЛГХКАНР — • ср<- Отгл. същ.’ ’от
плюскам; хранене, - ядене.
ПЛЯДАЧ —- прил. -Грозен, лош.
ПЛЯМПАЛО — - ср. Приказлявец,
човек, иайша досажда с - приказки¬
те си.	. * ■	.
ПЛЯМППАмгл. несв. Говоря, при—
. казвам.	.
ПЛЯМПОТЯ — гл. несв. Говоря,
приказвам.	,
ПВГЬРЕВАМ СР — гл, несв. по¬
търча -се гл. св. Изпитвам удо¬
волствие, ' - обикн. при полов акт.
ПВДБЪЗЙАВАМ — гл. несв., под-
бъзйкна -гл.' ’ св. 1. ’ Подигравам,
закачам. 2. Подтиквам някого да
направи - нещо,. за което аз - Нямам
желание или смелост.
ПВДБЪЗЙАВАМ - СР — гл. несв.,
^^бъзй^а се гл. св. Подигравам се,
закачам - се, шегувам сеч
ПВДЛЯР ■— м: Подлец.
ПВДЛЯРКА — ж. Подла жека.
ПОДОСТРЕН — Прич;' мин.■ страд. .
от подостря - като прил. За човек -т-
подстриган високо.-	/ -
ПОДОСТРЯМ — гл. несв., подостря
гл, св. Подстригвам високо.,	'
ПВДПЙЧКВАМ СР — - гл. ■ нерв..
Подигравам се, -шегувам се'
ПОДСТРИГВАМ СЕ ’ - гл. цесв.
Само в съчеТ. бди се подстрййай.
Гледай си - работата, - махай се, - не
се бъркай в чужди работи!
ПОКИЙВаМ ’СР — гл.' несв.» - пок-.
рия се гл. ■ ■ св. 1. Скривам - се, за
да не ме- накарат да върша някаква
работа. 2. Втвам си,’ ’ тръгвам си.
ПОЛИВАМ/ — - гл. несв., пол£я гл.
св. Еерпя - с алкохол - по някакъв
случай.	'
ПВлИВАМ СР -—- гл. несв. Пия.
ПОЛИЦАЙ — м. Милиционер.	.
ПОМИНИ! — м. Подмазвач, подли-
зурко.- ’	-
4 Жаргонът, без който (не)можем
81

ПОМИЙР- — м. !. Бездомно, без¬
призорно . куче, 2. Непородисто
куче.	'
ПОМЙТЛМ — гл. несе., пометна
гл. се, Обикн. и бъд. време. Учуд¬
вам се силно, удивявам се.
ЛОПЛДЖИЙАЛ — ж. Момиче, кое¬
то се събира с компания пред
паметника на Патриарх Евтимий,
т. нар. „Попа“ в София (1960).
ПОПЛДЖИЯ — " • Момче, което се
събира с компания пред памет¬
ника на Патриарх Евтимий, т.
нар. ..Попа“ и София ■ .(1960).
ПОПИВАТЕЛНА — ж. Прилежен,
отличен ученик или ученичка.
ПОР — х. I. Нечистоплътен, мръ¬
сен човек. 2. Глупав, прост чо¬
век.
ПОРААДЖИЯ — м. Пияница.
ПбРАЛМ — гл. несе. Пия, сбикн.
алкохолно питие.
ПОРАЛЧ — м. Пияница.
ПОРНО — ср. Видеокасета с порно¬
графски филм.
ПОРНОГРАФСКИ — прил. За пред¬
мет, книга, филм и пол. — лош,
грозен, с ниски естетически качест¬
ва, банален.
ПОРОЧЕН — прил. Грозен, лош.
ПОРОЧНО — мореч. .Непочтено,
нечестно, лошо.
ПОРТА — ж. Клеветник, обаждан.
ПОРТЛДЖИЙАЛ — ж.	Клевет¬
ница, обажда чка.
ПОРТАДЖИЯ —и. Клеветник, сбаж-
дач.
ПбРТЯ — гл. несе. Клеветя, обаж¬
дам.
ПОСЕРАО — м. 1. Малодушен, ме-
кушав човек. 2. Глупав, прост чо¬
век .
ПОЧИВАМ — гл. несе. 1. Мълча,
премълчавам. 2. Само и повелит.
накл. Гледай си работата, не се
бъркай . и чужди работи!
ПРАВЯ — гл. несе. Само в съчет.
1. Правя вятър. Хваля, лаская
някого, сбикн. без да има нужда
или без да е заслужил а за да
получа някаква изгода. 2. Правя
главата мека, ■ на някого. На¬
бивам, пребивам (някого). <. ПрА¬
вя мачкан, никого. Подигра¬
вам се (на някого), шегувам се (е
някого). 4. Правя мозЛйка. Пов¬
ръщам. 5. ПрАвя пиян, някого.
Лъжа, преодолявам противников
играч при игра е топка. 6. ПрАвя
кал (сАчсио, мръсно, санжА). Съз¬
давам затруднения, неприятности.
7. ПрАвя се на мотика (кпспА).
Правя се, че не разбирам, не
проумявам. 8. ПрАвя .си пАс
Мълча, премъкчавам. 9. Праия си
пън ма. Правя си прическа, срес¬
вам се.
ПРАзбУРГ — м. Подигравателно
наименование на провинциален
град.	‘
ПРАСКАМ . гл. несв. 1. Говоря бе-
затруднения чужд език.	2. Сви¬
ря много добре на някакъв музи¬
кален инструмейт.
ПРАХОСМУКАЧКА — ж. Само и
съчет. с манталитет на прахосму¬
качка. Като прил. Който обича да
краде, да присвоява.
прЛщлм — гл. несв., прАтя гл. св.
Само и съчет. пращам/пра тя за
зелен хайвер (в гората за гъби,
да пасе). Излъгвам, измамвам.
ПРЕВКЛЮЧВАМ — гл. несв., пре¬
включа ел. св. Преминавам на
друга тема при разговор.
ПРЕВЪРТАМ — гл. несв., пре¬
върта гл. св. 1. Полудява“, изгуб¬
вам разсъдъка си. 2. Учудвам се
силно, удивява“ се.
ПРЕВЪРТЯЛ — Прич. мин. Леят.
от превъртя като прил. Полу¬
дял, побъркан.
ПРЕГРЯВАМ — гл. несв.. прегрАя
гл. св. Уморявам се, обикн. от
някаква умствена работа.
ПРЕДЙЛМЙН! — м. . Подигравател¬
но название на някакво лекарство-
кбето се взема от възрастни, стари
хора.
ПРЕКАРВАМ — гл. несв., прекарам
гл. св. Излъгвам, измамиам.
ПРЕЛЕТНИА — м. Ученик, сту¬
дент, влязъл да учи без приемен
изпит.
ПРЕЛЕТНИНАА — ж. Ученичка,
студентка, влязла да учи Без
приемен изпит.	,
ПРЕМЯТАМ — гл. несв., преметна
82

гл. св. Лъжа, заблуждавам, ' ма¬
мя, обикн. в желанието ся да на¬
правя силно впечатление шля да
се изкарам нещо повече, откол-
мото съм.
ПРЕОБРЪЩАМ — гл. песе., прео¬
бърна гл. - св. Лъжа, мамя, заб¬
луждавам.
ПРЕПИСВАНИЯ - ж. Преписване.
ПРЕСТЙСКВАМ — гл.. несв., яре-
стшскам гл. се. Грубо опипвам
момиче.
ПРЕСТЙСКВАМСЕ — гл. несв.
Пея, като се превземам.
ПРЕЦАКВАМ — гл. несв., пре-
иНкам гл. се. 1. Измамвам. излъг¬
вам. 2. Погаждам, устройвам не¬
приятна изненада.
ПРИБЙРАМ — гл. несв., прнберН
гл. се. — Откривам, присвоявам.
ПРИЕМАТЕЛ — м. Задник.
ПРИСЛУЖИ ИЧКА - ж. Чястач-
ка на стъклото на лек автомобил.
ПРИШЙВАМ — гл. песе., пряшИя
гл. се. Натрапвам някого на дру¬
го лице, накарвам го да го следи,
да бъде с него.
ПРОВЕТРЯВАМ — гл. несв. Обикн.
в съчет. проветрявам стаята. Го¬
воря прекадено много.
ПРОЖЕКТОРИ -мн., еД. (рядко),
прожектор, м. 1. Очила. 2. Очи.
ПРОЗОРЕЦ — м. Свободен учебен
час.	.
ПРОЗЯ,ВАМ СЕ — гл. несв. Пея без¬
изразно. без чувство, скучно.
ПРОПЛЯМПВАМ —- гл. несв., про-
плямпам гл. св. 1. Пропилявам в
приказки, в разговори (времето
. си). 2. Започвам да говоря (за
дете).
ПРОПУКВАМ — гл. несв., пропукам
гл. се. Само в съчет. пропуква/
пропука мя се — черупката. Случва
ми се неприятност, засяга ме.
наврежда' ми нещо.
ПРОПУКВАМ СЕ - гл. несв.,
пропукам се гл. св. 1. Хващат мс
при някаква тайна, скрита работа.
2. -Случва — ми се неприятност. 3.
Излагам се.
ПРОПУСКАМ — гл. несв. Само в
съчет. пропуска ми решето. За¬
бравям, не помня.	>
ПРОСТАКЕЙШЪН - ж. 1. Прост,
глупав човек. 2. Като—прал. Прост,
глупав.	■
ПРОСТАКЕСА — ж. Проста, глу¬
пава, недодялана ' . .жена.
ПРОСТИТУЦИЯ -ж. Събир. Обик¬
новените хора, иоято не заемат
някаква ръководна нля добре пла¬
тена длъжност.
ПРОСТОСМЪРТЕН - ж. Обикно¬
вен човек, който яе заема ръко¬
водна длъжност и не е на вясово
• платена работа.
ПРОФЕСОР — ж. Начетен, отличен
ученик.	*
ПРОШЛЯК — ж. Глупав, прост
човек.
ПРЪДВАМ — гл. несв., пръдма гл.
св. Поръчвам питие или ястие в
заведение.
ПРЪДЛЬО — м. Глупав, прост
човек.
ПРЪСТ — — м. Само в съчет. покАз¬
вам среден (средния си) пръст н а
някого. 1. Изразявам несъг¬
ласие с някого. 2. Изразявам
превъзходството си над някого.
ПСИХО — м. — Особняк.
ПСЙХОНЕВРОЛОГЙЗЪМ -	м.
Трудна, тежка ситуация или за- '
дача.	■
ПСИХЯСВАМ — гл. несв., лсихя-
сам гл. се. 1. Полудявам, побърк¬
вам се. 2. Изпитвам удоволствие
от нещо, изпадам в екстаз.
ПТИЦЕФЕРМА — ж. Ученически
бележник.
ЛУАМ — гл. несв. Бия, удрям.
ПУБЕР — ж. Младеж в пубертетна
възраст.
ПУБИ — м. и ср. Младеж в пубер¬
тетна възраст.
ПУДРА1 — ж. Човек, коНто обича
да се облича добре, да се докарва.
ПУДРА1 — ' ж. J. Човек, коНто са
превзема. 2. Човек, коНто рабо- «
лепничи, лодмазва се, докарва са
пред някого.
ПУДРЯ СЕ* —гл. несв. Обличам
се добре, докарвам се.
ПУДРЯ СЕ2 — гл. несв. 1. Превзе¬
мам се. 2. Раболепн^а, подмаз-
вам се, докарвам се пред някого.
ПУКАМ — гл. несе. Само в съчет.
83

1. Пукам/пукна гъбна на някого.
Изтормозвам с тежка работа мля е
Безсмислени действия някого. 2.
Пука ми; ие ми пука; пука ми иа
черупката (гмцуриАта). Не ме ин¬
тересува, не ме засяга, не ме тре¬
вожи.
ПУАЛНАЛ - ж. Школник от
ВНВУ.
ПУНЛ — гл. св. Да ударя.
ПУНТ — м. f. Имитация, няподо-
бяване. 2. Шега подигравка.	‘
3.	Начин, способ, умение, май¬
сторлък.
ПУНТАЖ — м. Подражание, имита¬
ция, наподобяваме.
ПУНТИРЛМ —гл. несв. и св. Имити¬
рам, наподобявам, обикн. за да
предизвика“ смях.
ПУНТОВ — прел. Хубав, интересен.
ПУНТОВО —’ нереч. Умело, “ай¬
' сторски.
ПУСКАМ — гл. несв., пусна гл. св.
Само и съчет. 1. Пускам една
водА. Ходя по малка нужда. 2.
Пускам пржекторите. Поглеждам,
вторачвам се. 3. . Пускам транс¬
парантите.	. Заспивам.	4. Пус¬
кам да nacfc, някого. Оставям
(някого) да прави каквото си
иска. 5. Пускам ръкЛ. Опипвам
(момиче).
ПУША — гл. несв. Само и съчет.
не пуша, нещо. Не разбира“,
не се . занимава“ (с_ нещо).
ПУШАЛ т- ж. 1- Момче, което има
опит и .сексуалните контакти.
2. В съчет. удрям една пушка.
Осъществявам полов акт. о СТА¬
РА ПУШАЛ.	1. Ученик от
последните класове на гимна¬
зията. 2. Стар войник.
ПУШПАУЗЛ — ж. Междучасие,
почивка,. през която може да се из¬
пуши една цигара.	.
ПУЯА — м. Горделив, надут човек.
ПЪЗЛЬО — м. Страхливец.
ПЪН — м. Глупав, прост човек.
ПЪНА — м. Почитател на пънк
модата.
ПЪНА — прил. неизм. Хубав, мо¬
дерен.
ПЪНАЛР — м.	1. Почитател на
пънк модата. 2. В обръщение-
Момче, приятелю.
ПЪНКЛРАЛ — ж. Почитателка на
пънк модата.	■
ПЪНААрЧЕ — ср. Умал. от пън-
кар; момче пънкар.	_
ПЪПЕШ — м. !. Глупав, прост
чоиск. 2. Продълговата, издълже¬
на глава.
ПЪРДАЛНИА - м. . Задник.
ПЪРДЯ — гл. несв. Поръчвам пи¬
тие . или ястие в . заведение.
ПЪРЗАЛЯМ — гл. несв. 1. Лъжа,
мамя, заблуждавам. 2. Подигра¬
вам, подкачам.
ПЪРЗУЛВЛМ — гл. несв., пър-
зулна гл. to. Излъгвам, измамиам.
ПЪРЦУЦА — ж. Грозна, иеnривлс—
^телна жена.
ПЪРШЙВ’ — прил. За човек —
богат, с много пари.
ПЪРШЙВ1 — прил. Глупав, прост.
ПЪРШЙВЕЦ — м. Глупав, прост
човек.
Р
РЛЕОТЯ — гл. несв. 1. Лъжа, мамя,
заблуждавам. 2. Подстрекава“, на-
съсква“, подиоиоросвак. О РА¬
БОТЯ НЛ ЧУЖД ТЕРЕН. Оти¬
вам . при чужда жена.
РАБОТЯгА — м. 1. . Работник. 2.
Силен, здрав мъж. 3. Способен,
кадърен и работлив човек.
РАДАР. — м. Ухо.
РАЗЕРЙЦЛН — прич. мин. страЛ,
' от разбрица“ като лрил. Развапси,
повреден.
РАЗЕРЙЦВАМ—гл. несв., разбрйцам
гл. -св. Развалям, . разглобявам.
РЛЗЕЙЧАЛН — прич. мин. страЛ,
от разбичкам като прил. Раз¬
вален, повреден, разглобен.
РЛЗЕРЙЧАВЛМ — гл. несв., .раз-
брйчкам гл. св. Разваля“, повреж¬
дам, разглобявам.
рЛзГЕМБВАМ — гл. несв., раз-
ге“бя гл. св. Пребивам от бой.
РАЗГОНВАМ — гл. несв., разгоня
гл. св. Само и съчет. разгонвам/
разгбня фамилията на някого. 1.
Пребивам от бой някого. 2. Из«
84

тармазвам някого, обявя, като от—
мъщение за нещо.
РАЗДАВАМ — гл. несв. Само в
съчет. раздТвам го тТжко. Държа
се гордо, надменно, ’ надуто.
РАЗДУВАМ — гл. нгсв., раздуя
гл. св. 1. Разказвам. 2. ’ Разказвам
нещо с големи nрсувслнчеяни, аа
да привлека вниманието върху
себе си.	'
РАЗКАРВАМ — гл. меса., раз—
кАрам гл. св. Принуждавам - някого
да си отиде, - изгонвам го. || Раз—
делям се с любимия (любимата),
изоставям го (я).
РАЗКАРВАМ СР— гл. меси., разхТ—
рам се гл. св. 1. Разхождам се. 2.
Махам се, отивам си.
РАЗКАТА ВАМ — гл. несв.. раз—
кат Тя гл. св. Набивам, пребивам.
ВРАЗКАТАВАМ/ РАЗКАТАЯ
ФАМИЛИЯТА (МАЙКАТА) на
някого. 1. Пребивам от бой
някого. 2. Изтормозвам някого,
обикн. като отмъщение за нещо.
РАЗМИРТИКОСВАМ СЕ—гл. нгсв.
Бавя се, мая се, суетя се.
РАЗМОТАВАМ СР — гл. несв,
L Бавя се,мая се, суетя се. 2.
Губя си, пропилявам си времето.
РАЗМЪЖАВАНР — лн. няма, ср.
Подигравателно название за въз¬
растта над 50 годния за мъжете.
РАЗНАСЯМ СР — гл. несв., раз-
несТ се гл. св. Отивам си, тръгвам
си (1986).
РАЗйЙЩЯ — гл. св. Да набия, да
пребия някого.
ИаЗсАДЧИК — м. Градина, парк.
РАЗСТРЕЛ — м. Изпитване в
училище.
рАйБЕР — м. - 1. Глупав, прост
човек. 2. Контрольор от град—
ския транспорт (1981). о КАФР
С РАЙБРР. Покана за кафе,
отправена към жена, след което
се очаква сексуална близост.
РААИЦЙЧ — м. Ракия (1972).
РАЙЧО — ср. Вяла или място край
града.
РАПВАМ — гл. несв., рТпна гл. св.
Удрям О РАПВАМ /РАПйА РД-
ЙА ДВОЙКА. Пиша слаба оцен¬
ка. двойка.
РАШПЛЯА — м. Глупав, прост
човек.	‘	„
РрДЯ —гл. несв. Говоря, приказвам,
разказвам.
РрЗГАМ — гл. несв. Ритам грубо
при игра с топка.
РЕЗГАЕ — м. Спортист, футболист,
който рита грубо своите против¬
ници по време на игра.
РЕЗИДЕНЦИЯ — - ж. Тоалетна.
РЕ ЗНА — гл. св. Да ритна грубо
при игра’с топка.
РРЗВВРЦ—м. Глупав, прост човек.
РЕМАРКЕ — ср. По—малко братче
или сестриче на момичето, което
по нареждане на родителите изли¬
за с кака си, когато тя отива иа
разходка с момче.
РЕМОНТ —- м. Поправителен из¬
пит.
РЕНДЕ — ср. Глупав, прост човек.
РРНТГРЧ — м. Проверка на уче¬
ническата униформа и на причес—
ката на входа в училище.
РЙБА — ж. Глуповат, леиaверсн
човек.	""
РИНГ — м. Пространството пред
черната дъска в училище, обикн. по
време на изпитване.
РИСАУВАЙР — ср. Учебният пред¬
мет рисуване.
РИСУВАМ СР — гл. несв. Гримирам
се.
РЙТТМ — - гл. несв. Само в съчет.
ритам камбТната. Умирам.
РЙТВАМ — гл. несв., ритна гл. св.
Само в съчет. рйтвам/рйтна кам¬
баната. Умирам.
РОЖБА — ж. Обикн. в обръщение.
Момиче.
РОАТДЖИЙАА — ж. Момиче, кое—
то обича да танцува рок.
РОКАДЖИЯ — м— Момче, което
обича да танцува рок.
РВКЯСВАМ — гл. несв., рокйсам
гл. св. Изпадам в екстаз при буйно
танцуване.
РВШАО — ’ м. Глуповат, простоват
човек.
РЪБ — м. Глупав, прост човек.
РЪГВАМ — гл. несв., ръги- гл. св.
85

Тръгвам рязко, внезапно, в нео¬
чаквана посока.
РЪЖДЯСВАМ , — гл. несв., ръж¬
дясам гл. св. Живея, ' обикн. в
провинцията, без да имам възмож¬
ност да се проявя, да се '. развия.
РЪКА РОВ ' — неазлс Kayo глагол.
Крада, вземам.
РЪПОН — м. Глупав, ' прост чо¬
век.-	'♦
РЪЧБАЧ — ''м. Учебният предмет
трудово 'обучение — (1950).
х.
С
„САДИСТЙЧЕН — прил. Много. ' ху¬
бав.
САДЯ — гл. несв: Поставям топчета,
абета на земята.
САЖДИЧКА — ж. Негър.
САЛВЕ — неизм. Здравен!	'
САМОСВАЛ — м — Жена, ко.ято
‘Лесно се — съгласява на интимни
контакти.
САМОСВАЛКА — лс. Жена, която
лесно се съгласява на интимни кон-
тактя
САМОСИНДИКАЛНО - мри.
Самостоятелно, без — чужда помощ.
САНЖЕ — ср. Незаконна — обмяна
на валута.
САПУНЕРКА — ж. Лека кола
„Трабант“.
САРДЕЛА — ж. Глупав, прост
човек.
САфАРИ — ср. Остар. Вид лека
лятна горна дреха, подобна на
риза, но с повече джобове.
СьРЪЧ — jm. Неприятност.
ОБЪРКВАМ — гл. несв., сбъркам
гл. св. Изтормозвам умишлено с
работа или с беа е'мислен и действие.
ОБЪРКВАМ СЕ — гл. несв., сбър¬
кам — се ел. св. Учудвам се силно,
удивявам се.	‘
СВАЛЯМ — гл. несв., сваля гл. се.
С държание, с думи се стремя да
накарам — някого да се 'влюби в
мене или да се съгласи на — интимна
. близост.	-
СВАЛКА — — — ж. Флирт, ухажване.
СВАЛЯНЕ —► ср. Отгл. същ. от
свалям; флирт, ухажване.
СВ.АЛЙЧ — м. Ухажор, любовник,
флиртаджия.	'
СВАЛЙЧЕСТВО — ср. Поведение,
държание на спаляч.
СВАНТА ' — ж. Неспособен, не¬
кадърен спортист.
СвАтбАР — м. Неопитен, слаб
футболист, който рита топката
високо или далеч от вратата на
противника.
СВЕЖ — —драл. I. За човек — млад,
хубав, красйв. ' 2. За предмет —
хубав, приятен, интересен.
СВЕжАРКА — ж. Младо, красиво,
обикн. непълнолетно момиче-
СВЕТВАМ' — гл. несв.,. свЕтна гл.
св. 1. Разбирам, проумявам.	‘ 2.
Обяснявам'	нещо на някого
така, че*да го разбере.
СВЕТВАМ* — — гл. несв., свЕтна гл.
св. Удрям.	. .
СВЙВАМ — гл. несв., свИя гл. св.
Открадвам, присвоявам, ф СВЙ-
ВАМ/СВЙЯ САРМЙТЕ на ня¬
кого. —Поставям' някого на мя¬
стото му, карам го да мя се под¬
чини. да се страхува от мене.
СГАБУЦВАМ — гл. несв., сгабуцам
. гл. св. Набивам, пребивам.
СГАБУЦВАМ СЕ — гл. несв., сга-
буцвм се ел. св. —Оклюмвам се,
омърлушвам се.
СГАФВАм' '— гл. несв., сгДфя гл.
св. Сбърквам; сгрешавам, в резул-
- тат на което създавам неприятност
за някого.
. СГЕПЦВАМ — гл. несв.. сг^пцам
. -гл. св. Хващам — (I960) о*.
СГНЯВЯ — гл. св. Да набия, да
ударя (някого) (1975).
СЕДАЛКА - ж. Задник (1985).
СЕКИРОСВАМ — гл. несв., секи-
росам ал. св. Ритам, спъвам ня¬
кога при игра с топка.
СЕЛИНДЖЪР — м. Провинциа¬
лист, селянин.
СЕЛИКОЗЕН — прил. Нестабилен,
несигурен.
СИРЙЙЧЕ — ср. Особен вид проз¬
рачно топче ?а Mipa с цветна
фигурка в средата.
СИФОН — — м. Глупав, прост човек.
оАЙ(ДЕ) СИФОН (ОТТУКА).
S6

Махай се, гледай ся работата, не
се бъркай и чужди работи.
СЙФЧО — лс. 1; ...Сифилис. 2. Мъж,
болен от сифилис (1945)	о».
• СКАПАН’ — прил. Грозен,. лош, с
ниски естетически качества.
СААПЛ.Н- — "прил. Преуморен, из¬
тощен.	,
СКАПАНО — ,/мфеч. Лошо, недри-'
ятно, недобре.	-
СКАПЛНЯК — м. Глупав, прост,
■ недодялан човек.
САЛПАНЙЧКЛ — ж. . 1. Глупаво,-
просто, недодялано момиче.	2.
Непривлекателно, грозно момиче.
СКАТАВАМ — гл. несв., скатая
гл. се. Скривам., .прибирам, за¬
делим.
СКАТАВАМ СЕ — гл. несв.. скатая
се гл. се. .. 1.	Скривам	се. " 2.
Укривам. - . се, с цел да се отърва
от някаква работа или задължение.
САЛТАвКа — . ж. . Човек,- който
бяга от отговорност, от задълже¬
ния.
СКЙВАМ — гл. несе. и св. Гледам,
виждам; видя.
■СКИФ — .неизм. ГледаИ
СКЙФТАМ — . гл. несе. и ст. Гледам,
виждам, видя,
САЗцА . — ж. Особняк, веселяк.
■СКРЙВАМ — гл. несе., скрия гл.
св. Само и съчет. скриван /скрия
шАйбата. Правя силно", впечатле¬
ние, удииява“.	'
САРЙЯ СЕ — гл. св. Само и поведит.
наклонение. Гледай ся . работата,
не ме занимавай с глупости, не се
Бъркай и чужди . работи.
СКРОЯВАМ — гл.- несв» скроя
гл. -св. Подготвям, уреждам, пра¬
вя (шега неприятност и под.). ’
САУ КОТЕВИНА — ж. Скучна ис¬
тория, .книга, филм и др.’
СЛАГАМ — гл. несв., елбжА гл. св.
: Само и съчет.	1. Спdгaм/cПДжа
мАркв.. Спъвам с ' крак. ' ' 2. СдА-
гам/слд.жа (врЬзвам/вържа) чер¬
вената оiнJеспиА. Заболявам от
венерическа болест.
СЛАГАМ СЕ — гл. несв» елджа
гл. св. Подмазвам се, угоднича,
докарвам се.
СЛАДКЙШ— ". Симпатичен, прия¬
тен човек, обикн. момиче.
СЛАДОЛЕДЧЕ — ср. Леко момиче
(1977).	•
СЛАДУНКЬО — м. Симпатичен,
приятен човек.
СЛАСТЕН — прил. Красив, . хубав.
СЛЙВЛ — ж. . Леко момиче.	;
СЛОН — м. Дебел, тромав човек.
СЛУХ АР — м. 1. Музикант, . който
не може да свири по ноти, а на¬
лучква мелодията само по слух. 2.
Подслушвам.
СЛУХАРя — гл. несв. Слушам, под¬
. слушвам.
СЛУШАЛКЛ1 - ж. Ухо.
СЛУШАЛКА’	ж. Таен агент,
цивилен, служител на МВР.
СЛЪНЧОГЛЕД — м. - Специадка
палка с форма на слънчоглед .из¬
ползвана от сътрудниците на КАТ.
СМИ — м. Смисъл.
СМИРЙСАН —прил. Грозен, лош, с
ниски естетически . качества.
СМИЧАРЯ . — гл. нес-..Гледам, наб¬
людава“ полов акт.
СМОТАН — прил. Г. Недодялан, не¬
сръчен.. 2. Грозен, лош, с ниски- -
естетически качества.
СМОТАНЯК — м. 1. Недодялан,
несръчен човек. 2. Глупав, . прост
човек.
СМОТЛЬО . м. 1. Недодялан, не¬
сръчен човек. 2. Глупав, ■ прост
човек.	'	..
СМУЧА . — гл. несв. Пия, обикн.
алкохолно питие.	.
СМ*ЬРДЕЛ — м. Неприятен, доса¬
ден човек.
СМЪРДЯ —• гл. несв. Досаждам с
мърморене.
.СНЕГОРЙН — м. Нахален, напо¬
рист, . пробивен човек (1987).
СНЕЖЙНАа ж. Тъмнокож човек,
негър.
СНЙМАМ — гл. несв., сн&ма ел.- св.
Преписвам и училище.
СНЙМАМ СЕ - гл. несв. Върша
нещо, от "което няма полза, ■ няма
смисъл, няма да сгГчеля нищо. <>
ОДИ СЕ СНйМаЗ. Махай се, гле¬
дай еи работата, не се бъркай и
чужди работи.
СОЛАРКА — ж. Солово изпълне¬
87

ние ’ не музикален ияструмеяш,
обикв. на китара (1970).
СОЛЯ — гл. несв. Играя саМастаи—
телно, без да търся партньорите
си, като се стремя да преодолея
повече противникови играчи.
. СВРИ — яеияи. Извиняван, съжа—
лявам.
СПАНАК — м. Сън, спане.
СПАРУТРЙ — прил.- Грозен, лош.
СПАСЯВАМ СР — ел. несв., спа—
ей се ел. се. ’ Бягам, отнякъде,
отървавам се от нещо.
СПРЯЦВАМ* — ел. несв., епйнцам
ед. се. Пиша двойка.
СПРНЦВАМ1 — ел. несв., епйв-
нам ел. се. Пребивам от бой.
СПЕЦ — м. ’ Сръчен, умел, опитен,
вещ в някаква , работа човек.
СПЙВАА — ж. Събиране на пиене.
СПЙЧАДЖНЙКА — ле. Момиче,
жена с леко поведение, тъй като
може да е преносител на СПИН
(1987).
СПЙНАДЖИЯ ■— м. Мъж, момче,
което ходи с леки момичета и мо¬
же да бъде преносител на СПИН
епин&вЪд — м. Мъж, момче,
което ходи с леки момичета и може
да - бъде преносител яа СПИН
(1987).
СПЙйЕР — ср. Младо момиче с
леко поведение (1988).
СПИЦА — ж. Хубава жена, хубаво
момиче (1975).	.
СПРАСАВАМ — гл. нега., cnpic-
кам ел. се. Пиша слаба оценка,
двойка.
СПУКВАМ1 ’ — гл. несв. спукам
■ ’ гл. св. Пиша слаба оценка, двой—
ка.
СПУАВАМ1— гл. несв.. спукам гл.
св. Преуморявам,- изтощавам, обикн.
от работа.
СПУСКАМ1 — гл. несв., спусна
гл. св. Давам, снабдявам.
СПУСКАМ2 — гл. несв., спуска
гл. св. Храня се, ям.
СПЙВКА — ж. Младежка танцова
забава (1975).
СТАБИЛЕН — прил. 1. За човек ’—
ня когото може да се разчита;
ссрнaзсн. 2. - За предмет — хубав.
кряен^
СТАВАМ — гл. несв., сй^ам ел. - от.
Само в 3 лице ед. и мн. числа
съч. с - кратко вян. мecтoнмeяиe.
Възбуждам се.
СТАДИОН — м. Гола, плешива, '
остригана глава.
СТАР — - прил. Обикн. членувано.
Като същ. 1. Стар войник или уче—
' ник от последните класове па гим¬
назията. 2. Баща.- В СГАРА
ПУШКА (КРИМКА); СТАРВ КУ—
ЧЕ. Стар - войник или ученик от
последните класове на гимназия
СТрРРОМОйОКЪЛ — м. - Вчила е
едно - счупено стъкло (1986).
СТЙЙАА — ж. Стaтняка.
СТОЙКА — ж. 1. Превземха, гле¬
зотия. 2. ЕовРк, който се прев¬
зема, глези се. '
СТОЙКАДЖИЯ — м. Човек, кой¬
то се големее, перчи се, надува се.
СТОЛЧЕ — ср. .Оценка „добър 4*.
СТОПАДЖИЙАА — ж. Момиче,
жена, която пътува на автостоп-
СТОПАДЖИЯ — м. ’ Мъж, момче,
което пътува на автостaп.	'
СТОПЛЯМ — гл. несв., стдпля
гл. св.- Досещам се, разбирам.
СТОПЯ ВАМ ср — гл. несв., ст - тЯг
се гл. св. Отивам сн. тръгвам си.
СТОТИНКА — ж. Само в съчет.
1.	Вземам/вз1ма (прйая) за двЪ '
стотйнки някого. Подигравам
се на някого, шегувам се с някого
2.	Пр1вя иа дй стaшHяин няко—
го. Унижавам, злепоставям, из¬
лагам яикaгa.
СТРАСТОУБЙЙКИ - мн., . ед. ня¬
ма. Дълги мъжки или дамски дол¬
ни гащи; наnолеонин, кюлоти.
СТРАХОТЕН — прил. Много ху¬
бав, много красвв. Друга фор—
м а: страшЪтен.
СТРАШЕН — прил. Хубав, красив,
добър.
СТРЕЛЯМ — гл. несв. Преписвам по
време на изпит.
СТРЙЖА — гл. несв. Само в съчет.
Ьди стрижи - калинки. Махай се„
гледай си работата, не се бъркай
в чужди работи.
СТЪКЛА — - - - -ед. няма. Очила.
88

СТЮАРДЕСА — — ж. Контрольорка
от градския транспорт.
СТЯГАМ — гл. меса., стЕгна гл. са.
Лъжа, мамя, обякм. в желанието
си да се изкарам нещо повече от
това, което съм. о СТЕГНИ СЕ
В КРЪСТА. Дръж се/ овладей
се. ие се предавай, не — се' изла¬
ган. СТЯГА МЕ	ШАПКАТА.
Нервен съм ш яе ме сдържа яа
едно място.	■
СТЯГАМ СЕ — гл. шгоз., стЕгна се
гл. св. Обиждам се лесно.
СУБЛИМИРАМ — ' гл. ягсе. ш се.
Бягам от училищни занятия (1987).
СУЕК — м. Глупав,/,— прост човек.
СУЛЬО — м. Прост, недодялан чо¬
век.
СУпЕрмАЦКА — ж. Много хуба¬
во момиче.	.
■СУРАТ — м. Лице, физиономия.
СУРВАКАМ — гл. несв. 1. Обирам,
крада (някого) (1987): 2. При¬
нуждавам някого да даде пари за
нешо. без той да иска това.
СУХАР — м. Безинтересен, скучен
в думите и делата си човек, най-
често учитеЛ.
СУХО — ср. неизм.	1. Пари. 2.
Подкуп, рушвет.
СЦАПВАМ — гл. несв., — Сц^пя гл.
св.. .1. — Правя нещо лошо, създавам
нЕприятности (на някого). 2. От¬
мъщавам
СЦАПВАМ СЕ — гл. несв., сцйпя се
гл. св. Преуморявам се, пресил¬
вам се, изтощавам се.
СЦЕНА — ж. Пространството пред
черната дъска в училище, обикн.
по време на изпитване.
СЧУПВАМ — гл. несв., счупя гл.
св. Пребивам. оСЧУПВАМ/ СЧУ¬
ПЯ ОЧИЛАТА на някого. С .
действията си правя изключи¬
телно впечатление на някого, уаи-
вявам го. ' СЧУПВАМ/СЧУПЯ
УШИТЕ на някого. 1. Каз¬
вам нещо невероятно, неправдо¬
подобно на някого. 2. Свиря много
лошо, неумело ш с това преча,
досаждам ' на някого.
СЪКАФЕЗНИК — м. ' Съкварти¬
рант.
СЪРБЕЖ — м. Неприятност (1975).
СЪСУХРЕН — прил. Грозен, лош.
СЮНГЕР — м. —Пияница (1970).
Т
ТАВА — ж. Грамофонна плоча е
диаметър 30 сантиметра (1980).
ТАКСЕ — ср. Лек автомобил.
ТАНАЛ — ж. При игра на топчета—
мястото, където се поставят ток¬
четата (абетата), за която ще са
играе.
ТАНЙВАМ — ел. несв. Давам, про¬
давам.
ТАНЦЯ — гл. несв. Танцувам.
ТАПА — ж. ' Нисък,, набит човек.
ТАПЕШНИК — — м. Детски писто¬
лет играчка, коНто стреля с тапи
от корк.
ТАПИЧКА — ж. Нисък, набит чо¬
век.
ТАПИШОН — м. Нисък, набит
човек.
ТАРАМБУКА1	— ж. Тъмнокож
човек, негър.
ТАРАМБУКА1 — ж. Лек автомобил
„Трабатт*.
ТАРАТУНЦИ - —нареч. Не е вярно,
не може да бъде.
ТАРАШ ' — м. Претърсване.
ТАРАША — гл. несв. Претърсвам.
ТАРЕЛКА - ж. I. Чиния. 2. Уче-
нниеска шапка.
ТАРИКАТ - м. Хитрец.
ТАФ — неизм. Само — в съчет. тйф
съм. Съгласен съм.
ТАФВАМ — гл. несв., тйфиа гл. св.
. Крада, вземам-
ТАФйРАМ — гл. несв. ш св. Крада,
вземам.
ТАФЯ — гл. несв. н - св. Крада, взема.
ТАШАК — м. Шега, подигравка.
О ЗА ТАШАК. За куриоз, за ше¬
га, засмях. НА ТАШАК. Нашега,
не на сериозно, ПРАВЯ СИ ТАШАК.
Подигравам се, шегувам се. СОЛ
(ЛЯВ)ТАШАК. Много близък, мно¬
го приближен,много доверен чоаек.
ТВЪРД—гл. несв. Крада (1913) о*.
ТЕЖКАР — м. Високомерен, гор¬
делив, надут човек.
ТЕЖКАРЕЯ — ал. несв. Държа са
високомерно, надуто, големея се.
89

ТЕЖААРЯ СЕ — гл. неса. Държа се
високомерно, надуто, големея се.
ТЕКСТИЛЕН — прил. За плаж —
на който се стои с бански " костю¬
ми.	.
ТЕКСТИЛЕЦ — м. Мъж, който
стои с бански на плажа (1985).
ТЕАСГЙЛАА - ж. Жена, коятр
стои с бански на плажа (1985).
ТЕЛЕ — ср. Телевизор.
ТЕЛЕГЛЕДАЧ — м. Телевизионен
зрител.
ТЕЛЕГЛЕААЧАА - ж. Телеви¬
зионна зрителка.
ТЕЛЕАУЛА — ж. Висок и тънък
човек.
ТЕПСЙЯ — ас. Грамофонна плоча е
диаметър 30 сантиметра (1965).
ТЕРЕН — 'м. Младежка танцова
забава (1965). Ъ .ГОЛ ТЕРЕН -
1.	Младежка танцова забава, уча¬
стниците в която танцуват голи.
2.	Донаборна комисия.
ГЕРЕН' —. м. Място за изпитване,
обикн. пред чернатА дъска и учи¬
лище.
ТЕРЦА’ — ж. Оценка „среден Зи
ТЕРИА‘ — ж. Веселяк, особняк.
ТЕСЛА — ж. Само и .съчет. прАия
(удря“) теслА на . някого. Съз¬
давам неприятности, преча па ня¬
кого да постигне нещо.
ТЕСНЯК — м. Младо момиче.	.
ТЕСНЯЧАА — ж. Младо момиче,
млада жена.
ТЕСТИС — м. Шега, подигравка.
ТЕТАА — ж. Момиче, жена с лош
външен инд, обиин■ груба, де¬
бела.
ТИКВА — ж. 1. Глава. 2. Глупав,
прост човек.
ТИАВАР — м. Глупав, прост човек.
ТИКВЕНИК — м. Глупав, ярост
ТИМ АР — м. Еой, побой (1935) о».
ТИМАРЯ — гл. несв. Бия, удрям
(1935)	<х.
ТИМБА — ж. Глава (I960).
ТИП — м. Човек.
ТИПЕСА — ж. 1. Елегантна, дока¬
рана жена. 2. Безочлива, без-
■ огледи а, оперена .жена.
ТЙП-ТОП — нареч. Много добре,
много хубаво.
ТЙЧАМ — гл. меса. I. Подхождам,
приличам (за дреха). 2. Харесвам
се, нравя се, подхождам (за човека).
ТЙЧЪР — м. " Учител.
ТЙЧЪРАА - ж. Учителка.
ТОПАЧ — м. Клеветник, обаждан.
ТОПВАМ — ед. несв., тбпна гл. се.
Наипсвства“, злепоставя“.
ТОПЯ — гл. несе. Клеветя, обаждам.
ТОРТА — ж, I. Дебела жена. 2.
Женски задник.
ТОШКАМ — гл. несв. . 1. Блъскам
грубо някого .при-спортна игра.
2. Рита“ силно топката при игра
на футбол.-
ТРАЙКО — неизм. Като глагол и
повелят, наклонение.' Мълчи, не¬
дей да говориш! <> ТРАЙКО СИ
ЕАЧКАМ (СЪМ). Мълча, пре¬
мълчавам.
ТРАКТОР — м. Лош, раздрънкан
лек автомобил.
ТРАМЕОВАМ — гл. несе. 1. Марцхи-
рувам. 2. Ходя пеш дълго време.
ТРАМВЛЗ^ИЗЙРЛМ — гл. несе. и
св. Травматизира“.
ТРАМПЯ — гл. несе. Разменям.
ТРЛНЦИ — мн., еЛ. няма. Пари
(1935) о..
ТРАП — м. Глупав, прост човек.
ТРЕПАМ — гл. несе. Еия. удрям.
ТРЕСВАм1 — гл. - несе., трАсна гл.
се. Изпива“, пийва“.
ТРЙСВАМ’ — гл. несв., тросна
гл. се. Удрям.
ТРЕСААМ — гл. несв. Бия, удрям.
ТРЙПЧО — м. 1. Болестта трипер.
2. . Мъж, болен от тази болест.
ТРОМБА — ж. Оценка „среден 3“.
ТРОМЕЕ — ж. Оценка „среден 3“.
ТРОПАМ.—гл. несв. Клеветя, .обаж¬
да“, издавам.
ТРОПНАТ — прил. Трогнат.
ТрОТИнЯА — м. 1. Утайка на кафе.
2. Леко момиче, проститутка.
ТРОТОАРАЛ — ж. Лека жена,
коя го търси клиенти по улицата.
ТРЪТКА — ж. Дебел, . пълен мъж
или жена.
ТРЪТЛА — ж. Дебела, пълна жена.
ТРЪТЛЬО —м. Дебел, пълен човек.
ТУБЕРКУЛОЗЕН — прил. Неста¬
билен, несигурен.
90

ТУЖАР — м. 1. Богат, охолен
човек. 2. Високо поставен човек.
ТУЗ —— Л. — 1. Богат, охолен човеЕ.~ 2.
Високопоставен човек.
ТУЗАР — м. 1. Богат, охолен човек.
2. Високопоставен човек.
ТУЗЕМЕЦ — ж. Провинциалист,
селянин.
ТУЗЕМКА — ж. Провинци а листна,
селянка.	,
ТУЛУП — м. 1. Глупав, прост
човек. 2. Дебел, пълен човек.
ТУЛЬО — м. Глупав, прост човек.
ТУМБА—Ж: Голяма група хора,
компания.
ТУМБЯ1 — гл. несв. Бия, удрям.
ТУМБЯ*' — гл. несв. Оставам да
повтарям същия клас (курс) — в
училище (1935) о,.
ТУНДЖА — ж— Вода (1920).
ТУПАЛДЖЙКОВ — — неизм. 'Бия,
удрям (1975).
ТУПАЛКА-1-— ж. 1. Удар, шамар.
2. Бой, побой.
ТУПАЛКА1 — ж. Човек, конто ср
облича модно, елегантно (1960).
ТУПАМ — — гл. несв. Бия, — удрям.
ТУПАМ СЕ — гл- несв. Обличам
се модерно, екстравагантно, до¬
карвам се (1960).
ТУПАН — м. Глупав, прост, недо¬
Дялан човек.
ТУПАНДЖА — м. БоН, побой.
ТУПАНИК — м. 1. Удар, шамар.
2. БоН, побой.
ТУРЯМ — гл. несв., туря гл. св.
Само в съчет. турям/туря му
t вЕстник (п&пел, иекермаиче). 1.
* Спирам да се ' занимавам с нещо,
не му обръщам повече внимание.
2. Като нареч. Много добре, много
хубаво.
ТУТМАНИК — м. 1. ' Глупав, прост,
недодялан човек. 2. Дебел, ' пълен
човек,	'
ТУФА — ж. Кражба (1935).
•ТУ.ФАДЖИЯ — м. Крадец, обир-
джия (1935) о«.	,
ТУХЛА — ж. Дебел учебник, дебе¬
ла книга.
ТУШ — — неизм. — Възклицание, из¬
разяващо силно' впечатление от .
нещо или някого.
ТЪНЪК — прил. Който няма пари.
ТЪП— — прил. 1. Глупав, прост. 2.
Грозен, лош, с ниски естетическя
качества.
ТЪПАН АР — м. Глупав, прост човек.
ТЪПЕЯ* — ал. несв. Не разбирам,
не проумявам.
ТЪПЕЯ1 — гл. несв. В— лошо настрое¬
ние съм, не се веселя по време на
някаква забава.
ТЪПЙЗЪМ — м. Глупост.
ТЪПЙР — м. Глупав, прост човек.
ТЪПКАЧ* — м. Любовник, приятел.
ТЪПКАЧ1 — м. Детско съоръжение,
направено от прекривена в единия
край метална тръбичка, пирон ш
ластик, с което се гърмя с барут
от кибритени клечки.
ТЪПО — нареч. 1. Глупаво, без5
смислено. 2. —Лошо, нечестно, не¬
почтено.
ТЪПОТИЯ — ж. Предмет, книга,
филм, песен и др. ' с ниски есте-
тшчески качества яли които не‘се
харесват на говорещия.
ТЪПУНГЕР — м. Глупав, прост
човек.
1'ЪПЧО — м. Глупав, прост човек.
ТЪРКАЛ — м. Бой, побой.
ТЪРКАЛДЖЙЯ — ' м. Побойник.
ТЪРКАЛЬОСКА — ж. Ракия, сме5
сена с мастика.
ТЪРКАЛЯМ — гл. несв. Бия, иа5
насям побой, о ОДИ търкаляй
АСПИРЙНЧЕ. Гледай ся рабо¬
тата, махай се, не се бъркай в
чужди работи.
ТЪЧ ' — м. Само в съчет. 1. ПЪлен
тъч (кут, вЪздух, дупка, чула,
трАп) съм (стйвам). Неспособен,
негоден съм (ставам) за — нещо .
2. Хвърлям —в тъч (Аут, музика¬
та, оркЕстъра) — някого. — Учуд¬
вам, изумявам, удивявам някого.
ТЮТГОН — м. Цигара. ' Друга ’
форма: тутун.
У
УБЙЕЦ — м. Като прил. За пред¬
мет — доНто притежава опреде¬
лено качество в много висока сте¬
пен.
УВИСВАМ — гл. несв., увИсна
ад. св. Оставам излъган, измамен.
91

УВЯХВАМ — гл. несв., увехна
гл. св. Оставам разочарован, из¬
лъган.
УГАСВАМ* — гл. несв., ’ уг&сна
ел. ’ се. - Оставам разочарован, из—
лъган.
УГАСВАМ* — гл. несв., угАсна гл.
св. Само в съчет. угйсват/ угаснат
ми ’ свещите. Вцепенявам се от
изумление, нещо ми прави много
. силно впечатлении..
УДРЯМ — ел. несв., уд!ря гл. св.
Пийвам, изпивам.
УЛАВ - — прил. 1. Луд, побъркай.
2Ч Глупав, прост.
УМЙРАМ — гл. несв., умр гл. св.
Само в пOвелят. наклонение.
Махай се, гледай си работата, не
се бъркай в чужди работи, оУМй—
РАМ ПРАВ. 1. Учудвам се силно,
удивявам' се. 2. Трудно понасям
нещо,, нещо мн въздейства много
силно и ме изважда от равнове—
сие. УМРЯЛ ВТ СТУД И ГЛАД.
Лош, грозен, с ниски естетичес—
ки качества.
УМЙЙК —^м. Глупав, прост човек.
УРУйГРЛ — м. Грозен, непривле¬
кателен, - неприятен човек.
УРУСПЙЯ — ж. Проститутка.
УСПЙВАМ —гл. несв., успя гл. св.
Отвличам вниманието на някого.
УСПИКАВАМ — гл. несв., успикйя
гл. св. Успокоявам.
УТАЙЕИЦА — ж. Момиче с леко
повеление (1985).	'
УТРЕПАН — прил. 1. Грозен, лош,
с ниски естетически качества.
2. Преуморен,' изтощен.
УФЛМйКВТМ СЕ - гл. несв. Ба—
вя се, суетя се, обикн. за да се
отърва ог някаква работа или за—
дължение. '
«УХАЙБНДЕЧ — - м -	1. Глупав,
прост човек. 2. В съчет. на ухай-
бнден. Като нареч. Никога..
УШТТАТ — ж. 1. Ухо. 2. Вид удар
напред и назад с четири пръста
но -ухото.
УШЕН — м. Милиционер.
9
ф
ФАЗАй — м. Старшина-школник.
ФАЙй — прил. неи?м. Много ху—
бав, много красив.
ФАЙЙ — нареч. Хубаво, добре.
ФАЙЧСКИ — прил. Много хубав,
много красив.	*
ФАЙйСКИ — Нареч. от прил.
файнсин. Хубаво, добре.
ФАЙТОН ,— м. Лек автомобил
(1975).
фАл — -м. Нетактична, неуместна
постъпка.
ФАНТР — ср. !. Милиционер. 2.
Таен агент. 3. Карта за игра
„Вале“.
ФАР — м. Гола, обръсната, оплеши¬
вяла глава.
ФАРВВР — мн., ед. няма. Очила.
ФТИВЧ — м. Милиционер.
ФАРФАЛАА — м. Нисък, набит
човек.	’
ФАРФАЛАЕЕ — ср. Умал. от фар-
фала^; ниско набито дете.
ФАС — м. Цигара.
ФАСАДА — ж. Лице, физиономия.
ФАСОН — м. Лице, физиономия.
ФАСУЛСКИ — прил. 1. Лесен,
елементарен. 2. Безинтересен, глу¬
пав.	*
ФАТМАА — м. ’ Старшина.
ФЕРМАН — м. Дълъг урок в учеб—
ник.
ФИЕСТА — ж. Изключително инте—
ресно, необикновено, весело, буй—
но събитие.
ФИЗИВМУТРА — ж. Лице, фи-
знаномни (1965).
ФИКСЙРАМ — гл. несв. и св. Гле—
дам, поглеждам.	>	,
ФИЛИКВСТРР — м. -1. Кола на
Народната милиция. 2. Грозен, не¬
привлекателен човек.
ФИЛЙЯ — ж. Леко момиче.
ФЙЛТЪР* — м. Цигара.
ФЙЛТЪР4 — м. Проверка на уни—
формата - и прическата на входа на
училището.
фНйМГА — м. Възпитан, фин в
обноските човек.
ФЙРКАМ1 — гл. несв. Пия алко—
холно питие.
ФЙРКАМ" — гл. несв. Тормозя
92
1

умишлено някого е работа или е
Безсмислени действия.
ФЙРКЛН — прич. мин. страЛ.
от фириам' като прил. Пиян.
ФЛЕЙАА — ж. Слабоват, хилав
човек.
ФОНТАНЯ — гл. несв. Повръщам.
ФОРУС — м. Дебел човек, обикн.
жена.
ФРАНС — м. Неприятност, неудоб¬
но положение, възникнало и ре¬
зултат на нечии погрешни дей¬
ствия.
ФРАСВАМ — гл. несв., фрйсна гл.
св. 1. Удря“. 2. Поставям ниска
оценка при изпитване.
ФРАСКАМ — гл. несв. Бия, удря“.
фУААМ СЕ — гл. несв. Хваля се,
перча се, .големея се.
ФУКВАМ — гл. несв., фукнА гл.- св.
1. Тръгвам рязко, внезапно в
неочаквана посока. 2. .Започвам .
внезапно да бягам много бързо.
ФУКЛА — ж. Момиче, което обича
да се хвали, да се големее, да
важнии^
ФУКЛЬО — м.. Момче, което обича
да се хвали, да се големее, да
важничн.
ФУКНЯ — ж. " Човек, който обича
да се хвали, да се големее, да
важинчи.
ФУАНЙР — м. Момче, мъж. който
обича да се хвали, да се големее,
да важничн.
ФУНТИ — мн., еЛ. (рядко) фунт,
м. Пари.
ФЪС — неизм. Бягай, отивай си,
\ махай се!	4
Ф-ЬСВАМ — гл. несв., фъсна гл. св.
Избягвам, отивам си от училище.
ФЪСЙРАМ — гл. месо, и св. Бя¬
гам, отивам си от училище.
ФЪСКАМ — гл. несв. Бягам, отивам
си от . училище.
ФЪСКАЧ — м. Ученик, който че¬
сто бяга от училище.
X
ХАВА т- ж. 1. Младежка танцова
аабава. 2. Ситуация, положение,
състояние.
ХАКВАМ — гл. несв., хАкниел. ст...
Удря“.
ХАЛЙПАВ — прил. 1. Недъгав;
н^ап^лно нормален, 2. Хилав,
слабоват (1988).
ХАЛКА — ж. Задник.
ХАНС — м. Сбикн. и съчет. пръд-
ли вия Ханс. Лек автомобил „Варт-
бург“.
ХАПКА — ж. 1. Ядене, хранене. 2.
Събиране на яденр, гощавка.
ХАХАВ — прил. Луд, ненормален.
ХАХО — м. Луд, ненормален чо¬
век.	,
ХЙЛАА — ж. Хилав, слабоват
човек.	<.
ХИПАР — м. 1. Привърженик " наг
хипи модата. 2. Човек с дълга
коса и по-свободно държание (1970)-
ХИПАРКА — ж. 1. Привърженичка -
на хипи модата. 2. Рошаво, неуг¬
ледно момиче с по-свободно държа¬
ние (1970).
КИПЪРСКИ — прил. Който е
присъщ, характерен за хипар.
ХЙЩНИА — м. Весело, интерес¬
но, забавно дете (1987).
ХЙЩНИЧЕ — ср. Умал. от хищ¬
ник; весело, интересно, забавно
дете.	■
ХРАСТИ — мн., еЛ. (рядко) храст,
м. Пари (1987).
ХУЛИГАЕаА — ж. Бутилка от
. 100 гр. с алкохолно питие (1965).
ХУНВЕЙЕЙН — м. Невъзпитан,
буен младеж .(1968).
ХЪРЕА — ж. Слаб, хилав. човек.-
ХЪРЕАВ —- прил..' Слаб, хилав.
ХЪРЕЙЩАЛ — м. Слабак.
ХЪШ — м. Момче, мъж с . по-сво¬
бодно държание и обикн..' с неу^
£ леден външен вид.
ц
ЦАЙАИ — мн., ед. няма. 'Очила.
ЦАЙС — м. 1. Човек с очила. 2.
Обикн. мн. Очила.
ЦАНЦУГЕР — м. . Глупав, прост
човек.	.
ЦАПВАМ — гл. несв., цАпна гл. св.
Пийвам, изпива“.
ЦАР — м. Много добър, вещ, опи-
95

тел в извършването на някаква
работа яли в определена област на
познанието човек.
ЦАРСКИ — прил. Много ' хував,
много добър.	ч
ЦАРСКИ — Нареч. am прил. шарскп.
Много хубаво, много добре, отлич¬
но, чудесно.
ЦАфАК — м. Слаба оценка, двойка..
ЦАФАРА — ж. Слаба оценка, двойка.
ЦАФЕ — ср. Слаба оценка, двойка.
ЦАФКА — ж. Слаба оценка, двой¬
ка.	'
ЦАФУ Н Я К—м .Слаба оценка, двойка.
ЦВАЙКА — ж. Слаба оценка,
двойка.
ЦВАЙН — м. Слаба оценка, двойка.
ЦВАЙТЕР — м. Задник.
ЦВАНЦЕР — м. Задник (1975)
ЦЕЛОФАН — м. Целувка (1970).
ЦЕЛОФАНЧЕ — ' ср. Умал. от
целофан; целувка.
ЦЕЛУВАМ СЕ — ел. несв., целуна се
гл. св. Катастрофирам.
ЦЕНЕН -т- прил. Много хубав, мно¬
го красив, много интересен.
. ЦЕПАЧ — м. Естраден певец,'
коНто вика по време на песните.
ЦЕПЕЛИН — м. Момиче, жена с
леко поведение.
ЦЕПЕНЯК — м. Момиче с леко
поведение, ' обикн. на възраст до
18 години.
ЦЕПЕНЯЧЕ — ср. Умал. от це-
пеняк: малолетно ' момиче с леко
поведение.
ЦЕПЕНЙЧКА - ж. Жена е леко
поведение.
ЦЕПЛЙТОР —- м. Естр^^-^^н - певец,
коНто виха по време на песните.
ЦЕПЯ СЕ—ел. несв. 1. Викам силно.
2. Пея с мкого викове по време на
песента или с големя височини.
ЦЙВРЯ — гл. св. Плача.
ЦЙМБА — ж. Глава .
ЦИМВАРА — ж. Глава.
ЦИМЕНТЙРАН — прил. Сигурен,
стабилен.	-
ЦЙНГО - м. Циганин.
ЦИРКУЛИРАМ — гл. - несв. и —св.
Разхождам се.
ЦЙФКА — ж. Нос.
ЦЙЦИНБОЛ — м. Баскетбол меж-
- ду женски — отбори.
ЦОКАМ — гл. несв. Пкя алкохол¬
но пятяе.
ЦОКВАМ — гл. несв., ибаяа ел. се.
Пийвам, изпивам.
ЦдМБИ — мн., ед. (ралмо) цбмба,
ж. Женски гърди, бюст.
ЦУНА1 — гл. св. Да ударя, обикн,
пря катастрофа.
ЦУНА9 — ел. несв. Да открадна, да
взема.
ЦУМКАМ — — гл. несв. Удрям е
леха кола.
ЦУНКАМ СЕ - гл. се. Да ката¬
строфирам.
ЦУрА — ж. Момиче, жена.
ЦУРЕ — ср. Момиче.
ЦЪ — — часмяца. Не.
ЦЪК — частица. Не.
ЦЪКЛАТ — прил. — Който носш
очила; очилат.	.
ЦЪКЛИ — мн., ед. няма. Очила.
ЦЪКЛЬО — — м. Човек, който носи.
очила.
ЦЪФТОЧЕ — '' ср. 1. Красиво, ху¬
баво момиче, обикн. до 17—18 год.
Ч
ЧАВКА* — ж. 1. Пътник, който
пътува без 'билет о превозните
средства на градския транспорт.
2. Страхливец.
ЧАВКА9 — ж. Ученик от началните
класове.
ЧАДЯ — гл. несв. Пуша.
ЧАЙ — м. Красиво, хубаво момиче.
ЧАЙНИК* — м. Парен локомотив.
ЧАЙНИК1 - м. Човек, който не-*
прекъснато говори, досажда с при¬
казките си.
ЧАЙЧЕ — ср. Умал. ом чай; кра¬
сиво, хубаво момиче.
ЧАК — м. Среща.
ЧАКАЛ — м. Ухажор, любовник.
ЧАКАЛЪК — м. Любовна среща.
ЧАНТА — ж. Само в съчет. стйрк
чйлта.	1. Възрастна жена.	2.
Лека жена над средна възраст.
ЧАНЧ — м. — 1. Работа, ситуация,
задължение,' която язтормозват,
измъчват, изтощават човека, кой¬
то гя върши. 2. Тормоз, мъчение.
ОПРЪсВаМ/ПРЪСНА «С1УК-
94

ВАМ/СПУКАМ	СРКСА ВТ
ЧАНЧ я а някого. Изтормоз—
вам, измъчвам умишлено с работа
яли с безсмислени действия някого.
ЧАНЧА — ел. несв. Измъчвам, тор—
мозя умишлено - с работа нли с
безсмислени действия. .
ЧАВ — яедсж. Довиждане, сбогом.
Друга форма: яау.
ЧАПЛА — ж. Грозна, aбHия. ни-
сока в слаба жена.
ЧАРШАФ* — ж. Голям лвст за
преписване.	.
ЧАРШАФ — м. - Лъжа, измама.
ЧАТ — неизм. Само в сказ. опре¬
деление: чйт съм (стйввм). Раз¬
бирам, проумявам.
ЧАТВАМ — ар. нссв., чйтиз ед. са.
Разбирам, проумявам.
ЧАТКАМ — ад. каса. Разбирам.
ЧВВР — м. Елупав, прост човек.
ЧРМбРИ — ж. Вид удар с ръка по
главата, при който цялата длан
се поставя на челото, а ударът се
нанася с издърпване и пускане
на средния пръст.
ЧЕНГР — ср. 1. Таен агент. 2.
Милиционер.
ЧЕйДЖА — ел. нега. Разменям не¬
законно валута.
ЧЕНДЖАДЖИйКА - - ж. Жена,
момиче, което се занимава - с не—
законна размяна на валута.
ЧЕЧДЖАДЖия — м. Човек, кой—
то се занимава с - незаконна раз¬
мяна на валута.
ЧРПЙА — ж. Обувка.
ЧЕРЕП — ж. Глава.
ЧЕРЕПТХА — ж. Глава (1976).
ЧРСЪН — м. 1. Провинциалист,
селянин. 2. Глупав, прост човек
(1970).
ЧРТВР — ср. Оценка „добър 4*.
ЧрТИЙА — ж. Щръкнала, роша¬
ва, мръсна коса.
ЧРТКА - ж. Похвала, ласкател—
ство. 0 УДРЯМ/УДАРЯ ЕДНА
ЧРТКА. Похвалвам, поласканам,
обикн. незаслужено.
ЧЕТААДЖИЯ — м. Ласкател.
ЧЕТКАМ — ел. несв. Хваля, лас¬
кая.
ЧРШМА — ж. Нос.
ЧИКИБВРЦ — ж. Вванист.
ЧИКИДЖЙЯ - -	Внанист.
ЧИКЙЯ — ж. Шега, п^<^д^к^[)а^г^к^а^>
закачка. 0 БЙЯ (ПРАВЯ) ’ ЧНАЙИ.
. Внанярам. ПРАВЯ СИ ДУШЕВ¬
НА ЧИКЙЯ • Доставам си, правя св
удоволствие, обикн. за вреда, за
сметка на друг.
ЧИСТАК т— нареч. Напълно, съв¬
сем.
ЧИТАНКА — ж. Прилежен, отли¬
чен ученик.
ЧВЙНС — ж. I. Шанс, изход, яз-
бор. 2. Като прил. Изключител¬
но хубав, изключително яраснн.
ЧВМПР — нареч. Само н съчет. на
чЪммп.-'Накриво, не както тряб¬
ва.
ЧВПВАМ — ед. млов., ч^пиа ел. св.
Открадвам, присвоявам. Друга
форма: чЬфнам.
ЧОИАпЧЙМ — м. Сводник.
ЧВРЧИК — м. Термин ’ при игра
на топчета, - според който игра¬
чът има право да разчисти всички
препятствия по пътя ’ на топчето
си. О НА ЧВРЧИК. Накриво, нс
както трябва.
ЧУА — м. Глупав, прост човек.
ЧУКАМ* — сл. - несв. Futuo.
ЧУКАМ1 — гл. несв. - - Само н съчет.
1. Чукам си лйфчс. Разговарям,
приказвам (с някого). 2. Чукам ся
ср£ща. Уреждам си среща.
ЧУКАМ СР -—ел. песе. Сношавам се.
ЧУКВТМ* — сл. несв., чукна ел. св.
. - Осъществявам полов акт.
ЧУКВАМ1 — гл. несв., чукна ел. св.
Само н съчет. 1. Ч^вам/чукна
св лйфчс (лаф). Провеждам раз¬
говор, ’ поприказвам. 2. Чукнам/
чукна си ср£ща. Уреждам си - срс—
ща.	,
ЧУК—ЧАВ — мн. няма, ср. Мо¬
миче с леко поведение (1975).
ЧУПАНДВС — нЪим. Махай се,
отивай си! оЧУПАНДВС МЙВС.
Махай се, отивай си, не ’се бър¬
кай н чужди работи.
ЧУПАРА — неизм. Обикн. члену¬
вано. Махай Се, отивай си.
ЧУПЯ1 — гл. несв. Прогонвам, Из¬
пъждам. .
ЧУПЯ1 — гл. несв. Само н съчет.
95

чупя стбй“и. Големея се, перча
се, надувам се.
ЧУПЯ СЕ	гл. несв. 1. Махам се.
отивам си. обикн. незабелязано,
за да не ме хванат, че върша нещо
нередно, непозволено. 2. Бягам
от училище.	‘
ЧУПКА — неизм. Обикн. членува¬
но; Махай се, отивай си. оЧУП-
КА-ТРОШАЛ, баел ТИ кокош¬
ка. Махай се, гледай си рабо¬
тата!
ЧУШКА - ж. . Нос.
ЧУШКИ — нареч. Не е вярно, не
може да бъде.
Ш
ШАВРЛНПЗЯ " ас. Проститутка.
ШАЙБА — ж. .Само и съчет. 1.
В рът вам/врътна (е дий) шайба.
Обаждам се по телефона. 2. Из-
кривйвАм/изкривя шАйбата наля¬
ното, Измъчвам, . изтормозвам
умишлено с работа или с безсмис¬
лени . действия някого. 2. Скри-
вАм/скрйя шййбатА на някого.
Правя миигог силни впечатление,
удивяиам, изумявам някого.
ШАМАНДУРА — ж. 1. . Глупав,
прост човек. 2. Глава.	■
ШАМАР — м. Само и съчет. движа
се като шамАр. Движа се разсея¬
но, невнимателно, без да обръщам
внимание на нищо наоколо.
ШЛМПОАнСКО . ср. Шампанско.
ШАНТАЖ — м. 1. Леко момиче. . 2.
Събир. Проститутки, леки мо¬
мичета.
ШAНТАЛОГИЯ' — ж. Глупост, без¬
смислица.
ШЛНтАлОгиЯ' — ж.	кни¬
га, пиеса и под. с много измислени
неправдоподобен, изопачени фак¬
ти.
ШАНТЛНСАО — ср. Шампанско
вино.
ШАЕ^ТOН£РАЛ — ж. Момиче, же¬
на с леко поведение.
ШАПААР — " м. . Военнослужещ.
ШЛПО — ср. Шапка.
ШАРАН — м. 1. Глупав, прост
човек. 2. Човек," който лесно може
да бъде излъган.
ШАРЕНО — ср. Пари, обикн. ва¬
лута.
ШАРЯ — гл. несв. Давам пари, ва¬
лута, обикн. като подкуп за не¬
що (1980).
ШЛШ — м. Изумление, изненада,
удивление. оШЛШ И ПАНИКА.
Много голяма паника.
ШАШВАМ — гл. несв., Учудвам,
изненадва“,	удивява“,	правя
силно впечатление.
ШАШКАМ — гл. несв., шйшна гл.
св. Учудвам, изненадва“, удн-
вявам, правя силно впечатление.
ШЛЯА — м. Провинциалист, селя¬
нин (1978).	•
ШВЕПС — м. Непълнолетно моми¬
че (1982). о ГЕПИ ШВЕПС! Груб,
вулгарен поздрав към момиче,
с който се предлага сексуален
контакт (1983).
ШВЕСТЕР — м. Задник.
ШЕБЕА —" .. Дребен, нисък, ма¬
лък човек.	'
ШЕМЕТ — м. " Интересен, странен,
особен човек.
ШЕРЙФ — м. 1. Директор на учи¬
лище. 2. Дежурен учител по време
на междучасие. 3. Командир на
ученическа бригада.
ШЕРП — ." Човек, който . изнася
тежката работа и някакво пред¬
приятие, който поема голяма от¬
говорност (1985).
ШЕСТАК — м. 1. Оценка „отличен
6“. Прилежен ученик, който . из¬
карва само отлични оценки. 3.
Ученик, който учи механически
без разумно да усвоява материала.
ШЕСТАРЛ — ж. Оценка „отли¬
чен 6“.
ШЕСТЪК — -и. Подигравателно наз¬
вание на деня събота. оУ ШЕ¬
СТ ЪА. Никога.
ШЕФ — м. 1. Директор на училище.
2. Началник, ръководител.
ШЕФКА — ж. 1. Директорка на
училище. 2. Началничка, ръково¬
дителка.
ШЙБАН — прил. Грозен, лош, с
ниски естетически качества.
ШИБАНО — нареч. Нечестно, не¬
почтено, " лошо.
96

ШИК — прил. неизм. Хубав, кра¬
сив, добър, модерен.
ШИК — нареч. Много добре, мно¬
го хубаво.	.
ШИКАРЕН — прил. Хубап, красив,
добър, модерен.
ШИКАРНО — нареч. Много доб-
•ре, много хубаво.
ШИКОЗЕН — прил. Хубав, кра¬
сив. добър, модерен 0970).
ШИКОЗНО — нареч. Много добре,
. много хубаво (1970).
ШЙМБИ — м.' и ср. Д-бел, пълен
човЕк.
ШЙТВАМ — гл.- несв., — шНтна гл.
св. Продавам по частен път, обикн.
незаконно, заради по-голяма пе¬
чалба.	'
ШЙТКАМ — гл. несв. Продавам но
частен път, обикн. незаконно, за¬
ради по-голяма печалба.
ШЙШИН — м. Дебел, пълен човек.
ШЙШО — м. Дебел, пълен човек.
ШКОЛО — мн. няма. ср. Училище.
ШМАТКА — ж. 1. Разсеян, невни¬
мателен, разпилян човек. 2. Чо¬
век, който има навик да се бави,
Да се мае, да върши бавно някак¬
ва работа.
ШМАтКАМ СЕ — гл. несв. 1. Бавя
се, мая се, суетя се. 2. Разхождам
:е без определена Мел и посока.
В МЙНКАМ СЕ — гл. несв. Грими¬
рам се.
ШМОРЦ — м. Пиене.
ШОК — м. Вяд удар по главата с
кокълчетата на свита в юмрук
ръка.	.
ШоПЯ СЕ — гл. несв. Ритам силно ш
неточно топката по време на фут¬
болен мач.
ШПАЦЙРАМ — гл. несв. ш св. Раз¬
хождам се, обикн. по централна
улица (1945) о».
шпицАрка — ж. Обувка с остър
връх (1965).
ШП1-ЙГЛА — ж. Висок и тънък
човек (1975).
ШПРЙЦ — м. Подсилващо средство,
вземано обикн. от спортисти.
ШПРЙЦВАМ — гл. несв., шпрйцна
гл. св. Давам подсилващи средства
на спортисти.
ШРАЙБЯ — гл. несв. Пиша (1945) о*.
ШУНДА — ж. Момиче, жена с
леко ' поведение (1965).
ШУТВАМ — гл. несв., шутна гл.
св. Ритвам, хвърлям топка.
ШУТКАМ — гл. несв. Ритам, хвър¬
лям топка по някаква цЕл, обикн.
за собствено —удоволствие.
ШУТЯ — гл. нссв. Ритам, обикн.
.топка.	.
ШУШЛЯК — м. Провинциалист,
селянин.
ШУЩЕР — м. Свит, скромен чо¬
век.
Щ
ЩАЙГА — ж. Стар, раздрънкан
магнетофон, касетофон, грамофон
. ' ш— под.
ЩЕКА — ж. Висок, слаб човек.
ЩИПАЛКА — ж. Ошилваиe. <>УД¬
РЯМ ЕДНА ЩИПАЛКА. Ощип-
вам.
ЩЙПАНЕ — ср. Отгл. -същ. от
щипя; крадене, открадване (1985).
ЩЙПВАМ — гл. несв., шНлиА гл.
св. Открадвам, вземам (1985).
ЩЙПЯ — гл. несв. Крада' (1985).
ЩУР — прал'. 1чМного хубав, мно¬
го красив. 2. За човек — буен,
невъздържан.
ЩУРО — нареч. Много хубаво,
много добре.	"
ЪНДЪРСТЕНДВАМ — гл. несв.,
ъидърстЕндя гл. св. Разбирам,
проумявам (1981).
Ю	■
ЮВЕЛЙРЕН — прил. Много хубав,
много — красив (1981).
ЮВеЛйрНо — — нареч. Много ху¬
баво, много добре (1981).
ЮЛАР — м. —Вратовръзка.
ЮТЙЯ — ж. Пистолет (1965).
ЮРВАМ — гл. несв.. юрна гл. св.
1. Подгонвам някого да тича,
с цел да го изтормозя, да го из¬
7 Жаргонът, без който (не) можем
97

мъча. -2. Подкарвам, подтиквам
някого’ да бърза.
ЮРКАМ — гл. несв. — 1. Умишле¬
но тормозя, измъчвам някого с
работа нли е безсмислени действия.
2< Карам, подтиквам някого да
бърза, обикн. н някаква работа.
Я
ЯВКТ — ж. Любовна- среша (1985).
ЯВРЙЯ — м. 1. Приятел,’ другар
(1975). 2. - Остар. Глупав, прост
човек (1935).
ЯЛТТДЖиЙКА — ж. 1. Момиче,
което се събира с приятели пред
сладкарница „Ялта“ н София ’ (днес
вече не съществува) (1972). 2. Ек¬
стравагантно облечено' момиче
(1975).
ЯЛТТДЖИЙЧР — ■ ср. Умал. от
влтаджия; момче илтаджии (1972).
ЯЛТАДЖИЯ — м. ’Младеж, който
се събира с приятеля пред слад¬
карница „Ялта“ н - София (днес- "
вече не съществува) (1972).
ЯТАК — м. Човек, при когото избя—
галият от училище може да прсс—
пи или да живее известно времс.
ЯТАЧКА — ж. Жена, обикн. близ¬
ка, при която избягалият от учи—
лище може да преспи ’ или да ’ жи¬
вее известно времс.
ЯХАМ — гл. несв. Само н съчет.
Ахам метлйта. Тръгва си, отивам
си, махам се.	.
ЯХВАМ — гл. несв., Ахна гл. св.
Само н съчет. яхвам/йхна мет—
' лТтз. Тръгвам си, отивам си, ма¬
хам се.
жаргвччи изрази
бАбт яга на млади години
Много грозно момиче.	-
ВТР В Косите, ’ АРМАТУРА В
УСТАТА ,— Възрастен, стар чо—
век, пенсионер.
ГЛЕДАМ НЯКОГО (НЕЩО) КАТО
(ЧЕ ЛИ Р) ШЕСТ ЛЕВА НАЦЯЛО—
Гледам учудено, неразбиращо.
ГОЛЕМИ НЗпЪЛЧЕЧНМ — Упо¬
требява’ се, за да се изрази силно
впечатление от някакво прежи—
-вяване, от някаква случка.
ДВБРТ ИГРА С КРАКА (В ПАР—
ТЕР) — Неморално, непочтено,
/нечестно поведение.
ДВ СТВ И РДйВ И ОБРАТНО —
Обикн. н съчет. бня до сто и ед—
мб и обрАтно. 1. При някаква
нгра — побеждавам с много го¬
лям резултат. 2. Бия много, прс—
бивам от бой.
ЕКЗВТЙЧЙВ ГОВЕДО — Груб,
невъзпитан човек 7
Ела МР РЙТйИ — 1. Употребява
се по отношение нз говорещия,
за да се изрази, че късно се е се¬
тил нли се е усетил за нещо.
2. Като прил. За книга., филм,
пессн и др. — много лош, много
слаб, с ниски естетически качества.
РпТей МЕКеЧРА — Пенсионер,
стар, възрастен човек.
ЗДРАВО СЕЛСКО ДОБИЧЕ —
> Груб, невъзпитан човек.
леВт рЪат, - ДЕСЕЧ.ДЖВБ —
Крада, вземам, присвоявам.
ЛЬВ СТОБОР Р ТРУДМВН ПРЕС—
КВЧАБЛЕ — Израз, употребя¬
ван, за да се покаже, чс нсщо труд¬
но може да бъде направено.
МАХАЛИЯ ДЖАКСЪЧ — Израз,
означаващ махам се, отивам си,
in/fariisM	.
ча банята под ПЛЬОЧНТР —
Не казвам) (Употребява се като
отговор на въпроса „Къде отиваш?“)
ЧА МАРТА У СРЯДА— Като нареч.
Никога.
ЧЕ МР КТЧДЪРМЕ ПА — Че ме
увещавай, не - мс каядърдисвай.
Оди се стигни. па ср прес¬
кочи — Гледай си рабатрта, не
се бъркай в чужди работи.
ОТ СВАТБАТА ЧА БАБА МИ —
Като ’ прил. Много стар.
птдт мн челюстния Ъгъл -—
Учудвам се силно, удннявам сс„
изумявам се.
98
f

ПАЗЯ ОКРЪЖНОСТ (ИТАЛИЯ,
ИСПАНИЯ) — Спазвам диета, за
да не пълнея.
ПЛЕСНАЛИ С РЪЦЕ, ПА СЕ ПРЕ¬
ГЪРНАЛИ — Отшшли	си, мах¬
нали се, избягали.
ПОТЕЧЕ ТИ— I. Стига ' си приказ¬
вал, прекаляваш с приказките си.
2. Стяга си се подмазвал, стига си
угодничил.
ПРЕЗ ОНАЯ РАБОТА МИ Е — Не
ме интересува, не ме засяга, не
ме тревожи.
-РОДОПСКО ОДЕАЛО - Писмена
работа, по която са отбелязани
много грешки.
СЛАГАМ/СЛОЖА	(ТУРЯМ/ТУ-
РЯ) НАКОЛЕНКИ — Подмазвам
се, угоднича.
СПАЛ НА МОКРИ ВЕСТНИЦИ —
Като прил. За човек — който яма
странно, особено, неестествено дър-
'жание.	.
СРЕБЪРНА БАНЯ — Побелели
коси.
СТРЙПТЙЗ УОТЪР - Като прил.
1. За предмет — грозен, лош, с
ниски естетически качества.	2,
За човек — неспособен, неумел,
несръчен.
ШЕСТИ НОМЕР, — I. Прилежен
ученик, който изкарва само отлич¬
ни оценки. 2. — Ученик, който учя
механически, без разумно да ус¬
воява материала. 3. Отлична оцен¬
ка, шестица.
ТРИ БЕЗ ДЕСЕТ - Бутилка от 750‘
мл. с ябълкова или плодова ракия
(1986).
ХВАНАЛ СЪМ ГОСПОД ЗА ШЛИ¬
ФЕРА — Възгордял съм се^много,
надул съм се.
ЧЕТВЪРТ БЕЗ ПЕТНАЙСЕ — Не
зная, няма да ти кажа! (Употре¬
бява се като ' отговор на въпроса
„Колко е часът?“)
ЧУПЕН , ЗИ ХАГЕН — Обикн. в
съчет. чупен зи хАген, лАпен зн .
мухен. Махай се,- гледай си ра¬
ботата, не се бъркай в чужди
работи.
ШАНС ЗЙРО — Нямам избор, ня¬
мам друга възможност (за някакво
действие,, работа, постъпка).
ЯПОНСКО УТРО — Коктейл, на¬
правен от кампари и водка (1985).
ЖАРГОННИ НАЗВАНИЯ
НА ГРАДОВЕ, УЛИЦИ,
ЗАВЕДЕНИЯ И ДРУГИ В СОФИЯ И СТРАНАТА
1. , НАЗВАНИЯ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА
АСЕНИ БЙЙЧ — гр. Асеновград.
БУРГЕЙС — гр. Бургас.
ИЛИНбЙС — гр. Елин Пелин.
КАСПЕЙЧЪН — гр. Каспичан.
КУКЕРЛАНДИЯ — гр. Перник и
околностите му.
КУРЙЛСКИТЕ ОСТРОВИ — Поди¬
гравателно название на с. Курило
край София.
КЪРДЖАЛЕЙРО — гр. Кърджали.
ЛОС АЛАМОС — гр. Елин Пелин.
ЛОС КЪРДЖАЛЕЙРОС — гр. Кър-
джалн.	'
ЛОС ПАНЧОС — село Панчарево,
влизащо в рамките на гр. София..
НЮ ЗЕЙГЪР — гр. Нова Загора.
НЮ ПЕЙЗЪР — гр. Нови Пазар.
ОЛД ЗЕЙГЪР — гр. Стара Загора.
ПАЗАРГАДЖЙК — гр. Пазарджик.'
РИО ДЕ ГОЦЕ z- гр. Гоце Делчев.
РЙО ДРАГАЛЕРО — с. Драгалев-
чци, влизащо в рамките на гр..
София.	.
СЮЗЕЙПЪЛ — гр. Созопол.
СЮЗЪПЪЛ — ' гр. Созопол.
ФИЛИБЕТО — гр. ' Пловдив.	'
ФИЛИПЙНИТЕ — кв. Филиповци в-
София.
ХЮСТЪН — гр. Хасково.
99

II. НАЗВАНИЯ НА УЛИЦИ
"■ И 'ХАРАКТЕРНИ МЕСТА .В СОФИЯ
АНГЛИЙСКИЯ ДВОР — градим-
ката със сладкарница на открито,
разположени откъм задната стра¬
на на ИДА.
БЛРБЛРОИИГЕ — паметникът пред
НДК.
БЪКСТОН СИТИ — квартал „Бра¬
тя Бъкстон“ и София.
ГРАфЛ—ул. „Граф Н. П. Игнатиев“.
ДАРАЛНЕЛИГЕ — кръстовището
на бул. „Прага“, бул.„Хр. Ботев“
н бул. „СКОвелеи“.
ДУПКАТА — градинката с ал-
пинеу“а прсд ИДА.
АОЕЕВРЪЗЛ— парапетите прсд вра -
тата на '.северното крило на Со¬
фийския университет.	„Климент
Охридски“.
МОРЕНИТЕ — каменният парапет
до пресечката на бул. „Дондуков“
н ул. Стара планина“.
ПОПА — пространството н градин¬
ката около паметника на Пат¬
риарх Евтимий на бул. „Патриарх
Евтимий“ и ул. „Граф Н. П. Иг¬
натиев“ и София.
РЪАСИ — ул. „Г. €. Раковски“.
ТЕАСЛС — част от квартал „Из¬
ток“, разположена' между улиците
„Латинка“, „Незабравка“ "и бул.
„Ленин“.	.	’
III. НАЗВАНИЯ НА ЗАВЕДЕНИЯ В ГР. СОФИЯ ИЛИ В НЯКОИ
ДРУГИ ГРАДОВЕ, НО ИЗВЕСТНИ НА СОФИЙСКИТЕ
УЧЕНИЦИ, ПРИДРУЖЕНИ С КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА
ПРОИЗХОДА ■ ИМ
АРАБСКОТО —	1. Закусвалня
„Странджата“ на пл. „Ленин“. 2.
Аперитив „Варшава“ на бул. „Ру¬
ски“. Названието е' произлязло
от факта, чс и тези заведения
ходят “него арабски туристи, тъй
като в тях нс сс сервират ястия със
свинско месо.
базата — пивница „Мизия“ на ул.
„Мизия“ и ул. „Иван Асен II“,
която се снабдяваше с . алкохолни
напитки напрано от Виипром, т. е.
„базата“ за снабдяване
БАМБУКА — несъществуващ вече
аперитив до Народния театър
„Иван Вазов“, днес стол-ресторант
на МНО. Названието произлиза
от тръстиковите рогозки и столове,
с които Беше обзаведено заведе¬
нието.
ГУЩЕРА — бирария „Обеля“. Наз¬
ванието вероятно произлиза от
обстоятелството, че преди време
там се е събирала група моше¬
ници, които са се занимавали с
незаконна обмяна на долари, т. е.
„гущери“.
ДЕВЕГГЕ . МАГАРЕТА — закус¬
валия на ул. „Цар Симеон“ и ул.
„Софроний Врачански“, и която
има картина с девет магарета.
ДОМА НЛ . ПОКОЙНИКА — ресто¬
рант „Чайка“ на ул. „Г. С. Раков¬
ски“. Названието е получено поради
* сходството вън ' външното оформ-1
ление на двете сгради.
ЛЙВЕРПУЛ — . кафе-сладкарница
„Луна“ до Пионерския дворец.
Преди години там имаше състав,
конто изпълняваше песни на „Енй-
тълс-.
ЛИМОН ЧЕТО — “алко ресторант-
че и квартал Бояна и София. Наз¬
ванието е произлязло поради ярко¬
жълтата боя, с която е боядисана
сградата.	'
МАЛКИЯ САШКО — ресторант
„Кристал“, чийто покрив е с ку¬
бета, конто, приличат малко на.
100

кубетата на крам-памстник „Алек—
сандър Невски“.
МЛЕАОТВ — млечният бар (сега
снек-бар) срещу кино „Култура“.
МВНТР ААРЛО — аперитив-за—
кусвалня „Рила“ нз бул. „Донду—
ков“. Названието се е родило по—
ради факта, че до. преди десетина
години н това заведение имашс
игрална зала за шах и карти, в
която тайно се играеше и на комар,
както това става н заведенията нз
Монтс Карло.
МВЧТЕТО — аnератнв-зAкусвAЛHи
„Рила“.
МОРГАТА — винарна „Кристал“
н София. Названието е създадено
във връзка с чувствата,* които бу¬
ди заведението с вътрешното си
оформление и'с факта, чс е разпо—
ложено под земята;
ПВПСКВТВ — механа „Българска
изба“, на пл. ,.Ленин“, разполо¬
жена в приземния етаж на Духов¬
ната академия („попското учили¬
ще“).	•	>	>
ПъЦН БАР - дневно барче нз
главната улица в гр. Созопол. Наз¬
ванието е дошло от името на пър¬
вия управител на това заведение.—
РАЗШИРЕНИТЕ ВЕЧИ — слад¬
карница „Стадион“ на бул. „Мар¬
шал Толбухин“, н която няма
места за сядане и човек може да
получи разширени вени от това.
РАЦИТЕ — закусвалня	„Орлов
мост“, н която често сервираха
раци с майонеза.
СИВИЯТ КОН—гостилница нз ул.
„Найчо Цанов—, пред чнято врата
висеше табелка с нарисуван сив
кон.
ТЕЧЕКННТЕ — бирария на ул.
„Арх. Йордан Миланов“ до Пио¬
нерския дворец, чиято сграда и
покрив са от тенекия.
ТРИМВНА — хотел-ресторант „Три—
монциум“ в гр. Пловдив.
ФЕЯТА — кафе-аперитив (сега ре¬
сторант за спагети нз бул. „Ле—
нин“ и алея „П. К- Яворов“. Наз¬
ванието преди години беше офи—
циално за заведението,4 но днес са
свързва само със статуята на къ—
пеша се ж£на (фея) н градинката
прсд ресторанта.
ХИРУРГИЯТА — сладкарница
„Кристал“, защото в нея всичко е
бяло като н болница.
АЙЦНТЕ — ресторант „Кристал“.'
Човото жаргонно имс е възникнало
поради известна прилика между
покрива нз заведението и женски¬
те гърди.
ШАПКИТЕ — сладкарница „Ди—
намо“ на ул. „Васил Коларов“.
Названието на тази сладкарница
произлиза от магазина за шапки,
който съществуваше - срещу нея.
Според друга версия, названието
е дошло от чадърите, приличащи
ни ПAпии. под които се настаняват
посетителите	•
ШИШАРКАТА — ресторант „Бор-
н квартал Княжево н София, око¬
ло който е пълно с пипарин, на—
падали от боровете.
IV. НАЗВАНИЯ, СВЪРЗАНИ
С УЧИЛИЩЕТО И С УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ
Интересното при тези названия е,
че за повечето от тях са - използ¬
вани имена на филми, книги и под.
В тях по един неповторим начин сс
отразява емоционалната натура на
младите, тяхната изобретателност,
способността им да гледат на неща—
та от училищното ежедневие рт
комичната, веселата страна. В тези
оригинални изрази и названия не се
съдържа обидно нлн отрицателно
отношение към училището, нито
пък някаква неприязън към дирек—
тори к учители. Те просто са плод нз
развихрената фантазия нз нашите
деца, ’ нз желанието им да кнали—
фицират по нов, необикновен начин
заобикалящия ги свят. За отбеляз¬
ване е също, че днешните ученици в
много от случаите нс знаят, чс тезк
101

названия и изрази са от филми яли
книги и съществуват вече десети¬
летия, а нерядко ш гя променят
така много, че днес е трудно да се
разбере откъде точно са дошли.
АЗ — СЪМ ЦАР — Оценка „среден 3“.
АЛЙ БАБА И ‘0-ТЕ РАЗВОЙНИ-
КА — Учителски съвет.
БАБЕТ ОТЙВА НА ВОЙНА —
Ученик преди класна работа.
ВОЙНА И МИР — Вкъщи и на ули¬
цата.	'	'
В СВЕТА НА МЪЛЧАНИЕТО —
По време на изпитване.
ГНЕЗДО НА ОСИ - Учителска
стая.
ДЕЦАТА НА ХИРОШИМА - Уче¬
ници по време на неочаквана кон¬
тролна работа.
ДИВОТО КУЧЕ ДЙНГО — Де¬
журен ученик.
ДЯВОЛЪТ И 10-ТЕ БОЖИ ЗАПО¬
ВЕДИ — Учениците и правилни¬
кът за вътрешния ред в училище.
ЗАТИШИЕ ПРЕД БУРЯ — — Мо¬
ментът, в който учителят отваря
класния дневник.
ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ — Кла¬
” сен ръководител.
КАК СЕ КАЛЯВАШЕ СТОМАНА¬
ТА — , След родителска среща.
КЪС СИНЬО НЕБЕ — Неделя.
ЛЪВИЦАТА ЕЛЗА — Класната
ръководителка.
МОМИЧЕТО В ЧЕРНО - Уче¬
ничка.
НИЕ СМЕ НА ' ВСЕКИ КИЛОМЕ¬
ТЪР — Тройкаджии.'	-
ПАК ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ - Слаба
оценка, двойка.
РОДЕНИ ЗА ЖИВОТ — Добра
оценка, четворка.	>
САЛЕМСКИТЕ ВЕЩИЦИ - Учи¬
телите в училище.	’
САМ СРЕД ВЪЛЦИ - ' Учения
пред педагогически съвет.
СИГНАЛИ НАД ГРАДА - Под¬
сказване 'по време на изпит.
СПЕЦИАЛИСТ ПО ВСЙЧКО —
Ученик.
СРЕЩАЛИ СМЕ СЕ НЯКОГА —
Много ' добра оценка, петица.
СРЕЩА С ДЯВОЛА — Ученик пред
директора.	.	■
СТАРИ СМЕТКИ ЗА УРЕЖДА¬
НЕ — Тъмен училищен копидрр.
ТАЙНАТА НА ШИФЪРА — Кла¬
сен дневник.
ТИ СИ ЧУДЕСНА - Оценка „сре¬
ден З-.
ТОВА БЕШЕ САМО ШЕГА — От¬
лична оценка, шестица.
троянската Война - 1. Пред
училищния бюфет по време на меж¬
дучасие. 2. След родителска среща.
УКРОТЙВАНЕ НА ОПЪРНИЧА-
ВАТА — Час на класния ръко¬
водител .
УЧИЛИЩНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ—
Ученически чин.
ХВАНЕТЕ ГИ В БЪРЛОГАТА -
Ученици, избягали от учебен
час.	-
ХВЪРЧДЩАТА(’Р) ЧЕТА НА БЕН¬
КОВСКИ — Клас ' по време на
междучасие.	•
ХВЪРЧАЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ—Гъ¬
ба за изтриване на дъската.
ХРАМЪТ — НА САТАНАТА—Дирек¬
торски кабинет.
ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ - ' Звънец
за междучасие.
ЦАРСКА МИЛОСТ — Оценка „сре¬
ден 3“.
102

ЦЕНА 1,43 ЛВ.