Author: Вътов В.
Tags: фразеология речник на български език фразеологичен речник издателство скорпио
ISBN: 954-792-807-4
Year: 2019
Text
проф. д-р Върбан Вътов
фРАЗЕОАОГтЕН
РЕЧНИК
НА
БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ЗА
SCORPIO
УЧЕНИЦИ
СКОРПИО
София
NON SCHOLAE SED VITAE DISCIMUS
УЧИМ НЕ ЗА УЧИЛИЩЕТО, А ЗА ЖИВОТА
(латинска сентенция)
®
ИК„СКОРПИОВИ “ЕООД, 2019
® ИздагелскакъщаСКОРПИО,
художествено и графично оформление на книжното тяло, 2019
@ проф. д-р Върбан Вътов, автор, 2019
® SCORPIO GRAPHIC DESIGN, Анелия Славова, корица, 2019
проф. д-р Върбан Вътов
фРАЗЕОЛОПШЕН
РЕЧНИК
НА
БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
ЗА УЧЕНИЦИ
SCORPIO
СКОРПИО
София
Скорпиончето
винаги с вас!
Изданието е обект на авторско и търговско право и се защитава от
нормите на закона.
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана, размножавана и предавана под печатна, електронна, механична, фотокопирна или
каквато и да е друга записваема форма без изричното писмено съгласие на
Издателска къща СКОРПИО. Забранява се използването на всякакви цитати за
вестници, списания, радио- или телевизионни предавания или за публични четения
без официално писмено разрешение от страна на Издателска къща СКОРПИО.
Издателска къща СКОРПИО
благодари за пълното юридическо и правно обслужване,
за защитата на авторското право и интелектуалната собственост
на международна адвокатска кантора Iliev Law Office.
www.iliev-bg.com
Издателството на тези,
които успяват
СКОРПИО
ISBN 954-792-807-4
УВОД
I. ОСНОВНИ ЗНАНИЯ ЗА ФРАЗЕОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
1. Няколко думи за езика като знакова система
1.1. Езикът като един от най-важните фактори на човешкото съществуване
Езикът, мисленето и трудът са трите най-могъщи сили, които позволяват на човека да се извиси над останалите животински видове в природата и да се развие в живо същество от качествено нов тип. Чрез тях
той се превръща в социално същество, което изгражда свои общества,
подчинява на своите потребности всичко останало в света и целенасочено го използва за своите интереси. Твори наука и изкуство, създава технологии и технически средства, организира производство и икономика, изгражда и руши цивилизации, стремеейки се към по-голямо съвършенство
в самия себе си и в средата, сред която протича животът му.
1.2. Езикът като условна знакова система
Чрез нервната си система и сензорно-моторния си апарат човек опознава света и му въздейства. Тази нервна система е развила умствена
способност да символизира постигнатото познание, вграждайки го в езикови знакове, организирани в цялостна условна система, която му дава
възможност да общува с останалите хора.Тази знакова система, която
ние наричаме език, е създадена от безброй поколения наши предшественици. В нея по специфичен начин кодирано е възпроизведен опознатият
свят с онези негови елементи, свойства и закономерности, до които хората
са се докосвали и в които познавателно са прониквали.
Условността на езика, разбирана като отсъствие на „природна“ връзка между езиковия знак и означаваното от него късче „реалност“, го прави
изключително гъвкав и способен да позволява комуникация и мислене независимо от наличие, присъствие, реалност или нереалност на нещата, за
които говорим и мислим.
1.3. Особености в организацията на езиковата система
Организацията на езиковата система е много сложна. Тя преминава през
множество равнища, започвайки от най-елементарното - фонетичното равнище, и стигайки до синтактичното и свръхсинтактичното равнище.
Централните области на езиковата система се заемат от лексикалното равнище. Разположените под него равнища (фонетично, морфематично, словообразувателно, морфологично) имат на практика за-
-6-
дачата да породят в езика лексикалните му единици - единства от
звукова форма и смислово съдържание, - оформени във вид, който позволява да бъдат безкрайно пъти възпроизвеждани в речевата практика и
еднакво да бъдат осмисляни от всички носители на езика. В своята съвкупност те образуват лексикалната система на езика.
1.4. Специфика на лексикалната система на езика
Лексикалната система обхваща и се представя от лексиката на
езика, която се състои:
• от наименованията, които хората дават на опознатите елементи и
отношения в света, в който живеят, и в света, постиган от тях като духовно построение;
• от разчлененото на различни по големина части на смисловото пространство, покривано от езика.
Тя е най-сложната от всички системни съставки на езика. Тази й сложност се определя преди всичко от няколко най-съществени нейни особености.
На първо място, от безчислената множественост на съставящите я лексикални елементи от различен тип, които противопоставяйки се един на друг, заемат определено място в системата и влизат в
разнообразни вътрешносистемни връзки и отношения.
На второ място, от пряката зависимост на единиците й от извънезиковата реалност. Лексикалната система, единствена от всички останали
езикови системи, е тясно свързана с външни извънезикови фактори, тъй
като нейните значещи елементи са знакове на извънезикови (или езикови)
реалии. Поради това в нея се отразяват всичкй изменения, ставащи в знаково възпроизвежданата действителност, и това се проявява в отмирането на лексикални единици и техни значения, в появата на нови лексикални
единици или на нови значения, както и в промени в съществуващите лексикални единици и значения.
Всичко това прави лексиката отворена система, която в движение
настройва и регулира вътрешносистемните си връзки и отношения.
На трето място, от способността на лексикалната система да
функционира пълноценно в произволно взет частичен вид. Много
важна особеност на лексикалната система, пряко следствие от елементната й безкрайност, е, че тя практически не може да бъде обхваната от
отделния човек в пълния й обем. Усвояването и използването й става
по саморегулиращи се откъм обемен състав относително самостоятелни
подсистеми, достъпни за отделния човек съобразно възрастови, интелектуални, професионални и др. фактори.
1.5. Основни типове лексикални единици
Като елементи на тази система езиковите знакове образуват лексикални единици от два ранга. Единиците от първия ранг са двуплано-
-7 ви - всяка от тях има своя фонетична форма и специфично значение, а
единиците от втория ранг са еднопланови, тъй като представят само значение, което няма изразяваща го своя фонетична форма.
1.5.1. Двупланови лексикални единици от първи ранг. Те са готови единства от звукова форма и смислово съдържание, оформени във вид,
който позволява да бъдат безкрайно пъти възпроизвеждани в речевата
практика и еднакво да бъдат осмисляни от всички носители на езика. Те
са три вида - лексема, собствено име и фразеологизъм (фразема).
а) Лексеми (думи). Основните езикови единици на лексикално равнище - лексемите (думите) - съставят най-важните знакови средства
на езика, наброяващи стотици хиляди единици. Те са названия на предмети, на техни признаци, процеси, отношения и т.н, обобщени като видови
и родови понятия.
б) Собствени имена (ономи). Те са индивидуални названия на
единични елементи от действителността (предмети, лица, животни
и др.). Макар да са с по-различни функции в езика, собствените имена
имат важна роля в езиковата практика и в количествено отношение те не
са по-малко от лексемите.
в) Фразеологизми (фраземи). Това са структурно-съставни единици, предназначени преди всичко да изпълняват номинативно-характеризираща функция, давайки възможност на човека да изразява експресивно-оценъчното си отношение към нещата в заобикалящия го свят.
1.5.2. Еднопланови лексикални единици от втори ранг. За разлика
от двуплановите лексикални единици едноплановите единици са единици
значения, те нямат означаваща ги фонетична езикова форма и се представят от два основни вида: семантично поле и семантикополев ред.
а) Семантичното поле е единица типово значение.
б) -Семантикополевият ред представя семантична групировка вътре в семантичното поле, т.е. той е структурносемантичен елемент от системната организация на семантичното поле.
2. Фразеологизмът като езикова единица
По силата на различни извънезикови и езикови фактори с течение на
времето речевата практика формира устойчиви по структура съставни единици, които се използват като готов езиков материал в речта.
Както си изразява Мария фон Ебнер-Ешенбах по повод на крилатите фрази в езика, което в еднаква степен се отнася и за фразеологичните единици: „На много думи им се е наложило дълго да бродят пешком, преди
да станат крилати''’’.
Едни от тази единици имат характер на съждения и структура на
просто или сложно изречение - пословици, поговорки, крилати фра-
8—
зи, напр.: Рекли на лисицата, а тя на опашката си-, Куче, което не знае да лае,
само вкарва вълка в кошарата-, Господ дава, ала в кошара не вкарва', По-добре
късно, отколкото никога и др. Отнасянето на този вид устойчиви единици
към същинската фразеология е спорно, тъй като те не са лексикални единици, а комуникативни, затова не могат да се приемат за фразеологизми.
Друга част от устойчивите единици имат лексикална природа, тях
най-често ги определят като фразеологизми, фраземи, фразеологични
единици, фразеологични обрати, устойчиви словосъчетания, устойчиви словесни комплекси и т.н.
Няма език, в чиято лексика фразеологизмите да отсъстват като тип
лексикални единици. Както и при останалите два типа единици, така и при
фразеологизмите наред с универсалните им признаци има и признаци с националноезикова специфика.
2.1. Универсални признаци на фразеологизмите
Като специфичен вид лексикални единици на фразеологизмите е свойствена определена съвкупност от признаци, предопределени от същностната им природа на особен тип езикови знакове.
За универсални признаци на фразеологизмите могат да се приемат няколко: • вторична знаковост с номинативно-характеризиращ
характер; • свръхсловност; • разделнооформеност; • възпроизводимост; •устойчивост; • семантична монолитност; • експресивност.
а) Вторична знаковост с номинативно-характеризиращ характер. За разлика от думите (лексемите), които са езикови знакове за първична или вторична номинация (именуване), фразеологизмите са изцяло
езикови знакове за вторична номинация на реалните чрез изнесен на
преден план характеризиращ елемент
С тях се цели не толкова именуване на реалните (за тях в езиковата
система обикновено има първични или вторични словни означители), колкото чрез вторичното им именуване да се характеризират с утилитарно-оценъчен или с експресивно-оценъчен подход, напр. умен - сече
му главата (акъла, пипето)', ядосвам се — скубя си косите-, опитен — гърмян
заек, от стара-коза яре, от стара крава теле, от стар баща дете-, изоставам —
влача се на опашката-, превъзхождам — турям на малкия си пръст някого-, искрено. честно — от чисто сърце, от просто сърце, от сърце, от душа и т.н.
б) Свръхсловност. Свръхсловността е един от най-съществените
универсални признаци на фразеологизма. Този признак има две измерения
- формално и семантично.
От чисто формално гледище фразеологизмы е образувание, получено от лексеми и собствени имена, преобразували се в негови формални компоненти. И в това си измерение признакът е в пряка връзка с
разделнооформеността и устойчивостта му като езикова единица.
-9-
От чисто семантически гледище фразеологизмът е единно смислово образувание, получено от преосмислените изходни значения на словните
компоненти. В това си измерение свръхсловностга се свързва с по-частниге
му качества семантична монолитност, образност, възпроизводимост.
В обобщен план свръхсловностга на фразеологизма се заключава в
това, че той е езикова единица, пораждаща се над лексемно равнище, т.е.
тя е единно смислово езиково образувание, формално изградено от минимум две самостойни лексеми, от които едната е задължително от пълнозначните класове, напр. глас в пустиня; изплювам камъчето; меля като празна
воденица; с премряло сърце; гледам през пръсти; на вятъра; на око; по вода и т.н.
в) Разделнооформеност. Оформеността на фразеологизма в линейно разчленен вид е пряко обусловена от неговия свръхсловен характер и от начина на неговото пораждане - в много от случаите за изходно
начало му служи свободно словосъчетание.
Превръщането на свободното словосъчетание във фразеологизъм граматически се свързва със запазване формалната самостойност на семантически споилите се в едно семантично цяло словни компоненти, консервирайки ги в определено граматическо състояние, напр. свивам си
гнездо; сукин син; не от мира сего; телом и духом; като агнец на заколение; в
глуха доба; во главе; от лукаваго; туня беда иня вера и др.
г) Възпроизводимост. Съществуването на фразеологизмите във вид
на готови надлексемни единици в речника, които не се съставят от говорещото лице в хода на комуникативния акт, а се извличат като утвърдени
дадености в усвоения от него езиков материал, характеризират тези единици като възпроизводими, напр. —
Не трябва - отговаря авторитетно бай
Ганю, - тука всичко е големеца; замажеш ли му очите - тръгни по бели гащи
Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуй някой - отиваме на гюрултия
...“ (А. Константинов). Героят на Ал. Константинов възпроизвежда усвоените от него наготово съществуващи в езика ни преосмислени словосъчетания, за да представи в образно-експресивен вид понятията „подкупване“,
„неподготвен“, „предпазливост, благоразумност“, „умиране, смърт“.
д) Устойчивост. Признакът устойчивост е непосредствено свързан
с възпроизводимостта на фразеологизма като готова езикова единица.
Проявява се като постоянство на нейния компонентен състав и на структурата и. Замяна на компоненти или изменения на нейната форма може да
я превърне в свободно словосъчетание (напр. предходните примери биха
се превърнали в свободни словосъчетания, ако се направят в тях компонентни или структурни изменения като: замажеш ли му окото; замажеш ли
му челото; замажеш ли му брадата; по бели терлици; по бяла риза; по черни
гащи; по памучни гащи; опичайте си кестени; отиваме на разходка) или в други фразеологизм и (напр. опичайте си работата; отиваме на кино).
- 10
Трябва обаче да се отбележи, че качеството устойчивост при фразеологизмите има относителен характер, тъй като те могат да допускат
богата вариативност - формална, позиционна и лексикална (напр. опичай
си акъла Н опичай си главата; пека се на два огъня // горя между два огъня;
кукувица (патка, чавка, еврака) ми е изпила (акъла, ума)).
е) Семантична монолитност. Семантичната монолитност на фразеологизма се проявява в неговото вътрешно образно или необразно смислово единство, постигано в резултат на пълно или частично преосмисляне
на съставните му компоненти, напр. от дъжд на вятър ‘много рядко’; на
марта в сряда ‘никога’; виря нос ‘големея се, възгордявам се’; летя в облаците
‘фантазирам си’.
ж) Експресивност. Друг важен универсален признак на фразеологизма е неговата експресивност, която може да е обусловена от самия
характер на семантиката му, от начина, по който се създава значението
му, от прикрепеността му към определен стил. По-подробно факторите,
които пораждат експресивността на фразеологизма, ще бъдат представени при разглеждане особеностите на фразеологичното значение.
2.2. Националноезикови признаци на фразеологизмите
Освен с универсални езикови признаци фразеологизмът се характеризира и с признаци от националноезиково естество. Те са свързани със
специфични особености в значенията на фразеологизмите, с лексемно-компонентния им състав, с реализираните структурни модели, с особеностите на тяхната употреба.
Фразеологията на всеки език отразява национални своеобразия в
народните виждания, нравствеността, морала, религиозните представи, материалната и битовата култура, историческата съдба, художествено
творческите постижения и т.н.
Закономерни образно-изказни образувания в речевата практика, фразеологизмите са най-ярките езикови свидетелства за духовно пресътворения свят в конкретното човешко общество. В тях е заключена ценна образно-понятийна информация за живота на съответния народ, за това как
е възприемал света, в който живее, как е протичало познанието му, как се
е формирал познавателният му опит и прагматичният му подход не само
за реалните в този свят, но и как е опознавал самия себе си, как е осъзнавал ролята и мястото си в този свят. Фразеологизмите в по-голяма степен
отколкото останалите езикови единици съдържат ментална информация
от различни епохи, поднесена в национално специфична образно-експресивна форма, затова те са сред най-красноречивите свидетелства за националната картина на света, вградена в езика на един или друг народ.
Всичко това прави фразеологизмите трудно подаващи се на превод
от един език на друг, поради което при превод за представяне на съответ-
-11
ната образно-експресивна номинация се търсят близки съответствия, формирани при специфичните условия на другия език.
3. Особености на фразеологичната семантика
Все по-определено в последните десетилетия в езикознанието се утвърждава разбирането, че семантиката на фразеологизма има специфични особености, които я различават съществено от семантиката на лексемата, поради което при нея се говори не за лексикално значение, а за
фразеологично значение. Тези различия се обуславят от самата природа на двата типа единици1.
3.1. Специфика на фразеологичното значение
Ако лексемата е езиков знак от номинативен тип, т.е. знак, който
пряко (или преносно) замества и представя предмета, то фразеологизмы е езиков знак, получен чрез преосмисляне и комбиниране на лексемите за вторична номинация на реалия (или понятие) чрез изнесено на
преден план оценъчно, експресивно-образно, емоционално, модално или друг тип отношение. Това прави фразеологизма характеризираща единица.
Значението на фразеологизма не се мотивира пряко от значенията на
неговите лексеми - компоненти, а е семантичен резултат от тяхното
цялостно преосмисляне по пътя на образността.
3.2. Образността като свойство на фразеологичното значение
Характерна особеност на фразеологичното значение е, че то се изразява чрез образ, затова на фразеологизма са присъщи ясно изразена сетивност и нагледност, които въздействат на въображението и чувствата. Именно те правят фразеологизма емоционално-експресивна единица, към която прибягваме, когато целим да изразим утилитарно-оценъчно, емоционално-експресивно, нравствено-етично отношение към реалията чрез нейно езиково представяне, напр.: с пяна на уста ‘ядно, злобно’; с
разтворени обятия ‘радушно’; червив с пари ‘много богат’; обеся нос ‘унивам’;
от змия плюнка (вземам) ‘нищо’.
За разлика от образността на лексемата, която е във връзка с употребата й в речта в определен контекст, при фразеологизма образността е
основата, върху която се ражда едно съчетание, функциониращо като особена езикова единица. Тя е вътрешна форма на значението му, на неговия
фразеологичен характер.
1 Вж. Ничева, К. Значение на фразеологичната единица. - Slavica slovaca.
1980, кн. 1, Bratislava, с. 52-60.
- 12
Фразеологизмите, които имат осъзнавана от говорещия и слушащия вътрешна форма, т.е. при които образното основание ясно се долавя, се отличават със семантическа двуплановост - напрежението, което
се създава между значението на образа и значението на фразеологизма,
поражда голяма част от експресивността на фразеологизма, напр.: хвърлям въдицата ‘подмамвам’; правя си устата ‘изказвам желание за нещо, намеквам’; с пяна на устата ‘ядно, злобно’; стъпвам бос в тръните ‘рискувам’; от
трън, та на глог ‘от по-малко зло на по-голямо’ и др.
При фразеологизмите със затъмнена вътрешна форма такова напрежение не се проявява или се проявява в слаба степен, поради което и
тяхната експресивност е по-слаба, напр.: през куп за грош ‘повърхностно’,
от игла до конец ‘изцяло’, дим да ме няма ‘изчезвам, избягвам ’.
Обстоятелството, че фразеологичного значение не се изразява направо, а чрез образ, придава на фразеологизма известна сетивност, която въздейства на въображението, на чувствата и буди експресия, напр. с вързани
ръце съм ‘лишен съм от възможност да направя нещо’; чупя кръст (пред някого)
‘угаждам, сервилнича пред някого’; не изправям кръст ‘много работя’ и т.н.
3.3. Експресивност на фразеологизмите
Експресивността, която е една от най-характерните черти на фразеологизмите, има сложна природа. В нея се взаимнопроникват и взаимнообуславят семантични резултати от различните прагматично преследвани цели с фразеологичната единица - от една страна, да се изрази емоционално отношение към нещо и в същото време да се провокира такова
отношение; от друга страна, фразеологичната единица задоволява важна вътрешна потребност на човека - да създава и използва образно и
емоционално богати изрази, с които да въздейства на слушателя.
Тези две цели са в дълбока свързаност - стремежът с фразеологичната единица да се изрази определено емоционално ангажирано отношение
към представяната реалия води до създаване на езикови единици, които
силно въздействат върху чувствата и въображението. При това колкото понеобичаен, по-неочакван, по-невъзможен е образът, чрез който фразеологичната единица характеризира реалията, толкова по-силна е експресивността й. Експресивността на фразеологичната единица може допълнително да
се подсилва и от чисто формални, структурно-фонетични нейни характеристики. Начините за експресиране на фразеологичного значение са различни, фразеологичната експресивност, може да има различен произход2.
2 За средствата, чрез които се постига експресивността на фразеологичното значение, вж.: Ничева, К. Пътища за възникване на фразеологизмите (Върху
материал от българския език). - Във: Въпроси на съвременния български
книжовен език. Известия на Инет, за бълг. ез. Кн. XXIII, С, 1970, с. 181-214.
-133.3.1. В едни случаи тя е заложена в самото значение и е свързана:
а) с интензивността на означеното, което може да бъде:
• в много голяма степен: до Бога; с широки пръсти; с триста зора; пръстите си да оближеш; под път и над път; до второ пришествие; до смърт; до
девето коляно;• в ниска степен: под сурдинка; колкото за хляб; миша тупурдия; колкото
едно добрутро; колкото за Бог да прости;
• в пълна изчерпаност: до троха; до корен; с трън да потътриш, няма какво
да заденеш; до шушка; не остава и помен; до просешка тояга; до крак;
б) с утвърждаването (дал Господ; думите ми падат на място; държа
сметка на думите си; имам набито око) ww. отричането му (не си зная чергата ‘простирам се не според възможностите си’; не ми е чист косъма; не ми дава
сърце).
Фразеологизмите, с които се отрича нещо, могат и ио форма да са
построени като отрицание (не вземам от дума; не меля брашно с някого; не
ми дава сърце; не бръсна за слива някого; бъкел не зная) или да са с положителна форма, но отрицателни по значение (изгоряло ми е ухото за нещо
‘никак не ме интересува’; държа на разстояние някого ‘не допускам някого близко до себе си’; догодина по това време ‘никога’; ще имаш да вземаш ‘няма да
стане така както искаш’; говорим на различни езици ‘не се разбираме’)
3.3.2. В други случаи експресивността се поражда от начина,
по който се постига значението на фразеологизма.
а) В значението може да е заложено противоречие между реалност и използван образ:
• чрез парадоксалност и алогичност: бръсна яйцето ‘скъперник съм’; на
марта в сряда ‘никога’; когато конят пусне рога ‘никога’; когато върба роди
дренки ‘никога’;
• чрез нереалност, фантастичност: дяволите мътят в него ‘голям хитрец’;
хвана дявола за опашката ‘справя се с нещо’, бия водата в хаван; бия водата да
изкара масло и др. под.;
• чрез преувеличаване: буря в чаша вода; всред гората клечка няма, бистър
като боза и т.н.
• персонификация и деперсонификация, напр.: засмели ми са се дрехите на
гърба ‘много съм радостен’; каквото сабя покаже ‘както се случи, какъвто ми е
късмета’.
б) В значението може да е заложена необичайност, неестественост на изразеното с образа, излизащо извън обичайното, общоприетото, напр.: да се кръстиш с двете ръце ‘да се чудиш’; и двете ноги в един папук
ще обуе ‘голям скъперник е’; с един куршум - два заека ‘с минимално усилие
постигам голяма облага’
— 14
3.3.3. Силната експресивност на фразеологизмите се обяснява
и с тяхната образност^ получена с различни средства.
• чрез различни метафори: гълтам с очи; гъбав с пари; стъпвам бос в огъня;
сапунен мехур; заглаждам косъма; имам заешко сърце;
• чрез различни метонимии: широко сърце; голяма глава; от пелени; от
люлка до дупка;
• чрез ирония: голям умник; чиста вода ненапита; с две леви ръце;
• чрез гипербола: до смърт; губя ума си; да се кръстиш с двете ръце;
• чрез литота: давам си и залъка; с половин уста; не давам и пукната пара;
• чрез оксиморон: живи мощи; чист като помия; бял като катран.
3.3.4. Експресивността на фразеологизмите се подсилва и чрез
други допълнителни външни средства от структурно-фонетичен
тип, характерни за отделни фразеологични групи - чрез употребата на
антоними, синоними, сравнения, рими и др. художествено-стилистически средства3.
3.3.5. В определени случаи експресивността на фразеологизмите, както това е и при лексемите, е обусловена от тяхната стилова
ограниченост и специализираност, напр.: дера си задника (грубо); дето
двама и той трети (диал.); доде ми хлопне дъската (диал.); става ми китайско
‘неудобно’ (жарг.) и т. н.
4. Фразеологичният състав на българския език откъм произход
Характеризирани откъм произход, фразеологизмите в българския език
са два вида - домашни и заети.
4А. Домашните фразеологизми са основна част от българския фразеологичен състав. Те са възникнали по различни пътища и са дошли от
различни домашни източници4, но са създадени на българска езикова почва. Такива са например: блестунки ми излизат от очите; отпред боде, отзад
рита; боли ме шапката; като брашнен чувал; когато стригат бръмбарите;
взема си таралеж в гащите; друг вятър вее; вървя по гайдата; влизам в гроба;
до мозъка на костите; като църковна мишка; обирам си крушите; заедно сме
расли и пасли; мигам като мишка в трици и т.н.
Старинен пласт сред тях са фразеологизми, дошли от праславянската епоха или от старобългарската епоха, напр.:
3 Вж. Ничева, К. Към въпроса за експресивността на фразеологичната
единица (структурно-фонетични особености при някои групи фразеологични
единици). - В сб. Въпроси на българската лексикология. С, 1978, с. 146-158.
4 Вж. Илчев Ст, Фразеологизми и опит за тяхното обяснение. - В книгата
му: Из живота на думите. С, 1975, с. 103-111.
15
— от праславянски: гол като сокол; водя за носа; бия на очи; от птиче
мляко; прави ми скомна5 и др.
- от старобългарски: от плът и кръв; солта на земята; хляб насущный;
агнец заколения; обетована земя; изчадие адово; козел отпущения; не от мира
сего; во веки веков; святая святых; нищи духом; притча воязицех; во време оно и
ред други.
4.2. Заети фразеологизмы. В българския език сравнително широко
се използват и заети от други езици в различно време фразеологизми.
Някои от тях имат твърде стар произход и са общи за балканските езици,
като времето на проникването им може да се отнесе към византийската
епоха, напр.: нему сече пипето; вземи единия,удари другия; неми го побира
умът; дясна ръка съм (на някого); извадя очите (на някого); одера (съдера) кожата (на някого)6.
Според вида, в който са били заимствани, заетите фразеологизми са
няколко типа - автентично заети без превод, автентично заети и
преведени, калкирани, полукалкирани.
а) Количеството на автентично заети без превод фразеологизми не е особено голямо. Те са в по-голямата си част от латински произход, а някои от френски, италиански, немски. В писмената реч се използват както с автентичната си графическа форма, така и кирилизирани, напр.
от латински език: nota bene (NB) и нота бене "запомни добре ’; post scriptum
(PS) и пост скриптум "после писано postfactum и пост фактум "след случилото се terra incognita и терра инкогнито "непозната земя '; aima mater и алма
матер "майка-кърмилница'; idea fixa и фикс идея "натрапчива мисъл' и т.н.;
б) Една част от заетите в автентичния им чуждоезиков вид фразеологизми имат употреба и в преводен вид, напр.: Dum spiro, spero (лат.) докато дишам, надявам се; veni, vidi, vici (лат.) - дойдох, видях, победих; о,
tempora, о, moresl (лат.) - о, времена, о, нрави!; cogito ergo sum (лат.) - мисля,
следователно съществувам; a la guerre, comme a la guerre (фр.) - на война,
като на война и т.н.
в) На калкиране се поддават фразеологизми, чието единно значение е на по-ниска степен на монолитност, т.е. запазена е известна степен
5 Вж. Василев Хр, Към славянската фразеология: от птиче мляко. - Бълг.
език, 1970, кн. 4, с. 347-348; Отново за израза от птиче мляко. - Бълг. език, 1972,
кн. 5, с. 436-437; Към славянската фразеология: прави ми скомна. - Бълг. език,
1967, кн. 3, с. 251-352; Костов К, Наследен ли е от праславянско време днешният
пословичен израз от птиче мляко"! - Бълг. език, 1971, кн. 2-3, с. 255-259.
6 Вж. Филипова-Байрова М, Пътят на проникване на някои устойчиви съчетания в български език. - В: Изв. на Инст. за бълг. език, кн. XI, 1964, с. 339-344.
-16
на мотивираност от значенията на лексемите-компоненти. Такива са фразеологичните съчетания и фразеологичните единства. Идиомите не подлежат на калкиране.
По-голямата част от фразеологичните калки така трайно са се установили в речта, че е трудно да се докаже характерът им на заемки. В
нашия речник има калкирани фразеологизми от различни езици - от турски, гръцки, френски, английски, латински, немски, руски и др.
- Калки от турски език са: иде ми отръки; имам дълъг език; ножът
опря о кокала; хваща око; дръж си езика; близо до ума; уплаши ми се окото''.
- Калки от руски език са: мокра кокошка; подрежа крилата; вземам
за чиста монета; слагам си главата; пазя мълчание, турна на карта3 и т.н.
- Калки от френски език са: имам зъб на някого; хвърлям сянка; убивам си времето; въпрос на живот и смърт; началото на края; задна мисъл;
работи като вол; от пръв поглед и т.н.
— Калки от английски език са: студена война, борба за съществуване,
времето е пари; синя каска; жизнено равнище; да бъдеш или да не бъдеш; и ти
ли, Бруте и др.
г) Една част от заетите фразеологизми само частично са калкирани, т.е. едни от компонентите са преведени, а други са запазени. В тези
случаи се получават фраземни полукалки, от рода на: правя сцена (от фр.
faire une scene); жълта преса (англ, jellowpress); чичо Сам (англ, uncle Sam) и др.
5. Възникване и източници на фразеологизми в българския език
Възникването на фразеологизми в езика обикновено става по същия начин, както и развитието на преносни значения в думите. Езиковите
механизми са едни и същи. Различието се състои в това, че при тях се
осъществява преосмисляне не на отделна дума, а на словосъчетание или
на предложно съчетание.
Това преосмисляне задължително се базира на определено образно
основание, което може да е повече или по-малко явно за езиковото съзнание на говорещите съответния език. С течение на времето, колкото повече фразеологизмът се утвърждава в речевата практика като езикова
единица, толкова повече мотивиращият образ, който има ролята на вътрешна форма за фразеологичното значение, се износва и избледнява, до• като се стигне до неговото пълно заличаване в идиомите. Резултатите от
тези семантични процеси се проявяват във вътрешната им форма.
7 Вж. Македонска Ц, Турски фразеологични заемки в български език. Бълг. език, 1966, кн. 4, с. 322-331.
8 Вж. Македонска Ц, Към въпроса за изграждането на фразеологичната
система на българския книжовен език. (По материали от Възраждането). - В:
Славистичен сборник. С, 1968, с. 149-150.
17Според това, до каква степен е опазена вътрешната форма на фразеологичното значение, фразеологизмите се подразделят на трите семантични типа - фразеологични съчетания (вътрешната форма е напълно
прозрачна), фразеологични единства (вътрешната форма е все още осъзнаваема в най-общ план като образ) и идиоми (вътрешната форма е напълно заличена й образност отсъства).
Възникването на фразеологизмите може да се разглежда в няколко
плана: • откъм генетичен план; • откъм езиковия механизъм, на който почиват; • откъм речеви сфери на пораждането им.
5.1. Фразеологизмите откъм генетичен план
Разглеждани откъм генетичните им връзки с други изходни единици,
фразеологизмите се представят в два вида - едни от тях възхождат
генетически към свободни словосъчетания или предложни съчетания, други са получени без такова посредничество.
5.1.1. Фразеологизми от изходни свободни словосъчетания. Фразеологизмите най-често се пораждат от изходни свободни словосъчетания или предложни съчетания, които развиват в речевата практика преносна осмисленост и постепенно се налагат като самостойни готови езикови
единици, различни от изходните свободни синтактични съчетания, напр.:
— своб. съч. суча мустак ('правя мустака си със заострени краища’ - всяка
сутрин пред огледалото се бръсне, сучи мустака и излиза) —> фразеологизъм
суча мустак (1. ‘изразявам задоволството си от нещо’; 2. ‘заглеждам се в жена с
явно намерение да й направя впечатление’);
— сноб. съч. режа късо (‘с остро сечиво разделям дълга вещ на части с
малка дължина’) —•> фразеологизъмрежа късо (‘говоря кратко и за най-същественото’);
— своб» предл. съч. в пакет (книгите ги изпратих в пакет) —> фразеологизъм в пакет ‘заедно, общо (обикновено за хора)’ (до петия километър колоездачите се движиха в пакет);
— своб. предл. съч на зелено (изкарах добитъка на зелено) —» фразеологизъм на зелено ‘предварително, преди още да е дошло времето’ (похарчиха заплатата на зелено).
5.1.2. Фразеологизми, получени пряко чрез целенасочено съчетаване на лексеми. Една част от фразеологизмите не възхождат към
свободни изходни мотивиращи ги свободни съчетани, а са получени чрез
целенасочено конструиране.
Ако при първия тип образното основание за преноса се поражда провокирано от прякото значение по силата на определена асоциация, то при
втория тип посоката е обратна - от образното основание към означаващото го съчетание, напр. сече ми акъла ‘умен съм, бързо схващам’; сече
-18-
ми ченето ‘красноречив съм’; снася ми петела ‘много съм богат’; сърбят ме
парите ‘харча, без да държа сметка’ и др. под.
5.2. Фразеологизмите откъм езиковия механизъм, който ги поражда
Разглеждани откъм езиковия механизъм, на чиято основа става преосмислянето на общото фразеологично значение, фразеологизмите също
се представят в два основни типа -първият тип се основават на метафоризацията, като едно от универсалните средства за вторична номинация, вторият тип - на метонимизацията, като друго от универсалните
средства за вторична номинация. Разбира се, тъй като фразеологизмите са по природа експресивни езикови единици, при тяхното семантично
изграждане значителна роля играят и други по-частни изразни възможности на езика като персонификация, деперсонификация, хипербола,
литота, ирония, оксиморон, парадокс, езикова игра.
5.2.1. Фразеологизми, получени чрез метафоричен пренос на общото значение. Преобладаващата част от фразеологизмите са породени на основата на метафоричния пренос, напр. играят ми очите ‘кокетнича, флиртувам’; играя с открити карти ‘показвам открито мислите и целите
си’; като гръм от ясно небе ‘съвсем неочаквано, изненадващо’; лека ми е ръката
‘спори ми в работата’; мехлем ми капе на душата ‘извънредно много съм доволен’и др. под.
5.2.2. Фразеологизми, получени чрез метонимичен пренос на общото значение. На метонимична основа се пораждат в езика също
така немалък брой фразеологизми, напр. от пелени ‘от най-рано детство’;
от друга ръка ‘различен по произход’; от люлката до дупка ‘през целия си живот’; от първа ръка ‘от първоизточника’ ; от една черга ‘от един социален статус’
и др. под.
5.3. Фразеологизмите откъм сфери на речевата практика, в
които се пораждат
Да се характеризират откъм сферите на речевата практика, в които
става зараждането на фразеологизмите като езикови единици, означава
да се проследят техните речеви първоизточници.
Изследванията на фразеологичния материал в езика показват, че източниците на фразеологични единици са най-различни, но сред тях могат
да се откроят няколко най-важни:9
9Вж. Ничева, К. Българска фразеология. С, 1983, с. 58-75; Пътища за
възникване на фразеологизмите. (Върху материал от българския език). - Във:
Въпроси на съвременния български книжовен език. Из на Инст. за бълг. език.
Кн. ХХШ, С, 1979, с. 177-226.
-19-
• ежедневният живот на човека и неговите естествени общовалидни реакции;
• народните поверия, вярвания и битови обичаи;
• професионалните и други занимания на човека;
-• конкретни случки и събития;
• интелектуалната дейност на човека (фолклор, митове, предания,
религия, литература, философия, политика, изкуство и др.);
• другите езици.
5.3.1. Фразеологизми, водещи началото си от ежедневния жи~
вот на човека и неговите естествени общовалидни реакции, Фразеологизмите от тази значителна група се създават по логически път, като
се опират на логическия механизъм скрита причина - видимо следствие, и при тях преосмислянето е в слаба степен, тъй като следствието е
логично, напр.: броя звездите; с ококорени очи; запретвам ръкави; гледай си
хурката; гръм и мълнии; чиста вода ненапита; прав ти път; пих една студена
вода; гръм от ясно небе; удрям на камък; дърпам чергата към себе си; дребна
риба; сърбам попарата; вра си носа; връзвам в девет възела; връзвам бика за
рогата; завирам в миша дупка; на зелено; на пръсти; по бели гащи и т. н.
5.3.2. Фразеологизми, водещи началото си от народните поверия, вярвания и народностни битови обичаи. Фразеологизмите от
този тематичен кръг са възникнали на основата на вкоренени дълбоко в
народностното съзнание стари поверия и традиционно установени битови обичаи.
В тях най-видимо се проявяват националните своеобразия на фразеологичния състав на езика, тъй като носят в себе си специфични народностни образни мотивации. Такива например са фразеологизми като:
сърби ме лявата ръка ‘ще получавам пари’; сърби ме дясната ръка ‘ще давам
пари’; сиромашко лято ‘последните топли дни през есента’; минава ми котка път
‘не се получава очакваното’; ял съм кокоши крак ‘не мога да пазя тайна’; на марта
в сряда ‘никога’; одера котката ‘искам да събудя страх’; раздухвам огъня ‘спомагам за изострянето на някакъв конфликт’; развявам поли ‘ходя, шляя се, скитам’;
разигравам си кончето ‘правя си каквото искам’; връщам китката ‘развалям уговорката’ и т.н.
5.3.3. Фразеологизми, водещи началото си от професионални и
други занимания на човека. Във връзка с различните професионални и
други занимания на българина са възникнали множество фразеологизми.
Те се създават както чрез преосмисляне на свободни словосъчетания,
така и чрез метафорично преосмисляне на устойчиви словесни комплекси
с нефразеологичен характер от терминологично естество, свързани с различни професионални области:
-20
• търговия, икономика: цепя басма; правя си сметката; правя си сметката без кръчмар; вдигам си акциите; меря с два аршина; удрям в кантара; лява
ръка, десен джоб; изпразвам джобовете(т някого) и т.н.;
• лов, риболов: хвърлям въдицата; глътвам въдицата; падам в капана;
влизам в следите (на някого); вкарвам в примката (някого); пращам за зелен
хайвер; попадам в клопката; знае Аврам къде зимуват раците; едра риба; дребна риба; гърмян заек, удрям кьоравото (шаранче) и т.н.;
• занаяти: обирам калая; правя на кайма (някого); оплета си кошницата; фурнаджийска лопата; меря с аптекарски везни; не меля брашно (с някого^; не бръсна за слива (някого); вземам мярката ("на някого); ни в клин, ни в
ръкав; дотъках си платното, ритнах кросното; два остри камъка брашно не
мелят и т. н.;
• домашен бит и стопанство: не ми бие брадвата на едно място;
вбивам клин; гладна кокошка просо сънува; и кучетата ме знаят; брашнен чувал;
пилците се броят наесен; лъщя като тиган на месечина; сърбам попарата; седя
на два стола', доя като крава; доя от две крави; дразня котките; разлайвам
кучетата; дремя като кон на празни ясли; на баир лозе; на краставичар краставици продавам; орташка кобила; цъфнал съм и съм завързал и т.н.;
• мореплаване, транспорт: пускам котва; вдигам платната; движа
се без компас; влача на буксир; зад девет морета в десето; потъват ми гемиите;
плувам по течението; в глуха линия; в девета глуха; влизам в релси; прав ти път;
по царския път и т.н.;
• игри, математика, театър, кино: поставям на карта; изваждам
силна карта; изваждам силен коз; хващам спатиите (на някого); под общ знаменател; на ента степен; ново двайсе; до сто и едно; сто на сто; извъртам се на
сто и осемдесет градуса; правя от едно сто; зад кулисите; правя сцени; като на
кино; разигравам театър; гледал съм този филм и т.н.
5.3.4. Фразеологизми, водещи началото си от конкретни случки и събития. Понякога основание за възникването на един фразеологизъм може да бъде конкретна случка, събитие или лице. По този път са
се зародили например фразеологизми:
• свързани с конкретни местни лица: Марко Тотев; Гюро Михайлов; Мара Михалска; водим се като Хинко и Додъо; като Мано у гайдите;
• исторически лица и събития: като Марко на Косово поле; Вартоломеева нощ; Анибалова клетва; кръстоносен поход; минавам Рубикон; жребият е хвърлен; пунически войни.
5.3.5. Фразеологизми, водещи началото си от интелектуалната дейност на човека. Към тази твърде обширна група се отнасят фразеологизми, възникнали в различните области на човешката интелектуална дейност.
-21 -
а) от фолклора (приказки10, митове, предания, пословици, поговорки): дядовата ръкавичка; в гори тилилейски; мамин Гърголчо; зная две и
двеста; пускам вълка в кошарата; вълкът куче не става; лъжливото овчарче;
мечешка услуга; болен здрав носи; посмали Манго; заешка тупурдия; оплитам
конците; две дини под една мишница; Настрадин Ходжа; Хитър Петър; кланнедоклан;
б) от художествени, философски и други творения: орел рак и
щука; маминото детенце; немили-недраги; Генко Гинин; изгубена Станка; топчето пукна; да бъдеш или да не бъдеш; без вина виновни; слуга на двама господари; рицар на печалния образ; герои на нашето време; и ти ли, Бруте и т.н.;
в) от религиозната книжнина и ритуали: солта на земята; светая •
светих; во веки веков; за тридесет сребърника; блажени са верующите; предавам
богу дух; отивам при Свети Петър; света вода ненапита; свети безсребърници;
смешение на езиците; Ноев ковчег; Юда Искариотски; забраненият плод; плода
на познанието; змия изкусителка; Тома Неверни; рог на изобилието; глас в пустиня; нищи духом; от Адама; Адам и Ева; изчадие адово; ангел небесен; со кротце, со
благо; тегля една благословия; Бога ли разпнах; Бог дал, Бог взел и мн.др.
5.3.6. Фразеологизми, водещи началото си от други езици. Определено място в българския фраземен състав имат фразеологизми, възникнали в други езици и заимствани в български. Сред тях се открояват
интернационалните по характера си фразеологизми, водещи началото си
от антични легенди, предания, исторически факти, като ахилесова пета;
авгиеви обори; ябълка на раздора; йерихонска тръба; дамрклиев меч; буриданово магаре; вартоломеева нощ; сизифов труд и т.н.
6. Основни прояви на системните отношения при фразеологизмите
В пределите на лексиката фразеологизмите се обособяват в своя подсистема, наречена фразеологизмика, която се подчинява на същите закономерности в отношенията на елементите си, както и лексемите. Ето
защо и на фразеологизмите са присъщи семантичните отношения многозначност, синонимия, антонимия, както и формалните отношения
паронимия, омонимия, вариантност.
6.1. Еднозначност и многозначност
Макар че многозначността не е чужда на фразеологизмите като
семантично явление, тя е сравнително слабо развита при тях. Основната
част от фразеологизмите са еднозначни. От представените във „Фра~
10 Вж. Ничева, К. Възникване на фразеологизми на базата на български
народни приказки. - Славистичен сборник. С, 1978,_с. 145-151.
22
зеологиченречник на българския език“ (1974) 13,102 фразеологизми само
1,653 са с повече от едно значение, при това едва 293 от тях са с повече от
две значения.
Преобладаващата еднозначност при фразеологизмите може да се
обясни със следното: смисловата цялост на фразеологизма се развива като
своеобразно поглъщане на значенията на лексемите компоненти, а това силно
възпрепятства развитието на преносни значения у фразеологизмите.
6.1.1. Еднозначни фразеологизми. Еднозначни са например фразеологизмите: един вятър ни вее ‘еднакви сме, едни и същи сме’; за паница
леща ‘за нищожна цена или възнаграждение’; изтъках си платното ‘постигнах си
целта’; наливам от пусто в празно ‘върша нещо напълно безполезно, напълно
излишно’; нежна половина ‘съпруга’ и мн. др.
6.1.2. Многозначни фразеологизми. Многозначността при фразеологизмите е силно зависима от слятостта на компонентите, т.е. от
тяхното делексемизиране - колкото степента на слятостта им е по-голяма, толкова по-малка е многозначността.
Външно многозначността на фразеологизма се проявява в съчетаването му с различни по тематична отнесеност лексеми, Алофразеологизмите на един и същ фразеологизъм могат:
а) да са производни един от друг, напр.:
- свива ме под лъжичката: 1. ‘изпитвам остра болка в стомаха обикновено от
прегладняване’; 2. ‘измъчвам се, притеснявам се, тревожа се, безпокоя се много.’;
- завирам в миша дупка: 1. ‘нахоквам някого жестоко.’; 2. ‘отмъщавам си на
някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено положение и го правя безвреден.’; ’
- вземи се ума: 1. ‘преставам да разсъждавам разумно, оглупявам или загубвам разсъдъка си.’; 2. ‘смайвам се, слисвам се от голяма изненада или възхищение.’; 3. ‘силно се подплашвам или много се разтревожвам’; 4. ‘по някого: влюбвам
се в някого, увличам се по някого’;
б) да са генетично независими помежду си, т.е. да са се развили
паралелно, независимо един от друг, напр.:
- соча е пръст: 1. ‘укорявам някого за лошите му дела и го давам като лош
пример.’; 2. ‘уважавам някого за добрите дела и го давам като образец.’;
- суча мустак: 1. ‘изразявам задоволството си от нещо.’; 2. За мъж ‘заглеждам някоя жена и се старая да и покажа, че я харесвам.’;
- въртя опашка: 1. ‘докарвам се пред някого; подмазвам се, лаская.’; 2. ‘пренебрежително за жена с лошо поведение съм, неморална съм.’
Този тип вторични значения са по-чести:
• в едни случаи новите значения се развиват по линията на одушевеност - неодушевеност;
• в други случаи - по линия на действие - деятел;
— 23
• в трети случаи - по линия на положителна изява ~ отрицателна изява и т.н.
6.2.
Синонимия
Синонимните отношения дълбоко пронизват фразеологичната система на българския език.
6.2.1. Същност на фразеологичната синонимия. Ако развитието
на синоиимния процес при лексемите се движи от търсенето на нов признак, който да представя реалията по-различно, чрез друго нейно признаково
измерение, то при фразеологизмите стремежът е преди всичко да се
намери нов, по-ярък ц по-експресивен образ за нейното представяне
с оглед на ангажираното човешко отношение към нея. Отсъства ли образното обновление, възниква не синоним, а вариант на фразеологизма, напр.
фразеологизмите със значение ‘напълно ’: телом и духом, до капка*, от (из)
корен*, до дъно*, до косъм*, до дупка са синоними, защото представят различна
образно-експресивна характеристика на една и съща реалия, докато фразеологизмите със значение ‘енергично9*, та дим се дига*, та дреб се дига*, та
пушек се дига*, та пара се дига не постигат различно образно-експресивно
обновяване в характеристиката на понятието, затова са само варианти на
един и същ фразеологизъм: та дим (дреб, пушек, пара) се дига.
6.2.2. Видово разнообразие на фразеологичната синонимия. Фразеологическите синоними, подобно на лексемните, могат да се диференцират по смислови нюанси, по сфери на употреба, по експресивностилистични свойства и по сфери на употреба.
а) По смислови оттенъци. По смислови оттенъци се различават
например та се късам*, от дън душа; до смърт, които изразяват едно общо
значение ‘много силно9, но представят този признак в различна степен на
извън нормалното му проявление, в същото време се разграничават и по
експресивност. Най-ниска степен на признака се изразява със синонима
та се късам, синонимът от дън душа предава с една степен по-интензивна
проява на този признак, ангажирайки цялата страст, която може да вложи
човек, напр. Той. го ненавиждаше от дън душа. Третият синоним - до смърт
- разкрива възможно най-висока степен, като включва и семантичен компонент ‘готовност да убия’, напр.: Той го ненавиждаше до смърт.
б) По сфера на употреба. Напр. синонимите телом.и духом; до капка
от (из )корен; до дъно; до косъм; до дупка, имащи общо значение ‘напълно,
изцяло", се диференцират по принадлежност към различни стилове, т.е.
по сфери на употреба. Първият синоним - телом и духом - е присъщ на
художествения стил. По произход той се свързва с книжнината, запазените в него архаични форми (за тв. падеж) внасят в значението му приповдигнатост. Останалите синоними са свойствени на разговорния стил.
— 24
в) По експресивно-стилистически свойства и по сфера на употреба. По тези признаци диференцирани, фразеологизмите се отнасят към
различни стилове и с различна експресивно-стилистическа зареденост,
напр. общото значёние ‘грозен’ обединява фразеологизми с различна
функционална употреба и с различен експресивно-стилистичен заряд:
• към разговорния стил се отнасят бостанско плашило; кучета да
лаят (по някого); наглед като тиква на плет (ирон.); плюнката си да не хвърлиш
на него (грубо);
• диалектни с подигравателен заряд са пък фразеологизмите: драскам на мачката очите; на гръсти плашило; чегато са го кълвали мисирките;
маймун суратлъ.
6.23. Фразеологични синонимии редове. Фразеологическите синоними се обединяват в редове по общото си значение. Синонимичният
ред се води от доминантен синоним фразеологизъм, имащ най-висока честота на употреба и стилистическа неутралност.
Синонимните редове на лексемите и фразеологизмите често се пресичат и в ролята на доминантен синоним в тези случаи застава лексема.
В синонимии редове се включва по-голямата част от фразеологизмите в българския език, така от 487 фразеологизми със значение на наречие 417 влизат в 86 синонимии реда.
Богатството на синонимния ред се определя не само от това, каква
значимост в живота се отрежда на означаваното понятие, но и в каква
степен то ангажира в емоционално-експресивен и оценъчен план човешките отношения. „ Често - пише А. Нанова - фразеологичната синонимия е много no-разгърната от лексикалната. При някои значения впечатлява големият брой на фразеологичните единици, които съставят синонимния ред. Например със значение „никога“ те са 57 (вж.
на куково лято), със значение „ изплашвам се “ - 67 (вж. изкарвам
си ! изкарам си ума/ със значение „смъмрям, скарвам се“ - 67 (вж.
дръпвам / дръпна калая някому), със значение „умирам“ - 113 (вж.
предавам ! предам Богу дух/1.
Ето например състава на синонимния ред със значение ‘много слаб,
прекалено мършав съм’Х2\ броят ми се кокалите; четат ми се ребрата; четат ми се кокалите; <само> кожа и кокал<и> съм; торба кокали съм; едно джезве
кокали съм; <една> мръвка месо съм; живи мощи съм; стомахът ми е залепен
(залепнал) за гръбнака; коремът ми е залепнал на гърба; като вейка съм; като
11 Вж. Нанова, А. Фразеологичен синонимен речник на българския език.
С, 2005, с. 9.
12 Нанова, А. Цит. съч., с. 45.
клечка съм; като кука съм; като чироз съм; като скелет съм; като щиглец съм;
изтънели ми са ушите; просветнали ми са ушите; светнали ми са ушите; светят
ми ушите; вестник да четеш през ушите ми; вятър свири между краката ми;
като през кюнец съм минал; едва ми кожата костите държи диал.; на гаргите
селям давам диал.; с джинбиз да търсиш месо, не мож<еш> хвана диал.; ям
скачки диал.
Към този синонимен ред могат да се добавят още: в зобилница да ме
поберат диал. ; да ме духнеш, ще падна; душа за две пари нямам; за един юмрук
душа нося; една шепа душа нося; като че самемачки цицалидиал.; като (сякаш)
че е от гроб съм изваден (излязъл); като пастърма съм; половин свят съм; през
пръстен преминала; снован, па не въчен съм диал.; сомоч правен диал.; сякаш са
ме кучета дърпали диал.
63. Антонимия
Явлението антонимия е свойствено не само на лексиката, но и на
фразеологията. Възможността за семантично противопоставяне при фразеологизмите се определя както от логическата природа на означаваните
понятия, така и от ярко изразения им качествено-оценъчен характер. В
основите на антонимността и при тях обаче лежи полярността на смисловото съдържание.
Тази полярност може да бъде изразена:
а) от фразеологизми с различен компонентен състав, напр.: с
мозък в главата ‘умен’ - голям фес, ама празен ‘прост’; по мед и масло ‘много
лесно’ - с триста зора ‘много трудно’; лежи ми на сърцето ‘обичам’ - черен ми
е пред очите ‘мразя’; като кукла ‘красив’ - бостанско плашило ‘грозен’; в очите
‘открито’ - зад кулисите ‘тайно’ и т.н.;
б) от фразеологизми с еднакъв компонентен състав, различаващи се по един компонент, изразен с лексеми антоними, напр.: без
сметка ‘разточително’ - със сметка ‘пестеливо’; с отпуснато сърце ‘успокоен от
някаква тревога, от нещо, което ми е тежало’ - със свито сърце ‘с безпокойство, с
тревога, със страх, че ще се случи нещо лошо ’ ; стоя на заден план ~ стоя на преден
план и т.н.;
в) от отделни значения на един и същ фразеологизъм, напр.:
• ако ще и турско да стане; 1. ‘на всяка цена, непременно’ Няма да изпълня
нареждането му, ако ще и турско да стане - 2. в отрицателни изречения ‘никога’ :
Ще изпълня обещанието си, ако ще и турско да стане;
• суча мустак; 1. ‘изразявам задоволството си от нещо (обикновено придружено с характерно движение на ръката при мустаците)’ - 2. ‘изразявам
недоволството си от нещо, яда си или смущението си от нещо (обикновено
придружено с характерно движение на ръката при мустаците)’.
26
6.4. Омонимия
Фразеологическата омонимия не е особено разпространено явление в българския език, напр. в групата на фразеологизмите с глаголно значение омонимите са около 30.
Омонимии фразеологизми възникват в два основни случая - при
различно осмисляне на едно и също словосъчетание и при употреба в различни сфери.
6.4.1. Осмисляне на едно и също словосъчетание с различни значения. Когато осмислянето на едно и също словосъчетание е станало в
различни езикови ситуации, при което постепенно са се утвърдили в езиковата практика две различни езикови единици с една и съща формална структура, се получава фразеологична омонймия, напр.: вдигна
ръка1 ‘бия някого’; вдигна ръка2 ‘гласувам’, вдигна ръка3 ‘преставам да се интересувам от някого’;ударя кракх ‘унищожавам, съсипвам, разрушавам нещо’;удоря
крак2 ‘марширувам’ и т.н.;
6.4.2. Структурно съвпадане на фразеологизми от различни
сфери на употреба. Когато по структурна форма си съвпаднат фразеологизми от различни сфери на употреба, резултатът е също омонимия,
напр. книжовен и диалектен: вятър ме вее^ (ирон.) ‘не ме бива за някаква
работа, негоден съм за нещо; не струвам’ и вятър ме вее2 (диал.) ‘много бързо
ходя’; видя се в чудо2 ‘изпадна в крайнр затруднено положение’ и видя се в чудог
(диал.) ‘големя се поради доброто си материално положение’.
6.5. Паронимия
Когато компонентният състав на фразеологизмите е много близък и
различията им от формално естество са незначителни, те на практика се
оказват в паронимни отношения, което може да бъде причина за паронимната им замяна, напр.:
• взема ум ‘уча се, поучавам се от някого или се съветвам’ и взема ума
‘смайвам’;
• върви по вода ‘както трябва’ и върви по водата (на някого) (неодобр.)
‘безропотно изпълнявам желанията на някого, подчинявам се напълно на
волята му’;
• държа страна ‘не съм неутрален’ и държа страната ‘поддържам
мнението на някого, защищавам го, обикн. при спор, разногласие’.
6.6. Вариантност
За фразеологизмите, като разделно оформени сложни по езиковата
си природа единици, вариантността е особено характерна.
Фразеологичните варианти се характеризират с тъждество на образните си структури и на основните си стилистически окраски. Съществуващите между тях различия не изменят семантиката на фразеологизма.
-27
Варирането може да засяга различни елементи от компонентния
състав на фразеологизма и в зависимост от това се различават няколко
основни вида варианти13: формални, лексикални, позиционни, пълни, съкратени:
а) Формални варианти. Когато отделен компонент на фразеологизма се проявява с различни свои форми (за число, определеност и т.н.) и
това не се отразява върху значението му, той се проявява в различни формални варианти, напр.: горчива(та)чаша ‘тежко изпитание, страдание, нещастие, мъка’; дойде ми до ушите (ухото) ‘дочух’; дръжте ме нозе (ногй) ‘побягвам, хуквам’; дясна ръка (ръчица) ‘най-добър помощник на някого’; с едно(то)
око поглеждам ‘скритом’; с кола(та) ‘в изобилие, много’; снемам звезди(те)
‘хваля се с невероятни неща или давам големи обещания’; с отворена (отворени)
уста ‘в захлас’; с мед да го (я) нахрани (нахраня) (ирон, ‘много ще съм доволен,
ще се помиря с нещо’) и др.;
б) Лексикални варианти. Когато един от лексемните компоненти
е заменен с друг, без това да води до промяна на значението, фразеологизмът се осъществява в различни лексикални варианти, напр.: пусна му
муха (бръмбар) в главата ‘внушавам на някого някаква неприятна, натрапчива
мисъл’; набия (натъпча) в главата ‘мъча се да втьлпя’; правя от сламката (шушката) планина (греда) ‘силно преувеличавам’; и на врата (тила, гъза, гърба,
задника) си имам очи ‘виждам всичко’; седя като на въглени (тръни, игли, шишове) ‘неспокоен съм’; спукан грош (лев, мангър, бан, петак, пара) ‘никакви средства; не струвам’; чиста (света, светена) вода ненапита ‘който се представя за
невинен’ и др.
в) Позиционни варианти. Позиционните варианти на фразеологизма се осъществяват, когато компонентите заемат различни места в структурата на фразеологизма, напр.: държа си езика ! държа езика си; меля сол на
главата ! сол меля на главата; стана на попара ! на попара стана; цепя косъма
/косъма цепя и др. под.;
г) Пълни и съкратгени варианти. Когато в структурата на фразеологизма участват всичките му компоненти, вариантът е пълен, а когато
е изпуснат някой компонент, говорим за съкратен вариант, напр.: градя
въздушни кули /градя кули ‘въобразявам си, фантазирам’; дрънкам като празна
мелница ! дрънкам като мелница ‘прекадено много, непрекъснато говоря, и то
обикн. празни приказки*; гледам право в лицето ! гледам в лицето ‘твърдо посрещам нещо’; чудо голямо станало ! чудо голямо; чудото ми го няма никъде по
света / чудото ми го няма никъде; тека като по мед и масло / тека по мед и
13 Вж.: Спасова-Михайлова, С. Фразеологични варианти и фразеологична
синонимия в българския език. - В: Славистичен сборник. С, 1963, с. 235-250.
— 28 —
масло; под пълна пара съм / под пара съм; пипам с меки ръкавици / пипам с
ръкавици; от най-чиста проба /чиста проба; останал от времето на дяда Адама /от дяда Адама и т.н,
7» Фразеологизмите откъм стилистични свойства
Фразеологическият състав на българския език се характеризира с
богато стилистическо разслояване и специализиране.
Спецификата на фразеологизмите, които са преди всичко експресивно-характеризиращо езиково средство, предопределя отсъствието сред тях
на стилистично неутрален пласт. Те са основно единици на звучащата реч,
която е не само естествена среда за тяхното пораждане и функциониране,
но и форма, позволяваща в най-пълен вид да се прояви експресивнохарактеризиращата енергия, заложена в тях.
Фразеологизмите откъм експресивна маркираност
Експресивният спектър при фразеологизмите е твърде богат, той
включва:
• неодобрителност: баща му няма врата; вдигна махалата; вечната песен;
играя по свирката; едно към гьотуре и т.н.;
• пренебрежителност: акъл на заем не искам; в гората расъл; главата ми е
куха; безгласна буква; другиму ги продавай тия (тези) и т.н.;
• шеговитост: в адамово облекло; като аптекарски шишета; кажи ми, да
ти кажа; арменския поп; държа под чехъл и т.н.;
• подигравателност: боли ме зъб, та куцам; вървя на пикай-вол ‘пиян съм’;
Генко Генкин ‘мекушав’ и т.н.;
• ироничност: ангел небесен; барабар Петко с мъжете; бистър като боза;
блажени са верующите; до кривата круша и т.н.;
• грубост: да ти видя гърба; вдигнал съм се със задника нагоре; карай си
магарето ‘гледай си работата’; гледай си масата; дера си задника; затвори си
плювалника и т.н.;
• вулгарност: видя средния пръст ‘не успявам в нищо’; дойде от гъза ми
хабер ‘сетих се късно за нещо’; с гъза си приказвам и т.н.;
• риторичност: вдигам меч; вечно жилище; удари дванадесетият час; свържа си съдбата и др.
7.2. Фразеологизмите откъм стилова специализация
По стилове и речева специализация фразеологическият запас на
българския език се разпределя в няколко пласта: разговорен, книжен,
просторечен, диалектен, жаргонен.
а) Разговорна фразеология. Тя е присъща на разговорния стил и
в нея се включва по-голямата част от фразеологизмите, които се отличават с непринуденост и жива експресия и се използват в разговорно-битовото общуване.
29 —
Разговорната фразеология не нарушава нормите на книжовния език
и носи всички характерни черти на разговорния стил. Във фразеологическите речници не се отбелязва със специална стилистична бележка, което
е указание за нейната отнесеност към разговорния стил. Такива са напр.
фразеологизмите: едва се държа на краката си; дялан камък; дълъг ми е езикът; гол като тояга; големи приказки; гол и бос; идвам на себе си;-имам набито
око; като пуяк; като пън; лежа на смъртно легло; на две крачки; на градус; на
поразия; правя вятър; на ухо и т.н.
Разговорната фразеология намира място и в езика на художествената литература, в публицистични произведения с определени художествено-изразителни функции.
б) Диалектна фразеология. Диалектната фразеология обхваща фразеологизмите, използвани в диалектната реч. Тя се отличава не само с
ограничено тясно диалектно разпространение, но и с някои диалектни черти
— думи и форми, напр.: научило се куче на бачия ‘за човек, който е свикнал да
получава облаги отнякъде’ (бачия ‘мандра’); не ме хваща седка ‘не се спирам на
едно място’; не ми гори рогожената ‘не ме засяга, не се отнася до мене, не ме е
грижа’ (рогожена ‘рогозка’); не ми стига куфалницата ‘глупав съм’ (куфалница ‘глава’); не ми клавай ножи боди ‘не ме обиждай, не ме оскърбявай дълбоко’
(клавам ‘турям, слагам’); ни ми врека, ни ми крека ‘свободен съм’; не си давам
ината ‘силно упорствам’; пада ми нур от небето ‘получавам наготово’ (нур от
тур. ‘небесна светлина’); подсуна на карпузова кора ‘хитро изигравам някого’
(подсуна ‘подхлъзна’, карпуз ‘диня’); гуждам си главата в торбата ‘рискувам’ (гуждам ‘турям’) и т.н.
Диалектната фразеология съдържа значително фразеологично богатство, което е естествен резерв на книжовния език и то нерядко умело се
използва в разговорната реч и в художествената литература.
в) Просторечна фразеология. По разпространение и употреба
просторечната фразеология е наддиалектна, но не влиза в състава на
разговорния стил поради особености, които нарушават неговите норми,
такива например са фразеологизми като: взема интифа ‘подражавам’ (интифа тур. ‘точно време’); все туй лайно съм; гледай си кефа; тегля харча; не
искам чене на заем; каквото му душа сака; меря яйцето на задника си ‘преценявам добре възможностите си’; очите ми са на гъза и др.
г) Жаргонна фразеология. За нея е характерна много жива и ярка образност, понякога с груба експресивност. Тези качества я правят
привлекателна за употреба в разговорния стил, в който тя нерядко прониква. Такъв характер имат фразеологизми като: затваряй си плювалника ‘мълчи’; минавам метър; запуши си фунията ‘млъкни’ (грубо); изяла ме липсата
‘изчезнал съм’; екстра без малко; гледай в картинката; нося се като народна
песен; еча, че ми трябваш; вземам за канарче някого ‘подигравам се на някого като
-30-
го лъжа’; очите ми са на ластик ‘гледам с възхищение’; отивам на кино; удрям
дузпата на някого; труп ме прави ‘смайва ме’; правя разноглед някого ‘обърквам, поставям в тежко положение някого’; правя се на ощипан ‘правя се, че нищо
не разбирам’; на тъгъдък ‘много набързо’ и т.н.
д) Книжна фразеология. Тя е сравнително беден пласт във фразеологический ни речник. Представя се от фразеологизми, възникнали в писмената реч и употребявани в писмените стилове в официално-деловия,
публицистичния, художествения.
Книжната фразеология има повишена експресивно-стилистическа окраска, напр.: неверник Тома; невралгична точка; златна треска; нося трънен
венец; жребият е хвърлен; и ти ли, Бруте; държа на буквата; злобата на деня;
държа на дистанция; изчадие адово; говорим един и същи език; глас в пустиня;
китайска стена; троянски кон; откривам нова страница; отминавам във вечността; от создания мира сего; лея крокодилски сълзи; проправям пъртина;
разчупвам оковите; светая светих; служа на бога и на мамона; сражавам се с
вятърни мелници; стигам до мъртвата точка; на втори план съм и т.н.
П.ЛЕКСИКОГРАФСКО ВЪВЕДЕНИЕ
КЪМ ФРАЗЕОЛОГИЧНИЯ РЕЧНИК
1. Цели и задачи на речника
От богатия фразеологичен състав на българския език в Речника са
подбрани и представени фразеологизми с обичайна употреба в различните стилове на езика и преди всичко в разговорната реч и в публицистиката, които са неотменна част от активния речников запас на българина.
Целта на Речника е да се предостави на учащите се от различните
степени на българското училище (а и на масовия читател) достъпен фразеологичен справочник. Той е замислен и осъществен да реши три основни задачи.
От една страна, да подпомогне ползващите речника да осъзнаят
езиковата същност на фразеологичните единици и да навлязат в интересния по своята пъстроцветност и изразителност свят на българската фразеология, като се ориентират в сложната му проблематика.
От друга страна, да ги подпомогне в овладяването на най-широко
използваните фразеологизми в разговорната, художествената и публицистичната реч, като се разкрият техните значения, стилистични особености
и доколкото е възможно и необходимо, техните източници и произход. ,
От трета страна, да ги въведе в актуалните процеси на активизиране
на фразеологични единици в съвременната публицистична практика и в художествената реч чрез включване в Речника на фразеологични единици, които
не са намерили място в досегашните фразеологични речници. Тяхното илюстриране става с примери от медиите или от художествени произведения, като
една част от фразеологизмите се илюстрират със съчинени от съставителя
текстове, отбелязвани с бележката „от разговорната реч “(Р.р.).
2. Източници на подбрания фразеологичен материал
Фразеологичният материал, включен в речника, е извлечен от художествени произведения, от живата разговорна реч, от медии - вестници,
телевизия, от излезлите досега български тълковни речници и е сверяван
с двата специализирани фразеологични речника на българския език „Фразеологичен речник на българския език“, т, I. A-H, С., 1074 и т. II. ОЯ, С., 1975, съставен от авторски колектив К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова, и „Нов фразеологичен речник на българския
език“, С., 1993, съставен от Кети Анкова-Ничева. Използвани са и други
източници, сред които са „Речник на българския жаргон“, С., 1993 от
Г. Армянов и „Библията в езика ни“ (Речник на фразеологизмите с
библейски произход), В.Т., 2002 от В. Вътов.
-32-
Речникът съдържа над 2555 фразеологични единици, представени в
два вида компонентни гнезда.
Единият тип е на компонентите, възприети като основни. Те са с
номерация и в техните гнезда фразеологизмите са въведени в азбучен ред
със собствена номерация и тълкуване.
Вторият тип компонентни гнезда е на второстепенните компонентни, отбелязвани със знак а. В тях без номерация са азбучно подредени фразеологизмите, съдържащи съответния компонент, с препратка към
основното компонентно гнездо, където те са представени с тълкувания и
илюстративни примери.
3. Структура на речниковата статия
Речниковата статия, с която се представя фразеологизмът, съдържа
следните структурни части:
а) Заглавка. За заглавка на статията, която е в един абзац, служи
фразеологичната единица в нейната основна форма, набрана след поредния номер в черен шрифт с малки букви и точка в края, напр.:
202. хващам последния влак.
205. власите се давят на края на Дунава.
б) Граматически уточнители. Указания за граматическите свързвания на фразеологизма следват на същия ред, изписани с курсив, като
точката на фразеологизма е изнесена след тях, напр.:
1514. пада ми от небето нещо.
2263. прехвърлям топката <в полето> на някого.
в) Стилова характеристика. Указателите за стиловата отнесеност
на фразеологизма са третият структурен елемент на речниковата статия.
Изписват се след граматическите указатели (ако има такива) с главна
буква в курсив. Отсъствието на такива указатели означава, че фразеологизмът се отнася към разговорната реч, напр.:
2107. нищо ново под слънцето. Книж.
1828. удар Под пояса. Публ.
1768. държа печено. Жарг.
г) Експресивно-стилистична бележка. Експресивно-стилистическите особености на фразеологизма се посочват също с курсив, като бележката е с начална главна буква и следва стиловата характеристика, напр.:
1747. нося се като народна песен. Жарг. Подигр.
1733. не паса трева. Ирон.
758. дървен господ. Шег.
-33-
д) Дефиниция на значението. Значението на фразеологизма следва експресивно-стилистичната бележка след знак А. Набира се с нормален шрифт. Ако фразеологизмът е многозначен, значенията се номерират
цифрово, без да се изнасят на нов ред след посочения знак, напр.:
759. дървен философ. Пренебр.
Празнословец; човек, който,
без да разбира и да умее нещо, само приказва..
1196. хващам в крачка. Жарг. А В момента на изневяра, престъпление и др. под.
1515. под открито небе. А 1. Навън, на открито. • Под открито
небе беше подредена изложба на селскостопанска техника. (Р.р.).
А 2. Без подслон, без дом. • Големият пожар остави под открито
небе няколко семейства, които временно бяха приютени от близки и
роднини. (Р.р.).
е) Илюстративен пример за значението и източник на примера. След определението на значението следва знак •, който отделя илюстративния пример, продължаващ на същия ред. Примерът се изписва с
курсив, а фразеологизмът в него се откроява с шрифтово удебеляване,
като в скоби се посочва източникът, от който е взет примера, напр.:
1649. опуля очи. А 1. Силно се учудвам, смайвам се. • Когато
дъщеря ù един ден ù каза, че ще се омъжва, тя опули очи от изненада. (Р.р.). А 2. Грубо. Умирам. • Идва ден, човек опулва очи и всичко
свършва. (Р.р.).
1437. до мозъка на костите си. А Извънредно много, до краен
предел. • И признаваше, че той самият е един Дон Кихот, идеалист
до мозъка на костите си. (Мин. год., бр. 49, 2016, с. 8). Да, Никола
Гешев е бил професионалист до мозъка на костите си. (Уикенд, бр. 9,
2017, с. 65).
ж) Бележка за произхода на фразеологизма. Бележка за произхода на фразеологизма се дава само в някои речникови статии. Тя следва
речниковата статия на нов ред с петит шрифт след знак V, напр.:
1877. пуническа война. Книж. А Непримирима, нескончаема
вражда. • Удариха ни балтията с процентите, „коригиращи'' електроенергията, почти ни спретнаха пунически войни с безумието топла вода да се плаща по-скъпо през лятото. (Мин. год., бр. 9, 2010, с. 5).
Цял живот се съдят, водят истинска пуническа война за една нищо
и никаква нива. (Р.р.).
V От историческия факт за многобройните войни между Рим и Картаген през
Ш-П в. пр. н. е. за надмощие в западната част на Средиземно море.[ЕС].
-34-
При определяне източниците и произхода на фразеологичните единици е използвана и книгата Энциклопедический словарь крилатых слов
и выраженй. (Автор-составитель Вадим Серов). Второе издание. М, Локид-Прес, 2005. Съкратено отбелязвана[ЕС].
4. Особености в оформянето на заглавната
Фразеологичната единица в заглавната се представя с възприетия в
българските фразеологични речници вид, в нейната основна форма. В заоблени скоби () се посочват вариращите компонента, а в ъглести скоби < > факултативните елементи и компонента, т.е. тия, които могат да се явяват
или не във формата на фразеологизма. Примери:
213« докарвам {нося) вода от девет дерета {кладенци),
232. <не издавам, не изпускам> ни вопъл, ни стон.
194. витая {летя, хвърча) в {по) облаците.
222. ни<т#> се води, ни</я#> се кара.
Фразеологизмите, започващи с глагол, се представят обикновено само с една от видовите им форми, най-често с несвършения вид, напр.:
237. извивам врата на някого,
239. обесвам се на врата {шията) на някого.
В някои случаи, когато фразеологизмът се използва широко с две и
повече форми, в загдавката се включват няколкото му форми, напр.
1468. правя от мухата (бълхата, мравката) слон. Шег.-ирон.
ж Силно преувеличавам нещо, придавам голямо значение на нещо незначително. • Заболяла го глава, решил, че има менингит, прави от мухата слон. (Р.р.).
V Изразът „Правя от мухата слон“ е старогръцка поговорка, най-рано срещана в съчинението на старогръцкия писател-сатерйк Лукиан „Възхвала на мухата“, в
което се потвърждава фолклорният характер на израза „Но аз прекъсвам моето
слово, макар че още много бих могъл да кажа, за да не помисли някой, че аз, като в
поговорката, правя от мухата слонУ\ЕС\.
5. Тълкуване на фразеологизмите. Тълкуването на фразеологичните значения в повечето случаи е с описателна дефиниция. Стремежът е
тя в максимална степен да предава и неговата характеристична осмисленост. Пример:
566. правя се на две и половина, х Преструвам се, че не разбирам, че не зная или не забелязвам нещо. в
Когато по значение фразеологизмът в някаква степен се изравнява
— 35 —
смйслово със значение на съответна дума, тълкуването му става синонимно чрез нея, напр:
1862. карам (гледам) през пръсти. X Небрежно, нехайно, повърхностно.
Понякога се използва смесено описателно и синонимно тълкуване,
като след описателното тълкуване се привежда синонимната дума, напр.:
1174. клатя си краката. Неодобр. х Нищо не правя, бездействам.
6. Омонимите се предават с цифрови индекси, напр.:
1975. вдигам ръкаь х Гласувам за или против някого или нещо.
1976. вдигам ръка2 X 1. Посягам да ударя или удрям, бия някого,
х 2. Обявявам се против, опълчвам се срещу някого или нещо.
7. Вариантите в заглавката се представят:
а) Когато се редуват отделни думи - поставят се в закръглени скоби
с удебелен курсив след съответния редуващ се компонент, напр.:
2065. вън от (извън) себе си.
б) Когато се редуват граматически форми - те се поставят в ъглести
скоби, напр.
2091. хващам се (ловя се, улавям се) за сламка</н«>.
8. В редки случаи се прибягва до препратки след речниковата статия
с бел. Вж. и, напр.:
1798. събирам погледите на някои.
Привличам погледите,
завладявам вниманието на някого. • С облеклото си в стил ала „Кармен“ те събираха погледите и на обикновения зрител. (168 часа, 2531.01.2002, с. 35). 32-годишната хубавица вече събира погледите на
мъжете в парламента. (Труд, бр.109, 2004, с. 14). На предното заседание пък старецът събра хорските погледи, сипейки захар против уроки. (Труд, бр.139, 2004, с. 40).
Вж. и събирам очите на някого.
9. Използвани съкращения:
Вж. / вж. - виж
Вулг. - вулгарно
Диал. - диалектен
Жарг. - жаргонен
Ирон. - иронично
Книж.-книжно
-36-
Неодобр. - неодобрително
Отриц. - отрицание, отрицателно
Подигр. - подигравателно
Пренебр. - пренебрежително
Просторен. - просторечно
Ритор. “ риторично
Укор. - укорително
Утвърд. - утвърдително
Шег. - шеговито
10. Знаци:
( ) - 1. за ограждане на компонент при лексикално вариране.
2. за въвеждане на източника на илюстративния пример.
< > - за ограждане на факултативен елемент (компонент или граматична форма).
А - за въвеждане на тълкувателната дефиниция.
•
- за въвеждане на илюстративен пример.
п
- за оформяне на второстепенно компонентно фразеологично
гнездо, в което фразеологизмите се препращат с бел. вж. при
към водещо компонентно гнездо.
♦
- за представяне на фразеологизъм във водещо компонентно
гнездо, когато фразеологизмът се препраща към друго компонентно гнездо с бел. вж. при.
- въвежда бележка за произход.
V
ФРАЗЕОЛОГИЗМИ
A
A
l.
1. докато кажа „а“, А Муден съм, много съм бавен. • Докато
граничните ни власти кажат „а“, за да спрат опасна заради лудата крава стока, тя вече е внесена у нас. (Труд, бр.47, 2002, с.З).
2. от „А“ до „Я“. А От начало до край; всичко без изключение. •
Енергийната стратегия чертае и други хоризонти - цените на всичко от „А“ до „Я“ да скачат неудържимо. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
реда на буквите в българската азбука.
п АБСОЛЮТЕН:
абсолютна нула съм - вж. при НУЛА.
а АБСУРД:
театър на абсурда - вж. при ТЕАТЪР ! ТЕАТРО.
2. АВАНТА
3. на аванта. Жарг. А Облага, изгода, придобита без труд. • Евгени
Минчев пътува на аванта. (Галерия, бр.21, 2014). Кърджалийски тарикати завличат бензиностанции, зареждайки на вв«н/иа. (Novinar,
04.10.2013).
avanta от итал. avanti ‘напред’.
4. пускам {давам) аванти на някого. Жарг. А Давам повече отколкото е необходимо; предоставям облаги, без да са заслужени; облагодетелствам, давам безплатно нещо на някого. • „Пускал съм ù аванти
заради мъжа Ù, с когото бяхме приятели, нямам лични причини да я
бия“, врича се Чоков. (24 часа, 10.12.2001, с.16). Лион не пуска аванта.
(Телеграф, 28.09.2009).
3. АВГИЕВИ
5. авгиеви обори. Книж. А Много мръсно, изоставено, непочиствано дълго време място; нещо крайно занемарено, изоставено. • След
приключването на стачката пред парламента беше като авгиеви обо-
аврамовдом
38
ри. (Труд, 21.12.2014, с.4). Освен да подготви изборите, то задължително трябва да проведе операция „Чисти ръце“ или поне да започне да изрива авгиевите обори, оставени от министрите на ГЕРБ.
(Галерия, бр.6, 2017, с.21).
V По гръцкия мит за непочистваните в продължение на 30 години конюшни на
цар Авгий, които Херакъл (рим. Херкулес) почиства за един ден, като заприщил двете
реки Алфей и Пеней и отбитите им води прекарал през непочистваните конюшни.
Мощният поток отмил нечистотиите за един ден.[ЕС].
4. АВРАМОВ
6. аврамов дом. Книж.
Място, където няма никакъв ред, всичко
е В безпорядък. • Там е Аврамов дом: всеки взема, всеки граби, а никой
не мисли за държавното съкровище. (М.Топалов, Буров, с.165). Доскорошният главен секретар на парламента Огнян Аврамов прекарва
дългогодишния си престой на поста под мотото „Тук не е Аврамов
дом“. (Стандарт, бр.5947, 2009, с.12).
5. АВТОГОЛ
7. вкарвам си автогол, х Сам си причинявам вреда, създавам си
неприятности с погрешно свое действие или изява. • Едва ли Куката би си
вкарал такъв автогол — да ходи с пистолет, с който са били ранени
тежко трима души. (Уикенд, бр.14, 2012, с.5). Панев не се усеща какъв
автогол си вкара, злорадстваха от опозицията. (Труд, бр.85, 2000).
V От футбола.
6. АГНЕ
♦ и вълка сит, и агнето цяло - вж. при ВЪЛК.
8. като агне (агънце). X Кротък, тих, невинен. • Цял ден не мирясва това дете, а нощем спи като агънце. (Р.р.).
9. <като> гергьовско агне. Книж.
Невинен, изкупителна жертва.
• Божем спокоен, невинен като агне гергьовско, той се изправи пред
хасковските садукеи и фарисеи. (Ст. Заимов, Миналото, с.470); Всеки да
си носи последствията от стореното. Много се лъже, ако се надява аз
да му стана гергьовско агне, категоричен бе Златев. (Телевиз. пред.).
обичая да се коли жертвено агне на Гергьовден.
10. мълчанието на агнетата. Книж. X Безропотно, мълчаливо приемане участта си на жертва. • Да, ама не! Този път коронният номер
на „ политикономическата класа “ с доверието на наивниците и с мълчанието на агнетата може и да не мине. (Труд, 05.02.2001, с.14).
39-
ставам адвокат на някого
у/ От заглавието на романа Silence of the Lambs на английския писател Т. Харис
'
и неговата екранизация под името „Мълчанието на агнетата“, направили израза много
популярен. [ЕС].
7. АГНЕЦ
11. жертвен агнец. Книж.
Изкупителна жертва за чужди вини и
прегрешения. • И кои бяха тези някои - Шиндеров и аз станахме
жертвеният агнец. (Галерия, бр.З, 2011, с. 19).
f
От библейски сюжети. На много места във Ветхия завет агнецът (агнето) се
споменава като непорочно жертвено животно (напр. в Изход 12:5). В Новия завет за
Исус се говори като „изкупителна жертва пред Бога, взела върху себе си човешките грехове“.
8. АД
♦ адски мъки - вж. при МЪКА.
♦ деветият кръг на ада - вж. при ДЕВЕТ.
♦ изчадие адово / изчадие на ада - вж. при ИЗЧАДИЕ.
12. истински ад. А Големи мъки, страдания, изпитания, раздвоения. • В душата на Ваньо Цоков вероятно е истински ад: с кого да
тръгне, за да не потъне. (168 часа, бр.9, 2001, с.З).
V Според библейската легенда отвъдният свят има две заселения - Рай (Едемска
градина)’, обитаван от душите на праведниците, и Ад (Юдол плачевни), в който обитават душите на грешниците, подложени на жестоки изпитания и мъки.
9. АДАМ
13. в адамово облекло (одеяние). Шег. А За мъж - съвсем гол. •
Пред смаяните погледи на хилядното множество на стадиона се
втурна мъж в адамово облекло. (Р.р.).
V От библейсксия мит - преди да вкусят ябълката от дървото на познанието,
засадено в райската градина, Адам и Ева я обитават голи. Осъзнаването на своята
голота става, след като те вкусват от плодовете На това дърво
10. АДВОКАТ
14. ставам адвокат на някого, л. Говоря вместо някого, като го
защитавам и оневинявам. • Не съм те молил да ми ставаш адвокат
пред тях. (Р.р.).
п A3:
<аз> коля и <аз> беся - вж. при КОЛЯ.
вдигам акциите...
-40
а АЗБУЧЕН:
азбучна истина - вж. при ИСТИНА.
□ АЙСБЕРГ:
върхът на айсберга - вж. при ВРЪХ.
п АКО:
ако е рекъл Бог - вж. при БОГ.
ако е рекъл Господ - вж. при ГОСПОД.
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА,
ако ме видиш, пиши ми - вж. при ВИДЯ.
ако <ще> е гарга, рошава да е - вж. при ГАРГА.
след нас - потоп / след нас ако ще и потоп - вж. при ПОТОП.
11. АКЦИЯ
15. вдигам акциите на някого или нещо. А Засилвам интереса към
някого или нещо, в резултат на което се повишава оценяването и търсенето
йм; повишавам Самочувствието на някого. • Публикациите във вестниците напоследък силно вдигнаха акциите му в очите на колегите му. (Р.р.).
Икономическата криза и бедността през последните двайсетина години вдигнаха акциите на екстрасенсите, врачките и гадателите. (Р.р.).
финансовата борсова практика.
16. солова акция. Книж. X Изказване, действие, постъпка по собствена инициатива; несъгласувано и неподкрепено от други самолично действие. • Катран в кацата с мед бе само соловата акция на министър
Паси, който първо рече пред радиото за изваждането от затвора
на нашите медици в Либия. (Труд, бр.39, 2002, с.14).
От футбола, ит. solo ‘сам’.
17. спадат (падат) акциите на нещо или на някого. Книж.
Обезценява се нещо; губи се авторитет, намалява интересът към някого
или нещо. • Едновременно с появяването на този проблем спаднаха
изведнъж „акциите“ на дебелото и в естетическата област, и то
как! (Н. Хайтов, Шумки от габър). След като мълвата разнесе новината за разклатеното му финансово положение, акциите му сред жените бързо паднаха. (Р.р.).
финансовата борсова практика.
12. АКЪЛ
18. вземам акъла (ума) на някого. Л 1. Лишавам някого от здрав
разум, побърквам го. • Когато Господ наказва някого, взема му акъла.
-41 -
опичам си акъла
(Вр.). ж 2. Силно изненадвам някого или го слисвам от възхищение; смайвам го. • Взех му акъла, като го заговорих на родния му език и му
цитирах дълги пасажи от „Ад“ на Данте. (Вр.).
19. водя се по акъла (ума) на някого. А Постъпвам и действам
под силното влияние и внушение на някого. • Остави го, не виждаш ли,
че се води по акъла на майка си. (Вр.).
20. давам акъл на някого.
Поучавам, съветвам някого. • Искам
да посъветвам експертите на Симеон II да му дадат акъл повече да
не се появява по телевизията. (Стандарт, 12.04.2001, с.2.). Да, такива
са “ каза замислено Карасулиев. - Хем ще вземат парите и тютюните, хем ще ми светят маслото. Дай ми някакъв акъл! (С.Бъчварова,
Земя за прицел, кн.4, с.220).
Ф завъртявам ума (акъла) на някого - вж. при УМ.
21. идва ми акъла. А Ставам по-разумен, преставам да постъпвам
необмислено; вразумявам се. • Да му дойде акълът му помогна и съпругата му - нещо, което той самият ù отчита с признателност.
(Уикенд, бр.51, 2016, с. 12.).
22. изкарвам акъла (ума, ангелите) на някого. А Изплашвам някого силно. • Вижте какво, казва, той почина сега, но после стане.
Обадете се към пет часа следобед. Почнах да се смея с глас и не
мога да спра. А тя - ама вие шегувки ли правете си? Аз още повече...
За щастие беше направила тази „малка“ грешка: вместо той почива, вика той почина и ми изкара акъла... (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.24).
23. излиза ми от (из) акъла (паметта).
Забравям нещо, не мога да си спомня. • Преспахме в едно планинско село, чието име ми
излезе от акъла. (Р.р.).
♦ мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някого - вж. при ГЛАВА.
24. на два акъла съм. А Колебая се, раздвоен съм. • Как да постъпя в случая не съм наясно, на два акъла съм, дано не сгреша. (Вр.).
25. опичам си акъла (ума). X Обикновено в повелителна форма
(опичай си ..., опичайте си ...): обмисляй добре, бъди внимателен и
разумен, постъпвай благоразумно и обмислено, като мислиш за последствията. • Виждаш какви са времената и нравите, затова опичай си
акъла, за да не съжаляваш цял живот. (Вр.). Опичай си ума и бъди
предан и верноподанен, защото както противопоставиха тебе на
Вазова, така сега мога да противопоставя Кирила на тебе и да те
унищожа. (К.Христов, Ад в Рая, с.60).
от много акъл
-42-
26. от много акъл. Ирон, х Поради собствената си неразумност,
наивност, глупост. • От много акъл взех, че му се доверих, и сега си
плащам -за наивността. (Р.р.).
♦ сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> - вж. при ПИПЕ.
27. търся си акъла. Ирон. х Търся нещо, без да зная какво. • Наведи се, уж че си търсиш акъла, и го пъхни в чорапа си. (Вл. Даверов,
Ангели небесни, с. 17).
13. АЛЛАХ
28. не зная на кой Аллах се кланям. Ирон. X Много съм объркан, не зная кого да слушам. • В НДК последни остават около 200
наивни вярващи, които не знаят на кой Аллах всъщност се кланят,
(168 часа, 19-25.12.2003, с.23).
V Във връзка с мохамеданската религиозна практика - allah ‘главното и единствено божество в Исляма’, на което мюсюлманите отдават почитание чрез поклони.
14. АЛФА
29. алфата и омегата на нещо. Книж.
Началото и краят на нещо - в значение на ‘всичко най-важно, най-съществено'. • Правописът е алфата и омегата на образованието. (Янтра Днес, бр.47, 2014).
Трудът и постоянството са алфата и омегата на всеки голям успех
в живота. (Р.р.)*
V По названията на първата и последната буква в гръцката азбука - « (алфа) и
Изразът тръгва от Библията. В Откровение (Апокалипсис) на апостол Йоан
Богослов се казва „Аз съм Алфа и Омега, начало и край - казва Господ“ (стб. лзъ
со (омега).
бСМЬ Алфа И W, ГЛАГОЛбТЪ ГОСПОДЪ БОГЬ).
АЛЪШ
15.
30. алъш-вериш. А Дребна търговия. • На Елеонора обаче не ù
харесва да се занимава само с алъш-вериш. (Труд, 13.08.2001, с.31).
Важното е да има алъш-вериш. (168 часа, бр.50, 2001, с.2).
турски aliç venç ‘вземане - даване, покупке - продажба.
П АМБРАЗУРА:
като Матросов <пред амбразурата> - вж. при МАТРОСОВ.
16. АМЕРИКА
♦ американска мечта - вж. при МЕЧТА.
-43-
липсват ми няколко ангела
31. откривам Америка. Подигр.
Нищо ново и неизвестно не
казвам. • Откриел Америка, като проумял, че хората по рождение са
егоисти. (Р.р.).
п АМУР:
стрелите на Амур - вж. при СТРЕЛА.
17. АНГЕЛ
32. ангел небесен. А 1. Много добър, кротък, нравствено извисен,
чист, безгрешен човек. • В живота си той на никого не стори зло,
беше истински ангел небесен. (Р.р.). А 2. Ирон. Немного добър човек;
човек като всички останали - с недостатъци и грехове. • Не ми го хвали
толкова, знам що за ангел небесен е. (Р.р.).
V Гр. àyyeXoç ‘Божи пратеник’.
33. ангел хранител. Книж. А Могъщ закрилник, пазител. • Лекарите ù казали, че със сигурност има ангел хранител, който е бдял
над нея в нощта на трагедията. (Труд, 24.12.2001, с.5). Тоя ангел-хранител, постъпката на когото не можахме да си обясним, поискахме да го възнаградим с един бешлик; но той отказа благородно от
тая не твърде малка награда в турско време, като каза, че нам трябвало повече пари. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.175).
V От християнската религиозна митология. Първоизточник на израза е съчине-
нието „За небесната йерархия“ на средновековния богослов Псевдодионисий Ареопагит (V в.), според когото целият сонм ангели се дели на три „лика“: първи (висш) серафими, херувими и престоли; среден - ангели на господството; низш - ангели на
началата, архангели и ангели хранители. Последните са най-близки до човека, вземат
участие в неговите дела, пазят го, направляват го и пр.[ЕС].
34. блъскам си ангелите. А Мъча се да разбера, да проумея нещо
или да разреша нещо. • Тежко ни на булгуря с таквиз глави, много ще
си блъскаме главите и пак нищо не ще окрякаме! (Хр. Ботев, Избр.
съч., т.1, с.114).
♦ изкарвам акъла (ума, ангелите) на някого - вж. при АКЪЛ.
35. като ангел<че>. Книж. А 1. Невинен, непорочен, красив. • Децата са като ангелчета, още недокоснати от пороците на материалния ни свят. (Р.р.). Ирон. А 2. Изключително възпитан, кротък. • Има
случаи, когато наши хора са и обиждани, и засягани, и седят като
ангелчета. (Труд, бр.ЗЗЗ, 2002, с.41).
V Във връзка с християнските религиозни представи.
36. липсват ми няколко ангела. А Не съм съвсем умствено нормален. • На този високопоставен бей-чиновник липсваха няколко пси-
слаб ми е ангела
— 44
хофи$иологически ключове, или на прост език казано: липсваха му
няколко ангела. (Ст. Заимов, Миналото, с.550).
37. слаб ми е ангела. А Лесно се поддавам на изкушение. • На
всичко отгоре, отчитайки слабите ангели на американците, Орсън
Уелс официално ги предупреждава и в началото, а и в течение на
постановката, че това е само радиопиеса, но кой ти вярва? (Мин.
год., бр.34, 2017, с.26). Аз, вика, нямам нужда от тая пущина, за да се
отпусна или да скоча да играя, само тия със слабия ангел имали
такива нужди. (Розмари де Мео, Стопанката на Господ, с.93).
Ф чувам хора на ангелите в ушите си - вж. при ХОР.
18. АНИБАЛ
38. анибалова клетва. Книж.
Неотменимо твърдо решение. •
Не съм давал анибалова клетва да ставам политик, каквото животът ми подскаже, това ще бъде. (Р.р.).
V По историческото предание за картагенския пълководец Анибал, удържал
през целия си живот дадената по настояване на баща му клетва да бъде непримирим
враг на Рим, превърнал Картаген в своя колония.[ЕС].
19. АПЕТИТ
39. апетитът идва с яденето. А Колкото повече получава човек
нещо, толкова по-силно се разпалва желанието му да получава още и още.
• Депутатите тц доказаха на дело верността на поговорката, че.
апетитът идва с яденето. (Стандарт, 16.05.2002, с.12).
V От фр. L’appétit vient en mangeant. Автор на фразата е католическият епископ
Жером де Анже, непримирим противник на френските хугеноти (протестанти). В една
от своите полемики „За причините“ (1515 г.) той използва тази фраза. Популярност
обаче фразата придобива благодарение на романа „Гаргантюа и Пантагрюел“ (1532 г.),
вложена от автора му Франсуа Рабле в устата на един от героите.[ЕС].
40. вълчи апетит. А Ненаситност. • Депутатите ни пак показаха вълчи апетит. (Над 55, 2008, 6p.48ÿ с.21)
п АПЕТИТЕН:
апетитна хапка - вж. при ХАПКА,
апетитно парче - вж. при ПАРЧЕ.
20. АПОКАЛИПТИЧЕН
4L апокалиптична картина. Книж. А Нещо страшно, потресаващо; глобални катаклизми, равни по своите последствия на библейския край
на света. • Фалитът на София вещае и още по-апокалиптична кар-
— 45
влизам / вляза в архивата
тина в градския развой, (168 часа, бр.2, 2001, с.2). Атентатите в САЩ
бяха апокалиптичната картина на третата световна война, (Телевиз. пред.).
V Във връзка с християнските религиозни представи - от гр.
‘1.
Откровение, пророчество; 2. Откровение (новозаветна свещена книга, написана от св.
Иоан Богослов, последна книга на Библията)’. В Апокалипсиса Иоан Богослов излага
своите пророчески видения, дадени му от Господ, когато той е бил на остров Патмос.
В частност тук са описани събитията, които ще предшестват края на света - второто
пришествие на Христос, идването на Антихриста, борбата между тях, Страшният съд,
самият край на света. Говори се за вечното царуване на Христос и праведниците, което
ще се установи на обновената земя след края на света.
п АРИАДНА:
нишката на Ариадна - вж. при НИШКА.
а АРМЕНСКИ:
арменска визита - вж. при ВИЗИТА,
има много здраве <от арменския поп> - вж. при ЗДРАВЕ.
21. АРНАУТСКИ
42. арнаутска чушка {пиперка).
Сприхав, гневлив, проклет човек. • Гледаш го така - човек като човек, но докачиш ли го на чест,
разбираш каква арнаутска чушка е. (Р.р.)**
22. АРТИЛЕРИЯ
43. тежка артилерияг А Човек или фактор с голям авторитет или
с голямо въздействие и сила. • Той беше от тежката артилерия в
научния съвет, затова се съобразяваха с мнението му. (Р.р.)- А пРе~
дизборното „облъчване“ започна ... Тежката артилерия на компроматите още не се е стоварила върху душите ни, но няма да закъснее да го направи. (Мин. год., бр.6, 2017, с.19).
V От военното дело.
44. тежка артилерия2. А Трудно подвижен или муден човек, който
трудно се решава да направи нещо. • Старите са тежка артилерия,
докато решат кога и с какво да дойдат, ще им трябват три дена
време. (Р.р.).
23. АРХИВА
45. влизам / вляза {отивам /отида) в архивата. Книж. А Отживявам времето си, изгубвам значение. • Още едни илюзии за справедливо общество отидоха в архивата на историята. (Р.р.).
в атмосфера(та) на нещо
46
п АТИЧЕСКИ:
атическа сол - вж. при СОЛ.
24. АТМОСФЕРА
46. в атмосфера(тя) на нещо. Публ. А В условия на нещо. • Преговорите протичат в атмосфера на напрежение, недоверие и враждебност. (Телевиз. пред.).
47. влизам в атмосферата на нещо. Книж. А Приобщавам се към
настроенията или изискванията в някаква среда. • Най-важно условие
за успешна реализация като ръководител е бързо да влезеш в атмосферата на колектива. (Р.р.).
□ АХИЛ
ахилесова пета - вж. при ПЕТА.
Б
25. БАБА
48. бабината ти трънкина. Пренебр. X Възклицание за израз на
пренебрежително отношение към казаното от някого - Hé ме интересува,
защото не ти вярвам. • Ако не ми кажеш истината, ще си отида. Бабината ти трънкина, прави каквото искаш\ (Р.р.).
49. бабини деветини. Пренебр. k Пълни безсмислици, нелепости,
измислици. • Очевидно покрай големия глад, битката за оцеляване и
ангажираността на мъжете по фронта не оставало време на населението да се занимава е бабини деветини. (Уикенд, бр.51, 2016, с.38).
Разбира се, че всичко това бяха бабини деветини от страна на Сетерлията, само да не отиде. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.165).
V Във Фразеологичния речник е представен във вид „бабешки приказки“, поразпространеният вариант в разговорната реч е „бабини деветини“, съвременна
разновидност на по-старата форма „бабини дивотини“ и „бабешки басни“, която
има първообраз в библейските текстове, напр. 1 Тим. 4:7 „От скверни и бабешки
басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие“.
50. еня баба за дяда Еня. Пренебр. А За израз на безразличие към
нещо - не ме е грижа, не ме интересува. • Ама щял да повтори класа,
да е е учил, когато всички му говореха. А сега нас какво ни засяга, еня
баба за дяда Еня. (Р.р.).
47
стягам си багажа
51. играя на сляпа баба. А Действам с налучкване. • Е, какво,
сега ще си играем на сляпа баба, така ли? (Р.р.).
V От детска игра, при която играещият избира със завързани очи някой от
останалите играчи.
52. когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много
баби - хилаво бебе. А Когато в една работа се месят много хора, нищо не
излиза. • Много политици бабуваха на законите за борба с престъпността. Резултатът е хилаво бебе. (24 часа, 08.12.2003, с.11).
"у От народната родилна практика, при която акушерства баба (опитна жена).
♦ улавям на баба си цървулите - вж. при ЦЪРВУЛ.
♦ цъфтя като „бабин косъм“ - вж. при ЦЪФТЯ.
□ БАБУВАМ:
когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда / много баби
хилаво бебе - вж. при БАБА.
п БАВЕН:
пека на бавен огън някого - вж. при ОГЪН.
26. БАГАЖ
53. сдавам багажа. А 1. Умирам. • Вдигай се от кревата, мой
човек, че току-виж си сдал багажа в името на здравната реформа,
нашепва си здравноосигуреният (Труд, бр.79, 2003, с.18). А 2. Износвам се, остарявам, ставам негоден. • Поради високите цени на катализаторите от 800 до 3000 л, в зависимост от колата, собствениците масово отказват да монтират нови, когато старите „ сдадат
багажа“. (Труд, бр. 118, 2002, с.37). А 3. За нищо не ставам. •Държавата ни съвсем е сдала багажа, щом не може да се погрижи за шепа
бродяги. (Над 55, бр.1, 2011, с.9).
военния жаргон при уволнение от служба.
54. стягам си багажа, а Го т в я се за път, подготвям се да замина за
някъде. • Чак когато магазинчето ù фалирало, тя си стегнала багажа и се прибрала в България. (Уикенд, бр.23, 2014, с.26).
п БАИР:
краставите магарета през девет баира се надушват
вж. при МАГАРЕ.
надувам балон
48
27. БАЛОН
55. надувам (някакаъв) балон. А Изкуствено поддържам някаква
илюзия. • Вижте го един Румен Христов например - и той се напъваше да прави кабинет, може и да е сънувал, че ще стане премиер.
Надуваше известно време този балон - и набързо се върна към празнословието. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ).
56. спука (пукна) се балонът. А Лъсва неприятна истина за нещо;
голямата измама става видна. • Навремето генерал Бонев редовно задържаше Роко. Но после големият балон се спука и нещата се сведоха до поредната кокошкарска история. (168 часа, бр.5, 2002, с.2).
Балонът Барби се пукна. (Телеграф, 14.05.2010).
п БАЛСАМ:
мехлем (балсам) ми капе (пада) на душата (сърцето) вж. при МЕХЛЕМ.
28. БАЛТИЯ
57. удрям балтията на някого. А Нанасям изключително тежък удар
на някого. • Удариха ни балтията с процентите, „коригиращи“ електроенергията, почти ни спретнаха пунически войни с безумието топла вода да се плаща по-скъпо през лятото. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
п БАНИЦА:
на хляба (баницата) мекото (средата) - вж. при ХЛЯБ.
29. БАНЯ
58. кървава баня. А Жестоко масово убийство на хора; кръвопролитие, клане. • Анонимен глас се обадил по телефона в централата
на полицията в Ерусалим и предупредил за готвената кървава баня.
(Стандарт, 03.12.2001, с.19).
а БАРАБАР:
барабар Петко с мъжете - вж. при ПЕТКО.
п БАРОН:
барон Мюнхаузен - вж. при МЮНХАУЗЕН.
а БАРУТ:
буре <сух> барут <с фитил> - вж. при БУРЕ.
-49-
<заедно> с мръсната вода...
30. БАС
59. на бас. А Обзалагам се. • На бас, че Кобургготски ще оцелее
при вота. (168 часа, бр.5, 2002, с.2).
31. БАСМА
60. цепя басма на някого. А 1. Държа се внимателно и учтиво с
някого. • Важното в живота е да знаеш на кого да цепиш басма.
(Р.р.). 2. А С отрицание не: Рязко, грубо се отнасям с някого, без да се
интересувам дали ще го засегна и обидя. • Китайските работодатели
обаче не „цепят басма“ на никого и раздават строги финансови глаби
на всеки, който си позволи цигара в повече по време на почивката.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.39). Реферът не цепи басма на големците от
БКП. (Уикенд, бр.22, 2017, с.82).
V От шивашкия занаят.
32. БАТАК
61. изваждам (вадя) от батака някого или нещо. А Спасявам някого или нещо от големи неприятности - бедност, беди, неуредици, безизходица. • Ето как МОН с един удар ще ни извади от батаците, в
които се опита да набута учащите се и бъдещите млади специалисти. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
V От тур. batak ‘кал, тиня, тресавище’.
62. набутвам в батака някого или нещо. Л Правя така, че някой да
затъне в големи неприятности - бедност, беди, неуредици, безизходица; създавам пълна бъркотия и довеждам някого до безизходица. • Ето как МОН
с един удар ще ни извади от батаците, в които се опита да набута
учащите се и бъдещите млади специалисти. (168 часа, бр.7, 2002, с.2).
п БАЩА:
Господ му (и) е баща - вж. при ГОСПОД,
обещавам майка и баща - вж. при МАЙКА.
п БАЩИН:
кой да води бащина(/«й) дружина - вж. при ДРУЖИНА.
33. БЕБЕ
63. <заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото и бебето. Книж. А Не успявам да разгранича незначимото от значимото;
заради незначителни недостатъци, отхвърлям и доброто. • На конференцията на СДС през март 2002 г. той обяви, че „вече няма да се връ-
в безтегловност съм
— 50 —
ща при хората защото е обиден от липсата на гражданско съзнание у тях и от това, че „заедно е мръсната вода са изхвърлили и
бебето“. (24 часа, 2003, с.12).
V Приема се, че изразът идва от народна пословица, но всъщност това са думи
на немския религиозен реформатор, основоположник на протестантизма, Мартин
Лютер (1483-1546 г.) в едно от неговите полемически изказвания.[ЕС].
Ф когато много баби бабуват, хилаво бебе се ражда /
много баби - хилаво бебе - вж. при БАБА.
а БЕЗГЛАСЕН:
безгласна буква - вж. при БУКВА.
Q БЕДЕН:
бедна ми е фантазията - вж. при ФАНТАЗИЯ.
п БЕЗДЪНЕН:
бездънна яма / яма без дъно - вж. при ЯМА.
п БЕЗПЛАТЕН:
безплатен обяд няма - вж. при ОБЯД.
34. БЕЗТЕГЛОВНОСТ
64. в безтегловност съм. Книж. л. Чувствам се изолиран, безпомощен, обезсърчен. • Вече не съм в безтегловност, твърди. Светослав
Тодоров. (Труд, бр.44, 2000). След като загуби работата си, той изпадна в безтегловност, чувства се обезверен, потиснат. (Р.р.).
V От съвременната космическа терминология.
35. БЕЛТЪК
65. мятам (хвърлям) белтъци. А 1. Отправям ядни погледи; поглеждам гневно, сърдито. • Докато разказвах на жена му какви ги беше
надробил, той ми мяташе такива страшни белтъци, че тръпки ме
побиваха. (Р.р.). А 2. Поглеждам съблазняващо. • Още в ресторанта тя
ми мяташе белтъци и аз разбрах, че заварката ще стане. (Р.р.).
36. БЕЛЯ
66. вземам си беля на главата. / вземам си белята. А Създавам
си неприятности с нещо, с което съм се заел. • Взех си беля на главата
с това куче. (Р. р.).
-51
бесен съм
67. търся си белята. А Не постъпвам разумно, което може да ми
донесе неприятности. • За какво ти е да купуваш стара кола, търсиш
си белята с нея. (Р. р.).
а БЕЛЯЗАН:
черна овца ! белязана овца - вж. при ОВЦА,
а БЕНДЕР:
Остап Бендер - вж. при ОСТАП.
а БЕНТ:
отприщвам бента - вж. при ОТПРИЩВАМ.
37. БЕРА
♦ бера грижа</иа> на някого или за нещо - вж-. при ГРИЖА.
68. бера душа. А Умирам, издъхвам; на края на силите и дните си
съм. • Щерката на Тайсън бере душа след битов инцидент. (Телеграф, 27.05.2009, с.31). Помня я горката като днес, когато береше душа и си прививаше очите мене да търси ... Ох, бог да я прости. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.254).
69. бера кахър. А Ядосвам се силно, тревожа се. • С този лекомислен мъж ще има да береш кахьри, затова добре си помисли, преди да кажеш последната си дума. (Р.р.).
70. бера срам. А Силно се срамувам, чувствам се неудобно. • Някои си заминаха рано-рано, други останахме да берем срама, налива
Трифон масло в огъня. (Уикенд, бр. 10, 2012, с.91). Заради тебе такъв
срам брах, че сега ми иде да те разкъсам. (Р.р.).
71. бера студ. А Силно мръзна, студувам. • Докато дойде автобусът, голям студ брахме на спирката. (Р.р.).
72. бера яд. А Имам неприятности, разправии. • Ако е така, „Загорка “ ще има да бере доста ядове, тъй като такива дела могат да се
водят 5 години след излъчването на последната реклама. (Труд, 13.08.2001,
с.34). Румен Петков, макар и най-близо до тайните на шефа, е оставен
сам да бере ядове във вилаета си в Плевен. (Труд, 08.06.2001, с.12).
п БЕРЛИНСКИ:
берлинска стена - вж. при СТЕНА.
38. БЕСЕН
73. бесен съм. А Много сърдит и гневен съм. • Бесен съм, защото подобни скандали подронват реномето на Африка. (168 часа, бр.7,
като бесен
52
2002, с.48). Италианското светило, спечелил купата на УЕФА с Интер през 1998 г., бил бесен от събирането на много отбори, при това български ... (Стандарт, 22.01.2002, с.25).
74. като бесен. А Силно разгневен и с голямо настървение. • Стражарите тичаха като бесни по орханийските улици, събираха хората
и ги караха в стаята на юзбашията. (Ст. Заимов, Миналото, (1983), с.112).
п БЕСЯ:
<аз> коля и <аз> беся - вж. при КОЛЯ.
39. БЕТОН
75. бетон съм. А Непоклатим, неуязвим съм. • Правните аргументи на прокуратурата са „бетон“ и кметът трудно ще се отърве, коментират магистрати в Съдебната палата. (168 часа, бр.20,
2004, с.11).
а БИВА:
(бива, бива) ама майтап {шега) на (по) голо (не бива,
не го разбирам) - вж. при ГОЛ.
п БИЗНЕС:
сенчест бизнес - вж. при СЕНЧЕСТ.
40. БИК
76. връзвам (хващам) бика за рогата. А Решително се заемам с
най-важното и най-трудното. • Професорът обаче го бе разконсперирал толкова бързо, колкото той четеиле книга, и веднага бе хванал
бика за рогата. (Телеграф, 12.12.2016, с. X). Ведровчани са хубави хора, но нещо все им пречи, за да хванат бика за рогата. (А.Гуляшки,
Злат, руно, с.ЗЗО).
V От селския бит и от бикоборските игри.
77. <здрав> като бик. А В отлично здраве. • Здрав като бик.
(Уикенд, бр.15, 2010, с.15). През това време обаче Иван не боледува
нито веднъж. Здрав е като бик. (Уикенд, бр.12, 2017, с.67)
78. <мълча> като бик. А Упорит съм. • Автоджамбазът мълчи
като бик. (168 часа, 25-31.01.2002, с.5).
41. БИНГО
79. пипвам (удрям) бингото. Жарг. А Правя много печеливш избор. • Вдигнах вариото и още докато фокусирах, разбрах, че съм
-53
бистря политиката
пипнал битото, спомня си фоторепортерът от „Фото 4“ в Сасо
Маркони. (168 часа, 2002, бр. 11, с.51).
V От съвременните хазартни игри.
42. БИРА
80. друга бира. Жарг.
Съвсем друго нещо. • За европейското
нещата не стават, макар и да бием първенеца в групата ни Унгария
с 3:0 в София. Олимпийската кампания обаче е друга бира. Там сме в
групата с Полша и Испания. (Уикенд, бр.51, 2016, с.85). Но си е съвсем
друга бира да знаеш, че на терена има един, който от нищо ще направи нещо. (Седем дни спорт, бр.5754, с.2).
43. БИСЕР
81. ръся бисери. Ирон.
Изричам, казвам недоосмислени изрази.
• Премиерът, който и две думи не обелва на чужд език, но на родния
си ръси бисери, също не изневери на себе си. Вместо да замълчи, той
припомни безумната си идея, която дори покровителката му Меркел отряза в зародиш. Ни в клин, ни в ръкав се похвали, че първи
предложил ЕС да е член на НАТО, но тогава не искали да го чуът.
(Мин. год., бр.43,2017, с. 13).
82. словесен бисер. Публ. Ирон, А Изречени или написани недомислици в резултат на слаби езикови или фактологически познания. • Кандидатстудентските работи всяка година изобилстват със словесни
бисери, които пълнят страниците на вестниците. (Р.р.).
83. хвърлям бисер пред свинете. Книж. Л Ценни мисли и високи
чувства правя достояние на човек, който не е способен да ги разбере и
оцени. • Да търсиш у днешните светски лъвове и „звезди“ висока
култура и дълбоки чувства, все едно е да очакваш хвърлен бисер пред
свине да бъде ценен за тях. (Р.р.).
V Първообразът на израза се намира в евангелски текст със същата осмисленост
(Мт. 7:6 „Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свинете, за да го не стъпчат с краката си, и като се обърнат да ви разкъсат“).
44. БИСТРЯ
84. бистря политиката. Ирон.
Обсъждам политически въпроси. • Вакрил бистри политиката, ама мисли за годеницата. (Г.Карасл., Обикн. хора, т.З, с.142).
бич божи
-54-
45. БИЧ
85. бич божи. А За природни катаклизми и социални напасти. • Бич
божи в съвременния свят е тероризмът. (Р.р.).
V Така европейците през V в. наричали предводителя на хуните Атала, който с
кръвопролития войни и жестокости завладява редица страни в Европа. Образът има
корени в библейски текст (напр. Иов 9:23
тогава Той поразява с бич изведнъж,
то над изпитаните над невинните се подсмива.“).[ЕС]. В Библията има известни първообрази на този израз, напр. с. 10:26 ,Ji ще дигне Господ Саваот бич върху него“.
46. БИЯ
♦ бие ме парата - вж. при IIAPÀ.
Ф бия водата в хаван - вж. при ВОДА.
♦
♦
♦
♦
♦
бия
бия
бия
бия
бия
дузпата на някого - вж. при ДУЗПА.
камбаната - вж. при КАМБАНА.
на очи - вж. при ОКО.
път - вж. при ПЪТр
се в (по) гърдите - вж. при ГЪРДИ.
86. бия тъпана. А Правя нещо достояние на много хора, разгласявам, разтръбявам, раздрънквам нещо. • Започнаха да бият тъпана, че
ако генерал Радев бъде избран за държавен глава, слънцето няма да
изгрее. (Галерия, бр.6, 2017, с.18).
Ф бия (тегля) шута на някого - вж. при ШУТ.
’
♦ дяволите си бият шамари - вж. при ДЯВОЛ.
♦ кой ме би през устата - вж. при УСТА.
87. къде (де) го биеш, къде (де) се пука. А Употребява се, когато
на някого се говори едно, а той разбира или се прави, че разбира съвсем
друго. • А-ха, ето що било! „Де го биеш, де се пука! “ - мислех си аз,
комуто тая невинна на вид историйка, разказана бързо-бързо от словохотливия млад човек, разкриваше много повече от това, що той
може би желаеше да ми съобщи. (К.Христов, Ад в Рая, с.130).
88. накъде бия. а За загатване на нещо - какво намеквам, какво
искам да кажа. • Още щом подхвана разговор за това, колко трудно е
да живее сам човек, разбрах накъде бие. Но аз нямах намерение да
се женя. (Р.р.).
♦ не съм бил телеграма на някого - вж. при ТЕЛЕГРАМА.
Ф тупам (бия) се в гърдите - вж. при ГЪРДИ
Ф удрям (бия) в кантара - вж. при КАНТАР.
— 55 —
блажени са нищите духом
47. БЛАГ
89. избирам благата {сладката) част. X Избирам от нещо най-добрата, най-ценната му част. • Всеки от днешните ни политици се стреми
единствено да избере благата част от обществената баница, (Р.р.).
V От евангелския текст (Лк. 10:42 „И Мария избра добрата част, която няма
да ù се отнеме“ (стб. нлдгаил
v ac t t x
- „благата част“).
♦ со кротце, со благо - вж. при КРОТЪК.
48. БЛАГОСЛОВИЯ
90. Тегля една благословия на някого. ! тегля <една> майна на
някого. Ирон. X Псувам някого. • Когато го ядосваха нахалните шофьори, теглеше им една благословия и се успокояваше. (Р-Р-). Консервативна Великобритания тегли „майна“ на Брюксел, а гражданите на Мюнхен вдигат Стена срещу натрапените пришълци от
„Арабската пролет“, организирана от ЦРУ и алчната маниачка Хилари Клинтън, (Мин. год., бр.5О, 2016, с.9).
49. БЛАЖЕН
91. блажени вярващите (<са> верующите), Книж, Ирон, К Употребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал на
нещо, което е всъщност невярно или неизпълнимо. • Помним, че са блажени вярващите, но и не* забравяме, че сляпата вяра недовижда. (Мин.
год., бр.9, 2017, с.10). Но това не е всичко - Станчев агитира за влизане
в зоната в перспектива от три години, като обещава по-евтини магазини?! Блажени са вярващите! (Мин. год., бр.25, 2017, с.9).
V Близки прототипи фразеологизмът има в евангелските текстове (Ио. 20:29
„блажени, които не са видели, и са повярвали“). В книжовния език изразът е подложен на иронично преосмисляне и фразеологизация, придобивайки характер на възклицание за изразяване на ироничен присмех към нещо, което се казва или обещава, но
е неистина или е неизпълнимо.
92. блажени са нищите духом. Книж. Ирон, к Употребява се
като иронично възклицание за израз на съжаление към хора без високи
духовни стремежи. • Блажени нищите духом! - рече най-сетне, па
престана да ми говори за това. Ала кого облажи - дали родителите
или учениците, или други някои, тук не можах да му се договедя. (Хр.
Г.Данов, За теб, мили роде, с.44). Блажени са нищите духом, тях не ги
вълнуват идейни проблеми, нито литературата и изкуството, а само битовото и материалното, (Р.р.).
Вж. и „нищ духом“.
затъвам в блатото
-56-
V Изразът има точен формален прототип в евангелските текстове (Мт. 5:3 „бла-
жени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно“, стб. влаженн нищим
В Библията изразът е имал значение ‘смирените, на които е чуждо възгордяването', понякога така са наричани бедните и недъгавите.
50 БЛАТО
93. затъвам в блатото, а Попадам в много трудна, в безизходна
ситуация - в мизерия, в нищета, в безнравствен живот. • През пролетта
царят обясни, че знае в какво блато сме затънали и идва по спешност да ни извади от него. (Сега, 21.12.2001. с.И).
94. изваждам (извеждам) от блатото някого, л Спасявам някого
от безпътен, безнравствен живот или от мизерия, нищета. • Тъй че миналото на Путин ще повлияе повече на методите, с които да извежда
Русия от блатото, но няма да го тласне по пътя на реставрацията.
(24 часа, бр.83, 2000).
♦ изтеглям каруцата от блатото - вж. при КАРУЦА.
95. хвърлям камък в блатото. А Предизвиквам раздвижване в
нещо застояло. • Това са квалификации, коцто в никакъв случай не
помагат на каузата на демокрацията и на нашия опит да хвърлим,
камък в блатото. (Труд, 02.06.2003, с.11).
п БЛИЖА:
ближа раните си - вж. при РАНА,
ближа ръцете на някого - вж. при РЪКА.
п БЛИЖЕН:
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА.
п БЛИЗНАК:
като сиамски близнаци - вж. при СИАМСКИ.
51. БЛОК
96. ан блок. Книж. А Всичко Заедно, като цяло. • Соцлидерът
изразил позицията, че не може да приеме назначаване на шефове на
дипломатически мисии ан блок ... (168 часа, 2001, бр.5О, с.9). Предложените текстове бяха гласувани ан блок. (Р.р.).
френски ene bloce.
52. БЛУДЕН
97. блудният син. Книж. À. Непризнателният, отреклият се от своите. •
Завръщането на блудния син. На 3 ноември светът впи поглед в „Сан
-57-
Бог да ми е на помощ
Сиро“. Милан посрещаше Реал М, а боготвореният от тифозите Кака се
завръщаше у дома. (Седем дни спорт, бр.5754, с. 14). Твърде скоро ставаше
пак разсеян и недодялан и пак внезапно изчезваше. Мисля, че никой не е
играл повече пъти ролята на Блудния син. (ЛЛевчев, Убий Българина, с.209).
V От Библията. В Евангелие от Лука (гл. 15) има притча за блудния син, в която
се разказва за някакъв човек, който разделя своето имуществото между двамата си
синове. По-младият, след като взема своя дял, напуска дома си, скита се в чужди
краища и пропилява своето имане. Изпаднал в крайна нужда, той се завръща в бащиния си дом разкаян и измолва прошка от баща си.
п БЛЪСКАМ:
блъскам си ангелите - вж. при АНГЕЛ,
блъскам си главата - вж. при ГЛАВА.
53. БОБ
♦ кон боб яде ли - вж. при КОН.
98. хвърлям боб. А Гадая, налучквам. • Това внесе още по-голямо объркване сред публиката. Стреляно ли е в крайна сметка, или не
е стреляно, се почесваха по главите нашенци. И взеха да си хвърлят
боб. (168 часа, 2004, бр.18, с.2).
V От народния гадателен обичай „гледане чрез хвърляне на боб“.
п БОБЕН:
просто като бобена чорба - вж. при ЧОРБА.
54. БОГ
99. ако е рекъл Бог. А Ако нещо не попречи. • Ако е рекъл Бог, ще
си изплатя дълговете в срок. (Р.р.)
100. Бог дал, Бог взел. А 1. Като израз на примирение и утеха, при
материална загуба на нещо преходно. • Спечелих от лотарията голямата печалба, но бързо я пропилях. Бог дал, Бог взел си казах и продължих живота си. (Р.р.). А 2. Възклицание за израз на утешение при
загуба на близък човек. • Човек се примирява със смъртта на своите
близки, Бог дал, Бог взел си казва той за утешение. (Р.р.)
V Първообразът се съдържа в библейските книги с близка на съвременните
значения осмисленост, напр. Иов, след като безропотно изтърпява всички изпитания,
на които е подложен от Бог, се утешава с думите „гол излязох от утробата на майка
си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе“ (1:21).
101. Бог да ми е на помощ. А Възклицание за израз на съчувствие,
съжаление при безпомощност пред нещо. • Вечно пияни борчета шофи-
Бог забавя, но не забравя
-58-
рат из града. Никой не ги глобява, нито ги арестува. Бог да е на
помощ на минувачите! (Труд, бр.137, 2004, с. 13).
-битовите представи на българина.
102. Бог {Господ) забавя, но не забравя. А Възмездие винаги има,
макар и късно. • Бог забавя, но не забравя! Скандалната победа над
Испания с португалския съдия Лейте се връща тъпкано на националния тим на България, който в крайна сметка се проваля в квалификациите за олимпийските игри в Мюнхен '72. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.84). Страшно е, ама Господ забавя, но не забравя. (Дунавско дело,
2011, бр.1, с.4).
103. Бог знае какво, ж Възклицание - неизвестно какво! • Какво
става с Предметите, които излизат от употреба - дървени лъжици,
каци и още Бог знае какво ... (bTV, 04.02.2003). А може би ханът искаше да се върне в родните места, да потърси снопа на Кубрат или
Бог знае какво? Аспарух знаеше, че човек трябва да умре, там, където се е родил. (Л. Левчев, Убий Българина, с.ЮЗ).
i-битовите представи на българина.
104. Бог знае откога. А От много отдавна. • Светиня му не закъсня да дойде в кръчмата, с отворени гърди, с мазна калимявка като
пестил и с нечесана коса бог знае откога. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.132).
105. Боже опази. А Възклицание - за израз на опасение от нещо
лошо или нежелано, дано не стане. • Затвориха магистралите, боже опази!
С един сняг не можем да се справим ... (Мин. год., бр.6, 2017, с.11).
♦ дар от Бога ! Божи дар - вж. при ДАР.
106. до Бога. А За вик, плач, шум, врява: извънредно силен. • Държавата ни изостави по време на прехода, приватизацията се осъществи за определени хора, които сега крещят до Бога, че неправилно са обвинени! (Мин. год., бр.35, 2017, с.8). Съседите се изпокараха,
вдигна се олелия до Бога. (Р.р.).
107. забравен от Бога. Книж. А Затънтен, изоставен, запустял;
забравен от всички. • Мястото е забравено от Бога, а едно време е
било летище номер едно на Балканите. (Труд, 04.11.2011, с.18).
108. за (ради) Бога! Книж. А 1. Възклицание за израз на умоляване
- умолявам те (ви)! • За Бога, не правете това, ще имате големи неприятности. (Р.р.). А 2. Възклицание за израз на учудване, недоумение ах!. • За Бога, какво говориш, никога не съм казвал такова нещо. (Р.р.).
109. за права Бога. Книж. А Без вина, незаслужено. • Аз не съм
поп, аретлик, нито пък съм комитаджия, но така също като тебе
— 59 —
целунат от Бога
ме хванаха за права бога - отговори даскал Найден, като ми намигна в същото време. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.624). Аз бях почнал да не
мога да се сдържам и да дигам ръка, когато е явно, че съвсем за
права бога ме мъчи. (К.Христов, Ад в Рая).
110. каквото Бог даде. А За изразяване на готовност да се приеме
всичко, което ще се случи, и добро, и лошо - каквото стане, каквото се
случи. • Мнозина от момчетата се отказаха вече да следват четата: те искаха да останат в гората, па каквото даде бог. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.477).
111. като Бог. X Изключителен, съвършен. • Няма такъв човек готви като Бог, шие, шета .... не скри любовта си към него Марта.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.21).
112. не дай Боже. А Възклицание за изразяване на опасение от нещо лошо или нежелано; дано не стане, дано не се случи. • Не дай Боже,
както ни плашат някои политически анализатори, мандатите да станат още по-краткотрайни. (Мин. год.,, бр.9, 2017, с.10).
113. посрещам като Бог някого. Книж. А С най-голяма почит и
уважение. • А влязат ли действителни инвестиции в Родопите, населението ще живне икономически и Доган ще бъде посрещан там като Бог. (Труд, бр.78, 2002, с.10).
V От религиозно-битовите представи на българина.
Ф предавам <Богу> дух - вж. при ДУХ.
114. слава Богу. ! слава на Бога. А Възклицание за израз на задоволство от нещо. • Слава Богу, че нещата напоследък се промениха.
(Труд, бр.78, 2002, с.10). Слава на Бога, че все пак тези трусове са послаби, няма някакви значителни последствия за сградния фсмд. (Телеграф, 27.05,2009, с. 13).
Ф хващам (Бога) Господ за шлифера - вж. при ГОСПОД.
115. целунат от Бога (Гэспод). Книж. А Изключително красив;
благословен от Бога, от съдбата. • Социалистическият строителен замах достига и това целунато от Бога кътче в сърцето на Розовата
долина. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.6). В Мечкул са сигурни, че са целунати от Бога. Тук е прочутият исполински трон на Крали Марко, митологичния народен закрилник. (Уикенд, бр.4, 2017, с.77). Ани Пенчева
като Деян и Соли, е целуната от Господ. (Ретро, бр.8, 2017, с.19).
богат като Крез
-60-
55. БОГАТ
116. богат като Крез. Книж. А Изключително богат човек. • През
годините на прехода с тъмни сделки той натрупа огромно богатство и сега е богат като Крез, купува и продава журналисти и политици. (Р.р.).
V Според старогръцкия историк Херодот, царят на Лидия Крез притежавал
несметни съкровища. Когато неговата огромна армия бива разбита (547 г. пр.н.е) от
персийския цар Кир, страната и съкровищата преминали в негови ръце, а Крез бил
осъден на изгаряне на клада.[ЕС].
п БОГОРОДИЦА / БОГОРОДИЧКА:
света Богородица (Богородична) - вж. при СВЕТИ.
п БОДА:
бода очите - вж. при ОКО.
56. БОЕВА
117. ще играе Тодорка Боева. Ирон. А Набивам някого. • Николчо, слушай, не чупи играчките, защото ще играе Тодорка Боева. (Всеки
ден, 19.05.2008, с.ЗО).
V Словесно отиграване: бой - Боева и Тодорка от гр. ‘Божи дар’.
□ БОЕН:
в бойна готовност - вж. при ГОТОВНОСТ.
п БОЖИ:
бич божи - вж. при БИЧ.
божа кравичка - вж. при КРАВА ! КРАВИЧКА.
божи пръст - вж. при ПРЪСТ2.
всеки божи ден - вж. при ДЕН.
глас народен, глас божи - вж. при ГЛАС,
дар от Бога ! Божи дар - вж. при ДАР.
десетте божи заповеди - вж. при ДЕСЕТ.
<живея> като птичка божия / <живея> като небесните птици
- вж. при ПТИЦА ! ПТИЧКА / ПТИЧЕНЦЕ.
искра божия - вж. при ИСКРА.
по божия милост - вж. при МИЛОСТ.
57. БОЖУР
118. пускам си божура. А Изчервявам се от смущение, срам, вълнение. • Щом влезе при гостите, момичето си пусна божура и не знаеше къде да си дене ръцете. (Р.р.).
61 -
хвърлям бомба</иа>
58. БОЙ2
119. спуквам от бой някого. X Жестоко бия някого. • И си представям как ще ни спукат от бой. (168 часа, 2001, бр.9, с.7). Баща му,
ако разбере за последните му подвизи, ще го спука от бой. (Р.р.).
п БОЙ2:
надскачам ръста {боя) си - вж. при РЪСТ.
59. БОЛЕН
120. болно<шб>> място на някого. X Най-чувствителната, най-уязвимата страна на някого, обикн. някаква страст, слабост. • Всцчко това,
взето заедно, гарантирало тайнственост на похода, но турците са
строги, когато работата се касае до болното им място. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.92). Лотарийните игри бяха негово болно място, затова видеше ли се с пари, купуваше по няколко билета, но досега
нищо не беше спечелил. (Р.р.).
♦ прехвърлям от болната глава на здравата - вж. при ГЛАВА.
60. БОЛКА
121. до болка. А До втръсване; толкова много, че повече не може
да бъде. • Малкото продажби (като например тези на „Инкомстелеком холдинг“ и „Ален мак“) отново се свързват с до болка познатите
ни от времето на Костов скандали за обслужване на близки до властта приятелски кръгове. (168 часа, бр. 21, 2002, с.25). Тя представлява
странна смесица от всекиму омръзнали до болка констатации ... (168
часа, бр.5, 2002, с.6).
61. БОМБА
122. бомба със закъснител. X Налични или съзнателно заложени скрити
слабости или качества в нещо, които могат да се проявят в един момент и да
предизвикат разрушителни последици. • Има заложени и много икономически бомби със закъснител. (168 часа, бр.29, 2001, с.4). На наша почва
ромският бунт заради спрения ток в „ Столипиново “ изглежда съвсем
близък, роден, опасен и неизбежен. Като бомба със закъснител, като
задънена улица. Като затишие пред буря. (Труд, бр.54, 2002, с.7).
V По асоциации, свързани с военното дело.
123. хвърлям бомба<шя>. А Предизвиквам сензация с някакво изявление или постъпка. • Министър Атанасов хвърли бомбата с новия буквар за
първи клас и отсече: буквите ще се учат в друг ред, този не е добър. (168
извън борда
— 62 —
часа, бр. 18, 2002, е.2). Но да се върнем към някои стари оферти. Пенев
хвърли бомбата на четвърт финала за купата „Локомотив“ (Сф) - „Пирин“ (4:1), където бе сред специалните гости. (Труд, 08.03.2001, с.32).
асоциации, свързани с военното дело.
62. БОРД
124. извън борда. Книж. А Отхвърлен от обществото, изоставен в
мизерия и безпътие на произвола на съдбата. • Извън борда. (Заглавие в
кореспонденция за мизерията в община Димово, Видинско). (Труд, бр.47,
2002, с.9). Голямата трагедия на България в годините на прехода беше,
че много българи бяха изхвърлени извън борда и сега са на дъното. (Р.р.).
асоциации, свързани с морското дело.
125. изпадам от борда. Книж. Л. Изхвърлен съм от доходна, престижна държавна или партийна служба. • Свалените министри не изпадат от борда, а са размествани по шахматната дъска, казва висш
функционер от НДС (Труд, бр. 117, 2004, с.19).
По асоциации, свързани с морското дело.
а БОРЯ СЕ:
боря се като римски гладиатор - вж. при ГЛАДИАТОР.
63. БОС
126. бос съм. А Неподготвен, неопитен съм. • Никак не е гол нашият цар, само е бос. (168 часа, бр.7, 2002, с.6). По няколко от въпросите бях съвсем бос, добре че изкарах късмет и не ми се падна някой
от тях, иначе щях да бера голям срам. (Р.р.).
♦
♦
♦
♦
♦
вземам на босия цървулите - вж. при ЦЪРВУЛ.
газя (ходя) бос из лука - вж. при ЛУК.
гол и бос - вж. при ГОЛ.
стъпвам < бос> в огъня за някого или за нещо - вж. при ОГЪН.
ритам срещу ръжен<а> / ритам с бос крак ръжена вж. при РЪЖЕН.
64. БОСИЛЕК
127. помирисал босилека. Жарг. Ирон.
Умрял. • Вярно ли е,
че Жоро Спринцовката помирисал босилека? Да, бе, гушнал букета
след предозировка. (Р.р.).
религиозния обичай попът да ръси с босилек светена вода.
-63-
дьрта брантия
65. БОСТАН
128. обран бостан. А Нещо ограбено, разхищено. • Бойко Борисов
- „ Управлявам обран бостан.“ (Стандарт, 22.04.2010).
66. БОЯ
129. сгъстявам боите (краските). Книж. А Пресилвам, преувеличавам лошите страни на нещо. • Съзнателно сгъстих боите, когато
му описах в каква беднотия живеят роднините му, за да предизвикам състраданието му. (Р.р.).
67. БРАДА
130. скубя си <космите на> брадата <от яд>.
Силно се ядосвам; силно нервнича. • В ЦРУ си гризат ноктите на ръцете от яд. В
Скотланд ярд си гризат ноктите на краката от яд. В МОСАД си
скубят брадите от яд. (168 часа, бр.28, 2004, с.2). Джим би вадил
часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как
онзи си скуби брадата от завист. (Мин. год., бр.9, 2017, с.48).
V Езиков отзвук от старинно житейско обобщение на жестова изява на яда,
използвано още в библейските текстове на Стария завет.
68. БРАДАТ
131. брадата лъжа. А Явна, нагла лъжа • - Цариград и Едрене каза Костаки ефенди, като прибави при многото си лъжи и тази
брадата лъжа. (Ст. Заимов, Миналото (1983), с.568).
69. БРАК
132. брак по сметка. Книж. л. Съюзяване по финансови, по материални изгоди и интереси. • Брак по сметка души с царска прегръдка
партньорите си. (Труд, 16.01.2002, с.1). За съжаление „Гергьовден“ и
ВМРО не успяха да се сработят, защото пробният им брак бе по
сметка, а не по душа. (Труд, бр. 138, 2004, С.12). През последното десетилетие силно нарасна броят на браковете по сметка, напълно в
духа на станалите в живота промени. (Р.р.).
V От обичайната социална практика в брачното дело.
70. БРАНТИЯ
133. дърта брантия. А Развалина. • Взеха държаеа наредена и
накичена като булка, за да я превърнат в дърта брантия. (А. Каковски. Живот на мъртвия човек).
Големият брат
64
71. БРАТ
134. Големият брат. Шег. Ирон
Всесилният, който всичко вижда и
контролира. • Преди три десетшетия бащата е козирувал на Големия
брат от Москва, а сега синът прави абсолютно същото пред началниците от Белия дом, Държавния департамент и Пентагона, (Мин. год.,
бр.28, 2016, с.9). Войниците ни, доколкото останаха, и те са по разни
съмнителни мисии в услуга на Големия брат. И това е главно заради
безгръбначието на политическата ни класа. (Мин. год-., бр.2, 2010, с.9).
V Изразът тръгва от романа-антиутопия „1984“ на английския писател Дж.
Оруел, в който е описана въображаема тоталитарна държава. Широка популярност
придобива фразата от този роман „Големият брат те следи“, особено след като се
организира и такова шоу „Биг Брадър“. Изразът търпи динамично преосмисляне,
като все повече се осмисля със значение ‘Силната, голямата държава, която държи под контрол по-слабите, по-малките държави’.\ЕС\. В публицистичната практика така най-често се наричаше «Съветският съюз», а сега «САЩ».
135. нашего брата. А Такива като мен, такива като нас - със същото икономическо състояние, положение, интереси. • Нашего брата не
пада по-долу, като види пачките. (Уикенд, бр.51, 2016, с.32). Нашего
брата знае две и двеста. (Р.р.).
архаизиран израз.
П БРАШНО:
два остри камъка брашно не мелят - вж. при КАМЪК,
не меля брашно с някого - вж. при МЕЛЯ.
□ БРОЕН:
за броени часове - вж. при ЧАС.
<за> <до> броени дни - вж. ДЕН.
след броено време - вж. при ВРЕМЕ.
п БРОЙКА:
за една<та> бройка - вж. при ЕДИН.
п БРОНЯ:
рицар без броня - вж. при РИЦАР.
о БРОЯ:
броя гаргите - вж. при ГАРГА.
броя дните - вж. при ДЕН.
броим (четем) се на пръсти - вж. при ПРЪСТ2.
броя мухите по тавана - вж. при МУХА.
не броя за слива някого - вж. при СЛИВА.
-65-
по острието на бръснача
72. БРУТ
136. и ти ли, Бруте, <сине мой>. Книж. А Възклицателен укор,
изпълнен с болка, към близък, който го предава или му изменя. • Слушаше обвиненията на довчерашния си най-близък приятел и не вярваше на ушите си. Идваше му да извика: — И ти ли, приятелю, им повярва, и ти ли, Бруте - но каква полза. (Р.р.).
V От трагедията на Шекспир „Юлий Цезар“ - думи на умиращия Цезар към осиновения му син Брут, съучастник в убийството му, превърнали се в крилата фраза.[ЕС].
73. БРЪМБАР
♦ имам мухи (бръбари) в главата си - вж. при ГЛАВА.
137. пускам бръмбар<и> (.иух«<«>) в главата на някого. А Внушавам нещо на някого, подтиквам го да извърши нещо немного умно и не
от полза за него. • Някой му пуска бръмбари в главата и той не се
усеща, че го използват за свои интереси. (Р.р.).
74. БРЪСНА
138. бръсна без сапун някого. Жарг. Пренебр. А Мамя, ограбвам
някого, като му продавам нещо прескъпо. • Купи си кола уж на сметка,
но се оказа че са го обръснали без сапун. (Р.р.).
139. не бръсна за слива някого. Жарг. Пренебр. А Изобщо не
зачитам, не признавам, не уважавам някого. • В службата му никой не
го бръсне за слива, а той се мисли за началник. (Р.р.).
75. БРЪСНАЧ
♦ мозъкът ми реже като бръснач - вж. при МОЗЪК.
140. на ръба на бръснача. Книж. а Много рисковано. • Значи САЩ
могат да дават жертви и да играят на ръба на бръснача ...а ние, балканските хитреци, при първия изстрел пълним гащетата и палим далеч
от конфликта. (Труд, бр.102, 2004, с.2). Когато се изказвам, винаги съм на
ръба на бръснача да се превърна или не в нравоучител. (Телевиз. пред.).
141. по острието на бръснача. Книж. А Много рисковано. • Аз
близо три години балансирам буквално по острието на бръснача и
се опитвам по всякакъв начин да потушавам всякакъв род разправии и конфликти. (Труд, 13.03.2002, с. 11). ... защитата на „лъвовете“
често се движеше по острието на бръснача. (Труд, бр.42, 2000).
Ф сече ми пипето (ума, акъла) <като бръснач> - вж. при ПИПЕ.
правя на будала някого
66-
76. БУДАЛА
142. правя на будала някого. А. Подценявам някого, отнасям се с
него като с глупак и наивник. • Защо ни правиш на глупаци, всички ние
сме учили общо 113 години, а ти само осем и ни правиш на будали.
(168 часа, бр.9, 2001, с.35).
77. БУКВА
143. безгласна буква. Пренебр. А Човек, чието мнение е без значение, тъй като не се зачита. • Александър Томов присъствал на събранието, но бил толкова безгласна буква в БФС, че нямал какво да
направи. (Шоу, бр.З, 2015, с.53).
144. буква по буква. Книж. А. Съвсем точно и последователно (за
нещо прочетено или преразказано устно или наум). • Буква по буква им
предадох всичко, което пишеше в прощалното писмо. (Р.р.).
145. до последната буква. Книж. А Изцяло, напълно, с всички
подробности. • Те спазиха протокола до последната буква и пристигнаха в „Бояна“ в строг ред. (Труд, 28.09.2001, с.4—5).
146. мъртва буква. Книж. А Формална, външна страна на нещо, която
прикрива същността му. • Записаните в конституцията права на безплатно здравеопазване и образование, останаха мъртва буква. (Р.р.).
V Изразът няма дословен първообраз в библейските текстове, но като общ
смисъл се основава на библейски текст (напр. 2 Кор. 3:6 „Той ни е дал способност да
бъдем служители на Новия завет, не на буквата, а наДуха, защото буквата убива,
а Духът животвори“). По форма той е свързан и с френската фраза - Lettre morte. [ЕС].
♦ спазвам буквата и духа на нещо - вж. при ДУХ.
78. БУКЕТ
147. гушвам букета. Жарг. Ирон. А. Умирам. • И за какво бе всичкия този ламтеж? И той гушна букета в сандъка. (Р.р.). Анке, донеси ми една кана вино и оня тютюн, дето е по-серт, да се подкрепя,
преди да гушна букета, (Иво Сиромахов, Историите на Слави, с.2).
V От религиозния обичай прощаването с мъртвеца да става с цветя, слагани в
ковчега му върху кръстосаните на гърдите му ръце.
а БУКОВ:
дебела (букова) глава (кратуна) - вж. при ГЛАВА.
— 67 —
в окото на бурята
79. БУНИ1ЦЕ
148. запращам на бунището. X Изхвърлям от употреба. • Световните дизайнери запращат на бунището официалната дреха.
(Труд, бр.60,2000, с.34).
80. БУРЕ
149. буре със <сух> барут <с фитил>. Книж. ж Взривоопасно,
много опасно нещо. • Но за разлика от Костов царят няма време да
държи такова буре е барут под краката си. (Труд, бр.47, 2002, с. 10).
Скептично настроени англичани смятат, че сегашното състояние
на щатската икономика поразително прилича на буре със сух барут и къс фитил, който всеки момент може да пламне. (24 часа,
10.12.2001, с.21).
V От старинната военна практика - съхраняване и пренасяне на барута в бурета.
150. буре с динамит. Книж. А Много голяма, разрушителна опасност. • МОК сам си подложи буре с динамит. (Труд, бр.49, 2002, с.ЗЗ).
V От старинната военна практика - съхраняване и пренасяне на барута в бурета.
п БУРЕНОСЕН:
като буреносен облак - вж. при ОБЛАК.
п БУРИДАНОВО:
Буриданово магаре - вж. при МАГАРЕ.
81. БУРЯ
151. буря в чаша вода. Книж. А Много шум, много разправии и
вълнения по незначителен повод. • Всички тезй вълнения около Нова
година се оказаха буря в чаша вода. (Р.р.).
V От фр. C’est une tempete dans un verre d’eau. Според Балзак тези думи при-
надлежат на френския писател, философ и просветител Монтескьо, който нарекъл
„буря в чаша вода“ политическия конфликт в малката‘европейска република СанМарино.[ЕС].
152. в окото на бурята. Публ.
В центъра на събитията. • Сега е
модерно да споменават някакво око на бурята, без да знаят дори .
откъде е тази фраза, поне трима души го казаха през последните
три дни „попаднали сме в окото на бурята“. (Труд, 06.03.2010, с. 16).
V Изразът е от областта на метеорологията.
Ф който сее вятър, жъне буря - вж. при ВЯТЪР.
изгърмяват ми бушоните
-68
а БУТАМ:
вра (въвирам, бутам, навирам) си носа в нещо - вж. при НОС.
пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа) в нещо
- вж. при ГАГА.
п БУТИЛКА:
изпускам (пускам) духа от бутилката - вж. при ДУХ.
82. БУШОН
153. изгърмяват (изгарят) ми бушоните. А Не ми издържат нервите. • Като чух това чудовищно обвинение, признавам, изгърмяха
ми бушоните и така се нахвърлих върху него, че ако не бяха се намесили другите, не знам какво щеше да стане, (Р.р.).
V От електротехническата битова сфера - изгаряне на бушоните при късо съединение.
83. БЪДА
154. да бъдеш или да не бъдеш. Книж, А За израз на мъчително
колебание. • Ние трябва да решим на този коронен съвет един капитален въпрос - да бъдем или да не бъдем. Да я има България или не... (М.Топалов, Буров, с.85). Тежко е не само когато нямаш избор, а и когато го
имаш и трябва да решиш дилемата да бъдеш или да не бъдеш, (Р.р.).
V От монолога на Шекспировия Хамлет.
Ф каквото е било - то е и сега, и каквото ще бъде - то вече
е било - вж. при КАКЪВ / КАКВО.
Ф първите ще бъдат последни, последните - първи вж. при ПЪРВИ.
Ф с какьвто съд съдиш, с такъв ще бъдеш съден - вж. при СЪД.
84. БЪЗЕ
155. <на>правя на бъзе и коприва някого, А Нахоквам жестоко
някого, накарвам му се много. • Направил председателя на „бъзе и
коприва“. Ругал го цял час и едва не го нашамарил с тежките си
пестници, (А.Гуляшки, Злат, руно, с.328). Поседа при него, попушиме,
побъбрем едно-друго, аз гледам повече ако мога да се заяждам с
германците, та ако случайно ония слушат, да кажат: ,Две щръклета е наш човек, виж кво ги прави германците! На бъзе и коприва ги
прави!“ (Й.Радичков, Барутен буквар, с.46).
Вж. и направя (правя, стана) на мат и маскара - при МАТ.
69 —
бягам като дявол от тамян
V Произходът на израза може да се свърже с последиците от нажулването с
коприва, при което се появяват болезнени обриви по кожата, като болките пък се
облекчават чрез натриване с бъзе.
85. БЪКЕЛ
156. бъкел не зная. А Нямам никакви знания; нищо не зная. • И
днес, сравнявайки болничната помощ там и нашата, не може да се
начуди на милите жени - медицински сестри и санитарки, в американските болници. С тях разговаря с езика на жестовете, тъй като
тогава не знае бъкел английски. (Уикенд, бр.15, 2017, с.22.).
а БЪЛГАРСКИ:
на чист български език - вж. при ЕЗИК.
86. БЪЛХА
157. бълха ще ме ухапе. А Не ще понеса някаква чувствителна
загуба, няма да бъда много материално ощетен. • Гората е държавна,
бълха ще я ухапе държавата, че си клъцнал малко дърва за огрев.
(Й.Радичков, Барутен буквар, с.38).
4 правя от мухата {бълхата, мравката) слон - вж. при МУХА.
а БЪРЗ:
бързата кучка слепи ги ражда - вж. при КУЧКА.
на бърза ръка - вж. при РЪКА.
на бързи обороти - вж. при ОБОРОТ.
с бърза крачка ! с бързи крачки - вж. при КРАЧКА.
а БЪРКАМ / БРЪКНА:
бъркам {бръквам, бръкна) в делвата {кацата) с меда вж. при МЕД.
бъркам в джоба на някого - вж. при ДЖОБ.
бъркам в раната на някого — вж. при РАНА,
бъркаме един друг в кесиите си - вж. при КЕСИЯ,
бъркам се дълбоко - вж. при ДЪЛБОКО.
бъркам си в {чопля си) носа - вж. при НОС.
87. БЯГАМ
♦ бягам като дявол от тамян - вж. при ДЯВОЛ.
Ф бягам като от чумата - вж. при ЧУМА.
Ф втурвам се {бягам, побягвам) презглава вж. при ПРЕЗГЛАВА.
гузен негонен бяга
70
158. гузен негонен бяга. А Казва се, когато някой започва да се
оправдава, без да бъде обвинен; виновният, без да иска, сам се издава,
като започва да се оправдава. • Гузен негонен бяга, защо бърза да се
оправдава, след като твърди, че не е виновен. (Р.р.).
народната поговорка „Гузен негонен бяга“.
88. БЯЛ
♦ бели пари за черни дни - вж. при ПАРА ! ПАРИ.
159. бяла врана. А Човек, който рязко се отличава от другите хора,
който е изключение. • Дрехите на Княза не бяха толкова луксозни, нито толкова екстравагантни. Но той ги получаваше с колети от Париж и те, разбира се, го отличаваха от нас като бяла врана. (Л.Левчев, Убий Българина, с.245).
у От лат. Albus corvus. Изразът придобива популярност от 7-та сатира на римския поет -сатирик Ювенал: „Съдбата дава царство на роб, триумф на пленник. /Но
такъв щастливец е по-рядък от бяла врана“.[ЕС].
Ф бяла книга - вж. при КНИГА.
Ф бяла Рада - вж. при РАДА.
160. бял кахър. А Грижа, неприятност, за която не си заслужава
човек да се безпокои, тревожи. • Мен ме възпитаха Те - Пасков и Кеворкян - това е резултатът, простете, момчета, ние сме резултатът от вашия провален проект. Но ние сме бял кахър. Страшното
е, че не виждаме причината да родим Следващите. (168 часа, бр.12,
2004, с.26). Баба ми казваше, това твоето са бели кахъри, само да си
жива и здрава. (Стандарт, бр.6, 2014, с.8).
Ф бяла смърт - вж. при СМЪРТ.
Ф бяла</ив> лястовица - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
Ф бяла якичка - вж. при ЯКИЧКА.
Ф бяло петно - вж. при ПЕТНО.
Ф вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят
- вж. при СВЯТ.
Ф вдигам бялото знаме - вж. при ЗНАМЕ.
Ф виждам звезди по пладне (посред бял ден) - вж. при ЗВЕЗДА.
Ф вятър ме вее <на бяла кобила> - вж. при ВЯТЪР.
161. излизам (появявам се) на бял свят. А За художествено произведение - отпечатано, издадено, представено на публиката. • Времето е
показвало, че забранените филми рано или късно са излизали на бял
свят. Все пак живеем в XXI в. (Телеграф, 11.06.2009, с.13). Тя се появи
71
хващат ме бесовете
на бял свят след продължителни и мъчителни процедури в края на
2008 г. (Галерия, бр.6, 2017, с.7).
♦ като бял ден - вж. при ДЕН.
162. като бял човек. А Да се чувствам материално осигурен и с
възможности да водя живот с добър стандарт. • Един път и аз като бял
човек да отида на почивка. (Р.р.).
расовата разслоеност на американското общество в миналото: хората от
бялата раса - господари, хората от черната раса - роби и прислуга.
♦ на бял кон {връщам се, идвам) - вж. при КОН.
163. на бялото казвам {викам) черно / на черното казвам {викам) бяло.
Съзнателно преиначавам нещо: умишлено представям доброто за лошо или лошото за добро. • Ний сме племе опако! Зло племе,
инатливо. На черното викаме бяло, тъй само от инат. (А.Гуляшки,
Злат, руно, с.258). ... можете да си въобразите като каква цена е
трябвало да има Левски в очите на тия хора - будно и скромно момче, ненавикнало да казва на бялото черно и на черното бяло. (Зах.
Стоянов, Съч., т.П, с.34).
♦ няма да видя бял ден - вж. при ДЕН.
164. по бели {долни)' гащи. А Съвсем неподготвен. • Гответе се
и на село, и из околията за него, че да не ни свари по бели гащи. (Ил.
Бешков, Словото на Бешков, с.(94).
♦ посред бял ден - вж. при ДЕН.
165. черно на бяло. А 1. Писмено документирано; ясно е казано. •
При радикалния шериат под знаменателя „Аллах акбар!“ черно на
бяло е написано - убий неверника*. (Мин. год., бр.50, 2016, с.9). Там
черно на бяло пише „Тъй ще бъдат последните първи, и първите —
последни, защото мнозина са звани, а малцина избрани.“ (Мин. год.,
бр.28, 2016, с.10). Ж 2. Налично доказателство за нещо. • Да се докаже
вина на човек, извършил някакво престъпление, е нужно да има черно на бяло някакво доказателство. (Р.р.).
преосмисляне на писан текст върху бял лист.
♦ шито {съшито) е бели конци. - вж. при КОНЕЦ.
89. БЯС
166. хващат ме бесовете. А Започвам да действам под напора,
под силната власт на неовладяни отрицателни чувства (гняв, злоба, мъст
и др. под.). • След смъртта на сина им Игор Блага се обадила по
вавилонското стьлпотворение
— 72 —
телефона с думите: «Пада ви се! Господ ви наказва! Той не прощава!
Хванаха ме бесовете и не ме пуснаха, докато не ù се обадя... «Ваша
работа е, че проклехте депутатите, подписали конституцията, да
им изсъхнат ръцете. Но няма да премълча светотатството срещу
майката Мария Кюлюмова. (Мин, год., бр.4, 2017, с.23).
V Изразът по произход е свързан с близки по форма и смислово съдържание
изрази в библейсксите текстове (Лк. 7:33; Ио. 8:48), напр. И6. 7:20 «Народът отговори и рече: Бяс те е хванал. Кой иска да Те убие» (Мариин,
ди и лиши).
в
90. ВАВИЛОН
167. вавилонско стьлпотворение. Книж. А Голямо разбъркване, голяма неразбория. • В града се беше струпал всякакъв разноезичен народ - същинско вавилонско стълпотворение. (Р.р.).
V Изразът е мотивиран смислово от библейския мит за започнатия от народите
на Вавилонското царство градеж на град и кула (стб. стлжпъ) висока до небето, за да
постигнат име и слава, преди да се разселят по цялата земя. Бог, възмутен от дързостта
на хората, попречил на строежа, като размесил езиците им и те престанали да се разбират помежду си. Така градът и кулата останали недостроени, а народите се пръснали
по цялата земя. (Бит. 11:2-9).
пВАДЯ:
вадим (дерем) си очите - вж. при ОКО.
вадя въглените от огъня - вж. при ВЪГЛЕН.
вадя горещите картофи <от жарта (от огъня)> вж. при КАРТОФ.
вадя душата си на показ - вж. при ДУША.
вадя (изкарвам) душата на някого — вж. при ДУША.
вадя (изваждам) кестените от огъня - вж. при КЕСТЕН,
вадя (изваждам, измъквам, изнасям, изкарвам) на бял свят нещо
- вж. при СВЯТ.
вадя (изваждам) си хляба - вж. при ХЛЯБ.
гарван гарвану око не вади - вж. при ГАРВАН.
изваждам (вадя) от батака някого или нещо - вж. при БАТАК,
който вади нож другиму, от нож умира - вж. при КОЙТО,
на умряло куче нож вадя - вж. при КУЧЕ.
печеля (вадя, извличам) дивиденти - вж. при ДИВИДЕНТИ.
— 73 —
Вартоломеева нощ
(показвам, вадя, давам) жълт картон - вж. при КАРТОН.
(показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
скелети в <от> гардероба (вадя, има) - вж. при СКЕЛЕТ.
91. ВАЖЕН
168. важна (голяма) клечка (птица), Ирон. А Високопоставена
личност. • Тя, обаче, прекрасната Елизе, знаеше кой е той и реши да
го впримчи в своето банково разузнаване като много важна „клечка“. (М.Топалов, Буров, с.55). Вуйчо е важна клечка в министерството, ще ми помогне. (Р.р.).
169. много важно. Пренебр. А Не ме интересува; няма никакво
значение за мене. • Много важно, че хората щели да разберат за снощния скандал вкъщи. (Р.р.).
92. ВАКАНЦИЯ
170. дървена ваканция. А Принудително разпускане на учащи се
поради големи студове и невъзможност да се осигури топлина в учебните
заведения. • Ако не намерим решение, ще бъдем принудени да обявим
дървена ваканция още утре, коментираха общинарите. (Стандарт,
бр. 3538,2002, с.З)
V От социалната практика в годините на прехода към пазарна икономика.
93. ВАЛС
171. последен валс. Книж. А Сбогуване, раздяла завинаги. • Ракетите ще летят за последен валс на най-големия творец, играл в
„Щутгарт“, пише местният всекидневник „Щутгартер цайтунг“.
(Труд, бр. 145, 2003, с.1). 26 януари 2004-та година - последен валс за
незаконните строежи. (Труд, бр.25, 2004, с.8-9).
V От популярната естрадна песен в първите години на демократичния преход у
нас, Доследен валс“, с която обществото се разделяше с комунистическото си минало.
п БАЛТАЗАРОВ:
валтазаров пир - вж. при ПИР2.
п ВАРЕН:
хиля се като варена овча глава - вж. при ГЛАВА.
94. БАРТОЛОМЕЙ
172. Вартоломеева нощ. Книж. А Масово избиване на невинни хора,
масово кръвопролитие; жестока разправа. • Забележителна е тая нощ меж-
вари го, печи го
— 74 —
ду 26 и 27 априли. Тя ще остане забележена с кървави слова в хронологията на априлските борци за свободата, както Вартоломеевската
нощ за протестантите. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.411). Франкският крал
Дагоберт подготвил една малка Вартоломеева нощ. По даден знак българите, разквартирувани в баварски домове, трябвало да бъдат изклани. Почти и така станало. (Л.Левчев, Убий Българина, с.97).
V От историческото събитие, разиграло се в Париж на 24 август 1572 г. в нощта
срещу празника на Свети Вартоломей, когато католиците започват масово избиване на
протестанти, като за две седмици във Франция били избити повече от 30,000 протестанти. [ЕС].
95. ВАРЯ
173. вари го, печи го. А Не подлежи на каквато и да е промяна;
непоправим. • Работата вари я, печи я, все опира до генерал Радев.
(Ретро, бр.49, 2016, с. 2). Киното си е, вари го — печи го, една глупотевина. (Ал. Бешков, „Отиде си (и) Джон Ъпдайк“: Словото, бр.5,2009, с.13).
Простият човек си е прост, вари го, печи го, прост си остава. (Р.р.).
п ВДИГАМ:
вдигам акциите на някого или нещо - вж. при АКЦИЯ,
вдигам бялото знаме - вж. при ЗНАМЕ.
вдигам / вдигна пара - вж. при ПАРА,
вдигам <високо> летвата / поставям летвата високо вж. при ЛЕТВА.
вдигам гири - вж. при ГИРА.
вдигам градуса - вж. при ГРАДУС.
вдигам гълъбите - вж. при ГЪЛЪБ.
вдигам' (дигам) глава срещу някого или нещо - вж. при ГЛАВА,
вдигам (качвам) кръвното на някого - вж. при КРЪВНО,
вдигам (махам, свалям) воала от някого или нещо - вж. при ВОАЛ,
вдигам мерника на някого или нещо - вж. при МЕРНИК,
вдигам мизата - вж. при МИЗА.
вдигам на крак някого или нещо - вж. при КРАК.
вдигам от праха някого - вж. при ПРАХ.
вдигам платна / надувам платна - вж. при ПЛАТНО,
вдигам (повдигам) духа на някого - вж. при ДУХ.
вдигам (правя) стойки - вж. при СТОЙКА.
вдигам
вдигам
вдигам
вдигам
ръка1 - вж. при РЪКА.
ръкаг - вж. при РЪКА.
ръце от някого - вж. при РЪКА.
си цената ~ вж. при ЦЕНА.
— 75 —
во веки веков
дигам {вдигам) си консулите - вж. при КОНСУЛ,
издигам {вдигам) глас - вж. при ГЛАС.
{показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
с <високо> вдигната {изправена) глава - вж. при ГЛАВА.
96. ВДОВИЦА
174. надявам се като вдовица на ерген.
Напразно. • Петя
така се надяваше като вдовица на ерген, че се почувства неудобно.
(Всеки ден, 01.06.2013, с.15).
п ВДЪН:
потъвам {провалям се) в {вдън) земята - вж. при ЗЕМЯ.
97. ВЕДРО
175. като из ведро.
За дъжд - много силно, проливно вали. •
Рукна проливен дъжд като из ведро. (Р.р.).
98. ВЕЗНИ
176. везните <се> накланят {<се> наклоняват) нанякъде. Книж.
X Нещо или някой (означен от допълнението, определението) получава
предимство, предпочитание пред нещо друго или пред някой друг. • Все
още не е ясно, но мисля, че везните се накланят във ваша полза.
(Телеграф, 12.XIL2016, c.VI).
V От символа за съдебна справедливост и безпристрастност, представян с
превръзка на очите и с везни в ръка.
99. ВЕЙКА
177. като вейка. А Много слаб. • От болестта е станал като
вейка, да го духнеш, ще падне. (Всеки ден, 01.06.2013, с.15).
100. ВЕК
178. во веки веков. Книж. X Завинаги, за вечни времена. • Тогава
Западът, който гледаше на себе си като върховен победител в Студената война, смяташе, че каквото каже той и САЩ — ще бъде вовеки
веков. (Ретро, бр.5, 2017, с.8). А страшливите, изедниците и хладнокръвните ще бъдат проклети во веки веков. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.54).
V От библейските текстове (напр. От. 4:10 „двайсет и четирите старци падаха
пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха
венците си пред престола“). Преминал в книжовния език, фразеологизмы запазва
от памти века / от веки веков
-76-
значението си, но придобива функционална специализираност като изразно средство
с приповдигната тържественост, която го прави стилово маркиран книжовен израз.
♦ златен век ~ вж. при ЗЛАТЕН.
179. от памти века / от веки веков. Книж. А От незапомнени
времена, от много отдава. • От памти века парите и властта са покварявали хората. (Р.р.)те не са нито сънували още за техническа
наука и химия, но работите са като от памтивека все така и днес
„от два бука вретено“, (Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.39). Очевидно
го опитомиха по най-баналния начин известен от веки веков. (Мин.
год., бр. 18, 2017, с.9).
V От библейските текстове (напр. Иов 20:4 „Нима не знаеш ти, че от памтивека, - откогато човек е поставен на земята “).
101. ВЕЛИК
180. правя се <на> велик. А Придавам си голяма важност. • Как
да се правя на велик, след като ръстът ми е над 180, оставям грандоманията на малките хора. (Стандарт, 9.03.2001, с.21).
п ВЕЛИЧИНА:
звезда от първа величина - вж. при ЗВЕЗДА.
п ВЕНЕЦ:
трънен венец - вж. при ТРЪН.
п ВЕРЕН:
вярно куче - вж. при КУЧЕ.
102. ВЕРИГА
181. жива верига. Книж.
Протестна акция от недоволни граждани във верига, които, хванати за ръце, преграждат достъпа до някакъв обект
или до нещо. • Родители, учители и ученици от 4 столични училища ще
направят жива верига пред багерите. (Стандарт, 5.12.2001, с.2).
V От установилия се в годините на демокрация специфичен начин на протестни
акции.
103. ВЕСТНИК
182. прочетен вестник съм. А За нещо или някой - отдавна приключено минало. • Те бяха прочетен вестник за нея. (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.11). За него аз съм прочетен вестник, сега младите
момичета привличат вниманието му. (Телевиз. пред.).
V От съвременната информационно-медийна практика.
— 77 —
преселвам се във вечността
а ВЕЧЕ:
каквото е било - то е и сега, и каквото ще бъде - то вече е било
- вж. при КАКЪВ / КАКВО.
□ ВЕЧЕН:
заспивам вечния си сън - вж. при СЪН.
104. ВЕЧЕРЯ
183. тайна<»»«> вечеря. Книж. а Тайно съвещание с най-близки
сътрудници, на което се вземат важни решения. • Решението за мумифицирането на пролетарския вожд било взето на „ тайна вечеря “
припомня „Московский комсомолец“. ... Йосиф Сталин, който по-късно ще наследи Ленин начело на СССР, събрал най-близкото си обкръжение - Михаил Калинин, Николай Бухарин, Лев Каменее и Алексей
Риков. Идеята дал лично Сталин ... От групата, участваща в „тайната вечеря“, оцелял само Калинин. (Труд, 21.01.2004).
V От евангелското предание за прощаването на Иисус с учениците си на тайната
вечеря по време на последната пасха.
105. ВЕЧНОСТ
184. преселвам се във вечността. Книж. Ритор. Â. Умирам. •
Изстрадалата душа на поета се пресели във вечността. (Вл. Даверов, Ангели небесни, cl 1).
п ВЕЩИЦА:
лов на вещици - вж. при ЛОВ.
п ВЕЯ:
вятър ме вее <на бяла кобила> - вж. при ВЯТЪР,
един вятър ни вее - вж. при ВЯТЪР.
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) вж. при ДУХАМ.
какъв (кой) вятър вее - вж. при ВЯТЪР,
накъде духа (вее) вятъра - вж. при ВЯТЪР.
а ВЗЕМАМ / ВЗИМАМ:
вземам акъла (ума) на някого - вж. при АКЪЛ.
вземам връх - вж. при ВРЪХ.
вземам главата на някого ! свалям главата на някого - вж. при 1ЛАВА.
взимам (грабвам) очите (окото) - вж. при ОКО.
вземам (грабвам, спечелвам) сърцето на някого - вж. при СЪРЦЕ,
вземам добър край - вж. при КРАЙ.
вземам душ - вж. при ДУШ.
преселвам се във вечността
78 —
вземам душичката на нещо - вж. при ДУША.
вземам за мезе някого - вж. при МЕЗЕ.
вземам здравето на някого - вж. при ЗДРАВЕ.
вземам мярката на някого - вж. при МЯРКА,
вземам на босия цървулите - вж. при ЦЪРВУЛ.
вземам навътре нещо - вж. при НАВЪТРЕ.
взимам на око - вж. при ОКО.
вземам на подбив някого - вж. при ПОДБИВ.
вземам под крилото си някого - вж. при КРИЛО.
вземам (приемам) за чиста монета - вж. при МОНЕТА,
вземам присърце - вж. при ПРИСЪРЦЕ.
вземам (свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого вж. при РИЗА.
вземам се в ръце - вж. при РЪКА.
вземам си беля на главата ! вземам си белята- вж. при БЕЛЯ,
вземам си думите назад (обратно) - вж. при ДУМА.
вземам си очите - вж. при ОКО.
вземам страна - вж. при СТРАНА
вземам страха на някого - вж. при СТРАХ.
вземам (хващам) за канарче някого - вж. при КАНАРЧЕ,
вземам юздите в ръцете си - вж. при ЮЗДА.
вземат ме дяволите - вж. при ДЯВОЛ.
вземат ме мътните - вж. при МЪТНИТЕ,
държа (вземам) ключа на нещо — вж. при КЛЮЧ.
дявол да го вземе - вж. при ДЯВОЛ.
не вземам от дума - вж. при ДУМА.
не вземам от нищо - вж. при НИЩО.
правя (вземам за) капитал от нещо - вж. при КАПИТАЛ.
п ВИДЯ / ВИЖДАМ / ВИЖДА СЕ
ако ме видиш, пиши ми - вж. при ВИДЯ,
виждам гърба на някого - вж. при ГРЪБ,
виждам дебелия <край>- вж. при КРАЙ.
виждам звезди по пладне (посред бял ден) - вж. при ЗВЕЗДА,
виждам <появява се> светлина в <дъното на, в края на> тунела —
вж. при СВЕТЛИНА.
виждам през крив макарон нещо - вж. при МАКАРОН,
виждам свят - вж. при СВЯТ.
виждам се натясно - вж. при НАТЯСНО.
виждам се в чудо - вж. при ЧУДО.
виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в
собственото - вж. при СЛАМКА.
79
без вина виновен
виждам сметката на някого или на нещо - вж. при СМЕТКА,
де (къде) се е чуло и видяло - вж. при ЧУЯ.
и с невъоръжено око се вижда - вж. при ОКО.
когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало вж. при УХО.
кой накъдето види - вж. при КОЙ.
където (дето) ми видят очите - вж. при ОКО.
не се вижда краят на нещо - вж. при КРАЙ,
не си вижда дирника - вж. при ДИРНИК.
ни<»ш> съм чул, ни</ио> съм видял - вж. при ЧУЯ.
няма да видя бял ден - вж. при ДЕН.
око да види - вж. при ОКО.
показвам (да се види) кой е онбашията - вж. при ОНБАШИЯ,
през плет не съм виждал - вж. при ПЛЕТ.
с просто око (се вижда) - вж. при ОКО.
106. ВИЕ
185. на „Вие“ съм с някого или нещо. Книж. А Не съм близък с
някого, не съм добре запознат с нещо. • Не мога да ти помогна, с компютрите съм на „Вие“. (Р.р.).
V От съвременната езикова етикеция.
а ВИЗАНТИЙСКИ:
византийски номера - вж. при НОМЕР.
107. ВИЗИТА
186. арменска визита. Подигр. А Дълго, продължително гостуване. • Какви са тези арменски визити, които напоследък Петър ти
прави, май мирише на сватба. (Р.р).
V От характерен за арменците обичай на гостуване.
о ВИКАМ:
на бялото казвам (викам) черно / на черното казвам (викам)
бяло — вж. при БЯЛ.
108. ВИНА
187. без вина виновен. Книж. А Употребява се в случаите, когато някой е неоснователно обвинен за нещо. • И какво се оказа сега, аз
съм без вина виновен. (Р.р.).
V Популярност изразът получава от пиесата на руския драматург А. Н. Островски „Без вина виновни“ (1884 г.).[ЕС].
високите етажи на властта
80
□ ВИРЯ
виря глава - вж. при ГЛАВА.
виря нос / виря (навиря) си носа - вж. при НОС.
виря си краката - вж. при КРАК.
с вирнат нос (глава) - вж. при НОС.
109. ВИСОК
* вдигам <високо> летвата ! поставям летвата високо вж. при ЛЕТВА.
♦ висок дух - вж. при ДУХ.
188. високите етажи на властта. Книж. А. Висшите властови институции. • Пък били те и от най-високите етажи на властта. (Труд,
06.12.2001, с.9).
189. изхвърлям се високо. А Хваля се високопарно. • На партито Валери Божинов се изхвърли високо, като каза, че той е зарязал
Алисия. (Уикенд, бр. 100, 2013, с.4).
Ф на (с) висок глас - вж. при ГЛАС.
Ф с <високо> вдигната (изправена) глава - вж. при ГЛАВА.
110. ВИСТА/VISTA
190. от (на) прима виста / от (на) prima vista. Книж.
От пръв
поглед, на пръв поглед. • От прима виста се вижда, че всичко е съшито с бели конци. (Телевиз. пред.).
латински - prima vista.
111. ВИСЯ
191. вися като сопол. Грубо. А Натрапвам омразното си постоянно
присъствие някъде. • Засумтели турците, заваляли оплаквания при
хасковския каймаканин, че един „гайдарджибашия“ не ги оставя
спокойно да си гледат чифлиците и кефа, а пехливаните му висят
като сополи из Балък пазар и не помръдват. (Н.Хайтов, Хайдути,
104).
192. вися на косъм. А 1. Застрашен съм от смъртна опасност. •
Снежната лавина ме изхвърли на самия край на пропастта, животът ми висеше на косъм. (Р.р.). А 2. Намирам се в крайно застрашено
рисково положение. • Една история от интимно естество, която не
мога да разкажа, ме бе в няколко месеца така побъркала, че животът ми висеше на косъм. (К.Хрисов, Ад в Рая, с.41). Така на няколко
-81 -
<не é> по вкуса на някого
пъти делегатът по титрите Жорж Буске висеше на косъм да бъде
сринат. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с. 134).
♦ висящо дело - вж. при ДЕЛО.
193. висящо положение. Книж. л Неустановено, несигурно положение. • Във „висящо“ положение са и министърът, и зам.-министрите, и главният секретар. (Сега, 15.12.2003, с.12).
112. ВИТАЯ
194. витая (летя, хвърча) в (по) облаците. Книж. А Мисля или
действам идеализирано, нереално възприемам и оценявам нещата. • Много-много не му вярвам, защото знам, че витае в облаците. (Р.р.).
V В библейските текстове е използван близък израз „седя на облака“, който
може да се приеме за предформа на фразеологизма.
• 195. витае (носи се) във въздуха. Книж. А Смътно се долавят
признаци на нещо, което предстои да стане. • Попълненията в щата са
станали без конкурс, въпреки че преди около месец във въздуха витаела и такава идея. (168 часа, бр.7, 2002, с. 13).
п ВИТИЕВАТ:
витиевати слова - вж. при СЛОВО.
113. ВИХРУШКА
196. духвам като вихрушка. Книж. А Побягвам, бързо изчезвам
отнякъде. • То, горкото, за последен път се вслуша в зловещия шум
на гората и бидейки препълнено от страх, хвана дъното на потурите си, взема посталите си в ръка и духна като'вихрушка към града.
(Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.319).
п ВКАРВАМ:
вкарвам в грях някого - вж. при ГРЯХ.
вкарвам в играта някого - вж. при ИГРА.
вкарвам в правия път някого ! вкарвам в пътя някого вж. при ПЪТР
вкарвам си автогол - вж. при АВТОГОЛ.
114. ВКУС
197. <не е> по вкуса на някого. Книж. л. Не се харесва, не се нрави
/ харесва се, нрави се на някого. • Нашенските маниаци се дразнят, когато им кажеш дори една дума, която не е по вкуса им. (Труд, 18.05.2010).
държи ми влага
-82
115. ВЛАГА
198. държи ми влага. А Дълго време ми служи за назидание. •
Помня, Че баща ми ме е бил само веднъж като дете, но и досега ми
държи влага. (Р.р.).
п ВЛАГАМ:
влагам в устата на някого нещо - вж. при УСТА.
116. ВЛАДИКА
Ф вуйчо владика - вж. при ВУЙЧО.
199. небесен владика. Книж. А Господ. • Небесният владика
дава, ама мотика решава, не се ли хванеш на работа, нищо няма да
постигнеш. (Р.р.).
V От християнската религиозна терминология.
117. ВЛАК
200. за всеки влак си има пътници. А За всяко нещо си има хора.
• Не съм притеснена, че ще остана сама, за всеки влак си има пътници. (Уикенд, бр.2, 2011, с.З).
201. изпускам последния влак. А Не се възползвам от последната възможност за нещо. • Изпълнителката, която през 2016 блесна
във „Вип Брадър“, трябва да побърза, ако не иска да изпусне последния влак\ (Телеграф, 23.04.10, с.24).
202. карам влака. Жарг. А Управлявам, командвам, разпореждам
се. • В ЦСКА се чудят кой кара влака. (Телеграф, 23.04.10, с.24).
V От железопътния транспорт.
203. хващам последния влак. А Използвам последната възможност.
• На 17 февруари 1997-а сме хванали последния влак, тъй като на следващия ден е стартирала процедурата по прегледа на кандидатурите
за първата вълна при разширяването на алианса. (Труд, бр.47, 2003, с.41).
Чикаго хвана последния влак за плейорите. (Телеграф, 16.04.2010, с.З 1).
V От битово-житейската сфера.
118. ВЛАСТ
Ф високите етажи на властта - вж. при ЕТАЖ.
204. губя власт над себе си. Книж. А Преставам да се владея. •
Когато видя да се нахвърлят върху стареца, загуби власт над себе
-83
влача се в (на) опашката
си, извади пистолета и стреля в единия от нападателите, а другите
се разбягаха. (Р.р.).
♦ коридори на властта - вж. при КОРИДОР.
205. обличам / облека с власт някого. Книж. А. Давам някому
права, пълномощия да управлява. • Президентът не е облечен с власт
да решава такива въпроси. (Телевиз. пред.).
119. ВЛАХ
206. власите се давят на края на Дунава, х За човек, който губи,
проваля работата си в последния момент. • Изпипай си нещата добре,
защото знаеш, че власите се давят на края на Дунава. (Р.р.).
популярна народна поговорка.
120. ВЛАЧА (СЕ)
207. влача се в (на) опашката, х Не постигам особени успехи,
изоставам в развитието или в работата си. • Виж другите какви длъжности заеха, а ти все се влачиш в опашката. (Р.р.).
♦ влача се по корем - вж. при КОРЕМ.
Ф куче влачи, <диря няма> - вж. при КУЧЕ.
а ВЛИВАМ:
преливам (вливам) кръв - вж. при КРЪВ.
п ВЛИЗАМ / ВЛЯЗА:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) - вж. при ВОДА,
влизам в атмосферата на нещо - вж. при АТМОСФЕРА,
влизам ! вляза (отивам /отида) в архивата - вж. при АРХИВА,
влизам в години - вж. при ГОДИНА.
влизам в кожата на някого - вж. при КОЖА.
влизам (падам, хващам се, улавям се) в капана (клопката,
примката) - вж. при КАПАН.
влизам в огън и вода - вж. при ОГЪН.
влизам (падам, попадам, хващам се) в мрежата (мрежите)
на някого - вж. при МРЕЖА.
влизам (стъпвам) в огъня - вж. при ОГЪН,
влизам в очите на някого - вж. при ОКО.
влизам в релси - вж. при РЕЛСА.
влизам в следите на някого - вж. при СЛЕДА,
влизам в устата на някого - вж. при УСТА.
влизам под кожата на някого - вж. при КОЖА.
вдигам воала от някого...
-84-
и в пъкъла влизам за (заради) някого или нещо - вж. при ПЪКЪЛ,
не ми влиза в работата - вж. при РАБОТА.
отивам (отида) (влизам ! вляза) в джоба (джобовете) на някого
- вж. при ДЖОБ.
по-лесно е камила да <ще> мине през (да влезе в) иглени уши
- вж. при КАМИЛА.
през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза вж. при УХО.
а ВЛЪХВА:
даровете на влъхвите - вж. при ДАР.
а ВМИРИСВАМ СЕ:
рибата се вмирисва от главата - вж. при РИБА.
п ВНАСЯМ:
давам (внасям, пускам) своята лепта - вж. при ЛЕПТА.
□ ВНИМАВАМ:
гледай (внимавай) в картинката вж. при КАРТИНА / КАРТИНКА.
121. ВОАЛ
208. вдигам (махам, свалям) воала от някого или нещо. Книж.
' А Показвам някого или нещо в истинската му светлина. • Едно е какъв
се представя той пред хората, друго е, когато му свалиш воала, и
видиш какъв е всъщност. (Р.р.).
122. ВОДА
209. бия водата в хаван. А Върша нещо съвсем безполезно и неразумно. • Да се надяваш на заровено имане, вместо да се захванеш
със сериозна работа, все едно да биеш вода в хаван. (Р.р.).
♦ буря в чаша вода - вж. при БУРЯ.
210. в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам). Книж.
Захващам се с много трудна работа. • С целия този личен и партиен
актив Надежда Михайлова се хвърля в дълбоките води на партийните дела. (168 часа, бр.71, 2002, с.10). Ако започнем да обсъждаме източването на ДДС, ще нагазим в дълбоки води. (Труд, бр.235, 2002, с.13).
V По асоциации от морското дело.
♦ в <една> капка вода бих удавил някого - вж. при КАПКА.
♦ влизам в огън и вода - вж. при ОГЪН.
85
една вода (вятър) ни носи
211. в свои води (съм, чувствам се, плувам). А В област, която
добре познавам, в която се чувствам уверен, сигурен поради добро познаване на нещата. • Отивам заведението край града. Там се чувствам
в свои води. (168 часа, бр.26, 2001, с.23). Европа отдавна се е превърнала в място, където всеки джихадист се чувства в свои води. (Уикенд,
бр.51,2016, с.34).
V По асоциации от морското дело.
212. в стари съсъди наливам жива вода. Книж. А Обновявам,
давам нов живот на нещо старо. • Когато преди повече от единадесет
века светите братя превеждали Библията на нашия език, те трябвало за пръв път да произнесат стотици нови слова или в стари
съсъди да наливат нова жива вода. (Труд, 17.01.2002, с.17).
V От съчетаването на два древни библейски израза „наливам ново вино в
стари (вехти) мехове“ и „жива вода“.
213. върви ми по вода. А Всичко се нарежда безпроблемно, нещата се развиват най-благоприятно. • Ще ни върви по вода, прогнозира
пред своите лидерът премиер Сергей Станишев. (Труд, бр. 119, 9 с.1).
В интерес на истината, медиите на Апенините вярват на своите
служители на реда и са убедени, че тазгодишното издание на Г-7
ще премине по вода. (Телеграф, 26.05.2017, с.26).
V От народния обичай при тръгване към някаква сериозна работа да се плиска
вода пред заминаващия с пожеланието, Да ти върви по вода“.
♦ гола вода - вж. при ГОЛ.
♦ гола вода - вж. при ГОЛ.
214. докарвам (нося) вода от девет дерета (кладенеца). А Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо
или да убедя някого в нещо. • Някои политологи и журналисти така се
стараха, че докараха от девет дерета вода само да докажат, че изборната победа не е на социалистическата партия, а лично на генерала. (Р.р.). Други събират от девет кладенци вода да ги оправдаят, че
„времето било такова“. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.119).
215. една вода (вятър) ни носи. А С еднаква участ сме. • Какво
да ми завиждаш, всички нас една вода ни носи, животът ни никак не
е лек. (Р.р.).
♦ <заедно> с мръсната вода изхвърлям <от коритото>
и бебето - вж. при БЕБЕ.
♦ излизам (измъквам се) сух <от> (из) водата> - вж. при СУХ.
Ф като две капки вода - вж. при КАПКА.
Ф кръвта вода не става - вж. при КРЪВ.
огнена вода
— 86 —
Ф ловя риба в мътна вода - вж. при РИБА.
Ф минавам (преминавам) през огън <и вода> за някого или
за нещо - вж. при ОГЪН.
Ф мътя водата (водите) на някого или на нещо - вж. при ВОДА.
Ф на дявола вода нося - вж. при ДЯВОЛ.
216. огнена вода. А Ракия, алкохол. • Какво друго да прави народът, освен да ги преглъща с огнена вода и сервирано от политиците
мезе. (168 часа, бр. 50, 2001, с.2).
V От приключенската литература за американските индиаци, главно от книгите
на Майн Рид.
217. откривам топлата вода. Ирон. А С голямо закъснение проумявам нещо отдавна известно на другите; откривам нещо отдавна известно на света. • Убеден е, че предложеният от него законопроект
за промени в избирателния закон е открил топлата вода. (168 часа,
бр.5, 2002, с.10). Режисьорът си помислил, че е открил топлата вода. (Шоу, бр.37,2013, с.ЗЗ).
218. пия вода от извора. А Черпя информация, знания направо от
първоизточника. • Когато става дума за толкова лични неща, хората
трябва да пият вода от извора. (Р.р.).
219. пия <една> студена вода. ! пий <една> студена вода за нещо. А Прежаля, примиря се с нещо, което неочаквано загубвам или не
успявам да постигна. • Ако някой смята, че съм ги измислил, да пие една
студена вода от историческите извори. (Мин. год., бр.37, с.55). Хилядите вложители в КТБ, банката на Цветан Василев, загубиха вложенията си, пиха по една студена вода, след като тя фалира. (Р.р.).
220. подливам вода на някого. А Попречвам на някого да успее в
нещо; развалям му работата. • БСП подля вода на Лечков за по-ниски
данъци в Сливен. (Стандарт, бр.857О, 2016, с.5). Сините пък се оказаха
баш майстори в подливането на вода. Войната „Кой е по-най-лидер“ вече преля от съда в ЦИК, та дори плисна до Сметната палата! Въобще - гола вода\ (Труд, бр. 11/99, 2009, с.1).
221. поливам (обливам) със студена вода някого. ! като полят
(облят) със студена вода. А Неприятно изненадвам някого, като му съобщавам разочароваща вест; / крайно неприятно изненадан, наскърбен, жегнат от нещо. • Панча като че поляха със студена вода - тъй изтръпна,
кога чу това. (Т.Г.Влайков, Ратай). Решението на комисията го поля със
студена вода, толкова беше убеден, че той ще спечели конкурса. (Р.р.).
Ф преминал (минал) през огън и вода - вж. при ОГЪН.
Ф света вода ненапита — вж. при СВЕТИ.
-87-
студена война
222. тиха вода. А Прикрит, потаен човек. • Гледаш я такава тиха
вода, но пази Боже да ти влезе в къщата, бял ден няма да видиш.
(Р.р.).
п ВОДЕНИЧЕН:
окачам {надявам, увесвам) воденичен камък на шията (врата)
на някого - вж. при КАМЪК.
123. ВОДЯ
♦ водя за носа някого - вж. при НОС.
Ф водя играта - вж. при ИГРА.
Ф водя се по акъла (ума) на някого - вж. при АКЪЛ.
Ф кой да води бащина<т«> дружина - вж. при ДРУЖИНА.
223. ни<то> се води, ни<мо> се кара. А Неразбран, опърничав
човек. • Трудно се излиза на глава с такъв човек като него, ни се води,
ни се кара. (Р.р.).
124. ВОЙНА
Ф война на нерви - вж. при НЕРВИ.
224. обявявам война. Книж. А Започвам непримирима борба с
нещо или с някого. • Ръководството на ЦСКА обяви война на агитката. (168 часа, бр.25, 01, с.53).
Ф пуническа война - вж. при ПУНИЧЕСКИ.
225. студена война. Публ. А Между държави - крайно враждебни
отношения, нестигащи до въоръжен конфликт; между хора - натегнати,
неприязнени, отчуждени отношения. • Студената война започна. Рузвелт го няма! Въпреки че бяхме съюзник на Третия райх, само на
нашата страна бяха запазени границите отпреди войната. Най-много беше засегната Унгария. (Мин. год., бр.28, 2016, с.22). Тогава Западът, който гледаше на себе си като върховен победител в Студената война, смяташе, че каквото каже той и САЩ — ще бъде вовеки
веков. (Ретро, бр.5, 2017, с.8).
V От англ. Cold war. За пръв път изразът е използван от американския политик
Б. Барух, който в свое изказване пред законодателното събрание на Южна Каролина
на 16.IV. 1947 г. казва „Сега ние се намираме в състояние на студена война“'. Широка
популярност обаче изразът получава след като през същата година от печат излиза
сборник със статии на журналиста У. Липман „Студената война. За външната политика на G4ZZf‘.[EC],
небесно войнство
-88-
125* ВОЙНСТВО
226« <цялото> небесно</ио> войнство. Книж. Остар.
Ангелите. • Господ и цялото му небесно войнство не могат да ти помогнат, ако той се заяде с тебе. (Р.р.).
V От библейската книжнина (напр. 3 Цар. 22:19 „видях Господа да седи на Своя
престол и цялото небесно войнство стоеше пред него отдясно и отляво“)-
227. цялото кралско войнство. Ирон. А Без изключение - всички от някакво обкръжение, от някаква обществена или професионална група,
прослойка. • На светските приеми се събира цялото кралско войнство на софийския хайлайф. (Р.р.).
V По модела на библейския израз „<цялото> небесно войнство“. Изразът влиза
в употреба от романа на американския писател Роберт Пен Уорен в неговия руски
превод „Цялото кралско войнство“ („АП The King’s Меп“ 1946 г., буквално „Всички
кралски хора“).[ЕС].
126. ВОЛЕ
228. от воле. Жарг. х Бързо, на бърза ръка, с лекота; без каквото и
да е усилие. • Имам лека ръка, каквото съм си пожелавал, постигал
съм го от воле. (Р.р.).
V От спорта.
127. ВОЛ
229. волско търпение. А Голямо, безропотно търпение. • Понякога
трябва да имаш волско търпение, за да издържиш на такъв мъж. (Р.р.).
230. като вол. X 1. За работене - работя извънредно много и упорито. • Хванеше ли се на работа, работеше като вол, не знаеше почивка. (Р.р.).
2. За интелигентност - тъп, глупав. • Гледаш го облечен,
издокаран, но гледа като вол. (Р.р.). X 3. За ядене - ненаситно ям. •
Ядеше като вол, родителите му се бяха видели в чудо. (Р.р.).
231. търся под вола теле. А Проявявам преднамерено прекадена
придирчивост към някого и с това искам да се заям с него. • И точно
затова се чувства успяващ кмет, щото му търсят кусурите, под вола теле да намерят. (Мин. год., бр.9, 2010, с.8). Според мене това е
игра за повече печалби и нищо повече, а Вие търсите под вола теле!
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.203).
128. ВОЛЯ
232. на добра воля. А По собствено желание, доброволно. • Доказателство за това е кампанията „ От любов към живота “, която
— 89 —
по-добре врабче в ръката...
тази година събра всички свои посланици „на добра воля" в благотворителен концерт, (en. Grazia, бр.12, 2010).
Ф изливам <на воля> душата си - вж. при ДУША.
♦ пускам душицата (душата) си на воля - вж. при ДУША.
а ВОПИЕЩ:
глас <вопиещ> в пустиня - вж. при ГЛАС.
129. ВОПЪЛ .
233. <не издавам, не изпускам> ни вопъл, ни стон. Книж. а
Никаква словесна реакция, • Защо 9 години градоначалникът не изпусна ни вопъл, ни стон? (168 часа,19-25.12.2003, с.2). Например за
искането на Бальо Топлото да излезе предсрочно от съда беше качена информация, а за Гребеца - ни вопъл, ни стон. (Уикенд, 15-21 юли,
2017, с.19).
V За активизирането на израза в публичното пространство роля навярно изиграва и популярен в предходните десетилетия стих от „Балада за комуниста“ на Веселин
Андреев.
130. восък
234. като восък ставам. А Много силно прежълтявам. • Когато
чу страшната новина, лицето му се изопна и стана като восък. (Р.р).
п ВРА (СЕ):
вра (въвирам, бутам, навирам) си носа (гагата) в нещо вж. при НОС.
вра (навирам) се в краката на някого - вж. при КРАК,
пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата (носа) в нещо вж. при ГАГА.
131. ВРАБЧЕ
235. по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата.
А По-добре малко, но сигурно, отколкото много, но недостижимо. • „По-.
добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата", (сп. Тема,
бр.46, 2012, с.21). Спортистът остана доволен и от бронзовия медал,
макар да имаше по-големи амбиции, но както е казано по-добре врабче
в ръката, отколкото гълъб на стряхата. (Р.р.).
а ВРАНА
бяла врана - вж. при БЯЛ.
дишам във врата на някого
90
132. ВРАТ
236. дишам във врата на някого. \ Държа в постоянно напрежение
някого, като изисквам все повече и повече от него, без да му давам отсрочка;
не давам покой на някого. • И нека тиражът ви догони нашия. Дишайте
ни във врата. Наздраве. (Труд, бр.79, 2002, с.З). Имам чувството, че представителите на различните институции само си дишат във вратовете и си разменят удари под кръста. (168 часа, 02-08.01.2004, с.13).
237. държа чатал на врата на някого. А Поставям някого в безизходно положение. • ДПС ви държеше читала на врата. (Шоу, бр.43, с.70).
238. извивам врата на някого.
1. Сломявам непокорството на
някого; налагам му се. • Зная, че е труден и упорит, но и за него ще се
намери жена, която да му извие врата. (Р.р.).
2. Убивам, унищожавам някого. • В свирепо време живеем, властта е безсилна да се справи
с бандитизма, добре е поне, че бандитите един другиму от време на
време си извиват вратовете. (Р.р.).
Ф когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало вж. при УХО.
239. не по врат, а по шия. А Все същото, без разлика. • Не бил
забравил, а не си спомнял, не по врат, а по шия! (Шоу, бр.43, с.70).
240. обесвам се на врата (шията) на някого. А 1. Натрапвам се
на някого да ме издържа материално и да се грижи за мене. • Животът
му стана още по-тежък през последната година, на врата му се
обеси и овдовялата тъща. (Р.р.). А 2. За омъжване - принуждавам някого да се омъжи за мене. • Отракано момиче излезе, докато се осъзнае, тя му се обеси на врата и сега чакат дете. (Р.р.).
Ф окачам (надявам, увесвам) воденичен камък на шията
(врата) на някого - вж. при КАМЪК.
241. ходя си по врата. А Не слушам никого, не се покорявам никому; инат съм. • Той си е такъв, чепат, ходи си по врата, затова и
много си пати. (Р.р.).
♦ широко ми е около врата - вж. при ШИРОКО.
133. ВРАТА
242. врата до врата. А В непосредствена близост. • Пием кафе в
събота, защото не можем да се вместим в графиците си, разхождаме децата си в парка, а когато вече не работим, живеем „врата
до врата“, (en. Grazia, бр.12, 2010, с.48).
91
чукам на отворена врата
243. затварям вратата (вратите) на някого или за някого. Книж.
А 1. Отказвам да приема или преставам да приемам някого. • Откакто
наприказва такива небивалици за мене, аз му затворих вратата.
(Р.р.). А 2. Отказвам или отнемам на някого възможностите за достъп до
нещо или до някъде. • Престоят в затвора му затвори вратите за
работа като счетоводител. (Р.р.).
244. на затворени врати. А Тайно, скришом. • Правим си много
купони, но на затворени врати. (Уикенд, бр. 20, 2010, с. 9).
245. отварям вратата (вратите) на някого. / отворени врати.
Л 1. Приемам някого с готовност и желание някъде. • Когато и да решиш, знай, че за тебе винаги има отворени врати у нас. (Р.р.).
2. Давам, предоставям възможност на някого или на нещо да има свободен достъп или да се ползва от нещо. • Днес за всеки има отворени
врати да докаже творческите си възможности. (Р.р.).
V От библейските текстове (напр. Деян. 14:27 „Като пристигнаха и събраха
църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците“)
246. от врата на (до) врата. А Подред посещавам всички лично. •
Търговците ходели от врата на врата и се представяли за пощенски служители. (Стандарт, 18.06.2001, с.15).
V От библейски текстове (напр. Изх. 32:27 „турете всеки меча на бедрото си, .
преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си“).
247. от вратата за краката. А Без никаква предварителна подготовка, без предисловие, направо и веднага. • Само серсемите, само безтактните се втурват от вратата за краката. (Ил. „Бешков, Словото
на Бешков, с.130).
248. показвам вратата на някого. А Изпъждам, изгонвам някого. •
Наближи полунощ вече и турците не се посвениха да покажат вратата на верния Петка. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.564).
249. тръшвам (хлопвам) врата на някого. А 1. Прекратявам достъпа на някого до някого или нещо. • Обръща ядно гръб и тръшва вратата на Святая святих в събранието. (168 часа, 07-13.12.2001, с.8). А
решат ли да му тръшнат вратата, хората може и да забравят за
съуправляващата му партия. (Труд, бр.178, 2004, с.2). А 2. Слагам край
на нещо, отказвам се от нещо, с което съм се занимавал. ♦ Когато съм
най-бясна по темата, ми идва наистина да хлопна вратата и да се
отдам на заслужена ваканция. (Стандарт, бр. 3263, 2002, с.35).
250. чукам на отворена врата. А Срещам пълно разбиране, съгласие,
готовност. • Първото правило на президента е - предлагай само неща,
(намеря) намирам вратичка
— 92
които парламентът и без теб ще върши. И Георги Първанов предложи
това — референдум за влизането в Европейския съюз. Би трябвало да
чука на широко отворена врата. Обаче не - депутатите веднага тръшнаха вратата, всеки със своето си алиби. (24 часа, 24.01.2004, с.9).
134. ВРАТИЧКА
251. {намеря) намирам вратичка. А Намирам начин да заобиколя
някакво ограничение, закон, забрана. • Не знам как го прави, но за него
невъзможни неща няма, винаги ще намери вратичка и ще постигне
своето. (Р.р).
252. оставям отворена вратичка {врата), А Запазвам някаква
възможност за друго действие или постъпка. • Човек винаги трябва да
си оставя отворена вратичка, когато предприема нещо, защото
нещата се променят и рискува да сгреши. (Р.р).
135. ВРАТОВРЪЗКА
253. среща без вратовръзки. Книж. А Неофициална среща. • Първата премиерска среща „без вратовръзки“ започна на 21 януари т.г.
в резиденцията в Хисаря. (Труд, бр.73, 2000).
V От социалната етикеция.
254. врели некипели. А Празни, излишни приказки, глупости, измислици. • И да не ни хвърлят прах в очите с врели-некипели, защото
през вековете в какви ли не казани адови сме врели и кипели. (Мин.
год., бр.9, 2010, с.5).
136. ВРЕМЕ
255. без време. А Преждевременно. • Ти трябва да ги прочетеш,
за да видиш какъв титан сме загубили без време. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.195).
256. во время оно. Ирон. А Някога си, много отдавна. • Во време
оно дядо ми бил свещеник и сега често цитира евангелието. (Р.р.).
V От библейски текстове (напр. Вт. 1:9 „И аз ви казах в онова време: не мога
сам да ви водя“ (стб. во врежА оно).
257. времето ми изтича. Книж. А Настъпва краят на живота ми;
скоро ще умра. • 93-годишният Рейгън от 1994 г. страда от болестта на Алцхаймер. Състоянието му се е влошило през последната
седмица. „Времето му изтича“, добавил източникът. (Труд, бр. 155,
2004, с.31).
-93
знамение на времето
258. всичко си има своето време. Книж. А Не трябва да се избързва; трябва да се действа едва когато е назряло времето за онова, което
се прави. • Една от големите поуки, на която ме научи животът, е, че
всичко си има своето време. (Р.р.)- Нека кажем за досегашните училища: „Всяко нещо в свое нреме“, па дай да видим как и какви ни трябват да бъдат те занапред. (Хр.Г. Данов, За теб, мили роде, с.44).
V От библейски текстове. В Еклисиаст 3:1 се казва „Всичко си има свое време,
време има всяка работа под небето“.
259. въпрос на време. А С някаква отсрочка във времето, но без
всякакво съмнение; рано или късно. • Според нейни приятелки било
въпрос на време да му врътне финансовото кранче, което и без това
било понамаляло напоследък. (Галерия, бр.З, 2011, с.8).
260. до <едно> време. А Не е безкрайно, има си определено времетраене. • Хубостта е до време, добротата - вечна. (Р.р.).
V От библейски текстове (напр. И. Сир. 20:7 „Мъдър човек ще мълчи до време;
а тщеславен и безразсъден време не чака“).
261. догодина по това време. Ирон. X Изразява се съмнение, че
нещо някога ще стане. • Кога ще ми върнеш заема? - Догодина по това време. (Р.р.).
262. за нула време. X Много бързо; за съвсем кратко време; веднага. • И позирайки за мъжкото четиво „Плейбой“ от сапунена героиня за нула време можеш да се превърнеш в планетарна еротична фантазия. (168 часа, бр.5О, 2001, с.37). За нула време те вдигат
шатрата и запалват огън в печката, поставена в средата. (Стандарт, 09.02.2001, с.32).
263. за отрицателно време. Жарг. А Много бързо; за кратко, за
много кратко време. • За отрицателно време се налагат като лидери
в първото ниво. (168 часа, бр.22, 2004, с.4). Без значение дали с пуловерчето или без него, Петров може за отрицателно време да стопли сърцата на запалянковците. (168 часа, бр.37, 2002, с.2). Минута
след като била въведена в шоковата зала, за да бъде прегледана, у
нея се отключила зверска агресия и за отрицателно време превърнала залата в истинско бойно поле. (Телеграф, 10.02.2017, с.4).
Ф златно време за нещо или за някого - вж. при ЗЛАТЕН.
264. знамение на времето. Книж. А Това, което е най-характерно,
най-типично именно за тази епоха, за това време. • Поривът на народите
към демокрация е знамение на днешното време, на днешната епоха. (Рр.).
V От Библията. В Евангелие от Матей (16:1-4) се разказва как веднъж фарисе-
ите и садукеите настоятелно поискали от Исус да им докаже с небесно знамение (лич-
идва ми времето
-94
ба), че той е предсказаният Месия. Тогава Исус им казва (16:3) ,^1ицемерци, вида на
небето умеете да разпознавате, а личбите на* времената не можете ли? стб. &
ÇNâmeHH’fc крелннмш не жожете).
265. идва ми времето. А 1. Настъпва моментът, когато ще умра •
Такъв е природният закон, на всекиго живял му идва времето да си
отиде от този свят. (Р.р.). А Настъпва решителният момент, когато ще
действам, ще се проявя в нещо. • Идва моето време да покажа на
какво съм способен. (Р.р).
V От библейски текстове (напр. Ио.7:6 „ На това Исус им рече: Моето време
още не е дошло, а за вас времето е сгодно“).
266. кучешко време. А Много студено, понякога придружено със
силен вятър, време. • В такова кучешко време не ти се излиза навън,
стоиш си на топло. (Р.р.).
267. мине се не мине време. А На определени интервали във времето; периодично. • Брат е, все го жали. Мине се не мине време и ще
рече - „На неговата възраст хората си гледат внуците, гледат си
кефа, а не идват да се блъскат тука, ако не беше за България
(Труд, бр. 139,2004, с. 12).
268. мътно време. / мътни времена. / смутни времена. Книж. А
Време на неуредици, неустановеност, беззакония, произвол. • Живеем в мътни времена, животът ти е несигурен, работата ти е несигурна. (Р.р.).
V От библейските текстове (напр. 2 Мак. 14:3
някой си Алким, който по-преди
бил първосвещеник, но който през смутните времена доброволно се осквернил, като
мислел, че за него няма никак спасение и достъп до свещения жертвеник“ ).
269. никой не си знае времето. Книж.
Човек не знае докога
ще живее, кога ще умре. • Всички хора са смъртни, но никой не си знае
времето. (Р.р.).
V От Библията (напр. Екл. 9:12 „Защото човек си не знае времето. Както
рибите полетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй
и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях“).
270. ни в туй, ни в онуй време. А Късно през нощта. • Като го
изгонили събратята му во Христе из манастира, нощно време, ни в
туй, ни в онуй време, той пълзеше по дервентските стръмнини да
лепи остри сатири на манастирските порти против своите събратя. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.100).
♦ о, времена, о, нрави! - вж. при НРАВИ.
271. от време на време. А Понякога, нередовно. • Лазар работи
като бодигард, но от време на време. (168 часа, бр.29, 2001, с.56). Ше-
95 —
<късам> тмж<та> връв
фът на „Вай холдиг“ използва услугите му от време на време. (168
часа, бр.7, 2001, с.З).
V С първообраз в библейските текстове (напр. Иез. 4:10 „от време на време яж
това“). В новобългарските преводи в някои случаи срещу този прототип стои сегизтогиз. (напр. 1 Пар. 9:25 „А братята им живееха в своите селища и дохождаха
сегиз-тогиз при тях за седем дни“, църксл. ш крмини ддже до кршжи)
Ф пир по време на чума - вж. при ПИР.
272. по никое време. А В най-неподходящ момент. • Поканих го
да се видим през седмицата в удобно време, а той взе че дойде по
никое време още същата вечер. (Р.р).
273. след броено време. А Малко по-късно; след известно време.
• Той се прочу с това, че го водеха на носилка в съдебните зали, а
след броено време полицаите го хващаха да се катери по покривите
при дързък опит за грабеж. (Труд, бр.109, 2004, с.13).
274. убивам си времето. А Занимавам се с нещо, колкото да не
скучая. • - Даскале, големи глупости говориш! - подметна един мъжага, който бе дошъл на Царевец просто да убие времето. (Л.Левчев, Убий Българина, с.101). Убивам си времето с решаване на кръстословици. (Р. р.).
V Калка от френски.
137. ВРЪВ
275. изхлузвам се (изнизвам се) като мокра връв. X Избягвам,
офейквам, изоставям някого или нещо. • Като ги гледаш отвън - мили
момчета, засмени, слушат с интерес това, което им приказвам, а
като дойде до събрание, всеки гледа да се изхлузи като мокра връв
от погледа ми. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.224).
276. <късам> пъпна<ша> връв. Книж.
Жизненоважна изначална връзка. • Никой от тях не бърза да къса пъпната връв със синята кауза. (Стандарт, 03.12.2001, с.12^. Както и през свързаната с него
фандация „Капитал“, която се оказва и пъпната връв между Прокопиев и зелените протестъри, оглавявани от Тома Белев и eue. (Телеграф, 16.09.216, с.ХХ).
V От областта на акушерството.
О ВРЪЗВАМ:
връзвам в девет възела - вж. при ВЪЗЕЛ.
връзвам кънките - вж. при КЪНКИ.
връзвам ръцете на някого - вж. при РЪКА,
връзвам (свързвам) двата края - вж. при КРАЙ.
топла връзка
96 —
връзвам си гащите - вж. при ГАЩИ.
връзвам си езика на фльонга - вж. при ЕЗИК,
връзвам (хващам) бика за рогата - вж. при БИК.
луд за връзване - вж. при ЛУД.
цъфтя и връзвам - вж. при ЦЪФТЯ.
138. ВРЪЗКА
277. топла връзка. Книж. К Много близки отношения. • Още от
появяването му на политическата сцена Ламбовски бе атакуван от
кръга „Агнешки главички“, че бил топлата връзка на царя със СИК
и силовите структури. (168 часа, бр.29. 2001, с.4). ТВ шефът отрече
топлата връзка с обяснението: Бих се консултирал с всеки, който
може да даде акъл“. (168 часа, бр.5, 2002, с.29).
архитектурно-строителната практика - топла връзка между две сгради.
п ВРЪТВАМ:
спирам (врътвам, завинтвам) кранчето / секва (спира) кранчето
- вж. при КРАНЧЕ.
139. ВРЪХ
278. вземам връх. А Получавам надмощие; надделявам. • Двата
отбора започнаха равностойно, но през второто полувреме „Етър“
взе връх и се поздрави с победата. (Р.р.).
279. върхът на айсберга. Публ. А. Най-горната видима част на
нещо много по-голямо. • Недоверието между шефовете на служби
заради „къртиците“ в системата е само върхът на айсберга на полицейската корупция. (168 часа, бр.5О, 2001, с.24). На фона на падащата производителност на труда в Америка и все по-ниското потребителско доверие, сегашните затруднения пред щатската икономика, изглежда са само върхът на айсберга. (24 часа, 10.12.2001, с.22).
280. върхът на сладоледа. Ирон. А Връхна изява, проява на нещо
(обикн. нелепа). • Връх на сладоледа беше обявеното лично от проф.
Фотев „тайнствено събитие“, което щяло да преобърне вота в последния момент. (168 часа, бр.25, 2001, с.16). Сега черешката върху тортата или върхът на сладоледа в този стил е новото изобретение на
дизайнерите - многослойното облекло. (168 часа, бр. 17, 2004, с.37).
281. върхът съм. Ирон. л. Нещо, което не може да се надмине;
най-добър. • ,Дописаното за фонд „Тютюн“ пък направо е върхът!“—
задъхваше се той. (Труд, 06.12.2001, с.З).
97-
вря и кипя
282. на върха съм. Книж. А На челна позиция, най-напред съм. •
Те бяха на върха преди, по време и след изборите. Защото работеха
с пълна пара като в парламент. (168 часа, 07-13.11.2003, с.2).
Ф на езика ми е / на върха на езика ми е - вж. при ЕЗИК.
♦ нито на иглен връх - вж. при ИГЛЕН.
283. по върховете. Книж. А По висшите инстанции; сред управляващите, ръководещите. • Чувството за хумор по върховете на държавата като че ли взе да загрубява. (Труд, бр.42, 2000).
а ВРЪЩАМ (СЕ):
връщам / върна с лихвата (лихвите) на Някого - вж. при ЛИХВА,
връщам го тъпкано - вж. при ТЪПКАНО.
връщам лентата <назад> - вж. при ЛЕНТА,
връщам топката <в полето> на някого - вж. при ТОПКА,
на бял кон (връщам се, идвам) - вж. при КОН.
140. ВРЯ
284. вря и кипя. А 1. За опитност в нещо - познавам из основи, извътре,
тъй като дълго съм се занимавал с него. • И да не ни хвърлят прах в очите с
врели-некипели, защото през вековете в какви ли не казани адови сме
врели и кипели. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5). За мене в търговията тайни
няма, врял и кипял съм в тази работа цял живот. А 2. 3à развой на нещо
- в най-силния му разгар. • На терена вече ври и кипи, играе се на кило пръв
иметър кожа. (Уикенд, бр.51,2016, с.85). А 3. За преживяване-силно се ядосвам
и гневя от нещо. • Врях и кипях, като научих какъв номер са ми погодили.
Добре, че не бяха наблизо, щяха да видят звезди посред бял ден. (Р.р.).
а ВСЕ:
все ми е тая - вж. при ТАЯ.
от все сърце <и душа> - вж. при СЪРЦЕ.
п ВСЕКИ:
всеки Божи ден - вж. при ДЕН.
всяка жаба да си знае гьола - вж. при ЖАБА.
всяка минута - вж. при МИНУТА.
всяко зло <е> за добро - вж. при ДОБРО.
всяко чудо за три дни - вж. при ДЕН.
за всеки влак си има пътници - вж. при ВЛАК.
за всеки случай - вж. при СЛУЧАЙ.
като въздуха и слънцето за <всяко живо същество> вж. при ВЪЗДУХ.
всичко тайно, става явно
— 98 —
мършата в стадото / всяко стадо си има мършата вж. при МЪРША.
на всяка цена - вж. при ЦЕНА.
на всеки километър - вж. при КИЛОМЕТЪР.
на всяко гърне <и> меруция (капак, захлупка) - вж. при ГЪРНЕ.
141. ВСИЧКИ / ВСИЧКО
Ф всичко си има своето време - вж. при ВРЕМЕ.
285. всичко тайно, става явно. Книж. К Нищо не остава скрито.
• Днешните политици нека знаят, че нищо не остава скрито - всичко тайно, става явно. (Р.р.).
V От библейски текстове. Първообразът му е евангелски (напр. Мр. 4:22 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно
286. всичко тече, всичко се променя. Книж. А За постоянните и
неизбежни промени в живота на човека и в обществото. • Светът е подвластен на един вечен закон - всичко тече, всичко се променя. (Р.р.).
V От стгр. navra peï navra, Kivsïrai. Думите са на старогръцкия философ
Хераклит, за което свидетелства Платон - „Хераклит казва, че всичко се движи и
нищо не стои на едно място, и като прави сравнение с речно течение, добавя, че
два пъти в една и съща река е невъзможно да се влезе.i‘[ЕС].
♦ всяка коза за (ня) свой крак - вж. при КОЗА.
♦ <като> за капак <на всичко> - вж. при КАПАК.
287. на всичко отгоре, х Като последна неприятност след редица
други също неприятни неща. • На всичко отгоре Радо не беше завършил дори гимназия. (Вл. Даверов, Ангели небесни, с.18).
288. не съм с всичкия си. А 1. Не съм нормален; побъркан съм,
луд съм. • Не му придиряха много, нито му обръщаха внимание на
приказките, знаеха, че не е с всичкия си. (Р.р.). Казах му какво искам.
Огнян ме погледна и си излезе. Вероятно реши, че не съм с всичкия
си. (Жената, бр.31, 2009, с.18). X 2. За. постъпка - постъпвам неразумно.
• Не си с всичкия си да ме караш в такова горещина да ходя пеша
десет километра. (Р.р.).
♦ по всички линии - вж. при ЛИНИЯ.
а ВСМУКВАМ:
всмуквам с майчиното мляко - вж. при МЛЯКО.
а ВСЯКАКЪВ:
преминавам {минавам) всякаква граница - вж. при ГРАНИЦА.
— 99 —
вуйчо владика
142. ВТОРИ
289. втора природа. Книж. х Нещо, което се е превърнало в дълбоко вкоренен навик. • Каквото и да четеше, отбелязваше езиковите
грешки. Това се беше превърнало в негова втора природа от дългогодишното му учителстване. (Р.р.).
290. <до> второ пришествие. Книж,
За чакане - безкрайно дълго време; безкрайно, безконечно. • - Бе до второ пришествие ли ще чакаме? -ръмжеше Киро по телефона, (А.Гуляшки, Злат, руно, с.276). Ако
чакаш той да ти се извини, има да чакаш до второ пришествие, (Р.р.).
V По библейски мотив. Старобългарската дума пришьствие се запазва в езика
ни със стесненото си значение, придобито от нея в библейските текстове ‘идване на
Божия син на земята9. Тя е лексикален компонент в старинен фразеологизъм, трайно настанил се в речта ни. Изразът развива преосмислено на метафорична основа
значение ‘безкрайно дълго време9. За негов първоизточник служат евангелските текстове, в които се говори за второто идване на Христос на Земята, за пришествието
Господне, когато ще бъде Страшният съд за живи и мъртви. Най-близък първообраз се
съдържа в Иак. 5:7-8 - „7. И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието
Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи
дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8. Дълготърпете и вие, укрепете сърцата
си, защото пришествието Господне е наближило“).
В разговорната реч днес може да се открие в употреба и фразеологизмът „нося
се като второ пришествие“, развил образно значение за начин на вървеж ‘вървя
бавно, застрашително9, напр. „... цяла Елена повдигна глава да види маршала как
се носи като второ пришествие“. (Й. Радичков, Малка северна сага, с.129).
Ф <от> <през> втора {трета) ръка - вж. при РЪКА.
291. по втория начин. Неодобр. X Не по общоприетия ред, а чрез
връзки, ходатайства и познати. • Като не успя по законен път да получи жилище, уреди се по втория начин, като използва роднинските
си връзки с кмета на общината. (Р.р.).
Ф <свиря> втора цигулка - вж. при ЦИГУЛКА.
Ф ще настъпи втори потоп - вж. при ПОТОП.
П ВТУРВАМ СЕ:
втурвам се {бягам, побягвам) презглава - вж. при ПРЕЗГЛАВА.
143. ВУЙЧО
292. вуйчо владика. X Влиятелен покровител. • Можеш да си намериш лека служба, ако имаш вуйчо владика. (Р.р.).
през задния вход
- 100 —
144. ВХОД
293. през задния вход. А Заобикаляйки законовия, общоприетия
начин. • Бившата външна министърка обвини правителството, че
иска да влезем през задния вход в ЕС, (Труд, 13.12.2001, с.З).
145. ВЧЕРАШЕН
294. не съм вчерашен. А Не могат да ме излъжат, имам опит, патил съм. • Не ми ги разправяй тези, не съм вчерашен. Знаеш ли колко
такива хитреци като тебе са минали през ръцете ми. (Р.р.).
п ВЪВИРАМ:
вра (въвирам, бутам, навирам) си носа (гагата) в нещо вж. при НОС.
146. ВЪГЛЕН
295. вадя въглените от огъня. Книж.
Поемам отговорност за
чужда вина, върша опасни неща за чужд интерес. • За Костов ще е поудобно някой друг да вади въглените от огъня. (Труд, бр.85, 2000).
V От битово-житейските нагледнообразни обобщения на човека във връзка с
неговия познавателен опит.
296. покрит въглен. А Потаен, привидно добър, но в действителност опасен човек. • Гледаш го внимателен, възпитан, добър, но скоро разбираш, че е покрит въглен. (Р.р.).
147. ВЪДИЦА
297. глътвам (лапвам) въдицата. А 1. Силно се увличам, влюбвам
се. ♦ Така стават тези работи, днеска я водиш на кино, утре пиеш
кафенце с нея, вдругиден я каниш на разходка, докато разбереш, че си
глътнал въдицата. (Р.р.). А 2. Оставям се да бъда подведен, излъган,
измамен. • Канел се с новата си любовница да избяга в Южна Америка. За тая цел искал да вземе десет милиона от Търговската банка
или от Италианската банка - която лапне въдицата! ... (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.65). Царят налапал въдицата и заповядал на
мошеника веднага да се залови за работа. (Мин. год., бр.46, 2016, с.48).
♦ захапвам кукичката (въдичката) - вж. при КУКИЧКА.
298. хващам се (ловя се, улавям се) на въдицата. А Оставям се
да бъда подведен и измамен. • - Добре, докога ще ни мотаят с подвеждащи оферти? Има доверчиви хора, които продължават да се
- 101 -
като слънцето и въздуха...
хващат на въдицата. (Ретро, бр.50, 2016, с.12). Серафим Северняк,
горкият се хвана на въдицата и побърза да разгроми в „Литфронт “
професионалния англицист. (Ал. Бешков, „Отиде си (и) Джон Ъпдайк“:
Словото, бр.5, 2009, с. 13).
299. хвърлям въдица</и«> на някого.
Подмамвам някого, очаквайки да се излъже. • Хвърлил въдицата, пуснал обяви за момичета,
желаещи да работят като гувернантки в Англия, и печели от наивността на хората. (Р.р.).
□ ВЪЖЕ:
играя на въже - вж. при ИГРАЯ.
от кол и <от> въже - вж. при КОЛ.
о ВЪЗ:
седя крак въз крак - вж. при КРАК.
148. ВЪЗДУХ
* витае (носи се) във въздуха - вж. при ВИТАЯ.
S
.300. въздух под налягане, а 1. Нещо, което само външно изглежда добре, но в действителност няма никаква стойност; форма без съдържание. • Но привнасянето на чуждия опит без съответна уредба си
е чист въздух под налягане. (168 часа, 06-12.06.2003, с.2). А 2. За характеризиране на човек с големи претенции, без каквото и да е покритие. •
Още през първия месец си пролича, че новият ни шеф е въздух под
налягане, няма никаква представа какво трябва да прави и как да го
прави. (Р.р.). Не знам как издържаш, та той е въздух под налягане.
(Лична драма, 07.05.2011).
Ф глътка въздух - вж. при ГЛЪТКА.
♦ градя въздушни кули (замъци) - вж. при КУЛА.
301. излизам на чист въздух. Жарг. А Излизам от затвора. • Преди да „излезе на чист въздух“, Георги казал на съкилийника си, че
смятал да се прехвърли на автостоп през прохода Беклемето в Пловдивско. (Труд, бр.235, 2002, с.13).
302. като слънцето и въздуха за <всяко живо същество>. Книж.
А Жизненоважен. • А имидж не ни ли трябва? Трябва ни и ще ни е
нужен. Нужен като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
(168 часа, бр.7, 2002, с.2). Неговите напътствия са им нужни като
въздуха и слънцето за всяко живо същество. (168 часа, бр.6, 2002,
с.2). Така че - долу критиките срещу общината. Тя е като въздуха и
слънцето за нас. (Труд, бр.109, 2004, с.З).
от въздуха
- 102 —
303. от въздуха. А От нищото, от само себе си. • Самият монарх
обича да разказва, че богатството му се е родило от въздуха. (Show,
2-8.03.11).
304. печен въздух на скара. Жарг. Ирон.
Нищо за ядене. • А за
вечеря ще сложим на масата печен въздух на скара. (Труд, бр.ЗО, 2002, с.1).
305. пълен въздух. Жарг. Ирон. А 1. За човек - неспособен, негоден. • Не можеш да разчиташ на такива като него, те са пълен
въздух. (Р.р).
2. За нещо - без особена стойност, без качества. • Книгата му е пълен въздух. (Р.р).
306. увисвам във въздуха, А 1. Оказвам се в неблагоприятно, неустановено положение. • - Какво стана с тези имоти? - Нищо, увиснаха
във въздуха ... наложиха мораториум върху всички сделки с незастроени имоти в района. (Уикенд, бр.51, 2016, сЛ8). Напусна предишната си работа, за да постъпи на друга, по-добра, но нещата се
развалиха и тя увисна във въздуха. (Р.р.). А 2. Оставам неподкрепен с
дела, с доказателства; без последствие, без осъществяване. • Направените дотук тежки констатации и обвинения ще увиснат във въздуха. (Раб. дело, 12.12.1989).
149. ВЪЗЕЛ
307. връзвам в девет възела. А Треперя над нещо придобито, което грижовно пазя и спестявам. • Когато проводят сватя да иска някое
момиче, то тая последната захваща да хвали своя повереник, че той
е смирен като овчица, деветтях пари в девет възли ги върже, с никой се не скарва, никому не е край да възрази нещо, има си до 50-60
крака овчици и др. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.55) Спечелеше ли малко
парици, заделяше ги за черни дни, връзваше ги в девет възела. (Р.р.).
308. гордиев възел. Книж.
Заплетен и трудно разрешим проблем. • Французинът Сен-Марк Жирарден бе писал, „Източният въпрос не е гордиев възел, та да се отсече с един удар“. (Симеон Радев:
Словото, бр.5, 2009, c.lï). Докато в баща му Фердинанд си остана нещо
хусарско и той решаваше най-заплетените въпроси с измъкване на
шашката и разсичане на гордиевия възел. А Борис се колебаеше много. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.380). Връщането на земята в
реални граници се оказа гордиев възел за поземлените комисии. (Р.р.).
фригийската легенда, според която оракули предсказали, че техен цар
трябва да стане първият човек, срещнат по пътя с каруца. Този човек се оказал
селянинът Гордий. След като станал цар, Гордий се отблагодарява на Зевс, като поставя каруцата си в неговия храм, завързвайки ярема й с много сложен възел. Според
преданието, който успеел да го развърже, щял да стане цар на цяла Азия.[ЕС].
— 103 —
и вълка сит, и агнето цяло
309. развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел» Книж.
А Разрешавам заплетен и трудно разрешим проблем, намирам изход от
крайно сложно положение. • Европейският съюз трудно ще развърже
гордиевия възел с бежанците, '(Р.р.).
п ВЪЗКРЪСВАМ:
възкръсвам от гроба - вж. при ГРОБ.
150. ВЪЗРАСТ
310. Христова възраст. Книж,
Възраст около 33 години. • Капитанът Стоилов влезе по време на мача в Христова възраст, и то
без капка самарянщина към съперника, (Труд, бр.42, 2000).
V От библейското предание за възрастта на Исус Христос при неговото разпятие.
151. ВЪЛК
311. вълк в овча кожа. А Прикрит, лош, коварен човек, който притворно се представя за добър и доброжелателен. • Но той, синко, лъже,
защото това е неговата същност. Всичко останало — музика, литература, философия — е като кръстовете, кадилниците и благия вид
на нашите владици. Това е вълк в овча кожа, (С.Бъчварова, Земя за
прицел, кн.2, с.106). Като слушаха гладката му захаросана реч, първокурсниците и не подозираха какъв вълк в овча кожа е директорът,
но скоро щяха, и това да разберат на собствения си гръб. (Р.р.).
V Изразът получава популярност от евангелски текст (Мт. 7:15 „Пазете се от
лъжливите пророци, крито дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци
грабители“, но образът е заимстван от Езопова басня, като корените му обаче са
много по-стари и тръгват от още по-древна митологема.[ЕС].
312. вълк куче става ли? А Човек трудно променя нрава си. •
Излезе от затвора - разкаял се, променил се. Повярваха му, назначиха го отново на работа в склада, ама вълк куче става ли, пак започна да краде. (Р.р.).
♦ вълчи апетит - вж. при АПЕТИТ.
313. за вълка говорим, <а> той в кошарата. А Употребява се когато се появява някой, за когото се говори в момента. • - Коне много каза той. За вълка говорим, той в кошарата. Аскер ще е. (Ст. Дичев,
3U свободата.).
314. и вълка сит, и агнето цяло. А Употребява се, когато някой
иска да задоволи едновременно противоречиви, взаимно изключващи се интереси. • - С една дума - възкликнах аз, - и вълкът сит, и агнето
цяло. Хубава работа! (А.Гуляшки, Злат, руно, с.320).
като вълк
— 104 —
315. като вълк, à 1. За огладнялост - извънредно много гладен. •
Върна се от екскурзията гладен като вълк, (Р.р.). А 2. За ядене лакомо, настървено. • Ядеше като вълк, без да сдъвква хапките, без
да вижда нищо около себе си, (Р.р.).
316. на вълка в устата. А За опасност - излагам се на голяма
опасност. • Добре, че накрая Киевският военен окръг се мобилизира,
но вместо да заеме линия „ Сталин“, той бе изнесен край границата
- направо в устата на вълка. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.206).
♦ сам сред глутница от вълци - вж. при ГЛУТНИЦА.
♦ стара кримка (вълк) - вж. при КРИМКА.
152. ВЪЛНА
Ф на гребена на вълната - вж. при ГРЕБЕН.
317. на някаква вълнй съм. Книж. А Цялото ми внимание, мисли
и чувства са заети с някакъв проблем. • Подобна изнервяща ситуация
eue Министерството на отбраната. „Нищо не е планирано. Не сме
на тази вълна“, казват от пресцентъра на военния министър Николай Сейнаров. (168 часа, бр.27, 2004, с.35). Елен обаче не е на вълна
мъже и се забавлява да кокетничи пред него. (Уикенд, бр.51, 2016, с.6).
318. яхвам вълнйта. Книж. А Възползвам се от ставащо събитие,
в което са увлечени много хора, за да постигна свои цели. • ..Страх ме е
да не би някои хора да излязат от забвението и да се опитат да
яхнат вълната“, заяви Андрей Пантев. (168 часа, бр.18, 2004, с.11).
След като яхна вълндта на популизма и започна да слугува на чалга
месията Слави Трифонов, Майчето изненадващо бе заловена от фоторепортер на „Ретро“ да заговорничи с провалилия се политик и
лидер на ДСБ Радан Кънев. (Ретро, бр.49, 2016, с.5).
153. ВЪЛНЕНИЕ
319. мъртво вълнение. Книж. А Привидно спокойствие, заредено с
големи опасности. • А бизнеспластовете силно ще се разклатят, което във
всеки случай е по-добро от мъртво вълнение, (Стандарт, 05.12.2001, с.14).
п ВЪН:
в (вътре в) (вън от) играта съм - вж. при ИГРА,
вън от (извън) себе си - вж. при СЕБЕ СИ.
вън от сметките съм - вж. при СМЕТКА.
а ВЪОРЪЖЕН:
от петите до зъбите (въоръжен) - вж. при ПЕТА.
- 105 —
върви ме търси
154. ВЪПРОС
Ф въпрос на време - вж. при ВРЕМЕ.
320. източен въпрос Книж, Ирон. А Изкуствено превръщане на
нещо маловажно в съдбоносен въпрос. • Французинът Сен-Марк Жирарден бе писал, „Източният въпрос не е гордиев възел, та да се
отсече с един удар“. (Словото, бр.5, 2009, с.11). Не прави сега от вчерашното ни дребно спречкване източен въпрос. Минало, заминало,
какво толкова е станало. (Р.р.)*
V От историческите събития през Х1Хв, свързани с Османската империя.
321. поставям въпроса ребром. Книж, А Изисквам категорически и неотклонно решението на някакъв проблем. ♦ Дошло е време да
поставим въпроса ребром, ще се спазват ли законите на държавата
еднакво от всички, независимо от обществено положение, имотно
състояние и политическа принадлежност. (Р.р.).
322. поставям под въпрос нещо, Книж, А Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или истинността на нещо. • Докладът „Макларън“ поставя под въпрос правото на Русия да организира
световното първенство по футбол през 2018 г. (Труд, 28.12.2016, с.36).).
155. ВЪРБА / ВЪРБОВА ! ВЪРБОЛИНА
323. когато върбата роди дренки. А За израз на категоричност, че
нещо не може да стане при никакви обстоятелства: никога няма да стане. •
Ще вземе шофьорска книжка, когато върбата роди дренки. (Р.р.).
324. на Върба (Върболина). А Никога. • Доскоро вярвах, че ще ми
върне парите, но сега вече се примирих, че ще ги видя на Върба. (Р.р.).
325. на върбова сряда. А За израз на категоричност, че нещо не
може да стане при никакви обстоятелства: никога няма да стане. • Мария ще се жени, ама на върбова сряда. (Шок, 20.06.2004). Щели сме да
излезем от кризата на върбова сряда. (Галерия, бр.129, 2010).
156. ВЪРВЯ
326. върви ме търси. А Напускам, махам се, изчезвам. • На мене
много не ми трябва, видя ли, че работата загрубява, вдигам гълъбите и върви ме търси. (Р.р.).
Ф върви ми по вода ~ вж. при ВОДА.
♦ <върви> по ноти - вж. при НОТА.
♦ върви си по {в, из) пътя! - вж. при ПЪТр
вървя през просото
106 —
Ф вървя (играя, ходя) по гайдата (свирката) на някого вж. при ГАЙДА.
327. вървя (карам, удрям) през просото.
Постъпвам безотговорно, без да спазвам ред, приличие и законност. • Нямаше как да не го
настигне възмездието, от дълго време вървеше през просото, а обществото не прощава на такива хитреци. (Р.р.).
♦ вървя по левия тротоар - вж. при ЛЯВ.
Ф вървя по отъпкан коловоз - вж. при КОЛОВОЗ.
♦ вървя по петите на някого - вж. при ПЕТА.
♦ вървя По течението - вж. при ТЕЧЕНИЕ.
♦ вървя <си> по царския път - вж. при ПЪТ]. •
♦ вървя (тръгвам) по стъпките на някого - вж. при СТЪПКА.
♦ вървя (тръгна) нагоре - вж. при НАГОРЕ.
♦ вървя (тръгна) надолу - вж. при НАДОЛУ.
♦ вървя (търкалям се) по нанадолнището вж. при НАНАДОЛНИЩЕ.
♦ вървя (ходя) по крив<н> (лош<и>) ш>т<ища> — вж. при ПЪТ|.
♦ вървя (ходя) по правия път - вж. при ПЪТ].
328. карай да върви. Пренебр. X Не обръщай внимание на нищо,
постъпвай както можеш, както искаш-, без да се съобразяваш с обстоятелствата. • Трябваше да спазва строга диета, ама често си казваше
— карай да върви един живот живея — и си похапваше каквото му се
искаше. (Р.р.)
♦ кучетата (си) лаят, <а> керванът си върви - вж. при КУЧЕ.
♦ <тръгвам, вървя> по горещите следи - вж. при СЛЕДА.
п ВЪРЗАН:
в кърпа ми е вързано - вж. при КЪРПА.
вързан в езика - вж. при ЕЗИК,
вързан в краката - вж. при КРАК,
вързан в ръцете - вж. при РЪКА,
вързани са ми ръцете - вж. при РЪКА,
с вързани (завързани) очи - вж. при ОКО.
п ВЪРТЯ (СЕ):
върти ми се в (из) главата (ума) - вж. при ГЛАВА,
върти ми се в устата (на езика) - вж. при УСТА,
въртя на пръст (на пръста си, на малкия си пръст) някого вж. при ПРЪСТ2.
въртя на ръжен някого - вж. при РЪЖЕН.
107 —
вятьр и мъгла
въртя на шиш някого - вж. при ШИШ.
въртя опашка - вж. при ОПАШКА,
въртя се на пета - вж. при ПЕТА,
въртя, суча (усуквам) - вж. при СУЧА.
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипина>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА,
извъртявам (въртя) номер на някого - вж. при НОМЕР.
п ВЪРША:
какви ги вършиш - вж. при КАКВИ.
157. ВЪТРЕ
Ф в (вътре в) (вън от) играта съм - вж. при ИГРА.
329. вътре съм <с двата <си> крака>. А 1. Въвлечен съм в някакво дело или в непочтена работа; много сериозно съм загазил. • Сега,
като разкриха липсите в склада, се оказа, че и нейният син е вътре.
И той участвал в изнасянето на материали. (Р.р.). Симеон е вътре с
двата си крака и със сестричката си. (168 часа, бр.19, 2004, с.4). А 2.
Приет съм да следвам в учебно заведение. • Като изчислявам бала,
излиза, че и моят син е вътре, и аз ще имам студент. (Р.р.). А 3. Не
ми излиза сметката и трябва да плащам липсващите материали или пари.
• Ревизията установи дефицит, вътре съм със сто ‘хиляди лева. (Р.р.).
V По народната приказка за хитрата лисица.
п ВЪТРЕШЕН:
вътрешен човек - вж. при ЧОВЕК,
вътрешния си глас - вж. при ГЛАС.
п ВЯРА:
символ верую - вж. при СИМВОЛ.
п ВЯРВАМ:
не вярвам (повярвам) на очите си - вж. при ОКО.
не вярвам на ушите си - вж. при УХО.
п ВЯРВАЩ:
блажени вярващите (<са> верующите) - вж. при БЛАЖЕН.
158. ВЯТЪР
330. вятър и мъгла. А Празна, несериозна работа. • Важното е
вие да се разбирате и да си помагате, всичко друго, което ми разправяш, е вятър и мъгла. (Р.р.).
вятър ме вее <на бяла кобила>
108 —
331. вятър ме вее <на бяла кобила>. Ирон. A L Нищо не струвам, негоден съм. • Тези твои документи вятър ги вее, не виждаш ли,
че са фалшиви, (Р.р.).
2. Лекомислен, несериозен, завеян съм. • Ще
те наклепам пред околийските, прави му сметката! Върви, че се оправяй, И те не търпят таквиз идеалисти, дето вятърът ги вее на
бяла кобила, (А.Гуляшки, Злат, руно, с.273).
332. вятъра на промяната. Публ, А За рязка промяна на обстоятелствата и нов развой на събитията. • Вятърът на промяната през
последните няколко десетилетия измени политическата картина на
света, (Рф.).
у от англ. Wihd of Change. Изразът добива разпространение и популярност от
речта „Вятърът на промените духа на континента“ на африканския политически
деец X. Макмилан (3.11.1960 г.).[ЕС].
333. вятър работа, ж Несериозно, нереално, безполезно нещо. •
Някаква врачка предсказала, че на еди коя си дата щяло да има голямо земетресение, вятър работа е това. (Р.р.).
334. един вятър ни вее. А С едни и същи недостатъци сме, еднакви сме. • Да се чудиш за какво са го подгонили, не се ли виждат, че
един вятър ги вее. (Р.р.).
♦ една вода (вятър) ни носи - вж. при ВОДА.
335. какъв (кой) вятър вее. А Какво е положението, какви са обстоятелствата в момента. • Незабавно нашите трима юнаци викат
настрана главатарите и им обаждат кой вятър вее. (Зах. Стоянов,
Съч., т.1, с.642).
336. който сее вятър, жъне буря. Книж.
Който предизвиква и
създава вражди, размирици, раздори за другите, дочаква сам пагубни последици. • Напоследък си отидоха много хора, но тези убийства са
сито, защото много мафия има за чистене в България. Който сее
вятър, жъне буря - знаете как е. (168 часа, 12-18.12. 2003, с.4).
евната пословица, фразеологизирана днес в книжовния ни език с посоченото
значение, има употреба и в библейските текстове. Близък неин първообраз със същата
образна осмисленост е използван в Ос. 8:7 „Понеже те сеяха вятър, буря ще пожънат“.
337. лапам вятъра. А Нищо не върша, безделнича. • Аз не лапах
напразно вятъра в Браила и Галац, като седях толкоз време, трябва
да съм направил и аз нещо с моята майсторска дипломация. (Хр.
Ботев, Избр. произв., т.1, с. 119).
338. на вятъра. А Безполезно, напразно. • Пилее си парите на
вятъра. (Рф.).
- 109 —
правя вятър на някого
339. накъде духа (вее) вятърът, ж За ориентиране в настъпили
изменения - каква промяна се очертава в моментното положение на нещо
важно. • Накъде духа вятърът на промяната и кого ще отвее, (Уикенд,
бр.4, 2017, с.23). Някои, разбирайки това, се преправят според модата, опитват се да предугадят накъде ще задуха вятърът в изкуството, стараят се да се преустроят, но тогава изменят на своята
същност, насилват самите себе си, стават неискрени, (Ел.Рязанов,
Незавършена равносметка, с.427).
340. от дъжд на вятър, Ж Много нарядко. • Работа в Службата
по заемите почти нямаше. Мяркаше се от дъжд на вятър, (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.84). Особено голям интерес представляват и чужденци, които не се интересуват от имотите си у нас. Купили са ги преди години и се мяркат тук от дъжд на вятър, (Уикенд,
бр.16,2017, с.42).
341. отивам на вятъра (на халос, за този дето духа).
Напразно пропилявам, похабявам нещо. • Цялото ми старание, подклаждано
от честолюбие, отиваше на вятъра. (Л.Левчев, Убий Българина, ç.245).
342. паса вятъра (ветровете), Ж Нищо не правя, безделнича; занимавам се с безсмислени неща • Вместо да се захване с някаква сериозна работа, той пасе ветровете, (Р.р.).
V Преосмисленото на метафорична основа значение е вече факт в езика на
библейските книги, напр. Пр.9:12 „Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици“.
343. пикая срещу вятъра. Жарг. Ж Върша нещо неразумно, рисковано,
опасно. • Иво - „Някой пикае срещу вятъра“ („Под прикритие44, 3 епизод).
344. <с> попътен вятър. Книж. Ж 1. Пожелание за успех. • Предстои му състезание със Симеон II, на когото той вече пожела попътен
вятър и надути платна (Труд, 02.07.2001, с.15). Ж 2. С успешен развой. •
Ако съм на мястото на симпатизантите на СДС, аз бих се запитал защо, когато корабът плуваше с попътен вятър, всички бяха на борда
и стреляха с топове по всички азимути. (Труд, 07.12.2001, с.9).
V По образни асоциации, свързани с морското дело.
345. правя вятър на някого. А Хваля, лаская някого. • Като му
духнаха под опашката на Михов, сега му правят вятър с кандидатурата за президент. (Мин. год., бр.32, 2016, с. 8). Смешник от Айтос бездарно се прави на клоун, прикривайки ментални отклонения, а стреснати корифеи му правят вятър и не се досещат, милите, че така
попадат в поредния постмодерен капан. (Словото, бр.5, 2009, с.4).
пъхам си гагата в нещо
110-
т
159. ГАГА
346. пъхам (вра, навирам, тикам, бутам) си гагата в нещо, А Меся се в нещо, което не е моя работа. • Обича да си пъха гагата във всяка
работа, затова никак не го обичат в службата му. (Р.р.). Затуй не му
давам да си пъха носа в моите сметки. (А.Гуляшки, Злат, руно, с.67).
160. ГАЗ
347. с мръсна газ. А С рязко форсиране на двигателя, с рязко потегляне на висока скорост. • Зад волана в този момент е бил Шопа. След
това двамата с мръсна газ се изнизали от местопрестъплението.
(Уикенд, бр.23, 2014, с.19).
V От шофьорската практика.
348. с пълна газ. А С рязко форсиране на двигателя, с най-голяма
скорост. • Колата потегли с пълна газ, докато хората се суетяха
около блъснатия. (Р.р.).
V От шофьорската практика.
□ ГАЗЯ:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) - вж. при ВОДА,
газя (ходя) бос из лука - вж. при ЛУК.
да те гази лудо магаре - вж. при МАГАРЕ.
161. ГАЙДА
349. какво да кажем ние с гайдите. А Възклицание за израз на
самосъжаление. • Вече е ясно, че глупостта не познава граници. И че
от нея не са застраховани дори гражданите на Евросъюза, каквито
са ирландците. А какво да кажем ние с гайдите? (168 часа, бр.27,
2004, с.2). Питам го: А какво да правим ние с гайдите? Ние, дето
виждаме накъде ни тласкат. (Уикенд, бр.12, 2017, с.34).
V От народнопесенната практика.
♦ играя (вървя, ходя) по гайдата (свирката) на някого вж. при ИГРАЯ.
350. надувам гайдата. А Плача силно, с висок глас. • Беше капризно дете, не му ли угодяха в нещо, надуваше гайдата и постигаше
своето. (Р-Р-).
»
-111
гарван гарвану око не вади
162. ГАЙЛЕ
351. тегля гайлето на някого или на нещо. А Нося по принуда
натрапени ми задължения, грижи, отговорности за някого или за нещо. •
Пращат ги при нас, ние да им теглим гайлето за осигуровките, а
иначе те си работят на същото място, но без всякакви договори.
(Труд, бр. 83, 2000).
163. ГАЛОШ
352. тъп като галош. Пренебр. А Много прост, много тъп. • Не го
ли виждаш, че е тъп като галош, а ти му говориш неща, които да се
убие, не може да ги разбере. (Р.р.).
164. ГАЛЯ
353. галя с <паче> перо някого. Ирон. А Отнасям се прекадено
внимателно, благосклонно и всепрощаващо към някого, дори когато постъпва зле. • Тежко му било, много изисквали, сякаш очаква да го гладят
с перо, както е свикнал у дома си. (Р.р.).
п ГАНА
мазна Гана - вж. при МАЗЕН.
мека {милостива) Гана {Мария) - вж. при МЕК.
мъжка Гана - вж. при МЪЖКИ.
165. ГАРГА
354. ако <ще> е гарга, рошава да е. А Като се прави нещо, то
трябва да бъде както е най-добре, както трябва. • Щом сме се захванали с ремонт, нека да направим и ново обзавеждане. Ако ще е гарга,
рошава да е. (Р.р.).
355. броя гаргите. А Безделнича. • Откакто се е върнал от града, по цял ден брои гаргите. Нищо не му се похваща. (Р.р.).
356. плаша гаргите. Ирон. а Напразно се мъча да уплаша някого
с нещо, което е съвсем неправдоподобно или малко вероятно да се случи,
да стане. • „Фанейшъл тайме“ плаши гаргите, че EVNможе да избяга от България. (Мин. год., бр.9, 2010, с.З).
166. ГАРВАН
357. гарван гарвану око не вади. А Себеподобните един на други
не си вредят. • - Гарван гарвану око не вади! Смятах те за по-разумен.
свалям гарда
112 —
Един ден ще разбереш, че съм ти бил приятел. Но и аз не смятам да свия
знамена! Ще кръстосаме шпаги. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.4, с.47).
V От народна пословица.
167. ГАРД
358. свалям гарда. А Ставам непредпазлив; забравям да се пазя. •
Целувката беше моментна слабост, когато и двамата бяхме свалили
гарда, трябва да я забравим. (Тел. филм, Дързост и красота, 05.02.2004).
V От боксьорската терминология.
п ГАРДЕРОБ:
скелети в <от> гардероба (вадя, има) - вж. при СКЕЛЕТ.
168. ГАЩИ
359. връзвам си гащите. А Привеждам в ред и в добро състояние
делата си. • Всяко правителство с падащ рейтинг има мотив да си
развърже кесията, за да си върже гащите. (Труд, бр.48, 2002, с.З).
Ф дупе и гащи - вж. при ДУПЕ.
360. маам гащи. Жарг. А Губя си времето, безделнича. • Ако си късметлия от София (и ти се занимава да мааш гащи по съдилища, за да се ожалиш), не си хулиган, а просто разсеян гражданин. (Телеграф,' 22.02.2017, с.12).
Ф по бели (долни) гащи - вж. при БЯЛ.
361. треперят ми гащите. А Силно се боя, страхувам се, много
съм изплашен. • Крайно време е законите да се прилагат безкомпромисно и на престъпниците да им треперят гащите, а не да си развяват пояса както си искат. (Р.р.).
169. ГВАРДИЯ
362. старата гвардия. Книж.
1. Изпитаните кадри, натрупали
богат опит. • Когато тръгва към властта, всяка партия разчита на
старата гвардия. (Р.р.). А 2. Кадрите от миналото, които не са в състояние да отговорят на настъпилите промени. • Той не може със старата
гвардия да спечели парламентарните избори. (Труд, бр.40, 2000).
V Название на отбраните гвардейски части на Наполеон I. През 1807 г. френският император разделил гвардията си на „стара“ и „млада“. В „старата гвардия“
влизали беззаветно преданите на Наполеон, закалени в боевете войници и офицери,
извършили заедно с все още младия пълководец египетския поход и участвали във
всички войни, с които Наполеон завоювал голяма част от Европа. Тази гвардия имала
ореола на „непобедима“, умело поддържан от нея.[ЕС].
113 —
Генко Гинкин
170* ГВОЗДЕИ
363. гвоздеят на нещо. Книж. А Най-важният момент в нещо,
който става център на вниманието. • Той е заклет традиционалист и
остава верен на скумрията, която бе гвоздеят на рибното му меню
по време на социализма. (Труд, бр.161, с.9).
364. забивам златния гвоздей. Книж.
Стигам върховия момент,
най-силната част на една проява. • Преди Ал Бано да забие златния гвоздей на шоуто, „ Фамилия Тоника “ и приятели, дирижирани от Стефан
Диомов, изпълниха свои стари и нови хитове. (Труд, 13.12.2001, с.32).
365. забивам последния гвоздей (пирон) в ковчега на някого
или нещо. Книж.
С някакво действие допринасям да настъпи крахът,
краят на нещо. • А въвеждането на еврото ще бъде последният гвоздей в ковчега на най-бедната нация в ЕС. (Мин. год., бр. 10, 2017, с.9).
Распутиновщината просто става последният пирон в ковчега на руската монархия. (Мин. год., бр.46, 2017, с.60).
et ГДЕ:
с трън да завъртиш, няма какво (где да се) закачиш - вж. при ТРЪН.
171. ГЕМИЯ
366. потънали са ми гемиите. А Казва се когато някой се е намусил или умислил без да има сериозна причина за това. • Баща му го погледна с типичния си малко насмешлив израз. - Да не са ти потънали
гемиите? - попита той. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.2, с.126). Какво
си се умислил бе, побратиме, като че ти са потънали триста гемии
по Дунава? (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.599).
п ГЕНИЙ:
гений без мозък - вж. при МОЗЪК.
172. ГЕНКО
367. Генко Гинкин. Подиг.
Мекушав мъж, изцяло оставил се
във властта на жена си. • На този Генко Гинкин ли ще разчиташ, че
може да въведе ред и дисциплина в службата, него жена му го командва. (Р.р.).
V По името на един от героите на Ив. Вазов в „Под игото“, съпруг на властната
кака Гинка, която го командва. Името му става нарицателно за мъж под чехъл.
п ГЕРАН:
с игла геран копая - вж. при ИГЛА.
креватна гимнастика
114
о ГЕРГЬОВСКИ:
ставам гергьовско агне - вж. при АГНЕ.
173. ГИМНАСТИКА
368. креватна гимнастика. Жарг.
Секс. • НАСА благословила
креватната гимнастика в безвъздушното пространство. (Труд,
бр.52,2000).
п ГИНКИН:
Генко Гинкин - вж. при ГЕНКО.
174. ГИРА
369. вдигам гири. Жарг. Л 1. Ежа се, перча се. • Не ми вдигай
гири, да не ти смачкам набързо фасона. (Р.р.). А 2. Карам се, гълча
някого. • Като се върна вкъщи, нашите пак ще ми вдигат гири, че
съм закъснял. (Р-Р-)спортната терминология.
175. ГЛАВА
370. без покрив над главата си. А Бездомен, без подслон. • Изпълнителят е останал без кола и без покрив над главата си, изнесъл
се е на квартира и е побъркал от телефонни обаждания Митко Лайнера с молби да му нареди колкото се може повече участия покрай
празници, за да си стъпи на краката. (Уикенд/бр.51, 2016, с.11).
V Същото значение в библейските текстове се предава с „нямам де (къде)
глава да подслоня“, напр. Лк. 9:58 „Иисус му рече: лисиците имат леговища, и
птиците небесни — гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони“.
371. блъскам си главата. А Мъча се да разбера, да проумея или
разреша нещо. • Когато патриотите си блъскаха главите, по кой
начин да минат тихия бял Дунав, Тотю войвода подкопаваше стената на една кръчмарница с грабителска цел. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.146). И наистина, в лошо настроение, изпълнени с отвращение към
живота, ние с Горин се събирахме всеки ден и си блъскахме главите
как да се измъкнем от глупавата ситуация, в която ни бяха набутали началниците. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.389).
372. вдигам {дигам) глава срещу някого или нещо. А Проявявам
неподчинение, непокорство; възбунтувам се, въставам. • ... и затова дойдох, да ви известя, за да не кажете, че не сте знаели за приготовлението на българския народ, когато тоя народ дигне глава против
своите угнетители. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.249).
115
дебела глава
373. вземам главата на някого. ! свалям главата на някого.
Убивам някого. * Превратаджиите взеха главата на Александър
Стамболийски. (Р.р.)- След като в България тутакси му свалят главата ... (24 часа, бр.71, 2014, с.14).
V Фразеологизмите имат точни първообрази, широко използвани в библейски-
те текстуве със същото значение. Произходът им е свързан с един от най-типичните
начини за убиване на човека - чрез отсичане на главата му. (Напр. 4 Цар. 6:32 „видите
ли, че тоя син на убиец прати дами вземат главата?“ 2 Цар. 16:9 „Ще ида и ще му
сваля главата“).
Ф вземам си беля на главата. ! вземам си беляга- вж. при БЕЛЯ.
374. виря глава. А Проявявам непокорство. • Много от тях виреха
глава, опъваха се и най-после нагазваха. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.478).
Много заптии, които посещавали Войнягово, оплаквали се на своето
началство, че селяните вирнали глава, не турят по много масло в яйцата, за което бил причина даскалът. (Зах. Стоянов, Съч., т.П, с.44).
375. во главе с някого. Ирон. А Начело c някого, под водачеството
на някого. • И когато най-малко очаквах, emo ги пристигат во главе с
тоя нехранимайко. (Р.р.).
376. върти ми се в (из) главата (ума). А 1. Зная нещо, но не мога в
момента изведнъж да си го спомня и да го кажа. • Върти ми се в главата
името на селището, но не мога точно сега да си го припомня. (Р.р.). А
2. Назрява у мене някаква мисъл. • Върти ми се из главата напоследък
една мисъл, ама да видим какво ще излезе накрая. (Р.р.).
377. главата ми гори, а Си л н о възбуден съм от напрегната мисъл,
грижи, неприятности. • Покрай тези празници главата ми гори, нямам
минута спокойствие. (Р.р.).
378. голяма глава съм. А Много съм умен. • Не го гледай, че е
такъв невзрачен на вид, голяма глава е, каже ли нещо, с топ не можеш го разби. (Р.р.).
Ф гъз глава затрива - вж. при ГЪЗ.
379. да ти се^завърти (замае) главата. А Да се смаеш. • Видях
такова изобилие от красиви жени, да ти се завърти главата. (Р.р.).
И предизборно започнаха едни лъжи, главата да ти се замае. (Мин.
год., бр.1, 2017, с.1).
380. дебела (букова) глава (кратуна). А 1. Твърдоглав, инат човек. ♦ Трябвало да печели време, за да изтрезнее, ама дебелата глава
на Курцанов не загрявала. (Мин. год., бр.9, 2017, с.41). А 2. Глупав, тъп,
прост човек. • А на Андрешко вече наистина му е дошло до гуша и все
повече проумява с буковата си кратуна, че няма файда да е само
забравям си главата някъде
116 —
хитър селянин, а трябва да се превърне в нещо друго, ама какво*!
(Мин. год., бр.46, 2016, с.8). Един му е кусурът - букова глава е, трябва
дълго да му обясняваш, докато разбере какво трябва да прави. (Р.р.).
381. забравям си главата някъде. А Много съм разсеян. • Тай ще
си забрави главата някъде. (Уикенд, бр. 26, 2Ô10, с. 40).
382. завъртявам главата на някого.
1. Увличам някого по себе си,
карайки го да се влюби. • Така му беше завъртяла главата, че той не
мислеше трезво. (Шоу, бр.2, 2015, с.З). Да знаете какво момче беше Йосиф! Пъргав, майтапчия, умен, работлив и ù завъртя главата. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.428).
2. Повлиявам на някого, без той да
се усети, да върши неща, които аз искам; хитро омайвам някого. • Като
научил за царското страдание, един ловък хитрец отишъл при царя и
му завъртял главата с такива приказки. (Мин. год., бр.46, 2016, с.48).
383. запалена глава. А Буен, темпераментен човек; ентусиаст. • И
се опитвал навярно да изстуди тая запалена глава с някои разумни
доводи, но деспотичният Стамболов, вместо да се вслуша в неговите
съвети, предпочитал да „му даде сбогома“. (Н. Хайтов, Хайдути, с.209).
384. заравям (скривам) си главата в пясъка, ж Вземам съвсем наивни, неподходящи мерки, за да се предпазя от нещо; наивно се крия и отбягвам
от истинската опасност. • В същото време нашенските силни на деня са
заровили главите си в пясъка като щрауси в пустинята и бягат като
дявол от тамян от проблемите и истината. (Мин. год., бр.32, 2016, с.9).
Между другото - идеята за промяна, радикална, незабавна и остра, е
част от една нова световна вълна на гняв и всички, които се опитват да
си скрият главите в пясъка, трябва ясно да осъзнаят, че задниците им
стърчат като знаци за виновното минало. (Галерия, бр.6, 2017, с.18).
385. затривам си главата. А Погубвам се. • Лакомия глава затрива. (Труд, 28.12.2001, с.З/ Както го е подкарал с тази ненаситност,
ще си затрие главата. (Р.р.).
386.. излизам на глава на някого или нещо. А Успявам с упорство
да се наложа, да се справя с някого или с нещо. • Няма треньор да е
излязъл на глава с него. „ Уикенд“ разказва за изцепките на Тунъо.
(Уикенд, бр.10, 2012, с.90). Лой не го отричаше, но смяташе, че ще
може да излезе на глава и тъй, като работи. (К.Христов, Ад в Рая).
387. изяждам главата на някого. А Убивам, премахвам някого; ставам причина за смъртта на някого. • Тях ги доведе Нею босненецът
откъм Черния Вит и той им изяде главата - каза старецът. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.524). А Ставам причина някой да пострада лошо или
да бъде уволнен. • Всъщност това изяде главата както на президен-
- 117 —
надигам глава
та на ФИФА Сеп Блатер, така и на готвещия се негов наследник бос
на УЕФА Мишел Платини. (Телеграф, 24.08.2016, с.27). Върнаха пиесата за поправка, но директорът не спря пиесата и това му изяде главата. (Телеграф, 26.05.2017, с.29).
388. имам глава <на раменете>.
1. Мога да мисля и да вземам
сам решения. • Има глава на раменете си, да решава сам. (Р.р.)- А 2. При
отрицание: нямам глава - не съм много умен и съобразителен. • Съмнявам се сам да е измислил този план, той няма глава за такива работи. (Р.р.).
389. имам мухи {бръмбари) в главата си.
Лекомислен, глуповат
съм. • Не можеш да се опреш на човек, който има мухи в главата си.
Днеска ти каже едно, утре върши друго. (Р.р.). Не можеш да се довериш на човек, които вместо мозък има бръмбари в главата си (Р.р.).
390. искам главата на някого. X 1. Искам оставката на някого. •
Ако Първанов се провали, „Открит форум“ ще поиска главата му на
масата. (168 часа, бр.9, 2001, с.7). 82-ма искат главата на Йордан Соколов. (Стандарт, 12.04.2001, c.l). X 2. Искам някой да бъде убит. • Хората на комитетското съзаклятие, които искаха главата на Паисий, за
която глава издадоха присъда за главата на Общи, живееха в Ловеч,
ала Паисий това не знаеше. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.100).
♦ като муха без глава - вж. при МУХА.
391. луда глава. X Буен, неуравновесен човек; смел до безразсъдство човек; човек, който води бурен, неспокоен живот; който е непокорен и
действа самостоятелно, смело. • Тя е страстна, авантюристка „луда
глава“. (24 часа, 08.12.2001, с.35). Дано се намерят луди глави да изпълнят тази цел „Чисти ръце“, т.е. обществото ни да започне борба с корупцията. (Сега, бр.4849, 2013, с.5).
392. мътя главата (ума, акъла, мозъка) на някйго. А Сея заблуждения у някого, влияя му зле, като му внушавам вредни и погрешни мисли
и идеи, които го отклоняват от правилния път. • Разни религиозни секти
мътят главите на децата ни, експлоатират тдхните пориви към
нещо ново и различно от общоприетото, за което после скъпо и прескъпо плащат не само те, но и цялото общество. (Р.р.). А те само им
мътят мозъка и не им дават да метнат чист поглед на света.
(Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.32).
393. надигам глава. X Проявявам неподчинение, непокорство; възбунтувам се, ставам непокорен. • Губещите от глобализацията надигнаха глава, а заедно с тях и всевъзможни расисти, женомразци и
десни екстремисти. (Труд, 28.12.2016, с.14). В минали години те нап-
на своя глава
-118
равиха толкова бели в областта на музиката, а днес отново надигат глава и някои дори успяват да свирят първа цигулка в нестройния оркестър на България. (Уикенд, бр.16, 2017, с.69).
394. на своя глава, ж Самостоятелно, без да се вслушвам в чуждо
мнение, или без чужда помощ. • Бих жертвала съня си, свободното си
време ... но никога отношението към близките хора. Не можеш да
правиш всичко на своя глава, без да се съобразяваш с тях. (Мин. год.,
бр.4, 2017, с.55). Наистина, че Левски умря по-рано, но независимо
от всякакви централни и частни комитети той е работил предварително на своя глава, докато съедини духовете, цели пет години
(1865-1870). (Зах. Стоянов, Съч. т.П, с.16).
♦ настръхват ми космите на главата - вж. при КОСЪМ.
395. натреса се на главата на някого, À Натрапя се на някого да се
грижи за мене, да ме издържа материално. • Не мога да им се сърдя на
тях, че имат такъв баща. Аз съм им го натресла на главата. (Р.р.).
396. не ми увира главата (Пренебр.) (кратуната, тиквата).
Неодобр. Грубо. А Трудно се вразумявам, правя каквото си наумя, без
да се вслушвам в съветите и да се поучавам от грешките си. • Труден
човек е, главата му не увира лесно, затова и си пати много. (Р.р.).
♦ не пада <и> косъм от главата ми - вж. при КОСЪМ.
Ф облаците над главата ми се сгъстяват - вж. при ОБЛАК.
397. опявам на главата на някого. А Измъчвам някого с непрекъснато натякване, укоряване. • Хайде, моля ти се, стига ми опява на
главата за тия пари, ще ти ги върна в най-скоро време. (Р.р.).
398. от глава<тл> до пети<ше>. X Изцяло. • Именно Марк се
изказа в моя защита на страниците на сп. „Вопросы литературы“,
когато 'някой си В. Бушин публикува гнусен пасквил, в който ме заливаше с помия от главата до петите. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.629). Цял ден детето игра на улицата и от главата до
петите потъна в прах и мръсотия, (Р.р.).
V В библейските текстове фразеологизмът има близки първообрази със същото
значение (2 Цар. 14:25 „от ходилото на нозете до върха на главата му у него
нямаше недостатък“).
399. от главата си {патя, страдам, тегля). А По собствена вина; сам съм си виновен. • Никой не ми е виновен, от главата си патя,
не трябваше да му се доверявам. (Р.р.). Всякой от главата си тегли
и всякоя риба от главата си начева да се усмърдява. (Н.Бозвели, Мата Болгария, с.7).
— 119 —
пуши ми главата
400. посипвам си главата с пепел. А 1. Горчиво се разкайвам и
съжалявам за извършена от мене постъпка. • Югов няма избор - подписва оставката и си посипва главата с пепел. (Ретро, бр.4, 2017,
с.45). Бях го обидил несправедливо, сега и да си посипвам главата с
пепел, не мога да си простя. (Р.р.)- А 2. Скърбя, вайкам се за сполетяло
ме нещастие. • Скръбта по загиналото в катастрофата дете ги беше довела до пълно отчаяние, посипваха главите си с пепел и ридаеха безутешно. (Р.р.).
V Фразеологизмы е широко използван в библейските книги на Стария завет.
Мотивиран е от древния обичай в знак на силна скръб човек да посипва главата си със
земя, пепел, като символ на преходността и тленността на човека. (Напр. От. 18:19 J4
посипаха с пепел главите си, и с плач и ридание викаха и казваха: горко ти, горко,
ти, граде велики66).
401. почесвам се по главата. Ирон. К Чудя се как да постъпя; колебая се, двоумя се. • Това внесе още по-голямо объркване сред публиката. Стреляно ли е в крайна сметка, или не е стреляно, се почесваха по
главите нашенци. И взеха да си хвърлят боб. (168 часа, бр.18, 2004, с.2).
402. през главата на някого.
Самоволно, без знанието и разрешението на някого. • Разпореждането беше дал самоволно, през главата на шефа си и сега трябваше той да носи отговорността. (Р.р.).
403. прекланям глава. А Покорявам се, подчинявам се, признавам
се за победен. • Мико преклони глава пред холандец. (Телеграф,
08.02.2017, с.25).
• 404. прехвърлям от болната глава на здравата. Книж. А Подменям истинския проблем с мним. • Това е явен опит да се прехвърли
вниманието от болната глава на здравата, заяви вчера преди обед
Муравей Радев. (Труд, бр.84, 2002, с.9). В такива случаи първата работа на властта в София е да се скочи срещу медиите и да прехвърли
вината от болната глава на здравата. (Труд, бр.119, 2004, с.12).
405. пробивам дупка в главата на някого. ! продъня главата на някого. А Упорито досаждам на някого, като повтарям едно и също искане. • Дупка ми проби в главата за тази работа, а сега мене изкарва виновен, че
заплатата била малка. (Р.р.). На Зуека изобщо не му беше до женене,
сватби и патърдия, но Ани му продъни главата. (Ретро, бр.4, 2017, с.20).
♦ пускам бръмбар<и> (муха<и>) в главата на някого вж. при БРЪМБАР.
.406. пуши ми главата. А Силно съм притеснен. • В момента си взема матурите. Горкичката, пуши ù главата. (Уикенд, бр.26, 2010, с. 22).
♦ рибата се вмирисва от главата - вж. при РИБА.
свеждам глава
-120-
407. свеждам глава. Книж, А Ставам смирен, отдавам почит пред
някого или нещо. • Млади и стари патриоти се бяха стекли от цялата
страна, за да сведат глава пред победоносните ни бойни знамена,
(24 часа, бр.71, 2014, с.14).
Ф с вирнат нос (глава) - вж. при НОС.
408. с <високо> вдигната (изправена) глава. Книж,
Без чувство за притеснение и вина, с достойнство. • Тръгвам си с вдигната глава,
само вярата ме крепи.(Труд, бр.49, 2002, с. 10). Махам се с високо вдигната глава. (Стандарт, 16.12.2003, с.24). И докато в нощта преди избора юристите агитираха за Гергана, нововремци направиха и невъзможното комисията да оглави единственият друг кандидат анестезиологът Венко Александров. И успяха. А тя прие загубата с
изправена глава. Времето пък показа, че всяко зло е за добро, (Труд,
бр. 111,2004,с.12).
409. с главата надолу. А Объркано, не както трябва, зле. • Напоследък нищо не е наред, всичко върви с главата надолу. (Р.р.).
410. сече ми главата. А Умен съм, лесно и бързо схващам, разбирам. • Аз казах онова, което ми сече главата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1,
с.506).
Ф с клюмнал нос (глава) - вж. при НОС.
411. слагам си (турям си) главата в торбата. А Захващам се с
рисковано нещо, което може да ми струва живота. • За вас, които сте си
турили главити в торби, може да няма никаква опасност, но аз
съм човек с една къща деца ... (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.480)/ Сложил
вече главата си в торбата, той незабавно наел много прекупвачи и
за дни натрупа огромно количество мръсни парцали на безценица.
(С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.220).
V Сочи се като калка от руски. Произходът може да се свърже с практиката при
обесване на главата на бесения да се надява торба, или с обичая при обезглавяване
човешката глава да се разнася и да се погребва в конска торба. Ето какво пише Захари
Стоянов в „Записки по българските въстания“ във връзка с убийството на Г. Бенковски
главата на Бенковски ... била турена в една конска торба, била се вече
разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно“ (Съч., т., I, с.528).
412. с наведена глава. А Примирен, без увереност в собствените
си сили и възможности. • Сега България няма как да се оправи, защото носи след себе си робство от 500 години и раята, която е винаги
с наведена глава. (Галерия, бр.З, 2011, с.6).
Ф трия сол на главата на някого - вж. при СОЛ.
-121
ям главата на някого
413. учена глава. А Образован човек, интелигентен, учен. • Това е
спасителната директива за отечеството, която премиерът даде на
родните учени глави. (Труд, бр.69, 2000);
414« хващам се <с ръце> за главата. А 1. Изпадам в силна тревога
или недоумение, защото не зная как да се справя с нещо неприятно, нещо,
свързано със затруднения. • Хванах се за главата, особено като видях
какво става в някои съседни страни. (Мин. год., бр.28, 2016, с.10). Като се родиха тризнаците, бащата се хвана за главата, как ще ги
изхрани. (Р.р.)’
2. Силно се смайвам, слисвам се от нещо неочаквано.
• Служебното правителство на Радев и Герджиков се хвана за главата. (Мин. год., бр.7, 2017, с.9). Като покажа документите, хората
се хващат за главата. Толкова я изчислиха по времето на Костов.
(Уикенд, бр.9, 2017, с.41).
V В библейските текстове са използвани първообрази, които имат значение
близко до първото ‘окайвам се, вайкам се9. (2 Цар. 13:19 „Тамар посипа с пепел
главата си, раздра шарената си дреха, с която беше облечена, хвана сръце главата
си, и тъй вървеше и викаше.“).
415. хиля се като варена овча глава. Ирон. X Глупаво, безсмислено. • Другите присъствующи не можаха да влязат в ноемата на
смеха; те, по подражание, само се хилеха като варени овчи глави.
(Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.43).
416. чугунена глава. Ирон. X Упорит, невразумителен човек, отказващ да приеме новото. • Причината е начинът на мислене на старото военно ръководство на държавата, съставено от низ „чугунени глави“. (24 часа, бр.175, 2002, с.12).
417. <ще> режа глави. X. Ще налагам много строги, безкомпромисни наказания. • През 2002 г. ще се режат глави на бюрократи и
ще им се свиват портфейлите. (Труд, 22.12.2001, с.14).
418. яли му кучета главата. Руг. X За изразяване на укор, недоволство от постъпките, поведението на някого. • Оставете го, джанъм!
Макар и да е гяурин, вяра свинска, но все пак е човек, кучета главата му яли - каза той, като хвана Хасан ага за ръкакта да не удря
вече. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, е.588).
V От народната клетва „Да ти ядат кучета главата!“.
419. ям главата на някого. X Настоятелно и дотегливо говоря против някого. • Вие тогава ме презирахте, че нямам пари тютюн да си
купя, сега ми ядат главата, че имам много пари - че мога всичките
да купя. Хем ми ядат главата - хем ми завиждат. (Г.П.Стаматов,
Два таланта). *
имам главоболия
122-
176. ГЛАВОБОЛИЕ
420. имам главоболия. А Имам неприятности. • С това име имахме страшно много главоболия. (Стандарт, 22.01.2002, с.21).
177. ГЛАДЕН
421. гладен и жаден. А Беден. • Цял живот ще си бъдеш гладен
и жаден, такава е орисията ти. (Р.р.).
Ф гладна кокошка просо сънува - вж. при КОКОШКА.
178. ГЛАДИАТОР
422. боря се като римски гладиатор. Книж. А До крайна победа. • И
наистина, когато се запознава с бъдещата си съпруга в Германия, астрологът се бори като римски гладиатор за нея. (Уикенд, бр.З, 2011, е. 19).
битки в Древен Рим са се водели до смърт.
179. ГЛАДЯ
Ф гладя (по) гъдела на някого - вж. при ГЪДЕЛ.
423. гладя по косъма някого. А Угаждам на някого, стремя се да
се съобразявам с привичките и капризите му. • Умееше да глади по косъма силните на деня и да си урежда живота. (Р.р.).
180. ГЛАС
424. вътрешен глас. А Съвестта; собственото чувство за допустимост на нещо. • „Винаги съм слушала вътрешния си глас. Този глас
ми казва, че трябва да оттегля предложението“, каза тя. (Труд,
бр.138, 2004, с.31). Ето защо ботушарят отново се намери на кръстопът, отново му забърбориха някакви вътрешни гласове. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.464).
425. глас <вопиещ> в пустиня. Книж.
Безответен, напразен зов
за помощ. • Техният слаб, но справедлив глас не можа да подейства.
Той остана глас, вопиещ в пустиня, между грозното изгърмяване на
няколко пушки сред двора на бае Иван. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.346).
Колко пъти поисках да бъдат оповестени и средствата, които получава антибългарският Хелзинкски комитет? И от къде? Глас в пустиня. (Мин. год., бр. 10, 2017, с.11).
V Библейска фраза от Книга на пророк Исая (40:3) „Гласът на викащия в
пустинята говори“.
123
чуват се гласове
426. глас народен - глас божи. Книж. А Каквото иска мнозинството,
то и трябва да бъде; решението на мнозинството, на народа. • Но смелият
народ на Сърбия направи през октомври м. г. класическа демонстрация
на римското правило „глас народен, глас божи“. (Труд, 20.12.2001, с.17).
V От лат. Vox populi - vox dei. Израаът е използван от английския богослов
Алкуин в негово писмо (800 г.) до императора Карл Велики. Фразеологизацията на
израза у нас минава и през поемата „Септември“ на Гео Милев.[ЕС].
427. задушавам гласа на някого. Л Не позволявам на някого да
изкаже и отстоява мнението си, вижданията си. • Задушават гласа ни,
скочи опозицията. (Труд, 13.12.2001, с.З).
428. издигам (вдигам) глас. Книж. А 1. В подкрепа на нещо. Подкрепям, обявявам се в подкрепа на нещо. • Издигам глас в защита на
гражданските права. (Р.р). А 2. Против нещо или някого. Протестирам, обявявам се срещу нещо или някого. • Издигам глас на протест
срещу насилието на съвестта. (Р.р.).
429. на (с) висок глас, А Открито, публично, на всеослушание. •
Лъжата обаче, макар и набедена от всички и на висок глас за лъжа,
все пак е скътала в себе си едно зрънце истина. (Стандарт, 18.06.2001,
с.22). Катя Михайлова да извади първо гредата от собственото си
око, а после да докладва на висок глас, че червена сламка замъглила
погледа на българския президент Георги Първанов. (Труд, бр.ЗО, 2003).
430. на глас. А Изречено. • Сякаш БСП продължи на глас мислите на ДПС. (Стандарт, 22.01.2002, с. 11).
♦ пея (запявам) друга песен (на друг глас)- вж. при ПЕСЕН.
431. с пълен глас. А Смело и открито, публично. • С пълен глас
мога да заявя, че нямам никаква съпричастност към всичко това. (Р.р.).
♦ старата песен <на нов глас> - вж. при ПЕСЕН.
432. чувам гласове. А Имам психическо заболяване. • Тя от години не е добре с психиката, често казва, че чува гласове, и тогава
върши необясними неща. (Р.р.).
433. чуват се гласове. Книж. Л. Разбирам, че има изказани различни мнения, разбирания, виждания. • В съвета се чуха гласове да се
търси по-голяма зала, за да могат журналистите да присъстват
непрекъснато. (Труд, бр. 114, 2004, с.39).
п ГЛЕДАМ:
гледай (внимавай) в картинката вж. при КАРТИНА / КАРТИНКА.
правя на глупак някого
124 —
гледай си работата - вж. при РАБОТА,
гледай си хурката - вж. при ХУРКА,
гледам в очите някого - вж. при ОКО.
гледам в ръцете някого - вж. при РЪКА.
гледам в собствената си ланичка (паница) - вж. при ПАНИЦА,
гледам в тавана - вж. при ТАВАН.
гледам в устата някого - вж. при УСТА.
гледам в чуждата паница - вж. при ПАНИЦА,
гледам като котка в календар - вж. при КОТКА,
гледам като отровен - вж. при ОТРОВЕН.
гледам накриво някого - вж. при НАКРИВО.
гледам от своята (от собствената си) камбанария вж. при КАМБАНАРИЯ.
гледам под око - вж. при ОКО.
гледам <само> <в> собствения си двор - вж. при ДВОР,
гледам си кефа - вж. при КЕФ.
гледам си спокойствието - вж. при СПОКОЙСТВИЕ,
гледам с четири очи - вж. при ОКО.
гледат ме като изкопаемо - вж. при ИЗКОПАЕМО,
гледна точка - вж. при ТОЧКА.
карам (гледам) през пръсти нещо - вж. при ПРЪСТг.
като писано яйце (гледам, пазя) - вж. при ЯЙЦЕ,
тоя филм съм го гледал - вж. при ФИЛМ.
п ГЛОГ:
от трън <та> на глог - вж. при ТРЪН.
. 181. ГЛУПАК
434. правя на глупак някого, а Лъжа нагло в очите някого, открито, подценявайки интелигентността му. • Защо ни правиш на глупаци,
всички ние сме учили общо 113 години, а ти само осем и ни правиш
на будали. (168 часа, бр.9, 2001, с.35).
182. ГЛУПОСТИ
435. глупости на търкалета. Пренебр. А За изразяване на насмешка и пълно пренебрежение към казваното от някого; възклицание за израз
на неодобрение, несъгласие с нещо. • Абрашев не му остана длъжен.
Глупости на търкалета, тръсна ядно глава в отговор. (Монитор,
29.12.2001, с.27). Първобитният човек ... — презрително сви устни той.
- Глупости на търкалета! (Вл. Даверов, Вчера, с.61 ).
125
от глъбините на сърцето си
183. ГЛУТНИЦА
436. сам сред глутница от вълци. А Изоставен и безпомощен сред
зли и алчни хора. • Той е сам сред глутница от вълци, които вече са го
предали. (Галерия, бр.З, 2011, с.6).
184. ГЛУХ
437. в девета <десета9 трета> глуха. Книж. А В дълбока забрава, в пълна изолация, в най-неизгодно положение. • Въпрекитова БНТ
заби в девета глуха собственото си производство „Наблюдател“,
излъчвайки го примерно в 22.30 ч. в четвъртък, вместо в деня за българското кино понеделник. (Труд, 22.12.2001, с.5). Брат му го е пратил
в „десета глуха“ заради буйния нрав. (Н. Солакова, Живей бързо, с.35).
Уви след него ме пратиха в ... девета глуха и само след месец-два ме
пенсионираха. (Мин. год., бр.1, 2017, с.9). Не е честно спрямо жените
в телевизията те да се притесняват, че ако забременеят, ще изпаднат в трета глуха. (Ретро, бр.4, 2017, с.17).
V От железопътния транспорт.
♦ в (по) глуха (потайна) доба - вж. при ДОБА.
438. <до> пета глуха. Книж. А Безизходно положение. • Разследването обаче стигна до пета глуха, защото аудио- и видеозаписът,
направен от истински професионалисти, се оказа негоден като доказателствено средство. (Труд, бр.85, 2000).
V От железопътния транспорт.
439. оставам глух. А Не се трогвам, не вземам отношение, не реагирам, не предприемам мерки. • В суматохата висши правораздаватели спорят гръмовно кой от тях е по-по-най ... и остават глухи за
„борците“, които лудеят на всеки километър из родината. (Труд,
08.03.2001, с.1). Институциите останаха глухи за воплите и надеждите ù, че държавата може да и помогне да си намери нова работа. (Труд, 08.01.2002, с.13).
185. ГЛЪБИНА
440. до глъбините на душата си. / до дъното на душата си. Книж.
А Извънредно дълбоко и силно чувствено изживяване. • Чувстваше се наранен до глъбините на душата си от несправедливите подозрения. (Р.р.).
441. от глъбините на сърцето си. Книж.
Най-искрено, найсърдечно, от цяло сърце. • Любовта на поета идва от глъбините на
сърцето, затова завладява хората с такава власт. (Р.р.).
глътвам си граматиката
126-
186. ГЛЪТВАМ
♦ глътвам въдицата - вж. при ВЪДИЦА.
442. глътвам си граматиката. Жарг. X Силно се изплашвам и от
уплаха не мога да кажа нищо. • Бях научила урока много добре, но
когато влезе инспекторът. и учителката ме вдигна, глътнах си граматиката и нищо не можах да кажа. (Р.р.).
443. глътвам си езика, х Губя дар слово от внезапно силно чувство; изпадам в силен смут. • Израснал с песните и ролите на Тодор
Колев и когато го видял на приемния изпит, си глътнал езика. Все
пак бил приет. (Галерия, бр.1, 2017, с.13). Фройлан, казва, искате ли да
се поразходим ...Аз щях да си глътна езика от почуда, но учтиво му
отвърнах - не, господине, благодаря, чакат ме и бързам. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.95).
♦ глътвам си корема - вж. при КОРЕМ.
187. ГЛЪТКА
444. на глътки. X По малко и на интервали. • Вкусът на виното се
усеща най-добре, когато се пие бавно, на глътки. (Р.р.).
445. глътка въздух. Книж.
Кратко облекчение, кратка отсрочка. • А това ще осигури глътка въздух на монарха поне в първите
100 дни на управлението му. (Труд, 02,08.2001, с.11).
188. ГНЯВ
446. изливам си гнева върху някого, х Ядосан съм и хокам, ругая,
наказвам някого, обикн. без той да е виновен. • Много често става така, че си изливаме гнева върху хора, които нямат никаква вина за
случила ни се неприятност. (Р.р.).
V Изразът е фразеологизиран още в библейските текстове, откъдето преминава
в книжовния език, напр. Пс. 78:6 „Излей гнева си върху народите-, които те не
познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име“.
189. ГОВЕДО
447. говедо с говедо. / говедото му с говедо. Грубо, х Употребява се за усилване, подчертаване на пренебрежително, презрително и
оскърбително отношение към някого. • А той, говедото му с говедо, взел
че духнал в чужбина с парите. (Р.р.).
V По обичайните разговорни модели за израз на силно отрицателна характерис-
тика на човек чрез название на животно или птица. При единия от тях, използван при
127 —
на светлинни години
пряко обръщение към лицето, названието ое дублира в нечленувана форма с предлог
с, а при другия модел, използван за израз на отношение към отсъстващо лице, животинското название се дублира в членувана форма с предлог с и местоименните енклитики му / й, напр. магаре с магаре / магарето му с магаре, гарга с гарга / гаргата
ù с гарга.
190. ГОВОРЯ
448. говорим на един и същи език. Книж. л. Разбираме се чудесно, еднакво мислим. • Когато хората говорят на един и същи език,
проблемите се решават лесно и бързо. (Р.р.).
449. говорим на различни езици. Книж. А Сериозно се разминаваме в разбиранията си и в мисленето, поради което не постигаме съгласие. • Трудно се решават проблемите на една страна, когато политиците говорят на различни езици. (Р.р.).
♦ говоря на свраките - вж. при СВРАКА.
♦ за вълка говорим, <а> той в кошарата вж. при ВЪЛК.
450. не е за говорене. А За изразяване на отрицателна оценка за
нещо, което е в много лошо състояние, зле направено и не заслужава да
бъде обсъждано. • А как е ушито, не е за говорене, нито един тегел не
е пуснат като за пред хората. (Р.р.).
451. не ми се говори. А Казва се в случаи, когато на човек
нещо му е станало много омразно, неприятно, досадно. • За подслушването на телефоните ми, за клеветите и омерзителните предавания във верните на Командира медии не ми се говори. (Труд,
бр.138, 2004, с.14).
452. пак ще <си> говорим (поговорим).
Употребява се, когато
някой твърди, че е прав за нещо, но всъщност не е. • Направи го както
казваш, че трябва да е, но пак ще си говорим. (Р.р.).
♦ <сякаш> говоря на китайски - вж. при КИТАЙСКИ.
191. ГОДИНА
453. влизам в години. Книж. а Остарявам, влизам в солидна
възраст. • Влезеш ли в години, виждаш, че нещата изглеждат другояче. (Р.р.).
’ 454. на светлинни години. Книж. А. Много далече, невъобразимо далече. • В момента вече съм на светлинни години от тази тема.
(Труд, бр.71, 2002). Изпитах унижението, че съм вярвал и съм другарувал с хора, които са на светлинни години манталитетно от мен,
чакам Годо
128 —
били са и ще бъдат на светлинни години от моите разбирания за
добро и зло. (Труд, бр.73, 2002).
V От астрономическата терминология.
♦ оплаквам си дните (дните и годините) - вж. при ДЕН.
192. ГОДО
455. чакам Годо. Книж.
Нищо не правя, бездействам. • Чакаме
Годо, обаче нищо не става. (Труд 07.03.2001, с.2). Едни чакат Годо,
т.е. САЩ и Евросъюза, други избират свободата на запад (около
80,000 македонци живеят там), а трети търсят защитата на българското гражданство. (Труд, 15.01.2004, с.31).
V По заглавието на пиесата „В очакване на Годо“ на Самуел Бекет. Главните
герои на пиесата - скитниците Владимир и Естрагон - прекарват времето си в изнурително очакване на някой си Годо, който на сцената така и не се появява.[ЕС].
193. ГОЛ
456. (бива, бива) ама майтап (шега) на (по) голо (не бива, не го
разбирам). Неодобр. л. Неподходяща шеговита забележка, която се прави
с нещо, което е за сметка на човека, към когото е отправена. • Как можа
това да го кажеш, то бива, бива, ама майтап на голо не го разбирам. (Р.р.).
457. гола вода. А 1. Много разреден. • Виното е гола вода. (Р.р.).
А 2. Много мокър. • След краткия проливен дъжд всички бяхме гола
eodà. (Р.р.).
458. гола вода. Жарг. А 1. За човек - много прост, много глупав. •
Какво си взел да му обясняваш, не виждаш ли, че е гола вода. (Р.р.).
А 2. За нещо - много лошо, некачествено, нищо не струва. • Сините пък
се оказаха баш майстори в подливането на вода. Войната „Кой е
по-най-лидер“ вече преля от съда в ЦИК, та дори плисна до Сметната палата! Въобще - гола вода\ (Труд, бр.1199, 2009, с.1). Даже чух
някой от първия ред да казва - „Леле, тия са гола вода“. (Мин. год.,
бр.6,2017, с.18).
Ф голата истина - вж. при ИСТИНА.
459. гол и бос. а . Който е без никакви средства, крайно беден. •
Голи и боси до вчера бяха, а сега фирми притежават, в дворци живеят. (Р.р.).
# голи думи - вж. при ДУМА.
-129
моята голгота
460. гол като пищов (тояга, хурка, тъпан). А Който няма никакъв имот и средства, крайно беден. ♦ Какъвто го виждаш - бос, окъсан, с една съдрана риза на гърба - това е всичко, което притежава,
гол като пищов\ (Р.р.). Вероятно в най-скоро време дружеството ще
фалира и старият Попмиронов ще остане гол като тояга. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.З, с.23).
461. гол като сокол. А Съвършено беден, без какъвто и да е имот
и средства, крайно беден. • Започнах живота си гол като сокол, а
сега, слава Богу, не мога да се оплача. И аз съм като мнозина други
със свой дом, семейство, почтена професия. (Р.р.).
V Приема се, че изразът е много древен, идващ още от праславянската епоха,
като думата сокол е имала значение на „обелено дърво“.
♦ имам (оставам) <само> (е) две голи ръце - вж. при РЪКА.
462. на гол корем (тумбак) <чифте> пищов<и>. Подигр.
А За иронизиране - нямам най-необходимото, а ми се иска (или ми предлагат) нещо, без което мога. • Предлагат ми почивка на Канарските
острови - на гол корем чифте пищови! Аз се чудя как да вържа двата края. (Р.р.).
Ф с голи гърди - вж. при ГЪРДИ.
Ф с голи ръце - вж. при РЪКА.
♦ с голо дупе - вж. при ДУПЕ.
♦ царят е гол - вж. при ЦАР.
194. ГОЛГОТА
463. моята голгота. Книж. А Незаслужени нравствени страдания,
мъчения, изпитания. ♦ За поета несправедливият мизерен живот става негова голгота. (Р.р.).
V Изразът, без да има точен и пълен първообраз в библейските текстове, смислово е мотивиран от евангелския текст за отвеждането на Иисус на лобното място (Мт.
27: 33-35 - „33. И като стигнаха мястото, наричано Голгота, което значи: лобно
място“34. “ дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка“).
п ГОЛЯМ:
важна (голяма) клечка (птица) - вж. при ВАЖЕН.
<големият> балон се пукна - вж. при БАЛОН.
Големият брат - вж. при БРАТ.
голяма глава съм - вж. при ГЛАВА.
голяма дума да не кажа - вж. при ДУМА.
голяма работа - вж. при РАБОТА.
голям гъдел - вж. при ГЪДЕЛ.
удря последният гонг
- 130 —
<голям> задник съм - вж. при ЗАДНИК,
голям залък лапни, голяма дума не казвай - вж. при ЗАЛЪК,
голямо перде съм - вж. при ЙЕРДЕ.
голям панаир (стана, получи се) - вж. при ПАНАИР,
голям праз - вж. при ПРАЗ.
<голям> ръб съм - вж. при РЪБ.
голям удар - вж. при УДАР.
мало и голямо - вж. при МАЛО.
от голямото добрутро - вж. при ДОБРУТРО.
по-голям католик <«> от папата - вж. при КАТОЛИК,
с голяма кошница тръгвам (отивам) - вж. при КОШНИЦА.
п ГОМОР:
Содом и Гомор - вж. при СОДОМ.
195. ГОНГ
464. удря последният гонг. Книж. А Решаващото последно действие в развоя на нещо. • Ако той се съгласи с обвинител номер 1, че
решението за избора му не подлежи на обжалване във ВАС, така ще
удари последният гонг и ще вдигне ръката на победителя — Никола
Филчев. (168 часа, бр.11, 2002, с.2).
V От спорта бокс.
196. ГОНЯ
465. гоня си интереса. А Преследвам и отстоявам собствените си
изгоди и цели. • Всеки си гони интереса. (Г. Карасл., Обикн. хора, т.1, с.87).
466. гоня Михаля. Ирон. А Занимавам се с безполезни неща. •
Нашата работа е като войнишката, горим Михаля по голите баири. (Р.р.).
♦ държа (гоня, нося) карез - вж. при КАРЕЗ.
197. ГОРА
467. в гората расъл. А Невъзпитан, див, неумеещ да се държи в
общество. • Не му обръщай внимание, не го ли виждаш, че е расъл в
гората. (Р.р.).
468. в гори тилилейски.
Много далече, в глухи далечни места.
• Появи ли се способен човек, отпращат го в гори тилилейски, там
да се доказва. (Р-Р-).
фолклора, в който изразът означава „незнайна далечна планина“.
- 131 -
от горе до долу
Ф за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората)
- вж. при ДУХАМ.
Ф златни планини (гори) - вж. при ЗЛАТЕН.
469. <като> хванат от гората. А Невъзпитан, див, неумеещ да се
държи в общество. • Не го ли виждаш, че гледа като хванат от гората. (Р.р.).
470. хващам гората. А Запилявам се някъде, изчезвам отнякъде. •
Иде поредното треперене за националния. България — Черна гора е
утре. Дали „ трикольорните “ ще хванат гората, или ще стъпят на
магистралата за мондиала в ЮАР1 (Труд, бр.242, 2009, с.36).
п ГОРДИЕВ:
гордиев възел - вж. при ВЪЗЕЛ,
развързвам (разрязвам, разсичам) гордиевия възел вж. при ВЪЗЕЛ.
198. ГОРЕ
471. от горе до долу. А 1. Изцяло. • Скарлатината обезобрази
тялото му от горе до долу. (Р.р.). А 2. От най-отговорния до най-обикновения участник в нещо. • Направиха чистка в министерството от «
горе до долу. (Р.р.).
Ф горна ръка хора (човек) - вж. при РЪКА.
а ГОРЕЩ:
вадя горещите картофи <от жарта (от огъня)> вж. при КАРТОФ,
гореща кръв - вж. при КРЪВ,
гореща точка - вж. при ТОЧКА,
горещ телефон - вж. при ТЕЛЕФОН.
<като> горещ картоф - вж. при КАРТОФ.
<тръгвам, вървя> по горещите следи - вж. при СЛЕДА.
а ГОРКО:
тежко ми и горко - вж. при ТЕЖКО.
п ГОРЧИВ:
(изпивам) <до дъно> горчивата чаша - вж. при ЧАША,
излиза ми из (през, от) носа / излиза ми горчиво - вж. при НОС.
горчилката на деня
132
199. ГОРЧИЛКА
472. горчилката на деня. Книж. л. Ежедневните неприятности,
грижи, трудности. • Казва, че тая вода му пречиства горчилката на
деня: (Бл. Димитрова, Отклонение).
473. изпивам ! изпия <до дъно> горчилката. Книж. Л. Изтърпявам докрай някаква голяма мъка, голямо страдание, изпитание. • Съдено
им било да изпият до дъно горчилката на безработицата. (Р.р.).
п ГОРЯ:
главата ми гори - вж. при ГЛАВА.
200. ГОСПОД
474. ако е рекъл Господ. А Употребява се при уговорка за нещо Ако не се случи нещо непредвидено, ако нещо не попречи. • Отсетне ще
да се запознаеме, ако е рекъл Господ, а сега да дойдем на работа.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.499).
♦ Бог (господ) забавя, но не забравя - вж. при БОГ.
475. Господ му (и) е баща. А Употребява се за човек, който е много красив. • На това момче майка му да е жива и здрава, Господ му е
баща! ... Най-лесно хубост се разваля. (Даверов, Имена на жени, с.45).
476. дал Господ. А. Има, на разположение е (обикн. за нещо в голямо количество). • Що се отнася до пари, дал Господ, не можем да се
оплачем. (Дунавско дело, 2011, бр.1, с.4).
477. да не дава Господ. А Дано не се случи. • Но остава другият
жесток проблем - самотата, когато любимият човек до теб си отиде\ Да не дава Господ, по-голямо наказание от това. (Мин. год., бр.4,
2017, бр.1, с.11).
♦ дървен господ - вж. при ДЪРВО.
478. <един> Господ знае. А Неизвестно е, не се знае (употребява
се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо). • Но като
гледам с какви темпове европейските държави вдигат дувари по границите си, един Господ знае докога ще се радваме на тази придобивка. (Ретро, бр. 49, 2016, с.12). Колко десетки хиляди са държавните,
общинските и другите публични возила в цялата страна, един Господ знае. (Мин. год., бр.9, 2010, с.12).
479. и Господ не знае, а Ни к о й не може да каже; никой не знае. •
Как ще се издържат тия тъпоумни времена — и Господ не знае. (Уикенд,
бр.51,2016, с.ЗЗ).
- 133-
държа се като обидена...
480. каквото Господ дал. А Каквото имаме, с каквото разполагаме.
• Войничето отиде е частта и почна там да разказва как го били взели заедно с коня и с каруцата, то им откарало хляба в лагера, там го
нахранили, с каквото дал господ, и го пуснали да си върви, като му
дали разписка за цялата тая работа. (И.Радичков, Барутен буквар, е. 177).
481. на един Господ се молим. А Споделяме еднакви разбирания, постъпки, поведение и житейски ценности. • Кощи и Яне са неразделни приятели, дето се рекло, наедно лягат, наедно стават, бъркат един друг в кесиите си, в една кърпа се секнат, една дума думат, на един Господ се молят, никога зло си не мислят. (Ст. Заимов,
Неотдавна (1983), с.362).
482. прибра си го Господ. А Умря. • Какво да кажа за него,
добър бил за някои, но добре, че господ си го прибра. (Р.р.).
религиозните представи и вярвания на българина.
483. хващам Господ (Бога) за шлифера. Жарг. Ирон.
Сполучвам
много, постигнал съм голям успех (употребява се, когато някой се е възгордял от въображаем успех). • От години ги слушам, чета и гледам и ми
дойде до гуша от някои наши соцевропеисти, дето си въобразяват, че
са хванали Господ за шлифера, а в Европа никой не е чувал за тях и не се
интересува от тях. (Труд, бр.71, 2002, с.10). Моделката си беше помислила, че е хванала Господ за шлифера. (Шоу, бр.37, 2013, с.53)
♦ целунат от Бога (Господ) - вж. при БОГ.
а ГОСПОДАР
слуга на двама господари - вж. при СЛУГА.
201. ГОСПОЖИЦА
484. държа се (изпищя, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома). Ирон. А Проявявам излишна, неоправдана чувствителност, като се правя на прекадено скромен и непорочен. • А
на финала да се държат като обидени госпожици. (168 часа, бр.25,
2001, с.16). Защо другарят Костов не покани в листите никого от
своите великденчета, а изпищя като ощипана другарка, когато други
се сетиха за тях. (Труд, 02.07.2001, с.14). София се въртя като ощипана мома ту на изток, ту на запад, смята президентът. (Труд, бр.47,
2002, с.41). Стойчо Младенов и момчетата му да не се правят на
ощипани моми, ами да покажат в играта, че колелото се върти. (168
часа, 03.01.2002, с.64). Тук е мястото да се отбележи, че Европа.няма
защо да се прави на ощипана госпожица за „Южен поток“. (Дневник, 22.01.2008, с.11).
в бойна готовност
134 —
п ГОСТЕНКА:
жълтата гостенка - вж. при ЖЪЛТ.
202. ГОТОВНОСТ
485. в бойна готовност. А Винаги подготвен за действие. • Затова всички винаги са в „бойна готовност“, (сп. Хай клуб, бр.87, 2012).
От военната сфера.
п ГРАБВАМ:
взимам (грабвам) очите (окото) - вж. при ОКО.
вземам (грабвам, спечелвам) сърцето на някого - вж. при СЪРЦЕ.
203. ГРАДИНКА
486. копая си в моята градинка. Книж. А Занимавам се само с
нещата, които са в моята компетенция, от които разбирам. • Не съм склонен да давам рецепти. Бих желал да си копая в моята градинка.
(Труд, бр.312,2002, с.15).
селския бит.
204. ГРАДУС
487. вдигам градуса на нещо. Книж. А Повишавам степента, в
която се проявява нещо. • Водещият Иво Тонев ще вдига градуса на
настроението на аудиторията. (Труд, 20.12.2001, с.15). В същото време
водещите играчи от т. нар. политически елит не успяват да вдигнат градуса на доверието към себе си до степен, която да им осигури първия пост в изпълнителната власт. (Труд, бр.109, 2004, с. 10).
Произходът му може да се свърже със спиртопроизводството.
488. на градус. А В приповдигнато настроение от изпит алкохол. •
Когато човек е на градус, изрича и върши неща, от които после се
срамува. (Р.р.).
489. обръщам (извъртявам) се на сто и осемдесет градуса. Неодобр. л. За развой, поведение, разбирания: претърпявам коренна промяна. • Вчера отстояваше едно и почти се бяхме договорили, днес се
обърна на сто и осемдесет градуса и работата се развали. (Р.р.).
490. свалям градуса <на напрежението>. А Успокоявам, внасям
успокоение. • Май вече е наложително да се свали градуса на напрежението. Май доста дълго светът живя без опустошителна война
и е позабравил ужаса. (Ретро, бр.4, 2017, с. 11).
135
наострям (навирвам) гребена
п ГРАДЯ:
градя въздушни кули {замъци) - вж. при КУЛА.
градя {строя) <дом, къща> на {върху) пясък - вж. при ПЯСЪК.
205. ГРАМ
491. <дори> и грам. А Ни най-малко. • Мнозинството не намери
и грам разумен довод в аргументите на левицата, (168 часа, бр.11,
2002, с. 11).
♦ нямам грам мозък - вж. при МОЗЪК.
П ГРАМАТИКА:
глътвам си граматиката - вж. при ГЛЪТВАМ.
206. ГРАНИЦА
492. преминавам {минавам) всякаква граница. А Прекалявам с
постъпките си или с думите си. • Кичът на българските новобогаташи, които показно пръскат стотици хиляди за бала на отрочето,
мина всякакви граници, (Всеки ден, 10.04.2014, с.10).
207. ГРЕБЕН
493. на гребена на вълната. Книж,
В най-добрата си форма,
неповлияно от промените. В центъра на събитията. • Хилари успя да се
задържи на гребена на вълната, въпреки аферата „Моника“, атаките на десни политици, въпреки недоизказаните истини от мъжа
си, (Труд, бр. 161, 2003, с.31). Единственият пилот в женски род живее
на гребена на вълната. (Монитор, 29.12.2001, с.36). И ако Алис успя да
се задържи на гребена на вълната и да изглежда повече от сносно
за ЕГН-то си, любовта на живота ù отдавна е в „царството на
сенките“, (Шоу, 5-11.05.2010, с.73).
494. наострям {навирвам) гребена. A L Възроптавам; бурно изразявам несъгласие. • Ето това сториха група интелектуалци, които
наостриха гребени срещу т. нар. антисемитизъм и дискриминация
на евреите, след като книги с извехтели фашистки идеи бяха обявени за култови на пл. „Славейков“, (Труд, бр.112,* 2002, с.ЗО). А 2. Ставам непокорен, проявявам неподчинение. • Духът в крехкото му тяло
също бил крехък, но няколко чаши го зареждали със сила и тогава
младежът навирвал гребен, заяждал се с хората, налитал на бой,
(Жълт труд, бр. 17, 2004, с. 11 ).
извади първо гредата...
136 —
208. ГРЕДА
* виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата
в собственото - вж. при СЛАМКА.
495. извади първо гредата от своето око. Книж:. А Преда да намираш дребни кусури на другите, виж и оправи собствените си големи недостатъци. • Катя Михайлова да извади първо гредата от собственото си
око, а после да доказва на висок глас, че червена сламка заметила погледа на българския президент Георги Първанов. (Труд, бр.ЗО, 2002, с.З).
V От евангелските текстове (Мт. 7:5, Лк. 6:42 .Лицемерецо, извади първом
гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на
брата си“).
♦ правя от сламката греда (планина) - вж. при СЛАМКА.
496. удрям греда. А Не сполучвам да постигна целта си, срещам
отпор. • Щабът на столетницата пробва да вплете в мрежите си
още едно разпознаваемо лице, но удари греда. (Ретро, бр.8, 2017, с.20).
V От футбола.
П ГРЕШЕН:
грешни пари - вж. при ПАРИ.
п ГРЕЯ:
не ме топли (грее) - вж. при ТОПЛЯ.
209. ГРИЖА
497. бера грижа<»/я> на някого или за някого. А Безпокоя се,
притеснявам се за някого или нещо, полагам усилия да помогна някому, да
му услужа, да бъдат нещата му в ред. • Когато го предупреждавах за
опасностите, не ме послуша, сега сам да си бере грижата за бъдещето си. (Р. р.).
498. грижа ми е. А Сериозно се безпокоя. • Грижа ми е, дали ще
се върнат живи тези момчета от Ирак. (Р.р.).
499. девета грижа ми е. А Последното, за което се безпокоя. •
Техните разправии за наследството са ми девета грижа. (Р.р.).
500. не ме е грижа. / много ме е грижа. А Не ме интересува;
никак не се безпокоя. • Много ме е грижа дали ще успее или не, каквото направи, за него си е. (Р.р.).
п ГРИЗА:
гриза подметките на някого - вж. при ПОДМЕТКА.
- 137 —
за грош
гриза си ноктите - вж. при НОКТИ,
гризе ме съвестта - вж. при СЪВЕСТ.
210. ГРОБ
501. възкръсвам от гроба. Книж. А Отново се появявам и напомням за себе си след като всички са ме смятали за окончателно изваден от
строя; отново създавам нещо, след като е било унищожено. • Действително сега контрарйзузнаването възкръсна от гроба на ликвидираната през 1990 г. Държавна сигурност. (Труд, 02.07.2001, с.12).
представи и вярвания на българина, както и от библейските
текстове за възкресяването на мъртви от Господа и от възкръсването на самия Христос (напр. Мт. 28:7 „г/ идете скоро, та обадете на учениците Му, че той възкръсна
от мъртвите“.
502. гроб съм. Жарг. х Запазвам пълно мълчание по някакъв въпрос.
• На него може да се разчита, той нищо няма да издаде, гроб е. (Р.р.).
503. до гроб(а). А Докато съм жив. • Извършеното тук в тази
стая трябва да остане тайна до гроб. Никому, разбрахте ли, никому
не трябва да казвате. (Ст. Заимов, Неотдавна (1983), с.52). Мале, Демирева майка и моя вече, до гроб ще те слушам, че ме научи да сторя
това. (А. Калоянов, Див огън, с.67).
504. като в гроб. А Зловещо. • Грозна и внушающа страх бе тая
нощ в Памуклука: бе тихо и нямо като в гроб. (Ст. Заимов, Неотдавна
(1983), с.320).
211. ГРОБИЩА
505. плача на чужди гробища. А Тревожа се излишно, без да има
нужда, за чуждо нещастие. • Не го ли виждаш, че преиграва, на чужди
гробища плаче. (Р.р.).
По религиозните обичаи при погребение на починалия.
212. ГРОШ
506. до грош, х Докрай, до последна стотинка, без остатък (за някакви суми, дълг и под.). • Изплатих си дълга до грош, макар да мизерувах цяла година. (Р.р.).
507. за грош. X 1. Обикн. в съчет. с вярвам и с отрицание ни - ни,
най-малко, никак, съвсем. • Нямам му вяра за грош. (Р.р.). X 2. Обикн.
в съчет. с полза - съвсем малко, незначителен, никакъв. • За грош полза, за година ядове от всичко това. (Р.р.).
не давам пукнат грош...
- 138
508. не давам пукнат грош за нещо, А Съвсем безразлично ми е,
не ме интнересува, не ме засяга. • Не давам пукнат грош за обвиненията към мен, че съм го обидил. (Р.р).
509. през куп за грош. Нехайно, небрежно, повърхностно. • През
куп за грош той разказа как тия хора, четирима души, с Хаджи Георгия и с попа, изпаднали при Нея от с. Бросен, как той ги взел да ги
води към Троянския манастир, а по-напред известил на башибозуците, които ги вкарали на тая пусия при мостенцето и там ги ударили.
(Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.524). - Тъй ли се оре бе, вагабонтино? През
куп за грош, а? Туй оран ли го наричаш? Или мърлявиш само земята? (АГуляшки, Злат, руно, с.368).
V От по-стар израз „ирескуп за грош“ със значение ‘всичко общо, на куп за
1 грош\
♦ пукната пара (грош, петак, мангър) - вж. при П APÀ ! ПАРИ.
п ГРУПА:
от (е) кръвната група на някого - вж. при КРЪВ.
р ГРУЙО:
майстор Груйо - вж. при МАЙСТОР.
213. ГРЪБ
Ф вземам (свалям, събличам) <и> ризата от гърба на някого
- вж. при РИЗА.
510. виждам гърба на някого. X 1. Свидетел съм на това как някой
напуска или бива изгонен. • На колко началници съм видял гърба, а аз
все съм си тук. (Р.р.). А 2. Грубо. Изгонвам някого; махай се. • А сега
да ти видя гърба, нямаш повече работа тука. (Р.р.).
511. забивам нож в гърба на някого. X Постъпвам подло спрямо
някого, като предателски го нападам. • Дългокоската била обидена на
своя братовчед, който непрекъснато повтарял, че искал да направи
дует с нея, но са в различни компании и това нямало как да се случи.
Сега обаче и забил нож в гърба, и то с нейната стара врагиня. (Шоу,
бр.2, 2015, с.7).
512. зад гърба на някого. А Тайно от някого, без знанието на някого. • Зад гърба ù обаче шушукат, че след като успя да отдели два
месеца от живота си за участие във Вип Брадър, е странно как не е
могла да намери кой да гледа децата една-единствена вечер. (Уикенд,
бр.51, 2016, с.8).
— 139 —
стабилен гръб
513. излизам в гръб на някого,
Нападам вдкого откъм незащитената, уязвимата му страна. • Правителството търси измислени конспиратори на едно място, а се оказва, че истинските отдавна са му
излезли в гръб. (Труд, бр.49, 2002, с.10).
♦ когато си видя ушите (врата, тила, гърба) без огледало
- вж. при УХО.
514. нося (мъкна) на гърба (плещите) си някого или нещо. х 1.
Неодобр. Работя и за друг, когото го мързи или е некадърник. • Никак не
е приятно да имаш в колектива си некадърници, защото другите ги
носят на гърба си. (Р.р.).
2. Нося отговорността за нещо; издържам
някого, осигурявам му прехраната. • Беше му отредена тежката участ
цял живот да носи на гърба си отговорността за по-малките си братя и сестри. (Р.р.).
515. обръщам гръб на някого или нещо. А 1. Изоставям някого,
преставам да общувам с него. • Най-голямата грешка, която може да
направи Европа, е да обърне гръб на Турция. (Стандарт, бр.8570, 2016,
с.5). Откакто ме обвини в неискреност, аз му обърнах гръб и не съжалявам, защото постепенно осъзнах колко себичен е бил той. (Р.р.).
X 2. Отстъпвам, бягам от противника си. • Схватката между двата
елена беше съдбоносна. Летеше пръст под копитата им, чаткаха
удари от рога, докато по-слабият не издържа, обърна гръб и се оттегли от полесражението. (Р.р).
516. пазя гърба на някого. Л. Подкрепям и защитавам някого;
браня го откъм уязвимите му страни. • Който смята, че левицата
заради факта, че има свои представители във властта, поканени
като експерти, ще пази гърба на правителството, дълбоко се лъже. (Труд, бр.34, 2002, с.9). Дали както Добрев държеше изкъсо партийните редици и му пазеше гърба, сега те ще го направят за
Станишев. (24 часа, 16.12.2001, с.9). В момента обаче президентът е сменил позицията си и вече не пази гърба на Бисеров. (168
часа, бр.9, 2001, с.4).
Ф свалям <и> дрехите (дрехата) от гърба на някого вж. при ДРЕХА.
517. стабилен гръб. А Сериозна подкрепа, сигурна опора при някакви начинания. • В понеделник СДС-София ще издигне кандидатурата на бившия търговски министър Валентин Василев, което е стабилен гръб, защото делегатите от столицата ще са най-много —
450 души. (Труд, бр.47, 2000, с.1).
удрям в гръб някого
140
518. удрям в гръб някого, ж Нападам някого подло, от засада. •
Правителството на Пламен Орешарски получи смъртоносен удар в
гръб от коалиционния партньор ДПС. (Р.р.).
V Като първоизточник се сочат думите на Паун фон Хинденбург, началник на
генералния щаб на немската армия, за Ноемврийската революция в Германия (1918 г.).[ЕС].
214. ГРЪМ
519. гръм и мълнии. Книж. А 1. Възклицание за израз на голяма
неприятна изненада от нещо. • Гръм и мълнии, сега ли трябваше да се
повреди колата. (Р.р.). А 2. Нападки, обвинения, яростни изблици. •Ядоса
ли се, да не си край него, гръм и мълнии хвърчат. (Р.р.).
520. като гръм от ясно небе, ж Нещо съвсем неочаквано, което е
неприятна изненада. • ... но и Съветският съюз отсега ще се намира в
състояние на война с България. Буров виква „Това е гръм от ясно
небе!“ (Труд, бр.242, 2009, с.23). Като гръм от ясно небе се стовари
върху нас вестта за смъртта на приятеля ни, с когото само преди
два дни крояхме планове за лятото. (Р.р.).
521. с гръм <и трясък>. А Шумно и демонстративно. • Напротив - амбициозното намерение на Герджиков за въвеждане на нова
система за гласуване се провали с гръм и трясък. (Стандарт, бр.3263,
2б02, с.14). Тази година с гръм и трясък се завръщат златото, диамантите, платината и брилянтите. (168 часа, 25-31.01.2002, с.37). Един
ден в апартамента на възрастна жена нахлува с гръм представител на енергото. (Стандарт, 04.12.2001, с.14).
215. ГРЪМНАТ
522. <оставам, стоя> като гръмнат. А Силно съм изненадзан от
нещо, което никак не съм очаквал. • После както изискваха правилата на
играта, споделих поста за размяна на книги на стената си във Фейсбук
и ... останах като гръмната. Първите два коментара бяха остро негативни и даже подигравателни. (Галерия, бр.1, 2017, с.54). Като гръмнат
останах на мястото си, когато видях, че той ми подава две порции
отрова от стрихинината, която по невнимание съм забравил или несъгледал да хвърля с време още. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.598).
216. ГРЪЦКИ
523. на гръцките календи. Книж. Ирон. А Никога; срок, който
никога няма да настъпи. • Стана на всички ясно, че както е тръгнало,
истинска съдебна реформа у нас ще стане на гръцките календи. (Р.р.).
— 141 —
смъртен грях
V От лат. Ad calendas graecos. Любима фраза на римския император Август,
когато ставало дума за неизрядните платЦи на данъци и длъжници. Римляните наричали календа първия ден на всеки месец, на който е било прието да се плащат всички
налози и да се уреждат всякакви финансови задължения. Такова понятие при гърците
нямало, затова изразът „ще ти платя на гръцките календи“ значел за римляните
едно - а именно, че длъжникът изобщо не мисли да връща парите. [ЕС].
217. ГРЯХ
524. вкарвам в грях някого. Книж.
Ставам причина някой да
извърши нещо нередно. • Както са я подкарали, ще ме вкарат в грях.
Трябва да кажа истината. (Р.р.).
V В библейските си първоизточници изразът има същото значение, напр. Изх. 32:21
, Д каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях“.
525. който е без грях, нека пръв хвърли камък. Книж. А Изразът се утвърждава с преносно значение ‘всички сме грешни*. Използва
се като иронична реплика при необективна, недоброжелателна критика,
при злословие, при осъждане. • Когато се нахвърлиха срещу него с обвинението, че е крил толкова години извънбрачната си връзка, популярният артист припомни евангелския израз „който е без грях, нека
пръв хвърли камък върху мене“0?.^.). Никой не е запомнил Смоктуновски в ролята на вожда на световния пролетариат, която актьорът изигра съвсем не по зова на сърцето, но все пак получи Ленинска
награда. И който няма грях, нека пръв да хвърли камък срещу него!
(Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.347).
V Фразеологизмы е фраза, отправена от Иисус към книжниците и фарисеите,
довели при него блудницата прелюбодейка с намерение да го изкушат, та да имат с
какво да го обвиняват - Ио. 8:7 „Л като настояваха да го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея“ (Мариин, imé
васъ erç гукх4
гр. & avapapTiytog vpêv).
526. първороден грях. Книж. А Недостатък, слабост, която е заложена в някого или нещо от самата му поява, заложена е в самата му
природа. ♦ Първородният грях на СДС е, че от самото си създаване
заложи на разрушителното начало. (Р.р.).
V От библейската митология, според която човекът е грешен по своята изначал-
на същност. В него е заложен първородният грях на праотците му Адам и Ева и
животът му трябва да бъде подчинен на една цел - да надмогва греховната си природа,
да следва Божията воля, за да заслужи след смъртта си благоволението на Бога в
Небесното царство.
527. смъртен грях. Книж. А Най-тежкото прегрешение, което се
заплаща с живот; тежка и непоправима простъпка. • Именно поради то-
до гуша (шия)
— 142 —
зи факт след 9 септември са арестувани 25 членове на БАНИ и са
обвинени от комунистите във великобългарски шовинизъм и други
смъртни грехове. (Мин. год., бр.5, 2017, с.7). Отричането от родителите, винаги се е смятало за смъртен грях. (Р.р.).
V Първообразът се съдържа в Библията. В Новия завет, в Първо послание на
Йоан (5:16-17) се говори за „грях не за смърт“ и „грях за смърт“.
□ ГУБЯ:
губя власт над себе си - вж. при ВЛАСТ.
губя дух / не губя дух - вж. при ДУХ.
губя нишката -1- вж. при НИШКА,
губя почва под краката си - вж. при КРАК,
загубвам присъствие на духа / не губя присъствие на духа вж. при ДУХ.
загубя (губя) дар слово - вж. при ДАР.
п ГУЗЕН:
гузен негонен бяга - вж. при БЯГАМ.
218. ГУША
528. до гуша (шия). А 1. За изпадане в бедност, дългове, неприятности, работа - в най-голяма мяра, до крайност; повече не може и да
бъде. • Вцепененият от страх Вася, затънал до гуша в неприятни за
него термини като „емпириокритицизъм", „махизъм“ и други такива, само се блещеше и мълчеше. (Ел.Рязанов, Незавършена равносмет-.
ка, с.629). От известно време животът ми съвсем се обърка, до гуша
съм затънал в неприятности и дългове. (Р.р.). А 2. Омръзнало ми е. •
А на Андрешко вече наистина му е дошло до гуша и все повече проумява с буковата си кратуна, че няма файда да е само хитър селянин,
а трябва да се превърне в нещо друго, ама какво! (Мин. год., бр.46,
2016, с.8). Виж, сине, на целия народ вече му дойде до гуша особено
на нас, пенсионерите. (Мин. год., бр.6, 2017, с.10).
529. пълня гуша, а 1. Храня се, ям, за да живея. • Какво да работят, нали те трябва да пълнят гуши. (168 часа, бр.5, 2001, с.6). А
2. Забогатявам по нечестен начин, чрез ограбване труда на другите.
• Този път обаче няма да им се отвори парашутът да пълнят гуши
от неволята на селяните. (Труд, бр.235, 2002, с.1).
530. пълня гушата на някого. А Храня някого; работя за някого,
който се обогатява за моя сметка. • Ние сме си в криза от управление,
от тъпотии, но като че ли някои злоупотребяват с чуждоземската
-ИЗ-
гладя (по) гъдела на някого
криза, за да могат да си напълнят гушите. (Труд, бр.119, 2009, с. 11).
Няма да им работя за жълти стотинки, да им пълня гушата. (Р.р.).
531. хващаме се гуша за гуша. А Скарваме се помежду си остро,
до бой или се сбиваме. • Частници и кооператори са се хванали, дето
се вика, гуша за гуша. (АТуляшки, Злат, руно, с.255).
п ГУШВАМ:
гушвам букета - вж. при БУКЕТ.
219. ГУЩЕР
а
532. зелени гущери. Жарг. А Долари. • Иначе на арабите, ако
бяха изпратени само патрони, от Доха можеха вместо зелени „гущери “ да ни пратят за зелен хайвер. (Труд, бр.42, 2000).
V По характерната форма и цвят на доларовите банкноти.
533. откъсвам опашката на гущера, А. Скъсвам с престъпното си
минало. • Част от силовите групировки се опитват именно да навлязат в легалния бизнес - така нареченото откъсване на опашката
на гущера. (Труд, 09.12.2003, с.10).
V По поверието, че при опасност гущерите си откъсват опашката.
п ГЪБА:
изяждам гъбата с оцет - вж. при ОЦЕТ.
п ГЪБАВ:
гъбав с пари - вж. при ПАРА / ПАРИ.
220. ГЪК
534. гък не казвам, А. За продумване - дума не казвам, не продумвам нищо. • Ние стоим, гък не смеем да кажем и гледаме как старецът върви със своята тояга npàeo към залеза на слънцето. (И.Радичков, Барутен буквар, с.121).
535. ни гък, ни мък. А За продумване - дума не казвам, не продумвам нещо. • През целия път мълча, ни гък, ни мък не каза. (Труд,
09.12.2003, с.10).
221. ГЪДЕЛ
536. гладя (по) гъдела на някого. Ирон. Л. Леко, приятно възбуждам
у някого някакво чувство или слабост, обикновено за да му доставя удоволствие, да му хареса; гьделичкам. • Друго си е, когато гладиш някого по
гъдела, тогава можеш да разчиташ на благосклонността му. (Р.р.).
голям гъдел
- 144 —
537. голям гъдел. А Разг. 1. Приятно удоволствие. • Голям гъдел
е да слушаш такива хвалебствия за творбата си. (Р.р.). А 2. Жарг.
Възклицание за израз на голямо задоволство от нещо. • То бяха едни
танци, едни похапвания и пийвания, голям гъдел, (Р.р.).
222. ГЪЗ
538. гъз глава затрива. Простонар. Грубо. Л. Лакомията погубва човека. • Като се видя с пари, вживя се в ролята на голям бизнесмен, ама
гъз глава затрива, замеси се в наркотичния бизнес и го претрепаха. (Р.р.).
539. направим на гъз някого. Простонар. Грубо. А. Сривам със
земята някого, правя го на нищо. • Направих Деси Слава на гъз. (Уикенд,
8-14.05.2010, с.79).
540. спуквам му гъза от нещо. Простонар. Грубо. А. Упражнявам нещо върху някого в свръхголяма степен. • Да не си прави илюзии,
че в частното ще го галят с перце, напротив, ще му спукат гъза от
работа. (Р.р.). Хванат ли го, ще му спукат гъза от бой. (Р.р.).
223. ГЪЛТАМ
Ф гълтам живи жаби / ручам жабета - вж. при ЖАБА.
541. гълтам праха след някого, л Влача се далеко изостанал след
направеното от някого. • И така ние гълтаме праха след Тато: меракът на 9-милионното българче е сведен до това нашенци да не бъдат по-малко от 7,970,0.00. (Труд, бр.34, 2002, с. 9).
542. гълтам с очи някого или нещо. А Прехласнато гледам някого
или нещо, което много ми се иска; прехласвам се. • Детето гълташе с
очи разкошните сладоледи на витрината. (Р.р.).
♦ гълтам сълзите си - вж. при СЪЛЗА.
224. ГЪЛЪБ
543. вдигам гълъбите. Жарг. а Махам се, изчезвам от някъде. •
На мене много не ми трябва, видя ли, че работата загрубява, вдигам
гълъбите и върви ме търси. (Р.р.).
♦ по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата
- вж. при ВРАБЧЕ.
□ ГЪНА:
гъна гърбина пред някого - вж. при ГЪРБИНА.
145 —
пресяда ми на гърлото
225. ГЪРБИЛА
544. гъна гьрбина пред някого. Ирон. Неодобр. А Угоднича, подмилквам се, лакейнича. • Животът понякога те принуждава да гънеш
гърбина пред силния на деня, ако искаш да постигнеш нещо, но не
бива това да ти бъде принцип, а изключение от принципа. (Р.р.).
□ ГЪРГАЛЧО:
мамин Гъргалчо - вж. при МАМИН.
226. ГЪРДИ
545. бия се в (по) гърдите, а Самоизтъквам се, приписвам си заслуги, хваля се незаслужено. • Днеска всеки ликува и всеки се бие по
гърдите, ама в ония години не бе никак лесно, преживял съм го, та
го зная. (Й.Радичков, Барутен буквар, с.46).
546. с голи гърди. А 1. Невъоръжен; без нужните аргументи. •
Още по-страшно е обаче, ако БСП възприеме идеята за солидарност
по един превратен начин и тръгне да защитава с голи гърди хора,
срещу които има доказателства за нарушения, присвоявания и т.н.
(Стандарт, 12.08.209, с.15). Излезе им с голи гърди, вярвайки че срещу
себе си има почтени хора. (Р.р.). А 2. Разголено. • Но тези дни култовата порнозвезда обяви гордо, че пак ще влезе с голи гърди в политиката. (168 часа, 11-17.02.2002, с.31).
547. <с> едни гърди пред някого. Книж. А Изпреварвам, имам
известна преднина пред някого. • С Първа източна международна банка те са едни гърди пред останалите групировки. Силни са и в петролния бизнес. (168 часа, бр.6, 2001, с.6).
‘ 548. тупам (бия) се в гърдите. Неодобр. А Изтъквам себе си,
приписвам си заслуги, хваля се незаслужено; самоизтъквам се • Всеки
ден се тупа в гърдите - и когато беше на власт, и след като си
подаде оставката на премиер [...]. Непрекъснато ни навира в очите
тия магистрали и пътища, метрото. (Ретро, бр.49, 2016, с. 11).
227. ГЪРЛО
Ф като кост в гърлото - вж. при КОСТ.
549. пресяда (засяда) ми на (е) гърлото. Подигр. А Не успявам да
се справя с нещо, което е над възможностите ми. • Едно време някои .дилетанта, дето ги лапаха със страшна сила, направо се задавиха. Още са
им като преседнали на гърлото. (168 часа, 25-31.02.2002, с.2). Но те изб-
на всяко гърне мерудия
- 146 —
раха да се продадат и да натрупат едни бързи пари. Крайният резултат обаче можеше да им заседне в гърлото. (Ретро, бр.8, 2017, с.10).
а ГЪРМЯН:
гърмян заек - вж. при ЗАЕК.
228. ГЪРНЕ
550. на всяко гърне <и> мерудия (капак, захлупка). Ирон. А За
човек, който се намесва, където трябва и не трябва. • Мъжът на певицата беше на всяко гърне похлупак, намесваше се във всички нейни
действия. (Преса, бр.144, 2013, с.4). Малко по малко можах да се науча да не ставам на всяко гърне мерудия. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.99).
229. ГЬОБЕК
551. хвърлям гьобеци. Жарг. А Танцувам ориенталски танци. • Тя
беше може би единствената, която не се възмути от плейбека и
весело хвърляше гьобеци. (Chow,16-22.02.11)
п ГЬОЛ:
всяка жаба да си знае гьола - вж. при ЖАБА.
230. ГЮВЕЧ
552. пускам гювеч на някого. Жарг. А Давам на някого аванси,
нещо незаслужено. • Когато сме един срещу друг, играта е много
злобна. Иначе играем с учител, който ни пуска гювеч. (Телеграф,
17.04.2010, с.42).
231. ГЮРО
553. Гюро Михайлов. А Човек, който се жертва безсмислено; наивно жертвоготов. • Не ставай смешен с твоята наивност, не се прави на Гюро Михайлов. (Р.р.).
V По името на войника Гюро Михайлов (80-те год на XIX в Пловдив), който
буквално изпълнява заповедта да не напуска поста си при никакви обстоятелства.
Остава на поста си, дори когато хазната е запалена, и изгаря заедно с нея.
232. ГЯВОЛЪК
554. плащам си за гяволъка. Жарг. А Но с я неприятните последици от предишни хитрувания. • Крайно време е някой политик да си плати за гяволъка. (168 часа, 19-25.12.2003, с.2).
147
данным давно
д
233. ДАВНО
555. давным давно. Ирон, А Много отдавна; в забравеното минало. • От друга страна, много от приватизираните фирми бяха отрязани от пазара давным давно. (Труд, бр.71, 2002, с.11).
руски.
П ДАМ/ДАВАМ:
ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА.
Давам акъл на някого - вж. при АКЪЛ.
давам (внасям, пускам) своята лепта - вж. при ЛЕПТА,
давам го по-кротко - вж. при КРОТЪК.
давам душа на нещо - вж. при ДУША.
давам <едно> рамо на някого - вж. при РАМО.
давам заден <ход> - вж. при ХОД.
давам зелена светлина на нещо - вж. при СВЕТЛИНА.
давам криле на някого или нещо - вж. при КРИЛО.
давам (надавам) ухо - вж. при УХО.
давам нишан - вж. при НИШАН.
давам пълен напред - вж. при ПЪЛЕН.
давам път на някого или на нещо - вж. при ПЪТ1Ф
давам си душата / душа давам за нещо - вж. при ДУША,
давам си задника под наем - вж. при ЗАДНИК.
давам си последния залък / давам си и залъка от устата вж. при ЗАЛЪК.
давам си сметка - вж. при СМЕТКА.
давам си труд за нещо - вж. при ТРУД.
давам сметка за нещо - вж. при СМЕТКА.
давам тон за нещо вж. при ТОН.
давам фира - вж. при ФИРА.
дал-Господ - вж. при ГОСПОД.
да не дава Господ - вж. при ГОСПОД.
каквото Бог даде - вж. при БОГ.
каквото Господ дал - вж. при ГОСПОД.
мило и драго (давам) - вж. при МИЛО.
на ти си куклите, дай си ми парцалките - вж. при КУКЛА,
не давам мира - вж. при МИРА.
не давам пукнат грош за нещо - вж. при ГРОШ.
не дай Боже - вж. при БОГ.
дама на сърцето
- 148 —
не ми дава сърце - вж. при СЪРЦЕ.
не си давам зор - вж. при ЗОР.
пет пари {пукната пара) не давам - вж. при IIAPÀ ! ПАРИ.
{показвам, вадя, давам) жълт картон - вж. при КАРТОН.
{показвам, вадя, давам, вдигам) червен картон - вж. при КАРТОН,
пускам {давам) аванти на някого - вж. при АВАНТА,
сърце и душа давам - вж. при ДУША.
п ДАВЯ СЕ:
власите се давят на края на Дунава - вж. при ВЛАХ,
п ДАДЕН:
като по даден знак - вж. при ЗНАК.
234. ДАМА
556. дама на сърцето. Книж. А Любима. • На Димчо Дебелянов
първата дама на сърцето му става крехката Мина Тодорова, сестра на писателя Петко Тодоров. (Р.р.).
235. ДАМАР
557. напипвам {намирам) дамара на нещо. А Откривам слабото
място на нещо. • Треньорът на „Левски“ Рюдигер Абрамчик напипа
дамара на играчите си. „Сините“ правят яки кросове в Анталия, а
за наказание - пак тичане. (Труд, 11.01.2002, с.З).
каменоделството.
П ДАМОКЛИЕВ:
Дамоклиев меч - вж. при МЕЧ.
п ДАНАЕВА:
Данаева делва - вж. при ДЕЛВА.
п ДАНО:
да се продъниш, дано - вж. при ПРОДЪНЯ.
236. ДАНЪК
558. плащам данък на нещо или за нещо. Книж. А Проявяват се
последиците от мои предишни увлечения, разбирания или слабости. • Балабанов има чиста аристофановска мисъл, Елин Пелин - дълбоко народно остроумие. Затова в живота си и двамата не платиха данък никому. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.101). От творбата личи, че авторът плаща данък на младежките си социалистически увлечения. (Р.р.).
149 —
дето двама и той трети
237. ДАР
559. даровете на влъхвите. Книж. К Нещо, дадено от чисто сърце. • Като даровете на влъхвите, и тези бяха от душа и от сърце.
(Труд, бр.119,2002, с.36).
V От евангелските текстове: Мт. 2:1-11 al. „Д когато се роди Исус във Витлеем
Иудейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим ...“ 11.
„... и като отвориха съкровищницата си, поднесоха му дарове: злато, Ливан, смирна ".
560. дар от Бога / Божи дар. Книж. А 1. Голяма благодат. • Минералните извори у нас са дар от Бога, за съжаление не ги използваме
разумно. (Р.р.). А 2. Нещо, изключително ценно, получено свише. • Хубавата кожа и стройната фигура не са дар от Бога. Те -се постигат с
много труд, хъс и постоянство. (Стандарт, 09.03.2001, с.38). Талантът е
Божи дар, а не плод на .упорити усилия. (Уикенд, бр.16, 2017, с.69).
V От библейската книжнина и от народните представи и вярвания. (Напр. Екл.
5:18 „И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползва
от тях, да взема своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий дар").
561. загубя (губя) дар слово. Книж. А Онемявам от учудване. •
Доктора беше загубил временно дар слово, а аз пък нямах намерение
да се обаждам. (Вл. Даверов, Много дни до есента, с.125). Европа загуби дар слово от случващото се в България. (Труд, 21.12.2011, с.2).
238. ДВАМА
562. дето, двама и той трети. Неодобр. X За човек, който нищо не
върши, а само се меси в работите на другите. • Сам с нищо полезно не
се захващаше, но умираше да се меси в работите на другите - дето
двама и той трети. (Р.р.).
♦ слуга на двама господари - вж. при СЛУГА.
п ДВАЙСЕТ:
ново двайсе</и> - вж. при НОВ.
п ДВАНАДЕСЕТ:
удари дванадесетият час - вж. при ЧАС.
239. ДВЕ / ДВА
♦ ако имаш две ризи, дай едната на ближния си - вж. при РИЗА.
4» връзвам (свързвам) двата края - вж. при КРАЙ.
♦ вътре съм с двата <си> крака - вж. при ВЪТРЕ.
♦ да се кръстиш с двете ръце - вж. при КРЪСТЯ СЕ.
т
зная две и двеста
- 150
♦ два остри камъка брашно не мелят - вж. при КАМЪК.
Ф две думи на кръст не мота да кажа - вж. при ДУМА.
Ф две мравки не могат да се разминат на челото му вж. при ЧЕЛО.
♦ думата ми на две не става - вж. при ДУМА.
Ф душа за две пари нямам - вж. при ДУША.
563. зная две и двеста. А Свикнал съм да живея и с малко, и с
много, според обстоятелствата; много и малко. • Добре е, че животът
ни научи да знаем две и двеста, затова в тези тежки времена някак
се справяме. (Р.р.).
Ф <и> две крачки не мога да направя сам вж. при КРАЧКА.
Ф имам (оставам) <само> (с) две голи ръце вж. при РЪКА.
564. като две и две четири. А Напълно ясно, съвсем сигурно, точно. • На същото мнение съм и аз, т.е. като две и две четири съм
уверен, че ти си от сърцето на комитите (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.593).
Ф като две капки вода - вж. при КАПКА.
Ф между два огъня - вж. при ОГЪН.
Ф на два акъла съм - вж. при АКЪЛ.
Ф на два шамара живот - вж. при ШАМАР.
565. надве-натри. А Набързо и небрежно. • Намерихме набързо едно неокастрено дърво, на което Икономов го превърза надве-натри,
понвеже нямаше и гвоздеи да го заковем. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.346).
Ф нож с две остриета - вж. при НОЖ.
566. нося две дини под една мишница. А Захванал съм едновременно две различни дейности. • Носеха две дини под една мишница.
Получаваха двойни заплати. Имаха двойно повече тайни фондове. С
една дума - златна мина. (М.Топалов, Буров, с.43). Трудно е да успееш
в някакво начинание, ако носиш две дини под една мишница. (Р.р.).
567. правя се на две и половина. / правя се на три и половина.
а Преструвам се, че не разбирам, че не зная или не забелязвам нещо. •
Обясняваше ми колко много ми бил помагал, а аз се правех на две и
половина, за да видя докъде ще му стигне наглостта, след като отлично знаех какви усилия беше полагал да ме проваля. (Р.р.). ГЕРБ се
прави на три и половина по най-важната тема - дали правителството на Пожарникаря е поело ангажимент пред Брюксел за превръщането на страната в буферна зона. (Мин. год., бр.50, 2016, с.9).
151
разграден двор
♦ през ден, през два - вж. при ДЕН.
Ф с два пръста чело - вж. при ЧЕЛО.
♦ с двата крака - вж. при КРАК.
♦ с две думи / с една дума - вж. при ДУМА.
Ф с две леви ръце / имам две леви ръце - вж. при РЪКА.
Ф с един куршум - два заека - вж. при КУРШУМ.
Ф хитрата сврака с двата крака / хитрата лисица с двата
крака в капана - вж. при ХИТЪР.
Ф цепя косъма <на две> - вж. при КОСЪМ.
Ф цепя стотинката <на две> - вж. при СТОТИНКА.
и ДВЕСТА:
зная две и двеста - вж. при ДВЕ /ДВА.
240. ДВИЖЕНИЕ
568. в движение. А Набързо, без сериозно обмисляне и подготовка. • Не знам защо всички си мислят, че когато някой клан спечели
изборите, той някак си в движение ще се научи да върти държавното кормило. (168 часа, бр.8, 2001, с.2).
а ДВОЕН:
двоен стандарт - вж. при СТАНД АРТ.
241. ДВОР
569. гледам <само> <в> собствения си двор. А Интересувам се
(само) от нещата, които лично ме засягат. • Да не мислим само от позициите на своите аргументи и да не гледаме само собствения си двор.
(Труд, бр.109,2004).
570. задния двор. Публ. л. Нелицеприятната, изоставената, занемарената част на нещо, която остава скрита от очите на хората. • С тази
политика няма да стигнем доникъде, най-много до задния двор на
Европа. (Труд, бр.4О, 2000).
571. разграден двор. А Нещо изоставено на произвола; безстопанствен. • Парадоксално - Аврамов, който се движеше незабележим
като сянка из кулоарите, си тръгна със скандал, и то точно при опит
да докаже, че парламентът е абсолютно разграден двор, в който не
се знае кой накъде какъв багаж мъкне. (Стандарт, бр.5947, 2009, с.12).
Държавата ни е разграден двор, а София е най-мръсният, най-грозният и най-зле управляваният град в цяла Европа. (Мин. год., бр.5,
2017, с.9).
работата е дебела
152 —
о ДВУЛИК:
двуликият Янус - вж. при ЯНУС.
Р ДЕ:
де (къде) се е чуло и видяло - вж. при ЧУЯ.
къде (де) го биеш, къде (де) се пука - вж. при БИЯ.
242. ДЕБЕЛ
Ф виждам дебелия <край> - вж. при КРАЙ.
Ф дебела (букова) глава (кратуна) - вж. при ГЛАВА.
572. работата е (става) <ио->дебела. а За подчертаване, че дадено
нещо не е толкова безобидно и несериозно, а напротив, че е много по-сериозно
и по-опасно, затова трябва внимателно да се подхожда към него. • Според
Йорданов обаче работата е много по-дебела. (168 часа, бр.5О, 2002, с.2).
Бившите комунисти обаче си правеха оглушки. Казахме им, че ще се
настаним в бившето Монголско посолство. Видяха, че работата става дебела и ни дадоха сграда на,.„Позцтано“ 8, (Труд, бр.242, 2009, с. 17).
243. ДЕБЕЛО
573. подчертавам дебело. Книж. а Изтъквам нещо, обръщам особено внимание на нещо. • Лидерът на ДПС на няколко пъти дебело
подчерта, че изборите нямало да бъдат спечелени без подкрепата
на движението. (168 часа, 11-17.01.2002, с. 13).
писмената практика.
244. ДЕВЕТ
Ф
Ф
Ф
Ф
Ф
в девета <десета, трета> глуха - вж. при ГЛУХ.
връзвам в девет възела - вж. при ВЪЗЕЛ.
девета вълна - вж. при ВЪЛНА.
девета грижа ми е - вж. при ГРИЖА.
девета дупка на кавала - вж. при КАВАЛ.
574. деветия кръг на ада. Книж. А Място на най-големи страдания. • Преди все недоволствах, смятах, че там е най-лошото място,
където може да се работи, но когато дойдох на новото си работно
място, разбрах къде е истинският девети кръг на ада. (Р.р.).
произведението на Данте Алигиери „Ад“.
575. до девето коляно. / до девета рода. А 1. За преследване на
човек - докато е жив преследваният човек или някой от потомците му;
— 153 —
Данаева делва
безкрай. • Сръбско-българските клетви били изключително смъртоносни и стигали до девето коляно. (Уикенд, бр.51, 2016, с.38). Кондю
започна да псува овчарлъка до девета рода, че цял ден уж бил носил
закланата овца на гърба си, която, като видял, че умира, заклал я
най-после. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.59). А 2. За проучване - до дядо му
и прадядо му; изтънко и подробно. • Имаше навик, взема ли някого на
работа, да го проучи до девето коляно. (Р.р.).
Ф девет {три) дена път с камили - вж. при ПЪТ,.
♦ докарвам (нося) вода от девет дерета (кладенци) вж. при ВОДА.
* краставите магарета през девет баира се надушват вж. при МАГАРЕ.
576. лъжа за девет (деветдесет и девет) цигани. А За лъжене извънредно много. • В лъженето нямаше равен на себе си, лъжеше за
девет цигани. (Р.р).
Произходът на израза най-вероятно е свързан с лъжливото врачуване на
циганките, а и с разпространето у народа вярване, че циганите много лъжат.
245. ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ
577. деветдесет и девет, а Безброй като количество и разнообразие; много. • Зная деветдесет и девет начина за лесно печелене на
пари, лошото е, че при мене нито един не проработва.(Р.р.).
у В народното мислене числото 99 е символ на безкрайно много.
Ф лъжа за девет (деветдесет и девет) цигани вж. при ДЕВЕТ.
♦ на деветдесет и девети план - вж. при ПЛАН.
о ДЕВЕТИНИ:
бабини деветини - вж. при БАБА.
246. ДЕЛВА
Ф бъркам (бръквам, бръкна) в делвата (кацата) с меда вж. при МЕД.
578. Данаева делва. Книж. А За нещо, което като че ли може да
се пълни безкрайно. • Бюджетът на държавата ни е Данаева делва,
никога не можеш да го напълниш. (Р.р.).
От гръцката митология - данайците били осъдени вечно да пълнят с вода
продънена делва. [ЕС].
висящо дело
- 154 —
247. ДЕЛО
579. висящо дело. Публ. А Недоведен докрай, неприключен съдебен процес. • А инак и бабите от Пет могили до Пелово знаят, че ако
на правосъдието краката му се клатят, то е главно от висящи дела.
(Труд, бр.137,2004, с.1).
V От съдебната сфера.
П ДЕЛЯ:
деля мегдан с някого - вж. при МЕГДАН.
деля (отделям, късам) от залъка си - вж. при ЗАЛЪК.
248. ДЕН
♦ бели пари за черни дни - вж. при ПАРА / ПАРИ.
580. броя дните. А С голямо нетърпение очаквам нещо. • Децата
броят дните до Коледа, когато ги очакват желаните подаръци. (Р.р.).
V Изразът се използва в библейските текстове със същото значение (напр. Тов.
9:4 .между това баща ми брои дните и, ако се забавя дълго, много ще тъгува“).
♦ виждам звезди по пладне (посред бял ден) вж. при ЗВЕЗДА.
581. всеки божи ден. А Постоянно, непрекъснато. • Като всекидневие те бяха всеки божи ден заедно. (24 часа, 26.01.2002, с.28).
582. всяко чудо за три дни. А Възклицание за омаловажаване на
нещо, което се е случило - не си заслужава да се взема много трагично,
защото всичко е преходно, бързо отшумява и се забравя. • Хубавото и
лошото у нас е, че всяко чудо за три дни. Но всеки три дни - ново
чудо! (Словото, бр.5, 2009, с.4). Тя твърди, че не очаквала повишението. „Аз си върша работата. Всяко чудо за три дни“, притеснено
говори тя. (Труд, бр.73, 2002).
♦ горчилката на деня - вж. при ГОРЧИЛКА.
♦ девет (три) дена път с камили - вж. при ПЪТр
583. ден да мине <друг да дойде>. А Безотговорно, нехайно; без
сериозно отношение към работата и задълженията. • Не може човек да
преуспее в този живот, ако я кара безотговорно - ден да мине, друг
да дойде. (Р.р.).
584. ден до пладне. А За кратко време, за малко. • Излиза някой
вестник - ден до пладне - и аз обезателно бях там. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.84).
155 —
като бял ден
585* ден за ден. А За начин на живеене - без перспектива, без
мисъл и грижа за бъдещето; безгрижно. • Животът му течеше ден за
ден, не го вълнуваше къде ще замръкне днеска и къде ще осъмне
утре, (Р.р.).
. 586. ден и нощ. ! денем и нощем. А Непрестанно, непрекъснато,
винаги. • ... опитен кехая, който е длъжен 40 дни у дома си да не
стъпя, а там дене и ноще да бди и да трепери над това още глупаво
стадо, (Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.28). Ден и нощ работиш и накрая какво? - Нищо.. (Р.р.).
587. до ден днешен. А Досега, до този момент, до днес. • Обещал
ми е да си оправим сметките преди три години, ама до ден днешен —
лев не съм видял от него. (Р.р).
V Изразът е достигнал до определена степен на фразеологизация още в библейските текстове, такъв е характерът му и сега в разговорната реч и в книжовния
език (напр. Иез. 2:3 „те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен“).
588. един ден. А Някога. • Един ден и той ще разбере какви ги е
надробил, както вече това разбра неговият предшественик в ДКД
Веселин Стайков (мой добър сега приятел). (Труд, 21.09.2001, с. 10).
589. <за> <до> броени дни. А Няколко дена, кратко време, скоро. •
Новината породи невероятен борсов скандал и само за броени дни акциите на „Енрон“ се сринаха. (Труд, бр.27, 2002, с.19). Г-жо Русчева, след
броени дни Иван Костов ще учредява новата си партия. Опонентите
му отсега твърдят, че формацията е обречена на неуспех. И вие ли
мислите така? (168 часа, бр.22, 2004, с.13). До броени дни се надявам да
имаме максимално точна информация, която да успокои духовете и да
даде правилата за държавната намеса на пазара. (Труд, 17.11.2003, с.10)
590. злобата на деня. Книж. .Най-актуалното, най-коментираното събитие на деня. • Злобата на деня стана въпросът за съставянёто на ново правителство след подадената оставка на досегашното
правителство на Бойко Борисов. (Р.р.).
V Източник на фразеологизма са библейските текстове, в които той има значение ‘злипите, грижите, неприятностите, проблемите на сегашния ден\ напр.
Мт. 6:34 „ И тъй не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи
за своето: доста е на всеки ден злобата му“.
591. ката ден. X Непрекъснато, всеки ден, постоянно. • Пито да
спре витиеватите им защитни слова, които текат ката ден от екраните на всяка телевизия. (168 часа, 25-30.01.2002, с.2).
592. като бял ден. A L Напълно, съвсем. • Добавим ли перчещият се на трибуната Соломон Паси с частния му Атлантически клуб,
като ясен ден
- 156 —
картината е ясна като бял ден. (Мин. год., бр.43, 2017, с.43). Ясно ми
е като бял ден, че промени ще има, моля се обаче те да бъдат разумни. (Р.р.).
2. Светло, видело. • Отиваше към полунощ, не ме хваша
сън, излизам и гледам - навън като бял ден, луната грее, щурците
пеят. (Р.р.).
593* като ясен ден. Книж. А Напълно, без каквото и да е съмнение. • От морална болка Общи не знаеше къде да се дене; явно бе,
като ясен ден, че делото е разкрито. (Ст. Заимов, Неотдавна (1893),
с.190).
594* няма да видя бял ден. X Няма да дочакам щастлив живот
или успех в живота си. • Народът ни никога няма да види бял ден,
докато не сложи край на разхищенията, кражбите и злоупотребите със служебно положение, които му струват астрономически суми. (168 часа, 25-30.01.2002, с.2).
595» оплаквам си дните {дните и годините).
Окайвам тежката си съдба, вайкам се и горко съжалявам за постигналата ме тежка участ,
отредила ми страдания, беди, нещастия. • Най-напред протестирах, че
съм искал да освобождавам „пустата България“, та затова именно
мисля, че по погрешка съм попаднал в затвора да си оплаквам .дните. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.600).
596. от ден на ден. А Постоянно, непрекъснато, с нарастване. •
От ден на ден животът става все по-тежък и по-несигурен. (Р.р.).
597. посред бял ден. А Открито, явно, през деня, когато е съвсем
светло и всичко може да се види. • А ето как се случи да ме арестуват
посред бял ден, брадвата е далече от мене, зад вратата, аз стоя
върху недовършената купа, патрулът седи в шанеца. (Й.Радичков,
Барутен буквар, с.68).
V В библейските текстове има сходен във формално отношение израз със също-
то значение (напр. Амос 8:9 Jî в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да
залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден“).
598. през ден. А Много често. • Не я ли виждаш, през ден е у нас
и все е недоволна. (Р.р.).
599. през ден, през два. А От време на време, доста често. • През
ден, през два навестявам родителите си на село, вече са стари и се
нуждаят от наглеждане. (Р.р.).
600. силен на деня. X Влиятелен, с властови позиции човек; управник. • В същото време нашенските силни на деня са заровили главите си в пясъка като щрауси в пустинята и бягат като дявол от тамян от проблемите и истината. (Мин. год., бр.32, 2016, с.9).
157
уцелвам десетката
601. черен ден. А Трагичен момент; ден, в който се е случило нещастие, беда. • В онзи черен ден преди две седмици Венци още не е
бил .под пълна наркоза, когато стенел: имам момиченце на година и
половина, а ще остане инвалид. (Труд, 22.12.2001, с.4).
602. черни дни. А Трудни времена. • И като се заредиха едни
черни дни за по-голямата част от българите, та вече 25 години. (Р.р.).
В Локо София имали пари за черни дни. (Меридиан Мач, 30.05.10).
п ДЕРА:
вадим {дерем) си очите - вж. при ОКО.
дера {раздирам) си ризата - вж. при РИЗА.
п ДЕРЕ:
докарвам {нося) вода от девет дерета {кладенци) вж. при ВОДА.
п ДЕСЕН:
дясна ръка - вж. при РЪКА.
дясно ухо съм на някого - вж. при УХО.
лява ръка, десен джоб - вж. при РЪКА,
лявата ръка не знае какво прави дясната - вж. при РЪКА,
сърби ме дясната ръка - вж. при РЪКА.
249. ДЕСЕТ
♦ в девета <десета, трета> глуха - вж. при ГЛУХ.
603. десетте божи заповеди. Книж.
Най-важните житейски максими, основните правила. • Всеки трябва да усвои десетте божи запо- '
веди на професията си и да ги съблюдава стриктно, ако иска да е
истински професионалист. (Р. р.).
V От библейската книжнина.
Ф {три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ.
250. ДЕСЕТКА
604. уцелвам (улучвам, удрям) <в> десетката. / удар в десетката.
Книж. Л. Правя най-точния, най-сполучливия ход, който се оказва печеливш. • Късметът им бил на приливи и отливи. С водката обаче ударили в десетката.(Труд, 13.08.2001, с.31). Ако все пак излязат верни слуховете, че министър ще стане бившият шеф на Националния осигурителен институт, това ще е удар в десетката..(Труд, 29.06.2001, с.11).
Първанов уцели десетката (бел. авт. - изразява тревогата си от кон-
дете индиго
- 158 —
фликта в съдебната система). (Труд, 28.01.2002, с.1). В тази смисъл с
„Девети“ Калоянов е улучил десетката. (Труд, бр.25, 2004, с.14).
V От спорта стрелба.
251. ДЕТЕ
605. дете индиго. Книж. А. Ново поколение деца, свръхнадарени.
• Синът на Валери Божинов бил дете индиго. (Уикенд, бр.1, 2011).
606. дете в майка ще заплаче, ж Положението ще стане много
тежко, лошо, поради жестокостите на някого. • Лошо, лошо! Дете в майка ще заплаче тая година. Да се провали гробът на ония, които станаха себеп да стане тоя карашмалък, който изяде главата и на царя! (Зах. Стоянов, Оьч., т.1, с.549-550).
607. и на децата е (стана) ясно. А Съвсем очевидно е, всички
разбират. • Поне в Пазарджик и на децата стана ясно, че намаление
на цената де факто няма да има. (168 часа, бр.7, 2002, с.6).
608. като дете (се радвам).
Най-искрено, най-чистосърдечно,
неподправено, без задръжки. • И цял свят видя как се радва като дете
и как прескача загражденията, за да поздравява медалистите. (Труд,
20.01.2001, с.11).
609. <не> ставай (ставам) дете. А Държиш се, постъпваш глупаво, неразумно. • Не ставай дете, сам разбираш, че със сръдни нищо
няма да постигнеш. (Р.р.).
4 мамино детенце ! мамин син / мамино синче вж. при МАМИН.
а ДЕТО:
дето двама и той трети - вж. при ДВАМА.
за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гората) вж. при ДУХАМ.
където (дето) ми видят очите - вж. при ОКО.
отивам на вятъра (на халос, за този дето духа) - вж. при ВЯТЪР.
252. ДЖЕЗВЕ
610. едно джезве кокали. Жарг. Ирон. А За човек - телесно много слаб. • Тръгнал и той да се бие, едно джезве кокали и душа под
наем носи, ама на, и той барабар с „юнаците“. (Р.р.).
611. завира ми джезвето <отвътре>. Жарг. А Бързо се ядосвам, нервирам се, вбесявам се. • И понеже бързо ми завира джезвето ... (с.38). Нищо
ли? - завира ми джезвето отвътре. (Ат. Мандаджиев, Маестрото, с.58).
159 —
скъсан джоб
253. ДЖИГЕР
612. излиза ми джигера. А Силно се преуморявам, оставам без
дъх. • Ако им кажа, че ги чакам в 8.30, а участието им е след 3 минути, без да им пука, ще разцепят секундата и ще ми излезе джигерът. (168 часа, 13-17.06.2003, с.24).
254. ДЖОБ
613. бъркам в джоба на някого. А Принудително вземам пари от
някого за нещо; ощетявам го. ♦ Запознати твърдят, че зад целия скандал всъщност стояло нараненото его на Морфов, който се почувствал смъртно обиден, че хем му бъркат в джоба за кауза, която са
избрали без съгласието му, хем не считат за -нужно да го информират за това, преди да го съобщят в медиите. (Уикенд, бр.51, 2016,
с.69). Изводът бе - българинът не обича да му бъркат допълнително
в джоба, а и хакерите в страната са сред планетарните лидери.
(Труд, 20.01,2015, с.2).
614. джоб парасъ. А Пари за дребни разходи. • Ти това за пари ли
го имаш. Това са джоб парасъ?, дай някоя по-едра банкнота. (Р.р.).
V От турски.
615. изтънява ми джоба. А Обеднявам финансово. • Причината
за това е, че джобът на българина изтъня много през последните
година-две. (168 часа, бр.5, 2002, с.16). От една страна са изтънелите им джобове след високите сметки за ток и парно. (Труд, бр.39,
2002, с.Ю).
♦ лява ръка, десен джоб - вж. при РЪКА.
616. не ми е по джоба. ! по джоба ми е.
Не ми е по финансовите
възможности. ! По финансовите ми възможности е. • Двамата се запознават и скоро разбират, че имат общо желание - да правят самолети, защото вносните не са по джоба им. (Труд, 08.03.2001, с. 18).
617. олеква ми джоба. А Обеднявам финансово. • От което средният българин няма да му стане по-леко, освен че джобът му ще
олекне още повече. (Труд, 01.03.2000).
618. отивам {отида) {влизам ! вляза) в джоба {джобовете) на
някого.
За пари, материални ценности - взема ги, получава ги някой. •
Колкото пари спечели за тия няколко седмици, отидоха в джоба на
лихваря. (Р.р.).
619. скъсан джоб, а Безпаричие, бедност. • Секретарката заряза мъжа си заради скъсан джоб. (Уикенд, 8-14.01.11, с.83).
слагам в малкото си джобче...
160 —
620. слагам в малкото си джобче някого.
Превъзхождам някого
по способности, знания, култура или по постижения. • Този път стратезите на столетницата сложиха в малкия си джоб и Симеончо е неговите осемстотин дни. (Ретро, бр.6, 2017, с.4).
621. удрям по джоба някого. Л Нанасям финансови загуби на някого. • Увеличаването на ДДС от 20 на 24 на сто ще удари по джоба
крайните потребители на стоки и услуги. (Труд, 01.05.10, с.9). И винаги избираше не скъпи неща, за да не ни удари по джоба. (Ел.Рязанов,
Незавършена равносметка, с.640).
п ДЖУНГЛА:
закон на джунглата - вж. при ЗАКОН.
255. ДИВ
622. див петел. А Буен, вироглав и своенравен човек. • Ех, момче,
на младини и аз бях див петел, но животът ме поочука и укроти.
(Рр).
623. като в Дивия запад. А В свят на произвола и престъпността.
• Чувствам се като в Дивия запад. (Стандарт, 09.03.2001, с.11).
V От историческото минало на САЩ.
4 оставям питомното да търся {диря) дивото вж. при ПИТОМНО.
256. ДИВИДЕНТИ
624. печеля {вадя, извличам) дивиденти. Книж. А Получавам
изгода, облаги, облагодетелствам се от нещо. • А когато политолози
решиха, че могат да печелят дивиденти за техните си интереси с
темата „досиета“, резултатът бе разделяне на нацията. (Труд,
19.04.2002, с.10). Не трябва да се вадят дивиденти от този случай.
(Стандарт, 04.12.2001, с.З). А техните опоненти трескаво да кроят
планове как да извлекат дивиденти от предизвестената им грешка.
(Сега, 05.02.2001, с.9).
V От икономическата сфера.
а ДИГАМ:
дигам {вдигам) си консулите - вж. при КОНСУЛ,
та дим {пушек, пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
-161 —
тиха дипломация
257. ДИКИШ
625. хвана {хващам} дикиш. X Имам успех, резултат; постигам
целта си. • Неговото „Иване, кажи си“ не хвана дикиш, но пък двете
денонощия на Бил Клинтън в София задълго ни вкараха в американска орбита, (Ретро, бр.4, 2017, с.44). Казвам си мнението, а дали ще
хване дикиш, е отделен въпрос, (Уикенд, бр.4, 2017, с.39).
V От тур. dikiç ‘шев, тегел’.
Z
258. ДИМ
626. дим да ме няма, х Изчезвам отнякъде бързо и безследно. •
Брендо дим да го няма. Никой не знае къде е соченият за наркобос
Евелин Бонев-Брендо. (Стандарт, бр.7887, 2015, с.1).
627. като (яко) дим. Ирон. X За изчезване - изчезвам отнякъде
бързо и безследно. • Гладът ми изчезваше като дим, па и сърцеболът
ми преминуваше. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.537). Но и младоците, щом
минели през разговор с г-жа Радева, си плюели на петите яко дим.
(Ретро, бр.9, 2017, с.4).
♦ няма огън без дим - вж. при ОГЪН.
628. та дим (пушек, пара, дреб) се дига. Ирон. X След главно
изречение. Напрегнато, енергично, припряно, много усилено. • Ураганно
цените се вдигат, та пушек се вдига. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5). Нашият обаче играе, та пушек се вдига. (Уикенд, 3-9,03.2012, с.90).
п ДИНАМИТ:
буре е динамит - вж. при БУРЕ.
259. ДИНЯ
629. подлагам динена кора <под крака> на някого. X Хитро измамвам, изигравам някого, подвеждам някого, обикн. като му попречвам
да осъществи нещо. • Когато едно правителство падне, подлага динена кора на следващото. Отказва всякаква приемственост. (Галерия,
бр.48, 2016, с. 20). Той вече бе успял да подложи динената кора Под нозете на своя най-близък приятел д-р Донев. (К.Христов, Ад в Рая, с.127).
♦ нося две дини под една мишница - вж. при ДВЕ / ДВА.
260. ДИПЛОМАЦИЯ
630. тиха дипломация. Книж. X Неофициални, тайни преговори,
договаряния. • И му дойде времето и на премиера Сакскобургготски
като дирек
- 162
да задейства контактите си, след като „тихата дипломация“ така
и не даде резултат. (Труд, 15.01.2004, с.11).
V От дипломатическата сфера.
261. ДИРЕК
631. като дирек., А Изправен и неподвижен. • Какво си се побил
като дирек, седни,, разположи се удобно, кажи какво те измъчва. (Р.р.).
262. ДИРНИК
632. налягай си дирника. Грубо. А Стой мирно, спокойно. • Ако искаш
да си запазиш работата, налягай си дирника, иначе ставаш зян. (Р.р.).
633. не си вижда дирника. Вулг. Пренебр. л. Не съзнава какъв е
(казва се за човек с големи недостатъци или лоши прояви, който предявява големи претенции или осъжда, критикува другите). • Не си вижда
дирника, ами тръгнал да ме одумва, че съм бил такъв, онакъв. (Р.р.).
263. ДИРЯ!
634. оставям диря след себе си. Книж. А Извършил съм добри
дела, които се помнят и ценят от хората. • За мен винаги е било найважно да изляза като човек, който е направил нещо, оставил е диря
след себе си. (Монитор, 29.12.2001, с.22). ... големият творец става още
по-голям, когато оставя диря след себе си. (Монитор, 29.12.2001, с.22).
♦ куче влачи, <диря няма> - вж. при КУЧЕ.
п ДИРЯ2:
диря (търся) цаката на някого или нещо - вж. при ЦАКА,
оставям питомното да търся (диря) дивото вж. при ПИТОМНО.
264. ДИКТОВКА
635. под диктовката на някого. Книж. А Под чуждо нареждане
или влияние. • Жалко е, че няма собствено мислене, а действа под
диктовката на други. (Р.р.).
п ДИТИРАМБИ:
пея дитирамби на някого или на нещо - вж. при ПЕЯ.
□ ДИШАМ:
дишам във врата на някого - вж. при ВРАТ,
дишам с пълни дробове - вж, при ДРОБ.
- 163
всяко зло за добро
265. ДНЕВЕН
636. на дневен ред. Книж. А Предстои за осъществяване, извършване или за разрешаване в най-близко бъдеще. • Сега на дневен ред са
подобни опити и за други спорни казуси. (Уикенд, бр.4, 2017, с.З). Гърмежът на техните 125 пушки, макар и слаб, но те бяха уверени, че
той ще бъде достатъчен да пронизи ушите на заспалата европейска дипломация и да изнесе името на българина на дневен ред, име,
което по онова време беше твърде потъпкано. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.П, с.155).
п ДНЕШЕН:
до ден днешен - вж. при ДЕН.
266. ДОБА
637. в (по) глуха (потайна) доба. Книж. Л. След полунощ, още по
тъмно. • Тръгнахме от село в глуха доба, едва бяха пропели първи
петли. (Р.р.).
267. ДОБРЕ
638. добре дошъл съм някъде.
Приет съм някъде радушно, е
желание или съм нужен някъде. • Просветният министър Тодор Танев
заяви, че македонците са добре дошли да учат у нас, но не е наша
работа да се месим в техните правила. (Стандарт, бр.7887, 2015, с.З).
♦ по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата
- вж. при ВРАБЧЕ.
♦ по-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв - вж. при КУЧЕ.
♦ постилам си добре пред някого - вж. при ПОСТИЛАМ.
268. ДОБРО
639. всяко зло <е> за добро. А Житейска максима за спокойно
приемане на сторено зло или неуспех, които в последствие се оказват за
добро. • И докато в нощта преди избора юристите агитираха за
Гергана, нововремци направиха и невъзможното комисията да оглави единственият друг кандидат - анестезиологът Венко Александров. И успяха. А тя прие загубата с изправена глава. Времето пък
показа, че всяко зло е за добро. (Труд, бр.111, 2004, с.12/ Стоянка се
грижеше за него много дълго време. Но пък направи една грешка. Но
всяко зло за добро. Тя много го обиждаше. (Телеграф, 28.01.2017, с. 13).
за добро или зло
- 164
640. за добро или <за> зло. а Така се случи; така се нареждат,
така се повеждат нещата. • Освен това, за добро или зло, аз съм му
внушил някакъв тик за „кимание“ при общуване с мен. (Труд, бр. 139,
2004, с.14). Уведомява го, че - за добро или за зло, короната на Цар
Футбол е избрала неговата глава. (Уикенд, бр. 51, 2016, с.84).
641. няма ненаказано добро, л Казва се в случайте, когато за
извършено добро се отплаща със зло. • Убедени сме, че няма ненаказано добро и затова избягваме да го правим. (Мин. год., бр.5О, 2016, с.11).
269. ДОБРУТРО
642. от голямото добрутро. Ирон.
Човек с висок служебен или
обществен пост; издигнал се или забогатял. • Той на такива като нас
вече не обръща внимание, вече е от голямото добрутро. (Труд, бр.139,
2004, с.14). Второ, че когато един апостол каже на новопокръстения
бунтовник, че голямото „добрутро “ на комитета се намира не в неговото село или град, но там, в Белград или Букурещ, дето има православен княз и християнска войска, то естествено е, че ще може да
произведе по-голямо впечатление. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.77).
п ДОБЪР:
вземам добър край - вж. при КРАЙ.
добрият самарянин - вж. при САМАРЯНИН.
на добра воля - вж. при ВОЛЯ.
(нарушавам, прекрачвам) добрия тон - вж. при ТОН.
270. ДОВЕРИЕ
643. на юнашко доверие.
Доверявам се сляпо на някого, без да
го познавам добре и без каквито и да са гаранции. • Днес Сокола твърди, че е направил грешка, когато подкрепи на юнашко доверие първото демократично правителство на Филип Димитров. (Труд,
16.01.2002, с. 11).
п ДОГОДИНА:
догодина по това време - вж. при ВРЕМЕ.
° ДОДЕ:
доде ми хлопне дъската - вж. при ХЛОПНА.
п ДОЕН:
дойна крава - вж. при КРАВА.
165
от един дол дренки
271. ДОЗА
644. конска доза. А Много голямо количество (обикновено за лекарство, спиртни напитки). • И какво излиза от последната конска доза ,
истерия в изпълнение на хиларисти, и меркелисти, разбирай либерал-фашист^. (Уикенд, бр.22, 2017, с.31). Пиех хапчета и сиропи в конски дози, подобрение никакво. (Р.р.). Рафтингът, конска доза, адреналин. (Седмичен труд, бр.21, 2010).
V От ветеринарната медицина.
О ДОЙДА:
ден да мине <друг да дойде> - вж. при ДЕН.
добре дошъл съм някъде - вж. при ДОБРЕ,
каквото ми дойде на ум - вж. при УМ.
какъвто дошъл, такъв си отишъл - вж. при КАКЪВТО.
272. ДОКАРВАМ / ДОКАРАМ
♦ докарвам {нося) вода от девет дерета {кладенеца) вж. при ВОДА.
645. докарам {докарвам) я донякъде. А Започвам нещо, без да го
довърша, без да стигна до резултат. • Каквато и работа да започнеш,
все я докарваш само донякъде и се отказваш. (Р.р.).
646. дотука я докарвам. Неодобр. А Стигам до лоши резултати, до
критична точка в извършването на някаква работа или в отношенията си с
някого. • Вземаше пари назаем от всичките си познати, не връщаше и
както виждаш дотука я докара, да го влачат по съдилища. (Р.р.).
♦ стигам {докарвам) до просешка тояга - вж. при ТОЯГА,
п ДОКАТО:
докато кажа „а“ - вж. при „А“.
докато си почивам, да оплевя лещата - вж. при ЛЕЩА.
п ДОКОПАМ СЕ:
докопам се до кокала - вж. при КОКАЛ.
273. ДОЛ
647. от един дол дренки. Неодобр. А За характеризиране на човек при сравняването му по качества и постъпки с друг: със същите недостатъци е. • Соломон Паси излезе мекере, Александър Каракачанов
разби организацията, Едвин Сугарев и той е От същия дол дренки.
(Мин. год., бр.2, 2010, с.9). Изглеждал добър - как може? Всички са
от един дол дренки/(А.Гуляшки, Злат, руно, с. 156).
долен човек
- 166
274. ДОЛЕН
648. долен човек. Неодобр. А Възклицание за изразяване на неодобрително отношение към някого, който е извършил или върши недостойни
неща. • Не ми говори за него, той е долен човек, занимава се само е
доноси и мдшеничества. Не заслужава да бъде съжаляван. (Р.р.).
649. долна работа. Неодобр. л. Възклицание за изразяване на неодобрително отношение към нещо. • Това са такива долни работи, че
дори не ми се говори за нещата, които е натворил. (Р.р.).
♦ по бели (долни) гащи - вж. при БЯЛ.
п ДОЛУ:
от горе до долу - вж. ГОРЕ.
долу ръцете от нещо или от някого — вж. при РЪКА.
п ДОМ:
аврамов дом - вж. при АВРАМОВ,
градя (строя) <дом, къща> на (върху) пясък вж. при ПЯСЪК.
п ДОНЯКЪДЕ:
докарам (докарвам) я донякъде - вж. при ДОКАРВАМ.
п ДОРИ:
<дори> и грам - вж. при ГРАМ.
о ДОТУКА:
дотука я докарвам - вж. ДОКАРВАМ.
а ДРАГО:
мило и драго (давам) - вж. при МИЛО,
на драго сърце - вж. при СЪРЦЕ.
275. ДРАКА
650. хващам ! хвана (уловя) драките.
Забягвам в планината, за
да се скрия или да се боря срещу някого. • Има един ненормалник в
селото, тършува по изоставените къщи, а като го сгащила полицията, хванал драките и цял месец го няма никакъв. (Р-р.).
276. ДРАКОНОВСКИ
651. драконовски мерки (закони). Неодобр.
Прибягване до сурови наказателни мерки, решения, постановления, закони, понякога несъобразени със здравия смисъл. • Опитът на Румъния за ликвидирането
167 —
свалям дрехите от гърба...
на корупцията показва, че успех може да се постигне само с драконовски мерки и закони. (Р.р.).
V От законите, които въвежда в Атинската република нейният първи законодател Драконт (VII в. пр.н.е.). Неговите закони предвиждали смъртно наказание дори за
дребни провинения като напр. за кражба на плодове от чужда градина.
п ДРАСВАМ:
драсвам клечката на нещо - вж. при КЛЕЧКА.
а ДРЕБ:
та дим (пушек, пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
а ДРЕБЕН:
дребна риба - вж. при РИБА.
и дребното камъче прекатурва (обръща) колата - вж. при КАМЪК.
2Т1. ДРЕМЯ
652. дреме ми (пука ми) на сайдера (жилетката, пуловера, тръбата, черупката и др.). Жарг. Вулг. А Никак не ме засяга, не ме интересува
(като израз на пълно безразличие). • Дреме ми на сайдера, че щял да се
разсърди, негова си работа. (Р.р.). Според теб Надежда Михайлова и
Иван Костов наистина ли са били любовници? - Дреме ми на тръбата!
Костов е тема на Кеворк. Мен ми е любопитно, доколкото изскачат неща,
които са обратни на това, което съм знаел. (168 часа, бр. 12, 2004, с.27).
653. дреме ми (не ми дреме) <на шапката>. Жарг. Пренебр. А
1. Никак не ме засяга, не ме интересува (като израз на пълно безразличие). • Дреме ми на шапката, че имало избори, да не би нещо да се
променя след тях! (Р.р.). А 2. Не ме вълнува, не се страхувам. • Демонстрира, че не му дреме от нищо. (168 часа, 25-31.01.2002, с.5).
п ДРЕНКИ:
когато върбата роди дренки - вж. при ВЪРБА.
от един дол дренки - вж. при ДОЛ.
п ДРЕП:
та дим (пушек, пара, дреб) се дига - вж. при ДИМ.
278. ДРЕХА
654. свалям <и> дрехите (дрехата) от гърба на някого.
Ограбвам напълно някого, оставям го без каквито и да са средства. • Такива са времената, навъдиха се едни изроди, които и дрехата от гърба ти свалят без да им трепне сърцето. (Р.р.).
захвърля като дрипа...
—168 —
279. ДРИПА
655. захвърля / захвърлям като дрипа някого. Пренебр. А Изоставям безцеремонно някого. • Ходи с нея две години, използва я, а накрая я захвърли като дрипа. (Р.р.).
280. ДРОБ
656. дишам с пълни дробове. Книж.
Чувствам се волен, свободен, неограничен. • Сред новите си приятели се чувствам възроден,
дишам с пълни дробове. (Р.р.).
о ДРУГ:
бъркаме един друг в кесиите си - вж. при КЕСИЯ,
ден да мине <друг да дойде> - вж. при ДЕН.
друга бира - вж. при БИРА.
един през друг - вж. при ЕДИН.
за едни майка, за други мащеха - вж. при МАЙКА,
който вади нож другиму, от нож умира - вж. при КОЙТО,
от друго тесто <съм замесен> - вж. при ТЕСТО.
пея (запявам) друга песен (на друг глас) - вж. при ПЕСЕН,
през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза —
вж. при УХО.
ядем се един други - вж. при ЯМ.
п ДРУГАРКА:
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена <ощипана>
госпожица (другарка, мома) - вж. при ГОСПОЖИЦА.
281. ДРУГО
657. между другото. А Без отделяне на специално внимание, наред
с други по-важни неща. • Между другото, тя разказва, че Петраки бил
видял един път как дядо Райчо, уж майор и първенец, копаял лозя и
плел чорапи, а друга една майорша, пак българка, която ходи с пайтон на станцията, у тях вкъщи перели кирливи ризи и пр., и пр. (Зах.
Стоянов, Съч., т.З, с.ЗОЗ).
282. ДРУЖИНА
658. кой да води бащина(та) дружина. А Кой да бъде водачът, кой да командва, кой да се разпорежда. • Те имат принципно
мотивировки като коя партия в коя ще се влива и разлива, коя
организация кого ще погълне и т.н, но всъщност спорът е кой ще
-169
някакъв, та дрънка
води бащина дружина. (Труд, 09.01.2002, с.10). Славолюб Муслин
започна тренировки като на Запад и се видя, че отборът е в шантава форма. Отрази се и спорът кой да води бащина дружина. Не
само играчите са виновни, те скачат според тоягата. (Труд, бр. 135,
2004, с.44).
283. ДРУМ
659. ходя по царския друм. А Постъпвам, действам по законния,
общоприетия начин. • Той както иска, така да постъпва, ти си ходи по
царския друм, за да гледаш хората в очите. (Р.р.).
Вж. и “ вървя си по царския път“ при ПЪТъ
V Произходът на израза е древен, свързан е с практиката да се градят от царете
пътища до важни обекти в държавата, наричани „царски пътища“. Първообраз може да се открие и в библейската книжнина, напр. в Четвърта книга на Стария завет Числа 21:22.
660. широк ти друм. Пренебр. Л. Махай се, върви, където искаш;
пръждосвай се. • И сега какво си мислиш, че трябва да направя, да се
хвърля на врата ти, да те моля? Я, си гледай работата, широк ти
друм, мъже много. (Р.р.).
□ ДРУСАМ:
друсам {държа) на колене някого - вж. при КОЛЯНО.
284. ДРЪН
661. дрън, дрън ярина. Пренебр. А Празни приказки, глупости. •
Всичко това, което ми разправяш, е дрън, дрън ярина, ами я се захващай за работа. (Р.р.).
285. ДРЪНКАМ
662. някакъв, та дрънка. Ирон. А Втора част в някаква квалификация, с която квалификацията иронично се характеризира като валидна в
най-голяма степен; от сигурно по-сигурно. • Какво е положението в родното народно събрание? Със сигурност не е розово, а балканско, та
дрънка. (168 часа, бр.11, 2002, с.2).
п ДРЪПВАМ:
дръпвам кокала на някого - вж. при КОКАЛ.
дръпвам шалтера на някого или нещо - вж. при ШАЛТЕР.
бия дузпата на някого
- 170-
286. ДУЗПА
663. бия дузпата на някого, А 1. Наказвам някого. • Съдът би
дузпата на Ленков. (Труд, бр.144, 2010). А 2. Изгонвам някого. • Запознати разказват, че националът ù бил дузпата. (Шоу, бр.53, 2013, с.53).
V От футболната игра.
287. ДУМА
664. вземам си думите назад (обратно).
Отказвам се от нещо,
което съм казал, като признавам неговата несъстоятелност; извинявам
се. • Разбрах, че съм прекалил с обвиненията, затова побързах да си
взема думите назад. (Р.р.).
665. голи думи. А Обещания без покритие. • Приказките и на
това правителство, че ще стимулира дребния бизнес, се оказаха само голи думи, каза той. (Труд, бр.27, 2002, с.19).
666. голяма дума да не кажа, ж Да не избързвам с пресилено твърдение. • За да не кажа голяма дума, но аз за себе си можа се похваля,
че се съмних за чистия косъм на стареца, когато той за последен
път дойде при нас. (Зах. Стоянов, Сън., т.1, с.521).
♦ голям залък лапни, голяма дума не казвай - вж. при ЗАЛЪК.
667. две думи на кръст не мога да кажа, х 1. Нямам дар слово,
не умея да говоря на публично място, да се изказвам. • Той е от тези
хора, които нямат дар слово. Ако трябва да вземе думата пред хора,
две думи на кръст не може да каже, но затова пък е отличен професионалист. (Р.р.). X 2. Губя дар слово от силно душевно вълнение. •
Изненадан на местопрестъплението, малкият крадец не можеше две
думи на кръст да каже в свое оправдание. (Р.р.).
668. дума да няма. А Безспорно, без съмнение, разбира се. • Студено беше, дума да няма, и всички знаем, че това е слабото място на
премиера, но чак пък такава шапка ... (Ретро, бр.4, 2017, с. 11).
669. дума не обелвам, а Не казвам нищо, премълчавам. • Но
винаги когато се случва нещо наистина драматично, мълчи гузно,
дума не обелва. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ). В града се е възродила
банда за поръчкови убийства - върху тази версия също работят
ченгетата, които дума не обелват по случая с Митъо.(Шоу, бр.З,
2015, с.13).
670. дума по дума. А Съвсем точно, буквално, подробно. • Почти
моментално ченгетата от посолството на Лондон започват да проверяват дума по дума казаното от рибаря на шарани. (Уикенд, бр.51,
171
крилати думи / крилата фраза...
2016, с.67). Предавам ти дума по дума всичко, което ми заръча да ти
кажа. (Р.р.).
671. думата ми на две не става, х 1. Заповяданото от мене не
подлежи на промяна. • Между тия последните беше и някой си Кескин
Пехливан, а на човек пехливанин между турците - става ли му думата на две? (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.646). А 2. Никога не се отказвам
от това, което кажа или обещая. • Щом съм обещал, ще го направя,
моята дума на две не става. (Р.р.).
672. държа на думата си. А Изпълнявам обещаното. • Той е човек,
който държи на думата си, няма начин да не изпълни обещанието
си. (Р.р.).
673. загубвам <и> ума и дума, х Съвсем съм смутен, объркан,
обикновено от голяма уплаха или изненада, и не мога нищо да направя или
кажа; стъписвам се, сащисвам се, смайвам се. • Толкова бях развълнуван, че загубих и ума и дума. (Мин. год., бр.1, 2017, с.17). Момичетата,
сред които попадна, загубиха ума и дума щом само го зърнаха. (Галерия, бр.6,2017, с.10).
674. изпускам дума. А Неволно казвам нещо, което трябвало да се
крие или е неуместно; издавам тайна. • Ако не беше изпускал дума,
щяхме да заживеем до момента. (Втора младост, бр.24, 2009, с.9).
675. казана дума - хвърлен камък. А Веднъж нешо казано не
може да бъде върнато назад. • Когато се успокоил, Морфов сигурно е
съжалил за острия си език, но казана дума - хвърлен камък. (Уикенд,
бр.51,2016, с.69).
676. казвам <една> топла дума. А Приласкавам; казвам нещо
приятно, приласкаващо, насърчаващо. • Досега никой не ги е потърсил
и да им каже поне една топла дума. (Труд, 09.01.2002, с.27).
677. крилати думи. / крилата фраза. ! крилата мисъл. А Изречена мъдрост или сполучлива остроумна фраза, която придобива широка
популярност в живата реч. • Крилатите думи „гълъб на мира“ получават световна популярност. (Р.р.). В неговата биография това е римуваната пиеса „Горе от ума“ (на български - „От ума си тегли“),
която се играе и до днес в Русия и е източник на много крилати
фрази. (Мин. год., бр.2, 2017, с.23). Ами - бушонът, който ще се върне
в Световната банка с крилатата римска фраза „ След мене потоп “
и със CV, в което ще пише „министър“. (Мин. год., бр.9, 2010, с.5).
V Първоизточник са поемите „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, в които се срещат
образни фрази като „Той промълви крилата дума“. Съвременната осмисленост на
израза обаче води началото си от сборника на немския учен Георг Бюхман „Крилати
думи“ (1864 г.), в който са поместени навлезли в живата реч литературни цитати,
мека дума
- 172 —
думи, изречени от исторически лица, афоризми, имена на литературни и митологични
персонажи, превърнали се в нарицателни имена и т.н, придружени с коментари за
произхода и употребата им.[ЕС].
♦ купешки (думи) приказки - вж. при ПРИКАЗКИ.
678. мека дума. А Най-благовидно казано. • ,Деетично“ даже е
много мека дума. (168 часа, 18-24.01.2002, с.5).
679. на думи. А Изречено като обещание, казано. • Лесно е на
думи да поемеш някакво задължение, трудно е на дело да го осъществиш. (Р.р.)
680. не вземам от дума. А Не се вслушвам в съветите, които ми се
дават, упорит съм, вироглав съм. • Какво да правя с него, не взема от
дума, като е казал, че ще учи за учител, не ще и да чуе за друго. (Р.р.).
681. не ми стигат думите. А Силно съм развълнуван от нещо,
поради което не мога да подбера най-точните и изразителни думи при
изразяване на възхищение или силно негодувание, възмущение от нещо
или някого. • Не ми стигат думите, за да мога да изразя благодарността си към кмета на Девня Димитър Димитров, който помогна
на мен и на моите ученици от Помощното училище „Васил Друмев“ в Шумен да отидем безпрепятствено до Каварна. (Труд, бр.154,
2004, с.2).
682. не проронвам и дума. / не обелвам нито дума. А Мълча,
нищо не казвам, не продумвам. • Почти никой от тях не проронва и
дума, и двама завършват земния си път със самоубийство. (Седм.
труд, бр.47, 2002, с.6). Хората, мръзнещи в наметнатите през раменете якета, не обелват нито дума. (Мин. год., бр.5О, 2016, с. 11).
683. нямам думи. А Изумен съм. • Не, нямам думи ..., как можа
да сториш това! (Р.р ). Пред очите на над 40 бизнесмени той удря с
юмрук по масата „Нямам думи“! Изумен съм!“ (Труд, бр.64, 2001, с.1).
684. отварям дума за някого или за нещо. А Споменавам, казвам
нещо за някого или за нещо. • Ден се не минуваше да не бият турците
някого до умиране и да не му вземат дрешките от гърба; но никого не
чух да се оплаче против своите угнетатели, или пък да отворят дума
по кой начин би можали да се отърват. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.102).
685. от дума на дума, а В хода на разговора; така, разговаряйки,
неусетно. • Бейсинджър от дума на дума полегнала на Еминем, без
да се притеснява от факта, че му е с 14 години кака. (168 часа, 0713.12.2001, с.37). От дума на дума те споделили пред нея безумната
си мечта - да бъдат представени пред фамилията Грималди, която
управлява богатото княжество. (Уикенд, бр,23, 2014, с.4).
- 173 —
дуле и гащи
686. отмятам се от думата си. Л 1. Не спазвам обещанието си. •
Беше ми обещал да ме вземе на работа, но се отметна от думата
си. (Р.р.). А 2. Отказвам се от нещо, което съм казал. • След изборите
лично аз в едни мои „Горчиви думи“ пак го заядох с едно-две изречения. И не се отмятам от думите си. Имало е за какво да „посегна“
на любимеца народен - Лечков и левскарите го признават, (Седм.
труд, бр.5, 2004, с.2).
687. от половин дума разбирам. X Бързо и лесно разбирам, без да
са необходими много обяснения. • Защото Стамболов не само не му
противоречеше, но и добавяше смели, оригинални мисли, а което беше по-важното, разбираше от половин дума какво иска да каже
Скарлатов. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.1, с.23).
688. с две думи. ! с една дума. А Казано накратко. • Казано с две
думи — гласуваха за него, защото във всяко отношение по го харесваха от другия кандидат — Цецка Цачева. (Ретро, бр. 49, 2016, с. 16).
След трагедията в Хитрино те разтегнаха дъвката до питането „А
какво прави там генералът? С две думи, няма за тях управия. Важното е да се плюе, поводът е без значение,“ (Ретро, бр.5О, 2016, с.8.). С
една дума той е отявлен туркофил. (Уикенд, бр.4, 2017, с.66).
689. сладки думи. А Казани приятни неща. • Под тези сладки
думи се крият регулации и закони. (24 часа, бр.71, 2014, с.14).
690. тежка дума. А Решаваща намеса в разрешаването на някакъв
проблем; авторитетно мнение; окончателно решение. • Според информацията трансферът на българина в момента зависи от тежката
дума на треньора му в Перм, Рашид Рахимов. (24 часа, бр.139, 2010).
Не истината, не реалността, а паричките, капиталите си казаха
тежката дума. (Над 55, бр.4, 2017, с.13).
п ДУНАВ:
власите се давят на края на Дунава - вж. при ВЛАХ.
288. ДУПЕ
691. дупе да ми е яко. ! яко ми дупе. Грубо. А Да му мисля,
чакат ме големи изпитания. • „Тогава ще вдигнат хората от Рабиша и
дупе да им е яко на всички“, заканва се местен старец. (168 часа, 0713.12.2001, с.24). След изборите на всички дупе да ни е яко. Който и
да спечели. (Уикенд, бр.12, 2017, с.34).
692. дупе и гащи. Просторен. Подигр. А Много близки, неразделни приятели. • А те бяха дупе и гащи. И двамата заедно ги избрахме и
професори, и ректори. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.214).
с голо дупе
- 174
693. с голо дупе. Грубо. А Беден, беднотия, сиромашия. • Никой
няма да ни вземе в Европа с туй голо дупе. (Труд, бр.54, 2002, с. 17).
694. сухо дупе риба не яде. Грубо, А Без труд нищо не се постига.
• Сухо дупе риба не яде, е казал народът за такива случаи. Никой
няма да ти дава заплата, ако не работиш. (Р.р.).
V От риболова.
695. яко дупе (трябва). Грубо
Иска се смелост, кураж. • Но
тук видя, че трябва яко дупе. (168 часа, 07-13.12.2001, с.6).
289. ДУПКА
696. в миша дупка, а 1. За криене - на много скрито, тайно място.
• Когато ги потърсиш за работа, никакви ги няма, в миша дупка ce
крият. (Р.р.). А 2. За отношение като закана - в крайно неудобно положение ще поставя някого. • Ако нещо, дори съвсем мъничко от тях е
вярно, при промените, които настъпиха след 1989 г., щяха да ме вкарат в миша дупка. (Уикенд, бр.9, 2017, с.40).
♦ девета дупка на кавала - вж. при КАВАЛ.
697. до дупка. Жарг. А До краен предел, докрай. • Младежът се
фукал какви скорости може да вдига, като натискал педала на газта до дупка. (Телеграф, 29.08.2016, с.10). Непрекъснато повтарях на
студентите, докато репетирахме „Ревизорът“: „Искреност до дупка! Няма да лъжем никого“. (Уикенд, бр.12, 2017, с.69).
698. зейва дупка в нещо. А Появява се недостиг, липса в нещо. •
Този гаф направо изправи на нокти екипа на Милен Велчев, защото
зейна нова дупка от 8 милн. лв. в бюджета. (Сега, 15.12.2003, с.11). В
хазната зейва дупка, която няма откъде да се напълни. (Труд,
06.12.2001, с.8).
699. излизам от дупката. А Преодолявам критичното състояние, в
което съм попаднал. • „Левски“ излезе от дупката и е готов да играе
по най-добрия начин. (Стандарт, 05.12.2001, с.26).
700. навирам в миша дупка някого. А Нахоквам жестоко някого. •
Като разбра каква глупост е направил, майка му се ядоса и го подхвана с едни приказки, да го съжалиш, навря го в миша дупка. (Р.р.).
♦ последна дупка на кавала - вж. при КАВАЛ.
701. попадам (изпадам) в <черна> дупка. А Изпадам в психически срив; попадам в безизходно, критично състояние, положение. • Дни
преди юбилея си изпаднал в черна дупка и се затворил вкъщи. (Уикенд,
- 175
запазвам присъствие на духа
бр.1, 2010). Вече два месеца откакто е попаднал в дупка и не може да
се вземе в ръце, не може да преодолее психическия срие, след като
остана без работа, (Р.р.)- След завръщането си от Испания изпада в
дупка. Затваря се, казват близки на семейството. (168 часа, бр.16,
2004, с.52).
♦ пробивам дупка в главата на някого ! продъня главата
на някого - вж. при ГЛАВА.
290. ДУХ
702. вдигам {повдигам) духа на някого. Книж.
Окуражавам някого, вдъхвам му увереност, оптимизъм. • Михайлова се опита да вдигне духа на присъстващите като бодро обяви война на клиентализма. (168 часа, бр.5О, 2001, с.7). С нови сили момичето се втурна да
повдига духа на американските войници. (168 часа, бр.21, 200?, с.51).
703. висок дух. Книж. А 1. Голям заряд жизнена енергия. • Той
все още е на инвалидна количка, ала духът му е висок. (Женски тайни,
бр. 19. 2010, с.32). А 2. Извисеност на чувствата, помислите и стремленията. • Поетите се отличават с висок дух и целеустременост. (Р.р.).
V Изразът има близък по осмислеността си първообраз в библейските текстове
(напр. Дан. 5:12 ,^ащото в него, в Даниила, комуто царят промени името на Валтасар, се намери висок дух, знание и разум“).
704. губя дух. ! не губя дух. Книж. А Отчайвам се. / Не се отчайвам. • Най-силната черта на характера му е, че не губи дух, винаги
намира нещо, което го зарежда с оптимизъм, с борбеност. (Р.р.).
705. загубвам присъствие на духа. ! не губя {запазвам) присъствие на духа. Книж. А Губя самообладание, не успявам да овладея нервите си, да запазя спокойствие. / Не губя самообладание, успявам да
овладея нервите си, запазвам спокойствие. • Само Роберт загуби присъствие на духа. (168 часа, бр.25, 2001, с.5). Чорни изгубил присъствие на духа - „Има решение на съда, върнете ми парите“. (Труд,
бр.109, 2004). Бенковски макар и да бе отпаднал твърде много нравствено, но досега той се мъчеше да запази присъствие духа, поне за
очи пред момчетата. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.470^471).
706. запазвам присъствие на духа. А Запазвам спокойствие; владея се, владея нервите си. • Единствено Васил Гарнизов запази присъствие на духа и обясняваше, че можело да е и по-лошо. (Стандарт,
18.06.2001, с.З). Мъчителите, малоумни садисти, много се учудиха на
готовността му, но запазиха присъствие на духа. (Л.Левчев, Убий
Българина, с.216).
изпускам духа от бутилката
176 —
707. изпускам (пускам) духа от бутилката. Книж. Л. Със своите
неразумни действия поставям началото на неуправляем и много опасен
процес; изпускам контрола над развоя на събития, над нещо, след като
съм им дал начало или съм премахнал ограниченията върху тях. • Веднъж изпуснали духа от бутилката четиримата стигнаха до прозрението, че новият шеф на съдиите трябва да се казва Димитър
Пармаков. (168 часа, 07-13.11.2003, с.2). Западът като че ли усети, че
е пуснал от бутилката духа на чертането на нови граници на Балканите. (Труд, 20.12.2001, с.17).
V От арабския сборник с народни приказки,^Хиляда и една нощ“. Някога беден
рибар уловил в рибарската си мрежа меден съд, запечатан отгоре с оловния печат на
цар Сулейман бен Дауд, известен вълшебник и мъдрец. Той единствено знаел тайното
и страшно име на Аллаха, което произнесено можело да управлява ветровете, птиците
и злите духове - джиновете. Веднъж царят се разгневил на един от духовете и го
затворил в „бутилка“ - съдът, който намерил рибарят. Воден от любопитство, рибарят отворил съда и оттам с огромен стълб от дим се измъкнал наказаният джин. Да го
върне отново в „бутилката“ вече никой не можел.[ЕС].
708. калён дух. Книж. X Свикнал на изпитания, преминал през несгоди и изпитания. • Като жена с кален дух, тя си пада и по военните
паради. (Труд, бр.139, 2004, с.12).
709. нищ духом. ! беден духом. Книж. А Духовно беден, с ограничени духовни интереси. • И нашите нищи духом калугери не поучават
народа, затова и той престана да им ходи и да ги помага. (Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.69). Нищите духом нямат високи цели, стига
им да са сити и облечени. (Р-р.).
V Изразът води началото си от евангелеските текстове, възпроизвеждайки в
кондензиран вид първото от поученията на Исус към неговите ученици при възкачването му на планината (напр. Лк. 6: 20 „блажени вие, бедните духом, защото ваше е
царството Божие“ / стб. ыищии доухо/нк/). В Библията изразът има значение ‘смирените, на които е чуждо възгордяването', понякога така са наричани и бедните?
недъгавите. В наши дни изразът е осмислен със значение ‘хора с ограничен кръгозор,
с посредствени интелектуални и духовни интереси'.
710. падам духом. Книж. л. Унивам, отчайвам се, губя вяра. • За
няколко години се промени до неузнаваемост, състари се физически,
но не падна духом. (Л.Левчев, Убий Българина, с.227). - Как е в момента
Фархи? - Никога не пада духом. (С.Бъчварова, Земя за прицел, кн.5, с.458).
V В библейските текстове има близък първообраз (напр. Пс. 142:4 „и отпадна
в мен духът ми, онемя в мене сърцето ми“ стб. и 8нъ1 въ AikN'fe дВуъ
æ io h ).
711. подигам духа на някого. Книж. А Насърчавам, окуражавам,
ободрявам някого. • Публиката подигаше духа на състезателите с
насърчителни възгласи. (Р.р.).
за тоя, дето духа
- 177 —
V Същата осмисленост изразът има и в Библията (напр. 2 Езд. 2:2 ,Господ
подигна духа на персийския цар Кира
стб.
е ъ ^д е и г ъ
гк ДХ’ъ).
712. предавам <Богу> дух. Книж. А Умирам, издъхвам. ♦ Врачанският владика Калиник предаде Богу дух на втория ден след Рождество Христово. (Телеграф, 28.01.2016, с.8). Всички сме смъртни, всеки
един от нас ще предаде Богу дух в уречения ден. (Р.р.).
V Изразът възхожда към библейските текстове (напр. Ио: 19:30 „Л когато Исус
вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух“).
713. разбунвам духовете. А. Предизвиквам вълнения сред хората в
някаква обществена среда. • Изявлението му разбуни духовете в града. (Труд, бр.49, 2002, с.9). Обръщението на Н. Симеон Втори, направено непосредствено преди изборите, разбуни духовете и провокира
вълна от мнения, коментари и оценки. (168 часа, бр.29. 2001, с.18).
714. спазвам буквата и духа на нещо. Книж. X Спазвам всички
предписания и изисквания на някакъв нормативен документ. • Или такива, колкото да бъдат спазени буквата и духът най-малко на два нормативни документа. (168 часа, бр.40, 2000, с.32).
V От законодателната сфера.
♦ телом и духом - вж. при ТЯЛО.
715. успокоявам духовете. Книж. А Внасям спокойствие. • За да
успокои духовете, на сбирката в Габрово Веселин Близнаков обещава НДСВ да се обърне към министерствата да се справят с този
проблем. (168 часа, 19-25.12.2003, с.10). До броени дни се надявам да
имаме максимално точна информация, която да успокои духовете и
да даде правилата за държавната намеса на пазара. (Труд, 17.11.2003,
с.10). За да успокоят топката, Сергей Станишев и Румен Петков решили да предприемат мерки. Спешната им визита в Москва е жест
към хардлайнерите. Те се надяват това да е послужило за успокояване на духовете и страстите. (168 часа, бр.22, 2004, с. 11).
291. ДУХАМ / ДУХВАМ
Ф духам супата - вж. при СУПА.
Ф духвам като вихрушка - вж. при ВИХРУШКА.
Ф духвам под опашката на някого - вж. при ОПАШКА.
716. за тоя (този, оня, онзи), дето (що) духа (вее, клати гора- *
та). А Напразно. • Накрая се оказа, че съм работил за тоя, дето
духа, нямах никаква печалба. (Р.р.). Чакаш го за тоя, дето клати
гората - проговори мрачно Цец. - Васил няма да дойде. (А.Гуляшки,
вземам душ
- 178 —
Злат, руно, с. 127). Децата пък ходеха в това училище за тоя, гдето
вее: да зяпат из прозорците и да учат всичко наизист — папагалски.
(Хр.Г.Данов, За теб, мили роде, с.27).
♦ накъде духа (вее) вятъра - вж. при ВЯТЪР.
♦ отивам на вятъра (на халос, за този дето духа) вж. при ВЯТЪР.
Ф плюя си на петите / духна на петите си - вж. при ПЕТА.
292. ДУШ
717. вземам душ. А Изкъпвам се. • Изглежда, хигиенните навици на българските министри са да си вземат душ веднъж в седмицата и съответно - да се бършат с пешкир също толкова често.
(168 часа, бр.21,2004, с.2). Ти отиди си вземи един душ. (Телевиз. филм).
718. (обливам, полея) <като> със студен душ някого. А Казвам
или направим нещо на някого, което му подейства крайно неприятно. •
Ето защо като студен душ на всички, които са имали търпението
да следят кариерата на Бинев, подейства новината, че опитният
националист, медийният патриотар ще поведе листа на ДПС. (Ретро, бр.9, 2017, с.10). Коалицията ГЕРБ-ПФ поля със студен душ над
400,000 пенсионери-инвалиди. (Мин. год., бр. 18, 2017, с.8).
293. ДУША
♦ бера душа - вж. при БЕРА.
719. вадя (изкарвам) душата на някого. А. Досаждам, притеснявам някого с настойчиво искане; насилвам. • От месец насам детето
ми вади душата да му купя колело, а аз все не мога да събера достатъчно пари. (Р.р.). Те знаят, че спра ли да им крещя, да изисквам от
тях и да им изваждам душата, значи работата е много зле, значи са
ми безразлични и не се вълнувам какво ще излезе от тях. (Уикенд,
бр.12, 2017, с.69).
720. вадя душата си на показ. А Изповядвам съкровените си преживявания пред другите. • Ето на Бате Бойко. Ти си Мъж. Направо
вади душата си на показ в Слънчев бряг. (168 часа, бр.37, 2009, с.2).
721. вземам душичката на нещо. А Съсипвам напълно нещо от
безмилостна експлоатация. • Защото, ако бяха по-малки от закона,
досега лъскавото и свръхлуксозно возило да е минало поне няколко
пъти многочасови проверки на рентген, да са го обезкостили автогинеколозите на рампата на КАТ и да са му взели душичката от
179
душа под наем нося
стъргане на номерата на двигателя и рамата с шкурка и пр. (24 часа, 14.12.2001, с.9).
722. данам душа на нещо. Книж.
Одухотворявам, оживявам,
давам живот на нещо. • Идеи много, интересни, мащабни, но няма
хора, които да им дадат душа, да ги осъществят. (Р.р.). '
723. давам си душата. / душа данам за някого или за нещо. А 1. Готов съм на всякакви жертви за някого или за нещо. • ... хора, на които
съм готов и душата си да дам! ... (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.499). А
2. Много ми харесва, много ми се нрави нещо и съм готов на всичко, за да
го имам или да го получа.? Душата си давам за стари градски песни.
Когато ги слушам, сякаш се пренасям в един съвсем друг свят, свят
на романтика, чистота и всеопрощение. (Р.р.). Аз вярвам, че ако някой кабадаия княз, да кажем например, нашият Александър Батенберг, който душа дава за хубавото и разкошното, с първо виждане
още щеше да слезе от коня си и да начете на пътя няколко хиляди
пари за тоя чифлик. (Зах. Стоянов, Съч., т.З, с.411).
V С първото значение изразът има широка употреба в библейските текстове
(напр. И. Сир. 29:18
забравяй благодеянията на поръчителя, защото той е дал
душата си за тебе“). В книжовния ни език този израз е развил и второ значение.
♦ до глъбините на душата си /до дъното на душата си вж. при ГЛЪБИНА.
724. душа да ми е яка. / яка ми душа. X Очаква ме нещо много тежко,
много работа или голямо изпитание, за което ми трябват много сили и твърдост, за да го понеса. • Душа да му е яка на българина, щом неговите
министри умуват часове как да преметнат един закон, вместо да напрегнат сивите си клетки как да измислят по-добър. (Труд, бр.8О, 2002, с. 11).
725. душа за две пари нямам. А Съвсем съм немощен, слаб. • След
продължителното боледуване вече душа за две пари нямам. (Р.р.).
726. душата ми жадува. А Силно се стремя към нещо, мечтая, копнея за нещо. • Душата ù жадуваше за обич, за приятелство, за нежност. (Р.р.).
V Първообразът е библейски (напр. Пс. 41:3 Душата ми жадува за Бога
силний, живий“).
727. душа не ми остава / остана. А Чувствам се много изморен.
• Малина беше останала без душа след края на концерта, (сп. Нов
Фолк, 1998).
728. душа под наем нося. А За човек - телесно много слаб. ♦
Тръгнал и той да се бие, едно джезве кокали и душа под наем носи,
ама на, и той барабар с „юнаците“. (Р.р.).
душа съм на нещо
180 —
729. душа съм на нещо, А Най-важен, най-значим, най-ценен. • Вий
знаете, че прочитанието е душа на перото за всякого, а най-много
за мене. Вярвате ли, брате, моето учение се състои в една суха граматична. Пък аз не мога да стоя празен. (П.Р.Славейков, Избр. произ.,
т.2,1956, с.437).
730. душа човек. А Мн о г о сърдечен, добър човек. * Иначе, според информирани, Светослав Спасов е душа човек. (Жълт труд, бр.15,
2002, с.9).
731. жива душа. Книж. А 1. 5 отриц. изреч. Никой, никакъв човек.
• Напусто лягахме на земята да гледаме не иде ли някой - жива душа
нямаше! (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.154). Жива душа никъде не ни срещна. (Й.Радичков, Барутен буквар, с.17). А 2. В утвърд. изреч. Някой, някакъв човек. • Полето оживява, тук-таме се мерне жива душа. (Р.р.).
732. за душата. А За удоволствие. • Изсвири нещо, ей така, за
душата, да ми дойде сърце на място. (Р.р.).
♦ златно сърце (душа) - вж. при ЗЛАТЕН.
733. изгарям / изгоря душата на някого. А Ограбвам, опропастявам
някого. • Майсторът се върти на пета наоколо им, нарича ги алар, черпи
ги с горчиво кафе, подлизва им се от всяка страна, докато им изгори
душата със стоката си, за която се закълнява сто пъти, че е първо качество и по-долу не му отърва да я даде. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.74).
734. изливам <на воля> душата си. Книж. А Давам без каквито и
да са ограничения и притеснения израз на насъбрани чувства, настроения
и мисли. • Всеки мераклия за оратор може да излее на воля душата
си и натрупания гняв. (Жълт труд, бр.24, 2003, с.36). Калоянчев също е
от комиците, излели душата си в книга. (Папарак, бр.З, 2011, с.8).
735. излиза ми душата. А Измъчвам се много с непосилен труд;
много съм уморен. • Излиза ми душата от умора, работя без почивен ден и пак едва свързвам двата края. (Р.р.).
736. книжна душа (душица). А Човек, откъснат от реалния живот;
ограничен, скучен човек. • В живота рядко съм срещал такава книжна душа като него. Неспособен е на истинска човешка реакция. (Р.р.).
737. кривя си душата. А Не казвам истината, лъжа. • Почти всички
съзнават, че си кривят душите по някакви задоблачни основания.
(Ретро, бр.49, 2016, с.45). Е, нека не си кривим душата - недостатъци
във „Воевода" не е като да няма. (Уикенд, бр.4, 2017, с.69).
♦ мехлем (балсам) ми капе (пада) на душата (сърцето) вж. при МЕХЛЕМ.
- 181 -
от дън душа
738. ловци на души. Книж.
Хора, които с различии психологически, идеологически и религиозни средства се стремят да вербуват последователи, като ги превърнат в слепи послушни оръдия на своята воля. •
Радикализираните ислямисти от Ислямска държава са най-опасните ловци' на души на съвременния етап в световната история. (Р.р.).
V Думите във вид „ловци на човеци“ са казани от Исус, когато минава край
Галилейско море, на двамата братя рибари Симон и Андрея, които хвърляли рибарските си мрежи в морето (Мт. 4:19 „ и каза им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя
ловци на човеци). Те оставят мрежите си и тръгват след него, за да станат негови
ученици - Симон приема името Петър и се превръща в най-верния апостол на християнството - Свети Петър.[ЕС].
739. мъртва душа. А 1. Хора, които съществуват само на книга - за
отчет: мними членове на партии, организации и учреждения. • Проверката на Министерството показва, че в много училища има мъртви
души в списъците на учениците. (Р.р.). А 2. Бездеен човек, чието присъствие в колектива съвсем не се усеща. • Има и мъртви души, разбира се. Защо трябва да чакаме някой да е 12 години депутат, та тогава да му кажем: „Абе, мой човек, хайде малко така, отстъпи една
крачка“. (Ретро, бр.5, 2017, с.9).
V Изразът тръгва от романа на руския писател Н.В.Гогол „Мъртви души“, в
който главният герой Чичиков купува от помешчиците умрели селяни.
♦ оживя ми на сърцето {душата) ~ вж. при СЪРЦЕ.
740. олеква ми на душата. А Почувствам облекчение, освобождавам се от някаква грижа, мъка неприятност. • Когато си признах вината за неволно стореното зло, едва тогава ми олекна на душата.
(Мин. год., бр.50,2016, с.22).
♦ от <все> сърце <и душа> - вж. при СЪРЦЕ.
741. отварям си душата пред някого. Ж Споделям най-съкровените си преживявания, мисли и чувства; казвам всичко, което ме измъчва. •
Вярно е, още на първата ни среща Борис си отвори душата пред
мен. (Мин. год., бр.50, 2016, с.22).
742. от душа. А Най-искрено, най-сърдечно. • Когато подаряваш
нещо, дай го от душа. (Р.р.).
V Първообразът в библейските текстове има същото значение (напр. Кол. 3:23
, JA всичко, що вършитте, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци“).
743. от дън душа. / от дъното на душата си. А За чувствено изживяване: с най-голяма сила, най-искрено и дълбоко. • Мразех го от дъното
на душата си. (Л.Левчев, Убий Българина, с.211). Съжаляваше от дън
душа за стореното, но беше безсилен да промени нещата. (Р.р.).
подслаждам си душата
182
744. подслаждам си душата. А Ям нещо, обикновено сладко, е което си доставям удоволствие. • От време на време си подслаждаме
душата с някакъв сладкиш. (Р.р.).
745. продавам си душата <на дявола>.
Върша нечестни дела,
обикн. за да се сдобия с нещо или за пари. • Но в името на своя интерес той е готов да си продаде душата, да си заложи жената и да си
изяде месата. (Ретро, бр.49, 2016, с. 10.).
746. пускам си душицата (душата) на воля, А Изпускам газовете от корема си; пърдя. • На кого не му се е случвало след дълго стискане да си пусне душицата на воля и да почувства огромно облекчение. (Р.р.).
747. разголвам душата си. А Разкривам най-интимните си преживявания и помисли пред някого. • Дори понякога се налага да разголят
душата си и разкажат нерадостните отношения в семейството си
пред чужди за тях хора в съда. (Седм. труд, бр.47, 2002, с.13). Лора
Буш разголва душа в мемоари. (Стандарт, бр.6209, 2010).
748. сърце и душа давам, А Всеотдаен съм; много съм щедър. •
Щедър е нашият премиер. Сърце и душа дава за благото на народа.
(168 часа, 14-19.06.2003, с.2).
749. тровя си душата. А Ядосвам се, преживявам неприятни емоции. • Изгледах един много хубав парад за Гергьовден.. Сега да не си
тровим душата!“ (Труд, бр.139, 2004, с.12).
750. черна душа. А Непочтен, нечестен, лош човек. • А Екатерина се нагърби да плаща сметките на някои черни души. (24 часа,
10.12.2001, с.12).
751. яка ми душа. А Очаква ме нещо много тежко, голямо изпитание, за което ще ми трябват много сили и твърдост, за да го понеса. •
„Яка му душа!“, както се казва, на новия ни президент! Очакваме да
измъкне държавата ни (обявена за перфектна!) от батака, в който
я заварва. (Мин. год., бр.46, 2016, с.10).
294. ДЪВКА
752. разтеглям дъвката, а Протакам безсмислените разговори, преговори. • Не вярвам да са дотам глупави, че да са вярвали на Бойко,
когато сутрин им казваше едно, пък вечер - друго. Но гледаха да разтеглят дъвката, колкото е възможно по-дълго. (Уикенд, бр.51, 2016, с.ЗЗ).
След трагедията в Хитрино те разтегнаха дъвката до питането „А
какво прави там генералът? С две думи, няма за тях управия. Важното
е да се плюе, поводът е без значение.“ (Ретро, бр.50, 2016, с.8.).
- 183 —
удрям (стигам) дъното
295. ДЪЖД
♦ от дъжд на вятър - вж. при ВЯТЪР.
753. след (подир) дъжд качулка. Ж С голямо закъснение, когато е
отминала необходимостта. • Сега и да съжаляваш е вече късно, след
дъжд качулка. (Р.р.).
□ ДЪЛБОК:
в дълбоки води (се хвърлям, плувам, газя, влизам) вж. при ВОДА.
отварям <дълбока> рана - вж. при РАНА.
пускам <дълбоки> корени - вж. при КОРЕН.
296. ДЪЛБОКО
754. бъркам се дълбоко. А Плащам скъпо. • ЕС години наред
ще трябва да се бърка дълбоко, за да изправи на крака 10-те страни,
които ще бъдат приети през 2004 г. (24 часа, 17.12.2001, с.58).
755. скачам в <нвй->дълбокото. А Заемам се с най-сериозното,
най-трудното, най-рискованото. • Още на следващия ден, 4 юни, въпросната редова гражданка Танева скача в най-дълбокото и пише
фирмена молба до Балканбанк за отпускане на кредит. Сумата е
умопомрачителна - 2.1 милиона долара. (168 часа, бр.40, 20001 с.32).
о ДЪЛЪГ:
дълъг ми е езика - вж. при ЕЗИК.
297. ДЪНО
♦ бездънна яма / яма без дъно - вж. при ЯМА.
♦ <виждам, появява се> светлина в <дъното на,
в края на> тунела - вж. при СВЕТЛИНА.
♦ до глъбините на душата си / до дъното на душата си вж. при Гл ъ би н а .
756. до дъно. / до капка. А За пиене - без остатък, цялото съдържание.
• Пиеше ли, пиеше до дъно, до капка, затова и бързо се напиваше. (Р.р.)
♦ (изпивам) <до дъно> горчивата чаша - вж. при ЧАША.
♦ изпивам ! изпия <до дъно> горчилката - вж. при ГОРЧИЛКА.
♦ от дън душа / от дъното на душата си - вж. при ДУША.
757. удрям (стигам) дъното. А Стигам най-ниската, най-критичната точка в низходящото развитие. • През зимата, когато репутаци-
да чукна на дърво
- 184 -
ята на НДСВ удари дъното, Кошлуков и кръгът около него, пак се
сетиха да правят революция и предложиха т. нар. задрасквателна
система ... (24 часа, бр.175, 2002, с.13). Пазарът вече е ударил дъното.
(Стандарт, бр.6467, 2011, с. 18). Заради разточителния си начин на живот само за 12 години вдовицата на боса на „Мултигруп“ стигнала
дъното. (Уикенд, бр.51, 2016, с.З.).
298. ДЪРВО
758. да чукна на дърво. А Употребява се в случайте, когато се
говори за нещо лошо със заричането - дано не ни стига и нас; или за добро
със заричането - дано да продължи все така. • Накрая набирам и телефона на д-р Златка Стаматова, с която обикновено говорим на любимата ни тема - всички откачат, всички са изтрещели край нас,
от луди не можеш да се разминеш ни на улицата, ни в асансьора, на
всички роднини, колеги и приятели им хлопа дъската, да чукнем на
дърво - лелееее, дано не ни стига и нас, че е страшно направо ....
(Над 55, бр.4, 2017, с.43). Вече не ме боли, дано остане така, чукала
на дърво Златева. (Уикенд, бр.9, 2017, с.81).
V От народното поверие, че като се почука на дърво, може да се предотврати,
да се избегне нещо лошо, нежелано.
♦ дървена ваканция - вж. при ВАКАНЦИЯ.
759. дървен господ. Шег.
Бой с тояга като наказание. • Той
беше от ония хора, които не обичат противоречие и често прибягват към дървен господ, гдето трябва и гдето не. (Зах. Стоянов, Съч.,
т.1, с.61.). Като деца, макар понякога да ни сполетяваше дървен господ, често прескачахме чужди огради да берем разни плодове. (Р.р.).
760. дървен философ. Пренебр. А Празнословец; човек, който, без
да разбира и да умее нещо, само приказва. • Да не ти дава господ за
мъж дървен философ. Не стига, че нищо не умее, ами и те поучава
как да го направиш. (Р.р.).
761. под дърво и камък. А За търсене на нещо или някого - навсякъде. • През зимата на 2014 г. Петко Сертов духна за сефте и накара униформени от две държави - България и Гърция да го търсят
под дърво и камък. Накрая, когато го откриха, се оказа, че и косъм не
е паднал от главата му. (Уикенд, бр.51, 2016, с.З.). Сега правителството страстно издирва корумпирани от бившето управление под дърво и камък, (Стандарт, 12.08.2009, с.15).
п ДЪРЖА:
друсам {държа) на колене някого - вж. при КОЛЯНО.
- 185
под дърво и камък
държа
държа
държа
държа
държа
държа
в ръцете (ръката) си някого или нещо - вж. при РЪКА,
в сянка някого - вж. при СЯНКА.
в шах някого - вж. при ШАХ.
(гоня, нося) карез - вж. при КАРЕЗ.
(вземам) ключа на нещо - вж. при КЛЮЧ.
(чета) конско <евангелие> ! държа (чета) евангелие
на някого - вж. при ЕВАНГЕЛИЕ.
държа кормилото - вж. при КОРМИЛО.
държа на думата си - вж. при ДУМА.
държа на къса каишка някого - вж. при КАИШКА,
държа на разстояние някого - вж. при РАЗСТОЯНИЕ,
държа на тръни някого - вж. при ТРЪН.
държа (овладявам) лостовете на нещо - вж. при ЛОСТ,
държа очите си отворени - вж. при ОКО.
държа печено - вж. при ПЕЧЕНО.
държа под (изпод, на) око (очи) някого или нещо - вж. при ОКО.
държа под пара някого - вж. при nÀPA
държа се еврейската - вж. при ЕВРЕЙСКАТА.
държа се (изпищя, въртя се, правя се на) като обидена
<ощипана> госпожица (другарка, мома) вж. при ГОСПОЖИЦА.
<държа се> на ниво / на ниво съм - вж. при НИВО,
държа се на положение - вж. при ПОЛОЖЕНИЕ,
държа се на стремето - вж. при СТРЕМЕ.
държа си езика (устата) ! държа си езика зад зъбите вж. при ЕЗИК.
държа сметка на някого или за нещо - вж. при СМЕТКА,
държа чатал на врата на някого. - вж. при ВРАТ.
държа юздите (юздата) на някого / държа изкъсо някого вж. при ЮЗДА.
държи ми влага - вж. при ВЛАГА,
имам (държа) коз <в ръцете си> - вж. при КОЗ.
на страната съм / държа (отстоявам, заставам на) страната
на някого - вж. при СТРАНА.
правя се (на тапа) на дръж ми шапката - вж. при ШАПКА.
□ ДЪРПАМ
дърпам дявола за опашката - вж. при ДЯВОЛ,
дърпам конците на някого - вж. при КОНЕЦ,
дърпам <чергата> към себе си - вж. при ЧЕРГА.
до последния (сетния) си дъх
186
а ДЪРТ:
дърта брантия - вж. при БРАНТИЯ.
като дърт циганин - вж. при ЦИГАНИН.
п ДЪСКА:
доде ми хлопне дъската - вж. при ХЛОПАМ ! ХЛОПНА,
хлопа ми дъската - вж. при ХЛОПАМ / ХЛОПНА.
299. ДЪХ
762. до последния (сетния) си дъх. Книж. Поет. А До края на
живота си, до смъртта си. • Ще му бъде шофьор до последния си дъх.
(168 часа, 25-31.01.2002, с.34). До последния си дъх баща ми остана
привързан както към словото, така и с любовта към родния Чирпански край. (Мин. год., бр.32, 2016, с.З).
763. на един дъх. А Наведнъж, без спиране; много бързо. • Залових се наново с работата и я свърших на един дъх. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с. 264). Книгата ми хареса, прочетох я на един дъх.
(Р-Р-).
764. оставам без дъх. X 1. Силно се уморявам. • Спрях да почина, бях останал без дъх, сърцето ми щеше да се пукне. (Р.р.). А 2.
Смайвам се, силно се вълнувам. • Направо оставам без дъх, като чуя
нещо такова. (Труд, бр.108, 2000).
765. спира (секва) ми дъхът. А Замирам от вълнение. • Репетирах с вече увлечения в образа си Гафт, който изигра пробата така,
че направо ми спря дъхът. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка,
с.391). Зарадвал се на късмета и продължил да крачи край релсите.
След около 200 метра му секнал дъхът. По линията и в храсталаците видял купища разпилени пари. (Труд, 28.09.2001, с.13).
766. със затаен дъх. ! затаявам дъх. А Притеснено, с голямо внимание и опасение. • Там следят със затаен дъх разцеплението и разпада на т. нар. дясно пространство. (Труд, бр. 13, 2004, с.10). Всъщност, докато нашето момче се бореше с Рафа Надал, всички в родината бяха затаили дъх. (Ретро, бр.5, 2017, с.4).
п ДЪЩЕРЯ:
евина дъщеря - вж. при ЕВА.
300. ДЮШЕШ
767. идва ми дюшеш. А Отдава ми се печеливша възможност; излиза ми късмета. • Победата на СДС през 1997 г. му идва дюшеш ..»
- 187
дяволите си бият шамари
заслугите на Никола Николов са оценени по достойнство — той оглавява икономическата комисия в парламента (Телеграф, 19.11.2016, с.34).
От играта на табла.
768. удрям дюшеша. А Правя най-сполучливия, най-печелившия избор. • Новият треньор на националите Пламен Марков също удря
дюшеша. (24 часа, 26.01.2002, с.Г4).
играта на табла.
301. дявол
769. бягам като дявол от тамян. А Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или не желая да извърша. • В същото
време нашенските силни на деня са заровили главите си в пясъка
като щрауси в пустинята и бягат като дявол от тамян от проблемите и истината. (Мин. год., бр.32, 2016, с.9).
770. вземат ме дяволите. А Обхваща ме силно раздразнение, разгневявам се, много се ядосвам. • Разрязвам книгата, чета тук-там
бележките на редактора под страниците и ме вземат дяволите.
(К.Христов, Ад в Рая). Иначе е добър човек, но когато го вземат дяволите, да не си насреща му. (Р.р.).
771. дърпам дявола за опашката. А Излагам се на необмислен
риск. • Предварителната радост сякаш дръпнала дявола за опашката и Гинка пометнала в 6-ия месец. (Уикенд, бр.51, 2016, с.20). Брат
ти Нидал направил едно изказване след кървавите атентати в Париж, че „Шарли Ебдо“ са дърпали дявола за опашката. (Шоу, бр.2,
2015, с.17).
772. дявол да го вземе. А 1. За изразяване на учудване или удивление. • Бяг, дявол да го вземе, но какъв? Дребната там букова горица
(между високите дървета) ми се виждаше като равно поле. (Зах.
Стоянов, Съч., т.1, с.545). А 2. За изразяване на решимост за някаква
постъпка. • Дявол да го вземе, и да ме обесят, няма да ми останат
очите отворени ~ каза той. Една неделя царувахме, но и в това късо
време можах да си изпълня желанието. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.600).
773. дяволите мътят в някого. Диал. А За човек, който се представя
за тих и кротък, но е всъщност голям хитрец. • Не го познаваш ти него, не
го гледай, че е такъв смирен и благ, дяволите мътят в него, така ще те
оплете в мрежите си, че няма лесно да се измъкнеш от тях. (Р.р.).
774. дяволите си бият шамари. А В пълно отчаяние. • Хората
са станали толкова мрачни и празни, че дяволите си бият шамари.
(Всеки ден, 01.03.2012, с.6).
дяволско изчадие
-188
775. дяволско изчадие. А Човек с крайно отрицателни качества и
прояви; човек без какъвто и да е морал, извършител на най-жестоки зверства и престъпления; изверг. • Бен Ладен е дяволско изчадие, ръководено от сатанински намерения, каза още държавният глава, (Труд,
28.09.2001, с. 16).
V От религиозните представи, ивярвания.
п ДЯВОЛСКИ:
дяволско изчадие - вж. при ДЯВОЛ.
776. <един> дявол знае. А Никой не знае. • Това обединение се
случи, независимо дали някои са в АББ, или в „Движение 21“, или
другаде - един дявол знае къде. (Ретро, бр.5, 2017, с.9). А тази картинка означава походът на Аргонавтите за златното руно. Язон. Тъй е
написано, а дявол знае кои са били тия аргонавти. (А. Гуляшки, Злат,
руно, с.27).
777. изпращам {пращам) по дяволите някого или нещо. А 1. Преставам да се интересувам от някого или нещо; изоставям, изхвърлям нещо. • Едва когато изпратих по дяволите всички доктори и предписваните от тях лекарства и диети, се почувствах пълноценен човек.
Сега си хапвам, пийвам и ми е добре. (Р.р.). А 2. Изгонвам някого. •
Омръзна ми да ми виси на вратата, вчера не издържах и го пратих
по дяволите. (Р.р.). А 3. За реакция с думи и действие: остро и невъздържано реагирам на нещо. • Когато пак започнаха да го поучават,
той не издържа и ги прати по дяволите. (Р.р.).
778. както дявола чете евагелието. А Неточно, неправилно, изопачено; както ми изнася. • Трябва ли да се връщаме назад в историята и да
четем (не както Дявола евангелието) колко ни струва освобождението, и окупацията от Червената армия, когато едва сега финансовите
документи говорят. (Мин. год., бр.46, 2016, с.11). Ако искате да видите
как дяволът чете евангелието, трябва да обърнете внимание на анализа на „Дневник“ на доклада на ЕК. (Агенция Монитор, 25.01.2017).
779. кой дявол ме накара. А Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние. • Кой дявол ме накара да остана в тази бандитска
държава, където човешкото достойнство не означава нищо. (Мин.
год., бр.46, 2016, с.З).
780. малкия дявол. А 1. Немирство, пакостничество. • Бях сигурен в това, но все пак реших да проверя - нали малкият дявол в мен
все ме подтиква за такова нещо. (Ил. Бешков, Словото на Бешков, с.109).
А 2. Не много голяма беля, пакост. • Преживях нелеп леден инцидент,
но там, където градът не е изчистен, стават такива неща. Беше
- 189 —
дядовата ръкавичка
малкият дявол, а и главата ми се оказа твърда, като бетона на
мавзолея. (Уикенд, бр.9, 2017, с.40).
781. на дявола вода нося. А Голям хитрец съм. • Слушай, стига
с тия твоите! На дявола вода носи! (Е.П. Приключ. на един ангел в
село Цепилово, с.259).
782. нося дяволчета в пазвата си. X Голям хитрец съм. • Много
често хората носят дявълчета в пазвата си. (Всеки ден, 06.12.2010, с.20).
783. отивам по дяволите.
1. Претърпявам пълна несполука, опропастявам се, пропадам. • Никой нямаше да познае Елизе, но Титоров, о, Титоров отиваше по дяволите... И както бе замислено, точно така и стана. (М.Топалов, Буров, с.64). Избухна пожар, къщата ни
изгоря и всичко, което бяхме създавали много години двамата, отиде по дяволите. (Р.р.)- А 2. Загивам. • Разберат ли бандитите кой ги
е издал, отивам по дяволите. (Р.р.).
784. по дяволите! Пренебр
1. Самост. или със същ. - Възклицание за изразяване на недоволство, отказване, пренебрежителна незаинтересованост-от нещо. • И защо, по дяволите, забравяме, че разединени,
различно мислещи и врякащи, продали се за 30 сребърника или не,
всички ние сме в една каруца. Отдавна затънала в калта. (Мин. год.,
бр.4, 2017, с.1). По дяволите, може и да е истина. (Л.Левчев, Убий
Българина, с.23). А 2. Вмятане след въпрос - За подчертаване на въпрос
и изразяване на недоволство, възмущение от нещо, за което се пита. •
Какви пари, по дяволите, имам да му давам? (Р.р.).
Ф продавам си душата <на дявола> ~ вж. при ДУША.
785. хващам златния дявол за опашката. А Забогатявам. • Някои в тези смутни времена хванаха златния дявол за опашката и
започнаха да се изживяват като богоизбрани. (Р.р.).
786. хващат ме дяволите. А Изпадам в гневно състояние. • Хващат ме дяволите само като си помисля за нейните разсъждения. (Р.р.).
302. ДЯДО
787. дядовата ръкавичка. а За пренаселено място; пренаселено.
• Апартаментът ни стана дядовата ръкавичка, не можем да се разминем> - дядовци, баби, внучета, снахи, зетьове. (Р.р.).
'
V По едноименната народна приказка „Дядовата ръкавичка“.
Ф еня баба за дяда Еня - вж. при БАБА.
□ ДЯЛАН:
дялан камък - вж. при КАМЪК.
(в, по) евино облекло
- 190-
Е
303. ЕВА
788. (в, по) евино облекло (одеяние). Шег. А За жена - съвсем
гола. • Силиконовата гърла заряза мераците за слава по евино облекло и от години се вихри като професионален гримьор на манекенки,
певици и me водещи. (Уикенд, бр.5О, 2017, с.8). Този плаж е само за
жени, тук те се пекат в евино облекло. (Р.р.).
V От библейския мит - преди да вкусят ябълката от дървото на познанието,
засадено в райската градина, Адам и Ева я обитават голи. Осъзнаването на своята
голота става, след като те вкусват от плодовете на това дърво.
789. евина дъщеря. Шег.
изкушение на мъжете. (Р.р.).
Жена. • Евините дъщери са вечното
304. ЕВАНГЕЛИЕ
790. държа (чета) конско <евангелие> на някого. ! държа (чета)
евангелие на някого. Ирон. А Назидавам някого, карам му се. • Точно
бяхме приключили с подготовката на ръкописа за печат и ... ме извика
Цола Драгойчева. Чете ми конско и не прие аргументите ми за забавянето. (Мин. год., бр.4, 2017, с.23). Най-неприятни биваха-случаите, когато баща ми ми държеше конско евангелие след някоя лудория. (Р.р.).
V От религиозната практика да се четат в църквите с поучителна цел откъси от
евангелията.
Ф както дявола чете евангелието - вж. при ДЯВОЛ.
305. ЕВРЕЙСКАТА
791. държа се еврейската. А Избягвам точен отговор, отговарям
уклончиво или се държа извратливо. • Не му задавай въпроси за положението му, той се държи еврейската. (Почивни дни, г. IV, бр. 201, с.12).
306. ЕДИН ! ЕДНО
Ф ако имаш две ризи, дай едната на ближния си -
Ф
Ф
Ф
Ф
вж. при РИЗА.
бъркаме един друг в кесиите си - вж. при КЕСИЯ.
в <една> капка вода бих удавил някого - вж. при КАПКА.
говорим на един и същи език - вж. при ГОВОРЯ.
давам <едно> рамо на някого - вж. при РАМО.
- 191
едно на хиляда
792. до един. А Всички без изключение. • Бяхме задружен клас,
тръгнехме ли на екскурзия, отивахме всички до един. (Р.р.
♦ до <едно> време - вж. при ВРЕМЕ.
♦ един вятър ни вее - вж. при ВЯТЪР.
♦ <един> Господ знае - вж. при ГОСПОД.
♦ един ден - вж. при ДЕН.
♦ <един> дявол знае - вж. при ДЯВОЛ.
793. един през друг, А Всички едновременно или цочти едновременно, без да се изчакват в надпреварата. • „... вот 2 в 1 повече да не се
случва; много проблеми имаше и сега трябва на трезво да ги оправяме, един през друг му се оплакваха членовете на избирателната комисия.“ (24 часа, 4.11.2011).
794. един път. Жарг.
За характеризиране на нещо или някой с
качества от най-висока класа - много хубав, много добър. • Сам се убедих, че не се хвали напразно, момичето му е един път\ (Р.р.).
♦ една вода {вятър) ни носи - вж. при ВОДА.
♦ една лястовица пролет не прави - вж. при ЛЯСТОВИЦА.
795. една ни е <люлка> залюляла. А Имаме еднаква участ, еднакво лоша съдба. • Нас една ни е залюляла, една и ще да ни свърши
- каза ухилен до ушите бъдещият ми приятел, като ме потупка по
гърба. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.656).
♦ едно джезве кокали - вж. при ДЖЕЗВЕ.
796. едно към едно. А Без ни най-малка разлика. • Майсторски
поднесено, на семинара в Банско левицата изрече това, което ДПС
иска, намеква, но не може да си позволи да каже едно към едно. А
именно нужна е сериозна промяна в управлението. (Стандарт, 22.01.2002,
с.11). След като станало ясно, че ще бъде „пенсиониран“ от НС заради превишаване на депутатските мандати, той едно към едно заявил,
че „бизнес социализмът е превзел БСП“. (Ретро, бр.6, 2017, с.5).
797. едно на ръка, х При представяне на нещо като разбиращо се от
само себе си; съвсем сигурно, напълно ясно. • Ало-о-у! Че ни направихте на
луди - това едно на ръка, ама жълтият ми водомер да не е жълта книжка, та да ви се вържа на машинациите с машинарийките. (Мин. год., бр.2,
2010, с.5). Това, че ще ни се извиниш, защото си виновен, е едно на ръка,
другото е, че ще поемеш и разноските за провалената сделка. (Р.р.).
798. едно на хиляда. А Изключително рядко, много рядко. • Едно
на хиляда може да е възможността да се спасиш от такава коварна болест, но човек не престава да се надява. (Р.р.).
за една</иа> бройка
- 192 —
799. за една<лиа> бройка. А- За възможно развитие на нещо в друга посока - малко остана, насмалко, без малко. • За едната бройка да
загубя и това, което бях спечелил. (Р.р.).
800. за едната хубост. А 1. За възхитително впечатление от нещо много хубаво, да ти е драго да гледаш, да се възхищаваш. • Случва се
нещо така силно да те впечатли, че ти се иска да го имаш вкъщи, не
защото много ти трябва, ами така за едната хубост. А 2. За възможен непредвиден развой на нещо - съвсем безсмислено; насмалко. •
Снежната буря ни свари съвсем неподготвени и ако не бяхме случайно попаднали на хижар, щяхме за едната хубост да загинем. (Р.р.).
Ф за едни майка, за други мащеха - вж. при МАЙКА.
Ф за едно</ш>> нищо - вж. при НИЩО.
801. за едното чудо. А За подчертаване, че е избягната непредвидена неприятност; насмалко. • За едното чудо щяхме да пропаднем в
пропастта, добре, че се хванахмзе за някакакъв храст. (Р.р.).
£ изяждам (обирам) калая ! изяждам един калай вж. при ИЗЯМ / ИЗЯЖДАМ.
♦ казвам <една> топла дума - вж. при ДУМА.
802. като един <човек>. Л. Всички едновременно, задружно, единодушно, съгласувано. • Цялото население, което въстана за своите
човешки права като един човек. (Зах. Стоянов, Съч., т.1, с.348).
V Изразът придобива фразеологичен характер още в библейските текстове (напр.
1 Езд. 3:1 „народът се събра като един човек в Иерусалим“', Съд. 20:8 ,И дигна се
целият народ като един човек и каза: никой няма да отиде в шатрата си и никой
няма да се върне у дома си“), откъдето преминава в говоримата реч и в книжовния език.
като едното нищо - вж. при НИЩО.
на един господ се молим - вж. при ГОСПОД.
на един дъх - вж. при ДЪХ.
на един хвърлей камък - вж. при ХВЪРЛЕЙ.
на една мазилка от нещо, от някъде - вж. при МАЗИЛКА.
на една ръка разстояние - вж. при РЪКА.
нося две дини под една мишница - вж. при ДВЕ ! ДВА.
от един дол дренки - вж. при ДОЛ.
от една черга с някого - вж. при ЧЕРГА.
от едно тесто съм с някого - вж. при ТЕСТО.
пея си своята ! пея си една и съща песен ! пея си
старата песен - вж. при ПЕСЕН.
♦ пия <една> студена вода / пий <една> студена вода
за нещо - вж. при ВОДА.
♦ по <един> калъп (терк) - вж. при КАЛЪП.
♦
♦
♦
♦
♦
Ф
♦
♦
Ф
♦
♦
— 193 —
на едро
803. по едно<шо> чудо, ж По случайно стечение на обстоятелствата, съвсем неочаквано. • Колата се обърна няколко пъти и по едното чудо никой от пътниците не пострада сериозно. (Р.р.)*
Ф през (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото ухо
излиза - вж. при УХО.
♦ приказки от хиляда и една нощ - вж. при ПРИКАЗКА.
♦ с две думи ! с една дума - вж. при ДУМА.
♦ е един куршум - два заека - вж. при КУРШУМ.
♦ с един удар - вж. при УДАР.
♦ <с> едни гърди пред някого - вж. при ГЪРДИ.
Ф сядам на една маса - вж. при МАСА.
Ф танцувам само едно лято - вж. при ЛЯТО.
Ф (три) десет пъти мери, един път режи - вж. при МЕРЯ.
Ф тъпча на едно място - вж. при МЯСТО.
Ф удрям <едно> рамо на някого - вж. при РАМО.
804. удрям по едно.
Пия набързо чашка алкохол. • Посетителите
са не само пияници, но и най-обикновени хора, дошли да ударят по едно, и дори държавни служители, съдии и полицаи. (Труд, бр.25, 2004, с.43).
Ф ядем се един други - вж. при ЯМ.
307. ЕДИПОВ
805. едипов комплекс. Книж.
Подсъзнателно сексуално влечение на сина към майката или на дъщерята към бащата. • Та милият
приятел Георги Гачев беше съчинил хипотезата, че едиповият комплекс на Фройд е валиден само на Запад, но не е верен на Изток от
Пукнатината, или, ако предпочитате, на Изток от рая. Какво пък,
може да е прав. Като книга на източната философия и религия
Светото писание не се съобразява с едиповия комплекс. Бог убива
сина си, макар и за да го въздигне на небето. (Л.Левчев, Убий Българина, с.157).
на австрийския лекар-психиатър и психолог Зигмунд Фройд от труда
му „За един тип избор на обекта у хората“. А за първоизточник послужва старогръцкото предание за царя на град Тив Едип, който без да подозира убива баща си и се жени за
майка си, която узнавайки истината, че Едип е неин син, се самоубива.[ЕС].
308. ЕДЪР
Ф едра риба (шаран) - вж. при РИБА.
806. на едро. А За словесно представяне на нещо, което обикновено
не се познава отблизо и добре: без особено обмисляне и разчет, с пресил-
връзвам си езика на фльонга
194
ване, преувеличено, в най-общ план. • Лесно се дават обещания на едро, тежко на този, който трябва да ги изпълнява. (Р.р.).
309. ЕЗИК
807. връзвам си езика на фльонга. Жарг. А От силно смущение не
съм в състояние да говоря, да кажа нещо. • Гледаш го такъв отракан, а
като застана пред комисията, езикът му се върза на фльонга. (Р.р.).
808. вързан в езика, а Ко й т о не може добре да се изразява и да
говори. • Като професионалист беше незаменим, но на кариерата
му пречеше това, че е вързан в езика. (Р.р.).
♦ върти ми се в устата {на езика) - вж. при УСТА.
♦ глътвам си езика - вж. при ГЛЪТВАМ.
♦ говорим на един и същи език - вж. при ГОВОРЯ.
♦ говорим на различни езици - вж. при ГОВОРЯ.
809. дълъг ми е езикът. А Слабост ми е да приказвам много, често казвам необмислени неща, които могат да засегнат някого или да ми
донесат неприятности. • Не е лоша жена, но езикът ù е дълъг, затова
често си навлича неприятности. (Р.р.).
V Приема се за калка от турски.
810. държа си езика (устата). ! държа си езика зад зъбите. А
1. Въздържам се да говоря, мълча си, за да не кажа нещо, което не трябва
да кажа. • На тях им беше трудно да си представят, че това е единствено мое лично, самостоятелно действие, дължащо се на непредпазливост и неумение да си държа езика зад зъбите. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.347). А 2. Грубо. В повел, накл.: Дръж <дръжте> си езика! Внимавай какво говориш, не казвай онова, което трябва
да пазиш в тайна, или пък необмислени неща, защото ще си имаш неприятности; млъкни. • Ако те питат къде сме ходили снощи, дръж си
езика, защото и двамата ще пострадаме. (Р.р.).
V Приема се за калка от турски.
811. език<ъш> кости троши. А Невъздържаното говорене носи
големи злини и беди. • Върху главата ми се струпаха големи неприятности, изядох як пердах, за който сам си бях виновен, казано е езикът кости троши. (Р.р.).
V Изразът има близък прототип в Библията (напр. И. Сир. 28:20 „Удар от бич
резки прави, а удар от език кости троши“).
В речта битува и поговорката „език кости няма, но кости троши“, с която
фразеологизмът също се родее по произход.
— 195 —
<и куче> езика си няма да...
812. езикът ми прилепва (залепва) о небцето. А 1. Силно се
вълнувам, смущавам се и не мога да кажа нищо. • Беше си наумил всичко, което трябваше да ù каже, но когато застана пред нея езикът
му прилепна о небцето и не можа да ù признае любовта си. (Р.р.). А
2. Изпитвам много силна жажда. • Жегата беше непоносима, езиците
ни прилепваха о небцето, едва влачехме натежалите си крака по
стръмните пътеки на планината. (Р.р.).
И с двете си значения изразът е познат на библейските текстове, откъдето
води началото си (напр. Пл. Иер. 4:4 „езикът на кърмачето прилепва о небцето му
от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава“; Пс. 21:16 „силата ми изсъхна
като череп; езикът ми прилепна о небцето и Ти ме сведе до смъртна пръст1,1).
813. езоповски език. А Иносказателна реч, в която по цензурни
съображения нещата не се назовават със същинските им имена, а се подменят с образни заместители - алегории, намеци. • На нас ни се струваше, че макар и с езоповски език, с намеци и алюзии ще можем да се
докоснем до болезнения, насила скриван общёствен тумор. (Ел.Рязанов, Незавършена равносметка, с.377).
идва от името на старогръцкия баснописец Езоп (VI в.пр.н.е), който,
бидейки роб, не е могъл открито да говори за пороците на окръжаващите го, затова си
служел с алегоричен език и с басни.
814. злите езици. А Недоброжелателите. • Преслава в 4-звезден
пловдивски хотел, мълвят злите езици. (Шок, бр. 12, 2013, с.2). Според
злите езици назначаването на госпожицата е плод на близкото приятелство между майка ù Аня Пенчева и прословутата преводачка.
(Уикенд, 8-14.05-2010, с. 11).
е протекло на метонимична основа.
815. змийски език. / змийско езиче, а 1. Говорене на остри, язвителни думи; остър, язвителен начин на приказване. • Да не паднеш на
змийското ii езиче, такива ще ти ги наговори, че три дена сън няма
да те хване. (Р.р.). А 2. Човек с остър, язвителен начин на говорене. •
Трудно можеш да си представиш такъв човек, като него, същински
змийски език. (Р.р.).
значения на фразеологизма са производни от позната
още в библейските текстове метафорическа преосмисленост на близък първообраз
(напр. Пс. 139:3-4 „3. те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой; 4.
изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова1,1).
816. <и куче> езика си няма да помръдне. А Всичко ще мине спокойно, тихо, никой няма да възроптае. • Народът през тези безкрайни
години на прехода така се обезвери, че и куче езика си няма да помръдне, ако страната ни се превърне във военна база на НАТО. (Р.р.).
на езика ми е
196 —
V Изразът е фразеологизиран още в библейските текстове (напр. Изх. 11:7 „а у
Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито
против добитък"). Интересно е да се посочи, че в един случай новобългарският превод
предава смисловото съдържание на израза със съвременния фразеологизъм „не обелвам зъб“, което подсказва, че произходът на този фразеологизъм е свързан с разглеждания и е във връзка с една от характерните реакции на кучета „озъбване", напр. И. Нав.
10:21 „целият народ се върна смиром в стана при Исуса в Макед, и никой не обели зъб
против синовете Израилеви", църк.-сл. и н е воскмштъ п е с ъ
с е о и л г ъ ).
817. на езика ми е. / на върха на езика ми е. à 1. Зная нещо, но в
моме