/
Tags: ссср история на ссср съветски съюз съветска власт история на съветския съюз
Year: 1941
Text
БЕЗЪ
МАСКА
ПЕЧАТНИЦА „ПОЛИГРАФИЯ"
с"'сГ'ф‘и Я 19 4 1 ° Г О Д И Н А
ОТСТРАНЕНА ОПАСНОСТЬ
Въ своята историческа речь, отправена къмъ гер-
манский народъ и националъ-социалистит'Ь, Адолфъ
Хитлеръ, водачътъ на нова Германия, като обяснява
причинитЪ за неговия походъ срещу международния
марксизъмъ, дава и извънредно интересни сведения от-
носно положението на България.
Водачътъ на великия германски народъ изтъква,
въ свръзка съ воденитЪ разговори съ тогавашния съ-
ьетски комисарь на външнит±> работа Молотовъ презъ
време на последното му пребиваване въ Берлинъ, че
отъ болшевишка страна били предявени предъ гер-
манского правителство, по съвършено недвумисленъ
начинъ, н'Ьколко искания относно бждещата сждба на
България. Тогава било запитано дали Германия е гото-
ва да се съгласи Съветска Русия да даде гаранции на
България и да изпрати въ свръзка съ това, болшевишки
войски на нейната територия, конто, обаче, немало да
иматъ намерение да изгонятъ българския царь извънъ
пред'Ьлит'Ь на държавата му.
На този въпросъ Фюрерътъ отговорилъ, че нашата
родина е суверенна и че не му е известно България да
е искала гаранции отъ Съветска Русия, както Ромъния
6Ф поискала това отъ Германия.
Разкритията, които Водачътъ на германский на-
родъ направи въ свръзка съ съветскит'Ь домогвания от-
носно България, трЪбва да не се забравятъ отъ бъл-
гарския народъ, защото той още веднъжъ е изправенъ
лице срещу лице съ единъ отъ многобройнигЬ случаи
на комунистическа ловкость, които сж особено харак-
3
терни за политический похвати на международны»
болшевизъмъ. НЪма нужда човЪкъ да е голЪмъ по-
литикъ, за да разбере какво се крие задъ това искане
предъ германский Фюреръ. То не е нищо друго, освенъ
едно желание, нашата държава да се включи въ пре-
дЪлитЪ на комунистическото влияние, като, за да не
бжде обвиненъ въ завоевателни стремежи, СССР не-
винно прибавя, че не ще има особени намерения спря-
мо българския Владетель.
Този болшевишки замисълъ е толкозъ прозра-
ченъ, че едва ли има нужда да се спираме върху него.
Несъмнено е, обаче, при общоизвестнитЪ методи на дей-
ствие на болшевишкитЪ управници, че следъ влизането
на съветскитЪ войски въ България rb сигурно биха се
опитали да тръгнатъ и тукъ по сжщия путь, който
следваха въ балтийскитЪ държави, и, следвайки неот-
клонно досегашната си практика на потупкване на
обещанията си, не биха се поколебали да наложатъ
съветския строй и въ България.
За щастие този опитъ не сполучи!
Той не ycnt не само защото българската политика,
подъ прозорливого руководство на своя Държавенъ
Глава, не позволи тази надвиснала опасность да стане
действителность, но и поради това, че изпитанитЬ й
приятели отъ Тристранния пактъ, особено великиятъ
Водачъ на Германия; своевременно осуетиха т^зи хитри
и пагубни попълзновения.
Така 6tme тогава.
Тъй е и сега, когато великата борба на силитЪ,
които воюватъ срещу болшевишкит'Ь разрушители»
методи, вече правятъ невъзможни подобии вм'Ьшател-
ства на комунизма въ политический животъ на суверен-
нитЪ държави, които сами могатъ да бранятъ своит'Ь
законни права и интересы.
4
СТРАНА ВЪ МРАКЪ И КРЪВЬ
На св4зтовната карта се простира като тъмно петно
обширното пространство, заето отъ СССР, страна за
която рЪдко и боязливо говорить истината. Пропаган-
дата на комунистическата идея, която е свила гнездо
тамъ, разпространява по Ц'Ьлия св^тъ хвалебствията за
най-щастливъ животъ на земята и за велики постиже-
ния. Но какво се крие въ сущность задъ нейнит^ бди-
телно охранявани граници и колко мрачни тайни сж
спотаени подъ обещаващитЬ болшевишки лъжи въ
конто понЪкога вырвать не само широкий народни
маси, но и опитни, изпитани дипломати? Или, съ други
думи, какво представлява въ действителность животътъ
въ СССР?
Ако се сжди по масовитЪ арести и убийства на лица,
които заематъ отговорни длъжности въ партийнитЬ и
правителственитЪ институти, както и изтрЪбението на
висшитЪ командири на червената войска, може да се из-
тъкне непоколебимого заключение, че срЪдъ ржковод-
нит^ ср'Ьди на Съветска Русия не сжществува никаква
човЪшка добродетель, а напротивъ: склоность къмъ
страхотна терористическа дейность. Ние употр^бихме
изразитЬ „ржководнитЬ срЪди“, защото за никого не е
тайна, че властьта тамъ се упражнява отъ малъкъ брой
управници, които господствуватъ въ тази страна по-
тънала въ кръвь и мракъ.
Съветската пропоганда непрестанно изтъква преи-
муществата, които дава властьта на селянитЬ и работ-
ницитЬ. Въ действителность, обаче, ако се сравни по-
5
ложението на съветскит'Ь селяни и работницы съ съот-
ветнитЪ съсловия въ другит'Ь държави ще се види, че
първите см въ робство и нематъ възможность да из-
дигнатъ гласъ противъ пргдставителите на съветската
власть. Ивъ сведения™, получены отъ чужденци, коитоне
см пмтешествували изъ Съветска Русия съ преимуще-
ствата на почетни гости, нЪма дори намЪкъ за смще-
ствуването на политическа или економическа свобода въ
„болшевишкия рай“.
Като става дума за политическа свобода требва да
отбележимъ, че въ Съветска Русия при избора за кан-
дидаты за административнит'Ь длъжности смществува
само единъ списъкъ на лица, препормчани отъСлзлинъ
и неговите приближени, поради което работникътъ
съ нищо не може да измени направление™ на властьта
или да използува нЪкакво избирателно право.
И съветскиятъ селянинъ се намира въ положение,
което смщо така не му позволява откровено да изказ-
ва своето мнение за каквато да е промена въ дър-
жавната политика. Презъ 1929 година на него бе запо-
ведано да вземе участие въ насилственото конпсвтри-
ране на стопанствата, вследствие на което той загуби
икономическата си свобода, която имаше дотогава, ка-
то изгуби и своята земя.
Тази система на концентриране (събиране) на сел-
ските стопанства бе отменена въ Русия отъ импсра-
торъ Александъръ II презъ 1861 година чрезъ унищо-
жаване на крепостничеството. Разбира се, между тога
вашното и сегашното крепостничество има голема раз-
лика, тъй като некогашните помещици сега см замЬ-
нени съ единъ помещикъ — правителството.
Сегашниятъ съветски селянинъ нема свобода въ
нищо. Какво да сее, колко време да работы и какво ще
бмде заплатено за получените продукты — всичко то-
6
НЪма нито единъ градъ и нито едно село въ Украй-
на, кждето отстмпващигЬ болшевики да не сж из-
вършили масови избивания на населението
i..i определи властьта. Ето защо схващането, че Съ-
ветска Русия е единствената държава въ свЪта по своя-
та демократическа конституция не е нищо друго, освенъ
една легенда, една праздна измислица.
Безмисленит'Ь убийства и арести, извършвани въ
СССР по политически причини сж единствено явление
отъ такъвъ видъ въ св'Ьтовната история. Комуниститъ
въ другигЬ държави, кждето комунистическата партия
се намира извънъ ’законитФ», жив'Ьятъ по-леко, отколке»
то рускигЬ комунисти въ т1зхната легална партия. Тона
е жестока ирония, но все пакъ, фактъ, който не подле-
жи на съмнение.
Защо?
Защото властьта на Сталинъ е престанала да с<
ржководи отъ взглядоветЪ на комунистическата пар-
тия, а е станала напълно лична. Превръщайки се въ дик
таторъ, той се стреми да получи поддръжка преди
всичко отъ военнитФ» и политический сили въ страната
или, съ други думи, отъ червената армия и отъ ГПУ,
което той лично ржководи.
ГПУ два пжти пром^ня своето име безъ, обаче,
да претърпи нФ>какви сжществени изменения. Наимену-
вано първоначално ЧЕКА — „чрезвычайная комисая
по 6op6is съ контра-револющей“, а по-сетне ГПУ — „ко-
митет политическая управлешя СССР“, това е мощна
организация, каквато не е сжществувала досега въ ни-
коя държава. Лицата, които стоятъ начело на нея не
само че подписватъ запов'Ьдит'Ь за изпълнение на
смъртното наказание, но го провеждатъ въ такива раз-
мЪри, каквито никога и никжде досега не сж познати
въ историята на чов^чеството.
Само презъ време на революцията въ Русия число-
то на избититЪ отъ ЧЕКАТА възлиза, споредъ офици-
алнитЪ данни на самото учреждение, на повече отъ
8
5,000,000 души. Следъ свършването на гражданската
война политическиятъ тероръ б'Ьше отчасти смекченъ,
ала все пакъ ГПУ продължаваше да използува възприе-
гитЬ отъ ЧЕКАТА методи, за което свидетелствуватъ
масовит'Ь разстрелвания презъ това време.
На 1930 година бЪха разстреляни, между другитЪ,
и 48 професори; на 1933 година бЪха осгйдсни на
смърть и 35 души отъ Народния комисариатъ на сел-
ското стопанство, а все презъ сжщата година всЪки-
дневно се съобщаваше за разстрелването на 300—400
души въ различии градове и села на страната.
1936 година започна съ разстрелването на Зинови-
евъ, Каменовъ и още 14 други първенци на комуни-
стическата партия, но има официални данни, които
твърдятъ, че оттогава до започването на войната меж-
ду СССР и Германия жертвит'Ь на продължителната по-
литически „чистка" всЪка година е надвишавало число-
то 1,500—2,000 души. Н'Ьма съмнение, че тЬзи съобще-
ния с?я близки до истината, макаръ смъртното наказа-
ние въ СССР да се изпълнява тайно и сведенията въ
по-гол'Ьмата си часть, да се пом'Ьстватъ въ провинциал-
ния печатъ, който не достига до представители^ на
чуждитЪ телеграфии агенции въ Москва.
Дейностьта на ГПУ постоянно отбелязва прояви,
които даватъ основание да се в'Ьрва, че това съветско
„изтр'Ьбително44 учреждение е нЪщо като правителство
въ правителство, защото неговит'Ь чиновници се раз-
хождатъ въ нови скжпи автомобили и живЪятъ охолно
дори и въ годинит'Ь, когато въ СССР се чувствува недо-
статъкъ отъ продукта или гладъ. '
ГПУ има право да извършва ареста, да интернир-
ва, да осжжда на смърть и да издирва лицата, които сж
недоволни отъ съветската власть.
Въ случай на недоволства въ редовнитЬ части на
съветската войска, възстановяването на реда се извърш-
ва отъ особени отреди на ГПУ, подъ чието руковод-
ство се намиратъ и войскитЪ, които охраняватъ грани-
цит-Ь и жел'ЬзопжтнитЪ линии. Ето защо, за да се вл-Ь-
зе или излЪзе отъ територията на СССР е необходимо
преди всичко разрешение и виза отъ ГПУ.
Презъ последний десеть години това учреждение
създаде грандиозна организация на трудовата повин-
ность, чрезъ която бЪха построени канали между Бал-
тийске и Б-Ьло морета, а така сжщо и Московско-Волж-
ския каналъ. Извършването на тЪзи огромни строител-
ни работи, обаче, сж били съпроводени съ масови раз-
стрелвания на чиновници и работници, извършени отъ
агентит"Ь на ГПУ.
Една отъ другигЬ многобройни задачи на ГПУ е да
отвлича и убива живущит-Ь въ чужбина съветски граж-
дани или емигранти, които проявяватъ враждебность
спрямо сжществуващия редъ въ СССР. ЖивущитЬ въ
Парижъ руски генерали-емигранти Кутеповъ и Милеръ
изчезнаха безеледно, но н'Ьма никакво съмнение, че тЪ
сж убити отъ агентит^ на ГПУ. Известниятъ Андреасъ
Нилъ отъ испанската революционна партия и нЪколко
други видни троцкиста, както и Новакъ — руски еми-
грантъ отъ Украйна, сжщо станаха жертва на пратени-
цитЪ на Сталина, чиято безопасность, както е извест-
но, е поварена изключително на ГПУ.
Отначало терорътъ въ СССР 6Ь отправенъ преди
всичко къмъ представители^ на висшето съсловие и
богатитЪ люде, ала сега той избира своигЬ жертви как-
то изъ ржководителитЪ на комунистическата партия,
така сжщо и изъ редоветЪ на агентитЪ на ГПУ.
Следъ революцията и периода на гладя въ СССР,
жаждата за кръвь и убийства стана болезнена необхо-
димость за управницитЪ на Съветска Русия. Едно отъ
10
ср^дствата, което тФ> използуваха тогава 6Ъ изкустве-
ното засилване на ненависть въ различнит'Ь съсловия
на руския народъ, което заставите, въ края на краи-
щата, една часть отъ него да се бие срещу другата. Ко-
гато, обаче, тази ненависть започваше да угасва, тя се
раздухваше отново по изкуственъ начинъ, като й се
придаваше политическа или углавна окраска. Ето защо
гол'Ьма часть отъ процеситЬ, създадени отъ ГПУ но-
сятъ явни белези на хитро скроени д^ла.
Въ първия периодъ следъ революцията жертвитЪ
на болшевишкия тероръ принадлежаха къмъ съсловие-
то на интелигентнитФ» и собственицитЪ, но не 6Ъ малко
и числото на селянитЬ и работницитЪ, които б'Ьха раз-
стреляни, защото първигЬ се противопоставяха на ре-
квизирането, а вторитЪ имаха основания още тогава да
бждатъ недоволни отъ властьта. Именно въ това време
чеката (първото въплощение на ГПУ) б^ше главниятъ
апаратъ, който насаждаше новит'Ь форми на проле-
тарското управление и осжществяваше върховното
управление на страната.
Отъ 1921 до 1929 година острието на терористиче-
ската политика 6Ъ отправено къмъ срЪдното съсловие
на руския народъ и оц'Ьл'Ьлит'Ь представители на бив-
шитЪ партии съ изключение на комунистическата, а
отъ 1929 до 1933 година този тероръ стана по-система-
тиченъ и много по-жестокъ.
Въ този промеждутъкъ отъ време въ СССР започ-
на кампанията за унищожаването на тукъ-тамъ оцЪл'Ь-
литЪ люде, които имаха собствена търговия или соб-
ствено стопанство, ГПУ отьгЬмаше тЬзи лични блага и
прогонваше селянитЪ въ концентрационнитЬ стопанства
наречени „колхози“.
Този периодъ е отбелязанъ съ ужасяващъ упадъкъ
11
на нормалния животъ, съ изостряне на отношенията и
съ недояждане.
Ето защо ГПУ тр^бваше да приложи жестоки мгЬр-
ки противъ възрастващото недоволство ср'Ьдъ руския
народъ, като цель на политический тероръ отъ 1929 до
1933 години бЪха търговцит'Ь, духовнит'Ь лица, интели-
гентнитЬ отъ всички категории и селянитЬ, които се
съпротивляваха на колхозната политика.
Презъ сжщото време въ Москва 6Ъ широко разпро-
странена и следната кървава шега:
.,Азъ имамъ трима синове. Най-възрастниятъ е ин-
женеръ, вториятъ — агрономъ, а третиятъ сжщо така
се намира въ затвора!“
По такъвъ начинъ, значи, всички интелигентни се
подвеждаха подъ една степень на преступность.
Все презъ поменатигЬ години въ СССР се появи ка-
тастрофаленъ недостатъкъ на обл'Ькло, гориво и хра-
нителни продукта, ето защо тр^бваше да будатъ по-
търсени, арестувани и наказани „виновнит'Ь".
ГПУ се яви на сцената.
Започнаха сждебни процеси.
Срещу кого?
Преди всичко арестуваха голЪмъ брой инженери и
техници, които б^ха задържани въ отд^лни келии и
подложени на жестоки мучения, за да признаятъ нев'Ь-
роятнитФ» преступления: разрушаване на фабрики, са-
ботажъ, повреждане на машини, които ГПУ имъ при-
писваше.
Съ тЪзи насила изтръгнати признания Сталинъ пре-
следваше една цель:
— Отговорностьта за страданията на руския на-
родъ да падне не върху неговия режимъ, а върху не-
виннит'Ь жертви, които б^ха вече въ затворит'Ь.
12
Настана 1934 година.
Общата линия на болшевишкия тероръ претърпЪ
нова промЪна: главниятъ ударъ бЪ насоченъ не къмъ
селянит'Ь, свещеницигЬ и интелигентнигЬ, макаръ меж-
ду хилядитЬ арестувани да имаше голЪмъ брой и таки-
ва, а срещу известии деятели изъ комунистическата
партия, които заемаха твърде отговорни постове.
Тази „чистка" продължи до зимата на 1935 годи-
на, когато бгЬха арестувани и хвърлени въ затворит^ и
много членове на ГПУ, провинени въ недостатъчната
охрана на Сергей Кировъ, глава на комунистическата
партия въ Ленинградъ, който, както е известно, 6Ъ за-
стрелянъ отъ единъ комунистъ презъ зимата на 1934
година.
По-късно, презъ мартъ на 1938 година, Хенрихъ
Ягода, бившъ и прославенъ като най-жестокъ начал-
никъ на ГПУ, направи предъ висшия сждъна СССР уди-
вително признание. Той заяви, че по иегова заповедь
били отровени Менджински, бившъ членъ на Централ-
ния изпълнителенъ комитетъ на комунистическата пар-
тия, знаменитая писатель Максимъ Горки, Куйбишевъ
виденъ комунистически деятель, както и че все по него-
во нареждане били „обезвредени" и много други него-
ви подчинени.
Обвинението срещу Ягода установило по безспо-
ренъ начинъ, че той унищожавалъ всички лица, които
се изпр'Ьчвали по пжтя му къмъ ос?йществяването на
неговигЬ планове: обсебването на съветската власть
отъ него и приближений му.
Щомъ като шефа на ГПУ, който има неограничени
права да разполага съ живота и смъртьта на съветски-
тЬ граждани, се занимава съ умъртвяването на своигЬ
приятели въ партията, лесно можемъ да си предста-
вимъ колко гол'Ьмъ е броятъ на ония безименни люде,
13
чиято участь е зависела отъ Ягода или отъ неговитЬ по-
мощници.
ВъпрЪки изобилно пролетата кръвь, обаче, поли-
тическиятъ тероръ продължаваше да проявява нена-
ситна жажда за убийства.
Презъ месецъ юний на 1937 година тайниятъ сждъ
на Сталинъ осжди на смърть маршалъ Тухачевски и
още други седемь души съветски военачалници.
Защо?
СССР не продума нито дума повече, освенъ смърт-
ната пристада, която произнесе. Ала и тази чистка въ
червената войска не заздрави положението въ Съвет-
ска Русия. „Чистката“ срЪдъ военнигЬ продължи и за-
сЪгна дори мнозина отъ ония, които участвуваха като
сждници надъ участьта на маршалъ Тухачевски. Не по-
магаше нищо: нито чинътъ, нито заслугитЪ.
Когато настжпваше часътъ на това или онова лице,
смъртната приседа биваше произнасяна.
И изпълнявана!
14
ШЕФЪТЪ НА ГПУ ВЪ ДАЛЕЧНИЯ ИЗТОКЪ
РАЗКАЗВА
Между лицата, които заемаха отговорни длъжно-
сти и осжществяваха подготовката за война на СССР,
бЪше и Хенрихъ Самойловичъ Люшковъ, началникъ на
ГПУ въ Далечния изтокъ, който се ползуваше съ голЪ-
мо влияние предъ партийнитЬ първенци на Кремълъ.
Люшковъ прие длъжностьта си презъ месецъ де-
кемврий на 1937 година, но само шесть месеци следъ
това премина манджурско-съветската граница и намо-
ри спасение на японската територия.
Следъ пристигането си въ Япония той съобщи на
властьта и представителит'Ь на печата, че б^гството му
отъ „съветския рай“ е съ цель за самозащита, тъй като
започналъ да чувствува приближаващата се политиче-
ска „чистка“, която тр'Ьбвало да засегне и него. Едно-
временно съ това той съобщи гол^мъ брой имена на
чиновници отъ ГПУ, които изчезнали при таинствени
обстоятелства или тр'Ьбвало да бждатъ „обезвредени“
Люшковъ разказва:
„Получихъ известие, че ще бжда повиканъ на до-
кладъ въ Москва. Но и азъ знаехъ, че такива „пока-
ни“ винаги завършваха съ арестъ и разстрелване, зато-
ва почувствувахъ опасность да не попадна и азъ въ
„чистката“.
Сталинъ и неговитЬ приближени винаги измисля-
ха всевъзможни преступления, въ които обвиняваха
своитЬ политически врагове — троцкиста или такива
лица, които можеха да станатъ опасни за неговата
власть.
15
Тираническиятъ образъ на този диктаторъ особено
ярко изпъкваше презъ време на московский процеси,
кудето стари водачи на партията се признаваха за ви-
новны въ предписванитЪ имъ измислени преступления.
Цельта на тЪзи „чистки" бЪ обезвредяването на
противосталиновскитЪ слементи или, съ други думи,
стремление да се намЪрятъ нови путища, които да во-
дятъ отъ неусп'Ьшната вутрешна и външна политика на
Сталина къмъ война.
Макаръ самъ той да заявява, че се стреми да спа-
си руския народъ отъ неговит'Ь врагове, въ резултатъ
на което б^ха разстреляни нЪколко милиона души, по-
литиката на Сталина не бЪ политика за спасение на на-
рода, а съпротивление срещу народната воля.
Сталинъ, разказва Люшковъ, разчиства путя къмъ
войната, затова извършванит'Ь военни приготовления
въ СССР су отъ гол'Ьмъ масщабъ/
16
СЪВЕТСКАТА ВОЙСКА
Когато външнитЬ наблюдатели преценявахц мощь-
та на червената войска, мненията бЪха различии. Въ
Англия и Франция в^рваха, че тя е силна, но въ Гер-
мания, Италия и други държави преобладаваше мнение-
то, че тя нЪма стойностьта, която й се предписваше.
Следъ „чистката“ въ съветската войска, обаче, по-
дозренията въ нейната истинска мощь се установиха
дори и въ схващанията на н^кои европейски привър-
женици на болшевишкия режимъ.
ТЬзи съмнения особено много се засилиха презъ
време на войната въ Финландия, когато малобройната,
но героична финландска войска създаде упорита съ-
протива срещу войската на болшевишкия колосъ.
Мощна ли е въ действителность съветската войска
до такава степень, както я изтъква болшевишката про
чаганда?
Европейский военни специалисти изказаха след-
нитЬ възгледи за нея:
Следъ революцията въ Русия политический коми-
сари бЪха действителнитЪ руководители на войската.
Тази система на политически комисари тогава бЪше не-
обходима, защото въ сущность комисаритЪ бЪха анти-
болшевики, което обстоятелство създаде необходи-
мостьта отъ учредяването на „Комисариятъ на рево-
люционната войска", който пое въ руцетЪ си команду
ването на червената войска.
Двадесеть години следъ революцията командири и
технически първенци станаха лица, които вече б^ха за-
17
вършили политическитЪ курсове и произлизаха отъ ре
доветЪ на комунистическата партия. ТЬ се указаха съ
еднаква политически подготовка съ комисарит^ въ вой-
ската, както и равноправии членове въ партията, пора-
ди което военнигЬ комисари въ съветската войска (ка-
то руководители на нейната политика) станаха вече
излишни.
Презъ 1934 година, по починъ на маршалъ Туха-
чевски, института на комисаритЪ 6t> закритъ. Това бЪ-
ше една правилна мЪрка, ала маршалътъ 6t обвинень
въ противоболшевишка и противосталинска дейность,
последствията отъ която се указаха по-сетне съвсемъ
пагубни за него.
Започна „чистка".
Отъ редоветЪ на Червената армия се отстраняваха
всички „съмнителни“ елементи, а за останалата часть
се създаваше наблюдения и доноси, резултатитЪ отъ
които твърде скоро се проявиха.
Така въ редоветЬ на съветската войска се създадо-
ха „партийни пгЬзда", въ които не можеха да проник-
натъ „несигурнитЪ" и „неблагонадежднит'Ь*.
Може ли да се възхвалява една войска, въ която
не може да бжде осигурена дисциплината безъ такива
мЪрки? ,
Разбира се не!
Тогавашниятъ началникъ на политический отдЪлъ
при командуването на Червената армия дори заяви, че
нейната политическа организация е отличителната й
особеность и главната й сила, ала тия изявления се по-
срещнаха въ чужбина като дръзка нелепость, защото
при сжществуването на втора власть, успоредно съ вла-
стьта на командира, не може да не се появи слабость и
раздвоение въ командуването.
Втори въпросъ въ връзка съ Червената войска е
18
въпросътъ съ народноститЪ, отъ конто тя е съставена.
Френскиятъ генералъ Нисселъ, известенъ воененъ
писатель писа въ връзка съ това, че когато въ редове-
тЪ на една войска се намирагъ много различии народ-
ностей елементи въ резултатъ на туй се явява преди
всичко пълно взаимно неразбиране.
Запов'ЬдитЪ и командитЪ въ такива случаи често
оставатъ неразбрани и не постигатъ своята цель, защо-
то не могатъ да бждатъ правилно възприети, поради
което се явяватъ редица затруднения.
Често въ европейский печатъ проникваха съобще-
ния, че въ състава на Червената армия има гол'Ьмъ
брой люде и отъ Казакстанъ, и отъ разнигЬ области на
Централна Азия и дори отъ Монголия.
Чудно ли е тогава какви могатъ да бждатъ отноше-
нията между тия хора, които не само че не се разби-
ратъ, но с?й и съвсемъ различии по произхождение.
Третиятъ и най-важенъ въпросъ, обаче, когато ста-
ва дума за Червената войска, е разбира се, въпросътъ
за нейния личенъ съставъ — командуването.
Следъ разстрелването на Тухачевски и на другит'Ь
висши военачалници въ Червената войска наступи пе-
риодъ на безсилие и скудоумие въ съветското върхов-
но командуване.
Тогава въ ц'Ьла Европа 6Ъ общо мнението, че ка-
квото и да се съобщава отъ СССР, загубата на мар-
шалъ Тухачевски нанесе непоправимъ ударъ на Чер-
вената войска.
Нека припомнимъ кариерата на този червенъ мар-
шалъ.
Той поступи въ редоветТ на Червената войска
следъ революцията, когато бЪшс въ чинъ подпоручикъ,
а на 1920 година (когато б^ше едва двадесеть и седемь
годишенъ) вече участвуваше въ войната противъ Пол-
19
ша, като командуващъ една отъ съветскитЪ армии.
Такава бърза кариера на единъ съвсемъ неизве-
стенъ дотогава човЪкъ може да се случи само при из-
ключителни условия и, разбира се, при проява на из-
ключителни дарби.
Следъ като проучи причинит^ за неуспеха на съ-
ветската войска въ борбата й срещу Полша, Тухачевски
изтъкна много отъ най-важнитЪ й недостатъци, а осо-
бено липсата на добъръ команденъ съставъ.
Той б'Ьше правъ, той казваше истината.
Колкото и да е гениаленъ пълководецътъ и колко-
то и да сж храбри войницигЬ, армията ще бжде слаба,
ако въ нейнитЬ редове нЪма добре подготвени и обра-
зовани офицери.
Червената войска не разполагаше съ добъръ ко-
манденъ съставъ.
Защо?
Защото презъ време на „чистката" бЪха разстреля-
ни не само висшит'Ь военачалници, но и голема часть
отъ добритЪ офицери.
„Лондонъ Таймсъ“ съ голЪмо безпокойство съоб-
щаваше тогава, че е почти невъзможно да се каже кол-
ко офицери отъ н'Ьколко десетки хилядитЪ въ Черве-
ната войска сж се спасили отъ „чистката" и сж считани
вече като напълно вгЬрни на властьта.
ВоеннитЪ капацитети на Англия и Франция тогава
обясняваха недостатъцитЬ на командния съставъ въ съ-
ветската войска съ това, че „отъ чинъ капитанъ, вед-
нага се получава производство въ чинъ полковникъ и
че нисшия офицерски кадъръ се подготовлява следъ
извънредно кратко обучение".
Това не показва друго, освенъ че командниятъ съ-
ставъ на Червената войска е малко образованъ и непод-
готвенъ за обучението на войницит'Ь.
20
Низкото качество на офицерит'Ь въ СССР се при-
знава отдавна отъ всички като общъ и главенъ недо-
статъкъ на Червената войска.
Четвъртиятъ въпросъ при оценката на Червената
войска, е въпросътъ за техниката и нейното въорж-
жение. Чуждит'Ь военни специалисти сж еднакви въ
схващането си за мощьта на съветскитЪ въздушни си-
ли. ТЪ твърдятъ, че въ това отношение СССР подра-
жава на С. А. С. Щати.
Не особено добро мнение иматъ чуждитЪ военни
специалисти и за съветскитЪ бойни коли, които сж са-
мо подражание на английский и американский образ-
ци и не дадоха добри резултати презъ време на граж-
данската войска въ Испания.
Колкото пъкъ се отнася до техническата подготов-
ка на съветскит'Ь летци и за тЪхната боеспособность въ
въздуха ясно свидетелствуватъ масовитЪ поражения,
които имъ нанесоха японцит'Ь презъ време на боеветЬ
въ Китай.
Ворошиловъ и Кагановичъ още тогава съ гол'Ьмо
безпокойсто изтъкнаха недостатъцит'Ь въ военнитЪ за-
паси, както и недоброкачественото военно произ-
водство.
Като причини за това тЪ намираха недостатъчната
подготовка на квалифициранит'Ь инженери и работ-
ници, както и лошото качество на машинигЬ.
Започнаха разследвания, въ резултатъ на което се
установи, че отъ 29°/о безполезно загубено време при
производството 8°/о се дължатъ на повреди на машини-
тЪ, а 21% и на нежелание за работа отъ страна на ра-
ботницитЪ.
И още:
Че отъ предвиденигЬ поржчки се изпълняватъ са-
21
мо 75%, отъ които 10°/о—30% се бракуватъ като не-
го дни.
Тогава офицерскиятъ воененъ капацитетъ генералъ
Нисселъ писа:
„Щомъ съветската военна индустрия не може да се
справи съ своит'Ь' задачи сега, можемъ да си предста-
вимъ затрудненията, които ще последватъ въ случай на
мобилизация на съветската войска".
И френскиятъ полковникъ Грайсе, както и много
отъ английский военни авторитети признаваха тогава,
че и съветскиятъ транспортъ не ще може въ никакъвъ
случай да се справи съ нуждитЪ на една модерна вой-
на.
Така 6tme тогава.
А сега?
Действията на Източния фронтъ показаха, че тЪзи
предсказания за Червената войска на Сталина сж били
една непоправима истина.
22
ЧОВЪКЪТЪ ОТЪ „КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РАЙ“
„Когато се изтръгнахъ изъ комунистическия рай“,
и пристигнахъ въ Европа, разказва Федоръ Бутенко —
бившъ управляващъ съветската легация въ Букурещъ
презъ 1938 година, азъ се почувствувахъ като престжп-
никъ, който току-що се е освободилъ отъ затворниче-
ската килия.
Задъ менъ оставаха мрачни болшевишки заговори,
непрекжснати арести и разстрелвания, стонове на заги-
ващи хора, морална гнусота и гладъ, а предъ менъ ле-
жеха европейски държави, които не познаваха такъвъ
ужасъ.
Всичко това бЪ за менъ съвсемъ ново.
Радостно и съ пълни гърди азъ започнахъ да ди-
шамъ въздуха на свободна Европа.
Извършихъ пжтуването си презъ Полша, Германия
и Белгия, като подробно наблюдавахъ живота въ тЪзи
държави. Въ вагона, на гаритЪ и по улицит'Ь азъ про-
учвахъ лицата на срещнатигЬ. Предъ менъ все по-ясно
изпъкваше разликата между двата свЪта: Сталинския
полицейски социализъмъ и многов'Ьковния пжть на
европейската култура.
Азъ имахъ възможность да видя съ собственитЪ си
очи овропейскитЪ държави и т'Ьхното население, но
въ никой погледъ не забелязахъ безпокойствието и
скръбьта, които наблюдавахъ въ продължение на два-
десеть години вср'Ьдъ руския народъ.
Не срещнахъ никжде по улицитЪ полуживитЬ граж-
дани на СССР, обл'Ьчени въ дрипи, нито забелязахъ
23
дълбокитЪ редици предъ магазинитЬ за хранителни
продукта, както това може да се забележи не само въ
Москва и Ленинградъ, но и въ всички други съветски
градове.
Когато се движехъ въ градоветЪ на свободна Евро-
па, твърде често си спомняхъ съ каква гол'Ьма мжка,
кратко време преди отпжтуването ми, тр"Ьбваше да на-
меря едно стъкло мл'Ько, което б^ше необходимо за
болното ми дете.
Мене ме очуди и порази, напримЪръ, живота въ
Германия.
МосковскитЪ вестници често изобразяваха Хитле-
ровитЪ националъ-социалисти въ мрачни краски, но
„страшната“ Хитлерова държава ме порази съ кипя-
щото си напрежение и здравия си животъ.
Дори и сега, когато си спомня, азъ виждамъ предъ
очитЪ си незабравимата картина на германскит'Ь инду-
стриални градове. Виждамъ, напримЪръ, гарата въ
Аахенъ, потънала въ утринната мъгла и изпълнена съ
работници, които се отправятъ къмъ своитЪ фабрики.
Tfe и тия здрави хора, сж чисти и радостни.
И, струва ми се, тЪ би тр'Ьбвало да бждатъ показа-
ни на болшевикит'Ь, за да разбератъ, че тази картина
ттЬма нищо общо съ мжченичеството на руския народъ.
Азъ пжтувахъ. .
Каква Образцова чистота въ влаковетЬ и гаригЬ.
Любувахъ се на всичко това и незнаехъ защо си спом-
нихъ неотдавна построения красивъ и обкиченъ съ зна-
мена специаленъ влакъ, предназначенъ за Сталинъ и
приближенит'Ь му.
Едновременно съ туй, обаче, предъ очитЪ ми из-
пъкна и друга картина: мърсотията и безпорядъка по
съветскитЪ гари и изпититЪ и изтощени лица на съ-
ветскитЬ мжченици, които се суетятъ насамъ-нататъкъ,
24
като дива тълпа, обличена въ парцали и обута въ ско-
сами обувки.
Азъ бЪхъ и въ Парижъ — на площада, кждето 6Ъ
открито всемирното изложение. Много държави бЪха
устроили своитЪ павилиони и тамъ. Единъ срещу другъ,
се издигаха и павилионит'Ь на Германия и СССР —
единъ срещу другъ, като символи на две политически
противоположности.
Посетители^ на изложението особено много се
трупаха около т^зи две постройки. ТЬхъ силно ги при-
вличаше желанието да узнаятъ истината за живота въ
гЬзи две държави.
Предъ съветскиятъ павилионъ се издигаха две ог-
ромни статуи на работникъ и селянинъ, които, спо-
редъ замисъла на болшевишкигЬ архитекти, тр^бва-
ше да изразятъ правото и силата на съветскитЬ селяни
и работници.
Въ действителность, обаче, задъ стенитЪ на съвет-
ския павилионъ се криеха лъжит'Ь на огромната про-
паганда на съветскит'Ь диктаторы въ Кремлъ .
Когато вл'Ьзохъ въ изложбата азъ, както и хиля-
дитЬ други посетители, почувствувахъ недоволство отъ
неговата бедность и детска наивность, защото, никжде
не се забелязваше конкретенъ материалъ, който да по-
казва нагледно социалистическото строителство, за кое-
то крещи ц'Ьлиятъ болшевишки печатъ.
И досега не мога да забравя двата автомобила,
които бЪха посочени като производство на два отъ
най-голЪмитЪ съветски автомобилни заводи. Ала две-
машини така много приличаха на разпространенигЬ
изъ ц'Ьлия св'Ьтъ автомобили „Фордъ“, че и на най-не-
вежия ставаше ясно, че Съветска Русия провежда со-
циалистический строй съ приготвени въ чужбина
машини.
25
Ц'Ьлиятъ св^тъ знае, че въ продължение на дваде-
сеть години въ Съветска Русия не се появи нито единъ
строитель или откриватель на машини.
Къмъ изложенитЪ автомобили имаше дадени и не-
обходимит'Ь научно-технически сведения, които не б^ха
нищо друго, освенъ дръзка лъжа.
Ние, които живЪемъ въ СССР, знаемъ, че Стали-
новскит'Ь автомобилни заводи край Москва изработ-
ватъ по единъ автомобилъ на день, а не по 72, както
бЪше съобщено въ изложбата.
Лъжа.
Тя лъхаше отъ всички зали на съветския пави-
лионъ — Сталиновски и исторически, които бЪха из-
пъстрени съ извадки отъ речитЪ на Сталинъ (таблици,
цифри и картини), съ неговитТ статуи въ различна го-
л'Ьмина, както и съ непривл'Ькателнит'Ь картини на съ-
ветскитЪ художници Самохваловъ и Пименовъ, които
се стремЪха да излъжатъ окото на посетителя съ все-
възможни измислици за щастливия животъ на съвет-
ския селякъ.
Гладътъ, скткпотията, терорътъ, убийствата (все
презъ това време 6Ъ извършено и разстрелването на
маршалъ Тухачевски, Уборевичъ и други съветски ге-
нерали) б^ха грижливо скрити въ тия съветски зали.
Тукъ, обаче, имаше и нЪщо друго -- сжщо така от-
вратително и напълно болшевишко: всички служащи
въ съветския павилионъ б^ха евреи, които имаха, меж-
ду другото, и задачата да вършатъ комунистическа про-
паганда между посетителитЪ.
Ето защо, чужденцитЪ, които посещаваха павилио-
на, за да видятъ „нова Русия“ бЪха поразявани отъ то-
ва, че въ него въобще н^маше нито единъ руснакъ.
Тогава, когато обикаляхъ изъ залитЪ на съветския
павилионъ, азъ си спомнихъ, че нЪколко стотинъ мжже
26
и жени, които бЪха вече завършили курса на москов
ската академия на наукигЬ и отлично владЪеха френски
езикъ, бЪха пожелали да ги назначать като сътруд-
ници въ съветския павилионъ въ Парижъ, обаче, 6Т имъ
отказано.
Не по-малко характерно бФ»ше и друго явление.
Цельта на всемирното парижко изложение се съ*
стоеше въ това да поощрява технический и културни
взаимоотношения между различнитЪ държави, поради
което всЪко правителство бЪше изпратило многоброй-
ни технически наблюдатели.
Азъ вид'Ьхъ посетители отъ Америка, Япония, Гер-
мания, Италия, България, Аржентина, Египетъ, Гвате-
мала, Тексасъ и Мароко. Това бЪше наистина една меж-
дународна изложба, но всрЪдъ нея тр'Ьбваше напразд-
но да търсите поне единъ посетитель отъ СССР.
Зато?
Защото СССР твърде добре знае опасностьта, коя-
то го заплашва отъ съприкосновението на съветския
пазаръ съ западна Европа.
Ето защо и тогава, когато въ Парижъ пристигнаха
съветски танцьори и една музикантска команда отъ
червената армия презъ цЪлото време тЪ бЪха окржже-
ни отъ агентигЬ на ГПУ, като не имъ се позволяваше
сами да излизатъ на улицигЬ, а имъ бЪха наети спе-
циални аутобуси.
СССР знае, че всЪки съветски гражданинъ, който
стжпи на европейска земя, неизбежно става противникъ
на комунизма.
Ние сме весели, богати, щастливи и доволни отъ
своя животъ! — крещятъ комуниститЪ.
Този, обаче, който е жив'Ьлъ въ „съветския рай1’
и е изпиталъ неговата безизходна нравствена гнусота и
бедность, той, следъ като попадне въ Европа и узнае
27
действително щастливия и човЪшки животъ лесно мо-
же да бжде обладанъ отъ опасни мисли.
Тогава, когато напуснахъ СССР на пжть за Па-
рижъ, въ Ленинградъ и Москва се чувствуваше такава
липса отъ хранителни продукти и дрехи, каквато не
всЪки може да си представи. И азъ не в'Ьрвахъ на очи-
тЪ си, когато гледахъ пълнитЪ магазини въ европей-
скитЬ градове, кждето вс^Ьки може да си набави това,
което иска и въ количество, каквото наистина му е не-
обходимо.
Въ Парижъ имахъ случай да разговарямъ съ ра-
ботници отъ различии държави: Германия, Италия и
Франция. Азъ сравнявахъ това, което тЪ получаваха,
съ заплатит^ на съветскит'Ь работници и получихъ съ-
вършено непредвидени резултати.
Тогава разбрахъ, че въ цЪлия св'Ьтъ не ще се на-
мори работникъ, който да е въ положението, въ което
се намира съветскиятъ работникъ.
Юридически на съветския работникъ е предоставе-
но да получава месечно 200—300 рубли, но чудовищно
скжпия животъ показва колко незначителна е тази за-
плата, когато:
1 чифтъ обуща струва 250—30 рубли;
1 костюмъ дрехи 800 рубли;
1 кгр. месо 14 рубли, а
1 кгр. хл'Ьбъ струва 2 рубли.
За да прожив^е човЪкъ въ СССР, сж необходими
дневно ноне 10 рубли, а при това положение на запла-
тата на работника (дори единъ чов'Ькъ не може да се
препитава съ нея), за да си купишъ единъ чифтъ обуща
тр^бва да не ядешъ нищо единъ месецъ.
Новиятъ костюмъ е непостижимъ идеалъ за съ-
ветския работникъ, ето защо чужденцит'Ь, които посе-
28
щаватъ СССР, виждатъ руския народъ облЪченъ въ
дрипи.
Презъ 1937 година въ Ленинградъ посегнаха на жи-
вота си четири деца, които н-Ьмаха повече сили да гле-
датъ мжкитЪ на баща си, служещъ въ единъ магазинъ,
който получаваше месечна заплата отъ 125 рубли.
Това не е единственъ случай: такива произшествия
сж чести, но за голЪмо съжаление, никой не вижда въ
гЬхъ нЪщо необикновено, изключително.
Когато болшевишкото правителство говори за
живота на съветскит'Ь работници, то изтъква въ та-
къвъ случай работническата аристокрация, тъй наре-
чените „стахановци“, докато широката работническа
маса, която тъне въ безпросвЪтенъ и мраченъ животъ,
винаги се намира извънъ тази сфера на показване
предъ външния св'Ьтъ.
Въ чужбина азъ се среща,хъ, както казахъ, съ ра-
ботници отъ различии държави, но нито единъ отъ
т'Ьхъ не знае и нема представа за бедностьта ср'Ьдъ
която живее съветскиятъ работникъ.
Работникътъ извънъ СССР получава заплата, която
му позволява да нахрани и облЪче себе си и семейство-
то си, като дори може да се ползува отъ развлечения,
удоволствия и други културни потребности. И, което е
извънредно много важно, той е свободенъ и нема пред-
става за положението на съветския работникъ, който е
принуденъ всекидневно да присжтствува на различии
събрания и митинги, защото въ противенъ случай ри-
скува да бжде лишенъ отъ работа или да бжде запо-
дозренъ въ противокомунистическа дейность.
Работниците извънъ СССР сж прилично облечени,
здрави и весели, докато по лицето на всеки съветски
работникъ личи крайна физическа умора и душевенъ
гнеть. Той е затворенъ въ комунистическата партия и
29
н'Ьма право да напуска пред'Ьлит'Ь на „съветския рай“.
На 12 декемврий 1937 година, продължава разказа
си Федоръ Бутенко, азъ пристигнахъ въ Ромъния, кж-
дето тр'Ьбваше да всттгшя въ длъжность съветникъ при
съветското посолство въ Букурещъ.
Московского правителство направи всичко въз-
можно, за да ми внуши, че понататъшната ми диплома-
тическа кариера е сигурна, ала за гол'Ьмо мое очудване
не разреши на жена ми и детото ми да отпжтуватъ
заедно съ менъ. Съ други думи т£ оставаха като за-
ложници въ СССР, кждето, ако стане нужда, ГПУ мо-
жеше да действува съ т'Ьхъ както нам'Ьри за добре.
Това б%ше вече достатъчно указание за известна
подозрителность отъ страна на ГПУ по отношение на
менъ, както и за решението на московский агенти да
не позволять по никакъвъ начинъ да се отст?йпва отъ
комунизма.
I Въ букурещкото полпредство азъ веднага почув-
ствувахъ особена атмосфера наоколо си. ГлавнигЬ
длъжности б'Ьха заети отъ хора за които rb служеха
само като прикритие. Въ действителность ц'Ьлиятъ пер-
соналъ се състоеше отъ тайни информатори и агенти,
които работЬха по указание на ГПУ, като едновременно
съ това внимателно наблюдаваха заподозрЪнит'Ь ди-
плома™ и чиновници отъ посолството, въ чието число
вече бЪхъ и азъ.
1 Следъ заминаването на съветския посланикъ, азъ
останахъ за неговъ замЪстникъ, но това съвсемъ не ми
преч'Ьше да продължавамъ да мисля, че н^ма да се
задържа за дълго време въ Ромъния.
И наистина на 5 февруарий 1938 година азъ бЪхъ
поканенъ въ специалната, съвършено изолирана стая
въ посолството и канцеларията на ГПУ, ктвдето ме по-
ставиха да седна тъй, че да се забелязватъ и най-мал-
30
китЬ пром^ни въ израженйето на лицето ми къмъ което
бЪше насочена свЪтлината на голЪма електрическа
лампа.
Въ тази стая къмъ менъ 6Ф> отправено едно много
странно и необикновено предложение: да направимъ
разходка въ открита кола до Синая, която се намира на
120 клм. отъ Букурещъ. Пжтьтъ натамъ минава презъ
КарпатитГ, презъ съвършено пустинни м'Ьста, кждето
не може да се срещно жива душа презъ тЬзи студени
февруарски дни.
Азъ ислушахъ предложението и решихъ веднага да
узная мнението на агентигЬ на ГПУ. Казахъ
— Синая? Но какво ще правимъ тамъ сега, ср'Ьдъ
зима?
Започнаха да ме уговарятъ, че и зиме тамъ е инте-
ресно. Изслушахъ доводит^ имъ и отговорихъ:
— Добре. Ще помисля!
Н'Ьмаше съмнение, че тЪ бЪха решили да ме уби-
ятъ. Единъ отъ агентитЪ, който бЪше дошелъ отъ
Виена, добави:
— Ще пжтуваме съ моя автомобиль.
Решихме пжтуването да стане следъ нЪколко дни,
защото азъ и безъ туй бЪхъ се доста много простудилъ.
Обхвана ме отчаяние.
Прекарахъ нощьта въ размисъль и тжмни предчув-
ствия. Разбрахъ, че присждата ми е произнесена, обхва-
на ме мжка за близкий ми. Но знаехъ, че и въ единия
въ другия случай сждбата имъ нЪма да б ж де облек-
чена. Затова взехъ бързо и неотмЪнно решение.
На другия день азъ избЪгахъ отъ съветското по-
солство и се отправихъ за Италия, къмъ една отъ стра-
нигЬ, които покровителствуватъ културата и се борятъ
съ комунизма.“
31
Деца, жени и старци — това сж жертвитЪ на болше викитЪ въ единъ украински градъ.
ДЪЛГЪТЪ НА ЦИВИЛИЗОВАННА СВЪТЪ
Съ очудване, като че това, което се съобщава, е
невъзможно, цЪлиятъ цивилизованъ свЪтъ посрещна
презъ 1917 година съобщенията отъ Русия за жестоко-
ститЪ извършени отъ болшевикитЪ надъ руския на-
родъ. Но тогава границитЪ на „рая на работницит'Ь*
бЪха така затворени, че б^ше невъзможно да се про-
вари това, което се разказваше отъ б'Ьгащит'Ь отъ
„комунистическия рай“.
Сега, обаче, когато германский, словашкитЪ, ун-
гарскитЪ, финландскит'Ь и ромънскитЪ войски вдигатъ
кървавата завеса, която отд'Ьляше СССР отъ останалата
часть на св^та, всички отново се ув’Ьриха, че това,
което 6Ъ разказвано за тази страна на смъртьта и ужа-
са, бледнее предъ действителностьта и извършеното
отъ агентитЬ на ГПУ.
Съобщенията на военнит'Ь пратеници на чуждия
печатъ, които придружаватъ победоносния походъ на
германскитЪ войски въ територията на СССР, съдър-
жатъ подробности, които твърде ясно показватъ
жаждата за кръвь и садизма на управницитЬ въ
Кремлъ.
Ето защо разгромяването на този режимъ, забу-
ленъ съ унищожение и жестокости, е дългъ не само на
европейский, но на ц'Ьлия цивилизованъ св'Ьтъ.
И на военнитЪ дописници на германскитЬ вестници
участвуващи въ похода къмъ Москва, може би не е
възможно да ни предадатъ съ думи онова, което сж
вид'Ьли по пжтя на своето славно и стремително настжп-
33
ление. „Има ужасъ, има картини, които не
ватъ на описание съ чов"Ьшка речь1* —
единъ отъ тия германски рицари-войници.
Агентит-Ь на ГПУ показаха това предъ
цЪлия свЪтъ.
се пода-
съобщава
очитЬ на
34
КЪРВАВА СТРАНИЦА
Военниятъ допусникъ Куртъ Хамие съобщава:
На 22 юний германскитЪ войски преминаха гра-
ницата и се насочиха къмъ Луцкъ. Два дни по-късно на
политические затворници въ града било заповедано
да се събератъ въ гольмия дворъ на затвора. Предъ
тЪзи 4000 нещастници се възправилъ директорътъ на
затвора — единъ съветски полковникъ, и заповедалъ
всички затворници, които сж украинци, да се събератъ
въ другия по-малъкъ дворъ, откждето щели да бждатъ
пуснати на свобода.
1500 души излизатъ напредъ и се отправятъ къмъ
посоченото место, кждето за големъ техенъ ужасъ
скоро били донесени и неколко картечници.
Не минало много време и цевите на картечниците
били насочени срещу тези 1500 души. Последвала крат-
ка команда, проехтели първите изстрели, понесълъ се
на възбогъ страхотенъ, нечовешки викъ. Убитите па-
дали като снопи и покривали съ телата си леко и теж-
ко ранените.
Започнала кървава баня.
Полетели къмъ нещастниците и бомби, хвърляни
отъ агентите на ГПУ. Въ продължение на единъ часъ
всичко било свършено. Но за по-сигурно били извър-
шена и обща проверка: полуживите получили и по
единъ пистолетенъ куршумъ.
Сега наближавалъ редътъ и на останалите 2500 ду-
ши. Ала въ околностьта на града проехтела артиле-
35
рийска стрелба. Германските войски приближавали
къмъ Луцкъ.
Немало време за губене!
Директорътъ на затвора и убийците на ГПУ из-
бегали, но скоро следъ това отново се върнали, за-
щото не вервали, че германските освободители могатъ
толкова бързо да влезатъ въ града.
Те, обаче, се измамили. Германците ги заловили и,
имъ дали заслуженото. Така били спасени и другите
2500 души, които очаквали своята смърть.
36
Жестокостит+> на болшевикигЬ въ Лембергъ
37
КЪРВАВАТА КЛАДА ВЪ ЛЕМБЕРГЪ
Военниятъ дописникъ Вилхелмъ фонъ Овенъ съ-
общава:
Посетихме всичкит'Ь затвори въ Лембергъ и ви-
Д'Ьхме жестокостигЬ извършени отъ агентигЬ на ГПУ..
Чов'Ьшкит'Ь думи сж твърде бледи, за да разкажатъ
случилото се тукъ и ще ни се да в’Ьрваме, че то е съ-
творено не отъ хора, а отъ чудовища въ чов'Ьшки об-
разъ. Ние никога н1зма да забравимъ разплаканигЬ же-
ни, които кол'Ьничиха предъ грамадитЪ отъ трупове-
безъ да могатъ да познаятъ своитЬ близки, но сигурни,
че и тЪ сж тукъ — въ тази кървава баня.
Броятъ на жертвитЪ едва ли може да се установи.
ТЪ, обаче, сж хиляди. Много отъ труповетЪ сж захвър-
ляни въ подземията, кждето сж били поливани съ бен-
зинъ и следъ това запалвани.
Ние вид'Ьхме стотици затворнически келии, които
бЪха потънали въ кръвь, ние вид'Ьхме затвори по чии-
то стени още се стичаха кървави струи, ние вид'Ьхме
ц'Ьли клади отъ чов'Ьшки т'Ьла, чиито животъ е билъ
отнетъ по най-жестокъ начинъ.
Глави, ржце, крака, пръсти, чов'Ьшки езици всич-
ко това изпълваше гол'Ьми пространства отъ обширни-
тЪ затворнически дворове и представляваше гледка,
която не може да се сравни съ нито едно отъ бойнитЬ
полета, презъ които сме преминали.
Лембергъ, обаче, н^ма да остане единственъ па-
метникъ на болшевишката жестокость и жажда за
кръвь. Въ Камборъ 500 украинци сж имали сжщата
38
участь, а затворит^ въ Пшемисълъ още сж димЪли, ко-
гато германскит-Ь части сж влизали въ града. Тамъ —
въ затворническит-fe подземия, сж горели труповетЪ
на хиляди избити отъ агентитЬ на ГПУ, а за да се мине
презъ коридоритФ на затвора е тр'Ьбвало да се гази
р-Ька отъ кръвь.
39
УЖАСЪТЪ ВЪ „БРИГИТКИ"
Военниятъ дописникъ д-ръ Акимъ Холтцъ съоб-
щава:
Челъ съмъ много книги за жестокостьта на бол-
шевикигЬ, но това, което вид'Ьхъ въ Лембергския за-
творъ „Бригитки“ не може да се опише и надминава
вс^ка представа.
Въ едно подземие б^ха нахвърляни стотици тру-
пове на мжже, жени,и деца — украинци и поляци, но
нито единъ отъ т'Ьхъ не бЪше убитъ съ куршумъ. На
нЪкои отъ нещастницитЪ 6Ъ прерЪзано гърлото, на
други бЪ разр'Ьзанъ корема, а нЪкои б^ха избити съ
ударъ на чукъ въ главата. Имаше трупове безъ носъ,
безъ уши, безъ очи, безъ ржце, безъ глава.
На н'Ькои отъ труповегЬ кожата 6t отделена отъ
тЪлото. Когато забелязахме това, стана ни ясно защо
почти всички жертви б^ха голи. После ни обясниха,
че агентитЬ на ГПУ принуждавали жертвит'Ь си да по-
ставятъ ржцетФ» и краката си въ гореща вода, следъ
което съ остъръ ножъ сж обЪлвали кожата имъ до
ноктит'Ь на пръстит'Ь.
Но кои сж били тия жестоки изтезатели?
Сега вече е установено, че много отъ гЬхъ сж
били евреи.
Показаха ми и едно отъ подземията, кждето сж из-
бити по-гол'Ьма часть отъ жертвитЪ на ГПУ. СлЪзохъ
по мрачни стжпала, преминахъ презъ единъ още по-
голЪмъ коридоръ и се намЪрихъ въ едно помещение
съ разм'Ьри 3X2 метра.
40
Вл'Ьзохъ, но се отдръпнахъ треперящъ и ужасенъ:
краката ми газеха до колЪн'Ь въ кръвь.
Азъ се отказвамъ да дамъ въ подробности глед-
ката, която се откри предъ очит'Ь ми. Нейниятъ ужасъ
преминава границитЪ на всичко, което може да б?вде
прежив'Ьно отъ човЪшкото сърдце. Азъ бЪхъ свидетель
отъ най-кръвополитнит'Ь сражения на фронта, но азъ
напуснахъ затвора „Бригитки“ като човЪкъ, който се
връща отъ ада.
41
ИЗПОВЪДЬТА НА БАРНИМЪ
Презъ ноемврий 1937 година съветскиятъ дип ло-
мать Александъръ Григоревичъ Барнимъ напусна своя
постъ въ Атина и избЪга въ Франция. Той получи на-
реждане отъ съветското правителство да се върне въ
Москва, но понеже знаеше, че това означава сигурна
смърть потърси закрилата на полицията.
Тъй като двадесеть години бЪ служилъ на Съвет-
ския съюзъ и 6t взелъ съ себе си важни документи,
той направи разкрития, които хвърлиха ярка светлина
върху методитЬ на болшевишкия режимъ. По-долу да-
ваме нЪколко извлечения отъ книгата му „Двадесеть
години въ служба на Съветския съюзъ — спомени на
съветски дипломатъ“. ТЪзи разкрития спадать къмъ
най-интересните, които сж правени до сега отъ при-
върженици на болшевишкия режимъ.
*
„Семейството на работника, нише Барнимъ е при-
нудено да изразходва 90 на сто отъ мизерната си за-
плата за прехрана — съвсемъ недостатъчна и съвър-
шено недоброкачествена въ сравнение съ храната на
работницитЪ отъ западнитЬ страни, кждето съмъ жи-
в^лъ! Черенъ хлЪбъ, картофи и зеле сж всЪкидневната
му храна“. Барнимъ съобщава, че възнаграждението на
болшевишките работници е съ 40 на сто по-малко отъ
това на работниците въ бивша Русия.
42
Пленены съветски войници получаватъ топла храна, съ каквато не с<ъ били снабдявани
въ продолжение на четиринадесеть дена преди да бждатъ взети въ плецъ
Барнимъ описва живота на влиятелния болше-
вишки властелинъ по следния начинъ: „Той живЪе въ
„Административната палата" въ Москва. Жилището му
има осемь стаи съ необходимия конфортъ, двама слу-
жещи, макаръ че семейството му е тричленно. За по-
чивка притежава „вила № 10 на Изпълнителния коми-
тетъ“ съ двама, трима или четирима прислужници, до-
машно вино — ако пожелае, стая за гости и спортно
игрище, разбира се всичко за смЪтка на държавата.
Единъ или два автомобили, съ шофьоръ, стоятъ на не-
гово разположение. Достатъчно е едно обаждане по
телефона, за да се изпълни всЬко негово желание,
безразлично колко би струвало то. Детето му из-
раства като милионерско дете: има шесть прислужни-
ци, получава чуждестранни играчки, най-прочутитЬ лЪ-
кари се грижатъ за него.
Ако той поиска да лЪтува въ Кавказъ или Кримъ
навсЪкжде ще намЪри срйщитЪ удобства и ще пжтува
съ семейството си въ спаленъ §агонъ, въ специаленъ
вагонъ или специаленъ влакъ, разбира се на държавни
разноски".
„ЧовЪкъ трф>бва да е живЪлъ въ тази страна, за да
може да разбере, че дори за най-скромното сжществу-
вание тамъ сж необходими голыми усилия. Страшенъ
гладъ имаше въ градоветЪ. Хранителни продукта, ле-
карства, дрехи —- всичко това можете да се набави въ
много ограничено количество и съ голема мжка. Ве-
черя за единъ човЪкъ въ хотелъ „Метрополъ" стру-
ваше колкото двумесечната заплата на дребенъ чинов-
никъ. Азъ печелЪхъ петь пжти повече — 500 рубли
на месецъ. Въ ресторната на хотела ми една супа стру-
ваше 6—7 рубли, готвено съ месо 22 рубли, чаша чай
— 1 рубла“.
44
Така 6tme въ Москва презъ декемврий 1936 година,
въ края на първия петгодишенъ планъ. „За нЪкои хора
животътъ прие обикновения видъ, а други, болшинст-
вото бедни, изглеждаше, че сж се отказали отъ всЪка
надежда. Да се оплачатъ? Не можеха и да помислятъ
такова н'Ьщо. Портиерътъ на кжщата въ която жи-
вЪехъ правЪше презъ нощьта обуща въ гЬсното си
жилище, което гъмжеше отъ деца.
—Защо работишъ толкова много?—питахъ го азъ.
—Защото ще измремъ отъ гладъ. Петь гърла ча-
катъ на менъ, а ми плащатъ 120 рубли! — отговори той.
Не е ли тежко, че въ края на „петилетката“ поло-
жението на работника е тъй лошо? Сталинъ предприе
организацията на едно общество, която има въ основа-
та си експлоатирането на безправната маса, въ полза
на едно привилегировано малцинство, което тр^бва да
осигури стабилностьта на режима. И тази цель е по-
стигната въ забележителна м*Ьра!“
*
„НЪкои отъ улицитЪ и пжтищата въ Москва сж
разширени и поправени за автомобилно движение. Но
това сж само улицитЪ, които водятъ отъ центра на
града, по които се движи автомобилътъ на Сталинъ,
когато пжтува отъ Кремълъ за резиденцията си въ
Боровичи. Дванадесеть отлични улици извеждатъ зве-
здообразно отъ Москва. Това сж общо взето един-
ственит1э добри улици въ Съветския съюзъ. ТгЬ водятъ
къмъ срЪдищата, дето сж разположени вилитЪ на вис-
шитЪ управнипи. Азъ узнахъ, че цЪлата местность око-
ло Боровичи е запазена за вилигЬ на функционеритЬ
на ГПУ, които ограждатъ на почтеното разстояние жи-
лището на диктатора.
ТЬзи вили издържатъ вс^ко сравнение съ жили-
45
щата на гол'Ьмит'Ь аристократа на Западъ — признава
Барнимъ и описва по-нататъкъ по следния начинъ жи-
лището на единъ отъ своитЪ бивши другари отъ ГПУ:
„Построиха му жилище по неговъ планъ съ тераси,
веранди, игрище за тенисъ и частенъ паркъ. Истина е,
че то не бЪше иегова собственость, а вила на Централ-
ния изпълнителенъ комитетъ. Щастливиятъ притежа-
тель можеше да се ползува отъ нея до края на живота
си или докато изпадне въ немилость14.
„На института за опитна медицина 6t>xa опуснати
много милиони рубли. Най-гол'Ьмит'Ь учени бЪха из-
викани въ Москва, за да съдействуватъ при особенигЬ
изследвания, къмъ които интересътъ на Сталинъ раз-
гЬше толкова повече, колкото по-бързо той се при-
ближаваше къмъ шестдесетгодишната си възрасть. Бол-
ницитЪ и родилнигЬ домове, нЪмаха достатъчно меди-
камента, антисептични средства и превързочни мате-
риали.
Въ блатистит'Ь области, дето населението страда
отъ малария, нЬма достатъчно хининъ. Но за това не
се грижи никой. ДържавнигЬ институти, които сж по-
ставени въ служба само на онЪзи, които иматъ мощь
въ Съветска Русия, се грижатъ да запазятъ и продъл-
жатъ само нЪколко живота, а именно, животътъ на
болшевишкит-b сановници, които напоиха широката и
необятна руска земя съ потоци невинна чов-Ьшка кръвь
и я забулиха съ непрогледенъ и страхотенъ мракъ.“
46
СТРАНИЦИ НА ТЪМНА ИСТОРИЯ
Известна е дейностьта на комунистическия интер-
националъ насоченъ срещу силитЪ на Осьта и преди
всичко срещу нционалъ-социалистическа Германия.
Тази дейность е била открито провеждана до сключва-
нето на пакта съ Германия на 23 августъ 1939 година.
Надеждата, че следъ сключването на този пактъ
Съветска Русия, ще се чувствува задължена, поне по-
ради обещанията, които направи, и че ще проявява ло-
ялно поведение спрямо Германия, не се оправда. Стана
обратното: съветскитЪ разузнавателни служби усилиха
работата си, а комунистическата дейность (саботажи,
тероръ, вм'Ьшателство и засилване на пропагандата)
изтъкнаха замислитЪ на съветскитЪ водачи, които, бла-
годарение на бързата германска намЪса, бЪха предот-
вратени още тогава, когато въ СъветигЬ мислЪха, че
тази дейность е тайна.
Единственото нЪщо, което СъветитЬ пром-Ьниха
следъ подписването на пакта, б^ше метода на работата
имъ. Подъ най-различни форми, подъ най-рафинирани
предлози, като: усилването на своята защита и други
подобии, rb си поставяха постоянно нови задачи.
Използувайки много хора и изразходвайки необик-
новено много пари, особено сега презъ войната, Ко-
минтернътъ усили своята дейность. Цфла Европа 6Ъ
наводнена съ разни позиви и упжтвания, издавани отъ
отдЪлнит'Ь секции, създадени отъ Коминтерна въ раз-
личнит-Ь държави. Съ това тази организация е целила
да подбуди привърженицитЪ на комунистическата иде-
47
ология да започнатъ една по-усилена дейность срещу
империалистическата война на Германия. „Сжщевре-
менно и Съветскиятъ съюзъ е искалъ да развърже по
този начинъ ржцетЬ си, като се освободи отъ задъл-
женията, които е ималъ спрямо Европа и Германия съ
сключването на пакта.
Тъй като презъ 1933 година националъ-социали-
стическото движение започна безогледна борба за уни-
щожаването на комунизма въ Германия, което е логич-
на последица на становището, което националъ-социа-
лизма зае по този въпросъ, Коминтернътъ започна
своята скрита дейность дълго време преди сключването
на пакта. Въ Германия сж били следени най-внимателно
всички по-малки останали групи на К. П. на А. М. (спе-
циалниятъ отдКлъ на военна политика) и отдЪлнитЪ
групи на Б. Б. (шпионажъ въ заводитЪ). Ц'Ьлата тази
дейность на Съветския Коминтернъ остана, обаче, без-
резултатна въ Германия.
Срещу тази дейность полицията насочи вниманието
и бдителностьта си. Затова Коминтернътъ се вид'Ь при-
нуденъ да приложи нови методи, използувайки по-ра-
финарната тактика на подмолно-разрушителна дей-
ность. Вземайки примЪръ отъ Троянската война, кж-
дето 6Ъ използуванъ дървенъ конь, и правейки отъ
гражданската война въ Испания „училищенъ пред-
метъ“, Съветит'Ь започнаха своята нова дейность.
Отъ германска страна всичко това внимателно се
наблюдаваше. Скоро се установи, че Коминтернътъ ycnt
да засили по-раншнит'Ь си вжтрешни връзки съ комуни-
стическит1з организации въ разнит^ европейски дър-
жави, целейки съ това да пренесе оттамъ разрушител-
ната си дейность и въ Германия.
Така, наприм’Ьръ, т^хната централа въ Европа,
която е въ Стокхолмъ и принадлежи на шведската ко-
48
Съветски градъ, подпаленъ отъ Сэолшев'икит'Б ггреди отступление™ имъ.
мунистическа партия, свързваше всички други по-малки
комунистически централи въ европейский държави.
Тази централа е една отъ най-опаснитЪ и най-дейнит'Ь
централи на Коминтерна, която действува постоянно.
МетодигЬ, съ които тя води борбата срещу Райха, про-
личаватъ достатъчно отъ многото доказателства, съ-
ставени отъ изобиленъ материалъ.
Въ дейностьта си срещу Райха’, Коминтернътъ и не-
говигЬ централи използуваха преди всичко бивши гер-
мански комунистически деятели и лица, които действу-
ваха отъ по-рано въ Германия за целитЪ на комунизма.
ТЬзи хора сж били дълги години въ Москва и други
европейски градове, кждето сж посещавали специални
школи, подготвящи ги за бждещата имъ дейность.
За пръвъ пжть Коминтернътъ ги използува презъ
1939 година, когато започна, по най-различни причини,
да ги праща въ Германия. Единъ отъ т'Ьхъ, най-лов-
киятъ отъ тази банда, усшЬ, да вл'Ьзе въ връзки съ
бившит'Ь си познати въ Берлинъ, започвайки система-
тическа работа въ берлинскит'Ь заводи, които играятъ
гол'Ьма роля въ германского стопанство и техника.
ТЬзи агенти започнаха тамъ да се опитватъ да създа-
датъ малки комунистически централи. ТЬхната задача
се състоеше въ следното: да подканватъ работницитЪ
къмъ саботажи и сжщевременно да вършатъ шпионска
дейность.
Единъ отъ главнитЬ водачи на централата на Ко-
минтерна въ Стокхолмъ е билъ шведскиятъ народенъ
представитель Линдеротъ, който е билъ главенъ за-
м'Ьстникъ на водача на Коминтерна въ Русия. Той имен-
но, е главниятъ виновникъ за дейностьта на Коминтер-
на въ Германия. За да може Линдеротъ по възможность
по-добре да пази шпионит^ си пращани въ Германия,
той започналъ да ги подготвя за тЬхната дейность.
50
обяснявайки имъ методитЪ на германската полиция и
главно отдела СД (полиция на вжтрешния редъ и си-
гурность). Обаче, изглежда, че именно по този въ-
просъ той е билъ съвсемъ несведущъ.
Подготовката давана на тКзи хора б^ше главна за-
дача на единъ комисарь отъ отдела на ГПУ, съставенъ
отъ народни комисари, обявени за такива на 3 февру-
арий 1941 година. Името на този човКкъ е Дмитрий
Федосиевичъ Криловъ.
Шпионит'Ь-сътрудници на Коминтерна, имаха въ
Хамбургъ специална курисрска централа, която е била
необходима за тЪхната организация. Тази съобщителна
централа е имала постоянна връзка, презъ Копенха-
генъ и Стокхолмъ, съ Москва. Тази съобщителна мрежа
имаше за задача да получава по този сигуренъ птнть
пари, както и нужднигЬ наставления отъ Москва. Сама-
та тя съобщаваше на Москва за хода на най-важното
производство на модериитФ» германски оржжия. По този
начинъ т'Ь имали за задача да осведомяватъ Москва от-
косно вжтрешната дейность отъ воененъ характеръ въ
Германия. Освенъ това организацията тр'Ьбвало, покрай
многото т1ззи задачи, да разпространява хвърчащи по-
зиви, които тр'Ьбвало да подпомагатъ дейностьта на
•Коминтерна за вжтрешното разлагане на държавата.
Тъй като тази организация би била въ състояние да
нанесе наистина опасни щети, къмъ края на май 1941
година бФ»ха дадени нужднигЬ нареждания за арестува-
нето на всичкитф» участници въ нея. Т^хното арестуване
последва веднага, безъ никой отъ тЪхъ да 6Ъ устгЬлъ
да изб^га.
*
Презъ последнитК години въ областитЪ на днешния
протекторату Бохемия и Моравия биваха събирани ко-
51
мунистически деятели, конто заминаваха за следватъ въ
училището „Ленинъ“ въ Москва. Тукъ тЪ тр^бваше да
получатъ военна подготовка, теоретическа и практи-
ческа, и да изучатъ и начинигЬ на водене гражданска и
терористически войни.
ТЬзи агенти следъ това б±>ха върнати въ сжщитЬ
области и веднага започнаха да уреждатъ нелегалната
комунистическа партия.
За връзка между партията и съветския генераленъ
консулъ въ Прага се знае, че е била поддържана отъ
кореспондента на агенция ТАСС. Неговото име е Куртъ
Бееръ, който е отъ еврейски произходъ. Изпълнявайки
своит'Ь функции, той е получавалъ постоянно отъ рж-
ководнитЬ съветски лица вестници и комунистически
пропаганденъ материалъ, които той, съгласно нарежда-
ния, предоставялъ на функционерит'Ь на комунистиче-
ската партия. Сжщо така той бЪше и поср'Ьдникътъ
между партията и ржководнигЬ съветски лица при пре-
даването на голыми суми, нуждни за поддържането на
тази пропаганда. .
Коминтернътъ посвети особено внимание и на
френската комунистическа партия. Използувайки раз-
двоеиието на Франция и нейното вжтрешно изтощение,
той се е над'Ьвалъ да постигне успехи подкрепени отъ
привърженицит'Ь си въ Франция.
Въ Норвегия съветската легация въ Осло е била
ср'Ьдище на пропагандната разрушителна дейность на
Коминтерна. НЪщо повече: дори тукъ 6txa заловени
членове на съветската легация при изпълнението на та-
зи дейность.
Въ Холандия, Белгия, бивша Югославия, навсЬкжде
по тЬзи м'Ьста е вече доказано, че Коминтернътъ е дей-
ствувалъ по сжщитЪ методи, които е използувалъ и
срещу Райха.
52
ИзбЪгалит’Ь жители на Витебскъ се завръщатъ въ разрушенитЪ си домове.
Десеть години преди избухването на сегашната
война, Коминтерна започна да събира дов'Ьрени кому-
нисти отъ всички европейски секции и да ги праща въ
Съветска Русия, за да ги подготвя въ специални учи-
лища за начинитЪ на всденето на саботажни акции.
ТЪзи хора се занимаваха специалио и съ теорията на
експлозивит'Ь, така че още презъ 1940 година въ Москва
започнаха да действуватъ тъй нареченитЪ военно-по-
литически подготвителни курсове, които постоянно
усилваха дейностьта си и които и до сега работятъ.
Държавната полиция за общата сигурпость въ
Райха е открила много тсрористически групи, създа-
дени по заповедь на Коминтерна, следъ 23 августъ
• 939 година. Главнит'Ь цели на тЪзи чисто комунисти-
чески групи се състояха въ приготовления за саботаж-
ни действия, главно унищожаването на военни цели;
разрушаване на мостове, важни жел'Ьзопжтни линии и
други съобщителни средства, разрушаване и унищожа-
ване на важни индустриални заводи. ТЪзи хора при из-
пълнението на задачигЬ си дори не се спираха предъ
чов'Ьшкит'Ь жертви, които въ такива случаи обикновено
се даватъ.
Освенъ тЬзи заповеди, които сж получавали за из-
пълнението на саботажни действия, тЪзи агенти полу-
чавали сжщо така и упжтвания какъ да извършватъ
покушения срещу ржководнит'Ь лица на Райха.
Английската служба „Интелижансъ Сервисъ“ е има-
ла за задача още преди избухването на войната да съ-
ставя сжщо така саботажни групи, които да унищо-
жаватъ по възможность повече германски кораби. Ко-
минтернътъ отъ своя страна създаде много по-гсл^ма
терористическа организация, чиято задача е била изоб-
що унищожаването на кораби на държавитЪ, които се
числятъ въ антикомунистическия блокъ.
54
*
Доказана е вече дейностьта на ГПУ. Тази орга-
низация се е опитала да започне дейностьта си, пре-
минавайки презъ Дания въ Германия. Руководство™
на тази организация 6Ф» поето отъ германский еми-
грантъ Ернстъ Волвеберъ, който презъ 1931 година е
билъ членъ на партията, а презъ 1932 година е билъ
избранъ за членъ въ Райстага. Презъ 1933 година
както много други нежелани лица и той побърза да
напустне Германия, заминавайки за Копенхагенъ. Тамъ
той пое руководство™ на „И. S. Х.“ („Интернационале
деръ зеелойте ундъ хафенъ арбайтеръ“). Тази орга-
низация имаше за задача да започне дейность между
моряцитЪ, пристанищнитЪ работници и носачи, главно
въ такива мЪста, кудето Интернационалътъ е възна-
мЪрявалъ да работи срещу Германия и кудето трЪбва-
ло да будатъ унии’ожени германски кораби. Именно
този чов'Ькъ е главниятъ виновникъ за създаването на
саботажнитЪ групи и за тФ>хното активно участие въ
Германия, Норвегия, Швеция, Дания, Холандия, Белгия
и Франция и бившитЬ балтийски страни. На т'Ьхъ се
дължатъ саботажнит'Ь действия срещу 16 германски,
3 италиянски и 2 японски кораби, отъ които два б^ха
напълно загубени.
Докато отначало терориститЪ се опитваха да под-
палватъ корабит'Ь чрезъ пожаръ, бързо тТ се отказаха
отъ този начинъ на действие, защото не б'Ьше ефика-
сенъ и довеждаше само до частички повреди. ТК за-
почнаха нова дейность използувайки главно взривни
материали и то преди всичко, срещу движещитЬ се ко-
раби въ Северното море и Балтийского море. Ср'Ьди-
щата на тЬзи терористически групи се намираха въ
Хамбургъ, Бременъ, Данцигъ, Ротердамъ, Амстердамъ,
Копенхагенъ, Осло, Ревелъ и Рига.
55
Коментернътъ е желалъ да прЪчи на германского
корабоплаване въ Балтийского море чрезъ саботажни
действия. Германската полиция, съ съдействието на
датската полиция, отъ февруарий 1940 год. до априлъ
1941 година, ycnis да излови всички функционери въ
Дания, които сж подстрекавали саботажнитЬ групп
къмъ дейность.
На дейностьта на т^зи комунистически групи въ
Дания тр^бва да препишемъ и атентатитЪ извършени
върху германскитЪ кораби: „Сааръм, който се намиралъ
въ пристанището на Ревелъ, и „Фила*, който се нами-
ралъ въ пристанището на Кьонигсбергъ. При втория
корабъ била причинена чувствителна вреда вследствие
на гол'Ьма експлозия, която направила пробивъ въ ко-
раба на височина на водната повръхность. Химический
вещества, действуващи съ закъснение, били сложени
оща въ пристанището на Рига.
Полицията въ Германия направи много важни раз-
крития въ Горна Силезия и Главного Губернаторство
(Полша). Въ т^зи области поляцитЪ сж извършили са-
ботажни действия, обаче, тЪхнит'Ь вдъхновители сж
били комунистическит'Ь агенти.
*
Когато германцы, живущи въ СССР, последваха
повика на Фюрера и започнаха да изказватъ желание
да се върнатъ въ Родината си, тогава започнаха да
действува ГПУ, която организация отъ 3 февруарий
1941 година стана секция на •народнит'Ь комисари за
вжтрешнит'Ь държавни работа подъ името „Народно
комисарство за държавна сигурность/ ГПУ започна
деятелностьта си между т^зи хора, стараейки се да ги
принуди, по-най-различни начини, да започнатъ дей-
ность противъ тази страна, която е т^хна родина и въ
56
Безкрайни колони отъ пленени болшевики се отправятъ къмъ пленническит'Ь лагери.
конто те искать да се прибератъ. ГПУ нищо не постиг-
на, защото повечето отъ тЪзи хора съобщиха веднага
на германските власти за даваните имъ нареждания.
Германските преселници сж били викани по отделно
въ ГПУ и тамъ по цели часове сж били разпитвани и на
края сж имъ били отправяни и заплахи, като сж имъ
назвали, че ако те не поематъ желаната отъ ГПУ дей-
ность не ще получать разрешение да напустнатъ СССР.
Особена обична система на ГПУ е била системата
на заплашване. На преселниците е било съобщавано по
най-категориченъ начинъ, че ако те се откажатъ отъ
тази си дейность или ако издадатъ нещо на германски-
те власти, техните роднини ще бждатъ веднага наказ-
вани. Преселниците сж били предупреждавани, че ако
издадатъ нещо на германските власти те щели да бж-
датъ достигнати отъ дългата ржка на. ГПУ. Тези за-
плашвания наистина сж оказали своето влияние върху
по-простичките хора измежду преселниците. ГПУ не се
е ограничавало само съ подобии внушения върху мжже,
но се опитвало да направи и отъ жените свои агентки.
Затова има достатъчно показания, подписани отъ са-
мите преселници, които сж били принуждавани да вър-
шатъ тази работа. Отъ тукъ можемъ най-добре да ви-
димъ какво е било държанието на Съветска Русия спря-
мо германските преселници и самата Германия.
*
Следъ сключването на пакта между Германия и Съ-
ветския съюзъ, съветската шпионска служба започна да
действува по съвсемъ проворикащъ начинъ. Известно е,
че съветската шпионска служба действува обикнове-
ните си безогледни методи и че тя използува консул-
ствата си като средища за тази дейность. Въ Гер-
мания тя използуваше за тази цель съветското кон-
сулство въ Берлинъ.
58
Когато единъ отъ съветскитЬ посланици въ Бер-
линъ, 64» повиканъ въ Москва и на негово м4»сто 6Ъ
пратенъ новин посланикъ Деканозовъ, тази промена
не бФ»ше нищо друго освенъ сигналъ за по-интензивна
шпионска дейность по отношение на политический и
стопански животъ въ Германия. Дейностьта на консул -
ството въ Берлинъ ще стане още по-ясно, когато зна-
емъ, че Деканозовъ, близъкъ дов'Ьреникъ на Сталинъ,
е билъ руководитель на съобщителната служба на
НКВД — органъ на съветския народенъ комисариатъ
на вутрешнитЪ работи, къмъ който ГПУ принадлежи
като шпионски отдЪлъ. Неговата задача, възложена му
отъ Москва преди още да отпутува, се състояло главно
въ подготвянето на ц'Ьла мрежа отъ дов'Ьрени хора,
чрезъ които да проникне въ важнитЪ германски заводи
и да може да дава доклади за военната мощь на Гер-
мания и за оперативнигЬ планове на Райха. Неговъ
в'Ьренъ сътрудникъ и помощникъ 6Ъ членътъ на ГПУ,
тъй наречениятъ легационенъ съветникъ Кабуловъ,
който прояви много интензивна дейность въ областьта
на шпионажа, като използува безогледно екстеритори-
алното си положение като членъ на посолството.
Цельта на съветския шпионажъ въ Райха не е имала
само отъ воененъ характеръ, но сущо така е тр'Ьбвало
да се разбере какви су политический планове на Райха
и чрезъ инсталирането на много тайни предаватели въ
всички области на Германия, които работали по специ-
ално измислена шифрована система, да се предаватъ
всички важни съобщения веднага въ СССР. Това значи,
че отъ 1940 година, СъветитЪ извършили, благодарение
на шпионската си дейность, всички нуждни приготовле-
ния за бърза мобилизация. Всичко това се извършвало
съ прахосването на огромни суми пари. И срещу тази
денйость на СъветигЬ германската отбранителна служба
59
успЪ навреме да вземе нужднигЬ противом'Ьрки.
Не е съвсемъ безинтересно по този случай да съоб-
щимъ нЪкои работи Казани отъ бившия югославски
воененъ аташе въ Берлинъ, полковникъ Вацникъ, който
б'Ь приятелски разположенъ къмъ Германия. Споредъ
него помощникътъ на съветския воененъ аташе въ Бер-
линъ, полковникъ Корнияковъ, се е занимавалъ изклю-
чително съ разузнавателна служба като е разполагалъ
съ необикновено голыми суми. Цельта на Кабуловъ,
заедно съ съветския воененъ аташе Топиловъ и по-
мощника му Корнияковъ, е била да построятъ въ всич-
ки по-голЪми градове и преди всичко въ Берлинъ „чер-
ни предаватели“, за да могатъ и по този начинъ да се
отправятъ съобщения въ Съветска Русия. Ние ще раз-
кажемъ една малка случка, за да опишемъ отчасти об-
ширната дейность на тЪзи господа и дейностьта на тух-
ните сътрудници и помощници. Този случай трЪбва да
послужи като примЪръ за много подобии случаи стана-
ли напоследъкъ:
Хл'Ьбарьтъ Викторъ Пакулатъ отъ Мариамполъ въ
Литва, членъ на германския културенъ съюзъ въ Литва,
бе повиканъ единъ день, когато се намиралъ въ Ковно,
при органитЪ на ГПУ. Тукъ го заплашвали, че ще за-
почнатъ срещу него шпионски процесъ и то главно за
това, защото билъ членъ на културния съюзъ и два
пжти е ходилъ въ Мемель, напускайки Литва, за да
посети брата си. Всичко това бе достатъчно за ГПУ, за
да го обвини въ шпионска дейность и да го предаде на
полицейскитЪ власти.
Следъ като наплашили чов'Ька достатъчно много
съобщили му, че все пакъ може да бжде освободенъ,
ако се съгласи да замине за Берлинъ, да започне да ра-
боти за Съветска Русия като изпълнява специално да-
ваните му нареждания. Наистина той бе изпратенъ въ
60
Плененъ офицеръ отъ съветската войска
61
Берлинъ, но ГПУ задържало детето и жена му като за-
ложницы. Въпреки голЪмата опасность на която било
изложено семейството му, този германецъ разбра дълга
си и вл'Ьзълъ веднага въ връзка съ полицията въ Гер-
мания. Благодарение на взетите мерки, полицията ycnis
да води една скрита игра съ ГПУ, който не подозира-
ше, че неговит'Ь нареждания биватъ веднага научавани
и по този начинъ се намираше подъ постоянна контро-
ла. Така можаха да бждатъ предотвратени стремежитГ»
и желанията на ГПУ.
Въ Берлинъ Пакулатъ вл'Ьзе въ връзка съ единъ
посредникъ на ГПУ, членъ на съветската легация, отъ
когото получаваше постоянно напжтвания и заповеди.
Така, напримЪръ, му било заповедано да вземе подъ
наемъ едно жилище, въ което ГПУ инсталирало единъ
голЪмъ таенъ предаватель. Освенъ това, пакъ по на-
реждане на ГПУ, той требваше да наеме единъ малъкъ
хотелъ съ малъкъ ресторантъ. Пом^щенията на този
съветски агенти и куриери. Постоянно той получавалъ
нови заповеди. Той требвало да се сприятелява съ раз-
ни специалисти-работници отъ заводите, за да дава до-
статъчно материалъ на Съветите.
Изобщо руската шпионска служба целеше главно
да извърши всичките необходимы подготовки въ слу-
чай на война да има обозначени всички важны обекти
на нейните цели, които по-късно требвало да бждатъ
нападнати отъ самолеты, и сжщо така да подреди и
малки скривалища, които требвало да се намиратъ въ
центровете на градовете.
Въ тезы скривалища требвало да бждатъ съхра-
нени всички необходимы материалы за саботажи и за
превратъ, които требвало да бждатъ на разположение
въ критичния моментъ.
62
СЪВЕТСКОТО РОБСТВО
„Четири дни преди започването на войната между
Съветския съюзъ и Германия, въ срЪда на 18 юний
1941 година, къмъ 9 ч. и 45 минути преди об^дъ, единъ
мжжъ въ затворническо облекло се втурна въ външ-
ната врата на германското посолство въ Москва, раз-
казва единъ нЪмски журналистъ.
Този чов’Ькъ часове наредъ ни разказваше за стра-
хотиитЪ на единъ свЪтъ, даващъ ни нова светлина за
системата на Сталинъ. НеговитЪ преживявания въ зат-
вора „Люблянка“ не бЪха които ни развълнуваха, за-
щото ние познаваме този адъ отъ други източници.
Интересного тукъ е новата картина, която ние добихме
отъ този затворенъ св'Ьтъ.
Никой не може да определи точного число на ро-
битЪ, които се топятъ въ съветския адъ. Най-малко
15 милиона души сподЪлятъ най-нещастната сждба на
своего безчовЪшко сгкществуване. Споредъ други све-
дения, които не стк никакъ за пренебрегване, броятъ
на тЪзи мжченици достига 30 милиона души. За при-
нудителнитЪ работници, Съветскиятъ съюзъ, обаче, не
води никаква статистика.
Студени остри тръпки пробЪгваха по нашит^Ь тЪла,
когато ни разказваше за своигЬ безподобни мжки. Той
е, може би, единствениятъ европеецъ, комуто се е уда-
ло да се убеди на самого мЪсто за гол'Ьмината и ужа-
ситЪ на съветското робство!
63
ЖИВОТЪ БЕЗЪ СТОЙНОСТЬ.
Въ продължение на много години болшевикитЪ во-
дЬха отчаяна пропаганда, за да ни доказватъ какви
чудеса сж постигнали въ социално преустройство на
тЪхната държава. ТЪ тржбЪха по цЪлъ свЪтъ за приказ-
ното благоденствие въ „съветския рай“ и проглушиха
ушигЬ ни съ хвалби за тЪхнит'Ь „колхози“ и „совхози".
Когато, обаче, германскигЬ войски навлЪзоха въ този
„рай“ св’Ьтътъ можа да се убеди, че задъ пищнигЬ
фрази на болшевишката пропаганда се крие най-без-
срамната лъжа.
„СъветскитЪ села и градове, които ние пребродих-
ме, съобщава единъ германски воененъ дописникъ, ни
дадоха да разберемъ, че ако има страна, въ която цари
най-гол'Ьма нищета, това е Съветския съюзъ.
Близу до града Псковъ се намиратъ петь малки
села, които образуватъ единъ тъй нареченъ колективъ.
Подобно е и разпредЪлението и въ всички останали
части на страната. Жителит'Ь на -гЬзи села, наречени кол-
хозницу по-рано сж били дребни собственици, но бол-
шевизмътъ имъ е отнелъ земята и ги е поробилъ. Той
е направилъ отъ т’Ьхъ държавни служители и дожи-
вотни трудоваци, като имъ е възложилъ непосиленъ
трудъ. Водачътъ на този колективъ, който при прибли-
жаването на германскитЪ войски е счелъ за уместно да
изб^га, е прибиратъ отъ хората всичко въ името на
изпълнението на „плана". Който не е изпълнявалъ този
„планъ" е билъ разстрелванъ. Всички членове на семей-
ството безъ разлика на полъ и възрасть, сж били за-
64
дължени да работятъ на полето. За извършения трудъ
всЪки колхозникъ е получавалъ месечно възнагражде-
ние по 18 рубли, което се равнява на около 50 лева,
макаръ, че единъ чивтъ обуща сж стрували около 200
рубли. Ето защо не ни е чудно като виждаме тукашнитЬ
селяни облЪчени съ парцали. Ние останахме изненада-
ни, когато узнахме, че дневната хл^бна дажба на лице е
била 250 грама. Срещу непосилния си трудъ колхозни-
цитЪ сж получавали толкова храна, колкото да не ум-
ратъ отъ гладъ. Това личи отъ тЪхнитЪ бледи и из-
пити лица.
На нЪкои колхозници, по особена милость, е било
разрешено да притежаватъ по една крава и н'Ьколко ко-
кошки, както и малко земя. ТЬ, обаче, не сж били соб-
ственици въ истинския смисълъ на думата, а сж имали
право само да ги използуватъ. ТЪзи особени приви-
легии сж били свързани съ съответни задължения: за
вс-Ька крава годишно е трЪбвало да се плащатъ на кол-
хоза по 80 литри млЪко, а за кокошка — по 40 яйца.
Това не е много, но ако погледнемъ доколко кравитЪ
сж изгладени, ще разберемъ, че често пжти „привилеги-
рованитЪ“ граждани на Съветския съюзъ сж се чудили
какъ да уредятъ задълженията си къмъ колхозигЬ.
Болшевишкиятъ режимъ, се е стремилъ да напра-
ви селянитЪ напълно зависими. Затова болшевикит'Ь сж
гледали да отнематъ отъ тЪхъ и последното парче земя
или зеленчукова градина. За да не се лишатъ отъ кра-
вит^ си колхозницитЪ сж сжбирали брЪзови кори и
шума, за да ги хранятъ.
Никжде изъ селата, не се срЪщатъ млади мжже.
Помислихме, че сж мобилизирани, но предположение™
ни не се оказа вЪрно. МладигЬ селяни сж напустнали
домоветЪ си и сж отишли въ градоветЬ като фабрични
работници. Тамъ работата била по-лека и т-b получа-
65
вали по-гол'Ьмо възнаграждение. Можеби тамъ тЬ сж
могли да се възползуватъ отъ гол’ЬмитЪ блага на „бол-
шевишкия рай!“
ГолЪмата бедность въ Съветския съюзъ проличава
и отъ другъ прим-Ьръ. При привземането на Псковъ отъ
германский войски (този градъ се намира южно отъ
езерото Пейпусъ), първит'Ь наши патрули се натъкнали
на отреди отъ разбойници, които изнасяли отъ домо-
ветЬ си кошници и човали пълни съ заграбени пред-
мета. ТЬзи нещастници не само сж разграбили мага-
зинит’Ь и продоволственит'Ь складове, за да могатъ да
задоволятъ поне веднажъ глада си, но сж събирали и
най-нищожни предмети. ТЪ сж били толкова бедни, че
сж прибирали копчета, игли, кърфици, консервени ку-
тни и какво ли не още, можеби за да могатъ да при-
печелятъ отъ продажбата имъ. Тълпи отъ хора сж се
трупали около германскитЬ походни кухни и сж мо-
лЪли за хл'Ьбъ. Отъ многократни разпити на населе-
ние™ можа да се установи, че това явление не е нЪщо
случайно.
Всичко, което можахме да видимъ по протежение
на стотипи километри навжтре въ съветска територия,
ни ув1эри, че тукъ чов’Ьшкиятъ животъ не е ималъ ни-
каква стойкость. ТруповетЪ на избита, които населе-
ние™ изравяше, за да издири своитЪ изчезнали близки,
напълно отговаряха на общата картина".
Така завършва разказа си Бертъ Негде, воененъ
дописникъ, който придружава германската войска по
пжтя й къмъ славата и победа.
66
Жители на единъ украински градъ търсятъ труповетЪ на свои-
rb близки, които били избити отъ отстжпващит'Ь болшевики.
6/
РАЯТЪ“
Различии сж условията за животъ въ Съветска Ру-
сия. Тамъ има хора, които живЪятъ почти така добре,
както единъ неукъ помощенъ работникъ на БалканитЪ
а има и много такива, които биха били доволни, ако
имаха всЪки день кори отъ картофи или н^що нЪщо
подобно, за да уталожатъ глада си. Има скитници по
крайбрЪжието на Ледовитая океанъ, които чрезъ рибо-
ловъ и развъждане на елени водятъ сносно сжществу-
вание, да има работници и селяни въ най-плодороднитЬ
области на колхозитЪ, които умиратъ отъ гладъ.
Низкиятъ стандартъ на живота създава едно из-
вестно изравняване между нуждитЬ и задоволяването
Въ селата селянитЬ често иматъ радиоапарати, обаче,
н^матъ кибритъ, за да запалятъ огънь въ печкитЪ. Мж-
жет'Ь иматъ самобръсначки, за да бръснатъ немодор-
ната вече руска брада, но не могатъ да си купятъ единъ
чивтъ панталони. Намиратъ се чудесни технически кни-
ги, издадени въ хиляди броеве както въ Европа, но лип-
сватъ работници да се поправи електричеството въ
влака.
Отъ всички социални въпроси въ Москва жили-
щниятъ въпросъ е най-жалкиятъ. Въ провинцията, раз-
бира се, има и други неуредици. Официално за вс^ки
съветски гражданинъ е предвидено мЪсто за жив'Ьене
отъ осемь квадратни метра, значи 1/3 отъ една обик-
новена стая. Въ гжшность, обаче, почти въ всЬна стая
жив'Ьятъ най-малко две семейства. Вс^ки пребиваващъ
въ Москва може да се убеди, макаръ малцина да го
68
правятъ, ако вечерь погледне презъ прозорцитЬ въ
близкитЬ улици до центъра на съветската столица. Кре-
ватитЪ сж единъ до другъ, дюшецитЪ сж наредени по
земята. Дори на н^кой скринъ се вижда легло на дете.
Който държи за личния животъ на семейството си раз-
дали стаята на две съ вестници или стари кърпи.
Обл'Ьклото на московското население е мизерно. До
преди година хиляди руси чакаха предъ хотелитЪ за
чужденци, за да получатъ износенъ костюмъ. Когато
на нЪкой магазинъ пристигнете партида отъ костюми,
можехме да се наблюдаватъ безкрайни редици отъ
люде. Тогава единъ костюмъ струваше 2000 рубли, но
толкова пари се спестяватъ въ продължение на месеци
и години. Тогава нЪмаше връзки и европейски шапки,
мжжетЪ нос^ха каскети, а женит'Ь кърпи или кенита.
Проличава, че младитЪ хора, които си позволяватъ
лукса да носятъ връзка, не знаятъ да я вържатъ. За-
това чужденецътъ въ Русия се познава и по връзката.
Още по-различни сж съотношенията въ прехраната.
Москва, обаче, е облагодетелствувана. Тукъ може да се
купи почти всичко. Поне така изглежда на пръвъ пог-
ледъ. За деликатеси тр'Ьбва, обаче, много пари, много
повече, отколкото може да плати единъ гражданинъ
съ сродно материално състояние. Съ най-гол1зма нетак-
тичность се ограничава нуждата отъ покупки, като це-
нитЬ се увеличаватъ. Това, което чужденецътъ изяжда
за три дни съ своитЪ купони отъ „Интуристъ“ се рав-
нява по стойность на заплата на единъ московски ра-
ботникъ. Ето н'Ьколко примири за ценитЬ:
1 килограмъ масло се продава 26—28 рубли, сирене
17—24, яйце 0.60, единъ б'Ьлъ хл'Ьбъ до 15 рубли. Само
ржжениятъ хл'Ьбъ е по-евтинъ — 1 кгр. 1 рубла.
Още по-тежко е прехраната въ селата. Дори въ
колхозитЬ се чувствува липса на хл'Ьбъ. ЗасЪването на
69
картофи би смогнало да уталожва глада на селското
население, обаче, въ Русия и до сега сж останали на-
задъ въ обработването на картофитЬ.
Въ нЪкои градове, напримЪръ Ярославъ, населе-
ние™ въ продължение на много месеци не вижда масло,
захарь и чай.
Разликата въ приходит^ спрямо заплатит^ е огром-
на: чистачка или н^каква нискостеща работничка по-
лучава 450 рубли месечно, специалистъ работникъ 250
до 300, специалистъ въ рЪдки случаи — до 700 рубли.
Директорътъ на грамадни заводи получава сега 1500
до 3000 рубли. Заплатит^ на инженеригЬ сж въ размЪръ
на половината отъ тази сума. Подобии сж и приходит^
на университетский професори, архитекти и л'Ькари.
Съ по-високи заплати сж висшитЪ държавни адвоката,
летцигЬ, по-известнитЬ артиста и най-висшитЪ дър-
жавни чиновници. Съветскит'Ь комисари (министри),
които сж около 30, получаватъ месечна заплата по
10.000 рубли.
70
Освободители и освободени
ГПУ - КЪРВАВИТЪ РЖЦЕ
Най-типичниятъ и значителенъ инструментъ на бол-
шевизма носи името ГПУ.
Официалното появяване на ГПУ се отнася къмъ
датата 7 ноемврий 1918 година, когато Ленинъ, като
председатель на Съвета на народнитЪ комисари, издаде
заповедь за основаването на така наречената „Извън-
редна комисия за борба срещу контра-революциитЪ, са-
ботажи'гЬ, и злоупотр'Ьбение съ служебно положение".
ПървитЪ две думи на руски езикъ сж: „Чрезвичайная
комисия" отъ гдето произлиза и думата „Че-ка“. Това
става, значи, въ първитЪ дни следъ падането на вре-
менното правителство въ Петерсбургъ. Ужаснит-Ь годи-
ни на гражданската война, извънредно много прол'Ь-
ната кръвь по това време, сж преди всичко резултатъ
отъ дейностьта на Чеката. Ето защо яви се нужда отъ
прекръстването на този институтъ. Новото име ГПУ
идва отъ названието „Обединено държавно-политиче-
ско управление" — на руски „Обединеное Государстве-
ное политическое управление" или съкратено — ГПУ.
Следъ ужаснигЬ деяния на ГПУ и това име трЪбваше
да бжде пром-Ьнено. Ето защо „Государственое полити-
ческо управление" се преименува въ „Главно управле-
ние на държавната сигурность", което се подчинява на
вжтрешното министерство.
Първиятъ руководитель на чеката 6Ъ Феликсъ
Дзержински. Следъ едно спр-Ьчкване съ Сталинъ той
изчезна по мистериозенъ начинъ. Неговъ замЪстникъ
стана Меншински. Като безхарактеренъ, той се нами-
72
раше подъ влиянието на своя пръвъ помощникъ —
Ягода, и Трилисеръ, и двамата евреи, отъ които пър-
виятъ поема дейностьта на ГПУ вжтре въ страната, а
другиятъ — въ чужбина. Впоследствие Ягода става при-
емникъ на починалия при таинствени обстоятелства
Меншински.
ГПУ винаги е билъ таенъ инструментъ на еврей-
ството. Особено презъ времето на Ягода най-значител-
нитЪ постове сж били заети отъ евреи. По-сетне Ягода
б1э разстрелянъ. На негово MibCTO Сталинъ постави
Ежовъ, който стоя начело на ГПУ дотогава, докато той
успЪ да прочисти цЪлата партия и чиновническата ин-
телигенция и така да осигури окончателно положе-
нието на Сталинъ. Ежовъ 6Ъ човЪкъ на Кагановичъ,
който ум'Ьеше да си осигури предимството на болше-
вишкия апаратъ при което усп'Ьваше да настани всич-
китЪ членове на своята фамилия на вашни държавни
и партийни м'Ьста. Ежовъ, който не е евреинъ, 6Ъ из-
ключително въ услуга на евреит'Ь.
Обсегътъ на дейностьта на ГПУ е формулиранъ отъ
чекиста Лецистъ съ следния изразъ: „Тъй като уиищо-
жителната дейность на контра-революционеритЪ се
опитва да проникне въ всички области на живота, из-
вънредната комисия (чеката) тр^бва често да се на-
м^сва въ всичкит% области на държавния, частния и об-
щественъ животъ; въ изхранването; съобщителнит'Ь
средства; въздухоплаването; войската, флота; учили-
щата, индустрията и т. н.“ За провеждането на т'Ьзи
задачи се съставятъ редица служби, носещи имена отъ
съкращение на названието имъ. Първото отделение на
ГПУ се нарича „следователско““, въ което не работятъ
юриста, а стари чекиста, които възъ основа на своята
класова принадлежность опредЪлятъ дали арестуванитЪ
ще бждатъ осждени на смърть или предадени на сждъ
73
Следващиятъ по важность е „специалния отд'Ьлъ", кой-
то има за задача да се справя съ противокласовия еле-
ментъ. Въ кжсо време този отд'Ьлъ изплете грамадна
мрежа отъ агенти въ цЪлата територия на Съветския
съюзъ. Споредъ една статистика всЬки 12 житель на
съветигЬ е агентъ на този отд'Ьлъ на ГПУ.
Чрезъ тази мрежа можаха да бждатъ открити без-
брой много „класови неприятели", които естествено
бЪха кандидати за смъртни присжди.
Третиятъ отд’Ьлъ е „оперативниятъ", той има чисто
военни задачи. Нему сж подчинени войсковит-Ь форма-
ции на чеката, които биваха използувани при гол'Ьми
акции, наприм-Ьръ, срещу работници, които дръзваха
да организиратъ стачки, или срещу селяни, които ма-
сово не се подаваха на „диктатурата при изхранява-
нето“, на „задължителното колективизиране“ въ които
случаи така нареченигЬ „отделения на командантигЬ"
биеха до кръвь, убиваха и тероризираха.
Пжтьтъ на провинилия се противникъ на класовата
борба, отъ неговото арестуване до привеждането на
смъртната му присжда, минава презъ следнигЬ етапи:
въ специалния отд-Ьлъ се установява естеството на про-
тивокласовото престжпление на жертвата, оперативно-
го отделение арестува дадената личность или трупа
хора заедно съ членовегЬ отъ семейството имъ, сж-
диитЪ отъ следствения отд'Ьлъ понЬкога въ продълже-
ние на месеци извършватъ разпити, докато най-после
обвинениятъ отиде предъ сжда. Най-честигЬ наказания
сж смърть или заточение.
Изпълнението на присждата се поема отъ отдела
на войсковитЬ команди.
Това разпред'Ьление на съветската чека се повтаря
въ всички нейни под-Ьления и клонове. Къмъ нея сжще-
ствуватъ редица „специални чеки" — напримЬръ, военна
74
чека, фронтова чека, желЪзопжтна чека и т. н.
Това първоначално разпредЪление и изграждане
на чеката до голема степень е възприето и отъ ГПУ,
съ разлика, че у ГПУ има грамаденъ ржководенъ апа^
рать, който си служи съ по-рафинирани методи, като
грижитЪ къмъ отдела за чужбина сж особено гол'Ьми.
Новиятъ „отдЪлъ за чужбина0, който разполага
съ грамаденъ апаратъ отъ шпиони, е създаденъ още
отъ Ежовъ. Тази международна шпионска мрежа се раз-
простира върху всички страни и нейнигЬ членове ра-
ботятъ въ т^сна връзка съ мЪстнигЬ секции на Комин-
терна. Между другото външния отд'Ьлъ на ГПУ наблю-
дава съветскит'Ь граждани и съветскитЪ института въ
чужбина, служейки си съ срЪдствата на разрушение™,
шпионажа, провокацията и злопоставянето особено на
рускитЪ емигранти. Едно отъ най-значителнигЬ пре-
стжпления на този отдЪлъ, добило св^товна извест-
ность, 6Ъ отвличането и умъртвяването на руководи-
теля на руската емиграция генералъ Кутеповъ и неговия
последователь генералъ Милеръ. За охрана на край-
граничнит'Ь области сжществуватъ специални гранични
отделения отъ ГПУ, които иматъ за задача да „затва-
рятъ херметически“ Съветския съюзъ отъ останалия
свЪтъ, задача, която тЪ изпълняватъ съ извънредно го-
лЪмъ усп'Ьхъ. По този начинъ едва сега, когато войни-
цит'Ь на европейский народи навлизатъ все по-дълбо-
ко въ Съветит'Ь, ще може да се узнае нЪщо отъ истин-
ското положение на тази общность отъ народи.
Отъ най-гол'Ьмо значение въ ГПУ сж отдЪлитЪ за
специални задачи и тайни поржчения. ТЪ следятъ вой-
ската и флотата. Къмъ тЪхъ спада и политическото рж-
ководство, значи и политический комисари, които про-
веждатъ и се грижатъ за образование™ и духа на вой-
ската и флота. КомисаритЬ сж най-висшата контрола
75
на всички военни, морски и граждански власти. Вой-
скови'гЬ формации на ГПУ сж обучени по военно. ТЪ
сж въоржжени съ всички родове оржжия и сж раздЪ-
лени въ военни единици.
Досега не споменахме нито дума за терора, упраж-
ненъ отъ тази организация, както и за садизма, съ кой-
то биватъ измжчвани и погубвани стотици хиляди хо-
ра. КонцентрационнитЪ лагери, както и тЪзи за прину-
дителна работа сж подчинени на ГПУ. Въ тгЬхъ сж съ-
брани отъ много години, като „класови неприятели64,
само селяни и работници, които образуватъ Ц'Ьли гра-
дове, дори и провинции. Какъ сж възможни, обаче, пре-
стжпления въ такива грамадни размори и съ такова
гол'Ьмо количество участвуващи? Единъ сполучливъ
отговоръ на това ни даде на времето вестникъ „Газетъ
дьо Лозанъ“. „Въ случая не се касае за едно въстание,
но за единъ систематиченъ политически начинъ на
действия". Значи въ случая се касае не до i-гЬкакви
предпазни м'Ьрки или самоотбрана на единъ режимъ, но
до многостранно, теоретически разисквано и програм-
но установено унищожаване на щЬла класа хора.
Отъ своя страна еврейството въ СъветитФ» ycnt да
създаде понятия като „кулакъ" и „класовъ неприя-
тель "и въ хиляди събрания, въ вестникарски статии съ
милионенъ тиражъ да ги популяризиратъ като общо
понятие на всичко най-ужасно, което тр^бва да се из-
корени на вс^ка цена. Но тъй като съдържанието на
т^зи понятия постоянно се измЪня и съ т'Ьхъ започва
да се заклеймява елитътъ на подрастващитЪ генерации,
терорътъ на болшевизма остава една машина, която ще
бжде постоянно въ движение. Ето зато не би било
преувеличено, ако кажемъ, че болшевизмътъ предста-
влява, между другото, и една колосална организация за
подбиране долнитЬ елементи въ едно безкласово об-
76
щество, като по този начинъ прикрива унищожението
на най-ценнитЬ расови елементи въ него.
Именно срещу тази система сж се вдигнали евро-
пейский народи, за да застанатъ на страната на Рай-
ха, борецъ се за тЪхното бждеще, като завинаги уни-
щожатъ болшевизма. Германскит^ въоржжени сили ще
иматъ грижата, щото победата на т^хното оржжие да
стане победа на общоевропейската култура и циви-
лизация.
Жертви на отстжпващата съветска войска.
77
КАКВО ВИДЪХЪ ВЪ СЪВЕТСКА РУСИЯ
„Мнозина сметаха сведенията, които получавахме
за положението въ страната на болшевизма, като пре-
увеличени и допущаха, че всичко се дължи на пресиле-
на политическа пропаганда противъ съветския строй,
пише германскиятъ воененъ дописникъ Хербертъ Вин-
клеръ. Сега, обаче, следъ като навл'Ьзохме въ болше-
вишка земя, можахме да видимъ съ собственит'Ь си
очи, че нищетата тамъ надминава всЬка представа.
Въ селата цари невероятна оскждица, а не бива да
забравя, че огромната маса отъ населението въ Съвет-
ския съюзъ живее въ техъ. Градовете сж много малко.
Селяните заявяватъ, че биха предпочели да умратъ, от-
колкото да се възвърнатъ отново къмъ мизерното си
сжществувание подъ болшевишкия режимъ.
Дали реколтата е била добра или обидна не е има-
ло никакво значение за селяните, защото те е треб-
вало да предаватъ всичко на колхозите, а сж получа-
вали нищожни количества храна, колкото да не из-
мратъ отъ гладъ. Всеки си задава въпроса какво е ста-
нало съ тия храни?
Самите болшевишки пленници разказватъ, че често
не сж получавали храна по неколко дена. Тя е била из-
вънредно лоша: некаква супа, чието съдържание не мо-
гло да се определи, и парче хлебъ. Първото нещо, за
което пленниците молятъ е хлебътъ.
ч Изненадахме едно селско семейство на вечерната
трапеза. Хората ядеха некаква странна чорба. На въ-
проса на нашия преводчикъ отъ както е сготвена те ни
78
заявиха, че е отъ пресушени и смЬли картофени ко-
ри, слабо подсолени. КартофитЪ били изяден преди нЪ-
колко дни. МлЪкото се считало вече за редко питие —
истински деликатесъ. Посетихме и други семейства и
можахме да се убедимъ, че навсЪктде храната е по-
добна.
Измолихъ чаша млеко, понеже бЪхъ жаденъ, а во-
дата бе толкова замърсена, че 6Ь опасно да се ние. За-
платихъ това удоволствие съ половина» хл'Ьбъ. Тукъ
трЪбваше да бждатъ борцитЪ за идеитЪ на „съветския
рай“, за да видятъ съ каква стръвь се нахвърлиха бед*
ните селяни върху хлеба. ОчитЪ има» св’Г.тГ.ха отъ не-
измерима радость. ПодЪлиха хлеба неравно помсж-
ду си.
Ние не допущахме, че въ една земеделска страна,
и то средъ самото селско население би могло да има та-
кава липса на хлебъ. Страхътъ отъ свирепите наказа-
ния е билъ много по-големъ, отколкото съблазъньта
да се скрие малко зимовина. Органите на болшсвишка-
та административна власть сж извършвали редовно
обиски по всички кжщи.
Самите селски кжщи правятъ плачевно впсчатле
ние. На човекъ се иска да верва, че те сж напустнати
отпреди години. Това сж колиби безъ истински по-
кривъ. Всичко мирите на мухълъ. Ние предпочитаме
да спимъ въ палатки, макаръ че нощно време е много
хладно и често вали. Въ огромния Съветски съюзъ има
толкова материали и възможности, ала болшевишкото
управление се е грижило за други неща, но нс и за бла-
госъстоянието на населението.
Никжде не се виждатъ пирони, за да сс окачи не-
що на стената. Всичко е въ такова състояние, че едва
ли и перото на най-даровития писатель би могло да го
опише.
79
По-голЪмата часть отъ болшевишкит'Ь пленници
н^мать одеала, затова винаги мъкнатъ съ себе си и теж-
кид”Ь шинели. Когато нашит-b войници имъ раздавать
храна Tis откачало не могатъ да повЪрватъ, че тя е за
тЪхъ. За гЬхъ и на мЪстото население ние, германски-
тЬ войници, сме като пришелци отъ нЬкакъвъ прика-
зенъ св-Ьтъ. Заблудата, въ която т%зи човЪшки суще-
ства сж жив-Ьели подъ ярема на болшевишката лудость,
започва постепенно да се разпръсва и у тЪхъ се за-
ражда надеждата, че ще дочакатъ по-щастливи дни“.
80