ВСЕВОЛОДЪ ЛЕВНШЕВЪ
£//•31*1
БОЛШЕВИЗЪ
СОФИЯ
1943

ПРЕДГОВОРЪ
Въ днитгь, въ които живгъемъ, появата на една
книга, като настоящата, въ която подробно и пре-
гледно се представя картината на съветския животъ, е
много навременна и насмщна. Отъ момента на руската
революция до днешни дни, много малко см издаденитп,
трудове, които тъй вгьрно въ всгъко отношение см про-
е /едали развитието на практическая марксизъмъ.
Настоящата книга идва да разкмса завесата, задъ
която се криеха толкова много тайна, които подхран-
ваха фантазията на съвременния човгькъ. Тя нгъма пре-
тенцията да оборва идейно социализма, нито да про-
тивопоставя срещу него друга обществено политически
система, но иска само да ни разкрие, чрезъ истинна
факта, едно смществуващо положение, което е потрес-
ващо. . .
И наистина, въ това отношение авторътъ е успгълъ
много обективно и вгьрно да предаде и разкрие истината
за болшевизма. Началото, отъ което той изхожда, е
едно единствено: смществуващото положение въ Съ-
ветска Русая и „постиженията* на болшевизма.
Въ съзнанието на четеца неминуемо се внедрява
една истина, тъй печална и незаслужена за великия
руски народъ. Изводитгь, които можемъ да си напра-
вимъ и които, безе порно, оставатъ неотмгъними, въпргьки
разточителната пропаганда, см само едни: въ продъл-
женив на 24 години цгьлияпгъ руски животъ е билъ об-
хванатъ отъ една материална и духовна нищета.
Съ езика на фактитгь, авторътъ е успгълъ да даде
една цгьлостна представа не само за руския животъ,
не само за болшевизма, но и за неговитгъ творци —
и за неговитгъ хора. . .
Тукъ намиратъ мп>сто и елементитгъ на болше-
пишкия духъ, които см въ страшенъ конфликтъ съ
всцчко свп>тло и свето на човгыиката душа. Елемен-
титгь на омразата, на хулиганството, на подлостьта
и убийството, см единственитгь стимула, които вдъх-
новяватъ първенцитгъ на днешна съветска Русая.
/ !астоящиятъ трудъ, озаглавенъ тъй вгьрно и спо-
лучливо „Болшевизъмъ", тргьбва да бмде прочетенъ отъ
вегъки, който търси вгьчната и неотмгънима отъ никаква
емдба истина. . .


















г.' 5
5я






.__________________________











25 години болшевизъмъ
Цели двадесеть и петь години изминаха, отъ какъ върху
една шеста часть отъ земната суша царува болшевизмътъ.
На 26 октомврий 1917 година една шепа фанатизирани после-
лонятели на Карлъ Маркса, чрезъ конспирация, заблуда и
и змама, наложиха своята власть надъ Русия. Изминаха 25
дьлги, кошмарни и кървави години. Презъ тия години бЪше
унищожена материално и съсипана духовно една грамадна
и богата страна. Тя б!ше превърната въ база за „свЪтовна
революция* — крайната цель на болшевизма. Преследвайки
тази си цель, болшевиците не избираха ср^дствата си, за-
щото смЪтаха, че за тЪхъ всичко е позволено и всЪко пре-
етжпление ще остане безнаказано. Tt обезглавиха, чрезъ
физическо унищОжаване на интелигенцията, многомилионния
народъ, Tt го ограбиха до последний залъкъ хлЪбъ, заплаш
наха и го тероризираха чрезъ нечувания начинъ на управ-
ление, за да го сведатъ до положението да остане той безъ
каквато и да е съпротивителна сила и по тоя начинъ да
го използуватъ въ всЪко отношение така, кактО намЪрятъ
за добре. Животътъ и еждбата на народа стоеше въ ржцетЪ
на безскрупулна каста — партийни функционера конто про-
дадоха на диктатора собствената си съвЪсть и душата на
народа, за да изградятъ своето лично благополучие.
Успоредно съ всичко това, друга една тъмна сила дей-
ствуваше изъ ц!лия свЪтъ. Подкупени и щедро заплатени ро-
доотетжпници въ всички страни водЪха една разрушителна
и преступна дейность, предизвиквайки стачки, атентати и
убийства. ТЪзи хора — агенти на създадената въ Москва
международна организация Коминтернъ, подготвяха усло-
нията, чрезъ конто биха се осигурили европейската и
снЬтовната революции. Чрезъ тази си дейность болшевицитЪ
цел 1»ха да обезеилятъ вжтрешно народите, та когато дойде
удОбниятъ моментъ, дивитЪ орди на Третий интернационалъ
да наложать невижданата въ историята юдео-болшевишка
диктатура.
Историята, обаче, неотменимо върви по своя пжть.
Тоя пжть н!ма нишо Общо съ онзи, кОйтО се чертае отъ
червения Кремъль. 25 години 6txa достатъчни за нея, за
6
да Отрече измислената отъ еврейский мозъкъ теория за
устрояване на свЪта чрезъ кървави класови борби. Пжтьтъ
на историята води къмъ справедливо социално преустроя-
ване на св!та, чрезъ сътрудничеството на класитЪ въ имею
на нацията. Тази идея победи кървавата 'теория за унищо*
жение и разрушение, пропОвЪдвана отъ марксизма.
И днесъ вдъхновени, самоотвержени и героични синове
на Европа пролнватъ своята гореща кръвь, за да удавятъ
единъ пжть за винаги Опита на юдео-болшевицитЪ да пО-
робятъ св-Ьта.
Настоящата книга има за цель прегледно и истори-
чески да даде една вЪрна илюстрация на практический со-
циализъмъ. Въ нея сж изложени дЪлата на бОлшевишкитЪ
вОдачи и идейната сжщность на съвременния комунизъмъ.
За да победишъ врага — трЪбва да го пОзнавашъ.
ЛЕНИНЪ
На 26 октомврий 1917 година огромната страна на
рускитЪ царе, надъ която никога не залЪзва слънцето,
осъмна подъ съветска власть. Русия престана да сжществува
и една шеста часть отъ цЪлата земна суша запОчна
страшния си гОлготски пжть подъ чуждия, неясенъ и мър-
тъвъ псевдонимъ — СССР.
ТелеграфитЪ и телефОнитЪ не работятъ. . . Десетки
милиОни руски люде не знаятъ Още, че бОлшевицитЪ сж
успЪли да свалятъ мекушавою и безхарактерно правителствО
и че властьта се намира въ ржцегЬ на разбунтувалия се
Петроградски гарнизонъ и на кронщадскитЪ моряци. Самиятъ
Ленинъ, душата и умътъ на току що извършения превратъ
— прекаралъ безсънна нощь върху нЪкаква маса въ зда-
нието на девическия пансионъ „Смолний*, който бЪше ста-
налъ командно м-Ьсто на болшевишката революция, дълго
си разтривалъ очитЪ, за да се увЪри, че наистина е буденъ,
и че не е сънь заобикалящата го действителность.
— Тъй стремителнО. .. Отъ подмолната цейность —
къмъ властьта I.. Es schwindelt I.. добавя той, кой знае
защо на н^мски, и прави движение съ ржката си, която
трепереща се движи по монголската му глава.
И наистина, само преди нЪколко месеци той се на-
мираше въ далечна Швейцария, въ Цюрихъ, загубилъ всЪ-
какви връзки съ Русия и изпустналъ отъ ржцегЬ си всЪкаква
възможность да влияе върху назрЪващитЪ събития, да ржкО-
7
води отровната революционна пропаганда. ЗаобикалящитЪ
го, най-близкитЪ му другари единъ по единъ губЪха в-Ьрата
въ възможностьта за н!каква революция съ Русия и Ленинъ
напраздно се стараеше да поддържа тЬхната революционна
готовность, като непрестанно ги убеждаваше, че той вече
чува тропота на бЪгащитЪ отъ фронта войници, искащи
„миръ, хл!бъ и свобода*. Никой не искаше да му вЪрва.
Напраздно той се опитва да устройва публични събрания,
на конто защищаваше съ жаръ тезата си, че отъ преживЪ-
нитЪ сътресения презъ свЪтОвната война народит-fc неминуемо
ще изковатъ дЪлото на революцията и че тази революция
ще избухне въ най-закъснЪлата въ развитието си страна
— Русия. Събранията се посещаватъ слабо. Тридесеть-чети-
ридесеть емигранти — поляци, чехи, французи и нЪкОлкО
руси представляватъ аудиторията му. ЧетвъртОтО отъ т*Ьзи
събрания не можа да се състои по липса на слушатели. . .
Въ тази атмосфера на отчаяние и безверие, изневидЪ-
лица първитЪ телеграми донасятъ вестьта за февруарския
превратъ въ столицата на Русия. За пръвъ и последенъ
пжть въ живота си Ленинъ изгубва самоблада ние. Той —
в!роятно само той въ цЪлия свЪтъ — разбира и знае, какво
означава тази революция. Тя ще му послужи като опитно
ноле, за да приложи на практика теорията си, толкова пати
Обмислена и проверена презъ дългитЪ години на емиграцията.
Тя отваря предъ него най-широкитЪ перспективи и никой
въ свЪта, освенъ него, не би могълъ презъ ОнЪзи дни да
предскаже пжтя, изъ който ще тръгне Русия, защОто той
знаете ясно и твърдо кжде ще води огромната страна,
какви опити и експерименти ще прави надъ измжчената й
снага, въ името на мъртвия и схоластиченъ марксизъмъ. . .
Тежко и дълго пжтуване въ плОмбиранъ вагонъ презъ
още воюващата Европа. Ето най-после — Русия. Петро-
цыдъ. Тържествено поерЪщане. Почетенъ карулъ. Тълпи
01 ь народъ, между конто малцина познаваха тогава дори
името на Ленина, но се стекоха къмъ гарата, водени отъ
при unto любопитство и отъ жажда за зрелища. ОркестритЪ
спиритI. ^интернационала*... ОсвободенитЪ отъ затворит^
и върнатитЪ Отъ Сибиръ членове на болшевишката партия
110ср1;щ.-1тъ вОдача си. На плОщада предъ гарата Ленинъ
държи първата си речь. За пръвъ пять „рускиятъ народъ*
слуша какъ говори тОзи дребенъ чОвЪчецъ съ монголско
лице и гола глава. За пръвъ пжть тукъ Ленинъ хвърля ло-
зунга си: „Да живЪе свЪтОвната революцияIе...
8
И още на сутриньта, безъ да губи ни минута време,
Ленинъ запОчва да говори отъ балкона на заграбената отъ
болшевицитЪ вила на балетната артистка Кшесинская. Той се
обръща къмъ случайнитЪ минувачи, отъ които въ послед-
ствие сглобява и състава на своитЪ аудитории. ЛозунгитЪ
му сж ясни и прости: жМиръ! Миръ веднага и на всЪка
цена! Свобода и хлЪбъ за всички! ЦЪлата власть на Съве-
титЪ! Миръ на хижит! — война на дворцитЪ! Грабете
грабеното!•...
Презъ първитЪ дни Ленинъ говори предъ случайни
минувачи. Следъ два-три месечно постоянство подъ балкона
на вилата вече се трупатъ хилядни тълпи, жадно слушащи
всЪка дума на новия си кумиръ, проповЪдващъ не любовь,
а ненависть къмъ ближния.
Минаватъ месеци. Вс1ки день по нЪколкО пжти се
явява Ленинъ на балкона и повтаря безброй пжти отровнитЪ
и деморализиращи речи. И всЪки день все по-голЪма, все
по-озлобена, все пофанатизирана става тълпата.
По тоя начинъ, подхранващъ все повече и пОвече ин-
стинктитЪ, Ленинъ печелЪше все нови и нови привърженици
на идеитЪ си. Сжщевременно той вод!ше борба съ против-
ницитЪ на идеята си за завземането на властьта въ самата
партия. Болшинството на членОветЪ на партията 6Ъ готово
на компромиса, 6Ъ готово да се обедини съ буржоазнит-fc
партии, въ ржцетЪ на които се намираше тогава властьта
надъ Русия. Въ името на тази цель той забравя враждата
си съ Троцки, която датираше още отъ Лондонската кон-
ференция, състояла се презъ 1903 година. Ленинъ пОдкупва
честолюбивия и самолюбивъ евреинъ съ думитЪ: .Само вие
и азъ сме революция 1 Ние двамата ще водимъ остана-
литЪ!“...* Най после партията е скечелена. Ленинъ прави
Опитъ за превратъ, но не сполучва. Юлската революция
пропада. Временного правителсво арестува почти всички
членове на партията, а Ленинъ едва ycntsa да избЪга въ
Финландия, гдето отново води конспиративенъ животъ. Ме-
кушавостьта на правителството позволява, обаче, на всички
видни болшевици отново да се сдобиятъ съ свобода и да
продължатъ своята разрушителна дейность въ полулегално
състояние. Ленинъ грижливо и внимателно подготвя октом-
врийския превратъ и този пять сполучва. На 25 октомврий
разбунтувалиятъ се гарнизонъ на Петроградъ.съ помощьта на
кроншадскитЪ моряци, успЪва да парализира съпротивата на
пОСледнитЪ останали в±рни на правителството войски —
9
военнитЪ училища и женския баталиОнъ. Болшевицит! тър-
жествуватъ — империята е вече тЬхна...
Пулсътъ на необятна Русия сега вече бие въ „СмОл-
ний*. Зданието на бившия девически пансионъ е превърнато
въ крепость, която се охранява отъ бронирани автомобили.
Изъ стаит!» и коридоритЪ й гъмжи тълпа на войници и
моряци, препасани съ картечни ленти, въОржжени съ всички
видоне оржжия.
Всичко е на военна нога и никой не е сигуренъ въ
трайностьта на победата, извоювана чрезъ улични бунтОве.
Дори и Ленинъ често мърмори: „Дано да се задържимъ за
два-три месеца поне!,..*
На следния день — на 26 октомврий — Ленинъ се
явява предъ конгреса на СъветигЬ съ декретъ за национа-
лизирането на земята. Земята, по силата на тоя декретъ,
се дава изцЪло на селянитЬ. Тукъ той чете и позива на
новото правителство, отправенъ къмъ воюващитЪ народи и
TtxHHTi правителства, чрезъ който апелира за сключване
на единъ общъ миръ, безъ анексии и контрибуции. Въ края
на заседанието Ленинъ обявява официално учредяването на
новото революционно правителство подъ името „Съветъ
на народнит! комисари* — председателствуванъ Отъ него.
Отъ този день руската земя се овладява отъ една
страшна анархия. Жертва на болшевишката пропаганда,
фронтовацитЪ бързатъ да напустнатъ фронта, да се прибе-
ратъ въ своит'Ь родни мЪста, за да не пропустнатъ момента
да „грабятъ грабеното", тъй както имъ казваше тЪхниятъ
вождъ. Въ ушит’Ь имъ властно звучаха демагогскитЪ думи
на Ленина: „Земята е ваша. Оржжието е въ ржцетЪ ви.
Идете и си я вземете!
И петнадесеть милиона селяни, облЪчени въ войнншки
униформи, бързатъ да завлад!ятъ тази тъй жадувана отъ
тЪхъ земя, безъ да подозиратъ, колко жестоко се мамятъ
въ свОитЪ надежди и какво горчиво разочарование за тЪхъ
се очертава въ близко бждеще. Фронтътъ е изоставенъ. Пре-
гОворитЪ за миръ се прекжсватъ, и Троцки, напускайки
Ьрестъ-Литовскъ, подхвърля знаменитата си формула:
„Нито миръ, нито война!* ГерманскитЪ войски навлизатъ
въ Украйна. Най-после се подлисва позорниятъ Брестъ-Ли-
товски миръ. Въ страната цари хаосъ, пламватъ огромни
пОжари, защото селянит-fc опожаряватъ завлад!нитЪ отъ т±хъ
чифлици и именията на пОмЪщицит±.
Русия тръгва изъ пжтя къмъ бездната и страданията...
10
Рускиятъ марксизъмъ
ПървитЪ апостоли на руския марксизъмъ 6txa рускитЪ
емигранти Плехановъ, Акселродъ и ВЪра Засуличъ. Tt съз-
дадОха навремето въ Женева първата люлка на руската
социалдемократическа партия, която доби наименование «Ос-
вобождение на труда*. Презъ 1883 година излЪзе брошурата
на Плеханова „Социализмътъ и политическата борба*. Въ
тая брошура Плехановъ напълно отрича ролята на/ селската
община въ руската революция и се мжчи да докаже, че Русия,
по пжтя къмъ социализма, не ще може да избЪгне западно-
европейский процесъ на развитие — на капиталистическое
развитие, споредъ теорията на Карлъ Маркса.
Още като юноша, Ленинъ се намира подъ абсолютное
влияние на Плеханова и подъ то в а въздействие се оформява
негОвиятъ политически мирогледъ. Ленинъ сжщО така отрича
социалното значение на руската селска община. Той базира
завладЪването на властьта върху организирания фабриченъ
пролетариатъ и за „религия* на този пролетариатъ избира
идеологията на западноевропейское работничество — мар-
ксизма.
Както е известно, братътъ на Ленина — Александъръ
Уляновъ, е завършилъ живота си на ешафода — осжденъ
на смърть чрезъ обесване, като участникъ въ заговора про-
тивъ( императора Александъръ Трети. ВъзмОжно е, че и
екзекутирането на любимия му братъ е допринесло въ полза
на марксизма и противъ модерната тогава въ срЪдитЪ на
руската революционна интелигенция партия на „Народната
воля*, дейностьта на която се свеждаше къмъ тероръ, къмъ
убийства на отд1лни представители на властьта и членОве
на императорския домъ. Научавайки се за смърьта на брата
си, Ленинъ казва: „Не. По този пжть не може да се върви.
Ние ще тръгнемъ по съвсемъ другъ пжть.. .* Споредъ него,
само чрезъ тероръ никога не ще може да се осуществи
преследваната цель. Терорътъ е необходимъ, но ролята му
въ никакъвъ случай не може да бжде първостопенна, за-
щото Ленинъ поставя на първо мЪсто създаванетО на една
професиОнадна организация на революционера която идея
той въ последствие осуществи чрезъ създаването на бол-
шевишката партия.
Презъ 1898 година излйза първиятъ манифестъ на рус-
ката социалдемократическа партия. По Онова време почти
въ всички градове на Русия сжществуваха ОтдЪлни рево-
люционни комитети, конто се мачеха, чрезъ пропагандна
11
дейность, да органнзиратъ стачки и пр. ГЬзи кОмитети нЬ-
маха нито обща цель, нито общо руководство. Виждайки
това, Ленинъ се залавя за т^хното организиране, въ което
той вижда и създаването на желаната отъ него партия.
Твърде скоро той, обаче, бива арестуванъ и изпратенъ
на заточение въ Сибиръ, но къмъ 1900 година получава
разрешение да напустне предЪлит-Ь на Русия и емигрира съ
близкитЪ си сътрудници МартОвъ (Цедербаумъ) и Потре-
совъ въ Швейцария. Тамъ Tt се присъединяватъ къмъ же-
невската трупа на Плеханову Акселродъ и ВЪра Засуличъ
(.Освобождение™ на труда") и образувалата се по този
начинъ трупа отъ шесть души става м^родавна и решаваща
за по-нататъшното развитие, що се касае до подготовката
на руската революция. Тази шестица редактира и издава
партийния вестникъ .Искра", който упражнява голЪмо вли-
яние върху духоветЪ и играе роля на официозъ и вдъхнО'
китель на цЪлОто революционно движение. И въ будеще,
когато отъ тази искра би избухналъ пламъкътъ на рево-
люцията, както гласите мотото на вестника — .Отъ ис-
крата ще се развихри пламъкътъ*—то тази революция ще
издигье само единъ отъ тази шестица — само Ленинъ. Оста-
налитЪ петь негови другари и съидейници ще се влачатъ
изъ затворит^, а трима отъ тЪхъ ще умратъ въ емиграция.
Самиятъ Ленинъ Определи тЪхната судба, зДявявайки въ
една отъ речитЪ си: „На меншевицитЬмЪстОтОевъ затвора".
Болшевици и меншевици
Презъ 1903 година групата около вестникъ „Искра*
се заема съ организирането на единъ конгресъ на всички
социалдемократически организации. Цельта на конгреса е
да се изработи една обща програма на социалдемократи-
ческата партия, около която да будатъ обединени всички
существуващи независими демократически групировки,
Конгресътъ се събира на първо време въ Брюкселъ,
но поради забрана отъ белгийската полиция, се премЪства
въ Лондонъ, Конгресътъ заседавалъ близу единъ месецъ,
но, вместо да изиграе необходимата роля за обединение на
партията, той довежда последната до разцепление. По време
на заседанията на конгреса се оформяватъ две враждебни
групи. Едната отъ тия групи е тая на Плехановъ и Ленинъ,
а на чело на другата заставатъ останалитЪ членове на .ше-
стицата", къмъ конто се присъединява и Троцки.
Самит'Ь наименования .болшевици" и .меншевици* про-
12
излЪзоха отъ факта, че по редица гласувани отъ конгреса
въпроси за предложенията на Ленина гласувало болшинство,
докато за резолюциитЪ, предлагани отъ противната трупа,
водена отъ Мартовъ, гласувало пъкъ менщество.
Окончателно разцепление на конгреса на болшевици и
меншевици се дължеше на едно дребно на пръвъ погледъ
обстоятелство. При обсжждане на въпроса, отнасящъ се до
правата и задълженията на членоветЪ на партията, Ленинъ
предложилъ формулата, споредъ която вс^ки членъ на пар-
тията е длъженъ не само да признава нейната програма, не
само да поддържа партията съ материални средства, но и да
взема лично участие въ една Отъ партийнит^ организации.
Споредъ меншевицитЪ пъкъ, за да се ползувашъ съ пра-
вата на членъ на партията било достатъчно само съдействие на
която и да е партийна организация. Тази тъй невинна и
дребна на гледъ разлика въ формулировката прикриваше
дълбокит’Ь различия въ схващанията на болшевицитЪ и мен-
шевицитЪ относно устройством и характера на партията.
Докато меншевицит-Ь възнамЪряваха да създадатъ партията
по западноевропейски образецъ, Ленинъ твърд!ше, имайки
предъ видъ личното участие на дееца, че партията тр±бвало
да се построй върху една добре обмислена желЪзна дис-
циплина и да придобие характера на (конспиративна орга-
низация, подчинена сл^по и безусловно на централния пар-
тиенъ комитетъ-j
Въ брошурата „Какво да [правимъ*, излЪзла преди
конгреса, Ленинъ провеждаше вече тази си идея. Въ сжшата
книга, между другого, той казва: „Дайте ми една органи-
зация на революционери и азъ ще Обърна Русия*. Партията,
споредъ схващанията на Ленина, не трЪбва да представлява
нищо друго, освенъ една организация на професионални ре-
волюционери, въ коего ср^дише да н*Ьма м!сто за никаква
яигра на демокрация*. Тя трЪбва да се управлява отъ единъ
центъръ, а членОветЪ й да бждатъ готови за всЪка акция.
Характеризирайки ролята на този управляващъ центъръ,
Ленинъ не скри предъ конгреса своята представа, като
отъждестви ржкОвОдния центъръ съ свитъ юмрукъ. Не ще
и съмнение, че този юмрукъ олицетворяваше личната му
воля, че именно той, а не другъ тр!бваше да играе ролята
на вожда.
Конгресътъ, койтО бЪше свиканъ да циментира ос-
нОвитЪ на партията, да създаде единство въ нейната про-
грама и да подчини на централното руководство отдЪлнитЪ
организации, завърши съ разцепление. Скоро следъ конгреса
13
и Плехановъ напуска групата на Ленина. Последниятъ ос-
тава сЛмъ и’ незабавно започва създаването на собствена
партия, получила въ последствие наименованието „Руската
социалдемократическата партия на болшевицит!*.
Що се отнася до ЛенинОвата партия, наименованието
„болшевици*, произлизащо отъ думата болшинство, и до
день днешенъ звучи като ирония. Нито единъ мОментъ отъ
сжществуванието си партия на Ленина не представляваше
болшинство. Следъ излизането на Плехановъ отъ групата
на Ленина, тоя остана съ съвсемъ незначителенъ брой пар-
тийни членОве: по време на октомврийската революция,
както и презъ ц'Ьлото сжществуваце на болшевизма, пар-
тията на Ленина не представляваше болшинство отъ руския
народъ. Но веднажъ възприетото наименование получи св±-
товна известность и стана синОнимъ на най-отвратителнитЪ
качества на управници и на хора. Самиятъ Ленинъ, впро-
чем^ се Опита да характеризира болшевизма, като „осо-
бена политическа мисъль, сжществуваща отъ 1903 год.*
Диалектически материализъмъ
Както казахме no-горе, Ленинъ отричаше каквато и да
е роля на руската селска Община, на селянитЪ изобщо въ
подготовката на руската революция. ВсичкитЪ надежди за
завладяването на властьта Ленинъ възлагаше на организира-
ния фабриченъ пролетариатъ. Благодарение на това именно
разбиране, той прие като религия идеологията на западно-
епропейския пролетариатъ — марксизма. Той дОри не създаде
и партия, но пО-скоро единъ „орденъв на хора, в-Ьрващи
безрезервнО въ вОдача, заблудени Отъ негОвитЬ „истини* и
готОви да го следватъ до край.
„Религията* на бОлшевицитЪ—диалектическиятъ мате-
риализъмъ — свежда обяснението на цЪлия исторически
прОцесъ къмъ иконономическитк причини. Материалистиче-
ската философия на Карлъ Маркса се основава върху уче-
нието на Хегеля за диалектическото развитие на истори-
ческий процесъ, на което пъкъ Марксъ дава само икономи-
ческо съдържание. Споредъ него, не сж идеитЬ, нито човЪш-
киятъ духъ, конто движатъ чов-кчеството, създаватъ напре-
дъкъ и изменять чОв1шкит*Ь взаимоотношения, но обратного
—промЪната на чов-ЬшкитЬ взаимоотношения, въ частность
прОизводственитЪ отношения, прелизвиква пром^иата на идеи*
rfc. „ Единъ или другъ начинъ на производството предизвиква,
едни или други прОцеси въ социалния, икономическия и ду-
ховенъ животъ на чОвЪчеството®. СпОредъ Маркса, всЪка
една икономическа система, въ процеса на развитието си,
трЪбва да стигне до самоотрицанием. Сжщо така и капи-
тализмътъ, подчиненъ на сжщия законъ, неминуемо ще
трЪбва да предизвика пОявата на такива социални сили,
които не само да го съборятъ, но и да го замЪстятъ. Тази сила,
призована, спОредъ теорията на Маркса, да унищожи капита-
лизма, е пролетариатътъ—работническата класа. Пропастьта,
сжшествуваща между дветЪ класи, тази на експлоататоригЬ
и тази на работничеството, ще се увеличава неспирно, до-
като най-после се дойде до въстание на пролетариата, на-
сочено срешу негОвитЪ работодатели. Орждията на произ-
водством тогава ще станатъ собственость не на отдЪлни
групи капиталисти, а на цЪлото общество и пролетариатътъ
ще се ползува напълно отъ плОдОвет! на своя трудъ.
Тази историко-философска основа се приема и отъ мен-
шевицигЬ, но за болшевицитЪ тя доби видъ на религиозна
догма, значително изменена въ последствие отъ внесенитЪ
въ нея поправки и коментарии на Ленинъ, а по-късно и
на Сталинъ.
„ Марксизъмъ-Ленинизъмъ-Сталинизъмъ“
„Марксизъмъ-Ленинизмътъ* далечъ не е вече учением
на Маркса. Преди всичко, спОредъ теорията на Маркса,
превръщането на капитализма въ социализъмъ е възможно
само въ странитЪ съ напреднала [индустрия, гдето едриятъ
капиталъ е погълналъ дребнитЪ капиталисти — предпо-
ставка, която нито въ единъ моментъ не е сжществувала
въ Русия. Ленинъ запОчна своя експериментъ въ страната,
която дОри и самиятъ той е признавалъ за закъсн1ла въ
икОнОмическО отношение. Това не му пОпрЪчи, обаче, да
провъзгласи въ тая страна „диктатурата на пролетариата*,
въпрЪки че пролетариатътъ, акО изобщо мОже да се говори
за такъвъ, въ Русия е стигалъ едва до н!колко проценти
отъ населением, защОтО тамъ 80^ сж селянит!.
Въобще, Ленинъ използува теорията на Маркса тъй,
както нему б!ше удобно. Той взема отъ нея отдЪлни мис-
ли или тезиси, конто му сж необходими, за да подкрепи
собствената си теория, или пъкъ обратном — когам соб-
ствената му теория категорично противоречи на МарксовигЬ
твърдения, той заявява, че абсолютни истини не сжществуватъ,
че живогътъ не може да се вмЪсти въ рамкитЪ на една тео-
рия, а марксизмътъ е важенъ само кам метода. „Не сж-
15
ществува пО-гОлЪмъ цинизъмъ, отъ цинизма, съ кОйто Ле-
нинъ използува теорията на Карлъ Маркса"—казва Троцки,
критикувайки Ленина въ периода, предшествуващъ октом-
врийската революция. г Диалектиката нЪма нищо общо съ
Ленина" — казва той. По-късно, обаче, кОгато Ленинъ му
Отвори пжтя къмъ властьта, Троцки се помири, както съ този
начинъ на използуване на марксизма, така сжщо и съ много
още начини и методи на Ленина. . .
Следъ смъртьта на Ленина, „марксизъмъ-ленинизмътъ*
претърпЪ нови изменения, въ съответствие съ вжтрешната
политика на Сталина, за да бжде нагоденъ съ огледъ на
нея и се именува официално вече „Марксизъмъ-Ленинизъмъ-
Сталинизъмъ*.
Сталинъ провеждаше социалистическом устройване
на страната, напълно несъвм'Ьстимо съ теорията на Карлъ
Маркса. Споредъ Маркса, катастрофата на капитализма, по-
ради неговия международенъ характеръ, е възможна само
въ случай ако тя одновременно настжпи въ цЪлия свЪтъ,
а така сжщо и социализмътъ да се въведе въ ц-Ьлия свЪтъ.
Въпр-Ьки тази теза и въпрЪки учението на Карлъ Маркса,
че промЪната на обществения строй е възможна само въ
резултатъ на развитието на иконОмическитЪ отношения,
Сталинъ, виждайки, че свЪтовната революция ще се забави,
използува апарата на завладЪната отъ него власть, за да
„въведе* социализма въ Русия. Той не само че провежда
съ бързо темпо индустриализирането на страната, но и въ-
вежда „социалистический* форми на производством въ
селското стопанство. За да оправдае „научно* действията
си, Сталинъ подлага на корекция и тълкувание марксизъмъ-
ленинизма и създава третата му разновидность — „ Мар-
ксизъмъ-Ленинизъмъ-Сталинизъмъ*.
Но не само корекциитЪ на Ленина и на Сталина, кон-
то приспособяваха марксизма къмъ практиката на болше-
визма, представляватъ сложната наука „марксизъмъ-ленини-
зъмъ-сталинизъмъ*. Освенъ тЪхъ, въ нея влизатъ още редъ
програмни теоретически и организационни принципи и так-
тически действия, поради което първОначалниятъ маркси-
зъмъ н!ма почти нищо общо съ този сложенъ комплексъ.
Tt3H постоянни тълкувания и „усъвършенствувания“
на марксизма се отразиха и върху самата програма на
болшевишката партия, която се отличава съ прекалената си
колебливость. Основната й цель — тържеството на соци-
ализма въ цЪлия св!тъ — остава наистина непромЪнена, но
понеже тази цель ту се приближена, ту се отдалечава,спо-
16
редъ схващанията на вОдачитЪ на партията, въ зависимость
отъ това се прОмЪня и онази часть отъ програмата на пар-
тията, която подлежи на незабавно провеждане.
Поради това, бОлшевицитЬ место днесъ отричатъ ОнОва,
което вчера е било ненакърнимо, свето за тЪхъ и дори
нЪкОи цитати на Ленина се смЪтатъ за противоболшевишки,
за кОнтра-революциОнни. Не напраздно съпругата на Ленинъ
е заявила веднажъ, че дори и Ленинъ да бЪше живъ, сигурно
mtuie да бждё изпратенъ въ затвора или пъкъ къмъ
ешафода.
Схващанията на Ленина презъ годинигЬ
1905—1915—1917
Презъ 1905 година Ленинъ намираше за невъзможенъ со-
циалистическим превратъ въ Русия. Въ брошурата си „ДветЪ
тактики на социалъ-демОкрацията въ демократическата
революция* той пишеше: „Ние отричаме всЪкаква мисъль
за незабавното осжществяване на нашата програма-максимумъ
— за завлад-Ьването на властьта, за социалистический пре-
вратъ. Както икономическото положение на Русия, така и
фактътъ, че фабричниятъ пролетариатъ въ Русия не е Още ор-
ганизиранъ правятъ напълно невъзмОжнО освобождаването
на трудещата се класа още днесъ*.
Сжщото мнение пОддържаше Ленинъ и презъ цЪлия
периодъ между първата руска революция (1905 година) и
първата свЪтОвна война. Обйче, презъ втората година на
войната, презъ 1915 година, Ленинъ, безъ да прОмЪня ста-
новището си относно възможностит'Ь за социалната рево-
люция въ Русия, почва да с Mt та, че революцията е възможна,
дори неизбежна, въ странитЪ на Западна Европа.
Презъ 1915 година излЪзе брошурата на Ленина
„Империализмътъ като най-новия етапъ на капитализма*,
въ която той заявяваше, че свЪтътъ се намира въ на-
вечерието на социалистическата революция. Споредъ мне-
нието му, капитализмътъ билъ вече достигналъ най-висшата
точка на развитието си — империализма — следъ което,
сиоредъ теОрията на Карлъ Маркса, настжпването на соци-
ализма е неудържимо. „СвЪтовниятъ капитйлизъмъ е стиг-
налъ до стжпалото на империализма — пише Ленинъ.
Империализъмъ, или епохата на финансовия капиталъ, е фа-
зата на капиталистическото стопанство, при която моно-
пОлизиранитЪ съюзи на капиталистит'Ь пОлучиха решавашо
значение. Свободната конкуренция е унищожена. Но самит-fe
17
съюзени капиталисти подготвятъ апарата за регулиране както
на производство™, така и на разпред-Ьляне на продуктит-Ь.
СвЪтътъ се намира въ навечерието на социализма. Брата
на пролетариата революция настжпва®. . .
Въ началото на 1917 година Ленинъ е все още на
сжщото мнение и повтаря, че „империалистическата" война
1914—18 г. ще предизвика настжпването на социализма.
„И не защото войната предразполага пролетариата къмъ
бунтъ, не—никакъвъ бунтъ не може да създаде социализма,
ако той не е узр-Ьлъ икономически, но защото монополизи-
раниятъ отъ държавитЪ капитализъмъ представлява напълно
завършена материална подготовка къмъ социализма*.
Т1зи констатации и мисли на Ленинъ се отнасятъ само
до Западна Европа. Що се касае до Русия, Ленинъ все още
отрича възможностьта на социалистический превратъ тамъ,
преповтарайки думит! си. че „никакъвъ бунтъ не може да
създаде социализма, ако той не е узр!лъ икономически*.
Следъ завръщането му въ Русия, подхванатъ отъ ви-
хъра на революцията, ослЪпенъ отъ ycnixa на пропагандата
си, Ленинъ бързо еволюира. Въ течение на нЪколко месеци
той стига до заключение, че и въ Русия всичко е вече под-
готвено за социализма.
Напълно завладянъ отъ идеята си, че царството на
социализма настжпва, Ленинъ загуби ясната представа за
действителностьта. Практиката на монополизирания капита-
лизъмъ, възприета презъ време на войната и въ Русия, опи-
титЪ за регулирането на производство™ и разпред'Ьлянето
на прОдуктитЪ, които се провеждаха въ всички воюващи
държави, Ленинъ, въ ослЪплението си/ги приема за подгот-
вена вече отъ самия капитализъмъ структура на социали-
стического стопанство. НеизбЪжнитЪ презъ време на войната
мЪрки, чрезъ конто правителствата на вОюващитЪ държави
се стараеха да се справятъ съ кризата, зада задоволятъ съ
продукти отъ първа необходимость всичкитЪ си граждани,
Ленинъ възприема катО социализъмъ. Единъ пжть стигналъ
до това си убеждение, Ленинъ отхвърля предишнитЪ си
констатации, че Русия още не е готова за социализма и,
въпрЪки протеститЪ на партийнитЪ си другари, се залавя
за подготовката на преврата, за въвеждането на социализма.
Напраздно Плехановъ и другитЬ му напомнюватъ собстве-
нна му убеждения, напраздно го увЪряватъ, че Русия на-
истина никакъ не е подготвена за социализма. Той, обаче,
намира тЪзи мисли за реакционни и настояна да се въз-
приеме неговата констатация, безъ да съзнава, че тя е по-
18
грешна въ основата си. „Какъ да не сме готови [за социа-
лизъмъ ? Но щомъ като всички едри капиталистически пред-
приятия сж монополизирани отъ държавата, то самата тя
ги управлява — или въ интересит-fe на капиталиститЬ или
пъкъ въ интереситЬ на революционна демокрация. Този, вто-
риятъ случай, е и социализъмъ*, казва Ленинъ въ една отъ
брошуритЬ си, излЪзла презъ септемврий 1917 година. „Со-
циализмътъ не е нищо друго, освенъ една крачка напредъ отъ
системата на държавния монОполъ. Социализмътъ не е нищо
друго, освенъ държавенъ монопОлъ, поставенъ въ служба
и за въ пОлза на цЪлия народъ. Войната, ускОрявайки про-
цеса на развитието на капитализма, го е превърнала въ
държавно-монополизиранъ капитализъмъ и съ това приближи
идването на социализма. Що се отнася до политического
развитие на Русия, то въ течение на нЪколко само месеци
следъ революцията тя е достигнала най-напредничавитЪ
страни. Но това е малко за насъ. Или ще загинемъ, или ще
стигнемъ и задминемъ т-Ьзи напреднали въ вс!ко едно от-
ношение страни не само политически, но и икономически*.
Това е максимата, възприета отъ Ленина презъ септемврий
1917 година — два месеца преди октомврийския превратъ.
Социализмътъ по рецептата на Ленина
Октомврийската революция и завладяването на властьта
отъ бОлшевицитЪ донесоха на Ленина неограничена дикта-
торска власть надъ Русия. Презъ периода 1917—1920 г. г.
Ленинъ осуществи на практика всичко, което било необхо-
димо, споредъ него, за да премине Русия къмъ социализма.
Земята, банкитЪ, промишленостьта 6txa национализирани.
Държавниятъ монОполъ 6t проведенъ въ всички области.
Частната търговия 6t унищожена напълно. Всички продукти
б-fexa поставени подъ режима на разпред-Ьлянето и т. н. И
понеже съ силата на диктаторската си власть Ленинъ осж-
ществи абсолютно всичко, което 6t нуждно за въвеждането
на социализма, то самиятъ той и окржжаващитЪ го негови
последователи сж пОвЪрвали наистина, че социализмътъ е вече
създаденъ, че царството му настжпи.
ТЪзи илюзии, обаче, не 6txa трайни. И когато, къмъ
1920 година, ревОлюциОнната буря запОчва да стихва, Ле-
нинъ почва да разбира сторената отъ него грешка. За да
стигне, обаче, той до това заключение, Русия трЪбваше да
изжив±е ужаса на три тежки и страшни години.
19
ПървитЪ стжпки на диктатора Ленинъ
ПрОвъзгласената отъ Ленина .диктатура на пролета-
риата* на практика означаваше диктатурата на партията,
или, още по точно, на централния й органъ — на .полит-
бюро*. Но понеже Ленинъ съгради партията върху прин-
ципа на неговата лична диктатура, то и .диктатурата на
пролетариата* се сведе къмъ диктатура на нейния вождъ.
Диктаторската власть за Ленина бе не само логическо
последствие на теорията му, че държавата трЪбва да
упражнява насилие, за да бждатъ унищОжени всички прачки
по пжтя къмъ социализма, къмъ безкласовото общество, но
и следствие на негОвит! психологически особености. Фана-
тикътъ Ленинъ не търп±ше никакво противоречие или
възражение. Той смЪташе самия себе си за непОгрешимъ
арбитъръ при BCiKO едно положение, и въ найдобрия случай
само изслушваше мнениетО на партийните си другари, или
пъкъ се преструваше, че ги изслушва, за да каже въ за-
ключение: „А, споредъ мене, този въпросъ трЪбва да се
реши тъй и тъй . . .* Авторитетътъ му въ партията бе
толкова високъ, че никой и никОга не поеме да се проти-
вопостави на решението му, въпрЪки ставащит! разисква-
ния. Така бе въ централния комитетъ на партията, така бе
и въ заседанията на правителството — на съвета на на-
рОднитЪ кОмисари.
Требва да се признае, че болшевизмътъ дължи на
личнОстьта на Ленина не само подготовката за преврата, не
само завземането на властьта, но и задържането на тази
власть въ ржцете на комунистическата партия. Между мнО-
готО мероприятия, прокарани Отъ него, честО пжти противъ
волята на болшинството на партията, заслужаватъ да бж-
датъ отбелязани следните, изиграли .спасителна* роля мерки:
въвеждане на смъртното наказание, унищожаване на свобо-
дата на словото и печата, създаване на Чеката и на черве-
ната армия и — най-после — категоричното „назадъ!* —
въвеждането на „нОвата икономическа политика* (НЕП),
което спаси временно съветската власть отъ неминуема гибель.
Едвамъ пОчувствувалъ властьта въ ржцете Си, Ленинъ
бърза да проведе две напълно антисоциалистически мерки
— въвеждането на смъртното наказание и спиране на всички
въобще органи на печата, Освенъ тия на комунистическата
партия. Ленинъ открито наругава партийните си другари—
членОве на правителството, конто настояватъ смъртното на-
казание да се Отмени и отначало ,де-факто“, а по-късно и
20
официално въвежда смъртното наказание, кам единствена
въобще наказателна м!рка въ новата държава. Революци-
онного правосудие, олицетворено отъ създадената отъ него
Чека, не знаело други наказания, освенъ кжси и вулгарни
присуди: „Въ разходъ!* „Къмъ стената!- . . .
Предложением на Ленина за спиране на всички вест-
ници предизвика буря отъ протести и възмущение въ
централния комитетъ на партията. То б! последвано дори
и отъ подаване оставки отъ нЪкОлкО видни членОве на
партията, между които б!ха Зиновиевъ, Риковъ, Каменевъ
и други. Но Ленинъ съум! да се наложи на партията и
предложением му б! все пакъ прием. Свобода на словом
и на печата престана да сжществува въ покорената отъ
болшевицит! страна.
Още на втория день следъ завземането на властьта
Ленинъ разрешава и аграрния въпросъ. На 26 октомврий
1917 година той прочита предъ съвета на войнишки, ра-
ботнически и селеки депутати декрета си за национализи-
ранетО на земята и така полага основит! на цЪлата аграрна
политика на бОлшевицит!.
Колком и чудно да звучи тОва, Обаче Ленинъ н'Ьмалъ
предварително изработено мнение по Мя тъй важенъ въпросъ
за една земед!лска страна, каквато б!ше Русия. Теорията на
Карлъ Маркса не можете да бжде нагодена за Русия. Тази
теория предполагаше, че въ момента на въвеждането на со-
циализма цЪлиятъ земеленъ фондъ ще се намира вече въ рж-
цет! на едрит! земевлад!лци, конто щ!ха да погълнатъ
цЪлото дребно и ср!дно земевладЪние. Но на практика,
въ Русия земята се намираше тъкмо въ ржцет! на дреб-
нит! земевладЪлци — въ ржцегЬ на обеднели пом!щици и
на забогат!ли селяни, конто се сдобиха следъ земелната
реформа на Столипинъ съ отделим чифлици. За да попълни
тази празднота въ системата на мЪроприятията, които щ!ха
да поробятъ Русия, Ленинъ се възползува отъ аграрната
програма на друга революционна партия — партията на ле-
вит! социалъ-революционери — която б! и формалниятъ
му съюзникъ за организиране на преврата и завземането
на властьта.
Обявениятъ Отъ него декретъ осжществяваше първата
точка на тази програма — национализиране на земята, коем
тр!бваше да бжде последвано отъ колективизацията на
всички селски стопанства.
Този именно декретъ предизвика схщински хаосъ въ
селотог хаосътъ? който следъ нЪкОлкО години едвамъ не
2i
погуби съветскатй власть. Управлението на „нациОнализи-
раната“ земя 61 пОв!рено на специално за цельта създадени
органи. Но т!зи органи, съставени отъ чужди на селото
елементи — граждани — не сж могли да организиратъ живота
на новото село. Селянит! обработваха земята тамъ, к ж дето
тя имъ се видела по-добра, безъ да съобразяватъ кому при-
надлежи тя. Т1 заораваха толкова земя, колкото имъ поз-
воляваха т!хнит1 сили и възможности. Този хаотически на-
чинъ на земепОлзуване продължи четири години и нагледно
показа, че благоденствието на селянина съвсемъ не зависи
само отъ количеством на влад!ната отъ него земя, но и
отъ много Още други фактори. Къмъ края на този хаоти-
чески периодъ, селянит! обработваха вече само толкова,
земя, колкото имъ 61 необходимо, за да пОсрещнатъ соб-
ственна си нужди, да осигурятъ прехраната си. Този Об-
ратъ 61 предизвиканъ, както отъ липса на работна сила —
главно на кОнет!, така и отъ безбройни и безразборни рек-
визиции и конфискуване на зърненит! храни, къмъ конто
61 принудено да приб!гва съветското правителство. Обра-
ботваемата плОщь къмъ края на този периодъ намал! ка-
тастрофално и никой въ селото не мечтаете вече за заграб-
ването на чуждата земя. Вс1ки се стараеше да намали до
минимумъ и собственото си владение.
Тукъ настжпва трагедията на руското село. За да на-
хранятъ градовет!, болшевицит! сж принудени да иззематъ
насила и он!зи нищожни количества зърнени храни, конто
селянит! добиватъ, оставяйки т!хъ самит! да гладуватъ.
Селото се съпротивлява жестоко и кърваво на рекви-
зициит! и на специалнит! наказателни отреди. Тази борба
продължи и презъ ц!лия периодъ на болшевизма и костува
на руското село милиони жертви — убити и затворени въ
концлагерит!,
Организирането на властьта
Октомврийската революция, въпр!ки усилията на бол-
шевицит! да я представятъ като „работническа и селска**,
61 извършена въ сжщность отъ н!колко десетки хиляди
разбунтували се въ Ленинградъ и КрОнщадъ моряци и вой-
ници. Петнадесеть милиОна селяни и рабОтници, Обл1чени
въ войнишки униформи, допринесоха, наистина, за затвър-
дяването на болшевишката власть, напущайки фронта, бър-
зайки да се върнатъ по домовет! си. Но ролята имъ 61
пасивна. Активната роля изиграха 0н1зи декласирани еле-
22
менти въ града и въ селОтО, конто сж известии подъ
името „лумпенъ-пролетариатъ". Възприели веднага идеитЪ
на кОмунизма, които отваряха за т'Ьхъ лично нови и богати
възможности, тЪзи декласирани елементи, а не селянитЬ или
работници, осигуриха победата на болшевизма. Т1зи лум-
пенъ-пролетарии, препасани съ картечни ленти, обикаляха
градове и села, провъзгласявайки навсЬкжде нОвата власть.
Tt търсЪха „враговетЪ на ревОлюцията“ и ги арестуваха,
въ повечето случаи оправяйки личнитЬ си сметки. Т±зи
именно представители на лумпенъ-пролетариата образуваха
и първитЪ административни кадри на новата власть. Tt на-
влЪзоха въ редОветЪ на комунистическата партия. Tt ста-
наха палачи въ безбройнигЬ подавления на Чеката. Върху
тЪхъ се Onpi новата власть. И въ тЪхни ржце се намираше
фактически цЪлата власть надъ страната презъ първитЪ
месеци на болшевизма. По онова време централната власть
— властьта на съветското правителство — 6Ъ само номи-
нална. Дориивъ самата революционна столица не се знаете
точно кой собствено олицетворява върховната власть —
правителството отъ „Смолний*, или банди на разюзданит!
бунтовници, непризнаващи никакъвъ авторитетъ, на конто
правителството 6t принудено да прави отстжпки, честО
пжти компрометиращн престижа на властьта. Сжщиятъ хаосъ,
въ още пОголЪми размЪри, царуваше и въ цЬлата страна.
Едвамъ презъ втората половина на 1918 година Ленинъ
има възможность да се заеме сериозно съ проблема за
централизирането на властьта.
Принципътъ, легналъ въ основата на създадената Отъ
него система на властьта, не е новъ. По този сжщия прин-
ципъ, още въ началото на XVI вЪкъ Калвинъ, родоначалникъ
на пуританизма и на j вОйнствуващия протестанизъмъ, съз-
даде системата на управление, напълно наподобяваща съвет-
ската система на два реда паралелни учреждения. Въ
системата на Калвина гражданскитЪ учреждения се пОдчи-
нявали на църковнитЪ — на консистория и висшъ цър-
ковенъ съборъ, които по законъ не сж имали никакви права,
но на практика ржководЪли цЪлия животъ на държавата.
Въ системата на Ленина гражданскит! учреждения — съвети
на депутати, имащи формално всички права, на практика се
подчиняватъ на паралелната система на партийнитЬ учреж-
дения и на висшия имъ органъ — политбюро, гдето ц'Ьлата
власть се концентрира въ ржцетЪ на диктатора. Тази тъй
замислена отъ Ленина система на управление намЪри пъл-
ното си въплъщение и 6t проведена окончателно нЪколко
23
години следъ смъртьта му Отъ днешния диктаторъ нафусия
— Сталинъ.
Чеката
ПървитЪ месеци на болшевишката власть се характе-
ризиратъ, както казахме, Съ пълната липса на централна
власть. Тази липса създаваше едно особено положение —
положението на несигурность, на преходенъ характеръ на
болшевишкото владичество. Никой въ ц^лата страна, вклю-
чително и самигЬ членОве на правителството, не вЪрваше
въ трайностьта на новата власть. Това положение създаваше
възможности за открити прояви на недоволство отъ насе-
лението. Така наприм'Ьръ, още презъ първитЪ дни на вла-
дичествОто имъ, болшевицитЬ се нйтъкнаха на Откритъ са-
ботажъ отъ ц!лото чиновничество. Не липсваха и други
прояви на противодействие на властьта. За да се справи съ
това положение, за да внуши на населението, че властьта
е силна и че той н!ма намерение да я отстжпи на ко-
гото и да е, Ленинъ измисли страшната машина на терора
— „Чека* — която се зае съ организирането на реда въ
новата съветска държава.
Когато на 19 декемврий 1917 година, въ стая № 75
на „Смолний*, секретарь™ на съвета на нарОднитЪ комисари
правЪше обичайния си докладъ на шефа на правителството,
докладъ пъленъ съ факти за безредици въ страната, за
несигурность на мЪстнит! власти, за паника дОри и между
членОветЪ на правителството, Ленинъ го прекжсна нервно:
жНЪма ли да се намЪри и у насъ единъ Фукие-Тенвилъ,
който да се справи съ всички прояви на контра-рево-
люцията?!*
И Фукие-Тенвилъ се намори въ лицето на Феликсъ
Дзержинский... Още на другия день, на 20 декемврий 1917
година, бЪха сложени оснОвитЬ на онази страхотна машина
на терора, която изтрЪби физически почти ц!лата руска
интелигенция и милиони селяни и работници. Машина, която
обезглави руския народъ и го подчини на властьта на една
преступна клика.
Протоколътъ на заседанието, въ което 6t решено създа-
ването на Чеката, се*пази въ Кремъль като реликва, понеже,
по една случайность, той е написанъ саморжчно отъ Ленина.
Този протоколъ гласи: „КОмисията по борба съ кОнтра-ре-
волюцията да се наименува Всерусийска Чрезвичайна (извън-
редна) КОмисия при съвета на народнит! комисари... и се
24
утвърди въ съставъ: председатель — другарьтъ Дзержин-
ский... и т. н.“ Отъ този паметенъ день ц!лото население
на Русия 61 отдалено подъ властьта на другаря Дзержин-
ский, който замахна надъ една шеста часть отъ земната
суша своя наказателенъ мечъ на революцията*. По стран-
на ирония на сждбата, оня, който застана на стража да пази
„работническо сел ската* революция, не 61 нито работникъ,
нито селянинъ; Феликсъ Дзержинский не 61 и русинъ. Той
произхождаше отъ старинния полски дворянски родъ и баща
му, както и д!дото и прад!дит! му б!ха едри земевлад!лци...
Учредяването на Чеката създаде положение, при което
ц!лата власть надъ многомилионния народъ премина фак-
тически въ ржцет! на председателя й. И Още презъ пър-
вит! години на болшевишката власть Дзержинский израстна
въ една страшна и кървава фигура въ съветската д^йстви-
телность. Начинътъ на действията му не се оспорваше, нито
се критикуваше отъ н!кого. Въпр1ки първоначалното ре-
шение, Чеката да бжде само една следствена комисия, Дзер-
жинский настояваше и получи съгласието на Ленина, тя да
има право и да осжжда на смърть, и то възъ основа само
на „класовото правосъзнание и революционната съв!сть*
на сждиит!-чекисти.
Сжщностьта на терора Дзержинский, споредъ собстве-
нит! му думи, опред!ляше като „ср!дство за създаване на
комунистическия чов!къ отъ материала на капиталистиче-
ската епоха", като за цельта се одобряватъ всички ср!дства
— до смъртното наказание включително.
Докато повечето съветски учреждения въ този след-
октомврийски периодъ се намираха въ състояние на пъленъ
хаосъ, наказателниятъ апаратъ на новата държава — кому-
нистическата тайна полиция — 61 организм рань съ необи-
чайна бързина и точность. Това 61 лична заслуга на
Дзержинский. Чов1къ лишенъ отъ вс!какви таланти, миро-
гледътъ на когото се оформи изключително подъ влиянието
на революционнит! брошури, прекаралъ единадесеть години
— четвърть отъ живота си — по затворит!, Дзержинский
се прояви като несравнимъ организаторъ на пОлицията. За-
стана л ъ начело, той не само че превърна ц!ла Русия въ
единъ страшенъ кървавъ зимникъ на Чеката, но и създаде
отъ учреждението си една своего рода академия на нечува-
ния до тогава въ св!та шпионажъ и провокация. Той пре-
плете ц!лия опитъ на царската яохранка“ съ опита и прак-
тиката на революционната конспирация, съ опита на Азефа
и други провокатори.
25
I
Апаратътъ на Чеката, както и властьта й растЬше
бързо и неудържимо, Презъ декемврий 1917 година, въ
Ленинградъ, цЪлата й канцелария се побираше въ чантата
на самия Дзержинский, а касата й — въ джоба на помощ-
ника му Петерсъ. По онова време Дзержинский вземаше
дори лично участие въ арестувания и претърсвания. Презъ
1918 година, въ Москва, Дзержинский реквизирва за нуж-
дит% на страшното си учреждение последователно три
огромни здания на осигурителнит! дружества „Русия*, „Са-
ламандеръ* и »Котва“. 1укъ Чеката се превръща въ могжща
и кървава организация. Властьта й се разпростира надъ цЪла
Русия и не само зимницитЪ на тритЪ здания на улица „Лю-
бянка*, но и много, много още зимници въ всички градОве
и села на Русия се пълнятъ съ хиляди и хиляди „врагове
на народа*. Постепенно Чеката извоюва положение на „дър-
жавата въ държава*. Тамъ се концентрира ц’Ьлата власть
надъ страната, тамъ се образува „центъръ на центроветЪ*
на съветското управление.
„ВЧК — това е най-хубавОтО нЪщО, което е създала
нашата партия* — говорите Дзержинский, макаръ, че ар-
мията на чекиститЪ си той комплектуваше отъ патологически
типове и рецидивисти. Той знаеше, че само така създадена,
тази страшна армия ще има онази сила, която му 6t необ-
ходима за въвеждането на комунизма чрезъ „куршума въ
тила*. Той покрива ц!ла Русия съ мрежата на безбройни
поддЪления на Чеката. Като гжби изникватъ областни, око-
лийски, градски, селски, транспортни, желЪзнОпжтни, фабрични
и тЪмъ подобии чеки. Къмъ тази страхотна мрежа Дзер-
жинский прибавя още множество „военно революционни три-
бунали*, „специални отдели*, „извънредни тройки*, „наказа-
телни отреди- и т. и., и по този начинъ Оплита цЪлата
страна съ пипалата си. Тази система, подложена на все нови
и нови усъвършенствувания отъ наследницитЪ му, сжществува
все още и до день днешенъ въ царството на болшевизма.
ПринципитЪ, поставени въ основата на дейностьта на
т!зи помадки или по-гол^ми машини на терора, сл ясни и
категорични: „Чеката не е следствената комисия, Чеката не
е и сждилище, нито трибуналъ, Чеката не сжди враговетЪ
на революцията — тя ги унищожава. Тя не помилва, тя из-
пепелява всЪкигО, койтО би застаналъ на пжтя на ревОлю-
цията. Н1ма нужда да се търси и да се доказва вината на
арестувания, достатъчно е да се разбере къмъ коя класа
принадлежи той, какво образование и възпитание има. От-
говорътъ на тЪзи въпроси решава сждбата му. Това е сми-
26
сълътъ и сжщностьта иа червения тероръ.. .* ЕтО ОСновит'Ь,
ето правилникътъ, по който Дзержинский заповъдва да се
водятъ пОддЪленията на Чеката.
Тероръ срещу тероръ
УжаситЪ на срЪднОв-ЬкОвието бледнЪяха предъ без-
сжднит! убийства, предъ кървавото всекидневие на хиля-
дитЪ, пръснати изъ страната поддЪления на Чека га. Гърме-
жътъ на чекистскит-fc ревОлвери пОтъваше въ грохота на
работещитЪ мотори на тежки камиони. По този начинъ Че-
ката прикриваше нощнитЪ си убийства и сжщевременно вс1-
ваше още по-голЪмъ ужасъ въ душитЪ на населението.
Народътъ се преви. Небивалата жестокость на болшевицитЬ,
Образътъ на Дзержинский, потъналъ до шия въ кръвьта на
невиннитЪ си жертви, действуваха на народа ужасяващо.
Но на 30 августъ 1918 година, почти едновременно въ
дветЪ столици — сутриньта въ Ленинградъ, привечеръ —
въ Москва, прозвучаха ревОлвернитЬ изстрели, ехото на
конто се рязнесе изъ цЪла Русия. Въ Ленинградъ 6t убитъ
председатель на чеката Урицкий, въ Москва два куршума
пронизаха тЪлОто на самия Ленинъ и го нараниха тежко.
ОбезумЪлъ отъ злоба, Дзержинский се озовава веднага
въ Ленинградъ и дава нареждане да бждатъ избити по азбу-
ченъ редъ 500 души отъ намиращитЪ се въ зимницитЬ на че-
ката затворници. Новоназначениятъ замЪстникъ на Урицкий—
Бокий по своя инициатива увеличи това количество до 2000
души. Зданието на Чеката и околнит! улици се тресатъ
отъ зловещия бумтежъ на мОторитЪ — день и нощь продъл-
жаватъ тЪзи масови убийства. Но едвамъ пристигналъ въ
Ленинградъ» Дзержинский получава съобщение за атентата
срещу Ленинъ и съ специаленъ експресенъ влакъ веднага се
връща въ Москва. Пребледн'Ьлъ и разтреперанъ влиза Дзер-
жинский въ кабинета си на „Любянка* и още отъ прага
дава нареждане да бждатъ веднага избити «всички аресту-
вани и затворени въ всички поддЪления на Чеката — гене-
рали, офицери и въобще представители на стария режимъ..
Телеграфътъ разнася тази заповедь изъ цЪлата страна: па-
лата мрежа на Чеката се привежда въ действие. Въ разстоя-
ние на нЪкОлкО дни биватъ избити безразборнО, безъ сждъ
и следствие много хиляди души. . . Това звЪрско избиване
на невинни хора получи въ чекистскитЪ срЪди наименова-
нието «противозаразно ваксиниране".
Следъ една година, следъ извършения въ заседанието на
27
московский съветъ атентатъ, Дзержинский пОвтаря тази без-
чОвЪчна м±рка. Отново чекиститЪ унищожаватъ хиляди и
хиляди невинни хора, по реда — „по списъка*. . .
Но колкото и жестока да 6Ъ отплатата на Чеката за
всЪки опитъ на народа да й се съпротивлява, борбата му
противъ бОлшевизма не престана презъ цЪлотО време на
существуването му. Милиони избити работници и селяни,
милиони и милиОни затворници въ кОнцлагеритЪ, сж явно
доказателство, че, въпр-Ьки жестОкитЪ м±рки на властьта, на-
родътъ не е спрЪлъ борбата си противъ нея.
Червена армия
Февруарий 1918 година. Както въ страната, така и на
фронта цари пъленъ хаосъ. ПрегОворитЪ за миръ съ Гер-
мания Сж прекжснати. Хвърляйки въ лицето на учуденит!
представители на германската армия знаменитата си фор-
мула: „Не ще воюваме, но и миръ нЪма да подпишемъ!*
Троцки напуска Брестъ-Литовскъ. Германската армия, не
срЪщайки никаква съпротива отъ страна на деморализираната
и дезорганизирана руска армия, завзема У крайня. Германски
дивизии се движатъ и по посока къмъ революционната сто-
лица. Въ „Смолний* цари паника. Ленинъ се опитва да под-
нови ]преговоритк съ Германия и е съгласенъ на всЪкакви
условия за миръ. Той съзнава, че болшевишката власть нЪма
никаква възможность да се противопостави на напредващитЪ
германски войски. Военната мощь на съветската държава е
представена отъ отдЪлни, действуващи по собствена ини-
циатива, безъ връзка помежду си и безъ централно рж-
ководство, Отреди на „червената гвардия*. ТЪзи отреди най-
ма лкО мислятъ за борба противъ Германия, Tt и не сж гОдни
за тази борба. Стихията имъ е грабежъ и борба съ обезо-
ржженото мирно население.
На Ленина става ясно, че, за да запази сжществу-
ването си, съветската държава трЪбва да разполага съ ре-
довна войска, а не съ сбирщина случайно подбрани люде,
конто, примамени отъ увеличена дажба хлЪбъ и разпустнатъ
безд-Ьлнически животъ, представляваха кадритЪ на „ черве-
ната гвардия*. Никой въ „Смолний* не знае, обаче, какъ и
Отъ кжде да бжде подхванато създаването на редовна ар-
мия. „Военната секция* на болшевишката партия не е спо-
собна да създаде нищо, Освенъ редица отъ все нови и нови
проекти, конто се отричатъ взаимно. Най-после, въ заседа-
нието на една отъ партийнит! конференции, Ленинъ зая-
23
вява категорично, че не ще напусне залата на заседанием,
преди да бжде приетъ окончателно декретътъ за създаване
на червената армия. Въ течение на единъ часъ време, при
абсолютно мълчание на всички присжтствуващи, лично той
нанася редъ поправки и корекции въ най-нОвия отъ проек-
тит! за организирането на армия, представенъ Отъ воен-
ната секция. И следъ единъ часъ конференцията приема,
безъ възражения, декрета въ дадената му отъ Ленина ре-
дакция.
Троцки, комуто, въ качеством на воененъ министъръ,
се възлага създаването на новата армия, използува за цельта
н!колцина генерали и висши офицери отъ царската армия,
конто се продавать на новия режимъ. Събрани въ кабинета
му, т! мълчаливо изслушватъ дългата [му речь, въ която
Троцки развива схващанията си относно създаване на ар-
мията. Речьта си Троцки започва съ думитЪ: „Искамъ же-
л!зна дисциплина за жел!знит! баталиони на пролетариата!*
и, да предоврати възможностьта за анти-съветска дейность
на вчерашнит! царски офицери, я завършва съ заплахата:
. азъ ви гарантирамъ незабавна и безпощадна смъртна
присжда, въ случай че, използувайки служебном си поло-
жение, вие бихте се осмолили да пОвдигнете маси противъ
насъ. Хайде, на работа I
И царскит! генерали, току що съ необичайно лекО-
мислие предали императора си, започватъ — едки подъ за-
плаха, други доброволно — служба на нОвит! господари.
Т! създаватъ червената армия и постепенно привличатъ
къмъ служба въ редОвет! й все нови и нови отъ бившит!
си подчинени и другари отъ царската армия.
Следъ нЪколко месеци Троцки заявява: жДоволенъ
съмъ Отъ мОит! генерали 1“ А Ленинъ, намирайки, че ,Опитътъ
съ генералит! оправда теорията за привличане на специа-
листи отъ буржоазията къмъ работа за революция*, раз-
ширява този Опитъ и привлича къмъ работа — доброволно
или насилствено — все нови и нови категории специалисти
— инженери, л!кари, агрономи и др.
Гражданската война презъ 1917—1920 години
Презъ периода на гражданската война кадрит! на
царскит! офицери въ редовет! на червената армия растатъ
непрекжснато. Получили наименование „военспеци* (военни
специалисти), т! ржководятъ действията на болшевишкит!
вОйски срещу б!лит! армии. Т! вОдятъ война противъ н1-
29
кОлцина свои бивши другари, обединили подъ знамената
си всичко, що е било честно и патриотично настроено въ
Русия. ДовчерашнитЪ работници или подофицери команду-
ватъ дивизии, армии, фронтове на червената армия. Коман-
дуватъ само номинално — задъ гърба на вс^ки отъ тЪзи
нОви пълководци, изпълнявайки длъжностьта на началникъ
щаба, стой единъ отъ бившит! генералщабни офицери отъ
царската армия. Имената имъ оставатъ неизвестно за тЪхна
смЪтка се издигатъ нови герои на гражданската война —
Ворошилову БудьОний, Блюхеръ и миозина други. Особено
мЪсто между тия „герои на гражданската война" заема
фигурата на единъ отъ първитЪ червени маршали — Туха-
чевски, който единственъ отъ всички червени военачалници
6t наистина надаренъ съ воененъ талантъ отъ голЪмъ мас-
щабъ. Но именно тЪзи му качества го дОведОха следъ нЪ-
колко години до трагичния край.
Сждбата на жвоенспецим-тЪ 6Ъ обща за всички тЬхъ.
Следъ привършването на гражданската война, следъ като
подготвеното отъ тЪхъ ново поколение Отъ червени офи-
цери се оказа способно да ги зам!сти, Ti 6txa или „ликви-
дирани* отъ Чеката, или предоставени на сждбата си — на
бавнО умиране отъ гладъ. Нито единъ Отъ тЬхъ не се на-
мира днесъ начелО на съветскитЪ армии. Единствено изклю-
чение представя личниятъ воененъ съветникъ на Сталина —
маршалъ Шапошникову който е изигралъ съмнителна двой-
ствена роля въ организирания Отъ Тухачевский заговоръ и,
вероятно, съ цената на предателството е купилъ още нЪ-
колко години животъ.
Тухачевски, Воршиловъ, Будьони, Блюхеръ, Егоровъ
Имената на първит! петь червени маршали сж познати
на цЪлия св-Ьтъ. Сжщо така на цЪлия свЪгъ е известно, че
въ днешната война само двама отъ тЪхъ — РорОшилОвъ и
Будьони—взеха нЪкакво участие. Но имената имъ скоро
изчезнаха отъ съветскитЬ съобщения и сждбата имъ е не-
известна.
— Гвардейскиятъ поручикъ Тухачевски е изб!галъ отъ
германски плену за да застане въ редоветЪ на революцията I
— обръща се по военному Тухачевски къмъ ржководителя
на вОенната секция на болшевишката партия Антонову вед-
нага следъ пристигането си въ Ленинградъ.
ДумитЪ му сж самата истина. Петиятъ му Опитъ за
бегство отъ германский пленъ сполучва и Тухачевски за-
30
става въ редОветЪ на бОлшевицитЪ дОбрОвОлнО и съзна-
телно. Въ революцията той вижда единствена възможность
да осуществи честолюбивитъ си мечти за онази бл±скава
кариера, която 6Ъ пресечена съ падането му въ пленъ. Като
младъ подпоручикъ въ единъ отъ гвардейски пОлкОве на
старата царска армия, Тухачевски обичаше да пОвтаря:
„или ще Съмъ генералъ преди да навърша 30 години, или
ще загина. . .* Сждбата му отреди неочакванъ Отъ никого,
нито отъ самия него, пять. Той не станалъ наистина „ге-
нералъ*, но на 26-годишна възрасть кОмандува червената армия
и разгромява армията на адмиралъ Колчакъ, а следъ нЪкОлкО
месеци той кОмандува всички съветски войски и води война
противъ Полша. ПОлша се Огъва пОдъ ударит^ на червенитЪ
войски и Европа бърза да изпрати въ Варшава единъ отъ
най-ОпитнитЪ си пълководци—генералъ Вейганъ —възлагайки
нему спасениетО на Европа отъчервенитЪ Орди, кОито води
противъ нея честолюбивиятъ бившъ гвардейски поручикъ.
Качествата му на пълководецъ 6ixa признати не само отъ
червенит! му господари, но и Отъ цЪла Европа. И ако
войната, все пакъ се завършва съ поражението на червени
армии, най-малкО той е виновенъ за това. Палата вина за
несполучилата полска кампания лежи върху неподчинение
на водената Отъ Ворошилова, БудьОний и Сталина кОнна
армия. Безъ да се съобразяватъ съ общия планъ на кам-
панията, т± бързаха да завзематъ Львовъ, преди Тухачевски
да е стигналъ Варшава. . .
Въ щабния си вагонъ, който го носи отъ леденит^
пустини на Сибиръ къмъ гОрещитЪ южни степи и къмъ
блатата на руско-полската граница, младиятъ „главкомъ* Ту-
хачевски пише редъ статии подъ общия насловъ: „Война
свЪтовна, война гражданска, война класова*. Той набелязва
ОснОвитЪ на стратегията на класовата война, която го при-
мамва. Той вижда въ мечтитЬ си разгромена и покорена
Европа, вижда пламъка на свЪтОвенъ пОжаръ.
Следъ подписването на полско-съветския миръ, ка-
риерата на червения маршалъ е свършена. Съветска Русия
нЪма вече фронтове. Все пакъ, сждбата му е залазила още
една възможность да прояви качествата си на пълководецъ.
Този пжть — срещу „вжтрешния врагъ* — срещу разбун-
тувалитЪ се моряци отъ Кронщадъ. Тухачевски атакува
морската крепость Кронщадъ, вОдейки войскитЪ си по леда
на замръзналото море и съ страшна жестокость се справя
съ бунта на възстаналит-fc противъ болшевизма кронщадци.
Тази победа 6t последна въ живота на Тухачевски. Следъ
31
нея той се назначав^ на генералщабна работа и най-високия
му постъ въ мирно време 6Ъ този на пОмОщникъ на Воро-
шилова. Само помощникъ, въпрЪки че ц-Ьлата генералщабна
работа бЪ водена отъ Тухачевски, а не отъ малОграмотния
желЪзарь Ворошиловъ. БолшевицитЪ, обаче, нито сж могли,
нито искали да забравятъ буржоазния му произходъ и све-
дОха положението му до положение на „военспец". Той
не мОжеше да се помири съ това положение и направи още
единъ Опитъ да се издигне. Този Опитъ, Обаче, не спОлучи
и Тухачевски завърши живота си подъ куршумитЪ на че-
кистскитЪ палачи.
Сждбата на „галенитЪ деда* на революцията— Ворс-
шилОвъ и Будьони се преплита. Ц'Ьлата си кариера Будьони
дължи на Ворошилова, а кариерата и на двамата е прЪко
свързана съ общата имъ дейность презъ време на граждан*
ската война съ днешния господарь на Русия—Сталинъ.
Ворошиловъ—работникъ въ локомотивната фабрика въ
градъ Луганскъ (днешния Ворошиловградъ) — 6t свързанъ
съ болшевишката партия много години преди революцията.
Военната му кариера, обаче, е резултатъ на една случай-
ность. Презъ февруарската революция Ворошиловъ, подо-
фицеръ въ единъ отъ запаснитЬ пОлкОве, ycntea да раз-
бунтува полка, поема командуването му и го води въ по-
мощь на революционната тълпа. Това определи сждбата му.
Той бива избранъ за депутатъ въ войнишкия съветъ на
Петроградския гарнизонъ, гдето се определи като единъ
Отъ първитЬ и предани последователи на Ленина. Следъ
октомврийската революция той се намира на работа въ Че-
ката, но Дзержинский го признава за неспособенъ и пар-
тията го изпраща въ родния му градъ, съ задача да орга-
низира отреди отъ червената гвардия въ Донецкия басеинъ.
Той сполучва да организира нЪколко такива отреди, но Tt
не могатъ да удържатъ натиска на настжпващата германска
армия и загиватъ единъ следъ другъ въ неравна борба. На-
чалницитЬ на отд^лно действуващитЬ групи на червената
гвардия се събиратъ въ Луганскъ, съ цель да избератъ единъ
общъ командуващъ и тЪхниятъ изборъ се спира върху Воро-
шилова. Той поема командуването и се опитва да даде от-
поръ на германцигЬ, но бива разбитъ и съ цената на го-
лыми жертви и трудности едвамъ успЪва да се Оттегли къмъ
Царицинъ (днешниятъ Сталинградъ).
Тукъ, въ Царицинъ, той се сближава съ комисаря на
царицинската армия — Сталинъ и го пОддържа въ борбата
му срещу главнокомандуващия на всички червени войскн
32
— Троцки. Това му осигурява пОддръжката на Сталина въ
неговата кариера и постепенно Ворошиловъ *изпжква все
повече и повече между червенит^ военачалници. Презъ
сжщата 1919 година Ворошиловъ е вече главнокомандува-
щиятъ на южния фронтъ на съветската република и се намира
пакъ въ т'Ьсенъ контактъ съ Сталина, зземащъ по онова
време поста на председатель на военно-революционния съветъ
на южния фронтъ.
Вземайки пОука отъ опититЬ на бЪлитЪ генерали, Во-
рошиловъ се заема съ организиране на масови конни съеди-
нения — на една грамадна конна армия. Тази идея се по-
срЪша съчувствено отъ Кремъль и „Първата конна армия*
бива създадена. Въ тази именно „Първа конна* започна ка-
риерата си и деншниятъ маршалъ—тогава подофицеръ—Ти-
мошенко. При избора на командуващъ армията, Ворошиловъ
се спира на колоритната фигура на бившия царски вахми-
стъръ Будьони, който поема командуването на армията.
Следъ една година името му прогърмява по ц-Ьла Европа—
той води дивата си червена орда, унищожаваща всичко по
пжтя си, къмъ старинния градъ ЛъвОвъ.
Следъ гражданската война Ворошиловъ заема най-
висшит! длъжности въ армията. Той е министъръ на вой-
ната и председатель на внешня воененъ съветъ. Отъ 1926
година насамъ той е сжшевременно и членъ на политбюро
на партията и неизмЪненъ сътрудникъ на диктатора.
ОстаналитЬ двама маршали — Блюхеръ и Егоровъ От-
давна вече сж ликвидирани. Кървавата машина на ГПУ
евърши съ гЬхъ. Егоровъ — бившъ офицеръ на царската
армия, въпрЬки заслугитЪ му предъ съветската власть по
време на гражданската война, тр^бваше да бжде арестуванъ
по заповедь на ГПУ, но въ момента на арестуването му
ycnisa да евърши самъ съ живота си. Причинит^ ни този
арестъ останаха неизвестни. Що се отнася до маршалъ
Блюхеръ, то кариерата му е най-интересна отъ всички оста-
нали. Следъ евършването на гражданската война въ Русия,
той бива изпратенъ въ Червения Китай и тамъ — подъ
името на генералъ Га-Линъ — се заема съ организирането
на армията на революционния Китай, създавайки специално
военно училище за червенитЬ китайски офицери, училище
ржководено Отъ 300 души доведени отъ Москва вОенни
специалиста. Следъ н!колко години генерйлъ Га-Линъ става
ОтнОвО Блюхеръ. Този му псевдОнимъ не е разкритъ и до
сега и не се знае нито произхода му, нито предреволюцион-
ното му минало. Той поема командуване на ,Отд*Ьлната съ-
33
ветска армия въ Далечния изтокъ". Преди н!кОлко годный»
обаче, изчезна. ЗагадъчнО и незабелязано той прес^ава да
сжществува. Нищо и никОга не е било съОбщено за сжд-
бата му.
Воененъ комунизъмъ
Животътъ въ съветската държава по време на граж-
данската война наподобяваше живота на обсадена крепость.
Частната търгОвия 61 ликвидирана, всичко 61 поставено подъ
режима на разпред!лянетО. Промишленостьта почти спр!
работата си. За да изхрани градското население, съветската
власть иззема насила зърненит! храни отъ селянит!, конто
и сами ги н!матъ въ достатъчно количество. Паралелно съ
гражданската война на „външнит!" фронтове — противъ
б!лит1 армии, болшевицит! сж принудени да вОдятъ и една
друга война — наказателни отреди се биятъ на животъ и
смърть съ селянит!, конто отказватъ да предавать на т!хъ
нищОжнит! количества отъ храни, пОтр!бни и за самит! т!хъ.
Едвамъ къмъ края на 1920 година, когато, съветската
власть се справя окончателно съ всичкит! си врагове, ко-
гато страната би тр!бвало да зажив!е миренъ животъ, Ле-
нинъ запОчва да разбира сторената отъ него гр!шка. Той
разбира, че Опитътъ му, целещъ превръщането на ре-
жима на държавенъ монополъ въ социализъмъ, се провали
напълно. Той вижда, че режимътъ, който цари въ съветската
държава, е режимътъ цд „воененъ кОмунизъмъ*, и по нищо
не се отличава отъ режима, възприетъ отъ капиталистиче-
скит! страни по време на войната — по нищо, освенъ съ
жестокостьта си и кървавит! борби съ населението. Следъ
привършването на първата св!товна война, всички държави
съ проклятия се отказаха отъ режима на принудителното
разпред!ляне. Никжде той не се е превърналъ въ социали-
зъмъ. Ленинъ започва да съзнава гр!шката си.
Край на илюзиигЬ на Ленина
Илюзията на Ленина, че Отъ практиката на военного ре-
гулиране на живота може да се роди социализъмъ, остана
само илюзия. Ленинъ признава, че вследствие на провеж-
даната отъ него политика, въ резултатъ отъ н!колкото го-
дини на .воененъ комунизъмъ", въ Русия не сжществува
вече никаква стопзнска база за социализма ТОЙ признава,
че първата задача, която властьта тр!бва да си постави, е
създаване на една стопанска база, необходима не вече за
34
социализма, а за да бжде спасена страната отъ надвесилия
се надъ нея призракъ на глада. Той заявява, че „военниятъ
комунизъмъ" билъ наложенъ само като следствие на свЪ-
товната война, че той билъ необходимъ по време на граж-
данската война, за да бждатъ унищожени всички врагове
на съветската власть, че той билъ само една временна мЪрка
и че стопанската политика на пролетариата за въ бждеще
не ще се базира върху него.
И въпрЪки че презъ 1918 година Ленинъ дОказваше,
че социализмътъ е вече свършенъ фактъ и то не само за
града, но и за селото, сега — презъ 1921 година — той
заявява, че болшевицитЪ трЪбва да се опиратъ върху селя-
нина — дребенъ собственикъ. Той признава, че рускиятъ
селянинъ е дребенъ собственикъ по природата си и че той
ще остане винаги такъвъ. „Въпросътъ за създаването на
кОлхОзитЬ не може дори и да се поставя* — пише Ленинъ
(Съчиненията му, т. 36, стр. 55) и прОдължава — „Въ
близко бждеще ние не трЪбва дори и да мечтаемъ за ми-
наването къмъ социализма и къмъ колективизацията*...
Следъ като страната биде ограбена и стопански ума-
лОмОщена, следъ продължилото години наредъ принудително
конфискуване и разпредЪляне на прОдуктитЪ, Ленинъ стига
до простата истина, че селско-стопанскитЪ продукти трЪбра
да се получаватъ отъ селото срещу прОизвежданитЬ отъ
индустриалнитЪ предприятия въ града стоки и предмети Отъ
първа необходимость и че това, именно, е и основата на
социализма...
НЕП (Нова економическа политика)
Съзнавайки сторената отъ него гр-Ьшка, Ленинъ все
пакъ намира млжество и сили да я признае. Той съ единъ
замахъ унищожава всички „победи• на социализма и про-
възгласява лозунга на „новата економическа политика". Тази
„нова" икОнОмическа политика не 6t нова. Тя означаваше
въ сущность само връщане назадъ, къмъ времето на ка-
питализма. Ленинъ възстановява частната търгОвия и хвърля
лозунга си: „Учете се да търгувате!"Съ специаленъ де-
кретъ той Отдава земята отново въ собственость на селя-
нитк По силата на ЛенинОвия „земеленъ кОдексъ", селската
Община отнОво получи старитЪ си права и стана пакъ
фактически собственикъ на земята. Този декретъ има маги-
ческо действие върху селянит!. Tt повЪрваха на даденитЪ
имъ права и запОчнаха отново да обработватъ пО-гОлЪми
35
количества земя, което нЪщО имъ позволяваше да продавать
храни на града. РезултатитЪ отъ подновения по този на-
чинъ нормаленъ стопански животъ сж на лице. Призракътъ
на глада е прогоненъ и страната започва да живЪе почти
нормаленъ животъ.
Не по-малко значение Отдава Ленинъ и на възражда-
нетО на индустрията. Всички монополи сж отмЪнени и съвет-
ската власть покровителствува всЪка проява на частната
инициатива въ всичкитЪ области на стопанството. Въ речьта
си предъ X партийна конференция, презъ 1921 година,
Ленинъ заявява: „Всичко трЪбва да бжде пустнато въ дви-
жение. Промишленостьта трЪбва да се съживи сжщо така,
както и земедЪлието. Този, който би постигналъ победа въ
тази область, дори и съ помощьта на частния капиталъ, ще
допринесе много повече за създаването на руския социали-
зъмъ, отколкото онзи, който ще мисли сега за „чистотата
на комунизма*...
Индустрията се намираше, наистина, въ много тежко
положение. Тя произвеждаше най-много до 20% отъ довоен-
ния минимумъ.атежката индустрия дори и 12%. Ленинъ раз-
бира и признава открито, че „безъ да възродимъ тежката
си индустрия, ние не ще мОжемъ да възродимъ промишле-
ностьта изобщо, а безъ нея ние ще загинемъ не като социа-
листическа държава само, но и изобщо, като цивилизо-
вана и самостоятелна страна". Той създава специални коми-
сии отъ инженери и научно-стопански деятели, конто съста-
вятъ планъ за реконструкцията на промишленостьта. СпО-
редъ изработения отъ тЪхъ планъ, само за електрифика-
цията на Русия въ единъ периодъ Отъ 10 години сж нуждни
17 милиарда златни рубли. Ленинъ търси начина да намЪри
тЪзи пари и го намира... въ привличане на международния
капиталъ. Той се обръща къмъ международнитЪ банкери,
предлагайки имъ редъ кОнцесии въ Русия. Речьта му по
тоя поводъ, възпроизведена и на грамофонни плОчи, започва
така: „Съветската властъ поканва задграничнит! капита-
листи, конто биха желали да пОлучатъ концесии въ Русия..."
и т. н. Ленинъ е съгласенъ да отстжпи на международнит!-
банкери и капиталисти „една четвърть отъ Баку, една чет-
върть отъ Грозни, една четвърть отъ най-дОбритЪ ни гор.
ски стОпанства.,(Съчиненйя на Ленинъ т. 26, стр. 213)
Ленинъ мечтае за създаване на блокъ между съветската
власть и чуждестранния капиталъ, смЪтайки, че това поло-
жение ще даде възможность на пролетарската държава да
36
се справи съ собоственит! си селяни. (Съчинения на Ленинъ
т. 23, стр. 324).
НЪколкО години следъ смъртьта на Ленина, Сталинъ
намЪри други източници за материални средства, за да осж-
ществи плана на Ленина за възраждането на тежката ин-
дустрия. Този планъ се изрази въ прословутит! петил!тки,
конто скжпо костватъ на руския народъ и, главно, на рус-
кото село, понеже петил!ткит! се явиха като главна при-
чина за колективизацията и за ограбването на руския на-
родъ по всички втзможни начини. Планътъ на Ленина за
привличане на чуждия капиталъ се провали — никой не се
е отзовалъ на поканата му и не е пожелалъ да получи кон-
цесии въ болшевишка Русия.
Прочее, когато Ленинъ разбра, че той съвсемъ пО-
rptniHO билъ см!талъ военния режимъ на разпред!ляне за
началОто на социализма, той въведе Непа и застана на пжтя
на възстановяването на капитализма. Самиятъ той го призна-
на, заявявайки, че „свободната търговия означава растежа
на капитализма../ Ленинъ се ув!ри на практика, че Русия
не е и не е била подготвена за въвеждането на социализма.
Той се върна ОтнОвО къмъ разбиранията си Отъ 1905 —
1915 години и, като обясни предъ X партийна конферен-
ция провалата на плана си, презъ 1921 година пОвтаря от-
ново: ,Както въ икономическото, така и въ производстве-
ното отношение ние сме все още далечъ, твърде далечъ отъ
социализма.
Презъ 1922 година Ленинъ се разболява и се отстра-
нява отъ управлението на държавата. Болестьта го лишава
отъ възможностьта да ржководи лично въведената Отъ него
„нова екОнОмическа политика". Следъ две години, на 21
януарий 1924 година, Ленинъ умира. На историческата сце-
на се явява новиятъ диктаторъ на Русия — Йосифъ Сталинъ.
СТАЛИНЪ
* Борба за наследството на Ленина
Борбата за наследството на Ленина, за трона на рус-
кит! царе — за властьта, започва докато Ленинъ е Още
живъ, докато живиятъ му трупъ гние въ резиденцията му
въ Горки, близу до Москва. Тази борба се води между два-
мата кандидати за престола — Сталинъ и Троцки. По едно
време и ЗпнОвиевъ започва интригит! си, см!тайки, че и той
не по-малко отъ другит! е достоенъ да поеме върховната
37
власть. ПланОветЪ му биватъ, обаче, отгатнати отъ Ста-
лина, конто използува ЗинОвиева, като го увЪрява, че той —
Сталинъ — никакъ не е опасенъ за него и че Tt и двамата
тр^бва да се борятъ задружнО противъ Троцки. Впослед-
ствие Сталинъ използувалъ за себе си всички взети отъ
ЗинОвиева, за собствения му интересъ, мЪрки, а самиятъ Зи-
нОвиевъ 6t ликвидиранъ, като врагъ на народа.
Тайната борба около престола на Ленина се оформява
и получава почти явенъ характеръ презъ 1923 година, ко-
гато централниятъ комитетъ на болшевишката партия се раз-
дали на две враждебни групи. На челОто на едната застава
Сталинъ, подкрепенъ Отъ Молотова, Рикова и Томски,
начело на другата сж Троцки, Зиновиевъ и Каменевъ,
както и мнОзина отъ „старата ленинова гвардия*. Групата
на Троцки, заедно съ присъединилитЪ се къмъ нея други
опозиционни групи, впоследствие получи наименование „опо-
зиционенъ блокъ“.
Идеологический различия между схащанията на дветЪ
групировки не сж нищо пОвече отъ единъ параванъ, при-
криващъ сжщината на борбата, която и двет^ групи водятъ
за власть. „Опозиционниятъ блокъ* се осланя, освенъ това, и
върху завещанието на Ленина, който, макаръ и да не е по-
сочилъ направо замЪстника си, все пакъ недвусмислено билъ
препоржчалъ отстраняването на Сталина отъ поста му ге-
нераленъ секретарь на партията, предвиждайки стремежитЬ
му къмъ единоличната диктатура. Но Сталинъ, твърдо ре-
шенъ да постигне цельта си, прилага цЪлата си хитрость и
умение, за да унищожи съперника си — Троцки.
„ИдеологическигЬ позиции" на двет! групи
По въпроса за вжтрешната политика на страната, „опо-
зиционниятъ блокъ* застана на позицията, отричаща напълно
НЕП-а и настояваше тази „нова економическа политика*
да бжде премахната, кОлкото се може по скоро. Споредъ мне-
нието на Троцки, НЕП застрашаваше бждешето на кому-
низма. Благодарение на НЕП-а положението на селянитЪ
се застрашаваше все пОвече и пОвече и следователно, кому-
низъмътъ губЪше позициитЪ си. Троцки настояваше за не-
забавно индустриализиране на страната, за създаване мно-
гобройни фабрики и заводи, съ цель да се увеличи коли-
чествен© масата на фабричния пролетариатъ, защото само
фабричниятъ пролетариатъ може и трЪбва да бжде Опора за
комунистическата власть. По време на дебатитЪ по този
въпросъ въ централния комитетъ на партията се повдигна
38
въпросътъ за източника на материалнитЬ средства, необхОдими
за осжществяване на индустриализацията на страната. Единъ
Отъ старит-Ь бОлшевици, членъ на „опозиционния блОкъ\ Пре-
Ображенски, предлага да се започне веднага „феодалната
експлоатация на селянитЬ* — организирани въ колективни
стопанства. Това предложение се посрЪща отъ членОветЬ
на ЦК на партията съ буря на негодувание и въ лицето
на Сталина намира най-върлия си противникъ. Това не по-
пр-Ьчи, Обаче, на Сталина да постави следъ петь години
тази именно идея въ основа на цЪлата си политика. . .
По въпроса за външната политика на СССР, „опози-
циОнниятъ блОкъ* отхвърляше идеята на Сталина за устроя-
ване на социализма въ границитЪ на една страна — Русия.
Той настояваше за всестранната помощь на западноевропей-
ский пролетариату въ лицето на комунистическитЪ партии
въ Европа и Америка, съ цель свЪтовната революция да
бжде предизвикана колкото може по-скоро. Троцки поддържа
станОвището си, което ржководи цЪлата му революционна
дейность — социализмътъ е възможенъ, само въ случай че
се осуществи въ цЪлия свЪтъ отведнъжъ.
Сталинъ отхвърля цЪлата програма на «ОпОзициОния
блОкъ*. Той я нарича „скокъ въ неизвестностьта*. Той упо-
рито настоява на идеята си за създаване на социалистиче-
ский форми на живота въ предЪлитЪ само на една страна
— на СССР. Сталинъ не е съгласенъ съ незабавното про-
веждане на колективизацията на селото. СпОредъ мнението
му, партията е длъжна да подкрепя дребнитЪ и средни
селски стопанства, да имъ помага въ борбата имъ за по-
добри реколти и за по-гол!ма производителность. Това е
схващането на Ленина, и Сталинъ продължава да го под-
държа дори и тогава, когато Троцки биде изгОненъ отъ
предЪлитЪ на СССР. Дори и половинъ година преди да за-
повЪда общата кОлективизация, Сталинъ, въ речьта си отъ
14 юлий 1928 година, все Още пОдчертава това си разбиране.
ПланОветЪ на Троцки за индустриализацията на СССР
предизвикватъ сжщо така критика отъ страна на Сталина.
Построяването на Днепрострой за условията на момента той
сравнява съ желаниетО на беденъ селянинъ да си купи гра-
мофонъ, вместо необходимата му крава.
Сталинъ отрича, сжщо така, и идеята на Троцки за
пОдкрепа на чуждигЬ комунистически партии и за засилване
дейностьта на Коминтерна. Преди всичко и надъ всичко по-
ставя той създаване на социализма въ СССР, безъ да се
обръща внимание на „капиталистическото обкржжаване*.
39
Разгромътъ на „опозиционния блокъ"
Между позиции?!, на конто застйнаха Сталинъ, Отъ
една страна, и Троцки — отъ друга, лежеше пропасть. И
дума не ставаше за нЪкакъвъ компромисъ или пОмирение пО-
между имъ. Но, като се вземе предъ видъ цЪлата по-късна
дейность на Сталина, който използува абсолютно всички
планове на Троцки и дОри въ още по-широкъ масщабъ,
отколкото предлагайте той, става напълно ясно, че „идео-
лОгическитЪ* имъ разногласия и непримиримость се основа-
ваха само върху голия стремежъ да завлад-Ьятъ властьта.
При създалото се положение, вс!>ки единъ членъ на
ЦК на партията се видЪ принуденъ да избере една отъ
дветЪ групировки, съ която да свърже сждбата си. Съзна-
вайки, че само болшинството въ редОветЪ на ЦК ще му даде
възможностьта да унищожи конкурента си, Сталинъ пола-
гайте всичкитЪ си усилия да спечели това болшинство за
каузата си. Положението въ ЦК се усложняваше отъ
позицията, заета Отъ трима видни и уважавани болшевици
— Бухаринъ, РикОвъ и Томски. Както Сталинъ, така и
Троцки полагаха всички усилия да спечелятъ тази трупа,
къмъ мнението на която се вслушваха мнозина въ ЦК. Но
Бухаринъ, РикОвъ и Томски не сж били съгласни властьта
да мине въ ржцетЪ на Троцки и на другитЪ главатари на
„Опозициония блокъ* ; отъ друга страна пъкъ, тЪ не можеха
да се примирятъ и съ теориитЪ на Сталина. Все пакъ, на
Сталина се удаде да ги увЪри, че теориитЬ му не се От-
личаватъ принципално отъ собственит-fc имъ схващания, а
по въпроса за времето и тактиката за провеждането имъ той
се показа готовъ да се разбере съ тЪхъ. По този начинъ и
тази трупа бЪ спечелена отъ Сталина и той разполагаше
съ сигурно болшинство въ ЦК на партията. Използувайки
положението си, той настоява Троцки и ЗинОвиевъ да бж-
датъ изгонени отъ редоветЪ на партията и постигна цельта
си. На 14 ноемврий 1927 година ЦК на партията взема ре-
шение за изключаванетО имъ.
На XV партиенъ конгресъ, който се събира н!колко
дни следъ спечелената отъ Сталина победа надъ против-
ника — Сталинъ печели и втората — още по-гОл-Ьма по-
беда. Конгресътъ решава изгонване Отъ партията на 75 видни
партийни членОве — привърженици на жОпозициОнния блокъ*,
и утвърждава нОвата „генерална линия на партията- въ
желаната отъ Сталина форма. Тази „генерална линия- пред-
вижда отказъ отъ незабавната индустриализация и пОдкрепа
40
на дребнитЪ и средни селски стОпанства и постепенною имъ
обединяване върху кооперативно принципъ. Съответно
съ това решение и комисията, която се занимаваше съ изра-
ботването на държавенъ стопански планъ (.Госпланъ*), по-
лучи нареждане да приготви плана на „стопанскою строи-
телство съ бавно темпо*.
Победата на Сталина въ XV партиенъ кОнгресъ се
дължеше на приложения отъ него планъ — настаняване по
всички отговорни партийни длъжности предани нему хора,
конто осигуриха избирането на желанитЪ отъ тЪхъ лица за
делегати на конгреса. РезултатитЪ на този, заимствуванъ
отъ ЗинОвиева и отчасти съвм-Ьстно* съ него осжщественъ,
планъ, оправдаха слОжната, пълна съ интриги, работа за
осжществяването му.
Сждбата на „дЪсната опозиция'*
Въ началОЮ на 1929 година, когато съ Троцки 6Ъ
ликвидирано и той се намираше вече вънъ отъ границитЪ
на СССР — изгоненъ не само отъ партията, но и отъ стра-
ната — Сталинъ започна да осжществява замисленит! ини-
циатива Макаръ че плановетЪ на Троцки 6txa подложени
на остра критика Отъ Сталина, сегашнитЪ му действия се
развиватъ точно споредъ тЪзи именно планове. Пром1ната,
наступила както въ вжтрешната, така и въ външната поли-
тика на Сталина, предизвиква скжсването съ групата на Бу-
харина, Рикова и Томски, конто сега вече не сж нуждни
на сигурния въ силитЪ си диктаторъ. Т1хната сждба е вече
решена.
Първиятъ петгодишенъ планъ, чието осжществяване
се започва въ началото на 1929 година, предвижда както
свърхиндустриализацията на страната, така и общата колек-
тивизация на селото. Сталинъ се Отказва Отъ цЪлата си
предишна програма, като запазва отъ нея само лозунга си
„социализъмъ въ една страна". Но и този лозунгъ сега има
съвсемъ друго значение, отколкою по време на борбата му
съ Троцки. Мирниятъ, чисто „вжтрешенъ* характеръ от-
стжпва MtcTO на новитЪ завоеватели» планове на Сталина.
жГенералната* му линия се оформява сега както следва:
вместо да очаква развоя на събитията, конто ще доведатъ
до свЪювната революция, Сталинъ решава да я предизвика
чрезъ въоржжената нам!са на специално за цельта подгОт-
вена армия на III интернационалъ —червената армия. За да
бжде тази намЪса възможна, СССР тр±бва да се превърне
41
въ „социалистически държава*. Този „социализъмъ* на прак-
тика означаваше създаване на могжща тежка индустрия,
предназначена изключително за военни цели. НеобходимитЪ
средства за построяване на нови фабрики и заводи Ста-
линъ решава да получи чрезъ онази сжщата „феодална екс-
плоатация* на селянитЪ, чрезъ колективизация на селото,
— идеята, която, предложена преди нЪколко години отъ
Преображенски, бЪ посрещната отъ него тъй враждебно.
Бухаринъ, Риковъ и Томски, разбирайки, че сж били
излъгани Отъ Сталина, чийто „своего рода социализъмъ*
никакъ не отговаря нито на разбиранията имъ, нито на да-
денитЪ отъ Сталина обещания, се Опитватъ да му се
противопоставить и образуватъ тъй наречената „д±сна опо-
зиция* въ партията.
Сталинъ се справя съ тЬхъ много пО-леснО, ОткОлкотО
съ опозицията на Троцки. Той се чувствува вече госпо-
дарь на положението, и, безъ особени трудности, разгромява
„дЪсната опозиция* въ пленарното заседание на ЦК на пар-
тията, презъ ноемврий 1929 година. ЦК решава изключва-
нето отъ партията на трима видни сътрудници на Ленина,
старитЪ болшевици — Бухаринъ, Риковъ и Томски. Отъ
този моментъ цЪлата власть се намира въ ржцетЪ на Ста-
лина и никой вече не се осм^лява да застава на пжтя му.
Следъ разгрома и на лЪвата и на дЪсната опозиция, Ста-
линъ стана изцЪлО пълнОвластенъ господарь на Русия. По-
къснО той унищОжава и физически всички онЪзи бивши чле-
нове на партията, конто бЪха тъй или иначе свързани съ
ОпозициОннитЪ течения.
Личностьта на диктатора
Характерно е, че името на Сталина почти не се спо-
менава въ историята на болшевишката партия, до преди
преврата презъ ОктОмврий 1917 година. Оскжднит-Ь биогра-
фически данни, конто се даватъ тамъ за него, сж свързани
само съ арести, интернирания и бЪгствата му отъ Сибиръ.
Сжщо така не се срЪща името на Сталина и въ първитЪ
десеть тома на съчиненията на Ленина. Понататъкъ Ленинъ
споменава името му само въ забележкитЪ, и то въ връзка
съ нЪкое събитие. ПървитЪ историци на партията не забе-
лязватъ сжществуванетО му, нищо не пише за него и Лу-
начарски въ книгата си „РевОлюциОннитЪ силуети*. НЪщо
повече, въ издаденитЪ презъ 1923 година биографии на
всички видни болшевици, за Сталина се намиратъ само н±-
4i
колко реда. А това издание б! официално и предназначено
за притурка къмъ пълното събрание на съчиненията на Ле-
нина. Това означава, че дОри и презъ 1923 година, когато
Сталинъ заемаше вече длъжностьта генераленъ секретарь
на партията, никой Отъ ржкОвОднит! й лица не предпОла-
гаше още каква гол!ма и фатална роля ще изиграе той
и въ историята на Русия, и въ историята на самата партия,
напълно разгромена отъ него.
Йосифъ Джугашвили е рОденъ въ малкото градче Гори,
близу до Тифлисъ (днешенъ Тбилиси). Детскит! си години
Сталинъ прекарва въ родния си градъ. Като ученикъ, той
следва въ духовната семинария въ Тифлисъ. Тамъ той не
се проявява нито като добъръ ученикъ, нито като талант-
ливъ юноша. Наукит! не го привличатъ и той напуска се-
минарията, безъ да завърши курса й, за да се отдаде на ре-
волюционна дейность Но и въ ревОлюциОннит! ср!ди той
не се проявява като „книженъ* революциОнеръ. Нито про-
пагандаторската, нито теоретическата дейность го привли-
чатъ. Буйниятъ му характеръ го зове другаде и скоро той
придобива известность въ качеството си на водачъ на раз-
бойническа банда, която напада и обира пжтуващит! по
стръмнит! кавказки шосета пОщенски коли. Тукъ той е
въ стихията си. Окураженъ отъ бездействието на полицията,
която оставя ненаказани н!колкО такива Обири, Сталинъ се
решава на гОл!ма „експроприация*. Презъ юний 1907 го-
дина ржководената отъ него банда разбойници напада въ
центъра на града Тифлисъ пощенската кола, съ която се-
пренасяла отъ една банка въ друга сумата отъ 340,000
златни рубли. Колата се съпровождала отъ силенъ воененъ
конвой и между него и бандата на Сталинъ се разиграва
сражение, въ резултатъ на което имало трима убити и надъ
50 ранени Отъ конвоя и случайнит! минувачи. Завладявайки
парит!, бандата на Сталина усп!ва да изб!га въ планината.
Тази експроприация, най-гол!мата Отъ всички други, ста-
нали презъ 1906—1907 години, б! извършена подъ личното
руководство на Сталина и именно тя привл!че вниманието
на руководителит! на болшевишката партия въ странство
къмъ личностьта му. „БойнОто* минало на Сталина, кура-
жътъ му, б!ха именно 0н!зи качества, конто Ленинъ тър-
с!ше въ вс!ки единъ „професионаленъ" революциОнеръ.
Първата имъ лична среща, станала на партийния кОнгресъ
въ гр. Тамерфорсъ (Финландия) утвърди мнениетО на Ле-
нина за Сталина, като за една сила, която той можеше да
използува въ борбата си. Съ това се обяснява и онова по-
43
кровителство, което Сталинъ намори Отъ Ленина. Така,
презъ 1912 година, по личното желание на Ленина, Сталинъ
бЪ вмъкнатъ въ състава на централния комитетъ на пар-
тията и презъ сжшата година, и пакъ по изричнОто желание
на Ленина, той бЪ включенъ и въ състава на специалното
„Руско бюро на ЦК на партията*, създадено за общото ру-
ководство на революционната дейность въ Русия.
Интересно е да се отбележи, че и царската полиция не
Оценяваше Сталина по достоинство. Тя не виждаше въ него
революционеръ, опасенъ за държавата. Въ картотеката на
полицията, публикувана презъ 1918 година, сведенията за
Сталина сж твърде кжси и оскждни: .Джугашвили, Й. В.,
селянинъ отъ Тифлиската околия, източно-православенъ, сче-
товодитель. На 29 септемврий 1908 година е интерниранъ
по решение на министерството на вжтрешнитЬ работи въ
града Солвичегодскъ. Изб1галъ отъ тамъ, и хванатъ отново,
интерниранъ въ Вологодската губерния, откждето е избЪ-
галъ на 29 февруарий 1912 година. Арестуванъ отново и
осжденъ да се интернира за срокъ отъ три години въ На-
римския край, но и отъ тамъ е изб'Ьгалъ на 1 септемврий
1912 година. Презъ януарий 1913 година е заловенъ и из-
пратенъ въ Турухански край, подъ наблюдением на поли-
цията*. Тамъ Сталинъ остана до 1917 година, когатО, за-
едно съ всички други политически престжпници, 6Ъ освобо-
денъ отъ временном правителство следъ февруарския пре-
врати
Сведенията на полицията за Сталина се ограничаватъ,
както се вижда, само съ отбелязването на арести и 6tr-
ствата му отъ мЪстата на интернирането. Този опитъ му
послужи, види се, за организация на режима въ концлаге-
ритЪ, бегством отъ конто не е тъй лесно, какм онова
при царската полиция...
Следъ пристигането на Ленина въ Русия, Сталинъ се
пОставя изц!ло на разположението му и става единъ отъ
най-близкит'Ь му сътрудници. Сталинъ никОга не противоре-
чеше на Ленина, винаги той поддържаше мнением му и, оце-
нявайки тази му верность и преданость, Ленинъ го изпОлзува
въ всички случаи, когато обстоятелствата му налагаха да
действува тайно — не отъ свое име. Подготовката на ок-
томврийската революция и самиятъ превратъ сж свързани
съ името на Сталина дотолкова, доколкото той отразяваше
мнением на Ленина и провеждаше всичкит! му решения.
Следъ преврата, Сталинъ получи портфейла на министер-
ством на нациОналноститЪ и на в^роизпов-Ьданията, но, дори
44
и като министъръ, той не се решаваше никога да вземе
едно или друго решение, безъ да сондира мнението на
Ленина.
Когато, следъ сключванетО на Брестъ-Литовския миръ,
Ленинъ 6t изоставенъ отъ мнозина отъ предишнит-fc си по-
следователи, Сталинъ продължаваше да го подкрепя и влЪзе,
заедно съ СвердлОвъ, въ създадената отъ Ленина „тройка*.
Тази „тройка* управляваше Русия презъ цЪлия периОдъ на
гражданската война и се разпореждаше диктаторски както
въ страната, така и въ партията.
Благодарение на преданостьта си, на безрезервното си
подчинение на вОлята на Ленина, на слЪпата готовность да
изпълни вс^ко едно негово нареждане, Сталинъ се е пре-
върналъ въ сЪнка на Ленина и никога не се е отдЪлялъ
отъ него, спечелвайки все повече и повече дов^рието му.
И Ленинъ наистина го цените, но не като теоритикъ-рево-
люционеръ, не като самостоятелна величинам само като орждие
на вОлята си. Но Сталинъ не се занимаваше никога съ тео-
ретическа дейность и, преди да стане идеологъ на партията,
следъ завлад'Ьването на диктаторския си постъ, Сталинъ
изобщо не е написалъ нито единъ редъ.
Почти цЪлия периодъ на гражданската война Сталинъ
прекарва по различнитЪ й фронтове, като политически ко-
мисарь или председатель на „военно-революционннтЪ съвети*
на отдЪлни части или армии. ЕпизОдътъ отъ защитата на Ца-
рицинъ (преименуванъ по късно на името на Сталинъ —
Сталинградъ) отъ нападащитЪ го бЪли армии, кждето Ста-
линъ прояви не толкова военния си гений, колкото жесто-
костьта си, послужи като причина съветскитЪ поети и пи-
сатели да го възп’Ьватъ, като „великъ пълкОвОдецъ*. Къмъ
периода на Отбраната на Царицинъ се отнасятъ и първит!
признаци на бждещата му борба противъ Троцки. Общо
взето, дейностьта на Сталина презъ периода на гражданската
война не се отличава съ нЪкакви особени прояви, а уча-
стието му въ съветско-полската война, не само че не до-
принася нищО за славата му, но, обратно — поставя го въ
положение на единъ отъ виновницитЪ за провалата на цЪлата
полска кампания. Въ качеството си на председатель на „во-
еннО-ревОлюциОнния съветъ- на водената отъ Ворошиловъ
и Будьони първа конна армия, той, заедно съ тЪхъ, не се
е подчинилъ на заповЪдитЪ на главнОкОмандуващия — Ту-
хачевски, съ надежда, че, изпреварвайки действията на Ту-
хачевски пОдъ Варшава, Първа конна армия ще завземе
Лъвовъ и реши изхода на войната. Общо взето, славата на
45
Сталина, като пълководецъ започва отъ момента, когато
прославата на „великия водачъ на свЪтОвната революция*
бЪ организирана отъ обкржжаващитЪ го лица и отъ самия
него. Тогава именно се появяватъ първит'Ь възпОминания на
участвувалитЪ въ гражданската война бойци, като вс^ки
отъ тЪхъ се стараеше да спечели благоволението на дикта-
тора и рисуваше участието му въ войната като верига Отъ
бойни пОдвизи. Отъ т1ззи „възпоминания* може да се при-
добие впечатление, че само благодарение на Сталина граж-
данската война 6t спечелена, понеже той е командувалъ,
едва ли не въ едно и сжщо време, по всичкигЬ й фронтоне.
Все пакъ, пълководецъ или не, герой иди не, за Ле-'
нина той продължава да олицетворява типа на единъ
„професионаленъ революциОнеръ*, на когото той може да
разчита всЪкн моментъ. И когато презъ 1922 година Ле-
нинъ забелязва, че въ редоветЪ на партията все повече и
повече се шири вълна отъ ОпОзиция, която се проявява дори
открито, той предлага кандидатурата на Сталина за поста
генераленъ секретарь на партията. Върху „секретариата*
на партията, представенъ отъ трима секретари — по онова
време отъ Крестински, Преображенски и СеребрякОвъ —
Ленинъ възлагаше задачата да организира партията, да из-
бира хора за отговорнитЪ длъжности въ нея, да създава
онзи кадъръ на сътрудницитЪ му, на конто Ленинъ можеше
да разчита до край. Секретариатътъ въ горепосочения си
съставъ не Оправдава дОвЪрието му. СекретаритЪ не съу-
мЪха да се сдобиятъ съ нуждния имъ авторитетъ въ пар-
тийнитЪ срЪди и не можаха да се справятъ съ задачитЪ си.
Създавайки специално за Сталина новия постъ — гене-
раленъ секретарь — Ленинъ се надЪваше, че той ще ycnte
чрезъ избОра на вЪрни и предани хора, да осигури един-
ството на партията.
Това назначение изигра решителна роля въ цЪлата по-
литическа кариера на Сталина. ИметО му нзведнажъ при-
дОби авторитетъ въ редовет! на партията и особенно въ
„низинит’Ь* й. Сталинъ, цЪлата революционна дейность на
когото премина въ Русия, по-добре познаваше и повече сим-
патизираше на с лиц о такива, като него „вжтрешни*, а не
придОшли отъ странство партийни функциОнери. И отъ тЪхъ
именно той започва да създава оснОвнитЪ партийни кадри.
Назначавайки ги на ржководни постове въ околийски,
областни и т. п. комитети на партията, Сталинъ започва да
създава базата за собствената си власть. Възможно е, че тази
идея се оформя въ него постепенно, че вь началото той се
46
е мжчилъ да задоволи Ленина и да постигне известии ус-
пехи въ границигЬ на възложената нему задача. Съ тече-
ние на времето, обаче, увЪрявайки се въ сигурностьта на
избрания отъ него начинъ на действие, той работи вече
съзнателно за собственото си величие. Този фактъ не ос-
тана незабелязанъ отъ Ленина, който въ края на 1922 го-
дина вече намираше, че „другарьтъ Сталинъ, въ качеството
му на генераленъ секретарь на партията, придобива огромна
власть". И, страхувайки се, че именно Сталинъ, когото той
смЪташе за най-неподходящъ замЪстникъ, ще тръгне по
пжтя на едноличната диктатура, въ политической си заве-
щание Ленинъ препоржчва да бжде избрано друго лице за
поста генераленъ секретарь. КъснО, обаче. Сталинъ чув-
ствува вече силата си и веднага следъ смъртьта на Ленина
започва да проявява властьта си. ВисшитЪ партийни „санОв-
ници* схващатъ положението, но rfc сж безсилни да се
справятъ съ него. Сталинъ налага волята си и ликвидира
опозицията.
ТрЪбва да се признае, че въ подетата отъ него открита
борба за власть, Сталинъ 6t неизмеримо пО-силенъ Отъ глав-
ния си противникъ — Троцки. Теоретикътъ Троцки пред-
пОчиташе да действува върху маснтЪ чрезъ речите или
брошурите си. Той не съумЪва дори да използува за кау-
зата си силата на червената армия, въ редоветЪ на която
той се пОлзуваше съ популярности и нам-Ьсата на която
щЪше да бжде решителна. Сталинъ не е теоретикъ, той е
практикъ въ пъленъ смисълъ на думата и действува по съв-
семъ други начини — чрезъ интригата, чрезъ настаняване
на преданитЪ му хора на отгОворните партийни постове и
т. н. И докато Троцки се надЪваше на обаянието на името
си, на другарите, конто щ-fcxa да го подкрепятъ въ борбата
му и да се борятъ заедно съ него и за него, Сталинъ дей-
ствуваше. Обаянието на името, любовьта на маситЪ — цЪ-
лата тази романтика не Отговаря на характера му. Мора-
ленъ авторитетъ? — Праздни думи. Сталинъ признава
само единъ авторитетъ — този на силата. Сила на послуш-
ния нему партиенъ апаратъ, сила на вОйскитЪ, и главно,
сила на всемогжщото ГПУ.
Троцки е типиченъ представитель на лумпенъ-проле-
тариата, и то на свЪтовенъ лумпенъ-пролетариатъ, защото
Русия и сждбата й сж напълно чужди за него. Той не се
интересуваше отъ живота на работника или селянина. И акО
революцията, споредъ теориитЪ му, щ!ше да стане свЪтОвна,
той игЬше да пренесе щаба си нЪкжде въ Европа, оставяйки
47
на Русия второстепенна рОля и изпОлзувайки възмОжноститЪ
й въ интереса на международния пролетариату който му е
по-близъкъ отъ рускитЪ работники и селяни. Сталинъ е
сила, страшна, тжпа сила. Нему, сжщо както и на Троцки,
сж чужди интересит! на работники и на селяни, но въ
Ttxy въ този народу въ руския народу той иска да на-
мори сили и средства, за да постигне кельта си. Той стЪга
юздитЪ на терора до краенъ предЪлъ. Обезличава всичко
въ страната и предава кЪлия народъ въ ржкетЪ на ГПУ.
Отъ този народъ той иска да създаде несъкрушима и не-
оборима сила, сила на въоржжена по най-мОдеренъ начинъ
армия, кОято ще осжществи стремежа му за завлад'ЬванетО
на свЪта. Това не сж теоретическитЬ разсжждения на ТрОк-
ки, нито брошуркитЪ, нито речитЪ му — тОва е реална
сила, силата на желЪзотО, Огъня и несм'ЬтнитЪ тълпи обез-
личени, превърнати въ роби люде. И тази сила, водена Отъ
него, трЪбва да смаже всичко по пжтя си — и Европа, и
кивилизакията й, и културата й — всичко! За да ръзтър-
жествува надъ свЪта едноличната и пълнОвластна дикта-
тура на .великия* Сталинъ. ..
• .••<•••••••••••••••••• • • •
Борбата за властьта е приключена. Сталинъ е дикта-
торъ и всемогжщъ господарь на СССР; Това не се оспорва
вече Отъ никого. Но гОдинитЬ минавату ревОлюкиОнниятъ па-
тосъ угасва и Сталинъ намира за нужднО д^ го пОвдигне
чрезъ изкуствени мЪрки. Една отъ т^зи мЪрки е и създа-^
ваното отъ него величие, дори обожествяване на името си.
И той го обкржжава съ ореола на единъ азиатски владе-
тель. Никой и никога презъ в1кОветЪ не е стигалъ до та-
кива крайни предали на самовъзхвала, кактО Сталинъ.
Началото на тази .кампания* по прославата на дикта-
тора 6Ъ сложено съ отпразднуването на 50-гОдишнината
му, която 6Ъ превърната въ всенародни триумфални търже-
ства. По този случай бЪ издаденъ и спекиаленъ алманаху
съдържащъ редъ статии на близкит-fe му сътрудники, конто
се надпреварваха да се надминатъ единъ другъ въ славосло-
вията си. Този алманахъ 6Ъ само едно начало, само капка
въ океана на пОследвалитЬ го статии, разкази, стихове,
книги, брошури. За прославата на Сталина се грижи съз-
дадениятъ спекиално за кельта апаратъ и резултатитЬ на
дейностьта му се виждатъ всЪки день, вс^ки часъ.
Кино, радио, фотография, афиши, плакату десетки ми-
лиони вс-Ькидневни вестники, милиони брошури и книги, скулп-
тури и картини, хиляди и хиляди публични събрания съ по
48
водъ и безъ пОводъ, всЪкидневнО, всЪкичаснО прославяватъ
Сталина. Ti доказватъ, обясняватъ, внушаватъ на заплашения
Отъ тероръ, винаги полугладенъ, гОлъ и босъ съветски
гражданину че Сталинъ е „най-мждриятъ*, Янай-великиятъ“,
„най-любимиятъ* чОвЪкъ на нашата планета. Името му се пе-
чати въ вестници и книги винаги съ тлъсти букви. При всЪкО
произнасяне на името „Сталинъ*, всички присжтствуващи
на всЪко събрание, включително и съветскиятъ парламентъ,
ставатъ прави и правятъ „продължителни и бурни овации*
— това придоби въ СССР характера на нЪкакъвъ си све-
щенъ ритуалъ. ВсЪко едно събитие въ страната, всЪки единъ
технически усп'Ьхъ се свързватъ съ личностьта на Сталина,
дори и тогава, когато той не би могълъ даима нЪщо общо
съ т'Ьхъ. СъветскитЪ успехи — отъ характера на „стахано-
вото движение*, което не е нищо друго, освенъ най обик-
новената рационализация и разпредЪляне на труда, или фак-
тътъ,че н-ЬкОя си селянка добила трима близнаци — се превръ-
щйтъ отъ съветската пропаганда въ лична заслуга на Ста-
лина. Радиоапарати проглушйватъ ушитЬ на ц-Ьлото насе-
ление, доказвайки му, че такива и тЪмъ подобии събития
сж възможни само въ „най-щастливата страна* и то защото
не нЪкОй другъ, а самиятъ „великъи любимъ* Сталинъ води
съветския народъ къмъ все по-дОбро и по-щастливо бж-
деще. ПървОмайскит’Ь манифестации, праздницитЪ на физи-
ческата кулера и т. п. се превръщатъ Отъ властьта въ
организирани всенародны празднества за прослава на Ста-
лина. Така наприм±ръ, взетото на слуки описание на пър-
вомайската манифестация, напечатано въ в. „Правда* Отъ 4
май 1935 година твърди съ възторгъ, че „манифестациитЪ
• носили хиляди и хиляди портрети на Сталина, хиляди и хи-
ляди барелефи и бюстОве на Сталина. Името му бЪ повто-
рено милиони пжти —излЪно отъ металъ, извезано върху
най-различни тъкани, композирано отъ живи цвЪтя. ..* Мно-
жество градове и села носятъ името му: — Сталинъ, Ста-
лино, Сталинградъ, Сталинобадъ, Стйлиногорскъ, Сталинскъ,
Сталински и тъй нататъкъ, въ всички възможни комбинации.
Лакействуващи поети и писатели, както и официалниятъ
съветски печатъ отдавна вече загубиха всЪкакво чувство
на мЪрка, възхвалявайки .великия кормчия на свЪтОвната
революция*. Нему се приписватъ всички качества и таланти.
Той е „гениаленъ техникъ*, „великъ ученъ", „ненадминатъ
писатель и философъ*. Той е и „гениаленъ мислитель*, който
усъвършенствувалъ теорията на Карлъ Маркса. Той е и „тво-
рецъ на всички блага, съ конто се ползува съветскиятъ чо-
49
в1къ“. Естествено, че този нещастенъ съветски чОвЪкъ,
„облагодетелствувань* отъ „великия баща на народит^*,
трЪбва да изрази благОдарнОстьта и признателностьта си. И
съветската пропаганда, действувайки отъ името на народа,
украсява личностьта на Сталина съ все нови и нови епи-
тети, Отъ името на гладенъ, тероризиранъ, измършавЪлъ
народъ, Сталинъ се нарича „добъръ*, .любимъ*, „нЪженъ
баща*, „отзивчивъ другарь* и т. н. Единъ съветски поетъ,
въ усърдието си и въ желанието си да надмине всички
останали, написалъ голема поема за раждането на Сталина,
който се представя отъ него, като всинъ на слънцето и
луната*. . . Ц1лата тази лакейска, робска, подлизурска про-
слава на Сталина, тЪзи егутети и титли, звучатъ постоянно
въ ушитЪ на съветскитЪ граждани и селяни, пОвтаряни ми*
лиОни плти отъ високоговорителит-fe.
Въ вълнитЪ на обкржжаващото го благоухание, което
се разлива Около личностьта на Сталина, образътъ на Ле-
нина отдавна вече е избледнялъ. Той, наистина, е все още
„великъ", но величието му не може да се сравнява съ това
на Сталина. Най*гОл1мата му заслуга предъ революцията е
тази, че той билъ подготвилъ пжтя на Сталина. На .ве-
ликия* Сталинъ, който осуществи на практика онази рево-
люция, на която Ленинъ билъ само агитаторъ.
МасщабитЪ на тази организирана самопрослава сж на-
истина грандиозни. Така, напримЪръ, сборникътъ на произ-
несенит! отъ Сталина речи бЪ издаденъ въ 115.000.000
екземпляри. ТЪзи речи сж правилникъ за мисленетО на всЪки
съветски гражданинъ. ТЪ опред!лятъ мнението му. Моно*
пОлътъ на словото въ СССР принадлежи само на Сталина
— останалитЪ десетки милиони граждани иматъ само едно
право — да жакламиратъ бурно великия си учитель*.
Но прославата на Сталина не се ограничава съ тери-
тОриитЪ на СССР. VII конгресъ на Коминтерна обявява
Сталина за „водачъ на свЪтОвнйта революция*, и на по-
тиснатия отъ игОто на капитализма пролетариатъ по ц-Ьлата
наша планета. Поднесениять на Сталина специаленъ адресъ,
подписанъ отъ 65 делегати на всички сжществуващи въ
свЪта комунистическитЪ партии, съдържа абсолютно всички
елементи на официалния „ритуалъ на прославата* и по нищо
не се различава отъ хилядитЪ подобии адреси, конто му
сж били поднасяни по-рано. Всички тЪ сж редактирани отъ
едно и сжщо лице — може би, отъ самяя Сталинъ...
Диктатурата на Сталина се отличава отъ тази на Ле-
нина не само по външната си форма, но и по сжщностьта.
50
Мжчейки се да се представи за истинския народенъ, рево-
люциОненъ вОждъ, Ленинъ привидно Ограничаваше дикта-
турата си съ сътрудничество на партийнит! си другари —
на ЦК на партията. Той поставите на разглеждане отъ ЦК
въпросит! на управлением и членовет! на ЦК вземаха
живо участие въ проучването имъ. Това не прЪчеше на Ле-
нина, въ края на краищата, да наложи собственото си мнение,
което превръщаше станалит! разисквания въ „игра на демо-
крация“. Но Ленинъ се ползуваше съ неограниченъ авто-
ритетъ въ партията, и — отъ друга страна — той съзна-
ваше своето превъзходство надъ останалит! и см!таше, че
само личното му мнение е истинно. Но съзнанието за не-
ограниченостьта на властьта му, йу позволяваше да взема
и решения, конто сж били противни на духа и на буквата
на кОмунизма, щОмъ като т! му сж се виждали нуждни.
Така б! съ НЕП-а, така б! и съ решением му да отложи
колективизацията на селом съ десетки години, като вм!сто
принудителнит! м!рки и ограбването на селом, той пре-
поржчваше подкрепа и помощь на дребнит! земевлад!лци,
съ цель да ги обедини покъсно на кООперативни начала въ
едри стопанства.
Сталинъ н!ма никаквО чувство на самоограничение.
Той провежда жестоко и последователно веднъжъ взетото
отъ него решение. Той не се интересува дори и отъ мне-
нием на обкржжаващит! го лица, отъ т!хъ той изисква
само сл!по подчинение, само действие. Нему му тр!бватъ
само „кадрит!* за привеждане на практика, за осжществя-
ване на замисления отъ него Опитъ. Съ огледъ да осигури
това сл!по подчинение, Сталинъ вОд!ше борбата си съ опо-
зицията. Съ огледъ да „създаде кадри*, той проведе гра-
мадна работа по настаняването на свои хора въ ц!лия пар-
тиенъ апаратъ. И кОгато, ставайки диктаторъ, той провъз-
гласи новата си „генерална линия*, изц!ло подчинена на
една единствена максима — исв!тОвната революция да бжде
осжществена съ силата на щиковет! на червената армия*,
той не срещна никаква съпротива въ основно прочистената
отъ него партия. „Кадрит!* б!ха готови.
Като етапи къмъ тъй набелязаното осжществяване на
св!мвната революция, което изискваше преди всичко на-
личностьта на мощна и добре въоржжена армия, б!ха про«
ведени индустриализацията на земед!лска Русия и свърза-
ната съ нея кОлективизация на селом. Всичко, ц!лата страна,
ц!лото й население б!ха поставени въ служба за създаване
на онази мощна сила, която тр!бваше да смаже всичко на
51
пжтя си, за да дОнёсе на света кървавата диктатура на
московский деспОтъ.
И първиятъ петгОдишенъ планъ бе първиятъ оснОвенъ
камъкъ на запОчнатия Отъ Сталина градежъ на тази сила.
Индустриализация
Както вече спОменахме, презъ 1920 година, по запо-
ведь на Ленина, биде създадена специёлна кОмисия отъ сто-
пански деятели, на която бе възложено създаването на
плана за развитието на стОпанските възможности на Русия.
Изработениятъ тогава планъ бе подлаганъ на четирикратно
измЪняване и преработване и едвамъ следъ десетина години
получи окончателната си форма на известния „петгодишенъ
планъ за стопанското развитие на СССР*.
Презъ 1929 година, по заповедь на Сталина, целата
страна 6t хвърлена въ треска на строителство и къмъ 1934
година — десеть гОдини следъ смъртьта на Ленина, комуто
принадлежеше идеята за индустриализация, формулирана отъ
него съ думите: „комунизъмъ — това е социализъмъ плюсъ
електрификация*, СССР се сдоби съ собствената си тежка
и машиностроителна индустрия. Благодарение на купения въ
странство новъ инвентаръ на фабриките и заводите, както
и на 24-часовата непрекжсната работа на работниците и на
присжтствието и ржководството на чуждестранните работ-
ници-специалисти и инженери, индустриализацията бе осжще-
ствена, СССР започна да строи самостоятелно съ собстве-
ните си сили, макаръ и съ помоицьта на запада, трактори,
автомобили, самолети, както и машини за създаване все нови
и нови фабрики за въОржжение.
Постигнатите презъ първата петилетка резултати при-
добиха, благодарение на съветската пропагандна статистика,
напълно фантастични размери, и предизвикаха онова състоя-
ние на духовете въ болшевишката партия, което по-късно
биде фОрмулиранО отъ Сталина, като „виене на светъ*. Той
не призна, обаче, че пръвъ, на когото му се зави светъ, бе
самиятъ той. Презъ януарий 1933 година, въ заседанието на
ЦК на партията, Сталинъ изброи всички успехи, постигнати
отъ съветската индустрия, и заяви, че целата европейска про-
мишленость бледнее предъ съветската, която не знае ни-
какви препятствия за по-нататъшното си развитие.
Самиятъ той верва на думите си, нему се струва, че
наистина „всичко е възможно“, щомъ като разпОлагашъ съ
робския трудъ на 150 милиона души. Той настоява темпото
52
на строителството да бжде увеличено. „Петгодишниятъ планъ*
му се вижда недостатъченъ. Презъ 1930 година той дава
специално нареждане, съ което изисква отъ «Госплана*1 по-
вече смелость и по-бързо темпо. Колективната психоза об-
хваща ц1>лото ржководно т1ло на партията. „Госпланътъ*
работи подъ влияние на тази психоза и, понеже на книга
всичко е възможно и осуществимо, изработениятъ отъ него
планъ за „втората петилЪтка" придобива фантастични раз-
мЪри. Презъ 1931 година психозата стига до предала си и
съставителитЪ на плана все повече и повече увеличаватъ
цифритЪ му. Така напримЪръ, добивътъ на каменни вжглища,
който се равняваше презъ 1931 година на 56,7 милиона тона,
въ въображението на болшевицитЪ тр!бваше да стигне презъ
1937 година цифрата отъ 550 милиона тона; добивътъ на
чугуна отъ 4.8 млн. тона презъ 1931 година, споредъ плана
имъ, трЪбваше да се пОкачи презъ 1937 година на 60 млн.
тона и т. и. Чувството на реалность 6Ъ изгубено напълно,
всички пресмЪтания се вършеха възъ основа на цифри,
н-Ьмащи нищо общо съ реалнитЪ постижения. Сталинъ и об-
кружващитЪ го лица започнаха да вЪрватъ наистина, че за
тЪхъ нЪма никакви граници, че развихрЪлата се тЪхна фан-
тазия ще се превърне въ действителность.
Презъ 1932 година, обаче, „великиятъ водачъ на свЪ-
товната революция" започва да изтрезнява. Той започва да
разбира, че Онова, което е възможно на книга, не е въз-
можно въ действителность, че желанията му сж само фан-
тазия, той вижда, че резултатитЪ се постигатъ само на книга,
но не и въ минитЪ, заводит^ и фабрикитЪ. Той назначава
специална партийна конференция, която да се заеме съ на-
малението на цифритЪ, изработени отъ „Госплана". Но дори
и така намаленъ и съкратенъ, планътъ на втората петилЪтка
бЪ много далечъ Отъ реалнитЪ възможности за осжществя-
ването му.
На Сталина му става ясно, че страната не ще може
да понесе „темпото на строителство*, искано отъ него. Той
разбра, че трЪбва да Отступи. И, макаръ че до скоро самиятъ
той настояваше за все по-бързо темпо, за повече смелость,
Сталинъ обявява, че, както фантастичнит’Ь планове за инду-
стриализацията, така и цЪлостната колективизация на се-
лото сж невъзможни. И въ края на 1934 година Политбюро
приема, най-после, утвърдения отъ Сталина планъ за втората
петилЪтка. Макаръ и сведенъ къмъ много по-скромни изис-
квания, той все пакъ бЪ непостижимъ, и въ многото си пера
октана неосжщественъ. Вториятъ петгодишенъ планъ предвиж*
53
дате и засилването на леката и хранопроизводителната ин-
дустрии, като съ това се целЪше подобрение на населението
— нЪщо, което остана само „планъ". Обаче, залъгвайки по
този начинъ населението и давайки известии улеснения на
селянит^, Сталинъ искаше да ладе на народа една малка
почивка, за да може по-късно да го подложи на нови и
много пО-гОлЪми изпитания.
„БолшевишкигЬ успехи “
При преценката на постигнатитЪ все пакъ презъ пър-
вата петилЪтка успехи, трЪбва да се има предъ видъ, че
територията на СССР обхвата една шеста часть отъ зем-
ната суша, която разполага съ неограничени възможности
за създаването на далечъ по-гОлЪми отъ придобитит-fe ре-
зултати.
БолшевишкитЪ постижения сж нищО, въ сравнение съ
снова, което би могло да бжде извлечено отъ тази истинска
съкровищница на блага, при едно разумно и мждро разра-
ботване. ПодземнитЪ богатства на Русия сж неизчислими.
Недрата й съдържатъ освенъ грамадни запаси отъ желЪзна
руда, манганъ, вжглища, петролъ, сжщо така и платина,
злато, медь, цинкъ, олово, боксити, никелъ, живакъ и т. н.
РЪкитЪ й сж способни да дадатъ енергия, равна на 200 ми-
лиона конски сили. ДевственитЪ й гори и плодородната й
земя допълватъ ОнЪзи възможности, конто паднаха въ рж-
цетЪ на бОлшевицитЬ. Идеята на Сталина за „устрояване
на социализма въ една страна", безъ съмнение, се базираше
именно върху тЪзи безкрайни богатства на Русия, конто
трЪбваше да се разработятъ до положението, че да осигу-
рятъ пълната автархия на СССР.
Това е първата предпоставка за обяснение на бОлше-
вишкитЪ успехи. Втората е, че съвсемъ погр±шно е мне-
нието, че царска Русия cntuie нЪкакъвъ си летаргиченъ
сънь и че само болшевицитЬ сж могли да развиятъ промиш-
леностьта й. Съветската пропаганда твърди, че „болше-
вишката партия постигна произвеждане на автомобили, са-
молети, трактори и други машини, конто въ царска Русия
не бЪха строени*. Наивностьта на тази демагогия проличава
веднага. Естествено, преди четвърть вЬкъ възможностит!
на индустрията и промишленостьта сж били съвсемъ други,
и сжщо така е естествено, че не е заслугата на бОлшевицитЪ
за общия й прОгресъ. Нито самолетъ, нито автОмобилъ, нито
тракторъ сж били създадени въ бОлшевишка Русия, отъ
54
съветски кОнструктори. И не се знае, мирною строи-
телство на царска Русия не би ли било пО-гол!мо, не би
ли тя напреднала много пО-вече Отъ болшевицит!, по пжтя
на нормалния развой, безъ да приб!гва къмъ драконовскит!
м!рки, съсипали и морално и материалнО народа, поробенъ
отъ съветската власть.
Не тр!бва да се забравя, сжщо така, че, за да постиг-
натъ болшевицит! съмнителнит! си успехи, ц!лата страна
по време на първата петил!тка б! поставена подъ страш-
ния натискъ на властьта, подъ заплахата на терора. Тя б!
принудена да забрави, щО е нормаленъ чов!шки животъ.
Грижит! за храна, обл!кло, жилище се см!таха за контра-
революция. Ц!лата страна б! заставена да мисли само за
вжглища, жел!зО, стомана, за строежа на фабрики и заводи.
Вс!каква грижа за чОв!ка б! Отречена, той б! отм!стенъ
на втори планъ — преди него и преди всичко б!ха локо-
мотивит!, тракторит!, самолетит!!... И навс!кжде и вс!ки
день и часъ звучеше само единъ единственъ лозунгъ: „Да
стигнемъ и да задминемъ Америка и капиталистический
страни I По-бързо, по-бързо I.. .*
Кой плати индустриализацията
Но какъ и откжде се явиха Он!зи фабрики и заводи,
конто започнаха да произвеждатъ мотори, трактори, аеро-
плани и друго? Сталинъ, въ речьта си къмъ делегатит! на
XVII (въ края на 1934 г.) партиенъ конгресъ обясни по-
стигнатит! усп!хи съ... въвежданетО на социализма въ
СССР... По-точно и по-реално обяснение дава по този по-
водъ Орджоникидзе, комисарьтъ на тежката индустрия,
който, вместо замъгленит! фрази на Сталина за социализма,
заяви на VII конгресъ на Съветит! въ началою на 1935 г.:
„Нашит! заводи и фабрики иматъ днесъ технически въз-
можности и средства, които не притежава нито една страна
въ св!та. Вие ще ме запитате, какъ ли е възможно това ?
Отгде сме взели тия машини? — Ние откупихме отъ амери-
канцит!, ангдичанит!, французит! и германцит! т!хнит!
най-усъвършенствувани модели. Ние купихме пОследнит!
постижения на св!товната техника и на чов!шкия гений.
Ние пренесохме всичко това въ нашит! фабрики и прите-
жаваме сега онова, което не сжществува Още въ странство*.
(„Правда* 2. III. 1935).
Като отхвърлимъ прекаленото самохвалство на Орджо
никидзе, твърдението му, че „нито една страна н!ма по
55
добна техника", което не само не отговаря на истината, но
е просто глупавО, ние ще нам'Ьримъ въ дуиитй му едно
реално обяснение на бОлшевишкитЪ успехи. Това обяснение
отрича всЪкаква „социалистистическа* мистика на съветскогО
строителство. Отъ думитЪ на Орджоникидзе проличава ясно,
че нито социализмътъ, нито „нОвиятъ чов-Ькъ на Сталиновата
епоха* иматъ нЪщо общо съ онова, което 6t създадено
въ СССР. Създадено не отъ болшевицитЬ, а отъ чужде-
странни инженери и специалисту конто пренесоха въ сте-
питЪ на Украйна и въ планинитЬ на Урала плодОветЪ на
труда си. Истинскиятъ творецъ и създатель на болшевиш-
кит! успехи е западъ — Западна Европа и Америка. Ролята
на въведения Отъ Сталина »социализъмъ" се сведе само
къмъ набавянето на паритЪ, съ конто всичко това се за-
плати. Въпросътъ се свежда, следователно, къмъ следното:
отгде е пОлучилъ Сталинъ необходимого му пари?
ПървитЪ четири години на индустриализацията сж ко-
стували на съветската държава една грамадна сума отъ 4
милиарди златни рубли. Въ тази грамадна сметка, освенъ
стойностьта на машини и уреду имаше и перо за заплати
на десетки хиляди инженери и работници специалисти, кОито
монтираха тЪзи машини и обучаваха рускитЪ работници да
манипулиратъ съ т!хъ. Нито една фабрика, нито едно ин-
дустриално предприятие не можеше да работу безъ уча-
стието на чуждестраннитЪ специалисту И безъ тЪхъ, както
и безъ прОдаденитЬ на СССР машину болшевицитЪ не биха
могли да постигнатъ абсолютно нищо.
Но отгде взеха болшевицит^ тази грамадна сума отъ
4 милиарди златни рубли, за да платятъ смЪтката? На
Т'Ьхъ никой не имъ даваше нищо на кредитъ и тази сума
6t платена отъ руския народъ. Една незначителна часть
отъ смЪтката 6t покрита съ добиваното въ страната злато,
около 20 милиона златни рубли бЪха получени срещу про-
даденит-fe въ странство предмети на руското изкуство и
старину но главната тежесть е легнала върху плещитЪ на
народа. Той бЪше лишенъ отъ най-необходимото, за да бж-
де то нанесено въ странство. Сталинъ експортираше отъ
страната всичко: масло, захарь и други храни, конто бЪха
иззети Отъ вжтрешния пазаръ. Но главниятъ и ОснОвенъ кон-
тингент на износа представляваха зърненитЪ храни. Tt
61ха изнасяни въ грамадни количества за сметка не само
на недояждането на населението, но и за гладуването му.
Така напримЪръ, презъ 1931 година, когато въ Русия вър-
луваше незапомненъ гладъ, съветското правителство изнесе
56
въ странство, срещу получени отъ тамъ машини, 20 милиОна
тона жито.
Но кОлкОтО и гОл!мъ, износътъ все пакъ не покри-
ваше см!ткит1, и болшевицит! б!ха принудени да се от-
кажатъ и отъ вноса на много артикули. Чай, оризъ, кафе,
хартия, както и сапунътъ 61ха признати за луксъ и вносътъ
имъ 61 спр!нъ. Сжщата сждба постигна и кожит! за обу-
ща, вълна и памукъ, и въпросътъ за обл!клото придоби ка-
тастрофаленъ характеръ. Народниятъ комисарь на леката
индустрия Ереминъ пишете въ вестникъ „Правда* Отъ
30. V. 1932 година: „Стигнахме до куриозит!. Н1маме кърпи
за лице, нито за носъ*.. Но, рускиятъ народъ тр!бваше да
се откаже отъ т!зи буржоазни артикули, понеже този му
Отказъ създаде нкономия отъ 254 милиОна златни рубли,
погълнати Отъ см!тката за машини и уреди — новит! бо-
жества на СССР. Въ жертва на индустриализацията б!ха
принесени най-елементарнит! нужди на народа. Той 61 оста-
венъ безъ храна, безъ обл!кло, безъ жилища. Ето кжде на-
м!ри Сталинъ източникъ за необходимит! му материални
средства, за да заплати смИкит! на Запада.
Но по какъвъ начинъ съум! той да получи отъ се-
лянит! изнесенит! отъ него грамадни количества зърнени
храни, както и храни, необходими за да бждатъ нахранени
поне армията и партийниятъ апаратъ? По какъвъ начинъ, безъ
да дава нищо въ зам!на, той накара селянит! да водять по-
лугладно сжществуване и да гладуватъ дори, но да пре-
давать на държавата плОдОвет! на труда си ? Тукъ именно
се намира неразривната връзка между индустриализацията и
кОлективизацията. Тукъ се крие смисълътъ на създадения
отъ Сталина „социализъмъ*, главно, социалистического сто-
панисване на земята.
Ц1лата СталинОва индустриализация 61 заплатена отъ
руския селянинъ, заплатена съ извънреднО висока цена. Тя
костува на селото не само каторженъ трудъ, но и надъ
10,000,000 чов1шки жертви. Ето истинската стойность на
индустриализацията.
И тъй, усп!хътъ на първата петил!тка се дължеше
на чуждестраннит! специалисту на чужди машини и уреди,
заплатени скжпо и прескжпО съ кръвьта на руския народъ,
съ страхотнит! „влакове на смъртьта*, съ концлагерит!,съ
милиони и милиони чов!шки жертви. Ето цената на пети-
л!тката, ето „социализмътъ* на другаря Сталинъ.
57
Колективизацията на селото
Въвеждайки „новата* си икономическа политика, Ле-
нинъ съ единъ замахъ на перото задраска ц!лия периодъ
отъ живота на руското село. Периодътъ на социализацията
на селското стопанство, който едва не донесе съ себе си
не само катастрофа на селото, но и гибель на комунистиче-
ската власть. Новиятъ „земелниятъ кодексъ* връщаше жи-
вота на селото, както и на ц!лата страна, назадъ. Селската
Община получи отново правото на собственость върху зе-
мята, която пакъ по старому се раздаваше на селянит! за
обработване, а т!зи последнит! пакъ придобиха старото си
право да я експлоатиратъ споредъ схващанията си.
Селото въздъхна свободно. Селското стопанство из-
веднажъ получи силенъ тласъкъ. Селянит!, съ цената кой
знае на какви жертви, намираха ср!дствата да обработватъ
ц!лата дадена имъ въ ползуване земя и орната плОщь по
гол!мината си се доближи до размерить, характеризиращи
предреволюционного селско стопанство. Но този щастливъ
за селото периодъ не продължи много. Изглежда, че сро-
кътъ отъ шесть години се вид! достатъченъ за Сталина.
Той нам!ри, че селото се съвзе достатъчно, за да може да
понесе замислената отъ него, като източникъ на нужднит!
му материални ср!дства, колективизация.
Презъ юлий 1927 година Сталинъ започва настжпле-
нието си. Като първи знакъ на предстоящата обща колек-
тпвизациЯ' се яви декретътъза изземането на земята отъ вла-
дението на селскит! общини и минаването й въ собстве-
ность на държавата. Този декретъ има незабавното въздей-
ствие върху селянит!. Т! ус!тиха, че отново се явява
призракътъ на „социализма* и спр!ха продажбата на зърно.
Ценит! се качваха. Хл!бътъ изчезваше. Призракътъ на во-
енния комунизъмъ отново се надвеси надъ страната. И дей-
ствителнО, властьта тръгна отново по пОзнатит! вече плтища
на реквизициит!, само че този пжть на т!хъ б! придаденъ
„класовъ характеръ*.
Ц!лиятъ партиенъ апаратъ б! мобилизиранъ за борба
противъ „собственическит! инстинкти въ селянит!.“ Тази борба
започна съ увеличаване на данъци и берии, плащани отъ
отд!лнит! селски стопанства. Цельта на това увеличаване б!
да бждатъ съсипани по-заможнит! селяни, тъй нареченит!
„кулаки"—най-активниятъ елементъ въ селото. Върху т!хнит!
стопанства се налагала фактически неизплатими данъци и
то подъ форма на „доброволна вноска за държавенъ заемъ*.
58
И понеже селянитЪ не можеха да платятъ иаложенитЪ имъ
суми, стопанствата имъ се конфискуваха, а самитЪ rfc би-
ваха осжждани на принудителна работа въ концлагера, като
саботьори и „врагОве на народа*.
Създаването въ всЪко село на специални групи селяни,
известии като привърженици на властьта, 6Ъ следниятъ етапъ
на кОлективизацията. ТЪзи селяни получиха наименование™
„активисти". ЯдкигЬ на комунистическата партия въ селата
подбираха кадритЪ на тЪзи активисти между най-дОлнитЪ
елементи въ селото. Между онЪзи, който, вместо да ра-
ботятъ, предпочитаха да държатъ речи въ селскитЪ събрания
и да се провъзгласяватъ за най-върли и вЪрни привърже-
ници на тази власть. Този именно „активъ" 6Ъ изпОлзуванъ
Отъ болшевицитЪ за създаване на първитЪ колективни сто-
панства. Отъ тЪхъ биваха образувани „колективи*, а отъ
цЪлия земленъ фондъ на дадената селска община се иззем-
ваше най-добрата за орань земя, която се отдаваше за пол-
зу ване на тЪзи колективи. Така се осжществяваше първиятъ
опитъ за създаване на кОлхОзитЪ.
Следъ като „колхозътъ* (колективно стопанство) би-
ваше създаденъ съ постановление на партийната ядка въ
селото, активиститЪ запОчваха пропагандата си, поканвайки
бедни и срЪднозаможни селяни да влЪзатъ въ него. Акти-
виститЪ търсЪха работна сила, самитЪ тЪ нито бЪха свикнали
да работятъ, нито желаеха това. ТЪ се чувствуваха призо-
вани да управляватъ колхоза.
СелянитЪ, обаче, мжчно се поддаваха на тЪхната про-
паганда. ДветЪ години— юлий 1927 — юлий 1929 —презъ
конто се провеждаше тази „цоброволна колективизация*,
дадОха катастрофални резултати. ВъпрЪки заплахитЪ на
партийнитЪ функционери, въпрЪки обявяването на отказва-
щитЪ се да влЪзатъ въ колхоза за „врагове на народа*,
само 4% отъ нЪлата 115.000.000-на маса на рускитЪ се-
ляни се отзОваха на кОлективизацията. Само 4% Отъ всички
существу вали въ Русия селски стопанства бЪха кОлективи-
зирани. Тази цифра — тЪзи 4% — е характерна. Тя показва,
че въ масата си рускитЪ селяни сж собственици. Отъ друга
страна, тя ОпредЪля и количество™ на привърженицитЪ на
съветската власть въ селото — тЪ сж само 4°/0.
НеуспЪхътъ на доброводната колективизация се отрази
главно върху размЪритЪ на обработваемата площь. Количе-
ство™ на запасенитЪ зърнени храни къмъ 1 юлий 1929 г.
представляваше едвамъ 12% отъ запаситЪ къмъ 1 юлий
1928 година. Виждайки пора жени ето си, съветската власть,
59
вместо да се Откаже Отъ идеята си, премина къмъ по-строги
мЪрки — къмъ насилствената колективизация. ГПУ излиза
Отъ окървавенит'Ь си зимници и пренася дейностьта си въ
селото. Създаватъ се специални „оперативки сектори на
ГПУ", снабдени съ неограничен© право, стигащи до правото
на застрелване на мЪсто, „щомъ това ще е нуждно*.
Насилствената колективизация се провеждаше по след-
ната схема: отредътъ на ГПУ, въОруженъ съ пушки и кар-
течници, пристигаше съ камиОнъ въ селото и арестуваше
всички по-будни селяни. ОстаналитЪ, свикани на общо селско
събрание, биваха принуждавани да приематъ, чрезъ открито
гласуване — чрезъ просто запитване „кой е противъ“, ре-
золюция за минаване къмъ колективния начинъ на земевла-
дението. Тутакси се създаваше .колхозенъ щабъ*, който
веднага издаваше първитЪ си наредби. ТЬзи наредби целЪха
преди всичко незабавното „социализиране* на живия и мър-
тъвъ инвентарь на селото. ОтказващитЪ се да се подчи-
нять на взетата резолюция, или на наредбитЪ на колхозния
щабъ, .за примЪръ и въздействие* биваха застрелвани на
самото мЪсто, предъ общото събрание на селянитк
Но и по този начинъ съветската власть не можа да
постигне цельта си. Това се вижда отъ факта, че насилстве-
ната колективизация се завърши съ колективизиране на
58% Отъ общОтО количество на селскитЪ стопанства.
Въ новосъздаденит’к колхози цар!ше хаосъ, КолхОз-
нитк щабове — невежествени и безпомощни — не мОжеха
да организиратъ живота имъ. Инвентарътъ бързо се разва-
лите, добитъкътъ, социализиранъ и оставенъ безъ грижитЪ
на стОпанитЪ си, бързо измираше. Партийниятъ центъръ виж-
даше безпомощното положение на колхознитЬ щабове, без-
силни да се справятъ съ функциитЪ си, и за да ги подпо-
могне, изпрати въ селото 25 хиляди партийни работница.
Но и rfc, въ болшинството си нЪмащи никаква представа
за селското стопанство и селския животъ, не мОжаха да
допринесатъ нищо. Положението вземаше отчаянъ харак-
тера Изъ цЪлата страна пламнаха бунтове и възстания.
Пламнаха стихийно — безъ планъ и връзка помежду
имъ. И само липсата у тЪхъ на общо руководство, на общъ
планъ спаси съветската власть отъ загиване презъ тЪзи стра-
хотни години.
Сталинъ, виждайки безнадеждното положение въ се-
лото, решава да отступи. Отступлението му не приличаше,
обаче, на ЛенинОвия НЕП. Той избра другъ путь — пути
на провокацията. На 2 мартъ 1930 година въ всички съ-
60
ветски вестници 6t публикуванО писмОтО на Сталина, подъ
насловъ: „СвЪтъ имъ се зави Отъ усп!хитЪ*. Въ това си
писмо Сталинъ обвиняваше низшия партиенъ апаратъ въ
самОзабрава, въ нарушение на партийнитЪ наредби и т. п.
Той ув^ряваше селянитЬ, че никога не билъ искалъ да извър-
ши колективизацията на сила, че тя и занапредъ остава
доброволна и обещаваше на вс^ки колхозникъ въ пълно и
собствено владение малъкъ участъкъ Отъ земята (отъ 0.1
до 0.5 хектара), както и правото да притежава по една
крава и по нЪкОлко кокОшки. Но и тази примка не излъга
селянитЪ. Пвсмото на Сталина им& обратно действие. Следъ
обявената отъ него възможность да се откажатъ отъ кол-
хозитЪ, селянитЬ запОчнаха да ги напущатъ масово. Въ разсто-
яние на единъ месецъ само, отъ 58% колективизирани сто-
панства, останаха едва 6%. Общата маса на селянитЪ се
върна къмъ положението отъ времетО на НЕП-а. СелянитЬ
пОвЪрваха на Сталина и се успокоиха. Tt решиха, че
властьта наистина се отказва отъ безумната си идея за ко-
лективизацията и отново подхванаха полската работа, из-
ползувайки уц’Ьл’Ьлия отъ колхозното стОпанисване инвентаръ.
Но отказътъ на Сталина отъ насилствената колекти-
визация се оказа само една примка. Само една провокация.
ТайнигЬ агенти на ГПУ плъзнаха изъ селата и, заедно
съ мЪстнитЪ комунистически ядки, внимателно наблюдаваха
живота на селянитЪ и набелязваха недоволнит-fc отъ мЪро-
приятията на властьта будни елементи. И още не 6Ъ при-
брана и първата реколта въ новото „свободно- село, когато
ГПУ се залови отново за кървавата си работа. Всички, на-
белязани по-рано отъ специалнитЪ му агенти, селяни, заедно
съ семействата имъ, биваха арестувани и изпращани въ най-
отдалечени райони, на североизтокъ на СССР, на прину-
дителна работа въ горитк Тогава, именно, за пръвъ пжть
се пОявиха тъй наречений „влакове на смъртьта*, конто
въ безкрайна вървОлица отиваха къмъ северъ. „ВлакОветЪ
на смъртьта* — защото натъпканитЪ до краенъ пред!лъ
вагОни се затваряха и намиращит^ се вжтре селяни 6txa
предоставени на сждбата си. Нито храна, нито вода не се
даваха на т!хъ. Мнозина не издържаха тЪзи кошмарни
условия и умрЪха по пжтя, продължавайки пжтуването си
заедно съ живитЪ. Имало е случаи, когато до мЪстОназна-
чението пристигали вагони, пълни съ мъртъвци. . .
Къмъ 1 септемврий сжщата 1930 година числото hl
принудително кОлектнвизиранитЬ стопанства стигна отново
почти предишната си цифра — 52.7%. МЪркит! на властьта
61
продължиха — всички бивши колхозници 6txa принудени
ОтнОво да влЪзатъ въ кОлхОзит'Ь, сжщата сждба постигна и
членовет-fc на семействата, изселени на северъ, по една или
друга причина останали въ селото. Но все пакъ, следъ една
година, къмъ 1 септемврий 1931 година, цифрата на колек-
тивизиранитЪ стопанства се покачи само до 61%, докато
’Още 39% оставаха въ ржцетЪ на свободнитЬ селяни-собст-
веници. Борбата съ тЪхъ продължаваше, но все пакъ се
Оказа невъзможно да бждатъ изпратени въ концлагеритЪ
всички непОдчинили се — близу 40 милиона души.
БолшевицитЪ иззеха отъ наново създаденит! колхози
ц!лата имъ реколта — това 6Ъ печалба отъ провокацията
на Сталина За прехраната на кОлхозницигЬ не 6t оставено
почти нищо. Животътъ имъ ставаше Отъ день на день по-
непоносимъ. Инвентарътъ, станалъ негОденъ за работа, не по-
зволяваше обработването на цЪлата орна площь. Властьта
не се съобразяваше съ фактический условия и вземаше
ОпредЪлени количества зърнени храни, КолхозницитЪ започ-
наха да гладуватъ и следъ това да крадятъ зърно отъ кол-
хозник складове. За да сире тЪзи кражби, властьта 6Ъ при-
нудена да издаде презъ августъ 1932 година специаленъ
„Законъ за опазване на социалистическата собстненость“. По
силата на този законъ, вс!ка, дОри и незначителна, кражба на
колхозного имущество се наказваше минимално съ 10 години
заточение и стигаше до смъртно наказание включително. Въ
вс*Ьки кОлхОзъ 6ixa създадени специални въоржжени Отреди,
конто пазЪха не само хамбаригЬ, но и самото колхозно
поле. Тази мЪрка — пазене на полето — 6Ъ предизвикана
отъ новия, неизвестенъ дотогава видъ кражба, получилъ офи-
циалното название „стрижене на класОветЪ“. СелянитЪ съ
обикновена нОжица остригватъ презъ нощьта класоветЪ, за
да добиятъ отъ тЬхъ по първОбитенъ начинъ пОне малко
брашно. СпециалнитЪ патрули застрелваха на мЪсто вс-Ьки
хванатъ въ този видъ кражба, но и това не можа да спре
отчаянитЪ и гладни хора. Кражбит-Ь продължаваха.
Презъ есеньта на 1933 година Сталинъ реши да за-
върши кОлективизацията на селото и да се справи съ непод-
чинилит! се до тогава на наредбитЪ на властьта стопан-
ства. Върху тЪхъ бЪ наложенъ натураленъ данъкъ, който по
разм1ритЪ се надвишаваше фактический възможности на
стопанитк Организирани специално за цельта ,,бригади“ из-
земваха на сила този данъкъ, оставяйкя селянит^ безъ ect-
какви храни. Гладътъ започна да върлува въ селото и да
унищожава селското население, останало вънъ Отъ колхо*
62
зит1. За да бжде постигнатъ пъленъ резултатъ, за да при-
нуди и т!зи селяни да станатъ колхозници, съветската власть
отне правото имъ да пжтуватъ изъ страната. По този на-
чинъ т! 6ixa осждени на гладна смърть, Отъ която можете
да ги спаси само колхозътъ. Тази драконовска м!рка даде
на властьта още 30°/о колективизирани стопанства и общото
имъ количество порастна до 90%, но все пакъ останаха още
10% стопанства, които не се подчиниха, и въпр!ки запла-
хитЪ и терора, продължиха да водятъ частното си стОпан-
ство вънъ отъ кОлхозитЪ.
Вжтре въ колхозит! продължаваше неспирно борбата
съ „вреднит! елементи и „класовит! врагове*. Чрезъ по-
стОяннит! чистки, отъ колхозит! б!ха изгонени около 20
милиОна души селяни. Тукъ тр!бва да се отбележи, че из-
гонениятъ отъ колхоза селянинъ пОлучаваше специаленъ пас-
портъ, Отъ който се виждаше, че той 61 изгоненъ отъ тамъ
като „класовъ врагъ*. Притежательтъ на такъвъ паспортъ
не можеше никжде да нам1ри работа и 61 осжденъ, той и
семейството му, на гладна смърть. Все пакъ, повечето отъ
такива „класови врагОве* нам!риха начинъ, плъзнали изъ
необятнит! простори на руската земя, да излъжатъ партий-
нит! органи и да се настанятъ на н!коя работа въ фабри-
кит! или минит!. Даннит! на съветската статистика показ-
ватъ, че презъ периода 1932—1935 години градското насе-
ление въ СССР се е увеличило за см!тка на селското съ
12 милиОна души. Може да се предположи, че т!зи 12 ми-
лиОна — отъ всичко 20 милиОна изгонени Отъ колхозит!
селяни — сж именно он!зи, конто съум!ха да пОлучатъ
една или друга работа въ града. Сжщо така може да се
предположи, че липсващит! 8 милиОна души не съум!ха да
сторятъ това и загинаха, увеличавайки по този начинъ броя
на жертвит!, дадени отъ руския народъ. Така заплати рус-
кото село безумния, опитъ на Сталина, чрезъ „феодалната
експлоатация* на селянит!, да получи средства за инду-
стриализацията, за подготовката му за завлад!ването на св!та.
Кървавата борба на селянит! противъ властьта се за-
върши съ победата на последната. Селото не можа да устои
на м!ркит! на терора и 61 принудено да се подчини. По
този начинъ Сталинъ постигна и другата си цель — да
Обезглави руското село, да унищожи най-активнит! му еле-
менти и да сведе останалит! до положението на роби,
на работни животни. Т1зи безволии и заплашени люде пред*
ставляваха и най-подходящит! кадри за армията му, която
61 замислена и създадена върху принципа, отричащъ вс1-
63
какво участие на духа — съставяне прости автОмати, Обу-
чени да обслужватъ автоматический орждия въ време на
война.
Колхозъ
Споредъ СталинОвата конституция и специалния „кол-
хОзенъ уставъ*, вс^ки единъ колхозъ получи въ „вЪчнО
ползуване" земята, принадлежала преди колективизацията на
селската община, отъ която е създаденъ даденъ колхозъ.
Селската община обединяваше обикновено нЪколко селища
и притежаваше всички видове земя, необходими за норма-
ленъ стопански животъ. Споредъ съветската статистика, на
1 януарий 1939 година всичко въ СССР е имало 228.000
колхози, докато числото на влизащитЪ въ тЪхъ селища е
било 550.000. Обикновено, единъ ср±денъ по гОлЪмина кол-
хозъ има около 80—85 домакинства, пръснати въ едно, две
или три селища, съ население до 350—450 души и разпо-
лага съ около 350 хектара обработваема земя.
Освенъ земята, въ собственость, или въ „в^чно пОл-
зуване* на колхоза мина и цЪлиятъ наличенъ живъ и мъртъвъ
инвентаръ на селската Община. Но, докато земята, въпрЪки
всички експерименти, запази все пакъ предишнит! си гра-
ници, инвентарътъ представляваше само жалки остатъци
Отъ ОнОва, съ което селянитЪ разпОлагаха преди револю-
цията. Така напримЪръ, количеството на конетЪ — тази
главна и най-важна за селото работна сила — дори и спо-
редъ даннитЪ, приведени отъ Сталина на една отъ партий-
нитЪ конференции, презъ 1938 година представляваше само
48% Отъ количеството имъ презъ 1916 година. Естествено,
че при липса на работна сила, селянитЪ — колективизирани
или не — не биха могли да обработватъ повече отъ поло-
вината на предреволюционната орна площь. За да попълни
липсата на коне и на мъртъвъ инвентаръ, съветската
власть организира „механизиране* на селското стопанство.
Въ помощь на конет± се явиха тракторитЪ, а земедЪл-
скитЪ машини и сочива, принадлежащи на по н!колко кол-
хози, биваха обединени. По този начинъ бЪха образувани
„Моторно-тракторни станции* (МТС), на конто принадле-
жаха трактОрит'Ь и земед'ЪлскитЪ машини и обслужваха съ
тЪхъ н^колко колхози въ района си. Ц'Ьлиятъ тракторенъ
паркъ на СССР презъ 1939 година се е равнявалъ на
400,000 трактора, — твърде малко, за да бжде напълно за-
метена липсата на конетЪ. И резултатитЪ сж на лице: до-
64
като преди ревОлюцията селянитЪ обработваха 63% Отъ
цЪлата орна площь, а презъ времетОна НЕП-а (1927 година)
дори 83% — колхозитЪ успевать да зас±ватъ само 59%
отъ нея.
Причината за този неуспЪхъ на колективизираното
стопанство се крие, освенъ въ недостатъчното количество на
тракторитЪ и машинитЪ, още и въ прословутата болшевишка
система на „централизирано* стопанство, въ системата на
„промфинпланове* — промишлено-финансови планове — на
конто е подчиненъ цЪлиятъ стопански животъ на страната.
Осжществявайки кОлективизацията, бОлшевицитЪ, за да
подобрятъ резултатигЬ на рекОлтитЪ, се отказаха отъ ста-
рия начинъ на обработване на земята, известенъ подъ
името на „триполната система®, споредъ която една трета
часть отъ цЪлата орна площь биваше оставяна вейка го-
дина „да пОчива*. Болшевицитй се Опитаха да въведатъ си-
стемата на интензивното стопанисване, когато земята, вмйсто
да „почива*, се засова съ различии култури на смйна. Това
именно интензивно стопанисване доведе до пълно изтощаване
на земята въ съветското село. Невежествени колхозни управ-
ници, гонещи рекордитй, не се съобразяваха съ законитй на
интензивното стопанисване и засйваха земята съ огледъ да
изкаратъ исканото имъ отъ държавата количество зърнени
храни. Въпрйки предварително съставенитй отъ специалнитй
комисии планове за засйването, председателитй на колхо-
зитй сами опредйляха начина на посЪвната кампания.
Съ единъ отъ последнитй си декрети — съ този Отъ
7 априлъ 1940 година — съветската власть се опита да
спре този хаосъ въ селското стопанство, въвеждайки нова
система на държавнитй доставки, твърде близка къмъ про-
словутото„разпределяне* отъ времето на военния комунизъмъ.
Вейки колхозъ се зздължаваше, споредъ този декретъ, да
доставя на държавата въ по-голймо или по-малко количе-
ство, въ зависимость Отъ размйритй на владяната отъ него
земя, абсолютно всички видови селско-стопански продукти.
Дали колхозътъ ги произвежда или не, той 6fc длъженъ да
достави и зърно, и месо, и вълна и т. н. Този декретъ внесе
новъ и Още по голймъ хаосъ въ селското стопанство —
кОлхозитй се видйха принудени да набавятъ по единъ или
другъ начинъ Онйзи продукти, конто не можеха сами да
пронзведатъ. За да изпълнятъ все пакъ „плана* на достав-
китй, тй запОчнаха да водятъ помежду си търгОвии — раз
мйна съ продуктитй.
Колхозътъ се управляла отъ колхозенъ щабъ, предсе-
дателствуванъ отъ специално изпратения за дельта доверелъ
човЪкъ на комунистическата партия. Той има неограничен
власть въ колхоза и се явява като пОсрЪдникъ между него
и държавата. Други членове на щаба — сжщо така кому-
нисти отъ града — завеждатъ всеки единъ по н!коя Опре-
делена часть отъ колхозното стопанство: поле, добитъкъ,
инвентаръ и т. н. Всека вечерь колхозниятъ щабътъ заседава и
Определи каква именно работа требва да бжде извършена
презъ идния день. Наредбите на щаба се изпълняватъ отъ
работнически групи, коыандувани отъ специалии „брига-
дири*. .Бригадирите* разпределятъ възложената имъ ра-
бота между отдёлни групи работници, водени отъ „старжи
работници*. Бригадирите, обикновено граждани, а не селяни,
не работятъ — техната длъжность се свежда къмъ наблюда-
ване. По този начинъ и те, както и целиятъ колхозенъ щабъ
сж въ тежесть на селянитё, конто ги хранятъ съ труда си.
Всека извършена Отъ колхозника работа се преценява
споредъ специална единица — ^трудодень*. „Трудодень* е
една норма, равна на максималното количество работа, която
би извършилъ единъ здравъ, приспособенъ къмъ селската
работа и снабденъ съ всички необходими сЬчива и машини,
човекъ за 10 работни часа. Специални таблици определять
категорично на колко трудоденя се равнява една или друга
полска работа. Тъй като „трудОденьтъ* е една известна
норма, то и целата работа на селяните се свежда къмъ ра-
бота „на акордъ*. При това, за да изработи единъ трудо-
день, кОлхОзникътъ е принуденъ да работи много повече
отъ 10 часа — съветските условия за селската работа да»
лечъ не отговарятъ на онези, при конто тази норма бе на-
числена. Следъ привършването на работа, бригадирътъ прея-
ставя въ счетоводството на колхоза сведения за изработе-
ните отъ всеки колхозникъ трудодни. Тези данки се вй-
писватъ на „личните сметки* на кОлхОзниците и споредъ
техъ въ края на година се разпределя между селяните
останалото за техъ, следъ реквизицикте, зърнО.
Бюджетътъ на колхоза. Всеки единъ колхозъ е длъ^
женъ на първо место да издържа свой щабъ, който въ
средния по големина колхозъ достига до 37 души (около
10% отъ целото население на колхоза). Този щабъ по
глъща около 20% отъ приходите на колхоза — членовете
на щаба пОлучаватъ извънредно високи заплати. Следъ това
колхозътъ заплаща на машинно-тракторната станция за
иэвършената съ тракторите и машините работа. Държавата,
на свой редъ, изземва предварително определено и не свър-
66
зано съ реалните възмОжнОсти на» колхоза количество
зърнени храни. Тя ги заплаща, наистина, но по „твърдата*
ценз, равна на 9 копейки за единъ килограмъ зърно, при нор-
мираната цена на хлеба, продаванъ на колхозници, по 1 рубла
и 25 копейки за килограмъ...
Останалото количество зърно, следъ реквизицията и
задължителните плащания, се разпредЪля между колхозни-
ците, споредъ израбОтенитЪ отъ тЪхъ „трудодни*. Споредъ
даннитЪ, приведени отъ Молотовъ въ речьта му предъ пар-
тийната конференция презъ 1935 година, една такава го-
дишна заплата на колхозника се равнява ср-ЬднО на 150—220
килограма зърно на всЪки членъ на семейство. Огъ тази си
заплата кОлхОзникътъ е длъженъ да плати индивидуалнитЪ
си данъци и да внесе Определения процентъ отъ количе-
ството въ зърно на мелницата, като плаща за меленето на
зърното, независимо отъ това дали той ще прибЪгне къмъ
услугитЪ й, или ще досмели брашно по първобитенъ на-
чинъ въ кжщи, както това се практикува въ съветското село.
Грижите на държавата за селянитЪ се Ограничаватъ съ
изплащането н^ тази му заплата. ЕстественО, никой чо-
векъ не би мОгълъ да се задоволи само съ твърде Ограни-
чено количество хлебъ, безъ да има некаква друга храня.
За разрешение™ на този въпросъ — въпросътъ за поцдър-
жане живота на десятки милиони съветски селяни, 6txa из-
мислени „градинарски участъци". „Колхозниятъ уставъ* пред-
вижда, както казахме по-горе, правого на всЪки колхозникъ
да притежава по единъ малъкъ земленъ участъкъ — отъ
0.1 до 0.5 хектара, ПлодОвете, които кОлхОзникътъ полу-
чава отъ обработването на този участъкъ, осигуряватъ пре-
храната му. Споредъ правилника, селяните иматъ право да
работятъ върху тЪзи си участъци само презъ свободного
отъ всЪкаква колхозна работа време. Но съзнанието, че те
сж и единствена възможность да не загинатъ отъ гладъ,
принуждава кОлхОзниците да работятъ върху тези участъци
дори и презъ нощьта. . .
Правого на колхозника да притежава крава и до три-
четири кокОшки, се заплаща съ толкова непосилни данъци,
че повечето селяни се огкйзватъ отъ това преимущество.
Данъкътъ за една крава се равнява на 160 литри млеко и
32 килограма месо годишно. Отгде би могълъ да вземе
селянинътъ месо ? — Този въпросъ не интересува съветските
управници, но този данъкъ лишава колхозника отъ възмож-
ностьта да притежава добитъкъ.
Ето схематичната картина на съветското село. НекОлко
67
милиони партийни функционери упрйвляватъ и кОнтрОлиратъ
производството на селянитк Безъ тЬхно позволение, нито
единъ килограмъ зърнО не може да бжце използуванъ. Кол-
хозътъ е превърнатъ въ една извънредно мощна фискална
организация, той е помпа, чрезъ която държавата изсмуква
отъ селското стопанство всичко, което й е потребно. По
този начинъ се СдОби Сталинъ съ нужднитЪ му за инду-
стриализацията пари.
Пролетаризирането на селянигЪ
Лишени отъ собствена земя и отъ орждията на про-
извОдството, конто се иззеха отъ колхозитй, селянит^ не
могатъ да сжществуватъ, ако не работятъ въ колхозного
поле. Съветската държава използува труда имъ и пОлу-
чава всичкитЪ му продукти. Но държавата не се задоволява
съ използуването на селянитЪ за земедЪлски трудъ само.
Извършената индустриализация, нОвитЬ фабрики и заводи из-
искватъ все по-голймо и по-гОлЪмо количество работни ржце.
Недостигътъ на работната ржка не можеше да бжде по-
критъ отъ наличнит! количества на градския пролетариату
липсващото количество работници биде потърсено пакъ въ
селото. По този начинъ, между другото, се осжществяваше
и стремежътъ на болшевицитЪ да създадатъ, за смЪтка на
селянитЪ, по-голймо количество фабрични работници — онзи
„пролетариатъ", който трЪбваше да крепи властьта имъ.
Индустриализацията и кОлективизацията на селОтО пред-
извикаха единъ твърде интересенъ процесъ — едно раз-
м!стване на силитЪ въ съветската държава. Стари фабрични
работници постепенно изчезваха отъ промишленото произ-
водство, тЪ заемаха административни длъжности въ града
и селото, ставаха „политически работници". Вестникъ ,,3а
индустриализация" отъ 19. II. 1931^пише по този пОвОдъ:
„СтаритЪ фабрични работници, по волята на ревОлюцията,
сж издигнати на отговорни постове. Само малки групи —
до 10—15 на сто — отъ тЪхъ сж останали по фабрикитЪ*.
„Старит^ работници сж напустнали фабрикитЬ, днесъ тЪ
ржководятъ селскитЪ съвети, кОлхози, стопански и коопе-
ративни предприятия, транспорта" — пакъ повтори сжщиятъ
вестникъ въ броя си отъ 20 мартъ 1931 година.
Като къмъ първо средство за пОпълване на предиз-
виканата праздника отъ това размЪстване на работницитЪ,
съветското правителство прибЪгна къмъ широкого въвеж-
ане на женския трудъ. »ОсвОбодете жената Отъ домакии-
68
ството!* — пОдъ този лОзунгъ се прОвеждаше кампанията
за привличане на жената въ промишленостьта. Тази кампания
се завърши къмъ 1935 година, когато количеството на же-
нит'Ь, заети въ индустриалното производство, достигна циф-
рата 7.881.000 души. ПаралелнО съ тази кампания, резул-
татит-fc на която не биха могли да покриятъ липсата на
работна ржка, съветското правителство се обърна и къмъ
селото, отъ което тр!бваше да бжде иззето необходимо™
количество селяни, за да бждатъ тЪ превърнати въ фабрични
работници. Съветското правителство се отнася къмъ пасе*
лението на СССР, като къмъ една армия на мобилизирани
работници, които биватъ изпОлзувани тамъ, кждето има
нужда. Населението за него е само единъ резервоаръ, от-
гдето то може да черпи нужднит! му работни ржце. Съ
специаленъ декретъ на правителството и съ нареждане на
комисариата на труда отъ 12. II. 1931 година, върху кол-
хозитЪ 6Ъ възлОжена доставка на 2.662.000 души за инду-
стриализацията. Тази доставка 6Ъ разделена между всички
колхози, задължени да я изпълнятъ въ припадащитЪ имъ се
размори. Този първи опитъ 6t повторенъ многократно
презъ следващитЬ години и селянит^, откжснати отъ при-
вичния имъ трудъ въ полето, станаха основна работна сила
въ промишленостьта.
Сталиновиятъ „социализъмъ" придоби фантастиченъ
обликъ. Споредъ доктрината на Карлъ Маркса — официал-
ната идеология на съветската държава — социализмътъ трЪбва
да се базира и да се създава отъ фабричния пролетариату
Въ СССР положението е особено. Фабричниятъ пролетариатъ
напуска фабрикитЪ и заема чиновнически длъжности, като
mIctoto му се заема отъ селянитЬ. СелянитЪ оратъ земята,
сЪятъ, жънатъ, доставятъ храна на града. СелянитЪ рабо-
тать за добива на сурОвинитЪ за индустрията. СелянитЪ
заставатъ на местом на фабричнигЬ работници и се пре-
връщатъ въ фабриченъ пролетариатъ.
Основната цель на индустриализацията
Индустриализацията на СССР — развитието на произ-
водством, Още отъ самото начало бЪ прЪко свързана съ
военната подготовка на Съветския съюзъ. Още на 6 мйртъ
1933 година Ворошиловъ се хвалЪше въ вестникъ „Правда",
че „благодарение на нОвит! отрасли на машиностроением,
съветската промишленость получи база за производство на
всички съвременни орждия и средства на въоржжена борба".
69
Фактически, цЪлата съветска индустрия бе създадена само
съ огледъ на производством на въоржжението. Фабри*
ките и заводите сж били нагодени за производством на
/>ойни материалу а не за мирно строителство. Трактор-
нит’Ь заводи строеха не трактори, а танкове, фабрикитЪ за
искуствени торОве произвеждаха отрОвни газове и т. и.
Освенъ това, бидоха създадени маса специални военни фаб-
рики, Означени само съ номера, безъ да се спОменава нито
TtxHOM производство, нито местонахождением имъ.
Положение™ на работника въ СССР
Робъ на държавата, работникътъ на СССР е напълнО
безпОмОщенъ и безправенъ. Той е принуденъ да работи и
да жив^е при най-непоносими условия и нема никаква въз-
можность да води каквато и да е борба за подобрение на
участьта си. Съветскиятъ работникъ нема възможность да
се оплаче на държавните органи и да потърси защитата
имъ, защото въ СССР сжществува само единъ работодатель
и смпанинъ — самата държава. На държавата принадлежи
всичко — земя, индустрия, търгОвия, жилища. Въ услугите
на работолателя-държава се намиратъ и полицията и сж-
дилищата. При тия условия работникътъ е беззащитенъ и
се подлага на чудовищна експлоатация отъ страна на дър-
жавата, която реализира огромни печалби, благодарение на
нискит! заплати и високите норми на труда.
Професионалнитгъ работначески съюзи, чието преко
предназначение е защита на интересите на работника, въ СССР
играятъ съвсемъ друга роля. Ржководени отъ правител-
ството, те се изпОлзуватъ главно за повдигане на произво-
дителностьта на работническия трудъ. По техна инициатива
ставатъ различии „социалистически съревнувания* между
отделни фабрики, заводи и пр., те Определять и раздаватъ
специални награди на работниците, постигнали този или
другъ „рекордъ* въ работата и т. н. „Професионалните*1
съюзи наблюдаватъ за изпълнението въ Определения срокъ
на „плана* за работата на предприятием и създаватъ „до-
броволна* извънредна работа, за която работниците не
смеятъ да искатъ заплащане. Професионалните съюзи въ
СССР се изпОлзуватъ отъ правителството, като едно отъ
многобройните средства за насилие. Целата имъ дейность
е въ пОлза на държавата, но не и въ защита на интере-
сите на работника.
Върху професионалните съюзи е възложено, сжщо така,
70
и „политической възпитание* на работническит! маси,
осжществявано, както чрезъ непрестанна пропаганда, водена
по най разнообразии начини, така и чрезъ създаване на
специални семинари, посещението на конто е задължително
за работницит!, и то въ свободнит! отъ работа часОве. Въ
т!зи семинари работницит^ изучаватъ било Сталиновата
конституция, било историята на комунистическата партия,
било историята на гражданската война въ Испания и други
подобии. Но едва ли не главната функция на професионал-
нит! съюзи е събирането на различии парични сборове и
задължителни удръжки отъ заплатит! на работницит!. Т!зи
сборове носятъ най-различна форма — абОнаменти за за-
дължително пОлучавани отъ работницит! вестници и спи-
сания, вноски за противовъздушна защита, за Организиране
на военното обучение за младежьта и пр. Но централното
м!сто между т!зи задължителни вноски заема „добровол
на та* подписка за държавенъ заемъ, организирйна вс!ка
година и провеждана съ помощьта на професионалнит!
съюзи. Минималната вноска за този заемъ, конто вс!ки ра-
ботннкъ е длъженъ да запише, се определи предварително
и тя се равнява обикновено на месечната му заплата. За-
писаната сума се удържа отъ заплатата на работника въ
продължение иа десеть месеци. Само по себе си се разбира,
че никой не см!е да се откаже отъ този „добровОленъ4
данъкъ и предвиденит! отъ професиОналния съюзъ суми
се удържатъ отъ заплатит! автоматически.
Защитата и протежирането на интересит! hi работника
въ СССР сж само пропагандни лозунги. Действителностьта
се характеризира отъ постоянния стремежъ на властьта да
бжде постигната все по»гол!ма и по-гол!ма производител-
ность на работническия трудъ, безъ да бжде пОдобренО
материалното положение на работника. Системата на безоглед-
на експлоатация на работника въ СССР е претърп!ла
н!колко стадии, но въ оснОвата й винаги е била поставена
работата „на парче*, нормирана работа, която вс!ки единъ
работникъ е длъженъ да извърши въ срокъ отъ осемь часа.
Презъ първит! години на бОлшевизма тази норма се опре-
делите съ огледъ на ср!дната производителность на работ-
ника, като за работата, извършена извънъ нормата, на ра-
ботника се заплащаше извънре'дно възнаграждение. Нормит!
биваха контролирани вс!ки шесть месеци и постепенно уве-
личавани. Работницит!, конто не биха могли да прежив!ятъ
съ фиксираната за нормална работа заплата, се стараеха да
работятъ повече, за да получатъ извънредни заплати, и по
71
този начинъ сами пОвишаваха срЪдната цифра на произво-
дителностьта на труда си. Властьта повишаваше съответно
минималната норма за работа, безъ да увеличава заплатата.
Това положение доведе, въ края на краищата, до тамъ, че
работницитЬ престанаха да работать въ повече Отъ норми-
раното количество и започнаха да търсятъ липсващитЪ имъ
за живота пари вънъ отъ сградитЪ на фабрикитЪ и заводит^,
припечелвайки ги презъ свободното време отъ частна работа.
По този начинъ срЪдната производителность на работника
престана да се покачва и нормитЪ на труда се стабилизи-
раха. Това не можете да задоволи работодателя и еврей-
ский мозъкъ на експлоататоритЬ на руския народъ е измис-
лилъ единъ трикъ, известенъ подъ наименованието „стаха-
ново движение*, рекламирано нашироко не само в&тре въ
СССР, но и извънъ границитЪ му, като нЪкОе особено по-
стижение на социализма.
Сжщностьта на тази нова измислица, на това ново
средство за експлоатация на работника, се свежда къмъ
следното: въ всЪко едно предприятие по н!колцина души
работници биваха поставяни въ специалнО създадени благо-
приятни условия за работа. „БлагОприятни* — въ хаоса на
производството въ СССР, но въ сжщнОсть само нормални
за всЬка една културна държава. Така, минниятъ работникъ
Алексей Стахановъ — основоположникътъ на нареченото
на името му прословуто „движение* — вместо да върши
всички спомагателни работи като товарене вжглища въ ва«
гони, откарването имъ на земната пОвърхность, разтоварва-
нето имъ и т. н., както 6Ъ практикувано въ съветскит!
мини, се заема само съ работа въ галерията. НЪма нищо
чудно въ това, че още презъ първия день на работата при
тия „нови* условия, той можа да изработи петь плти повече
отъ изискваната норма. По с&щия начинъ, чрезъ простого
рационализиране на работа, бЪха постигнати подобии „ре-
корди* и въ други отрасли на промишленостьта отъ после-
дователит'Ь на Стаханова. Властьта и администрацията на
фабрикитЪ npaetxa всевъзможни улеснения за такива работ-
ници — „стаханОвисти*. На тЪхъ се заплащаха по петь-
шесть и повече надници за единъ работенъ день и т^хнит-Ь
рекорди все растЪха и растЪха, стигайки до изработването
на 15—16 надници за единъ работенъ день.
Прим-Ьрътъ имъ повлия върху работничество. Въ вс-Ька
фабрика, въ вс!ко предприятие се проявиха тЪхни последо-
ватели, конто сами започнаха да търсятъ начинитЪ и въз-
можноститЪ за увеличение на производителностьта на труда
п
си, за да постигнатъ „стахановите рекорди", свързани съ
вмсоки заплати. Мнозина отъ работниците започнаха да об-
служватъ по две-три и повече машини едновременно, други
занемаряваха работата, необходима за поддържането на ма-
шините — оставяха ги да работятъ безъ смазване и т. н.
все съ цель да изработятъ повече и повече. Тази ,,Стаха-
нова* трЪска костува твърде скжпо на държавата — изпо-
чупени и повредени въ пълна негодность машини и уреди
се изчисляваха съ хиляди. Съветските държавници се от-
иасяха напълно Спокойно къмъ това варварско унищОжение
на току що създадените индустриални предприятия — цельта
гомена отъ техъ съ този имъ трикъ щеше да заплати
всички загуби,
Стахановото движение постепенно повдигаше средната
цифра на ирОизводителностьта на работническия трудъ . . ,
Презъ 1937 година това увеличение стигна кулминационната
си точка — средната производителность на труда въ инду-
стриалните предприятия се е увеличила съ 40°/о. Тогава
именно наступи мОментътъ, тъй търпеливО дочаканъ Отъ рж-
ководителите на съветската индустрия. Тогава стана явна и
преследваната отъ техъ цель, въ името на която веха пО-
жертвувани хиляди и хиляди нови машини и уреди. На 15
септемврий 1937 година бе издаденъ специаленъ декретъ,
който обявяваше „стахановите" норий на работа за редовни
я задължителни за всички работници въ СССР. Фантастичните
ваилати, получавани до този момеытъ отъ „стахановистите",
равни на по неколко надници, се намаляваха до обичайния
имъ размеръ. Съ други думи казано, отъ работника задъл-
жително се изискваше да даде съ 40% повече работа, за
което увеличение не се заплащаше нищо. Целото ,,стаханово“
движение бе използувано отъ ,,работническата“ власть само
като средство за още по-тежка експлоатация на работника.
Условията на работническия трудъ станаха непоносими.
При новото ,»нормално“ положение, когато „стахановистите"
ивгубиха предишните си предимства и не се протежираха
вече отъ фабричната администрация, никой отъ работни-
иите не можеше да изработи въ срокъ отъ осемь часа
новата норма на работа. По този начинъ работниятъ день
въ всички индустриални предприятия автоматически се е
увеличилъ до 10 — 12, дори и 16 часа работа. Това поло-
жение предизвика масово местене на работниците отъ едно
предприятие въ друго, съ надежда да намерятъ некжде по-
лесии условия за работа. Така се яви непознатото никжде
но света масово скитничество на работниците изъ целата
73
страна. Персоналътъ на н!кои фабрики и заводи за една го-
дина се е см!нявалъ изц!ло по два, три и повече пжти. Това
се отразяваше катастрофално, както въ производството, така
и върху уредит! и машинит!, конто се пов!ряваха вс!ки
пжть на нови, неподготвени за работата хора.
Въ началото на 1939 година съветската власть нам!ри
начинъ да се справи и съ това ненормално положение. Тя
закрепости работницит!. По силата на специални декрети,
работницит! б!ха прикрепени къмъ 0н!зи предприятия,
гдето се намираха на работа въ момента на публикува-
нето на т!зи декрети, безъ право да ги напускатъ. За кон-
трола б!ха създадени специални „работнически книжки".
Безъ да притежава такава, напълно редОвна, работническа
книжка, работникътъ не биваше приеманъ на работа никжде.
Въ т!зи книжки, между другото, се отбелязваха и „поли-
тический качества* на работника — н!що, което го поста-
вите въ пълна зависимость отъ произвола на шефовет! му.
Администрацията на фабрикит! получи пълна възможность
да експолоатира работничеството подъ заплахата на уволне-
ние по „политически съображения*, което автоматически
осжждаше работника на гладна смърть, защото той не би
могълъ да нам!ри каквато и да е работа съ тази убий-
ствена за него бележка въ работническата му книжка.
Сжщит! декрети въведоха и строга дисциплина за
работницит! въ предприятията. Едно неоправдано Отсут-
ствие отъ работа, или едно закъснение за повече Отъ 20
минути б!ха достатъчни за уволнението на работника и за
изхвърлянето на семейството му отъ квартирата му. Като
се вземе предъ видъ, че положение на „безработенъ* не сж-
ществува въ СССР, защото безработнцата б! „ликвидирана"
съ декретъ още презъ 1930 година, когато за всички без-
работни б! нам!рена принудителна работа въ концлагерит!,
става явно ужасното положение на закрепостения по този
начинъ отъ властьта работникъ.
Но не само условията на работата сж тежки, т!зи на
живота на единъ съветски работникъ сж Още по-тежки.
Срещу работата си той получава заплата, съ която едвамъ
може да осигури прехраната си, безъ дОри да мисли за раз-
носкит!, свързани съ обл!клото и пр. Работническит! жи-
лища сж общи казарми за 40—50 души неженени работници
или по една обща стая за две-три семейства на жененит!
(на вс!ки чов!къ споредъ нормит! на съветския социализъмъ
се полага само по 2 кв. метра площь). Т!зи жилища не да-
ватъ на работника възможностьта да си отпочине и сж да-
74
лечъ отъ всЪкаква илюзия за домашно огнище, за соб-
ственъ кжтъ. По скоро това с* легловища на зв-Ьрове, от-
колкото жилища на чов^ци.
ПрословутитЪ .работнически домове за пОчивка* и
различии курортни мЪста се използуватъ само отъ админи-
страцията на фабрикитЪ и заводитЪ, както и отъ членОветЪ
на партията. Единъ обикновенъ работцикъ не може и да
мечтае да прекара пОне нЪкОлко дни въ т^зи поставени на
разположение на съветската аристокрация санаториуми и
пОчивни станции.
Съветската властъ не се грижи за чОвЪка. Споредъ
мнението й, резервитЪ на „живата стока* сж неизчерпаеми.
А за болнитЪ или неджгави работници, вместо санаториуми,
се предлага принудителна работа въ кОнцлагеритЪ, кждето
Tt иматъ възможность да Отдадатъ последний си Сили за
„великото социалистическо строителство*. ТЪхнит'Ь мЪста въ
фабрикитЪ и заводит^ се попълватъ незабавно — по на-
рядъ, даденъ на колхозник управители. ЧовЪкътъ въ СССР
се цени само като работна сила, само като една известна
величина, нуждна за обслужване на машинитЪ.
Държавниятъ строй и управлението на СССР
Найточното опредЪляне на характера на държавния
строй въ СССР дава самата комунистическа партия въ из-
дадения отъ нея презъ 1928 година „Пжтеводитель за СССР1*.
Тамъ пише изрично: „Явното и съзнателното използуване на
държавнитЪ учреждения, въ качеството имъ на орждия за
класова борба, напълно отговаря и съответствува на тео-
рията на Карлъ Маркса, доказваща, че държавата е една кла-
сова организация. Тази концепция определи всички форми
на социалния и държавния животъ на Съветския съюзъ*.
ХарактернитЪ признаци, присжщи на съветското управ
ление преди приемането на Сталиновата конституция отъ
1936 година сж следнит!: цЪлото управление на страната
се устроява върху изборното начало по възходяща степень,
като по-висшитЪ органи на управлението биваха избирани
Отъ по-нисши такива. Законодателната, сждебната и изпъл-
нителната власть не се разд-Ьляше и съсрЪдоточена въ рж-
цетЪ на едни и сжщи държавни органи. Границата между
компетенцията на органитЪ на управлението и тази на ор-
ганитЪ на самоуправлением липсваше.
Въ изборитЪ за първичнит'Ь държавни органи — най-
нисши въ цЪлата система на управлението и най-близки къмъ
населението — участвуваха всички работници и селяни.
75
Тйзи органи сж градски и селски съвети. Самитй избери
за градскитй и селскитй съвети ставатъ по следната схема:
всички жители на селото биватъ свикани на общо селско
събрание, на което имъ се поднася изработениятъ предвари-
телно отъ комунистическата ядка въ селото списъкъ на
кандидатитй за съвета. Председательтъ на общото събрание
поставя списъка изцйло на открито гласуване, чрезъ про-
стоте запитване: яКой е противъ?" На практика, при така
извършваното гласуване, кандидатитЪ биватъ избрани едино-
гласно. Въ градОветй подобии общи събрания се свикватъ
по райОнитй на града и въ индустриалнитй предприятия.
Процесътъ на гласуването е сжщиятъ, както и въ селото.
Въ по-голймитй градове се прибйгва и къмъ „тайно* гла-
суване, но съ единъ единственъ списъкъ на кандидатитй,
който не може да се подлага на никакви корекции. Вейка
поправка на имената на кандидатитй прави списъка невали-
денъ. По този начинъ за градскитй и селскитй съвети би-
ватъ избирани само одобрени и набелязани Отъ болшевиш-
ката партия лица.
Веднъжъ създадени, възъ основа на тйзи избори, тйзи
градски и селски съвети избираха отъ своята ерйда деле-
гати за пО-висшитй държавни органи — за районни конфе-
ренции на съветитй. Тйзи, последнитй, отъ ерйдитй на де-
легатитй избираха на свой редъ делегати за областни кон-
ференции или републикански конгреси, които все по сжщия
начинъ пращаха делегатитй си за всесъюзния конгресъ на
съветитй. Този, последниятъ, „представлява* и „олицетво-
рява* волята на всички работници и селяни на СССР. Освенъ
избора на делегатитй за по-висши партийни учреждения,
вейка инстанция избираше отъ ерйдитй си и изпълнителнитй
органи л<а властьта. Селскиятъ съветъ избираше председа-
теля си, градскиятъ — президиума си. Районнитй, област-
нитй и т. н. конференции избираха изпълнителнитй имъ
комитети, конто излжчваха президиуми. Републиканскитй
партийни конгреси избираха отъ ерйдитй си съвети на на-
родни комисари на дадената република.
На пръвъ погледъ, тази система прави впечатление, че
вейко нейно поддйление представлява една отдйлна еди-
ница, имаща свое собствено народно представителство и
олицетворяваща волята на населението. На практика, обаче,
съветитй, кОнференциитй и конгреситй се свикваха много
рйдко — единъ пжть въ четйри години — и цйлата фак-
тнческа власть на страната принадлежеше на избранитй.отъ
тйхъ изпълнителни органи. По този начинъ цйлото закОнО-
76
дателство — общо на ц^лия СССР — се провеждаше отъ
президиума на конгреса на съветитЪ, или — по-често —
отъ съвета на народнитъ комисари.
Сталиновата конституция отъ 1936 година
Сталиновата конституция, запазвайки дОнЪкжде сжще-
ствувалата въ съветската държава организация на властьта,
внася н±кои сжществени изменения въ държавния строй на
СССР.
Преди всичко, върховниятъ органъ на властьта, споредъ
новата конституция, е представенъ отъ „Върховния съветъ
на СССР*, възглавяванъ отъ президиума си. Съветскиятъ про-
фесоръ Трайнинъ определи властьта на президиума на вър
ховния съветъ, като равна на властьта на царя или предсе-
дателя на република въ буржоазната държава (в. „Правда*
22. VI. 1936). На президиума е дадено право да тълкува
действуващитЪ закони, издавайки съответнитЪ укази — чл.
49 б Отъ кОнституцията.
Върховниятъ съветъ се състОи Отъ две равноправии па-
лати: „Съветъ на съюза* и „Съветъ на националностит1>*.
ЧленоветЪ на тЪзи две палати се избиратъ непоср^дствено
отъ гражданигЬ на СССР, като сжществуващиятъ преди прин-
ципъ, пО-нисшитЪ държавни органи да избиратъ по-висши, се
анулирва. ДепутатитЪ за „Съвета на съюза* се избиратъ
върху пропорцията — по единъ на всЪки 300,000 жители.
Числото на депутатитЪ отъ вс±ка съветска република за
„Съвета на националноститЪ* се определи нарочно за случая.
ВисшитЬ м^стни органи, сжщо така, споредъ новата конститу-
ция, се избиратъ чрезъ nptKO гласуване на населението.
Двет! палати сж равноправии, и за избора на прези-
диума на върховния съветъ и на съвета на народнитЬ ко-
мисари Tt се събиратъ на съвмЪстни заседания. СесиитЪ на
„Върховния съветъ* се свикватъ два пжти годишно.
Законодателната власть, споредъ новата консти-
туция. Сталиновата конституция се Опитва да внесе изменения
въ разпредЪляне на функциитЪ между висшитЪ държавни ор-
гани. Споредъ нея, висшата законодателна власть принад-
лежи изключително на „Върховния съветъ". Обаче принци-
пътъ на пълно раздЪляне на властьта не се установява. На
президиума на върховния съветъ се възлага функцията да
тълкува законитк По този начинъ административниятъ органъ,
какъвто е президиумътъ на върховния съветъ, се превръща
въ органъ закОнОдателенъ. Сжщо така отъ новата консти-
77
туция не е установенъ принципътъ, че вейки законъ се
отмйнява само съ законъ. Общо взето, и СталинОвата кон-
ституция не допринася съ нищо за урегулирването на дър-
жавно-правовитй функции на съветскитй закОнОдателни
учреждения.
Самоуправлението. което съветскиятъ строй признава
по начало, на практика се превръща въ фикция, поради липса
на граници между компетентностьта на едни или други
органи на управлението. Споредъ съветското законодател-
ство, никаква функция на управлението не принадлежи из-
ключително на единъ или другъ органъ. Точно обратно— по-
горе стоещъ органъ на управлението не само че се намйсва въ
разпоредбитй на по-нисшитй, но дори има и правото да
издава наредби, задължителни за тйхъ. Така, на практика
се създава двойно подчинение за мйстнитй изпълнителни
органи. Подчинение на тия, които сж ги избрали, и на по-
горе стоещата изпълнителна власть. Никаква мйстна власть,
или мйстна компетенция не сжществува. Съветската дър-
жава представлява типа на държавата, кждето централиза-
цията на властьта е доведена до краенъ предйлъ. Консти-
туцията на Сталина не внесе нищо ново, никакви изменения
въ сжществуващия редъ
Смдалища. Сждътъ въ СССР се Отнася къмъ компе-
тенцията на съюзнитй републики — вейка една Отъ тйхъ
има свой собственъ комисариатъ на правоеждието. Само
„ВърхОвниятъ сждъ“, комуто сж пОдсждни пОлитическитй и
военно-углавнитй дйла, е общъ за цйлия СССР. Но проку-
рорската власть на всички съветски републики е подчинена
на прокурора на СССР. Конституцията отъ 1936 година
много малко измйня полОжението на правораздаването. Сж-
диитй, както и преди, се избиратъ Отъ съответнитй органи
на властьта, съ изключение на „народнитй еждии* само,
конто се избиратъ отъ всички граждани въ даденъ райОнъ
за срокъ отъ три години. Новата конституция прОвъзгла-
еява, наистина, принципа на независимостьта на еждиитй и
на подчинението имъ само на закона, но тя не предвижда
несмйняембстьта имъ и тйхната независимость по този на-
чинъ става напълно несигурна.
Характерно за съветскитй еждилища е полОжението,
че за лицата, на които се довйрява правораздаването — за
еждиитй — не е задължително да иматъ юридическо обра-
зование. Отъ кандидата за народенъ еждия се изисква само
двегодишенъ стажъ на отговорна политическа работа въ
държавни, професионални или партийни организации. Възъ
78
основа на този принципъ правораздаването въ СССР се на-
мира въ ржцетЪ на членОвегЬ на комунистическата партия,
отъ конто незначителна часть иматъ юридическо образова-
ние (в. „Правда* 9. V. 1936).
Процесуйлниятъ редъ въ сждилищата не дава никаква
гаранция за законностьта и справедливостьта и никакъ не
осигурява правата на подсждимитк Всички съветски кодекси
предвиждатъ правото на сждиятй да взема решения, осно-
вани не върху закона, но споредъ „революционната целесъоб-
разность", или въ зависимость отъ „общата политика на
селско-работническото правителство въ СССР.
Всесъюзната комунистическа партия
Докладвайки на VIII всесъюзенъ конгресъ проекта на
конституцията си, Сталинъ заяви: „Азъ признавамъ, че про-
ектътъ на новата конституция оставя въ сила режима на
диктатурата на работническата класа. Сжщо така, той оставя
безъ изменение и днешното ржководещо положение на ко-
мунистическата партия11. Това именно ржководещо положе-
ние на партията Определи и оформява действието на цЪлия
механизъмъ на властьта и, за да бжде ясно, какъ и по ка-
къвъ начинъ се управлява фактически СССР, необходима е
повърхностна представа за организацията на партията.
Болшевишката партия се именува официално „ кому ни -
стическа*1, възъ основа на постановлението на VII партиенъ
конгресъ (6 — 8 мартъ 1918 година). Уставътъ й, въ послед-
ната му редакция („Правда*1 отъ 9. II. 1934 година), пред-
ставлява нЪщо като втора конституция на съветската дър-
жава. Споредъ устава й, комунистическата партия и нейниятъ
апаратъ се устройва, подобно на съветския апаратъ, по въз-
хОдящъ принципъ. Въ вс'ЬкО учреждение, предприятие, учи-
лище, войскОва часть и т. п. се създава „първичната пар-
тийна организация**, кОято избира бюрото си, възглавено отъ
секретаря, и изпраща делегатитй за районната или градската
партийна конференция. ТЪзи последни избирать кОмитетитЪ
си, излжчващи бюра, възглавявани отъ секретаритЪ — и т. и.
до всесъюзния конгресъ на комунистическата партия.
Всесъюзниятъ конгресъ на партията избира отъ ср-ЬдитЬ
си Централенъ комитетъ (71 члена и 68 кандидати) и ко-
мисия за партиенъ контролъ. Тази комисия наблюдава за
пОлитическата благонадежность на ^членоветЬ на партията;
между другото, тя има право да прОв-Ьрява и пОлитиче-
ската благонадеждность на персонала и на висшитЬ дър-
77
жавни учреждения. Централниятъ комитеть на партията из-
лжчва висшит± й изпълнителни органи.
ТЪзи органи сж следнит-Ь: 1. Политическо бюро (По
литбюро), 2. Организационно бюро (Оргбюро), 3. Секре-
тариатъ. Политбюро представлява н^що като съвещателенъ
органъ при фактическия водачъ на държавата, макаръ че
нито такава длъжность, нито правата й се предвиждатъ
отъ конституцията. Оргбюро завежда разпредЪлянето и на-
значаването на членоветЪ на партията на всички отговорни
длъжности въ партийния и съветския апаратъ. Секретариатътъ
играе ролята на централенъ двигатель на цЪлия партиенъ
механизъмъ. Той се състои отъ петь члена, единъ отъ конто
се именува „първи секретарь* и фактически управлява стра-
ната, той е водачътъ на държавата.
Фактическиятъ глава на държавата — вождътъ на на-
рОдитЪ на СССР*, който сжщо така се именува и „вождъ
на свЪтовния пролетариатъ*, се ползува съ неограничена
власть. Нито закОнитЪ, нито мнението на представителнит!
органи, конто се свикватъ, само за да изслушатъ волята
му, представляватъ н^какви Ограничения за властьта му.
Сжщо така не сжществува и никаква законна норма, която
да опред!ля, кой именно има право да заема тази длъж-
ность на „червения вождь". Отъ практиката на Сталиновата
борба за властьта, се вижда, че тя принадлежи на най-реши-
телния и най хитрия отъ обкржжаващитЪ предишния дър-
жавенъ глава лица, който заема престола му чрезъ борба
съ съперницитЪ си.
Система на едноличното управление на страната
Въпр±ки утвърждението на Сталиновата конституция,
че ц-Ьлата власть въ СССР принадлежи на трудещит! се,
тя се намира фактически въ ржцегЬ на единъ човЪкъ, на
самия Сталинъ. >
Още отъ самото основаване на болшевишката партия
въ.основата на структурата й биде поставенъ принципътъ на
единоначалието, на диктатурата. Както Ленинъ, така и Ста-
линъ сж съумЪли да запазятъ това положение, макаръ и
по различии начини. Ленинъ — благодарение на авторитета
си въ партията, Сталинъ — благодарение на интригитЪ си,
кОито му осигуриха избора на всички отговорки постове
на преданитЪ му хора.
За да запази диктаторското си мЪсто на „първи се-
кретарь*, Сталинъ трЪбва винаги да има послушенъ центра-
80
ленъ партиенъ комитетъ. Той се избира отъ партийни кон-
греси — следователно кОнгресит! трЪбва да сж предста-
вени отъ вЪрни на Сталина хора. КонгреситЪ се съставятъ
отъ делегатитЪ на ренубликанскитЪ конгреси и областнитЪ
партийни конференции, като се набелязватъ фактически отъ
областнитЬ или републикански партийни секретари — за да
бжде осигуренъ нуждниятъ съставъ на конгреса, тЪзи по-
следний трЪбва да сж вЪрни и предана хора на Сталина.
Точно това и цел'Ьше планътъ му за завземането на властьта
и това положение той поддържа внимателно и до сега.
Държавниятъ апаратъ е подчиненъ на партийния
За да бжде осжществена ржководната роля на пар*
тията, вси\ки избори въ селскитЪ и градскитЪ съвети се
правятъ съ Огледъ да бжцатъ избрани за тЪхъ само
членОве на партията, или, въ краенъ случай — хора, съчув-
ствуващи на бОлшевицитЪ, които, заради личното си благо-
получие, имъ се пОдчиняватъ. На практика, всички градски
съвети сж съставени изключително отъ членоветЪ на пар-
тията, докато селскитЪ, поради липса на достатъчно коли-
чество комунисти въ селата, иматъ въ състава си и „без-
партийни болшевици*. При изборитЪ, обаче, за районнитЪ
конференции на партията се налагатъ изключително кому-
нисти. По този начинъ, всички по-горни съветски органи сж
представени изключително отъ членоветЪ на партията. Гос-
подството на партията въ представителнит’Ь съветски учре-
ждения така бива осигурено. Въ вс%ко едно отъ т-Ьхъ
кОмуниститЪ разполагатъ съ абсолютно болшинството, добре
организирано и подчинено на партийната дисциплина. Съхра-
нявайки външностьта на съветския апаратъ, партията, чрезъ
въведенитЪ въ него свои хора, върши отъ името му своя
политика и прОвежда волята на „великия си вождь*.
ЦЪлата дейность на избранит^ или уазначени на раз-
личии длъжности комунисти е подчинена настрогата партийна
дисциплина, и тЪ, макаръдасе пОдчиняватъ формално на раз-
личимте изпълнителни органи, споредъ характера на длъж-
ностьта си, фактически сж напълно зависими Отъ партий-
нитЪ си Организации и сж длъжни да изпълняватъ дирек-
тивна имъ. ПО този именно начинъ цЪлиятъ държавенъ апа-
ратъ се подчинява на партийния апаратъ. ВсЪкаква стой-
ность на принципа за „възхОдящо* устройство на дър-
жавния апаратъ се анулирва и се запазва само външниятъ му
видъ.
81
Ролята на партията
Въвеждайки кОнституцията си, създавайки нова взби-
рателна система, Сталинъ съвсемъ не се е стремилъ да
осжществи демокрация въ СССР, нито да въведе въ съюза
формит-fc на управлението, споредъ свободната воля на из-
бирателитк КОнституцията дава на гражданитЪ право да
гласуватъ само за онЪзи кандидати, конто се посочватъ отъ
комунистическата партия, или отъ организациит-Ь, намира-
щи се подъ контролата й. СледОвателнО, всички канди-
дати, при всички избори, се посочватъ Отъ партията. По този
начинъ СталинОвата система на свободнитЪ избори, не само
че не увеличава никакъ правата на гражданитЪ да изби-
рать желанитЪ Отъ тЪхъ лица, но за пръвъ пжть въ истО-
рията на СССР правата на партията въ управлециетО на
страната биватъ узаконени. Тази система осигурява на пар-
тията фактическото управление на страната.
Права и задължения на съветскитЬ граждани, споредъ
Сталиновата конституция отъ 1936 година
Правата на съветскитЪ граждани, провъзгласени Отъ
„великата Сталинова конституция*, н!матъ никаква реална
стойность. Така напримЪръ, религиозната свобода (чл. 124)
се парализира, чрезъ забраната на свободната религиозна
проповедь. Свободата на словото, на печата и на манифе-
стациитЬ (чл. 125) се определи съ онази цель, на която rfc
служатъ — „интервент^ на трудещитЬ си и градежътъ на
социализма*. За да не останатъ никакви съмнения въ връзка
съ този членъ отъ кОнституцията, съветскитЪ официози •
.Правда* и „Известия* побързаха да кОментиратъ съдър-
жанието му. Ето какво пише в. „Правда* (22 VI. 1936);
„подлиятъ буржоазенъ печать е унищоженъ завинаги въ
страната ни. Свободата на словото трЪбва да служи само
за заздравяването на социализма. ВсЪки, който би се опи-
талъ да разклати сжществуващия строй — е врагъ на на-
рода*. „Свободата на събранията, продължава коментариит-fe
на събрата си в. „Известия* (6. VIII. 1936), ще бжде пред-
оставена на всички, освенъ на тЪзи, конто биха имали за
цель да разрушать социалистический строй въ нашата страна.
Не се допускать събранията на лудитЪ — сжщо така не ще
бждатъ допустнати и събранията на престжпннци — на мо-
нархисту демократа и тЪмъ подобии".
Що се отнася до чденоветЪ на кОнституцията, конто
82
осигуряватъ за съветскит! граждани неприкосновеностьта
на личностьта и на жилището (чл. 127—128), или обеща-
ватъ духовни и материални блага на работници и селяни
(чл. 118—122), то т! оставатъ мъртва буква въ страната,
кждето вс!ки може да бжде не само арестуванъ, но и за-
стрелянъ, безъ сждъ и следствие, отъ органит! на ГПУ, кж-
дето и работницит! и селянит! сж сведени до положението
на роби.
Сталиновата конституция не дава на гражданит! на
СССР най-елементарното право на вс!ки чОв!къ въ вс!ка
свободна държава — правого за свободно движение изъ стра-
ната. Свободниятъ изборъ на м!стОжителствотО и правото
за пжтуване изъ страната отдавна не сжществуватъ въ СССР,
дОри и за членОвет! на партията. Презъ 1932 година б!
въведена паспортната система. Вс!ки гражданинъ получи
паспортъ въ м!стожителството си и отъ тогава не може
да го напустне, дори и за 24 часа, безъ специалната виза
на ГПУ. Селянит! не сж получили никакви паспОрти и
изобщо н!матъ нито право, нито възможность да напускатъ
колхозит! си, освенъ по нареждането на властит!.
Сталиновата конституция за лишенъ пжть пОдчертава
пълното безправие на населението въ СССР и утвърждава
робското му положение,
Сжщностьта на Сталиновата конституция
Сжщностьта на конституцията на Сталина се свежда
къмъ окончателното утвърждаване на единоличната му
власть, както въ страната, така и въ партията. Само следъ
като партията б! превърната въ послушно орждие на поли-
тиката му, Сталинъ можете да ликвидира положението, при
което властьта принадлежеше на държавния апаратъ и се
намираше само подъ влиянието на партията. Чувствувайки
силата си и възможностьта да разчита на партията, Сталинъ
унищожи и конгреса на съветит!, и централния имъ коми-
тетъ и формално, по конституционния редъ, утвърди ролята
на партията и я отъждестви съ държавата.
Диктаторската роля на самия Сталинъ се утвърждава
сжщо така окончателно съ новата конституция. Ц!лата
власть се съср!доточава въ ржцет! на президиума на вър-
ховния съветъ, но фактически бива предавана въ ржцет!
на диктатора. По този начинъ, личното му положение се
засилва още повече.
83
Класовиягь характеръ на „безкласовото"
общество въ СССР
Hina друга страна въ свЪта, кждето социалното не-
равенство на населението да е толкова крещящо, както въ
СССР. Ц-Ьлото население на съветската държава се раздали
на две далечъ не равни части — на управляващи и на упра-
влявани. На експлоататори — членОве на комунистическата
партия, и на роби — останалото население на страната,
подложено на безмилостната и жестока експлоатация въ
името на чуждитЪ и далечни нему идеали.
За раздЪлянето на населението на СССР на две класи
говори и Троцки въ книгата си „Предадена революция* и
въ издавания отъ него „Бюлетинъ на опозицията* (Парижъ),
органъ на бОлшевицитЪ ленинистн. Отъ него се възмущава
и известниятъ френски писатель Андре Жидъ въ книгата си
.Завръщане отъ СССР*, който преди пжтуването си за
СССР единъ Отъ най-гОрещитЪ защитници и пропаган-
дист на комунизма. Активниятъ членъ на френската ко-
мунистическа партия М* Ивонъ, прекараль 11 години въ
СССР, като работникъ, сжщо така стига до заключението,
че „въ СССР сжществуватъ две класи — класата на при-
вилегированитЪ и тази на експлоатиранитЬ. Между нивото
на живота на едната и на другата минава една рЪзка
граница. Докато еднитЪ живЪятъ въ двОрцитЪ, другитЪ сж
принудени да се задоволяватъ съ кОлибитЬ и баракитЬ, не
отговарящи на най-елементарнитЪ изисквания на хигиената.
И докато еднитЪ се раждатъ и живЪятъ въ дворцит-Ь, дру-
гитЪ се раждатъ и живЪятъ въ кОлибитЪ, безъ да сж-
ществува ни най-малката надежда за промена на полОже-
нието имъ*. . . (М. Ивонъ — „Какво стана руската рево-
люция, стр. 83).
Но, докато експлоатираната класа е представена отъ
работници и селяни, тогава кОй представлява другата —
привилегированата класа ? Преди всичко администрацията —
партийнитЪ чинОвници, директори на тръстове и заводи —
Онази бюрОкрация, която, споредъ думитЬ на Троцки, въ
победата на социализма търсЬше и виждаше само собстве-
ната си победа, която не искаше да чака свЪтОвната рево-
люция, за да осигури собственото си благополучие. Това
сж хора, конто пОдпОмОгнаха Сталина въ борбата му за
власть, конто продължаватъ да крепятъ тази власть, защото
тя е свързана, преди всичко, съ личното имъ благополучие.
Къмъ тази — „буржоазна* — класа се отнасятъ сжщо така
84
и съветскит-Ь писатели и журналисти—въ гОлЪмОто си бол-
шинство евреи, както и кОмандниятъ и политическиятъ ка-
дъръ на червената армия.
Въ ржцетЪ на тази привилегирОвана, управляваща
класа се намира цЪлиятъ държавенъ апаратъ, върху нея се
крепи властьта на „великия вождъ на пролетариата", по-
тиснатъ и експлоатиранъ отъ тЪзи безскрупулни хора, про-
дали съв'Ьстьта си и сждбата на народа си срешу охолния
животъ, който вОдятъ въ разорената и ограбената отъ т!хъ
страна, за см±тка на милиони и милиони умиращи отъ гладъ
т1хни братя.
Духовниятъ животъ на населением на СССР
ЦЪлия духовенъ животъ на съветското население се
намира пОдъ кОнтрОла на властьта. Въ съветската държава
е осжщественъ напълно „монОпОлътъ на мисъльта*. ВсЪки
мирОгледъ, който не се основава върху теорията на Маркса-
Енгелса-Ленина-Сталина, се см^та за враждебенъ на държа-
вата. Сжщо така и всички философски, исторически, соци-
ални или политически доктрини, не отговарящи на иконо-
мическия материализъмъ, сж забранени напълно и не сжще-
ствуватъ въ СССР.
Комунизмътъ отрича религията
Комунизмътъ е грубо реалистично и материалистично
учение. Той не може да търпи сжществуването на която
и да е друга религия, защото самиятъ той е една своего
рода „религия". Всичко идеално, възвишенО, всичко духовно
се отрича отъ комунизма и се замЪня съ чисто материали-
стичного, намерило израза си въ диалектическия материа-
лизъмъ, или, както съкратено го наричатъ болшевицит^ —
„диаматъ*. Диаматътъ придоби въ СССР характера на ре-
лигиозна догма. В^рата въ диамата е задължителна не само
за кОмуниститЪ, но той се препОдава и въ съветскигЬ учи-
лища и върху основит’Ь му се възпитава съветската мла-
дежь. Комунизмътъ отрича всЪкаква друга в-fcpa, той не
признава никаква друга идея, не търпи никакъвъ другъ
мирОгледъ, освенъ комунистическия, и той се внушава на
децата отъ най-кр^хката имъ възрасть.
Религията и комунизмътъ сж несъвмЪстими нЪща, и за
вс1ки правОв-Ьренъ комунистъ не е достаточно да бжде самъ
ТОЙ безбожникъ. Болшевишката тактика изисква, налага на
85
вс^ки комунистъ да се бори активно противъ религията.
Тукъ бОлшевицитЪ отиватъ дори пО-далечъ Отъ учителитЪ
си Маркса и Енгелса, конто признавали, че .религията е
въпросъ на съв!стьта за вс±ки чОвЪкъ*. Вероятно, на Маркса
се видЪ невозможно да се бори противъ собствената си,
юдейска религия... БолшевицитЬ намЪриха, обаче, изходъ
отъ това положение — тЪ се борятъ противъ христиан-
ството, безъ тази борба да засЪга еврейскитЪ синагоги и
еврейската религия. „Съюзътъ на вОйнствуващитЪ безбож-
ники*, ржкОводенъ и вдъхновяванъ Отъ евреина Губелманъ
(Ярославски), въ дивитЪ си наступления и гаври не засЪга
никога нито евреитЪ, нито религията имъ. Ц'Ьлата му сата-
нинска дейность е насочена изключително противъ христи-
янството.
Сталиновата конституция по въпроса за религията
гласи: „Свобода да упражняватъ религиОзнитЪ си култове,
както и свобода на антирелигиозната пропаганда, се признава
на всички граждани на СССР*. Свобода да се посещаватъ
църквитЪ „се признава*, но всЪкаква религиозна проповедь
е забранена, докато на антирелигиозната пропаганда се дава
всестранна подкрепа. Изобщо, тази формула отговаря на исти-
ната само въ онази й часть, която се отнася до антирели-
гиозната пропаганда, защото вс1ко посещение на църквитЪ
се отбелязва и служи като обвинителенъ материалъ.
Борбата на болшевицитЬ противъ религията се изрази
и въ ограбването и разру шаването на църквитЪ. Така, спо-
редъ официалната статистика на комисарцата на външната
търговия, бЪ продадено въ странство следнОтО количество
иззети Отъ църкОвнитЪ ценности: 336 кгр. злато, 287.392
кгр. сребро, 33.700 броя диаманти, 48.711 други скупоценни
камъни, старинни златни и сребърни монети за обща сума
Отъ 15.000 златни рубли и други. Следъ ограбването имъ,
цьрквитЪ 6txa подложени на разрушение, или се използуваха
за различии, н^мащинищо общо съ религията, цели. Много
отъ тЪхъ 6txa превърнати въ фабрики, складове, затвори,
танцувални салони, кина, дори и въ бани. . . Свещенослу-
жителитЪ биваха обвинявани въ най-различни преступления
и убивани, или изпращани на заточение въ сибирскит! конц-
лагери. Малцина избЪгнаха тази участь и или пром^ниха
професията си, или продължиха да служатъ въ останалит!
неразрушени църкви. Т1зи църкви су били наемани Отъ
в!рващитЪ отъ градскитЪ съвети, срещу много високи наеми.
За отбелязване е, че този въпросъ е зависЪлъ винаги отъ
евреитЪ.
86
Активната антирелигиозна пропаганда на „съюза на
безбожницитЪ* се изразяваше чрезъ устройване на анти-
религиозни демонстрации, хулиганство въ църквитЪ по време
на богослуженията и т. н., както и въ многобройна и раз-
новидна литература, усмиваща и хулеща Христовата в!ра.
Комунизмътъ срещу семейството
Семейството е основната ядка на всЪка държава и
тамъ, гдето има здраво семейство, н±ма мЪсто за комунизма.
Ето защо, една отъ първитЪ задачи на болшевицитЬ 6t ума-
ловажаването на брака и разрушаването на семейството. За
постигане на тази си цель, болшевицитЪ провъзгласиха пъл-
ната сексуална свобода. Опростената процедура за брака,
и осрбенО тази на развода, умаловажи брака и доведе до
полОжението, щото браковегЬ се сключваха следъ два-три
часово познанство, за да бждатъ разторгнати следъ нЪколко
дни. Лекото отнасяне къмъ институцията на брака пОвлЪче
следъ себе си развалата на семейството. Въ цЪлата му важ-
ность се яви въпросътъ за децата отъ такива краткотрайни
бракове. За разрешаването на този въпросъ 6txa позволени
абортит!, но ако детето все пакъ се явяваше на секта и
майка му не искала да го гледа, то намираше подслонъ въ
специални ясли и сиротопиталища, като пОлучаваше гордото
име „детето на държавата*. Въ т±зи ясли децата умираха
като мухи. ОнЪзи пъкъ, конто все пакъ имаха щастието
да уц!лЪятъ, б!ха пОдлагани на специални методи на въз-
питаяие и отъ тЬхъ именно сж съставени най безскру-
пулнитЪ кадри на болшевишката партия.
Но и въ Он1зи семейства, кждето съпрузитЪ все пакъ
сж се мжчели да сисъздадатъ семейно Огнище, полОжението
не е било по-добро. УслОвията на живота въ СССР при-
нуждаватъ да работятъ за насжщния си хлЪбъ както ба-
щата, така и майката, и децата въ такива семейства сж
оставали безъ никакво наблюдение отъ страна на родите-
литЬ си. Възпитанието си тЪ получаваха на улицата, а отъ
7-гОдишната си възрасть ставатъ задължително членОве на
пиОнернитЪ организации, кждето попадать въ ржцегЬ на
възпитатели, пОлагащи всички усилия да ги възпитатъ
така, че тЪ да станатъ „полезни членОве на комунисти-
ческото общество*. Тамъ ги приучаватъ преди всичко да
шпиониратъ родителитЪ си и да донасятъ за всичко видено
и чутО въ семействата имъ. Децата — доносчици дори се
награждаватъ по различии начини. На 8-годишния пионеръ,
87
Коля Щегловъ, който, благодарение на подслушания отъ него
разгОвОръ, предаде баща си въ ржцетЪ на ГПУ, билъ из-
дигнатъ дори паметникъ!
Естествен©, при това положение, рОдителитЪ се
страхуватъ отъ децата си, а тЪзи, последний, се отчуж-
даватъ отъ родителит± си и семейството престава да сж-
ществува. Цельта на болшевицит^ се постига. Нито ыайката,
нито бащата на детето влияятъ на възпитанието му и
то расте аморално и закърмено съ идеитЬ на болшевизма,
отричащи всичко свето, всичко чОвЪшко.
Народната просвета въ СССР
Училището, наредъ съ семейството, играе твърде го-
лема роля въ духовния животъ на всЪки единъ нарОдъ.
БОлшевишкитЪ водачи сж отдавали гОлЪмо значение за из-
граждането на училището, което да отговаря напълно на
принципитЪ и на стремежит! имъ. За да постигнатъ зада-
чата си — създаването на Вновия съветски човЪкъ* — бол-
шевицитЪ търсЪха нови пжтища за образование и възпитание
на младежьта. Tt правЪха ОпититЪ си надъ училището,
безъ да държатъ см1тка, че тЪзи имъ опити се заплащатъ
скупо и прескжпо отъ обекта имъ — отъ децата и ючо-
шит1, конто се осакатяваха духовно и влизаха въ живота,
да „устрояватъ социализъмъ“, безъ никаква подготовка.
Очебиещото — низко равнище на културата въ СССР се
яви като прЪкъ резултатъ на училищната политика на съ-
ветската власть.
Училището въ СССР преживЪ много премеждия. Пър-
вОмъ 6t създадено тъй нареченото „Единно трудово учи-
лище*, кждето програмата на обучението отричаше обичай-
ната система: нито класнигЬ, нито дОмашнитЪ упражнения
сжществуваха, изтититЪ 6txa премахнати. Прииципътъ
на новата система на обучението 6Ъ: детето да получи
знания по всички предмети чрезъ беседи, екскурзии, наблю-
дение живота на растенията и живОтнитЪ, рисуване, фотогра-
фиране и т. н., като паралелно съ това се изучава и единъ
Отъ занаятитЪ — обущарствО, столарство, желЪзарство и
т. н. Този пръвъ експериментъ, който, споредъ думитЪ на
руководителя му, комисарьтъ на народната просв!та Луна-
чарски, щЪше „да издигне съветското училище на първО
мЪстО въ ц1лия цивилизОванъ свЪтъ*, се провали много
скоро и позорно. „ЕдиннОто трудово училище" не можа да
даде на децата никакви знания — нито общообразозателни,
88
нито професионални. И, следъ четиригодишнбто му сжще-
ствуване, въ края на 1922 година, Луначарски 61 прину-
денъ да признае предъ X конгресъ на съветит! ката-
строфалното положение на училището. Признанията му б!ха
подкрепени и отъ публикуванит! цифри въ списанието „На-
родна просвета*: докато презъ 1915 година „проклетото
царско правителство", което, споредъ болшевишкит! ло-
зунги, умишлено не даваше на народа възможностьта да се
просв!щава, разполагаше съ 125.823 начални и ср!дни учи-
лища, посещавани отъ 8.556.637 учащи се, т!зи цифри
за 1922/23 учебна година стигнаха до 43.866 училища съ
3.330.000 учащи се. За съветската власть не оставаше нищо
друго, освенъ да се откаже отъ идеята си, тъй нагледно
отречена отъ практиката на живота.
Вториятъ периодъ на болшевишкия експериментъ въ
училищната политика съвпадна съ периода на НЕГЬа. Върху
училището 61 възложена задача да подготви он!зи нови
кадри на съветски функционеру конто биха могли да пое-
матъ ржководството на социалистического строителство.
Ц1л0то училищно образование 61 поставено този пжть на
базата на чисто професионална подготовка. Общата култура,
общообразователното училище оставатъ на втори планъ.
На първо м!сто стой техническо-професионалното образо-
вание. Най-характерното за този периодъ въ живота на
съветското училище е създаване на тъй наречения „компле-
ксенъ* методъ на обучението. Учебниятъ материалъ се раз-
пред!ляше не по Отд1лни предмети, а по темит! — „ком-
плекси*, поставени въ пр!ка връзка съ идеологията на
марксизма. Чл. 35 Отъ училищния уставъ отъ 1923 година
твърди: „Ц1лиятъ характеръ на работата и живота на учи-
лището тр!бва да преследва само една цель: ученикътъ да
придобие класовото пролетарско съзнание и инстинкти, и
да осъзнае солидарностьта на всички трудещи се въ бор-
бата имъ противъ капитала*. Основнит! „теми* за училищ-
ното обучение б!ха набелязани както следва: за I отделение
— „ТрудОвиятъ животъ на семейството въ града и селото*;
за IV отделение — „Стопанството на СССР и други дър-
жави*; за I прогимназиаленъ класъ „Селско-стопанската
промишленость*, за V гимназиаленъ класъ — „Историята на
труда-; за последенъ класъ — „Научната организация
на труда*. Вс1ка една такава тема представляваше годи-
шенъ курсъ за дадения класъ. ОбщообразОвателни сведения
се даваха на децата покрай основната тема и б!ха събрани
въ една обща „тема*, която се именуваше „Ленинъ — за
89
децата". Не другъ, а Ленинъ, който всичко знаеше и всичко
можете, запознаваше децата съ обичайнитЪ общообразова-
телни предмети...
И този пжтъ Луначарски твърдЪше възторжено, че
новиятъ учебенъ планъ представлява „грамаденъ скОкъ на-
предъ...* Не минаха, обаче, и две учебни години, и списа-
нием „Народна просвета", въ брой 1 отъ 1926 година, бъ
принудено да констатира, че „нашем училище, не само че
не дава на учащитЬ се никакви елементарни знания, но не
ги научава дори и на грамотность", а вестникъ „Народенъ
учитель* (бр. 2 отъ 1926 год.) признаваше, че „селянитЪ се
оплакватъ, че децата имъ не знаятъ нито да четатъ, нито
да пишатъ, макаръ и да ходятъ редовно на училище...*
И „кОмплексниятъ методъ* се провали... Луначарски
призна, че „срЪдната линия между нашигЬ идеи за учили-
щем и реалнит'Ь условия за обучением и този пжть не
можа да бжде намерена...*
ЕпОхата на Сталиновит-Ь петилЪтки изправяше учили-
щем предъ нови и неотложни задачи. За успешном реа-
лизиране на петгодишния планъ, страната, споредъ автОритЬ
на плана. тр%бваше да разполага съ 176.000 инженери и
260.000 техници за индустрията, както и съ 450.000 други
специалисту отъ които 90,000 специално за руководство
на колхозит'Ь. Досегашниятъ руководитель на народната
просвета Луначарски 6i признатъ за неспособенъ да орга-
низира това масово производство наспецаилисти и постътъ
на комисаря на просвЪтата презъ септемврий 1929 година
6Ъ заетъ отъ Бубновъ. Новиятъ „просветительна съветскитЪ
народи" внесе воененъ духъ въ повЪреното му министер-
ство. Съ редъ наредби той иска отъ работниците по про-
свЪтата да „минатъ на военна нога*, настоява „органитЪ
на просвЪтата да се превърнатъ въ бойни щабове*, а учи-
телскитЪ кадри „да бждатъ мОбилизирани за строежа на
социализма и да се проникнатъ отъ духа на петилЪтката... ’
За бързото производство на новата интелигенция 6txa
създадени тъй нареченитЪ „рабфаки* — „работническит!
факултети*. ТЬзи факултети въ растОяние на две-три години
подготвяха едвамъ грамотни селяни и работници, преминали
презъ съветските училища, безъ да се сдобиятъ съ Основни
знания, къмъ следване въ висши учебни заведения, кждето
Tt се приемаха безъ провЪрочни изпитн. По този начинъ
въ висшитЪ учебни заведения, конто прОмЪниха напълно
предишния си видъ и характеръ и 6txa раздробени на от-
делим факултети съ съкратена учебна програма, влизаха
90
некултурни и полуграмотни хора. Висшето учебно заведение
— съкратено именувано „ВУЗ* — даваше минимумъ
ограничени отъ специалностьта знания и изпращаше на фаб-
рикитЪ и заводит! едвамъ пОдгОтвени техници, носещи
званиетО „инженери*. За получаване на диплома първО-
степенно значение имаше знанието на марксизма, което,
заедно съ принадлежностьта на кандидата къмъ партията
или комсомола, решаваше въпроса. Знанията по предмета
имаха второстепенно значение, като чели партийниять билетъ
можеше да помогне на такива инженери, агрономи или лЪ-
кари въ бждещата имъ дейность. . .
Редицата реформи, на конто 6t подложено съветското
училище, нреминало презъ постепенно отричане на „ком-
плексната метода\ се завърши къмъ началото на 1934/35
учебна година съ възприемане на нОвия „стабилизиранъ
учебенъ планъ*, който се свеждаше къмъ . . . дореволюци-
онный планъ. Следъ близу две десетил!тия експерименти,
болшевицит^ се върнаха обратно. ВъведенитЪ съ този планъ
десетгОдишнигЬ училища — „десетил!ткив — напълно на-
пОдОбяватъ дОревОлюционнитЪ осмокласни гимназии, къмъ
конто сж придадени два подготвителни класа. Учебната
програма, както и системата, отново въвеждаща нормални
уроци, бележки за оценка на знанията, изпити и т. п., се
Отличава Отъ старата програма само съ претрупаностьта
си съ специални „марксистски дисциплини*. Новиятъ учебенъ
планъ въ основата си поставите и „новата “ формула, че
основната задача на училището е „да учи* и че на нея
трЪбва да се пОдчинява цЪлата „Ъбществено-производстве-
на работа* на учащитЪ си, а не обратно. Следъ две десе-
тилЪтия отъ безумии експерименти, болшевицит^ разбраха
най-после, че училището сжществува, за да учи. . .
Злото; обаче, сторено отъ т!зи експерименти не мо-
жеше да мине безъ последствия. РезултатитЪ му се отра-
зиха не само върху онЪзи поколения, конто израстнаха въ
чудовищнитЪ условия на образованието и възпитанието по
„трудови* и „комплексни* системы, т! се отразяваха и върху
следващитЪ поколения, защото съветскитЪ учители и възпи-
1 а те л и нЪмаха нито нужднитЪ качества, нито пОдгОтОвката,
за да учатъ и да възпитаватъ младежьта.
„Време е най-после комисариатътъ на народната просвета
да мине отъ думи къмъ дЪла! Време е най-после учили-
щето да дава достатъчни знания на учащитЪ се!* — пише
„Правда* отъ 22. XII. 19^6 година. Време е наистина . . .
Но какъ би могло да се постигне това, когато „отъ 25 души
91
учители въ едно московско училище, пОдлОжени на изпи-
тание за грамотностьта, нито единъ не можете да пише
безъ груби грЪшки* („Вечерна Москва*, 9. IV. 1937). Какъ
би могло да се постигне това, когато „учителскиятъ персо-
налъ, дори и съ минималнитЬ знания по предмета липсва"
(„Ленинградска правда*, 6. II. 1937 г.). Какъ би могло да се
постигне това, когато жотъ 304.000 души учители, пОдлО-
жени на пров±роченъ изпитъ, само 26.720 (или 5 3°/0! 11) се
оказаха правоспособна а отъ 222.000 учители, задължени
да следватъ дОпълнителни курсове по предметитЪ, конто
преподаватъ, само 26.000 можаха да ги завършатъ. . .*
(„Правда* 22.1. 1938 г.) „Правда* въ броя си отъ 15. II. 1938
кОнстатира сжщо така, че „нито единъ Отъ 24.000 души
учители, преподавали въ висшитЪ класОве, нЪмаше право
за преподаване изобщо, и нито единъ отъ т±хъ не можа
да получи това право при завършване на специаленъ курсъ.
Само 800 отъ 4.500 души директори на училищата 6txa
утвърдени въ длъжнОститЪ си. . Л
При това положение, чудно ли е, че, „следъ триго-
дишно обучение, децата едвамъ могатъ да четатъ. . Л
(„Правда* 3. 1. 1938). Чудно ли е, че дОри и въ московский
районъ на 1000 души се падатъ Отъ 120 до 240 души негра-
мотни— фактъ, приведенъ отъ в. „Известия* (15. X. 1937),
въ връзка съ изборната кампания, и потвърденъ отъ вест-
никъ „Молотъ* (21. X. 1937), който добавя още, че въ
провинциалнитЪ градове и селата положението е още по-лошо.
Не е чудно, напълно естественно е, че при липса на
учителски персоналъ, на училищни потреби и пОмагала, на
училищни здания (за съветското училище е напълно нор-
мално обучението на три смЪни на учащи се въ едно и
сжщо здание), училището все още не може да се нормали-
зира. И както децата все Още не могатъ да получатъ еле-
ментарнитЪ знания, така и завършващитЪ училището не сж
никакъ подготвени за висшитЪ учебни заведения. Животъть
на страната иска, обаче, наличностьта на руководители, и
вратитЪ на специални висши учебни заведения се Отварятъ
за юноши, далечъ не подготвени за т'Ьхъ. Програмата,
пъкъ, на висшитЪ учебни заведения, ограничена само съ
дадена специалность, не може да повдигне тЪхната култура,
не може да имъ даде никакви дОпълнителни знания и все
тъй малограмотна и полуинтелигентни, тЪ навлизатъ въ жи-
вота. Знанията имъ далечъ не отговарятъ на придОбититЪ
Отъ тЪхъ права. Мирогледътъ имъ е ограниченъ въ рам-
китЪ на диамата, въ цитатит! на Ленина, Сталина и Маркса.
92
Tt не могатъ да играятъ ролята на културна класа, за-
дача на която е да повдига равнището на духовната кул-
тура на народа. Точно обратно — тЪ я снижаватъ до по-
следна степень. Тукъ именно се крие и причината за Онова
удивителнО низко равнище, на което се намира културното
развитие на поробеното отъ болшевизма население.
Но болшевицитЪ никога не си поставяха за задача да
култивиратъ духа. Съветското училище умишленО се стре-
мкше и се стреми да потисне, да снижи всЪка проява на
индивидуалностьта, то се стреми да създаде онова „равен-
ство на нищожество*, за което говорите великиятъ про-
рокъ на руската революция и болшевизма Досмевски, въ
романа си „Босове* — „въ стадото трЪбва да има равен-
ство. И ние ще създадемъ равенство на нищожеството. Ние
ще убиемъ вс±ки гений още въ зародиша му*. . . И съвет-
ското училище, като чели следвайки това пророчество, кул-
тивира най лОшитЪ инстинкти и парализира всЪка проява на
духОвнитЪ качества, всЪки опитъ на детето да се издигне
надъ обкржжващит'Ь го съученици. „ВсЬки гений ще убиемъ
въ зародиша му*. , .
Хаосътъ въ образованием, създаденъ отъ болшеви-
цитЪ въ училищем, не имъ прЪчеше да провеждатъ въз-
питателната си политика, за да стигнатъ до положением,
за което говори Андре Жидъ въ книгата си „Връщането
отъ СССР*. „Въ СССР по всЪки даденъ въпросъ сжще-
ствува само едно мнение. Когато говоришь съ некого, до-
бивашъ впечатление, че си говорилъ съ всички*. Това обез-
личаване на чОвЪка въ СССР дОвежда Андре Жида до ми-
съльта, че „подобно положение застрашава самом суще-
ству в а не на културата*. ..
И съвсемъ напраздно съветската статистика се хвали
съданнит-Ьси, че броятъ на съветскитЪ интелигенти възлиза
на деветь милиОна души. 9.000.000 души е грамадна, на-
истина, цифра, но лишени сами отъ общата култура на ума,
Tt не могатъ да повдигнатъ културата на народа. Не биха
могли да го сторятъ, да 6txa дори не деветь, а деветдесеть
и деветь милиОна души. Тукъ, въпрЪки максимата на мар-
ксизма, количеством никога не ще премине въ качество.
Науката, литературата и изкуството въ служба на
болшевизма
Отричането на религията,развалата на семейството, специ-
алното възпитание на децата въ училищатаивъ пиОнерскит!
организации и на юношитЪ въ комсомола, не 6i достатъчно,
93
споредъ мнението на болшевиците, за създаване и форми-
ране на „нОвия съветски чОвЪкъ*. Болшевизмътъ се налага и
върху науката, литературата и изкуството и ги използува
за целите си.
Науката на СССР е подчинена напълно на изискванията
на Официалната комунистическа религия — на диамата. Само
ОнЪзи дисциплини, които по характера си нематъ никакви
дОпирни точки съ него, могатъ още да сжществуватъ въ
Съветския съюзъ. Такива науки с ж: математика, физика, хи*
мия, биология, медицина и тёмъ подобии. Но и тёзи науки,
благодарение на масовото унищожаване на професорското
тело и дезорганизацията на университетского образование,
сведено къмъ преподаване на минимумъ необходими знания,
както и благодарение на контингента на студентите, не сж
Отбелязали никакъвъ напредъкъ презъ бОлшевишкОтО вла-
дычество надъ Русия. Общо взето, те се намиратъ на да-
лечъ по*низко ниво отъ положението имъ преди револю-
цията. Що се Отнася до социалните дисциплини — тЪхното
сжществуване е прекратено напълно. Въ страната на кому-
низма не се дОпущатъ никакви социологически или икОнО-
мически изследвания, ако те не отговарятъ на изискванията
на марксизма. Въ тази область, както и въ областьта на фи-
лософията, марксизмътъ, споредъ болшевицит^, билъ казалъ
последната дума на истината. Всички юридически факултети
сж били затворени Още въ първите година на болшевизма
— правовите дисциплини се Отричатъ отъ него. Юридиче-
ского образование е сведено до знанието на закОнитЪ на
СССР. На пжтя на исторический изследвания сжщО така,
като каменна стена, стой непреодолимата преграда на исто-
рико-философскитъ предпоставки на марксизма.
Въ СССР е потисната изобщо всЪкаква интелектуална
свобода, а тамъ, гдето нема свобода, не е възможенъ нито
прогресътъ на науката, нито прогресътъ изобщо.
Литература. Болшевиците обичаха да хулятъ царската
цензура, но, въпрЪки тази фамозна цензура, пжтьтъ на ру-
ската литература е билъ винаги свободенъ и независима
Руската литература е дала на света такива писатели, като
Пушкинъ, Толостой, Достоевски и цела плеада други,
въпрЪки вС'Ькакви „притеснения* на царската цензура. Бол-
шевизмътъ, обаче, въ стремежа си да използува всичко за
преследванитЪ отъ него цели, даде на тази литература съв-
семъ другъ характеръ и я постави изцело въ услугите на
пропагандата. Болшевизмътъ Ограничи творчеството на пи-
сателя и поета въ рамките на „социални поржчки*, той ги
94
принуди да следватъ въ произведения?* си „генералната
линия на партията* и да възхваляватъ великия гений на чО-
в!чеството — Сталина. При тия условия никакъвъ гений
не би могълъ да се прояви, и между съветскит! писатели
ние не намираме нито единъ достоенъ наследникъ на гени-
алнит! творци Отъ XIX в!къ. НЪкОлцина наистина талант-
ливи писатели и поети б!ха удушени отъ цензурата и отъ
еврейского руководство на духовния животъ на народа и
или избити, или принудени да прекратятъ творчеството си.
БОлшевизмътъ, убиващъ духа, култивиращъ нищОжествОтО,
не можеше да търпи проявит! на духовния възхОдъ.
Путьтъ на руската литература презъ четвъртв!кОв-
ното болшевишко владичество е путьтъ къмъ ГолгОта. Без-
кръстнит! гробОве на убити или свършили живота си съ
самоубийство писатели и поети, кОнцлагери и заточение,
отказъ Отъ творчеството—ето синорит! на този путь на из-
раждащата се и превърната въ орудие на еврейството ру-
ска литература.
Въ момента на октомврийската революция най-л!вото
течение въ руската литература и изкуство б! представено
отъ футуризма. И футуризмътъ, отричащъ изц!ло старото
„буржоазно* изкуство, б! см!тнатъ за орудие, подходящо
за целит! на болшевишката пропаганда презъ този нача-
ленъ периодъ на съветската власть. Той получи пълна пОд-
крепа отъ нОвит! управници на Русия и представители?!
му, като МаякОвски, Пунинъ, Лурие и други, се ползуваха
съ покровителството на комисаря на народната просв!та
Луначарски. Това покровителство опред!ляше положението
на литературата презъ т!зи първи години, когато футуриз-
мътъ я влад!еше напълно.
Но въ програмата на болшевишката партия влизаше
и създаване на специална „пролетарска, социалистическа
литература — худОжествена и научна — която да отговаря
на идеалит! на революционно-комунистическия пролета-
риатъ“. Тази литература не можеше да буде ограничена
само съ футуризма и болшевицит! се Опитаха изкуствено
да създадатъ кадрит! на нови пролетарски писатели. За
цельта б! създадена „писателска асоциация", получила на-
именование .Пролеткултъ* („ Пролета река култура*), начело
на която застана БогданОвъ, единъ Отъ теоретицит! на
марксизма. Кадрит! на пролетарски?! писатели тр!бваше да
будатъ създадени отъ работници, селяни, червеноармейци и
моряци, конто се обучаваха на писателския ,занаятъш въ
95
специалн* Организирани „студии*, пОдъ руководство на чле-
нове на вПролеткулта*. Скоро, обаче, болшевицитЪ се yet-
риха, че не е възможно да научишь всЪки единъ на ,за-
наята“, който иска талантъ и призвание. Опитътъ на „Про-
летку лтам 6Ъ признать за несполучливъ и дейностьта му
прекратена.
ТЪзи първи години на болшевизма — периОдътъ на
„военния комунизъмъ* (1918—1921) — се характеризиратъ
съ пълна провала на бОлшевишкигЬ Опити и въ областьта
на литературата, както и въ всички други области.
ПериОдътъ на НЕП-а, който вдъхна животъ въ умира-
щата страна, се отрази и върху литературата. Той донесе,
макаръ и относителна, но все пакъ свобода за творчеството
на писателитЪ, която съживи литературния животъ. Презъ
периода на НЕП-а, за пръвъ путь следъ октомврийската ре-
волюция, се появи художествената проза. Нито футури-
ститЪ, нито „Пролеткултъ* се занимаваха съ проза и
„творчеството* имъ се ограничаваше изключително съ поезия.
За пръвъ путь въ литературата се явяватъ писатели съ
талантъ, подготовка и ОпитнОсть — въ по-гОлЪмата си
часть представители на старата руска интелигенция — Пил-
някъ, Сейфулина, ЛеОновъ, Вересаевъ, Пришвинъ, Лидинъ
и други. ТЪзи писатели не 6ixa, споредъ думитЪ на Троцки,
„художници* на пролетариата революция, тЪ 6txa само ней-
нитЪ худОжествени „съпутници". Съ максималната, възмОжна
въ услОвията на НЕП-а, обективность тЪ се опитваха да раз-
глеждатъ проблемит-Ь на революцията и владЪеха литера-
турната арена презъ периода 1922—1928 години, макаръ и
остро критикувани и гОнени. ,,Всесъюзната конференция на
пролетарски^ писатели", която въ резолюцията си заяви,
че „художествената литература трЪбва активно да служи
на пролетариата", че существуването на непролетарската
литература не може да се допуска, приравни тЪзи „съпут-
ници“ дори и къмъ контра-революционери. Творчеството имъ
продължи, все пакъ, до края на НЕП-а и този периодъ въ
живота на съветската литература може да се Охарактери-
зира като най-продуктивенъ и най-свободенъ за художе-
ствено творчество.
Краятъ на НЕП-а 6Ъ и краятъ на тази относителна
свобода. Въвеждайки „петгОдишнитЪ" си планове, болшеви-
цитЪ намЪриха, че въ „страната на социализма" не може да
существува никаква друга литература, освенъ тая, която да
служи на „строитегството". ВсЪка тема, която не засЪгаше
nptKO въпроситЪ, свързани съ индустриализацията, кОлекти-
96
визацията и съ пОлитиката на властьта, б! смЪтната за
ненуждна и вредна. Творчеството на писателя и поета се
свеждаше къмъ изпълнение на „социални пОржчки*’, къмъ
произведения, възхваляващи мЪроприятията на властьта и
онази трЪска на строителството, отъ която б! обхваната
страната. Специални бригади отъ писатели се изпращаха на
различии участъци на това строителство и се задължаваха
да ги възп'Ьватъ въ произведенията си. Свободата на твор-
чеството б! ликвидирана. И най-малкото отклОняване Отъ „ге-
нералната линия0 Означаваше отричане на произведението и
осжждане на автора му, като ,,врагъ на народа0.
Този периодъ може да се смятие като катастрофа-
ленъ за руската литература. Мнозина писатели, които не
искаха да продадатъ перото си, или не можаха да се при-
способят къмъ нОвит! условия на творчеството, загинаха
или б!ха арестувани и осждени на принудителна работа въ
концлагера, заради „контра-революционнит!" имъ идеи...
Блокъ, Гумилевъ, Есенинъ и др — нам!риха смъртьта си
Ник. Клюевъ, П. Василевъ, философътъ А. Лосевъ и мнозина’
други б!ха изпратени въ кОнцлагерит!. ОнЪзи, които из-
б!гнаха смъртьта и затвора, се броятъ на пръсти: на Замя-
тинъ му се удаде да напусне СССР; Булгаковъ доживи
смъртьта си като литературенъ консултантъ — писателската
му дейность б! забранена; Пришвинъ и Ф. Сологубъ се
Отказаха отъ Опита да публикуватъ н!що отъ произведе-
нията си и продължиха да работятъ само за себе си...
Но се нам!риха и такива, конто се поставиха въ
служба на съветската власть, като започнаха да пишатъ
„прОизвОдствени" рОмани, възхвалявайки „петил!тки“, твор-
чеството на социализма и великия Сталинъ. Между т!хъ
изпжква фигурата на Алексей Толстой, който съ романит!
си „Петъръ 1“, въ който провежда паралелъ между дей-
ностьта на Петра I и Сталина, „Хл!бъ*, „ЧернОтО злато* и
други, спечели едва ли не първо мЪстО между лакействува-
щит! продажни писатели. Презъ този периодъ ц!лата лите-
ратура се сведе къмъ прослава на Сталина и тукъ, пакъ
А. Толстой надминава всички други...
„Мене ми се иска да вия, да вчкамъ, да кр!скамъ отъ
възторга, който буди у мене мисъльта, че ние живЪемъ
въ епохата на прославния, единствения, неповторимия, недо-
стижимия Сталинъ! ЖивОтътъ, кръвьтани,всичко — вземи,
великий Сталине!...*Десетки други, подобии нему, пълзятъ
предъ Сталина и го възхваляватъ на всички езици на наро-
дит!, влизащи въ състава на Съветския съюзъ«
97
ДухОвнОтО нищОжествО на онЪзи писатели, конто про-
дължиха творчеството си въ услОвията на пълното робство
на мисъльта, доведе руската литература до положението тя
да бжде завлад-Ьна отъ евреитЪ, който, настанявайки се на
всички ржководещи постове, направляватъ творчеството на
единици .бедни духомъ* продажници изъ срЪдитЪ на съвет-
скитЪ писатели. Съюзътъ на писателитЪ се намира изцЪлО
въ ржцетЪ на Персцъ Маркишъ, Давидъ Бергелсонъ, Яцко
Феферъ и други подобии; отдЪлнитЪ му секции се възгла-
вяватъ отъ Йоханъ Алтманъ, Абрамъ Брунщайнъ, Лейба
Касилъ и други — всички евреи.
Еврейското ржковОдство се отрази и върху характера
на литературнит! произведения, главни герои на конто сж
почти винаги евреи („Разгромъ" отъ Фадеевъ, „Коми-
сари* отъ Лебидинский, „Конармия" Отъ Бабелъ и др.). Ли-
тературната критика открито признава на н-ЬкОи отъ тЬзи
герои на руско еврейскитЪ произведения дори и качествата
на борци за свЪтОвното господство на юдеизма — „Левин-
сонъ(главниятъ герой на романа „Разгромъ* отъ Фадеевъ) е
комунистъ — за маситЪ, въ душата си, обаче, той е само
евреинъ, който се стреми къмъ единствената цель — къмъ
господството на расата му надъ цЪлия свЪтъ* — пишете
И. Клейнманъ въ „Еврейски вестникъ...*
Повече Отъ две десетилЪтия продължи процесътъ на ив-
гонването на рускит-Ь писатели отъ руската литература, или
на пълното подчинение на он*Ьзи, конто се продадоха, и
напоследъкъ тя 6Ъ завладЪна Отъ евреитЪ. Използувайки
положението си, евреитЪ се стараеха да превърнатъ руската
литература въ руско-еврейска, за да достигнатъ постепенно
идеала си — еврейска литература на руски езикъ за
руския народъ. Чрезъ тази литература Ti искаха да под-
помогнатъ д-ЬлОто на юдеизма, възпитавайки руския народъ
въ целит± и интересигЬ му, чрезъ произведения, пропитм
отъ еврейски духъ и сжщность.
Не само худОжествената и научната литература се намира
въ ржцетЪ на евреитЪ, цЪлОто ржководствО на периОдичния
печатъ въ СССР е завладЪно сжщо така отъ т-Ьхъ. Редак*
циитЪ на вестницит! гъмжатъ отъ гърбОнОСитЬ представи-
тели на .избрания народъ*. Има дори и такива, като на-
прим±ръ редакцията на вестникъ „Вечерна Москва", гдето
между сътрудницит-fc нЪма нито единъ русинъ...
Театърътъ9 както и литературата, е прекаралъ множе-
ство стадии. Презь първитЬ години на болшевизма той билъ
изпОлзуванъ като чисто пропагандно средство. ПериОдътъ
98
на НЕП-а, донесе и за него една кратка почивка. НЕП приз-
наваше пОне донЬкжде самостойностьта на театралното из-
куство. Съ настжпването на СталинОвите „петилЪтки**, този
кратъкъ периодъ се свърши и театърътъ, както и всичко
въ СССР, бе привл’Ьченъ къмъ служба на вжтрешната по-
литика и превърнатъ въ помощно средство за социализм-
рането на страната. ТемитЪ на театралните пиеси, подобно
на т!зи на лктературните произведения, се Ограничиха само
съ „ударните въпроси* — все съ сжщитЪ: индустриализа-
цията, колективизацията и т. н.
ИзкуствотОу по примера на науката и литературата»
бе сжщо така напълно подчинено на изискванията на по-
литиката на комунистическата партия. То бе доведено до
степень на пропагандно средство, до изпълнение на поржч-
ките, въ зависимость отъ нуждите на момента. И въ об-
ластьта на изкуството СССР не е далъ нито едноиме. „Бързо-
крачещата напредъ съветска култура" би могла да се по-
хвали само съ гениите Отъ типа на Стахановъ, или съ
културтрегеритЪ отъ типа на чекиста Папанинъ. . . Но та-
кива „гении" не сж нуждни на човечеството.
Презъ последимте години, както въ изкуството, така
и въ литературата и въ театъра се забелязваше, наистина,
връщане къмъ индивидуалния психологизъмъ и къмъ исто-
рическитЪ теми. Но и това се намираше въ прЪка връзка
съ политиката на властьта, която, подготвяйки войната,
изведнажъ бе направила остъръ завой и започна да събужда
и възражда забранените до тогава патриотизъмъ и любовь
къмъ родината.
Вськадневниятъ а периодичность печать въ СССР
отдавна вече изгуби основного си назначение, и, отъ трибуна за
свободно изразявани мисли, се е превърналъ въ печатни за-
поведи на партията, давани чрезъ вестниците, както и въ
трибуна за прослава на Сталина. Специално създадениятъ
институтъ на работническите и селските кОреспОнденти,
тъй нареченитЪ .рабкори" и „селкори", представлява окото
на комунистическата партия, което наблюдава навсекжде,
да не би некой да се отклони Отъ генералната й лини».
Дописките на тези кореспонденти, изОбличаващи „антисъ-
ветската" дейность на този или оня партиенъ функци-
онеру не отговаряща на централните директиви, сж обикно-
вено, сами по себе си, вече и смъртна присжда на такъвъ
функционера
99
Комунистическата партия наблюдава и ржководи ду-
хОвния животъ на гражданит! на СССР. Всичко — дори и
самата чов-Ьшка мисъль — се намира подъ контрола на съ-
ветската власть. Съветската пропаганда день и нощь, чрезъ
всички възможни средства, по всички начини, чрезъ радиото,
печата, театъра, изкуството и т. н., внушава на всички, на
мало и гОлЪмо, идеитЪ си. Тя втълпява въ главитЪ на за-
бърканитЪ и заплашенитЪ съветски граждани основитЬ на
марксизма — цитати отъ Ленина и Сталина, приучава ги
да мислятъ само съ тЪзи цитати. . . Малцина ли сж жертва
на тази пропаганда, за която свЪтъ свЪтува само Отъ вре-
мето на Карлъ Маркса, конто н±матъ дори и понятие за
свЪтовната история, които не смЪятъ да се усъмнятъ въ
истинитЪ на комунизма и да се позамислятъ за сждбата на
народа си, пОвл'Ьченъ въ бездната отъ поробителитЪ му
Еврейството и болшевизмътъ
Презъ XIX вЪкъ, както и презъ първата четвърть на
XX, свЪтОвнотО еврейство е съум'Ьло да завлад-Ье дветЪ
основни сили, върху конто се крепыше обществениятъ животъ
въ буржоазно-либералната държава — пресата и паритк
По този начинъ то се сдоби, макаръ и съ невидимого, но
могжщо политическо влияние и можа да израстне въ гол!ма
свЪтОвна сила. ТритЪ интернационала — масонскиятъ, злат-
ниятъ и комунистическиятъ 6txa поставени въ служба на
свЪтОвнОто еврейство и тр-ЬскавО подгОтвяха пълното за-
владЪване на свЪта Отъ евреитк
РжкОвОдителитЪ и проводницитЬ на болшевизма въ
Русия, както и въ цЪлия свЪтъ, сж евреи, и болшевизмътъ,
отъ политическа гледна точка, представлява една часть отъ
свЪтовното еврейско съзаклятие.
Въ брошурата си по еврейский въпросъ, Карлъ Марксъ
нагледно подчертава, че цельта на св!товното еврейство е
пълно унищожаване на християнското общество и подчи-
няване на народит^ подъ еврейската власть. Карлъ Марксъ
напада рЪзко еврейската буржоазия, която би се задово-
лила съ постигнатото, благодарение на паритЪ си, положение
въ християнското общество, която би се задоволила съ
„демокрацията*. Той настоява, че именно евреитЪ трЪбва
да работятъ за възтържествуването на социализма, защото
само социализмътъ е способенъ да унищожи всички пре-
пятствия по пжтя, водещъ къмъ благоденствието на еврей-
ский народъ. Съ тЬзи си думи Карлъ Марксъ подчертава
100
че марксизмътъ е не само икОномическа теория, но и по-
литическа програма, която служи на целитЪ на св-Ьтовното
еврейство.
И, наистина, еврейството действуваше напълно въ духа
на теорията на Карлъ Маркса. То се стрем!ше къмъ все
пО голЪма експлоатация на работничеството, превръщайки
го постепенно въ „пролетариат^. Въ онзи пролетариату
който е предназначенъ отъ Карлъ Маркса да изиграе ролята
на унищожитель на националната култура и на всички ду-
хОвни ценности, върху конто се крепи животътъ на наро-
дитЪ, за да се осуществи най-после онази „диктатура на про-
летариата*, която на практика се превръща въ диктатура
на еврейството.
СССР е хярактеренъ примЪръ на ц1лостно осжще-
ствено покорение на народа отъ евреитЪ, конто играятъ
ржководната роля въ всички области на руския животъ.
ВръзкитЪ между болшевизма и международното еврей-
ство сж стари, толкова стари, колкото и самиятъ болшеви-
зъмъ. Ролята на евреитЪ въ подготовката на руската рево-
люция и дейностьта имъ по време на октомврийския пре-
вратъ и презъ ц'ЬлОто четвъртвЪкОвнО господство на бол-
шевицитЪ надъ Русия, минава като червена нишка презъ
ц-Ьлата история на болшевизма.
Самото начало на руската социалдемократическа
партия, отъ която се роди болшевизмътъ, б1> положено съ
създаване на тъй наречената „трупа на освобождението на
труда*. Основоположници на тази трупа, наредъ съ Плеха-
новъ и ВЪра Засуличъ, 6ixa и двама евреи — Акселродъ
и Дейчъ. Дейчъ скоро следъ товй бЪ арестуванъ отъ гер-
манската полиция и предаденъ на руското правителство. А
останалит-Ь, къмъ който се присъединиха и емигриралитЪ
презъ 1900 година Ленинъ, Потресовъ и Цедербаумъ (ев-
реинъ, известенъ повече подъ псевдонима Мартовъ), обра-
зуваха онази известна „шестица" на групата „Искра*, която
фактически вОд-Ъше.ц1лото руско революционно движение
въ началото на XX в!къ.
Презъ сжщия периодъ — краятъ на XIX и началото на
XX вЪкъ — започватъ революционната си дейность и след-
нитЪ, станали въ последствие известии болшевишки санов-
ници, евреи: Бронщайнъ—Троцки, На хам кисъ —Стекло въ,
Розенфелдъ—Каменеву Лурие—Ларину Валахъ — Литвинову
ЗинОвиевъ—Апфелбауму Урицкий, Свердловъ и др. Т^взеха
активно участие въ подготовката на ревОлюцията, както и
101
въ самия октомврийски превратъ, следъ което заеха най-
отгОворни длъжности въ правителствения апаратъ на нОвата
съветска държава.
Освенъ персоналното участие нат!зи и мнозина други
евреи въ болшевишката революция, тя бЪ подкрепена и отъ
международния еврейски капиталъ. Документално е устано-
вена връзката между болшевицит’Ь (Троцки и др.) и еврей-
ската банка Шифъ и с-ие, отъ която бОлшевицитЪ пОлуча-
вали значителни парични субсидии за подпомагане на дей-
ностьта имъ, особено презъ 1917 година.
Самата „велика октомврийска революция* 6t извършена
не Отъ народнигЬ маси, както, фалшифицирайки историята,
се мжчатъ да я представятъ болшевицигЬ, а отъ н±колко
хиляди души, членОве на болшевишката партия, подкрепени
отъ декласирани елементи въ града и въ селото. Както въ
редоветЪ на този „лумпенъ пролетариатъ", така и въ редо-
ветЪ на самата партия се намираха едва ли не предймно
евреи, конто, отъ „името на народа*, провъзгласяваха на-
всЪкжде „новата власть". Октомврийскиятъ превратъ отвори
широко вратитЪ къмъ властьта на евреитЬ. Саботажътъ на
правителственитЪ чинОвници, пасивното и отрицателно от-
насяне къмъ новата власть отъ страна на интелигенцията,
дадоха възможность на Жмяди и хиляди евреи да заематъ
административни длъжности и да завлад’Ьятъ апарата на
управлението.
Понататъшниятъ хОдъ наревОлюцията,периОдътъ на во-
енния комунизъмь, когато 6t забранена всЪкаква частна
търговия, засегна и се отрази силно върху еврейскитЪ маси,
населяващи Русия, като ги изправи предъ съвсемъ ново за
тЪхъ положение. Огъ в^кове насамъ свикнали да живЪятъ
оть търговия, да водятъ живота на паразити върху снагата
на руския народъ, евреитЪ изведнъжъ 6txa поставени предъ
необходимостьта да работятъ. Но твърде скоро тЪ разбраха,
че болшевизмътъ е добре дошелъ за тЪхъ, дори и въ ус-
ловията на военния комунизъмъ. Tt разбраха, че освенъ още
пО-голЪми възможности за гешефти и печалби, свързани съ
болшевишката действителность, rfe се сдобиха и съ поло-
жение на господари на руския народъ.
Като неудържима вълна нахлуватъ хиляди и хиляди
евреи въ току що формиращия се правителственъ и адми-
нистративенъ апаратъ на СССР. Всички отрасли на обще-
ственна животъ пОпадатъ въ тЪхни ржце, но — главно и
преди всичко — търгОвията. Тази национализирДна отъ бол-
шевишката партия търговия, както вжтрешна, така и външна,
102
6i завладЪна напълно отъ еврействОто. Всички постОве —
Отъ най-висши руководители, до завеждащитЪ дребнитЪ
дюкянчета, б!ха заети отъ представителитЪ на еврейский
народъ. Полето на дейностьта имъ се разшири до размЪри,
за конто тЪ дори и не мечтаеха.
Ненавистьта на евреитЪ къмъ руския народъ и расо-
вата имъ кръвожадность тласна мнОзина отъ тЬхъ въ апа-
рата на ГПУ. Челното мЪсто между тЪхъ заема известниятъ
кървавъ палачъ Йегуда (Ягода). Безмилостната експлоатация
на пОлитическит'Ь противници на новата власть, бавната имъ
смърть въ кОнцлагерит'Ь, е сжщО така измислица на еврей-
ския мОзъкъ. Борбата противъ религията се води по пла-
нОветЪ и подъ ржководството на евреина Губелманъ (Яро-
славски), който съ присжщата на евреина злобна изобрета-
телность се мжчи да й придаде характера на издевателство
и гавра надъ Христовата вЪра. Друга плеада евреи завладЪ-
ватъ науката. литературата и изкуството и преди всичко,
периОдичния и всЬкидневния печатъ. Ихната цель е да
превъзпитатъ руския народъ въ интереса на еврействОто.
Ti полагатъ голыми усилия, да заставятъ рускитЪ учени
писатели, художници и др. да се откажатъ Отъ творчеството
си, или да се оставятъ да бждатъ* водени по еврейски пу-
тища. Идеалътъ имъ е да дадатъ йа руския народъ наука,
литература и изкуство, превърнати въ орудие на еврей-
ский интереси, да внушатъ на руския народъ, че тЪ —
евреитЪ — сж госпОдаритЪ му.
За да бжде господството имъ целостно, евреитЪ про-
никватъ и въ съвсемъ чужда за т!хъ область — въ армията.
Създадениятъ въ червената армия апаратъ на политическитЪ
комисари, апаратъ, представенъ въ по-гол!мата си часть отъ
евреи, пОлучава ржководната и предимна, въ сравнение съ
тази на командния съставъ, роля. ЦЪлото политическо ру-
ководство на армията — висшето й политическо управление
— се намира, естествено, сущо така въ ржцегЬ на евреитк
Имената на Гамарникъ и Мехлисъ сж свЪтовно известии.
Съвсемъ особено мЪсто въ историята на болшевизма
презъ последний години на сжществуванието на СССР заема
Лазаръ КаганОвичъ — най-мОгжщиятъ следъ Сталина човЪкъ
въ СССР, свързанъ съ диктатора и чрезъ роднински връзки.
Четвъртата съпруга на Сталина е дъщеря на Лазаръ Ка-
гановича.
ЗаеманитЬ отъ Кагановича постОве сж мнСгО5р0йни.
103
Той е съумЪлъ да завладев и ржкОвОдствОтО на партийната
политика, което означава и ржководството на цЪлата
вжтрешна политика на СССР. Днешното си положение Ла-
заръ КаганОвичъ спечели съ цената на редица най-безскру-
пулни постжпки, като залОчна кариерата си съ организи-
раната отъ него голема „чистка0 на украинската комунисти-
ческа партия презъ 1933 година. Въ резултатъ на тази
чистка, шефътъ на украинската компартия, стариятъ партиенъ
другарь на Ленина, който пОвЪрва въ независимостьта на
украинската съветска република и искаше отъ Сталина за-
читането й, се самоуби. ЦЪлиятъ висшъ партиенъ апаратъ на
Украйна — десетки видни членове на партията — бЪха
арестувани и осждени на смърть, КаганОвичъ така „про-
чисти" Украйна, че Отъ тогава никому вече не идЪше на
умъ да претендира за независимостьта на отделимте съветски
републики. Съ този актъ КаганОвичъ спечели доверието
на Сталина.
Качвайки се постепенно по стълбата на властьта, Ка-
ганОвичъ се стараеше да изолира Сталина отъ всекакво
влияние, освенъ лично неговото. Той му внушаваше недо-
верие къмъ старит! бОлшевици, къмъ сътрудниците на
Ленина, къмъ целия партиенъ апаратъ. КаганОвичъ вървеше
по стжпките на самия Сталинъ, той знаеше добре, че само
онзи, който управлява партията, управлява и страната. На-
родътъ въ СССР нема никакво значение и не играе ни-
каква рОля. Целата борба за власть се води само въ пар-
тийните среди. КаганОвичъ постигна цельта си — Сталинъ
възложи нему провеждането на основната чистка въ партията.
Чрезъ клевета и интрига, използувайки фамозното
троцкистско движение, КаганОвичъ успе да унищожи всички,
конто биха могли да бждатъ опасни за играта му. Той не
пощади дори и близкия на Сталина чОвёкъ — шефа на
комсомола Косаревъ, въ когото мнозина виждаха лицето,
което се подготвя отъ самия Сталинъ за негОвъ заместникъ.
Но и самиятъ КаганОвичъ претендираше за този постъ и нему
се удаде да унищожи съперника си.
Дейностьта на КаганОвичъ осжществяваше вжтрешната
подготовка на страната къмъ безотказното подчинение и
робското изпълнение на всека заповедь на властьта. По
този начинъ той осигури бойната готовность на СССР за
предстоящата война.
И докато Лазаръ Мозезонъ КаганОвичъ и хиляди и
хиляди други евреи се занимаваха съ тази вжтрешна под-
104
готовка, други представители на еврейството се занимаваха
съ външната й подготовка, координирайки действията си
съ междуиародната еврейска централа. ЛитвинОвъ, Майски
и мнозина други — агентите на Коминтерна, оплитаха меж-
дународного положение, създаваха предпоставки за вжтреш-
ни неуредици въ всички страни на Европа, съ единстве-
мата цель — да предизвикатъ световната война и да под-
готвятъ терена за кОмунистическитЪ възстания и безредици
въ тила на воюващитЪ държави. Война! На всека цена
война! — това бе лозунгътъ на еврейството.
Еврейскиятъ ампериализъмъ. Години наредъболшевиш-
ките главатари непрестанно обвиняваха капиталистическите
страни за подготовка на завоевателна империалистическа
война. Такива тенденции сжществуваха, наистина, въ онЪзи
страни, кждето властьта бе съср±доточена въ ржцете на
известенъ кржгъ хора, притежатели на едрия капиталъ.
Т±зи капиталисти, използувайки предимствата, конто имъ
даваше завладения отъ техъ държавенъ апаратъ, водеха
външната и вжтрешната политика на тези страни, съ Огледъ
да подготвятъ завладеването на света и експлоатацията на
народите въ интереса на ограниченъ брой едри капиталисти
Но и политиката, водена отъ болшевиците, въ сжщ
нОсть по нишо не се отличаваше отъ тази на капитали
ститЬ. Управниците на СССР, отъ своя страна, подготвяха
завладеването на света. Разликата между двете групи бе
само въ лозунгите, съ конто, както едните, така и другите,
се мжчеха да прикриятъ истинските си цели. Докато капи-
талистите проектираха покоряването на света въ името на
»цивилизацията и прогреса*, които те щеха да донесатъ
на покорените отъ техъ народи, болшевиците оправдаваха
своите стремежи съ лозунги: „световната революция'* и „ос-
вобождаваието на трудящите се отъ робството на капита-
лизма**.
Задъ паравана на тези ,,хуманни“ идеи се криеше,
обаче, ликътъ на евреина, за сметка на когото работеха и
едните, и другите.
Целиятъ светъ знае днесъ, че „освободителите на
трудещите се* експлоатиратъ работниците и селяните въ
СССР по начинъ не по-малко жестОкъ и безчОвеченъ, от-
колкото „носителите на прогреса и цивилизацията4* експло-
атиратъ робите си въ колониите. Диктатурата на управ-
ляващата клика, разполагаща съ едрия капиталъ, експлоа-
тацията на трудещите се, стремежътъ къмъ завоевателната
105
война — ск общи и за двата „враждебни* лагера. Кому-
нистическиятъ империализъмъ, пОдъ знамето на св^товната
революция, не се отличава по нищо отъ еврейско-капита-
листическия, криещъ се задъ знамето на прогреса и циви-
лизацията.
И както въ капиталистический страни и властьта, и
капиталътъ се намиратъ въ еврейски ржце, така и въ «стра-
ната на социализма" и власть, и капиталъ се намиратъ сжщо
така въ еврейски ржце. Тукъ именно се крие и обяснението
на противоестественна на пръвъ погледъ съюзъ между
„пролетариитЬ" отъ Москва и плутократитЬ Отъ Лондонъ
и Ню-Йэркъ. Този фактъ обяснява и лъжливитЪ аларми,
прогласявани толкова години наредъ отъ болшевицитй по
адресъ на капиталиститЪ. ТЪзи аларми имъ служеха за
оправдаване на собствената имъ подготовка къмъ войната.
Както московский пролетарии, така и англосаксонскитЬ
плутократи сж васали на единъ и сжщъ господарь — на
свЪтОвното еврейство. Капиталистическиятъ империализъмъ
и комунистическиятъ интернационализъмъ сж само лицето и
опакото на единъ и сжщи империализъмъ — еврейскиятъ
„Водачътъ на еврейството”. Дори и *амитЬ евреи
нагло и цинично признавать, че днешната война се води въ
интереса на еврейския народъ. Двата еврейски кОнгреси, ста-
няли въ Москва на 24 августъ 1941 година и на 24 май 1942
година, чрезъ взетитЬ отъ т^хъ резолюции, пОдчертаватъ, че
СССР е „земя обетована** за еврейския народъ, че тамъ
евреитЪ сж строители на новото общество, на новата кул-
тура, нОвия редъ въ живота. Московский кОнгреси призо-
ваватъ всички евреи по свЪта да се притекатъ въ помощь
на СССР, защото той е главната база и основа въ борбата,
която водятъ „великитЪ демокрации — СССР, Англия и
СъединенитЪ щати", противъ фашизма и за интервент^ на
еврейския народъ. Въ резОлюциитЪ изрично се подчертава,
че днешната война решава не само еждбата на чов^чеството,
но — главно — тази на еврействОто. За да изпжкне по-
силно солидарностьта между еврействОто и комунизма, мо-
сковский еврейски кОнгреси именуватъ Сталина „водачъ на
еврействОто1*.
ЦелитЬ на еврействОто сж ясни — да повторять опита
на Русия надъ народитЪ на останалия свЪтъ, за да ги екс-
плоатиратъ въ интереса на шепа международни банкери-
евреи. И тЬ не намиратъ дори за нуждно да ги прикриватъ.
106
Младежьта въ СССР
ОснОвниятъ принципъ, върху който се гради възпи-
танието на децата и юношит! въ СССР отъ началото на
болшевизма и до день днешенъ, е: унищожаване на семей-
ството, огричане на авторитета на родителитЪ и на религията.
„Детето трЪбва да бжде социализирано. Не трЪбва да
се допуска то да се привързва къмъ родителит! си — н!щО,
което би могло да допринесе за заздравяването на семей*
ствОтО“. Ето основната мисъль, която се пОвтаря въ всички
инструкции и „педагогически1* съчинения на СССР. И този
принципъ се провежда съ неумолима послецователность вече
въ течение на четвърть вЪкъ на болшевишкото владичество.
ДумитЪ на Ленина: „Дайте ми четири години да се занимая
съ възпитанието на децата и плодоветЪ на зърното, което
азъ ще посЪя, не ще бждатъ унищожени никога“ се Оправ-
даха напълно, що се отнася до четвъртв’Ьковното сжще-
ствуване на болшевизма.
„Цвгътята на живота*. Казанит! веднажъ отъ Ле-
нина думи — „децата сж цвЪтята на живота", б±ха подхва-
наги и широко изпОлзувани отъ съветската пропаганда, която
винаги твърдЪше, че никжде по свЪта децата не сж гледани
no-добре, отколкою въ СССР. Съветскиятъ съюзъ се пред-
ставяше отъ болшевишката пропаганда като сжщинска
райска градина за деца. СъветскитЬ вестници печатаха хи-
ляди и хиляди усмихнати детски личица, специалнитЪ филми
демОнстрираха най-модерно обзаведенитЪ детски градини,
хиляди деца минаваха по екранитЪ на кината и акламираха
„бащата на народит^*, но... всичко това е пропаганда и
само пропаганда.
Децата въ СССР още Отъ раждането си сж подложени
на единъ режимъ, който унищожава десетки хиляди отъ
т!зи крЪхки сжщества. 22.7^ отъ новороденитЪ деца уми-
рать, преди да стигнатъ едногодишната си възрасть, при-
знава в.„Известияв отъ 15. VI. 1937. Но дори и преди идва-
нето си на свЪта, детето въ СССР носи вече печата на ре-
вОлюцията — малцина се раждатъ въ нормални семейства.
Улеснената процедура на развода доведе до тамъ, че много
отъ децата н!матъ дори и представа за бащитЬ си. Изоста-
вената майка е принудена да работи, за да осигури лре-
питанието си, но и това не винаги е възможно, защото бре-
меннитЪ жени биватъ уволнявани отъ работа (в. „Правда*
Отъ 24. VII. 1937). Освенъ това, поради липса на родилни
107
домове, 85% отъ всички раждания въ Ленинградъ ставатъ
вънъ отъ т!хъ, като родилката е лишена отъ най елемен-
тарната медицинска помощь — констатира в. „Ленинградска
правда" отъ 18 юлий 1936 година. Наредъ съ този фактъ,
който се отнася до втората столица на СССР, до града на
Ленина, какво ли става изъ селата? Но. .. по всички екрани
на Европа и Америка се демонстрира филмътъ, който пред-
ставляв! най-добре обзаведенъ „майчинъ домъ" въ Москва.
Никжде, обаче, не се казва, че отъ услугит! на този домъ
могатъ да се пОлзуватъ само женит! на висшит! партийни
функционера
Що се отнася до гледанетО и храненето на нОвОро-
денит!, когато почти всички майки сж принудени да ра-
ботать, полОжението е наистина трагично. Детето тр!бва
да бжде оставяно въ кжщибезъ вс!какви грижи, защото „ясли
има само за 7% отъ децата, но и тамъ децата не сж гледани
добре1* — твърди в. „Известия1* отъ 17 юлий 1937 година.
Т!зи ясли, макаръ че не сж безплатни — отъ заплатата на
майката-работничка, равна сродно на 87 рубли, фабричната
администрация удържа 40 рубли месечно за гледане на де-
тето — не сж обзаведени, „децата се хранятъ лошо, гле-
дането имъ се възлага върху напълно неподготвения за цельта
персоналъ, медицинскит! грижи липсватъ. . . (вести. „Инду-
стрия", 14. X. 1937). Но, наредъ съ това безрадостно състояние,
съветската пропаганда поднася на св!та филмъ, снетъ въ
н!коя специална „партийна" детска градина, кждето децата
приличатъ на ангелчета и едва ли не за вс!ко едно отъ т!хъ
има по една гледачка. . .
Животътъ въ съветския рай, представенъ отъ прОпа-
гандата, и действителностьта, както въ всички останали
области, н!матъ нищо общо помежду си.
„Безпризорнитп," (Безприютни деца). Истинска и
страшна трагедия изживяватъ он!зи деца въ СССР, конто сж
изгубили родителит! си, тъй нареченит! „безпризорни11. Не-
мили-недраги скитатъ т! изъ просторит! на руската земя,
водейки живота на бездомни кучета. НачалОтО на тази тра-
гедия б! положено отъ гражданската война, която унищожи
безброй семейства. Гладътъ презъ 1933 година, какта и ко-
лективизацията попълниха кадрит! имъ, конто не намал!-
ваха и презъ „мирнит!" години на болшевишкото царуване.
Днешната война, безразборнит! евакуации и мобилизации
хвърлиха на улицата нови стОтици хиляди, милиони, може
би, нещастни, загубили бащит! и майкит! си дечица. Обл!-
чени въ дрипи, посин!ли Отъ студъ, покрити съ паразити,
108
скитатъ се т! Отъ село на село, отъ градъ на градъ, мо-
лейки за парче хл!бъ. . .
Презъ 1922 година, когато болшевишката държава
прежив!ваше първия си катастрофаленъ гладъ, броятъ на
т!зи безприютни деца, споредъ даннит! на „самата съпруга
на Ленина*, Крупская,стигаше до 7 милиОна души! („Правда*
бр. 51 отъ 1923 година). Презъ периода на колективиза-
цията нова вълна на изоставени деца се вл! въ тази
армия, но дори и презъ 1939 година — 22 години следъ
революцията — количеството имъ все още превишаваше 5
милиона души.
Т!зи деца се препитаватъ отъ просия, отъ дребни
кражби и т. п. Хванати отъ полицията, т! биватъ въдво-
рявани въ специални „колонии за безпризорнит!*, но мжчно
се поддаватъ на превъзпитаване. Т! се стремятъ ла изб!-
гатъ отъ т!зи колонии и да се върнатъ къмъ порочния си
скитнически животъ. Пон!кога т!зи бегства ставатъ дори
организирано, както б! случаятъ въ една такава колония близу
до Ленинградъ преди н!колко години: 140 деца отъ всичко
250 намиращи се тамъ, направила опитъ за б!гство въ единъ
и сжщи день и б!ха преследвани отъ директора и възпи-
тателит! на колонията, въоржжени съ пушки и револвери.
Много отъ децата б!ха убити и ранени. Затворит! и
концлагерит! гъмжатъ отъ заловенит! при кражби или други
дребни преступления деца. На 7 априлъ 1935 година б!
издаденъ и специаленъ декретъ, съ който се въведе смърт-
ното наказание и за децата надъ 12 годишна възрасть.
Но и т!зи жестоки м!рки не с ж достатъчни за съ-
ветската власть въ борбата й противъ безпризорнит!, за
злочестата участь на които сж виновни само болшевицит!,
които сж лишили т!зи деца отъ семейно огнище, убивайки
т!хнит! бащи и майки. И на практика често пжти на смърть
се осжждатъ и децата едвамъ стигнали 9 годишната си
възрасть. Единъ такъвъ случай биде изнесень и въ страни-
цит! на в. „Правда41 (отъ 10. I. 1938 год.), който съобшава,
че „въ смъртната присжда б! казано само, че на смърть
се осжжда гражданинъ еди кой си, ергенъ, безпартиенъ. . .
И само отъ досието на осждения можеше да се разбере, че
осждениятъ б! на 9 години*. . .
„Децата сж цв!тята на живота!.. — казваше Ленинъ...
Възпитанието на младежыпа въ СССР. Още презъ
първит! години следъ завземането на властьта, болшевишкит!
управници разбраха, че както за запазване на режима, така
109
и за подготовката на св!товната революция, сж необходими
специално подготвени и възпитани въ комунистически духъ
кадри. Такива кадри т! можеха да създадатъ само отъ
поцрастващото поколение и за постиганетр на целит! си
болшевицит! взеха всички м!рки да развратятъ мисъльта
на децата, да имъ вдъхнатъ още отъ най-кр!хката възрасть
идеит! и в!рванията, необходими за единъ комунистъ.
Думит! на Ленина: „Изходътъ на борбата зависи отъ
младит!. Ние тр!бва да спечелимъ младежьта!*— намиратъ
изразъ въ създаването на разхвърлянит! изъ ц!лия СССР
младежки организации, известии подъ името „пионерски" —
за децата. Т!зи организации работ!ха подъ ржководството
и наблюдението на специално подготвенъ персоналъ и имаха
за цель да създадатъ отъ децата съзнателни орждия на
новин болшевишки редъ.
Въ тия Организации на децата се внушаваше, че т!
принадлежатъ на болшевизма, тамъ ги учеха да презиратъ
родителит! си, да усмиватъ религиознит! имъ в!рвания, да ги
шпиОниратъ, да подслушватъ разговорит! имъ и да дОна-
Сятъ за всичко видено и чутО на настОйницит! си, конто
награждаваха по различии начини „най-достойнит! и най-
способнит!* въ това отношение деца. Принципътъ, поста-
венъ въ основата на такова комунистическо възпитание, б!:
„детето тр!бва да бжде социализирано, въ него тр!бва да
бжде убита любовьта къмъ родителит! му, привързаностьта
му къмъ семейното огнище, авторитетътъ на религията*.
„Буржоазниятъ* моралъ се усмиваше и се коригиоаше
споредъ изискванията на комунистическия моралъ. „Почитай
баща си и майка си ? — Не. Ние настояваме децата да ува-
жаватъ само Он!зи родители, конто иматъ болшевишкит!
убеждения, който защищаватъ интервент! на работническата
класа. Ние отричаме принципа на безогледното уважение
на родителит!. „Не убивай ?м—Тази зап0в!дь е добра за
буржоазния св!тъ. Ние се отнасяме критически къмъ нея.
Ако чов!кътъ е вреденъ за болшевишкия строй, ако сж-
ществуванието му представлява Опасность за ревОлюцията,
ти тр!бва да го убиешъ! УбийствОтО на врага на ревОлю-
цията е напълно легаленъ и мораленъ актъ. Комунизмътъ
не държи см!тка за н!каква си метафизическа ценность на
чОв!шкия животъ". . .
Този цитатъ е взетъ Отъ списанието „Млада гвардия*4
— списание, предназначено за деца и юноши. Върху такива
и подобии принципи се възпитаваха децата въ СССР презъ
по
последний четвърть вЪкъ. Отъ тЪзи деца, родени следъ
революцията, нЪмащи никаква представа за другъ животъ,
за другъ моралъ, израстна покОлЪнието на диешнитЪ управ-
ници на СССР. Върху тЬхъ — бездушии, аморални и слЪпи
орждия въ ржцетЬ на диктатора, се крепи властьта му. Кад-
ритЪ на днешнитЪ партийни функциОнери сж съставени
именно отъ т-Ьзи, преминали презъ специално възпитание,
като пионери и комсомолци, младежи. Защото комсомолътъ
е стжпало къмъ партията и къмъ властьта надъ поробеното
население на СССР.
Комсомолътъ. — „ Комсомолътъ “ — комунистическиятъ
съюзъ на младежьта — групира въ редовегЬ си около три
милиОна юноши, представители на младОто покол!ние на
СССР, родени следъ 1917 година. ТЪзи „деца на револю-
цията" не знаятъ никакъвъ другъ животъ, нЪматъ пред-
става за никакъвъ другъ свЪтъ, освенъ съветския. Tt из-
растнаха всрЪдъ лишенията и ужаситЪ на глада и на граж-
данската война; мнозина отъ тЪхъ, взеЯИ nptno участие въ
провеждането на кървавата СталинОва колективизация на
селото, вид-bxa опожаренитЪ и унишожени селища, видюха
избити и измжчвани селяни, мнозина Отъ другаритЪ имъ на-
м^риха смърьта си отъ селската брадва или загинаха подъ
ударитЪ на камъни, съ които селянитЪ бранЪха свободата си
и земята си. Но не пречупени или слаби излЪзоха Tt отъ
тЪзи страшни изпнтания, а ожесточени и закорав^ли.
Подложени на възпитание въ пионерскитЪ организации,
кждето въ дущит'Ь имъ 6t убито всичко чОвЪшкО, възпи-
тани въ „истинския комунистически духъ*, тЪзи младежи
не знаятъ що е семейство, що е домашенъ кжтъ. Нито
родители, нито рОднини сжществуватъ за тЪхъ. Мирогледътъ
имъ е опростенъ до крайность. За тЬхъ св'Ьтъ свЪтува отъ
деня на октомврийската революция. Никаква друга идея,
освенъ идеитЬ на тази революция, не сжществува за тЪхъ.
Марксизмътъ, пречупенъ презъ ленинизма и сталинизма, е
единствената имъ религия. За Европа Tt знаятъ твърде
малко. Сведенията имъ сж ограничени Отъ данник на съвет-
ската пропаганда, споредъ която работникътъ въ Европа е
подложенъ на „чудовищна експлОатация*, той гладува, ни-
вото на живота му е много по-низко отъ това на съветския
работникъ — това е всичко. Европа се намира на прага
на комунистическата революция и това сж Tt — комсо-
мОлцитЬ, които сж призОвани да я освободятъ отъ ужаса
на капитализма. Това е на кратко мирогледътъ на съветския
комсомолецъ.
Ill
Отъ тази, тъй възпитана младежь, сж съставени и
партийните кадри днесъ. На тЬзи партийни работници до-
падаше напълно идеята на Сталина за осжшествяването на
социализма *въ една страна*. Те не искаха да чакатъ свЪ-
товната революция, за да получатъ онЪзи жизнени блага,
конто можеше да имъ даде и поробена Русия Те Образу-
ваха кадрите на „активистите* — на активни работници—
по селата. Те заеха административни длъжности. Те съста-
виха ОпОрата за властьта на Сталина. И днесъ — това сж
пакъ те, кОитО съ револверъ въ ржката заставатъ задъ
работниците въ фабрики, заводи и мини, за да накаратъ
работниците да работятъ извънъ силите си. Това сж те,
конто управляватъ кОлхозите и ограбватъ селяните. Задъ
техъ се крие Сталинъ, на техната верность разчита той.
И съ право — защото те могатъ да сжществуватъ само
дотогавэ, докогато сжществува режимътъ му. И те защи-
щаватъ и ще защищаватъ този режимъ и самия Сталинъ до
последна капка кръвь, защото, при други условия, при другъ
режимъ, те не биха могли да сжществуватъ, дори и да
беха останали живи — избегнали отмъщението на онова
население, което те потискатъ днесъ съ кървава. жестокость.
Семето, което посе Ленинъ, даде плОдОвете си . . .
Тези плодове сж страшни. Цело едно поколение е
израсло въ условия, напълно различии отъ нормалните.
Безъ вера, безъ семейство, безъ обичь къмъ ближния. Те
не знаятъ никакви идеали, нито светли стремежи, освенъ
животинските. За охолния си животъ те прОдаватъ не само
съвестьта си, но и сждбата на народа си.
КЪМЪ СВЪТОВНА РЕВОЛЮЦИЯ
Чистка въ партията
Съ железна упоритость Отиваше Сталинъ къмъ набе-
лязаната отъ него цель — къмъ войната, която да запали
„пожара на световната революция*'. За да бжде готовъ
въ решителния моментъ да осжществи нахлуването на чер-
вените войски въ Европа, Сталинъ требваше да осигури на
всека цена пълната и безрезервната подкрепа на партията.
Презъ 1936 година именно този въпросъ се възправя предъ
диктатора въ целата си големина. Въ редовете на партията
112
се засилваше процесътъ на разложением. Неусп^хит! на ин-
дустриализацията и на кОлективизацията, нестихващиятъ те-
роръ, непОносимит'Ь условия на живота — всичко това на-
мираше отражением си и въ партията. Тамъ започна да се
създава н'Ьщо подобно на опозицията. „НЪщо подобно" —
защото откритата опозиция не би била възможна въ усло-
вията на Сталиновия режимъ. Съ това именно положение и
трЪбваше да се справи КаганОвичъ, когато Сталинъ му по-
вЪри да извърши основната чистка въ редоветЪ на партията,
за да създаде отъ нея напълно вЪренъ и преданъ на дик-
татора инструментъ. КаганОвичъ се справи съ поставената
му задача. Ур'Ьд’Ьлит’Ь редОве на партията той попълва съ
„активисти** — он^зи безидейни и безскрупулни хора, це-
лого благополучие и самиятъ животъ на конто сж свързани
неразривно съ сжществуването на режима. На така пре-
устроената партия Сталинъ можеше да разчита, защото но-
витЪ партийни кадри бЪха свързани съ него на животъ и
смърть.
Отчасти подъ влиянием на КаганОвичъ, отчасти въ
желанием си да се освободи отъ всЪкакъвъ призракъ на
каквато и да е възможность за опозиция, Сталинъ се решава
да доведе до край борбата си противъ „опозициония блокъ“
и „д1сната опозиция*. Макаръ всички участници на т!зи
две ОпОзициОнни течения и да 6txa изключени Отъ пар-
тията още презъ 1927^—1929 г. г., тЬ все пакъ се виждаха
опасни на диктатора, като хора, конто биха могли да иматъ
известно влияние върху духоветк Отъ друга страна, въ
тази ликвидация съ опозицията Сталинъ търсЪше и начина
да се Оправдае предъ страната за всички неуспехи на про-
ведения отъ него „социализъмъ", стоварвайки цЪлата вина
върху „троцкиститЪ*. Съ тази именно цель 6ixa създа-
дени и знаменититЪ „показа телни сждебни процеси*, конто
се завършиха съ физическом унищОжаване на всички Опасни
за Сталина стари партийни болшевици.
Показателнит! процеси
Първиятъ процесъ — „процесътъ на 16-тЪ* — се яви
като гръмъ Отъ ясно небе. Никой не Очакваше нЪщО по-
добно. Вестникъ „Правда* въ броя си Отъ 15 августъ 1936
година публикува съобщение за разкриване на гол!мъ заго-
вОръ противъ съветското правителство и самия Сталинъ.
Като организатори на този заговоръ 6txa посочени видни
113
болшевици и сътрудници на Ленина: ЗинОвиевъ, Каменевъ,
Евдокимовъ, Бакаевъ и други. Всичко 16 души. Процесътъ
се състоя на 19 августъ. Подсждимит! не само че не отри-
чаха предявеното имъ обвинение за връзки съ намиращия
се въ странство Троцки, за шпионажъ, вредителство, са-
ботажъ и изм!на на родината, но се стараеха още да под*
чертаятъ виновностьта си предъ .съветското отечество* и
сами молоха с ж да за издаване на по-строга присжда. Осж-
дени на смърть, т! б!ха застреляни на 20 августъ 1936 год.
И до сега още не е известно съ какви средства си е
послужило ГПУ, за да принуди т!зи стари болшевици да
признаятъ несжществуващата си вина и да молятъ за нака-
зание, вм!сто да се борятъ, да отричатъ мнимит! си пре-
ступления, да се стремятъ да запазятъ честьта и живота
си. Дали имъ 61 обещано, че въ последняя моментъ живо-
тътъ имъ ще бжде запазенъ, или т! 61ха подложени на
н!какъвъ специаленъ хипнозъ — остава тайна, една отъ мно-
гото тайни на ГПУ.
Но и съ този процесъ „троцкистското движение* не
61 още ликвидирано. Наскоро се състоя вториятъ процесъ
.процесътъ на 17-т1*. И този пжть на подсждимата ска-
мейка се намираха не по-малко известни стари болшевици:
Пятаковъ, Радекъ, Соколниковъ и други. Предявеното имъ
Обвинение не се различаваше по нищо отъ онова въ „про*
цеса на 16-т1“. Т1 се обвинявахй въ организирания отъ
т!хъ, успоредно съ Зиновиевия, заговоръ противъ прави-
телството и Сталина. По време на сждебното заседание,
което се е състояло на 29 януарий 1937 година, всички
обвиняеми, по примера на т!зи отъ първия процесъ, приз-
наха вината си и пожелаха да бждатъ наказани възможно
по-тежко. „Желанието* имъ 61 изпълнено: 13 души отъ
т!хъ 61ха осждени на смърть, останалит! на доживотенъ
затворъ.
Т1зи процеси нам!риха отражението си и въ партията,
кждето въ сжщото време сж станали гол!ми пром!ни. Чист-
ката засегна дори и самия шефъ на ГПУ — Ягода, като
mIctOtO му 61 заетО отъ ЕжОвъ.
Следъ ликвидацията на „троцкистит!*, дойде редътъ и
на прословутата „д!сна ОпОзиция*. Презъ мартъ 1938 год.
61 инсцениранъ още единъ процесъ, този пжть .процесътъ
на 21* Съставътъ на обвиняемит! въ тОзи процесъ 61 пъ-
стъръ. Наредъ съ Бухарина, бившъ председатель на Ко-
минтерна, членъ на политбюро, редакторъ на в. .Известия*,
114
заедно съ РикОва, бившъ председатель на съвета на на-
роднит^ комисари и сжщо така членъ на политбюро, фигу-
рираше шефътъ на ГПУ — Ягода, главниятъ организаторъ на
предишнитЬ процеси. До тЬхъ се намЪриха: Крестинский
— бившъ пръвъ секретарь на партията, ЧернОвъ — бившъ
министъръ на земедЪлието, още н!кОлкО бивши народни
комисари, нЪколко дипломати, лЪкари и секретарьтъ на Мак-
симъ Горки — КрючкОвъ.
ГПУ не си даваше много трудъ да търси вината на
пОдсждимит-fe. Tt, както и предшественицитЪ имъ, 6txa
сжщо така обвинени въ връзки съ Троцки. Но що общо
съ Троцки можеха да иматъ Бухаринъ — главата на дЪс-
ната ОпОзиция ? Или Ягода ? ПодсждимитЪ и този пжть се
държаха по известния вече начинъ — т! признаха и връз-
китЪ си съ Троцки, и шпионажа, и саботажа и т. н. Но
този процесъ 6t нарушенъ съ неочакваното заявление на
Бухарина, който изведнажъ започна да отрича своята и на
другаритЬ си вина. НамЪсата на председателя на сжда, който
го прекжсна грубо и рЪзкО, сложи край на този инцидентъ
и заседанието се завърши спокойно съ обичайната присжда:
18 души 6txa осждени на смърть, трима — на доживотенъ
затворъ.
Въ този процесъ проличй стремежътъ на Сталина да
стОвйри ц!лата вина за неуспЪлата колективизация върху
народния комисарь на земедЪлието — Черновъ. Той произ-
несе въ сжда голЪма речь, въ която се самообвиняваше въ
саботиране на колективизацията, въ препятствия, конто той
ужъ създавалъ за организирането на колхозитЪ и т. н. Той
подчерта, че именно той, както и други нему подобии „вра-
гове на народа", сж виновни за всички неуспехи на „Стали-
нОвия социализъмъ".
Сждбата на членовегЬ на Лениновото политбюро
Следъ „процеса на 21 “, отъ седемтЪ души, които на
времето представляваха политбюро на партията, остана живъ
само единъ чов'Ькъ — само Сталинъ.
Ленинъ — ynpt. Томски — се самОуби. ЗинОвиевъ,
Каменевъ, Бухаринъ и Риковъ — 6txa застреляни „като
песове..."
Въ борбата си Сталинъ не подбирэше начини и срЪд-
115
ства, за да се оттърве отъ веЬка възможна конкуренция, отъ
всЪка възможна Опозиция...
Чистката продължава
На 12 декемврий 1937 година бЪха назначени първитЬ
избори, споредъ закона на новата конституция. Къмъ тази
дата партията трЪбваше да бжде единна, за да бждатъ оси-
гурени желанитЪ отъ Сталина резултати. За цельта 6txa
взети всички мЪрки; „чистката* засегна, освенъ самата партия,
и много други учреждения. Основно 6txa прочистени ре-
дакциитЪ на вестницитЪ, висшия технически апаратъ, дипло-
матический корпусъ и армията. Въ резултатъ на тази „все-
обща чистка" 6txa осждени и застреляни нЪкОлко пред-
седатели на съюзнитЪ републики, маршали, мнозина генерали
и безброй средни и низши партийни функционери. Но*
виять шефъ на ГПУ — ЕжОвъ се стараеше, чрезъ голЪмата
си активность, да докаже на Сталина свОята верность. . .
Чистката въ армията
. Презъ юний 1937 година цЪлиятъ свЪтъ бЪ изненаданъ
Отъ разстрелването на маршалъ Тухачевски и самоубий-
ством на шефа на политическом управление на червената
армия — Гамарникъ. Сждебниятъ процесъ противъ Туха-
чевски и редица арестувани заедно съ него висши гене-
рали, като Якиръ, Уборевичъ, Ейдеманъ, Коркъ и други,
6t проведенъ съ шеметна бързина. Предявеното имъ обви-
нение глас!ше: връзки съ враговетЪ на СССР и воененъ
шпиОнажъ. Присждата — смъртно наказание — 6Ъ приве-
дена въ изпълнение сутриньта на 12 юний 1937 година.
Разстрелването ржководено отъ маршалъ Блюхеръ.
Предварителном следствие по долото на Тухачевски
и др. се вОд'Ьше отъ висшия воененъ съветъ, който обвини
Тухачевски въ държавна измена. Въ момента на арестува-
нето му, Тухачевски се опита да се самоубие, но не ycnt.
Самом сждебно заседание 6t твърде кратко, а съвещанием
за присждата трая само 10 минути. Всичко 6t вече пред-
варително решено Отъ Сталина и нЪмаше защо да се бавятъ
вчерашнитЬ другари на Тухачевски, за да приподпишатъ
издадената вече отъ диктатора смъртна присжда,
116
Сутриньта на 12 юний ц!лата улица Любянкй и пло-
щадътъ б!ха блокирани. Осжденит! генерали б!ха докарани
въ централното здание- на ГПУ съ специаленъ автомобилъ,
Къмъ 10 часътъ и половина пристигна и назначениятъ да руко-
води застрелването маршалъ Блюхеръ.Осжденит! б!ха строени
въ вжтрешния дворъ на ГПУ, задъ вс!ки отъ т!хъ застана
агентъ на ГПУ съ револверъ въ ржка. Маршалъ Блюхеръ
си дигна ржката съ б!ла носна кърпичка. По този знакъ че-
кистит! наведоха револверит! си къмъ тилОвет! на ос ж де-
нит!. Маршалъ Блюхеръ маха съ кърпичката, Гърмежъ на
8 револвери и осемь трупа се простр!ха на асфалтирания
дворъ на ГПУ. Блюхеръ се отправя съ докладъ при Сталина.
Следъ пОлОвинъ часъ товаренъ камионъ Отнася труповет!
на висшит! военачалници на СССР, за да бждатъ заро-
вени н!кжде изъ полето. . .
Така свърши кариерата си блестящиятъ „гвардейски пО-
ручикъ* и червенъ маршалъ на СССР — Тухачевски.
Заедно съ него загинаха и седемт! висши съветски гене-
рали. Но „д!лото на Тухачевски* не свърши съ това. Из-
глежда, че заговорътъ този пжть наистина сжществуваше,
а не биде измисленъ, както при предишнит! процеси. Же-
стокъ тероръ засегна ц!лата армия. Въ връзка съ заговора
б!ха избити или изпратени въ концлагерит!: трима отъ
всичко 6 кОмандуващи армии, 10 отъ всичко 13 кОман-
дуващи армии II класа, 57 Отъ всичко 85 кОмандири
на корпуси, ПО отъ всичко 195 началници на дивизии,
220 отъ всичко 406 кОмандири на бригади. Или всичко 402
души висши началници на армията, Отъ всичко 710,
което представлява 56’8%. Презъ сжщото време, незави-
симо Отъ прОцеса на Тухачевски, б!ха ликвидирани и още
двама маршали — Блюхеръ и Егоровъ.
Тази кървава чистка обезглави армията, но за см!тка
на това осигури пълното и безрезервно подчинение на
останалит! живи Офицери и висши началници.
ВЧК - ГПУ - НКВД
Създадената Отъ Ленина ВЧК съ течение на времето
е претърп!ла редъ преименования. Т!зи преименования,
обаче, не сж засегнали никакъ вжтрешната сжщность на
този кървавъ органъ на властьта, който къмъ последнит!
ГОдини на Сталиновия режимъ се е превърналъ въ ц!ла от-
117
д!лна държава, разполагаща съ неограничени възможности,
експлоатираща милиони безплатни работници. обслужващи
нейнигЬ предприятия.
ВЧК получи новото си наименование — ГПУ — по
времето на Лениновия НЕП. Упражняваниятъ Отъ ВЧК тероръ
и кървавитЪ убийства въ зимницитЪ на многобройнитЪ й
подделения не сж останали неизвеетни на външния свЪтъ.
Славата й се разнесе по ц^лото земно кълбо. И презъ вре-
мето на НЕП-а, когато Ленинъ се заемаше съ пОднОвяванетО
на дипломатический отношения на СССР съ останалитЪ
държави, той се видЪ принуденъ да ,,унищожи“ Чеката,
хвърляща кървава сЪнка върху цЪлЛта нова държава. На 6
февруарий 1922 година излЪзе специаленъ декретъ, създа-
ващъ ,,ново'‘ учреждение за борба съ контра-революцията —
ГПУ (Държавно политическо управление). Въ сжщностьцЪ*
лата реформа се сведе къмъ смЪняването на една фирма съ
друга. И дейностьта на ГПУ се отличаваше отъ тази на
Чеката, но само съ още по-жестокит! си начини на тероръ.
Скоро и ГПУ придоби Още по-печална Отъ Чеката слава по
цЪлия свЪтъ и сподЪля, на свой редъ, сждбата на ЧК —
бива ликвидирано.
Презъ 1934 година, когато този пжть вече Сталинъ
прОмЪняше външната си политика и търс!ше сближаване
съ капиталистический св!тъ, ГПУ, пакъ въ името на пре-
стижа на съветската държава, биде унищожено. Функциит!
му, обаче, преминаха къмъ специално управление при НКВД
(НарОденъ комисариатъ на вжтрешнитЪ работи).
Отъ тогава насамъ НКВД, наследило всички начини и
средства за борба противъ „политический престжпници",
противъ „враговетЪ на народа", върши кървавата си работа
изъ неОбятнитЪ простори на Русия. Освенъ пОлицейскитЪ
си функции, освенъ ролята на „мечъ на революцията*; уби-
ващъ врагОветЪ й, НКВД отъ нЪкОлко години насамъ при-
добити и функции отъ чисто стопански характеръ и иг-
рав гол!ма роля въ съветската индустрия и стопанство.
ПървОначално възприетата отъ ВЧК практика, да убива
всичкитЪ си жертви, бЪ подложена на преоценка и за нЪ-
кои отъ арестуванитЬ смъртното наказание 6t заменено съ
изпращането въ концлагеръ, разпОложснъ на пустинния
островъ „Соловки" на заточение, което се превръщаше въ
сигурна смърть. Идеята за използуването на изпратенигЬ въ
концлагера политически престжпници, за оползотворяването
118
на TtxHHTb последни дни, идеята за създаването на прину-
дителната работа за затворницитЪ, принадлежи на единъ
отъ затворенитЬ въ „Соловки* — евреина Берманъ. Про-
ектътъ му 6Ъ възприетъ и утвърденъ отъ тогавашния шефъ
на ГПУ — Ягода, а самиятъ Берманъ 6t веднага назначенъ
за началникъ на управлението на концлагеритк Отъ тогава
кОнцлагеритЪ се превърнаха въ стопански предприятия и
затворницитЪ имъ се използуватъ като безплатна работна
сила. КонцлагеритЪ на ГПУ се превърнаха въ цЪли отдЪлни
държави и разполагатъ съ обширни територии.
КонцлагеритЪ
Презъ последний — преди войната, години въ СССР
сжществуваха надъ 50 голыми концлагери за принудителна
работа. ЗатворенитЪ въ тЪхъ съветски граждани възлизатъ
на надъ 8 милиона души. ТеленитЪ мрежи отд'Ьлятъ тери-
ториитЪ на кОнцлагеритЪ отъ останалитЪ земи на Съветския
съюзъ. Но много по-здрава и непреодолима преграда отд!ля
ц^лата територия на СССР отъ останалия св^тъ. И цЪлиятъ
СССР въ сущность не е нищо друго, освенъ единъ грама-
денъ концлагеръ, като животътъ на „свободнитЪ“ граждани
почти по нищо не се отличава отъ живота на затвОрницитЬ,
ос&дени на принудителна работа.
^Принудителна работа!“ — Нима тя сжществува само
въ концлагеригЬ ? Нима сжществуватъ навсЪкжде въ СССР
условия за свободенъ трудъ? Нима вс*Ька работа тамъ не
носи характера на принудителна ? Въ к0л0х0зит±, фабрикитЬ,
минитЪ и другаде, съветскитЪ работници сж принудени да
изработватъ опредЪлената имъ работа, за да пОлучатъ ми-
зернит! си надници. Сжщо така и въ кОнцлагеритЪ за-
творницитЪ сж длъжни да изработятъ опредЪлената имъ
работа, за да получатъ храната си, количеством на която
се намалява, ако работата е свършена само отчасти. Прин-
ципътъ и въ единия и въ другия случай е единъ и сжщъ —
максимумъ работа, минимумъ заплата.
По-гОл'Ьмит'Ь концлагери заематъ територии, равни
по величина на цЪли отдЪлни държави, и разполагатъ съ
собствени фабрики, заводи, мини, желЪзници и др. Управле-
нието на такива лагери е много сложно и въ стопанско и
въ чисто техническо отношение. Естествено, малогра-
119
мотнитЪ агенти на НКВД, въ ржцетЪ на конто се намира
животътъ на милионит! затворницы, не мОгатъ да се спра-
вятъ съ него. Всички административни и технически длъж-
ности се разпредЪлятъ между подготвенитЪ за тия служби
затворници (интелигенцията се намира въ кОнцлагеритЪ въ
достатъчни количества). АгентигЬ на НКВД заематъ всички
кОнтролни и отговорки служби и по този начинъ цЪлиятъ
апаратъ се намира подъ наблюдением имъ.
И тази система по нищо не се отличаваотъ системата
на управлением на Съветската държава. И тамъ админи-
стративни и технически служби се изпълняватъ отъ спе-
циалисти, задъ конто, съ револверъ въ ржка, заставатъ все
сжщитЪ агенти на НКВД, все сжщитЪ малограмотни пар-
тийни функционера заемащи длъжнОститЪ на „червени ди-
ректорий на политически комисари и други подобии.
Всемогуществом и терорътъ на НКВД въ лагерит! не
сж ограничени съ нищо: всЪки отъ агентитЪ му може да
застреля на мЪсто всЪкигО Отъ затворыицит^, „щомъ като го
намори за нуждно*. Но и надъ „свободном* население на
СССР не се ли упражнява сжщиятъ този тероръ ? НЪма ли
право и тамъ всЪки агентъ на НКВД да арестува всЪки
гражданинъ или селянинъ и после да го застреля „при опита
му за бегство*?
Животътъ на свободном население е изграденъ върху
сжщитЪ тЪзи принципи, върху които сж устроени и конц-
лагеритЬ. Разликата е само въ голЪмината на териториит^
и въ количеството на затворницитЪ.
„Политический преступници*, съставляващи основния
кадъръ на затворницитЪ, сж въ по-голЪмата си часть селяни
и работници — сжщитЪ онЪзи трудещи се, отъ името на
конто се управлява поробената отъ юдео-болшевицит! страна.
СелянитЪ, осждени за „контра-революция“, нЪматъ никаква
друга вина, освенъ че сж били по-добри стопани и чрезъ
упорития си трудъ сж съумЪли да си осигурятъ по-замо-
женъ животъ. Намиращата се въ лагера интелигенция е
сравнително по-малобройна и почти изц!ло е заета съ ра-
бота въ многобрОйнит*Ь канцелярии, имащи характера на
Отд-Ьлни „министерства*, чрезъ конто се управлява лагер-
ната „държава*. РаботницитЪ и селянитЪ и тукъ, както и
на свобода, се намиратъ въ най-тежки условия за работа и
върху TtxHHTt безбройни трупове се градятъ „великитЪ
постижения на великата Сталинрва епоха*.
120
Режимътъ на затвОрницитЪ се базира изключително
върху стомаха имъ. За да получи дневната си храна, всеки
затворникъ е длъженъ да изработи Опред-Ьлената му работа.
Сжществуващата система за намаляването на дажба, съот-
ветно недоизработената норма на работа, служи като при-
чина за изключително гол^мата смъртность между затвор*
ниците. Колкото повече се намалява дажбата — толкова по
малко сили има затворникътъ, докато стига до фаталния
край. Освенъ тази прЪка зависимость между работата и
храната, за насърдчаване на затворниците сжществува прин-
ципътъ за намаляването на срока на наказанието, като запла-
щане за извънреденъ трудъ. Вземайки по този начинъ и
последимте сили на затворниците, администрацията на ла-
геритЪ много редко устоява на думата си и честО пжти,
вместо намаляване на срока, по единъ или другъ начинъ го
увеличава.
Подложени на единъ тъй безчовЪченъ режимъ, затвор-
ниците все пакъ много редко се опитватъ да бегать отъ
концлагерит'Ь, макаръ последнитЪ и да не се охраняватъ пре-
калено строго. Това се обяснява съ обстоятелството, че
всеки свободенъ съветски гражданину освенъ редовния си
паспорту требва да притежава още и много други уверения,
адресни карти и др. п.» конто се провЪряватъ буквално на
всека крачка. Естествено, че бЪглецътъ Отъ концлагера не
ще има възможность да притежава каквито и да е доку-
менти и, следователно, първиятъ срещнатъ агентъ на НКВД ще
го арестува отново. При това не требва да се забравя, че
животътъ въ концлагеритЪ много малко се отличава отъ
свободния животъ въ Онзи грамаденъ концлагеру който се
именува СССР...
Къмъ свЪтовна революция
Проведений въ партията, въ армията и всички техни-
чески служби чистки осигурнха пълната подкрепа на мЪро-
приятията на властьта отъ страна на тЪзи институции. Страш-
ниятъ, все по-жестоку все по-неумолимъ тероръ застави
страната да се превие отъ страхъ. Вжтрешниятъ реду не-
обходимъ за Сталина, за да се реши да започне гОлЪмата си
авантюра, бе по този начинд» осигуренъ напълно.
Цельта на всички последни мероприятия на властьта
бе именно да осигури пълно и безрезервно подчинение на
121
всички слоеве на населението — на работницит!, на се-
лянит!, на армията. Ц!лата страна б! фактически превър-
ната въ една обща армия, фронтътъ на която б! пред-
ставенъ отъ червената армия, а тилътъ — отъ милитаризи-
ранит!, заплашени и превърнати въ автомати, работници,
обслужващи безброй машини и осигуряващи навременното
снабдяване на „победоносната армия на III интернационалъ".
Страната б! подчинена на т!зи изисквания. Режимътъ
на терора и насилието б! усп!лъ да я превърне въ едно
покорно стадо рОби, готови, подъ страха на смъртьта, да
изпълняватъ вс!ка директива на управницит! си.
Коминтернътъ въ служба на свЪтовната революция
Съветското правителство е Отричало винаги каквато и
да било връзка между него и Коминтерна. — Коминтернътъ
представлявалъ напълно независима и действуващата по
своя собствена инициатива Организация. По този начинъ,
всички преступления, извършени отъ агентит! на Комин-
терна, винаги вдъхнОвявани и ржководени отъ съветското
правителство, не зас!гаха официалнит! му дипломатически
връзки съ останалия св!тъ. Но какво въ сущность е Ко-
минтернътъ и каква стойкость иматъ „б!лит! ржкавици"
на съветското правителство върху окървавенит! ржце на
Коминтерна ?
Идеята за създаването на Коминтерна принадлежи на
Ленина. Тя б! предложена отъ него на VII конференция на
болшевишката партия на 7 май 1917 година. Споредъ мне-
нието на Ленина, всички сжществували до тогава въ св!та
социалистически партии били изгубили и стойностьта си, и
авторитета си, чрезъ съюзяването имъ по времето на вели-
ката война Отъ 1914—1918 год. съ капитализма. Т!зи партии
тр!бваше да бждатъ зам!стени съ новит! — кОмунистиче-
скит!, ржководени и възглавявани отъ III кОмунистически
интернационалъ — Коминтерна. Конференцията прие пред-
ложение™ на Ленина безъ възражения и, презъ 1919 год.,
Коминтернътъ б! създаденъ. Организационниятъ му уставъ,
съставенъ лично Отъ Ленина, има въ основата си тъй при-
сжщия на Ленина стремежъ къмъ централизирането на
властьта и дисциплината. Всички влизащи въ Коминтерна от-
д!лни кОмунистически партии сж подчинени на единния рж-
122
ководещъ центъръ, или — фактически — на лицето, кОетО
стой начело на този центъръ — на самия Ленина. Следъ
смъртьта му това руководство премина автоматически къмъ
замЪстника му — къмъ Сталина.
Макаръ че Сталинъ заема официално поста на единъ
отъ членовет’Ь на изпълнителния комитетъ на Коминтерна,
той е неговъ фактически пълноправенъ руководитель, като
първи секретарь на партията и неинъ водачъ. VII конгресъ
на Коминтерна, който се състоя въ Москва презъ 1935
година, призна Сталина и за официаленъ руководитель, като
го прОвъзгласи за „водачъ на международния пролетариатъ
и на всички пОтиснати въ свЪта*.
РазпОреждайки се самовластно въ партията, Сталинъ
еднакво лесно изпраща въ затвора, или за разстрелване, и
членоветЪ на съветското правителство, и висшит! партийни
функционеру и висшитЪ руководители на Коминтерна. Така
напрнмЪръ, кариерата на ЗинОвиева, назначенъ още отъ Ле-
нина за председатель на Коминтерна, биде пресЪчена Отъ
Сталина въ момента, когато той се опита да прояви
самостоятелность въ руководството на Коминтерна и по-
иска да използува чуждестраннит-Ь кОмунистически партии
въ борбата си противъ Сталина. Сждбата на Бухарина —
сжщО така председатель на Коминтерна — е сущата ; той
6Ъ „уволненъ* отъ заеманата отъ него длъжность, когато
се осмЪли да възглави тъй наречената „дЪсна опозиция".
РжкОвОдителит'Ь на отд'ЬлнитЪ кОмунистически партии би-
ватъ третирани по още по-опростенъ начинъ — вс!ка тЪхна
гр!шка, всЪкО отклонение отъ генералната линия, предпи-
сана отъ Москва, имъ костува живота или най-малко —
затворъ. Така, бившиятъ членъ на политбюро на югослав-
ската комунистическа партия АнтОнъ Чилига, който бЪ из-
виканъ въ Москва и Осуденъ на 5 години принудителна
работа, поради симпатиитЪ му къмъ Троцки, утвърждава,
че въ съветскигЬ затвори се намиратъ стотици души чуж-
дестранни комунисти, вината на конто нЪма нищо общо съ
вжтрешната политика и живота на СССР. Тя се състои въ
идейнитЪ несъгласия между тЪхъ и прОвежданата отъ Ста-
лина, поср!дствомъ Коминтерна, политика.
Казаното е напълно достатъчно, за да бжде охаракте-
ризирана неограничената власть на червения диктаторъ въ
Коминтерна и да покаже до каква степень апаратътъ на тази
организация му е подчиненъ.
123
Презъ гОдинит-fe, предшествували настоящата война,
Коминтернътъ не пощади нито една държава въсв^та. Кър-
вавитЪ му пинала пълз!ха навсЪкжде. Далечниятъ изтокъ,
както и цЪла Европа, дветЪ Америки, както и Австралия и
Африка 6txa подложеци на най-активна пропаганда. Ц'Ьлиятъ
св1тъ 6Ъ залЪнъ отъ руското злато, придобито съ цената
на неимовЪрнн лишения и жертви на поробения народъ, съ
което щедро се заплащаха агентитЪ на Коминтерна, всЪващи
смутъ и отрова въ душит± на всички народи. Планътъ на
болшевизма 6Ъ следниятъ: следъ избухването на войната,
когато воюващитЪ държави ще се изправятъ една срещу
друга, той да дочака най-изгодния моментъ за удара въ
гърба на сражаващигЬ се. Въ Москва открито пишеха, че
„Ленинъ е довелъ работничеството до октомврийската ре-
волюция въ Русия — Сталинъ, следвайки пжтя му, ще до-
веде пролетариата до победата надъ ц±лия свЪтъ" (в.
„Правда" отъ 5 февруарий 1934 год.).
Ударътъ, нанесенъ въ гърба на сражаваща се Европа,
щЪше да доведе до една гигантска гражданска война. За
подготовка на тази война 6txa взети всички мЪрки. Въ
тайнитЪ архиви на Кремъль отдавна сж пригОтвени вече
подробни списъци, включващи, освенъ името на вече назна-
чения новъ шефъ на тази или друга държава, имената и на
всички ядки, агенти, на цЪлата комунистическа Организация,
която, заедно съ специално за дадената страна подготвени
„вещи лица" — агентитЪ на ГПУ, чакаше само сигнала, за
да приступи къмъ работата си. Къмъ учредяването, съ по-
мощьта на ГПУ, на свЪтовната диктатура на болшевизма,
защото: „Болшевизмътъ не е само руско явление; болше-
визмътъ, казва Ленинъ, е само тактически прим±ръ за оста-
налитЪ народи" (Сталинъ „ДоктринитЬ на СССР*, стр. 92),
Въ навечерието на войната Сталинъ реорганизира дей-
ностьта на европейскитЬ комунистически партии. Споредъ
новитЪ директиви, теорията на народнитЪ революции 6Ъ
изоставена и дейностьта на комунистическитЪ партии 6t
ограничена съ подготовката на мЪстнитЪ кадри за завзема-
нето на властьта въ страната, следъ окупирането й отъ
съветскитЪ войски. ПримЪри на подобии акции бЪха дадени
въ прибалтийский държави, окупацията и политического
поробване на конто 6t една истинска генералка репетиция
за предстоящото завладЪване на цЪла Европа.
124
Червената дипломатия подготвяше свЪтовната война
Освенъ неуморната активна дейность на Коминтерна,
ц!ла армия съветски дипломати, акредитирани при всички
правителства въ св!та, както и специалнит! за цельта
агенти, години наредъ гон!ха все една и сжща цель — да
се подготви и да се предизвика общоевропейскиятъ конфликтъ.
Съветскит! дипломати дори и не скриваха цельта на во-
дената отъ т!хъ политика. Парижкиятъ пОлпредъ Потем-
кинъ ОткритО заяви на бившия френски воененъ мини-
стъръ Фабри, че московского правителство желае войната.
„Защо да не я желаемъ? Както първата св!товна война
се завърши съ болшевизирането на Русия, така втората —
ще се завърши съ болшевизирането на Европа 1*
Литвиновъ. Последнит! 12—13 години преди войната,
ржководството на външната политика на СССР се намираше
въ ржцет! на Валлахъ Финкелщайнъ-Литвиновъ. См!лО може
да се каже, че той б! едва ли не централната фигура въ
международната дипломатическа игра преди войната. Фак-
тътъ, че начело на външното министерство на съветската
държава стоеше евреинъ, не е случаенъ. Сжщо така не б!
случаенъ и изборътъ на другия титуляръ на най-важния за
СССР дипломатически постъ — Майски (Шайнманъ). Т!зи
двама евреи подготвиха и осигуриха международного юдео-
болшевишко съзаклятие и до день днешену въ качеството
имъ на посланици на СССР въ Лондонъ и въ Вашингтону
продължаватъ да играятъ ролята на връзка между плуто-
кратит! и Сталина. Напълно естественО е, че при еврей-
скит! правителства на съюзнит! на Сталина държави сж
акредитирани т!зи двама евреи. Тамъ, кждето се върши
еврейского д!ло, ФинкелщайнОвци сж за предпочитане.
Кариерата на пълномощния представитель на Съветския
съюзъ при правителството на Рузвелта, Литвиновъ, доско-
рОшенъ комисарь на външнит! работи на СССР, е много
бурна. Той принадлежи къмъ болшевишката партия отпреди
първата св!товна война. Литвиновъ не се увд!че, Обаче,
отъ теорията на комунизма и предпрочете чисто търгов-
ската страна на ревОлюцията. Въ ржцет! му се намираше
финансирането на болшевишкото движение. Той неспирно
пжтуваше изъ Европа, погълнатъ отъ финансовит! и тър-
говскит! си комбинации. Литвиновъ пласираше фалшивит!
и откраднатит! банкноту той купуваше и кОнтрабандираше
въ Русия оржжието.
125
Следъ бОлшевишката революция, ЛитвинОвъ получи
поста на подкомисарь на външнитЪ работи. Нему принад-
лежеше идеята за конференцията въ Генуа, гдето Европа
за пръвъ пжть се реши да седне на обща маса съ болше-
вицитЪ. Тази конференция костуваше кариерата на Лойдъ-
ДжОрджа, но тя създаде кариерата на Литвинова. Изтлас-
квайки постепенно мекушавия и нерешителенъ тутуляръ
на министерство™ — Чичеринъ, ЛитвинОвъ заема неговия
постъ. Той се намира начело на комисариата на външнитЪ
работи, той поема ржководството на външната политика на
СъветитФ.
Отново пжтува ЛитвинОвъ изъ #прОклетата капитали-
стическа Европа*, но вече не като търговецъ на краденитЪ
банкнОти и кОнтрабандистъ на оржжие. СегашнитЪ му „тър-
говски“ Операции сж отъ много по-гОл'Ьмъ масщабъ. ВЪренъ
на теорията на Сталина — „чрезъ свЪтовна война — къмъ
свЪтОвна революция*, той подготвя тази война, експлоати-
райки идеята за всеобщото разоржжаване. Той произнася
пламейни и миролюбиви речи предъ „високото събрание* на
Общество™ на нарОдитЪ. Той дава интервюта на журна-
листу Той танцува фокстротъ на дипломатический приеми
и въ тишината на министерский кабинети води прегОвОри
съ всички почти тогавашни министри на Европа. ВръзкитЪ
му въ чисто юдео-масонскитЪ срЪди се ширятъ постоянно,
а роднинскитЪ му връзки съ Антоний Идънъ—баджанакътъ
му — му отварятъ затворенигЬ за другитЪ врати.
По-късно, когато Сталинъ въ интереса на замисления
отъ него планъ, р^зкО прОмЬня курса на външната си по-
литика и се сближава съ Германия, ЛитвинОвъ „пада въ
немилость*. Вместо да бжде застрелянъ, обаче, каквато е
участьта на всички пропаднали съветски сановници, той
бива изпратенъ на почивка. Сталинъ знаеше, че часътъ на
Литвинова ще удари отново, че съ настжпване на реши-
телната фаза на борбата между юдео-болшевизма и силитЪ
на новия редъ въ Европа, ще му пОтрЪбва дОвЪренъ чО-
в1къ за воденето на външната му политика. И веднага,
следъ избухването на германо-съветската война, негово пре-
възходителство другарьтъ ЛитвинОвъ се явява отново на сце-
ната. Той заминава за Вашингтонъ, за да осигури връзкитЪ
между двамата си господари — червения отъ Москва и
юдео-масонския отъ Б-Ьдия домъ.
Майски. Както казахме, другиятъ не по малко важенъ отъ
гледна точка на юдео-болшевишкия съюзъ — дипломату
126
чески постъ е пОвЪренъ на другаря Майски — пОлпредъ
въ Лондонъ.
Майски (Щайнманъ) дължи ц!лата си кариера на ев-
рейский си произходъ и на личнитЪ си връзки съ Литви-
нова. Първиятъ му отговоренъ дипломатически постъ б!
този на полпредъ въ Финляндия. „ДиплОматическата* му
дейность тамъ, обаче, се е превърнала въ подготовка на
„доброволното" присъединяване на Финляндия къмъ СССР
презъ 1930 година. Ролята му на агентъ на Коминтерна
засЪнчи тази на дипломата. ИзпОлзувайки диплОматическата
си неприкосновеность, хвърляйки Огромни парични суми за
подкупи на саботьори и стачници, на депутати и „народни
водачи", Майски превърна съветската легация въ Хелзинки
въ свърталище на Коминтерна. На граничит! на Финляндия
сжщевременно се трупаха съветски войски, готови да на-
вл!затъ въ страната, за да подкрепятъ избухналата фин-
ландскя революция, организирвана Отъ Майски. ПланОвет!
на СССР пропаднаха, обаче. Финландскиятъ народъ бд!ше
надъ независимостьта си. Когато заговорътъ на Майски б!
разкритъ, той, изпОлзувайки „буржоазния предразсждъкъ*
за екстериториалностьта на легацията, превърна една отъ
легациОннит! стаи въ скривалище за комунистическит!
агенти, конто следъ това бидоха прехвърлени въ СССР и
образуваха тамъ финландската секция на Коминтерна.
Макаръ „диплОматическата“ му мисия въ Финляндия
да пропадна, кариерата на Майски продължи. Сегашниятъ
му постъ свидетелствува за пълнОто доверие на Сталина и
на задморскит! юдео-масонски кржгове къмъ Майски и
той пОлага всички усилия да оправдае това доверие.
Майски е навс!кжде — въ кралския дворецъ и на кому-
нистическия митингъ, той е и въ УестминстерскОто абатство
и въ луксознит! салони на полпредството, гдето се даватъ
приеми, по разкоша си надминаващи всичко, каквото е
виждалънЪкОга диплОматическиятъ св!тъна Лондонъ. Майски
подготви англо съветския съюзъ, Майски подготвя сега и
болшевизирането на Англия.
Чистка въ дипломатический корпусъ
ПсихОзата на чисткит!, обхванала управницит! на
СССР, зас!га и дипломатическия корпусъ. ОснОвната идея
на т!зи чистки — да бжде премйхнато всичко, което тъй
127
или иначе мОжеше да противодействува на зав0евателнит±
планове на диктатора — караше инициаторит-fc на прочи-
стването на апарата да се отнасятъ съ недоверие къмъ
всички. И къмъ висшитЪ санОвници на партията, и къмъ
ржководителит'Ь на отдЪлни технически служби, и къмъ ко-
мандния съставъ на армията. Естественно, че и въ срЪдата
на дипломатический представители на СССР въ странство
6ixa потърсени несигурнитЪ елементи. МнОзина, едва ли не
всички, полпреди 6txa пОканени да се явятъ въ Москва
„на дОкладъ". Нито единъ отъ изпълнилит'Ь това нареж-
дане дипломати не се е завърналъ на поста си. Почти всички
6ixa унищОжени. НЪкОи отъ червенитЬ дипломати пОду-
шиха какво би могла да имъ донесе тази неочаквана по-
кана да се явятъ предъ господаря въ Кремъль и предпо-
четоха, вместо пжтуване до Москва, да избЪгатъ отъ по-
стовет-b си и напустнаха легациитЪ. Имената на т*Ьзи „не-
възвращенци", както бЪха наречени тЪ, станаха известии
на цЪлия свЪтъ. Между тЪхъ се намираше и добре поз-
натиятъ въ България полпредъ на СССР въ София — РаскОл-
никовъ. Расколниковъ привидно се е подчинилъ на запо-
вЪдьта да се яви въ Москва, но по пжтя за тамъ промЪни
маршрута си и се озова въ Франция, кждето дълго време
пребиваваше въ неизвестность. Изпратеното Отъ него до
Сталина „Отворено писмО" обясняваше мотивит! на 61г-
ството му и разкриваше онЪзи противоречия, конто сж се
създали въ душата на този старъ болшевикъ, въ връзка съ
кървавия сталински тероръ.
Въ навечерието на войната
И тъй, цЪлата външна политика на СССР презъ по-
следнит! години преследваше една едничка цель — избух-
ването на войната. Вжтрешниятъ животъ на Съветския съюзъ
презъ т^зи години се преустрои окончателно. Социализмътъ
6t „осжщественъ*. Думата принадлежеше на червената
армия, щиковет^ на която щЪха да донесатъ на Европа
„благоденствуващъ животъ въ социалистический рай“.
Какво, обаче, представляваше този „осжщественъ со-
циализъмъ" ?
Съветскиятъ социализъмъ на практика се превърна въ
създаването на тежка индустрия, предназначена изключително
за въоржжаването, осжществено чрезъ фамОзнигЬ „петго-
128
дишни планове*. За да получи необходимит! за индустриа-
лизацията средства, Сталинъ безжалостно наложи кОлекти-
^изацията на селото и е получилъ пълна и безрезервна
власть надъ ц!лото селско-стопанско производство. Зърне-
нит! храни, добити чрезъ непосилния трудъ на руския се-
лянинъ, се изземваха отъ гладуващото население, за да
бждатъ продадени въ странство срещу все нови и нови
машини за военната индустрия, или пъкъ се трупаха въ
грамаднит! складове въ колхозит!, образувайки въ сущ-
ность интендантскит! складове на червената армия. Ц!лата
лека индустрия, работеща за нуждит! на населением, спр!
работата си. Рускиятъ народъ изгуби възможностьта да за-
доволява и най-елементарнит! си нужди. Тази оскждица се
чувствуваше особено въ селото, гдето дори и шевна игла
се намираше съ голема мука. Фабрикит!, предназначени за
производство на трактори и земед!лски машини, изработ-
ваха едвамъ половина отъ предвиденит! количества трак-
тори, бидейки заети въ производством на танкОве. Въ
автомобилиата индустрия се пренебрегваше производством
на лекит! коли и се строеха почти изключително тежки
камиони, приспособени за военни нужди.
Селянит! въ колхозит!, работницит! въ фабрикит!
б!ха поставени въ непоносимо-тежки трудови условия и на
т!хъ се забрани вс!какво прем!стване отъ едно предприятие
къмъ друго. Крепостном право не само че възкръсна, но
и се разшири надъ ц!лия руски народъ. Концлагерит! се
пълн!ха съ все нови и нови жертви на развихрилия се
надъ страната тероръ и доставяха на болшевицит! милиони
и милиони безплатни работници. Когато се почувствува не-
достигъ отъ работна ржка, Сталинъ хвърли въ най-тежка
работа въ минит! и фабрикит! 11 милиона жени и моби-
лизира чрезъ специаленъ декретъ всички юноши отъ 14—17
годишна възрасть, създавайки за т!хъ специални училища
за подготовка на квалифицирани работници, както и
курсове за Обучение въ управлением на трактора, за да
сж готови да поематъ и кормилото на танка. Страната биде
тр!скаво подготвяна за война.
Създаденит! отъ в!рнит! на Сталина хора кадри
на партийни функционеру готови да изпълняватъ вс!ко
едно нареждане на диктатора и засилената до краенъ пред!лъ
дейность на ГПУ, осигуриха режима на терора. Последната
воля за съпротивление на м!роприятията на властьта б! сло-
мена и ц!лиятъ народъ б! превърнатъ въ автомату готови
129
за обслужването на всЬкакъвъ видъ машини — било трак-
тори, било танкове, сноповързачки или картечници. Отри-
чайки напълно ролята на духа и свързвайки ц±лия си заво-
евателенъ планъ само съ силата на мъртвата материя, управ-
лявана отъ бездушии кукли — роби на III интернационалъ,
Сталинъ разбираше, че само терорътъ може да осигури точ-
ната работа на държавния и воененъ механизъмъ презъ
време на войната.
Червената армия
Духътъ на армията, моралътъ на войницигЬ въ днеш-
ната война, повече отъ всЪкога, иматъ гОлЪмо, едва ли не
преобладаващо значение. Въ мирно време се полагатъ вър-
ховни усилия за развиване у войницит^ на родолюбивитЪ
чувства, за създаване на съзнателна, основана върху поня-
тието за войнишкия дългъ, дисциплина, за възпитание въ
войницитЪ — бждешит! защитници на държавата, он^зи чув
ства, конто отъ обикновения срЪденъ чОвЪкъ създаватъ ге-
рой. Войникътъ и офицерътъ сж носители на честьта, Tt-
сж най добрит-Ь синове на нацията, на които властьта и
народътъ гледатъ съ чувство на пълно доверие и гордость.
Друго е полОжението въ армията на III интернацио-
налъ. Тамъ, гдето народътъ жив±е подъ кошмара на вЪч-
ния страхъ, гдето властьта се крепи изключително върху
кървавия тероръ на ГПУ, тази власть н!ма и не би могла
да има доверие въ армията, комплектувана отъ сжщия този
поробенъ народъ. Червената армия представлява единъ на-
пълно своеобразенъ организъмъ, създаденъ върху чисто ма-
териалистически основи, гдето всички чувства и всички
прояви на индивидуалностьта сж сковани отъ една особена,
основана само върху физическото въздействие, дисциплина.
Вс1ки войникъ на червената армия действува, движи се,
стреля — напълно автоматически, съзнавайки само едно:
отказътъ му да върши онова, което се изисква отъ него
въ даденъ моментъ, ще му костува живота и то веднага,
на самото мЪсто. ЦЪлата система на възпитанието и дъл-
гогодишната подготовка на съветската армия целЪше създа-
ване на една бездушна машина, гдето войницитЪ да сж
само автомати. И такава именно машина 6t създадена —
машина отъ железо, огънь и тълпи модерно въоржжени
роби. Терорътъ, който сковаваше ц^лата страна, действу-
130
ваше и въ армията и осигуряваше безпогрЪшнО действие на
цЪлия слОженъ механизъмъ на войската.
Специални отдгьли на ГПУ въ армиягпаХ\Ъ>л<уг<) населе-
ние на СССР е оплетено отъ мрежитЪ на ГПУ. Системата на
доносничество, шпионажъ и тероръ, сжществувагца въ стра-
ната, е пренесена и въ армията. Армията се намира подъ
постоянно наблюдение и подъ двоенъ контролъ — освенъ
институцията на „политический комисари*, контролиращи
всЪка заповедь и наредба на всЪки командиръ и имащи
своя собствена мрежа за наблюдение върху морала и на-
строението на войницитЪ и офицеритЪ, при вс*Ька войскова
часть сжществува и „специаленъ отдЪлъ на ГПУМ.
ТЪзи „специални Отдели* се ржководятъ отъ функ-
циОнеритЪ на ГПУ, напълно независими нито отъ командира
на частьта, нито отъ политический й комисарь. ТЪ се под-
чиняватъ само на по-горе отъ т!хъ стоящия сжщо та-
къвъ „специаленъ отдЪлъ на ГПУ“. Всичко, що се отнася
до снабдяването на частьта съ всички видове муниции, както
и тЪхното разходване, се намира подъ прЪкъ и неограни-
ченъ контролъ на „специаленъ отд'Ьлъ*. Нито единъ кур-
шумъ не може да попадне въ ржцетЬ на войника или офи-
цера, безъ знанието на ГПУ. Сжщо така нито единъ кур-
шумъ не може да бжде изстрелянъ безъ разрешението му.
Освенъ тЪзи „стопански" функции, ролята на „специалнитЪ
отдели" въ армията по нищо не се различава отъ ролята на
ГПУ за намЪсата въ гражданския животъ. „Специалниятъ
отдЪлъ* създава и организира мрежа отъ тайни агенти,
следящи вс±ка крачка на войницитЪ, подслушващи разго-
ворит*Ь имъ и т. н. Нито едно войнишко куфарче, нито една
офицерска стая не оставятъ непретърсени отъ агентит! на
ГПУ. „Специалниятъ отдЪлъ“ е въ течение на всичко, което
става въ частьта. За всЬки войникъ и офицеръ сж създа-
дени досиета, въ конто се отбелязва всичко, което се от-
нася до него, до роднинитЪ му, до пОзнатитЪ му дори. Не
само служебниятъ, но и частниятъ животъ на чинОвегЬ на ар-
мията се намира подъ постояненъ контролъ на „специалния
ОтдЪлъ*. Пипалата на ГПУ жадно и неумррно търсятъ и
между вОйницигЬ и между офицеритЪ на „селско работни-
ческата“ армия фамознигЬ „врагове на народа".
Но мрежата на шпионажа и доносителството на аген-
титЪ на ГПУ се е видЪла за болшевицитЪ недОстатъчна
да се Опазва армията и, наредъ съ „специалнитЪ отдели4*,
131
функционира и специално създадената институция на „по-
литическитъ комисари**.
Политическитп комисари въ червената армия.
Макаръ политический и моралнитЪ качества на червенитЪ
офицери и да сж били пров^рени десетки пжти Още преди
да стигнатъ Tt до полОжението си на „червени командири“,
Сталинъ все пакъ нЪма Btpa въ офицеритЪ си. И къмъ
вейки единъ отъ т!хъ, заемащъ командна длъжность, се
придана специаленъ комисарь.
Кадрит^ на тЬзи „политически комисари1*, следвали
специална „военно-политическа академия" се комплектуватъ
отъ провЪрени и изпитани привърженици на Сталиновия ре-
жимъ, въ повечето случаи — евреи. Tt се поставятъ да
контролиратъ действията на всЪки началникъ отъ червената
армия — отъ взводния командиръ до командира на най-
висшитЪ войскови съединения. Tt сж длъжни да се HaMtc-
ватъ въ BCH4KHTt имъ разпоредби, като нито една запов^ь
на кой и да е началникъ, дори и запов^ь отъ чисто опе-
ративенъ характеръ, не е валидна безъ парафа на политко-
мисаря. KOMHcapHTt иматъ пълна власть въ армията, докато
командиригЬ сж поставени въ зависимость отъ ^хъ. По
този начинъ ролята на командира се умаловажава и автори-
тетътъ му се намалява.
Чрезъ ядката на кОмпартията, изпОлзувайки ycnyrHTt
на войницит^кому нисти, комисарьтъ създава своя собствена
мрежа за наблюдение върху всички чинове на частьта и
винаги е добре осведоменъ за всичко, що се отнася до
вжтрешния й животъ. Съзнанието за постояненъ контролъ,
чувството на HeflOBtpne между отд^нигЬ чинове на частьта
създаватъ онази атмосфера, която свежда къмъ нула ect-
каква възможность за сговоръ между войницигЬ и унищо-
жава призрака за възможния загозоръ.
Организацията на политический надзоръ въ армията
има следната схема: политическиятъ щабъ на полка е съста-
венъ отъ 50 души : комисарьтъ на полка, секретарьтъ му, ин-
структоритЬ на пропагандата, на политической възпитание
и на комсомола, лрецседательтъ на полковия партиенъ клубъ;
завеждащъ партийното училище; завеждащъ полковата пе-
чатница; 21 политически комисари — по единъ за BCtKa
рота и отдЪлна команда въ полка и 21 зам^тници на ко-
мисари. По този начинъ животътъ на ectKO подд^ение на
полка се намира подъ непосрЪдственото наблюдение на двама
132
души — на комисаря и на помощника му, конто изпОлзу-
ватъ за целите си и всички намиращи се въ пОдд^лението
комунисти.
По-висшитЪ партийни формации — отъ полка нагоре
— дублиратъ чисто военни такива. Те сж: политическиятъ
щабъ на дивизията, политическиятъ щабъ на корпуса н
на армията. Политическиятъ щабъ на дивизията се състОи
отъ 21 души партийни функционери и къмъ този щабъ е
придаденъ и специаленъ отредъ на войските на ГПУ. По-
литическиятъ комисарь на дивизията има права много по-
годами Отъ тези на началника на дивизията и палата дей-
ность на дивизията се намира фактически въ ржцете му.
Презъ време на войната политическиятъ щабъ на дивизията
руководи тъй наречената „пОлитическа часть на боя", което
Htmo означава наблюдение за поведението на частите на
дивизията презъ време на боя и създаване на мЪроприя-
тията, осигуряващи успеха на сражението. Тези мероприя-
тия се свеждатъ къмъ организирането на специални „загра-
дителни отреди0. Съ влизането на дивизията въ сферата на
боя, задъ нея се проточватъ три вида такива отреди, обра-
зуващи три успоредни заградителни линии. Първиятъ отредъ
— полковиятъ — се разполага непосредствен© задъ дей-
ствуващия полкъ и понекога дори се намесва и въ сраже-
нието. Вториятъ — дивизионниятъ отредъ — се разполага
задъ позицията, заета отъ дивизията и никога не взема уча-
стие въ бойните й операции. Задачата на тези два вида
отреди се свежда къмъ наблюдаване на полесражението,
като всеки войникъ, движещъ се по посока къмъ тила, бива
застрелванъ безъ предупреждение. Третиятъ заградителенъ
отредъ вляза въ общия за целата армия заградителенъ поясъ
и се разполага по кръстопжтищата въ близкия й тилъ. Само
по себе си се разбира, че тези отреди сж съставени изклю
чително отъ войници комунисти, които по този начинъ се
освобождаватъ отъ прекото участие въ боя и служатъ за
подгонване напредъ на „по-долнокачествените хора“ — на
мобилизираните работници и селяни.
Бойната практика и опитътъ на днешната война доказватъ
пълната несъстоятелность на организаиията на червената
армия, изключваща всекакво участие на елемента на духа, и
Сталинъ се опитва сега да внесе това духовно начало въ
организма на армията си. Той призовава вОйниците да се
биятъ „за родината“, „за земята на дедите еи‘‘, чрезъ тези
и темъ подобии антиболшевишки лозунги, опитвайки се да
133
събуди въ армията чувството на патриОтизъмъ, отричано и
усмивано презъ ц!лия четвърть в!къ на болшевизма.
Тези закъснЪли опити не допринесоха много за засил-
ването на бойната мощь на армията и наредъ съ т!хъ
Сталинъ винаги подчертава и напомня за неумолимото дей-
ствие на всички видове на дисциплината, конто се свеждатъ
къмъ познатите „застрелване на место* и къмъ засилване
на дейностьта на заградителните отреди. Хаосътъ, създаденъ
отъ намесата на политкомисарите въ оперативнитЪ заповеди
на командирите, както и големите загуби, понесени отъ
командния съставъ на червената армия, наложиха официал-
ното отмЪняване на института на политических^ комисари.
Това нововъведение фактически се изрази въ преименува-
нето на комисарите въ офицери и въ заемане отъ тЪхъ на
командни длъжности. По този начинъ съветската армия се
нам!ри изцЪло въ ржцете на политкомисарите, чиято власть,
по силата на тази наредба.се разшири до самостоятелната имъ
дейность, като командира
Такова бе, накратко обрисувано, положението въ СССР
въ навечерието на войната. ЦЪлата страна представляваше
една грамадна машина, управлявана отъ единъ механизъмъ
— партията. Чрезъ партийните функционери въ тила, чрезъ
пОлитическите комисари — въ армията, чрезъ 'страхотенъ
тероръ на всемогжщото ГПУ — НКВД Сталинъ държеше
въ ржцете си държавата. Тя бе готова да понесе всички
изпитания на войната. Шо се отнася до международного
положение — тамъ беха взети всички мерки, за да бжде
войната предизвикана. И световната война избухна. Веренъ
на планОвете си, Сталинъ зае очаквателно положение
ПървитЪ жертви на съветската агресия
Полша и прибалтийските държави Летония, Естония и
Литва паднаха, като първи жертви на болшевишката агресия.
Нахлуването на болшевизма въ тезистрани и мероприятията,
извършени тамъ Отъ съветската власть, даватъ ясенъ и то-
ченъ примеръ за онова, което бе подготвено отъ болше-
визма за цела Европа. Завземането на Полша, кждето бол-
шевишките войски влезоха като победители на вече раз
битата и унищожена въ войната страна, дава нагледенъ
примеръ за сждбата на всека една страна, която би била
134
завоювана отъ болшевиците. Тя бе присъединена къмъ СССР
съ силата на оржжието. Тя бе насилствено превърната въ
часть отъ СССР.
Но болшевизирането на Прибалтика бе единъ Опитъ
и примЪръ на „мирно* завладеване. То бе и гёнералната
репетиция за болшевизирането на Европа. Балтийските дър-
жави влезоха въ състава на СССР напълно „доброволно*,
както ,доброволно“ mime да бжде завлад±на отъ болше
визма и вс!ка страна, която би се доверила на болшеви-
ците или не би могла да имъ се противопоставь Нещастната
сждба на малките балтийски държави, затова именно, е
твърде поучителна и интересна. Тя разкрива начините на
болшевизма, разкрива подлата му игра, както и организа-
цията на предварително подготвените кадри, осжществяващи
новата власть въ завладените отъ болшевизма страни.
„Съветизацията“ на балтийскигЪ държави
Презъ 1940 година между СССР и балтийските дър-
жави — Летония, Естония и Литва — бе сключенъ дОгОвОръ
за ненападение, По силата на този договоръ, СССР получи
право да въведе въ т!зи страни войските си и да устрой
тамъ свои бази, като изрично се задължаваше да не се на-
месва въ вжтрешния имъ животъ.
Сждбата на тези държави, повервали на гОлемите
обещания, удостоверь че болшевишките обещания криятъ
задъ себе си примка. Благодарение на тази си хитрость,
болшевиците получиха възможность да се настанятъ въ
Прибалтика и, изпОлзувайки полОжението си, да присъединятъ
тёзи държави къмъ СССР по „миренъ* начинъ.
Съветската конституция не ограничава броя на съста-
вляващите Съветския съюзъ републики. Техното число
требва да расте до тогава, докато целиятъ светъ ще пред-
ставлява една обща световна съветска република. Тази кон-
ституция предвижда и възможностыа на „доброволно вли-
зане въ състава на Съюза на съветските републики на всека
една държава, пожелала да стори това“. Опитътъ на балтий-
ските държави ни разкрива техниката на едно такова ,дО-
броволно* влизане.
Следъ окупацията на Ле^тония, Естония и Литва, бол-
шевиците Аолучиха пълна възможность да контролиратъ
135
вжтрешния имъ животъ. Съ помошьта на местните ядки на
комунистическата партия, придошлите отъ СССР специални
комисари отъ съответните отдели на ГПУ и Коминтерна
извършиха вжтрешни преврати и въ трите държави. Из-
берите за новите парламенти, организирани по „специаленъ"
съветски начинъ, осигуриха избора на набелязаните отъ
Москва кандидати. Така конституирани, парламентите и въ
трите държави не се забавиха още въ първите си заседания
да поискатъ отъ Сталина той да приеме техните страни
подъ високата си власть. За по-ефектното изиграване на
тази комедия, бе свикано специално заседание на върховния
съветъ на СССР, който разгледа тези искания и, основа-
вайки се на горепосочената точка отъ съветската консти-
туция, благоволи да ги удоволетвори. Ио този начинъ бол-
шевиците не „налОжиха“съ сила режима си на балтийските
държави, те само се съгласиха да ги приематъ въ щастли-
вОто семейство на съветските народи, като страни, „добро-
волно" пожелали да сторятъ това.
Тази съветизация костува много скжпо на балтийските
народи. Новите съветски републики беха подложени на
основна „чистка* и близу половинъ милиОнъ души, споредъ
предварителнО съставените списъци, предимно хора съ из-
дигнато национално съзнание, беха преселени „въ вжтреш-
ностьта на СССР- — въ концлагерите въ Сибиръ. . . По-
степенно извършваната съветизация целеше да унищожи
напълно всекакви национални признаци на балтийските
народи и да ги превърне въ сжщите роби на III интерна-
ционалъ, каквито сж поробените отъ болшевизма народи,
населяващи СССР.
По сжщата програма щеха да действуватъ болшеви-
ците и въ онези европейски държави, конто биха паднали
подъ властьта имъ, бидейки окупирани отъ войските на
червената армия. Неизброими пълчища отъ тази армия,снаб-
дени съ най-модерни орждия и технически средства за во-
юване, се трупаха на граничите на СССР, предназначени да
навлезатъ въ Европа въ момента, който шеше да бжде
признатъ Отъ Сталина като най изгоденъ за удара въгърба
на „съюзна* Германия. Но. . .
22 юний 1941
Но въ сметките на Сталина се намеси несъкрушимата
воля на Фюрера на германский народъ. . . Въ ранни зори на
136
22 юний 1941 година той заповЪда на армията си да навлЪзе
въ предЪлитЪ на СССР. Свещената война противъ болше-
визма 6t прокламирана. Войната — по смисъла и значението
си за бждещето на Европа, нЪма равна на себе си въ цЪлата
свЪтовна история.
Война за защита на вЪковната цивилизация, за за-
шита на семейнитЪ огнища, за защита на нормалния чОвЪшки
животъ на милиони и милиони люде, населяващи Европа.
На едната страна на барикадата се нймиратъ плуто-
крати и болшевици, масони и евреи, мечтаещи да завлад'Ьятъ
и да поробятъ цЪлия свЪтъ, на другата — желъзната, не-
сломимата воля за свободенъ и честитъ животъ на младит!
европейски народи, конто не желаятъ да стэнатъ роби нито
на еврейското злато, нито на III интернационалъ.
Въ тази борба, жестока и кървава, въ тази борба на
животъ и смърть — нЪма неутралитетъ. Всички европейски
народи трЪбва да се изправятъ като единъ човЪкъ срещу
рушителния болшевизъмъ, защото сждбата на Европа се
решава днесъ на бойното поле. Историята се пише днесъ
съ кръвьта на най-добритЪ синове на германский народъ и
на съюзнитЪ нему народи. И тЪ ще победятъ, защото ду-
хътъ ше победи мъртвата материя, защото свободнитЪ хора
ще победятъ бездушната машина на червената армия.
ТежкитЪ стжпки на историята отекватъ въ здрача
на нОвия день, носещъ миръ и честити бжднини за всички
европейски народи, спасени отъ ужаса на болшевизма.
Декемврий, 1942 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
стр.
Предговоръ .......................................   3
25 години бОлшевизъмъ............................... 5
ЛЕНИНЪ.............................................. 6
Рускиятъ марксизъмъ.......................... • •	10
Болшевици и ; меншевици............................ 11
Диалектическиятъ материализъмъ .................... 13
я Марксизъмъ—Ленинизъмъ—Сталинизъмъ*............... 14
Схващанията на Ленина презъ годинитЪ 1905-1915-1917	16
Социализмътъ по рецептата на Ленина................ 18
ПървитЪ стжпки на диктатора Ленинъ ................ 19
Организирането на властьта ........................ 21
Чеката ................s	- ............	. . t .	23
Тероръ срещу тероръ............. .	......... 26
Червена армия..............................  27
Гражданската война презъ 1917—1920	години	...	2ь
Тухачевски, Ворошиловъ, Будьони, Блюхеръ, Егоровъ 29
Воененъ комунизъмъ................................  33
Край на илюзиитЪ на Ленина.................. 33
НЕП (Новата икономическа политика)	......	34
СТАЛИНЪ
Борба за наследством на Ленина..................... 36
„Идеологический позиции“ на дветЪ групи ....	37
Разгромътъ на „опозиционния блокъ* .......	39
Сждбата на „дЪсната опозиция* ..................... 40
Личностьта на диктатора ........................... 41
Индустриализация .................................. 51
138
Съдържание
стр.
„БолшевишкитЪ успЪхи“ ............................  53
Кой плати индустриализацията ...................... 54
Колективизацията на селото .................... ’	57
Колхозъ............................................ 63
Пролетаризирането на селянитЪ ..................... 67
Основната цель на индустриализацията .............. 68
ПолОжението на работника въ СССР .................. 69
Държавниятъ строй и управлението на СССР • • . •	74
Сталиновата конституция отъ 1936 година	...	76
Всесъюзната комунистическа партия.................. 78
Система на едноличното управление на страната •	79
Държавниятъ апаратъ е пОдчиненъ на партийния •	80
Ролята на партията .......................  • •	81
Права и задължения на съветскитЪ граждани, споредъ
Сталиновата конституция отъ 1936 година • •	81
Сжщностьта на Сталиновата конституция.............. 82
Класовиятъ характеръ на „безкласовотоаобщество въ СССР 83
Духовниятъ животъ на населението на СССР • - -	84
КомунизмЧтъ отрича религията • •	......	84
Комунизмътъ руши семейството..................  •	86
Народната просвета въ СССР......................... 87
Наука, литература и изкуството въ служба на болшевизма 92
Еврейството и болшевизмътъ......................... 99
Младежьта въ СССР.....................-............106
КЪМЪ СВЪТОВНА РЕВОЛЮЦИЯ
Чистка въ партията.............................. 111
ПоказателнитЪ процеси............................112
Сждбата на членоветЪ на ЛенинОвОто политбюро * -	114
Чистката продължава............................. 115
Чистката въ армията................’............ 115
ВЧК-ГПУ— НКВД................................... 116
КонцлагеритЪ . . . -............................ 118
Къмъ свЪтовна революция......................... 120
Съдържание
139
стр.
Коминтернътъ въ служба на свЪтОвната революция -	121
Червената дипломация подготвяше свЪтОвната война •	124
Чистка въ дипломатическия корпусъ .................. 126
Въ навечерието на войната .......................... 127
Червената армия .................................... 129
Първит'Ь жертви на	съветската	агресия.............. 133
„Съветизацията* на	балтийскитЪ	държави............. 134
22 юний 1941 година • *............................. 135