Човешкото тяло: Учебник по пластична анатомия - Бамес Г.

3. Статични и динамични основи за стойката и движението на човека/150

4. Пластичните строителни елементи на тялото/190

Библиография/490 - НЕ
Терминологичен речник/493 - НЕ

Author: Бамес Г.

Tags: анатомия човешка анатомия изобразително изкуство книги за изкуството на рисуването

ISBN: 9545282118

Year: 2000

Similar

Речник на литературните термини

Речник по български език и литература - 5-12 клас

Руско-български речник на термините в изобразителното изкуство

Кратък речник на литературните и лингвистичните термини

Text

OCR FineReader
български
БЕЗ КОРРЕКТУРЬ!
нет стр. 1 - 4, 376, 377, 490 - 494
Gottfried Bammes
Die Gestalt des Menschen
1997, 9Aufl., 474 p.
ISBN: 978-3-473-61099-0
Заглавие: Човешкото тяло. Учебник по пластична анатомия
Автор: Годфрид Бамес (Gottfried Bammes)
Оригинално име: Die Gestalt des Menschen
(9 преработено изд. от 1997 г.), немска
Преводач: Десислава Апостолова
Издателство: Труд
Град на издаване: София
Година: 2000 г.
ISBN: 9545282118
Език: Български
Страници:494
Размер: 21.00x29.00 см.
Г одфрид Бамес
Човешкото тяло
Изд. 2021, стр. 494
ISBN 9789543986613

Предговор
Художественото изследване на природата на голия чо¬
век си остава предизвикателство. Да се вникне в човеш¬
ките форми означава да се види „отвътре" най-съвърше-
ното творение, което природата с създала. Няма връзки,
отношения, особености на формата, закони, норми и
движения, които да ни се струват така познати като тези
на разбудената ни телесна организация. Тя с еманация
на природното ни начало и същевременно наше най-ин-
тимно външно и вътрешно битие „тук и сега". Собстве¬
ното ни усещане за тслесност. душевните и духовните
ни трепети, социалните и етичните ни схващания посто¬
янно се стремят към идентификация с „човешкото“ и
социалната му същност или се отгласкват от него. На¬
уката за човешката фигура с нещо повече от ренесансо-
ва реликва. Тя с трайно съприкосновение със самите нас.
монологично самопознание. Пластичната анатомия, ко-
яго авторът представя като учебник и наръчник за голо¬
то тяло, с нещо повече от анатомия на мускулите и кос¬
тите, която повтаря или удостоверява вещественото
присъствие на човешката същност. Пластичната анато¬
мия не отминава причините за реализацията на човеш¬
кото „тук и сега“ „точно по този начин", т. е. като взаи¬
модействие между какво и как. между движение и фор¬
ма. Точно това преплитане прави пластичната анатомия
наука за природните форми. И доколкого при това сс
докосва и до естетиката, тя не с само естествена наука.
Авторът не се задоволява само с това да извлече от есте-
ствознанисто „необходимото" и „годното за употреба"
и да го предостави в служба на художника. Ако про¬
блемът на пластичната анатомия беше само в това, бих¬
ме сс задоволили със завещаното от Леонардо и Веза-
лий. Усилията на автора се насочени към изясняването
чрез научен и художествен анализ на разликите и връзки¬
те между тези основни човешки начини за възприемане
на света. Опитваме се да извлечем полезното от това
постоянно взаимодействие и противоборство. като пре¬
одолеем дуалистичното мислене. А това с възможно само
ако разпространението на научното познание се свърже
с асимилираното му от художественото мислене, ако се
посочат пътищата за практическото му усвояване. Ав¬
торът с извел целите и съдържанието, методите и импул¬
сите на пластичната анатомия, съобразявайки се с худо¬
жественото мислене. Че не се с излъгал в правилността
на тези опити доказват необикновеният отзвук и нараст¬
ващото одобрение, което получават изданията на книга¬
та „Човешкото тяло" в страната и в чужбина. Този резо¬
нанс пробуди желанието за преводи на много езици, а у
нас за по-широко разпространение. На тези потребнос¬
ти на времето отговориха авторът и издателството за
изкуство в Дрезден („Ферлаг дер Кунст"). Изданието
въпреки високата цена беше изчерпано в най-кратък
срок. Затова го представихме на широката общественост
под нова редакция. Същественото в нея са не само
допълненията и промените. В случая важното е желани¬
ето да задоволим постоянно нарастващата потребност от
популяризиране на модерните основи на предмета и на
методиката на преподаване. Да ги направим достъпни за
широкия кръг занимаващи се с изкуство, за младите
хора, които учат рисуване, за педагозите и ръководите¬
лите на любителски художествени кръжоци и за интере¬
суващите се от изкуство.
Това наложи редуциране на обема на енциклопедично¬
то първо издание. Простия път на намаляване на мате¬
риала чрез съкращаване авторът с следвал само в един-
единствен случай: изложенията за основните белези на
половете могат да бъдат забелязани най-лесно на голе¬
ми фигури. Иначе намаляването на обема с постигнато
чрез сбиване и редакции. Някои проблеми бяха дораз-
работски, защото самата практика доказва нуждата от
доизясняване и допълване. Във връзка с това беше раз¬
ширен и илюстративният материал - с нови рисунки на
автора и примери от големите майстори на четката.
Променени бяха някои методически аспекти - напри¬
мер проблемният кръг пропорции - статика - динами¬
ка. Структурата на този проблемен кръг предлага доб¬
ри възможности да сс прокарат мостове от художест¬
веното към научното мислене и обратно. Точно тук
усилията на начинаещите и на художествените педаго¬
зи се увенчават с нови идеи - под каква гледна точка
трябва да се разглеждат проблемите и какви средства
за реализация да се използват за разработването на
фигурата. Тук авторът обобщава целите на обучението
и възможните решения, конто обаче не са готови рецеп¬
ти. Затова примерите на студентите заемат важно мяс¬
то - на някои места сме ги заменили с нови, на други
сме ги допълнили и обогатили. Важното е, че практи¬
куващият се запознава заедно с образците на големите
майстори и с възможните варианти, предложени от сту¬
дентите. Той ще разбере например, че човекът от мус¬
Предговор 5

кули кс с крайна цел на анатомията и символ на нейна¬
та програма, а раздел на художественото изследване,
който викаш е на разположение, но изисква фантазия
от страна на пластичните анатоми. Трябва да вдъхнем
чувството, трябва да открием ..музиката“ в новото яв¬
ление. да се доближим до единното художествено пре¬
живяване и да изберем средствата за реализация - кре¬
да. молив, четка или декоративни средства като печат,
лепило, пластилин или глина. С помощта на подходя¬
щите средства и варианти на изпълнението съвсем точ¬
но се определя учебната цел, мотивира се и се постига.
Особено старателно авторът е преработил първата гла¬
ва ..Пластичната анатомия някога и днес“. Последовател¬
ността в историята е показана още по-ясно, потърсена е
връзката е пластичната анатомия днес, е нейните съмне¬
ния и лутания. корените на днешното се откриват в ис¬
торията. Историческото изложение добива смисъл за нас.
защото обосновава изследването на голия човек днес,
съвременните задачи и решения. Новите цели, дидакти-
чсски похвати и методи са родени от историческите по¬
требности и промени и трябва да бъдат обосновани мно¬
гостранно - художествено, научно и педагогически.
Главата ..Мимика и физиогиомика“ също беше прерабо¬
тена. Това се наложи заради новите разработки за мими¬
ката на Лсрш. Пайпер и Рубинщайн. Идеите на тези уче¬
ни внасят важни фрагменти в „подчиненото“ на опреде¬
лена цел изложение.
За да намери този труд в настоящия си вид път към чита¬
телите. ми помогнаха много хора, които участваха пря¬
ко или косвено в реализацията му. Па първо място това
е издателството „Ферлаг дср Кунст“ в Дрезден, което
въпреки всички трудности и съмнения се погрижи за
първото издание. Смелостта на издателите се увенча е
голям успех и е отличието „Книга на 1964 година". И
този път издателството подходи е разбиране към наме¬
ренията на автора и му помогна, в рамките на възмож¬
ностите си. да ги реализира. За да задоволи това издание
всички естетически изисквания за книга е толкова слож¬
на организация, заслугите са на Хорст Шуегср. Благо¬
даря и на актьора Вилхелм Бурмайер от Щаатстсатср в
Дрезден за готовността да се снима и да ни представи
начините на мимическо изразяване. Авторът отправя
благодарност и към многобройшггс музеи в страната и
в чужбина. Koirro предоставиха от своите фондове про¬
изведения на изобразителното изкуство, благодаря и на
проф. Хербет Шмит-Валтер - ръководител на катедрата
по художествено възпитание в Художествената академия
в Дрезден, за многото разговори, които сме водили за
същността на художественото творчество и науката.
Същото важи и за Петер Шмит за неговата помощ при
създаването на снимките на голите тела, както и за оне¬
зи хора, които се снимаха е готовност.
Многообразният характер на книгата е плод на дълго¬
годишна плодотворна работа със студентите по изкуст¬
вата, е педагозите и ръководителите h.i кръжоци, иа над
десетгодишна работа е любители и е танцьори от музи¬
кални училища. Заниманията е тях са били винаги извор
на художествено-педагогическа фантазия. Авторът са¬
мият той художник, педагог и ана том .много добре знае
къде студента „го стиска обувката". Книгата ще бъде
полезна едва тогава, когаго самият читател бъде подтик¬
нат от указанията. идеите и фактите да работи активно.
Предговор към второто издание
Авторът и издателството предлагат за втори път „Човеш¬
кото тяло" след обстойното първо издание във „Ферлаг
дср Кунст”. Дрезден (!964). заради широкия интерес,
предизвикан в много страни. Първото издание вдъхнови
многобройни рецензии, бележки и критики. Те винаги
поставяха въпроса кога ще се преиздаде този наръчник и
учебник по анатомия.
Когаго авторът и издателството решиха да задоволят това
желание, те го направиха, защото се почувстваха
задължени заради международното признание и успех.
Новото издание беше преработено и подобрено.
Допълнен и разширен беше преди всичко нагледният
материал - второто издание съдържа над 70 нови илюст¬
рации. Текстът, е изключение иа някои прецизирани ме¬
ста. остана в своя първоначален вид и обхват.
При фотографското онагледяване на типовете при двата
пола стана възможно да се приложи последователност в
развитието - при жените до 50. а при мъжете - до 60
години. Особено интересни са фотографиите на онези
младежи, които вече са били снимани за първото и
ние на „Човешкото тяло“. След като са изминали 12 го¬
дини, тези днешни снимки документират етапи те в раз¬
витието на същите модели. За да потвърди схващането
за единството на езика на формата вътре в конеппуцио-
малките типове, беше увеличен брояг на фотографиите
на модели. Съвсем нови са илюстрациите, които разяс¬
няват функционалното поведение на таза, гръбначния
стълб и гръдния кош в ссдсжни СТОЙКИ или в легнало
положение.
Напредъкът, постигнат в процеса на преподаване, позво¬
ли да се подменят някои от примерите на студентите.
Авторът създаде допълнителни нови рисунки за муску¬
латурата на торса, иа шията, на скелета в действие. Най-
голямото обогатяване се изразява в това, че всички раз¬
гледани проблеми са илюстрирани е подкрепящи ги про¬
изведения на изкуството. Това важи и за проявлението на
душевните състояния в израза на лицето, демонстрира¬
ни в художествените портрети.
Авторът се чувегва задължен на всички онези, които пря¬
ко или косвено допринесоха този труд да бъде подоб¬
рен. На първо място благодари на „Ферлаг дср Кунст*’,
6

Дрезден. па всички художници, конто предоставиха свои
торби. Специални благодарности отправям към ръко¬
водителката и нейните сътруднички от Научния архив
за фотографски репродукции към Художествената ака¬
демия в Ленинград. (.'ССР. къдсто авторът имаше
възможност като госг-лсктор на Института „Релия“ да
се запознае и избере примери от руското пред- и слсд-
рсволюционно изкуство. Малка част от този подбор
може да сс види в това издание. Не на последно място
благодаря и на всички онези хора от страната и чужби¬
на, които в разговори или в писма изразиха своето одо¬
брение за книгата.
Дано и този път книгата даде отговори на въпросите,
свързани е художественото изследване на фигурата на
голия човек и неговата природна красота.
Предговор към осмото издание
Трудът ..Човешкото тяло" се появи за първи път през
i 964 година в Дрезден. Оттогава се радва на незаглъхващ
интерес. През 1982 година беше публикувано третото
преработено и допълнено издание е нови методически
подходи за съдържанието, задачите и пътищата за реали¬
зация. В следващите издания няма съществени промени
В моята преподавателска дейност не са настъпили някак¬
ви радикални промени в позициите ми след първото го¬
лямо преработване. 11о практиката доведе до натрупва¬
не на опит, потвърди и старите методи. Равносметката
за всичко това стана подтик да подготвя новото издание.
Без да се накърнява основната концепция на книгата, тя
е допълнена е нови изображения, илюстрации, както и е
допълнителен текстов материал и е пояснения към схе¬
мите.
Надявам се, че новите импулси ще подарят на читателя
едно приятно преживяване, като свържат установените
факти е новооткритите. Изпълва ме е дълбока благодар¬
ност, че издателство ..Равенебург” откликна е разбиране
за издава пето.
В предговора към третото издание исках да запозная
читателя е моето схващане доколко тази пластична ана¬
томия е загърбила традиционните анатомии за художни¬
ци или ги е обогатила. Тогавашните ми твърдения не са
загубили актуалността си. в традиционните познати ске¬
летни и мускулни фигури съществуваше и продължава
да съществува дефицит на учебно и психологическо раз¬
биране. на онагледяване на представата за изкуство и
анатомия и на пътищата за практическо усвояване на
материята. Моите мисли бяха насочени и още са насо¬
чени към следните главни направления:
Първо: ако изображението на човешко тяло иска да до¬
стигне ранг и стойност на изразителност, способна да
роди представи, то трябва да се направи прецизно на
основата на неговото собствено значещо съдържание.
Това става чрез визуални акцентирания и опростявания,
за които оказва ценна помощ разбирането на конструк¬
тивното съдържание на дадена форма. Особено важни са
формите на скелета и неговите стави. Моите усилия са
насочени и към това от аналитичните наблюдения да се
роди синтезираната последователностиа свързване ведно
цяло. Трябва да сс осигури възможността обучаващият
се да получи добра представа за телссно-зрхигскгоиич-
ната форма, да се обхванат йерархията и 'зависимостта
на формите.
Второ: основните изгледи, от които обикновено се изоб¬
разява един предмет - отпред, отстрани и отзад. - 'тряб¬
ва да бъдат разширени е изгледи в перспектива и в про¬
странството. И това се изисква поради факта, че ясната
представа за предмета изниква заедно е неговото поло¬
жение в пространството, така че наблюдателят винаги
трябва да има възможност да вижда от много зрителни
ъгли, защото така се откриват нови съществени страни.
Художественото „битие“ на предмета възниква във взаи¬
модействието между неконегантния изглед и констант¬
ната форма.
Трето: запознаването е много специфичната анатомич¬
на материя поставя въпроса за усвояването на трайни
знания и преди всичко за придобиването иа умения в
практическата работа. Както вече споменах по-горе, аз
виждам в способността на студента да си създава ясни
представи ида разбира тслссно-архитсктоничната струк¬
тура като главната цел и средство на пластичната анато¬
мия. В процеса на обучение представите се „уплътняват**
и допринасят знанията на студентите да не бъдат поток
от несвързани факти.
Четвърто: в книгата съм представил не само примери на
студентите, но и моите корекции на техните работи, ко¬
ито правим в самия час. Те съдържат многобройни
възможности неразбраното или грешно разбраното, не¬
организираното или „нспочувстваното“ отново да сс
преосмислят. Така студентът сс чувства свързан е про¬
блемите на постоянно развиващото сс изследване на при¬
родата и. естествено, винаги е готов да вложи собствено
разбиране или третиране на предметите и фактите.
Пето: в тази връзка от само себе си сс разбира, че даде¬
ните примери на произведения иа изкуството са много
важни за читателя. В тях той може да види как познани¬
ята за предмета и изследванията сс претворяват в чувст¬
во чрез вживяванс и фантазия.
Базирайки сс на този основен труд, написах и други книги
за художественото и фигуративното изследване на пред¬
метите и живите същества. В голямата книга „Акт** (Бел-
зер, 1992) сс занимавам е историческите и теоретичните
проблеми на човека в изкуството и анатомията. Без от¬
говор стон въпросът в какви конкретни форми ще сс
осъществят разширението и доработването на това из¬
дание.
Предговор

Особено голямо значение отдавам на визуализацията на
антропологичните и анатомичните факти, което ще рече,
че съм се стремил информацията за фигурите и пропор¬
циите на деца, младежи и възрастни от двата пола да бъде
лесна за възприемане, да могат да сс сравняват отделни¬
те типове.
Точно, антропомстрично измерените фигури са визуал¬
но изразителни и лесни за разучавано. По този начин
отношението ..норма" и ..отделен случай" вътре в голя¬
мото многообразие на типове сс забелязва лесно и сс
откриват белезите на общото, на закона, но ..чиста дес¬
тилация" никога не може да сс даде.
Методът на пропорционалното учение стои в тясна
връзка е проблемите на статиката и това е разгледано в
новите пропорционални фигури. Между пропорциите,
законите на статиката и динамиката съществува сцепле¬
ние.
Сегз, кзкто и по-рано. важен подход към човешката те¬
лесна форма са опростяванията. Не че е тях не може да
сс постигне по-удобно боравене, в което научните, заслу¬
жаващи внимание факти да станат .достъпни”. Но друго
е по-важно. Различните методи и степени на опростява¬
ния на формата се постигат по два начина: отстранява
сс онази природна .декорация“, която не допринася за
придобиване на представи за същественото. Целта на
опростяването е визуализацията на единството между
конструкция и функция, а това всъщност е съществено¬
то съдържание на формата. Другият начин на опростя¬
ване на формата води до концентриране на отделните
части в един убедителен комплекс. Двата начина на оп¬
ростяване носят в себе си шанса разбраното, опознато¬
то не просто да сс захвърли в някои ъгъл на мозъка, а да
сс превърне в съставна част на представите.
Задълбочавайки познанията си. читателят ще може по-
нататък да вложи отделните факти, свързани е формата,
в художествените актове. По този начин разпитите дидак-
тичсски редици са съставна част на един „генетичен ме¬
тод“. Те започвате най-елементарната степен и водят до
диференциране на формата (напр. свързване на отделни¬
те образувания, от които е съставен скелетът на ходило¬
то. в едно цяло). Книгата завършва е многоброния худо¬
жествени примери на актове. Те документират взаимо¬
действието между фактите и преживяването.
Новото издание на „Човешкото тяло“ подкрепих предим¬
но е нагледния материал, който подготвих за книгата си
„Ние рисуваме човека“ (1989). Без това сегашната кон¬
цепция за новото издание би била осуетена. Допълнител¬
ните таблици и илюстрации са отбелязани е наклонена
черта (напр. 89/1, 89/2 и т. н.).
При редактирането сс появи възможност за допълнения в
свободните пространства между досегашните текстове и
илюстрации, без вербално да претоварваме книгата.
За да сс подчертае връзката между текста и илюстратив¬
ния материал, текстът беше проверен още веднъж, за да
сс въведат възможно повече препратки към илюстраци¬
ите.
Дано читателят да намери в тази книга добър съветник и
приятел при изследването на човешката фигура.
Проф. д-р Годфрид Бамсс
Дрезден, април 1994
8

Съдържание
1.1
Приятелството между наука и изкуство/15
1.1.1
Основателност и неоснователност на предразсъдъците към
пластичната анзтомия/15
1.1.2
Особеното отношение на пластичната анатомия към науката
и изкуството/16
1.2
Цели и пътища на пластичната анатомия в исторически
план/16
1.2.1
Задачите на пластичната анатомия през Рснесаиса/16
1.2.2
Лсонзрдо - анатом и педагог/! 8
1.2.3
Човекът от мускули - съмнителна програма на пластичната
анатомия/20
1.2.4
Отношението на Микеланджело към пластичнзтаанатомия/2!
1.2.5
Северът не роди пластична анлтомия/23
1.2.6
Веззлий сменя Лсонзрдо като аизтом/24
1.2.7
Обогатяването на пластичната анатомия през XVII и XVIII век
и първи учсбниця/25
1.2.8
Анатомията за художници става самостоятелен предмет/29
1.2.9
Обособяване и нови импулси на пластичната анатомия през XIX
и XX вск/32
1.2.10
Критични бележки към анатомията за художници в англоезич-
нитс страни/35
1.2.11
Устойчивост и изменчивост па пластичната зн.тгомяя/38
1.3
Съвременни гледища за пластичната зп.тгомня/39
1.3.1
Зависимост между целите на пластичната анатомия и същност-
та на художественото творчсство09
1.3.2
Отношението учстсл - ученик в пластичната аиотомня/40
1.3.3
Особените цели и задачи на пластичната знзтомия/40
1.3.4
Обликът на системата за предаване на знания и умсния/41
1.3.5
Разгръщане на творческите сили на студснтите/44
1.3.6
Проблемен кръг пропорция -статика - дннзмика/45
1.3.7
Проблемен кръг конструктивна форма/58
1.3.8
Проблемен кръг тяло - пространство/72
1.3.9
Проблемен кръг връзка форма - пространство/79
1.3.10
Многострлнност и граннци/83
2.1
Общи постановки/85
2.1.1
Предварителни бележки за поставената цсл/85
2.1.2
Понятията пропорция - модул - канок/85
2.1.3
Методи на измерване, исторически и съвременни и.мпулси/86
Първо частично рсзю.мс/93
Второ частично резюмс/94
2.2
Типологичното при пропорциитс/94
2.2.1
Общото п морфологията за двата пола/94
2.2.2
Пропорциите па двата пола/96
Обобщен преглед/108
2.2.3
Допълнителни бележки към пропорционалната типология/110
Обобщен преглед/ 14
2.3
Разработването на конституционално-тиличшпе белези «и
фигурата в произведенията на изкуството/114
2.4
Пропорции на типове в различна степен на развитис/119
Обобщен прсглсд/127
2.5
Разработване на белезите на фигурата из типовете на развитие
в произведенията на изкуството/144
Обобщен прсглсд/149
Оя>ртаис
9
1.
Пластичната анатомия
някога и днес/15
Пропорциите на човска/85

3.1
Закони на етапната и динамиката/150
3.1.1
Понятията център на тежести, линия на тежестта, опора,
устойчивост и техните закономерни връзки/150
3.12
Изправен стоеж на двата долни крайника без преместване
на центъра на тежестта/151
3.1.3
Преместване на центъра на тежестта и изправен стосж/151
3.1.4
Преместване на центъра на тежестта в изправен стоеж чрез
носене ти чужда тежест/152
3.2
Положението играеш (неопорсн) долен крайник •• опорен долен
крайник (ко«прапост)/| 52
3.2.1
Ограничаване на опората/153
3.2.2
Закономерни типични промени на характера иа формата в кон*
трапост/153
3.2.3
Коктрапост под въздействието на чужда тежест/156
3.2.4
Изразителни движения със запазване па равновесието/! 56
3.3
Седеж и ссдсжни стойки/158
3.4
Разработване на закономерните особености на статичните стой*
ки в произведенията на изкуството'160
3.5
Крачката/166
3.5.1
Фазите на крачката/166
3.5.2
Уловеният момент/167
3.6
Бягането и неговите отделни фази/169
3.7
Разработване на закономерностите на движенията, свързали
е промяна на мястото, в произведенията иа изкуството/178
3.8
Д вижения при работа/181
3.8.1
Повдигане, задържане и пускане на товар, поставен ниско/181
3.8.2
Повдигане, задържане и пускане на товар, поставен високо/184
3.8.3
Хоризонтално теглене на товар/184
3.8.4
Бутане из товар/184
3.9
Разработване на основните движения при работа и на изра*
зитслнигс движения в произведенията иа изкуството/186
4.1
Общ преглед на костите/190
4.2
Общ преглед на етапи те/190
4.3
Общ преглед на мускулите (Musculi)
4.3.1
Мускулни форми/192
4.32
Част на мускула, неговите помощни устройства и действия/192
4.3.3
Естество на движенията/!92
4.4
Общ преглед iu кожата н подкожната маело тъкан
(подкожисто)/196
4.4.1
Особени кожни образувания/196
4.4.2
Мастна тъкан/196
4.4.3
Общи и специфични мастни натрупвания/197
4.5
Разработване на пластичните създаващи форма елементи в
човешкото тяло п произведенията па изкуството/203
5.1
Общ преглед на задните крайници на животното и долните
крайници на човска/2 06
5.2
Конструкция на скелета на крака и подреждане на ставигс/207
5.3
Комика става (Articulario genus/2 08
5.3.1
Общ преглед кз костите на бедрото н големия пишял/208
5.3.2
Задачи па коляното/213
5.3.3
Съставки части, строеж и конструктивна форма/213
5.3.4
Механика и пластични променн/213
5.3.5
Корелации и зависимости във формата на коленния скслет/214
5.4
Мускули на коляинатя става/222
5.4.1
Кратък преглед на общата сисгсма/222
5.4.2
Мускулите пред и зад напречната ос поотдслно/223
Обобщение за коляяната става/225
5.5
Таз (Pelvis)/229
10 ClgRH
Статични и динамични основи
за Стойката и движението
на човека/150
Пластичните строителни
елементи на тялото/190
Долни крайници/206

5.5.1
Общо зз таза и задачите му/229
5.5.2
Съставни части и строеж/230
5.5.3
Конструкция, различия във формите и лластика/230
5.5.4
Положението нз таза и гръбначния сгълб/237
5.6
Тазобедрена ставл/238
5.6.1
Задачи, съставни части и стросж/238
5.6.2
Мехаиика/238
5.7
Мускули около тазобедрената става (повърхностен слойу242
Обобщен прсглед/247
5.8
Ходилот о/247
5.8.1
Общи особености и задачи/247
5.8.2
Части на ходилото - общ прсглсд/247
5.8.3
Конструкция на ходилото, която определя пластиката/249
5.8.4
Зависимости във формата/253
5.8.5
Общо за ставите нз ходилото/256
5.8.6
Строеж, механика и пластични промени нз горната скочил
става (Articulario talocrarali$>256
5.8.7
Строеж, механика и пластични промени нз долната скочил
става (скочно-пстно-ладиевидяата става)
(Articulario taJoca!canconavicu!arisy257
5.8.8
Връзка между- скелета на бедрото, подбедрипата и ходилото/258
5.9
Мускули нз ставите на ходилото и пръстигс/260
5.9.1
Общ преглед на систсмата/260
5.9.2
Мускули пред напречната ос на горната схочна става (дорзални
скстскюриу260
5.9.3
Мускули зад напречната ос нз горната скочил става (плаггтзрни
флсксори/260
5.9.4
Мускули от външната страна на дължиннхта ос нз долната скоч¬
ил става (пронзториу261
5.9.5
Мускули от вътрешната страна на дължинната ос на долната
скочил става (супинатори)/264
5.9.6
Подбедрица и ходило на живо - функционални зависимости
вън формата/264
Обобщен преглед/267
5.10
Архитектонична форма на крака/275
5.11
Разработване нз анатомичните дадености на крака в произведе¬
нията на нзкуството/289
6.1
Общ преглед и основни части/293
6.2
Гръбначен стълб (Columna vertebralis)/293
6.2.1
Общи особености, задачи и части/293
6.2.2
Съставни части и строеж на гръбначния стълб/293
6.2.3
Форма на гръбначния стълб/293
6.2.4
6.3
Механика на гръбначния стълб'296
Гръден кош (Thorax >305
6.3.1
Общи особености, задачи и части/305
6.3.2
Съставни части и строеж на гръдния кош/305
6.3.3
Пластична форма на гръдния кош/306
6.3.4
Механика на гръдния кош/310
6.4
Разработване на анатомичните факти, свързани със скелета
на торса, в произведенията на изкуството/313
7.1
Общ преглед на системата и задачите на мускулите
на торса/319
7.2
Чисти мускули на торса/319
7.2.1
Мускули на предната и страничната коремна стеха/319
7.2.2
Мускули нз гърба, дихателни мускули и някои мускули на
торса във функция/322
7.3
Закономерно поведение па меките части на торса/333
Cuip—I I 1
6.
Скелет на торса/293
Мускулатура на торса/319

8.
Горни крайници/339
8.1
Общ преглед на предните крайници на животното и i орните
крайници на човск.г'339
8.2
Конструкции на т орния крайник и подреждане на
ставите му/339
8.3
Раменен тюяс/342
8.3.1
Задачи, конструкция, съставни части и сгросж'342
8.3.2
Механика на раменния пояс н неговите пластични про.мсни/346
8.4
Мускули на раменния пояс (мускули на торса и раменния
поясу355
8.4.1
Общ преглед на цялостната систсма/355
8.4.2
Мускули на торса и раменния пояс/355
8.5
Раменна става/357
8.5.1
Задачи, съставни части и стросж/357
8.5.2
Механика на раменната става/357
8.6
Мускули на раменната става/358
8.6.1
Преглед на цялостната chctcmi'358
8.6.2
Мускули на торез и мишницатз/358
8.6.3
Мускули на рзмото и мишиицзта/360
Обобщен прсглсд662
8.7
Архитектонична форма на торса и зависимостите й/362
8.7.1
Преден изглед/362
8.7.2
Заден изглед'366
8.7.3
Архитектоничнзта форма на торса във функция/368
8.8
Разработване нз акатомично-лредмстиите дадености, свързани
е пластиката нз торса, в произведенията па изкуствота'375
8.9
Кости на мишницата и прсдмишпнцдта/378
8.9.1
Раменна кост (Humerus)/378
8.9.2
Лакътиа кост (Ulna)/378
8.9.3
Лъчева кост (Radius)/379
8.10
Лакътиа става (Articulatio cubiti)/379
8.10.1
3адачи/379
8.10.2
Съставни части, строеж и конструктивна форма на трите
съставящи стави/379
8.10.3
Механика нз лакътната става и пластични промени в нся/379
8.10.4
Зависимости във формата нз скелета па горния крайник
в движсние/383
8.11
Мускули нз лакътната стзвз/383
8.11.1
Преглед нз цялостната систсма/383
8.11.2
Сгъаачк/384
8.11.3
Триглав мускул на мишницата (М. triceps brachiiy388
Обобщен прсгледО88
8.12
Ръката (Manu$y389
8.12.1
Общи задачи, особености и значение на ръката/389
8.12.2
Части, конструктивна форма и пропорции на ръката/390
8.12.3
Стави из китхата/393
8.12.4
Механика и пластични промени на двете стави из китката/394
8.12.5
Строеж и механика на ставите на пръстите/395
8.12.6
Зависимости във формите нз скелета на предмишницата и на
ръкатаГ395
8.13
Мускули из ставите нз Kinxara и ставите нз пръститс/401
8.13.1
Общ преглед на цялостната систсма/401
8.13.2
Разгъвани и сгъвани на ставите на китката (дорзални екстснзо-
ри и волзрни флсксориУ401
8.13.3
Разгъвани и сгъвзчи из ставите нз пръститс/406
Обобщен прсглсд'406
8.13.4
Меките форми и специфичните повърхностни форми на ръката
и тяхното пластично значение/407
8.14
Горният крайник кзто цяло и в действис/412
8.15
Архитектонична форма из горния крайник и неговите зависи¬
мости от формата/413
8.16
Разработване на анатомично-предметните дадености па гор¬
ния крайник в протведепията па изкустпото/417
12 Смцшм*

9.1
Зз,'и«1и и отрзничсния/422
9.2
Съставни части и строеж на шийния гръбначен стълб/422
9.3
Стави на главата и тяхната мсханикз/422
9.4
Взаимодействие на ставите на главата (тилно-атлзснктс стави)
е останалия шисн гръбначен стълб/423
9.4.1
Еднопосочни и обрзтнопосочии ДВИЖС1ГИЯ около напречните
оск/423
9.4.2
Наклон встрзнк/429
9.4.3
Обръщане около надлъжните оси/429
9.5
Мускули на шията/430
9.5.1
Общ преглед на цял.ттл систсмд/430
9.5.2
Най-важните мускули на шията поотделна'432
9.6
Пластика на шията/434
9.7
Разработване на анатомичните факти за шийката пластика
в произведенията на изкусгаото/435
10.1
Общи особености и зздачи/438
10.2
Съставни части и членение из черепа (Craniumy439
10.2.1
Преглед нз костите и членението на чсрспа/439
10.2.2
Мозъчен чсрсп/440
10.2.3
Лицев чсрсп/440
10.3
Конструктивна форма и пластика на чсрепз/441
10.3.1
Конструктивна форма на мозъчния чсрсп/441
10.3.2
Конструктивна форма нз лицевия череа'442
10.4
Мускули нз главата'449
10.4.1
Общи предварителни бележки и прсглсд'449
10.4.2
Мимически мускулн/450
10.4.3
Горни подезични мускули/453
10.4.4
Дъвкателпи мускули/453
10.5
Форми на главата/453
10.5.1
Форма и пластика па окото/453
10.5.2
Форма и пластика на носа/455
10.5.3
Устата/456
10.5.4
Ухото/458
10.6
Мимика и физиопюмика/459
10.6.1
Общи предварителни бслсжки/459
10.6.2
Понятията мимика - паитомнмика - физиономия - физиогно-
мика'459
10.6.3
Основи на мимиката/461
10.6.4
Начини за мнмнчен изрзз/463
10.6.5
Външният вид »ia главата, нейните повърхностни образувания
и телесно-пространственият проблсм/468
10.7
Разработването на »тзрзза нз лицето в портрста/472
Заключителни бележки:
пластичната анатомия
и художествената свобода/477
Библиография/490
Терминологичен рсчник/493
Смцпоме 13
Шия/422
9.
Глава/438
10.

ЧОВЕШКАТА ФИГУРА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБХВАНЕ
ПРОСТО ЧРЕЗ НАБЛЮДЕНИЕ НА НЕЙНАТА ПОВЪРХНОСТ;
ТРЯБВА ДА СЕ ОГОЛИ ВЪТРЕШНОСТТА Й,
ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ НЕЙНИТЕ ЧАСТИ
И ДА СЕ ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ НА ВРЪЗКИТЕ ПОМЕЖДУ ИМ,
ДА СЕ ОПОЗНАЯТ РАЗЛИЧИЯТА,
ЗА ДА ЗНАЕМ ТЯХНОТО ДЕЙСТВИЕ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ,
ТРЯБВА ДА СЕ ИЗРАЗИ СКРИТОТО, СПОКОЙНОТО,
ФУНДАМЕНТЪТ НА ЯВЛЕНИЕТО...1
I Гьоте, „Propylaea“

1 Пластичната анатомия
някога и днес
1.1. Приятелството между наука
и изкуство
Революционният прелом в художествената мисъл от края
на XIX век измества началата на творческа съзидатслносг
към анатомията и самодостатъчността на субекта.
Прекъсва сс диалогът между художник, предмет и пуб¬
лика. На негово място тече субективен монолог на соб¬
ствената гледна точка. Извършва сс драстичен духовен
обрат, но сс настаняват и подозрения относно възмож¬
ността да сс изследва сетивният свят. Същността на ху¬
дожественото творчество става обект на спорове - ста¬
рите теории сс сблъсквате нови. Разпространявасс схва¬
щането за .людсрност”. което тогава означава да знаеш
и да разбираш възможно най-малко за предметите и хо¬
рата. Гюстав Брич предупреждава, че естествената наука
ще разруши цялостното обозримо преживяване. Дуалис-
тнчното мислене сс отказва от нагледността на феноме¬
на. Не закъснява и отхвърлянето на опитите да сс
пресъздава реалността, в което и човекът като ..предмет“
на изкуството става съмнителен, маловажен н в края на
краищата ненужен. Анатомията сс превръща в заплаха
за изкуството, защото сс опитва да интерпретира по на¬
учен път явлението човек.
Само точните научни описания на човека не могат да
представят новото схващане и да станат поддаваща сс на
интерпретация част от художественото образование.
Трябва да бъде изоставена исторически доказаната по¬
мощ за изкуството, каквато е пластичната анатомия.
Нейната роля сс ограничава предимно в избора на мате¬
риал. „удобен" за художника.
Колко далеч сс разпростират и загнездват в миналото
предразсъдъците за и против пластичната анатомия, е
описано подробно от мен в книгата „Голото тяло - чо¬
векът в изкуството и в анатомията" (Белзер, 1992). Мои¬
те усилия тук са насочени към създаването на годен за
употреба от художнишггс инструмент. Те са родени от
непосредствените потребности на художественото из¬
следване на природата, което ии помага да търсим и
пресъздаваме закономерностите на формата. Стремя сс
към по-голям обхват за разлика от другите анатомии,
към пластична анатомия, насочена към художествената
практика. Изучаването и опознаването, а също и овладя¬
ването на закономерните структури на природното об¬
разувание. са потребни на модерния човек и по-точно на
онзи, който е решил да посвети личните си творчески
сили на създаването на форма. Следователно между спо¬
собността за тотално преживяване и изведените от на¬
уката средства за художествено изследване и интерпре¬
тация не би трябвало да възниква враждебност, а при¬
ятелство. И от само себе си сс разбира, че пластичната
анатомия не дава рецепти как сс прави изкуство или как
то сс преценява.
1.1.1. Основателност и неоснователност на
предразсъдъците към пластичната анатомия
Опасенията, че изкуството е заплашено от науката, про¬
вокират младите творци. Толкова мъчително, че дори
художници е ранг и име биват пренебрегнати, защото
блясъкът и силата на техните художествени внушения са
заплашени от разяждащото влияние на научните занима¬
ния. Пластичната анатомия, за която сс застъпва авторът,
не иска дз подмине обвиненията като обикновени пред¬
разсъдъци. Авторът сс смята задължен да проследи при¬
чините и да обоснове защо сс стига до такова неразбира¬
не и несъответствие между наука и изкуство. Защото
когато взаимодействието е проблематично, трябва да има
причини. Това, че художествените и научните начини да
опознаеш света и себе си започнаха да сс дистанцират
едни от друг, да сс гледат като завоеватели, че отначало
бяха свързани в приятелство, а после във вражда, не тряб¬
ва да сс възприема извън общия процес.
Не случайно художественото мислене - това индивиду¬
ално-емоционално съзерцание на света - сс чувства за-
страшсно от науката. Цялостното творческо преживява¬
не оказва съпротива на методите от друг вид. които сс
стремят да направят света понятен чрез дисекция и ана¬
лиз. Защото когато един ден анатомията постигна своя¬
та крайна цел в разчленяването, загуби целта при близ¬
кото наблюдение, а именно да сс проникне а цялото.
Трябва ли анатомичното раздробяване да сс усеща като
пречка, щом цели разгръщане на творческите сили? Как¬
ви основания още биха могли да бъдат приведени? Пре¬
кадено често сс забравя, че чрез дисекция в най-широк
смисъл сс изясняват най-характерните черти, присъщи за
едно тяло, отрича сс фактическото състояние на нещата.
Пропастта, разделението между изкуство и наука са ис-
1.1. Прштслспото между аауп ■ кжустео

торичсско наследство. Резервираното отношение към
пластичната анатомия е резултат от исторически детер¬
миниран процес. Тревожните въпроси се коренят в оне¬
зи тъмни начала на дуализма. на паралелния, близък, а
после противоположен процес на развитие на наука и
изкуство, творец и маси, субект и обект, съдържание и
форма, емоционално и рационално, телесно и духовно.
Липсата на взаимност, близко или далечно противопос¬
тавяне трябва да се изследват основно откъм тяхната
обществена, философска и сстсствснонаучна страна. Това
не е задача на тази книга.
1.1.2. Особеното отношение на пластичната анатомия
към науката и изкуството
Недоразуменията между анатомия и изкуство могат да
бъдат отстранени едва тогава, когаго пластичната ана¬
томия приеме позицията на изкуството за своя, без да
измества произволно акцентите към художественото или
към научното. Трябва винаги да се има предвид, че плас¬
тичната анатомия е гранична област. откр»па за влияния,
е преливащи преходи и тънки граници. Пластичната ана¬
томия е точно там, къдсто се кръстосват двете форми на
човешкото познание на света: в преплитането между
наука и изкуство, там. къдсто двата кръга се припокри¬
ват, без да се сливат.
Художественото усвояване на света се осъществява като
мислене в символи. Засвидетелствал го е още Аристотел,
а по-късно и Гьоте и Лссииг. Творецът създава нова, фик-
ционалиа действителност. През XIX век това е изведено
на преден план от Бслииски и развито от материализма
като „теория на отражението**. Отражението не е просто
повторение, възпроизвеждане, каквато е основната греш¬
ка в разбирането му. В далеч по-значителна степен то е
обобщение - нееднакво е логиката на науката и при вее
това обобщение, което не се отказва от логиката (Шмит-
Ваягср). Художественият образ е различен от този, който
науката представя. Художникът възприема света на осно¬
ва-ш на преживяното, т. е. емоционално и субективно. Той
създава образ в смисъла на цялост, а целостта не е мно¬
жество. а единство. Когаго анатомията проникне в това
цяло по такъв начин, че да покаже и да опише човека и
заобикалящия го свят само в съответната „обективност на
битието", тогава вместо една цялост възниква сбор от
подобия, една мнима действителност. И в това отношение
можем да разберем предупреждението на Брич за завла¬
дяването на изкуството от извънхудожествените средст¬
ва. от криворазбраното ссгсствознанис. от .дескриптив¬
ната фотография". Целта на художественото познание е
своеобразното, характерното, което без обобщение оста¬
ва непознаваемо. Чрез изкуството опознаваме и разбира¬
ме определени страни на действителността.
Образното мислене разкрива две страни: обективна и су¬
бективна. Съзерцателят отразява действителността и в
това се изразява смисълът на творчеството, което е фик¬
ция. Анатомията има работа само е обективната страна
и ако учи на „виждане“, то тя го прави чрез разбиране за
характерното, за закономерностите и правилата. А това
е основа за духовно проникване н отношение, което води
до абстракцията като израз на същностното съдържание
на предмета. Само на тази основа може да се осъществи
връзката между форма и съдържание. 11с отричаме, дори
подкрепяме мнението, че пластичната анатомия се е
превърнала в първа инстанция, даваща знание за нещата,
че чрез редица действия е достигнала степента на наглед¬
но изследване и познание. Няма никакво съмнение, че
пластичната анатомия още от Лсонардо много пъти е
платила данъка да бъде посредник при даването на зна¬
ния. Само това днес вече не стига и всъщност никога не
е било достатъчно. Ако но времето на Лсонардо худо¬
жествената култура и традиция не беше призната в ней¬
ната пълна сила, вероятно повишеният интерес към ана¬
томията би сс превърнал в проблем на художественото
творчество, но Лсонардо отиде далеч отвъд потребнос¬
тите на изкуството.
1.2. Цели и пътища на пластичната
анатомия в исторически план
1.2.1. Задачите на пластичната анатомия през
Рснссанса
Тук не е място да сс впускаме в разясняване на радикал¬
ните социални, политически и културни постижения на
историята, обозначени е всеобхватното име Рснссанс.
За целите иа своята художествена култура средновеко¬
вието сс нуждае само от най-прост човешки образ. С не¬
гова помощ олицетворява свещените факти според ре¬
лигиозния канон. Но Новото време не може да извлече
ползи за своите потребности от този тип човешки образ.
Така анатомията става необходима за усвояването на
света. Тя проправя път към човека и човешкото, а това е
голямата идея на Рснссанса.
Пътят е труден. Непознатото плаши, свещените автори¬
тети - също. Дали древногръцко-римският лекар и систс-
матмзатор на медицински знания Гален (129-2 i I) вее пак
не сс заблуждава, трябвало да бъде изяснено въпреки упо¬
ритата съпротива иа църквата. Дисекцията на торса става
вее по-необходима. Само това, което предлага професио¬
налната анатомия, е недостатъчно. Тя сс занимава единст¬
вено е вътрешните органи, гениталиите, врага и мозъка.
Никой анатом, дори от мащаба на Мондиано лей Луни от
Болоня (1270-1325), не може със своя анатомичен кратък
курс без илюстрации да е от полза за изкуството. Дори
Джакопо Беренгарио ди Капа (починал 1530), лекар и
съвременник на Лсонардо, не успява да сс справи със спс-
1 6 I.Raacv
п
<аияк«

цифичните потребности на художественото творчество.
Не помага особено и популярната книга на Лаурснтиус
Фризен от 1518 година, въпреки нейната но*голяма науч-
ност и нагледна яснота на илюстрациите гравюри. Това,
от което сс нуждаят занимаващите сс е изкуство, са точни
знания за опорно-двигателния апарат, за костния строеж
и мускулатурата. 11а практика позоваването на медицината
не предвещава успех. Творците трябва сами да сс заловят
за работа. I (ялата генерация, към кояго принадлежат пре¬
подавателите на Лсоиардо. пристъпва към дисекция.
Страхът от църквата ги кара да залоствзт вратите на тъмни¬
те сутерени и мазета. Парче по парче те оголват е ножа
мускулите и скелета. През натрапчивата миризма на чо¬
вешка плът, сред зейналите торсове и вонящите разложе¬
ния пред тях сс открива нещо ново, един непознат дотога¬
ва свят Човекът.
„Знанията в областта на анатомията за Мантеня и Си-
ньорели са приблизително аналогични на религиозната
подбуда за готиките. Анатомичното познание за хума¬
нистите е атмосфера, каквзто за готиките е религията. В
нея диша художественият живот."2
Но анатомично-функционално развитата фигура не е про¬
сто самоцел. Жестовете иа голите мъжки тела на Синъо-
рели (14417-1523) са израз на вътрешно състояние. Не¬
говият рязък щрих, твърдото моделиране издават бляска¬
вия му ум и увереността на уловеното наблюдение |1|.
Благодарение на изследването иа анатомията занимава¬
щите сс е изкуство постигат много. Те стимулират дори
медицинската анатомия да онагледява и показват как да
го прави. Щафетата на познанието за човека преминава
в техни ръце и Лсонардо - върхът на Рснссанса. изпре¬
варва драстично в знанията си тогавашната медицина.
2 Вилхелм Хаузенщайн, Голият човек и изобразителното
изкуство на всички времена и народи. Мюнхен, 1913. с. 47.
Фиг. 1 Лука Синьорели (1441?-1523)
Легнали голи мъжки тела. Кабинет за
медни гравюри, Дрезден.
Синьорели проницателно изследва
голите човешки тела и анатомията
им. Това отговаря на нарастващия
интерес на ренесансовия творец към
природата.
1.2. Цели и mmuu иа маспгишааиагомиа в исторически ош
17

1.2.2. Леонардо - анатом и педагог
Марк Антонио дела Торе, анатом от Навия, привлича Лео-
нзрдо на служба преди всичко като художник на неговите
лекции. Възможно е от тази съвместна работа да иронии-
ча геннхлната идея да сс създаде анатомичен труд в 120
тома. От ися остават 799 рисунки, чняго дидаклмческа стой¬
ност днес е толкова свежа, както н преди 400 години.
Леонардо говори пламенно за необходимостта и значе¬
нието на онагледяването. „Ако си мислиш, че можеш да
предаден] е думи фигурата на човека и неговите части във
всички различни пози, то тази мисъл трябва да зи сс из¬
бие от главата, защото колкото по-точно ги описваш,
толкова повече объркваш мисълта на читателя... Затова
трябва и да изобразяваш, и да описваш.*”
Леонардо твърдо сс застъпва за вникване в природното
състояние на нещата е художествена цел и за тяхното по¬
нататъшно популяризиране. Той самият ссцира над 30
торса, изпълнен със смирение изследва не един измъчван
и осъден. И когато го обвиняват в престъпни деяния, не
сс плаши да сс защита: „И ти, о човеко, ти. който сс учиш
чрез мояга работа да опознаваш прекрасните творения на
природата, когато си мислиш, че е престъпление да раз¬
членяваш торсове, то помисли, колко по-престъпно е да
отнемеш живота на един човек... Не допускай твоят гняв
и злоба да разрушат един човешки живот. Защото истина
е. който не цени живота, не заслужава да го притежава."
Думите му са ясни. Той е върховният ум на Рснссанса.
Не е възможно постигане на познание без представа за
обективното състояние на нещата |2|. Той внася яснота
например за подмишничната ямка. Обелва мускули те от
покриващата ги кожна обвивка, рисува подмишничната
ямка от най-важните зрителни ъгли, регистрира състоя¬
нието на мускулния релеф и извежда констатациите по
3 Леонардо да Винчи, Дневници и рионки. Лайпциг, 1952, е. 35.
Фнг. 2 Леонардо да Винчи (1452 -1519)
Анатомично изображение нз подмиш-
нична ямка. полуехематичен вид. лист
около 1510 година.
Редукцията на мускулния обем в тънки
влакна позволява прецизни изгледи на
рзтгсжснията, функциите и кръстосва¬
нията на мускулите.
Фнг. 3 Леонардо да Винчи (I452--I519)
Схематично и юбражение на шийки и
вратни мускули, лист от около 1510
година.
Ясният дидактичен начин нз опростяване,
по който той демонстрира проблема, и до
днес представлява изключително методи¬
ческо постижение.
I. f Ьжпгмвта витама яасога ■ як<с

такън начин, чс рисунка гл на мускулите показва свива¬
нето мм като влакна. Възниква картина на мускулното
разположение като изображение от влакна, която дава
ясна представа за началото. разположението и инссрци-
ята на повърхност и иго и дълбоките части е всички тех¬
ни кръстосвания и функционално взаимодействие. По
същия начин процедира при представянето на шийни и
вратни мускули |3|. Без да ощетява научната достовер¬
ност на съдържанието, той сс решава на дидактично изяс¬
няване и опростяване. Бдиа необорима простота, която
въздейства от тогава до днес: в анатомиите на Колман,
Браус. Ванинхоф, Танк и в този учебник. Открит е ме¬
тодът на онагледяването и е гордо съзнание от постиг¬
натото той постоянно го препоръчва: ..Винаги ще сс
объркваш при изобразяването на мускулите е техните
положения, начала и краища, ако преди това не напра-
вит едно изображение е влакна па по-тънките мускули.
11о този начин можеш да ти изобразиш един върху друг.
както природата ги е поставила. След това можеш да ги
характеризираш според частите, към които принадле¬
жат.'“ Изгодите за крака са развити по не по-различен
начин |4|.
Развитият от него метод позволява изобразяване на мус¬
кулите според техните начала, инсерции (места на зала¬
вяне) и пространствени слоеве.
Процесът при Лсонардо започва е обелване на кожата,
след това сс оформя мускулният релеф и накрая изобра¬
жението на мускулното разтсжснис като влакна. И отно¬
во проверка на състоянието на нещата в живите тела |5|.
После обтегачът мускул на коляното сс моделира е под¬
чертаване на извивката на бедрото и е черно сс очертава
страничният външен контур. Тук са показани прецизно
сухожилията на сгьвача на коляното и обтегнатите мус¬
кули на прасеца в подбедрицата, всички места, които са
4 Лсонардо да Винчи, Днеяиипи и рисунки, е. 31. 32, 33. 37, 41.
Фиг. 4 Лсонардо да Винчи
(1452-1519)
Изображение на мускулите и тяхното
положение на краката като влакна.
Методът му позволява изобразяване¬
то на мускулите, техните начала,
инсерции и пространственото им
подреждане.
Фиг. 5 Лсонардо да Винчи (1452-1519)
Изображение на крак в действие.
Един от начините да сс засили художе¬
ственият реалистичен характер нз
изображението е чрез акцент върху
събитийното действие и енергията на
телата.
1.2.11«-« и п мини iu оиспгаита питони • ио оргксвя мля
19

важни за функцията. Именно това целят всички усилия
на пластичната анатомия от онова време: да сс виждат,
да сс използват знанията, да сс улови двигателната функ¬
ция дори тогава, косато голият модел не може да я де¬
монстрира.
Но наред е натурализма на близкия изглед, трябва да
присъства и нещо друго, така както при завършения
мъжки акт в гръб |6|. Неговото ефумзто отново е сгъсти¬
ло външността като цяло. „Пази се. напомня той. не бъди
дървен художник. Частите. които са понесли напрежение,
направи мускулести, а онези, които не работят, направи
меки.“ Грандиозно е. че Лсонзрдо не езмо нагледно об¬
хваща феномена, а че създава нови собствени начини за
научна демонстрация, които са валидни и днес (5|. Рисун¬
ката сс издига до пълноценно научно и доказателствено
средство (Хайденрайх).
Дидактичсскитс постижения на Лсонардо са валидни и днес
е яснотата на даваните представи, е метода да представиш
като влакно протежението на мускула от неговото нача¬
ло до залавнитс му места (инссрция). Той извежда резул¬
татите от действието, обхвата заплетените връзки, обос¬
новава пластично-пространствената специфика на
повърхността на тялото е помощта на напречни сечения.
Яснота, трмнзмсрност на наблюдението, разбираемост и
системност на демонстрационната рисунка ■ това е голя¬
мата ни печалба от него. 11а Лсонардо дължим и нещо още
по-ценно: схващането, че изследване и рисуване прои ли¬
чат едно от друго. Художествена практика и нейните при¬
родонаучни теоретични опори сс сливат в единство в ху¬
дожественото майсторство. Наука и изкуство израстват от
един ум.
1.2.3. Човекът от мускули - съмнителна програма на
пластичната анатомия
В епохата на Рснссанса изкуство и занаят, художествени
правила и естетически възгледи сс обединяват от лич¬
ността на майстора. Всичко, което може да даде занаят¬
чийската работилница, сс предлага от майстора във все¬
кидневното общуване е калфата. Студентът не сс нуждае
от учебник, освен ако някой княз меценат не сс заеме доб¬
роволно е обучение при даден майстор. От такива зани¬
мания сс появява и анатомичната книга е рисунки, която
Росо Фиорентино (1494-1540) създава за краля на Фран¬
ция Франсоа !. Прецизно са представени паралелните
пози на скелетните и мускулните фигури |7|. Съпостав¬
ките целят да изяснят как на живо костта като създател
на форма е в състояние да определи повърхността. И до
днес този метод не е загубил дидактичната си стойност.
Разбира сс, не може да убегне от нашия поглед, че чо¬
векът от мускули става въплъщение на метода, по който
трябва да сс гледа природата. Радостта от научното из¬
следване и стремежът към природно вярното започват
да задушават същинското художествено. Човекът от
мускули сс превръща в програма. Точно тази програм-
ност сс запазва дълго: тя става съдържание и мепюд
Фиг. 6 Лсонардо да Винчи (1452-1519)
Мъжки акт в гръб.
Въпреки превъзходните анатомични
познания па твореца, в голите си
еподи тоЯ не рискува художественото
цяло да се разпадне нз сумирани
отделни факти.
20
i.lUanw
orawjMC

ни пластичната анатомия. Но когато не .можем вън
ш.иоржепо прсдстзкянигс мускули е >глгъхнали и наплас¬
тени части да открием цялостен принцип, то знаем, че е
дошло нрсмсто на маиисризма. Той превръща художе-
CIйената форма п академична формула. На мястото на
онладянзнего на природната форма чрез наситено, непо¬
средствено нъзприятме идват натрапчивото многозкайст-
во и шггелектуализмът. 11с от днес са гласовете срещу
сухия маниер?
Самият Микеланджело не е пощаден от този упрек. Във
всеки случай Тортебат (за когото ще станс дума по-
късно) още през XVII век трябва да отблъсква атаките
срещу анатомията на студс«гп«тс от Парижката академия,
К01ПО смятат, че тя води до „сурово и грубо изкуство,
какго сс случва при Микеланджело“.
5 Виж па въпроса: Бамсс, Г. Обучеппето по соло сало в
ателието и училището. Теория и практика. Лайпциг, 1968.
1.2.4. Отношението на Микеланджело към пластична¬
та анатомия
Когато изкуството на Рснесанса сменя средновековното
и слага край на принципа на фронталност и дауизмер-
ност. на човешкия образ като носител на символни пред¬
стави и на отрицание на телесното, пластичната анато¬
мия сс обръща към тялото, едновременно изследвайки и
поучавайки. Италия, родината на римските предтечи, през
Рснесанса е най-прогрссивната страна в Европа. Затова
не е учудващо, че точно римското чувство за тялото сс
разгръща по-нататък е пълна сила.
Микеланджело възпява тялото |8|. Той сс занимава
продължително е анатомия, прави д исекция на много тор¬
сове. докато не разстройва напълно стомаха си. Не че
нямаме негови анатомични рисунки, но от големия про¬
ект да сс издаде анатомичен труд е .жички видове човеш¬
ки движения и лози на тялото” не излиза нищо. Въпреки
Фнг. 7 Росо Фиорентино (1494-1540)
Страниш от анатомичната книга е
рисунки на мъжки скелетни и мускул¬
ни фигури. Елиахвитс пози ita скелет¬
ния човек и па човека от мускули
целят ла информират за различните
формосъз.'1ава|ци компоненти (кости и
мускули) на тялото.
IJ. t tua ■ амаяв ■> пастета амиаамя а ииирпнип
21

това Микеланджело придобива неимоверно богатство от
представи за формата, което му дава свободата да вложи
в движенията и в позите на фигурите на герои непозната
досега динамична сила. Създава пози иа тялото. които
никой модел не можел дори да загатне. Героите му не са
копия на боговете, те притежават земна сила. Той разчле¬
нява и отново съчленява по собствен начин (nebbia). С
проницателност преодолява имитацията на природата.
Анатомичното при него не е изкуствено натрапено, а нещо
постоянно присъстващо и вътрешно присъщо.
Седящият човек от мускули, приписван на Микеландже¬
ло от историците на изкуството от XIX век. изразява до¬
статъчно ясно тогавашните очаквания отаютомнята |9|:
тя трябва да дава яснота за възможните движения и по¬
зите, за пространствсността и телосложението. В тази
пластична седяща фигура откриваме същата неизчерпа¬
ема дарба за създаване на движения гакго в младежките
фигури иа тавана на Сикстмнскзта галела.
Повдигането на лявата ръка* е вънсдсио чрез въртене
на лопатката. Пояенняг гръбначен стълб навлиза дълбо¬
ко в гръбния разгъван. Външният кос коремен мускул
се изтласква поради накланянето на торса настрани. Ме-
кнте тъкани са силно обтегнати към противоположна*
та страна. Гръдният кош е изпъкнал от едната страна а
от другата - свит. Всичко това показва познаване и ов¬
ладяване на протичащите движения, способност за сте¬
пенуване н преценка на главните и подчинените форми.
Модерната анатомия на Италия сс превръща в пластич¬
на анатомия. Става средство, служещо на изкуството,
инструмент за познание и за реалистично изразяване. Тя
не е художествена наука - а и днес не иска да бъде така¬
ва. Леонардо никога не създава произведение на изкуст¬
вото само на основата на своите изследвания.
• На някои места ■ превода термините ръка и годея крайник и
крак ■ далгм крайник сс употребяват като синоними - бел. ред.
Фиг. 8 Микеланджело < 147J-I $64)
Актов епод иа седящ роб.
Художникът използва богатите си
анатомични полония за формата. за
да екипира едни героичен човешки
Фиг. 9 Раздвижена анатомична
седяща фигура (ссогсМ)
Подобен модел, който изобразява
оголено мъжко тяло (човек от
мускули), става важен академичен
пред мет за обучение, дава знания за
точките на скелета, мускулния обем и
сухожилията.
22
1.ПЖПГ
чв*к

1.2.5. Северът кс роди пластична анатомия
Съприкосновението е голагата никога не е прекъсвано
в Италия. Тук са изобилни художествените знаци иа соб¬
ственото богато минало. Слънцето благоприятства
оскъдното облекло на бедняците. По това време в руи¬
ните на Рим е открита бронзовата статуя на Идолино -
Илионис.торс на коленичило .момче. При Капо д'Анцио
намират Аполон, поставен в Бслвсдсрс. Ватикана - „най-
съвършснияг идеал на изкуството сред всички творби на
античността*' (Винкелман). Близо до античния театър в
Помпен на бял свят сс появява торсът на Хсракъл, от ку¬
пищата развалини до Баните на Тит е изкопана групата
на Лаокоон. Вълна от въодушевление за великолепието
на човека обзема сърцата на хората през Рснссанса. Тряб¬
ва ревностно да сс следва примерът на античността. Кой
друг може по-добре да осъществи вникването в живото
цяло от анатомията, създадена от самите творци? Север¬
ните страни са лишени от предопределените от климата
срещи е голотата. Дюрер копнее за знанията на своите
колеги и съвременници от другата страна на Алпите. Той
не разбира много от анатомия. Усеща, че те поставят
своя художествен занаят на здрава основа и го изваждат
от тясното ателие: „Но как добре да сс говори за части¬
те. как да ги обхванеш прекрасно, знае само този, който
сс занимава е анатомия."
Затова той копира италиански стюди по анатомия или
рисунки на голи тела, които предават основни анатомич¬
ни знания 110]. Но в една област иа науката - учението
за пропорциите, което е тясно свързано е анатомията -
германецът дава на педагогиката за художници забеле¬
жително богатство: своя труд за пропорциите е изслед¬
ване и класификация на човешките типове (тилажи),
които „говоряГ* на единния език на формата.
Фиг. 10 Ллбрехт Дюрер (1471-1528)
Тип на гола дебела жена от големия
труд за пропорциите, лист от 1508
година, Дрездснска книга със скици.
С откриването и конструирането на
човешките типове, коиго „говорят" на
свой особен език на формата. Дюрер
извършва важен теоретичен пробив.
12. Цели И оьтгаи ш ttwnroon митомш ■историчссо ачли

1.2.6. Всзалий сменя Леонардо като анатом
Анатомичното учение на Леонардо не намира в своето
време и в по-късните векове истински отклик. През 1506
година Марк Антонио дела Торс е поразен от треска.
Смъртта прекъсва тясната връзка между бележития пре¬
подавател по анатомия и Леонардо. Отминало е време¬
то. когато двамата работят заедно над анатомични рисун¬
ки в имението на любимия студент на Леонардо - Фран-
чсско Мелци. Тези рисунки временно остават в ръцете
на Леонардо. През 1515 година, подчинявайки сс на крал¬
ска заповед, той заминава за Франция. Четири години по-
късно е погребан. Мелци съхранява рисунките на майс¬
тора. разрешава на мнозина занимаващи сс е изкуство да
сс запознаят е листовете. Световноизвестният Всзалий.
професор по анатомия в Падуа, вероятно чува за тях и
може би ги е виждал. Това го подтиква да завърши за¬
почнатото от Торс. Наследството на Мелци е продадено
на скулптора Лсони, който отнася безценното богатст¬
во в Испания. Преди време там бяха открити два тома е
рисунки и бележки. По неведоми пътища граф Арундсл
сс сдобива е три други тома от анатомичните следи на
Леонардо за английския крал Чарлз I. И тук в Англия в
замъка Кснсинггьн, те са забравени в шкаф сред стара
хартия чак до XVIII век.
Везалин (1514-1564) е този, който оспорва авторитета на
Гален. Той прави дисекции и сравнява резуяга пггс от опи¬
тите си е мъдрите стари книги. Бунтува сс срещу фалши¬
вите изображения и изопачени онагледявания, препарира
първия цялостен скелет в Европа. Като преподавател в
Падуа сс сработва със своя земляк, студент на Тициан
Щсфан ван Калкар. за да издадат нов труд по анатомия.
През 1543 година той излиза в Базел, илюстриран е чета-
ри прекрасни гравюри на дърво. „De humani corporis
fabrica libri septem” („Седем книги от работилницата на
човешкото тяло“) сс смята за световно постижение 112|.
24 I.IUrwootiiinrawuiraoaijiM

Таблици те за двигателния апарат са толкова убедител¬
ни. че по-късно сс появяват в много пластични анатомии,
защото няма по-добър и по-издържан от художествена
гледна точка нагледен материал. „Седемте книги от ра¬
ботилницата иа човешкото тяло“ остават блестящ при¬
мер за единство между наука и изкуство.
1 1икога дотогава скелетът не е представян е такава ясно¬
та, дори при Лсонардо. Защото едва сега има ©комплек¬
тован твърдо монтиран скелет за онагледяване 1111.
Голямо постижение за торена е това скелетът да симу¬
лира живото движение. Горната част на тялото леко сс
накланя напред. Гръдният кош сс измества към свобод¬
ните ребра. Всички части са органично свързани вътреш¬
но. Главата на натоварената бедрена кост плътно сс
вмъква в ямката на ставата. От механиката на свитото
коляно или ставите на ходилото, механиката на рамен¬
ния пояс или лакътната става и ставите на горния край¬
ник - навсякъде формите иа скелета демонстрират пра-
Фиг. 11 Апдрсас ВезалиА (1514-1564)
Скелет в контрапост от анатомичния
му труд ..Седем книги от работилни¬
цата на човешкото тяло" (1543).
С този труд анатомичното изображе¬
ние постига научен и художествен
блясък, който дълго свети сред
академичните трудове.
Фиг. 12 Лндреас Веззлнй (1514-1564)
Човек от мускули в гръб.
Особеността на онагледяването
произтича от разграничаването на
различните мускули според това
откъде водят началото си. По този
начин ясно сс определят мускулните
пластове.
вило, закон и съгласувана със своите задачи типичност.
Това не е голо природно изображение -това е духовно
проникване и творчество, което толкова много липсва иа
по-гъските времена. Везалий и неговият художник имат
съзнанието кадейки преподаватели, а по-късните време*
ка не са в състояние да отнемат тяхната привлекателност.
Трудът им остава кулминационна точка както за изкуст¬
вото. така и за медицината.
1.2.7. Обогатяването на пластичната анатомия през
XVII и XVIII век и първи учебници
Творците ка XVI век сс борят за своята духовна и со¬
циална еманципация, за освобождаване от задушаващия
ги еснаф. Дотогава студ ентът съзрява в ателието ка май¬
стора и jmo учел нищо за това защо и как нещата бя
трябвало да му станат понятни“ (Лудвиг). Едновремен¬
но е практиката им сс предоставя необходимата теория,
а е теорията върви и практиката. Но освобождаването
от социалната и духовната същност на еснафа е него¬
вите т. нар. „механични изкуства“ (anes mechanicae), ов¬
ладяването ка „свободното изкуство“ (artes liberales)
идва да подчертае теоретичната страна на указанието,
както Лсонардо пише в трактата за живописта 1/53:
„Практиката трябва викал* да бъде изградена върху
добра теория, онези, които сс впускат в практиката без
научни познания, са като моряци, които предприемат
пътешествие без компас, е кораб без кормило." И Дю¬
рер поставя „изкуството" иа мястото иа обичая, иа мя¬
стото на средновековната занаятчийска традиция и прак¬
тика. С това се разрушава монополът иа цеховете като
единствено място за обучение. Новият начин на мисле¬
не на барока създава свои институции за обучение -
художествените академии.
Разцветът на Рснссанса вече е преминал, когото се появя¬
ват художествените училища, отначало като свободни
художествени обединения: 1562 г. Accademia dei dtsegno
във Флоренция, 1593 г. Accademia de San Luka в Рим,
преди всичко Академията на Карачи (Carracci) в Болоня
около 1583 г.. 1648 г. - Парижката академия, 1666 г. ~
нейният филиал в Рим AcadCmie de France. 1662 г. -
Нюрнбсргскзта академия, 1696 г. - Берлинската, и мно¬
го други. Опозицията майстор - калфа постепенно се
превръща в отношение преподавател - студент. Ще се
роди урокът като самостоятелна форма на преподаване,
а е него и ставащите необходими учебници и книги е
рисунки. По-високото образование през барока е свърза¬
но е монархичсско-абсолютистките стремежи занаятчий¬
ските изделия на „местните жители“ да придобият по-
високо качество и е това да се увеличат продажбите им.
Три години след смъртта на Рубенс през 1643 година е
открита Аитвсрпенската академия. Големият фламаидец
оставя школа по рисуване от 20 листа, гравирана от
Поитий и издадена в Антверпен |15|. Стремежът към ■>
12. |(снатпапмикпг«юввямв1вап«ртая^м

разнтслност. характерен за барока, е толкова засилен в
осемте анатомични листа» че свободно сс пренебрегват
природните факти. Всички мускулни групи набъбват,
макар че в действителност не е така, за да .лраматтпн-
рзт“ повърхността, има много неточности и грешки в
мускулните начални и крайни залавнн места. Школите
по рисуване тогава сс използват като образци за копира*
не, както школата на Абрахам Блумаерт, появила сс през
1655 година със същата цел 113|. Днес отказваме да при*
смсм копирането на еталони, защото сме прозрели, че
не е това са свързани постиженията на познанието. Тхм.
къдсто те липсват, сс промъква чисто н просто обикно¬
вена художничсска умслост, рутина. Но нека бъдем спра¬
ведливи: имащото лоша слава копиране е било ценно за
времето си. Вилхелм Гьорс посочва методическата по¬
следователност в своето „Практическо упътване по общо
рисуване“ (около 1669): .Усвояван началните знания чрез
запознаване е перспективата, за да сс постави всичко в
правилната пропорция н да придобие правилния образ
по време на копирането по образец. За главите, ръцете
и краката има достатъчно модели от мед.
За да сс разберат по-добре извивките на тялото, когато
сс копира, сс дава на стругар да изработи яйцевидна
форма от дърво н върху нея сс нанасят осите на усппи,
носа, ушите и т. н." „Чрез това може да сс демонстрират
на обучавания всевъзможни промени... Иначе той се учи
да повтаря като папагал без смисъл.“ Положително това
не е съвсем ново. Холбайи и други вече са дали съвети
за това как да се гледат пространството и тялото 114].
Гьорс продължава: „При първата стъпка на копиране на
добре изработения модел сс получава именно сглобка¬
та, „разумната сигурност на чертите“. 11сговото обстоя¬
телствено теорстизиране, естествено, отделя важно мяс¬
то на анатомията: „Човекът е най-доброто от Божиите
творения, което сред всички неща заслужава прилежно
и старателно отношение. Единодушно сс заявява от ана¬
Фнг. 13 Абрахам Блумаерт
(1564-1651)
Модел за рисуване на ръце и крака.
Като холандски маниерист и съосно¬
вател на Утрехтеката академия той
намира по стар обичай художествено-
педагогическа стойност в копирането
измолели.
Фнг. 14 Ханс Холбайн (1497-1543)
Изображения на глава и ръка в
перспектива.
Редукцията на сложните форми до
възможно взй-прости телесни
образувания си остава ценно
средство в сферата на училищното и
индивидуалното обучение.
I. Пмепннмамтма тмгаадме

томи, чс познанието на човешкия портрет в неговото
движение и хармония иа частите е удобен обект за опо¬
знаване на произведенията на Вога и природата.*4
Движение, динамика, енергия - това е големият лайт¬
мотив на барока 115|. Изразителният жест също навли¬
за като обект за изучаване в училищата по рисуване,
подкрепян от анатомията. Движението в живота демон¬
стрира душевната дейност. Първият пантомимичеи
жест, изразяващ раздвоение, страх, ужас, индивидуали¬
зира фигурите, излиза сс от модела. Всички рисуватсл-
ни училища и учебници на барока сс насочват към това.
Появяват сс. не може да бъде иначе, и споди за мими¬
ческия израз.
Жерар дьо Лсрсс (1641—1711) препоръчва в своето .Ос-
6 Гьорс, Bm.ixc.im. Укалмме към практиката ала дейността
иа общата живопис. Хамбург, 1678, е. 42.
7 Самдрарт, Дойче академия, Франкфурт, 1675, е. 78.
новно ръководство по рисуватслмо изкуство** при моде¬
лите ..страст и експресия** (16]. Йоаким Сандрарт
(1606-1688), временен управител иа Нюрнбергската ака¬
демия. говори в своя труд Лойче академия** (1675) за
„афектите или вълненията'*: „Мимиката трябва да стиг¬
не до сърцата, както прави това ораторът. Едно изкуство
или предмет са толкова по-добри, колкото повече ни
вълнуват.**7 Анри Тсстлен. първият секретар на Париж¬
ката академия, дава в своите бележки за живописта цяла
книжка е правила и рецепти, сред тях глава III е -За екс¬
пресията и акцентираното представяне на голите тела“.
..Когато душата се вълнува, подтиква тялото към движе¬
ния. Мускулите сс издуват според съдържанието на жиз¬
нени сили или сс свиват.** Оттук той сс насочва към бе¬
лежки за държанието на аристокрацията, простолюдие¬
то или ангелите.
В ..Основно ръководство по рисуватслмо изкуство" на
Даниел Прайслср, издадено през 1750 година за ссдми
Фиг. 15 Петер Паул Рубенс
(1577-1640)
Крачещ мъж от школата но рисуване.
Художникът не сс страхува да снабди
фигурите си със собствени мускулни
изобретения за сметта на 1иучните
констатации.
1-2- Пои ■ иъпаш иа мкпмтшнмй1 bctpjmtwcxm ■■■

път 1171. също има общи правила за обучение как да сс
схваща движението при копиране на образци или антич¬
ни творби. „Човек взема под внимание положението на
точките на ставите една спрямо друга, между тях сс спус¬
кат свързващи линии. подобно на линеарен човек, и в тях
сс съдържа основният характер на изразеното движение.“
Сключените ъгли позволяват по-лесен контрол на про¬
порциите, един способ, който и днес е полезен за препо¬
даватели и студенти 118|.
Основният тогавашен труд за душевните състояния при¬
надлежи на могъщия папа на изкуството Льобрун, кой¬
то извоюва победата на „свободните изкуства“ над есна¬
фа (maitrisc) и основава през 1648 година Aka&mie
Royalc в Париж. Неговите полуехематмчни изображения
на изрази на лицето представят по много прост начин
точни наблюдения от практиката 119).
Малко избързахме във времето. Първият истински учеб¬
ник по анатомия е на Федер Тортебат, член на Парижка¬
та академия. За възпитаниците на берлинската академия
(основана през 1696) той излиза под :шглавие „Кратки ос-
кови на анатомията“ (1706, изд. Рудигер. берлин). Тъй
като смята да приближи анатомията до изкуството, той
изхвърля ненужните според него медицински подробнос¬
ти. Специално разглежда опорно-двигателния апарат, ко¬
стната система и мускулите. А за илюстрациите е уве¬
рен. че няма да намери по-добри от тези иа Везалий. С
анатомията, изглежда, не всичко стои по най-добрия на¬
чин. Защо иначе да раздава полемични удари срещу не¬
вежите. използвайки всевъзможни доводи: „Омръзна ми
да слушам някои да казват и да възразяват „За какво
служи анатомията, че да сс измъчваме е нея“ и така да сс
излагаме на опасността от сух маниер както при Микел¬
анджело. Не. този възглед, че самият живот стигал да
покаже как трябва да сс направят контурите на мускули¬
те. е грешен. Няма да ви помогне и цял живот да подра¬
жавате на природата или на древните“, пледира той срс-
Фнг. 16 Жерар дьо Лерес (1641-1711)
Изразителни жестикулации на афекти от
„Основно ръководство по рисуватслмо
изкуство" (на холандски „Het grood
Schildertoek"), издадено от сива му.
Предаването на душевните вълнения
чрез изразителни жестове принадлежи
към отличителните белези на художест¬
вено творчество на барока.
Фиг. 17 Йохан Даниел Прзйслср( 1666-17)7)
Фигури от рисувате л на та школа „Основно
ръководство по рисуватслмо изкуство"
(през 1750 година е издадена за ссдми път).
Нанесени са местата на ставите.
Маркирането нз точките на ставите и
свързващите ги линии прави изразяването
ма движение по-просто и улеснява копирането
па образци.
28 l.ftacnr
шмпвме

Hiy многозпасппггс. Това, кос го той проповядва, с изиск¬
ването з:« формиране на представи. Рисунката да показва
съответно колко дълбоко е разбирането за нещата. Ясно
с. че по пътя си трябва да преодолее много пред¬
разсъдъци. Времето не е по-различно от днешното. Цари
страх от твърде много губене на време в обучение по
анатомия. Медицинската анатомия е мъглява и неясна.
Тези, които смятат, че може да сс разчита на нейния
смисъл, са пристрастни. „Вие мислите, че е достатъчно
да имате здрави крака, за да отидете далеч. Вие сте като
слепци, които сс препъват от дупка в дупка.“ Всеки би
могъл, ако иска, да наложи науката, само би трябвало да
замени практическото е теоретическо. „Промисълът
трябва да бъде основа на упражнението, точно както уп¬
ражнението заздравява и обосновава размишлението."
Тортебат. който впрочем сс застъпва за анатомията не
защото за него гя означава професия, предупреждава да
не сс надценяват нейните възможности: „Сама тя не
може да постигне много“, да направи нещо наистина
красиво. „Винаги погледът трябва да бъде насочен към
истинския живот." Което значи, че не трябва да остава¬
ме при абстрактното мислене, а би трябвало винаги да
сс завръщаме към съзерцанието на живота.
1.2.8. Анатомията за художници става самостоятелен
предмет
Още сто години след появата на френското издание на тру¬
да на Тортебат анатомията за художници остава тясно
свързана е личността на преподавателя по рисуване. Кога¬
то през XVIII век теория и практика започват да сс сближа¬
ват. анатомията в академиите най-после става самостоятелна
и сс отказва от медицината. доколкого това е възможно. Тя
си извоюва собствена специализирана по съдържание об¬
ласт. систематизира я и легитимира самостоятелността на
своето учение със собствени учебници и книги по рисува¬
Фиг. 18 Йохан Даниел Прайслер
(1666-1737)
Модел на изразяване на движение на
теглеща въже мъжка гола фигура. Школа
по рисуване от 1750, гравирана от Георг
Мартин Прайслер. Детайлизираното
телосложение и сложното изображение на
движението са проверка за неговото
майсторство и същевременно показват
усвоените елементарни умения (виж 17).
Фнг. 19 Шарл Льобруи (1619-1690)
Мимически израз от малък учебник за
изразяването на душевните състояния.
Художникът обхваща на емпирична основа
характерните белези на мимическите
картини на израза и гн предава в съвсем
опростена форма.
I 2- Целя ■ «плпд» в» вмепгвип аяиомж* • всторихео» ачж
29

не. Отделянето от художественото образование сс дължи,
от една страна, на увеличаващата сс самостоятелност на
уроците по анатомия, а от друга, доказва нарастващото й
значение като помощна наука. Тук е силата и същсврсмсн-
но слабостта и. До Рснссанса. когато за първи път изкуство
и занаят започват да сс разделят, майсторът обединява в
личността си основните знания. Пропастта между художе¬
ствена практика и теория не може да сс задълбочи повече,
отколкото позволяват универсалните възможности на две¬
те. Художественото образование на барока обособява на¬
уката в отделни предмети, залага на акадсмизма. иа учени¬
ето като свръхценност. Идеалът за точност започва да бро¬
ди из залите за рисуване.
В края на XVIII век анатомичната инструкция наистина
не представлява възвишена гледка. Симптоматични за
това са „Principes des dessins d‘apris nature" на Пиер Тома
Льоклерк от 1780 г. В художествен и научен смисъл те
са гладко и галантно приплъзванс по повърхността на
проблема. Не са издържани даже дидакпгчсски. Те са
картина на времето на Фрагонар и Буше. чшпо нежни и
ефирни композиции на голата женственост при цялото
си очарование не могат да скрият колко е избледняло
разбирането за телата |20|.
Дидакгическо без! грнжис завладява анатомията, която вее
повече сс изплъзва от художниците. Те освобождават по¬
лето на действие и в края на краищата го предоставят на
опитни медици като универсално образования Псгрус
Кампер (1722-1789) от Грьонинген и на дворцовия съвет¬
ник д-р Зайлер от Дрезден.
Когато Лудвиг Кристиян Хагедорн през 1763 година вна¬
ся на своя саксонски владетел предложение за облика на
новосъздаващата сс академия, той изтръгва анатомията от
единството на художественото образование. Прави я не
само самостоятелна, но и я оставя в ръцете на непосвете¬
ни в изкуството, защото ..учението за костите и мускули¬
те е за изкусен хирург". Зайлер издава „Природно учение
Фиг. 20 Фраисоа Буше (1703-1770)
Бенера е гълъбите.
Опростяване на изследването на
човешката форма сс отразява и в
анатомиите. Те разчитат само на
външното.
30 J.ILucTw-uawwuTwowMM*»"»»»

за човека“, което възнамерява да приспособи към нужди*
те на художественото образование. Надява сс в Кралска*
та академия да обедини теория и практика, така че сту-
цеигът да рисува сред препарата от торсове, използвани
ОТ хирургията. Съчетава упражнения и приложение, обръ¬
ща внимание не само на теоретичното - това е голяма
стъпка напред и действен учебен принцип. Въпреки всич¬
ко пак остава открит ш.прост.т как може от чисто ссгссг-
венонаучната материя да сс хвърли мост към сферата на
художественото. Ще кажа предварително: и до днес ана¬
томичните трудове не мотат да дадат отговор на този
въпрос. Авторите усещат, че проблемът е актуален, но са
безпомощни. Тук ще рискуваме да положим нови усилия.
Показателно за времето на Зайлер е в кой голям духо¬
вен хоризонт на художественото творчество сс вмества
дотогава анатомията: „Изобразяването на определен
предмет принадлежи към изобразителното изкуство, топа
е чисто артистична дейност, а след това идва научното
запознаване е изобразяваните предмети. Колкото по-
мкогосгранно следователно е научното образование на
твореца, толкова по-голяма става областта, която него¬
вото творчество обхваща. Не могат да сс опрсдслягточ-
но границите на научна образованост иа художника, те
могат само да сс обособят в област, която е неразривно
свързана е изкуството и е потребност на всеки, напри¬
мер учението по анатомия и перспектива...
Неизбежно необходимите помощни науки като анатомия
и перспектива могат, понеже непрекъснатата им употре¬
ба от художниците улеснява изучаването им, да бъдат
свързани е останалите часове в академията" (думи на
проф. Матей към граф Вицгум. произнесени през 1816
година). В публичните лекции по помощните науки ряд¬
ко сс постига определена цел, която художникът да при¬
лага. заключава дрсздснският преподавател от академия¬
та. „Ако трябва тези лекции да сс четат, то за по-голяма-
та част от студентите не биха били от полза, щом в мо¬
Фмг. 21 д-р Вилхелм Буркхзрт
Зайлер
Антични произведения на
изкуството е нанесени от него
скелети от „Анатомия на
човека" (1850).
Старателното нанасяне нз скелети
е опит да сс направи анализ на
произведението на изкуството
„postum". Прави сс опит скелетът
да бъде разгледан като създател
на пластичната фор.мз.
1.2. Цели и вммии ил пл*сяп>аи шигомш а астаричссн) май
31

мента няма удобен случай да бъдат прилагани и студен¬
тите не могат чрез практически упражнения да ззтвърдят
наученото" (Акт 12 от ..Академични актове". Централен
областен архив, Дрезден).
1.2.9 Обособяване и нови импулси на пластичната
анатомия през XIX и XX век
През 1822 година Зайлер започва да преподава. През
1850-а издава учебник, който става опора за лекциите.
Анатомичните фигури в него са е ненадмината достовер¬
ност. Приятелят му Карл Густав Карус му предоставя
свои рисунки. Появяват сс даже морфологични наблю¬
дения и изображения на двата пола и на младежи. Зай¬
лер описва особеностите на фигурите чрез каноничните
определения за пропорциите. По същия морфологичен
метод представя и илюстрации на антични статуи. Пла¬
стиката им мотивира е ясни скелетни анализи |21|. Зай¬
лер е внимателен и целенасочен преподавател, но дали
може да избави младите хора от съмненията и раздвое¬
нието им? Дали може, въпреки липсата на собствени
художествени способности, да изпълни важната задача-
затвърдяване на знанията чрез практически упражнения?
Или може би и тогава, както и сега, си отмъщава раз¬
дробяването в отделни художествени предмети и помощ¬
ни науки? Изминават почти сто години, докато анатоми¬
ята получи йон съществен импулс. Най-после в европейс¬
ките анатомии сс възприема вярната посока, появяватсс
раздвижени скелети, мускулни анализи на фигурите и
произведенията на изкуството. Излизат големите плас¬
тични анатомии на французина Пол Рише (1890), англи¬
чанина Джон Маршал (1888) и на Бризбейн (1769) |22|.
Появява сс „Фигурата на човека“ отфрич - Харлсс - Шмиг
(1889) е глави за мимиките. фигури за движенията, антро¬
пологични схеми и кинематографични снимки на различ¬
ни видове походка. От 1885 до 1928 година в Базел
Фиг. 22 Т. Бризбейн. Човек от
мускули в гръб, фигура по Албинус
от .Анатомия за художници“, Лондон.
1769.
Лнатомичнитс фигури в книгата сс
отличават е голяма достоверност и
естетически финес на представянето.
I. Пмелгаипакпомп имота ■ дяес

претърпява четири издания обхватният труд на Колман.
Полага сс началото на голата снимка като заместител на
модела и средство за демонстрация.
Всички теоретични усилия държат на детайлното описа¬
ние за интерпретация иа повърхността на човешкото тяло,
за фиксиране на мига на определено движение. Това отчас¬
ти сс дължи на имирссионистично-натуралистичния
възглед в изкупното. В пластичната анатомия сс препли¬
тат законите на процеса на обучение е художествените
схващания. Художествена абстракция като тази на модер¬
ния реализъм, кояго търси концентрация на съдържание¬
то, винаги е свързана е пътя на познанието, а той започва
точно е живото възприятие и точното всеобхватно позна¬
ване на предмета. В противен случай художественото из¬
ображение не би било обобщение, не би изразявало на¬
трупан опит. Това е основанието, заради което пластич¬
ната анатомия не може да сс откаже от посредничеството
на точните факти. По-нататъшните стъпки са свързани е
Фиг. 23 Зигфрид Молнер. Примерна
илюстрация от неговата „Пластична
анатомия". Мюнхен, 1924.
Изображението па прав коремен
мускул е едни от многото примери за
анатомично опростяване на формата н
за отказ от описателния начин на
възприемане.
избирането или натрупването на материал, е преплитане¬
то между аналитични и синтетични операции. Кои са сред¬
ствата и етапите за свързване на естествените науки и
изкуството пластичната анатомия премълчава и днес. Тя
не си и поставя такава задача. Преди и след прехода към
XX век същността на изкуството сс обяснява според ,ду-
дожсствсното желание", т. е. творбата сс интерпретира
чрез характера на твореца. За това свидетелства и
наръчникът на Корииг ,3а изучаването на живописта". Той
обяснява на десет страници особеностите на голите тела,
но е лоши илюстрации към тях. научно и дидактмчсски не¬
задоволителни. Като преподавател сс опитва да търси
опора, да обясни предметите, но сс оплита в характерно¬
то за времето противоречие: „Надявам сс. че е помощта
на това (анатомично - б. а.) детайлно описание може да
сс направи добра рисунка на голо тяло. Но ако някой по¬
пита дали непременно е необходимо анатомично знание
в обучението на художниците, бих отговорил: „Не."
Защото един чувствителен човек, въпреки че никога не е
виждал голо тяло, веднага ще познае кос е правилно н
кос е грешно в рисунката. Също както и един надарен
начинаещ ще улучи правилното съотношение само след¬
вайки собствения си художествен усет. Това е признак
за неговата способност.
Тези знания са необходими по-скоро за да убедиш себе
си и другите защо нещо сс рисува така, а не иначе.“ С
подобни гениални личности, които „интуитивно на¬
лучкват правилното", училищата си имат работа за съжа¬
ление веднъж на сто години или дори още по-рядко.
Враждебното и само детайлно и близко наблюдение тряб¬
ва да бъде преодоляно. Медицинската анатомия е разбра¬
ла това, защитавайки собствените си интереси (Бенинг-
хоф). Има подходящо средство да сс открият връзките, да
сс възстанови единството между форма и функция. Най-
после художниците могат да направят решителна крачка
напред. Прави я Зигфрид Молнер. Немският анатом, кон¬
то преподава в Мюнхен, издава през 1924 година „Плас¬
тична анатомия". Въпреки цялата си отвореност към по¬
требностите на изкуството, тон упорито държи на преве¬
са на природонаучното начало. Отказва сс от такива важ¬
ни неща като изложение за пропорциите, статиката и ди¬
намиката. мимиките на главата. Ограничава сс върху функ¬
ционалните особености на опорно-двигателния апарат.
Сред целите, които си поставя, не са разясняването на
телосложението, отношенията е пространството, пробле¬
мите на връзките на формата.
Без съмнение обаче името му ще остане свързано е раз¬
ясняването на механиката на ставите, иа връзката между
структурата и действието, конструкцията и движещите
сили. Това според него е основното във формата на тяло¬
то. Молнер описва задачите, които отделната част на тя¬
лото трябва да изпълнява, и намира ключа за решението в
същността на конструкп1вната форма. Това води до отказ¬
ване от несъщественото детайлно описание. Неговият
1.1 HcMNttbTNUUtun.UCnNUtaMuroMM • MClPJNrttCM МаИ

илюстратор представя стегнато формулировките |23|.
Като цяло той допринася тялото да сс схваща като съвкуп¬
ност от архнтектонични форми и да сс избягва простата
имитация - това е начало на нов ползотворен път.
На мъглявите представи за строежа на тялото, битува¬
щи по ателиетата. Молиер противопоставя своите възгле¬
ди за същността на органичната форма, като сс основава
на конструктивното. Статичното, описателно тълкуване
на пластичната анатомия е преодоляно от един човек на
естествените науки. Опростените структурни форми на
скелета в покой и в движение разчулвзт пунктуалното
мислене. Дали това е пробив?
С голяма взискателност сс отнасят към Молиер през
20-те и 30-те години. Но редом е него, а и след това сс
срещат само цъфтящи рядко научни ..растения", така е и
до днес. Подтикнат от Молиер, Танк нарича своята плас¬
тична анатомия ..Форма и функция" (1953). Доколкото
представя чисто анатомични факти и е анатомия за кос¬
тите и мускулите, трябва да сс признае нейната яснота
научна конкретност и наглсдност |24|. Танк мечтае за
„вечната форма" в пластичната анатомия. Според него
природите науки са само основата. затова знанията за
двигателния апарат са константни. Олук нататък човеш¬
ката фигура трябва да бъде интерпретирана не по „же¬
лание" на художника. Тя трябва да изглежда така и днес,
и утре. Ние не можем да сс съобразяваме е някакво мо*
но направление в художествените схващания. Това, от
което винаги изхождаме, е самото естество на художе¬
ственото творчество, а то е чрез образно мислене да обоб¬
щава, а не да повтаря или отразява. Така че крайната цел
никога не трябва да бъде тялото кат о сбор от частите си.
Но тъкмо към това сс насочват Танк и много други. Защо
иначе постоянно ще демонстрират в голите гола резул¬
татите от обелването на кожата, ще търсят мъртвото в
живите форми? Предполагаме, че голите тела на Танк
нямат претенцията да са нещо повече от анатомични
♦жг. 24 Вилхелм Танк. Актов споя
от „Форма и функция" (1953).
Човекът от мускули, възкръснал в
пълнокръвна и жива форма тук. става
програма зз нлтурхзистично изследва¬
не на природата.
Фнг. 25 Примерна илюстрация
от китайската анатомия е френски
произход.
Типичното в застъпеното тук виждане
СС СЪСТОИ изключително ВЪВ ВЪНШНОТО
описание на частите на голото тяло.
I. I Lumroo та миемм кают ■ яке

обясняващи фигури. Когаго после към инвентаризира-
шпе ио1П,рхноспш факли сс прибавят индивидуални фи¬
зиологични черти, за учащия не остава друго, освен да
разглежда човека от .мускули като естетическа форма и
като въплъщение ш образователната цел. ..Живият" чо¬
век от мускули тук сс превръща в символ иа една про¬
грама иа обучение. И звън художествен и интереси нахлу¬
ват в сферата ка художественото. Пече екипирахме това
в началото като целокупно преживяване на връзката чо¬
век - свят. И точно тук ще търсим причините за отпора,
а1пипатията. предразсъдъците на цялото художествено
войнство към анатомиите.
Пластичната анатомия из руснака II. Механик* сс стре¬
ми да илюстрира външния изглед е медицински факти
(мускулни и черепни анализи на главите в картината на
Репи и „Запорожцитс“). На натурал истинно схващане
попадаме и при илюстрациите на самите кости и муску¬
ли. които не казват нищо за действие, конструкция и ня¬
мат връзка в телесното. Също н грандиозно замислена¬
та, добре илюстрирана пластична анатомия на румъне¬
ца е тънък художествен усет Гицсску (1963) не е освобо¬
дена принципно от това схващане, както и анатомията
на Майнер (трето издание от 1956).
Всяка платформа за разбирателство рухва, когаго сс изо¬
стави научната основа и на студентите сс дават рецепти
как точно да правят нещо. 1щна съвременна китайска ана¬
томия. която има френски произход, показва как могат
да сс „направят" (25] тела, които са легнали по корем,
извърната наляво, странично легнали или обърната.
Има малко интерпретация на костите и мускулите и
това е всичко. Няма познавателно вникване, няма пред¬
стави за тялото и пространството, нищо повече от обик¬
новена констатация. Не може да сс отрече, че като цяло
прозират усилия скелетът да бъде представен като фор-
моопределящ компонент на човешкото тяло. Самите
дндактнчсски абстракции, колкото и далеч да отидат, тряб¬
ва да съхраняват научната основа на фактите.
1.2.10 Критични бележки към анатомията за художни¬
ци в англоезичните страни
Англоезичнитс страни предлагат удивително голям брой
пластични анатомии и помагала за рисуване на фигури.
Но прели време в тези страни сс наложи нефнгуратмв-
иото изкуство и съществуваше тенденция да бъдат
изхвърлени всички художествени опори, дори обучение¬
то по рисуваме беше насочено повече към общо придо¬
биване на умения, като другите възпитателни и образо¬
вателни предмета. Днес този процес вече е стихнал и
неизбежно сс стига до преосмисляне на значението на
художествените способности и умения.
Стремежът загубите от този рояла сс намалят или съвсем
8 Основи на пластичната анатомия. Москва, 1958.
да сс преодолеят мобилизира издателите и авторите да се
обърнат отново към основите на художественото образо¬
вание. Щом английските и американските издателства и
до днес преиздават по-стари анатомични трудове, значи
обстоятелството, че помощта им вероятно може да бъде
решаваща, сс поставя не на последно място.
Тук най-напред трябва да спомена пластичната анатомия
на англичанина Уилям Ример (1816-1876), който рабо¬
ти в САЩ като скулптор, художник и пластичен анатом.
Той приема предложението да станс преподавател по
пластична анатомия в Бостън, къдсто по собствените му
твърдения като пламенен педагог се въз п роти вя ва на
липсата на знания по анатомия на човешкото тяло сред
художниците. Той вярва във възможностите иа художе¬
ственото образование, в постоянните упражнения и се
застъпва за важното изискване, че трябва първо да сс
овладее фигурата. Според него истинската проверка за
художника е дали вече може да я рисува по представа.
Днес в САЩ този човек сс споменава е нарастващо ува¬
жение наравно е Лсонардо, защото неговата анатомия
сама по себе си е изкуство. .Днес сс нуждаем, казва сс в
предговора от 1962 година на изданието на труда от
1877-а (Доувър Пабликейшън, Инк.. 1972). от повече
обективна информация, повече правдивост, без украся¬
ване." Пита сс само коя е достойната цел за възкресява¬
нето на анатомията за художници. Голямата способност
фигурите да сс изобразяват, така да се каже, „уловени“,
сс нуждае, естествено, от предпоставки, между конто и
умението да бъдат внушавани органичните конструкции
и форми. Внушението може да сс осъществи само ако
притежава стойност на паметно събитие. Това значещо
съдържание, откриването на същността на конкретната
форма в отговор на поставените задачи днес шгждам в
диалсктачсското единство между форма и съдържание.
На този въпрос за педагогическото внушение чрез под¬
ходящи средства и цели Ример не отговаря наврсмсто.
въпреки че виртуозно овладява човешката форма, нейна¬
та физиономнчна промяна н експресия.
И по-късните публикации остават незадоволителни в това
отношение. Ричард Г. Хътън сс оголва да постигне в своя¬
та книга „Рисуване на фигури“, излязла през 1904 година
(повторно издадена през 1965-а от Доувър Пабликейшън,
Инк.), детайлна точност на анатомичните констатации,
конто биха били полезни за художниците, Доколкото оба¬
че въобще сс стига да опростяване, анатомичните факти
са много експресивни и е индивидуално-оптическа при¬
рода, така че и тук изграждането е форми иа тялото в
описаните състояния е задушено. Когаго образуването на
телесната конструкция н скслстшггс форми сс регистри¬
рат само импресивно, без убсд1гтслна сила, без отделяне
на важното от маловажното, на същественото от несъще¬
ственото, тогава човек е принуден само отново и отново
да копира природата. Не може да сс направи стъпка отвъд
това. Ако анатомията не отпрнщва прозрения и познание.
12. Цем ■ам*амшшпя*гааптмявкторлкап1н

ако шлифова анатомичното състояние самоцелно (нещо
съвсем различно от открояването и опростяването на
формата в аспекта на стремеж към по-голяма точност),
тогава по-добре съвсем да сс откажем от анатомията.
Квазиразбраното остава разводнено н повърхностно,
превръща сс в предписване на рецепти и е заплаха за ху¬
дожественото майсторство.
Бихме искали да кажем добра дума за „Конструктивна
анатомия“. Под това заглавие е преиздадена през 1973
год ина от Доувър Паблшсйшънс анатомията на Д жордж
БраЙтман (1920). Но и тук разочарованието с голямо,
защото пак са представени не конструкции, а чисто су¬
бективни визуални опростени модели, които не дават на
художника ннто познания и представи за формата, ниго
истински конструктивни форми, които според техния
принцип трябва и могат да бъдат изведени от всяю живо
образувание, щом сс желае избягване на принудата, на
подражанието и сс търсят нови решения в прилагането
на художественото майсторство. Обобщенията и призна¬
ците. до които достигаме при художественото изследва¬
ме на предмета или модела, могат да бъдат възможни и
реални, когато са изведат от много точното и обстой¬
но запознаване с него. Към тях принадлежат структура¬
та и взаимодействието между елементите, определени
(основани) колхото от знанията за простотата, толкова и
от разбирането за комплексносгга на структурите. Аб¬
солютно точната теза на Брайтман, че от костите на тя¬
лото биха могли да сс изведат законите на архитектура¬
та. както в купола на главата, в стълбовете на краката, в
шарнхрите яз лакътя, лостовете нз крайниците и т. и., все
пак остава недоказана във всяко отношение.
За практическите насоки в преподаването на анатомия в
един художествен институт в САЩ научаваме от Едмънд
Дж. Фарис (който не е художник) ~ преподавател в Псн-
с идване или академия за изящни изкуства, от неговата
книга „Анатомия за студента по изобразително изкуство“,
излязла праз 1935 година и преиздадеш праз 1965-а в Ка¬
нада и Великобритания. Тя е типичен пример за това, че
„простотата“ на анатомията за хора, следващи рисуване,
произтича от избора на основния материал, от опознава¬
нето на най-простите анатомични факти и състоянието на
нощта: „В курса по анатомия за студентите е препоръчи¬
телно да овладеят най-напред следното: I) скелетът и не¬
говите проекции на повърхността, 2) мускулите и техни¬
те проекции на повърхността и 3) предизвиканите от раз¬
личните движения и действия форми на повърхността.“
По повод на преподавателските метода в предговора към
второто издание от 1961 година се казва:
„Препоръки към студенти и преподаватели
В художествените училища се използват разжчня мето¬
да за курса по анатомия. С лекциите и упражненията в
академията в Пеисилваяия се стремях да науча студенти¬
те да развият преда всичко проницателна способност за
квбяюдсиво и по том начин да придобият по-ясен поглед
за разбирането на природата на фигурите, конто худож¬
никът изобразява. Тясно сс придържам към последовател¬
ността на главите в книгата. Разглеждам орис1т1роньчнн-
те точки и пропорциите съвсем в началото на курса, за¬
щото студентът ще трябва непрекъснатода сс позовава на
тях в работата си. Скелетът като цяло. черепът, костите и
ставите сс изучават поотделно. Ikcxn студент има на раз¬
положение за часовете по рисуване един комплект кости,
но може да ги използва и по време на лекции. Темата на
лекцията сс анонсира за десетина минути и сс придружа¬
ва от демонстрации и рисуване по модел, за да сс задълбо¬
чи представата за конкретната анатомия. В частта за мус¬
кулната система сс излагат нс само началото, положени¬
ето и функцията на отделния мускул, но също така и ин¬
дивидуалните очертания на частите на мускула и сухожи¬
лията. Старателно сс демонстрира, ако е възможно на жив
модел, влиянието на формата върху повърхността. Редом
с нагледни помощни средства като фотографии и снимки
на движенията, се правят чести посещения в галерии, за
да сс разгледа анатомията в художествените образци. В
края ю всеки семестър студентите сс съревновават в три
основни раздела: I) най-пълна и точна сбирка от скици на
костите. 2) най-точна рисунка на скелет и 3) най-точно
представяне на мускулните повърхности.”
Зз да сс добие представа зз вида на тази най-точна ри¬
сунка, ще покажем някои илюстрации от студентските
работи в неговата книга. При тях има възприемане на
отделните кости и на тяхното разположение без разби¬
ране, натуралистично описателно фотографско заснема¬
не (както би го нарекъл Г. Бридж), при което изпълнение
и познание въобще ис съответстват. Учебно-психологи¬
ческите процеси, които би трябвало да сс развиват при
вникването в прйродагта под знака на значението на фор¬
мата и на нейната позиционна стойност, тук сс ограни¬
чават до прилежно детайлно наблюдение, което нс бн
могло да развие у младите художници пито интуиция,
нитода оформи възгледи. Естествено, прецизното наблю¬
дение е съществена и постоянна задача, стояща пред пла¬
стичната анатомия и другите нсфигуративнн естествено-
научни курсове. Но все пак съсредоточаването единст¬
вено върху него би означавало нашето наблюдение да се
разглежда само като механично-оптичен процес, а
■същност наблюдението за нас е избирателен процес и
би трябвало да води до познание.
С оглед на явното пренебрегване на пластично-анатомични
проблеми като изграждането на представи у студентите,
обективността на интерпретациите на формата, реконст¬
руирането чрез работа на състоянието на тялото в прост¬
ранството, познанието за конструкцията и нейните зако¬
номерности или формирането на способности дасс вдъхва
убедагелю сила на формати, на англоезнчнитс анатоми
им е необходимо по-нататъшно хармонизиране.
Този факт нс може да сс промени и чрез „визуалния прин¬
цип", предложен в „Анатомия за художници" на Рсджи-
I, Ласпнатмяш) ■ янл

налд Марч (първо издание 1945 година, преиздадена през
1970-а от Доувър ПабликсЙшънс). Проблемът би се рс-
шнл само ако се възприеме максимата за съзерцаващо
мислене и мислещо съзерцание. Иначе стотици художе¬
ствени произведения на големите майстори и анатоми
щс бъдат копирани със замах, без да сс отговори на
въпроса как трябва д а сс осъществяват функционалното
и пластичното разгръщане на движението според зако¬
на. като се изхожда от основата на строителните прин¬
ципи на двигателния апарат. Марч така с подредил ски¬
ците. че при прелистването на страниците изгледът към
отделните части на тялото до известна степен сс
продължава, за да може „читателят да открие желаната
или приблизително същата гледка“ на това, което търси,
за да има на разположение глави, крака и т. н. според по¬
требностите. „Тези скици, казва авторът в предговора, се
състоят от свободни адаптации, комбинации, съкращения
и копия на произведения на старите майстори, предим¬
но от италианските и фламандските школи отпреди на¬
влизането на академизма.“ Ако действително беше запа¬
зена последователността на старите майстори в техните
споди за фигурите и ако тяхната работа не беше непри¬
нудено и примамливо принизена, Марч щеше да има на
своя страна възпитателния фактор, че изучаването на
голото тяло и анатомията е тежка и почета задача.
Върха иа пълна научна несъстоятелност ка информация¬
та по въпроса достига американецът Лумне в своята кни¬
га .Jigurc Drawing For AII It’ s Worth**( 1946) |26J- За съжа¬
ление той не е сам в своите схващания. Доказват го някои
негови сънародници, чиито ръководства за изучаване иа
движенията, крайниците и цялата фигура се появиха неот¬
давна на немски, първо в Швеция. Типичното е, че Лумис
има различен стандарт за пропорциите: мъжът от шро» -
смазаният от работа плебей е висок 7 1/2 височини иа гла¬
вата -среднамярка;за него идеалният тип е с ръст 8 висо¬
чини на главата и това е бдагосъстоятелиият гражданин;
сто въплъщението на представителя ка слята е с фигура
от 8 1/2 височини на главата, с брадичка и лула; накрая
героят-безмозъчен, с враг на бих. сандали, смокинов яаст
и диск - с 9 височини (като сьблазнитсл и супермея от
списание). Всъщност неговите формули ю скелета и иа
мускулатурата (несъстоятелни също и като опит за Арк¬
тическо опростяване) са предназначат да се правят удоб¬
но н бързо фигури от всяпкъв вцд, за веяжмам цеда, кщо
като рецепта как да стоят добре шевовете иа якето яли
ръбовете да паигалош, как да бъдат поставени свстлосен-
Фиг. 27 Илюстрация от Люомичха анатомия**
на американеца Бърт Хогарх първо издание
(1958)
Силно раздвижените фигури от мускули пред¬
ставляват и тук крайна цел и с това сс превръ¬
щат в самоцел.
Фиг. 26 Илюстрация от книгата на американеца
Лумис
Фигурите и пропорциите ис сс извеждат от
органичните взаимоотношения и структури на
тялото, а от естетически нормативи и идеологиче¬
ски съображения.

кнтснлнда бъдатизползвани кредата н перото, какда бъдат
ииржмГ ссдежъг. лежането или еротичните движения
иа разсъблечени момичета, тото сс изпгаг на леша. Всич¬
ко това изисква само бърз поглед във формулата - като в
готварска книга. Печалбата? Хитра ловкост, брилянтна
рутина - и гари. Колко лесно“, колко „ясно" са изпълне-
ни повелите иа Лсонардо, Везалий и Молиер. Но то а били
не само творц и и учени от висок ром*, но и преподаватели,
съзнавали своята отговорност пред този, които обучават.
Въпреки че изреждането може да продължи, общата кар¬
тина на пластичната анатомия в зиглоезичните страни си
остава същата. Авторът признава само едно изключение.
Това е Лдиамична анатомия** на Бърт Хогарх която сс
повява за първи път през 1958 година и до 1975-а има
7 издания. Заслугата на художника, който е съосновател
на Училището за визуални изкуства в Ню Йорк и до днес
изнася там лекции, е в областта на илюстрацията, пред*
■означена за списания и вестници, и нейната художсствс-
ко-възлитателна роля. Той е създател на комиксите за
Терзан. В противовес на предишните анатомии предимно
в САЩ Хогард извлича своите възгледи за анатомията от
принципите на изкуството. В .Динамична анатомия** той
изобразява живата, динамична структура на човешката
форма. Несъмнено погледът му е остър и наблюдателен,
формиран под влиянието на Запада, затова той поставя
следната диагноза на взаимодействието изкуство - наука:
Художникът на XX век живее в състояние на безпорядък
и конфликти. Той изследва света иа изкуството, но не от¬
крива никаква цел, няма цел. Изглежда, е загубил чувст¬
вото си за посока, защото преминава, без да им обръща
внишиис, през необозначените граници иа изкуството.
ТоЙ е захвърлил компаса, загърбил е стандартите, крите¬
риите, дефинициите, д оброволно се е отказал от науката
като инструментариум за опознаване и развитие иа изку¬
ството. отхвърлил е човешката необход имост да разкри¬
ва резултатите от откритията си и да ги прилага.
Ако признаем, че това е мисията на науката, да се опре¬
делят ясно и точно творенията иа унпсрсума, хармонич¬
но да се свържат новите концепции за времето, прост¬
ранството и енергията по нов и по-добър начин, ще стиг¬
нем до заключението, че науката е най-могъщият инст¬
румент за човешки напредък. Но за творец а вее пак тя се
явява като преграда, пречка, ограничение иа неговата
свобода и иа имдивядуалнатв му интерпретация иа све¬
та. Той гледа иа учения иго иа интелектуален инстру¬
мент - прецизен, логичен, математически, механичен.
Себе си вижда като чувствителен орган на възприятия,
емоции, вдъхновение и интуиция. В резултат иа това
художникът отхвърля науката и научното мислено в про¬
екцията иа изкуството. За да бъде изкуството чисто, то
би трябвало да пропуска науката, аргументира се той.
Чувствата не сс прецизират, емоцията не е механична,
вдъхновението не е логично, интуицията не подлежи на
измерване - художникът не е никакъв учен.“
Наред е главата за нсторичсскнтс аспекти, къдсто Хогард
илюстрира линиите на развитие на човешката фигура в
изкуството, той сс обръща след това към основното в
произведението, към отделните анатомични части и но¬
вите принципи на опростяване.
Не съществува съмнение, че той, освен собствените му
отлични художествени споди за портрета, е онзи в анг-
лоезнчното пространство, който има какво да каже за
художествените фигуративни строежи, включително за
подредбата на мерките. Опитите му да стигне до архи-
тегтонични решения са забележителни. Тази тенденция
изпъква най-убедително н ясно в анатомично изградени¬
те му илюстрации за главата, докато другите фигури,
бурно движещите сс мускулести мъже и отделните час¬
ти е титанични размери излизат от обективността, както
и претендиращият за идсалностсупсрмсн |27|. Открове¬
но трябва да сс съжалява за крайностите на това преуве¬
личено извисяване, за огромните натрупвания в слаби¬
ните, за простите изброявания. Хогард навлиза по този
начин, не на последно място и в резултат на напълно
неразбираемо невнимание към скелетните конструкции,
към пластичните ядра и към нскомплсксното наблюде¬
ние. в онази зона, в която мускулестият човек е крайна
цел и програма на анатомичното изследване и иа есте¬
тическата норма. В това отношение Танк и Хогард си
приличат по поразителен начин. Ако сс търси постигане
на структурно единство на телесната архитектоника в
моментите на напрежение и на спокойствие, неминуемо
сс изискват и точни знания за свойствата на конструктив¬
но зададения скелетен (основен) материал.
1.2.11. Устойчивост и изменчивост на пластичната
анатомия
На големите етапи в пластичната анатомия като цяло
дължим широката основа на предметното изследване и
благодарение иа това познанието за единството в него¬
вата пълнота. Но трябва да обърнем внимание и на
нещо друго: пластичната анатомия стъпва на основите
на точното предметно изследване - това е констант¬
ната страна иа нейната същност. Като учение обаче тя
се занимава със съдържанието, целите н пътищата на
своята дейност в служба на изкуството. Посредничес¬
ката й роля й отрежда място в системата на педагоги¬
ката. Тя изразява духовната връзка между естествените
науки и изкуството. Въпреки че не се появява на пре¬
ден план, докато не е повикана като следствие от по¬
требностите на времето и изкуството, тя откроява
възможностите на творците целенасочено да опознават
точно онова общо и особено, което съответства на духа
и позицията на художественото схващане и отговаря иа
особеностите на художественото творчество. И том
обуславя постоянно променящата се страна на нейна¬
та същности функции.
I. Пмпя«таягаавммл1 ият

1.3. Съвременни гледища
за пластичната анатомия
Ретроспективният поглед към развитието и импулсите на
пластичната анатомия е критическо занимание с наслед¬
ството. Това не с опит за написване на нейната история,
въпреки че проследяването на фази, процеси и резулта¬
ти неминуемо включва и бегло историческо изложение.
Целта на историческия преглед е да покаже, че задачите
на тази част от художественото познание не са статич¬
ни, а в постоянно движение и че от историческото състо¬
яние произтичат изискванията към настоящето.
Всяко време гледа на човека по новому и търси своя
човек. Но днес сме заплашени от настъплението на едно
изкуство, което не сс развива на основата на хуманност¬
та. То нс само е загубило човека, но дори н го отрича
като обект mi изкуството. Нс с задача на книгата да про¬
следява причините за тези стигнали далеч тенденции. Ще
споменем само, че това изкуство почива на схващания,
възприети паралелно с модерните естествени науки, спо¬
ред които външността на явлението, а също и фигурата
на човека, сс пренебрегват като незначителни. Това раз¬
биране сс позовава на идеята, че същност на човека е
неговата вътрешна страна. Природата според своята
същност и значение нс е външност.
Още Гьоте предсказа необикновеното настъпление на при¬
родните науки. И наистина те разшириха много познани¬
ята ни за вътрешното, по-точно - за атомите. Но нс тряб¬
ва да забравяме, чс същността на разширяваното и
задълбочаването ка знанията сс отнася до живото цяло,
служи ка човека и на човешката същност. Изследването
на „последните” структури и свързаните е това методи нс
бива да сс приема за „най-същественото** н нс бива да
подменяме научните методи с техните цели. Резултати¬
те от основното изследване нс са в разрез с резултата
от морфологичното проникване. В опита за онагледява¬
не се разкрива същността, също както чрез математичес¬
ките формули стават понятни най-фини, невидими за око¬
то структури. Или казано е думите на Гьоте: „Външното
има вътрешност, вътрешното има външна страна.“
Естествено, отхвърляме принципа на подражание на при¬
родата в реалистичното хуманистично изкуство. И това
е изразил Гьоте, спорейки с Дидро: „Чрез буквално под¬
ражание на природата още нс е възникнало произведе¬
ние на изкуството.“
Точно това трябва да съблюдава твърде добре пластич¬
ната анатомия, за да бъда в помощ на художниците. Тя
трябва само правдиво да действа, стремейки сс да напра¬
ви по-ясен човека в процеса на изграждане на човешко¬
то. Нейната позиция може да бъде само тази на хума¬
низма. Тя но може просто да избере нещо подходящо за
потребностите на художниците от областта иа природ¬
ните науки. Това отново би довело само конфронтация и
дуализъм. Самата тя трябва да израства от корените иа
художественото творчество и според това да гради да¬
лите н стъпките си н да избира средствата си. Иначе ос¬
тава в периферията, само външен придатък към художе¬
ственото образование. С риск дасс повтори, авторът пре¬
дупреждава: пластичната анатомия трябва да се
превърне в съставна част на художествената педаго¬
гика. съобразявайки се с целите на художественото
творчество. Тази книга си поставя задачата да изясни как
и е какви средства може да станс това. Затова тя трябва¬
ше да бъде написана.
1.3.1. Зависимост между целите на пластичната
анатомия и същността на художественото
творчество
На дневен ред е обосноваването на теоретичните и прак-
тнчсскитс основи на базата на историческото наследст¬
во. Авторът няма да сс умори да акцентира върху това,
чс проблемите на пластичната анатомия що останат
дълго нерешени, ако махалото продължи да сс отклоня¬
ва преимуществено към едната или към другата страна,
респективно към изкуството или към науката. Анатоми¬
ята трябва да сс отърси от старите закостенели тради¬
ции и да прекрачи към настоящето, без да следва модата
на деня или шумното поведение на рекламна сензация.
Тя трябва да извлича смисъл, да определя целите си не
изхождайки от определен маниер или стилово направле¬
ние. а съобразявайки сс със спец ифичните особености иа
самия творчески процес. Методическите варшнтн са из¬
ложени тук не самоцелно, а е пълното съзнание, че са¬
мите методи са част, която действа възпитателно в съпри¬
косновението е реалността. Те разкриват същевременно
и друго важно нещо: начина на разгръщане на творчес¬
ките сили на художника. Старият метод учебният мате¬
риал дасс възприема от устата на преподавателя не стру¬
ва, защото знанията трябвада бъдат звтвърждааани. Това
в художественото образование означава същевремен¬
но и сигурно придобиване ка определени умения, а това
става само чрез практика. Далеч сме от намерението да
даваме упътвания за обучение. Ако авторът сс осмелява
за първи път в историята на пластичната анатомия да за¬
познае читателя е теоретичните и практическите черти
на процеса из преподаване, с това „какво“ и Ж стада
в пластичната анатомия, то това неизбежно с насочено
към въпроса за резултатите. Затова самият студскпряб-
ва да „взема думата“ със своите работи. Тези работи целят
да подтикнат читателя, доколкото е ангажиран професи¬
онално е художествена педагогика или просто сс инте¬
ресува, да преосмисли своите стъпки в художественото
обучение, да открие новото, да намери по-доброто спо¬
ред собствените потребности. На студентите то дават
насоки пак да решават поставените им задачи по подо-
IJ.Ciifii пая
39

беи начин. Студентските работи трябва да онагледят
целите, избора и всички средства на пластичната анато¬
мия. това, което би могло да сс постигне, необходимите
умения. които могат да сс овладеят.
Припомняме още веднъж: съдържанието на произведение¬
то на изкуството има две страни - обективна (предметът) и
субективна (обяснение п оценка на предмета от твореца).
Голямото изкуство никога нс с само ..изкуство на окото“.
Вярно възприетото бива „обработено“ и преосмнслсно.
Творецът търси скритото под повърхността, вътрешното,
относително стабилното. Дори в случайността на външно¬
то му проявление има скрито нещо от тази сърцевина.
13.2. Отношението учител - ученик в пластичната
анатомия
Пластичната анатомия става ефективна само на основа¬
та на конкретното знание. Вътре в неговите граници тя
съумява да възпита у студента умението да си обясни
значителното, същността на явлението. Пластичната ана¬
томия води студента към познание, насочва го към фор¬
миране на познание в посока на типичното, например
зададена конкретно-органична форма. Особенитедидак-
тичсски операции стават понятни, това подготвя студен¬
та да вникне в предмета. Рисунката, дори най-простата
предметна скица, нс трябва да е повторение, копие на яв¬
лението, а резултат на интелектуално проникване.
Предметната скица трябва да означава хващаме и овла¬
дяване на смисъла на функционалното съдържание. В
противен случай отношението на художника към приро¬
дата би било само рецеттшно. Прсрисувансто на състо¬
янието на нещата в най-добрия случай с представяне на
една наизустена мисловна картина, а това е само малка
чзсг от всеобхватната представа. Мисловните картини
позволяват да сс прилагат според потребностите към
променящи сс обстоятелства, противно на представите,
които легитимират вече опознатото. Принципът на из¬
граждане на предмета във взаимната му зависимост с
функцията изисква от студента постоянно диалсктичсс-
ко отношение. Той сс учи да опознава и да превръща в
свое дълбоко убеждение закономерната релация между
формата и изпълнението, между задачата и конструктив¬
но необходимото в процеса на рисуването.
Пластичната анатомия е старателно изградена сис¬
тема, която подрежда материала в стройна струк¬
тура и дава знания, обмисля организирането и плани¬
рането на урока, избора на урочни елементи и взаимо¬
действието им. Решенията за стъпките и средства¬
та допринасят за възпитаването у студента на ак¬
тивно творческо отношение към природата.
Усвоениго закономерности позволяват, дори при напълно
различни обстоятелства, да сс прилагат диалектмчсски-
тс връзки между форма и съдържание, между задача и
конструкция. Така студентът чрез всяка учебна задача
се учи да схваща феномена гола човешка фигура като
вариация на една голяма основна закономерност. Така
поставена, целта нс сс постига с лекционна дейност, в
която е активен само преподавателят. Ученическите зани¬
мания сс включват като важна съставна част нз възпита¬
нието в творческо поведение. 11а мястото на едностран¬
чивостта на преподавателската дейностсс поставя методът
на преподаване, който позволява активно взаимодействие
между преподавател и студент.
Резюме
I. Пластичната анатомия днес със своето съдържание,
цели и методи представлява научен инструмент за мо¬
дерно реалистично изследване на голия човек. Тя из¬
вежда своите задачи от същността на художественото
творчество.
2. Пластичната анатомия изследва естеството на неща¬
та. поради това с първата инстанция, даваща знания,
съсредоточени върху предмета, които са абсолютно
необходими за художественото обобщение.
3. Това я отличава като наука от изкуството, което отразя¬
ва действителността цялостно, тотално и синтетично.
4. Като учение пластичната анатомия стои в средоточи¬
ето между наука и изкуство.
5. Едностранчивото отклонение към изкуството или към
науката би било фатално и нс би могло да сс справи
със сложността в структурата на предмета.
6. Анатомичното учение от неотдавнашното минало и от
настоящето сс ограничава изключително върху това
да посредничи на природонаучните факти, защото из¬
хожда от позицията на идсалистичния дуализъм, спо¬
ред който наука и изкуство са две отделни независи¬
ми области. Затова то нс дооценява взаимнопроник-
ващото единство на формата на предметите и техния
образ, на форма и съдържание, на обект и субект.
7. Пластичната анатомия оказва важна помощ при преодо¬
ляването на натуралистичното схващане за изкуство¬
то, защото прониква в същността на явлението, съдей¬
ства за формиране на познание и представи за формата
и създава благоприятни предпоставки за претопяване¬
то на предметната форма в картинна форма. Затова тя
с право с члег сп-художественото образование.
1.3.3. Особените цели и задачи на пластичната
анатомия
Задачотс., целите на възпитателно-образователния про¬
цес при пластичната анатомия са специфични. Тя разби¬
ра под образование преди всичко процеса и резултатите
от придобиването на система от знания, умения, способ¬
ности и навици. Работите на студентите онагледяваттази
констатация. Образователният процес има две страни:
едната е самата система от познания, а другата -
създаването на умения, способности и навици. Вторз-
40
|.Пигу —
мопцмк

та страна включва преди всичко отношенията, практиче¬
ските занимания и особено работата при тях.
Облик ни системата за даване на знания
Съдържанието на тази книга наЙ-прегледио показва как¬
во разбираме под даване иа система от знания. Тя пред¬
полага голямо богатство на материала, което в подред¬
бата си сс подчинява на вътрешна завършеност. Ако фак¬
тите само сс изброяват едни след друг, студентът би имал
затруднения при усвояването им. Системата трябва да
бъде е лесна за възприемане подредена структура, е ло¬
гично свързани фзкгологични дадености.
Учението за пропорциите закономерно стои на върха на
тази структура. При рисуването на гол или облечен чо¬
век трябва да бъде гарантирано, че наблюдаваниятобекг
и рисунката изначално са хармонизирани. Трябва да сс
установят съотношенията като цяло и като отделни части
в зависимост от дължините, ширините, височините, това
трябва да сс постави в зависимост от Стойката и израза на
движението. В този етап на рисуване на голото тяло пре¬
подавателят съзнателно сс ограничава върху пропорции¬
те. 11ачинасщият не може веднага да бъде засипан е всич¬
ки фактори иа формата на тялото като костни и мускулни
детайли, отношението тяло - пространство. Това съзна¬
телно ограничаване води до неперспективно изображение.
Студентът трябва да придобие способността да обхваща
обективните отношения и да ги измерва, косато ги „сне¬
ма" в проста рисунка, да установява главните посоки на
движение. Едва по-късно тази стъпка сс разширява чрез
диференциация. Затова науката за пропорциите е практи¬
ческо работно помощно средство за опознаване на обек¬
тивните отношения и типичното в пропорциите във всеки
отделен случай. Към природата трябва да сс пристъпва
безпристрастно, т. е. без зададен, готов канон за красота и
без да сс дели „идеалното” от „реалното".
Науката за пропорциите позволява да сс подреди богат¬
ството на феномена от гледна точка на принадлежност¬
та му към еднакви или подобни особености на фигура¬
та, позволява да сс установят типовете - на мъжа и же¬
ната. иа различните възрастови групи, раси, обществени
положения и т. и.
Статиката и динамиката на човешкото тяло не сс под¬
дават иа овладяване по схеми. В някои анатомии, напри¬
мер на Танк. Майнер или Барчай, има схсматизъм, кой¬
то вместо да улесни студента, го затруднява. Например
при изобразяване на функционалното събитие на Стой¬
ката играещ крак- стоящ крак му сс дава само един ли-
нсарсн скелет, от конвергентнн или девергентни линии
или извивки. Без яснота за закономерността на статич¬
ната обусловеност не може да се реализира истинско
познание. Линсарният скелет например ще сс окаже нс-
функцноналсн в условията на носене на чужда тежест.
Схемата на скелет в такъв случай става безсмислена, не
изяснява причините и действието, закономерните проме¬
ни на характера на формата в контрапост остават не¬
достъпни: Занимаващият сс е естествознанис може да
сс справи е една линсарна схема, ако иска да направи
някоя мисъл общо достояние. Но за да сс онагледи за
твореца същностното в състоянието на нещата, твърди¬
ят модел остава негоден, няма връзка е изменените те¬
лесни мерки, е особените качества иа пропорциите, на¬
трупванията. обтяганията, е напрежението и отпускане¬
то на формата.
От гледна точка на систематиката е необходимо пропор¬
циите да сс излагат във връзка със закономерната двига¬
телна зависимост, е функцията.
Опорно-двигателният апарат сс разглежда съдържател¬
но и дидакгичсски насочено към взаимоотношението меж¬
ду става и мускулатура. Тази материя е разположена спо¬
ред двигателната система. (Примери: Молиер. Бенингхоф,
Браус.) Така мисленето сс школува да открива взаи¬
мовръзките и сс заобикаля опасността да се внушат суми¬
рани единични факти, без смислово свързване е цялото.
1.3.4. Обликът на системата за предаване на знания и
умения
Даването на знания е само едната страна от образовател¬
ния процес. Нашето внимание заслужава и въпросът:
какви способности и умения развива пластичната анато¬
мия? Ще сс концентрираме само върху някои от тях,
защото за другите по аналогия важи същото.
Художествените занимания (разбрани съвсем буквално)
изискват задълбочени знания (възприемане), познавателно
осмисляне на света, които после чрез критично преосмис¬
ляне (оформяне на критерии) биват цялостно, пластично
прссътворсни. Без тази способност няма изкуство. Педа¬
гогът употребява думата .умения" комплексно, като съби¬
рателен термин вместо отделните „способности” или
„възможности”. В действителност тези две пошлия прели¬
ват едно в друго в художественото творчество и принадле¬
жат към основата на художественото майсторство. Умени¬
ето би могло да сс развие само в процеса на специфичните
занимания. Длъжни сме ясно да поставим въпроса. коя не¬
гова страна и как е в състояние да я развие пластичната
анатомия. Ако сс вземе предвид. че тя сс използва на мно¬
го места като чист теоретичен материал, без гол молел, без
и един нанесен щрих (I), без да сс миели за прилагането и
затвърдяването й, тогава не е безполезно начинание насто¬
ятелно да сс постулира и реализира точно тази нейна цел -
да снабдява студента със система от знания и умения. Ота¬
ва дума преди всичко за формиране на практически и инте¬
лектуални способности, за умение да сс рисува и възприе¬
ма тялото триизмерно, за формиране на дарба за наблюде¬
ние, на визуална памет, на умение за изграждане на пред¬
стави, на усет към формата и пространството, на способ¬
ност за истинско мисловно обобщение след обхватно вник¬
ване в същността на нещата. Не трябва никога да забравя¬
и.Смр
41
г

ме, чс обучението сс грижи за оформянето на способнос¬
ти, те нс са априори биологично детерминирани. Практи¬
ческите художествени занимания сс опират на знания, но
сами знанията са ненужни без преплитането им е работа¬
та. Едното е предпоставка за другото. „Няма придобиване
на знания без наличието иа определени дадености и възмож¬
ности и също няма развитие на уменията без определено
богатство отзнания?* Умението на всеки е различно -знае
го всеки анатом педагог. Много студенти и занимаващи сс
е изкуство още нс могат да установят връзката между пред¬
ставата и картината, между реалния и художествения обект
и т. н. Тези способности трябва да бъдат развивани. Цяло¬
стното познаване на пропорциите, статаката, динамиката
нс помагат, когато студентът няма достатъчно способнос¬
ти да ги приложи в практичесюгтс занимания по рисуване,
нс може да ги провери, обогати, задълбочи и затвърди. Ри¬
суването. свързано е определен обект - практическа спо¬
собност. която пластичната анатомия трябва да доразвива,
обхваща пяло множество от частични умения. Наред е ов¬
ладяването на пропорциите и е разглеждането на главните
движения, студентът трябва да може да ги диференцира.
Наред със способността да сс преценяват движенията,
трябва да сс изгради умение за самоконтрол на верност¬
та на преценката.
Какво е способност?
„Едно възможно най-пълно, леко и автоматизирано
изпълнение на една и съща операция, която оформя тех¬
никата за съответната дейност?’9 10
Приложено към нашия пример, това означава: студентът
да контролира посоките на движение иа цялата фигура
първо е помощта на отвее, на хоризонтали и посредством
функциите на ъгъла (както вече препоръча Прайслср, виж
фиг. 17). Ако е придобил това най-просто умение, той по¬
степенно съвсем сс отказва от помощното средство и го
заменя е просто визиране е очи. Той преценява „автома¬
тично“ наблюдавания обект и рисуването му.
Оттук пък произтича важната способност за самоконт¬
рол. Това имахме предвид: способност и умение са не¬
разривно свързани.
Те са предпоставка за по-късното частично или цялост¬
но откъсване от актовия модел.
Ако нс съществува гаранция, чс това първоначално зна¬
ние е поставено като фундамент за новия материал, по¬
нататъшното даване на знания сс превръща в строеж на
въздушни кули. От знанията например за статика и ди¬
намика, за закономерните отношения между центъра на
тежестта и опората при запазване на равновесие или на
преместването му при движение пластичната анатомия
развива по-нататъшната способност да се прецени
типичното в съдържанието на движението. връзката
между движението и израза му (например фигура в
9 Дидактика. Берлин, I9SS, е. 41.
10 Тсплов, Психологии. Берлин, 1953, е. 202.
коотрапост. ссдсж. крачеща, бягаща, държаща, вдигаща,
носеща или смъкваща тежест).
Истинността на природната закономерност при работа е
модел винаги трябва да бъде проверявана и потвърждава¬
на. за да сс придобие способността да сс рисуват същите
движения и без модел, по представа, при което да няма
зависимост от съблюдаването на различни зрителни точ¬
ки като обем на тялото и без основно да сс проучва
повърхността. Нс трябва фигурата да бъде овладявана
наведнъж. Много по-важно е по време на представяне на
анатомичния материал да сс разкриват и възможностите
за стимулиране на силите на фантазията, за отприщванс и
самостоятелно преосмисляне на същественото в дадено
движение. Чак тогава може вече да сс премине към (щом
като способността е постигната) уверено рисуване на
прости конструктивни скелетни форми по представа.
Авторът е правил най-добрите си опити със студенти от
академиите. Те извършват тези дейности е особено наст¬
роение и винаги без изключение има задоволителни ре¬
зултати. Трябва само да се избягва ..измислянето“ на дви¬
жения. да сс рисуват по представа само конкретни и оп¬
ределени дейности. Когато степента иа трудност сс уве¬
личава систематично, практиката винаги го потвърждава,
няма несполуки по време на този начален етап. Постепен¬
но преподавателят формира у студента способност да
рисува фигура в движение по представа, която да е напълно
задоволителна е оглед на пропорциите и функционалния
израз. Студентът е придобил определен обем от знания.
Тези практически способности и умения по-късно биват
допълнени чрез следващия материал - тялото да сс схва¬
ща като пространствен образ и накрая трудните съкра¬
щения да сс правят пак без модел.
Художникьтживсс гледайки, наблюдавайки проницател¬
но и това оформя представите му.
Пластичната анатомия има специфично място в обуче¬
нието как да се наблюдава. Тя свързва наблюдението като
целенасочено занимание е духовния процес на опознаване
на същността на конкретната форма. Например би било
безсмислено да сс наизустяват като топографска карта
сложните форми иа таза - всички възвишения, гребени,
шипове, гърбици, отвори. Наименованията имат смисъл
за художниците само ако имат смисъл за целостта, ако
без наименования тя нс би могла да бъде обхваната пре¬
цизно. Същественото за таза е неговата конструкция, него¬
вото устройство на спестяващо място хранилище и едва във
връзка е това отделните наименования сс превръщат в но¬
сители на смисъл за разбирането на тю-голямото цяло.
Това нс отключва способността за наблюдение да сс развие
толкова, чс интересът на студента да бъде спечелен за аб¬
солютно всичко. Вее пак нс бива да сс стига до разстройва¬
не на целенасочената концентрация на наблюдението, за
което най-важни са конструктивната и пластичната
същност. Като звено този процес сс преплита е мисловна¬
та способност. Концентрирането на наблюдението върху
42 i.rti
■■«■и

конструкцията съдържа зародиша нз разсъждението. Дали
н представите има непълноти, сс доказва т способността
за рисуване. когато самият пред мет е недостъпен. Способ¬
ността да добиеш възможно най-пълна представа за пред¬
мета. съх'РДС1<а е упражненията по моделиране, е много
по-добра от рисуването на отделни изгледи. Два са опреде*
лящитс фактори: за първия предимство има упражнение за
триизмерното пространство, при което сс прави достовер¬
но. всестранно онагледяване на устройството на предмета.
! 1икоЙ обаче няма да бъде убит, ако представи нсдообмис-
лсни или не достатъчно добре разработени проекти. Зз вто¬
рия обаче (и това би трябвало да има по-голя.мо значение
за учебния резултат) предимство има процесът на модели¬
ране е всички негови части: прибавяне, отнемане, изглаж¬
дане, изкривяване, заобляне, оръбяванс, натискане, огъване
и засводяванс нз масата, един изискващ голяма активност
процес. Трябва да сс усеща животворното, когато пласти¬
линът минава през ръцете.
По адекватен начин може да сс възпита усет към прост¬
ранството и формата при свързването на придобитото
знание е уменията на ръцете. Така визуалната памет сс
формира като интелектуална способност.
Ако е тези изпитани средства сс постави основата на
система от знания и умения, би могъл да се избегне
рискът от фалш. повърхностност. ловкост, рутина.
Една по-нататъшна немаловажна цел за пластичната ана¬
томия е да възпита, да култивира у студента творчес¬
ко отношение към субекта.
Тази задача е свързана най-тясно е въпроса към какво
фюрмиране на знания сс стреми анатомията. Като пре¬
дисловие засега толкова (виж раздела ..Съставни части,
строеж и конструктивна форма на коляното") J229]. Осо¬
беностите на формата например на коляното нс са суми¬
рани. а сс представят в логическа връзка е неговите зада¬
чи. Урокът беседа е съвсем подходящ за даване на такъв
тип знания. При него сс нахвърля скица на черната дъска.
Илюстрацията трябва да показва етапите на създаване.
Встъпителните думи трябва да съдържат точни сведения
като: коляното носи тежестта на тялото в спокойно състо¬
яние и в движение, скъсява дължината на замаха на крака,
преодолява земни препятствия, приближава центъра на те¬
жестта до земята или го отдалечава (при скок).
Втори етап: кои конструктивни елементи са развити от
природата, за да изпълняват тези задачи (конструктивен
модел от тел, естествен костен препарат)?
Отговор: кръговата форма на бедрените кондили е необ¬
ходима. за да могат да сс въртят върху подложката (капи-
тела на големия пищял).
Резултат: действието сс отразява в конструктивната фор¬
ма. на една определена конструктивна форма може да
съответства само едно действие.
Следващо от това обобщение:
Многообразието на предметните явления притежава
вътрешна закономерност. Това знание и неговата правил¬
ност важат за всички стави и трябва да сс изпитват. По¬
точно това означава: художникът може да сс ориентира
най-добре в многообразието от конструктивни форми,
ако ги изследва откъм функционалното и конструктив¬
ното им съдържание, т. е. откъм тяхната предметна
същност и от това проучване трябва да сс изведе абст¬
ракцията в процеса на рисуване.
Колкото по-всестранно се проясняват у художника
представите за принципните неща, толкова по-лесно
той разбира ..вариациите" и ..украсяванията”, толко¬
ва по-дълбоко вниква в конкретния материал, толкова
по-лесно съумява да репродуцира функционалните про¬
цеси по представа и в непосредствено съзерцание да
припознае природния обект.
Целта на пластичната анатомия, да възпитава творческо
отношение, трябва да означава само това: нс повтаряй
предмета на природното изследване, а проникни в него.
Изследване на природата означава не да се копира, а да
се пресъздава творчески избирателно. Постепенно това
се превръща в постоянно отношение, което определя
бъдещите действия. „Научното и художественото позна¬
ние на действителността никога нс са независими, разде¬
лени едно от друго. Те проникват едно в друго, допълват
сс и сс обогатяват, без да стават идентични."”
Художественото и научното познание сс доближават,
обогатяват, проникват едно в друго е увеличаването на
интензитета на същностното познание за нещата. Това е
основата, върху която градим моста между предметно и
образно познание. Целта е възпитаване на художест¬
вено отношение към обекта. Безценна помощ за това
оказват дидакгичсскнте възможности за създаване на
форма е помощта на елементните урочни структури. (Чи¬
тателят ще намери обстойно изложение на системата за
даване на знания в книгата от същия автор „Фигурата на
човека", Дрезден, 1964. е. 5! 1-516.)
Резюме
I. Пластичната анатомия също има своето място в сис¬
темата на педагогиката със задача да формира и възпи¬
тава. Целенасоченото и съзнателно въздействие върху
отношението определяме като възпитание. Предава¬
нето и съответно придобиването на знания и умения
определяме като образование.
2. Възпитанието и образованието са единен процес, в който
духовните ценности имат възпитателни функции и възпи¬
танието е свързано е определени духовни ценности.
3. Целенасоченото, <{юрмиращо, осъзнато въздействие
обхваща три основни задачи:
а) Даване на знания.
б) Развитие па умения.
11 Шмнт-Ва.ттер, Предмет и изображение • ихеледваието на
действителността. - Списание м художествено възпитание,
1958, кн. 7/8.
IJ. CrifHH—i гманввва вавег
43

в) Възпитаване на поведенчески навици.
4. Общите задачи на образованието и възпитанието за¬
пазват чрез особеностите на науката съответстваща на
предмета специфика, така че определени дялово на
възпитателните и образователните цели излизат на
преден план или отстъпват на заден или пък сс преси¬
чат с художествения предмет.
5. Някои от задачите и целите на анатомията са:
а) Даване на природонаучни знания, подредени в сис¬
тема (виж съдържа1п<сто на тази книга).
б) Развитие на практическите и интелектуалните спо¬
собности и умения като рисуване на триизмерни фор¬
ми, способност за наблюдение, развитие на визуална
памет, способност за формиране на представи, усет
към формата и пространството, абстрактно мислене,
в) Създаване на връзки между природонаучното и ху¬
дожественото мислене.
г) Култивиране на диалскгичсско мислене.
Култивиране на творческо поведение.
Култивиране на самостоятелност и самокритичност
по време на работа.
Култивиране на грижовно и правдиво отношение към
самия себе си. Никакви отклонения в търсене на ефект.
Култивиране на внимание към живота.
Оформяне на реалистичен художествен възглед.
6. Култивирането на творческо поведение минава през
формирането на способност за диалскгичсско мисле¬
не. Анализът и изясняването на повърхността на чо¬
вешката фигура не могат да бъдат крайната цел на ана¬
томичния курс, а само първоначална платформа.
7. Най-съществените диалсктичсски познания сс състоят
във вникване в закономерното взаимодействие между
функция и конструкция.
8. Изборът иа диалсктичсски елементи и тяхното плани¬
ране като елементна структура на урока тук играе ре¬
шаваща роля. Защото възпитателно действие има нс
само съдържанието на пред мета, но и начинът, по който
сс разкрива то.
9. Разбирането на натурата не означава повторение, а
духовно проникновение.
10. Вникването в конструктивното и пластичното основ¬
но съдържание на едно пред метно органично образу¬
вание кара студента да насища и да степенува, да сс
абстрахира от натурата, т. е. да сс държи като творец.
11. Чрез това сс създават благоприятни предпоставки за
разтваряне на формата на предмета в образна фор¬
ма. Научното и художественото мислене нс сс из¬
ключват взаимно, а проникват едно в друго.
12. Умението сс оформя в процеса на специфично прак¬
тическо занимание, по време на рисуването или за¬
ниманието с други начини и средства за реализация.
13. Уменията са акгомапгзирани елементи на една съзна¬
телна дейност, принадлежат неизменно към художест¬
веното майсторство и нямат нищо общо с рутината.
14. Уменията н способностите, конто пластичната ана¬
томия развива, принадлежат към съставните части на
художественото майсторство.
1.3.5. Разгръщане на творческите сили на студентите
Всяка наука и всяка учебна дисциплина използват специ¬
фични средства при представянето на общата картина на
света и при изследването на своя предмет. За тях нс е
възможно да стигнат до същината на явлението по друг
начин освен стсзи средства н възможности. Цсзгга на пла¬
стичната анатомия изисква повече от конкретни методи¬
чески разсъждения, за да излезе от простото възприемане
на нещата, за да наблюдава и изследва съзнателно, да про¬
никне във важното, да свърже отделните факти в система.
Затова искаме да представим някои от проблемните
кръгове на материята. Чрез тях ще покажем примери за
отделните работни стъпки на усвояване на материята. Сред
Фиг. 28 Етюд на пропорциите
Задача за упражнение от проблемния кръг за
пропорциите. Първа работна стъпка: конструиране
на фигура на пропорциите по модел, основаващо
сс на симултанния опит. Фигурата е изградена от
прости геометрични тела.
Свободна работа на студент първа година, време
30 минути.
44 1.Ппл*

тих няма пито едно указание, което авторът да нс е използ¬
вал при работа със студентите. всички са изпитани нскол-
кокрапю и е любители или преподаватели но рисуване.
Авторът моли при приведените ..примери на студентите"
да сс има предвид времето, за което са правени. За своите
лекции и упражнения атгторът има на разположение общо
4 семестъра, но 3 часа седмично през първите два семестъ¬
ра. а от скоро по 3 и в трети и четвърти семестър.
1.3.6. Проблемен кръг пропорция - статика -
динамика
Пластичната анатомия разчита на художествената прак¬
тика. Тя приема учението за пропорциите, статикатз и
динамиката като основно. Върху него сс градят следва¬
щите проблемни кръгове от материята. Така би трябва¬
ло да бъде във всяко направление на предмета и при все¬
ки тип художествено изследване на природата.
По съдържание и метод този проблемен кръг е разгле¬
дан в тясна връзка е решаваните от него художествени
проблеми. Той предлага целенасочена поредица от ра¬
ботни стъпки.
Пърпа работна стъпка. Подтикван от симуятаннитс
опити на а1пнчностга. Лсонардо разработва системата и
моделите за определяне на височинните и широчинните
измерения на мъжкото и женското тяло. Тя изхожда от
цялото като даденост: рисуване на симетричните оси на
тялото, ограничено от темето и стъпалата, установява¬
не на еднаквите дължини, които моделът показва (разпо¬
ловявано, разделяне на 4. на 8 и т. н.) |28, 29|.
Разстоянията сс нанасят върху средната ос през нанесе¬
ните преди това широки хоризонтални оси (височинно
членение). След това сс представят широчинните изме¬
рения. съпоставят се едно е друго, сравняват сс е цялото
или е основната мерна единица - главата. Маркира сс
Фиг. 30 Етюд на пропорциите
Втора работна стъпка по модел.
Затяърждава придобитите знания и
умения при увеличаване ти диферен¬
циацията на пропорционално
членение.
Фиг. 29а. б Епод ти пропорцнигс
Отклонение от първата работна стъпка: неперспектив¬
но разработване нз височинните и широчинните
измерения по модел, представени като огледални
фигури. Упражнение е четка.
Свободна работа на любител, време около 60 минути.
13. Смргмемнгжмшммететямтмп 45

широчината върху хор1понталнитс оси. Получава сс
схема иа пропорциите, чиито основни точки само тряб¬
ва да се съединят правилно една с друга, за да сс получи
фигура на пропорциите от прости геометрични тела.
1кички тези частични действия трябва да сс изпълняват
стриктно, да сс измерва с пергел, линеал и т. и.
Задачата на първата работна стъпка може да има разно¬
образни варианти, да бъде с различна степен на трудност
|29|. Да сс работи с непрозрачна боя (гваш) и широка
четка. Правоъгълникът на пропорциите като описания по-
горе сс очертава с четка, след това сс развиват пропор¬
циите на модела. Да нс сс копира, а да сс разгърнат по¬
следователно чрез преценяване нз фигурата на ..петно¬
то" характерните форми на тялото - правоъгълникът на
горната част нз тялото, трапецът нз ханша и т. н. Сту¬
дентът трябва дз избягва да сс вкопчвз в отделни подроб¬
ности. Получава сс обектна фигура, която сс откроява
на фона на ..остатъчната фигура" - останалата заобика¬
ляща повърхност. Фигурата обект има силустеи харак¬
тер. вътре нс с оцветена.
По-нататъшно увеличаване нз степента на трудност: ма¬
териал и указание за оформяне на правоъгълника - както
в предходната задача. Пропорциите обаче се изработват
от остатъчното петно (основна фигура), което значи, че сс
движим навън, без да изпълваме е боя. Започваме от ос¬
новата към ръбовете на правоъгълника. Обектната фигу¬
ра възниква кзго неоцветена повърхност от негатива |29б|.
Тази задача е много трудна за начинаещите. изисква мно¬
го голяма концентрация при наблюдението. В повечето
случаи успехът идва след много опити.
Втора работна стъпка |30|. Тя служи за затвърждаваис
на знанията, за усъиършснсттмнс и за придобиване иа уссг
към пропорштитс. По модел сс рисува фигура па пропор¬
циите - е височина X глави. За рисуване па по-големи
фигури е необходима хартия голям формат (амбалажна
хартия). Така по-лесно сс открояват грешките. Материалът
зз рисуване е по желание - графит. въглен, креда, гваш.
Студентите отново трябва да и зхождзт от цялото - еки¬
пира сс правоъгълник е широчина 2 глави и височина X
глави:
Разполовява сс разстоянието стъпила теме в срамната
кост, после сс разделя на 4 и на X. Цредлагаме широчина¬
та наляво и надясно от симетричната ос да е по една оемз.
Фяг. 3! Етюд на пропорциите като упражне¬
ние -• ифжмиис от хартия. Ифятансто на
фигурата обект от Тфатюъгълника (в основна
фигура) помага и школуване на комплексно
разбиране и гюлломага определянето на
формата.
I. Tliacmma аштомжа маел ■ жк

Тсснвяг писок правоъгълник е готов. Измерванията ста¬
пят чрез визираме на модела и вписване на установените
дължини в правоъгълника. РазполовянанстоСрссп.дслстш-
сто на 4 и ма X) сс прани за самоконтрол. Студентът тряб¬
ва да сс научи да преценява мерките на модела на око. да
наблюдава, сякаш има пергели в очите си. Контролира¬
щите помощни средства трябва да отпаднат в определен
MOMCirr. 11акрая сс получават прости геометрични фигу¬
ри. Важното с фигурата да нс сс изработва от умножава¬
не или събиране на X височини на главата, а от цялото.
Ог самото начало стулс1ггът трябва да свикне да определя
формата на листа си. изхождайки от фигурата.
При първата работна стъпка преподавател и студент са
еднакво заети (урочнз беседа - скица на черната дъска -
самостоятелно рисуване). Втората работна стъпка сс
основава преди всичко на самостоятелността при упраж¬
ненията на студентите. Преподавателят контролира и
коригира, насочва към големите форми или към своеоб¬
разието на пропорцшггс на модела. Той показва възмож¬
ностите за самоконтрол (правоъгълник с указана среда,
възможната най-голяма широчина и т. и.). Студентът
трябва да се научи саи да открива грешките си.
Трета работна стъпка |3I j. Увеличава сс възможност¬
та за контрол колко далеч е стигнала сигурността при
създаване на фигура на пропорциите. Студентът изрязва
от цветна хартия фигура на пропорциите, която не е
предварително начертана, а като свързано цяло.
Опорни точки при работа: определяне на формата на
хартията - височина 8 глави, широчина 2. Тесният пра¬
воъгълник сс сгъва така, че стъпалата и темето да съвпад¬
нат (получената черта - на разполовявано в средата на
тялото като единствен ориентир за височината). После
хартията сс сгъва по надлъжната симетрична ос. В това
положение студентът изрязва фигурата свободно, без
помощно маркиране. Така е принуден постоянно да конт¬
ролира изрязаните участъци, представяйки си цялостна
фигура.
Възниква сгъната изрезка, която показва сигурността на
усета към пропорциите. Ако изрязаната тъмна фигура
(фигура обект) или останалата повърхност (основна фи¬
гура) сс сс поставят върху светла основа, формата ще
изпъкне от простите контрастни стойности светло -
тъмно. При този етап студентът също трябва да работи
заедно с преподавателя. ..Играейки си" да сс учи да конт¬
Фнг. 33 Печат на движещи се фигури
на пропорциите
Подобно на движенията на модела на
пропорциите. сз симулирани естестве¬
ни стойхн на фигурата. Работа на
любител.
Фиг. 32 Движещи сс модели на пропорции¬
те от различни фолиоматсриалн
Фигурите на пропорциите са същевременно
и молели на функцията, които дават
следения за отношението на частите иа
тялото една към друга. Работа на любител.
|Д.Смс*мсяжгж*к*мкиспгпапиигомм 47

ролира знанията и уменията си - това е едно .декора¬
тивно” действие. По време на упражнението изрязване
може да бъде направена фигура на пропорциите, годна
за матрица за печат |33|. Фигурата сс налага върху гу¬
мена подложка, линолеум, картоф, дърво и сс разделя на
отделни части (прости геометрични форми): горна част
на тялото - корем - трапец на ханша и т. и. Частите мо¬
гат да бъдат отпечатани и поединично. Така студентът ще
отхрис най-изразнтслнитс движения. Преди всичко оба¬
че по този начин сс изследват отношенията на отделните
части (34). В ръцете на непрофесионалисти и преподава¬
тели тази работна стъпка е превъзходно средство за раз¬
работване на проблемите на пропорциите, като се
свързвате декоративни дейности |35|. (Тук сравни и ясно
очертаните фигури на скелети в работни движения от
раздела Статика и динамика.)
За укрепване на знанията си за пропорциите любителят
сс нуждае и от малки движещи сс модели на пропорциите
|32|. Той ги изработва от различни материали (хартия, раз¬
личен вид фолио, шперплат и метал). Особено добър за
работа е матсрналътфолио (точките на въртене са секрет¬
ни копчета). Точките на въртене на ставите сс получават
от предшестващи рисунки на схемата на пропорциите.
Ръчната работа активира научното обясняванс на нещата.
Регулируемите движения във фронтален изглед и в про¬
фил позволяват да бъдат опознати измененията в пропор¬
циите на малък модел при всякакви движения. Отношени¬
ето на частните форми към главните може да бъде добре
изследвано, неясните представи за движенията могат да се
прецизират и да сс изпробват. Това е практическо помощ¬
но средство за самоконтрол, което до известна степен дава
независимост от живия модел.
Винаги теоретичното трябва да сс свързва е практичес¬
кото. Подразбира се, чс изследването на пропорциите е
тези средства нс е достатъчно. Главното си остава рабо¬
тата по рисуване на модел.
Фиг. 34 Печат на пропорции на
спокойно движещи сс фигури
Придобитите знания за статнката
се свързват игрово е пропорциите
на тялото. Работа на любител.
Фиг. 35 Печат на пропорции на
динамично движещи сс фигури
Работата е печати на движещи сс
фигури подтиква към проперка на
динамичния израз иа движението.
Работа на любител.
48 1.Пмсяг
П1ИМ

Четвърта работна стъпка (36. 37|. Досегашните зна¬
ния трябва постоянно д а бъдат изпитвани чрез сравнение
е живото тяло. Това важи и при опознаването на ти¬
пичните белези на индивида. Никога природата не
трябва да бъде представяна през очилата на схема¬
тично фиксирана представа. Канонът на голото тяло
трябва да бъде изследван, да бъдат установени отклоне¬
нията от досегашните опити. Правоъгълникът, доколко-
то още сс държи на него като помощно средство, трябва
да бъде променян в пропорциите (за да сс обхванат из¬
цяло типовите пропорции), ако сс установи, че голото
тяло притежава канон нс от 8, а от 7 1/2 глави височина.
Студентът премерва внимателно, използва опорните точ¬
ки на костната система като основа за измерванията си.
I (яма основателна причина да сс установяват е твърд мо¬
дул, общовалидно, всички отношения. Връзките в положе¬
нието на отделните измервани пунктове сс изясняват е
помощта на свързващи линии, проверява се сключеният
от тях ъгъл. И тук простите геометрични повърхнини
оказват ценна помощ. Многобройюлс действия като пре-
мсрванс на отвссите. визиране, измерване, преценяване,
контролиране подкрепят придобиването на умения на
ръката. Студентът остава активен пред природата, него¬
вата увереност укрепва е овладяването на цялата пълнота
от изразии средства, той става критичен при проверката
на опознатото. Но това би било немислимо без премина¬
ването от дидакгочен слсмсиг(.дскция на преподавателя")
към „самостоятелна учебна работа”.
Преплитането на пропорциите със статичните функции
беше описано по-горе, на е. 45. Статичните проблеми на
фигурата ще бъдат разглеждани само частично и незадо¬
волително без способност за овладяването на пропорци¬
ите. Мостовете между теоретичното и пракгачссксто пла¬
стично и тук нс трябва да бъдат разрушавани.
Изучаването на пропорциите по-нататък може да бъде
модифицирано така, че студентът, получавайки задачата.
Фнг. 36 Етюд на пропорциите
Типичното за индивида сс подчертава
по-силно е неперспективни разработки
на фигурите, със скицнрзнс на
телосложението.
Работа на студент, първи семестър.
Фнг. 37 Етюд на пропорциите
Индивидуалните пропорции на модела са предадени в
тясна нръзка е по-силното диференциране на телосложе¬
нието. без да сс пренебрегват първоначалните дадености.
Свободна работа нз студент, първи семестър, време
приблизително 3 часа.
> J. Ci ф1>1Н»чгщ|иппт| яж шини» и — 49

сам да развива фигури из пропорциите като „типове“,
единни в своя „език на формата“ |38|. Възникват напри¬
мер варианти на съвсем слаби или прекадено дебели
типове. При това сс стига дотам, че всички части на тя¬
лото са схванати цялостно (сравни тук създадените от
Дюрер типове).
Такива упражнения |39) са крайно необходими за бъдещия
илюстратор. Той трябва да даде воля на своята фантазия.
Въпреки всички нарушения чак до гротескност, трябва да
се съблюдава формите да създават усещане за органичност.
Пета работна стъпка. При третата работна стъпка може
като предвидлива подготовка за петата да сс отделят две
разноцветни хартии чрез поставяне една над друга (напри¬
мер фигурата обект в охра със синьо-сивото на основна¬
та фигура). По време на тази стъпка на работата студентът
трябва да успее чрез практически отпи, пробвайки раз¬
местване и пренарежда нс на частите, да разбере същност¬
та на контрапоста |411. За тази цел той изрязва една про¬
порционална фигура с основните и телесни мерки. Върху
бялата обектна фигура |31| студентът маркира центъра на
тежестта и отнеса на тежестта (права линия). От предни¬
ните занимания студентът знае за ограничаването на опо¬
рата и необходимото отклонение на центъра на тежестта
от първоначалното положение (прави отвее на тежестта
върху обектата фигура). Де факго той измества хартие¬
ния трапец на таза към средата на опорния крак. Тези ос¬
новни операции водят до следващото прснарсжданс на час¬
тите (нагласяванс на хартисн1ггс парчета).
Това е интересно нс само заради принудата да следваш
природния закон, но и заради предизвикателството сво¬
бодно да движиш фигурата като едно цяло. Лекотата, е
която фигурата може да сс промени, премести и придви¬
жи, дава свобода на фантазията. И тук студентът трябва
да проверява, да преосмисля това, което вижда на моде¬
ла срещу себе си, да го опознава, да бъде активен.
Фиг. 38 Свободно създадени типове нл
пропорциите. Създаването на пропорции
почива върху представите за съгласува¬
щи сс пропорционални белези.
Работа на любител.
Фиг. 39 Измислели фигури гротески
Въпреки всички преувеличения сс
запазват връзюгтс е органично възмож¬
ното. Работа иа бъдещ илюстратор.
Първи семестър.
50 Шил*

Фиг. 40 Фази на художествено
разработване па контрапосг. Прели
студентът да овладее проблема за
едностранно натоварен стоеж, трябва
последователно да бъдат разяснени
'закономерните отношения между
положението на центъра на тежестта
и остатъчната опора.
Фнг. 41 Коитрапостно раздвижени
фигури па пропорциите. Контра лост*
ният строеж сс проявява в отделни
части иа разчленените фигури на
пропорциите.
Отрязъците са от различно оцветени
хартии, работа на преподавател.
1J. гледали n icncnmm Ш1п«да|

Шеста работна стъпка |40|. За опознаване на промяната на цялата
фигура в контрапосг, от стъпалото до темето, е най-добре да сс избере
генетичният метод. (Под генетичен метод авторът има предвид поетап¬
ното пораждане на сложната форма (в случая коляното) от прости гео¬
метрията тела - бел. пр.) Той има предимство, защото избягва всякакво
външно копиране на голото тяло в полза на функционално съществено¬
то. Големината на фигурата сс смята за зададена, установени са поло¬
женията на стъпалата и темето.
Междинни стъпки при рисуването (тук сравни и раздел 3.2.2):
а) Изправената стойка на тялото позволява да сс установи отвссът, обоз¬
начават сс върху отнеса средата на тялото и центърът на тежестта.
Маркира се повърхнината на основата, върху която стои тялото.
б) Оформяне на таза като трапец около центъра на тежестта.
в) Косо поставен опорен крак и проста форма на гръдния кош. Гръдният
кош сс накланя над опорния крак за запазване на равновесие. Връзка
между положението на ключицата и линията на гръбначния стълб.
Да се установи и нанесе големината на главата за по-нататъшно оп¬
ределяне на останалите диференцирани отношения.
г) Фигурата да сс развие в прости геометрични форми, разположени една
срещу друга.
д) Евентуално по-нататъшно диференциране на формата чрез наблягало
върху същественото за функцията.
Пропорционалното обозначаване и съдържанието на функцията възник¬
ват от взаимовръзките си.
За този етап на работа са важни преди всичко действията на препода¬
вателя (неговите рисунки върху черната лъска), тъй като посредством
съзнателно планиран генетичен метод той развива и възпитава процеса
на опознаване на формата, фигурата сс създава според строги законо¬
мерности, а нс чрез сляпо копиране.
Отделните стъпки, представени върху черната дъска, следват по аналогия
голия модел. Двете помощни средства на обучението са взаимосвързани.
Проблемният кръг пропорция - статика - динамика сс допълва чрез пред¬
ставяне на форми на седящи фигури или извършващи работни движения.
Седма работна стъпка |42|. Скицнраната по представа фигура в коит-
рапост, която студентът трябва да нахвърли и без модел, позволява да
сс контролират придобитите знания и умения. Тя трябва да съдържа ти¬
пичните особености на възрастните, функционалната закономерност при
едностранно натоварен стоеж, изместването на частите, тяхното разтя¬
гане, натоварване, свиване и отпускане. Проблемите тяло - простран¬
ство още нс играят никаква роля.
За да няма ограничаване на конструкцията и за да е стегнат, описаният
етап може да бъде обогатен е подходящи средства за реализация - четка,
молив и перо (43-45). С мек молив да сс обхванат особените форми иа
стоене например така, чс да сс представят като петна рктмизиранигс го¬
леми части иа тялото (горна част на тялото, групата на седалищните
мускули, бедрото и подбедридата), фигурите да са нс по-големи от 10-
15 см. Задачата дава предимството да сс откажем от анатомични детайли
като стави, ръце, краха. Обхванати са предимно типичните пропорции,
силата на функционалния израз (например отпуснат стоеж в коктрапост)
и ритмиката на частите. Задачата съзнателно е ограничена върху реа¬
лизацията на тези три компонента. Предимството сс състои в това: реше¬
нието представлява завършена цялост, отговаряща на средствата за реа¬
лизация и на споменатите центрове на тежестта. За да бъд е принуден сту-
Фиг. 43 Стоящи раздвижени голи тела
Задачата сс ограничава върху обхващане¬
то нз пропорциите, функциите и ремита¬
та. Скицирансто iu телосложението
почива върху опростяване па обемите.
Работа на стулемг, първи семестър.
Фиг. 44 Нахвърлим фигури в контра-
поет
Четката позволява бързо сменящите сс
пози да бъдат моментално нахвърляни и
предпазва от само техническо-конструк¬
тивен начин на изследване.
Работа на студент, първи семестър,
приблизително 2 часа.
Фиг. 45 Изразяване на функцията на
стоящи фигури
Отпускането и свиването при стоежа сс
свързват е ритъма на частите на тялото.
Работа на любител, молив, време
приблизително I час.
Фиг. 42 Фигури, стоящи в контрапосг
Студентът трябвз да умее да изобрази
по представа закономерните процеси при
Стойката опорен крак - свободен крак.
Работа на студент, първи семестър,
време 45 минути.
52 I. Пмтнвтмишяа|мк>пв лмс

53
1J. Смремепя гжхяоя м пягпнпн

дснтът да схваща бързо, моделът трябва да сменя позите
си през 5 минути (предотвратява сс рисуването на моде¬
ла без вникване). Преди всичко обаче студентът сс подтик¬
ва да идентифицира своя усет към тялото и жестовете на
модела, да съпрсжнвсс човека отвътре.
При следващ етап, когато всички предпоставки за това
са създадени, може отново да сс предприеме по-дълбо-
чинно вникване в пропорциите, функциите и отношени¬
ето тяло - пространство.
Студентът трябва да сс научи .да сс запасява". Нс винаги
ходът на неговото обучение може да му покаже дали, как
и къде ще бъде използвано знанието му по време на рису¬
ване. Той трябва да е търпелив ида изчаква при занимани¬
ята по пластична анатомия. По главното трзее на образо¬
вателния пъттрябва да бъдат изградени спирки, които да
открояват ползите от неговите активни занимания и съще¬
временно да подчертават постигането и завършването на
всеки етап. Такава спирка сс препоръчва в края на въвеж¬
дането в проблемния кръг пропорции - статмка - дина¬
мика. Кос от всичко представено досега се е превърна-
м в истинско духовно богатство и умение. показва най-
добре самата работа на студента, когато творческо¬
то се разгръща дори в пластичната анатомия.
При формирането на система от знания н умения про¬
блемният кръг пропорции - статмка - динамика заема,
както видяхме, ключово място. 11а основата на този под¬
ход към фигурата, за който сс смята, че трябва да сс ов¬
ладее най-напред, сс надстрояват следващите знания.
Затова и в отделен раздел от материала, за който често
има съвсем оскъдно време, трябва задължително да сс
включат упражнения за изграждане на художиичсски
умения. Нс трябва да сс преподават знания без практи¬
ческото им задълбочаване. Грешките струват скъпо.
Добре обмисленият избор на художествени средства за
реализация може да окаже безценна помощ точно тук.
Изборът и употребата им сс препоръчват и обосновават
Фиг. 46 Фигури в седсжни стойки
Етюдитс съдържат преди всичко яснота в
промяната иа положението на главните части.
Работа на студент. филц-писец. първи се¬
местър, време приблизително I час.
Фиг. 47 Изразяване на разли*ши седсжни
пози
Изразяването иа седсжа да се изследва както
в механичните, така и в психичните му
компоненти.
Работа на студент е креда, първи семестър,
време приблизително един и половина часа.
54 |.Пякпгаопа0емммппа*ее

от преподавателя. И средствата също притежават една
присъща вдъхновяваща сила, е чиято помощ може да се
изрази най-добре сьотвстният предмет. Пластичната ана¬
томия прябва да развива интензивно способността на
студента за изразяване, както и за предаване на факти¬
те и на обективното състояние иа нещата.
Какво трябва да сс постигне при изучаването на фигура
в ссдсж |46] например? Яснота на измененията на про¬
порциите и на функционалните отношения на основ¬
ните части спрямо второстепенните (например наблю¬
дение и контрол иа формата на междинните пространст¬
ва. посоките, големината иа сключения ъгъл), ритмиза-
ция на частите, наситеност на израза (вътрешни основ¬
ни душевни преживявания при изостряне на внимание¬
то. отпуснатост, лснивост. напрегнатост). Тези четири
компонента трябва да сс съдържат в изпълнената задача,
представлявайки една завършена цялост. По-големи изи¬
сквания биха били непосилни за студентите на този етап.
Как могат да бъдат постигнати поставените цели?
Чрез избора и употребата на средствата за реализация.
Ск стегната плоска четка и гваш сс постига представя¬
не иа връзките иа частите череп - гръбначен стълб - таз
и сс полагат основните обеми (предната страна на бед¬
рото. задната страна на лодбедрицата) |47|. На закръгле¬
ните меки части трябва да контрастират твърдите, остри
форми на ставите, краката, ръцете (без да сс разработват
в детайли). Това изпълнение чрез противопоставяне
(твърдо - меко, кръгло - остро, определено - неопреде¬
лено, стегнато - отпуснато) допринася съществено за
емоционалното богатство и неговото изразяване. То
трябвала сс спазва преди всичко там, къдсто средствата
лесно могат да сс загубят в неопределеност и мъглявост
(например при употреба на мек материал като креда).
Крайно необходимо е във всеки случай студентът да сс
стреми към яснота и точно определяне на опорните точ¬
ки на тялото при ссдсж.
Фнг. 48 Седящи фигури, ограничени от
формата
Подлага сс на изпитание изразната стой¬
ност иа различни седящи Стойки на
комплексно схи11ираии фигури е оглед на
адекватните пропорции на формата.
Свободна рабоза на люби зелка, мек молив.
I3. Смрсмсаш емзмца ж ■
55

Защо сс употребяват точно тези средства? Защото буквал¬
но принуждават да сс види голямата цялост. Защото чрез
използване на всички възможности на инструментите и
материалите фигурите бързо „застават“ върху листи. За¬
щото чрез тях непосредствено и интензивно сс обхваща и
възпроизвежда емоцията в жеста на модела. Защото сту¬
дентът нс сс заплита в детайли, конто още нс е усвоил.
Защо трябва да се придържаме към малки фигури? За¬
щото по-лесно могат да сс обгърнат е поглед. Защото
по този начин остават сгъстени, нс сс очаква да бъдат
разработени отделните детайли. Защото това означава
пестене на ценно време. Поради изброените причини е
препоръчително позите на модела често да сс променят.
(Да сс ограничава копирането!)
За да сс школува усет към голямата цялост, отказвайки
сс от второстепенните неща, тук е мястото да сс приба¬
ви още една задача - да сс направят обектни фигури от
основната фигура (от остатъчната повърхност) |48|.
Предпоставка за това е: да сс определят пропорциите на
формата, изхождайки от ссдсжнитс пози на модела и от
физическата изразна стойност на нюансите при стоика
ссдсж (покой, отпадналост, внимание н т. н.). Форматът
е разгърнат и натоварен със смисъл (сравни тук трите
скици на любителката). Изкрнсталнзнрансто на контра¬
стните стойности на черното и бялото може да бъде под¬
чертано и на хартия, и на плоска гравюра.
Казаното за употребата на материалите за реализация във
връзка със статичните изразни проблеми важи в по-ви¬
сока степен по аналогия н за динамичната сфера’, за хо¬
денето н бягането, за движенията при работа и за изра¬
зителните движения (49,50|. Тук изследването на бързо
променящите сс движения особено настоятелно изисква
адекватни .материали за реализация.
В илюстрацията |49] студентът карикатурно е свързал
фазите на крачене е движенията при работа. Скелетите
иа фигури са направени е раздвижени печати. Отлично
Фиг. 49 Фази на крачката и движения при
работа. Скелетите са отпечатани е матрица
и издават стремеж да бъдат онагледени
карикатурно знанията за динамичните
закономерности.
Свободна работа на студент, първи
семестър.
Фиг. 50 Етюди за движенията при работа
Понеже моделът е в постоянно движение,
трябва да бъдат икономисани и средствата
на, .постоянно записване“ („писане е
йената").
Работа на студент е кръгла четка, първи
семестър, време приблизително 2 часа.
56 1,Ллю

средство да сс вникне в същината на изразеното, да сс
обхванат пропорциите и връзките между движенията
дават упражненията е кръгла четка. Тази възможност
изисква от преподавателя извънредно голяма прецизност
при поставянето на задачата, целенасочено зададена е
оглед техниката на четката (50|. Тя реализира чувст¬
вото. идеята и опознатото лесно и бързо. Но точно зато¬
ва целта трябва да бъде поставена от преподавателя по-
ясно. за да нс сс отклони всичко към търсене на външен
ефект. Части като глава, гръбначен стълб, седалище,
предна страна на бедрото и задна страна на подбедрица-
та трябва да бъдат направени чрез сдно-сдинствсно на¬
тискане е четката. Затова размерът на фигурата зависи
от размера на четката (е малки четки да нс сс правят го¬
леми фигури!). Малките форми на ставите нс трябва да
бъдат изобразявани, а сами да сс появят изпод четката.
„Почеркът на четката“ трябва да диша: е натискането на
четката едновременно и да сс оформя, бързо да сс отпус¬
ка и стяга. В никакъв случай нс бива да сс изпълнява
..чужда на четката задача" (да сс рисува силует), а петна¬
та. направени от четката, да следват механично едно след
друго.
Защо? Защото иначе фигурата ис възниква цялостно, а
от сумирането на отделни петна. Затова всяко петно
трябва да бъде оформяно. При всички тези упражнения
да сс внимава моделът да бъде поставен във възможно
най-ясни и изразителни пози в профил и фронтално, за¬
щото полустраничният изглед задава нови проблеми,
свързани е пространството. Фигурите да бъдат съобра¬
зени е ръста. Моделите трябва да бъдат изобретателни,
бързо да сменят позите си. Стова сс увеличават концент¬
рацията при възприемането и готовността за опознава¬
не на същественото. Задачата и целесъобразно планира¬
ното богатство на работния инструментариум сс сливзт
в една цялост в проблемния кръг пропорции - статика -
динамика и точно тук лежат плодотворните, отпршцва-
Фиг.51 Експериментиране
е функционално раздвиже¬
ни фигури
Свободата из рисунката сс
базира на откриването на
движения, изведени както
от знанията за статичната
закономерност, така и от
моторикзта на изпълнение.
Работа на студент, първи
семестър, време
15 минути.
13. Смремопм гмомая wmiiww—чии

щи импулси на пластичната анатомия, която сс обръща
н към ума. и към сърцата на студентите (51). Подобен
момент може да сс породи сам, когато в една задача сс
включат повече свързани фигури, без при това непремен¬
но да има модели пред очите. Разбира сс. поставени една
до друга, фигурите означават същевременно и целесъоб¬
разен комплекс, както например при тема „Игра е топ¬
ка". Тук трябва да съобразим ограничаването на задача¬
та. Понеже проблемът пространство - тяло още нс сс
разглежда на този етап, ще трябва да избегнем съответ¬
ни отношения на фигурите - половинчатостн, смесвания,
неясноти, комплициране. Преди всичко сс допускат само
чисти фронтални и профилни изгледи, което съвсем нс
означава стремеж към тотална повърхкостност в грани¬
ците нз фигурата. Степенуването на пространството или
дори изравняването му до една или две точки в перспек¬
тивата да сс отстранят от самото начало. Събитието на
действието сс разиграва в пространствена дълбочина от
само няколко стъпки. Важно е застъпването на фигури¬
те да нс закрива онези части, които имат значение за
протичането на действието и за функцията.
Това, което засяга художественото разгръщане на самата
фигура, трябва да стои иа преден план, когато студентът
сс съсредоточава и наблюдава. На израза и протичането
на действието да сс придава централно значение. Всичко,
научено за законите на статиката и динамиката, тук отно¬
во сс опреснява и задълбочава. Накрая и знанията за про¬
порциите стават основна част от досегашните етапи иа
учене и упражнения. Къдсто има движение, пълно е енер¬
гия, то трябва да изрази и кинетичен усет и съпрсживява-
ис. Студентът увеличава моториката на своето изпълне¬
ние, което може да сс изрази в най-различни форми. Да сс
придържа само към линията на представяне на движение¬
то или да търси яснота на връзките иа главните части е
по-голяма свобода или ограничаване на щриха, както е в
нашия пример. Удоволствието от изнамирансто, от откри¬
ването на самата изразителност на движението, както и
нейната реализация чрез изпробване иа подходящ инстру¬
мент. е задача, стояща пред всички. Тя помага за постига¬
не на повече свобода. В никакъв случай пластичното уче¬
ние не трябва да сс отнася към нея равнодушно. Някои
казват, че тя нс принадлежала към областта на пластична¬
та анатомия. Способността за внушение и многостранност
нс произтича само от самия предмет, а и от умението
винаги по иовому да „поднесеш“ материала.
1.3.7. Проблемен кръг конструктивна форма
Постепенно разширяваме познанията си. Необходимо е да
сс обединяват отделните факти в по-големи комплекси.
Нашето занимание е измеренията и пространството става
вее по-прецизно, по-пълно, по-задълбочено. Това сс отнася
както за научната макро* и микроскопична картина иа све¬
та, така и за човешкото тяло като обект на изкуството.
Принудени сме да търсим нови възможности и да ги раз¬
виваме в помощ на учебния процес. Материалът трябва
да ни води от отделните факти на човешкото тяло и
неговите строителни принципи към по-големи комплек-
си. които да обхващат разбирането и овладяването на
обема като израз на конструктивно съдържание и да
трасират пътя за разбиране на пластично съществено-
та Тук предлагаме две методически възможности, които
стоят една след друга във времето и са добра основа:
I. Работа е конструктивна форма.
2. Работа е елементарна или опростена основна форма.
Определение на понятието „конструктивна форма“: по
същността си конструктивната форма е методичес¬
ко помощно средство. Като такава подпомага разви¬
тието на мисловния процес и постигането на мисло¬
вен резултат. В мисловния процес се търси единство¬
то в многообразието, от привидно случайното в конк¬
ретното явление се извлича функционално необходимо¬
то. Мисловният резултат се състои в материалното
и „изработеното от ръката“ въплъщение на диалекти-
ческото единство функция - конструкция.
Разяснение: работата е конструктивна форма дава ори¬
ентация за дейността на определена част от тялото, за
зависимостта между движенията и обективните факти.
Едно изпълнено действие (функцията), това повтаряме
най-често, и средствата за неговото реализиране (конст¬
рукцията) са тясно свързани. Процесът на извеждане на
същественото от явлението по никакъв начин нс е под¬
разбиращ сс априори. За художественото мислене раз¬
бирането на закономерното в този процес описва близ¬
ка до неговата същност операция, влага дори и в худо¬
жественото занимание един вид изследване на природа¬
та (Адолф Хилдебранд, „Проблемът за формата в изоб¬
разителното изкуство“). В работата е конструктивна фор¬
ма сс допират художественото и научното мислене. Ав¬
торът няма да сс откаже постоянно да повтаря този лайт¬
мотив. Той няма да престане да предупреждава също
толкова настоятелно, че пластичната анатомия сс овла¬
дява чрез изучаването точно на конструктивната форма.
Щом студентът стигне в своето обучение до важния
момент, когато чувства, че всичко е диалектически
свързано, щом в процеса на материалната реализация
на „изработеното от ръката му“ е ..намерил" като
резултат конструктивна форма, то за него това оз¬
начава. че е преодолял още една степен.
Би било ограничаване природата да сс гледа изключител¬
но през очилата на конструкцията. I <о ако искаме да опре¬
делим същността на явлението от анатомичен аспект, то сс
натъкваме, при цялата промяна на външното, на една от¬
носителна устойчивост, която сс променя много по-бавно
от самото явление. В закона винаги е заложено нещо отно¬
сително константно (Хегел). Човек лесно ще сс убеди в
това, когато проникне в същината на ставите от гледната
точка иа тяхното функциониране и строителни принципи.
58 LD
niwc

Работата с конструктивна форма може да означава само
едно: диалсктичсскитс принципи на природата да сс об¬
хванат по-бързо, по-лесно, изцяло. Ние улавяме същност¬
та като основа на явлението само в най-главните, необхо¬
дими и съществени белези. Само в този смисъл работата
е конструктивна форма е „резултатна" - тя е междинен
резултат. Тя сама по себе си не е самоцел, а целесъобраз-
на мисловна и практическа възможност. Конструктив¬
ната форма въплъщава определена степен на познани¬
ето. а именно способността нагледно да се открои
вътрешното структурно единство на многообразието,
органичната връзка на отделните части на феномена
(Макс Мюлср - Алоис Халдер). Затова очите винаги тряб¬
ва да са отворени за природното богатство, да сс обхваща
същественото е школуван поглед. Като теоретичен клон
на художественото образование пластичната анато¬
мия трябва да се ангажира нс само да следва художе¬
ствената практика, на и да я изпреварва. Рисунката,
направена на този етап, трябва да издава ново мисле¬
не. усилия за синтез - да се обедини природното много¬
образие със същността на нещата.
Може би е подобни размисли сме непреодолимо далеч от
известните думи на Дюрер: „Животът в природата позво¬
лява да сс опознае истината за нея. Затова я гледай вни¬
мателно. придържай сс към нея и нс изхождай от приро¬
дата в своето мнение, че можеш да намериш най-доброто
единствено в теб самия, защото ще бъдеш подведен. За¬
щото наистина изкуството е „вложено" в природата. Кой¬
то може да го откъсне (рисувайки, бел. а.), той ще го
има." Изискването за материална реализация и ръчно
осъществяване е съществено в процеса на рисуване или
моделиране, защото първо практическото интелектуал¬
но занимание на художника издига мислите до голяма
духовна яснота. Дали същността действително е разбра¬
на. може да докаже само продуктът на процеса, дали до¬
стигнатата мисловна висота ще сс прояви и в действията,
може да потвърди прилагането в работата е натура. Рабо¬
тата е конструктивна форма добива особено значение в две
главни направления: в усвояването н в ззтвърждавансто
на материала. (Във връзка е това авторът препраща към
хабилитеционпия си труд „Нови основи на един метод в
предмета пластична анатомия". 1958, раздел 3.3 и към
книгата „Фигурата на човека", е. 531-540.)
I. Студентът може по-лесно да сс ориентира в голямата
„вариационна широта" на пластичните промени на
ставите по време на различни движения. Характер¬
ната същност на външната пластична форма на става¬
та намира своето обяснение и сс „поддава на реконст¬
руиране" чрез представите за основните строителни
части и тяхната връзка е действието.
2. Студентът придобива усет към промените в положе¬
нието и формата на големите костни простран¬
ства на нашето тяло. Разбирането за такива про¬
менящи сс връзки в положението и формата предпо¬
лага точни знания и пространствени представи за ха-
ракгерната същност на конструкцията иа самите ко¬
стни кухини.
Става
Как преподавател и студент заедно изработват усета към
пластичната същност на ставите, чиито конструктивни ске¬
летни форми и движения създават основата на външния
изглед, ще бъде изяснено е някои примери. Практиката е
доказала правилността на работната последователност-от
разясняването на задачата, на фактите за връзките между
съставните части, построяването на ставата и на нейната
механика през моделирането на конструктивната форма до
свободно рисуване по модел и от представа. Читателят
може да проследи последователността на етапите в резул¬
татите от работите на студентите. Приемаме, че въвежда¬
нето в материята става успешно приблизттгслно по начина,
който авторът е дал във встъпителните глави. Затова пре¬
минаваме към онзи етап на преподаване, който е посветен
преди всичко на развитието на умения и способности у сту¬
дента и искаме да изясних» само начина на действие е при¬
мера на колянната става и ставите на китката.
Преподавателят първо трябва да опише функциите на
коляното, неговите съставни части и строеж е помощта
на съответстващи препарати и да нарисува на черната
дъска съставните части на конструкцията, използвайки
генетичния метод (сравни тук глава 5.3.3).
Първа работна стъпка (52). Студентът трябва, подтик¬
нат от нарисуваното на черната дъска, да обхване при
пластичното упражнение конструкцията и като трииз¬
мерно тяло и последователно да се научи да я построя¬
ва. Дидактичсски целесъобразно е отделните конструк¬
тивни елементи да сс правят поединично, всеки съобра¬
зен е функцията, да сс правят един след друг, за да сс ели¬
минира всяка наченка на копиране:
Създаване на цилиндър.
Създаване на модела на колянното капаче.
Създаване на модел - повърхност на движение (капител
на големия пищял - ставните повърхности на голямо-
пнщялнитс кондили).
Създаване на четиристенна призма - модел на бедрена¬
та кост.
Създаване на трнстенна призма - модел на големия пищял.
Създаване на сводеста колянна капачка.
След топа моделираните елементи сс свързват (като мо¬
дел на построяване) в едно тяло. Точно тази манипула¬
ция (буквално) е много важна; направеното от ръце¬
те затвърждава знанията много по-добре от голата
мисловна операция.
Едва когато са обяснени принципите на построеното
тяло, студентът може да сс залови е по-нататъшно дифе¬
ренциране като заобляне на модела на колянното капа-
IJ. Смршмм гжяяавж i
59

Фиг. 52 Конструктивни форми иа
коляннл става. Отделните елементи
на конструкцията сс създават като
пластичен модел на строежа (първа
работна стъпка) и сс свързват в
следващите етапи на работа.
Работа на студент, втори семестър,
време приблн 1ИТСЛНО 6 часа.
Фиг. 53 Конструктивните форми
ка коляннлта става във функция
Скицираяето на формата и
същевременно опростяването й
са учебно-психологически предпо¬
ставки зз внушаването на единст¬
вото форма - функция (втора
работна стъпка).
Работа на студент, втори се¬
местър. рисуване по представа.
i. TIwibmm» ашгамм auri ■ ме

чс. разделянето на цилиндъра в двоен скрилсц. построя¬
ването на междукондилното възвишение (limincntia
intercondylaris), нанасянето на вътрешния и външния епн-
кондил (надкондилна костна изпъкналост) върху основ¬
ната повърхност на цилиндъра.
Втора работна стъпка |53|. Тази работна стъпка е по¬
лезна за пренасянето на триизмерната представа върху
двуизмерната рисуватслна повърхност. Студентът рису¬
ва естествения скелет на коляното според онези основни
гледни точки, които е обхванал в първата работна стъпка.
Всички скрити от погледа линии и ръбове също сс рису¬
ват как го при прозрачен модел от тел. Това има предим¬
ството. чс студентът от своята позиция на рисуване ще
преосмисля докрай положението на тялото в простран¬
ството и шс рисува конструкцията цялостно. По време на
рисуване по натура изкушението да сс копират външни
белези лесно побеждава, ако я няма способността те да сс
включват в същността на цялото. Затова той трябва да сс
научи да прилага знанията за реалния строителен процес
от първата работна стъпка във втората. Повишената сте¬
пен иа трудност може да сс състои в това, чс конструк¬
тивната форма сс рисува във функция по представа.
Трета работна стъпка |54). Смисълът на този етап се
състои в това да сс разбере живият пластичен облик на
модела, а изхождайки от знанията за особеностите на
построеното тяло от първата и втората работна стъпка,
да сс проникне в сложността му.
Чрез това може да сс накара студентът да сс убеди, чс ри¬
сувайки. той още веднъж анализира външната форма чак
до скелета. Илн да „снабди" рисуването по жив модел е
конструктивни форми, за да ги прсстрои после в плът.
Във всички случаи е препортлигслно да сс даде пред имство
на един вид обучение чрез постоянно рисуване, независимо
дали става въпрос за анализ на скелета или за външен стро¬
еж. Равномерното рисуване на двете едно в друго е труд но и
изследването на нещата достига онази степен на опрсдслс-
носг. конто сс изисква особено точно в -гази работна стъпка.
Четвърта работна стъпка f 55|. За самоконтрол на про¬
пуските в представата за формата студснтъттрябва да ри¬
Фиг. 54 Художествено изследване на живо тяло
Рисунката е изграждане на обеми поставя във
връзка xoiicipyKTHtuiHTC форми и формите на
меките части (трета работна стъпка).
Работа на студент, втори семестър
Фиг. 55 Скици нз коляно без модел. Дали и как е разбрано
единството форма - функция сс проверява само чрез индиви¬
дуални опити, в които сс изявява постигнатото по представа.
Свободна работа нз студент, рисуване само по представа,
взори семестър.
М.Смосж*о«глсжш»мплкпттамммм 61

сува без модел скици на коляното от най-различни глед¬
ни точки. Чрез това много бързо може да сс разбере къде
са пропуските му.
Точните знания за устройството на конструктивната фор¬
ма и оттук за определените механични процеси са осно¬
вата на усета към пластичната промяна при движение.
Това важи също и за възможността да сс видят после ос¬
новите. свързани със следващите пластични „орнаменти“
като меките части например. Добре е да сс проверява
постоянно дхзи тези основи присъстват при студента.
Така става в нашата илюстрация за функционалните от¬
ношения (специално на ставите на крака), които моделът
демонстрира в действие за съвсем кратко време, за да сс
подчинят после на целите на ясната пластична артику¬
лационна форма впечатленията от живата проява на кон¬
структивните и механичните анализи.
Ръка и става на китката
След изясняване на обективното състояние на анатомич¬
ния материал - разчленяване, съставни части, строеж,
конструкция на китката на ръката, започва упражнение
зз моделиране.
Първа работна стъпка. Нейната цел е да се опозная г
чрез простата архитектоннчна форма преди всичко
съставните части на една елипсовидна става отделно или
във връзка е другите части. Междинните стъпки биха
могли да бъдат и (брани приблизително по този начин
(тук виж и част 8.12.3):
а) Създаване на четириъгълник е големината и размера
на естествения скелет на ръката е дистална вдлъбна¬
тина. Да сс свържат здраво лакътната кост и лъчевата
кост. Двете форми да сс диференцират, така че ясно
да сс виждат двете кости, които са от обратната стра¬
на на дланната изпъкнала дъга и от страната на длан¬
та. да сс виждат и (витата лъчева кост и лакътната кост.
б) Във вдлъбната форма на дисталната ставна
повърхност на двете предмишнични кости нагласява¬
ме изпъкналостта на първата редица на китката (сърпо¬
видна форма) и внимаваме да сс прави същевременно
и напречният свод на предмишничните кости. Грахо¬
вата коспша може да бъде поставена после като малък
куб от страната иа шепата откъм лакътната кост.
в) Следва създаване на дланта в тясна връзка е втората
редица на китката. Трябва да сс съблюдават много оп-
Фкг. 57 Етюд на ръка е експресивен характер. Към крайните
цели на пластичната анатомия принадлежи и том. чрез
знанията зз конструкцията и функцията да сс стимулира и
художествена експресия (четвърта и пета работна стъпка).
Работа на студент, отчасти по представа, четвърти семестър.
Фнг. 56 Конструктивни форми на скелета нз ръката - като
сглобен модел
Отделните строителни елементи са сглобени така, че да
могат да симулират естествени движения. Същите форми иа
етаните създават и самите студенти (първа работна стъпка).
Работа на сътрудник нз авторз.
Естествен размер.
62
I. П1ктит «кттомяа ммп ■ яж

рсдслящи за пластиката фактори: отношението на най-
голямата широчина към най-голямата дължина (две¬
те са приблизително равни); трапецовидната форма на
дланта (без дланнага кост иа палеца, която сс модели¬
ра отделно); обратиостраиичният изпъкнал напречен
свод на дланния трапец, свързан е дисталната редица
на китката и плоския напречен свод на отдалечения от
трупа ред на глави те на костите; малката изпъкналост
на надлъжния свод на задната страна; по-силната
вдлъбнатост на надлъжния и напречния свод на шепа¬
та на ръката.
г) Главестата кост на дисталния китков ред сс нагласява
към проксималния като шарнирна става (4311.
Всички двига телни процеси могат да бъдат вярно ко¬
пие на естествените, а пластичните изменения могат
да бъдат изучени превъзходно. Детайлът нс придоби¬
ва тук никакво друго значение освен това, което изи¬
сква неговата функция във връзка е действието.
Втора работна стъпка (тук нс е илюстрирана). Пред¬
виждането на много отделни форми в скелета на ръката
като комплекси представлява изключително голяма труд¬
ност за студента. Както и при крака, той и тук сс обърква
при сумарното възприемане. При рисуването на скеле¬
та на ръката той винаги трябва да сс старае да резюмира
в конструктивни комплекси отделните детайли както в
първата работна стъпка. За да сс справи е тези труднос¬
ти на движещата сс става на ръката, е препоръчително
на първо време да рисува по собственоръчно направен
модел от пластилин, а после да премине към естестве¬
ния скелет на ръката.
Трета работна стъпка (също нс е илюстрирана тук). И
в живата ръка начинаещият гледа отделните детайли, без
да ги свърза в цялото и да изяснява отношението прост¬
ранство - тяло. Затова неговите рисуватслни слюди тряб¬
ва да бъдат изграждани по същия начин, е правене на чи¬
сто тяло, както при първата работна стъпка. Доказано е.
че е по-благоприятно за студента при разбирането на про¬
блема тяло - просгранство да приема пръста на ръката
за състоящ сс от разчленени четириъгълни форми, за да
достигне чрез това звено до сигурен и свободен начин на
изпълнение. Художествено експресивни слюди за ръката
и дланта могат да бъдат разработени само на основата на
точни анатомично-функционални представи, придружени
е изследване на отношението тяло - пространство (57,58).
Фиг. 58 Пространствени сподн на ръката.
Те са важни предпоставки за създаване на
експресивността. Ние изследваме простран¬
ствения ред. в който според степенуването
му защрихованата мрежа сс разрежда или
сгъстява (горе вдясно, долу вляво).
Студентска работа е перо върху тъмна
основа, четвърти семестър.
1.3. < Ч«ре.мсиям гледга» » nwcnmumi мотомкя
63

Костни пространства
При ставите е важно да сс разбере конструктивната фор¬
ма, за да бъдат изяснени пластичните промени по време
на движение. Освен вариращите при движение скелетни
форми нз ставите има и „константни" конструктивни
скелетни форми от рода на таз. гръден кош. череп. Те
създават в строежа на конструкцията толкова значител¬
ни обеми, чс сравнени е тях. пластовете мускули и маст¬
ната тъкан сс явяват само паралелни форми. Като при¬
мер тук ще ни служат само тазът и черепът.
Таз (виж и раздел 5.5)
Преподавателят е представил функцията на таза: създа¬
ване на връзка между торса и долните крайници, поема¬
не иа тежестта на горната част на тялото в спокойно
състояние (стоеж, седсж, легнало положение) и в движе¬
ние, съхраняване и носене на коремните органи, вътреш¬
ните полови органи, началните залавни места на много
мускули. Оттук извеждането на конструктивна фюрма
сс прави ка то рисунка на черната дъска |59|.
Стабилност и голям обхват са основните свойства на
полукръглите тела. Те съчетават предимствата на
кръговата конструкция (възможност за голямо нато¬
варване) е обширноезта на обема. Ако се сравни тазът
е едното земно полукълбо, то скваторът би изобразя¬
вал началото на таза, а Южният полюс - дъното. Ле¬
жащият по средата между скватора и Южния полюс
паралел би отграничил горния голям таз от долния -
малък. На същата височина на този „паралел", която
при таза е най-добре показана от кръговата конструк¬
ция. сс намира връзка та между газа и горната част на
бедрото - тазобедрената става. Това основно сравне¬
ние нс е съвсем точно: полукълбото претърпява стес¬
няване на височината на „тазобедрената става - пара¬
лел" (Linea terminalis). Чрез това големият таз ясно
изпъква спрямо малкия. Възникна фунисвидна форма.
По-широката сплесната форма на обратната страна и
една тъпоъгълна извита изпъкналост от вътрешната
страна диференцират в общи линии фунисвидната фор¬
ма |60а-а(. 6-6J. Нашите усилия целят придобиване¬
то на представа, според която газът е цялостно блоко¬
во тяло |60а, 611.
Фиг. 59 Част от рисунка на автора за
..виждане и разбиране“ иа черната дъска
От въвеждащата ориентация към проблема
тазова пластика до неговото поетапно
разработване от 1 до 12. 5-6 см.
I. t I.UCTirout> акпомма иамяа и дже

елементарна блокова форма
диференцирана блокова форма е
централен отвор в големия таз
елементарна блокова форма
диференцирана блокова форма е
веитрхтен отвор в големия таз
и със скосени ръбове в дъното
на малкия таз
форма като кухо тяло
сатиталсн разрез на
фуниевидната форма на
таза
фронтален разрез през
фуниевидната форма нз
тазз
форма кухо тяло
елементарна форма
елементарна блокова форма
Фяг. 60 Ред на създаване на конструктивна
форма на тазз от различни изгледи. От
силно опростените блокови тела се развива
поетапно диференцираното кухо тяло.
1.3. (Ч»ремсию< гледмии » пллстмчндт* ми томи*
диференцирана блокова форма откъм
задната част на дъното на таза
форма - кухо тяло

Зз да сс създаде възможност за отклоняване на натовар¬
ването от слабините при движенията на гръдния кош към
таза, един оформен на нива отрязък пресича цялостния
кръг на таза в неговата горна част, откъм корема |61а,
б. в|. Тази последователност оставя свободни предното
горно хълбочно бодило на тазовата кост и предната част¬
на малкия таз (горния клон на срамната кост) |61в|. Под
срамното свързване една триъгълна повърхност извива
малкия таз напред, чак до издатината на седалищната
кост. Блоковата форма превръщаме без усилие в куха
форма, чисто дъно отстраняваме (изходен отвор на мал¬
кия таз) 1616, в. 60а,. в,. rj.
Примерът показва пътя на обособяване на главните фор¬
ми от второстепенните и на създаване на детайл, съоб¬
разен е пялото (виж е. 230. 231).
..Разясненията“ за таза като рисунка на черната дъска
правят стъпка напред - да сс създаде абстракция по пътя
на мисловната операция. Само това обаче нс е до¬
статъчно. За художника и абстрактното е пластично. И
след развиването на рисунка на черната дъска остава
открит въпросът: действително ли е поспи ката пълна и
всестранна пространствена представа, може ли студентът
да създаде върху хартия по представа желания зрителен
ъгъл или съкращение? Затова точно тук е крайно необ¬
ходимо упражнение за моделиране.
Първа работна стъпка |61|. Моделиране на конструк¬
тивна форма на таза е цел да се разработи и затвърди все¬
странна пространствена представа. Последователността
на стъпките е същата както при създаването на рисунка¬
та на черната дъска. Студентът изхожда от единното цяло,
пропуска вторичните форми и създава блок. Друга
възможност би била кухата форма на фунията да сс мо¬
делира е парче тръба, а отворите в коремната и задната
страна да сс направят допълнително.
Фиг. 61 Пластична редица нз създава¬
не на конструктивна форма на тазз
Триизмерното оформяне на построе¬
ното тяло започва е моделирането на
елементарна блокова форма, от чиито
обеми сс разработват кухините и
прорезите (първа работна стъпка).
Гипсов модел на сътрудник на автора,
демонстрационен предмет за трети
семестър.
Фиг. 62 Етюд на таз в перспектива
Целта е разработването на конструк¬
тивно-функционалното съдържание на
естествената форма, нейната сложност
и същевременно простотата й (втора
работна стъпка).
Работа на студент, трети семестър.
I, Пжпгпапажпгошя ккоп и яке

Нтора работна стъпка |62]. I (сята на рисуване на газ от
кости според гореспоменатите зрителни ракурси е конт¬
ролирането на пространствени!» представи. Ако студентът
умее първо да подчертае цялото, да изясни гледната си
точка е поглед върху осите, той убедително ще изобрази
наклона на таза, ще нареди вторичните и главните части
така, че гс ще изпъкнат като ключова форма, която обема
пространството. По-късните работни стъпки изискват
рисуването на таза също и по представа. Художественото
прилагане на знанията за таза като телесно образувание
става необходимо от момента, когато ще бъдат изобразя¬
вани мускулите на хълбока и бедрото според началата и
местата им за прикрепят (254/11.
Череп - глава
Част 10.3. Конструктивна форма и пластика на черепа тре¬
тира това, към което сс стреми изследването на главата -
обхващане на големите обеми на мозъчната кутия и лице¬
вите кости и архитекгоничното изображение иа черепа,
подреждането на кгоричнигс части спрямо главните. Спе¬
цифичната пространствена форма на главата също може да
бъде разработена по пътя иа моделиране част по част, е
опростявания |63|. Указанията за студента са същите както
при таза: черепната форма да нс сс възпроизвежда
повърхностно. Упражненията за моделиране иа черепа
трябва да създадат точно обмислено и построено тяло:
съхраняващата кутия иа мол.ка и предпазващия скелет на
лицевия череп. За да сс действа според правилата при пост¬
рояването. е целесъобразно например мозъчният череп да
сс развие пластично по чертеж, да сс изградят страничните,
предната и задната сгряна и сводът. Това възпитава усет към
структурата. Яснотата на двете основни маси на черепа
става по-голяма, ако първо сс моделират поотделно, а по¬
сле сс сглобят 164]. В екипираните черепни споди трябва
да сс преплитат и представите за строежа. Непрекъснато
Фнг. 63 Модели към архкгсктоничния строеж «и
черепа. Предварителният етап на моделиране
(първа работна стъпка) обхвани пластичните
основни форми из частите на лицевите кости и на
мозъчния череп, конструктивните отношения
(специфично обусловени чрез предаване на
дъвкателния натиск) и на съответните връзки във
формата.
Работа на студент и демонстрационен модел на
сътрудник на автора, гипс, естествена големина.
1.3. Смреметпт гледай » аяжтгттяюгомж» 6 i

Фиг. 64 Е1юди на череп
Т«гап цел е определените
чрез моделиране архитск*
тонични ред и структура
да сс изяснят нърху
рнсувателната повърхност
(втора работна стъпка).
Поставянето па тялото в
пространството и сигур-
носггз па формените
връзки изискват особено
внимание.
Работа па студент, първи
семестър, време приблизи¬
телно 6-8 часа.
Фиг. 65 Аналитично
изследване на главата
Студентът проектира във
външната форма своите
представи за архитектура¬
та нз черепа, за да сс
загатнат по този начин
структурите, стабилизира¬
щи повърхностната форма
(трета работна стъпка).
Работа на студент само по
представа, втори семестър,
време 2 часа.
68 l.lbncnr

подчертаваме -добре да сс знаят, от една страна, детайлът,
от друга - цялото. Олук извира вникването в диалекти¬
ката, според която единичното съществува чрез цялото и
цялото е и постоянна зависимост от единичното. Модели¬
рането на черепните части поотделно и съзнателното им
свързване в едно пяло преследват целта двете различава¬
щи сс функции - на съхранение и скриване, да сс опозна¬
ят като неразривно единство и като образувания е голяма
структурна специфика и да сс свържат е практиката чрез
използването на обхватно покривно образувание като ку¬
тията на черепа и тази на опората отвътре чрез ..стълб" на
лицевите кости (63]. Свързване обаче отново означава да
сс разбере цялото, за да сс определят прецизно и адекват¬
но да сс третират отделните части е оглед голямата дифе¬
ренциация в структурата. Това пак значи винаги да имаш
подръка критерий за подреждане, без значение дали става
дума за триизмерно пластични или двуизмерно рисунъчно
построени форми (64]. Следователно, когато същността
на вертикалните опорни структури на лицевите кости и
техните общовалидни връзки бъдат фиксирани, става це¬
лесъобразно да сс говори и наслоените и „складирани"
структури като например различните модификации на
повърхността. И по-нататък: носещият скелет ще бъде
покрит е меките тъкани, без да сс закрива ни най-малко
същественият определящ външното проявление характер
(65,66].
При предложения начин рисуването на глава от студен¬
та е същият процес като построяването, в който форми¬
те на твърдото и формите на мекото сс сблъскват. съдей¬
стват си. образуват височини и вдлъбнатини вътре в гла¬
вата, за свързването на главата чрез шията е горната част¬
на тялото и т. н.
Способността да сс овладяват скелетни форми от този род
|67| трябва да сс формира, защото на тази основа пък сс
опират по-нататъшните изложения за скелетните муску¬
ли. а въз основа на тях и за архитектоничната скелетна
Фиг. 66 Пространствен стюд на глава и шия във
взаимовръзка
Тя преследва реализирането на принципите на
конструктивното рисуване на основата на досега
придобитите знания и способности, включително и
предаване на специфичните познания за отделните
части на главата (четвърта работна стъпка).
Работа нз студент, втори семестър, време прибли¬
зително 2 часа.
Фиг. 67 Функционален модел е конструктивни
скелетни форми
Едно препоръчително задълбочаване и разширява¬
не на досега придобиттгге знания сс получава чрез
построяването на модел, който може да симулира
промяната в положението на пластичните ядра и
на раменния пояс по време на движение.
Работа иа чуждестранна хоспитантха по анатомия,
пластмаса, височина 30 см.
1.1 Смремеюш гмякшза мктмоп мотсма

пластика. Преди обаче студентът да пристъпи към новата
материя и проблемна област, трябва още веднъж да му
бъдат представени възможните случаи, а всички знания и
умения, които са във връзка е конструктивната форма, да
бъдат подкрепени е доказателства. И за студента, и за пре¬
подавателя това е удобен случай да провери кос е съзря¬
ло до истинско богатство. Затова трябва да сс реши една
лаконично формулирана задача: Рисувай скелета в дви¬
жение! Студентът трябва да има пред очите си точно оп¬
ределени действия: премятано на зкробат и Стойката на
ръцете му, жонгльор върху колело, щангист, вдигащ те¬
жести, човек, клекнал на земята - цялото неизчерпаемо
богатство на спортове и физически професии. Пропорци¬
оналната типичност, функционалният израз и връзки¬
те в движението, убедителните съкращения, функцио¬
нално ясно очертаните конструктивни форми са кри¬
териите за решението. Фантазията встъпва в правата си
и няма да е учудващо, ако студентът точно по време на
тази задача, макар и без онагледяващо средство, сервира
на преподавателя изненада J68J. Това е върхът в резулта¬
тите от комплексната работа е конструктивна фор¬
ма и в процеса на общото анатомично изследване. Така
подготвени, изкачвайки стъпало след стъпало, изграж¬
дайки едното върху другото, затвърдявайки и задълбо¬
чавайки. в учене и прилагане, упражнения и уроци, сс
разгръщат творческите сили на студентите. Образо¬
ванието в пластичната анатомия е станало ритмична
структура. Отделните стъпки на работа са планирани етапи,
които чрез изпитана последователност и комбинации сс
свързват е другите елементи на урока и съдействат реши¬
телно за неговата цялостна структура.
Предимствата, които работата е конструктивна форма
предоставя, са очевидни (69/70]. Човек само трябва да си
представи задачата, да рисува голо легнало тяло -
гръдният кош е положен по гръб, тазът - извъртян наго¬
ре. Абсолютна пълнота от съкращения и пресичания!
Структура на обема, положение в пространството, ще
бъдат открити главните и вторичните форми, ще бъдат
добити връзките на цялото. Тук сс координират допълвай¬
ки сс и откривайки сс сигурността на опознатото, мис-
♦иг. 68 Скелет във функция
Във взаимна зависимост и проникване са свързани
статични и динамични представи, представи за движени¬
ята при работа и за изразителните движения, за конст¬
руктивните форми н механичните ставни процеси.
Работа на студент, трети семестър.
9ГЯНЯМ*
1.Лмепг

ловната и художествената интерпретация на скритите в
живото тяло основни форми.
Резюме
I. Структурните възможности и последователността на
работните стъпки на пластичната анатомия дават ре¬
зултат и зависят преди всичко от поставените цели, от
състава на колектива, от дидактичните принципи на
всеки материал, на всеки преподавател, иа всяка
възраст. Те важат и за всяка специфична област на
пластичната анатомия и гарантират протичане
на урока, съобразено е познавателния процес.
2. От отделните факти за строежа на човешкото тяло и
неговите принципи иа построяване пластичната ана¬
томия води към по-големи комплекси, които обхва¬
щат разбиране на обемите като израз на конструктив¬
ното съдържание. Тя прави сигурен пътя на вникване
в същественото за пластиката.
3. За да сс разгърнат творческите сили на студента, бла¬
гоприятни предпоставки създават две специални .ме¬
тодически средства, които са поставени във времето
непосредствено едно след друго:
а) работа е конструктивна форма.
б) работа е елементарна или опростена основна форма.
Работата е конструктивна форма развива диалектиче-
ско мислене.
4. При моделиране и рисуване конструктивната форма
въплъщава висотата на мисленето - от феномените да
сс извежда закономерното.
5. Тази висота ще позволи по-нататък в природното из¬
следване овладяването на синтеза - да сс съединят при¬
родното многообразие със същността на предмета.
6. Реализацията на конструктивната форма служи на уси¬
лието абстрактната мисъл да станс нагледно осезае¬
ма за художника, за да сс схваща детайлът на фона на
функционалното цяло.
7. Участието в работата на конструктивната форма се от¬
нася до особеното разбиране за костните пространст¬
ва (таз, гръден кош, скелет) и на пластично променли¬
вите стави.
Фиг. 69/70 Изследване на голото
тяло в пространството
Ясното показване на различни
пластични материали, по-специално
при трудшгтс перспективни ракурси,
съществено се улеснява чрез
умението да се реконструират
пластичните ядра във формата и
положението от конструктивна
гледна точка и да се свържат в
архитектонично единство е формите
на меките части.
Работи на хоспитатка по
анатомия от Бирма, четвърти
семестър, време - по два часа.
1.1 Смремет мим—м пстячят мтмш
71

8. Значението на работата е конструктивна форма сс
състои преди всичко в усвояването и затвърждавансто
на материята, в придобиването на представи за форма¬
та. на художничсски умения, на яснота за голото тяло.
1.3.8. Проблемен кръг тяло - пространство
Да сс постигне обхват, стегнатост. йерархичност на учеб¬
ния материал, организация и подреждане на отделните
елементи, следвайки посоката на същественото за плас¬
тиката в едно конкретно цяло - това е втората методичес¬
ка възможност. Тя сс постига в работата е елементар¬
на или опростена форма.
Следните причини изискват този по-нататъшен методи¬
чески опит: конструктивната форма може да обхване
само частични области на тялото, формата на скелета.
По то има и други важни съставни части: мускули, кожа
и мастни натрупвания. Всички те заедно изграждат про¬
странствената форма на нашето тяло. Рисунката на го¬
лото тяло не трябва да регистрира анатомичните данни
като при дисекция. По-скоро трябва да бъдат обединени
в цялостна фюрма. е възможно най-ясни в прости обе¬
ми. формите на меките части и скелета |69/70|.
Методът трябва да отстранява трудностите и да предпаз¬
ва от рисковете, които биха могли да възникнат, когато
представите за тялото сс опират върху математически
абстракции като прости кубове, цилиндри и сфери. ..Хо¬
рата кутии” са станали епидемия. Всички дидактичсски
опростявания са оправдани, ако съдържат ядрото на пред¬
мета. в нашия конкретен случай - спеЦшфиката на конк¬
ретната пространствена форма. Опростяванията в иаралс-
лепипеди и сфери са ненаучни. защото е изгубена връзка¬
та им е намиращите сс извън природата математически
тела и защото те нс съдържат ядрото на същественото за
пластиката. Пито главата може да сс редуцира до сфера,
пито пък горната част на тялото - до квадрат. Налице и е
Фиг. 72 Етюди на голо тяло със скица на ..мрежата
нз повърхността"
Изясняването на тялото и пространството сс
постига тук е помощта на мислена ..мрежа на
повърхността", е чиято помощ студентът проверя¬
ва развоя на напречния разрез и височината.
Работа иа студент, четвърти семестър, специал¬
ност пластика, време 2 часа.
Фиг. 71 Модел от тел - напречен
разрез - в естествен ръст
Дидактичсската полза от моделз е в
стимулирането живата форма да сс
наблюдава в нейната триизмсрност е
помощта из мисловен напречен разрез
от съвсем специфични сечения.
Работа нз автора.
I. Пжтпмтагаггомш Mtxi ■ jwcc

заплаха от схсмагпгл.м. В края па анатомичното изслед¬
ване човекът от мускули не трябва да изглежда като
въплъщение на всезнайство, а на познанието за архитек-
тоничното образувание на тялото. 'Гой трябва да сс
разкрие чрез един метод. и който характерните показания
за телесно-простра негвен ата специфика на естествените
телесни форми са направени чрез опростявания. Това tue
наричаме „елементарна“ или опростена основна форма.
Определение на термина „опростена форма": по своята
същност опростената основна форма е методическо
помощно средство. Като стадий па мислене сс осно¬
вава на представите за конструктивните (форми на
скелета. С прибавянето на (формите на меките части
възниква цялостна (форма с възможно най-голяма яс¬
нота на обема. Така се създават по-нататъшни благо¬
приятни предпоставки за асимилация на предметна¬
та (форма в образен вид. Като мисловен резултат тя
въплъщава в моделирането и рисуването архитекте-
пияното съдържание на една цялостна (форма и дава
недвусмислена обосновка на реализацията. Опростена¬
та основна форма съдържа съставните части на кубизма,
но все пак няма нищо общо със схсматнзма на т. нар.
човек кутия.
Разяснение', единствено с поглед в сферата на съзнател¬
ното и осъзнатото придобиване на знания художестве¬
ното мислене издига на преден план подробностите нз
анатомията. Разчленяването с свързано с ново духовно
изграждане. Защото творецът сс нуждае от цялото също
толкова, кол като и от частта. В познавателния процес
аналитичният метод е немислим без синтез, без обеди¬
няване и уеднаквяване на различните елементи в едно
цяло, в което компонентите взаимно проникват един в
друг и си влияят. Пластичната анатомия помага да сс
проправи път иа художественото образно мислене, кое¬
то търси да улови в целостта на формата структура, ко¬
ято е нещо повече от сбор от части. Тя насочва конкрет¬
ните дидактичсски действия и стъпки към целостта.
Работата с опростена конструктивна фюрма в проце¬
са на обучение има задачата по аналитико-синтстичсн
път да създава познания за същността на фюрмата на
тялото в пространството. Работата с опростена ос¬
новна фюрма възпитава способност за подреждане и
изясняване на архитектоничното цяло. в което отдел¬
ни части като скелетните форми и формите на меки¬
те части чрез функцията си да създават обеми се изди¬
гат до цялостна фюрма. В този смисъл работата с
опростена фюрма възпитава в конструктивно рисува¬
не. Досега придобитото знание за отделните факти служи
да сс оформи конкретно познание за същественото за пла¬
стиката. Отдслшггс анатомични факти сс претопяват в
стегната основна форма, положена в пространството.
Опростената основна форма цели опознаване на про¬
странственото движение, на разполагането на обе¬
мите |70|.
Упражненията по рисуване водят до офюрмянс на пред¬
стави за телата и пространството.
Работата с опростена основна фюрма се домогва до
дидактическото опростяване на много сложните ком¬
плекси на човешкото тяло.
Какви усилия стоят в основата на опростяването?
I. Разбиране на индивидуалната пространствена форма.
Под индивидуална пространствена форма разбираме
своеобразното ограничаване, причинено от повърхнини¬
те иа едни телесен участък.
2. Възприемането на индивидуалната пространствена
форма чрез ограничаване нз обема с помощта на ясен
ред на повърхностите.
3. Способност за репродуциране на индивидуалната
пространствена форма особено с оглед на променящите
сс зрителни точки (перспективно съкращение).
Всичко това изисква опорен метод. Преподавателят пра¬
ви пространствсносгта на тялото нагледна, поддаваща сс
на обхватно виждане. Моделите от тел - напречни раз¬
рези. създадени от автора, са необходими, защото чрез
тяхната прозрачност стават лесни за възприемане иначе
скритите линии на напречния разрез. Акцентира сс върху
разпределението и броя на извивките на тялото |71|. На¬
гласеното в напречните разрези прозрачно синтетично
фолио може да сс вади от модела и отделните разрези да
сс сравняват един с друг (виж за това и раздел 8.7. Архи-
тектонична форма на торса). Къдсто повърхнините обхва¬
щат острите ъгли на напречния разрез, те попадат един
върху друг, подобно нз ..ръбове", на височини (сравни с
фиг. 14 - етюд за ръката на Холбайи). Това е възможност
да сс обхванат с помощта на една равнинна система най-
важнитс пространствени посоки, „пространственият на¬
клон“ на повърхността на тялото |72).
Предпоставка за усвояването на опростената основна
форма е това, че предварително са разработвани конст¬
руктивната форма и изграждащите мускули. Принцип¬
но целта на работата с опростена форма е разбираема -
да сс конкретизират пространствените ритми в уп¬
ражненията. тя дава възможност на преподавателя
по-лесно да коригира грешките. Всички предишни
стъпки от работата с конструктивни форми и изобразя¬
ване на мускулите отново трябва да бъдат прегледани
като предварителни етапи на тази последна фаза на фор¬
миране на представи. Тук ще дадсм няколко примера:
Пластика на торса
Студентът има налице като готови построени части, съгла¬
сувани с пропорциите, конструктивни форми на таза н
гръдния кош (отливки от гипс, работи на студенти) |73|.
Преподавателят разяснява как двата големи костни обе¬
ма биват обградени от меките форми н каксс правят тези
също еластични мостове между двете части (сравни раз¬
дел 8.7. Архигскгонмчна форма на торса).
1.3. Смрежям) гасим за «жктмапштмм

Нри работата студентът свързва опростената кон¬
структивна форма с конструктивните скелетни фор-
ми. точно това е предпоставката за разбиране на пла¬
стиката.
Първа работна стъпка. Тя обхваща моделиране на ске¬
лета и сс дели на ясно разграничени междинни етапи:
а) Студентът преустройва конструктивната форма на таза
и меките й части, ръководейки сс от голия модел и
модела - напречен разрез. Целесъобразно е да сс из¬
хожда от един общ чертеж (напречен разрез във висо¬
чината: въртел - срамна кост), който е основата за мо¬
делиране.
б) Следва създаване на свързващата част между таза и
гръдния кош. Този етап трябва да изясни преди всичко
пластичната функция на косите коремни мускули,
чийто пространствен „наклон“ е следствие от прикре-
пявансто им от страната на хълбочните гребени на
таза и на фланговете на гръдния кош. Правият коре¬
мен мускул остава засега като обем.
в) Конструктивната форма на гръдния кош |333| сс над-
стройна върху свързващата част. Обемът, намиращ сс
пред моделираните поотделно прави мускули, сс раз¬
глежда като мосг между таза и гръдния кош. отново
следствие на издадения напред скелет.
г) Върху този основен обем студентът моделира поот¬
делно вторичните форми като големия гръден мускул,
гърдите, раменния пояс.
Студентът сам създава един сглобен модел, който по¬
казва отделните архитектонични части в тяхната
обособеност, и ги свързва в едно цяло. Обемът е създа¬
тел на простото тяло, съставено от отделни вторич¬
ни форми. Това е смисълът на моделирането на опрос¬
тена основна форма. Тя създава представи за тялото
и пространството - една крайно необходима предпо¬
ставка за свободното творчество.
Фиг. 73 Построен модел на женски торс
Сглобяването дава предимството по
практически начин да сс създадат пластич¬
ните ядра (таз - гръден кош). 33 Да сс
наредят върху тях формите на меките
части и с това да сс усвои архитектоничен
начин на рисуване (първа работна стъпка).
Анатомия - заключителна работа на
студент от специалността пластика,
четвърти семестър, гипс, височина прибли¬
зително 40 см.
I, Пмеягмт мтмм имота м *сс

Мисленето е нрсдстани проникна в рисуването, без сс-
гсетвената форма да бъде напъхана в шаблона на ,.чо-
века кутия*. По този начин много последователно сс
възпитава усет към тялото и пространството. Той е ва¬
жен при рисуването на голи тела. Разбира сс, нс във
всеки случай има достатъчно време на разположение,
за да сс развие чрез моделиране опростената елемен¬
тарна форма.
Втора работна стъпка |75|. Желателна е смяната на мо¬
делирането е рисуване. Това, което е създадено чрез моде¬
лиране. трябва да бъде нарисувано: създаване на основни¬
те части и на вторичните обеми - никакво копиране!
Увеличаващата сс сигурност на пространствената мисъл
позволява по-свободно изпълнение при рисуването на
голо тяло |74|. Вземат сс под внимание характерните
особености на позата, типичните белези. Помощни ри¬
сунки предхождат основния стюд или го следват, за да
послужат на възприемането е оглед иа устройството иа
обемите. Понякога първото установяване на контакт е
проблемно, много пъти допълнително придобитите по¬
знания за целостта сс оказват по-съществени и задълбо¬
чени. стколкото личи от основния спод.
Дадената последователност на стъпките нс винаги из¬
глежда така. Изхожда сс от дарованието иа студента при
вземането на дидакгичсски решения.
Но-късните работни стъпки отново сс занимават е фи¬
гурата като цяло. голият модел може да сс гледа от пре¬
дишните гледни точки |76|. Мрежата на повърхнината
може да обхване цялата фигура или простата пластична
основна форма може да бъде засилена чрез ярък конт¬
раст. Как сс променят и сс изместват обемите в контра-
поет, как правоъгълникът на горната част на тялото сс
накланя към областта на ханша, как сс представят при
диагонален изглед частите на тялото, предните, странич¬
ните и задните повърхности - това са основни неща.
Фиг. 75 Лрхитектонична форма иа торс
Задачата на художника е изведена от усилията
да сс изследват валентиостта на формите,
техните пространствени и функционални
отношения и така да сс постигне архитекте-
ничка скица на тялото (втора работна стъпка).
Свободна работа иа студент, специалност
пластика, трети семестър, време приблизител¬
но 2 часа.
Фиг. 74 Подчертаване на тялото и индиви¬
дуалността чрез използване на осветление
Подреждането и изясняването на обемите,
на характеристиките на позата и индивиду¬
алните особености сс постигат тук чрез
използване иа светлината като съъззтсл на
форма.
Работа на студент, специалност живопис,
трети семестър, време приблизително 2 часа.
IJ. Cwpcmomi павмва жвевгвт мМив 75

които трябва да сс имат предвид при изпълнението на
задачата - рисуване по модел.
Итздмраб<тпстъптаможч:дасъдържамеждинни етапи |78|:
а) Указание за Стойката на фигурата и посоките в прост¬
ранството. ограничаване на височината по вертакала.
отношение на дължината на горната част на тялото
към долната, функционално обусловени връзки при
движение.
б) Посока на осите на съответните точки в пространст¬
вото. Чрез това - определяне на
в) Основните обеми в пространството.
г) Изграждане на вторичните форми върху опростените
основни форми и пространственото им подчинение
спрямо основните. Яснота на пресичанията, кръстос¬
ванията са особено важни при обхващането на съот¬
ветна точка от голото тяло. При всеки случай да сс
виждат и съответните паралелни точки, особено ако
няма оптическа визия.
Възможността да гледаш пространствено увеличава сво¬
бодата на изображението и по-нататъшното редуциране
на средството (77]. Симетричната ос на тялото, която пре¬
минава отяремната ямка през гръдната кост, пъпа и срам¬
ната кост, фиксира общото движение, което сс извършва
от горната част на тялото. Тя характеризира степента на
страничното извъртания и ротмизацияга на натрупвания¬
та и обтягането. Съответните точки лежат върху леко за¬
гатнатите оси в по-ясна пространствена връзка и правят
извести гледните точки на рисуване. Равнините, обграж¬
дащи ясно обема, придобиват ясна пространствена посо¬
ка. Текгонично са надстроени вторичните върху основни¬
те обеми - например бронята на гръдните мускули или
полукълбата на гърлото на напрегнатия гръден кош, при
което пестеливостта на средства изисква чувствително
наблюдаване на кръстосванията. 11рсдсгавотс за конструк¬
тивните форми на костните вдлъбнатини улесняват напри¬
мер при рисуването на легнало голо тяло да сс видят не¬
говото съкращения и кръстосвания, да сс разберат и при
рисуването да сс сглобят.
Накрая от почиващите върху простотата и стегнатостга
представи за тялото, за конструктивните и поддаващите
сс на реконструиране форми развиваме способността да
проектираме тези форми в завършеното изображение,
следователно във връзката на скелетното и меките фор¬
ми. Така за нас телесно-пространственитс събития
стават предвидими и предсказуеми. (79, 80J. По пока¬
зания в примера начин стават позната и студентът тряб¬
ва да си представя двете пластични ядра - гръдния кош и
таза, трябва да си представя и какъв вид ще придобие по¬
кривната повърхнина на корема, кожата, гърдите, щом
тазът и гръдният кош променят позицията си един спря¬
мо друг чрез навеждане, протягано или извъртане. Също¬
то важи и за скелета на ръката и свързаните е него мус¬
Фиг. 76 Функционално изградена
фигура
Изследването показва ..мрежа на
повърхнината“, направена по предста¬
ва. В основата стоят напречни разрези
и височини, за да се фиксират прост¬
ранствените движения на обема.
Основното в работата е продължава¬
нето на ръката от торса и оформяне¬
то нз подмишничната ямка.
Работа на студент, четвърти се¬
местър.
пя*
76 ъп

кули. Ошс нс можем да оценим достатъчно тези способ¬
ности, защото те са свързани е подготовката за художе¬
ствена интерпретация. Защото по своята същност худо¬
жествената интерпретация и интуиция нс са маловажни,
а резултат от постоянна работа (понякога безплодна),
резултат, който внезапно започва да осветява пътя в оп¬
ределената посока. Един ден той сс проявява чрез абст¬
ракцията като истинско познание. Дюрер описва това
като ,ла бъдеш съвсем вътре във фигурата“. Тогава има
възможност мисловното съществено съдържание да пре¬
расне в художествена фантазия. Който сс насочва вина¬
ги и само към оптическото настояще на модела, към не¬
говото „<|ютогрзфиранс“. става негов роб и скокът към
художествената фантазия, поради липса на акумулиран
материал, нс може да бъде осъществен.
Резюме
1. Работата е опростена основна форма развива мисълта
в посока на извеждането на отделния анатомичен факт
и неговата функция да създава пространство до
възможно най-ясна цялост на формата.
2. Опростената основна форма е по-нататъшна стъпка
към асимилацията иа предметната форма в изобрази¬
телна форма.
3. Работата е опростената основна форма има функция¬
та по аналитико-ешг/яелшшш път да създава знания за
същността на формата на тялото в пространството.
4. Работата е опростена форма служи на династическото
опростяване и изясняване иа представата за тялото в
пространството.
5. Опорните учебни и нагледни средства като модели -
напречен разрез, и пластичните упражнения доприна¬
сят за това изясняване.
6. Дидактичсскитс опростявания нямат нищо общо със
схсматнзма. нс създават ..хора кутии“.
7. Работата е опростена основна форма сс опира на всич¬
ки предишни знания и сс базира преди всичко на пред¬
ставите за конструктивните скелетни форми като ос¬
нова на архитектоничното единство на тялото.
8. Пластичните упражнения в рамките на работата е
опростена основна форма са междинни стъпки по пътя
на възпитание на творческо рисуване.
9. Работата е телесни напречни сечения може да бъде
определена като междинна стъпка, за по-лесно опозна-
Фиг. 77 Експресивно подчертава¬
не на функционалното събитие
Разнопосочно действащите сили
на разтягането, изпъването,
протяганото (сила на теглене) и
едностранното натоварване (сила
иа натиска) трябва да сс забеляз¬
ват при отношенията на ставите,
частите на тялото и меките
форми. Също и противополож¬
ните формени особености на
натрупването сс нуждаят от
анатомична и пластична интер¬
претация.
Свободна работа на студент,
четвърти семестър, време
2-3 часа.
U.CMytMOtWI1.WJWTOMMt m шм мятсяяи
77

I. Птелгат аматамт мхол ■ «кс

ванс на основните пространствени посоки на обграж¬
дащата тялото система от равнини.
10. Всички методически разсъждения са важни за пости¬
гане иа целите. Те нс трябва да бъдат използвани стро¬
го догматично. Неотстъпчивост в постигане на цели¬
те, гъвкавост в очертаването иа пътя, увлскатслност
за студентите - това са качествата на планомерно из¬
градената и многостранно структурирана методика.
11. Тя трябва да способства чрез вникване в закономер¬
ните общи действия на конструктивните скелетни и
меки форми да станат предвидими пластично-функци¬
оналните събития.
1.3.9. Проблемен кръг връзка форма - пространство
Двата разгледани досега проблемни кръга пропорция -
статика - динамика и тяло - пространство могат да бъдат
обогатени в процеса на обучение поради тяхното обек¬
тивно обособяване като относително самостоятелни
области. Конструктивни форми като стави и костни про¬
странства (таз, гръден кош. череп) могат да бъдат пред¬
ставени обективно, независимо от субективните качест¬
ва на студентите. Следващият стадий на обучението
свързва обемите на меките части със скелетните основи
и показва възможностите за тяхното общо разглеждане
и сгъстяване до големи комплекси.
Една от тези цели, задачи и операции на свързване още нс
е достатъчно проследена. Преходите от отделните неща към
големи комплекси още са „крехки“, и то нс заради това че
в значението им е липсвала яснота на функционалното
сгъстяване или сведения за връзките тяло - пространство
на отделните части. В по-голяма степен сс има предвид об¬
щото разглеждане на отделните части като цяло. Точнотези
способности сс разкриват във взаимовръзките между обек¬
та и наблюдаващия субект. Цялото трябва да бъде напра¬
вено „видимо“ и развито от всички страни, както от худо¬
жествена, така и от научна. Ако пластичната анатомия и>
ключи тази цел, тя би разделила по недиалектически и не¬
позволен начин обекта от субекта. Естествено, при това
пластичните и анатомичните указания носят различен ак¬
цент. Те действат върху яснотата на зависимостта във фор¬
мата, което, от една страна, е от полза като сцепление на
обективните връзки, а от друга - като вживяванс, съпрсжи-
вяванс, идентификация на човека със съдържанието на пред¬
мета. Да сс докажат обективните връзки е задача, стояща
на преден план в пластичната анатомия, а да сс развие су¬
бективното е предимно задача на художественото.
Да сс сьздадат зависимостите във формата предполага съще¬
ствуването на частите в една верига от звена, само чс вме¬
сто редица от равностойни неща съществува йерархия на
часпггс. Но да опознаеш подобна йерархия е невъзможно
без общото разглеждане. Затова към пластичната анатомия
Фиг. 78 Анллитико-синтстично изграждане нз
фигурата
Разделената па три задача прави изследването на
всяка отделна част интегриран съставен елемент
при изграждането на тялото. Може да сс започне
отзад напред - от синтетичното разглеждане на
телесната архитектура и да сс свърши със
скелетен анализ.
Заключителна изпитна задача, кратко присъствие
на модел. Работа отчасти по представа, четвърти
семестър, време приблизително 4 часа.
Фиг. 79 Етюдн па ръка - резултат от функцио¬
нално-пластично предвиждане
Чрез знанията за функционалните процеси в
скелета и връзките п положенията на мускулите
спрямо ставите студентът може да предскаже
функционално-пластичните събития, които по
необходимост трябва да бъдат застъпени.
Работа на студент, четвърти семестър, в по-
голямата ««зет работа по представа, време 2-3 часа.
Фиг. 80 Свободно създаден спод на фигура
Една от крайните цели на пластичната анатомия сс
състои в това студентът да е способен по силата
на придобитите си анатомични знания и умения да
действа свободно и независимо пред модела.
Работа на студент, специалност пластика,
четвърти семестър, преме приблизително I час.
t J. Смремешм глеампм м м*спг«мт амтоим

сс отправя ii призивът да развие това качество според инди¬
видуалните възможности на всеки (84|. Общото разглеж¬
дане създава духовни мостове между частите. кореспонден¬
ция между издадените и вдадештгс форми, връзки, които
още нс са усетени. Общото разглеждане създава йерархия
чрез преценяване на основните форми, техните посоки и
обеми. Опознаването на главните форми включва и мълча¬
лив диалог е подчинените и вторични форми. Общото раз¬
глеждане е духовен процес, който разкрива душевността на
наблюдаващия субект е неговите преживявания и опит,
темперамент и чувства, фундамент, благодарение на който
той вижда рслсфностга и мащаба, красотата и хармонията,
качествата на формата, значението и смисловата пълнота
на органичната фигура. Способността за преживяване от¬
варя духовните очи за същността на нещзта и укрепва раз¬
мишленията върху съществуващото. За нагледното опозна¬
ване или за познавателното съзерцавано разглеждането на
отделното е също както значителна цел, така и средство -
да сс опознае по-добре цялото. Наблюдаването па пялото
също може да бъде само средство да сс вникне по-дълбоко
в единичното. Така общото разглеждане достига до инте¬
лектуалните способности да разсъждаваш за преживяното,
за „битието на нещата такова, каквото е" и да въведеш ра¬
зумен ред и вътрешна зависимост.
Пластичната анатомия представя своите цели и пътища нс
паралелно или изолирано, а съобразно съищостта на ху¬
дожественото творчество, тя търси на обективна основа
контакгсьс субекта, е оформящия сс творец. Тя прониква
изцяло в границите иа неговите способности и компетен¬
ция. В интерес на работата на студента и преподавателя
пластичната анатомия сс опитва да получи сигурност в
овладяването на термина „зависимост във формата". Ко¬
гато зависимостите са израз на изученото, тогава те отра¬
зяват диалсктичсското единство между обект н субект.
Зависимостта във формата създава връзката на частта е
цялото. Как се случва това, е каква оценка, е каква степен
Фиг. 81 Ритмиззциятз на тялото в профил и неговите
зависимости във формата
Натрупванията на основните обеми иа тялото и техните
позиционни връзки в ставите оси придават ритмиззция
на формата в профил. Подчертаването из зависимости¬
те във формата създава рел в оценката им.
Работа иа студент. първи семестър, време приблизител¬
но 2-3 чзса.
Фиг. 82 Фотомеханично изображение на местата е
еднаква пространствена дълбочина на женски гол модел
„Кръговете" на тялото - подобно на линиите на
пластовете иа топографска карта - образуват фигури,
които принадлежат към една обща зона на пространст¬
вена дълбочина. (От: Либих, Дител. Образът на точ¬
ността - обект: човекът. Към културата на механичната
техника на снимане. Мюнхен. Моос Ферлаг.)
I. Пактвпямямя мвоп ■ име

на вживяваме и идентифициране, на припознаване на соб-
ствсиото Аз. в каква степен Лз-ът сс разпростира върху
обхващането на съдържанието на предмета, в каква посо¬
ка и в какъв мащаб сс издига над идентификацията източ¬
никът на вдъхновение - всичко това стои пред субекта.
Какво и как са неразривно вплетени едно в друго.
Зависимост във формата сс обективира в това единство,
в единството на какво и как. Начинът нс е предмет на
изследване на анатомията. Но тя може е предмета иа
своята област да предизвика силата на общото разглеж¬
дане. Тя осъществява това на обективна основа, на осно¬
вата на релациите и корелациите на верига от вътрешно
свързани факти.
Пример за разяснение: пропорционален етюд на изпра¬
вен акт в профил |81|. Първо сс впускаме във вертикал¬
на посока. Тя е обща за човешко поведение и ние я чув¬
стваме, изхождайки от собственото си усещане за тя¬
лото. Подобно впусканс означава съвсем проста иденти¬
фикация иа собственото и чуждото и чрез просто прежи¬
вяване. Точки като отвора на ухото, ставите на рамене¬
те. ханша, коляното и скочната става се формират като
общ перпендикуляр е усет за полярността стъпала -
теме, който всеки има още от дете. Тази посока на чове¬
ка срещу нас е нашата собствена посока като хора.
Такъв вертикал смислово изравнява обемите на общото
телесно устройство. На една изпъкналост напред отго¬
варя една назад. При голата констатация на фактите може
би ще кажем: профилът на тялото е несиметричен. На¬
гледното опознаване обаче казва: устройството на
тялото е във висша степен симетрично и хармонично.
Извивките притежават посока. Обемът и посоката на гор¬
ната част на тялото сс определят от гръдния кош - овал,
чияго полярна ос сс спуска отгоре по гръбначния стълб
косо напред и надолу. Обратно, полярната ос прекосява
овалния тазо-ссдалищсн обем срещу предната посока от¬
горе отпред назад надолу и попада на обратната страна
Фиг. 83 Моделиране на тялото според ncroBirrc прост¬
ранствени пластове
Опознаването на еднаквите пространствени пластове нз
тялото принадлежи към разбирането на пространствени¬
те отношения, при което тук нулевата стойност на
пространството е получила най-гъстата шрихова тъкан.
Свободна работа на студент. трети семестър,
време приблизително 2-3 часа.
Фиг. 84 Реализация на връзката тяло -
пространство
Редуцираната употреба на средства за реализация
характеризира безграничните преходи между
тялото и пространството, вкарва в действие
активираната дейност нз очите.
Свободна работа на студент по модел,
четвърти семестър, време приблизително 3 часа.
13. Смремоом гмдхш м мкпгшт матсмм

ка отвесната равнина. Между двата обема сс разпрости¬
рат междинни форми: върху обратната страна - късата
вдлъбната междинна форма на лумбалната (поясня) об¬
ласт. на страната нз корема - дългата конвсксна (изпъкна¬
ла) коремна част. Върху тази конструкция сс натрупват
подчинени форми: гърд ите, раменните лопатки, мастната
възглавничка под пъпа. Само така възникват привидни
кръгове, .лай-ннекн точки“. И обемите на крака са рит-
мизирани: дълбоката изпъкналост нз обема на разгъвана
в колянната става на предната страна на бедрото. Нейна¬
та основна част сс групира около тазобедрената става
(периферно отпускане). После противотежестта пресича
върху задната страна на подбедридата. следователно от¬
ново зад вертикалната ос. Това просто описание на фак¬
тите със заключението, чс всичко е може би „целенасоче¬
но“. ..закономерно“. „пропорционално“ вее още нс при¬
тежава никаква естетическа стойност. Устройството на
подредбата все още е в сферата на наблюдаваното. нс е
усвоено от ръката. Едва размишленията ни провят способ¬
ни дълбоко да навлезем в природата. Съдържанието,
същността ка устройството на тялото още нямат естети-
чсска стойност. Но: по време ка проникването в съдържа¬
нието ка външната форма сс повдига въпросът как приро¬
дата постига целите си чрез устройството ка формата.
Природната форма бива отнесена към нейното съдържа¬
ние. И е това проблемите на пластичната анатомия започ¬
ват да навлизат в сферата на естетиката. Ние усещаме
разнообразната игра на строежа на формата - главни,
междинни и подчинени форми е размаха и острите енер¬
гични извивки, усещаме ги, изхождайки от собствения си
усет за тялото, като музикални, като красиви.
Пластичната анатомия води до преживяване на устрой¬
ството на тялото в неговата йерархичност. Йерархията
става зависимост във формата, както външното формал¬
но движение на модела става собствено вътрешно дви¬
жение. Пластичната анатомия се насочва към зависимост¬
та във формата, към обективната основа ка връзката и
последователността ка корелационните точки. Създават
се например връзките само на най-ниските точки (най-
дълбоката „вдлъбнатост“ на контура). Никоя точка не
може да бъде поставена по-ниско, опюлкото позволява
сигурността на цялото, без да бъде разрушено. Врагът
нс сс полага по-ниско от поясната област, тя нс е по-
ниско от обряпюстраничиия контур на бедрото, той не
е по-ниско от ахилесовото сухожилие над петата (ста¬
билност на носене и едновременно подчертаване на ка¬
шата всртикалност). Човек свързва в мисълта си тези
височини. Прекосява на тяхната основа ритмично стег¬
натото устройство като от един подпорен стълб на мост
към другия. В най-ниските точки ще се сблъскаш е кай-
голямо натрупване на връзките. Затова винаги внимавай
за тези най-ниски точки! Те са по-конегантни от кухини¬
те. Устоите на цялото сс крепят върху най-ниските точ¬
ки. Никой не е разбрал това по-добре от Микеланджело.
В най-ниските точки природата нн покачил, чс по гени-
ално-скъпсрмичсскн начин тя е господар на устройство¬
то (натоварване, напрежение). Общата тежест на тялото
нн лежи на скочната кост на широчина от 2-3 сатпимс-
тра. Кухините мопгг да бъдат разположени всякак, пре¬
увеличени. Правят го добре Микеланджело. Рубенс или
Тнигорсто. Но никой нс трябва да пристъпва към цялата
корелзционна верига от най-ниски точки, разрушавайки
цялото, което я обкръжава като формална зависимост.
Ние нс третираме проблема само е оглед на сигурността
ка връзките на тялото в неговите външни контурни форми,
от горе на долу по неговите възвишения и понижения, а е
оглед нз неговите пространствени връзки. Накрая мислим
за свързващите отношения на места е еднаква пространст¬
вена дълбочина. 11ие разчленяваме. така да сс каже, тялото,
независимо от какъв зрителен ъгъл, във вертикални. .кръго¬
ве“, получава сс правоъгълен триъгълник е лъча на нашето
зрение. Тази визуална операция ни разкрива кон зони на
тялото ни са свързани в една обща височинна зона (82).
Определянето на местата е еднаква дълбочина - досега
неразглеждано въобще от пластичната анатомия - е също
така процес на корслиранс, на създаване иа връзки, по-точ¬
но - пространствени, както и сравняването и съгласуване¬
то на местата от един дълбинен пласт към друг представят
последователността на пространственото движение |84|.
Ог това следва и другото:
Маркирането на корелацията на места е обща и различ¬
на дълбочина дава възможността обемът на тялото да сс
появи пластично от дълбочините на пространството: те¬
лесните извивки и техните „върхове“ възникват от само
себе си от моделирането на пространството, също и
на онези участъци, които заключват телесната
повърхност като вдлъбнатини, бразди, ямки, кухини
(407в, 4!0, 83|. Всичко това ни води към тялото н към
представянето му. изхождайки от пространството като
съвсем сигурна конкретност. То показва как човек може
само чрез отбелязване на пространството да прояви
пластично цялата фигура. Затова пластичната анатомия,
която досега сс е ограничавала до тялото и изображени¬
ето на тялото, ще сс разшири към допълнението на тя¬
лото, т. е. към пространството. Затова нейните изслед¬
вания важат със същата сила и за формираните отляло¬
то пространства. Пластичната анатомия по необходи¬
мост е анатомия на тялото в пространството.
Едно колкото емоционално, толкова и рационално наглед¬
но средство за природата дава иа преподавателските ко¬
рекции и на собствените студентски поправки важен им¬
пулс. То излиза от изолираното пунктуално наблюдение
на единичното и води към преживяване и разбиране на
цялото, иа диалектиката между тяло и пространство. Кон¬
статациите за ..правилността" на пропорционалността сс
придържат само към количественото. Духовните мосто¬
ве от корелзционна към корелзционна точка сс движат
наистина в обективната сфера, но въздействат и на смо-
82 1.Пмпх

■тоналното познание. т. е. върху субективната страна на
Д1ПЛСКП1ЧССКОТО единство обект - субект. 1 1ово качество
възникна, когато външното движение оживява вътрешно и
субекта. Тона е границата на пластичната анатомия, защото
тя не може повече да култивира субективните възможно*
сти. защото нейното главно поле на изява е обектът, а нс
картината. I юлучавансто па корелапнонни вериги е една
възможност студс1път да сс научи да разбира, че ако ло¬
гичната последователност на най-ниските точки сс изчерп¬
ва, тогава е застрашено цялото. Затова сс поставя
въпросът за как и какво, за естествено закономерното,
също за естетическото. Закономерността на връзките, ко¬
ято сс проявява вън всяко органично тяло, е едновремен¬
но нейната вътрешна и външна същност. Огдиалсктичсс-
кото единство между субект и обект е накланяне на те¬
жестта на страната на субекта произтича преценката как
са изразени връзките на пялото. Това изпълнение лежи
извън анатомията, то е в сферата на изкуството. Способ¬
ността за преживяване нс е априорна даденост, тя изисква
постоянно разширяване и задълбочаване. Пластичната
анатомия нс може и нс иска да бъде художествено уче¬
ние. Тя нс поставя естетически норми, но има тясна връзка
е естетиката, тя нс установява преценки, но без преценка¬
та как природата съвършено е постигнала нещо тя
изпълнява само наполовина своята цел. Който прссъхта-
ва интуитивно и със знание зависимостта на формите, те
бъде майстор в овладяването на фигурата, защото е уста¬
новил н изживял йерархията на предметите.
Резюме
I. Разбирането и обекпширакето на зависимостите във
формата е духовно събтис на основата на диалекти-
чсското единство между обект н субект. То принадле¬
жи както към рационалната, така и към емоционална¬
та сфера.
2. Установяването нз формалната зависимост изисква
способност за общо разглеждане на всички части на
тялото, отнесени към ((ялото.
3. При този процес за пластичната анатомия акцентът сс
поставя върху обективната страна.
4. Зависимостта във формата създава връзка на частите
към цялото, преодолява пунктуалното. Зависимостта
във формата е израз на изученото, при който тежест¬
та сс накланя на страната на субективното. Субектът
извършва преценката как да бъдат изразени отноше¬
нията в цялото.
5. Пластичната анатомия може да приложи върху обектив¬
на основа силата на общото разглеждане, в което тя из¬
разява вътрешно взанмозависимитс факти в цяла редица
от релации и корелации, изяснява главните, вторичните
и паралелните форми и така разкрива вътрешната йерар¬
хия на частите и тяхната ритмична организация.
6. Нагледното опознаване на зависимостта във формата
може да сс опира на обективната основа на вътреш¬
ните отношения в нея. иа т. нар. най-дълбоки точки,
които в много случаи (например при ставите) носят
конструкцията на цялото.
7. Да станат нагледни корелацкониите вериги е една
възможност да сс разбере, че подобни вериги нс мо¬
гат да бъдат прекосени как да е. без да сс постави
въпросът за начина и предмета, за природно законо¬
мерното н естетическото.
8. Зависимостта вън формата като ново качество бива
благоприятстваха, когато за художника външното дви¬
жение бъде вътрешно преживяно, т. е. когато той по¬
стигне хармония между собствената си личност и
съдържанието на нещата. Това изпълнение е извън
изучаваното от пластичната анатомия.
9. Зависимостите във формата сс свързват нс само на
основата на вдлъбнатини и издатини на външните кон¬
турни форми, а и върху изследванията на местата е
обща и различна пространствена дълбочина, чрез кое¬
то пластичната анатомия става анатомия на тялото в
пространството.
1.3.10 Многостранност и граници
Нищо нс трябва да сковава, нс трябва да бъде догма.
Трябва да сс разнообразяват задачите, средствата за реа¬
лизация. заниманията, за да сс съхрани свежестта на виж¬
дането, да сс предизвика отприщванс на нови мозъчни
центрове, годни да възприемат - всичко това са момен¬
ти. които изключват ограниченост в преследването иа
целта. Искаме да я преследваме упорито н последовател¬
но и това е единствената принуда, която би могла да сс
наложи. Другото е абсолютна свобода - целта да сс по¬
стига веднъж по един начин, друг път - по друг.
Трябва ли голото тяло във функция да бъде подчинено
на строг мускулен анализ, като чисто постижение на пред¬
ставата. без помощното средство на онагледяването, от
една страна, а от друга - да бъде изследван проблемът
тяло - пространство? Важното е задачата винаги да
съдържа частица целенасочено природно изследване.
Или: не може ли напредъкът в разбирането за тялото да
бъде насочван и така, че актовият етюд да работи и е
плоски равнинни съчетания?
Когато е ближа до изкуството, пластичната анатомия «спо¬
собна на неизчерпаеми внушения. Колко много шнеавипи
сс борят за реализация в нея, колко много пътища трябва
да сс прокарат към отделните цели! Ако сравним е онова,
което би могло да бъде изобразено, обосновано, което би
могло да бъде изследвано, предложеното е само мижа ча¬
стица от теоретичните и практическите изследваше на ав¬
тора. Интересуващите сс той отпраща към разработения
от него научен н практически материал по проблемите в
Л идактичеехи помощни средства в учебния предмет плас¬
тична анатомия“ и ..Нови основи иа методиката на учеб¬
ния предмет пластична анатомия“, както и към книгата
IJ. Смремпм гаамавя1явтяаавмаамяя

.Фигурата на човека". Това са книги - плод на търпелива
работа. Далечните цели понякога ще се загубвате излиза*
нсто из преден план иа близките или иепоерсдствскитс:
пропорции - статмка - динамита - пластични елементи на
тялото - специален двигателен апарат - конструктивни и
опростени основни форми - сдай неизчерпаем минимум
от работата. Въпреки това да учиш, да усетиш радостта от
следването отнема много време, цял живот.
Отвъд частните цели, въпреки цялата понякога потиска*
ща близка перспектива, ученето и преподаването в плас¬
тичната анатомия все повече сс насочват към крайната
цел. Главно към нея са насочени всички усилия, а имен¬
но - да бъдат натрупани богати представи за фигурата
на човека, а същевременно никога да нс се забравя сво¬
бодната творческа работа.
Към това се отнася овладяването на движение и телсс-
ност, а оттук - да могат да се рисуват независимо от
модела и пространствените релацни, и формалните от¬
ношения. Това наричаме първо и последно изискване.
На последното стъпало на обучение и преподаване в плас¬
тичната анатомия ученикът трябва да е способен да решава
всяка конкретна задача като чисто представно постижение
Решението трябва да притежава убедително функционално
съдържание, лаконични данни за пространствената ситуа¬
ция. без да се разполага е помощни средства като модел и
скелет. Илюстрацията (80| показва скица на скулпторка без
тематична връзка. Тя възниква спонтанно според потребно¬
стите за самоконтрол и собствения стремеж към постига¬
не на увереност в изобразяването на тялото и неговите про¬
странствени връзки, при полагането на усилия за яснота на
телесните участъци и пространствата.
Крайната цел е да сс постигне умението две фигури да сс
поставят в пространствена връзка, да сс изяснятспорсд хо¬
ризонталната проекция на повърхнината на стоене и те¬
лата да сс раздвижат органично-функционално според
възможностите на фантазията. да сс подреди структурна¬
та зависимост на многообразието, да сс достигне свързва¬
щото и носещото устройство, фигурата на човека да
присъства във връзка с цялата организация [85].
Дотук достигат границите на процеса на преподава¬
не в пластичната анатомия. Оттук нататък знанията и
уменията трябва да се разширяват в художествените дис¬
циплини. Тяхно задължение е да учат как явленията от
живота да сс разбират чрез предметната им страна, в
тяхната цялост. Предметната форма, свързана със
съдържанието на художествената творба, претърпява
смесвания и сгъстяване. Нейното видоизменение носи
ново качество - художественото.
Фиг. 85 Архигектоничсн споя на
тало - свободно творчество
В него пространствените връзки иа
двете фигури са фиксирани. емпо и
пластичните ядра на посркваиотте
обеми п меките части са представени
в промекляавта игра иа повърхносг-
ките структури.
Работа на студент, специалност
шостип, четвърти семестър, без
модел.
84 ъп«
«■■НС

2 Пропорциите
на човека
2. i. Общи постановки
2.1.1. Прсдвар1гтслни бележки за поставената цел
Днес схващаме учението за пропорциите просто като
сбор от данни за пропорциите, за да подчертаем, че ис¬
каме да сс освободим от всякаква догматична принуда.
Като работно помощно средство той присъства в худо¬
жествената практика е целта да представи и разработи
типичното „съдържание** на фигурата, характерните осо¬
бености на модела във всеки конкретен случай. В югте-
рее па обективността ще отбележим, че този сбор от
данни за пропорциите нс налага математически или
Платонов предпоставен модел, твърд канон за красота.
Данните за пропорциите дават непосредствени практиче¬
ски работни указания за художественото изследване на
природата, как н в какво да разпознаваме закономернос¬
тите на фигурата в измеренията на дължината, широчина¬
та. височината: типичното за двата пола, за различните
сгспсин на развитие при подрастващите, за констггуцио-
i кишите, спортните, расовите типове. Така разбрани, дан¬
ните за пропорциите »и помагат да обединяваме всички
общи белези на фигурата. Характерни особености като
тези, които отличават възрастния ктьж и възрастната жена,
сс повтарят при много хора по едни и същ или по подо¬
бен начин и зависимост от гледните точки. Олук произ¬
тича възможността да сс обобщават хората е общи беле¬
зи в цялостни групи - типове. Така навлизаме е верен
компас в огромното многообразие от разновидности на
фигурите и сс уверяваме във вътрешното му единство.
Такп сс доближаваме непосредствено до Албрехт Дюрер,
който изгради свое пропорционално учение за типовете.
Когато разглежда действителността. той нс успява да
реши на коя фигура би могъл да присъди наградата за
красота: „Красотата е присъща на човека, но нашата пре¬
ценка е съмнителна. Ако измерим двама души, и двамата
красиви и мили, въпреки това никой няма да е аналогичен
на другия дори в една-единствена част, нито в мерките,
пито в изгледа и ние нс разбираме кой е по-хубав; толко¬
ва сляпо е нашето познание.“ Пропорциите сами по себе
си. това ще рече връзките на отделните елементи на фи¬
гурата без отношение към съдържанието на формата, нс
притежават никаква естетическа стойност. Детските фор¬
ми при възрастния, момчешките форми при юношата вее
още нс издават нищо естетическо. Но ако съзнателно
свържем тези обективни качества е техния биологичен
смисъл, тогава в нас сс поражда чувството за красота или
грозота. „Само чрез съдържанието формата придобива
една или друга естетическа стойност и това е обективна¬
та основа иа красотата както в действителността, така и в
произведенията на изкуството“ (М. Каган). Хубаво или
нс - това зависи, от една страна, от оценяващия субект,
от личността и нейния богат опит и преживявания, спо¬
собност за вживяваме, интуитивен талант за свързване и
темперамент. Да. разбираме Дюрер, когато определя кра¬
сотата като относителна, защото тя зависи от мнението
на хората. Искаме да бъдем колкото е възможно по-гъвка¬
ви в подхода към природата. Затова авторът съзнателно
запазва своите пропорционални фигури съвсем плоски,
без пластичност на повърхността, за да сс изключи есте¬
тически нормативното, без, естествено, да си затваряме
ОЧ1ГГС, че само напълно изразената природна форма би
предала смисъла си докрай. И оттук нашата преценка за
това нс изключва естетическото разбиране.
По-старите пропорционални системи нс трябва да бъдат
допълвани чрез нови. Къдсто ni привеждаме, го правим,
за да станс по-ясен нашият начин на работа или за да
подчиним плодотворните исторически импулси на наши¬
те днешни потребности. И ако сс опираме на пропорци¬
оналното правило на канона за ръста • 8 пъта височина¬
та на главата (ВГ), то е само е цел да опростим манипу¬
лациите - без да влагаме каквата и да е естетическа цен¬
ностна преценка. Това би било налагане на мерило за
„красота“.
2.1.2. Понятията пропорция - модул - канон
С помощта на основна мярка или мащаб, който сс нари¬
ча модул (лат. modulus " единна мярка), обхващаме раз¬
личните дължини, широчини или височини на тялото.
Под пропорция разбираме съотаасяисто на частите една
спрямо друга и към цялото. Съотношението е различно
според ръста, обема, величината и действието. Получе¬
ната чрез съпоставяне правилна закономерност на про-
порционнрансто сс нарича канон.
Пример: Античността избира като основна мярка (мо¬
дул) за пропорциониранс на тялото на човека 8 височи¬
ни иа главата (ВГ). Фигурата е изграждана според кано¬
на 8 ВГ.
ал.смшии—■ 85

Колкото по-малък с модулът, толкова по-ясно сс откро¬
яват най-важните ориентировъчни точки. Въобще сами¬
ят процес на рисуване диктува каква да бъде големината
на основната мярка.
2.1.3. Методи на измерване, исторически и съвременни
импулси
Практическите цели на пропорционалното изследване
предполагат два метода на измерване:
а) изхождайки от цялото, сс върви към неговото разде¬
ляне на части |88|. Възникналите части могат да бъдат
съпоставени една спрямо друга и спрямо цялото. Така
би могла да бъде намерена средата на тялото, която
сс появява от разполовяваното на горна и долна част,
после делението продължава (разчстворяванс на тяло¬
то). Тези разстояния биват съпоставени едно е друго
и сс установяват съответствията (оттук - метод на
аналогия и симултшшост). С този метод си служат
античността и Лсонардо.
б) Би могло да сс тръгне от частта като твърда мярка и
чрез нейното умножаване да се постигне определяне
на цялото |86|. Пример: Ръстът на фигурата сс полу¬
чава от събирането или мултипликацията на основна¬
та мярка стъпало - глезен. Подобен метод, който по¬
начало установява конструктивно-обективната обща
дължина, прилагат египтяните.
По причини, които назовахме, в проблемния кръг пропор¬
ция - статика - динамика (е. 45). предпочитаме да използ¬
ваме метода на Лсонардо и на античността. Изхождаме
от цялото като предварително зададена величина и
чрез него според възможностите и необходимостта
подреждане и подчиняваме частите, за да създадем йе¬
рархия. Във всеки случай ученикът трябва да учи. изхож¬
дайки от предмета, да определя ръст и пропорция на ри¬
сувания формат, за да го разгърне по-сигурно. Освен това:
Фиг. 86 Египетска пропорционална фигура е
решетъчна мрежа
Твърдото установяване иа телесните пропор¬
ции произтича от умножаването иа една
основна мярка, разстоянието стъпало - глезен,
от която биха могли да сс получат дължините
на квадратите иа решетъчната мрежа и да сс
установят голям брой ориентировъчни точки
(метод нз прибавяне или сумиране).
Фиг. 87 Поликлет (втората половина
на V век пр. Хр.). Колисноссц.
Статуята е от голямо значение за развитието
на учението зз пропорциите, защото нейната
композиция, в противовес на египетския
метод, изхожда от тялото като органично
подредено цяло и сс търсят подобни или
еднакви мерни отсечки (метод нз симултан-
поет или аналогия).
2. Прсморшпис ка чмеп

членението «е става произволно, а е във връзка с функци¬
оналната и формената зависимост. По-нататъшното отде¬
ляне от основното цяло е съобразено е творческия про¬
цес. Художественото съзерцание вече има опора и показ¬
ва. че цялото нс е равнозначно на сумата от своите части.
Ако положим усилия да оценим античността и Ренссаи-
са. за нас те съществуват опорни точки (88|. Защото
функцията на изкуството в тези периоди е била различна
от тази па изкуството на Египет или средновековието.
Класическото изкуство, за разлика от египетското е не¬
говото строго и твърдо квадратно-мрежово пропорцио-
пиранс, държи на съзсрцатсля на произведението на из¬
куството и иа разместването на мерките вследствие на
органичните движения. Логично възниква проблемът за
съкращението като следствие от процеса на наблюдение.
Гърците създават пространство или поне мислят, че
създават пространствсност. Затова те съвсем нс могат да
сс придържат към египетската пропорционална схема.
която иска да вкара в действие изравнени мерни отноше¬
ния. Гърците държат сметка за „ограничената перспек¬
тива" на съзсрцатсля на ед на колосална статуя например
и затова Фидий удължава горят част иа тялото на сво¬
ята Атина.
Следователно гърците съзнават относителността на
пропорционалното учение и свободно променят мерни¬
те отношения. Полиглот реализира в ..КописносоГ ка¬
нон. който позволява да сс изрази органичното членение
на тялото чрез органичното движение и душевното
вълнение |87|. Той различава в целостта на фигурата ясно
откроени горна и долна част, скелет и крайници е техни¬
те съставни части. Тези отделни части правят отношени¬
ята сравними едно спрямо друго и спрямо цялото.
Лице (начало на кост -
връх на брадичката) - 1/10 от общата височина.
Ръка (основа на китката -
връх на средния пръст) « 1/10 от общата височина.
Фнг. 88 Пропорционална фигура на
Леонардо (около 1485-1490)
Позовавайки се на Августовия
архитект ОитрувиЯ Полио. членението
на пропорционалната фигура на
Леонардо онзгледява лължиннитс и
ШПрОЧИННИТС съответствия №1
основата на анатомично фиксирани
ориентировъчни точки.
ЗЛ.Обшхгюстмоми

Глава (теме - брадичка)
Яремна изрезка теме
Ходило (пета - връх
на пръстите)
Връх на средния пръст
на ръката - свивка на
лакътнзта става
Ширина на раменете
Дължина на разстоянието
на разперените ръце
■ 1/8 от общата височина.
" 1/6 от обшата височина.
1/6 от общата височина
■ 1/4 от обшата височина.
“ I '4 от общата височина.
■ общия ръст на тялото.
Свързващата мишка между античността и Рснссанса е
прекъсната от средновековието, защото то отново сс
връща към плоскостта. Нашите опорни точки са Лсонар¬
до и Лсонс Батиста Алберти. които поставят учението
за пропорциите на основата на емпиризма и действат
аитропомстрично. Ще отделим особено внимание на
свръхлрактичния начин на рзбота на Лсонардо. Той на¬
мира връзката е античността за пропорционалната фи¬
гура на мъж е разперени ръце, която е завещана от Ав-
гу стоял я архитект Витрувий като „средищен човек" меж¬
ду Поликлет и Рснссанса. Лсонардо застъпва метода на
аналогията |88|. Хоризонтално простиращите сс ръце
обхващат отсечка, която съответства на общата височи¬
на на фигурата - от главата до стъпалата (в действител¬
ност разстоянието на разперените ръце надвишава висо¬
чината на фигурата). Поради този емпиричен факг Лсо¬
нардо рисува фигурата като квадрат. Освен средната ос
на тялото глава - стъпала той търси органично члене¬
ние и намира средата на тялото на височината на срам¬
ната кост и въртела (при мъжа малко над icoMcipiiHiiaia
среда). Така дължини!е на горната и долната част са ед¬
накви. По-нататъшни симултаини опити но; сят до разпо¬
ловяваното на горната част на височината на търиата на
гърдите (първа четвърт на тялото) и на височината на
грапавината на големия пищял (малко под колянната
капачка, четвърта четвърт на зялото). Подобни хоризон¬
тално маркирани четвъргюнн сс повтарят винаги ясно и
отчетливо и при седяща, клекнала или фит ура на колене
и дават сведение за тона как височините сс рс.туцираг при
различни движения и СТОЙКИ |89|. При това четвъртини¬
те на тялото при височинното членение кореспондират
е еднакво дълги широчинни протежения, така широчина¬
та нз раменете съответства нз дължината връх на тре¬
тия пръст иа ръката свинка нз лакът пата става. Разсто¬
янието от зърната на гърдите до темето бива повторно
разделено от върха на брадичката. Следователно дължи¬
ната нз главата представлява 1/8 от обшата височина на
тялото.
Така изглежда методът нз Лсоиар.то: тон свързва една е
друга частите и размерите им и ги отнася към цялото,
придържа сс към тялото, което е природно подредено
образувание. Това природно членение би могло да бъде
сигурен ориентир.
Демонстрираният от Лсонардо и неговите духовни пред¬
шественици принципен начин нз действие може да бъде
запазен и днес, но пък са необходими и ограничения, така
например е уточнение, чс членението на тялото на мъж
е височина 170-180 см притежава по-голяма височина
на долната част и по-малка на горната |89/11. Тук слсдо-
Фиг. 89 Рьстови отношения на
седящата. клекналата и фигурата на
колене към изправената фиг ура
Особено подчертани са сравняваните
отсечки, коиго съответстват на 1/4 от
височината на тялото.
2. Пважц—w ■> чомп

-Чг.
Фнг. 89/1 Използването на истори¬
чески импулс за пропорционалното
осветяване на мъжкото тяло
Визуално подчертани са отсечките
на тялото с еднаква или подобна
височина, е чиято помощ може да
се построи човешкият ръст. Така
например половината височина на
тялото (вертикалната сива ивица
вдясно) съответства на половината
широчина на тялото при протегна¬
тата хоризонтално ръка (хоризон-
талната сива ивица), докато горната
част (срамна кост теме) при мъжа
по правило с малко по-къса от
долната.
Илюстрации 89/1 89/4 от Бамес:
"Ние рисуваме човека".
2.1. Обшя оостаномх

Фиг. 89/2 Първо свързване на пропорционалното
състояние със статични аспекти. С разкрачването
дължината на тялото намалява и сс увеличава
опорната равнина. Центърът на тежестта пада от
Т, в Т., чрез което сс увеличава стабилността на
стоене. В дясната пропорционална фигура
вертикално зае.дно е Т,с нанесена линията на
тежестта. Върху нея са подредени главните
точки на въртене на тялото като ставите на
главата и шията, раменна, бедрена, колянна и
горна скочна става.
По огпошепне на общата вертикална поза на
тялото масите на гръдния кош и таза образуват
в профил отворен откъм гърба тъп ъгъл.
2. Прмхфютте м чо»си

Фиг. 89/3 Визуализация на закономер*
нитс пропорции иа жената. Оптически
подчертани вляво са големите
чствъртотссчки на височинното
членение на тялото (ивнни в полето
на илюстрацията). Мерните отсечки сс
придържат към дадените анатомични
ориентировъчни точки. Средната
фигура демонстрира съответствието
на дължината на разперените ръце
към обецата височина на тялото.
Дясната фигура показва, подобно на
средната, меките форми като поясните
ямки. мастните натрупвания в ханша,
вертикалната седалищна цепка,
задколянната бразда, ямките на лакътя
и раменете.
2.1. Otam 0OCTMOMN 91

Широчина на раменете
Широчина на тапията
Ш»*роч;тиа на големия
въртел
Широчина на коляното
Каталожен номер 48,
възраст: 16,5 го^и,
ЯГ = 74:77,5 см
Фиг. 89/4 Пропорционална фигура на
момиче (16,5 голини) според точни
аитропометрични измервания, данни в
см. В лякгга фигура нанасянето на
основните форми на таза и гръдния кош
помага та разбирането на външния
строеж на формата на скелета. Горните
вертикални ивици онагледяват отноше¬
нието на горната (Г) към долната част
(Д) (приблизително), хоризонталните
ивици широчиините отношения между
най-важните хоризонтални широчини на
тялото. Дясната фигура на същото
момиче е „помощен правоъгълник",
образуван от ръста и широчината на
тялото, при коГтго височината на
главата е основна мерна единица.
2. Ilpotwptponc м чс*си

натслно rio-високото положение на срамната кост не е
съвсем идентично със споменатото деление на тялото
точно на 4, респективно е геометричната среда на тяло¬
то. Аз разширих метода върху задния изглед на пластич¬
ната мъжка форма [89/1, дясно] и върху пропорционал¬
ните изменения в разкрачен стоеж, едновременно е това
и във връзка е първите обозначения за статичните даде¬
ности |89/2|. Затова е необходимо онагледяване на ста¬
тичното състояние на нещата (вертикално подреждане
една над друга на най-важните точхи на въртене, дясна
фигура) в профилен изглед.
Лсонардо обръща внимание и на пропорциите на женското
тяло, противно на А. Дюрер [89/3]. Нашата илюстрация
обхвата женските форми в техните очертания на фигура¬
та и отпраща чрез вмъкнатите скелетни форми към моти¬
вираните от тях пропорции на височинното членение и
широчиинитс измерения. Аитропомстричко точните из¬
следвания на пропорциите на тяло на млада жена [89/4]
Фиг. 90 Ллбрехт Дюрер (1471-1528)
Голямата теоретична заслуга на
Дюрер при изследването на пропорци*
итс сс състои в проекта за цялостните
типове, така например на типовете иа
изключително слаб човек или човек е
набито телосложение.
могат да бъдат представени чрез метода на аналогия, из¬
разени в сантиметри и канонично определени.
Първо частично резюме
I. Пропорционалното изследване дава познания за зако¬
номерните дължинии, широчинии и височинни отно¬
шения на определена индивидуална фигура.
2. Пропорционалното изследване отрича изиамираисто
на т. нар. красиви фигури и Платоновия канон за кра¬
сота.
3. Пропорционалното изследване нс може да не сс опи¬
ра и върху природонаучния канон като резултат от ан-
тропомстрични средни стойности.
4. Пропорционалното изследване изхожда първо от це¬
лостта на формата и при това предпочита методи на
измерване, които съпоставят отношения (метод на си-
мултанност).
5. Пропорционалното изследване сс обръща назад, пре¬
ди всичко към онези традиции, които са особено год¬
ни да съдействат на реалистичното художествено твор¬
чество, разкриващо типичното. Предаването на знания
за единството на характера на формата на органично¬
то образувание е негова важна съставна част.
6. Пропорционалната фигура на Лсонардо (Витрувиан-
ски човек) дава на рисуватслната практика сравнява¬
нето на отсечки една спрямо друга и спрямо цялото.
7. Ориентировъчните точки сс подреждат в органичното
членение на тялото. Височината на главата (връх на
брадичката - теме) представлява 1/8. а височината на
лицето (начало на косата връх на брадичката) - 1/10
от общата височина. Височината на главата съответ¬
ства на разстоянието връх на брадичката - зърна на
гърдите; свивка на лакътната става - подмншнична
ямка. Една височина на лицето отговаря на една
дължина на ръката.
Пропорционалните изследвания на Дюрер граничат е фа¬
натизъм. Безкрайно сериозно и щателно той сс мъчи 28
години е човешките пропорции, защото според него кра¬
сотата трябвало да може да сс докаже. Той пробва да реши
проблема е математика. Отначало конструира фигури е
пергел. После идва големият обрат след второто му ве¬
нецианско пътуване (1505-1506). Той сс запознава е ита¬
лианската художествена теория. Истината, която осъзна¬
ва, е, че само добра теория би могла да изведе изкуството
извън ограничената занаятчийска художествена практика.
Той сс отваря за природното многообразие. Да, красота¬
та нс е абсолютна. .Две различни картини нс си прили¬
чат. По-дебели или по-слаби фигури - ние нс можем да
отсъдим коя е по-хубава’* (1512). Тази мисъл го измъчва
дълго време. Почти сс примирява. След три десетилетия
Дюрер представя откритията си: няма пропорционална
схема или система за създаване иа красиви фигури. Той
насочва своите изследвания и към много дебелите, и към
2.1. Обши поспиомя 9 3

съвсем слабите |90]. Какво излиза от неговите опити? Едно
изключително значимо постижение. Познанието за хармо-
ничностга, за единството и общовалидностга на характе¬
ра на формата. Той създава типовете. С това напълно се
отказва от търсенето на идеален или дори само нормален
канон за красота. Той се отдава на безкрайното усилие да
подреди характерните различни типове, конто само тряб¬
ва да избягват, всеки в своя вид, груби израждания (Па-
новски). В типа се сблъскват вариативен е константен
елемент (Встполт). Решаващо за характера на формата на
фигурата е единството на нейния формален език. И зато¬
ва за Дюрер има само един-сдинствск закон за пропорци¬
ите, който той наистина постановява и сам следва цял
живот: „Всичко, дори човешките пропорции, трябва да се
„римува“ сравнимо“ (Встполт).
Второ частично резюме
1. Албрехт Дюрер публикува през 1528 година своите
пропорционални стюди в „Четири книги за човешките
пропорции“.
2. Той се убеждава, че красотата не е нещо неизменно, аб¬
солютно. а зависи от индивидуалното мнение на хората.
3. След второто си италианско пътуване се отказва от
стремежа да конструира идеален канон за красота.
4. Той опознава безкрайното многообразие на явление¬
то човек и се старае да представи характерните типо¬
ве, които само трябва да избягват, всеки във своя вид.
„грубите израждания".
5. Той открива единството на формалния език на природ¬
ното и общовалидиостта във формалния характер на
отделното творение. Само това съблюдава майсторът
като пропорционално правило.
2.2. Типологичното
при пропорциите
Не искаме да затворим естественото богатство в шабло¬
ни. От друга страна, е необходимо по дидактичсски при¬
чини да ограничим безбрежността на индивидуалните
разновидности. Следователно ще сс придържаме към
общи правила и закономерности за цели групи от хора
е подобни или еднаква белези на фигурата, които позво¬
ляват многообразието да сс подреди в пшпоое.
Обща морфология на вторичните полови белези
2.2.1. Общото в морфологията за двага кола
Човекът сс съиз.мсрва е другите хора: той е полярно
създание, е полюси - темето и стъпалата. Между тези две
крайни точки е разпределена негова вертикална телесна
организация |91,921: свободно и високо вдигната глава е
лице, нагодено към вертикала. освободено от животин¬
ско-хоризонталното. Стъпалото носи най-главното и
важните части са сс ориентирали върху обща вертикал¬
на линия. Дългите крака - половината от цялото тяло -
са опорите, които служат е готовност на телесната те¬
жест. но и постоянно й сс съпротивляват. Високо вдиг¬
нат. погледът блуждае към разширяващия сс хоризонт.
Широкият фронт напълно сс разкрива пред стоящия от¬
среща. Лабилното равновесие, изтеглените лопатки и
безпрепятствено и свободно мятащите сс ръце сс про¬
стират настрани, далеч от гърдите. Тазът и гръдният кош
образуват извивката на пояса. Вертикалът. държащ сс в
постоянен баланс, е образувал седалището. Здрави като
клони, е изпънати колене, краката подпират тежестта на
горната част. Обемистите бедра противодействат на
прегъването в коленете, а стегнатите мускули на прасе¬
ца сс грижат за сигурното стоене, както за това да ни
оттласкат от земята е единствен по рода си оформен крак
и да работят срещу тежестта ни.
Вътре в тази полярност са полюсите на женското и
мъжкото е белезите, които най-ясно отличават двете едно
от друго. Но едва след дълго полово съзряване, против¬
но на животните, тези белези сс формират окончателно:
големия масивен костен скелет на .мъжа, е неговия ши¬
рок гръден кош и тесен таз, всичко обгърнато от силни
мускули, нежният скелет на жената, нейният широк таз
и тесни рамене, е по-силно огъване във външния ъгъл
на крака, различните мастни натрупвания, някои от кои¬
то са характерни само за жената (например на гърдите,
на венериния хълм, от вътрешната страна на бедрото, на
хълбока). Торсът на мъжа е по-къс. отколкото дължина¬
та на краката. Този на жената е по-дълъг от мъжкия. Ес¬
тествено мъжкото тяло може да клони към женско, а
женското към мъжко, но това явление е сравнително
рядко. Към приведените различни белези на фигурата
принадлежи различното окосмяване. Всички тези белези
биват обобщени е понятието вторични полови белези
(полов диморфизъм)
Жена
По-малки, по-меки форми.
По-плоско теме.
Положение на челото - отвесно, оттук - детски израз на
лицето и скосен Преход към черепния покрив.
Надочни дъги - меки, дъвкатслсн апарат - по-слаб. По-
плосък долночслюстсн ъгъл, връх на брадичката - по-
изравнен.
94
Мъж
Череп, мам
Голям, ръбест, по-остро теме.
Положение на челото - хлътнало, оттук постепенен пре¬
ход към черепния покрив.
Издадсност над очните дъги. По-силен дъвкатслсн апа¬
рат, ябълчна кост(отчасти и началото на дъвкача) - сил¬
но очертани. Изразен долночелюстен ъгъл, издаден на¬
пред връх на брадичката.

Мъж
Жена
Наличие иа лицево окосмяване.
Остри контури из лицето.
Липсва лицево окосмяване.
Нежни контури иа лицето.
Шия
Силно развит гръклян.
Силна, мускулеста форма.
Гръклян - останал като при децата.
Като цяло слаба форма.
Раменен поне
Широк. От единия раменен израстък до другия (акроми-
он) - непълна 1/4 от зялото или по«гги 2 ВГ.
Тесен. От единия раменен израстък до другия - около
1 1/2 ВГ.
Гръден кош
Широк, разширява се надолу, голям обем, голям гръден
мускул - ясно изпъкнал като напречно удсбслснис. лъга
на ребрата - нискостояща.
Тесен, странични контури - леко хлътнали, големият
гръден мускул е закрит от полукръглите гърди. Дъга на
ребрата - високостояща.
Гръбначен стълб
По-слабо изразена поясна вдлъбнатина.
По-силно изразена поясна вдлъбнатина.
Корем
Прав коремен мускул-ясно изпъкнал към страните, сто¬
машна ямка - лежи ниско.
Място на пъпа - на височината на гребена на хълбочна-
та кост.
Ясно отграннчавзне на коремния мускул от гребена
на хълбочната кост.
Отчетливо изразена област на слабините.
Стомашна ямка - стои високо. Оттук - привидно по-
дълъг скелет. Изпъкналост на срамния хълм към долна¬
та страна на корема.
Място на пъпа - малко по-високо.
По-плавен преход на външния кос коремен мускул към
гребена на хълбочната кост, ясна напречна линия от гор¬
ната страна на срамния хълм.
Плоски преходи на коремната стена към бедрото.
Окосмяване на срамните части
Изкачва сс пирамидално към корема.
Приключва хоризонтално под корема.
Таз
Тесен и висок.
Ширина от единия голям въртел (голям трохаигер) до
другия - повече от 1 1/2 ВГ. Голям въртел - насочен
назад, затова мъжкото тяло наподобява пирамида, стоя¬
ща върху върха си. Задно горно хълбочно бодило - чес¬
то стои прилепнало.
Гънките на поясната област образуват е върха на
крт.спювата кост равнобедрен триъгълник.
Нисък и широк.
Ширина от единия голям въртел (голям трохаигер) до
Другия (по-малко от 2 ВГ). Голям въртел - насочен на¬
пред. затова женското тяло наподобява вретеновидна
форма.
Гънките на поясната област образуват е върха на
кръстцовата кост равностранен триъгълник.
Крака
Права бедрена кост. Форма на крака - остроръбсста и
мускулеста.
Дължина на крака - малко по-голяма от горната част.
Коса бедрена кост (по-голяма широчина на таза). Форма
на крака - пълна и закръглена, особено силна е групата
на привежданите.
Дължина на краката - малко по-малка от горната част.
Ръце
Понякога по-дълги от ръцете на жените.
Външен ъгъл на ръката - не много подчертан.
Понякога по-къси от ръцете на мъжете. Външен ъгъл на
ръката - добре подчертан (извивка на ръката).
2.2. Тиоояопгоюто ч* вромршот

2.2.2. Пропорциите на двата пола
Метода за разработване на пропорционалните дадснос*
ти на двата пола дължим на Лсонардо: в широчините,
височините и дължините търсим подобие. Симетрична¬
та ос на тялото във фронтален изглед е ограничена от
темето и стъпалата. Като върху измервателна скала на¬
насяме на разстояние такива хоризонтални оси. които
установяват положението на важните измервателни точ¬
ки. По този начин възниква височинното членение на
фигурата. След това хоризонталните оси трябва да бъдат
ограничени в широчина (широчинно членение).
С изключение на пропорциите на главата и черепа, сс
отказваме от развиването на пропорционална схема от
конструкция е пергел. При всички сведения за височин¬
ното и широчинното членение читателят нс трябва ни¬
кога да забравя едно голямо „може би”, още повече за¬
щото членението най-чссю търпи отклонения.
Пропорционални!? фигури на автора представят преди
всичко един .иепии), според който характерните ориен¬
тировъчни точки на модела могат да бъдат открити и по¬
ставени в пропорционални връзки. Мерните данни не
трябва да бъдат ограничавани сляпо. /\ко дадените ори¬
ентировъчни точки на височинното и широчинното чле¬
нение бъдат свързани една е друга. шс сс получат рав¬
нинни прости форми, които по-нататък могат да бъдат
диференцирани |95|. Използването на канон от 8 ВГ сс
прави по чисто практически съображения. Разделението
сс извършва по-лесно. Освен това добре развитият тип е
височина 8 ВГ е често срещан |89/1. 89/2. 89/3, 95-97|.
Фиг. 91 Пропорциите на 18-годишно момиче. В края
на фазата на съзряване при ръст 164.5 см канонът е
7.7 ВГ дължина, а височината на главата -21.3 см.
J. Прооораяитс ка чо»<гд

Ilponopiuiitiv иа черепа и главата при възрастните във
фронтален изглед |93|:
За да сс опират на фигуративното рисуване на точните
връзки е частите на тялото, и отношението им една спря¬
мо друга и спрямо главата. пропорциите иа главата тряб¬
ва да бъдат зададели предварително.
Черепът(« костната основа), рссп. главата (с: съвкупност¬
та от кенчки формообразунащи съставни части като кос¬
ти, хрущяли, мускули, кожа, мастни образувания и коса)
обхваща обемите иа мозъчния череп и лицевия череп.
Единият е представен от затворената черепна капсула е
нейните повърхнини на челото, слепоочията, темето,
тила и основата иа черепа, а другият - от богатото чле¬
нение. благодарение на отворите на сетивните органи и
иа дъвкателпия апарат. И в черепа има съответствия
между широчини и височини. Намираме ги чрез разпо¬
ловява него на най-голямото разстояние теме - брадич¬
ка. Вертикалната ос Т (теме) - Б (брадичка) при възраст¬
ните е пресечена в средата, в точка О (очи) от хоризон¬
талната ос на очите (водоравна линия през двата външни
очни ъгъла). Обемът на мозъчния череп сс получава от
окръжността, която описваме е 1/3 от разстоянието Т-Б
около т. С (среда на мозъчния череп). Окръжността пре¬
сича отсечката Т-Б в II (нос) и маркира върха на носа,
отдалечен на 2/3 В Г от темето.
Обемът на на лш(свшг череп сс получава от разполовява-
нсто. което представлява 1/4 от общата дължина или раз¬
стоянието О-Б в т. X. оттук сс описва окръжност от една
четвърт от ВГ (О-Х). Двете окръжности сс пресичат и от
свързващите тангеиги сс получава овалът на лицето.
Фиг. 92 Пропорциите па 26-голишен
мъж е височина 177 см и канон 8 ВГ
Стадий на функция.
U. «рморт 9 i

Началото на косата сс намира в т. К (коса) (полови¬
ната от разстоянието С-Т). следователно отдалечено от
темето на 1/6 ВГ. Разстояние го от началото на косата
до върха на брадичката определяме като височина на
лицето. Коренът на носа завършва дъговидно в надом¬
ните дъги и веждите. Така достига до оста на очите.
Меката част на носа сс закрепва на върха му и под него.
Така носът заема приблизително 1/3 от височината на
лицето. Устата разполовява точно разстоянието от
върха на коса до върха на брадичката. Частта на долна¬
та устна и брадичката е по-голяма от тази на горната
устна. Ухото стои на еднаква дължина и височина като
носа.
Пропорции на черепа и главата при възрастните в про¬
фил |94|:
Профилният изглед повтаря естествените съществени
стойности на фронталния изглед. Илюстрацията |94|
обръща внимание преди всичко на отношенията лицев
череп и мозъчен череп, чисто ограничение е приблизи¬
телно идентично със спускащата сс надолу линия е на¬
чало - надомните дъги, и край - отворът на ушния канал.
Отворът на ушния канал маркира средата на дължинно-
то измерение от челото до тила и се намира на иочти една
и съща височина е върха на носа. т. е. 2/3 ВГ по-ниско от
темето. Дължинното измерение на мозъчния череп може
да се определи по такъв начин: първо да се начертае от¬
сечка е 2/3 ВГ върху хоризонталната линия ..връх на
носа" - „задна (хоризонтална) основа на черепа". Тази
отсечка от 2/3 ВГ (виж долната хоризонтална линия) сс
разделя още веднъж в три еднакви отсечки и предлага
допълнително една подобна третина назад. Мозъчният
череп по този начин бива обграден по височина и дължи¬
на от поставен напречно правоъгълен триъгълник като
Фиг. 93 Единството на пропорциите на
главата и черепа (фронтално)
Основната форма на мозъчния череп
(оцветен в червено) съответства на
окръжност е радиус 1/3 ВГ (• теме -
връх на брадичката). Основната форма
на лицевия череп (оцветен в кафяво) е
окръжност е радиус 1/4 от ВГ. Очната
ос точно отделя средата между темето
и върха на брадичката, подчертана чрет
лявата ивица, дясната маркира височин¬
ното членение в три дължини. а именно -
2/3 сс падат на отсечката теме - връх на
носа и 1/3 - на отсечката връх на носа -
връх иа брадичката.
От Бамсс: „Нне рисуваме човека".
Теме
Начало на косата
Среда на
U03V«W«
череп
Ос на очите
= среда
Връх на носа
Устна цепка
Връх на брадичката
2 flportopiHine ЯЛ чек»л

основа з.з нанасянето на спускащата сс към тила яйце¬
видна форма, чия го тъпа страна е тук. а „острата" иа
челото.
Пропорциите на тялото на възрастен .мъж във фронта¬
лен изглед |95а. б] и методът на тяхното разучавано
В основата на пропорционалната фигура стоят нередки¬
те днес мерки на зрял мъж е височина 1X0 см. канон - X
ВГ (средният ръст в бившата ГДР е 174,8). Шрац опреде¬
ля напълно развития стадий нс само според височината
на тялото в сантиметри, а преди всичко според достиг¬
натия канон: „Аз приемам отношението между височи¬
ната на главата и височината на тялото та най-важно и
смятам, чс човек е височина X ВГ е по-нормално развит,
отколкото такъв със 7 3/4. дори когато последният има
по-голяма височина на главата."11
Илюстрацията |95| сс отказва ат всички подчинени фор¬
ми Гя оиаглелява и полето височинното членение, да¬
дено във ВГ, рссп. тю аналогия. Най-важиитс хоризон¬
тални оси преминават през линията на раменете,
зърната на гърдите, талията. ханша, коляното и гле¬
зена Височината на ханша малко надхвърля геомет¬
ричната среда на тялото и лава отсечките на горната и
до.шита височина. На височината на раменете, на
свързващата линия от с.тиния раменен и зрастък до дру¬
гия. е най-изразителната от всички хоризонтални оси.
Вертикалната симетрична ос е пресечена от нея при
1/3 ВГ от оста на зърната на гърдите към брадичката-
при 1 ВГ (следователно при 2 ВГгьм темето “най-гор¬
ната четвърт на тялото). Торсът сс стеснява към тали¬
ята при приблизително 3 ВГ. Огтук е една ВГ може лг
12 Шрап. Тялото иа детето. Щутгарт, 1923. е. 281.
Фиг. 94 Единството на пропорциите на че¬
репа и главата (профил)
Дължинното измерение на мозъчния че¬
реп (оцветен в червено) съответства на
яйцевидна форма, чия го ..тъпа" страна
(• тила) е наклонена назад и надолу. От¬
ворът нз ушния канхт маркира приблизи¬
телно средата нз отсечката от челото до
тила. Върху предната черепна основа
(■• приблизително на отсечката горна над-
очна дъга ушен канхт) сс прибавя нало
лу лицевият череп (оцветен в зелено).
Ивиците сс онзг ле дяват чрез еднакве
дълги отсечки от 1/2 и 1/3 ВГ.
От Бзмсс: „Ние рисуваме човека".
2.2. Тшкхжжячяото пра прооорцюгте
9<

сс достигне долният край на срамното свързване. Не¬
говата височина е идентична на изпъкналата точка на
ханша - големия въртел. От това следва: краката на
мъжа са по-дълги от горната част на тялото (“ торс
+ глава).
Коляното представлява междинна форма между конуса
на бедрото и подбедрицата и обхваща 1/2 ВГ от горния
ръб иа коляниата капачка до грапавината на големия пи¬
щял. Колянната бразда стои е 1/4 ВГ по-високо от гра¬
павината на големия пищял. Тя обозначава началото на
най-долната четвърт на тялото, която бива разделена още
веднъж от вътрешната подбедрена височина при 1/3 ВГ
над петите. Лакътната става пасва съвсем точно е ви¬
сочината на талията. Ставата на китката на ръката
сс движи малко по-надолу покрай големия въртел, така
че върховете иа пръстите са малко по-нагоре от средата
на бедрото или сс припокриват е нея. Общата дължина
на ръката е е 1/4 ВГ по-къса (3 1/4) от дължината на кра¬
ка - 4 ВГ.
Тазът от най-горното ограничение през гребена иа
хълбочната кост до неговата най-ниска точка, която е на
издатината иа седалищната кост, е равен на I ВГ. Огра¬
ничението на назованите по-горе хоризонтални оси на
височинното членение сс показва, както следва: дължи¬
ната на разперените ръце (от върха на средния пръст
на едната ръка до върха на средния пръст на другата) над¬
вишава малко височината на тялото, особено при слаби¬
те мъже (отклонение от Леопардовия Витрувиаиски чо¬
век). Широчината на раменете е почти 2 ВГ. Оттук ши¬
рочините равномерно намаляват. Талията, малко типич¬
на за мъжа, е само леко извита (широчина ■ ярсмиа ямка
- теме), широчината иа ханша над въртела е малко по-
малко от I 1/2 ВГ. на съставните части на коляното -
1/2 ВГ, на двата глезена -2/3 ВГ, повърхността на стое¬
не на двете стъпала - I ВГ. Голямата широчина над ра¬
менете, стесняването над хълбока и съвсем тясната ос¬
нова на глезените при мъжа пораждат впечатление на сто¬
ящ върху върха си клин.
Аналог на широчинното протежение може да даде стре-
ловидното измерение |95в, г J. Няма да го разработваме
подробно, защото най-важното може да бъде отчетено по
илюстрацията (95].
Пропорциите иа тялото на възрастна жена във фронта¬
лен изглед |96а, б| и методът на тяхното разучавано
Височинното членение изхожда от същите оси както
при мъжа. Въпреки това в сравнение е него има някои
разлики: мястото на срамната кост е н средата на тя¬
лото (оттова следва - относително или абсолютно по-
къси крака на жената), зърната на гърдите са иа ви¬
сочината на горната четвърт на тялото, според масата
и формата на гърдите - често по-надолу; раменният
пояс е на 1/2 до 1/3 ВГ дис танция от върха на брадич¬
ката. талията е малко по-нагоре, пъпът - малко под
третата ВГ (оттук следва - женският горе изглежда по-
дълъг от мъжкия). С по-малката дължина на крака ко¬
лянната бразда сс спуска почти до долната четвърт
на тялото, под нея е грапавината на големия пищял.
Дължината на коляното като междинна форма е както
при мъжа 1/2 ВГ (горен ръб на колянната капачка до
грапавината на пищяла). Височината на глезена е на
1/3 ВГ по-високо от стъпалото, свивката на лакътна¬
та става съвпада е височината на талията, става¬
та на китката на ръката е под височината на хан¬
ша. Върхът на пръстите е по средата (или почти по
средата) на бедрото.
Широчинни измерения. Най-голямата широчина при
мъжа дават раменете, а при жена та - областта на хан¬
ша (от единия въртел до другия) - почти 2 ВГ. 'талията
е около 1 1/3 ВГ. Върху широкия ханшов трапец сс из¬
дига горната част на тялото като тесен висок пра¬
воъгълник, широчината на раменете е само 1 1/2 ВГ.
Надолу от широчината на ханша напречните измере¬
ния стават вее повече: широчината на двете колена -
I ВГ. на глезените - 2/3 ВГ, акцентиото междинно про¬
странство на външните страни на прасците е малко по-
широко от допрените колене, широчината на стъпа¬
лата е както при мъжа 1 ВГ. От всичко следва като
основна форма на женското тяло фигурата на вретено
е най-широка част около средата на тялото и стеснява¬
не към краищата му.
Измеренията на профилния изглед ще бъдат само илюст¬
рирани. без да сс обясняват |96в, г|.
Илюстрацията |97| още веднъж обобщава нагледно
пропорционално-типичните особености на мъжкото и
женското тяло в съпоставка. Мъжът и жената са еки¬
пирани е еднакъв ръст, за да бъдат отчетени веднага
височинните и широчиннитс различия от 2 ВГ широ¬
чина и 8 ВГ височина. Контурите на двете тела нс сс
съгласуват.
Следващият преглед (е. 108/109) обобщава още веднъж
пропорционалните особености на двата пола на осно¬
вата на метода за създаване на съответствията и подо¬
бията на частите една спрямо друга и по отношение на
цялото.
2. Прморфмгте ма чомеш

Фиг. 95 Метод за пропорцио¬
нално разучаваме на фигурата на
зрял мъж е височина 180 см и
канон 8 ВГ
а) клиновидна форма основна
форма на мъжкото тяло.
Вертикалната средна ос е разчле¬
нена от хоризонталните напреч¬
ни оси според пропорциите на
модела (височинно членение),
б) същата фигура е опростени
скелетни форми.
С тяхна помощ по-добре сс мо¬
тивират акцентите на формата
и ориентировъчните точки.
Двете вертикални ивици обръ¬
щат внимание върху неравенст¬
вото на горната и долната ви¬
сочина на мъжа.
Илюстрацията дава информация
и за метода на пропорционално
проучване на статично обусло¬
вените посочни направления на
крайниците: Центърът на те¬
жестта Т бива подкрепен по
такъв начин от стъпалата, че
линията преминава от средата на
главата на бедрената кост през
средата на колянната става до
горната скочна става (■ носеща
линия). Посоката на диафззата
на бедрото сс отклонява от тази
носеща линия, защото между
диафазата на бедрото и главата
на бедрената кост е разположен
лостът на шийката на бедрената
кост. От това възниква тъп. от¬
ворен навън ъгъл в областта на
коляното (външен ъгъл на дол¬
ния крайник), който при жената
е добре и зразен (по-голямз ши¬
рочина на газа). Подобен ъгъл
има между оста на мишницата
и предмишницяга (външен ъгъл
на горния крайник).
в) същата фигура в профилен
изглед. Двете вертикални ивици
повтарят информацията за не¬
равенството на горната и дол¬
ната височина при мъжа.
Червената вертикална линия
(" линия иа тежестта) премина¬
ва като статична линия през
онези точки на въртене, които
са важни за поддържане на рав¬
новесието в изправена сгойка.
г) същата фигура в профилен
изглед е данни за дължинното
измерение.
(виж също е. 102 и 103)
Начало иа косата
1 ВГ
Зърна на гърдите
2 ВГ
ЗВГ
5 ВГ
2
Горна граница
на копаното
Срамна кост
Среда иа тялото
!
2
Долна граница на
гръдния кош
Тапия

Горка граница
на таза
Копяина бразда
Грапавина на
б вг големия пищял
4 ВГ
Долна граница
на таза
с5
Лакътна
йтава
Най-толяма широчина на черепа
Линия на очите
Връх иа носа
Ръб иа торната устна
Връх на брадичката
Горна граница иа
гръдния кош
Височина иа раменете
Яремна яика
Височина на глезена
ВГ.^ЛУУ-
^.Става на
• китката
2.2. Тмккютаото ори проведохте 101

2. Проофаогтг м чсасм
Теме
Най-голямз широчина из черепа
Линия нз очите
Връх из носа
Ръб кз торната устна
Връх на брадичката
Гоена граница иа гръдния кош
Глава иа раменната кост
Ос на диафазата иа раменната кост
Външен ъгъл иа горния
крайник
Долна граница
иа гръдния кош
Ос на диафазата иа
лакътиата кост
Горна граница
иа таза
Преден торен бодил
из хълбочизта кост
Глава иа
бедрената кост
Орзииа
кост
Догма граница
иа таза
Носеща линия
Връх иа средния пръст
Ос иа диафазата иа
бедрената кост
Горна граница иа коляното
Външен ъгъл иа
долния крайник
Колямиа бразда «
връх на капането
Долна граница иа коляното
Гтралав»»4 на големия пищял)
Ос иа диафазата
иа големия пищял
Ширина между външните тпезеии
Ходило

Теме
2 er Зърна на гърдите
Копания бразда
Грапавина на
б 0ггопемия пищял
Долна
граница иа
Гръдния кош
Срамна кост
4 ВГ
Долна граница на таза
Глава на раменната кост
Тилен ставен израстък
Макара на бедрената кост
Макара иа скочната кост
Макара на раменната
кост
Начало на косата
Среда на
мозъчната кутия
Линия на очите
Връх на носа
Ръб из горната
устна
1 ВГ

Горна граница «а
гръдния кош
Височина на раменете
Яремна ямка
3 ВГ
Горна граница
на таза
Преден горен бодил на
хълбочната кост
5 ВГ
Височина на глезена
8 рг Ходило
= яремна ямка - качало
на косата
1 ВГ
Глава иа бедрената кост
Среда на тялото
1 ВП
• ВГ
' - ВГ
■.ВГ
» яремна ямкд - начало на косата
2-2. Типолоагоюк» при врсооромпе

Горна част на тялото
Начало на косата
Найголяма широчина
на черепа
Пиния на очите
Връх на носа
Ръб на горната устна
, 0Г8рьх на брадичката
Височина на раменете
Яремна ямка
2 вг Зърна на гърдите
Талия
3 вг
Долна част на тялото
104
2 Пропорциите НД WHU
4 и* 7ЯЛ0Т0
° Срамна кост
Връх на средния пръст
5 ВГ
Коляииа бразда
6 ВГ
Грапавина на големия пищял
7 ВГ-
Ширина между външните глезени
8 ВГ.Хадипо

Теме
Начало иа косата
найголяма широчина на черепа
Линия на очите
Връх ма носа
Долна граница на гръдния кои-
Горка граница на таза
Външен ъгъл на долния крайник
Преден горен бодил
из хълбочиата кост
Външен ъгъл на торния
крайник
Ръб на торната устна
Връх на брадичката
Горна граница
на гръдния кош
Дължина на горната част на тялото
Срамна кост
Долна граница
из тзза
Глава ма раменната кост
Глава на бедрената кост
Носеща линия
Ос на дизОзззта на
бедрената кост
Фнг. 96 Метод за пропорционално ра¬
зучавано на фигура на зряла жена с ви¬
сочина 170 см и канон 8 ВГ
а) вретеновидна форма основната
форма на женското тяло.
Най-голямата широчина на тялото се
намира в геометричната му среда.
Вертикалните ивици на илюстрация¬
та 1961 демонстрират закономернос¬
тите на пропорционирансто на жен¬
ското тяло, което се дели на торна и
долна част.
И тук както в илюстрация |95] са от¬
белязани статично обусловените по¬
соки на горния и долния крайник, ко-
•по позволяват лесно да се откриват
разликите с мъжа. 11осочснитс състо¬
яния имат първостепенно значение за
всяка форма в елементарното худо¬
жествено изследване.
б) същата фигура с опростени скелетни
форми.
2 2. Типйжямчяото арм ирооораямте
Дължима на долната част на тялото

т
Връх на носа
1 ВГ
•АВГ
3 ВГ
4 ВГ—<
5 ВГ
6ВГ
7 ВГ
8 ВГ
Ръб на горната
устна
Начало на косата
Среда на мозъчхдя
череп
Пиния на очите
Б
7. ВГ
1 ВЯ
Срамна кост
Колякиа бразда
Грапавина на големия пищял
Височина на глезена
К
С
Преден горен бодил
на лпбочмата кост
Връх на брадичката
Горка граница на гръдния кош
Ключица
Яремна ямка
2 ВГ—
а яремна ямк.з начапс -а косг-.ч
Долна граница на
гръдния кош
Горна граница на таза
Долна граница на таза
в) същата фигура в профилен
изглед с данни за дължинни-
тс измерения във ВГ.
г) същата фигура с опростени
скелетни форми. Червената
вертикална линия (- линия
на тежестта) отговаря на
информацията от илюстра¬
цията |95в|. според която и
при жената статичната ли¬
ния преминава през онези
ставни точки на въртене. ко¬
ито са важни за запазване на
равновесие в изправена
стойка.
2. Прозкфзожте м човекя

22. Тюххкчмхжпо при проооршоггс 107
Височина на
раменете - мъж
Височина на
.раменете - жена
Широчина на
раменете - мъж
Широчина на
раменете - жена
Коляниа бразда - мъж
Коляниа бразда - жена
Фиг. 97 Сравнение
Съпоставяне на пропор*
ционираисто на мъжкото
и женското тяло.
Двете фит ури са предста¬
вени е еднаква височина,
за да онагледят отклоне¬
нията от височинното
членение и широчинното
измерение. Светлосивата
контурна линия на мъжа
е нанесена върху еднаква
височина с женската
фигура (тъмно очертана),
чрез което стават
очевидни отклоненията в
тяхното височинно
членение и в широчинио-
то им измерение.
Ходило
Грзпамна
на големия"
пищял -
жена
Грапавина
на големия
пищял -
мъж
Срамна
кост - мъж
Срамна <:<•
жена
Гпл,-жена
Пъг. - мъж
Зърна на
търяит»
Мъж-жена
■(при""""
жената са
по-ниско)
Яремхз
ямка - мъж
Яремха
ямха - жена
Теме
1 ВГ
1 ВГ

Обобщен преглед
Чет¬
върт на
тялото
Височинно членение
Широчинно измерение
Дълбочинно измерение
Първа четвърт на тялото
Височина на темето при 0 ВГ
Височина на върха на
брадичката при 1 ВГ
Височина на раменете 13 ВГ надолу
от върха на
брадичката
Яремнз ямка 13 ВГ надолу
от върха на
брадичката
Височина на зърната
на гърдите при 2 ВГ
Най-голяма широчина
на черепа 23 ВГ
Широчина на шията 1/2 ВГ
Широчина на раменете
(костна) -2 ВГ
Широчина на раменете
(е делтовидния мускул) 2 ВГ
Пространство между зърната
на гърдите 1 ВГ
Дълбочина на шията 1/2 ВГ
Зърно нз гърдата - лопатка -
яремнз ямка - начало на косата
Втора четвърт на тялото
Височина нз талията
Височина на пъпа под 3-тата ВГ нз
еднаква височина е горната граница
на таза.
Срамна кост ** височина на хаишз:
малко по-нагоре от геометричната
среда
Широчина
на талията ° височина
на раменете до темето
Широчина на ханша 1 1/2 ВГ
Корем - пояс 1 ВГ
Срамна кост-седалище 1 ВГ
Трета четвърт на тялото
Коляниа бразда 1/4 ВГ над
шестата ВГ
Грапавина на големия
пищял • долна четвърт
из тялото при шестата ВГ
Широчина нз коляното 1/2 ВГ
Дълбочина на бедрото 1 ВЯ
Дълбочина на коляното 1/2 В Г
Четвърта четвърт на тялото
Височина нз вътрешния
глезен над осмата ВГ 13 ВГ
Стъпало при 8 ВГ
Широчина на глезена 13 ВГ
Широчина на ходилото 1/2 ВГ
Дълбо*1ина па прасеца 23 ВГ
Дълбочина на подбедрицата -13 ВГ
Дължина на ходилото -
яремнз ямка - начало на косата
" зърно на гърдата - лопатка
Допълнителни данни
■

Височина па лакътя почти на височи¬
ната на талията
Височина на ставата на китката из
височината на ханша илн по-надолу
Височина на върха на средния пръст
на ръката в средата на бедрото илн
почти до нея
Широчина на ставата
на китката на ръката 13 ВГ
Широчина из дланта ♦ 13 ВГ
Мишница - дълбочина 1 /2 ВГ
Предмишница - дълбочина
(лакътна кост и лъчева кост -
паралелни)в близост до
лакътната свивка 1/2 В Г
Съкращения: ВГ - височина иа главата + - повече
ВЯ » височина на лицето - - по-малко
108 ХЛрмфмот

ЖЕНА
Чет¬
върт на
тялото
Височинно членение
Широчинно измерение
Дълбочинно измерение
Първа четвърт на тялото
Височина из темето при 0 ВГ
Височина на върха на
брадичката при I ВГ
Височина из раменете -
1/3-1/2 ВГ надолу
от брадичката
Яремнзямка + 1/3 ВГ надолу
от върха на брадичката
Височина из зърната нз гърдата при
или под 2 ВГ.
Най-голямз широчина на черепа 2/3 В Г
Широчина на шията 1/2 ВГ
Широчина на раменете
(костна) + 1 1/2 ВГ
Пространство между зърната
на гърдите 1 ВГ
Дълбочина на шията —1/2 ВГ
Зърно нз гърдата - лопатка -
яремна ямкз -- изчало на косата
Втора четвърт на тялото
Височина на талията при 3 ВГ
Височина на пъпа плътно
под третата ВГ над горната
граница на таза
Срамна кост ■ височина нз ханша,
малко под геометричната среда
Широчина на талията - + височина
нз раменете до началото нз косата
Широчина на ханша 2 ВГ
Корем - пояс 1 ВЛ
Срамен хълм-седалище 1 до +1 ВГ
Трета четвърт на тялото
Коляниа бразда -
плътно над шестата ВГ
Грапавина на големия пищял -
под шестата ВГ “ долна
четвърт на тялото
Широчина на коляното 1/2 ВГ
Дълбочина нз бедрото 1 ВГ
Дълбочина на коляното +1/2 ВГ
Четвърта четвърт на тялото
Височина на вътрешния
глезен над осмата ВГ 1/3 ВГ
Стъпало при 8 ВГ
Широчина на глезена 1/3 ВГ
Широчина на ходилото 1/2 ВГ
Дълбочина на прасеца +1 /2 ВГ
Дълбочина нз подбедрнцата
над глезена +1/3 ВГ
Дължина на ходилото +1 ВГ
Допълнителни данни
Височина на лакътя на височината
талията
Широчина иа ставата на китката
на ръката 1/3 до -1/3 ВГ
Широчина на дланта 1/3 до - 1/3 ВГ
Дълбочина на мишницата +1/3 ВГ
Дълбочина на предмишнмцзта
(лакътна кост и л vicna кост -
паралелни) в близост до
лакътната свивка +1/3 ВГ
Под дебелина (дълбочина) да се разбира предно-заден размер - бел. ред.
1Л. Таяелолгаито ври «циищ—m

2.2.3. Допълнителни бележки към пропорционалната
типология
В широтата на явленията основното за белезите на фи¬
гурата на двата пола може да бъде модифицирано чрез
конституцията. Хармонията в конституционалсн тип
като тези на лептозома (слаб), на пикника (набит) и на
атлета (здрав скелетен и мускулен строеж), изглежда, е
осигурена преди всичко от това, че различните структур¬
ни характерни белези сс явяват свързани един е друг и
повтарят отделните части на характера на формата на
едно своеобразно цяло.
Модерното констнтуционално изследване (Кречмер,
Ленц, Зелер, Шелдън) сс доближава до стремежа на
Дюрер и до морфологичните усилия от епохата на Гьо¬
те. защото то обосновава единството на формените
качества 198-102]. Изследването разкрива целостта и
единството на собствения език, е който природата е на¬
дарила всяко отделно творение. Художникът би могъл да
сс отклонява от модела колкото иска. 11о важното е той
да поставя всичко под властта на общото, форменият ха¬
рактер на широкоплсщсстия. слабия, дебелия да преми¬
нава като ехо през целия тип. винаги да възкресява
връзките на формените особености. Дюрер наричал това
сравнително рисуване. Често художниците били вдъхно¬
вявани от такива затворени в себе си типове (Рьоноар,
Манол, Роден, Маркс и много други).
Значението, което знанията за формения характер на мо¬
дела имат за художника, е очевидно. Вее пак той нс би
могъл ясно да схване опасността, свързана е търсенето на
типови белези. Той никога нс трябва да ограничава есте¬
ственото богатство и човешката неповторимост, нс тряб¬
ва да забравя, че ясно изразени типове сс срещат изклю¬
чително рядко, точно обратното - най-интересни духов¬
но и телесно индивиди дават ..сплавите". Преходите от
един тип към друг пропишат е възможно най-фини гра-
Фиг. 98 Констмтуционални типове
(представени полуехематично):
а) лептозома! тип. нормален ръст -
180 см. при средна височина
168.4 см. Канон-8 ВГ.
Да сс обърне внимание на неравни¬
те горна и долна част и на паралел¬
ните контури на торса.
б) атлетичен тип. нормала! ръст -
170 см, канон-8 ВГ.
Срамната кост и средата нз тялото
почти сс припокриват.
в) пикннчен тип. нормален ръст -
168 см при средна височина 167,8
см. Канон приблизително 7 3/4 ВГ.
Срамната кост и средата на тялото
почти сс припокриват.
При разглеждането на конституцио-
калните типове трябва да сс има
предвид, че те рядко сс явяват п
чист вид
180 см
110 ХПроеоршопя

дации. В смесените типове tuta нещо „хибридно". Точ-
но сред тях човек намира телесни и духовни попълнения,
които постигат желаното единство. Цял живот към
погледа на художника сс отправя предизвикателството да
с готов за отделното явление, винаги активно да обновява
своето съзерцание на отделния индивид, да открива в него
своеобразното, красивото, възвишеното.
Връзка с конспггуционалмитс особености имат и някои
важни спортни типове. Защото е сигурно: по правило в
конкретната спортна дейност сс явява пригодено за нея,
предразположено, следователно типично пропорционал¬
но тяло. Хвъргачът на дискове и на чук. скачачьт и плу¬
вецът. гимнастикът и бегачът на дълги и къси разстоя¬
ния много ясно сс различават един от друг. Л скулпто¬
рите и художниците, които творят за спортни клубове
или стадиони, трябва да имат предвид, че няма абсолю¬
тен спортен тип. Той повече или по-малко е представи¬
тел на определена спортна дисциплина.
Тъй като конституцяоналнитс типове няма да бъдат опи¬
сани подробно тук. следва заключителен преглед иа кон-
сткгуционалнитс особености и телесната им структура
|99, 100, 101, 102J.
2.2. Тю
111

2. nfwnofxvom м чокса

♦мг. 99 Три женски конегитуционални
типа при еднаква височина - 160 см. и
еднаква възраст (19 голини):
а) предимно пикноморф (закръглена),
канон 7 1/2 ВГ;
б) предимно лептоморф (слаба), канон
8 ВГ;
в) предимно зтлетоморф (мускулес¬
та). канон 8 ВГ.
Фмг. 100 Същите женски коиституци-
онални типове както |99|
Фиг. 101 Младеж на 17 години,
височина - 170 см
Студент е преобладаващи атлето-
морфни телесни белези, смесени е
ликноморфни характерни признаци.
Фиг. 102 Младеж на 18 годнни,
височина -183 см
Студент е преобладаващи лептоморф-
ни телесни белези:
а) обърни внимание на голямата
дължина на крака, на нежните кости
и мускули;
б) обърни внимание ira плоския, малко
хлътнал гръден кош.
12. Тшмдепгаюто вря иромраят

Обобщен преглед
Особености ка телесната структура на трите конституцнонални типа,
систематизирани от Грим по Кречмер
Тип
Пропорции
на торса
Повърхностен
релеф
Крайници
Глава и шия
Лице
Окосмяване
Пшеничен
Къс. дълбок и
извит гръден
кош. тъп ъгъл
на ребрата
Кръгли, меки форми
като следствие на
добре изградена
мастна тъкан
Къси, меки
крайници е едри
къси широки
длани и ходила
Голяма закръглена
глава. Плоско
очертание
на темето, къса,
масивна шия
Мекопластично.
широко,
зачервено.
Слаба профилна
извивка
Слабо окосмяване
на главата,
склонност към
плешивост,
слабо до голямо
окосмяване на
крайниците
Атлетичен
Широки, силни
рамене, трапе¬
цовиден торс
е тесен таз
Силен, пластичен
мускула! релеф
върху здрав
костен строеж
Силни, здрзви
ръце и крака,
големи длани
и ходила, евен¬
туално
ахроциаиоза
Здрава висока
глава. Свободна,
силна шия е
полегат, из¬
пънат трапец
Здраво, костно-
пластично лице
е подчертаване
на ъглите.
Строга яйце¬
видна форма
Силно окосмяване
на главата. Средно
окосмяване на
крайниците
Лептозомен
Плосък, дълъг
гръден кош.
Остър връх на
ребрата. Отно¬
сително широк
таз
Слаб, жилест, е
малко подкожна
тъкан
Дълги, тънки
крайници е
дълги, тесни
длани и ходила
Относително
малка глава.
Дълга, тънка
шия
Бледо, тясно
лице,съкратена
яйцевидна фор¬
ма. остър, те¬
сен нос. евен¬
туално ъглов
профил
Силно окосмяване
по главата. Слабо
окосмяване на
крайнишпе
2.3. Разработването на конститу-
ционално-типичните белези
на фигурата в произведенията
на изкуството
Понятието конституционално-типични белези на фи¬
гурата ще обхванем по-подробно и в по-тесен смисъл.
В първия случай става дума за онова общо анатомич¬
но състояние на индивида, което разкрива в рамките
на неговите генетични норми известна широта на ко¬
лебанията, склонност към колебания. В по-тесен
смисъл установихме типичните полови белези на фи¬
гурите на възрастен мъж и жена, във връзка е това и
тяхното пропорциоииране, а в част 2.2.3 и особенос¬
тите на т. нар. конституцнонални типове, които е тех¬
ните сумирани особености и качества на формено-ези¬
ковия израз образуват затворено в себе си цяло. Нс на
последно място тези обстоятелства сякаш предизвик¬
ват при художника „втурванс" в качеството на изоб¬
разяваното тяло и стават за него материал, който го
пленява и го стимулира да съпрсживсе явлението. В
изобразяваните изразителни величини, в съпрсживява-
нсто иа пропорционираисто, във връзката е вторични¬
те белези на фигурата (в по-тесен смисъл) откриваме
движещата сила, която дава силен подтик на художе¬
ственото изразяване.
Докато скулпторката Вера Мухина прави обект на сво¬
бодна линсарна творба кльощавитс форми на слабия тип
модел, е неговите дълги крайници и плоски гърди, е тес¬
ния таз и малки обеми на гръдния кош (103], то Кусто-
дисв е привлечен точно от меката, гъвкава закръглсност
и пластична пълнота на пикноморфния женски тип. чии-
то форми клонят към изразителна простота и чиято изпъ¬
ната кожа художникът моделира в сдържан сребърен тон
(104|.
Художникът притежава тънък усет как освен формално¬
то изобразяване заедно е жестовете и атрибутите да ин¬
терпретира своята идея чрез избора на един определен
тип. както и необратимо да предизвика идеята чрез се¬
тивно-образно съпрсживяванс на типа. Да си представим
фигурата от Освобождаване от оковите на Майол като
мека пикничка, каквато е създал в своята Помона, ни сс
струва невъзможно 1105, 106|. Защото външността на
Помона нс й позволява да разчупи веригите какго онази
атлетична жена от Освобождаване от оковите, да сс
бори свободно, нейното тяло вее пак е лишено от черти¬
те на мъжката суровост и силата на атлетката. При ат¬
летката почти мъжкият тесен таз сс откроява на фона
на широките рамене. Релефната кожа покрива силни
мускули, здрави кости; при нея природата си е спестила
меките закръглсности, е каквито щедро е надарила пик-
114 Шрмфмтмчмма

Фиг. 103 Вера Мухина (1889-1953)
Актов стюд (1931). молив, 35.0 х 25,8 см.
Фиг. 104 Борис Кустодисв (1878-1927)
Актов споя (1915). молив, 51,4 * 62,2 см.
2.3. Рхж4<иммто >и пмстжтуякммкигмпмммп бсмм мафигурт • вроюмжхвгеа иажуспю»

2. Прмюромтс м*жи

ннчння тип, какъвто пресъздават Рьояоар в своята Вене¬
ра и Майол в Помона. Колко голяма е разликата вън
фигурите ще разберем, ако включим в сравнението и
Колоездачът Кални (Майол) - тънки крайници, слабост,
дори мършавост на атлета |Ю7|. Майол. художникът,
който създаде женски фигури със земна сила, е вдъхно¬
вен тук от атлет е момчешка грациозност. Няма мастни
натрупвания н тренираната, ..суха” фигура, но атлетич¬
ните здрави телесни мускули обграждат изцяло таза и
гръдния кош. Само в бедрата, двигателя на бегачите и
колоездачите, Майол концентрира пешо от онази стег¬
ната пълнота, е кояго иначе 6or.no надарява своите създа¬
ния. Високо горе - в телесния и двигателния център -
мускулатурата на краката обгражда компактно нежен
костен скелет е грациозни глезени като на газела, мус¬
кули е еластичността на пружинираща стомана.
Какви ярки контрасти сс открояват между Бореца на
Бамсс и Боксьора на Гайбел! Тежкоатлетът очаква неви¬
димия противник, който присъства чрез предстоящото
нападение f 110]. Скоро о^юмнигс тела ще сс вкопчат,
ще сс понесат във въздуха и ще сс повалят на земята.
Херкулесовите дела са прекадено лесни за атлета е ги¬
гантския скелет и здрави мускули, които са годни за
възможно най-голямо разгръщане на силите, е големия
си гръден кош той може да поеме дълбоко въздух, мус¬
кулите на гръдния кош са като щит. Със здравия като
стоманена плоча торс той е готов за противниковото
нападение. Със силните си крака борецът ще иттласка
тсжссгга на партньора си и ще сс съпротивлява, той очак¬
ва тази тежест е ръце, готови да я хванат, и е наведена
сгойка на тялото. Затова и мускулите вибрират - отдел¬
ната част е свързана е цялото в конкретната ситуация.
Фриц Кремер нс е привлечен от вълнуващия стартов скок
във водата и свързаните е това усещания за движение, а
отправя тих. внимателен поглед към плуващата за удо¬
волствие в своята фигура Плувкинята 1108]. Формите й
Фиг. 105 Аристид Майол
(186!-1944)
Освобождаване от оковите.
Съобразно съдържанието на произве¬
дението ял изкуството художникът е
избрал тип па мускулеста силна жена.
Фнг. 106 Аристид Майол
(1861-1944)
Помона.
Нз богиня нз пло;м>родисто отговаря
обемният пнктоморфен женски тип.
Фиг. 107 Аристид Манол
(1861-1944)
Колоездачът Колин.
Противоположно нз днешния тип
колоездач, Майол създава младеж е
тънки крайници и мускулеста, но
слаба фи1ура.
Фнг. 108 Фриц Кремер (род 1906)
Плувкиня (1959).
Изгладените закръглени форми на
плувкинята притежават притегателна
сила за скулптора.
2 J. Рцмбмижго ш тфаг>т*>п • фспмаповвшшупвяо
117

са закръглени, бедрата придават завършеност на врете¬
новидното тяло, подобно на тюлен, носещ сс през вод¬
ните маси. Добре оформеният гръден кош изпълва фи¬
гурата е наситени обеми. Въобще творбата представя
едно разцъфтяло чрез спортната дисциплина красиво
тяло.
Жилавият слаб Боксьор на Херман Гайбел сигурно е
боец, който очаква своя противник. той е ..нервен". ..стои
нащрек", защитен от приближените лакти |109|. Пърга¬
вите прекадено дълги крака балансират в лека ситна крач¬
ка. Над слабичкия тазов център той малко е отдръпнал
дясното си рамо, за да придаде сигурност на правия удар
на дясната ръка. Вратът е свит, дебнейки атаката, зад
юмруците погледът фиксира концс1гтрирано. В нервни¬
те къси щрихи на полусухата четка има свръх изострена
реактивност. Паралелно-контурният фронт избягва про¬
тивниковия удар чрез леко завъртане. Цялата организа¬
ция на тялото - високата осанка, мускули, изразени су¬
хожилия и изскочили кокалчета на глезена - всичко е
готово за продължително действие. Тип е предимно леп-
тозо.мни характеристики, който също така добре би
могъл да бъде бегач на средни разстояния или скачач.
Фиг. 109 Херман Гайбел (роден 1889)
Боксьор (1928). Кабинет зз медни
гравюри. Дрезден.
Конструкцията на този спортен
тип сс отличава е височина
и слабост.
Фиг. 110 Годфрнд Бамсс (роден 1920)
Нападащ борец (1972). перо и зуш.
35.5 х 37.5 см.
Предметно и художествено темата е
представена чрез набит, мускулест и
силен спортен тип.
J. Прмкршт м чоасп

2.4. Пропорции на типове
в различна степен на развитие
Между раждането и разцвета нз силите, следователно в
разстояние от приблизително четвърт век. сс осъщест¬
вява физическо и духовно развитие, което сс проявява
като ритъм на оформяне на тялото. Младият човек съзря¬
на до възрастен нс просто следвайки равномерно възхо¬
дяща линия. По-скоро има етапи е ясни застои и ускоря¬
вания. При това по време на развитието на индивида час-
тате на главата и торса, на ръцете и краката нс остават
константни една спрямо друга или по отношение на
цялото: индивидът израства от новородено до зрял мъж
(111—1131 или зряла жена. Съотнсссно е височината при
раждане (приблизително 50 см), частите израстват:
главата - два пъта;
торсът - три пъта:
горният крайник - четири пъта:
долният крайник - пет пъти.
За нишите пропорционално-типологични изложения
на първо място стои познаването на канона, защото
растежът на главата по отношение на останалата
част на тялото определя възрастовия облик на разви¬
тието (112, 113, 114, 116).
11ай-важните разлики в тялото на кърмачето и възраст¬
ния почиват нс само върху ръстови раътичия. а върху
напълно променените съотношения на частите на гла¬
вата. торса и крайниците е цялото.
В първата година на живота природата снабдява посто¬
янно нуждаещия сс от помощ малък човек е голямо чело
и слаб дъвкатслсн апарат (течно и кашссто хранене)
1115, 116, 124, 125). Така че точно при растежа на гла¬
вата пропорциите на лицето и мозъчната кутия сс
променят така, че накрая черепната част силно над¬
вишава другата.
Докато при възрастния оста иа очите определя средата
на главата (добре изразена хоризонтална линия (114)),
при кърмачето и малкото дете тя е под средата на глава¬
та (слабо изразена хоризонтална линия) 1114а-е|. По-на¬
татъшната промяна на пропорциите в полза на лицевите
кости е в тясна зависимост от смяната на зъбите и рас¬
тежа на челюстите. Следователно лицето се удължава
надолу. С израстването на млечните зъби приключва
първият етап от растежа на лицето. Израстването на
черепа на дължина (разстоянието чело -тил) остава поч¬
ти константно по отношение на неговата наЙ-голяма ши¬
рочина основен план на черепа 1114ж-и|. Интервалът на
слабо отбелязаната наЙ-голяма широчина до дебелата
разполовяваща линия на дължннната ос запазва от ново¬
родено до възрастен пропорционално константно разсто-
Фкг. 111 Съпоставка нз пропор¬
циите нз възрастен и кърмаче,
нанесени върху еднаква височина
(спорел рисунка от Шрац)
2.4. Прохфшк1иппо«с * pMvwemxa ка ражгтке
119

яннс |Н4а-в|. Удебелената вертикална линия маркира
средата на разстоянието надочни дъги - тил и съвпада
почти винаги с отвора на ушния канал.
За възрастовия израз особено значение имат височината
и положението на челото 11131. При кърмачетата и мал¬
ките деца то с надвиснало и по-късно постепенно сс из¬
правя отвесно, а после хлътва. Тази отвссност сс запазва
по-често при жената и оттук сс получават момичешки
младежки черти.
Някои съвременни художници снижават в неправилен
израз темето в детския портрет чак до веждите, за да
покажат „детското". Но напротив. Така сс получава раз¬
вален възрастен. Тези хитри спекуланти е художествени
деформации лросцират в детския човешки лик само жи¬
вотинска първичност и е това постоянно показват своя¬
та антихуманна позиция.
Няма дете в чист вид. То е представител на точно оп¬
ределена степен на развитие е нейните собствени ясни
Фиг. 112 Две деца на I година
(кърмачсска възраст)
Лежащата вее още лоста под средата
на главата ос нз очите откроява силно
доминиращия мозъчен череп и
нейното високо изпъкнало чело в
противовес на вее още исиздължсния
лицев череп (липса на зъби).
Фиг. 113 Глава на малко дете
Формите на лицето са меки и нежни,
седловидната част иа носа е гладка,
ноздрите - широки, бузите - кръгли.
Повикването на зъби е довело до
първото издължаване на долната част
на лицето.
белези на типа 1115|. В развитието на фигурата отчитаме
ритмите е техните собствени типове. Могат да сс разли¬
чат два големи периода: неутрална и двуполова възраст.
Неутралната започва е раждането |116| и след първата
промяна във физиката около шестата година преминава в
двуполовзта възраст. 11ървият голям период нс дава данни
за разпознаване на вторичните полови белези. Момиче и
момче, поставени едно до друго в гръб, е почти невъзмож¬
но да сс причислят към определен пол 1117,121/1|. Оттук
и определението „неутрален". Във втория период. който
продължава до смъртта, сс очертават физическите белези
на двата пола (двуполовосг) |115/1-115/4, 121/2, 121/3,
128, 129, 134, 135/1-138].
Фиг. 114 Пропорции на главата на кърмаче, на шестго¬
дишно дете и на възрастен:
а) кърмаче в профил;
6) череп на шестгодишно дете в профил, време па
растеж на зъбите;
в) череп на възрастен в профил.
Да сс обърне внимание на увеличаването нз височина¬
та на лицето при сравнението па разполовявзнето на
дължината на главата (дебела хоризонтална линия) и
на линията на очите (тънка хоризонтална линия) на
фиг. 1146!
г) череп на кърмаче във фро»палсн изглед;
д) череп на шестгодишно дете във фронтален изглед
(време на растеж па зъбите);
е) череп на възрастен във фро1ггалсн изглед Да се
обърне внимание на удължаването на лицевия череп
както в а) и в)!
ж) череп на кърмаче в заден изглед;
з) череп на шестгодишно дете в заден изглед;
и) череп на възрастен в заден изглед Да сс обърне
внимание на положението на кай-голямзта широчина
на черепа (тънка хоризонтална линия) в сравнение е
разполовявзнето между чело и тил (дебела хоризон¬
тална линия)!
120 ХПрокрампкмчмеп

Ос иа слмте =
средата на
«кочината
^а главата
-V2 от салгталната дължима
27,СД
прибл.
27,СД
“/.СД
'ПШ
2.4.1 Ipoocptow 1U тнпоос » рам>гом степен К1 рамите
Среда на
ВИСОЧИННОТО
измерение
1/2 ВГ на възрастен
3/4 ВГ на възрастен
Кърмаче
Шестгодишно дете
Възрастен
Приблизително
2,6 от сагитална-
та дължима
♦1/3 сагитална дължина
Сагиталма дължина
Сагитална дължина
Ос из очите
средата на
височината
на главата
Над 1/3 от сагиталма-
та дължима
Среда на
ДЪЛЖИМЯОТС
измерение

Фиг. 115 Развитие на пропорциите от
ембрионална форма до възрастта на
разцвет на силите при мъжа и жената
в абсолютни възрастови отношения
(преработено от рисунка нз Шрзц)
Сравненията нз фигурите изясняват
съответното превъзходство в растежа
на единия пол над другия.
двуполова възраст
неутрална възраст
първа и втора пубертетна зона
първа пубертетна база: момичета
10 1/2 - 13 1/2. момчета 12-15 години,
втора пубертетна фаза: момичета
13 1/2 - 16 години, момчета 15-17
години (момчето на илюстрацията
представя първа, а момичето втора
пубертетна фаза)
125.
160
150.
140
130.
120.
110.
joo
90.
80_
70:
60
50.
40
30.
20
10
14 години, форма на момиче и момче
(тенденция към издължаване, особено
чрез растеж на крайниците)
3 години, форма
ма малко дете с
тенденция към
напълняване
2. Пропоркмлсючсмси
см
кърмаческа възраст,
новородено
кърмаческа
възраст -
1 година
възраст на
малкото дете -
2-5 години
първа промяна на
фигурата. приблизи¬
телно около 5 1/2-
6 1/2 години
преходен стадий
към предпубертет-
ната фаза
предпубертетна фаза,
при момичетата
7-ю 1/2 години, при
момчетата - 7-12
години
186.
0
0 ембрионална форма
1 година, форма
на кърмачето
•мгкчо зет» и фосшч «
?==ж,
9 години, форма на
дете в учипищна
възраст (тенденция
към напълняване)

2.4. Hpcwjxpm iu nmc*e • ptuarou епоси ш рммтк
см
фаза на съзряване.
момичета 16 •• прибл. 18. 19 години.
мъже 17 - прибл. 19. 20 години
зряла възраст
лрибл. 20-28 години
180.
122.
U6Q.
152
I4Q
'30
'20.
'30
122.
90
го.
*о_
12_
30
м_
12_
о
18 години
24 години.
форма на млад иъж и млада жена

Въпреки всички усилия с думи. чрез таблици, схс-
матизиранн илюстрации и фотографии да сс об¬
хванат типичните форми на пола, нс можем да
обгърнем големия природен спектър, голямата
вариативност в рамките на получени чрез абстрак¬
ции норми. Отделните случаи, е които си имаме
работа при разглеждането на индивидуалното яв¬
ление на младостта. възрастта, тюла [115/5.115/41.
действително съдържат чертите на общото, свое¬
образно проявяващото сс. но те не дават ..закон'“.
На фиг. 115/1 и 115/2 са показани две момичета
на почти еднаква възраст, измерени антропомег-
рично в см. Двете са е различна височина на гла¬
вата, но въпреки това е почти еднакъв канон на
височинно членение. Тези фактори свидетелстват
за неравенство в подобието и подобие в неравен¬
ството. Следователно в пластичната анатомия
трябва да сс върви само към това - да се изостря
чувствителността на очите към формата на съгла¬
суваното в себе си пяло. Растящото съпрсживява-
нс и вживяванс в неповторимия индивидуален ха¬
рактер. нс в неговите отделни особености, а в
съществуващата цялост, в която многото части
заедно образуват подредено единство, стои иа
първо място за съзерцаващото око на художника,
преди анатомичният анализ да премине към отдел¬
ните части на телесната структура.
Фиг. 115/1 Пропорционални фигури нз момичета е
приблизително еднаква възраст (15.8 и 15.9 години)
по точни аитропомстрични измервания (данни в см)
Различните скици иа младежки фигури насочват
към два различни типа на развитие. При лявата
фигура вее още нс е настъпила втората пубертетна
фаза, по време на която сс оформят характерните
женски мастни натрупвания (както е в дясната
фигура). Над фигурите са съпоставени широчинни-
тс измерения и отношението между дължините на
горната (Г) и долната част иа тялото (Д).
Фиг. 115/2 Повторение на скиците на горните две
фигури
Построеният чрез дължината на главата пра¬
воъгълник на фигурата е 8 ВГ височина и 2 ВГ
широчина улеснява, от една страна, преценката на
разликите във фигурите, а от друга - закономер¬
ността на пропорциоииравето, изразено в канона.
..Решетъчната мрежа" е основна мярка една ВГ
прави височинного членение толкова отчетливо,
както и отношенията на широчините. Развитото
женско тяло по правило почти би сс докоснало в
областта на ханша до широчината на правоъгълни¬
ка. в някои случаи дори би го надвишило.
От Бамсс: ..Ние рисуваме човека".
каталожен номер 41
канон 8.35 ВГ
ГД » 69.5:81.5 см
каталожен номер 39.
канон 8.4 ВГ
124 1 Прооороот ■> w*cu
ширина на
раменете
ширина на
талията
ширина на
ханша
ширина ма
коляното
дължина на долната част на тялото
дължина на горната част на тялото
дължина на долната част на тялото
дължина на горката чет на тялото
ширина на
раменете
ширина на
талията
ширина на
ханша
ширина на
коляното
възраст - 15.9 години
възраст - 15.8 години
каталожен номер 41.
Г:Д « 69.5:81.5 см
каталожен номер 39 115/1
възраст - 15.8 години
възраст - 15,9 години
115«

възраст -17.1 години
Фиг. 115/3 Пропорциите иа тяло
иа младеж (17.1 години)
при височина 167 см
В началото из зрялата фазз растежът
иа младия мъж повтаря този на
момичето от втората пубертетна фаза,
докато оформянето иа мускулите при
младежа вее още июставз и фигурата
е по-слаба. Долната дължина на
тялото превъзхожда горната. Широчи¬
ната на талията е вее оше малка.
Пяно установяване на канона на
фигурата от 7.3 ВГ в рамките на
правоъгълника. дясно - мерките в см.
получени чрез аитропомстрично
измерване.
Фиг. 115/4 Пропорциите на млад мъж
(19,0 години) при височина 176 см
С канон от 8.5 ВГ (!) общото впечат¬
ление е за висока и издължена фигура.
Относително мхтката глава създава
впечатление за мащабност на цялата
фигура, а относително голямата глава
(виж (121/3J на е. 132) създава
впечатление за детска момчешка
фигура.
Все оше приличащата на пясъчен
часовник талия изпълнява в течение
на по-нагатъшиото оформяне на
мускулите и сс получава клиновидната
основна форма из атлетичния мъж.
Ог Бамсс: ..Ние рисуваме човека".
14. nponopttMi ка ткпмс » разляна стелем иа рампи
ширина на райското
шириха на талията
шириха на ханша
ширина ма коляното
дължина на долната част на тялото
дължина на горната част
на тялото
каталожен номер 101
канон 7.3 ВГ
каталожен номер 101
ГД = 80:87 си
ширина на раменете
ширина на талията
ширина на ханша
шириха на коляното
възраст 19.0 години
дължина на долната час^ат-тялото
дъажима на горната част
на: тялото
каталожен номер 96
канон 8,5 ВГ
каталожен номер 96

Неутралната възраст обхваща стадия на кърмачето. мал-
кото дете и преходния със съответните типове развитие на
формата на кърмачето. малкото дете и преходната, от
формата на малкото дете до формата на ученическата възраст
(117—119). Двуполовата възраст се разпростира от преход¬
ния стадий чак до смъртта и съдържа частите на предпубер-
тетната фаза е формата на детето в ученическата възраст.
първа и втора пубертетна фаза е формата на юношата и
девойката и зрялата фаза е формата на младата жена и мла¬
дия мъж. Предпубертстната фаза подготвя времето на поло¬
вото съзряване. Тя е едно голямо поемане на дъх. В края на
подготвителния период в половото преобразуване става вто¬
рата промяна на фигурата, която отстранява формата на де¬
тето в ученическа възраст и от метаморфозата на пубертет¬
ната фаза се появяват юношата и девойката. В зрялата фаза
те се дооформят, докато накрая се постигне полово специ¬
фичната, завършена мъжественост или женственост. Цялата
времева непрекъснатост на ставане и растеж е онагледена в
илюстрациите |115] и в прегледа на е. 127.
Ранната детска възраст (2-5 години) и формата на
малкото дете: до 15-ия месец продължава ембрионал¬
ният период. Той се проявява в несъразмерност между
много голямата глава (1/4 от цялото) и торса и слабо
развитите, функционално негодни крайници, които са по-
скоро придатък (111, 115. 116). Торсът е разделен от
краката в мястото над половите органи чрез дълбока браз¬
да - линията на корема. Срамната кост е на 1/2 ВГ под
средата на тялото.
Пропорции на кърмачето |116, 124, 125):
Ръст 50 см
Канон 4 ВГ
Дължина на торса 1 2/3 ВГ
Дължина на долния крайник I 1/3 ВГ
Дължина на горния крайник 1 1/2 ВГ
Пропорции на едногодишно дете |112, 113, 126):
Ръст прибл. 75 см
Канон 4-4 1/2 ВГ
Дължина на торса 1 3/4 ВГ
Дължина на долния крайник I 3/4 ВГ
Дължина на горния крайник I 3/4 ВГ
Между третата и петата година от живота си малкото
дете придобива неповторимо очарование, което сс офор¬
мя в типа иа малкото дете |127|: височина на главата
прибл. 5 - 5 1/2 ВГ, следователно още по-силно домини¬
ране иа главата, кръгъл, подобен на цилиндър торс, ог¬
раничено изкривяване на гръбначния стълб, относител¬
но малки, заоблени и меки крайници и слабо подчерта¬
ни стави, слаба шия. еднаква широчина на таза и рамене¬
те, липсваща талия, паралелни странични контури, сла¬
бо диференциран релеф, обилна подкожна мастна тъкан
и оттук гънки, бразди и трапчннки в ставните области
(отчасти по речника на Фишер ..Антропология’*).
Пропорции на двегодишно дете:
Ръст 75 до 85 см
Канон 5 ВГ
Дължина на торса 2 ВГ
Дължина на долния крайник 2 ВГ
Дължина на горния крайник 2 ВГ
Положение на пъпа « средата на тялото 2 1/2 ВГ
Пропорции на четиригодишно дете |120, 121/1):
Ръст до 100 см
Канон 5 1/2 ВГ
Дължината на торса остава до 2 ВГ
Дължина на долния крайник 2 1/2 ВГ
Дължина на горния крайник 2 1/2-2 3/4 ВД
Положение на пъпа над средата иа тялото
Първа промяна на (фигурата и (формата на дете в уче¬
ническа възраст (5,6 - 6 1/2 години): около шестата го¬
дина от живота започват промени, които имат качестве¬
но значение. Фигурата сс променя от формата на малко¬
то дете до формата иа детето в училищна възраст: бързо
развитие на моторния апарат, обща тенденция към
издължаване, стопяване на подкожната мастна тъкан,
чрез това - по-остър профил на главата, намаляване на
частите на главата и торса (канон 5 1/2-6 1/4 ВГ).
Спадане на корема, подчертаване на талията, по-голям
обем на раменете за сметка на таза, изразена извивка на
гръбначния стълб, развиване на мускулатурата, увели¬
чаване на средната и долната част на лицето (смяна на
зъбите), среда на тялото - почти на линията на корема.
Ръст до 120-125 см
Канон 5 1/2 - 6 1/4 ВГ
Дължина на торса приблизи телно 2 1/4 ВГ
Дължина иа долния крайник приблизително 3 ВГ
Дължина на горния крайник 2 1/2 ВГ
Прсдпубертстна фаза и (форма на детето в ученичес¬
ка възраст (момчета 7-12 години, момичета 7 - 10 1/2
години): след кратък период от една година, в ссдмата
година завършва важната промяна на фигурата |115,
121). От нея произлиза формата на детето в ученическа
възраст е по-нататъшното изграждане на размерите (3 I/
2-5 години). Особеностите на формата нс сс променят
качествено (канон приблизително 6 до близо 7 ВГ). По¬
стоянен растеж, увеличаване на теглото, нова стойка на
фигурата |121/1, 121/2, 129).
Пропорции на седемгодишно дете |128):
Ръст до II5-120 см
Канон 6 - 6 1/4 ВГ
Дължина на торса около 2 1/4 ВГ
126 1 Лрмораат м чомп

Обобщен преглед на фазите и формите на развитие.
Неутрална
възраст
Година ат живота
1
Стадий
Стадий иа
кърмачето
Възраст на развитие
Кърмаческа възраст
Тип развитие
Форма иа
кърмаче
Канон
4ВГ
2-5
Стадий на мхтхо
дете
Възраст иа малко
дете
Форма на малко
дете
5-5 1/2 ВГ
6
Преходен стадий
Първа промяна на
формата
Преходна форма
(смес между форма
на мхлко дете и дете
в училищна възраст)
5 1/2-6 1/4 ВГ
Даупо.юва
възраст
7-12 .Момче
7 - 10 1/2 Момиче
Стадий на младежа
и девойката
Прсдпубсртстна
фаза
Форма на дете в
училищна възраст
6 1/2-7 ВГ
6-6 1/2 ВГ
12-15 Момче
10 1/2-13 1/2 Момиче
Първа пубертетна
фаза
Форма на младежа
и девойката
7 ВГ
7 ВГ
15-17 Момче
13 1/2-16 Момиче
Втора пубертетна
фаза
7 1/2 ВГ
7-7 1/2 ВГ
18-20 Мъж
16-19 Жена
Стадий на
функция
Зрялафазз
Формз
на младия мъж
Форма нз младата
жена
7 3/4 - 8 ВГ
7 3/4 - 8 ВГ
от 20 години
Разцвет на силите
8 ВГ
Фиг. 117 Деца в неутрална възраст
(приблизително 3-4-годишни)
Липсващите вторични полови белези са
причина за пропорционалната еднаквост
на момичетата и момчетата.
Фиг. 116 Новородено
11сговитс пропорционхзни белези:
много голяма глава (- 1/4 ог
височината на тялото), голям
торс, вее още къси крайници.
2А. Пргжряиа м поом в imi—тмнрпиа 127

Фиг. I 18 Дена иа приблизително 4-5 години. Кръглите форми са почти оформени,
канонът от приблизително 5 1/2 ВГ подсказва, че свършва възрастта иа малкото дете.
Фиг. 119 Дена на около 6 години
Техният канон от приблизително 5 1/2 ВГ и намаляването на пълните форми на
малкото дете посочват като стадий иа развитие първата промяна на фигурата като
преходна форма от малко дете към дете в училищна възраст.
2. Пропорцииre IU

Дължина на долния крайник 3 ВГ
Дължина на горния крайник 2 1/2-2 3/4 ВГ
Положение иа пъпа 2 1/2 ВГ (от темето)
Положение на срамната кост - средата на тялото.
Освен малко по-кръглите хълбоци при момичетата в
гази възраст нс сс срещат настъпили междуполови раз¬
лики. Тялото запазва детския си характер. По време на
растежа сс засилват широчинните измерения: при момче¬
то - обиколката на гърдите и раменете, при момичето -
пълнота на ханша, седалището и бедрото. Десетгодиш¬
ните момче и момиче хармонизират своите пропорции.
Пропорции на десетгодишно момиче (121, 129а]:
Ръст до 125 см
Канон 6 1/2 ВГ
Дължина на горната част на тялото 3 1/4 ВГ
Дължина на долния крайник 3 1/4 ВГ
Дължина на горния крайник 2 3/4 ВГ
Положение на пъпа - при малко повече от 2 3/4 ВГ
Положение на срамната кост ■ средата на тялото.
Втората промяна на фигурата е първата пубертетна
фаза и е формата на младеж им девойка (момчета -
12-15 години, момичета 10 1/2 - 13 1/2 години): пауза¬
та на прсдпубсртстната фаза е отминала. Новите хормо¬
ни въздействат бурно за промяната на фигурата: изрази¬
телност на вторичните полови белези; кулминация на
пропорционална промяна - в средата на пубертета, ус¬
корено увеличаване на дължините, израстване на фигу¬
рата. при това увеличаване на мастната подкожна тъкан
и жлезите в областта на гърдите при момичетата.
закръгляне на хълбоците, започва окосмяване около
срамните части и под мишниците. При момчетата -
оформяне на по-силна мускулатура и кости, срамно око¬
смяване. мъх по брадата. При двата пола загрубяват
лицето и крайниците, фигурата се удължава.
Пропорции на дванайсетгодишно момиче 1122, 130|:
Ръст до 147 см
Канон 7 ВГ
Дължина на горната част на тялото 3 1/2 ВГ
Дължина на долния крайник 3 1/2 ВГ
Дължина на горния крайник 2 3/4 ВГ
Положение на пъпа при 2 3/4 ВГ
Положение на срамната кост - средата на тялото.
Пропорции на четиринайсетгодишно момче 1115|:
До петнайсетата година момчетата достигат момичета¬
та. които досега са били по-високи.
Ръсг до 150 см
Канон 7 ВГ
Дължина на горната част на тялото 3 1/2 ВГ
Дължина на долния крайник 3 1/2 ВГ
Дължина на горния крайник 3 ВГ
Положение на пъпа близо до 3 ВГ
Положение иа срамната кост " средата на тялото.
Втора промяна във фигурата е втора пубертетна фаза
(момчета 15 до 17 години, момичета - 13 1/2 до 16 го¬
дини) (1311:
Момичето забавя темпа на растеж, докато напълно пре¬
стане да расте. Охоло 15-ата година момчето изпреварва
момичето. Вторичните полови белези се доразвиват: офор¬
мянето на женския бюст завършва е очертаването на
зърната, увеличава се обемът на ханша чрез формите на
скелета и меките части, разширява се окосмяването око¬
ло срамните части до свивката на бедрото. Загрубяването
на главата и крайниците през първата фаза на съзряване
започва да отстъпва, постигат се хармонични форми, като
общо телата на двата пола се рехармонизират.
При юношата се увеличава широчината на раменете, чрез
това относително намалява тазът (клиновидна форма); по-
силна мускулатура и здрав костен строеж, окосмяването
около срамната област се изкачва пирамидално към пъпа
Постига се фигура е ясно изразени мъжки черти.
Пропорции на шестнайсетгодишно момче (132]:
Ръсг до 170-175 см
Канон 7 1/2 ВГ
Дължина на горната част на тялото 3 3/4 ВГ
Дължина на долния крайник 3 3/4 ВГ
Дължина на горния крайник 3 1/2 ВГ
Пропорции на четиринайсетгодишно момиче |П5|:
Ръст до 156 см
Канон 7-7 1/2 ВГ
Дължина на горната част на тялото 3 1/2 ВГ
Дължина на долния крайник 3 1/2 ВГ
Дължина на горния крайник 3 1/2 ВГ
Зрялата фаза и формата на младия мъж и младата
жена \115, 132/1, 133, 135/1):
Двата пола придобиват хармоничност след още малко
време (2-3 години). Растежът приключва. Мъжът и же¬
ната навлизат в разцвета на силите. На 19 години моми¬
чето е съзряло физически и женствеността се развива в
пълна степен. Младежът разполага е моторно определе¬
ната мускулна сила на мъжа. Издължената във фазата на
съзряване фигура показва в най-чист вид конституцията
си и й придава своята типичност (Целер).
Пропорции на двайсет и три годишна жена’.
Ръст 163 см
Канон 8 ВГ
Дължина на горната част на тялото 4 ВГ
Дължина на долния крайник 4 ВГ
Дължина на горния крайник 3 1/2 ВГ
Срамна кост - средата на тялото.
2.4. Пропорции иатпом и ржмичиаскоси нарамил*

Фиг. 120 Пропорции на четиригодишно
дете, височина - 95 см, канон -
4 1/2 ВГ. С тези показатели то отговаря
на типа на развитие на малкото дете.
Фиг. 121/1 Типове фигура на мхтко дете (4-годишно) и дете в
училищна възраст (прсдпубсртстна фаза). Типовете фигура
отговарят нз илюстрациите |120] и [121] и притежават
визуално подчертана характеристика на фитурата. според която
при малкото дете доминира дължината нз торса за сметка на
дължината нз долните крайници. При 1 I-годишното момиче
пък почти е постигната типичната еднаквост из дължините.
От Бзмсс: „Ние рисуваме човека“.
Фиг. 121 Пропорции на приблизител¬
но 10-годишно момиче, височина -
125 см. канон-6 1/2 ВГ
С тези показатели то принадлежи към
формата на детето в училищна
възраст, прсдпубсртстна фаза.
130 X11рооор«яхт« мчоасо
прибл.
95 см
среда
на тяяотс
среда
из тялото
10 години
лрибл.
125 си

Пропорции на четирл-одихио и около десетгодишно момиче
4 години
(форма на малкото дете)
Около 10 години (форма на дете в училищна възраст
на предпубертетната фаза)
121/1
2.4 Прооорияи ш тшюве в ршмчиа стсосм иа римтж
Ширина на раменете
Ширина на гърдите
Ширина на ханша
Ширина на коляното
Ширина на раменете
Ширина на гърдите
Ширина на корема
Ширина на коляното
4SCU
височина ма горната част на тялото
Височина на долната част на тялото
височина на горната част на тялото
Височина на долната част на тялото
42SCU

След като разгледахме пропорциите на различните ти¬
пове на развитие в нормален вид. ще документираме
приведените характеристики на фигурата чрез поредица
снимки на модели. За да разполагаме при наблюдението
на живото тяло с ясни критерии, така да сс каже, с ком¬
пас за ориентиране, щс обобщим следните препоръки за
преценка (121/1. 121/2, 121/3):
- отношението на дължината на горната част на тялото
към дължината на долната. Колко силно доминира дол¬
ната над горната част 1121/1 ляво) и обратно, кога, при
кои типове на развитие?
- отношението на крайниците към торса. Дали са още
слабо оформени, или са силни (121/1,121/3]. кога, при
кои типове на развитие?
- в кои случаи има еднаквост при момчето и момичето
(121/1 дясно. 121/2. 123/3J?
- слаби или пълни долни крайници (121/2, 121/3)?
- отношения на широчината на раменете, талията, хан¬
ша. Талията оформя ли сс във форма на пясъчен часов¬
ник. коя от трите широчини доминира?
- мастни натрупвания на торса: оформяне на гърдите и
бюста, мастна възглавничка в областта на пъпа и срам¬
ните части, както и в седалищната област.
Фиг. 121/2 Към промените в облика иа
фигурата нз момиче в тази възраст и на
съотношенията между дължината на
горната и долната част (виж приложените
дължини на долен крайник и торс) сс
прибавят и разширяването иа ханша,
оформянето на талията и мастните
натрупвания в областта иа гърлите,
бедрата и седалището, характерни за
жената.
Фиг. 121/3 Момче на същата възраст като
момичето на горната илюстрация, чиито
пропорции вее още съвпадат с пропорциите
иа момичето, е канон от 7 ВГ и равна
дължина на горната и долната част. Но
отделните части на тялото още са ръбести
и ъгловати. Своето бъдещо оформяне те
щс дължат нс на мастни натрупвания, а на
увеличаване на мускулната маса.
От Бамсс: „Ние рисуваме човека".
132 2. Прмкдеитс изчмека

среда на тялото
Фиг. 122 Пропорции на 12-годишно
момиче. Височина прибл. 142 см,
канон 7 ВГ (форма иа младо момиче
от първата пубертетна фаза).
Дължината па долните крайници вече
съвпада е дължината иа горната част.
2.4. Прелорам ипгоок ijunroa стелем карюшпк
лрибп U2 си

Илюстрацията 1123 J още веднъж съпоставя най-важните
ритми на развитие от новородено през втората, седмата.
четиринайсетата год ина до 21 -годишна възраст. Тя показ¬
ва абсолютните ръстови съотношения на тези възрасти.
От двегодишното дете до възрастния индивид съществу¬
ва при всеки етап възрастова разлика от една ВГ. От но¬
вороденото до двегодишното дете срамната кост се на¬
мира значително под геометричната среда на тялото (бял
триъгълник). От седем голини нататък тя се припокрива
със средата на тялото и постепенно при мъжкия пол сс
изкачва над средата. Останалите точки на височинно чле¬
нение като коляно, пъп. зърна на гърдите, яремна ямка
остават, с изключение на главата, константни една спря¬
мо друга. Дебелата вертикална линия вътре във фигура-
та носи маркировки те на частта на главата (канон), тънки¬
те отвееи извън фигурата съдържат данни за дължината
на торса и крайниците, изразени във ВГ.
Снимките на модел от фиг. [911 показват съразмерно
съзряло младежко тяло. фиг. [ 131J - малко слабо жен¬
ско тяло с леко забавено съзряване, и фиг. 1135| - разви¬
то женско тяло в стадий на функциониране.
8 ВГ
134 ХПрмфмптмчмоа
Фиг. 123 Пропорции на различни
възрасти. Геометричната среда на
тялото с отбелязана с малко
тримълниче.
прибл 175«
7 ВГ
г.рибл 150 см
6 ВГ
лрибл. 125 см
5 ВГ
Пр»бл 75-100 см
18-21
години
14 ГОДИНИ
7 ГОДИНИ
2 години
0 година
лрибл.
50 см
4 ВГ

Фиг. 124 Глава иа четиримесечно кърмаче:
а) във фронтален изглед (снимката е
завъртяна нз 90 градуса):
6) главата ка същото кърмаче в профил.
Фиг. 125 Тяло на четиримесечно кърмаче
2-4. Ирооорцмн К1 ткпоае » рлгвпиа егегхн м

136 2- I IpoOOpU MWTC Ml 4O*CU

129а
Фнг. 129 Две сестри и брзт в различни
фази на сексуална зрялост
з) момичето нз 10,3 години, е височина
133 см и 18 см височина на главата,
вее още ясно принадлежи към
пубертетната фаза. Тук говорят вее
още детската тсснота нз таза,
липсата на пълнота по вътрешната
страна нз бедрото и плоските
нспнгмснпф31п< гърди. Долната
дължина е равна на горната.
б) 12-годишното момче (показано на
фиг. 124 и 125 като бебе) е неговата
височина от 139 см и 20 см височи¬
на на главата (канон - 6.9 ВГ), е
плосък мускулен релеф и още
липсващо окосмяване по крайниците
принадлежи към пубертетната фаза.
Долната дължина надвишава малко
горната.
в) момичето на 13.1 години, височина
143 см. височина нз главата - 19 см
(канон " 7.5 ВГ). въплъщава типа
на развитие от първата пубертетна
фаза преди всичко е оглед на
увеличаващата сс широчина на
ханша, започващото напълняване на
бедрата, пъпките на гърдите,
срамния хълм. Удължената долна
част иа тялото показва бурния
растеж в този стадий. 129 а
Фиг. 126 Дете на I 1/2 години с
нормален канон 4 3/4 ВГ (форма -
малко дете)
Фнг. 127 Дете на 3 голини е канон
малко повече от 5 ВГ (форма - малко
дете)
Вече почти сс усеща тенденцията към
издължаване иа фигурата със започва¬
щата първа промяна на фигурата.
Фиг. 128 Брзтчетз на възраст 4 1/2 и
7 голини е канон от 5 1/2 н 6 ВГ
По-малкото момче вее още е в стадия
на форма малко дете, по-голямото - в
края на първата промяна на фигурата.
2.4. Превет*» ** » рмличм стеии м ровим

2. Нроосршоггс ш чмго

Фиг. 130 Момиче на 12 години, височина - 150 см. канон
7ВГ (форма - младо момиче от първа пубертетна фаза)
Фиг. 131 Момиче на 15 години (на фиг. 127 е показано
като 3-годишио дете, а па 129 - по-малкото момиче),
височина 157 см, височина на главата - 21 см (канон -
малко по-малко от 7.5 ВГ)
Разширяването иа ханша, пълнотата на бедрата, хоризон¬
талната граница на срамното окосмяване и началото на
закръгляне на гърдите насочват към втората пубертетна
фаза. Дължината на горката част малко доминира над
долната.
Фиг. 132 Младеж на 16 години, височина - 176 см, канон -
7 3/4 ВГ (втора пубертетна фаза)
Да се обърне внимание па все още тесния раменен пояс и
повсеместната паралелноет нз KOinypirrc нз тялото.
Фиг. 133 Слабо момиче нз 22 години. Височина - 163 см.
височина пз главата - 19 см, канон - малко повече
от 8 ВГ.
>4 II.,

Фиг. 134 Зряло женско тяло,
възраст - 34.2 години, майка
на 4 деца, височина - 157 см.
Височина на главата - 20 см,
канон - 7,8 ВГ.
Долната дължина е малко по-
къса от горната (стадий на
пълен разцвет на силите).
Фиг. 135 Зряло женско тяло
Възраст 35 години, майка на
2 депа, височина - 156 см.
канон - почти 8 ГД Най-
голямата широчина на ханша
е малко по-малка от 1/4 от
височината на тялото (стадий
на разц вет иа силите).
140 ХПромрмтмчомяа.

Фиг. 136 Жена - здрав тип.
Възраст - 50.11 голини, майка иа три
деца, височина - 158 см. височина на
главата - 20.5 см. канон - 8.1 ВГ.
Широчината нз ханша е почти 1/4
от височината на тялото.
Да сс обърне внимание на добре
inpaacnirrc горна и долна линия
на корема.

Фиг. 137 Здрав, предимно атлстомор-
фсн мъж. Възраст - 53,10 години,
височина -169 см, височина на
главата -19 см, канон - към 8,5 ВГ.
Широчината на раменете представлява
почти 1/4 от височината ка тялото.
широчината иа ханш - палто кал
I 1/2 ВГ, долната дължина издиша
малко горната.
142 2. Лрммршмтг ■> чамяа

Фиг. 138 Средно висок слаб мъж
(някогашен актьор), Възраст - 61,8
години, височина - 161 см, височина
нз главата - 19 см. канон - 8 ВГ.
Широчината на раменете представлява
почти 2 ВГ, широчината на ханша -
малко повече от I 1/2 ВГ, долната
дължина е малко по-къса от горната.
2.4. (1(1 п пимг ■ ржхягам етан n fnanw 143

2.5. Разработване на белезите на
фигурата на типовете на раз¬
витие в произведенията на
изкуството
Закономерното повторение на белези и характеристики
на фигурата, наблюдаващи сс в много индивиди, позво¬
лява. както видяхме в част 2.2 и 2.3, обобщаването на
групи от хора - типове. Привлекателността на тяхната
общотслссна „физиономия“ с особеностите на формено-
езиковото звучене е притегателна сила за художника.
Привличат го както младият човек в най-раинитс му дет¬
ски дни. така и навлизането във формите на възрастните.
Този период на растеж и съзряване от около 20 години
многостранно стимулира художника. Защото в не¬
прекъснатата поредица от етапи, в извършващото сс раз¬
витие на младия човек винаги сс проявяват собствените
възрастово-типични белези на фигурата и формата. Тс
съставят характерно цяло и представят типичните за раз¬
витието белези на фигурата според пропорционирансто
и останалата морфологична картина на тялото. При това
веднъж достигнатите фази на развитие са също толкова
привлекателни за вживявало и изразяване, какго и пери¬
одите на преломи и преходи, в които младата форма
изведнъж отхвърля достигнатото и оповестява нови из¬
мерения на формата.
Ханс Холбайн-младши мотивира в реалистичния Етюд
на едногодишно дете 1139| възрастта по много начини:
с нуждата от помощ при стоене, с все още нс напълно
постигната способност на коляното да сс изпъне, преди
всичко обаче с пропорционирансто. Принадлежността
къ.м първата година от живота с обоснована с канон при¬
близително 4 1/2 ВГ. Голямата глава сс съгласува с
Фиг. 139 Ханс Холбайн-младши (1497-1543)
Етюд на едногодишно дете.
Кабинет за медни гравюри, Дрезден.
144 ХПроеорттпчома

дължината иа торса и слабите крайници. чиито обеми вее
още съвсем нладсят детската фигура. 11рсди всичко къси¬
те и слаби крачета, прикачени към тялото почти като при
насекомо, сс оказват вее още неспособни да бъдат опора
на много дългата и тежка горна част. Същевременно
обаче фигурата на кърмачето вече притежава оформящи¬
те сс физически белези иа малкото дете, които са застъ¬
пени също в темата Майка е малко дете [1411 от Бамсс.
Тук вече напълно постигнатата форма на малкото дете е
представена във връзка със зрялото тяло на майката.
Ансслм Фойербах е избрал за собствен образец Детски
акт от 1885 година, който той нарисувал като стюд към
появилата сс през същата година н Детска серенада оча¬
рователна фигура на Бамбино. Тук той подробно е пред¬
ставил детския облик, който въплъщава четвъртата го¬
дина от живота 1140]: канонът обхваща 5 1/2 ВГ, торсът,
долните и горните крайници са съответно 3.2 1/2 и бли¬
зо 2 ВГ. Закономерността на пропорционирансто. която
отговаря на тази възраст, сс хармонизира е останалите
белези на фигурата като оформеното чрез тоновете ко¬
ремче, дълбоката коремна линия и свивката на бедрото,
която ясно откроява торса и долните крайници, трапчин-
китс на ставите, които вече са започнали да сс заличават.
Също гънките, браздите и заоблените места по външна¬
та страна на горната част на бедрото са вече почти из¬
равнени. Разпространената навсякъде подкожна мастна
тъкан е използвана от художника в нейната материална
субстанция, за да екипира картина на онази специфична
детска възраст, която е характерна за времето на първо¬
то закръгляне. Точно тази фаза на пищно разхищаване в
детската природа подстрекава барока да я възвеличава.
Безгрижието на детството, неговото опиянение, невин¬
ността приемат при художника на барока алегорична
форма и така успешно сс пресъздава емоционалната кар¬
тина на малкото дете, която е в унисон е неговото соб¬
ствено чувство към живота.
Фиг. 140 Ансслм Фойербах (1829-1880)
Детски зкт. Кабинет за медни гравюри.
Дрезден.
Фиг. 141 Годфрид Бамсс
(роден 1920)
Майка е дете, червена креда (1970).
23. Рорйклшм я> бемган* п фжурт а» паюасн ш ражти • Ч пинии ма Mwyviaviu
145

В трите следващи произведения фигурата на малкото
дете сс отличава много категорично и дължи своето
съществуване на съвсем различен тип пресъздаване на
формата.
Пиещо момче на Адолф Хнлдебранд | 142) и Акт на мо¬
миче на Герхард Маркс 1144| ни напомнят за фигурата
на детето в ученическа възраст, но и за това, че предпу-
бсртстиата фаза е достигнала края си. Момчето е него¬
вия канон 6 1/2 ВГ явно вече е преминало 10-ата година.
Започващото очертаване на талията на момичето и фор¬
мите. които стават по-ръбести, показват навлизането в
първата пубертетна фаза. Докато момчешкото тяло вее
още притежава момичешки меки и гъвкави закръглснос-
ти. момичето има вече ръбести форми като момчетата в
средата на пубертета. Не на последно място тези нови
противоположности на формата на двзта пола вдъхно¬
вяват за нови търсения далеч отвъд детската фигура.
В пластиката Жулиета 1143| и Карл Албикер следва дет¬
ския тип на развитие, двуиолового легени» (11-а - 14-а
година) е почти доспи нато. Разстоянието иа крайници¬
те е доведено до канон 7 ВГ. който отговаря на 11-ата
година от живота. Започващото закръгляне на бедрата и
ханша на това нежно момиче дава първите признаци, че
вторичните полови белези са съвсем в началото на сво¬
ето развитие, докато пропорционирансто е типично за
второто издължаване. Разработването на изразителната
величина, върху която по същество художникът сс опи¬
ра. му позволява да съчетае изящно всички характерис¬
тики. които определят дистанцията между формата на
малкото дете и втората промяна на фигурата, също и в
актовете на Хнлдебранд и Герхард Маркс.
Рихард Шайбе застъпва в пластичната група Брат и се¬
стра поетичната тема на израстващите заедно момиче и
момче 1146]. За него актът никога нс е само нещо опти¬
чески възприето. Вътрешната, както и външната яснота
изразяват навлизането на двамата млади в разцвета на
Фиг. 142 Адолф Хилдебраид (1847-192!)
Пиещо момче (1870-72)
Закръглените форми на тялото и канонът от
6 1/2 ВГ поместват фигурата в края иа пубер¬
тетната фаза. нз 10-зта година от живота.
Фиг. 143 Карл Албикер (1878 1961)
Жулиета.
Строй»штс поклащащи сс форми са е възрасто¬
во типични белези, които отговарят па канон
7 ВГ и е тона на първата пубертетна фаза.
146 2. Пропорциите иачомка

живота. Всички телесни белези иа прехода от детска
възраст към бъдещия възрастен загатват радикалните
промени: плахо сс разгръщат прелестите на съзрявапо-
та жена. Със своите 15-16 голини момичето е в края на
пубертетната фаза и скоро щс навлезе в зрелостта. Край¬
ниците започват да сс пълнят в нежна закръгленост, само
сс загатва за предстоящото женско разширяване на
гръдната област: вее още гърдите нс са достигнали сво¬
ята пълна зрелост, но вее пак пропорциите на един ка¬
нон от 7 1/2 - 8 ВГ вече причисляват момичето към
възрастните. Това е големият пълнозвучен мотив на
Шайбе. Вее още неосъщественото и вече постигнатото,
заглъхващото и предстоящото. Братът изглежда по-мла¬
дият поради по-малкия си ръст. Но неговите пропорции
от 7 1/2 ВГ нс оправдават това предположение, защото
съобразно пропорциите той е в края на втората полови¬
на на пубертета, следователно около 16-ата година, и би
трябвало, тъй като е на една възраст със сестрата, да е
наваксана преднината в нейния растеж. Художникът е
представил темата последователно и докрай - показал е
чара на характерната възраст. Защо нашите сетива изпит¬
ват такава жива емоция, съзерцавайки статуята на мла¬
деж от Герхард Маркс |145|? Защото самите ние сме в
състояние да бъдем в хармония е човешката природа, ние
изживяваме част от онова време на собствения ни рас¬
теж и развитие, преживяваме човешката същност, която
е праг и преход, В статуята на сина си Херберт. убит през
Втората световна война, а самата творба разрушена при
бомбено нападение, сс въплъщава развиващият се мъж.
Колоната на подпорния долен крайник носи тесния та¬
зов пояс, на чиято основа гръдният кош е добил широта
и пълнеж, акцент и профил. Върху подобен зрхитекто-
ничен скелет мускулите започват своето оформяне, кое¬
то наподобява здравата сила на зрелия мъж. Художникът
сс е отказал напълно от изразителност на държанието и
жестовете, към която тази тема приамва толкова насто-
Фиг. 144 Герхард Марке
(1889-1981)
Момиче в профилен и заден изглед.
Кабинет за медни гравюри, Дрезден.
Канонът от 7 ВГ и ъгловите форми
в раменете и ставите насочват към
фигурата на млало момиче и първата
пубертетна фаза.
Фиг. 145 Герхард Марке (1889-1981)
Изправен младеж (1937), висок над
2 метра. Скулптурата е разрушена
от бомбите.
Дължината из долните крайници, тес¬
ният таз н вее още нс напълно развита¬
та мускулатура са белезите на скулпту¬
рата. която представя развиващ се мъж
Г5. Ршравол» пбем» м ломт м ршмпк •преюкжяктпижуепото
147

ятслно. Формата е съсредоточена в себе си. почива на
умереността на закона на телесното оформяне, което е
сигурно обещание за духовна и телесна енергия,
въплътена е в архитектоннчна строгост, е отказ от вся¬
какво акцентиране на потискащата повърхностност.
Младежът на Маркс става олицетворение на едно не¬
обратимо. повтарящо сс събитие - съзряването от мла¬
деж към мъж. Като надхвърля индивидуалното и ишися-
ва своя смисъл, статуята на сина разкрива общото и сс
издига е тона н сферата на човешкото достойнство и при¬
мер. дори към идеалното, от което изкуството, доколко-
то е хуманно, никога нс може да сс откаже. Само може
да съхрани човешката същност чрез въплъщавзисто й в
човешката фигура.
Фиг. 146 Рихард Шзйбе (1879-1964)
Брат и сестра. Крушово дърво (1943).
Всички белези нз фигурата насочват
към края на детството и навлизането
в разцвета на живота.
148 2. Проофоот пчовов

мъжки
дължина
на горния
крайник
2 1/2
-2 3/4
-3
3
3 1/2
-3 1/2
дължина
на долния
крайник
-3
3 1/2
-3 1/2
3 3/4
+4
дължина
на горна-
та част
на тяюто
3 1/4
3 1/2
3 1/2
3 М
-1
канон
6-6 1/4
-7
7
7 1/2
7-82/3
8
височина
на
тяюто
125
150
175
180
тип
разви¬
тие
'Ьоомл
I “1
НЗДСТС
» учи¬
лищна
възраст
форма
на мла¬
дежа
форма
на мла¬
дия мъж
мъж
част >к.
разви¬
тие
предлу-
бе рт ет¬
ил фаза
първа
пубер¬
тетна
фаза
втора
пубер¬
тетна
фа»
фаза
на съз¬
ряване
разцвет
на
силите
_L
години
от
живота
7
8
9
10
11
1«
13
14
1$
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
врем
на
растеж
стадий
на мла¬
дежа
начало
на вто¬
рата
промя¬
на на
фигу¬
рата
стадий
нафунк
иия
d
Anno-
.«ме
възраст
2.5. и1б<леттс •афиг>рлм1С1тнпо»с1с мрл1»*1ж«пр««1»сжи1стим ии>хт*>то
149
Само височината из тялото е дадена е сантиметри. останалите мерки са във ВГ
Обобщен преглед
женски
дължина
на горни*
крайник
2 3/4
♦2 1/2
2 3/4
2 3/4
3 1/2
♦3
дължина
на долния
крайник
3
+3
-3 1/4
3 1/2
♦3 1/2
4
дължина
на горна¬
та част
на тяюто
-3 1/4
3 1/2
3 1/4
3 1/2
прибл.
3 1/2
4
канон
6 — 6 1/4
+6
6 1/2
7
7-7 1/2
7 3'4-8
$
височина
на
тяюто
125
125-130
140-150
156
160
I6S-I7O
тип
разви-
тис
форма
на дете
в учи¬
лищна
възраст
форма
на дсвой
ката
форма
на млада
жена
жена
част на
разиви-
тис
предлу-
бертегна
фаза
първа
пубер¬
тетна
фаза
втора
пубер¬
тетна
фаза
фаза на
съзря¬
ване
разцвет
па
силите
години
от
живота
7
8
9
10
11
12
13 1/2
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
врем на
растеж
стадий
на девой¬
ката
начало
на вто¬
рата
промяна
на
фигурата
стадий
на
функ¬
циони¬
ране
дължина на
горния
крайник
1 1/2
2
2 1/2 - 2 3 4
прибл. 2 1/2
дължина на
долния
крайник
1 13
2
2 1/2
прибл. 3
дължина на
горната част
на тяюто
2 2/3
прибл. 3
прибл. 3
прибл. 3 1/4
канон
4-4 1/2
5
5 1/2
5 1/2-6 1/4
височина на
тяюто
50-75
75
прибл. 93
100
115-120
тип развитие
форма на кърмачето
форма на
малкото
дете
преходна форма
на малкото дете -
дете в училищна
възраст
част на развитие
кърмаческа възраст
възраст на
малкото
дете
първа промяна
на фигурата
година от живота
0-1
2
3
4
5
5,6 - 6.5
врем на прогресивен
растеж
стадий на кърмачето
стадий на малкото
дете
преходен стадий
неутрал¬
на въз¬
раст

3 Статични и динамични осно¬
ви за Стойката и движението
• на човека
тяло. Основата, върху която сс намира цснтьрът на
тежестта, сс нарича повърхност на стоеж или опор¬
на повърхност. Линията на тежестта е спускащ се от
центъра на тежестта км опорната равнина отвее,
който показва посоката на силата на тежестта.
При изправен стоеж на човешкото тяло 1147] центърът
на тежестта сс измира в точката на сечение на три рав¬
нини, всяка от които сс пресича с другите под прав ъгъл:
върху отвесната равнина през симетричната ос на тяло¬
то. върху отвесната равнина през центровете на тазобед¬
рената, колянната и скочната става и върху хоризонтал¬
ната равнина на височината на първи и втори прешлен
на кръстната кост. Центърът на тежестта при човека
сс намира почти в средата на малкия таз, следователно
високо над малката опорна повърхност на двете стъпала
(лабилно равновесие).
Когато центърът на тежестта е над опората, тялото е в
спокойно положение или равновесие, в противен случай
Несъгласуваността между функционално статичното и ди¬
намичното във фигурата предизвиква у наблюдателя не¬
приятно чувство. Убедителната сила на произведението на
изкуството зависи до голяма степен от това дали худож¬
никът познава и владее тези възможности и граници. На¬
шата изправена стоика сс подчинява на закона за гравита¬
цията. Както и колоната, човекът е ориентиран по верти-
кала. Всички изображения, които променят точната, уста¬
новена мярка на отвесната стоика на тялото, с неумоли¬
ма сила предизвикват у нас чувството за падане, сгромо¬
лясвано, за нестабилност. Изпитвали сме го със собстве¬
ното си тяло. Съществуващите закони нс могат да бъдат
игнорирани произволно от художниците.
3.1. Закони на статиката и динами¬
ката
3.1.1. Понятията център на тежестта, линия иа
тежестта, опора, устойчивост и техните законо¬
мерни връзки
Трябва да изясним при какви обстоятелства тялото за¬
пазва своето спокойно състояние, следователно кои сили
поддържат равновесието (статика) и кои му пречат и
пораждат движението (динамика).
Изправената стойка на тялото с възможна, когато
центърът на тежестта притежава опорна
повърхност. Центърът на тежестта е мислена сред¬
на точка на масата, която сама се нуждае от опора,
за да сс намира тялото в равновесие при всяко поло¬
жение. Това означава да не сс обръща, да нс пада или
изобщо да не променя положението си. Цснтьрът на
тежестта с точка на приложение на силата, в която тряб¬
ва да си представим обединена общата маса на дадено
1 Стапяни ■ яиаммяи оакив ж «ratam ■ jraonin м raacn

то сс накланя към страната, накъдсто с изместен
цс!гп.рът на тежестта. От положението иа центъра на
тежестта, от големината на опората и от специфичното
тегло на тялото зависи неговата устойчивост, следова¬
телно тя зависи от съпротивлението срещу падане, кое¬
то то оказва на хоризонтална основа. Колкото по-ниско
е центърът на тежестта, колкото по-голяма е него¬
вата ono/Hi и колкото по-голямо е специфичното тег¬
ло. толкова по-сигурна е устойчивостта (животното!).
3.1.2. Изправен стоеж върху двата долни крайника без
преместване на центъра на тежестта
На изброените по-горе условия сс подчинява и човешко¬
то тяло |148|. Неговата устойчивост може да сс увеличи
или да станс по-малка (например разкрачен стоеж в на¬
падателна поза или стоеж на един долен крайник при
класическия танц) (156]. Изразителността при първия
случай почива върху това, чс сс предизвиква чувството
иа спокойствие, стабилност, иа готовност, иа смелост,
на гордост, на наслада и утвърждаване на живота, на
решителност. Във втория случай се създава чувство за
лекота, виталност, мимолстност. промснливост.
Типични за стоежа на двата крака без чужда тежест
са вертикалната посока на гръбначния стълб в преден,
заден, както и в страничен изглед (включително него¬
вата извивка във формата на S) и перпендикулярните
спрямо гръбнака паралелни хоризонтални оси на ста¬
вите на глезените (е коч ни те), колената и ханша, зърна¬
та на гърдите и раменните стави.
3.1.3. Преместване на центъра на тежестта в изправен
стоеж
Вследствие на способността на ставите да сс плъзгат ла¬
билното ни равновесие и най-малката промяна в положе-
Фмг. 147 Положението нз центъра па
тежестта в човешкото тяло и негова¬
та връзка е повърхността на стоеж
или опорната повърхност (хоризон¬
тална проекция иа стъпалата под
скелетната фигура). Високо лежащият
център на тежестта (приблизително в
средата па тялото) и мъзгата опорна
повърхност са причина за лабилното
равновесие при човека.
Фиг. 148 Увеличаване на възмож¬
ността за преместване на центъра на
тежестта. Стойката при фехтовка
позволява особена устойчивост и
широк „размах" без постоянна
промяна па опорната повърхност.
XL Змвмв жеялкия »ж»япа 151

нисто на една част причиняват промяна н цялото тяло
(странично повдигане на ръката или накланяне на торса
настрани). Запазването на равновесие трябва да бъде оси¬
гурено чрез преместване на центъра на тежестта 1259,262,
321, 323|. Едно свиване или накланяне на торса напред
или назад принуждава центъра на тежестта да сс премес¬
ти (в първия случай е компенсиращи равновесието дви¬
жения по посока на стомаха - оттегляне на седалището,
докато центърът на тежестта отново бъде овладян в об¬
ластта на стомаха чрез опора от ходилата).
3.1.4. Преместване на центъра на тежестта в изправен
стоеж чрез носене на чужда тежест
С носенето на чужда тежест (върху главата, пред коре¬
ма, върху раменете, странично) към центъра на тежест¬
та на тялото сс прибавя и този на тежестта. Двата сс
обединяват в един общ среден център на масата, който
променя Стойката на тялото. Степента на преместване
зависи и от дистанцията между т ялото и тежестта. Кол¬
кото по-далеч от корема държим една тежест, толкова
повече трябва да сс навеждаме назад, защото иначе
центърът на тежестта би бил извън стъпалата. Колкото
по-тежък е товарът, толкова по-силно е накланянето на
телесната ос към обратната страна 1148, 149. 154, 155|.
3.2. Положението играещ (неопо-
рен) долен крайник - опорен
долен крайник (контрапост)
Конзрапостът отговаря на потребността за намаляване на
напрежението, което сс осъществява, кога го единият крак-
поема общата тежест на тялото, за да разтовари другия.
Проблемът за свободните и натоварените крайници зани-
Фиг. 149 При фехтовка преместването
на центъра нз тежестта е икономично
Стробохроматографията като анализ на
движението онагледявз особено при
десния фехтовчик от фазз бяло до
розово (5 фази) несъществената промя¬
на на големината на опорната
повърхност, която води до значително
изместване на центъра иа тежестта
отзад напред.
152 З.Ст«пгжиида1аммииосж>ммстоаот»ида»1Ж€1те»о»и*>м»л

мавл изобразителното изкуство <л времето из Поликлет.
1юляриоспа изтовзрваие разтоварваме е станала неиз¬
черпаем мотив, понякога дори и отразяване на вътреш¬
ното състояние. на вътрешната освободсност.
3.2.1. От раничаване на опората
I юлучава сс следното състояние на нещата: добре изтег¬
леният контра поет ясно разпределя тежестта на тялото
върху едното сгънало (опорна страна). Свободният крак
(итраеш крак) носи само своята собствена тежест. С това
опората сс ограничава наполовина, само до широчината
на едното стъпало. Отвссът на тежестта би лежал извън
останалата опора. Как тогава може да бъде спасено по¬
ложението на равновесие? Само чрез разместване на
центъра ни тежестта над средата на опорното
стъпало. В противен случай бихме паднали. Ако сс оп¬
рем е ханша на стена, както е показано на илюстрацията
|150а|, и повдигнем далечния иа стената крак, е ханша
не можем да избегнем преместването на центъра на те¬
жестта |150б|.
3.2.2. Закономерни типични промени на характера на
формата в контрапост
Преместването на центъра на тежестта в контрапост
обхвата цялата фигура и сс отразява на характера на
формата. Тазът сс премества около 1/2 широчина стъпа¬
ло над останалата опора, е това са свързани особена
полегата стойка на опорния крак, потъването на таза към
страната на играещия крак, изпъкването на големия
въртел откъм опорната страна като характерен акцент
1151а, б|. Вследствие на намаляването на дистанцията
таз - земя от страната на играещия крак са необходими
балансиращи движения (свиване, странично, задно или
предно повдигане).
Фиг. 150 Отраничаване на опората
при разпределение на тежестта на
тялото само нз едната страна
а) Тежест върху двата крака. Отпорът
срещу едната страна на бедрото нс
би позволил разместване на
центъра на тежестта;
б) Повдигане на единия крак.
Цс1ггърът на тежестта е отвън
ръба на наклона. Накланянето към
исопорнзта страна е неизбежно.
1J. Нажигивсто жр** («0*901) ламя црайяж - спорен ложи irata* («жтпюост)

В горната част на тялото сс очертават следните проме¬
ни: най-напред накланяне на най-долната част на гръбнач¬
ния стълб в посока към страната на играещия крак, след
това - обратно изкривяване на гръбначния стълб към
страната на опорния крак, за да сс запази по-лесно рав¬
новесието |151в|; в противен случай горната част на тя¬
лото би била силно наклонена. Яремната ямка на шията
е точно над средата на ходилото. Аналогични промени
сс извършват и в областта на раменния пояс. Раменете и
гърдите сс накланят към страната на играещия крак
(151г|. Главата сс балансира най-добре във вертикално
положение. Следователно шийният гръбначен стълб е
леко наведен към страната на играещия крак. Линиите
на свободната страна протичат хлабаво, гъвкаво и меко
от раменната става през фланга на гръдния кош и коре¬
ма, който е опънат, и завършват, без да подчертават сил¬
но ханша в отпуснатия крак. Това е в контраст е натова¬
рената страна. Гръден кош и таз сс сближават в талията,
оттук нататък се засилва линията над акцентираното
крило на хълбочнатз кост до връхната точка - въртела.
Той е ядрото на функцията и на ритмично-динамичното
събитие. Тук силната опънатост на крака поема телесна¬
та тежест, а сгъналото е напрегнато заради тежестта,
която носи 1152. 153).
Резюме
I. Ограничаването на опората в контрапосг заставя тя¬
лото да премести центъра на тежестта над останалата
опора.
2. Чрез това опорният крак сс накланя.
3. Поради липса на опора тазът потъва към страната на
играещия крак.
4. Намаляването на разстоянието таз - земя трябва да
уравновеси играещия крак във вертикално положение.
Неговото коляно стои по-ниско, отколкото това на
опорния крак.
5. За запазване на равновесието гръбначният стълб сс
изкривява във формата на буква С. отворена към стра¬
ната на опорния крак.
6. Носенето на главата без усилие изисква противопо¬
ложно накланяне на шийния гръбначен стълб.
7. Осите на зърната на гърдите и раменния пояс сс на¬
веждат към страната на опорния крак и преминават в
обратна посока на наклона на таза.
Фиг. 151 Закономерните промени на харакгерз нз
формата на фигурата при едностранно натоварване
а), б) Потребността на тялото от намаляване на
напрежението (ограничаване на опората до едната
широчина на стъпалото) разтоварва единия крзк. От
това следва като резултат необходимостта от
преместване на центъра на тежестта от Т в Т, (1/2
широчина стъпало);
в) Н&тожителното накланяне на горната част на
тялото към натоварената страна (в сиво - Стойка¬
та на тялото, която пречи нз равновесието при
изгтънат гръбначен стълб):
г) Обратно накланяне на гръбначния стълб от
шията до гърдите (в сиво - Стойката на главата,
пречеща на равновесието при продължаващо
изкривяване на гръбначния стълб).
1 _

Фмг. 152 Стойка играещ крак -
опорен крак, стъпалата на еднаква
височина
Натоварената страна на ханша
особено изпъква вследствие на
преместването на центъра на тежест¬
та. Опорният крак е опънат и стои
отвесно като поддържана колона.
Играещият крак трябва да компенсира
намаляването на разстоянието до
земята поради липса на опора от таза.
Фмг. IS3 Вариация на положението на
играещия крак. Намаляването на
разстоянието таз - земя във всеки
случай прави необходимо компенсира¬
щото положение на играещия крак,
тук чрез прсмятанс на крака.
3 2. Положението нфаещ (яеооореи) лмея цяйюпе - опорен ломя храйкмк («жтрааост)

3.2.3. Контрапост под въздействието на чужда тежест
Тежест, носена от едната страна, подчертава още по-сил¬
но контрапостния характер на формата. Чуждата тежест
и центърът на тежестта на тялото образуват нов. общ
среден за масата център на тежестта (154, 155J. Тя сс
отклонява от старата линия на тежестта в посока към
натоварената страна. Горната част на тялото сс навежда
в посока, обратна на тежестта, за да компенсира, и така
се засилва акцентът иа големия въртел. Тежестта сс из¬
нася предимно от страната на опорния долен крайник,
защото той е пряката подпора. Гръбначният стълб сс
свива в наклонена стоика, нс трябва обаче заради запаз¬
ване иа равновесието да сс извива назад и в горната си
част както при контрапост без тежест. Нс сс появяват и
толкова изразителни натрупвания между таза и гръдния
кош.
3.2.4. Изразителни движения със запазване на равно¬
весието
Под изразителни движения тук разбираме -такива движе¬
ния. конто по същество показват определено душевно
състояние. По-рано вече подчертахме, че стоежът, ссдсжът
или легналото положение нс трябва да сс разбират само
като чисто функционално-механични процеси, а едновре¬
менно чрез изразеното в тях и чрез тях настроение. Това,
естествено, важи и за всички онези движения, които нс сс
разглеждат във връзка е нашите намерения като целена¬
сочените движения, свързани е промяна на мястото или
движенията при работа, а и тези, които в общото движе¬
ние на тялото и крайниците нс показват настроение. Зна¬
ем, че радостта увеличава моториката. а страхът я пара¬
лизира. Разбира сс, и движенията на място и при работа
винаги съдържат важни компоненти на изразителност.
Защото. абстрахирайки сс от темпото, и най-малките по-
Фиг. 154 Контрапост под действието на чужда
тежест. Чуждата тежест (кофз) и тялото образу¬
ват един среден за масата център на тежестта,
който сс отклонява от положението нз началния
телесен среден за масата център на тежестта към
натоварената страна. Оттук - по-малко наклонено
положение на опорния крак. Маркирането на двата
предни горни бодила нз хълбочната кост показва
колко много е променено положението на таза.
Фиг. 155 Контрапост под действието
на чужда тежест. Общият център на
тежестта на чуждата тежест и тялото
е извън средата на таза.
156 МнимиМ—иич ii iiiuit»ггоВамюмкшгсмчде»

трспвання ка крайниците на тялото играят важна роля
като придружаващи основния израз. Походката може да
бъде нежна, недодялана, тромава, бодра или гъвкава, плав¬
на. изправена, уморена, ленива, може да сс върви е наку¬
цване и т. и. Същото важи и за качеството на движения¬
та при извършване на работа. Нс непосредствено свърза¬
ни е определена цел са изразителните движения със запаз¬
ване на равновесието или техните модификации, които из¬
лизат от рамките на необходимия ефекти затова съдържат
излишък от вътрешно моторно напрежение, близко до
пантомимата. Подобни модификации виждаме в създава¬
нето най-вече на художествения танц, в стоенето на пал¬
ци. което е свободен акт иа балансиране е минимална
опора. Така е при арабсската | !56|. по време на която ця¬
лото тяло заедно е таза, също свободен, сс накланя напред.
Движението сс извършва от главата на бедрената кост на
опорния крак. Горната част на тялото, разперените наст¬
рани ръце при Стойката везна и повдигнатият навън
въртящ сс „играещ крак“ запазват равновесието. Центърът
на тежестта лежи над ходилото. Едно толкова трудно за¬
пазване на равновесието, ненужно от гледна точка на це¬
левите действия, но необходимо като форма на възможно
човешко ссбспрсдставянс. може да бъде постигнато само
от напълно владееща сс мускулатура. Постигането на та¬
кива движения зависи от начина на живот и дисциплина¬
та, от усета и нагласата.
Констатациите ни са в сила, разбира сс. не само е оглед
на изразителните движения със запазване на равновесие¬
то, но и за онези вече споменати движения, които са
свързани е промяна на мястото или е целевото действие
при работа.
Фиг. 156 Трудно запазване на равновесие на един крак в
арабеска. балет
Накланянето на горната част на тялото напред може да
бъде компенсирано чрез повдигане на ненатоварения
крак. При накланянето напред тазът е напълно извъртян.
).2. Пвж>хоикто игрмт (нсосороО лохя i^jAmkx-coojxm лххи фаАмкх(«мирм4ст) 1 57

3.3. Седеж и седежни стойки
След легналото положение седсжът гарантира на тялото
нзй-голямото отпускане. При него следват промени в три
отношения: в пропорциите, в статично и в анатомично-
функционално. Трите главни форми на ссдсжа са свобод¬
но или средно, предно и задно положение. Промяната в
пропорциите сс състои в това, че ръстът на нашето тяло
намалява е една дължина на бедрото, следователно е око¬
ло една четвърт от тялото. Седналата фигура стига до
височината на зърната на гърдите на изправената |89|.
Понеже долната част на тялото вече нс участва в обра¬
зуването на център на тежестта (тя носи само своята
собствена тежест), цснтьрът на тежестта сс премества от
областта на таза нагоре плътно до 9-ия гръден прешлен.
Линията на тежестта пада като опора между двете изда¬
тини на седалищните кости. Двата големи седалищни
мускула сс освобождават от главното напрежение.
Анатомично-функционалните промени са свързани е
положението на таза и гръбначния стълб. Подробности
за това щс разгледаме при отделните седежни стойки.
Изправена седежна стоика. Тя сс различава от изпра¬
вения стоеж в контура на гърба 1157а, б|. Извивките на
гръбначния стълб сс деформират, той става по-равен
(160]. Как? В изправен стоеж тазът запазва наклонено
положение напред. Заради него гръбначният стълб тряб¬
ва рязко да сс наведе назад в пояса (лордозата балансира
горната част на тялото), а противоположно изкривяване
сс наблюдава в областта на гръдния гръбначен стълб
(257,316]. При ссдсжа издатините на седалищните кос¬
ти стават точки на въртене за „везната" на таза: защото
масата на горната част на тялото сс навежда върху зад¬
ната греда на везната (кръстна кост); докато тя сс сни¬
шава, предната греда сс издига в срамната кост.
Чрез това тазът попада във вертикално положение.
Като следствие лордозата се сплесква, а заедно е нея и
гръдният гръбначен стълб. Контурът на гърба е
удължен. При това многобройни мускули трябва да
фиксират Стойката, оттук произтича нашият стремеж
бързо да променяме свободната седежна стоика.
Положение седеж напред. Накланяме горната част на
тялото напред и е лакти, опрени върху бедрата, търсим
опора. Мишницата, бедрото и горната част на тялото
образуват конструктивен триъгълник. Цснтьрът на те¬
жестта е в областта на стомаха. Тазът следва наклона
напред, поясната лордоза става равна изпъкналост (по-
ясна гърбица).
Положение седеж назад. Ние сс облягаме или сс опи¬
раме в стремеж да намалим напрежението на мускула¬
турата. Центърът на тежестта попада зад издатината на
седалищната кост. Ако сс опрем е горните крайници, гор¬
ната част на тялото хлътва между тях. Чрез това рамен¬
ният пояс сс издава напред (важно за рисуването на голо
тяло, което трябва да характеризира функционалната
разлика между тежестта и опората). Тазът сс обръща
назад. Гърбът е кръгъл като при позата напред.
При ссдсж върху земята е обгърнати колене [158|
цснтьрът на тежестта сс намира над двете издатини на
седалищните кости. Той сс определя предимно от маси¬
те на торса и бедрото. Тазът сс обръща назад, което при¬
чинява изкривяването напред на поясния и гръдния
гръбначен стълб при силно закръгляне на целия гръбна¬
чен стълб и силни натрупвания в областта на корема.
Свободният, изнесен назад ссдсж върху земята 1159] бива
статично овладян чрез обхващане на коленете е ръце.
Силно наклоненият назад таз води до изравняване на по-
ясния гръбначен стълб, чийто наклон назад продължава
и в гръдния гръбначен стълб. Бедро, торс и горни край¬
ници образуват един приблизително равностранен
триъгълник, чийто „връх" е издатината на седалищната
кост.
Фиг. 157 Положение на центъра на тежест¬
та и опорната повърхност при ссдсж:
а) п положение на ссдсж напред:
б) в положение на ссдсж назад.
3. Снтгош и аикмания oatottt м стоАота ■ яакжеяит иа чомкв

Фиг. 158 Ссдежна стойка - върху
земята е обхванати кодекс
Тазът е леко объркат назад и лринуж*
дава лоясния гръбначен стълб,
неговата съществуваща в спокойно
положение лордоза да сс повдигне и
като компенсира, да сс трансформира
в лека кифоза. Така целият гръб става
закръглен.
Да сс обърне внимание, че при такова
положение иа ссдеж коленете са на
височината на раменния пояс.
Фиг. 159 Положение - ссдеж назад
върху земята. Положението назад на
горната часг на тялото бива овладя*
но чрет скачването на горните
крайници е коляното и сс образува
стабилен равностранен триъгълник.
Фиг. 160 Различни форми на ссдсжа
(фазова снимка). Предно, изправено и
«адно ссдежпо положение.
Да ес обърне внимание на различното
положение на таза, който при изпра*
кси ссдеж причинява едно удължено
протичане на гръбначния стълб,
ограничавайки движението. Щрихите
върху молела показват положението
на гребена нз хълбочната кост.
3J. Секж ■ сещам стоАкн 159

3.4. Разработване на закономерни¬
те особености на статичните
стойки в произведенията
на изкуството
Неизчерпаеми са различните форми, в които тялото е в
състояние да запази равновесие, а оттук и състоянието
на покой. Предшестващите части на книгата хвърлиха
светлина само върху някои от основните форми. Във
връзка е нашия предмет нс трябва да забравяме, чс състо¬
янията на покой наистина изключват своята противопо¬
ложност - движенията на място, но нс изключват функ¬
ционалните събития. И в усилието да осигури нашето
равновесие по време на изправен стоеж, сслсж или лег¬
нало положение тялото в никакъв случай нс е в състоя¬
ние на абсолютна пасивност, пълна нсфункционалност.
нс е съвършено освободено от действие. Напълно спо¬
койния стоеж върху два прибрани един до друг крака
говори за равномерно разпределение иа телесната тежест
върху двете стъпала. Когато копърът на тежестта е ви¬
соко. равновесието е лабилно. Разкраченият стоеж уве¬
личава опорната повърхност, снижава центъра на тежест¬
та и повишава устойчивостта. Стоежът върху един нато¬
варен крак и потребността от намаляване на напрежени¬
ето предизвикват цяла верига от статично обусловени
промени (виж части 3.1, 3.2. 3.3). чрез които тялото и
неговите части показват нови констслации на действащи¬
те сили, на връзките иа масите и пластичните ядра, на
увеличаване и намаляване на напрежението. Тялото ви¬
наги изненадва е удивителна про.мснливост и конфигу¬
рации на силите в покой. Подвижността в покоя, покоят
в движението - това мотивира художниците. Привличат
ги както физическите, така и психологическите процеси.
Защото положенията на покой са външен израз на
вътрешни състояния, един вил жест на цялото тяло. Раз-
Фиг. 161 Лука Снньорсли (14417-1523)
Носачи, креда. Кабинет за медни гравюри.
Берлин.
Изразяването на функционалното събитие
е постигнато преди всичко чрез огънатите
надолу краха, косото положение на таза и
силно изкривения гръбначен стълб.
Фиг. 162 Ханс фон Марсс (1837-1887)
Етюд към Хсспсридитс (1885). червена креда.
Двойното натоварване нз крака и ръкзта от едната
страна е функционалната тема на произведението.
З.Сплгпм иякямпш осмом метовегп яяяоижтяачлаа

бирасмо е. когато художникът използва тези форми на
естествена изразителност, за да ги интегрира в художе¬
ствения избор. Той ги съчетава е други уникални средст¬
ва за въздействие. Тук няма да сс поставя въпросът за
връзката на състоянията иа покой е разглежданите в пред¬
ните глави закономерности и дали художникът ги след¬
ва. а за това как съчетава чувствителност и знания, за да
реализира е тяхна помощ в най-висока степен изразява¬
нето на художествения замисъл. Читателят ще разбере,
че изборът на творби на изобразителното изкуство дори
и за този необозрим мотивационен кръг нс може да бъде
произволен. Първо времето иа Поликлет разви богатст¬
вото на контрапостната фигура, чисто външно спокой¬
ствие беше белег за вътрешното. Мяра за телесна и ду¬
ховна хармония владее Копиеносец. Широкоплсщссти-
ят герой пристъпва без припряност, без вълнение или
спира оглеждайки сс. Нс подлежи иа съмнение, че той
извършва движението е лекота, в противен случай
центърът иа тежестта би бил отчетливо изместен над
натовареното стъпало. Така творецът смекчава акцента
иа натоварения въртел, опорният крак е здраво споено
цяло, подчинено на функцията. Лявото бедро е освобо¬
дено от тежест, то е отделено от областта на ханша чрез
свивката. Поставеният назад крак може напълно свобод¬
но да сс опре на земята, защото центърът на тежестта е
само леко преместен иа другата страна.
Носачи иа Синьорели свидетелстват как е обогатена фи¬
гурата в действие чрез пластичната анатомия (161J. Как
иначе би могло да бъде изразено по такъв земен и чове¬
чен начин устояването под тежкото бреме. Товарът тол¬
кова силно притиска гръбначния стълб, че той сс прегъва
в рязка чупка. Тазът е рязко изнесен в противоположна на
отвесния гръден кош посока. Той е хлътнал дълбоко към
играещата страна. Тази извадена от равновесие основа и
подпора трябва да бъде компенсирана от Стойката на
гръбначния стълб. Всичко това заплашително рязко избут¬
ва въртела навън. Опорният крак сс свива, клатейки сс под
своята тежест, гръбначният стълб е силно полегат.
Фнг. 163 Голфрнд Бамсс (роден 1920)
Момиче, обличащо рита.
Натоварването па ханша и свързаните е това прост¬
ранствени движения на тялото са централен мотив.
Фиг. 164 Колин Сакстън. Стоящ женски акт
(1977). черна креда. На острите, изпъкнали таз
и бедра контрастират формите ка меките части
на корема.
3.4. Глфгбопме юзмомевкрап* осовсиостя ■асптгооттс стойки вяровтиипаш «устяото
161

В стюд към Хесперидитс Ханс фон Марсс поставя про¬
блема за контрапост, при който ръцете и краката си раз¬
пределят тежестта 1162). Силният женски таз избутва
въртела навън. Част от тежестта на страната на играе¬
щия крак е поста от опрения горен крайник. Раменният
пояс сс подчинява на същите закони иа носене и пона¬
сяне на тежестта, само че той с в състояние да ги про¬
меня в себе си. В каквато степен опорите сс обтягат под
действието на своята функция, в такава свободните край¬
ници сс отпускат, носейки само собствената си тежест.
В един ритъм с необикновената стсгнатост костурът на
натоварената страна избликва като поток над урви,
струпва сс на едно място, пак сс отприщва, после отно¬
во сс забавя и сс готви за следващия скок. Тази спокой¬
на като река страна прелива към ходилото на играещия
крак.
Целта нз полустраиичния ракурс на акта Момиче, обли¬
чащо риза от Бамсс |163| е друга (въпреки непромене¬
ния статичен проблем) в сравнение с Марссовата статуя
на Хесперидитс. Чрез пълната фроиталиост на акта на
Марсс фигурата остава в една съвсем плоска простран¬
ствена зона, в която нс е проникнало нищо от монумен¬
тално-декоративния контур на фигурата. При Бамсс,
напротив, точно функционално го играе важна роля, но
извъртането и Стойката на фигурата неизбежно са свърза¬
ни много по-силно с интимната сцена и с пространстве¬
ните събития. Пространството, в което тялото сс движи,
изисква при контрапостни условия много по-интензив¬
но изразяване на движението ..напред" и ..назад" вътре в
тялото. Гледната точка към фигурата влияе следовател¬
но на конфигурацията на контурната форма и на специ¬
фиката на създаване на тялото.
Стоящ женски акт 1164) на английския художник
Сакстьн. който в ракурса и Стойката е подобен на стату¬
ята на Марсс. подкрепя казаното по-горс. Статично-функ¬
ционалният израз във фронтален изглед с убедително и
Фиг. 165 Вера Мухина (1889-1953)
Женски торс (1927), дърво. 125 х 52 х 52 см.
Сигурността и устойчивостта на краката подтикват
горната част на тялото към мощно движение.
Фиг. 166 Фриц Крсмер (1903-1993)
Стоящ акт (1959), гипс, височина - 60 см.
Непълното равновесие придава привидна
лекота нз силното тяло.
З.Сптгям шмяшячш осмея » croton и лмжсамсто м*жи

ясно рсшсн в подкрепа на нашите наблюдения: полюш-
нането при движението, стабилността на пластичните
ядра, връзката им едно е друго. Но ако художникът иска
да премине отвъд конкретното, да предостави думата и
на пластично-функционалното събитие и на изявата на
меките части във фронтален изглед, то тогава трябва
неизбежно да увеличи употребяваните изразни средства.
В стоящия на момиче | J 66J Фриц Кремер преплита
пълнотата на женските форми със сдържаността на мла¬
дежкия свян. Отдадени е пълна категоричност на самодо¬
волно спокойствие, масите леко потрепват. Линията на
тежестта наистина сс прицелва в опорното ходило, но
центърът на тежестта вее пак е разположен откъм него¬
вия външен ръб. Опорният крак следва вертикална посо¬
ка, нс напълно разместената тежест задържа въртела, кон¬
турът на опорния крак сс смекчава. Фигурата излъчва
младост. Това показва, чс закономерните обстоятелства е
тънък усстсс вграждат в единството форма - съдържание.
В горните примери търсим психологическия еквивалент
на функционалните процеси в контрапосг. спокойствие¬
то на вътрешното състояние, основното настроение на
покой и хармония. Широката, енергична, стремяща се
към устойчивост стойха на краката разкрива променено
душевно състояние - желание да заздравиш позицията си,
да окажеш отпор срещу колсбливостга и мскушавостга,
да противостоиш на всякакви нападки, от позициите на
стъпил здраво на земята да бъдеш готов за действие.
Дори когато Женски торс на В. Мухииа премълчава за
жеста на лицето, драматизмът е явен, като се вземат пред¬
вид повдигнатите горни крайници, извъртането на гор¬
ната част на тялото и широкото положение иа краката,
изпълнени със сила f 165].
С неизчерпаем талант Микеланджело е героизирал Стой¬
ката на ссдсж (167|. Невероятно напрежение има в поза¬
та на ссдеж на голия войник от Битката при Каскани.
Изненадани от врага по време на баня, мокрите голи тела
Фиг. 167 Микеланджело (1475-1564)
Етюд към картон на къпещи се
войници. Рязкото извръщакс на
тялото, накланянето на горната част
на тялото напред над фронталния таз
и балансиращите крака мотивират
момента ка изненадата.
3.4. Ппрабепмкмжмамерит особеност мстапгоатстоЯп аа^оюмяммшпяжустто
163

отчаяно сс мъчат да сс доберат до споите дрехи. Един сто¬
ящ на брега воин рязко извръща горната част на тялото
си, за да види идващия в гръб враг. Внезапното движе¬
ние принуждава торса да застане в странично наведена
поза. Само замалко лявото бедро може да сс опре на
стръмното място. Другата подбедрица е странично из¬
вита и балансира като противотежест на наведената гор¬
на част на тялото. Спирала, извиваща сс от предния план
към задния. Фигурата контрастира на Рембрандовата
Седяща жена. При нея няма действие. Всичко е утало¬
жено. вглъбено (168). Нс само в таза е съсредоточена
женската пълнота. Една част е предоставена на десния
опорен горен крайник, върху лакътя и седалището е кон¬
центрирана огромна тежест - широка и масивна. Тяло¬
то сс наслаждава на покоя. Почти без връзка е останало¬
то тяло краката носят само собствената си тежест. Фор¬
мите нс сс нуждаят от сигурна опора, те са сс отдали на
спокойната женска наслада.
Над широката повърхност на седалището и издадения
ханш Жена пред тоалетката па Дога сс изпъва така, че
браздата на опънатия гръбначен стълб става ос на кар¬
тината 1169|. Всички отделни част са свързани, подчи¬
нени една на друга, без да оставят след себе си чувство
на празнота. Защото всичко, което включва в себе си
цъфтежът на тялото и функционалната същност, взаим¬
но сс проникват. Един нежен, фин слой на колорита
закръгля обемите и извиква из дълбините на повърхност¬
та няколко твърди опорни точки. Само вникващият в
природната форма поглед прави цвета носител на орга-
ничност, обосновава голямата художествена форма. Те¬
лесното присъства, без да е натрапчиво и да има превее
в картината.
Фиг. 168 Рембрапд Хзрмснс пан
Рейн (1606-1669). Седяща жена е
подпряна глава (около 1631/1632),
перо и четка, туш, 26,2 * 18,6 см.
Лувър, Париж.
Спокойствието иа подпряната,
седяща поза сс съсредоточава в
натрупването на обемни маси в
областта на корема н ханша.
1 64 ХС»———4111 or ii ii imcto—j—w—»го—

Фиг. 169 1-дгар Дсгл (18M-19I7)
Жена пред тоалетката (1885). пастел,
Ермигаж, Санкт Петербург.
Рязката бразда на гръбначния стълб
над отвесния таз в свободната
седежна стоика е не ехмо ос )и
тялото, но и ос на картината.
J А. Рлряботмвг «* ми*см<р1ш«освв«всти на слот
W<T
• ироювсясивжул мж южугтшло

3.5. i. Фазите на крачката
3.5. Крачката
Когато стоим, нашите стави и мускули са здраво свърза¬
ни, за да осигуряват равновесието. При крачене 1170) ние
целим смяна на мястото. Надмощие вземат динамични¬
те мускулни сили. Благоприятно е. че нашето равнове¬
сие на тялото е лабилно. Необходима е само нищожна
контракция на мускулите пред напречната ос на горната
скочна става, за да сс задвижи центърът на тежестта на¬
пред над опората на възглавничката на пръстите на кра¬
ка и да сс предизвика накланяне на тялото. Своевремен¬
но издигнатият напред крак ни задържа е нова опора.
Получава сс оттласкванс от земята, замах на единия сво¬
боден крак, едностранна опора на тялото от другата стра¬
на, полагане на замахващия крак (чрез това двойна опо¬
ра), след това смяна на опората и т. н. Едностранна и
двойна опора се редуват една след друга.
Изходно положение. Разпределяне на равновесието, така
чс отворът на ухото, раменната, тазобедрената. коляннага
и горната скочна става да бъдат върху една вертикала
(възможно най-малко натоварване на мускулите в сто¬
еж). линията на тежестта е на височината на двете горни
скочни стави между стъпалата 1170а].
Положение на готовност. Навеждане на тежестта на тя¬
лото напред (военна стоика), отвссът на тежестта е в
близост до полегатия ръб (възглавнички на пръстите на
краката). Напрежение на мускулите от задната страна на
крака и гърба (стойка на равновесие) [1706].
Изнасяне на тялото напред. Центърът на тежестта е
пред възглавничката на пръстите на опорния крак. Сво¬
бодният крак замахва напред със свито коляно, върхът
на свободния крак е леко повдигнат |170в].
Оттласкванс от земята, осъществява сс над възглав¬
ничката на палеца на опорния крак, започва обтягане на
Фиг. 170 Фази на крачката
Същността на ходенето се състои в изнасяне
напред на центъра иа тежестта и неговото
овладяване чрез опорна смяна на краката. С
червено са обозначени центърът на тежестта,
отвссът на тежестта и опорната повърхност.
). Сяимчки и лмомгая осиом м стоАжата ■ дмксиаето м чмеи

махащия крак, негата е ниско, готова за стъпване 1170г J.
Двойна опора чрез стъпване със замахващия крак, който
сс опира на негата. Силно повдигане на петата на ста¬
рия опорен крак. I (ентърът на тежестта е по-близо до
този крак |170л|.
Повдигане над стъпалото на новия опорен крак.
1 (ентърът на тежестта е приблизително в средата на двой¬
ната опора [ 170с).
Едностранна опора е обтегнатия крак. I (ентробежната
и мускулната сила тласкат отвеел на тежестта близо до
опорния крак. Махащият крак сс повдига от земята под
ъгъл |170ж|.
Проста опора е обтегнатия крак и свит напред замах¬
ващ крак, центърът на тежестта е над височината на сво¬
да на ходилото |170з|.
Предната фаза в изглед в гръб е белезите на изтеглен конт¬
рапост. линията на тежестта е леко извън опорния крак
|170н|.
Нова двойна опора е голяма опорна повърхност, пета¬
та на стария опорен крак е повдигната и сс полага пета¬
та на новия |170й|.
Движението на горните крайници наподобява махало,
което помага за запазване на равновесието по време на
крачене. Противоположните крак и ръка сс движат вина¬
ги на една и съща страна.
Вариации на крачката: скоростта на троене сс влияе от
навеждането иа горната часг на тялото напред, това предиз¬
виква бързо движение 1171 ]. Силно изнесените напред крака
нс позволякгг на тялото да падне (Бзрлах, Мъж а атака).
Физиологичното действие на избутваното напред е винаги
свързано е тази природна закономерност. Ограничената
дължина на крачката и поставената назад горна част на тя¬
лото създават впечатление за колебание, за нерешителност.
3.5. 2. Уловеният момент
Художественото изобразяване на фигура в движение в ни¬
какъв случай нс може да фиксира времево наблюдението
3.$.Кгочип 167

нл хода на динамичния, следователно свър кш с промяна нл
мястото процес. Тук с мястото да сс направят няколко ос¬
новни мбслсжкн 11711. За това вече съществуват много
стари художсстаено-сстстичсски възгледи, които занимаваг
античността и преди всичко немската класическа естетика
(виж и въведенията на антора към „Поведение на фигура¬
та**, !крлнн. 1978. част..Функцията като Художествено сред¬
ство в п|юизвсдсниятл на изкуството”) и би било целесъо¬
бразно да поставим този нъпрос тук във връзка е крачката,
изразителните движения със запазване на равновесието
(част 3.2.4) и е бягането, което щс разгледаме по-нататък.
Какво разбираме под ..уловен момент**? Портретистът
рядко запечатва н изражението само един миг. който
ограничава преживяванията на цялата личност само
върху сдин-сдинствсн момент от душевното състояние.
Художникът трябва да сс стреми, за да улови момента,
да опознае преди всичко събитието на движението в це¬
лия му обхват. За да оживее фигурата от произведение¬
то на и iKvciBOTO пред нашите очи. е важно в прозич.пцо-
то движение да сс включи представата за негово начало,
както и да сс направи обозрим за наблюдателя бъдещият
момент Между началото и края на този процес стои
неговият върхов момент - кулминацията. С помощ щ на
стробохроматографнчна техника на снимане |182-1Я5|
ние можем да преобразим анализа на движението от
времева последователност в оптическа паралслност.
I laincTO око приема безпрекословно всеки момент, защо¬
то можем да го изясним и включим като съставна част в
дадена последователност. Оггласкваисто на гимпастичкази
от земята, отскачансто нагоре и напред, разделянето на
краката в шпагат, приземяването, засилването преди пре¬
мятано и т. и., заточването преди хвърляне, изстрелване¬
то на топката, готовността за улавяне или за падане.
11о не бихме одобрили в художественото изкуство 1'акива
„моментални снимки", къдсто движението е извадено ОТ
веригата на събитието, в която несъмнено не всеки произ-
Фнг. 171 Динамично изразява¬
не на бягането
Положението па центъра нл
тежестта е напред. изнесено
силно прел опорния крак. Това
предизвиква накланяне и
задържане, кои го реализират
бягането.
J. Сит» и дяюмтим «омш м стоАст

волен моменг е художествено стойностен в най-истинския
смисъл на думата. Взема сс под внимание именно спели-
фнепа на отделните изкуства като скулптура, живопис,
графика. Носле станат необходими ограниченията.
Най-малко благоприятни за художника са статично-лабил¬
ните момезпи. когато фигурата поради положението на
центъра на тежестта w/зег) опорния крак е осъдена на пада¬
не. нетърпимо състояние на продължително сгромолясва¬
но. То е трудно за пресъздаване в стенопис или в голямата
пластика. Благоприятният момент достига връхната си
точка в онази фаза на протичане на движението, която е
съвместима със статичната стабилност. Така на момен¬
та сс придава трайност, фигурата може да остане стабилна
в това положение (линията на тежестта е в единия крак или
между ед иния, поставен напред, и другия - назад | i 70д-з|).
Освен това благоприятният момент съдържа завършека и
новото начало на Стойката (може единият опорен крак да
сс готви да сс отдели от земята, другият да го достига). Така
този момент обединява настоящето и алюзията за минало
или бъдеще иа събитието и свързва широтата на мисълта и
фантазията ка наблюдателя. Интензитетът прави произве¬
дението иа и зкуството от най-висока класа.
Решаващо за избора на момент на движението оста¬
ва намерението на твореца.
3.6. Бягането и неговите отделни
фази
То сс отличава от краченето по това, чс двата крака ни¬
кога нс сс опират на земята по едно и също време, а между
оттласквансто (момент на тласък) и приземяването
(момент на опора) възниква един момент на свободно ви-
сене във въздуха. Бягането е скокообразно движение на¬
пред. 1171. 172. 174).
Фиг. 172 Две фази па движението
бягане
Лявата бегачкз сс намира във фаза на
носене във въздуха е подготовка за
приземяване па десния замахващ
напред крак. Дясната Сегичка сс
оттласкяа е десния крак към фаза па
носене във въздуха.
3.6.Бпкгомвст>тс«псмв4«ж 16)9

♦иг. 173 Фази на старта (използвани
са рисунки на Хок)
При старта имаме силно изнасяне
напред на центъра на тежестта, ставите
на краката са под ъгъл, та да се получи
енергичен отскок.
а) ..По местата!" (център на тежестта -
червена, вътре в опората);
б) ..Готови!" (център нз тежестта над
ръцете);
в) ..Старт!“ (център на тежестта при
оттласквансто - далеч от опората);
г), л) оттласкванс отил напред.
а
Фиг. 174 Фази на бягането на къси
разстояния (по разработката на една
рисунка на Хок. център на тежестта -
в червено):
а)оттлзскванс;
б) носене във въздуха;
в) подготовка за приземяване;
г) приземяване;
д)отгласкванс;
е) галопираме.
170 3 Стшш.

) А. Бжгмкто и «сгомт огаслмж фяза

В областта на физическата култура и спорта (182-185)
цслснасочсиостта и закономерността на движението при
бягане биват обогатени по естествен начин от следващите
целеви движения, за чисто ефикасно осъществяване бя¬
гането създава по-добри предпоставки (при много дви¬
жения на хвърляне) или. както в художествената гимна¬
стика, то бива изпълнено и разнообразено е безцелни дви¬
жения като усилваща сс изразителност на радост, на ви-
галност. Тук става дума за изразителни движения. „Готов¬
ността за движение при радостното настроение нахлува
нс само в самото действие, а нерядко води и до самосто¬
ятелни. игрови движения, конто са необосновани от пред¬
мета. В крайностите сс стига до скачане, танцуване, ли*
куванс. Горните крайници, които нямат какво да правят,
сс носят в пространството. Спортът, в смисъл на игра.
осъществява готовността за движение.*"’
За двете форми на целевите движения, свързани е промяна¬
та на мястото или човешката самоизява в художественото
творчество и танца, остава в сила основното за бягането:
оттласкванс носене във въздуха -• пртпемяванс (178-181).
Отделните фази
Смисълът иа ниския старт е да сс сгънат ставите на кра¬
ката и да сс изкриви гръбначният стълб, за да сс обтегне
рязко при отгласквансто и е това да сс предизвика отока-
чансто напред на тялото, положението на центъра на
тежестта е между ходилата и опрените горни крайни¬
ци 1173а]. Непосредствено преди отскока седалището сс
изправя. Центърът на тежестта сс премества между две¬
те опорни ръце |173б|. При освобождаването на старта -
оттласкванс на краката, отпускане на ръцете пред тяло¬
то. Силна е тенденцията за падане напред, защото
цснтьрът на тежестта е доста пред опората |173в|.
13 Лсонарл. Карл. Човешката юраипелиост. Лайпциг. I96S. е. II.
Фиг. 175 бегач но време на подготви¬
телна и оттласкнлшз фаза
Динамичното целенасочено бягане,
което камерата тук е уловила в
частици от секундата, може да сс
разпознае по положението на центъра
иа тежестта - много прел избутващия
опорен крак. Предизвиканото от това
движение на падане бива овладяно от
изнесения напред замахващ крак.
Ръцете са като махало и са съставна
част от чисто технически премереното
целево движение.
Снимката иа слринтъора на средни
разстояния Алберте Хуангорена
(1976) отговаря на фазата от фиг. 177.
172 ХСптиии
и Яиммгая оеткми за стойап и дмхомгто м чом»

Изпъване иа оттласкпащпя крак, изтегляне напред на
свития, замахващ крак, рязко изправяне на горната част
иа тялото f 175, 176|.
Пълно изпъване на опорния крак, силно изтегляне на
свития замахващ крак |173в|.
Силно изправяне на горната част иа тялото е очтласква-
нс към косенето във въздуха. Замахващият крак е пред
линията на тежестта 1174а, 177|.
Фаза па носене във въздуха: започва обтягане на пред¬
ния замахващ крак 1174б|.
Подготовка за приземяването на предния замахващ крак
чрез леко обтягане, стъпване върху върха на пръстите
иа краката 1174в, 177|. Привличане на задния махащ крак
чрез силно прегъване. Центърът на тежестта е близо до
предния крак |174г|. Едностранна опора чрез стъпилия
на земята крак. Изтегляне на замахващия крак в силна
свивка, отвссът на гсжсстга е на височината на ходило¬
то. оттласкванс на опорния крак от земята, изнасяне на¬
пред на махащия крак, центърът на тежестта отново е
пред опорния крак |174д|.
Протягана на махащия крак напред, оттласкванс на
опорния крак чрез обтягане като подготовка за фазата на
носене във въздуха.
Движенията на ръцете и раменете са интензивни. Най-
леко сс връща назад лакътят, когато кракът от същата
страна е напред.
Фиг. 176 Гимнастичка във фазата на
предстоящо стъпване върху гредата
Закономерно центърът на тежестта бива
изведен пред опорния крак (страната на
опорния крак) и е засилена тенденцията
към падане чрез прекатурванс през
възглавничката на палена. Елепигтното
изпъване па замахващия крак, шпицът на
ходилото, както м грациозната поза на
ръцете и дланите са недвусмислени
съставни части на изразителното движение,
чиято „цел" е преди всичко създаването нз
съгласувани гимнастически елементи.
Гимиастнчката Хайке Куихард па греда
(1978).
Фиг. 177 Гимнастичка на земя прави скок.
Замахът вт.в фазата на носене нъв въздуха,
от която тръгва нова гимнастическа поза,
характеризира едно бързо движение на
скок, в което тялото е стройно изправено.
Многократната шампионка Мария Филлто-
ва във волно съчетание (1977).
ЗА. Бяпйлом мгошт опеят

Фиг. 178 Гимнастически изразителни
движения
Важни компоненти иа спортните
и фазителни движения са нецелевнте
вариации Само с нзй-строт а дисципли¬
на. владеене иа тялото и много
тренировки може жестовете на тялото
да бъдат съчетани в едно спортно и
: радио hio съзвучие.
Гимяастичкатл Елена Мухина в
упражнение на i реда
Фиг. 179 Висок отскок
Отделянето на тялото от земята във
фаза на високо носене във въздух.?,
свъртяно с грация и лекота, е върхо¬
вен и ipa3 iu младежката сила и
вссиобсждакнилта рхюсг от живота.
1 п А

Фиг. ISO Стойка на запазване на
равновесието и аткпода на класичес¬
кия танц
Художественият танц сс причислява
към най-важните форми иа изразител¬
ните движения. Тук кулминацията на
движението е в конфигурацията на
положението на крайниците. Изнасяне¬
то на крзка назад действа кзто
балансиращо движение.
Ученичка от училище „Палука",
Дрезден.
Фиг. IS1 Трудно запазване на равно¬
весието в модерен танц
Доброто владеене нз тялото по време
иа движение, при което сс балансират
замахващият крак и положението на
горната част иа тялото, характеризира
музикалната моторика. както и
вътрешната н външната хармония.
Ученичка от училище „Палука",
Дрезден.
3.6. Ьжгшкюи1кго«м:со1Асзняфам 175

Фиг. 182 Създаване на художествени
движения. като основен мотив сс
използва бягането
Огтласхваяс - скок (носене във
въздуха) - приземяване сс градкрзт
и хармонизират (стробохроматогра-
фичла снимка от В. Шрьотср)
Фиг. 183 Комбинирано на
движения на бягане и хвърляне
Движението на бягане и дама*
придава на топката главната
задвижваща сила (стробохрома-
гографична снимка от
В, lllphoicp).

Фиг. 184 Създаване
чрез бягане на художе¬
ствени движения
Изразителното движе¬
ние съдържа игрови
ненслсви елементи
(стробохроматографич-
на снимка от
В. IHpixrrep).
Фиг. 1X5 Движение на
падане
Ограничените опад
ВЪЗМОЖНОСТИ за
овладяване па ценгъра
иа тежсспа причиняват
често падане.
1 /. М M4>r«Mtrri" ОТ W1MI

Фиг. 186 Лука Камбиазо (1527-1585)
Носене на кръста, червена креда.
Кабинет за медни гравюри. Дрезден.
Всички изложения на движения.
свързани е крачене, съдържат и
момент на движение нз падане.
3.7. Разработване на закономер¬
ности те на движенията, свърза¬
ни е промяна на мястото, в
произведенията на изкуството
Фиг. 187 Фердинанд Ходлер
(185J-19I8). Походът на йскскитс
студенти. 1813 (стенопис 1908-1909).
Университет. Йена.
Положението на центъра на тежестта
при твърдата двойна опора е попадна¬
ло н „мъртва точка". Крачката сякаш
е монументален жест.
Движението на бягане нс може да бъде представено от
модел. В ателието сс показва само едно привидно дви¬
жение. като моделът стои върху един присвит крак, леко
е навел горната част на тялото си, а замахващият крак е
повдигнат назад. Моделът може да стои и по-дълго вре¬
ме така, но той е статичен, а нс динамичен. Движението
е симулирано. Тук на художника би помогнало само най-
концентрирано и задълбочено наблюдение и екипираме
на стадиона или спортната площадка.
Като пример за ..представено", симулирано движение
178

може да послужи Носене ни кръста на Лука Камбиазо
1186|. Движението на войниците е ..замръзнало**. това сс
вижда най-ясио по предводителя, ходилата са поставени
„като** в крачка, но в никакъв случай настъпването на¬
пред нс може да бъде внушено, защото центърът на тс-
жссггл няма връзка е опорните ходила, т. е. движението
напред е ограничено. На този факт е обърнал внимание
Чезари в неговите Двама крачещи мъже 1188]. Нс само
по-голямата свобода на импровизацията, но и веещите
сс одежди и изведените напред ходила помагат за изра¬
зяването на движението напред. Двата крака сс намират
в двойна опора, горната част на тялото е наклонена на¬
пред. цензърът на тежестта е преместен - това са важни¬
те компоненти на една бърза крачка.
Един чисто предметен динамичен анализ на Походът на
йснските студенти от 1XJ3 година от Ходлер би по¬
казал следното: свободно подредената маршируваща
колона в горната част на картината нс може да направи
и крачка напред, защото широчината иа крачката е пре¬
кадено голяма, за да може чрез преместване напред на
центъра на тежестта да бъде преодоляна ...мъртвата точ¬
ка** |187|. Предният крак е много силно сгънат, за да
може без огромни динамични усилия да привлече задния
крак. Постоянното маршово движение е съвършено из¬
ключено. защото най-благоприятната честота иа замаха
на крака в релация към дължината на крачката липсва.
Положително Ходлер обича екзалтзцията. както е в кар¬
тината в аулата на Университета в Йена. Обаче: големи¬
ят патос извира от добрата мотивация. Студситството по¬
тегля да освобождава отечеството. И това нс е делнична
постъпка. Когато стъпката напред нс поражда илюзията
за истинско движение, то нс може да сс внуши и готов¬
ността за борба. Обективната и художествената истина
вее пак невинагн са идентични!
Доста необичаен, но убедителен е Агитаторът иа Кре-
мер от бухенвалдекия паметник, който е направил крзч-
Фит. 188 Джуюпе Чезари
(156Х • 1 МО). Двдмз крачещи
мъже, Кабинет за медни
гравюри. Маймар.
Изразителността на движението
сс разкрива чрез убедителната
сила на навеждането на тялото
напред, въпреки че краката са в
двойна опора.
>7. Гдю/вчл» ш ■* ждсш*тк<»чпмспрачшпм«мстоп>.»аропм«яап*тяжуп«лО

ка напред 1189]. Смело и решително той призовава бор¬
ците напред, за да въстанат срещу мъчителите. да ги по¬
бедят. Фигурата търси опора, твърдо е положила пред¬
ното си ходило, а задният изпънат крак е готов да окаже
отпор при сблъсъка, това е благоприятна позиция, за да
нс бъде лесно съборен от противника. Съдържание и
форма са вътрешно и щастливо свързани така, че остро¬
тата на патстиката намалява.
Същото е вътрешното и външното състояние на Осво¬
бождаване от оковите на Майол f 105]. Една героична
женска фигура въстава срещу потисничеството. Силата,
е която тя разкъсва веригите, е много добре разработе¬
на. Оковите вее още са стегнали ръцете зад гърба й. от¬
правеният назад поглед следи възела. Изопнатото атле¬
тично тяло сс напряга, събрало сили, освобождавайки сс
от оковите. Масивните крака са твърдо поставени на зе¬
мята. осигурявайки добра опора за освобождаването.
Бегачът на Франц Щук внушава истинско, а нс само
привидно движение 1190]. Раменете и гърдите са по-
близо до наблюдателя, отколкото опорният крак, кой¬
то пружинирайки носи тялото. Главите на четириглавия
мускул треперят под действието иа тежестта и дават
тласък за разгъване на коляното. Изпъкват жилавите
форми на мускулите и остро акцентираните стави.
Люлеейки сс, ходилото на крака докосва земята е
възглавничките на пръстите си. Главата сс извива назад.
От нея зависимостта във формата преминава като сил¬
на извивка е формата на С от яремната ямка. гръдната
кост, линията на корема и пъпа до срамната кост, къдс-
то сс свързва със задния крак. Рисунката демонстрира
знания и ясни представи за движението, за мускулните
сили. Енсргичността на фигурата кара дъха на наблю¬
даващия да спре. Графиката трудно може да изрази
бързината и силата на движението, за това сс изисква
голямо майсторство. Слевог е постигнал това добре
|!91, 192]. Изключително добра представа задвижени-
Фиг. 189 Фриц Кремер (1906-1993)
Агитаторът от бухенвалдеката група.
Фигурата убедително изразява
движение.
Фиг. 190 Франц Щук (1863-1928). Бегачът.
Произведението показва недвусмислен
израз на движение (внушен чрез изнасянето
на тялото над опорния крак).
1 оп

сто има в литографията към Кожения чорап. В стре¬
мителния си бяг чсрнсиокожият вдига кама от земята.
1'орната част на тялото силно сс навежда напред. доха-
то задният крак сс повдига нагоре. Коленният разгъвам
(четири гл а вият мускул) е масивен, дори и само той
може да изнесе тежестта на тялото. Бедрото иа вдигна¬
тия крак е отпуснато, седалището е напрегнато, накло¬
нено към свободната от тежест страна. Тялото е в диа¬
гонал, който следва посоката на движението. Наблюда¬
телят може да ..влезе“ в картината, да станс участник в
бягането.
Илюстрациите показват как различните видове изкуст¬
во, всяко е различна специфика, разработват закономер¬
ностите на движенията, свързани е промяната на мяс¬
тото.
3.8. Движения при работа
Движенията при работа са целеви движения, които да¬
ват облик на човешката околна среда. Тук ще предста¬
вим само някои закономерни особености на главните
дейности. Те нс биха могли да бъдат заместител на
живото онагледяване. Един учебник може само да изяс¬
ни основното.
3.8.1. Повдигане, задържане и пускане на товар,
поставен ниско
Тук ще станс дума преди всичко за претъркалянс. пред¬
ставено в отделните му фази. Краката са поставени бли¬
зо до товара в разкрачен стоеж. Той сс хваща възможно
най-далеч от центъра на тежестта му. При повдигането
на товара ставите на краката и гръбначният стълб сс
Фиг. 191 .Макс Слевог (1886-1932)
Хектар в бяг (1906). литография към
„Ахил“. детайл.
Представянето на фазата на .летене
във въздуха“ на бягането създава
илюзията за бързина и придвижване.
Фиг. 192 Макс Слевог (1886-1932)
Илюстрация към „Кожения чорап“
(1909), литография.
Внушението за движение сс ражда нс
само от припряността на стъпката, но
и от преместването на центъра на
тежестта пред опората.
М, Лавеовя ори ртвот* 181

Фиг. 193 Повдигане, задържане и
пускане на товар, поставен високо:
а) повдигане нависоко;
6) задържане;
в) спускане.
Фиг. 194 Повдигане, задържане и
пускане из товар, поставен ниско:
а) повдигане;
б) по-силно повдигане;
в) изправяне на тя/юто;
г) задържане на товара;
д) спускане на товара.
1«^> ,

ЗЯ. Движим» ври pjfcra

3.8.2. Повдигане, задържане и пускане на товар,
поставен високо
Повдигане. Обхванато е цялото тяло и представлява едно
цяло, свързано в движението, от поставения назад крак
нагоре до ръцете. Увеличена е устойчивостта на Стойка¬
та чрез диагонхтно поставени крака. Единият крак е в
настъпваща крачка напред, за да поеме тежестта, когато
е необходимо, и да я натиска напред и нагоре. Задният
крак дава тласкащата сила (опорен крак). Центърът на
тежестта е приблизително във височината на горната
скочна става на предния крак |193а|.
Задържане. Цялото тяло се поставя върху голяма опо¬
ра, ходилата на двата крака стоят твърдо на земята. От-
вссът на тежестта е в средата на опората (193б|.
Спускане. Тялото е под товара, близо до него. Поставе¬
ният назад крак изнася тежестта. Огвесът на тежестта е в
пръстите на този крак. Предното стъпало се повдига от
земята, за да смени другия крак при по-нататъшното
отстъпване на тялото назад под товара (193в|.
3.8.3. Хоризонтално теглене на товар
Както при положение на горната част на тялото напред,
така и назад, линията на тежестта се намира извън опора¬
та - в първия случай е зад ходилото на опорния крак, във
втория - пред. Колкото по-тежък е товарът, толкова по-
голям е отвссът, за да се използва тенденцията към пада¬
не за нуждите на тегленето. Опорният крак е поставен по
посока на движението, горната част на тялото също след¬
ва посоката е възможно най-малко прегъване. Свободни¬
ят крак се връща назад прели или едновременно е тегле¬
нето назад, за да задържи тялото, когато тежестта дава
отпор. Когато се тегли по-тежък товар, на помощ идват и
раменете. Стегнати в ремък, ние се стремим да поставям
горката част на тялото си по възможност в хоризонтална
обратна посока спрямо противодействието (отпора) на
тежестта. По този начин даваме превее на дсйствапщгс
върху предмета собствени сили |195а, 6,197|.
3.8.4. Вутанс на товар
От гледна точка на механичните сили то е близко е го¬
реописаното (стойка на краката - положение на центъра
на тежестта и на горната част на тялото). Колкото пове¬
че се засилва натискът чрез избутваме на предния крак и
противодействие на предмета, толкова повече трябва да
се стяга гръбначният стълб и да се предотвратява изви¬
ване назад. Посоката на тласъка се разпознава винаги по
положението и посоката ка опорния крак. Свободният
крак има задачата да улавя съответната посока 1196,198].
♦иг. 195 Хоризонтално теглене
на товар:
а) дърпане напред;
б) дърпане назад.
♦■г. 196 Бутане на товар
1R4

Фиг. 197 Хоризонтално дърпане измд
Силата иа юпмтатия опорен крак сс
пренася от стъвача на коляниата става
(отличите иа иодбелрицата) пърху
там и оттук ккм торса и ръцете.
Центърът па тежестта се овладява от
махащия иамдкрак.
Фиг. 198 Хоризонтално бутане
В противовес на дърпането намд
изпънатият избутващ крак е поставен
изпрел той улавя центъра на тежест¬
та. който сс движи напред
а) фронтален изглед;
б) заден изглед
1Я5

3.9. Разработване на основните
движения при работа и на
изразителните движения в
произведенията на изкуството
В част 3.2.4 (Изразителни движения със запазване на
равновесието). 3.3 (Ссдеж и седсжни пози) и 3.6 (Бягане¬
то и основните му фази) постоянно беше подчертавано
взаимодействието на компонентите на изразяване чрез
основните факти на статиката и динамиката. Статичните
и динамичните закономерности наистина могат да бъдат
обогатени и модифицирани чрез преживяванията, но
никога нс могат да бъдат поставени извън силата. Есте¬
ствено. реалистичният художествен похват нс може да
отмине разработването на основните положения на дви¬
женията при работа и на изразителните движения. Те
правят впечатление на художника, той претворява суро¬
вия изходен материал в художествена форма.
Ако тук привеждаме примери на художествени творби,
представящи движения при работа заедно с изразителните
движения (виж част 3.2.4). то е. защото художественото
овладяване на една или друга форма на движение нс може
рязко да сс разграничи. Художникът вижда в процесите
както закономерността на протичане, така и качеството
иа участие на човека в процеса. Защото той е този, кой¬
то определя всичко.
Като едно от най-красивите доказателства на музикално
въодушевление може да бъде разглеждана Танцьорка на
Гсорг Колбс 1199|. Изцяло отдадена на кръговото движе¬
ние. вглъбена в себе си. тя с далеч от всякаква поза. Пито
една отделна част нс сс впуска в дръзка механична функ¬
ция. Въпреки това всичко сс включва в изящно съгласу¬
вано движение. Ръцете сс полюшват в равновесие, пре-
Фиг. 199 Гсорг Колбс (1877-1947)
Танцьорка (1912), Национална
галерия. Берлин.
Целта на художника е да покаже
тялото в леко въртене, във
вътрешно спокойствие.
Фиг. 200 Макс Слевог
(1868-1932)
Танцьор, цветна скица с перо,
Национална галерия, Берлин.
Балансирането иа пръсти показва
движението в момент на покой,
във върхов момент.
Фиг. 201 Жан-Франсоа Миле
(1814-1875). Копаещите, гравюра,
колекция ..АЙвъри". печатен отдел.
Нюйоркска библиотека.
Натискът върху лизгарите се
получава чрез отвесна стойка на
тялото, обръщането на пръстта
изисква сигурна опора па земята в
разкрачен с тос*.
1«А

мерено сс засилват към въртене. Ходилата изнасят ми¬
молетното издигане на тялото. Телесната тежест сс по¬
вдига чрез леко извъртане на пръстите на краката, а са¬
мите крака следват главата и центробежната сила на
ръцете.
Когато Слевог присъствал веднъж на представление на
голямата руска балерина Ана Павлова, той изпълнил
цял екмцннк е стюди на движенията й. В своя Танцьор е
балансирал динамичния и статичния елемент (200]. С
гъвкаво движение той сс отгласква от земята, застава на
палци и сс задържа е минимум опора. Равновесието сс
осигурява от наклоненото странично напред тяло и стра¬
нично повдигнатия назад крак (сравни е фиг. 157). И в
двата посочени примера от произведения на изкустаото
улавянето на благоприятния момент е важна съставна
част на процеса на рисуване.
Копаещите (201 ] на Милс също разкриват добре уловен
момент. Художникът е създал две фигури в кулминаци¬
онната точка на тяхната работа, свързал е движението
им. Предната фигура сс готви да забие лизгара в земята.
Разкрачената стоика е наклонено напред тяло, едновре¬
менното избутвано и натиск на опорния крак напред
правят необходимо свързването иа тялото е диагонала
на лизгара. Кракът задава посоката на силата, в мястото,
къдсто лопатата сс забива в земята, тя е уталожена, по¬
сле отново сс подновява, за да сс обърне пръстта (както
е при задната фигура). Мъжът ще сс изправи, после от¬
ново ще забие работния инструмент, навеждайки сс на¬
пред. и ще загребе пръст. Променливият ритъм на кръго¬
врата на работните действия е запечатан чрез две фигу¬
ри и два важни момента.
Резкият контур на Мъж е ръчна количка (202] показва
върху какво набляга художникът. Наклоненото тяло и
задният избутващ крак образуват правоъгълен
триъгълник, който лежи на късия си катет. Вероягнотеж-
кият товар е привързан за „висящите ремъци“ - ръцете.
20t
Фиг. 202 Жан-Франсоа Милс (1814-1875)
Мъж е ръчна количка, черна креда. Музей
за изящни изкуства. Бостън.
Избузването на товара напред сс осъщест¬
вява от изпънатия заден опорен крак, а
тялото продължава неговото движение. 202
1Я7

Композицията на Рафасло Борба на голи мъже (2O5J раз¬
крива различните форми на преодоляване на съпротивата
чрез дърпане. При това са изведени д ве рахтнчни модифи¬
кации: например хоризонтално дърпане назад (сравни с
фиг. 195) и хоризонтално дърпане настрани. В двата слу¬
чая силата произтича от опорния крак, докато в същото
време махащияткрак с в постоянна готовност да овладя¬
ва лежащия извън опорния крак център на тежестта.
В Гоя мъж отзад |203| Синьорсли с изобразил вертика¬
лен удар отгоре нс само като събитие на ръцете. Той с
постигнал оссзасмост както на мощта на удрящите ръце,
така и на цялото тяло: от повдигането на пръстите чрез
силата на мускулите на прасеца през изнасянето на ра¬
менния пояс нагоре до свитите в юмруци ръце.
И Гоя с имал подобна представа за ритъма на работния
кръговрат както Милс, когато е създал с пестелива чет¬
ка Трима копаещи мъже 1204]. Кулминацията и улове¬
ният основен момент на движението са зададени във фи¬
гурата на преден план. За пресъздаване на движението
важат същите кр1ггсрии за художествена емпзтия както
при Синьорсли, а именно - тоталност, с която цялото
тяло сс отдава иа интензивна, енергична работа. Кстс
Колвиц е намерила голяма художествена експресия в
пресъздаването на движения при работа. Орачите (206]
с първият лист от поредицата за Селската война. Селя¬
ните мъкнат на гърба си ралото, което нс им принадле¬
жи, движат сс в един безнадеждно пуст свят, работят и
напоявате потта си земя, която нс е тяхна собственост,
влачат своя товар-живот, който е обречен още е ражда¬
нето. Превитите им гърбове не са нищо повече от загу¬
бени хълмове на тъжния хоризонт. Теглото принизява чо¬
века, изравнява го със земята. Той е животно, впрегнато
в ярем, което копае земята, надявайки сс, макар и на
мизерно, плодородие.
Фиг. 203 Лука Синьорсли (14417-1523)
Гол мъж отзад. черна креда. 41 х 25 см,
Лувър, Париж.
Повдигането нл пръсти и силното
извъртане па ръцете иззад е намек за
планирано движение нл удар отгоре.
Фиг. 204 Франсиско Гоя (1746-1828)
Трима копаещи мъже, четка и кафява
водна боя, 20.6 х 14,3 см, фонд .Лик",
Музей Метрополитен, Ню Йорк.
Гоя е представил MOMcirra на удара в
неговата кулминация. Диагоналният
разкрачен стоеж на краката е сигурна
опорз 33 тялото.
I.Ctmi аанишссвн мстойкшнямакявгоп чпвгт»

Фнг. 206 Кстс Колвиц (1867-1945)
Орач, лист от поредицата „Селската
война“ (1906), гравюра и акватинта.
Двамата орачи са почти лепили,
центърът на тежестта е изключително
близо до земята. Картината е символ
иа теглото.
Фиг. 205 Рафасло Санти (1482-1520)
Борба иа голи мъже, перо и кафяв
туш. 27,5 х 42 см, Музей Ашмол,
Оксфорд.
Основната тема на движението сз
различните стелели на интензитет от
отпор ерешу бутането до силно
дърпане назад.

4 Пластичните строителни
елементи на тялото
залавят меките части. Мускулите сс закрепват за тях със
своите начала и инсерции (начални и крайни залавни мес¬
та), а е това да предоставят на ставите по-дълги или по-къси
лостове за тяхната дейност.I Iaft-чссто срещаното съединя¬
ване между костите сс постига чрез ставите. Тук те са
конструктивно подсилени вследствие нз особено високото
натоварване. За меките части те осигуряват* освен тяхното
закрепване и особена защита (мозъчна кутия, гръден кош.
таз). Каналът нз гръбначния мозък представлява за самия
гръбначен мозък подвижна защитна тръба.
4.2. Общ преглед на ставите
Пластичната анатомия обхваща в системата от пластич¬
ни строителни елементи иа тялото следните създаващи
форма фактори: кости, мускули, кожа и мастна тъкан,
сетивни органи.
Всички тези строителни елементи придават формата на
повърхностния релеф и затова са представени почти без
изключения в тази си функция. Подразбира сс. чс опор-
но-двигателният апарат, следователно костната систе¬
ма и мускулатурата, заслужава подробно разглеждане,
защото имат пряко влияние върху оформянето на
повърхността. Същото важи и за кожата, мастната тъкан
и външното устройство на сетивните органи.
Преди специално да сс занимаем със създаващите фор¬
ма строителни елементи, трябва вее пак да сс спрем на¬
кратко на техните общи свойства и задачи. Те сз абсо¬
лютно необходими за изкуството.
Костите и мускулите заедно образуват система, недели¬
мо цяло. Едното нс може да функционира без другото.
Костите без движещата мускулна сила биха били толко¬
ва безсмислени, колкото и мускулите без костната опо¬
ра и здравите подвижни лосговс. Огтук - скелетната сис¬
тема сс окачествява като пасивната, а мускулната - като
активната част на опорно-двигателния апарат.
4.1. Общ преглед па костите
Няма да разглеждаме общото пластично значение на кос-
тигс: форми, устройство на повърхността, части, конст¬
рукция и субстанции. 1Цс отделим по-голямо внимание на
строежа и конструкцията на ставата. Наложеното ограни¬
чение изисква да сс наблегне на най-значимите части.
Задачите на костите са много. В своята съвкупност от
над 200 броя те образуват основата и опората - скелета,
който служи да държи и закрепва тялото. Върху него сс
Ставите са най-тясно специализираните костни
свързвания, чийто начин иа действие и особености на
формата трябва да бъдат разбирани много добре. При¬
родата е действала изключително пестеливо в конструк¬
цията на ставите, за да гарантира чрез това най-голяма
сигурност. Според целта те варират от най-ограничен до
най-широк двигателен обхват в зависимост от това дали
е нужно ограничено или свободно движение. Всяка ста¬
ва сс изгражда от еднакви съставни части, но формата на
ставните тела и начинът на подреждане на връзките оп¬
ределят вида и обхвата на механичното действие.
Съставни части на ставата. Към тях сс причисляват
телата на ставата, ставният хрущял, ставната кухина,
ставната капсула, синовиалната течност (вътрсставната
течност) и ставните връзки |207|.
Телата на ставата са повече или по-малко масивни под¬
силвания на костите н близкия до торса (проксималсн)
или отдалечения от торса (дисталсн) край. С издатини и
вдлъбнатини, е положителни и съответните отрицател¬
ни форми към една става принадлежат най-малко две
кости. Съчетани една е друга, срещулежащите форми
гарантират обхвата, начина и сигурността на движение.
Ставният хрущял е еластична устойчива на натиск
тъкан. Той покрива повърхностите на ставните тела, прави
ги гладки, повишава способността им точно да паснат,
да сс нагодят. С това допринася за сигурността на дви¬
жението. Ставният хрущял овладява силата на тласъка и
намалява триенето. Особена форма на хрущяла са ме-
нискуситс (влакисстохрущялни пръстени между телата
на ставата), които отстраняват несъответствията между
ставните повърхности (в коляното).
Ставната кухина (Cavitas articularis) разделя телата на
ставата под формата на запълнено е течност пространство.
Телата от своя страна са свързани едно е друго чрез стегна¬
ти или по-свободни ставни връзки (Ligamenta articularia)
извън, а по-рядко вътре в тази ставна кухина. Връзките под¬
помагат процеса на движение според обхвата и посоката.
Ставката капсула (Capsula articularis) обвива частите на
ставните тела е плътна влакнеста съединителна тъкан.
190

Вътрешният синовналсн с.юй (Membrana synovialis) произ¬
вежда синониалнзтз течност (Liquor synovialis). Външният
слой на капсулата съдържа като подсилваща част ставни
връзки. Херметическата затвореност на ставата способства
предимно за поддържане иа нейната спойка. Слузестата
течност (синовиална течност - вьтрсставна течност) прак¬
тически свеж;» до нула триенето на костите на ставата.
Основни форми на ставата |208]. Те определят меха¬
никата. Разликата в степента на свобода на движение за¬
виси от специфичната форма на телата на ставите, от
броя и посоката на движение на ставните оси. Разбира¬
не за мускулното действие може да бъде постигнато
единствено въз основа на ясна представа за определящи¬
те ставата оси и положението на мускулите спрямо тях.
С това сс спестява механичното наизустяване. Трябва
само основно да сс познава положението на мускулите,
рссн. мускулните групи спрямо осите на ставата. Извеж¬
дането на резултата в този случай е само акт на логиче¬
ско мислене.
Стави със свобода на движение първа степен 1208/1 а.
16J
Съществуват два варианта: шарнирна и въртяща (колов-
ратна) става. Шарнирната (макаровидна) става
извършва движения в една пространствена равнина, под
прав ъгъл спрямо напречната ос. Затова тялото на ста¬
вата трябва да е цилиндрично. Направляващите гребени
или жлебове сс грижат за сигурността на движението.
Рамената на лоста, свързани е цилиндър и лагер, обра¬
зуват ъгъл. Когато тон става по-голям. сс получава разгъ¬
ване. когато става по-мхзьк - сгъване. (Примери за шар¬
нирни стави: лакътната става, горната скочна става, ко¬
лянната става, стави на пръстите на ръцете и ходилата.)
Въртящите се стави (типично цилиндрични) също са сд-
коосови стави, чийто равни повърхности сс налагат една
върху друга около надлъжната ос. (Примери: свързва¬
нето на един гръбначен прешлен е друг, горна и долна
лакътно-лъчева става.)
Стави със свобода на движение втора степен 1208/2а.
26J
Те сс сгялсияват в две пространствени равнини около две
главни оси, които са перпендикулярни една на друга, око¬
ло напречна и дк/бочинна ос. Затова има две конструкци-
онни възможности: елипсовидна става (Articulatio ellipso¬
idea) и седловидна става (Articulatio sellaris). Двете обога¬
тяват основното движение разгъване - сгъване (напречна
ос) около едно странично привеждане и отвеждане (хтук-
цня - аб;1укция. ..копващо" движение в ставата на китката)
около допълнителната дьлбочинна ос. В елипсовидната
става сс допират сход ните ставни тела - едното е изпъкна¬
лостта (конвскситст) на половин вътрешна повърхност,
другото е вхтъбнатосгга на половин външна повърхност.
Комбинираното от двете ставни оси движение протича
елипсовидно (пример: ставата на китката). Строежът и функ¬
цията на ссдловидната става сс виждат от рисунката.
1-днзта кост сс намества върху другата както ездачът върху
седлото. движенията напомнят тсти на елипсовидната ста¬
ва. Ездачът може да изпълни ;гвижснис калред-назал (опо¬
зиция рспознция). както и движение настрани (абдукция -
алукпия). (Еднакви осни и двигателни характеристики, при¬
мер: трзленяо-дланната става иа лалето.)
Стави със свобода на движение трета степен [208J
Към досегашните оси сс прибавя още една, надлъжна ос
е ротации навън навътре. С представените дотук оси на¬
пречната ос сключва прав ъгъл; конструкцията представ¬
лява сферична ставна ямка и сферична (ябълковидиа) гла¬
ва. Към трите основни движения (напречна ос: разгъване -
сгъване, привеждане отвеждане, надлъжна ос - въртене
навътре - въртене навън) сс прибавят и неизброими „меж¬
динни" оси. които позволяват неограничен брой движения.
(Пример: тазобедрена и раменна става.)
4.3. Общ преглед на мускулите
(Musculi)
Като орган, който сс съкращава (коиграхира). мускулът е в
състояние да упражнява натиск върху рамото на лоста и
така да приведе ставата в движение или при едновременен
натиск от различни страни да я стабилизира. Тъмночерве¬
ният цвят на мускулите сс получава от цветното вспкство -
миоглобин. което пренася кислород и сс грижи за доставя¬
нето му от кръвта в мускулите. Твърдостта на мускула сс
Фнг. 207 Принципен строеж нз става
(използваме илюстрация от Рзубер-Колш)
С изключение на мснискуснте и мастната
възглавничка при всяка друга истинска
става се повтарят необходимите за
изпълнение нз функцията съставни част.
Примерът ни показва колянна става.
4 J. Обш Орегжя » мустуяяте (МшкаЬ)
Ставна кухина
Ставен хрущял
Ставка капсула
Мастна възглавничка
Менискус
Ставна връзка
Тяло на ставата
Синовиална гънка
Тяло на ставата

обуславя от нарастващото напрежение н обема му. В спо¬
койно състояние той е отпуснати мек. Сборътотоколо 600
мускула на скелета сс нарича мускулатура. В много слу¬
чаи те формират повърхностния релеф и затова заемат во¬
дещо място в пластичната анатомия.
4.3.1. Мускулни форми 1209J
Спорел задачите и действието природата е създала следните
мускулни форми:
Форми: Примери:
вретеновиден мускул бицепс (двуглав мускул)
сдноперест мускул мускул дълъг разгъвам
на палеца на крака
двупсрсст мускул мускул дълъг сгъвам
на палеца на крака
ветрилообразен мускул голям гръден мускул
плосък мускул прав коремен мускул
многоглзв мускул квадрицепс (четиряглав мускул)
(състоящ се от отделни
мускулни тела - глави)
кръгов мускул кръгов мускул на устата
и на очите
4.3.2. Части на мускула, неговите помощни устройст¬
ва и действия
Същинската мускулна маса (мускулното тяло) е изгра¬
дена от мускулна тъкан. Според нуждата мускулът за¬
почва с по-късо или по-дълго сухожилие (Tendo). То с
помощно устройство и само по себе си нс извършва
контракции. Като трансмисия то само пренася мускул¬
ния натиск към костите. Устойчивостта му на разтягане
е значителна, чувствителността му към натиск с голяма.
Онази мускулна част, която започва от неподвижните
места на скелета (Punctum fixum), сс нарича начално, а
тази, която е към подвижното рамо на лоста (Punctum
mobile) - крайно залавно място (инсерция) [210J.
Други помощни устройства на мускула са слузните (си-
новиални) торбички с функцията на малки уплътняващи
водни подложки на местата, къдсто мускулът упражнява
натиск върху твърдата основа. После - синовиално вла¬
галище на сухожилието (Vagina synovialis tendinum),
което обгръща като слузесто черво сухожилията и на¬
малява триенето, предизвикано от натиска на сухожили¬
ето върху твърдата костна основа. Действието на мус¬
кулите зависи от протичането на главните им линии (ли¬
ниите на свързване между началното и крайното залав¬
но място) и отношението им към ставните оси. Те об¬
служват къси или дълги лостове.
4.3.3. Естество на движенията
Като цяло движенията нс са изолиран процес, в който
участие взема само един мускул. В тях участват почти
винаги цели мускулни групи, които от своя страна об¬
разуват е други мускулни групи мускулните вериги
|210/1, 2111. Наведем ли например горната част на тя¬
лото назад в кръста, в този акт вземат участие групата
на бедрените сгъвзчн (тук поддържаща функция), колсн-
ниягразгъвач (четириглавият мускул), мускулите иа пра¬
сеца (задържаща функция срещу падане напред), предни¬
те шийни мускули (тук поддържаща функция срещу
обръщане на главата назад). Едновременното функцио¬
ниране на мускулите за една определена цел сс нарича
синергизъм.
Всеки отделен мускул притежава срещуположен мускул
или противник, аналогично на това и всяка мускулна
група има своя антагонистична група. Тя с необходима,
за да направи едно движение обратимо. Чрез по-малко
или по-силно напрежение да представи това движение
като непрекъснато и гъвкаво, защото то иначе протича
рязко и на тласъци. В случай на нужда антагонистите
забавят или спират дадено движение (например при
хвърляне или удар), за да предотвратят увреждане на
ставата, причинено от разместването на нейните части.
По-подвижната част на скелета (Punctum mobile) сс при¬
движва от крайното сухожилие на мускула към мускул¬
ното начало иа относително по-нсподвижната част на ске¬
лета (Punctum fixum) f210а]. Пример: за движението на
крака тазът е неподвижна база. Мускулът разгьвач (скс-
тензор) на коляното (четириглавият мускул) започва от
таза и завършва при грапавината на големия пищял.
Кракът сс движи около напречната ос на ханша в посока
към таза. Обратно: кракът е неподвижен. Тогава тазът
заедно е горната част на тялото сс накланя надолу око¬
ло точката на въртене в посока към крака |21061. От това
следва: мускулите могат да разменят началното и
крайното си залавно място при еднакво продължител-
но механично движение.
Ако един мускул (като големия седалищен мускул) има
връзки с една или повече оси на ставата (тазобедрената
става), той може да изпълнява повече функции със свои¬
те отделни части или дори да бъде свой собствен про¬
тивник (разгъване с външния, свиване с вътрешния дял,
които са подредени съответно иа външната и вътрешна¬
та страна на отвесната ос).
Фиг. 208 Ставни форми
Ляв вертикален ред: конструкционни
принципи иа различните ставни
форми.
Десен вертикален ред: примери за
различните вертикални форми. За
разбирането на тяхната механика и
свързаните с това мускулни функции
са нанесени и ставните оси.
192 a n,

'а Шарнирна (иакаровидна) става
43. Общ преглед кд Ч)гжу.жтс (Mutkuli) 193
16 Цилиндри'*» става
Пример: стави на пръстите
Лакътна става
2а Елипсовидна става
Пример: става на китката
Пример: тралецно-ллаииа става на палеца
2бСедповидна става
Пример: тазобедрената
става
3 Сферична става
Триосн’
стави
Двуосии
стави
Едкххя/
стави

4. Ишпнмнс emotrwЯМ * ■ ■< « »-w>
Ветрилообразен мускул, пример:
голям гръден мускул
Едноперест мускул, пример: мускул дълъг
разгъван на палеца на краха
Двуглав мускул, пример: двуглавият
мускул на мишницата (бицепс)
Двуперест мускул, пример,
мускул дълъг сгъван
на палеца иа крака
Кръгов мускул, пример:
кръгов мускул на устата
Многоглав мускул, пример:
трит лае мускул на мишницата
Фиг. 209 Мускулни форми. Различните
обеми и форми на мускулите опреде¬
лят повърхностния релеф на тялото.
Вретеновиден мускул, пример:
прав мускул на бедрото
Плосък мускул, пример:
прав коремен мускул

Фиг. 210 Илюстрация на връзката между
положението на един мускул и една или повече
стави и размяната на началното и крайното
залавно място. Знанието ни за тояз какво положе¬
ние заема един мускул спрямо осите нз ставата ни
позволява да определим неговия начин на
действие и обема му. Неговите начално и крайно
залавно място сс определят викат и от отношение¬
то на неподаижната към подвижната част,
а) Punctum fixum (Р. f.) на таза. Punctum mobile
(Р. m.) на големия пищял. Действие на
мускула: повдигане на крака в посока нз таза.
б) Punctum fixum нз големия пищял.
Punctum mobile на таза. Действие: навеждане
на таза в посока на кракз.
Фиг. 210/1 Верига ог мускули, поддържащи
тялото при навеждане напред
1 !собходимото осигуряване на равновесие в тази
стойка нз тялото -започва (от долу на горе) е
мускули пред напречната ос на горната скочна
става и продължава към задната страна на
горната част на бедрото за задържане на наведе¬
ния напред. Задържащата функция сс поема от
мускулите, изправящи гръбначния стълб. Всички
мускули на веригата тук сс намират под напреже¬
ние и чрез това могат да осигурят ефективното
изправяне.
210 6
Хълбо^ополсен
мускул
Четириглав мускул
на бедрото
Мускули
на прасеца
Мускул, изправят
гръбначния стълб
Голям седалищен мускул
Двуглав мускул на бедоото
Дълъг разгъван на пръстите
Фиг. 211 Верига от поддържащи мускули при
навеждане назад. Само в изключителни случаи
един-сдинствсн мускул изпълнява едно движение,
по правило трябва да сс ..навържат" един е друг
цяла поредигъз от мускули.
Прав коремен мускул
Външен кос мускул на корема
Излъвач на бедрената лента
Гребенен мускул
Дълъг привеждан
Прав мускул на бедрото
Гpъa4^нжлow<)cиcoeидeн
мускул
Коремчест мускул
на подбедрицзта
43. Обш прегжл ■» мупумте (Mmlculi)
Подезичен мускул
(долна група)

4.4. Общ преглед на кожата и под¬
кожната мастна тъкан (подко-
жието)
Кожата (Cutis) с способен да сс разтяга обвиващ орган,
който предлага директна защита срещу механични ув¬
реждания. срещу химични и бактериологични влияния.
Участва в регулацията на водния и температурния баланс
на тялото и изпълнява функцията на сетивен орган (осс-
занис). Върху своята основа (голямата фасция на тяло¬
то) като цяло тя е силно подвижна, приплъзваща сс. е
изключение на няколко постоянни точки на прикрепване
към костната основа (поясни ямки) или на местата е
повишено натоварване (повърхността на дланта и ходи¬
лото). Между кожата и фзецията сс намира един повече
илн по-малко дебел свързващ или междинен слой, под¬
кожната мастна тъкан.
4.4.1. Особени кожни образувания 1213)
Еластичността на кожата води до напластявания и обра¬
зуването на бръчки (напречните гънки при сближаването
на части иа тялото) и бразди |212); появяват сс удебелява¬
ния и врязани вдлъбнатини, от една страна, и обтегнати
места - от друга. ко»гто отразяват функционалните про¬
цеси (362,363). Напречните гънки сс получават от напла¬
стяване на кожата косо по посока иа контракциите на
мускулите (от свиващата или обтягащата страна, напри¬
мер - браздите при ставите на пръсптгс). Въртенето огп.-
ва кожгтта диагонално като драперия. Освен тези произ¬
лизащи от функционирането бразди има и такива, които
сс обуславят от възрастта или здравословното състояние.
Други кожни образувания са линиите, бръчките (гънки¬
те), браздите, ямкитс.
Брънки по тялото на малкото дете. Мастната тъкан, аку¬
мулираща сс под кожата, сс стяга около ставите, подоб¬
но на пълните форми на напредналата възраст (пристя¬
гане па подкожната мастна тъкан при основата на уста¬
та чрез гънката на брадичката, двойна брадичка) 15271. Ог
обединяването на правите е външните коси коремни
мускули произлиза т. нар. странична бразда (Sulcus
lateralis), която разделя двете мускулни плочи.
Ямки: те са плитки вдлъбнатини, захванати на някои
места чрез здрави влакна към скелета или към мускул¬
ната основа.
Ямка на брадичката (трапчинка): прикрепване на ко¬
жата към върха на брадичката.
Ямки на бузите: прикрепване на кръговия мускул нз ус¬
тата.
Ямки на раменете: прикрепване към сухожилния
триъгълник на трапецовидния мускул върху раменния из¬
растък. Вдлъбна сс при раздалечаване на лопатките (402).
Лумбални (поясни) ямки: прикрепване към задния горен
бодил па хълбочната кост.
Лакът ни ямки: често двойни, прикрепване на медиалния
и латералния епнкоидил на раменната косг (!• picondylus
medialis et lateralis) (2126, 1366, в|.
Ямки ка дланта и пръстите на ръцете: прикрепване
върху свиващата сс страна на основата и средната става
на пръстите, при деца и възрастни със силна свързваща
кожата мастна тъкан, особено при жените.
Задколянна ямка: особено често срещана при жени и
деца е повече мастна тъкан.
Линии: врязват дълги плитки бразди и на някои места
подчертават вторичните полови белези. Тяхното значе¬
ние за пластиката е голямо.
Симетричната линия (бразда) на цялото тяло е видна иа
много места по кожата. Тя започва от основата на носа,
преминава през върха на брадичката и гръдната косг. при
бялата линия на корема при мъжа и жената получава вида
на отчетлива вертикала и завършва при срамната кост. Ог
задната страна тя достига от долната част на главата, през
бодлсспггс израстъци на гръбначния стълб до кръстната
кост. Горните и долните сърповидни коремни линии (браз¬
ди). особено на зрялото женско тяло, сс разполагат над
правия коремен мускул в близост до напречните линии
на срамната кост (136). Долните коремни линии (браз¬
ди) характерно отделят срамното възвишение от корем¬
ната стена. Свивката на бедрото сс изкачва от косите стра¬
ни на срамното възвишение малко нагоре към вътрешна¬
та страна на горната част на бедрото.
Линията на слабините (слабичките бразди) (Lineae
ingvuinalcs): тръгва от предния горен бодил на хълбоч¬
ната кост (Spina iliaca anterior superior), извива сс нагоре
до горната граница на срамното свързване (135). Кожа¬
та сраства със слабинната връзка, основата на линията
на слабините. При мъжа тя образува в съчетание със
семенната връв слабинния канал и ограничава при двата
пола корема от крайниците (137а, 2911.
4.4.2. Мастна тъкан
Изложеното в предходната част за особсноспгтс на ко¬
жата и нейния строеж до голяма степен е в зависимост
от мастната тъкан като пластичен съставен елемент.
Отпуснатата или стегната кожа. MCKirre възглавнички,
хлътналите ямки или закръглени форми па тялото сс
моделират от мастната тъкан и кожата 1136. 212|. Маст-
Фиг. 212 Жена е обемна подкожна мастна тъкан
Подпухналата кожа (като в нашия пример) образува
малко, ио големи гънки и дълбоки бразди, тънката
подкожна мастна тъкал - многобройии повърхностни
гънки и бразди. Кожни промени лесно възникват в
седнало положение над пъпа и срамната кост,
а) състоянието иа меките форми във фро1пален изглед;
б) състоянието на меките форми в профил.
196 а л

ката тъкан с резервно вещество (съхранение или склади¬
ране на мастни натрупвания). Недохранване или болест
я разграждат. Празнините и пространствата между мус¬
кулите са запълнени от мастната тъкан (в задколянната
ямка). Тя действа като термоизолатор и разпределя на¬
тиска (издатината на седалищната кост).
4.4.3. Общи и специфични мастни натрупвания
I 1лътнз подкожна мастна тъкан покрива тялото на малки¬
те деца и на жената. Затова те си приличат в мекотата и
закръгясността на споите форми. При мъжа обаче, чисто
тяло е устроено за по-интензивен процес на изгаряне,
подкожната мастна тъкан е по-оскъдиа. Тънкостта на ко¬
жата му прави да изпъкнат остро мускулите и скелетът.
Заедно е мастните натрупвания, които са общи и за двата
пола, женското тяло притежава специфични мастни на¬
трупвания. които съществено подчертават разликата меж¬
ду вторичните полови белези на мъжа и жената |213|.
Мастни натрупвания при двата пола има на главата: оч¬
ните кухини, около дъвкателния мускул, зад долната че¬
люст. върху сплспоочния мускул. Тези мастни натруп¬
вания не сс променят и при продължително гладуване.
Област на шията: изпълнени са надключичиите и под-
ключичнитс ямки и яремната ямка. която при жената е
по-плитка |475, 477).
Седалище: изпълнено е пространството между двойния
голям седалищен мускул, който образува отворен надо¬
лу триъгълник. От това възникват отвесната цепка на
седалището и хоризонталната седалищна гънка (268).
Коляно-, изпълване на триъгълната вдлъбнатина иа зад-
колянната ямка. която възниква от вътрешното и външно-
страничното залавно място на сгъваните в капитсла на
големия пищял. Колянното мастно натрупване под ка¬
пачката връзка бива избутано навън при опънато състо¬
яние на коляното.
Ръка и крак: възглавнички от страната на дланта и ходи¬
лото. предпазващи от натиск.
Специфични мастни натрупвания при жената
Гърдите: анатомично погледнато, те представляват едно
особено натрупване от жлсзиста и мастна тъкан, които сс
напластяват върху големия гръден мускул (213, 219|.
Повърхността на гръдния кош, покрита от напълно офор¬
мените гърди, стига приблизително от третото до шестото
4.4. Оба орела» м сакап ■ кйяхкит юспв тия (омпмавпР)

Мастна гмзи
ча млечните жлези
Мастни натрупвания
в яремиата ямка.
Дастни натрупвания в.
та иадклочичма ям»л-
/астми натрупвания
одехчи-чиата ям<а
<а част на гърдата“
Мастни натрупвания
ОКООО КОПЯНМОТО.
капаче (възтлавкимкд
на коляното)
Възглавнички
на ходилото
Мастни
натрупвания
в ханша _
Мастни
натрупвания в
задколенната
ямка
Мастни натрупвалия
8 корема
Мастни натрупвания
в хаиша<
Линия на слаби-ите
Горна линия иа. xopjiva
Долна пиния ид
свивка на бедротй
астии натрупвания
над срамната кост
(Венерино хъпмче)
Мастни натрупвания
по горката външна
част на бедрото
Мастни натрупва¬
ния в ханша
Ямки на
лолатковия
гребен
Външна странична бразда
Задкрпяина стъвма бразда
Вътрешна
странична
бразда
4. tLucnroatft стртитят в.хмечгх K1TIWTO
Седалищна
цепка
Седалищна
тък»л

Фиг. 213 Обши и специфични мастни
натрупвания при жените
Светложълто: общите за двата пола
мастни натрупвания.
Тьмножълто: специфичните за жената
мастни натрупвания.
4.4. (Хин преглед иа аожата и ждеоимт имтма тмаи (ммвммгто)
Ямка из брадичката
Донка линия
на корема
Ме*а изпъкваща
месеста част
Линия на
слабините
Свивка на бедрото
Мастни натрупвания
около коляиното капаче
(възглавничка на коляното)
възглавнички
на ходилото

ребро. В младежко и здраво състояние то са полукръгли,
стотната и стоят върху гръдния кош. без да образуват гънки,
но нс хоризонтално на неговата долна граница, а косо
навън, почти паралелно на отвора на дъгата на ребрата.
По време на бременността - независимо от кърменето -
в гърдите протичат промени, те накърняват тяхната кон-
системния и никога повече нс може отново да сс стигне
до формата на момичешката гърда. Зърната на младежки¬
те гърди със своята розова до кафява пигментация на оре¬
олите нс стоят в центъра на полукръглата форма, а мал¬
ко извън средата. Развзгтата полукръгла форма е характер¬
на за жените от европейската раса; при негроидната те сс
заострят понякога по-силно (конусовидни гърди). Конусът
е насочен към зърната без съществено наслояване.
Положението. състоянието и формата иа гърдите сс про¬
менят е извършването на различни движения от тялото
Фиг. 214 Състояние на гърдите в лепило положение при долепени към тялото ръце. Сферичните
форми на женските гърди. състоящи се от връзки от съединителна тъкан, млечни жлези
и мастна тъкан, сс сплескват в легнало положение от своята собствена тежест.
Фиг. 215 Състояние на зърдитс в легнало положение при повдигната нагоре ръка близо до главата
Същественото участие на връзките от съединителна тъкан иа зърдитс при разтягането на големия
гръден мускул предизвиква тяхното последователно сплесквано и повдигането на гърдата нагоре
(сравни разстоянието между зърното на зърдата и брадичката на горната и долната илюстрация).
4.1 |мгзи—п» стротм кгияп м пят

1214-216). Прикрспсността към големия гръден мускул ги
принуждава да следват неговите движения; отвесно вдиг¬
натите piate ги придърпват нагоре |216-217|, хоризонтал¬
но странично повдигнатите навън ръце ги раздалечават. В
легнало положение те сс сплескват, при навеждане напред
конусовидно закръглените следват собствената си тежест
(214,323,362). Под горна част на гърдите сс разбира ниш¬
ковидната тъканна възглавничка, която сс проточва от
външната сграна на гърдата към подмишничната ямка.
Изобразителното изкуство е представило всички същест¬
вуващи в природата вариации на формата на гърдите: от
хармоничните свободни форми на античността до тяхно¬
то пренебрегване по време на готиката, от напращялата
пълнота на барока до изпитата сухота на офортите на Гоя.
от целомъдрието на класицизма до натрапчивата чувст¬
веност на леките жени на Корииг. Изобразяването на жен¬
ските гърди през различните епохи отразява особености¬
Фиг. 216 Повдигната гърда при вертикално вдигната
ръка в профил. Да сс обърне внимание на строежа
нз подмишничната ямка чрез изпъкнхтигс снопове
на широкия тръбен мускул, големия гръден мускул
н иирадената върху тях горна част на гърдата!
те на времето и обществото и отношението към жената.
Други мастни натрупвания: странична област на хан¬
ша: малко по-нагоре от гребена на хълбочната кост до
средата или малко над големия въртел. Чрез това сред¬
ният седалищен мускул бива особено добре уплътнен,
следователно меко покрива гребена на хълбочната кост
срещу външния кос коремен мускул и средния седали¬
щен мускул. Малко под големия въртел сс разпростира
голямо възвишение от мастна тъкан, по-нсзабслсжимо в
младежките години, по-отчетливо в зряла възраст) 134а].
Област на пъпа: долната част на областта на пъпа об¬
гражда плосък конусовиден вал. който при спокойно
състояние маркира вътрешните сухожилни прищипвания
на коремните мускули кзто вдлъбнатина |134а|.
Венерин хълм: образува характерен завършек на мастни¬
те натрупвания по предната страна на женския торс. Той
е мастна възглавничка е триъгълна форма, заключена на¬
горе в хоризонтална посока срещу коремната линия (браз¬
да) и е ориентиран връх надолу между бедрата | 136а, б|.
Фнг. 217 Повдигната гърда при отвесно положение
на ръката - фронтално. Сравни височината на
долната ограничителна линия и зърната на гърдите!
4.4. Общ преглед ■> кожата ж млгажматамкттмм (оодкажжю)

Фиг. 218 Джакомо Манцу
(1908-1991). Нимфа (1960). молив
и тсмпсрз. 42 х 57 см.
Блестящите закръглсностн на
обемните седалищни части образуват
материален и формален контраст е
приглушените тонове на талията и
слабия гръб.
Фкг. 219 Пиер Пол Прюдон (1758-
1823). Етюд на голо момиче, колекция
иа Хенри П.. Млени. Филаделфия.
Получените от страничното повдигане
на ръката функционални и формални
контрасти на женското тяло са често
срещан мотив при художника.
Фиг. 220 Фриц Мартинц (род. 1925)
Изправен мъж, заден изглед, креда.
67,5 * 45 см. колекция на художника.
Функционхлно статичните процеси иа позата
играещ крак -- опорен крак е въздействието им
върху поведението на кожата са накарали
художника да направи по експресивен начин
нагънатото състояние нз напластената кожа
съставна част на функционалното и«раняване.
4.1 Ъигпгмпгте протяш еммежп м тя«ло

4.5. Разработване на пластичните
създаващи форма елементи в
човешкото тяло в произведе¬
ния та на изкуството
I ic може и нс бива нашата поредица от примери да раз¬
глежда пластичните създаващи форма елементи като
кожа и мастна тъкан, кост и мускули изолирано от ху¬
дожника и изобразявания обекг. При възприемането на
формата трябва да бъде водеща тенденцията за обхваща¬
не на единството. Защото вее пак всички формосьздава-
щи елементи в своята взаимосвързаност. дори когато
единият преобладава над другия, изграждат съвсем спе¬
цифични, индивидуални, неповторими фигури. Ако ху¬
дожникът сс отнася съвършено нседнозначно към тях, то
това .може да означава, чс поради свои вътрешни мотиви
той сс нуждае тъкмо от това или онова пластично обра¬
зувание. I(сята е наблюдателят в пресъздадения от изку¬
ството сняг да сс чувства като в собствената си действи¬
телност. Творецът трябва да проникне в природно зако¬
номерните отношения на пластичните съставни елемен¬
ти на тялото. Нс подлежи на никакво съмнение, чс при
това художникът е изправен например пред въпросите за
мярата на красотата или грозотата.
Когато Рубенс създава към четирите големи многофи*
«урни стюда за Страшния съд (221 J и един лист със шум¬
ни затлъстели чревоугодници, гуляйджии и прахосници
от света на аристокрацията, той придава достоверност на
гротесковите фигури на грешниците в ада. Те притежа¬
ват своеобразна истинност. Телата им са подчинени на
закономерностите на напластяванията, на отпуснатата,
повяхнала или подпухнала кожа и мастна тъкан.
Докато Прюдон сс стреми към умереното, хар.монично-
Фиг. 221 Петср Паул Рубенс
(1577-1640). Подгот кител на
рисунка към „Страшния съд".
..Грехопадението иа грешниците“
(детайл), черна и червена креда,
сива водна боя, преработена е
четка и маслени бои. 71 х 47.5
см. Британски музей, Лондон.
Въпреки t ротсскната им прсувс-
личепост Рубенс осигурява на
телата органична правдоподоб-
поет чрс1 съблюдаване па
икономерниге отношения на
изпънатите, напластените и
сбр>л<капитс маси на кожата и
мастните натрупвания, които
и шолтва като жива драперия.
4 5. Рациботшме iu n.uc t гамтг cviuuu» форма с.хмеити ■ човешкото тмо • врмпмжяат иа «устието

то и при цялата си класицистична основна нагласа, към
ед на одушевена, изпълнена с живот красота в рслсфност-
та на женското тяло (219|. то при Фриц Мартинц конт-
рапостната стоика на тялото на Изправен .wwr отзад с
мотивация да направи законосъобразно изградената
смачкана кожа на тази телесна страна преобладаваща
част на картината (220|. Той си представя, че така би сс
породило възприемането иа тестената консистснция на
кожата, която сякаш е разорана от д ълбоки бразди и цеп¬
натини. С това същевременно органът обвивка - кожа в
своята всщсственост придобива правото на свой език в
изкуството, още по-силно представен от Манцу в Легнал
женски акт отзад (218). Лъскавите, блестящи, широки
и гладки форми носят изразителността на повърхност¬
та. Как субективното и всеки отделен случай могат да
различат художественото преживяване на формата е вид¬
но от сравнението между Стоящи женски актове на Хе¬
генбарт [222) и Манцу или Кетиер. Няма съмнение, че
стимулатор за фигурата на Хегенбарт е един слаб и
..ъгловат“ модел, чийто носещ скелет е заоблен съвсем
пестеливо, само тук-там. от няколко меки форми, дока¬
то Кетиер е проектирал е мастните натрупвания, цилинд¬
ричните и сферичните форми на тялото една човешка фи¬
гура, изпълнена със сила и жизненост |224|. Нежните
изпъвания на кожата, чийто диапазон бива предаден от
Лебедов е подчертана сдържаност, само загатват за скри¬
тите под тях анатомични структури. Чрез това сс пости¬
гат завършените очертания на фигурата. С един подви¬
жен непрекъснат контур телосложението сс свързва е
релефа на повърхността |223|.
Когато кожата е нагъната или отпусната, тя променя
своята сила. Бамес сс е опитал да изрази това в Подпи¬
ращ се седнал женски акт в гръб. Основното напреже¬
ние на тялото става почти осезаемо за наблюдателя. Това
сс осъществява чрез инструментариума на графиката
(225).
Фиг. 222 Йозеф Хегенбарт
(1884-1962)
Стоящи женски актове.
Слабостта и меките форми тук са
художествена мотивация на ъглово,
ръбесто формено образувание.
Фиг. 223 Владимир Лебедев
(1891-1967). Женски акт на колене отзад
(1915), молив, акварел. 47,8 * 31,4 см.
Меко моделираният вътрешен рисунък
придава на кожата почти веществено
очарование, а заедно със силно линсарно
изградения външен контур създават
впечатление за релеф.
204 а.Птняшясгр
вамаяши»

Фнг. 224 Герхард Кешер (I92R-I993)
Лежаща жена (1961). перо и туш.
Ритъмът на сферичните и цилиндрич¬
ните повърхностни образувания
превръща тялото в изпълнен със
сила, подвижен ландшафт.
Фиг. 225 Годфрид Бамсс (роден 1920)
Подпиращ сс седнал женски акт, отзад
(1972), чернена и черна креда,
74 х 53,5 см.
Повдигането на горната част на
тялото над странично положения таз
и свързаното е топа нагъване и
изпъване на кожата образуват
фигуративното ядро на рисунката.
4 3. Портбопмс ш плкпгиште ciwmnt форма елементи • чояешапо тжзо * проимедеммп ■> ихуспога

5.1. Общ преглед на задните
крайници на животното
и долните крайници на човека
Четириногото крели тежестта на торса си хоризонтално
върху четири точки -двата предни и двата задни крака |226|.
Основната тежест, приблизително 2/3 от общото тегло,
поемат предните крайници. Задните, в замяна, дават тласък
за движението напред. Многото извивки в тазобедрената,
колянната, горната скочна става и отчасти ставите на
пръстите на краката действат като пружина, която при най-
малко изпъване предизвиква тласък или скок напред. Кол-
кото повече крайниците се отдалечават от торса, толкова
по-изразително се открояват строежът и механиката на
ставите. Според начина на живот и приспособяването към
особеностите на терена краката на животните получават
Фиг. 226 Ъглите и дължините на
задните, респ. долните крайници на
коня и човека (червени полуокръжнос-
ти. изправени е пергел. Двете кости на
бедрото са черни, изнесени върху
еднаква височина).
а) Пълно разгъване на човешкия крак
в коляното.
б) Пропорциите на коня, нанесени в
квадрат е посочен център на
тежестта.
206
5.
Долни крайници

най-разнообразен вид на конструкцията и функцията. Зад¬
ните крайници на животните съответстват иа долните на
човека. Различаваме таз, бедро, подбедрица и ходило. Реа¬
лизацията на изправената стоика при човека по време на
еволюцията сс е подчинила на специфични изисквания, осо¬
бено в сравнение е атропоида. Трябвало да бъдат компен¬
сирани четирикраката опора и начинът на придвижване
напред. Природата създала чифт крака, които можели да
постигнат пълно разгъване на ъгъла между бедрото и под¬
бедрицата в едно важно място - коляното. При бозайници¬
те и човекоподобните маймуни пълното разгъване или
способност на краката за изпъване нс сс е състояло. Л
поради благоприятните статични условия това спестява
мускулна сила. Двата други характерни белега в строежа
на човешкия крак сс изразяват в своеобразното разпреде-
лянс на пропорциите между торса и крака и оформянето
на ходилото като еластична опорна дъга. Способността
на човешкия крак за замах значително сс е увеличила в срав¬
нение е животното. Крачката, която той .може да направи, е
относително по-голяма от тази на четириногото. Удължа¬
ването на крака е довело, както видяхме в главата за про-
порциитс, до приблизително изравняване на дължините на
горната и долната част на тялото. Разликите в ходилото на
човека и животното сс откриват в конструкцията. При
никое живо същество от богатия животински свят нс сс
повтарят строителните принципи на човешкото ходило.
Само при човека има ясно разделение на функциите на
ръцете и краката. Ръката е универсален инструмент за
работа, кракът - специализиран орган за движение и
опора.
5.2. Конструкция на скелета на
крака и подреждане на ставите
Към конструкцията на крака сс причислява и тазът, за¬
щото той като здрав костен пръстен сс е превърнал в
център на движението на тялото |227|. От него зависят
многобройнитс движения на гръбначния стълб или бед¬
рото. Цялата тежест на вертикално ориентираното тяло
почива върху двата крака, така че тазъттрябва да бъде здрав
свързващ мост между гръбначния стълб и крайниците в
тазобедрената става. Крилата на хълбочната кост при чо¬
века са сс уголемили и са приели вида на носещи плоско¬
сти и бази за мускулите. Важно за конструкцията на кра¬
ка. погледната фронтално, е положението на бедрата и
подбедрицата. които като цяло образуват триъгълник.
Върхът му са ходилата. Това е предимство за поддържа¬
нето на лежащия в областта на таза център на тежестта.
Затова осите на бедрото и подбедрицата никога не
протичат паралелно. Колкото повече широчината на
костния пръстен на малкия газ увеличава пространството
между двете глави на бедрените кости, толкова по-отасс-
на е онази мислена линия, прокарана между средата иа
тазобедрената става, коляното и горната скочна става (но¬
сеща линия). Диафазата на бедрената кост се отклонява от
носещата линия, защото сс вмъква между главата и ший¬
ката иа бедрената кост като рамо на лоста иа мускулите.
Това е причина тя да сс отклонява от посоката на подбед¬
рицата и да образува външния ъгъл иа крака (приблизи¬
телно 174 градуса). Двата пищяла следват посоката на
носещата линия, следователно нямат паралели.
В крака, за разлика от ръката, трите основни стави са раз¬
положени последователно: тазобедрена става - коляниа
става - горна скочна става. Сред трите тазобедрената
става разполага е най-голям радиус на движение, защо¬
то е кълбовидна става. От това произтича здравото поста¬
вяне на ходилото на земята, като сс постига стабилна
опора за телесната тежест. Па трите основни двойки дви¬
жения отговарят зри функционални мускулни групи:
сгъване - разгъване (антевсрсия - ретровсрсия);
привеждане - отвеждане (аддукция - абдукцня);
завъртане навън - завъртане навътре (ротация навътре -
ротация навън).
Съответните функционални мускулни групи:
сгьвач - разгьвач;
привеждан - отвеждан;
пронатор - супинатор.
Природата е снабдила ставата е най-многообхватна спо¬
собност за движение, а за неговото осъществяване - със
силни и многобройни мускули (повечето от тях са в бли¬
зост до средата на тялото). Обемни мускули обграждат
тазобедрената става. Тазът - център на движението - е
мястото, в което отделните центрове на тежестта на тя¬
лото сс обединяват в една средна точка. С отдалечаването
от центъра на движението към периферията частите на
крайниците стават по-слаби и по-малки. Това е предимст¬
во за спестяване на мускулна сила. Основната мускулна
маса на крака сс намира в непосредствена близост до не¬
говата основна точка на въртене - тазобедрената става. В
коляното кракът сс „пречупва“ от става. Тя е нссъгласу-
вана конструктивно двуосна става и изпълнява предим¬
но движения на свиване и разгъване около напречната ос.
При свиване, ако е необходимо, ставата може да сс
завърти и около една дължинна ос, коягго е образувана от
удължените оси на диафазата на големия пищял. С това
сс постига по-ясна диференциация на положението на
ходилото. Функционалните групи на мускулите са сгьвач
и разгьвач и пронатор и супинатор. отчасти е едно и също
.лице". Подбедрицата лежи перпендикулярно върху опор¬
ния свод на ходилото, подвижно свързана чрез горната
скочна става. Движението на ходилото сс извършва в
една равнина, която съответства на посоката и положе¬
нието на подбедрицата. С това ограничение природата
осигурява повдигане и спускане на върха на крака около
една напречна ос в горната скочна става. Ог всичко каза¬
но следва, че механиката на крака започва е тазобедрена-
5J. Кпипр)—м педжп м цша ■ WW мепмп

та става и нейните универсални възможности за движение
и завършва в ходилото е неговото ограничено движение.
И всичко това е съобразено е изискването зз голяма си¬
гурност на движението. ..защото ограничения има. но тол¬
кова. колкото съвършенството позволява" (Гьоте).
5.3. Колянна става
(Articulatio genus)
5.3.1. Общ преглед на коептте на бедрото и големия
пищял
Коляннзта става възниква от подвижното свързване на
костта на бедрото (Femur) е тази на големия пищял
(Tibia) |228|. Първата е най-дългата кост в нашето тяло.
Нейното издължаване най-силно влияе на ръста на чове¬
ка и на пропорциите му. Тя е спирално извита, има кон¬
струкцията на готически страничен опорен стълб (пре¬
насяне на тежестта на таза по вертнкала). Погледната
отстрани, тя показва лека S-обрззна имшнка. Плиткият й
до торса край завършва е кълбовидна глава, която изли¬
за от по-слабата шийка на бедрената косг. Шийката пре¬
минава дъговидно в днафазата (тялото) на костта. В мяс¬
тото на прехода сс издигат два важни израстъка (на тях
сс закрепват хълбочнитс мускули) - голям и малък
въртел (трохантер) (Trochanter major et minor). Отдале¬
ченият от тялото край на костта сс разширява и сс полу¬
чава ставно тяло е трапецовидно очертание. Тялото на
ставата е образувано от два ставни израстъка (кондили)
е разделително пространство между тях (бразда).
Големият пищи има издължена клиновидна форма, него¬
вата диафаза е е триъгълен напречен разрез. Близкият ;ю
торса край е изпъкнал (капител на големия пищял) и пред¬
ставлява повърхност за плъзгане на кондилите на бс.цхно.
Фиг. 227 Конструкцията ка
човешкия крак
Червена линия - носени линия,
пунктирана линия ■ ос ка бедрото.
а) Преден и заден изглед (■)• В конусо¬
видното общо протичане надолу сс
разкриват предимно функциите нз
опора.
б) Страничен изглед. Трите напречни оси на
крака позволяват яз бъдат опознати
предимно функциите на динамиката. Всички
оси са отвесно положени слял над друга.
208
Печтъри/тежестта
Център на тежестта
Центък на тежестта
Отелена ос на
'тазобедрената става
Напречна ос
на тазобедре¬
ната става
ДМпазон на ъгъла
32^-130 градуса
Напречна ос
наколяюйта
става
ПрИуизитегио
— 8М
Прибск«^»<о
Основа на коляното
929
Прибгизитеси)
Основана
коляното
Приблизително
Напречна ос
на торната
схо^а става
Напреча ос
на горната
схочна става
Основана
коляното
Напречна ос на
коляината става
Напречна ос
на тазобедре¬
ната става

Латерален
епжсндил
Малък въртел
Капака
повърхност
Глава на бедрената кост
Ямка -<а главата на бедрената кост
Голям въртел
(трохаитер)
Грапава линия
Ставни ямки
Външен глезен
на малкия пищял
Вътрешен кондил
на големия пищял
Линия на прасце®«
мускул (Linea m. solet)
Голям пищял
Външен кондил
на големия пищял
Задна повърхност
на големия пищял
Вътрешна повърхност
на големия пищял
Външна повърхност на
големия пищял
'Главичка на малк
Външна
повърхностна
големия пищял
Вътрешен глезен
на големия пищял
Изрезка за малкия пищял
Междухостен
Вътрешен глезен
на големия пищял
Фнг. 228 Кости на бедрото и подбел-
рицата н три основни отгледа
Горен ред: костта на бедрото в
преден, страничен и заден изглед.
Долен ред: костите ю големия и малкия
пищял в преден, страничен и заден изглед.
S J. Колели спм (ArtfcMMo fcm) 209
Глава на бедрената кост
Голям въртел
Шийка на бедрената кост
Шийка на бедрената кост
Межд/трохзитерсн требен
Малък въртел
(Сп$й intertrochanterica)
Диафаза
ЯиаФаза
Грапава пиния
ЗадФпяннопопе
(Facies popbtea)
Медиален ешжондил
Медиален епикондил
Латераленелжондил
Външен кондил
на бедрото
Вътрешен кондил на бедрото
Връх на главичката
на малкия пищял
М-ежт/кондилювъзвишение
(Eminente intercondylaris)
Главичка на
малкия пищял
Грапавина на големия пищял
(издатина на тибията)
Грапавина на големия
пищял (издатина на тибията)!
Предна повърхност на
големия пищял
Преден ръб на
големия пищял
Междухостен
ръб
-Преден ръб на
големияпищял
Външен глезен
на малкия пищял
^Външен кондил
на големия пищя
връхнагпавичх
.Немалкия пищя
Външен кокдел
на бедрото
Латврапен
егъжскуп

Първа хоризонтална редиш:
профилен изглед на лявото
коляно отвън.
Втора хоризонтална редица,
лявото коляно вън фронтален
изглед.
Трета хоризонтална редица:
лявото коляно в заден изглед.
У:
Фмг. 229 Последователност на
създаване на конструктивна
форма на колянната става
Нагледно представяне на най-
елементзрннте конструктивни
елементи.
От тях се обособяват формите
(десен вертикален ред).
Цилиндър и повърхност
на движение - основен
npwxi^ на конструкция¬
та на колянната става
Скица на калитела (коидилите)
на големия пищял като
повърхност на движение
3<ц>«хтраяично разделяме на
:улиилъра8двоенко»«дил
Челна повърхност (скица на колилите на бедрото)
Страничен изглед отвън
Преден изглед
Заден изглед
210 5. Дгч i । I ।

Ставка ос
Коляло капаче
Калител (кондили)
на големия пищял
Пространство на
ставата-
лждстройкя*
(кала чНа повърхност)
От Бзмсс: ..Ние рисуваме човека'
Капктелна
големия пищял
Фиг. 229/1 Конструктивните форми на колен¬
ния скелет в пространството и във функция
Редуцирането на външно сложните форми до
прости конструктивни форми позволява дз сс
проникне във функционалните процеси. Но
този начин слея това те могат да бъдат
реконструирани по представа. Опростяването
на формата изяснява чрез пространствени
рзкурси състоянието на обема. В светлокафяв
цвят са дадени конструктивните елементи.
Грапавина на големия
ПЛ1ЯЛ
Външен ставен кондил
на бедрената кост
Капи тел на големия
гицял
Лредстрсжа*
(повърхност ка движение на колякното капаче)
5 >. Клмям» егмч (Artxvbt» дош)
Ставен кондил

Фиг. 229/2 Механиката на коляннлта става
п различни градуси на сгъваме:
а) активно сгъване (черпи скелетни
форми), пасивно свиване на подбелрица-
та към бедрото (сиво) с участието на
допълнителна сила;
б) пасивно сгъване на коляното при
клекнал стоеж;
в) силно пасивно движение в стоеж на
колене, при който телесната тежест
стеснява ъгъла па ставата (виж с. 213).
212 5,Лхииф1Йющ>.

Or предната страна, около два пръста под ставната кухина,
сс издига грапавината на големия пищял (Tuberositas tibiae).
Това е мястото за закрепване на коленния разгъван (чети-
рнглавия мускул). Клиновидното изтъняване на диафазата
по посока на скочната става в една част претърпява малко
разширение - израстък на големия пищял (" вътрешен гле¬
зен). Грапавината на големия пищял и вътрешният глезен
са свързани посредством равния, бсзмускулсн ръб на го¬
лемия пищял, който има формата на буквата S. Вътрешна¬
та повърхност иа големия пищял е покрита само е кожа
(всички части и наименования могат да бъдат видени на фиг.
[228). Малкия пищял ще разгледаме във връзка със строе¬
жа на скочната става.
5.3.2. Задачи на коляното
Кракът сс ..пречупва” приблизително точно в средата и
улеснява, свивайки сс. преодоляването на земното при¬
тегляне. Центърът на тежестта сс приближава до опора¬
та при сядане, стоеж на колене или при кляканс. Чрез
изпъването на крака сс подпомагат функциите на тазо¬
бедрената и скочната става при оттласкванс от земята и
скок. Свиването съкращава замаха на крака, така чс сс
увеличава честотата на люлеене (при бягане) и сс пре¬
дотвратява влаченето по земята при крачене.
5.3.3. Съставни части, строеж и конструктивна форма
|229. 229/11
Конструктивната форма се определя от дейността, коя¬
то извършва определена част на тялото. В нейното пост¬
рояване участват различни съставни части.
Двойката кондили (макара) на бедрото работят заедно
като хоризонтален цилиндър в една напречна спрямо
равнината на свиване и разгъване ос. Пред кондила сс
простира „прсдстройка" (капачна повърхност), която в
изпънато състояние увеличава допирателната плоскост
на тялото на ставата и същевременно представлява леко
издълбана повърхност за плъзгането на колянната капач¬
ка (Facies patellaris). „Предстройката" и кондилите (ма¬
карата) преминават една в друга като спирала.
Капителът на големия пищял (кондилите) предлага иа
двата кондила на бедрото една плоска, леко вдлъбната
двойка повърхности - на плъзгане и движение, които са
разделени една от друга от конусовидно междукондилно
възвишение (Eminentia intercondylaris). Конусът навлиза в
междукондилната ямка (Fossa intercondylaris) и осигурява
сигурността на движението. Кръстосаните връзки (в меж-
дукондилиата ямка) и по една вътрешна и външна стра¬
нична връзка съединяват ставата. Връзките сс отпускат при
сгъване на коляното и му дават свобода на въртене
(вътрешна и външна ротация на подбедрииата). Липсата
на съгласуваност в тялото на ставата бива предотвратена
от двойка сърповидни влакнести хрущяли (Meniscus), ко¬
ито са от страната на клиновидния напречен разрез.
Колянната капачка е къса дъговид на кост - „броня”, е
формата на заоблен триъгълник. Върхът му е малко над
ставната кухина. Задачата на колянната капачка сс състои
преди всичко в това, вследствие на обединението на су¬
хожилието на коленния разгъвач (четириглавия мускул),
сигурно да приведе движението на дърпане на този мус¬
кул през капачката повърхност (прсдстройка) на свито¬
то коляно. За тази цел нейната фасстка от долната стра¬
на сс притиска във водещата междукондилна бразда на
бедрената кост. Колянната капачка е свързана е грапави¬
ната на големия пищял чрез капачната връзка (удълже¬
но сухожилие на четириглавия мускул). Тази връзка пре¬
нася изпъването върху големия пищял.
Несъвършеното съгласуване на тялото на ставата би мог¬
ло да доведе при свиване до отваряне на ставното прост¬
ранство в кухината (оттук излагане на риск при спорту¬
ване) f237а, 6). Тази кухина е изпълнена от подкапачно
мастно тяло (238) (Corpus adiposum infrapatellare), кое¬
то изпъква при стоеж, особено при жените, под капачната
връзка и малко под самата колянна капачка. При присви¬
то коляно мастното тяло попада във вътрешното прост¬
ранство на ставата (оттук остро подчертана колянна ка¬
пачка) f 246]. Когато коляното започне да се сгъва, тогава
ставните кондили избутват мастната капсула пред себе си,
чрез което тя бива предпазена от прищнпване.
Илюстрацията (229) показва реда на създаване на елемен¬
тарни конструктивни съставни части и форми и диферен¬
цирането им. Чрез опростяване тя представя най-съще¬
ственото за функцията и конструкцията, за да бъде улес¬
нено получаването на необходимата представа. Коляно¬
то е важна част за предмета пластична анатомия и тряб¬
ва да бъде много добре разбрано.
5.3.4. Механика и пластични промени
Сгъването и разгъването стават около една неустано¬
вена твърдо напречна ос. която зависи от дължините и
задавихте места на кръстосаните и страничните връзки
(229/1, 2311. От 180-градусово разгъване мускулната
сила може активно да свие коляното е около 130 граду-
SXKMmucnnCAttinfatbsHNi) 213

са (229/2я |. С това механиката на ставата нс сс изчерп¬
ва. Може да сс осъществи пасивно свиване от около още
20 градуса при намеса на други сили (собствената тежест
на тялото при кляканс, стоеж на колене или в клек е
помонгга на ръката) [229/2а, б, в). Механичните проце¬
си протичат, както следва:
а) обръщане на днафазата на бедрото назад е промяна на
мястото на оста на цилиндъра (развиване) [230а, б|.
6) започва спиране на развиването (участие вземат кръстоса¬
ните връзки) е ограничено движение на място и въртене.
Трябва бъде разглеждано от всички страни [229/1,230в|.
в) завършване на промяната на мястото на оста, която вее
още сс върти само около себе си (въртене), за да нс сс
откъсне от капитала на пищяла [229/26, в, 230,233J.
Уголемява сс ставната кухина. През кожата рязко
изпъкват кондилитс на бедрото. Коляината капачка е
хлътнала. При свито коляно тя отчетливо сс заобля, а
капачката връзка изпъква [235,236J.
Една допълнителна вътрешна и външна ротация [240[
на подвижното бедро срещу твърдо стоящата подбедри-
ца и обратно сс получава от това, че при сгъване стра¬
ничните връзки сс разхлабват и позволяват въртене око¬
ло една дължимия ос. Въртенето навън е 5 пъти по-голя-
мо от вътрешната ротация. Смисълът иа механичния
процес сс състои в това да сс търсят благоприятни опор¬
ни възможности за тялото при сгънати колене (при клек).
5.3.5. Корелации и зависимости във формата
на коленния скелет |231, 232|
Посоките, свързани със статиката (виж част 5.2), и мини¬
малното конструктивно изразходване за максимално на¬
товарване произтичат от това, че коляното трябва да под¬
пира собствената си и допълнителната телесна тежест нс
само двустранно, но и едностранно. При обстойно раз¬
глеждане това сс разкрива първо в противоположното
продължение на широчините на костите на бедрото и пи¬
щяла. Те стоят съответно в тясна вътрешна връзка, която
на илюстрацията (б -й) е показана чрез удебелени линии.
Така би могло в илюстрацията тази взаимозависимост на
Фиг. 230 Механичните процеси по
време на сгъване на коляното и
положението на апарата на връзките:
а)разгъване;
б) начало на разгъване е отпуснати
странични връзки;
в) завъртане под прав ъгъл при
свиване;
г) въртене около собствената ос е
отпуснати странични връзки и
силно обтегната кръстосана връзка.
Ставната кухина сс отваря и става по-
голяма. Това сс дължи на несъответ¬
ствието със ставното тяло.
Фиг. 23! Скелет на колянната става -
отношенията на формите и функцията:
а) градус на сгъване: активно сгъване,
осъществяващо сс със собствената
сила на мускулите на крака. Пасивно
сгъване, осъществяващо сс е
помощта на товар, в случая
собствената телесна тежест при
стоеж на колене (виж и 229/2);
б) разгънато коляно в заден изглед и
взаимоотношенията във формата;
в) разгънато ляво коляно в преден
изглед и взаимоотношенията във
формата;
г) присвито ляво коляно във фронта¬
лен изглед и неговите взаимоотно¬
шения във формата;
д) сгънато ляво коляно в перспектива;
е) присвито дясно коляно е апарата на
връзките и мастната капсула;
ж) силно сгъване;
з) сгъване е ротация (полуотзад);
и) присвито ляво коляно отгоре;
й) присвито дясно коляно отдолу,
полуотпред. отвътре е апарата на
връзките и мастната капсула;
к) колянното капаче в различни основни
изгледи.
214 З.ДмацмЯм»'

5.5. Комик» стам (Articuhi» jxnin)

Фиг. 232 Участието иа скелета на
коляното в строежа на архитекгонкчната
форма на бедрото (илюстрация по
пластина! епод на Микеланджело)
За пластичното представяне на анатомич¬
ните факти за коляното и промените при
движение са важни знанията за конструк¬
тивните скелетни форми,
а) в полувътрешеи изглед;
б) в полувъишен изглед.
Фиг. 233 Пластиката на свито ляво
коляно в полу- и пълен фронтален изглед.
Скелетните и меките форми сс намират в
сложно и диференцирано пластично
юаимоотношснис.
Фиг. 234 Пластиката на свитото ляво
коляно 8 перспектива:
а), а') изглед отпред и отвътре:
б). 6') доминиращ вътрешен изглед:
в), в') изглед лолуотзад. отвътре;
г). г') изглед полуотзад, отвън.
Различните изгледи доказват как са
и1гтегрирани конструктивните скелетни
форми във външната форма (паралелно
да сс наблюдава и скелетът).
216

5.3. Kawou стаж» (ArtkuUbo gcmn)

корелативни точки да сс изрази като поредица от цифри;
1 и Г трябвала показват началните точки. От това отно-
езггслно тясно място (което засяга апатиката) носещи¬
те линии сс разширяват само незначително. Те сс събират
в посока към средата на двата ставни кондила и излизат
нагоре в широчината на клннообразния пищял. В 3 и У е
показано статично фиксираното. Точките 1-2-3-4 са ко¬
релативни на 1 '-У-У-4' и показват необходимите за ста-
тикагга моменти. Понеже ставите са подложени на високи
изисквания от страна на динамиката, при малки широчи¬
ни нс могат да останат в нормалното сн положение. При
замах коляното изпъква от 2 и У до 3 и У. Според статич¬
ния принцип допълнително изпъкналите форми биват раз¬
бирани като вторични форми, които сс получават от пре¬
насянето на натиска. Кои посоки и сили задават зависи¬
мостта е онагледено на илюстрациите. Те дават също -така
и представа за участието на коленния скелет в строежа на
живото тяло |232-234|.
Резюме
1. Отделните части на долните крайници на човека съот¬
ветстват на задните на животните. Те са таз. бедро, лод-
бедрица (голям пищял, малък пищял) и ходило (тар-
зус. мстатарзус и пръсти).
2. Човешките долни крайници сс отличават от задните край¬
ници на животното по следните важни особености:
а) тазът поддържа и пази вертикално ориентираната те¬
жест на тялото. Той образува пространни кръгове -
начало на много мускули, на които сс държи изправе¬
ната стоика:
б) бедрото и подбердрицата сс свързват в коляното в една
напълно разгъната колона на крака:
в) кракът притежава възможност за голям замах и голям
разкрач;
г) ходилото докосва земята е цяло стъпало. Своята зада¬
ча да поема и изтласква тежест то осъществява чрез
еластичен свод.
218
S. Димя фйммр

3. Конструкцията на скелета на крака обхваща три глав¬
ни стави е три различни степени иа свобода на движение:
а) тазобедрена става. В близост до торса тя притежа¬
ва три оси е три основни движения:
напречна ос: сгъване - разгъване;
отвесна ос: привеждане - отвеждане;
дьлжинна ос: завъртане навън - завъртане навътре.
Към осите има аналогични мускулни групи.
б) колянната става, намираща сс приблизително по сре¬
дата между тазобедрената става и ходилото, притежа¬
ва две оси и извършва две групи движения:
напречна ос - сгъване - разгъване;
дьлжинна ос - завъртане навън - завъртане навътре
на подбедрицата в свито състояние.
в) горната скочна става има една напречна ос и една
иа движение.
Повдигане и спускане на върховете на пръстите (дор-
зална и плантарна флсксия).
4. Специфични задачи иа коляинагга става:
а) подвижност иа крака при преодоляване на земни пре¬
пятствия;
б) увеличаване на силата на скачане чрез свиване и разгъ¬
ване. При това центърът на тежестта се приближава
или отдалечава от земята;
в) съкращаване на замаха на крака при движения на бягане;
г) пружиниранс при отскок;
д) възможност за разгъване до здрава колона (разтовар¬
ване на мускулите).
5. Съставните части иа колянната става са:
а) ставни тела (конднли на бедрото и капитсл иа пищя¬
ла). нс са напълно съгласувани;
б) променящи сс ставни мснискуси, които увеличават
стабилността на ставата;
в) връзки. Страничните връзки пречат на прекомерното
разгъване. Кръстосаните връзки ограничават преди
всичко вътрешната и външната ротация в сгънато
състояние, при което сс съкращават срещуположно
чрез затваряне(сгъване);
Фиг. 235 Пасивно свиване нз коляно¬
то в клекнало положение:
а) профил;
б) отпред.
В двата случая чрез отваряне па
ставната кухина коляното става
изразителна ръбеста пластична форма.
Фиг. 236 Пасивно сгъване на коляно¬
то при стоеж на колене
Тежестта на тялото максимално свива
ъгъла на ставата.
< 1
IArttrulttin rrmx)

Фиг. 237 Изпънато женско коляно
Разгъвачът на коляното (чстмриглзвият
мускул) издърпва колянното капаче
толкова високо, колкото позволява
капачката връзка (нашият връх из
капачето е малко над ставната кухина).
От вътрешната и външната страна сс
открояват мастните натрупвания,
а) преден изглед на изпънато коляно;
б) страничен ихглед на изпънато коляно.
t
Фиг. 238 Изпънато и присвито мъжко
коляно в стойка играеш крак - опорен
крак
Пасивното коляно е изпъкнало, защото е
отварянето на ставната кухина мастните
натрупвания сс концентрират в дълбочи¬
на в ставното пространство.
220 5.До.«»чаАм«им

г) колянно капаче, което провежда разтягането над став¬
ната повърхност и към сухожилието на квадрицепса;
д) капачна връзка, която продължава разгъването чак до
грапавината на големия пищял;
е) мастни натрупвания, които предотвратяват непод¬
вижността на ставната капсула под и над капачката
връзка при противоположното на свиването движение -
разгъване |237|. По време на сгъване вакуумът на от¬
варящата сс ставна кухина всмуква мастни тъкани.
6. Механиката на колянната става позволява активно
сгъване около 130 градуса, следователно стесняване на
ъгъла до 50 градуса (239а], пасивно сгъване около 150
градуса, следователно по-голямо стесняване на ъгъла до
30 градуса |2395J. Част от бедрото сс развива върху сво¬
ята основа, до единия кондил на въртене и сс завърта само
около напречната ос на цилиндъра на бедрото. Завърта¬
нето навътре на подбедрицзта по време иа свиване към
бедрото е значително по-ограничено от това навън.
Фиг. 239 Сгъване нз колянната става
□) активно сгъване, използва сс
силата на мускулите сгъвани.
Възможността на ставата ла сс
сгъва нс сс изчерпва е това.
б) пасивно сгъване е помощта на
чужда сила. Изтеглянето на петата
към седалището показва голямата
възможност за сгъване.
$ 3. Канта стам (Artkulano genas)

5.4. Мускули на колянната става
5.4.1. Кратък преглед на общата система |241|
Нс всички двигателни мускулни сили на коляното сс от¬
насят само д о него. Отчасти те влияят и на тазобедрена¬
та става, а от своя страна мускулите на тази става дейст¬
ват върху коляното. Функционирайки, мускулите посто¬
янно сс преплитат и задължително трябва да сс предста¬
вят по групи.
Най-важните мускули на коляното - сгъваните (флехео-
ри) и разгъваните (скстензори) - започват от таза и бед¬
рената кост и сс прикрепят за подбедрицата. В голяма
степен тс са многоставнн мускули и. функционирайки,
сс преплитат един е друг. От положението спрямо оси¬
те на ставата на коляното сс определя функцията им:
1. Мускулите пред напречната ос са разгъвани (скстсн-
зори). тези зад нея - сгъвани (флсксори).
2. Мускулите на свитото коляно е вътрешностранич-
но положение спрямо дължинната ос са пронатори,
е външностранично положение - супинатори.
Разгъвачът на коляното е:
Четириглавият мускул на бедрото (М. quadriceps
femoris), състоящ сс от:
а) прав мускул на бедрото (rectus femoris):
б) медиален широк мускул (vastus medialis);
в) латералсн широк мускул (vastus lateralis);
г) междинен широк мускул (vastus intermedius) (няма
да бъде разглеждан подробно) |242|.
Сгъваните на коляното са:
I. Двуглавият мускул на бедрото (М. biceps femoris) със:
а) дълга глава;
б) къса глава.
2. Полусухожилсн мускул (М. semitendinosus).
3. Полуципсст мускул (М. semimembranosus).
Сгъваните на коляното е допълнителна служба са:
4. Шивашки мускул (М. sartorius).
5. Задколянен мускул (няма да бъде разглеждан).
и
222

5.4.2. Мускулите пред и зад напречната ос поотделно
Пред напречната ос на колянната става ]246-250]:
Четириглав мускул на бедрото (М. quadriceps femoris):
а) л/м« мускул на бедрото (М. rectus femoris) |242. 243,
247, 248. 250|
Начало-, таз. преден долен бодил на хълбочната кост.
Посока на протичане и инсерция: преминава диагонал*
но иа бедрото, пресича напречна та ос на ханша и на ко¬
ляното от предната им страна,
Инсерцията е над ръба на коляното капаче.
Функция: разгъване на коляното. Допълнителна служба -
сгъване в тазобедрената става, функция иа опора при
накланяне на горната част на тялото назад, изправяне на
таза от хоризонтално във вертикално положение.
Пластика: образува дълго диагонално възвишение върху
предната страна на бедрото е главен акцент в горната му
третина, преход към стегната форма (дългата сухожил-
на част е малко над колянното капаче).
б) медиален широк мускул (М, vastus medialis)
Начало: вътрешната устна на грапавата линия на бедре¬
ната кост.
Посока на протичане и инсерция: посоката е видима
само в долната част, е най-късото си сухожилие сс при¬
крепя за вътрешния ръб на колянното капаче.
Функция: виж по-долу общата функция на главите на
квадрицспса.
Пластика: издутина, особено при мъжа - малко над
вътрешния ръб на колянното капаче |237а, 238].
в) латерален широк мускул (М. vastus lateralis)
Начало: външната устна на грапавата линия иа бедрена¬
та кост, до големия въртел.
Посока на протичане и инсерция: върви странично
навън, прикрепя сс е дългото си сухожилие за външния
ръб иа колянното капаче.
Функция: виж по-долу общата функция на главите на
квадрицспса (259J.
Пластика: образува голямата мускулна маса от външна¬
та и отчасти от предната страна на бедрото. Леко сплес¬
кан от една разширена сухожилна част.
Фнг. 240 Вътрешна и външна ротация на
cnirro коляно. Моделът е поставил
ходилото си стабилно върху земята,
подбедрицата е стабилна, върхът нз
пръстите е насочен напред, тялото н
бедрото са над подбедрицата:
а) вътрешна ротация (прибл. 40 градуса):
б) нормално положение:
в) външна ротация (прибл. 10 градуса).
$.4.Мдесумнашвмпамя 223

Всички глави на квадрицепса сс обединяват върху колян-
ното капаче и продължават чрез капачната връзка до гра¬
павината ка големия пищял.
Обща функция ка всички глави на квадрицепса 1269/1 б|:
разгъване на коляното при изправяне, изкачване, оттла¬
скванс. отскачане. пружинирано при ходене и скок, опор¬
на функция в приклекнало положение (стоика при кара¬
не на ски).
Зад напречната ос на колянната става (241.245-248,250]:
сгъваните имат общо начало |245,246,248,250] в изда¬
тината на седалищната кост (изключение: шивашкият
мускул и късата глава на бицепса).
Разделена инсерция - вътрешната страна на капитсла
на големия пищял (полусухожилен. полупипест. шиваш¬
ки мускул) и на външната страна на главичката на мал¬
кия пищял (бицспс).
Обща функция-, повдигане на петата, задържа таза при
накланяне на торса напред, изправяне на таза от приве¬
дена стойка (269/11.
Обща пластика: много по-малък обем от този на анта¬
гониста - квадрицепс (свързан е функцията), положение
на обема - вертикално, образуване на задколянната ямка
при присвиване. В седеж сухожилието иа бицепса пре¬
сича мускулите на прасеца.
Шивашки мускул (М. sartorius) (232.241.250,269/2.2911:
многостранно активен мускул и действа както други гс
сгъвачи на две стави.
Начало-, преден горен бодил на хълбочната кост.
Посока на протичане и инсерция: протича диагонално
от външната предна страна на бедрото към вътрешната
страна на капитела на големия пищял.
Функция: сгъване и завъртане навън (супинация) на бед¬
рото. свиване и завъртане навътре (пронация) на бедро¬
то. Пълзене или катерене.
Пластика: дълъг лентовиден мускул, който при горепо¬
сочените функции изпъква и сс извива като перка. Освен
това влиза в разделящата цепка между екстснзорната
мускулатура и триъгълника на привежданите.
Фиг. 241 Разположение на осите на тазобед¬
рената и коляннзта става и положението на
някои хълбочни и коленни мускули спрямо
тях (полуехематично)
Среден седалищен
мускул, задна част
Среден седалидеи
муехул. предна час!
Отвесна ос
Напречна ос
Голям седали¬
щен муехул
Дължиккаос
Квадритепс.
прав муехул
Бицеос
Шиваням
муехул
Напреча ос
Фиг. 242 Чстириглав мускул, представен
пластично и като изображение от влакна
Изображението като влакна показва ясно
началното и крайното място на прикрепване.
Прав муехул
Вътрешен _
широк мускул
широк муехул
Среден
седалкцен
муехул
Меяу»»**
широк
муехул
224 $.Лоямчм*мм1
Външен
широк
муехул

Обобщение и колянната става (Articulatio genus)
Ос
Движение
Мускули изпълнители
напречна
разгъване
Квадринепс (четириглав)
сгъване
Двуглав бедрен .мускул (М. biceps femoris)
Полусухожилсн мускул (М. semitendinosus)
Полуципесг мускул (М. semimembranosus)
Шивашки мускул (М. sartorius)
Зхтколснсн мускул (М. poplitcus)0
надлъжна
ротация навътре
Полусухожилсн мускул
Полуципесг мускул
Шивашки мускул
Задколенен мускул О
Нежен мускул (М. gracilis) О
ротация навън
Двуглав бедрен мускул (М. biceps femoris)
О - нс е разглеждан. само е илюстриран
JA Муоожчип —и i !■ 225
Фиг. 243 Сгъвани и разгъвани на
колянната става в страничен изглед
(пластично изображение като влакна)
Задна част ма средния
седалищен мускул
Предна част на средния
седалищен мускул
Фиг. 244 Среден седалищен мускул в пла¬
стично и зображснис. Останалите мускули
на бедрото са показани като влакна.
Задна част на средния
седалищен мускул
Предна част на
средния седалищен
мускул
Квадрицепс. прав мускул
Бицепс. дълга
глава
Квадрицепс. външен широк мускул
Бицепс. къса
глава
Квадрицепс. междинен широк мускул

Фиг. 245 Заден наглед на сгъваните иа коляно¬
то (влакновндно и пластично изображение)
Преминаването на напречната ос на тазобедре¬
ната става през коленните сгъвани н позволява
ели важна функция - разгъване на тазобед¬
рената става, реел, регулиране на наклона
го таза.
Фнг. 246 Външен вид и мускулен
анализ на присвитото коляно (дясти
външна страна)
Фнг. 247 Външен вил и мускулен
ахали» на изпънато каляно Стясно.
преден изглед)
Предна част на средния
седалищен мускул
Задна част на средния _
седалищен мускул
Среден седалищен мускул
Голям седалищен мускул
Бицелс. дълга глава
Полусухожилен мускул
Полуцилест мускул
Бицепс. къса глава
226 *лтм1м ।

Външна глава иа квадрицепса
Бицепс
Главичка на малкия пищял
Бедрена лента
Г1р1>сте»«хж/»<а
(коса) лента
Прасцев мускул
Дълъг мускул на малкия пищял
Дълъг разгъвам ма пръстите ка крака
Преден мускул на големия пищял
М-еждинен широк
бедрен мускул
Полусухожилен мускул
Полуципест мускул
Външен епикондил на бедрото
Бицепс
Мастна възглавничка
Коремчест мускул
Калител на големия пищял
?4€
Бицепс
Копямно капаче
Мастна възглавничка
Шивашки мускул
Главичка на малкия пищял
Преден мускул на големия пищял
Дълъг разгъвам на пръстите на крака
Дълъг мускул ка малкия пищял
Коремчест мускул
Прав мускул на квадрицеоса
Пръстеновидна (коса) лента
външна глава на квадрицепса
Бедрена лента
Вътрешна глава на квадрицепса
5.4. Мускули к* компнтстш 227
24/

Фиг. 248 Въжисн вид и мускулен
ан.11И1 нл присвита зхгко.тяннз ямка
(.тясно»
Шивашки мускул
Полуципест мускул
Лолусухожилен мускул
Полуципест мускул
Бицепс
Нежен мускул
Коремчест м>схул
Фиг. 249 Външен вид и мускулен
3HATHJ ИЛ силно свито коляно (дясно
преден изглед)
Вътрешна глава
на квадрицеоса
Външна глава
какеадоцепса
Шивашки мускул
Мастна възглавничка
Нежен мускул
Капачка връзка
Грапавина на
големия пищял
Част от бедрената
лента
228 5.дм«фл<«>.
Сухожилие
набицепса
Копяинокапаче
Външна глава
на квадрицепса

Нежен мускул
Полуц/лест мускул
Кол»<мо капаче
Мастна възт лазничка
Коремчест мускул
Вътрешна глава на
квздри jenta
Пръстеновидна
(коса) лента
Шивашки мускул
Фиг. 250 Външен вил и мускулен
анали» на изпънато коляно (дясно
вътрешен изглед)
5.5. Таз (Pelvis)
5.5.1. Общо за таза н задачите му
Тазът с сложна пространствена форма н трябва да сс
добие сигурна представа за него |255|. Той принадле¬
жи към трите големи костни пространства със собст¬
вена ориентация на обема. Върху своята петоъгълна
основа той носи важните пространствени посоки на
външните меки форми, свързва скелета на торса със
скелета на долните крайници. Тазът носи в себе си
вътрешните органи и служи като двигателен център на
много мускули - като начало или инсерция. Неговата
здрава кръгова конструкция устоява на претоварвания,
тя наподобява фуния, чийто горен отвор е широкият
голям таз. а надолу сс стеснява в малкия таз. Специ¬
фичната му пространствена форма е изградена от три
отделни кости: двойката тазови кости - отпред и отст¬
рани. а отзад - кръстната кост.
J.S.TkifhH»} 229
Права глава иа
кваприцсоа
Капачка връзка
Попусу/ожилея
мускул

5.5.2. Съставни части и строеж
Двете тазови кости (Ossa coxae) са силно извити. те при¬
тежават следните съставни части: хкгбочна кост (Os
ilium), седалищна кост (Os ischii) н срамна кост (Os
pubis) (251-253, 254/1, 254/2).
Плоската част на хълбочнага кост сс нарича крило на
хълбочната кост (Ala ossis ilii). Тя има рамкова конст¬
рукция. образувана преди всичко от гребена на хи {бой¬
ната кост. Тук мускулите намират сигурна опора. Ог
страната на корема тазът завършва с предния горен бо¬
дил на хълбочната кост (Spina iliaca anterior superior).
Двата клона на срамната кост сс отдалечават един от
друг след кратко разстояние на допир и образуват дъга¬
та на срамната кост (Arcus pubis). Седалищната гра¬
пава издатина (върга) на седалищната косг (Os ischii) е
най-нискатз точка в таза. Всичките три части на тазова¬
та кост сс съединяват в централната област и образуват
ставната (гаванковидна) лика (Acetabulum). Кръстна¬
та кост (кръстцова кост, кръстец) (Os sacrum) сс
състои от пет сраснали прешлена е конусовидна или
дъговидна форхта (пришит на ..ключовия камък*’). Тя е
крайната част на малкия таз опал н създава базата на
гръбначния стълб. Всичките три кости на таза са з;1раво
свързани. Още подробности дават илюстрациите.
5.5.3. Конструкция, различия във формите и пластика
Устойчивостта на таза сс дължи на факта, чс той образу¬
ва затворен пръстен там. къдсто са вмъкнати главите на
бедрената кост (цилиндричен свод със скачване към срам¬
ната кост и връзките .между седалищната и кръстната
кост). Конусовидният ..ключов камък“ на свода с кръстна¬
та кост.
При двата пола тазът сс различава по своята обширкост.
В таза на жената съзрява плодът на детето и затова той е
Фиг. 251 Мъжки таз в леко отвесен
изглед отпред (дясната паралелна рисунка
е негово блоково изображение)
Като костен участък тазът принадлежи
към важните пластични ядра на тялото.
Бодил на седалищната кост
Срамно
свързвано
Дка на срамната кост
Средна устна на хълбочния требен
Гробен на хълбочиата кост
Основа на кръстцовата кост (.рид’)
Крило на хълбочиата кост
Вътрешна -устна на хълбочния требен
Кръстна кост
Преден торен бодил на
хълбочиата кост
Преден долен бодил на хълбочиата кост
Ставна дм<а (ацетабулум)
Гребен на срамната кост
Малка издатина (пъг.ка)
на срамната кост
Седалищна <ост
Долен клон на срамната кост
Издатина (върга) на седалищната
кост
Гранична линия (Linea term«na>«s)
230 1ЛММЦМЯММ

Дъги на срамната кост
Фиг. 252 Мъжки таз в леко отвесен
изглед отзад (лявата паралелна рисунка
е негово блоково изображение)
Средна устна на хълбочиия гребен
Външна устна на хълбочния
требен
Заден долен бодил на
хълбочнатакост
Външен гребен на кръстната кост
Кръстна кост
Сек-.»
требен на
кръстцоеата
кост
Отвор на канала на
кръстната кост
Ставна ямка
Бодил на седалищната
кост
За тулен отвор
Издатина на седалищната
кост
Фиг. 253 Дясна хълбочна кост
отвън и отвътре
Заден горен бодил
на хъпбочната кос:
Сродна устна на Вътрешна устна на
. хълбочния гребен хълбочния гребен
външна устна
хълбочния гребен
•Гребен на хълбомиата.
кост
Преден горен
бодил на
хълбочиата косг
Уховидна ставна
повърхност
Заден долен бодил
на хълбочиата кост
вреден долен бодил
на хълбочиата кост
Устна на ставната ямка
Кръстна
КОСТ
Полулунна ставна
повърхност
Ставна ямка
Гранична линия
(Unea term>nah$)
Горен хпон на
срамната кост
Бодил иа
седалищната
L КОСТ
Бодил на
седалищната
кост
За тулен
отвор
Долен клон
на срамната кост
Издатина
на седалищната кост
1$.Тп(ЛМ») 231
Горен ставен израстък на кръстцовата кост
Задеигорен
бодил из
хълбенота
кост

Фиг. 254 Конструктивна форма на
женския таз в различни простран¬
ствени ракурси. Посоката на
отбелязаните отвесни и напречни
оси подчертава изгледите и
положението на тялото в про¬
странството.
а-ж) постепенна промяна па
рахурса отпред назад;
з) изглед на основата на таза.
232

Положението на малкия
спрямо големия таз
Малка издатина (пъпка)
на срамната кост
Фиг. 254/1 Конструктивно опростяване на женски таз е
характерните особености на пластичните и формозадявз-
тнитс елементи (червеникаво оцветени), /(ясната юрна
паралелна рисунка разяснява пространствените дадености
на предната част на таза, вписан в стъпаловидна форма.
От Ьамес: ..Ние рисуваме човека“.
гребен на
хълбочиатакост
Преден горен бодил
на хълбочиатакост
Срамна кост
Срамно свързване
Срамна дъга
Опашна кост
Крило на хълбочиата
кост
Издатнтана
селагитната
кост
Кръстна
кост
Заден горен бодил
на хълбочиата кост
(основана
пояематаямка)
W.Tto(*MO 233

Фнг. 254/2 Опростяване на формата
на таза н връзките му е гръдния кош
и бедрото. Тазът и тръдният кош е
техните обеми се открояват като
важни пластични ядра на тялото.
От Бамсс. ..Ние рисуваме човека**.
Фнг. 255 (виж е. 235)
Значението и формата
на таза като пластично
ядро и за външния
вид
11роизтичащитс от
таза наклони не мотат
да бъдат скрити дори
от меките части,
а) седалищната
мускулатура
плътно следва
пространствените
посоки на основна¬
та форма. Бели
линии: съществени¬
те пространствени
посоки.черни
линии: .диференци¬
раните съществени
пространствени
посоки на външната
пластична форма;
б) таз е ориенти¬
ровъчните точки нз
скелета: отбелязани
са задните торни
бодили на хълбоч-
нитс кости и
основните прост¬
ранствени посоки
на скелета;
в) архитектонично
свързаното пяло нз
таза и страничните
покривни
повърхности на
корема;
г) предните и странич¬
ните покривни
повърхности на
корема (като
мускулен анализ)
и връзките е таза.
Отбелязани са
главните пластични
ориентировъчни
точки: двата предни
торни бодила на
хълбочнага кост.
234

$ЛТЬ(ЛМ») 235

Фиг. 256 Нормално положение на таи
косо напред е линията на Розер-Нелзтон
Съблюдаването на положението на таза
кзто основа и пластично ядро на тялото
имз голямо значение при изучаването на
голото тяло.
по-плосък, по-мек и тъпоъгълсн н свода на срамната кост
1254/1, 254/2].
Двата предни горни бодила на хълбочната кост сс откро¬
яват от страната на корема. Те подчертават ..прекъсната¬
та" стена от страната на корема (повишена способност
на торса да сс свива, виж и последователността на създа¬
ване на таз) 160-62]. Междубодилното пространство ос¬
тава константно при промяна на положението на тяло¬
то. Цялата област на таза в спокойно положение и при
движение запазва относителна постоянност на формата
благодарение на своята твърда костна кухина като теле¬
сно-пространствено образувание. Двата предни горни
бодила на хълбочната кост и издигащите сс оттук навън
гребени на хълбочната кост са от голямо значение за
пластиката на предната и страничната повърхност на ко¬
рема и нейното пространствено представяне ]255]. Как¬
то гръдният кош, така и тазът в своето отвесно измере¬
ние сс сплескват в хода на еволюцията (статика). От бо-
Фиг. 257 Връзките между наклона на таза
и положението на гръбначния стълб
При мъжа (левите три рисунки) и при
жената (десните) в нормално положение.
Колкото ло-отвесно е положението на таза,
толкова по-силно сс изразява поясната
лорлоза. колкото по-наклоисн е той.
толкова ло-изкривеиа е балансиращата
стойка иа поясната лорлоза.
236

дилитс на хълбочната кост именно гребените изпъкват
само малко настрани. При бързо движение те сс накла¬
нят по посока на кръстната кост. Двете поясни ямки и
върхът на кръстната кост образуват триъгълник, който
поради своята константност прави видими и много мал¬
ки промени в положението на таза.
5.5.4. Положението на таза и гръбначния стълб 1256—258]
Степента на наклон на таза напред в изправен стоеж може
да бъде забелязана, като сс прокара мислена линия от
предния горен бодил на хълбочната кост до въргата на
седалищната кост (линия на Розср-Нслатон). Тя пресича
големия въртел (трохантсра) или го допира. Положени¬
ето на таза е непостоянно: жената държи таза си малко
по-наклонен напред, отколкото мъжът. Той сс накланя
напред около напречната ос на главата на бедрената кост.
Но вее пак като цяло тазът стои отвесно.
За горната част на тялото тазът е гъвкава платформа. Ако
той промени положението си (наклон напред, назад, на¬
страни), то гръбначният стълб трябва да действа компен¬
саторно (балансиращи движения). Силното накланяне на
таза води до рязко извиване иа гръбначния стълб в полс¬
ката област назад, до „увиснал“ корем и остри извивки
на шийния и гръдния гръбначен стълб. Отвесното поло¬
жение на таза предизвиква плоско изпъкване на рамене¬
те (виж например седсжната стоика).
Фиг. 258 Връзките между наклона иа
таза и положението та гръбначния
стълб на живо:
а) нормално положение на таза;
б) отвесно положение на теза е
преместване нз горната част на
тялото назад;
в) силно наклонен напред таз е издаде¬
на горна част на тялото.
5Л.Тм(ЛЬм) 237

5.6. Тазобедрена става
5.6.1. Задачи, съставни части и строеж
Тазобедрената става е важна за движенията на ходилото,
прави възможни седенето и клякакето от всякакъв вид.
ходенето, бягането, изкачването и скачането. Отделени¬
ят крак и неговата става сс стремят към нагаждано към
земята. Те работят срещу телесната тежест. За изпълне¬
нието на тази задача тазобедрената става подготвя висо¬
ко горе ходилото за различни варианти на приземяване.
Те са много по-обхватни, отколкото само собствените
му възможности. Затова главата на бедрената кост и
ставната (гаванковидна) ямка трябва да са съгласува¬
ни възможно най-добре (кълбовидна става). Дълбоката
ямка и нейната хрущялна устна осигуряват при движе¬
нието на кръглата глава надеждна плоскост. Спирално
разположените връзки гарантират обхватност иа движе¬
нието. При флсксия (свиване) на хълбока апаратът иа
връзките сс отпуска и така сс задейства движението. При
разгъване (скстснзия) той здраво обгръща ставата и така
препятства накланянето иа горната част на тялото или
на крака назад.
5.6.2. Механика |259-267|
Главата на бедрената кост сс движи в безброй посоки.
Появяват сс три главни направления: свиване - разгъва¬
не. отвеждане - привеждане, завъртане навътре - завърта¬
не навън.
Сгъване - разгъване (антсвсрсия - рстровсрсия) {256.
263, 2641: около хоризонталната напречна ос във фрон¬
талната равнина: свиването (общо 122 градуса) е много
по-интензивно от разгъването (10-13 градуса) и сс уве¬
личава. когато коляното също сс сгъва и сс приближава
Фиг. 259 Активно сгъване на
бедрото около напречната ос
(флсксия) от 90 градуса до
изпънато коляно
Възможностите на тазобедрената
става за сгъване са далеч не¬
големи, въпреки това на пълното
им използване пречи увеличава¬
щото сс напрежение при разтягане
на коленните сгъвачи (задна група
бедрени мускули).
238 9. Лоши фвАатм

към гърдите (пасивно свиване). Пасивно сгъване на бед¬
рото възникна чрез навеждане на брадичката към коля¬
ното |260. 2611.
Отвеждане - привеждане (абдукция - адукция) (264|:
около отвесната ос в равнината на отвесния диаметър (от
страната на корема назад). Страничното отдалечаване (без
външна ротация) възлиза на 50 градуса, привеждането е
само 1/4. Разкраченият стоеж е форма на абдукцията.
Въртене навътре - въртене навън (вътрешна и външна
ротация) 1265-2671: около дължинната ос (удължение на
носещата линия). Кракът сс върти по-силно навътре, от-
колкото навън. Това е необходимо за крачката (въртене на
таза през главите на бедрената кост) и при избирането на
нова посока. Раътиката между илюстрациите |266| и 1267)
сс състои в това, че мъжкият модел крепи здраво таза си и
върти навътре н навън бедрото (това отчетливо сс вижда
по положението на подбедрицата). Женският модел, об¬
ратно. е насочил ходилото на опорния крак напрано към
наблюдателя и движи таза около фиксираната глава на бед¬
рената кост. Въртенето на шийиия и гръдния гръбначен
стълб по дължинната ос в комбинация е въртенето на
бедрото разширява полето на наблюдателя.
Фиг. 260 Увеличаващо сс свиване на бедрото
около напречната ос
з) пасивно сгъване на бедрото (флексия) при
силно препънато коляно.
Възможностите за свиване напълно сс
разгръщат е помощта на чужда сила.
6) активно сгъване на бедрото (флексия) при
свито коляно.
Чрез свиването нз коляното отпуснатите
мускули сгъвани позволяват още по-згтмвио
свиване на бедрото над хоризонталата.
Дължината на лоста на крака е намалена
(130 градуса).
УАТипИянии! им 239

Фиг. 261 Пасивно сгъване нз бедрото
около напречната ос. Приближаването
на брадичката към коляното („целувка
на коляното") е екстремно свиване на
бедрото е помощта на чужда сила
(ръцете). Предпоставка за това
свиване е тренираната способност па
коленните сгъвачи от обратната
страна на бедрото.
Фиг. 262 Задържаща функция,
изпълнявана от големия седалищен
мускул и коленните сгъвачи (обратна
страна на бедрото) при изправяне на
горната част на тялото е помощта иа
чужда сила.
При противоположно движение
големият седалищен мускул
прехвърля задържащата функция из
коленните сгъвачи.
Фиг. 263 Разгъване на бедрото около
напречната ос на тазобедрената става.
Обтягането иа бедрото назад (скстсн-
зия) възлиза само нз 10-13 градуса.
Всяко следващо повдигане иа бедрото
назад може да станс само е едновре¬
менното накланяне на таза напред.
240 З.ДояткраЬми

Фиг. 264 Странично изтегляне на
крака около отвесната ос на тазобед¬
рената става. Ог нулево положение
(състояние на покой) изтеглянето на
крака (збдукция) от средната равнина
навън е приблизително 50 градуса.
Изпъване настрани е възможно само
чрез странично накланяне на таза.
Извеждането на крака от нулево
положение възлиза нз прибл. на
30 градуса (ножица).
Фиг. 265 Странично изпъване на
крака в тазобедрената става, комбини¬
рано е външна ротация
Голямата ротация навън сс получава,
когато главата нз бедрената косг има
голяма допирателна повърхност със
ставната ямка.
31 Таюбгзпепл стам 241

5.7. Мускули около тазобедрената
става (повърхностен слой)
Триосната става като тази на бедрото (241.242.2451 има
нужда от сигурна опора, която да осигурява движение и
задържане. Мускулите, които обграждат тазобедрената
става в широката дъга на гребена на хълбочната кост, са
компактни и според положението си спрямо ставните
оси образуват следните групи:
Зад напречната ос - група на разгъваните 1269/2|.
Пред напречната ос - група на сгъваните (269/2j.
Външностранично на отвесната ос - група на отвеж¬
даните |269/1 г|.
Вътрешностранично на отвесната ос - група на при¬
вежданите (269/1ж|.
Въртене на дължинната ос отвътре навън - супинатор.
Въртене на дължинната ос отвън навътре - пронатор.
(Принадлежността на отдслшгтс мускули към групите
виж в обобщението.)
Група на разгъваните (255а, 268, 269/2|
Голям седалищен мускул (М. gluteus maximus);
Сред всички хълбочнн мускули той е най-компактният
(задържаща функция за таза, предотвратява накланяне
напред).
Начало’, най-задната част на крилото на хълбочната кост,
страничен ръб на кръстната кост.
Фиг. 266 Ротация навътре и навън в тазобедрената
става около дължинната ос при здраво стегнат таз:
а) външната ротация възлиза на приблизително
50 градуса;
6) вътрешната ротация възлиза на приблизително
40 градуса.
Свитата подбедрица действа кзто ..показател" на
ротационната амплитуда.
242

Посока на протичане и инсерция: разделя сс на лъчи и
минава от най-задната граница на таза напред и навън
надолу към големия въртел, към външната страна на бед¬
рото и бедрената лента е позиция към всички три оси.
Функция: разгъване на бедрото при тичане, ходене, из¬
правяне. скачане, задържаща функция при накланяне на
торса напред, изправяне на горната част на тялото от
наведена стоика, осигуряване на изправеното положе¬
ние (баланс на таза). С външната си част (от външната
страна на отвесната ос) - изпъване на крака настрани, е
Фиг. 267 Ротация навътре и навън в
тазобедрената става ври здраво
стъпил на земята опорен крак. В този
случай тазът сс върти около главата
на бедрената кост:
а) вътрешна ротация;
б) външна ротация.
вътрешната си част - прилепване иа крака плътно към
тялото.
Чрез прекосяване на дължинната ос отзад напред е мно¬
го важен за завъртането навън.
Пластика: неговата изпъкнала форма отдясно и отляво
на кръстната кост образува отворено нагоре и надолу V
Отвесната седалищна цепка сс появява чрез изпълване е
мастна тъкан. Типична е неговата пластична промяна в
контрапост: напрягане и стягане от страната на опорния
крак е хоризонтална седалищна гънка, отпускане от стра¬
ната на играещия крак, спускане надолу и туширане на
напречната гънка. Големият въртел не е покрит (оттук -
ханшова ямка).
Допълнителенразгьвач: коленните сгъвачи (виж част 5.4.1)
и големият привеждан (виж групата на привежданите).
Група на сгъваните [269/2]:
Права глава на квадрицепса (виж част 5.4.1) |269/2|.
Шивашки мускул (виж част 5.4.1) 1269/2).
< i Mvr,v«>MAvtmdkaramстамТаопфоюспясмВ) 243

Изпъван на бедрената лента (М. tensor fasciae latae)
|269/2|:
Начало: преден горен бодил на хълбочната кост.
Посока на протичане и инсерция: отгоре, отпред и
отвън тръгва назад и навътре надолу. Обхвата едно удс-
бсленис на бедрената лента (Fascia lata), която сс закреп¬
ва външностраннчно за капитсла на големия пищял.
Функция: повдигане (включително напред) на бедрото,
обтягане на бедрената лента, а с това и стягане на външна¬
та страна иа бедрото. Изправяне на горната част на тя¬
лото от хоризонтално положение, завъртане навътре на
бедрото (кзто пресича дължинната ос).
Пластика: има вид на плоска круша. В профил пресича
правата глава на квадрицепса, заедно с шивашкия мус¬
кул образува отворено надолу V. от чиито рамене тръгва
квадрицспсът.
Група на отвежданите (абдукторитс) (269. 269/1 г|:
Среден седалищен мускул (М. gluteus medius).
Начало: сърповидно начало в крилото на хълбочната
кост (външна страна).
Посока на протичане и инсерция: концентрира сс като
ветрило върху големия въртел, външностранично иа
отвесната ос. С предната си част прекосява дължинната
ос отпред назад, със задната си част - отзад напред.
Функция: отвеждане на крака при контракция на целия
мускул. Контракцията на предната част предизвиква
завъртане навътре, а на задната - завъртане навън на
бедрото. Противодейства на накланянето на таза настра¬
ни. например при здраво опрян на земята крак ~ roi ава
мускулът изпъва таза в посока към торса настрани.
Пластика: закръгля страничната област на ханша.
Допълнителен отвеждан (абдуктор): виж обобщи год¬
ния преглед!
Група на привежданите (аддукторите) (269, 269/2)
(състои сс от пет отделни мускула, виж обобщителния
преглед):
Общо начало: гребенът на срамната кост и дъгата й.
Обща посока на протичане и инсерция: закрепва сс вет¬
рилообразно за вътрешната страна на бедрената кост
(изключение: нежният мускул - за капитсла на големия
пищял от вътрешната страна).
Обща функцця: привеждане на бедрото към тялото, особе¬
но при плуване, изпъване на крака при оказване на опюр,
задържаща функция в разкрачен стоеж или при кьнкибяга-
нс. задържаща функция при стоеж на един крак - предотв¬
ратява накланянето на таза към страната на опорния крак.
Обща пластиха: изпълва вътрешната страна на бедрото
като пластичен мускулен триъгълник.
Фиг. 268 Промиха на пластиката на седали¬
щето при едностранно натоварен крзк
Протичането на големия седалищен мускул
не е идентично на посоката на вертикалната
седалищна цепка (струпване на мастна
тъкан).
Двете повърхностни образувания заедно е
опорния и итраещия крак са закономерно
следствие <л пресичанията.
Гребенеи мускул
Къс привеждам
Дълъг привеждам
Нежен мускул
Голям привеждам
Фиг. 269 Групата на привежданите в тзюбелре-
нагта става (на бедрото) пластично изображе¬
ние и като влакна. Групата на привежданите, от
вътрешната страна на дьлбочинната ос на
тазобедрената става, оформя приблизително 2/3
от пластиката на горната вътрешна страна на
бс.трото. Разпсрваисто на мускула от пентрал-
ното начало (срамната кост) към вътрешната
страна на бедрото съхияа впечатление за
форма на издължена тристсннл призма.
244

Фиг. 269/1 Мускулите на тазобедрена-
та става п действие:
а) фиксиране на таюбелрензта става
от големия седалищен мускул;
б) съвместното действие на големия
седалищен мускул, квалрииспса и
триглания мускул на подбелрииата
при сгъване (общо участие и при
акта на разгъване);
в) задържани за таза функция на средния
седалищен мускул при контрапост;
г) нмгъванс иа крака чрез средната и
външната част на големия седалищен
мускул;
д) образуване иа мускулна верига при
повдигане иа товар (сравни с 21(1'1);
е) вътрешна ротация на бедрото чрез
средния седалищен мускул, предна част;
ж) фиксиране на положението та таза
чрез средния седалищен мускул и
групата на привежданите;
з) външна ротация на бедрото чрез
средния седалищен мускул, задна част.
и) функция нз оттласкванс на големия
седалищен мускул, на квдлрнцспса и
иа триглавия мускул ти подбелрииата
при изпъване на ставата.
$.?. яя canto тобсфсжпа спм (whiwcich сж*)

Фиг. 269/2 Мускулите на бедрото и ханша
Мускулите та действие в тазобедрената и
коляннатп става сз насочени от таза като
център на движение надолу.
Дясната паралелна рисунка показва принцип*
но протичането на мускулите нагоре за
движение на торса. В синьо разгъва-
чи, в червено - сгьвачи. Да се обърне
внимание на положението на квадрн-
пепел спрямо напречната ос на колянна-
та става.
От Бамсс: ..Ние рисуваме човека“.
lDz&xixh
мускул
Изпъвам на
бедрената лента
Бицепс
Капачка връзка
Външна глава
на квадрицепса
Вътрешна глава
на кеадрииепса
Група иа
прюеждачне
Права глава на
квадрл^епса
Среден седалищен
мускул
У.'-
Мускулите на бедоото и ханша
246 S. Доиш «гмйимг*

Обобщен преглед за тазобедрената става (Articulatio coxae, изброени са всички мускули)
Ос
Основно движение
Мускули изпълнители
напречна
сгъване (ашсвсрсия)
Хълбочно-пояссн мускул (М. iliop$oas)0
Права глава на квздрицспса (М. rectus femoris)
Изпъван на бедрената лента (М. tensor fascie latae)
Шивашки мускул (М. sartorius)
разгъване(рстровсрсия)
Голям седалища! мускул (М. gluteus maximus)
Бицелс, полусухожилсн и полуципесг мускул (М. biceps, М. semitendinosus.
М. semimembranosus)
Голям привеждан (М. adductor magnus)O
дълбочинна
отвеждане (абдукция)
Среден (и малък) седалищен мускул
(М. gluteus medius и minimus)
Голям седалищен мускул, горна част
привеждане (адукция)
Голям седалищен мускул, долна част.
Група на привежданите:
Нежен мускул (М. gracilis)O
Г ребенен мускул (М. pectincu$)O
Дълъг привеждан (М. adductor longus)0
Къс привеждан (М. adductor brevis)O
Голям привеждан (М. adductor magnus)O
нхгтъжнз
завъртане навътре
(вътрешна ротация)
Среден (и малък) седалищен мускул предна чзст (М. gluteus medius
и minimus)
Голям привеждан (М. adductor magnus)
завъртане навън
(външна ротация)
Среден (и малък) седалищен мускул, задна част
(М. gluteus medius и minimus).
Голям седалищен мускул, крушовиден мускул (М. piriformis)O
Вътрешен ззтулящ мускул (М. obturator intemus)O
Външен затулящ мускул (М. obturator externus)
Квадратен мускул на бедрото (М. quadratus fcmoris)0
Близначни мускули (Mm. gemelli)*
Хълбочно-пояссн мускул (М. iliopsoas).0
+ ■ не е разгледан и нс с илюстриран
О " нс с разгледан, само е илюстриран
5.8. Ходилото
5.8.1. Общи особености и задачи
При човека сс е осъществило специфично разделение на
задачите иа горните и долните крайници. Ръката е стана¬
ла универсален орган за хващано. кракът -специализиран
орган за опора. Особеностите във формата на крака, про¬
тивно на ръката, са отличителен белег иа специфичната
ни човешка организация (Браус). Дългите, непригодени да
хващат фаланги на „ходилото - ръка“ са закърнели (скъсе¬
ни). За сметка на това тарзусът (задното ходило) е раз¬
вил силни кости, заздравил сс с вътрешният ръб на ходи¬
лото. Палецът е загубил способността си да сс разперва и
е застанал паралелно на останалите пръсти.
Човешкото ходило стои върху цяло стъпало. Подбсдри-
цата с отвесна (лост за развиване и отгласкванс). Телес¬
ната тежест сс поема от дъга, която позволява пружини-
райе.
5.8.2. Части на ходилото - общ преглед (270, 271|
1. Задно ходило (тарзус) (Tarsus, къси кости):
скочиа кост (Talus),
кост на петата (Calcaneus),
ладиевндна кост (Os naviculare pedis),
три клиновидни кости (Ossa cuneiformia l-lll),
кубовидна кост (Os cuboideum).
2. Предно ходило (мстатарзус) (Metatarsus, дълги кости):
пет мстатарзални кости (Ossa metatarsi l-V).
3. Кости на пръстите на ходилото (Ossa digitorum pedis.
Phalanges):
прокснмална фаланга (Phalanx proximalis),
средна фаланга (Phalanx media),
днетална фаланга (Phalanx distalis).
Нс можем да направим подробно описание на коспгте.
|Цс ги описваме постепенно, във връзка с конструкцията
на ходилото.
S.S.Xoawro 247

Издатина (кърта) ма
костта калетата
Малка издатина (върга)
ма костта на летата
откъм страната на
малкия пищял
а
Шийка на
схочната кост
Макара на схочната кост
Ставна повърхност откъм
страната ма малкия пищял
Кост на петата
Глава на схочната кост
Ладиевидна кост
Клиновидна кост - втора и трета
Основа на метатарзалната кост
пръсти
Грапавина (пъпка) на
летата метатарзална кост
_ Макара
Главичка
Пре/жо ходило
(метатарзус)
Проксималка фаланга
Дистална Фаланга
Средна фаланга
Фнг. 270 Сжслстът на дясното ходило:
а) външен изглед;
6) вътрешен изглед;
в) изглед отгоре.
Скелетът на ходилото има в пластично отношение най-
голям дял в оформянето на външния му вид. Да сс
обърне внимание на свободния висок свод на вътрешния
и плоския свод ти външния ръб на ходилото!
248 S, Домв| фМЬмш
Метатарзална кост
К,<ювидкакосг
Шийка на схочната кост
Ладиевидна кост
Първа клиновидна кост
Метатарзалкакост
Главичка
Дстаяв
фелаха
Прсксимало
Фалаиа
Малка издатина (върга) на костта на
петата откъм големия пищял
Сезамоеидка кост
Макара
Задно ходило
~ (тарзус)
Клиновидни кости от първа до трета»
Ларбееидкакост'
Ставка повърхност откъм
големия ПИЩЯЛ.
Глава на схочната кост
Кост на летата
Ставка повърхност откъм
малкия пищял
Кубоеид#
кост
Макзракасхочната
кост
Затаено
място на
ахилесовото
сухожилие
Подпора на
схочната кост
Скочнакост
Макара на схочната кост
Ставна повърхност откъм
страната на големия пищял

5.8.3. Конструкция ita ходилото. която определя
пластиката 1272, 272/1, 272/2, 283J
Всички къси и дълги кости иа ходилото (тарзус и мета*
тарзус) са здраво свързани една е друга и образуват пру¬
жиниращия свод, който е показан от три основни изгле¬
да на фиг. |272а, б, в, г, д|. Според общото си устройст¬
во костта иа петата и скочната кост са сс запазили отно¬
сително най-подвижни. Заздравеният вътрешен ръб на
ходилото тръгва от възглавничката на палеца в посока
към скочната кост, къдсто е връхната му точка |272е,
272/1. червена пунктирана линия J. и после слиза до кост¬
та на петата. Според положението и посоката си тази
кост принадлежи на външния ръб на ходилото, който е
по-леко извит. В човешкия крак този ръб е подкрепен от
възглавничката на петата (272/2в|. По съвършен начин
вторият лъч на пръстите изразява надлъжния свод,
който превишава височината на вътрешния ръб на ходи¬
лото |272ж|. Двата ръба иа ходилото протичат в посоки,
които са насочени към петата, а към пръстите се разши¬
ряват ветрилообразно. Главната точка иа натоварване е
костта на петата.
Надлъжният свод е допълнен от един напречен свод,
който плавно сс изкачва от външния ръб на ходилото
към вътрешния и оттук рязко сс спуска навътре. Напреч¬
ният свод е най-ясно изразен във височината на ладис-
видната кост. За сигурността на сводестия строеж си
взаимодействат активни и пасивни фактори: натискът,
който дъгата трябва да понесе |272е| (червена линия),
би разделил петата от пръстите (при удар), би пре¬
кършил дъгата. Затова конструкцията на ходилото е
снабдена от долната страна е напречни и надлъжни съе¬
динения (връзки) (виж също |272в|). Отделните кости на
ходилото със свояга конусовидна форма са съгласува¬
ни със свода. Активно сс напрягат късите мускули на
ходилото.
Макара на сходната кост
Ставка повърхност
откъм малкия пищял
— Ставна повърхност откъм големия пищял
Глава на скочната кост
Клиновидна кост - първа
Основа на метатарзалната кост
Дистална фаланга
Тяло на метатарзалната кост
Главичка на метатарзалната
кост
Прслсимална фаланга
Фиг. 271 Скелетът на дясното ходило
в преден и заден изглед. Най-високата
точка на напречния свод сс намира
между първия и втория лъч иа
пръстите в областта на тарзуса.
Олук той пада косо към вътрешния
и плоско към външния ръб на
ходилото.
а) преден изглед;
б) заден изглед
Макара на скочната кост
«ЖХшмято 249
Ладиевиднакост
Ставна повърхност откъм
големия пищял
f юдпора на скочната кост
Кост на петата
Инсерциянаахилссоеото
сухожилие

Фиг. 272 Дидактичсски метод
за създаване на конструкцията
иа ходилото и отношенията във
формите, Предназначен за
разбиране и овладяване преди
рисуване.
Онагледяването тръгва преиму¬
ществено от трите точки иа
опорз на свода на ходилото. По
този начин сс обосновават
важните посоки иа конструктив¬
ните отношения.
а-б) от принципно изображение
към диференциация на
формата;
в) принципът нз свода;
г-д) сводът на ходилото над опор¬
ната повърхност,
е) надлъжното закрепване на
свода на ходилото и действа-
попе сили на натиск и дърпане;
ж) отделните кости на тарзуса и
мстатарзуса като съставни части
иа свода на ходилото.
Фнг. 272/1 Конструктивен скелет на ходилото -
асиметричен нишковиден свод
На преден план в изображението стоят ръбове¬
те на ходилото и положението на най-високата
точка на свода, от която той пада косо към
вътрешната страна и плоско към външната.
Главичките на мстатарзуса са радиално подре¬
дени части на сводестата форма.
Свободният вътрешен ръб на ходилото сс
изкачва от възглавничката на палеца назад и
нагоре и пресича петната кост.
От Бамсс: ..Ние рисуваме човека".
250 4/1ИИИЙИВ

Кост на петата
Метатарзална кост на палеца на крака
Голям пищял
Вътрешен глезен
Дисталиа фаланга на пръст
Напречна ос на
торната скочна става
Вътрешен ръб на
ходилото и зависимости на
формите
Напречна ос на
пре/ниодиаснфалаиовата
ставата
Проксимална
фаланга на пръст
Средна фаланга
на пръст
Главичка на метатарзуса
Макара на скочната кост
Напречна ос на междуФалаитовата става
< • Улшаггго
Макара на скочната кост
Най-висока точка на напречния сеод

Фит. 272/2 Конструктивно опростяване на
формата на скелета i» ходилото н пластично¬
то му отражение в живото тяло:
а) механика на горната скочна става като
пропее на свиване и ратгъване;
б) наклони на напречния свод на ходилото и
лъчево подредените мстатарзалнн кости;
в) отражение на скелетната конструкция на
ходилото в пластиката на живия крак;
г) конструктивно нтобратен скелет на ходило¬
то е плоския му външен ръб като итрзз на
надлъжния свод;
д) принципно изображение на скелет на
ходилото. гледан откъм костта на петата.
От Ьамсс: ..Ние рисуваме човека“.
252 5. Доми фаюаам

5.8.4. Зависимости във формата
Фиг. 273 Костите на дясната горна
скочнз и долна скочна става:
а) принципно изображение на скочната
кост, профилен изглед отдясно и
отвън:
6) принципно изображение на скочната
кост отгоре:
в) принципно изображение на връзката
между двете кости на подбелрицата
и скочната кост, пространствен
изглед, полуогмх
г) реална форма на скочната кост,
както стои върху петната кост.
Л) същата във вътрешен изглед.
В синьо са ставните повърхности към
костите.
За рисуването на скелета иа ходилото - едно много важ¬
но упражнение - сс препоръчва първо изясняване на тя¬
лото в пространството (гледната точка) и да се установи
триъгълното очертание иа петата. Ог основните точки
сс изясняват посоките на ръбовете иа ходилото (272а, б.
272/1,272/2а|. Макарата на скочната кост образува най-
малката широчина на цялото ходило е максимално на¬
товарване. Ог това място може да се развие верига от
вътрешни точки до върха на пръстите (282а, б|. те зада¬
ват подреждането на статично необходимите точки на
натоварване. От тази основа никоя най-ниска точка не
трябва да променя положението си спрямо другите.
Когато сс изградят на допълнителните натоварени мес¬
та (стави) - ставни тела като паралелни форми, тогава
сс залавяме е общо наблюдение на отделните части в
тяхното значение и функция като цяло.
Подразбира сс. че при художественото наблюдение .мно¬
жеството трябва да сс схваща като пяло - така е е мно-
гобройнитс части на скелета на ходилото - първо се
установяват посоките, както пространствените, така и
сложните извивки вътре в тялото. Така, от една страна,
дъгата на ходилото (272/1, 272/2] се създава на базата
на ограничаването на посоките, например ръбовете на
крака, а от друга - чрез тяхното пресичане и припокри¬
ване. Вътрешният ръб иа ходилото тръгва свободно на¬
горе от палеца в посока костта на петата, от неговата
страна по отношение на посоката стои външният, плос-
косводсст ръб на ходилото. Скочната кост е статична
пресечна точка на едно сводесто ветрило.
Ставна повърхност
откъм малкия пищял
Ставка повърхност на малкия пищял
Макара на схочната кост
Ставна повърхност откъм
ладиееидната кост
Глава на скочиата кост
Средна ставна
повърхност
Задна ставна повърхност
Външна ставна повърхност
ЗЛХодмото 253
Средна ставна повърхност
Задна ставна повърхност
Предна ставна повърхност
Ставна повърхност откъм
кубовиднатакост
Костна
петата
Израстък на костта на петата

Фиг. 274 Активна механика на
ходилото в долната скочна става:
а) супинация (повдигане на
вътрешния ръб на ходилото:
6) прояация (повдигане на
външния ръб на ходилото).
Движението, подобно на
плесница, извършвано от
върха на пръстите, зависи от
диагоналната посока на
дължиинзта ос на долната
скочна става. Важни за
изучаването на ходилото са
ясно различимите а) и б)
разстояния между външния и
вътрешния глезен спрямо
стъпалото.
Фиг. 276 Мускули на прасеца във функция
при шпиц (заден изглед). Корсмчестият и
прасцсвият мускул преминават в ахилесо¬
вото сухожилие и като атакуват повдигана
на петата на костта, работят срещу
телесната тежест. Точката на въртене е в
напречната ос на горната скочна става.
Ясно се виждат костта на петата и връз¬
ката й с външния ръб на ходилото.
Фиг. 277 Мускулите на прасеца във
функция при шпиц (страничен и преден
изглед)
Тежестта пада върху главите на мстатар-
зуса, а нс върху пръстите.
Да сс обърне внимание на акцентираната
външна страна на прасеца. Спускането на
върха на пръстите сс отбелязва като
плантарна флсксия. повдигането - като
дорзална екстеизия.
Ил.275 Пасивна механика в
долната скочна става и функции¬
те на баланс, изпълнявани от
двете долни скочни стави при
стоеж върху стръмна
повърхност
Скочнитс стави сс грижат за
нагласяваното на ходилото към
стръмната повърхност със
запазване на изправения стоеж.
Лявото ходило на молела е в
пропани*.
Фиг. 278 Ходила върху отвесна
повърхност
Горното ходило е в пасивно движение на
горната скочна става, долното - в активно
движение на спускане (пла1гтариа флсксия).
Фиг. 279 Спускане на върха на пръстите
върху отвесна повърхност (пла>гтарна
флексия)
В този случай горната скочна става
гарантира нагаждането на ходилото към
повърхността и запазването на
изправения стоеж.
254 rfai.ii»

Ходилото 255

5.8.5. Общо за ставите на ходилото
Ходилото притежава много стави, две от тях обслужват
особени статични и динамични цели: горната скочна
става и долната скочна става. Със скочнитс стави сс
отгласквамс от земята или сс настройваме за изкачване
на стръмни терени, като подбедрицата ни стои вертикал-
но. Скочнитс стави ни осигуряват разкрачения стоеж или
движението по наклонени терени, а също и при катере¬
не. Двете стави съществуват всяка сама за себе ек.
5.8.6. Строеж, механика и пластични промени на
горната скочна става (Articulatio talocruralis)
R73, 280а, б, 276-279)
Повдигането на върха на пръстите (- извиване на
пръстите нагоре) и отпускането (" свиване на пръсти¬
те надолу) е шарнирно движение около една напречна ос
(283, 284). Макарата на скочната кост (trochlea tali) оси¬
гурява оттласквансто от земята. Ог вътрешната страна
тя е обградена от вътрешния глезен (голям пищял), ог
външната - от латсралния глезен на малкия пищял
(Malleolus lateralis). Като опорни сс прибавят и странич¬
ните връзки. Правият ъгъл между ходилото и подбедри¬
цата при повдигане на върха на пръстите може да бъде
свит до 25 градуса, а при спускане да сс увеличи е 35
градуса (279, 280). Пластичните промени сс състоят в
това, чс при повдигане на пръстите на ходилото между
подбедрицата и ходилото кожата образува гънки. Ахи¬
лесовото сухожилие (придатък на костта на петата) сс
обтяга. Ако върхът на пръстите е спуснат (например при
стоеж на пръсти), то горната страна на ходилото удължа¬
ва подбедрицата, нейната дъга сс моделира като изпъкна¬
лост напред. Повдигнатата пета сс доближава до задната
страна на подбедрицата. без да изчезва нейният характер
на рамо на лост. В ахилесовото сухожилие и в костта
Фиг. 280 Механика на горната скочнз
става:
а) спускането на подбелрицзтз към
върха на пръстите при ходило в
нормално положение съответства
на една пасивна дорзална сксгснзия;
6) спускането на подбедрицата към
петата при ходило в нормално
положение съответства на пасивна
nnairrapna флсксия.
Паралелна рисунка: дорзална скстсн-
зия и пла|гтзрна флсксия при свободно
движещо сс ходило. Червена пункти¬
рана линия - нормално положение на
подбедрицата. Червена непрекъсната
линия - използването на ставната
механика.
256

на петата нс сс получават гънки на кожата. Петата и пра¬
сецът никога нс преливат едно в друго.
5.8.7. Строеж, механика и пластични промени иа
долната скочна става (скочно-пстно-ладисвидна-
та става) (Articulatio talocalcaneonavicularis)
|274а, б. 275, 2811
В тази втора става, която сс намира под горната, ръбо¬
вете на ходилото са повдигнати около една пространст¬
вено-диагонална дължинна ос от вътрешната или от
външната страна (отзад, отдолу, отвън на костта на пета¬
та към предната, горна, вътрешна страна на главата на
скочната кост) (супинация. пронация) (274,275|. Тази ос
на ставата нс е идентична е посоката на дължината на хо¬
дилото. При променливо повдигане на двата ръба на хо¬
дилото тя причинява замахване навън и навътре (движе¬
ние на плесница).
Долната скочна става разполага е предна и задна камера.
Двете части иа ставата сс получават от допира иа долната
повърхност на скочната кост е горната повърхност на кост¬
та на петата и от допира на главата на скочната кост е ла-
дйсвидиата кост. Супинацияга е по-интензивна от проиа-
цияга. Пластични промени (2811: при спускане на лодбед-
рицата към вътрешния ръб (супинация) вътрешният глезен
загубва своето високо положение и сс приближава към
петата. Противно на нормалното положение (външният
глезен по-ниско от вътрешния), отношенията са точно об-
ргпиите. Външният глезен е особено акцентиран. Проиа-
цияга засилва дистанцията между глезена и ръбовете иа
легата. Глезенът на големия пищял (вътрешна страна) при
това движение сс издига още по-високо, глезенът на мал¬
кия пищял (външна страна) сс спуска до ръба на ход илото,
така че неговият релеф почти сс изгубва.
Предноходилно-фамииовитс стави са кълбовидни стави,
междуфаланговите - чисти шарнирни стави.
Фиг. 281 Механиката на долната
скочна става при нормално поставено
ходило и важните връзки:
б) нормално положение;
а) накланяне на подбедрицата навън
(супинация);
в) накланяне на подбедрицата навътре
(пронация).
Интензитетът на наклона е подчертан
чрез червената напречна ос (горна
скочна става). Червена точка - точка
на въртене около дължинната ос.
SXXmwto 257

5.8.8. Връзка между скелета на бедрото, подбелрнцата
и ходилото (272/1, 272/2, 282, 283, 284)
Както споменахме, телесната тежест сс разпределя меж¬
ду три точки на ходилото и натискът би сплескал свода,
ако връзките върху страната на стъпалото не го държаха
здраво. Какво би станало със стабилността на ходилото,
ако има натоварване само на пръстите? Мускулите на пра¬
сеца издърпват костта на негата нагоре, чрез което инди¬
ректно връзките на петата отново сс обтягат и доприна¬
сят за опората. Скелетът на ходилото със свързаните си
най-ниски точки показва архитектура, необходима за ста-
тиката. Корслационната верига в смисъл на взаимнозави-
сими посоки, здравина и форми с продължена от върха на
ходилото през вътрешния ръб (282. от 9* до 44 до лекото
разширение на макарата на скочната кост. Наблюдаващо¬
то око възприема тази „статична линия“ в нейното пре¬
минаване до клина на костта на големия пищял и бедрото
|283|. Вътрешният и външният глезен, както и капиталът
на големия пищял, са само подчинени форми в рамките
на цялостната архитектура.
Докато на фиг. (283) още веднъж изпъква общата форма
и конструкция на скелета на ходилото, то (284) онагле-
дява различните пространствени посоки при изследване¬
то на крака с художествена цел.
Резюме
I. При еволюцията ръката и ходилото са извършили раз¬
деление на задачите си. Ръката е станала универсален
орган за хващаме, кракът - специализиран орган за опо¬
ра и движение, който сс развива над вътрешния ръб на
ходилото, за разлика от човекоподобната маймуна.
2. Отделните части на ходилото са: тарзус, мстатарзус и
фаланги на пръстите.
3. Надлъжният и напречният свод (ниша) правят конст¬
рукцията на ходилото еластична:
Фиг. 283 Десен скелет на крака
като цяло с преглед иа неговата
обща конструкция
Лява рисунка: скелет иа десен
крак в полувъншен изглед и в
две фази на свиване на полбед-
рицата.
Дясна рисунка: конструктивнигс
елементи на ставните тела и
техните оси, изглед полуотпред
и отвън.
Фиг. 282 Подбелрицз и скелет
на ходилото във функция и
зависимости във формата
Цифрите отстрани задават
точките на вътрешната взаим-
нозависима корсланионна
верига.
в) Онаглсдява запазването нз
изправеното положение на
подбелрииата спрямо ходилото.
В жълто - пренасянето на
напрежението от ахилесовото
сухожилие към костта на
петата и върху плантарната
алоневроза (разтеглила).
258 1Лм1щй11—i

Отвесна ос на главата на бедрената кост
Напречна ос на главата на бедрената кост
Дьлжинна ос на главата на бедрената кост
Носеща линия
Ос на протичане на диафазата на бедрото
Фнг. 284 Въртенето на напречните оси
вътре в скелета на крака (дясно)
Изгледите отдолу (горе) и отгоре
(долу) показват взаимосвързаността на
тези части на тялото.
Напречна ос на колянната става
5.?. Хояиют 259
Напречна ос на торната скочна става

а) очертанието на ходилото с неговите основни точки на
натоварване съответства на дълъг, тесен триъгълник;
б) върху тази основа сс издига надлъжният свод, чий¬
то здрав вътрешен ръб се извива значително по-висо¬
ко. отколкото външния;
в) в напречния свод ходилото сс спуска плавно към
външния ръб н рязко към вътрешния;
г) сводестата конструкция сс запазва пасивна чрез
връзките и активна чрез мускулите.
4. Най-важните стави на ходилото са:
а) горната скочна става, образувана от макарата на скоч¬
ната кост и костните разклонения на костите на големия
и малкия пищял (глезените). Тази шарнирна става позво¬
лява спускането на върха на ходилото с приблизително
30 градуса и издигането на приблизително 20 градуса:
б) долната скочна става позволява .движение на плесни¬
ца“ нз ходилото. резултат от пространствено диагонал¬
но протичащата надлъжна ос. Издигането на вътрешния
ръб на ходилото (супинация) спуска хоризонталната ос
приблизително с20-30 градуса. Издигането на външния
ръб (пронация) покачва само около )0-15 градуса;
в) преходноходилно-фаланговитс стави на пръстите са
кълбовидни стави, които извършват движение на сви¬
ване. изпъване и рззпсрванс. останалите стави са шар¬
нирни със способност за свиване и разгъване.
5. С движенията в главните стави се извършват и важни
пластични промени.
5.9. Мускули на ставите на ходи¬
лото и пръстите
5.9.1. Общ преглед на системата 12851 (виж и обоб¬
щението)
Дългите мускули, които обслужват ставите на ходило¬
то и пръстите, обграждат като издължен конус големия
и малкия пищял (основната им маса е малко над средата
на подбедрицата). Късите мускули тръгват от самото
ходило, те няма да бъдат разгледани. Всички мускули
пред напречната ос са разгъвани на пръстите (дорзалии
скстснзори), тези зад напречната ос са сгъвачи (плантар-
ни флсксори). От вътрешната страна на дължинната ос
те сс фундират като повдигани на вътрешния ръб на хо¬
дилото (сулинатори), от външната страна като повдига¬
ни на външния ръб (пронатори). Това означава, че осите
нямат на разположение отделни мускулни групи, по-ско-
ро съществуващите функционални общности могат да сс
разпадат или отново да сс обединяват ..по сродство“ спо¬
ред инервацията. Предишни антагонисти като например
дорзалнитс скстснзори и плантарнитс флсксори могат да
сс ориентират към външната и вътрешната страна на
дължинната ос и да станат пронатори и сулинатори.
Мускулите на подбедрицата са „мултифункционални“.
Според функцията могат да изпълняват различни задачи.
5.9.2. Мускули пред напречната ос на горната скочна
става (дорзални скстснзори)
Щс бъдат разгледани само повърхностните мускули.
Всички останали читателят може да види в обобщнтсл-
ния преглед.
Преда/мускул на голе.ш1чтпцч1 (М. tibialis anterior) (286, 287|
Начало’, предимно предната външна част на капитсла на
големия пищял и на обърнатата му към малкия пищял
повърхност.
Протичане и инсерция: върви надлъжно по ръба на голе¬
мия пищял, пресича с дълго сухожилие напречната ос от¬
пред и надлъжната ос отзад, като сс прикрепя за вътреш¬
ния ръб на ходилото (първа клиновидна кост и първа мс-
татарзална кост).
Функция: издига върха на пръстите, например при ходе¬
не. гарантира пружиниращото изправяне на костта на пе¬
тата, издига вътрешния ръб иа ходилото.
Пластика: неговото мускулно коремче пресича в про¬
фил големия пищял малко над грапавината му. Така сс
получава изпъкналост на предната страна на подбедри¬
цата. Изпълва предната външна страна на подбедрицата.
Неговото сухожилие изпъква остро при повдигнат връх
на пръстите и повдигнат вътрешен ръб на ходилото.
Дълъг разгъван на палеца (М. extensor hallucis longus)
(286, 287, 288|
Той изпъква само в крайната си част между дългия разгъ¬
ван на пръстите и предния мускул на големия пищял
(само е илюстриран). Неговото сухожилие „изскача“ при
изпъване на палеца.
Дълъг разгъван на пръстите (М. extensor digitorum longus)
|286, 287, 288|
Начало: от външния капитсл на големия пищял и пред¬
ния ръб на малкия.
Протичане и инсерция: четири силни сухожилия тръгват
малко над ъгъла на ходилото и обгръщат тръбната част¬
на пръстите (втори до пети). Лежи отчасти извън дължин¬
ната ос.
Функция: изпъва и повдига пръстите, може да подкрепи
пронация.
Пластика: допълва полусухожилно издатината на под¬
бедрицата. Сухожилието му ветрило придава на горна¬
та страна на ходилото остър профил.
5.9.3, Мускули зад напречната ос на горната скочна
става (плаитарнн флсксори)
Те действат срещу телесната тежест (оттласкванс) и по
положение и обеми стоят над горната група.
Коремчест мускул (М. gastrocnemius) (286, 288|
Начало: е по една глава над и зад конднлитс на бедрена¬
та кост.
260 5.Д1—от*■■■■

Протичане it инссрция; обединяване на двете глави под
коляното. В средата на прасеца се сраства е прасцсвия
мускул и преминава в ахилесовото сухожилие.
Функция; спуска върха на пръстите, повдига тежестта на
тялото. Свива коляното, например при каране на колело.
Пластика; обемно сс струпва върху по-дългия прасцсв
мускул. Двете глави са сухожилно сплескани и шлифовани.
Вътрешният крив връх е като къса дъга и е по-ниско от по-
дългия и сплескан дъговиден външен, който е и по-висохо.
Прасцсв мускул (М. soleus) (286, 288)
Начало; задната вдлъбнатина на капитела на големия
пищял и главичката на малкия.
Протичане и инссрция; обединява сс е корсмчсстия
мускул, преминава в ахилесовото сухожилие (най-сил¬
ното сухожилие на тялото), което сс прикрепва за пета¬
та като рамо па лост.
Функция; заедно е корсмчсстия мускул фиксира ъгъла на
ходилото отзад, оттласкванс, отскок от земята, изкачване
иа стълби, танц на пръсти, пружинирано при бягане и скок.
Пластика; има форма иа калкан.
Отзад и в профил образува външния контур, допълва ко¬
рсмчсстия мускул и създ ава основната форма на прасеца.
Двата мускула нс образуват отстрани кухина, а сдаа плос¬
ка „цепка“, кояго сс получава от две изпъкналости.
Дълъг сгъвач на пръстите (М. flexor digitorum longus)
(286, 288)
Той е изцяло скрит и няма да бъде разглеждан, само е
илюстриран.
5.9.4. Мускули от външната страна на дължинната ос
на долната скочна става (288а) (пронатори,
подробно са изброени в обобщителния преглед)
Те сс наслояват върху малкия пищял и минават зад на¬
пречната ос на горната скочна става (освен че повдигат
външния ръб на ходилото, могат да спускат върха му).
Фиг. 285 Осите на горната и долната
скочна става е принадлежащите им
мускулни групи:
а) посока па дължинната ос. Скочната
кост сс издига над костта на петата,
зала покаже взаимнозависимитс
ставни повърхности (стрелки);
6) напречна ос през горната скочна
етапа
Черни елипси: напречни разрези на
сухожилията иа разгъваните на
пръстите (дорзални скстензори),
бели елипси: сгъваните па ходилото
(пла»ггзрни флсксори);
в) еднаквите мускулни сили спрямо
диагоналната дължинна ос на
долната скочна става: въишностра-
ничио са пронаторитс, вътрешно*
странично - супи наторите.
За отделните функции всеки път не са
необходими нови мускули, а налични¬
те сили сс обединяват в нови функци¬
онални групи.
S.9. Мускули наспите»
261

Вицегс
Вътрешен еоикондил
на бедрената кост
Шивашки мускул
Менискус
Капачка връзка
Кореммест муехул
Преден мускул
на големия пищял
Коремчест мускул
Дълъг мускул на малкия пищял.
Дълъг разгъвач на пръстите.
Прасцев мускул
Дълъг сгъвам на пръстите
на крака
вътрешна повърхност
на големия пищял
Дълъг разгъвам на палеца на крака
Фиг. 286 Мускулите на подбелрииага
в преден, страничен и заден изглед
Мнотобройнитс мускули на
повърхността и в дълбочина образу¬
ват пластичен конус с концентрация
на обема откъм близкия до торса
край, вътрешната повърхност на
големия пищял винат и остава
непокрита. В близост до ходилото
обемите на мускулите са по-малки.
В обласпа на горната външна страна
на тюдбелрицата всички мускули
участват в една изпъкнала завършена
форма. Мускулите на прасеца преми¬
нават в ахилесовото сухожилие.
Предният мускул на големия пищял
ишъква на фона на капачката връзка.
Сухожилие из третия мускул на
малкия пищял
Къс разгъвам на палеца на крака
Къс разгъвам на пръстите
Междукостен мускул от тръбната
страна на ходилото
Заден мускул
на големия пищял
262 5, До.чкм цчйниим

Бицелс
Прасцее
мускул
Коремът
мускул
Нрасцев мускул
Бицелс
Колянно капаче
Шивашки
мускул
- Главичка на малкия
гицял
Преден мускул на
големия пищял
Дълъг разгъван на
пръстите на крака
Дълъг мускул на
малкия пищял
Коремчест
мускул
Менискус
Задколенен
мускул
Сухожилиена
късия мускул
на малкия
ГИЦАЛ
Сухожилия на дългия
разгъван на пръстите
на крака
Трети мускул на
малкия пищял
Дълъг разгъван на
палеца на крака
Къс мускул на
малкия пищял
Задколенен
мускул
Сухожилиена
дъпгиясгъвачна
палеца на крака
Сухожилиена
задния мускул на
големия пищял.
Дълъг сгъван на
пръстите на крака
Дълъг мускулна
малкия пищял
Ахилесово сухожилие
Сухожилие на късия
мускул на малкия пищял
Сухожилие на дългия
мускул на малкия пищял
Отвеждан на
малкияпръст
Отвеждан на малкия пръст
Дълъг сгъван на
палеца на крака
Къс мускул на малкия
лпцяп
Дълъг сгъван на палеца
на крака
5.9, Мускули н> стмите « ходмлого м прьспас

Дълъгмускул на малкия пищял (М. peroneus longus) [286,
288|
Начало: главичката и горната част на малкия пищял.
Протичане и инсерция: .минава зад глезена на малкия
пищял (зад напречната ос), прекосява външния ръб на
ходилото и диагонално страната на свода му. Прикрепя
сс за вътрешния ръб на ходилото (първа клиновидна кост).
Функция: точен антагонист на предния мускул на голе¬
мия пищял, смъкване на вътрешния ръб на ходилото и
върха му.
Пластика: изпъква странично на повърхността на под-
белрицата. фронтално е пресечен от глезена на малкия
пищял. В шпиц сухожилието му е изпънато.
5.9.5. Мускули от вътрешната страна нз дължинната
ос на долната скочна става [287, 2886) (супина-
тори. подробно сз изброени в обобщителния
преглед)
Коремчест и прасцев мускул (286): спускат върха на
пръстите, а също и благодарение на положението си зад
дължинната ос имат задачата да повдигат вътрешния ръб
на ходилото. Последната функция важи също и за пред¬
ния мускул на големия пищял.
5.9.6. Подбедрииа и ходило на живо - функционални
зависимости във формата
Висящият надолу крак сс държи по друг начин в сравне¬
ние със стъпилия на пръсти или на цяло стъпало (289а,
г). Натовареното ходило е широко (мастните възглав¬
нички сс избутват навътре и навън). Петата сс притиска
по-силно върху вътрешната си. отколкото върху външна¬
та си страна. Горната част на петата е по-отвссна. когато
кракът виси или при стоеж на пръсти (леко ръбеста отвън)
(288а, б|. Мускулите на стъпалото, които държат свода на
ходилото, посгавяг пръстите в съвсем леко извито поло¬
жение (типично). Сводът е малко сплескан. При стоеж на
пръсти тежест на тялото сс поема от мстатарзуса (2896.
в|. Силата на мускулите на малкия пищял прави петата
леко ръбеста навътре и заздравява свода на ходилото.
Пръстите изгубват ъгъла си и попадат в пасивно изпъна¬
то положение. В съответствие е голямото си биологично
значение сгъваните на пръстите на ходилото (плантарни
флсксори) и разгъваните (дорзални екстснзори) и супина-
торите и пронаторите се различават в съотношението
на силите си. Ог това сс получава, чс например при сво¬
бодно отпуснато надолу ходило силите на супина горите
плантарнитс флсксори леко го издърпват нагоре (от
вътрешната му страна) и върхът му силно сс отпуска.
Когато сс наблюдава живият човек и неговите най-дълбо¬
ки точки („врязани места“), възниква поредица от взаи¬
мовръзки (289, 290,296). Ако ги свържем в корелациоя-
ки вериги, то те биха сс продължили една друга според
Преден мускул на
големия пищял
вътрешна повърхност
на големия пищял
Напречна връзка на
подбедрщата
Кръстна връзка
находилото
Дълъг разгъвам на
палеца на краха
Къс разгъвам на
палеца на крака
Дълъг мускул на
малкия пищял
Дълъг разгъвам на
пръстите на крака
Трети мускул на
малкия пищял
Сухожилие на третия
мускул на малкия пищял
Къс разгъвам на пръстите
на крака
Отвеждам на малкия
пръст
Опониращ мускул на
малкия пръст на крака
Междукостни мускули от
сръбната страна на ходилото
Дорзална апоневроза
на пръстите
Фиг. 287 Мускули и връзки на
ходилото (тръбна страна)
Самото ходило притежава само къси
мускули, мускулите на подбедрицата
достигат до ходилото чрез дълги
сухожилия (разтоварване на перифе¬
рията на тялото).
264 гдшацмют

Фиг. 2К« Мускули и връзки па ходилото:
а) iibiiiHcii нищел;
б) вътрешен изглед.
Преден мускул на големия пищял
Дълъг разгъвам на палеца на крака
Сухожилие на дългия разгъвам на палеца на крака
Къс разгъвам на палеца на крака
Междухостен мускул от тръбната страна
находилото.
Кръстна връзка на ходилото
Сухожилия на дългия разгъвам на пръстите на крака
Ахилесово сухожилие
Трети мускул на малкия пищял
Край на сухожилието на късия
мускул на малкия пищял
Къс разгъвам на пръстите на крака
Сухожилие на дългия мускул на
малкия пищял
Отвеждам на малкия пръст
Междухостен мускул от тръбната страна
-те- находилото
Опониращ мускул на малкия пръст
Отвеждам на малкия пръст
Дълъг разгъвам на пръстите на крака
Дълъг мускул на малкия пищял
Дълъг разгъвам на палеца на крака
Напречна връзка на подбедрицата
Прасцев мускул
Коремчест мускул
Преден мускул на големия пищял
Вътрешна повърхност на големия пищял
Прасцев мускул
Дълъг сгъвам на пръстите
на крака
Напречна връзка на подбедрицата
Дълъг разгъвам на пръстите на крака
Дълъг разгъвам на палеца на крака
Заден мускул на големия пищял
Кръстна връзка на ходилото
Ахилесово сухожилие
Къс разгъвам на палеца »<а крака
Заден мускул на големия пищял
Сухожилие на предния мускул на
големия пищял
Отвеждам на палеца
ветрилообразно сухожилие на дългия
разгъвам на пръстите на крака
Междукостен мускул от тръбната
страна на ходилото
5.9. Мус*> ЛИ IU СГМИ1С И1 ходилото и оризите

266 5. Доям! (фаЬош

функциите и положението на основните анатомични ча¬
сти (290 ж-и|. Същевременно те са като „продължения**
за периферното изтъняване на една крайна част и „гра¬
нични стопери" на натоварването. Те ни напомнят, че
едно необмислено художествено разрушаване на тези
образувани от най-ниските точки форми разрушава за¬
висимостта във формата както функционално, така и
естетически. Илюстрацията J289a, б, в, ж, з, и) показва
корелационната верига на най-ниските точки, последо¬
вателно обозначени чрез цифри. Тези точки влияят на
пресъздаването на ритмиката и акцентите, на движение¬
то на формата. Подбедрицата лесно може да бъде про¬
следена от коляното по вътрешната верига, чак до мал¬
кия пръст на крака (290а, цифри 1-7, както и (2966, в|.
Върху тези основни форми сс издигат дългите или къси
изпъкнатини на външната или вътрешната страна на кон¬
тура на прасеца е техните непостоянни, разместващи се
връхни точки. Там, къдсто сухожилията, например ахи¬
лесовото сухожилие, са представени напрегнати, тяхна¬
та изпъкналост сс проявява като свързваща линия от една
най-ниска точка до друга. Корелационната верига на
вътрешната зависимост е свързана и е външните законо¬
мерности. Точно тук студентът може внимателно да из¬
следва и разбере, че мерките имат строго определено,
съобразено е функцията подреждане. Художникът нс бива
да забравя кои скелетни и меки форми си взаимодейст¬
ват при определена функция, не бива да пропуска тяхно¬
то функционално-пластично поведение [289].
Обобщен преглед за горната и долната скочна става
Ос
Основно движение
Мускули изпълнители (пълно изброяване)
Напречна
(горна скочна
става)
повдигане на върха
на пръстите
(дорзална екстснзия)
Преден мускул на големия пищял (М. tibialis anterior)
Дълъг разгъвач на палеца на крака (М. extensor ЬзПисв k>ngus)O
Дълъг разгъвач нз пръстите на крака (М. extensor digitorum Iongus)O
Трети мускул нз малкия пищял (М. peroneus tcrtius)O
спускане на върха
на пръстите
(плантарна флсксия)
Коремчест мускул (М. gastrocnemius)
Прзецев мускул (М. soleus)
Дълъг сгъвам на големи пръст на крака (М. flexor hallucis longus)O
Дълъг сгъвач на пръстите на крака (М. flexor digitorum longus)O
Заден мускул нз големия пищял (М. tibialis posterior)O
Дълъг мускул на малкия пищял (М. peroneus longus)
Къс мускул на малкия пищял (М. peroneus brcvis)O
Надлъжна
(дьлжинна)
(долна скочна
става)
повдигане на вътрешния
ръб на ходилото
(супииацня)
Коремчест мускул (М. gastrocnemius)
Заден мускул на големия пищял (М. tibialis posterior)©
Прасцсв мускул (М. soleus)
Дълъг сгъвзч на палеца на крака (М. flexor hallucis longus)0
Дълъг сгъвач на пръстите нз крака (М. flexor digitorum longus)0
Преден мускул на големия пищял (М. tibialis anterior)
повдигане на външния
ръб па крака(пронация)
Дълъг мускул на малкия пищял (М. peroneus longus)
Къс мускул на малкия пищял (М. peroneus brevis)O
Дълъг разгъвач на пръстите на крака (М extensor digitorum longus)
Трети мускул на малкия пищял (М. peroneus tertius)O
О - нс е разглеждан, само е илюстриран
Фиг. 289 Външен вид на ходилото и неговата архитск-
топичпа форма:
а-е) архитектоничната форма на ходилото според малък
модел на Микеланджело. Отделните натрупвания на
обема са представени като изградени форми чак до
обратната страна на пръстите на крака;
б-ж) особено добре са подчертани главшгте, подчинени¬
те и преходните форми. Да сс обърне внимание на
пръстите на крака като разчленено образувание;
з) скелетно изображение на палеца на крака, съкратено.
Изображение на мускулите на целия крак в различни изгледи
и пози читателят ще намеря на е. 269-274 и фиг. |291-294|.
5.9. Мусжуям ш crwrre к* хедкмто И пръстите

Фиг. 290 Зависимостите във формата
иа живо в подбедрицата, ходилото и
целия крак
Цифрите отстрани показват местата иа
взаимнозависимктс..най-ниски точки"
на формата (корелзционна верига).
268 5. Дмяи срайхжмя

Фиг. 291 Външен вил на грака и
мускулен анали». Прелей н иден
изглед.
Среден седалищен
мускул
Изпъвам на
бедрената лента
Голям въртел
(трохаитер)
Бедрена лента
Външна глава
наквадрицепса
Блхюс
Главичка на
малкия пищял
Коремчест
мускул
Дълъг мускул на
малкия пищял
Дълъг разгъвам на
пръстите на крака
Трети мускул на
малкия пищял
Външен глезен
Преден торен бодил на хьлбочната кост
Слабижа връзка
Хълбочно-лоясен мускул
Пъпка на срамната кост
Гребенен мускул
Дълъг привеждам
Нежен мускул
Шивашки мускул
Права глава на
Вътрешна глава
на квадрицепса
Пръстеноеид<а(коса)
лента
Вътрешен епикондил на
бедрената кост
Колянно капаче
Мастна възглавничка
Капачка връзка
Преден мускул на
големия пищял
Коремчест мускул
Вътрешна повърхност
на големия пищял
Прасцев мускул
Дълъг сгъвам на пръстите
на крака
Дълъг разгъвам на палеца
на крака
Кръстна връзка на ходилото
Вътрешен глезен
Къс разгъвам на пръстите
на крака
Къс разгъвам на палеца
напраха
5.9. Мусаули на сгааиге на хожаотф и njnci нгс

Среден седалищен мускул
Голям седалищен мускул.
Голям въртел (трохамтер)
Изпъвам на бедрената лента
Голям привеждам
Полусухожилен мускул
Полуципест мускул
Нежен мускул
Полуципест мускул
Шивашки мускул
Дълъг сгъвам на пръстите
на крака
Сухожилие на задния
мускул на големия пищял
Вътрешен глезен
Сухожилие на дългия сгъвам
на палеца иа крака
Отвеждам на палеца
на крака
Бедрена лента
Външна глава
■наквадрицепса
Дълга глава на бицеоса
Къса глава иа бицепса
Междинна глава на
квадрицепса
Коремчест мускул
Прасцев мускул
Дълъг мускул на малкия пищял
Ахилесово сухожилие
Дълъг сгъвам иа палеца на крака
Глезен на малкия пищял
Къс разгъвам иа пръстите иа крака
Отвеждам на малкия пръст
270 З.Дажцайжи

Фиг. 292 Външен вид из кряка и мускулен
анализ. Вътрешен страничен изглед
Хълбочен мусхул
Дълъг аъвач на
пръстите на крака
Заден мускул на големия пищял
Вътрешен глезен
Сухожилие на предния мускул
на големия пищял
Дълъг разгъвам на палеца
на крака
Ахилесово сухожилие
Дълъг сгъвам на
палеца на крака
Отвеждам на
палеца на краха
Къс сгъвам на
пръстите на краха
Дълъг привеждан
Права глава на
квадри/юса
Шивашки мускул
Вътрешна глава
на хвадрицепса
Поясен мускул
Слабинна връзка
Крушовиден мускул
Вътрешен затупящ
мусхул
Пръстено&*д<а
(коса) лента
Вътрешен епикондил
на бедрената кост
Коляно капаче
Мастна възглавничка
Капачка връзка
Сухожилия на .ламето краче',
шивашки мусхул. нежен
мускул, полуципест мусхул
Коремчест мусхул
Вътрешна повърхност
на големия пищял
Преден мускул
на големия пищял
Прасцев мусхул
Голям седалищен
мусхул
Голям привеждам
Нежен мусхул
Погциоест
мускул
Попусухожилен
мусхул
Бицсюс
$.9. М)<«уяж >и rtwrrr х» жол*ло И пркгхге
271
Къс сгъвам на палеца на краха

272 5. Доми цоДпци
Фиг. 293 Външен вид нз присвит крак
и мускулен анализ. Външен страничен
изглед.

Среден седалищен мускул
Изпъван на бедрената лента
Шивашки мускул
Права глава на квадоицепса
Къс мускул на малкия пищял
Къса глава на бицепса
Пръстеновидна (коса) лента
външен епикондил на бедрената кост
Полуцилест мускул
Менискус
Главичка на малкия пищял
Коремчест мускул
Дълъг мускул на малкия пищял
Мастна възглавничка
Капачка връзка
Грапавина на големия пищял
Междинна глава на квадрицегса
Преден мусхул на големия пищял
Дълъг разгъван на пръстите на крака
Голям седалищен мусхул
Бедрена лента
външна глава на квадоицепса
Дълга глава на бицепса
Ахилесоеосухожилие
Глезен на малкия пищял
Сухожилие на късия мускул на малкия пищял
Сухожилие на дългия мускул на малкия пищял
Отвеждан на малкия пръст
Сухожилие на дългия разгъван на палеца на крака
Трети мусхул на малкия пищял
Част от кръстната връзка на ходилото
Къс разгъван на пръстите на крака
5.9. Мускул» >u стик м хо.гкхж» и npvcrwrc
Прасцев мускул
Сухожилия на дългия разгъван на пръстите
на крака

Фиг. 294 Мускулен анали! нз присвит крак,
полувътрешен изглед
Да се обърне внимание преди всичко на
пространствените зависимости между
началото нз шивашкия мускул и неговото
крайно залавно място. Мускулът (проекция¬
та му) минава по вътрешната повърхност
на големия пищял към вътрешния ръб на
ходилото до палеца на краха.
Изпъвам на бедрената лента
Хълбочен мускул
Поясен мускул
Гребенен мускул
Права глава на квадрицепса
Дълъг привеждам
Голям
привеждам
Голям седалищен мускул
Нежен мускул
Полуцилест мускул
Външна глава на квадрицепса
Шивашки мускул
Вътрешна глава на квадрицепса
Вътрешен епикондил на бедрената кост
Капачка връзка
Мастна възглавничка
Сухожилие разтег лица на коремчестия мускул
Преден мускул на големия пищял
Кореммест мускул
Прасцев мускул
Вътрешна повърхност на големия пищял
Дълъг сгъвам на пръстите на крака
Ахилесово сухожилие
Сухожилие на задния мускул на големия пищял
Сухожилие на дългия сгъвам на пръстите
на крака
Дълъг разгъвам на палеца на крака
Отвеждам на палеца нз крака
274 5. Дави цмАяици

5.10. Архитсктонична форма
на крака
Погледнат отпред, кракът има клиновидна форма - ши¬
роко изпъкнал при големия въртел и доста по-тънък в
глезена 1290, 298, 300). Тежестта му е концентрирана
върху няколко точки. Нс е ли учудващо, че такава тежест
е поверена на толкова малка по повърхност платформа?
Нс е ли уникално, че точно там. къдсто сс свързват ос¬
новата и колоната (глезен), конструкцията достига най-
висока степен на слабост и грациозност, без ни най-мал¬
ко да е застрашена сигурността на цялото тяло (296)? На
местата на ставите кракът е лишен от покривни меки
форми. Там сс извършват основните движения. Муску¬
лите функционират по групи е максимално стегната
организация. Това може да сс види, ако скелетът е ого¬
лен.
Ако конструктивното е добре схванато, може да сс каже,
че почти е постигнато познание за цялото. Конструкци¬
ята нс е изолирана, а винаги е важна съставна част на
цялото. Лрхитектоничният строеж, както го показва
листът на Бартоломсо, винаги предполага задаване на
опорни точки. И едва на тази основа - статичните фак¬
тори - художникът наслагва меките форми, свързва важ¬
ните части на тялото, открива зависимостта във форми¬
те f298, 299). Без свързване на скелетно константното е
вариативното на меките части, без синхронизиране на
двете нс може да бъде артикулиран езикът на формата,
изгубват сс съществените съзидателни моменти.
Най-горният здрав ръб на крака е сводестото крило иа
хълбочната кост (290ж, точка 1). Големият въртел е
широко, изпъкнало рамо на лоста за онези мускули, ко¬
ито сс намират около крилото на хълбочната кост. Те
създават мост между двете основни точки (1-2), върху
които се наслагват другите изпъкнали части. Надолу от
големия въртел контурът сс свива към коляното. Той
следва веригата от здрави най-ниски точки (2 до 9). Едва
в коляното отново излиза наяве връзката е рамото на
лоста - големия въртел. Върху междинната отсечка са
разположени масите на квадрицспса, които свързват го¬
лемия въртел е коляното. То има трапецовидно очерта¬
ние и е освободено от мускулна маса. Коляното е меж¬
динна стегната форма. След него следва подбедрицата
|295а, 298а, б, в). Мускулите на бедрото и подбедрица¬
та никога нс сс сливат. Те образуват две корелационни
вериги (290ж| 1-9. (296а) (-9 и Г-9*. б, в, които здраво
държат коляното. Ходилото намества своя свод между
двете кости на подбедрицата. Пръстите са крайната част¬
на архитектоничното цяло от долната страна. Отгоре
това са срамната кост и големият въртел (301 а-в).
Фронталният изглед на крака разкрива преди всичко не¬
говите статични отношения (298а—в). страничният из¬
глед (299а, б| - динамичните (сравни тук е част 1.3.9
(811). Ритмиката на формата сс определя от мускулните
групи, които според функциите си отговарят на три „оси
на движение“ (напречни оси иа тазобедрената, колянна¬
та и скочната става).
Различните обеми са резултат от различно взаимодейст¬
вие иа силите (295,299,300|. Обемът на ханша сс опре¬
деля от големия седалищен мускул. Неговият „ръбест**
релеф при мъжа изпъква като специфична кубовидна
форма е характерна трохантерна ямка и изразен голям
въргел. Мястото около въртела при жената е изпълнено
е мастни натрупвания и затова е по-равио. Големият се¬
далищен мускул сс закрепва за големия въртел и за
външната страна на костта на бедрото, той сс пресича
със сгъваните на коляното (2956J. Външната глава на
квадрицспса пък пресича големия седалищен мускул,
докато прониква отвесно към костта. Върхът на мускул¬
ното ветрило, образувано от изпъвана на бедрената лен¬
та и средния седалищен мускул (отвеждан), е на големия
въртел, а разперената част следва овала на крило на
хълбочната кост. Този обем има триъгълна форма със
сводеста повърхност (2986, в, 299б|.
Общата маса на бедрото, получена от квадрицепса и
сгъваните на коляното, притежава по-голямо отвесно,
отколкото напречно измерение (сравни е горната част на
ръката), защото мускулните групи сс наслояват спрямо
напречната ос една пред друга (297). Така елипсовидно¬
то напречно сечение сс изпълва отвесно. Квадрицспсът
участва най-активно в това. Той снабдява предния фронт
и страната е диагонално разположен обем |295а|. Пра¬
вата глава на квадрицспса тръгва странично от средна¬
та част на таза, външната - непосредствено над големия
въртел, а вътрешната глава сс закрепва за вътрешния
ръб иа колянното капаче (298а, б]. С това обаче карти¬
ната на бедрото вее още нс е пълна. Голяма роля играе
групата на привеждачите, която изпълва като голям плас¬
тичен триъгълник вътрешната страна на бедрото (294,
295). Привеждачите и обемите на квадрицспса създават
заедно едно разширение на повърхността на вътрешната
страна на бедрото. Съществен преден фронт образува
само правият бедрен мускул, той преминава като диаго¬
нално възвишение нагоре и навън от коляното.
Вече бяха разгледани подробно обемите на сгъваните и
пресичанията им е останалите мускули. Обемът на под¬
бедрицата е конус, чиято най-широка част е прасецът
(295, 297, 298). Подреждането на мускулите и тяхното
значение за осите е направило конуса несиметричен. Най-
силните мускули - корсмчсстият и прасцсвняг - обхва¬
щат костта на петата, дорзалнитс скстснзори, които нс
са много силни, изпълват предната външна повърхност
на подбедрицата и лежат пред напречната ос |295а, 298а,
б|. Мускулите определят обема на шарнирната става -
горната скочна. Цялата вътрешна повърхност на големия
пищял е освободена от супинатори |294|, групата на

Отделните мускули е обща функция сс
обединяват в мускулни функционални
групи със сложен обем. Стрелките
между началото на мускулите и тяхната
инссрция покажи закономерните
основни посоки на обемите. В паралелните
рисунки фактите са опростени ;ю принцип*
но июбрзженне. Те ти онагледявания са
абсолютно необходими за разбирането hj
архитектоннчната форма на крака.
Фиг. 295 Посоки на главните измере¬
ния иа крака и основните функционални
мускулни трупи:
а) и паралелка рисунка в преден изглед;
б) я паралелка рисунка в заден изглед.
276 >.Лпкк»Мм|1
Среден седалищен мусхул
Среден седал-щен
мускул
Изпъван ка бедрената лента
Голям седалищен
мускул
Шивашки мускул
Група на разг ъеачите на
коллотс(язадрииелс)
Група ка привежданите
Група ка привежданите
Група ка сгъваните на
колямиата става
Група на стъва^ите на
ксгя«ата става
Шивашки мускул
Коремнест мускул
(спускан на върха на
пръстите на крака).
Повдиган (разгъван) на върха
нУпръстите на крака
Коремнест мускул
Коремнест мускул
Прасцев мускул
Повдигани на външния
ръб находилото
Прасцев мускул
(спускан на върха ка
пръстите на крака)
Повдигани на външния
ръб на ходилото

Фнг. 296 Зависимости във
формата в живия крак като цяло
Цифрите отстрани задават „най-
ниските точки" иа вътрешните
взаимнозависими хорелационни
вериги. Обективното изобразя¬
ване на тези зависимости и
свързаните е подреждането им
фактори е постоянно стояща
задача пред художественото
изследване на природата.
* 1Л
777

Фпг. 297 Напречни разрези нз мъжки
Разглеждането на напречните рззрезн
при пластичното и художественото
изследване нз природата дава голямо¬
то предимство на гъвкавото прост¬
ранствено мислене, за да се изследват
точно посоките и извивките нз
пространствените наклони.
Фиг. 298 Архитектонична форма на крака,
разработен п отделни работи стъпки,
фронтален изглед:
а) първа работна стъпка: фиксиране на
необходимите пластични скелетни
форми. Важно е за художественото
построяване.
б) втора работна стъпка: изграждане на
основните мускулни обеми, които
покриват скелетните форми.
в) трета работна стъпка: комплексно
обобщаване на отделните мускули в по-
големи обеми (виж за това и фиг. 294).
Червените напречни оси позволяват
обобщено функционхзно определяне на
мускулните групи. Червена отвесна линия:
протичането на носепъзта линия.
278 $.д01шф*вш

Фнг. 299 Архитектоннчиа форма на
крака, разработена п отделни работни
стъпки, профилен изглед:
а) първа работна стъпка: фиксиране на
статичната линия (червен верти-
кал) и на разположените върху пея
оси на ставите на крака (червени
кръгчета и къси чертички).
Като паралелна рисунка: височин¬
ното членение с данни за пропор-
ннонирансто.
б) втора работна стъпка: подреждане
на мускулн ите ipynи спрямо осите
и определяне на техните генерални
функции.
S.IO. Apiinrrr
форммацша 279

пронаторитс с заела място върху външната повърхност
на прасеца. Получава сс тристранно обграждано на
скелета на подбедрицата. така чс напречното сечение
започва ясно от предната повърхност - е предния мус¬
кул ка големия пищял, тръгва фронтално над големия
пищял, надолу завива остро към страничната повърхност
на прасеца, прекосява отвесно цялата подбедрица. дока-
то стигне плоския връх на корсмчсстия мускул |295б|.
Задният фронт следва корсмчсстия мускул, който върви
към вътрешната страна на подбедрицата. Оттук той ряз¬
ко завива към средната повърхност, така чс двата корем-
чести мускула сс срещат в петата. Пресичането на мус¬
кулите и костите е важна отправна точка за пространст¬
веното подреждане 1299L Фронтално групата на дорзал-
нитс скстснзори покрива външната повърхност на голе¬
мия пищял, докато вътрешната е пресечена от плантар-
нитс флсксори (отчетливо сс вижда в глезена). Същото
става и на коляното (фронтален изглед). Между дорзал-
нитс скстснзори и пронаторитс сс намира външният гле¬
зен. Той напълно разделя двете мускулни групи. Отпред
го пресича разгъвачът на пръстите, който пък е пресечен
от повдигана на вътрешния ръб на ходилото [2986, в|.
Художникът трябва да умее да види органичната форма,
дори без да има подробности за отделните части. Свързва¬
нето на отделните неща е цялото винаги остава важна
задача. Усилията на пластичната анатомия са насочени
към създаване на мостове е фигуративното изследване
на природата (изобразителното изкуство), към постига-
280 5. Доям фЛтця

нс иа пълнота иа контактите между анатомия и рисува¬
не. Това означава, че винаги след аналитичното наблю¬
дение трябва да следва синтезиращо. Голяма помощ за
това оказва процесът на коригиране на работите на сту¬
дентите от учителя. Така обучаващите сс по-лесно
възприемат пресъздаването на анатомичния материал в
художествена форма. Авторът предлага в тази книга ня¬
кои свои корекции на работи на студенти. Те обхващат
различен материал и различи нива на обучението (301 -
302/11, 303).
В бележките в своя дневник Леонардо дава оценка за
необходимостта от чисто вербално описание на форма¬
та: „Ако я описващ (формати, частите) точно. щс объркаш
читателя... Затова трябва както да описваш, така и да из¬
образяваш“ (Леонардо. Дневници и скици. Лайпциг, Паул
Лист Ферлаг. 1952. е. 35).
Илюстрациите (301-302/11 и 303) пластично представят
обемите |295| и зависимостите на формите (296). под¬
реждането на масите (298, 299], формите иа крака в
пространството (300, 301], анатомичния материал и
пресъздаването му от рисуващия (301-302/7], различни¬
те варианти на движение (302/5-302/11|. Така архитек-
тоничната форма става разбираема и проявена по най-
различни начини.
Фнг. 300 Архитсктоннчната форма
на крака п различни изгледи (използ¬
ван е малък пластичен спод на
Микеланджело - вляво и в средата)
Фнг. 301 Архитектоничен спод на
крака по модел:
а) изпънат крак в полупреден и
вътрешен изглед;
б) свит крак отпред и отвътре;
в) шпьнат крак в полузаден и
външен изглед.
Изграждането на масите на меките
части е организирано спорел
напречните разрези и е в структурна
взаимовръзка е повърхностите
форми на скелета.
< •« А.
*
«мп 281

Фиг. 302 Демонстрационни
рисунки на автора при коригиране
на работи на студенти (по модел):
а) изпънат мъжки крак във
вътрешен изглед;
б) изпънат женски крак в заден
изглед;
в) свит крак в предимно вътрешен
изглед.
Задачата иа анатомичното изслед¬
ване тук сс състои най-вече в едно
сиктсзно новост»:раждане, в което
всички знания и умения за тялото
и пространството, за функционал¬
ните особености сс смесват в едно
органично цяло, независимо от
поставената задача, положението на
модела и различните решения.
Фиг. 302/1 Демонстрационна рисунка
за разбиране на итграждащитс обеми
на крака
Между тоничните цилиндри на
бедрото и подбедрицзтз междинната
форма на коляното е „изолирана“.
Фиг. 302/3 Скицирани форми
в служба на анатомичната
структура
Отделните обеми са подредени
в главни форми. Свързаните с
това структури са разработени
шриховано, съобразено с
напречните разрези.
Фиг. 302/2 Демонстрационна
рисунка за разбиране на характера на
стоежа на крака
Фасстнрансто на обема принуждава
художника да обхване най-важните
пространствени изгледи на
повърхността.
Фиг. 302/4 Изследване на обема и
пространствата
Е-подът обръща внимание на това,
че за архитектоничното разбиране
на крака от художника са важни нс
само обемите, а и създадените от
тях пространства.
От Бамсс: „Ние рисуваме човека“.
5. Долян

5.10. Apxmwaoroa формд ш ции

Фнг. 302/5-302/12 Неизчерпаемото изразно
съдържание на крака
Анатомичната информация и разработването й
нс трябва да бъдат изолирани процеси в
пластичната анатомия. Изследването нс
трябва да остава равнодушно към изявата на
човешкото.
Въпреки че кракът и ходилото са „cimo"
специални инструменти на нашето тяло зз
опора и придвижване, те разкриват голямо
анатомично структурно богатство, което е
индивидуално при всяка възраст, пол и
конституция. Функционалните н психологичен
ките промени нз горната част на тялото
постоянно сс изявяват в движенията и
отношенията на самия крзк.
Едно вникване в обективното състояние на
нещата сс получава чрез опознаване из
телесната архитектура.
От Бамес: „Ние рисуваме човека".
284 5.д>»мжрнь<«я

$.! 0. Арлятегготгаи ферма n ipin

286 < Пл’

Фш. 303 Единството на зиалитично-
синтетичното художествено изследва¬
не. Анализът на фактите е основа за
вникване в същественото, в характер¬
ното за формата.
Корсктурни стюди на автора от едно
учебно занятие.

Фнг. 304 Албре.хт Дюрер (1471-1528)
Ходила на коленичил мъж (1508).
Рисунка с четка върху тъмна основа,
етюд към св. Негър.
Ходилата и дланите разкриват
човешката съдба, в този смисъл при
Дюрер те претърпяват едно последно
обобщено оформяне.
Фнг. 306 Рафасло Санти (1483-1520)
Йоан Кръстител, четка и туш.
Британски музей, Лондон.
В този спод Рафасло обръща особено
внимание на движението в простран¬
ството. Във вдигнатия крах той
набляга на функцията на ръбестото
коляно и конусовидно-цилиндричните
бедра. Той разделя отделните анато¬
мични части, но ги изследва, без да ги
разглежда изолирани една от друга.
Фиг. 305 Лндреа дел Сарто
(1486-1531)
Етюди на крака. Уфици, Флоренция.
Сарто сс е учил от Микеланджело.
Неговият усет към патоса на тялото
се усеща дори в стюдитс на детайли,
въпреки че предметът не е обстойно
изследван.
9ЯЯ

5.11. Разработване на анатомичните
дадености на крака в произве¬
денията на изкуството
Големите майсторя са отделили важно място на човешкия
крак в изследването на природата. Той с съществена част¬
на човешкото тяло и то сс отнасят към него съвсем сериоз¬
но. Впрочем за големите никога нс с имало незначителни
предмета и то нс сс отнасят с пренебрежение кьм нищо от
заобикалящата ги действителност. Лсонардо и Микелан¬
джело. Рафасло. Андрса дсл Сарто, Рубенс, Енгьр, Дьола-
кроа, немските романтици. Фойербах, Марес, Рстсл, Ко-
ринг, Маркс. Мур и много други големи имена са сс зани¬
мавали с изследването на човешкия крак - било то под
формата на отделно анатомично изследване или като
съставна част на цялата фигура. Показателни са детайлни¬
те им анатомични рисунки или самите им творби. От ръка¬
та на Микеланджело са останали отделни стюди от мла¬
дежките му години във Флоренция. Те са направени е перо
и разкриват представите му за цялото тяло или за отделни¬
те анатомични обекти. До нас са достигнали много точни
анатомични анализи на крака и коляното, правени за фигу¬
рата на Деня в каислата на Медичиге. Изследванията му
са нсвсроялю точни и задълбочени. Търсено е въздействи¬
ето на материала, функционалните пластични процеси са
съвсем ясни. В героичните фигури от пагона на Сикстан-
ската капела, както и в Етюд на роб |8| кракът заема съще¬
ствено мясго. Неговата форма и същевременно хармонич-
ното му преливане е другите части на тялото го правят
също толкова наситен е изразителност, както и мимиките
на лицето илн жестовете на ръцете. Цялата човешка фигу¬
ра изразява трагедията на духа. Лсонардо пък опитва д а на¬
прави крзка изразител на функцията - на напрегнатото или
освободено от напрежение тяло (5|.
Фиг. 307 Рафасло Санти
(1483-1520)
Етк>д на войник, десният
крак е повторен, черва
креда. Британски музей.
Лондон.
Силно свитото коляно е
анализирано до най-
малката анатомична
подробност. Това издава
старателно изследване.
При повторения крак
много прецизно е
проверено разположение¬
то на обемите в прост¬
ранството.
S.t I. Разработване м
та ма фп • ^ii—iiMu м ажуспото

В Етюд на войник (307] Рафасло отделя значително мя¬
сто на изследването на свитото коляно. Той разработва
ръбестите форми на конднл ите на бедрото и капитела на
големия пищял е оглед на отварянето на ставната кухи¬
на. В стюда е перо Йоан Кръстител |306] той сс зани¬
мава е движенията на бедрото и подбелрииата в прост¬
ранството. е връзката на крака и ханша. Прнсв1гтото ко¬
ляно е силно релефно. То е междинна форма, която раз¬
деля крака, отделя като цезура конусите на бедрото и
подбедрипата.
Подобно на Микеланджело, и Андреа дсл Сзрто търси
анатомичната граница на крака от торса, особено в об¬
ластта на слабините |305. средната н дясната рисунка].
От една страна, той сигурно и точно определя частите,
от друга, сс стреми да ги свърже е цялото и да покаже
пропорциите на крака и ханша. Дюрер в Дрсздснската си
книга със скици, която предхожда по време учението за
пропорциите, създава крака е различия големина и фор¬
ма. разглежда отделните части на цялото, прави напреч¬
ни разрези е различен размер и под различен ъгъл. В
етюднте за ходилото (за св. Негър) той изследва крака
по един съвсем нситалиански начин, търсейки неговата
собствена „физиономия". Гънките, браздите, жилите и
издутините му разкриват нещо от съдбата иа самия чо¬
век (304].
Един неизвестен италиански майстор ог XVII век представя
натоварения крак като сигурна опора за голото мъжко
тяло. Открояват сс силно напрегнатият коленен разгъвач
и изскочилите мускули сгъвачи на коляното, конто
задържат наклона на тялото и създават сигурност на раз¬
движената поза |308]. Прюдон във всичките си голи тела
търси елегантността на тялото, но нс остава до голата
привлекателност на формата, а рисува изграждайки. Така
сив Седнала жена отпред (309]. Той притежава сигур¬
ни познания за взаимодействието на твърдите кубически
форми на коляното е меките части на бедрото.
Фиг. 308 Неизвестен художник, черна
креда. Държавна графична сбирка.
Мюнхен
Ясно определените обеми на крака,
обтегнатите коленни сгъвачи и
заключената между тях задколяина
ямка. големият седалищен мускул и
неговото крайно залавно място,
нахлуло между колониите разгъвани,
издават внимателно наблюдение, тук
може да сс каже, че анатомичните
подробности са добре овладени.
290

Фиг. 309 Пиер Пол Прюдон (1758-1823)
Голо момиче до чешма, черна и бяла креда,
снво-синя основа, Щсрлннг и Фраисин
Кязрк Лрг институт. Уилямстаун. Мзсачу-
зстс.
Чаровно меките и моделирани и нежна
светлина голи тела на Прюдон са свърта¬
щото твено между класицизма и романтиз¬
ма. Те въобще нс са загубили своята
стсгиатосг и простота на представяне нл
тялото. Пример за това в случая са двете
колена.
Фнг. 310 Георг Колбе(1877-1947)
Коленичил надясно женски акт, дясната
ръка е повдигната. перо и четка. Национал¬
на галерия. Берлин.
Техниката на четката в комбинация е
перото ражда експресивността па фигурата.
Движен не го е белег на единна конфигура¬
ция па силите, в която оформянето и
степенуването на детайлите играят важна
роля.
Фнг. 311 Джакомо Манцу (1908-1991)
Давид (1938), бронз, височина 48 см.
Подобният иа Донзтеловия и на Роденояия
реалистичен език па формата на твореца го
подтиква към постоянно съприкосновение е
природата, без да жертва ни най-мхлко
убедителността па своите фигури и етил.
5. J1.кл *мз ючмчните лчжжкги ил грмж • проииелеим* гл «J «иусгютй
291

В сподите на Колбс [310] с клекнали, седящи, протяга¬
щи сс фигури техниката на четката е много важна. Тон
сс стреми да внуши темперамента, изразителността на
тялото и експресията нз движението е минимално докос¬
ване на четката.
В клекналия Давид на Манцу краката отварят простран¬
ствен ъгъл, в който ръцете и тялото |3111 сс .,скриват”.
В тази клекнала поза, тясно свързана със съдържанието,
пасивно свитите коленни стави са остро ръбести и ку-
бични. Те са здрави и силни на фона на останалите мом¬
чешки форми. Изглеждат изпълнени е енергия.
Нс само торсо е фрагментарно ограничаване върху тор¬
са без ръце и крайници може да извика у наблюдателя
образа на живия човек. Етюдитс е крака говорят на свой
език, разказват своя легенда - за напрежението и спокой¬
ствието на тялото, за тежестта, която то носи, за промя¬
ната на обемите при различните движения. Подобно
въздействие търси и коректурната рисунка на автора
[312]. която е направил по работа на свой студент.
Актовата рисунка на Хенри Мур на седящ човек е при¬
мер за усилията за постигане на проста, но въздейства¬
ща форма [313]. Да се постигне простота е трудно, за¬
щото това изисква много знання. Колко архаично и за¬
владяващо влияят на наблюдателя елементарните
цилиндрични форми на бедрото и техните пространст¬
вени посоки* Задълбоченото разглеждане нс открива
пито един ихлишен анатомичен факт - било то самата
повърхност на тялото, грапавината на големия пищял,
неговият ръб. извивките от вътрешната страна на коля¬
ното към върха на пръстите, положението на глезена или
ходилото. Рисунката е много повече от голо представя¬
не на анатомията. Единичното е осъразмсрсно е цялото,
всички части създават стройна йерархичност.
Фиг. 313 Хенри Мур (1898-1986). Акт на седящ
човек (1933), туш. четкз. молив. 55,9 х 38.1 см.
колекция нз д-р Алън Уилкипсън. Торонто.
Силната фигура, която Мур е създал. е своеобразна и
„говори“ нз един архаичен, прост език иа формата.
Вее пак едно интензивно наблюдаване. преликпю на
двете колене iu седящата жена, може да ни покаже е
каква прецизност са интегрирани анатомичните
дадености.
Фиг. 312 Герд Йегер (род 1927). Седнала
фигура (1967), цимент, височина 104 см.
Фигурата на младеж ни разкрива типичните
за развитието пропорции. доминиращите
дължини и ръбесто-ъгловия релеф на
тялото. Силно отклонявайки се във важното,
художникът изтъква острите скелетни точки
ка коляното и създава собствени, непокрива-
щи сс е функционалните процеси факти.
292 S.flwaqi

6 Скелет на торса
6.1. Общ преглед и основни части
Центърът на човешката изправена стоика лежи в таза,
чиято склонност да сс накланя напред сс балансира от
силни мускули (голям седалищен мускул). Ог положе¬
нието на таза сс предопределя формата на гръбначния
стълб. Неговата двойна S-форма е толкова важна за си¬
гурността на тялото, колкото и силните мускули. Тазът
е както основа за свързването на горната част на тялото
с крайниците, така и за връзката с гръбначния стълб.
Скелетът на торса сс състои от таз. гръбначен стълб и
гръден кош. Той служи като опорен стълб на тялото и е
защита за жизненоважни органи.
6.2. Гръбначен стълб
(Columna vertebralis)
6.2.1. Общи особености, задачи и части |314а-в|
Гръбначният стълб е осев опорен и защитен скелет на
тялото, който носи главата. Неговата S-форма е много
по-стабилна от С-формата на животните. Прешлените и
специфичното им сцепление го правят еластичен и мно¬
го подвижен. Това с важно за движенията на място (на¬
пример навеждане, изпъване преди скок) и за дишането
(повдигане на гръдния кош). Гръбначният стълб сс изди¬
га силно над кухините на вътрешните органи (гръден кош,
корем, таз) и това дава възможност па opraHirrc здраво
да сс закрепят за него. Гръбначният мозък е поместен в
специален канал, коГгго го пази. Според формата и стро¬
ежа биха могли да сс разграничат следните части на
гръбначния стълб:
шисн гръбначен стълб (ШГС) със 7 прешлена;
гръден гръбначен стълб (ГГС) с 12 прешлена;
лояссн гръбначен стълб (ПГС) с 5 прешлена;
кръстна кост (кръстец), която е съставна част и на таза.
Тя представлява пет сраснали прешлена, към които се
прикрепят и четири или пет опашни прешлена.
6.2.2. Съставни части и строеж на гръбначния стълб (ГС)
Всички прешлени (Vertebrae) поотделно съответстват на
задачите на цялото (315, 319]. Тялото на прешлена
(Corpus) носи, а дъгата на прешлена (Arcus vertebrae)
пази като пръстен гръбначния мозък. Бодлестият из¬
растък (Processus spinosus) и напречните израстъци
(Processus tranversus) служат за рамо на лоста на муску¬
лите. Горната и долната двойка ставни израстъци
(Prosscsus articularis superior и inferior) осигуряват про¬
веждането на движението от един прешлен до друг. В
отделните части на гръбначния стълб формата на преш¬
лените сс променя. С увеличаване на натоварването те
сс уголемяват (315в]. Междупрешленните дискове
(Disci intervertebrales) са влакнести хрущяли, които об¬
граждат малко, леко сплескано „пихтиесто ядро“
(Nucleus pulposus). Те действат като амортисьори и уве¬
личават подвижността на всички страни |315ж|. Връзки¬
те между прешлените обезпечават спойката на гръбнач¬
ния стълб, който е еластичен и много подвижен.
Ако допуснем, че всички части на гръбначния стълб
имат механиката на плъзгащ лагер, това няма да е съвсем
вярно, защото ставните израстъци имат ограничен об¬
хват. Тяхното подреждане диктува възможния вид дви¬
жение и обхватността му. Те са важни за връзката с
черепа.
6.2.3. Форма на гръбначния стълб (314, 316, 319]
Ако за малко сс откажем от диференцирането и разчле¬
няването на гръбначния стълб и обобщим подреждане¬
то на отделните бодлссти и ставни израстъци до ком¬
плексни образувания с подобно действие, то конструк¬
тивно ще сс получи формата на един Т-профил, при кой¬
то вертикалната чертичка отговаря иа бодпестите из¬
растъци, а двете странични малки чертички - на напреч¬
ните израстъци |319б]. За особеностите на гръбначния
стълб трябва да сс получат ясни представи, защото тон в
най-истинския смисъл на думата изразява човешкото
държание. Неговата най-съществена разлика в сравнение
с животните е. че след изкривяването му назад в област¬
та иа гърдите (кифоза) следва противоположно изкривя¬
ване напред (лордоза) от страната на корема.
При кърмачето и малкото дете гръбначният стълб нс е в
завършената си форма. Тя сс постига доста по-късно и
върху нея оказват съществено влияние работата и физи¬
ческите упражнения. Детето изгражда здравите муску-

6. Сплети* торса

Фнг. 314 Гръбначнияг стълб в три
ОСНОВНИ ИИЛСЛД.
а) преден;
б)залей;
в)е граничен.
С увеличаване на напрежението
надолу аксиалиатз опора заздравява.
Кръстата кост и опашните прешлени
са сиъриии в .гнойна S-форма.
Фиг. 315 Строежът на прешлените и
промяната на формата им;
а) съставните части на един гръден
преписи (опростено);
б) гръден преписи отгоре;
е) нарисувани елин върху друг
прешлени от различни части на ГС;
г) гръден прешлен в залей изглед;
л) гръден прешлен в преден изглед
е) гръден прешлен в страничен изглед
'*) мсжлупрсшлсмни дискове и ядра под
действието на свиването на гръбначния
стълб;
з) принципът на „плъзгащия лагер“ на
ядрото между телата иа прешлените;
и) ставни и бодлести израстъци.
й) шиеи прешлен в полустрзничея изглех
к) шисн прешлен отгоре;
л) пояссн прешлен отгоре;
м) двз гръдни прешлена един върху друг,
полустрзничен изглед.
Горен ставен израстък
Долен ставен израстък
Бодлест израстък
Тяло на прешлена
Напречен
израстък
Горен ставен
израстък
Лъгана
прешлена
?.5еждупрешленен
пиех
Горен ставен
израстък
Ребрен остатък ,
(напречен израстък)
Тяло на прешлена
Бразда
Долна двойка ставни
израстък
Ребрен остатък
62. ГрзЛачем стмб (Cotem» wrtcteih») 295
Бодлест израстък
Напречен
израстък
Горна двойка ставни израстъци
Яика за съединяване с реброто (торна)
Дъга на прешлена
Прешлеяен отвор
Тяло на прешлена
Горна двойка ставни изр стъци
Напречен
израстък
Тяло
Долна двойка ставни израстъци
Бодлест израстък
Яд»
Наречен
израстък
Горка и долна яика за
съединяване с реброто
1ялоналоясен
прешлен
Тяло на гръден
прали
Тяло на шием
прешлен

ли и връзки постепенно и под действието на силите на
тежестта и мускулната сила сс оформят поясната лор-
доза. гръдната кифоза и (пийната лордоза.
Двойната S-форма |316] се дължи иа това, чс човешкият
таз за разлика от животинския е повдигнат отпред вслед¬
ствие на въртенето около напречната ос на ханша, сле¬
дователно е по-отвсссн (а), без все пак съвсем да се под¬
дава на полегатостта. Малко над таза гръбначният стълб
е леко изпъкнал напред (б). така чс от задната страна
вертнкалът е нарушен (в); важно за запазване на равно¬
весието на горната част на тялото над таза.
Това ясно изразено изпъкване напред (поясна лордоза) нс
продължава по-нататък поради положението иа гръдния
кош. Скелетът изпъква назад (г; гръдна кифоза). Спестя¬
вайки мускулна сила, ние носим главата си балансирана
отдолу, без животински да я издаваме напред (г). Оттук
следва ново изпъкване напред в шийкня гръбначен стълб
(д; шийна лордоза). Следователно какво са получава като
обща картина? Малка вдлъбнатина при кръстната кост,
силна изпъкналост на малко разстояние при поясния
гръбначен стълб, дълга, по-слаба вдлъбнатост при
гръдния гръбначен стълб, по-малка изпъкналост при
шийния гръбначен стълб. Спуснат от отвора на ухото
отвее пресича гръбначния стълб в три точки (е). Така
тежестта се разпределя върху повече места, чрез което
опората сс увеличава, а еластичността нараства.
Двойната S-форма на гръбначния стълб на човека, ко¬
ято държи тялото вертикално и разтоварва ръцете,
за да са свободни за различни видове дейност, пред¬
ставлява ново качество в сравнение с животните.
6.2.4. Механика на гръбначния стълб
Принципно можем да си представим гръбначния стълб
като съставен от много вертикални, разположени един
над друг „плъзгащи сс лагери“ с по три главни оси:
Фиг. 316 Последователност при
създаване на двойната S-форма на
човешкия ГС
Черно, кръстна кост ПГС " първа
S-форма.
Сиво; ГТС ШГС втора S-форма.
Извивките на човешкия ГС са важни за
статикзта (запазване на равновесие).
Те са се получили заради наклоненото
напред положение на таза, което
принуж.ивз ПГС да изпъкне напред.
296 б.с«жт ■а Торса

напречни оси за накланяне напред - изпъване - накланя¬
не назад:
отвесни оси за странично накланяне;
надлъжни оси за завъртане.
Свободата на движение намалява на местата е най-голя-
мо натоварване:
ШГС сс движи на всички страни,
ГГС сс накланя настрани и сс върти по надлъжната ос.
ПГС сс накланя напред и назад.
Наклон напред и назад (317, 320, 322, 323, 324j
В шийната част брадичката достига гърдите (наклон на¬
пред). Ако действат и тазобедрената става и останалата
част на ГС. тогава челото докосва коляното (еднопосоч¬
но движение). Особености на формата: закръглен гръб,
плосък, респективно леко кифозен ШГС и ПГС (заобле¬
на гърбица, изпъкналия бодлсст израстък на ссдмия шисн
прешлен и веригата бодлссти израстъци на ПГС, дълбо¬
ки гънки и бразди на кожата на корема.
Наклонът назад (317,320,321,322) препича иаЙ-иитен-
зивно над кръстната кост (засилване на лордозата на
ПГС) и иа ШГС. Гръдната кифоза леко се скрива, но нс
изчезва съвсем. Гънките и браздите на кожата в кръста и
на тила са като „чупки“.
Наклонът настрани (пзпрлта флсксия) (318-321,323J
може да протича е равномерно извиване иа целия гръбна¬
чен стълб или неравномерно над поясиата част. Дълбо¬
ко набраздената кожа от страната на наклона и активно
изпънатите мускули на обтегнатата страна характеризи¬
рат намаляването или съответно увеличаването на дис¬
танцията между таза и гръдния кош f326].
Завъртането около надлъжната ос намалява от шията
надолу и в поясната част е почти нула (319). Завъртане¬
то на гръдния кош над таза е отчетливо едва на височи¬
ната на пъпа, като общият му обхват стига до 30 граду¬
са. Върху страната на завъртане възникват диагонално
спирални гънки и бразди на кожата. За обръщането на
Фиг. 318 Наклон настрани на ГС:
а) с равномерно извиване;
б) е ..разчупено” движение.
Наклонът настрани на ГС е единстве¬
ното движение, в което могат да
участват пенчкн негови части.
Фиг. 317 Промяна на формата на
гръбначния стълб при наклон
напред и назад (флсксия - скстснзия)
Най-ясно изразените промени на
формата на гръбначния стълб сс
осъществяват в основата му и в
областта на шията.
Помената и шийката лордоза сс
усилват при наклон назад и сс
изравняват при наклон напред.
Относително постоянен сс
запазва ГГС.
6.2. Гркбклчем стълб (Cotame* wubralb)

Фиг. 319 Гръбначният стълб при
въртене около надлъжната ос (усукване):
а) строежът на ГС е неговите
24 прешлена над кръстната кост н
балансът на черепа (екипиран прозра¬
чен);
б) комплексното обединение на
часпттс на гръбначния стълб в
една конструктивна обща форма е
равно усукване както в а);
в) два свързани поясни прешлена;
г) два свързани гръдни прешлена;
д) два свързани шийин прешлена;
е) принцип на подреждането и
положението на ставните
повърхности на IIIГС.
Усукването започва първо ог
поясиия гръбначен стълб.
298 В.С№жтмтоеся

Фиг. 320 Движенията напред и назад
в частите иа гръбначния стълб
Лява фигура: в наклона на гръбначния
стълб назад. който сс осъществява е
пояс ния и шийния ГС. взема участие
и тазът.
Дясна фигура: наклоненият напред таз
(свиване в ханша) действа на цялост¬
ния наклон, при което поясната
вдлъбнатина може да станс дори
изпъкнала форма.
В обратното положение сс намира
шийннят гръбначен стълб. който
извършва движение в противополож¬
на посока (главата сс отмята назад).
И при наклон напред и назад формата
на гръдния гръбначен стълб остава
непроменена.
главата ШГС подготвя най-интензивното завъртане |325,
327.328,329). За отнасящото сс за зависимостта меж¬
ду позите и положението на таза и гръбначния стълб
препращам към току-що казаното.
Резюме
I. ГС изпълнява следните задачи:
а) аксиална опорз и връзка между черепа и останалите
части на тялото;
б) пази гръбначния мозък;
в) има много разчленена, еластична, издължена форма,
която позволява голям обхват на движение и подпо¬
мага дишането.
2. Прешлените изграждат гръбначния стълб. Те са е един¬
на обща основна форма, която отразява задачите иа ГС.
3. Свободно подвижните части разделят ГС на:
ШГС със 7 прешлена;
ГГС е 12 прешлена;
IIГС е 5 прешлена.
Ж)

Фиг. 321 Механика на ГС при наклон
на торса и главата назад
Извивките в пояса и в шията (поясня
и шийка лордоза) сс увеличават. В
целия гръбначен стълб и тазобедрена¬
та става (наклонено положение на
таза) сс осъществява еднопосочно
движение.
Фиг. 322 Механика на ГС при наклон
иа торса и главата напред
В този случай естествените извивки
на поясния и шийния гръбначен стълб
сс изравняват. Тазобедрената става
(силно наклонен напред таз) и целият
гръбначен стълб работят заедно.
Остро е подчертана извивката между
ПГС и ГГС (поясна островърха
гърбица).
Фиг. 323 Механика на ГС при извива¬
не на торса и цялото тяло настрани
Извивката на гръбначния стълб на
този модел е равномерна (полустра-
нично приблизително 30 градуса).
300 6. Сияете» тора

Фиг. 324 Гръбначният стълб при
седсж нз земята. Горната част нз
тялото при топз положение е прибли¬
жена към коленете. Извивката нз
гръбначния стълб позволява лз сс
откроят боллсстмгс израстъци,
особено в областта из поясиия
гръбначен сгълб.
Фиг. 325 Усукване на гръдния и
шийния гръбначен сгълб при седсж
Чрет натоварването tu тззз при седсж
неговото положение сс фиксира, така
че ясно могат да сс видят извивките
на горната част па тялото над таза и
ПГС в областта иа ГГС. ШГС
продължава при завъртане на главата
иа 30 градуса усукването на ГГС в
същата посока на въртене,
(еднопосочност)
6J.OAnw>CTwa«M
снсШ) 301

Фнг. 326 llacithiH> свиване
iu ГС настранн
Наклоненият иде грани таз и
вертикалната опора iu
ръката принуждава г ГС да
приеме <]юрмата нл бухната
С. Дл сс обърне внимание нл
двете пластични ядрл -- тат
и гръден кош. Те сс докоснат
вън вдлъбнатата страна на
ГС. като сс получават гънки
и бразди iu кожата. От
и мъкналата страна на ГС те
сс отдалечават едно от
друго (кожата е изпъната).
Самият гръден кош е
наклонен към свитата
страна, а от другата е
ИЗПЪКП&Т
Фнг. 327 Усукване нз
гръбначния стълб в лсп1х*то
положение е извиване IU
горната част на тялото
Положението на таза
настрани разкрива на
наблюдаващия напълно заден
изглед. докато раменете
сочат нагоре и са силно
извити противоположно на
оста на таза (усукване в
ГГС).
Фиг. 328 Съставно движение
на ГС в лепило положение
Тазът лежи настрани върху
фронтална равнина. ГС
итпьлнява съставно движение
на усукване и лек наклон
настрани е придобиване па
формата на буквата С.
б.Склгт altopca

4. Съставните части и задачите на прешлена са!
а) тяло на прешлена: носи тежестта;
б) дъга на прешлена: пази гръбначния мозък н канал;
в) израстъци: опора на лостовете на мускулите, покри¬
ват гръбначния канал, спират хипсрскстсизията.
Ставни израстъци, насочени краниално (към черепа)
и хаудално (към опашната област): провеждат или ог¬
раничават движението. предотвратяват повреждането
на гръбначния мозък.
Напречни израстъци на ГГС: е ребрената пъпка обра¬
зуват ребрено-напречната става
5. В отделните части на ГС прешлените сс променят в
зависимост от съответните им задачи.
6. Между прешлените са вмъкната между прешлен ни
дискове от влакнест хрущял, които крият в себе си
пихтиесто ядро (Nucleus pulposus), което под натиск
държи прешлените еластично обтегнати. Междупреш-
лениитс дискове действат като буфери, увеличават
подвижността на прешлените и имат решаващо влия¬
ние за вида на гръбначния стълб.
7. Извивките на гръбначния стълб на човека съответст¬
ват на двойна S-форма за разлика от С-формата иа че¬
тириногото. Тя позволява разпределяне на тежестта
върху повече точки, запазване на равновесие във вер¬
тикално положение, прави ГС еластичен.
8. Механиката позволява наклони напред, назад и на¬
страни и завъртане по надлъжната ос. Подвижността
намалява от шията в посока към кръстната кост. Осо¬
бени различия има между движенията иа ГГС (е пре¬
имуществено завъртане около надлъжната ос) и ПГС
(е преимуществено накланяне напред и назад).
9. Всякз моментна или продължителна промяна на по¬
ложението на таза е последвана от съответната про¬
мяна на гръбначния стълб.
Фиг. 329 Отражение нз механиката на
гръбначния стълб в лепало положение,
преден изглед
Във фронгхтен изглед позата сс разкрива
преди всичко в извъртането на пластични¬
те ядра едно срещу друго [327, 328). което
води до спирално ..усукване” и на формите
на меките части.
Меката кожа на корема позволява да
итпъкнат гребенът па хълбочната кост и
предният горен бодил iu хълбочната кост
като фиксирани точки на скелета.
6 2. Гръбочгв стълб (Cobnaa wrtctafi») 303

Фиг. 330 Прсднзтз и страничната стена
на корема при изправяне на тялото от
легнало положение на гръб до седсж
Функционална подкрепа за процеса оказ¬
ват правата глава на квадрицепса и хъл-
бочно-пояс пият мускул, като изправят
заедно таза срещу фиксираните бедра.
Фиг. 331 Мускулите на гръбначния
стълб вън функция при изпъване на лост
Чистите мускули на торса (мускули на
задната, страничната и предната коремна
стена) осигуряват връзката между скелета
на торса, мускулите на торса и горната
част нз ръката, мускулите на торса и
раменния пояс - от скелета на торса към
раменния пояс (раменният пояс е блоки¬
ран). Оттук като основа някои мускули,
особено силният делтовиден, намаляват
натиска върху раменната става.
Определящите формата на торса маси са костните про¬
странства на гръдния кош и таза (330. 3311. въпреки чс
раменният пояс и многобройнитс мускули също са важ¬
ни |335|. Обърнахме внимание на първите, на тяхното
устройство и строеж. Фиг. 330 и 331 демонстрират пре¬
ди всичко начина на действие на мускулите на торса и
илюстрират част 7.2.2 от е. 322.
304 6. Смягг катера

6.3. Гръден кош (Thorax)
6.3.1. Общи особености, задачи и части
Гръдният кош е еластична костна кухина, чийто обем
може да се увеличава или намалява. Той е важен за ли*
шансто. пази вътрешните органи от областта на гърлите
и отчасти корема. При оформянето му влияят полът,
социалното положение, професията, спортът, здравето,
болестите. Положението му спрямо гръбначния стълб
може да изрази вътрешно състояние (униние, безрахзи-
чие. смирение, гордост, здрав дух. наслада от живота и
т. н.). Неговият закръглен конус е изграден от |332|:
12 двойки ребра, от тях 7 истински и 5 лъжливи (послед¬
ните две са плаващи);
12 гръдни прешлена на гръбначния стълб и разделена¬
та на три гръдна кост.
6.3.2. Съставни части и строеж на гръдния кош |332J
Ребрата (Costae) са подобни на гривни еластични кости,
техният заден край - глава на реброто (Caput costae) - е
обърнат към два прешлена. Със своите пъпки (Tuberculum
costae) ребрата сс разполагат подвижно на напречните
израстъци |334з. й|. Предният край на реброто завършва
тъпо в ребрения хрущял (Cartilago costalis), който създа¬
ва пружиниращ мост към ръба на гръдната кост. Първите
седем ребра сс наричат ..истински“, защото техните хру¬
щяли са прикрепени непосредствено към гръдната кост,
докато следващите три лъжливи ребра се закрепват към
хрущялите на предните само е малки хрущялни късове.
Следващите плаващи ребра (Costae fluctuantes) съвсем не
достигат гръдната кост. Гръдната кост (Sternum) е кост¬
на плочка е части: дръжка на гръдната кост (Manubrium
sterni), тлю на гръдната кост (Corpus sterni) и мечови-
ден израстък (Processus xiphoideus).
Фнг. 332 Гръден кош на възрастен
човек (мъж). Той образува най-
голямата костна кухина и е най-
важното пластично ядро
на мъжкото тяло.
бД.ГръзякаСПмт) 305
Дръжка на гръдната кост
Ребрен хрущял
7 истински ребра
Тяло на гръдната
кост
Мечоеи-
ден изра¬
стък
2 плаващи ребра
Дъга на ребрата
3 зъжтмеиребрв

Дръжката на гръдната кост наподобява трапец. Тя обра¬
зува е двете ключици една падина (важно за пластиката на
яремната ямка) |375| и за нея сс закрепва първата двойка
ребра. Тялото на гръдната кост стои косо, разширява сс
надолу и по ръбовете му сс закрепват ребрените хрущя¬
ли на 2-ро до 7-о ребро. При мъжа и жената тя остава раз¬
делителната бразда на двойката големи гръдни мускули.
6.3.3. Пластична форма на гръдния кош |333-337|
Неговата конструкция при човека е двустранно симетри¬
чен закръглен конус, върху чиито обеми и посока сс изграж¬
дат като подчинени форми други костни и мускулни части.
Следователно той е важно пластично ядро. Нс може да сс
разбере архитектурата на тялото, без да сс добие добра
представа за пластиката на гръдния кош. В дълбочина диа¬
метърът на животинския гръден кош превишава неговата
широчина. При човека напречният разрез на гръдния кош
наподобява зърно на кафе. Сплескваното при човека се е
получило заради изискваният.» на сгатиката. Ръцете могат
да сс движат и махат свободно. Ог раждането до възраст¬
ния човек той сс променя (при кърмачето е подобно иа
животните остър и малък, при стареца -• плосък и хлътнал).
Ние възприемаме гръдния кош като -завършено цяло. Не¬
говият горен отвор сс оформя от сърцевидните очертания
на първата двойка ребра и връзката им е гръдната кост
(334 е). Ог нея плоскостта на отвора сс извива косо нагоре
и назад към мястото на прикрепване на първата двойка ре¬
бра за гръбначния стълб. Преходът на общата повърхност
от гръдната кост и ребрения хрущял към ребрата създава
акцентирано изкривяване, което въвежда полустраничиата
и флангова повърхност на гръдния кош като нова прост¬
ранствена посока. Гръдният кош сс отваря от израстъка на
гръдната кост е повече или по-малко остър ъгъл (ребрена
дъга). Дъгата сс спуска надолу изпъкнала и оформя е пла¬
ващите ребра, гръбначния стълб и мечовидния израстък на
Фиг. 333 Опростена конструктивна
форма нз гръдния кош
Блоковите изображения изразяват
куполния характер па строителното
тяло в неговите основни изгледи.
Перспективата в паралелните рисунки
лава ясната за пресичанията.
306 б.Скезстшторся

Фиг. 334 Коистругптита форма
на градих” кош е различни прост¬
ранствени ракурси. Многочленност-
та (рззчленсносгта) костната
кухина с обобщена н комплексна
форма. Линиите иа нанесените
пространствени оси информират та
положението иа тялото в простран¬
ството. акцентите иа напречните
разрези - та връхната точка на
пространствения наклон на обграж¬
дащите телата повърхности.
Илюстрация г) показва формата иа
симетричната равнина иа гръдния
кош в отношение към хоризонтал¬
ните части, з) връзката иа реброто
и прешлена с тяхната ос за
повдигане и спускане при дишане
(игглед отгоре), й) връзката между
ребро и прешлен в една трета
изглед отзад.
6ЛГръжявоа(ТЬош) 307
Ос на повдигане и спускане на ставата на ребрената
, пъпка и иапрвниуо израстък и ставата на главата
; на реброто и стаената лика на гръдния прешлен
Ребро
Глава на
реброто
Глава на реброто
Напречен израстък
Ребро

Фиг. 335 Конструктивните скелетни
форми на тялото и връзките между тях в
различни изгледи и функции. Да се
разбира формата, положението и връзката
на пластичните ядра е важна предпостанка
за ..разбиращо“ рисуване на голото тяло.
6.Ссемгяатсра1

Фиг. 337 Коленичил жежки скелет
Изострянето и опростяването на
конструктивните скелетни форми
имат голямото предимство да
избистрят представата и да предста¬
вят убедителната сила на формата,
важна за функционалното събитие.
Фиг. 336 Конструктивните форми на
целия човешки скелет
С помощта на знанията за устройст¬
вото и простотата на конструктивните
скелетни форми могат да бъдат
реконструирани съществените
функционални и телесно-пространст¬
вени факти и връзки, които са важни
за изграждащото рисуване.
309

гръдната кост долния отпор на гръдния кош. чнято широ¬
чина е по-голяма от тази на горния отвор. Във фронтален
и заден изглед гръдният кош сс разширява най-напред от
първото до към третото ребро, много силно акцстпнрано
тук е общото изкривяване. После контурът сс спуска косо
надолу, силно разширявайки пространството на гърдите, и
едва към осмото ребро обемът отново малко стъгта. Краят
на последното плаващо рсб|>о към гръбначния стълб лежи
значително по-ниско от мечовидния израстък нл гръдната
кост. Ширината и формата назалната повърхност изпъкват,
когато моделът кръстоса ръцете си пред гърдите и лопатки¬
те сс извият към обратната страна на гръдния кош.
Гръдният кош е специфично човешка пространствена
форма, която няма аналог в природата и трябва добре да
бъде изследвана: трябва да сс научим да си представяме
ида рисуваме гръдния кош е всички негови извивки, тряб¬
ва да изследваме промените (пресичанията) на ребрени¬
те дъги при извиване на тялото 1334-336). Затова авторът
е разработил конструктивен модел от тел. който би
могъл да подпомогне тези усилия и улеснява моделира¬
нето и рисуването.
6.3.4. Механика на гръдния кош
Най-важните механични процеси са повдигане и смъква¬
не на ребрата, зала сс увеличи обемът па гръдния кош при
вдишване и да сс намали при издишване или да сс огъва
при извършване на движения между таза и гръдния кош.
Механични предпоставки: частите на пасивния дихате¬
лен апарат, ребрата е техните връзки към гръбначния
стълб и гръдната кост и еластичният ребрен хрущял е
неговите възможности да сс отдалечава настрани и на¬
долу създават предпоставките на механичните процеси.
Ребрата сс повдигат и спускат около една ос. която про¬
тича между гръбначния стълб и главата на ребрата, как¬
то и през ставната връзка между напречния израстък и
310 б.СкЛГТШТОЮ

издатината иа реброто |334з, й|. Пондигането на ребра¬
та ги отдалечава странично едно от друго, а гръдният
кош сс скъсява и разширява. Гръдната кост се повдига
при вдишване и ограничава разстоянието от върха на
брадичката до яремната ямка |338, 339 J. При дълбоко
вдишване сс извършват важни промени в гръдния кош:
общият обем става по-голям чрез увеличаване на ши-
рочинния и на дълбочинния диаметър при едновремен¬
но скъсяване на гръдния кош. Обратно, дълбокото из¬
дишване намалява диаметъра, гръдният кош загубва
от обема си. става по-плосък и равен.
Резюме
I. Гръдният кош е променяща сс куха форма, която се
състои от ребрата и техните хрущяли, гръбначния
стълб и гръдната кост.
2. Формата и положението на гръдния кош притежават
психологическа изразна стойност.
3. Гръдният кош има седем двойки истински и пет двой¬
ки лъжливи ребра. Първите са свързани е гръдната кост
директно чрез хрущялен мост, три двойки лъжливи
сс закрепват за истинските е хрущялите си. а две сто¬
ят свободно (плаващи ребра).
4. В гръдната кост различаваме дръжка, тяло и мечови-
ден израстък.
5. Животинският гръден кош има бадсмовидна форма
е тъп полюс на гръбначния стълб, човешкият има
форма на бъбрек е вдлъбнатата страна към гръбнач¬
ния стълб.
6. Косо лежащите надолу ребра сс повдигат настрани
при дишане. Точките на въртене лежат в двойната став¬
на връзка на ребрата към напречните израстъци и те¬
лата на прешлените.
7. Дълбокото вдишване разширява обема на гръдния кош,
като скъсява неговата дължина и увеличава широчи¬
ната му. Издишването връща предишното положение.
Фиг. 338 Издишване и дълбоко
вдишване в профил:
а) издишване - обемът на гръдния
кош е свит, шията е в .«нормално*’
положение;
б) вдишване - гръдният кош сс надига
напред (привидно шията се
скъсява).
ГрЪЛШ1ЧНОКЛЮЧИЧНОСИСОВИД>ШЯТ
мускул - едни диагонално протичащ
шисн мускул помага на дишането н
задълбочава при топа голямата
надключкчна ямка.
Фиг. 339 Вдишване във фронтален
изглед Да се обърне внимание на
разширяването настрани, в дълбочина
и на съкращаването иа обема на
гръдния кош н приближаването на
гръдната кост към върха на брадичка¬
та (привидно шията се скъсява).
1

Фиг. 340 Джакопо да Понтормо
(1494-1556). Етюди към Писта, креда.
48 х 24 см. Музей Боймснс ваи
Бойиинген, Ротердам.
Дъгата из гръдния кош - ядро иа
обема на горната част на тялото - сс
издига заедно е дъгата на ребрата и
силно сс отгрзничааа от хлътналия
корем. С това художникът подчертава
различията в структурата на скелетни¬
те форми спрямо отпуснатия корем.
Фиг. 341 Микеланджело (1475-1564)
Етюд за Адам за фреската Сътворени¬
ето па Адам в Сикстинскзта капела,
червена креда. 19.3 * 25.9 см. Британ¬
ски мутей. Лондон.
Колосалният гръден кош на ..Бащата“
нз човешкия род е сякаш прснасиген
от долини. възвишения и пещери. Със
своята силна основна форма той е
носител нз много детайли.
6, С«екг ил п>р<л

6.4. Разработване на анатомичните
факти, свързани със скелета
на торса, в произведенията
иа изкуството
Нс подлежи на никакво съмнение. чс когато предлагаме
в слово и изображения поредица от художествени при¬
мери. разработващи детайлно скелета на торса, то това
е повече от просто ..разнообразяване" на сериозната ни
тима. Напротив, нашите наблюдения на актови стюди,
които пропускат формите на меките части и сс концент¬
рират върху скелетните, искат да акцентират на извън¬
редното значение на пластичните ядра на тялото - таз,
гръден кош, гръбначен стълб. Те са много важни при ов¬
ладяването на актовите стюди. Дори само разглеждане¬
то на гръбначния стълб води винаги до едно двойно
твърдение: от една страна, гръбначният стълб характе¬
ризира положението на тялото, неговото движение в
пространството, а от друга - той е важен за функционал¬
ния и двигателния израз. Л и още по-далеч: качеството и
мащабът на неговото движение и положението му опре¬
делят връзката между пластичните обеми и ядра, между
таза и гръдния кош. Пластичните ядра (значително по-
нагледна за скулптора дума за „пластичните главни
маси“) веднага пораждат у нас представи за ядро и об-
Фяг. 342 Петер Паул Рубенс (1577-1640)
Гол мъж е вдигнати ръце, колекция на кралицата
на Холандия Юлиана. Хага.
Рисунката отразява до най-мхтки детайли събития¬
та в телесната пластика, когато тежък предмет се
вдига бавно е изпънати ръце. При този процес
гръдният кош сс повдига чрез гръдната мускулату¬
ра и изразително сс откроява като овален обем на
фона на обкръжаващите го меки части. Това е
важна съставна част на пластичната експресия.
Фиг. 343 Рафасло Сайта (1483-1520)
Етюд зз две богини.
Гръбначният стълб като носител нз
изразността на движението и като линия
на протичане нл средната ос на тялото в
пространството е проследен грижливо от
художника при създаването на формата.
М. Рацмвотвкк iu —ii ww свърши сте осят ■* торса. в врстпвмпвит» « жж)мвои>
313

вивка, за вътрешност и външност, за меко и твърдо, но
преди всичко за главно и подчинено. Следователно от¬
тук следва, чс е помощта на произведението на изкуст¬
вото ние надникваме в работилницата на творческото
изграждане на формата и се учим да разбираме как ху¬
дожникът вижда ..прозрачно“ външната форма нз голо¬
то тяло. Ток противопоставя в него контрастни двойки
като стегнато - отпуснато, твърдо - меко, нееластично -
гъвкаво, определено - неопределено и т. и. Ние искаме
да съпрежнвсем как той. изхождайки от знанията и опи¬
та си. използва сигурни визуални позиции, за да поеме
по пътя към въображението, къдсто истината и поезията
сс римуват.
С стюда Адам на Микеланджело към фреската Сътво¬
рението на Адам (3411 ние стигаме до сърцевината на
проблема. Бащата на човечеството е представен като ис¬
полин. Силната, заоблена куполна форма на неговия
гръден кош е широка, за да поеме Вожисто дихание. Тя¬
лото лежи върху голата земя, ребрата сс разпростират
настрани към хълбоците, дъгата им е по-дълга от изпъ¬
натата и по-къса от свитата страна. Тя е влязла дълбоко
към слабините и почти докосва тесния пояс на таза. Ху¬
дожникът е ..населил" гръдния кош е много отделни
малки части, но тези дребни форми ни най-малко нс про¬
менят сферичната форма на носещия масив. Голямото
цяло остава незасегнато от многото малки форми.
В Етюдиза Писта |340] Поитормо поставя гръдния кош
под ъгъл спрямо таза, но той преследва и по-далечни
цели, свързани е функцията: е извеждането на ръцете над
главата сс повдига и обемът на гръдния кош (да сс обърне
внимание на изразителната разлика е горния слод. къде-
то ръцете са прибрани до тялото). Дъгата на ребрата и
долната граница на гръдния кош силно подчертават овал¬
ната форма на костните участъци на фона на хлътнала¬
та. мека кожа на корема и изкривения таз.
Подобен е Гол мъж е вдигнати ръце (342]. Рубенс пра-
Фиг. 344 Опосг Роден
(1840-1917). Голо тяло е
разпуснати коси, молив и
водни бои. музей Роден,
Филаделфия.
Плътно събраните горна
част нз тялото, ръка и крак
излъчват своето естетическо
въздействие като нежно
разстла по декора тилно
петно, но всъщност става
дума за съвсем живо
възприятие и наблюдение па
същностни пластични
функционални факти, което
между другото се доказва и
от ..усуканата" форма из
гръдния кош и таза. получе¬
на от свиването и извъртане¬
то на гръбначния стълб.
314 (.Солети тока

ви достоверно повдигането на тежестта нагоре, като го
поставя на страната е основно натоварване в гръбначния
стълб и в изпънатата поясня част. Под силата иа натиска
възниква кръстосана форма, в която осите на таза и се¬
далището в основата и оста иа 1рьдния кош в горната
част изразително застават под ъгъл една спрямо друга.
Отново обемът на гръдния кош е увеличен под действи¬
ето на вертикално вдигнатата ръка и той стана важно
пластично ядро.
Изразителността на странично облегнатите по гръб тела
в Рафаелови я Етюд на две богини (343) сс определя пре¬
димно от положението на средната ос - гръбначния
стълб. С голяма прецизност, е помощта на гънките и
браздите на пояса, върха на кръстната косг и гребена на
хълбочната кост е фиксирано положението на таза. Над
кръстната кост, представена като триъгълна вдлъбнати¬
на, сс образува нежно набраздявано в област нз пояса,
после сс задълбочава между разгъваните на гърба.
Гръбначният стълб има С-форма. той носи останалите
части на тялото. Формата на гръдния кош е много точно
съгласувана е тази на гръбнака.
Макар че Роден, и противоположност на Рафаело напри¬
мер. придава по-висока вътрешна стойност на стюда и
предпочита връзката между конфигурзтивнитс контури
на акта и повърхността, и той ле изключва нито опреде¬
лящата роля на телосложението, нито на движението. В
наклоненото напред, потопено във вътрешното си про¬
странство Голо тяло е разпуснати коси (344| субстан¬
цията на пластмчн1гтс ядра - таз и гръден кош - нс е
съвсем забулена. Между отвесното положение на обем¬
ния таз в ссдсжна стойка и плоско обемния гръб сс изви¬
ва гърбицата на пояса. Съчетанието от усукване на тя¬
лото и накланяне напред е маркирано по сдин-сдинствси
начин - пресичането на страничната извивка на гръдния
кош от талията.
За малкия изкован барелеф Акт |345] Агаян сс вдъхно-
Фит. 345 Е. М. Агаян Голо тяло
(1967), медна ipaHiopj. 15.7 х 26.3 см.
Очарованието на тази малка пластика
сс стхтои в разработването на една
централна форма -■ хълбока и седали¬
щето. която композиционно е
завършена в горната част на тялото и
бедрата, като е използвано извъртане¬
то на i ръдпия кош до тесен профил.
Фиг. 546 Иван Шадър (18X7-1941)
В атака, сскит, тониран гипс (1931),
4 х 26 см.
И тук мотивацията изхожда ог
завъртанията на тялото като функци¬
онална осиопа. за да сс разгърне е
всички спечелени ог това открития
нз пространството и формата.
А 4 Ря ж«аЬл»м м яяянплгоогк фти. catpwn ос cu-чт мя торел.» пронмскянта м «гмустяото

Фиг. 347 Вера Мухина (1889-1953). Легнало голо
женско тяло (1911). въглен. 52.7 * 67.8 см.
Особено значима роля за организацията на зялото
в пространството и за експресивната функционална
експресия при скулптурите играят осовите
завъртания.
Фиг. 348 Александър Дейнека (1891-1966). Жена
пред огледало (1928), акварел, 57,8 * 43.8 см.
Подчертаният хълбочеи гребен и дълбоко врязаната
бразда на поясних гръбначен стълб допринасят да сс
стабилизират масивните форми. В тяхната изпъната
вертикална стойка гръбначният стълб е едновремен-
но и психологическа ос нз личността.
вява. подобно на Шадър В атака |346|, от миогоброй-
пито извивки за човешкото тяло. Напрежението на фор¬
мат.» е убедително представено ч|кз увеличаване на обе¬
мите в областта иа таза и ханша и чрез намаляването им
в профилите иа гръдния кош и бедрото. Тясната извивка
на талията има толкова голямо значение за функционал¬
ното събитие, колкото и пространствените маркировки
на „вливащия сс“ в талията гръбначен стълб, който е
вътрешна форма.
Силната чувствена плът на Жена пред огледаното на
Дейнека (348] предизвиква впечатление на издути (пре¬
увеличени) форми. За яснота на артикулацията и за да
създаде усещане за стабилност на формата, художникът
е наблегнал на положението на кръстната кост, на кри-
Фиг. 349 Анри Ма»ис (1869-1954)
Две скици на голо момиче, свирещо на
флейта, молив. Фог арт музей, Университета
Хзрвзрд.
Паралелната рисунка вдясно сс откроява
заради два основни факта: двете овални
форми на масата на таза и гръдния кош и
положението им една към друга и спрямо
свързващите форми иа меките части.
Тръбният разгьвач е представен като къса
енергична форма между гръдния кош и таза.
316 «

пата на хълбочшггс кости и тенденциозно издължената
бразда на гръбначния стълб.
Абстрахирайки сс от това, чс концендията за скъсяване
в Лежащо женско голо тяло от Мухина |347| е погълна¬
ла всички междинни части, важни за тялото, сподът вее
пак е поучителен пример за положението на осите на
променящите сс равнини на тялото.
Дохато Матис в Две скици на голо момиче, свирещо на
флейта |349| е посветил ления стюд на изразителността на
цялото тяло, десният разкрива някои съществени търсения
е оглед на нашия проблем. Съвсем обективно Матис обяс¬
нява връзката между таза и гръдния кош, като разработва
пречупването на двете оси на тези форми. Двете пластични
ядра на тялото като овали образуват е двете бедра огворси
към 1ърба ъгъл. Той прави плата остра междинна форма
на разгъвана на гърба пресечена ог таза и гръдния кош и ог
дългите напрегнали връзки на кожата на корема.
В Голо момче в гръб 1350] основният мотив, свързан със
статиката и динамиката, е неравномерното натоварва¬
не на двете страни. За Маркс това е повод да формули¬
ра основните положения на формата, свързани е този
мотив. Опорният крак на натоварената страна е измес¬
тен косо навън на височината иа въртела и стои накло¬
нен. Заради това, чс тазът е надвесен над играещата стра¬
на, гръбначният стълб придобива С-форма и така сс
компенсира наклонът на таза. Гръбначният стълб е из¬
вита линия, която определя положението на горната
част на тялото.
Фиг, 350 Герхард Маркс (1889-1981)
Акт на момче в гръб, молив, леко
размазан. Кабинет за медни гравюри,
Дрезден.
Основният мотив е общото движение,
протичащо между горната и долната
част на тялото при едностранна опора
иа крака. Гръбначният стълб като
акснална линия подчертава Стойката и
извивките на тялото.
417

Фиг. 551 Принципи на членение из
мускулите на торса
Червено: чиста .мускули из торса
(връзки между таза, гръдния кош и
гръбначния стълб).
Оранжево: мускули нл торса и
мишницата (връзки между скелета на
торса и мишницата).
Жълто: мускули на торса и раменния
пояс (връзки между скелета нз торса,
лопатката и ключицата):
а) изображение в полузаден изглед;
6) изображение в полупредем изглед;
в) изображение само на скелета на
торса.
Стрелките показват основните
посоки на мускулите към задвижва¬
ните части на скелета.
Трапецовиден мусхул.
възходяща част
Трапецовиден мускул,
хоризонтална част
Голям
ромбовиден мусхул
Преден зъбчат мусхул
Трапецовиден мусхул.
низходяща част
Голям ромбовиден мусхул
Широк мусхул на гърба
Преден зъбчат мусхул
Прав коремен мусхул
Широк мусхул ма гърба
външен кос мускул иа корема
Малък гръден мусхул
Голям гръден мусхул.
ключичиа част
Преден зъбчат мускул
Голям гръден мусхул.
гръдиична част
Прав коремен мусхул
Външен кос мусхул иа корема
Трапецовиден мускул
Широк мускул на гърба
Външен кос мускул иа корема
318 бСимлвторс*
Мусхул. изправяш
гръбначния стълб

Мускулатура на торса
образуват продължения, които опасват торса и го снаб¬
дяват е мускулни „примки** (358).
7.2.1. Мускули на предната и страничната коремна
стена (320, 352, 354, 355, 358/1, 358/2, 359, 36! |
7.1. Общ преглед на системата и
задачите на мускулите на торса
Техните задачи са: преодоляване на кухината между таза
и гръдния кош, защита на вътрешните органи, промяна
или стабилизиране на положението между двете костни
пространства, промяна на състоянието на коремната
кухина (коремна преса), съдействие при дишане, всест¬
ранно обтягане на гръбначния стълб при неговите кон-
трактнвни въздействия съответно към напречната,
надлъжната и дълбочннната ос (359).
Разграничаваме три големи групи мускули на торса
(351а, б):
I. Чисти мускули на торса, обхващащи изключително
скелета на торса (например прав коремен мускул,
външен кос мускул на корема, мускул, изправящ гръб¬
начния стълб и др.).
2. Мускули на торса и раменния пояс (виж част 8.4.2),
използващи скелета на торса като неподвижна основа за
движението на раменния пояс (например трапецовиден
мускул, преден зъбчат мускул и др.).
3. Мускули на торса и мишницата (виж част 8.6.2), ко¬
нто сс закрепят със своето начало за скелета на торса и
имат пряка връзка към мишницата (например широк му¬
скул на гърба и голям гръден мускул).
(Двете последни групи щс бъдат разгледани по-късно).
7.2. Чисти мускули на торса
Те изграждат предната, страничната и задната коремна
стена и имат позиция към всички оси на гръбначния
стълб. Тяхното разтсженис е плоско, вследствие на ток»
обемът им е малък. Пластиката им вее пак има голямо
значение. Заедно е другите мускули на торса и ханша
Прав коремен мускул (М. rectus abdominis)
Двойките разчленени мускулни плочи (хоризонтално
разположени сухожилия) са разположени пред всички
коремни мускули.
Начало: горният клон на срамната кост (между пъпката
на срамната кост и срамното съчлснснис).
Посока на протичане и инсерция-. в директна вертикал¬
на връзка достига до хрущялите на петото до ссдмото
ребро и мечовидния израстък на гръдната кост.
Функция: сближаване на таза и гръдния кош. изправяне
на горната част на тялото от хоризонтално положение,
задържаща функция при навеждане на торса назад и на¬
страни. повдигане на газа при вие. коремна преса (издиш¬
ване и уриниране).
Пластика', сухожилно надлъжно набраздяваме (Linea alba
*= бяла линия на корема). Отделните сухожилия ивици са
видими при по-слабите модели, най-ясно изразени на пъпа.
Те разделят най-голямото мускулно поле вертикално. Це¬
лият мускул действа като щит. който стои върху своя до¬
лен връх. Свиването на торса назад увеличава дистанцията
между таза и гръдния кош и така го напряга (намаляване
на обема и на дьлбочинното измерение на тялото).
Външен кос мускул на корема (М. obliquus externus
abdominis) (330,353,354,3611. Той образува част от пред¬
ната и основно страничната коремна стена.
Начало: външна устна на требена на хълбочната кост,
слабинна връзка.
Посока на протичане и инсерция: спираловидно обхваща
тялото в посока отпред и странично отдолу, странично на¬
горе и назад, закрепва сс за гръдния кош. Негови отделни
зъби сс захващат от петото до дванайсетото ребро.
Функция: изтегля гръдния кош назад срещу отпор, повди¬
га таза напред или настрани, вие. страничен наклон на
торса, изправяне на горната част на тялото от хоризон¬
тално положение, задържаща функция при навеждане
назад, завъртане на торса е едновременно навеждане на¬
пред (движение при косене).
Пластика: образува преди всичко хълбочната изпъкна¬
лост, която отпуснатият мускул при мъжа създава над
гребена на хълбочната кост като надгребенна гънка (нс
е така ясна при жената). Встрани на корема в непосред¬
ствена близост до предния торен бодил на хълбочната
кост типично сс откроява „мускулният ъгъл“ - срещу
правия коремен мускул (при античните статуи - въведе¬
ние към слабннната област). Особен застой и напреже¬
ние в контрапост или при страничен наклон на торса.
Вътрешният кос и напречният мускул на корема няма да
бъдат разглеждани заради „скр»ггото“ им положение |355а|.
ТЛЧакпмуафпптсреа 319

Фиг. 352 Антагонистично действащи¬
те чисти мускули нз торса (полуехе-
матично)
Преценяването на начина нз действие
ю мускулите, образуващи предната,
страничната и задната коремна
повърхнина, може лз бъде изведено
от положението и връзките им
спрямо напречната, дклбочинната и
надлъжната ос на гръбначния стълб.
Фиг. 353 Външният кос мускул на
корема и връзките му е правия
коремен мускул
Двете мускулни плочи образуват една
пространствена цялост в зависимост
от пластичните скелетни форми,
между които са сс закрепили.
320 Т.Муоуяпурвяа торса
Стълбести мускули
Прав коремен
мускул
Вътрешен кос
мускул на корема
външен кос мускул
на корема
Мускул, изправящ
гръбначния стълб

фиг. зя Изпречен разрез на торса нз
височината на третия пояса) прешлен
(по lipaye; фаспиите. които обт раждат
мускулите, сз июбразаш в черно)
Напречният разрез лава информация
за главните посоки нз предната,
страничната и задната стена нз корема
и за връхната точка нз извивката на
техния свод.
Н/жп. излравлц т ръбиачиия
СТЪГО
Квадратен мускул
на пояса
Поясеи мускул
Напречен мускул на
корема
Вътрешен кос мусхуп
какорема
Външен кос мускул
на корема
Праз коремен мускул
Фиг. 355 Предна и странична коремна
стена:
а) правият коремен мускул (оголен от
своята сухожилна обвивка) и
дълбоките странични мускулни
пластове;
6) правият коремен мускул в своята
сухожилна обвивка (калъф) и
повърхностната странична муску¬
латура на корема
Външни междуребрени мускули
Вътрешни междуребрени
мускули
Бяла линия на корема
(Ьпеаа.Ъа)
Сухожилно
пришивано Външен кос
мускул на корема
Налречеикоремен
мускул
Вътрешен кос мусхуп на
кореиа Хълбока изпъкналост
Мускулен ъгъл
Спабинна връзка
72. Чвгтя MyotyvM терса 321

Едновременното действие на всички коремни мускули сс
подпомага преди всичко от сухожилния калъф (влагали¬
ще) |355б| на правия коремен мускул, в който сс вливат
и сс кръстосват напречният, вътрешният и външният кос
мускул на корема (352-354|. Този калъф приема посо¬
ките на мускулните вливания в структурата на своята
тъкан и чрез това прехвърля мускулните действия към
другата страна на тялото. По този начин сс получава мре¬
жовидно образувание на коремната стена. Така частите
на отделните мускули по-лесно сс свързват към цялата
мускулатура [358]. По този начин например вътрешни¬
ят кос мускул на корема поема посоката иа протичане
на големия гръден мускул от срещуположната страна.
Полученият диагонал практически сс продължава по-
нататък чрез средния седалищен мускул. Така може да
сс създаде вътрешна връзка от големия въртел до вътреш¬
ната повърхност нз мишницата, която е на противопо¬
ложната странз. Предната част на торса - по същество
изложена на опасност заради кухината между гръдния
кош и таза бива надеждно защитена [358, е. 3241.
7.2.2. Мускули на гърба, дихателни мускули и някои
мускули на торса във функция [331, 351а. 352,
354 357. 359, 360/1, 360/2|
Те представляват една изключително сложна система,
която ще изясним на художника само най-общо. Същин¬
ските мускули изправящи гръбначния стълб принадле¬
жат към най-дълбокия слой. Сред тях най-голямо плас¬
тично значение имат хълбочноребреният мускул и най-
дългият мускул на гърба. Двата образуват отдясно и
отляво на гръбначния стълб пластична дълга издутина,
подобна на разделена надлъжно колона, която държи
торса изправен и пречи на накланянето му напред.
Връзката й е всички оси я прави ..мултифункционална“.
Мускулът. итравящ гръбначния стълб (М. erector spinae), сс
Главичка (черепна) част на най-дългия
мускул на гърба
Полубодилен мускул на главата
Шийна част на най-дългия мускул
на гърба
Шийна част на най-дългия мускул на гърба
Заден горен зъбчат мускул
Боди лен мускул
Хълбочноребрен мускул
Най-дълъг мускул на гръдния
кош
Заден долен зъбчат
мускул
Външен междуребрен
мускул
Хълбочноребрен мускул
Мускул, изправящ тръбначиия стълб
Най-дълъг мускул на гръдния koul
Мускул, изправящ
гръбначния стълб
Фиг. 356 Някои шийии. тръбим,
дихателни мускули и мускули,
подпомагащи дишането
Двете странични въжета на мускула,
ишрзвящ гръбначния стълб (вляво
представен в черно), някои шийии
мускули и дълбоките хълбочии
мускули (последните като дотгълнсиис
към хълбочнитс мускули).
Малък седалищен мускул
Крушовиден мускул
Вътрешен затупящ мускул
Външен затупящ мускул
322 7. Мутоуяпура каторга

състои от хълбочнорсбрсния мускул (М. iliocostalis) и най-
дългия муехул »й гърба (М. longissimus dorsi).
Начало (иа двата): кръстната кост и задната част иа
хълбочната кост.
Посока на протичане и инсерция-. от двете страни на
бодлсститс израстъци на гръбначния стълб сс насочват
нагоре, нагъват сс вее повече и обхващат гръбначния
стълб и ребрата.
Функция: запазва изправената стоика на тялото, вдлъбна
поясното изпъкване (кух кръст), изправя горната част на
тялото от наклонено положение, изпъва гръдната кифо-
за (оттук индиректно е мускул, помагащ за дишането).
Те са опора при странично накланяне на едната страна и
със задържаща функция от другата страна. Действат при
завъртането по надлъжната ос (усукване).
Пластика: основната маса е ..вкоренена“ като въже в
областта на пояса и бодлсститс израстъци хлътват дълбо¬
ко. без да ги покрива. Това образува тръбната бразда.
Напрежението на разтягането при наклон напред израв¬
нява полукръглата „мускулна колона" (бодлсститс из¬
растъци изскачат). В изглед отстрани в областта между
таза и гръдния кош сс появява една къса, доста стегната
междинна форма, пресечена от горе на долу. След като
излезе от пояса, тя сс разклонява бързо и загубва значе¬
нието си за пластиката.
Чистите мускули на торса участват в дишането. Съще¬
ствуват две форми иа механизма на дишането:
1. Гръдно или ребрено дишане (движение на ребрата).
2. Диафрагмено или коремно дишане (движение на диа¬
фрагмата и коремната кухина).
За повдигането и спускането иа ребрата гръдният кош
разполага е няколко междуребрени мускула. Във вдиш¬
ването и издишването участват и двата мускула от стра¬
ната на гърба - заден горен и заден долен зъбчат мускул
(М. serratus posterior superior et inferior). Когато муску¬
лите. изправящи гръбначния стълб, изпъват гръдната ки-
Фиг. 357 Едновременно
действие на гръдничноклю-
чичносисовидння мускул и
малкия гръден мускул при
вдишване (пунктираната
линия показва изравняване¬
то па диафрагмата)
303
Гръдничноклочичносмсоеидеи мускул
Стълбести мускули
Малък гръден мускул
Външни междуребрени
мускули
Вътрешна междуребрени
мускули

фоза. ребрата сс повдигат. Така тс предизвикват вдишва¬
нето (339).
Коремното дишане е свързано е диафрагмата, чийто
мускулен купол сс свива по време на вдишване (израв¬
няване. а е това и разширяване надолу на вътрешното
пространство на гърдите). Коремната повърхнина сс
извива напред. При издишване коремните мускули сс
притискат в коремната кухина и тласкат вътрешностите
нагоре. Коректната повърхнина сс спуска (338а).
Нешколувзното око често е склонно при изобразяване
на горната част на мъжкото тяло да я възприема като
„типична" трапецовидна форма. Но при висящи надолу
ръце фланговете на гръдния кош заедно е големия гръден
мускул образуват правоъгълник (358/1)! Едва при хори¬
зонтално вдигната ръка изглежда. като че ли горната част
на тялото образува трапец, защото едва тук широкият
мускул на гърба е видим в елин заден дълбочииен слой
(виж също и фиг. 395.360/1, 360/2).
Фиг. 358/1 Образуване на пра¬
воъгълната форма на горната част на
мъжкото тяло. фронтхзно
Чистите мускули на торса (мускулни
врътки между таи и гръдния кош
(виж също 2692. 353. 354. 355. 3582)
и мускули на торса и мишницата (виж
също 351) оптически придават на
горната част на мъжкото тяло отпред
формата на прзвоъгълштк. Впечатле¬
нието сс подсилва от подчертаните
флангове на торса.
От Бамес: ..Ине рисуваме човека".
Фиг. 358 Отекването ка торса от
мускулни ..примки". Мускулите се
продължават елин друг (схсматизира-
но. използвана е скит на Бенингхоф).
Примка ромбовиден wyocyл - преден зъбчат мускул
Примка голям гръден мускул • вътрешен кос мускул
на корема
Примка външен кос мускул ка корема - привеждан
Примка вътрешен *лс мускул на корема - среден
седалищен мускул
324

Kw-vua
Преден зъбчат мускул
Преден горен бодил на хълбочната кост
Раменен 'израстък (външната част
на лолаткоеото бодило)
Голям Гръден мускул
(ключичначаст)
Голям гръден мускул,
(гръдничначаст)
Мускулен ъгъл
Слабинна връзка
Изпъкналост на
меките части
Делтоеиден
муехул
Външен кос мускул иа корема
Прав коремен мускул
Странична бразда
Напреко
сухожилие
Бяла линия на
корема
Сухожхлна обвивка на правия
коремен мускул, изпъкнала
7.2. Частм мускула м торса 325
Голям въртел (трохантер)

Външен кос
мускул ма корема
Crpaw^a бразда
ям
Изпъкналост иа
меките части
Мускулен ъгъл
Прав коремен мускул
Бяла линия на корема
Външен кос мускул на корема
Напречно сухожилие
Мускулен ъгъл
Слатина връзка
Фи1. 358/2 Чистите мускули на торса в
полупредеи изглед
Връзката чрез фас пия между външния кос
мускул на корема и правия коремен мускул
прави пластичното им положение ясно.
Правият коремен мускул образува предната
пространствена зона, докато външният кос
мускул на корема се изтегля назад (виж и
принципното изображение на малката скина
вдясно горе).
(>т Бамес: ..Ние рисуваме човека".
7. IU Topei

7.2. Чжтм мусжу,ш Ш IVpCJ 327
Фиг. 359 Някои мускули на торса кьп
функция. Очевидно е. че едно движе¬
ние много рядко бива извършвано
само от един мускул, в поисчето
случаи участват много мускули
(синсрт ип.м).

Фиг. 360 Мускулатурата на торса е
задси изглед при вдш изта ръка
Фии 360/1 Мускулатурата на торса в
коиграпосзиз сгойка. заден им.чсд
Разбирането на мускулния релеф,
който с изключително сложен заради
трудно прослелимитс посоки и
припокриващи te сс мускулни пласто¬
ве. бива улеснено чрез разглеждане на
положението из скелета.
От Бамес: ..Ние рисуваме човека".
Мускул лоеди-ач на лопатката
Ремъмен мускул
Делтовиден мускул, средна част
Борило на лопатката
Трапецовиден мускул низходяща част
Делтовиден мускул, задна част
Трапецовиден мускул, хоризонтална част
Голям объл мускул
Малък объл мускул
Подбодилен мускул
V • i. »
Трапецовиден мускул, възходяща част
Ромбовиден мускул
Широк мускул на гърба
Преден зъбчат мускул
Широк мускул на гърба
Поясяафасция
Външен кос мускул на корема
Среден седалищен мускул
Гребен на хълбочната кост
Изпъкналост от меки части
Голям седалищен мускул
Изпъвам на бедрената лента
Нежен мускул
Полусухожилен мускул
Бицепс
Полуцилест мускул
Външна глава на квадоицепса
328 ?. Мулуд* Торса

Външен кос мускул
на корема
Среден седалищен муехул
Бедоена лента
Бицелс (дълга глава)
Попусухожилен мускул
Полуципест муехул
Външна глава
на квадрицепса
мускул
Голям объл
мускул
Широк мускул
кагърба
Делтовидеи мускул
(сре/хачаст)
Голям седалищен
муехул
Вертикална седалА1><а
цегка
7.2. Чисти мусжу» iu tepea 329

Мусхумог* и» TOfca

Фиг. 361 Мускулатурата на торса в
пространствени и и деди:
а) полупре.тси иилсл на гквз опорен
крак играли крак;
6) леко иятъртанс на кореми и торнзтз
част на тялото е и « лед <п върха;
в) итиъртанс ял корема и горната част
нз тялото, онагледени чрез напречни
рз трети, ю които са отбеляияи е оси
различните пространствени наклони.
Делтоеиден мускул
Голям гръден мускул. ключичма част
Голям гръден мускул, гръдкичиа част
зииеге
Мишничен мускул
Трихте
Преден зъбчат мускул
Широк мускул на гърба
Външен кос мускул ка корема
Прав коремен мускул
Странична бразда
Издатина от меки части
Мускулен ъгъл
Пирамиден мускул
Външен кос мускул на корема
Преден зъбчат мускул
Широк мускул на гърба
Фиг. 360/2 Мускулатурата на торса в
коиграпостна стойкл. фронтален ии лсл
Анатомичните мускулни фигури крият в
себе си опасноспя студентът дз сс оплете
н отбелятвзне нз множество единични
факти. Tofi сс нуждае от помощ по всяко
време дз опоитавз голямото строително
тяло като оптически значимо, а емцо и
главните обеми, с които са енърмин
подчинените форми (виж паралелните
рисунки и №У2).
Кл>о»юбидномишмичен мускул
Голям объл мускул
Трихте
Делтоеиден мускул
12. Чистя м>ккуяим ТРрЯ
331
Гръдничмоключи^теихеиден муехул
Тра леооеиден мускул

7. М><*> иг)р* MJ тор* а
Прав коремен мускул
фт&агсмдо
завъртане
. Външен/ос мускул
накор^/апри
;.--<„лна
>Лускул. изправяй» гръбнач¬
ния стълб в контракция
MycW изправящ гръбначния
стълб4-,обтегнат
Външен кос мускул
корема в контракц®
ВъДшен кос мускул
на корема - свит
Прав коремен
мусхул - свит
Външен кос
мусхул на кореиа
(предните му части)
при изпъване
Прав мусхул
на корема при
изпъване
Външен кос мускусна
кореиа (най-задйца
част) във функцил
Натрупване на гънки и бразди
Голям
седалицен
мускул
BvxeJi&c
мускул на
корема при
изгАан?\
Среден
седагиде»'
мускул при
изпъване

Фиг. 362 Закономерното поведение на
меките части па торса при четири
основни движения:
а) завъртане нз гръдния кош спрямо
таза чрез усукване иа гръбначния
стълб. Резултат: спирални форми
на предната и страничната
повърхнина па корема:
б) силно опростено представяне иа
процеса:
в) свиване на торса назад. Резултат:
сближаване на формите и кожни
нагъвания и набраздявания в
пояса, предната и отчасти странич¬
ната коремна стена са обтегнати,
гърдите са изправени;
г) свиване на торса напред. Резултат:
отпускане на предната коремна
стена и кожзта на корема с
образуване иа гънки и бразди над
пъпа. Отчасти сс отпуска и
страничната коремна повърхност,
обтяга сс мускулът, изправящ
гръбначния стълб и кожата на
гърба. Бодлсститс израстъци
изпъкват, гърдите сс отпускат;
д) наклон настрани. Резултат: свиване
на страничната коремна
повърхност и кожата с образуване
на гънки и бразди. Обтягане на
противоположната страна на
мускула, изправящ гръбначния
стълб, и нз страничната коремна
повърхност и кожата.
Стрслк»стс посочват посоките нз
обтягане н отпускане.
Старателното изследване на чистите мускули иа гърба (358/
2| трябвала сс опира преди всичко на тяхното иростраист-
всио-лластично отношение. Предната коремна повърхни¬
на (прав коремен мускул) сс изпъва в най-предната прост¬
ранствена зона между срамната кост и гръдния кош. Сре¬
щу нея сс разполага страничната коремна повърхнина
(външен кос мускул на корема) и образува една ло-задно
разположена пространствена зона (паралелната рисунка).
7.3. Закономерно поведение
на меките части на торса
Задължително е на това място да разширим нашия хори¬
зонт. да оставим на заден план чисто анатомичните анали¬
зи, да насочим вниманието си към цялостния торс. по-спе¬
циално към закономерното поведение на меките части, към
които причисляваме кожата, мускулите и специфичните за
женското тяло мастни натрупвания и гърди. Поведението
на меките форми изисква нашето внимание, защото сс от¬
личава от поведението на крайниците. По-голямата от¬
пуснатост, а оттук и по-голяма податливост на пластично
въздействие нз чистите мускули на торса сс основават пре¬
ди всичко на това, че покриват по-големи участъци между
таза и гръдния кош за разлика от костните стабилизиращи
лостове на крайниците. Само гръбначният стълб откъм
гърба им предлага възможността за директно „вкорснява-
нс“ е единствената си костна връзка. Закономерността на
пластичните прояви при всички основни движения на ске¬
лета сс състои в приближаването на таза и гръдния кош или
тяхното извъртане. Принципно за меките части това озна¬
чава да реагират на промени, извършващи сс между нача¬
лото и внеерцшгга на мускулите, като сс обтягат или отпус¬
кат. Промснящ1ггс сс връзки на положението между таз и
гръден кош водят до принудителна промяна на формата и
разположетшсто, например пластиката на бедрото и под¬
бедрицата, мишницата и предмишницата. Многото плоски
мускули на торса притежават по-голяма способност за
нагъване в сравнение е мускули от другите части на тяло¬
то. Ние щс осветим фактите. свързани е някои основни дви¬
жения. нс на последно място и съобразявайки сс е това д а
можем да предвиждаме разширяващата сс основна пластич¬
на характеристика, като изхождаме от наинггс способнос¬
ти да си представяхте функшпггс. Какво щс настъпи по не¬
обходимост, ако...?
Първи въпрос: какво ще сс случи, ако тазът и гръбначни¬
ят стълб нс останат в една равнина, а вследствие на върте¬
не около надлъжната ос на гръбначния стълб (усукване)
се разместят и застанат едни срещу друг; ако тазът сс
обърне към нас. а гръдният кош сс извърне настрани (359
дясно долу и средата долу, 363,364|? По отношение на
скелета това означава: мечовидният израстък на гръдната
кост като крайна точка на симетричната ос на гръдния
пмсшгсчжпии торса

кош вече нс е вертикално разположен спрямо срамното
свързване, а сс извърта странично, фланговете на гръдния
кош вече нс са над гребена на хълбочната кост. После¬
дици за предната и страничната коремна стена, както и
за кожата: всички компоненти образуват спирално из¬
вита форма. Средната ос на тялото (Linea alba между
правите коремни мускули) следва над своята твърда ос¬
нова промененото положение на мечовидиия израстък на
гръдната кост и сс отклонява настрани като дълга спи¬
рална извивка. Страничната коремна стена също сс про¬
меня вследствие на въртенето, фронтално погледнато
(мускулните й влакна са във вертикално положение). В
кожата сс образуват както отпред, така и отзад по-дълги
илн по-къси диагонални гънки и бразди като драперия,
особено в областта на пъпа и тръбната повърхност на
гръдния кош. Гърдшпе сс повлияват от процесите, защо¬
то имат контакт е правия коремен мускул и е външния
кос мускул на корема |362з, 6J.
Втори въпрос: какво ще сс случи, ако сс осъществи сви¬
ване ia торса назад е едновременно вертикално повдига¬
не на ръцете |321» 359 в средата, дясно)? 1Цо сс отнася до
скелета. двете пластични ядра, таз и гръден кош. и
гръбначния стълб, това означава: навеждането назад води
до увеличаване на дистанцията, странично и фронтално,
между гръден кош и таз(крило на хълбочната кости срам¬
ната кост). Последици за предната и страничната корем¬
на стена: предната коремна стена (прав коремен мускул
и най-предните части на външния кос мускул на корема)
претърпяват силно напрежение, което води до намалява¬
не на дистанцията коремна стена - гръб (гледано в про¬
фил). Издигането на гръдния кош предопределя разтяга¬
нето на правия коремен мускул, той стана по-тясна иви¬
ца. Напрегнатата коремна стена хлътва (вдлъбнатина в
талията), гръдният кош остро изпъква спрямо меките ча¬
сти със своите предни и странични граници |365, 366|.
Кожата следва изпъванията, средната линия между пра-
Фиг. 363 Закономерното поведение нз
меките части ка торса при извъртане:
а) усукването на гръбначния стълб ■
гръдната му част поставя гръдния кош
и таза в различни равнини. Товз води до
образуване нз диагонални гънки и
бразди на гърба, които ясно изпъкват;
б) когзто тазът стои здраво, a
гръдният кош сс извърта над
него, мускулите и кожата от
предната страна се променят.
Надлъжната бразда ira
предната коремна стена (Linea
alba) застава .диагонално**.
334 7. М^яумттрампрев

мттс коремни мускули сс вдлъбна, ямката на пъпа. която
в спокойно положение е напречноовална кухина, сс
превръща във вертикална дълга бразда. Мастната възглав¬
ничка. намираща сс под пъпа, сс сплесква и изтегля по
дължина. На гърба масите на мускула, изправящ гръбнач¬
ния стълб, и тези на кожата сс доближават, от което
възникват натрупвания. В зависимост от коисистснцията
на кожата те могат да станат напречни гънки и бразди.
Гърдите следват повдигнатите ръце, сплескват сс. зърната
сс качват нагоре. Конусът на гърдите губи своята огра¬
ничителна кожна бразда отдолу. Трябва да сс наблегне на
факта, чс вътрешната свързваща тъкан на гърдите повдига
големия гръден мускул и при всяко движение на ръката
той стои над хоризонталата |362в|.
Трети въпрос: какво ще станс, ако гърбът сс наклони
напред, както при наклонена напред ссдсжна стойка?
Двете пластични ядра таз и гръден кош скъсяват дистан¬
цията помежду си. преди всичко от страната на корема и
отчасти странично |160, 330, 359 в средата. 362г, 367,
368]. Значителните нагъвания на предната коремна
повърхност и свързаното е това получаване на излишък
от кожна маса могат да бъдат изравнени само чрез
дълбоки напречни бразда и произтичащи от това гънки.
Най-дълбокото потъване на кожата закономерно сс по¬
лучава малко над пъпа. Отсечката от това място до срам¬
ната кост сс нагъва незначително и предимно повърхно¬
стно (212а, 6]. Намиращата сс под пъпа.мастна възглав¬
ничка изпъква във формата на цилиндър. Гърдите под¬
дават. увисват от своята собствена тежест и приемат
формата на капки. Това е толкова по-ясно, колкото ло-
хоризоитален е наклонът иа гръдния кош. На страната
на гърба мускулите и кожата сс напрягат толкова сил¬
но. чс издатината на мускула, изправящ гръбначния
стълб, рязко сс сплесква и като низ от издатини изпъкват
бодлсститс израстъци на гръбначния стълб в областта на
пояса.
Фиг. 364 Спиралните черти на
предната н страничната коремна
повърхност при извъртане нз горната
част иа тялото
Мъжкият модел показва оказването
на натиск върху пръта и извъртането
на горната част па тялото. Мускулни¬
те влакна на коремната повърхнина сс
напрягат и застават косо.
7J.1
Т
un— n Meun«<ttmtiutopa

Четвърти въпрос: какво щс станс, ако торсът сс при¬
свие встрани? Двете пластични ядра - таз и гръден кош,
сс доближават едно до друго от едната страна, незави¬
симо от позата - стоеж, опорен стоеж, легнало поло¬
жение. Сближаването може да доведе до докосване на
последните плаващи ребра е гребена на хълбочната
кост. Последици за коремните стени: коремната
повърхност образува от нагънатата страна дълбока
бразда между стените на гръдния кош и таза. Пад и под
кея възникват гънки. На противоположната страна сс
открояват мускулите и кожата. Подчертават сс гръдни¬
ят кош и ръбът на таза. Талията сс свива. От предната
страна сс променя оста на гърдите. Тази ос вече нс е
паралелна на оста на ключицата, а логично сс насочва
по посоката на свиване, защото гръдният кош при на¬
клон встрани нс само сс размества, но променя и фор¬
мата си. От страната на наклона ребрата сс приближа¬
ват едно до друго, а от изпънатата страна сс раздалеча-
ват. Фланговете са на различно ниво и са различно дълги
J359 в средата, вляво. 362д|.
При художественото изследване на природата тези функ¬
ционални състояния и поведението на меките части са
добре дошло средство за обогатяване иа мотивите, най-
вече когато основното движение сс комбинира е някое
друго, второстепенно. Така сс създават безброй модифи¬
кации на Стойките на стоеж, ссдсж, легнало положение
и на движенията, свързани със смяна на мястото. Функ¬
ционалното поведение винаги трябва да сс представя в
различни форми и различна степен на напрегнатост или
отпуснатост.
С представенитс дотук анатомични факти въпросът за
пластичните особености на торса нс сс изчерпва
напълно. За да станс това, трябва първо да сс запозна¬
ем и е горните крайници. Тяхната твърда основа - ра¬
менният пояс и мускулите, тръгващи от него или зала¬
вящи сс за него - е най-тясно свързана е пластиката на
Фиг. 365 Поведение на предната и
нз страничната коремна повърхност
при просто изправяне на горната
част нз тялото. При повдигане нз
ръцете сс повдига и гръдният кош.
чрез което сс увеличава дистанция¬
та таз - гръден кош. Коремната
повърхност е напрегната.
надлъжните и страничните й бразди
потъват и пъпът сс изпъва по
дължина. IJ изпъването на меките
части участва и страничната
коремна повърхност, талията сс
оформя по-ясно. Гърдите биват
повдигнати ог големия мускул иа
гърдите. който също е напрегнат.
336
■* тара

торса. Затопи едва когато изясним това, отново ще сс
върнем на започнатата тук тема. Това ще станс в части
8.7 и 8.8. там ще приключим въпроса, като сс запозна¬
ем е архитестоннчната форма на торса, нейните зави¬
симости и функции.
Резюме
I. Мускулите на торса създават мостове в кухото прост¬
ранство между таза и гръдния кош, могат да проме¬
нят тяхното положение, участват в дишането и упраж¬
няват коремната преса.
2. Те напрягат гръбначния стълб от всички страни и пре¬
допределят неговото положение при движение. Ко¬
ремните мускули и мускулите на гърба действат като
антагонисти.
3. Към предната и страничната коремна стена принадле¬
жат:
праният коремен мускул;
външният кос мускул иа корема;
вътрешният кос мускул на корема, който тук е само
илюстриран; напречният коремен мускул, също само
илюстриран.
Тези мускули сс допълват едни друг.
4. Чрез противоположни кръстосвания възниква една
устойчива, еластична мрежа от мускули, които чрез
своите връзки и влакна изграждат влагалището на
правия мускул на корема.
5. Структурата на мускулите иа торса е много сложна.
Същинските части на мускула, изправящ гръбначния
стълб, принадлежат към дълбокия слой. Пластично по-
го,тямо значение има страничната връзка на дълбоки¬
те мускули на гърба, представени от хълбочно-ребре-
ния мускул и най-дългия мускул на гръдния кош.
6. Косото, насочено напред разположение на ребрата
позволява те да сс повдигат, а е това да увеличават обс-
Фиг. 366 Поведение на коремната
повърхност и 1ърднтс при наклон на
горната част на тялото назад
Предната и части от страничната коремна
повърхност сс включват в изпъването и
сс напрягат, татът и гръдният кош сс
отдхзечаваг един от друг. а от страната
на (ърба сс приближават. Вследствие па
това на предната коремна повърхност
изпъкват предният горен бодил на
хълбочната кост и срамната кост.
Получава сс струпване на мускули и кожа
в областта иа пояса. Гърдите сс сплескват
и следват изведените назад ръце.
Фиг. 367 Повеление па коремната
повърхност при ссдсжна стоика напред
При ссдсжна стойкз напред тазът и
гръдният кош сс приближават, на предна¬
та коремна повърхност, малко над пъпа
възниква излишък от кожа и мускули,
получават сс дълбоки гънки и бразди,
докато коремната повърхност между пъпа
и срамната кост сс закръгля напред
7 J. Запжмфю мкжмч п месите част ка торса

ма нз гръдния кош (вдишване). Обратно - потъването
на ребрата намхзява гръдното пространство (издиш¬
ване).
7. Различаваме две форми на дишане:
а) гръдно или ребрено дишане (увеличаване или намаля¬
ване на гръдното пространство чрез движение нз ре¬
брата):
б) диафрагмено или коремно дишане (увеличаване или
намаляване на гръдното пространство чрез изкачване
или смъкване на диафрагмата).
8. Диафрагмата е куполоподобен, засводсн. тънък мус¬
кул. който разделя пространството на корема и гърди¬
те. При вдишване той контрастира, сплесква сс. уве¬
личава гръдното пространство надолу и оказва натиск
върху коремните вътрешности, които пък закръглят
коремната повърхнина.
9. Ако диафрагмата е отпусната (издишване), то корем¬
ната повърхност избутва вътрешностите от долу на
горе. Сводът на корема изчезва. Диафрагмата и корем¬
ните мускули действат като антагонисти.
10. Промененото положение на таза н гръдния кош има
големи пластични последствия за меките части (мус¬
кули. кожа, мастни натрупвания, гърди).
II. Извъртането между таза и гръдния кош издърпва
спиралните мускули и кожата. Приближаването на
таза и гръдния кош е свързано с увеличаване на дис¬
танцията от противоположната страна.
12. Това води до полярни пластични промени във фор¬
мата: напрежението и отпускането на меките части
могат да сс случат по едно и също време и обогатя¬
ват акта като предмет на изследване.
Фиг. 36« Повеление на коремната
повърхност и гърдите при наклон на
торса напред
Приближаването иа таза и гръдния
кош води ло закръгляне напред па
горната и долната част на корема.
Двете сс разделят една от друга чрез
дълбоката къса бразда, която сс
получава малко иал пъпа. Художникът
трябва да обърне внимание на
голямата надключичиз ямка и иа
подключичната ямка. Наклонът на
горната част на торса напред променя
формата нз гърдите и тс следват
своята собствена тежест.
З.Мусяувпугаплфса

8.
Горни крайници
Фиг. 369 Конструкция на горния
крайник
Непрекъсната червена линия: обша ос
нз въртене на раменната кост в
раменната става и на лъчевата кост в
лъчево-лакьтнитс стави.
Пунктирана червена линия: оста на
днзфимтз на раменната кост и оста
на диафазата на лакътната кост, които
заедно образуват външния ъгъл нз
горния крайник.
8.1. Общ преглед на предните
крайници на животното
и горните крайници на човека
При четирикраките бозайници предните крайници имат
задачата да бъдат опора иа тялото и да предават напред
тласъка от задните. При чифтокопитнитс животни сс
наблюдават сходства във формата и строежа на предни¬
те и задните крайници. Най-близки до човешките горни
крайници са тези на човекоподобните маймуни. Но дори
и при тях те служат само за придвижване и хвашане.
Членението на крайниците при човека и четириногия
бозайник е сходно. Гледано от торез към периферията,
различаваме слсдюгте части: раменен пояс - мишница -
предмишница - ръка (китка, длан, пръсти). Броят на ко¬
стите към края на горния крайник варира, те сс диферен¬
цира г с отдалечаването от торса.
Освободени от задължението да носят телесна те¬
жест. горните крайници на човека са придобили съвсем
нови функции. В процеса на еволюцията се е създал един
универсален инструмент за работа, който същевремен¬
но като продукт на тази работа се е усъвършенства.!.
В постоянното взаимодействие между отделните части
на тялото сс е осъществил радикален прелом в облика
му. Отделните зависимости н условия на този процес нс
могат да бъдат разчленени. От предните крайници про¬
излизат горните крайници на човека.
8.2. Конструкция на горния
крайник и подреждане
на ставите му
Костната основа на горния крайник с отвореният към
гърба, способен да сс премества на много страни раме¬
нен пояс, съставен от ключица (Clavicula) и лопатка
(Scapula). От него свободно подвижно виси раменната
кост (Humerus). следвана от лакътната (Ulna) и лъче¬
вата кост (Radius). С последната е свързана ръката (кит¬
ката. длан и пръста) (Manus). Подобно иа крака, горният
крайник притежава (в изпънато състояние, от страната
на дланта) една мислено прокарана ос, която минава през
средата на главата на раменната кост, през главичката
на раменната кост и през главите на лъчевата н лакътна¬
та кост (обща ос на въртене на раменната кост и на обръ¬
щане на дланта) |370г|. Лакътната кост сс „пречупва"
спрямо раменната кост (външен ъгъл на горния крайник).
Това е следствие от стоящата не под прав ъгъл напречна
ос на макарата иа раменната кост. При жените външни¬
ят ъгъл на горния крайник е по-силно изразен. Конструк¬
цията на горния крайник сс съгласува с универсалната
■ 2. KcwrrpyDMiM Гормм tpritan ■ яшрежяк menam му
1. Гръдни^оключичка става
(става на гръдната кост и на
«хулата)
?. Клку^чнолопаткова става
(става на ключицата и
лопатката)
3 Раменна става
4 Раиенно-лакътна става
5а ГТроксималналакътио-лъчева
става
56 Диетата лахътчо-лъчева
става
6 Става на китката

Фиг. 370 Разположените едил над
друга стави в конструкцията нз
горния крайник и техните оси (уголе¬
мено изображение):
а) целият горен крайник, ъглите му и
общата му ос из въртене
(надлъжна червена линия):
б) раменната сгава е напречната ос зз
замахване напред и назад (шпевер-
сия и рстровереия);
в) ставата на лъчевата кост н първата
редица юпховн кости и тяхната
напречил ос за сгъване и рзи-ъване:
г) прокснмалната и дис гадна та
лакътно-лъчева става с оста па
въртене за супннаштя и прокат тия
на ръката.
Напречна ос на
раменно-лакътнзта кост
Напречна оСка
грьрн**<жлочич<ата
става (за хоризонтално
даокеше)
Ключичнолооатхоеа става
Дълбочинна ос на раменната става (за вертикално движение)
Напречна ос на раменната става (за замахване
на горния крайник напред и назад)
Обща ос на въртене на мишницата (за вътрешна
и външна ротация)
Ос на диафазата на раменната кост
Ос на въртене на дневалната
лакъ’»«> лъсВа става
ОснадиаФазвта
на лакътнзта кост
Дълбочинна ос ма ставата
на китката
Напречна осна
ставата на китката
Обща ос на въртене на
проксималката и дисталната
лахътно-лъчева става за
супинация и пронация на ръката
Ос на въртене на проксимал-
ната лахътно-лъчева става .
Дълбочинна ос на гръ^чио-
клелм^иата става
(за вертикално движение;
Надлъжна ос на
тръ^н^нжлочлката'
става (за въртене
около собствената ос)
Напречна ос на раменната
става (за махаме напред и
назад на горния кра/иих)
340 В. Пфяи крвйовм
Напречна ос ма
’ става за"
обръщане на
драла

дейност, която извършва най-долната му част - ръката
(китка, длан и пръсти). За това говорят и броят и под¬
реждането на ставите (369|:
I. Гръдничноключична става (подобна на кълбовидните
стави) (369. 370 а|;
2. Ключичиолопаткова става (подобна на кълбовидните
стави) (369, 370аJ;
3. Раменна става (кълбовидна става е три основни оси)
|369, 371|;
4. Раменно-лакътна става (шарнирна става е една напреч¬
на ос) (371);
5а. Проксимална (близка до торса) и 56. дисталиа (отда¬
лечена от торса) лакьтно-лъчева става (въртяща става
е една надлъжна ос - обща ос на въртене на ръката)
|370а|;
6. Става на китката (елипсовидна става е дълбочинна и
напречна ос) (370а, 371|.
В ставите съществуват следните възможност за движение:
I. Раменна става:
напречна ос: замахване напред и назад (антевсрсия -
рстровсрсия);
дълбочинна ос. отвеждане - привеждане (абдукция -
адукция);
надлъжна ос: завъртане навътре - завъртане навън
(вътрешна и външна ротация).
2. Лакътна става (комбинирана става, съставена от три
част):
напречна ос на раменно-лакътната става: сгъване -
разгъване (3711;
надлъжна ос на горната лакьтно-лъчева става: супи-
нация - пронация на дланта (370а|.
3. Става на китката-.
напречна ос: сгъване - разгъване (воларна флсксия -
дорзална скстснзия) (370а, 3711:
дълбочинна ос: отвеждане към страната на лакътната
и лъчевата кост (лакътна и лъчева абдукция).
Както и при крака най-силните мускули е най-обемни
маси сс намират в близост до торса. Периферията е снаб¬
дена само със слаби мускули или е дълги сухожилия.
Пространствените посоки на трите напречни оси на сво¬
бодно движещия сс горен крайник имат също толкова
голямо значение за неговото художествено изследване,
каквото имат и при долния крайник |3711.
Фиг. 371 Напречните оси на горния
крайник. Какго и при крака, разполо¬
жението на напречните оси има
голямо значение за дефиниране на
точките из ставите на скелета. Изглед
отгоре. В паралелната рисунка: изглед
отгоре към раменния пояс.
12. Кмпруют п гсрш цмйяи ■ п*оак ипяи, му 341

8.3. Раменен пояс
83.1. Задачи, конструкция. съставни части и строеж
|372-376|
Отвореният към гърба, разместващ сс костен пръстен
позволява за него да сс закрепи свободно движещият сс
горен крайник (отделен от гръдния кош), а също и ръка¬
та (китката, дланта и пръстите). Горният крайник се до¬
пира до скелета на торса само в една точка (гръднично-
ключичната става). Мускулните сили регулират положе¬
нието на вариращата платформа на крайника.
Ключицата (Clavicula) има формата на буквата S.
Нейният външен плоскосплсскан край сс допира до
бодила на лопатката 1372,374,375). Двете образуват
опорния лопатков връх за главата на раменната кост
и са свързани чрез става (ключичнолопатковата ста¬
ва - Articulatio acromioclavicularis). В гръдннчноклю-
чичната става (Articulatio sternoclavicularis) ключица¬
та сс нагласява в ямката на дръжката на гръдната
кост. Дължината на ключицата определя широчината
на горната част на тялото. Лопатката (Scapula) е
голяма триъгълна костна плочка е рамкова конструк¬
ция (удебелени ръбове), чиято задача е да образува
малка костна ямка за главата на раменната кост и
плоскостта й да служи за начало и инсерция на мно¬
го мускули |373-375). Едно тясно ..мостче”, което
започва от вътрешния ръб на лопатката, сс издига на¬
горе и образува бодила на лопатката (Spina scapu¬
lae). конто свободно се прикачва на лопатката (дру¬
гите отделни части и обозначения могат да сс видят
на фиг. |373J). Като варираща пластична форма рамен¬
ният пояс обгражда куполоподобния гръден кош. без
да го скрива напълно като пластично ядро на горна¬
та част на тялото.
342
Фнг. 372 Ключица (дясна):
а) преден и идел: формата е без
извивки;
б) изглед отгоре: формата е като
буквата S.
Стаена повърхност към лопатката
Фнг. 373 Лопатка:
а) задната й странз;
6) предната й страна.
, Раменен израстък
.Ставна повърхност за ключицата
Клкхеиден
израстък
Горен ръб на лопатката
Горен вътрешен ъгъл
на лопатката
НаД5одо<а
яика
Клиновиден израстък
Бодил на лопатката
Крушовидза
ставна ямка
Външен ръб на
лопатката
Подбо(хлиаяика
Вътрешен ръб на лопатката
Долен ъгъл на лопатката
Горен вътрешен ъгъл
на лопатката
Ставна повърхност към гръдната кост

Фиг. 374 Десен раменен пояс:
а) игглел полуотзал. отвътре;
б) бодилът на лопатката и ключицата
в спокойно положение;
в) принципът на функциониране и
положението на лопатковня
раменен израстък при повдигане и
спускане в ключичнолопатковзта
става;
г) повдигане на раменния пояс и
нереално задвижване на долния
ъгъл на лопатката, за да се
демонстрира задачата иа ключично-
лопатковзта става (изглед отзад).
на фази;
д) повдигнат раменен пояс е реалното
положение на ключична*к>патховзта
става (виж също и в), изглед от
средната равнина на тялото);
е) леко повдигнат раменен пояс
(изглед отзад);
ж) повдигнат раменен пояс, на фази
(изглед отпред);
з) същото движение както в ж),
схсмз тизирзио. за да сс покаже
паралелното разместване иа
лопатката във вертикална посока.
X 3.1*«меигвпмс
Раменен израстък и бодил на лопатката
Външен край на ключицата
Горен вътрешен ъгъл
на лопатката
Бодил на
лопатката
Ключица
Ставна повърхност за
гръдничноключичиата става
Дълбочиннаос
Клиновиден I
израстък
Подпопаткоеа
лика (ребрена
повърхностна
лопатката)
Вътрешен ръб
на лопатката
Външен ръб.
на лопатката
Долен ъгъл
на лопатката

Фиг. 375 Ляв и десен раменен пояс в
реалните отношения един към друг:
а) изглед полуогпх странично
вижда се свързването в една точка
между ключицата и дръжката на
гръдната кост;
6) с.ткн гръден прешлен;
в) изглед отгоре на раменния пояс и
връзката му със сърцевидния горен
отвор на гръдния кош.
Фиг. 376 Естествената и конструктив¬
на форма на раменния пояс в проме¬
нящите се изгледи;
а) отпред, леко странично;
б) същият итглсд както а) е подчерта¬
ване на ..бароковата фасада". чрез
която куполът на гръдния кош
прониква към главата;
в) същият зрхитектоничен проблем
както в б). в полуфрон гален итглсд.
необобшен;
г) съшият архитектоничен проблем в
волузадеи изглед и по-силен т орен
и и лед;
д) реално изображение от полуляво и
опал;
е) реално июбраженне от полуотпред.
отляво, със силен итглсд отгоре.
Външен край на ключицата
Надбодилнаяика
Крушовидна е • авиа ямка
Вътрешен ръб на лопатката
Раменен израстък на
бор/ла на лопатката
Подлопаткова
яика
Горен вътрешен ъгъл
ка лопатката
Външен ръб на лопатката
Долен ъгъл на лопатката
Дремна изрезка на дръжката на гръдната кост
Кг»«ца
Пърео ребро
Подбодилнаямка
344 B.fbfipi—i
Бодил на лопатката

8J. Рлмсжн noxc 345

8.3.2. Механика на раменния пояс и неговите
пластични промени [377~389|
Ключичнолопатковзта става компенсира движенията на
гръдничноключичната става. Ако лопатката и ключицата
бяха здраво свързани една е друга, то например при
издърпване на ключицата от тялото лопатката не би сс
задвижила. Началният тласък за движението сс дава от
гръдничноключичната става, която позволява раменният
пояс да сс премества вертикално и хоризонтално и кру¬
шовидната ставна ямка (главулечната ямка) да сс извърта
нагоре (374,379,3891. При това долният ъгъл на лопат¬
ката кръжи около стената на гръдния кош. Смисълът на
обхватните механични процеси е значително да се раз¬
ширят движенията на горния крайник и лопатката
винаги да е поставена в равнината на движението, в
която е и крайникът. Крушовидната ямка е лагер (конт-
рафорс) за горния крайник (важно за подпората) (382].
Издърпването на раменния пояс нагоре скъсява шията, ло¬
патките образуват гънки и бразди иа кожата по дължина¬
та на гръбначния стълб |384а, 385|. Кръстосаните пред
гърдите горни крайници издърпват лопатките към флан¬
говете на гръдния кош и закръглят гърба |383б|.
Резюме
I. Към горните крайници принадлежат раменният пояс
и свободните горни крайници.
2. Освобождаването им от задължението да носят телес¬
ната тежест позволява на горните крайници да сс офор¬
мят като универсален орган за работа.
3. Раменният пояс, състоящ сс от ключица и лопатка, е
отворен към гърба разместващ сс костен пръстен, кой¬
то значително разширява действието на горния край¬
ник.
4. Диференцираните движения на горните крайници сс осъ¬
ществяват от двойно повече стави в сравнение е крака:
Фиг. 377 Насаждане иа лопатката по посока на
движението на горния крайник:
а) при хоризонтално странично движение на
горния крайник:
б) при вертикално повдигане на горния
крайник;
в) поле нл движението, описано от лопатката
върху фланга нз гръдния кош (сив цвят).
346

Фиг. 377/1 Раменният пояс (черен цвят)
и неговото положение спрямо обтегнатия
гръден кош н пространствени телели:
а), б) лопатката се завърта около асимет¬
ричната i ръдна форма чрез ключицата
със своята единствена връзка към
гръдния кош в Гръдната кост
(гръдничноключичната става);
в) механичният процес на повдигане и
спускане на раменния пояс (стрелки) в
г рьдничноключнчната става;
г) принципното изображение от в);
д) горната чзст на гръдния кош в
полузаден изглед и изглед отгоре е
„барокови обшивки" чрез раменния
пояс, черните дебели линии са формо-
образувашиге пластични, особено
изпъкващи скелетни форми.
От Бамес: „Ние рисуваме човека".
PAMOKW яж 347

Фиг. 377/2 Раменен пояс и скелет на торса в заден
изглед
Ляво в спокойно положение, дясната редииа
механиката на раменния пояс при повдигане, разтяга»
не. свиване (черните удебелени линии подчертават
пластичните особености, които отчтпа моделът).
От Бамсс: „Ние рисуваме човека".
348 & ( ф<а ЦЧЙЯКЦХ

а) гръдличноключнчна става (370а, 374а|;
6) ключичнолоплткова става |370а, 374а|;
в) раменна става |370а, б|;
г) раменно-лакьтиа става |370а|;
д) проксимална и дистална лакъттю-льчева става |370г|;
е) става на китката |370»|.
5. Ключицата създава единствената костна връзка е гръдния
кош. отделя свободните горни крайници от торса, дви¬
жи крайника около гръдния кош |377/1, 377/2J. оказва
отпор срещу натоварванията, които сс насочват през
изпънатия горен крайник към тялото.
6. Лопатката е плоска кост, която служи за начало и ин¬
ссрция на много мускули, създава връзката на рамен¬
ната става е горния крайник, като лагер (коитрафорс)
определя посоката иа движението на крайника при не¬
говата дейност, упражнява защитна функция.
7. Ставите на раменния пояс са ключичиололатковата ста¬
ва и гръдничноключичната става, те действат заедно
1377/Ц.
8. Механиката на раменния пояс позволява движения във
вергикална и хоризонтална посока, а също така и
въртене.
9. В раменната става горният крайник може да сс повдиг¬
не само до хоризонтална линия. За да сс повдигне вер¬
тикално, трябва крушовидната ямка да сс извърти на¬
горе J3776J.
Фиг. 379 Косо положение на лопатката при
в.тигнат вертикално горен крайник
Вертикалното повдигане на горния крайник
над хоризонталата е възможно само при
действието на лопатката, при което нейната
стзвна ямка сс обръща нагоре като опора, а
долният ъгъл сс обръща напред. При това
сс стига до едно ясно косо положение i«
вътрешния ръб нз лопатката. Да сс обърне
внимание на характерните мускулни и кожни
гънки и бразди към рхменния израстък.
Фиг. 378 Спокойно положение на раменния
пояс. Заслужава внимание паралелното
положение на вътрешните ръбове нз
лопатките един спрямо друг и спрямо
гръбначния стълб, а също така и извънред¬
но важното значение на лопатките за
пластиката на горната част па |ърба.
349

Фиг. 380 Положение иа лопатката при
кръстосани зад гърба горни крайници
Левият долен ъгъл па лопатката покзтва
тенденцията към задвижване от своята
основа. Вътрешните ръбове на лопатката
са паралелни.
Фиг. 381 Изтеглен нагоре раменен пояс
Вертикалното повдигане па лопатките се
осъществява е привидно скъсяване нз
дължината ка шията и е увеличаване па
пзрхтелиите контури иа горната част па
тялото.
Фиг. 382 Естествената способност на
женския горен крайник да сс прератгъва
(хилерскстетпня)
Противоположно на мъжкия горен
крайник, женският, особено в младежки¬
те голини, може дз сс лрсрзи-ъяс в
раменно-лакътна та става. Нормалното
разгъване възлиза на 130-160 градуса. В
тази илюстрация да сс обърне внимание
иа лопатката, която заедно със своята
ставна ямка е застанала зад посоката иа
натиска на ръката, за да може да овладее
натоварването на натиска.
350 К-ГорвфЛоож

Фиг. ЛВЗ Положение на лопатките
при хоризонтални движения на горния
крайник:
а) със задържането на горните
крайници настрани лопатките
заемат положение в същата
равнина. Това сс извършва чрез
контракция на хоризонталните
части на трапецовидния мускул.
Двата вътрешни ръба на лопатките
силно сс приближават един към
друг и сс образува дълга вертикал*
на бразда нз гръбначния стълб;
б) положението нз лопатките при
кръстосани пред гърдите горни
крайници: двата вътрешни ръбз на
лопатките са възможно най-
отдалечени един от друг. Лопатки*
те следват посокзта на горните
крайници по фланговете на
гръдния кош. Закръглянето на
задната страна на гръдния кош
сгавз ло*голямо.
и.Йшсмаммс 351

Фиг. 384 Всртик&тни движения на
гръдния кош:
а) повдигането на ключицата от
хоризонтално положение
възли ia на 30 градуса;
б) спускането по правило става,
когато ключицата достигне
хоризонтално положение.
Фиг. 385 Хоризонтално свити
назад лопатки
Силните мускулни и кожни
гънки и бразди сс получават
чрез контракцията на хоризон¬
талната част иа трапецовидния
мускул, който силно приближа¬
ва вътрешните ръбове на
лопатките един към друг.
352

Фиг. 386 Хоризонтално свити назад
лопатки и профилен изглед
Преместването на лопатките иззад. а с
това и ма цялата горна част на тялото,
подчертана дъгата нз гръдния кош.
Фнг. 387 Завъртащо действие на
предния зъбчат мускул върху лопатка¬
та при вертикално повдигане на горния
крайник
Към силите, които поставят лопатката
в готовност за вертикално повдигане на
горния крайник, принадлежи и един
ветрилообразен мускул - предният
зъбчат мускул. Четири от неговите
зъбци са видими на живо, обаче често
погрешно сс смятат за изпъкнали
напред ребра.
Фиг. 388 Мускули нз торса и мишни¬
цата и мускули на лопатката и
мишницата в задържаща функция при
вмссис
Тяхната задържаща функция сс
насочва срещу потъването иа тялото
между горните крайници.
353

Фиг. 389 Хоризонтално движение на
раменния пояс, изглед отгоре и отзад
Ключицата и лопатката сс въртят
около дръжката нз гръдната кост като
точка иа въртене.
354

8.4. Мускули на раменния пояс
(мускули на торса и рамен¬
ния пояс)
8.4.1. Обш преглед на цялостната система |351. 390|
Мускулите, които движат раменния пояс, принадлежат
към групата на мускулите на торса и раменния пояс
(виж с. 319). Те имат задачата да движат във вертикална
и хоризонтална посока, да закрепват здраво или да
въртят крушовидната ставна ямка на лопатката. Под¬
реждат сс във вертикална или хоризонтална посока.
Скелетът на торса им служи като начало. Лопатката
стои в центъра на „лъчите", които образуват различни¬
те мускули. Техните противоположни посоки сс
допълват взаимно (например напред - назад, надолу -
нагоре, виж посоките, които сочат стрелките на фиг.
1351,390, 3911.
Мускулите на торса и раменния пояс лапат в целесъ¬
образни антагонистични и синергични връзки, за да мо¬
гат да преместват напред и на зад, нагоре и надолу
плъзгащата се платформа на горния крайник ти при
едновременна контракция да я фиксират.
8.4.2. Мускули на торса и раменния пояс
|351, 391-393J
Трапецовиден мускул (М. trapezius)
Начало-. външната тилна издатина (Protuberantia occipitalis
extema). тилната връзка (Ligamentum nuchae), бодлсстите
израстъци на ссдми шисн и всички гръдни прешлени;
Посока на протичане и инсерция: с низход ящата, хори¬
зонталната и възходящата си част той достига горния ръб
на бодила на лопатката и външната част на ключицата;
?Лалък гръден мускул
Трапецовиден мускул. хоризонтална част
Малък и голям ромбовиден мускул
Трапецовиден мускул, възходяща част
Преден зъбчат мускул
Фнг. 390 Преглед на системата на
мускулите на торса и раменния пояс
В лявата страна мускулите са пред¬
ставени в нишковидно изображение,
показан е и един мускул на торса и
мишницата (широк мускул на сърба).
Илюстрацията онагледяла положение¬
то на лопатката като пентър на
лъчево протичащите мускули. Тя с и
твърдо установена или подвижна
основа на т орния крайник. Стрелките
показват посоката на мускулите.
Трапецовиден мускул, низходяща част
Повдиган на лопатката
М. Мупулв п fHinm w ямг (мулуп ■ горса ■ 355

Функция: низходяща част - в спокойно положение държи
раменния пояс в ..равновесие" и действа против претовар¬
ване (при носене на тежест) или дърпа раменния пояс
нагоре. При стабилно стояща лопатка накланя странично
главата или оказва отпор при натискане на главата напред.
Възходяща част: смъкване на лопатката надолу, задържа¬
ща функция в опора и вие:
Хоризонтална част: дърпане на лопатката по посока на
гръбначния стълб (задържаща функция при теглене на
въже);
Пластика: гръбначният стълб е зает само от тънки су¬
хожилия. Един сухожилен ромб в тила държи бодлести-
те израстъци свободни от мускули. При контракция сс
образуват ямки на раменете. Тънките мускулни тракто¬
ве от въишнотмлната издатина и тилната връзка дости¬
гат ключицата със спирални кръстосвания. Те образуват
тилния когпур в профил и триъгьлпика на тила във фрон¬
тален и заден изглед.
Преден зъбчат мускул (М. serratus anterior) [391|
Начало: от първото до деветото ребро (3/4 от фланга на
гръдния кош);
Посока на протичане и инсерция: от ветрилообразното
начало се концентрира върху вътрешния ръб на лопат¬
ката. при което минава под нея и я изпълва отдолу:
Функция: средната и горната част дърпат лопатката напред
(антагонист на хоризонталната част иа трапецовидния
мускул). Частта, която сс издига отдолу назад и нагоре я
дърва нагоре и надолу. Заедно е низходящата и възходя¬
щата част на трапецовидния мускул той върти нагоре кру¬
шовидната ставна ямка със своята издигаща сс част (вер¬
тикално повдигане на горния крайник) (387, 391, 397|;
Пластика: неговият ..назъбен" обем, разположен на ре¬
брата. навлиза в междузъбното пространство на външния
кос коремен мускул. Горните от деветте зъба са покрити
от гръдния мускул, така че само 3 или 4 си личат на
повърхността (често погрешно сс смятат за ребра).
Фиг. 391 Действие на мускулите
върху лопатката, за да се осъществи
вертикално повдигане на горния
крайник
Лопатката бива обхваната еднопосоч¬
но и едновременно от три различни
страни и крушовидната й ставна ямка
се извърта нагоре.
Фиг. 392 Едновременно действие на
трапецовидния и широкия мускул на
гърба в опора на ус1юре;цса
Възходящите части на мускулите (по-
тъмен шмп) предотвратяват чрез
контракция по посока на гръбначния
стълб свличането на телесната тежест
между опората на горните крайници.
Фиг. 393 Трапецовидният мускул при
вертикално повдигане на лопатките
Низходящите части иа трапецовидния
мускул (по-тъмен цвят) обхващат
лопатките и извършват контракции по
посока ка своето начало, което е иа
тила и тилната връзка.
Тилна връзка
Трапецовиден мускул.
иизх-одйщачаст
Преден зъбчат мускул,
изкачвай^ се нагоре зъби
Трапецовиден мусхуп,
възходяща част
356 •.Гф.ф-Ъ-

8.5. Раменна става
8.5.1. Задачи, съставни части и строеж
В съответствие е многостранното движение на горния
крайник |370а, 6.371,397| кълбовидната глава на рамен*
ната кост и малката плоска крушовидна ставна ямка на
лопатката сс докосват само на една малка повърхност.
Голяма вдлъбнатина на лопатката (както на тазовата кост)
и ставна шийка на раменната кост липсват, [лавата стои
непосредствено над шийката. Ог външната страна на
шийката сс натрупват ръбести възвишения (голямо и
малко хълмче. те служат за залавяне на мускулите).
8.5.2. Механика на раменната става
Трите основни движения на кълбовидната става отгова¬
рят на три оси [370а, 397|.
Замахването напред и назад на горния крайник (антс-
всрсия - рстровсрсия) сс осъществява около хоризонтал¬
на! а напречна ос на равнината на лопатката (следовател¬
но нс е идентична е фронталната равнина). С това гор¬
ният крайник от само себе си попада в контролната об¬
ласт «а очите. Замахът напред е по-интензивен от зама¬
ха назад (3706|. Отвеждането и привеждането (абдукния -
адукция) стават около дълбочинната ос (тя е под прав
ъгъл спрямо напречната ос). Горният крайник бива по¬
вдигнат леко странично напред на около 90 градуса (така
продължава в пространството посоката на лопатката).
За вътрешната и външната ротация отговаря надлъж¬
ната ос на въртене, виж (369,370а[. Ако свием предмиш-
ницата, можем точно да изпълним ротация от 90 гра¬
дуса.
Съчетанието на трите основни движения позволява на
мишницата да опише една конусовидна фигура е кръгли
или елипсовидни основни повърхности в пространството.
КЛ.Рхмаоотез 357

8.6. Мускули на раменната става
8.6.1. Преглед на цялостната система |397]
За раменната става сс грижат две мускулни групи: .муо
кули на торса и мишницата (виж глава 7.1) и раменно-
мишнични мускули. Първата група обхвата мишницата
от задната й страна и създава връзката е таза (!) (широк
мускул на гърба) и е гръдния кош (голям гръден мус¬
кул).
8.6.2. Мускули на торса и мишницата
Широк мускул на гърба (М. latissimus dorsi) |394. 395|
Начало: е по-тънко сухожилие от бодлсстмтс израстъци
на шести до дванайсети гръден прешлен и всички пояс¬
ни прешлени, от средния кръстцов гребен, от задния от¬
дел на гребена на хълбочната кост, от поясногръдната
фасция и от последните четири ребра:
Посока на протичане и инсерция: началото му е широ¬
ко. после се концентрира в крайното си залавно място в
гребена на малкото хълмче на раменната кост. Най-гор¬
ните влакна на мускула са дъговидни, притискат сс до
долния ъгъл на лопатката и пресичат влакната, която сс
изкачват нагоре;
Функция: дърпане надолу и назад на вдигнатия горен
крайник (..саблсн удар“), въртене навътре на мишницата
(гърба на крайника към седалището), засилване при
хвърляне и удар, задържаща функция при вие на халки.
Фиг. 394 Широк мускул на гърба
Да сс обърне внимание ма пресичания¬
та на мускулните влакна в близост до
инсершнпа и тяхното нитьване из
дясна га страна. Том е благоприятна
предпоставка за извеждането ма
горните крайници надолу.
358
Гюяоофаауя

_ Клсноеилоли^^чен
мускул
Голяи объл мусхул
Широк мусхул на гърба
Голям гръден мускул
Голям гръден мускул
Малък объл мускул
Подбодилен мускул
Голяи объл мусхул
Преден зъбчат мускул
Широк мускул на гърба
Фиг. 395 Оформяне на подмишннчнлта
ямка при повдигане на горния крайник:
а) фронтално:
6) странично.
Раменната кост Ситна обхваната отпред от
двата мускула на торса и мишницата и
отзад от края на широкия мускул на търбл.
Мсжцу двата мускула, фланга та гръдния
коти и раменната кост се получава ямка.
В лявата страна на а) големият гръден
мускул е показан в нишковидно и израже¬
ние. началото и инсерцията са п черпен
цвят.
Фиг. 396 Преден зъбчат мускул (ляло) и
голям гръден мускул (дясно) в спокойно
състояние
*6 Мусяуляарамсмопстмв 359
Дептсеиден мускул.
Трапецовиден мускул
Голям гръден
мусхул
Преден зъбчат
мускул

при вие на лост изнася тялото нагоре (повдигане от вие),
при опора на успоредка изпълнява задържаща функция
срещу голямото напрежение на рамото:
Пластика', образува изпънатата закръглена част на под*
мишничната ямка отзад.
Голям гръден мускул (М. pectoralis mejor) (361,395,396|
Той се състои от три главни части: ключнчна. гръдннчна
и коремна. Общата форма прилича иа ветрило:
Начало', ключична част: вътрешните 2/3 на ключицата,
гръднична част: ръбът на гръдната кост и хрущялът на
второто до седмото ребро, коремна: сухожилната обвив¬
ка на правия мускул иа коремз:
Протичане и инсерция: от напречната U-формсна част
на началото със спускащи сс надолу, хоризонтални или
изкачващи сс нагоре трактове концентрира инссрцията
си върху гребена на голямото хълмче на раменната кост.
В инссрцията сс преплитат неговите влакнести трактове
като ветрила със своя точка на въртене:
Функция: атагоиист и синсргисг на широкия мускул на
гърба. Низходяща част: замахване е горния крайник на¬
пред. възходяща част: дърпане надолу на вдигнатия край¬
ник, задържаща функция във вие, издигане на тялото от
вие, прибиране на горния крайник срещу отпор, задържа¬
ща функция при кръст на халки. Хоризонтална част:
кръстосване на горните крайници пред гърдите, притис¬
кане на двете длани една до друга:
Пластика: оформя със своята щитовидна форма горна¬
та част на тялото като правоъгълник, образува подмиш*
личната ямка отпред, при вертикално вдигнат крайник
придобива триъгълен вид. Понеже кръстосващите сс
влакнести трактове следват посоката на горния крайник,
сс получава пълно кръгло възвишение.
8.6.3. Мускули на рамото и мишницата (397|
Делтоеиден мускул (М. deltoideus) (397,398|
Обгръща раменната става от три страни е три части:
предна, средна и задна. За раменната става играе роля.
Задна част на делтоеидиия мусхул
Средна част на делтоеидния мускул
Широк мусхул иа гърба
Предна част на делтоеидния мусхул
Голям гръден мусхул
Фиг. 397 Трите главни оси иа раменна¬
та става и някои от действащите
върху нея мускули (лолуехематмчяо)
Позицията на отделните мускули
спрямо ставните оси дава сведение м
възможните функции.
Надлъжна ос
Дълбочина ос
Напречна ос
360 t. IbfMt (prihiBBi

подобна иа ролята, която играе големият седалищен му¬
скул за бедрото:
Начало-, предна част външната третина на ключицата,
средна част - раменен израстък, задна част - долен ръб
на бодила на лопатката:
Протичане и инсерция: от подковообразния пръстен на
раменния пояс върви и сс залавя за горната третина на
мишницата, от външната стрзна:
Функция: предна част - замах е горния крайник напред
до хоризонталата (вследствие на положение пред напреч¬
ната ос), задна част - замах е горния крайник назад. Сред¬
ната част отвежда горния крайник странично до хоризон¬
талата (въишиостранично положение спрямо дълбочин-
ната ос). Понеже предната и задната част пресичат и ди¬
агонално надлъжната ос. те въртят горния крайник навът¬
ре и навън. В обшата си функция трите части предпазват
ставната капсула от претоварване (носене на тежест):
Пластика: компактен, подобен на функционално близ¬
кия му голям седалищен мускул. Неговият обем е е ясни
акценти. Главата на раменната кост при жените е кръгла.
Никога делтовидният мускул нс уплътнява раменния
израстък отдолу. Ако горният крайник е вдигнат, винаги
сс получават две паралелни гънки и бразди около рамен¬
ния израстък.
Подбодилният мускул (М. infraspinatus) и малкият объл
мускул (М. teres minor) започват от лопатката, закрепват
сс за голямото хълмче на раменната кост и въртят гор¬
ния крайник навън или при абдукция го привеждат. И
двата мускула отчасти са покрити от делтовидния мус¬
кул |402б, 425|.
Големият объл мускул (M.tcres major) започва от долния
ъгъл на лопатката и се залавя за гребена на малкото хълмче
на раменната кост и притегля горния крайник към тялото;
понеже пресича надлъжната ос отзад напред, той върти
крайника навътре. При тренирани фигури той е хоризон¬
тална издатина |395,398а]. Клюкошдномишничният мус¬
кул (М. coracobrachialis) е от вътрешната страна на мишни¬
цата и е видим само при вдигнат горен крайник |425|.
Голям объл мусхул
Широк мускул на гърба
Фиг. 398 Пластиха на делговтии1ия мускул при различни
функции:
а) заден изглед, лява страна: странично повдигане на
горния крайник до хоризонтално положение, дясна
страна: характерното концентриране на мускулна маса
върху раменния израстък. Все пак делтовидният
мускул не с отговорен за вертикалното повдигане;
6) преден изглед, дясна страна: спокойно положение,
лява страна: странично повдигане на ръката до
хоризонтално положение.
Да се обърне внимание на антагониста. който е на
срещуположната страна на задната дълбочннпл ос?
Голям объл мухху-п
&6.Мусжуля>и;ш«енапстш 361

Обобщен преглед на действащите върху раменната става мускули
Ос
Движение
Участващи мускули (изброени са всички)
напречна
антс версия
(замах напред)
Дслговидсн мускул (М. deltoideus), средна и предна част
Голям гръден мускул (М. pectoralis major), ключична част
Клюновндноммшннчсн мускул (М. coracobrachialis),
нс е подробно разглеждан, само е споменат)
ретровсрсия
(замах назад)
Дслтовндсн мускул (М. deltoideus), задна и средна част
Широк мускул на гърба (М. latissimus dorsi)
Голям объл мускул (М. teres major)
дълбочинна
отвеждане
Дслговидсн мускул (М. deltoideus), средна част
Надбодилсн мускул (М. supraspnatus) +
привеждане
Дслговидсн мускул (М. deltoideus), предна и задна част
Голям гръден мускул (М. pectoralis major)
Широк мускул на гърба (М. latissimus dorsi)
Голям объл мускул (М. teres major)
надлъжна
ротация навътре
Дслговидсн мускул (М. deltoideus), предна част
Подлопатков мускул (М. subscapularis)O
Голям объл мускул (М. teres major)
Широк мускул на гърба (М. latissimus dorsi)
ротация навън
Дслговидсн мускул (М. deltoideus), задна част
Подбодилсн мускул (М. infraspinatus)
Малък объл мускул (М. teres minorjO
+ ■ нс с разглеждан, нс с илюстриран
О - кс с разглеждан, само с илюстриран
8.7. Лрхитектонична форма на
торса и зависимостите й
На читателя може да сс стори странно, чс едва тук пра¬
вим по-голямо обобщение за архитекгоиичната форма
иа торса и зависимостите й, след като вече смс разгледа¬
ли в глава ссдма мускулатурата на торса и закономер¬
ното поведение на формите на меките части на торса (част
7.3). Това обстоятелство с обяснимо поради факта, чс без
знания за раменния пояс - разместващата сс или съот¬
ветно твърда база иа свободно движещите сс горни край¬
ници. с трудно да сс обясни пластичната форма на тор¬
са. Защото раменният пояс, който с костно формосъзда*
ващо образувание, и мускулите, които тръгват от него
или сс залавят за него, допълват съществено пластиката
иа горната част иа тялото чак до мишницата (делтови-
ден мускул). Единството на формата може да сс постиг¬
не и да бъде сигурно преди всичко чрез много добро
познаване на фактите. Никога нс може да бъде усвоена
пластиката иа тялото, без меките части да сс свържат със
скелетната архитектура (405,4061. Защото за торса тазът
и гръбначният стълб, гръдният кош и раменният пояс
остават определяща база. Понятието „архитектура" е
уместно, ако пространствата сс възприемат заедно,
какъвто с случаят с гръдния кош. таза и черепа.
8.7.1. Преден изглед (399, 400, 405~408|
Двете относително константни части, дори и в движение,
тазът и гръдният кош. са важни за пластиката на
повърхността, тс са пластични ядра. В двата предни гор¬
ни бодила на хълбочната кост, от страната на корема,
големиягтаз отваря своята кръгла форма. Между двете
точки сс намират коремът и слабинната връзка, която
дъговидно свързва срамната кост и бодила на хълбочна¬
та кост (част на слабините при мъжа). Тук настъпващите
напред външни коси мускули на корема намират своето
последно здраво фронтално закрепване (мускулен ъгъл).
По-нататък около гребена на хълбочната кост назад „на¬
опаки** сс появяват външните коси мускули иа корема и
изпъкват срещу страничните седалищни мускули като
„тигел" (хълбочна гънка) |405|.
Въпреки всички наслагвания гръдният кош си остава ку¬
полен свод, чияго фронтална сплссканост с представена
от общата равнина, състояща сс от гръдната кост и от ре¬
брения хрущял. Тази равнина върви отвесно напред от
яремната ямка към мечовидния израстък на гръдната кост,
362 •. Гори ipafaMi

отъъдсго дъгата иа ребрата се отваря пол ъгъл към флан¬
говете |399. 406а, б|. Дори и правият мускул на корема
ле изравнява напълно тази ограничителна линия. Между
гръдния кош и таза този мускул приема функцията на
дълга свързваща междинна форма, която изпъква прост¬
ранствено най-силно в сравнение е другите мускули на
корема и със своята надлъжна бразда (бяла линия) под¬
чертава движението на формата [405|. Гръдните мускули
са хоризонтални. леко сводести „брони“, които „облицо¬
ват“ гръдния кош в неговата горна части тгридаватна гор¬
ната част на тялото и фланговете на гръдния кош форма¬
та на правоъгълен ларалелелнпед. Женската архитектура
на торса сс оформя като цяло, абстрахирайки сс от про¬
порциите. по същото правило. Гърдите са издадени по¬
лукълба. които покриват големия гръден мускул (407|.
Ключицата е пластичната гранична линия между гърди¬
те. шията и триъгълника на врата (406в, г|. Между дсл-
то видния мускул, който от външната страна здраво
държи ключицата в една хоризонтална равнина, и голе¬
мия гръден мускул „зее" малка ямка (подключична ямка).
Тук двата мускула сс доближават един до друг и между
изпъкналите им форми сс образува бразда (92а, 399,400].
От вътрешната част на ключицата спирално назад към
тила сс извива шията.
Зависимостите във формата, гледана фронтално, сс опре¬
делят от взаимодействието на двата главни обема - таз и
гръден кош и техните междинни форми (маси на меките
части) (405|. Движението на напрегнаппе флангове на
гръдния кош никога нс сс осъществява към раменния из¬
растък, а към подключичната и падключнчната ямка (404,
405, 406а. 407а, в|. Куполът на гръдния кош хлътва под
подмншкичната ямка. при вдигнат горен крайник това е
особено отчетливо. Гръдният кош може да сс движи над
костния пръстен на гребените иа хълбочната кост, двете
части постоянно действат като полярно насочени, нагоре
и надолу, овални сводове. Как двете сс преместват една
спрямо друга, как сс увеличават техните „кухини“ или сс
намаляват - за това „разказват“ натрупванията или скл-
Hirrc разтягания на междинните форми (362,406а|.
Най-важното за архитектурата н ритмиката в профил (81,
4011 вече беше казано в част 1.3.9.
Фиг. 399 Торсът във фронтален изглед.
ВЪНШНО проявление
Пластиката на торса - както всички други
проявления на живото тяло - нс трябва
лд бъде разглеждана само от гледна точка
па изпъкналите навън опънати „позитив¬
ни“ форми, а винаги пъп взаимодействие
е ..негативните" форми, които образуват
телосложението.
1.7. ApiMTvrrotumu форма «* торса я имгямптпг й 363

ФИ1. 400 Торсът във фронтален
жтглех мускулен аналиj
Изследването ю мускулатурата нс
служи само та кмснявансто на
кзчадата и инссрпиитс на мускулите. а
и да сс пресъздаде тяхната пластика.
Те трябва да сс раилеждат е оглед на
създадените от тях пространства
Гръдничноклх>чимнос-.1сс>виден мусхул
Бицепс
Преден зъбчат мускул
Външен кос мускул на корема
Мишиичен мускул
Трщепс
Трапецовиден мусхул
Делтовиден мусхул
. Голям гръден мусхул
Прав мусхул на корема
Алоневроза (калъф) иа правия коремен
мусхул. изпъкнала
Мускулен ъгъл на външния кос коремен мусхул
Преден горен бодил на хълбочната кост
Среден седалищен мускул
Пирамидален мусхул
Изпъвам на бедрената лента
Гребенен мусхул
Семенен канал
Дълъг превеждам
Шивашки мусхул
Бедрена лента
Нежен мусхул
Права глава на квадрицепса
Външна глава на квадрицепса
364
1rpMbaaai

фнг. 401 Торсът в страничен итглед:
з) външен вил:
6) МУСКУ^ ЗНХ1И1
Опюшснисто нз пластичните ялрз и
тяхизти подай» «лис към друго
нтдлвлт и при торса в профил
доминиращия динамичен характер на
общата форма, който сс получава от
разположението »и мускулите спрямо
костните кухини и ставите.
Гръдки^хтхтчимкхисоеиден мускул
Делтсеидем мускул
Голям гръден мускул
Подбодилен мускул
Преден зъбчат мускул
Бедрена лента
Права глава на квадрицелса
Външна глава на квадрицепса
Бицепс
Голям объл мускул
Триуепс
Широк мускул на гърба
Външен кос мускул на корема
Изпъкнала алоневроза (калъф) на
правил коремен мускул
Външен кос мускул на корема
Прав мускул на кореиа
Среден седалищен мускул
Шивашки мускул
Изпъвам на бедрената лента
Пирамиден мускул
Голям въртоп
Голям седалищен мускул
Я.?. Аригтнт
фОрМ4К>Т<фС4В ММОШСКт* 365
Трапецовиден мускул

S.7.2. Заден изглед (402. 409, 410]
Задният фронт на торса изисква по-голямо съсредоточа¬
ване. отколкото предният (405]. Тук почти липсват ясно
изразени дълбочини и ..врязвания", понеже никоя дъга на
ребрата нс изпъква. Тук няма натрупване на маси като
тези на големия гръден мускул. Гърбът, плоскостно раз¬
глеждан. е висок трапец. Лопатките е техните мускули и
широкият мускул на гърба, който сс увива около долни¬
те лопаткови ъгли, образуват страничните контури
|404ж]. Гърбът е по-широк от гърдите. При мъжкия тра¬
пец на гърба в долната му част дълбоко сс е врязала ске¬
летната ос (гръбначен стълб). Около тази ос сс наслаг¬
ват двете части на гърба във формата на мида. Гръдният
кош е най-яркият изразител на движението. Затова той
трябва да сс рисува най-напред, след това върху него да
сс групират масите. Бодилът на лопатката - чупка на
един ..чстирискатсн покрив" - пресича стръмния заден
фронт. В ямката на ..ъгъла" на раменния израстък бо¬
дилът става кулминационна събирателна точка на три
посоки: на вратния триъгълник на трапецовидния мус¬
кул. на наклонения вътрешен ръб на лопатката към
гръбначния стълб и на нежната линия на мускулната
повърхност на подбодилната ямка (на лопатката). Дол¬
ният ъгъл на лопатката изпъква като най-висока точка на
гърбз. Па гърба най-ясно може да сс види острата чупка
между гръдния кош и таза: поясът бива ..затворен" меж¬
ду двете тела като пространствен ..негатив"; мускулите,
изправящи гръбначния стълб, образуват издължена меж¬
динна форма. Двете седалищни половини, разделени от
сводестия клин на кръстната кост, имат полукръгла фор¬
ма (255]. Как седалището като кубовидио тяло изтънява
назад ни показва напречният разрез (403, 406в|. Въоб¬
ще напречните разрези имат голямо значение за скулп¬
тора, когато той иска да направи ясни пространствените
наклони нз обграждащите тялото равнини. Наредените
една зад друга корелационни точки на най-ниските стра¬
нични „врязвания" на задния изглед задават посоката и
вида на простите основни форми. Зависимостта проли¬
чава в горния крайник от лакътя до талията [404ж 1-5|.
Едва тук отново изпъква едно трапецовидно разширение
чак до големия въртел (цифри 5-8). Илюстрацията (404е|
показва корслациоииигс зависимости в цялата фигура, от
подмишничната ямка до петата и от едната до другата
длан (1-12!). Върху тази верига от точки сс извиват мус¬
кулните издатини, винаги така, че противоположните
допълващи сс или продължаващи сс части са ясни.
366

Фиг. 402 Торсът в заден нтглсд;
з) външен вид.
б) мускулен анали т.
Двустранната симетрия, която
определя предния и задния изтлех
скрива динамичния строеж на
формати. Тя подчертава статичния
строеж, при който пространствата
играят по-важна роля, опсолкото
при страничния изглед. Изображе¬
нието на отделните обеми на
мускулите сс прави в интерес ка
повърхностната пластика: като
обективно обосноваване из
закономерните съществуващи или
образуващи сс пространства от
всякакъв вид (ямки. бразди, гънки,
кухини).
Поясяафааа«
Гръдни^<жлкл*с«ссмсоеиден мускул
Трапецовиден мускул
Раменен израстък
Де лтовиден мускул
Ямка на лопатковия бодил
Трапецовиден мускул
Подбодилея мускул
Малък объл мускул
Ромбовиден мускул
Голям объл мускул
Трицеос
Широк мускул ма гърба
Трапецовиден мускул
Външен кос мускул ма корема
Гребен на хълбоммата кост
Среден седалищен мускул
Голям седалищен мускул
Изпъвам на бедрената лента
Голям въртел
Бедрена пента
Нежен мускул
Голям привеждан
Попусухожмлен мускул
5wienc
Външна глава ма квадрицепса
nonyiMWCT мускул
3.7. Армгтатогапя* форш мз торс» м жялмосппс й

8.7.3. Архитсктоничнзта форма на торса във функция
Ценната за изграждането на архитсктоннчната форма
..прозрачност*’ на отделните строителни елементи, на
пластичните ядра и техните напластяващи сс форми при¬
тежава важна познавателна стойност нс само за спокой¬
ното положение на торса f404|. Тя сс увеличава още
повече при торса във функция. Тук трябва още повече
отпреди да доказваме дали конструктивните скелетни
форми са представени присъстващи и годни за реализа¬
ция, защото двигателните процеси при тях предлагат още
една основна глед на точка, която сс променя в перспек¬
тива. За изграждащото рисуване и даже точно за него нс
е желателно само да сс натрупват един обем до друг.
Това всъщност би трябвало да е втората работна стъпка.
Първата е установяването на посоката и зависимостите
във формата, което, както вече много пъти беше изясне¬
но. трябва да станс чрез свързване на „най-ниските точ¬
ки", които възникват от взаимодействието на изпъкнали¬
те форми |404—406|. За това сс задават както посоките,
така и оптическите акценти на основните форми. Трябва
да сс стремим към организация на формите, при която
изпъкналите части сс издигат като подчинени форми над
главните. В изграждащото рисуване представите за фор¬
мите на напречните разрези и знанията за закономерно¬
то поведение на меките форми трябва да сс свързват,
защото точно те създават важните отношения между
напрегнатите и отпуснатите части, извивките и кухини¬
те. Чрез това стават видими по нов начин тазът и гръдни¬
ят кош и размсстващ1ггс сс части на раменния пояс. Ху¬
дожественото изграждане е отделните строителни еле¬
менти и тук означава да сс ззбрави аналитичният начин
на наблюдение, за да станс ясна чрез сиктсзно едновре¬
менно съзерцание зависещата от функцията нова струк¬
турна корелация на силите. Тук нс стои въпросът за раз¬
граничаването на отделните анатомични елементи от
Фиг. 403 Напречни разрези през торса:
а) лява вертикална редица - мъжки;
б) дясна вертикална редица - женски.
Напречните разрези в различни
хоризонтални равнини са много
специфични и типични и оиагледяват
различните повърхностни наклони на
тялото като израз иа създаване на
неговия обем в пространството.
368 а.Пц । i ।

другите, а въпросът в какви гслссно-пространствсни от¬
ношения и общи образувания сс обединяват те, какво
положение заемат в пространството и какви простран¬
ства образуват помежду си (407-408). Така усилията да
сс опростят (дори силно да сс слсмснтаризират) частите
на тялото, които са в движение, и поведението на връзки¬
те, които сс създават, тук играят важна роля [409|. Вглеж¬
дането в телесно архитектоничното тук също сс основа¬
ва на вникването в единството на една двойственост: от
една страна, в опростяване на формата, от друга, в ком¬
плицирането й. Средствата, е които може да сс направи
това, са различни. Авторът прибавя поредица от корск-
ционни рисунки, от които би могло да сс разпознае раз¬
работването на анатомичните факти и функционални¬
те събития в телесната архитектура, както и техните
връзки е общите проблеми на фигуративното изследва¬
не на природата (407-410). Тук художникът би трябвало
да сс .допита" до модела и сам да сс запита къде кой какво
преживява, къде сс получават натрупванията и обтягани¬
ята (409,410)? Какво сс случва при повдигане на горния
крайник (опъване на широкия мускул на гърба), как вза¬
имно си влияят положението и връзките между пластич¬
ните ядра? Какво,.претърпяват** гърдите при кръстосва¬
не на горните крайници зад гърба (410)? Да сс почувст¬
ват самите движения е един вид вживяванс, което може
да освежи сухия анатомичен анализ.
Фиг. 404 Зависимости на
формата на торса вън
функция
Цифрите отстрани марки¬
рат вътрешните свързани
най-ниски точки, които
заедно могат да създадат
основните форми, а върху
тях после сс осъществява
диференциацията на
телесните части. По този
начин може да сс изгради и
обоснове валснтността на
структурата на формата.
КЛ.Ар
форма ма торса ■ммеямоеппя* 369

370 >. Горм цчЯмввя

Фиг. 405 Лрхктсктоничнатз форма на
торса пъп функция
Изображението почива върху н и раж¬
дащото рисуване, при което предимст¬
во има едновременното действие иа
отделните елементи на формата в
една структурна конфигурация на
силите. Към това принадлежи н
важният „език“ на скелетните форми.
Фиг. 406 Архитекгояична форма на
пластиката на торса и закономерно
поведение иа меките части
Точно плоскостните и плоскоформеии-
те мускули на торса като мостове
между костните кухини и като
надстроени върху пластичните ядра
форми и отношенията между обемите
в движение за образуване иа гънки,
бразди и кухини тук играят една далеч
по-голяма роля, отколкото в други
части на тялото:
а) телесната архитектура при извъртане;
б) слемектаризиране на процеса на
въртене и поведението на коремната
повърхност,
в) напречни разрези иа архитектурата на
торса;
г) телесната архитектура в перспектива;
д) поведение на силно извъртяната
коремна повърхност в легнало
положение (по пластичен етюд нз
Микеланджело).
8.7. Аригтлгпмакм форма и торя ■ мажжмоспгтс й

Фнг. 407 Демонстрационни рисунки на
автора при поправяне ira грешките на
студентите. Засягат проблема за изобра¬
зяване на торса (по модел).
Художествено обясняващото изграждане
на пластиката на торса може да бъде
поднесено, съобразявайки се с поставянето
на задачата, индивидуалността на студен¬
та. различните гледни точки и приоритети:
а) телесната архитектура във функ¬
ция. Същността ка демонстрацията
е в съвместното действие на
скелетните и меките части;
б) пластиката на тялото във функция.
Най-важното е разработването на
напрежението на корема и гърдите
при протяганс;
в) тялото като резултат от простран¬
ствени изследвания. Разработване¬
то на изпъкналите форми възниква
от преценяването на дълбочинното
развитие (пространствено разви¬
тие) нз обема на тялото.
Аналитичното възприемане на
съществуващото е сменено от
синтетичен начин на възприемане.
Фиг. 408 Демонстрационна рисунка на
автора по време на коригиране на сту¬
дент по проблема за телесното предста¬
вяне на торса във функция (по модел)
Задачата всъщност сс състои в разработва¬
нето на убедителната сила ка зрхкгсктонич-
ката форма при едностранно натоварен
стоеж с горен крайник, хванат за нещо.
Трябва да бъде засегнато закономерното
поведение на тялото според етичните,
функционалните и телссно-лространствс-
нитс гледни точки.
а).б) една и съща поза на модела,
погледната от различни зрителни ъгли.
Фиг. 409 Поведението на мускулатурата
на скелета във функция (изглед на гърба)
Трябва да сс познава много добре архитек
тоничната форма на тялото. Виж с. 373!
Фиг. 410 Поведението иа телесната плас¬
тика при две действия: коиграпоегиа стой-
ка с повдигане на горния крайник (ляво)
Поведението на гърдите и подмишничната
ямка при вдигнати и кръстосани горни
крайници зад главата (дясно). Чрез обтягане
то на големия гръден мускул самите гърди
сс повдитат нагоре и стават по-плоски.
Между горната им част и големия гръден
мускул от предната страна и инссрцията на
широкия мускул на гърба тук странично
отзад сс отвзря подмишничната ямка.
От Бамес: „Ние рисуваме човека”.
372 1 Горяа фаЯмия

17.Арх««с»о««чадфо{1%и»иторслихижим«пигсй 373

Фиг.411 Микеланджело (1475-1564)
Мъжки акт. черна креда. 25.5 * 15.5
СМ. Дом БуопарОТН. Флоренция.
В протягащия се коленичил акг са
прсдсгавспи поведението иа обемите
на торса, заоблянето на гръдния кош
спрямо ясно очертаните форми па
газя, седалището и бедрата, а също и
тръбната мускулатура. изпъкваща н
областта па пояса.
Фиг. 412 Якоб ле rciiit II (1565-1629)
Етюд» па четири жени. жшнмзкащн сс
е тоалета си, перо и туш. черна креда
върху сива хартия. 26.1 х 53,6 см.
Кралски музей па изящното изкустио.
Брюксел.
Обръщането па художника към
реалистичните схващания иа холанд¬
ците сс усеща вън всички детайли,
особено тз изследването па поведенне-
то тта меките «заети на торса, нагъна-
тата кожа па корема и гърдите.
374 Ж. Горж «раймпм

8.8. Разработване на анатомично-
предметните дадености,
свързани е пластиката на тор¬
са, в произведенията на изку¬
ството
Изборът на произведения иа изкуството в тази част е
съобразен е изводите, които направихме в 7.3. според
които поведението на меките части на торса е следствие
от взаимодействието между напрягане и отпускане. Ес¬
тествено, аналитичното наблюдение не трябва в никакъв
случай да сс базира само на поведението на меките час¬
ти. Както вече видяхме, тяхното напрягане и отпускане
е приемливо само като последица от променящите сс
връзки между таз и гръден кош. Макар че вече посветих¬
ме на тези проблеми една специална част (6.4), тук не
можем отново да нс ги засегнем.
Коленичилият Мъжки акт |4111 отзад е изпъната горна
част на тялото е един от многото примери на Микелан¬
джело, който показва механиката иа тялото, положение¬
то на крайниците и връзката между таза и гръдния кош
като предпоставка за поведението на мускулите. Съгла¬
суването на тези компоненти води до художествено
издържано изображение. В дадената илюстрация тазът е
важен пластичен център: над неговата основа флангове¬
те на гръдния кош сс издигат заедно е изнасянето на гор¬
ните крайници нагоре, което гтък предопределя специфич¬
ното оформяне на талията. В мъжкото тяло в спокойно
състояние това нс е ясно изразено.
Четирите стюда към Жена, занимаваща сс е тоалета
си от Якоб де Геин |412| изцяло сс придържат към реа¬
листичната традиционна линия, задължителна за холанд¬
ското изкуство. Голямо внимание тук сс обръща на про-
Фиг. 413 Рембранд Харчене ми Рейн
(1606-1669). Женски акт в гръб
(около 1661), перо върху светлокафя-
е хартия. Държавна графити сбирка,
Мюнхен.
Контурът между талията и ханша на
дясната страна показва както безгра¬
ничния преход между тялото н
пространството, така и напрежението
п кожата.
• • ■> wiwxtwi"» дмпост». спртии < аисткита ■> тгрех • ■ражиялии!* » meycTwn»

8.9. Кости на мишницата
и предмишницата
Заедно с ръката костите на мишницата и прсдмншннца-
та образуват свободно висящия горен крайник. Бедрена¬
та кост съответства нз раменната, а големият и малкият
пищял - на лзкьтната и на лъчевата кост.
8.9.1. Раменна кост (Humerus) |418а. б]
Вече сс запознахме бегло с нейния близък до торса край
със ставната глава, когато разглеждахме раменната ста¬
ва. Раменната кост е дълга кост, която притежава в отда¬
лечения от торса край конлил (ставен израстък), състоящ
сс от макара (Trochlea) и главичка на раменната косг.
Вътрешният й вдлъбнат медиален ръб (Margo medialis)
завършва като остро възвишение (медиален епнконлил.
Epicondylus medialis). То е начало на сгъваните на стави¬
те на китката и пръстите. акцент на ..пречупеното" свъртва-
нс на мишницата и предмипшицата. 11лоско вдлъбнатият
външен ръб преминава в латсралння спикондил
(Epicondylus Lateralis) (начало на разгъваните на сгавигс
на юпката и пръстите). Обхванатата ог двата спикондила
макара ще бъде разгледана при лакътнзта става. От пред¬
ната и задната страна над кондила сс образуват ямки. ко-
ито до известна степен определят обхвата на движение.
8.9.2. Лакътна кост (Ulna) |418в. г. 420]
Със своя горен край тя обхваща като гаечен ключ мака¬
рата нз раменната кост. Нейната триръба диафаза изтъня¬
ва в дълга S-извивка. Диафззата завършва с малка кръгла
глава (Caput ulnae). Тя и лакьтният израстък (Olecranon)
са важни пластични точки. В куба на лакътния израстък
Фиг. 418 Кости нз мишницата и предмиш-
ницата (дясно):
а) раменна кост в преден итглед.
6) раменна кост в заден изглед;
в) лакътна кост в преден изглед;
г) лакътнзта и лъчевата кост и връзките им.
Голямо хъличе
Задна повърхност.
Ръб от страната
калахътиата кост
Повърхност към
л*«еватакост
Повърхност от
страната на
лакътмата кост
Янка за
гакъл«я
(тйЖ)
Бразда на
макарата
Залаело място
наделчв^х/я
мускул
Акатоми^а
u*wa
Хирургичв
ил*/ха
Ве«счиа ямка
Латералсм
сп*/><ул
Глаамга
Глава на раменната кост,
Голямо хълмче
Малко хълмче
Междухълмиста
Ръб от страната на
лу<ееата»хт
Околовръстна
ставна повърхност
378 В. ГормякркАняцн
Лакътен
израстък
Лакътен израстък
Кръгла връзка
■на лъчевата кост
rtonynywa
Гмакаровил<ата
8е»ео<|
изреспк
Лу«а
изрезка
Междукостеч
гребен (Margo
rtefosseus)
Межлукостиа
мембрана
Глава
Шилоемден
израстък

сс врязва вдлъбнатина с формата на полумесец (Incisura
trochlearis), тя сс свързва с макарата на раменната кост.
8.9.3. Лъчева кост (Radius) |370г, 418г, 420)
Тя ..носи“ китката и я направлява, олук сс определя ней¬
ната дъговидна форма, която пресича лакътната кост. В
близкия до торса край тя образува кръг (радиус!) - глава
на лъчевата кост (Caput radii). В посока към ставата на
китката лакътната кост придобива формата на плосък боз¬
дуган. Тя завършва тъпо в елипсовидната киткова-ставна
повърхност (Facies articularis carpalis), която поема изпък¬
налостта на горния китков ред. е който образува лъчево-
кнтковата става.
Фиг. 419 Косишгс съставни части на лакътнзта става:
а) прилежащите ставни повърхности са отбелязани е
еднакъв цвят;
6) в разгънато положение, прелей изглед;
в) в сгънато положение, вътрешен изглед
Цветните отбелязвания показват,
че лакътната става е съставна
(сложна) става. Нейните тела
са обвити от обща капсула.
8.10. Лакътна става (Articulatio
cubiti)
8.10.1. Задачи
Тя обединява три малки стави (сложна става), отдалече¬
ният от торса край на раменната кост сс съединява тук е
лакътната и лъчевата кост. Последните са свързани по¬
между си също чрез става. Задачите: подвижно „пречуп¬
ване". а чрез това н скъсяване на махалото на горния
крайник, опора за замахващото движение на ръката чрез
сгъване и разгъване, поднасяне на храна към устата,
обръщане на дланта.
8.10.2. Съставни части, строеж и конструктивна форма
на трите съставящи стави |419,420|
В раменнолакътната става (Articulatio humeroulnaris)
разположените едно над друго ставни тела се грижат за
сигурното сгъване и разгъване. Тук на разположение са
макарата на раменната кост (Trochlea humeri) като на¬
пречно разположен цилиндър и противоположната по
форма полулунна изрезка на лакътната кост.
Проксималната и дисталната лъчеволакътна става
(Articulatio radioulnaris proximalis et distalis) сс състоят от
близка до торса и отдалечена от торса връзка на лъчевата е
лакътната кост. Понеже цилиндърът на главата иа лъчевата
костсс върти в лъчевата изрезка на лакътната кост (Incisura
radialis), а в близост до ставата на китката чрез една изрезка
лъчевата кост сс завърта около главата на лакътната кост,
двете стави заедно образуват една въртяща сс става.
Раменнолъчевата става (Articulatio humeroradialis) е
връзката между главичката на раменната кост (Capitulum
humeri), която е почти кръгло образувание, и ставната
ямка на главата на лъчевата кост (Fovea articularis). Тази
става е допълнителен обратен лагер за лъчевата кост, кой¬
то помага за въртенето около надлъжната ос и за сгъва¬
нето и разгъването.
8.10.3. Механика на лакътната става и пластични
промени в нея
Сгъване - разгъване в раменнолакътната става', те са
резултат от работата на една чиста шарнирна става е на¬
пречна макара, чиято ос може да бъде прокарана мисле¬
но директно под медиалния и латералния спиконднл
|420]. Ъгълът при разгъване между диафазата на рамен¬
ната кост и диафазата на лакътната кост възлиза на 180
градуса (при децата и жените често сс получава хнпсрскс-
тензия, виж 1382)). При сгъване ъгълът намалява до 40
градуса. При тези процеси сс получават важни пластич¬
ни промени’, в спокойно състояние (изпънато положение)
лакътнияг израстък стон над напречната ос. Този из¬
растък. медиалният и латералният спикондил образуват
триъгълник (база при прокарването иа осите). Когато е
свит под прав ъгъл, лакътният израстък нзлнза от своята
ямка и сс оказва под напречната ос; така възникналият
триъгълник стои върху върха си. В профил лакътният
израстък ярко сс откроява и привидно удължава надолу
мишницата. При интензивно сгъване на ръката задната
страна на макарата нс е обхваната изцяло от полулун-
ната изрезка. Лакътният израстък сс сплесква; възникват
два типични акцента. При връзката е двата епнкондила
на раменната кост възниква триточкова повърхност.
Движение на обръщане на ръката в дисталната и про¬
ксималната лъчеволакътна става |370г, 421 а—в|: дви¬
жението на ръката, при което дланта сс насочва напред
и нагоре, сс нарича супинация. Без нея нс би било
възможно да сс носи предмет, подхванат отдолу (табла
1 IA 1нхп.,гт«. «ArtwubfinruKtH 379

Лахътнакост
Лъчева кост
Задна лакътна яика
Лахътен израстък
Лъчева кост
Лахътнакост
Латераленегмсок/ул
Лахътма
кост
Латералем
епкиаку
Лалтиа
кост
Лъчева кост
Глава на раменната
кост
Глава иа
лъчевата кост
Макара на раменната кост
Главичка на раменната кост
М«д»ахя(«г£ил»л
Напречна ос ка макарата
на раменната кост
Напречна «на
пакетната става
Напречна ос на
макарата на раменната
кост (Tfoch!ea)
Задна лакътна яика
Лакътен израстък
а
420
380 8 . Горм цшйкмя

Фиг. 420 Строеж и механика на лакътната
става:
а) заден изглед на разгъната дясна лакътна
става - лакьтннят израстък е над мисле¬
ната напречна ос в задната лакътна ямка:
6) самостоятелно изобразена .макара
(Trochlea) на раменната кост с бразда за
наместване на лакътната кост и главичка*
та на раменната кост, която с котпралагер
за главата на лъчевата кост;
в) заден изглед на сгъната пол прзн ъгъл
лакътна кост: лакьтннят израстък е под
медиалния и лзтералния епикондил;
г) заден изглед на силно сгъната лакътна
става;
д) скелет на д ясна мишница и предмишнииа
в различни положения (като 8 а), в), г));
е) лакътната става в почти правоъгълно
сгъване, пространствен изглед, конструк¬
тивно представен.
От Бамес: „Ние рисуваме човека"
и т. и.). Палецът сочи навън. От това положение иа ръка¬
та би могла така да сс завърти, че нейната тръбна част
да сс обърне напред и нагоре (пронация). Палецът в този
случай е насочен към вътрешната страна. Лъчевата кост
извършва обръщане около твърдостояшата лакътна кост,
която я пресича. Важна за това движение с оста на върте¬
не (виж част 8.2). която преминава през средата на гла¬
вите на лъчевата и лакътната кост и мислено може да
бъде прокарана чак до средата на главата ка раменната
кост (370а. 421 а-в(. Често обръщането на ръката се осъ¬
ществява заедно с въртенето иа целия крайник около
раменната надлъжна ос. Така става възможно ръката да
сс обърне почти на 360 градуса. За да изясним ластич¬
ните промени, нека приемем, чс ръката е сгъната, зад¬
ната й част гледа напред, реел, нагоре (пронация). При
това сс получава: ясно изпъкване на главата на лакътна¬
та кост до ставата на китката (външна страна’), спирал¬
но извъртане на мускулите, при което мускулите разгъ-
Фиг. 421 Скелетът на гориня
крайник - цялостно:
а) преден изглед на ръкзтз
(дланта е напред);
6) профилен изглед с възможно
най-отдалечекото паралелно
положение на двете кости на
предмишинната (с обръщане на
лъчевата около лакътната
кост);
в) пресичане на лакътната и
лъчевата кост при съшия
профилен изглед като б).
тръбната страна на ръката е
извъртяна напред («пронация).
Ако сс включи и допълнително
въртене навътре (вътрешна
ротация) в раменната става, то
потенциално сс увеличава
обръщането на ръката навътре.
От Бамес: ..Ние рисуваме човека".
Раменна кост
Лакътнакост
Лъчева кост
Лакътен
израстък
Основа н<1'-
хлредопхата
Шилоеиден
израстък нд
лъчевата кое
Инсергяя
ка бицепса
Глава на лакътната кост
Шилбвиден израстък на
лакътната кост
Първа редица на китката.
Втора редица на китката
Глава на раменната кост
Голямо и малко
хълмче на раменната
кост
Шилсвиден израстък
на лъчевата кост
Граховидна кост
Медиален еажондил
Предна лакътнаямка
Главичка на раменната кост
Глава на лъчевата кост
венечен израстък на.1
лакътната кост:
Инсерция на мишничния
мускул
ЛО1
Латераленс<у/хнД!л

Фиг. 422 Скелет на ръката във
функция и зависимости на формите
Цифрите отстрани показват „най-
ниските“ точки па корелациоинзта
верига, която може дз бъде проследе¬
на н при движения на скелета. Тя е
много важна при и кледването преди
рисуване, за изучаването нз подрежда¬
нето на частите.
382 Г<5»т «рлЗямим

вачи на ставата на китката и пръстите, започващи от ла-
тсралния спикондил, сс увиват навътре към лъчевата кост
(особено мускулите къс и дълъг лъчев разгъвач на кит¬
ката и преди всичко мишничнолъчевият мускул). От раз¬
тягането на мускулите следва тяхното удължаване в на¬
чалото им, а е това и изравняване на мускулната ямка
на латералния епнкондил. Аналогично сс увиват сгъва-
чите, които започват от медиалния спикондил. Чрез
извъртането на лъчевата кост те застават диагонално.
Тяхната маса, която е върху дланта, сс увеличава |444|.
8.10.4. Зависимости във формата на скелета на горния
крайник в движение |422|
Ако искаме да разбере обемите, посоките и зависимос¬
тите на горния крайник. преди да го рисуваме или моде¬
лиране. трябва да усвоим добре скелета на крайника във
функция. Последователност на вътрсшкозависимите точ¬
ки и конструктивно необходимите ширини задават посоки¬
те на отделните части, тяхната пространствена връзка и
функционални процеси (например кръстосването на костите
на предмишницата. поведението на пръстите и т. н.). Да сс
запознаеш е взаимнозависимигс посоки и форми на горния
крайник е така наложително, както никъде другаде. Зависи¬
мостите трябва да сс проследят от главата на раменната
кост до нокътя иа палеца или показалеца. Първо сс опрсдс-
ляг посоките и пропорциите, после сс установява положе¬
нието на ставните оси в просгранството или преминаване¬
то на една част в друга. Можем да си обясним това от илю¬
страцията (422а|, която показва как широчината на диафа-
ззта и посоката на раменната кост продължава от главата
до лакътната става. Диафазата завършва със средните точ¬
ки на макарата (3 и 4'). Главата на раменната кост, латсрал-
нияг и медиалният спикондил са важни, дори само като ста¬
билизиращи, подчинени форми. Ог 3 и 4' лакътната кост
продължава раменната кост до главата на лакътната кост
(5). Към тази основна посока, предопределена от механи¬
ката на лакътния израстък, сс добавя и кръстосването на
лъчевата кост. Тя сс закрепва в точката иа въртене (4'), пре¬
сича лакътната кост диагонално и разширявайки диафизата
си към мпката, продължава през 6', Т до 13'. Изпъкналите
части на ставите отново са само подчинени форми. При тези
основни връзки мускулите нс сс променят особено! Илю¬
страцията |422г| проследява зависимоспггс от точката на
въртене на лъчевата кост чак до върха на показалеца. Всич¬
ки ширини и допълнителни форми до последната и най-мал¬
ката са подчинени на точката на въртене. Способността
да се вниква и обобщава позволява да се овладее добре
скелетът, особено скелетът на горния крайник!
Резюме
I. Свободно висящият горен крайник сс състои от рамен¬
на, лъчева и лакътна кост, които сс съединяват в една
комбинирана или съставна става - лакътната става.
2. Лакътната става „пречупва“ махалото на горния
крайник и прави възможно ръката да застане в жела¬
ното положение вътре в конусовидното пространст¬
во, което целият крайник може да опише.
3. Лакътната става сс състои от:
а) рамениолакътна става;
б) проксимална лъчеволакътна става;
в) раменнолъчева става.
4. Раменнолакътната става е образувана от напречната
макара на раменната кост и полулунната изрезка на
лакътната кост. В този шарнир при сгъване мишница¬
та и предмишницата сключват ъгъл от 40 градуса. При
разгъване е възможен ъгъл от 180 градуса. Често при
жените и децата сс получава хипсрскстснзия.
5. Проксималната и дисталната лъчеволакътна ста¬
ва всъщност представляват една двойна става, двете
части имат еднакви функции. Анатомите ги предста¬
вят като две отделни стави: проксимална и дистална:
а) проксималната сс състои от цилиндричната обикол¬
на ставна повърхност на главата на лъчевата кост и
лъчевата изрезка в лакътната кост;
б) дисталната сс състои от главата на лакътната кост и
лакътната изрезка на лъчевата кост.
Движението на обръщане на ръката (120-140 градуса)
сс осъществява около една ос на въртене. Тя сс обра¬
зува от връзката между средата на главата на лакътната
кост, средата на главата на лъчевата кост и средата на
кълбовидната глава на раменната кост.
6. Раменнолъчевата става е кълбовидна по конструк¬
ция и сс образува от ставна ямка на главата на лъче¬
вата кост и от главичката на раменната кост. Свързва¬
нето на лъчевата и лакътната кост в нея позволява само
едно движение за сгъване - разгъване и супинация -
пронация. Тя помага па предните две стави.
7. Супинацияга и пронацияга на ръката сс комбинират е
външна и вътрешна ротация на целия крайник, чрез ко¬
ето ръката може да сс завърти на 360 градуса.
8. При нормалното, спокойно положение на горния край¬
ник лъчевата и лакътната кост са леко кръстосани. То¬
гава те са възможно най-отдалечеии една от друга.
8.11. Мускули на лакътната става
8.11.1. Преглед на цялостната система
Мускулите на лакътната става са пред и зад напречната
ос на макарата на раменната кост и според това са сгъва¬
чи и разгъвани на предмишницата |423а, 427). Отчасти
те тръгват от лопатката и поради това на „втори фронТ*
обслужват и раменната става.
Сгъвачи са: двуглавият мускул на мишницата
(М. biceps brachii);
мишиичннят мускул (М. brachialis);
S. II. Мускули ма мкмяиаспм 383

мншничнолъчсвнят мускул (М. brachiora¬
dialis, щс бъде разгледан при мускулите на
предмишницзта).
Разгъван е: триглавият мускул на мишницата (М.
triceps brachii).
Двете функционални групи са пред и зад напречните оси
на раменната и лакътнзта става и по този начин образуват
голямо дълбочинно и малко напречно измерение (4236. в].
Супинаторите - пронаторитс (мускули за обръщане
на ръката) са разположени предимно в дълбочина. Те
трябва да пресекат оста на въртене. Тези мускули са
подпомогнати от повърхностните мускули. Няма да раз¬
глеждаме специално главните супинатори и пронатори.
8.11.2. Сгъвачи
Двуглав мишнинен мускул (М. biceps brachii), разцепва
сс по посока на лопатката в две глави - дълга и къса
(424а, 425, 427, 428|
Фиг. 424 Мускулатура нз мишницата:
а) преден изглед на сгъваните.
В паралелната рисунка; и «вилката
на бнцепеното сухожилие и
свързаната с това супинация
(дланта е нагоре).
Противоположното състояние в
страничния и предния изглед
показва разликите в измеренията
нз голямата дълбочина и малката
широчина на мишницата;
6) страничен външен изглед с
изграждащите дълбочинния обем
сгъвачи и разгъвани. В паралел¬
ната рисунка: увитото около
лъчевата кост бицепено сухожи¬
лие със своята инсерция (дланта
е в положение на пронация).
Фиг. 423 Система на мускулите
на мишницата и характеристика
на обемите:
а) мускулите на мишницата в
нишковидно изображение.
Червено: сгъван. синьо: разгъван,
стрелки: сгъваме и разгъваме на
предмишницзта;
б) обемите на мишницата и предмиш-
нината в техните различни дълбо¬
чини»» и напречни измерения;
в) съшият проблем като в б). още по-
елеменгарнзираи.
Положението нз мускулите на
мишницата спрямо напречните оси на
раменната и раменнолъчевата става
определя дали са сгъвани или
разгъвани. Те засяло създават
;п.лбочинното подреждане (виж
напречните разрези на мишницата и
прсдмишиинлта).
384 & Горм фймм1
Напречна ос на раменната става
Дълга глава на бицепса
Къса глава на бииепса
Дълга и външна глава
катрицепса
Средна глава на трицелса.
Мишиичеи мусхул
Напречната ос на
лакът мата става

Подбел»лен муехул
Малък объл муехул
Двуглав муехул иа мишницата
(owjenc)
Мишничен мускул
Подлопатков муехул
426
Външна глава на трицелса
Дълга глава на трицепса
rt№H мускул
Диттоеиден
муехул.
«пухал
Голям объл
муехул
Мишничен муехул
Средна глава на трицепса
Сухожилия разтеглица
натрицепса
Дълга глава на деутлаеия
муехул на мишницата (бицепс)
Фиг. 425 Мускулите на мишницата във функция
Вътрешният изглед на мишница та показва двата сгъвана
в тяхното действие сгъване в лакътната става, а също
и бииепса като мускул за замаха на ръката напред в
раменната става и като силен супина тор.
Къса глава на овутлавия муехул
ка мишницата (бицепс)
Фиг. 426 Разгъваните на предмишни-
цата (заден пи лея)
За разгъването в лакътната става има
само сдин«саинствсн мускул, който сс
състои от три глави.
Малъкобъл
мускул
поабоскхн
иускул
8.Т I. 385
Голяи объл мускул
Делтовиден мускул, изпъкнал
Външна глава на
триглавия мускул н£
мишницата (трицепс) _
Дълга глава на триглавия
мускул на мишницата (трицепс)
Мишничеи мускул
Дълга глава на триглавия
мускул на мишницата
(трицепс)
Двуглав муехул
на мишницата
Средна глава на триглавия
мускул на мишницата
Сухожилна разтег лица
катрицепса
Мишничен муехул
Двуглав муехул на мишницата (бицепс)
Клюмовидномишничен муехул
Голям гръден муехул
Делтовиден муехул
Средна глава иа триглавия муехул
на мишницата
Дълга глава на триглавия муехул
на мишницата (трицепс)
Широк мускул на гърба

386 V. Горня (рабяяия

фиг. 427 Архитсктоиична форма
ка мускулите на мишницата и
различните обеми на горния
крайник:
з-в) мускули па мишницата и
дълбочинното им наслояване;
г) мускули на мишницата и
връзката им е делтовидиия
мускул, горният крайник е
вдигнат;
д) заден изглед на мишницата и
връзката е пластиката иа
рзмото;
с)^кивият'* горен крайник, висящ
спокойно надолу, напречни
разрези;
ж) същият горен крайник е
напречни разрези, изглед откъм
рзмото.
Фиг. 428 Бицспсът във функция:
а) сгъване в лакътнзта става, ръката е
в положение на пронация;
б) извеждане на ръката от пронация в
супинация е помощта на бицепех
Сравняването нз различното пластич¬
но поведение показва, чс бицспсът
постига най-силната си контракция
чрез комбинация от сгъване на ръката
и супинация на лъчевата кост.
S.1 |.Мусжулмплакммтспк1 387

Начало-, надставната пъпка на крушовидната ставна ямка
на лопатката (дълга главз), клюновиднияг израстък (къса
глава).
Посока на протичане и инсерция: двете глави сс срастват
над средата на раменната кост и достигат до грапавината
на лъчевата кост като вретеновидно сухожилно коремче.
Функция [428б[: мускул на много стави, защото сс на¬
мира нс само пред напречната ос на лакътната става, а и
пред напречната ос на раменната става: оттук - сгъване
на лакътя и замах е горния крайник напред в раменната
става, фиксиране на сгънатия лакът особено при натовар¬
ване, супинация на ръката. Когато целият крайник е
сгънат и обратната стена на дланта сочи нагоре (прона-
ция), сухожилието на бицслса сс увива около шийката
на лъчевата кост (виж фиг. [4246], дясна паралелна ри¬
сунка). Скъсяването при контракция развива тази пренз-
вивка, лъчевата кост ротирз навън.
Пластика-, най-ясно демонстрира увеличаването на обе¬
ма при контракция. Продълговатата вретеновидна форма
в спокойно положение набъбва колкото юмрук и контрак-
тира към стегната форма на сухожилието на инссрцията.
При функция коремчето на мускула притежава два акцен¬
та; то не е съвършено издължено и заоблено [425,428].
Мишниченмускул (М. brachialis, наричан и сгъвач на пред-
мишницата), стои като подложка под бицепса [424,425]
Начало: предната повърхност на раменната кост, на ви¬
сочината на инссрцията на делтовидния мускул.
Посока на протичане и инссрция: пресича напречната ос
на лакътната става, инссрцията му е за грапавината на
лакътната кост, сухожилието му е до точката на въртене.
Функция: чист основен сгъвач на предмишницата.
Пластика: въпреки чс от предната страна е покрит от
бицепса,той изпъква повече или по-малко ясно във вътре¬
шен или външен изглед на мишницата. Увеличава в
дълбочина обема нз двуглавия мускул.
8.11.3. Триглав мускул на мишницата
(М. triceps brachii) [423, 425, 426, 427в|
Като единствен антагонист на сгъваните той сс намира
със своите три глави зад напречната ос на лакътната ста¬
ва, а началото му отчасти стои зад напречната ос на ра¬
менната става.
Начало: подставната пъпка на крушовидната ставна ямка
на лопатката (дълга глава), задна повърхност на рамен¬
ната кост (средна глава), задна повърхност на раменната
кост под главата й (външна глава).
Посока на протичане и инссрция: трите глави образуват
плоска триъгълна разтеглица е остър връх, вмъкнат меж¬
ду главите, а основата му сс залавя за лакътния израстък.
Функция: като антагонист на бицепса е двуставсн: е
дългата глава разгъва мишницата в раменната става.
Всички три глави разгъват предмишницата (хвърляне,
удар, изтласкване). Фиксира сгънатия крайник, изнася те¬
лесната тежест при сгънато положение (лицева опора,
опора на успорсдка).
Пластика: предава на задната страна на мишницата ре¬
лефна форма. Сухожилната разтеглица при контракция
става вдлъбната изпъната повърхност, която сс обграж¬
да е изпъкналите глави нз мускула. Сгъваните и разгъ¬
ваните „оставят** по протежението на своята допирател¬
на повърхност (мишница, вътрешна страна) дълбока браз¬
да. Задната част иа делтовидния мускул пресича диаго¬
нално началата на дългата и на външната глава.
Обобщен преглед на действието на мускулите иа лакътната става
Рамешюлакътна става
Ос
Доижснис
Участващи мускули
напречна
сгъване
Двуглав мускул на мишницата (М. biceps brachii)
Мишничен мускул (М. brachialis)
Мишничнолъчев мускул (М. brachioradialis)
(ще бъде разгледан при предмишницата)
разгъване
Триглав мускул на мишницата (М. triceps brachii)
Проксимална и днеталка лъчеволакътна става
Ос
Движение
Участващи мускули
въртяща
пронация
Мускул объл пронатор (М. pronator tcrcs)O
Мускул квадратен пронатор (М. pronator quadratus)*
супинация
Мускул супинзтор (М. supinator)*
Двуглав мускул на мишницата (М. biceps brachii)
Мишничнолъчев мускул (М. brachioradialis)
(ще бъде разгледан при предмишницата)
* - няма да се разглежда, не е илюстриран
О - няма да сс разглежда, само е илюстриран
388

8.12. Ръката (Manus)
8.12.1. Обши задзчи. особености и значение
на ръката
С ръката свързваме представата за орган, кой го е при¬
годен за универсална дейност. Освободени от опорна
функция, отделните части на този орган пръстите са
сс издължили и самостоятелно могат да извършват раз¬
лични диференцирани движения. Заради способността си
да стои срещу върховете на другите пръсти (при съби¬
ране на върховете на петте пръста) палецът заема осо¬
бено място в организацията. Именно той прави ръката
инструмент за хващанс. За нас ръката е много важна за
работата. Затова влагаме в това понятие по-особено
съдържание, тя нс е просто анатомичен орган на нашето
тяло. Тя е сетивен орган на слепи и зрящи, участва в про¬
явлението на чувствата ни (изразителен инструмент).
Като ехо повтаря качествата на лицето и цялото тяло.
Белязана от работата, живота, съдбата, физиономията на
ръката 1450] сс доближава до качеството на физиокомич-
ння израз на лицето. Колко важна е тя - „универсалната
ръка" (Гьоте) - за осъществяване на основните житейски
цели! Работата, онази гигантска материална обмяна меж¬
ду човека и природата, предопределя същността на ръка¬
та и определя нейното усъвършенстване. Изкуството,
когато сс стреми да превъплъти величието на човека,
рядко се отказва от ръката - нашето второ лице. Умени¬
ето да сс претворява художествено ръката е станало
мерило за майсторство и талант. Художествените алю¬
зии на ръката - лъжици, лопати, клещи, чукове или най-
различни инструменти не са нищо повече от субектив¬
на интерпретация, те са „праформи". Проформата на
ръката нс е абстракция, а самата ръка! В живота също
като в картината тя е знак на човешката дейност и по-
Фиг. 429 Скелет на ръката:
а) изглед откъм длаятз;
б) тръбен юг лед.
Определяш за пластиката нз живата
ръка е скелетът. Противоположната
на лтаята страна (тръбната) е бедна
на мускули и мастна тъкан.
Месечина
плю (Linea
„ mensafc)
Пиния на ибз wa
(Linea cerebn)
Линия на съдбата
(linea fortunae)
Кукичка на
кукестатакост
Кукеста кост
Граховиднакост
Главеста кост
Тристениа кост
Полулумна кост
Линия на
живота или
бразда на
папаи
(bneavrta&s)
Трапецовидна кост
Трапец кост
Ладаееилна
кост
Д иетата фаланга
Лрежитхова
кост на палеца
Средна Фаланга
Проксимална
Фалаиа
8.и.рмп(Мш») 389
Дистална
Фаланга
прекем-
иагна
фалаиа
(метакарпус)
Кукеста кос
Главеста кост
Тристенна кост
Гюл/луннакост

веление. Най-тънкото разбиране и задълбочаване в ней¬
ната изпълнена е живот същност дарява на художника
или наблюдателя вникване и в самия индивид - носи¬
тел на ръката. Вилхелм Вецолт е признал нейната трой¬
на роля в своята книга ..Изкуството на портрета“: е
жестовете тя подпомага езика, изтънчеността на нейна¬
та чувствителност изразява самия индивид. Дали някой
може да оспори това, наблюдавайки например Мона
Лиза, чиито ръце са кръстосани спокойно отпред? Нс
отразява ли тази фина и чувствителна ръка цялата об¬
ществена ситуация на епохата? Пръстите се притискат
до кадифе и коприна, брокат и кожз. И още: тя създава
мостовете на междучовешките отношения, тя е пове¬
денчески фактор. Заплашително стиснатият юмрук,
ръката, която полага обет, умолително протегнатата
ръка са символи. Зрялата, пълна женска ръка на Сас-
кия, която поднася на наблюдателя своето червено цве¬
те. създава тайна връзка е него. Нс на последно място
ръката има и композиционно значение, тя е оптически
корелаг на лицето.
Да разбереш същността. строежа и действието на
ръката значи да вникнеш още по-дълбоко в същността
на човека.
8.12.2. Части, конструктивна форма и пропорции на
ръката (429-431. 434. 435. 439|
Членение. различаваме три части на скелета на ръката:
1. Китка (Carpus) - група от 8 къси кости;
2. Предкитка или длан (Metacarpus) - изграден от
5 дълги кости;
3. Пръсти (Digiti) - способни да сс извиват и разперват
лъчеви израстъци на предкитката.
Конструктивна форма\ китката на ръката сс разделя на
близка до торса (проксимална) или първа редица и от-
далечена от торса (дистална) или втора редица на кит-
Фиг. 430 Конструктивна форма на предкитхатз и нз
китката:
а) дланта отпред, обратната (тръбната) иа дланта страна
е насочена нагоре;
б) изглед от вътрешната страна (от палеца);
в) дланта отпред, обърната нагоре;
г) изглед от външната страна (от малкия пръст). Важни
за пластиката са по-силно изразената напречна дъга в
близост до китката и плоската напречна лъг а из
главите на предкитковите кости.
Фиг. 431 Конструктивна форма на
първата и втората редица на китката
(ставните повърхности са в синьо):
а) състоящата сс от три кости първа
редица на китката е представена
като комплексна форма и е отделе¬
на от втората редица на китката, за
да са видими особеностите на
срсднокитковзта става;
б) гтърва и втора редица на китката.
390 S. Г<цш чмЯяяи
Тристенка кост
Лал^овилка кост
Полулуниа кост
Главеста кост
Кукеста кост
Тралеина кост
Трапецовидна
кост

Фмг. 432 Пропорции на ръката
Дължината от китката до края на лрсдкит*
ковзга кост на показалеца почти съответ¬
ства на дължината на средния пръст. Най-
голямата широчина на предкитхата е
приблизително колкото дължината на
предкитковата кост на показалеца.
ката [433]. Първата рслииа включва четири кости (виж
имената им иа илюстрацията), които заедно образуват
С-формено стреме. То има задачата да създаде връзката е
лъчевата кост. Следващата рслииа е посредник и връзка
(4 кости) между предкитката и ггьриата редица на кипсата
посредством главестата кост (Os capitatum).
Предкитковитс кости образуват костната основа на
дланта и основата на пръстите. Плоският надлъжен свод
на предкитката завършва в главите на предкитковитс
кости. Напречният свод от малкия пръст до показалеца
е е връхна точка между предкитковитс кости на показа¬
леца и средния пръст [434в, ж, 435|. Сводестият харак¬
тер е още по-ясно изразен на дланта заради нейната сил¬
на вдлъбнатост. Предкитковата кост на палеца заема
особено положение заради своята свободна подвижност
(седловидна става?) и в спокойно положение на напреч¬
ния свод стои почти под прав ъгъл, така сс подчертава
дланта. В костите на палеца липсва средна фаланга.
Фиг. 433 Устройство на скелета на
ръката:
а) скелетът на ръката е отделените
една от друга първа и втора
редица на китката;
6) втората редица на китката и
напречният й свод (от проксимал¬
ната страна) и принципът на
радиалното подреждане на главите
на предкитковитс кости;
в) напречният свод на втората
редица на китката (от проксимал¬
ната страна) в отделено изображе¬
ние. Да се обърне внимание нз
върха на извивката (стрелка)
между втората и третата кост!
г) предкитката и втората редица на
китката, представени като ком¬
плексна форма. Маркирана е и
първата рс;ипщ на китката.
В.11Ршп(Маи») 391
Пктада кост
Полулуннахост
Тристежа
кост
Tpanetnaxocr
Главеста кост
Трапеооем/ха
кост
Кукеста
КОСТ

392 Я.Гороирякта

Фнг. 434 KoiiCTpyKiMruia форма на
скелета иа предмишпнцзта и ръката:
а).б) свързаните първа и вторз редиш
на китката. Първата редица е със
С-формз, във вид па шарнирна
става тя сс нагласява към втората
редица. Двете образуват една
среднокиткона стана е - -формена
ставна кухина. Тази стана е важна
за дорзалната ек сте тия;
в) радиалното подреждане на налреч*
пия свод на китката и прсдк1пката;
г) дорзална екстсшия в срсдкокитко-
ватз става, свързана със скелета на
предмишницзгз;
д) сгъване в ставата на китката към
дланта (воларна флсксия), първата
редица нз китката образува овална
форма срещу вдлъбнатините на
лакътнзта и лъчевата кост;
е), ж) свързаните скелет на лредмиш-
цицата и на ръката. Първият е в
положение па лакътна абдукция;
з), и) срсднокитковата става в
детайли, позитивните и негативни¬
те форми от двете страни сс
скачвзт една за друга;
й) първа и втора редица на китката -
отделени една от друга. Изглед
откъм проксималнзта и дисталнзта
страна.
В синьо са ставните повърхности.
Пропорции (432): общата дължина на ръката съответст¬
ва на височината на лицето или на 1/10 от ръста на тя¬
лото. Заедно китката и предкитковата кост на средния
пръст са дълги колкото самия среден пръст. Скелетът на
дланта. без пръстите, е трапецовиден. Неговата най-го¬
ляма дължина (страната иа показалеца) съответства на
най-голямата широчина (връзката между главите на пред-
китковитс кости), най-малката дължина (страна на мал¬
кия пръст) съответства иа най-малката широчина (връзка¬
та между основите на предкитковите кости от палеца до
малкия пръст).
8.12.3. Стави на китката (433а. б, в, 434,435)
Различаваме една близка до торса (проксимална) лъчево-
китхова става и една отдалечена от торса (дистална) срсд-
нокиткова става. Двете участват в различна степен в
сгъването и разгъването заедно със ставите на пръстите
на ръката.
Лъчевокитковата става (Articulatio radiocarpalis); три
от четирите кости на първата редица на китката принад-
Фиг. 435 Конструктивни форми нз
скелетите на предмишннцата и на
ръката във функция. Осигуряването
па органично-функционалната после¬
дователност нз частите е една от най-
важните задачи на художественото
изследване.
Я.12.Рмхга(Мякв) 393

лежат към една обща С-фор.ма. Гърбът на този сърп е
елипсовидно закръглен и сс намества в съответната куха
форма (ямката) в края на лъчевата кост (елипсовидна
става). Напречната ос преминава от лъчевата към
лакътната кост. Отвесно на нея дълбочинната ос мина¬
ва през главестата кост (втора редица на китката), от
обратната на дланта страна към самата длан (дорзово-
ларна ос) (431,434а, б, г.д(.
Среднокитковата става (Articulatio mediocarpalis) сс
получава от нагласявансто на главестата кост на втора¬
та редица на китката в кухината на С-формата на първа¬
та редица (образува сс шарнирна става). Ог друга стра¬
на. една цилиндрична кръгла част на ладисвидната кост
(първа редица) сс помества в съответната вдлъбнатина
на втората редица. Ставната кухина придобива формата
на хоризонтално Единствената ос на тази става пре¬
минава напречно през главестата кост (чиста шарнирна
става) |431,434з, и. й).
8.12.4. Механика и пластични промени на двете стави
на китката
В лъчевохитковата става (Articulatio radiocarpalis) сс
ювършваегмаиекъиДииотш (воларна флексия) и към сръбна*
та страна на дланта (дорзална скстснзия) (436.439.440].
Сгъването към дланта поставя ръката под ъгъл от 60
градуса спрямо предмишницзта, противоположното дви¬
жение я обръща под ъгъл само от 50 градуса спрямо
предмишницзта. Сгъването към дланта става предимно
в льчевокитковата става.
Воларната флексия акцентира, първо: елипсовидната гла¬
веста форма на първата редица на китката, която изпъква
от обкръжението на лъчевата кост; второ: костната пред-
мишница бива подчертана и. трето: подчертава сс пре¬
ходът от китката към предкитката. Върху гръбната стра¬
на на дланта кожата е обтегната, върху дланта възникват
много напречни гънки и бразди |436б. 440а].
Фиг. 436 Механика нз ставите иа китката:
з) разгъването към противоположната на дланта
страна (дорзална екстс1гзия) е приблизително
50 градуса. Извършва сс предимно в срсдкокит-
ковата става:
б) сгъването към дланта (волзрнз флексия) е
приблизително 60 градуса. Изпълнява се от
лъчевохитковата става.
При волзрюгта флексия върху обратната страна из
ставата нз китката възникват три ахцеита.
Фнг. 437 Механика на лъчевокиткова-
та става:
а) лъчева збдукция - около
30 градуса:
б) лакътна абдукция - около
40 градуса.
Първата редица на китката сс плъзга
със своята овална форма в кухата
повърхност на лъчевата кост. Точката
иа въртене при товз движение сс
намира в главестата кост от втората
редица на китката. Върху противопо¬
ложната на абдукцията стрзна сс
образуват изразителни акценти.
394 В.Г0Г-ФЛПН0»

При сгъването към сръбната страна на дланта (сред-
нокиткова стана) изпъкват преди нсичко граховидната
кост (чезвьргата кост па първата редица на китката) и
седлото на палеца (зрапецла кост) |4406].
Второто основно движение иа ставата ла китката е аб¬
дукция към лъчевата и лакътната кост (437, 441,442J.
Тя сс осъществява около дълбочинната ос (средата на
главестата кост е точка иа въртене). При това С-гърби-
цата на първата редица сс приплъзва надолу и нагоре.
.Движението на копванс“ е най-интензивно към лакътна¬
та кост (лакътна абдукция). Шиловидният израстък на
лакътната кост сс извива по-силно и изпъква повече, от-
колкото в спокойно положение, расте разстоянието към
основата на палеца. Самата основа е силно акцентира¬
на. На противоположната страна малкият пръст сс при¬
ближава до лакътната кост (образуване на гънки и браз¬
ди на малкия пръст). Обратно, абдукцията към лъчева¬
та кост увеличава разстоянието между лакътната кост
и дланната кост на малкия пръст. Лакътният шиловиден
израстък става междинен акцент, докато върху противо¬
положната страна палецът сс приближава до лъчевата
кост.
8.12.5. Строеж и механика на ставите на пръстите
|433, 434. 438]
В дланнофаланговитс стави (Articulationes metacarpo¬
phalangeae) главите на предкитковитс (длаииитс) кости
сс свързват е вдлъбнатините на проксималната фаланга
и сс образуват кълбовидни стави (конструкцията на
кълбовидната става е ограничена заради намиращите сс
тук странични връзки). Около напречните оси сгъваме
дисталните фаланги под прав ъгъл спрямо дланта, око¬
ло дълбочинните оси пръстите сс разперват. При свива¬
не (в юмрук например) главите на предкитковитс кости
изскачат като гърбици (435, 438, 443]. Следващите по¬
сле междуфалангови стави на ръката (Articulationes
interphalangeae manus) са чисти шарнирни стави е на¬
пречни оси за сгъване и разгъване. Сгъването сс осъще¬
ствява почти под прав ъгъл спрямо предишната фалан¬
га. Особеното място на палеца определя голямата по¬
движност на неговата предкиткова кост, чиято основа и
трапенната кост (Os trapezium) образуват една ссдловид-
на ставз. Тя позволява освен опозиция и рспозиция нз
върховете на пръстите и абдукция и адукция.
8.12.6. Зависимости във формите на скелета на пред-
мишницзта и на ръката ]434с, ж, 435, 439]
Фиг. 438 Свит в юмрук скелет нз
ръката
Лъчеобрззното положение па главите
на костите на предкитката при сгъване
в дазнкофхтзнговитс стави предизвик¬
ва получаването на юмрук. Изскочи¬
лите кости са главите на лрелкиткови-
тс кости.
Дори и в толкова диференцирано и разчленено образува¬
ние, каквото е ръката, биха могли да бъдат проследени за-
висимоспгтс на формите. Те са дълги верига от взаимноза-
висими широчини, дебелини и посоки: преминаването на
диафазата иа раменната кост в средата на конуса на мака-
ровидната (венечна) изрезка на лакътната кост, зависимос¬
тите в широчина от лакътната и лъчевата кост, продължа¬
ването на д вете кости от широчината на ръката и т. н. Над
ставата на китката например сс издига..най-ниската точка“
на лъневзта косг. продължена от „най-ниската точка“ на
китката (5'); тази зависимост продължава в предкитковата
кост на показалеца чак до неговия връх (У) |439а]. Тези за¬
висимости са много важни за рисуването на скелета иа
ръката. Без тях е невъзможно подчинените форми д а бъдат
разпознати като такива ида бъдат подредени. Каквото важи
за широчиннитс зависимости сс пренася и за дебслиншггс.
Още нещо заслужава внимание: определянето иа положе¬
нието на ръката (супинация - пронация) от разположение¬
то на лъчевата спрямо лакътната кост (439а, а*, 6, б', в, д|.
Резюме
I. Ръката сс отличава от ходилото преда всичко по спо¬
собността й да хваща е помощта на палеца, който
може да стои срещу всички останали пръсти (опозиция).
2. Работата е усъвършенствала ръката в най-висша сте¬
пен. „Тя нс е casto орган за работа, а и продукт на тази
работа“ (Енгелс).
3. С усъвършенстването на ръката, която престава да
«.12,Рмш(Мтв) 395

396
* Горка >раАш>им

Фиг. 439 Скелети iu прсдмишннцхга и ръката -
функционални и формени завнсимоети. Цифрите
отстрани задават ..най-ниските точки“ на вътреш-
нозависимитс корелацнонии вериги. Да сс обърне
внимание на пластичното пресичане ка лъчевата
и лакътната кост н образуването на комплексна
форма (а. б. д)! г) и г*). Поведението па ставата
tu китката при дорзална скстснзия и волзриз
флексия п надлъжни изображения.
Фнг. 440 Става на китката вън функция:
а) сгъване към дпз!гта (воларна флексия) -
прибл. 60 градуса:
б) разгъване към обратната па дтаита страна
(дорзална скстс1пия) - около 50 градуса
(действа и разгъване в среднокитковата
става).
Внимание заслужават нс само акцентите,
образувани на ставата иа китката, но и свързано¬
то с прояацнята усукване tu предмишничните
мускули.
носи телесна тежест, е свързана и промяната на об¬
лика на ({ялото тяло.
4. Ръката с нс само орган за работа, а също и сетивен
орган (допир) и инструмент за изразяване (жестове).
Тя с второто .лице“ на човека и има голямо значение
за неговото портретно изобразяване.
5. Ръката сс състои от следните части-, китка - предккт-
ка (длан) - пръсти.
6. Китката сс състои от една близка до торса (прокси-
мална) - ггърва, и една отдалечена от торса (дистална) -
втора редица от кости, коиго имат подобни функции.
7. Ставите на ръката са:
а) лъчевокиткова става - образувана от първата редица
на китката, която има елипсовидна форма и сс поме¬
ства във вдлъбнатината на лъчевата кост (елипсовид¬
на става). Осъществяващите сс тук движения са сгъва¬
не и разгъване около напречната ос и лъчево-.юкътна
абдукция около дълбочинната ос.
К.12.1Чап(Мам») 397

Фиг. 441 Абдукция и* ръката:
а) заставането на ръката пол ъгъл
спрямо палеца, реел, лъчевата косг.
сс нарича лъчева или радиална
абдукция (радиус - лъчева кост) и
възляза на прибл. 30 градуса:
б) ръката в нормално положение:
в) заставането на ръката пол ъгъл
спрямо малкия пръст, реел,
лакътнзта кост, сс нарича улнарна
абдукция (улиа « лакътна кост) и
възлиза на прибл. 40 градуса.
Възникващите акцент при даете
основни движения заслужават особено
внимание отстрана на рисуващия.
398 к.п>р» »>■>■■■■

Фиг. 442 Ставата на китката
в збдукиия ИдМ льчсвата кост
Абдухниите в «ставата на
пгтита имат голямо значение
схващането на предмети и
я повдигането на ръката за
движение на удар.
♦иг. 443 Сгъване иа етапите па
Гь^-ППС ” став,гтс китката
^®°сно сгъването в етапите на
®*«ата принуждава сгъваните и
изпъкнат остро със своите
П^ИЛИ’' То8а Л,<ЧИ лобР« за
Р^лмишничннте мускули от
«Раната на дланта.
399

Муехул лакътен сгъван
ка китката
Муехул лахътеи сгъвам
ка китката
Мишни^^олгяевмусхул
Мускул дълъг те разгъвам на етиката
Мускул къс лъчев разгъвам на китката
Мускул разгъвам на пръстите
^V^xMXwee/ATir/cxyr.ebe
*-л<кхуя на сгъване
Мускул дълъг лъчев разгъвам на китката
Мусхул къс лъчев разгъвам
какината
400 «, Гстш ipifonc*
Мишиимнолъчее иусхуп във
на сгъване и изходна позлуя за
завъртаме навътре •.прсмауя.

Фиг. 444 Пластичното закономерно поведение
нз мускулите на предмишницзта:
а) напрягане на мншничнолъчевия мускул при
сгъване в лакътната става;
6) лакътната и лъчевата кост в паралелна
позиция. Носители иа тежести като сгъва¬
ните на ръката, дългия и късия лъчев
разгъвам на китката като мускули, държащи
ставата на китката при лакътна збдукция.
Мускулът лзкътен сгьвач на китката в
неговото пресичане на лакътната кост;
в) ръката в пронация (тръбната част на ръката
е обърната нагоре), при което паралелните
мускули от б) тук следват едно спирално
извиване. Мускулът лакътен сгьвач на
китката изпъква още по-ясно;
г) извиването на предмишницзта в пластично
юображенис;
д) скелетът нз предмишницзта като създател
на форма в близост до ставите нз китката
при супинация;
е) скелетът на предмишницзта като „четириръ-
бен" създател иа форма в близост до
ставите на китката при пронация;
ж) обемите на сгъваните и разгъваните на
предмишницата, разделени от лакътната
кост в ясно изразени групи.
б) среднокиткова става - образувана от първата и вто¬
рата редица на китката. Основната й функция е разгъ¬
ване и сгъване.
8. Карпомстакарпалната (трапецнопредкитковата) става
на палеца е ссдловидна става, която притежава спо¬
собността да застава срещу другите пръсти и да сс
връща в нормално положение (опозиция и репозиция),
също така извършва абдукция и адукция.
9. Дланнофаланговите стави сс състоят от главите на
предкитковите кос-п» и от основата на първата фалан-
гова редица. Те са кълбовидни стави е ограничена
възможност за движение: сгъване - разгъване, абдук¬
ция - адукция на пръстите и едно пасивно въртене око¬
ло надлъжната ос.
10. Междуфаданговите стави на пръстите са чисти шар¬
нирни стави, които извършват сгъване и разгъване.
8.13. Мускули на ставите на китка¬
та и ставите на пръстите
8.В.!. Общ преглед на цялостната система (444, 445|
Задачата на мускулите на предмишницзта е да движат
ръката и пръстите. Тяхната конусовидна маса е разполо¬
жена непосредствено под лакътната става (периферно
разтоварване). До повечето стави, които движат, те до¬
стигат само чрез дълги сухожилия, които преминават и
през много междинни стави. Пластиката на ставите на
китката зависи преди всичко от скелета.
Подреждането става на следния принцип: сгъваните на
ставите на китката и сгъваните на пръстите ззпенвят
от медиалния епикондил на раменната кост, разгъваните -
<гг лапгералния епикондил. От тези две централни точки
групата на сгъваните сс разпределя върху дланта, а група¬
та на разгъваните in>pxy обратната страна на дланта.
8.13.2. Разгъвани и сгъвани на ставите на китката
(дорзални скстснзори и воларни флсксори)
Разгъваните на ставите на китката сс залавят на об¬
ратната страна иа дланта, в основата на втората, третата
и петата предкиткова кост (от обратната страна на длан-
Фнг. 445 Принципното подреждане на мускулните
групи ка предмишницата и положението им спрямо
осите па етапите нз китката
Групите притежават в медиалните и латералиите
спикондкли на мишницата отделни централизирани
начала и инссрцин върху дланта и върху обратната иа
дланта страна, на „ъгловите точки“ на предкитката:
а) ръката при супинация;
б) ръката при пронация.
(синьо: сгьвачи, червено: разтъпчи)
W. Муогуля п спи п пггшаяавшемфкит 401

Дълъг отвеждан на палеца
Напречна връзка
Кръстосана връха
Дълъг сгъвач иа палеца
Привеждан иа палеца
Къс сгъвач из палеца
Къс дпамеи мускул
Напречна киткова връзка
Дълъг отвеждан на папеца
Отвеждан на
малкия пръст
Напречна връзка на
разгъваните на ръката
Сухожилие «а
разгъвана из
малкия пръст
Фмг. 446 Мускулите II връзките
на ръката в различим изгледи
Дорзалка
агун^еза
на пръста
Къс рахъвач ма палеца
Сухожилие ма мускула лъчев сгъвач на китката
Къс отвеждан иа палеца
Опониращ мускул
Къс рахъвач на палеца
Дълъг отвеждан
ма палеца
Дор залей
между кос тен
.мускул I
Привеждан
иа палеца
Напречна връзка ма сгъваните
на ръ«ата
Напречна връзва на
разплачете ма ръката
Мускул лакътен
разгъван на китката
Дълъг разгъван
на палеца
Къс разгъван
на палеца
Сухожилие
на разгъвана
на пръстите
Инсерция на мускула
дълъг лъчев разгъван
на китката
Инсерция иа
мускула къс лъчев
разгъван иа китката
Напре-«и смопчета н£
алоиеврозата на дланта
Междукосген
мускул IV
Червеосбразен
мускул IV
Отвеждан на
малкия пръст'
Къс сгъван ма малкия
Длаима апоме^оза
Дорзалма апоневроза
«а пръста (разтегпица
ма сухожилието ма
ръхъвачз ма пръстите)
Сухожилие иа разгъ¬
вана на показалеца
Междусухсжи.пма връзка
(Connexus лтепепблетл)
на разгъвана ма пръстите
Привеждан ма палеца
Дорзалем междухо-
стен мускул I
Сухожилия на разгъ¬
вана на пръстите
Инсерция на мускула
дълъг лъчев рзхъвач
на китката
Сухожилие иа дългия
разгъван на палеца, сухожилие
ма късия разгъван на палеца
Инсерция на мускула къс
лъвеч разгъван иа китката
Дорзалеи междухостен мускул I
Червеообразен мускул I
Привеждан на папеца
Сухожилие ма дългия мускул
на дланта
Сухожилие на мускула лакътен
сгъван иа китката
TiUiSi
ПЯН
402 в. Горим фяймм

та спрямо напречната ос). Сгъваните на ставите на
китката сс залавят в основата на втората и петата пред-
кипсова кост, както и на граховидната косг (от страната
на дланта спрямо напречната ос).
Ако подреждането сс разглежда според положението спря¬
мо дьлбочинната ос 1445J. същите мускули образуват нови
функционални групи: лъчеви абдуктори са всички онези
мускули, които. разглеждани спрямо дьлбочинната ос.
вървяг от страната на лъчевата косг и сс залавят за основа¬
та на предкитката. както и за дланта и горната част иа длан¬
та; .юкътните абдуктори са мускули, които спрямо
дьлбочинната ос сс насочват към страната на лакътнзта
кост и сс залавят за основата на предкитката, както и от
страната на дланта и обратната на дланта страна.
Имената, положението и действието на мускулите мо¬
гат да сс видят на схемата.
Дорзажа екстеимя
ПАПМАРНА
Пие* сгъвам
на китката
Волариа флексия
KIJ. Мускул! шетамот ма unun и споите «пръстите
Възглавничка на пръста
Възглавничка на пръста
Възглавничка на пръста
Възглавничка на пръста
Възглавничка на пръста
Възглавничка на главата на предкитковата кост
Мессчинна линия (бразда на пръстите)
Линия на съдбата (надлъжна бразда)
Възглавница на малкия пръст
Фиг. 447 Пон>.рхносгта за хнашзнс
на ръката и нейните специфични
повърхностни обра зувакия
Върху дланта на ръката има възглав¬
нички. Те стават видими, заитозо са
отделени една от друга чре t бразди
(линии), коиго са налице отне при
новороденото и от .-тревни времена
си имат имена.
Възглавничка на пръста
Възглавничка на пръста
Линия на мозъка (допълни¬
телна бразда на пръстите)
Линия на живота
(бразда на палеца)
Възглавница на палеца
Линия на среднокитковата става
Лъчева
абдукция
напречна ос
ДОРЗАЛКА
(обратната х дланта
страна)
СТРАНА
ЛАКЪТНА
СТРАНА
Дакътха
абдупам
Дълбочина ос
ЛЪЧЕВА
СТРАНА
СТРАНА
Лакътен сгъвач
на китката
Лакътеи рахъвач
ма китката
Дълъг и къс лъчев
разгъвам на китката

Инсерция на късия разгъван на палеца
Дълъг разгъвам на палеца
Дорзален междухостен мускул I
Привеждам на палеца
Къс отвеждам на палеца
Дълъг отвеждам на палеца
Сухожилие на разгъвана
на пръстите
Дорзален междухостен мускул
Сухожилие на разгъвана на малкия пръст
Отвеждам на малкия пръст
Дълъг разгъвам на палеца
Съединени сухожилия на разгъвана ма пръстите
Мускул лакътен разгъвам на китката
Сухожилие на мускула разгъвам на малкия пръст
Инсерция на късия лъчев разгъвам на китката
Напречна връзка на разгъваните на ръката
Дълъг отвеждан на палеца
Дълъг разгъвам на палеца
404 trofu>—■
Дорзл-хаалонеероза
на пръста
Сухожилие на разгъвана
ка показалеца
Инсерция на дългия лъчев разгъван на китката
Фит. 448 Мускулите и връзките на
ръката в перспектива и архитектонич-
пата й форма, в -д) подчертават
възглавничките с по-голям или по-
малък обем и членението на пръстите
и ставите им.

ф,п■ 449 Живата ръка в различни пуска, повелението й е различно.
Функции и изгледи. Когато ръката То трябва да бъде добре отразено
хюи“ здраво даден предмет или го рисуващия.
S.1). Муоуля иа спата ма игап ипмамиа пръстите

Към групата на чистите дорзални екстензори сс причис¬
ляват:
I. Муехул дълъг лъчев разгьвач на китката (М. carpi
radialis longus);
2. Мускул къс лъчев разгьвач на китката (М. extensor
carpi radialis brevis);
3. Мускул лакътен разгьвач на китката (М. extensor carpi
ulnaris).
Към тази група сс прибавят и мускулите разгъвани на
пръстите.
Групата на чистите соларни флсксори включва:
I. Мускул лъчев сгьвач на китката (М. flexor carpi radialis);
2. Мускул лакътен сгьвач на китката (М. flexor carpi
ulnaris).
Към тях се прибавят и мускулите сгъвачи на пръстите.
8. 13.3. Разгъвани и сгъвани на ставите на пръстите
(446. 453. 454|
Щс разгледаме само повърхностните мускули.
Разгъвани
Мускулът разгъван на пръстите (М. extensor digitorum)
(4536] пресича задната страна на ставите на китката и е
фланкиран от страната на лъчевата кост - от мускулите
дълги и къси лъчеви разгъвани на китката, а от страна на
лакътната кост - от мускула лакътен разгьвач иа китка-
та. Мускулът преминава в четири сухожилия, които сс
закрепват за дланиофаланговите и междуфаланговите
стави иа втория до петия пръст. Така мускулът разгьвач
на пръстите става помощен разгъван за дорзалната скс-
тензия на ръката (виж по-горе).
Сгъвани
Мускулът повърхностен сгъван на пръстите (М. flexor
digitorum supcrfialis) |453aJ е покрит в по-голямата си
част от дългия мускул на дланта, от страната на лъчева¬
та кост е ограничен от мускула лъчев сгьвач иа китката,
от страната на лакътната кост -- от мускула лакътен
сгьвач на китката.
Инсерция: средната фаланга на втори до пети пръст.
Функция: сгъва средните фаланги на втория до петия
пръст, прави пръстите като .лапа“. Помага за сгъването
на ставите на китката.
Дълъг мускул на дланта (М. palmaris longus): от стра¬
ната на лъчевата кост е фланкиран от мускула лакътен
сгъван на китката (446. 453а). Той преминава в дълго
сухожилно ветрило върху повърхността на хващанс
(Aponeurosis palmaris) и го напряга. Така той свива ръка¬
та. Неговото сухожилие изпъква при сгъване и свиване
на дланта. Той помага за сгъването на ставите на кит¬
ката.
Многото други дълги мускули на дълбоките пластове (е
действие върху ставите на китката и пръстите), късите
мускули, които започват непосредствено от ръката, как¬
то и мускулите за палеца заслужават отделно специал¬
но изследване.
Мишничнолънев мускул (М. brachioradialis). Основната му
маса сс намира върху предмишницата, но той действа и в
лакътната става-сгъва предмишницата (444-л-г, 453а, б|.
Начало: външният (латсралсн) ръб на раменната кост
(Margo lateralis humeri), над латсралния епикондил.
Посока на протичане и инсерция: масата му има фор¬
мата на конус, е дълго сухожилие сс залавя за шиловид-
ния израстък на лъчевата кост.
Функция: вследствие на използването на дългия лост
(лъчева кост) той е носещ мускул. При носене иа тежест,
когато лакьтният израстък е сгънат, той е главният дей¬
стващ мускул сред всички сгъвачи (а нс бицспсът!). При
сгъната или провирала предмишница той пресича диа¬
гонално оста на въртене на лъчево-лакътните стави и
става супинатор.
Обобщен преглед на действието на мускулите в ставите на ръката
Ос
Основно движение
Мускули изпълнители
напречна
(лъчево-
лакътна ос)
СП.ВЗНС
(воларна
флексия)
разгъване
(дорзална
СКСТСИГИЯ)
Мускул лъчев сгьвач иа китката (М. flexor carpi radialis)
Мускул лакътен сгьвач на китката (М. flexor carpi ulnaris)
Дълъг мускул на дланта (М. palmaris longus)
Мускули сгъвачи иа пръстите (Mm. flexores digitorum,
само повърхностният е споменат и илюстриран)
Мускул дълъг лъчев разгьвач на китката (М. extensor carpi radialis longus)
Мускул къс лъчев разгьвач на китката (М. extensor carpi radialis brevis)
Мускул лакътен разгьвач на китката (М. extensor carpi ulnaris)
Мускул разгьвач иа пръстите (М. extensor digitorum)
дълбочинна
(дорзово-
ларнаос)
отвеждане към
лъчевата кост
(радиална
абдукция)
Мускул лъчев сгьвзч на китката (М. flexor carpi radialis)
Мускули дълъг и къс лъчев разгьвач на китката
(М. extensor carpi radialis longus et brevis)
отвеждане към
лакътната косг
(улнарна абдукция)
Мускул лакътен сгьвач ка китката (М. flexor carpi ulnaris)
Мускул лакътен разгьвач на китката (М. extensor carpi ulnaris)
406 9. fbpMt цивмядв

Пластика: изпъкна на външната страна на мишница*
та между трицснса и мишничния мускул. Така сс по¬
лучава специфично пресичане на мишницата от пред-
мишницата. При пронация следна положението на
лъчевата кост в спирално извъртане от външната стра¬
на на мишницата към вътрешната на предмишницата
J444].
Пластиката ка мускулите на подмишницата трябва
да сс разглежда под зрителния ъгъл на функционалнигс
групи. Обемите на сгьвачитс (числено превъзходство)
силно извиват като дъга предмишницата върху страната
на дланта, така чс. погледнати и от обратната страна, ос¬
тават определящи за пластиката. Групата на сгьвачитс сс
отделя от „мършавите" разгъвани чрез една бразда по
протежението на лакьтната кост, зад която сс подава
мускулът лакьтен разгъван на китката и придава на пред*
мишницата. от лакътния израстък до главата на лакътна*
та косг. дъговидна извивка.
8. 13.4. Меките форми и специфичните повърхностни
форми на ръката и тяхното пластично значение
|446а, б, в. 448, 449, 450, 4511
Вече няколко пъти настойчиво повтаряхме, чс ръката е
пластично и многофункционално образувание, определе¬
но от скелетния строеж. Ние способстваме да сс опознае
много добре този скелет за целите на художественото из¬
следване. Спазваме това изискване и когато сс занимаваме
е доугигс пластични формосъздаваши елементи. Става дума
за изпъкналостите на пръстите, които са образувани от
късите мускули на матхия пръст и палеца и същевременно
представляват важни за хващансто възглавнички. Те са
допълнени от по-големи възглавнички на дланта и сс раз¬
ширяват върху повърхността на сгъване на пръстите |447|.
Като следствие от образуването на възглавнички и от дви¬
женията на пръстите в ставите, които водят до набръчкване
на повърхността за хващанс. сс получават характерни за-
Фиг. 450 Ръце на старец
Анатомичните дадености,
преди всичко скелетът на
ръката, образуват определя¬
щата пластична основа за
горната й част. Коисистенци-
ята iu кожата иа старите
хора разкрива хрущялите,
ставите, сухожилията.
Съгласувайки сс е лицето,
ръката със своите бръчки,
гънки и криволичещи
кръвоносни съдове придава
фнтиономията на формата.
Фнт. 451 Детска и старческа
ръка
Дънна и при младите, и при
възрастните ръце е много
характерна със споите
възглавници и възглавнички,
отделени една от друга от
„линии" и брагдн. Възниква¬
щите на ръката на кърмаче¬
то гънки представляват та
опънатата длан съществена
част от необходимия ..кожен
резерв".
* I). Муоули петмтек>urum истютчм»прк'кге
407

кономсрнн бразди и гънки на дланта, които носят своите
имена чак от древността. Горната част на ръката, гледана
от свързващите мускули между палеца и показалеца, е бед¬
на на възглавнички и затова е чувствителна към удар или
натиск. Кожата между пръстите също е важно образува¬
ние. При възрастите се получава специфично натрупва¬
не на кожа по став1ггс на пръстите, което образува двига¬
телен резерв за сгъването на пръста |450|. Микеланджело
ги разработва специално, защото са важни елементи на
обратната страна на ръката.
Страна на дланта [446в, 451, 4671
Основните формосъздаващи елементи са въглавниците
(възвишения) и възглавничките на малкия пръст и на пале¬
ца. Последният е много по-лодвижен и затова обемът на
неговите възглавнички е по-голям от този на малкия пръст.
Мускулите нз палеца са къси мускули като привеждана на
палеца, късия сгъвач на палеца, късия отвеждан и опонира¬
щия мускул на палеца. Те започват в близост до китката и
отчасти от средата на дланта, в посока към основната става
на палеца масата им става по-малка. Браздите на ръката
са резултат от възможностите за нагъване на дланта (осо¬
бено чрез движенията на пръстите). В основата на палеца
има дъговидна линия, която обгражда възглавницата - ли¬
ша на живота или бразда на палеца (Linea vitalis). Тя е
резултат от противоположната позиция на палеца спрямо
дланта и пръстите (429а|. Възглавницата на малкия пръст
покрива късия дланен мускул, отвеждана на малкия пръст
и късия сгъвач на малкия пръст (446в|.
Също като специфични образувания могат да бъдат разгле¬
дани подлрьстовигс ВЪЗГЛЗВНИЧКИ, къдсто няма мускулни
начала. Те са разположени на междупръстите участъци до
близката до пръстите последна четвърт на дланта. Ограни¬
чени са (ггмсссчинната линия (бразда на пръстите) (Linea
mensalis), която тръгва ог възглавницата на малкия пръст
и сс извива към свързващата кожа между средния пръст и
показалеца. Втората линия -линия на мозъка (допълнител¬
на бразда иа пръстите) (Linea cerebri) започва също от
възглавницата на малкия пръст, но малко по-надолу, око¬
ло средата й (без да излиза от нейния външен ръб), преми¬
нава косо по дланта чак до основата на показалеца. Двете
линии дължат своето съществуване на сгъването в ставите
на втория до петия пръст. Другата линия иа дланта е тази
на съдбата (надлъжна бразда) - тя преминава от средата
на китката в посока към главата на третата длаина кост на
средиия пръст (Linea fortunae). Тя допълва досега спомена¬
тите линии до една М-форма. При изпъната длан линиите
сс появяват като „графични“ образувания, при отпусната
са по-дълбоки и важни зз пластиката.
За наблюдението иа всичко това е по-подходяща лявата
ръка като неработеща, дясната е по-компактна и много
по-дейпа. „Плав;ггслн1ггс ципи“ между пръстите имат го¬
лямо значение за формата. От страната на дланта те до¬
стигат почти до средата на проксималната фаланга на
пръстите. Олук хващащите възглавнички на пръстите сс
закрепват е една двойна бразда срещу дланта, без при
това да стават идентични е дланнофаланговнтс стави (429).
Такъв случаи има при двойните бразди на първите меж-
дуфалангови стави, при вторите междуфаланговн стави
отново има отклонение на посоката на браздите на
сгъвкитс. Тези бразди позволяват пръстите да изглеждат
по-дълги, отколкото са в действителност.
Ако пръстите от втория до петия сс сгънат в дланнофа-
ланговитс стави, то главите на предкитката изпъкват от
обратната на дланта страна. Едва в това състояние може
да сс прецени, колко дълбоко в „плавателните-ципи“ са
положени фалангите.
Обратна страна на дланта (гръбна страна на ръката)
Мсждукостните мускули заемат междинните пространст¬
ва между предкитковитс кости, но нс сс набиват на очи като
отделни форми. Обратната страна на ръката не е съвсем
лишена от меки форми като мускули например (446а, б|.
Между пред китковата кост на палеца и показалеца възник¬
ва едно мускулно струпване от привеждана на палеца и
междукостния гръбен мускул 1. Ако палецът сс опъне на¬
страни, сс опъва и кожата върху него |448а|. Ако палецът
е срещу другите пръсти, особено при обхващане на даден
предмет, то това мускулно натрупване сс премества към
предкитковата кост на показалеца и става ярко изразена
издатина |448б, в, г, д). Същото важи и за възглавницата
върху главите на дланните кости на пръстите под удар.
На ръба на страната на малкия пръст върху обратната на
дланта страна в спокойно положение изпъква една лека
извивка, която принадлежи към възглавничюггс на малкия
пръст, но при пресата, която сс образува при хващанс или
когато ръката е положена на плоскост, сс наслоява като са¬
мостоятелен кръгъл обем срещу горната част на ръката.
Разтегливите сухожилия иа пръстите придават на обрат¬
ната страна на ръката при разгъване на пръстите напрег¬
нат вил |446а, 448,449). По-нежната женска ръка, която и
тук има много повече мастни натрупвания, отколкото
ръката на мъжа, няма толкова напрегнат вид. Женската
ръка е заоблена като ръката на детето, на повърхността
на кожата над дланнофаланговнтс стави на пръстите сс об¬
разуват малки ямки. При рисуване трябва да сс обръща
особено внимание на същинския скелет на ръката и на по¬
ведението на принадлежащите му меки форми. Това важи
и за изразителната сила на закономерната система от
гънки и бразди (линии) на дланта, но също обстойно трябва
да сс наблюдава и обратната страна, чиято основна част,
представена от костите, стои в характерно взаимодейст¬
вие е някои форми на меките части.
408 К Гора цч1маа|

Фнг. 452 Мускулите на ръката в действие:
а) сгьвачн на предмишницата при носене на тежест: бинепс,
мншничен мускул и мишничнолъчев мускул;
6) мускул лъчев сгъвам на китката;
в) дълъг и къс лъчев раи ьвач на китката в мдърж.ипл функция
(медно е лъчевата збдукция);
г) промяната в действието на мускулите при удар;
д) къс и дълъг лъчев рап ъвач на китката п отпор срещу една
причинена от тежестта лъчева абдукция;
е) сгьвачн на пръстите и на китката при обхващане на предмет.
X 13 Мускулинк пакхте нк >итмг» и сгмигс к* rTpbctwtc 409

Фиг. 453 Мускулен анализ иа пелия
горен крайник:
а) висящ надолу горен крйиих.
вътрешен кзглсх
б) висят надолу горен крайник.
външен изглед.
Дори висящият спокойно горен
крайник нс е „мъртъв", а изразява
точно това, че виси: леко присвива¬
не в лакътя, завъртане навътре 8
предмишницата. малко сгъване в
ставите на китката и лека лакътна
абдукция и сгъване на ставите на
пръстите. Тези явления са предитвика-
ни от преобладаващото спокойно
състояние иа една мускулна група
пред друга.
Трапецовиден мускул
Делтовиден
мускул, задна част
Къса глава
кабииеаа
Дълга глава
кабицепса
Външна глава на
триглавия иусхул на
мишмцата (трицепс)
ДелтоеидЕм
мускул,
средна час
Сухожилна разтег лица
на триглавия мускул ка
мишницата (трицепс)
Средна глава ка
триглавия мускул на
мишняйта (трицепс)
Средна глава на
триглавия иусхул на
ииихицата (трицепс)
Двуглав мускул
на мишницата
(бицепс)
Мицдечен
мускул
Мишничен муехул
ГМ^+сгтънев
мускул (носител
на тежест)
Мишинчем мускул
Сухожилимаразтегтм-
ца(алоиеероза)ка
бицепса (Aponeurosi
mbcapite)
>Лимс*<огйяее
мускул (носител на
тежест)
Мускул лъчев
сгъвам на китката
Объллрснатор
Мускул дълъг лъчев
разгъвам на китката
Лакътен иусхул
Мускул лакътен
разгъвам на китката
Разгъвам на
пръстите
Къс лъчев
разгъвам на
китката
Дълъг длаием
мускул
Мускул лакьтен сгъвам
иа китката
Мускул лакътен
сгъвам на китката
Повърхностен
сгъвам из пръстите
Дълъг сгъвам
на палеца
Разгъвам на
малкия пръст
Дълъг отвеждам
на палеца
Къс разгъвам
на палеца
Напречна връзка на
сгъваните на ръката
Икер^яна
дългия отвеждам
на палеца
Къс разгъвам
на палеца
Дълъг разгъвам на
Tweua
Напречна връзка на
разгъваните на ръката
Инсерция на късия
иусхул лъчев
разгъвам на китката
Инсерция на дългия
иусхул лъчев
разгъвам на китката
410 (L <«<аш(ра>шая
Делтовиден иусхул.
предна част
Малък объл иусхул
Голям объл мускул
Гсляи гръден иусхул
Делтовиден иусхул. средна част
Клх*оеидноиишничен иусхул
Дълга глава на
триглавия иусхул на
мишницата (трицепс)
Дълга глава на
триглавия иусхул на
ииихицата(трицепс)
Повърхностен сгъвам на пръстите
Глава на лакътиата
кост
Инсерция на мускула
лакътен разгъвам на
китката
Граховидна кост
Напречна кит кова връзка
Отвеждам на мал.кия пръст
Къс сгъвам на малкия пръст
Дланна разтеглям
(агснеероза)

Фиг. 454 Външен вил на горния За разлика от предишната илюстрация
крайник: тук е предегавеи горният крайник,
а) външен изглед; който твърдо държи предмет, и
б) вътрешен изглед, неговото пластично поведение
S. 13. Мусаули кд сгамгс КД аигсдга и егмите яа пръсппс

8.14. Горният крайник като цяло
и в действие
Отделното действие придобива смисъл едва във връзка¬
та е всички събития. Благодарение на горния крайник ние
осъществяваме активната връзка е околния свят. Ог уни¬
версалните дейности ще анализираме само някои основ¬
ни групи, другите ще бъдат само споменати.
Едно от свободните движения на горния крайник [452) е
задвижването му от твърдостоящия торс за извършване на
движения е ръката (хващанс или управление на инструмент
(машина) [442]. Много звена ш веригата си взаимодействат
при удар е тежък чук. например горният крайник сс повди¬
га отвесно чрез мускулите на торса и раменния пояс (виж
част 8.4.2), чрез това сс благоприятства обтягането на ши¬
рокия мускул на гърба и иа големия гръден мускул, които
помагат за спускането на крайника надолу, същевременно
трнцепсьт се обтяга при сгъването па лакътната става, ръка¬
та осъществява тонева абдукция посредством мускул1ггс гпле¬
ви абдукгори (разтягане и на лакъттшгс абдукгори). И в до¬
бавка: лопатката сс обръща отново в нормално положение,
смъкване на горния крайник надолу е помощта иа големия
гръден н широкия мускул на гърба. Разгъване в лакътната
става чрез трицепез. за да сс усили ударът, после силата на
удара сс увеличава чрез лакътна абдукция на ръката, която
сс осъществява от лакъттпггс абдукгори (същевременно ста-
Birrc на китката сс фиксират при акта на натиска).
Твърдостоящият горен крайник става опора за движе¬
ния на торса (опорен вие. катерене по въже, пълзене).
Придружаващи движения на горния крайник’, регули¬
ране на равновесието при танц например, маханс при хо¬
дене. плуване, предпазни дв1гжсния срещу падане, катосс
хващат предмети, защита при спазване на дистанция.
Движения за издърпване и задържане на предмети', си¬
Фиг. 455 Ръката в действие при
осъществявано па някои основни
дейности:
а) опорно движение иа пръстите
(образуване на ветрило);
б) направляване на малък предмет;
в) образуване на шепа чрез
събиране иа пръстите;
г) събиране на върховете иа
пръспггс при хващанс па малък
предмет;
д) събиране на върховете иа
пръстите иа палеца (опозиция) к
малкия пръст.
412

лови спортове като борба, дърпаме на въже, сграбчваме
на хора или предмети.
Движения за осъществяване на контакт: тяхната цел е
свързването е определен предмет за получаване на нова
функционална система (каране на колело. гребане, яздене).
Движения. свързани е тялото: богатата верига, която
участва в сгъването иа гръбначния стълб, движенията на
раменния пояс, горния крайник и пръстите, позволява
най-разнообразни движения. Тази пълнота от мотиви сс
използва пълноценно от изобразителното изкуство (гри¬
жи за собственото тяло, обличане и т. ».).
Способността на ръката за внеоходлференцирана функ¬
ция създава следните основни форми на движения |455|:
Сключване на пръстите за различни дейности (писане,
рисуване, хващано на малки предмети и фини уреди).
Образуване на ..куки" чрез сгъване на пръстите в длан-
нофаланговитс и междуфалаиговите стави на ръката (но¬
сене на тежест).
Образуване на юмрук: използва сс за предпазване, обхва¬
щане и здраво стисканс на предмет. Всички тези функции
сс осъществяват точно в ръката и са крайна цел на една
дълга верига, е чиято помощ същинският орган на работа
действа във всяко място на нашата сфера на движения.
Образуване на ветрило чрез разпервзие на пръстите.
Образуване на шепа чрез събиране на пръстите.
8.15. Архитектонична форма
на горния крайник и неговите
зависимости от формата
Изобразяваният горен крайник трябва да притежава ..фи¬
зиономия“. да показва какво прави, дали виси или сс опи¬
ра. дали сс подпира на хълбоците или носи даден пред¬
мет |457-460|. Сведение за това дават мускулн1гтс обе¬
ми е техните акценти. nocOKirrc на частите, ритмичното
подреждане и зависимости във формите.
Свободно отпуснатият надолу крайник |453| е леко сгънат
(преобладава тонусът на бицепса). лакътната и лъчевата
кост са леко кръстосани (ограничена пронация на ръката
като следствие от превеса на пронзторз). ставите на кит¬
ката са леко спиш (следствие от доминиращите сгъвачи
на китката и пръстите), пръстите сз сгънати поради същи¬
те причини, лакътнитс абдуктори е техните маси
извършват една ограничена абдукция към лакътната кост.
Само този пример може да покаже, пък дори и позата на
модела да е ..пасивна**, че това състояние трябва да сс
представя е характерните отпуснати и напрегнати форми.
Съществено за спода е познаването на разпределение’
то на масите |457а-г, 459|. Една кълбовидна става като
тази на рамото сс нуждае от компактни, обграждащи я
от всички страни маси. Затова делтовидният мускул об¬
вива кръглата глава иа раменната става и я прави
изпъкнала, е издатини напред, назад и настрани. Инсср-
цията му нахлува между мишничння мускул и бицепса.
Обемът на мишницата сс подрежда в дълбочина от бн-
цспса до трицепса. защото една проста шарнирна става
не бн могла да създаде друго подреждане (виж илюстра¬
циите на напречните разрези). Обемът сякаш прави па¬
ралелен нпеда на мишницата ..скрит“ и същевременно
продължен до раменния пояс |457а, 3 и 3' до I и Г|.
Опънатите форми като тези па бицепса и трицепса в зна-
чителиа степен изчезват, замалко сс появяват като ..най-
ниски** точки иа повърхността и отново потъват.
С помощта иа напречните разрези можем да сс ориенти¬
раме в обемите на мишницата и предмишницата и тех-
Фиг. 456 Горният крайник е напречни разрези
Изследването иа напречните разрези дава
представа за измеренията на обемите и
пространствените отношения.
11$. А|шгттом*чмфершваг«г«ш ifJnir
осгаогфоршп 4 1 3

яитс различим измерения [456|: мишницата образува
водещия си обем в дълбочина. а този на предмишницата
стои напречно (457, 459].
Срещу чстмриръбсстия напречен разрез на мишницата с
подреждане на обемите в дълбочина, масата на предмиш-
ницата продължава е правоъгълен стоящ напречно обем
(начала на сгъваните и разгъваните на ставите ма китката
от медиалния и латералния спикондил) |423б, в, 456,458|.
Ог това мускулното „обримчванс“ сс освобождава от чс-
тириръбсстата форма на скелета иа ставите на китката
[444д, е, ж). Този факт заслужава внимание и поради друга
причина: посоката на лъчевата кост |457б, Т и 6'| пресича
конуса на предмишницата и сс стреми към точката на
въртене на надлъжната ос, която с върху раменнолъчевата
става (5'). От това следват изразителните пресичания на
мускулния конус и четириъгълника на мишницата в бли¬
зост до китката. Всички отделни стадни на фиг. (457а-г|
показват цели корелационни вериги, образувани ог „най-
ниските точки“, те са видими в последователността ог ци¬
фри от рамото надолу, по протежението иа главните фор¬
ми, които никога нс са покрити от подчинени или междин¬
ни форми, чак до ставшгтс точки на пръстите и подчинени¬
те форми на възглавничкзггс (448.449].
Фиг. 458 Лрхитектоиичвзта
форма на горния крайник е
конструк1ивнитс скелетни
форми
Лрхитектоничнзта форма
показва взаимодействието
между скелетните и меките
форми, виж е. 415.
457
Фиг. 457 Лрхктектоничнзта
форма на горния крайник и
неговите функционални и
формени зависимости
Цифрите отстрани показват
. лай-ниските точки", които,
свързани една е друга,
задават основните форми и
посоки нл обемите. С това
разясняване диференцирани¬
те форми могат после лесно
да бъдат подредени и
степенувани.
414 tni1111»**

1.15. Арх*»г«»о»осоифс|»ип*Г'ор«««»рлймм»ми«к»1<гсм»и<кч<>ст»«отф<$м*1гд 415

Фиг. 460 Интегрирането на анатомии
мите факти в служба на функцията и
изразителността. Независимо каква
дейност извършва горният крайник -
висене, хващано, бутане, дърпане -
винаги трябва действието или
бездействието да сс търси в същест¬
вените анатомични аспекти. И тук
един анатомично организиран дести¬
лат на формата оказва важна помощ
за изпробването нл рисуване само по
представа.
От Бамес: „Ние рисуваме човека“.
Фиг. 459 Архитектоничнатз форма на
опряния гора» крайник н ръка, която
държи предмет - различни изгледи
Освен структурното взаимодействие
между скелетните и меките форми са
онагледени и главните обеми.
416 1.Гт111|||—

8.16. Разработване на анатомично-
предметните дадености на
горния крайник в произведе¬
нията на изкуството
Предвид съвсем различните мотиви, които подтикват
художниците да сс занимават с стюди на горния край¬
ник. е трудно да сс направи избор на примери. Щс се
опитаме да извлечем някои най-същсствсни неща. За един
крайник-ьт е просто достоен за възхищение предмет на
природата заради формите и масите си и това е достатъ¬
чен импулс за него. Друг вижда в него концентрация на
социалното и индивидуалното на човека. За трети той е
ехо на лицето и цялото тяло, за четвърти - неповторим
инструмент е неизчерпаеми способности да действа, за
пети - свръхчувствителен сетивен орган, за шести той е
средищна точка на изразителността при предаването на
чувства и мисли. Читателят ще забележи, че някои от
мотивите личат в нашите примери.
Етюди на горни крайници по Микеланджело |462| из¬
следват преди всичко два проблема: този за телесното -
пластичността и особеностите на обемите на мишница¬
та и предмишницата, и другия - за функционалните съби¬
тия на тялото. Тук нс трябва да убягва от нашия поглед
интензивността, е която са формулирани съществените
точки на скелета: положението иа свития лакът във
връзка е позицията на латералния спикондил, последо¬
вателността от лакътния израстък до главата на лакътна-
та кост, която е и съставна част на ставите на китката.
Понеже лъчевата кост сс е извъртяла навътре към
лакътната (лроиация), мускулите на предмишницата я
следват и подчертават извивките: обръщането навътре на
разгъваните на етаните на китката и пластичното изпъква-
Фнг. 461 Петср Паул Рубенс (1577-1640)
Етюди към горните крайници и главата нл
мъж за ..Смъртта иа Децнй Мус", черна креда.
Музей па Виктория и Ллбърт, Лондон.
Скелетните точки спомагат за постоянната
стабилност нл формата и за пламенните
динамични движения на мускулите.
ЧР
816. Риробеташе иаакп
Фиг. 462 По Микеланджело. Етюди на горни
крайници, черна креда, Уфици, Венеция.
От лакътния израстък до главзтз иа лакътна-
та кост сс простира браздата между сгъвани¬
те и разгъваните. Внимателното наблюдение
щс открие извивките нз лзкътния разгъвам
на китката от неговото начало при движение
на обръщане на лъчевата кост. Да сс обърне
внимание на раз1ъвача на китката.
иджжст» пгфпмцмЯяив яроомянмтмкжуспото

нс на сгьвачитс на ставите. Мускулите следват едно спи¬
рално движение [444а-г|.
Рубснсовнтс Етюди на горни крайници и на мъжка гла¬
ва f 461 j сс съгласуват като разработване нз проблема е
горния пример, именно е решението на пластичността и
функцията. Анатомичните факти тук са изследвани е на¬
стойчивост. един нс винаги срещан при Рубенс феномен.
Докзто по принцип при него ориентировъчните точки на
скелета са старателно представени, а по отношение на
меките форми сс усеща в голяма степен художествена
свобода, тук положението и формата на действащите
мускули е точно и сс търси изразителната им сила.
Четири етюда на ръка на Голциус (4631 са един от мно-
гобройннте примери как добрият художник използ¬
ва ръката като модел за упражнение и самоконтрол на
собствените способности. В третирането на нейното
свободно, отпуснато полагане бис на очи противоречи¬
востта във формата, която има нс само чисто субекти¬
вен характер, а и отразява принципите на късния холанд¬
ски маниернзъм. Китката със своята компактна микелан-
джсловска сила, жилеста и възлеста, е сякаш готова за
мощно движение, тя силно контрастира на женската еле¬
гантност на пръстите, разперили сс като в аитмчна твор¬
ба. Средният и безименният пръст нежно са сс докосна¬
ли. а палецът и показалецът са отдалечени от средната
двойка.
Етюд на фигура на Джон |466| е съществена част от
нашия избран илюстративен материал, защото тя е ов¬
ладяна от един функционален център - опряния горен
крайник, като неговата формулировка нс сс съгласува е
останалата част на тялото. Това, чс той е опора, сс раз¬
крива е ограничени средства, но убедително - той е опъ¬
нат като колона, е типичното за жената образуване на
външен ъгъл, е подчертан медиален спикондил. оскъдно
вътрешно загатвано нз лакътния израстък и натрупаната
по него кожа, пресичането на мишницата чрез мускули-
Фиг. 463 Хемдрик Голциус (1SS8-I6I6)
Четири етюда на ръка. Институт та
изобразително изкуство, Франкфурт
из Майн.
Възлестите, не винаги анатомично
мотивирани повърхности на ръцете
издават едно маниеристично увлечение,
което сс стреми да подражава иа
Микеланджело като велик художествен
пример, но не винаги го прави по най-
добрия начин.
418 Ж ГЪрв фИЬжм

Фиг. 464 Kcic Колени (1887-194$)
Глава нз дете в ръцете нз майка
(1900). споя към ..Потиснатите!**,
молив. 20.8 * 20.8 см. Кабинет
31 медни гравюри, Дрезден.
Разработването на ръцете като нежни
и грижовни, пълни с болка, ги
превръща в символ нз майката.
Фнг. 46$ Ото Дикс (1891-1969)
Еттодм на ръка (1927). червена креда,
45 и 38 см.
За художественото юслсдванс на
ръката е много показателно как
художникът разработва свързването
между дланта и пръстите.
& 16. Ьоработмкаа
татяипоега тпцшпуНЪк» ароа)мзвиап|вп)«пото

♦u> и* н 144(1.
;, ,•. , . ,л., л . ч .
Фиг. 46' !Ь.тФг«Д Бя*ле< <р<’:км W2ff)
Ртюти мл ргое (1<П2), ttpw^is греда.
4П * 27 гм
('бръчтжпгето -™ глжзтз »*» лпзктп
елелк* чягпномерянте к-пмппгп ня
.мпгтокпгпк» лЛус^стетпгте
обрятумхнк*
420 «щтцмммг

t-T <v»W iW
,,-О »ф' ••<•’ •* rt *•'* ' •'* ,W‘?J * ■» • Vf0
0 «■ •* •«•'• #*
< ♦. n ■
л<$ ••*•»»* »•.-♦ tw • Hb»« *и i* 0
h- M ***♦’•» «*» •' • ■ :*••■€«• JW .WiAfUMHMVM»
. Й WMMW «W4W '■''■ t■ '- ■■
.Wi F- «>»•'•« «Г-I ^«-S i«< » йртрм
WHTflp •* rt1' 'К’4 ! h-.a p> •< 5 W'»'--»' ’**’■*
tA jpfap.#» tmiupettH' rt *r«ww; h? tb ftffn
f-** '<• •** 0«'4V*ztflK WWKdjfWiM
r‘<> , л • «' 'Xfct - /■• ,.-.•»«•* ;un |-W<f >•*-*» 1И ■ ♦ :■
An , V * * <’> ■•• ! a ••»• ♦ IV . 4 «*'t*U'l> <v’i| :-•< . Ht')<* ■
c? sr ’*♦*» *4 M rtw-twnw «i ftp*< У4ММ-Л' ^V»:’*<WW
K»f.- W <V» •,. ЯфгДОГЛОД ЛЧ
Л»<>Л4»>«ут- ' b'TrfW-V3 m «WWf» <>>
M 3< Ltirt**» «M r>s ч.-.-#»-ГИР-?Й
0« <
■ • »И>Ч 3
|»ЙЯИ * ДОДО **»*-*• ЙЙ НЙ*| । <0ew>W0f Л#;«
ЙИ0.М0Ю0'«»;^-Ягм енгмй
fa Г?Ь* гфл i» «И-
»МЦММГ->9 *•..»* : I Йг .- •--
* «₽ iwn#ЯВ *» f!MWW4 * flfbW ^«^W*x-Ks ii
(Г7<м^$*4«е>л Ж* <4«h<8^v~3< ^c^-rtrt trr^v £iv«
и ?' Лх->Jto p44.' «S $■*■■*?• 0» « 4 Л
лйГ‘»я л» #адег ‘ip*» ».пем»# ръ«ж WM ^«^мм
iwma J 4<»гМг>г> <w iai .•#■•<«» «0»
JM^4-r*ai; » *tk*w -*« рй^^кгг M*n3»iwM- *v
?:
♦x ШЛмлг I м,неП^' !“*’»
FfP'JM к« pv?e. pttyntt < мпчт,
2Я.Я * X’ см K4ftMtrf м m.--v».
ГТ^'Г*.. Лгег*е«<
Ot Оаг«м г-рлетктг, «vtre-^.^n» n
tvmxi xvsnkxMrYT ря "wka
njmtTf nexww й «лхгит rrpix-rw
>Л *^-ha^w «^UW qkmrww MHHtfnn «МИНфяймъ <mm——HM> murtu*

Шия
особено място. Първият държи черепа |469л. г, з-й) със
своите две горни ставни повърхности в две плоски кори¬
та. конто разширяват от всяка страна прешленния
пръстен. Това удебеляване осъществява същевременно
ставната връзка е по-долу разположения аксис |469д-й|.
Той притежава свое собствено малко прешленесто тяло
и е изтеглен по посока на най-горния прешлен в един зъб
(Dens). Около този зъб сс осъществява въртенето на ат¬
ласа върху неговия „подчинен“ |315, 319). Следващите
5 undbm прешлена си приличат помежду си. тъй като
всички те са изградени на един и същи принцип.
9.3. Стави на главата и тяхната
механика
Между черепната основа и костния гръден кош сс вме¬
ства шията, чиято специфична структура е насочена към
началото и края на скелетната основа. Принудително тя
нагажда напречните си разрези към напречния разрез на
торса на височината на ключицата и към долната
повърхност иа черепа.
Има горна и долна става на главата. Горната атласно-
тилна става (Articulatio atlantooccipitalis) е елипсовидна.
В нея ставните кондили на тилната кост влизат във
вдлъбнатините на атласа. Напречните оси на двете ста¬
ви, които функционират заедно, позволяват навеждането
на главата (напред и назад до 25-30 градуса). Лекото на¬
веждане встрани зависи от дълбочинните оси. Долните
стави на главата (Articulatio atlantoaxialis lateralis) поз-
9.1. Задачи и ограничения
С изправеното си тяло човек си е осигурил широко зри¬
телно поле. Главата се балансира отдолу върху един
скъсен цилиндър; високата животинска подвижност мо-
жела да бъде ограничена до известна степен. Дихателни¬
те и хранителните пътища от главата към торса започ¬
ват оттук. Шийният гръбначен стълб е най-подвижният
участък от целия гръбначен стълб, който насочва сетив¬
ните органи по най-лесния начин 8 посоката на възприе¬
мане на дразнение. Движението на шията е свързано и е
пантомимичннте движения (например полюшвано на
главата при съмнение, поклащане при отрицание и т. н.).
Границите на шията са: яремната изрезка на дръжката на
гръдната кост и горната повърхност на ключицата, ра¬
менният израстък и горните ръбове на бодилата на ло¬
патките, черепът (горна тилна линия), сисовиден (брада-
вицовиден) израстък, долният ръб на долната челюст.
9.2. Съставни части и строеж
на шийния гръбначен стълб
Шийният гръбначен стълб се състои от 7 прешлена е
обща изпъкналост напред и поддържа черепа подвижен
и еластичен. Според предназначението и формата си два¬
та първи шийни прешлена - атласът и аксисът - заемат
Фиг. 469 Първите два шийки прешлена:
а) атлас в преден изглед;
б) атлас в заден изглед;
в) атлас - отстрани;
г) атлас - отгоре;
д) аксис в заден изглед;
е) аксис - отпред к леко отдолу;
ж) аксис - отстрани;
з) атлас и аксис - един върху друг, изглед
отстрани и отзад;
и) въртене на атласа около зъба на аксиса;
й) атлас и аксис един върху друг, изглед
отстрани.
Синьо: ставни повърхности.
Според строежа и функцията си двата шийни
прешлена заемат особено място в шийния
гръбначен стълб: атласът държи главата,
аксисът улеснява въртенето иа разположения
върху него атлас (обръщане нз главата)
посредством въртящ сс шип (зъб).
422 е.«м
9.

подянат на главата заедно е атласа да сс въртят около зъба
в атласнозъбната става (Articulatio atlantodcntalis) на
всяка страна на около 30 градуса |473]. Рядко движим
главата само в тези две стави, в повечето случаи в това
участва целият шисн гръбначен стълб (ШГС).
9.4. Взаимодействие на ставите на
главата (тилно-атласните ста¬
ви) е останалия шиен гръбна¬
чен стълб
Движенията в двете стави на главата могат да сс съгла¬
суват е тези на останалия шисн гръбначен стълб (едно¬
посочни движения) или да протекат противоположно
(обратнопосочни).
9.4.1. Еднопосочни и обратнопосочни движения
около напречните оси (472а, б, 474,476, 478]
Еднопосочни движения са: навеждане напред, особено
в горната става на главата (тилноатластната) (навеждане
на брадичката до гръдния кош), свиване на останалия шисн
гръбначен стълб до положение, в което брадичката доко¬
сва гърдите. При това шийката лордоза сс променя в леко
кифозна форма: бодлсстмяг израстък на седмия шисн пре¬
шлен сс насочва нагоре и образува типичната гърбица в
контура на врата (напрягане на тилната връзка, която об¬
тяга контура на тила) (470. 471,478,479а].
Еднопосочно сгъване назад: първо отдалечаване на
върха на брадичката от гръдния кош (накланяне ка гла¬
вата назад), при това свиване на целия шисн гръбначен
стълб назад, така чс тилът попада върху лопатките (ли¬
цето е нагоре и назад). Освен това сс засилва шийката
лордоза; предният контур на шията увеличава ъгъла
«А ВмшожВепк пстмтмпмап(та»«тсмтпяв)свпшаям вкя гръбочевтаб
Долна ставка
поеърх>«хт
Предна дъга
Горка ставна повърхност
Напречен израстък
Напречна връзка
Задна дъга
Зъб
Задна ставна
повърхност
Горна ставна
повърхност
. Предна ставка повърхност
Тяло
Долен ставен
израстък
Бодпест
израстък

Фиг. 470 Раздвижен цял скелет е
акцент върху конструктивните му
форми и механичните процеси
Детайлно са похапни процесите по
време на наклон напред и изправяне
на бодлестите израстъци на шийки*
гръбначен стълб. Изгледът отгоре
към раменния пояс и неговото
поведение сз възлови точки из това
изображение.
Фиг. 472 Гръбначният стълб като цяло
и първите два шийки прешлена в тяхната
конструктивна форма:
а) наклонен напред гръбначен стълб
с обобщаване на отделните <|юрми
в конструктивни комплекси;
б) наклонен напред гръбначен стълб
с обобщаване на отделните форми
в конструктивни комплекси, с разясня¬
ване на действието из люсповндно
изместващите сс ставни израстъци
в шнйння гръбначен стълб при
навеждане напред;
в) конструктивните форми на първите
три шийни прешлена в пространствени
изгледи, атласът и зксисът са рзздалс-
ченн;
г) изолиран, отделен от прешленната
лъга въртящ сс шип (зъб) на втория
шием прешлен (зксис);
д) зксис в пространствен изглед отпред
и леко отстрани.
Фиг. 471 Етюд та пластичното
състояние на врата и раменния пояс
при живия човек, изглед едновремен¬
но отпред и отстрани. На преден план
е онагледяването на напрежението
в областта на врата с бодлестите
израстъци на шийиия гръбначен стълб
в преход към гръдния гръбначен
стълб. Освен това сс виждат последи¬
ците от пресичанията на пластичните
ядра и мускулите на останалата част
от тялото.
424 9,тм

9,4, ВмммодеАстме ha ст»*ите >u rxwti (шчио-атлкимге <iu«) c остаммя шием гркбнАнсмсплб

Фнг. 473 Обръщане на главата и
наклон встрани. Голямата свобода на
движение на целия шиеи гръбначен
стълб е важна за главата, защото тя е
място на отдалечените сетивни
органи: зрителни, обонятелни и
слухови сетивз.
Фнг. 474 Механика на шийния гръбначен стълб:
а) еднопосочно сгъване напред в ставите на главата
и в останалата част на шийния гръбначен стълб;
б) еднопосочно разгъване назад;
в) обратнопосочно движение: навеждане назад в ставите на
главата и навеждане напред на шийния гръбначен стълб:
г) обратнопосочно движение: навеждане напред в ставите на
главата и навеждане назад в останалата част на шийния
гръбначен стълб.
Фиг. 475 Обръщане нз главата и
наклон на шията встрани на живо
Обръщането нз главата към рамото
(завъртане) на всяка страна възлиза
на около 80 градуса. Гръдничноклю-
чичносисовидният мускул дейно
участва в тази ротация, изскача на
противоположната страна нз посоката
на завъртане като силен вертикален
ремък. Наклонът из шията на всяка
страна обхваща около 4$ градуса.
Също и тук гръдничноключичносисо-
видният мускул е пластичен спрямо
противоположната страна нз наклона,
тъй като поема функцията да държи
главата (виж с. 427 горе).
Фиг. 476 Обратнопосочно движение
на шийния гръбначен стълб:
а) издаване на главата напред;
6) прибиране на главата назад.
Издаването нл главата напред протича
през комбинация на две пролтвопо-
ложни движения, именно в долната
част на шийния гръбначен стълб -
навеждане напред, и в ставите на
главата - навеждане иззад. Прибиране*
то на главата назад протича обратно,
т. е. в леко навеждане назад на долния
шиеи гръбначен стълб и в навеждане*
то му напред в горната част
(придръпвано ка брадичката). При
двата вида позиции на шията и
главата се придобива конкретен
психологически израз
(виж с. 427 долу).
426 '.в.

9,4. В мямо.кйст»яе л» стмяк ил r.UMta («нлио-яг ласттгс егми) с осгамлти» нтси гркбплчсн сткЛ

Фиг. 477 Сгъване (разгъване) назад
(екстснзия) на шийния гръбначен стълб
в изглед отпред. Обхватът иа навеждането
напред и назад (флексия - скстснзня)
достига около 40 градуса. При сгъването
назад се получава силно изкривяване иа
ъгъла нз гърлото, чрез което мускулите
нз долната устна и .мускулите нз подезич¬
ната кост (група на горните и долните
мускули на подезичната кост) силно сс
напрягат и адамовата ябълка изпъква.
Фнг. 478 Еднопосочни движения нз
шийния гръбначен стълб при сгъване наззд
и напред (екстснзия - флексия):
а) сгъване напред. Да сс обърне внимание
нз изпъкването на бодлсститс израстъци
при прехода от шийния към гръдния
гръбначен стълб!
б) сгъване (разгъване) назад. Да сс обърне
внимание на дългата отсечка на разтяга¬
не от яремнзта ямка до върха на
брадичката и браздата на шията срещу
трапецовидния мускул! Еднопосочното
движение при навеждането назад и
напред сс състои в това, че механиката
нз горните стави на главата, както и тази
нз останалия шиеи гръбначен стълб, сс
допълват и продължават непрекъснато.
428 9.ш«

между брадичката и яремната ямка. Ларинксът
(гръклянът) изпъква (477,4786).
Обратнопосично движение: свиване напред на долния
шисн гръбначен стълб, но и навеждане назад в горните
стави на главата (тилът е по-близо до врата, лицевата
повърхност остава отвесна, брадичката е издадена на¬
пред). При това положение главата е издадена напред
(стойка при дебнене и шпиониранс) |474в(.
Обратно: сгъване назад на долния шисн гръбначен
стълб, но и навеждане напред в горните стави на главата
(привличане на брадичката). Погледът остава насочен
напред Получава сс патгтомимичнияг израз на сдържа¬
ност, високомерие, недостъпност, на упорство |476г].
чеи стълб). Обхватът на движение към всяка страна
възлиза на около 45 градуса. Обратнопосочни движения
са възможни (лицевата ос остава вертикална: индийски
танц, сдържаност, високомерие, недостъпност, упорство)
(476г(.
9.4.3. Обръщане около надлъжните оси
Споменатите основни движения сс проявяват рядко в
чист вид. В повечето случаи човек ги комбинира. При
това в услуга на участието на нашите сетивни органи
стои един неизчерпаем избор от благоприятни изходни
положения на главата. |473, 475 ляво).
9.4.2. Наклон встрани
Шията и главата накланяме встрани около дълбочиина-
та ос (еднакво участие на всички стави на шийния гръбна-
Фнг. 479 1'ръдиичмоключичноси-
совиден мускул и мускулите на
врата в действие. От изображе¬
нията личи многообразието на
функциите нз грълничноключич-
носисовндния мускул, които в
никакъв случай нс сс изчерпват
само със завъртането на главата.
При изобразяването на шията
той е важен компонент на нейния
израз:
а) сгъване (разгъване) на
шийния гръбначен стълб
напред:
б) сгъване на шийния гръбначен
сгълб казал:
в) издаване на главата напред:
г) издаване на главата назад:
д) обръщане на главата:
е) наклон и функция на крепене
(задържане).
9.4. Вмиможйсгаж икпит '<* лтгким1ссг*>и)с «хглкпх» шиемгръСчмжиегьлб

9.5. Мускули на шията
Нс с изненада фактът. че многото и сложни шийни стави
притежават подходящ за функцията им мускулен апарат.
Щс разгледаме само най-необходимото (479, 480а. б.
481. 482. 485J.
9.5.1. Общ преглед на цялата система
Ставите на главата (тмлно-атласнитс стави) притежа¬
ват собствени къси мускули. Тъй като са дълбоко, няма
да бъдат разгледани. Шийният гръбначен стълб от вто¬
рия прешлен има на разположение също така къси мус¬
кули (дълбок слой). Те няма да бъдат разглеждани. Върху
шийния гръбначен стълб и главата действат по-дълги
мускули: полубодлестият мускул на главата (М.
semispinalis capitis), най-дългият мускул на шията и
главата (М. longissimus cervicis et capitis), мускулът
повдиган на лопатката (М. levator scapulae), който изпъ¬
ва шийния гръбначен стълб при прибрани лопатки, тра¬
пецовидният мускул (М. trapezius, вж. Мускули на тор¬
са и раменния пояс) е действие - наклон на главата на¬
зад
Когато тези мускули на шийния гръбначен стълб и на
главата лежат зад напречните оси. те действат като
разгъвани, респективно като сгъвачи назад на шийния
гръбначен стълб и главата |479б|. А/ускули. които се
намират пред напречните оси на шийния гръбначен
стълб, съответно пред ставите на главата, трябва
преди всичко да осъществяват сгъването напред на
шийния гръбначен стълб или на главата (479а, в|.
Всички мускули, разположени странично ка дълбочин-
нитеоси. навеждат главата и шията настрани (479с).
Всички мускули. които пресичат надлъжните оси. са
мускули ротапюри на шията и главата |479д|.
Фиг. 4X0 Мускули на шюпз и врата:
а) фронтален изглед:
б) профилен изглед.
Освен трапецовидния и тръднично-
ключичносисовидния мускул, чисто
междинно пространство образува в
близост до ключицата голямата
иадключичнз ямка. функционално и
пластично разглеждане заслужават
емдо и долните мускули на подезич¬
ната кост, които излизат от мускул¬
ния лвутъбсц на двата т рьдличноклю-
чичносисовилии мускула и вървят
към подезичната кост. Това е така,
понеже те придават извита форма
на шията и заедно е горните
мускули на подезичната кост
държат в „равновесие“
подезичната кост.
. Двукоремчест мускул, задно коремче
-Двукоремчест мускул, предно коремче
- Щитовиднооодезичен мускул ” Догнт
■ Лопаткоеооодезичен мускул педезичм
Гръднгчноподез/.чен мускул J мускули
Щитовиден хрущял на гръкляна
Гръдигчноклху«ч><хй<овиденмускуг
Среден стълбест мускул
Преден стълбест мускул
Трапецовиден мускул
Лопаткоеоподези-
чен мускул
Гръ/хи^ощитовиден муехул
Полубодлест муехул на главата
Рему<еи мускул
Гръдничнок^*г*<1сисоеиден мускул
Повдигам на лопатката
Трапецовиден муехул
Заден стълбест мускул
Среден стъгбест мускул
Ключичма част на гръдни^хжлючичносисовидкия муехул
Лопаткоеооодезичен муехул
Шиловидноподезичен муехул ] Горни
Двукоремчест мускул, задно коремче J
Допночелюстнооодезичен муехул
Двукоремчест мускул, предно коремче
ТЦитовидноподезичен муехул 1 Дог>«
Лолатковоподезичеи мускул ' поделм*
Гръдничноподозичен муехул J мускули
Щитовиден хрущял на гръкляна
430 9

Фии 4X1 Гръдничноключичиоснсовидси мускул
и трапецовиден мускул, изолирано представени
Към разбирането на ший пата пластика спада
знанието за простраисгвено-спираловидното
затваряне, образувано от : ръдничноключично-
сисовидния мускул между началото и инссрци-
ята му. Двата i ръдничноключичносисовидни
мускула образуват заедно една наклонена назад
V-образна фигура. от чии го бс;гра напред и
нагоре изпъква гръклянът (ларинксът) като
извита напред форма заедно е групата на
долните подешчнн мускули.
Фит. 4X2 Мускулите на шията и врата в
изглед отзад
Дори и при живия човек установяваме
последиците от значителни кръстосвания
в областта на врата, които възникват
принудително е увиването на тръднично-
клгочичносисовидния мускул мсж;гу
инссрцията му в задната част на главата
и не: 080Т0 начало отпред на ключицата,
независимо от частичните припокрива¬
ния на останалите странични мускули на
шията.
Фит. 4X3 Нодегичнз кост,
гръклян (ларинкс) и щитовидна
жлеза:
а) изглед отпред;
6) изглед от дясната страна.
Щитовидният хрущял из
ларинкса и свързаната е него
подезична кост е V- образна
форма са най-важните формооб-
разуваши елсмсттти в областта
на шията.
ГрЪДИ^^ЮКЛЮЧСФЮ-
сисовиден мускул
Трапецовиден мускул
Тяло на подезичната кост
95.М)к«упмашта 43 1
Пръстеновиден хрущял
Щитовидна жлеза
Полубодлест мускул
на главата
Дихателна тръба (трахея)
Ремъчен мускул
Гръз^г+кжлочемхаковиден
' мускул
Трапецовиден мускул
Повдигам на лопатката
Надгръклякник (епитлотис),
Малък рог на подезичната кост
Голям рог на
подезичната кост
Щитовиден хрущял

9.5.2. Най-важните мускули на шията поотделно
Повърхностни мускули сгъвани на шийния гръбначен
стълб. съответно на главата напред: подкожен мус¬
кул на шията (Platysma, нс е илюстриран). От всички
мускули ка врата той е разположен в най-повърхност¬
ния слой.
Начало: фасцията на гърдите под ключицата и рамото.
Посока на протичане и инсерция: простира сс плоско-
стно над шията в посока нагоре и сс залавя за долната
челюст и фасциитс в областта на устния ъгъл и бузата.
Функция: смъкване на долната челюст и ъгъла на устата
надолу при уплаха. Остане ли долната челюст притис¬
ната от дъвканите, навежда главата напред въпреки съпро¬
тивлението.
Пластика: въпреки своята тънкост, която не забулва
пластиката на останалите шийни мускули, той има го¬
лямо значение за набръчкването на тънката кожа и ,.из-
скачането” й.
Група на долните подезични мускули |480а,б 484]
Те представляват общност от вертикални предни шийни
мускули, която са закрепени за подезичната кост (Os
hyoideum ) - малка подковообразна костичка. (Подезич¬
ната кост има преди всичко задачата да осъществи пре¬
хода от хоризонталното мускулесто дъно иа устната
кухина във вертикалата на шията.) Олук те регулират
връзката между ларинкса, долната челюст и трахеята
(483,484.485|. Те участват в притеглянето на брадичка¬
та и в сгъването на шията напред. Към долните мускули
на подезичната кост спадат: лопатковоподезичен мускул
(М. omohyoideus), гръдничноподезичен мускул ( М.
sternohyoideus) и щитовидноподезичен мускул (М.
thyrohyoideus).
Групата на горните подезични мускули |480б] оформя
предимно дъното иа устната кухина. Със съдействието
на подезичната кост в гърлото сс продължава хоризон¬
талното му положение чрез вертикално насочване на
предната група. Те сс числят към мускули на главата
(виж глава 10.4.3).
Гръдничноключичносисовидеи мускул (М. sternocleido¬
mastoideus. виж по-нататък, долу)
Повърхностни сгъвачи (разгъвани) на шийния гръбначен
стълб, съответно на главата назад:
Ремъчен мускул на главата (М. splenius capitis)
Фиг. 484 Долните подезични мускули
Подезичната кост е закачена за
двукоремчсстия мускул посредством
„примка" и поема промяната нз
вертикалното движение на долните
подезични мускули, чрез което сс
осъществява връзка е върха нз
брадичката и се осигурява смъкването
надолу (отварянето) на долната
челюст.
Фиг. 485 Мускулатура на шията в
полуфроитален изглед (щитовидната
жлеза не е изобразена). Важни за
пластиката в обкръжението на шията
са голямата надключична и гюдклю-
чичната ямка. чисто образуване се
дължи на процепите между гръднич-
иоключичносисовидння и трапецовид¬
ния мускул и големия гръден мускул
и делтовидния мускул.
Двухоремчвст мускул
Подезична кост
Щитоеидеоподезичем мускул
Щитовиден хрущял на гръкляна
Щитовидеахдеза
Гръдеичиощитовиден мускул
Лопаткоеоподезичен мускул (линеарно)
Гръдкичнооодезичен мускул
4М
432 9.

Ремъчен мускул на шията (М. splenius cervicis)
Гръдничнокиочичносисовиден мускул
Трапецовиден мускул
Повърхностни мускули за навеждане встрани:
Ремъчен мускул на главата и шията
Най-дълъг мускул на главата (М. longissimus capitis)
|356|
Стълбести мускули (Mm. scaleni) (3521
Трапецовиден мускул
Мускул повдиган на лопатката (М. levator scapulae)
|390|
I 'ръдничнок. иочичносисовиден мускул
Ротатори на главата:
Гръдничноключичносисовидният мускул (М. sternocleido¬
mastoideus) 1-480, 481. 485| има най-голямо пластично
значение. Той изненадва с .многостранната си дейност.
Начало, от дръжката на гръдната кост (вътрешна глава)
и от гръдничния край на ключицата (външна глава).
Посока на протичане и инсерция: двете глави сс сливат
и сс завъртат около страничната шийна повърхност
(кръстосване на шийния гръбначен стълб - надлъжни
оси): той попада зад напречните оси на горния шиен
гръбначен стълб; инссрцията е на сисовцдния (брадави-
цовидиия) израстък зад ухото, С това притежава едно¬
временно и силна странична позиция спрямо дълбочин-
ните оси.
Функция: завъртане на главата около надлъжните оси
(военно обръщане на главата) (475,479J. При това кра¬
ят на противоположната страна при обръщане иа по¬
соката сс съкращава. В това положение посоката му е
вертикална. Накланяне на главата встрани (противопо¬
ложна страна на задържащата функция). Задържаща
функция при потъването на главата назад във врата;
задържаща функция при повдигането от хоризонтално¬
то положение на тялото (стягане, за да носи главата).
Издадено напред положение на главата, като мускулът
извършва едно противоположно движение между ста¬
вите на главата и останалия шиен гръбначен стълб (на¬
веждане на шийния гръбначен стълб напред и навежда¬
не назад в ставите на главата). Навеждане на главата
назад особено заедно с трапецовидния мускул. Помо¬
щен мускул за дишането (повдигане на гръдния кош в
предна позиция).
Пластика: виж следващата глава.
Двукоремчест мусхул. задно коремче
Гръдничноклхзчичноакоеиден мусхул
Полубодпест мусхул на главата
Шилсеиднооодезичен мусхул
Двукоремчест мусхул. задно коремче
Трапецовиден мускул
Ремъчен мусхул
- Сънна артерия
Повдигач на лопатката
Гръдничноподезичен мусхул
Трапецовиден мусхул
Среден стъпбест мусхул
Заден стъпбест мусхул
Раменен израстък
Лопатхоеоподехгкх м,ехул
Кгвочица
Преден стъпбест мусхул
Делтовиден мусхул.
предна част
Делтовиден мусхул.
сред на част
Голям гръден мускул,
ключична част
Дъахач
Бузен мусхул
Мусхул. смъкващ устния ъгъл
Мусхул, смъкващ долната устна
Брадичков мусхул
Долночелххлноподезичен мусхул
Двукоремчест мускул, предно коремче
Подезична кост
Лооаткоеооодезичен мусхул
Щитовиден хрущял на ларинкса
Гръдничноподезичен мусхул
Гръ^н^Ф<оключ5^юсисовиден
мускул
_ трахея
Гръ^нг*«клочичносихеиден
_ мускул, гръднична глава
Гръа^тчнокпочмкхххзеиден
мускул, ключична глава
Гръдничнощитовиден мусхул
Голям гръден мусхул.
гръднична част
Трицепс (тригпав мусхул
на мишницата)
Мишничен мусхул
Бицепс (двуглав мусхул
на мишницата)
Гръдна кост
9ЛМус*улам>шап 433

9.6. Пластика на шията
Ако сс задълбоч им в нейната телссно-пространствена фор¬
ма. скоро щс открием, чс представата за цилиндър е
непълна, недостатъчна. Най-силно тя сс доближава до за¬
облен паралелепипед е по-голяма възможност за разтяга¬
не в дълбочина и по-малко в широчина, е по-голяма фрон¬
тална широчина на врата. Непосредствено до черепа напреч¬
ният разрез на шията сс сплесква странично; тя става
надлъжна елипса. обратно - в областта на гръдния кош тя
е напречна елипса. Страничните повърхност на шията сс
развиват на завъртащ принцип, следват подобно на перка
завъртане. Двата гръдничноключичносисовидки мускула
тскАЧЯг над гръдната кост* и ключицата, изкачват сс като
раменете на V нагоре, разпростират сс и достигат зад ухо¬
то вече удебелени. „Извиването" тук е вече толкова напред¬
нало, чс мускулният край в своето пространствено поло¬
жение трябва да сс нагоди към полукръгла форма, предна¬
чертана от горната -пиша линия на черепната основа (от
единия сисовиден израстък към другия).
Трапецовидният мускул обхваща раменния покрив още
в неговата предна и странична част и като сс издига към
външната тилна изпъкналост (тилен шип), следва по
същия начин пространствената спирала е паралелно
междинно пространство към гръдничноключичносисо-
видиия мускул. Така над ключицата възниква голямата
надключична ямка. Шията сс завърта нагоре от предна¬
та си позиция и достига при тила обръщане на около 180
градуса. В него участва също низходящата част иа тра¬
пецовидния мускул. Яремната ямка откроява предната
среда на шията към гръдната кост. Получава сс проник¬
ване на две тела е различни плоскости: от разклоняване¬
то на двата гръдничноключичносисовидни мускула е из¬
лаз нагоре отзад и от извивката, образувана от долните
подезични мускули заедно е подковообразната подезич¬
на кост, щитовидният хрущял на ларинкса (разговорно -
адамова ябълка) и шийките съдове. От движещото сс
обратно иа V-образното разклонение на гръдничноклю-
чичносисовиднитс мускули напира споменатата извита
Фиг. 4X6 Лсонардода Винчя (1452-1519)
Глава нз мъж, етюд за главата иа Юда от
„Тайната вечеря“ (около 1497). червена
креда. Уиндаор, № 12547.
Докато при Микеланджело шийната
пластика е оформена като носител нз
изразността иа страстно вълнение, то
Лсонардо ви леда в нея съществена съставка
част от фиикономичното изразяване на
възрастта.
форма напред и нагоре, бива уловена от подезичната
кост(шнйния ъгъл на гърлото) и отведена в хоризонтал¬
ната повърхност на устното дъно. Гръдннчноключично-
сисовндният мускул |475| придава на много основни
движения на шията и главата типичността на процеса:
при странично завъртане иа съкратената противополож¬
на страна изскача напред при гръдната кост и ключицата
като вертикална издутина е остри ръбове. Ухото е вер¬
тикално разположено над яремната ямка [475 ляво|. Нз
нссъкратсната противоположна страна той почти потъ¬
ва под кожата. При наклона настрани той държи главата
косо и оттам активира шийния релеф. Навеждането на
шията и главата назад заобля обема си по-силно по ши¬
рочина [477|. В изглед отстрани тъкмо на това движение
той сс простира по дължина и става изпъкнала дъга
[4786, 479б|. Намира сс - отделен от дълбока бразда -
непосредствено до страничния шисн триъгълник. При
издадена напред глава гръдничноключичносисовиднияг
мускул е разположен вертикално на ключицата (изглед
в профил), при което ларинксът и долните подезични
мускули издуват напред извивката си много изразител¬
но от дълбочината на яремната ямка [476, 479 в. г|. По
всичко сс вижда колко е необходима помощта на схема¬
тичното представяне, щом става въпрос за математичес¬
ки тела, в случая за цилиндър. Голямото изкуство черпи
от извора. То е изпълнено е любов съзерцание на приро¬
дата. духовно проникване в съзерцаваното и творческо
пресъздаване.
434 9.ши

9.7. Разработване на анатомичните
факти за шийката пластика
в произведенията на изкуството
Човек би сс аргументирал лесно, ако иска да докаже, как
творецът проявява голям естетически интерес към фор¬
мата и пластиката на шията, за да сс отличат по нея и чрез
нея положение и индивидуалност, младост и старост,
мъжественост и женственост в портрета - голо тяло, как¬
то в н практиката - естетическа теория. Достолспната.
дълга, стройна шия с възпята в одите. Но в изкуството ние
познаваме шията и като носител на белезите на съдбата.
Тук имаме предвид рисунката на майка на Ллбрсхт Дю¬
рер с грозно изскочилите краища на гръдничноключично-
с исо в идния мускул, или обратно -- гордата масивна ко¬
лонна форма, която коси главата на ..Партизанин“ от
Ойгсн Хофман. Направеният тук от автора скромен из¬
бор дава примери за млада женска шия. за да покаже също
и иъв формите на нежната хармоиичяосг анатомично обус¬
ловена тслссност и пространствена постройка. както и
обособените от посоката иа главата формени резултати
(Рафасло. 111 нор фон Каролсфслд), като пример ще приве¬
дем и мъжката суха и богата на детайли шия на възрастен
човек (Леонардо), както и жестомимичиата й функция за
положението на главата (Микеланджело).
В спода за Сватбата на Амур и Психея |488| Рафасло.
големият почитател на женската прелест, разбира мно¬
го добре симетричната заоблсност на шията като знак за
красотата й, въпреки че намира пространствата в нейна¬
та основа изравнени (а именно яремната ямка и голяма¬
та надключична ямка), което е типично за младежката
зряла шия. Уталоженият по този начин повърхностен
релеф е противопоставен на представите за формата му.
когзто - освободен от смущаващи детайли - отприщва
Фнг. 487 Микеланджело
(I47S-I567). Етюди та
разпънатия на кртлг Аман,
черна креда. 33.3 * 22.7 см.
музей Тсйлерс. Хзрлем.
Микеланджело пъп всички
свои фигури, особено през
късния си период, вижда
драматично-трагичен
развълнуван човешки образ.
Той включва в жестовете и
силната, титанична, обърната
със страланнс шия. чийто
богат па детайли релеф
показва не по-малко от
цялото тяло протеста на
душата срещу обвързаната
със земята плът.
9.7. Гкфкботамм п мятомгоопк факта м ivucnoa » оромжаситж ма ямумяото

движението на ритъма на линията на врата над лекото
закръгляне на трапецовидния мускул и го продължава
чрез раменната извивка. Той засилва това ритмично из¬
виване още веднъж при средната грация, като успява
пространствено да извие мускулния триъгълник на низ¬
ходящата част на трапецовидния мускул чрез обръщане
на главата. Принципът на композицията на актовите
жестове на горните крайници доказва за пореден път. чс
нс става въпрос за функционални художествени части. а
напротив - за това да изпъкне видът на формите.
Това важи и за Микеланджело, но признаците са други.
Образите на неговите голи тела нс сс формират в хар-
моничност (благозвучност) на формата, в тленната зона
те са няма, подобна на полъх, прошепната, едва изрече¬
на жалба и неговото познаване на анатомията и способ¬
ността му на съчувствие към тялото са призовани да
намерят тук най-силния увличащ израз, неговото собст¬
вено душевно състояние търси подобаващия му сюжет
и телесен образ. Оттам идват и многобройнитс прекрач¬
вания на всякаква мяра и движение, колкото по-възрас¬
тен става н колкото повече сс и юстрят кри мпе на него¬
вото време. Също и Етюд за разпънатия на кръст Аман
|487) говорят на този език. Така както изтезаваният е
прикован изкривен, е разперени ръце, извит към клонки¬
те на едно дърво, така и огромната шия сс извива под
силата на гръдничноключичносисовидиия мускул, по
продължение на цялата спирала на тялото противопо¬
ложната страна потъва в дълбоки гънки и бразди, ла¬
ринксът сс притиска между долните подезични мускули
като знак за падащата назад глава, съпроводен от огъва¬
нето на мускулите в дъното на устната кухина. Завърта¬
не встрани, наклон встрани и навеждане по посока на
врата при полузакрито лице, силно скъсени горни и дол¬
ни части на ръцете - картина на дисонансни форми, кар¬
тина на мъчението.
За модел на Глава на Юда |4Х6| от ..Тайната вечеря"
Лсонардо е намерил един изтощен от слабост възрастен
мъж. чиято прорязана от гънки и бразди форма на шията
сс съгласува е ъгловата физиономия на профила, който
освен това често сс намира сред художничсскитс бележ-
Фиг. 488 РафаслоСайта (1485-1520)
Трите грации, спод зз ..Сватбата нз
Амур и Психся", червен молив.
Кралска библиотека. Уинлзор. Красота¬
та нз младите грации и техните точно
отмерени изящни жестове сс проявява
както в хармонията на тяхното
цялостно внушение, така и в пълноцен¬
ното развитие на единичното. а също и
в движенията нз шията и формата н.
436

хи на твореца, също така и н анатомичните стюди за дел¬
товидния мускул и гръдните мускули (3,4). Всичко око¬
ва, което съществува прецизно изработено като чисто
анатомично изследване, сс появява тук. в главата на Юда
като пренасяне на действителните положения върху
външната форма: мускулът за обръщане на главата
встрани (гръдничноключичносисовидният мускул) е раз¬
клоненото му начало па гръдната кост и ключицата, ла¬
ринкс 1.т и кожата на гърлото, задната част на трапецо¬
видния мускул и разположеният в горната част на клю¬
чицата по-дълбок слой от шийни мускули. Но ние нс це¬
лим детайлно, доказване на познаването“, също толкова
малко отдаваме значение иа анатомичния критерий за
творчески успех. Етюдът има значение за нас и от друга
гледна точка: Леонардо вижда нс само цялата игра на
шийката мускулатура и пластиката на отделния мускул,
а също и това, което тя изразява пространствено -
вдлъбнатините. хлътването, ямкитс. вълнуващото изди¬
гане и снижаване на релефа, отблъскващото и съсухрс-
ното. което му е изглеждало важно за предателя Юда.
Духовната нагласа, която показва изобразителното изку¬
ство на романтизма във всички свои сюжети, е била на¬
сочена към нещо далеч no-виеше. отколкото само към со¬
лидността на перфектно овладения занаят - иначе нс би
било никакво произведение на изкуството. Именно тя от¬
дава толкова голямо значение на овладяването на зана¬
ятчийската сръчност, защото това е крайно необходима
съставна част за изобразяването на природната форма,
облагородена по дух и нравственост. Според духовната
нагласа на автора нарисуваните естествени образи са об¬
ладани от вътрешна аристократичност и изпълнена е жи¬
вот топлина, били те присъщи на растението или чове¬
ка, на една глава, ръка, рамо или шия. 111 нор фон Карол-
сфслд сс е стремил, подобно на много други, мислещи
като него, към изчистена от случайности и напълно зря¬
ла природна форма (489]. Шията, която сс обръща и го
прави със силата на своята съвършена форма, е леко
обтягане, установен ред на голямото и малкото, е също
така достойно за възхищение творение, както и самият
човек.
Фиг. 489 Юлиус Шнор фон Кзролефелд
(1794-1872)
Етюд към „Избор на император“. Кабинет
за медни гравюри, Дрезден. Изкуството на
романтизма, чнито най-значителни успехи
сс коренят в една висока знакова култура,
е оставило вълненията нз душата да
говорят дори и в подготвителните
детайлни стюди и е избие грей наблюдате¬
лен поглед е съумявало да ги обедини.
9.7. Г«ф*бот*11К м игомгапг фвгт » oabon <«стжа • орспмяомт м жмустяото

10.
Глава
Никъде другаде в човешкото тяло няма толкова висока
концентрация на индивидуална пряка и непряка изрази¬
телност, на различия във формата, възрастови, полови,
констнтуционални и расови белези, както в главата. Нс
е против човешкото достойнство главата да сс приема
обективно за венец на организацията на човешкото тяло,
напротив, тъкмо неповторимостта на нейната индивиду¬
алност поставя въпроса за общите принципи на строе¬
жа. телесно-пространствения ред и архитектоничната
структура.
10.1. Общи особености
и задачи
Дотук ставаше въпрос предимно за опорно-двигател¬
ния апарат, за частите на скелета и техните ставни
Фиг. 490 Череп в профилен изглед
Двете главни части нз черепа,
мозъчният череп и лицевият череп,
изпълняват своите задачи по различен
начин. За мозъчния череп е присъща
функцията на предпазване и обвиване
чрез обхващане нз вътрешността
отвън, лицевият череп е опорен
скелет, който изгражда формите на
лицето отвътре.
Вечерен шев на черепа
Четна издатина
Горка слепоочна линия
Долна слепоочна линия
Слепоочна линия на челната кост
Надеежднадъга
Слепоочна кост
Клиновидна кост (голямо крило)
Слъзнакост
Носна кост
Челен израстък на горната челюст
Ябълчна кост
Ябълчнадъга
Горка челюст
Предно носно бодило
Дъга на зъбния израстък на горната челюст
Кучешки зъб
Рез^
Дъга на зъбния израстък на долната челюст
Бралтчхоео възвишение
438 lar»
Челна кост
Тилна кост
Теменна кост
Ламбдоеиденшев.
Тл-ъю бедило
Теме»^ослепоочен шев
Оссеиден (брадавика-ден)
израстък
Външен слухов отвор
Шилоеиден израстък на
слепоочната кост
Глава на долната челюст
(ставен израстък)
Долночеюстенъгъл.
Мускулен израстък
(венечен израстък)
Къпмя
rtexb-Hu»

връзки, за двигателните механизми и двигателните
сили, ( лавата обаче нс може да сс вмести в подобни
насоки иа разглеждане, тъй като тя самата нс е част
от двигателния апарат. Тя носи, пази и закриля мозъ¬
ка. по-яисшигс сетивни органи, вътрешността на уста¬
та. носа, от нея започват дихателните пътища и храно¬
проводът. Скелетът на главата не е само опиращ сс на
двигателния апарат скелет, а и предпазваща обвивка.
Природата е дала на главата много животозапазващи
функции и инструменти за ориентиране като лице и
слух, вкус и обоняние, както и място за артикулация
на звуковете, отвори за дишане и за приемане на хра¬
на. Сетивните отвори като носа, окото и устата рабо¬
тят е оскъдно изразходване на мускулна сила. Почти
същото може да сс каже и за начина, по който главата
стои, за запазването на лабилното равновесие тя сс
нуждае от относително малко мускулна сила при дви¬
женията си.
10.2. Съставни части и членение
на черепа (Cranium)
10.2.1. Преглед на костите и членението на черепа
(490 495|
Според различните задачи различаваме при черепа две
големи части: мозъчен череп (Cranium cerebrale) и лицев
или вътрешен череп (Cranium faciale или Cranium
viscerale).
Мозъчният череп представлява яйцевидна обвиваща
отвън капсула е ..остър“ полюс на челото и плосък в
тила, наклонен назад със своята надлъжна ос от нздоч-
ната дъга над ушните отвори и обгърнат от следните
зони: от челото до слепоочията: теменна кост - тил.
външна черепна основа.
Фиг. 491 Череп във фронтален изглед
Фиг. 492 Череп в заден изглед
Теменна кост
.Стреловиден шев
Челна кост
.Издатина на тем
Челна издатина
Венечен шев
^Теменна кост
Долна тилна
Долнрчелюстен ъгъл
Дъга на зъбния израстък на долната челюст
Брадичково възвишение
Доляочелюстен
ъгъл
Ставен израстък
на тилната кост
Сисоеиден
израстък
Тилна кост
Бодило на тил*-
кост и горна тн
ЛИНИЯ
Надвеждна дъга
Кллюеидна кост (голямо крило}
Ябълчен израстък на челната косЛ
четем израстък на горната челюст
’ Носна кост
Слепоочна кост
Горна челюст
Ябъг.чна кост
Ябълчен израстък на горната челюс!
Предно носно бодило
Сисоеиден (брадавицоеидон) нзраспЯ
Дъта на зъбния израстък на торната
челюст
Клон на долната челюст
Шмбдов-иден
шев
10.2Състшшчх-га и ахнехме илчср«и(Сшйипп) 439

Лицевият череп, същественият опорен отвътре навън
скелет на лицето, независимо от подчинените форми, е
вертикална форма (сравни 2.2.2), ограничена горе от
надвеждните дъги. долу - от върха на брадичката, а от¬
зад от ставния израстък на долната челюст.
За по-добра информация за читателя изброяваме 23-те
кости на черепната мозайка, без да ги обсъждаме:
Мозъчен череп (Canium cerebrale)
1 челна кост (Os frontale)
2 теменни кости (Ossa parietalia)
2 слепоочни кости (Ossa temporalia)
I тилна кост (Os occipitale)
! клиновидна кост (Os sphenoidale)
I решетъчна кост (Os ethmoidale)
Лицев череп (Cranium faciale)
2 носни кости (Ossa nasalia)
2 слъзни кости (Ossa lacrimalia)
2 долни носови конхи (миди) (Conchae nasales inferiores)
I ралник (Vomer)
2 ябълчни кости (Ossa zygomatica)
2 небцови кости (Ossa palatina)
2 кости на горната челюст (Ossa maxilliaria)
1 долна челюст (Os mandibulae
I подезична кост (Os hyoideum)
10.2.2. Мозъчен череп
Нсгоъшггизгледвпрофил (Norma lateralis) [94,490): сле¬
поочната кост е разположена централно и обединява в
себе си от горната страна вертикалната стена на темен¬
ната кост, отдолу поема отвора на ушния канал. Зад него
във вертикална посока назад се образува шипът на сисо-
видния (брадавицоподобния) израстък (Processus masto¬
ideus). Непосредствено пред отвора на ушния канал сс
вдлъбвз ставната ямка за главата на долната челюст, а
точно пред него - хоризонталният подобен на дръжка
ябълчен израстък на слепоочната кост. Цялата вертикална
изпъкнала слепоочна област завършва извита нагоре в
горната слепоочна линия.
Фронталният изглед |491| се владее от челото, което
завършва изпъкнало надолу и изпито в надвеждните дъги
и обгражда голяма част от входа на очните кухини с
израстъци откъм носа и ябълчната кост. Ог свободната
сводеста повърхност на челото сс издигат двете издати¬
ни на челото (някогашни цетрове на вкостяваяс на две¬
те челни кости, която се срастват в една кост едва в мла¬
дежките години). Значим акцент върху извиването при
прехода иа темето към страничната черепна област об¬
разува теменната издатина (Tuber parietale), един също
някогашен център на вкостяванс.
По-подробни наблюдения на тези и други изгледи чита¬
телят трябва да направи сам с помощта на фигурите,
които следват в другата глава.
10.2.3. Лицев череп |493, 4946]
И тук ще говорим накратко, тъй като ще сс върнем към
темата по-нататък в главата за конструктивната форма
и пластиката на черепа.
външни части на очната кухина (орбита) 14911
Двете четиристенни пирамиди на очните кухини навли¬
зат със своите върхове дълбоко под черепната основа.
Ръбовете иа очните кухини описват заоблена паралело-
грама. Никакъв овал, никакъв кръг! Горните и долните
краища сс спускат паралелно към външния очен ъгъл.
Входовете иа очните кухини сс отделят рязко от фрон¬
талната повърхност (важно за пластиката). Горният и
долният ръб на кухината стоят вертикално един над друг.
Костна носова кухина 1490. 4911
Меката частна носа (съединителна тъкан и хрущял) стес¬
нява широкия костен крушовиден отвор в малки отвори
(ноздри). Той е обхванат от двете нежни носови кости и
от челните израстъци иа горната челюст. Вертикалната
костна и хрущялна разделителна стена (носова прегра¬
да, Septum nasi), която сс намира в центъра на носовата
кухина, я разделя на две части. Хрущялът на преградна¬
та стена притежава подходяща предна укрепителна точ¬
ка в лицето на предното носно бодило (Spina nasalis
anterior).
Челюстен скелет |490.491, 494)
Към него спадат горната и долната челюст, които из¬
граждат основните елементи на лицето. Те предимно са
отговорни за изменянето иа пропорциите на главата на
кърмачето до възрастен.
Горната челюст (Maxilla) сс простира от дъгата на
зъбния израстък до челната, носовата и ельзната кост
напред, обхваща отдолу странично входа иа носа и пра¬
ви връзка с ябълчната кост. Горночслюстиият челен из¬
растък (Processus frontalis) прехвърля напрежението при
дъвчене върху челната кост, а горночслюстиият ябълчен
израстък - върху ябълчната кост.
Долната челюст (Mandibula) е устойчива костна грив¬
на с форма иа подкова. Върху горната й хоризонтална
повърхност (тялото на долната челюст) сс разполага дъга¬
та на зъбния израстък, издигащата сс част (клон на дол¬
ната челюст) завива нагоре и назад при долночслюстния
ъгъл и сс разклонява в края си на венечен и ставен из¬
растък (Processus coronoideus и Caput mandibulae). Став¬
ният израстък носи напречен цилиндър, който сс вмъква
в ставната ямка на слепоочната кост (долночслюспю-
слспоочна става) )494в|. Изразеният връх на брадичката
(Trigonum mentale) е отличителен белег на съвременния
човек, особено на европейската раса.
440 тшм

10.3. Конструктивна форма
и пластика на черепа
Функцията на мозъчния и лицевия череп да крепят и па*
зят открива възможност за вникване в същността на кон¬
струкцията и пластичните особености. За да изясним
това, щс изработим основна форма и щс разгледаме сво¬
еобразието й вън връзка с конструкцията |496а, б|. Засе¬
га второстепенни форми като ябълчната кост, ябълчна-
та дъга, отворите на носа, зъбните редици, отворите и
пробивите няма да бъдат разгледани.
10.3.1. Конструктивна форма на мозъчния череп
|493, 494а, б, в. 495j
Най-важната констатация: мозъчният череп има сводове,
извивки на темето и линии, които ограничават повърхно¬
стите в установени пространствени посоки една спрямо
друга. Сравнението с формата на яйцето е дотолкова
уместно, доколкото така може да сс онагледи изтънява¬
нето към челото, а към задната част на главата - разши¬
ряването му. Мозъчният череп трябва буквално да бъде
схващан като кутия, която притежава хоризонтална
проекция, странични стени и покрив, чиито повърхно¬
сти са скосени една срещу друга. Хоризонталната про¬
екция е черепната основа, която има формата на заоб¬
лен петоъгълник, с тясната страна към челото. Наклоне¬
ната повърхност нз хоризонталната проекция нс попада
в равнина при движението от челото към задната част на
главата, а с пречупена на височината на големия тилен
Фиг. 493 Конструктивна основна
форма и пластиката на черепа в
различни изгледи
В двете средни редици: мозъчен и
лицев череп в опростено изображе¬
ние. Силно диференцираните
форми на черепа са обобщени в
силно опростени оснопни обеми, за
да сс установят отношенията и
връзките на двете части една
спрямо друга и техните простран¬
ствени повърхностни посоки.
1BJ. Кмструппм форма ■ пяастка шчервм 441

отвор (4966, в|. .Линията на пречупване“ пресича череп¬
ната основа от един снсовиден (брадавицообразен) из¬
растък до друг. Нормалното положение на главата
държи почти водоравно задната част на черепната осно¬
ва. средната и предната част сс издигат от чупката към
горния ръб на входа на очната кухина. Над тази основна
повърхнина сс изграждат страничните стени: фронтал-
ночелната стена, странично двете слепоочни стени, от¬
зад-тилната стена на главата.
Челната повърхност (494-497) сс заобля най-леко в
сравнение е останалите странични крайни стени. Тя е
напречно разположен правоъгълник, чийто долен кантсс
извива вдлъбнато от горния ръб на входа на очната ку¬
хина и чисто горно ограничение завършва, вдлъбнато
извито странично, над двете челни издатини. Късото стра¬
нично ограничение е образувано от ябълчния израстък
на челната кост и слепоочната линия на челната кост.
Костите на слепоочната област изграждат слепоочните
стени (496в(. Те повдигат извитите навън обвивки и
изпъкват малко над по-тясната черепна основа. Долното
и.м ограничение следва предната и средната част на че¬
репната основа, горното им предно и задно ограничение
съответства на извитата слепоочна линия (494-497).
Тилната люспа изгражда задната стена малко над тилния
бодил (495в J. Тя затваря черепната кутия като свод върху
хоризонталния полукръг на тила (между двата брадави-
цообразни израстъка).
Черепният покрив (493,494а, б| завършва страничните
повърхности, които са заоблени нагоре и навън, без рав¬
номерен преход. И тук покритата сводеста теменна
повърхност сс пречупва е носещите стени (495, 496в,
497/1).
10.3.2. Конструктивна форма на лицевия череп
(493,494а, б|
Челюстният скелет изгражда основната маса на лицевия
череп. Той е опорната основа за дъвкатслиня процес и е
конструиран съобразно изискванията за дъвкатслиня на¬
тиск. Докато черепната кутия като предпазваща кутия е
станала по-здрава, така чс може да противостои на дъвка-
телния натиск без особена архитектура (Бсииигхоф), то
челюстният скелет сс нуждае от собствени движения,
коиго да приемат това напрежение (дъвкатслиияг натиск
достига при предните зъби например 20-25 кг). Могат
да сс проследят три основни линии на поемането на на¬
тиска |494а|. Едната линия идва от двата кучешки зъба
и сс издига вдясно и вляво на костната странична стена
на носовия корен и към челната кост(челно-носов стълб).
Втора разклонена основна линия (линия на ябълчиата
кост) отвежда натиска е помощта на едно рамо над
ябълчиата кост навътре и напън и достига до челната кост
и до предната дъга на горната слепоочна линия, е друго¬
то рамо - хоризонтално над ябълчиата дъга до задната
дъга на горната слепоочна линия. Като цяло горната сле¬
поочна линия образува рамката на страничната черепна
стена. Третата основна линия тръгва от кътниците и влиза
в средната черепна основа.
Ог тези три линии сс получава лицевият череп е основ¬
ната форма на тъпа извивка (4946.4966, в). Той съотна-
ся изпълнените издадени напред очни кухини ю>м отво¬
рите на носа и сс издига по вертикалната симетрична ос
от върха на брадичката над предното носно бодило до
корена на носа. Тъпата горна част на челно-носовата
линия наподобява извивката на старинен кораб от XIII-
XV век. Тя сс вмъква като клин между двете очни кухи¬
ни и ябълчнитс кости. Горният и долният ред зъби, кои¬
то са дълбоко вкоренени в челюстите, имат второстепен¬
но значение като единична форма, като цяло обаче те раз¬
ширяват челюстния скелет при основната му цепнатина
в обемисто латинско V. което прекосява най-голямата
широчина от долночслюстен ъгъл към долночслюстсн
ъгъл. Оттук долночслюстяият клон сс извива нагоре и
със своя ставен израстък минава точно под слепоочната
стена. Долночелюстният клон и слепоочната стена са
свързани е формата, обусловена от конструкцията за
пренасяне на дъвкателното напрежение.
Ог носово-челния клин на линията на лицевия череп сс
разклоняват слепоочният израстък иа ябълчиата кост
като относително самостоятелна второстепенна форма
и самата ябълчна кост |496в|. Заедно е ябълчиата дъга
те определят широчината на лицето (497в. д|. Ябълчна-
та кост и ябълчната дъга са като дръжки на страничните
обвивки на черепа (497в, д, 497/1).
Фиг. 494 Конструктивната черепна форма и
нейните зависимости във формата:
а) фросталсн изглед на череп, лявата половина
е допълнителна рисунка на най-важните
линии на дъвкателното напрежение:
б) закономерно разположените върху лицевия
череп вертикални и хоризонтални структури:
в) подвижната връзка на долната челюст е
външната черепна основа сс осъществява
чрез долвочслюстнослспоочната става;
г) архитектонично възприета черепна форма в
пространствен изглед.
Средната опорна линия, която протича от
долната челюст над кътниците и обхваща
костния вход на носа, преминава във вътреш¬
ната стена на кухата пирамида на очната
кухина, страничните опорни линии сс издигат
наддолночелюстния клон, дол ночел юстносле-
поочвата става и слепоочната област.
Двойното дъвкателно напрежение при темето
отпада и от двете страни.
442 .an-

10.1 KoncrpymtNu форми пластика нлчерепа 443

444 ю.гяш

Фиг. 495 Конструктивната
черепна форма и диференцираната
зрхитектоннчна черепна форма в
пространствени изгледи: молели*
рансто на телссносгга на черепа
птоархитектонично образувание
се насочва към пространствените
посоки и връзки на единичните
форми вътре в цялото.
При художественото разглеждане голямата форма
на черепа трябва да сс разпознава като проникване
между вертикална и хоризонтална конструкция: вер¬
тикалната се определя от носово-челния клин, издига¬
щите се долночслюстни клонове, страничните ограни¬
чения ка очните кухини и страничните стени на сле¬
поочията; хоризонталната - от слепоочния израстък
на ябълчната кост, от самата ябълчна кост, от
ябълчната дъга и от долните и горните ръбове на оч¬
ните кухини, както и от издатините на челото. По¬
добни гледни точки помагат при преодоляването на
имитацията при стюди от натура.
Фиг. 496 Скица на архитектонич-
но схващаната черепна форма в
различни фази на графичното й
изобразяване (демонстрационни
рисунки на автора по време на
коригиране на ученик):
а), б) първата работна стъпка сс
състои в изясняването ма
отношенията между изгледите
и положението на тялото в
пространството чрез информа¬
ция за пътя ка симетричната
ос н хоризонталните оси на
черепа. Обемите на мозъчния
и лицевия череп биват напълно
очертани;
в) процес на изграждане и дифе¬
ренциране на предишните
първични решения при развива¬
нето на черепната архитектура;
г) вграждане и надграждане на
отделни части от главата
върху архитектоиичиата
черепнаоенова.
10 J. К«жпругтв+срш ■ кметяпш черепа 445

446 ю.пим

Фиг. 497 Конструктивна строителна,
архнтектонична черепна форма от
различни изгледи
Не е достатъчно да сс направят общи
изводи при овладяване на пространст¬
вените обективни състояния на
пешата на толкова деликатни форми
като черепа и главата. При едно
такова първоначално решение различ¬
но ангажираните напрежения на
черепния скелет трябвз да бъдат
после непосредствено разграничени в
тяхната сводова интензивност на
челото, очната ос или предния лицев
стълб (зъбна област).
Фиг. 497/1 Лрхитектонична черепна
форма в различни пространствени
изгледи
Изследваното на функционално-
форменото единство на черепния
скелет изисква, точно поради много-
бройните му формени различия,
абстрахиране от същностните опозна¬
та форми и техните връзки, като се
изхожда от вътрешната връзка между
изискването за постигане на успех и
получаването на успех.
Ог Бамсс: „Ние рисуваме човека“.
103. Коисгр^тгнниформл Nitumtci ка ■кр«и
447

Страничен хрущял
наноса
Голям хрущял
на носовото крило
Дъвкач
Фиг. 497/2 Дъвкатслните мускули и
загатнатите меки форми на главата
Слепоочният и дъвкателният мускул,
които притискат долната челюст към
горната, са с;шнст8синтс мускули в
главата с действително формообрззу-
ваш обем, докато същинските мими¬
чески мускули (участие при отворите
на сетивните органи) отстъпват
пластично доста назад, но вее пак чрез
своето разтсжение имат голямо
значение за мимическите и физноно-
мични повърхности на лицето.
От Бзмес: ..Ние рисуваме човека“.
Слепоочен мускул
448 1йГшм
Слепоочен мускул
Дъоач

10.4. Мускули на главата
Според задачите им в главата съществуват три големи
мускулни групи: мимически мускули, които са свързани
с мимиката, горни подезични мускули (устно дъно), кои¬
то свързват подезичната кост с черепа, и дъвкателни
мускули |485, 497/2, 499, 500, 527J.
10.4.1. Общи предварителни бележки и преглед
1498. 527|
Фиг. 498 Система на подреждане на
мускулите около устата
Схематизираното изображение на муску¬
лите около устата очертава два начина за
подреждане: лъчеобразно подреждане -
със задачата да сс отвори устата по
всички посоки, кръгообразно - държи
устата затворена.
Тъмночервено: повърхностен мускулен
слой.
Ио-свстлочсрвено: лълбочинен мускулен
слой.
Стрелки: посока па контракциите при
мускулите според техния произход.
Докато останалите скелетни мускули имат задачата да
достигнат от една костна точка през една или повече ста¬
ви до друга и да задвижат рамо на лост, то за най-голяма-
та част от лицевите мускули е задължително да влияят
върху възприемането на дразнения от сетивните органи и
да ги подпомагат при възприемането на дразненията или
да осъществяват отбрана срещу тях. Затова тези мускули
излизат само с по един край от костния скелет, а с другия
сс закрепят към меките части като кожа, съединителна
тъкан или хрущяли. Скелетните мускули моделират кос¬
тите. оформят по тях възвишения и вдлъбнатини. Лицеви¬
те мускули, които създават мимиката, нс са в състояние
да окажат влияние върху конструкцията и релефа на че¬
репа чрез действието си поради нежната си структура. Вли¬
янието им върху образуванията на кожата като
възглавнички (от мастната тъкан), ямки. бразди и
бръчки е от най-голямо значение, тъй като по-нататъшната
им трайна употреба води до постоянни черти с характер¬
на изразителна сила, които наричаме физиономия (512,
513|. Онези лицеви мускули, които са струпани около
входовете на сетивните органи, по-точно тези, които тряб¬
ва да осъществят движенията на меките части и са осво¬
бодени от тежки механични действия. пр1пежават възмож¬
ността за особена лека игра в служба на изразяването на
нашите душевни вълнения. Те допълват езика в ролята му
на изразно и комуникативно средство. Наричаме ги ми¬
мически мускули (527]. Нежността и строежът им допус¬
кат и без това доста индивидуални различия, начинът им
на употреба от мозъка пък задълбочава значително раз¬
ликите. Някои отвори на сетивни органи разполагат с
много мускули. Устата като инструмент за приемане на
храна н носът са обградени от голям брой мускули, кле-
Повдигам на
горната устна и
носовото крило
Повдигам иа
торната устна
Малък ябълчен
мускул
Голям ябълчрн
мускул
Мускул повдигам на устния уъл
(кучешки мускул)
Бузен мускул
Бузен мускул
Мускул смъквам на долната устра
Брадичков мускул
Мускул смъквам
иа устния ъгъл
пачите - от по-малко, но затова пък доста ясно изградени
мускули, ухото и задната част на главата - от недоразви¬
ти мускулни образувания.
10.4. Мускулни глави* 449
Мускул на
усмивката
Кръгов мускул
на устата

Преглед нз мускул иго нз главата
а) Мимически мускули
Мускули около
устата и носа
Кръгов муехул на устата (М. orbicularis oris)
Бузен мускул (М. buccinator)
Повдиган на горната устна и носното крило (М. levator labii superioris alacquac nasi)
Поядигач на горната устна (М. levator labii superioris)
Голям ябълчен мускул (М. zygomaticus major)
Малък ябълчен мускул (М. zygomaticus minor)
Мускул повдкгач на устния ъгъл (М. levator anguli oris)
Мускул на смеха (М. risorius)
Мускул смъквач на устния ъгъл (М. depressor anguli oris)
Мускул смъквач на долната устна (М. depressor labii inferioris)
Мускул на брадичката (М. mentalis)
Лицева част на кожния мускул на шията (Pars facialis platysmatis)
Носов мускул (М. nasalis)
Мускули около
очната цепка
Кръгов мускул на окото (М. orbucularis oculi)
Муехул за сбръчквано на веждата (М. corrugator supercilii)
Мускули ка
външното ухо
Преден ушен мускул (М. auricularis antcrior)O
Горен ушен мускул (М. auricularis supcrior)O
Заден ушен мускул (М. auricularis postcrior)0
Мускули 1И
черепния покрив
Надчсрспсн муехул (М. cpicranis)
Челно коремче на надчерепния мускул (Venter frontalis)©
Тилно коремче на надчерепния мускул (Venter occipitalis)*
Мускул смъквач на веждата (М. depressor supercilii)
б) Горни подезични
мускули (няма да
бъдат разгледани)
Отчасти мускули
за отваряне на
долната челюст
Двукоремчест муехул (М. digastricus)
Шиловидноподезичеи муехул (М. stylohyoideus)©
Дрлночелюстноподсзичен мускул (М. mylohyoideus)©
Брадичногюдезичен мускул (М. geniohyoideus) +
в) Дъвкателни мускули
(само пластичните
ще бъдат разгледани)
Мускули, затва¬
рящи долната
челюст
Дъвхач (М. masseter)
Слепоочен мускул (М. temporalis)
Медиален криловидеи мускул (М. pterygoideus medialis, нс е пластичен)*
♦ • не сс разглеждат, ме са илюстрирани
О ■ нс се разглеждат, само са илюстрирани
10.4.2. Мимически мускули (498,499, 500, 527J
Мускули в областта на устата и носа
Към устната цепка вървят мускули концентрично отгоре
и отдолу, странично и диагонално. Силата за стискано на
устните сс получава от кръговия мускул на устата. Той
събира върху овала си много от другите мускули. Кръго¬
вият мускул на устата (М. orbicularis oris) сс състои от
паралелни влакна, които обримчват устните и образуват
тяхната месеста основа. Неговото кръгообразно протича¬
не отделя влакна, които го прикрепят към челюстите.
Функция', затваряне на устата. Ако се съкрати само
външната част, той избутва излишната часг от устните
напред подобно иа хобот.
Мимичен израз: стегнато затворената уста е строга, ре¬
шителна. твърда, готова за действие, отпуснатите устни
изразяват вялост, ситост, доволство.
Бузен мускул (М. buccinator)
Начало: частта от зъбните израстъци на последните
кътници иа горната и долната челюст.
Инсерция: преминат» в ъгъла на устата. Двете рамена.
които излизат от горната и долната челюст, сс кръстос¬
ват един друг при прехода на кръговия мускул на устата
в устните ъгли, така чс горното рамо стига долната уст¬
на. а долното горната.
Пластика: основа иа страничната стена на устната кухина.
Функция-, при дъвкателння процес избутва хранителни¬
те частици, които нс са обхванати заради изместването
им встрани, отново между зъбите.
При затворена уста той притиска събралия сс отстрани
въздух (издути бузи) и е това го избутва напред (духано,
свиркане, пухтенс).
Мимичен израз: при смях и плач раздалечава ъглите на
устата (антагонист* на кръговия мускул).
Мускул повдиган на горната устна (М. levator labii
superioris)
Начало: долен очен ръб на горната челюст.
Инсерция: четириъгълна форма, насочен надолу, е инсер¬
ция в кожата на горната устна.
Мускул повдиган на горната устна и носовото крило
(М. levator labii superioris alacquac nasi)
450 w.n-

Фиг. 499 Мускули из лицето (ИПЛСД
в профил; повърхностен слой)
Разликата между лицевите мускули (е
изключение на дъвкателките) и
мускулите на двигателния апарат се
състои в това, че те преминават от
постоянна костна точка в меки части
и не служат на никакво костно рамо.
Фиг. 500 Навлизането на лицевите
мускули като лъчи в меките части на
сетивните органи е причина за
изключително финия мимичен начин
на изразяване.
Челно коремче на надчерепния мускул
Горен и преден ушен муехул
Мускул смъквам на веждата
Кръгов мускул на окото
Заден ушен мускул
Дъвкан
Носов мускул
Повдигам на горната устна
и носното крило
Повдигам на горката устна
Малък ябълчен мускул
Кръгов мускул на устата
Голям ябълчен мускул
Мускул на усмивката
Мускул смъквач на устния ъгъл
Мускул смъквач на долната устна
Брадичхов мускул
Челно коремче на надчерепния муехул
Кръгов мускул на окото
Повдигам на горната устра и носовото крило
Повдигам на горната устна
Носов мускул
Муехулемъквам на устния ъгъл
Мускул смъквач на долната устна
Голям ябълчен мускул _
Мускул повдигам на устния ъгъл
Мускул на усмивката
Дъвкам
Повдигам на горната устна и
носовото крило, срязан
Малък ябълчен мускул, срязан
Повдигам на устния ъгъл. срязан
Бузен мускул
Кръгов мускул на устата
Мускул смъквач на долната устна, срязан
Брадачков мускул
Кожен мускул на шията, срязан
Мускул за сбръчкваме на веждата
Мускул смъквач на веждата
Слепоочен мускул
104. Мускули м пат 451

Начало: челният израстък на горната челюст.
Инсерция: кожата на горната устна и носовото крило.
Функция: рзмеп мускула имат функцията да повдигат гор¬
ната устна и разширяват ноздрите.
Мимичен израз: отвращение, неудоволствие, погнуса и
под обни, също и несигурно, колебливо душевно състояние.
Голям ябълчен мускул (М. zygomaticus major)
Начало-, от ябълчиата кост.
Инссрция-. след диагоналното протичане над бузата сс
закрепя в устните ъгли.
Функция', изтегля устния ъгъл нагоре и встрани.
Мимичен израз: той е типичният мускул на смеха.
Малкият ябълчен мускул (М. zygomaticis minor) е много
близък е предишния. По-рано е схващан като един мускул
заедно е двата мускула повдигани на горната устна и нос¬
ното крило.
Мускул повдиган на устния ъгъл (кучешки мускул) (М.
levator anguli oris)
Начало: кучешката ямка на горната челюст.
Инссрция: в устния ъгъл.
Функция: повдигане на устния ъгъл нагоре.
Мускул на усмивката (М. risorius)
Начало и инссрция: започва от фасцията на дъвкача и
завършва в устния ъгъл.
Функция: изтегля устния ъгъл встрани, образуване на
вдлъбнатини (трапчиики) в бузите.
Мускул смъквач на устния ъгъл (М. depressor anguli oris)
Начало: е широка основа от ръба на долната челюст.
Инссрция-. закрепя сс в устния ъгъл.
Функция: ютегля назад и надолу устния ъгъл. Носово-
устната бразда сс изтегля назад от носните крила до право
(отвесно) положение.
Мимичен израз: навъссност, недоволство, неуважение,
омраза, злорадство.
Мускул смъквач на долната устна (М. depressor labii
interioris)
Начало: от ръба на долната челюст, малко странично от
върха на брадичката (отчасти покрит от мускула смъквач
на устния ъгъл).
Иисерция: в кожата на долната устна, като сс преплита
е влакната иа кръговия мускул на устата.
Функция: странично смъкване на долната устна.
Мимичен израз: ирония, неуважение, неодобрение.
Брадичков мускул (М. mentalis)
Начало-, между зъбните изпъкналости на резците на дол¬
ната челюст.
Иисерция: в кожата на брадичката.
Функция: Ако кожата на брадичката отиде нагоре, то и
браздата между брадичката и долната уста сс измества
нагоре. По този начин кожата на долната устна сс осво¬
бождава и избутва напред.
Мимичен израз: „гримаса“, ..цупснс“, при нагласа за плач.
Носов мускул (М. nasalis)
Начало: зъбните изпъкналости на външния резец и ку¬
чешкия зъб на горната челюст.
Инсерция: в гърба на носа, отчасти покривайки носови¬
те крила.
Функция: смъкване на меките части на носа, което поня¬
кога сс вижда при говорене, в профил.
Мускули около очната цепка
Кръгов мускул на окото (М. orbicularis oculi)
Той покрива областта на окото заедно е клепачите във
формата на очила. Напасва овала си пространствено на
входа на очните кухини и на очната ябълка, затова нс сс
разпростира в сдна-сдинствсна равнина.
Начало: външна и външна клепачна връзка.
Инсерция: в кожата на клепачите и клепачните връзки.
Функция: затваря цепнатината между клепачите и пред¬
пазва очната ябълка, придвижва слъзната течност.
Мимичен израз: при контракция действа като ..ластик“,
който набръчква излишния .щлат*’. Бръчките на кожата об¬
граждат окото концентрично („пачи крака“ в по-късна
възрасг). Чрез този мускул сс появяват и бръчките от смях.
Мускул за сбръчквано на веждата (М. corrugator
sepcrcilii)
Начало: носовата част на челюстната кост.
Инссрция: прониква в очния кръгов мускул, за да достиг¬
не от дълбочината до повърхността, и сс разполага в ко¬
жата на веждите.
Функция: свива междинното пространство на веждите над
корена на носа.
Мимичен израз: кожата между веждите сс набръчква от¬
весно на дълбоки ивици. Получава сс израз на замислс-
иост, мрачност, тягостен размисъл и липса на желание.
Ако бъде комбиниран е челното коремче на надчерепния
мускул, който повдига веждите, без отвесните бръчки от
сбръчкващия мускул на веждата да изчезнат напълно, той
предизвиква израз на тъга и болка.
Мускули на черепния покрив и на външното ухо (раз¬
глеждането е непълно)
Дебелата кожа на главата покрива черепния покрив е
плътно покритие (скалп), което е съставено от кожата
на главата и тънък здрав пласт от сухожилна разтег¬
лица (Galea aponeurotica). Дебелата кожа на главата може
да сс избута чрез хлабавата съединителна връзка по че¬
репния покрив. Мускулите сс закрепват в сухожилния
пласт или водят отгук началото си.
452 що-

Челно коремче на надчерепния мускул (Venter frontatis
m. epicranii)
Начало-, краят на сухожилията разтеглица в началото на
окосмяването.
Инсерция: в кожата на веждите.
Функция: повдига веждите нагоре.
Мимичен израз: Според дебелината си на кожата на че¬
лото сс появяват напречни бръчки (бръчки на челото): той
повдига индиректно и горния клепач, чрез който сс по¬
лучава изразът на напрегнато внимание, замислсност. на
духовно съсредоточаване.
Мускул смъквач на веждата (М. depressor supercilii)
Начало: от горната трета на страничната част на носна¬
та косг.
Инсерция: в кожата на главата на веждата, като образу¬
ва при това напречна гънка.
Мускулите на външното ухо са многобройни и ясно
изразени при четириногите бозайници, затова пък при
човека са недоразвити. Затова няма да бъдат обсъдени, а
само представени в илюстрациите |499|.
10.4.3. Горни подезични мускули (484, 485)
Те бяха споменати вече в глава 9.5.2 и разгледани при
прегледа на мускулите на главата. Част от тази група
мускули участва при отварянето на долната челюст (дву¬
коремчест мускул и долночслюстноподсзичсн мускул (М.
mylohyoideus). Под горни подезични мускули най-общо
сс разбират всички мускули, които водят от черепа към
подезичната кост и образуват дъното на устната кухина.
10.4.4. Дъвкателни мускули |497/2, 499, 500)
Противоположни на мнмичнитс мускули са скелетните
мускули, Koino движат долната челюст в долкочслюспю-
слспоочната става. Нейният строеж в действителност* е сло¬
жен. Задоволяваме сс само е установения факт, чс тя е шар¬
нирна става, образувана от двата ставни израстъка на долна¬
та челюст* (глава 10.2.3), които вмъкват напречно разполо¬
жен цилиндър в плитката овална вдлъбнатина на слепоочна¬
та кост (отваряне - затваряне). Огхапваисто на храната ста¬
ва при употреба на голяма сила (на предните зъби е 20-25
кг иа квадратен см). Олук мускулите за затваряне на челюст¬
та са най-силните от всички в главата и основно влияят на
пластиката на лицето. Затова отдьвкателнигс сс разглеждат
само те. Двата най-важни мускула за затваряне са:
Дъвкан (М. masseter)
Начало: долният ръб иа дъгата на ябълчната кост и са¬
мата ябълчиа кост.
Протичане и инсерция: е две взаимно кръстосващи сс
части върви косо назад надолу към долночслюстиия ъгъл.
Функция: управляване на дъвкателния натиск чрез затва¬
ряне на долната челюст.
Пластика: неговото пластично значение е голямо. Той
определя долночслюстиия ъгъл като четириъгълна фор¬
ма и изпълва пространството между ябълчната кост и
ябълчната дъга до долночслюстиия ъгъл, без да надви¬
шава вее пак широчината иа тази кост на бузата. Ако хра¬
ната се отхапва интензивно, той се издува много. Но и
при здравото затваряне на челюстта под влиянието иа ду¬
шевни вълнения като упорство, гняв, решителност той
придава на бузата енергична твърдост и получава важно
мимично значение (израз на ..настървение“).
Слепоочен мускул (М. temporalis)
Начало: слепоочната ямка, ограничена нагоре, от подоб¬
ната на полукръг долна слепоочна линия (Linea
temporalis inferior) и слепоочната фасция.
Протичане и инсерция: от ветрилообразното поле на на¬
чалото си той концентрира инссрцията си върху една
оскъдна повърхност-венечния израстък иа долната челюст.
Функция: затваряне на долната челюст, упражняване на
дъвкателния натиск, най-силен отдъвкатслнкгс мускули.
Пластика: при хора на средна възраст е покр»гг е маст¬
на тъкан, изпълва в най-голяма част слепоочната ямка, в
по-късна възраст се открива поради изчезването на ма¬
стното натрупване. При дъвкателни упражнения сс виж¬
да добре благодарение на издуването и спадането.
Към отварящите мускули спадат:
- страничният или външен криловиден мускул (М.
pterygoideus lateralis);
- двукорсмчсстният мускул (М. digastricus);
-долночелюстноподсзичнняг мускул (М. mylohyoideus);
- шийките мускули, които са насочени надолу отделна¬
та челюст.
10.5. Форми на главата
10.5.1. Форма и пластика на окото
„Окото е последният, най-внеш резултат от действието
на светлината върху органичното тяло. Окото като тво¬
рение на светлината осъществява всичко, което светли¬
ната е в състояние да осъществи. Светлината предава на
окото видимото, окото го предава на самия човек. Ухо¬
то е нямо, устата е глуха, но окото възприема и „гово¬
ри“. В него сс отразяват и външкиятевят, и човскътотвъ-
трс. Тоталностга на вътрешното и външното сс усъвър¬
шенства чрез окото“ (Гьоте - в бележка към учението за
цветовете).
Покрита леко е мастна тъкан, почти кръглата очна
ябълка сс намира в своята костно-пирамидална кухина.
Тя потъва, когато мастната тъкан сс стопи вследствие на
възраст или болест. Особено подвижен преди всичко е
горният клепач, по-малко долният (Palpebra superior et
105. Форми на гМмп 453

inferior) вертикално над предната повърхност на очната
ябълка [501]. Веждата и горният клепач са разделени от
издута покривна гънка, която понякога толкова силно
изпъква, че „погребва“ под себе си долния клепач
(възраст). При монголоиднзта раса тя покрива и очния
ъгъл (монголска гънка) и е това покрива прекомерно
издигащата сс навън очна ос.
Вътрешният очен ъгъл се вдава малко навътре и за¬
вършва с малко червеникаво възелче - слъзната брада¬
вица. Клепачната цепнатина, подобен на маска участък
от покриваща очната ябълка кожа, е симетрична, бадс-
мообразна, нейната широчинна ос сс издига равномер¬
но от вътрешния към външния очен ъгъл. Здравата,
вдлъбната дъга иа горния клепач с оголената му част от
вътрешната му трета се отдалечава от широката очнз ос
нагоре много повече, откол кого плитката вдлъбната дъга
иа долния клепач надолу. Неговата най-дълбока вдлъбна¬
тина е в близост до външния очен ъгъл. Начинът, по кой¬
то ръбовете на клепачите обхващат ириса, е от най-го-
лямо значение за израза иа окото: ако освобождават
напълно присвия кръг, то окото изглежда втренчено като
при ужас, покриват ли го в по-голямата му част, то по¬
гледът е уморен. Спокойно гледа това око. чийто горен
клепач пресича леко ириса, а долният клепач става него¬
ва допирателна.
Когато човек рисува, той мисли върху това: клепачната
цепнатина освобождава част от кръглата повърхност
както отделената обвивка освобождава ксстсновата ядка.
Това трябва да сс съблюдава при всеки градус на отваря¬
не на очите [502J. Освен това: клепачната цепнатина сс
превръща в тънка „хартиена маска“, ако нс придадем на
клепачите онзи пластичен обем, който те действително
притежават. В противен случай е невъзможно да се изоб¬
рази как клепачите обхващат очната ябълка отвсякъ¬
де и как се пресичат взаимно като пластична рамка с
кръглата повърхност при усукване |497/2|.
Слъха
брадви?
^Бразда ка кле¬
пача и бузата
Гънка на долния
клепач
Гкжриека гънка
Бразда ка торния клепач
Ръб ка торния клепач
Ръб ка долния клепач
Бразда ка долния клепач
Фиг. 501 Външната форма
на окото и близкото му обкръжение
Повърхностни образувания. които
обкръжават очната ябълка, из¬
лишъкът на кожа, брзз.ш и тънки, са
спорел формата, положението и
състоянието закономерни явления
при всяко око.
Фит. 502 Очизта ябълка и клепачът
в различни изгледи
За пластичното рисунъчно изследване
на окото съществува основното
изискване окото и покриващите го
клепачи да се възприемат като част
от кръгла фигура. Клепачите наподо¬
бяват обвивките на обелен кестен, гс
притежават обем и образуват с
очната ябълка важни пресичания в
ра зличнигс изгледи.
454 №пшв

10.5.2. Форма и пластика на носа (497/2, 503, 504, 507)
Лицето запазва ясно изразените трайни черти на физио¬
номията благодарение на формата на носа. Лсонардо е
направил цяла таблица от основни типове носове, а Дю-
рер е обяснил в своя труд за пропорциите разнообраз¬
ното им естество. Различни изрезки и скици със светло¬
сенки от времето на Гьоте са имали за цел да демонст¬
рират чрез него индивидуалните особености на дадения
човек и никой карикатурист нс подминава носа при изоб¬
разяването на нечий шарж.
Носът сс състои от корен, гръб, връх, странична стена и
крила. Коренът е при прехода на челната кост в даете неж¬
ни носови костици. Встрани играе роля и челният израстък
на горната челюст. Връзките между споменатите кости
могат да имат многообразна форма и оказват влияние още
в костния участък върху характера на целия нос (503|.
Страничният носов хрущял и големият крилен хрущял
завършват меката част на носа. Като опорен вътрешен
„стълб“ хрущялът на преградната стена заедно е рал-
ника и решетъчната кост разделят входа на носа на две
кухини, а иа външния връх междинното пространство до
крилния хрущял е изпълнено е кожа. Страничният хру¬
щял продължава непосредствено костната форма на носа
и покрива носа странично. Крилният хрущял е съставен
от повече на брой по-малки и по-големи парчета, които
напомнят заедно рог на овен със своите извити форми.
Върхът иа носа дължи формата си на крилния хрущял, той
об грзжла също и ноздрите; вътрешната му извивка допълва
преградната стена на носа чак до върха. За безкрайните
вариации на носа от значение са възрастта, расата, полът,
наследствени и външни фактори. Например носът на мал¬
кото дете няма остри форми (чип нос), тъй като удължава¬
нето на челюстния скелет, който изгражда страничната част¬
на носа, тепърва предстои. Седлото на носа при монголо-
илната и негроидната раса е вдлъбнато. Надлъжните оси на
Фиг. 503 Анатомичен строеж на
костния и хрущялния нос
Хрущялният нос покрива костния
вход на носа, който сс намира на
черепа и е отворен напред. Също така
дава на носа насочен надолу двоен
отвор:
а) надлъжен разрез през носовата
кухина е вмъкването на носовия
хрущял;
6) костният и хрущялният нос отпред.
челна кост
Носна кост
Хрущялна
преградната стека
Голям хрущял
на носовото
Фнт. 504 Костният и хрущялният нос
от различни страни
Частите от съединителните тъкани.
които допълват хрущялния нос до
окончателната му външна форма, са
рз излочени, за да освободят строи¬
телната основа.
ЮУФфвшгжип 455
Страничен хрущял

двете ноздри образуват заедно тъп ъгъл, той изтегля носа в
широчина за разлика от носа на европееца. Неговият нос
познава всички видове вдлъбната форма на седловадсн нос
до изпъкналостта на силно гърбавия нос (изкривен нос).
При мъжа преходът от челната към носовата кост сс
задълбочава, понеже областта на веждите има по-висок
релеф, отколкото при жената. При рисуването на главата
начинаещият трябва да схваща носа като архитектонично
тяло, като покрив със собствени повърхности срещу очи¬
те. бузите и горната успи. Нс трябва да изпуска неговия
гръб и дори да е много малък, трябва д а нарисува ръб по
неговата широчина срещу страничните повърхнини [507J.
Рамките на двете носови крилз. които обикалят елиптич¬
но ноздрите, сс сблъскват под повече или по-малко тъп
ъгъл на гребена на носовата преградна стена. И преград¬
ната стена притежава определена сила и пречупва кон¬
вертиращите елиптични повърхнини иа ноздрите, вклю¬
чително и тяхната рамка.
10.5.3. Устата [497/2. 505|
Нейната анатомична основа сс образува от съединителна
тъкан и кръговия мускул на устата, който се влива непо¬
средствено със своите нишки в горната и долната устна. В
прозрачната и тънка кожа на устните прозират многоброй-
нитс червеникави кръвоносни съдове. Цепнатината на
устата, която сс затваря от спокойно почиващите устни,
рядко е просто една черта. В средата тя сс извива от>хтл/ш-
те издатини надолу и трепти в плоска S-образна форма
към ъгъла на устата, който е ту дълбоко врязан, ту
повърхностен, веднъж ръбест-, друг път завършва закръгле¬
но. Едно възелче (ъглово възелче) отдаете страни на ъгъла
на устата ги надвишава, защото тук сс кръстосват опреде¬
лен брой мускулни влакна е различен произход.
Контурът на горната устна наподобява лъка на Амур.
Там, къдсто устната издатина сс вдава напред и нагоре.
ръбът на горната устна сс врязва, за да служи тук на
Фиг. 505 Устата:
а) горна и долна устна в разрез;
б) мускулната основа на горната и долната
устна и профил;
в) мускулната основа па горната и долната
устна в анфас.
Горната и долната устна са идентични но
строежа си е протичането на кръговия мускул
на устата, често погрешно се обозначават само
червените очертания като горна и долна устна.
Фиг. 506 Устата и нейната костна основа. За
разбирането на изградената от меки части
форма на устата, на нейните съкращения и
кръстосвания, е важно да се знае, че пластика¬
та на устата се издига върху вдлъбнато
опънатите форми на предния скелет иа торната
и долната челюст и неговите зъби.
456 ю.г_
Попухожяамет
нз устата

Фнг. 507 Око - нос - уста свързани
103, Форми вгяип 457

вливането на една бразда (Filtrum). която идва от преград¬
ната стена на носа. Ръбът на долната устна също може
да сс вреже по средата, но много по-малко от горната
устна. Двете устни са отчасти пълни, отчасти тънки из¬
дутини. Характерните за негроиднага раса издути устни
сс получават, от една страна, заради изскачалото на две¬
те челюсти, от друга, заради по-силно изразения кръгов
мускул на устата.
Със загубата на зъбите хлътват и устните. Малкото дете
разгръща най-хубаво ритмичното трептене на устните си.
Носът ограничава устните отгоре, носово-устната бра з-
да отстрани, браздата между брадичката и устните
отдолу. Като горна устна определяме пространството
между основата на носа и устната цепка, като до.ша уст¬
на - участъка между устната цепка и браздата между бра¬
дичката и устните.
Полустраничнитс изгледи на устата съкращават нейни¬
те трептения, които сс пресичат едно друго и изискват
телесно-пространствено схващане (506а. б. 507. 508J.
10.5.4. Ухото |509|
Ухото сс състои от три части: вътрешно, средно и външно
ухо. Важните за слуховия процес части са разположени в
дълбочината на черепа и няма да бъдат разгледани.
Външното ухо обаче ушната мила е финото й членение -
притежава по-голямо значение за портретното изобразя¬
ване. отколкото ужасно изрисуваните звукови фунии на
някои мизерни изследвания биха могли да ни убе.хяг.
Ушната мида (Auricula) улавя звуковите вълни и ги от¬
вежда в слуховия канал. По своята основна форма тя е е
неколкокрзтно отъната обвивка и е изпъкналата си зад¬
на страна е обърната към черепа. Външният ушен ръб е
стабилизиран от обърната рамка. завивка (Helix), коя¬
то идва от дълбочината на мидената лика и от странич¬
ната кожа на бузата, първо сс изкачва нагоре и сс извива
като спирала надлъжно и вдлъбнато към ушната висул¬
ка (обнца). Висулката на ухото (Lobulus auriculae) е без-
мастно меко кожно образувание. То продължава еластич¬
ната хрущялна основа на мидата надолу. I {а неравномер¬
но разстояние от външния ръб милата притежава второ
извито нагъване, противозавивка (Antihelix). То сс раз¬
клонява в горната си част в два клона, които обграждат
малката триъгълна лика (Fossa triangularis). Малка хру¬
щялна издатина трагусът (козле) (Tragus), предпазва
отпред външния отвор на слуховия канал. Срещу ъгъла
стои противотрагусът (противокозле) (Antitragus), от¬
делен от него е малка изрезка. Мидата нс е разположена
отвесно крзй черепа. Линията от началото на противоза-
вивката на външното ухо до прикрспяисто на висулката
на ухото към бузата накланя горния си край към задната
част на главата. Фигурата на ухото подлежи на силни ин¬
дивидуални колебания, които вее пак нс анулират него¬
вите закономерни образувания.
Фиг. 509 Анатомичен строеж и жив
облик н.1 ухото
Външното ухо получава своята
форма чрет характерно нагъната
хрущялна субстанция к».и връткл със
съединитслнопасаннлта маел. Въпреки
въчможнитс индивидуални формени
модификации спираловидната напъна¬
та обвивна форма в основни линии се
тлтитва.
Триъгълна ямка
Протиеозаеиахз
Тратус (козле)
Долна фуниевидна
Протиеотратус
(протиеокозло)
Висулка на ухото
’^8 №Пмв
Завивка

10.6. Мимика и физиогномика
10.6.1. Общи предварителни бележки
Днес никой няма сериозно да спори, че цветните акорди
на една фигурална картина, до кол кого те съзнателно са
тематична основна част, пренасят наблюдателя в едно
душевно състояние, карат го да сс чувства бодър, серио¬
зен или радостен. Иманентните формени средства създа¬
ват до известна степен готовността за приемане, но като
самостойност тя нс може да изчерпи многообразието на
човешкото общуване. Неоспоримо е също, че синтезът от
съдържателна стойност и самостойност на средствата е
възможен само при взаимно проникване и творецът тряб¬
ва всекидневно да завоюва обективно-личната стойност на
изразяване на човешкото, в случай че нс иска картинното
му произведение, което създава междучовешки отношения,
да остане едно цветно петно в душевното безвремие. Вее
още съвкупността от цвят и форма е част от художестве¬
ното майсторство, вее още най-важна художествена цел е
да сс разкрие човешката същност. Присъщото на човеш¬
кия род индивидуално и телесно-духовно, действие и
мисъл, съзнание и нсторичност. обществено и морално,
чувство и желание са неизменна среда на художествено¬
то въздействие, ако действието сс разбира като комуника¬
ция и внушаване на емоции. Човекът нс може да живее без
преплитането на неговия вътрешен свят и неговата
външност. Това взаимодействие определя отношенията
между хората и техните символи на изразяване. Те гово¬
рят за коитактност или за липсата на такава, за отвореност
към света или затвореност, за любов и омраза. Човекът
има свръхчувствителни сетивни органи за възприемане на
света, той улавя както вътрешното, така и външното. Той
трябва да намери истинското си място в света, да създава
израз и да разбира израза.
Когато сс учим да разбираме смисъла на изразяваното
явление, нс бива да очакваме, че пластичната анатомия
предлага готови рецепти за това как сс „прави“ изразя¬
ването. На ..правенето“ на естествения израз на лицето
може да сс надява само този, който наблюдава отстрани
външното битие и превръща правенето в кумир, вместо
да сс потопи и смирено да потъне в едно събитие, което
не може да бъде вместено в никаква формула. Наблюде¬
нието на израза на физиономиите вее още нс създава ху¬
дожествения израз. Те също са суровина.
Така както движението на горния крайник, когато изразя¬
ва мисъл или чувство (т. е. дава сетивен знак за емоцио¬
нално или съзнателно съдържание), вее още нс е разгле¬
дано като механичен процес, така и неограниченото бо¬
гатство на изразни проявления иа лицето като най-фино
нервно събитие, което отразява психични процеси, нс
може да бъде анализирано като „механично трудово (ра¬
ботно) действие“. Тъй като мимичнога мускулатура, коя¬
то в предишните страници опознахме като инструмент на
психичното, предоставя на вътрешнотосъбитиеточно най-
добрите предпоставки на своята ..игрова същност**.
Душевните вълнения могат да задействат мимичнитс
мускули по-лесно, отколкото те могат да сс откажат ог
механичната си работа. От друга страна, нуждата от из¬
разяване си създава своя собствена клавиатура. И тук
можем да срещнем също разпространената по света за¬
блуда. че мимичнитс явления били съпътствис и после¬
дица от вътрешното състояние. Те са нейните външни
компоненти. Освен това играта на мнмичния апарат про¬
извежда едно действащо обратно вътрешно състояние.
Човек си слага тъжна физиономия - и щс забележи, че
после чувството на тъга завладява душата ни. Това отно¬
шение на съществуващото едно в друго нс е дуализъм;
Лсрш го нарича полярна коекзнетенциална връзка.
С изключение на дъвкатслните мускули, лицевите муску¬
ли имат най-лесната задача - да движат меки части като
например кожа и хрущял, въпреки това обстоятелство те
нс упражняват влияние върху подчертаването на черепния
скелет както скелетните мускули. Ако техният обем нс
може да сс увеличи, защо тогава щс им отделим толкова
място и значение? Защото те оформят пластично лицето
и изразяват индивидуалните му черти в моментни и трай¬
ни постижения. Според дължината на отсечката, е която
разполага един мимичен мускул между началото и инер¬
цията си. и според дебелината на кожата закономерно
появяващите сс бразди сс променят |527|. Дебелата кожа
получава по-малко дълбоки, а фината нежна кожа по-мно-
гобройнн плитки бразди Тяхната посока на разположение
зависи от посоката на мускула, който те пресичат напреч¬
но. например вертикално протичащото челно коремче
предизвиква възникването на хоризонтални напречни браз¬
ди. Ако oreopirre на сетивните органи трябва да бъдат
разширени, то те имат нужда от лъчеобразно подредени
мускули е кръгово затваряне. Те произвеждат лъчеобраз-
нн бразди. Например кръговият мускул на устата нли нз
окото нагъва лъчеобразно заобикалящата го кожа, слабо
в младостта, трайно в старостта (пачи крака - бръчки око¬
ло външния очен ъгъл, концентрично подредени бръчки
около устата при старите хора).
10.6.2. Понятията мимика - пантомимика -
физиономия - физиогномика
Динамичният моментен процес на подвижната игра на
чертите на лицето, изразните движения иа лицевата мус¬
кулатура сс нарича мимика. Повтаряме още веднъж, че
външният (мимичен) знак не е последица от някакво
вътреиию преживяване. т. е. не е метафизичен дуализъм
на душата и тялото. Афект и израз имат обща основа,
съдържание и поява, знак и смисъл са на едно тяло
(Лсрш). Силните чувства, които изразяват прежнвявания-
10 Ъ Мамиха и фамюпгаммкз 459

та нл отношението на един човек към това, което той уз¬
нава и кърши. могат да приемат различни форми на про¬
явление (Теплов). Те водят до промени в дейността на ди¬
хателните органи и на органите на кръвообращението.
Тези trjpajHti процеси са телесни (соматични) събития,
които сс решават от вегетативната нервна система: пулсът
сс укорява, ние сс изчервяваме или пребледняваме, ак¬
центът и тембърът нз гласа сс променят. (Рубинщайн на¬
рича израза на чувства чрез интонацията на гласа ..вокал¬
на мимика'*.) Дарвин някога е виждал в изразните движе¬
ния подчинени на целта рудиментарни инстинктивни дей¬
ствия. Но изразните действия на днешния човек са далеч
повече от останки ог инстинктивни действия. Напротив,
те изпълняват актуални функции в човешкото общуване,
понеже са средство на общуването и въздействието. Из¬
разните движения имат социална формализирана функция
и оттук символично значение. Как. кога, къде, колко чес¬
то. в какви форми индивидът извършва изразни движения
сс регулира от социалната среда: знаците биват фиксира¬
ни или преобразувани. Това, което при изразшггс движе¬
ния са природни и социални условности, нс може да бъде
обяснено. Даденото от при/юдата и историческото са
статии едно цчло (Рубинщайн). Свиренето на мимиче¬
ския инструмент не се ограничала само върху лицевите
мускули, може да обхване цялото тяло. Отчаяният сс
хвърля на сгогта. притиска е ръце облегалката, кърши ръце
пред лицето, скубе косата си. щастливият сс протяга и
простира широко ръце. Изразните движения обхващат
цялото тяло. Наричат сс пантомима. Преобладаващо
душевно трайно състояние като поражснчсското чувство
или чувството за гордост сс изразява в трайната стоика
на тялото и обратно - е изправянето на външната си стои¬
ка въпросният човек може да си възвърне и вътрешната.
Така отдалеч тя характеризира човека недвусмислено.
Честото повторение на определена мимическа игра при¬
дава на лицето трайни черти и в неговото спокойно поло-
Фиг. 510 Затваряне на отпорите па
сетивните органи. Затварянето и
отварянето на сетивните органи спада
към естествените реакционни процеси
на възприемането на дразнения или
изолирането им. но може да се
разграничи от тази първоначална
функция и да играе ролята на знак та
отбранително поведение.
460 10.ПММ

жсиис. Мсждучовсшкотс отношения, изобилието на пре¬
живявания и готовността на кожата окончателно да фик¬
сира постоянно повтарящото сс са придобити от житей¬
ската сфера фактори, които придават иа израза иа лицето
постоянство и статичност (512, 513|. Към това спадат и
ендогенните компоненти, например на расовата и консти¬
туционната принадлежност. Това оформя физиономията.
Науката, конто сс стреми да направи изводи за характера
от постоянните външни знаци на лицето, сс нарича физи-
огномика (сравни например Лафатср, „Физиономични
фрагменти“ от 1775/78. които при това сс оказаха неос¬
нователни. колкото и църковното красноречие на Лафа¬
тср да сс мъчеше да направи тогава тази ..наука“ модерна).
10.6.3. Основи на мимиката
Част от естествените основи на мимичната игра бе вече
описана: мимичнитс мускули. Те са физичните клавиши на
един вътрешен процес, който външно сс проявява в някои
зони със специфични своеобразия на израза: в зоната на
очите е градусите иа отвора на клепачите, е вариации в
посоката на погледа, в челната зона със своеобразието на
нейното набръчкване; в зоната на устата и т. и. (510.511|.
Мимичната мускулатура има за цел да изпълни най-напред
наложителните задачи: без нейното съществуване не би
било възможно реакционното поведение на сетивните
органи. Много от това, което сс показва в мимичната игра
на възрастния човек, става разбираемо първо от развитие¬
то на детската мимическа игра (да я изложим изцяло тук е
невъзможно). Също обикновените сетивни усещания и
възприятия управляват движенията на лицето (Круксн-
берг). без при това да е имало „преживяване“ в по-горе спо¬
менатия смисъл. Сетивата иа лицето реагират на възприе¬
маното и насочват (според Крукенберг) движенията на ли¬
цето в определени линии, които поради повторенията сс вко-
рснявзт. Възрастният запазва в някои изразни форми на
мишетата си игра зиачезшето на някогашните детски
реакции на сетивните органи, например малкото дете
извива ъгъла на устата надолу и я отваря при горчив вкус.
(Потокът от слюнка трябва да промие неприятния вкус.)
Това става по-късно при възрастното израз на отвращение.
Освен това щс отбележим още един показателен феномен:
когато детето например заслушано сс отдава на някакъв
шум (дразнение на слуха), то отваря и устата си (както и
широкото отваряне на очите при учудване) |524|. Реакция¬
та на слуха или окото сс е разпростряла върху нераздраз-
нен орган (уста) (разпростираща се реакция според Пай-
пер). При това реакциите на раздразненото сетивни органи
могат да бъдат отслабени или засилени (запушване на ушотс
при шум и едновременно затваряне на устата и очите).
Окото, което затваряме под въздействието на ярка светли¬
на е клепачи и вежди, реагира целенасочено. като намаля¬
ва дразнението. Липсва емоционална скрита причина (5141.
Най-накрая инстинктивните движения могат да бъдат
преобразувани в изразни движения. Първоначално те са
югплнявали телссио-насочсна функция: околнияг сняг пред¬
лага на малкото дете изобилие сгг дразнения. Те събуждат
у него инстинкта, например да притежава даден предмет и
да пробва дали сс яде. Той го хваща и опитва, т. е. задово¬
лява един инстинкт от животоспасяващо значение (инстинкт
за самосъхранение). Едно такова цслсустрсмсно действие
може по-късно да сс отдели от някогашната си телесна
цслснасочсност и да съществува само за себе си. От жела¬
нието за хващанс вероятно е възникнало соченето, показ¬
ването. т. е. едно средство за общуване, изразно средство.
За израза на човешкото лице съществуват много етюди.
Заслужава си начинанието да сс систематизира най-важно¬
то от изследването и тълкуването на смисъла на изразната
игра за творящия човек на изкуството и артист. Бих напом¬
нил особено за творбата на Филип Лсрш Лице и душа, за
Рубинщайн, за Пайпер - Развитие на мимичната игра от
дейността на сетивата, за Лсонхард - Човешкият из¬
раз. или за Крукенберг. за да сс споменат само най-значи¬
телните имена на настоящето. Много трудно сс отказва
авторът от подробно и обширно изложение. Рошил е бегло
да изложи тези проблеми, подобно на начина на изложе¬
ние в неговия труд „Фигурата на човека", защото многото
мнения иначе биха разкъсали тази непретенциозна рамка.
Читателят намира подобен материал върху това, преди
всичко във връзка е творческите въпроси относно изграж¬
дането, в книгата на автора „Фигурално изграждане“. Бер¬
лин, 1978. Ние щс сс задоволим е фрагментарното.
Вкусови усещания
Ог всички сетивни органи на първо място при кърмачето
е вкусът. Лицето концентрира своята игра около устата.
То издава устните напред, заостря ги, докосва е език май¬
чината гръд, за да вкуси от приятната сладост на млякото.
Ако обаче езикът попадне на неприятен вкус, тогава уст¬
ните сс отварят, горната и долната успи сс раздалечават,
потокът слюнка отмива неприятното на вкус, ъглите на
устата сс отдалечават един от друг. Типичната за малкото
дете четириъгълно изтеглена уста сс получава в този слу¬
чай. По-късно тези движения на устата сс запазват без
непосредствена цслснасочсност: предметът, който е важен
за приближаването или заслужава неговото отблъсква¬
не, няма нужда повече да бъде настоящ: заместващата
представа произвежда подобна игра на устата: нашето чув¬
ство изразява приятното, събуждащото удоволствие е дви¬
жения в областта на устата, като чс ли ядем сладко; ние
цъкаме е език и устни или изостряме още устните.
I {сприятност. отвращение, погнуса, съпротива, неудовол¬
ствие, отблъскваме още в първоначалната форма, сякаш
сме вкусили нещо горчиво и искаме да го отблъснем със
зъби и устни (521, 514г|. Мимичният израз на отвраще¬
нието сс е създал. Особено качество на нашито чувства е
тяхната полярност като удоволствие - неудоволствие,
любов - омраза, радост - тъга. Те задействат мимичната
игра. Независимо дали предметите, състоянията, от¬
10.6. Мямга и фимкхиоммо 461

ношенията, съществуват реално или само са преди з-
викани от нашата представа, те създават, след стих-
вансто на чувство на удоволствие или неудоволствие,
качествено същите изразни движения на мимичната
игра, само степенуването, интензивността са про¬
менливи - според силата на преживяването.
Наблюдават сс физиономиите. които прави слушателят при
новината та нещастие. Силата на въображението му може
да предизвика мнмичнз игра, която е присъща на онзи, кой¬
то сам с бил свидетел на ужасното събитие. Лрн афект на
яд |522| повдигаме устните, зъбим сс, надуваме ноздрзегс.
дишайки тежко. Тъкмо интензивните и остри, възникнали
като реакция чувства (афекти) като яд. ужас, страх, отчая¬
ние |523| сс отразяват върху всички психични функции и
променят жизнената дейност нз организма (изчервяваме --
пребледняване). Ядът, радостта, омразата сс изразяват и
повишена ритмичност (танцуване, крясък, заплашване).
Страхът пречи на ритмичното д вижение (застиваме от ужас).
Вероятно при прадедите на човека ядът и злобата |522|
са били състояние, което е предшествало борбата (Тен-
лов). при която са били използвани ситите юмруци и
озъбени устни. Тъкмо афектите м зра дянат душевните
вълнения много ясно, често в образа па пангомимнчни-
тс жестове. Силно подчертаният детски плач-вой запазва
четириъгълно отворената уста, сякаш иска да остави да
изтече онова, което е предизвикало вкуса на отвращение.
Заострената уста обръща усппгте навътре, за да вкуси,
изпробвайки приятното. Колко често тя изразява но този
начин изпробващата съсредоточеност’ Пацупсно обръ¬
ща навън устантс като защита |514с. 520). Ние вярваме,
чс в тези мимични жестове ма устата можем да открием
останки от някогашна целенасочена реакция, за която
споменахме вече по-горе. Нс с чудно, чс устата, със сво¬
ите многобройни мускули, разполага с безброй възмож¬
ности за изразяване, които нс са предложени на остана¬
лите мимични области.
Фиг. 511 Разширено око
Повишено внимание, нагласа и
духовна отвореност излъчва тук
разширеното око, устата е освен топа
готова за общуване.
462 »

Сетивни усещания
Движенията за приближаване и отблъскване като основа
на мимичния израз важат и за област на лицевите се¬
тивни органи |511|. Отваряме очи. за да навлезе дразнени¬
ето. или ги затваряме. за да не сме принудени да видим
неприятното. Напрегнатото внимание повдига не само
горите клепачи, а също и веждите. Когато слушаме кри¬
тично. н пристъп на отчаяние и противоречие. затваряме
очи. мигайки |51Я|. С това ние смесваме в мимичната
иг/ш и нашите интелектуални позиции и етични чувст¬
ва за нещата. При възприемане на шумове животното
може да наостри ушите си много фино, по поведението
на ушите могат да сс установят психични процеси (при¬
биране на ушите при враждебност). Човекът е загубил
тази способност. Гой съотнася цялата глава, дори цялото
тяло при движение на внимателно вслушваис. Към това
сс включва и ухото и подпомага мимичнитс жестове на
слушаното много изразително (реакция на разпроегира-
нс). Отблъскващият шум от пукано е съпроводен е кон¬
вулсивно затваряне иа очите и извръшдне на главата. Към
звученето на музиката, песента на птиците, приятния тон
обръщаме нс само целия си слух, но н окото сс разширя¬
ва. Окото също „слуша“ (реакция на разпростиране). На¬
блюдаваме обаче и много хора, които затваряг очи при
слушането на музика или по време на размиели. Това става
е цел да сс попречи на окото при рецепторната му дей¬
ност и е това да сс повиши концентрацията.
10.6.4. Начини за мимичен израз |514-526]
Широчината на отварянето на очите може да разграничи
смеха на детето от този на възрастния. Няколко седмици
след раждането ктрмачето започва да оповестява чувство¬
то си на доволство, като сс усмихва. То е сито и затова е
доволно. При вида на майчината гръд то отваря широко
блесналите си очи. издува ноздри, по-късно мята ръчички и
Фиг. 513 Изобразяване на повърхността на
старческа фи шономия
Образуванията нз повърхността като гънки,
бразди или торбички и възглавнички от мазнини,
които ясно са сс получили В МИМИЧНИТС ТОНИ нз
лицето, сс измират върху основата на черепните
образувания и оформят фи>иовомнчно индиви-
дуалните черти на лицето, неговия индиректен,
косвен статичен израз.
Фиг. 512 Старческа физиономия
Подчертаният е течение на годините
статичен израз на лицето, върху което
са оставили следи околният свят и
съдбата, сс нарича физиономия и сс
ехнащз като индиректен израз (т. е. без
непосредствено душевно оповестяване).
10.6. Мтоил ■ фашткмвм 463

крачета при вида иа шишето, предчувствайки насладата.
Възрастният човек свива окото е кръговия мускул. Око¬
ло външните ъгли на очите концентрично са разположени
бръчицитс от смях. При чувство на радост (5146, в. 526|
ъгл1пе на устата сс повдигат и разтягат, освободени от
мускулите на ябълчната кост. Мускулът, свързан е усмив¬
ката, разтегля устата още по-силно, преди всичко образува
трапчинка на бузата. С разширяването на устата протича
една промяна на състоянието и формата на браздата меж¬
ду носа и устните, която сс преобразува в S-образна фор¬
ма. Кожата, която покрива ябълчната кост, сс наслагва в
кръгла възглавничка от мастна тъкан. Повд иганите нз гор¬
ната устна и носното крило отварят ноздрите (благоприяг-
стаанс за приятни миризми). Плачът променя преди всич¬
ко отворите на очите и носа. Само някои различия изменят
смеещата сс уста в плачеща. Когато плачем, цепнатината
между клепачите и ноздрите сс стеснява, носътсс смалява,
детето отваря уста и я изкривява във форма на чети¬
риъгълник (514ж, 519J. Възрастниягсмъква надолу устни¬
те е носовия мускул и ъгъла на устата е мускула за смъкване
на ъгъла на устата, кръговият мускул затваря окото,
сбръчкващият мускул на веждата и мускулът на челото
позволяват краят на носа да сс вдигне до веждите. Лото
настроение и недоволство възрастният сигнализира по
подобен на плача начин. Мускулът за смъкване на ъгъла на
устата извива ъгъла надолу, мускулът на носа стеснява
ноздрите и изтегля носа надолу. Браздата между носа и
устните пролича отначало под права линия навън и надолу
и после сс извива около ъгъла на устата, често подчертана
и от втора извита гънка |514ж, 527|. Ог челото сс излива
предимно мисловната дейност. Неговите бръчки образно
са наречени ..белези на мислите".
Внимание, учудване, напрегнатост, изненада, ужас -
всички те дълбаят напречни бразди в челото, предизвикани
от челното коремче на надчерепния мускул, което повди¬
га веждите и е това при известни обстоятелства намалява
засенчваното на окото; окото сс осветява и блести. Концен¬
трирано наблюдение, вниманието (515| върху точно оп¬
ределени предмети принуждава очите към целенасочен по¬
глед. зеницата сс стеснява. Замислянето и вътрешната кои-
напрания (516| карат погледа да витае в неизвестна дале¬
чина. очните оси са паралелни, зареяният поглед разширя¬
ва зениците. Настойчиво питащият поглед често нагъва
челото напречно от едната страна. Веждата от тази страна
също сс повдига. Изненадата (523,524| разширява окото,
нерядко става така, чс „устата и носът остават отворени“.
Силната уплаха раздалечава клепачите, открива бялото на
очната ябълка; ръбовете иа клепачите освобождават пълна¬
та кръгла форма на ириса, веждите сс повдигат високо към
челото, устата зее, кожният мускул на шията опъва конвул¬
сивно краищата си от брадичката към врата. При всички
мимични начини за изразяване поведението на кожата на
лицето направлява съществата акцента и подпомага пси¬
хичното състояние. Физическото и духовното спокойст¬
вие |525| са причина за отпускането на лицевите мускули
и изглаждат е това образа. По време на сън или след като
сс събудих!, по лицето ни сс разлива спокоен блясък, при
смърт отслабват лицевите мускули, които още по време
на борбата със смъртта, особено под влиянието на измъчва¬
щи болки, набраздяват лицето. Смъртта премахва послед¬
ните напрежения 8 мускулите. Колко често величествена
хармоничкост осветява чертите!
Нсрвозността. преумората свиват лицето спазматично,
понеже нервите нс позволяват на мускулния тонус да сс
отпусне. Напрегнатото внимание кара кожата да сс
опъне повече. Разочарованието и пораженческопю чув¬
ство (517) разширяват отпускането около областта на
устата, човек прави учудена физиономия. Приповдигна¬
тото настроение (настроението е „общото емоционал¬
но състояние, което по време на определен период оцве¬
тява цялото поведение и всички преживявания на един
човек", Тсплов) разширява лицето, оттам - устата, очите
блестят, кожата на бузите сс събира, носът разширява
отворите си |526|. Нс всички черги иа лицето ни са „ис¬
тински", условността и подражанието са оказали въздей¬
ствие; нс всичко от онова, което „изразяваме", е наше
собствено. Един сс владее при радост и мъка, друг сс
оставя на течението, но всичко му е написано на челото.
Напорелът на единия е слънчев, а този на другия - мрачен
и засенчен от трайни настроения на тъга. Тяхното настро¬
ение помрачава мимичната игра, може би подпомогнато
от кожата, която е склонна д а остави след себе си мимич-
нитс повторения като трайни следи. Никакъв предначер¬
тан ход на развитие нс оформя физиономията, никой нс е в
състояние да раздели естествено обусловеното от социал¬
ното; съвремието дава отпечатък също както наследстве¬
ните заложби, работата и професията, както климата, пре¬
живяванията и възпитанието. „Никое живо същество нс е
единичност. В него живеят винаги повече" (Гьоте).
Фиг. 514 Начин на действие на някои мимични мускули:
а) стиската уста от кръговия мускул;
б) повдигане на ъгъла на устата (усмихваме) чрез бузния мускул;
в) високо вдигане на ъгъла на устата (при смях) чрез големия
ябълчен мускул и мускула на усмивката;
г) обща игра на мускула смъкващ и мускула сбръчкващ вежди¬
те, на повдиганите на горната устна и носното крило
и на мускула, смъкващ ъгъла иа устата, при изразяване на
погнуса и отвращение;
д) взаимодействие ка мускула, смъкваш ъгъла па устата, и
мускула, смъкващ долната устмз, при изразяване на презре¬
ние;
е) муехул на брадичката при силно избутвано на кожата на
брадичката (.jjynaic");
ж) обща игра между челното коремче иа надчерепния мускул,
сбръчкващия мускул иа веждата, кръговия мускул на очите,
мускула, смъкващ носа и долната устна при изразяване на
плач;
з) повдигане на веждите чрез челното коремче на надчерепния
мускул при изразяване на внимание;
и) взаимодействие на кръговия мускул на очите, на сбръчкващия
муехул на веждите и челното коремче на надчерепния мускул
при поглед в ярка светлика.
464 lO.teM

10.6. Мкмхм и напоиш 465

Фиг. 51$ Остро фиксиране ка близък
предмет
Пресичането на зениците. събирането
на веждите и заострената уста итдават
постепенната вътрешна насоченост,
конто и«ключва мисловната широчи-
на
Фнг. 516. Замисленост
Блуждаещият в неизвестното поглед
(плрхте.тносг iu зениците) и затворена¬
та спокойно уста биха били знак за
общо вътрешно състояние, и случай че
смръщвансто на веждите силили«ира
за трудност при даден мисловен ход
Фнг. 51“ Разочарование
При раючарованисто важи едно
смъкване нл напрежението, един
преход от напрежение на очакване към
пасивно поведение То ш процес си
личи особено по отпускането нл
устата.
Фиг. 521 Погнуса, отвращение
Мимичнитс знаци се изразяват в
зейналата уста, сякаш да се отмие
горчивото чрез повдогане и смъкване
ка ъглите на устата, в смръпиинсто
на носа с напречно набраздяване над
корена на носа и в защитното намаля¬
ване на цетитината между клепачите.
Една тримаса. която на практика
обхвани цялото лице.
Фнг. 522 Ял. хзобл
Издадената гипред долна челюст с
оголени зъби някога трябва да е била
необходима за насилствено действие.
Гримасата се подпомага от и «лугите
носови крила и широко отворените,
готови за регистриране на всяка
опасност очи Тълкуваме гримасата
като заплаха.
Фнг. 523 Изненада, примесена със
страх
Решаващото участие при оформяне иа
гримасата има областта на очите,
които сс отварят широко тюнече от
нормалното. Устата с i отока сякаш да
изговори тука ,д“ и с тона помага да
сс ра «попие нспредсказаното във
връзка със страха
466 10. Пива

Фиг. 518, Критично слушане
В стоящия на преден план активен
процес на акустично възприемане сс
замесва и съзнателно насоченото
наблюдение. Сбръчкваното на веждите
е напречно нагъване в корена на носа
придава иа окото активно напрежение
е волево натоварена цел е посока,
която допуска идентифициране е
чутото нс без възражения.
Фиг. 519. Болка
За израза й са характерни поведението
на цепнатината на клепачите във
външния ъгъл на окото (стесняване),
сплескваното па носовите крила,
издадената напред като при сърдснс
долна устна и предизвиканите в
областта на челото Т-образни бръчки.
Мъчителното постигане на израза
отразява безпомощност и страдание.
Фиг. 520 Неодобрение
Изразът на отрицателно душевно
състояние сс формира в областта на
устата чрез илеглянсто на ъгъла на
устата надолу, при което браздата
между носа и горната устна става по-
дълбока и от носовите крила надолу
обхваща ъглите на устата.
Фиг. 524 Смайване, внимание.
учудване
Близките форми нз заинтересованост
намират израз в напълно отвореното
око. Успоредното отваряне на устата
показва едновременно нарочното
отпускане на тази зона, а е това и
липсата иа безусловна готовност за
действие.
Фиг. 526 Радост, смях
Приповдигнатото, жнзнеутвърждава-
що настроение сс разпростира по
цялото лице дотолкова, чс устните сс
отварят широко н кожата на бузите сс
събира в характерно натрупване,
което достига до очите и стеснява
цепнатината между клепачите.
Фиг. 525 Доволство, отпочиванс
Общото отслабване на напрежението
на мускулатурата и нейният преход
към разхлабвано на лицето водят до
изглаждане на кожата му и до
хармонизирани черти.
10.6. Мнмяо ■ фкмкмиачи»
467

Резюме
I) Под мимика сс разбира моментният преминаващ из¬
раз на лицето. Физиономията се получава от фикси¬
ране на честите повторения на сдай мимичен израз и
от условия, свързани с наследствените заложби.
2) Мнмичнята мускулатура е лесно употребим изразен
инструмент на вътрешното състояние, понеже е закре¬
пен към началните точки само костно, в цялото му раз¬
положение обаче има излъчване в масата меки части.
3) От дължината на даден мимичен мускул и от здрави¬
ната на кожата зависят броят и дълбочината на гънки¬
те и браздите, конто сс образуват напречно спрямо по¬
соката на чертата.
4) Пластичната анатомия се брани срещу принизявано¬
то, тя би искала да дава рецепти как би трябвало да се
„правят* душевни вълнения.
5) Душата на близкия човек срещу нас нс може да бъде
интерпретирана отделно в нейния израз на цвета като
себестойност, а още по-малко - да бъде разкрита. За
това творецът се нуждае от навлизане в същността на
израза на човешките душевни вълнения.
6) Вътрешно-външното преплитане на човека оформя и
произвежда израз, който бива усетен и разбран.
7) Изразното оформяне на мимичната игра не е просто
съпровождане на вътрешно състояние.
8) Между мимичната игра и душевните процеси същест¬
вува лолярю коекзнетекцплна връзка (Лерш), поне¬
же оформянето иа мимичната игра действа обратно
на душевното състояние.
9) За мимичната игра трябва да сс вземат под внимание
някои особени положения: цсленасочсностга на реак¬
ционното поведение на сетивните органи (отслабване
или усилване на приемането на дразнения); някогаш¬
ни детски реакции могат бъдат съхранени по-късно
без телесна целенасочсносг, те стават общ изразен
символ за поведение и отношение. Едно дразнение
върху сетивен орган може да сс разпространи и върху
неподразнен сетивен орган (според Пайпср реакция на
разпространение). Инстинктивни движения могат да
бъдат превърнати в изразни движения.
10) От междучовешкото отношение проютичвг форма,
трайност и приложение на израза, неговото значение
и символика. С топ той притежава силен социален
компонент. Който иска като творец да създаде и уве¬
ковечи човека, той трябва да изследва човешките об¬
ласти иа комуникация и да сс врасне всеотдайно в
неговата социална сфера.
10.6.5. Външният вид на главата, нейните повърхност¬
ни образувания и телесно-пространственият
проблем 1497/1, 529)
Преди да се стигне дотам постигнатият синтез от съдър¬
жание и форма да се слее лично неповторимо е общочо¬
вешкото, напред излизат много други проблеми и под¬
готвителни етапи.
Начинаещият нс трябва да бъде подведен от усилията още
в началната работа върху главата да го заблудят сход¬
ствата и да сс опита да направи портрет. Портретни¬
те етюди сс отнасят напълно до главата, нейните съот¬
ношения, маси, пространства, кубове. По-късно щс пре¬
мине към обработка на същностната характеристика иа
личността в портрета и типично подсилените черти в
портретното изображение. Начинаещият трябва да има
смелостта да степенува малко по-дълбоко високите в не¬
бето възгледи - колко е хубаво, чс те летят така нависо¬
ко! - за да може толкова по-сигурно да спечели висини¬
те. Творческото въображение и интуиция нс прекъсват
възприемането на главата като нещо обикновено, като
два вмъкнати един в друг яйцевидни обема с хоризонтал¬
но и вертикално разширение (мозъчен и лицев череп).
Мозъчният череп трябва да бъде схващам като външна
обвивка на едно пространство със странични, фрон¬
тални, задни и покривни повърхности, които са огра¬
ничени от повече или по-малко силни, противоположно
пречупени ръбове |497,497/1,529). Много важно тук е
изключителното пластично значение на костта на
Фиг. 527 Фактори, които формират
повърхността иа лицето
Посоките m мимическите мускули (не
са изобразени равномерно симетрич¬
но, тъмночервените стрелки - за
повърхностните, светлочервените - за
дълбокия слой) причиняват законо¬
мерно образуване на бразда е перпен¬
дикулярно разположение спрямо
посоката на мускулите. Изграждаща и
скявщфвп маела тъпя (жълтеижха-
аи тонове) заобля формата иа пиката
иад черепната основа.
468 ЖПма

мозъчния череп. I Io-голям смием има при рисуването
ю главата да сс по;1ходи отначало така, сякаш моделът
няма коса. Скритите части от черепния покрив стават
килими както при черепния скелет. Едва когато тази ос¬
нова е нейните заоблени места и равни посоки вече е
изобразена и сс изключва всякакво отклонение от обе¬
ма. косата може да бъде поставена като пространстве¬
но образувание върху твърдата си подложка. Челото
може да сс променя на височина и широчина, по негова¬
та височина нс могат да сс правят заключения за градуса
на интелигентността (това е измамно, защото челото
може да продължава и под разположението на косата).
Отвесност или обратна тенденция. иотензивносг ка не¬
говите напречни и надлъжни заобляния, твърд или по-мек
преход към страничните повърхности на главата - всич¬
ко това трябва да бъде взето пол внимание.
За начинаещия е препоръчително да схване обема по-
скоро като ръбест, понеже така е по-точно. Както обви¬
ващата кост моделира неограничено формата на мо¬
зъчния череп, така тя губи своя повърхностен характер в
лицето, къдсто кожата и мастната тъкан имат пластично
значение. Лицевият череп никога нс загубва своята пла¬
стичност като опорен скелет. И тук той слага основата
за една пластична концепция. При това ние мислим за
челюстния скелет, основата на носа, ябълчнитс кости и
ябълчнитс дъги. Подковообразната форма на горката и
долната челюст, включително зъбните редили, изтласк¬
ва мускулните и съсдинителнотъкаяиите части на уста¬
та в напречни надлъжни заобляния. При негрите челю¬
стният скелет със зъбите излиза много напред (просна¬
тия). затова пък върхът на брадичката отстъпва назад, и
двата признака сс обясняват е расата. При европейците
брадичката изпъква, нерядко е твърда и груба. Върхът ка
брадичката отначало вмъква в повърхността си по-голя-
ма или по-малка част от фронталната равнина, прели
долната челюст да завие настрани. При долночелюстния
ъгъл челюстите достигат своята овладяна широчина,
увеличена по възможност от дъвкача, който е разполо¬
жен тук. Ябълчнитс кости иябълчнитс дъги (яххп ши¬
рочината на лицето. При европейците те са относител¬
но нежни. Те сс стремят предимно силно надолу, откло¬
няват се от челната равнина и достигат „елегантната“
извита форма на лицето им. остро изграденият гръб на
носа допринася много за това. При монголоидната гла¬
ва ябълчнитс кости са в равнината на челото. Лицето й
от това изглежда плоско, очните ябълки сс изместват
Хоризонтални бразди на челото
Челно коремче на начерепния мускул.
Мускул, сбръчкващ веждите.
Мускул, смъкващ веждите
Повдитач иа горната устна
и носното крило
Вертикална бразда иа веждата
Стена на горния клепач
Гънка на торния клепач
Мдстма тъкан на
•слепоочната ямка
•Хоризонтална бразда на вежда
■ Пачи крачка (бръчки около очи
Мастна тъкан на очната кухина
Гънка на долния клепач
Бразда между клепачите
и бузата
Носов мускул
Повдитач на горната устна
Кучешки мускул
Малък ябълчен мускул
Голям ябълчен мускул
Бузен мускул
Мускул на усмивката
Бузен мускул
Кръгов мускул на устата
Мускул, смъкващ устния ъгъл
Мускул, смъкващ долната устна
Мускул иа брадичката
„Бразда на носовите крила
„.Мастна тъкан под ябълчмата кост
•Мастна тъкан между дрпкнвпостм* клен
Uмукхуп
. игрътн^окзйчн^ооеи^м^п
Предна бразда на бузата
Бразда на ъгъла на устата
Дка на мускула, смъкващ долната устна
Бразда между брадичката и долната устна
Подбрадичма бразда
Подбрадичма мастна тъкан
104. Мпап ■ фшмппав 469

много напред и скъсяват в профил очната ябълка до
съвсем оскъден изглед.
Малките форми [5271 нс винаги са в състояние да затва¬
рят кухините между мускулния край на устата, дьвкзчз
и ябълчната кост; при по-слаби хора тук са изрязани
дълбоки бразди, които сс образуват от предната бразда
ма бузата [5281. Тя може да достигне чак до долната че¬
люст. От ъгъла нз устата започва сяна плоска или силно
врязана бразда на ъгъла на устата, която в посоката сн
на разположение след върха на брадичката съвпада ло¬
ста точно с мускула. смъкваш ъгъла на устата. Той идва
от брадичката и обхваща ъгъла на устата странично.
Кръговият мускул на устата разделя долната устна от
брадичката в своята долна периферна част с браздата
между брадичката и устните. Носово-устната бразда.
която ограничава странично горе кръговия мускул на
устата и излиза от носовите крила, дълбае пътя си меж¬
ду браздата на ъгъла ка устата и предната бразда на бу¬
зата (сравни с. 455).
Вътрешният ъгъл на окото изтегля граничната линия с 6jotn-
дата между бузата и клепачите срещу носа. Тази бразда
маркира входните отвори ю очите при слъзнзта гост. Меж¬
ду ръба на долния клепач и горния ръб нз ябълчната гост
се отделят от елка до две бразди, браздите на датите
клепачи, в посока плоско надолу. Възрастта често ги раз¬
ширява до стъзни торбички (512,513.527|. Датата бра-
димна бразда изолира по-големи напластявания ка подкож¬
на мастна тъкан под устното дъно (кожна брадичка, двойна
брадичка) от същинската гостна брадичка. Съветваме навли¬
защия в живописта да нс .дълбае" браздите като черти.
Браздите еа пространства и ориентиращи пунктове на фак¬
тически положения ка дълбочината.
Методът как да сс обхване главата компактно е нейните
големи и малки кубове и да сс изгради ог тела с прави
ръбове нс е нов. Албрсхт Дюрер го е екипирал през
1512 г. в главите, изобразени в Дрезлснската книга със
скици. Това остава метод за това как да сс изяснят про¬
странствата. Това е полезно при рисуването нз главата,
за да се освободи внасянето на линии и дъги от липсата
ка връзка към тялото и да сс накара ученика да осъзнае,
чс всички контури и вътрешни форми имат творческа по
отношение на тялото функция. И преди всичко: той сс
учи да рисува нс само тялото, а и пространството. За
да го изразим със сравнение: наблюдаваме модела на гла¬
вата като позитивна форма както при гипсова отливка.
Състои се от многобройни изпъкнали възвишения. кои¬
то обръшат в себе си вдлъбнатини-пространства. От ос¬
новата на носа тръгват повърхностите към вътрешния
ъгъл иа окото, от веждата към горния клепач, от долния
клепач към ябълчната кост, от носовите крила към буза¬
та, от долната устна към брадичката и т. и. От това сс
получават въздушни пространства, междинни простран¬
ства, които в негатива на гипсовата форма биха означи¬
ли възвишенията. И така при изследването нз външния
вид на главата важи този ..негативен релеф", да имаш
прел очите си обграденото и страдащото пространст¬
во. Или с други думи: основната фигура негативната
повърхност около фигурата обект притежава не по-
малко значение, отколкото самата фигура обект. Никое
тяло нс може да съществува без своята среда, никое три¬
измерно творение - без своето пространство. Вдлъбна¬
тините на главата (и тона важи в немалка степен за ця¬
лото тяло) приемат пространство, изпъкналите части на
глават го изтласкват назад. Затова е и усилието нн - със
средствата на кубично-компактното обхващане едновре¬
менно да въприсмамс чувството за пространство. Кол¬
кото по-интензивно сс бори творецът но време на разви¬
тието си за по-кратки знаци и опростени средства, тол¬
кова по-ясни представи трябва да е завоювал относно
отношенията тяло - пространство, толкова повече зна¬
ния трябва да притежава, за да може да разбере връзките
нз формата и да твори |531|. Защото венчки негови уси¬
лия сс базират на една централна цел: изразяването на
човешката съшност.
Фиг. 528 Устата и областта около нея
Повърхностните образувания, тук
изобракни пластично. нс са случайни
явления. а физнономични резултати на
мускулите, които действат под кожата и
паната костта основа.
Гкхйрадичка бразда
Фиг. 529 Глава от различия пространст¬
вени изгледи. Някои части и повърхно¬
стни образувания ка главата върху
черешата основа изграждат съвместно
индивидуалния изглед ка физиономията
(обработка ка ренесансова глава)
470 xta
Бразда на носовите крила
Чашка
Носово-устна бразда
Предна бразда на
бузите
Бразда на ъгъла на устата
Дъга на мускула.
смъкваш долната устна
Бразда между брадичката
и долната устна

10Л. Ммшка и фммолкжижа 47 1

10.7. Разработването на израза
на лицето в портрета
Тъй като авторът се е изказал подробно на теория от¬
носно обективните основи на художественото изобра¬
зяване на лицевото изражение, капо и чрез доста голя¬
мо изобилие от примери в своето произведение „Изоб¬
разяване на фигурата“, Берлин. 1978. то тук щс се за¬
доволим с бегли щрихи. Преди всичко можем още
веднъж да си спомним, че под непосредствения или
директен израз на лицето искаме да разберем динамич¬
ната. идваща и отново отминаваща лицево-мнмична
продукция на израз кзто външно проявление на момент¬
ното душевно състояние. За твореца това е също тол¬
кова естествено впечатляваща ценност, каквато е непре¬
кият. индиректен израз на лицето на неговия модел.
който с със статична постоянна природа и сс е утвърди
във физиономия. Двете форми на израза на лицето мо¬
гат да предизвикват нан-живото участие в срещуполож¬
ното на модела, творецът може да намери коистс.тацк-
ята на мимично даване на знаци, усмивка или погледот
ъглите на очите, за характеризирането на лицето осо¬
бено очарование, също така и общата необичайна фор¬
ма на лицето все още създава с това хуйожссяжка
стойност на неговото постижение. Без съмнение обаче
обработката на тези реални стойности означава безцек-
но обогатяване в портрета и изобразяването, защото6с>
тях биха били осъдени иа смъртна скука.
Нашите примери искат да оправдаят двете гледни точи,
но също и такива примери, при които рисукъчното раз¬
глеждане на формите на цялото лице е поучително. Под
този последно споменат аспект поставяме напред два
женски портрета от Понтормо и Маркс (530, 531].
Тъкмо цялостният финес, леко заострите форми на мл-
Фиг. 530 Дхакооо да Понтормо
(1494-1557)
Глава ка жена, червена креда, 22.8 * 17,2
см. Уфнда. Флоренция.
Въпреки че сигурността и простотата на
формата ю главата са изведени от овала,
задълбоченото разглеждане показва голяма
степитост я плътност ка телесната
структура, която е подчинена ка далото.
Фиг. 531 Герхард Маркс (1889-1981)
Портрет на момиче в знфас. Молив,
Кабинет за медни гравюри, Берлин.
Погледът ни сс концентрира върху засенче¬
ното. изместено встрани око. което блуждае
замечтано в неопределена посока, а и върху
нежно отпуснатата уста. Безплътно и
въпреки тома уловимо става лицето чрез
модулациите на пространството му.
472 Htai

дсжката женска глава подтикват твореца да шведе като
преобладаваща завладяващата цялост на овала на глава*
та в неговата елементарна пластична субстанция. Но той
осъзнава и опасността от свързаното е това опростява¬
не. И прн двамата художници можем да наблюдаваме как
всеки сс стреми да избегне това: Понтормо - като
сгъстява графичната тскстура във възловите места нз
брадичката, ябълчната кост и челото и енергично изви¬
тата кръгла област на очите сс поставя в нейното съще¬
ствено по-плоско обкръжение. Обратно на това пък
Маркс подчертава пространството на лицето, а графич¬
ната структура служи на реализирането на развитието в
дълбочина и позволява възникването на заоблената обща
яйцевидна форма, както и разграничаване на формата от
..само по себе си".
Спокойният, замечтан поглед е неопределена посока на
зениците е засилен от Маркс чрез засснчвансто на очите
и Стойката и открива разширен достъп до лицето като
примерно стеснена вътрешност вследствие иа страдание
или пристъп на чувства. Майчино топлото отношение на
Кстс Колвиц към живота иа онеправданите и потиснати¬
те по нейно време я кара непрекъснато да сс бори за
изразяването на вътрешната и външната болка на онези
хора, а е това и за изразяването на собственото й съжа¬
ление |532]. Тя изразява това както в общите експресив¬
ни жестове и мимики, така и в точно нюансирания ми¬
мичен израз на лицето. Главата на жената е отчаяно от¬
метната назад, устата е отпусната и няма. Закривайки
лошото, ръката е изтеглена в пространството на окото,
веждите болезнено сс събират при корена на носа и сс
събират към челото. И така, когато моментният израз на
някакво чувство допуска колебливо отпускане на
възможната широчина на вътрешната личност, то по този
начин неговата спокойна вътрешност-външност дава
един по-съвършсн обрзз на човека.
Портретът на великата руска поетеса |533]. нарисуван от
Фиг. 552 Ксте Колвиц (1867-1945)
Етюд (около 1903). Рисунка е перо.
42 х 25.2 см.
С жестовете на мъката художничката
рисува тоталносгта на изпълнената е
болка жена, в която нищо нс заема
пространство. е и мелюченне на
завладяващата емоция на бетпомощ-
ност и бези тходнца. Минавайки през
нашата лична покъртсност. Колвиц сс
стреми към нашата солидарност чрез
сублимиране на страданието.
НХЗ.Глрмботжжгтошпрамиматвмртрт 473

Пстров-Водкнн. днес по право принадлежи към най-го-
лемите постижения в областта на художествения об¬
раз на човека, създадени от съветското изкуство през
20-те години. Както в повечето си произведения Пстров-
Водкнн е уплътнил вътрешно дълбоката изящност на
външната проява в кристална прозрачност на формите.
Няма място в портрета на поетесата, на което формата
да нс е проникната докрай, и въпреки това моделиране¬
то на пластичността запазва най-висок градус на сдържа¬
ност. така чс всичко, чертите на лицето, шията, облекло¬
то. остава най-тясно свързано е картинната повърхност
и така до последния ъгъл сс създава една човечност от
монументална величина.
В Портрет на Инге на Манцу (534| силното пластично
и същевременно лирично въздействие на затворения овал
на лицето почива върху пестеливо подбраните графич¬
ни средства. Сферичните форми на заоблянето на чело¬
то. на клепачната гънка на окото, на ябълчната кост, ус¬
тата и брадичката възникват от това, чс около тях сс гру¬
пират пространствените дълбочини, изразени чрез разма¬
зан молив, койго сс отделя ог острите щрихови акценти.
Едно такова аранжиране следна скулптурното преживя¬
ване. което усеща лицето като музикално подвижен те¬
рен.
Вероятно двата автопортрет па Малявин, за когото тук
има само две противопоставяния, трябва да бъдат оце¬
нени като експериментално поле за художничсско овла¬
дяване на душевния израз (535|. Фигура ..а" показва ху¬
дожника в остро обхванат фронтален изглед, на една и
съща височина на хоризонта е наблюдателя. Окото и
неговото обкръжение маркират напрежението на
изпълненото е преданост наблюдение, може би съчета¬
но е поглед в ярка светлина - което допуска предполага¬
нето на образуване на бръчки на челото и формата на
свитите клепачи. Устата сс отваря лесно -- следствие от
реакция на разширяване от окото, което възприема драз-
Фиг. 534 Джзкомо Манцу (1908-1991)
Портрет на Иигс (1957). молив, 49 х 63 см.
Сферичните форми, които вътре в овала на
лицето имат разчленяващи функции, сс
преобразуват в изпъкнали форми чрез рззмзз-
тинето на пространствени дълбочини. Заобле-
костите на челото, клепачната гънка, ябълчна¬
та кост, устата, носът, бузата, брадичката не
са ниию лруго освен възникпхти от само себе
си допълнения иа пространството.
Фиг. 533 Кузмд Петров-Водхин
(1878-1939). Портрет иа поетесата
Ана Ахматова (1922). масло върху
ленено платно. 54.5 * 43.5 см.
Въпреки чс чертите iu голямата руска
поетеса са ясно оформени. худож¬
никът е използвал детайлно точна
иняентарииция и пестеливо модели¬
ране в тесния контекст на обект и
г ар гнило пространство.
474 юг»-.

Фиг. 536 Йозсф Хегенбарт (1884 1962)
Млада жена (1953). четка, туш, 46.5 х
33.5 см.
Интегрирането иа индивидуалността иа
модела в художествената дижзектика на
особеното н общото манифестира чрез
твърдата определеност на формата на
съвсем персонални черти в единство със
свободно поведение и замислено движе¬
ние на погледа - рслрсзентация на
мъдрост и женско самочувствие.
Фиг. 535 Филип Малявин
(1869-1940)
Автопортрет (1923).
а) автопортрет. молив. 32.9 х 22.2 см;
6) автопортрет, молив, 43 х 31,5 см.
Двете рисунки проверяват душевния
израз, и първия случай предмет е
отдаващото сс самонаблюдение е критич¬
ните вертикални бръчки на челото и
очите, които гледат към ярка светлина, и
унесено отворената уста. Във втория
случай доминира израз иа независимо
състояние: челото сс е изгладило,
CTeneirrra на унесеност сс понижава п
леко отворената уста, хоризонтът е
свален и повишава извисяването.
10.7. Рлрлбстмвсто ш мфлм ш лжхто » вертрем

ясния. Противоположно на това, вертикалните ..бръчки
на наблюдаващия“ са смекчени над корена на носа при
едно освободено, независимо настроение (фиг. „б"). За
това говорят нежно отворената уста, изгладеното чело,
но преди всичко леко наведената назад глава и подчерта¬
но по-дълбокият хоризонт. В каква степен непрекият (фи-
знономичен) или непосредственият (мимичен) израз на
лицето придобиват изобразителна сднозначност, зависи
не само от изолирано погледнатите мимички зони и тех¬
ните изразни образи. Въпросът сс решава както от самия
художник, така и от наблюдателя, при което и двамата
трябва да запазят поглед върху лицето като цяло. Така
например 8 Автопортрет на Бамсс |537| вертикалните
и Kocirrc бръчки на челото сс тълкуват във връзка със спо¬
койното състояние на окото и устата, и то нс като ми-
мични, а като физиономични компоненти, като статична
сигнатура на непрекъснато остро наблюдение.
Художественото майсторство на Хсгснбарт сс състои нс
на последно място и в това, от вдъхновението от форма¬
та чрез човека срещу него да сс създаде дестилирана
форма е характерна индивидуалност и да сс постигне
една такава степен на неповторимост и невъзможност да
сс сбърка с друга, така чс да сс осъществи тъкмо чрез
това онзи качествен обрат на действителния модел към
сферата на общото и значимото: получава сс образът иа
млада жена |536|. Горда и свободна в позицията на тяло¬
то и движението на погледа, замислена чрез силата на
пълното развитие на формата - затворена в себе си по¬
средством структурно единство на графичната аранжи¬
ровка. смела и напълно естествена изява на мъдрост и
самочувствие.
Фиг. 537 Годфрид Бамсс (роден 1920)
Автопортрет (1976), сребърен молив
върху дърво, 21.2 х 28 см.
До каква степен дългата отвесна
бразда нз челото и по-малките
придружаващи я са станали съставна
част от физиономията разбираме,
като наблюдава ме спокойното
повеление иа очите и устата.
476 ЮЛЪм

Заключителни бележки:
пластичната анатомия
и художествената свобода
Колко разнообразна и сложна с човешката физика! Ске¬
летът я държи, мускулатурата й придава Стойката |538-
540|. Тя е видимата аналогия на вътрешното състояние.
Скелетът и мускулатурата като крайна точка на всички
изложения трябва да бъдат схващани като последно
обобщение на фактите за целия двигателен апарат, нс
като крайна цел или самоцел. Човекът все пак е много
повече от това, което сс вижда. Тялото с само частичен
аспект на битието, макар и за твореца да е най-важното.
Човешката фигура сс гледа от творческото око като из¬
раз на вътрешния свят. Човекът от мускули вее още за
съжаление е ориентир в пластичните анатомии, по него
сс ориентира художественото изследване на природата.
Той е символ за разясняване на физическото състояние и
повърхността иа фигурата. С това отново сс връщаме
към изходната точка: една модерна пластична анатомия
застава в борбата редом е изкуството. Изследването на
човека изисква духовно задълбочаване и проникване,
чисто сгъстяване води до идеалната представа за човека.
Доколкото творецът сс осъзнава като посредник, като
чувствителен и богат на знания интерпретатор иа чове¬
ка в света, доколкото той събира лъчите на битието в една
точка, хваща безкрайността в лупа и после отново я пре¬
доставя на света, доколкото той третира разбирането за
себе си като разбиране за света и нещо отвътре го осве¬
тява, защото това нещо сс споразумява е нещо отвън, той
е лична и социална величина и е обвързан да служи на
своето изкуство.
Той сс потапя в човешкия образ със сърце и разум, без
обаче да потъне в него, той сс приближава до него, без
болезно да го изучава. Срещата е голия човек е частица
от телесно-духовната среща със самите нас. Жестове¬
те, мимиките, поведението на човека са израз на вътреш¬
ното състояние. Човекът и неговите форми претърпя¬
ват различна художествена интерпретация при различ¬
ните творци, а и степенна на отговорност и свободата
са различни. Авторът смята това за много поучително,
той предпочита да привлича такива художествени при¬
мери, в които строежът на тялото сс разбира като ар-
хитектонично образувание. С какво право пластичната
анатомия при срещата си е голотата, следователно е
природата, говори за архитекгоиичното, което е офор¬
мено пространство? С това лаконично обозначение
..архитектура“ тя задава едно дидактичсско изравнява¬
не. нещо повече, определя художествено-педагогичес¬
ката цел. програма и метод. ..Архитектура на тялото" -
това понятие ни кара да мислим за претворените и но¬
восъздадени пространства. Обграждащите я „стени“
функционират напълно, те създават строителните тела,
които проблясват през ..фасадата“. Архитектурата на
тялото - това иска да опише съдържанието на градив¬
ната част е всички нейни потребности и изисквания за
вътрешна взаимозависимост и ред. Всяка градивна част
служи на цялото и само втози. а нс в механичния смисъл
пластичната анатомия може да бъде компетентна. Тя
запознава твореца е елементите на строежа, е конструк¬
тивните форми, обем, движения, пропорции. Така плас¬
тичната анатомия учи как да проникнеш в моментното
и в трайното. И тъкмо това я издига над голото повто¬
рение на факти. В какво вее пак тя иска да помогне на
твореца? В метаморфозата, която нещата претърпяват,
когато той ги обективира. Художествената истина е
образна логика, намерена в диалога между обективно
и субективно, между индивидуално и социално. Така че
пластичната анатомия трябва да наблюдава от непосред¬
ствена близост. Природните факти са неин предмет.
1 {смислимо е обаче художественото произведение да се
схваща като сбор от .лостовсрности“. В първия стадий
на въображението творецът въобще нс пита за фактите.
Но колкото повече сс задълбочават неговите знания,
толкова по-старатслно той сс вслушва в езика на чове¬
ка отсреща. Той сс учи да разбира това, което прозву¬
чава в него, и особено най-значимото. Творческото
мислене е. както видяхме, обобщение. Как формата на
обекта сс е превърнала в образна форма, сс крие в тво¬
реца и зависи от неговата свобода, една свобода не на
нещо, а за нещо |542*-547|. Ако той нс оценява правил¬
но или нс признава комуникативния характер на изку¬
ството в полза на по-тясната интроспекция на своето
„Аз“, то той лесно щс отдели собственото си вътреш¬
но „Аз“ от целостта на кръговрата на живота. Той сам
се опиянява от свободата на решението за какво н как,
на представата си за ценностите и тяхното осъществя¬
ване. Творецът трябва да сс отвори към всички сред¬
ства и възможности на наблюдението и разработване¬
то. иа проникването, изследването, задълбочаването.
Откаже ли сс той от предлаганата му помощ, сам стес¬
нява овладяването и преодоляването на образа, той сс
опиянява от свободата на решението за много възмож¬
ности.
3—1 HI—Л1ЙИ1И.
■хужяккпсмтасасбпя* 477

478
Заиюстелим Oexai» имсттип амхснли и худежестееют саобод*

Фш. 538 Скелетен човек и човек
от мускули във фронтален изглед
Династическата информационна
стойност, която притежават скелетни¬
ят човек и човекът от мускули, и до
днес е неоспорима в пластичната
анатомия. Вее пак обаче в обшия
процес на художествено-анатомичното
учение, както и във фигуративното
изследване на природата. те нс могат
да бъдат крайна цел. Мускулният
релеф може единствено да служи
ia прссътворявансто на фигурата.
Фиг. 539 Скелетен човек и човек
от мускули в профил
3»жл*>о»гсл>» бележит ttwctwoura жлгаша и ху»хгспсктс»обаи

Фкг. МО Скелетен човек и човек
от мускули в залей изглед
Змлжямк.в» белиш: awwmm жпомие и художеетеемтиобод»

Фиг. 541 Демонстрационни
рисунки на автора при коригиране
па студентски сттоди по проблема
м художественото овладяване на
телесната архитектура
Етюдигс показват разбирането за
едно изграждащо рисуване.
Доминира синтетичният метод
при изграждане на фигурата,
обрмца сс внимание па положе¬
нието на тялото н пространство¬
то. на изразителната стойност на
стойката и движението и струк¬
турното единство на формите иа
скелета и меките части.
Всяко от ителеляаннята съдържа
като примат степенуването на
пространствената сне тема
(определяне па средната ос на
тялото и напречните оси), което
показва както положението на
тялото в пространството, така и
неговото елементарно поведение
при функция.
Змао япяя бсяепос явпяжшшкмв ■ «уямюткшга саовша

Пластичната анатомия представлява средство на избор
за безпрепятствено развитие на творческите сили. Тя нека
да бъде помощ на свободата за създаване на представи¬
те, за художествено одухотворяванс. Което е премина¬
ло в ..плът и кръв" - солидни знания, художествени уме¬
ния -сс освобождава от оковите на постоянната рекапи¬
тулация на фактите.
Пластичната анатомия е за свободата на твореца, за ху¬
дожественото въображение. Тя сс застъпва за свободата
на личността, която може свободно да „играе", за ула¬
вянето на съзидателния момент. Творецът трябва да впле¬
те многостранните си знания в своята работа, за да я
обогати. Пластичната анатомия е за свободата на възпри¬
ятието. на схващането, нз използването, за преодолява¬
не на пречките на малките възможности.
Под да бъдеш свободен да направиш нещо читателят
трябва да разбира и способността да сс интерпретира, да
сс претворява. Така сс осмисля същността на познатите
Фиг. 542 Анри Матне (1869-1954)
Акт (1949). молив, 30.5 х 23 см.
Музей на изкуствата Мстрополитън,
Ню Йорк. Колекция на Алфред
Щиглиц.
Въпреки осезаемата връзка между
този акт и по-късните чисто декора¬
тивни. плоскостнн фигури па худож¬
ника, той се отличава от тях по
големия синтез иа тяло и функция. В
една последователност от изпъкнали
криви прецизно са уловени извивките
и напрежението на ссдежиата по-м.
Разкрита е експресията на противопос¬
тавящите сс и съгласуващите сс
обеми.
Фиг. 543 Александър Архипеико
(1887-1964). Седнал женски акт,
молив, 48 х 32,5 см. Колекция
А. Хаскел.
Формите на тялото сс разпростират
закръглени, меки и изпълнени със
сила, без да искат да ни натрапят
канон за женеха красота. Простотата
на формата, стегнатостгл на анато¬
мичната структура, освободена от
детайлизиране, придават завършеност
iга творбата и говорят за изграден
стил.
Чия» ■н.ии беите н
■ жуждвтют ембоа*

ни закони и на базата на твърди знания може да сс юли-
за извън тях. Пластичната анатомия цели близко запоз¬
наване cw закономерностите. Всяко органично отделно
образувание - растение, животно, човек - представляват
според Гьоте въплъщение иа общия модел, който подле¬
жи на претворяване.
Познанието за човешката форма е едната страна на
вътрешното битие на света, то трябва да е цялостно и
ясно, това е най-важната цел на пластичната анатомия.
После творецът продължава да сс самообразова и
усъвършенства. Неговата индивидуалност сс оформя
според духовната му нагласа, светоусещане, интелекту¬
ални позиции. Той претворява света в картина, хваща
вечността в миг.
„Когато някакъв предмет от природата бъде „избран“ от
художника, той престава да й принадлежи, дори може да
сс каже, че в този миг художникът го създава, извиква
значимото, характерното, интересното у него, влага в
него една по-висока стойност*’ (Гьоте, Въведение към
„Пропилейте").
Фнг. 544 Фердинанд Ходлер
(1853-1918)
Женски акг. стоящ, страничен изглед
отляво, извъртане наляво, спод към
..Поглед в безкрая“, молив,
42,7 * 29 см.
Монумс1гталността на етила ка
Ходлер израства от акцентирането
върху жестовете и от сдържаността
па слемс1ггарнзирзнигс основни
форми. Той изгражда архигектонична-
та форма и върху нея наслагва
масите, преценява въздействието на
контура и повърхността.
Знви шм беясвж ютжпинчм ■ яуяокспооп ембовй

Н»*МШ*>М1** 1*Н1
ИЛ * Ui *< h*?*4
|Wrta*«
маншйш и тмхя
h^a^U' .<»<. ’r. ■ A-i
■T' т^»
«MWM* Й*» • •*> ** H|*WWt
фГ|Щ».О « W>H « 4««VM№.-1
Щ* > «ЖКЙИР W(4«4«’**W >.й
am -ж « яиям» й wh . k-w t'
^■■ ■' Ш^*ЙММ«И ><|М^
фиг. <4Л Огмпл Дятад
(1Г» ■ |ОМк МГПЧ1CTW. мпит.
Фнткуиим Му№й. КсмЛрмт*
Дагон е4кин еижм фягурггл е
гожмз леютх Г*1 уч-итя». но то*» рс
fti.iaiw тежв ня лрошпитспю w^wo»
netwte Tofl чстЯеторски сяъгтм
IWmHtv W ф0рМ1Гд. ГЮ7ТТпсХЗТ ОТ
1фЗС<»Т31ТЛ ПЯ «WWCTntftTft л»яо. t-M
..ржяглч” и ет« ултттелпз игра ГоЯ
спестапя смцссшетпс частМ ш
ТЯЯОТО, МО ТОП ИС 1П.ТЧИ. чс wrnnoro
484 Шимнмня^вппх-мп*
«W

. 4S5
^■*П0»и<ПЛ. WBrw|Mni
*Ж 2» < ЛДс
***** * **«Ч*сп*тв ту» ет
?**** и «чичблс*-
»* testcwrt «pvrtvp».

Фяг. 548 Годфрнд 1>амсс
(роден 1920)
Момиче е кръстосани крака,
обхвана ло коленете си е ръце
(1986), молив върху формат Л4.
И тралът на тялото, търсещо
равновесие в себе си. предопредс-
;w свободната линеарност на
формата.
От Бзмсс: ..Ние рисуваме човека".
Заежлопелмн Ослепя: кисппят матамха ■ художествената саобояа

Фиг. 549 Голфрил Бамсс (роден 1920)
Седящо момиче е опряна на ханша ръка
(1986), перо е лавиране върху хартията,
формат ЛЗ.
Експресията е постигната чрез акцентиране
на функционалното събитие: тялото е
отпуснато на едната страна, раменният
пояс е отпуснат надолу от едната страна
и напрегнат от другата.
От Бамсс: „Ние рисуваме човека".
Змлючхтелш бе лежm itucninuu мптои и ху.южес tacicm сасбо.и

Фиг. 550 Голфрил Бзмсс
(роден 1920)
Облегнала се седяита девойка (1983),
молив върху формат А4.
Въпреки почти аскетичната сдържа¬
ност на изпълнението фигурата
демонстрира потенциал за движение.
От Бамес: ..Ние рисуваме човека".
Тмлкгвпело» бележжм: ямептош* кигежк* ■ хужжестжилмсюГади

Фиг. 551 Годфрид Бамес (роден 1920)
Два легнали женски акта (1983). молив
върху формат А4.
Положеното в пространството тяло
показва как са преценени промените на
ръста и пропорциите. Пластичната
анатомия сс опитва да направи представи¬
те на художника, свързани е телесните
структури, ясни, за да може той свободно
да борави е пространството.
От Бамес: ..Ние рисуваме човека“.
Змлкгшк.шя белеш П1*--П«5»и1»»кломи«и»>>лхл-Т»сх*пс»сбл*а