Text
                    ПЕТЯ ГЕОРГИ АРНАУДОВА
NOVA
TERMINOLOGIA
MEDICA
POLYGLOTTA
et EPONYMICA
HA СДАЕМ ЕЗИКА


PETIA GEORGI ARNAUDOVA, MD, PhD NOVA TERMINOLOGIA MEDICA POLYGLOTTA ET EPONYMICA НОВА МЕДИЦИНСКА ПОЛИГЛОТНА И ЕПОНИМНА ТЕРМИНОЛОГИЯ НАСДАЕМ ЕЗИКА НОВАЯ МЕДИЦИНСКАЯ ПОЛИГЛОТНАЯ И ЭПОНИМНАЯ ТЕРМИНОЛОГИЯ НА СЕМИ ЯЗЫКАХ NEW MEDICAL POLYGLOT AND EPONYMIC TERMINOLOGY IN SEVEN LANGUAGES MEDIZINA I FIZKULTURA • BULGARIA, SOFIA • 2005
ПЕТЯ ГЕОРГИ АРНАУДОВА NOVA TERMINOLOGIA MEDICA POLYGLOTTA et EPONYMICA НОВА МЕДИЦИНСКА ПОЛИГЛОТНА И ЕПОНИМНА ТЕРМИНОЛОГИЯ НА СЕДЕМ ЕЗИКА LATINUM • БЪЛГАРСКИ • РУССКИЙ • ENGLISH FRANÇAIS • DEUTSCH • ESPAÑOL МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА • СОфИЯ • 2005
Всички права запазени. Нито една част от това издание не може да бъде репродуцирана по механичен или еле-ктронен път и разпространявана под каквато и да е форма без изричното писмено разрешение на издателство „Медицина и физкултура“ ЕООД - София. © Петя Георгиева Арнаудова, 2005 ISBN 978-954-420-236-6 61(038)
ПРЕДГОВОР Настоящата Nova terminología medica polyglotta et eponymica е изцяло наново създаден многоезичен и енциклопедичен речник, отразяващ съвременното ниво на медицината от началото на 21-и век. Заедно с пълната актуализация на всички термини и допълнените с повече от 50% нови и епонимни термини представеният материал запазва като добра традиция общия вид на първообраза си, тъй като е естествен наследник на добре известната Terminología medica polyglotta - всепризнатият и уникален за световната медицинска литература труд на баща ми Георги Димитров Арнаудов (1901-1985 г.), автор на първите две издания у нас (1964 и 1975 г.) и на 4 издания на руски език (от 1964 до 1979 г.). В създаването и оформлението на книгата съм била активен участник, на част от българските и руските издания съм научен редактор, както и съавтор на последното, малко преработено трето българско издание от 1992 г. Изминалите 40 години от създаването на първата Терминология и огромното развитие на медицината в този период наложиха новото й цялостно написване, с изчерпателно актуализиране на абсолютно всички термини както в обяснителната част на български, така и на другите 5 езика, ползвайки най-съвременни литературни източници. Едновременно с това книгата е съществено обогатена основно с 3 вида информация: първо, многобройни съвременни и нови термини, не съществуващи в предишните издания; второ, с най-известните и важни епонимни термини, наречени на създалите ги редица лекари, които чрез тях значително са обогатили медицинската наука и практика; и трето, с допълнителния испански език, широко ползван в света. С това книгата става не само нов обширен полиглотен справочник - вече на седем езика, но и кратка съвременна медицинска енциклопедия. Нова медицинска полиглотна и епонимна терминология в главната си Част I - Основен общ речник, съдържа над 17 000 латински медицински термина, подредени азбучно. За всеки един от тях е дадена етимологията му, следвана от (Ь) - българския превод с обяснителен текст или кратко описание на значението на термина, след което е преводът му на останалите 5 езика: (г) руски, (en) английски, (f) френски, (d) немски и (es) испански. Общо в книгата нововъведените термини са 6000, над 1500 от които са напълно нови медицински понятия от съвременната терминология на най-високо развитите раздели на медицината от последните десетилетия. Голямата част от тях са от генетиката (напр. клон и клониране, автозомен и доминантен/рецесивен ген, тризомия и др.) и имунологията (напр. В- и Т-клетъчна инсуфициенцля, видове имунна недостатъчност и др.), но също така и от различни други медицински специалности (напр. прион,, интерферон, интерлевкин, лейкотриен, простагландин, аутизъм, парафилия, лизозомно-складираща болест, факоматоза, лазер, шънт, байпас, стент,, дактилоскопия, канабис и хероин и много други). Повече от 3500 са новите епонимни термина, наречени на описалите или открилите ги около 3000 най-прочути лекари в историята на медицината от античността до днес, с което същевременно се отдава заслужена почит на тези забележителни личности, изградили основите на научната медицина и продължаващи да изграждат съвременното ниво на медицинската професия. Разгледани са също така имената и откритията на всички Нобелови лауреати за физиология и медицина (от 1901 до 2002 г.). В книгата са включени и към 1000 често употребявани, известни от миналото и най-съвременни епонимни синдроми и болести. Подробно епонимните термини са разгледани в уводните Разяснения за. ползването на речника. Над 500 са включените съкращения и символи, най-често употребявани в медицината (напр. CAT, AIDS, LP, IF, PG и др.) заедно с всички символи на химическите елементи и на основните мерни единици, както и някои популярни медицински латински изрази (напр. ad hoc, a priori, tabula rasa,, modus vivendi и др.) и употребявани термини с латински или епонимен произход (напр. опортюнистичен, акроним, макиавелизъм, брауново движение и др.). Независимо от новите включени термини, всички други латински термини са актуализирани според научните виждания в медицината от последните 2-3 години, като е ползвана най-нова и съвременна енциклопедична и речникова литература. Това се отнася включително за анатомичните термини (с отбелязване на новостите от последните ревизии на официално приетите анатомични номенклатури), за имената на всички микроорганизми
(съобразени c най-новите микробиологични класификации), както и за най-новите тенденции в систематизацията на множество клинични единици и болестни състояния. С • тези си качества настоящата книга допринася съществено за осъвременяване на медицинската терминология. Изцяло нова е Част II - Българско-латински речник, който включва всички застъпени в книгата български термини (13 000) с препратка към основния латински термин от първата част. Този пълен медицински двуезичен речник изпълнява още няколко задачи: дава възможност за бърза справка по наличността на медицински термини в първа част и по латинския правопис на термините, като същевременно справката с латинския термин в основната част на книгата спомага не само за получаване на пълните данни и обяснения за съответния термин, но и за намиране на превода му на останалите пет езика - руски, английски, френски, немски и испански. Новосъздадена е и Част III - Епонимен справочник, необходимо помагало поради включените множество нови епонимни термини. Съдържа 3 списъка - на имената на всички споменати в книгата автори на епонимни термини, на разгледаните епонимни болести и синдроми и на всички Нобелови лауреати за физиология или медицина по години. Изготвените списъци предоставят възможността ползващият книгата да направи бърза справка за всичките включени в книгата автори на епоними и епонимни термини. Настоящата Нова медицинска полиглотна и епонимна терминология има многобройни предназначения, главното от които е да бъде не само полезно помагало, но и необходим справочник благодарение на качествата си едновременно на съвременна кратка медицинска енциклопедия и на многоезичен речник. Най-важните нови характеристики и полезни съвременни данни, съдържащи се в книгата, са систематизирани както следва: > 17 000 медицински латински термина в I част и още 13 000 български медицински термина във II част или общо 30 000 медицински термина на двата основни езика; > 6000 нововъведени термина, с 1500 нови понятия от медицинската терминология; > 3500 нови епонимни термина с 3000 автори на част от тези термини; > 1000 най-важни епонимни болести и синдроми; > Нобеловите лауреати за физиология или медицина за всички години; > Актуализиране на всички термини според медицинската наука на 21-и век; > Актуализиране на анатомичната номенклатура, на микробиологичната и различните клинични класификации; > Начините на унаследяване на всички наследствени болести и болестни състояния; > Съкращенията и символите на всички химически елементи и на основните мерни единици, както и употребяваните в практиката акроними на медицински термини; > Най-употребяваните латински изрази и термини с латински и епонимен произход; > Обогатяване на полиглотната част със седми език - испански. Всичко това дава достатъчно основание да се очаква настоящата Нова медицинска терминология да бъде приета като необходимо ръководство и полезно пособие за всеки практикуващ лекар, фармацевт, стоматолог или биолог, за изследователите във фундаменталните области на хуманитарните науки, за студентите-медици или обучаващите се в други медико-биологични области, за всички други медицински специалисти и професионалисти, за преводачите на медицинска литература и за справка по медицинските термини на всеки един от наличните седем езика, както и за всички хора с по-широки и разнообразни интереси. д-р Петя Г Арнаудова
vii PREFACE ( NEW MEDICAL POLYGLOT ET EPONYMIC TERMINOLOGY ) Nova Terminología Medica Polyglotte et Eponymica (in Latin) is a completely new multilingual encyclopaedic dictionary reflecting the state of modem medicine at the beginning of the twenty-first century. It follows on from the foundations laid by Terminología Medica Polyglotta, the acclaimed work of my father, Georgi Dimitrov Amaudov (1901-1985) - author of the first two Bulgarian editions (1964 and 1975), the four Russian-language editions (1964-1979) and, with myself as co-author, of the revised third Bulgarian edition (1992). In this new dictionary, the entries have been thoroughly updated and expanded by over 50% new and eponymic terms, while the general organization of the book contents retains the good traditions of its predecessor. The enormous advance of medicine in the forty years since the publication of the first Terminología has necessitated that it be completely revised and rewritten. In the new glossary, all terms without exception have been thoroughly updated, with the help of the most modem literary sources, in both the Bulgarian explanatory/encyclopaedic section and in the translation equivalents sections in five foreign languages. In addition, Nova Terminología has been substantially expanded to include three new data categories: first, a large number of entirely contemporary new terms; second, the most widely used eponymic terms, named after the many doctors who created them and thus helped advance medical science and practice; and third, the addition of definitions and explanations of all terms in Spanish, one of the most widely used languages in the world today. As a result, the new book possesses the features not only of a comprehensive polyglot reference source, now in seven languages, but also of a short contemporary medical encyclopaedia. Part I of New Medical Polyglot et Eponymic Terminology, entitled A Basic General Glossary, contains over 17,000 Latin medical terms (in alphabetic order). Each entry is accompanied by an explanation of its etymology, a definition or short description of its meaning in Bulgarian (b), and its translation into: (r) Russian, (en) English, (f) French, (d) German and (es) Spanish. Approximately 1,500 of the items in the book are completely new medical terms from the modern- day terminology of the most advanced subspecialties of medicine in the last few decades. Many of these terms belong to genetics (i.e. cloning, autosomal/dominant gene, trisomy etc.) and immunology (i.e. antibody or cellular immunodeficiency etc.), but there is also a large number of terms from various other areas of medicine (i.e. prion, interferon, leukotriene, prostaglandin, lysosomal storage disease, phakomatosis, bypass, stent, MR1, etc.). The Glossary contains about 3,500 eponymic terms, named after 3,000 of the most prominent figures in the history of medicine from ancient times to date, and notes the contributions made to medical science by all Nobel Prize laureates in physiology or medicine (1901-2002). It also lists 1000 widely used eponymic terms, both old and new, denoting syndromes and diseases. No translation is supplied for the eponymic terms into the other languages, as that would be unnecessary repetition of names in their original spelling. Information is provided on abbreviations and symbols most frequently used in medicine, including the symbols for all chemical elements and major units of measure. Also listed are some of the most popular medical phrases in Latin or terms of Latin or eponymic origin. All Latin terms in the book have been updated with the help of the latest encyclopaedias and dictionaries and brought into accordance with the prevailing scientific views in medicine of recent years. All anatomical terms are cited according to the latest revisions of officially adopted anatomical nomenclatures, and all names of microorganisms follow the latest microbiological classifications; likewise, the most recent trends in the systematization of a large number of clinical entities and disease conditions have been taken into consideration. With these latter features, Nova Terminología Medica Polyglotta et Eponymica contributes significantly to the updating of medical terminology. Part II of the book is a Bulgarian-Latin Dictionary in which all Bulgarian terms contained within the book (13,000) are cross-referenced to the Latin terms from Part I. This complete bilingual medical dictionary will enable Bulgarian specialists to refer to the Latin term in the basic part of the book and
viii obtain information on a given medical term or find its translation into the other five languages: Russian, English, French, German or Spanish. Part III is Eponymic References - an aide brought on by the multitude of eponymic terms included in the book. It contains three lists: one of all the authors of eponymic terms mentioned in the book, one of all eponymic diseases and syndromes discussed therein, and a year-by-year list of all Nobel Prize laureates in physiology or medicine. These lists will make it easy for the reader to quickly look up any of the authors or eponymic terms included in the book. Bearing the features of both a short contemporary encyclopaedia of medicine and a multilingual dictionary, Nova Terminología Medica Polyglotta et Eponymica is a comprehensive, multifunctional reference source that will provide invaluable information to any practising doctor, pharmacist, dentist or biologist. It may also be extremely useful to research workers in fundamental areas of the humanities, to students of medicine or other related subjects, to all other medical specialists and professionals in general, to translators of medical literature and, with the information it contains regarding the equivalents of medical terms in seven languages, to all readers of broad and diverse interests. Petia G. Arnaudova, MD, PhD
ix РАЗЯСНЕНИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА РЕЧНИКА СЪДЪРЖА стр. 1. Структура на речника ix 1.1. Основен общ речник (I част) ix 1.2. Българско-латински речник (И част) х 1.3. Епонимен справочник (III част) xi 2. Подбор на термините xi 2.1. Главни и подчинени (съставни) термини xi 2.2. Нови термини xii 2.3. Остарели и исторически термини xiii 2.4. Термини в част II (Българско-латински речник) xiii 2.5. Осъвременяване на терминологията xiii 3. Обяснителни бележки към основната първа част xiv 3.1. Латински термини - правопис, род и падеж xiv 3.2. Етимология на термините xiv 3.3. Анатомични номенклатури xiv 3.4. Препратки..... xv 3.5. Основни съкращения и цифри xv 3.6. Правопис на чуждите езици xv с таблица за английските термини xvi 4. Епонимни ермини xvi 4.1. Уводни бележки xvi 4.2. Подбор на епонимните термини xvii 4.3. Структура на епонимните термини xvii 4.4. Правила за имената в епонимните термини xvii 5. Кратки бележки върху латинския език xviii 6. Литература xix 7. Съкращения и символи х 1. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА Настоящата Nova terminología medica polyglotta et eponymica се състои от три взаимосвързани части: 1.1. Част I - ОСНОВЕН ОБЩ РЕЧНИК. Първата част на книгата съдържа над 17 000 латински медицински термина, подредени по азбучен ред. Това е главната, енциклопедична, епонимна и полиглотна част, с която са свързани и останалите 2 помощни части (виж т. 1.2. Българско-латински речник и т. 1.3. Епонимен справочник).. За всеки медицински термин е дадена на първо място латинската дума (виж също т. 3.1. Латински термини), според която е и азбучният ред. а след това в правоъгълни скоби - етимологията на термина, с отбелязване дали е от гръцки или латински произход (със запазване само на латинската транскрипция на думата), заедно с основното или най-близкото и подходящо за случая значение на тази дума на български език (подробности виж в т. 3.2. Етимология на термините). След съкращението (b) = bulgarski (= български) следва главният и най-важен раздел от тази част на книгата - българският термин и неговото обяснение, което именно придава енциклопедичен характер на книгата. Започва се с транскрибираното наименование на латинския термин на български език, в някои случаи с българско окончание (напр. имунитет от Lt. immunitas), следвано обикновено от тире и след него българското име или значение на термина. Когато латинският термин има няколко синонима, те са подредени степенувано един след друг по ред на предимството при употребата им в медицинския език. Когато терминът има няколко различни значения, те са отделени помежду си с последователни цифри (виж също т. 3.5. Основни съкращения и цифри)). Следва кратко разяснение на термина или пък терминът е уточнен чрез кратко описание, а при болестите, синдромите и болестните състояния най-важните сведения и данни са дадени като сбита характеристика. Чрез всичко това, както и предвид подбора на термините (виж т. 2.) тази част на речника изпълнява ролята на кратка медицинска енциклопедия и дава възможност за бърза справка не само за превода и смисъла на латинския медицински термин, но и за неговите най-важни белези. По азбучен ред са и включените около 3500 епонимни термина, като е запазен правописът на всички имена с латиница така, както те са в оригинала си, а за авторите с имена на кирилица - според възприетата транскрипция на имената им. За тези термини е дадено тяхното обяснение на български език, но не са включени останалите езици (съответно руски-
английски-френски-немски-испански), тъй като това би означавало само излишно утежняване на обема на книгата чрез повторение на оригиналното име на всеки един от тези езици. Само в единични случаи, за най-известните епоними, е даден и терминът на чуждите езици (подробности виж в т. 4. Епонимни термини, виж също т. 1.3. Епонимен справочник). Другите раздели (при всички латински освен епонимните термини) на тази първа част на книгата следват непосредствено след българското разяснение на термина - това са наименованията или значенията на термина на останалите, вече пет езика (за разлика от четирите езика на предишните издания на Terminología medica polyglotta), които са най-широко употребяваните езици в Европа и в света: (г) руски /Russkij/, (en) английски /English/, (f) френски /Français/, (d) немски /Deutsch/ и допълнителният език - (es) испански /Español/. Синонимите на термина на съответните езици също са дадени степенувано едно след друго, обикновено с водещ термин най-близкият до латинския, ако липсва точен друг превод. При единични латински термини не е даден преводът или значението им на чуждите езици, главно при подчинените на главен термин или по-маловажни такива, или пък поради това, че не се различават съществено от латинската дума. Термините на чуждите езици (r, en, f, d, es) са дадени без техните родове и падежи. Ако това би било включено, обемът на книгата би нараснал значително и ползването му ще бъде силно затруднено поради претрупаност. Този начин за предаване на термините на други езици е спазен и в чуждестранните речници на повече от 2 езика. За правописа на термините на чуждите езици виж т. 3.6., а специално за разликите в правописа на медицинските термини в американската и английската литература виж таблицата на стр. xvi, която обяснява изписването на много термини с някои букви в скоби. Ако в англо-американската, френската, немската или испанската медицинска литература се използва латинският термин, непроменен в изписването си и по смисъл, той е предаден с латинското съкращение id. (= idem - същият, същото), за което виж т. 3.5. Основни съкращения и цифри.. Накрая, след съкращението (syn) са изброени синонимите на латинския термин. По този начин е избегнато повторното пълно разглеждане на известни термини по различни синонимии наименования, а те са само споменати по азбучен ред на термините с препратка към главния термин, където е пълното му обяснение и преводът на другите езици. С главни букви започват само термините с имената на авторите и другите собствени имена, с което епонимите веднага се отличават от останалите латински термини. С главни букви започват и не особено многобройните названия на латински на растения, микроорганизми, насекоми, паразити и животни. Също с главни букви са дадени всички имена и вътре в текста, както и съществителните в немския език. Всички останали понятия при всички езици са с малки букви. Пренасянето на чуждите думи е максимално избягвано, улеснено и от компютърния начин на написване на цялата книга. Само в сравнително малко случаи такова пренасяне е направено допълнително и мануално, главно когато остават твърде големи интервали между думите, при това с определена тенденция за спазване на изискванията в отделните езици. След основната или първа част на терминологичния речник, заемаща преобладаващата част от обема му (574 от общо 712 страници), следват другите две помощни части, всяка от които е тясно свързана с латинската или първа част на книгата. За повече подробности виж т. 3. "Обяснителни бележки към основната първа част" на стр. xiv; Виж също т. 2. "Подбор на термините" на стр. xi. 1.2. Част II - БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК. Втората част на книгата съдържа около 13 000 български медицински термина и това е двуезичен речник, в който българските имена на медицинските термини са подредени по азбучен ред и всяко едно от тях е последвано от " = '' (= виж) и латинската дума за термина, т.е. препратката е към главната част на книгата. Въз основа на латинския термин е възможно в първата част на речника да се намерят всички необходими данни за този термин (етимология, обяснение, синоними и др.), както и превода или значението му на другите пет езика. Азбучното подреждане на съставните термини в този речник е направено по съществителното име, като прилагателното следва съществителното без разделителна запетайка. За по-добра прегледност и съкращаване на излишен обем при азбучното подреждане на термините съществителното при подчинените термини не се повтаря, а се замества с тире. Същият принцип е приложен и при съставните термини, при които прилагателното е оставено пред съществителното, каквито случаи има при дублираното даване на някои от съставните термини - със съществителното отпред и прилагателното след него, и обратното. Подреждането на съставните термини е направено и по азбучно-гнездовата система, напр. при термина болест са събрани различните видове болести, подредени по азбучен ред на прилагателното или на пояснителната дума, без разделителна запетайка, както следва: болест = morbus, malum, affectio morbo - автоимунна = morbus autoimmunis - бъбречнокамъчна = nephrolithiasis - венерическа = morbus venereus Едно тире замества по-горната дума или първата дума на по-горния термин, а две или три тирета заместват двете или трите последователни думи на по-горния термин. В Българско-латинския речник с шрифт bold са не входящите български термини, а главните латински термини, посочени за справка. Това улеснява ползването на речника, тъй като се запазва начинът, по който термините са отпечатани в първата главна част на книгата. В този речник не са включени истинските епонимни термини, започващи с името на автора си, а само подчинените на главен латински термин епоними (виж примера в т. 2.4. Термини в част И на стр. xiii). За главните епонимни термини виж по-долу т. 1.3. Епонимен справочник, и също т. 4. Епонимни термини на стр^ъ Справката, насочваща към латинския термин в първата част на книгата, е отправена само към основните термини, без да се споменават синонимии и други подобни латински термини. Това е направено също с оглед избягване претрупаността
xi на речника. Когато, обаче, една българска дума е спомената като съответен термин при различни главни латински термини, всички те са включени в препратката (виж по-горе примера с болест). Някои омонимии термини, т.е. думи с еднакъв правопис, но с различно значение, са изнесени в българско-латинския речник като отделни термини, в повечето случаи с пояснителна дума в скоби до българската дума, напр.: безплоден (за поколение) = infertilis, sterilis безплоден (неефективен) = frustranus Българско-латинският речник изпълнява няколко важни задачи: J дава възможност за бърза справка по наличността на медицински термини в основната първа част; J възможна е бърза справка за правописа на латинските термини; J справката с латинския термин от първа част предоставя получаването на пълни данни и обяснения на съответния медицински термин; J справката с латинския термин от първа част прави възможно намирането на превода на съответния термин на руски, английски, френски, немски и испански език; J представлява пълен българско-латински медицински речник. Съществуването на българско-латински речник в известна степен обезмисля наличието на други дву- или триезични речници (руско-латинско-български, англо-латинско-български, френско-български и др.). От една страна, корените на повечето медицински термини (специално на езиците с латиница) в голямата си част запазват латинския си произход, а от друга - чрез препращането към първа част лесно може да бъде направена справка за всеки чужд език. В настоящото издание други такива дву- или триезични речници не са включени, главно поради необходимото в такъв случай извънредно голямо увеличаване на обема на книгата. Такива речници могат да бъдат допълнително издадени в отделни томове и така всеки може да прибави към тази медицинска терминология интересуващия го чуждоезичен речник. За подбора на термините в тази втора част на книгата виж също т. 2.4. при Подбор на термините. 1.3. Част III - ЕПОНИМЕН СПРАВОЧНИК. Третата част на книгата е необходимо справочно помагало, изготвено поради включването в първата част на около 3500, повечето нови епонимни термина (епоним = термин, съставен от име, прибавено към болест, операция, синдром, симптом или други медицински термини; това определя специфичния вид на епонима, най-често започващ с името на личността, открила или първа описала съответния термин...). Епонимните термини са широко разпространени във всички медицински специалности и тяхното познаване е важно за общата медицинска култура на всеки лекар, студент по медицина или друг медицински специалист. В основния общ речник са застъпени както най-важните и класически епонимни термини, така и най-новите такива, свързани с развитието на медицината в последните години около началото на новия век. Трудностите при употребата на епонимните термини, както и много други подробности за тях са разгледани в т. 4. Епонимни термини.. Епонимен справочник дава възможност ползващият книгата да направи бърза справка за включените автори на епоними (около 3000), за разгледаните епонимни болести и синдроми (около 1000), които са най-честите и най-важни от епонимните термини, а също така и за поглед към най-заслужилите и авторитетни личности в медицината (178 лица), получили Нобелова награда за физиология или медицина за постиженията им през целия минал век и до сега. Броят на епонимите (около 3500) е по-голям от броя на авторите в списъците на Епонимен справочник по две причини: а) една неголяма част от лицата в тези списъци са автори на повече от един епоним, особено тези забележителни лекари от 19-и и 20-и век, поставяли основите на научната медицина (напр. Бехтерев, Charcot., Chauffard), б) освен лекарите, автори на епоними, застъпени са и епонимни термини, основани на други имена - това са географски области (напр. Ebolafebris haemorrhagica, Lyme' morbus), имена на пациенти (напр. Christmas' factor) или персонажи от митологията и литературни герои (напр. Oedipus' complexus). Имената в основата на този род епонимни термини не са включени в списъците на Епонимен справочник. Тази трета част на книгата се състои от 3 списъка: 1) Списък на имената на авторите на епонимни термини (отделно на кирилица и латиница); 2) Списък на епонимните болести и синдроми; 3) Списък на всички лауреати на Нобелова награда за физиология или медицина (по години 2002-1901). Всеки един автор от списъците в Епонимен справочник (както и целият епонимен термин) може да бъде намерен на азбучното място на буквите от името му в част I - Основен общ речник. За повечето главни епоними, носещи името в основата на епонимния термин, на същото азбучно място е обяснен или разгледан и съответният термин. За една част от епонимите в съставни термини те са разгледани към основния медицински термин, но това е указано с препратка на азбучното място на името в епонимния термин Всички автори на епонимни болести и синдроми (от списък 2) и всички Нобелови лауреати (в списък 3) са разгледани в част първа на азбучното място на фамилното име, указано в списъка. За други подробности виж т. 4. - Епонимни термини на стр. xvi.. 2. ПОДБОРНА ТЕРМИНИТЕ 2.1. ГЛАВНИ И ПОДЧИНЕНИ (съставни) термини. Медицинските термини в речника са подбрани главно с оглед на практическото им значение за медицината. Включени са общомедицинските и най-важните, основните термини от всички раздели на медицината (анатомични, клинични, лабораторни термини и др.), наименованията на болести и болестни състояния от различните специалности, синдроми, симптоми, признаци, рефлекси, феномени, методи, теории, тестове и реакции и много други както от тясномедицинските специалности, така и някои важни термини от стоматологията,
xii фармацията и др. Разгледани са също и много съставни термини (анатомични, клинични и др.), част от които са също нови съчетания на латински, резултат на навлезлите нови термини с развитието на медицината (напр. компютърна томография). Особено важен е фактът, че абсолютно всички включени в първата част на книгата термини са актуализирани и преработени според научните виждания и представи от началото на нашия 21-и век. Ползвана е най-нова и съвременна литература, предимно американските издания на енциклопедичните медицински речници от последните няколко години (основно това са Dorland's Medical Dictionary, 2000 г., Stedman's Medical Dictionary, 2000 г. и Taber's Cyclopedic Medical Dictionary, 2001 г.; виж също т. 6. Литература)/. Примери за актуализацията на термините са напр. отбелязаните начини на унаследяване (автозомно-доминантен/рецесивен или Х-свързан) при множество болести и синдроми, резултат на генетични аномалии (напр. виж Angelman syndromum), или нанасянето на всички промени в имената на различните микроорганизми (бактерии, бацили, вируси и др.) съгласно последните микробиологични номенклатури (напр. виж Bacterium, 2). За включените в Нова медицинска терминология около 6000 нови термина виж по-долу т. 2.2. При изброяване на българските термини или значения на латинските медицински термини са пропуснати неудачно създадените български наименования, както и популярните, но лаически български медицински думи. Съзнателно са избягвани крайностите между несполучливото побългаряване на латинските термини и неподходящите чуждици, вмъкнали се в медицинския ни език (виж също т. 2.5. Осъвременяване на терминологията на стр. xiii). От друга страна, запазени са всички преводни на латинските термини български думи, които все още се употребяват и не са съвсем архаични, тъй като те следва да не се забравят и да не се прекалява с чуждиците в медицинския ни език. Множество латински термини са в основата на редица други, съставни или подчинени термини. За избягване на повторенията на заглавния термин последният е възпроизведен съкратено при такива подчинени термини в част първа на речника, както това е традиционно възприето във всички медицински речници у нас и в чужбина. Така в подчинените термини главния) термин е отбелязан само с първата си буква (при думи с втора буква "h" включително и нея), напр. aberratio, -onis,/.. : (b) аберация... a. chromosomi: (b) хромозомна аберация .... thesaurismosis, -s./ th. glycogernca: Всички главни и подчинени латински термини (включително и епонимните) са изнесени на нов ред и са с шрифт bold. Всички главни термини са подредени по азбучен ред на последователните си букви, вземайки предвид и тези от втората съставна дума, ако главният термин има такава. Подчинените термини са по азбучен ред на последователните букви в обяснителната втора дума, независимо дали главният термин при тях е в единствено или множествено число (тогава терминът е изписан изцяло), напр. при glandula...последователно са g. lacrimalis, glandulae Lieberkühni, g. lymphatica. Част от съществуващите латински термини не са отразени в речника, тъй като от съставляващите ги лексически елементи или отделни думи (латински термин + наставка, представка + латински термин, термин + термин) може лесно да се разбере значението на термина или да се построи сложен или съставен термин. Това е улеснено и от наличието в част първа на книгата на всички по-важни представки и наставки на латинските медицински и други термини, на съответните им азбучни места (напр. hyper..., hypo...; ...aemia, ...rrhagia и др.). Всички термини са разгледани и обяснени на азбучното си място или е отбелязана препратка " —> " към съответния (синонимен или главен) термин, където те са разгледани (виж също т. 3.4. Препратки на стр. xv). 2.2. НОВИ ТТРМИНИ.Настоящата/Нювлмбдимискааиерлмиоллггяссъдъжас 6600иилнад5 5% ппввчеттрмииаоо предишното издание на Terminología medica polyglotta (където термините са около 11 000). Това се отнася само за първата част - Основен общ речник, тъй като втората част - Българско-латински речник, е също изцяло новосъздадена и съдържа още 13 000 български термина (виж т. 1.2. на стр. х и 2.4. на стр. xiii). Изминалите 40 години от създаването на първото издание на Терминологията и огромното развитие на медицината в този период наложиха сериозно преразглеждане на подбора на термините и включване на множество нови термини, от които повечето са епоними (виж т. 4. Епонимни термини), но около 1500 са съвсем нови медицински термини. Една част от тях липсват в предишните издания поради бурното развитие на някои клонове от медицината в последните 20-30 години, напр. на имунологията. От друга стртнс, редица термини не бяха включвани в книгата поради идеологическата стагнация при комунистическия режим, отразена и върху науката, в резултат на което не бе нито желателно, нито дори възможно да се разглеждат редица актуални и за тогавашното съвремие термини, напр. от генетиката (дълго време отричана и от просветната българска псевдонаука) или пък научни достижения и виждания на американски и други западни автори. Голямата част от новите медицински термини са от генетиката (напр. gene, съответно автозомен, доминантен, мутантен, рецесивен и Х-свързан ген; genetica, hereditas, clone и donatio, monoclonalis, trisomia и др.) и имунологията (immunoinsujficientia, съответно В- и Т-клетъчна ннсуфициенция, autoimmunitas, hypersensibilitas, съответно първи-четвърти тип и др.). Заедно с тях своето законно място в медицинската терминология намират и редица други нови, от различни медицински области термини (напр. interferonum, leucotrienum, prostaglandinum, prion, endorphinum, autismus, paraphilia, legionella-morbus, morbus lysosomicus, hypersplenismus, phakomatosis, déjà vu, intellectus, homoeostasis, laser, shunt, stent, bypass, tomographia computerisata axialis, dactyloscopia, cannabis и heroinum и много други). Към нововключените термини спадат и редица нови съкращения не само в българската, но и в чуждестранната литература, придобили гражданственост или международно използване (напр. КАТ и CAT, AIDS, MS, IF, IQ и др.). Споменати са също и всички символи на химическите елементи заедно с тяхното българско и латинско наименование (напр. Es, Be, Ga, Fe и др.), така че те да не представляват непознато понятие при ползване на специализирана литература. Разгледани са също така и основните мерни единици с техните символи или съкращения, с отбелязване на разликите в европейската и сагло-тиемиктаскттт система (напр. при scala Celsii и scala Fahrenheiti и др-)- Във всички гореспоменати случаи тези съкращения или символи се намират на азбучните си места в основната част на книгата.
xiii Като новост в първата част на терминологията са включени и около 100 популярни латински израза, заедно с техния точен превод и значението им (по подразбиране). Те са необходима част от общата култура на всеки съвременен професионалист (напр. ad hoc, a priori, curriculum vitae, errare humanum est, honoris causa, lapsus linguae, modus vivendi, tabula rasa,, ultima ratio и др.). В книгата са включени като нови термини и редица понятия и употребявани термини в ежедневния живот, които имат също така известна връзка с медицината. Познаването на техния точен смисъл и правилната им употреба са важна необходимост за езиковия речник на всеки добре образован човек, а повечето от тях са или с латински, или с епваимчн произход. Такива термини са напр. макиавелизъм, грахам, брауново движение, стокхолмски синдром, нарцисизъм, мегаломания, акроним, неологизъм, опортюнистичен, кверулант и др. Новите епонимни термини са разгледани подробно в т. 4 - Епонимни термини на стр. xvi. 2.3. ОСТАРЕЛИ И ИСТОРИЧЕСКИ ТЕРМИНИ. Причините, довели до навлизането на редица нови термини в медицинската терминология, от своя страна водят и до остаряване и дори отпадане на редица термини от миналото, особено като се имат предвид напр. многото методи за изследване или лечение, вече наистина излезли от употреба, както и разкриването на неизвестни в миналото механизми в етиологията и патогенезата при множество болести и синдроми. Тук трябва да се прибави и неизбежното придържане в миналото към ''съветската” наука и нейните достижения, довело до включването на някои неправилни обяснения или въвеждането на неподходящи термини-русизми. Почти всички тези термини от миналото са запазени в настоящото издание, тъй като р полезно за ползващия книгата да направи справка за тях, да се запознае с развитието на проблема, както и да сравни собствените си познания или ползваната остаряла литература със съвременните виждания по дадения въпрос. Премахнати са само единични, особено архаични, неупотребявани или неподходящи термини, главно когато те са несъвместими със съвременното развитие на медицинската наука (виж също по-долу т. 2.5. Осъвременяване на терминологията). Премахването на такива остарели термини би било най-лесно, но значително по-разумно р тяхното наличие със съответно означение. За това в първата част на книгата - Основен общ речник, при всички подобни термини има отбелязано "(остар.)" = остарял, в обясненията р подчертано с курсив "от/в миналото", а при чуждите езици такива термини са отбелязани с (obs.) = obsoletus (Zz) = obsolete (Engl.) = остарял термин. Редица от тези остарели термини са отпаднали от съвременните литературни източници - в тези случаи р отбелязано "терминът липсва в съвременната литература". Това означава, че този термин не р намерен в нито един от ползваните чуждоезични литературни източници от годините след 1995 (виж т. 6 - Литература). По тази причина в повечето случаи такива термини нямат превод на чуждите езици. Запазването на всички тези остарели или излезли от съвременна употреба медицински термини р направено и с оглед на историческото им значение. Не само че познаването им е обогатява общата медицинска култура, но възможността за такава справка значително улеснява и ползването на по-стара медицинска литература. Относно остарелите анатомични термини поради промените в анатомичните номенклатури виж също т. 3.3. 2.4. ТЕРМИНИ В ЧАСТ II - Българско-латински речник. Втората част на Нова полиглотна и епонимна медицинска терминология съдържа 13 000 български медицински термина, всички те отговарящи на съществуващите такива в първата част на книгата - Основен общ речник. Български термини, които нямат латински еквивалент и поради това не са отразени в латинската или първа част на речника, липсват и • във втората му част. В този речник са включени и повечето термини, отбелязани като остарели в първата част на книгата, без тази забележка в двуезичния речник (за да не се утежнява излишно обемът му). Такава справка може да бъде направена на мястото на препратката към латинския термин • в основната част. Включени в тази втора част са също и много термини, които в първата част са обяснителни, обикновено подчинени на друг главен термин, и без превода на термина на другите езици. Това е резултат от изготвянето на книгата, съобразено с главната й цел - максимално улеснено и разширено ползване от българския читател: лекар, студент, друг медицински специалист или преводач. В двуезичния българско-латински речник не са включени главните епонимни термини (за тях р изготвена част III от книгата - Епонимен справочник). Като подчинени термини са дадени само тези епоними, които са към някой основен латински термин, напр.: аномалия = anomalia, abnormitas, malformatio - на Аксенфелд = anomalia Axenfeldi - на Алдер-Рийли = anomalia Alder-Reilly - на Аристотел = anomalia Aristotelesi... За други подробности виж също т. 1.2 - Българско-латински речник на стр. х. 2.5. ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА. Оформяването на медицинската терминология в един език, както и на всяка друга специализирана терминология, р процес дълготраен и пряко свързан с развитието на съответната специалност или наука. Както бе споменато, изминалите 40 години от създаването на първата Terminología medica polyglotta закономерно довеждат до значителни промени и в медицинските термини. Към това трябва да се отчете и значителното развитие на техниката в този период, навлязла дълбоко и в съвременните медицинските области и дала възможност за значителни и задълбочени разкрития практически във всяка медицинска специалност. Едва ли вече можем да си представим, например, поставянето на сигурна диагноза само по класическите методи на изследване, без намесата на какъвто и да ч инструментален метод, или получаването на достоверни данни без компютърната им обработка. Всичко това обяснява и необходимостта от осъвременяване на медицинската, както и на всяка друга терминология. Погрешно разбиране за осъвременяване на терминологията р залитането при употребата на чуждици в българския медицински еизк. В миналото имаше определена насоченост към русизмитр, в последно време - към тнглицизмитч, а и в двата случая би трябвало максимално да запазим нашия достатъчно богат български език. Тревожна е наблюдаващата се
xiv тенденция в последните години, при която дори неправилно разбран превод на някои медицински думи навлиза широко не само в медиите, но се употребява и от лекари-специалисти (напр. превенция или визия - виж praeventio, visio), когато в същото време за такива понятия има нормални и значително по-правилни български думи. Настоящата книга допринася сериозно за важния процес на осъвременяване на медицинската терминология, още повече че друг подобен опит, обхващащ нашироко медицинските термини, не ч познат в нашата литература. От една страна това са всичките нови над 6000 термина, включени в това издание (виж по-горе т. 2.2. Нови термини), не по-малко важна р пълната актуализация и преработка на всички останали термини (виж т. 2.1. Главни и подчинени термини), но от друга страна и системното отбелязване на остарелите и излезли от употреба термини (виж т. 2.3. Остарели и исторически термини) дава още по-пълна представа за истинското състояние на съвременната медицинска терминология. Към всичко това трябва отново да ср отбележи, чр ползването на най-нова чуждестранна литература даде възможност за осъвременяване на медицинските термини и на останалите езици, най-пълно при английските термини, но също така при всички съществени промени във френските и немските термини. Отбелязани са разликите в термините преди и сега, но и различията в нашата и чуждата литература, а също така ч осъвременен и правописът на термините на тези езици (виж също т. 3.6. Правопис на чуждите езици). Така книгата става необходимо помагало за всеки наш лекар, започващ работа в чужбина, или особено за специализиращ лекар в чужда страна, а още по-важна р създадената възможност да се ползва богатата чуждестранна литература - от страна на медицинските специалисти или преводачи у нас или в чужбина. 3. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ОСНОВНАТА ПЪРВА ЧАСТ 3.1. ЛАТИНСКИ ТЕРМИНИ - правопис, род и падеж. Главната първа част на речника ч структурирана въз основа на латинските медицински термини (т. 1.1.), както това р прието официално в българския медицински език. Съвременните тенденции в много езици са към употребата предимно на медицинските термини от съответния език (особено в англо- американската литература, но също така във френските и немските източници), но следва да се има предвид и фактът, че в тези езици с писменост на латиница корените на медицинските термини са главно от латинския език. Все пак, международно приетият ''медицински" език си остава латинският и точно за това всеки медицински професионалист трябва добре да познава правописа на латинските медицински термини. Строежът на настоящата книга дава пълна възможност за решаването на проблема с латинския правопис на медицинските термини. Начинът за представяне на латинските термини ч подобен на приетия за всички латински речници у нас и в чужбина. При латинските съществителни веднага след термина р посочен родителн^т падеж, последван от рода на съществителното (т, / или п), а при латинските прилагателни са посочени окончанията на родовете (в 3 възможни варианта), напр. morbus, -i, т; arteria, -ат,/- capitulum, -i, п; lipida, -orum, n/pl infectiosus, -a, -um (прииагателлн о 3 окончания - за мъжки, женски и среден род) infantilis, -е (прмлaгaтeллая 2 окончания, от които ”-ч” за среден род) simplex, gen. -icis (пррлaгaтeлная 1 окончание за 3-тр рода, като за тях ч посочен родителн^т падеж "gen.", също еднакъв за 3-те рода) Виж също т. 5 - Кратки бележки върху латинския език на стр. xviii. 3.2. ЕТИМОЛОГИЯ на термините. При всеки термин в правоъгълни скоби са дадени с курсивни букви елементите на словообразуването. При латинските термини това следва след рода и падежа им, т при нчмнягвбмойните термини с произход от друг език - обикновено направо след термина За ероаимнитч термини, започващи с името нт автора си, в кръгли скоби и също с курсивни букви са дадени известните сведения за името, народността, специалността и годините нт раждане и смърт нт автора (виж т. 4. Епонимни термини нт стр. xvi). Зт основните над 12 500 латински термина произходът нт думата и елементите нт словообразуването са главно от гръцки или латински произход, което ч посочено съответно със съкращенията "Gr." и "Lt.". Гръцките думи не ст предадени с гръцката азбука, а слчд съкращението "Gr." ст транскрибирани с латински букви. Това ч направено нч само поради знтчителните затруднения при разчитането нт гръцките букви, но и защото така ч причто вече в практически всички медицински речници нт различните чзици. При сложните термини са дтдчни съставните думи, свързани със знака ” + ". Следва българският превод на думата (гръцка латинска или от друг език) с основното й или с най-близкото и подходящо в случая значение. В някои единични случаи значението нт латинския медицински термин ч съвсем различно от основното значение нт латинската дума, кочто също ч указано, обикновено нт първо място слчд скобттт. Латинските глаголи са предадени в инфинитив (при някои неправилни глаголи в кръгли скоби след инфинитива ч дадено сегашното време, нтпр. facio при factitius), последван от миналото причастие (participium perfecti = рр), когато това ч необходимо зт по-добро изясняване на е^моло^ята нт медицинския термин. На предпоследната сричка нт глаголите, окончаващи на -ere (II и III спреженич), ч поставен знак, чч сричката р дълга (-ere, нтпр. vidëre) за II спрежение или кратка (-ère, напр. scribere), глаголите от I спрежение (-тгч) и IV спрежение (-ire) ст без означение зт дължината нт предпоследната сричка, която при тях винаги р дълга в инфинитив. Този начин зт представяне на латинската чтимология също ч приет във всички медицински речници. 3.3. АННТОМИЧЧИ ННМЕННК1АТУРИ. Aнаттмииеаиа■тачмииаcъщаc сипретърпеи миняoппммичн, ппопраки и допълнения с изминалите години, мактр и понякога незначителни. Въпреки това следва дт се спазват най-новите изисквания в техния правопис, предаден в книгата съобразно международно причтите съвременни номенклатури. Официално приетите номенклатури нт анатомичните термини обикновено сч уточняват нт Международните конгреси нт тнттомите. Първата анатомична номенклатура ч билт въведена 1895 г. (Базелска), ревизирана 1935 г. (Йенскт), т последната пълна номенклатура ч приета 1955 г. (Парижка, която се употребява у нас от 1958 г.). Тези номенклатури са отбелязани в предишните издания на Terminología medica polyglotte като BNA, INA и PNA, ’ но тчхнитч означения в
XV настоящата книга са отпаднали поради претърпените оттогава още няколко ревизии (Ню Йорк 1960, Висбаден 1965. Токио 1975, Мексико Сити 1980, Лондон 1985), както и публикуваната през 1998 г. най-съврчичааа Terminología Anatomica. Портди всичко това, при повечето анатомични термини с промени в правописа им ч отбелязано или [NA1 = Nomina Anatomica (Lt.), т.е. последният официално причт анатомичен термин (в повечето случаи това ч Парижкатт номенклатура от 1955 г., но ч възможна добавка от последващите ревизии, поради което нт места имт по два официално причти термина); или [s-NA] = senex-Nomina Anatomica (Lt.), т.ч. по-стар правопис нт анатомичен термин, според вечч неофициална анатомична номенклатура, оставен при някои термини зт справка. Виж също при nomenclatura в част I нт речника. 3.4. ПРЕПРАТКИ. Справочният хтрактер нт един полезен многоезичен и енциклопедичен речник налага ползването нт множество препратки, така че дт не сч утежнява обемът му, но да се предоставя възможната максимално широка информация, като при това сч осигури удобно и лесно ползване. В настоящото издание са ползвани препратките предимно в 2 случая: а) при синонимии или подобни по значение латински термини, или б) при епонимни термини нт азбучното място по името нт автора, когато терминът ч разгледан на азбучното място нт латинския медицински термин. Такт в първата част нт речника има над 1000 такива препратки (половината при аовявилюееаите термини), улесняващи ползването му. Най-често ползваната препратка ч 1 ' —► ", означаваща "виж" (vide - Lt.). Тя ч приложена към всички главни термини в част първа нт речника, когато те не са подробно разгледани на азбучното място, т информацията за тях може да сч намери на указаното място. Тткива препратки има и към синонимии латински термини, и при епонимни термини. Вътре в текстт нт термините звездичката " * " означава, чч терминът ч разгледан нт съответното му поредно (азбучно) място в първата чтст нт речникт, следователно означава също ''виж там" за повече или за допълнителна информация относно означената думт. Стрелките, сочещи нагоре " î " или надолу " | ", означават насочване за справка към съседни или в същата колона термини, което ч приложено обикновено зт е^моло^ята на термините (разгледана в правите скоби), или при случаите с няколко епонимни термини от един автор, насочвайки към данните, описани за него в първия посочен епоаимча термин. 3.5. ОСНОВНИ СЪКРАЩЕНИЯ И ЦИФРИ. Зт ползваните в книгата съкращения и символи ч изготвен подробен списък (т. 7 на стр. хх), като най-важните от тях са представени също и след заглавната страница на част I нт речника. Латинското съкращение id. (= idem = същият, същото) означава, че латинският термин се употребява непроменен в неговата оригинална форма и значение в съответния език, като за немския в тчзи случаи трябва дт се подразбира с главна буква за съществителните. Зт избягване на повторенията на заглавния термин последният в много случаи —Р възпроизведен съкратено в обяснителния текст, както напр. при термина incontinentia в текстт имт i. alvi = incontinentia alvi. Цифритч с точка "1., 2., 3...." в българския текст показват множество различни значения нт латинския термин (виж нтпр. при incubatio). Същите цифри при другите чужди езици отделят различните значения нт многозначните латински термини (както напр. при depressor). Когтто две или три значения нт един латински термин са предадени с едно значение нт някой от езиците, това ч изразено с "1-2." или "1-3.", напр. при dermatoma (виж там). Цифрите, следвани от скобт ”1), 2)..." са приложени при латинскитч термини само в 2 случая: а) при значителни разлики в значенията нт главния термин, което ги прави практически различни термини (напр. виж ischialgia), или б) при изброяването нт отделни подвидове или типове. В тези случаи обикновено липсва преводът нт термина нт другите езици. Същите цифри "1), 2).." при епоаииаитч термини показват различните му значения, най-често няколко зтболявтния, наречени нт един и същи лекар (напр. виж Brocq' morbi). Когтто тези цифри са курсивни "1), 2)...", това показва няколко понятия, напр. симптоми, при едно и също заболяване или отнасящи сч за един и същ термин (напр. виж Westermark' signa). Подробно зт ползваните символи и съкращения виж т. 7. Съкращения и символи на стр. хх. 3.6. ПРАВОПИС НА ЧУЖДИТЕ ЕЗИЦИ. Правописът нт различните езици ч запазен такт, както ч в оригинал, заедно с всички ударения. Той, обачч, също ч претърпял известни промени през изминалите години. Това ч отразено при всички термини, където имт такива различия, допринасяйки зт осъвременяването нт цялата медицинска терминология. При руските термини промените ст сравнително малко, главно поради липст нт специализирана енциклопедична медицинска литература от последните години. Запазена ч предимно терминологията съгласно "Энциклопедический словарь медицинских терминов" (от 1984 г.). При френските термини преобладава премахването нт разделителните чертички при съставните термини, т и повчче френски термини възприемат латинскитч корени. При немските термини също се наблюдава включване нт повчче латински корени в медицинските термини, т по- съществент ч промяната в правописа на епоаимаиое термини, които нч приемат както преди окончания на прилагателни, т запазват оригиналния правопис на името, отделено с чертичка от главния термин-съществително. При английските термини съществува определена тенденция зт премахване нт определителния член "the", т англо- английският правопис (британски вариант) зтптзвт дифтонгите, докато американският ги опростява. Зт улеснение нт ползващия речника ч изготвена таблица нт най-важните различия в двата варитнтт нт английския правопис, която обяснява защо в редица от термините нт английски имт единични букви, поставени в скоби /напр. an(a)emia!. Тткт са изписани и множество сложни или съставни термини, в които учтстват посочените по-горе думи или техни части. По този удобен и икономичен начин ст показани и означени двата начина на правопис - американският (Ат.) и британският (Engl.) вариант на медицинските термини в специализираната англо-американска литерттура (виж таблицата на слчдващатт страница).
xvi Основни разлики в АНГЛИЙСКИЯ ПРАВОПИС на медицински термини мчжду АМЕРИКАНСКИ (Ат.) и БРИТАНСКИ (Engl.) ВАРИАНТ АМЕРИКАНСКИ АНГЛИЙСКИ БРИТАНСКИ АНГЛИЙСКИ НАПРИМЕР при (латински термин) ameba amoeba amoebiasis anemia anaemia anaemia сес... caec... caecum cel... cael... coeliacia, coeliacus edeme oedema oedema ...emia ...aemia hyperaemia, anaemia ...emic ...aemic hyperaemicus esophagus oesophagus oesophag(e)us ...esthes... ...aesthes... anaesthesia estiv... aestiv... aestivus estro... oestro... oestrogenum etiology aetiology aetiologia fee... faec... faeces, faecalis fiber fibre fibra goiter goitre struma gray grey cinereus gyneco... gynaeco... gynaecologia, gynaecomastia hem... haem... haematemesis, haematologia heme haem haematinum horneo... homoeo... homoeopathia, homoeostasis humor humour humor labor labour partus leukemia leukaemia leukaemia leuko... leuco... leucocytosis, leucocytolysis levo... laevo... fructosa nevus naevus naevus ped... paed... paediater, paederastia pheo... phaeo... phaeochromocytoma ...rrhea ...rrhoe -rrhoea tumor tumour tumor 4. ЕПОНИМНИ ТЕРМИНИ 4.1. УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. Същността нт чпонимния термин ч обяснена в първа част нт речника: eponymon, eponymum, -i, п [Gr. eponymos даващ (дал) името си, от Gr. epi върху + Gr. опута име]: (Ь) чпоним - термин, съставен от имч, прибтвено към болест, синдром, симптом, операция или други медицински (или от друга специалност) термини; това определя специфичният вид нт епонимт, най-често започващ с името на личността, открила или първа описала съответния термин (нтпр. Alzheimer* morbus), или ч термин, имчнувтн нт пациент или географска област, при когото или къдчто първо ч наблюдаван (нтпр. Coxsackievira*), или ч наречен на митологичен или литерттурен герой, нт когото терминът напомня (нтпр. Electra* complexus) и др.... Епоаимните термини, употребявани в световната медицинскт литература от миналото до счгт, ст около 20 000. Невъзможно р съвременният лчктр дт познтва дтжч чтст от тези многобройни чпоними, при това те сч употребяват главно в тясно специализирани области нт мчдицинттт. Ощч повчче, самата структура нт чпонимния термин не дтвт възможност дт сч разбере или дори предположи значението или смисъла му, т и много от тях са създадени прчди десетки години и техните автори са отдавна забравени. Ако не се знаят понч най-важнитч чпонимни термини, би било нч само трудно дт сч ползва чуждестранна или по-стсрс медицинска литература, където такива термини изобилстват, но и нч по-малко трудно би се разбирала терминологията нт различните медицински специалности, където епвнимитч широко сч употребяват. Това са основните причини, доказващи необходимостта от справочен материал зт рпонимнитч термини. В много страни, както нтпр. в САЩ, задължителен дял от обучението нт студентите-медици ч и познаването нт няколко хиляди най- основни епонимни термини, за кочто има специално издтдчни чпонимни учебници. В световната литература специализираните епонимни издания са изключително малко, а и повечето са изготвени зт отделни специалности. Всички енциклопедични медицински речници съдържат определен, нч малък брой епонимни термини, но с различни критерии за подбор и с насоченост главно към авторите от съответната страна. В нашата литература подобен род справочен материал въобще нч съществува, поради което наличието нт основните и нтй-знтчими (около 3500) епонимни термини в настоящата книгт със сигурност ще задоволи тази важнт необходимост. Друга значителна полза от подобен справочник ч възможността ползващият книгата дт сч запознач с правилния правопис и изговор на употребяваните най-важни епонимни термини, кочто ч наистина задължителна чтст от общата медицинска култура на всеки професионалист. Включените в настоящото издание епонимни термини ст транскрибирани нт български при описанието нт тчрминт, съобразявайки сч максимално с различния начин на изговтряне на различните чзици
xvii (ползвани ст указаните начини за произношение в специализираните американски енциклопедични медицински речници, особено Dorland's Medical Dictionary, както и в известни случаи - справки със спчцитлисти-филолози). Всичко гореизложено доказва зтщо ч необходимо към един енциклопедичен медицински речник да бъдч включена значителна част от нтй-важните епонимни термини с обяснение нт тяхното правилно— тълкувание. Така тази книга щч бъдч наистина полезна зт всеки един, ползващ медицинскт литература, и абсолютно необходима за правилната употреба нт епваиините термини като неразделна част от медицинската терминология. Не трябва да се забравя и историческото значение нт основните епонимни термини. Чрез тях се отдава заслужена почит на най-известните лекари в историята на медицината от античността до днес, тези забележителни личности, изградили основите на научната медицина и изграждащи съвременното ниво на благородната медицинска професия. 4.2. ПОДБОР на епонимните термини. Включените в настоящото издание 3500 епонимни термина ст подбрани с оглед главно на популярнтта им употреба в медицинската терминология и важността им за общата медицинска култура. Голяма част от тях са известни отдавна, но не винаги се употребяват правилно. Наред с класическите епонимни термини (нтпр. Billroth' operation и др.под.) в книгата са намерили място и множество съвсем съвременни и нови епоними, главно болестни състояния или синдроми при генетични или имунологични аномалии, инфекциозни заболявтния и много други, всички те с данни зт тях от последните години (нтпр. Creutzfeld-Jakob morbus, borreliosis, Wenner' syndromum и др.'). Подборът на еронимаите термини бе направен и според наличието им понч в два от най-новите медицински речници, при товт тко те ст на различни чзици (единият от тях английски) и от последните години (виж т. 6. Литература). Включени в речника са и някои любопитни епоними (напр. Socrates' syndromum., Spooner' syndromum, Dostoevski' syndromum) или такива, важни зт общата култура (Stockholm' syndromum, graham, machiavellismus, motus Browni) и др. Запазени ст ервнимаите термини от предишни издания на Terminología Medica Polyglotta (370), но при повечето ч отбелязано '"остар." (излезли от употреба), особено тези на редица "съветски” автори, застъпени тогава конюнктурно. Съответно нт подбраните по важност термини са споменати данните за техните около 3000 автори, заедно с всичките 178 Нобелови лауреати по физиология или медицина (които за това ст подчертани и за тях имт Списък нт стр. 705 в чтст III) и редица други Нобелови лауреати със заслуги към медицината (при тях р упомената научната област, но нч са подчертани). Български автори нт епонимни термини ст включени само тко те ст споменати понч в един от енциклопедичните медицински речници от последните 10 години. За съжаление това ст само 6 души, без нито чдин от тях да ч жив нтш съвременник. В Списък на авторите на епонимни термини (стр. 671 в чтст III) те ст отбелязани изцяло с bold шрифт. Специално с оглед коректната принадлежност на авторството при различни епоними с различни автори, които обаче носят еднакви фамилни имена, при подходящите случаи са включени такива, като зт по-добрата им идентификация след фамилните имена ч поставен инициалът на първото им име в кръгли скоби и те са подредени по азбучния рчд нт този инициал. Товт ч обикновено при често срещаните имена, напр. Brown (С.), Brown' (М.), Brown' (R.), а винтги ч желателно дт се знте точният автор, напр. Addison' (С.) или Addison' (Т.). В случаи при чднткви инициали и нт собственото име ч отбелязан и втори инициал, нт следващото известно име преди фамилното, напр. Waldenstrom' (J.G.) и Waldenstrom' (J.H.). 4.3. СТРУКТУРА на епонимните термини. Всички епонимни термини (на азбучното място по фамилното им имч) са структурирани по единен начин, съдържащ необходимата зт тях информация: 1) Фамилното име нт авторт/авторите (или името, дало основната част нт епонимния термин) и медицинският термин след него (на нов рчд, с шрифт bold); 2) Информация зт акоомс/акоорите: пълните първо и други имена или инициалите им, следвани от фамилното имч, националността, медицинската специалност и годините на раждане и смърт (доколкото тези данни са известни и както ст застъпени в ползваната обширна литература); някои обяснителни бележки при особено известни личности, допринесли съществено за развитието на медицината, както и зт всички споменати Нобелови лауреати (в кръгли скоби с шрифт курсив), 3) Кратко описание на значението (обяснителен текст) нт термина нт български език; 4) В случаите на латински еквивалент на термина, той следва след знакт (syn). Важни забележки: J Липсва превод нт еряаииаите термини на други езици, спестявайки излишно утежняване на обемт с многократното повторение на оригиналния правопис на същото име на всчки чужд език; в единични случаи, при най-известните и класически епоними, такъв превод ч налице (напр. Parkinson' morbus), J Запазена ч максимално известната информация за авторите нт еронимитч, нтпр. често ч спомената само годината на раждане или при неизвестни данни за годините - в кой век ст живели, както и не рядко ч дтдчн произходът нт авторите, родени в една страна и работили в друга, запазена ч и разликата между английски и (велико^и/лаи/скм произход; J В единични случаи при (syn) има епонимен термин, обикновено при клтсиччски епоними, известни в различните страни под имена нт автори с различна националност (напр. Basedow' morbus в Европа = Graves' morbus в САЩ); S Зт обяснен епоним като подчинен при друг медицински термин мястото му ч указано слчд знака J Всички епонимни термини са подредени по азбучния ред на буквите в основното имч. При няколко епонимт от един автор те ст подредени според втория медицински термин по правилата зт азбучен ред на подчинените термини (т. 2.1.), освен Нобеловите лауреати, при които заслугите им (с термин inventum*) са разгледани с предимство нт първо място. Обяснителният текст на еnонииниое термини нт български език в повечето случаи сч намира нт азбучното място по името на автора (зт болести, синдроми, симптоми, феномени, методи, рефлекси, теории, операции, тестове и реакции, анатомични термини с много епоними) или това се отнася зт следните латинските термини (по азбучния им рчд): cellula, glandula, ligamentum, lex, linea, methodus, morbus, musculus, operatio, phaenomenum, reactio, regula, reflexus, signum, syndromum, symptoma, testum, theoria, tuba, tumor. При всички тях ч отбелязано: "За нрреченина шеннатаналекрри (напр арр., които са тввърдемног) -иuж■кеc■гomлаmгиmи> aзбvчоо мяаmанаeониuмнuа тгромин". При много други латински медицински термини, при които има единични или малко нт брой епонимни термини, обяснителният им текст сч намира при подчинения (нт главен медицински) епонимен термин, както нтпр. при analysis,
xviii anomalia, deformatio, effectus, facies, factor, febris и много други. Във всички случаи, обачч, на азбучното място нт фамилното имч на автора ч дадена пълната информация за автора и евентуалните му заслуги, като ч указано и мястото нт главния медицински термин (със символ " —> ”), където ч обяснителният текст за съответния чпонимчн термин. 4.4. ПРАВИЛА ЗА ИМЕНАТА в епонимните термини. Всички имена в чпонимнитч термини са изписани нт латиница, за дт бъдат подредени по —азбучния си рчд в част I - Основен общ речник. За сравнително малкото автори (около 100) от славянските страни с писменост нт кирилица имената им ст транскрибирани на латиница по възприетите в правописните речници начини, но с избягване нт неестествените букви с ударения (напр. Z • • ё). Пълните имена нт тези автори в скобите и с курсивен шрифт ст предадени нт родния език с кирилица. Всички останали имена (около 2900) ст изписани като главни термини ттка, както те ст в оригиналния правопис нт родния език, включително с ударенията им (напр. Brónsted, Déjérine, Türck), съответно нт начина, възприет във всички съвременни медицински речници. При българската транскрипция на френските имена с оглед нт изговора им р посттвено ударчнич на последната сричка. С цел зтптзвтне на оригиналния правопис нт имената при главните епоними, започващи с името нт единствен автор, това имч ч последвано от апостроф ('), а нч ч предадено в птдчжнт латинска форма (в последния случай би трябвало терминът да бъде в обратен ред, напр. правилно ч morbus Basedowi, но ч изписано Basedow' morbus). Когато авторите ст двама или повече, имената им са ртздчлчни с тиренца и нч ч поставен апостроф. При подчинените епоними, когато единственото име нт автора ч нт второ място след главен латински тчрмин, това имч наистина ч в родителей падеж и приема окончанието "-i" (нтпр. degeneratio Wagneri). Изключенията ст главно две (налагащи се поради съществената промяна нт произношението им в тези случаи) и тогава също ч поставен апостроф (’): а) При всички имена от френски произход (напр. degeneratio Gombault' б) При всички имена на всички чзици, завършващи нт гласна (нтпр. degeneratio Abercombie' Извън товт правило са само единични класически чпоними нт автори от миналото, които са причли гражданственост в медицинската литература (нтпр. Eustachii, Fallopii). С апостроф (') са и подчинените термини с двама или повече автори (нтпр. degeneratio Armanni-Ebstein' ). При случаите на няколко епонимни термина от един твтор данните за него във втория и следващите чпоними нч ст повторени, а са отбелязани със знака [Î]. Когтто имт двама или повчче автори, повторени в следващи епоними, зт съкращаване на излишния обем собственото и други имена (освен фамилното) са изписани само с инициалите им (напр. J. J. Déjérine f; Jules Sottas....). Епоними c повече от един автор винаги следват след всички термини нт първия автор. Включването нт епонимаиое термини като неразделна и важна част от медицинската терминология наложи изготвянето на специален Епонимен справочник като част III нт книгата, зт което виж т. 1.3. нт стр. xi. 5. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЛАТИНСКИЯ ЕЗИК Терминологията на съвременната медицинска наука ползва главно латинските термини или лексическите елементи на гръцкия или латинския език. В анатомията, хирургията, клиничната или лабораторната медицина гръцките, латинските и гръко-латинските елементи винаги ст образували и образуват повече от 90% от специализираните им термини. Познаването на основите нт латинския език и образуването нт латинските думи ч изключително полезно .зт изучаването нт терминологията в модерната медицина, а и във всяка съвременна наука, и ч абсолютно необходимо за всчки, който създава думт за нова хипотеза, теория, процес, аозологиена единица или клинично понятие. В първоначалния период нт създаване нт медицинските термини те ст били изграждани върху гръцки думи, поради товт в основата на медицинските са залегнали гръцки термини. Последните водят началото си от Хипократ - Hippocrates (около 460-377 о. пХ), Клавдий Гален - Galen (около 130 до 200 о. пХ) и техните предшественици. Латинските термини датират от времето на Авл Корнелий Целс (римски енциклопедист, около 30-50 о. сХ), нт Тиберий и Нерон (с 8 книги "De medicina"). Съществуват и термини, възникнали през средните векове, когато латинският чзик ч бил международен чзик нт медицината, запазил това свое значение до 18-и вчк. По-късно, с развитието нт науката, ст били създавани нови термини почти изключително нт същата гръко-латинскт основа и чтк в 19-и век в медицинската терминология започват понякога да проникват и думи, взети от съвременните европейски чзици. Последната тенденция сч засилва в края нт 20-и вчк с навлизането на високите технологии и в медицината. Важността, обаче, нт латинския чзик не ч намаляла, имайки предвид латинската основа нт цялостната медицинска терминология. Навлезлите в медицинския латински език гръцки термини практически изцяло ст били подложени нт латинизиране, което ч променило тяхната транскрипция, окончания и произношение. Независимо от това чтимологията или произходът нт термините ч важно ч дт се познава (виж по-подробно в т. 3.2. Етимология на термините нт стр. xiv). В настоящото издание на Нова медицинска терминология няма дт бъдат разгледани по-подробно граматическите основи и правила нт латинския чзик. Така например, латинската азбука ч в основата нт всички латинизирани западни чзици, с поне един от които всеки завършил средното си образование ч запознат. Правилата за произношение и изобщо говорният латински език отдавна ч излезъл от употреба и ч известен като "мъртъв език”. Той сч изучава подробно само в т. нтр. класически гимназии със специално изучаване нт латинския език. Граматическите правила рядко се ползват при практическата употреба на латинския език в медицинската терминология, а и тч сч изучтват в първите години при обучението на студентите-медици. Поради това, спестявайки излишното увеличаване нт обчмт, подробните данни за латинския и гръцкия език от предишните издания нт Terminología medica polyglotta ст отпаднали, ощч повече след като в настоящата книга отпадна и гръцката транскрипция в чтимологията на медицинските термини (виж т. 3.2.). Някои подробности за латинските термини, абсолютно необходими за правилната им употреба, включително и елементарните граматически данни, включени и в това издание, ст разгледани в т. З1. Латински термини - правопис, род и падеж, стр. xiv. Латинският език като цяло, обаче, продължавала имт голямо знтченич за медицинската наука нч само поради това, чч той ч усвоен като международен "медицински” език и ч в основата нт медицинската терминология. Неговото познаване ч необходимо на лекаря и на всчки медицинската професионалист, за дт разбира наименованията нт болестите, правилно да изписва или разчита диагнозите, правилно да предписва или разчита предписването на лекарствата То ч задължително условие зт работата в медицинската теория, наука и практика нт всеки специалист.
xix 6.ЛТТРАА ТУРА Посочени са само ползваните за настоящото издание съвременни и големи медицински енциклопедии, речници и монографии (за някои - заедно с отделни техни предишни издания) 1. Арнаудов Г, Арнаудова П. Terminología medica polyglotta - Медицинска терминология (на шест езика). София: Мед. и физк., 1992. 2. Лазовские ИР. Справочник клинических симптомов и синдромов. Москва: Медицина, 2-ро изд. 1981; Миклош, 3-то изд. 1995. 3. Ривкин ВЛ. Медицинский толковый словарь. Москва: Медпрактика, 1998. 4. Энциклопедический словарь медицинских терминов. Том I-Ш. Москва: Сов. энцикл., 1982-1984. 5. Bantam Medical Dictionary. New York-Toronto-London-Sydney: Bantam Books, 2000. 6. Black's Medical Dictionary. New York-Oxford: Madison Books, 39lh ed. 1999. 7. Delmare J, Delmare-Riche T. Dictionnaire Français-Anglais (English-French) des termes de medicine. Paris: Maloine, 4 éd. 2000. 8. Dorland's Illustrated Medical Dictionary. Philadelphia-London: W. B. Saunders Co. 28th ed. 1994; 29th ed. 2000. 9. Firkin BG, Whitworth JA. Dictionary of Medical Eponyms. New York-London: Parthenon Pub. Gr., 2nd ed. 1996. 10. Forbis P, Bartolucci SL. Stedman's Medical Eponyms. Baltimore: Williams & Wilkins Co., 1998. 11. Georges C, Tarragano F. Dictionnaire des syndromes & maladies. Paris: Editions ESTEM, 1996. 12. Jablonski's Dictionary of Syndromes and Eponymic Diseases. Matabar, FL: Krieger Pub. Co., 2nd ed. 1991. 13. Merriam-Webster's Medical Dictionary. Springfield: Merriam-Webster Inc., 1995. 14. Mosby's Medical Dictionary: Spanish/English-English/Spanish. French & Europ. Pubns, 1996. 15. Parrillo JE, Bone RC. Critical Care Medicine. USA: Mosby, 1995. 16. Reuter P, Reuter C. Taschenwörterbuch Medizin (English-Deutsch, Deutsch-English). Georg Thieme Verlag Stuttgart - New York: Thime Leximed, 1998. 17. Roche Lexikon Medizin. München: Urban & Schwarzenberg, 3. Aufl. 1993. 18. Rogers GT. Diccionario medico Inglés-Español/Español-Inglés. New York-London-Madrid: McGraw-Hill Inc., 2”d ed. 1997. 19. Sloane SB. Medical Abbreviations and Eponyms. Philadelphia: WB Saunders Co., 2nd ed. 1991; 3rd ed. 1997. 20. Stedman's Cardiology and Pulmonary Words. Baltimore: Williams & Wilkins Co., 2nd ed.1997. 21. Stedman's Medical Dictionary. Baltimore: Williams & Wilkins Co., 26^ ed. 1995; 27th ed. 2000. 22. Stedman's OB-Gyn Words. Baltimore: Williams & Wilkins Co., 2nd ed. 1995. 23. Stedman's Pathology and Lab Medicine Words. Baltimore: Williams & Wilkins Co. 2™1 ed.1997. 24. Stedman's Radiology and Oncology Words. Baltimore: Williams & Wilkins Co. 2nd ed. 1995. 25. Taber's Cyclopedic Medical Dictionary. Philadelphia: F. A. Davis Co., 16^ ed. 1989; 19th ed. 2001. 26. Torres R. Dictionario de términos medicos Inglés-Español, Español-Inglés. Espana: Alhambra, 5th ed. 1986; 7th ed. 2000. 27. Zolnicki B. Medical Dictionary/English, Russian, French, German, Latin and Polish. Warshawa: Europ. Pubns., 1997.
XX 7. СЪКРРЩЕНИЛ И СИМВОЛИ основни символи (Ь) (г) (en) (0 (d) (es) = Bulgarski - български (език) = Russkij - русский, руски (език) = English - английски (език) = Français - френски (език) = Deutsch - немски (език) = Español - испански (език) (syn) = synonymon, synonymum - синоним —> означава виж (Lt. vide) * означава виж там (терминът е разгледан на съответното му азбучно място, където да се търсят повече сведения) Î или J, означава насочване за справка към по-горните или по-долните съседни термини (или в същата колона на текста), най-често относно етимологията на термина, разгледана в правите скоби, или при няколко епонимни термина от един автор id. = idem - същият, същото (= латинският термин без промяна) ДРУГИ СЪКРАЩЕНИЯ И ОЗНАЧЕНИЯ Съкращения към латинските термини [NA] = Nomina Anatomica, анатомичен термин според последната официално приета номенклатура [s-NA] = senex-Nomina Anatomica, анатомичен термин според по-стара номенклатура abi. = ablativus, обстоятелен падеж accus. = accusaiiuus, винителен падеж adj. = adjectivum, прилагателно adv. = adverbium, наречие comp. = comparativus, сравнителна степен conj. = conjunctivus, съюз dat. = dativus, дателен падеж et al. = et alia, и други f = femininum, женски род f/pl = femininum/pluralis, женски род/множ. число fut. = futurum, бъдеще време gen. = genetivus, родителей падеж id. = idem (eadem), същият, същата, същото imperat. = imperativus, заповедна форма m. = masculinum, мъжки род mf = masculinum/femininum, мъжки/женски род m/pl = masculinum/pluralis, мъжки род/множ. число n = neutrum, среден род n/pl = neutrum/pluralis, среден род/множ. число obs. = obsoletus, остарял (термин) part. = participium, причастие pl = pluralis, множествено число рр. = participium perfecti, минало причастие praep. = praepositio, предлог praes. = praesens, сегашно време sg = singularis, единствено число subst. = substantivum, съществително superi. = superlativus, превъзходна степен
xxi Съкращения към етимологията на термините и данните за авторите на епонимни термини [след всеки латински термин в скоби и шрифт курсив] Gr. Lt. Engl. Fr. умал. P- = от гръцки, с гръцки произход = от латински, с латински произход = от английски, с английски произход = от френски, с френски произход = умалително (от) = роден (известна е само годината на раждането или авторът е съвременник) г. nX/cX = година = преди Христа/след Христа виж също по-горе Съкращения към латинските термини Съкращения към българските (кирилизирани) термини (авт.-дом.) = автозомно-доминантен (авт.-рец.) = автозомно-рецесивен букв. = буквално вкл. = включително всл. на = вследствие на г = грам(а) г. - година ед. ч. = единствено число ж = женски род л = литър м = мъжки род мл = милилитър мн. ч. = множествено число напр. = например нар. = народен (термин) (остар.) = остарял (термин) разг. - разговорно с = среден род срв. = сравнй! ськр. (за) = съкратено (за) ц.н.с. = централна нервна система Съкращения към другите (латинизирани) езици (Ат.) = American English, според американския правопис (Engl.) = British English, според английския правопис f = femininum, женски род Fr. = français, от френски (произход) id. = idem, същият, същото (= латинският термин без промяна) m - masculinum, мъжки род n - neutrum, среден род (obs.) - obsoletus (Lt.), obsolete (Engl.), остарял (термин) Pl = pluralis, множествено число P°P. = popularis, народен (народна дума) sc. = scilicet, подразбира се Sg = singularis, единствено число syn = synonymon, синоним
ЧАСТ I ОСНОВЕН ОБЩ: РЕЧНИК LEXICUM COMMUNE МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ на 1 езика : ЛАТИНСКО (с етимология на термините) - БЪЛГАРСКО (е обяснения или описание на термините) - РУСКО-АНГЛИЙСКО-ФРЕНСКО-НЕМСКО-ИСПАНСКИ ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК LATINUM-BULGARSKI- RUSSKIJ-ENGLISH-FRANÇAIS-DEUTSCH-ESPANOL ЧАСТ II: БЪЛГАРСКО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК стр. 575 ЧАСТ III: ЕПОНИМЕН СПРАВОЧНИК стр. 669 Разяснения за ползването на речника виж на стр. IX
ОСНОВНИ СИМВОЛИ И СЪКРАЩЕНИЯ (b) = Bulgarski - български (език) (г) = Russkij - русский, руски (език) (en) = English - английски (език) (f) = Français - френски (език) (d) = Deutsch - немски (език) (es) = Español - испански (език) (syn) = synonymon, synonymum - синоним означава виж (Lt. vide) * означава виж там (терминът е разгледан на съответното му азбучно място, където да се търсят повече сведения) f или I означава насочване за справка към по-горните или по-долните съседни термини (или в същата колона на текста), най-често относно етимологията на термина, разгледана в правите скоби, или при няколко епонимни термина от един автор id. = idem (същият, същото) = латинският термин (без промяна в правописа) За допълнителни и подробни съкращения виж на стр. XX-XXI
A a [alpha - първата буква на гръцката азбука]: 1) класификатор (като ''първи") в номенклатурата на много науки и научни дисциплини; 2) символ за alpha-веригата на хемоглобина; 3) символ за тежката верига на immunoglobulinum* IgA. 4) символ за коефициента на разтворяемост, виж formula Bunseni. a- [T] : префикс, който в химията и биохимията определя: 1) първи в сериите на близкородствени съединения; 2) посоката на химическата връзка, отдалечена от наблюдаващия; 3) ъгъла на оптичната ротация; 4) степента на дисоциация. А: 1) символ за ампер - ampere*; 2) символ за аденозин в полинуклеотидите (специално РНК) и за аланин в полипептидите. а {пред съгласни) и ab {пред гласни и h) - praep. сит abi.: от (а frigore - от студ, ab odio - от ненавист). а. : съкр. за артерия - arteria*. аа.: съкр. за артерии (pl) - arteriae, виж arteria. a-, an- [Gr. a-priv. = alpha-privativum; пред гласна an-]: представка, означаваща отрицание, лишаване, без-, не-, отсъствие или противоположност (напр. adynamia - безсилие, anergia - анергия); отговаря на лат. in-. аа, ää, ana [Gr. ana no]: (b) по, по равно - по равни части (ana partes), peen, количества; съкр. в рецепти, (г) по, поровну, (en) (so much) of each, (f) à parties égales, de chacune de ces substances, (d) gleich viel, zu gleichen Teilen, (es) de cada una. AAR: съкр». за антиген-антитяло реакция. Aaron’ signum (Charles Dettie Aaron, американски лекар, 1866-1951): признак на Ейрън (Аарон) - за апендицит: натиск върху точката на McBurney* ■ предизвиква чувство на лека болка и неразположение в епигастралната и прекордиалната области. Aarskog-Scott syndromum (Dagfinn С. Aarskog, норвежки педиатър, р. 1928; Charles I. Scott Jr, американски ендокринолог, p. 1934): синдром на Арског-Скот - фацио- генитална дисплазия: наследствен {Х-свързан или авт.- дом.) синдром, характеризиращ се с вродено съчетание на очен хипертелоризъм, обратно извърнати ноздри, широка горна устна, особен “шал” на скротума над пениса и малки ръце. ab-, abs-: представка, означаваща отрицание, отменяне, отстраняване (abnormis - ненормален, abstinentia - въздържание). Abadie' signum (Charles А. Abadie, френски офталмолог, 1842-1932): симптом на Абадй - при тиреотоксикоза: спазъм на повдигащия клепача мускул (musculus levator palpebrae superioris). abalienatio, -onis,/[Lt. ab от + Lt. alienatio отчуждаване]: (b) алиенация, отчуждаване - психично разстройство, характеризиращо се с почти пълна незаинтересованост до липса на междуличностни отношения, стигащи до деперсонализация, (г) отчуждение, беспамятство, (en) alienation, abalienation. (f) aliénation mentale, folie, (d) Geistesstörung, (es) alienación, (syn) alienatio mentis. abasia, -ae, f [Gr. a-priv. не- + Gr. basis ход, крачка]: (b) абазия - неспособност за ходене; в зависимост от причината, може да бъде атактична, еластична или хореична. (г) абазия, (en) id. (f) abasie. (d) Abasie, Gehunfähigkeit, (es) id. a.-astasia syndromum: —> Blocq' astasia-abasia syndromum. Abbott-Miller catheter {William Osler Abbott, 1902-1943, и Thomas Grier Miller, 1886-1981, американски лекари): —* catheter Abbott-Miller'. Abderhalden’ reactio (Emil Abderhalden, швейцарски биохимик, 1877-1950): абдерхалденова реакция {остар.) - неспецифичен серумен ензимен тест от миналото за ранна диагноза на бременност, злокачествени и много други, различни по характер заболявания. м abdomen, -inis, п [Lt. - коре , вероятно от Lt. abdere да скрия]: (b) корем, коремна кухина, (г) живот, брюхо, (en) id., belly, (f) id., ventre, (d) Bauch, Unterleib, id. (es) id., cavidad abdominal, (syn) venter (1). a. acutum: остър корем - спешно състояние с внезапно начало, което в повечето случаи налага хирургична интервенция; обикновено се проявява със силна болка в корема и изразена перитонеална реакция в резултат на възпаление, перфорация, обструкция, инфаркт или руптура на орган вътре в коремната кухина, abdominalis, -е [abdomen ]]: (b) абдоминален - коремен, отнасящ се до корема, (г) брюшной, абдоминальный, (en) abdominal, abdomin(o)-. (f) abdominal, (d) abdominal, abdominell, Bauch-, Unterleibs-, (es) abdominal. abducens1, gen., -entis [Lt. ab-ducere, pp. abductus, отвеждам:, отклонявам]: (b) отвеждащ, отдалечаващ от средната линия, (г) отводящий, (en) abducent, abducting, id. (f) abducteur, (d) abziehend, wegführend, Abduzens-, (es) abductor. abducens2 [f]: абдуценс, съкр. означение за nervus* abducens. abductio, -onis, f [f]: (b) абдукция - отвеждане: 1. отдалечаване на част от тялото от средната линия; 2. движение на окото в посока към слепоочието, (г) абдукция, отведение, (en) abduction, (f) abduction, (d) Abduktion, Abziehen, Wegführen, (es) abducción. abductor, -oris, m (musculus) [f ]: (b) абдуктор - отвеждач, отвеждащ мускул, (г) отводящая мышца, (en) abductor (muscle), (f) abducteur (muscle), (d) Abduktor, Abzieher, Abduktionsmuskel, (es) abductor (músculo). Abel’ bacillus (Rudolph Abel, германски бактериолог, 1868¬ 1942): —* Klebsiella pneumoniae ozaenae. Abercombie' degeneratio (John Abercombie, шотландски лекар, 1780-1844): —* degeneratio amylo idea. Abernethy' fasciae (John Abernethy, английски хирург и анатом, 1764-1831): —> fasciae Abernethy'. aberrans, gen. -is [Lt. ab-errare заблуждавам ce, отклонявам ce]: (b) аберантен - отклоняващ се от нормата, от нормалните път, място или тип. (г) отклоняющийся, (en) aberrant, (f) aberrant, (d) aberrierend, abirrend, abweichend, (es) aberrante. aberratio, -onis, f [f]: (b) аберация - отклоняване от нормалния път или образец; отклонение в развитието или растежа, (г) аберрация, отклонение, (en) aberration, (f) aberration, (d) Aberration, Abweichung, Abirrung, (es) aberración. a. chromosomi: (b) хромозомна аберация - всяко отклонение от нормалния брой или морфология на хромозомите, както и съответните фенотипни послед¬ ствия; обикновено аберациите са във форма на дубликация, загуба, промяна на мястото (транслокация) или на последователността (инверсия) на генетичния материал; най-честите от тях водят до известни генетични заболявания, напр. някои от тях автозомни - тризомия при Down* syndromum (виж и trisomia) или секс-хромозомни - монозомия ХО (Turner* syndromum), тризомия XXY (Klinefelter* syndromum) и др.; виж също chromosoma. (г) хромосомная аберрация. (en) chromosome aberration, (f) aberration chromosomique, (d) Chromosomenaberration, (es) aberración cromosomática.
abetalipoproteinaemia 2 abetalipoproteinaemia, -ae, f [Gr. a-priv. без- + Gr. ß = гръцка буква beta + lipoprotein (Gr. lipos тлъстина + Gr. protos пръв!, т.е. важно вещество) + Gr. haima кръв]: (b) абеталипопротеинемия - наследствено (авт.-рец.) нарушение на метаболизма с липса на липопротеини с ниска плътност в плазмата, понеже не се синтезират; проявява се с пигментен ретинит и редица неврологични и хематологични отклонения, (г) абеталипопротеинемия. (en) abetalipoprotein(a)emia. (f) a-bêta-lipoprotéinémie. (d) Abetalipoproteinämie. (es) abetalipoproteinemia. (syn) Bassen-Komzweig syndromum. abiosis, -is, f [a-priv. | + Gr. bios живот]: абиоза: 1. липса на живот (в точен превод); 2. в немски и по-стари източници = abiotrophia*, в американски, френски и други по-нови източници - липсва като термин. abiotrophia, -ae, f [a-priv. f + Gr. trophe хранене]: (b) абиотрофия, абиоза - прогресивна загуба на жизненост на някои тъкани и органи, водеща до нарушения или загуба на функциите им; отнася се специално за дегенеративни, генетично детерминирани (наследствени) заболявания с начало в по-напреднала възраст, (г) абиотрофия. (en) abiotrophy, (f) abiotrophie. (d) Abiotrophie, Abiosis. (es) abiotrofia. (syn) abiosis (2). ablactatio, -onis, f [Lt. ab от + Lt. lactare кърмя]: (b) отбиване (на детето от кърмене) или спиране на млечната секреция, (г) отнятие от груди (ребенка), (en) weaning, ablactation, (f) ablactation, sevrage, (d) Abstillen, Ablaktation, (es) ablactación, destete. ablatio, -oniSs/[Lt. au-ferre (ab + fero), pp. ablatus, отнасям,, отнемам]: (b) аблация - отстраняване на част от тялото или разрушаване на дадена функция, напр. по хирургичен път, от болестен процес, с катетър-електрод (при аритмии) и др. (г) абляция, отнятие, (en) ablation, removal, (f) ablation, (d) Ablation, Abtrennung, Abtragung, (es) ablación, desprendimiento. a. manualis placentae: —* separatio manualis placentae. a. retinae: (b) отлепване, разслойване или разделяне на вътрешните слоеве на ретината от пигментния епител, (г) отслойка сетчатки, (en) detachment of retina, (f) décollment de la rétine, (d) Netzhautablösung, id. (es) desprendimiento de la retina, (syn) amotio retinae. ablepharia, -ae, f [Gr. a-priv. без- + Gr. blepharon клепач]: (b) аблефария - вродена липса на клепач(и) поради аномалия на развитието, при която кожа покрива очните ябълки, (г) аблефария. (en) id., cryptophthalmos. (f) ablépharie. (d) Ablepharie, (es) ablefaria, abléfaron. ablepsia, -ae, f [a-priv. f + Gr. blepsis зрение]: слепота, виж caecitas. abnormalis, abnormis, -e [Lt. ab от + Lt. norma норма, правило]: (b) абнормен - ненормален, неправилен, аномален, отклоняващ се от нормата, (г) ненормальный, неправильный, аномальный, (en) abnormal, (f) anormal, (d) abnorm, anormal, ungewöhnlich, (es) anormal. abnormitas, -atiSs/H]: (b) 1. ненормалност, неправилност; 2. аномалия, деформация, малформация, дисфункция, (г) 1. ненормальность, неправильность; 2. деформация, (en) 1-2. abnormality, abnormity; 2. deformity, . anomaly, malformation, (f) 1. abnormité; 2. deformation, (d) 1. Abnormalität, Anomalie, Abweichung, Regelwidrigkeit; 2. Deformation, (es) 1. anormalidad; 2. anomlía, malformación. ABO antigena: —► antigena ABO. aboralis, -e [Lt. ab- от + Lt. os, oris уста]: (b) аборален - отдалечен от, или в посока противоположна на устата, каудален. (г) отдаленный от рта, аборальный, (en) aborad, aboral, (f) éloigné de la bouche, caudal, (d) aboral, kaudal, (es) aboral, aborad. abortiva (remedia), n/pl [abortivus*]: (b) абортивни лекарства: 1. предизвикващи аборт, лекарства; 2. лекарства за скъсяване или прекъсване на дадена болест, (г) абортивные средства, (en) 1-2. abortifacients; 1. aborticides, (f) abortifs (remèdes), (d) Abortifaciens, Abortivmittel, Abtreibemittel, (es) aborticidas. abortivus, -a, -um [Lt. aboriri, pp. abortus, залязвам, загивам]: (b) абортивен: 1. протичащ съкратено (за болест), недостигащ завършеност или пълно развитие; 2. рудиментарен; 3. предизвикващ аборт; 4. абортивно лечение - за прекъсване развитието на болестта, (г) абортивный, (en) 1. abortive; 2. rudimentary; 3. abortifacient. (f) abortif, (d) abortiv; gemildert, nicht vollständig, abgekürzt verlaufend, (es) abortivo. abortus, -um, m [f]: (b) аборт: 1. аборт, помятане - прекъсване на бременността през първите 20 седмици (при фетус с тегло по-малко от 500 г), изхвърляне на ембриона или фетуса преди да е жизнеспособен; срв. partus immaturus; 2. спиране на всяко действие или процес преди неговото завършване, (г) аборт; выкидыш (1). (en) abortion, abort, (f) avortement, (d) Abort; Fehlgeburt, Abgang, Abtreibung, (es) aborto. a. artificialis: (b) изкуствен аборт, предизвикан целенасочено по изкуствен път, чрез лекарства или механични действия, извършен по медицински показания или по желание; медицински или законен аборт (= а. artificialis medicalis) - аборт, който е извършен съгласно законите на съответната страна, (г) искусственный аборт; медицинский, или законный, аборт, ■ (en) induced or artificial abortion, (f) avortement artificiel ou provoqué, (d) Schwangerschaftsunterbrechung, artifizieller Abort, Fruchtabtreibung, (es) aborto inducido, (syn) interruptio graviditatis. a. completus (b) пълен аборт, при който плодът е изтласкан напълно заедно с обвивките и всички материали на бременността, (г) полный аборт, (en) complete abortion, (f) avortement complet, (d) vollständiger Abort, (es) aborto completo. a. criminalis: (b) криминален, незаконен или престъпен аборт - прекъсване на бременността без законни основания (съгласно законите на съответната страна), (г) криминальный, или незаконный, выкидыш; преступный аборт, (en) criminal or illegal abortion, (f) avortement criminel, (d) krimineller Abort, vorsätzliche oder strafbare Fruchtabtreibung, (es) aborto criminal o ilegal. a. habitualis: (b) хабитуален или привичен аборт - спонтанен аборт, който се повтаря три или повече последователни пъти, обикновено през същия период от време при всяка бременност, (г) привычный аборт, (en) habitual abortion, (f) avortement habituel, (d) habitueller Abort, (es) aborto habitual. a. imminens: (b) заплашващ аборт, с признаци на преждевременно изхвърляне на плода, (г) угрожающий аборт, (en) imminent or threatened abortion, (f) avortement imminent, menace d'avortement, (d) drohender Abort, (es) aborto imminente, amenaza de aborto. a. incipiens: (b) започващ аборт, приружаван от маточни контракции, кървене, изтичане на околоплодни води и пр. (г) начавшийся аборт, (en) incipient or inevitable abortion, (f) avortement commencé, (d) begin¬ nender Abort, (es) aborto inevitable. a. incompletus: (b) непълен аборт - изтласкване на плода със задръжка на части от . обвивките или от плацентата, (г) неполный аборт, (en) incomplete abortion, (f) avortement incomplet, (d) unvollständiger Abort, (es) aborto incompleto. a. spontaneus: (b) спонтанен аборт, предизвикан от естествени причини, а не по изкуствен път. (г) самопроизвольный, или спонтанный, аборт, (en) spontaneous abortion, miscarriage, (f) avortement spontané, fausee-couche. (d) spontaner Abort, (es) aborto espontáneo. ab ovo usque ad mala [Lt. = от яйцето до ябълката, защото римският обяд е започвал с яйца и завършвал с ябълки]: означава от начало до край.
3 absentia Abrahams' signum (Robert Abrahams, американски лекар, 1861-1935): признак на Абрамс - за холелитиаза: остра болка при натиск по средата между пъпа и хрущяла на деветото дясно ребро, Abrami' morbus (Pierre Abrami, френски лекар, 1879-1943): болест на Абрамй - асцендираща колибациларна инфекция със засягане на черния дроб, проявяваща се със симптоми на хроничен холангит. abrasio, -oi^i^.f [Lt. ab-radere, pp. abrasus, изстъргвам]: (b) абразия: 1. изстъргване, обикновено на части от повърхността на органи, напр. на матка - abrasio* cavi uteri; 2. изтриване на тъкани, напр. abrasio* dentis; 3. екскориация (excoriado*) - загуба или отстраняване на ограничени повърхностни части от кожа или лигавици, (г) абразия, выскабливание, (en) abrasion; scraping away, (f) abrasion, (d) Kürettage, Curettage; Ausschabung, Ablederung, (Haut-)Abschürfung. (es) abrasion, raspón. a. cavi uteri: (b) абразия на матката, кюртаж - изстъргване на лигавицата на матката (с лечебна цел или за предизвикване на аборт - abortus* artificialis), (г) выскабливание матки, (en) uterine curettage, (f) curet(t)age de l'utérus, (d) Kürettage, (es) curetaje, legrado (uterino). a. dentis: (b) зъбна абразия - загуба или патологично изтриване на твърда зъбна повърхност от абразивни вещества с нехранителен произход, (г) патологическое стирание зуба, (en) tooth abrasion, (f) abrasion dentaire, (d) Zahnabrasion, (es) desgaste o rozadura dental. Abrikossov' tumor sive myoblastoma (Алексей Иванович Абрикосов, руски патологоанатом, 1875-1955): тумор на Абрикосов - грануларно-клетъчна миобластома или миобластомиома: сравнително чест, обикновено добро¬ качествен тумор на кожата (или в устата) от клетки, приемани за миобласта, (syn) myoblastomyoma granulare. abscessus, -us, m [Lt. abs-cedere, pp. abscessus, отстъпвам, отделям ce]: (b) абсцес: 1. гнойник - ограничена колекция от гноен ексудат, появяща се при остра или хронична локализирана инфекция; 2. кухина, образувана от втечняваща некроза вътре в плътна тъкан, (г) абсцесс, апостема, гнойник, нарыв, (en) abscess, (f) abcès, (d) Abszeß, Eiterbeule, Eitergeschwulst, (es) absceso. a. acutus sive calidus: (b) остър (или горещ - остар.) абсцес - остро възпаление на тъканите с наскоро насъбрана гной в новообразувана кухина, без или с малко фиброза на стените й. (г) острый, или горячий, абсцесс, (en) acute or hot abscess, (f) abcès aigu ou chaud, (d) akuter oder heißer Abszeß, (es) absceso agudo. a. alveolaris: -* abscessus dentalis. a. Bartholini (Caspar Thomèson Bartholin Jr, датски анатом, 1655-1738): бартолинов абсцес - остро възпале¬ ние на екскреторния канал на едната или и на двете бартолинови жлези (glandulae* vestibulares majores). a. Bezoldi (Friedrich Bezold, германски отоларинголог, 1842-1908): абсцес на Бецолд - абсцес дълбоко в тъканите на шията, възникнал като усложнение на остър мастоидит, с ход на гнойта през съседните мускули. a. Brodie' (Sir Benjamin Collins Brodie, английски хирург, 1783-1862): абсцес на Броди - кръгловата област на костно разрушаване, запълнена с гной или съединителна тъкан, обикновено в метафизната част на дългите кости в резултат на стафилококова инфекция. а. calidus: —► abscessus acutus. а. Citelli' (Salvatore Citelli, италиански ларинголог, 1875-1947): —> Citelli' syndromum. a. dentalis sive alveolaris: (b) зъбен абсцес, разположен около алвеоларния израстък на челюстта, (г) зубной, или альвеолярный, абсцесс, (en) alveolar, or dental, or dentoalveolar abscess, (f) abcès dentaire ou alvéolaire, (d) Zahnabszeß, Alveolarabszeß, (es) absceso dentario o alveolar. a. Douglasi (James Douglas, шотландски анатом, 1675-1742): дъгласов абсцес - гноен процес в ретроутеринното пространство на Douglas*. а. frigidus: (b) 1. студен абсцес, без обичайните признаци на възпаление; 2. синоним на туберкулозен абсцес, (г) холодный абсцесс, (en) cold abscess, (f) abcès froid, (d) kalter Abszeß, (es) absceso frío. a. hepatis: (b) абсцес на черния дроб, чернодробен абсцес, (г) абсцесс печени, (en) hepatic abscess, abscess of the liver, (f) abcès du foie, (d) Leberabszeß, (es) absceso hepático. a. Munro' (William John Munro, австралийски дерматолог, 19-и век): —> microabscessus Munro'. a. pararenalis: параренален абсцес, виж при paranephritis. a. paratonsiliaris: —► abscessus peritonsillaris. a. Pautrier' (Lucien Marius Adolphe Pautrier, френски дерматолог, 1876-1959): абсцес или микроабсцес на Потриё - добре отграничени струпвания на микозни клетки вътре в неспонгиозните интраепидермални везикули при Т-клетъчната лимфома и mycosis fungoides, (syn) microabscessus Pautrier'. a. peritonsillaris sive par a tonsillaris: (b) перитон- зиларен абсцес - разпространяване на тонзиларното възпаление извън капсулата с образуване на абсцес обикновено над и зад сливиците, (г) перитонзиллярный абсцесс, (en) peritonsillar abscess, quinsy (obs.). (f) abcès périamygdalien. (d) Peritonsillarabszeß, Paratonsillarabszeß. (es) absceso periamigdalino. a. Potti (Sir Percivall Pott, английски хирург, 1714¬ 1788): абсцес на Пот - туберкулозен абсцес на гръбнака. a. pulmonis: (b) абсцес на белия дроб, белодробен абсцес, (г) абсцесс легкого, (en) pulmonary abscess, abscess of the lung, (f) abcès du poumon, (d) Lungenabszeß, (es) absceso pulmonar. a. retropharyngealis: (b) ретрофарингеален абсцес - абсцес на съединителната тъкан в ретрофарингеалното пространство, възникващ обикновено в ретро- фарингеалните лимфни възли, най-често при деца, (г) заглоточный, или позадиглоточный, абсцесс, (en) retropharyngeal abscess, (f) abcès rétropharyngien. (d) Retropharyngealabszeß, (es) absceso retrofaríngeo. a. subcutaneus: (b) подкожен абсцес, развиващ се в подкожните тъкани, (г) подкожный абсцесс, (en) subcutaneous abscess, (f) abcès sous-cutané, (d) Subkutan¬ abszeß. (es) absceso subcutáneo. a. subdiaphragmaticus: —► abscessus subphrenicus. a. submucosus: (b) субмукозен абсцес, развиващ се под лигавица, (г) подслизистый абсцесс, (en) submucous abscess, (f) abcès sous-muqueux. (d) submuköser Abszeß, (es) absceso submucoso. a. subphrenicus sive subdiaphragmaticus: (b) субфреничен или поддиафрагм(ал)ен абсцес, намиращ се точно под диафрагмата, (г) поддиафрагмальный абсцесс, (en) subphrenic or subdiaphragmatic abscess, (f) abcès sous- diaphragmatique ou sous-phrénique, (d) subphrenischer Abszeß, (es) absceso subfrénico o subdiafragmático. a. Tornwaldti (Gustav Ludwig Tornwaldt, германски лекар, 1843-1910): —> bursitis et abscessus Tornwaldti. a. Welchi (William Henry Welch,, американски патолог, 1850-1934): абсцес на Уелч - газ-абсцес: локализирано насъбиране на серопурулентен материал, съдържащ газове, причинени от газ-образуващи бактерии като Clostridium* perfringens. absente aegroto [absentia , ; Lt. aeger (aegrotus) болен]: означава при отсъствие на болния. absentia, -ae,f[Lt. ab-besse (ab-sum) отсъствам]: (b) абсанс - пароксизмални атаки на краткотрайно помрачаване на съзнанието, придружено от различни EEG изменения, при липса или наличие на други клинични симптоми (обикновено двигателни - клонични, тонични или други
abs. feb. 4 моторни прояви), най-често при епилепсия, (г) абсанс, (en) absence, (f) absence, (d) Absence, (es) ausencia. abs. feb. = absente febre: съкр. за липса на температура, за състояние, когато няма треска, или за липса на фебрилно състояние. absolutus, -a, -um [Lt. ab-solvëre, рр. absolutus, освобож¬ давам, отделям]: (b) абсолютен: 1. безусловен, неогра¬ ничен, съвършен, пълен; 2. съвършено чист, без примеси, безводен (за алкохол), (г) абсолютный: 1. безусловный, совершенный, полный; 2. чистый, беспримесный, (en) absolute: 1. unconditional, unlimited, complete; 2. undiluted, pure, (f) 1. absolu; 2. pur. (d) 1. absolut, unbedingt, vollkommen; 2. rein, (es) 1. absoluto; 2. puro. absorbens, -entis, m [j]: абсорбент, виж absorbentia, absorbentia (remedia) n/pl [Lt, ab-sorbere поглъщам, всмуквам]: (b) абсорбента - абсорбиращи, поглъщащи, всмукващи (лекарствени) средства, (г) поглащающие, или всасывающие, средства, (en) absorbifacients, absorbents, absorptives. (f) absorbants (produits), (d) absorbierende, aufsaugende Mittel, (es) absorbentes. absorptio, -onis, f [f]: (b) абсорбция: 1. смесване, обединяване, поглъщане (на газове, течности, топлина, светлина, лъчи и др.); 2. всмукване, преминаване на различни вещества през тъканите или клетъчните мембрани (навътре или навън от клетките); 3. в радиологията: отнемане на енергия от радиацията, от страна на тъкан или вещество, през което тя преминава; 4. в химията: навлизане на вещество във вътрешната структура на друго вещество, (г) абсорбция; поглощение, всасывание, впитывание, (en) absorption, (f) absorption, (d) Absorption; Aufsaugung, Aufnahme, (es) absorción. abstinentia, -ae, f [Lt. abs-tinëre въздържам (ce)]: (b) абстиненция - въздържаност, въздържание от употреба на някои съставки от диетата, алкохолни напитки, наркотици, или от полово общуване; състояние след внезапно прекъсване на продължително приемане на наркотици или алкохол, (г) воздержание; абстиненция, (en) abstinence, (f) abstinence, (d) Abstinenz, Enthaltung, Enthaltsamkeit, (es) abstinencia. a. sexualis: (b) полово въздържание - въздържане от полов живот във всичките му форми, (г) половое воздержание, (en) sexual abstinence, (f) abstinence sexuelle, (d) Sexualabstinenz, (es) abstinencia sexual, referido al sexo, abstractus, -us, m [Lt. abs-traho, pp. abs-tractus, изтеглям:, извличам]: (b) абстракт: 1. препарат, изготвен чрез извличане (напр. изпаряване) на съставките от едно сложно вещество; 2. резюме - съкратено изложение на темата в научна или литературна статия или книга, (г) 1. абстракт; 2. резюме, (en) 1. abstraction; 2. abstract, summary, (f) 1. abstraction; 2. abstract, (d) 1. Abstraktion; 2. Abstrakt, (es) 1. abstracto; 2. sumario. abulia, -a,f [Gr. a-priv, без- + Gr. bule воля]: (b) абулия - патологично безволие, слабоволие: 1. липса или нарушение на възможността да се извършват волеви действия или да се вземат решения; 2. намалена възможност за говор, движения, мисли и емоционални реакции, обикновено резултат на двустранно засягане на фронталните мозъчни дялове. (г) абулия, безволие, (en) id., aboulia. (f) aboulie, (d) Abulie, Willenlosigkeit- (es) id. abundans, gen. -antis [Lt. ab-undare, преливам, изобил¬ ствам]: (b) обилен, изобилен, прекомерен, (г) обильный, изобилующий, (en) abundant, profuse, plentiful, (f) abondant, profus. (d) abundant, übermäßig, überreichlich, (es) abundante, copioso, exuberante. abusus, -us, m [Lt. ab-uti, pp. abusus, злоупотребявам, изразходвам]: (b) злоупотреба: 1. неправилна, погрешна или излишна употреба, особено прекомерна употреба на вредни вещества (напр. наркотици); 2. вредно, нараняващо или оскърбително отношение или третиране, както при сексуален тормоз или насилие върху деца, (г) злоупотребление, (en) abuse, misuse, (f) abus, (d) Mißbrauch, Mißhandlung, id. (es) abuso. Ас: символ на химическия елемент актиний - Actinium. ас.: съкр. за acetyl. а. с.: съкр. за ante* cenam и ante* cibos - преди хранене. Acanthia lectularia [Gr. akantha шип, бодил; lectus легло]: предишно име на Cimex* lectularius. acanthosis, -is, / [akantha f + -osis*]: (b) акантоза - патологично задебеляване на stratum spinosum на епидермиса, (г) акантоз. (en) id., hyperacanthosis, (f) acanthose, (d) Akanthose. (es) acantosis. a. nigricans: (b) папиларно-пигментна дистрофия на кожата най-често в аксилите, шията, и анално- гениталната област; при възрастни често е свързана с висцерално злокачествено заболяване, при деца се среща в доброкачествен вариант, обикновено при затлъстяване или други ендокринни смущения, (г) акантозис нигриканс, id. (en) id., keratosis nigricans, (f) id. (d) id., Schwarzwucherhaut, (es) acantosis nigricans, (syn) keratosis nigricans. acapnia (obs.), -ae—♦> hypocapnia. Acarus, -i, m [Gr. a-priv. без- + Gr. kara глава, лице]: (b) кърлеж, представител от семейство Acaridae; обикновено са ектопаразити и предизвикват сърбеж, дерматити или други кожни болести, но често са преносители на болестотворни вируси и спирохети (напр. Lyme* morbus), (г) клещ, (en) id., acarid, mite, (f) id., acare, (d) Milbe, (es) acaro, acárido, mite. A. scabiei: —> Sarcoptes scabiei. acatalasia, -ae, f [a-priv. f + catalasa (ензим) каталаза]: (b) акаталазия - наследствена (авт.-рец.) почти пълна липса на активност на ензима каталаза в кръвта и тъканите; проявява се само в около 50% от случаите с рецидивиращи инфекции или разязвявания на венците и околните им тъкани, среща се предимно в Япония и Швейцария, (г) акаталазия, (en) id. (f) acatalasie. (d) Akatalasie. (es) id., acatalasemia. (syn) Takahara' morbus. acathisia, -ae, f [a-priv. f + Gr. kathisis седене]: (b) акатизия - състояние, характеризиращо ce c невъзможност болният да остане продължително в седнало положение, което е придружено от двигателно неспокойствие и мускулни потрепвания; може да бъде странично действие при антидепресивна и невролептична терапия, (г) акатизия, (en) akathisia, id. (f) . acathisie, akathisie, acathésie. (d) Akathisie, Sitzangst, (es) acatisia. accelerans, gen. -antis [Lt. ac-celerare ускорявам]: (b) ускоряващ, напр. nervi accelerantes - ускоряващи сърдечната дейност, симпатикови нерви. (г) ускоряющий, (en) accelerating, id. (f) accélérateur, (d) beschleunigend, (es) acelerado. acceleratio, -onis, / [f]: (b) 1. ускоряване, зачестяване; 2. ускоряване на растежа на децата; 3. степен на увеличаване на скоростта за единица време (обикновено изразено в g-единици, или в сантиметри за секунда на квадрат), (г) ускорение, учащение, (en) acceleration, (f) accélération, (d) Beschleunigung, Akzeleration, (es) aceleración. accessorius, -a, -um [Lt. ac-cedëre (ad + cedo), pp. accessus, приближавам, прибавям ce]: (b) 1. допълнителен, добавъчен, прибавен, присъединяващ се; 2. в анатомията - означение за мускули, нерви, жлези и др., които са спомагателни или добавъчни към някои подобни, но по-важни структури, (г) добавочный, придаточный, присоединяющийся, (en) accessory, id., additional, suplementary; 2. supernumerary, auxiliary, (f) accessoire, (d) akzessorisch, hinzukommend, zusätzlich, Neben-, Zusatz-, (es) accesorio. accessus, -us, m [f]: (b) акцес: 1. пристъп (на болеет и др.), припадък; 2. начин за достъп или вход, (г) 1. приступ, припадок, (en) 1. attack, fit; 2. access, (f) 1-2. accès; 1.
5 achondroplasia attaque, crise, (d) 1. Attacke, Anfall; 2. Zutritt, Zugang, (es) 1-2. acceso; 1. ataque, paroxismo. accidens1, gen. -entis [Lt. ac-cidére (ad + cado) падам,, случва ce]: (b) акцидентен, акцидентален - случаен, второ¬ степенен, несъществен, (г) случайный, второстепенный, (en) accidental, casual, (f) accidentel, (d) akzidentell¬ zufällig, bedeutungslos, versehentlich, Zufalls-, (es) accidental, casual, imprevisto. accidens2, -entis, m [f]: (b) произшествие, нещастен случай, злополука - непредвидено настъпила травма, нараня¬ ване, или неочаквана причина за промяна в развитието на болест, (г) несчастный случай, происшествие, (en) accident, (f) accident, (d) Unfall, (es) accidente. acciimatisatio, -onis, f [Lt. ad при + Gr. klima страна, област]: (b) аклиматизиране - привикване, физио¬ логично приспособяване на организма към различни климатични условия, специално към промени в темпера¬ турата и атмосферното налягане на околната среда, (г) акклиматизация, (en) acclimatization, acclimation, (f) acclimatation, (d) Akklimatisation, (es) aclimatización. accommodatio, -onis, f [Lt. ac-commodare, pp. accommodatus, приспособявам]: (b) акомодация - приспособяване: 1. приспособяване на окото да вижда ясно предметите, намиращи се на различно разстояние от него; 2. промяна в поведението с оглед приспособяване към нови условия и преживявания; 3. в хистологията - промяна във формата на клетките с цел да се приспособят към изменени физични или други условия, (г) аккомодация, приспособление. (en) accommodation; adjustment, adaptation, (f) accommodation, (d) Akkommodation, Anpassung, Anpassungsvermögen, (es) acomodación. accretio, -onis, f [Lt. ac-crescere, pp. accretus,, нараствам, прираствам]: (b) 1. нарастване, уголемяване на обема чрез допълване към периферията на материал от същото естество, както при кристалите; 2. прирастване, срастване, съвместен растеж; 3. в стоматологията - чужд материал, насъбиращ се върху повърхността на зъб или в зъбна кухина, (г) 1. нарастание; 2. приращение, сращение, (en) accretion: 1. accrementition, increase; 2. adherence, (f) accretion: 1. accroissement, croissance; 2. adherence, (d) 1. Anwachsen, Anwuchs, Zuwachs; 2. Verwachsung, (es) 1. acreción; 2. adherencia, sinequia. accretus, -a, -um [f]: (b) сраснал, прираснал, напр. placenta* accreta, (г) сращенный, приросший, (en) adherent, coalescent, (f) adhérent, (d) adhärent, verklebt, verwachsen, angewachsen, (es) soldado, adherido. accumulatio, -onis, f [Lt. ac-cumulare събирам на куп, натрупвам]: (b) акумулация, акумулиране - натрупване, струпване, (г) аккумуляция, накопление, скопление, (en) accumulation, (f) accumulation, (d) Akkumulation, Ansammlung, Anhäufung, (es) acumulación. АСЕ: съкр, за angiotensm(um)*-o)HBep™patH ензим acephalia, -ae, f, acephalus, -i, m [Gr. a-priv. без- + Gr. kephale глава]: (b) ацефалия, ацефал - вродена липса на глава, новородено без глава, обикновено заедно с други пороци на развитието, несъвместими с живота, (г) ацефалия. (en) id., acephaly, acephalism. (f) acéphalie, acéphalien. (d) Azephalus. (es) acefalia. acervulus, -i, m (cerebralis) [умал. от Lt. acervus купчина, пясък]: (b) мозъчен пясък - малки калциеви отлагания в стромата на епифизата и други тъкани на централната нервна система, (г) мозговой песок, (en) id., brain sand, corpora arenacea, (f) acervule. (d) Hirnsand, Gehimsand. (es) acérvulo. (syn) corpora arenacea. acet-, aceto-: представка, показваща наличие на дву- въглероден фрагмент на оцетната киселина. acetabulum, -i, m [Lt. = оцетница, съд за оцет,, оттам - блюдце]: (b) ацетабулум - главулечна ямка: вдлъбнатина на тазовата кост, в която влиза главата на бедрената кост, (г) вертлужная впадина, (en) id., cotyle, cotyloid! cavity, (f) acétabulum, cavité cotyloïde. (d) Hüft(gelenks)pfanne, id. (es) acetábulo, cavidad cotiloidea. aceticus, -a, -um [Lt. acetum оцет]: (b) оцетен; кисел, (г) укусный, уксуснокислый, (en) acetic, (f) acétique, (d) essigsauer, (es) acético. acetonaemia, -aef[Lt. acetone ацетон, от Lt. acetum f + Gr. haima кръв]: (b) ацетонемия, кетонемия - наличие на кетонови тела в относително голямо количество в кръвта (ацетон, ацетоцетна и бетаоксимаслена киселина), напр. при захарна болест всл. на непълно окисляване на мастните киселини, (г) ацетонемия. (en) aceton(a)emia, keton(a)emia. (f) acétonémie, cétonémie, (d) Azetonamie, Ketonamie. (es) acetonemia, (syn) ketonaemia. acetonuria, -ae, f [acetone î + Gr. uron урина]: (b) ацетонурия, кетонурия - повишено отделяне на ацетон и други кетонови тела с урината, напр. при захарна болест всл. на acetonaemia*. (г) ацетонурия. (en) id., ketonuria. (f) acétonurie, cétonurie. (d) Azetonurie, Ketonurie. (es) id. (syn) ketonuria. . achalasia, -ae, f [Gr. a-priv. без- + Gr. chalasis отпускане]: (b) ахалазия - липса на отпускане, на релаксация, специално на висцералните отвърстия, напр. на стомашната кардия (= cardiospasmus), на пилора, или на други сфинктерни мускули, (г) ахалазия, (en) id. (f) achalasie, acalasie. (d) Achalasie, (es) acalasia. Achard' haemoglobinuria (Émile Charles Achard, френски лекар, 1860-1944): —► haemoglobinuria Achard'. Achard-Thiers syndromum (É C. Achard f; Joseph Thiers, френски лекар, 1885-1973): синдром на Ашар- Тиёр - диабет на брадатите жени: съчетание на захарен диабет, hirsutismus* и други маскулинизиращи симптоми; среща се при жени в постклимактерична възраст в резултат на свръхпродукция на адрено- кортикални андрогени. acheilia, -ae, f [Gr. a-priv. без- + Gr. cheilos устна]: (b) ахейлия - вродена липса на едната или двете устни, (г) ахейлия. (en) id. (f) acheilie, achélie, achilie. (d) Acheilie. (es) aqueilia. (syn) achilia. acheiria, -ae, f [a-priv. f + Gr. cheir ръка]: (b) ахейрия: 1. вродена липса на една или двете ръце; 2. загуба на чуетвото при болен, че има ръка, или чувство за липса на двете ръце, напр. при случаи на хистерия; 3. форма на загуба на сетивност, при която болният не може да определи от коя страна на тялото е приложен даден дразнител, (г) ахейрия (1). (en) id. (f) acheirie. (d) Acheirie. (es) 1. aqueiria, aquiria. Achenbach' syndromum (Walter Achenbach, германски интернист, p, 1921): синдром на Ахенбах - рецидиви- ращ хематом на възглавничките на пръстите на ръцете с придружаващ оток, при липса на смущения в кръвосъсирването. achilia: —► acheilia. Achilles' bursa (Achilles, митичен гръцки герой от “Илиада ", с единствено уязвимо място на петата му, където е бил държан, за да го спуснат във водите на реката Стикс и да стане неуязвим): —* bursa Achilles'. Achilles' tendo [f]: -> tendo calcaneus. achlorhydria, -ae, f [Gr. a-priv. без- + chlorhydricum (acidum)]: (b) ахлорхидрия - липса на солна киселина при максимално стимулирана стомашна секреция, резултат на атрофия на стомашната лигавица, (г) ахлоргидрия, (en) id. (f) (an)achlorhydrie. (d) Achlorhydrie, Magen-säuremangel. (es) aclorhidria. (syn) anaciditas (2). acholia, -ae, f [a-priv. f + Gr. choie жлъчка]: (b) ахолия - липса или намаление на жлъчната секреция, напр. при обтурации или дискинезии на жлъчните пътища, (г) ахолия, (en) id. (f) acholie. (d) Acholie, Gallenmangel, (es) acolia. achondroplasia, -ae, f [a-priv. î + Gr. chondros хрущял + Gr. plasis образуване]: (b) ахондроплазия - вид наследствена,
Achor-Smith syndromum 6 вродена chondrodystrophia*, характеризираща се с ненормално превръщане на хрущяла в кост и засягаща предимно дългите кости; проявява се с nanismus* от раждането, при къси крайници и нормален торс, (г) ахондроплазия, (en) id. (f) achondroplasie, micromélie rhizomélique. (d) Chondrodysplasie, (es) acondroplasia. Achor-Smith syndromum (Richard William Paul Achor, p. 1922, и Lucian Anderson Smith, p. 1910, американски лекари): синдром на Ейчър (Ахор)-Смит - синдром на недостатъчно и нарушено хранене, проявяващ се с хипокалиемия, мускулна дегенерация и развиваща се бъбречна недостатъчност. Achorion [Gr. achor струпей]: предишното име на гъбичките Trichophyton*. A. schoenleini (obs.y. —► Trichophyton schoenleini. achromatopsia, -a,f [Gr. a-priv. без- + Gr. chroma цвят + Gr. opsis зрение]: (b) ахроматоп(с)ия - пълна цветна слепота, тежка форма на вродена недостатъчност на цветното зрение; виж също daltonismus. (г) ахромато- п(с)ия, ахромазия, монохромазия, (en) id., achromatopsy, monochromasia, monochromatism, (f) achromatopsie, achromasie. (d) Achromatopsie, Farbenblindheit, (es) acromatopsia, monocromatismo. achromatosis, -is, f achromia, -ae, f [a-priv. f + chroma ]]: (b) ахроматоза, ахромия: 1. липса или загуба на естествената пигментация на кожата и ириса (vitiligo*, albinismus*); 2. липса на способността на клетки и тъкани да се оцветяват, да поемат оцветители, (г) ахроматоз, ахромия, (en) achromia, id.; achromasia (2). (f) achromie, (d) Achromatose. (es) acromatosis, acromia. achylia, -ae, f [a-priv. î + Gr. chylos сок]: (b) ахилия - липса на стомашен сок, пепсиногени (пепсин) или други храносмилателни секрети, (г) ахилия, (en) id. (f) achylie, (an)achlorhydropepsie. (d) Achylie, Saftmangel, (es) aquilia. a. gastrica: (b) стомашна ахилия - липса или намалена секреция на стомашен сок, обикновено резултат на атрофия на стомашната лигавица, (г) ахилия желудка, желудочная ахилия, (en) id. (f) achylie gastrique, (d) Magensaftmangel, (es) aquilia en estómago. a. pancreatica: (b) панкреатична ахилия - недоста¬ тъчност или липса на външна секреция на панкреаса (панкреатични ензими), обикновено с последващо значително нарушение на храненето, (г) панкреати¬ ческая ахилия, (en) id. (f) achylie pancréatique, (d) pankreatische Achylie. (es) ausencia de secreción exocrina pancreática. aciditas, -atis, f [acidus*]: (b) ацидитет - киселинност, (г) кислотность, (en) acidity, (f) acidité, (d) Azidität, (es) acidez. acidophilus, -a, -um [acidus* + Gr, philos обичащ:, любим]: (b) ацидофилен: 1. оцветяващ се с кисели бои, напр. клетки с афинитет към кисели оцветители (като еозин); 2. размножаващ се в подчертано кисела среда (за микроорганизми), (г) ацидофильный, (en) acidophil(e), acidophilic (1). (f) acidophile, (d) azidophil, (es) acidofilico. acidosis, -is, f [acidum f + -osis*]: (b) ацидоза - състояние на реално или относително намаление на алкалния резерв в телесните течности, отнесено към киселинното им съдържание; в зависимост от причината, може да бъде респираторна, метаболитна, бъбречна и т.н., според pH на кръвта може да бъде компенсирана или декомпенсирана; срв. alcalosis. (г) ацидоз, (en) id. (f) acidose, (d) Azidose, Acidose, Übersäuerung, (es) id. acidum, -i, n [acidus*]: (b) киселина, (г) кислота, (en) acid, (f) acide, (d) Säure, (es) ácido. a. ami ni eu m: —> aminoacidum. a. ascorbinicum: —► vitamin C. a. Brénstedi (Johannes N. Bronsted, датски физико-■ химик, 1879-1947): киселина на Брьонщед - киселина, която е донор на (отдава) протони. a. desoxyribonucleinicum; (b) дезоксирибонуклеинова киселина, ДНК - тип нуклеинова киселина, съдържаща захарната съставка дезоксирибоза и намираща се главно в ядрата (хроматин, хромозоми) на животинските и растителните клетки; приема се за саморепродуциращ се компонент на хромозомите и главен носител на генетичния материал на всички клетъчни организми и на ДНК-вирусите. (г) дезоксирибонуклеиновая кислота, ДНК. (en) deoxyribonucleic acid, DNA. . (f) acide désoxyribonucléique, ADN. (d) Desoxyribonukleinsäure, DNS. (es) ácido desoxirribonucleico, ADN, DNA. a. Lewisi (Gilbert N. Lewis, американски химик, 1875¬ 1946): киселина на Люис - киселина, която приема електронни чифтове. a. ribonucleinicum: (b) рибонуклеинова киселина, РНК - тип нуклеинова киселина, съдържаща захарната съставка рибоза и намираща се във всички клетки (както в ядрата, така и в цитоплазмата), в най-голямо количество в рибозомите; представлява генетичния материал на PHK-вирусите и играе активна роля в потока на информация, участвайки в различни процеси (напр. в биосинтезата на белтъците), (г) рибонуклеиновая кислота, РНК. (en) ribonucleic acid, RNA. (f) acide ribonucléique, ARN. (d) Ribonukleinsäure, RNS. (es) ácido ribonucleico, ARN, RNA. acidus, -a, -um: (b) кисел, (г) кислый, (en) acid, sour, (f) acide, aigre, (d) sauer, (es) acido, agrio. aciniformis, -e: —> acinosus. acinosus, -a, -um [acinus [J: (b) ацинозен - гроздовиден (употребява се главно за жлези), (г) гроздевидный, (en) acinous, acinose, aciniform. (f) acineux, (d) azinös, beerenförmig, traubenförmig, (es) acinoso, acinar, aciniforme. (syn) acinifromis. acinus, -i, m [Lt. = зърно на плод,, зърновиден плод, грозд]: (b) ацинус: 1. гроздовидната начална част на изходните канали на ацинозните или алвеоларни жлези; съвкупността от тях образува lobulus; 2. в белия дроб - частта, която се състои от респираторната бронхиола с всичките й клончета (lobus respiratorius), (г) пузырек (железистый, легочный), (en) id. (f) id. (d) Azinus, Drüsenbläschen, (es) acino, alvéolo (2). acme, -es, f [Gr. акте връх,, най-висока точка]: (Ь) акме - връх: период на най-висока интензивност на всеки симптом, признак или процес, напр. на температурната крива или хода на болестта, (г) вершина, высшая точка, (en) id. (f) acmé, point culminant; période d'état, (d) Акте, Höhepunkt, (es) acmé, (syn) climax (1). acne, -e,f [вероятно от акте |, поради погрешен препис на думата]: (Ь) акне - възпалително заболяване на космените фоликули и мастните жлези на кожата с образуване на папули и пустули. (г) акне, угри, (en) id. (f) acné, (d) Akne, Acne; Finnenausschlag, Hautfmne. (es) acné. a. frontalis: —► acne varioliformis. a. juvenilis: —> acne vulgaris. a. necrotica: —► acne varioliformis a. rosacea: —► rosacea. a. seborrhoica sive simplex: —► acne vulgaris. a. varioliformis sive frontalis sive necrotica: пиогенна инфекция на космените фоликули; обхваща главно чело¬ то и слепоочията и оставя белези след инволуцията си. a. vulgaris sive juvenilis: (b) обикновено или юношеско акне - хронично възпалително заболяване на космено-мастния апарат на кожата, предимно по лицето и горната част на гърба и гърдите; явява се главно в пубертета в резултат на различни фактори: хормонна стимулация, стрес, генетична предразположеност, лекарства и бактерии, като с етилогична роля са главно Propionibacterium acnes, Staphylococcus albus и Malassezia furfur, (г) обыкновенные, или юношеские, угри, (en) id. (f) acné juvénile ou vulgaire, acné inflammatoire ou
7 acromegalia polymorphe, (d) id., gemeine Finnen, (es) acné común, corriente, (syn) acne seborrhoica sive simplex. acoasma, -atis, n: —> acusma. acorea, -ae./VGr. a-priv. без- + Gr. kore момиче, зеница]: (b) акорея - вродена липса на зеницата на окото, (г) акорея. (en) id. (f) acorée. (d) Akorie. (es) id. acoria, -ae, f [a-priv. f + Gr, koros насищане]: (b) акория - ненаситност: форма на полифагия поради липса на чувството за насищане след ядене, (г) ненасытность, (en) id. (f) acorie. (d) Unersättlichkeit, id. (es) id., aplestia. Acosta' morbus (José d'Acosta, испански мисионер на Йезуитския орден в Перу, който е наблюдавал и описал болестта в 1590 г, 1539-1600): болест на Акоста (Д'Акоста) - хипобаропатия, остра височинна или планинска болест при престой на голяма надморска височина: симптоми на главоболие, диспнея, гадене, безсъние и други нарушения, в тежки случаи може да се развие белодробен едем, (syn) morbus montanus acutus, D’Acosta' morbus. ACPS: —> acrocephalopolysyndactylia. acquisitus, -a, -um [Lt. ac-quirere, pp. acquisitus, придобивам]: (b) придобит; отнася се главно за болест, нарушение, разстройство или аномалия, които не са унаследени или вродени, (г) приобретенный, (en) acquired, id. (f) acquis, (d) erworben, (es) adquirido. АсгеГ ganglia (Olof Acrel, шведски хирург, 1717-1807): -* ganglia Acreli. aero- [Gr. akros външен, краен, горен, остър; Gr. akron връх, край]: в съставни думи означава: 1) намиращ се на външния край,, завършващ с връх; 2) краен, крайна степен. acroasphyxia, -aa,tf[akro- î + asphyxia*]: (b) акроасфиксия, мъртвешки пръст(и) - локално нарушен е на кръво¬ обращението, характеризиращо се със студени, цианотични или восъчнобели пръсти (предимно на ръцете) и придружаваща парестезия, напр. при болестта на Raynaud*, (г) ' акроасфиксия, симптом мертвых пальцев, (en) id., dead or waxy fingers, (f) acroasphyxie, asphyxie locale des extrémités, doigt mort, (d) Akroasphyxie, Akrozyanose, abgestorbener Finger, Leichenfinger, Totenfinger, (es) acroasfixia, dedo muerto, (syn) digitus mortuus, Reil' digitus. acrocephalia, -ae, f [akro- f + Gr. kephale глава]: (b) акроцефалия - удължена глава с конична форма всл. на преждевременно вкалцяване и срастване на sutura coronalis и sutura lambdoidea на черепа, израз на синдрома craniosynostosis, (г) акроцефалия, (en) oxycephaly, acrocephaly, id., hypsicephaly, turricephaly, steeple or tower skull, (f) acrocéphalie, hypsocéphalie. (d) Akrozephalie, Spitzschädel, Turmschädel, Oxyzephalie. (es) acrocefalia, hipsocefalia, tunicefalia. acrocephalopolysyndactylia, -azf[acrocephalia f + Gr. poly- много + syndactylia*]: акроцефалополисиндактилия, ACPS - комплекс наследствени аномалии с много общи характеристики, като основните са acrocephalosyndactylia (виж по-долу) с допълнение от полидактилия; известни са 4 основни типа, с установен начин на унаследяване: а. typus I = Noack' syndromum (същият като Pfeiffer' syndromum, виж по-долу acrocephalosyndactylia, typus V). а. typus II = Carpenter' (G.) syndromum (авт.-рец.). a. typus III = Sakati-Nyhan syndromum (авт.-дом.). a. typus IV = Goodman' camptodactylia (авт.-рец.). acrocephalosyndactylia, -ae, f [acrocephalia f + syndactylia*]: (b) акроцефалосиндактилия, ACS - група заболявания с множество вродени, наследствени аномалии, характеризиращи се с acrocephalia* и срастване на пръстите (= syndactylia), обикновено придружени от различни други генетични дефекти и аномалии (виж по-долу най-известните синдроми и вида на унаследяването им), (г) акроцефалосиндактилия. (en) acrocephalosyndactyly, (f) acrocéphalosyndactylie. (d) Akrozephalosyndaktylie. (es) acrocefalosindactilia. a. typus I = Apert' syndromum (главно авт.-дом, с нови мутации). a. typus II = Apert-Crouzon syndromum (подобен на typus I по унаследяване и клинични черти). a. typus III = Chotzen' (Saethre-Chotzen) syndromum (авт.-дом.). a. typus IV = Waardenburg' syndromum (авт.-рец.).. a. typus V = Pfeiffer' syndromum (авт.-дом.). acrocyanosis, -is, f [Gr, akron връх,, край + Gr, kyaneos тъмносин + -osis*]: (b) акроцианоза - циркулаторно нарушение на периферните части на тялото, най-често на пръстите, които са постоянно синкавочервени и студени; някои форми са свързани с болестта на Raynaud*, (г) акроцианоз, (en) id. (f) acrocyanose. (d) Akrozyanose, (es) acrocianosis. (syn) Crocq' morbus, Raynaud' signum. acrodermatitis, -tidis, f [akron f + Gr. derma кожа + -itis = възпаление]: (b) акродерматит - група разнородни кожни заболявания (вродени или придобити) с възпалителни поражения на кожата на крайниците; някои по-известни заболявания от тази група са споменати по-долу (с нови данни за тяхната етиопатогенеза). (г) акродерматит, (en) id. (f) acrodermatite. (d) Akrodermatitis, (es) id. a. chronica atrophicans: хроничен атрофичен акродерматит - дифузно, хронично кожно заболяване главно на крайниците и по-често при жени, с причинител пренасяната от кърлежи спирохета Borrelia burgdorferi и етиология като при Lyme* morbus (вероятна късна проява на същото заболяване); разпространен е предимно в Източна, Северна и Централна Европа. a. continua sive pestans sive repens: вариант на пустуларния псориазис, характеризиращ се с хронични възпалителни обриви на пръстите, дланите и стъпалата, понякога генерализирани, (syn) Hallopeau’ acrodermatitis. а. enteropathica: ентеропатичен акродерматит - тежко гастроинтестинално и кожно заболяване на ранната детска възраст всл. на унаследен (авт.-рец.) дефект в метаболизма на цинка; характеризира се с везикуло- пустулозен дерматит, диария, стеаторея, косопад и др. (syn) Brandt-Danbolt-Closs syndromum. а. papulosa infantum: —► Gianotti-Crosti syndromum. a. pestans sive repens: —» acrodermatitis continua. acrodynia, -ae, f [Gr. akros външен, краен + Gr. odyne болка]: (b) акродиния - в точен превод = болки в периферните части на тялото (уши, нос, устни, пръсти); обикновено се употребява като синоним на болестта на Feer-Swift - в повечето случаи токсична невропатия, причинена от живачно отравяне (в миналото приемана за вид трофодерматоневроза с неясна етиология); най-често се среща при деца, проявява се с еритема на крайниците, гърдите и носа, полиневрит и гастроинтестинални симптоми (= Feer* morbus), при възрастни се характери¬ зира с анорексия, фотофобия, изпотяване и тахикардия (= Swift* morbus), (г) акродиния. (en) id., erythr(o)edema polyneuropathy, pink disease, dermatopolyneuritis, (f) acrodynie, érythrœdème épidémique, dermatopolyneurite. (d) Akrodynie, (es) acrodinia, trofodermatoneurosis. (syn) Feer¬ Swift morbus, Selter' morbus. acromegalia, -a,f [akros f + Gr. megas, megale, голям,, -a]: (b) акромегалия - хронично заболяване, причинено от прекомерна секреция на растежен хормон, най-често всл. на туморни или други поражения на предния дял на хипофизата или хипоталамуса; характеризира се с прогресивно нарастване и уголемяване на периферните части на лицето и крайниците (нос, уши, челюсти, китки, ходила), понякога придружено от органомегалия и/или метаболитни и ендокринни смущения, (г) акромегалия, (en) acromegaly, id. (f) acromégalie, mégalacrie, hyperéosinophilisme hypophysaire, (d) Akromegalie, Marie-
acromelalgia 8 Krankheit, (es) id. (syn) (Pierre) Marie' morbus, acromelalgia, -ae, f [akron f + Gr. melos член на тялото, крайник + Gr. algos болка]: —> erythromelalgia. acromion, -ii, n [Gr". akron връх, край + Gr. ornos рамо]: (b) акромион - лопатков връх, раменен израстък: външният край на гребена на лопатката, (г) плечевой отросток, акромион, (en) id., acromial process, (f) id. (d) Akromion, Schulterhöhe, (es) id. acroneurosis, -is, f [akron f + neurosis*]: (b) акроневроза - термин от миналото за ангионевротични, неясни (за времето си) по произход смущения в периферните части на крайниците, напр. acroparaesthesia*. (г) акроневроз. (en) id. (f) acroneurose. (d) Akroneurose. (es) id. acronymum, -i, n [akron î + Gr, опута име]: (b) акроним - дума, образувана от инициалите на основните съставки на сложен термин, както напр. laser*, APUD*, ELISA*, ECHO* и др. (в съвременната медицина все по-често явление при съставянето на нови термини), (г) акроним, (en) acronym, (f) acronyme, (d) Akronym, (es) acronimia. acropachydermia, -ae, f [akron f + Gr. pachys дебел + Gr. derma кожа]: —» Brugsch' syndromum. acroparaesthesia, -ae, f [akron î + Gr. para около + Gr. aisthesis чувство, усет]: (b) акропарестезия - парестезия на върховете на един или повече крайници, най-често на китките и пръстите на ръцете, обикновено като резултат на полиневрит или на притискане на нерви на различно ниво, (г) акропарестезия. (en) acroparesthesia, (f) acroparestbésie. (d) Akroparästhesie. (es) acroparestesia. a. dolorosa nocturna: нощна парестезия на ръцете, най-често при жени на средна възраст; приема се за класически симптом при синдрома на карпалния канал (в миналото смятана за резултат на обструктивни поражения на входа на торакса), (syn) Wartenberg’ sive Schultze’ morbus. acrophobia, -ae, f [akron f + Gr". phobos страх]: (b) акрофобия - патологичен, натраплив страх от високи места, от височини, (г) акрофобия. (en) id. (f) acrophobie. (d) Akrophobie. (es) acrofobia. acrotismus, -i, f [Gr. a-priv. без- + Gr. krotos чукане]: (b) акротизъм - липса ■ или неосезаемост на пулса, (г) акротизм. (en) acrotism. (f) acrotisme. (d) id., PulslosigkeiL (es) acrotismo. ACS: —> acrocephalosyndactylia. ACTH: (b) AKTX - съкращение за адренокортикотропен хормон (hormonum adrenocorticotropicum), от предния дял на хипофизата, стимулиращ функциите на кората на надбъбречните жлези. (г) адренокортикотропный гормон, АКТГ. (en) adrenocorticotropic hormone, ACTH, (f) corticostimuline, adrénotrophine, adrénocorticotrophine, ACTH, hormone (adréno)corticotrope. (d) corticotropes oder adrenocorticotropes Hormon, (Adreno-)Kortikotropin, ACTH, (es) hormona adrenocorticotrópica, corticotropin, ACTH, (syn) corticotrop(h)inum. Actinomyces, -etis, m (pl Actinomycètes) [Gr. aktis, aktinos, лъч + Gr, mykes гъба]: (b) актиномицети (лъчисти гъбички) - вид бавно растящи, неспорообразуващи, неподвижни, грамположителни бактерии, патогенни за човека и животните; причиняват хронични гнойни инфекции, виж по-долу actinomycosis, (г) актиномицеты, лучистый грибок, (en) id. (f) actinomycète, (d) Strahlenpilz, Aktinomyzeten. (es) actinomices. A. Whipple' (George Hoyt Whipple, американски патолог, 1878-1976): синонимен термин за Tropheryma whippelii, виж при Whipple' morbus. actinomycosis, -is, f [Actinomyces f + -osis*]: (b) актино¬ микоза - хронично инфекциозно заболяване предимно при говедата (с причинител Actinomyces bovis) и при човек (причинители Actinomycètes israelii); при хората протича с образуване на твърди инфилтрати с множество фистули, най-често в лицево-челюстната област, по- рядко с торакална, абдоминална и друга локализация, (г) актиномикоз, (en) id. (f) actinomycose, actinobactériose. (d) Aktinomykose, Strahlenpilzkrankheit, (es) actinomicosis. actinotherapia, -ae,f[Gr. aktis лъч + Gr. therapeia лечение]: (b) актинотерапия: 1. лечение c лъчиста енергия (слънчеви, ултравиолетови, рентгенови и други лъчи); 2. в съвременната медицина терминът обикновено се употребява за приложението на ултравиолетова светлина в дерматологията, (г) лечение лучистой энергией, (en) phototherapy, actinotherapy, (f) actinothérapie. (d) Bestrahlung(sbehandlung). (es) actinoterapia. activus, -a, -urn [Lt, agëre, pp. actus, карам, действам]: (b) активен, деен, действащ, деятелен, дееспособен, намесващ се. (г) активный, деятельный, проявляющий себя, (en) active, efficient, operative, dynamic, (f) actif, agissant, opérant, (d) aktiv, tätig, wirkend, wirksam, eingreifend, (es) activo, eficaz. acuminatus, -a, -um [Lt, acumen остър край, острие]: (b) островръх, заострен, стърчащ напред, (г) остроконечный, выдающийся, (en) acuminate, pointed, (f) acumine, terminé en pointe, (d) spitz, scharfgespitzt, zugespitzt, vorragend, (es) acuminado, agudizado. acupunctura, -ae, f [Lt. acus игла + Lt. punctum убождане, точка]: (b) акупунктура: 1. иглотерапия - древна китайска система за лечение чрез вкаране на специални игли в определени биологични точки, главно с цел обезболяване, както и като специфична терапия на някои заболявания или вредни навици; 2. терминът понякога ce употребява за анестезия или аналгезия, проведена чрез убождания с дълги, тънки игли, (г) акупунктура, иглотерапия, иглоукалывание, (en) acupuncture, (f) acupuncture, (d) Akupunktur, (es) acupuntura. acusma, -atis, n [Gr. acousma всичко, което ce слуша (музика, пеене и др.), от Gr. akuo слушам]: (b) акузма, акоазма - слухова халюцинация за елементарни шумове като звън, шум, съскане и др.; рядко употребяван термин, (г) акоазма, галлюцинация слуха, (en) acousma, acouasm, auditory hallucination, (f) akoasme, achoasme, hallucination auditive, (d) Akoasma, akustische Halluzi¬ nation. (es) acoasma, sonido imaginario, (syn) acoasma. acusticusi, -a, -um [Gr-. akousticus слухов]: (b) акустичен - отнасящ ce до чуването и възприемането на звукове, слухов (за nervus, canalis), (г) акустический, (en) acoustic, (f) acoustique, (d) akustisch, (es) acústico. acusticus2 [î]: съкр. означение за nervus* acusticus (остар.). acutus, -a, -um [Lt. acuere, pp. acutus, остря, усилвам]: (b) 1. акутен, остър, скоротечен, кратък, интензивен, внезапно започващ и протичащ (за болест), скоро появил се (не хроничен); 2. остър, островръх, заострен, (г) 1. острый, скоротечный; 2. остроконечный, заостренный, (en) 1. acute; 2. sharp, pointed, (f) 1-2. aigu, (d) 1. akut; 2. spitz, (es) 1. agudo; 2. puntiagudo. A.D.: съкр. за дясно ухо - auris dextra. ad (praep. cum accus.): към, до, при, за; около, освен. ad-: представка, означаваща приближаване, намиращ ce около, напр. adductor - привеждан (от ad f + duco водя, тегля). -ad: окончание, означаващо в анатомичната номенклатура в посока на (частта, указана в главната част на думата). adaequatus, -а, -um [Lt. ad-aequare, pp. adaequatus, сравнявам,, приравнявам]: (b) адекватен - напълно съответстващ, съвпадащ, (г) адекватный, соответ¬ ствующий, совпадающий, (en) adequate, (f) adéquat, (d) adäquat, angemessen, entsprechend, (es) adecuado. Adair-Daighton' syndromum (Charles Allen Adair-Daighton /Dighton/, английски отоларинголог, p. 1885): — osteogenesis imperfecta (tarda), тип I. Adam' pomum (Adam, първият човек според Библията): —> prominentia laryngea. adamantinoma, -atis, n [Gr. adamas, -antos, адамант, твърд
9 adenomyoma метал, вероятно стомана + -orna = тумор]: (b) адамантином - стар термин за амелобластом: добро¬ качествен епителиален тумор на долната челюст с одонтогенен произход, (г) адамантинома, амелобластома, (en) ameloblastoma, id. (f) adamantinome, améloblastome, (d) Adamantinom, Ameloblastom, (es) id., ameloblastoma, (syn) ameloblastoma. Adamkiewiczi arteriae (Albert Adamkiewicz, австрийски патолог /от Полша/, 1850-1921): —* arteriae Adamkiewiczi. Adamsi (J.) operatio (James Alexander Adams, шотландски гинеколог, 1857-1930): -* Alexander-Adams operatio. Adams (R.)-Stokes-Morgagni syndromum (Robert Adams, ирландски хирург, 1791-1875; William Stokes, ирландски лекар, 1804-1878; Giovanni Battista Morgagni, италиански хирург, патолог и анатом, 1682-1771): синдром на Адамс-Стоукс-Моргани, МАС синдром - синкопни кризи с гърчове и смущения в дишането и съзнанието, основна клинична проява на тежък, пълен сърдечен блок. Adansoni systema (Michel Adanson, френски натуралист, 1727-1806): -* systema Adansoni. adaptatio, -onis, f [Lt. ad-apto, pp. adaptus нагласям, приспособявам]: (b) адаптация - приспособяване, нагаждане: 1. преференциално оцеляване на членове на даден вид благодарение на фенотип, който им дава повишена възможност да издържат на екологични и други неблагоприятни условия на околната среда; 2. динамичен процес, при който биофизиологичните механизми, поведението, мислите и чувствата на индивида постоянно се променят, за да се приспособят към непрекъснато променяща се среда; 3. изгодна промяна на функция или структура на орган или тъкан с оглед променени и/или нови условия; 4. приспособяване на чувствителността на ретината към силата на светлината, (г) адаптация, приспособление, (en) adaptation, adjustment (2). (f) adaptation; adjustment (2). (d) Adaptation, Adaption, Anpassung; Adjustment (2). (es) adaptación, acomodación; ajustamiento (2). adde [Lt. addere прибавям]: (b) прибави! (е рецепти), (г) прибавь! (en) add. (f) ajoutez, (d) füge hinzu! (es) agregar, añadir. Addisi testum (Thomas Addis, американски интернист, 1881-1949): проби на Адис, ползвани при проследяване на бъбречни болести: 1) широко разпространен метод за преброяване съставките на седимента в проба от 12-часова урина; 2) измерване на специфичното тегло на урината след 24-часова “суха” диета (без течности). Addisoni (С.) punctum (Christopher Addison, английски анатом и патолог, 1896-1951): —> punctum Addisoni. Addisoni (Т.) morbus (Thomas Addison, бележит английски "лёкар, 1793-1860): адисонова болест (бронзова болест - остар.) - хронична недостатъчност на надбъбречните жлези обикновено всл. на идиопатична атрофия или двустранно поражение на кората им от различни патологични процеси (автоимунни, туберкулоза и др.); характеризира се с хипотония, адинамия, астения, анорексия, загуба на тегло и хиперпигментация на кожата и някои лигавици, (syn) hyposupraadrenalismus. Addisoni crisis [î] : -* crisis Addisoni. Addisoni keloidum [f ]: —* sclerodermia circumscripta. Addison-Biermer morbus (T. Addison f; Anton Michael Biermer-, швейцарски лекар, 1827-1892): —► anaemia perniciosa. addisonismus, -i, m [Addison* (morbus) + -ismus*]: (b) адисонизъм - симптомокомплекс, наподобяващ Addison* morbus (обикновено кожна хиперпигментация и астения), който не е причинен от органично заболяване на надбъбреците. (г) аддисонизм. (en) addisonism. (f) addisonisme, (d) id. (es) addisonismo. adductio, -onis, f [Lt. ad-ducére, pp. adductus, притеглям, довеждам]: (b) аддукция - привеждане, притегляне или прибиране (на част от тялото или на крайник) към средната линия, (г) аддукция, приведение, (en) adduction, (f) adduction, (d) Adduktion, Heranführung, Heranziehung, Anziehung. (es) aducción. adductor, -oris, m (musculus) [adductio ]]: (b) аддуктор - привеждан (мускул), (г) приводящая мышца, (en) id. (f) adducteur, (d) Adduktor, Anzieher, heranführender Muskel, (es) aductor. Ade: съкр. за аденин - adenine, един от двата главни пурини (другият е гуанин - guanine), които се намират в ДНК и РНК (acidum* desoxyribonucleinicum et ribonucleinicum). Adelmann' methodus (Georg Franz Blasius Adelmann, германски хирург /в Русия/, 1811-1888): метод на Аделман - рязка силова флексия на крайник с цел кръвоспиране на артериален кръвоизлив. aden-, adeno- [Gr, aden жлеза]: представка, означаваща свързан с жлеза, жлезист. adenitis, -tidis, f [aden î + -itis = възпаление]: (b) аденит - възпаление на лимфен възел (по-правилно lymphadenitis*) или на жлеза, (г) аденит, (en) id. (f) adénite, (d) Drüsenentzündung, id. (es) id. adenocarcinoma, -atis, n [aden f + carcinoma*]: (b) аденокарцином - злокачествен тумор, ■ състоящ се от епителни клетки с жлезистоподобно подреждане и вид, понякога развиващ се от жлезистия епител; множеството видове са класирани според клетъчното им подреждане (алвеоларни, папиларни, фоликуларни и др.) или органната локализация и съответния вид клетки (стомашен, белодробен, бъбречен, простатен и др.). (г) аденокарцинома, жлезистый рак. (en) id., glandular cancer, (f) adénocarcinome, (d) Adenokarzinom, Carcinoma adenomatosum, Drüsenkrebs, (es) id., adenoma canceroso, (syn) adenoma malignum. adenohypophysis, -eos (-is), f [aden f + hypophysis*]: виж при hypophysis. adenoidesi, -um, f/pl [aden f + Gr. -eides подобен]: —► vegetationes adenoideae. adenoides2, gen. -is [î]: —> adenoideus. adenoideus, -a, -um [f]: (b) аденоиден - подобен на лимфен възел или на жлеза, отнасящ се до жлези, (г) аденоидный, (en) adenoid, adenifrom, lymphoid, (f) adénoïde, adénoïdien. (d) adenoid, lymphoid, drüsenähnlich, lymphknotenähnlich, (es) adenoide. adenolymphoma, -atis, n [aden î + lymphoma*]: (b) аденолимфом - доброкачествен жлезист тумор, обикновено изхождащ от паротидните слюнчени жлези, (г) аденолимфома, (en) id., papillary cystadenoma lympho- matosum. (f) (cyst)adénolymphome, cystadénome papillaire, adénome kystique, (d) Adenolymphom. (es) adenolinfoma. (syn) Warthin' tumor. adenoma, -atis, n [aden î + -orna = тумор]: (b) аденом - тумор на епителиалната тъкан (най-често добро¬ качествен), при който туморните клетки образуват жлези или жлезистоподобни структури; наличните много- бройни видове се определят главно от вида на изходните епителни клетки, от локализацията, хистологичната им или структурна принадлежност и т.н. (г) аденома, (en) id. (f) adénome, (d) Adenom, Drüsengeschwulst, (es) id. (syn) epithelioma adenomatosum. a. malignum: —> adenocarcinoma. a. pleomorphicum: —> tumor salivalis. a. sudoriparum cysticum: —* hidrocystoma (2). a. thyreotropicum sive thyreotoxicum: рядък вид хипофизарен аденом, съставен от клетки, секретиращи тиреотропен хормон, който причинява thyreotoxicosis*; в миналото е приеман за тиреоиден аденом и като една от формите на struma basedowifïcata . adenomyoma, -atis, n [aden f + myoma*]: (b) аденомиом - 2 NOVA TERMINOLOGIA MEDICA ...
adenomyosis i0 доброкачествен тумор на мускулната тъкан (обикновено от гладки мускули) заедно с жлезисти елементи; обикновено засяга матката и нейните лигаменти. (г) аденомиома. (en) id. (f) adénomyome. (d) Adenomyom. (es) adenomioma. adenomyosis, -\s,f[Gr. aden жлеза + Gr. туз, ту os, мускул]: (b) аденомиоза: 1. ектопична поява или дифузна имплан¬ тация на аденоматозна тъкан в мускулите (обикновено в гладките мускули); 2. най-често терминът се употребява в смисъл на a. uteri = доброкачествена инвазия на ендометриална тъкан в миометриума; виж също endometriosis, (г) 2. аденомиоз. (en) id. (f) 1-2. adénomyose; 2. endométriose intra-utérine, (d) 1-2. id.; 2. endometriosis uteri, (es) 1-2. adenomiosis; 2. endometriosis. a. externa: —* endometriosis. adenopathia, -ae, f [aden f + Gr. pathos страдание]: (b) аденопатия - подуване или патологично уголемяване на лимфен възел с неизяснена етиология, неуточнено заболяване на лимфните възли, (г) аденопатия, (en) adenopathy, (f) adénopathie, (d) Lymphadenopathie, Adenopathie, Lymphknotenschwellung, (es) adenopatfa. a. tracheobronchialis: —► bronchoadenitis, adenosarcoma, -atis, n: adenoma* + sarcoma*, adenovirus, -i, n (pl adenovira) [aden f + virus*]: (b) аденовирус - всеки вирус от сем. Adenoviridae или ДНК- вируси, които се развиват в ядрата на инфектираните клетки при млекопитаещите и птиците; известни са над 40 типа, някои от които причиняват инфекции на горните дихателни пътища, остра респираторна болест, конюнктивити, гастроентероколити, хеморагичен цистит, серозни инфекции при новородените и др. (г) аденовирус, (en) id., А-Р-С (adenoidal-pharyngeal- çonjunctival) virus, (f) adénovirus, virus APC. (d) id. (es) id. adeps, -it is, m/fi (b) мас, тлъстина, сало, (г) сало, жир. (en) id., fat. (f) graisse, (d) Fett, (es) grasa, (syn) axungia. a. lanae: мазно вещество, добивано от вълната на овцата Ovis aries, използвано в дерматологията и в козметиката като emollientia* и омекотяваща основа на кремове и унгвенти. а. suillus: (b) свинска мас. (г) свиное сало, (en) hog lard, (f) axonge, saindoux, (d) Schweineschmalz, Schweinefett, (es) manteca (puerca), (syn) axungia porci, ad exemplum: означава за пример, по образец. ad finem: означава до край.. adhaerens, gen. -entis [Lt. ad-haerëre, pp. adhaesus, залепен съм]: (b) сраснал, прираснал; слепнат, (г) приросший; слипшийся, (en) adherent, (f) adhérent, (d) adhärent, angewachsen, verwachsen, verklebt, (es) adherido. adhaesio, -onis, f (pl adhaesiones) [f]: (b) адхезия: 1. прилепване, слепване, срастване - процес на съединяване на две повърхности или части, по-специално противо¬ положни повърхности на рана или увредена част; 2. адхезии (pl) - възпалителни сраствания на две противопо¬ ложни серозни повърхности (виж adhaesiones pleurae j ); 3. молекулярно привличане, съществуващо между повърхностите на различни тела при техния контакт, (г) адгезия: 1. прилипание, слипание, склеиване; 2. сращение, (en) 1-3. adhesion, adherence; 1. conglutination, (f) 1-3. adhésion, adhérence; 2. bride, (d) 1-2. Adhäsion; 2. Verklebung, Verwachsung, (es) adhesion, adherencia. a. interthalamica: непостоянна връзка между двете части на thalamus* върху третото мозъчно стомахче; липсва в мозъка при 20 % от хората. adhaesiones pleurae: (b) плеврални сраствания след оздравяването на възпалителни заболявания на плеврата (след сух, по-често след воден плеврит), (г) сращения плевры, плевральные сращения, (en) pleural adhesions, (f) symphyse pleurale, adhérences pleurales, (d) Pleura¬ verwachsungen. (es) adhesion pleural. adhaesivus, -a, -um f]: (b) адхезивен - леплив (emplastrum), прилепващ, слепващ, водещ към срастване (при възпаление), (г) адгезивный, липкий, слипчивый, (en) adhesive, (f) adhésif, (d) adhäsiv, anhaftend, (an)klebend, Haft-, (es) adhesivo. ad hoc: означава за дадения случай, за момента (разг.). adiadochokinesis, -is, f [Gr. a-priv. не- + Gr. diadochos следващ един след друг + Gr. kinesis движение]: (b) адиадохокинеза - неспособност да се извършват бързо едно след друго противоположни движения, напр. свиване и изправяне на пръстите; клиничен симптом на мозъчна дисфункция, (г) адиадохокинез. ■ (en) id., adiadochocinesia, dysdiadochokinesis. (f) adiadococinésie. (d) Adiadochokinese. (es) adiadococinesia. Adie' syndromum (William John Adie, английски невролог /от Австралия/, 1886-1935): синдром на Ейди (Ади) - идиопатична постганглионарна денервация на инерви- раните от парасимпатикуса интраокуларни мускули, проявяващо се със слабо реагиращи на светлина, нееднакво разширени зеници, често с придружаващо несиметрично намаление на дълбоките сухожилии рефлекси, (syn) pseudotabes pupillotonica, pupilla tónica. ad infinitum: означава до безкрайност. adipocele, -es,/: —♦ lipocele. adipocera, -ae, / [Lt. adeps мас + Lr. сега восък]: (b) адипоцир - трупен восък; образува се от разлагането на тъканите на умряло животно или на труп, когато се намират в места без достъп на въздух и при благоприятни температурни условия, (г) жировоск, трупный воск, адипосир. (en) adipocere, grave wax, lipocere. (f) adipocire, gras de cadavre, (d) Leichenwax, Leichenfett, Fettwachs, (es) id, grasa de cadáver. adiposis, -is,/: —> adipositas (2). a. tuberosa simplex (Anders*): туберозно (възловидно) затлъстяване, болест на Андерс - състояние наподобяващо adipositas* dolorosa (виж по-долу), при което натрупаните липоматозни маси са малки и възловидни, понякога болезнени при натиск, ' (syn) Anders' morbus. adipositas, -^tiis/'[Lt. adeps мас, тлъстина]: (b) адипозитас - затлъстяване: 1. ненормално натрупване на тлъстина в подкожната съединителна тъкан, проявяващо се с общо, генерализирано затлъстяване = obesitas*; 2. прекомерно локално натрупване на тлъстина в определена част на тялото = lipomatosis* sive adiposis, напр. а. dolorosa 1 ; 3. натрупване на тлъстина в отделни органи, напр. а. cordis, (г) 1-3. ожирение; 1. тучность, общий липоматоз; 2. липоматоз, (en) 1. obesity, corpulence, corpulency; adiposity; 2. adiposis, lipomatosis, liposis; 3. adiposity, steatosis, (f) 1. obésité; 2. adipose, adiposité, lipomatose; 3. adiposité, stéatose, (d) Adipositas: 1-2. Fettleibigkeit, Obesität, Fettsucht; 2-3. Lipomatosis, Verfettung, umschriebene Fettanhäufung, (es) 1-2. adiposidad; 2-3. obesidad; 3. adiposis. a. dolorosa (Dercum*): (b) болезнено затлъстяване, болест на Деркум - натрупване на симетрични, ограничени, възловидни или увиснали липоматозни маси в различни области на тялото (най-често по крайниците или корема и седалището), които са чувствителни при допир и спонтанно болезнени; среща се обикновено при жени, може да има тежки белодробни усложнения, (г) болезненный липоматоз, болезненное ожирение, болезнь Деркума, (en) adiposis dolorosa, lipomatosis neurotica, Dercum disease, (f) adipose ou neurolipomatose douloureuse, obésité douloureuse, maladie de Dercum, (d) id., Dercum-Krankheit, (es) adiposis dolorosa, enfermedad de Dercum, tumefacciones adiposas dolorosas, (syn) Dercum’ morbus, neurolipomatosis, lipomatosis dolorosa. a. hypogenitaiis: —► dystrophia adiposogenitalis. adiposus, -a, -urn [f]: (b) тлъст, затлъстял, богат на тлъстина, тлъстинен. (г) тучный, жирный, ожиревший, жировой.
ii adsorbentia (en) adipose, fatty, (f) adipeux, (d) fettreich, fettig, fetthaltig, verfettet, Fett-, (es) grasa, adiposo. aditus, -um, m [Lt, adire (ad-eo), pp. aditus, дохождам, влизам]: (b) вход, отвор, достъп, напр. а. laryngis (вход в гръкляна), (г) вход, доступ, (en) id., entrance, aperture, inlet, (f) entrée, accès, (d) Eingang, Zugang, id. (es) id., entrada, acceso. adjuvans, gen. -antis (pl adjuvantia) [Lt. adjuvare подпомагам, помагам]: (b) адювант: 1. подпомагащ, помощен; (subst.) помощно средство; 2. в имунологията - неспецифичен стимулатор на имунния отговор, напр. BCG* ваксина, (г) адъювант; 1. вспомагательный; вспомагательное средство, (en) adjuvant, (f) adjuvant, (d) id., Hilfsmittel (1). (es) adyuvante, coadyuvante. a. Freundi (Jules Thomas Freund, американски бактериолог, 1891-1960): адювант на Фройнд - специално обработена водно-маслена емулсия, инкор¬ порираща антигена (непълен адювант на Фройнд), която при инжектиране предизвиква постоянно и стабилно образуване на антитела; прибавянето на убити изсушени микобактерии към маслената фаза (пълен адювант на Фройнд) предизвиква клетъчно-свързан имунитет (забавена сръхчувствителност), както и хуморално образуване на антитела. Adler' psychologia sive psychoanalysis adleriana (Alfred Adler, австрийски психиатър», 1870-1937): психология на Адлер, адлерова психоанализа - теория за поведението на хората, наблягаща на общественото в човешката натура, на стремежа към превъзходство и към преодоляване на чувството за малоценност, което се постига чрез съответни компенсации, а те обясняват индивидуалните особености и отклонения на характер и поведение. ad lib. = ad libitum [от Lt. libet угодно ми e]: (b) по желание, колкото желаете, в каквото и да е количество; в рецепти. (г) по желанию, сколько угодно, (en) freely, as desired, (f) à volonté, (d) nach belieben, (es) a voluntad, a propósito. ad litteras: означава буквално, до “буквата ". ad modum: означава по подобие, подобно. adnexa (-orum, n/pl) uteri [Lt. ad-nectere, pp. adnexus, привързвам]: (b) аднекси - двустранните придатъци на матката (яйчници,тръби и свързаните с тях лигаменти). (г) придатки матки, (en) uterine appendages, id., annexa uteri, (f) annexes de l'utérus, (d) Gebärmutteranhänge, Adnexe, (es) adnexa del útero. adnexitis, -tidis, f [adnexa Î + -itis = възпаление]: (b) аднексит - възпаление на придатъците на матката (adnexa* uteri); виж- също salpingooophoritis. (г) аднексит. (en) id., annexitis. (f) annexite. (d) id., Adnexentzündung, (es) anexitis. ad notam: означава по сведение; ad notanda: означава трябва да се отбележи: ad notata: означава към отбелязаното. Ado: символ за adenosine - аденозин. adolescens, gen, -entis [Lt. adolescere подраствам, нараствам]: (b) 1. млад; 2. (subst.) юноша, младеж, (г) 1. юный; 2. юноша, (en) 1. young, youthful; 2. adolescent, (f) 1. jeune; 2. adolescent, (d) 1. jung; 2. Jüngling, (es) 1. joven; 2. adolescente. adolescentia, -aeZHJ: (b) младост, юношество - период от живота, започващ с пубертета и завършващ с пълно израстване и физическа зрялост (приблизително от 11 до 19 години), (г) юность, (en) adolescence, (f) adolescence, (d) Jugendalter, Adoleszenz, (es) adolescencia. adonis et Adonis vernalis (от Adonis, в гръцката митология - красив млад мъж,, обичан от богинята Афродита): адонис - медицинска билка, получавана от растението Adonis vernalis, което расте в Източна Европа и се употребява при лечението на леки форми на сърдечна недостатъчност, тъй като съдържа строфантидин и други подобни кардиотонични глюкозиди. ADP: съкр. за adenosine 5’-бифосфат. adrenalectomia, -ae, f [adrenalis* + Gr, ektome изрязване]: (b) адреналектомия - оперативно отстраняване на едната или двете надбъбречни жлези, (г) адреналэктомия, эпинефрэктомия, (en) adrenalectomy, suprarenalectomy. (f) surrénalectomie, (d) Nebennierensektion, Adrenalektomie. (es) adrenalectomia. adrenalinum, -is, n [j,]: (b) адреналин, епинефрин - катехоламин, който е главен хормон на мозъчната част на надбъбречните жлези при повечето животински видове; L-изомерът е най-мощният симпатикомиметик (sympathicomimetica*), който стимулира адренергичните а- и ß-рецептори и оказва кардиотонично, хипергли- кемично, калоригенно, пресорно и редица други действия, (г) адреналин, эпинефрин, (en) epinephrine, adrenaline, (f) adrénaline, épinéphrine. (d) Adrenalin, Epinephrin, (es) adrenalina, epinefrina. adrenalis, -a, -um [Lt. ad при + Lt. ren бъбрек]: (b) адренален - отнасящ ce до надбъбрека, надбъбречен. (г) надпочечный, (en) adrenal, suprarenal, (f) surrénal, (d) Adrenal-, suprarenal, Nebennieren-, (es) adrenal, (syn) suprarenalis. adrenergicus, -a, -um [adren(alis) f + Gr. ergon работа, действие]: (b) адренергичен: 1. отнасящ се до нервните клетки или влакна на автономната нервна система, в окончанията на които при дразнене се освобождава адреналин или друг катехоламин, напр. nervi adrenergici (обикновено симпатикови); 2. отнасящ се до лекарствени средства с действие, наподобяващо това на симпатико- вата нервна система, (г) адренэргический. (en) adrenergic, (f) adrénergique, (d) adrenergisch. (es) adrénergico. adrenolytica (remedia), n/pl [adren(alis) f + Gr. lysis освобождаване]: (b) адренолитици, адреноблокер(и) - вещества (обикновено лекарствени), които антагонизи- рат, или инхибират, или блокират действието и ефекта на адреналин, норепинефрин и подобните адреномиметични средства (sympathicomimetica*). (г) адреноблокатор(ы), адренолитические средства, (en) adrenolytic(s), adrenergic blocking agent, (f) adren(alin)olytiques, (d) adrenolytische oder sympatholytische Mittel, (es) adrenoliticos, agente bloqueante adrénergico. adrenomimetica (remedia), n/pl [adren(alis) f + Gr. mimesis подражание, възпроизвеждане]: (b) адреномиметици - вещества, сходни по действие на адреналин, норепи¬ нефрин и подобните вещества, които се отделят от мозъчната част на надбъбречните жлези и от адренергичните нерви; виж sympathicomimetica (по- неточен термин) и adrenalinum. (г) адреномиметики, адреномиметические средства, (en) adrenomimetics, (f) adrénomimétiques. (d) adrenomimetische Mittel, (es) adrenomiméticos. Adrian' inventum (барон Edgar Douglas Adrian /от Кембридж/, английски физиолог, Нобелов лауреат 1932 г, 1890-1977): откритие на Ейдриън (заедно със Sherrington*) - функциите на неврона. Adrian-Bronk principium sive lex (E. D. Adrian f ; D, W. Bronk, английски физиолог, p. 1897): принцип или закон на Ейдриън-Бронк - силата на нервното възбуждение е право пропорционална както на честотата на импулса на индивидуалния нерв, така и на броя неврони. Adson-Caffey syndromum (Alfred Washington Adson, американски неврохирург, 1887-1951; I. R, Caffey, американски лекар, 20-и век): синдром на Адсън-Кафи - синдром на шийното ребро: симптоми на притискане на нерви и съдове в костоклавикуларната облает между ключицата и първото ребро всл. на изкривяване на брахиалния плексус върху допълнително шийно ребро. adsorbentia, n/pl [adsorptio*]: (b) адсорбент(и): 1. адсорби¬ ращи вещества, напр. твърдо вещество, притежаващо свойството да привлича други вещества към
adsorptio I2 повърхността си без ковалентна връзка (carbo activatus, bolus alba и др.); 2. антиген или антитяло, които участват в имунна адсорбция, (г) адсорбент(ы), адсорбирующие вещества. (en) adsorbent(s). (f) adsorbants. (d) adsorbierende Mittel, Adsorptionmittel; Adsorbens, (es) adsorbentes. adsorptio, -onis, f [Lt. ad към, до + L/. sorbere поглъщам, всмуквам]: (b) адсорбция - повърхностно поглъщане, поливане, всмукване: 1. свойството на твърдо вещество да привлече и задържи на повърхността си газ, течност или друго вещество във вид на разтвор или суспензия; срв, absorptio; 2. имунна адсорбция - отстраняване на антиген от даден антисерум с помощта на специфично антитяло (или съответно за антитяло - с антиген), (г) адсорбция, (en) adsorption, (f) adsorption, (d) Adsorption, (es) adsorción. adstríngens, gen. -entis [Lt. a-stringere (ad + stringo) стягам]: (b) адстрингентен - стипчив, стягащ, свиващ, напр. предизвикващ контракция на тъканите, спиране на секреция или кървене, (г) вяжущий, терпкий, стягивающий, (en) astringent, styptic, (f) astringent, (d) adstringierend, zusammenziehend, (es) astringente, estíptico, (syn) astringens. adstringentia (remedia), n/pl [$]: (b) адстрингенти, адстрингентни лекарства - свиващи. затягащи лекарствени средства. напр. за локално кръвоспиране. при диарии и др. (г) вяжущие средства. (en) astringents, styptics, stal ti cs. (f) astringents, styptiques. (d) id., zusammenziehende Mittel, (es) astringentes. adultus, -a, -um [Lt. adolescere, pp. adultus, подраствам, раста]: (b) възрастен, пълнолетен. напълно порастнал и физически зрял, (г) взрослый, совершеннолетний, (en) adult, (f) adulte. (d) erwachsen. (es) adulto. ad us. ext. = ad usum externum: (b) за външно прилагане; съкр. в рецепти, (г) для наружного применения, (en) for external use. (f) pour l'usage externe, (d) zum äußeren Gebrauch, (es) uso topico. (syn) pro usu externo. ad us. int. = ad usum internum: (b) за вътрешна употреба; съкр. в рецепти, (г) для внутреннего применения, (en) for internal use. (f) pour l’usage externe, (d) zum inneren Gebrauch, (es) uso interno, (syn) pro usu interno. ad us. propr. = ad usum proprium: (b) за лична (собствена, на лекаря) употреба; съкр. в рецепти, (г) для личного (собственного) употребления, (en) for the personal use (of physician), (f) pour l’usage personnel du médicin. (d) zum eigenen Gebrauch, (es) uso personal, (syn) pro usu proprio. adv. = adversum: съкр. за срещу, против. adventitia, -ае, f [Lt. ad-venire пристигам,, идвам], (b) адвентиция, съкр. за tunica adventitia - външната съединителнотъканна обвивка на всеки орган, съд (кръвоносен, лимфен и др.) или друга структура, която не е покрита с лигавица, (г) адвентиция. (en) id., tunica adventicia, (f) adventice, tunique externe, (d) id. (es) id., túnica adventicia, (syn) tunica adventicia. adynamia, -ae, f [Gr. a-priv. без- + Gr. dynamis сила]: (b) адинамия - безсилие, слабост: силно намаляване или липса на двигателна активност или сила, (г) адинамия, бессилие, чрезвычайная слабость, (en) id., asthenia, weakness, (f) adynamie, (d) Adynamie, Kraftlosigkeit, Schwäche, Asthenie, (es) adinamia, astenia, postración. Aeby' musculus (Christopher Theodor Aeby, швейцарски анатом, 1835-1885): мускул на Ейби - устен "смукателен" мускул, притискащ устните. (syn) musculus depressor sive cutaneomucosus labii inferiores. aeger, -gra, -grum, aegrotus, -a, -um: (b) болен(-а). заболял, нездрав. (г) больной, заболевший. (en) ill, sick. diseased, (f) malade, (d) krank, leidend, (es) enfermo, malo, doliente. aegophonia, -aa,/[Gr. aix, aigos, коза + Gr, phone глас]: (b) егофония, кози глас, “козе блеене” - бронхофония с блеещ характер, странно качество на гласовите звуци, чувани на горната граница на плеврални ексудати. (г) эгофония, козий голос, (en) egophony, tragophony, capriloquism. (f) égophonie, voix chevrotante, voix de polichinelle, (d) Ägophonie, Meckerstimme, (es) egofonia, voz de polichinela (de Laennec). aegrotus. -i, m [aeger*]: (b) болен. пациент, (г) больной, пациент. (en) patient, (f) malade, patient, (d) Kranke, Patient, (es) paciente. -aemia [Gr, haima кръв]: в съставни дума означава отнасящ се до кръвта; правописът в американската и английската медицинска литература се различава, -emia (Am.), -aemia (Engl.), поради което многобройните термини с такъв основен корен са изписани -(a)emia, /напр. an(a)emia/, докато в някои съставни думи, където това не е главен корен, е даден само опростеният американски правопис -emi-; виж също haemo-. aequalis, -е: (b) равен, еднакъв, (г) равный, одинаковый, (en) equal, (f) égal, (d) gleich, (es) igual. aër, aeris, m [Gr.]: (b) въздух, (г) воздух, (en) air. (f) air. (f) . Luft, (es) aire. aeratio, -onis, f [aër ]]: (b) аерация: 1. насищане c въздух, проветряване, вентилация. виж ventilatio; 2. насищане на течност с газ, специално с въглероден двуокис; 3. доставяне на кислород за кръвта, т.е. превръщане на венозната кръв в белите дробове в артериална, (г) 1. аэрация, проветривание, естественная вентиляция; 2. насыщение жидкости газом, (en) aerate, aeration; ventilation (1). (0 aération, aérage; ventilation (1). (d) 1. (Be-, Durch-)Lüftung, Ventilation; 2. Sauerstoffzufuhr, (es) aer(e)ación; ventilación (1). aerobia, -orum, n/pl (sg aerobion) [aër î + Gr. bios живот]: (b) аероби: 1. бактерии или организми, които могат да живеят и да се развиват при наличие на кислород; 2. организми, които използват кислород като краен акцептор на електрони в респираторната си верига, т.е такива, които за развитието си се нуждаят задължително от кислород, (г) аэробы, (en) aerobes. (0 aérobies, (d) Aerobier, Aerobien, (es) aerobios. aeroembolia, -a&f[aër î + embolia*]: (b) въздушна емболия - емболия всл. на навлизане на въздух или друг газ в кръвоносен съд, както е възможно при кардио- пулмонален байпас, при нараняване на белия дроб, или при рязка и значителна промяна в налягането на вдишвания въздух, (г) воздушная эмболия, (en) air or gas embolism, aeroembolism. (0 aéro-embolisme. (d) Luftembolie, Aeroembolismus. (es) aeroembolismo. aeroionotherapia, -ae. / [aër f + ionotherapia*]: (b) аеройонотерапия (ocmap.) - лечение на респираторни заболявания чрез вдишване на йонизиран въздух, осъществявано с помощта на специална апаратура за получаване на т. нар. аеройони, (г) аэройонотерапия. (en) aeroionotherapy. (0 aéroiono-thérapie. (d) Aeroionotherapie. (es) aeroionoterapia. aerootitis (-tidis, f) media [aër f + otitis*]: (b) аероотит - възпаление на средното ухо всл. на рязко спадане на атмосферното налягане, главно при авиатори в миналото; възможно също като следствие на причините, описани по-долу при aerosinusitis*, (г) аэроотит, (en) id., barotitis, (f) otite des aviateurs, otite barotraumatique. (d) Aer(o)otitis, Bar(o)otitis. (es) id., barotitis, otitis del aviador. aerophagia, -ae, / [aër f + Gr. phagein ям]: (b) аерофагия - ненормално поглъщане или гълтане на въздух, което става причина за насъбиране на газове в стомаха и свързаното с това оригване на въздух; често неправилно се възприема от пациента като болестен признак. (г) аэрофагия. (en) id., aerophagy, pneumophagia. (0 aérophagie, (d) Aerophagia, Luftschlucken, (es) aerofagia. aerophobia, -aa,/ [aër î + Gr. phobos страх]: (b) аерофобия - патологичен, натраплив страх от свеж въздух или от раздвижване на въздуха (от течение). обикновено
I3 ageusia свързано c въображаемо вредно въздействие, (г) аэрофобия, (en) id. (f) aérophobie. (d) Aerophobie, Luftscheu, (es) aerofobia. aerosinusitis, -tidis, f [Gr. aër въздух + sinusitis*]: (b) аеросинузит - възпаление на параназалните синуси всл. на разлика между налягането вътре в тях и това в околната среда, обикновено вторично на обструктивни промени на синусовите отвори; понякога в миналото при летене на големи височини или слизане от тях (о стар,). (г) аэросину(с)ит. (en) id., barosinusitis, (f) aérosinusite, barosinusite, (d) id., Barosinusitis, Fliegersinusitis (obs.). (es) id., barosinusitis. (syn) barosinusitis. aerosolotherapia, -ae, f [aër f + Gr. therapeia лечение]: аерозолотерапия - лечение c аерозоли, виж aerosolum. aerosolum, -i, n [aër f + немски Sole колоиден разтвор]: (b) аерозол: 1. течно или твърдо вещество, което е диспергирано във въздуха във формата на мъгла, за ползване с терапевтична, инсектицидна или друга цел; 2. вещество, което е пакетирано под налягане и съдържа дозирани терапевтично или химично активни съставки за локално приложение, инхалация или въвеждане в някои телесни отвърстия. (г) аэрозоль, (en) aerosol, (f) aérosol, microbrouillard. (d) Aerosol; Spraydose (2). (es) aerosol. aerotherapia, -ae, f [aër f + Gr. therapeia лечение]: (b) аеротерапия (ocmap.) - въздухолечение: лечение на дадени заболявания с въздушни бани, чрез пребиваване на чист въздух, или чрез въздух с различна степен на налягане или разреденост, или чрез въздух, терапевтично обработен по различни начини; срв. balneum aeris. (г) аэротерапия, воздухолечение, (en) aerotherapeutics, aerotherapy, (f) aérothérapie. (d) Aerotherapie, Luft¬ behandlung. (es) aeroterapia. Aesculapius' scipio (Aesculapius /Gr, Asklepios = Ескулап от гръцката митология/, римското име на бога на медици¬ ната, син на Аполон и нимфата Коронис): скиптър на Ескулап - символ на изкуството да се лекува: сурова дървена пръчка с навита около нея змия; змиите са били свещени за Ескулап поради поверието, че те притежават силата да се подмладяват чрез сваляне на кожата си. aestivus, -a, -urn, aestivalis, -е [Lt. aestas лято]: (b) летен, напр. catarrhus* aestivus, (г) летний, (en) estival (Am,), aestival (Engl.), (f) estival. (d) sommerlich, Sommer-. (es) estival. aetiologia, -ae, f [Gr. aitia причина + Lt. logos учение]: (b) етиология - медицинско учение за причините на болестта и начина за въздействие върху тези причини, в по-широк смисъл - самите причини на болестта; срв. pathogenesis, (г) этиология, (en) etiology (Am.), aetiology (Engl.), (f) étiologie. (d) Ätiologie. (es) etiología. aetiotropus, -a, -um [aitia f + Gr. tropos обръщане]: (b) етиотропен - действащ върху причините на болестта; обикновено се употребява за лекарство, което разрушава, потиска или смекчава причинния фактор на заболяването, (г) этиотропный, (en) etiotropic, (f) étiotrope. (d) ätiotrop. (es) etiotrópico. afebrilis, -e [Gr. a-priv. без- + Lt. febris треска]: (b) афебрилен - без треска, без повишена температура, (г) безлихорадочный. афебрильный, апиретический. (en) apyretic, afebrile, apyrexial. (f) afébrile, apyrétique, (d) afebril, fieberfrei, fieberlos, apyretisch. (es) afebril, apirético. (syn) apyreticus. affectio, -onis, f [Lt. afficere (af-ficio), pp. affectus, въздействам, възбуждам]: (b) засягане, увреждане, нарушение, ненормално състояние, (г) поражение, (en) affection, disorder, (f) afection. (d) Leiden. (es) afección. a. mitralis: — morbus mitralis. a. morbo [afficere f. afficere morbo разболявам ce]: (b) заболяване, болестно състояние, страдание, болест, виж morbus. (г) болезненное состояние, страдание, заболевание, болезнь. (en) disease, sickness, ailment, (f) mal. (d) Erkrankung, (es) enfermedad, estado morboso, affectus, -us, m [affectio*]: (b) афект (в психиатрията): 1. физиологичен афект - силна възбуда, бурна емоционална реакция, съпровождаща различни вълнуващи прежи¬ вявания; 2. патологичен афект - характеризира се с дълбоко помрачаване на съзнанието, (г) аффект. (en) affect (inappropriate or blunted), (f) émotion violente. (d) Affekt, Erregung. starke Gemütsbewegung. (es) afecto. afferens, gen. -entis [Lt, afferre донасям, довеждам]: (b) аферентен - донасящ, принасящ, носещ към или във (за артерии, вени, лимфни съдове и др.); центростремителен = centripetalis* (за нерви). (г) афферентный, приносящий, доставляющий; центростремительный. (en) afferent, esodic, centripetal. (0 afférent, centripète. (d) afferent, zuführend. hinführend, zentripetal. (es) aferente. esódico, centrípeto. affinitas, -аП^/[Lt. affinis съседен, сроден]: (b) афинитет: 1. избирателно свойство на клетки и тъкани да се оцветяват с определени бои, избирателно да поемат оцветители, химикали или други вещества; 2. в химията - силата, която тласка някои атоми да се свързват с други атоми, образувайки съединения или комплекси, (г) аффинитет. (en) affinity. (f) affinité, (d) Affinität, (es) afinidad. affluxus, -um, m [Lt. affluere, pp. affluxus, стичам ce, нахлувам]: наплив, прилив на кръв към определена част на тялото, виж congestio. afibrinogenaemia, -ae, f [Gr, a-priv. без- + fibrinogenum*]: (b) афибриногенемия - липса на фибриноген (фактор I на кръвосъсирването) в кръвта. поради което тя не ce съсирва; може да бъде вродена или придобита, протича с тежки кръвоизливи. (г) афибриногенемия. (en) afibrinogen(a)emia. (0 afibrinogénémie, afibrinémie. (d) Afibrinogenämie, (es) afibrinogenemia. agalactia, -ae, f [a-priv. f + Gr, gala, -actos, мляко]: (b) агалактия - липса на кърма, пълна липса на млечна секреция у родилка; по-често се среща hypogalactia*. (г) агалактия. (en) id., agalactosis. (0 agalactie, agalaxie. (d) Agalaktie. (es) id., agalactosis, agalorrea. agammaglobulinaemia, -ae, f [a-priv. f + gamma една от фракциите на глобулините + globulinum* + Gr. haima кръв]: (b) агамаглобул и немия - липса или извънредно ниско ниво на гама-фракцията на серумните глобулини; терминът често се употребява (според някои амери¬ кански източници - неправилно) за липса на серумни имуноглобулини изобщо, тъй като най-често се среща хипогамаглобулинемия. което също е състояние на силно повишена възприемчивост към инфекции поради невъзможност да се образуват необходимите антитела, (г) агаммаглобулинемия, (en) agammaglobulin(a)emia. (f) agammaglobulinémie, (d) Agammaglobulinämie, (es) agam¬ maglobulinemia. a. Brutoni (Ogden Carr Bruton, американски педиатър, р. 1908): агамаглобулинемия или болеет на Брътън - вродена и наследствена (Х-свързана) първична имунна недостатъчност, характеризираща се с липса на циркулиращи В-лимфоцити, липса на плазматични клетки и герминативни центрове в лимфоидната тъкан, с много ниско ниво на имуноглобулини в кръвта; протича със склонност към чести бактериални инфекции или със симптоми, наподобяващи ревматоиден артрит. agenesia, -ae, f [Gr. a-priv. не- + Gr. genesis създаване, произход]: (b) агенезия - вродена липса, неуспешно образуване или недоразвитие на която и да е телесна част (орган, част от орган или част от тялото), (г) агенезия, (en) agenesis, id. (0 agénésie, (d) Agenesie. (es) id., agenesis. (syn) aplasia (1). ageusia, -ae, f [a-priv. f + Gr. geusis вкус]: (b) агеузия - загуба на вкусовия усет. (г) агевзия, потеря вкуса, (en) id., ageustia, gustatory anesthesia. (0 agueusie, agueustie. (d) Geschmacksverlust, Geschmacksmangel, Ageusie. Ageusis.
agglutinatio I4 (es) id., ageustia. (syn) agnosia gustatoria. agglutinatio, -onis, f [Lt. = прилепване, слепване, от Lt. ag¬ glutinare прилепвам]: (b) аглутинация - процес, при който суспендирани бактерии, клетки или други корпускулярни частици с подобен размер се струпват и слепват на малки купчинки; сходен с процеса praecipitatio* (1) - утаяване, но частиците тук са по- големи и се намират в суспензия, а не в разтвор. (г) агглютинация, (en) agglutination. (f) agglutination, (d) Agglutination, Zusammenballung, Verklebung. Ver¬ klumpung. (es) aglutinación. agglutininum, -i, n (pl agglutinina, -orum) [agglutinatio ]]: (b) аглутинин: 1. антитяло, което предизвиква agglutinatio* на бактерии или други клетки, и по този начин или стимулира образуването на нови аглутинини, или съдържа имунологично сходен реактивен антиген; 2. вещество, различно от специфично аглутиниращо антитяло, което предизвиква agglutinatio* на органични частици, (г) агглютинин, (en) agglutinin: 1. agglutinating antibody, immune agglutinin; 2. plant agglutinin, (f) agglutinine. (d) Agglutinine, (es) aglutinina. aggravatio, -onis, f [Lt. ag-gravare правя по-тежък, влошавам]: (b) агравация: 1. агравиране - съзнателно преувеличаване на субективни болестни явления; 2. влошаване (на болест), (г) 1. аггравация. (en) 1. exaggera¬ tion; 2. aggravation, deterioration. (f) 1. exagération; 2. aggravation, (d) Aggravation: 1. bewußte Übertreibung; 2. Verschlimmerung. (es) 1. exageración; 2. agravación. aggressina, -orum, n/pl [Lt. ag-gredi (aggredior), pp. aggressus, нападам]: (b) агресини (ocmap.) - нетоксични вещества или различни фактори (на вирулентността), произвеждани от патогенни бактерии, за които се предполага, че намаляват резистентността на организма и по този начин осигуряват инвазията на патогенните микроорганизми, (г) агрессины, (en) aggressins. (f) agressines. (d) Aggressine, Angriffstoffe, (es) agresinas. agitans, gen. -antis [Lt, agitare, pp. agitatus, раздвижвам, люлея; възбуждам]: (b) раздвижващ, люлеещ, клатещ (леко, равномерно), треперещ, съпроводен с треперене, напр. paralysis* agitans, (г) дрожательный, (en) trembling. shaking. (f) agitant. (d) schüttelnd, zitternd, (es) vacilante, trémulo, trembloso. agitatio, -onis. f [Lt. = раздвижване, движение, от agitare ]].■ (b) ажитация - (психомоторна) възбуденост, неспокойно състояние на болния, (г) ажитация, возбуждение, (en) excitation, agitation, (f) agitation. excitation, (d) Erregung, Aufregung, Aufgeregtheit. (es) agitación, excitación. agitatus, -a. -um [pp. от agitare ]]: (b) ажитиран - възбуден (псих.), двигателно неспокоен. (г) ажитированный, возбужденный, (en) restless, disquiet, agitated, (f) agité, (d) agitiert, aufgeregt, erregt. (es) agitado. agmen, -inis, n (pl agmina) [Lt. = върволица, тълпа, стадо]: (b) 1. натрупване, струпване; 2. плака (плаки на Peyer*), (г) 1. скопление; 2. бляшка, (en) 1. collection, aggregation; 2. patch (Peyer's patches), plaque, (f) 1. collection; 2. plaque, (d) 1. Anhäufung; 2. Haufen, Platte, (es) 1. agregación; 2. parche. placa (placas de Peyer). agmina, n/pl: — agmen. agnosia, -ae, f [Gr. a-priv. без- + Gr. gnosis познаване]: (b) агнозия - разстройство в познавателните процеси всл. на увреждания в различни части на главния мозък (когато не се дължат на нарушения в сетивните рецептори или общия интелект); видовете агнозия за различните дразнители отговарят на видовете сетива, напр. а. acustica (слухова агнозия: невъзможност за разпознаване значението на звуците) или а. optica (зрителна ангозия: невъзможност за зрително разпознаване на познати предмети) и др. (г) агнозия, (en) id., agnea. (f) agnosie. (d) Agnosie, (es) id., agnea. a. gustatoria: —> ageusia. a. tactilis: —> stereoagnosia -agoga (remedia) [Gr. agogos довеждащ, предизвикващ]: в съставни думи означава довеждащ, предизвикващ, стимулиращ,, напр. cholagoga*. agonia, -ae, f [Gr. agón борба, изпитание]: (b) агония - състояние, предшестващо настъпването на смъртта, последен етап на умирането, предсмъртни мъки (остар.У, много силни болки и страдания, (г) агония, предсмертное мучение. (en) agony, death agony, (f) agonie; désespoir, angoisse extrême, (d) Agonie, Todeskampf; heftiger unerträglicher Schmerz, (es) agonía. agoraphobia, -ae, f [Gr-, agora пазар, площад + Gr. phobos страх]: (b) агорафобия - натраплив страх от широки и безлюдни места, патологичен страх от напускане на познатия собствен дом и излизане на открито или навън. (г) агорафобия, (en) id. (f) agoraphobie, (d) Agoraphobie, Platzangst, (es) agorafobia. agranulocytosis, -iis,[Gr. a-priv. без- + Lt, granulum зрънце + Gr. kytos кухина (клетка) + -osis*]: (b) агранулоцитоза - остро състояние, характеризиращо се със силно изразена левкопения и рязко намаление на циркулиращите полиморфонуклеарни левкоцити (под 500 за мм5), с основни прояви от тежки инфекции с рани и разязвявания в гърлото (angina agranulocytotica), в интестиналния тракт. по кожата и лигавиците; най- честите причини са свръхчувствителност към лекарства. химикали или радиация (които потискат костния мозък и гранулопоезата). (г) агранулоцитоз, агранулоцитарная ангина, (en) id., agranulocytic or neutropenic angina, (f) agranulocytose, aneutrophilie, granulocytopénie maligne, (d) Agranulozytose, maligne Neutropenie, (es) agranulocitosis. (syn) Schultz' angina. a. infantilis genetica: —> Kostmann' syndromum. agraphia, -ae, f [a-priv. f + Gr. grapho пиша]: (b) аграфия - загуба на способността за писане всл. на увреждания на различни части на главния мозък, при липса на дефекти в ръката; често придружава aphasia* и alexia*. (г) аграфия, (en) id. anorthography, logagraphia, graphic aphasia. (f) agraphie, amnésie graphocinétique, aphasie motrice graphique. (d) Agraphie, Schreibunfähigkeit, (es) agrafía. agrypnia, -aaef [Gr. = безсъние]: —► insomnia. Ahumada-del-Castillo syndromum (Juan Carlos Ahumada, аржентински гинеколог, ff. 1890; Enrique Benjamin del Castillo, аржентински ендокринолог, p. 1897): —> Chiari (J.)-Frommel amenorrhoea-galactorrhoea syndromum. AIDS = acquired immunodeficiency syndrome (EngL), съкр. за СПИН = синдром на придобита имунна недостатъчност; употребява се широко в чуждестранната, главно в англо- американската литература, виж syndromum insuf¬ ficientiae immunitatis acquisita. Âkerlund' deformatio sive recessus (Äke Olaf Ákerlund, швед¬ ски рентгенолог, 1885-1958): —► deformatio Akerlundi. akinesia, -^í,/[Gr. a-priv. без- + Gr. kinesis движение]: (b) акинезия - неподвижност, липса или загуба на способността за волеви. активни движения; като патологичен процес, най-често е следствие на екстрапирамидни нарушения. понякога се прилага и целенасочено предизвикване на временна парализа на даден мускул (виж по-долу). (г) акинез, акинезия; неподвижность, (en) id., akinesis. (f) acinèse, amnésie, akinésie. (d) Akinesie; Bewegungsarmut, Bewegungs¬ losigkeit, Unbeweglichkeit. (es) acinesia. a. O'Brieni (Cecil Starling O'Brien, американски офталмолог, 1899-1977): акинезия на О'Брайън - временна парализа на musculi orbicularis oculi чрез локално инжектиране на анестетик, с цел по-добра видимост и оперативна възможност на очната ябълка. Al: символ за химичния елемент алуминий - Aluminium. Ala: съкр.. за аминокиселината аланин - alanine.
I5 albuminuria ala, -ae, f [Lt. = крило, рамо, подмишница]: (b) крило, криловиден придатък (най-често на кост). (г) крыло. (en) wing, (f) aile, (d) Flügel, (es) id. a. nasi: (b) крило на носа - хрущялно образувание, оформящо края на външния нос (nasus externus), (г) крыло носа, (en) wing of nose, (f) aile de nez. (d) Nasenflügel, (es) ala de la nariz. a. ossis sphenoidalis: —> Ingrassia' processus. Alagille' syndromum (Daniel B. Alagille, френски педиатър— p. 1925): сидром на Алажйл - наследствен (авт., -дом.) синдром на съчетание от неонатална жълтеница. холестаза и периферна пулмонална стеноза, свързани с липса или дефекти на интрахепаталните жлъчни канали, (syn) dysplasia arteriohepatica. Alajouanine' myelitis (Théophile Alajouanine, френски невропатолог, 1890-1980): —> Foix-Alajouanine myelitis. Alajouanine' syndromum [J: синдром на Алажуанйн - симетрично увреждане на 6-ти и 7-ми краниални нерви, характеризиращо се с билатерална фациална парализа и билатерална парализа на musculi recti bulbi, придружени от билатерален talipes eqionovarus. Alajouanine-Thurel signum (T. Alajouanine f; R. Thurei, френски невролог, p. 1899): симптом на Алажуанйн- Турёл - при увреждане на V лумбален нерв: невъзможност за ходене на петй. alalia, -ae, f [Gr. a-priv. без- + Gr. lalia бърборене, говор]: (b) алалия - липса или ограничение на говора. неспособност за членоразделна реч. най-често всл. недоразвитие или увреждане на областите на речта в главния мозък, (г) алалия. (en) id., paralalia, dyslalia. (f) alalie, aphemie. (d) Alalie, Sprechunfähigkeit. Sprach¬ losigkeit. (es) id., dislalia, paralalia. Alanson' amputatio (Edward Alanson, английски хирург, 1747-1823): —* amputatio Alansoni. alastrim [от португалски alastrar разпръсквам ce]: —> variola minor. alatus, -a. -um [ala*]: (b) крилат, имащ крила, криловиден. (г) крылатый. (en) winged, alar. (f) ailé. (d) geflügelt, (es) alado, alar. Albarran1 glandulae (Joaquin Albarrán y Domínguez, кубински уролог и хирург /в Париж/, 1860-1912): жлези на Албаран - малки субмукозни жлези или клончета на тубулите им, в субцервикалния дял на простатната жлеза. Albee' operatio (Fred Houdlett Albee, американски военен хирург:, 1876-1945): операция на Олби - няколко класически остеопластични операции, главно на тазобедрената става (артродеза при анкилоза, пластична реконструкция при вродена луксация, при фрактура на шийката на фемура и др.), при псевдартроза на дълги тръбести кости, костна трансплантация, фиксиране на гръбначния стълб и др. Albers-Schönberg' morbus (Heinrich Ernst Albers-Schönberg, германски хирург и рентгенолог, 1865-1921): —> osteopetrosis. Albert' morbus (Eduard Albert, австрийски хирург, 1841¬ 1900): болест на Алберт - ахилобурсит: възпаление на бурсата, локализирана над Achilles* tendo. albicans, gen. -antis [Lt. albicare белея ce]: (b) белезникав, възбял. (г) беловатый, (en) whitish, white, (f) blanchâtre, (d) weißlich, (es) albear. (syn) albugineus. Albini' noduli (Giuseppe Albini, италиански физиолог, 1830¬ 1911): — noduli Albini. albinismus, -i, m [albus* + -ismus*]: (b) албинизъм - общ термин за група вродени аминоацидопатии (предимно липса или дефекти на ензима тирозиназа), засягащи системата на пигментните клетки (меланоцитите); основната проява е недостатъчност или липса на нормална пигментация, която може да бъде пълна (на кожата, косата и очите) или частична (главно очна. виж по-долу), (г) альбинизм, (en) albinism, (f) albinisme, albinie, (d) id., Weißsucht, (es) albinismo. (syn) leucopathia congenitalis. a. Garrodi (Sir Archibald Edward Garrod, английски лекар, 1857-1936): албинизъм на Гарод - класическа форма на наследствен албинизъм, отличаващ се с пълната липса на пигмент в кожата, косата и очите, и с високата честота на кожни новообразувания. a. ocularis typus Forsius-Eriksson (Henrik Ruñar Forsius, финландски офталмолог, p. 1921 ; Aldur W. Eriksson,, финландски генетик, 20-и век): очен албинизъм тип Форзиус-Ериксон - семейна форма на наследствен (Х-свързан) тип, характеризиращ се с фовейна хипоплазия, аксиална миопия и цветна слепота. a. ocularis typus Nettleship-Falls (Edward Nettleship, английски офталмолог и дерматолог, 1845-1913; Harold Francis Falls, американски офталмолог и генетик, р. 1909): очен албинизъм тип Нетълшип-Фолс - класически наследствен (Х-свързан) тип; хемизиготните мъже са с намалена пигментация на ирисите, нистагъм, фотофобия, страбизъм и други очни дефекти; хегерозиготните жени са с прозрачни ириси и мозаична пигментация, понякога с нистагъм и страбизъм. Albinus' (Weiss) musculi (Bernhard Siegfried Albinus /^Veiss, на немски = бял/, германски анатом и хирург, 1697¬ 1770): мускули на Албинус: 1) мускулът, който дърпа ъглите на устните встрани. (syn) musculus risorius, Santorini' musculus; 2) мускулът, който повдига първото ребро. (syn) musculus scalenus medius. Albright' morbus (Fuller Albright, американски ендокрино- лог, 1900-1969): наследствена (Х-свързана, авт.-дом,) остеодистрофия или болест на Олбрайт - вродена osteodystrophia*, с клинична картина, наподобяваща хипопаратиреоидизъм, но причинена от невъзможност да се оползотвори паратиреоидния хормон (а не липсата му). поради дефектен G-протеин в мембраните на еритроцитите; характеризира се хиперфосфатемия и хипокалциемия, нисък ръст, асиметрична фиброзна дисплазия на костите с ектопични калцификации и затлъстяване, при нормална интелигентност, (syn) dystrophia sive osteodystrophia (hereditaria) Albrighti. Albright' syndromum [f]: —> Chiari-Frommel amenor- rhoea-galactorrhoea syndromum. albuginea (-ae. f) tunica [Lt. albugineus белезникав]: (b) албугинея - белезникава фиброзно-тъканна обвивка на някои органи (testis, ovarium, corpora cavernosa penis, bulbus oculi и др.), (г) белочная оболочка, (en) id. (f) albuginée (tunique). (d) id. (es) albugínea (túnica). albugo, -inis, f [albus*]: бяло петно на роговицата, виж leucoma. albuminum, -i, n [Lt. albumen белтък от яйце, от Lt. albus бял]: (b) албумин, белтък, белтъчно вещество: 1. главният серумен белтък (около 60% от общия протеин), който служи като транспортиращ протеин за големите органични аниони като тези на мастните киселини, билирубина и много лекарства, а в някои случаи пренася и хормони (кортизол, тироксин); 2. тип прост протеин, вариантите на който са широко разпространени из тъканите и телесните течности на животните и растенията; 3. всеки протеин, който е разтворим във вода, преципитира от разтвори на силни киселини, и коагулира при нагряване в разтвор; виж също proteinum. (г) альбумин, белковое вещество, белок (pl белки). (en) albumin. (f) albumine. (d) Albumin, Eiweiß, Eiweißstoff, (es) albúmina. a. Bence Jones' (Henry Bence Jones, английски лекар— 1814-1873): —► Bence Jones' proteinum. albuminuria, -ae. f [albumen f + Gr. uron урина]: (b) албуминурия - наличие на албумин в урината; по-често
16 albus се употребява за отделяне с урината на протеин. за което по-правилен термин е proteinuria* (когато се отделя главно албумин, но и глобулин), (г) альбуминурия, протеинурия. (en) id., proteinuria, (f) albuminurie, protéinurie. (d) Albuminurie, Proteinurie, (es) id., proteinuria, (syn) proteinuria {предпочитан термин). a. lordotica: albuminuria* orthostatica, за която ce предполага, че е причинена от поясна лордоза. а. orthostatica: (b) ортостатична албуминурия - поява на албумин в урината във връзка с положението на тялото, по-специално поява на албуминурия при прав стоеж и изчезването й при легнало положение, (г) ортостатическая альбуминурия, (en) orthostatic or postural albuminuria (proteinuria), (f) albuminurie orthostatique, albumnurie de posture, (d) orthostatische Albuminurie, (es) albuminuria ortostatica. albus, -a, -um: (b) бял. (г) белый, (en) white. (f) blanc, (d) weiß. (es) blanco, albo. alcaliaemia, -a,f [al kali J, + Gr, haima кръв]: —> alcalosis. alcalinus, -a, -um [араб, al kali растителна пепел,, съдържаща натриев карбонат; основа]: (Ь) алкален - основен. с основен характер, реагиращ като основа, (г) щелочной, (en) alkaline. (f) alcalin, (d) alkalisch, basisch, (es) alcalino. alcaloidum, -i, n [al kali f + Gr, -eides подобен]: (b) алкалоид - в оригинал приеман като термин за стотици растителни вещества с алкална реакция; в съвременната медицина терминът е ограничен за синтезирани от растения хетероциклични, азот-съдържащи, най-често комплексни структури, които притежават фармако¬ логична активност, като напр. морфин, атропин, колхицин, хинин, кофеин (обикновено имената им завършват на -ин). (г) алкалоид. (en) alkaloid, (f) alcaloïde, (d) Alkaloid, (es) alcaloide. alcalosis, -is. f [al kali f + -osis* ]: (b) алкалоза - патофизиологично разстройство, характеризиращо се със загуба на водородни йони или значително увеличение на основните катиони в телесните течности (метаболитна алкалоза), или загуба на СО2 поради хипервентилация (респираторна алкалоза), срв. acidosis. (г) алкалоз, (en) alkalosis, (f) alcalose. (d) Alkalose. (es) id. (syn) alcalinaemia. alcaptonuria, .-ae, / [alkapton, от al kali f + Gr. haptô свързвам със + Gr. uron урина]: (b) алкаптонурия - отделяне c урината на хомогентизинова киселина всл. на наследствена (авт.-рец.) липса на ензима хомогентиназа- 1,2-диоксигеназа, задължително участващ в катаболизма на фенилаланина и тирозина; урината при престой на въздуха потъмнява (синьо-зелена до кафяво-черна). (г) алкаптонурия, (en) id.. alkaptonuria, (f) alcaptonurie. (d) Alkaptonurie, (es) id., alkaptonuria. Alcock' canalis (Benjamin Thomas Alcock., ирландски анатом, p. 1801): —> canalis pudendalis. alcohol, -lis, m [араб, al kohl фин антимонов прах; терминът първо е употребяван за фин прах;, а по-късно - за нещо неосезаемо]: (Ь) алкохол: — 1. представител на група органични химични съединения, при които водородът (Н) прикачен към въглерод, се замества от хидроксилна група (ОН); 2. СН3СН2ОН - етилов алкохол, пречистен спирт, получен от захар, вино, нишесте или други въглехидрати чрез ферментация, или синтетично от етилен или ацетилен; освен като съставна част на спиртните напитки, в медицината се използва широко външно като разтворител, носител, предпазител, дезинфектант, охладител, и вътрешно като аналгетик, антипиретик, седативно средство и др. (г) 1. алкоголь; 2. этиловый алкоголь, винный спирт, (en) 1. id.; 2. ethanol, ethyl alcohol, rectified or wine spirit, (f) 1. alcool; 2. eau-de- vie de vin. (d) 1. Alkohol; 2. Äthylalkohol. Äthanol, Ethanol, Spiritus, Weingeist, (es) 1. id.; 2. alcohol etílico, espíritu. (syn) 2. spiritus vini. alcoholismus, -i, m [alcohol* + -ismus*]: (b) алкохолизъм, хроничен алкохолизъм - състояние на зависимост или пристрастяване към алкохола всл. на хронично злоупотребяване или продължителна, прекомерна и постоянна употреба на спиртни напитки, водещо до нарушения на здравословното и/или социално и професионално функциониране, както и до последващи патологични изменения в организма, (г) алкоголизм. (en) alcoholism, chronic alcohol abuse or addiction. (f) alcoolisme. éthylisme, ivrognerie, (d) Alkoholismus, chronische Trunksucht. Alkoholabhängigkeit, Äthylismus. (es) alcoholismo, alcoholismo crónico. Alder-Reilly anomalia et corpora (Albert von Alder, швейцарски лекар, p. 1888; William Anthony Reilly, амери¬ кански педиатър, p. 1901): —> anomalia Alder-Reilly. aldosteronismus, -i, m [|]: алдостеронизъм - ненормален електролитен метаболизъм всл. на силно повишена секреция на aldosteronum (виж по-долу), по-правилен термин е hyperaldosteronismus. а. primarius: —> Conn' (J.) syndromum. aldosteronum, -i, n: (b) алдостерон - основен минерало- кортикоиден хормон на надбъбречната кора, с главно действие върху натриево-калиевата обмяна в дисталните бъбречни тубули, предизвиквайки натриева и бикар- бонатна реабсорбция, отделяне на калий и водородни йони и вторична задръжка на вода; секрецията му се стимулира от ниско серумно ниво на калий и от ангиотензин II. (г) альдостерон. (en) aldosterone, (f) aldostérone, électrocortine. (d) Aldosteron, (es) aldosterona. Aldrich (C.)-Mees lineae (Charles A. Aldrich, американски лекар, 1888-1949; R. A. Mees, холандски учен, описал признака при отравяне с арсен в 1919 г.): линии на Олдрич-Меес - единични или множествени напречни бели ивици по ноктите, свързани с интоксикация с химически елементи (които нормално са необходими в минимални количества). наблюдавани също при проказа, сепсис. бъбречна недостатъчност и други заболявания. Aldrich' (R.) syndromum (Robert Anderson Aldrich, американски педиатър, p. 1917): —> Wiskott-Aldrich syndromum. aleukaemia, aleucaemia, -ae, f [Gr. a-priv. без- + Gr. leukos бял + Gr-. haima кръв]: (b) алевкемия: 1. точното значение на термина е липса на левкоцити в кръвта; най- общо се употребява като означение за различните варианти на leukaemia*, при които левкоцитите в кръвта са в нормално количество или даже под нормата, но са налице някои незрели форми = псевдолевкемия, алевкемична левкоза; 2. левкемични промени в костния мозък, свързани с намален брой левкоцити в кръвта, (г) 1-2. алейкемия; 1. алейкемический лейкоз. (en) 1-2. aleuk(a)emia. (f) 1. leucémie aleucémique. (d) 1-2. Leukozytopenie, Aleukämie; 1. aleukämische Leukämie, (es) 1-2. aleucemia. aleukia, -aa,/[|]: (b) алевкия - липса или рязко намаляване на левкоцитите в циркулиращата кръв; понякога терминът се употребява като синоним на алевкемична миелоза (myelosis aleukaemica) - състояние на ненормална пролиферация на тъканните елементи на костния мозък, при липса на ненормални клетъчни елементи в периферната кръв. (г) алейкия. (en) id. (f) aleucie. (d) Aleukia. (es) aleuda. Alexander' (B.) syndromum (Benjamin Alexander, амери¬ кански хирург, p. 1909): синдром на Алексендър - хипопроконвертинемия: кръвоизливи всл. наследствена недостатъчност на фактор VII на кръвосъсирването (участващ в превръщането на серумния протромбин). Alexander' (G.) surditas (Gustav Alexander, австрийски отоларинголог, 1873-1932): —» surditas Alexanderi. Alexander (W.)-Adams operatio (William Alexander,
17 allergia английски хирург, 1844-1919; James Alexander Adams— шотландски гинеколог, 1857-1930): класическа операция на Алексендър-Адаме - скъсяване на ligamenta* teres uteri за възстановяване на неправилно положение на матката. Alexander' (W.S.) morbus (W. Stewart Alexander, английски патолог /от Нова Зеландия/, 20-и век): болест на Алексендър - инфантилна форма на leukodystrophia*, протичаща с уголемяване на мозъка и липса на физическо и умствено развитие. alexia, ae, f [Gr, a-priv. без- + Gr. lexis говорене]: (b) алексия, словесна слепота - неспособност да се разбират писмените знаци всл. на мозъчна увреда (вид aphasia*), (г) алексия, (en) id., visual aphasia, text or word blindness, (f) aléxie, cécité verbale, amnesie logosémiotique. (d) Alexie. Leseunfähigkeit, Buchstabenblindheit, Wortblindheit, (es) id., ceguera verbal. alexinum (obs.), -i, n [Gr, alexo отбранявам]: алексин (ос map.) - вече неупотребяван термин за complementum*. Alezzandrini' syndromum (Arturo Alberto Alezzandrini, аржентински офталмолог, р. 1932): синдром на Алецандрини - едностранна тапеторетинална дегенера¬ ция с последващо витилиго на лицето и poliosis* от същата страна, понякога с придружаваща глухота. -algesia, -ae. f [Gr. algos болка]: в съставни думи означава (повишена) чувствителност за болка, напр. hyperalgesia. -algia, -ae, — [fji в съставни думи означава обикновено болка с неизяснена:, или без органична причина, болезнено състояние, напр. myalgia. algor, -oris, m: (b) студ, студенина, (г) холод. (en) cold, chill. (f) froid. (d) Kälte. (es) frío. a. mortis: (b) мъртвешка студенина - послесмъртно изстиване на тялото. (г) посмертное охлаждение тела, (en) chill of death. cadaveric chill. (f) froid de la mort. (d) Totenkälte, Leichenkälte, (es) id. Alibert' dermatosis (Jean Louis Marc Baron Alibert, френски дерматолог, 1768-1837): —> mycosis fungoides. Alibert' morbus [f]: болест на Алибёр - кожна форма на лейшманиоза, виж leishmaniasis cutanea. alienatio (-onis, f) mentis [Lt, alienatio отчуждаване; Lt. mens ум, разум]: —> abalienatio. alienus, -a, -um [Lt. alius друг]: (b) чужд, несродствен. страничен, (г) чужой, инородный, посторонний, (en) alien, unfamiliar, strange. (f) étranger. (d) fremd. artfremd. (es) ajeno, extraño. alimentarius, -a, -um [alimentum*]: (b) алиментарен - хранителен, отнасящ се до храната или храненето, предизвикан от храната, свързан с храната, (г) пищевой. (en) alimentary, (f) alimentaire, (d) alimentär, nahrhaft, nährend, Nahrungs-. (es) alimentario. alimentado, -onis, f [Lt. alere (alo) храня]: (b) хранене, даване на храна. (г) питание, кормление, (en) feeding. alimentation. nourishment, (f) alimentation, allaitement, nutrition, (d) Ernärung, Mahlzeit, Nahrungsaufnahme, (es) alimentación. a. artificialis: —> nutritio artificialis. a. rectalis: (b) ректално хранене - хранителна клизма, въвеждане на концентрирани хранителни вещества през правото черво. (г) питательная клизма. (en) rectal alimentation, (f) alimentation rectale. (d) Rektalernährung, Mastdarmernährung. (es) alimentación rectal. alimentum, -i, n (обикновено pl): (b) храна. хранителни продукти. (г) пища. пищевые продукты. (en) food, nutritive substances, (f) nourriture, substance alimentaire. (d) Nahrungsmittel, Nahrungsstoff, Nährstoff, (es) alimento. alkalosis, -is, f: —> alcalosis. al kohol: —♦ alcohol. alkoholismus: -+ alcoholismus. allantiasis, -is, f [Gr. alias, -antos, колбас, суджук]: —* botulismus. allantois, -í<JiSs/[alias f + Gr. -eides подобен]: (b) алантоис - зародишна пикочна торба. (г) аллантоис, (en) id.. allantoid membrane. (f) allantoïde. (d) id., Urhamsack, embryonaler Harnsack. (es) alantoides, id. allelum, -i, n, allelomorphum, -i, n [Gr. alios друг; Gr— morphe външен вид,, форма]: (b) алел(е) - всяка една от сериите на два или повече различни гени, които могат да заемат един и същи локус (locus* geneticus) върху специфичен хромозом (chromosoma*); тъй като автозомните хромозоми са чифтни, всеки автозомен ген е представен двукратно в нормалните соматични клетки: ако един и същи алел заема двата участъка на локуса, то индивидът или клетката са хомозиготни за този алел, ако алелите са различни, то индивидът или клетката са хете- розиготни за двата алела; доминантното унаследяване е следствие на наследен единичен алел от един от двамата родители. при рецесивното унаследяване има съответен алел от всеки родител; виж. също hereditas и gene. (г) аллель, аллеломорф, (en) allele, allelomorph, (f) allèle. allélomorphe. (d) Allel. Allelomorph. (es) alelia, alelomofo. Allemann' syndromum (Richard Allemann, швейцарски уролог, 1893-1958): синдром на Алеман - вродено съчетание на двоен бъбрек и изкривяване на пръстите, понякога с придружаваща лицева асиметрия и дегенерация на различни двигателни нерви. Allen' (Е.) testum (Edgar И. Allen,, американски ендокринолог, 1892-1943): —> Corner (G.)-Allen methodus. Allen-Doisy unitas (Е, V. Allen Edward Adelbert Doisy, американски биохимик и физиолог, 1893-1986): —* unitas Allen-Doisy'. Allen' (F.) lex paradoxica (Frederick Madison Allen, американски лекар, 1879-1964): парадоксален закон на Алън - при нормалните здрави хора колкото повече захар се поема, толкова повече се оползотворява, докато точно обратното се отнася за диабетиците - колкото повече захар поемат, толкова по-малко я оползотворяват. Allen (W.)-Masters syndromum (Willard Myron Allen, p. 1904, и William Howell Masters, p. 1915, американски гинеколози): синдром на Алън-Мастърс - болки в малкия таз, причинени от стари разкъсвания на лигаменти на матката (ligamentum* latum uteri) по време на раждане. allergenum, -i. n (pl allergena) [Gr. alios друг + Gr. ergon работа, дейност + Gr. genesis произход]: (b) алерген - всяко вещество, предизвикващо променена реактивност или бърз тип свръхчувствителност (allergia*), т.е. антигенно вещество (antigenum*), което предизвиква образуването на антитела и отключва съответни следващи, имунологични и обикновено болестни промени в организма, (г) аллергия, (en) allergen. (f) allergène, réactogène. (d) Allergen. (es) alérgeno. allergia, -ae,f [alios f + ergon î = друг начин на реагиране]: (b) алергия: 1. състояние на свръхчувствителност, причинено от контакт с определен антиген (allergenum*), който предизвиква изразено увеличаване на реак¬ тивността към този антиген при последващ контакт с него и това води до вредни имунологични следствия, виж reactio allergica; 2. придобита свръхчувствителност към някои лекарства или биологични вещества от околната среда (атопична алергия или контактен дерматит), (г) аллергия. (en) allergy. (f) allergie, hypersensibilité. (d) Allergie, Überempfindlichkeit, (es) alergia. a. alimentaria: (b) хранителна алергия - свръхчув¬ ствителност към антигени в някои хранителни продукти (най-често ягоди, яйца и мляко), проявяваща се обикновено с реакции от страна на кожата. (г) пищевая алергия. (en) food allergy. (f) allergie alimentaire. (d) Nahrungsmittelallergie. (es) alergia alimentaria. a. atopica: —> atopia. a. bacterialis: (b) бактериална алергия - свръхчув¬ ствителност към определен бактериален антиген, което 3 NOVA TERMINOLOGIA MEDICA ...
allergosis 18 се приема за атопична алергична реакция, причинена от бактериални алергени; счита се за основата на забавения тип кожни тестове, напр. туберкулиновата проба, (г) бактериальная аллергия, (en) bacterial allergy. (f) allergie bactérienne. (d) bakterielle Allergie, (es) alergia bacteriana. a. medicamentosa: —> eruptio medicamentosa. allergosis, -is, f [allergia* + -osis*]: (b) алергоза, алергично заболяване - всяко ненормално или болестно състояние на организма, характеризиращо се с allergia*, по- специално болести всл. на повишена чувствителност към екзогенни антигени, напр. сенна треска, уртикария и др. (г) аллергическое заболевание. (en) id. (f) maladie aller¬ gique. (d) Allergose, allergische Erkrankung, (es) alergosis. Allis' forceps (Oscar Huntington Allis, американски хирург. 1836-1931): —» forceps Allisi. Allis' signum [f]: симптом на Алис - при фрактура на шийката на фемура: отпускане на фасцията между crista* iliaca и trochanter* major, по начин, който дава възможност на това място да се пъхне пръст. Allison' atrophia (Nathaniel Allison, американски хирург, 1876-1932): —* atrophia Allisoni. allolalia, -ae,/ [Gr. alios друг + Gr. lalia бъбрене, говорене]: (b) алолалия - всеки дефект на речта, особено от централно-мозъчен произход, (г) аллолалия. (en) id. (f) allolalie. (d) Allolalie, Fehlsprechen, (es) alolalia. allopathia, -ae, f [allos f + Gr. pathos страдание, болест]: (b) алопатия - терапевтична система за лечение на болестите чрез предизвикване на вторично състояние, което е несъвместимо или антагонистично към първото; срв. homoeopathia. (г) аллопатия, (en) allopathy, (f) allopathie. (d) Allopathie, Schulmedizin. (es) alopatía. alloplastica, -ae, f [allos f + Gr. plastos моделиран, изваян]: (b) алопластика - хирургично възстановяване на дефекти на човешки органи и тъкани. ползвайки тъкани от друг човек = хомопластика, терминът в миналото е означавал главно ползване на материали от небиологичен произход (метали, пластмаса и др.), но в съвременната литерату¬ ра почти изцяло се употребява в смисъл на хирургична пластика, ползваща алотрансплантация, т.е. присаждане на тъкани на генетично неидентични индивиди от един вид. (г) аллопластика, гомопластика, (en) alloplasty, homoplasty, allotransplantation, (f) alloplastie. homotrans¬ plantation, transplantation allogénique ou homologue. (d) Alloplastik, allogenetische oder homologe Transplantation, Homotransplantation, Allotransplantation. (es) homoplastia, homotrasplante. (syn) allotransplantatio, homoplastica. allo(r)rhythmia, -aa,/[allos f + Gr. rhythmos ритъм, такт]: (b) алоритмия - аритмия, която се повтаря равномерно различен брой пъти, напр. екстрасистоли след всеки един (бигеминия), два (тригеминия) или повече пулсови удари; виж също bigeminia, pulsus trigeminus. (г) аллоритмия. (en) allorhythmia. (f) allorhythmie, arythmie périodique ou rhythmée. (d) Allo(r)rhythmie. (es) alorritmia. allosoma, -atis, n [allos f + Gr. soma тяло]: —> chromosoma sexuale. allotransplantatio, -ae, / [allos f + transplantatio*]: —> alloplastica. Alma mater [Lt. = майка хранителна]: означава и ce употребява в смисъл на виеше учебно заведение. Almeida' morbus (Floriano Paulo de Almeida, бразилски лекар, p. 1898): болест на Алмейда - паракокцидиоидо¬ микоза: хронична микоза с причинител Paracoccidioides brasiliensis, характеризираща се с първични белодробни увреди, разпространяването им към кожнолигавични области и дисеминиране в различни висцерални органи; по-рано считана за форма на blastomycosis* (известна като бразилска или южноамериканска бластомикоза), но сега се приема за отделна нозологична единица, (syn) paracoccidioidomycosis, Lutz-Splendore-Almeida morbus. Almen' testum (August Theodor Almén, шведски физиолог, 1833-1903): класически тест на Алмен - за кръв в промивка от подозрително петно. Almquist' unitas (H. J. Almquist, американски лекар, р. 1903): —* unitas Almquisti. alopecia, -ae, / [Gr. alopekia изпадане на косми (както при лисица), от Gr. alopex лисица]: (b) алопеция - косопад, опадане на косми, най-често от главата (оплешивяване, плешивост, виж calvities), на брадата, веждите, по-рядко от други части на тялото, (г) алопеция, облысение, плешивость, (en) id., acomia, baldness. pelade. (f) alopécie, psilose. chute des cheveux, (d) Alopezie, Kahlheit, Haarausfall, Haarschwund, (es) id., caída del cabello. (syn) defluvium capillorum, psilosis (1). a. areata: (b) гнездна алопеция или косопад - микроскопски възпалително. обикновено възвратимо опадане на космите под формата на кръгли, най-често асиметрични полета по главата, веждите и окосмените части на брадата; в редки и тежки случаи опадат всички косми по тялото (a. areata decalvans), (г) гнездная алопеция, круговое облысение. (en) id., area Celsi, (f) pelade, alopécie en aires, area celsi, (d) Pelade, id., Kreishaarschwund, (es) alopecia por zonas, alopecia circunscrita, (syn) area Celsi, porrigo decalvans. a. congenita: вродена алопеция - наследствена липса на всички косми (= atrichosis), най-често на главата, явяваща се сама или като част от съчетани аномалии. а. manualis: —♦ trichotillomania. а. praematura sive praesenilis: преждевременна или пресенилна алопеция - мъжки тип (андрогенно) оплешивяване, появяващо се в необикновено ранна възраст (20-те години или по-рано). Alpers' morbus (Bernard Jacob Alpers, американски невролог, 1900-1981): болест на Алпърс - семейно заболяване. проявено при деца, с характерна дифузна дегенерация на невроните, особено в мозъчната кора, водеща до прогресираща умствена изостаналост, моторни нарушения, гърчове и ранна смърт, (syn) poliodystrophia cerebri progressiva infantilis, Christensen¬ Krabbe morbus. Alport' syndromum (Arthur Cecil Alport, южноафрикански лекар /работил в различни страни/, 1880-1959): синдром на • Алпорт - вродено и наследствено (авт.-дом. или X- свързано) съчетание на прогресираща хематурия, водеща до ранна бъбречна недостатъчност, заедно с прогреси¬ раща сензоринервна глухота и понякога с очни дефекти. Aiström' syndromum (Carl Henry Aiström, шведски невро¬ патолог и генетик, p. 1907): синдром на Алстрьом - наследствен (авт.-рец.) пигментен ретинит с нистагьм и ранна загуба на централното зрение, съчетани с глухота, затлъстяване и diabetes mellitus. alter, -era, -erum (gen. alterius): един от двамата, друг; противоположен. alterado, -onis, / [Lt. alterare изменям]: (b) алтерация - изменение: процес на изменения в структурата на клетки или тъкани и органи, съпровождащи се с нарушения в жизнената им дейност. (г) альтерация, изменение, (en) alteration, change, changing, (f) altération, (d) Alteration, Abänderung, Umänderung, krankhafte Veränderung. (es) alteración, cambio. alternans, gen. -antis [Lt, alternare сменявам се, редувам ce]: (b) алтерниращ - променлив, редуващ ce. (г) альтер¬ нирующий, (по)переменный, чередующийся. (en) alternating, id. (f) alternant, (d) alternierend, abwechselnd, (es) alternante. Altmann' granulum (Richard Altmann, германски хистолог, 1852-1900): —► granulum Altmanni. altus, -a, -um: (b) висок. (г) высокий. (en) high, tall. (f) haut. (d) hoch. (es) alto. aluminosis, -is, f [Lt, alumen, -inis, стипца]: виж при pneumoconiosis.
19 ametropia alveolaris, -e [alveolus [J: (b) алвеоларен, алвеолен - отнасящ се до алвеолите, съдържащ алвеоли, мехурчест, (г) альвеолярный, ячеечный, ячеистый, луночный. (en) alveolar, (f) alvéolaire, (d) alveolär, Alveolen-, wabenartig, (es) alveolar. alveoli, m/pl: виж при alveolus. alveolitis, -tidis, f [alveolus f + -itis = възпаление]: (b) алвеолит: 1. възпаление на белодробните алвеоли (без засягане на бронхите); 2. възпаление на зъбна алвеола (най-често след екстракция на зъб). (г) альвеолит. (en) id. (f) alvéolite. (d) 1. Alvéolite; 2. Zahnfachentzündung. (es) id. alveolus, -i, m (pl alveoli) [Lt. = коритце, жлеб, канал,— вдлъбнатинка,, кухинка, килийка, умал. от alveus корито, кухина]: (b) алвеола: 1. трапчинка, килийка. мехурче; 2. една от крайните секреторни части на алвеоларна или рацемозна жлеза; 3. обикновено се употребява за белодробна или зъбна алвеола (виж по-долу), (г) альвеола, ямка, ячейка, луночка (зубная), пузырек (легочный), (en) id. (f) alvéole, (d) Alveole. (es) alvéolo. alveoli dentales (maxilae, mandibulae): (b) зъбни алвеоли - трапчинките на горната и долната челюст, в които са поместени корените на зъбите. (г) зубные ячейки, или луночки, или альвеолы, (en) tooth socket(s), id. (f) alvéoles dentaires, (d) Zahnfächer (sg Zahnfach), (es) alvéolos dentales. alveoli pulmonis: (b) белодробни алвеоли - извънредно малките мехурчести терминални разширения на респираторните бронхиоли, през тънките стени на които става обменът между алвеоларния въздух и белодробните капиляри, (г) легочные пузырки. (en) pulmonary alveoli, air cells or vesicles. (f) alvéoles pulmonaires, vésicules pulmonaires, (d) Lungenbläschen, Lungenalveolen, (es) alvéolos pulmonares. alymphocytosis, -is/[Gr. a-priv. без- + lymphocytus*]: (b) алимфоцитоза - липса или извънредно намаление на лимфоцитите; терминът се употребява обикновено за аплазия или хипоплазия на лимфоидната тъкан, налична обикновено при наследствени заболявания с подчертана лимфопения и хипогамаглобулинемия, при които изразеният имунодефицит води до тежки инфекции и exitus още в първите месеци. (г) алимфоцитоз. (en) id. (f) alymphocytose. (d) Alymphozytose. (es) allnfocltosis. Alzheimer' morbus (Alois A. Alzheimer, германски невролог и патолог, 1864-1915): болеет на Алцхаймер - прогресивно дегенеративно заболяване на мозъка (с все още неясна етиология), характеризиращо се с дифузна атрофия на мозъчната кора и отличителни лезии (сенилни плаки и неврофибриларни плетеници-кошнички - degeneratio* Alzheimeri), както и липса на холин-ацетил-трансферазна активност в мозъчната кора; болестта започва с нарушения в паметта и личността, но прогресиращото разрушаване на умствените функции води до дълбока деменция за 5-10 години; среща се два пъти по-често при жени, може да бъде в ранна или късна форма (с начало под или над 65 г., или във всяка възраст), но без клинични и патологични различия между тях. Alzheimer' sclerosis [f]: —* sclerosis Alzheimeri. Am: символ на химическия елемент америций - Americium, amara (remedia) n/pl [amarus []: (b) амара - горчиви, обикновено растителни лекарствени средства, ползвани за възбуждане на апетит и тонизиране, напр. генциан, хинин и др. (г) горечи, горькие средства, (en) id., bitters, (f) amers, (d) Bittermittel, Bitterstoffe. (es) id., amargos. amarus, -a.-um: (b) горчив. (г) горький, (en) bitter. (f) amer. (d) bitter. (es) amargo. Amato' corpora (A. Amato, италиански патолог, p. 1879): —> corpora Amato’. amaurosis, -is, f [Gr. amauros тъмен, неясен + -osis*]: (b) амавроза - пълна слепота- специално слепота без обективна очна находка, както при мозъчно увреждане. (г) амавроз, полная слепота, (en) id.. blindness. (f) amaurose, cécité. (d) Amaurose, völlige Blindheit, vollständige Erblindung, (es) id., ceguera total. a. Burnsi (John Burns, шотландски лекар, 1774-1850): слепота на Бърнс - временна амблиопия като резултат на сексуални ексцесии. а. congenita Leberi (Theodor von Leber, германски офталмолог, 1840-1917): вродена слепота на Лебер - тип наследствена (авт.-рец.) слепота, явяваща се скоро след раждането, свързана с атипична форма на дифузна пигментация и обикновено с атрофия на зрителния нерв. Ambard' formula (Léon Ambard, френски фармаколог и физиолог, 1876-1962): —* formula Ambard'. amblyopia, -aa,/ [Gr-, amblys тъп,, неостър, отслабен + Gr. ops, opos, око]: (b) амблиопия - намалено или нарушено зрение, отслабване на зрението; в този смисъл терминът се е употребявал в миналото със столетия, но в съвременната литература се приема главно за случаите със слабо зрение на едното око без обективна причина (т. нар. потиснато зрение), (г) амблиопия, (en) id. (f) amblyopie. (d) Amblyopie, (es) ambliopia. amboceptor, -oris, m [Lt, ambo двамата, двете, от Gr— ampho + Lt. capere (capio, cepi) хващам]: (b) амбоцептор - стар термин, употребяван в миналото за антитяло въобще (от теорията на Ehrlich* за структурата на комплемент-фиксиращото антитяло); сега (разг.) ce употребява предимно за антитялото срещу овчи еритроцити, ползвано в хемолитичната система на комплемент-фиксиращите тестове. (г) амбоцептор. (en) id. (f) ambocepteur, desmon. (d) Ambozeptor. (es) id. ambulatorium, -ii, n [Lt. ambulare разхождам ce]: (b) амбулатория - лечебно заведение, по-точно кабинетите на лекари за оказване на извънболнична медицинска помощ на приходящи болни; терминът се употребява предимно в Европа, особено в източноевропейските страни, (г) амбулатория, (en) outpatient clinic or department, dispensary. (f) dispensaire, (d) id., Ambulanz. (es) ambulatorio, dispensario. ambulatorius, -a, -um [Lt. = подвижен, от ambulare ]]: (b) амбулаторен - можещ да ходи, движещ се (за болен), приходящ (болен); лек (за болеет); амбулаторно лечение - лечение на приходящ болен, провеждано в домашна обстановка- при болен в състояние не изискващо болнично лечение. (г) амбулаторный, приходящий. (en) ambulatory. ambulant. (f) ambulant, ambulatoire, (d) ambulant, ambulatorisch, (es) ambulatorio. ameloblastoma, -atis, n [ранен Engl, amel емайл + Gr. blastos издънка, зародиш + -orna = тумор]: —> adamantinoma. amenorrhoea, -ae, f [Gr. a-priv. без- + Gr. men месец + Gr. rhw тека]: (b) аменорея - липса или ненормално спиране на менструацията; може да бъде физиологична (напр. при бременност), патологична (при различни органични заболявания), първична или вторична, лактационна, овариална, хипоталамо-хипофизарна и т.н. (г) аменорея, (en) amenorrh(o)ea. (f) aménorrhée. (d) Amenorrhoe. (es) amenia, amenorrea. a.-galactorrhoea syndromum: —> Chiari (J.)-Frommel amenorrhoea-galactorrhoea syndromum. amentia, -ae, f [a-priv. f + Lt. mens, mentis ум, разум, разсъдък]: (b) аменция (буквално безумие) - умствена изостаналост (остар,), деменция, виж dementia; аментивен синдром - вид помрачаване на съзнанието, характеризиращо се с несвързаност в мислите, речта и движенията, (г) аменция. (en) id., dementia. Idiotie. (f) démence, (d) id. (es) amencia, demencia. Ames' testum (Bruce Nathan Ames, американски биохимик, p. 1928): тест или анализ на Еймс - за карциногенност на химични съединения или на среда за култивиране, ползвайки мутантен щам на Salmonella typhi murium. ametropia, -í,/ [Gr. ametros несъразмерен, неправилен, от
amimia 20 Gr. a-priv. без- + Gr. metron мярка + ops, opos, око]: (b) аметропия - рефракционна аномалия, при която има несъответствие между дължината на оптическата ос и силата на пречупващия апарат на окото, така че образите не са на правилен фокус върху ретината; съответно се получава myopia*, hypermetropia* или astigmatismus*. (г) аметропия, (en) id. (f) amétropie. (d) Ametropie, Fehlsichtigkeit, (es) ametropia. amimia, -ae, f [a-priv. f + Gr. mimos актьор, подражание]: (b) амимия: 1. липса или намаляване на изразителността на лицевата мускулатура, както напр. при паркинсонизъм; 2. невъзможност за изразяване чрез неречева комуникация, т.е чрез жестове и знаци, както и невъзможност за разбиране значението на жестове, знаци, символи и мимика, (г) 1. амимия. (en) 2. id. (f) 1. amimie; 2. amnésie mimocinétique. (d) Amimie. (es) 1. id.; 2. asemi a. amino-: представка, означаваща съединение, съдържащо амино-карбоксилен радикал -NH2 (напр. aminoacidum*). aminoacidum, -i, п [amino- f + Lt. acidus киселина]: (b) аминокиселина - органична киселина, която съдържа аминогрупи, или всяко органично съединение, което съдържа амино- (-NH2) и карбоксилна (-СООН) група; аминокиселините са основна структурна единица в молекулата на белтъчините в живите организми и определят биологичната им специфичност и хранителна необходимост; съответно на това, те класически се делят на есенциални (незаменими) - необходими за доставяне в организма с храната, защото не могат да бъдат синтезирани от организма, и неесенциални - които се синтезират в организма и не са необходима съставка на хранителната диета; основните 20 алфа-аминокиселини, специфицирани по генетичен код, служат за синтезиране на белтъчините (чрез пептидна връзка през РНК) - това са: аланин, аргинин, аспарагин, аспарагинова к-на, валин, глицин, глутамин, глутаминова к-на, изолевцин, левцин, лизин, метионин, пролин, серин, тирозин, треонин— триптофан, фенилаланин, хистидин, цистеин, (г) амино-кислота, (en) amino acid. (f) aminoacide, acide aminé, (d) Aminosäure, (es) aminoácido, (syn) acidum aminicum. Ammonis' cornu (Ammon /Атоп, Атип/, гръцкото име на бога на живота и плодородието /с глава на овен/ в древния Египет): рог на Амон, амонов рог - част от хипокампуса (hippocampus*) на мозъка. amnesia, -ae, f [Gr. = забравяне, от Gr. a-priv. без- + Gr. mneme памет, помнене]: (b) амнезия - частична или пълна загуба на паметта, разстройство или загуба на способността да се съхранява и възпроизвежда информацията, складирана в т. нар. дълготрайна памет (празнина в спомените), или в краткотрайната памет (пълна или частична невъзможност да се спомнят придобитите знания), (г) амнезия, (en) id. (f) amnésie, (d) Amnesie. Errinerungsverlust, Gedächtnisstörung, (es) id. a. anterograda: (b) антероградна амнезия - разпростира се върху събития, станали след заболяването или травмата, причинили това състояние. (г) антероградная амнезия, (en) anterograde amnesia. (f) amnésie antérograde. amnésie de fixation, (d) anterograde Amnesie, (es) amnesia anterograda. a. retrograda: (b) ретроградна амнезия - обхваща събития, предшестващи заболяването или травмата, причинили това състояние, (г) ретроградная амнезия, (en) retrograde amnesia, (f) amnésie rétrograde, (d) retrograde Amnesie, (es) amnesia retrógrada. amnion, -ii, n [Gr. = зародишева ципа, обвиваща агнето, от Gr. amnos агне]: (b) амнион - най-вътрешната от екстра- ембрионалните мембрани, която обвива ембриона in utero и обгръща амниотичните (околоплодни) води; средната е chorion*, а външната - decidua*. (г) амнион; амниотическая, или водная, оболочка, (en) id., amniotic sac. (f) amnios, enveloppe amniotique, (d) id., Fruchtwasserhaut, Schafhaut, Amnionsack, (es) amnios. amoebiasis, -i./[Gr. amoibê смяна + L^. -iasis състояние]: (b) амебиаза, амебна дизентерия - протозойна инфекция с Entamoeba histolytica или други патогенни амеби, засягаща предимно дебелите черва (чревна амебиаза - dysenteria amoebica) и много по-рядко други органи като усложнение (амебни абсцеси в черния дроб, мозъка и др.), (г) амебиаз, амебная дизентерия, (en) amebiasis (Ат.), amoebiasis (Engl.), am(o)ebic dysentery, (f) amibiase (intestinale), dysenterie amibienne. (d) Amöbiasis, Amöbenruhr, Amöbendysenterie, (es) amebiasis, disentería amebiana. Amoss' signum (Harold Lindsay Amoss, американски лекар, 1886-1956): симптом на Еймъс - при болезнена флексия на гръбнака: ако болният трябва да се надигне от легнало в седнало положение, той прави това подпирайки се на ръцете си, като ги поставя в леглото далеч зад гърба си. amotio, -onis, / [Lt. a-movëre, pp. amotus, отстранявам, отдалечавам]: (b) амоция - отстраняване, премахване, (г) устранение, удаление, (en) removal, ablation, (f) écartement, ablation, (d) Wegschaffen, Entfernung, (es) ablación, desprendimiento (de retina). a. retinae: —> ablatio retinae. amp.: ampulla1; съкр. в рецепти. ampelotherapia, -ae. f [Gr. ampelos лоза,, грозде + Gr. therapeia лечение]: (b) ампелотерапия, гроздолечение (остар.) - лечение на заболявания с грозде. прилагано в миналото, (г) виноградное лечение, (en) grape-cure, (f) cure de raisins, (d) Traubenkur, (es) cura de uvas. ampere (no и^ето на André-Marie Ampère, френски физик и математик. 1775-1836): ампер - единица по SI- системата за електрически ток; символ А. amphi- [Gr. amphi]: в съставни думи означава от двете страни,, около, двойно. amphiarthrosis, -is, f [amphi f + Gr. arthron става]: (b) амфиартроза, полуподвижна става - вид хрущялна става със слаба подвижност, тъй като връзката между двете кости се осъществява чрез flbrocartllago), както напр. при сакроилиачната става, (г) амфиартроз, (en) id. (f) amphiarthrose, diarthrose peu mobile, (d) Amphiarthrose, Wackelgelenk, bänderstraffes Gelenk. (es) anfiartrosis. amphibolicus, -a, -um [Gr. amphibolus двусмислен, от Gr. amphi на две страни + Gr. ballo хвърлям]: (b) амфиболен - двузначен, двусмислен, колебаещ се, неясен (за период на болест); отнасящ се до реакции или биологични пътища, които служат както на биосинтезата, така и на разграждането, (г) двузначный, двусмисленный, колеб¬ лющийся, неясный, (en) amphibolic, uncertain, vacillating, (f) changeable, (d) amphibol, zweideutig, wechselbar. (es) anfibólico. ampho- [Gr. amphö]: в съставни думи означава двамата (двете) едновременно, и единия, и другия.. amphodontosis, -is, f [ampho- f + Gr. odus, odontos, зъб]: —> parodontosis. amphorophonia, -ae,/[Lt. amphora, от Gr. amphoreus голям съд c две дръжки, делва + Gr. phone звук, глас]: (b) амфорофония - амфоричен звук на гласа: металичен, кух или духащ характер на звука. който се чува над белодробни кухини, когато болният говори или шепне, (г) амфорофония. (en) amphoric or cavernous voice, amphorophony. (f) amphorophonie, résonance amphorique. (d) amphorischer Klang. (es) anforofonia, anforiloquia. amphoterus, -a. -um [Gr. amphoteros и двамата, и двете страни]: (b) амфотерен - двустранен, двойствен, имащ две противоположни • характеристики, по-специално притежаващ едновременно свойства на киселини и основи, (г) амфотерный, двусторонний, двойственный. (en) amphoteric, amphoterous. (f) amphotère. (d) amphoter,
21 amyloidosis zweisinnig, (es) anfótero, anfotérico. amphotonia, -ae, f [ampho-* + Gr. tonos напрежение]: (b) амфотония (остар.) - приема се, че означава повишена възбудимост както на симпатиковата, така и на парасимпатиковата нервна система, или свръхтонус на цялата автономна нервна система, (г) амфотония. (en) id.. amphotony. (f) amphotonie. (d) Amphotonie. (es) anfotonia. Amplatz' catheter (Kurt Amplatz, американски кардиолог, 20-и век): —► catheter Amplatzi. ampulla1, -asf(pl ampullae) [от Lt, ampla bulla голям мехур, воден мехур]: (b) ампула - херметически затворено шишенце с по-широка основа и тясна дръжка, най-често съдържащо стерилен дозиран лекарствен разтвор (или прах за приготвяне на разтвор) за инжекции; колба, стъклен съд с тясно гърло и широка основа. (г) ампула. (en) ampul(e), ampoule. (f) ampoule. (d) Ampulle, bauchiges Gefäss. (es) ampolleta, ámpula. a, Erlenmeyeri (Emil Richard August Carl Erlenmeyer, германски химик, 1825-1909): —> Erlenmeyer' ampulla. ampulla2, -ae, /f]]: (b) ампула - колбообразно разширение на тръбовиден орган, канал или проток, напр. ампула на ректума (виж по-долу). (г) ампула. (en) id. (f) ampoule. (d) Ampulle, kolbenartig erweitere Stelle, (es) ampolla. a. ductus deferentis (Henle): -* ampulla Henle. a. Henle' (Friedrich Gustav Jakob Henle, германски анатом:, патолог и хистолог, 1809-1885): ампула на Хенле - разширение на ductus* deferens в дисталния му край. (syn) ampulla ductus deferentis (Henle). a. Lieberkühni (Johann Nathaniel Lieberkühn, герман¬ ски анатом, 1711-1756): ампула на Либеркюн - разширеното крайне на лимфния съд в чревна власинка. a. recti [NA]: (b) ампула на ректума - долната разширена част на правото черво. точно над аналния канал. (г) ампула прямой кишки. (en) rectal ampulla, id. (f) ampoule rectale. (d) Rektumampulle. (es) ampolla del recto. (syn) pars ampullaris recti [s-NA]. a. Thoma' (Richard Thoma,, германски хистолог. 1847¬ 1923): ампула на Тома - малки крайни разширения на интерлобарната артерия в пулпата на далака. amputatio, -<^i^iis/'[Lt, amputare отрязвам]: (b) ампутация - премахване (оперативно или травматично) на крайник, част от крайник, гръдна жлеза или друга издадена или изпъкваща част на тялото; срв. exarticulatio; повечето класически хирургични ампутации са епоними - според имената на въвелите ги хирурзи (за по-известните от тях виж накратко по-долу). (г) ампутация, (en) amputation, (f) amputation, (d) Amputation, Abnahme, (es) amputación. a. Alansoni (Edward Alanson, английски хирург:, 1747¬ 1823): ампутация по Алънсън - циркулярна ампутация на крайник с оформяне на чукана като кух конус. a. Bedard' (Pierre Augustin Béclard, френски анатом и хирург, 1785-1825): ампутация по Bexnap - дезарти- кулация на тазобедрената става, с изрязване първо на задното ламбо. a. Bieri (August Karl Gustav Bier, германски хирург, 1861-1949): ампутация по Бир - остеопластична операция на крака с костно ламбо от тибията и фибулата, изрязани над ампутационния чукан. a. Callanderi (Latimer Callander, американски хирург, 1892-1947): ампутация по Калъндър - тенопластична дезартикулация на коляното с изрязване на пателата. a. Chopart' (François Chopart, френски хирург, 1743¬ 1795): —> Chopart' operatio. a. Dupuytren' (Барон Guillaume Dupuytren,, френски хирург и патолог. 1777-1835): ампутация по Дюпюитрен - дезартикулация на раменната става. a. Gritti' (Rocco Gritti, италиански хирург, 1828-1920): ампутация по Грити - на долния крайник, чрез дезартикулация на коляното, ползвайки пателата като остеопластично ламбо върху края на фемура. a. Lisfranc' (Jacques Lisfranc de St. Martin, френски хирург, 1790-1847): ампутация по Лисфранк - отделяне на стъпалото между тарзуса и метатарзалните кости. a. Maisonneuve' (Jules Germain François Maisonneuve, френски хирург, 1809-1894): ампутация по метода на Мезоньов - първо да се счупи костта и после да се изрязват меките тъкани. a. Pirogovi (Николай Иванович Пирогов, руски военен хирург, анатом и патолог, 1810-1881): ампутация по Пирогов - на крака през глезена, като се оставя част от calcaneus в долния край на чукана. a. Syme' (James Syme, шотландски хирург, 1799-1870): ампутация по Сайм - ампутация на стъпалото през глезена, с премахване на двата малеола. a. Teale' (Thomas Pridgin Teale, английски хирург, 1801-1868): ампутация по метода на Тийл - запазване на дълго правоъгълно ламбо от мускула от едната страна на ампутирвания крайник, и късо ламбо от другата страна. a. Vladimirov-Mikulicz' (Владимир Дмитриевич Владимиров, руски хирург, 1837-1903: Johann von Mikulicz-Radecki, германски хирург, 1850-1905): ампута¬ ция по Владимиров-Микулич - остеопластична резекция на стъпалото с изрязване и на talus, и на calcaneus. Amsler' testum et scala (Marc Amsler, швейцарски офтал¬ молог, 1891-1968): тест и скала (карта) на Амслер - за изследване на централното зрение: начертан квадрат с размер 10 см2, разделен на квадратчета от по 5 мм, върху който пациентът може да проектира дефект на централното си зрение. Amussat' signum (Jean Zuléma Amussat, френски хирург, 1796-1856): признак на AMKocà - напречни разкъсвания на интимата в каротидните артерии като аутопсионно доказателство за смърт от обесване. amygdala, -ae, f [Gr. amygdale = amygdalon бадем]: —> tonsilla. amygdalitits, -tídiis/Vf + + -itis = възпаление]: —> tonsillitis. amylaceus, -a, -um [Gr. amylon фино брашно, нишесте]: (b) нишестен, нишестеноподобен, подобен на скорбяла, (г) крахмальный, крахмалистый, крахмаловидный, (en) amylaceous, starchy. (f) amylacé, féculent, (d) stärke¬ mehlhaltig, stärkeartig, (es) amiláceo. amylasa, -ae, f [amylon ]]: (b) амилаза - един от групата амилолитични ензими. които разграждат гликогена. скорбялата и подобните им а-1,4-гликозиди; секретира се при млекопитаещите от слюнчените жлези и панкреаса; срв.. diastasa* (не е синоним), (г) амилаза, (en) amylase. (f) amylase. ferment amylolytique. (d) Amylase. (es) amilasa. amyloideus, -a. -um. amyloides, gen, -is [amylon î + Gr, -eides подобен]: (b) амилоиден - подобен на амилоид или на нишесте, съдържащ амилоид (amyloidum*). (г) амилоидный, (en) amyloid. (О amyloïde. (d) Amyloid-, (es) amiloideo. amyloidosis, -is. / [f]: (b) амилоидоза - амилоидна дистрофия: група патологични състояния с различна етиология. характеризиращи се с екстрацелуларно отлагане и натрупване на неразтворимо белтъчно вещество (amyloidum*) в различни органи и тъкани на тялото; може да бъде първична (наследствени форми с дифузно засягане на артериалните стени и мезенхимните тъкани) и вторична (при хронични възпалителни заболявания, със засягане главно на черния дроб, далака и бъбреците); съвременните класификации разглеждат две основни форми (с различен биохимичен тип на амилоидните фибрили): първична или имуноцитна, и вторична или реактивно-системна амилоидоза. (г) амилоидоз, амилоидная дистрофия, (en) id. (f) amyloïdisme. amyloidose, amylose. infiltration amyloïde. dégénérescence amyloïde ou cireuse. (d) Amyloidose. Amyloidentartung, amyloide Degeneration. (es) amiloidosis, degeneración amiloidea.
amyloidum 22 amyloidum, -i. n [|J: (b) амилоид - всяко белтъчно вещество от групата на химически различни. сложни протеини, които се оцветяват по подобен начин (с различни бои) и микроскопски изглеждат хомогенни. но са съставени от линеарни, слепени фибрили. подредени в слоеве (видимо с електронен микроскоп); амилоид характерно се среща като патологично екстрацелуларно натрупване (виж по- горе amyloidosis), особено във връзка с ретикуло- ендотелиалната тъкан; различават се два основни биохимични типа\ амилоид-лековерижен-протеин и амилоид-А-протеин, но съществуват и по-рядко срещани типове. (г) амилоид, (en) amyloid, (f) amyloïde, substance amyloïde, (d) Amyloid, Gerüsteiweißkörper, (es) amiloide. amylum, -i. n [Gr. amylon фино брашно,, нишесте]: (b) нишесте. скорбяла. (г) крахмал. (en) starch. id. (f) amidon. fécule. (d) Stärke. (es) almidón. amyotaxia, -ae. f [Gr. a-priv. без- + Gr. mys, myos, мускул + Gr-, taxis ред]: (b) амиотаксия - мускулна ataxia*: неволеви, принудителни, хорео-атетоидни мускулни движения. (г) амиотаксия. (en) amyotaxy, id., muscular ataxia, (f) emyotexle. folie musculaire. (d) Amyotaxie. (es) amio^x^. amyotonia, -ae,/: —► myatonia. amyotrophia, -ae,/: —* myatrophia. an- (виж а-): представка. означаваща отрицание, липса— напр. anacidites). ana [Gr. ana]: по равни части (ana partes), виж aa, ää. ana- [f]: представка, означаваща движение нагоре (напр. anabolismus*), усилване, обратно действие (напр. anabiosis*). ANA: съкр. за антинуклеарно антитяло (АНА), виж anticorpus antinucleare. anabiosis, --sf[Gr. ana- = обратно + Gr. bios живот]: (b) анабиоза: 1. временно и обратимо. почти пълно прекратяване на жизнените процеси (приспособителна реакция при низши животински видове); 2. съживяване след явна смърт, (г) 1. анабиоз, (en) 2. id. (f) 1. anabiose. (d) 1. Anabiose. (es) 2. id. anabolismus, -i, m [Gr. anabolë насип, покачване, от Gr. ana нагоре + Gr. bole хвърляне]: (b) анаболизъм - изграждане на органични вещества в организма като част от метаболитните процеси. по-специално изграждане на сложни химически съединения от по-прости такива (напр. протеини от аминокиселини). обикновено ползвайки енергия; срв. catabolismo, metabolismus, (г) анаболизм, (en) anabolism. (f) anabolisme. (d) id.. Aufbaustoffwechsel. (es) anabolismo. anaciditas, -atis, f [Gr. an-priv. без- + Lt. acidum киселина]: (b) анацидитет: 1. липса на киселинност; 2. употребява ce обикновено в смисъл на липса на солна киселина в стомашния сок = achlorhydria. (г) 2. ахлоргидрия. (en) anacidity. (f) 2. suc gastrique anacide. (d) Anazidität. (es) 1. anacidez. anaemia, -ae. f [an-priv, f + Gr. haima кръв]: (b) анемия - намаляване на броя на еритроцитите (в куб. мм) и количеството на хемоглобина (в 100 мл кръв) под нормата; обикновено терминът се отнася за концентрацията на кислород-доставящите елементи на кръвта в единица обем, за разлика от общите им количества, т.е. не се отнася за случаите на oligaemia*, oligocythaemie) и ollgochromeémla). (г) анемия, малокровие, (en) anemia (Am.), anaemia (Engl.), (f) aném^, (d) Anämie. Blutarmut, (es) anemia. a. achlorhydrica: вид хронична хипохромна микроцитна анемия, виж Hayem-Faber morbus. а. achrestica [Gr, an-priv. без- + Gr. chresis използване]: (b) ахрестична анемия - хронична прогресивна, тежка мегалобластна анемия без ахилия, с промени в костния мозък и периферната кръв подобни на anaemia perniciosa (виж по-долу), но резистентна на лечение с витамин В12, тъй като се свързва с недостатъчност на фолиева киселина. (г) ахрестическая анемия. (en) achrestic an(a)emia. (f) anémie achrestique. (d) achrestische Anämie, (es) anemia acréstica. (syn) anaemia Israels-Wilkinson. a. Addison-Biermer' (Thomas Addison, английски лекар, 1793-1860; Anton Michael Biermer, швейцарски лекар, 1827-1892): —> anaemia perniciosa. a. aplastica: (b) апластична анемия - характеризира ce със силно намалено образуване на еритроцити и хемоглобин, обикновено придружено с изразени гранулоцитопения и тромбоцитопения, като резултат на хипопластичен или апластичен костен мозък (при лъчева болест, отравяния и др.). (г) апластическая. или арегене- раторная. анемия. (en) aplastic an(a)emia, an(a)emia gravis, (f) anémie aplastique. (d) aplastische Anämie. (es) anemia aplástica о arregenerativa. (syn) anaemia Ehrlichi. a. autoimmunis haemolytica: (b) автоимунна хемолитична анемия - група анемии с различна тежест, причинени от автоантитела (2 типа - студови и топлинни антитела), предизвикващи хемолиза; може да бъде идио- патична или вторична при неопластични, автоимунни и други заболявания. (г) гемолитическая аутоиммунная анемия. (en) autoimmune hemolytic an(a)emia. (0 anémie hémolytique auto-immunne. (d) autoimmunhämolytische Anämie, (es) anemia hemolítica autoinmune. a. Cooley' (Thomas Benton Cooley,, американски педиатър, 1871-1945): —* thalassaemia major. a. Czerny' (Adalbert Czerny, германски педиатър, 1863-1941): анемия на Черни - хранителна анемия при малки деца всл. на недоимъчно и неправилно хранене. a. Diamond-Blackfan' (Louis Klein Diamond, 1902¬ 1999, и Kenneth Daniel Blackfan, 1883-1941, американски педиатри): —> Diamond-Blackfan syndromum. a. Ehrlichi (Paul Ehrlich, германски хистолог, имуно- лог и бактериолог, 1854-1915): —> anaemia aplastica. a. Fanconi' (Guido Fanconi, швейцарски педиатър— 1892-1979): —* Fanconi' syndromum sive pancytopenia. a. haemolytica: (b) хемолитична анемия. хемолитична жълтеница - група анемии, дължащи се на повишено разпадане на еритроцитите; могат да бъдат наследствени (вродени ензимни дефекти, еритроцитни ензимопатии и хемоглобинопатии) и придобити (токсични, имуно- хемолитични, автоимунни - виж по-горе а. autoimmunis haemolytica), (г) гемолитическая анемия. гемолитическая желтуха. (en) hemolytic an(a)emia. (f) anémie hémolytique, (d) hämolytische Anämie. (es) anemia hemolítica. (syn) icterus haemolyticus. a. haemolytica neonatorum: —♦ erythroblastosis fetalis. a. hyperchromica: хиперхромна анемия - анемия с оцветителен индекс над 1, т.е. с увеличено количество (тегло) на хемоглобина. отнесено към обема на еритроцитите; срв. anaemia hypochromica. a. hypochromica: хипохромна анемия - анемия с оцветителен индекс под 1. или с намалено количество (тегло) на хемоглобина, отнесено към обема на еритроцитите, т.е. средната корпускуларна концентрация на хемоглобина е под нормата и отделните еритроцити съдържат по-малко хемоглобин, отколкото биха имали при оптимални обстоятелства. a. Israels-Wilkinson' (Martin Cyril Gordon Israels, p. 1906, и John Frederick Wiikinson, p. 1897, английски лекари): —> anaemia achrestica. a. Marchiafava-Micheli' (Ettore Marchiafava, италиан¬ ски патолог и невролог, 1847-1935; Fernando Micheli, италиански клиницист, 1872-1936): —* Marchiafava- Micheli morbus. a. microsphaerocytica (Minkowski*-Chauffard): (b) микросфероцитна анемия - вид фамилна хемолитична анемия: наследствено хронично заболяване всл. на
23 anaesthesiologia вроден дефект на spectrin - главна съставка на клетъчната мембрана на еритроцитите, която става ненормално пропусклива за натрий. с резултат задебеляване и почти сферична форма на твърде крехките и склонни към спонтанна хемолиза еритроцити, (г) микросферо- цитарная анемия. врожденная (семейная) гемолитическая болезнь. (en) microspherocytic an(a)emia. hereditary spherocytosis. (f) anémie microsphérocytique. (d) familiär hämolytische Anämie. (es) anemia hemolítica microcítica. (syn) icterus haemolyticus familiaris. (syn) anaemia Minkowski-Chauffard. a. Minkowski-Chauffard' (Oskar Minkowski, германски лекар, 1858-1931; Anatole Marie Emile Chauffard, френски лекар, 1855-1932): —► anaemia microsphaerocytica. a. perniciosa (Addison^Biermer): (b) пернициозна, мегалобластна, злокачествена или витамин Вр- дефицитна анемия - хиперхромна анемия. възникваща всл. на нарушения в абсорбцията на витамин В|2, обикновено като резултат на атрофия на стомашната лигавица и липса или понижена секреция на вътрешния стомашен фактор (Castle* intrinsecus factor); развива ce хронично прогресивно, най-често при възраст над 50 (известни са и вродени наследствени форми). с прояви от кръвта (макроцити и мегалобласти), храносмилателния тракт (изгладен език. ахилия и др.) и нервната система (фуникуларна миелоза при тежки нелекувани форми в миналото), (г) пернициозная анемия. злокачественное малокровие. В ^-дефицитная анемия. (en) pernicious. or macrocytic achylic. or malignant anaemia, addisonian an(a)emia. (f) anémie pernicieuse, anémie hyperchrome mégalocytique, anémie d'Addison, maladie de Biermer, (d) id., perniziöse Addison-Biermer-Anämie. (es) id., anemia megaloblástica, enfermedad de Addison-Biermer. (syn) anaemia perniciosa progessiva. anaemia Addison-Biermer'. a. posthaemorrhagica: (b) постхеморагична или следкръвоизливна анемия: 1. остра анемия. настъпваща след сравнително внезапна и бърза загуба на кръв. напр. при травматично разкъсване на голям кръвоносен съд, кръвоизлив при ектопична бременност, при хемофилия или остра левкемия; 2. хронична хипохромна анемия. настъпваща след по-малки. но повтарящи се продъл¬ жително време кръвоизливи. напр. при метрорагии, кървене от хемороиди и др. (г) постгеморрагическая анемия, (en) posthemorrhagic an(a)emia. (f) anémie posth^mon-ag^ue, (d) posthämorrhagische Anämie, (es) anemia poshemorrágica. a. Rundles-Falls' (Ralph Wayne Rundles, американски хематолог, p. 1911; Harold Francis Falls, американски офталмолог и генетик, p. 1909): сидеробластна анемия на Рандълс-Фолс - наследствена (Х-свързана) форма на вродена. семейна анемия, характеризираща се с обилно количество сидеробласти, хипохромни микроцити и пойкилоцитоза. (syn) anaemia sideroblastica hereditaria. a. secundaria: (b) секундарна или вторична анемия. която е последствие на заболявания на други органи и системи. както някои хемолитични или автоимунни анемии. (г) вторичная анемия. (en) secondary anaemia. (f) anémie secondaire, (d) sekundäre Anämie, (es) anemia secundaria. a. sideroblastica hereditaria: —> anaemia Rundles-Falls. a. sideropriva [Gr. sideros желязо + Lt. privus лишен от нещо]: (b) сидеропривна или желязодефицитна анемия - хипохромна микроцитна анемия. характе¬ ризираща се с ниско ниво на серумното желязо. увеличена желязо-свързваща способност на серума. намален серумен феритин и намалени железни депа в костния мозък, (г) железодефицитная анемия. (en) iron defficiency anaemia, hypoferric an(a)emia. (f) anémie ferriprive, anémie par manque de fer. (d) Eisenmangel¬ anämie. (es) anemia por déficit de hierro. a. splenica: —* Banti' syndromum. a. spuria: —> pseudoanaemia. anaemicus, -a. -um [anaemia*]: (b) анемичен, малокръвен. (г) анемический, малокровный, (en) an(a)emic. (f) anémique. (d) anämisch, blutarm. (es) anémico. anaerobia, -orum. n/pl [Gr. an-priv. без- + Gr. aër въздух + Gr, bios живот]: (b) анаероби - микроорганизми, които могат да живеят и да се развиват при липса на кислород; срв. aerobia; делят се на факултативни анаероби, които могат да се развиват и на въздух или при намалено налягане на кислород. и облигатни анаероби, които се развиват само при пълна липса на молекулярен кислород. (г) анаэробы. (en) anaerobes. (f) anaérobies (germes), (d) Anaerobier. Anaerobien. (es) anaerobios. anaesthesia, -ae, f [Gr-. an-priv. без- + Gr. aisthesis чувство, усет]: (b) анестезия: 1. загуба на сетивността всл. на фармакологично потискане на нервната функция (като странично действие на дадено лечение) или всл. на нервна дисфункция в определен участък на тялото; 2. упойка, обезболяване - състояние на безчувственост, загуба на сетивността, предизвикана от целенасочено прилагане на упойващи лекарства (главно при хирур¬ гична намеса), (г) анестезия: 1. потеря чувстви¬ тельности; 2. обезболивание, (en) anesthesia (Am,), anaesthesia (Engl.), (f) anesthésie, (d) Anästhesie: 1. Empfindungslosigkeit, Unempfindlichkeit; 2. Schmerz¬ ausschaltung. Schmerzbetäubung, (es) anestesia. a. basalis: —► basisnarcosis. a. Davy' (Sir Humphry Davy, английски химик, 1778¬ 1829): —> Davy' anaesthesia. a. generalis: обща упойка, виж narcosis. a. inhalatoria: (b) инхалационна анестезия - наркоза чрез въвеждане на газообразни или парообразни упойващи средства в дихателните пътища, (г) ингаля¬ ционная анестезия, ингаляционный наркоз. (en) inhalation an(a)esthesia. (f) anesthésie par inhalation, (d) Inhalations¬ anästhesie. (es) anestesia por inhalación de gases anestésicos. a. intravenosa: (b) венозна анестезия - обща упойка предизвикана чрез инжекционно въвеждане на депресанти на централната нервна система. (г) внутри¬ венная анестезия. (en) intravenous an(a)esthesia. (f) anesthésie intraveineuse. phlébonarcose. (d) intravenöse Anästhesie, (es) anestesia intravenosa. a. localis: (b) местна упойка - обезболяване на дадена част от тялото: посредством инфилтрационна анестезия (инжектиране на локално анестетично средство в болезнената област). или чрез проводникова анестезия - виж a. truncularis (не чрез епидурална инжекция), (г) местная анестезия, местное обезболивание, (en) local anaesthesia (infiltration and topical an(a)esthesia). (f) anesthésie locale, (d) Lokalanästhesie, örtliche Betäubung, (es) anestesia local. a. olfactoria: —► anosmia. a. truncularis: (b) проводна или стволова анестезия - местна упойка. при която локалният анестизиращ разтвор се инжектира или около даден нерв (= нервна блокада), за да потисне провеждането на болковите импулси от съответно инервираната област. или около мястото за анестезиране (= блокада на полето), създавайки анестезираща “стена” чрез инжектиране на локален анестетик; към този вид анестезия спада и епидуралната анестезия, (г) проводниковая анестезия. (en) conduction or regional anaesthesia (including nerve and field block. spinal and epidural an(a)esthesia). (f) anesthésie tronculaire ou régionale, (d) Leitungsanästhesie, (es) anestesia segmentaria. (syn) anaesthesia regionalis. cncesthesiélogia, -ae,f [anaesthesia f + Gr. logos учение]: (b) анестезиология - медицинска специалност, изучаваща фармакологичните, физиологичните и клиничните основи на анестезията и свързаните с нея области. като
anaesthetica 24 обезболяване (при хронична и остра болка) и управляване на жизненоважни функции на организма по време на операции и при застрашаващи живота състояния (интензивна респираторна помощ и методи за съживяване), (г) анестезиология. (en) an(a)esthesiology. (f) anesthésiologie. (d) Anästhesiologie. (es) anestesiología. anaesthetica (remedia), n/pl [anaesthesia*]: (b) анестетици - анестезиращи. обезчувствяващи, обезболяващи лекар¬ ствени средства, които обратимо потискат функцията на невроните с цел загуба или намаляване на възможността да се възприемат болката и/или другите усещания, (г) анестезирующие, или обезболивающие. средства, (en) anUtesthetics, anaesthetizing agents, (f) anesthésiques, (d) schmerzstillende Mittel. Betäubungsmittel. Anästhetika, (es) (agentes) anestésicos. analéptica (remedia). n/pl [Gr. analepsis възстановяване, подобряване, от Gr. analambano възстановявам]: (b) аналептици - аналептични. усилващи. стимулиращи. възстановяващи лекарствени средства: лекарства, които в терапевтични дози възстановяват отслабени или потиснати функции на централната нервна система, по- специално на важни центрове в продълговатия мозък (дихателен и вазомоторен); лекарствените средства. стимулиращи и усилващи функцията на отделните органи. се класифицират според органа, върху който основно действат (напр. сърдечни или респираторни аналептици), като според някои литературни източници последните се отделят в групата на стимулантите - stimulantia*, (г) аналептики, аналитические средства, (en) analeptics; stimulants, excitants, (f) analeptiques; stimulants. excitants, (d) Analeptika. analeptische Mittel. anregende oder belebende Mittel. Reizmittel. (es) analépticos; medicamento restaurador, excitante y estimulante, (syn) stimulantia, excitantia. analgesia, -ae. f [Gr. an-priv. без- + Gr. algos болка]: (b) аналгезия - отстраняване или липса на чувството за болка (без загуба на съзнание): неврологично или фармаколо¬ гично предизвикано състояние. при което болезнените дразнения са така намалени и притъпени, че вече не водят до болка, въпреки че се усещат, (г) аналгезия, (en) id. (f) analgésie, analgie. (d) Analgesie, Analgie, Schmerz¬ unempfindlichkeit, Schmerzlosigkeit, (es) id. (syn) analgia. analgetica, (remedia). n/pl (î): (b) аналгетици - аналгетични. болкоуспокояващи лекарствени средства: лекарства. които предизвикват analgesia*. т.е. те облекчават болката чрез промяна на възприятието на болезнените дразнения. без да предизвикват anaesthesia*. (г) аналгетики, аналге- зирующие. или болеутоляющие. средства, (en) analgesics, analgetics, (f) analgésiques, (d) Analgetika, schmerzstillende Mittel. schmerzlindernde Mittel, (es) analgésicos, sustancia analgésica, (syn) entidolorose. anodyna. analgia, -ae,/; —> analgesia. analis, -e [anus*]: (b) анален - отнасящ се до ануса, заднопроходен. (г) анальный, заднепроходный, (en) anal. (f) anal. (d) anal, After-, (es) anal. analysator, -oris. m (pl analysatores) [|]: (b) анализатор, анализатори - органи, осъществяващи анализа на дразненията от външната и вътрешната среда. виж при organa sensuum; терминът е предложен от И. П, Павлов (Pavlov*) и възприет у нас в последните около 40 години (заимстван от руската литература), като понятието включва периферното рецепторно образувание, целия проводящ път и областта от мозъчната кора. където се приемат импулсите от дадения рецептор и се анализира информацията от околната среда, всички те осигуряващи възприятието и образуващи специфичното за дадения анализатор усещане (вкус. мирис и др.). (г) анализатор, (en) analizer. (f) analyseur, (d) id. (es) analizador. analysis, -i,/[Gr. = разлагане, разчленяване, от Gr. analyo развързвам, разлагам]: (b) анализ, анализа: 1. разлагане на химически съединения или смеси на съставните им части или на по-прости елементи; 2. изследване на цялото чрез изучаване на съставните му части, вкл. (химическо и микроскопско) изследване. напр. на урина (виж uranalysis); 3. статистически метод(и) за обработка на събраните статистически данни и показатели. напр. непараметричен, вариационен, корелационен или друг вид анализ, (г) анализ, исследование. (en) id. (f) analyse. (d) Analyse, Zerlegung. Zergliederung; Auswertung. (chemische) Untersuchung. (es) análisis. a. Birnbaumi (К. Birnbaum, германски психиатър, 1878-1950): структурен анализ на Бирнбаум (за психични заболявания) - изучаване на съотношението между факторите. определящи конкретната структура на дадена психоза: пол, възраст. конституция, патогенеза. преморбидни особености и др. a. Fourier' (Jean Baptiste Joseph Fourier, френски математик, 1768-1830): анализ или трансформация на Фуриё - математичен метод. използван в рентгено¬ логията за реконструкция на образите при компютърната томография (СТ) и магнитния резонанс (MRI). (syn) transformatio Fourier'. а. urinae: —► uranalysis. anamnesis, -is. / [Gr. = спомен, спомняне]: (b) анамнеза - медицинската история на болния, на развитието му и предисторията на болестта, получени чрез разпитване на самия болен или неговите близки. (г) анамнез. (en) id. (f) anamnèse, anamnestiques, antécédents. (d) Anamnese. Vorgeschichte. Krankengeschichte, (es) id. anaphasis, -is. / [Gr. ana- движение нагоре + Gr. phasis съобщение, проява]: (b) анафаза - стадий от клетъчното делене (митоза или мейоза), при който хомоложните чифтове хромозоми (23 при човек) се разделят и придвижват към полюсите на клетките. за да образуват дъщерните хромозоми; виж също mitosis. (г) анафаза. (en) anaphase. (f) anaphase. (d) Anaphase, (es) Anafase. ^aphrodisiaca (remedia). n/pl [Gr. an-priv. без- + Gr. aphrodisiakos любовен, от Gr, Aphrodite (Афродита), богиня на любовта и красотата в гръцката митология]: (b) анафродизиака - лекарствени средства, които намаляват или премахват сексуалните желания. лекар¬ ства против патологично повишено полово влечение, (г) противопохотные средства. (en) an^aphrodisiacs, entephrodltlcs. (f) ^aphrodisiaques. (d) Anaphrodisiaka, (es) ^afrodisiacos. (syn) antaphrodisiaca, antierotica. anaphylaxia, -ae, / [= беззащитност, от Gr. ana- обратно действие + Gr. phylaxis опазване, самозащита]: (b) анафилаксия. анафилактична реакция - бърз тип имунологична (алергична) реакция, характеризираща ce с контракция на гладките мускули и дилатация на капилярите, предизвикана от фармакологично активни вещества (хистамин. брадикинин. серотонин и др.), и класически започваща със свързването на антиген (алерген) с антитяло (главно IgE); терминът е въведен от Richet* (в началото на 20-и век) за намалена резистент¬ ност към токсини (в смисъл на свръхчувствителност), а по-късно Arthus* го е ползвал за индуцирана свръх¬ чувствителност; понякога се употребява вместо анафилактичен шок = тежка генерализирана анафилак¬ тична реакция или реакция на свръхчувствителност тип I, настъпваща обикновено при венозно въвеждане на антигена, (г) анафилаксия. (en) anaphylaxis, anaphylactic reaction, (f) anaphylaxie, paraphylaxie. (d) Anaphylaxie, anaphylaktische Reaktion, (es) anafilaxis. anaplasia, -ae,/[Gr, anaplazo преобразувам]: (b) анаплазия - изменение на биологичните свойства на клетките в смисъл на загуба на структурната им диференциация. специално както се среща при повечето (но не всички) новообразувания, (г) анаплазия. (en) id., dedifferentiation, (f) anaplasie. (d) Anaplasie, (es) id.. anaplastia.
25 aneurysma anarthria, -ae. f [Gr. an-priv. без- + Gr. arthron съединяване]: (b) анартрия - загуба на способността за членоразделна (артикулирана) реч. (г) анартрия. (en) id. (f) anarthrie, aphasie motrice sous-corticale, (d) Anarthrie. (es) anartria. anasarca, -ae. f [от Gr. hydrops ana sarca оток на месото, от Gr. sarx, sarkos, месо]: (b) аназарка - водянка: общ оток на цялото тяло, генерализирана инфилтрация на подкожната съединителна тъкан с едематозна течност, (г) анасарка. (en) id.. hydrosarca. (f) anasarque. (d) Anasa^a, Hautwassersucht, (es) id. (syn) hydrops subcutaneus. anastomosis, -is. f [= устие, от Gr. stoma уста, и Gr-. anastomoö снабдявам с уста]: (b) анастомоза: 1. естествено съединение (директно или индиректно) между два кръвоносни съда или други тръбовидни кухи структури; терминът се ползва неправилно за нерви и мускули; 2. изкуствено (най-често оперативно) съединяване на две кухи или тръбовидни структури; 3. създаден отвор (оперативно, травматично или от патологичен процес) между две нормално разделени пространства или органи, (г) анастомоз, соустье (2). (en) id.; shunt. (f) anastomose. (d) Anastomose; 2-3. Vereinigung, Zueinandermündung, Shunt, (es) id. a. Béclard' (Pierre Augustin Béclard, френски анатом и хирург, 1785-1825): анастомоза на Беклар - свързващо клонче между дясното и лявото крайно рамо на езичната артерия, (syn) arcus raninus arteriae lingualis. a. Billrothi (Christian Albert Theodor Billroth, австрийски хирург, 1829-1894): —> Billroth' operationes sive resectiones. a. Blalocki (Alfred Blalock., американски хирург. 1899¬ 1965): анастомоза или шънт на Блейлок - при вродени цианотични сърдечни пороци: . хирургично създадена анастомоза между подключичната и белодробната артерия за увеличаване на белодробната циркулация, (syn) shunt Blalocki. a. Brauni (Heinrich Christopher Braun, германски хирург, 1847-1911): анастомоза на Браун - между аферентните и еферентни бримки на jejunum, извършена » след гастроентеростомия. a. Galeni (Claudius Galen/us/, гръцки лекар и учен в Рим, около 130 до 200 г. пХ): анастомоза на Гален - свързващо клонче на горния с долния ларингеален нерв. a. Martin-Gruber' (August E. Martin,, германски гинеколог, 1847-1933: George Benito Otto Gruber, германски патолог, 1884-1977): анастомоза на Мартин- Грубер - аномалия на нервите на предмишницата. при която има връзка между nervus medianus и nervus ulnaris. a. Riolan' (Jean Riolan, френски анатом, 1577-1657): анастомоза на Pиoлàн - определена част от маргиналната артерия на колона, свързваща горната и долната мезентериални артерии. a. Sucquet-Hoyer’ (J. P. Sucquet, френски анатом, 1840-1870: Henryk Friedrich Hoyer, полски анатом и хистолог, 1834-1907): анастомоза на Сукё ■ Хойер - артериален сегмент от артериовенозна анастомоза. с дебела стена от няколко слоя контрактилни клетки. контролиращ кръвообращението на пръстите. anastomoticus, -a. -um [f ]: —> communicans. anatomía, -ae,f[Gr. anatome разсичане, разчленяване, от Gr. anatemno разрязвам]: (b) анатомия - наука за морфологията или структурата на организмите; като медицинска специалност изучава формата и устройс¬ твото на човешкото тяло, както и взаимоотношенията на неговите органи и тъкани; в по-тесен смисъл - морфологичната структура на даден организъм, (г) анатомия, (en) anatomy, (f) anatomie, (d) Anatomie, Zergliederungskunst; Körperbau. (es) anatomía. anatoxinum, -i. n [Gr. ana- обратно действие + Gr. toxon 4 NOVA TERMINOLOGIA MEDICA ... стрела (отрова)]: (b) анатоксин - токсин, който е обработен (обикновено с формалдехид) с цел да се разрушат токсичните му свойства, но да се запази антигенността му. т.е. способността му да стимулира образуването на антитоксин-антитела и така да предизвиква активен имунитет; вакцините (vaccinum*) са специфични анатоксини. (г) анатоксин. (en) toxoid. anatoxin. (f) anatoxine, toxoïde. (d) Anatoxin, entgiftetes Toxin, Toxoid, (es) anatoxina. (syn) toxoidum (obs.). Ancylostoma duodenale, ancylostomiasis: —> Ankylostoma duodenale, ankylostomiasis. Andernach' ossicula (Johann Winther von Andernacht, германски лекар, 1505-1574): —> ossicula Andernachi. Anders' morbus (James Meschter Anders, американски лекар, 1854-1936): —> adiposis tuberosa simplex. Andersch' ganglion (Carolus Samuel Andersch, германски анатом, 1732-1777): —* ganglion Anderschi. Andersen' morbus sive glycogenosis typus IV (Dorothy Hansine Andersen, американски педиатър и патолог, 1901-1963): болеет на Андерсън, гликогенова болеет тип IV - фамилна (авт.-рец.) чернодробна цироза всл. на недостатъчност на ензима 1.4-a-glucan с натрупване на ненормален гликоген и ранно развитие на тежка чернодробна недостатъчност; виж. също glycogenosis. Andrade' morbus sive paramyloidosis (Corino M, de. Andrade, португалски лекар, 20-и век): парамилоидоза или амилоидна невропатия на Андраде (Де Андраде). португалски или японски тип фамилна амилоидна полиневропатия - наследствена (авт.-дом.) форма на амилоидоза с изразена полиневропатия, разпространена главно в Португалия и Япония (подобни форми са известни като финландски/Меретоя тип и тип Индиана/Мериленд). (syn) De Andrade morbu., neuropathia (polyneuropathia) amyloides familiaris. Andral' decubitus (Gabriel Andral, френски лекар, 1797¬ 1876): — decubitus Andral'. André Thomas' signa (André Antoine Henri Thomas, френски невролог, 1867-1963): —► Thomas' signa. androgenum, -i. n (pl androgena) [Gr. aner, andros, мъж + - genes произлязъл]: (b) андроген. андрогени - генеричен термин за вещества. обикновено хормони (напр. тестостерон), които стимулират активността на мъжките полови органи и подпомагат развитието на характерните вторични мъжки полови белези; естествени андрогени са стероидите, (г) андроген(ы). (en) androgen, testoid. (f) androgène (substance), hormone androgène ou mâle. (d) Androgen, männliches Geschlechtshormon. (es) androgeno. andromania, -ae, f [aner, andros f + Gr. mania лудост, безумие]: —> nymphomania. Anel' methodus (Dominique Anei, френски хирург, 1679¬ 1725): метод на Анел (от преди 3 века) - лигиране на артерията над и от проксималната страна на аневризма. Anel' specillum [f]: —> speclllum АееГ. anergia, -ae. f [Gr. an-priv, без- + Gr. (en)ergeia дейност]: (b) анергия: 1. липса на реактивност, отсъствие на съответна реакция на чувствителност към вещества, които се очаква да са антигенни (имуногенни, алергенни) при даден индивид; 2. липса на енергия, отпуснатост; 3. в психиатрията - намаление до липса на психическа. двигателна и речева активност. (г) анергия, (en) anergy. id. (f) anergie, (d) Anergie; Energielosigkeit (2). (es) id. aneurysma, -atis. n (pl aneurysmata) [Gr. aneuryno разширявам]: (b) аневризма - ограничено разширение на стената на артерия, вена или кухина на сърцето, свързано директно с лумена на основния съд. обикновено в резултат на вродена или придобита слабост на стената му. (г) аневризма, (en) aneurysm, (f) anévrisme. anévrysme. ertériectesle. (d) id.. Schlagadergeschwulst, (es) aneurisma. a. Charcot-Bouchard' (Jean Martin Charcot, френски невролог, 1825-1893: Charles Jacques Bouchard, френски
angeitis 26 патолог, 1837-1915): аневризма на LUapKÔ-Byiuàp - милиарна аневризма: разширение на диаметъра на малките артерии и артериоли вторично на липо- хиалинозата им вел. на продължителна хипертония. a. dissecans: (b) разслояваща или дисекираща аневризма - разцепване на артериалната стена от кръв, навлязла през дефект на интимата или при интерстициален кръвоизлив, като насъбраната по този начин кръв образува аневризма (най-често на аортата), обикновено с последваща руптура на външната стена. (г) расслаивающая аневризма. (en) dissecting aneurysm, (f) anévrisme disséquant, (d) id.. dissezierendes Aneurysma, (es) aneurisma disecante. a. Parki (Henry Park,, английски хирург, 1744-1831): аневризма на Парк - артериовенозна аневризма в областта на лакътя. свързваща брахиалната артерия с брахиалната и медиалната venae basilicae. a. Richet' (Didier Dominique Alfred Richet, френски хирург, 1816-1891): аневризма на РишС - фузиформена аневризма: вретенообразно разширение на артерия. при което процесът засяга цялата обиколка на кръвоносния съд (за разлика от обикновената сакообразна аневризма), angeitis, -tidis, f: —» angiitis. Angelman' syndromum (Harry Angelman, британски педиатър, 20-ти век): синдром на Енжълмен - синдром на “щастливата кукла": вродено и наследствено (авт.- рец.) съчетание на умствена изостаналост, атаксия. хипотония. гърчове и продължителни спазми на смях, с типично, странно изражение на лицето с отворена уста; дължи се на дефектна 15-та хромозома, унаследена от майката; същият дефект. унаследен от бащата, предизвиква Prader-Willi syndromum, Angelucci' syndromum (Arnaldo Angelucci, италиански офталмолог, 1854-1933): синдром на Ангелучи - изразена възбудимост, палпитации и други вазомоторни смущения, свързани с пролетен конюнктивит. Anghelescu' signum (Constantin Anghelescu, румънски хирург, 1869-1948): симптом на Ангелеску - при туберкулоза на гръбначни прешлени: докато е в легнало положение. болният не може да извие гръбнака си така. че да се опира само на главата и петите си. angiitis, -tidis, f [Gr, angeion съд + -itis = възпаление]: (b) ангиит - възпаление на кръвоносен съд (artériitis). phlebitis*) или на лимфен съд (lymphangiitis*); по- съвременен е синонимният термин vasculitis, (г) ангиит, (en) id.. angitis, (f) angéite, angiite, vascularite. (d) id.. Vaskulitis, Gefäßentzündung, (es) id., angeitis. (syn) angeitis, angitis; vasculitis. angina, -ae, f [Lt, angëre (ango) притискам, стеснявам-, дута, от Gr, ancho стискам, душа, задушавам]: (b) ангина: 1. остър тонзилит, гърлобол - възпалително. инфекциозно заболяване на лимфоидния гьрлен пръстен. главно на небните сливици (tonsillitis acuta); 2. остра, притискаща болка, най-често в смисъл на a. pectoris или а. abdominalis (виж по-долу). (г) 1. ангина. острый тонзиллит, (en) 1. tonsillitis. 2. id. (f) angine. (d) 1-2. id.; 1. Halsentzündung. Mandel- und Rachenentzündung, (es) id. a. abdominalis: (b) абдоминална ангина - силни коликообразни болки в корема. обикновено явяващи ce по едно и също време след ядене. причинени от исхемия на гладката мускулатура всл. на недостатъчност на мезентериалната циркулация. най-често при атеро¬ склероза. тромбоза или друга артериална патология, (г) брюшная жаба, субдиафрагмальная стенокардия, (en) abdominal or intestinal angina, (f) angor abdominalis, (d) id. (es) angina abdominal. a. agranulocytotica: агранулоцитна ангина. основна проява на агранулоцитозата. виж при agranulocytosis. a, Ludovici (Ludwigi) (Wilhelm Friedrich von Ludwig, германски хирург, 1790-1865): ангина на Лудвиг - тежка форма на целулит, въвличащ субмаксиларното, а вторично също сублингвалното и субменталното прос¬ транство. обикновено като усложнение при нелекувана зъбна инфекция в мандибуларната моларна област (срещана предимно в миналото) или при проникваща рана на пода на устната кухина. (syn) Gensoul' morbus. phlegmone colli profunda. a. monocytotica: —♦ mononucleosis infectiosa. a. pectoris: в англ о-американската литература продължава да се употребява като основен термин вместо стенокардия, въпреки че последният е по- съвременен и по-точен; виж stenocardia. а. phlegmonosa: (b) флегмонозна ангина, остър паратонзилит - остро възпаление на паратонзиларната съединителна тъкан или други околотонзиларни тъкани, вече рядко усложнение на нелекувана, запусната лакунарна ангина. (г) флегмонозная ангина. (en) phlegmonous angina. (f) angine phlegmoneuse. (d) id. (es) paratonsilitis aguda. (syn) paratonsillitis acuta. a. Plaut-Vincent' (Hugo Karl Plaut, германски лекар, 1858-1928; Jean Hyacinthe Vincent, френски бактериолог, 1862-1950): — angina (lcéromémbrenecea. a. Prinzmetali (Myron Prinzmetal, американски кардиолог, 1908-1987): ангина на Принцметъл - вариант на angina pectoris (stenocardia*), характеризиращ ce c елевация на S-T сегмента на ЕКГ (вместо обикновената депресия) по време на атаката; явява се обикновено при почивка или през нощта в леглото, има по-тежко. продължително протичане и по-лоша прогноза. а. retronasalis: остро възпаление на tonsilla pharyngea и лигавицата на фаринкса. най-често при кърмачета и малки деца. (syn) tonsillitis pharyngea. а. ulceromembranacea si ve ulcerosa (Pl aut*-Vincent): (b) улцеро-мембранозна ангина, ангина на Плаут-Венсан - язвено-некротична инфекция на меките тъкани на устната кухина. включително на сливиците и фаринкса. причинена от живеещите в симбиоза фузиформени и спирохетни организми; обикновено е свързана с некротизиращ язвен гингивит и може да развие тежки усложнения, като noma* и сепсис. (г) язвенно-пленчатая ангина. (en) Vincent’s angina, ulceromembranous angina, (f) angine ulcéro-membraneuse, angine de Vincent, (d) id., Plaut-Vincent-Angina, (es) angina ulcerativa necrotizante, angina de Plaut-Vincent, (syn) Plaut-Vincent' sive Simanovskii-Plaut-Vincent angina. cngioccrdiégraphic, -ae. f [angeion J, + Gr. kardia сърце + Gr. grapho рисувам, пиша]: (b) ангиокардиография, вазокардиография - рентгенография на сърцето и големите кръвоносни съдове след вкарване на разтвор от контрастно вещество в кръвообращението през кръвоносен съд или в сърдечна камера; срв.. angio- graphia. (г) ангиокардиография, (en) angiocardiography, cerdioangiogrephy, (f) angiocardiographic, (d) Angiokardio- graphie. (es) angiocardiografia. (syn) vesocardlographle. cngiochélecystitis, -ùdistf [Gr, angeion съд, корито на река, кръвоносен съд + Gr. choie жлъчка + Gr. kystis мехур + - itis = възпаление]: ангиохолецистит - рядко употребяван термин за възпалително заболяване на жлъчния мехур и жлъчните пътища. виж по-точния cholecystocholangitis. angiocholitis, -tidis,/[t]: —> cholangitis. angiographia, -nef [angeion î + Gr. grapho рисувам, пиша]: (b) ангиография - рентгенография на съдовете след вкарване в тях на контрастно вещество, обикновено под флуорографски контрол: в коронарни съдове на сърцето (coronarographia*), в артерии (ertériogrephia), във вени (venographia), в лимфни съдове (lymphographia) или селективно в регионални артерии за определени области (напр. церебрална ангиография), (г) ангиография, (en) angiography, (f) angiographie, (d) Angiographie, Gefäßdar¬ stellung. (es) angiografia.
27 angularis cngiohcemophilic, -ae, f [Gr. angeion (кръвоносен) съд + haemophilia*]: (b) ангиохемофилия, болест на Вилебранд-Юргене - хеморагична диатеза, причинена от наследствена (авт.-дом.) недостатъчност на кръвосъсир- ватия фактор V1IIR (factor* Willebrandi. циркулиращ в комплекс с фактор VIII и необходим за слепването на тромбоцитите към съдовите елементи); характеризира се с кървене главно от лигавиците, удължено време на кръвотечение и нормален брой тромбоцити; съществуват няколко типа. различни по тежест. и това е първа от наследствените хеморагични диатези. отделена от хемофилията като самостоятелна болест. (г) ангио¬ гемофилия. (en) Von Willebrand disease. engiohémophilie. (f) engiohémophilié, thrombopathie constitutionnelle, hémophilie vasculaire, pseudo-hémophilie, (d) Anglohämo- philie. konstitutionelle Thrombopathie (es) engiohemofilie. (syn) Willebrand-Jürgens morbus. haemophilia vascularis. angiokeratoma corporis diffusum: —► Fabry' morbus. angiologia [NA], -ae, f [angeion f ■ Gr. logos учение]: (b) ангиология - медицинска специалност, изучаваща кръвоносните и лимфни съдове заедно с всички техни взаимоотношения, (г) ангиология, (en) angiology. (f) angéiologie. (d) id.. Gefäßlchre. (es) anglologsa. (syn) systema vasorum [s-NA]. angioma, -atis,//V angiomata) ¡angeion f -r -orna = тумор]: (b) ангиома - съдов тумор: доброкачествен тумор. образуван от пролиферация (със или без дилатация) на кръвоносни съдове (haemangioma*) или на лимфни съдове (lymphangioma*). (г) ангиома, сосудистая опухоль. (en) id. (f) angiome, (d) Angiom. Blutschwamm. Gefäßtumor. Gefäßgeschwulst. (es) id. a. capillare: —» maculae De Morgani. a. lymphaticum: —> lymphangioma. a. senilis: —► maculae De Morgani. a. simplex: —* haemangioma capillare sive planum. angiomatosis, -is, f [angioma f + -osis*]: (b) ангиоматоза - състояние. характеризиращо се с множествени, мултиплени ангиоми: общ термин за болести с изобилно разрастване на кръвоносни съдове. които в по-голямата си част са наследствени (виж по-долу). (г) ангиоматоз, (en) id. (f) angiomatose. (d) Angiomatose, (es) id. a. cutcneomeningéspinclis: —► Cobb’ syndromum. a. cerebroretinalis: —* Hippel-Lindau morbus. a, encephalo^cidis sive encephclotrigeminclis: —* Sturge-Weber-Krabbe syndromum. angioneuropathia, -ae/: —» angioneurosis. angioneurosis, -is. f [Gr. angeion (кръвоносен) съд + neurosis*]: (b) ангионевроза - общ термин за болести. състояния и симптоми, свързани с т. нар. вегетативно- съдова дистония или дисфункция на съдовата система (остар.). като Raynaud* morbus. eryt•hromelelgie*. acroparaesthesia* и др. (г) ангионевроз, вегетативно¬ сосудистая дистония, (en) id. (f) névrose vasculaire, (d) Angioneurose, Gefäßneurose. Angioneuropathie, (es) id.. vasoneurosis, angioneuropatia. (syn) angiotrophoneurosis. vasoneurosis, dystonia vegetovascularis. angiopathia, -ae. f [angeion f + Gr. pathos страдание]: (b) ангиопатия - заболяване на съдовете (кръвоносни и лимфни) изобщо, напр. при хипертония. при диабет (а. diabetica) и др. (г) ангиопатия, (en) angiopathy. angiosis. (f) angiopathie. (d) Angiopathie. Gefäßerkrankung. (es) angiopatia. a. diabetica: —► Ebstein' morbus. a. retinae juvenilis: —♦ Eales' morbus. angioplastica, -ae. f [angeion î + Gr. plastos моделиран, изваян]: (b) ангиопластика - възстановяване или реканализиране на кръвоносен съд: 1. по класическите методи посредством различни хирургични процедури (напр. за механично изчистване на иптимата) или чрез прилагане на фибринолитици: 2. в съвременната медицина терминът означава ангиографска процедура за премахване на стеснени области на кръвоносен съд посредством балон-дилатация, лазерна или лазерно- термична реканализация, перкутанно транслуменално разширяване на лумена или поставяне на stent* и др.: виж също bypass. (г) ангиопластика, (en) angioplasty. interventional angiography. (f) angioplastie. (d) Angioplastik, Gefäßplastik, (es) angioplastia. cngiépscthyrésis, -is, f [angeion j + Gr. psathyros .хлабав, mpouuiue]: ангиопсатироза (остар.) - рядко употребяван термин за чупливост на малките кръвоносни съдове. angiorrhaphia, -ae. f [Gr, angeion (кръвоносен) съд + Gr rhaphe шев]: (b) аьн^1^О{^^(фи^ ■ съдов тиев. възстановително зашиване на съд. особено на кръвоносен съд. (г) сосудистый шов. (en) angiorrhaphy. (f) engiorrephie. suture vasculaire, (d) Gefäßnaht. Angiorrhaphie. (es) angiorrafia. angiorrhexis, -is, f [angeion j + Gr. r hex is разкъсване]: (b) ангиорексис - руптура на съд, специално на кръвоносен съд (остар.), (г) апгиорексис. (en) id. (f) déchirure de vaisseaux. (d) Gefäßzerreissung. id. (es) angiorrexis. angiosarcoma, -atis. n [angeion f + sarcoma*]: (b) ангиосарком - рядък злокачествен тумор, най-често на кожата и на гърдите. за който се приема, че произхожда от ендотелиалните клетки на кръвоносните съдове. (г) ангиосаркома, (en) id. (f) angiosarcome, (d) Gefäßsarkom, (es) id. angiospasms, -i. m /angeion î + Gr. spasmos обтягане, гърч]: (b) ангиоспазъм. съдов спазъм - контракция или повишен тонус на мускулния слой (tunica muscularis) на кръвоносните съдове, (г) ангиоспазм, спазм сосудов, (en) vasospasm. angiospasm, engiohypértonie. (f) angiospasme, spasme vasculaire, (d) id.. Gefaßkrampf, (es) angiospasmo. angiotensinum, -i. m /angeion J -t- Lt. tensio напрегнатост, натиск, от Gr. tonos напрежение]: (b) ангиотензин (ангиотонин остар.) - група гюлипептиди със съдосвивашо действие, образувани всл. на ензимното въздействие на ренин вър,ху ангиотензиноген: основният вазоактивен ангиотензин е II (I и III са слабо активни), който стимулира съдовата гладка мускулатура и симнатиковите нервни центрове в мозъка. а също предизвиква секрецията на aldosteronum*. (г) ангио¬ тензин. ангиотонин. гипертензин, (en) angiotensin, (f) angiotensine, angiotomne. hypertensine. (d) Angiotensin. (es) angiotensina. (syn) angiotoninum, hypertensinum. angiotoninum, -i. m: —> angiotensinum. angiotrophoneurosis, -is./[angeion f + Gr. trophe хранене + neurosis*]: —> angioneurosis. angitis, -udis,/ —► angiitis. Anglesey' membrum inferius (Henry William Paget, първи маркиз на Anglesey, за когото кракът е създаден. ! 768¬ 1854): крак на Англсси - първата създадена протеза на крак (от дърво), която е била подвижна в коляното и глезена, (syn) prothesis membri ínferiusi (primaria). angor, -oris. m [= притискане, душене, мъка, безспо- койство. от Gr. ancho стискам, душа, задушавам]: (Ь) ангор - чувство на страх. мъипглее i i т^рр^ах и безпокойство. по-специално чувство на притискане и стягане в i п раите. ir) мучительный стрхх. (предсердечная) тоска, стеснение в груди, (en) id., precordial anxiety. extreme distress; mental anguish. (f) angoisse, anxiété, oppression de poitrine. (d) Angstgefühl. quälende Angst. Bündigkeit. Brustbeklemmung, (es) id., angina. sofocación. constricción de pecho. (syn) anxietas praecordialis. oppressio pectoris. Gairdner' morbus. a. pectoris (= angina pectoris sine dolore): —» stenocardia. angularis, -e /angulus*]: (b) отнасящ се до ъгъл. ъглов, (г) угловой, (en) angular, (f) angulaire. (d) angular. Winkel-, (es) angular.
angulatus 28 angulatus, -a. -um [j]: (b) ъглест. ъгловат, имаш ъгли. (г) угловатый, (en) angular. (f) anguleux, (d) winkelig, eckig, (es) angular. con ángulos. angulus, -i. nv. (b) ъгъл, (г) угол. (en) angle. (0 angle, (d) Winkel. (es) ángulo. a. Camperi (Petrus Camper, холандски анатом, 1722¬ 1789): —» Camper' linea et angulus. a. cardiohepaticus: —* angulus Ebsteini. a. costae: ребрен ъгъл - рязката промяна в кривината на повечето ребра отпред-назад. така че началните им краища сочат нагоре. а. Daubenton' (Louis Jean Marie Daubenton, френски лекар и натуралист, 1716-1799): ъгъл на Добенто - окципитален ъгъл: топографски маркер. образуван от срещащите се опистобазиална и опис^^иал^ линии, (syn) angulus occipitalis. а. Ebsteini (Wilhelm Ebstein, германски лекар. 1836¬ 1912): ъгъл на Ебщайн - сърдечно-чернодробен ъгъл: ъгълът между хоризонталната граница на чернодробното претъпление и дясната (вървяща нагоре) граница на сърдечното притъпление в 5-то дясно междуребрие. близо до ръба на етереума. (syn) angulus cardiohepaticus. а. facialis: лицев ъгъл - няколко различно наречени и разнообразно дефинирани анатомични ъгли, които служат за краниометрични точки. за определяне морфологията на лицето и за ползване в стоматологията. а. infectiosus: —► cheilitis angularis (правилен термин). a. Louis' (Antoinne Louis, френски хирург. 1723-1792): —* angulus sterni. a. Ludovici (Ludwigi) (Daniel Ludwig, германски анатом. 1625-1680): —► angulus sterni. a. Mikuliczi (Johann von Mikulicz-Radecki, германски хирург. 1850-1905): ъгъл на Микулич - ъгълът, образуван от две равнини на фемура: едната преминаваща през дългата ос на епифизата на фемура. и другата - през дългата ос на диафизата му: нормално 130°. а. occipitalis: —► angulus Daubenton’. a. oris: ъгъл на устата или комисура на устните - страничната граница на устната цепка, или мястото. където се срещат горната и долната устни. a. Pirogovi (Николаи Иванович Пирогов, руски военен хирург, анатом и патолог. 1810-1881): ъгъл на Пирогов - венозен ъгъл: ъгълът. образуван на мястото на съединение на вътрешната югуларна и подключичната вени. (syn) angulus venosus. а. sterni: ъгъл на стернума - ъгълът между manubrium* sterni и тялото на гръдната кост: определя нивата: на хрущяла на второ ребро. на arcus* aortae, на бифуркацията на трахеята, и на диска между четвърти и пети торакален прешлен, (syn) angulus Loulsi sive Ludovici (Ludwigi). a. venosus: —» angulus Pirogovi. angustus, -a.-um [Lt, angustia теснина]: (b) тесен, напр. pelvis angusta (тесен таз), (г) узкий, тесный, (en) narrow, (f) étroit. (d) eng. schmal, (es) estrecho. anhidrosis, -is. f [Gr. an-priv. без- + Gr. hidros nom]: (b) анхидроза - липса на или силно намалено потоотделяне. обикновено всл. на парализа или липса на потни жлези, или запушване на каналите им: непоносимост към топлина, (г) ангидроз. (en) id., anidrosis. (f) anhidrose. anldrose. (d) id. (es) id. (syn) anidrosis. a. Shelley' (Walter Brown Shelley, американски дерматолог, p. 1917): анхидроза на Шели - запушване на потните жлези и везикуларен обрив всл. на недостатъчно приемане на течности в тропически климат. anhyd^emi^ -ae. f /an-priv. f + Gr. hydor вода + Gr. haima кръв]: (b) анхидремия - намалено съдържание на вода в кръвта, сгъстяване на кръвта: виж също desiccatlo. (г) ангидремия. (en) anhydrGOemia. (f) anhydrémie. (d) Anhydrämle, Bluteindickung, (es) enhidremie. anhydrosis, -is./: —► anhidrosis. Anichkov: —» Anitchkov. animal, -alis, n ILt. = живо същество, 'животно, от Lt. anima душа, живот]: (b) животно; живо същество. (г) животное, (en) id. (f) id. (d) Tier. (es) id. animalis, -e [animal \]: (b) анимален - отнасящ ce до животни, животински, напр. carbo animalis (животински въглен), (г) животный, (en) animal, (f) animal, (d) animalisch), tierisch. Tier-, (es) animal. aniridia, -ae. f [Gr. an-priv. без- + Gr. iris, iridis, ирис]: (b) аниридия - липса на ирис. което в 60% от случаите е унаследено (авт.-дом,). (г) аниридия. (en) id. (f) aniridie. (d) Aniridie. (es) id. anisocorie -ae. / [Gr. anisos неравен + Gr. köre момиче, зеница]: (b) анизокория - нееднакъв диаметър на двете зеници, различен размер на зениците, (г) анизокория, неравенство зрачков, (en) id. (f) anisocorie. (d) Anlsokorle, Pupillendifferenz, (es) id. anisocytosis, -is, f [anisos f - Gr. kytos кухина (клетка)]: (b) анизоцитоза - значителни разлики в размера на клетки. които нормално трябва да бъдат еднакви. по-специално нееднаква големина на еритроцитите, (г) анизоцитоз, (en) id. (f) anisocysose. ^isométrie, (d) Anisozytose. (es) anisocltosls. anisometropia, -aa,/ [anisos î + Gr. metron мярка t Gr. ops, opos. око]: (b) анизометропия - разлика в рефрак- ционната способност на двете очи. т.е. нееднаква пречупват^на сила. при което зрението на двете очи е- различно, (г) анизометропия. (en) id. (f) enisometropie. (d) Anisometropic, (es) anisometropia. (syn) heterometropia. anisoreflexia, -ae. f [anisos î + reflexus*]: (b) анизорефлексия - разлика в рефлексите между дясната и лявата страна (остар,). (г) анизорефлексия. (en) id. (f) anlsoréflexle. (d) Anisoreflexie. (es) id. Ani(t)chkov' cellula sive myocytus (Николай Николаевич Аничков, руски патолог, 1885-1964): клетка или миоцит на Аничков. сърдечен хистиоцит - големи мононук- леарни клетки. намирани в съединителната тъкан на сърцето при възпалителни състояния, напр. при миокардити или остър ревматизъм. ankylosis, -is. / [Gr. ankylos извит, крив]: (b) анкилоза - неподвижност на става в резултат на болеет. травма или хирургична намеса. т.е. всл. на патологичен процес, довел до срастване на двете ставни повърхности: може да бъде фиброзна (a. fibrosa) или костна (a. ossea); за предизвикана терапевтична анкилоза виж arthrodesis, (г) анкилоз, (en) id. (f) ankylose. (d) Ankylose. Gelenk¬ versteifung. Gelenkverwachsung. (es) anquilosis. Ankylostoma (-atis, н) duodenale [ankylos / понеже главата е прегъната назад + Gr. stoma уста]: (b) анкилостома - европейски глист, червей на Стария свят: чревен паразит от клас Nematoda. обитаващ дванадесетопръстника: прикачва се към лигавицата и смуче кръв, яйцата преминават с изпражненията и ларвите се развиват в почвата, откъдето заразяването става през кожата или питейната вода. причинявайки ankylostomiasis*. (г) анкилостома, двенадцатиперстная сростноустка. (en) Ancylostoma, id.. hookworm, (f) ankylostome duodénale. (d) Hakenwurm, id. (es) Anquilostoma. id. ankylostomiasis, -is. / [|]: (b) ан килостомиаза, анкило¬ стом идоза. тунелна анемия, анемия на миньорите - заболяване. причинено от заразяване с Ankylostoma* duodenale. характеризиращо ce c желязодефицитна анемия. созинофилия. диспепсия и отслабване: разпространено главно в топлите страни. (г) анкилостомидоз. (en) ancylostomiasis, id.. (intertropical hyphemia, miner’s or tunnel disease, uncinariasis. (f) ankylostomiase, ankylostomose. anémie des mineurs ou briquetiers, chlorose d'Égypte. (d) id.. Hakenwlrmbefell, Hakenwurmkrankheit, Tunnelanämie, Bergmannskrankhelt,
29 anorchia ägyptische Chlorose, (es) anqullostem^-sls. uncinariasis, docmlasls, caquexia acuosa. clorosis de Egipto. anemia de los ladrilleros o mineros de los túneles, Griesinger' morbus. annularis: —» anularis. annulus [s-NAJ: —► anulus [NA]. annus, -i, m\ (b) година, (г) год. (en) year. (f) an. année, (d) Jahr, (es) año. anodyna (remedia). n/pl [Gr, an-priv. без- + Gr. odyne болка]: (b) болкоуенокояваши. аналгетични лекарствени средства, по-слаби от anaesthetlca* и narcotica*. но облекчаващи болката. (г) болеутоляющие средства. (en) anodynes. (f) anodines, (d) schmerzlindcrne Mittel. (es) anodinos, sedantes, (syn) analgetica, antálgica. anomalia, --aef [an-priv. j + Gr. homalos равен, еднакъв]: (b) аномалия - »нормалност, неправилност: отклоняване от средното или нормалното; всяко нещо, което е структурно необикновено, или неправилно, или обратно на общото нравило; вродените дефекти са точен пример за дефиницията на термина, повечето от тях са генетични аномалии или нарушения на развитието (виж по-долу), (г) аномалия, ненормальность, неправильность, (en) anomaly, (f) anomalie, (d) Anomalie. Unregelmäßigkeit, Ungewöhnlichkeit. Mißbildung, (es) anomalía. a. Alder-Reilly' (Albert von Aider, швейцарски лекар, p. 1888: William Anthony Reilly, американски педиатър, p. 1901): аномалия на Алдее^йли - наследствено (авт.- дом.) нарушение, характеризиращо се с изразени груби азурофилни гранулации (Alder-Reilly corpora) в левкоцитите от миелоцитните серии, понякога във всички видове левкоцити; обикновено е без клинично значение. но е възможна връзка с други наследствени заболявания от тип mucopolysaccharidosis*. a. Aristotelesi (Aristotle') (Aristotle /Gr. Aristoteles/ от Stagriai, гръцки философ и учен, 384-322 пХ): аномалия или експеримент на Аристотел - ако първият и втори пръст на ръката се кръстосат и между тях се постави малък предмет (напр. молив). индивидът усеща два предмета (молива). (syn) Aristotle' experimentum. a. Axenfeldi (Theodor Karl Paul Polykarpus Axenfeld, германски офталмолог, 1867-1930): аномалия на Аксснфелд - нарушение в развитието, състоящо се от заден ембриотоксон (вродено помътняване на периферията на корнеята) и ненормални израстъци на ириса, (syn) arcus juvenilis. a. Chédiak-Higashi' (Moisés Chédiak, кубински патолог, p. 1903; Otokata Higashi, японски педиатър, 20- ти век): —* Chediak-Higashi syndromum. a. Chilaiditi' (Demetrius ChIlaIdUi, германски рентге¬ нолог, p. 1883): —» Chilaiditi' anomalia et syndromum. a. Ebsteini (Wilhelm Ebstein, германски лекар, 1836¬ 1912): аномалия на Ебщайн - вродена малформация с изместване на трикуспидалната клапа надолу от фиброзния пръстен, вътре в дясната камера на сърцето. a. Freundi (Hermann Wolfgang Freund, германски лекар, 1859-1925): аномалия на Фройнд - стесняване на горния торакален отвор поради скъсяване на първото ребро и хрущяла му, водещо до недостатъчно разгъване на белодробния връх (приемано в миналото за предразположение към туберкулоза). а. Hegglini sive May-Hegglin’ (Robert Marquard P. Hegglin, швейцарски педиатър, 1907-1969; Richard May, германски патолог, 1863-1936): аномалия на Хеглин (на Мей-Хеглин) - генетично (авт..-дом.) нарушение на строежа на повечето гранулоцити, с наличие на синкави, съдържащи РНК цитоплазмени включвания, съчетано със съпътстваща тромбоцитопения поради нарушено узряване на тромбоцитите. a. Jordansi (Godefridus Н. W. Jordans, холандски чекар, 1902-1979): аномалия на Иордане - наличие на липидни вакуоли в цитоплазмата на неутрофили и моноцити, понякога и в лимфоцититс и плазматичните клетки; някои от засегнатите лица разви ват мускулна дистрофия от тип Erb*. а други - ихтиоза. а. Möbiusi (Paul Julius Möbius, германски невролог, 1853-1907): —> diplegia Möbiusi. a. Pelger-Huët' (Karel Pelger, холандски лекар», 1885¬ 1931; Gauthier J. Huet, холандски педиатър. 1879-1970): аномалия или феномен на Пслгср-Хюет - генетичен (авт.-дом.) дефект на неутрофилите и еозинофилите с намалена сегментация, особена форма на ядрата им и пикноза на хроматина извън ядрото; не е* свързана със заболяване, (syn) Pclger-Huct phacnomcnum. a. Petersi (Albert Peters, германски офталмолог, 1862¬ 1938): аномалия на Нетере - синдром на разцепената предна камера: вродено нарушение на развитието (погрешно сепарирани ембрионални структури), характе¬ ризиращо се с двустранни корнеални мътни ни и предна поларна катаракта, често придружени от джуджешки ръст и умствено изоставане. а. Riegeri (Herwigh Rieger, германски офталмолог. 1898-1986): аномалия на Ригер - иридокорнеална мезодермална диегенеза, характеризираща се е аномалии на зениците. заден ембриотоксон (вродено помътняване на периферията на корнеята) и вторична глаукома. a. Shone' (John D. Shone, английски кардиолог, 20-ти век): аномалия на Шоун - съчетание на коарктация на аортата, субаортна стеноза и стеснен пръстен на лявото предсърдие. заедно с “парашутна” митрална клапа. a. Sprengeli (Otto Gerhard Karl Sprengel, германски хирург, 1852-1915): —► deformatio Sprengeli. a. Uhli (Henry Stephen Magraw Uhl, американски лекар, p. 1921): аномалия на Ул - вродена хипоплазия или аплазия на миокарда на дясната сърдечна камера. водеща до екзитус в ранното детство. anomalis, -e [anomalia*]: (b) неправилен, ненормален. (г) неправильный. ненормальный. (en) anomalous, abnormal. irregular. (f) anormal. irrégulier, (d) unregelmäßig. anormal, (es) anómalo, extraño. anonychia, -ae. / [Gr. an-priv. без- + Gr. onyx., onychos. нокът]: (b) анонихия - липса на нокти (на пръстите на ръцете и краката), (г) анонихия. (en) id.. anonychosis. (f) anonychle. (d) Anonychie. Anonychosis. (es) anoniquia, (syn) anonychosis. anonychosis, -ls, /: —► anonychia. anonymus, -a, -um [an-priv. f + Gr, onoma = onyma име:, название]: (b) анонимен - безименен. (г) . анонимный. безымянный. (en) anonymous. nameless, (f) anonyme, (d) anonym. unbennant. (es) anónimo. Anopheles, mf [= безполезен, от an-priv. j + Gr, ophelos полза]: (b) анофелес - род кръвосмучещи комари, сем. Culicldae. включващо около 90 вида; много от видовете са преносители на малария (за Европа това са главно А. maculipensls, A. labranchlae, A superpictus). като споро- генният цикъл на маларийния паразит преминава през женските комари. (г) анофелес; малярийный комар. (en) id. (f) anophèle, (d) ld.. Gabelmücke, (es) Anofeles. anophthalmia, -ae. / [an-priv. f + Gr. ophthalmos око]: (b) анофталмия - вродена липса на всички тъкани на очите, липса на очи. (г) анофтальм, (en) id. (f) anophtalmie. (d) Anophthalmle, Anophthalmus. (es) anoftalmía. (syn) anophthalmus. anopia, -ae,/; ■ —► anopsia. anopsia, -ae. f [an-priv. f + Gr. opsis зрение]: (b) анопсия - липса или дефект на зрението; употребява се обикновено комбинирано: amblyopia ex anopsia. (г) анопсия. (en) id. (f) anopsle. (d) Anopsie. Anople. (es) anops^, id. anorchia, anorchidia, -ae. / [an-priv. f + Gr. orchis тестикул]: (b) анорхия, анорхидия - липса на тестиси, може да бъде вродена (по-често едностранна) или придобита. (г) анорхизм, анорхия, анорхидия. (en)
anorchidia 30 anorchl(di)sm. anorchia, (f) anorchie, anorchidie. (d) Anorchle. Anorchidie, Anorchlsmus. (es) anorqulsmo. (syn) anorchldlsmus. anorchidia, -ae,/ anorchidismus, -i. m: —► anorchia. anorexia, -ae. f [an-priv. j + Gr. orexis желание]: (b) анорексия - безапетитие, намален апетит или липса на желание за ядене; виж също sitieirgia. (г) анорексия, отсутствие аппетита. (en) id.. aversion to food. (f) inappétence, anorexie, oligophagie. manque d’appétit. (d) Appetitlosigkeit, Appetitmangel. Anorexie, id., Inappetenz. (es) id., falta de apetito, (syn) inappetentia. a. nervosa: —* sitieirgia. anosmia, -ae. f [an-priv. j + Gr. osme мирис]: (b) аносмия - липса на обоняние. загуба на чувството за мирис; може да бъде истинска (при увреда на nervus* olfactorius), механична или респираторна (при запушване на носните канали), рефлекторна (при болести на други части или органи) и функционална (без обективна причина), (г) аносмия, (en) id.. anosphresia. (f) anosmie. (d) Anosmie, (es) ld.. anodmia. (syn) anaesthesia olfactoria. anosognosia, -nef: —» Anton-Babinski signum. anoxaemia, -zt,f[Gr. an-priv. без- + oxy (genium) кислород + Gr. haima кръв]: (b) аноксемия - липса на кислород в артериалната кръв; терминът е ползван в миналото за намаление на съдържанието на кислород в кръвта, за което правилното е hypoxaemia*. (г) аноксемия. (en) anox(a)emla. (f) anox^émle, anoxyémie. (d) Anoxâmie, Anoxyâmie. (es) anoxemia, (syn) anoxyhaemia. anoxia, -ae. f [an-priv. f + oxy(genium) ]]: (b) аноксия - липса или почти пълно отсъствие на кислород в издишваните газове. в артериалната кръв или в тъканите; срв. hypoxia, (г) аноксия, (en) id. (f) anoxie. (d) Anoxie. Sauerstoffmangel, (es) id. anoxyhaemia, -ae,/[î]: —* anoxaemia. Anrep’ effectus (G. V. Anrep, английски физиолог /от Ливан/, 20-и век): —» effectus Anrepl. ansa, -ae. f [Lt, = дръжка, ръчка]: (b) анза - бримка (брънка), извивка или дъга. дъговидно образувание. (г) петля. (en) id., loop. (f) anse. (d) Schlinge, bogenförmiges Gebilde, (es) id.. asa. a. Halleri (Albrecht von Haller, швейцарски физиолог, 1708-1777): бримка на Халер - свързващ клон между nervus facialis и nervus glossopharyngeus. a. Henle' (Friedrich Gustav Jakob Henle, германски анатом, патолог и хистолог, 1809-1885): бримка на Хенле - дългата, с форма на U част на бъбречните тубули. простирайки се през бъбречната медула. от края на нроксималните до началото на диеталните криволи¬ чещи каналчета. (syn) ansa nephroni, tubulus Henle. a. Meyer-Archambault' (Adolf Meyer, американски психиатър, 1866-1950: LaSalle Archambault, американски невролог, 1879-1940): бримка на Майер-Аршамбо - влакната на radiatio* optica, които образуват бримка около върха на темпоралния рог. а. nephroni: —> ansa Henle'. a. subclavia: —► ansa Vieussens’. a. Vieussens' (Raymond de Vieussens, френски анатом, 1641-1715): бримка на Виъоеàе - подключична бримка: нервни влакна, преминаващи отпред и отзад на arteria subclavia и образуващи бримка, която свързва средния и горен цервикален ганглий, (syn) ansa subclavia. anserinus, -a, -um [Lt. anser, -eris, гъска]: (b) гъши, отнасящ се до. или приличащ на гъска, напр. cutis* anserina, (г) гусиный. (en) anserine. (f) de poule, d’oie, ansérlne. (d) gänseartig. Gänse-, (es) anserino. ant-, anti- [Gr. anti = против, срещу]: представка, означаваща срещу, противопоставяне, противо-, против, напр. antidotum*. antacida (remedia), n/pl [anti î + Lt. acidum киселина]: (b) антацидни. nротивокиеелинеи средства - неутрализи¬ ращи киселинността вещества, по-специално лекар¬ ствени средства, намаляващи киселинността на стомашния сок или други киселинни секреции. (г) антацидные, или противо^сло^ые, средства. (en) antacids. antiacids, (f) antiacides. (d) Ant(i)azida, säurebindende Mittel. (es) antiácidos. (syn) antiacida. antagonismus, -i. m [anti j + Gr. agon борба, от Gr. agonizomai боря ce]: (b) антагонизъм: 1. проти¬ вопоставяне, противоположно действие, взаимно противодействие между структури. вещества, физио¬ логични процеси или заболявания. напр. вагус- симпати^с. отрова-противоотрова и др.; 2. състояние, при което общият ефект на два или повече фактора е по- малък отколкото самостоятелния ефект на един от тези фактори, (г) антагонизм, (en) antagonism. opposition; mutual resistance (2). (f) antagonisme. (d) id.. Gegensatz. Entgegenwirke. Gegenwirkung. (es) antagonismo. antálgica (remedia), n/pl [Gr. anti против + Gr. algos болка]: —» anodyna. antaphrodisiaca (remedia), n/pl [anti Î + Gr. aphrodisiakos любовен]: —» anaphrodislaca. antarthritica (remedia), n/pl [anti j + Gr. arthron става]: (b) антиартритни лекарствени средства (остар.), които облекчават артрит и се прилагат при възпалителни заболявания на ставите; в миналото ползван в смисъл на лекарства против подагра, (г) противоподагрические средства. (en) antarthritlcs. (f) antiarthritiques. (d) Antiarthrltika. (es) antiartríticos. (syn) antiarthrltica. ante (Lt. praep, cum accus, и adv.): означава пред, преди, напред., отпред, напр. ante* partum, ante operationem. ante-: представка, означаваща пред-, напр. antebrachium*. antebrachium [NA], -ii. n [ante- | + Lt. brachium рамо, ръка]: (b) антебрахиум - предмишница: частта на горния крайник от лакътя до китката. (г) предплечье. (en) forearm, id. (f) avant-bras. (d) Vorderarm, Unterarm, (es) antebrazo, (syn) antibrachium [s-NA]. ante cenam [Lt. ante пред + Lt. cena хранене, ядене]: —> ante cibos. ante cibos (pl), ante cibum (sg) [ante j + Lt, cibus храна, ястие]: (b) преди хранене, съкратено а.с. (г) перед едой. (en) before meals, (f) avant les repas. (d) vor dem Essen (sg). (es) antes de las comidas. (syn) ante cenam. anteflexio, -onis, f [Lt. ante напред + Lt. flexio свиване, прегъване]: (b) антефлексия - прегъване напред, остро извита напред крива. напр. a. uteri (виж по-долу). (г) антефлексия, перегиб кпереди, (en) anteflexion, bending forward, (f) antéflexlon. (d) id. (es) anteflexion. a. uteri: (b) антефлексия на матката - нормалното прегъване напред на матката, на свръзката между тялото и шийката й. (г) антефлексия матки. (en) id.. anteflexion of uterus, (f) antéflexlon de l'utérus. (d) id. (es) anteflexión en el útero. antemenstruum, -i. n: —► praemenstruum. antemetica (remedia). n/pl [Gr. anti против + Gr. emetikos предизвикващ повръщане]: (b) антеметици - лекарствени средства против повръщане, спиращи и контролиращи гадене и повръщане, (г) противорвотные средства. (en) antiemetlcs. (f) antiémétiques, (d) Mittel gegen Erbrechen, id. (es) antieméticos. (syn) antiemética, antivomltiva. ante mortem [Lt. ante преди: Lt. mors смърт]: (b) преди смъртта, предсмъртно, (г) перед смертью, (en) before death, id. (f) avant la mort. (d) vor dem Tode, (es) antes de la muerte, (syn) praemortalis. ante partum [ante î; Lt, partus раждане]: (b) преди раждане. (г) перед родами. (en) before labo(u)r or childbirth, id. (f) id., avant l’accouchement, (d) vor der Geburt, (es) antes del parto. antepileptica (remedia): -* antiepileptica. antepositio, -onis,/[Lt. ante напред + Lt. positio положение. от ponere, pp. positus, поставям]: (b) антепозиция -
31 anticoagulantia предно положение. преместване напред, напр. a. uteri (виж по-долу), (г) антепозиция. смещение кпереди. (en) antepositlon. (f) antéposltlon. (d) Veschiebung nach vorn, id. (es) anteposición. a. uteri: (b) антепозиция на матката - преместване. изместване на цялата матка в таза напред към коремната стена, (г) антепозиция матки. (en) id. (f) antéposltlon de l'utérus, (d) id. (es) anteposición en el útero. anterior, -lus (gen. -oris): (b) преден. лежащ напред или отпред. по-преден; в анатомията - означава предната повърхност на тялото. показва положение по-близо' до предната част на тялото (за съотношение на една структура към друга), (г) передний. (en) id. (f) antérieur, (d) vordere. Vorder-, id. (es) id. anteversio, -onis. f [Lt. ante напред + Lt, vertere, pp. versus, въртя, обръщам]: (b) антеверзия - наклоняване напред, навеждане напред изцяло без прегъване, напр. a. uteri [|]. (г) антеверсия, наклонение кпереди. (en) anteversion. (f) antéversion, (d) Vorwärtsbeugung. id. (es) anteverslón. a. uteri: (b) антеверзия на матката - наклоняване на матката напред по отношение оста на таза; може да бъде нормална и патологична, (г) антеверсия матки, (en) id. (f) antéversion de l'utérus, (d) id. (es) anteverslón en el útero. anthelix, -icis, f [Gr, anti против + Gr. helix извивка]: (b) антхеликс - изпъкналият ръб на ушната мида, паралелна на helix*. (г) противозавиток (ушной раковины), (en) antihelix. id. (f) anthélix. (d) id. (es) antehéllx. anthelminthica (remedia), n/pl [anti f + G^. helmins, -inthos, паразитен червей, глист]: (b) ант(и)хелминтици - противоглистни, глистогонни лекарствени средства, пре¬ дизвикващи унищожаване и изкарване навън на чревните паразити, (г) противоглистные, или антигельминтные, средства, (en) antihelmint(h)lcs, helminthagogues, helmin¬ thics, vermifuges. (f) enthelmlnthiques, vermifuges, vermicides, (d) Wurmmittel, Anthelmlntlka. (es) antihel¬ mínticos, antlscóllcos, vermífugos. vermicidas, (syn) antihelminthica, helmlnthagoga, vermífuga, vermicida, anthidrotica (remedia): —► antihidrotica. anthracosis (-is, f) pulmonum [Gr. anthrax., -akos, въглен, карбункул]: (b) антракоза на белите дробове - натрупване и отлагане в белите дробове на въглищен прах; обикновено е асимптоматична. но при големи количества е изразена пневмокониоза; виж също pneumoconiosis, (г) антракоз легких. (en) anthracosis. collier’s or miner’s lung. melanedema. (f) anthracose, pneumoconiose anthracosique, (d) Anthrakose, Kohlenstaublunge, (es) antracosls. anthrax, -acis, m [f ]: (b) антракс - остра инфекциозна болест с причинител Bacillus* anthracis: 1. инфекцията при хора обикновено се предава от инфектирани животни (виж по¬ долу т. 2) и протича в няколко варианта, от които най- честа е кожната форма (синя пъпка, сибирска язва. въглен) - зараза от допир през наранена кожа, с характерна еволюция на папула-везикула до синьо-черна некротична маса (pustula* maligna). възможен оток на лицето (oedema* malignum) и последваща тежка септицемия; по-редки. но бързо протичащи, със сериозни усложнения и висок процент смъртни случаи са останалите форми: инхалационна (силно токсична зараза чрез вдишван инфектиран прах). гастро-интестинална форма (при поглъщане на недобре обработено заразено месо) и церебро-менингеална форма (хематогенно разпространение на заразата с хеморагичен менингит); 2. остра заразна болест при домашни тревопасни животни, с наличие на бацила в кръвта им. (г) сибирская язва, антракс, (en) 1. id.. carbuncle; cutaneous anthrax. malignant pustule; anthrax pneumonia, ragpicker’s or ragsorter's disease. wool-sorter's pneumonia; intestinal or cerebral anthrax; 2. charbon. (0 1. anthrax malin, pustule maligne. fièvre charbonneuse. œdème malin. charbon interne; 2. charbon, (d) 1-2. ld.; 1. Milzbrand, Milzbrandkarbunkel oder Milzbrandpustel, (es) ántrax: 1. ántrax maligno o contagioso, pústula maligna, enfermedad de los traperos; 2. carbunco. anthropologia, -ae. f [Gr. anthropos човек + Gr. logos учение]: (b) антропология - наука за произхода и развитието на човечеството във всичките му физико- анатомични, социални и културни взаимоотношения и нормални варианти, (г) антропология, (en) anthropology. (f) anthropologie, (d) Anthropologie. Menschenkunde. (es) antropología. anthropometria, -ae, f [anthropos î + Gr, metron мярка]: (b) антропометрия - клон на антропологията (виж по-горе). занимаващ се със сравнителни измервания на човешкото тяло и частите му. (г) антропометрия, (en) anthropometry. (f) anthropométrie, (d) Anthropometrie. (es) antropometría. anthropophobia, -ae. f [anthropos j Gr, phobos страх]: (b) антропофобия - патологичен страх или отвращение от общуване с хора, страх от хората, (г) антропофобия, (en) id.. phobanthropy. (f) anthropophoble, (d) Anthropophobie, Menschenscheu, (es) antropofoble, apastropía, misantropía. anti- [Gr. anil], представка. означаваща против, срещу, противопоставяне, противо-, antiasthmatica (remedia), n/pl [anti î + asthma*]: (b) антиастматика - антиастматични лекарствени средства, предотвратяващи и облекчаващи бронхиална астма или астматични пристъпи, (г) средства против астмы. (en) antasthmatlcs. id. (f) anti-asthmatiques. (d) id.. Mittel gegen Bronchialasthma. (es) entlesmátlcos. antibacterialia (remedia), n/pl [anti f + Bacterium*]: антибактериални. противомикробни средства - термин от миналото за лекарства срещу микроорганизмите (остар.у рядко употребяван поради наличните в съвременната медицина твърде много групи противо- микробни средства, различни по структура. действие, насоченост към отделни инфекциозни болести или към съответните многобройни групи микроорганизми. anti bacterialis, -е [|]: (Ь) антибактериален - убиващ или потискащ растежа и развитието на микроорганизмите изобщо (не само бактериите, виж също Bacterium). (г) антибактериальный. (en) antibacterial. (f) antlbectérlen, (d) antibakteriell. bakterienschädigend. bakterienwidrig. (es) antlbacteriano. antibiosis, -s,/[Gr. anti против + Gr. biosis живот,, начин на живеене, от Gr. bios \J: (b) антибиоза: 1. бактериален антагонизъм, потискащо действие на един микро¬ организъм върху друг; 2. произвеждане, от бактерии или от други организми. на антибиотик. който потиска други живи организми, (г) антибиоз, (en) ld. (f) antiblose. (d) Antibiose. (es) id. antibiotica (remedia), n/pl [anti f + Gr. bios живот, от Gr. bioteuo живея]: (b) антибиотици - вещества, получени от плесени и бактерии, потискащи избирателно жизнената дейност (растене и размножаване) на други микроорга¬ низми, както и по-късно присъединените многобройни синтетични антибиотици, някои от които потискат и развитието на известни тумори; делят се на различни групи главно според структурата им (напр. амино- глюкозиди, бета-лактами, полипептиди, тетрациклини и др.), или според показанията им (антимикотични, антитуморни и др.), (г) антибиотики, (en) antibiotics, (f) antibiotiques, (d) Antibiotika, antibiotische Mittel. (es) antibióticos. antiblennorrhagica (remedia), n/pl: —► antigonorrholca. antibrachium, -ii, n: —► antebrachium. anticholinergica (remedia). n/pl: —+ parasympathlcolytica. anticoagulantia (remedia), n/pl [anti f + Lt. coagulatio съсирване]: (b) аегикоатуланги - противосъсирващи лекарствени средства: вещества потискащи процесите на кръвосъсирване; делят се най-общо на парентерални антикоагуланти с пряко действие (хепарин) и перорални антикоагуланти с непряко действие (кумаринови и
anticoncipientia 32 индандионови производни) (г) антикоагулянты, (en) anticoagulants, (f) enticoeg(lants, (d) gerinnungshemmende Mittel. Antikoagulantia, (es) anticoagulantes. cnticéncipientic (remedia), n/pl (sg enticonclpléns) [anti J + Lt. con-cipëre (concipio) поемам, зачевам]: (b) аетикоецинисети - противозачатъчни средства, средства против забременяване; могат да бъдат перорални лекарства или механични приспособления с локално приложение. (г) противозачаточные средства. (en) contraceptives, anticonceptives. (f) contraceptives, remèdes anticonceptionnels, (d) Verhütungsmittel. antikonzeptionelle Mittel, Kontrazeptiva, (es) contraceptivos, anticonceptivos. anticonvulsiva (remedia), n/pl [Gr. anti против + convulsio*]: (b) антиконвулсива - противо^н^у/кивни лекарствени средства. лекарства спиращи или предотвратяващи гърчове: в миналото терминът е означавал главно antieplleptica* (повечето от тях също са aетикоевулеива). (г) противосудорожные средства. (en) anticonvulsants, entlconv(lsivés, (f) antlconvulslvants. (d) krampflösende oder antikonvulsive Mittel, Antikonvulslva. (es) entlconv(lslventés. anticorpus, -oris, n. (pl anticorpora) [anti f + Lt, corpus тяло]: (b) антитяло (антитела) - имуноглобулинова молекула със специфично подреждане на амино¬ киселините. образувана в отговор на определен антиген (попаднал при човек или други животни) и специфично реагираща към този антиген по някакъв демонстративен начин. представляваш имунологичния отговор антиген- антитяло; антителата се класифицират според различния ефект на имунологичната реакция-отговор (напр. а^тинини. бактериолизини. хемолизини. опсонини, преципитини и др.); виж също antlgenum и immuno¬ globulinum. (г) антитело, (en) antibody, immune or protective protein. (f) anticorps, (d) Antikörper, Immun¬ körper. (es) anticuerpo. a. anticardiolipinum: аетикардиолиниеово антитяло - антитяло. насочено срещу кардиолипините (фосфори- лиран полизахариден естер на мастните киселини). намиращи се в клетъчните мембрани; свързано е с имуно-медиираните заболявания и се среша най-често при lupus* erythematodes disseminatus, а наличието му корелира с увеличен риск от тромботични състояния. a. antinucleare (ANA): антинуклеарно антитяло - антитяло, насочено срещу антигените на клетъчните ядра; намират се в серума на около 1 % от здравите хора, но са в значително увеличен процент при системни заболявания на съединителната тъкан (колагенози), най- често при lupus* erythematodes disseminatus. a. Donath-Landsteiner' (Julius Donath, германски имунолог, 1870-1950: Karl Landsteiner, американски патолог и имунолог, 1868-1943): антитяло на Донат- Лседщийеър - студово антитяло от клас IgG (отначало открито при случаи на сифилис). насочено срещу P кръвно-групов антиген; свързва еритроцитите при ниски температури и предизвиква комплемент-медиираното им разрушаване при затопляне, което води до един от видовете haemoglobinuria* paroxysmalis. а. monoclonale: моноклонално антитяло - антитяло. получено от генетично хомогенна популация на хибридни клетки (хибридоми), клонирани до клетъчна линия. която образува специфични, химично и имунологично хомогенни антитела; след откриването им през 1975 г.. технологията за получаване на такива антитела става основа за имунологичните изследвания и медицинската диагностика, тъй като те широко се прилагат като лабораторни реагенти при радиоимуно- логичните. имуеофлуорсецсетеите и ELISA* проби. както и в експерименталната и раковата имунотерапия; виж също clone и donatio. а. Prausnitz-Küstner' (Carl Willy Prausnitz, германски бактериолог. 1876-1963: Heinz Küstner, германски гинеколог, 1897-1963): антитяло на Праусниц-Кюстнер - циготронни IgE антитела. отговорни за кожната анафилаксия; виж също reactio Prausnltz-Küstner. a. Rh sive rhesus: виж при Rhesus-factor. anticus, -a, -um [ante*]: (b) преден. лицев; в анатомичната номенклатура означава структура, която от всички подобни структури е разположена най-близко до предната или вентрална повърхност на тялото; обикновено се ползва идентичният термин anterior*. (г) передний. лицевой, (en) id., anterior, (f) antérieur, (d) vordere. (es) anterior, id. antidiabetica (remedia). n/pl [Gr. anti против + diabetes*]: (b) антидиабетика - противодиабег(иъ)ни лекарствени средства. лекарства против захарна болест. намаляващи захарта в кръвта. (г) противодиабетические средства. (en) antidiabetics, (f) entidlabétlq(es, (d) Antidiabetika, Mittel gegen Zuckerkrankheit, (es) antidierétlcos. cntidicrrhéica (remedia), n/pl [anti f + diarrhoea*]: (b) антидиароика - противодиарични лекарствени средства. лекарства за прекъсване и лекуване на диария, (г) нротивопоноеныс. или антидиарейные. средства, (en) entidlerrheels. entidierrhetlcs. (f) antidiarrhéiques, (d) Antldierrholke, Mittel gegen Durchfall, (es) antidiarreicos. antidiuresis, -is. f [anti f + diuresis*]: (b) антидиуреза - намаляване на обема на отделяната урина от бъбреците; най-често терминът означава намалено уриниране всл. на повишена активност на антидиуретичния хормон, (г) антидиурез. (en) id. (f) entldi(rèse, (d) id. (es) id. antidolorosa (remedia), n/pl [anti f + Lt. dolor болка]: —> analgetica. antidota (remedia). n/pl [anti j + Gr. dotos даден, от Gr. didömi давам]: (b) антидоти - противоотрови: средства, които противодействат, неутрализират, обезвреждат или отстраняват различни отрови от организма; могат да действат по химичен, физико-химичен. механичен или физиологичен път. (г) антидоты. противоядия, (en) antidotes, (f) antidotes, (d) id.. Gegen(gift)mlttel. (es) antídotos. antidotum, -i, ir. —* antidota. antidrotica (remedia): —» antihidrotice. antiemética (remedia): —» antemetica. antiepileptica (remedia). n/pl [anti f + epilepsia*]: (b) антиепилептика - лекарствени средства прилагани за лечение на епилепсия, които са предимно antlconvulsiva*. (г) средства против эпилепсии, (en) antiepileptics, anticonvulsants. (f) entiéplleptiq(es, (d) Mittel gegen Epilepsie, Antiepileptika, (es) entiépilépticos. antierotica (remedia), n/pl [anti Î + Gr, eros любов, страстно желание]: —> anaphrodlslaca. antifebrilia (remedia), n/pl [anti f + Lt. febris треска]: —+ antlpyretica. antigenum, -i, n (pl antigena) [anti' f + Gr. -genes произлязъл]: (b) антиген(и) - всяко вещество. което всл. на контакт със съответни подходящи клетки предизвиква състояние на чувствителност и/или имунен отговор след латентен период (дни до седмици). и което реагира по демонстративен начин с образуваните (от контакта с него) антитела и/или имунните клетки на сензибили- зирания организъм in vivo или in vitro; антигенен детерминант е обикновено определена химична група в молекулата, носител на антигенната специфичност; виж също anticorpus, (г) антиген^!). (en) antigen(s), immunogen, (f) antigène(s). (d) Antigen(e). (es) antígeno(s). antigena ABO: антигени на кръвните групи ABO - унаследените отделни антигени, които се намират на повърхността на еритроцитите (могат да бъдат открити също в слюнката и други телесни течности), и които определят кръвните групи посредством реакция със специфичен антисерум; гените. контролиращи
33 antipyretica развитието на антигените на кръвните групи. варират по честота в различните етнически групи и населения. а. Australia' (антигенът за първи път е намерен в серума на австралийски абориген): австралийски антиген - антиген, който се свързва с повърхностния антиген на вируса на хепатит В; намира се при хора с активна или хронична инфекция (открива се няколко седмици преди клиничните прояви), както и при късна реконвалесценция като предпазител срещу реинфекция. a. Forssmani (John Forssman, шведски патолог и имунолог, 1868-1947): антиген на Форсман - хетерогенен антиген. предизвикваш образуване на хемолизин срещу овчи еритроцити (ползва се при диагностични тестове). а. Frei' (Wilhelm Siegmund Frei, германски дерматолог. 1885-1943): —» Frei' testum et ant l gen um. antigena HLA (от Engl. - Human Leukocyte Antigens. в оригинал известни като Human lymphocyte histo¬ compatibility antigens): HLA (хаш-ел-а, англ. ейч-ел-eù) антигени - антигени на тъканпата съвместимост: системно означение за човешки клегъчни антигени. управлявани от гените на комплекса HLA върху 6-та човешка хромозома {виж complexus HLA): делят сс основно на 2 класа - I (намирани във всички клетки. освен еритроцитите) и II (намирани само върху имуеокомнсгсегеите клетки. особено В-лимфопитите). а за тях е известно, че оказват силно влияние при алограесплаегацияга и при трансфузии на резистентни пациенти. като също имат определена връзка с някои заболявания (напр. Bechterev* morbus. Reiter* morbus и др.); унаследяването им е aвтозомео-домиеaегео. a. Kveimi (Morten A. Kveim, норвежки патолог, р 1892): антиген на Квайм - диагностичен препарат от саркоидна тъкан на болен с активна саркоидоза. а, Mitsuda' (Kensuke Mitsuda. японски лекар. p. 1876): антиген на Митсуда - лепромин: препарат. изготвен от кожна тъкан на болни от проказа и съдържащ убити Mycobacteria leprae; ползва се като интрадермален тест за имунния статус при проказа. а. Rh sive rhesus: —» Rhesus-factor. a. specificum prostaticum = ASP (PSA): специфичен простатен антиген - ссрие-еедонснгидаза. която ce секретира нормално от простатните епителни клетки. но увеличените нива в серума (за около 70% от случаите) са свързани с увеличение на простатата и с простатния аденокарцином. което позволява в много случаи сравнително ранна диагностика на рака на простатата. antigonorrhoica (remedia). n/pl [Gr. anti против + gonorrhoea*]: (b) антигонороика - лекарства. лекуващи трипер, противогонорейни лекарствени средства. които в съвременната медицина са главно антибиотици, (г) нротивотоеорсйеыс средства, (en) anligonorrhelcs. (f) remèdes entiЫénnorraglq(és, (d) Mittel gegen Gonorrhoe, (es) antlgonorrelcos. (syn) antiblénnorrheglce. cntihcemorrhcglcc (remedia), n/pl [anti f + haemorrhagia*]: —» haemostatica. antihelminthica (remedia): —» anthelmlnthica. (remedia), n/pl [anti | + Gr. hidros, -otos, nom]: (b) антихидротици - средства против (прекомерно) потене, противопотни средства, които имат потискащо действие върху потната секреция, (г) противопотовые средства, (en) antiperspirants, ent(h)idrotics. entlhydrioiics. entis(dorlfics. (f) anhldrotique. entis(dorels. (d) Ant(i)hid- rotika. Antiperspirante. (es) entihidrOtlcos. anhidróticos. (syn) antidrotice, anthldrotica. antihistamin^a (remedia), n/pl [anti f + histamine*]: (b) аегиаисгамиеови лекарствени средства - лекарства, неутрализиращи или антагонизираши действието на хистамина. или потискащи образуването му в тялото. с което облекчават симптомите па алергията и алергичните реакции, (г) противогистаминные средства. 5 NOVA TERMINOLOGIA MEDICA ... (en) antihistaminics. (f) antihistaminiques. (d) Antihisteminike. Histamlnantagonlste. (es) entihlstamJnicos. antiinflammativa (remedia), n/pl [Gr. anti против + Lt, inflammatio възпаление]: —» antiphloglstica. antiluetica (remedia): —» antisyphilltica, antimetabolite, -orum, n/pl [anti f + metabolita*]: (b) аегимсгаболиг(и) - вещество. структурно близко до определен естествен метаболит (metabollta*), което е в състояние да го измести в биохимичните реакции или да антагонизира действието му. напр. ethionine е анти¬ метаболит на сесециaлеага аминокиселина methionine (aminoacidum*). (г) антиметаболиты. (en) antimetabolites. (D entimétebolites. paremétabolités. (d) Antlmetabolite, (es) enilmétabolitos. antimicrobica (remedia): —» antibacterialia. antineuralgica (remedia), n/pl [anti f + neuralgia*]: (b) аетиесвралтици - лекарствени средства против невралгии: рядко употребяван термин за лекарства. успокояващи пароксизмална нервна болка. (г) средства против невралгии, (en) antineuralgics. (0 antlnévralgiques, (d) Antlné(relgike. Mittel gegen Neuralgien, (es) antineurálgicos. antiodontalgica (remedia): —» antodontalgica. antioncogenum, -i. n [anti f -s- Gr, onkos купчина (подуване, тумор) + Gr. -genes произлязъл]: (b) антионкоген - потискаш тумора ген: ген. който участва в контрола на клетъчния растеж. а неговото инактивиране води до дисрегулация на клетъчната пролиферация (както е при раковите заболявания); идентифицирани са редица от тези гени и тяхното деление, мутации и инактивация разкриват някои от начините за клетъчна увреда. (г) антионко^!!. (en) antioncogene, (f) antioncogène, (d) Antionkogene, (es) antioncogeno. antiperistcltica, -ae. f [anti î + peristáltica*]: (b) анти^риста-л^ка - обратна перисталтика: вълна на чревна контракция в посока обратна на нормалната. чрез която чревното съдържимо се изтласква назад от нормалния му ход. (г) антиперистальтика, обратная перистальтика, (en) reversed peristalsis. antiperlstelsis. (f) antipéristaltisme, (d) Antiperistaltik, (es) entiperlstelsls. peristalsis invertida. antiphlogistica (remedia), n/pl [anti f + Gr. phlogistos изгорян, от Gr. phlogizo горя]: (b) аегифлотисгици {остар,. ) - противовъзпалителни лекарствени средства. намаляващи възпалителната реакция: противовъзпали¬ телните лекарства в съвременната медицина са разделени на различни по състав и действие групи. напр. нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). стероиди-глюкокортикоиди и др. (г) противовоспали¬ тельные средства, (en) antlphlogistics. antiinflammatory drugs. (0 antiphlogistiques, (d) entzündungswidrige Mittel. Entzündungshemmere. Antiphloglstika. (es) antiflogísticos. antlinflemetorios, (syn) entilnflemmetiva. antiphobica (remedia). n/pl [anti f + Gr. phobos страх]: виж при neuroplegica. antipruriginosa, antipruritica (remedia), n/pl [anti f + Lt. prurigo сърбеж]: (b) лекарствени средства против сърбеж. предотвратяващи или облекчаващи сърбежа, (г) средства утоляющие зуд. (en) antipruritics. (f) antiprurigineux, (d) juck(en)stillende Mittel. id. (es) antiprurltico., antipruriglnosos. antipyresis, -s./ fanti f + Gr. pyretos горещина, треска, от Gr. pyr. pyros. огън]: (b) антипиреза - симптоматично лечение на треската (не на заболяването. което я предзвиква). (г) антипирез. (en) ld. (f) antipyrèse, traitement antipyrétique. (d) Fierérrekämpf(ng, Antlpyrese. (es) antiplresls. antipyretica (remedia), n/pl [î]: (b) антипире^ни - нротивотсмпсрaгуреи лекарства: лекарствени средства, понижаващи температурата и намаляващи треската. (г)
anti rheumatica 34 противолихорадочные. или жаропонижающие. средства, (en) antipyretics. febrifugals. (f) antipyrétiques. fébrifuges. antlthermiques, (d) Fiebermittel. fiebersenkende oder antipyretische Mittel, Antipyretika. (es) antipiréticos. antitérmicos, febrífugos, (syn) febrífuga. antirheumati^ (remedia), n/pl [Gr. anti против + Gr. rheuma течение, ревматизъм]: (b) антиревматични. противорев¬ матични лекарствени средства - лекарства. потискащи проявите на ревматичните заболявания: терминът обикновено се отнася комплексно за противовъзпали¬ телните средства (antiphlogistica*) и противоболковите лекарства (analgetica*), както и за лекарствата. за които се приема. че могат да забавят развитието на основния болестен процес при ревматоиден артрит и други често срещани артрити (т.нар. базисно-действаиш противо¬ ревматични средства. имуномодулатори и др.). (г) аегиревматиъескис средства, (en) entirhé(mаtics, (f) remèdes entlrh(metisma(x. entirh(matismels. (d) Antirheu¬ matika, Rheumamittel. (es) antlrreumâticos. antiscabiosa (remedia). n/pl [anti f + Lt, scabies краста]: (b) лекарства против краста, (г) противочесоточные средства, (en) entiscario(s drugs, (f) produits antipsoriques. (d) Krätzemittel, ld. (es) medios contra sarna. antisepsis, -is. f [j]: (b) антисептика - предпазване от инфекция чрез потискане растежа или унищожаване на инфекциозните агенти и микроорганизми (в рани. в организма, при операция и др.): срв. asepsis, (г) антисептика, (en) ld. (f) antisepsie, (d) id.. Antiseptik, Keimbekämpfung, (es) ld. antiseptica (remedia), n'pl [Gr. anti против + Gr. sepsis гниене]: (b) антисептици. антисептични вещества - лекарствени средства притежаващи способността да осъществяват антисептика (виж по-горе): обикновено терминът се отнася за прилаганите външно противо- микробни средства, (г) антисептические вещества. антисептики. (en) antiseptics. disinfectants. (f) antiseptiques. désinfectants, (d) Antiseptika, antiseptische oder keimtilgende Mittel, (es) desinfectantes. antisépticos. antisepticus, -a, -um [î]: (b) антисептичен - обеззаразяващ. унищожаващ инфекциозните агенти и микроорганизми. (г) антисептический. обеззараживающий, (en) antiseptie-, bactericidal, (f) antiseptique, germicide, (d) antiseptisch, aseptisch. keimtötend, keimtilgend. keimvernichtend. (es) bactericida. antiserum, -i. m [anti j -t- serum*]: виж при serum (4). antispasmodica (remedia), n/pl [Gr. anti против + Gr. spasmos гърч, спазъм]: аетиспазмодиъеи лекарствени средства: 1. антисептични. спазмолитични лекарства - виж spasmolytica: 2. противогърчови лекарствени средства - виж enticonv(lslve. antispas^ca (remedia), n/pl [|]: —* spasmolytlca. antispasticus, -ae,/ [ф] : —» spasmolytlcus. antisyphilitica (remedia), n/pl [anti f + syphilis*]: (b) нрогивосифилигиъеи лекарствени средства (остар.). (г) противосифилитические средства, (en) entisyphilitics, (f) antlsyphllltiques. antlluétiques. (d) Ant^p^lit^a, Mittel gegen Syphilis, (es) entlslfilítlcos, (syn) entil(etice. antithenar, -aris, n [anti f 4- Gr. thenar длан]: —* hypothenar, anti toxinum, -i. n (pl antitoxina) [anti î + Gr, toxon стрела (отрова)]: (b) антитоксин^) - специфични антитела. образувани в отговор на антигени от отровни вещества с биологичен произход. каквито са бактериалните екзотоксини (напр. тези на Clostridium* tetani или Corynebacterium* diphtheriae). фитотоксините и зоо- токсините: обикновено терминът се отнася за серуми или техни глобулинови фракции. получени от животни (най- често коне). които са имунизирани посредством инжектиране на специфичен анатоксин (виж anatoxinum). а полученият антитоксин неутрализира фармаколо¬ гичните ефекти на неговия специфичен токсин In vitro, a също така in vivo, ако токсинът все още не е фиксиран към тьканни клетки. (г) антитоксин^!). (en) antitoxin(s). (f) antitoxines, (d) Antltoxln(e), Gegengift; Toxinentlkörper, (es) antitoxina. antitragus, -i. n [anti j + Gr. tragos козел]: (b) антитрагус - хрущялна издатина на ушната мида. намираща се пред опашката на helix*. над висящата месеста част на мидата. и по-назад от tragus*. (г) противокозелок (ушной раковины), (en) id. (f) id. (d) Gegenbock, id. (es) antitrago. antitussiva (remedia), n/pl [Gr. anti против т Lt. tussis кашлица]: —> bechica. antivomitiva (remedia), n/pl [anti f Lt. vomitus повръщане]: —» antemetica. antodontalgica sive ^^odontalgica (remedia), n/pl [anti f + Gr. odus, odontos. зъб т Gr. algos болка]: антодоеталтици (остар.) - лекарствени средства против зъбна болка или зъбобол: това са лекарства от общата група analgetica*. Anton' syndromum (Gabriel Anton, германски невролог и психиатър. 1858-1933): синдром на Антон - при кортикална слепота всл. на двустранна увреда на окниниталеитс мозъчни дялове: липса на осъзнаване, и дори отричане на собствения дефект. Anton-Babinski signum (G. Anton f; Joseph François Felix Babinski, френски невропатолог, 1857-1932): симптом на Антон-Бабински - неосъзнаване наличието па болеет, особено парализа; наблюдава се при увреда на париеталния лоб на мозъчното полукълбо, което не е доминантно, (syn) enosognosie. antritis, -tidis, f [antrum j * -itis = възпаление]: (b): 1. възпаление на покриващата antrum* mastoideum лигавица и остеомиелит на областта около антрума (= otoantritis): 2. според чуждестранни източници (остар.) - възпаление на лигавицата на antrum Hlghmorl или highmoritis = sinusitis* mexillerls. (г) антрит. (en) 2. id. (f) 2. antrlte, (d) 1. Antrumentzündung; 2. Antrite. (es) ld. antrotomia, -ae, f [antrum | s- Gr. tome рязане]: (b) антротомия: 1. оперативно отваряне на processus* mastoideus: 2. разрез през стената на всяка анатомична структура, приета за antrum (виж по-долу), (г) антротомия. (en) antrotomy; antrostomy. (f) antrotomie, (d) Antrotomie. (es) entrotomi'e. antrum, -i. n [= пещера, от Gr antronj: (b) антрум - кухина. пещера. пазва: всяка почти затворена кухина. особено такава с костни стени, (г) полость. пещера, (en) id. (f) antre, (d) id.. Höhle, Hohlraum, Grotte, (es) antro. id. a. Highmori (Nathaniel Highmore. английски хирург и анатом, 1613-1685): —» sinus maxillaris. a. mastoideum [NA]: (b) мастоиден антрум - костна кухина в централната част па processus* mastoideus, която е във връзка с останалите костни кухини (клетки) и с тъпанчевата кухина. (г) полость в сосцевидном отростке височной кости. (en) mastoid antrum. id. (f) antre mastoïdien. cavité mastoïdienne, (d) Werzenfortsetzhöhlé. (es) antro mastoideo. (syn) antrum tympanicum [s-NA]. a. pyloricum: (b) пилорен антрум - леко разширената част на стомаха, намираща се до началото на пилора. (г) пилорическая полость, (en) pyloric antrum, id. (f) antre du pylore, (d) id. (es) antro pllórico. (syn) antrum Willisi. a. tympanicum [s-NA]: —» antrum mastoideum [NA]. a. Willisi (Thomas Willis, английски анатом. 1621¬ 1675): —* antrum pyloricum. Antyllus' methodus (Antylliis, бележит гръцки лекар, около 150 г. сХ): метод на Антилус (от преди 19 века) - лигатура на артерията над и под аневризма, с последващ разрез и изпразване съдържимото на аневризмалния сак: стандартна хирургична процедура до 18-ти век. anularis [NA], -е [от Lt. anus кръг, халка]: (Ь) пръстеновиден. кръгообразен, кръгов. (г) кольцевидный. кольцеподобный, круговой, (en) annular, anular, ring¬ shaped. (f) annulaire, en forme d’anneau, (d) annulär,
35 apathia ringförmig, ringähnlich, (es) anular, en forma de anillo. (syn) annularis [s-NA]. anulatus, -a, -um [от Lt. anus кръг]: (b) на кръгчета, пръстеновиден, (г) кольчатный, кольцеобразный, (en) annulate. (f) annulaire. (d) ringförmig. (es) anular. anulus [NA], -i. m (pl anuli) [Lt. = малка халка, пръстенче, умал. от anus \]: (Ь) кръгче, пръстен(че), халка, (г) кольцо, ободок, колечко, (en) annulus, ring. (f) anneau, (d) Ring, kleiner Ring. (es) anillo, (syn) annulus [s-NA]. a. Bandli (Ludwig Bandl, германски акушер, 1842¬ 1892): —» Bandl' circulus. anuli Caboti (Richard Clarke Cabot. американски лекар, 1868-1939): —► Cabot' anuli sive corpora. a. Cannoni (Walter Bradford Cannon, американски физиолог, 1871-1945): —* Cannon' punctum. a. ciliaris: —» corpus ciliare. a. Döllingeri (Johann Ignaz Josef Döllinger, германски физиолог, 1770-1841): сухожилен пръстен на Дьолингер - задебеляване на мембраната на Descemet*, образуваща еластичен пръстен около корнеята. (syn) anulus tendineus corneae (Döllingeri). a. fibrosi cordis: —» anuli Loweri. a. Kayser-Fleischer' (Bernhard Kayser, 1869-1954, и Bruno Fleischer, 1874-1965. германски офталмолози): пръстен на Кайзер-Флайшер - жълто-зеленикава пигментация, наблюдаваща се по външния ръб на ириса всл. на отлагане на мед при хепатолентикуларна дегенерация (приема се за патогномоничен белег). а. Löwe' (Karl Friedrich Löwe, германски оптик и лекар. 1874-1955): пръстен на Льове - кръгло петно в зрителното поле, причинено от macula retinae. anuli Loweri (Richard Lower, английски анатом и физиолог, 1631-1691): пръстени на Лоуър - плътни фиброзни пръстени, обграждащи всяко едно от четирите големи сърдечни отвърстия (дясната и лявата атрио- вентрикуларна клапа, аортната и пулмоналната клапа). (syn) anuli fibrosi cordis. a. pathologicus uteri (Bandl): —» Bandl' circulus. a. Schatzki’ (Richard Schatzki, американски рентге¬ нолог., 1901-1992): —» Schatzki' syndromum. a. tendineus communis: —> anulus Zinni. a. tendineus corneae (Döllingeri): —» anulus Döllingeri. a. Vieussens' (Raymond de Vieussens, френски анатом, 1641-1715): пръстен на Виьосан - мускулно кръгче, заобикалящо fossa ovalis в стената на дясното предсърдие. (syn) limbus fossae ovalis. a. Waldeyeri (Heinrich Wilhelm Gottfried von Waldeyer- Hartz, германски анатом и патолог. 1837-1921): пръстен на Валдайер - непълен пръстен от лимфоидна тъкан, образуван от линтвалната, небната, фарингеалната и тубарната сливици в гърлото (tonsilla* lingualis. tonsilla* palatina, tonsilla* pharyngea и tonsilla* tubaria), заедно пръснати солитарни фоликули по задната стена на фаринкса, (syn) tonsillae anuli Waldeyeri. a. Zinni (Johann Gettfrila Zinn, германски анатом, 1727-1759): пръстен на Цин - пръстенообразен лигамент на musculus rectus на очната ябълка, (syn) anulus tendineus communis. anuria, -aef [Gr. an-priv. без- + Gr. uron урина]: (b) анурия - липса на урина: състояние, при което урина не се образува и не постъпва в пикочния мехур (всл. на различни бъбречни, сърдечно-съдови и др. заболявания); да се различава от термина anuresis (остар.) - невъзможност за уриниране, (г) анурия, (en) id. (f) anurie. (d) Anurie. (es) ld. anus, -i, m [Lt. = халка, пръстен: заден проход]: (b) анус - заден отвор (проход), заднопроходно отвърстие: долният отвор на храносмилателния тракт, крайна част на rectum*. изходен отвор за фекалиите. (г) задний проход, анус, анальное отверстие, (en) id., anal orifice, (f) id. (d) id.. After. (es) ano. a. praeter sive praeternaturalis [Lt. praeter покрай, против + Lt. naturalis естествен]: (b) противоестествен анус, изкуствен анус - хирургично създаден изкуствен отвор на червата като резултат на colostomia*, за извеждане на газовете и изпражненията; виж също fistula faecalis, (г) противоестественный задний проход, id. (en) artificial anus. (f) anus contre nature, anus artificiel. (d) id., künstlicher Darmausgang. widernatürlicher After. Kunstafter. (es) ano contra natura, ano preternatural. anxietas, -atis, f [Lt, = страх, безпокойство, от Lt. angère (ango) притискам, изпитвам мъка]: (b) чувство на мъчително безпокойство, на голяма мъка. тревога и страх, обикновено придружено от напрежение, сърцебиене и задух (несвързани с ясно определен дразнител), (г) беспокойство, тоска, страх, (en) anxiety, (f) anxiété, angoisse. (d) Angst. Angstgefühl, Unruhe; Beklemmung. (es) ansiedad, desesperación, angustia. a. praecordialis: —► angor. aorta, -ae, f [Gr. aorte, от Gr, airo = aero вдигам, т.е. сърцето]: (b) аорта - главната артерия (от еластичен тип) на големия кръг на кръвообращението; излиза от лявата сърдечна камера и завършва от лявата страна на тялото при четвъртия лумбален прешлен, където се разделя и образува лявата и дясна arteria* iliaca communis. (г) аорта. (en) ld. (f) aorte. (d) ld., grosse Körperschlagader, Hauptkörperschlagader. (es) ld. a. abdominalis: (b) абдоминална или коремна аорта - крайна част от aorta descendens |. която снабдява органите и структурите, намиращи се надолу от диафрагмата, (г) брюшная аорта. (en) abdominal (part of) aorta. (f) aorte abdominale. (d) Bauchaorta. (es) aorta abdominal. a. ascendens: (b) възходяща аорта - част от аортата преди arcus* aortae, от която излизат коронарните артерии на сърцето. (г) восходящая аорта. (en) ascending (part of) aorta. (f) aorte ascendante. (d) aufsteigende Aorta, (es) aorta ascendente. a. descendens: (b) низходяща аорта - част от аортата, която после се раздела на aorta abdominalis Î и aorta thoracica j. (г) нисходящая аорта. (en) descending (part of) aorta. (f) aorte descendante, (d) absteigende Aorta. (es) aorta descendente. a. thoracalis [s-NA]: —» aorta thoracica [NA]. a. thoracica [NA]: (b) торакална или гръдна аорта - част от aorta descendens f. която снабдява органите и структурите, намиращи се до диафрагмата. (г) грудная аорта. (en) thoracic (part of) aorta. (f) aorte thoracique. (d) Brustaorta, (es) aorta torácica. (syn) aorta thoracalis [s-NA]. aortalgia, -ae, f [aorta î + Gr. algos болка]: (b) аорталгия - болка в аортата, приемана за следствие на аневризма или друго патологично състояние на аортата. (г) аорталгия. (en) ld. (f) aortalgie. (d) Aortalgle, Aortenschmerz. (es) id. aortitis, -tidis, f [aorta f + -itis = възпаление]: (b) аортит - възпаление на стената на аортата, (г) аортит. (en) id. (f) aortite, (d) id., Aortenentzündung, (es) id. a. Döhle-Heller’ (Karl Geltfrlla Paul Döhle, германски хистолог и патолог, 1855-1928: Arnold Ludwig Gotthiif Heller, германски патолог, 1840-1913): аортит или мезаортит на Дьоле-Хелер - сифилитичен аортит, обикновено с усложнения като аортна инсуфициенция, запушване на коронарни отвори или аортна аневризма, (syn) mesaortitis Döhle-Heller. apathia, -aa,/[Gr. an-priv. без- + Gr. pathos страдание]: (b) апатия - безразличие, равнодушие. липса на желания, активност и интерес към околната среда (обикновено е един от най-ранните симптоми на церебрално заболяване); апатичен синдром - парализа на емоциите: болестно разстройство на психиката. характеризиращо ce с намаляване или пълна липса на емоционална
aperientia 36 активност, (г) апатия, (en) apathy, indifference, (f) apathie, (d) Apathie. pathologische Téilnehmlosigkéit. Gleichgültig¬ keit. Indifferenz, (es) apatía, indiferencia. aperientia (remedia), n/pl {Lt. aperire откривам, отварям]: (b) апериенти - лекарствени средства, предизвикващи естествено раздвижване на червата, леко действащи слабителни средства, (г) мягкие слабительные средства, (en) mild laxatives, (f) désobstruants, laxatifs, (d) leichte Abführmittel, (es) laxantes. aperitiva (remedia), n/pl [j]: (b) аперитива - средства за възбуждане на апетита, стимулиращи апетит, (г) средства возбуждающие аппетит, (en) aperitives, appetizers, (f) apéritifs, (d) appetitanregende oder appetltsteigernde Mittel. (es) aperitivos. estimulantes. Apert’ hirsutismus (Eugène Apert, френски педиатър. 1868¬ 1940): —» hirsutismus Apert'. Apert' syndromum [f]; акроцефалосиндактилия (ACS typus I), виж при acrocephalosyndacty^a. Apert-Crouzon syndromum (E, Apert Î ; Octave Crouzon, френски невролог!. 1874-1938): акроцефалосиндактилия (ACS typus II). виж при ecrocéphelosyndectyly; съчетава характеристиките на Apert* синдрома и на кранио- фациалната дизостоза на Crouzon*. apertura, -ae. f [Lt, aperire откривам, отварям], (b) апертура: 1. отвор, отвърстие. вход в кухина или канал, напр. a. thoracis (superior и inferior); 2. диаметър на обектива на микроскоп, (г) отверстие. апертура, (en) aperture, id.. opening, (f) ouverture, orifice, (d) Apertur. Öffnung. Eingang, (es) id., comienzo. a. nasi externa: —> nares. apertus, -a. -urn [pp; от aperire ]]: (b) отворен. открит. разкрит, (г) открытый. раскрытый, (en) open, (f) ouvert, non oblitéré, (d) offen, offenstehend. (es) abierto. apex, -icis, m: (b) връх - заострената крайна част на орган или структура с конична или пирамидна форма. напр. а. cordis, (г) верхушка. вершина, (en) id., tip. (f) pointe, sommet. (d) Spitze, Gipfel. Scheitel. id. (es) id.. apice, vértice. a. linguae: (b) връх на езика. (г) верхушка, или кончик. языка. (en) tip of tongue, (f) pointe de la langue, (d) Zungenspitze, (es) apex de la lengua. a. nasi: (b) връх на носа. (г) верхушка, или кончик. носа, (en) tip of nose, (f) pointe du nez. (d) Nasenspitze. (es) apex de la nariz. a. pulmonis: (b) белодробен връх - закръгленият горен връх на всеки бял дроб, (г) верхушка легкого, (en) apex of lung, (f) sommet du poumon, (d) Lungenspitze. (es) apex pulmonar. Apgar' systema et scala (Virginia Apgar, американски анестезиолог, 1909-1974): система на Апгар - цифрова система за установяване на състоянието на новороденото според определени критерии (сърдечна честота, дихателно усилие. мускулен тонус, рефлексна възбу- димост и цвят на кожата) и тяхната точкова оценка. като сбора от точките на всички критерии определя състоянието по съответна скала. aphagia, -aa,/[Gr; a-priv. без- + Gr, phagein ям]: (b) афагия - невъзможност за хранене. отнасящо се главно за невъзможност за гълтане; сра. dysphagia, (г) афагия, невозможность глотания (en) id. (f) aphagie. (d) Aphagie. Schluckunfähigkeit. (es) afagia. imposibilidad para deglutir. aphakia, -ae, f [a-priv. f + Gr, phakos леща]: (b) афакия - липса на лещата на окото, (г) афакия. отсутствие хрусталика, (en) id. (f) aphakie. (d) Aphakie, Linsenlosigkeit (des Auges), (es) efeq(ie, afacia. aphasia, -aa./ [a-priv. î + Gr, phasis изказване, от Gr. phemi говоря,, изказвам]: (b) афазия - голяма група разстройства на речта (нарушена или липсваща възможност за общуване чрез говор, писане или знаци) всл. на увреда на доминантното мозъчно полукълбо или поради психогенни причини. (г) афазия. (en) id. (f) aphasie, (d) Aphasie, Sprachyersagen, (es) afasia. a. Broca' (Pierre Paul Broca, френски хирург, невролог и антрополог. 1824-1880): —+ aphasia motoria, а. motoria sive verbalis: двигателна, речева или експресивна афазия, афазия на Брока - онемяване: загуба на способността за произнасяне на думи при запазен говорен апарат и интелект (болният не говори. но разбира казаното му. а също и съзнава дефекта си); виж Broca* gyrus и centrum* orationis, (syn) Broca’ aphasia. a. sensoria: сензорна или рецептивна афазия. афазия на Вернике - загуба на способността за разбиране значението на думите (изговорени или написани) при запазени слухови органи. т.е. болният говори. но не разбира чуваното (словесна глухота = surditas* verbalis); обикновено е придружена от променен и ненормален начин на изказване. а болният често няма съзнание за дефекта, (syn) aphasia Wernicke. surditas verbalis. a, verbalis: —» aphasia motoria. a. Wernicke' (Karl Wernicke. германски невролог, 1848-1904): —» aphasia sensoria (surditas verbalis). aphonia, -ae, / [Gr a-priv; без- + G^^. phone звук:; глас]: (b) афония - липса на глас, беззвучен глас. пълна загуба на гласа. най-често всл. на болест или увреда на ларинкса, (г) афония. безгласие, беззвучность голоса, (en) id. (f) aphonie. (d) Aphonie. Stimmlosigkeit. (es) afonía. aphrodisiaca (remedia), n/pl [Gr. aphrodisiakos любовен ; от Gr. Aphrodite (Афродита), според гръцката митология - богиня на любовта и красотата, идентична с римската богиня Венера (Venus)]: (b) афродизиака - лекарствени средства за усилване на сексуалните желания и половата способност. (г) средства возбуждающие половое влечение, (en) aphrodisiacs. (f) aphrodisiaques, (d) Aphrodisiaka, (es) afrodisiacos. aphthae, -arum. flpl [Gr. aphtai. от apto възпламенявам, поради палещите болки]: (Ь) афти - рецидивиращи афти: проява на афтозен стоматит, характеризиращ се с интермитентни епизоди от болезнени разязвания на устната лигавица. които са покрити от сивкаво- жълтеникав ексудат и са заобиколени от червена ивица. спонтанно заздравяващи за 1-2 седмици; за тежка форма на афтозен стоматит виж по-долу a. major. (г) афты, (en) id.. canker sores. recurrent aphthous stomatitis or ulcers. (f) aphtes (vulgaires). stomatite aphteuse, (d) Aphthen, Bläschenkrankheit. Mundfäule. (es) aftas, (syn) stomatitis aphthosa, aphthae minor. a. Bednari (Alois Bednar, австрийски лекар. 1816¬ 1888): афти на Беднар - афти на новородените: травматични разязвявания по твърдото небце на кърмачета и малки деца, обикновено всл. на смукане на инфектирани предмети, (syn) aphthae neonatorum. a. epizooticae: —> stomatitis aphthosa epizoótica. a. major (Mikulicz): (b) голяма афтоза на Микулич - тежка форма на афтозен стоматит. характеризираща се с многобронни, големи и дълбоки. често рецидивиращи афти. при които заздравяването може да продължи до 6 седмици, оставяйки белези. (г) афты Микулича. интермиттирующие возвратные хронические афты, (en) Mikulicz aphthae, recurrent scarring aphthae, Sutton disease, (f) aphtes nécrotisants et mutilants, aphtose de Mikulicz, (d) chronisch rezidivierende Aphthen, Mikulicz-Aphthen. (es) aftas de Mikulicz, (syn) aphthae Mlkullczi, periadenitis mucosae necrotica recurrens. Sutton' morbus. a. minor: —» aphthae. a. Mikuliczi (Johann von Mikulicz-Radecla, германски хирург, 1850-1905): —» aphthae major. a. neonatorum: —» aphthae Bednari. a. tropicae: —* psilosis lingae. aphthosis, -is, / [aphthae f + -osis*]: (b) афтоза - болестни състояния, характеризиращи се с образуване на
37 apparatus множество афти по лигавиците. най-често по гениталиите. в аналната облает и устната кухина. (г) афтоз. (en) ld. (f) aphtose. (d) Aphthose. ld. (es) aftosis. a. Touraine’ (Albert Touraine, френски дерматолог, 1883-1961): —» Behçet' morbus. apicalis, -e [Lt. apex, -icis; връх]: (b) апикален - върхов, принадлежащ на. или разположен до. някой връх, (г) верхушечный. (en) apical. id. (f) apexlen, apical. mucronal. (d) apikal. spitzenwärts. Spitzen-, (es) apical. apicitis, -tidis. f [apex î + -itis = възпаление]: (b) апицит - възпаление на върха на даден орган или структура. отнасяйки се главно за възпаление на белодробния връх, (г) апицит. (en) id. (f) aplcite. apexite. (d) Aplzitis; Lungenspitzenerkrankung, (es) ld. apicolysis, -is. f [apex î ч- Gt lysis отделяне, освобождаване]: (b) апиколиза - оперативно отделяне на белодробния връх от париеталната плевра с цел да се предизвика колапс на горната част на белия дроб. прилагана главно в миналото при лечение на белодробна туберкулоза. (г) апиколиз. (en) ld. (f) apicolyse. (d) Aplkolyse. (es) ípícóIísís. . apituitarismus, -i. m [Gr. a-priv. без- + Lt, (glandula) pituitaria хипофиза + -Ismus*]: (b) апитуитаризъм - пълна липса на функционираща хипофизна тъкан; може да бъде предизвикан - ятрогенен (напр. след хипофизектомия) или всл. на спонтанен болестен процес, (г) апитуитаризм. (en) apituitarism. (f) apituitarisme. (d) Hypophyséneplesié. id. (es) apituitarismo. aplasia, -aa,/ [a-priv. f + Gr. plasis образуване; формиране]: (b) аплазия: 1. нарушено развитие или вродено недоразвитие (по-правилно hypoplasia*) или вродена липса на орган (agenesia*) или тъкан; 2. в хематологията - непълно. забавено или неправилно развитие. или прекъсване на нормален регенеративен процес, (г) аплазия. (en) id. (f) aplasie, (d) Aplasie. (es) ld. a. cutis congenita: вродена аплазия на кожата - наследствена липса или недоразвитие на определена област от кожата, като дефектът е покрит с тънка прозрачна мембрана; най-често единичното дефектно поле е близо до vertex* на главата, но може да бъде навсякъде по тялото. a. Michel' (Е. M. Michel, френски лекар 19-и век): аплазия на Мишёл - липса на развитие на вътрешното ухо. което води до вродена глухота, (syn) Michel' surditas. a. nuclearis Möbiusi (Paul Julius Möbius,, германски невролог. 1853-1907): —* diplegia Möbiusi. a. pilorum intermittens: —» pili moniliformes. a. Scheibe’ (A. Scheibe. американски лекар, p. 1875): аплазия на Шайб - частична аплазия на кохлеарния канал. водеща до вродена глухота, (syn) Scheibe' surditas, apnoe, -ae, / apnoë, -es, / [a-priv, î + Gr. pnoe духане, дишане]: (b) апнея. апное - липса на дишане. спиране на дишането, (г) апноэ, отсутствие дыхания, (en) apnea, (f) apnée, (d) Apnoe, ' Atemstillstand, (es) apnea. apo- [Gr. apo от, далече от]: представка, означаваща отделяне от нещо, отстраняване. разделяне: изоставяне, прекъсване: произход: завършек. apocrinus, -а, -um [Gr, ape-lrlnö отделям]: (b) апокринен - отделящ, отлъчващ; показва механизъм на секреция на жлези. при който връхната част на секреторните клетки се отделя и се включва към секрецията им - това са апокринни жлези (напр. потните, млечните и др.). (г) апокринный, (en) apocrine, (f) apocrine, (d) apokrln, absondernd, (es) apocrina. apolipoproteinum, -i, n [apo- f + Gr; lipos тлъстина, мазнина + proteinum*]: (b) аполипопротеин - белтъчна съставка на липопротеиновите комплекси, която влиза в нормалния състав на плазмените хиломикрони и на липопротеините с висока и ниска плътност при човек; анолинонроетиеите са групирани в 4 класа според функцията им: А. В. С и Е (предишният D сега е А-Ш). всеки клас с номерирани подвидове, а определянето на нивата им дефинира различните типове hyperlipo- proteinaemle*. (г) аполипопротеид, (en) apolipoprotein, (f) epo(lipo)protélne. (d) Apolipoprotein, (es) apollpoprotesna. aponeurosis, -s,/[Gr. apo от + Gr. neuron (първоначално) жилка, сухожилие, по-късно - нерв]: (b) апоневроза (сухожилна разтеглица - остар.) - фиброзен пласт или плоско. широко сухожилие. свързвано с мускулни влакна и служещо за начало на плоски мускули. напр. на широките коремни мускули; понякога изпълнява ролята на фасция, напр. а. palmaris et а. plantaris [|]. (г) апоневроз. сухожильное растяжение, (en) id. (f) aponévrose, (d) id.. flächenhafte Sehne, Sehnenhaut. (es) id. a. Dupuytren' (Барон Guillaume Dupuytren,; френски хирург и патолог, 1777-1835): апоневроза на Дюпюитрён - палмарна фасция, фасция на дланта: задебелената централна част на фасцията. която обхваща дланта, (syn) aponeurosis palmaris, fascia Dupuytrens. a. palmaris: —> aponeurosis Dupuytrens. a. plantaris: плантарна фасция. фасция на ходилото - много дебелата централна част на фасцията на мускулите на ходилото. а. Sibsoni (Francis Sibson; английски анатом, 1814¬ 1876): —» fascia Sibsoni. apophysis, -eos (-is),/ '[Gr. = издънка, израстък, от apo-* + Gr; phy о раста]: (b) апофиза - костен израстък или издатък в близост до epiphysis*, който служи за прикрепване или начално място на мускули, (г) апофиз. (en) ld. (f) apophyse, (d) Apophyse, id. (es) apófisis. (syn) epiphysis secundaria. a. Rau’ (Johann Jacobus Rau /Ravius/, холандски анатом, 1668-1719): апофиза на Pay - преден процес на чукчето (malleus*) в ухото. прикрепен към част на темпоралната кост. (syn) processus anterior mallei Folii. apoplexia, -ae, f [Gr = паралич, от apo-* + Gr. plesso удрям]: (b) апоплексия: 1. мозъчен удар = apoplexia cerebri. виж по-долу; 2. понякога означава внезапно прекъсване на функцията на някой орган поради масивен кръвоизлив или друго тежко нарушение на локално кръвоснабдяване (напр. тромбоза или емболия), (г) апоплексия, (en) apoplexy. (f) apoplexie, (d) Apoplexie, (es) apoplejía. a. cerebri: (b) апоплексия - класически, но остарял термин за мозъчен или апоплектичен удар. мозъчен инсулт: бързо настъпващо трайно поражение на главния мозък или отделни негови части. най-често всл. на вътремозъчен кръвоизлив = insultus haemorrhagicus, (г) апоплексия, (en) apoplexy, stroke syndrome, (f) apoplexie cérébrale, ictus apoplectique, attaque d'apoplexie, congestion cérébrale. (d) Gehirnschlag. Hirnschlag, Schlaganfall, apoplektischer Insult, (es) apoplejía cerebral. a. Raymond' (Fulgence Raymond; френски невролог, 1844-1910): апоплексия на Реймон - вид мозъчен удар, отличаващ се при еволюцията си с парестезия на ръката от страната. която по-късно се парализира. a. spinalis: —♦ haematomyella. a. uteroplacentaris: —* uterus Couvelaire'. apparatus, -us, m [Lt. = приготвяне, подготовка, от Lt. ap¬ parare, pp. apparatus, приготвям]: (b) апарат: 1. апаратура - сложен уред или комплекс инструменти, пригодени за определена цел; 2. система - съвкупност от органи или други анатомични структури. изпълняващи обща функция, (г) 1. аппарат, прибор, аппаратура; 2. система, (en) 1. id.. instrument(s); 2. id., system, (f) 1. appareil (machine); 2. appareil (ensemble d'organes). système. (d) 1. Apparat, Gerät; 2. Apparat (Organsystem). (es) 1. aparato, instrumento(s); 2. aparato (conjunto de partes que realizan una función), sistema. a. Barcrofti (Sir Joseph F. Barcroft, английски
appendectomia 38 физиолог 1872-1947): апарат на Баркрофт - диференциален манометър за изследване на малки проби от кръв или други тъкани. а. digestorius [NA]: (b) храносмилателен апарат - храносмилателна система: храносмилателният тракт от устата до ануса. заедно с всички свързани с храносми¬ лането органи и жлези; срв. tractus digestorius, (г) пищеварительный аппарат, пищеварительная система, (en) digestive apparatus or system, alimentary apparatus, (f) appareil digestif/ (d) Vérdeu(ngsapparet, Digestionssystem, (es) aparato digestivo, (syn) systema digestorium [s-NA]. a. Golgi’ (Camillo Golgi; италиански хистолог и невролог, 1844-1926): апарат на Голджи - специализи¬ рана мембранозна система на ендоплазматичния ретикулум. разположена между ядрото и секреторния полюс на клетката. място за образуването на л изозом ите. на въглехидратните странични вериги на гликопро- теините и мукополизахаридите и някои други вещества, а също с важно участие при транспорта и секрецията на вътреклетъчни протеини, (syn) complexus Golgi’. а. Jaquet' (Alfred Jaque; швейцарски фармаколог, 1865-1937): апарат на Жакё - устройство за записване на венозните и сърдечните импулси. a. Perroncito' (Aldo Perroncito, италиански хистолог, 1882-1929): апарат на Перончито - маса от фибрили под формата на спирали и мрежички от новоформирани аксони. които се развиват в отрязаното чуканче на нерв. през време на неговата регенерация. а. respiratorius [NA]: (b) дихателен апарат - дихателна система: всички дихателни пътища и органи, от носа до белодробните алвеоли, (г) дыхательный аппарат. дыхательная система. органы дыхания. (en) respiratory system or apparatus, (f) appareil respiratoire, (d) System der Atmungsorgane. Atemwege. Respirationstrakt, (es) aparato respiratorio, (syn) systema respiratorium [s-NA]. a. Soxhleti (Franz Ritter von Soxhlet, германски химик, 1848-1926): апарат на Сокслет - устройство за ектрахиране на мастни и липидни съставки от твърди вещества. чрез многократно въздействие с разтворители. a. suspensorius lentis [s-NA]: —» zonula ciliaris (Zlnni) [NA]. . . . a. Tiseliusi (Arne Wilhelm Kaurin Tiselius, шведски биохимик, 1902-1971): апарат на Тизелиус - апаратура за отделяне на протеини в разтвор. чрез електрофореза. с цел да се определят техните изоелектрична точка. молекулярно тегло и други свързани физични свойства. a. urogenitalis [NA]: (b) урогенитален апарат или система - пикочно-полова система или апарат, пикочно- полови органи: обхваща пикочо-отделителните органи (organa* uropoetlca - бъбреци и пикочо-отводни пътища) и половите органи (organa* genitalia), (г) мочеполовой аппарат. мочеполовая система, (en) urogenital system or apparatus, genitourinary apparatus or system, (f) appareil urogénital ou génito-urinaire, (d) Urogenitalsystem, Urogenltaltrakt, (es) aparato urogenital o genitourinario, (syn) systema urogenitale [s-NA]. a. War burgi (Otto Heinrich Warburg., германски биохимик, 1883-1970): апарат на Варбург - устройство за измерване на количеството газове (кислород), отделен или консумиран от живи инкубирани тьканни срези. чрез измерване (в затворена камера) на промените в налягането на газовете всл. на кислородната абсорбция. appendectomia, -ae. f [appendix* + Gr. ektome изрязване]: (b) анеедектомия - оперативно отстраняване на апендикса (appendix* vermiformis), (г) аппендэктомия, (en) appendectomy. appendicectomy, (f) appendicectomie, (d) Appendektomie. (es) apendlcectomí'a. appendicitis, -tidis, f [appendix* + -Itis = възпаление]: (b) анеединиг - възпаление на апендикса (appendix* vermiformis). (г) аппендицит, (en) id. (f) appendicite, (d) ld., Wurmfortsatzentzündung. Blinddarmentzündung, (es) apendicitis. (syn) epityphlltis (1). appendicularis, -e [appendix []: (b) апендикуларен - отнасящ се до апендикса: добавъчен. придатъчен, (г) аппендику¬ лярный; добавочный. придаточный, (en) appendicular, appendiceal, appendical, (f) appendiculaire, (d) appendikulär, ansatzförmig, (es) apendlc^ar. appendix, -icií./[Lt‘. = прибавка, придатък. от Lt ad към + pendere вися]: (b) апендикс - придатък. висулка, всяка част, прикачена към главна структура. придатъчен орган, напр. а. vermiformis (виж по-долу), (г) придаток, подвесок, отросток; аппендикс, (en) id., appendage. (f) appendice, annexe, (d) Anhang, Anhangsgebilde. Anhähgsel, Forsatz. (es) apéndice. a. vermiformis [NA]: (b) апендикс - червеобразният израстък на сляпото черво, (г) аппендикс, червеобразный отросток, (en) id., vermiform appendix or appendage, vermiform process, appendix ceci, vermix. (f) appendice cæcal ou vermiculaire ou vermiforme. (d) Wurmfortsatz. Wurm, id. (es) apéndice vermiforme, diverticulo del ciego, (syn) processus vermiformis [s-NA], epltyphlon. apperceptio, -onis,/[Lt, ad към -и Lt. perceptio възприемане, схващане, от Lt. percipere (percipio) улавям, хващам]: (b) аперцепция (свойство на човешката психика) - зависимост на възприятията и тяхното осъзнаване от предшестващия индивидуален опит; представлява краен етап в пълното осъзнаване и разбиране на всяко явление и предмет, (г) апперцепция, (en) apperception. (f) aperceptlon. (d) Apperzeption, Sinneswahrnehmung. (es) apercepción. appetitus, -us. m [Lt; = силно желание:; страст, от ap¬ petere, pp. appetitus, стремя ce; желая]: (b) апетит: 1. желание или мотив. изхождащи от биологичната или психологична нужда за храна, вода, секс или чувства, желание да се задоволи някаква съзнателна психична или физиологична нужда; 2. в по-тесен смисъл - желание, охота за ядене, (г) 2. аппетит, (en) appetite, (f) appétit, (d) Appetit, Appetenz; Eßlust (2). (es) apetito. applicatio, -onis,/[Lt, ap-plicare прибавям, присъединявам]: (b) апликация, аплициране - прилагане, употребяване, даване (на лекарства), поставяне, налагане, (г) приложение. применение, наложение, (en) application, employment, use. (f) application, usage. (d) Applikation, Anwendung, Verwendung. Verabreichung, Anlagen, (es) aplicación, empleo, uso. appositio, -onis, / [Lt. ad към + Lt. ponere, pp. positus, поставям, прибавям]: (b) апозиция: 1. прибавяне, притуряне. напластяване, нарастване, напр. на кости; 2. сближаване, натъкмяване. присъединяване на две повърхности. допир или контакт на две вещества или на два съседни органа; 3. съотношението на фрагменти на костна фрактура един към друг; 4. процесът на задебеляване на клетъчната стена, (r) 1. прибавление, прикладывание. наслоение, нарастание; 2. сближение, прилаживание, присоеди-нение. (en) apposition. (f) apposition, affrontement, (d) Apposition; 1. Anlagerung. Auflagerung. Anbau, Aufbau; 2. Ansetzung, (es) aposición. apraxia, -ae. / [Gr. a-priv. без- + Gr; praxis работа, действие]: (b) апраксия - нарушение на волевите и целенасочени действия, характеризиращо се с невъз¬ можност за изпълняване на сложни и комплексни движения (напр. обличане, действие с уреди и др.), въпреки че са запазени разбирането им. мускулната сила, чувствителността и общата координация; обикновено се дължи на болестна мозъчна увреда. (г) апраксия, (en) id., perectrople. (f) apraxie, parectropie. (d) Apraxie, Handlungs¬ unfähigkeit. (es) id.. parectropl'a. a. Hartmanni (Fritz Hartmann, германски невролог, 1871-1937): апраксия на Хартман - резултат на тумори на фронталния лоб на мозъка.
39 Aran-Duchenne atrophia a. Liepmanni (Hugo Karl Liepmann германски психиатър, 1863-1925): апраксия на Липман - невъзможност да се изпълняват координирани движения на крайниците, без наличие на парези или парализи. a. oculomotoria Cogani (David Glendeiining Cogan, американски невролог и офталмолог, 1908-1993): окуломоторна апраксия на Когън - липса или дефект в хоризонталните движения на окото, така че когато болният се опита да погледне предмет от едната му страна, трябва да обърне главата си, за да постави предмета и окото на една линия. като получава нистагъм: среща се при мозъчни увреди, (syn) Cogan’ syndromum. a priori [Lt. = от по-първото, от предишното]: означава предварително, преди опита, прието по подразбиране aprosexia, -aa,/[Gr; a-priv, без- + Gr. prosexis внимание. от Gr. prosecho обръщам внимание]: (b) апрозексия - неспособност активно да се направлява и да се съсредоточи вниманието, невнимание, което се дължи на сеезориеервалее или умствен дефект, (г) апрозексия. (en) ld. (f) aprosexie. (d) Aprosexie. (es) id. aptyalismus, -i, m [a-priv. f + Gr. ptyalon слюнка]: (b) аптиализъм (остар. ) - липса на слюнка, сухота в устата, преустановяване на отделянето на слюнка: съвременният термин е xerostomia*. (г) аптиализм. асиалия. (en) xerostomia, asialism, aptyalia. (f) asialie, aptyalisme, xérostomie, (d) Asialie, Xerostomie, id. (es) aptiaHa, aptlalismo. (syn) xerostomia, asiaHa. APUD cellulae [акроним от Engl, за amine-precursor-uptake and decarboxylation]: клетки АПУД - широко ползвано означение за дифузна група клетки, пръснати по цялото тяло, тъй като типовете им включват меланоцитите, клетките на хромафинната система, клетки в хипоталамуса. хипофизата, тиреоидната жлеза, белите дробове, гастро-иетеегиеалния тракт и панкреаса; тези клетки имат общи биохимични характеристики (първите букви на които образуват приетото име-акроним); те концентрират аминокиселинните предшественици на някои амини и ги декарбоксилират до амини. които са регулатори и нервни медиатори; така те образуват допамин, адреналин и норадреналин, серотонин, енкефалин. еевротеезие и др. apyreticus, -а, -um [j,]: —» eferrllls, apyrexia, -ae, _ f [Gr. a-priv. без- + Gr. pyr, pyres огън + Gr. echo имам]: (b) апирексия - липса на повишена температура, нетрескаво състояние, период на спаднала температура до нормата при трескави, фебрилни състояния. (г) апирексия, отсутствие лихорадки, безлихорадочный период, (en) id. (f) apyrexie. (d) Apyrexle, Fieberlosigkelt. (es) aplrexia. aq.: aqua [j]: съкр; в рецепти. aq. bull.: съкр. за aqua bulliens - вряща вода. aq. dest.: съкр, за aqua* destillata. aq. ferv.: съкр. за aqua fervens - гореща вода. aq. frig.: съкр. за aqua frigida - студена вода. aqua, -ae, f [Gr. = hydor]: (b) вода. (г) вода. (en) water, (f) eau. (d) Wasser. (es) agua. aq. destillata: (b) дестилирана вода - вода, пречистена чрез дестилация, (г) дистиллированная вода. (en) distilled water, (f) eau distillée. (d) destilliertes Wasser, (es) agua destilada. aq. mineralis: (b) минерална вода - вода, съдържаща значимо количество от различни соли или газове, което й придава лековити качества, (г) минеральная вода. (en) mineral water, (f) eau minérale. (d) Mineralwasser, (es) agua mineral. aq. Seltersi sive aqua-seltzer (Selters, минерални извори в Прусия, Германия): вода Зелтцер. аква-зелцер - минерална вода, която е леко газирана и съдържа натриев хлорид и карбонати на натрий, калций и магнезий. aq. thermalis radioactiva: (b) топла, леко радиоактивна минерална вода с постоянна температура (над 20° С). (г) радиоактивная минеральная вода. (en) radioactive mineral water. (f) eau thermale radioactive, (d) radioaktives Wasser, (es) agua mineral radioactiva, aquaeductus [s-NA]: —» aqueductus [NA]. aq. cerebri sive mesencephali [s-NA]: —» aqueductus cerebri Sylvii [NA]. aqueductus [NA], -us, m [Lt, aqua вода + L^. ductus прекарване; от Lt. ducere карам, водя]: (b) акведукт - водопровод, канал, тръба, проход, (г) водопровод, канал, труба, проход, (en) aqueduct, id., conduit, canal, (f) aqueduc, canal, conduit. (d) id., Kanal, Gang, (es) acueducto, canal. (syn) aquaeductus [s-NA]. aq. cerebri Sylvii [NA] (Francisais Sylvius de le Boë, холандски анатом, 1614-1672): (b) мозъчен или силвиев акведукт (водопровод) - тесен канал в mesencephalon*, дълъг около 20 мм, съединяващ третото с четвъртото мозъчно стомахче. (г) мозговой, или сильвиев, водо¬ провод. (en) cerebral aqueduct, sylvian aqueduct, id., aqueduct of cerebrum. (f) aqueduc de Sylvius. (d) id., Sylvia-Wasserleitung. (es) acueducto de Silvio, (syn) aquaeductus cerebri sive mesencephali [s-NA]. aq. Cotunnii (Domenico Cotugno (Cotunnius). италиан¬ ски анатом. 1736-1822): вестибуларен акведукт на Котуньо - малък канал от преддверието на вътрешното ухо до темпоралната кост. (syn) aqueductus vestibuli. aq. Fallopii (Gabriele Fallopio, италиански анатом, 1523-1562): —> Fallopio' canalis. aq. vestibuli (Cotunnii): —» aqueductus Cotunnil. aquosus, -a, -urn [aqua*]: (b) воден, воднист, разводнен. (г) водяной, водянистый, водный. (en) aqueous, watery, (f) aqueux, (d) wäserig. (es) acuoso. Аг: символ за химическия елемент аргон - Argonum. arachnitis, -tidis,/: —» arachnoiditis. arachnodactylia, -ae,f [arachnos j + G^^. daktylos пръст]: (b) арахнодактилия - състояние, при което пръстите на ръцете, често и на краката, са ненормално дълги и тънки; характерен симптом при Marfan* syndromum и подобни наследствени заболявания на съединителната тъкан, (г) арахнодактилия. (en) arachnodactyly, acromacria, spider fingers. (f) arachnodactylle. acromacrie. (d) Arachnodaktylie, Spinnenfingrigkeit. (es) erecnodectllla. dolicostenomella. arachnoidea [NA], -ae, f [Gr, arachnos паяжина. от Gr. arachne паяк т Gr. -eides подобен]: (b) арахноидея - паяжиновидната фиброзна мембрана, образуваща средната от трите обвивки на централната нервна система (на главния мозък - a. encephali. и на гръбначния мозък - a. spinalis): в черепа гладката й външна повърхност е прилепнала до вътрешната повърхност на dura* mater, а цереброепиеалеата течност в субарах- ноидалното пространство я отделя от pia* mater, (г) паутинная мозговая оболочка, (en) arachnoid, id., arachnoid membrane. (f) arachnoïde, (d) Splnnwebenhaut, id. (es) aracnoides, aracnoideo. (syn) arachnoïdes [s-NA]. arachnoidedis, -e [j]: (b) арахноиден, арахноидален - отнасящ се до arachnoidea*. паяжиновидее, (г) арахноидальный, паутинный, (en) arachnoidal, (f) arachnoidal, (d) arachnoidal, arachnoid, (es) aracno-. arachnoides [s-NA]: —» arachnoidea [NA]. arachnoiditis, -tidis, f [arachnoidea Î + -itis = възпаление]: (b) арахноидит, арахнит - възпаление на палжиновидната мозъчна обвивка (arachnoidea) на главния мозък или на гръбначния мозък (обикновено въвличайки и суб- арахноидалното пространство), (г) арахноидит, (en) id. (f) arachnoidee. (d) id., Arachnitis, (es) a^cnolditis, aracnitls. (syn) arachnitis, leptomeningitis externa. Aran' carcinoma (François Amílcar Aran. френски лекар, 1817-1861): —* carcinoma Aran’. Aran-Duchenne atrophia (F, A, Aran f; Guillaume
Arantius' corpora 40 Benjamin Amand Duchenne, френски невролог, 1807¬ 1875): —» atrophia muscularis spinalis Aran-Duchenne. Aran-Duchenne manus (F, A. Aran f; G. B. A, Duchenne f ): —» manus Aran-Duchenne. Arantius' corpora sive noduli (Giulio Caesare Arantius /Aranzio/. италиански анатом и хирург.; 1530-1589): —> corpora Aranti i. Arantius’ ductus [] —* ductus Arantli. Arantius' ventriculus [î]: —* ventriculus Arantii. Arber' inventum (Werner Arber. швейцарски микробиолог. Нобелов лауреат 1978; р. 1929): откритие на Арбер (заедно с Nathans* и Smith*) - рестриктивни ензими и приложението им в молекулярната генетика. arbor, -orií./’/Gr. = dendronj: (b) дърво: в анатомията - дървообразна структура с разклонения. (г) дерево, (en) tree, id. (f) arbre, (d) Baum. (es) árbol. a. vitae cerebelli: (b) дърво на живота - дървообразният вид на бялото мозъчно вещество при саги^тални разрези на малкия мозък. (г) дерево жизни, (en) id., arborescent white substance, (f) arbre de vie. (d) Lebensbaum. (es) árbol de la vida. arborescens, gen. -entis [Lt, arborescêre ставам дърво]: (b) дървовиден, подобен на дърво, разклонен. (г) деревовидный, (en) dendriform, arborescent, tree-shaped, branching, (f) arborescent, (d) baumartig. (es) arborescente. arbovirus, -i, n [от Engl, arbo (съчетание от ar-, от (ttthreped артропод; и bo-, от born роден) + virus*]: (b) арбовирус(и) - голяма, хетерогенна група от РНК-вируси. разделени на групи според характеристиката на вирионите; включва повече от 500 вида, разпределени в няколко семейства (Bunyaviridae*. Togavirldae. Flavi- vlrldae, Arenaviridae. Rhabdoviridae, Reovirldae); всички те ce размножават в кръвосмучещите от голямата група Arthropoda (инсекти. паяци, скорпиони, кърлежи, стоножки и др.), както и в прилепи и гризачи; инфектирането на човек става чрез ухапване от носителите. като над 100 вида вируси причиняват леки фебрилни заболявания. но някои са етиологични агенти на хепатит, хеморагични трески и енцефалити. (г) арбовирус, (en) id., arborvirus, (f) id., virus arbor, (d) id., ARBO-Virus (es) id., erborvir(), Archambault' ansa (LaSalle Archambault, американски невролог; 1879-1940): —» ansa Meyer-Archambault'. arciformis, -e: —» arcuatus. arcuatus, -a, -um [arcus [J: (b) дъговиден, извит във форма на дъга, сводест, (г) дугообразный, сводчатый, (en) arcuate, areate, arci form. arched, (f) arciforme, arqué, (d) bogenförmig. gekrümmt, gewölbt. (es) arqueado, arciforme, (syn) arciformis. arcus, -us. m [Lt. = лък, дъга, арка]: (b) дъга, извивка, свод, напр. а. vertebralis. (г) дуга, изгиб, свод, (en) arch, arc, bow, id. (f) arc, arceau. (d) Bogen, Wölbung, Gewölbe. (es) arco. a. aortae: (b) дъга на аортата, аортна дъга - извитата част на аортата между aorta* ascendens и aorta* descendens. (г) дуга аорты. (en) aortic arch, id. (f) crosse de l’aorte, (d) id.. Aortenbogen, (es) arco de la aorta. a. cornealis: —* arcus senilis. a. Graniti (Ragnar Arthur Granit, шведски невро¬ физиолог, 1900-1991): дъга на Гранит - рефлексна дъга на га.ма-двигателните неврони. a. Halleri (Albrecht von Haller, швейцарски физиолог. 1708-1777): дъга на Халер - латералният сводест лига- мент на диафрагмата, (syn) arcus lumbocostalis lateralis. a. juvenilis: —* anomalia Axenfeldi. a. lumbocostalis lateralis: —► arcus Hallerl. a. raninus (arteriae lingualis): —» anastomosis Beclardl. a. Riolan' (Jean Riolan, френски анатом, 1577-1657): дъга на Риол(н - сводът, образуван от мезентериума на colon transversum. a. senilis sive cornealis: (b) старческа дъга или линия - дъговидно белезникаво помътняване около ръба на корнеята всл. на отлагане на мастни гранули или хиалинова дегенерация, често срещано у възрастни хора, (г) старческая дуга. (en) id.. gerontoxon, arcus adiposus or lipoïdes. (f) arc senile, géron(to)toxon. (d) id., Gerontoxon, Greisenbogen, (es) arco senil. (syn) gerontoxon. lipoidosis corneae. linea corneae senilis, anterior embryotoxon. a. Shentoni (Edward Warren Hine ShenKn английски рентгенолог; 1872-1955): —» Shenton' linea. ardor (-oris, ni) urinae [Lt, ardor горещина, огън: Gr, uron урина]: (b) парене при уриниране. (г) жжение при мочеиспускании, (en) scalding, burning pain in urinating, (f) brûlure pendant la miction. (d) Harnbrennen, (es) dolor quemante durante la micción. area, -ac,f(pl areae) [Lt. = свободно място, площад]: (b) 1. ограничено поле, свободно място, ограничен участък, площ, облает, пространство, зона, напр. Flechsig areae [j]: 2. част, снабдявана от определена артерия или нерв: 3. част от орган, която има специализирана функция, напр. area acustica (в главния мозък). (г) поле. участок, зона, свободное место. (en) id., region, zone. space. (f) aire. zone. plaque, (d) Gebiet, Region, Zone, (Ober-)Fläche, Bezirk, Feld, (es) área, sector, sección, zona. a. Bambergeri (Heinrich von Bamberger, германски патолог и клиницист, 1822-1888): поле на Бамбергер - облает на сърдечно притъпление в лявата интеркоетaлнa облает, която насочва към перикардиален излив. a. Broca' (Pierre Paul Broca,, френски хирург и невролог; 1824-1880): —* Broca' gyrus et centrum. areae Brodmanni (Korbinian Brodmann; германски невролог и анатом. 1868-1918): области на Бродман - широко ползвани топографски зони в мозъчната кора според подредбата на техните хипотетични шест клетъчни слоя (номерирани за идентификация). а. cellularis Betzi (Владимир Александрович Бец, руски хистолог и анатом, 1834-1894): —» Betz' area cellularis. а. Celsi (Aulus Cornelius Celsus, римски лекар,, писател и енциклопедист, начало на 1-ви век): —» alopecia areata. a. Cohnheimi (Julius Friedrich Cohnheim, германски патолог, хистолог и физиолог. 1839-1884): поле на Конхайм - полигонална. мозайкоподобна фигура, състояща се от миофибрили. която е видима под микроскоп при разрез на скелетен мускул (обикновено артефакт от фиксажа). areae Flechsigi (Paul Emil Flechsig, германски невролог; 1847-1929): области на Флексиг - три части (предна, странична и задна) от всяка латерална половина на medulla* oblongata, видими при напречен разрез. areae Foreli (Auguste Henri Forel, швейцарски психиатър и невролог; 1848-1931): —* campi Foreli. areae Headi (Sir Henry Head, английски невролог, 1861-1940): —> zonae Headl. a. Kiesselbachi (Wilhelm Kesselbach, германски оториноларинголог; 1839-1902): —> locus Kleselbachi. areae Krönigi (Georg Krönig, германски лекар, 1856¬ 1911): полета на Крьониг - области на перкуторен резонанс върху горните части на гръдния кош. отговарящи на белодробните върхове. a. Panumi (Peter L; Panum. датски физиолог. 1820¬ 1885): облает на Панум - поле в ретината, около macula retinae, в което дразненето на специфични точки в ретината на другото око пак дава стереоскопично зрение. a. Pitres' (Jean Albert Pitres. френски лекар), 1848¬ 1927): област на Питр - пре^^нталната зона в кората на мозъчното полукълбо. a. Rolando' (Luigi Rolando; италиански анатом, 1773¬ 1831): роландова област - първична моторна зона: област в задната част на фронталния лоб на главния мозък, в която отделни полета (експериментално установени)
41 arrosio контролират двигателната активност на определени, специфични части на тялото. а. Wernicke' (Karl Wernicke, германски невролог, 1848-1904): поле на Вернике - втора моторно-речева област: в оригинал терминът е включвал центъра на говора, смятан за ограничен в задната част на горната темпорална извивка; сега терминът включва по-широка зона, обхващаща също супрамаргиналната и ангуларната извивка на главния мозък. areflexia, -nef [Gr. a-priv. без- + reflexus*]: (b) арефлексия - липса или изчезване на един или няколко рефлекса, (г) арефлексия. (en) ld. (f) aréflexie, aréflectivité, irréflectlvité. (d) Areflexie, Reflexlosigkeit. (es) arreflexia. areola, -ae, f [Lt. = малък площад, умал. от area*]: (b) ареола - кръгче, колелце, малък венец, ограничено поле или участък, ореол. (г) кружочек, венчик, (en) id. (f) aréole. (d) Areole, kleiner Hof, kleines Feld. (es) ld. a. Chaussiez (François Chaussier, френски лекар и анатом, 1746-1828): ареола на Шосиё - пръстен от втвърдена (индурирана) тъкан около мястото на поражение от кожен антракс (pustula* maligna). a. mammae: (b) гръдна ареола, околоцицно кръгче - кръгчето от пигментирана кожа около зърното на гръдната жлеза. (г) околососковый кружок. (en) areola of nipple, areola papillaris, id. (f) aréole du mamelon. (d) Warzenvorhof, id., Brustwarzenhof. (es) areola de la mama. areolitis, -tídis,/[areola f + -itis = възпаление]: (b) ареолит - възпаление на areola* mammae. (г) ареолит. (en) id. (f) aréollte. (d) ld. (es) ld. argentum, -i, n [Gr, argyros]: (b) сребро, (г) серебро, (en) silver. (f) argent, (d) Silber. (es) plata. Argilla alba: — Bolus2 alba. Argyll Robertson’ symptomum sive pupilla (Douglas Moray Cooper Lamb Argyll Robertson, шотландски офталмолог, 1837-1909): симптом или зеница на Аргайл Робъртсън - вид рефлексна иридоплегия, характеризираща се с миоза, неправилна форма на зеницата и липса на зеничния рефлекс към светлина, при запазена конвергенция и акомодация; най-често симптом на еевросифилие, argyria, -ae,/: —* argyrismus. argyrismus, -i, т, argyrosis, -is,/[Gr. argyros сребро + Ismus (-issuus*) или -osis*]: (b) аргиризъм. аргироза - сивкаво- синкава пигментация на кожата. лигавиците и по- дълбоки тъкани всл. на отлагане на неразтворим сребърен албуминат, в редки случаи дегенерация на вътрешни органи (по-рано отделяно като argyrismus - остар.), резултат на продължително употребяване на препарати. съдържащи разтворими сребърни соли; в миналото често срещана патология поради прилагането тогава на множество сребро-съдържащи лекарства, (г) аргиризм, аргироз. (en) argyrla. argyriasis. argyrism. (f) argyrle, argyrose. (d) id.. Argyrose. (es) argiria, argirlasis. (syn) argyria. arhythmia, arrhythmia, -æ,f[Gr. a-priv. без- + Gr. rhythmos ритъм, такт]: (b) аритмия - нарушение на ритмичната дейност на сърцето, неправилен ритъм на сърдечните контракции; срв. a. absoluta. allorhythmia. (г) аритмия сердца, (en) arrhythmia. (f) arythmie. (d) Ar(r)hythmie, Herzrhythmusstörung. (es) arritmia. a. absoluta sive perpetua sive completa: (b) абсолютна или пълна аритмия - неправилен ритъм на контракциите на сърдечните камери всл. на предсърдно мъждене, виж fibrillatio atriorum, (г) абсолютная, или мерцательная, аритмия, (en) atrial or auricular fibrillation, ataxia cordis. continuous or perpetual arrhythmia, (f) arythmie perpétuelle ou complète ou désordonnée, pouls irrégulier perpétuel, (d) id., Vorhofflimmern, (es) arritmia continua o perpetua. (syn) fibrillatio atriorum, pulsus irregularis perpetuus. a. respiratoria: дихателна аритмия - фазова синусова аритмия. при която неправилността е свързана с фазите на дишането (по-бърза при вдишване и по-бавна при издишване). което се отразява и на пулса - по-бърз и по- малък при вдишване и по-бавен и по-голям при издишване. (syn) pulsus irregularis respiratorius. arhythmicus, -a, -um [arhythmia*]: (b) аритмичен - неправилен, нередовен (ритъм), (г) аритмичный. неправильный. нерегулярный, (en) arrhythmic, (f) arythmique. (d) arrhythmisch, (es) arrítmico. Arias-Stella' effectus (Javier Arias-Stella, перуански патолог, P; 1924): —— effectus Arias-Stella'. Arinkin' punctio (A. И. Аринкин, руски хематолог, 1876¬ 1948): —» punctio sternalis. Aristotle' anomalia sive experimentum (Aristotle /Gr. Aristoteles/ от Stagria, виден гръцки философ и учен, 384¬ 322 пХ): —* anomalia Aristotelesi. Armanni-Ebstein ren sive degeneratio (Luciano Armanni. италиански патолог, 1839-1903: Wilhelm Ebstein, германски лекар, 1836-1912): бъбрек или дегенерация на Армани-Ебщайн - гликогенова вакуолизация на епител¬ ните клетки в крайния сегмент на проксималните tubuli* renales contorti, наблюдавана при нелекуван захарен диабет, преди провеждане на инсулинова терапия. Armstrong' morbus (Charles J. Armstrong, американски бактериолог 1886-1958): болеет на Армстронг - остър лимфоцитен aориомсеиегит. Arndt-Gottron syndromum sive scleromyxoedema (Georg Arndt; германски дерматолог, 1874-1929: Heinrich Adolf Gottron, германски лекар, 1890-1974): синдром или склеромикседем на Арнд-Готрон - заболяване на съеди¬ нителната тъкан, характеризиращо се с генерализирана фибромуцинозна дегенерация със задебеляване на кожата и придружаваща парапротеинемия. Arneth' formula (Joseph Arneth, германски лекар, 1873¬ 1955): —» formula Arnethi. Arning’ basalioma (Eduard Arning;, германски дерматолог— 1855-1936): —» basalioma Arnlngi. Arnold' (F.) ganglion (Friedrich Philipp Arnold, германски анатом, 1803-1890): —» ganglion Arnolds. Arnold (J.)-Chiari syndromum sive malformatio (Julius Arnold, германски патолог, 1835-1915; Hans von Chiari, австрийски патолог, 1851-1916): малформация или синдром на Арнолд-Киари - нарушение на развитието. проявено с хидроцефалия. като части от малкия и продълговатия мозък изпъкват в гръбначния канал през foramen magnum. често c придружаващи spina* bifida occulta и менингомиелоцеле. Arnoux' signum (Emile ArпоиX: френски акушер; р. 1871): симптом на Арну - при бременност с близнаци: двоен и четворен фетален сърдечен тон всл. на синхронизиран ритъм на двете сърца. arrector, -oris, m [Lt. ar-rigêre, pp; arrectus, изправям]: (b) изправяч, повдигач (мускул), главно на космите (mm. arrectores pilorum). (г) выпрямитель. подниматель (мускул). (en) id. (f) muscle horrlpilateur. (d) id.. Aufrichter, (es) arrector pili (fibras musculares), (syn) erector. Arrhenius-Madsen theoria sive ratio (Svante August Arrhenius; шведски химик, Нобелов лауреат по химия 1903 г. като създател на теорията за електролитната дисоциация, 1859-1927; Thorvald J. М; Madsen, датски бактериолог; 1870-1957): теория на Арениус-Мадзен - реакцията на един антиген с едно антитяло е обратима. като балансът се определя от закона за действие на количествата (масата) според концентрациите на реагиращите вещества. arrhythmia: —* arhythmia. arrosio, -onis, / [Lt. ar-rodëre. pp. arrosus, огризвам]: (b) арозия, ародиране - разяждане. напр. на съдова стена от язвено-некротичен процес. или на кост от аневризма, (г) аррозия, разъедание, (en) arrosion, (f) arrosion. (d) Arrosion, Annagen, Benagen, Anfressen. (es) arrosion. 6 NOVA TERMINOLOGIA MEDICA ...
Arruga’ forceps 42 Arruga' forceps (Гоаф Hermenegildo Arruga, испански офталмолог; 1886-1972): —» forceps Arruga’. с^пус^с^, -onis,/: —» darsonvalisetlo. artefactum, -i, n [Lt. ars изкуство + Lt. factum, pp. от facere (facio) правя]: (b) артефакт - всяко нещо (особено в хистологични и патологични препарати или на графичен документ). което при изследване на даден обект е несвойствено за него. не може да бъде обяснено или е просто случайно; дължи се на ползваната техника на изследване или на грешки при прилагането й. (г) артефакт, (en) artifact, artefact, (f) artéfact. (d) Artefakt, Kunstprodukt, (es) artefacto. arteficialis, -е: —* artificialis. arteria, -ae. f [букв, "съдържащ въздух ', от Gr. aër въздух + Gr. iiiio пазя, задържам, понеже се е вярвало, че артериите са изпълнени с въздух или със spiritus vitalis]: (b) артерия - кръвоносен съд. по който кръвта тече от сърцето към периферията: с изключение на пулмонал- ната и умбиликалната артерии. всички други пренасят червена или аерирана кръв. (г) артерия, (en) artery. id. (f) artère, (d) Arterie, Schlagader, Pulsader, (es) id. arteriae Adamkiewiczi (Albert Adamkiewicz, австрий¬ ски патолог /от Полша/, 1850-1921): артерии на Адамкиевич - гръбначни клончета на артерията на гръбначния мозък. (syn) rami spinales arteriae vertebralis. a. carotis (communi). externa, interna): (b) каротидна артерия, каротис - сънна артерия (обща. външна, вътрешна); общата сънна артерия (a. communis) се разделя на два клона - външна (а, carotis externa). която кръвоснабдява част от органите на шията и главата. и вътрешна (а. carotis interna), която кръвоснабдява по- голямата част от мозъка. (г) сонная артерия (общая. наружная. внутренная). (en) carotid artery (common, external. internal), carotid, (f) artère carotide (primitive, externe, interne), carotide, (d) Kopfschlagader (gemeinsame, äussere. innere). Karotis. (es) arteria carótida (común. externa. interna), carótida. a. centralis retinae: —» arteria Zinn l. a. coronaria cordis: (b) коронарна или венечна артерия - една от двете артерии (лява и дясна). които кръвоснабдяват сърцето, (г) венечная артерия сердца, (en) coronary artery, (f) artère coronaire. (d) Koronararterie, Herzkranzarterie. (es) arteria coronaria (cardiaca). a. Drummondi (Sir David Drummond, английски лекар— 1852-1932): артерия на Драмънд - маргинална артерия на дебелото черво. a. Fallopii (Gabriele Fallopio, италиански анатом. 1523-1562): артерия на Фалопио (Фалопий) - маточната артерия, (syn) arteria uterina. a. iliaca communis [NA]: (b) обща хълбочна артерия - един от двата крайни клона на коремната аорта. разделя се на лява и дясна хълбочна артерия, (г) общая подвздошная артерия, (en) common iliac artery, (f) artère iliaque primitive, (d) Hlaka communis, gemeinsame Hüftschlagader, (es) arteria iliaca común. (syn) arteria ilica communis [s-NA]. a. ilica communis [s-NA]: —» arteria iliaca communis [NA]. . a. Neubaueri (Johann Ernst Neubauer, германски анатом, 1742-1777): артерия на Нойбауер - артерия на щитовидната жлеза. намираща се в най-долната й част. (syn) arteria thyreoidea ima. a. pulmonalis: (b) пулмонална или белодробна артерия - носи кръв от дясната камера на сърцето към белите дробове. съответно с двата си клона (лява и дясна), единствената артерия носеща венозна кръв (освен arteria* umbilicalis при фетуса). (г) легочная артерия, (en) pulmonary trunk, pulmonary or venous artery. (f) artère pulmonaire. (d) Lungenschlagader. Pulmonalis. (es) arteria pulmonar. (syn) truncus pulmonalis. a. radialis: (b) радиална или лъчева артерия - кръвоснабдява част от предмишеината, китката и ръката, (г) лучевая артерия, (en) radial artery. (f) artère radiale. (d) Radlalis, Speichenschlagader. (es) arteria radial. a. subclavia: (b) подключична артерия - вдясно ce отделя от артериалния ствол (truncus brachiocephalicus) за горните крайници, а вляво се отделя направо от дъгата на аортата, (г) подключичная артерия, (en) subclavian artery. (f) artère sous-clavière. (d) id., Unterschlüsselbeinarterie. Schlüsselbeinschlagader. Subklavia. (es) id. a. thyreoidea ima: —* arteria Neubauerl. a. umbilicalis: (b) пъпна артерия - носи венозната кръв от кръвоносната система на плода в плацентата; след раждането облитерира. (г) пупочная артерия. (en) umbilical artery. (f) artère ombilicale. (d) Nabel Schlagader. (es) arteria umbilical. a. uterina: —» arteria Fallopii. a. Zinni (Johann Gottfried Zinn, германски анатом, 1727-1759): артерия на Цин - централна артерия на ретината, (syn) arteria centralis retinae. arterialis, -e [arteria*]: (b) артериален, отнасящ се до една или повече артерии, или до цялата артериална система, (г) артериальный, (en) arterial, (f) artériel, (d) arteriell, Arterien-, Pulsader-, (es) arterial. arteriitis, arteritis, -tídis,/[arteria* + -itis = възпаление]: (b) артериит, артерит - възпалителен процес, въвличащ артерия или артерии, възпалително заболяване на стената на артерия, виж endarteriitis. endangiitis, thrombenglltis, (г) артериит, (en) arteritis. (f) artérite. (d) id., Arterien-entzündung. (es) arteritis. a. cranialis sive gigantocellularis: —> arteriitis temporalis. a. nodosa: —» periarterlitis nodosa. a. Hortoni (Bayard Taylor Horton; американски лекар— 1895-1980): —» arteriitis temporalis. a. obliterans: —* periarteriltis nodosa. a. Takayasu' (Michishigie /MIHto/ Takayasu,, японски офталмолог и хирург; 1860-1938): артериит или синдром на Такаясу, безпулсова болеет, синдром на аортната дъга - прогресивен облитерираш артериит, най-вероятно автоимунен. характеризиращ се с хроничен възпалителен процес на аортната дъга, фиброзиране и отчетливо стесняване на лумена на аортата и разклоненията й, често с пълно или почти пълно запушване на някои сегменти, водещо до липсата на пулс на шията и ръцете, (syn) Martorell-Fabre syndromum. a. temporalis sive gigantocellularis (Hortoni): (b) темпорален артериит (на Хортон), тигантоклетъчсн грануломатозен мезартериит - системно (вероятно автоимунно) заболяване на артериите при възрастни, което засяга предимно въшната каротидна артерия и особено темпоралните артерии; характеризира се с развитие на своеобразна гранулационна тъкан в средния им пласт и се проявява с тежко главоболие, треска и понякога внезапна едностранна слепота (г) гиганто¬ клеточный гранулематозный мезартериит, артериит Хортона, (en) temporal arteritis, cranial or granulomatous arteritis, Horton arteritis. (f) artérite temporale (Horton). (d) id., Horton-Arteriitis, (es) arteritis de Horton, arteritis temporal. (syn) mesarterlitis gigantocellularis granulo¬ matosa, arteriitis cranialis, Horton' morbus sive arteriitis. arteriographia, -ae, /: виж при angiographia. arteriola, -ae, / [умал; от arteria*]: (b) артериола - най- малката, предкапилярна артерия, на която tunica media е съставена само от един-два пласта гладкомускулни клетки. (г) артериола. (en) arteriole. id. (f) artériole, (d) Arteriole. kleine Arterie. (es) id. arteriolosclerosis, -is. f [arteriola î + Gr skleros сух. твърд]: (b) артериолосклероза - артериосклероза (виж по-долу). която засяга главно малките артерии (артериолите); може
43 arthropathia да бъде хиалинна (с хомогенно хиалинно задебеляване на стените), свързана с доброкачествена нефросклероза, или хиперпластична (с прогресивно стесняване на лумена), характерна за тежка хипертония, нефросклероза и склеродермия. (г) артериолосклероз. (en) id. (f) artérlolosclérose. (d) Arterlolosklerose. (es) ld. arteriorrhaphia, -ae, f [arteria* + Gr. rhaphe шев]: (b) артериорафия - хирургичен шев на артерия, (г) артериальный шов. (en) arteriorrhaphy. (f) suture artérielle, artériorraphie. (d) Arterio(r)rhaphie, Arteriennaht. (es) arteriorrafia. arteriosclerosis, -is, f [arteria* + Gr. skleros сух, твърд]: (b) артериосклероза - уплътняване и задебеляване на стените на артериите със загуба на еластичността им; в съвременната литература се приемат три основни форми: atherosclerosis*. arterlolosclerosls* и arterio¬ sclerosis medialis Mönckebergi (виж по-долу); наблюдава се при стареене, хипертонична болест, някои автоимунни и инфекциозно-алергични заболявания. (г) артерио¬ склероз. (en) id.. arterial or vascular sclerosis. (f) arté¬ riosclérose. (d) Arteriosklerose. Arterienverkalkung. (es) ld. a. coronaria: —> coronarosclerosis. a. medialis Mönckebergi (Johann Georg Mönckeberg, германски патолог, 1877-1925): артериосклероза тип Мьонкеберг, медиална артериосклероза, мьонкебергова дегенерация или калцификация - артериална склероза с изразена калциноза на средния пласт на артериалната стена; засяга главно периферните артерии, особено на краката при възрастни хора, но рядко води до запушване. (syn) Mönckeberg' degeneratio sive calcificatio. arteriosus, -a, -um [arteria*]: (b) артериозен - богато снабден с артерии; артериален, (г) артериальный. снабженный артериями, (en) arterial, arterious. (f) artériel. (d) arteriell. arteriös. (es) arterial. arteriotomia, -ae, f [arteria* + Gr. tome рязане, разрез]: (b) артериотомия - оперативен разрез на артерия, напр. за изваждане на ембол. (г) артериотомия, (en) arteriotomy. (0 artériotomie. (d) Artériotomie, (es) arteriotomn. arteritis, -tidis, f. —> arteriitis. arthralgia, -ae, f [Gr. arthron става + Gr. algos болка]: (b) артралгия - болка в ставата, ставни болки, особено без възпалителен характер. (г) артралгия, суставная боль, (en) id., arthrodynla. (0 arthralgie, arthrodynie. (d) Arthralgie, Gelenkschmerz. (es) artralgia. (syn) arthrodynia. arthritis, -tidis, f[arthren î + -itis = възпаление]: (b) артрит - възпалително заболяване на ставите, (г) артрит. (en) id.. articular rheumatism. (0 arthrite, (d) id., Gelenkentzündung, (es) artritis. a. infectiosa (polyarthritis infectiosa): (b) инфекциозен артрит (полиартрит) - общ термин за артрити с определена етиология, вторична проява при остри инфекциозни болести или артрити, причинени от определен инфекциозен агент, напр. гонореей, туберкулозен, сифилитичен, септичен, бруцелозен, дизентериен, хламидиен и др. (г) инфекционный, или специфический, артрит. (en) infectious arthritis. (О arthrite infectieuse, (d) Infektionsarthritis, (es) artritis infecciosa. a. Jaccoud' (Sigismond François Jaccoud. френски лекар, 1830-1913): артрит на Жаку - форма г.—• хроничен артрит (чест в миналото), обикновено проявяващ се след рецидиви на остър ревматизъм; характеризира се с необичайна форма на костни ерозии на метакарпалните кости и последващи деформации, (syn) polyarthritis chronica secundarla. a. Lyme' (Old Lyme, град в щата Кънектикът, САШ,— където болестта е описана за първи път): лаймски артрит - полиартрит като една от клиничните прояви на лаймската болест, виж Lyme' morbus. а. psoriatica: виж при psoriasis. a. rheumatica: една от клиничните прояви на ревматизма, виж rheumatismus verus. а. rheumatoides sive polyarthritis rheumatoides: (b) ревматоиден артрит - системно заболяване на съединителната тъкан с преимуществено засягане на опорно-двигателния апарат, характеризиращо се с поли- ставен възпалителен процес, хроничен и прогресиращ до специфични деформации и инвалидизация, с възможни разнообразни висцерални поражения; автоимунен механизъм и вероятна вирусна инфекция участват в етиопатогенезата, засяга предимно жени в средна възраст. (г) ревматоидный артрит, прогрессирующий деформирующий артрит (остар,). (en) rheumatoid arthritis. nodose rheumatism (obs.). (0 polyarthrite rhumatoïde ou rhumatismale. polyarthrite chronique évolutive (PCE), (d) rheumatoide Arthritis, primär chronische Polyarthritis. (es) artritis reumatoide (crónica). (syn) infectarthritis (obs.). polyarthriti) infectiosa non specifica (obs.)— polyarthriti) chronica progressiva (obs.), rheumatismus articulorum chronicus (obs.). a. rheumatoides juvenilis: —* Stili' morbus. a. rheumatoides MacLeodi (Roderick MacLeod, шот¬ ландски лекар, 1795-1852): —» rheumatismus MacLeodi. a. uratica: виж при podagra ( 1 ). arthritismus, -i, m [Gr. arthron става + -ismus*]: артритизъм, артритична диатеза (остар.) - термин от миналото за предразположение към заболявания като подагра, артрити, диабет, бронхиална астма, екземи и други дерматози; терминът липсва в съвременната литература. виж също diathesis. arthrodesis, -is, f [arthron î + Gr, desis свързване, от Gr. deo връзвам]: (b) артродеза - оперативно фиксиране на ставата в дадено положение; изкуствено предизвикана анкилоза, (г) артродез. (en) id., artificial ankylosis, syndesis. (0 arthrodèse, ankylose provoquée. (d) Arthrodese, operative Gelenkversteifung. (es) artrodesis, anqullosis artificial. arthrodynia, -ae,/: —» arthralgia, arthroereisis, -is, f. —* arthrorhisis. arthrographia, -aa,/[arthron Î + Gr. graphopисувам— пиша]: (b) артрография - рентенография на става след инжектиране на контрастно вещество в нея. (г) артрография, (en) arthrography. (0 arthrographie. (d) Arthrographie. (es) artrografía. arthrogryposis, -is, / [arthron f + Gr. grypos извит,, крив— закривен]: (b) артрогрипоза - вроден дефект на крайниците, характеризиращ се с необратими контрак- тури на ставите, (г) артрогрипоз. (en) id. (0 arthrogrypose. (d) id. (es) artrogrlposls. a. multiplex congenita: група наследствени (авт.-дом.) заболявания с множествени вродени контрактури и ограничена подвижност на ставите, често засягащи също гръбначния стълб, мускулите и съединителната тъкан. arthrolysis, -is, / [arthron f + Gr. lysis развързване, освобождаване]: (b) артролиза - възстановяване на подвижността на анкилозирана става, най-често чрез оперативно изчистване на срастванията около ставата. (г) артролиз. (en) id. (0 arthrolyse. arthrolysie. (d) Gelenkmobilisierung. Arthrolyse. (es) artrólisis. arthropathia, -ae. / [arthron f + Gr. pathos страдание, болест]: (b) артропатия - всяко заболяване на ставите; по-често означава ставна патология с дистрофичен характер, напр. невропатична артропатия (виж по-долу), (г) артропатия. (en) arthropathy, id. (0 arthropathie. (d) Arthropathie. Gelenkerkrankung, (es) artropatía. a. sive articulatio Charcot' (Jean Martin Charcot; френски невролог, 1825-1893): артропатия или става на Шарко - невропатична артропатия: прогресираща дегенерация на ставни части с по-голямо натоварване, с особени хипертрофични промени по периферията, най- често усложнение на неврологични заболявания (tabes
arthroplastica 44 dorsalis, диабетна или алкохолна невропатия и др.). a. psoriatica: виж при psoriasis. arthroplastica, -ae./[Gr. arthron става + Gr. plastike ваяне, от Gr. plasso формирам, образувам]: (b) артропластика: 1. оперативно възстановяване на функцията на една става чрез заместване на увредените й елементи; 2. създаване или поставяне на изкуствена подвижна става (протеза) при ставна анкилоза или друго трайно ставно увреждане, както посочените по-долу класически артропластики на тазобедрената става, (г) артропластика, (en) arthroplasty. (f) arthroplas^he. (d) Arthroplastik, Gelenkplastik. (es) artroplastia. a. et prothesis Charnley’ (Sir John Charnley, британски ортопед и хирург. 1911-1988): артропластика и протеза на Чарнли - заместване на тазобедрената става с протеза с по-малко триене. a. et prothesis Thompsoni (Frealricl Roeck Thompson— американски ортопед и хирург. 1907-1983): артроплас¬ тика и протеза на Томпсън - реконструктивна операция на тазобедрената става с поставяне на протеза. arthrorhisis, -is, / [arthron f ■+ Gr. rhizoo вкоренявам— закрепвам, от Gr. ereisma опора, подпора]: (b) артрориза - оперативно ограничаване на движенията при патологична ставна подвижност (най-често всл. на парализи), обикновено чрез създаване на допълнителна опора посредством костен блок. (г) артрориз. (en) id., arthroereisis. (f) arthrorise. (d) Arthrorise. (es) ertroereisis, (syn) arthroereisis. arthrosis, -is, f [arthron Î + -osis*]: (b) артроза: 1. хронично дегенеративно заболяване на ставите, което засяга единични (по-рядко множество) стави и се характеризира с дистрофия на ставния хрущял, костни нараствания (остеофити) и нарушения в контруентнос'гта на ставните повърхности; терминът се употребява рядко в този смисъл в англо-американската и в повечето други чуждестранни литератури, заместен е с osteoarthritis или (osteoarthropathia', 2. в много чужди източници означава също става, (г) 1. артроз. (en) 1. osteoarthritis, degenerative joint disease, degenerative arthritis; 2. id.. joint. articulation, (f) 1. arthrose, arthropathie dystrophique; 2. articulation, (d) 1. Arthrose. degenerative Gelenkerkrankung; 2. Gelenk. (es) 1. artrosis. osteoartritis; 2. articulación. a. deformans: (b) деформираща артроза, артроза с изразени деструктивни и аинерпластичеи изменения, обикновено на много стави, (г) деформирующий артроз. (en) osteoarthritis (deformans). (f) arthrite déformante, (d) id.. Arthropathia deformans. (es) artritis deformante. arthrotomia, -ae, / [arthron f + Gr. tome рязане]: (b) артротомия - оперативно отваряне на ставната кухина, разрез на ставата, (г) артротомия. (en) arthrotomy. (f) arthrotomie. (d) Arthrotomie, Gelenkeröffnung, (es) ertrotomi'a. Arthus' phaenomenum sive reactio (Nicolas Maurice Arthus, френски физиолог и бактериолог, 1862-1945): феномен или реакция на Артюс - вид местна хиперергична реакция (1ll тип реакция на свръхчувствителност, медиирана от имунни комплекси), протичаща с еритем, едем, кръвоизлив и некроза, наблюдавана в оригинал при зайци след вътрекожна инжекция на антиген, към който животното е вече било сенсибилизирано и е образувало специфични IgG антитела; реакцията е причинена от възпаление, резултат на отлагането на комплексите антиген-антитяло (в тъканните пространства и стените на кръвоносните съдове), които активират комплемента, фагоцитозата и освобождаването на лизозомни ензими; реакция от този тип може да бъде наблюдавана при морски свинчета, плъхове, кучета и човек; виж също hypersensibllitas. articularis, -е [articulatio*]: (b) артикуларен - ставен. отнасящ се до или разположен около ставата, (г) суставной, (en) articular, arthral. (f) articulaire. (d) articular. Gelenk-, Glieder-, (es) articular. articulatioi [NA], -onis. / [Lt. articulus става, член на тялото: част на речта]: (b) 1. става, истинска или синовиална става, виж също diarthrosis; 2. артикулация - съединение посредством става. (г) 1. сустав (истинный); 2. сочленение. (en) joint. articulation. (f) articulation, article, jointure, (d) Gelenk. (es) articulación, (syn) diarthrosis (1), articulus [s-NA]. a. Charcot' (Jean Martin Charcot, френски невролог— 1825-1893): —» arthropathia Charcot'. a. Chopart' (François Chopart. ■ френски хирург, 1743¬ 1795): —* Chopart' articulatio. a. Cluttoni (Henry Hugh CluUon, английски хирург— 1850-1909): става на Клутън - при вроден сифилис: ееболезеен, често двустранен оток на голяма става. а. coxae: (b) тазобедрена става, между главата на фемура и ацетабулума на тазовата кост. (г) тазобедренный сустав, (en) hip joint, coxa, thigh joint, (f) articulation coxo-fémorale, articulation de la hanche. (d) Hüftgelenk, (es) articulación coxofemoral. a. cubiti [NA]: (b) лакътна става - сложна става между мишницата и предмишницата. състояща се от хумеро- улнарна. хумеро-радиална и проксимална радио-улнарна стави, (г) локтевой сустав. (en) elbow joint. cubital joint. (f) articulation du coude. (d) Ell(en)bogengelenk. (es) articulación cubital, (syn) articulus cubiti [s-NA]. a. genus [NA]: (b) колянна става - сложна става между ставните повърхности на пателата, кондилите и пaтелaреaгa повърхност на фемура, и горната ставна повърхност на тибията. (г) коленный сустав, (en) knee joint. (f) articulation du genou. (d) Kniegelenk, (es) articulación de la rodilla, (syn) articulus genus [s-NA]. a. humeri [NA]: (b) раменна става, между главата на хумеруса и тленоидалеaтa ямка на скапулата. (г) плечевой сустав. (en) shoulder joint, glenohumeral articulation. (f) articulation .capulo-humérale. (d) Schultergelenk. (es) articulación h(meroescep(ler. (syn) articulus humeri [s-NA]. a. spheroidea: —* enarthrosis. a. talocruralis [NA]: (b) тало-крурална става - скочна или глезенна става: сложно съчленение между две ставни повърхности на тибията, една ставна повърхност на фибулата и три ставни повърхности на талуса. (г) голеностопный сустав. (en) ankle joint. mortise or talocrural joint, talocrural articulation, (f) articulation tibio- tarsienne, articulation du cou-de-pied. (d) id., oberes Sprunggelenk, (es) articulación talocrural. a. tarsi transversum: —» Chopart' articulatio. a. tarsometatarsales: —» Lisfranc' articulatio. articulatio2, -onis, / [Lt. articulus част на речта]: (b) артикулация - членоразделно^ на речта, физиологичен процес на образуване на звуковете при говор. (г) артику¬ ляция. или членораздельность, речи. (en) articulation, enunciation, (f) articulation (prononciation), (d) Artikulieren (Deutlichkeit des Aussprechens), Aussprechen. deutliche Aussprache oder Sprachlautbildung. (es) articulación. articulus [s-NA], -i in: —» articulatio [NA]. a. cubiti [s-NA]: —* articulatio cubiti [NA]. a. genus [s-NA]: —» articulatio genus [NA]. a. humeri [s-NA]: —* articulatio humeri [NA]. artificialis, -e [Lt. ars изкуство + Lt. factum, pp. от facère (facio) правя]: (b) артифициален - изкуствен, неестествен, лъжлив, (г) артифициальный, искусствен¬ ный, ложный, (en) artificial. (f) artificiel, (d) arteflzlell, künstlich. (es) artificial, postizo. (syn) factitius. A.S.: съкр. за ляво ухо - auris sinistra. As: символ на химическия елемент арсен - Arsenicum. -asa: -аза - окончание, означаваща ензим, прибавено към името на веществото, върху което ензимът действа. напр.
45 aspermia lipasa*.