/
Text
'18ua
I
i (f h'.! I t'z h'4 I
i Ш!/ $)( $/1 fJr
I 8
;IJ .lff/ __
: .!iI":". kЧ'ltl
I +,f Э
t'r Я/1 18 f,.f)(
& . -- с; I
.J@ v. 1,1:" 1,1)(
.- ....
. i. .lltl)( .....= чо-
I
НAМ KN 3 RADIO
J РС
TEпEBU3UR ЕпЕКТРОНОКА
, .
I ""'
1 ..Ji 1 .
. . ..,;
\ .
\_4,
"-
*,
"
, . ..
"'"
\
"
\
---.- . .
"
в
117q
ИЗЛИЗА ВСЕI(И МЕСЕЦ rОДИНА XXII
Износител:
ВАРНА
ЗАПА,1НА ИНДУСТРИАЛНА ЗUНА
ПРОИЗВЕЖДА:
мебелна, строителна, подвесна и транспо:ртна
фурнитура
Те.1СфОНИ: днректор I OO 24
НО!dерзrор 4-14.21 29
"М.\ШИНОЕКСПОРТ"
София
РАIIИО
ТЕЛЕ6изиg ЕЛЕКТРОНИКА
Иа CЪ9 ;o*aHCAeyY10
1. 25 rодиии llентрален радиоклуб
в СССР ..........226
2. Развитие на телевизионната
ПРОldишленост в СССР. . . 227
3. Няколко схеми с детския набор
от ради( части. . . . . . . . 228
4. Трилъчев кинескоп с прорезиа
маска ........... 230
5. Хибридна схема на амплитуден
Отде.llИтел за телевизионен при-
емник .0cor08o' . . . . _ . 233
6. Видеоусилвател в телевизионния
. приемиик .0corOBO'. .. . 234
7. Системи аа запис на изображе-
иие и звук върху плоча . . . 235
8. Траизисторна укв-чм при-
ставка . . . . . . . . . . . 236
9. Аудиоват 50 50-ватов тран-
ЗИС1'орен усилвател,смеснтел . 239
10. Оптоелектронни прибори в
съвременните информационно-
измервателни и изчислителни
устройства . . . . . . . . . 243
11. Универсален уред за ремонт на
телевизионни приемници Тран-
зитест тип TR-0350 А . . . . 45
12. Линейии иитеrрални схеми
стабилизатори на напрежение 247
13. Изкуствеиа ревербервция. . . 249
14. Полупроводникови памети . . 250
15. Светещи диоди като pery лато-
ри на иапрежение. . . . . . 252
16. Интересии схеми . . . . . . 253
17. Високоrоворители, производство
Ва завода в Блаrоевrрад. . . 254
18. Е!1НО предложение за АРУ в
любителските кв приемници.
на норицата: Изделие иа изчислител-
ната техника, с което се "ордеем
запомиящо устройство на Idаrнитни
днскове ЕС5052, произведено в 33У
Стара 3атора
.9alcl&uOHHO ..О".,.....
lIедепчо Повчев rлавен редактор,
11. Боянов, Я. Блъсков, В. Влаева
заМ.-rл. редактор, Н. Велев, В. rроз
данои, Сп. Делистояиов, П. Иваиов,
Ив. Иrнатов, Н. Маслев, Д. Пар
маклиев, Д. Рачев, Е. Филков,
П. Хииков
Aflpec Н8 pe8ol<u.URmOi
ул. "rp. Иrнатиев" 18
Телефоии: 87 60 46 и 87 91 58
Абонамент 3 лв. rодищно за 12 книжкн
Отделен брой О.зо лв.
,аааа
TEnEBU3UR
КНИЖКА
8
1974
E'nEKTPOHUKA
rОДИНА ХХIII
МЕСЕЧНО СПИСАНИЕ ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИНФОРМАЦИЯТА И СЪОБЩЕНИЯТА
И ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ДИМИТРОВСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МЛАдЕЖКИ СЪЮ3
МЛАДЕЖИ ТВОРЦИ
Февруарският пленум на ЦК на БКП и Нациоиалната
партийна конференция в своите решения отново потвър
диха по нататъшиото развитие на нашия народ, особе
но обучеиието и възпитанието иа младежта за израст
вапето на бълrарската нация в нация техиическа
нация комунистнческа. Изrрадена е системата за Tex
ническо и иаучно творчество иа младежта. Стотици
хиляди младежи участвуват в тази високопатриотична
дейиост. Предстои заключителния етап на седмия nper
лед на ТНТМ. Той се провежда през юбилейиата Три
десетrодишни; а от социалистическата революция в
Бълrария и затова тази дейиоСТ иоси отпечатъка на YT
върденото социалистическо общество. Реализират се
задачнте набелязани в забележителната реч иа пар
тийния и държавен ръководител др. Тодор Живков пред
Осмия пленум иа ЦК на ДКМС за основните иасоки и
пътищата за участие на младото поколеиие в решаваие
проблемите на научно-техническата реВОJ1ЮЦИЯ у нас.
В комсомолските дружества и орrаНИЗ{lЦИИ, в клу
бовете за ТНТМ, в пионерските дружини младежите pa
ботят над проблемите, които в сеrашиия етап решава
нашата страна.
Все по ярки са изявите на младото поколение в уче
нието, в техническото и научно творчество с което се
дава значителен прииос за ускоряваието на иаучно тех
ническия nporpec у иас.
Движението за техиическо и научно творчество на
младежта се разраства. През 1973 r. броят на клубовете
за ТНТМ у нас е твърде внушителен 2690, а през
1974 Т. иараства до 3500 броя. В клубовете се води ши
рока пропаrаида за професиоиалното ориентиране на
младежите и девойките, за повишаване образованието
и квалификацията на младите работници. Тук се реша
ват задачи, осъществяват се разработки, които носят
стопански ефект. Партийиите и стопанските ръководите
ли от Мииистерства и обединения по места полаrат rpи
жи и дават възможност за осъществяване на тази ви
сокоблаrородиа младежка дейност. Творческите колек
тиви иа младите оправдават доверието и rрижите кои
то се полаrат за тях. Те работят усърдио и задълбочеио
над проблеми свързаии с плановете на предприятията и
допринасят за решаването иа сложни научиотехнически
задачи. Всенародната борба за икоиомии на материали
и суровини, на труд и енерrия, борбата за повишаване на
обществената производителиост на труда и усъвършеи
ствуваието орrаиизацията на управлението са ежеднев
на дейиост на орrанизираните комсомолци в клубовете
на ТНМТ. Окръжните преrледи на ТНТМ завърши.
През октомври в Пловдив, ще се проведе седмия Наци
оиален преrлед на ТНТМ. Там ще бъдат изложени най
добрите творби на младите строители на социализма,
пионери иа техническия nporpec. Най-добрите, първен
ците ще бъдат наrрадени. Ще се проведат срещи по
професии, ще се обмеия опит, и ще се иабелязват Mepo
приятия за бъдещата дейиост. На нациоиално съвеща-
иие ще се разискват проблеми за образоваиието и ква-
лификацията на трудовата младеж.
В Пловдив първеиците и активистите от движеиието
за ТНТМ ще се срещнат с видни партийии и държави и
ръководители. Тук ще бъдат първите ръководители от
ЦК на ДКМС, от Комитета за младежта и спорта, от
Комитета за иаука техиически nporpec и више образо
вание, Мииистерството иа труда и социалиите rрижи,
Мииистерството на машиностроенето, Министерството
на електроииката и електротехииката, ntияистерството
на химическата промишлеиост, Мияистерството на ин
формацията и съобщенията, Министерството на енерreти-
ката, Мииистерството на транспорта, Министерството на
народната просвета и др. Присъствието на иай-отrовор
ните ръководители в иашата страиа утвърждава и сти
мулира понататъшиото разрастване иа младежкото иа
учно техническо творчество. Обмяиата иа опит за уча-
стието иа младежта от социалистическите страии в иа
учно-техническата революция ще обоrати и разшири
кръrа на бъдещата младежка техническа и научиа Aell::
ност на младежта у иас. Тясиото сътрудничество и пос
тоянната обмяиа на опит с съветските друrари от пе-
нииския комсомол, всемирното ползуваие иа CЪBeTC:Ka
та наука и техника са залоr за израстваието иа младите
бълrарски комуиисти. Cera KoraTo се решава у нас една
сложна rраИДИ03на задача с исторически последици
рязкото повишеиие на обществената производителиост
на труда, участниците от ТНТМ поемат своя дял във
всенародиото движение.
Бюрото иа Министерския съвет е утвърдило Hapeд
ба за създаваие иа едиииа държавна система за про
веждане преrлед по обществеиата производителиост иа
труда, типови методики за определяне равнището и при-
раста по фактори на обществената производителиост иа
труда в Мииистерствата, държавните и СТОпаиски op
rанизации и поделенията им. 3а изработване иа ииже
иерни проекти за модериизация на производството в
стопаиските орrаиизации, както и плаи за провеждаие
на преrледа през 1974 ". изпъква въпроса и за TeXHO
лоrиите иа производството, за разкриване на резервиrе,
за достиrане равнището на производството на иай.иа
предналите страии, за осъществяване системио и реал
ио повишаване на жизненото равиище иа иарода. То-
ва е една постояниа бъдеща задача за решаваието на
която е иужна мобилизацията на всички трудящи се.
Младежите и девойките имат широко поле за дейност
при решаваието иа тези проблеми и ние сме уверени,
че те в своята бъдеща творческа дейност ще дадат
достоен принос за рязкото увеличаване иа обществеиа-
та производителност иа труда у иас.
&ратски поздрави
на съветските 106ипSlDИ
Съветското списаиие "Радио" празнува своята пет
десетrсдишнииа. ПъРвият брой иа списаиието се поя
Еява на бял свят ПI ез месец aBrycT 1924 rодииа. В про
дължеиие на половии век то с цеиио помаrало иа
съветските радиолюбители. Тиражът му в последиите
rодиии достиrна едии милион екземпляра и за в бъде-
ще ще продължи да нараства.
Бълrарските радиолюбители, rоляма част от читате-
лите иа списаиие "Радио. телевизия. електроника'\ че
тат и се учат от сп. "Радио". То е цеиио издаиие, което
се търси от радиолюбителите и радиоспециалистите от
социалистическите страни и MHoro капиталистически и
развиващи се държави.
OrpoMeH е прииосът иа сп. "Радио" за възпитаиието и
обучеиието на младежите. Хиляди са възпитаииците на
СЪВe'I'ските радиоклубове, учили се от сп. "Радио", кои-
то участвуваха в Отечествената война и допринесоха
със зиаиията и опита си за победата над хитлерофа
шизма. Стотици хиляди радиолюбители стаиаха спец
листи и сета вдъхиовеио строят осиовите иа комунисти
ческото общество в СССР. -
()6учението на мпадите
с;'ветски радиопlO6итепи
. В съвременните условия за нужди-
те на народното стопанство и съвет-
ските въоръженн СШIИ са необходнми
младежи не само с висока образова-
телна и физическа подrотовка, но и
със значителнн познания по електро-
ника и кнбернетика. За младите ра-
диолюбители rолямо значение има пе.
чатната nponaraHAa. В списаннята
"Радио", "Млад техник", "Моделист
конструктор", в. "Съветски патриот",
както н в издате.1ствата на ДОСААФ
н "Енерrия" се провежда щи рока ра-
диотехннческа пропаrанда за учащи.
те се, като се държи за тяхната въз-
раст и ннвото на знанията им. Мате-
риалите се ПИlUат в достъпна и увле-
кателна форма. Близък прнятел
съltетскнте учащн се е сп. "Радио,
което през тази rодина навърщва
своята петдесетrОДНЩНнна. В Hero си-
стемно се публикуват статии в руб-
риките "Радио за младежите" и
"Практически знания за начинаещи-
те". Само през 1973 r. бяха публику
вани повече от 20 статин по основни-
те въпросн на раднотехннката, както
и опростенн радноКОНСТрУКЦИН "От
простото до сложното", "Конструк-
ция н настройка на иrрачки-сувени-
ри", "Приемник за младите "ловци на
лисици", "И\lИтатор на радиостанция"
Jl иоrо друrн. Списанието публику
ва материали за жнвота 'и дейността
в радиокръжоците на самодейните
клубове, за работата на ученнческите
колективни любителски радиостанции
и за съревнованието на радноспор-
тистн, за обучеиието в детско-юноще-
ските спортно-техническн ШКо.'lИ по
радиоспорт и др.
226
Списанието 1I0дпомаrа научно теХl/ичеСКI1Я IIporpec 11
областта на радистеХНИlшта и електроииката. иrрае ро-
лята на пропаrандатор и орrанизатор на радиолюбитсл-
ското движение.
РедакциOlIНИЯТ колектив на сп. "Радио. тслеВИЗШI.
електроника" I:.llcoKO цени и ползува постиженията и
опита на съветските колеrи и друrари.
Сърдечно поздравяваме съветските колеrи от колек-
тива на сп. "Радио", всички редакционии сътрудиици,
авторския колектив и милионите читатели на списание
то с петдесетrодишния юбилей! Пожелаваме за в бъде
щс, както и Aocera, сп. "Радио" да развива ползотвор
на дейност, да ни запознава с постижеиията на съвет-
ската радиотехника и електроника, да популяризира
опита на майсторите на радиоспорта, да сЛужи на лс
нинските идеи за дружба и сътрудничество, за тържес
ството на комунизма!
Не по-малко важна работа в това
направление провеждат издателствата
на ДОСААФ и "Енерrия", които в
маСОв тираж отпечатват и разпро-
страняват радиотехннческа литерату-
ра за младите раДИО,1юбители. Това
са преди всичко справочници за ра-
диолампи, транзистори, резистори.
кондензатори и монтажни \Iатериали,
MHoro брошури и кннrи, например
"У ловно обозначаване на радиосх
мн, "Занимателна раднотехника,
"Защо е замълчал радиопрнемникът",
"В помощ на ученическия радиокръ-
жок", "Малка битова електроника",
"Съветн за начинаещия радиолюби-
тел", "Твоят пръв маrнитофон" и т. н.
Централиият радиоклуб иа СССР
"Ернст Т. Кренкел" провежда MHoro
мероприятия за пропаrаидиране на
радиотехническите знания сред мла-
дежта. Оттук се разпространяват
КОНСУ.1тационнн .1ИСТОВКИ със схеми
на обикновени радиолюбителскн кон-
струкции по раздели: звукозапис 11
звуковъзпроизвеждане, измервания в
радиолюбителската практика, радио-
приемници и др. Досеrа са пуснати
повече от 80 различии схеми ли-
стовки. На младите радиолюбители
се дават писмени радиотехнически
консултации. От тези услуrи се пол-
зуват десетки ХII.'1ЯДИ раднолюбители.
Издаваната литература е пътеводи-
тел за младежите в областта на ра-
диотехниката, подпомаrа rи да изу-
чат MHoro "секрети" на електроника-
та, създава у тях вкус към справоч-
ната литература. Чрез. радиотеХIlII
ческата лнтература сс провежда 11
военио па1'РI!()тичиа пропаrаН;1а за
Редакционният колектив
на сп. "Радио телевизия електроника".
възпитаваие на учащите сс в :Jюбов
към родината и пролетарски интерна-
ционализъм, подпомаrа ръководите-
лите на раднокръжоците и радиоклу-
бовете в усъвършенствуване фОРМIIте
и методнте на радиоспортната и KOH
структорската дейност сред младежта
Особени rрижи полаrа федерация-
Та по радиоспорт за радноклубовете
11 първичннте орrаннзации на
ДОСААФ, подпомаrа процеса на ув-
.1Ичане на младежнте в областта на
радиоспорта и радио.1юбителско кон-
струиране на апаратури. Тази дей-
ност се провежда съвместно с 1\\Иllа-
стерството на просветата и Комсомо-
.1а, като Партията има ръководна
роля.
Основна форма на обучение и въз-
Питание на съветските млади радио-
.'1юбители са радиокръжоците, коит()
се изrраждат на доброво.1НИ нача.1а
в УЧUJ.1ищата, техннкумите, професно-
нално-техническите учнлища низвън
учебните заведения. където се про-
вежда първичната радиотехническа
подrотовка. Основната цел на радио
кръжока е ШКО.'1НIIЦ!lте да се иодrот-
вят като бъдещи раДli'Oспециа.1ИС'J1И.
раднолюбители, JШИТО ще станат вой-
нн радисти в съветската армия.
Във връзка с тези задачи са разра-
ботени различни проrра!llИ за обуче-
наето в радиокръжоците. За кръжо-
ците "Раднолюбител конструктор"
проrрамата с със следните раздели:
запознаване с елементнте в радио-
техниката 11 електротехннката, ЗIJ\'-
козапис 11 звуковъзпроизвежданс.
е.1ектроавтоматика, прнборостроене 11
измервателна техника. радпоупраВ<1ЯС-
Радио' телевизия електроника, кн. 8 1974
III ЮДС:III 11 :\р. В ПРOl-рамата за
llO.J,I'OTOBKa щ: млади радиоспортисти
се предвижда изучаване на електро
ииката, (()рзовата азБУI{а, праВllлаТ;J
за провеждането на .'1юбите.'1сюпе
звустраНIIII раДИОВрЪЗКlI, праВjJла 11
по.'южения в радноспорта, пзrОТВЯI!С
на приемо-предавателни радпоапара
1 Урll, както и тренировка 110 приемане
11 пrедапан(' H;I радиоrраМ/I ".'10В
П<l ЛIIСIЩН". ра;щомноrобоi'r, CKopOCT
но монтиране lIа радиоапаратури и
праКТllчеСКII занимання на любитеk
СJ;l1 rаДИОСТaJЩИИ. Особено внимаиие
в изпълнение решенията на XXIV
коШ'рес на КПСС през последните ro
ди ии в СССР все повече се разви-
ва производството на потребителски
стоки за дълrотрайио ползуване.
Значително място сред технически
сло>кните потребителски стоки заемат
битовите радиое.'1ектронни апаратури.
и п6 специално телевизионните прн
емници, радиоприемници, rрамофони,
маl'НИТОфОНИ и техните комбинации.
Производството на те.lевизори в
СССР се разви особено MHOI'O след
Втората световна война. Общо за пе
риода 1950 1973 r. вкл. в СССР са
произведени 66 млн. телевизионни
IIриемници.
Обезпечеността на населението през
1972 r. възлиза на 182 телевизионни
приемника на 1000 души от населени
ето.
Към 1. 1. 1974 r. в зоната на YBe
рения прием иа телевизионните пре
дава ния 98% от семействата са има
ли телевизиоини приемници. Расте
броят на семействата, които имат и
втори телевизионен приемник.
Все повече се развива производст
вото на второ поколение цветни Te
левизионии приемници. В тези нови
модели цветни телевизионни прием
ници са използувани по съвремеини
конструктивни решения, значително е
подобрена яркостта и еднородността
lIа цвета, контрастността 11 яркостта
иа изобра>кението, а така също и тях
иата надеждност. Работи се и за съз
даваие на нови цветни телевизионни
приемиици с използуване на кинеско
пи с ъrъл на отклонение на лъча 110n.
През тази rодина производството
на цветни телевизиоини приемници
ще се увеличи три пъти в ,сравиение
с 1973 rодина. Ще се произведат че-
тири ВИда цвеТЕИ те,lевизионни при
емиици. Всички цветни телевизиои
ни приемници с екраи 59 ст се
произве>кда'Т с вrра>кдане иа уни
фицирани б.lОкове. Това съществеио
увеличава възмо>кностнте на произ-
водството за повишаване на техни
се обръща на lIодбора и подrотовка
та на ръководнте.'ште на радиокръ
жоците. В 1\IHOrO педаrоrически инсти'
тути бъдещите учители по физика
пре l!Iнават специа.lен курс по радио
подrотовка. Провеждат се -семинари
с преподаватетпе "0 физика в УЧII
,'lИщата. на които те практически се
занимават с начина на ръководство и
обучеНIIС, както /I възпитаване на уче
ШЩlпе. В rадиокръ>коците за pЪKO
водитеЛ/I се привличат преподавател!!
и по друrи предмети, ко:по познават
добrе rадиотехниката и ралиолюбп
те.lската дейност: Оф/lцери свързочн,,
ци, които са преминали в запас, и ра-
диоспециалисти, които са пое:/И шеф
ство над иякои кръжоци. Виякои
С.lучаи ръководители може да бъдат
и учащи се от по rорни класове, кои
то имат необходимата подrотовка.
За обучението на м.lадите съветски
радио.lюбите.1И се отделя rолямо вни-
маНИе i!1 rрижи, които несъмнено дa
ват и ще дават още по ползотворни
резу,пати.
Ив. Демьянов, Москва
Развитие на теnевизиоииата
промиwnеиост в СССР
ческото ниво, подобряване на технИ
ческите качества. В цветните тел
визионнн приемници "Рубин 707",
"Радуrа 703". "Радуrа 705", "Елек
трои 705" широк;о са използувани
траизистори.
Претърпяха изменение черно-бели-
те телевизиоини приемници. Ако до
1970 r. към първи клас се отнасяха
тези с размер на кинескопа 65 ст,
сета към този клас се отнасят теле
визионни приемници с кинескоп 67 ст.
В края на 1974 r. се планира да бъ-
де пуснат в производство първият
унифициран модел телевизионен при
емник първи клас "Хоризонт 106" с
подобрени пара:.!етри. Запазвайки
достиrнатото равнище.на производст
вото, промишлеността съсредоточа
ва ,своето внимаиие към разширение
на асортимента и усвояване на най
съвремеиии модели, ползуващи се с
широко потребителско търсене. Ce
рийиото производство на новите Te
левизионни приемиици се развива на
базата иа транзисторизацията,вrраж
даието на интеrрални схеми и из
ползуването на най нови конструктив
ни и технически решеиия. Изменя се
външният вид на изделията, по раз
I100бразно и по интересно става тях
иото външно оформ.lение. Увеличава
се и производството иа малоrабарит-
ни телевизионии приемници за тури-
зъм и вrраждане в автомобилите.
;\-lе>кду тях може да се отбележат
"Юиост 401" с екраи 23 ст, "Юност
603" с екран 16 ст, "Електроник ВЛ
100", "Шине.'1ИС 401" с екран 16 ст
IV клас с маса 4,8 Kg.
В те.lевизионните заводи непрекъс
нато се усъвърщеиствуват техноло
rическите процеси, Разработват се и
внедряват автоматизираии и механи
зирани средства за производство и
контрол. В СR.llадовете, маrазините и
в заводите производители се практи
куват оперативни проверки за каче-
ството на телевизионните приемиици.
Преди да излезе от конвейера, всяко
изделие се ПОДЛаrа на приемни изr.и
Радио телевизия електроника, кн. 8 J974
тания. Освеи това всяка rодина по-
вече от 25 ООО телевизионин прнемии
ка се проверяват с Оl'лед да се oцe
ни качеството на произве>кданата ce
рия. На базата на аналнза иа cтa
тистическите дании за наде>кдността
се разработват препоръки за по-на.
татъшно подобряваие иа качеството
и удъл>каване срока на работа.
В резултат Ua тези меропрнятия за
последните три rодини средннят пе
РИОД на безотказна работа на телеви-
зионните приемницн е нарасиал с 30%.
Понастоящем актуална задача, KO
ято решават съветските KOHCTPYKTO
ри, е разработката -не само на ико
номични модели иа цветните теле
визионни приемници, но и създаваие,
то на високоикономични телевизиOll
ни приемници за черио бяло и цвет-
но изображение с повишенн качества.
За пернода 1971 1975 r. развити.
ето е насочено към замяна на морал.
но остарелите черно бели телевизиои
ни приемници и създаваие на по-съ.
вършени такива. Едновременно с то-
ва се развива и производството иа
цве>.ни и портативни черно-бели Te
левизиоини приемиици.
През периода 1976 1980 r. ,се очак,
ва водещо поло>кение да заемат
цВетните телевизионни приемници.
Те постепеиио ще заменят черно бе-
лите приемници. Ще се развива и
производството на черно-бели порта
тивии телевизори. Не подле>ки иа
съ:.шение, че в близките rОДИНИ Tex
ническият проrрес ще доведе и до yc
вояването на иови схемни и KOHCTPYK
тивни рещения, нови форми на
битово използуване на телевизията.
С.lедва да се очаква, че в този пери
од периода на масовото производ
ство на цветните телевизионни lIрием
ници ще се появят принципно HO
ви технически рещеиия, приrодни за
промишлеио усвояване, способни Да
осиrурят иово дииамичио развитие
на съветската телевизионна ПрОIlfИШ
леност.
_Я. .Стефанов
, 227
I
kOHCmpYk.
Някопко схеми с детския набор от радиочас,н
9 "
R"
'К R б -27к
{'2
2Cj1
t;+
lf/Д-18
I
I
I
I
I
2 /2j/
I .J I
L ...J
ОТ НЯКОЛКО rодини на щандовете
на маrазина "Млад техник" се пред
лаrа "Детский набор радиодеталей"_
Комплектите съдържат всичко, необ
ходим о за сrлобяването на транзи
сторни усилватели за rрамофон или
маrнитофон и цената им rи прави дo
стъпни за вснчки радиолюбители.
На фиr. 1 е дадена принципната
схема на Крайния усилвател, на фиr.
2 схемата на предусилвателя за
rрамофон, а на фиr. 3 схемата на
предусилвателя за маrнитофон.
Предлаrаме на вниманието на ра-
диолюбителите няколко СХЕМИ, изпъл
пени с материали от комплектите
или с малки допълнения на нови час-
ти.
Крайно стъпало с изходиа мошност
7 W (синусна мощност), удобио за
4-2211
r
I
I
1
I
I
I
1
L f
-r,--------c:::
I 2f;1
I
I
:&08
I
I
I
1
I
ШJ
1.5к
-%
+30
r
I
I
I
I
I
I f '<;-4JOK :I())J
BJA"'
1
!?!
1?
ЕА':';
.5
I
I
I
I
(,- ffjJ I
I
I
IlдoQ I
I
I
I
11')'
L JJ
I.j
I5к f/:'B.fb
-/I/Ш
R'2:
7CкI
I
I
I
I
I
I
+-
IОк
А)
22;(
Rs
2;(
Фиr. 2 rрамофонен предусилвател
r.... .. _",,/
без изолационни подложки, а да се
изолират радиаторите. При положе
ние, че краят на резистора 330 Q се
свърже в т. 1, максималното неизкри-
вено изходно иапрежение (върху 2
товар) е около 2,6 V (или мощност
3,4 W); ако се свърже в т. 2, макси
малното изходно неизкривено напре
жение е около 3,8 V (т. е. изходна
мощност 7,2 W). От схемата се виж-
да, че ООВ от изхода към базата на
първия транзистор е правотокова, с
което се подобрява стабилността.
Чувствителността на входа при дa
дената схема е около 1 V ефектив
на стойност за получаване на номи-
налната мощност при входно съпро
тивление около 2 k!.!. Токът при по-
кой е около 50 тА. Реrулира се чрез
подбор на различни диоди или чрез
свързване на резистори паралелно
или последователно на диода Д. Ми-
нималният ток се оrраничава от опас-
ността за поява на изкривявания тип
L ."
7 I ;
I
i
L'V
R8
27()
ФИf. l Краен УСlIлвател
озвучаване на лска кола. На фиr. 4
е дадена принципната схема на край.
но стъпало, захранвано с 12 V от
акумулатор или от стабилизиран TO
конзправител за 12 V. Товарът е
2!.! два високоrоворителя по 4 f.!
свързани паралелно (при използува-
нс в кола единият на таблото, а
друrият отзад). Особеностн няма
NPN транзисторът KT301 е заменен
с МП37. Тсмпературната стабилност
с подобрсна с използуването на Tep
маниев ди од Д от типа Д7 А-Ж. Mo
же да се нзползува повреден repMa
IIнев транзистор със запазен един
нреход и проверен в права посока.
При ток от 20 тА върху Hero трябва
.1.а нма падение около 0,4 V. За край
ните транзистори може да се ИЗПОk
зуват 11 същите радиатори, н.) е дo
бре да се монтират по rоле,1И отдсл
НII раднатори. За препоръчване е
крайните траНЗIIСТОр!! да се монтират
228
r R,;8
-121'
С, R 2 С/ R. R. с/ 51
2 I.fK 2 ti: б2к 51; 2 ! :
.т, Rg-Ь.'2к {8-22л I
1 L; -yi HI1.J.f5 I
:
N
Ч r
49 I
IK v.?.(
I
I
I
+I?f
IJ;-od
11,
K
I 2 J
I
L J
ФII/'. з. Маl"lllfтофоне// ПР<'Д}'С//ЛЛат<,л
Радио телевизия електроника, КН. 8 ':"1974
"стъпало". МаКСlIмалният ток на
крайното стъпаJIO е OKOJIO 610 тА
при IIOМlIнаЛllа изходна мощност
7,2 W и 1000 Hz. Честотната харак-
теристика на крайиото стъпаJIO 11
консумираният ток са дадени в таб-
ва комплементарна двойка SFT 323 и
SFT 323N, или SFT 323 и чешкият
103NU71. Получената мощност е око-
ло 5 W без ПРИ.'1аrане на ПОВ по
.)ТllOшеllне на захранването на пър-
вия транзистор, и ОКО.'10 10 W при
#11.79 11/1.1.9
/(м m.lllAv2 11/1.77
I
ВroiJ
1
2-1' /12tJO
и;,
.J.J(J
2.R
2
+
ФI\I', 4. Краен усилвател (преработен)
НI1.lР
S-r()/j
1
ЖJ9
H/l.J7
2K/12tJ/.l
21J1
'к
Jt7#.JI
+
./.12
Фиr, 5, Краен усилвател за 24 V
JIНцата, нри изходно напрежение
0,775 V, (О dB).
Видно е значите.'1НОТО уве.'1ичение
на тока при високите честоти, 110 то-
ва е характерно за крайни стъпала,
Ifзпълнени с терманневн транзнстори,
При норма.'1на работа на стъпа.'10ТО,
т. е. при УСИ.'1ване на музика н.'1и 1'0-
вор, това не е опасно пред вид ма.l-
ките амп.'1ИТУДИ на ннските честоти.
От данннте на таб.'1ицата се внжда
значително спадане на ниските често-
ти, ио това се дължн на ма.'1ката
стойност иа капацитета към ВIIСОКО-
rоворителите (500 IJ. F). Ст.)йността
му може да се уве.1ИЧИ до 400lJ /.1. ;
а на капацитета във входа до
ню J.1F.
Крайно стъпало за 24 У. На
фиr. 5 е дадена принципната схема
на раЙIIО СТЪЩI.'10, захранвано с 24 V
стабилизнрано напреженне. Товарът
е 4 Q. Транзисторът NPN също е за-
MelreH с МП37. Може да се Т1ЗПО.'1зу-
8)'о;
22л
Wk
I
'У"
.
12У
Z7K
io/(
дензатор 500 J.1F - т. е. да се изпълии,
както на фиr. 4. Чувствителността за
получаване на номинална изходна
мощност е ОКО.'10 1,2 V, при входН'з
СЪПРОТИВ.'1ение ОКО.'10 I k!2. l(онсуми-
раният ток при покой е около 35 тА,
а при 5 W изходна мощност око.
.'10 500 тА.
За .'1юбите.'1ите на стерео, конто Ii'
MoraT да се снабдят с качествени
стереоусилватели, представлява инте-
рес изпълнението на стереоусилвател
на основа два комплекта "Детскн
lIабор" .
На фнr. 6 е дадена принципната
схема на преДУСИ.'1вател за rрамофон,
като раЗ.'1l1ката при 12 V и 24 V за-
хранване е само в стойността на ре-
зистора в развързващия фИ.'1тър
5602 за 12 V и 2,7 kQ за 24 V.
Предвидена е елементарна корекция
от КО.'1ектора на втория транзнстор
1
H/1.J.95
ЯJО -/Л
бк
2217 '-:.1?А'"
....
Фиr. 6. ПреДУСИ.1lВ8Тел 38 КРИСТ8.11на доза
към емитера на първия транзистор.
Макснма.'1ната неизкривена амплнту-
да е 3 V при 12 V и 5 V при 24 V
при входно наnреженне ОI«>ЛО 0,27 V,
Данните са ориентировъчни пред вид
rО.'1емите разлики между транзисто-
рите в комплеКТlIте.
На фиr. 7 е дадена принципната
схема на по-сложен предусилвате.'!,
изпълнен с включените в КОМП.'1екта
транзистор и, като на входа се из-
ПО.'1зува СН.'lIщиевият KT301. На.'1И-
чието на пасивен тонкоректор "Бак-
санда.'!" позволява ПО.'1учаване на тон
по же.'1ание. Чувствите.'1ността на
предусилвателя е от порядъка на
60 mV при изходна ефективна стой-
2к
'Л
./..70 24Y
62к
27()
R*
12c,if
1
./.n I
Фиr, 7, ПреДУСИЛВ8те.1l стоикоректор
II/lJPb 1:'/1.J,y
IIЗl10JIзуваllето lIа ПОВ, като ДО.'1ният
край на Товара се свърже към ми.
lIуса и се обърне е.'1еКТРОЛИТНIIЯТ кон-
Радио телевизия електроник а, кн. 8= [974
пост 1,4 V и честота 1000 Hz. Вход-
ното СЪПРОТlIвление на предуснлвате-
.'1я е от порядъка на 520 k а, което
229
e - нап'ЬJ1НО достатъчно за криста.'!на
Jtоэ.а.
. . сил.ател, ИЗП'ЬJ1нен по фиr. 5
-{краАното стъпало} н фиr. 7 (пред-
усвл»ателя). и то двукратно, като
стереОУСНJlватм дава MHoro добри
резултати. 3а товар се използуват
УЛ
[О
... .
4,ватови широколентови BHcoKoroBo-
ритми в боксове като на "Мелодия
14-et:epeo", Вярно, че ие е пред-
видев реrулатор на баланса, но и
в MHOrO чу _цес.транни стереоапарату-
I>и ОТ ниска н средна класа реrулато'
рите-эа ляв я деСеЯ каяа.'! Са отделни.
melle8
Табllица 1
8 110 I )2 114 I
Uuзх,dвl )O I 51 21 о 1+) 1+1,51 + 1 1+0,51 о I о
i 1, mA 11651180 : 190 : ,!о 122; 1 '" ! 325 i 360 1390 1420
: kHz J 0,2 I ОА I 0,6 11_..1 2 1 4
I
)6 : 20
j
I -
: O,51 ),5
14.10 I 460
I По страницнте на списаннето са
авани доста MHoro схеми за стаби-
.'lНзирани изправите.'!И, поради което
предоставяме избора на токозахран-
ването на вкуса на радно.'!юбителите.
Представлява интерес ИЗП'ЬJ1нение-
то на схемата на фиr. 8, но с б'ЬJ1-
rарските транзистор и SFT214 (и.'! 11
произвежданите понастоящем AD303).
Прн ИЗП'ЬJ1нение на фиr. 8 върху то-
вар от 4 g се получават: прн 24 V
6,5 V ефективиа неизкрнвена стой-
ност, т. е. Щ5 W; прн 33 V 9 V
IШИ 20,5 W н при 36 V 9,9 V и.'!И
24,5 W (разбира се, при налиЧие на
радиаторн с около-4tю ст 2 tJOвър-
хност). По посочените стойностн мо.
жем да ИЗП'ЬJ1ним нестаби.'!изиран то'
коизправнте.'! по схемата от фнr. 9.
Използуването на ДНОДнте Д7А-Ж
вече беше разr.'!едано на страниuите
Т-Dмъчев кинескоn с npopelHa маска
на' сннсаннето н ПОо1учаването иа из-
правен ток от два диода от порядъ-
ка на 1,6 А не е невъзможно при
2".4 7)j{
лу
7aJ/ldf
: 1r !D.fY
./7()(J//IY
j
27i<v
I
2'Y
Фиr. 9
двупътно изправяне. Така IIО.ч'чава-
ме евтин стереоуси.'!вате.l с око:ю
2Х15 W синусиа мощност и 2х21 \\'
максима.'!иа мощност, досrатъчна за
домашно НО.'lзуваllе.
И. Петруwев
ииж ИЛ. ЩЪРБАНОВ
От познатите едНОЛЬ't'!бl/ l/ тРllльчеВII KUHeC/((J/1ll за / 8eтHO llЗО3Р.lJICШШ(' доскоро с,'
//ри_ют:ие са.ЧО тР_IЛ'Ь'IСБIZЛIп КШteскоп с .чзск.1. I1р23 .'otl/I-/алатll 20 ш;а някои фllр_llU .1'тО'/Нflха
да произвеждат те.l91шзионни Ilplle.\I/-l/ll(1I 3 I ((6етно IllоfiражеН:lе с /-103 .Iюдел ,<tIнескоnи, които
1l.ltam ('ЬщеС1f"iВСНlt Ilpeall.IIC/1lBa
Коиструкция И предимства
Запазвайки основнаТа конструкция
на Aocera използуваните кинескопи с
трилъчеа електронен прожектор и
маска. НОВите кинескопи имат три
същественн различия: трите е.'!ектрон-
ни npОЖекторни системи не са разпо-
.10жеии симетрично на оста на ший-
ката На 1200 едиа спрямо друrа, а
са разположенн една до дрyrа в хо-
ризонтална реднца; кръrлнте отвори
иа маската са заменени с тънки,
вертикално раЗПО.'!ожени прорезн; .'!у-
миииФорът не е мозаичен, r1 вертп-
кално,щрихов.
Тези кинеСКОПIJ осиrуряват HO'I'O-
.'!lIма яркост и ПО-;J.Oбра дстай.'!НОСТ
1111 Jlзображе.нието. Сходимостта също
е пвдобрена, . тъй : като . поради нзм€'-
-.iiеяото' '158 rioлож'еНJfе на. -прожеКторп
- те :';се по. уqават Mff()rn .rЮ-!dа.'fЮI 1fЗ
230
кривяпания 11 размеСТDi1IШЯ на трите
растера, които може лесно да се ко-
риrират.
Особен техннческн интерес пред-
ставлява значителното опростяваяе
на устроЙствата за сходимост. Това
пама.'!ява производствеиите разноски,
тъй като б.'!ОКЪТ за сходимост с не-
rовите миоrобройни реrу.'!ИрОВКН и
С:Iожна настройка отпада. За бързо
п точно наrласяване на динамичната
сходимост са достатъчни само два
pery.'!aTopa, Няко.'!КОТО необходими
е.lемента са 1IIонтиранИ на ма.'!ка
П.'!атна, закрепена направо па устрой-
ството за сходимост върху шийката
па кинескопа. Отпадат п елементпте
за корекция на изкрнвяваиия във
I1l'рТI\К8ЮIO напраВ,lенне, Но и тук с
иеоБХОДIIМО да се кориrират нзкривя
IIанията ТIIП "възr.'!аВНlща",
ЛпраllН тънката шнi\ка lIa тръбата
(9,1 mш) 11 OTKJIOHellllCTo от 900
консумираната е.'!ектрическа мощност
за ОТН.'!онение 118 лъчите пама,'!ЯlJа с
30%.
Особености на отклоиеиието
Както е известно, при раЗIIО;НН-1IПС
на трите е.'Jектроини прожектора II
ТрИъr'ЬJ1ИНК на 1200 се IJО.'lучават три
раз.'!ИЧНИ, несиметрични еднн спрямо
дру!' растера (фиr. 1 а). За да сс
постиrне прип.)крнването им, са необ-
ходими rолеми и С.'!ожни устройства
за сходимост, изнскващн MHoro Bpe
ме за реrу.,!,ировка.
Новите кинескопи 3i:! uветио изо-
бражение с раЗПО.'!ожени 11 хоризон-
та.'!на редниа ирожектори нмат 110-
малки нзкривявания (фиr. 16), 11 тп
- само в ХОРИЗОНТ8.'lИО направ.lеиие, а
lIepTIJKa.'!Ho се описват три еllнаКI1()
PaJ llo .те;iевilЗuя ел еК ТР ОНll ;{а -1\н. 8::""1 974
ВIIСОКII растера. llзкривяваНlIята в
орнзонта.'IНО напраВ.'IеНllе може да
се. ам?лят_ чрез предизкривяване на
O'fK;iJORHTe.'!HoTo поле ДОТО.'!кова, че
:да 6стане-само' ма.тК:а' разлика .в ШII-
Рllllата lIа .1явата и ДЯСllата ПО.1061111а
lIеСlIмеТРIlЧНО изменение на ширнната
113 съответнпте растерн, като черве-
ният 11 снннят растер са малко no
шнроки ОТ зеления. С това снметрпя,
'та на трите растера.' се нарушава и
1110 е .ВЪЗ lOжно да се припокрнят чрез
'- 7
I . . ,
\. . . !
\;- t \, /
A t \ /
I \ I? о I о G \/
\ i\
. . \
I ' ::: \
/.... ...... ..... 1 ......._-....,,:.
lIа съответния растер. Това мадко
остатъчно несъвпадане се отстранява
о'т устройство за дннамична сходн,
ыост посредством прост КОРllrнращ
сиrна.'! с pe.'J:oB8 честота. Обемната
\
I
.
i
i
L.
ва чрез въвеждането в шийката на
тръбата. между отклонителното ПGле
и полето на УСТРОЙСТ80ТО за СХОДН-
'мост на т. н. корекция "ynра8леНI!"е
на подето.... Нейното д-еЙС1:вне .te.br-
rаничава са 1O върху С"раничните
i
I
I
I
I
I
I
I
I
.
I
I
I
t
I
I
I
,
J
ЗеАен ростер
- У'ербен ..
Син
О}
Фиr. I
проста кuреКЦIIЯ.
За нзбяrване на тези недостатъцн сс
нзпо.тзуват разлнчнн средства. Така
напрнмер параболичното нзкривяване
на nеРТlIка.'!ннте линнн, KO по-
.
\
i
[.
о}
симетрня на двете странични С.тек-
троднн системи по отношенне оста на
тръбата дава възможност пълната
динамнчна сходнмост да се ПОСТJlrне
самО с еднн кореrнращ снrнал.
Това предполаrа, че двата страннч-
1111 електроннн лъча ще се нуждаят
от еднакво ro.'!яма корекцня спрямо
средння лъч Във всяка точка на хо-
ризонталната средна лнння на екра-
на. 3а да се rroCTHrHe това: се въвеж-
да нова корекцня на електронните
JJЪчн вътре в тръбата, наречена
"управленне на полето" «I:ield (оп-
tr?l er).
При'новия кинескоп с хоризонтал-
Ilo.peA08o подреждане на електрои-
HlIТe прожекторни системи в средата,
точно по оста на шийката, се иамира
прожекторът за зелення растер, а 01
,lL81Те му странн с малък HaКJIOH
(OJD:IЛО 10) са разположеин прожек-
тори,. аа червения и синня растер.
Порвдн това двата странични елек-
тронни лъча не навлизат в ОТКJlони-
телното п/)ле по оста на тръбата 11
се ПOJlучават известнн трудности,
напр. получават се нзкривявания на
вертикалните лнннн на червения 11
снння растер 11 те добнват параболнч-
на извнвка (фиr. 2а). Освен това
IlаltЛоненото навлизане на електрон
ннте .'!ЪЧЯ на двата ВЪНШНJI прожек-
тор-а 8' ОТКJJOнителното по.'!С ВОДJl до
О)
}
Фмr. 2
О}
електроннн лъчи н lIMa :ia це.'! прила-
raHeTo на еднакви кориrнращн велн-
чннн за лъчнте на червення и сиини
растер по отношенне на зеления. То-
ва се постнrа чрез двата IJ-обраsин
намаrнитизнрани детайлн. в шийка-
та, разположени в пространството
между равнината на ОТКJlоиителното
поле и полето за сходнмост (фнr. 3).
Получава се такова в'Ьздействие 8'Ьр-
ху страничните rраннчни зони на от-
КЛОНИТeJlНОТО попе, че двата ВЪНШНI!
растера едностранио се намаЛЯ8ат в
хоризонтално направление и стават
снметрнчни по отношеljие на централ-
ння растер (фиr. 28). ДииаМИ'lиата
сходимост ToraBa може да се осъще-
Маска
Екран
'В
./ 'lI' f / в.
. ,;f;;/ N
N / Itl/ S
R G 8
k'aтOfltJ
лучава вннаrи. KoraTO отклонително
ТО ПOJlе е XOMoreHHo, се избяrва, като
се ПрИJJаrа преднзкривяване иа от-
КJJонителното поле. В'Ьв вертикално
направление то има форма "в'Ьзrлав-
ннца", а в хоризонтално е леко б'Ьч-
вообразно. По този начин при правил-
но оразмеряване на отклонителната
снстема, вертикалните изкривявання
се компенсират и се получават трн
странично разместеин, но пра воъrъ.'1-
1111 растера (фиr. 26).
НеСlIметрията на страничните рас-
терIl спрямо ценtра.7IНIIЯ се премах-
Радио телевизия електроника, кн. 8 1974
Фиr. 3
стви само с едно единствено напре-
жеНИе без ДОП'ЬJlИИтелнк реryЛКрО81CИ
за червено н синьо. Освен Т088 корек-
цията иа полето иамаЛЯ8а деФОРIIН-
раието иа електронии. сноп (ас:тиrма-
тизъм) и с това доприивсЯ за no-ro-
ляма детайлност.
Блок за сходимост
На фю-, 4 е показано устройст о'то
за сходимост, състоящо се от Д8е ш-
обраэнн сърцевини, разположенн
стра'Нично върху шиЙката на !ръ(l -
.та ззд ОТК.'!ОНlIте.'шзтз 'сИстема: . БСf1-
231
ка с'Ърnе-виnа е разде,'!ена на три ча
сти, като в междините са поставени
два цилиндрични маrнита, диаrонад
но намаrнитизирани.
Чрез въртене на маrнитите окодо
оста им може да се изменя посоката
11 IIнтензивността на маrиитния пп
редством nOC.1eAOBaTeJIНO св'Ързаните
С 1 и L 1 И две парадедни BepHrH (С 2
R 1 и ДR 2 ), в точка А се получава па
рабодично Т}jiiонообразно напрежение,
което се подава на двете двойки па
раде.'1НО свързани бобини за корек
!ОШ L R 11 L8.
I
l/'c::f'n .J
cfe 6 R
ФИ'. 40
ток, затварящ се през шийката на
тръбата. Това водн до изместване на
двата външии електронии лъча.
3а наrледност на фИr. 4а и 46 са
дадени поотделно посоките на OT '10-
нение иа дъчите под влияние съот-
ветно на "орннте н додннте маrнити.
ПО тозн начин се осъщестВява ста-
тнчната сходимост съвпадане на
дъчите' на червения н синия растер с
.'I1':.ча иа зеления растер, КаКТО е пока
зано схематичнр доду на фиrурите.
НОВ
\ t
' i
A a
нов
t l t
I :
Cтpl1lltl 4 ясна
Фиr. 5
3а постиrане на динамичната схо-
димост върху двете външни бедра на
Ш образинте сърцевини има ПОСJlедо-
ватедно свързанн бобинн (фиr. 5) .
Прн протичане на ток през тях М81'-
нитният поток, който се затваря през
шийката на тръбата, измества двата
страничнн едектронии дъча в хори-
зонтадно направдение, както е пока-
зано на фнrурата. Тъй като среднНЯТ
едектронен лъч е защитен с MarHHTeH
екран, върху Hero тезн маrнитни по
тоци не вдняят.
Схема за динамична СХОДИМост
(фиr. 6)
Както вече, се каза, при тозн ки-
нескоп дииамичната сходимост нма
за задача да покрие раздично широ-
'и, странично изместени растери на
двата външни електроннн дъча с цен-
тра;rння растер. Тъй като двата pa
стера са напълно симетрични, за пъ.'1
lIата динамична сходимост е доста-
тъчно само едио кориrиращо напре
жение с редова честота.
За ПО.'Jучаване на необходимото з;]
J<орекцнята напрежение се изпо.'Iзува
И!dПУЛС с отриuате.1на полярност по
време на обратння ход по редове
\'.J == 600 "e,I, Ез r or ТХ". lIoc-
212
24
ft9
Фиr. 46
Посредством потенцнометъра Rl се
изменя вдняиието на С 2 , а оттам
и крнвнната на трионообразното Ha
прежение. По този начнн се израв-
няват евентуадни раздикн в ширина.
та на дявата и дясната поло ина на
растера. От индуктивиостта на LI
"""'
."\ r .; 'J:'!J
\.v
ФИf.6
зависи ампдитудата на трионообраз
ното иапрежение н така тя ОПреде.'1Я
общата ширина на страничните pac
тери, която трябва да бъде равна на
центрадния растер.
Чрез съответно обратно наВlIване
на кориrираЩИ1'е бобнни L R и "Ь се
постиrа противоположиа посока на
отклонение за дъчите на червен ня и
синия растер. Такава опростеиа схе-
ма за динамична сходимост е въз-
можна само бдаrодарение на описа-
ната no-rope корекция "управдение
на подето" .
Прорезна маска
Кинескопът с разподожение на
едектронните прожектори в хори-
зоитад,на редица може да бъде нз-
пълнен и с обикновеиата дупчеста
маска. ио това води до трудности
при наrдасяване на чистотата на цве-
та в ъrдите иа тръбата. Най-ефектнв-
па е маската с прорезн.
Както при дупчеста та маска, н тук
за постиrаие на необходнмата меха-
ничеС\<8 здравина и сиrурност срещу
микрофония маската е сферично из-
вита, а закрепването й за кодбата е
температурно компеисирано. От фиr.
7 може да се вндят основните раздн-
чия между старата и новата маска.
Тесннте прорези са подредени във
вертикални редици сднн под Apyr, а
в хорнзонтаЛIIО направлеиие са шах.
матно разместени. за по-rодяма ме.
ханическа здравииа. При преминава
не на трите дъча през прорезите се
получават rрупи от пп трп светещи
ивички триади (фиr. 8). Оттук
става ясно, че при този книескоп не
е необходимо чнстотата на цвета да се
реrуднра вертика.'ll/О. 3атова при
разместване на телевизионния прием-
ник няма да е нужна допълнителна
корекция, тъй като земният маrиеrи-
зъм няма да оказва вдняние върху
чистотата на цвета. Това е особено
(ио
ОО ШR щи
о о О О
0000 О
о о
Фllr.7
важно за портативните те.'Iевизионни
приемннцн.
Опнсаният кинескоп с прорезна
маска засСrа се произвежда с AHaro-
над 37 ст под означен:ието 37ВОВ22
н е придожен в еднн портативен мо-
дел на фнрмата "rрундиr". Освен
по-rО.'Iямата яркост сдедствие на
уве.'1ичената прозрачност на маската.
нзображението се отдичава с rо.'1яма
детайдност. Това се дължи на сдед-
ното. Центрадният растер не се В.'1ияе
от устройствата за сходимост ТОЙ
служи като етадонен. Неrовнят елек-
тронен дъч почти не се деформнра в
rраничните зони на екрана, тъй като
.' . ' . -
':;
= =
= ; = =
,.,., = I'I.".\i:
= =
= Si!:;; =
\i: .".
. , :<.=. %=
" ' g =S !$
Ф,Н'.8
иаВ.'Iнза точно по оста на тръбата
във фокуснращата система н откло-
ните.'IНОТО ПО.'lе. Това са предпостав-
ки за оптима.'lНО фокусиране на едек-
тронния .'IЪЧ, а оттам н за висока
разрешаваща способност. Тъй като
окото е най-чувствите.'lНО към зе.'lения
цвят, при субективната оценка за де-
таЙ.'lността на изображението най rо-
.'1яма рО.'lЯ иrрае зеденият растер.
3атова средната елсКтродна система
е за зе.'1еН'ия цвят.
Без да има каквито и да би.'lО не-
достатъци, КИнескопът с прорезна
маска и разположение иа електроино-
.'Iъчевите системи в една реднца, ряз
ко об.'lекчава работата на сервизнн-
те служби. Вместо осемнадесетте ре-
rудировки за статична и динамична
сходимост, повечето от които взаим-
но си В.'Iняят И се налаrа MHoroKpaT-
ното им наrласяване, тук има четири
маrнита за статична сходимост и два
perY.'laTopa за динамично схождане,
независими еднн от друr. По този
начии времето за реrулиране на при-
емника MHoroKpaTHo се съкращава.
Тази маННПУ.'lация значите.'IНО се оп-
ростява и може да бъде извършва-
на от ПО-С.'lабо квалифициран техник.
Радио телевизия електроника, кн. 8 1974
ИНЖ. В;..СtЛИН КЪНЧЕВ
НИПКИРЕ
През ПОС.1еДIIO o десетилетие инте 1'-
ралните схеми намериха широко прило-
жение в радиоелектронната промишле-
ност порадн своята контактност. иконо
мичн;)ст и надеждност. Телевизнонният
приС'мник .0::01'080. е първото изделие
аа масова употреба у нас, в което са
употребени две интеrрални схе!dИ
аМIJпитуден отделител тип 1304 и инско-
чесrотеи предусилвател тнп 1306.
Предназначението на амплн rудния
отде.1ите.т е да отдели or комплектния
.2
+lБУ
?
Jj
I
N,
661(
f(.
!fK
1
s
.вr.
елеВ.Iионен сиrнал редовите и Kaд
ови синхронизиращи импул'и, с конто
е осъществява сиихронизацията на раз-
вивкиre иа телевизионния приемник по
редове и кадри.
На фиr. 1 е показана електрическата
схема на интеrралиото изпълиение тип
1304. Както се внжда, това е част от
.1'6
Z2K
Cz-tол
N.,
2,2#
схемата на амплитудния отделител
(фиr. 2). През време на сиихронизира
щите импулси коидензаroрът С] се за-
режда през H и Ув от базовия ток на
транзистора Т 1 . В;Jемеконстаитата на
зарядиа та вериrа се определя от из-
раза С , (R o + YB+-R 6 + R,). През време
на правия ход транзисторът Т 1 е за-
пушен от отрицателното напрежеиие
върху С" което е приложено на He
rOBaтa база, а кондензаторът С 1 сс раз
реж.lI.а през R 1 . Н5 и R" където R, е
в'Ьtpeшиото СЪПРОТИ8ление на rеиера-
тора на комплектиия телевизионен сиr
нал. В случая това е изходното съп-
роТИвлеи'е на усилвател с разделен
товар, от емитера иа коЯто се взема
('иrнал за крайиия видеоусилвател, а
от ко ектора за амплитудния отде-'
",ител и за системата за автоматично
реrулиране иа' усилването. Разрядиата
BpeмeKoBcraнTa иа амплитудния отдели-
ХиС5Рlllиа схема иа аМnllитудеи отдеllитеll
. ,
Ва ,еllевивиокеи nриеМIIИК ..OcorOBO'
те.1 се опред ля от израза (Н 1 + RJI +
+ R6 + R i ) С 1 . 3а правилната работа на
амплитудния' отделител зарядната и
разрядната време константа трябва да бъ-
дат в съотношение 1 : (35+40). rрупата
Н6 С 2 служи за потискане на KpaTKO
трайните импулсни 'смущения с про-
дължителност < (1 + 2) 115.
През резистора Н7 се подава поло-
жително напрежrние на базата на TpaH
знстора Т 1 . "ато по тозн начин тран-
ЗИС10рЪТ се поставя в режим на уснл-
ванс през времето на преминаване на
синхроимпулснте. По този начин се по
добрява чувствителността на телевизион
ния приеМНIИ. сrраННЧС"1 от СННХРО-
низацията.
Колекториият резистор Н 2 се опре-
деля така, че през време на преМИllа
1\ tJ 4 .
tfO;JН'.l jc"evr.JlJ//z
?I'S gj Q)
Фнr. 3
ването на сннхронизиращите импулсн
Т 1 да бъде в наснтено състояние. По
тозн начнн се рrраничава импулсът OT
I
I
L
+151'
Фиr. 2
rope. Н 2 определя н стръмиостта на
задния фронт на синхронизиращия им-
пулс и затова не може да бъде с MHoro
rоляма стойност.
На оrраничава базовия ток на тран-
зистора Т 2 . От извод 3 се взима сии-
хронизиращ нмпулс за синхронизация
на схемата за вертикално отклонение,
а от извод 6 синхронизиращ импулс
за синхронизиране иа системата за xo
ризонтално отклонение.
На фиr. 3 са показаии осцилоrрамите
lIа импулсите на изхода на аМJ1JJИТУД-
ния отделител.
Иитеrралната схема е направена lIа
ситалова ПЛО'Iка, вьрху която по ваку.
умен начии fe нана::ят съпротивленията,
След това се запояват траизисторите,
които са със специален керамичен
корпус.
Радио .телевизия електроника. кн. 8 1974
По-важните параметри иа транзист
рите са :
иСЕ == 20 V
Ре == 150 mW
[е == 10 тА
h 21e > 60
'т > 100 МНz.
При липса на интеrрална схема тя
може да се осъществи на обемен мон.
таж с подходящи транзистори, като
ВС107, ВС 108, ВС147, KT315, КС508.
j ... .\ j," ., 1 f ')
'''''", . 5i ' 1,
'." 'JJ
l' .с..
\"
\
, '
.... .
.....
(
....
Ако-: се употреби rерманиев ::.NPN
транзистор, Н 1 трябва да бъде окопо
40 kf2.
:"':Интеrралната схема може да се упо-
треби и в друrи схеми, тъй като има
изводи от всички възлови точки иа
транзисторите.
Електрическнте параметри на схе-
мата са:
захранващо напрежеиие 16 V;
амплитуда на изходния импулс
15 V вв ;
амплитуда иа входния СИl'нал
(2 + 5) V вв ;
време на нарастване 111\ изходния
импулс при честота на след
ване 15625 Н! < 0,5 fL!.
На фиr. 4 е показан външният вид
на неЗa.'Iята, а на фиr. 5 на залята
интеrралиа схема.
233
В деоусипватеп
в тепеВИЗИОННИА приемник ..OcorOBO"
в.идеоусилвателят е предназначен
да УСИJIИ комплектния телевизнонен
сиrнал до ниВ'.>, необходимо за управ
ление на кннескопа при малки фазо
ви и честотни изкрнвявания. 3а На-
маляване иа изкривяванията на нис
кочестотните съставнн н запазване на
постояниотоковата съставна на ви
деосиrнала. стъпалата иа видеоуси.'l-
вателя са свързанн rалванично.
Ilълната схема иа видеоусилвателя
е показана на фнr. 1. Той е двустъ-
пален. Ilървото стъпало (Т 204 ) е из
пълиеио със силициевия транзистор
R,н- iOQ
н tt'u.1-
KF508. То е съrласуващо стъпало и
е включено като усилвател с разпре
делен товар в колектора (R227) и
емитера (R 2 2S). От колекторната Be
pllra се взема видеосиrнал с поло
жителна полярност за АРУ н за aM
плитудния отделител. Към това стъ-
пало на видеоусилвателя са предяве
нн изисквания за добро съrласуванс
иа входното съпротивление на стъпа-
лото С товарното съпротивление на
видеодетектора, за да се получи мак-
сима.1ен коефициент 118 предаване 11
линейна характеристика на дeTeKTJI
ране при широко пропуска на чест JT-
на пента. Също така то трябва да
има ниско изходно съпротивлеиие за
добро съсласуване с малкото входно
съпротивление иа крайиото стъпало
на видеоусилвателя.
За получаване на усилване без IIЗ-
кривяваиия при силни входии сиrна
ли работната точка иа транзистора
Т 2О4 (а оттам и на целия видеОУСИk
ватеп, защото двете стъпала са CBЪp
зани rалваиичио) се избира така, че
изходиият сиrнал да не бъде orpa
ничен. За тази цел към делителя R2 2 2
и R224' определящ работиата точка иа
видеоусилвателя, е включеи ТРllмер-
потенциометърът R 22з , с който се ус-
таиовява правилиият режим lIа ра-
бота иа Вllдеоусплвателя.
234
в емитерната вериrа на транзисто
ра Т 204 е включен спиращ кръr L249,
С 244 за подтискане на СJlrнала с чес
тота 6,5 MHz_ Резисторът R 229 отра-
ничава прекомерното повдиrане на
характернстиката в областта иа сред-
ните честоти. Коидеизаторът С 24З в ко-
лектора на транзистора Т 2О4 дава към
шаси високочестотиите компоиенти на
сиrиал до ново, необходюю за управ
възможността от самовъзбуждаие на
видеоусилвателя.
Контрастът се реrУЛllра по мостова
схема (фиr. 2) във верпrата. вклю
И4iJ
'
I
J
I
I
з Иц. ! .
+'?ЙУ
п
!К
инж. Й. Н. БЕНБАСА Т
НИПКИРЕ
ВIIЯТ режим на базата на транзисто
ра Т441 в крайното видеОУСlIлвателно
СТЪПа.'lО се запазва, а оттам се за
пазва и постоянното напрежеиис ШI
катода на кинескопа. Условисто за
равновесие на моста е Т 2О4 '.
R2 B' R601; R B01 ( bT + R2',' )
къдсто Gi вътрешната прово;щ-
lIIОСТ на транзистора Т 204 .
За да се получи пълно заrубвапс
па изображението при МШlIIмалеll
контраст. се включва кондензатор ът
Аи/ flА/(.?6
1 . п--.-----------'
1.11.1
. L.....
2 3 4
А
- . . . . 1
I
I
I
kT441
.o.J ..
111.11.
P.J...,
ИТ+,f{l
P.Jш... I
jИЦfZ .
1 4 I
J C;-" " 1(4.f{J.J6 . С.щ , :
,;WI'f 'WI/Л
\ '1 8 I -.1О++80У' i
L.........!r 6' и ., , . f . tl7 f ...J
.&:....I , НЧ I1ч
'lfHI- 1М'Rо (-; /
Фиr,
чсна между двете стьпа,1а на видео
усилвате.'JЯ. За простота схсмата е
начертана само по постоянсн ток.
По този начин се запазва постоян
нотоковата съставна на видеосиrнала.
Постоянното напреженис па катода
I '.",;7
1 '.'" Л?' 8
- /1 C
11;27 !
РоС.?
w -%/J(
<' I ' T
и, I L/оза I.o.! 14 (
) RS" I
I <' 1
Фиr_ 2
на кииескопа нс сс променя, IlpC,l
напрежението остава постоянио и прн
реrулиране иа контраста на екрана
му се поддържа неизменна яркост.
Ilотециометърът за рсrулиране па
коптраста Рб02 е включен в диаrопа-
ла на моста между т. 1 11 2, които
имат еднакви постошшотокови j!O
тенциэли. При промяна lIа СТОЙIIОСТ
1 3 на вндеоrпrна.'Jа постояннотоко
С БОЗ С [одям каШЩllТСI' К-ЫI шаСll
Прп мииима.'Iен контраст за чеСТОТlI
над 50 Hz, плъзrачът на потенцпоме
търа РБО2 е свързан прсз малката
стойност на съпротивлснието на pc
зистuра R БОI към шаси и па екрана
на кинсскопа сс получава чист рас-
п'р.
Крайното стъпало на видеоусплва
тсля Т 441 е I/ЗПЪШIСПО със СПЛИЦПСВI/Я
Н.lанарно-спитзксиалсп транзистор
KF504.
СТЪПз.l0ТО осиrУРЯlJа осповпото
усилваие на видеоуснлвателя, пеоб
ходимо за управление па КI/нсскопа.
АlIIплитудата на видеосиrнала, сиета
от крайното стъпало на видсоусплва
теля, трябва да бъде от порядъка Ш1
50+1 оо V,>8, Затова lIапрежението,на
захранваЩI/Я токопзточник [;'с с l1З-
брано над 100 V I Ес == 215V) 11 край
пият транзистор Т44I нма високо про
бнвно напрежение UС811/а.. == 160V.
За товар на краЙпото стъпало слу
жат пара.'JСШЮ свързаните реЗИСТОРIl
R ш , N 44З И резисторът R 14' Такова
свързванс сс прави с цсл колект Jp
ното папрсжснпе на краЙппя трап-
зпстор ис да бъдс по-ма.'JКО от
lIробивпото U СВ в I,Ю !Сlпа на ВК.llО'1-
ване на те.1СВНЗ11О1lIIИЯ приеМНI/К, Ко-
[зто ла IПИТС в хоризопталната раз.
Paдиo телевизия елеl(ТРО1-1L11\а к-н 8 1 974
внвка все още ие са заf'реТIl и напре-
жението иа захранващия токоизточ
НIII_ Ес С миоr) високо,
n емитера иа транзистора Т 441
включеиа rрупата /CI4\ t 441' Тя из
нълпява ролята на СМfпсрна високо
'1I'CTOTHa корекция.
Краиното стъпало на впдеоусилва
тит с монтнрано на псчатна платка,
нрпосредствено закрепена на цокъла
lIa юшескопа. Паразитиите и монтаж-
IIHTe капацнтсти са нсзначитеJlIIfI 11
необходнмата лента на пропускане
на видеоуснлвателя с осъществена
бсз внсокочестотна корекция на TOBa
ра.
"руната Д441 (Д226Б), R н", Ст
служп за оrраничаване тока на лъча
иа кинсскопа. KoraTo той не преви
шава допустпмата стойност, посто
Яfшотоковата вериrа за преднаире
жение на кинескопа се заПJаря през
ДИОДа Д44I' ПРОМСfшивотоковата cъc
тавиа на вндеосиrиала преминава
през кондензатора С 442 . С увеличава
не тока на лъча падението на напрс
жение върху резистора Я446 се YBe
личава. Диодът Д44I се запушва И
падеинето на напрежението върху pc
зистора Я446 вече действува като OT
Преди две rодиии бешс демонстри
раНа първата система за запис и
възпроизвеждане на изображение и
звук чрез плоча, подобна па TpaMO
фониата. Качеството на възпроизве
деното изображеиие зависи от cъc
тава и изработката на "видеоплоча
та" и в MHoro по малка степен от
начина на отнемане на ииформация
та от иея.
rориата rраничиа честота, броят на
оборотите, диаметърът на плочата и
продължитслността на записа се опре
делят от размера на най малката
следа, която може да бъде оставена
върху нея. При сеrашното развитие
на техниката иа заШfса този размер с
I микрон. Това дава възможиост да
се постиrие удачеи компромис между
редица противоречиви изискваиия и
да се изпълнят две от иай важните
достатъчна продължителност иа
записа при добро качество на изоб
ражението.
Продължителността на записа за
виси от диаметъра на плочата, но в
редица случаи е нзrОJJIO производст
вото иа fJ.'!ОЧИ с по малък диа:llетър
11 с по-кратки записи, иапример при
учебни проrрами, за опаrледяване па
доклаДjJ 11 др.
Различннте методи за ПО.1учаване
на електрнческия СИПIЗ.l на пзобра-
жението от запис върху плоча мОЖС
да се разделят на две rрупи' апа
поrични по пршщип на действие с
Рllцате.1ИО нреДllапрежеllllе на К1J11е
скопа п нама.lява тока из .1ъча.
n схемата на видеоуси.1вателя е
В1,ведсна ззщита на крайшш транзн
стор от пробив при поява иа разряди
в юшескопа.
Разрядите в кииескопа възникват
вследствие недостатъчната "чистота"
иа иеrовите с.1ектроди, която се про
ввява в паличие на молеку.'1И от oc
татъчшпе rазове. Разрядите са във
вид на елеIприческа дъrа и представ
ляват високочестотни затихващи KO
лебания с rоляма амплитуда. Те MO
raT да достиrнат КО:'1екторната вериrа
на крайния транзистор и да предиз
BJ(Jl:1lТ пробив на прехода база емитер
ЗА предпазване на крайния транзи
стор на видеоусилвателя от пр.эбив,
на еJiектродите на кинескопа се по
ставят специални Р8 РЯДНИЦИ. Такива
разрядници са поставени в катода
(Р3441), първа решетка (Р3442), BTO
ра рсшетка (Р3443) и фокусиращия
слектрод (Р3444) на кинескопа.
За намаЮfване на самоiшдукцията
в проводниците разрядниците се MOH
тират в непосредствена близост с из
водите на електродите на кинескопа.
Разрядниците се свързват директно
с rрафитиия слоЙ иа кинескопа, а за
п'редпазване на шасито от внсоко
напрежение при поява иа разряди в
ЮlIIсскопа, раЗРЯДllfщнте се свързва.
дирсктно и с lJero.
Връзката между шасито IJ rрафит
ния слоЙ на кинескопа е къса за Ha
маляваие иа потенциалната раЗЛИКа
между тях при възникваие иа елек
трическа дъrа.
В схемата на видеоуснлвателя е
предвидеиа и допълнителна защита
на крайния транзистор с включването
на диода Д442 (КД503Б) между база-
та и емитера на транзистора. Диодът
е от импулсен, бързодействуващ тип,
с време на установяване, по-малко от
периода иа възникналите затихващ!!
колебания през време на разряд в
кииескопа. При липса на раЗрЯДIJ
диодът Д442 е запушен и иеrовото ro
.'111МО вътрешио съпротивлеиие ие
влияе върху работата на видеоусил
вателя. Ако в кинескопа се появят
разряди и предизвиканите затихващ!!
колебании достиrиат крайиия траи
зистор, диодът Д442 се отпушва и Be
риrата за тези колебаиия се затваря
през малкото вътрешио съпротивле
пие на отпушения диод.
ВИДЕОЗАПИС
Сис,еми аа аапис иа иаображение и авук върху Пllоча
обикновените rрамофоии и системи с
безконтактно отнемане на информа
цията от плочата.
Плочите с механично отнемаие на
сиrнала имат непрекъсната спирало
вндна бразда. Нейната ширииа е под
брана така, че да осиrури максимаk
на продължителност на записа при
сиrурно водене на иrлата по дължи
на на браздата. Ииформацията за
изображението се кодира в измеие
ние на дълбочината иа браздата и сс
преобразува в електрически сиrнал
от електромеханичен преобразувател,
BrpaAeH във възпроизвеждащото YCT
ройство.
Механичиите системи за запис
върху плоча са по прости. Те изпол
зуват пластмасова плоча и ие е ие
обходима шлифовка на повърхността
на плочата преди записа, ио поради
това, че развивката се извършва Me
ханично, развиващият елемент и пло
чата след MHoroKpaTHa употреба се
износват.
Плочите за системнте с безконтак
тно отнемане на информацията иямат
непрекъсната бразда. Сиrиалът на
нзображението се записва като раз
личии по продъ.пжителиост резки,
раЗПО,10жеfllI спираловидно по по
върхността на плочата. Отнемането
иа сиrнала за изображеиието става с
.1ззерен лъч, защото само MHoro ии-
тснзивен източник на светлина може
да даде достатъчно качсствен сиrна.1.
Рад/lо теЛСR/l3/lЯ електртш/(а, КН. Я 1971
При развивката лазериият лъч се фо-
кусира и отклоиява няколко пъти,
преди да попадне върху плочата. OT
разеиият от нея лъч е модулиран от
вдлъбнатииите по повърхиостта на
плочата. Той попада в диоден фото-
детектор, след което получеиият елек-
трически сиrнал, съответио обрабо
тен, може да се подаде директио към
антеиния вход на телевизионен при
емниiс Разстоянието между две cъ
ссдии резки върху плочата се опре
деля от диаметъра на лазериия лъч.
Повърхиостта иа плочата трябва да
бъде метализираиа и добре шлифо-
ваиа. Възпроизвеждащото устройство
при оптичиа развивка е по слож-
но. Развиващият лазереи лъч трябва
с rоляма точиост да слеАва спирала
та, по която е записан сиrиалът на
изображението. Не бива да се изме
ня разстояиието до плочата, за да
не се наруши фокусировката на лъ
ча. Затова във възпроизвеждащото
устройство са необходими две cep
во устройства, които при мехаиичиа
развивка липсват. Продължителиост-
та на записа достиrа 60 тiп, като по
принцип нито плочата, нито развива
щият е.1емент се износват при yno
треба.
При иай-новата система за запис
плочата има диаметър 30 ст. Запи-
сът се прави само от еди ата ii стра-
иа, а развивката се извършва с nа-
зерен лъч. Кодираните под формата
на резки върху оrледалпата повърх-
23
пост на плочата сиrиаЛII носят иифор
мация за изображеиието и два зву-
кови съпровода (или един стереофо
Нl!чен). Плочата се върти с 1800 об/.
mш, което съответствува иа мрежо-
ва чеСТота 60 Hz. Изходът на въз-
произве аlЦОТО устройство се CBЪp
зва направо към антеННIIЯ вход на
стандартен приемиик.
За в бъдеще се предвижда да се
произвеждат автомати за просвирва-
не на 10 плочи, а също така и обик
новеи модел, при които плочите се
сменят на ръка.
Автоматът може да възпроизвеж
да записн с обща ПРОJ\ължителност 6
часа и 40 min. Паузите при смяна
на пл.)чата продължават 4 s. С
помощта на орrаните за управление
отделни кадри може да се спират за
неопределено дълrо време. Възмож
но е забавено възпроизвеждане (вре-
менна лупа) и връщаие на изображе
иието назад.
pob OnpUeA.AH IXHMKA
ТраИlиеторва укв......чм nриетавка
В последните ияколко rодини попу-
лярността на УКВ радиоразпръсква-
нето непрекъснато расте и все пове-
че радиослушатели се убеждават във
високото качество на радиопредава
нето в този обхват.
Съществу.ват обаче радиоприемии-
ци без УКВ обхват. Прнтежателите
r. rЕорrИЕВ
студент ВМЕИ "Леиии"
Тя може да работн с всякакъв висо-
кокачествен н. ч. усилвател или да се
включи към и. ч. усилвател на радио-
приемник (лампов или транзистореи),
които няма този обхват. Желателио
е използуваният радиоприемиик да
има добра акустика.
В принципната схема на УКВ ЧМ
Възможностите за НРИ.10жеиие на
новата плоча са MHoro разиообразии.
Тя ще се използува отначаJIO при
обучение, а по-къси о и за запис иа
забавии проrрами. Не на последво
място трябва да се спомене и изпол
зуването и за съхраняване на ДOKY
ментация. На нея може да се запи
шат 45 ООО отделни цвеТНII изобра-
жения, които да се наблюдават ие-
подвижни и едно С.'1ед друrо.
Ст. Попов
Изпълнена е по суперхетеродинна
схема и съдържа следните стъпала:
преобразувател на честота (самоос-
цилиращ смесител) с транзистора TI'
междиииочестотен УСIiлвател (МЧУ) ,
изпълнен с транзисторите Т2, Тз. Т. и
честотен детектор ДI, Д2.
Дадеиата на фиr. 1 приставка е
нм MoraT да слушат УКВ, като си Ha
правят приставка, чиято схема е дa
дена в два вариаита.
Приставката е предназначена да
ириема проrрамите иа УКВ ЧМ ра-
;щостанЦJШ в обхвата 65..;-.73 MHz.
236
приставка (фиr. 1) са използувани
недефицнтнп материали и може да
бъде изработеиа от всеки радиолюби-
тед с неrОЛЯМ опит при направата
на транзнстории суперхетеродини
приемници за средни 11 къси ВЪЛIl1I.
Фиr. I
RIQ .?tJIJ
l.1-SП.Jlб
Iк
Фиr.2
предназначеиа за раднолюбители с
по-малък опит в направата на УКВ
приемници.
За болшинството любители иа му-
зика УКВ обхват е един от източни
ците на внсококачествсно звуковъз
Радио телевИЗllЯ електроника, кн. 8 1974
произвеждане. Серийно произвежда
иите битови лампови приемници с
УКВ обхват не вииаrи осиrуряват ви
соко качество на възпроизвеждането.
Това се обяснява сииската честотиа
'стабилност на осцилатора, поради
което в процеса иа слушане иа ра.
"диопредаването трябва постояино ла
се донастройва приемникът. 3а от
страняваие на този недостатък е
" нужна автоматичиа донастроЙка н.!
честотата (АДЧ).
Такава приставка е дадена на фиr.
2. В сравнеиие с предишната тя има
по-висока чувствптелност, което се
nOCTHra с въвеждаието на в. ч. УСИk
BaTeJJ, а употребата на АДЧ п за-
храиваието на всички базисни вериrи
със стабнлизираио напрежеиие я пра
ви особено стабилна към нзменение
на захранващото напрежение. И ДBe
те схеми са със зам асен МIlИУС, което
значително опростява връзките и
монтажа на колекторните BepHrH.
Прииципиа схема
Ще бъде описан само вторият ва.
Рllаит, тъЙ като тоЙ е аJlалоrнчен lIа
IIЪрВИЯ, с нзключение на това, че е
добавеио в. ч. стъпа,10 и АДЧ, а ба.
зисните вериrи се захраиват със cтa
билизираио напрежение.
Входът е нискоомен (75 QI и е
разчетен за работа с телеСКОПИЧН8
аитеиа. Входният Kpъr L 2 С 2 е неИ8-
стройваем, с широка лента на про.
пускаие и е настроеи на средната
I
1J SFТJIO :
I
I
I
I
o :
IK :...
&=IO,ll..fllz
приеМiJlIа честота. Сиrиалът, чрез Ка-
пацитивния делител постъпва в еми-
тера иа транзистора Т[, работещ Ka
то резонансен в. ч. усилвател, ИЗПЪЛ-
..ен по схема с обща база. В колек
тора на Тl е включ,ен настройваем
кръr L3 С 6 скапацитивна иастройка,
шуитиран с диода Дl. Последният слу-
жи да защити транзнстора Т2 от въз-
действието на силни сиrнали, поява-
та на които е възможно при приема-
не в близка зона из УКВ предава-
теля.
Оrраиичаването на силни сиrнали
иастъпва поради това, че съпротивле
нието на диода Дl се изменя в завн
СJlМОСТ от величината на приложеио
то към flero напрежеиие. 3а да се
предодврати шунтиранет.) иа кръrа
при слаби сиrнали, от реЗИСТJра
R3 към диода Дl се подава запу-
шващо напрежение (около 0,2 V).
Транзисторът Т 2 работи като caMO
осцилиращ смеснтел по схема с обща
база. Осцилаторът работн по капаци-
тивиа триточкова схема. В емитерна
та BepHra на транзистора Т 2 е вклю-
чен фазообръщащият кръr L. С 7 , иа-
строен на междиината честота (10,7
,'v1Hz), проиикиала иа входа на при-
ставката. 3а товар на Т 2 служи кръ-
rът L6 С[[, настроеи на междннната
'ieCToTa. Чрез бобииата иа връзка L7
Сllrналът се подава за усилваие от
,\'\ЧУ, изпълнен с транзисторите Тз,
Т. и Т5. В колекториите вериrн иа ТЗ
JI Т. са включеии двукръrови леитови
филтри с капацитивиа връзка. Лен-
тата на пропускаие на МЧУ е, около
150 ;..: Iz и заВИСIl 'JT капацитета иа
КOlЦLнзаторите за връзка С 2 [ и С 27 ,
.18 се избеrне самовъзбуждане
на ,,'ЛУ, е предвидена иеутрализация,
I
I
I
I
I
I
1
I
I
д.'"
'н L
.?7к
4. U.,IIO
която се осъществява чрез боби ните
/9' LI1' 1'11 И кш'дензаторате С 18 . С 23 '
С 4> свързани и.м базите иа траизисro
рите ТВ. Т4 И Tr.
В(КОЛСI.тора на Т. е ВКJJючеи симет-
ричният дробен детектоr, изпълнен с
Радио телевизия електроника, кн. 8=1974
б06ииите L 19 L 1 !, L)6 И диодите Jl 5 11
Д , които трябвз да б ьдат с ("дн;;кви
параметри.
Стабилизирането на 6азисните ве-
риrи е осъществено чрез силициевия
стабилитрон д.. 3а целта може .ll.а се
употреби един от следиите видове
стабилитроии: 1,4StlO или 7rE2A-(:.
Принципът иа работа на системата
за автоматичиа донастройка на често
тата е следиият. При точна настрой-
ка напрежеиието на изхода на че-
стотния детектор в средната точка
на бобииата L I6 е равно на О. В слу
чай иа измеиеиие (разстройка) на че-
стотата на осцилатора. в изхода на
честотния детектор се появява по-
стояиио иапрежеиие, което чрез фи;)-
търа R23, с. о се подава на варикап 1
Д2. включеи паралелио в кръrа на
осцилатора. Началиото напрежеиие
на варикапа се взема от диода Д3.
При постъпване на напрежеиие иа
варикапа се измеия неrовият капа-
цитет, блаrодарение на което се ком-
пенсира изменението на честотата иа
осцилатора и следователно се въз
становява точиата иастройка на pa
ботещата радиостаиция. Вместо по
сочения варикап Д902 може да се
употреби Д90lА, BAI20 или BA124.
Н. ч. сиrнал, снет ОТ честотния де-
тектор чрез резистора R 24 . се подава
към входа на н. Ч. усилвател.
Конструкцня и детаl.п8
Опитът показва, че шасито и мои-
тажът в rоляма степен определят ка.
Rн-ф6'к
t2.9
1(1;1
- !K
С»
Itll7
o-IPO
1 :, J .._J. :1.
.-11 +
R.w б.8к
Сл
R,;,, 6,8K
#J
AA'I
9
"!КА ,q,6 .?70K
"JК
'lecTBoTo 11 надеждиата работа иа
УКВ приставката.
Нужно е преждевремеино да се из.
ключи възможността за самов'Ьзбуж-
дане, за да не се rуби след това MHO
1'0 време и сили за нет080ТО отстра-
237
Марка и
диаметър на
проводиика
3
ПЕ К О, 1 5(
. . t...tJI'ii8ifJI'....
, ПЕЛ 0,55 Редова
пr:л 0,55 РСllова
I Тяло 0 5 1I11П 6ез
, ПЕЛКЕ 0,2 сърцевина
i Редова Тяло l2J 5 mm сърцевина'
ПЕЛ 0,55 стъпка 1 mт. от MeC"lJr
ПЕЛКЕ 0,15 Редова 'Тяло", 5 mm сърцевнна
i от ферит 100 НН с диа
!метъ р 2,8 mт и дължнна
12 тm
няване. Изхождайки от това, пристав-
ката се монтира на две печатни
П.1атки, като м. ч. стъпала се под
реждат р линия, а YI\B блокът,
МОИТlIраfl върху печатна платка, се
екранира чрез алумиииева кутийка.
Съедиияващите ПРОВОДИИЦIl трябва
да бъдат по възможност с по-малка
дължина.
Настройката на желана станция Сс
ОСЪLЦествява чрез двусекционеи про-
менлив коидензатор с въздушен дие-
лектрик, капацитетът на който вари-
ра от 2 до 15 рЕ Може да се упо-
треби и всеки двоен промен.1ИВ кон-
деи атор от портативеи приемиик
(дори и с твърд диелектрик) след
известна преработка. За целта част
от роторните (или статорните) пла-
стини се свалят до получаването на
максимален капацитет около 15 pF.
Може да се употреби и стандартен
двоен промеилив кондензатор (на-
пример от "Ехо"), като за целта иа
всяка от секциите в серия се свърже
кондеизатор с капацитет 16 pF. Не-
достатъкът при този вариаит е, че в
по-високочестотния обхват стаициите
ще бъдат разположени по-наrъсто,
което затруднява настройката на же-
.'IaHaTa стаиция.
В схемата, показана на фиr. 1, вме-
сто описания УКВ блок може да се
употреби такъв от приемника "Уни-
версал", без иикаква преработка, ка-
то за целта се свърже към точките
1, 2, 3 и 4, показани на схемата.
Леитовите филтри са от приемни-
ка ,,'Уииверсал" без преработка.
Освен посочените траизистори мо-
же да се използува всеки високоче.
стотеи траизистор за Т 1 и r., с fr >
> 120 MHz, за т.ч. Т. и 7;, cfr;' 51} MHz
Н астроАка
Използуването на стандартнн м. ч.
филтри облекчава иастройката на
приставката. Тя започва от честотния
детектор. За целта е необходим cHr-
Означеиие
по схемата
Брой lIа
иавивките
2
L 1
L 2
L3
L4
L5
[6
5
7 \5 + 2)
7
15
Н3
12
[,
[В' L 11
[1(Р [ 1 S
[9> L11' L14
L1f>
ll6
ll7
Др
2
12
10+2
3
22
2X15
4
27
ПЕЛКЕ 0,15,
, ПЕЛКЕ 0,2
238
нал-rенератор с обхват 10,7 MHz 11
постояннотоков Bo.'IТMeTЪp.
Започва се с настройка на кръrа
L 1з С з ., като за целта към еми тера
на транзнстора Т5 се подава в. ч.
-Clп'нал 10.7 MHz, а отчнтането се из-
вършва чрез постояниотоков волтме-
тър, свързан между краищата на
кондензатора С з9 . Амплитудата на
ПО.J,авания от сиrиал-reнератора в_ ч.
сиrнал се подбира така, че показа-
иията на волтметъра да не иа;щиша-
ват 0,5+ 1 V. Настройката се извър-
шва при изва;I.ена сърцевина на бо-
бината L 16 , но маКСlIмални показан!!я
на BO.'IТMeTъpa.
Сле;!. това се продължава с иа
стройка па кръrа L 16 С Зб . Поставя се
сърцевината и се настройва до полу-
чаването на нулево напрежение, като
предварителио сме включили волт-
метъра между краИLЦата на конден-
затора С 42 . Най-обективно настройка-
та се правн при коитрол на сиrнала
с н. ч. усилвател. 3а цедта кръrът
L 1 t; С З6 се настройва до IIзчезване
то на сиrнала от амплтудиата моду-
лация.
Дробният детектор се СlIметрира
чрез тример-потенциометъра R 20 , като
за целта се следи дали при разстрой-
ване на снrнал-rеиератора в двете по-
соки напрежението върху С 42 има ед-
на и съща максимална стойност. Две-
те напрежения се уеднаквяват чрез
промяна стойността на R 20 .
Може да се наложи след симетри-
рането да се извърши донастройка
иа кръrа L 16 С в6 , като процесът се
повтаря ияколко пъти, с което на-
стройката на дробния детектор е за-
вършеиа.
М. ч. филтри се настроЙват по
следния ред. Сиrна.'I-rенераторът се
вързва към колектора на транзнсто-
ра Т. и кръrът L 12 Сзо се наСТР'Jйва
до максимално показание на волтме-
търа, свързан паралелно на конден-
затора C 9' Подава се сиrнал в еми
тера на Т4 при иама.'Jен капацитет на
:Тип на Ha \
мотката
4 5
p OBa ' --I тя л -: 5 :m сърцевина
от :есииr
Тяло н сърцевина
Редова
Редева
Редова
Редова
Редова
Редова
Редовt1
Тяло f8 6 шm
I
I
кондензатора С 27 (вместо 3,9 pF
0,5 до 1 pF) 11 се настройва крътът
L 10 С 26 до максима.'JНО показание на
волтметъра. След това се поставя
К::lНдензатор С 27 с нужния капацитет
от 3,9 pF. ПО СЪЩИЯ иачин се Ha
стройват кръrовете L9 С 22 и Ls С 20 .
Кръrът L6 СН се настроЙва, като сс
подаде сиrнал 10,7 MHz към емитера
на транзистора Т 2.
Настройката lIа УКВ б.'Iока ЗClПО'I
ва от осцидатора. Първоначално чрез
подбор на R5 н С 9 се установява ста-
билна rенераЦIIЯ на осцилатора Прll
отворено 11 затворено ПО.'lожение на
кондензатора С 14. Налнчието на re-
lIеращш се установява, като паралел-
но на Я4 се включи постояннотоков
волтмстър при даване накъсо бо
бпната L5 показаНllето иа волтмстъра
трябва да се мени. В npOTIIВ('H c. y-
чаЙ rенерация липсва.
При иаличие на стаб!шиа rC\1cpa-
ция крътът L5 С 1з се настройва така,
че да се ..влезе" в УКВ обхвата. To
ва може да се ИЗВЪРПl1l по честотата
иа местния пре аватеJi. От друr фа.
брично настроен УКВ приемник сс
установява на кое място на CKa.'IaTa
се намира предавате.'IЯТ и чрез вър-
тене на сърцевината па бобината L5
(може да се наложи и промяна на
стъпката на намотките чрез разтяrа-
не И.'JИ свиване на навивките) за нис
кочестотния краЙ на обхвата. и ТРIl-
мер кондензатора С 1з за високочестот
IIIIЯ край кръrът се вкарва в обхва-
та, като предварите.'JНО сме ВIИЮ'lIl-
.'111 антената.
ОСlIилаторът трябва да се настрон
при изключена АДЧ.
с.'iед настройка на осцилатора се
настройва н кръrът Lз Сб. Ако- сиr-
налът е ПО СИ.'Iен, необходимо е да
затихне, за да не се получи оrрани
чение от МЧУ, тъй като за индика-
ция LЦe се ИЗПО.'lзува напрежениет()
върху С з9 . Това може да се НЗВЪРШII.
като серийно на антената се вкдючн
съпротивление с опитно подбраllа
стойност или постепенно се нама.'iЯ-
ва ДЪ.'lжината на антената.
Накрая се настройва L. L 2 чрез
сърцевината и Прll честота ОКО.'lО 70
MHz.
При всичкн настройки със сиrиал-
reHepaTopa в. ч. cHrHa.'I се подава
чрез кондензатор 3,3 пF, а аМПЛIIТУ
дата му се подбира така, че показа-
иията на волтметъра да не са по
ВIIСОКИ от 0,5-+ 1 V.
Тъй като детекторът ще се ИЗIЮ.'I
зува и за 1IО:lучава.не на напрежение
за АLLЧ, от съществено значение с
правилното свързване на бобИlIIlТС
L 15 и L!6, както е показано на cxeMa
та с точки.
АДЧ работи добре, Koraтo ирн из-
местване на стаНЦИЯТа с кондензатора
за настройка С 6 С 14 до праrа иа из
чезването й при включена АДЧ сиr-
налът се чува с максныална сила.
Ако това не се получи, трябва да
се обърнат изводите на L 15 , ако е
достъпна, или да се обърнат диодите
Д5, Д16 и съответио П().'Iяритстът 1Iа
К()Н.lензат.)ра С з9 .
р адао теле вuз uя.(iлект jiOн.uка. к iZ8 7 974
c::w,
I mexHul(Q
IIIIЖ. К СТ А ТЕJIОВ,
Н. Търноr.u
АVДИ06АТ SO
SO-Вlrов ТРI"lистореи УСИIIВIтеll-смеситеll
НУ 1
Броят на вокално ииструменталните
състави в нашата страна значително се
увеличи. Т(: са комплектуванн с най
разнообразна електроакустична апара-
тура като се започне от реномираните
.Маршали" и .Динакорди" и се
8х.Л
УСl1АмтеА
на мощност
If,2Y'
YlII "уоо
ВкШ
I
I
I
I
1
I
I
I
=ЗЗ/lстоо.
m :J.=1 : f:YP
CтOOUAlIJVjXlN
V.1Л,D(ldитеА
lOт/!
8)( lf
R;I(} JJK
ш dKOI7/UJXoiJ
PeJep5epamop
8к .у
ФИ!'. I
R"IO .JJK
завърши с кутии и! шасита от paДHO
приемници, в КОИТО са останали само
крайиите стъпала. Липсата на подходяща
електроакустична апаратура (микрофони,
уснлватели, смесителни пултове, eBep
бератори;", озвучит('лни тела и ,др.,
на нашия""пазар създава. значнтелни
затруднения на [по-rолямата част от
тези състави за изява. на възможно
8х.Fl
%1O Як
Прet!#СlIAМтеА
К'ореёирощ Y&UAhНl8A
YCVA"aтeA YCllA"aтeA Рееу.штор на И()ЩIIIJCЛ1
<J Н 1 Н Н <3 r
l4Н»тУ
1 (JmJ'
I
Pee /Aaтop
СмеситеА
н H
н
<J
d8
зо
20
10
О
/O
co
зо
M
,j{J
&
7c:?
Фиr.2
Радио телевизия електроника, КН. 8 1974
239
В.коа 7
R4R ЗJх
I
1
I
1
I
,
I
I
I
1
1
11
q
1?,/J9 /x
RtfJ'
ff
4i16
10fl
k;ю .J..Jх
R8 .НО
С+ IOJ Р6
4,7к ;;'9"4, 7к
+
+
C5 /0fl
Rt IQ + С З Р, C/ p'2п . I} I!JOK
б,8х 820 I/OrJu Ix lm
lIaa,yp
+
r ,
; :
I 1
1
:::::40У!
: r
I
I
I
I
.1
1
I
"БУ 'С24+
,?{J{)(};L
+
R+I
б,8/(
220Y
А,р
,4808
r I.f
Фнr. 3
I
I
I
I
I
I
I 2.1
I
: "R,()I-41tJ
_ _ _ _ J
240
Радио телевизия ёЛе ктронuка, КН. 8 1974
R,J2 i i
t!ЗQ:f 1 // 131
+ {
(:! ..7t7i;/1: 1 : Идй38
: С/В....: f
: 1067 1 !
Q 1l.J :
[Jз i /0'
(l,З9А1 : :
L I
I
.
, .4, SПШО R.J.J .fБО :
.' : ,:7/ .
.. ... ............. ..J
)
ШОк
1
R.H :
J
16
RrJ
1501(
Rю -?,7к
ч /
С 8 -р'2п
Il,.
З!lк
стИТе им. Като се има пред ВИll,
че MHoro музиканти.. са апознати
с иискочестотна техника, предnаrаният
смесителен транзисторен усилвател
.АУДИОВАТ 50' може да бъде обект на
тяхното вннмание. Прн създаването му
са взети пред вид всички по съществе
ни изисквания към изделне от подобен
род rоляма изходиа мощност, еле-
ментарно обслужване, висока надежд-
ност, малки размери и минимална Te
жнна. Схемното му решение наlrЬЛНО
отrоваря на изискванията з BHCOKO
качествено Нl FI звуковъзпроизвеж-
дане съrласно DI 45 5(0 в моно из
пълнение.
Техничесна харантеристина на
"Аудиоват 50"
Номинална изходна мощ
ност Р"ОА' ;;::; ЕО W
Номинал но товарно съпро-
тивление R"o," == 4 Q
Коефициент на хармонич
ните изкривявания при
p"OJН =" 50 W k;;:;; 1%
Честотна характеристика
30720 ООО Hz
Неравномерност на честот-
иата характеристика .:t 3 dB
Ниво на фона при и ВХ ==
== 1 тУ 655 dB
Брой на независимо смес-
ваните входове 6 бр.
Номинални нива и входни
съпротивления
а) микрофонен вход 0,5:.:--15 тУ/3 kQ
б) YHHBepca. eH вход
15+450 тУ/1О0 kQ
в) маrнитен p(,Bep
бератор 300 тУ/30 kQ
Премоду,шраllе на вхо-
довете 26 dB
Ilзходно ниво за Mar-
нитен ревербератор 10 тУ
PM P2K
А1>.
Iк
+
с,б
.fO;i
Коректори ветрилообразни
Степен на корекцинт
а) за 50 Hz .:1: 15 dB
б) за 15 ооо Hz 6 .:t. 15 dB
Захранващо напреже-
ние 220 У.50 Hz
Консумаuия(в зависи-
мост от изх. мощ-
ност) до 130 W
Размери 520Х250Х 175 тт
Маса 8 ,kg
Крайното стъпало е
електrонно защи-
тено от късо cъe
динение на изхода
Работна температура до 450
Използувани полупро
водиикови прибори:
7хВС1О9С, 9XBCI07A, ВСI08В,
2ХВС141 4 BC161, ВСI77В, 2X2N3055,
SFT353, BCllO, SFDllO, 2хКУ703
4ХКУ710 '
Цена на използува-
ните материали ОШ.lO 400 лв.
Елентрическа част
Смесителният транзисторен vснлва-
тел .АУДИОВАТ 50" е изпълнен по
блокова схема н диаrрама на нивзта,
показани на фиr. 1 и 2. llялостната
схема е дадена иа фиr. 3. Входиите
съединители са решени универсално и
е възможно подаването на сиrнали от:
а) динамичен микрофон между
перата 2 и 3, където номинаЛИ8та
чувствителност е от 0,5 до 15 тУ при
R B)I == 3 kQ, в зависимост от положе
нието на тример-потенциометрите R 106 ,
R,08' Ra08. R406' R"'C6' II r08 за CЪOTBeT
ннте входове. Максималната допустима
стойност на входния сиrнал, която може
да обработи все още предусилвателя, е
показана с пунктир В диаrрамата на
нивата. За микрофонния вход тя е от
Радио телевизия "електрОн"uка, K:H 8 7 974
...
:7
ЛPf f,.fA
l/,щКjJ
+.f6V
10 до 300 тУ в завиСНМОСТ от стой
ността на R J08 7 R 608 ;
б) I<итарен снимател между перата
1 и 2, където номиналната чувствител
ност е от 15 до 450 тУ при RB)I 100 kQ.
в зависИмост от rолемината на 11108 -;-- R 106'
МаксимаJIната допустима стойност на
входния сиrнал, който може да обра-
боти все още предусилвателя при този
вход, е от 300 до 900 т V в завИСИ-
мост от rолемината на R 106 + R608'
Шестте предусилвателя . имат pe
rулируемо усилване от 20 до 600
(26+55,5 dB), премодулиране 26 dB и
Uuзх."о," 300 тУ. След смесването
нивото на сиrнала спада до 40+:::0 тУ.
В кориrиращия усилвател то се пови
шава на 1000 тУ, като се дава BЪ3
можност за кориrиране на честотната
характеристика, което при 50 Hz и
15 ООО Hz е в rраницн от .:t 15 dB.
Усилвател ят на мощност осиrурява
мощност 50 W върху товар от 4 Q,
изведен на съединител 8 при и ВХ ==
== 1000 тУ.
"АУДИОВА Т 50" дава възможност за
В!'ЛlOчване на маrнитен ревербератор от
типа .[ХOl<орд' И .Ехолана. (TECJIA)
на съединител 7, където нзходНОl о
H BO е 10 тУ, а входното 300 тУ.
r1редусилвател
От цялостната електрнческа. cleMa
(фнr. 3) се вижда, че елементите, които
са еднакви за шестте предусилвателя,
са означени С инде[{сИ съответно за
първия с основа 100, за втория с осио
ва 200 и Т. н. до 600. При по нататъш-
ното разrлеждане на схемното решение
ще използуваме първия предусилвател.
Изнскианията към предусилвателите са
следиите: минимален собствен шум.
констан тно усилване по напрежение в
цялата чеСl0тна лента, rолямо премu
l1.улиране. минимално изкривяване, CTa
билност' ПрОТIIВ В. ч. възбуждаНИЯ-' 1I
241
възможнuст З3 pel'y,lIIpaHc 113 YCH.I
вансто.
.....Водещо изискване при KOHCTp}'JJpdHeTO
е първото ус. овие. Нека РJзrдедаме
шумовите заВИСИМОС1И при УСИ,lвате
лите. За ПОС.1едоватс.ню свързани сrъ
6'
L
.....
113
IlG=2K; IIct=Ж/-f{I);Ic={J.2тА
/()
\
.f
Il
,() P ,()4 /(}IJ 10' ,()2
/{KHzJ
ФИ!'. 4
пала резултантното' шумово число:се
дава:с из раза
P2 1 Fз 1
P==P1+ K +.. +.... .
1 r\2
където Р 1 и p са .шумовите чнсла на
оrделните":стъпала, К 1 и К 2 са коефи
циентнте на усилване по мощност на
отделните стъпала.
l/a=JV; F=f{lc);{=fl(J/lz
0;:,-,20
......
115
ната обраТllа връзка, която се осъще
СТВЯВ1 с е.1ементитс R lOз . R 105 ' R J06
И С н . з .
За rlO rОJ1ЯМО пре ЮДj.1Иране при
дадено захранващо напрежеШlе е H
обходимо за транзистор T 11J2 да бьдс
използуван такъв, ко!!то Има ПО I'о.пямо
у,:илваllt: в нашия случа!! ВС 107 А.
За пре 1аХВЗI;С Н.I възможността от
самсвъзбуждаllС, hoeTo е харыпсрно за
(11.1ИЦllевите транзисторп. в дlЫllазпна
от 100 до 300 k Iiz с 113:;0:IЗ\'1)311 ';он
)ll'lпзтпрът C lOj . .
Кориrиращ усилвател
СЮ'Нз.1Итс or шестте ПРС1УСИJ1вате.1Я
сс иодават през UТДСillIllШТ(' рсзистори
"'110' R.IO. R lJlu . R410. " ыо и R610 на входа
на hорш'иращия усилвате:l. Нззимнотu
свързваllе на изходт'е на нреДУСИ:Ш:i
теля причинява спаданс на нивото иа
сиrнала толкова пъти, колкото е броят
lIа паралелно свързаните предусилва-
тели (в нашия случай 6). Ниското BXOД
но СЪПРОТИБ.1ение на кориrиращия усил.
вате,1, което умишлено е избрано та-
кова, с оrлед на нисък шум също
причинява спадане на нивото на сиr
нала. Ето защо номиналното входно
напрежение на I<ориrиращия усилвател
е от порядъка на 40 mV. За HeroBoTo
усилване до 1000 mV се използува
двустъпален усилвател. Той е изпълнен
с траизисторите Т 1 и Т 2 като raJlB а
ннчно свързана двойка транзистори
10
J
IlcE =,Ж F = Шеl; f = IOxlfz
20
IOкQ 1/0
10
j
о .
ш J l/т 2 IJ ' 1,1° /О'
- Ic[ тА]
От фОРМУJ1ата се ВИЖда, че резул.
тантното шумово число зависи преди
всичко от това на първото СТЪПЗJ10. Ето
защо при конструирането на входни
устройства иа н. ч. техника е безусловно
необходимо използуването на транзи
стори с минимално шумово число. В
нашия случай е използуван популярният
ВС l09C. Необходимо е да се отбележи,
че той се отличава с покачване на ШУ 1а
при ниски честоти с около 3 dB/okt, за-
почвайки от 1000 Hz. Тази зависимост
е дадена на фиr. 4. Шумовото число
на входните транзистори се влияе обаче
значителио и от работната им точка.
Зависимостнте на F от Iс и Як (при
иСЕ .. coпst) може 11:\ бъдат отчетени
от фиr. 5. Тези стойности са били
основни при опредслянето на lICET1"
5 V и IСТ1 == 0,12 тА. llелият
предусилвател е решен като rалванично
свързана двойка транзистори Т]О\ и TI(y.J'
усилваието иа които може да се pery-
лира в rраllИЦИ от 20 до 600, в зави
симост от дълбочината на отрицател
242
() J
IO З 1J 2 10 ' 11/ fO'
- fc иnА]
ctllr. 5
усилване 28 dB (25 пъТl'.' Отрицател-
ната обратна връзка е осъществена с
резистора R4 от колектора на Т 2 към
емитера f:a Т] без отде.1ЯЩ кондензатор.
Подобно решение наМ:J.lява максимал-
ното изходно напрежеине при клас
А < 30 в резултат на rолямото спа
дане на напрежението върху емитернии
резистор на Т 1 , но в случая това няма
никакво значение, тъй като от това
Стъпало не се изисква rО,1ЯМО премо-
дулнране (потенциометрите за pery
лиране на усилването са преди Hero).
След двоАката траНЗИС10РИ следва
активен коректор тип .Баксандал".
Стойностите на отделните елементи са
нзбранн така, че повдиrането и срязва-
нето на нискнте и високите честотн е
едН$ВО, а равната характеристнка OT
rоваря при средно положение на по
тенциометриrе. ТраНЗllСТОРЪТ ТВ е CBЪp
зан в мостовата стабилизация и за
правилното му функцнониране е необхо
днмо усилването му да бъде по rолямо
от 100. Кондензаторът С 4 има отново
за зздача да оrрЗIIИЧИ ЧССТОIRата XapaK
тернстика и по този начин да нама.1И
въз южността от с::щовъзбуждане. Ако
Iерките против самовъзбуждане се
ока;кат недостатъчни, възможно е из.
ползуван т() иа I,онденззтор със СТО!!-
IIОСТ от IcfopF между кол'ектора и базата
lIа Тв.
Усилвател на мощност
Схемното решсние на този УСИ.1ваТС.1
l' едно от ha!!-изrю.1Зуванпте през пп
с.',еднитс l"ОДИНИ. t'СИ'IКИ траизистпр"
11 IIСТО са СИJIИЦИСВИ, катп първият с с
проводимост p:-Jp (ВС 17781 Употребата
на транзистор С таl{QВЗ rо.1ЯМО уСИ;I-
ВЗНС по ток дава ВЪЗМОЖ/IOСt. да се
"РИ:lOжи ДЪ:luока ОТРlщате;ша обраТllа
[ fв
/Q
l/CE
[I I Iв
р,
Фllr.6
ВрЪЗI{а чрез Rt2' R a и С],. Колектор
ннят ток на т'1 е Iс == 0,9 тА. Това
стъпало функционира и като стабили
затор на средната ТОЧI{а на напреже
нието и за добрата му стаБИ,1НОСТ е
необходимо Rrs да Ияма MllOro rоляма
СТоАност. В нашия случай R23 =3.3 kQ.
В преддрайверноro стъпало, работещо
в клас А, е използуван траизисторът
BC141 (Тб). коАто нма постоянен колек-
торен ток Iс == 8 тА. За намаляваието
на този виеокочестотното пренасяне
на транзистор се нзползува C J & ==
== 100 рР. Разколебаването по напреже
НИе, което е необходимо за крайното
стъпало, е осиrуреио с обикновената
положителна обратна връзка (boatstrap)
от средната ТОЧI{а към дели: 1',1 в колек
торната вериrа на Тб с помощта на С]6'
За да се стабилизират токовете на
покой иа драйвер ните и изходнитс
транзистори при изменсния на темпера
турата и захранващото Jlапрежение, t:
извършена компенсация на напреже
ннето U ВЕ на транзнсторите T i . Тв. ТВ,
Тази компенсация е извършена с по-
МОщта на Та в колекторната BepHra на
Тб и се изяснява от фиr. 6. Стабилнзи
раното напрежеиие иСЕ се дава с
нзраза
иСЕ == Т. R 1 + (1 + Iв) R 2 ; иВЕ %81 RJ.
lJ CE
ОтrЮШСlfИСТО lIBE е равно Ila
1. R 1 + (1 + I в ) R.
I.R I
иСЕ I.R,+l.R.
Тъй като l В < Т, и == / R
ВЕ . 1
RI + R R CE
== R == RBE .
ТОЗII нзраз показва, че измененнето на
иСЕ предИЗВИI{ва изменение на lI BE ,
RCE
Кпсто завнсн от R ВЕ '
RCE
. А иСЕ -== RBE А иВЕ'
Температурната зависимост Н1 и СЕ тряб
ва да Gыle направена равна иа темпе
Радио теле(Jизuя електроника, кн. 8 1974
ратурната зависимост на и ВЕ на T .
T и I:q. коиrо трябвз да бъдат YO}I
lIенсирани. Изменението на U ПН при
СЩlluиевит{' траНЗIlСТОрИ е 2 ш V /tJC и
Rr.r:
чрез "аrласяване на k i; -= 3 лесно
се пости а стаБИДИЗ'lIШЯ Н1 тока на
покой. При 11O,1Oжение, че Я" 6 =0 660 g
R .,
СЕ 3
R8E .
I1ЗМ Н JJi1eTO на захранва:! ло на-
прежение ще измеия llOСТОЯН1ютоктшя
режим Н1\ преддраi!верното стъпа,;о в
КЛ1\С А, причнняваi!ки ма,жа вариация
Hd иапре нието емитер бзза на тра!l
З\-lСТОрЗ 7 r., но токът на I{раi!ните
тр:н'зистори няма да се измеНIl з:{а'Н1
телно. СтаБИЛИЗllращият транзистор Т6
(ОСI08В) не трябва да се МОilтира на
радиатора за крайните транзистор и, тъй
като може да доведе до преКО:l!lJеНСJIlШI.
КОМllЛементарните драi!верни TpaH
ЗIJCТОрИ Т7 и Т Н Cd съответно BCl-l1 н
BC161. Те деЙСТНУ8ат К1\ТО фаl0uбръ
щащо cTыa;o0 и трябва да Дзв-зт драй
верния ток из изходните транзистори.
Стойн стите 11:1 R<f! И R з, 100 LI са
НИСКИ, 31\ да не се м яе "а НИСliочесrот
пото повезепие на изходните тран:ш
стори 2:-.13055. Типичен ток Н1\ '.ОКО!:!
Н1\ драйверните транзисrори е 10 тА.
Крайното стъна.r.о използува два TpalI
зистора от типа 2N3055 с маl{симална
рJзсеяна мощност Р == 117 W и t.laKCH-
ма,1ен колекторен 1 ок 'с тa =: 15 А.
Токът на ПOl:ОЙ НЗ краЙIште транз,,
стори е 40 шА и се наr,1?сява с ТРIl
мер""отениисметърз R 26 . ВЪРХОВltlJТ ток
'о за Ро == 50 W при ТОБ1\р Rz == -l g
се дава с израза
/, 1/2-----:P , i2:5j J '
.o r Jlz == 14 == '25==БА.
в ПОС:lедните няко.,ко I'ОДИIIИ. б.1З
rодарение интензнпните изс.1е;tIJШIШl
на }[НОТО фирми. ее появнха нови П.)-
.1УПРОВОДНИКОВИ прибори. Чрсз IlЗ;Ю.!
зуванеrо на фоrонИ вместо e.1eKTpo
"н. бяха създаденн устроЙства, по
добни на транзисторите, но с ОПТJ{
ческн J!Осител на информацня. CЪCTO
ящн се от двоЙката фотоизточник
фотоприеыник.
В оптическите ана.10ЗИ на тран ис"
торнте за ИЗТОЧНIIШI на свеТ.тина може
да се нзползуват ПОЛУПрОВОДНИКОЕИ
ДИОДИ, ИЗ.rJъчващи светлнна с непре
КЪСllат спе:пър. За фотоприемник е
IIOДХОДЯЩ BceКlI чувствите.'!еll е.1е-
мент, IIритежаuащ съответна спект-
ра.1Ш) Хaj1iIКП рИl'ТИКiJ, нвеРЦIIОlIlIОСТ н
Върховото изходно напрежение е 20 У.
3аryбите lIа lIаllрежеш;е в ropH:;Ta част
lIа схемата на уси ,вателя се ДЪ'lЖilТ на
спад върху R. 2 : ИВЕ 111 ТВ и ИСЕ S2t
на Т7 и об'цо възлизат на 4 У. ПО
същllя IIЗЧИII може да се намерят 11
заrубите на напрежение в до наl'а част,
които са Б У.
За да се l' раllтират 50 W изходна
мощност. захранващото наllrеЖОlllе при
ма1<сима.1Ната м ")ЩIIОСТ трнбва да бъде
равно lIа сумата от заl'убше на напре
жение и двз пъти маl{СJl}1аЛНОТО ИЗХОДIIО
нанрежение и 8 " р' = 4+5 +2 20==49 V.
На практика се доказва. че са необхо-
ДН\I/I 55 + БS V. т. е достатьчно с
промеН,1ИВОТО напрежсние от тран.::фпр-
матора дз бъде 40 У.
Ь1ектронната ззщита 113 уси.ilвап'до\
lIа MO:I{IIOCT против късо съединение
на изхода е осъществена чрез lIоз;штата
вериrа от стереоусн lВ1\телп 2 Х 12 W,
конто е изпълнена с елементите Тн,
lи. Л I , R з ;" R з ,!, RЗ"i 11 С 9 Верш",па
с,ч, Я".I е. познатата от 'lIIтературата
/юд наименованието Boucllerot и има за
задача да нама.1ЯRа rОрilатз rраllична
'leCTOTa, я по то;ш на'щн ,11 предпа:т
УСП.1вэте.1i1 от самовъзбуждзне.
Захранване
Захраиването на ..АУДI10НАТ 50" се
състои 01 токоизпрзвител за УСИ1lВатеШI
на мощност И стаБИ.1изиран токоизпра-
ВJlтел за предуси:!ваТС,1И' с и кориrира
щия усилвател. В първия Ci изпо.1ЗУ-
ванн 4 изправите,т ни диода КУ71 О
(ТЕСЛА) с U a ==l80 V и 'о '" 2 А без
охлаждане и два е,1ектролитни KOH
дензатора по 2f100 IзР/70 У. Вторият е
изпълнен с два изправитеJ1НИ диода
КУ703 (ТЕСЛА) с ип == 2.50 V JI /0 ==
.... О 7 А без ОХ,1аЖДlIне. цеl1СРОН диод
Щ08 и транзисторите TI (Вд135) и ТН
(ВСt07А).
ТrаИJИСТО;ЭИ и диоди
1io" Т:ОI' T B01 . T UI' 150\, Т';"
ВС 109С
T 102 . 1 0 . r10J' 1' 4 0'J' 1io}, Т(01
ВС107А
ВС109С
13 107 А
BCl77B
EC141
BCI08B
T s IKO\IlI."J('\J('llТapHII 1JIЮЙЮJ)
нс 141, BC161
2\'3()Б5 н
2 3055
1'1\' SFT353
1';2 BCllO
Т. В f.DШ'i
1']1 ВС107А
Дl точков диод. SFD 110
д. ценеров дllO."! Д808
Лв изправите. ен дlЮ1\ КУ703
Д4 изправитеJlен диод КУ703
Л 5 изправите,1еll 1\ИОII КУ710
Лr, изправителен диод КУ710
Д7 JlJлраВlIТе.1ен диод КУНО
1'8 Из:1ревите.1ен диод КУ710
В СJ1едващите 1 ве статии ще бъдат
описани мехаН'iчнаtа конструкцня, MOH
тажът и настройката.
ТI
Т2' 1'3
Т,
То
16 .
т, н
Т Н И ТIO ( "
,,)
.
Оптоеllектронии приС50РИ 8 съвременните lIиФорма
циои"о-иамеJ)ваrеIlИИ и иаЧlIспитеllИИ устроИс,ва
НIIВО На собствените шумове. Връз
ката между източника на светлина 11
приемника се осъществява IШИ иu
ефира (въздух, вакуум). иди чрез
спетопровод от стъклеНI1 В.1аКЩ1.
Основните предимства иа ОИТllчес
ката връзка са оБУСJlовени от:
" Електрическата неутраююст на
нuситетlте на информация фото
иите, обезпечаващи висока шумоус
ТОЙЧIIВОСТ на предаваната IIнформа
ция.
Високата степен на ('ДНUllOсоч
ност На свеТЛlIННlIЯ поток. което 011-
ределя практнчеСJ\И идеална rалва
ническа развръзка между ШПОlJНИКЗ
на информаuия 11 Ирllе ШlIка li,
Радио телевизия електронuка. КН. 8 1974
Полупроводиикови източници на
светлина
ПО"УПРОВОДНlIКUВlIте НЗТОЧIIIЩИ на
свеТ.1ина са е.1еКТРО.1уминесценТtШ
прибори, преобразуващи електричес-
ката енерrия в свеТJlина, за разлика
от фотодиодите, нзвършващи обратнu .
то преобразуване. Действието им по
чива на две физически ЯВ.1ения
l1юкекция на ТОКОНОСИТС.1И и излъч
пате.1на рекомбинаЦIlЯ, прн което се
rенерират фото пи (светлина).
За нроизводството на свет()диоди
сс' IIЗIIO.1зуват та.'1l1ев арсеш/д (j:;As
I';,.III('B ф,):ф Д (.нР. )' Иl.ДЪ I от (Ja As
емнт"ра Сl'.еТ.ilша в обхв,.та 8 О lO-н 111,
неНИДИ\l8 З:J човеШI(f'Тt) око. liO идеално
IIarю,юGIIIIЗЩЗ СllеКТРIl,Ш:l1 а хаРlIктери
243
I Напрежсние i
ш 1 v I
[ 5
" 20
10
. -
Тип на
диода
Ток
тА
АЛ}( 2А
АЛl02Б
АЛ 1fo2r
3,2
,1,5
3,0
т аб.lИца
Яркост
nt
Пределно допустим
10К mA
5
40
10
10
20
20
1 'apa 'cтъp
ТаtS.1ИL:а 2
J :CD 8 I F D8'1821 ::.: " за i :,{а
I I I
1,2 1,3 /F==1 f1 (60)mA
I ПраЕО напрсжение Ш\ пиr>да, V
Обратно nробивно напре кеlIИС на
диода, V
! ' Изолационно наПРСЖСllие BXOД
ИЗХОД, V
Съпротив.lе:шс вход ИЗХОД, Q
НаllJ' ежение колектор шеМИтер. V
1 Напрежение КО,1еК10Р СМlПер,
наСII:Ц не,. V
Утечен ток колектор еМlIтер, пА
rраНИ1IНа ч стоп, kHz
стика иа СИ,1Ициевите фотодиоди и
фототранзистори. ДИОДИlе 01' Оа\>
работят във видимата (червена, зслена)
об.'1аст от спектъра Те имат висок кван-
тов изход на ИЗ.lъчването, до тиrащ до_
7% (табл 1)
da инжекционннте Оз As светодиоди
от типа FPE10 1 са характерни BpeMe
'юнстанта 1O 7 + lO-1Js, квантов изход
0,1 + 3.0%' и яркост 10 + 3. 1СВ nt
Техническите им параметри, анало
rични с тези на входния диод в оп-
тически свързаните изолатори, са дa
дени на табл. 2.
Конструктивио светодиодите са иа
IIЪ.lнени като малоrабаритна, хер-
меТllчески затвореНа металостъклена
H c
1 K l
l' I
l i ..1,
R.
Фнr. 1
конструкция с центрадно разпu:lO-
жение на кристала н rъвкави нзводи,
По своите характеристики те превъз-
хождат всички типове лампи, защото
'{онсумират малка мощност, добре
,е съrласуват по параметри на зах-
ранването си с транзистор ните 11
иитеrралните схеми и са с няколко
f\есетични порядъка по-надеждни от
rях. Използуват се за ИНДlIкация,
монтирани на табла, пултове, в Иll
л.икаторни матрнци, вътрешносхемна
индикаЦИЯ. На фиr. 1 е показана exe
ма за индицнране състояннето па
DТЦТТL-лоrика. При ВIIСОКО вход-
110 ниво (" 1") на колектора на нзход-
ния транзистор на схемата напреже-
\Нето не превншава +0,4У, Пр!-l мак-
rIlмален пропускан ток през диода
14,4 тА. ()т теЗ1l ('ъ()бражения се оп-
'244
8,0 8.0 /R== 100 (Ю) 11А
1500 2':00 I
1011 1011 U J ,) == .500 V I
50 65 /с ==:. 1 шА,!/,== О I
0,3 0.24 I "
с == 2,6.(2,0) шА_,
I F -=- 50 (10) шА
100 2() и се == 10 \','/' =- OJ,
300 300 Iр - ЮА'uсе lovl
при които е налице оптическо звено.
В зависимост от вида на оптическата
11 е.пектрическата връзка между фо-
тоизточника и фотоприеМ'НlIка в нас-
тоящия момент е налице rолямо раз-
нообразие от оптоелектронни прибо-
ри (ОЩ, най-разпространени от ко-
ито са тези с права (директна) BЪT
решна оптическа ВРЪЗКа.
За стацнонарин 11 портативни YCT
РОЙСТВII тази комбllнация фотоиз-
ТОЧНIIJ{ фотодетектор и оптическа
свързваща среда ефир се характери-
зира със С.lедното: бързодействие, вп-
сока надеждност, мадомоЩНО токо-
захранване, компактност, съвместп-
мост с интеrрални схеми. Тя предла-
та следннте ТИПIIЧНИ приложения: оп
тически управлявани ключове с висо-
ко изолационно съпротивденпе, въз-
приемане на сиrнад от отразяваща
повърхнина, измерване на течност!!
при капкуване н друrи обекти, спо-
собни да МОДУ.1ират инфрачервения
.1ЪЧ.
Оптически свързани изолатори.
Оптически свързаните нзо. аторп
(ОСИ) представляват комбипация от
rалиево-арсеннден диод с IIIнЬрачер-
пено излъчване и силициев NPN фа-
тотранзнстор в непосредствена бдп-
зост. Оптическата връзка между две-
те части на прибора преддаrа в мпо-
...............6
I Pc
I m
8A'@ t 41
O
I
I
L
.
'Z..... :
J
т
10
k
2
ределя съпротивлеиието на резнстора
р, """ 2000 !.!
Полупроводникови приемници на
светлина
Основните параметри, определящи
приrодността иа полупроводииновия
фотоприемник за използуването му
като детектор на свеТЛИННJ излъчва-
не, са квантов изход на вътрешни!!
фотоефект '1), спектрално разпреде-
ление на чувствителността, rранична
честота за модулация иа оптическия
Сllrнад 11 rранична чувствителност.
I\ато приемиици на светлина се из-
llOдзуват фотодиодн и фототранзис-
тори. Фотосъпротивленията. поради
значнтелнО по-ниското им бързодеЙ-
ствие, силен ток на тъмно ]1 НИСКа
чувствителност намират твърде orpa-
ничено ПРllложение.
Фотодиоди. Притежават светпинна
характеристнка, линейна в достатЪЧ
но широк диапазон на изменеиие
на потока Ф н почти постоянна ии-
теrрална чувствителност, при ннер-
ЦИ он ност около lO--8 s .
Фототранзистори. Блаrодарение на
усилвател.ния им ефект те притежа-
ват интеrрална чувствителност, пре-
възхождаща тази на диодите с един
до два десетични порядъка.
На табл. 1 са приведени усреднени
значения на някои от параметрнте на
пзвестни фотоприемници.
Оптоелектронни прибори
Това са е.пектронии устройства n
канада за предаване на ннформация,
Фllr.
ro В!1сока степен пром ндивотокова
и постояннОтокова изолация при чес-
тотна характеристнка, достиrаща до
меrахерц. На фнr. 2 е показаиа
принципната схема иа приборите от
Тlша FCD81O, FCD811/820 с изве-
дена база, а типичннте стойности иа
някои от електрическите параметрч
на входния диод и на изХ'JДНИя тран-
зистор са даденн на табл. 2.
ОСИ се използуват за развързване
на вериrи с различин нива и поляри-
тети на захранващите напрежения,
за съrласуване на различни типове
интеrралии схеми (напр. TTL и MOS),
в телефонната и далекосъобщителиа
та техиика, в медицината за изо-
лираие на пациента от електрически
те устройства за изследваие и др.
Отсъствието иа мехаиически упрап'
:Iяванн електрически коитакти и въз
можността за нзползуване на традн-
цноннн технолоrни за производство
на ОП позволиха в ннформационно-
измервателната и изчислителната тех.
НIIка рязко повишаване бързодейст
вието на блоковете за въве1Кдане 1
IIзвеждане на информация ско-
ростта им се изравнява с тази на про.
цесора, ОЗУ, управление.
В сравнение с релетата те са мнЛС
по-бързодействуващи, нечувствителни
към вибрацни и ударн, малоrабарит
ни са и допускат висока плътност на
печатния монтаж.
Радilотеле вu зuяеле ктрон u ка: KH: 8 J9 74
К, Т. н. инж. Е. Даскалов
/ '... ( сУ"'. <..7--<.-< ;j- ?I ер 6'.:l.,./
;
JИlllерсеllеи уреА 18 ремоит 118 теllеВlIllIОИИИ приемиици
..ТР8Иlиrест" тип ТА.0850 А
,
,
,
,
,
,
,
I
,
,
! k' J'tJ1-1
I
I
,
,
: k' Jt71-2
,
:Ut71-J
,
I
,
,
I
,
,
,
,
,
,
,
,
I
,
J
I
,
l. CJ>2.f-/.f(l
"'"
I
I
I
,... -J. ., 'J'2()J
н кн. 8, 1972 r. Н8 списанието бе-
ще публикува'на статия относно
..Транзиrecт" тип TR-0850A, в която
бяха дадени най-общата блокова
схема на уреда 11 подробно опнсание
на еКСПJlOlIпщионннте му възмож-
иост".
Мното наши чптатеJШ се интере-
суват от принцппната електрическа
схема на уреда. С тази статня ще се
постараем да задоволим теХlI'ИЯ ин-
терес.
От публикуваната вече блокова
схема е ясно, че :най-важни и наи-ин-
тересни за случая са блокът иа те-
нератора за в. ч. сиrнали и блокът на
видеоrенератора. Ще дадем описаиие
Пll тез" два блока.
rеиератор на високочестотни
сиrнали (фиr. 1)
Изпълнен е с транзистора Т 201 , кой-
то работи по схемата със заземена
r -
,
,.. .
база. Фиксираната настроЙка на ре-
зонанса в колекторната вериrа и об-
ратната връзка между колектора 11
емитера се изменя при превключва-
нето на отделните каналн посредст-
вом превключвателя К 201 . Междин-
ната честота 26+40 MHz се настрой-
ва посредством изменение на индук-
тивността на бобllнат& L 201 . През то-
кооrраничаващия резнстрр R 2 0 4 в.
Ч. Сllrиал иа reHepaTopa сс по-
дава посредством кондензатора С 216
2х{5n ,
Q5pIJ
f
2
ПР КАIOiI отеА IСGАеклюр) НО каН(lAите
.7
,
,
I
I
I
I
I
,
: ! w
L i ! i
r .! ,
, S202
.... R;.м-2,2к I C;.R.R-20
I 2x(.fn
J {иlIlI
С2(})
Ifл
R..IU
В,2к
I
I
I
I
I
I
R;IP- 2K
R;/4
JJ
Чl8
.1017
I
I
I
I
I
L t -i - - L
, R2IМ 220
I
I
I
I
I
, I
L : J
RJYJP-fк
A3w-J,7K
CR/g-/1J:7 !WJ7-117tJ
18
21'17
Р,2/72
IIJIJ
o
.
б
(7}В
(11)12
(9}ltJ
R;11-4,7K
,:
"
"
"
"
",
/(;28-.70
C227-/lJ:7n
CR.1.-4,7n
l'226-J.!
/2J1 8хoD НО ИJ.II!'jJХ:I!' m,Z + /2/1
Аfоi!УАОЛЮjJf/
б..f NlIZ
Фиr. 1
Радио телевизия електроника, кн. 8 .1974
#.им 4.fJlllz
l'22.f- 08
245
lIа модулатuра на lIосещата на НЗ0-
браLIrelже'НJ (транзистора Т 202 ). :1
посредством кондензатора С 217 1,a
модулатора на носещата IЩ звука
(траНЗllСТОр а т 203) .
Модулаторът на носещата на нз-
ображението е lIЗПЫIllен с транзисто-
ра Т 202 , 'който работи по схемата с
общ емитер. Модулацията се ocъ
ществяпа no("p(':ICTBO 1 ПЗ!llспеПIIС на
IА}
коленторното напрежение в съответ-
ствне с модулиращия видеоснrнал,
пода ван на входа иа модулатора.
Товарът на модулатора е резисторът
R 20б , а кориrнращата индуктивност
L2II' С потенциометъра Р 2О1 се pery-
лира оптималиаТа работна точка на
модулатора.
Посредством диода D201 се обезпе-
чава фиксиране на нивото на посто-
янната съставна на синхро-импул
сите, което може да се реrулира с
Iютенuиометъра Р 202 .
Транзисторите Т 2О4 н Т 2О 5 (емите-
рен повторител) съrласуват rолямо-
то нзходио съпротивление иа фнкси-
ращата схема с малкото входно съ-
противление на модулатора.
Модулаторът на носещата честота
на звука е изпълнен с траизистора
Т 20З , който работи по схемата с общ
емитер. Носещата честота иа звука
се получава в резултат от смесване-
то иа сиrнала с иосещата честота на
изображението и честотно модулира-
ния сиrнал с честота 6,5 MHz. Съот-
ношението между амплитудите па
носещата иа звука и носещата на
изображението се реrулира посред-
ством изменение амплитудата иа
сиrна.'Jа с честота 6.5 MHz. Товарът
на модулатора е резнсторът R 212 "
11 бобнната L 212 . която оснrуряпа Пll
сокочестотС'н подем.
246
Сиrналът 1111 rlОс!:щата на звука от
колектора иа транзистора Т 20З пос-
реДСТВQIv! " слемеНТlIте С 221 н R 208 И сн-
r11':t.1'I'M- '-icЮeщaт.а -"а изображение-
ТО от OJIa на" Т 2О2 посредством
елементите С 2 !9 и R 20 7 се подават на
потеНЦIlометъра Р 20з , който С.'lужн за
сумира не на двата сиrнала. От
плъзrача на потенцнометъра Р203 се
ТlO:1УЧ3IJа рсrVЛllРУС1ll по аМ1Т.'J1Iту;т.а
18 /
1I!...LJ
KoO;Jod
2QСllЩ
СЦ2IOА
Илоиu Лlмен !/{Jeo cu2HOA
ФН1'. 2
пълен високочестотеи телевизиоиеи
сиrнал (..изход в. ч.").
Транзнсторът 110& е съrласуващ; на
базата му се подава честотно MOДY
лираният cиrнал 6,5 MHz от потен-
циометъра аа реrулира.ие на ннвото
(не е показаи на схемата). От еми-
тера сиrналът се подава на базата
на транзистора Т 20З н на ..изход 6,5
MHz" с ИЗХОДНО (:-ЬПРОТlIмеине 75",
Кръrът L 21з , С 220 е режекторен за
честотата 6,5 MHz отстранява
опасността от ироникването и иа
изхода.
[енераторът, модулаторите н суми-
ращите вериrн са разположени в
алумнниева отливка с отделни
преrрадки, с което паразитната връз-
ка между вериrнте се свежда до ми-
нимум. "
Във видеоreнератора, чнято блоко-
ва схема е показана на фиr. 2, се
формират контролннте из питател ни
сиrнали. Той е изпълиен с модулни
елемеити. Високостабилиият LC-re-
нератор (модул LCO-15625) "ене-
рира съответствуващня на телевизи-
онния стандарт сииусондален сиr-
нал с редова честота, JrnfiTO намира-
ЩИЯТ се в модула триrер на ШМIIТ
преобразува в правоъrълен сиrна.1
(А). Редовата честота може да се
реrулира посредством елемента L:.
Предният фронт иа правоrъrЪЛНlIЯ
снrнал (А) упраВ.1Sша чакащия мул-
тивпбратор 2 (модул М.\\.9), конто
формира редовите rасещи импулси
рrи. ПРОJ\ължитетlOстта на РПI
се реrУ.'lира с потенциометъра Р!. 01
двата нзхода на 2 рП.f се ПО.'lучават
с две полярности: снrналп (8) и
(С). Изходният сиrнал (8) управля-
ва (стробира) мултивпбратор 4 (мо.'
дул КАМ-4). Този блок подава импул-
сп за образуване на веРТIIкаJlJIII иви-
Il!I сиrпа.'l (D). Честотата на ПОЕТОРС"
НИС п коефпциептът па заиълване на
нмпулсите (D) се реrУШlрат с потен-
ЦJlOметрите Р) и Р 2 . Сиrна.'lЪТ (С) УП
раВJIява стъпалото 3 (модул LCK-l)
за формиране на редовите синхро-
ппзиращп импулси (Е), а от ДРУI'а
страна, се подава на видеосмесителя
7 (модул УМ-6). Времето на задръж
ка на редовпте сипхронизиращи им-
пулси (Е) спрямо rасещите ПМПУ.'lси
се реrулира с елемента L 1 па модул
3. Сиrиалът (Е) стробира reHepaTopa
на синусоидален сип!а.'I (Х) с честота
4MHz 14 (модул Cs 4), който се
използува за измерване па разрешава-
щата способност. Честотата на сиrНIl-
ла (Х) може да се реrулира с еле-
мента LI' Изходният сиrнал (D) се
подава на инвертора 5 (модул Е312),
а от друrа страна, посредством прев-
К.'Iючвател. иа видеосмеситеJIЯ 7. Из-
ходящите сиrнали (Р) на инвертора 5
се подават на стъпа.'lОТО 8 (модул
JK-3) , където се формират спrналите
на питателния Сllrнал »рещетъчи
поле . На друrия вход на стъпало-
то 8 се подава сиrяалът (Q), кой-
то е с честота, кратна на мрежовата.
Трнrерът на Шмит 9 (модул ST-2)
от мрежоаото напрежение с честота
50 Hz формира правоъrълния сиrиал
(К) със същата честота. Сиrналите
(К) управляват стъ алото 10 (модул
SK-3), в което се 1юрмират кадро-
вн rасещи импулси с две поляриостн
(сиrиали L и N) н кадровият син-
хроинаиращ импулс (М). Сиrналът
(М) н (N) се подават на видеосме-
сителS! 7, а сиrиалът (L) се изпол.
зува за стробиране на мултивибра-
тора 11 (модул КАМ-4), който из-
работва сиrнала, ЧIlЯТО честота е
кратна на мрежовата. Честотата и
коефициентът на запълване на им-
пулсите (Р) се реrулират с потенци
ометрите Р 1 и Р 2 на стъпало 11.
Сиrналът (Р) се подава посредством
превключвател на видеосмесителя 7
за получаване на хоризоитални иви-
ЦИ. Сиrналът (Р) от друrня нзход на
11 се подава на чакащия мултивиб-
ратор 12 (модул ММ-4), който изра-
ботва сиrналите {Q}, необходими за
получаването на снrнала на реше-
тъчното поле.
От изхода "К" на Dидеосмеситсля
7 изпитателният сиrнал се подава
посрсдством потенциометъра Р 3О2 на
дефазиращото стъпало 13 (модул FH.
5), от чиито два нискоомни изхода се
ПОJIучава пълен видеосиrнал с две
полярности.
В заключение ще добавим, че към
уреда.. Транзитест" тип TR,-0850A има
приставка тип TR,-0850 I/S за измерва-
IIС 11 коитрол на телевизионни прием.
НlIIlII за ЦВСТ!Ю н:юбражение.
инж. r. Петков
Радио телевизия електрон и а. к-Н. 8 1974
Постояннотоковите стабилизатори на
напрежение са често използуваии схе-
ми в електрониката, ТЪЙ като почти
всички електронии устройства изискват
стабилизирани захрапващи ИЗТОЧНИШI.
Това озна'lава, че l'ЗХОДllOТО напреже
ние на стабилизатора не трябпа да Ba
рира с промените на мрежовото напре
жение, с промените на товарния ток
плп на околнан температура.
>Външният вид на интеrралния CTa
би. изатор па напр{'жеl ие е заблужда
ващ. особено малките му размери, тъй
[,ато обезпечава ток до десетки ампери
при НЯI.олко вюа разсеfiваиа мощност.
Ноi}дори и при IШСIШ мощности тези
Линейни интеrрални схеми изискват
IJЪНШIШ елементи: кондензатори за че-
стотна IюмпеНСiЩИЯ, резистори за ре-
+
Вxog
Фиr. I
rулиране на изходпото напрежсние, а
при rю-rолеМI1 мощности МОЩIiИ
транзистори.
Тези стабилизатори често имат ; IJЗве
дени МНО/'О lJътрешпи ТО'IlШ. Подобни
схе ПI са с I'о,нша тъвкавост при: из
ползуването. ! . .
Всички стзБИ.1JIзаторп на напрежение
работят на един п същ принuип, раз-
rледан' пакра1'({О '13 схемата иа фиr. 1.
Част от изходното напрсжение, опре
детена от делителя с резистvрите
R.1. 11 п5' се подава на единия вход
на дифереНUlылен усилвател, изпълнен
с траllзисторпте Т 1 и Т 2 . ДРУI'ИЯТ БХОД
на усилвателя е свързан ((ъм етаЛОНIIО
напрежение, ПОЧ''1авано от стабилитро,
на Дl' Токът от входа към изхода пре-
минава през сеРИЙI!О свързания тран-
зистор Т3' Нека допуснем, че вслед
ствие някаква причина изходното на-
прежение направи ОПIп д) Hapacr:e. То-
тава базата на 12 ще стане по-положи-
телна и в резултат наlJрежението из
колектора на Т 2 ще намал:е. А тъй
К1ТО Т3 е в схема иа емитерен повто-
рител, изходното му напрежение (из-
ходно иапр('жепие и на стаби.1Изатора).
С:lедвайки напрежението па колектор,)
на Т2' СЪЩО ще lI;iМЗJlеС'. Пром,шата на
изходното наrrрежеиие в положителна
ПОСОК<1 I Р ДИ:Ш;iКlза реаКUIIЯ, воде:ца
до промяна в противна ПОСОI;а, т. е. до
стабилиз 'рап па изходното папреже.
нне. До този Р":iултат се С1l1та He:Ja.
1rОkоэахраН6аuцu
-.. ycmpoClcmBa
Лииейни ннтеrрапии
схеми
внспмо от причината, предизвикваща
иромяна в ИЗХОДНUТО нанрежение, а
имепно промяна във входното напре
жепие и. и промяна' иа товарния 10К.
, Изхождаf1ки 01 раЗI'ледашНl пр.\мер
на r;оr. еДОЕателен коиr.еl;саuионен CTa
билизатор, може ,1.а се определят сле,,-
НeCт05IJA. Ьх. W М 330
I [/ТШ:'l/A, ШХ
" 2
а)
А
7 t (
1..L....1.i.
+
IIJ1С ССI:СЕШI елементИ във БсеI,И СТ<1-
билизатор :
реrуЛИрtщ еле!'.:еит (Т В \
УСИJШ;;1 С:О иа rrellHa (Т}. T2,R , п в ),
из!'.:еr,Батслеи СЛСJv.ОIТ, СЪС10f,Ш се
от Eep ra за еп ловно н[пrежеНl:е
I п,. R}) И Ч)'ВСТЕителна верш'а (R!, R 2 ).
,
5 иbX
!lcuлМт"А за и"т.
ИнтеI'р:,шште стабилизатори Ha на-
нrежение може да бъдат разделени на:
стабилизатори със средно каче.
сно на показ ,теЛl1те.
сложни :висококачествеllИ стабll-
лизатори, предстаl3ляващи са!'.юсrоптеJI-
ии БЛОКОЕе.
Типичен I1ример на стаби.шзатор от
първата "руна е даден на схемата па
\У МЗЗ0, производство на фнрмзта
\VсstiпglJOl1sе (фllr. 2а). ТраНЗIlсторите
Раоио телеАll3llЯ елеКТрОНllка, кн 8 1974
с,'абilпизато и ="а "вп])ежение
. ' - 'j ;..
Т, И J Т 2 са., BlCXCMa ДаРЛIlНПОН, като
усилването на тази двой!,а е над 10 ООО.
Тя изпълнява ро. ята иа реI'удиращин
елемент. УСIlлвате!lflТ на l'решка е. из-
пълнен с транзистора ТВ. а еталонното
иапрежеиие се обезпечава от стабили
трона Дl' Тсмпературппе ' изменения
2
+
+
WМJJO 5
l/JXQg
Bxcg
D)
ФИf. 2
на и ВЕ (ТВ) И на напрежението иа ста-
би.1итрона са равии по r01емина 1\
противни по посока, кое; о осиrурява
добра температурпа fнезависимост иа
стабилизаторэ. ["' k:';: ;'
На фиr. 26 С показана проста схема
за приложение на \V МЗЗ0, където са
9
тИк
7
б
... [/ изХ
; ,fD 1: I
: !/сиАМт"А на ,liJ.-оос,OfШU- IРеС АЦООЩI
1 ерешка :l{оhll{OЩJиё(l:тflOIIJUClll
Фlfr, 3
изrlСЛЗУВaIIИ са 1O два въmШlиелемента.
IUnp' ко IIрИ.10жеш)е са' намерили
:JнаЧИlешю IIO СЛОЖНII МОНОЛIПНН ста-
БИЛИ:IЛr.рн, които ИЗПО.1зуват предим-
cтnaTa на IIlпеrраЮIаТiJ технолоrня и
Gбезпсчават изходни иаnреже1l1Ш до
НЮ V. Най rL'.1ЯМО рэзпростраиеиие са
п лучили два типа: 11А 723 на фнрмата
l-аirсhiJd SеmiсопdLlсtоr 11 LM 100 иа
National Sеmiсопduсlоr. Първият сс
нронз;'ежда н от Tesla IЮД озиа'!еНllе-
24'
1 О J.LA 723. ОТ с,;в"валеНТllата му схема
(фиr. З) се.вижда, че се състои от ре-
I улиращ транзистор, усилвател на
вия транзистор Т 1 (с N канал). "ОЙ то е
свързан' като И3fОЧНИК на постоянен
ток за стабилитрона Дl' Чрез прилз
8
+и Вх
НОЛjJ
7
КОАект.
налр.
иии б
Ifecтomllo
КОlIлрнса UЯ
иет.
J 5 2
lIeUIICl'jJтUjJOH и IJнпрРтирон
Cxog Ixoj
Фиr.4
"1I6x.
. 7 I?! = Р,IIР/
6 I? ЗО tUU.1x.
r!-fо}У
Н4
I1
R U 1Щ .
..иизх.
(! .17) V
п,
Н,
Фиr.5
f(J6x.
+ и6х.
2ШО55 н-з +и иЗХ .
H7 I fVUJX.
8 7
"
Н!
а/
51
Фиr. б
I'решка, усилватеJl за еталонното напре.
женне и токооrраничаваща bePIll-а. Пъл
ната му схема е д дeHa на ф.ir. 4.
Елементнте Т), Т,. Д), R 1 И R 2 обра
зуват ИЗfОЧНИК З1 базисно преднапре-
жение за източннuите на постоянен
ток с транзисroрите Т.. Т7 и T 12 . Осо-
беностrа)'ук е IIJползуването на поле
raHcro на ПО,lеви транзнстор се обез-
печава добра стабилиост на напреженне-
то на стабипитрона и намаленн заrуби
в мощност върху Hero в твърде шнро-
кия обхват на входното напрежение.
Реrупиращият елемент на f.LA723 е
реализиран с двойката траизисторн Т 1 !1
" Т 16 . св ьрзани в схема Дарлинrтон.
9
Усилван'лят на rреШка е изпълнен с
диференuиа.1НОТО стъпало Т 10 Т)З' има
що за активен товар източника нз по-
стоянен ток с транзистора Т ,2 . чрсз
което характернстнките на схемата зна-
чително се подобряват. Емитерният из-
точник на постоянен ток на усилваrе-
ля е осъщесrвен с транзнстор:!. Т Н .
чнйтО режим се обезпечавз от транзи-
сторите Т 7 ; ТВ 11 Тя.
;-. Етапонното нзпрежение се получава
със стабипитрона Д2 и епеменrите Т..
Т 4 . T!I. Тв, R з . R., R!I И R6' Транзнсто
рите Тз. Т4' Т!I Н Тв обезпеч ват по-
стояннотоково ЗJхранван за Д2 с От-
рнцателна обратна връзка. чрез която
се постиrа MHoro ниско изходно съпро-
тивпенне на нзточннка на етапонно Ha
преженне. Т4 работи като усилвател на
напреженне, нмащ за активен товар
източннка на постоянен ток сТ.. а Тб
и Т6 са в схема Дарлинrтон.
Транзисторът T I4 дава Вlозможносr
за оrраннчаване на тока през стаБНЛII-
затора. Като rраинчната стойно:т се
задава външно.
Схемата f.LA72.3 може да бъде нзпо'
зувана за ВХОДIIН напреже1lНЯ от 9,5 V
до 40 V и нзходни от 2 V до 37 V.
Тя може да обезпечн токове до 150 mA.
като не се превишава МОЩНОст 800 mW.
За номинал но входно напреженне 12 V
и стабилизирано изходно напрежение 5 V
при ток на товара 5 mA UUЗХ се из-
меня по маПКО от 5 rnV за промени
на и ВХ от 12 V до 15 V, и по мал о
от 22 rnV за промени и ВХ от 12 V
до 40 V. При постоянно и ВХ И иивхс=
5 V изменения в товарния ток от
1 mA до 50 mA водят до промени в
UUЗХ по малко от 10 mV. Потискането
на фона е 80 dB.
""Iia фиr. 5 са показани някопко при-
ложения на f.LA723 само с добавянето
на няколко външни пасивни компонен-
та. Схемата на фиr. 5а е стабилнза.,
тор за ннскн напрежения (+2 + +6V)-
а на фиr. 56 стабнлизатор на висо
ки напрежения (+8 +37 V). На
фнr. 58 е даден стабипизатор с ъс
свързване за оrраннчаване на изходння
ток.
Чрез използуване на външни тран-
зистори възможностнте на сrаби.nиза-
тора може да се разширяват. На фиr.
6а е показана схема, където чрез до-
бавяне на мощния транзнстор 2N3055
към f.LA723 изходннят ток се увепичава
до 1 А. За получаването на стабилизн
рани напрежения над 37 V е необходи-
мо масата на схемата да бъде повдиr-
ната над потенциала на земята. като
изводът 33 оrрнцателно напрежение се
свърже към стабипнзирано напреженне,
достатъчно високо спрямо земя. Така
изходното напреженне се ПОВДИi'а на
исканата сrойнОСТ. На фнr. 66 е ПОКа-
зано свързването за получавзне на
100 VJ50 mA.
Литература
1. F. Н r u Ь у. Vlastnosll stabilisatof!!
mpvtl МАА723, МАА723Н, "Sdelo
vi\ci technika", 1973, N2 3.
2. Т. D. То w е r s. Еlеmепts 01 liпеа!
Microcircuits. "Wireless World", 1971,
N2 1429.
IIНЖ. П. Димитров
248
Радио теА €-вuзuя ел ё Т ':О НUКI ';ZН:8:"" [91 i
в концертни заШI, театрн н друrи
затворени помещения звукът, идващ
до сдушате.1Я, бива оси овен (дирек-
тен) и отразен. Основният е този,
който идва непосредствено до слуша-
те.1Я, а отразеният съдържа всички
останаЮI звукове, претърпяващн едно
Н,1Н НЯКО.1КО отражения. Основинят
звук се възпрнема пръв, а остаиа-
.1ите закъсняват спрямо Hero В зави-
симост от броя на отраженията 11
дължината на нзминатия път. ТаЗll
раЗ.1нка определя времето на ревер-
берация. Като се има пред вид, ч!'
микрофониrе в за.1ата стоят пред ор'
кестъра, те превръщат само директни-
те вълии в електрическа енерrия, ка-
то по този иачин се получава разли-
ка между това, което се записва, и
това, което с.1ушателят чува в кон-
цертната зала. За да възстановнм
звуковата картина в rрамофонната
П.10ча И.1И радноразпръскването, тря-
бва по Iнякакъв начин да създадем н
оrразеии вълни. Това може да стаие
с реверберациоинн устройства, чрез
които се постиrа ефект на с.1ушане
в rО.1яма за.1а.
Устройствата може да бъдат раз-
делеии на три основни rрупи: аку-
стичнн, електрическн и електромеха-
инчни. НаЙ-подходящи и същевремеи-
но наЙ разпространени за .1юбнтел-
ски УС.10rня са е.'1ектромехаиическнте.
Към тази rpyna се отнася и мека-
ннчнняr ревербератор, разработен от
френската фнрма "Audax", чието дей-
ствне се основава на следното: треп-
тящата диафраrма на високоrоворн-
те,1Я е здраво ,свързана в центъра с
НЯКО.1КО спирални пружнии, поставе
н" в рамка. Високоrоворнте.1ЯТ се
ВК.1ючва към н. ч. часr на възпроиз-
веждащото устройство. При. рабоrа
иа внсокоrоворителя колебанията със
звукова честота се предават чрез диа-
фраrмата на пружините, които започ
ват да трептят и да предават иа диа-
фраrмата допълните.1на механична
енерrия, която постепенно ,нама.1ява н
с това създава ефект на послезвуче-
ие.
Читателите, които не са се занима-
1Jа.1И ос този въпрос, MoraT да напра-
вяr сравнително простия ревербера
тор с подръчии материа.1И, действу
ващ по rорння приицип, опнсан в
страниците иа списанието (кн. 12 от
1968 1'.), и aTO се уверят в достойн-
ствата на системата, да hаправят ре-
вербератора, описан в кн. 7 от 19641'0-
днна. rО.'lемият брой пружини при
Hero и масивната му конструкция 1'0
правят предпочнт81Н.
Ревербераторът, изработен по опи-
санието в кн. 7 от 1964 [., работи от-
ЩIЧНО, 110 трябва да се спазват някон
изнскваlШЯ_ Т"QЙ като реверберацион-
ният внсокоrоворите.1 не може да
бъде нзползуван без нереверберацио-
. r ,,
Изкуствена ревеD6ерация
нен BHcoKoroBopHTe.1, от съществено
значение е изборът на мощността на
реверберационння rоворител. За нея
ще трябва да се съобразяваме с на-
личиата мощност на иеревербернращи-
те rоворнrели и мощността на УСи.1-
вате,1Я, към коЙто ще бъдат включе-
Фиr. 1
нн. Мощността на ревербернраЩIIЯ
nнсокоrоворител трябва да бъде по.
малка от мощността на неревербери-
ращня внсокоrоворцхел, въпреки че
rО.1яма част от мощността се поrлъ-
ща от пружините, които ие трябва
да бъдат MHoro опънатн, защото мо-
же да затормозят l!исокоrоворнте,lЯ
и той да започне да "хърка".
За предпочитане е високоrоворите-
.1ЯТ да бъде ръrъл, без rож мн пре-
теицни относно до.lната и ropHaTa че-
стотна rраннца. В опнсаното устрой-
ство беше ИЗПО.1зуван съветският вн-
cOKoroBopHTe.1 4r Д4, но може да се
вземе какъвто н да е високоrоворн-
те:, с диа:нетър 'най-ма.'IКО 18------20 ст.
навнвка до навивка. Изпо.1зуванеrо
на пружнни от друr материа.1 (обик-
иовена тед, меден проводннк и др,)
не се препоръчва. Те лесио се дефор-
мират, rубяr пърrавината си, иама:
. ява се реверберащюнното време, за-
почват да кънтят и цялото устроЙ-
ство ИЗ.1нза от строя.
За разлика от описаното в ки. 7/
1964 r. реверберацноино устройство
тук пружнните са навити с едни и
същ днаметър, с една и съща стъпка
11 са здраво закрепеии в свободните
си кранща в дървена рамка. На
p'lMKaTa са пробити дупки, през кои-
то ВЩlзат краищата на пружнннте, за-
lIоени на друrия край за ламаринка,
здраво прикрепена към рамката
(фнr. 1). Спазеио е условието пружи-
ннте от едната страиа на средата да
са ннвнти в една посока, а от друrа-
та страна в обратна посока. Ця-
. OTO устройство е поставено в дърве-
на фурнирована кути-я с декоративен
плат отпред, като на задння капак
бяха пробнти отворн с днаметър
15 тт.
Времето на реверберацня се опре-
деля от размера и опънатостта на
пружиинте н е.1ектрнческата мощ-
ност, с която се захранват. Това вре-
ме може да се менн, като се менят
съответно rорепосочените параметри.
Изменението обаче 'на реверберацион-
ното време чрез изменение на разме-
ра н опъиатостта иа пружиинте по
време на работа е свързано с труд-
ности, конто не може да бъдат пре-
одолени от раднолюбнтеля. Ето защо
по-удобно е нзменеиието на времето
на реверберация да става чрез изме-
2Bm/l
1iJ}t
/1
1!;
z 1./1
[Y" f
{'
1
z L _:R l
.. ,, ,
Пружините, които бяха НЗПо.lзува-
ни, са от помеднена стоианена те.1,
дебела 0,8 rnт, навнта ръчио върху
дървено ци.1Индърче с диаметър 10
тт. В едииия край иа дървеното ЦII-
.'1нндърче се пробива дупка, в която
се промушва началото на телта,
след което се започва иавиването н
Радио телевизия електроника, КН. 8 1974
с:
.,/
( ,
;,
V/
Фиr. 2
нение на електрнческата мощност, 11)-
стъпваща във високоrоворителя.
На фиr. 2 са представени ияколко
схеми за включване на реверберацн-
онен високоrоворнтел, без да се Пра-
вят промени в усилвате.1Я. ВЪВ в.СIIЧ-
ки схемн потенциометърът' R служи
за pery.'1HpaHe иа сиrна.'lЗ, постъпващ
249
I! ревербераЦИОl1l1l1Н високоrоворите.1,
като по този начин се изменя Bpe le.
ТО на реверберация. ревербераторы
от фиr. 26 jyIоже да бъде ВК.'lючен
към различн - видове фабрични KOДO
1111 ИJlИ ако не притежаВ8ме такива.
да направим свързване по схемит,,"
ОТ фиr. 2 а, о. Кондснзаторът С orpa-
lIичава честотната характеристика под
80 Hz, Това се прави с цел да се по
:IУЧИ по-ясна реверберация, тъfl като
('()едните 11 jjllCOKHTe тонове .'J,aBaT по.
()тчеттlва IJеоербераl1llЯ. ОТКО,11ЮТО
ниските.
Този наЧИII на свързване има еДИII
lIедостаl'ЪК времето на ревербера-
IIИЯ зависн от мощността, постъпваща
IJЪn високоr-оворителя, т. е. за .'1.а по-
JIУЧИМ по-rОJIЯМО време на ревербера
1НIЯ, трябва ,'1,а слушаме запиСите по-
снлно. Този недостатък обаче се
компенсира от липсата на втори
усилвател, захранващ реверберато
ра. простотата lIа изработката, иис-
ката му цена и rоляма ефективност.
" :' (:" -r <..' < ' " ' ч h'--и_ ,( ст6:-т
r техника
Най-добър ефект иа С.1ушане се
получава, Ko'raTo основният неревер-
бериращ високоrоворите.1 свири по
силно от ревербериращия ToraBa
реверберацията служи като фон lIа
основи ата нереверберираща ме.10ДИЯ.
fрябва да се знае, че реверберацион-
ният ефект lIe може да се употребя-
ва всякоrа за различни музикаЛН\I
11 .'штературни изпълиения дъ.1бочи-
ната lIа реверберацията трябва да
(,Ъ,'1е раз.lнчна. При несъобразяванс
с тезн Ус.1JОВИЯ може да се IIОЛУЧИ
lастъпване иа думите- една с друта,
което понижава разбираемостта, а
музнкалното произведен не да се пре-
върне n дисхармония от звуцн. Пра-
ЕИ.1НUТО опреде.1Jяне на времето на
реверберация значите.1НО подобрява
качеството lIа възпроизвеждането 11
водн до още по-rО.1Яма естеТllческа
наС.1ада
На таблицата е дадено най-добро-
то вреМе на реверберация за различ
1111 с.1учаи. Това време иа ревербе-
ПопrПРО80ДИИКОВИ n8мети
Напредъкът на модерната полупро-
водиикова технолоrия позволява да
се обедиият иа един чип няколко хи-
ляди траизистора. Вече е - възможно
да се произвеждат памети с повече
от хиляда бита за схема. Те заменят
обикиовените запомнящи елементи,
на първо място. маrиитиите паметИ.
При полупроводииковите па мети
трябва да се различават следните
схемии видове:
Изместващи реrистри.
Памети със свободеи достъп
РАМ-памети, оперативии памети.
Постоянни памети РОМ-па-
мети.
Проrрамируеми постоянии па-
метн ПРОМ-памети.
Всеки от тези четирн вида памети
се подразделя иа две: за статична и
за динамичиа работа. Статичиа рабо-
та означава, че съдържанието на Шl-
метта може да бъде прочетеио без
прилarането на тактов импулс. При
дииамичиите памети е необходимо да
има и тактов импулс, който периодич-
но да опреснява съдържаиието, с из-
К.lючеине на ПРОМ и РОМ (понеже
са постоянии памети) .'
И3МЕСТВАЩИ РErИСТРИ
При изместващите реrистри отде.Т-
liИrе запомнящи е.lементи са свърза-
ни последователно, т. е. входът иа
второто С'lъпало е свързан с изхода
" ПЪрвото, 11 т. 11. 3а заПОМНЯllе
250
на n бита е необходим реrистър с
Д'ЬJJЖИН8 n клетки. 3а прочитане даи
ните в реrистъра е необходим - такт,
който упраВJlява едновремеино всич
ки . n запомиящи клетки. С първия
тактов нмпулс се записва първият
бит в първата запомняща клетка и с
всеки следва[Ц такт се премества с
една Клетка нататък. След n тактови
импулса се появява първият бит на
изхода на реrисrъра.
Обикновено запаметяването на ин-
формацията става, като записваието
на битовете става паралелио, а ду-
мите серийно, т. е. една памет се
състои от MHoro паралелнн реrистри.
Статичнн изместващи реrистри
отделиите запОМНЯЩИ клетки се CЪc
тоят от триrери, чиито изходи са
свързани вииаrи с входовете на след
ващите. Тактовнят импулс достиrа
вснчки тактови входове на триrерите
по общ проводиик и при всеки такт
цялото съдържаиие се измества с
едно място.
3а да ие се заrубят даниите при
изместващите реrистри, е необходимо
само на.'lичието иа захраиващо напре-
жение. Поради това при тези ретн-
стри тактовата честота може да се
мени от О до допустимата максима.1-
на вел-ичина. МаКСИМЗЛН8rа честота иа
изместване зависи от теХНО.lоrията
lIа изпъ..lllение на реrистъра. При
..
,
Вид
възпроизвеждане
Време на
реверберацията
Ао
О
Ео
Дикторски Tel\CT
Драматически
теа1Ър
Класическа
Романтична
Танцова
l-'ИТМИЧllа
}tЖIIЗf)fJа
0,4 (),5 s
ОКО.10 1 S
'"
:s:
.,.,
.;:.
...-::.
до 1,5 s
до 2 s
От 0,7s до вьз-
можиостите на
ревербератора
! в зависимост
от мелодията
.
_.. - _. - - - .
. . . . -
рацня 1J.1нза в J'раШЩlIте на ревер61:'-
рация на ropeOnllcaHaTa реверберацн
Оllна СlIстема и трнбва ла се съоб
разяваме с lIero, за да IIзползуваме
напълно възможностите, които ни да.
ва една така проста, но същевремен-
но ефектна реперберационна снстема.
Хр. Спасов
l\lОП-техникаТ4, която е най подхо
дящи за по-дЪлrи реrистри, тя лежн
между 1+5 MHz. 3acera има статич'
ни изместващи реrистри с- капацитет
до 512 бита.
Дииамични изместващи реrистрн
даниите се заПаметяват в капацитета
затвор изток На полевия транзистор.
Това е възможно блаrодареиие иа
с'ЬВсем 'малкия капацитет около
0,4 pF и rолямото му входио cъ
противление. Чрез пренебрежимо мал-
ките утечии токове кондензаторите се
разреждат, макар и. бавио, така че
информацията се заrубва, ако ие бъ
де прехвърлена в следващата клетка
чрез тактовия и",пулс. От това е ясно,
че при динамичиите реrистри освеи
максималиата честота иа изместваие
съществува и минимална.
Тъй като утечните токове в иите-
rралиите схеми са силио зависими от
температурата, времето за съхраие-
ние, а с това и мииималната допусти-
ма тактуваща честота са силио за
висими от температурата.
Понеже за една клетка на ДИНа
мичиия реl'ИСТЪр са иеобходнмн зиа-
ЧlIтеJ1НО по-малко полеви транзисто
рн, ОТКО.ткото за статичния, върху
един '11111 бн моrло да се реалнзира
3+4 JП>ТП по-дълъr' реrистър. В СЪОт-
веТСТЕllе с това днес има вече Alilla-
11'"'11111 реrистри с Л'ЬJJжина 2048 бита.
Радио телевuзuяелектронuка, КН. 8 1974
ПДМЕТИ СЪС СВОБОДЕН ДО-
СТЪП РАМ-памети
Строежът на РАМ паметнте съще
стпено ее отдичава от нзмеетващите
perlleTpll. Докато при изместваЩlIте
реrнстри определена информаЦIIЯ сс
намира в определеиа клетка в точно
опредмено време, при РАМ-паметите
110добио на феРНТИlIте памети на все-
ЮI бит се отрежда точно опреде.теиа
".1етка. Информацията от иея може
1],а 6ъде прочетена в коЙто 1\ да 6н.10
момент по определен адрес II.ТII HaHO
во :ta БЪ.1е заПl1саllа.
З!
З/
")
"
зо
"<
""
I::J
<:t З
"
:э
'"
"! 2
I
I ?
у
33 този ВIIД памеТII наfl ПОДХОДЯЩО
е подреждането на запомнящите e. e.
меНТII в квадраТllчиа маТРllца с l' т
х 11 JI адресни проводннци, където /11
е броят иа запомнящите елемеИТII.
Във всяка т()чка на преСllчане на
адресните прОВОДIIIЩИ нма эаПОМIIЯ
ща К,lетка, която се адресира чрез
едиовремениото задействуваllе на пр(]
вОДНlfIщте Х 11 JI (фllr. 1).
3а СДI1В 1024 бита PA!\"' lIa leT са
lIеuбходими VI02 =оо 32 Х и Jc' про-
водници. За да c иама.lII броят IIа
адреСНIIте ПРОВ()ДНИЦII Х 11 l/. aдpCCII
те се кодират .1.ВОIIЧНО. с lшето a.lpcc
ните ПрОВОДIIИl1!l сс ре.1УI111рат ()Т
2Х32 На 2Х5.
Статични РАМ-памети ИJrра;lС
IIИ са, както стаТllЧНJlте IIзместваЩII
рсrистри от триrеРlI, т. е. за всеКII
запаметен бllТ е иалице еДIIН Tpllrep.
От това слсдва, че за ПО.тучаването
lIа пнформаЦIIята е .1.0стаТ"LЧНО lIa:lH-
'lIIето иа звхраllВ3IUО напрежение. Ka
т() нреДIIМСТНО с(' отбе.lязва .'шпсатз
113 опресннващ тактов импулс, а ка-
I (J недостаты11 rO;(HMOTO време за
.10СТЪП. 1..().1Ilчата заrубна мошност.
ма.1КlIЯТ капацитет на запаметяванс
в сравнение с динамнчннте РАМ па-
мети. Статнчните РА1\\ паметн се про
IIзвеждат в момента С капащlТСТ до
1024 битз.
Динамични РАМ-памети даНИI\-
те се запаметяват аналоrllЧПО lIа ДII
намнчните реrистри в паразитния ка-
паЦlпет затвор пзток на полевия
транзистор. Това означава, че и Прll
ДllllаМИЧlште Р АМ памети да IIIШ те
трябва да Се опресняват, за да не се
заrубват. Не е необходимо всяка за-
паметяваща клетка Д3 се адрсспра
.JапоиmЩII КАетКII
У аоресt.l
Фиr. I
поотде.1НО. за Д8 се опреснн СЪД"Lр-
жанието й. Опресняването става по
КО.'Iони при едиа 1024 бнта РАМ-
па Iет за еДIIИ цикъл на опресняване
сс възстановява съдържаннето едно-
времснно иа 32 К.'lеткн. Понеже една
1024 бита РАМ-памет сс състои от 32
КО.тон" по 32 запаметяваЩII клст
ки ПО тозн начин за опрес
ия ;ше .ia ЦЯ.тата памет са необхо
дими сам() 32 заппсващи НИКЪ.lа вмс-
сто 1024.
В бъдещс ще има .1l1иаМИ'l11ll PA.\\
иамети, ЧIIСТО общ() съдържаИllе ще
lOiКe да ее ОПрССНЯН3 с С:ШII СДIIII
СПIСН ИМI1УЛС_
lIапос.1С.11..К IIма :].JIlI3MII'I11II P.\.\\
иа Iети с капаШlТет 4096 бнта.
ПОСТОЯННИ ПАМЕТИ
памети
POM
1I0СТОШlllIIТС l1аМСТII са само чстс
ЩII, т. с. па lеПl, 'IIIСТО СЪ.1.ържаIlИС
може само дв се изчита, uбзче IIС
}lOже да се заПIIСl3а С.'lеКТРОIlНО. Ии
формацият.а се заиаметява ощс при
ИРОИЗВО;1:СТВUТО . Н3 РОМ памеТИТI'
'Iрез т. и. проrР:Вlllращи la("KII. Чрез
Р(i(Jud' iёJ7 е6I1ЭII Я елеf(трОНiщ'а, KH . 8 1974
тях затворите иа ПО.lеВl\те транзисто
рн се поставят или не под напреже-
нне в завнсимост от Шlформацнята.
която подлежн да се заПl\ше. ПреДlI
създаването Н8 IIHTerpaJlHllтe схеМII
ПОСТОянннтс памети се 'реаЛllзнраха с
ДIIОДНи матрици. Какъв nporpec n
П.'1ътността донесоха IIIITerpa.ll1IlТC
поетоянни памети, е ясно от това, 'Ie
една пнтеrрална схема замества n()
вече от 1000 ;1.иода.
проrРАМИРУЕМИ ПОСТОЯН-
НИ ПАМЕТИ ПРОМ-памети
ПРО.\l паметнте са I1ОСТОЯIIIIII иа-
MeTII, при които IIнформацията IIС сс
ззиаметява Прll ПРОllЗВОДСТВОТО чрсз
ироrрамираща маска, а в завършено
СЪСТОЯllие се проrраМllрат е.теКТРIl
'lecКlI. ПРII това се раЗЛllчават два
Вllда ПРОМ-па"еТII: еднократно про-
l"рамируеМII и MHoroKpaTllo проrра
мируеМII.
При еднократно проrра lIIруеМllТе
ПРО.'\1 памеПI се пре.1.извикват иеоб
раТIIМ" процеси, при които ТЪНКII
ПfЮПО:1.еЩII НрЪЗКII с(' пр('rарят '111('З
J.ilтfJl!.NОАепюJtl
C!eIТМllHO
НQ И! /?, fi('.1Y.'A'
.
. . мdА/JЖКа
:Jtl" fJY1/.Si, НtlЛ l>/Н/J
pf tтoк i/JOAUptlH 6 Si4?
Фиr.2
K ; yдap; - Т Й к т оз р оцсс
е необратим, може чрез еднн един-
ствен, фалшнво nporpaMllpaH бнт да
се направи неоизползуваема цялата
ПРОМ.
Мноrократио проrрамируеМIIТС
ПРОМ-памети са ПОСТОЯНIIII памеТII.
'lIIето съдържание елед проrрамира-
нето може да бъде УНllщожеио чрез
интеНЗIIВНО ултравиолетово об.1ъчва-
ис 11 после наново записано. 3а таЗII
це.Т схсмата се встроява в корпус с
капак от кварцово стъК.l0. ПроrраМII-
рането Става чрез кратковремеllllО
ИРllлаrаllе иа 'IO ВIIСОК" папре:iI\еИIIЯ
иа IIЗХОДlIте (напр. 48 V). Чрез BIICO
кото напрсжеИllе сс инжектират е.1ек-
три'!еСIi:И товари в кондензаторите,
образувани от затвора, които можс
да сс запазят в ПРОДЪ.'lЖСIIIJе па [o
:1111111. Това с Н"LЗ IOЖИО б.1аrодареИIIС
lIа ВIIСОКООМIIIIЯ СИЛИЦllев двуокщ".
Koii ro обхваща отвсякъде затвора.
Чрез СИ.шото у.нравио.тетово об.ll"I
паllе с кварцова :Iампа кондензаТОРII-
те се разреждзт и паметта може OT
,!ОВО да се ироrраМllра. Като rap311
ТllраllО време за съхраllеНIJе на зар!l
_18 ПРОlIзводитетlте дзват 10 r., а
теоретичеСКII Toii сс Зiта1ВЯ IЮВ(''1С
от НЮ r. (11'111- 2)
И. Димитрова
251
Светещи диоди I(BTO реrУIIВТОРИ НВ нвnрежение
Светещите диоди. вече са широко
известни като оптически индикатор-
НII елементн. Очертава се още no-ro-
,lЯМО развитие на ПРИ.10жението liM
поради възможността да се по.1уча-
lJaT раз.1ИЧНИ цветоВе на излъчваната
свеТ.1lШа и съвместимостта им в тех-
НО.10rнческо и елекrрическо отноше-
ние с. ПОЛУПРОВОДflllКОЕИТС прибори И
HHTerpa.1HIITe схеми.
Те притежават и едно "странично"
свойство, което им предопределя и
;lOПЪ.1Н1lТе.тни приложения: Еодт-ам-
lIерната им характернстика показва
СИ.1НО насищане от опреде:IСШ\ стоЙ-
ност нататък, което обус.1авя стаби-
тlЗиращо действие (фиr. 1), съперни-
чeщo на това иа ценер-диодите.
На фиr. 2 е ПOlшзан сдучай на
ирактнческо приложение на светещ
ДllOд като стабилизатор при раЗ.1ичен
товар и изменящо се входно иапре-
жение.
В зависимост от конкретните нуж
ди диодите може да бъдат СЕързани
H 50
и6х.
,1-;,5V
А ,1' U(jJx.
f.6-':1.1V
I
I А
аl
::. j 1
:::::.,
L_ i
j {О f5 V
t!
ПОС.lедовате.1НО И.ТИ пара.ае.1НО, като
съответно напрежението И.1Н токът
на изхода се уве.lнчават кратно на
броя им.
ФItТ. 1
тА 1
40
3D
U ид 20
f,6+I,i9V
t 1"1 i
Я-50
и6х
,J.HV
,
, Н,
!IA
А
а/
1 CE M .т
JO 100 150 200 т,4
11
Or
200'
(50
100
50.
[. . . . ... .
4:< 4.. 116 '.0 '-2 {4 '-Ц8 " V
дl
Дори и в тези с.1учаи на приложе-
ние светещите диоди имат ролята на
индикатори: чрез интеизивността на
светенето им може да се съди rрубо
ДОПЪЛНЕТЕ И РАЗШИРЕТЕ ВАШИТЕ ЗНАНИЯ
ЧРЕЗ САМОСТОЯТЕЛНИТЕ ЗАДОЧНИ КУРСОВЕ
такса
1. Телевизия 6,40 лв
! 2. Транзистори и
, маrнето1>они 6,60
I 3. Радиоприемници 5,76 .
I 4. Радио;>емонти 5,76 "
/1 5. Приложна радиотехника 5,28 ..
.
ПИШЕТЕ
на ..Задочните ypCOBe", София
ул. .Жданов. 10 тел. 87-91-87
252
Радiiо"те лев UЗuя elieK TpoHuKa." KH. 8':::'1974
Д. П.
Н,
ФIIТ. 2
-9
J;
6х04 UJxoD
Z, Zl
ФIIТ. 3
за стоЙността на напрежението и раз-
бира се, за наличието или отсъстви-
ето МУ,
Друrо приложение на светещите
диоди е иидикацияrа на 'напреже-
ннето 'на изхода на усилвате.1, из-
правите.l и др. над определена
стойност (фиr. 3). Тази стойност се
определя от nparoBoTo иапрежение на
ценер-диодите, към което следва да
се прибавят l,6+1,7V, KO,'IKOТO е ра-
ботното напрежение. на конкретния
сrетещ диод.
Очевидно единИЯТ от диодите ще
показва превишение в положителна
полярност, а вторият в отрицате.'l-
на. При променливо изходно иапре-
жеиие иидикаторът ще дава указа-
ние за симетричиостта МУ. спрямо об
щия извод. Като неудобство следва
да се посочи, че при по-зиачителио
превишаване на изходиото напреже-
ние и мощност иа източника диодите
може да се претоварят 11 да ИЗ,lязат
от строя.
Подоfmа по действие индикация
може да се постиrне, като на място-
то на светещите диоди се използуват
.'laMnH с нажежаема ж'ичка. Тя оба-
че е по-rруба, тъЙ като обикновените
лампи нямат npar във bo.'lt-амперна-
та сИ характеристика и реаrират
n.'laBHO на повишаващото се !Напреже-
ние. В заlllЯ'Iа на това тази индика-
ция е по-нечувствите.lна към прето-
варване.
Схемата може да се вклю
'111 към всеки захранван от мрежата
консуматор н чрез светване на лам
па Сllrнализира, ако захранващото
IIапреженне премнне определен, пред
варнтелно зададен праr.
Принцнпът на работа е следният.
Ако зададеният праr бъде надвищен,
ценеровият диод Д) се отпущва, Koe
то води до нарастване на базовия
ток на Т. и намаляване на вътрещ-
Пълното разреждане на кадмиеВQ-
никеловите акумулатор-и е съпроводе
но с повишаване наляrането иа rазо-
ве във вътрещността на елемента н
може да доведе до HeroBoTo разру
шава не.
Предлаrаната схема, позволя-
ваща да се оrраничн прекомерно-
то разреждане на този вид акумула-
тори, работи по начин, който напом
ня предищната схема. С включване
на ключв К кондензатор ът С 1 се за
режда през R). Спадът на иапреже
ние в R) през краткото време на за
реждане на С. отпущва транзистора
Т 2 . В колекторния му товар R 2 се по-
лучава спад, достатъчен, за да дове-
Схемата е предназначена ос-
новно за работа към транзисторен
ОСЦllлоrраф, където се изисква висо-
ка лннейност на раЗВlIвката. Тя може
Да се прнложи н във всички друrll
случаи, при които е необходимо на.
прежение с трионообразна форма.
rенераторът осиryрява сиrнал с
постоянна амплитуда в честотния об
хват 6 Hz 450 kHz. ЛинеЙНОС1
та на "триона" е 1 % за 200 kHz.
Най добрата линей ност се постиrа с
реryЛllране на тример-потенциометъ
ра R4.
Филтърът С) R5 предотвратява
паразитното самовъзбуждаие иа по-
високите честотн. Амплитудата на
трпонообразното напреженне е около
3 V от връх до връх, а възбужда-
ЩИ ят сиrllал във входа може да
бъде от 0,5 -до 5 У.
H-fnt!Н gj е
K
А
+
{2У
.
J
9У IAKYJllA.
Индикатор ва свръхнапрежение
""'"
IIОТО му съпротивление емитер колек
тор. ToraBa базаТ'а на Т 2 "попада" на
12 V и транзисторът се отпущва.
Диодът Д2 е силициев н спадът на
напрежение в пропускащата посока
от Hero спомаrа за поддържане на Т 2
в от пушено състояние. Общият ток
от двата транзистора е достатъчен,
за да предизвнка светването на една
маломощна лампа Л.
Оrраничмте" lа раlреждаието иа акуму"атора
де н Т) дО насища,не. ToraBa напре
жението на акумулатора се оказва
приложено към вериrата на цeHep
диода Д), който започва да пропуска.
Спадът върху R. от диодния ток
поддържа Т 2 в отпушено състояние.
Ако напреженнето на акумулатора
спадне Под праrа, необходим за 01'-
пушване на Д), последннят преста-
ва да пропуска и Т 2 се запушва. To
ва води до запущване и на Т) и TO
кът във вериrата на консуматора се
оrраничава до стойността на начал
ния ток /СВО на този транзнстор.
Ценеровият днод Д) се подбира в
зависимост от желания праr за задей-
ствуване на оrраничителя.
rеиератор аа раlВИlка с висока "ииеймост
Ш9/4
Irз
fOк
С превключване на кондензаторите
С З до С 7 се получават следните под-
обхвати: С з 6 до 48 Hz; С 4 47
до 630 Hz; С б 470 до 5900 Hz;
Радио телевизия електроника, кн. 8 1974
/(1
{к
9У
Ц.7
Сб 4,7 до 59 kHz; С 7
50 ДО 450 kHz. Плавното pery
лиране на честотата се извърщва с
потенциометъра R9. . д. Р.
253
// ': Nи'"
- -///'
ВнсокorовормтеIlН.' nPOH180ACT80 Н8 З810.. 8 &lIarOe8rp8A
ВUCОf:оzo:орителите тип ВМ 67
(фиz. J) са миннатюрни с намалено
маrнитно разсейване. ВМ 67 А е пред
назначен за джобни транзисторни прием-
ннци, а ВМ 67 АВ за работа i! апа
ратури без изходен трансформатор_
i>аботят в нормални климатични усло
вия н при по ниска температура.
,'}
Фиr. I
Вucокozоворllтелят тип ВМ 57
A8 TM (фuz. 3) е субминиатюрен с
кръrла форма и номинална мощност
0,25 W.
Предназначен е за вrраждане в
джобни радиоприемннци и др., които
ще работят в условия на тропическа
и морски климат. За тази цел високо.
,'оворителят има клнматична защнти
.,56,5" и защита от действието на со-
лена морска мъrла 4 Ta степен.
254
Техническа характеристика
Наименованне
НМ 67 А
НМ б7 АВ
Външни размери:
диаметър, mm
височина, mm
Маса (kg)
Номинална МОЩНОСт, W
Номннален импеданс,g
Резонансна честота,Нz
rориа rранична честота, Hz
Неравномерност на честотната харак-
теристика (фиr. 2), dB
Средна абсолютна чувствителност
Nm IIYW
Индукция във въздушната междина на
маrнитната система, Т 0,7 0,7
Материал на маfнита алнико 5 алнико 5
Произвеждат се и варнанти на внсокоrоворителите ВМ _67 А-ТМ и Ш"l 67
АВ-ТМ, предназначени за работа в области с тропически климат.
65
29
0,080
0,15
4.:t15'Y.
::;; 300
5000
65
29
0,080
0,15
25.:J:.15%
::;; 350
5000
::;; 14
::;;14
0,5
0,5
dB
80
I
/' "" "....
...... v
/
/
SКJ
70
БО
50
'ООО
2000
.fOOO '(!ООО 201J(}O Jla!
'ОО
200
500
Фиr. 2
1
1\
N
.....
i/
21
Фиr. 3
Радио телевизия електроника, кн. 8 Tff7J
=:
==
1. _
===i= . ..,
Техничесиа хараитеристииа ав
ВЪНШНН раЗ!dери:
диаметър. . " 51 шm
височина 21 тm
Маса . . . . . . . . . . . 0,035 kg
Номинална мощност. .. . 0,25 W
Номинален имнеданс. . . . 8.:1:.15% &!
Резонанс на честота. '. 430.:!:. 150/0 Hz
['nрна rраница на честотата OOO Hz
НеравномеРIlОСТ на честотната xapafl.
теРИСТIIка (фиr. 4) .... 12 dB
Средна абсолютнз чувствнтелност
N m-2I Vw . ..""
. . . . . .. . . . . .O,4
Вuсокozоворите.щте тип ВК 78 А4.
ВК 78 А8, ВК 78 А4-ТМ, ВК 78
А8.ТМ (фиr. 5) са електродииамични
с кръrла форма и номинална мощност
0,75 W. Имат нодковообразна маrинтна
система с централен мзrНIIТ от сплав
алнико Б.
ВнсокоrовоrlПе.ппе ВК 78 А4 11
ВК 78 А8 са предназначени за работа
в области с нормален клнмат, а ВК 78
A4 Т М и ВК 78 А8- Т М в обласТII
с нормален и тропически климат.
(/8
100
90
817
70
СО;',)
50
+
ni
-i=
Н[Щ
1170
90
во
70
60
217
(ОО
200
500 1(}(КJ 2tJ017
517017 100017 ?!KI()J .'1&
"
1;
4(; J
Фиr. б
5171717 10ООО 2(l(J17ШIi!
ВК 78 А4
ВК 78 А8
517
Наименование
ФИf.4
tj7б
ФШ.5
Ш)
200
5(JO 11700 21700
Техннчесиа хараитернстниа
Номинална мощиост, W
Номинален импеданс, &!
Резонансна честота, Hz
ropHa rраииuа на честотата, Hz '
liepaBHOMepHoCT на чест-отизта.хараитеристика
: . {фнr. fi), dB .
I Средна абсолютна чувствнтелност, Nm-'/vw
0,7.5
4.:t15%
21)0:1: 15%
5000+30%
< 12
0,55
0,75
8.:t15%
286.:!:. 15 '/0
5 00+30%
<:: 12
0,5
Радио телевизия електроника, кн. 8 1974
I ВК 78 А4-ТМ I ВК 78 А8.ТМ
T T . . .
! rn
'4.:1:15% 8' 15%
271Н 15% 297 -t 15%
4.50n: 30% 1500+30%
::;; 12
0,5
s. 12
2: 0,45
255
ВиСО1Соzоворителите тип ВЕ 812 А
u ВЕ 812 Б (фиr. 7) са елипсовидни,
широколеитови. Предназначеии са за
използуване в нормални климатични
условия.
ФШ'.7
Наименование
Техничесна харантеристина
ВЕ 812 А ВЕ 812 Б
120 х 8О 120х80
51 40
0,220 0,180
1 1
4.:1:.15% 4 .i: 15%
160.:1:. 15% 160 .:!:. 15%
2 12000 ;::: 12000
:::.;; 12 :::.;; 12
20,6 ;;::: 0,6
1,0 1,0
алнико бари ев фсрит
Външни размери:
по осите, тт
височина, тт
Маса (kg)
Номинална мощност, W
Номинален импеданс,Q
Резонанс на честота,Нz
l'орни rраници на честотата, Hz
Неравномерност на честотната xapaK- 1
теристика (фиr. 8), dB
Средна абсолютна чувствителност,
Nm- 2 f\"\v I
Индуктивност във въздушната меж-
дина, Т
Iматериал на маrнита I
Произвежда :се и високоомен вариант тип BE 812 АВ с номинален импе-
данс 15 150ft, Q.
/ r---.. ....... / 1'-.... ,
..... i--;' \
'"
I
I
d8
100
90
80
h
70
!"О
1СО
Becml. от Л 6B ' ' ........
:.:' t i : . 'J;;
't: . . -.:..-"" . " -:--л....:iiJii.
'.. . ',":. ,-.... ; i j;; '
АПАРАТ, ОПРЕДЕЛЯЩ НЕИЗ-
ПРАВНОСТИ В РАНЕН СТАДИИ
К2007. Той дава възможност да се
определи изменението на съпротив
дението на контакти в ранен стадий
на повреда в превключватели, запое-
ни съединения, печатни платки. съе-
динители, друrи електронни компо-
lIен1'И и свързочна апаратура. Има
честотен обхват от 3 kHz до 10 MHz.
Ако на входа на изпнтвания обект
се подаде променливо напрежение с
постоянна амплитуда, чувствителните
на l3ибрация контакти предизвикват
IIзменение на изходното напрежение
с честота, с която се мени съпро-
тивлението им. Сиrнал със звукова
чеС1'ота, формираща се в резултат
на детектиране и усилване на това
<l\1ПЛИТУДНО модулирано напрежеН!I<',
256
се чува чрез високоrоворителя като
трясък (Siетепs).
*
* *
МОСТ ЗА ИЗ,\ШРВАНЕ НА РЕ-
ЗИСТОРИ GR 166 DC. Предназна-
чен е за измерване на съпротивления
о ll,g до 1 1"era и ,IOH g). Това е
право1'ОКОВ измервателен мост
с четири мостови кръrа с 0,02 % точ-
ност н разрешава ща способност (по-
казания) от 6 реда. Обхватите 500 J.L2
и' 7 Х 1,92 са с точност, по-добра
от 1 %, друrите обхвати достиrат до
точност 0,02%. С Hero може да се из-
мерват контактнн преходни съпро-
тивления на релета 11 превключвате-
ли; съпротивления в права и обрат-
на посока, съответно съпротивления
lIа проводимост 11 запушваи<
200
10017 2000
50tJ() 1(}ООО 200tJOII
500
Фш-.8
на диоди. съпротивление на на-
мотки на трансформатори, изолаци-
онни съпротивления, съпротивления
иа термнстори; сравняване на близ
кн съпротивления. Четирите MOCTO
ви кръrа осиrуряват съответната чув-
ствителност и разрешаваща способ-
иост по целия обхват от 10[6: 1. Об-
хватите се избират посредством
превключвател (Gепеrаl Radio
rФР).
.
* *
ИНТErРИРАЩ ЦИФРОВ ВОЛТ-
МЕТЪР Щ-1653 EMG-1363, Преk
назначен е за измерване на постоя-
нен ток в rраниците от 10 тУ дО
1000У. Има 6 подобхвата 20 тУ.
200тУ, 2У, 2ОУ, 200У и 1000V.
Поrрешност на измерването.:!:. 0,05%.
Радио телевизия електроника, кн. B 1974
спрямо rраничната стойност на все-
ки подобхват. съответно i 1 знак (с
изключение на подобхвата 20.:nV,
където e.:t. 2 знака). Разрешаваща
способност IOfJ.V за обхвата 20roV.
Входно съпротивление в подобхва-
тите 20 .:nV, 200 mV и 2 V no ro-
пямо от 20 М Q, и за подобхватите
20 V, 200 V и 100 V 10 MQ. Вре-
мето на измерване е 30 fJ. s .
Резултатите от измерването се от-
читат по устройство с пет цифрови
индикаторни лампи. Първата от тях
показва знака (полярността) на из-
мерваното напрежение. Освен въз
можността за непосредс вено отчита-
не по цифровите лаМ.1И. K'l>M при-
бора може да се включи и ци4>Jlопе-
чаташо устрейство.
. Приборът може да работи и в ав-
томатичен, и в ръчен режим. При
автоматичен режим повтаря из..е,ва-
нията през периода от зо 1&8. Изпоп-
зуването на иитеrриращия п,инЦlШ
осиrурява значително потискане на
входния фон. Входът на прибора е
напълно изолнран от корпуса. Чрез
калибрираща вериrа .(норма.,ен еле
меит) може да се проверява и pery-
кв
lJffi} Ж. оо (J1J с<{ lm
инж. Е. ЦАНОВ
Между нашнте радиолюбители щи-
роко е разпространено мненнето, че в
КВ прнемннците за CW н SSB ие е
необходимо да се използува АРУ.
Доколко е обосновано Tova разбира
ие?
3а приемане на телеrрафни cHrHa-
пи' наличието на АРУ не е Н3Jlожи
телно. Максималният изходен сиrнал
се определя от нивото .на оrраннча
ването му от усилвателните стъпала.
Разбнраемостта му почти не се на-
малява и а.о при np'eTollapBaHeтo
на стъпалата не се получават КОМ-
бинационнн честотн, можем значител-
но да опростим схемата на приемника,
като нзключим АРУ. Това предпола-
"а използуването иа качествени фИЛТ-
ри по междинна, а евентуално 11 по
ниска честота. Не трябва да се заб-
равя, че стъпалата, след които е
включен филтърът, трябва във ВСIIЧ
Itfl случаи да работят в линеен ре-
жим, тъй като освеи полезния те
УСИJIват и друrи снrнали, чнито ам-
плитуди може MHoroKpaTHo да .1'0 иад-
вишават. По-подробно този въпрос е
разrледан в (Лl).
При приемане на SSB сиrналн упо
требата на АРУ е твърде желателна,
защото претовараие-ю tI& усилвател
ните стъпала довежда до получава-
ието на интермодулационни изкривя-
вания между съставните от спектъра
на приемания снrнал и може силно
да 1'0 изкривят. Освен това необхо-
A!fМO е изходиото ниво да се под-
държа неизменlЮ при изменение на
входното ниво в ширркw rраници.
Прн липса на АРУ тОва предполаrа
непрекъснато манипулираие с реrула-
торнте за усилване по висока иииска
честота дори ако приемникът има.
rолям динаМИ'lеи диапазон. В проти-
вен случай резките изменения иа из-
ходното инво довежд:аТ". хо бърза умо-
лира точността на измерванията иа
прибора (УНР).
.
. .
ЕЛЕКТРОПРОВОДИМА ПАСТА.
Преддаrа се електропроводима пас-
та за контакти на орrанически по-
ПУПрОIlОДННКОВИ прнбори, съдържаща
свързващо вещество и пълнител. С
цел да се получи възстановяваие иа
контакта пастата има следния със-
тав: меден йоднт 50 60%; фИНО
1J.llсперrирано сребро 2 3%; разтво-
рител 25 3O%; лепило 12 18%
(СССР).
EAIlO преДllожеllllе а8 АРУ В"lIю4мтеllСКlIте КВ ПРllемllltЦИ
ра на оператора. В по малка степен
същото важн н за приемането на тe
леrрафни сиrнали.
В повечето случаи ..спестяването"
на АРУ в любителскнте приемници се
дължи на трудностите при прилаrане-
то му в апаратури за SSB и CW.
Обикновено се изменя усилва.ето
във ВЧУ и МЧУ, като се детектира
м. ч. или н. ч. сиrнал. И двата иачина
имат неудоБС'ПIа.
лиза от схващането, че по-rолямата
част от усилването на приемника
трябва да стане в тези стъпала. Как-
то е показано в (Л,), при cD8peMeJ.l-
ните транзнсторни приемници това
не е наложително, тъй като в НЧ}
може лесно и при ниски шумове яа
се получи усилване до около 100 dB,
По мненне на автора това ПОЗ1l0ЛЯ-
ва да се получат задов-пителни ре-
зултати и при АРУ ио-ниска честета
Фмr.
При _RЛНТУДНОТО детектнране на
м. ч. сиrнал е необходимо допълни
телното му YCli.qBaHe, тъй като пра-
rDT за задействува не на амплитуд
иия детектор обнкновено е доста DO-
внсок от изходното м. ч. ниво. Ако се
детектнра н. ч. сиrнал, при филтрира-
нето му се срещат трудности, защото
изнскването за бързо задействане на
АРУ е в противоречие с необходнмост-
та от използуване на филтрираща
rрупа със сравнително rоляма време-
константа (Л2, Л3). Допълнителна
трудност е включването на реrулатора
за усилване на н. ч. след точката, от
която се взема за детектиране сиrна-
лът. В иякои случаи това ДОllежда
до rолеми иЗ1tрививания в и. ч. усил-
вател.
Нее6хохимостта от реrУЛНJlаие иа
уси ането в'8в JSЧУ И МЧУ ПJl8JIЗ-
ЮкoiI
.
и схемата значително се ОПрОСТflllа.
Предлаrаната блокова схема за Hв
лучаване Иа АРУ по и. ч. е по.аза-
на на фиr. 1. Това е компресор 110
н. Ч. С rолям обхват на действие 11
сравннтелно малки BpeMeKOHCTJiHTII.
След предуснлватели 1 сиrнал'ilТ се
подава на управляемии заТlfхвате.л 2,
чието затнхване се промени 11 заl\.И-
снмост от напрежението в т. А. 8т
усилвателя 3 снrналът се педава иа
крайиня НЧУ 4 н на промеилиlЮТОКО-
вия усилвател за АРУ 5. Слех усилва-
нето му той се детектира и след пос-
тояннотоковия усилвател 7 с@ подава
за управление на затнхватели 2.
Принципната схема на предлаrано-
то устройство @ дадеиа на фиr. 2. В
неи е IIКЛI8'1ен крайнмит усимател по
н. '1. избер'ilТ на кейт" заВIIСИ &1'
ИЗИСХlljIlИflт.а "а ЛlfJfillте.ля. ТРИ'lIа
...ВУ
R"
бк
R'2
"К
22к 'fJi
+
18-t
+
C,
j" 19-'
;"Л. 4.
Ок.'!. <-
...ВУ
Р: n
б8 к .1
Q!
11. ..,
В201.
lI.тю
R,s
+7к
Ak
O'.?tJ
P.z5-, gк
!23
а2к
16
R 2 )
бак
.;
П Rа
-,!4JK
C' -*
""' j ' + J 1Zg
f.8"lj Jя
.fn.
VK ..
п
ло :i.
Фнr.2
да се има пред вид, че ВХОДНОТО му
съпротивление трябва да бъде над
5 k Q, а изходното напрежение на
rорния край на потенпиометър R 1S
(реП'JШТОР на усилването на н. ч.) В
сре....ата на работния обхват на АРУ
е около 5 mV.
Входното съпротивление на схема-
та от фиr. 2 е около 2,5 kQ, коетО
позволява добро съrласуване с дио
ден балансен детектор и намалява
нивото на брума. Т" ТЗ, ТВ са усил-
вате.'1И на напрежение. Т4 е усилва
тел по постоянен ток за реrулира
щия транзистор Т 2 , който заедно с
R B образува променливия затихвател.
И ползува се изменението на дина
мичното съпротнвление колектор еми-
тер на транзистора при изменение на
базовия му ток. Диодът Дl И рези-
сторът Rзg се използуват при транси-
върна работа. При подаване на поло
жител но напрежение. в точката S, Т 2
се отпушва и запушва н. ч. усилва
тел. Днодите Д2 и Д4 са детектор на
напрежението за АРУ. От Дз нм се
подава отпушващо напрежение, като
по този начнн се 'използува темпера-
турната зависимост на напрежението
върху Hero за подобряване на темпе-
ратурната стабилност на характери
стиката на АРУ. Времето за задей-
ствуване на АРУ е около 5 ms и за-
виси от стойностите на С 9 и CI\' Bpe
меконстантата му е около 350 т$ и
може да се изменя с RIB и C g . Въпро-
сите за подбора на времето за за
действуване и времеконстантата иа
s
.
се използуването на две скалн З8
отчитане при двата случая или пре-
включвания в схемата на S метъра.
Допълнителна трудност е отчитането
на rолям динамичен диапазон (ДО
120 dB) на една скала. За конструн-
рането на S-метър, който наистина
ще върши работа, е необходимо да
се използува усилвател с характери-
стика, близка до лоrарнтмичнатз.
В случая се' предлаrа схема на
S-метър, свободен от rорните недо-
статъци. Напрежението за Hero се
взема от товара на T 1 , който не е
обхванат от АРУ. При слаб входен
снrнал диодите Es Дв са запуше
ни и vсилването на Т7 е максима.'lНО.
При по-силен сиrна.'1 те се отпушват
и се въвежда дълбока отрицателна об-
ратна връзка по напJtежение. Това Ha
малява усилването н позволява отчи
тането при rО.1ЯМ динамичен пиаwазон.
T g работи като детектор и усилва
тел. С Дg му се подава преднапре
жение и се постиrа температурна
компенсация на това стъпало.
В схемата са използувани мало-
мощни силициеви диоди, напрнмер
бъдrарските 2Д5602. съветските Д220.
Д223. ДI05 и др. Транзисторите са от
тнпа KT315, BC107 109, 2T3771 и др.
На фиr. 3 са дадени нзменението
на IIЗХОДНОТО напреженне и показа-
нията на S-метъра като функция от
входното напрежение.
По мнение на автора посоченнят
метед за автоматнчно реrулиране на
усилването позв ява при сравннтел
ио проста схема удобството и каче-
ството на работа . при .'1юбl1телските
КВ ПРllемници значително да се по-
виш т.
Литература.
1. Ч. Левков "Някон проблеми
l/щ.r $'
l{,ЭI(Srmj ({}е,.у
1 50
0.8 , '-о
аб 1]0
I
,1
. I
20
I
4- б 8 ,02 2 4- б 8103 2
АРУ са разrледани подробно в (Л2).
При наличието на АРУ в приемни
ка на слух е трудно да се оцени
реалио силата IЦi сиrнала на коре-
спондента. Затова в повечето случаи
се прилаrат S-метри. Обикновено за
тях се изпо зува част от напрежение
то на АРУ. Това крие неудобства, за
що'/'о завщ:имостта'между входното и
изходното напрежение при включено
и изключено АРУ е различна. Налаrа
4 б 8101- 2 4 68105
14z..f'Y
ФИ!'. 3'
при конструирането на любителски
транзисторен приемник", сп. "Радио,
телевизия. електроника", бр. 1/1972
1'., стр.. 31 34.
2. Рарреп',.s. Bruene апd Schoenike,
Sinj;le Sideba'1 Prin::ipal and Circuits,
Мс G,aw НiIl.
3. С. Буиимович, Л. Яйленко -
Техника любительской однополсиой
радиосвязи. 1970 ".
ЗАВОД ЗА НЕСТАНДАРТНО ОБОРУДВАНЕ
димитър
ПОП08
8АРНА
ПРОИЗВЕЖДА:
1. Машини и механизми з,
жакардови ап";
.. ТИЛН(!1 п,",омишлено
l. С ьор ы/нияя
kлимаТИЧНd ИНСТJЛJЦИЯ
Телефони: диреК10р 2-::B- .
зам. директор 4-110-09
нач. пласмент 2-32-37
централа 2-32-37
....
3. Нестандартно оборудване за министертсвото на леката промишленост
съоръжения за вътрешно заводски транспорт
Нt>стандартни съоръжения за R.Тшматизация на ПрОИЗПО;1,ствени помещения
нестандартни машини и механизми за основното произволство
раз.'1I1ЧНII видове СТII.'1ажи
Ч у ТУ"С'"И IfЗДСЛIНI
УС · ОЙ ТВО I
ОРАМНО ТИП
.. .
....
. . ..
.......-....
.
ИзД{..lИI
,'11 .!:!Ощ
113ПЪ 1Н:П, I . ро..,
а при.lожна Tt.ltBIi'-\ 'нн <::р.1 ТИП
Н Jd I.J:ВИЖ ;!аР п '.le tHaTa в
А"и
:тп 1.Н И.lII тип
LUllряванf'
hТП- 2'
,. j .ното п
1 ова
ОСЪЩ
'11 OHT !Н2 11
ТI-I . ,о равнина.
ПаНОРdМНОТО УСТ' Ji' пк, П -220 има ,1'1 СИ- 1.1ен ьrЪ.1 на rdtle в ;НI
онтална равнина 'J I И \1аl' {'И:\1аJlен rЪ.l .въртанс.: lJЪВ вертика.lна р: ьнина зr;
1:3 уп :по е Br ,. .J...l СllеЦИ3.lен оrраничи'" помощта на КОИТО .1есно MOA{f' 18
оrраничи ъrь '(1 завъртането всеки ('nKpeTeH с.lучаii.
'п" .1 ,шето на панор..:vIНОТО УСТ] с'1Ство извършва 01 1{ )маllде.. II..'П. 11'
.lие о '\... е .. еднаЗllачено да рабuти на I-'.рито.
rUJlемият ъrЪJl на завъртанеТt ХОРИЗLJнта.lна 11 Ч{ ТИ Ю IHIIII разшщ а
. 'СП.lозтаIЩОlIlIите ВL3:VIOЖНОСТИ изде.'lИето.
Производител:
дсо "РЕПIРОМ"
СЛАБОТОКОВ ЗАВОД
София
Износител:
Д BO О. о. "ЕЛЕКТРОИ \1ПЕКС"
София
Te.'IeKC: 22 575