Text
                    

УЧЕБЕН РУСКО- БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК РУССКО- БОЛГАРСКИЙ УЧЕБНЫЙ СЛОВАРЬ
Э. ГОЧЕВА В. Б. ЕЛЕНСКА РУССКО- БОЛГАРСКИЙ УЧЕБНЫЙ СЛОВАРЬ Издание 2-е, исправленное МОСКВА „РУССКИЙ ЯЗЫК” хтч СОФИЯ „НАУКА И ИСКУССТВО” 1990
Е. ГОЧЕВА В. ЕЛЕНСКА УЧЕБЕН РУСКО- БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК Издание второ, поправено МОСКВА „РУССКИЙ ЯЗЫК” ГТ\СОФИЯ W „НАУКА И ИЗКУСТВО” 1990
ББК 81.2-4 Г74 Рецензенты: канд. филол. наук В. В. МОРКОВКИН, канд. филол. наук С. И. КОКОРИНА Гочева Э., Еленска В. Б. Г 74 Русско-болгарский учебный словарь. — 2-е изд., испр. — М.: Рус. яз.; София: Наука и искусство, 1990. — 296 с., ил. ISBN 5-200-01118-3 Словарь относится к серии учебных словарей для изучающих русский язык. В основу словаря положен „Краткий толковый словарь русского языка” под ред. В. В. Розановой. Словарь познакомит болгарского читателя с 5 тыс. наиболее употре- бительных и актуальных слов современного русского языка. При русских словах дается грамматическая характеристика и приводятся наиболее распространенные словосочетания, которые отобраны с учетом как основных особенностей сочетаемости русского языка, так и различий в русских и болгарских конструкциях. В учебных целях часть словарных статей снабжена иллюстрациями. Предназначается для болгар, изучающих русский язык, а также для преподавателей русского языка в Болгарии. г 4602030000-233 2Ц-90 ББК 81.2-4 ISBN 5-200-01118-3 ©Издательство „Русский язык”, 1984
ОТ ИЗДАТЕЛСТВОТО Предлаганият «Учебен руско-български речник» е от серията руско-чуждоезикови учебии реч- ници за чужденци, изучаващи руски език. Учебният характер на речника се проявява както в подбора, така и в подиасянето на езиковия материал. Речникът съдържа 5 000 най-употребявани и актуални думи от съвременния руски ли- тературен език, голям брой типични за съвременния руски език речеви конструкции, както и най- често употребяваните устойчиви словосъчетания. В речника не са включени остарели, простона- родни, жаргонни и тясноспециални думи. При подбора на думите са взети под внимание: актуалиият характер на изразяваното от думата понятие, честотата на нейната употреба, способността й да влиза в съчетания с други думи. възмож- ностите й за словообразуване. Прн подбора на словосъчетанията са взети под внимание основните особености на съче- таемостта в рускня език, различията в руските и българските конструкции. Включените в речника словосъчетания показват характерного лексикално обкръжение на думите или типичната за дадена- та дума граматична конструкция. В сравнение с обикновените руско-български речници в учебния речник се отдели повече внима- ние на странознанието. Широко е включена лексиката, даваша информация за характерните за съветската действнтелност явления иа обшествения и културния живот. Думите и словосъчетанията съе страноведски характер, конто са трудни за разбиране или нямат еквиваленти в българския език, се дават в речника с пояснения. Включената в речника лексика е необходима за обшуване в официална обстановка и в бита, за разбиране на предаваиия по радиото и телевизнята, за четене на вестници, списания, художествеиа литература. Обучаващата насоченост на речиика се проявява и в характера на граматичните сведения за думата. Граматичната характеристика в учебния речиик е по-подробна в сравнение с тази в обикно- вените руско-български речници. Към всяка изменяема дума се дават основните й граматични формн, конто позволяват да се възпроизведе цялото й склонение или спрежение. Като прнтурка към речника се предлагат в сбита форма «Бележки за руската фонетика» н «Бележки за руската граматика», където се излагат основните правила за произношение, иай-ха- рактерните за руския език редувания на звуковете, основите на изменението на думите, начините за образуване на нови думи с помощта на представки и наставки. Познаването на словообразува- телните елементи в руския език ще даде възможност да се разбере значението на думи, конто са образувани по дадения модел, но не са включени в речника. С учебна цел към никои от речниковите статнн се предлагат илюстрации. Това са черно-бели рисунки, чрез конто се обяснява предметната лексика, и цветни илюстрации съе страноведски характер, даващи представа за природата на Съветския съюз, за градовете и тяхната архи- тектура, за културните и историческите паметници. Това ще помогне на читателя по-добре да се запознае с различии страии от живота на съветските хора. При съставянето на речника за основа на руската част послужи „Краткий толковый словарь русского языка” под ред. на В. В. Розанова (Москва, издательство „Русский язык”, 1978). Речникът е предназначен за българи, изучаващи руски език самостоятелно или с преподавател. Той може да се използва и от преподавателите по руски език при работата им върху лексиката, граматиката и т. н. Издателството моли всички забележки и препоръки по речника да се изпращат на адрес: 103012, Москва, Старопанский пер., 1/5, издательство „Русский язык”.
ОТ ИЗДАТЕЛЬСТВА Настоящий «Русско-болгарский учебный словарь» входит в серию русско-иностранных учебных словарей для иностранцев, изучающих русский язык. Учебный характер словаря проявляется как в отборе, так и в подаче языкового материала. Словарь содержит 5 000 наиболее употребительных и актуальных слов современного русского ли- тературного языка, большое количество типичных для современного русского языка речевых конструкций, а также самые употребительные устойчивые словосочетания. В словарь не вошли слова устаревшие, просторечные, жаргонные, грубые, узкоспециальные. При отборе слов для словаря учитывались: актуальность выражаемого словом понятия, частотность слова, его способность вступать в сочетание с другими словами, возможность образова- ния от данного слова других слов. При отборе словосочетаний учитывались основные особенности сочетаемости русского языка, различия в русских и болгарских конструкциях. Включенные в словарь словосочетания показывают характерное лексическое окружение слова или типичную для данного слова грамматическую конструкцию. В учебном словаре больше, чем в обычных русско-болгарских словарях, уделяется внимания страноведению. Широко представлена лексика русского языка, несущая информацию о характерных для советской действительности явлениях общественной и культурной жизни. Слова и словосочета- ния страноведческого характера, трудные для понимания или не имеющие эквивалентов в бол- гарском языке, даются в словаре с пояснениями. Представленная в словаре лексика необходима для общения в официальной обстановке и в быту, для понимания передач по радио и телевидению, для чтения газет, журналов, художественной литературы. Обучающая направленность словаря проявляется также в характере грамматических сведений о слове. Грамматическая характеристика в учебном словаре является более развернутой по сравне- нию с обычными русско-болгарскими словарями. При каждом изменяемом слове даются основные грамматические формы, которые позволяют полностью воссоздать склонение или спряжение данно- го слова. В виде приложения к словарю даны «Сведения о русской фонетике» и «Сведения по граммати- ке», где приводятся основные правила произношения, наиболее характерные для русского языка че- редования звуков, основы словоизменения, способы образования новых слов с помощью приставок и суффиксов. Знание словообразовательных элементов русского языка даст возможность понимать многие образуемые по регулярной модели слова, не вошедшие в словарь. В учебных целях часть словарных статей снабжена иллюстрациями. Это черно-белые рисунки, поясняющие предметную лексику, и цветные иллюстрации страноведческого характера, дающие представление о природе Советского Союза, о городах и их архитектуре, о культурных и ис- торических памятниках. Это поможет читателю словаря лучше познакомиться с различными сторонами советской действительности. Прн составлении словаря в основу русской части был положен «Краткий толковый словарь рус- ского языка» под редакцией В. В. Розановой (Москва, издательство «Русский язык», 1978). Словарь предназначается для болгар, начинающих самостоятельно или с преподавателем изу- чать русский язык. Он может быть использован также преподавателями русского языка как иност- ранного в качестве вспомогательного материала при работе над лексикой, грамматикой и т. д. Издательство просит все замечания и пожелания по словарю направлять по адресу: 103012, Москва. Старопанский пер., 1/5, издательство «Русский язык».
КАК ДА СИ СЛУЖИМ С РЕЧНИКА Всички заглавии думи в руската част са представенн по азбучен ред. Омонимите се дават в отделки статии и се означават с римски цифри: печь I ... ж печка- печь II ... несв. ... пека, пържа... Всички руски думи (освен едносричните и с буквата ё) имат ударение. Речииковата статия включва: 1) заглавие дума; 2) граматична характеристика на заглавната дума; 3) превод на значението (или значенията) на заглавната дума; 4) примери за употребата на думата и превод на тези примери; 5) в края на статнята след знака ромб (О) се посочват устойчивите словосъчетания. Понякога за по-точно определяне значението на основната дума в скоби с бележка против, се посочва дума с противоположно значение: белый ... (против, чёрный) бял...; с бележка ср. се съпровождат синонимите и думите, конто се отнасят към съшата тематична трупа и могат да се съпоставят в едко или друго отношение: багаж ... (ср. вещь във 2 знач.) багаж... Заглавната дума се дава в основната си (речникова) форма: съшествителните имена — в именителен падеж единствено число, прилагателннте имена, редннте числнтелни, притежателните и показателиите местоимения — в именнтелен падеж единствеио число мъжки род, глаголите — в ннфинитивна форма. За пестене на място прн изменяемите заглавии думи частта, която не се променя при образуване на граматичннте форми, се отдели с две успоредни вертикални линии (||). В граматичните форми, посочени след заглавната дума, нензменяемата част на думата се замени с дефис (-): зиа|| ть, -ю, -ешь, -ют; нбв|| ый, -ая, -ое, -ые; цвет|| ок, -ка. В речииковата статия нензменяемата част на думата илн цялата заглавна дума, ако тя не е раз- делена с успоредни вертикални линии, се замени със тилда (~): давлёии|| е, -я... ~е воды... вход, -а ... ~в метро... Понякога в граматичннте формн след главната дума се поставя едка вертикална линия (|). Тя отдели частта на граматичната форма, която остава неизменяема. Тази неизменяема част се замени с дефис във всички по-нататъшни форми: брать, бер | у, -ёшь, -ут, мин. брал, брала, брал | о, -и... В многозначните думи различните значения се отделят с арабски получерни цифри: бросать... 1 хвърлям, мятам ... 2 нзоставям, напускам, зарязвам ... Когато преводите на значенията съвпадат, те не се разграничават, а се илюстрират със съответ- ни словосъчетания (вж.: база, век, вкус, герой, дио и др.). В речника са включени съшествнтелнн, прнлагателни, чнслителии имена, местонмення, глаголи, наречия, предлозн, съюзн, частицн. Междуметието като част на речта, изразяваща чувства и волеви подбуди, не е включено в речника. Прн всички руски съществителии имена се дава формата за родителей падеж и се посочва родът (м, ж, с): стол, -а м ...; авари|| я, -и ж ...; искусств!! о, -а с...
В случайте, когато нма редуваие на звукове или промяиа в мястото иа ударението, освен форма- та за родителей падеж се дават и други форми: оки || б, -а, мн. окна, окон, окнам ... Когато съществителните се употребяват предимно в множествено число, единственото число се дава в скоби: ботйи|| ки, -ок, -кам мн. (ед. ботйи|ок, -ка м)... Ако съществителното в руския език няма множествено число, а съответното съществителио в българския езнк има, при думата се отбелязва (мн. няма)'. картбфел|| ь, -я (мн. няма) м картофи... При прилагателиите имена се посочват формнте за именителен падеж единствеио число женски и среден род, именителен падеж множествено число и най-употребими кратки форми: далёк|| ий, -ая, -ое, -ие; далёк, далек | а, -6, -ft... При качествените прилагателни се отбелязват формите за сравнителна степей, конто имат особе- ности в образуването: хороший ... сравн. ст. лучше ... Тези форми се дават на съответното място по азбучен ред. Прилагателиите, конто се употребяват като съществителни, се посочват като отделно значение на съответното прилагателно: больн|| ой ... 2 като същ. больи|бй, -ого м..; больн|ая, -ой ж... При несклоняемите руски думи се отбелязва неизм.: ателье неизм. с ателне; сервиз ... богаче неизм. сравн. ст. на богатый по-богат При глаголите се дават формите за 1 и 2 лице единствеио число и 3 лице множествено число сегашно време (за глаголите от несвършен вид) или бъдеше време (за глаголите от свършен вид). Безличните глаголи (бележка безл.) и глаголите, конто се употребяват само в 3 лице, се дават във формата за 3 лице. Ако глаголът в никое свое значение се употребява само в 3 лице, при това значение се отбелязва (само 3 л.): быва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (само 3 л.) бива, става, случва се; ~ют такйе случаи ... 2 съм, ходя, идвам; ~ть в театре... След личните форми на глаголите се посочват и формите за мннало време и повелително наклонение, ако има някакви особености при образуването им: ввестй, введ | у, -ёшь, -ут, мин. ввёл, ввел | а, -6, -й ... бить, бью, бьёшь, бьют, повел, бей ... Посочва се видът на всеки глагол: несв., св. При двувидовите глаголи се отбелязва: несв. и св. Глаголите от несвършен и свършен вид се поместват в отделни статин. За да може читателят да се ориентира във вндовото съотношение на глаголите, в скоби се посочва съответният глагол от другия вид: проходйть... несв. (св. пройтй)... пройтй ... св. (несв. проходйть)... След втория глагол от видовата двойка с помощта на падежннте форми на местоименията кто, что се посочва управлението на глагола: догнать ... кого-что ... Ако глаголът, изискваш допълнение, се употребява и без него, наред с управлението се отбеляз- ва и без доп.: говорйть... кому что, о ком-чём и без доп. ... Бележките, конто не са разделени със запетаи и съюзи, означават, че глаголът се употребява едновременно с две падежни форми: вставля|| ть... что во что ... ~ть стекло в окно ... Тъй като в българския език глаголите нямат инфинитив, според съществуващата лексико- графска традиция българската съответка на руския глагол се дава в 1 лице единствеио число сегаш- но време или 3 лице — когато руският глагол не се употребява в 1 и 2 лице. При местоименията се отбелязва мест. Личните местоимения, възвратното местоимение себя и местоименията кто, что се представят с всичките си падежни форми. Тези форми се дават съшо по азбучен ред с препращане: меня вж. я; кому вж. кто. 8
Местоименията, конто се скланят като прилагателни, се дават така: наш, -его ж; наш | а, -ей ж; наш | е, -его с; мн. наш | и, -их ... Местоименията, конто се употребяват като съшествителни, се отбелязват като отделно значение на съответиото местоимение: весь ... 2 като същ. всё, всего с... 3 като същ. все, всех мн. ... Всичкн числителии имат граматичиа бележка числ. При бройните числителни се посочва формата за родителей падеж: пять, пяти числ. ... Редиите числителни се представят в отделни статии на тяхното място по азбучен ред и са разработени като прилагателни: пят|| ый, -ая, -ое, -ые числ. ... Наречията също са представени в отделни статии с граматична бележка нареч. При тях се посочват и формите на степените за сравнение, конто имат особености в образуването: высоко и высоко, сравн. ст. выше нареч. ... Тези форми се дават на съответиото място по азбучен ред. Наречията, конто се употребяват като безлично сказуемо, се придружават със съответна бележка и се посочва възможиото им управление: грустно ... 2 безл. като сказ. кому... Йредлозите са представени с граматична бележка предлог н се отбелязва падежът, с който се употребяват: за предлог с вин. и твор. п. Съюзите и частиците са дадени в отделни статии със съответна граматична характеристика. Тъй като речникът е предназначен за българи, ударението върху българския превод на думата се отбелязва само в случайте, когато българската дума съвпада с руската по форма, но се отличава по ударение: адрес (рус.)—адрес (бълг.), автобус (рус.)—автобус (бълг.). В речника се дава бележка не бъркай с, за да се предотвратят грешки в случай на междуезикова омонимия: банк м (не бъркай с байка) банка банка ж (не бъркай с байк) буркан баия ж (не бъркай с ваниа във 2 знач. и ваииая) баня ванная ж (не бъркай с баня) баня жена ж (не бъркай с женщина) жена, съпруга женщина ж (не бъркай с жена) жена За да се спестн място, в словосъчетанията, съдържащи руските неопределителни местоимения кто-нибудь, кого-нибудь..., что-нибудь, чего-нибудь..., чей-нибудь, чьего-нибудь... и т. н., се пропуска частицата -нибудь', в българскня превод ий съответствуват неопределителните местоимения някой, някого..., нещо, нечий... и т. н.: встреча!! ть... ~ть кого на улице срешам някого на улицата Поиякога в превода на словосъчетанията при българските съществителнн се дава в скоби и члеиуваната форма. Това означава, че в зависимост от контекста може да се употреби или члену- ваната, или иечленуваиата форма: авария самолёта авария със самолет (а), съесть апельсин изям портокал(а), взрывать скалу взривявам скала (та).
О ПОЛЬЗОВАНИИ СЛОВАРЕМ Все заглавные слова русского языка даются в алфавитном порядке. Омонимы даются отдельными статьями и обозначаются римскими цифрами: печь I ... ж печка... печь II ... несв. ... пека, пържа... На всех русских словах, кроме односложных и с буквой ё, ставится ударение. В словарную статью входят следующие элементы: 1) заглавное слово; 2) грамматическая характеристика заглавного слова; 3) перевод значения (или значений) заглавного слова; 4) примеры употребления слова и перевод этих примеров; 5) в конце статьи за ромбом (О) даются устойчивые словосочетания. Иногда для более точного определения значения слова в скобках с пометой против, приводится его противоположное значение: белый ... [против, чёрный) бял...; с пометой ср. даются синонимы и слова, относящиеся к той же тематической группе или сопостави- мые в каком-либо отношении: багаж ... (ср. вещь във 2 знач.) багаж... Заглавное слово дается в основной (словарной) форме: имена существительные в именительном падеже единственного числа, имена прилагательные, порядковые числительные, притяжательные и указательные местоимения в именительном падеже единственного числа мужского рода, глаголы в форме инфинитива. Для экономии места в изменяемых заглавных словах часть слова, остающаяся неизменяемой при образовании грамматических форм, отделяется двумя параллельными вертикальными ли- ниями (II). В грамматических формах, которые приводятся после заглавного слова, иеизмеияемая часть слова заменяется дефисом (-): зна|| ть, -ю, -ешь, -ют; нбв|| ый, -ая, -ое, -ые; цвет|| ок, -ка. Внутри словарной статьи эту неизменяемую часть слова или все заглавное слово, если оно не разделено параллельными линиями, заменяет тильда (~): давлённ|| е, -я... ~е воды... вход, -а... ~ в метро... В грамматических формах после заглавного слова иногда употребляется одна вертикальная линия (|). Она отделяет часть грамматических форм, которая остается неизменяемой. Эта неизме- няемая часть заменяется дефисом во всех последующих формах: брать, бер | у, -ёшь, -ут, мин. брал, брала, брал | о, -н ... В многозначных словах разные значения разделяются арабскими полужирными цифрами: бросать ... 1 хвърлям, мятам ... 2 изоставям, напускам, зарязвам... В тех случаях, когда переводы разных значений совпадают, значения не разграничи- ваются — они иллюстрируются различными словосочетаниями (см. статьи: база, век, вкус, герой, дно и др.). В словарь включены имена существительные, прилагательные, числительные, местоимения, глаголы, наречия, предлоги, союзы, частицы. Междометие как специфическая часть речи, служащая для выражения чувств и волевых побуждений, в словарь не включается. 10
При всех русских именах существительных указывается форма родительного падежа и помета рода (м, ж, с): стол, -а м ...; авари|| я, -н ж ...; нскусств|| о, -а с ... В случаях чередования звуков, изменения места ударения кроме формы родительного падежа даются и другие формы: окн|| 6, -а, мн. окна, окон, окнам ... Существительные, которые употребляются преимущественно во множественном числе, даются в словаре в форме множественного числа, единственное число указывается в скобках: ботйн|| ки, -ок, -кам мн. (ед. ботйн|ок, -ка м) ... Если русское существительное не имеет множественного числа, ставится помета (мн. няма) в тех случаях, когда болгарское существительное, которым оно переводится, употребляется во множественном числе, например: картбфел|| ь, -я (мн. няма) м картофи... При именах прилагательных даются формы именительного падежа единственного числа женского и среднего рода, именительного падежа множественного числа и наиболее употре- бительные краткие формы: далёк|| ий, -ан, -ое, -не; далёк, далек | а, -6, -й... При качественных прилагательных даются формы сравнительной степени, имеющие какие-либо особенности в образовании: хороший... сравн. ст. лучше... Эти формы приводятся на своем месте по алфавиту. Прилагательные, употребляемые в значении существительных, даются отдельным значением при соответствующем прилагательном: больн|| би ... 2 като същ. больн|бй, -ого м..; больн|ая, -6й ж ... При несклоняемых русских словах ставится помета неизм.: ателье неизм. с ателие; сервиз... богаче неизм. сравн. ст. на богатый по-богат При глаголах даются формы 1-го и 2-го лица единственного числа, 3-го лица множественного числа настоящего времени (у глаголов несовершенного вида) или будущего времени (у глаголов совершенного вида). При безличных глаголах (помета безл.) и глаголах, употребляющихся только в 3-м лице, дается форма 3-го лица. Если глагол употребляется только в 3-м лице в каком-либо значении, то при этом указывается (само 3 л.): быва|| ть, -го, -ешь, -ют несв. 1 (само 3 л.) бива, става, случва се; ~ют такие случаи ... 2 съм, ходя, идвам; ~ть в театре... После личных форм даются формы прошедшего времени и повелительного наклонения, если есть какие-либо особенности в их образовании: ввестй, введ | у, -ёшь, -ут, мин. ввёл, ввел | а, -6, -и... бить, бью, бьёшь, бьют, повел, бей ... При каждом глаголе дается помета вида: несв., св. При двухвидовых глаголах ставится помета несв. и св. Глаголы несовершенного и совершенного вида разрабатываются в отдельных статьях. Для того чтобы дать возможность читателю ориентироваться в видовой соотнесенности глаголов, в скобках приводится парный в видовом отношении глагол: проходйть ... несв. (св. пройтй)... пройти ... св. (несв. проходить)... Глагольное управление дается при помощи падежных форм местоимений кто, что: догнать ... кого-что... Если глагол, требующий дополнения, употребляется и без него, то наряду с управлением ставит- ся помета и без доп.: говорить... кому что, о ком-чём и без доп. ... Пометы, не разделенные запятыми или союзом, означают, что глагол одновременно управляет двумя падежами: вставля|| ть... что во что ... ~ть стекло в окно...
Поскольку в болгарском языке отсутствует неопределенная форма глагола (инфинитив), по сло- жившейся в болгарской лексикографии традиции болгарский эквивалент русского глагола приво- дится в 1-м лице ед. числа настоящего времени или в 3-м лице (в случаях, когда русский глагол в 1-м и 2-м лице не употребляется). При местоимениях дается помета мест. Личные местоимения, возвратное местоимение себя и местоимения кто, что приводятся с указанием всех падежных форм. Эти формы даются также на своем месте по алфавиту с отсылкой: меня вж. я; кому вж. кто. Местоимения, склоняемые по типу прилагательных, разрабатываются так: наш, -его м\ наш | а, -ей ж; наш | е, -его с; мн. наш | и, -их... Местоимения, употребляемые в значении существительных, даются отдельным значением при соответствующем местоимении: весь ... 2 като същ. всё, всего с ... 3 като същ. все, всех мн. ... Все числительные снабжаются пометой числ. При количественных числительных приводится форма родительного падежа: пять, пяти числ. ... Порядковые числительные даются отдельными статьями на своем месте по алфавиту и разраба- тываются как прилагательные: пят|| ый, -ая, -ое, -ые числ. ... Наречия даются отдельными статьями с пометой нареч. При наречиях приводятся нерегулярно образующиеся формы степеней сравнения: высоко и высоко, сравн. ст. выше нареч. ... Эти формы приводятся на своем месте по алфавиту. Наречия, употребляемые в качестве безличного сказуемого, даются с соответствующей пометой и указанием на возможное управление: грустно ... 2 безл. като сказ, кому ... Предлоги даются с пометой предлог и с указанием падежа, которым они управляют: за предлог с вин. и твор. п. Союзы, частицы сопровождаются указанием на часть речи. Поскольку словарь предназначен для болгарского читателя, ударение на болгарских словах не ставится. Чтобы предотвратить возможные ошибки, оно дается лишь в тех случаях, когда болгарское слово отличается от русского только ударением: адрес (рус.)—адрес (бола.), автобус (рус.) — автобус (болг.). В словарь введена помета не бъркай с (не путай с) для предупреждения ошибок в случаях межъязыковой омонимии: банк м (не бъркай с банка) банка банка ж (не бъркай с банк) буркан баня ж (не бъркай с ванна във 2 знач. и ванная) баня ванная ж (не бъркай с баня) баня жена ж (не бъркай с женщина) жена, съпруга женщина ж (не бъркай с жена) жена При подаче словосочетаний в русских неопределённых местоимениях кто-нибудь, кого-нибудь..., что-нибудь, чего-нибудь..., чей-нибудь, чьего-нибудь... и т. п. в целях экономии места опущена частица -нибудь\ в болгарском переводе им соответствуют неопределённые местоимения някой, някого..., нещо, нечий... и т. п.: встреча|| ть... ~ть кого на улице срещам някого на улицата Иногда при переводе русских словосочетаний членная форма при болгарских существительных дается в скобках. Это означает, что в зависимости от того или иного контекста возможна или член- ная, или нечленная форма: авария самолёта авария със самолет(а), съесть апельсин изям порто- кал(а), взрывать скалу взривявам скала(та).
УСЛОВИИ СЪКРАЩЕНИЯ безл.— безлично бъд. (ер.)—бъдеще време вж.— виж вметн. д.— вметната дума вин. (п.)— винителен падеж глав.— глагол гром,— граматичен термин дат. (п.)—дателен падеж доп.— допълиение ед. (ч.)— единствеио число ж (р.)— женски род знач.— значение и др.— и други и т. н.— и тъй нататък им. (п.)— именителен падеж инф.— инфинитив кратк. ф.— кратка форма л.— лице личи. мест.— лично местоимение м (р.)— мъжки род мат,— математически термин мест.— местоимение мин. (вр.)— минало време мн. (ч.)— множествено число нареч.— наречие неизм.— неизменяема дума несв.— несвършен вид обикн.— обнкновено повел.— повелително наклонение предл. (п.)— предложен падеж прил.— прнлагателно име против.— противоположно пълн. ф.— пълна форма род. (п.)— родителей падеж с (р.)— среден род св.— свършен вид сег. (вр.)—сегашно време сказ.— сказуемо ср.— сравни сравн. ст.— сравнителна степей същ.— съществително име твор. (п.)—творителен падеж числ.— числително име
РУС КА АЗБУКА А а К к X х Б б Л л ц Ц В в М м Ч ч Г г Н н Ш ш Д д О о Щ Щ Е е П п ъ Е ё Р р ы Ж ж С с ь 3 з Т т Э э И и У у Ю ю Й й Ф ф Я я
A a 1 съюз противопост. а; пък; это не книга, а тетрадь това не е книга, а тетрадка; эта книга ваша, а не моя тази книга е ваша, а не моя; на улице было холодно, а в доме тепло навън беше студено, а в къщи топло; ои шу- тил, а я сердился той се шегуваше, а аз се сърдех 2 съюз съед. и, а; вечером он собрался, а утром уехал снощи той се приготви и сутринта замина; сначала оий пообедали, а потом по- шли гулять отначало те обядваха, а след това отидоха да се поразходят 3 частица а, пък; а как вас зовут? а как се казвате?; а где сейчас его брат? а къде е сега брат му?; а он не придёт той пък няма да дойде С1 а то съюз иначе, в противен случай; надо идти быстрее, а то опоз- даем трябва да вървим по-бързо, иначе ще закъснеем авари|| я, -и ж авария, повреда; ~я самолёта авария със самолет (а); на заводе произошла ~яв завода стана авария; в дороге машина по- терпела ~ю по пътя колата се повреди август, -а м август; жаркий, холодный ~ горещ, студеи август; ои родился в ~е, пятого ~а той се роди през август, на пети август; мы вернёмся в начале (в середине, в конце) ~а. ще се върнем в началото (в средата, в края) на август августовск|| ий, -ая, -ое, -ие августовски авиационнЦ ый, -ая, -ое, -ые авиационен; ~ое училище военно-въздушно училище авиацн|| я, -и ж авиация; гражданская, военная ~я граждаиска, военна авиация автобус, -а м автобус, рейс; садиться в (на) ~качвам се в (на) автобус(а); выходить из ~а слизам от автобуса; ехать в (на) ~е, ехать ~ом пътувам с автобус; остановка ~а автобусна спирка автобуснП ый, -ая, -ое, -ые автобусен; ~ая остановка автобусна спирка автомат, -а м 1 автомат; токарный станок-~ автоматичен струг 2 автомат, шмайзер; стрелять из ~а стреляй с автомат 3 автомат; я звоню тебе из ~а обаждам ти се от автомат автоматически ий, -ая, -ое, -ие автоматичен; ~ий токарный станок автоматичен струг; ~ая телефонная станция (АТС) автоматична телефонна централа (АТЦ) автомашин II а, —ы ж автомобил, кола автомобйл|| ь, -я м автомобил, кола; легко- вой ~ь лека кола; грузовой ~ь камион; са- Автомобиль дйться в ~ь качвам се в кола (та); ехать в (на) ~е пътувам с кола автомобйльн|| ый, -ая, -ое, -ые автомобилей; ~ый завод автомобилей завод; ~ая промыш- ленность автомобилна промишленост автор, -а м автор; известный ~ известен автор; ~романа, статьи, проекта автор на ро- мана, на статията, на проекта авторитет, -а м авторитет; большой ~ голям авторитет; пользоваться ~ом у своих това- рищей имам авторитет пред другарите си; ие иметь ~а иямам авторитет; терять ~ губя ав- торитет агрессйвн|| ый, -ая, -ое, -ые; агрессии |ен, -на, -но, -ны агресивен агрёссиЦ я, -и ж агресия агроном, -а м агроном; работать ~ом в колхозе работя като агроном в колхоза адвокат, -а м адвокат; обратиться за со- ветом к ~у обърна се за съвет към адвокат администрации я, -и ж администрация; ~я завода, театра, выставки администрацията на завода, на театъра, на изложбата адрес, -а, мн. -а, -6в м адрес; домашний ~ домашен адрес; обратный ~ адресът на пода- теля; ~ товарища, знакомых адресът на прия- теля (ми), на познатите (ми); наш Москва.
AKA АПП Здание президиума Академии наук СССР в Москве ул. Горького, д. 15, кв. 30 адресът ни е Москва, ул. «Горки>, № 15, ап. 30; послать письмб по новому ~у изпратя писмото иа иовия адрес академик, -а м академик академии я, -и и 1 академия; Академия наук СССР Академия на науките на СССР 2 академия; учиться в сельскохозяйственной ~и следвам в селскостопанската академия аккуратн|| ый, -аи, -ое, -ые; аккурат)ей, -иа, -ио, -иы акуратен; ~ый человек акуратен човек активно нареч. (против, пассив ю) активно; участвовать в общественной работе вземам активно участие в обществената работа актйви|| ый, -аи, -ое, -ые; актив)ей, -иа, -но, -иы (против, пассивный) активен; ~ый член кружка активен член на кръжока алгебр)! а, -ы ж алгебра алгебраически ий, -ая, -ое, -ие алгебричен аллё|| я, -и ж алея; липовая ~я лнпова алея; гулять по ~ям парка разхождам се из алейте на парка алфавит, -а м азбука; русский ~ руска(та) азбука; напис&ть фамилии по ~у напиша фа- мил ните имена по азбучен ред алюмйииевЦ ый, -ая-, -ое, -ые алумиииев; ~ая кастрюля алуминиева тенджера алюмйии|| й, -я м алуминнй; кастрюля из ~я алуминиева тенджера анализ, -а м анализ; химйческий ~ химичен анализ; ~ крбви анализ на кръвта, кръвна картина; ~ статьй анализ на статнята ангйи|| а, -ы ж ангина; болеть ~ой боледу- вам от ангина; у меня ~а имам ангина апельсйи, -а, мн. -ы, -ов м портокал; съесть ~ изям портокал(а) апельсйнов|| ый, -ая, -ое, -ые портокалов; ~ый сок портокалов сок аплодйр)) рвать, -ую, -уешь, -уют несв. кому- чему аплодирам, ръкопляскам; зрители долго ~овали артйстам зрителите дълго ръкопляска- ха на артистите аплодисмёнт|| ы, -ов мн. аплодисменти, ръкопляскания; раздалйсь бурные ~ы чуха се бурни ръкопляскания аппарат, -а м апарат; телефонный ~ теле- фонен апарат аппетйт, -а м апетит; хорбший, плохой ~ добър, лош апетит; есть с ~ом, без ~а ям с 16
АПР ATE А апетит, без апетит; у ребёнка нет ~а детето няма апетит ^приятного ~а! добър апетит! апрёл|| ь, -я м април; он родился в ~е той се роди през април; взять отпуск в ~е взема от- пуск (а) през април апрельскП ий, -ая, -ое, -не апрнлски аптек|| а, -и ж аптека; заказать лекарство в ~е поръчам лекарство в аптеката арбуз,-а м (не бъркай с дыня) диня, лю- Арбуз беница; спелый, сладкий ~ узряла, сладка ди- ня; съесть кусок ~а изям резен диня арест|| овать, -ую, -уешь, -уют св. кого арестувам; ~овйть преступника арестувам престъпника арифметик!! а, -и ж аритметика; задача по ~е задача по аритметика; четыре действия ~и четирите аритметични действия арифметйческ|Ь ий, -ая, -ое, -не аритметичен; ~ая задача аритметична задача арми|| я, -и ж армия; Советская Армия Съветската армия; действующая ~и дейст- вуваща армия; служить в ~и служа в ар- мията артиллерййск|| ий, -ая, -ое, -не артилерийски; ~ий снаряд артилерийски снаряд артиллёриН я, -и ж артилерия; морская ~я морска артилерия артист, -а м артист; известный ~ известен артист; ~ кино киноартист; ~ цирка цирков артист; иарддный, заслуженный ~ республики народен, заслужил артист на републиката артйстк|| а, -и, мн. артист |ки, -ок, -кам ж артистка архитектор, -а м архитект; главный ~ города главният архитект на града архитектур)) а, -ы ж архитектура; ~а здания архитектура на сградата; дом старинной ~ы къща със старинна архитектура; памитяики ~ы архитектурни паметници аспирант, -а м аспирант аспираитк|| а, -и, мн. аспирант |ки, -ок, -кам ж аспирантка астрондми!) я, -н ж астрономия; изучать ~ю изучавам астрономия атак!) а, -и ж атака; ~а противника атаката на противника; идти в ~ у тръгвам в атака атак|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. кого-что атакувам; ~овать врага атакувам противника ателье неизм. с ателие; сервиз; ~ мод моден салон, ателие; телевизидниое ~ телевизионен Памятник архитектуры — Исаакиевский собор в Ленинграде 17 2-612
ATM БАЛ Аэропорт Шереметьево в Москве сервиз; заказать платье в ~ поръчам (си) рок- ля в ателието атмосфер|| а, -ы ж атмосфера; ~а Земли атмосфера на Земята; полёт за пределы зем- ной ~ы полет вън от земната атмосфера атмосфёрн|| ый, -ая, -ое, -ые атмосферен; ~ое давление атмосферно налягане; ~ые осад- ки валежи атом, -ал атом; строение ~а строеж на атома атомн|| ый, -ая, -ое, -ые атомен; ~ый вес атомно тегло; ~ая энергия, электростанция атомна енергия, електроцентрала; ~ое оружие атомно оръжие аттестат, -а м свидетелство, диплом (а), атес- тат; ~ о среднем образовании свидетелство за зрелост, зрелостно свидетелство аудиториЦ я, -и ж аудитория афйш|| а, -и ж афиш; театральная ~а теат- рален афиш аэродром, -а, мн. -ы,-ов м аеродрум, летише аэропорт, -а, предл. об -е, в -у, мн. -ы, -ов м аерогара, летите; встретить делегацию в ~у посрещна делегацията на аерогарата Б б вж. бы бабушк|| а, -и, мн. бабуш | ки, -ек, -кам ж баба; ~а с внуком баба с внуче; провести лето у ~и и дедушки прекарам лятото при баба и дядо багаж, -а м (ср. вещь във 2 знач.) багаж; погрузить ~ в вагон натоваря багажа във вагона; приехать без ~а дойда без багаж; сдавать ~ в камеру хранения давам багажа на гардероб; отправлять ~6м пращам като багаж; сдавать в ~ давам на багаж багажи|| ый, -ая, -ое, -ые багажен; ~ый вагон багажей вагон, фургон баз|| а, -ы ж 1 база; материальная, эконо- мическая ~а материална, икономическа база; научная ~а коммунизма научната база на комунизма; военная, морская ~а военна, мор- ска база; туристская, туристическая ~а (тур- база) туристическа база, хижа 2 склад; полу- чать товар на ~е получавам стоки в склада; привезти продукты с ~ы докарам хранителни стоки от склада балет, -а м балет; классический ~ класи- чески балет; ~ Чайковского балет от Чайков- ски; смотреть новый ~ гледам нов(ия) балет; ставить ~ы современных композиторов поста- вим балети от съвременни композитори; театр оперы и ~а театър за опера и балет балкон, -а м балкон; выйти иа ~ изляза на Бабочка Балкой бабочк|| а, -и, мн. бабоч | ки, -ек, -кам ж пеперуда; поймать ~у. хвана пеперуда балкона; купить билеты иа ~ купи билети за (на) балкона 18
БАН БЕГ Б Балет Останкинская телевизионная башня (Москва) банк, -а м (не бъркай с банка) банка; Государственный ~ СССР Държавната банка на СССР; сдавать деньги в ~ виасям парите в банката; получать деньги из ~а, в ~е полу- чавам пари от банката, в банката банк|| а, -и, мн. баи|ки, -ок, -кам ж (не бъркай с байк) буркан, стъкленица; кутия (консервена); положить варенье в ~у сложа сладкото в буркан; закрыть ~у крышкой зат- Баика воря буркана с капак; открыть ~у консервов отворя кутия консераи баи || я, -и ж (не бъркай с ванна във 2 знач. и ванная) баня; пойти в ~го отила на баня бараи, -а м овен бархат, -а м кадифе; шторы из ~а завеси от кадифе бархатн|| ый, -ая, -ое, -ые кадифен; ~ое платье кадифена рокля; ~ые шторы кадифени завеси баскетбол, -а м баскетбол; играть в ~ играя баскетбол; соревнования по ~у състезания по баскетбол баскетбольн|| ый, -ая, -ое, -ые баскетболен; ~аи команда баскетболен отбор бассейн, -а м басейн; закрытый плавательный ~ покрит плувен басейн баши|| я, -и, мн. баш | ни, -ей, -ням ж кула; телевизионная ~и телевизионна кула; ~и Кремля кулите на Кремъл; подийться на ~ю кача се на кулата бег, -а, предл. о -е, иа -у м бяг, бягане, тичане; быстрый ~ бързо бягане; — на ты- сячу метров бягане на хиляда метра; ~ ло- шади конски бяг бёгаП ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. бежать в 1 знач.) тичам, бягам; дети ~ют по саду 19 2*
Башни Московского Кремля 20
БЕД БЕР Б децата тичат из градината; -~ть наперегонки надбягваме се бед!! а, -ы, мн. беды, йед ж беда, нещастке; с ним случилась случи му се бале; попасть в ~у нзпадна в беда, помочь в ~ё тоыогна прн исшастнг: брбсить, оставить кого в <*'« язоставя някого в беда О иа ~у за беля &ёдн|| ый, -ек, -ое, -ые; беден, беднй, бёди|о, -ы и бедны (против, богйтый) беден; бедняшкн, снромашки; -~ый человек беден човек; -~ая семья бедно семейство; они очень ~ы те са много бедни О ~ый! горкият! бедрЦ б, -а, мн. бёд | ра, -ер с бедро беж&ть, бегу, бежишь, бегут несв. 1 (ср. бегать) тичам, битам; ~ по дороге, к реке, вперед тичам по пътя, към реката, напред; собака бежит за хозяином кучето тнча поднр стопаннна сн; лошади бежали быстро конете прзьускаха 2 (само 3 л.) бяга, носи се; по нёбу бегут облакй по небето се носят облаци 3 (само 3 л.) тече, лее се; слёзы бегут по щек&м сълзи текат по бузите (мн) 4 (само 3 л.) тече, минава, лети; время бежит времето лети 5 (също св.) бягам, избягвам / йзбягам; ~ из плёна, из тюрьмы йзбягам от плен, от затвора без предлог с род. п. без; квартира ~ балкона апартамент без балкон; выйти из дома ~ зонти- ка нзляза от къщн без чадър; читйть ~ очков чета без очнла; ехать ~ билета пътувам без билет; пис&ть ~ ошибок пиша без грешки; работать ~ отдыха работя без почнвка; слу- шать ~ интереса слушай без интерес; ост&вить вопрос ~ ответа оставя въпроса без отговор; разговор происходил •— свидетелей разговоры ставаше без свидетели; это было ~ вас това ста- на без вас; иа часах было — пяти шесть часовникът показваше шест без пет; он пришёл домой ~ двадцати (минут) час той си дойде в един без двадесет; сейчйс четверти три сега е три без четвърт О ~ (всякого) сом- нения като вмети. д. без съмнение, несъмнено; коицй безкрай, постоянно безлйчн|| ый, -ая, -ое, -ые: ~ые глаголы гром, безличии глаголи безонйспостй ь, -и ж безопасност; снгурност; иоодйться, быть в ~н в безопасност съм; —ь движении (иа дорогах) безопасност на дви- жение™ (по пътищата); борьбй за международ- ную ~ь борба за международна снгурност; государственная -~ь държавна снгурност Белка бёлк|| а, -и, мн. бел | ки, -ок, -кам ж катерица, катеричка бёл|| ый, -аи, -ое, -ые (против, чёрный) бял; ~ая бум&га бяла хартия; ~ое плйтье, плйтье ~ого цвета бяла рокля; -~ые цветы бели цветя О ~ые ночи бели нощи; ~ый хлеб бял хляб бель|| ё, -я с бельо; надеть чистое ~ё облека чисто бельо; носить зимой тёплое ~ё нося през знмата топло бельо; стирать, гла- дить ~ё пера, гладя бельото; постельное ~ё спално бельо бёрег, -а, предл. о -е, на -у, мн. -а, -бв м бряг; правый, левый ~ реки десннят, левият бряг на реката; морской ~ морскн бряг; ~ мори брегьт на морето; у ~св океани край бреговете на океана; адтй по -~у, вдоль ~а вървн по брега, покрай брега; стоять иа ~у стоя на брега; ветер (дует) с ~а вятърът е (духа) откъм брега берегов|| бй, -ая, -ое, -ые бреговн; ~ая ли- нии брегова линия берёз II в, —ы ж бреза Белые ночи (Ленинград) 21
БЕР БИТ Берёзовая роща берёзов|| ый, -ая, -ое, -ые брезов; ~ая роща брезова горичка берё|| чь, -гу, -жёшь, -гут, мин. берёг, берегл|а, -6, -й несв. 1 кого-что пазя; —чь учебники пазя учебниците; ~чь одежду пазя дрехите (си); ~чь здоровье ребёнка пазя здравето на детето; ~гйте лес от пожара па- зете гората от пожар 2 что пестя, икономис- вам; ~чь деньги икономисвам парите; ~чь время, силы пестя времето (си), силите (си) бесед|| а, -ы ж беседа; дружеская, интересная ~а дружеска, интересна беседа; вести ~у водя беседа бесёд|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. беседвам; ~овать с друзьями о новых книгах беседвам с приятелите си за нови(те) книги бесконёчн|| ый, -ая, -ое, -ые; бесконёч|ен, -на, -но, -ны 1 безкраен, безграничен; ~ое мировое пространство всемирного пространство, всемирът 2 безкраен; ~ая дорога безкраен път; ~ые разговоры, споры безкрайни разговори, спорове бесплатно нареч. безплатно; ~ получить путёвку в дом отдыха безплатно получа карта за почивкд бесплатн|| ый, -ая, -ое, -ые безплатен; ~ая медицинская помощь безплатна медицинска помощ; ~ое обучение безплатно обучение беспоко|| ить, -ю, -ишь, -ят несв. кого 1 безпокоя, тревожа, вълнувам; отца ~ило поведение сына поведението на сина тревоже- ше бащата; меня ~ит ваше молчание безпокои ме вашето мълчание 2 безпокоя, преча; боль- ного ~ит шум шумът безпокои болния; извините, что ~ю вас своёй просьбой извинете, че ви безпокоя с молбата си беспокоЦ иться, -юсь, -ишься, -ятся несв. о ком-чём безпокоя се, тревожа се, вълнувам се; —иться о дётях, о своём здоровье безпо- коя се за децата, за здравето си беспокойств|| о, -а с 1 безпокойство, вълнение; его охватило ~о обзе го безпокойство 2 безпокойство, обезпокояване; простите за извинете за безпокойството бесполёзно нареч. безполезно; об этом гово- рить ~ безполезно е да се говори за това бесполёзнЦ ый, -ая, -ое, -ые; бесполёз |ен, -на, -но, -ны безполезен, напразен; —ые усилия напразни усилия беспоряд|| ок, -ка м безредие, безпорядък; в комнате ~ок в стаята е разхвърляно; оставить письменный стол в ~ке оставя бюрото си разхвърляно бнблиотёк|| а, -и ж библиотека; районная, детская ~а районна, детска библиотека; читатель ~и читател на библиотеката; брать книги в —е вземам книги от библиотеката билёт, -а м 1 билет; железнодорожный, трамвайный ~ железопътен, трамваен билет; ~ в театр, в кино, на концёрт, на новую пьесу, на этот фильм билет за театър, за кино, за концерт, за нова (та) пиеса, за този филм; вход по —ам вход с билети; купить — на поезд купи билет за влака; ехать без ~а пътувам без билет; купить — туда и обратно купи билет (за) отиване и връщане; проездной ~ карта (за пътуване); пригласительный ~ покана 2 книжка, билет; партийный, комсомоль- ский ~ партийна, комсомолска членска книжка бинт, -а м бинт; перевязать руку ~бм превържа ръката (му) с бинт биографнЦ я, -и ж биография; ~я писателя, поэта биографията на писателя, на поета; рассказать свою ~ю разкажа биографията си биолог, -а м биолог биологйческЦ ий, -ая, -ое, -ие биологически; биологичен, биоложки; ~ий факультет Биоло- гически факултет; ~ие процёссы биологички процеси биологиЦ я, -и ж биология; урок ~и урок по биология; учйтель ~и учител по биология бйтв|| а, -ы ж битка; жестокая ~а жестока битка; участники ~ы за Москву участници в битката за Москва; выиграть, проиграть ~у спечеля, загуби битката бить, бью, бьёшь, бьют, повел, бей несв. I ко- го бия; ~ собаку бия кучето 2 что чупя; троша; 22
Библиотека им. В. И. Ленина в Москве 23
БИТ БЛЮ ~ посуду, чашки чупя съдове, чаши 3 кого бия, разбнвам, побеждавам; ~ врага побеж- давам противника биться, бьюсь, бьёшься, бьются несв. 1 бия се, сражавам се; ~ с врагом сражавам се с про- тивника; ~ до полной победы бня се до пълна победа 2 (само 3 л.) бие, пулснра, туптн; сердце бьётся ровно сърцето бне спокойно; его сердце перестало ~ сърцето му престана да туптн благ|| о, -а с благо, добро; для общего ~а за обшото благо; трудиться ва ~о народа трудя се за благого на народа благодари йть, -ю, -йшь, -ят несв. (св. побла- годарить) кого-что благодаря; ~йть кого за подарок, за внимание благодаря на някого за подаръка, за вннманието; ~йть кого от всего сердца от все сърце благодаря на някого благодарности ь, -и ж благодарност; выра- жать, приносить ~ь за что нзразявам, подна- сям благодарност за нещо; с ~ью возвращаю тебе книгу връшам ти кннгата с благодарност благодаря предлог с дат. п. благодарение на; ~ общим усилиям работу закончили вовремя благодарение на общнте усилия работата беше завършена навреме благорбднЦ ый, -ая, -ое, -ые; благород | ей, -на, -ио, -ны благороден; ~ый человек благороден човек; ~ый поступок благородна постъпка; ~ые цели благородии цели благосостоянии е, -я с благосъстоянне; по- вышается ~е трудящихся повишава се благо- състоянието на трудещите се бледнё|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. поблед- неть) бледнея, пребледнявам; ~ть от страха, от волнения бледнея от страх, от вълнение бледн|| ый, -ая, -ое, -ые; бледен, бледна, блёдн | о, -ы и бледны блед(ен); ~ое лицо бледо лице; вы очень ~ы вне сте много блед(а) блест|| ёть, -йт, -ят несв. блестя; звёзды ~ят звездите блестят; снег ~йт на солнце снегът блести на слънцето; глаза ~ят очите (му) блестят блестящи ий, -ая, -ее, -не 1 блестящ; лъскав; ~ий шёлк лъскава коприна; ~ие глаза блес- тящи очи 2 блестящ, бляскав; ~ий ответ на экзамене блестящ отговор на излита; получить ~ее образование получа блестящо образова- ние; иметь ~ую память имам блестяща па- мет ближайш|| ий, -ая, -ее, -ие 1 най-блнзък; ~ая почта, остановка най-близката поща, спнрка 2 най-блнзък, следващ, предстоящ; в ~ее вре- мя в най-близко време; в ~ие дни през следва- щите дни 3 най-близък; ~ий друг най-близък приятел блйже неизм. 1 сравн. ст. на близкий по- близък 2 сравн. ст. на близко по-близо; по- дойдите ~! елате по-близо! ~ к делу! да се върнем на въпроса! блйзк|| ий, -ая, -ое, -ие; близок, близка, блйз- к|о, -и и близкй; сравн. ст. блйже 1 (против. далёкий в / знач.) блнзък; подойти на ~ое расстояние прнблнжа се 2 (против, далёкий във 2 знач.) предстоящ, блнзък; думать о ~ом отъезде мнсля за предстоящего заминаване; Новый год близок наблнжава Нова година 3 блнзък; ~ий человек, друг блнзък човек, прня- тел; ~ая подруга близка прнятелка блйзко, сравн. ст. блйже (против, далеко) 1 нареч. близко, (на)блнзо; библиотека находит- ся ~ библиотеката се намира наблнзо 2 като сказ, блнзо е; город был ~ градът беше блнзо; до города ~ до града е блнзо 3 като сказ. блнзо е, наблнжава; весна ~ пролетта наблн- жава блии|| ы, -6в мн. (ед. блин, -а м) блинн (вид палачинки); ~ы со сметаной блинн със смета- Блины на; печь ~ы пека блинн О как печь върша нещо (на)бързо; первый блин комом първият опит е несполучлив блузк|| а, -и, мн. блуз | ки, -ок, -кам ж блузка, Блузка блуза; шёлковая копринена блузка; надеть, снять ~у облека, съблека блузката блюд|| о, -а, мн. -а, блюд с 1 блюдо, чнння, табла 2 ястие, ядене; первое ~о (суп, борщ и т. н.) първо ястие (супа, борш и т. и.); третье ~о (компот, кисель, пирожное и т. н.) десерт (компот, кисел, паста и т. н.); обед из трёх блюд обед от три ястия; приготовить любимое ~о приготвя любимого (си) ястие блюдц|| е, -а, мн. блюд|ца, -ец, -цам с чи- Блюдце нийка (за под чаша); чашка с ~ем чаша с чи- нийка 24
БОГ БОМ Б богатств || с, -а с богатство; природные ~а природни богатства богат|| ый, -ая, -ое, -ые; богат, -а, -о, -ы; сравн. ст. богаче (против, бедный) 1 богат; ~ый человек богат човек; ~ая семья богато семейство; ~ый колхоз богат колхоз; ~ый уро- жай богата реколта; ~ая библиотека богата библиотека; ~ый опыт богат опит 2 чем богат с; страна, ~ая лесом страна, богата с гори; эта река ~а рыбой в тази река има много риба богаче неизм. сравн. ст. на богатый по-бо- гат боев|| бй, -ая, -бе, -ые боен; ~6й устав боен устав; ~6е задание бойна задача; ~ые то- варищи бойни другари бой, боя, предл. о бое, в бою, мн. бой, боёв м бой, битка, сражение; воздушный, морской ~ въздушен, морски бой; вступать в ~ влизам в бой; вести упорные бой водя упорити боеве; с боями войти в город вляза в града с боеве; погибнуть в бою загина в битката бок, -а, предл. о -е, на -у, мн. -а, -бв м 1 стра- на, хълбок; лечь на правый ~ легна на дясната (си) страна; лечь на ~ легна на една страна; лежать, спать на ~у лежа, спя на една страна; повернуться ~ом извия се настрани; обърна се настрана (в легнало положение) 2 страна; ма- шина упала на ~ колата се преобърна на една страна; по ~ам от двете страни ~ б ~ рамо до рамо, един до друг боков || бй, -ая, -бе, -ые страничен бокс, -а м бокс; заниматься ~ом занимавам се с бокс; соревнования по ~у състезания по бокс; чемпион по ~у шампион по бокс болгары, болгар мн. (ед. болгарин, -а м; бол- гарк|а, -и; мн. болгар |ки, -ок ж) българи болгарск|| ий, -ая, -ое, -ие български более нареч. (против, менее) 1 по-; ~ высо- кий по-внеок; — спокойный по-спокоен; — спо- койно по-спокойно 2 повече; над; ~ часу пове- че от час; ~ десяти рублей повече от 10 рубли; ~ ста километров над 100 километра О ~ йли менее повече или по-малко, до известна сте- пей; они ~ йли менее похожи те си приличат до известна степей; тем ~ още повече, толкова повече болёзн|| ь, -и ж болеет; тяжёлая ~ь тежка болеет; ~ь сердца, желудка болеет на сърцето, на стомаха болё|| ть I, -ю, -ешь, -ют несв. чем и без доп. боледувам; ~ть гриппом боледувам от грип бол|| ёть II, -нт, -ят несв. (само 3 л.) боли (ме); у меня ~йт голова боли ме глава; у не- го ~ят зубы болят го зъбите бол6т|| о, -а с блато; лесное —о блато в Ге- рата; идтй по ~у вървя през блатото бол|| ь, -и ж болка; зубная ~ь зъбобол; го- ловная ~ь главобол(ие); сильная, резкая ~ь силна, остра болка; чувствовать ~ь в руке усещам болка в ръката больнйц|| а, -ы ж бблннца; районная, городс- кая, детская ~а районна, градска, детска бол- ница; лечь в ~у постъпя в болница; лежать в ~е лежа в болница; выйти из ~ы изляза от болницата; положить ребёнка в ~у настаня детето в болница больно 1 нареч. силно, болезнено, зле; ~ ударить силно ударя; ~ удариться коленом зле си ударя коляното 2 безл. като сказ, кому- чему, често с инф. боли (ме); мне было ~ болеше ме; ему ~ ходить боли го при ходене; ~ глазам болят (ме) очите; мне ~ смотреть боли ме, като гледам больн|| бй, -ая, -бе, -ые; болен, больн|а, -ы 1 (против, здоровый) болен; ~бй ребёнок болно дете; ~6е сердце болно сърце; он болен ан- гиной той е болен от ангина 2 като същ. боль- н|6й, -ого м болен; больн|ая, -бй ж болна; приём ~ых преглед на болни; вызвать к ~6му врача нзвикам лекар при болния больше неизм. 1 сравн. ст. на большой в 1 знач. (против, меньше в 1 знач.) по-голям; этот дом ~, чем соседний (~ соседнего) тази къща е по-голяма от съседната 2 сравн. ст. на много (против, меньше във 2 знач.) повече; над; он читает ~, чем я (~ меня) той чете по- вече от мен; ~ пятидесяти километров над 50 километра; ждать ~ двух часов чакам повече от 2 часа; отсутствовать ~ недели отсъствувам повече от една седмица 3 нареч. повече, вече; он ~ не слушал меня той вече не ме слушаше; я ~ не буду так делать повече няма да правя така; онй — не встречались те повече не се срещаха; ~ вопросов нет? има ли други въпро- си? ббльш|| ий, -ая, -ее, -не сравн. ст. на большой в 1 знач. (против, меньший) по-голям большинству б, -а с (против, меньшинство) мнозинство, повечето; подавляющее ~6 преоб- ладаващо мнозинство; получить на выборах —д голосов спечеля изберите с мнозинство от гласовете; ~б студентов уехало на канйкулы повечето студенти заминала във ваканция Q в ~ё случаев в повечето случаи больш|| бй, -ая, -бе, -йе (против, маленький) 1 сравн. ст. ббльш | ий, -ая, -ее, -ие и больше голям; ~бй дом голяма къща: ~ое дерево голимо дърво; ~бй город голям град; ~ая семья голямо семейство; —ая сумма денег го- ляма сума; ~бй успех голям успех; ~6й ар- тист, писатель, художник голям артист, писател, художник 2 (ср. взрослый в 1 знач.) голям, възрастен; у них уже ~6й сын синът им е вече голям ббмб|| а, -ы ж бомба; атомная, нейтронная, водородная ~а атомна, неутронна, водородна бомба 25
БОР БРО бор|| ёц, -ца м борец. ~ёц за свободу борец ;;i свобода; — ni.i за дело мира борци за делото на мира бород || а, -ы, вин. бороду, мн. бороды, бород, -а'м ж (не бъркай с подбородок) брада; муж- чина с ~бй, без ~ы мъж с брада, без брада; отпустить бороду пусна си брада; ои сбрил бо- роду той си обръсна брадата бороться, борюсь, бор | ешься, -ются несв. 1 с кем и без доп. боря се; мальчики любили ~ момчетата обичаха да се борят 2 с кем-чем, против кого-чего боря се; ~ с недостатками боря се с недостатъци (те) 3 за что боря се; ~ за свободу, за мнр во всём мире боря се за свобода, за мир в целия свят; ~ за высокий урожай боря се за богата реколта борт, -а, предл. о -е, на -у, мн. -а, -ов м борд; левый, правый ~ корабля левият, десният борд на кораба; бросить за ~ изхвърля през борда; человек за ~бм човек зад борда; находиться на ~у намирам се на борда борщ, -а, мн. -й, -ей м борш; ~ со сметаной борш със сметана борьбЦ а, -ы ж борба; классовая ~а класова борба; ~а за мнр, за свободу борба за мир, за свобода; ~а с врагом борба срещу врага ботаник, -а м ботаник ботаник|| а, -и ж ботаника ботанйческЦ ий, -ая, -ое, -ие ботанически; ~ий сад ботаническа градина ботйн|| ки, -ок. -кам мн. (ед. ботйн |ок. -ка л) Ботинки обувки; мужскйе, детские ~ки мъжки, детски обувки; ~ки со шнурками обувки с връзки бояться, боюсь, бойшься, боятся несв. кого- чего, с инф. или съюз что страхувам се, боя се; ~ темноты страхувам се от тъмно; онй боя- лись заблудйться (что заблудятся) те се страху- ваха да не объркат пътя- (че ще объркат пътя) О ~ как огня кого-чего боя се от някого- нещо като от огън брак, -а м брак; счастлйвый ~ щастлив брак; вступать в ~ сключвам брак брат, -а, мн. брать | я, -ев м брат; старший, младший ~ по-голям, по-малък брат; у него было три ~а той имаше трима братя О двою- родный ~ братовчед братск|| ий, -ая, -ое, -ие братски; ~ая любовь, помощь братска обич, помощ; ~ий союз на- родов братски съюз между (на) народите О ~ая могйла братска могила брать, бер|у, -ёшь, -ут, мин. брал, брала, брал | о, -и несв. (св. взять) кого-что 1 вземам. взимам; ~ в руки карандаш вземам молива; ~ с собой портфель вземам със себе си чантата; ~ книги в библиотеке вземам книги от библи- отеката; ~ деньги в долг вземам пари назаем;, ~ таксй вземам такси; ~ сына на прогулку вземам сина на разходка; ~ кого на работу взе- мам някого на работа 2 (за)вземам, превземам; ~ в плен вземам в плен; ~ крепость, город пре- вземам крепостта, града О ~ билёт (на поезд) вземам билет (за влак); ~ отпуск вземам от- пуск(а); ~ примёр с кого вземам пример от някого', себя в руки овладявам се; ~ слово (для выступления) вземам думата; ~ слово с кого карам някого да обещае нещо; ~ на себя ответственность поемам отговорност; ~ под за- щйту кого-что вземам някого-нещо под своя закрила; ~ под контроль кого-что контролирам някого-нещо браться, бер | усь, -ешься, -утся, мин. брал | ся, -ась, -ось, -йсь несв. (св. взяться) за что зала- вям се, (за)хващам се: ~ за кнйгу, за чтение залавям се с четене; ~ за работу залавям се за работа бригад На, -ы ж бригада; молодёжная, строи- тельная ~ а младежка, строителна бригада (но поехать на уборку урожая, в стройотряд отида на бригада (в селското стопанство или на стро- еж) бригадир, -а м бригадир; ~ строительной бригады бригадир на строителна(та) бригада (не член на строителната бригада) брйтв|| а, -ы ж бръснач; острая ~а остър Бритва бръснач; электрическая ~а електрическа само- бръсначка бриться, брё|юсь, -ешься, -ются несв. (св. побрйться) бръсна се; ~ в парикмахерской бръсна се в бръснарница (та); — электрической бритвой бръсна се с електрическа самобръсна- чка брови, бровей мн. (ед. бров | ь, -и ж) вежди; чёрные, густые ~ черни, гъсти вежди; хмурить ~ въся вежди бросать, броса | ю, -ешь, -ют несв. (св. бро- сить) i кого-что и чем хвърлям, мятам; ~ мяч хвърлям топка; ~ камни в воду хвърлям камъни във водата 2 кого-что изоставям, напускам, зарязвам; ~ семью напускам семейството си 3
БРО БУР Б что и с инф. изоставям, зарязвам; — занятия зарязвам занятията О ~ деньги на ветер хвър- лям (си) пари (те) на вятъра, пилея, пропиля- вам пари (те); ~ слова на ветер хвърлям думи- те си на вятъра бросаться, броса|юсь, -ешься, -ются несв. 1 (само несв.) чем замервам се; мальчишки бро- сались снежками момчетата се замерваха със снежни топкн 2 (св. броситься) хвърлям се, спускам се, скачам; ~ навстречу товарищам спускам се към приятелите си; ~ на врага хвърлям се срещу неприятеля; — в воду скачам във водата <0> ~ в глаза бие на- очи бросить, бро|шу, -сишь, -сят св. (несв. бро- сать) 1 кого-что и чем. хвърля, метна; ~ камень хвърля камък; ~ палку в воду хвърля пръчката във водата; ~ камнем в окно хвърля камък в прозореца; ~ снежком в кого замеря някого със снежна топка 2 кого-что изоставя, напусна, зарежа; ~ жену напусна жена си З.что и с инф. изоставя, зарежа; ~ работу зарежа работата; ~ курить оставя пушенето О ~ взгляд на кого-что хвърля поглед на някого-нещо; ~ упрёк кому отправя упрек към някого броситься, бро|шусь, -сишься, -сятся св. (несв. бросаться във 2 знач.) хвърля се, спуена се, скоча; ~ навстречу товарищам спусна се към приятелите си; собака бросилась на кошку кучето се нахвърли върху котката; ~ с моста в реку хвърля се от моста в реката брынз|| а, -ы ж (не бъркай със сыр) сирене брюки, брюк мн. панталон (и); мужские, жен- ские — мъжки, дамски панталон (и); надеть — обуя панталон(и); носить ~ ходя с панталон(и) будить, бужу, буд|ишь, -ят несв. (св. раз- будить) кого събуждам; ~ детей събуждам де- цата будто съюз (също будто бы, как будто) 1 като (че ли), сякаш; снег блестит ~ серебро снегът блести като сребро 2 че, уж; говорят, ~ он уже здоров казват, че бил вече здрав буд|1 у, -ешь, -ут 1 (бъд. вр. от глаг. быть) ще бъда 2 (служи за образуване на бъд. вр. на глаг. от несв. в. с инф. на тези глаголи) ше; я ~у писать ще пиша; он —ет работать той ще работи будущ|| ий, -ая, -ее, -не 1 бъдещ, следващ; ~ая встреча бъдеща среща; в ~ем году дого- дина; отложить на ~нй год отложа за дого- дина; —ей осенью идната есен 2 като същ. бу- дут. | ее, -его с бъдеще; мечтать о счастливом —ем мечтая за щастливо бъдеще () —ее время грам. бъдеще времс букв|| а, -ы ж буква; строчная (маленькая) —а малка буква; прописная (большая) ~а главна буква букет, -а м букет; — (из) полевых цветов бу- кет от полски цветя; подарить девушке — роз подаря на девойката букет рози булк|а, -и, мн. бул|ки, -ок. -кам ж кифла; Булка франзела; пить чай с —ой пня чай с кифла; резать —у режа франзела булочи|| ая, -ой ж хлебарница; пойти за хле- бом в —ую отида за хляб в хлебарницата бульвар, -а м булевард; гулять по —у раз- хождам се по булеварда бумаг|| а, -и ж хартия; тонкая — а тънка хар- тия; лист —и лист хартия; рисовать на хоро- шей —е рисувам на хубава хартия; завернуть книгу в —у увия книгата в хартия бумажник, -а м (не бъркай с портфель) порт- фейл бумажн|| ый, -ая, -ое, -ые хартиен, книжен; —ая фабрика фабрика за хартия; —ый пакет книжна кесия буржуазии я, -и ж буржоазия буржуазии ый, -ая, -ое. -ые буржоазен; — аи республика, партия буржоазна република, пар- тия бурн|| ый, -ая, -ое, -ые бурен; — ое море бурно море; — ая радость бурна радост; — ые апло- дисменты бурни ръкопляскания; —ое развитие промышленности бурно развитие на промишле- ността 27
БУР БЫВ Бульвар в Москве бур|| я, -и ж буря; началась, поднялась ~я започна буря; ~ей свалило в саду несколько деревьев бурята повали в градината няколко дървета бутерброд, -а м саидвнч; ~ с маслом, с кол- басой, с сыром сандвич с масло, със салам, с кашка вал бутылк|| а, -и, мн. бутыл | ки, -ок, -кам ж бу- тнлка, шише; ~а молока бутилка мляко; ~а .с Бутылка вином шише с внно; налить в ^у воды налея в шишето вода буфет, -а м бюфет; ~ в гостйш це бюфет в хотела; завтракать в ~е закусвам в бюфета бы (б) частица (с глаг. в мин. вр. или в инф.) 1 бнх, би; если бы я был свободен, я бы поехал с вами ако бях свободен, бих дошъл с вас; я бы охотно прочитал эту книгу с удоволствие бих прочел тази книга; он мог бы сделать хороший доклад той би могъл да направи хубав доклад; поговорить бы с другом да бих могъл да пого- вори с приятел(я сн) 2 да бях; бн трябвало; поужинали бы вы с нами да бяхте вечеряли с нас; сходить бы вам к врачу да бяхте отишЛн на лекар быва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (само Зл.) би- ва, става, случва се; ~ют такие случаи има та- кнва случаи; здесь чйсто ~ют наводнения тук често стават наводнения; этому ие ~ть това няма да го бъде 2 съм, ходя, идвам; ~ть в театре, на концертах, в гостях ходя на театър, на концертн, на гости; по вечерам я ~ю дома ве- чер съм в къщи; профессор ~ет в институте три 28
БЫВ раза в недёлю професорът ндвй в института три пъти седмично бывш|| ий, -ая, -ее, -не бивш, предишен, по- раншен; ~ий директор бивш директор; ~ая столица бивша столица бык, -а м бик быстро нареч. (против, медленно) бързо; бежать, говорить бързо тичам, говоря; ~ развиваться, расти бързо се развивам, раста быстр]| ый, -ая, -ое, -ые; быстр, быстра, быст- р | о, -ы и быстры (против, медленный) бърз; ~ый бег бързо бягане; —ое движение, течение бързо движение, течение; ~ое развитие промы- шленности, сельского хозяйства бързо развитие на промишлеността. на селското стопанство быт, -а, предл. о -е, в -у м бит; социалисти- ческий — социалистически бит бытов|| бй, -ая, -ое, -ые битов; ~ые условия битови условия быть няма сег. вр., освен 3 л. ед. ч. есть; мин. был, была, было, были (не был, ие была, не было, не были); бъд. буд | у, -ешь, -ут; повел. будь несв. 1 съм; мой отец врач баща ми е лекар; ТРУД — дело чести трудът е въпрос на чест; день был тёплый денят беше топъл; в комнате было светло в стаята беше светло; сестра будет учительницей сестра ми ще бъде учителка; завтра магазин будет закрыт утре магазинът ще бъде затворен 2 имам; у меня есть эта книга имам тази книга; у них не было денег те нямаха пари 3 (есть не се употр.) съм; вчера мы были в театре вчера бяхме на театър; вечером я (буду) дома довечера съм в къщи; библиотека (была) на втором этаже библиотеката е (беше) на вто- рия стаж 4 (1 и 2 л. и есть не се употр.) случва се, става, има; это было давно това беше отдав- на; что будет с нами? какво ще стане с нас?; вчера была гроза вчера имаше буря 5 (с някои същ. означава действие, състояние) съм; — в переписке с кем кореспондирам с някого; ~ в восторге във възторг съм; ~ в отчаянии отчаян съм 0 как ~? какво да правя?; должно ~ сигурно, вероятно; может може би; будьте добры! бъдете така добър (добра)! бюро неизм. с 1 бюро; партийное, комсомоль- ское ~ партийно, комсомолско бюро; члены ~ членовете на бюрото; в ~ надо выбрать пять человек в бюрото трябва да се изберат 5 души 2 бюро, служба, кантора; — погоды метеороло- гична служба; путешествий туристическо бюро; справочное ~ бюро «Справки» В в, во (пред думи, започващи с две съгласни: во дворе, во снё, во взгляде, во всём, во власти и т. н.) предлог 1 с вин. и предл. п. 1 (вин. п. ВАГ В куда?— посока, предл. п. где?— място) в, на; положить книгу в портфель сложа книгата в чантата; книги лежат в портфеле книгнте са в чантата; войти в комнату вляза в стаята; находиться в комнате намирам се в стаята; приехать в город пристигна в града; жить в городе живея в града; поступить в ин- ститут постъпя в институт; учиться в институте следвам в института; избрать в комиссию избе- ра в комисията; работать в комиссии работя в комисията; при географски названия: в Москву (в Москве) в Москва; в Крым (в Крыму) в Крим; в Сибирь (в Сибири) в Сибир; в Болга- рию (в Болгарии) в България; в Европу (в Европе) в Европа (но: на Украину, на Украине; на Кавказ, на Кавказе; на Север, на Севере); в школу (в школе) на училище (в училище); в магазин (в магазине) в магазин(а); в инсти- тут (в институте) в института ( но: на вокзал, на вокзале; на рынок, на рынке; на почту, на почте); пойти в (на) кухню отида в кухнята; работать в (на) поле работя на полете; ехать в (на) трамвае пътувам с трамвай 2 (вин. п. в кого-во что?— преминаване в ново състояние, предл. п. в ком-чём?— някакво състояние) в, на, с; превратиться в лёд превърна се в лед; завер- нуть в бумагу увия в хартия; роман в стихах роман в стихове; быть в новом костюме с нов костюм съм; работать в очках работя с очила 3 (размер, тегло, цена) в, на, от и без предлог; дом в два этажа къща на два етажа; разница в три года разлика от три години; комната в двадцать метров стая 20 метра; ромйн в трёх частях роман в 3 части; собрание сочинений в десяти томах събрани съчинения в 10 тома 4 (когда?— време) в, през и без предлог; в два часа дня в два часа през деня; в субботу в събо- та; в двадцатом веке през двадесетия век; в прошлом году миналата година; в мае было холодно през май беше студено; это было в ночь на понедельник това се случи в неделя срещу по- неделник II с вин. п. 1 (куда?, во что?— посока) в, на, по; ветер дул мне в лицо вятърът духаше в лицето ми; свет в глаза светлината бие в очи- те; стучать в дверь чукам на вратата; целовать в щёку целувам по бузата 2 (во сколько раз?— сравнение) не се превежда; в два раза больше двойно по-голям, два пътн повече; во много раз сильнее много пъти по-силен III с предл. п. 1 (в чём?, где?) в; недостатки в работе недо- статъци в работата; в году триста шестьдесят пять дней годината има 365 дни; в статье мно- го интересных фактов в статията има много ин- тересни факти 2 (где?— разстояние) на; в двух километрах от города на 2 километра от града вагон, -а м вагон; мягкий ~ вагон първа кла- са; жёсткий ~ вагон втора класа; плацкарт- ный ~ вагон със запазени места; купейный, купированный ~ вагон с купета; багажный ~ 29
ВАЖ ВВО багажей вагон, фургон; входить в ~ качвам се във вагона; выходить из ~а слизам, излизам от вагона; грузить уголь в ~ы товара въглища във в а гоните важно като сказ, важно е; мне ~ знать это за мен е важно да знам това важн|| ый, -ая, -ое, -ые; важен, важна, важ- но, важны важен; ~ое решение, сообщение важно решение, съобщение; эти исследования очень ~ы тез и изсл ед вания са много, важни вазЦ а, -ы ж ваза; хрустальная ~а кристал- на ваза; ~а для фруктов фруктиера; ~а с Ваза с цветами фруктами фруктиера с плодове; поставить цве- ты в -~у сложа цветята във ваза вал|| йть, -ю, вал | ишь, -ят несв. (св. свалить и повалить) кого-что повалим, събарям; ветер валит деревья вятърът повали дървета; ~йть с ног събарям вам, вами вж. вы мыться в ~е, принимать -~у къпя се във вана 2 (не бъркай с баня) баня; солнечная ~а слън- чева баня; грязевые -~ы кални бани; принимать -~ы правя бани ванн|| ая, -ой ж (не бъркай с баня) баня (в къщи) вареж|| ки, -ек, -кам мн. (ед. варежк|а, -и ж; не бъркай с перчатки) ръкавици с един пръст варён il ый, -ая, -ое, -ые варён; ~ое мясо варе- но месо; ~ый картофель варени картофи варёнь|| е, -я с сладко; вишнёвое ~е сладко от вишни; варйть ~е правя сладко вариант, -а м вариант; первый ~ проекта първи вариант на проекта; проект в двух ~ах проект в два варианта; есть три -~а решения задачи задачата може да се реши по три начина варйть, варю, вар | ишь, -ят несв. (св. сварйть) что варя, готвя, правя; суп варя супа; обед готвя обед; кашу правя каша; ~ кофе правя кафе вас вж. вы василёк, василька м метличина, синчец; бу- кет васильков букет от метличина ват|| а, -ы ж (не бъркай с хлопок) памук; пачка ~ы пакет памук ваш, -его м; ваш | а, -ей ж; ваш | е, -его с; мн. ваш | и, -их мест, ваш, ви; дом, завод вашият дом, завод; ~ портфель чантата ви; друг, отец приятелят ви, баша ви; ~а машйна, квар- тира колата ви, апартаментът ви; ~е письмо вашето писмо; как ~е здоровье? как сте със здравето?; мы радуемся ~им успехам радваме се на успехите ви введёни|| е, -я с увод, въведение, предговор; небольшое ~е малък увод; кнйга состойт из ~я и пяти глав книгата се състои от увод и 5 глави ввез|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. ввёз, ввезл | а, -б, -й св. (несв. ввозйть) кого-что (против. вывезти) внеса (с превозно средство) вверх нареч. (куда?; ср. наверх; против, вниз) (на)горе; подниматься (из)качвам се; идтй по лестнице качвам се по стълбата; руки ~ ! горе ръцете! вверху нареч. (где?; ср. наверху; против, вни- зу) (на) горе; развевался флаг горе се раз- вяваше знаме ввестй, введ | у, -ёшь, -ут, мин. ввёл, ввел | а, -б, -й св. (несв. вводйть) 1 кого-что куда (про- тив. вывести в 1 знач.) въведа, вкарам; ~ боль- ного в кабинет врача въведа болния в лекар- ский кабинет 2 что въведа, внедря; новый закон въведа нов закон <> ~ в строй (новый завод) пусна в експлоатация (нов завод) вводйть, ввожу, ввод | ишь, -ят несв. (св. ввестй) 1 кого-что куда (против, выводйть в 1 знач.) въвеждам, вкарвам; ~ гостя в комнату въвеждам госта в стаята 2 что въвеждам, вне- дрявам; ~ обязательное обучение въвеждам задължително обучение <0> в действие (вос- становленную шахту) пускам в експлоатация (възстановения рудник) 30
вво ВЕР вв6дн|| ый, -ая, -ое, -ые грам. вметнат; —ое слово вметната дума; —ое предложение вметна- то изречение ввоз, -а м (против, вывоз) внасяне; внос; ~ кофе из Бразилии внос на кафе от Бразилия ввозить, ввожу, ввоз |ишь, -ят несв. (св. ввез- ти) кого-что (против, вывозить) внасям (с превозно средство) вдвое нареч. 1 два пъти, двойно; — больше два пъти повече 2 на две; сложить лист — сгъна лист на две вдвоём нареч. двамата, заедно; прийти — дойдем двамата; жить — живеем двамата (две- те) заедно вдоль предлог с род. п. (против, поперёк) (по) край; идти —берега вървя покрай брега; посадить деревья — забора засадя дървета покрай оградата; — стены стоят стулья покрай стената са наредени столове <С> — и поперёк надлъж и (на)шир вдруг нареч. изведнъж, внезапно, неочаквано; — раздался стук в дверь изведнъж на вратата се почука; он — побледнел изведнъж той пребледня; — пошёл дождь изведнъж заваля (дъжд) О а вдруг (във въпрос. изрази) ами ако; а ~ он не придёт? ами ако не дойде? ведр|| 6, -а, мн. вёд | ра, -ер, -рам с кофа, ведро; —б с водой кофа с вода; принестй —б воды донеса кофа вода ведь частица 1 нали; — я вам говорйл нали ви казвах; — правда? нали (това) е истина? 2 ами че; — это было давно ами че това беше отдавна; я — не спорю ами че аз не споря вежливо нареч. вежливо; — отвечать отго- варям вежливо вёжлив|| ый, -ая, -ое, -ые; вежлив, -а, -о, -ы вежлив, — ый человек вежлив човек; говорить ~ым тоном говоря с вежлив тон везде нареч. (ср. всюду; против, нигде) на- всякъде; он побывал — той е ходил навсякъде; у него — есть друзья той навсякъде има прияте- ли вез|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. вёз, везл | а, -6, -й несв. кого-что (ср. возйть) возя, превозвам, карам; —тй вещи на машине превозвам нешата си с кола О мне (не) —ёт върви ми (не ми върви) век, -а, мн. -а, -бв м век; двадцатый — двадесети век; середйна —а средата на века; четверть —а четвърт век; в прошлом —е през миналия век; в иаш — в (през) нашия век; — электрйчества векът на електричеството; атомный — атомният век вел || ёть, -ю, -йшь, -ят несв. и св. (мин. само св.) кому, с инф. или съюз чтобы заповядвам/ заповядам, нареждам/наредя, поръчвам/поръ- чам; мне —ёли прийтй вёчером заповядаха ми да дойда вечерта; он —ёл принестй книгу той нареди да му донеса книгата велйк|| ий, -ая, -ое, -ие 1 (велйк, -а, -6, -й) голям, велик; к моему —ому удивлёнию за го- лямо мое учудване; опасность была —а опа- сността беше голяма 2 (велйк, -а, -о, -и) велик; Велйкая Октябрьская социалистйческая рево- люция Великата октомврийска социалисти- ческа революция; —ие открытия велики откри- тия; — ий писатель, художник велик писател, художник 3 (само кратк. ф. велйк, -а, -6, -й кому, против, мал) голям; костюм мальчику велйк костюмът е голям на момчето; сапогй мне —й ботушите са ми големи величин)! а, -ы ж големнна, величина; пред- мёты разлйчной —ы предмети с различна голе- мина; измёрить —у чего измеря големината на нещо; —бй с грёцкий орёх голям колкото орех; в натуральную —у в естествена големина (величина) велосипёд, -а м (не бъркай с колесо) колело, Велосипед велосипед; ёздить (кататься) на —е карам ко- лело вёр|| а, -ы ж 1 в кого-во что вяра; —а в лю- дёй, в побёду вяра в хората, в победата 2 вяра, религия; христианская —а християнска рели- гия О принимать/принять что на —у приемам/ приема нещо на доверие верёвк|| а, -и, мн. верёв | ки, -ок, -кам ж въже, връв; канап; крёпкая —а здраво въже; пере- вязать пакёт —ой завържа пакета с канап; повёсить бельё на —у простра бельото вёрить, вёр | ю, -ишь, -ят несв. (св. повёрить) 1 кому-чему вярвам; — другу вярвам на прия- теля (си); — каждому слову вярвам на всяка дума 2 в кого-во что вярвам; — в народ, в по- бёду, в успёх вярвам в народа, в победата, в успеха О — на слово приемам на доверие вёрно нареч. 1 правилно, точно, вярно; — отвётить правилно отговоря 2 вярно, преда- но; — служйть Родине предано служа на роди- ната (си) верн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. кого-что върна; —уть книги в библиотёку върна книгите в би- блиотеката; —уть долг товарищу върна заема на другаря си; —уть кого с дороги върна ня- кого от път; меня —ули домой върнаха ме в къщи вернуться, верн | усь, -ёшься, -утся св. върна се; — в комнату, домой върна се в стаята, в 31
ВЕР ВЕР къщи; ~ из командировки, из театра, из школы, из Москвы, с концерта, с Кавказа, с почты, со стадиона върна се от командировка, от театър, от училище, от Москва, от концерт, от Кавказ, от пощата, от стадиона; ~ в Москву, на почту върна се в Москва, в пощата; ~ поздно вече- ром върна се късно вечерта вёрн|| ый, -ая, -ое, -ые; верен, верна, вёрн|о, -ы и верны 1 (ср. правильный) правилен, точен, верен; ~ая мысль вярна мисъл; ~ое решение правилно решение; ~ое замечание правилна (за)бележка 2 верен, предан; ~ый товарищ верен приятел; ~ый помощник верен помощник вероятно вметн. д. вероятно, изглежда; ~, мы не увидимся вероятно няма да се видим; он, ~, приёдет завтра вероятно той ше пристигне утре вертикально нареч. (против, горизонтально) вертикално, отвесно вертикальи|| ый, -ая, -ое, -ые (против, гори- зонтальный) вертикален, отвесен; ~ая линия отвесна линия; в ~ом положёиии във верти- калио положение вертолёт, -а м въртолёт, хеликоптер; летёть на ~е пътувам с въртолет; перевозить грузы на ~ах превозвам товар с въртолети верх, -а (-у), предл. о -е, на -у л 1 (ср. вер- шина в 1 знач.) връх; ~ горы върхът на плани- ната 2 горна част; ~ дома най-горният етаж на къшата; жить иа самом ~у живея на най- горния етаж 3 връх, крайна степей; ~ мас- терства връх на майсторството; ~ глупости връх на глупостта С брать/взять взе- мам/взема връх, надмощие; надделявам/надде- лея вёрхн|| ий, -яя, -ее, -ие (не бъркай с горный; против, нижний) горен; ~ий этаж горният етаж; ~яя часть дома горната част на къщата; ~яя полка в шкафу горният рафт в шкафа; ~яя одежда горна (връхна) дреха верхови|| ый, -ая, -ое, -ые върховен; главен, висш; ~ая власть върховна власт; Верховный Совёт СССР Върховният съвет на СССР вершйн|| а, -ы ж 1 (ср. верх в 1 знач.) връх; дёрева връх на дърво; горные ~ы планин- ски върхове; подняться на ~у горы (из)кача се на върха на планината 2 връх, кулминациои- на точка, апогей; ~а славы връх на славата Горные вершины (Кавказ) 32
ВЕС вес, -а м тегло, тежест, тежина; ~ багажа двадцать килограммов багажът тежи 20 ки- лограма; груз ~ом в одну тбииу товар с тегло един тон <$> на ~ золота извънредно ценен весело (против, грустно) 1 нареч. весело; он ~ смеялся той се смееше весело 2 безл. като сказ, кому весело е; ему ~ весело му е; на вечере было ~ на забавата беше весело весел || ый, -ая, -ое, -ые; вёсел, весела, вё- сел! о, -ы и веселы (Против, грустный) вёсел; ~ый человёк, смех, рассказ весел човек, смях, разказ; ~ая комёдия весела комедия; ~ое на- строение весело настроение; ~ые глаза весели очи; весь вёчер она была весела (през) цялата вечер тя беше весела весённ|| ий, -яя, -ее, -ие пролетев; ~ий день пролетев ден; ~ие каникулы пролетна ваканция вёсить, вешу, вёс|ишь, -ят несв. тежа; арбуз вёсит пять килограммов динята тежи 5 кило- грама весл|| 6, -а, мн. вес | ла, -ел, -лам с весло, гребло; лодка с вёслами лодка с весла весн|| а, -ы, мн. вёс|ны, -ей, -иам ж пролет; Ранняя весна ВЕС В тёплая, ранняя ~а топла, ранна пролет; при- шла ~а пролетта дойде весной нареч. (през) пролетта; это было прошлой ~ това се случи (през) миналата пролет; ~ он уехал в дерёвню през пролетта той замина на село вести, вед|у, -ёшь, -ут, мин. вёл, вел|а, -б, -й несв. 1 (ср. водить в I знач.) кого водя; ~ больного к врачу водя болния на лекар; ~ ребёнка за руку водя детето за ръка 2 (ср. водить във 2 знач.) что карам, управлявам; ~ машину карам кола, шофирам; ~ корабль управлявам кораб; самолёт пилотирам са- молет 3 (само 3 л.) без доп. води, отвежда; куда ведёт эта дорога? къде води този път?; дорога ведёт в лес пътят води към гората; лёстиица ведёт иа крышу стълбището извежда на покриьа; к дому вела аллёя към къщата во- деше алея 4 что водя; борьбу водя борба; войну водя война; запись водя записки, записвам; ~ серьёзный разговор водя сернозен разговор С ~ себя как държа се; дёти хорошо вели себя в театре децата добре се държаха в театъра; огонь стрелям вес|| ы, -бв мн. везни, теглилка; взвёшивать что иа ~ах тегля нещо на везните весь, всего м; вся, всей ж; всё, всего с; мн. все, всех мест. 1 цял, целият, всичкият; день (през) целия ден; вся семья цялото семейство; все ученики всички ученици; все люди всички хора; ~ мир целият свят; вся книга цялата кни- га; все книги всички книги; во всю длину по цялата си дължина 2 като същ. всё, всего с всичко; всё для побёды! всичко за победата!; сдёлать всё направя всичко; радоваться всему радвам се на всичко; спросить обо всём попитам за всичко 3 като същ. все, всех мн. всички; все до единого, все до одного всички до един; его все зиают всички го познават; он лучше всех той е най-добър О всё время през цялото време; всё равно все едно; мие всё равнб все ми е едно; я всё равнб приёду все едно ще дойда; всей душой (всем сёрдцем) с цялата си душа (с цялото си сърце); от (всей) души (от всего сердца) от (цялата си) душа (от все сърце); во весь голос с пълен глас; бежать во весь дух (со всех ног) тнчам с всички сили (колкото ми държат краката); мастер на все руки всичко 33 3-612
BET ВЗГ му иде отръки; всего хорошего (доброго)! всичко хубаво!, всичко добро! ветв|| ь, -и, мн. -и, -ей ж клон; ~и деревьев клоните на дърветата; дерево с густыми ~ями дърво с гъсти клони ветер, ветра, предл. о ветре, на ветру м вятър; холодный, северный ~ студен, северен вятър; ~ (дует) с юга, с моря вятърът е (духа) от юг, откъм морето; поднялся ~ излезе вятър; идти против ветра вървя срещу вятъра ф бросать/ бросить деньги на ~ хвърлям/хвърля (си) па- ри^) на вятъра, пилея/пропилея пари (те); бросать слова на ~ хвърлям думите си на вятъра вёткН а, -и. мн. вёт | ки, -ок, -кам ж клон, клон- ка, вейка; ~а сирени клонка люляк; сломать ~у счупя клонка(та) ветчин)! а, -ы ж шунка; иа завтрак была ~а за закуска имаше шунка; бутерброд с ~6й сандвич с шунка вечер, -а, мн. -а, -бв м 1 вечер; зймиий — зимна вечер; провести ~ дома прекарам вечер- та в къщи; в этот, в тот ~ тази, онази вечер; в семь часов ~а в 7 часа вечерта 2 вечер, ве- черинка; забава; школьный ~ учнлищна заба- ва; литературный, музыкальный ~ литератур- на, музикална вечер; ~ танцев танцова забава; ~ для молодёжи младежка забава; пойти на ~ отида на забава <£> добрый ~! добър вечер!; до ~а! до довечера! вечери|| ий, -яя, -ее, -ие вечерей; ~ее время вечерне време; ~яя школа вечерно училище; ~ие занятия вечерни занятия; ~ий спектакль вечерно представление вечером нареч. вечер (та); мы пойдём туда ~ ще отидем там вечерта; вчера ~ снощи; сегод- ня ~ довечера; что вы делаете сегодня ~? какво ще правите довечера?; завтра ~ утре вечер; поздно ~ късно вечерта вечно нареч. вечно вёчн|| ый, -ая, -ое, -ые вечен; ~ая дружба вечна дружба; ~ая слава героям! вечна слава на героите! вёшалк|| а, -и, мн. вешал | ки, -ок, -кам ж за- качалка; повесить пальто на ~у закача палтото Вешалка на закачалка; у моего пальто оторвалась ~а скъса ми се закачал ката на палтото вёша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. повесить) 1 что закачвам, окачвам; простирай (пране); ~ть картину закачвам картината; ~ть на окна шторы окачвам пердета на прозорците 2 кого беся, обесвам (екзекутирам) веществ)! 6, -а, мн. -а, веществ, -ам с вещест- во; твёрдое, жидкое ~6 твърдо, течно вещество; полезные, вредные ~а полезни, вредни вещест- ва вещ|| ь, -и, мн. -и, -ей ж 1 предмет, вещ; кра- сивая, дорогая ~ь красива, скъпа вещ; в ком- нате много ~ёй в стаята има много неща 2 (само мн.; ср. багаж) неща, багаж; приехать без ~ёй пристигна без багаж; сдать ~и в ка- меру хранения дам багажа си на гардероб 3 (само мн.) дрехи; возьми с собой тёплые ~и вземи си топли дрехи 4 произведение; это луч- шая ~ь композитора това е най-доброто про- изведение на композитора взаймн|| ый, -ая, -ое, -ые взаимен; ~ая лю- бовь взаимна любое; ~ое уважение взаимно уважение; оказывать ~ую помощь помагаме си взвё|| сить, -шу, -сишь, -сят св. (несв. взве- шивать) кого-что претегля, премеря взвёшиваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. взве- сить) кого-что претеглям, премервам; ~ть то- вар претеглям стоката взволи|| овать, -ую, -уешь, -уют се. (несв. вол- новать) кого-что развълнувам, разтревожа; вы ~овали всех своим сообщением (вне) развълну- вахте всички със своего съобшение; моя теле- грамма ~овала родителей моята телеграма (бе) разтревожила родителите ми взгляд, -а м 1 поглед; весёлый, грустный ~ весел, тъжен поглед; замётить чей — забележа нечий поглед; тревога во ~е тревога в погледа 2 поглед, възглед, становище, гледище; правиль- ный ~ на историю правилен поглед върху исто- рията; политические, научные ~ы политически, научни възгледи <£> бросать / бросить ~ на кого-что хвърлям / хвърля поглед на някого-не- що\ с первого ~а от пръв поглед; влюбиться с пёрвого ~а влюбя се от пръв поглед; на мой ~ според мен взглян|| уть, -у, взглян | ешь, -ут св. на кого- что погледна, хвърля поглед; ~уть на часы, на товарища погледна часовника, приятеля си
взд вздохнЦ уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. взды- хать) въздъхна; тяжело —уть тежко въздъх- на вздрагива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вздрог- нуть) трепвам, изтръпвам, потръпвам, потрепер- вам; ребёнок —л во сне детето потръпваше насън вздрогн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. вздраги- вать) трепна, изтръпна, потръпна, потреперя: —уть от страха изтръпна от страх вздыха|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вздохнуть) въздишам, въздъхвам; грустно —ть тъжно въздишам взлета|| ть, -ю, -ешь, -ет несв. (св. взлететь) литвам, хвръквам, излитам; самолёт —ет само- летът излита взле|| тёть, -чу, -тишь, -тят св. (несв. взле- тать) литна, хвръкна, излети; самолёты —тёли самолетите излетяха О —тёть на воздух избухне, експлодира взой|| тй, -ду, -дёшь, -дут, мин. взош|ёл, -ла, -лб, -лй св. (несв. всходйть) 1 (против, сойти) (нз)кача (се); —тй по лестнице изкача стълба- та; я взошёл на крыльцо изкачих се по стълби- те към входната врата 2 (против, зайтй в 3 знач.) изгрее; луна ещё не взошла луна- та оше не е изгряла 3 поникне, покара; пше- ница хорошо взошла пшеницата поникна добре взорв|| ать, -у, -ёшь, -ут, мин. взорвал, взорва- ла, взорвал | о, -и св. (несв. взрывать) кого-что взривя, направя експлозия, вдигна във въздуха; — ать корабль взривя кораб(а) взорв|| аться, -ётся, -утся, мин. взорвал |ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. взрываться) избухне, експлодира; бомба — алась бомба (та) избух- на взросл || ый, -ая, -ое, -ые 1 (не бъркай с пожи- лой; ср. с большой във 2 знач.) голям, възрас- тен; —ый сын голям (големият) син; стать ~ым стана голям 2 като същ. взросл | ые, -ых мн. (против, дети в 1 знач.) възрастни; дети и — ые деца и възрастни; слушаться — ых слушам въз- растните взрыв, -а м избухване, експлозия, взрив; сйльный — силен взрив; — снаряда, бомбы избухване на снаряд, на бомба; — скалы взривяване на скалата взрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. взорвать) кого-что взривявам, правя експлозия, вди- гам във въздуха; —ть скалу взривявам ска- ла(та) взрыва|| ться, -ется, -ются несв. (св. взорвать- ся) избухва, експлодира взять, возьм | у, -ёшь, -ут, мин. взял, взяла, взял | о, -и св. (несв. брать) кого-что 1 взема; — кусок хлеба взема парче хляб; — тетрадь со стола взема тетрадката от масата; — в доро- гу еды взема храна за из път; — деньги в долг вид в взема пари назаем; — таксй взема такси; — сына на прогулку взема сина си на разходка; — кого на работу взема някого на работа 2 (за)взема, превзема; — в плен взема в плен; — крепость, город превзема крепостта, града О — билёт (на самолёт) взема билет (за само- лет); — отпуск взема отпуск(а); — себя в руки овладей се; — слово (для выступления) взема думата; слово взял мастер цёха думата взе майсторът на цеха; — слово с кого накарам някого да обещае; он взял с меня слово, что я приёду той ме накара да обещая, че ще дойда; — на себя обязательство поема задължение; — под защйту кого-что взема някого-нещо под (своя) закрила; — под контроль что проконтро- лирам нещо взяться, возьм |усь, -ёшься, -утся, мин. взял|ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. браться) за что заловя се, (за) хвана се; — за работу заловя се за работа вид I, -а (-у) м 1 вид, външност; внёшний — външен вид; праздничный — города празничен вид на града 2 изглед, гледка; — из окна изглед от прозореца; комната с —ом на море стая с изглед към морето; открытки с — ами Москвы картички с изгледи от Москва 3 (с предлози; из вйда, йз виду, на виду, при вйде): скрыться из —а скрия се от погледа; потерять кого из —а изгубя някого от погледа; на —у у всех пред очите на всички <С> в —е чего като, във вид на нещо; сдёлайте это в —е исключения направете това по изключение; дёлать / сдёлать — пре- струвам се / престоря се, правя се / направя се; имёть в —у кого-что имам пред вид някого-не- що; не показывать —у не давам вид, не давам да се разбере; ни под какйм —ом по никой, по никакъв начин; быть на —у добре се виждам, изпъквам, заемам видно място вид II, -а м вид, разновидност; новый — рабо- ты нов вид работа; —ы обучёння видове обуче- ние; разные —ы растёний различии видове растения <С> несовершённый, совершённый — глагола грам. несвършен, свършен вид на глагола вйдеть, вйжу, вйд | ишь, -ят несв. 1 (само несв.) виждам; он хорошо вйдит той вижда доб- ре 2 (св. увйдеть в 1 знач.) кого-что виждам; из окна я вйжу площадь от прозореца виждам площада 3 (св. увйдеть във 2 знач.) кого виждам(се), срещам (се); вчера я его не вйдел вчера не съм го виждал; рад вас — радвам се, че ви виждам вйдеться, вижусь, вйд|ишься, -ятся несв. (св. увйдеться) виждам се, срещам се; — каждый день виждаме се всеки ден; мы давно не вйде- лись отдавна не сме се виждали видимо вметн. д. както изглежда, вероятно; ты, —, ещё не знаешь об этом ти вероятно още не знаеш за това 35 3*
Виды Москвы 36
вид вил в Виды Ленинграда видиё|| ться, -ется, -ются несв. вижда се, очер- тава се; за деревьями ~ется здание зад дърве- тата се вижда сграда видно безл. като сказ, кого-что вижда се; здесь хорошо ~ и слышно тук се вижда и чува добре; вам хорошо ~? добре ли виждате?; ни- чего ие ~ нищо не се вижда; кому не ~? кой не вижда?; мне не ~ (аз) не виждам; башню ~ издали кулата се вижда отдалече видн || ый, -ая, -ое, -ые; вйдеи, видна, видно, видны 1 (обикн. кратк. ф.) видим; башня йздали кулата се вижда отдалече; иа снегу -~ы следы на снега се виждат следи 2 (само пълн. ф.) виден, значителен, известен, бележит; ~ый учёный виден учен визйт, -а м вйзита; посещение; ~ врача ле- карска визита; дружеский ~ приятелско посе- щение; прибыть с официальным ~ом пристигна на официално посещение вйлк|| а, -и, мн. вйл | ки, -ок, -кам ж вилица; 37
вин вл и подать ножи и ~и донеса ножове и вилици; есть ~ой ям с вилица вин|| а, -ы ж вина; это моя ~а това е моя ви- на; признать свою —у признан вината си; по -~ё кого, чьей по вината на някого, по чия вина; авария произошла по ~ё шофёра аварията (повредата) стана по вина на шо- фьора винительный: ~ падёж грам. винителен па- деж вин || б, -а, мн. вина, вин с вино; бёлое, крас- ное, крёпкое -~б бяло, червено, силно вино; по- дать к столу ~б поднеса вино; выпить стакан -~а (из)пия чаша вино виновато нареч. виновно виноват|| ый, -ая, -ое, -ые; виноват, -а, -о, -ы 1 (обикн. кратк. ф.) виновен; я ~ перед вами ви- новен съм пред вас; она ни в чём не -~а тя за нищо не е виновна 2 (само пълн. ф.) виновен; -~ый взгляд, вид виновен поглед, вид; ~ая улыбка виновна усмивка винбвн|| ый, -ая, -ое, -ые; винов|ен, -на, -но, -ны в чём виновен; виновен в преступлёнии вино- вен за престъплението; признать себя ~ым признан се за виновен виноград, -а м грозде; спёлый ~ зряло грозде; Виноград выращивать ~ отглеждам грозде; сбор гроздобер виноградник, -а м лозе виноградн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 лозов; ~ый лист лозов лист 2 гроздов; ~ое вино (гроздово) вино вис|| ёть, -йт, -ят несв. виси, окачен е; пальто ~йт на вешалке палтото виси на закачалката; лампа ~йт над столом лампата е над масата; на окнах ~ят шторы на прозорците има завеси внтрнн j а, -ы ж витрина; ~ы универмага витрините на универсалния магазин; оформлять ~у оформям витрина (та) вишнёв|| ый, -ая, -ое, -ые вишнев; вйшнен; ~ое варенье вишнево сладко; ~ая косточка костилка от вишна; ~ый цвет вишнев цвят Вишня вйшн|| я, -и, мн. вйш | ни, -ен, -ням ж вишна, вишня; посадить в саду -~ю посадя вишна в градината; варёнье из —и сладко от вишни вклад, -а м принос; ~ учёного в науку при- нос (ът) на учения в науката; внести цённый в дёло мира дам ценен принос за делото на мира включа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. включить) 1 кого-что во что (против, исключать) включ- вам; ~ть в состав делегации включвам в съста- ва на делегацията 2 что (против, выключать) включвам, пускам; ~ть мотор, радио пускам мотора, радиото; -~ть свет запалвам лампата включ|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. включать) 1 кого-что во что (против, исключйть) включа; ~йть в спйсок включа в списъка; ~йть в роман новую главу прибавя нова глава към романа 2 что (против, выключить) включа, пусна; -~йть мотор, телевйзор пусна мотора, телевизора; ~йть свет запаля лампата вкус, -а м вкус; горький, солёный горчив, солен вкус; хлёба, мяса, вина вкусът на хляба, на месото, на виното; яблоко, кйслое на ~ кисела ябълка; имёть хороший ~ имам добър вкус; одеваться со ~ом обличай се с вкус; у него нет -~а той няма вкус вкусно нареч. вкусно; пахнет клубникой вкусно мирише на ягодн вкуси || ый, -ая, -ое, -ые; вкусен, вкусна, вкус- н [о, -ы и вкусны вкусен; ~ый обёд вкусен обяд владё|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. чем 1 владея, притежавам; имам; ~ть имуществом, дачей, ма- шйной имам имот, вила, лека кола 2 владея, служа си добре; ~ть оружием служа си с оръ- жието; ~ть иностранными языками владея чужди езици О ~ть собой владея се власт|| ь, -и ж власт; совётская ~ь съветска власт; ~ь рабочих и крестьян власт на работ - ниците и селяните; органы государственной ~и органи на държавната власт; взять -~ь в свой руки взема властта в ръцете си; прийти к ~и дойда на власт; быть у ~и на власт съм влеза|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. влезть) 1 покатервам се, качвам се; -~ть на дёрево покатервам се на дървото 2 вмъквам се, влизам; ~ть в окно влизам през прозореца влез II ть, -у, -ешь, -ут, мин. влез, -ла, -ло, -ли св. (несв. влезать) 1 покатеря се, изкача се 2 вмъкна се, вляза влиянии е, -я с влияние; оказывать (хорошее, плохое) ~е на кого оказвам (добро, лошо) влияние на някого; он находится под -~ем товарищей той е под влияние на приятелите си (той се влияе от приятелите си); попасть под чьё ~е попадна под нечие влияние влияЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. повлиять) на кого-что влияя; ~ть на детёй влияя върху (на) децата; погода -~ет на моё настроёние настрое- нието ми зависи (се променя) от времето 38
вл KJ влюбиться, влюблюсь, влюб | ишься, -ятся св. в кого-во что влюбя се; ~ в девушку с первого взгляда влюбя се в девойката от пръв поглед вместе нареч. заедно; мы работаем, учимся заедно работам, учим; мы отдыхали заедно бяхме на почивка; жить с родителями живея с родителите си; я пришёл ~ с ними дойдох заед- но с тях вместо предлог с род. п. вместо; взять чужую книгу своей взема чужда книга вместо своя- та; сделай это ~ меня направи го вместо мен вмешательств,! о, -а с намеса, вмешателство; ~о в чужие дела намеса в чужди работа вмеша|| ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. вмешиваться) во что намеся се; ~ться в спор намеся се в спора вмёшива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. вмешаться) во что намесвам се; -~ться в разго- вор намесвам се в разговор; я не люблю -~ться в чужие дела не обичам да се бъркам в чужди работи вначале нареч. (ср. сначала в 1 знач.) отначало, в началото; ~ было трудно откачало беше трудно вне предлог с род. п. (из) вън, вън от; дбма вън от къщи; больной ~ опасности болният е вън от опасност <0> очереди с предимство; ~ себя извън себе си внедрёни|| е, -я с внедряване; -~е новой тех- ники в производство внедряване на нова(та) техника в производството внедрЦ йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. внедрять) что внедря внедряН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. внедрить) что внедрявам; ~ть новую технику в произ- водство внедрявам нова(та) техника в произ- водството внезапно нареч. внезапно, неочаквано, не- надейно; пошёл дождь неочаквано заваля (дъжд); он уехал той замина внезапно внезапн|| ый, -ая, -ое, -ые внезапен, неочак- ван, ненадеен; -~ый отъезд внезапно зами- наване внести, внес | у, -ёшь, -ут, мин. внёс, внесл | а, -б, -й св. (несв. вносить) 1 кого-что (против. вынести в I знач.) внеса; ~ в комнату стулья внеса столове в стаята 2 что внеса, платя; деньги в банк внеса пари в банката; плату за квартиру платя наема 3 кого-что внеса, вклю- ча, впиша; фамилию в список впнша името в списъка внёшн|| нй, -яя, -ее, -ие (против, внутренний) външен; -~ий вид здания външният вид на сгра- дата; -~яя сторона външна страна; -~яя поли- тика государства външната политика на държа- вата; -~яя торговля външна търговия; укреп- лять -~ие связи укрепвам връзките с чужбина внёшност|| ь, -и ж външност, външен вид; приятная -~ь приятна външност во в вниз нареч. (куда?-, против, вверх, наверх) (на)долу; посмотреть погледна надолу; спуститься ~ по лестнице спусна се по стълба- та; лежать лицом ~ лежа по очи внизу нареч. (где?-, против, вверху, наверху) долу; течёт река долу тече река (та); книга лежит ~ на полке книгата е долу на рафта; мы живём ние живеем на долния етаж вниманиЦ е, -я с внимание; слушать с -~ем слушам с внимание; читать без ~я чета, без да вннмавам; направлять -~е на что насочвам вниманието (си) към нещо; окружить гостя ~ем обкръжа госта с внимание О обращать / обра- тить -~е на кого-что обръщам / обърна внима- ние върху (на) някого-нещо; принять во -~е взема под внимание внимательно нареч. внимателно; слушать лекцию внимателно слушам лекцията внимательнЦ ый, -ая, -ое, -ые; внимателен, вннмательн | а, -о, -ы внимателен; -~ый ученик внимателен ученик; -~ый взгляд внимателен поглед вносить, вношу, внос | ишь, -ят несв. (св. внести) 1 кого-что (против, выносить в 1 знач.) внасям; —- вещи в вагон внасям багажа във вагона 2 что внасям, плащам; деньги в кассу внасям пари в касата; плату за квар- тиру платам наема 3 кого-что внасям. включ- вам, вписвам; изменения в проект внасям изменения в проекта О ~ предложение внасям предложение внук, -а м внук; к бабушке приехал внукът дойде при баба си внутренн|| нй, -яя, -ее, -не (против, внешний) вътрешен; ~яя дверь вътрешна врата; ~ие болезни вътрешни болести; ~ие дела вътреш- ни работи; ~яя политика вътрешна политика внутри нареч. и предлог с род. п. (где?; не бъркай с внутрь; против, снаружи) вътре; осмотреть коробку снаружи и ~ разгледам кутията отвън и отвътре; находиться — дбма намирам се в къшата внутрь нареч. и предлог с род. п. (куда?; не бъркай с внутри; против, наружу) вътре; принять лекарство взема лекарството; войти ~ помещения вляза вътре внучк|| а, -и, мн. внуч | ки, -ек, -кам ж внучка; дедушка гуляет с -~ой дядото се разхожда с внучката си внуша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. внушить) кому что и със съюз что внушавам; ~ть страх внушавам страх; его вид ~ет уважение видът му вдъхва уважение; этот человек не ~ет доверия този човек не вдъхва доверие внуш|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. внушать) кому что и със съюз что внуша; ему ~йли, что это опасно внушиха му, че това е опасно во вж. в 39
BOB воз вовремя нареч. навреме; ~ вернуть книгу в библиотеку навреме върна книгата в библио- теката; сделать работу ~ свърша работата навреме; ~ приехать на вокзал навреме дойда па гарата во-вторых вметн. д. второ (при броене) вод|| а, -ы, вин. воду ж вода; пресная, мор- ская, горячая ~а сладка, морска, топла (горе- ща) вода; минеральная ~а минерална вода; стакан ~ы чаша вода; пить воду пия вода ф выходить/ выйти сухим из ~ы излизам/ из- ляза сух от водата; похожи как две капли ~ы приличат си като две капки вода водйтел|| ь, -я м водач (на превозно средст- во) ; ~ь автобуса шофьор на автобус; ~ь трам- вая ватман; работать ~ем работа като шофьор водить, вожу, вод | ишь, -ят несв. 1 (ср. вести в 1 знач.) кого водя; ~ детей гулять водя децата на разходка 2 (ср. вести във 2 знач.) что карам, управлявам; ~ машину карам кола, шофирам вбдк|| а, -и ж водка; бутылка ~и бутилка водка водный, -ая, -ое, -ые воден; ~ое простран- ство водно пространство; ~ый путь воден път; ~ый транспорт воден транспорт; ~ый спорт воден спорт водопровод, -а м водопровод; провести ~ прокарам водопровод воевать, вою|ю, -ешь, -ют несв. воювам; ~ с врагом воювам с неприятеля; ~ против кого воювам срещу някого военн II ый, -ая, -ое, -ые 1 военен; ~ое время военно време; ~ые действия военни действия; ~ый завод военен завод; ~ый врач военен лекар; ~ое училище военно учили- ще; быть на ~ой службе на военна служба съм 2 като същ. воённ | ый, -ого м военен; он был ~ым той беше военен вожд|| ь, -я м вожд, водач; ~ь пролетариата вожд на пролетариата возбу|| дйть, -жу, -дйшь, -дят св. (несв. возбуждать) что възбудя, пробуди, предизви- кам возбужда|| ть, -го, -ешь, -ют несв. (св. возбу- дить) что възбуждам, пробуждай, предизвик- вам; ~ть интерес, любопытство предизвиквам (будя) интерес, любопитство: ~ть подозрение възбуждам подозрение возвра|| тйть, -щу, -тишь, -тят св. (несв. возвращать) кого-что върна; ~тйть долг върна дълга си возвра|| тйться, -щусь, -тйшься, -тятся св. (несв. возвращаться) (за)върна се; ~тйться домой из путешествия върна се в къщи от пътешествие возвраща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. воз- вратйть) кого-что връщам; ~ть кнйги в библио- теку връщам книги (те) в библиотеката возвраща|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. возвратйться) (за) връщам се; ~ться с работы връщам се от работа; ~ться в город, в школу, на вокзал връщам се в града, в учили- ще (то), на гарата возвращении е, -я с (за)връщане; ~е домой, на родину завръщане в къщи, в родината; по ~и из Москвы след завръщането си от Москва возвышенности ь, -и ж възвишение, височина; город расположен на ~и градът е разположен на възвишение возглав|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. возглавлять) кого-что възглавя, оглавя, застана начело возглавля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. возг- лавить) кого-что възглавявам, оглавявам, стоя начело; ~ть делегацию, комйссию оглавявам делегацията, комисията воздух, -а м въздух; сырой, холодный ~ влажен, студен въздух; дышать свежим ~ом дишам чист въздух; подняться в ~ издигна се във въздух а; летать по ~у летя във въздуха О взлетать/ взлететь иа ~ избухва/ избухие, експлодира; на (свежем) ~е на (чист) въздух; выходйть/ выйти на (свежий) ~ излизам/ изляза на (чист) въздух воздуши|| ый, -ая, -ое, -ые въздушен; ~ый шар балон; ~ое сообщение въздушни съоб- щения <0 ~ый флот въздушен флот возйть, вожу, воз | ишь, -ят несв. кого-что (ср. везтй) возя, превозвам, карам; ~ пассажи- ров превозвам пътници возле нареч. и предлог с род. п. (на)близо; до, при, край; ои живёт ~ нас той живее до нас; машйиа остановйлась ~ дома колата спря до къщата возможно I като сказ, може, възможно е; ~ ли осуществйть этот план? възможно ли е да се осъществи този план?; вполне ~ напълно е възможно 2 вметн. д. може би, вероятно; мы уедем може би ще заминем возможности ь, -и ж възможност; использо- вать любую ~ь използвам всяка възможност; дать ~ь закончить работу дам възможност да се завърши работата; при первой ~и я напишу тебе при първа възможност ще ти пиша возму|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. возмущать) кого чем възмутя возму|| тйться, -щусь, -тйшься, -тятся св. (несв. возмущаться) чем възмутя се возмуща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. возму- тйть) кого чем възмущавам; меня ~ет его поведение поведението му ме възмущава возмуща|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. возмутйться) чем възмущавам се; чем вы ~етесь? от какво се възмущавате? возмущёни|| е, -я с възмущение; вызывать ~е предизвиквам възмущение 40
воз вол в возиикаЦ ть, -ет, -ют несв. (св. возникнуть) възниква; ~ют новые препятствия възникват нови пречки возникновении е, -я с възникване, появяване; ~е жизни на Земле зараждане на живота върху Земята возник)! нуть, -нет, -иут, мин. возник, -ла, -ло, -ли св. (несв. возникать) възникна; если ~иет необходимость ако се появи необходимост; у него ~ло подозрение той се усъмни возобнови йть, -лю, -йшь, -ят св. (несв. во- зобновлять) что възобновя; ~ йть занятия, зна- комство възобновя занятията, познанството возобнови йтьси, -йтся, -ятся св. (несв. возоб- новляться) възобнови се; работа ~йлась рабо- тать се възобнови возобновля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. во- зобновить) что възобновявам; ~ть переговоры, прерванную работу възобновявам преговорите, прекъснатата работа возобиовля|| ться, -ется, -ются несв. (св. во- зобиовйться) възобновява се; в школе ~ются занятия в училищата (в училището) се възоб- новяват заиятнята возражай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. возра- зйть) възразявам; ~ть докладчику възразявам на докладчика; ~ть против чьего предложе- ния възразявам срещу нечие предложение возражении е, -я с възражение; ие терпеть ~й не търпя възражения; его предложение вызвало ~е неговото предложение предизвика възраженне; у меня нет ~й нямам възражения возра|| зйть, -жу, -зйшь, -зят св. (несв. возра- жать) възразя возраст, -а м възраст; детский ~ детска възраст; дети дошкольного ~а деиа от предучи- лнщна възраст; в ~е тридцати лет на тридесет- годишиа възраст; определйть ~ дерева опреде- ли възрастта на дървото возраста)! ть, -ет, -ют несв. (св. возрастй) нараства, увеличава се; ~ет производство ма- шин увеличава се пронзводството на машини возрасти й, -ёт, -ут, мин. возрос, возросл | а, -б, -й св. (несв. возрастать) иарасне, увеличй се; возросла заработная плата заплатата се уве- личи воиискЦ ий, -ая, -ое, -ие военен; войнишкн; войскови; ~ая часть войскова част; ~ое зва- ние военно звание; ~ий долг войнишкн дълг войн|| а, -ы, мн. войны, войн, -ам ж война; гражданская ~а гражданска война; первая ми- ровая ~а Първата световна война; Великая Отечественная ~а тысяча девятьсот сорок первого — тысяча девятьсот сорок пятого годов Великата отечествена война от 1941 —1945 година; ~а за свободу и иезавйсимость война за свобода и независимост; объявлять/объявйть обявявам/ обявя война; вестй ~у с кем, против кого водя война с някого, срещу някого; быть иа ~ё на война съм; вернуться с ~ы върна се от война войска, войск, войскам мн. (ед. войск)о, -а с) войски; сухопутные ~ сухопътни войски; ~ Со- ветской Армии войските на Съветската армия; командовать ~ми командувам войските войти, войд | у, -ёшь, -ут, мин. вош | ёл, -ла, -лб, -ли св. (несв. входить) во что 1 (против. выйти в 1 знач.) (на)вляза; ~ в метро, в дом, в комнату вляза в метрото, в къщата, в стаята; ~ в воду вляза във водата; войдите! влезте! 2 (само 3 л.) побере се, събере се, помести се; в чемодан вошли все нужные вещи в куфара се побраха всички нужни неща 3 вляза, стана член на нещо; ~ в состав партийного бюро вляза в (състава иа) партнйиото бюро <0 ~ в моду излезе на мода; ~ в доверие к кому спечеля довернете на някого; ~в чьё положение вляза в нечие положение; ~ в историю вляза в ис- торнята вокзал, -а м гара; приехать на ~ дойда на гарата; встретить гостей иа ~е посрещна гости- те на гарата вокруг 1 нареч. (ср. кругом) наоколо; по- смотреть ~ огледам се; ~ нет ни души наоколо няма жив човек 2 предлог с род. п. около; посадить деревья ~ дома засадя дървета около къщата; все сидели ~ стола всички бяха наса- дили около масата; путешествие ~ света около- светско пътешествие волейбол, -а м волейбол; играть в ~ играя волейбол; соревнования по ~у състезания по волейбол волейббльиЦ ый, -ая, -ое, -ые вблейболен; ~ый мяч волейболна топка; ~ая команда во- лейболен отбор волк, -а, мн. -и, -6в м вълк воли|| а, -ы, мн. волны, волн, -ам ж вълна; морская ~а морска вълна; плыть по ~ам плу- вам по вълиите; лодка качается на ~ах лодката се люлее върху вълните вол пени || е, -я с вълнение; быть в ~и развъл- нуван съм; с ~ем ждать кого чакам някого с вълнение воли|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. взвол- новать) кого-что вълнувам, тревожа; больного нельзя ~овать болният не трябва да се тревожи волн|| оваться, -уюсь, -уешься, -уются несв. вълнувам се, тревожа се; ~оваться перед эк- заменом вълнувам се пред изпит(а) 41
вол ВОС волосы, волос, волосам мн. (ед. волос, -а м; не бъркай с коса) коса, коей; светлые, чёрные, седые, длинные, короткие ~ светла, черна, побе- лила, дълга, къса коса; стричь ~ подстригвам сн косата до седых волос до старини вол|| я, -и ж воля; сила ~и сила на волята; воспитывать ~ю възпитавам волята си; у него нет —и той няма воля; сделать что против ~и родителей направя нещо против волята на родителите си О давать/дать ~ю чему давам/ дам воля на нещо; дать ~ю своим чувствам дам воля на чувствата си; дать ~ю слезам дам воля на сълзите; по доброй, по своей доброволно; он сделал это не по своей ~е той направи това не по своя воля вон I нареч. (на)вън; его выгнали ~ изго- ниха го; пошёл ~! махай се! вон II частица ето (там), ей (там); ~ мой дом ето моята къща; ~ тот человек ето го този човек воображаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вообра- зить) что въобразявам си, представим си воображении е, -я с въображение; творческое ~е писателя творческого въображение на писа- теля вообра|| зйть, -жу, -зйшь, -зят св. (несв. вооб- ражать) что въобразя си, представя си вообще нареч. въобще, изобщо; ~ это верно въобще това е вярно; он ~ не желает разго- варивать той изобщо не иска да разговаря вооружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. воору- жить) кого-что чем (против, разоружать) въо- ръжавам вооружении е, -я с 1 (против, разоружение) въоръжаване; ~е армии въоръжаване на ар- мията 2 въоръжение; сокращение ~й намалява- не на въоръженията вооружён и || ый, ~ая, -ое, -ые въоръжен; хо- рошо —ые отряды добре въоръжени отреди; ~ое восстание, нападение въоръжено въетание, нападение; ~ые силы страны въоръжените сили на страната вооруж|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. воору- жать) кого-что чем (против, разоружить) въо- ръжа во-первых вметн. д. първо (при броене), на първо място, преди всичко вопрос, -а м 1 въпрос; задавать ~ы задавай въпроси; задать ~ задам въпрос; обратиться с ~ом обърна се с въпрос; получить ответ на ~ получа отговор па въпроса; ответить на все ~ы преподавателя отговоря на всички въпроси на преподавателя; ~ы есть? има ли въпроси?; у меня нет ~ов пямам въпроси 2 въпрос, проб- лем; национальный ~ национален въпрос; изучить ~ изуча въпроса вопросительно нареч. въпросително; ~ по- смотреть на кого погледпа някого въпросително вопросйтельнН ый, -ая, -ое, -ые въпросителен; ~ ый взгляд въпросителен поглед (} ~ое пред- ложение грам. въпросително изречение; ~ый знак грам. въпросителна вор, -а, мн. -ы, -бв м крадец; карманный ~ джебчия Воробей воробЦ ей, -ья м врабеи, врабче воровать, вору | ю, -ешь, -ют несв. что крада ворон || а, -ы ж врана, гарга ворота, ворот мн. (не бъркай с дверь) 1 пор- та; врати; открыть, закрыть ~ отворя, затвори портата; остановиться у ворот спра пред пор- тата 2 спорт, врата; забить гол в ~ протйв- ника вкарам гол във вратата на противника воротник, -а м яка; меховой ~ кожена яка; стоячий ~ права, висока яка; отложной ~ Воротник обърната яка; поднять, опустйть ~ плаща вдиг- на, сваля яката на шлифера восемнадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. осемна- десети восемнадцати ь, -и числ. осемнадесет; ему ~ь лет той е на 18 години восемь, восьмй числ. осем; ~ человек 8 души; работать до восьмй часов вечера работа до 8 ча- са вечерта восемьдесят, восьмйдесяти числ. осемдесет; истратить ~ рублей похарча 80 рубли восемьсот, восьмисот числ. осемстотин; ~ лет назад преди 800 години; в восьмистах кило- метрах от Москвы на 800 километра от Мос- ква воскресёнь|| е, -я с (не бъркай с неделя) неделя; в ~е пойдём в кино в неделя ще отидем на кино; по ~ям студенты ездили за город неделните дни студентите прекарваха извън града воспалении е, -я с възпалепие; ~е уха, горла възпаление на ухото, па гърлото; ~е лёгких белодробно възпаление, пневмония; болеть ~ем лёгких боледувам от пневмония воспитании е, -я с възпитание; идёйно-поли- тйческое ~е молодёжи идейно-политическото възпитание на младежта; роль школы в ~и детей ролята на училището за (във) възпитапие- то на децата 42
ВОС ВРА В воспитаЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. вос- питывать) кого-что възпитам; ~ть детей въз- питам децата воспйтыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. воспитать) кого-что възпитавам; ~ть ребёнка възпитавам детето; ~ть мужество възпитавам мъжество; ~ть в детях любовь к Родине възпитавам у децата любое към родината воспоминании е, -я с спомен, възпомина- ние; ~е детства спомен от детските години; ~я о прошлом спомени за миналото восстанавливаЦ ть, -ю, -ешь, -ют" несв. (св. восстановить) что възстановявам; ~ть город после войны възстановявам града след войната восстании е, -я с въстание; поднять ~е вдигна въстание; Октябрьское вооружённое ~е Октомврийското въоръжено въстание восстанови йть, -лю, восстанбв | ишь, -ят св. (несв. восстанавливать) что възстановя; ~йть разрушенный во время войны завод възстановя разрушения през войната завод восстановлении е, -я с възстановяване восток, -а м йзток: вётеп с ~а вятър от изток; ехать на ~ пътувам на изток; на ~е области дождй в източните райони на областта вали (дъжд) восторг, -а м възторг; с ~ом слушать му- зыку с възторг слушай музика; приходйть в ~ изпадам във възторг; быть в ~е от чего във възторг съм от нещо востбчнН ый, -ая, -ое, -ые йзточен; ~ый ветер източен вятър; ~ые границы государства из- точни(те) граници на държавата востребовании е, -я с : до ~я до поискване; письмо, посылка до ~я писмо, колет до поиск- ване восхи|| тйться, -щусь, -тйшься, -тятся св. (несв. восхищаться) кем-чем възхитя се восхища|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. восхитйться) кем-чем възхишавам се; ~ться стихами, музыкой, красотой възхищавам се от стихове(те), от музика (та), от красота (та) восход, -а м изгрев, изгряване; ~ солнца, луны изгревът на слънцето, на луната; на ~е солнца при изгрев слънце восьмидесяти ый, -ая, -ое, -ые числ. осемдесе- ти; старику (идёт) ~ый год старецът кара осемдесетата си година восьмисбт||ый, -ая, -ое, -ые числ. осемстотен восьм|| бй, -ая, -бе, -ые числ. осми; сегодня ~бе марта днес е Осми март; уехать ~бго мая замина на осми май вот частица ето; ~ наш дом ето я нашата къща; ~ мой вещи ето моя багаж; ~ эту кнйгу надо взять с собой ето тази книга тряб- ва да взема със себе си <£> ~ и всё това е всич- ко впервые нареч. за пръв път; ~ приехать в столицу пристигна в столицата за пръв път, ~ в жйзни лететь на самолёте за пръв път в живота си пътувам със самолет вперёд нареч. (куда?; не бъркай с впередй в I знач.; против, назад в 1 знач.) напред; идти, двигаться ~ вървя, движа се иапред; посмотреть ~ погледна напред; сделать шаг ~ направя крачка напред впередй нареч. (против, сзади) 1 (где?; не бъркай с вперёд) отпред, напред; ~ видны горы отпред се виждат планнни 2 предлог с род. п. пред, преди; он шёл ~ меня той вървеше пред мене впечатлёниЦ е, -я с впечатление; сильное ~е силно впечатление; быть под ~ем прочйтанной кнйги под впечатление от прочетената книга съм; делйться ~ями о поездке в Москву споделям впечатленията си от пътуването до Москва; производйть/произвестй ~е на кого правя/направя впечатление на някого вполне нареч. напълно, съвсем; я с вами ~ соглйсен напълно съм съгласен с вас впоследствии нареч. впоследствие, после; ~ он стал врачбм впоследствие той стана ле- кар впрочем съюз впрочем, между другого; фильм хороший, ~ ты сам увйдишь филмът е хубав, впрочем ти сам ще видиш враг, -а м 1 (против, друг I) враг; не иметь ~бв нямам врагове; у него много ~6в той има много врагове; они стали ~ами те станаха врагове 2 враг, неприятел, противник; разбйть ~а в бою разбия противника в боя враждебно нареч. враждебно; ~ относйться к кому враждебно се отнасям към някого враждёбн|| ый, -ая, -ое, -ые; враждёб|ен. -на, -но, -ны враждебен; ~ое отношение враждебно отношение врач, -а м лекар; зубной ~ зъболекар; об- ратиться к '—у обърна се към лекар; идтй к Врач '—у отивам на лекар; вызвать к больному '—а повикам лекар при болния 43
ВРА враща|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. въртя се; колесо быстро ~ется колелото се върти бързо; Земля ~ется вокруг своей оси Земята се върти около оста си вред, -а м (против, польза) вреда; морозы причинили большой ~ урожаю студовете на- несоха голяма вреда на реколтата; неправиль- ный режим приносит много ~а здоровью непра- вилният режим вреди много на здравето вредно нареч. и безл. като сказ, (против. полезно) вредно; курить ~ для здоровья пу- шенето е вредно за здравето; вам ~ много хо- дить за вас е вредно да ходите много врёдн|| ый, -ая, -ое, -ые; вреден, вредна, врёдн | о, -ы и вредны (против, полёзный) вреден; ~ые вещества вредни вещества; такой образ жизни врёден для здоровья такъв начин на живот е вреден за здравето врёменно нареч. (против, постоянно) времен- но; я живу здесь ~ (аз) живея тук временно врёменн|| ый, -ая, -ое. -ые (против, постоян- ный) временен; ~ое явлёние временно явление; ~ое жилище временно жилище; ~ое удостове- рёние временно удостоверение; ые затрудне- ния временни затруднения врёмя, врёмени, мн. времен | а, времён,-ам с (не бъркай с погода) време; ~ идёт быстро времето минава бързо; ~ тянется мёдленно времето минава бавно; прошло много врёмени мииа много време; ~ не ждёт времето не чака; тёрпит има време; ~ приёзда, отъёзда време на иристигането, на заминаването; ~ обё- да време за обед; звоните мне в любое ~ обаждайте ми се по всяко време; хорошо про- вести ~ хубаво прекарам (времето); отдох- нуть во каникул почина си през ваканцията; эта работа трёбует много врёмени тази работа изисква много време; мирное, воённое ~ мир- но, военно време; тяжёлые времена тежки вре- мена; найти ~ для прогулки намеря време за разходка; у меня нет врёмени нямам време; позвоните мне, ёсли будет ~ обадете ми се, ако имате време ф настоящее, прошёдшее, буду- щее ~ грам. сегашно, минало, бъдеще време; года (мн. времена года) годишно време (годишни времена); ~ от врёмени, по временам от време на време, понякога; всё ~ през цялото време; (в) пёрвое ~ на първо време; (в) пос- лёднее , за послёднее ~ в последно време, напоследък; в скором врёмени в близко време, скоро; на ~ за известно време; раньше врё- мени преждевременно; со врёменем впоследст- вие, след известно време; с течёнием врёмени с течение на времето; сколько врёмени? колко е часът?; сейчас три часа по московскому врёмени часът е 3 по московско време вруча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вручить) кого-что кому-чему връчвам; ~ть телеграмму връчвам телеграма всп вруч|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. вручать) кого-что кому-чему връча; знамя ~йли пере- довому предприятию знамето връчиха на чел- ното предприятие вряд ли нареч. едва ли, падали; ~ онй приёдут сегодня едва ли ще дойдат дчес все вж. весь всё I вж. весь всё II частица все; ~ выше все по-високо; ~ дальше все no-далеч; ~ лучше все по-добре; температура повышается температурата не- прекъснато се повишава ф ~ ещё все оше всегда нареч. (против, никогда) винаги; на улицах много народу по улиците винаги има много хора; мы ~ гуляем после обёда (ние) винаги се разхождаме след обяд (след- обед) всего I вж. весь всего II 1 нареч. всичко, общо; ~ он получйл двёсти рублей той получи общо 200 рубли 2 частица само; прошёл ~ одйн год мина само 1 година всемйрн|| ый, -ая, -ое, -ые световен; ~ый конгрёсс световен конгрес всесоюзн|| ый, -ая, -ое, -ые всесъюзен; ~ое общество всесъюзно дружество; ый съезд писателей всесъюзен конгрес на писателите всё-таки съюз и частица все пак; было ужё поздно, но мы пошлй из театра пешком беше вече късно, но все пак след спектакъла тръгнахме пеш вскакива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вско- чйть) скачам; ~ть с постёли скачам от легло- то; ~ть на коня яхвам коня вскоре нареч. (на)скоро; след малко; ~ оий расстались скоро те се разделиха; ~ после вашего отъёзда скоро след заминаването ви вскоч|| йть, -у, вскоч | ишь, -ат св. (несв. вска- кивать) скоча; ~йть на иоги скоча на крака; ~йть со стула скоча от стола; все ~йли со свойх мест всички скочиха от местата си; ~йть на коня яхна коня вслед нареч. (за кем-чем) и предлог с дат.п. след, подир; бежать ~ за кем тичам след някого-, он посмотрёл ~ товарищу той погледна подир (след) приятеля си вслёдствие предлог с род.п. вследствие на, поради, по причина на; самолёт опаздывает ~ сйльного тумана самолетът закъснява поради гъстата мъгла вслух нареч. на глас; читать чета на глас вспа|| хать, -шу, вспаш|ешь, -ут св. (несв. пахать) что изора; ~хать землю изора земята вспомина|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вспомнить) кого-что и о ком-чём спомням си; ~ть прошлое, друзёй (о прошлом, о друзьях) спомням си (за) миналото, (за) приятелите си вспомн|| йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. вспоми- нать) кого-что и о ком-чём спомня си; ~ить 44
вся В вен старую песню спомня си старата песен; ~ить о важном деле спомня си за важна работа; я не могу ~ить его адрес не мога да си спомня адреса му вспомогателен|| ый, -ая, -ое, -ые помещен, спомагателен; ~ый цех помещен цех; ~ые работы помощни работи О ~ый глагол грам. спомагателен глагол вспыхива|| ть, -ет, -ют несв. (св. вспыхнуть) пламва, избухва вспыхн|| уть, -ет, -ут св. (несв. вспыхивать) пламне, избухне; ~ул огонь пламна огън; ~уло пламя избухна пламък; ~ула война избухна война; ~ула ссора избухна свада вста|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. встать) 1 ставам, вдигам се, изправям се, заставам; ~вать на ноги ставам прав; ~вать из-за стола ставам от масата; рано ~вать ставам рано 2 (за) ставам; ~вать рядом с кем заставам до някого 3 (само 3 л.) появява се, възниква, застава; перед нами ~ют новые задачи пред нас възникват нови задачи фсолнце ~ёт слън- цето изгрява встав || йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. встав- лять) что во что сложа, поставя; вмъкна; —йть слово в предложение вмъкна дума в изре- чението вставля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вставить) что во что слагам, поставим; вмъквам; ~ть стекло в окно поставим стъкло на прозореца вста|| ть, -ну, -нешь, -нут св. (несв. вставать) 1 стана, вдигна се, изправя се, застана; ~ть на ноги стана прав; ~ть со стула, с места стана от стола, от мястото си; ~ть из-за стола стана от масата 2 (за)стана; ~ть рядом с кем застана до някого 3 (само 3 л.) появи се, възникне, застане ф~ть грудью защити с гърдите си; солнце ~ло слънцето изгря встревбжЦ йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. трево- жить) кого-что разтревожа, развълнувам; те- леграмма его илателеграмата го разтревожи встрё|| тить, -чу, -тишь, -тят св. (несв. встречать) кого-что (по)срещна; ~тить кого в театре, у памятника Пушкину срещна някого в театъра, до паметника на Пушкин; родители ~тили сына на вокзале родителите посрещнаха сина си на гарата; ~тить противника огнём посрещна противника с огън; ~тить упорное сопротивление срещна упорита съпротива встрё|| титься, -чусь, -тншься, -тятся св. (несв. встречаться) срещна се; ~титься у подъёзда срещна се пред входа; ~титься с другом срещна се с приятеля си; друзья ~тились через нёсколько лет приятелите се срещнаха след няколко години; на соревнова- ниях ~тятся спортсмёны разных стран на състезанията ще се срещнат спортисти от раз- личии страна; такое явление ~тилось нам впер- вые такова явление срещнахме за първи път встреч|| а, -и ж 1 среща, посрещане; случай- ная, неожиданная, приятная ~а случайна, неочаквана, приятна среща; здороваться при ~е с кем поздравявам някого при среща; торжёственная ~а делегации тържествено посрещане на делегацията; ~а прошла в дру- жеской обстановке срещата премина в приятел- ска обстановка 2 среща, мач; ~а двух спор- тйвных команд среща на два отбора встреча|| ть,-ю,-ешь,-ют несв. (св. встрётить) кого-что (по)срещам; ~ть кого иа улице срещам някого на улицата; хозяйка ~ет гос- тей домакинята посреща гостите; ~ть делега- цию в аэропорту посрещам делегацията на летището (аерогарата); ~ть противника огнём посрещам противника с огън; ~ть поддёржку, понимание, сочувствие срещам подкрепа, разби- ране, съчувствие встреча|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. встрётиться) срещам се; ~ться в театре, на улице срещам се в театъра, на улицата; мы с ней рёдко ~емся (ние) с нея рядко се срещаме; ~ются две сильнёйшие команды срещат се два (та) най-силии отбора; это растёние ~ется на юге това растение се среща на юг вступа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вступить) во что влизам, встъпвам; войска ~ли в город войските влизаха в града; ~ть в бой встъпвам в бой; ~ть в партию влизам в партията; ~ть в борьбу включвам се в борбата; -~ть в переписку започвам да кореспондирам; мне не хотелось ~ть в разговор не ми се искаше да започвам разговор О ~ть в брак сключвам брак; ть в действие (в силу) влиза в сила; ~ть в строй влиза в строй вступ|| йть, -лю, вступ|ишь, -ят св. (несв. вступать) во что вляза, встъпя; отряд ~йл в лес отрядът влезе в гората; ~ йть в профсоюз, в ком- сомол вляза в профсъюза, в комсомола; ~йть в переговоры вляза в преговори; ~йть в спор вляза в спор вступлёни|| е, -я с увод, предговор, встъпле- ние; ~е к роману предговор към романа; докладчик сделал небольшое ~е докладчикът направи кратко встъпление всхо|| дйть, -жу, всход | ишь, -ят несв. (св. взойти) 1 (против, сходить 1) (из) качвам (се); ~дйть на вершину горы (из)качвам се на върха на планината 2 (против, заходйть в 3 знач.) изгрява; зимой солнце всходит поздно през зимата слънцето изгрява късно 3 никне, пониква, покарва; огурцы ужё всходят крас- тавиците вече поникват всюду нареч. (ср. вездё) навсякъде; я по- бывал ~ бил съм навсякъде вся вж. весь всяк|| ий, -ая, -ое, -ие мест. 1 всеки; ~ий раз всеки път 2 всякакъв; мн. разни; здесь 45
ВТО бывают ~ие люди тук идват всякакви хора; у меня много ~их дел имам много работа 3 всякакъв, някакъв, какъвто и да е; терять ~ую надежду губя всякаква надежда; слу- шать без ~ого интереса слушай без всякакъв интерес О во ~ом случае във всеки случай; на ~ий случай за всеки случай вторник, -а м вторник; ои уезжает во ~ той заминава във вторник; экзамен назначили на ~ изпитът е насрочен за вторник; со ~а я свободен от вторник съм свободен; по ~ам музей не работает във вторник музеят не работи втор|| бй, -ая, -бе, -ые числ. 1 втори; сегодня ~6е января днес е втори януари 2 като същ. втор | бе, -ого с второ ястие, гот- вено; официант принёс ~6е сервитьорът донесе второго (ястие); на ~6е были котлеты з'а второ (ястие) имаше кюфтета вуз, -а м (высшее учебное заведение) ВУЗ; поступйть в ~ иостъия във ВУЗ; учиться в ~е следвам във ВУЗ вход, -а м 1 вход, влизане; ~ запрещён!, ~а нет! вход забранен!, влизането е забранено!; плата за ~ входна такса 2 (против, выход във 2 знач.) вход; ~ в метро вход за метрото; открывать, закрывать ~ отварям, затварям вхо- да входить, вхожу, вход | ишь, -ят несв. (св. войти) во что 1 (против, выходить в 1 знач.) (на)влизам; ~ в метро, в дом, в комнату влнзам в метрото, в къщата, в стаята; ~ в воду влизам във водата; корабль входит в порт корабът влиза в иристанището 2 (само 3 л.) побира се, събира се, помества се; в портфель входит много книг в чантата се побират много книги 3 влизам, ставам член на нещо; в комиссию входит пять человек в комисията влизат 5 души О ~ в моду излиза на мода; ~ в чьё положение влизам в нечие положение вчера нареч. вчера; ~ было холоднее, чем сегодня вчера беше по-студено, отколкото днес; — вечером снощи вчерашн|| ий, -яя, -ее, -ие вчёрашен; ~ий день вчерашният ден; ~ие газеты вчерашни вестници въезд, -а м влизане; вход (за превозни сред- ства) въезжа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. въехать; против, выезжать) влизам (с превозно сред- ство); ~ть в город влизам в града въехать, въёд | у, -ешь, -ут св. (несв. въезжать; против, выехать) вляза (с превозно средство) ; ~ во двор вляза в двора вы, вас, вам, вас, вами, о вас мест, вие; вы наш лучший друг вие сте най-добрнят ии приятел; я вам писал писах ви; что с вами случилось? какво се е случило с вас? мы часто вспоминаем о вас место си сиомняме за вас выбега|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выбежать) изтичвам, изскачам, излизам тичешком; ои 46 ВЫВ часто ~ет иа улицу без пальто той често излиза навън без палто выбе|| жать, -гу, -жишь, -гут св. (несв. выбегать) изтичам, изскоча, изляза тичешком; ~жатъ из комнаты изтичам от стаята выбира|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выбрать) кого-что избирам, подбирам; ~ть книгу в биб- лиотеке нзбирам си книга в библиотеката; ~ть председателя собрания избираме пред- седател иа събранието выбор, -а м избиране; избор; ~ профессии избиране на професия; иа ~ по избор; ему предложили на — несколько книг предло- жиха му няколко книги пр избор выборИы, -ов мн, избери; ~ы народных депутатов СССР избери за народни депутата на СССР; участие в ~ ах участие в изберите; ~ы назначены на конец года изберите са на- срочени за края на годината выбрасываП ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выбросить) кого-что нзхвърлям; ~ть старые газеты изхвърлям стари (те) вестници выбрать, выбер|у, -ешь, -ут св. (несв. выбирать) кого-что избера, подбера; ~ себе шляпу избера си шапка; туристы выбрали для похода иитерёсиый маршрут туристите си из- браха за похода интересен маршрут; ~ делега- та на конференцию изберем делегат за конфе- ренцията; его выбрали председателем избраха го за председател выбросить, выбро|шу, -сишь, -сят св. (несв. выбрасывать) кого-что изхвърля; ~ что в (за) окно изхвърля нещо през прозореца; ~ старые тетради изхвърля старите тетрад- ки О ~ из головы что избия си от главата нещо вывез|| ти, -у, -ешь, -ут, мин. вывез, -ла, -ло, -ли св. (несв. вывозить) кого-что (против. ввезти) изкарам, откарам, изнеса (с превозно средство); ~ти детей за город изведа децата (на почивка) извън града вывести,, вывед | у, -ешь, -ут, мин. вывел, вывел | а, -о, -и св. (несв. выводить) 1 кого (против, ввести в 1 знач.) изведа, изкарам; ~ ребёнка из комнаты изведа детето от стаята 2 что отгледам; развъдя; ~ новый сорт пшени- цы отгледам нов сорт пшеница О ~ из себя кого иакарам някого да загуби самообладание; ~ из терпения кого изкарам някого от търпе- ние; ~ из строя что извадя нещо от строя вывод, -а м извод; важный, правильный ~ важен, правилен извод; прийти к какому- нибудь ~у стигна до някакъв извод; сделать ~ы из своих иаблюдёиий направя изводи от своите наблюдения выводить, вывожу, вывод!ишь, -ят несв. (св. вывести) 1 кого (против, вводить в 1 знач.) извеждам, изкарвам; ~ больного в сад нзвеж- дам болния в градината 2 отглеждам; създавам;
выв ~ новые сорта пшеницы създавам нови сортове пшеница вывоз, -а м (против, ввоз) изнасяне; износ выво|| зйть, -жу, вывоз | ишь, -ят несв. (св. вывезти) кого-что (против, ввозить) изкарвам, откарвам, изнасям (с превозно средство); ~зйть кирпич со двора изкарвам тухлите от двора; ~зйть товары за границу изнасям стоки в чужбина выгла|| дить, -жу, -дишь, -дят св. (несв. гладить II) что изгладя; ~дить рубашку изгладя ризата выгля|| деть, -жу, -дишь, -дят несв. как, ка- ким, кем изглеждам, имам вид на; хорошо, плохо ~деть добре, лошо изглеждам; ои ~дит больным той има вид на болен; он ~дит стари- ком той прилича на старец выгнать, выгон | ю, -ишь, -ят св. (несв. выго- нять) кого изгони, изпъдя; ~ кого из дома изпъдя някого от къщи выговор, -а м мъмрене; сделать детям ~ за плохое поведение смъмря децата за лошото им поведение; объявить, дать сотруднику ~ за на- рушение дисциплины накажа служителя с мъм- рене за нарушаване на дисциплината; получить ~ наказан съм с мъмрене выгоднН ый, -ая, -ое, -ые; выгод |ен, -на, -но, -иы изгбден, износен; ~ый договор изгоден договор; ~ое дело изгодна работа; эти условия ~ы для обеих сторон тези условия са изгодни и за двете страни; на ~ых условиях при из- годни условия выгоияН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выгнать) кого изгонвам, изпъждам; ~ть собаку на улицу изпъждам кучето навън выгружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выгру- зить) кого-что стоварвам, разтоварвам; ~ть вещи из машины стоварвам багажа от колата выгру|| зить, -жу, -зишь, -зят св. (несв. выгру- жать) кого-что стоваря, разтоваря выда|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. выдать) 1 кому что (из)давам, връчвам; ~вать зарпла- ту давам заплата 2 кого-что издавам, предавай; её голос ~вал волнение гласът й издаваше вълнение вьща|| ть, -м, -шь, --ст, -дим, -дите, -дут св. (несв. выдавать) 1 кому что (из)дам, връча; ~ть книги читателям дам книги (те) на читате- лите; ~ть паспорт, удостоверение издам пас- порт, удостоверение 2 кого-что издам, предам; ~ть кому свою тайну издам на някого тайната си; ~ть чужой секрет издам чужда тайна () ~ть себя (с головой) издам се выдач|| а, -и ж (пре)даване, разпределяне, отпускане выдающ|| нйся, -аяся, -ееся, -неся известен, забележителен, изтъкнат; ~ийся учёный изтък- нат учен; ~иеся успехи забележителни успехи; ~ееся событие забележително събитие выз з выдел || йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. выделять) кого-что отдели; излъча; /—йть деньги на по- купки отдели пари за покупки; мы ~или не- сколько человек для поездки в Москву опре- делихме няколко души да заминат за Москва выделя|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выделить) кого-что отделим; излъчвам выделя|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. из- пъквам, отличавам се; ~ться своими способ- ностями изпъквам със способностите си; ничем не ~ться среди других с нищо не изпъквам сред другите выдерж|| ать, -у, -ишь, -ат св. (несв. выдер- живать) что издържа; доска не ~ала тяжести и сломалась дъската не издържа тежестта и се счупи; полк ~ал атаку противника полкът из- държа атаката на противника; больной не^~ит операции болният няма да издържи операцията <(> ~ать экзамен издържа изпит(а) выдёржива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вы- держать) что издържам; прибор ~ет высокую температуру уредът издържа висока температу- ра; полк по несколько атак противника в день полкът издържаше по няколко противнико- ви атаки на ден выезд, -а м тръгване, излизане (с превозно средство) выезжаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выехать; против, въезжать) излизам, заминавам, тръг- вам (с превозно средство); ~ть за границу заминавам в чужбина; по воскресеньям мы ~ем зй город в неделните дни излизаме извън града выехать, выед|у, -ешь, -ут св. (несв. выез- жать; против, въехать) изляза, замина, тръгна (с превозно средство); ~ из леса на дорогу изляза от гората на пътя; ~ из города изляза от града вызвать, вызов | у, -ешь, -ут св. (несв. вы- зывать) 1 кого извикам, повикам, поканя; ~ к директору извикам при директора; ~ ученика (к доске) вдигна ученик(а) (на дъската) 2 кого на что и с инф. извикам, поканя; ~ на соревно- вание обявя съревнование 3 что предизвнкам; ~ любопытство, улыбку предизвнкам любопит- ство, усмивка; эти слова вызвали смех в зале тези думи предизвикаха смях в залата выздоравлива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выздороветь) оздравявам, поправим се; девоч- ка ~ет момичето се поправя выздорове|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. выздо- равливать) оздравея, поправя се; мой брат ~л брат ми оздравя вызов, -а м повикване; ~ врача на дом по- викване на лекар в къщи; ~ свидетелей в суд повикване на свидетелите в съда; без ~а в кабинет врача не входить! не влизайте в ле- карский кабинет без повикване! вызывйН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вызвать) 1 кого извиквам, повиквам, поканвам; ~ть вра- 47
вы и вып ча из поликлиники повиквам лекар от поликли- никата 2 кого на что и с инф. извиквам, по- каивам; ~ть на соревнование обявявам сърев- нование 3 что предизвиквам; ~ ть гнев, сочувст- вие предизвиквам гняв, съчувствие; его по- ступки ~ют удивление неговите постъпки из- ненадват выигра|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. выигры- вать) что у кого (против, проиграть) спечеля; ~ть партию в шахматы спечеля партия шах вынгрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выиг- рать) что у кого (против, проигрывать) печеля; -—ть сражение печеля сраженного выйти, выйд|у, -ешь, -ут, мин. выш]ел, -ла, -ло, -ли св. (несв. выходить) I (против, войти в 1 знач.) изляза; ~ из дома, из комнаты изляза от къщи, от стаята; ~ из автобуса сляза от автобуса 2 изляза; ~ на берег, в сад, за деревню изляза на брега, в градината, извън селото 3 (само 3 л.) случи се, стане, излезе; вышла большая неприятность случи се голяма неприятност; из этого ничего не выйдет нищо няма да излезе от това 4 стана; ~ победителем в соревновании стана победител (победи) в съревнованието; из него вышел хороший ин- женер той стана добър инженер 5 (само 3 л.) излезе; вышла новая книга излезе нова книга; ~ из печати излезе от печат <(> ~ в отставку изляза в оставка; ~ на пенсию пенсионирам се; ~ замуж за кого омъжа се за някого-, ~ из моды излезе от мода; из употребления из- лезе от употреба; ~ из положения изляза от положението; ~ из себя изляза от кожата си; ~ из терпения загуби търпение; ~ из строя изляза от строя; ~ на первое место изляза на първо място выключа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выклю- чить) что (против, включать във 2 знач.) из- ключвам, прекъсвам, спирам; ~ть мотор, радио, телевизор спирам мотора, радиото, телевизора выключ|| йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. выклю- чать) что (против, включить във 2 знач.) изклю- ча, прекъсна, спра; ~и свет! загаси лампата! выкопа|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. копать) что изкопая, изровя; ~ть яму, колодец изкопая яма, кладенец; '—ли куст сирённ изкопаха лю- ляков(ия) храст выкра|| снть, -шу, -сишь, -сят св. (несв. кра- сить) что боядисам; сить стены в голубой цвет боядисам стените в небесносии цвят вылета|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вылететь) излитам; самолёт ~ет в восемь часов утра самолетът излита в 8 часа сутринта выле|| теть, -чу, -тишь, -тят св. (несв. выле- тать) излети; мы ~тели в семь часов вечера излетяхме в 7 часа вечерта вылеч|| йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. лечить) кого-что излекувам; -—йть больного излекувам болпия вылеч|| иться, -усь, -ишься, -атся св. (несв. лечиться) излекувам се вылива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вылить) что изливам вылить, выль|ю, -ешь, -ют св. (несв. выли- вать) что излея вымыть, вымо I ю, -ешь, -ют св. (несв. мыть) кого-что измия; ~ руки, посуду измия ръцете си, съдовете вымыться, вымо | юсь, -ешься, -ются св. (несв. мыться) измия се, изкъпя се; ~ перед сном нз- мия се преди лягане; в бане, в ванне, под душем изкъпя се в банята, във ваната, под ду- ша вынес|| ти, -у, -ешь, -ут, мин. вынес, -ла, -ло, -ли св. (несв. выносить) 1 кого-что (против. внести в I знач.) изнеса; ~ти мебель из ком- наты изнеса мебелите от стаята; '—ти цветы на балкон изнеса цветята на балкона 2 что обявя; ти благодарность, постановление обявя бла- годарност, постановление; ~ти приговор произ- неся присъда 3 что понеся, издържа, изтърпя; ~ти операцию издържа операцията; ~ти лю- бое испытание издържа всякакво изпитание вынима|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вынуть) кого-что изваждам; ~ть деньги из кошелька изваждам пари (те) от портмонето; ~ть газеты из почтового ящика изваждам вестниците от пощенската кутия выно|| сйть, -шу, вынос | ишь, -ят несв. (св. вынести) 1 кого-что (против, вносить в I знач.) изнасям; носильщик выносит вещи из вагона носачът изнася багажа от вагона 2 что обя- вявам; ~сйть благодарность, решение обявявам благодарност, решение 3 что понасям, издър- жам, изтърпявам; я не ~шу жары не понасям горещината вынослив II ый, -ая, -ое, -ые; вынослив, -а, -о, -ы издръжлив; ~ое животное издръжливо животно вын|| уть, -у, -ешь, -ут св.(несв. вынимать) кого-что извадя; ~уть ключ из кармана извадя ключа от джоба си выписать, выпи | шу, -шешь, -шут св. (несв. выписывать) 1 что препиша, извадя; ~ нз текс- та незнакомые слова извадя от текста непозна- гите думи 2 что напиша, приготвя; ~ счёт приготвя сметката 3 что абонирам се; -— на год журнал абониран съм за една година за списа- нието 4 кого изпиша, отчисля; ~ больного из- пиша болния выпйсыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вы- писать) 1 что преписвам, вадя; ~ть из книги стихи преписвам стихове от книгата 2 что на- писвам, приготвям; -—ть счёт приготвям смет- ката 3 что абонирам се, абониран съм; -—ть газеты абонирам се за вестници 4 кого изпис- вам, отчислявам; ть больного изписвам бол- ния 48
вып выпить, выпь | ю, -ешь, -ют, повел, выпей св. (несв. пить) что (из)пия; пийна; ~ чашку кофе изпия едно кафе; ~ воды пийна вода выполнении е, -я с изпълнение; ~е плана изпълнение на плана выполиЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. выпол- нять) что изпълня; ~ить задание, работу изпъл- ня задачата, работата; я ~ю ваше поручение ще изпълня поръчението ви; он ~ил своё обе- щание той изпълни обещанието си выполияЦ ть, -го, -ешь, -ют несв. (св. выпол- нить) что изпълнявам выпуск, -а м производство, произвеждане; увеличить ~ товаров для населения увелича производството на стоки за широко потребление выпуска|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выпус- тить) 1 кого-что пускам, пущам; ~ть кошку из комнаты пускам котката да излезе; ~ть воду из ванны източвам водата от ваната 2 кого подготвям; институт ~ет большое количество специалистов инстнтутът подготвя голям брой специалистн; училище ~ет офицеров училището готви офнцери 3 что произвеждам; пускам; ~ть автомобили, станки, приборы произвеждам ав- томобили, машини, уреди 4 что издавам; ~ть книги, газеты, журналы издавам книги, вестни- ци, списания 0 ~ть в свет издавам выпу|| стить, -щу, -стишь, -стят св. (несв. выпускать) 1 кого-что пусна 2 кого подготвя 3 что произвела; пусна 4 что издам выража|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выразить) что изразявам; ~ть радость, восторг, возмуще- ние изразявам радост, възторг, възмущение; ~ть общее мнение изразявам общото мнение; ~ть благодарность товарищам изразявам бла- годарност на другарите (си) выражаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. выразиться) 1 (само 3 л.) изразява се, проявява се 2 изразявам се; ~ться точно и кратко из- разявам се точно и кратко выражении е, -я с I израз, изражение; глаз израз на очнте; спокойное ~е лица спо- койно изражение иа лицето 2 израз; употреблять в своей речи народные ~я употребявам в речта си народни изрази О с ~ем (читать и т.н.) из- разително (чета и т. н.) выразительно нареч. изразително; ~ читать чета изразително выразйтельи|| ый, -ая, -ое, -ые; выразителен, выразйтельн | а, -о, -ы изразителен; ~ое лицо изразително лице; ~ые глаза изразителни очи; ~ое чтение изразително четене выра|| зить, -жу, -зишь, -зят св. (несв. выра- жать) что изразя; ~зить свою мысль кратко и точно изразя мисълта си кратко и точно выра|| зиться, -жусь, -зишься, -зятся св. (несв. выражаться) 1 (само 3 л.) изрази се, прояви се; на его лице ~зилось удивление лицето му изрази учудване 2 изразя се ВЫС Q вырастЦ и, -у, -ешь, -ут, мин. вырос, вы- росл|а, -о, -и св. (несв. растй) 1 израсна; порасна; дерево выросло у дороги дървото израсна край пътя; за лето мальчик вырос през лятото момчето израсна; дети уже выросли децата вече пораснаха 2 (само 3 л.) разрасне се, увеличй се; город очень вырос градът се разрасна много вырастить, выра | щу, -стишь, -стят св. (несв. выращивать) кого-что отгледам; ~ хо- роший урожай получа добра реколта; ~ детей отгледам децата выращива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вырас- тить) кого-что отглеждам; ~ть овощи, фрук- ты, цветы отглеждам зелёичуци, плодове, цве- тя вырыть, выро|ю, -ешь, -ют св. (несв. рыть) что изровя, изкопая; ~ яму изкопая яма высок || ий, -ая, -ое, -ие; высок, высока, высоко и высоко, высокй и высоки; сравн. ст. выше (против, ийзкий) висок; ~ие дома високи сградн; ~ие деревья високи дървета; ~ая гора висока планнна; ~ий человек висок човек; человек ~ого роста висок човек; ~ий лоб високо чело; ~ий урожай богата реколта; ~ое давление високо налягане; ~ая оценка висока оценка; товары ~ого качества висококачестве- нн стоки; ~ая культура производства висока култура на производството; ~ая награда ви- сока награда высоко и высоко, сравн. ст. выше нареч. (против, ийзко) високо; ~ иад землёй високо над земята; жить ~ в горах живея високо в планината; подняться ~ в горы изкача се високо в планината высот|| а, -ы ж височина;- ~а дома, горы височината на къщата, на планината; дерево ~6й в пять метров дърво, високо 5 метра; ~а полёта височина на полета; измерить ~у комнаты измеря височината на стаята; лететь на небольшой ~ё летя на неголяма височина; иаходйться иа две тысячи метров намирам се иа височина 2000 метра; падать с большой ~ы падам от голяма височина; прыжок в ~у скок на височина высох|| нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. высох, -ла, -ло, -ли св. (несв. сохнуть ) изсъхна; бельё ~ло бельото изсъхна; дерево ~ло дървото изсъхна высп|| аться, -люсь, -ишься, -ятся св. наспя се выставкЦ а, -и, мн. выстав|ки, -ок, -кам ж из- ложба; художественная ~а художествена из- ложба; сельскохозяйственная ~а селскостопан- ска изложба; ~а достижений народного хо- зяйства изложба иа постиженнята иа народно- го стопанство; кийжная ~а-ярмарка изложба- панаир на книгата; открыть, закрыть ~у от- крия, закрия изложбата; пойти иа ~у отида на изложба 49 4-612
выс вых Выставка достижений народного хозяйства в Москве выстираЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. {несв. стирать 11) что изпера; ~ть бельё изпера бельото выстрел, -а м изстрел, гърмеж; произвести ~ дам изстрел; убить зверя одним ~ом убия звяра с един изстрел; услышать громкие ~ы чуя силни гьрмежи выстрелу йть, -ю, -ишь, -ят св. изстрелям, гръмна; ~ить из ружья гръмна с пушка выступа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. высту- пить) 1 изказвам се, докладвам; ~ть на собра- нии изказвам се на събранието; ~ть с лекцией, с докладом чета лекция, доклад 2 рецитирам, изпълнявам; ~ет известная певица пее прочута певица выступ|| йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. вы- ступать) 1 изкажа се, доложа; ~нть перед микрофоном изкажа се пред микрофона 2 ре- цитирам, изпълня; ~ить с концертом дам кон- церт; артисты ~или с новой программой ар- тистите изнесоха нова програма О ~нть в по- ход тръгна на поход выступлении е, -я с 1 изказване; интересное ~е интересно изказване; ~е министра по радио изказване на миннстъра по радиото 2 изпълнение; ~е артистов нзпълнението на ар- тист ите высуш|| нть, -у, -ншь, -ат св. (несв. сушить) что изсуша; ~нть мокрые ботинки, мокрую одежду изсуша мокрите обувки, мокрите дрехи; солнце ~ило землю слънцето изсуши земята высш || ий, -ая, -ее, -ие 1 най-висок; ~ий сорт екстра качество; ~ая оценка, награда най- висока оценка, награда; товары ~его качества стоки от най-високо качество 2 внеш; ~ий ор- ган государственной власти висш орган на държавната власт; ~ее военное звание висше военно звание; ~ая математика висша мате- матика; ~ее образование висше образование О~ее учебное заведение (вуз) висше учебно заведение (ВУЗ); в ~ей степени във висша степей вытаскнва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вытащить) кого-что изваждам, изтеглям, измъквам; ~ть лодку на берег изтеглям лод- ката на брега; ~ть книгу из портфеля изваждам книгата от чантата вытащЦ йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. вытаски- вать) кого-что извадя, изтегля, измъкна; ~ить чемодан из-под кровати извадя куфара изпод леглото; ~ить платок из кармана извадя кърпата от джоба си вытереть, вытр|у, -ешь, -ут, мин. вытер, вы- терл | а, -о, -и св. (несв. вытирать) кого-что чем избърша, изтрия; ~ посуду, стол, пыль со сто- ла избърша съдовете, масата, праха от масата вытереться, вытр | усь, -ешься, -утся, мин. вытер |ся, -лась, -лось, -лись св. (несв. вы- тираться) чем избърша се, изтрия се вытнра|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вытереть) кого-что чем избърсвам, изтривам; ~ть руки по- лотенцем избърсвам рьцете си с кърпа вытнраЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. вытереться) чем избърсвам се, изтривам се; ~ться полотенцем избърсвам се с кърпа выуч|| йть, -у, -ншь, -ат св. (несв. учить във 2 знач.) что науча; ~ить стихотворение науча стихотворението; ~ить урок науча си урока выход, -а м 1 излизане; ~ книги излизане на книгата 2 (против, вход във 2 знач.) йзход; ~ из метро йзход от метрото; ~ в город (над- пись) към града (табелка); закрыть ~ затвори изхода; стоять у ~а стоя при изхода 3 йзход; найти ~ из трудного положения намеря йзход от трудното положение выходить, выхожу, выход | ишь, -ят несв. (св. выйти) 1 (против, входйть в 1 знач.) излизам; ~ из комнаты, из дома излизам от стаята, от къщи; ~ из автобуса слизам от автобуса 2 изли- зам; ~ на прогулку излизам на разходка; артис- ты выходят на сцену артистите излизат на сцената; корабль выходит в море корабът излиза в морето 3 (само 3 л.) случва се, става, излиза; всё выходило не так, как хотелось всичко ста- ваше наопаки 4 ставам; ~ победителем в со- ревновании ставам победител в съревнованието 5 (само 3 л.) излиза; журнал выходит каждый месяц списанието излиза всеки месец; ~ из печати излиза от печат О ~ в отставку излизам в оставка; ~ иа пенсию пенсионирам се; ~ замуж за кого омъжвам се за някого; ~ из моды излиза от мода; ~ из употребления излиза от употреба; ~ из положения излизам от по- ложението; ~ из себя излизам от кожата си; ~ из терпения губя търпение; ~ из строя излизам от строя; ~ на первое место излизам на първо място 50
ВЫХ ГДЕ выходнЦ ой, -ая, -бе, -ые: ~ой (день) почнвен ден; в ~ой день мы пойдём в театр в почивния ден ще отидем на театър выч || есть, -ту, -тешь, -тут, мин. выч | ел, -ла, -ло, -ли св. (несв. вычитать) что (против. сложить във 2 знач.) извадя вычистить, вычи | щу, -стишь, -стят св. (несв. чистить) что изчистя, почисти; ~ ковёр изчистя килима вычитани|| е, -я с (против, сложение) изваж- дане; правила сложения и —я правилата за събиране и изваждане; произвести ~е извадя вычита|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. вычесть) что (против, складывать във 2 знач.) изваждам; ~ть из пяти два изваждам две от пет выше неизм. 1 сравн. ст. на высокий по-висок; производительность труда стала ~ производи- телността на труда се повнши 2 сравн. ст. на высоко по-високо, по-нагоре выясн|| йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. выяснять) что изясня, установи; —йть обстановку изясня обстановката выясн|| иться, -ится, -ятся св. (несв. вы- ясняться) изясни се; ~илйсь подробности ка- тастрофы нзясниха се подробностите около (във връзка с) катастрофата выясияЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выяснить) что изяснявам, установявам; ~ть условия кон- курса нзяснявам условията на конкурса выясияЦ ться, -ется, -ются несв. (св. выяс- ниться) изяснява се носить ~ връзвам, нося връзка О пионерс- кий ~ пионерска връзка гараж, -а, мн. -й, -ей м гараж; поставить ма- шину в ~ вкарам колата в гараж (а); машина выехала из —а колата излезе от гаража гарантиЦ я, -и ж гаранция; ~я безопасности гаранция за-безопасност; этот договор служит ~ей мира в Европе този договор е гаранция за мира в Европа гардероб, -аж 1 шкаф 2 гардероб; — находит- ся иа первом этаже гардеробът е на първия етаж; раздеться в ~е съблека се на гардероба гарнир, -а м (не бъркай с гарнитур) гарни- тура; котлеты с ~ом кюфтета с гарнитура гарнитур,-а ж (не бъркай с гарнир) комплект; мебельный комплект мебели; ~ белья комп- лект бельо гасить, гашу, гас | ншь, -ят несв. (св. пога- сить) что (против, зажигать) гася, нзгасям, загасям; ~ огонь, спичку, лампу изгасям огъня, кибрита, лампата; уходя, гасите свет на изли- зане гасете лампите гасн|| уть, -ет, -ут, мин. гас, гасл | а, -о, -и несв. (св. погаснуть) гасне, угасва; свет ~ет светлината гасне; спичка ~ет кнбритената клечка угасва гастроном, -а ж гастроном; купить продукты в ~е купи продукти в гастронома газ, -аж газ; кислород, водород — ~ы кисло- родът и водородът са газове; провести в квар- тиру ~ прокарам в апартамента газ; включили, выключили ~ пуснаха, спряха газта; зажечь, погасить ~ запаля, изгася газта газёт|| а, -ы ж вестник; ежедневная, вечерняя ~а всекидневен, вечерен вестник; свежая ~а нов вестннк; выписывать ~у, подписаться иа ~у абонирам се (абониран съм) за вестник; узнать из газет о полёте космонавтов науча от вестниците за полета на космонавтнте; поста- новление опубликовано в ~е постановленного е публнкувано във вестника галстук, -а ж (врато) връзка; завязывать, Пионерский галстук Г воздика гвоздйкЦ а, -и ж карамфил; букет гвоздйк букет карамфили гвозд|| ь, -я, мн. -и, -ей ж гвоздей, пирон; повесить картину на ~ь окача картината на пирон; прнбйть доску ~ями прикова дъската с гвоздей где нареч. (не бъркай с куда) къде; където; ~ вы живёте? къде живеете?; ~ находится почта? къде се намира пощата?; ~ мы встрё- 51 4*
ГДЕ ГЕР Гастроном тимся? къде ще се срещнем?; не помню, ~ я вас видел не помня къде съм ви виждал; вот место, ~ мы встречались ето мястото, където се срещахме где-нибудь нареч. (не бъркай с где-то) някъде; надо ~ пообедать трябва някъде да обядваме где-то нареч. (не бъркай с где-нибудь) някъде; он живёт — далеко той живее някъде далеч гектар, -а м хектар; посадить картофель на десяти ~ах засадя картофи на 10 хектара генерал, -а м генерал; ~ армии армейски генерал; получить звание ~а получа генералско звание; произвести в ~ы произведа в генерал- ски чин гениальн|| ый, -ая, -ое, -ые; гениален, ге- инальн|а, -о, -ы гениален; ~ый учёный, писа- тель, поэт гениален учен, писател, поет; ~ое произведение искусства гениално произведение на изкуството географ, -а м географ географически ни, -ая, -ое, -не географски; ~ая карта географска карта; великие ~не от- крытия великите географски открития географи|| я, -и ж география; изучать ~ю изучавам география геолог, -а м геолог; мой отец ~ баща ми е геолог геологи!! я, -и ж геология; заниматься ~ей занимавам се с геология геометрически ий, -ая, -ое, -ие геометричен геомётрнН я, -и ж геометрия; преподавать ~ю преподавам геометрия герб, -а, мн. -ы, -бв м герб; государственный ~ СССР държавиият герб на Съветскйя съюз; ~ города Софин гербът на град София геройн|| я, -и ж героиня; ~я романа герои- ня(та) на роман(а) героически ий, -ая, -ое, -ие геройски; героичен; ~ий поступок геройска постъпка; ~ий народ героичен народ 52
ГЕР ГЛИ Государственный герб Союза Советских Социалистических Республик гербЦ й, -я м герой; ~н гражданской войны герои от гражданската война; 1*1 ьер Безухов — одни нз ~ев романа Л. Толстого «Война и мир» Пиер Безухов е един от героите на романа на Л. Толстой «Война и мир» О Гербй Советского Союза Герой на Съветския съюз; Гербй Со- циалистического Труда Герой на социалистичес- кий труд; город- ~ град-герой гнбк|| нй, -ая, -ое, -ие; гибок, гибка, гйбк | о, -и гъвкав; ~ая ветка жилава клонка; ~ая фигу- ра гъвкава фигура; ~ие пальцы музыканта гъвкавите пръсти на музиканта гйбн|| уть, -у, -ешь, -ут, мин. гиб, гибл | а, -о, -и несв. гина, загивам; растения ~ут от холода растенията загиват от студ(а) гидростанции я, -н ж хидроцеитрала, водна електроцеитрала гнмнастнк|| а, -и ж гимнастика; заниматься худбжествеииой ~ой играя художествена гим- настика гитарН а, -ы ж китара; играть на ~е свиря на китара; петь под ~у пея в съпровод на китара глав|| а 1, -ы, мн. главы, глав м и ж чего глава; ръководнтел; ~а правительства глава на правителството; ~а учреждения ръководи- тел на учреждението; он ~а семьи той е глава на семейството; ~а делегации ръководител на делегацията ф во ~ё кого-чего начело на няко- го-нещо; во ~ё учреждения стоит директор учреждението се оглавява от директор; во ~ё с кем начело; прибыла делегация во ~ё с ми- нистром прнстигна делегация начело с ми- нистъра глав|| а II, -ы, мн. главы, глав ж глава; пер- вая, вторая ~а първа, втора глава; в книге пять глав книгата има 5 глави главн|| ый, -ая, -ое, -ые главен; ~ая мысль доклада главната мисъл на доклада; ~ый гербй книги главният герой на книгата; ~ая улица города главната улица на града; ~ый ре- дактор журнала главен редактор на списанието; работать ~ым инженером работя като главен инженер ф ~ым образом предимно, главно глагол, -а м грам. глагол; спряжение ~а спреженне на глагола; вспомогательный ~ спомагателен глагол; неопределённая форма ~а неопределена форма на глагола (инфини- тив) гладить I, глажу, глад,ишь, -ят несв. (св. погладить) кого-что гладя, галя, милвам; ~ ребёнка по головё мнлвам детето по гла- вата гладить II, глажу, глад | ишь, -ят несв. (св. выгладить) что гладя; ~ бельё гладя бельото гладк|| ий, -ая, -ое, -не; гладок, гладка, глад- к|о, -н; сравн. ст. глаже гладък; прав, равен; ~ая доска равна дъска; ~ая дорога равен път; ~ая кожа гладка кожа глаже неизм. сравн. ст. на гладкий по-гладък глаз, -а, предл. о -е, в -у, мн. -а, глаз, -ам м око; правый, лёвый ~ дясно, ляво око; голубые, карие сини, кафяви очи; открыть, закрыть, поднять, опустить ~а отворя, затворя, вдигна, наведа очи ф говорить что в глаза казнам нещо (право) в очите; за ~а зад гърба; за ~а ругать кого ругая някого зад гърба му; на ~ на око; определйть расстояние иа ~ определи разстояннето на око; на ~ах у кого, чьих пред очите на някого, пред чии очи; катастрофа произошла у меня иа ~ах (иа моих ~ах) катастрофата стана пред очите ми; с ~у па ~ на четири очи; разговаривать с кем с ~у на ~ говоря с някого на четири очи; бросаться в ~а бие на очи; закрывать / закрыть ~а на что затварям / затворя си очите за . (пред) нещо глазнЦ бй, -ая, -бе, -ые очей; ~ые болезни очни болести гласност 11ь, -и ж гласно ст гласи Пый, -ого м гласен глин На, -ы ж глина; бёлая ~ бяла глина; посуда из ~ы сьдове от глина 53
Новый год 54
гло год глота]] ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прогло- тить) кого-что гълтам, поглъщам; ~ть пищу поглъщам храиа глот|| бк, -ка м глътка; ~ок воды, вина глътка вода, вино; сделать два ~ка пия на две глъткн, преглътна два пъти глубже неизм. 1 сравн. ст. на глубокий по- дълбок 2 сравн. ст. на глубоко по-дълбоко глубнн|| а, -ы ж дълбочина; ~а реки, моря, шахты дълбочнна на реката, на морето, на шахтата (рудника); измерить ~у колодца измеря дълбочината на кладенеца; озеро ~ой в десять метров езеро, дълбоко 10 метра; ~а чувства, знаний дълбочина на чувството, на зианията О в ~ё чего в дълбочината на нещо; в ~ё леса навътре в гората; до ~ы души до дъното на душата (си); это событие взволно- вало его до ~ы души това събитие го развълну- ва до дъното на душата глуббкЦ ий, -ая, -ое, -не; глубок, глубока, глубоко и глубоко, глубоки и глубоки; сравн. ст. глубже 1 (против, мелкий във 2 знач.) дъл- бок; ~ая река дълбока река; ~ий колодец дълбок кладенец; ~ая шахта а) дълбока шах- та; б) дълбок рудник 2 дълбок; ~ое чувст- во дълбоко чувство; ~ие знания задълбочени знания; с ~им уважением с дълбоко ува- жение глубоко и глубоко нареч. 1 сравн. ст. глубже често като сказ, (против, мелко) дълбоко; плыть ~ под водой плувам дълбоко под водата; на- ходиться ~ под землёй намирам се дълбоко под земята; здесь даже у берега ~ тук даже до брега е дълбоко 2 (само глубоко) дълбоко; ~ уважать кого дълбоко уважавам някого глупост|| ь, -и ж глупост; сделать что по ~и направя нещо от глупост; сделать, совер- шить ~ь направя глупост; говорить ~и говоря глупости глуп|| ый, -ая, -ое, -ые; глуп, глупа, глуп | о, -ы и глупы (против, умный) глупав; ~ый че- ловек глупав човек; ~ый вопрос глупав въпрос; ~ый поступок глупава постъпка глух|| ой, -ая, -бе, -йе; глух, глуха, глух | о, -н глух; ~ой человек глух човек; он глух иа од- но ухо той не чува с едното ухо глядеть, гля|жу, -дйшь, -дят несв. (св. по- глядеть) гледам; ~ в окно, иа улицу, на своего спутника гледам през прозореца, навън, спът- ника си; ~ внимательно, с удивлением гледам внимателно, с учудване гнать, гоню, гои | ишь, -ят, мин. гнал, гнала, гнал |о, -и несв. кого-что 1 карам; ~ стадо карам стадото 2 пъдя, пропъждам, гоня, про- гонвам; ~ кого из дома, на улицу пъдя някого от къщи, навън гнезд|| б, -а, мн. гнёзда, гнёзд с гнездо; ~6 ласточки гнездо на ластовнчка; птица летит в ~о птицата лети към гнездото си Г нездо говорИ йть, -ю, -ишь, -ят несв. 1 (св. ска- зать) кому что, о ком-чём, със съюз что и без доп. говоря, казвам; ~йть правду казвам нстнната; ~йть громко, быстро говоря високо, бързо; докладчик ~йт о последних событиях докладчикът говори за последните събития; он ~нт, что сестра больна той казва, че сестра (му) е болна 2 (св. поговорйть) с кем говоря, разговарям, приказвам; ~йть с учителем гово- Говорить по телефону ря с учителя; ~йть по телефону говоря по телефона; мы ~йли об этом между собой ине говорихме за това помежду сн; друзья ~йлн до поздней ночи приятелите приказваха до късно през ношта 3 (само несв.) говоря; ребёнок ещё не умеет ~йть детето още не е проговорило; он хорошо ~йт по-французски и по-русски (на французском и русском языках) той добре го- вори френски и руски О иначе ~я с други думи год, -а, предл. в -у, о -е, мн. -ы и -а, лет, -ам м 1 година; идёт тысяча девятьсот восемьдесят третий ~ сега е 1983 година; план работы на ~ (на пять лет) план за работа за една година (за 5 години); выполнить пятилетку в четыре ~а изпълня петилетката за 4 години; в прош- лом ~у, в этом ~у, в будущем ~у миналата година, тази година, догодина; через два ~а, через двадцать лет след 2 години, след 20 го- днни; это было — назад, несколько лет назад това се случи преди една година, преди няколко години; прошёл (одйн) двадцать одйи ~ мина една година, 21 година; прошло два, три, четыре, двадцать два... ~а минаха 2, 3, 4, 22... години; прошло пять, двадцать пять, трйдцать... лет минаха 5, 25, 30... години; сколько вам лет? на колко сте години?; ребёнку одйи ~ детето е на една година; девочке четыре ~а момичен- цето е на 4 години; сыну семь лет синът ми е на 7 години 2 (само мн.): гбд|ы, -6в, -ам какие, чего години; детские, школьные —ы детските, ученическите годнни; —ы юности, гражданской войны годините на младостта, на гражданската 55
ГОР год война О из ~а в ~ от година на година; не по ~ам не за годините си; он серьёзен не по ~ам той е твърде сериозен за годините си; с ~ами с течение на времето; круглый ~ цяла година; Новый ~ Нова година; встретить Но- вый ~ посрещна Новата година; поздравить с Новым ~ом честитя Нова (та) година; учеб- ный ~ учебна година годиться, гожусь, год | ншься, -ятся несв. ста- вам; бива (ме) за нещо; эти туфли годятся для любой погоды тези обувки стават за всякакво време; это никуда не годится това на нищо не прилнча (много лошо) годов|| ой, -ая, -бе, -ые годишен; ~ой план годишен njjaH годовщин На, -ы ж годишнина; семьдесят третья <~а Великой Октябрьской социалисти- ческой революции 73-та годишнина на Вели- ката октомврийска социалистическа рево- люция; праздновать ~у свадьбы празнувам годишнина от сватбата_си голов|| а, -ы, вин. голову, мн. головы, голов, -ам ж глава; повернуть, опустить, наклонить, поднять голову обърна, наведа, наклони, вдиг- на глава; кивнуть ~бй кимна с глава; у меня болит ~а боли ме глава(та) ф ~а идёт/ пошла кругом у кого замайва / замая (ми) се главата; ломать голову над чем блъскам си гла- вата над нещо: ие выходит из ~ы не (ми) из- лиза от главата; с ~бй умен (човек); с ~бй (уйти во что) изцяло, съвсем; он с ~бй ушёл в работу той изцяло се отдаде на работата; выбросить из ~ы что избия си от главата нещо: выдать себя с ~ой издам се головн|| 6й, -ая, -бе, -ые отнасящ се до глава; ~6й мозг главен мозък; ~ая боль главо- бол(ие); ~6й убор (шляпа, платок и т. н.) шап- ка, кърпа за глава и т. н. голод, -а м глад; испытывать ~ изпитвам глад голбднН ый, -ая, -ое, -ые; голоден, голодна, гблодн [о, -ы и голодны (против, сытый) гладей; ~ая собака гладно куче; я не голоден не съм гладей голос, -а, мн. -а, -бв м глас; звонкий детский ~ звънлив детски глас; говорить тихим ~ом го- воря с тнх глас; услышать знакомый ~ чуя познат глас; узнать кого по ~у позная някого по гласа; раздались громкие ~а чуха се високи гласове; избрать делегата большинством ~6в изберем делегата с мнозинство; иметь право ~а имам право на глас <0 во весь ~ с пълен глас; подавать/подать ~ обаждам/обадя се голосовании е, -я с гласуване; ставить вопрос на ~е поставим въпроса на гласуване голосовать, голосу |ю, -ешь, -ют несв. (св. проголосовать) гласувам; ~ против какого предложения гласувам против някакво предло- жение голуб|| бй, -ая, -бе, -ые небесносин; ~бе нёбо синьо небе; ~ые глаза сини очи; ткаиь ~6го цвета небесносин плат Голубь голуб|| ь, -я, мн. -и, -ей м гълъб; дикие, до- машние ~и диви, питомни гълъби гол|| ый, -ая, -ое, -ые гол; ~ые руки голи ръце; ~ая шея гола шия; ~ый ребёнок голо дете; ~ые вётвн голи клони; ~ая местность гола местност; ~ые поля голи полета горII а, -ы, вин. гору, мн. горы, гор, -ам ж (не бъркай с лес) планина; большая ~а голяма планина; вершина ~ы върхът на планината; спускаться с ~ы слизам от планината; под- ниматься на ~у (из)качвам се на платината; идти в гору вървя нагоре, по нанагорнище О ндтн/пойтн в гору издигам/издигна се, преуспя- вам/преуспея гораздо нареч. (при сравн. ст. на прил. и на- реч.) много по ...; ~ больше, мёньше, лучше много по-голям (повече), много по-малък (по- малко), много по-добър (по-добре) гордиться, гор | жусь, -дншься, -дятся несв. кем-чем гордея се; ~ сыном, успехами товари- ща, своей работой гордея се със сина си, с успе- хите на другаря си, със своята работа гбрдост|| ь, -и ж гордост; оскорбить чью ~ь оскърбя нечия гордост; испытывать ~ь за свою страну изпитвам гордост за страната си; гово- рить с ~ью о своих друзьях говоря с гордост за другарите си гбрд|| ый, -ая, -ое, -ые; горд, горда, гордо, горды горд; ~ый человек горд човек; он горд доверием своих друзей той се гордее с довернете на приятелите си; мы горды за свой народ ние се гордеем с народа си гбр|| е, -я (мн. няма) с 1 скръб, печал, тъга, мъка; поседеть от ~я побелея от скръб; делить ~е и радость с друзьями деля мъка и радост с другарите си 2 нещастие; у меня большое ~е случи ми се голямо нещастие; пережить много ~я преживея много нещастия гор|| ёть, -йт, -ят несв. 1 (св. сгореть) горя; в печке ~ят дрова в печката горят дърва 2 (са- мо несв.) светя; в комнате ~йт свет в стаята свети; на столе ~йт лампа на масата свети лампа 3 (само несв.) светя, блестя; глаза ~ят от радости очите (й) блестят от радост горизонт, -а м хоризонт; солнце скрылось за ~ом слънцето се скри зад хоризонта; солнце появилось над ~ом слънцето се издигна над хо- 56
ГОР гос ризонта; на ~е показался пароход на хоризонта се появи параход горизонтально нареч. (против, вертикально) хоризонтално, водоравно горизоитальи|| ый, -ая, -ое, -ые (против, вер- тикальный) хоризонтален, водоравен; ~ая ли- ния, поверхность хоризонтална линия, повърх- ност; ~ое положение хоризонтално положение горл || о, -а с гърло; закрыть ~о шарфом увия си гърлото със шал; у девочки болит ~о момиченцето го боли гърло горн|| ый, -ая,-ое" -ые (не бъркай с верхний) планински; ~ые вершины планински върхове; Горное озеро (озеро Рица на Кавказе) ~ый климат, водопад планински климат, водо- пад; ~ое озеро планинско езеро; ~ые луга пла- нински ливади город, -а, мн. -а, -бв м (не бъркай с град) мишлен град; население ~а населението на гра- да; жить в живея в града; строить новые ~а строя нови градове О за ~(ом) извън гра- да; поехать за ~ замина извън града; жить за ~ом жнвея извън града городск|| бй, -ая, -бе, -йе градски; ~бй транспорт градският транспорт; ~6е население гр аде кото население; ^ая библиотека градска библиотека горох, -а м грах горст|| ь, -и, мн. -и, -ей ж шепа; ~ь муки шепа брашно; ~ь земли шепа пръет гбрьк|| ий, -ая, -ое, -не; горек, горька, гбрьк| о, -и и горьки горчив, лют; ~ое лекарство горчиво лекарство; ~ий перец лют пипер, люти чушки горько нареч. горчиво О ~ плакать плача горчиво горяч[| ий, -ая, -ее, -ие; горяч, -а, -6, -и 1 (про- тив. холодный в 1 знач.; ср. жаркий, теплый в 1 знач.) горещ, топъл; ~нй чай топъл чай; ~ая пища топла храна; ~ая вода (в квартире) топла вода; мыться ~ей водой мия се с топла вода; гладить ~нм утюгом гладя с гореща ютия; лежать на ~ем песке лежа на горещия пясък 2 горещ, пламенен, страстен; ~ий привет горещ поздрав; ~ая любовь пламенна любов; ~ее желание горещо желание горячо нареч. горещо; ~ любить горещо оби- чам; ~ поздравлять с чём-нибудь горещо поз- дравявам по някакъв повод господин, -а, мн. господ|| а, господ, -ам м гос- подин; ~ посол господин поел аник; ~ прези- дент господин президент господств|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. гос- подствувам; ~овать на море господствувам по море гостеприймно нареч. гостоприемно; ~ встре- тить кого гостоприемно посрещна някого гостеприимно ый, -ая, -ое, -ые; гостепрнйм | ен, -на, -но, -ны гостоприемен, ~ый хозяин госто- приемен домакии; ~ые люди гостоприемни хора гостйниц|| а, -ы ж хотел; остановйться в ~е отседна на хотел; снять номер в ~е наем а стая в хотел гост|| ь, -я, мн. -и, -ей м гост; приглашать, принимать, встречать ~ёй каня, приемам, по- чъгтй; тфъъъдагь до дверей изпратя госта до врат ат а; быть в на гости съм; идтй/пойтй в ~н к знакомым отивам/отида на гости при познати 57
гос ГРА Гостиница (Ленинград) гостьН я, -и ж, гостенка государственно ый, -ая, -ое, -ые държавен; ~ый строй държавен строй; ~ая власть дър- жавна власт; ~ые границы държавни граници государству о, -а с държава; советское, социа- листическое ~о съветска, социал истическа държава; ~о рабочих н крестьян държава на работницнте и селяните; границы ~а границите на държавата; органы управления ~ом орга- иите за управление на държавата готов|| йть, -лю, -ишь, -ят несв. (св. пригото- вить) 1 кого-что готвя, приготвям, подготвям; ~ить статью для газеты готвя статия за вест- ника; ~ить машину к поездке подготвям колата за пътуване; ~нть новую роль готвя нова роля 2 что и без доп. готвя; ~ить завтрак, обед, ужин готвя закуска, обяд. вечеря; сестра хоро- шо /*^ит сестра ми готви хубаво готов|| иться, -ЛЮСЬ, -ишься, -ятся несв. (св. приготовиться) к чему и с инф. готвя се, пригот- вям се, подготвям се; ~ иться к поездке, к за- нятиям, к приёму гостей готвя се за пътуване. за занятия, за посрещане иа гости; они ~ятся сдавать экзамены те се готвят за изпити готов|| ый, -ая, -ое, -ые; готов, -а, -о, -ы готов; купить ~ое платье купя готова дреха; магазин ~ого платья магазин за готово облекло; обед готов обядът е готов; машина ~а, можно ехать колата е готова, можем да тръгваме; лётчик готов к полёту летецът е готов за полет; ученики ~ы к экзаменам учеииците са готови за изпити- те; быть ^ым на всё готов съм на всичко; он всегда готов помочь товарищам той винаги е готов да помогне на другарите си град,-ал (небъркай с город) град, градушка; идёт ~ вали град; пошёл дождь с ~ом за в ал я дъжд с градушка градус, -а м градус; угол в сорок пять -~ов ъгъл 45 градуса; четыре ~а тепла 4 градуса над нулата; на улице десять ~ов мороза навън е 10 градуса под нулата; температура воды двадцать пять ~ов температурата на водата е 25 градуса; пять ~ов выше (ниже) нуля 5 градуса над (под) нулата 58
ГРА ГРУ гражданин, -а, мн. граждане, граждан м гражданин; ~ Советского Союза гражданин на Съветския съюз; права н обязанности граж- дан правата и задълженията на гражданите; защита отечества — долг каждого ~а защитата на отечеството е дълг на всеки гражданин; пройдите в зал гражданине, минете в залата; граждане, соблюдайте тишину граждани, пазете тишина граждаик|| а, -и, мн. граждан | кн, -ок, -кам ж гражданка граждански нй, -ая, -ое, -ие граждански; ~ое право гражданско право; ~ие законы граждан- ски закони; защита отечества — ~нй долг каж- дого зашнтата на отечеството е граждански дълг на всеки човек; ~ий воздушный флот граждански въздушен флот () ~ая война граждански война грамм, -а, мн. -ы, -ов и грамм м грам; ку- пить двести ~ов масла купи 200 грама мас- ло грамматнк|| а, -и ж граматнка; школьная ~а училищна граматнка; изучать ~у русского язы- ка изучавам граматиката на руския език грамматйческЦ ий, -ая, -ое, -не граматичен; ~не правила граматнчни правила границ!! а, -ы ж граница; государственная ~а Советского Союза държавна граница на Съветския съюз; ~а между двумя странами граница между две страни; ~а идёт по реке границата минава по реката О за ~у, за ~ей зад граница, в чужбина; они поехали за ~у те заминаха в чужбина; он часто бывает за ~ей той често пътува в чужбина; из-за ~ы от чуж- бина; он недавно вернулся из-за ~ы той скоро се върна от чужбина грем|| ёть, -лю, -йшь, -ят несв. гърмя; гром ~йт гърми; на улице —йт музыка навън гЪрми музика; хозяйка ~ёла посудой домакинята тра- каше със съдовете гре|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. согреть) кого- что топля, стоплям; грея; ~ть воду топля вода; ~ть руки у костра топля си ръцеге на огъня; солнце ~ет землю слънцето стопля земята гриб, -а м гъба; съедобный ~ ядивна гъба; белый ~ маматарка; собирать ~ы в лесу бера гъби в гората; жарить ~ы пържа гъби грибн|| ой, -ая, -бе, -ые гъбен; ~ой суп чорба от гъбн грипп, -а м грип; болеть ~ом боледувам от грип; у меня ~ болен съм от грип гроб, -а, предл. о -е, в -у, мн. -ы, -ов м (не бъркай с могила) ковчег гроз|| а, -ы, мн. грозы, гроз ж буря с гръм и мълнни; ночью была сильная ~а през нощта имаше енлна буря гром, -а м гръм, гръмотевнца; ~ гремйт гърмн; раздался ~ чу се гръм громадн|| ый, -ая, -ое, -ые; громад | ей, -на, -но, -ны грамаден, огромен; ~ое сооружение грамадно съоръжение грбмк|| нй, -ая, -ое, -не; громок, громка, грбм- к|о, -и; сравн. ст. громче (против, тихий в 1 знач.) силен, гръмък, висок; ~нй стук силно почукване; ~ая музыка силна музика; ~ий смех висок смях; говорить ~им голосом говоря високо громко, сравн. ст. громче нареч. (против. тйхо в 1 знач.) силно, гръмко, внеоко; ~ раз- говаривать говоря високо громче неизм. 1 сравн. ст. на громкий по- силен, по-висок 2 сравн. ст. на громко по-силно, по-високо; повторите я плохо слышу повто- рете по-високо, лошо (ви) чувам грубо нареч. грубо; ~ разговаривать с кем разговарям с някого грубо грубЦ ый, -ая, -ое, -ые; груб, груба, груб | о, -ы и грубы груб; ~ая мебель груби мебели; ~ая обувь груби обувки; ~ая ткань, шерсть груба тъкан, вълна; ~ый человек груб човек; ~ое обращение груби обноски; ~ая ошибка груба грешка; ~ое нарушение дисциплины гру- бо нарушаване на дисциплината груд|| ь, -й, предл. в (на) -й, мн. -и, -ей ж гърди; широкая, узкая ~ь широки, теенн гърди; носить орден на ~й нося орден на гърдн- те си; чувствовать боль в ~й усещам болка в .гърдите О встать (или стоять) ~ью за кого-что зашитя/защнщавам с гърдите си някого-нещо груз, -а м (не бъркай с товар) товар; машина с тяжёлым ~ом кола с тежък товар; ~ от- правили поездом изпратиха товара с влак грузить, гружу, груз | ншь, -ят несв. (св. по- грузить I) кого-что товаря, натоварвам; ~ ве- щи иа машину товаря багаж(а) в колата; ~ ба- гаж в вагон товаря багаж (а) във вагона грузовйк, -а м камнон; перевозить вещи иа ~ё пренасям багаж (а) с камион Г рузовик грузов|| 6й, -ая, -бе, -ые товарен; ~бй тран- спорт товарен транспорт; ~ая машина камион; ~ые самолёты товарни самолети 59
ГРУ ДАВ групп|| а, -ы ж трупа; делегаты входили в зал небольшими —ами делегатите влизаха в залата на малки групи; профсоюзная, партий- ная ~а профгрупа, партийна трупа; ~а по изу- чению иностранного языка трупа за изучаване на чужд език грустить, грущу, груст|йшь, -ят несв. тъжа, тъгувам; ~ о прошлом тъгувам за миналото грустно (против, весело) 1 нареч. тъжно; ~ улыбнуться, посмотреть усмихна се, поглед- на тъжно 2 безл. като сказ, кому тъжно е; мне ~ тъжно ми е грустн|| ый, -ая, -ое, -ые; грустен, грустна, грусти | о, -ы и грустны (против, весёлый) тъжен, печален, жален; ~ый вид печален вид; ~ый голос тъжен глас; —ая песня тъжна песен; почему вы такая ~ая (так ~ы)? защо сте толкова тъжна? груш|| а, -и ж круша; в саду растёт ~а в в 1 знач.) гъст; —бй лес гъста гора; —ая тра- ва гъста трева; —ые волосы гъста коса 2 (против, жидкий във 2 знач.) гъст; ~бе ва- ренье гъсто сладко; ~ая каша гъста каша гус|| ь, -я, мн. -и, -ей м гъска гуще неизм. сравн. ст. на густой по-гъст Груша градината расте круша; компот из груш компот от круши грядк|| а, -и, мн. гряд|ки, -ок, ~кам ж (не бъркай с клумба) леха (зеленчукова) грязно нареч. и безл. като сказ, (против. чисто) кално; мръсно; на улице ~ после дождя навън е кално след дъжда; в комнате было — в стаята беше мръсно грязн|| ый, -ая, -ое, -ые; грязен, грязна, грязн | о, -ы и грязны (против, чистый) кален; мръсен; ~ый двор кален двор; ~ые руки мръсни ръце; —ая посуда мръсни съдове; ~ое бельё мръсно бельо; ~ый пол мръсен под гряз|| ь, -и, предл. о -и, в -й ж 1 кал; идтй по — и газя из калта; упасть в —ь падна в калта; на улице после дождя ~ь навън след дъжда е кално 2 кал, мръсотия; руки в —й ръцете (му) са мръсни; в комнате —ь в стаята е мръсно губ|| а, -ы, мн. губы, губ, -ам ж устна; верх- няя, нйжияя —& горна, долна устна; красить губы червя устните си; поцеловать в губы целу- на по устните; с улыбкой на —ах с усмивка на уста гуля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. разхождам се; —ть с детьмй разхождам се с децата; —ть по городу, по парку разхождам се из града, из парка гусйн|| ый, -ая, -ое, -ые гъши; ~ый жир гъша мае О —ое перо паче перо густ|| 6й, -ая, -бе, -ые; густ, густа, густ | о, -ы и густы; сравн. ст. гуще 1 (против, редкий д да I частица (против, нет в 1 знач.) да; все пришлй на занятия?— да всички ли дойдоха на занятия?— да; ты закончил работу?— да, за- кончил довърши ли работата?— да, довърших я да II съюз но, обаче, ама; я хотел сделать это, да не было времени исках да направя това, но нямах време давать, даю, даёшь, дают несв. (св. дать) I кого-что кому-чему давам; — больному лекар- ство давам лекарство на болния; ~ ученикам домашнее задание давам домашно на учени- ците; — доход давам доход; земля даёт бога- тый урожай земята дава богата реколта 2 давам, организирам; в театре давали новый спектакль в театъра даваха нова пиеса 3 с инф. давам, шум не давал ему спать шумът му пречеше да спи 4 със съотв. същ. давам; ~ ответ давам отговор; ~ согласие давам съгласие; ~ за- дание давам задача; — обещание давам обеща- ние 5 (повел, давай с инф. на глаг. от несв. в. или с 1 л. мн. ч. бъд. вр.) хайде; давай играть! хайде да играем!; давай сядем! хайде да седнем!; давайте обедать! хайде да обядваме!; давайте поговорйм! хайде да поприказваме! О не — по- коя не оставим на мира; ~ волю (чувствам, слезам и т. н.) давам воля (на чувства, сълзи и т.н.)-, — слово а) давам дума, обещавам; б) давам думата някому; ~ телеграмму изпра- щам телеграма; не — в обйду кого застъпвам се за някого, не позволявам да обидят някого; выговор кому наказвам с мъмрене някого 'давлёни|| е, -я с 1 иалягане; ~е воды наля- гането на водата; атмосферное —е атмосферно налягане; кровяное ~е кръвно налягане; вы- сокое —е (крови) високо кръвно 2 натиск. 60
ДАВ ДВЕ въздействие; оказывать на кого оказвам въздействне върху някого давно нареч. (против, недавно) отдавна; это было ~ това се случи отдавна; он ~ приехал той пристигна отдавна; мы познакомились ~ ние се запознахме отдавна; он живёт здесь ~ той отдавна живее тук; я ~ его не видел отдав- на не съм го внждал даже частица дори, даже; ~ дети это пони- мают даже децата разбират това; он ~ не смотрит на меня той дори не ме поглежда далее нареч. по-нататък; и так ~ и тъй на- татък далёк|| ий, -ая, -ое, -ие; далёк, далек | а, -6, -и; сравн. ст. дальше I (против, близкий в 1 знач.) далечен; —ие страны далечни страни; ~ий путь далечен път; —ое путешествие далеч- но пътуване 2 (против, близкий във 2 знач.) да- лечен; ~ое будущее далечно бъдеще; ~ое прошлое далечно минало; в —ом детстве в да- лечното детство далеко, сравн. ст. дальше (против, близко) 1 нареч. далеч (е), далёко; жить — от города живея далеч от града; сидеть ~ от сцены седя далече от сцената; уехать ~ замина надалече 2 като сказ, далеч (е) е; фронт отсюда ~ фронтът е далеч оттук; до дому ещё ~ още сме далеч от дома (има още много път) 3 като сказ, далеч (е) е; до весны ~ пролетта е още далече О' — за полночь късно след полунощ; ему ~ за сорок той отдавна е прехвърлил чети- ридесет (те); он — не глуп той сьвсем не е глупав; он ~ пойдёт той ще отиде далеч, ще напредне дальнёйш|| ий, -ая, -ее, -ие по-нататъшен, следващ; ждать ~их указаний чакам по-ната- тъшни указания О в ~ем по-нататък, за- напред, за в бъдеще; в —ем мы обо всём дого- воримся по-нататък ние ще се уговорим за всичко дальн|| ий, -яя, -ее, -ие далечен; ~ие районы страны отдалечени (те) райони на страната; ~ий путь далечен път дальше неизм.. I сравн. ст. на далёкий по- далечен 2 сравн. ст. на далеко по-далече 3 нареч. след това, после, по-нататък; что бу- дет ~? какво ще стане по-нататък?; рассказы- вай — разказвай по-нататък данн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 дадеп; ~ый факт даден факт; ~ое условие дадено условие; в —ом случае в дадения случай; в —ое время понастоящем; в ~ый момент в момента; в ~ую минуту в тази минута 2 като същ. дани | ые, -ых мн. данни; по официальным —ым според офици- алните данни; сделать вывод на основании мно- гих —ых направя извод въз основа на много данни дарить, дарю, дар | ишь, -ят несв. (св. пода- рить) кого-что кому-чему (по)дарявам; ~ дё- вушке цветы подарявам на девойката цветя дат|| а, -ы ж дата; ~а рождения дата на раждането; указать ~у посоча датата; Седь- мое ноября тысяча девятьсот семнадцатого го- да— историческая ~а Седми ноември 1917 година е историческа дата дательный: ~ падёж грам. дателен падеж дать, дам, дашь, даст, дад|| им, -йте, -ут, мин. дал, дала, дал|о, -и (нё дал, не дала, нё дало, нё дали) св. (несв. давать) 1 кого-что кому-чему, също с инф. дам; ~ кнйгу това- рищу дам книгата на другаря си; — свой адрес знакомым дам адреса си на познатите; дайте мне ключ от комнаты дайте ми ключа от стаята; фабрика далй за мёсяц много мётров ткани фабриката произведе за един месец много метри плат 2 дам, организирам; — концёрт дам кон- церт; ~ обед в честь высокого гостя дам обед в чест на високия гост 3 с инф. дам; — кому пить, есть дам на някого да пие, да яде 4 със съотв. същ. дам; — приказ дам заповед; — сиг- нал дам сигнал О ~ волю (чувствам, слезам и т. н.) дам воля (на чувства, сълзи и т. н.); — слово а) дам дума, обещая; он дал слово не опаздывать той обеща да не закъснява; б) дам думата някому; председатель дал мне слово после перерыва председателят ми даде думата след почивката; — телеграмму изпратя теле- грама; не ~ в обйду кого застъпя се за няко- го, не позволя да обидят някого; — пощёчину ударя плесница; я тебе дам! ще ти дам да раз- берет!; как пить ~ сто на сто, непременно дач|| а, -и ж вила; большая, новая —а голяма, нова вила: жить на ~е живея на вилата; по- ёхать на —у замина на вилата два, двух м, с два, две; двама; две, двух ж числ. две; — человёка двама души; двум то- варищам на двама другари; ~ окна два про- зореца; — села две села; около двух рублёй около две рубли; он живёт двумя этажами вы- ше той живее два етажа по-горе; две жёнщины две жени; двум подругам на двете приятелки; с двух сторон от двете страни двадцат|| ый, -ая, -ое, -ые числ. двадесети; ~ые годы двадесетте години двадцати ь, -н числ. двадесет; —ь человёк 20 души; —ь пять лет 25 години двенадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. дванадесети двенадцати ь, -и числ. дванадесет; —ь дё- вочек и мальчиков 12 момичета и момчета; до ~и лет до 12 години; к —и часам към 12 ча- са; в году —ь мёсяцев годината има 12 месеиа двер|| ь, -и, предл. о -и, в (на) -й, мн. {също като ед. ч.) -и, -ёй. твор. -ьмй и -ями ж (не бър- кай с ворота) врата; дубовая —ь дъбова врата; — ь в комнату врата (та) към стаята; открыть, закрыть ~ь отворя, затворя вратата; войти в ~ь вляза през вратата; подойти к ~и (к —ям) приближа се до вратата; стоять у —и, у —ёй, 61
ДВЕ ДЕД в ~ях стоя до, на вратата О показать (на) ~ь кому посоча вратата на някого, изгони някого; при закрытых ~ях при закрити врати двести, двухсот числ. двеста; — человек 200 души; в двухстах метрах от дороги на 200 метра от пътя двйгател|| ь, -я м двигател; электрический, реактивный ~ь електрически, реактивен двига- тел; ~ь внутреннего сгорания двигател с вътрешно горене; включить, выключить ~ь включа, изключа двигателя двйга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. что и чем движа, местя, премествам; ~ть мебель премествам мебелите; ~ть руками мърдам ръцете си двйга|| ться, -юсь, -ешься, -ются и двй- ж| ешься, -утся несв. движа се; ~ться быстро, медленно движа се бързо, бавно; трамвай ~ется по рельсам трамваят се движи по релсите; поезд движется со скоростью сто километров в час влакът се движи със скорост 100 кило- метра в час; не ~йся! не мърдай! движении е, -я с движение; быстрое, медлен- ное ~е бързо, бавно движение; приводить в ~е пускам в движение, задвижвам; приходить в ~е задвижва се; —е руки, головы движение на ръката, на главата; быстрые, ловкие ~я бързи, ловки движения; сделать осторожное ~е на- правя предпазливо движение; лежать без ~я лежа неподвижно; правила уличного ~я пра- вилата за уличното движение; на улицах горо- да большое ~е по улиците на града има голямо движение; революционное, рабочее ~е рево- люционно, работническо движение; ~е борцов за мир движението на борците за мир двое, двоих, двоим числ. (с одуш. същ? м. р., със същ., имащи само мн. ч., и с личн. мест, в мн. ч.) два, двама, две; ~ братьев двама братя; мужчин двама мъже; ~ детей две деца; суток две деноношия; нас, вас, их ~ ние сме, вне сте, те са двама двойк|| а, -и, мн. двб | йки, -ек, -йкам ж двой- ка; ему поставили ~у писаха му двойка двойи|| ой, -ая, -бе, -ые двоен; ~бй расход двоен разход; ~ая плата двойна такса; ~ые двери двойни врати двор, -а м двор; въехать во ~ вляза в двора (с превозно средство); вход в дом со ~а входът е откъм двора; окна выходят во ~ прозорците гледат към двора 0 на ~ё (на)вън, вънка дворII ёц, -ца м 1 дворец; мраморный ~ мра- морен дворец; Большой Кремлёвский ~ёц Го- лемият кремълски дворец; во ~цё находится му- зей в двореца има музей 2 чего Дворец; Дворёц культуры Дворец на културата; Дворёц съёз- дов Дворец на конгресите; соревнования во Дворцё спорта състезания в Двореца на спорта; заниматься в кружкё при Дворцё пиоиёров участвувам в кръжока при Двореца на пионе- рите двоюродн|| ый, -ая, -ое, -ые: ~ый брат бра- товчед; ~ая сестра братовчедка двухсот|| ый, -ая, -ое, -ые числ. двустотен дёвочк|| а, -и, мн. дёвоч | ки, -ек, -кам ж (не бъркай с девушка) момиче (нце); —а и маль- Девочка чик момиченце и момченце; ~а семи лет моми- ченце на 7 години; ~и играют в куклы моми- ченцата играят на кукли дёвушк|| а, -и, мн. дёвуш|ки, -ек, -кам ж (не бъркай с дёвочка) девойка, момиче; молодая, Красивая ~а младо, хубаво момиче девяибст|| о, -а числ. деветдесет; —о человёк 90 души; дёдушке исполнилось ~о лет дядо (ми) навърши 90 години девянбст|| ый, -ая, -ое, -ые числ. деветдесети девятисот!! ый, -ая, -ое, -ые числ. деветстотен девятнадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. деветна- десети девятнадцати ь, -и числ. деветнадесет; —ь лет 19 години девят|| ый, -ая, -ое, -ые числ. девети дёвят|| ь, -й числ. девет; ~ь человёк 9 души; приходйть на работу к ~й часам утра идвам на работа към 9 часа сутринта девятьсот, девятисот числ. деветстотин; л- рублёй 900 рубли дед, -а м (не бъркай с дядя) дядо 0 Дед- мороз Дядо Мраз дёдушк|| а, -и, мн. дёдуш |ки, -ек, -кам м (не бъркай. с дядя) дядо; ~а с внуком дядо с внуче 62

ДЕЕ деепричастиЦ е, -я с грам. деепричастие дежурить, дежур | ю, -ишь, -ят несв. дежуря; — по школе главен дежурен съм в училище; ~ на заводе дежуря в завода дежурн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 дежурен; ~ый врач, учитель дежурен лекар, учител 2 като същ. дежури | ый, -ого м дежурен; дежурн | ая, -ой ж дежурна; ~ый по школе, по вокзалу дежурен в училището, на гарата; кто сегодня ~ый? кой е дежурен днес? дёйствиЦ е, -я с 1 действие; постъпка; наме- тить план ~й набележа план за действие; его ~я не получили одобрения неговите дей- ствия не получиха одобрение 2 действие, рабо- та; мехаийзма работата на механизма; привести в ~е пусна в действие 3 (въз) дей- ствие; ~е солнечных лучей на растения въздей- ствие(то) на слънчевите лъчи върху растения- та; под ~ем тепла под действието на топлината; лекарство оказало сильное ~е лекарството оказа силно въздействие 4 действие, акт; драма в четырёх ~ях драма в 4 действия О вводить/ ввести в ~е пускам/пусна в експлоатация; вступать/ вступить в ~е влиза/влезе в сила действительно нареч. действително, наисти- на; он — болей той наистина е болен действительности ь, -и ж действителност; современная ~ь съвременната действителност О в ~и в действителност действ И овать, -ую, -уешь, -уют несв. 1 дей- ствувам; ~овать самостоятельно, решительно действувам самостоятелно, решително; отряд ~овал в тылу врага отрядит действуваше в ти- ла на противника 2 (само 3 л.) работи; как ~ует этот прибор? как работи този уред? 3 на кого-что и без доп. (въз)действувам, влияя; лекарство хорошо ~ует лекарството действува добре; угрозы на него не ~уют заплахите не му действуват О ~ующие лица действуващи лица декабри ь, -я м декември; ои приедет в ~ё (пятого '~я) той ще пристигне през декември (на пети декември) декабрьск|| ий, -ая, -ое, -ие декемврийски делать, дела | ю, -ешь, -ют несв, (св. сделать) 1 что правя, върша; ~ всё быстро, хорошо правя всичко бързо, добре; ничего не ~ нищо ие върша 2 что правя, постъпвам; так нельзя ~ така не се прави; что вы собираетесь ~? какво миелите да правите?; ои ие знал, что ~ той не знаеше какво да прави 3 что правя, изработ- вам; ~ мебель правя мебели 4 что правя; ~ замечание правя забележка; ~ ошибки правя грешки; ~ подарок правя подарък; ~ уступку кому правя отстъпка на некого; ~ попытку пра- вя опит; ~ выговор мъмря 5 кого-что кем-чем или каким правя; — кого своим помощником правя некого свой помощник; очки делали его неузнаваемым очилата го правеха неузнаваем ДЕМ О ~ вид преструвам се, правя се; ~ из мухи слона правя от мухата слон, от нищо нещо делаII ться, -ется, -ются несв. (само 3 л.) става; что здесь —ется? какво става тук? делегат, -а м делегат; ~ съезда делегат на конгреса; ~ от завода делегат от завода делегации я, -и ж делегация; советская ~я съветска делегация; иностранная ~я чужде- странна делегация; встречать —ю посрещам делегация(та); в конгрессе участвовали ~и многих стран в конгреса взеха участие делега- ции от много страни делёии|| е, -я с 1 разделяне, делене; ~е на части разделяне на части 2 (против, умноже- ние) деление; ~е чисел деление на числата делить, делю, дел | ишь, -ят несв. (св. разде- лить) 1 кого-что деля, разделяй; ~ учеников на группы разделяй учениците на групп 2 что (против, умножать) деля; ~ числа деля числа 3 что с кем деля, споделям; ~ с друзьями горе и радость споделям с приятелите си скръб и радост делиться, делюсь, дёл|ишься, -ятся несв. 1 (св. разделиться; само 3 л.) дели се; звуки де- лятся на гласные и согласные звуковете се де- лят на гласни и съгласни 2 (св. поделиться) чем с кем споделям; ~ с кем знаниями, опы- том работы споделям с некого своите знания, опита си в работата дел || о, -а, мн. -а, дел, -ам с работа; дело; в некой съчетание с род. п. не се превежда; важное, трудное ~о важна, трудна работа; ~о воспитания молодёжи възпитанието на младежта; заниматься общественными ~ами занимавам се с обществена работа; прини- маться за ~ о залавям се за работа; иметь много дел имам много работа; быть без -~а нямам работа; текущие ~а текущи работи; обсуждать ~а завода обсъждам работите иа завода; министерство внутренних дел министер- ство на вътрешните работи; защита Родины — ~о всего народа защитата на родината е дело на целня народ; труд — ~о чести трудът е въпрос на чест; это наше общее ~-о това е наша обща работа <} ~о в том, что... работата е там, че...; в (на) самом —е в действителност; в чём ~о? какво има?; иметь ~о с кем-чем имам ра- бота с некого-нещо; на ~е в действителност; то и ~о постоянно; как ~а? как върви ра- ботата? демократически ий, -ая, -ое, -ие демократи- чен; ~ий строй демократичен строй; -~ая рес- публика демократична република демократии я, -и ж демокрация; социалисти- ческая ~я социалистическа демокрация; партийная ~я партийна демокрация демонстрации я, -и ж демонстрация, манифе- стация; праздничная ~я трудящихся празнич- на манифестация на трудещите се; участвовать 64
ДЕН ДЕР Д Праздничная демонстрация трудящихся на Красной площади в ~и участвувам в манифестацията, в демон- страцията дёиежн|| ый, -ая, -ое, -ые паричен; ~ая ре- форма парична реформа день, дня м ден; зимний, солнечный — зимен, слънчев ден; в середине (в конце) дня в сре- дата (в края) на деня; в два часа дня в 2 часа през деня; дни стали короче дните станаха по- къси; уехать на несколько дней замина за някол- ко дена; вернуться через три дня върна се след 3 дена; в году триста шестьдесят пять дней годината има 365 дни; рабочий ~ продолжает- ся восемь часов работният ден продължава 8 часа; ~ рождения рожден ден; День шахтёра Денят на миньора; День учителя Денят на учи- теля; День Победы Денят на Победата; Между- народный женский ~ Международният ден на жената; дни молодости, юности млади години ф выходной — почивен ден; добрый ~! добър ден! изо дия в — от ден на ден, всеки ден; на днях тези дни; иа днях он уехал отдыхать тези дни той замина на почивка; на днях он будет сдавать экзамен тези дни той ще се явява на изпит деньги, денег, деньгам мн. пари; зарабаты- вать, тратить ~ печеля, харча пари; запла- тить — в кассу платя на касата; положить ~ в кошелёк сложа парите в портмонето О бросать/бросить ~ на ветер хвърлям /хвърля (си) пари (те) на вятъра, пропилявам /пропи- лся пари^те) депутат, -а м депутат, народен представи- тел; Советы народных /v-ов съвети на народ- ните депутата; Съезд народных л/ов СССР Конгресът на народните депутата на СССР деревёнск|| ий, -ая, -ое, -ие селски; ~ая улица селска улица дерёви|| я, -и, мн. дерёв | ни, -ёнь, -ням ж село; большая —я голямо село; жить в —е жи- вея на село; приехать из ~и дойда от село 65 5-612
ДЕР дип дёрев|| о, -а с 1 мн. дерёвь|я, -ев дървб; лиственные, хвойные дерёвья широколистен, Дерево иглолистни дървета; плодовое ~о овошка 2 (мн. няма) дърва, дървен материал деревяинЦ ый, -ая, -ое, -ые дървен; ~ый стол дървена маса; ~ая ложка дървена лъжица; ~ые игрушки дървени играчки держать, держу, дёрж | ишь, -ат несв. кого- что държа; ~ ложку, стакан държа лъжица, водна чаша; ~ портфель в правой руке държа чанта в дясната си ръка; ~ ребёнка на руках държа детето на ръце; ~ ребёнка за руку държа детето за ръка; ~ руки за спиной държа си ръцете зад гърба; книги в шкафу държа книгите в библиотеката; — цветы на окиё държа цветята на прозореца; ~ кого в плену, под арёстом държа някого в плен, под арест <) ~ отвёт за что отговарям за нещо; ~ речь произнасям реч; ~ себя в руках владея се держаться, держусь, дёрж | ишься, -атся несв. 1 за кого-что държа се; ~ рукой за перила държа се за парапета; ои встал, держась за край кровати той стана, като се държеше за края на леглото 2 (само 3 л.) на чём държи се; картина дёржится иа гвоздё картината се държи на пирон; полка ёле дёржится полината едвам се държи 3 как държа се; ~ скромно, увёренно държа се скромно, уверено 4 чего придържам се; — правой стороны движа се отдясно десят|| ок, -ка м десет, десет парчета, десети- на; ~ок карандашей, папирос, яйц, яблок де- сет(ина) молива, цигари, яйца, ябълки десят|| ый, -ая, -ое, -ые числ. десети; ~ый вагби десети вагон; в —ом часу в 9 и нещо дёсят|| ь, -й числ. десет; ~ь человёк, домов, лет 10 души, къщи, години; с ~й часов утра от 10 часа сутринта дёти, детёй, дётям, детёй, детьмй, о дётях мн. I (мн. ч. към ребёнок: против, взрослый във 2 знач.) деца; — школьного возраста деца на училищна възраст; спектакль для детёй стектакъл за деца; ~ играют в саду децата играят в градината 2 деца; у него ужё взрос- лые ~ децата му са вече големи; у них нет детей те нямат деца дётск|| ий, -ая, -ое, -ие детски; ~ий возраст детска възраст; ~ие годы детски години; ~ая комната детска стая; ~ие кнйги, йгры, болёз- ии детски книги, игри, болести () ~ий дом детски дом; ~ий сад детска градина дётств|| о, -а с детство, детинство; счастлй- вое ~о щастливо детство; друзья ~а приятели от детинство; в ~е он жил в дерёвне като малък той живееше на село дешевле неизм. I сравн. ст. на дешёвый по- евтин 2 сравн. ст. на дёшево по-евтино дёшево, сравн. ст. дешёвле нареч. (против. дорого) евтнно; ~ купйть, продать что евтино купя, продам нещо дешёв|| ый, -ая, -ое, -ые; дёшев, дешева, дё- шев | о, -ы; сравн. ст. дешёвле (против, доро- гой в 1 знач.) евтин; ~ый товар евтина стока; купйть что по ~ой ценё евтино купя нещо дёятел|| ь, -я м деец, деятел; государственный ~ь държавен деец; общёствеииый, политйче- ский ~ь обществен, политически деец; заслу- женный ~ь науки, искусства заслужил деятел (деец) на науката, на изкуството дёятельност|| ь, -и ж дейност; научная, об- щёствеиная, трудовая ~ь научна, обществена, трудова дейност; жизнь и —ь В. И. Ленина животът и дейността на В. И. Ленин диагноз, -а м диагноза диалёктик|| а, -и ж диалектика; ~а природы диалектика на природата диалектически ий, -ая, -ое, -ие диалектически; ~ий материалйзм диалектически материалнзъм диаметр, -а м диамётър; окружности диа- метър(ът) на окръжност(та) диван, -а м диван, канапе; сесть иа ~ сед- на на канапето; лежать на ~е лежа на дива- на дйк|| ий, -ая, -ое, -ие див; ~ие звёри диви зверове; —ая утка дива патина; ~ий виноград дива лоза; ~ие горы, скалы диви плянини, скали диктатур|| а, -ы ж диктатура; ~а пролетариа- та диктатурата на пролетариата диплом, -а м диплом (а); — инженера дипло- ма на инженер; получйть, выдать ~ об окон- чании института получа, издам диплома за за- вършено висше образование; получйть ~ "пёр- вой стёпени на конкурсе пианйстов получа диплом първа степей на конкурса за пианистн дипломатически ий, -ая, -ое. -ие дипломати- чески; —ие связи дипломатически връзки; 66
ДИР установить, прекратить ~ие отношения устано- ви, скъсам дипломатическите отношения директор, -а, мн. -а, -6в м директор; ~ школы директор на училището дирижёр, -а м диригент; ~ хора диригент Дирижёр на хор (а); оркестр под управлением известно- го ~ а оркестър, ръководен от известен дири- гент дисциплин|| а, -ы ж дисциплина; школьная ~а училищна дисциплина; трудовая, партий- ная ~а трудова, партийна дисциплина; соблю- дать, нарушать ~у спазвам, нарушавам дис- циплината длин|| а, -ы ж дължина; ~а стола, верёвки, улицы дължина на масата, на въжето, на улицата; измерить ~у комнаты измеря дължи- ната на стаята; измерить комнату в ~у и в ширину измеря дължината и ширината на стая- та; доска ~6й в метр дъска, дълга един метър; меры ~ы мерки за дължина; прыжок в ~у скок на дължина длйнн|| ый, -ая, -ое, -ые; длинен, длинна, длйнн |о, -ы и длинны (против, короткий) дълъг; ~ая доска дълга дъска; ~ая улица, река дълга улица, река; ~ая дорога дълъг път; ~ое платье дълга рокля; ~ые волосы дълга коса; ~ый доклад, рассказ дълъг доклад, разказ длйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые; длйтелен, длй- тельн|а, -о, -ы продължителен, дълъг; — ый отпуск дълга отпуска; ~ая командировка продължителна командировка; ~ая болезнь продължителна болеет: ~ое отсутствие продъл- жително отсъствие для предлог с род. п. за; полка ~ книг поли- ца за книги; ящик ~ пйсем и газет кутия за писма и вестници; места ~ пассажйров с детьми места за пътници (майки) с деца; курйть — вредно ~ здоровья пушенето е вредно за здра- ДОБ Д вето; прогулки полезны ~ детей разходките сг полезни за децата дневн|| бй, -ая, -бе, -ые днёвен; —бй свет днев- на светлина; в —бе время през деня; —ая норма дневна норма; работать в ~ую смену работа дневна смяна днём нареч. денем, през деня; утром на улице было холодно, а ~ стало тепло сутринта навън беше студено, а през деня стана топло; — он работает, а вечером учится денем той работа, а вечер ходи на училище дио, дна с дъно; ровное ~ равно дъно; ~ ре- ки, озера дъното на реката, на езерото; на дне моря на морското дъно; достать со дна моря извадя от дъното на морето; ~ бочки, бутылки, ведра дъното на бъчвата, на шишето, на кофата: перевернуть лодку вверх ~м обърна лодката с дъното нагоре О идти/пойти ко дну потъвам/ потъна; пить до дна пия (на) екс до предлог с род. п. 1 (часто с предлозите от, с — предел за разстояние или време) до; от Москвы до Ленинграда от Москва до Ленин- град; до реки уже близко реката вече е близо; от восхода до заката от изгрев до залез; с утра до вечера от сутрин до вечер; от начала до конца от началото до края; до отхода поезда осталось пять минут до тръгването на влака ос- тават 5 минути; доехать до города стигна града; ждать до вечера чакам до вечерта; борьба до победы борба до победа; смеяться до слёз смея се до сълзи 2 (възрастова граница) под; дети до шестнадцати лет деца под 16 години г {против, после във 2 знач.) преди, до; до войны преди войната; до революции преди революция- та 4 (предел за количество) около; до; в зале помещается до тысячи человек залата по- бира около 1000 души; мороз доходил до сорока градусов студът стигаше (до) 40° О до завтра до утре; до свидания! до виждане!; до того, что... така, че.., до такава степей, че..; он до того ус- тал, что сразу заснул той така се измори, че веднага заспа добавить, добав|лю, -ишь, -ят св. (несв. до- бавлять) что и чего добавя, прибавя; ~ три руб- ля добавя 3 рубли; ~ сахару в чай сложа още захар в чая; ~ несколько слов прибавя ня- колко думи; мне нечего ~ няма какво да добавя добавлении е, -я с добавяне, прибавяне добавля|1 ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. доба- вить) что и чего добавим, прибавим добива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. добиться) чего домогвам се; постигам; —ться своей цели преследвам целта си добиться, добь | юсь, -ёшься, -ются, повел. добейся св. (несв. добиваться) чего домогна се; постигна; — успеха, признания постигна ус- пех, признание; — своей цели постигна целта си 67 5
ДОБ добр|| 6, -а (мн. няма) с 1 (против, зло в 1 знач.) добрина, добро (дело); стремиться делать ~б стремя се да правя добрини; желать — а кому желая някому доброто 2 имот, богатст- во, лични вещи; чужое ~6 чуждо богатство добровольно нареч. доброволно; ~ согласить- ся на что съглася се доброволно за нещо добровбльн|| ый, -ая, -ое, -ые доброволен; ~ый труд доброволен труд; ~ая помощь добро- волна помощ дббрН ый, -ая, -ое, -ые; добр, добра, добро, добры (против, злой в 1 знач.} добър; ~ый че- ловек добър човек; ~ая улыбка добра усмивка; —ое лицо добро лице; —ые глаза добри очи О —ое утро (с ~ым утром)! добро утро!; — ый день! добър ден!; —ый вечер! добър ве- чер!; всего —ого! всичко хубаво!; по ~ой воле доброволно добывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. добыть) что добивам, изкарвам; ~ть золото, нефть до- бивам злато, нефт; ~ть масло из семян рас- тений добивам масло от семената на растения- та добыть, добуд | у, -ешь, -ут, мин. добыл, добы- ла, добыл | о, -и св. (несв. добывать) что добия, изкарам; — за смену много тонн руды добия за една смяна тонове руда добыч|| а, -и ж добиване; добив; —а нефти, руды добив на нефт, на руда довёри|| е, -я с доверие; полное ~е пълно до- верие; оказывать ~е оказвам доверие; терять — е губя доверие; пользоваться ~ем коллек- тива ползвам се с доверието на колектива; его слова не заслуживают —я думите му не за- служават доверие; входить /войти в ~е к кому печеля / спечеля доверието на някого; выхо- дить / выйти из ~я (у кого) губя / загуби доверието (на някого) довёрй ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. доверять във 2 знач.) кому что и с инф. доверя, поверя; —ить бабушке воспитание детей поверя на ба- бата възпитанието на децата; ~ить тайну другу доверя тайна на приятеля си доверяй ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (само несв.) кому вярвам, имам доверие; ~ть врачу, учителю имам доверие на лекаря, на учителя; солдаты ~ли своему командиру войниците вяр- ваха на (в) своя командир 2 (св. доверить) кому что и с инф. доверявам, поверявам; —то вам получить мой деньги упълномощавам ви да получите парите ми довести, довед|у, -ёшь, -ут, мин. довёл, до- вел] а, -о, -й св. (несв. доводить) 1 кого до чего довела, заведа; ~ ребёнка до дома довода детето до дома 2 что до чего докарам, прока- рам; ~ железную дорогу до моря прокарам же- лезопътна(та) линия до морето 3 кого до чего довела, докарам; ~ до отчаяния докарам до от- чаяние ДОЕ доводить, довожу, довод]ишь, -ят несв. (св. довести) 1 кого до чего довеждам, завеждам 2 что до чего докарвам, прокарвам; — работу до конца завършвам работата 3 кого до чего до- веждам, докарвам; ~ до слёз докарвам до сълзи О ~ до свёдеиия кого съобщавам на някого довольно нареч. 1 доволно; он ~ улыбался той се усмихваше доволно 2 (с прил. или нареч.) доста, достатъчно; — красив, умён доста хубав, умен; — быстро, медленно, хорошо доста бързо, бавно, добре; прошло — много времени мина доста време 3 чего и с инф. стига, достатъчно, доста; — споров стига спорове; ~ спорить, шуметь стига сте спорили, шумели; с меня ~! от мене толкова! довбльн|| ый, -ая, -ое, -ые; доволен, до- вбльн | а, -о, -ы, кем-чем доволен; —ый вид доволен вид; он доволен работой той е доволен от работата; отец доволен сыном бащата е до- волен от сина си; зрйтели остались —ы новым спектаклем зрителите останаха доволни от но- вия спектакъл догада|| ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. догадываться) (до)сетя се; —ться, как откры- вается замок досетя се как се отключва бравата; они —лись послать телеграмму те се сетиха да пратят телеграма догадывай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. догадаться) (до)сещам се; я ~юсь, что вы здесь недавно досещам се, че сте тук отскоро догнать, догоню, догбн | ишь, -ят, мин. догнал, догнала, догнал | о, -и св. (несв. догонять) кого- что догони, достигна, настигна; — товарищей, которые ушлй вперёд настигна приятелите, конто са напред; — передовое предприятие достигна челното предприятие договаривай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. договориться) с кем о чём и с инф. уго- варям се, споразумявам се; —ться с друзьями о поездке уговарям се с приятелите за пътуването договор, -а, мн. -ы, -ов м договор, спогодба; мирный ~ мирен договор; ~ о дружбе и взаим- ной помощи договор за дружба и взаимопомощ; заключить, подписать — сключа, подпита до- говор договорН йться, -юсь, -йшься, -ятся св. (несв. договариваться) с кем о чём и с инф. уговоря се, споразумея се, разбора се; —йться с товарищем о встрече уговоря се с приятеля си за срешата; мы —йлись встретиться завтра уговорихме се да се срещнем утре догоняй ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. догнать) кого-что догонвам, достигай, настигай доезжай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. доехать) до чего (до)стигам (с превозно средство)', ~ть до деревни стигам (до) селото доехать, доёд | у, -ешь, -ут св. (несв. доезжать) до чего (до)стигна (с превозно средство); ~ до города стигна (до) града; ~ до поворота стигна 68
дож дом д (до) завоя; ~ до центра на метро стигна до центъра с метрото; как ~ до вокзала? как да стигна до гарата? дождаться, дожд|усь, -ешься, -утся, мин. дождал | ся, -ась, -ось, -йсь св. кого-чего доча- кам; ~ отца, матери, письма, поезда дочакам баща си, майка си, писмото, влака; — успеха, победы дочакам успех(а), победа(та) дождев|| 6й, -ая, -бе, -ые дъждовен; ~ая вода дъждовна вода; —ые капли дъждовни капки дождлйв|| ый, -ая, -ое, -ые дъждовен; —ый день дъждовен ден; —ая погода дъждовно вре- ме дождь, дождя м дъжд; сильный, мелкий, тёп- лый, летний ~ силен, ситен, топъл, летен дъжд; ~ идёт / пошёл вали / заваля (дъжд); начался — заваля (дъжд) дойтй, дойд | у, -ёшь, -ут, мин. дош | ёл, -ла, -лб, -лй св. (несв. доходйть) до чего (до) стигна; ~ до угла стигна (до) ъгъла; — пешком до школы стигна пеша до училище(то); во время наводнения вода дошла до окон по време на наводнението водата стигна до прозорците доказательств|| о, -а с доказателство; приво- дйть —а привеждам доказателства; служйть —ом чего служа за доказателство на нещо дока|| зать, -жу, докаж | ешь, -ут св. (несв. доказывать) что докажа; —зать на практике свой знания докажа на практика знанията си доказыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. дока- зать) что доказвам доклад, -а м доклад; научный, интересный — научен, интересен доклад; ~ о космйческих полётах доклад за космическите полети; делать, читать — изнасям, чета доклад; готовиться к —у готвя се за доклад; выступать с —ом на съезде изнасям доклад на конгреса докладчик, -а м докладчик; — говорйл ин- тересно докладчикът говори интересно докладыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. до- ложйть) кому что и о чём докладвам; ~ть результаты наблюдений (о результатах наблю- дений) докладвам резултатите от наблюденията доктор, -а, мн. -а, -бв м I доктор, лекар; разрешйте войтй? докторе, мога ли да вляза? 2 доктор; ~ наук доктор на науките документ, -а м документ; исторйческий ~ ис- торически документ; важные —ы важни доку- мента; проверять —ы проверявам документи- те долг I, -а, предл. о -е, в -е (мн. няма) м дълг, задължение; гражданский, партййный ~ граждански, партиен дълг; — перед Родиной дълг пред родината; чувство —а чувство за дълг; выполнить свой — изпълня дълга сн долг II, -а (-у), предл. о -е, в -у, мн. -й, -бв м дълг, заем; большой — голям дълг; возвратйть, отдать — върна дълга си; иметь ~й имам дългове О брать в — вземам назаем; давать в ~ давам назаем д6лг|| ий, -ая, -ое, -ие; долог, долга, долг | о, -и и долгй; сравн. ст. дольше (против, короткий във 2 знач.) дълъг; ~ий путь дълъг път; ~ая жизнь дълъг живот; —ое отсутствие дълго от- съствие; —ое время дълго време долго, сравн. ст. дольше нареч. дълго; — разговаривать, ждать разговарям, чакам дълго долета|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. долететь) до чего долитам; стигам със самолет доле|| тёть, -чу, -тйшь, -тят св. (несв. доле- тать) до чего долетя; стигна със самолет; ~тёть от Ленинграда до Москвы за час пътувам със са- молет от Ленинград до Москва 1 час должен, должн | а, -б, -ы като сказ. 1 с инф. трябва, длъжен, задължен; я — уехать трябва да замина; она должна это сделать тя трябва да го направи; завтра мы должны встретиться утре трябва да се срещнем 2 кому дължа, длъжен съм; он ~ мне сто рублей той ми дължи 100 рубли; сколько мы вам должны? колко ви дължим? О должно быть вметн. д. сигурно, вероятно; —о быть, он не приедет той сигурно няма да дойде должности ь, -и, мн. -и, -ей ж длъжност, служба; важная, ответственная —ь важна, от- говорка длъжност; получйть новую ~ь получа нова длъжност; назначить кого на ~ь заве- дующего отделом назнача някого за завеждащ отдел долйн|| а, -ы ж долина; горная ~а планинска долина; ~а рекй долината на реката; спустйть- ся в ~у сляза в долината долож|| йть, -у, долбж | ишь, -ат св. (несв. докладывать) кому что и о чём долбжа; —йть командйру о выполнении задания доложа на командира за изпълнението на задачата дольше неизм. 1 сравн. ст. на долгий по- дълъг 2 сравн. ст. на долго по-дълго дол|| я, -и, мн. -и, -ей ж част, дял, пай; делйть на равные ~и деля на равни части; в его словйх есть ~я правды в думите му има ча- стица истина О на мою (твою, его и т.н.) ~ю, на ~ю кого на мене (на тебе, на него и т.н.), на някого; на твою ~ю досталось не- сколько книг на тебе се паднаха няколко книги дом, -а (-у), мн. -а, -бв м 1 къща, сграда, здание; деревянный, каменный, большой ~ дървена, каменна, голяма къща; ~ в два этажа двуетажна къща; строить ~а строя къщи (сгради); жить в новом ~е живея в нова къща (в нов жилищен блок); войтй в — вляза в сградата; выйти из —а изляза от сгра- дата; библиотека находится в соседнем —е библиотеката се намира в съседното здание 2 дом, жйлище; дойтй до ~у стигна до дома; уйтй йз ~у изляза от къщи; держать в —е со- 69
дом доп Долина баку държа в къщи куче 3 чего дом; Дом куль- туры дом на културата; културен дом; Дом учё- ных дом на учените; Дом книги дом на книгата; —отдыха почивна станция О детский ~ детски дом; на ~ за в къщи; доставить посылку на ~ донеса колет(а) в къщи; на ~у в къши; ра- ботать на ~у работя надомно дома нареч. (где?; не бъркай с домой) в къщи, у дома; сидеть ~ стоя си в къщи; вечером ме- ня не будет —вечерта няма да съм в къщи; я забыл ~ книгу забравих книгата в къщи; чувствовать себя как —чувствувам се като у дома (си) домашн|| нй, -яя, -ее, -не 1 домашен; ~нй адрес, телефон, обед домашен адрес, телефон, обяд; ~яя работа домашна работа; ~ее хо- зяйство домакинство 2 домашен, питомен; ~не животные домашни животни домой нареч. (куда?; не бъркай с дома) в къщи, у дома; идти ~ отивам си в къщи, приби- рам се; позвонить —обадя се в къщи; мне пора —време е да се прибирам донес II тйсь, -ётся, -утся, мин. донёс |ся, -лась, -лось, -лнсь св. (несв. доноситься) донесе се. долети, (до)стигне; издали донёсся крик отда- лече долетя вик доноситься, донос |нтся, -ятся несв. (св. до- нестись) носи се, долита, (до)стига; из окна доносится песня от прозореца долита песен; из сада доносился запах роз от градината се носеше аромат на рози дополнении е, -я с 1 допълване; ~е статьи новыми материалами допълване на статията с нови материали 2 допълнение; ~е к инструкции допълненне към инструкцията; принять проект со всеми ~ямн приема проекта с всички до- пълнения О в ~е к чему в допълнение къ-и не- що; прямое, косвенное ~е грам. пряко, непряко допълнение дополнительны ый, -ая, -ое, -ые допълнителен, добавъчен; ~ые сведения допълнителни све- дения доп6лн|| ить, -ю, -ншь, -ят св. (несв. допол- нять) кого-что допълня; ~нть статью допълня статията дополняН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. до- полнить) кого-что допълвам, допълням; ~ть рассказ подробностями допълвам разказа с под- робности допуска|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. допус- тить) 1 кого (до) пускам; детей до шестнадцати лет на вечерние сеансы не ~ют деца под 16 го- 70
доп днни не се допусках на вечерни прожекции 2 что допускам; —ть ошибки допускам грешки допустить, допущу, допуст | ишь, -ят св. (несв. допускать) 1 кого (до)пусна; — кого к боль- ному пусна някого при болния; — студента к экзаменам допуска студента до нзпити 2 что допуска; — ошибку допуска грешка дорог|| а,- -и ж път; ~а на восток, в лес, в лесу, в горах път на нзток, към гората, през го- рата, в планината; выходить на —у излизам (пеш) на пътя; выезжать на —у излизам (с Дорога превозно средство) на пътя; идти по —е вървя по пътя; ехать по —е движа се по пътя; дом у —я къща край пътя; —а вела к реке пътят водеше към реката; —а домой път към къщи; дальняя —а далечен път; собираться в —у стя- гам се за път; отправляться в —у тръгвам на път; устать с —и уморя се от пътя; отдохнуть с —и почина си от пътя; простудиться в —е настина по пътя () железная —а железопътна линия; по —е а) пътьом; б) с кем в една посока дорого, сравн. ст. дороже нареч. (против, дё- шево) скъпо; вещь стоила очень ~ предметът струваше много скъпо дорог|| бй, -ая, -бе, -йе; дорог, дорога, дбро- г|о, -н; сравн. ст. дороже 1 (против, дешёвый) скъп; —он подарок скъп подарък; — не духи скъп парфюм; покупать по —бй (высокой) цене купувам на висока цена 2 скъп, драг, мил; —бй друг, гость скъп приятел, гост; эта книга мне —а как память об отце тази книга ми е скъпа като спомен за баща ми 3 (само пълна ф.) скъп; — йе товарищи! скъпи другари!; —ой друг! скъпи приятелю!; —ая мама! скъпа мамо! дороже неизм. 1 сравн. ст. на дорогой по-скъп 2 сравн. ст. на дорого по-скъпо дорбжк|| а, -и, мн. дорбж | кн, -ек, -кам ж пътека, пътечка; лесная —а горска пътека; гулять по —ам парка разхождам се по пътеките на парка; беговая —а листа; лётная —а листа за излитане доск|| а, -й, вин. доску, мн. дос | кн, -бк, -кам ж 1 дъска; сосновая —а борова дъска; пилить доску режа дъска; построить сарай из досок дос д построй барака от дъскн 2 дъска; плоча; клас- сная —а черна дъска; мраморная —а мраморна плоча; — а объявлений табло за съобщения; — а для игры в шахматы шахматна дъска; писать мелом на —ё пиша с тебешир на дъска- та доставать, доста |ю, -ёшь, -ют несв. (св. достать) 1 до чего (до) стигам; — рукой до потолка достигай с ръка тавана 2 что вземам, изваждам, свалям; — кнйгу с полки вземам книга от рафта (от етажерката) 3 что намирам, сдобивам се, снабдявам се; — билеты на кон- церт намирам билети за концерт доста|| ваться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. достаться) падам се; ему всегда —ются трудные вопросы винаги му се падат трудни въпросн достав|| нть, -дю, -ишь, -ят св. (несв. достав- лять) 1 кого-что доставя, закарам; —нть про- дукты на дом доставя продуктите в къщи 2 чтосъздам, доставя, причини; он мне —нл много хлопот той ми създаде много грижи доставля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. доста- вить) 1 кого-что доставим, закарвам; —ть пассажиров в аэропорт закарвам пътниците на аерогарата 2 что доставим, причинявам; —ть радость, удовольствие доставим радост, удоволствие; —ть неприятность причинявам неприятно ст достаточно 1 нареч. достатъчно, доста; — сильный доста силен; иметь — денег имам до- статъчно пари 2 безл. като сказ, кого-чего доста- тъчно е, стига; для этого — двух человёк за това стигат двама души' достать, достан|у, -ешь, -ут св. (несв. доста- вать) 1 до чего (до)стигна; — рукой до потолка (до)стигна с ръка тавана 2 что взема, извадя, сваля; — платок из кармана извадя кърпата от джоба си 3 что намеря, сдобия се, снабди се; — в библиотеке нужную кнйгу намеря в библио- теката нужната книга доста|| ться, -нусь, -нешься, -нутся св. (несв. доставаться) падна се; ему —лось от отца мно- го книг той наследи от баща си много книги достигаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. достйг- нуть) чего 1 (до)стигам; —ть бёрега стигам (до) брега; —ть больших размёров достигам големи размери 2 постигам, достигам; —ть боль- шйх успёхов постигам големи успехи достйг|| нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. достиг, -ла, -ло, -ли св. (несв. достигать) чего 1 (до-) стигна; лодка —ла середины рекй лодката до- стигна средата на .реката; к вёчеру мы —нем города привечер ще стигнем (до) града; темпе- ратура —ла сорока градусов жары температу- рата стигна 40 градуса над нулата 2 постигна, достигна; —нуть хороших результатов постиг- на добри резултати достижении е, -я с постижение; —я мировой науки постиженията на световната наука 71
дос дуб достоннствП о, -а с 1 (против, недостаток във 2 знач.) достойнство, положително качест- во; ~о книги, статьи достойнство на книгата, статията; оценить по —у оценя по достойнство; иметь много достоинств имам много достойнст- ва 2 достойнство; чувство собственного —а чув- ство за собствено достойнство; говорить, дер- жаться с —ом говоря, държа се с достойнство достоин || ый, -ая, -ое, -ые; достоин, достбйн | а, -о, -ы чего достоен; человек, ~ый уважения чо- век, достоен за уважение доход, -а м доход, приход, печалба; большой, ежегодный, государственный ~ голям, годишен, държавен доход; трудовые ~ы колхозников трудовите доходи на колхозниците; давать, приносить ~ давам приход; ~ы увеличивают- ся, растут, уменьшаются доходите се увелича- ват, растат, намаляват дохо|| днть, -жу, доход | ишь, -ят несв. (св. дойти) до чего (до)стигам; ~дйть до станции стигам (до) гарата; во время наводнения вода ~дйла до самых окон при наводнението водата стигаше чак до прозорците; лес ~днл до города гората стигаше до града; —дйть до отчаяния стигам до отчаяние дочь, дочери, твор. дочерью, предл. о дочери, мн. дочер|и, -ей ж дъщеря; взрослая ~ голяма дъщеря; старшая, младшая ~ по-голямата, по-малката дъшеря; у неё три дочери тя има три дъщери драм|| а, -ы ж драма; ~ы Чехова драмите на Чехов; театр ~ы н комедии театър за драма и комедия; поставить новую ~у поставя нова драма; ~а в трёх действиях драма в 3 действия драматически ий, -ая, -ое, -не драматичен, драматически; ~нй театр, артист драматичен театър, артист; —нй кружок драматичен кръжок дрёвн|| ий, -яя, -ее, -не древен; ~нй город древен град; ~яя крепость древна крепост; ~ее государство древна държава; ~ие народы, языки древни народи, езици дрова, дров, дровам мн. дърва; сухие, берёзо- вые ~ сухи, брезови дърва; колоть ~ цепя дърва; топить печь ~ми паля печката с дърва дрож|| ать, -у, -ншь, -ат несв. треперя; треса се; пол ~нт подът се тресе; во время землетря- сения -~ал дом при земетресеннето къщата се тресеше; -~ать от холода, от страха треперя от студ, от страх; руки —ат от волнения ръцете (ми) треперят от вълнение; голос —йт от обиды гласът (ми) трепери от обида друг I, -а, мн. друз | ья, -ей, -ьям м (против. враг в 1 знач.) приятел; старый, лучший ~ стар, най-добър приятел; друзья детства прия- тели от детинство; у него много друзей той има много приятели друг II: друг друга (друг другу, друг с другом, друг о друге) един друг, помежду си; любить ~ друга обичаме се; помогать ~ другу помага- ме си; заботиться ~ о друге грижим се един за ДРУГ другН ой, -ая, -ое, -не 1 друг; ~6й человек друг човек; взять —ую книгу взема друга кни- га; надеть ~ой костюм облека друг костюм; уйтй в —ую комнату отида в друга стая; жить на —он стороне улицы живея на другата стра- на на улицата; прийти в ~ой раз, в ~бе время дойда друг път, в (по) друго време; стать ~йм стана друг 2 като същ. друг|ой, -ого м друг(и- ят); друг|ая, -ой ж друга(та); друг|бе, -ого с друго(то); друг | не, -йх мн. други (те); тот н ~он и единият, и другият; один за ~йм един след друг; всё ~бе всичко друго; забо- титься о ~йх грижа се за другите дружбЦ а, -ы ж дружба, приятелство; старая ~а старо приятелство; ~а народов дружба (та) на (между) народите; быть в ~е с кем прияте- ли сме с някого дружеск|| ни, -ая, -ое, -ие дружески, прия- телски; ~нн совет приятелски съвет; ~ая встреча приятелска среща; ~ая помощь дру- жеска помощ; ~не отношения приятелски от- ношения дружественн|| ый, -ая, -ое, -ые; дружествен, дружественн | а, -о, -ы дружески, приятелски; ~ое государство приятелска държава; —ый визйт приятелско посещение дружйть, дружу, друж | ншь, -ат несв. дружа, водя приятелство; ~ с детства дружа от де- тинство; ~ с товарищем по работе дружа с колегата си; онй давно дружат те отдавна дру- жат дружно нареч. (за)дружно, приятелски; жить ~ живея задружно; ~ браться за работу задружно се залавяме за работа дружн|| ый, -ая, -ое, -ые; дружен, дружна, дружи | о, -ы и дружны (за)дружен, приятелски; — ый класс задружен клас; —ая семья задруж- но семейство; ~ая работа задружна работа; ~ые усилия дружни усилия; я с ним дружен аз дружа с него; мы ~ы с детства ние дружим от детинство дуб, -а, предл. на -е, на -у, мн. -ы, -бв м дъб; Дубовый лист 72
дяд дуб старый — стар дъб; в парке росли — ы н берёзы в парка растяха дъбове и брези дубов|| ый, -ая, -ое, -ые дъбов, от дъб; —ый стол дъбова маса дума|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (св. подумать) о ком-чём, над чем и без доп. мисля; —ть о будущем мисля за бъдещето; о Чём ты —ешь? за какво мислиш?; —ть о детях мисля за децата; —ть только о себе мисля само за себе си; —ть над задачей мисля върху задачата; — ю, что это правда мисля, че това е истина; а вы как —ете? а вие как миелите? 2 (само несв.) с инф. мисля, смятам да..; он —ет поехать лётом в Варну той смята през лятото да отиде във Варна дур|| а, -ы ж глупачка, будала дурак, -а м глупак, будала дуть, дую, дуешь, дуют несв. 1 духам; — на свечу духам свещта; дует южный ветер Духа южен вятър; ветер дул с севера вятърът духаше от север 2 безл. духа; от окна дует от прозореца духа; здесь дует тук духа дух, -а м дух; настроение О (не) в —е в (лошо) добро настроение съм; во весь — с всички сили; бежать во весь — тичам с всички сили; падать —ом падам духом дух|| и, -ов мн. парфюм; хорошие —н хубав парфюм; запах —ов аромат на парфюм; флакон —ов шишенце (флакон) парфюм душ, -а м душ; мыться под —ем къпя се Душ под душ; принимать / принять — вземам / взе- ма душ душ|| а, -и, вин. душу, мн. души, душ ж душа; у неё добрая —а тя има добра душа; весело на —ё весело (ми) е на душата £> всей —ой (всем сёрдцем) с цялата си душа (с цялото си сърце); от (всей) -и (от всего сёрдца) от цялата си душа (от все сърце); от всей -и поздравить кого с праздником от все сърце честитя празника на някого; в —ё в душата си; до глубины —й до дъното на душата (си); (не) по —ё кому кто-что допада ми (не ми до- пада) някой-нещо; —а не лежит к кому-чему не (ми) е по сърце, по душа някой-нещо; нямам сърце за нещо\ у меня не лежйт —а к этому дёлу не ми се занимава с тази работа-, говорить по — ам говоря откровено; открывать / открыть душу кому разкривам / разкрия си душата пред някого душёвн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 душевен; —ое состояние душевно състояние; —ые страда- ния душевни страдания 2 сърдечен, искрен; —ый разговор сърдечен разговор; —ое участие искрено участие душно безл. като сказ, (за)душно е; в комна- те было — в стаята беше задушно; мне — задушава ме душн|| ый, -ая, -ое, -ые (против, свёжий във 2 знач.) (за)душен; —ый воздух спарен, тежък въздух; —ый вёчер душна вечер; —ое помещё- нне душно помещение Дым дым, -а (-у), предл. о -е, в -у м днм, пушек; —от костра, от папиросы дим от огън(я), от цигара; из трубы шёл — от комина излизаше пушек; задохнуться в —у задуша се от дима; в комнате было много —у в стаята беше за- димено Дыня дын|| я, -и ж (не бъркай с арбуз) пъпеш; спёлая —я узрял пъпеш; есть — ю ям пъпеш дыр|| а, -ы, мн. дыры, дыр ж дупка; —а на платье дупка на роклята дыхани|| е, -я с дишане; —е больного диша- нето на болния дышать, дышу, дыш | ншь, -ат несв. чем ди- шам; — свёжим воздухом дишам чист въздух дяд|| я, -и, мн. -и, -ей м (не бъркай с дед и дёдушка) чичо; вуйчо; —я и племянник чичо и племенник 73
ЕГО ЕЛЬ Е его мест. 1 вж. он, оно 2 неизм. негов (-а, -о, -и), му; — книга, шапка, комната неговата книга, шапка, стая; — брат, отец брат му, баща му; — товарищи неговите другари еда, еды ж 1 ядене, хранеие; мыть руки перед едой мия ръцете си предн ядене; чистить зубы после еды мия зъбите си след ядене 2 ядене, ястие, храна; вкусная, горячая — вкусна, топла храна; приготовить еду приготвя ядене едва 1 нареч. (ср. еле) едва(м); он — дошёл до дома той едва стигиа до дома; я — поднял чемодан едва вдигнах куфара; тропинка была — заметна пътечката едва се виждаше; звёзды — видны звездите едва се виждат; комната — освещена стаята е едва осветена; его голос — слышен гласът му едва се чува 2 съюз (често като едва только, едва лишь) щом (като), току (-що); — хозяин открыл дверь, собака выбе- жала на улицу щом стопанинът отвори вратата, кучето изтича навън; — (лишь) взошло солнце, мы отправились в путь едва изгря слънцето и ние тръгнахме О — ли надали; — ли он вернёт- ся сегодня надалн ще се върне днес; — не... насмалко, без малко; я — не упал насмалко не паднах; они — не поссорились (те) едва не се скараха единйц|| а, -ы ж единица; складывать — ы събирам единнци; —а измерения единица мар- ка; —а веса, длины единица марка за тегло, за дължнна; денежная —а парична единица; ученик получил —у ученикът получи едини- ца единогласно нареч. единодушно едйнственнИ ый, -ая, -ое, -ые единствен; —ый друг единствен приател; —ый сын единствен син; это —ый выход из положения това е единст- вениат йзход от положението О —ое число грам. единствено число; один-—ый един-единст- вен едйнств|| о, -а с единство; —о мирового про- летариата единството на световния пролета- риат; —о взглядов единство във възгледите; —О интересов сходство на интервенте; —о тео- рии и практики единство на теорията и прак- тиката един|| ый, -ая, -ое, -ые; един, -а, -о, -ы единен; —ый хозяйственный план единен стопанскн план; —ое мнение единодушно мнение; мнр во всём мире — —ая цель миллионов людей мирът в целия свят е обща цел на милионите хора; партия и народ —ы партията и народът са единни О все до —ого всички до един её мест. 1 вж. она 2 неизм. неин (нейна, ней- но, нейни), й; — платье, книга, комната нейната рокля, книга, стая; — друзья приятелите й ёж, ежа м еж, таралеж ежегодно нареч. годишно ежегодн|| ый, -ая, -ое, -ые годишен; —ый отпуск годишен отпуск ежедневно нареч. ежедневно, всекидневно; газета выходит — вестинкът излиза ежедневно ежеднёвн|| ый, -ая, -ое, -ые ежедневен, всеки- дневен; —ый осмотр больных всекидневен прег- лед, всекидневна визитация на бодните; —ая газета ежедневник езд|| а, -ы ж пътуване (с превозно средство) ездить, езжу, ездишь, ездят несв.' (ср. ехать) 1 возя се, пътувам; — на машине возя се с кола; — на лошади яздя кон 2 ходя, идвам, отивам (с превозно средство); — на работу на трол- лейбусе отивам на работа с тролейбус; я езжу за город каждое воскресенье всяка неделя из- лизам извън града ей вж. она еле нареч. (ср. едва в 1 знач.) едва(м), с мъка; он — дошёл до дома той едва стигна до дома; я — сумел закрыть окно с мъка успях да затвора прозореца; лампочка — светит круш- ката едвам свети ёлк|| а, -и, мн. ёлки, ёлок, ёлкам ж 1 смърч; ела; около дома росла —а около къщата рас- тете ела 2 елха; новогодняя —а новогодишна Елка елха; украсить —у украся елхата; прийти в школу на —у дойда в училище на елхата елов|| ый, -ая, -ое, -ые смърчов; елов; —ая шишка смърчова шишарка ель, ели ж смърч; ела; высокая — висока ела ему вж. он, оно 74
ЕСЛ ЖАР Ж если съюз ако (ли), в случай че; —пойдёт дождь, мы вернёмся домой ако завали, ще се върнем в къщи; закрой окно, — будет холодно затвори прозореца, ако стане студено; я был бы рад, ~ бы вы мне позвонили щях да се радвам, ако бяхте ми се обадили естественн|| ый,-ая,-ое,-ые (против, искусст- венный) естествен, природен; ~ые богатства страны природните богатства на страната; —ые границы естествени граница; ~ые науки естествени науки есть I, ем, ешь, ест, едим, едите, едят, мин. ел, ела, ёло, ёлн, повел, ешь несв. кого-что и без доп. (св. съесть и поесть) ям; храня се; ~ кашу, хлеб, яблоко ям каша, хляб, ябълка; — с аппетитом, без аппетита ям с апетнт, без а петит; — медленно ям бавно есть II вж. быть ехать, еду, едешь, едут несв. (ср. ездить) 1 возя се, пътувам; ~ на поезде, на пароходе, по дороге, по лесу, быстро, без остановок пътувам с влак, с параход, по пътя, през гора- та, бързо, без да спирам; —на велосипеде карам колело; ~ на лошади яздя кон; мы с ним вместе ехали в поезде с него заедно пътувахме във влака 2 заминавам (с превозно средство); завтра я еду в Москву утре замина- вам за Москва; товарищ едет на Север другарят ми заминава на Север ещё нареч. 1 още; съешь ~ каши хапни още малко каша; налей ~ стакан чаю налей (ми) още едка чаша чай; он взял — две книги той взе още две книги; он приходил ~ раз той ндва още веднаж; он уехал ~ неделю назад той замина още преди една седмица 2 (все) още; ~ вчера он был здоров вчера той беше още здрав; он —молод той е още млад; он — не вернулся той още не се е върнал 3 (при сравн. ст.) още; — больше, красивее, лучше още по-голям, по-хубав, по-добър О всё ~ все още Ж ж вж. же жадн|| ый, -ая, -ое, -ые; жаден, жадна, жадн|о, -ы и жадны 1 алчен, лаком, свндлив, стиснат; ~ый человек алчен човек; -~ый на деньги алчен за пари; он совсем не жаден той съвсем не е свидлив 2 жаден, силен, голям; -~ый интерес голям интерес; слушать с ~ым вниманием слушам с голямо внимание (но: жаден съм вж. жажда) жажд|| а, -ы ж жажда; сильная ~а силна жажда; испытывать ~у жаден съм жалё|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пожалеть) 1 кого-что жаля, съжалявам; —ть сироту жаля сирачето 2 о чём и със съюз что съжа- лявам; ~ть о прошлом съжалявам за минало- то; он ~л, что не пошёл в театр той съжалява- ше, че не отиде на театър 3 кого-что и чего жаля, скъпя (се); он ~л деньги (денег) той скъпеше парите; ~ть время скъпя времето си; работать не жалея сил работя, без да жаля силите си жалко безл. като сказ, кому (ср. жаль) 1 кого-что и с инф. жал (ми) е; ему ~ брата жал му е за брат му 2 чего, с инф. и със съюзите что, если жал (ми) е, жалко; мне ~ времени жал ми е за времето; —, что вы не придёте жалко, че няма да дойдете жалобЦ а, -ы ж 1 оплакване; —ы на одино- чество оплакване от самота; никто не слышал от него жалоб никой не е чул той да се оплаква 2 оплакване, жалба, тъжба; подать —у на кого подам оплакване срещу някого; обратиться с ~ой в суд подам жалба в съда жаловаться, жалу | юсь, -ешься, -ются несв. (св. пожаловаться) на кого-что 1 също със съюз что оплаквам се; ~ на одиночество оплаквам се от самота; он жалуется, что у него болит рука той се оплаква, че го боли ръка(та); на что вы жалуетесь? от какво се оп- лаквате?; ~ матери, другу, врачу оплаквам се на майка си, на приятеля си, иа лекаря 2 подавам жалба, оплаквам се; — в суд подавам жалба в съда жалост|| ь, -и ж жал (ост), състраданне; чувство ~и чувство на жалост; испытывать -~ь к кому изпитвам състраданне към някого жаль безл. като сказ, кому (ср. жалко) 1 кого-что и с инф. жал (ми) е, мъчно (ми) е; мне ~ сестру мъчно мн е за сестра ми; ~ смотреть на него да ти е жал до го гледаш 2 чего, с инф. и със съюзите что, если свиди (ми) се, мъчно (ми) е, жадно (ми) е, жалко; ему ~ тратить деньги свидят му се парите; для вас мне ничего не за вас нищо не ми се свиди; ~ расставаться мъчно ми е да се разде- ли (с вас); что надо расставаться жалко, че трябва да се разделяме; ~, если вы не придё- те жалко, ако не дойдете жар|| а, -ы ж, често като сказ, жега, горещи- на; пек; в комнате —а в стаята е горещо; сегодня сильная —а днес е голяма горешина; целую неделю стояла —а цяла седмица имаше горещини жарен|| ый, -ая, -ое, -ые пържен, печен; ~ый картофель пържени картофи; ~ая рыба пържена риба; ~ое мясо печено месо жарить, жар | ю, -ишь, -ят несв. (св. под- жарить) что пържа, пека (на скара); — котле- ты пържа (пека) кюфтета; ~ картофель на подсолнечном масле пържа картофи в олио жарк|| ни, -ая, -ое, -не (ср. горячий в 1 знач.) горещ; —нй день горещ ден; ~ая погода го- 75
ЖАР ЖЕР рещо време; —не страны топлите стра- ни жарко безл. като сказ, горещо е; сегодня (очень) днес е (много) горещо; в комнате, на улице в стаята, навън е горещо; мне было ~ беше ми горещо; ему стало ~ стана му горещо жатв|| а, -ы ж жътва, жетва; началась ~а започна жътва; июль — время ~ы юли е време за жътва; машины готовы к ~е машините са готови за жътва жать, жму, жмёшь, жмут несв. 1 (св. пожать) что стискам; ~ руку стискам (му) ръка 2 (само несв., само 3 л.) убива; ботинки жмут обувките (ме) стягат ждать, жду, ждёшь, ждут, мин. ждал, ждала, ждал | о, -н несв. кого-что и чего чакам; ~ товарища, поезда, хорошей погоды чакам приятеля си, влака, хубаво време; я буду — вас у входа в театр ще ви чакам пред входа на театъра; ~ награды, одобрения чакам на- града, одобрение же (ж) частица 1 пък, ама, ами че, де, още. нали; когда же вы приедете? кога най-сетне ще дойдете?; я же сказал ему об этом нали му казах за това; мы поедем сегодня же ние още днес ще заминем 2 също; пак; это был тот же человек това беше същият човек; мы встретимся здесь же (ние) ще се срещнем пак тук; у него есть такая же книга той има същата книга жевать, жую, жуёшь, жуют несв. что дъвча; — пищу дъвча храната желанн|| е, -я с желание; —е уехать желание да замина; выразить ~е познакомиться с кем изразя желание да се запозная с някого; при всём моём —н не могу вам помочь въпреки желанието си не мога да ви помогна жела|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пожелать) 1 чего, с инф. и със съюз чтобы желая, искам; не следует ~ть того, что невозможно не трябва да се иска невъзможното; я не ~ю его видеть не искам да го виждам 2 кому чего и с инф. желая, пожелавам; ~ть кому здоровья, счастья, успехов пожелавам някому здраве, щастие, успехи; ~ю вам скорее поправиться пожелавам ви по-скоро да оздравеете; ~ть всего хорошего пожелавам всичко хубаво железнодорбжнЦ ый, -ая, -ое, -ые железопъ- тен; —ый вокзал железопътна тара; ~ое сооб- щение железопътни съобщения желёзн|| ый, -ая, -ое, -ые железен; —ая крыша ламаринен покрив ф —ая дорога железопътна линия, желеЗница; ехать по ~ой дороге пътувам с влак желёз|| о, -а с желязо жёлт|| ый, -ая, -ое, -ые жълт; —ый цветок жълто цвете; —ая краска жълта боя; платье ~ого цвета жълта рокля 76 Железная дорога желуд|| ок, -ка м стомах жен || а, -ы, мн. жёны, жён ж (не бъркай с женщина) жена, съпруга; у него красивая ~а той има хубава жена женат|| ый, -ые; женат, -ы (против, холостой) женен; —ый человек женен човек; он женат на артистке той е женен за артистка; он ещё не женат той още не е женен жен || иться, -юсь, жён | ншься, -ятся несв. и св. на ком женя се/оженя се; он недавно —йлся на молодой девушке той скоро се ожени за младо момиче Жених и невеста жених» -а м годеник; у иеё есть ~ тя има го- ден и к жёнск|| нй, -ая, -ое, -не женски; ~ая рука, забота женска ръка, грижа; ~ая одёжда женски дрехи, дамско облекло О —ий род грам. женски род женщин || а, -ы ж (не бъркай с жена) жена; красивая ~а хубава жена; пожилая ~а възрастна жена; ~а-врач лекарка; ~а в СССР имёет равные права с мужчиной в Съветския съюз жената е равноправна с мъжа жертв|| а, -ы ж жертва; ради детей она готова иа любые ~ы заради децата си тя е го- това на всякакви жертви; я не могу принять вашей ~ы не мога да приема вашата жертва; ~ы войны жертвите от войната; при аварии самолёта были —ы при самолетната катастро- фа имаше жертви; он стал ~ой несчастного случая той стана жертва на нещастен случай жёртвовать, жертву | ю, -ешь, -ют несв. (св. пожертвовать) кем-чем жертвувам; — лю-
Ж EC ЖУР Ж ббвью, своими интересами жертвувам любовта си, интересите си; собой ради детёй жерт- вувам себе си заради децата; — жизнью жертвувам живота си жест, -а м жест; выразительный ~ изразите- лен жест; сделать — рукой направя жест с ръка; он ~ом пригласил его сесть той го покани с жест да седне жёстк|| ий, -ая, -ое, -ие; жёсток, жестка, жёстк | о, -н; сравн. ст. жёстче (против, мягкий) твърд, корав; ~нй диван твърдо канапе; —ая подушка твърда възглавница; —ая кровать твърдо легло; —не волосы остра коса § -~ий вагон вагон втора класа жесток || нй, -ая, -ое, -ие; жесток, -а, -о, -н жесток; —нй человёк жесток човек; —ая борьба жестока борба; —ий мороз лют студ жестоко нареч. жестоко; — обращаться с кем жестоко се отнасям с някого жёстче неизм. сравн. ст. на жёсткий по- твърд, по-кор ав жечь, жгу, жжёшь, жгут. мин. жёг, жгл | а, -о, -и несв. (св. сжечь) что горя, паля; изгарям; ~ дрова, уголь горя дърва, въглища; — старые письма изгарям стари (те) писма живо нареч. живо, много, силно; — интересо- ваться чем живо се интересувам от нещо жив || бй, -ая, -бе, -ые; жив, жива, жив | о, -ы 1 (против, мёртвый) жив; —ые существа живи същества; ~ая рыба жива риба; его родители ещё жйвы родителите му са още живи; ~ые цветы живи цветя 2 жив, активен; —бй ум буден, пъргав ум; он очень ~бй ребёнок той е много подвижно дете; у него —бй ха- рактер той има жизнерадостен характер; ~6й ннтерёс жив интерес; ~Ье любопытство силно любопитство; принять -~6е участие в споре взема активно участие в спора О остаться в ~ых остана жив, оцелея жйвописН ь, -и ж живопйс; уроки ~н уроци по живопис; заниматься —ью занимавам се с живопис; выставка совремёниой ~н изложба на съвременната живопис живот, -а м (не бъркай с жизнь) корем; лечь на ~ легна по корем животновбдствЦ о, -а с животновъдство; раз- витие — а развитие на животновъдството; сов- хоз занимается —ом в совхоза се развива жи- вотновъдство (то) живбтн|| ое, -ого с животно; дикие н домашние ~ые диви и домашни животни; хищное —ое хищно животно жйдк|| нй, -ая, -ое, -ие; жидок, жидка, жйд- к|о„ -и; сравн. ст. жиже 1 (само пълна ф.) течен; ~ая сталь течна стомана; ~ий кисло- род течен кислород; —ое топливо течно гориво 2 (против, густой във 2 знач.) рядък, разреден; ~ий суп рядка супа; ~не волосы рядка ко- са; —ое молоко рядко мляко; ~нй чай слаб чай жйдкост|| ь, -и ж течност; прозрачная ~ь прозрачна течност; вода, молоко— ~и водата и млякото са течности жиже неизм. сравн. ст. на жидкий във 2 знач. по-рядък, по-разреден жйзненн|| ый, -ая, -ое, -ые жизнен; —ые ус- ловия условия за живот жнзн|| ь, -и ж (не бъркай с живот) живот; возннкновённе ~н на Землё възникване на жи- вота върху Земята; законы —н законите на живота; в начале —н в началото на живота (си); до конца —и до края на живота (си); долгая, короткая, ннтерёсная —ь дълъг, кратък, ин- тересен живот; ~ь в городе, в деревне живот в града, на село; вестй одинокую —ь водя самотек живот; общёственная, политйческая, партийная, научная —ь обществен, политичес- ки, партиен, научен живот; ~ь страны, общест- ва, завода, института животът на страната, на обществото, на завода, на института жнлнщП е, -а с жилище; человёка жили- щето на човека жнлйщн|| ый, -ая, -ое, -ые жйлищен; —ые условия жйлищни условия жнл|| бй, -ая, -бе, -ые (предназначен) за жи- веене, жйлищен; —ая площадь жилищна площ; —ая комната стая за живеене жир, -а (-у), мн. -ы, -бв м мазнина, тлъстина; мае, лой; свиной свинска мае; говяжий — говежда лой; рыбий — рибено масло жйрн|| ый, -ая, -ое. -ые тлъст, мазен, лоен; — ый кусок мяса тлъсто парче месо жйтел|| ь, -ям жител; городской, сельский ~ь градски, селски жител; —н города, дерёвни жителите на града, на селото жить, жив | у, -ёшь, -ут, мин. жил, жила, жй- л|о, -и несв. 1 живея; он жил долго той живя дълго; рыбы не могут без воды рибите не могат да живеят без вода; дуб живёт более ста лет дъбът живее над 100 години 2 где, как живея; — в СССР, за гранйцей, в городе, в новом доме живея в СССР, в чужбина, в града, в нова къща (сграда); — хорошо, плохо, друж- но живея добре, лошо, задружно; он живёт на пятом этаже той живее на петия етаж; он жил на Сёвере три года той живя на Север 3 го- дини 3 кем-чем живея; ~ ннтерёсами народа живея с интересите на народа; он живёт воспо- минаниями той живее със спомени жук, -а м бръмбар журнал, -а л 1 списание; художественный, научный, политический художествено, науч- но, политическо списание; — мод моден журнал; напечатать статью в ~е публикувам статия в списание; — выходит каждый мёсяц списанието излиза ежемесечно 2 дневник; школьный ~ училищен дневник; поставить оцёнку в ~(е) 77
ЖУР ЗАБ внеся бележката в дневника; — для записи наблюдений дневник за наблюденията журналист, -а м журналист; военный ~ вое- иен журналист журналйсткЦ а, -и, мн. журналист | ки, -ок, -кам ж журналистка; нзвёстная — известна журналистка 3 за предлог I с вин. и твор. п. 1 (вин. п. куда?— посока, твор. п. где?— място) зад, отвъд, отта- тък, извън, вън от; выйти за дверь изляза навън; остановиться за дверью спра пред вратата; по- вернуть за угол завия задъгъла; стоять за углом стоя зад ъгъла; поехать за город отида извън града; жить за городом живея извън града; бросить что за окно хвърля нещо през прозореца; за окном виден лес от прозореца се вижда гората 2 (с вин. п. след глаголите са- диться, сесть, стать, приняться, взяться и т. н., с твор. п. след глаголите сидеть, стоять и т. и.) на, за; сесть за стол, за рояль седна на масата, на рояла; садиться за книги, за работу залавям се за книгите, за работата; сидеть за книгами чета; сидеть за работой работя; взяться за учё- бу заловя се за учене II с вин. п. I (обект на действието) за; взяться за ручку двери хвана се за дръжката на вратата; держаться за пе- рила държа се за парапета; вести ребёнка за руку водя детето за ръка 2 (продължителност, времетраене) за, през; подготовиться к эк- заменам за неделю подготвя се за изпити за една седмица; сделать всю работу за день (за один день) свърша цялата работа за един ден; за ночь снег растаял през нощта снегът се стопи; за зиму (за всю зиму) я ни разу не простудился през цялата зима нито веднаж не настинах 3 (предшествуване, обикн. с предлог до) преди; за час до обеда един час преди обед; за день до отъезда един ден преди заминаването; за месяц до каникул един месец преди ваканцията; за год до окончания института една година преди завършването на института 4 (причина) за, заради; благодарить за помощь, за подарок благодаря за помощта, за подаръка; уважать за ум уважавам за ума (му); награда за заслу- ги награда за заслуги (те); наказание за пре- ступление наказание за престъпление(то); за что вы на меня сердитесь? за какво ми се сърди- те? 5 (против, против в 3 знач.) за; борьба за мир бор ба за мир; сражаться за Родину сража- вам се за родината; голосовать за предложение гласувам за предложението 6 (стойност) за; срещу; сделать что за деньги, за плату направя нещо за пари, срещу заплащане; купить книгу за два рубля купи книгата за 2 рубли 7 (за- мяна) вместо; дежурить за товарища дежуря вместо приятеля си; сделай это за меня направи това вместо мене 8 (употр. се с думите бояться, волноваться, беспокоиться, радоваться, отве- чать, рад, стыдно, страшно и т. н.) за; волно- ваться за детей вълнувам се за децата; бояться за чью жизнь боя се за нечий живот; рад за тебя радвам се за тебе; мне стыдно за вас срам ме е за вас III с твор. п. I (последователност в пространството) след; подир; идите за мной вървете след мене; собака бежала за хозяином кучето тичаше след стопанина си 2 (последова- телност във времето, често при повтаряне на същ.) след; день за днём ден след ден; месяц за месяцем месец след месец; год за годом година след година; читать книгу за книгой чета книга след книга 3 (едновременност) през време на; по време иа; за ужином шёл разговор о погоде по време на вечерята говорихме за времето; за работой он забывает обо всём когато работи, той забравя всичко 4 (цел на действие- то) за; приехать за вещами дойда да си взема багажа; сходить в магазин за хлебом отида в магазина за хляб; пойти в лес за грибами отида в гората за гъби; послать за доктором изпратя за лекар 5 (употр. се с глаголите наблюдать, следить, ухаживать и т. н.) за; наблюдать за порядком, чистотой следя за реда, за чистотата; ухаживать за больным грижа се за болния забастовки а, -и, мн. забастовки, -ок, -кам ж стачка; —а рабочих порта стачка на прнста- нищните работници; объявить ~у обявя стачка забнва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. забить) что I забивам, заковавам, зачуквам; —ть гвоз- ди в стену забивам пнрони в стената 2 закова- вам; затварям; ~ть двери заковавам вратите забить, забь|ю, -ёшь, -ют, повел, забей св. (несв. забивать) что I забия, закова, зачукам; ~ молотком гвоздь забня пирона с чук 2 за- кова; затворя; — ящик закова сандъка заблу|| дйться, -жусь, заблуд | ишься, -ятся св. заблудя се, загуби се, объркам се; дети —днлнсь в лесу децата се загубиха в гората заболё|| ть I, -ю, -ешь, -ют св. чем и без доп. разболея се; я —л ангиной разболях се от ан- гина забол|| ёть II, -йт, -ят св. (само 3 л.) заболи (ме); у меня ~ёл зуб заболи ме зъб Забор 78
ЗАБ ЗАВ 3 забор, -а м ограда; стобор; сад окружён дере- вянным —ом градината е заградена с дървена ограда заботЦ.а, -ы ж грижа; —а. о росте благосос- тояния трудящихся грижа за повишаване на благосъстоянието на трудещите се; проявлять —у о человеке проявявам грижа за човека; ок- ружать друга —амя обкръжавам приятеля си с грижи; жить без забот живея без грижи; у не- го много забот той има много грижи заботиться, забо|чусь, -тйшься, -тятся несв. (св. позаботиться) о ком-чём грижа се; — о здоровье ребёнка грижа се за здравето на де- тето заботлив|| ый, -ая, -ое, -ые; заботлив, -а, -о, -ы грижлив; грижовен, внимателен; —ая мать грижовна майка; —ое отношение к кому внима- телно отношение към някого забыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. забыть) кого-что и о ком-чём, с инф. и със съюз. что заб- равям; не —йте (о) нас не ни забравяйте; он —ет выключать свет той забравя да гаси освет- лението забыть, забуд|у, -ешь, -ут св. (несв. забы- вать) кого-что и о ком-чём, с инф. и със съюз что забравя; — адрес знакомых забравя адреса на познатнте си; — название книги забравя заглавието на книгата; — о прошлом забравя миналото; никто не забыт, ничто не забыто никой не е забравен, нищо не е забравено; я забыл позвонить товарищу забравих да се обадя на приятеля си; я забыл, что надо позво- нить забравих, че трябва да се обадя; — книгу дома забравя книгата в къщи; вы ничего не забыли в вагоне? не сте ли забравили нещо във вагона? заведёни|| е, -я с заведение; высшее учебное —е (вуз) висше учебно заведение (ВУЗ) завёдующ|| ая, -ей ж чем завеждаща; —ая библиотекой завеждаща библиотеката завёдующ|| ий, -его м чем завеждащ, управи- тел; — ий магазином, клубом, столовой управи- тел иа магазин, клуб, стол; —ий отделом завеж- дащ отдел; назначить нового —его назнача нов завеждащ (управител) заверн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. завёр- тывать) кого-что (против, развернуть) завия, увия, загъна; —уть ребёнка в одеяло увия He- reto в одеяло завёртыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. завер- нуть) кого-что (против, развёртывать) завивам, увивам, загъвам; —ть покупку в бумагу зави- вам покупката в хартия заверша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. завер- шить) что завършвам, привършвам; приключ- вам; —ть строительство электростанции завър- швам строителството на електроцентралата завершай ться, -ется, -ются несв. (св. завер- шиться) завършва се, привършва се; приключва се; работа уже —ется работата вече е на прн- вършване завершёниЦ е, -я с завършване, привършване; — е работы привършване на работата заверш|| ить, -у, -йшь, -ат св. (несв. завер- шать) что завърша, привърша; приключа; —йть пятилетку в четыре года завърша петилетката за 4 години; успешно —йть сев успешно приклю- чим сеитбата заверш|| йться, -йтся, -атся св. (несв. завер- шаться) завърши се, привърши се; приключи се; работа уже —ена работата вече е привърше- на завестй, завед|у, -ёшь, -ут, мин. завёл, за- вел) а, -6, -й св. (несв. заводйть) что навия; пусиа; — часы навия часовника; — мотор пусна мотора завеща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. и св. что кому- чему завещавам / завещая; отец —л детям свою библиотеку (кнйги) бащата завеща библиотека- та (книгите) си на децата; картйна завещана ему другом картината му е завещана от прияте- ля му завйд|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. по- завйдовать) кому-чему завиждам; он никому не —ует той не завижда на никого завй|| сеть, -шу, -сишь, -сят несв. от кого-чего завися; успех дела —сит от нас самйх успехът на работата зависи от самите нас; —сеть от родйтелей завися от родителите си завйснмост|| ь, -н ж зависимост; экономйчес- кая, политйческая — ь икономическа, политичес- ки завнсимост; быть в —н от родйтелей зависим съм от родителите си; — ь теории от практики зависимост на теорията от практиката О в —и от чего в зависимост от какво; в —и от погоды мы поедем за город йли пойдём в музей в за- висимост от времето или ще заминем извън града, или ще отидем в музея завйснм|| ый, -ая, -ое, -ые; завйсим, -а, -о, -ы зависим; —ый человек зависим човек; —ое положение зависимо положение завод, -а м завод; автомобйльный — автомо- билей завод; работать на —е работа в завод(а); поступить на — постъпя в завод(а); прийтй на — дойда в завода; уйтй с —а напусна завода заводйть, завожу, завод]ишь, -ят несв. (св. завестй) что навнвам; пускам; — часы навивам часовника; — мотор пускам мотор заводск|| ой, -ая, -ое, -йе заводски; —ой кол- лектйв колективът на завода; —бй комитет профсоюза заводският профкомитет завоевании е, -я с 1 (мн. няма) завоюване, завоевание 2 (само мн.) завоевания, постиже- ния; —я социализма завоеванията на социа- лизма завоевать, завою |ю, -ешь, -ют св. (несв. за- воёвывать) 1 кого-что завоювам, завзема; — страну окупирам страната 2 что загоювам, 79
ЗАВ ЗАЕ спечеля; свободу, счастье завоювам свобода, щастие завоёвывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. завое- вать) 1 кого-что завоювам, завземам 2 что завоювам, спечелвам; ~ть чьё доверие завою- вам доверието на някого завтра нареч. (не бъркай с утром) утре; ~ мы пойдём в театр утре ще отидем на театър; он приедет ~ утром той ще дойде утре сутринта <5 до ~! до утре! завтрак, -а м (не бъркай със закуска) (сут- решна) закуска; вкусный ~ вкусна закуска; на ~ были яйца и кофе за закуска имаше яйца и кафе завтракай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. по- завтракать) закусвам (сутрин); я ~ю в восемь часов утра закусвам в 8 часа сутринта завтрашнЦ ий, -яя, -ее, -ие утрешен; ~ий день утрешният ден завязать, завяжу, завяж|ешь, -ут св. (несв. завязывать) что 1 (против, развязать в 1 знач.) (за)вържа; ~ лёнту завържа панделка 2 (про- тив. развязать във 2 знач.) превържа; увия; ~ больной палец превържа болния пръст; ~ горло шарфом увия гърлото (си) с шала 3 за- вържа, започна; ~ переписку завържа корес- понденция; ~ знакомство с кем запозная се с някого завязывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. за- вязать) что 1 (против, развязывать в 1 знач.) връзвам, завързвам; ~ть узел, галстук завърз- вам възел, връзка 2 (против, развязывать във 2 знач.) превързвам; увивам; 3 завързвам, за- почвам; ~ разговор завързвам разговор загадк|| а, -и, мн. загад|кн, -ок, -кам ж 1 га- танка; отгадать ~у отгатна гатанката 2 загад- ка; ~а природы загадка на природата заглави|| е, -я с заглавие; ~е книги загла- вие (то) на книга(та) заговор, -а м заговор; политический ~ поли- тически заговор; раскрыть ~ разкрия заговор заговорН йть, -ю, -йшь, -ят св. заговори; про- говоря; ребёнок скоро ~йт детето скоро ще про- говори; все ~йли одновременно всички заго- вориха едновременно; они -~йли об общих зна- комых те заговориха за общи познати загорай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. загореть) пека се; почернявам; я люблю ~ть обичам да се пека на слънце; лётом у него сйльно ~ет лицо през лятото лицето му много почернява загорай ться, -ется, -ются несв. (св. заго- реться) запалва се, пламва загорй ёть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. загорать) почернея; загоря; лётом он сйльно ~ёл през ля- тото той много почерня загорй ёться, -йтся, -ятся св. (несв. загорать- ся) запали се, пламне; ~ёлся дом къщата се запали; -~ёлись дрова в печн дървата в печката се запалиха; ~ёлся свет пламна светлина; гла- за ~ёлись от радости очите (му) светнаха от радост задавать, зада| ю, -ёшь,' -ют несв. (св. задать) что (за)давам; ~ урок, задачу задавай урок, задача ~ вопрос задавай въпрос заданий е, -я с задача, поръчение; боевое ~е бойна задача; отвётственное ~е отговорно по- ръчение; получйть, выполнить ~е получа, из- пълня поръчението; дёти, запишите ~е на дом деца, запишете домашното задай ть, -м, -шь, -ст, задад | йм, -йте, -ут, мин. задал, задала, задал | о, -и св. (несв. за- давать) что (за) дам задачЦ а, -и ж задача; математйческая ~а математическа задача; решйть ~у по фйзике реша задачата по физика; очередные ~и на- родного хозяйства предстоящи задачи на народ- ното стопанство; поставить перед собой ^у вы- полнить план досрочно поставя пред себе си за- дачата да изпълня плана предсрочно задерж|| ать, -у, задёрж|ишь, -ат св. (несв. задёрживать) кого-что 1 задържа, забавя; ~ать на час забавя с един час 2 задържа, арестувам; ~ать преступника задържа пре- стъпника задержЦ аться, -усь, задёрж | ишься, -атся св. (несв. задёрживаться) задържа се, забавя се; аться на работе забавя се в службата задёрживай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. за- держать) кого-что 1 задържам, забавим; не ~й меня, я очень спешу не ме задържай, много бързам 2 задържам, арестувам задёрживай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. задержаться) задържам се, забавим се задн|| ий, -яя, -ее, -ие (против, перёдний) за- ден; ~ие лапы задни лапи; ~ее колесо задно кол ело задохнЦ уться, -усь, -ёшься, -утся св. (несв. задыхаться) 1 задъхам се, запъхтя се 2 задуша се, удуша се; уться в дыму задуша се от дима задумай ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. задумываться) замисля се; ~ться над решё- нием задачи замисля се върху решението на задачата; о чём вы ~лись? за какво се за- мислихте? задумчивЦ ый, -ая, -ое, -ые; задумчив, -а, -о, -ы замислен; ~ый взгляд замислен поглед; си- дёть с ~ым вйдом седя със замислен вид задумывай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. задуматься) замислям се; ~ться о будущем замислям се за бъдещето задыхай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. задохнуться) 1 задъхвам се, запъхтявам се; ~ться от бёга, от волнёния, от жары задъхвам се от тичане, от вълнение, от горещина 2 заду- шавам се; ~ться от дыма задушавам се от дима заезжай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заёхать) отбивам се, наминавам (с превозно средство); 80
ЗАЕ ЗАК 3 ~ть к знакомым отбивам се при познатнте си; ~ть на почту отбивам се в пощата заехать, заед | у, -ешь, -ут св. (несв. заез- жать) отбия се, намина (с превозно средство)-, ~ за детьми отбия се за децата; ~ в библио- теку за книгами отбия се в бнблиотеката за кннги(те) зажечь, зажгу, зажжёшь, зажгут, мин. зажёг, зажгл | а, -о, -и св. (несв. зажигать) что (против. погасить) запали; ~ спичку запали кибрнтена клечка зажига|| ть, -ю, -ешь несв. (св. зажечь) что (против гасить) паля, запалвам; ~ть лампу (свет), огонь паля лампа (та), огън заинтерес|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. интересовать) кого-что чем заинтересувам; он ~овал меня своим рассказом той ме запнтере- сува със своя разказ занитерес|| оваться, -у юсь, -уешься, -уются св. (несв. интересоваться) кем-чем заинтересу- вам се; все ~овались этим открытием всички се заинтересуваха от това откритие зайти, зайд | у, -ёшь, -ут, мин. заш | ёл, -ла, -лб, -ли св. (несв. заходить) 1 отбия се, на- мина (пеш); — к товарищу отбия се при прия- теля си; ~ в библиотеку за книгой отбия се в библиотеката за книгата; ~ в ясли за ребён- ком отбия се в яслите за детето 2 (на)вляза; приближа се, проникна със заобикаляне, завия; ~ в воду по горло навляза във водата до гуша; ~ в воду по колена нагазя във водата до ко- лене; ~ за угол дома завия зад ъгъла на къща- та; ~ в тыл врага проникна в тила на против- ника 3 (против, взойти във 2 знач.) залезе; солнце зашло слънцето залезе заказ, -а м поръчка; првнять, выполнить ~ приема, изпълня поръчката; на — по поръчка зака|| зать, -жу, закаж|ешь, -ут св. (несв. заказывать) что поръчам; ~зать лекарство поръчам лекарството; он ~зал на обед курицу той (си) поръча за обед кокошка заказыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. зака- зать) что поръчвам; ~ть новое оборудование поръчвам ново оборудване; —ть билеты в театр поръчвам билетн за театър закаичива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. за- кончить что; против, начинать) завършвам, при- вършвам, свършвам; приключвам; ои ~ет ра- боту в шесть часов'вечера работното му време свършва в 6 часа вечерта заканчивал ться, -ется, -ются несв. (св. за- кончиться; против, начинаться) завършва (се), привършва (се), свършва (се); строительство ~ется строителството е към края си закат, -а м залез; ~ солнца залезът на слънцето; на —е при залез слънце Закат солнца 81 6-612
ЗАК ЗАМ заключа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заклю- чить) 1 със съюз что заключавам, правя нзвод; из егбпйсем я ~л, что он не знает о последних событиях от неговите писма правех извод, че той не знае за последните събития 2 что сключ- вам; ~ть договор, соглашение сключвам дого- вор, споразумение О ~ть в себе съдържа; письмо ~ло в себе важные сведения писмото съдържаше важни сведения заключа|| ться, -ется, -ются несв. състои се, свежда се; дело ~ется в следующем работата се състои в следното; задача ~ется в том, чтобы правильно организовать работу задачата се състои в правилната организация на рабо- тата заключении е, -я с 1 заключение, извод; ~е комиссии заключение (то) на комисията; сде- лать ~е направя извод; прийти к важному ~ю стигна до важен извод 2 заключение; ~е статьи заключението на статията; в докладе нет ~я докладът няма заключение 3 затвор, заточение; быть в ~и в затвора съм О в ~е в заключе- ние; в ~е он рассказал о последних событиях в заключение той разказа за последните събития заключ|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. заклю- чать) 1 със съюз что заключи, направя извод; из его письма я ~йл, что он не знает о послед- них событиях от неговото писмо направих извод, че той не знае за последните събития 2 что склю- ча; ~йть мир сключа мир закон, -а м закон; ~ы о труде закони за тру- да; принять, отменйть ~ приема, отмени закона; соблюдать ~ы спазвам законите; действовать по ~у действувам според закона; нарушить ~ наруша закона; ~ы мышления закони(те) на мисленето; изучать ~ы природы изучавам при- родните закони закбнчЦ ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. заканчи- вать) что (против, начать) завърша, привърша, свърша; приключа; ~ить стройтельство завър- ша строителството; ~ить письмо завърша пис- мото закбнчЦ иться, -ится, -атся св. (несв. закан- чиваться; против, начаться) завърши (се), при- върши (се), свърши (се); совещание ~илось поздно съвещанието завърши късно закричЦ ать, -у, -йшь, -ат св. завикам, закряс- кам, закрещя; громко ~ать от боли силно за- викам от болка закрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. закрыть) 1 что (против, открывать в I знач.) затварям; заключвам; ~ть окно затварям прозореца; ~ть кнйгу затварям книгата; ~ть глаза затварям очи; ~ть дверь на замок заключвам вратата 2 кого-что чем покривам; завивам; ~ть ребёнка одеялом покривам детето с одеяло 3 что (против. открывать във 2 знач.) закривам, затварям; ~ть собрание закривам събранието; ~ть мага- зин на обед затварям магазин за обедна почив- ка 0 ~ть глаза на что затварям си очите за (пред) нещо закрыва|| ться, -ется, -ются несв. (св. за- крыться; против, открываться) 1 затваря се; дверь не ~ется вратата не се затваря; у него ~ются глаза очите му се затварят 2 закрива се, затваря се; выставка ~ется через неделю из- ложбата се закрива след една седмица; магазйн ~ется в восемь часов магазинът се затваря в 8 часа закрытии е, -я с (против, открытие) закрива- не, затваряне; ~е выставки закриване на из- ложбата закрыть, закрб|ю, -ешь, -ют св. (несв. закры- вать) 1 что (против, открытье 1 знач.) затворя; заключа; ~ шкаф затворя шкафа; ~ дверь на замок заключа вратата; ~ кастрюлю крыш- кой похлупя тенджерата с капак; вход закрыт входът е затворен; ~ зонт затворя чадъра 2 кого-что чем покрня; завия; ~ лицо руками закрия лицето си с ръце 3 что (против, открыть във 2 знач.) закрия, затворя; выставка закрыта изложбата е закрита; магазйн закрыт магазинът е затворен закрыться, закрб| ется, -ются св. (несв. закры- ваться; против, открыться) 1 затвори се; дверь закрылась легко вратата се затвори лесно 2 за- крие се, затвори се; выставка закроется завтра изложбата ще се закрие утре; магазйн скоро закроется магазинът скоро ще се затвори закурН йть, -ю, закур|ишь, -ят св. что и без доп. запуша, запаля; ~йть сигарету, папиросу, трубку запаля цигара, папироса, лула; он снова ~йл той отново запуши закуск|| а, -и, мн. закус|ки, -ок, -кам ж (не бъркай с завтрак) мезе; ордьовър; холодная ~а мезе, студени закуски зал, -а м зала, салон; спортйвный ~ спортна зала; ~ заседаний заседателна зала; в кино- театре большой ~ киното има голям салон; ~ ожидания на вокзале чакалня на гарата залйв, -а м залив; большой ~ голям залив; корабль вошёл в ~ корабът влезе в залива замедл|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. замед- лять) что (против, ускорить) забавя; машйна ~ила ход колата намали ход замедля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. замед- лить) что (против, ускорять) забавим; ~ть ша- гй, движение забавим крачките си, движението замен|| йть, -ю, замен | ишь, -ят св. (несв. за- менять) кого-что замени, смени; замести; лам- почка не горйт, её надо ~йть крушката не свети, трябва да я сменим; когда ты устанешь, я тебя ~ю когато се измориш, ще те смени заменя|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заменйть) кого-что заменим, сменим; замествам; он ~ет больного учйтеля той замества болния учител замерза|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. замёрз- нуть) замръзвам; измръзвам; зимой река ~ет 82
ЗАМ ЗАМ 3 Залив през зимата реката замръзва; в холодную зиму птицы часто ~ют когато зимата е студена, пти- ците често замръзват замёрз|| нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. замёрз, -ла, -ло, -лн св. (несв. замерзать) замръзна; измръзна; вода ~ла водата замръзна; пасса- жиры -~ли пътниците измръзнаха заместители ь, -я м заместник; ~ь директора, заведующего, главного инженера заместиик-ди- ректор, заместник-завеждащ, заместник главен инженер замё|| тить, -чу, тишь, -тят св. (несв. заме- чать) кого-что забележа; он меня не ~тил той не ме забеляза; ~тить корабль на горизонте забележа кораб на хоризонта; учитель ~тил, что ученики устали учителят забеляза, че уче- ниците се измориха заметно нареч. забележимо, значително; он ~ похудел той отслабна чувствително замети|| ый, -ая, -ое, -ые; замёт | ей, -на, -но, -ны забележим; едва -~ая тропинка едва забеле- жима пътека; ~ое волнёние забележимо вълне- ние; на снегу ~ы следы на снега се виждат следи замечании е, -я с (за)бележка; верное, кри- тическое ~е вярна, критична бележка; сделать ~я по докладу направя бележки по доклада; сделать ученику ~е за опоздание направя за- бележка на ученика за закъснението; он полу- чил ~е. беше му направена забележка замечательно нареч. забележителио, чудесно; вы ~ рисуете вие рисувате чудесно замечательн|| ый, -ая, -ое, -ые; замечателен, замечательи | а, -о, -ы забележителен; ~ый го- 83 6
ЗАМ ЗАП род забележителен град; ~ый писатель, учё- ный, художник забележителен писател, учен, художник; жизнь ~ых людей животът на забе- лежителни(те) хора замеча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заметить) кого-что забелязвам; он не ~л холода той не забелязваше студа Замок зам|| 6к, -ка м ключалка; брава, катинар, кофар; закрыть дверь на ~бк заключа вратата замолч|| ать, -у, -йшь, -ат св. замълча; Она перебила его, и он ~ал тя го прекъсна и той млъкна замуж нареч.: выходить/выйти ~ за кого омъжвам се /омъжа се за някого замужем нареч.: быть ~ за кем омъжена съм; она ~ за учителем тя е омъжена за учител занавес, -а м завеса; поднять, опустить — вдигна, спусна завесата занимаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. занять) что 1 заемам; книги ~ ют две полки книгите зае- мат 2 рафта; ~ть квартиру из трёх комнат заемам тристаен апартамент; ~ть номер в гос- тинице заемам стая в хотела; ~ть ответствен- ную должность заемам отговорна длъжност 2 завземам, завладявам, заемам; ~ть город завземам града 3 у кого заемам; вземам назаем; ~ть деньги вземам пари назаем заниматься, занима|юсь, -ешься, -ются несв. 1 (св. заняться) чем работя, занимавам се, зае- мам се; ~ хозяйством, чтением занимавам се с домакинство, с четене; ~ спортом спортувам 2 (само несв.) следвам; уча; ~ в университете следвам в университета; ~ в библиотеке, дома чета в библиотеката, в къщи; много ~ мно- го уча занят, занята, занят)о, -ы зает; он очень ~ той е много зает; он ~ серьёзным делом той е зает със сериозна работа; я буду ~а до обеда ще бъда заета до обяд; вы -~ы сегодня ве- чером? зает(и) ли сте тази вечер? занятиЦ е, -я с занятие, занимание; работа; лёгкое, трудное, интересное, любимое ~е лека, трудна, интересна, любима работа; школь- ные ~я училищни занятия; ~я по истории занятия по история; посещать ~я посещавам занятията; присутствовать на ~ях присъству- вам на занятията; на последнем ~ион отсутст- вовал на последнего занятие той отсъствува (-ше) занять, займ | у, -ёшь, -ут, мин. занял, заняла, занял)о, -и св. (нерв, занимать) что I заема; вещи заняли всю комнату нещата заеха цялата стая; пассажиров просят ~ места умоляват се пътниците да заемат местата си; ~ пост минйстра заема министерски пост; работа заняла весь день работата отне цял ден 2 завзе- ма, завладей, заема; войска заняли город войските завзеха града 3 у кого заема, взема назаем; ~ десять рублей взема назаем 10 рубли заняться, займ | усь, -ёшься, -утся, мин. занял | ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. заниматься в 1 знач.) чем заема се, заловя се; ~ делом заловя се за работа; ~ музыкой, спортом заема се с музика, със спорт заочно нареч. задочно; учиться ~ следвам задочно; окончить институт ~ завърша инсти- тута задочно забчн|| ый, -ая, -ое, -ые задочен; ~ое обу- чение задочно обучение запад, -а м запад; ветер с ~а западен вятър; повернуться на ~ обърна се на запад; понижение температуры на ~е области понижа- ване на температурата в западните райони на областта; быть, находиться на ~ от Москвы намирам се на запад от Москва западн|| ый, -ая, -ое, -ые западен; ~ый ветер западен вятър; ~ое направление западна посока; ~ые страны западни страии запас, -а м запас; ~ы продовольствия про- доволствени запаси; ~ы руды рудни запаси; делать ~ы правя запаси О про ~ за всеки случай запаснЦ бй, -ая, -бе, -ые запасен, резервен, допълнителен; ~ые части резервни части; ~6й выход резервен йзход запах, -а м мирнзма, мирнс; приятный ~ приятна миризма; ~ цветов миризма на цветя; чувствовать ~ духов усещам аромат на парфюм запеть, запо | ю, -ёшь, -ют св. что и без доп. запея, (за)почна да пея; ~ песню запея песен записать, запишу, запйш | ешь, -ут св. (несв. записывать) кого-что запиша; запишите мой ад- рес запишете адреса ми; — на листочке запиша на листче; ~ выступление запиша изказването; ~ на пластинку нбвую песню запиша на плоча нова песен; ~ кого на приём к врачу запиша някого за преглед записаться, запишусь, запйш | ешься, -утся св. (несв. запйсываться) запиша се; ~ на курсы русского языка запиша се в курс по руски език запйск|| а, -и, мн. запйс|ки, -ок, -кам ж бележка, записка; написать, получйть ~у напи- ша, получа бележка; передать кому ~у предам някому бележка записн|| бй, -ая, -бе, -ые: ~ая книжка бележник, тефтерче 84
ЗАП ЗАС 3 запйсыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. записать) кого-что записвам; —ть лекцию записвам лекцията; ~ть иа доске записвам на дъската; ~ть концерт записвам концерт; ~ть текст иа магнитофон, на плёнку записвам текста на магнетофон, на лента; ~ть кого в библиотеку записвам някого в библиотеката запйсыва|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. записаться) записвам се; ~ться в библио- теку записвам се в библиотеката запис|| ь, -и ж записване; запис; ~ь на- родных сказок записване на народни прнказки; тетрадь с ~ями лекций тетрадка със записки запла|| кать, -чу, -чешь, -чут св. заплача; ребёнок ~кал детето заплака заплат|| а, -ы ж (не бъркай с зарплата) кръпка; поставить ~у сложа кръпка, закърпя заплатить, заплачу, заплат | ишь, -ят св. (несв. платить) что и без. доп. (за) платя; ~ за по- купку заплатя покупката; ~ два рубля за билёт в театр платя 2 рубли за билет за театър запомииаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. запомнить) кого-что запомним; способность быстро ~ть цйфры способност бързо да запом- ним цифри запбми|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. запоми- нать) кого-что запомня; ~ить стихотворение, улицу запомня стнхотвореннето, улицата запре|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. запрещать) кому что и с инф. (против, раз- решйть) забраня; ~тить больному выходить на улицу забраня на болния да излиза навън запреща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. запретить) кому что и с инф. (против. разрешать) забранявам; ~ть кому курйть забранявам на някого да пуши запрещении е, -я с забрана; борьба за ~е атомного оружия борба за забрана на атомното оръжие запуск, -а м пускане; изстрелване; ~ искус- ственных спутников изстрелване на изкуствени спътници запуска|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. запус- тить) что пускам; изстрелвам; ~ть мотор самолёта пускам мотора на самолета запустйть, запущу, запуст | ишь, -ят св. (несв. запускать) что пусна; изстрелям; ~ спутник, ракету изстрелям спътник, ракета зарабатываю ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заработать) что печеля; ~ть деньги печеля пари; он хорошо ~ет той печели добре заработан ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. зара- батывать) что спечеля; ~ть много денег спече- ля много пари заработки ый, -ая, -ое, -ые: ~ая плата работна заплата заранее нареч. предварително, (по-)стране; ~ подготовиться к севу стране се подготвя за сеитба(та) зарплат!! а, -ы ж (не бъркай с заплата) заплата; выдавать, получать ~у давам, получа- вам заплата зарубёжн|| ый, -ая, -ое, -ые чужд, чуждестра- нен, задграничен; ~ые государства чужди дър- жавн; ~ая литература чуждестранна литерату- ра; ~ая печать чуждестранен печат; ~ые гости чуждестранни гости зар|| я, -й, мн. зори, зорь, зорям ж зора, заря; утренняя, вечерняя ~я утринна, вечерна заря; встать на ~ё стана призори Зарядка зарядкЮ а, -и ж ведрина; гимнастика; утрен- няя ~а утринна ведрина; он каждое утро делает -~у той всяка заран прави гимнастика заседании е, -я с заседание; торжественное ~е тържествено заседание; ~е Верховного Совета СССР заседание на Върховния съвет на СССР заслуг|| а, -и ж заслуга; ~а перед Родиной заслуга пред родината; признавать за кем большие ~и признавам нечии големи заслуги О по ~ам според заслугнте; наградить по ~ам награди според заслугите; получить по —ам получа сн заслуженото заслуженн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 заслужен; ~ый отдых заслужена почивка 2 заслужил; ~ый учёный заслужил учен; ~ый артист, учитель, врач, деятель науки, деятель искусств заслужил артист, учител, лекар, деятел на нау- ката, деятел на изкуството заслуживаю ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заслужить) что и чего заслужавам; ~ть дове- рия, уважения заслужавам доверие, уважение заслужить, заслужу, заслужишь, -ат св. (несв. заслуживать) что заслужи; ~ награду, благодарность заслужа награда, благодар- ност; ~ чью любовь заслужа нечия обич засме|| яться, -юсь, -ешься, -ются св. засмея се; девочка ~ялась момичето се засмя заси|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. засыпать; ср. уснуть; против, проснуться) заспя; он долго ие мог ~уть той дълго не можа да заспи заста|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. застать) кого-что заварвам, сварвам, намирам; —вать 85
ЗАС ЗАЯ кого дома, в саду заварвам някого в къщи, в градината застав|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. застав- лять) кого с инф. накарам, заставя; ~ить кого уйти накарам някого да си отиде; дождь ~ил туристов вернуться в лагерь дъждът накара ту- ристите да се въриат в лагера заставля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заста- вить) кого с инф. карам, накарвам, заставим заста|| ть, -ну, -нешь, -нут св. (несв. заста- вать) кого-что завари, свари, намери; я ~л его за чтением заварих го да чете застёгива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. застегнуть) что (против расстёгивать) закопча- вам; ~ть пальто, пиджак закопчавам палтото (си), сакото (си) застегн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. застёги- вать) что (против, расстегнуть) закопчеи; ~уть кофту закопчеи блузата (си); ~уть молнию затвори ципа засыпа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заснуть; против, просыпаться) заспивам; ребёнок начал ~ть детето вече заспива затем нареч. след това; после; машина уменьшила скорость, ~ остановилась колата намали скоростта, после спри (у чтобы за да; я позвал вас ~, чтобы сообщить приятное известие поканих ви за да ви съобщи приятна новина зато съюз затова (пък), обаче; пришлось много работать, ~ задание я выполнил наложи се много да работи, затова пък си изпълних задачата затруднении е, -я с затруднение, пречка, спънка; денежные ~я парични затруднения; ~е в работе затруднение в работата; преодо- леть —я преодолей пречките; появилось новое ~е появи се нова спънка затыл|| ок, -ка м (не бъркай с тыл) тил; Затылок он упал на спину и ударился ~ком той падна по гръб и си удари тила захва|| тйть, -чу, захват | ишь, -ят св. (несв. захватывать) кого-что (за)взема, завладей, заграбя; хвана, уловя; ~тнть власть завзема властта захватывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. захватить) кого-что (за)вземам, завладявам, заграбвам; хващам, улавям; ~ть чужую тер- риторию завземам чужда територия заходить, захожу, заход | ишь, -ят несв. (св. зайти) 1 отбивам се, наминавам (пеш); — в магазины отбивам се в магазините; он часто заходит к нам той често наминава към нас 2 (на)влизам; приближавам се, про- ннквам със заобикаляне, завивам; ~ далеко в лес навлизам навътре в гората 3 (против. всходить във 2 знач.) залязва; солнце заходит слънцето залязва захо|| тёть, -чу, захоч|ешь, -ет, захот| им, -йте, -ят св. (несв. хотеть) чего, с инф. и със съюз чтобы поискам; он ~тёл пить той ожадня захотеться, захочется св. (несв. хотеться) безл. кому-чему чего и с инф. поиска (ми) се; ей захотелось пойти в кино поиска й се да отнде на кино; ему захотелось спать доспа му се зачем нареч. защо, за какво; ~ вы это делае- те? защо правите това?; ~ ты пришёл? защо дойде? зачёркивай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. зачеркнуть) что задрасквам, зачерквам, зачер- тавам; он писал и ~л той пишете и задрасква- ше зачеркни уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. зачёрки- вать) что задраскам, зачеркна, зачертая; ~уть слово, несколько цифр задраскам дума, няколко цифри; ~уть фамилию в списке задраскам името (му) в списъка зачёт, -а м зачёт; сдать — по математике взе- ма зачета по математика защйт|| а, -ы ж защита; ~а города, мира защита (та) на града, на мира О' брать под ~у кого-что вземам някого-нещо под (своя) закри- ла защи|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. защищать) кого-что защити защйтник, -а м защитник; ~и Родины за- щитници на родината защищай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. за- шнтйть) кого-что защищавам, защитявам; ~ть город от врага защищавам града от не- приятеля; ~ть свой права защищавам правата си; народы ~ют дело мйра народите защищават мира; зонтик ~л её от солнца чадърът я па- зеше от слънцето заяв|| йть, -лю, заяв | ишь, -ят св. (несв. заявлять) что, о чём и със съюз что заяви, съобщя; ~йть в милйцию заяви в милицията; ~йть о своём согласии съобшя за съгласието си заявлении е, -я с 1 заявление, изявление; ~е правйтельства заявление на правителст- вото; сделать официальное ~е направя офи- циално изявление; выступить с ~ем изляза със заявление 2 заявление, молба; ~е о приёме в члены партии молба за приемане в (за член на) партията; написать, подать ~е об уходе напиша, подам молба за напускане заявляй ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. заявить) что, о чём и със съюз что заявявам, съобщавам 86
ЗАЯ здо 3 заяц, зайца л заек; труслив как ~ страхлив като заек () ехать зайцем пътувам без билет, гратис звани|| е, -я с 1 звание, титла, чин; воинское ~е военен чин; ему присвоили ~е полковника пронзведоха го в чин полковник; ~е инженера, учителя звание инженер, учител; получйть ~е профессора стана професор; получйть ~е народного артйста получа звание «народен артист»; иметь ~е заслуженного учйтеля имам звание «заслужил учител» звать, зов|у, -ёшь, -ут, мин. звал, звала, звал |о, -и несв. кого I (св. позвать) внкам; каня; ~ к телефону викам на телефона; ~ сына домой внкам снна си в къщи; ~ в гости каня на гости 2 (само несв.) наричам; как вас зовут? как се казвате?; меня зовут Петром (Пётр) казвам се Петър; её звали Марией (Мария) тя се казваше Мария звезд|| а, -ы, мн. звёзды, звёзд ж звезда; в августе на нёбе много звёзд през август Звезда иа башне Московского Кремля има много звездн; нарисовать ~у нарисувам звезда; звёзды на башнях Московского Кремля звезднте на кулите на Московский кремъл; орден Красной Звезды орден «Червена звезда» звен|| ёть, -йт, -ят несв. звъня, звънтя; ~йт звонок звънецът звънн звер|| ь, -я, мн. -и, -ей м звяр; хйщные ~и хи шин зверове; пушной —ь диво животно с ценна кожа звон|| йть, -ю, -йшь, -ят несв. (св. позвонйть) I звъня; открой дверь, кто-то ~йт отвори вра- тата, никой звъни 2 обаждам се, търся по те- лефона, телефонирам; ~йть по телефону обаж- дам се по телефона; я ~йл ему три раза търснх го трн пъти по телефона; ~йть домой обаждам се в къщи зв6нк|| ий, -ая, -ое, -ие; звонок, звонка, звбн- к|о, -и; сравн. ст. звонче звънък, звънлив; ~ий голос, смех звънлив глас, смях; ~ая песня звън- ка песен звонко, сравн ст. звонче нареч. звънко, звън- ливо; ~ смеяться, петь звънко се смея, лея звон|| ок, -ка м звънец, звънче: электрйческий ~6к електрически звънец; ~ок (у дверей) не работает звънецът (на вратата) не работи; раздался ~6к позвъни се; школьный ~бк учи- лищен звънец; ~ок к началу занятий звънец за започване на занятията звонче неизм. 1 сравн. ст. на звонкий по- звънък, по-звънлив 2 сравн. ст. на звонко по- звънко, по-звънливо звук, -а м звук; громкие, слабые ~и силни, слаби звуци; ~ голоса звукът на гласа (му); ~ выстрела звук иа изстрел; раздались ~и музыки чуха се звуци (те) на музика звуков!! ой, -ая, -ое, -ые звуков; ~ые сигналы звукови сигнали звуч|| ать, -йт, -ат несв. звучи; громко ~йт гитара снлно се чува китара; на улице ~йт песня навън звучи песен; в комнате ~али го- лоса в стаята се чуваха гласове зданн|| е, -я с сграда, здание; общественное ~е обшествена сграда; ~е школы, театра сгра- дата на училището, на театъра; в этом ~и находится музей в тази сграда има музей здесь нареч. (ср. тут; против, там) тук(а); я живу ~ давно живея тук отдавна; ~ очень хорошо тук е много хубаво; можно оставить ~ свой вещи? мога ли да си оставя тук ба- гажа? здорова!! ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. поздороваться) поздравявам (се); он со мной не ~ется той не ме поздравява;~ться за руку ръкувам се здоров|| ый, -ая, -ое, -ые; здоров, -а, -о, -ы (против, больной в 1 знач.) здрав; ~ый ребё- нок здраво дете; ~ое сердце здраво сърце; он долго болел, а теперь здоров той дълго боле- дува(ше), но сега е здрав 87
здо ЗНА здор6вь|| е, -я с здраве; крепкое, слабое ~е добро, крехко здраве; его ~е улучшается здра- вето му се подобрява; как ваше ~е? как сте (със здравето)? О на ~е! наздраве! здравствуй(те)! здравей (те)!; добър ден!; Пётр! здравей, Петре!; «~те, дети!»,— ска- зала учительница «добър ден, деца!»— каза учителката зелён|| ый, -ая, -ое, -ые зелен; ~ая трава, краска зелена трева, боя; ~ое платье зелена рокля земёльнЦ ый, -ая, -ое, -ые (по)землей; ~ая реформа поземлена реформа земледелии е, -я с земеделие; заниматься ~ем занимавам се със земеделие землетрясении е, -я с земетресение, земетръс; во время ~я разрушено много домов при земе- тресението бяха разрушени много сгради земл|| я, -й, вин. землю, мн. земли, земель, землям ж 1 Земя; Земля движется вокруг Солн- ца и вращается вокруг своей оси Земята се дви- жи около Слънието и се върти около оста си 2 земя, суша; ~я и вода суша и вода; моряки увидели землю моряците видяха суша 3 земя, почва, пръст; сесть на землю седна на земята; лежать на лежа на земята; обрабатывать землю обраббтвам земята; метро находится под ~ёй метрото се намира под земята 4 (също мн.) земя; колхозные земли колхозна земя; вла- деть ~ёй владея земята землян|| бй, -ая, -бе, -ые изкопен; ~ые ра- ббты изкопни работи земн|| бй, -ая, -бе, -ые зёмен; ~6й шар земно кълбо; ~ая ось земна ос зеркал || о, -а, мн. -а, зеркал, -ам с огледало; смотреться в ~о оглеждам се в огледалото зерн|| 6, -а, мн. зёр|на, -ен, -нам с зърно, зрънце; ~б пшеницы пшеничено зърио; круп- ные, мелкие зёрна едри, дребни зърна; кофе в зёрнах кафе на зърна зим|| а, -ы, вин. зиму, мн. зимы, зим ж зима; холодная ~а студена зима; ~а наступила рано зимата дойде рано; мы всю зиму катались на лыжах през цялата зима карахме ски; на ~у многие птицы улетают в жаркие страны през зимата много птици отлитат в топлите страни зймн|| ий, -яя, -ее, -ие зимен; ~ий вечер зим- на вечер; ~ий спорт зимен спорт; ~яя одежда зимни дрехи зимбй парен, зиме, зймно време, през зимата; ~ было бчень холодно през зимата беше много студено зло, зла, мн. само род. п. зол с 1 (против. добро в 1 знач.) зло, злина, нещастие; большое ~ голямо зло 2 злоба, яд; сделать что со зла направя нещо от яд; ~ берёт кого на кого-что яд (ме) хваща на някого-нещо злой, злая, злбе, злые; зол, зла, зло, злы 1 (против, добрый) зъл, злобен; ~ человек 88 зъл човек; злая собака зло куче; злое лицб зло лице; злая насмешка, зла поднгравка 2 (само кратк. ф.) като сказ, сърдит; он зол на всех той е сърдит на всички зме|| я, -й, мн. змеи, змей, змеям ж змия; Змея ядовитая ~я отровна змия; ползёт ~я пълзи змия знак, -а м знак; ~ сложения, вычитания, деления, умножения знак за събиране, за из- важдане, за деление, за умножение; поставить ~ равенства сложа знак за равенство; продук- Знак качества продукции ция со ~ом качества стоки с оценка «К»; ~и отличия ордени и медали; подавать ~ рукой давам знак с ръка; он сделал мне чтобы я молчал той ми направи знак да мълча (> в ~ чего в знак на какво; в ~ дружбы в знак на дружба; в ~ протеста в знак на протест; он кивнул в ~ согласия той кимна в знак на съгласие; знаки препинания грам. препинател- ни знаци знакомиться, знаком | люсь, -ишься, -ятся несв. (св. познакомиться) с кем-чем и без доп. запознавам се; ~ с товарищами по работе за- познавам се с колегите си; ~ с городом запоз- навам се с града знакомств|| о, -а с 1 с кем познанство; пре- кращать, поддерживать ~о с кем прекратявам, поддържам познанство с някого 2 с чем запозна- ване; ~о с русской литературой, с историей народа запознаване с руската литература, с историята на народа знаком || ый, -ая, -ое, -ые; знаком, -а, -о, -ы познат; ~ый человек познат човек; ~ая женщи- на позната жена; ~ый город познат град; ~ая мелодия позната мелодия; эта улица мне ~а тази улица ми е позната; мы ~ы с детства ние се познаваме от деца; вы ~ы с моим другом? познавате ли се с моя приятел? 2 като същ. знаком | ый, -ого м познат; знаком | ая, -ой ж позиата; встретить старого —ого срещна стар познат; это моя — ая това е моя позната знаменйт|| ый, -ая, -ое, -ые; знаменит, -а, -о, -ы знаменит, известен, прочут; ~ый писатель,
ЗНА И И путешественник, поэт знаменит писател, пъте- шественик, поет; этот город ничем не знаменит този град с нищо не е известен знам|| я, -еии, мн. -ёна, -ён с знаме; красное ~я червено знаме; нести ~я, ~ёна нося знамето, знамената; ~я полка, завода знамето на полка, на завода; идти со ~ёнами на де- монстрацию отиваме на манифестацията със знамена О переходящее красное ~я преходно червено знаме знани|| е, -я с 1 (мн. няма) познаване; ~е жизни страны, интересов трудящихся познаване живота на страната, интересите на трудещите се; работать со ~ем дела знам си работата 2 (само мн.) знания; научные ~я научни знания; получить необходимые ~я получа нужните знания; обладать ~ями имам знания зна|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. I что, о ком-чём и с думите где, когда, куда, кто, что и т. н. зная, знам; я ~ю адрес магазина зная адреса на магазина; ~ть иностранные языки зная чужди езнцн; мы не ~ли о последних событиях не знаехме за последните събития; он ~ет, где мы живём той знае къде жнвеем; я ~ю, что он приехал знам, че той дойде 2 кого-что познавай; они давно ~ют друг друга те отдавна се позна- ват; он ~л его с детства той го познаваше от детинство; ~ть физику, литературу познавай физиката, литературата; он хорошо ~л устройство машины той добре познаваше усгройството на машината О -»«ть что как свой пять пальцев зная нещо на пръсти зиачёни|| е, -я с значение; ~е слова значение на думата; историческое ~е Великой Октябрь- ской социалистической революции историческо- то значение на Великата октомврнйска социа- листическа революция значительно нареч. (със сравн. ст.) значи- телно, доста; ~ больше доста по-голям; доста повече; он ~ старше друга той е доста по-голям от приятеля си значйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые; значителен, значйтельн | а. -о, -ы значителен; на ~ом рас- стоянии от города на значително разстояние от града; ~ая сумма денег доста голяма сума па- ри; в ~ой мере до голяма степей; ~ые события важни събития; играть ~ую роль играя важна роля знач|| ить, -ит, -ат несв. что значи, означава; что ~ит это слово? какво значи тази дума? знач|| 6к, -кал 1 значка; комсомольский ~ок комсомолска значка; ~6к об окончании уни- верситета значка за завършване на университет; ~кй с гербами городов значки с гербовете иа градовете 2 малък знак; на листе бумаги были цифры и ~кй на (един) лист(а) имаше цифри и малки знаци зблот|| о, -а с злато; добывать добивам злато; кольцо из ~а златен пръстен на вес ~а извънредно ценен золот|| 6й, -ая, -бе, -ые златен; ~ая медаль златен медал; ~ое кольцо златен пръстен; ~бй характер златен характер; ~ые руки златни ръце; ~6е сердце златно сърце О ~ая свадьба златна сватба зон|| а, -ы ж зона; лесная ~а, ~а лесов горска зона; ~а отдыха зона за почивка V Зонт зонт, -а м и зонтик, -а м чадър; раскрыть, за- крыть, носить с собой ~ разтворя, затвори, нося със себе си чадър зоологйческЦ ий, -ая, -ое, -ие зоологически; ~ий сад зоологическа градина зоол6ги|| я, -и ж зоология; урок ~и урок по зоология зрел|| ый, -ая, -ое, -ые зрял; ~ое яблоко зря- ла ябълка; ~ый возраст зряла възраст; ~ый мастер, художник зрял майстор, художник зрёниН е, -я с зрение; хорошее, плохое добро, лошо зрение; потерять загуби зрение- то си С) точка ~я гледна точка зрйтел|| ь, -я м зрител; встреча артистов со ~ями среща на артистите със зрителите зря нареч. напразно, безцелно, безполезно; ~ тратить время напразно си губя времето; ~ тратить деньги пропилявам си парите зуб, -а, лн.-ы, -6в м зъб; белые, красивые ~ы бели, хубави зъби; чистить ~ы после еды мия зъбите си след ядене; у меня болит ~ боли ме зъб; ~ мудрости мъдрец зубн|| бй, -ая, -бе, -ые зъбен; ~ая боль зъбобол; ~бй врач зъболекар; ~ ая щётка чет- ка за зъби И и 1 съюз и; отец и сыи баща и син; читать и писать чета и пиша; комната была большая и светлая стаята беше голяма и светла; кбнчи- 89
игл ИГР лось лето, и начались дожди лятото свърши и започнаха дъждове(те) 2 частица и, дори и, съшо и; и как вы могли согласиться! как мо- жахте да се съгласите!; не могу и подумать об этом не мога дори (и) да помисля за това игл|| а, -ы, мн. иглы, игл ж и иголк|а, -и, мн. игбл|ки, -ок, -кам ж I игла; шить тонкой иглой шия с тънка игла; иголка с ниткой игла с конец 2 игла, бодил; иголки сосны иглички на бор игр|| а, -ы, мн. игры, игр ж I игра; детские, спортивные игры детски, спортни игрй; —а с детьми игра с деца 2 игра, среща, мач; ~а в хоккей хокей; —а на первенство СССР по футболу мач от шампионата на СССР по футбол 3 на чём свирене, изпълнение; —а на рояле, на скрипке, на гитаре изпълнение на роял, на цигулка, на китара 4 игра, изпълне- ние; ~а артиста играта на артиста О Олимпий- ские игры Олимпийските игри игра|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сыграть) I (само несв.) играя; — ть с ребёнком играя с детето 2 во что играя; ~ть в куклы играя на кукли; —ть в волейбол, в футбол играя во- лейбол, футбол; вы —ете в шахматы? играете ли шах? 3 что на чём свиря; —ть на гитаре, иа скрипке, на фортепьяно свиря на китара, на цигулка, на пиано; —ть вальс свиря вале 4 кого- что. в чём играя; —ть в театре, иа сцене играя в театъра, на сцената; ~ть главную роль в спектакле играя главна(та) роля в спек- такъла; ()—ть роль играе роля; это не — ет ни- какой роли това е без значение игрок,-а м играч; хороший, плохой — добър, лош играч игрушк|| а, -и, мн. игруш|| ки, -ек, -кам ж играчка; детские —и детски играчки; сломать Деревянные игрушки 90
ИДЕ Игрушка ~у счупя играчката; купить новую —у купя нова играчка идёйн|| ый, -ая, -ое, -ые идеен; —ая борьба идейна борба; —ое содержание книги идейного съдържание на книгата идеологически ий, -ая, -ое, -ие идеологически; ~ая борьба идеологическа борба; —ое влияние идеологическо влияние идеологи!! я, -и ж идеология; марксистско- ленинская — я марксистко-ленинска идеоло- гия; ~я пролетариата идеология на пролета- риата идё|| я, -и ж. идея; передовые —и прогресивни идеи; защищать —и революции защищавам идеите на революцията; —я романа, картины, фильма идёята на романа, на картината, на филма идти, иду, идёшь, идут, мин. шёл, шла, шло. шли несв. I вървя; — быстро, медленно, по улице, вдоль берега вървя бързо, бавно, по улицата, покрай брега; собака шла за хо- зяином кучето вървеше след стопанина си; идёт поезд, автобус, трамвай влакът (авто- бусът, трамваят) се движи; поезд идёт без остановок влакът е експресен; пароход шёл медленно параходът плуваше бавно; по реке идёт лёд започна ледоходът; — по пути техни- ческого прогресса вървя по пътя на техни- ческая прогрес; — к намеченной цели вървя към набелязаната цел 2 отивам, тръгвам (пеш); ~ на работу, в школу отивам на работа, на училище; — с работы, из школы връщам се от работа, от училище; ~ в театр отивам на театър; — в гости отивам на гости; гулять отивам на разходка; ~ за хлебом, за газетами отивам за хляб, за вестници 3 (само 3 л.) излиза, изтича, разнася се; кровь идёт из раны кръвта тече от раната; от печки шло тепло от печката се разнасяше топлина 4 (само 3 л.) върви, минава, простира се; дорога идёт вверх пътят върви нагоре; граница идёт по реке границата минава по реката; за лесом шло поле зад гората започваше поле 5 (само 3 л.) върви, минава, тече; время идёт медленно времето минава (те- че) бавно; годы идут годините минават; идёт вторая неделя отпуска тече втората седмица от отпуската (ми) 6 (само 3 л.) върви, води се; работа идёт хорошо работата върви добре; идёт разговор, спор води се разговор, спор; ИЗБ ОД идёт собрание има сьбрание; переговоры идут к концу преговорите отиват към края си; речь идёт о новой книге става дума за нова (та) книга 7 (само 3 л.) вали; идёт дождь вали (дъжд); шёл снег валеше снят 8 (само 3 л.) дава се, играе се; в театре идёт новая пьеса в театъра се играе нова пиеса; какой фильм идёт сегодня? какъв филм дават днес? 9 (само 3 л.) кому отива, прилича; платье ей идёт роклята й отива; шляпа ему не шла шапката ие му отива- ше О ~ ко дну потъвам; голова идёт’ кругом у кого замайва (ми) се главата; ~ на уступки кому правя отстъпки на някого из, изо (пред някои думи с две съгласни в началото: изо рта, изо всех сил и т. н.) предлог с род. п. от; выходить из автобуса слизам от автобуса; приехать из Москвы пристигна от Москва; вынуть платок из кармана извадя кър- па от джоба (си); смотреть из окна гледам от прозореца; узнать нз газет науча от вестниците; статья из журнала статия от списание; он из рабочей семьи той е от работническо семейство; его отец из Сибири баща му е от Сибир; один из многих един от многото; некоторые из товарищей някои от другарите; старший из братьев най-големият от братята; из пяти книг осталось только две от 5 книги останаха само 2; платье из шёлка копринена рокля; варить варенье нз вишни правя сладко от вишни; делать что из зависти, благодарности, любопыт- ства правя нещо от завист, от благодарност, от любопитство избега|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. избе- жать) 1 кого-чего страня, отбягвам, избягвам; —ть знакомых страня от познатите си; ~ть вопросов отбягвам въпроси 2 чего избягвам, отбягвам; отървавам се; ~ть ответственности бягам от отговорност избежать, избе | гу, -жйшь, -гут св. (несв. избегать) I кого-чего отбягна, избягна; ~ встречи с кем избягна среша(та) с някого 2 чего избягна, отбягна; отърва се; — опас- ности, аварии избягна опасността, авария- та избиратели ь, -я м избирател; список ~ей списък на избирателите избирательи || ый, -ая, -ое, -ые избирателен, изборен; —ое право избирателно право; ~ая комиссия изборна комисия; ~ый бюллетень бюлетина, избираПть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. избрать) кого-что избирам; -ъ-ть народных депутатов СССР избирам народни депутата на СССР; право -х/ть и быть избранным правоте да изби- рай! и да бъдеш избирав избрать, избер|у, -ёшь, мин. избрал, избра- ла, избрал!о, -и св- (несв. избирать) кого-что избера; ~ почётный президиум избера почетен президиум 91
НЗВ изм извёстиН с, -я с известие, новина; хорошее, ълохбе —е хубаво, лошо известие; получить —е юлуча известие; не иметь —й от родных <ямам новини от близките си; слушать послёд- <ие ~я по радио слушам последните новини по задиото известно като сказ, известно, знае се; — ли saM об этом? известно ли ви е това?; стало —, /то он уехал стана известно (ясно), че той е 1аминал извести || ый, -ая, -ое, -ые; извёст|ен, -на, -но, ны 1 известен, познат; ~ые всем события зъбития, известии на всички; человек, ~ый :воёй справедливостью човек, който се слави със зправедливостта си; эти места ему -~ы тези песта са му познати 2 известен, знаменит, трочут; ~ый писатель, художник, учёный, пу- гешёствеиник известен писател, художник, /чен, пътешественик; ~ая артистка, певица известна артистка, певица 3 (само пълна ф.) известен, определен; в ~ых случаях в никои глучаи; при ~ых условиях при известии усло- вия извинЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. изви- нять) кого-что извиня, прости; -~йть друга извини приятеля си; ~й за опоздание прощавай за закъснението; —йте, что отрываю вас от тела извинете, че ви откъсвам от работата извинЦ йться, -юсь, -йшься, -ятся св. (несв. извиняться) извиня се извиняЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. извинить) кого-что извинявам, прощавам извиняЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. извиниться) извинявам се; —ться перед кем за зпоздание извинявам се на някого за закъсне- зието изготовЦ ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. изго- товлять) что изработя, изготвя, произвела изготовляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. из- тотбвить) что изработвам, изготвям, произвеж- 1ам; завод —ет машины заводът произвежда лашини издавать, изда | ю, -ёшь, -ют несв. (св. издать) iTo 1 издавам; ~ книгу, роман издавам книга, эоман; ~ законы издавам закони 2 издавам, задавам; — громкие звуки издавам силни звуци издалека нареч. отдален(е); он приехал ~ гой пристигна отдален издали нареч. отдален(е), отдалеко; здоро- ваться ~ поздравявам отдален; ~ гора ка- залась небольшой отдален планината изглежда- е малка изданиЦ е, -я с издание; пёрвое, второе ~е книги първо, второ издание на книгата; ис- правленное и дополненное ~е. поправено и цопълнено издание издаЦ ть, -м, -шь, -ст, издад|йм, -йте, -ут, мин. издал, издала, издал | о, -и св. (несв. изда- вать) что 1 издам; —ть сочинёния Пушкина издам съчиненията на Пушкин; —ть указ издам указ; ~ть распоряжёние наредя 2 издам, надам; —ть крик надам вик из дел и || е, -я с изделие; готовое, фабричное -~е готово, фабрично изделие; ~я из дёрева, из золота изделия от дърво, от злато из-за предлог с род. п. I (откуда?) иззад; от; выйти ~ угла изляза иззад ъгъла; смотрёть ~ двёри гледам иззад вратата; вернуться — границы върна се от чужбина; встать ~ стола стана от масата 2 поради; заради; отсутство- вать — болёзни отсъствувам по болеет; вер- нуться домой ~ дождя върна се в къщи поради дъжда; поссориться ~ пустяка скарам се за нищо (и никакво) излагаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. изло- жить) что излагай, предавай; ~ть свой мысли излагам миелите си изложёииЦ е, -я с излагане; объективное ~е фактов обективно излагане на фактите изложЦ йть, -у, излбж|ишь, -ат св. (несв. из- лагать) что изложа, предам; —йть просьбу на бумаге изложа молбата си писмено измён || а, -ы ж измяна, изневяра; государст- венная ~а държавна измяна изменёниЦ е, -я с промяна, изменение; ~е на- правлёиия изменение на посоката; —е слова промяна на думата; —я в жйзни общества про- мени в живота на обществото; внестй —я в текст внеса изменения в текста изменЦ йть I, -ю, измён | ишь, -ят св. (несв. изменять 1) кого-что измени, променя; —йть фа- мйлию променя фамилното си име; ветер ~йл направлёние вятърът промени посоката си изменЦ йть II, -ю, измён | ишь, -ят св. (несв. изменять II) кому-чему измени, изневеря; —йть своему долгу измени на дълга си; ейлы мне —йли силите ми изневериха изменЦ йться, -юсь, измён | ишься, -ятся св. (несв. изменяться) измени се, променя се; по- года ~йлась времето се промени; он ~йлся к лучшему той стана (е станал) по-добър изменяЦ ть I, -ю, -ешь, -ют несв. (св. из- менйть I) кого-что изменим, променям; —ть план, свой привычки изменим плана си, на- виците си изменяЦ ть II, -ю, -ешь, -ют несв. (св. из- менйть II) кому-чему изменим, изневерявам; память мне ~ет паметта ми изневерява изменяЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. изменйться) изменим се, променям се измерёниЦ е, -я с измерване; измерение измёрЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. изме- рять) кого-что измеря, премеря; —ить темпе- ратуру измеря температурата измеря Ц ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. измёрить) кого-что измервам, премервам; —ть величину, длину, ширину премервам големина, дължина, ширина
изо изо вж. из изобража|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. изо- бразить) кого-что 1 изобразявам, възпроизвеж- дам; —ть геометрическую фигуру изобразявам геометрична фигура 2 изобразявам, предста- вям; картина —ет закат солнца картината изоб- разява залез слънце изображёии|| е, -я с I изобразяване 2 изобра- жение, образ; монета с ~ем герба монета с (изображение на) герб изобра|| зйть, -жу, -зйшь, -зят св. (несв. изо- бражать) кого-что I изобрази, възпроизведа 2 изобрази, представя; ~зйть в романе героев войны представя в романа герои от войната изобре|| стй, -ту, -тёшь, -тут, мин. изобрёл, изобрел) а, -б, -й св. (несв. изобретать) что изобретя, изнамеря; открия; —стй новый метод открия нов метод изобретател|| ь, -я м изобретател; талантли- вый ~ь талантлив изобретател; ~ь реактивно- го двигателя изобретател на реактивен дви- гател изобрета|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. изобрес- ти) что изобретявам, изнамирам, откривам изобретён и || е, -я с I изобретяване, изнамира- не; ~е новой машины изобретяване на нова машина 2 изобретение, откритие; важное ~е важно изобретение; новые -~я нови изобретения из-под предлог с род. п. 1 изпод; вытащить чемодан — кровати извадя куфара изпод легло- то; достать платок ~ подушки извадя кърпата изпод възглавницата 2 от; банка ~ варенья буркан от сладко; коробка — конфет кутия от бонбони израсхбдИ овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. расходовать) что изразходвам, изхарча; —овать все деньги изхарча всичките си пари изуча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. нзучйть) что изучавам; —ть историю, литературу изучавам история, литература; —ть характер товарища изучавам характера на приятеля си изучёни|| е, -я с изучаване; ~е языков, лите- ратуры изучаване на езици, на литература изуч|| йть, -у, изуч|ишь, -ат св. (несв. изу- чать) что изуча; ~-йть иностранный язык изуча чужд език; —йть обстановку разузнан обста- новката икр|| а, -ы ж 1 хайвер; чёрная ~а чер(ен) хайвер 2 кьопоолу йли съюз или; я — он аз или той; сейчас — никогда сега или никога; — в четверг, — в пятницу или в четвъртък, или в петък; да — нет да или не; чего вам налйть: чаю — кофе? какво да ви налея: чай или кафе? иллюстрации я, -и ж илюстрация; кийга с — ями книга с илюстрации им вж. ои, онй, оно именйтельиый: ~ падёж гром, именителен падеж ИНА И йменио частица именно, тъкмо, точно; ~ здесь точно тук; —• сегодня, а не завтра именно днес, а не утре; я обращаюсь — к вам обръщам се именно към вас; мне нужна ~ эта кнйга трябва ми тъкмо (точно) тази книга имё|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что имам; ~ть машйну имам лека кола; ~ть большую библиотёку имам богата библиотека (много книги); —ть друга имам приятел; не —ть де- тёй нямам деца; —ть опыт имам опит; стол — ет круглую форму масата има кръгла форма (е кръгла); комната ~ет два окна стаята е с 2 прозореца; бассёйн —л двести мётров длины басейнът беше дълъг 200 метра; ~ть влияние имам влияние; —ть намёрение имам намерение; не ~ть возражёний нямам възражения О ~ть дело с кем-чем имам работа с някого-нещо; — ть мёсто става, случва се; —ть в виду кого-что имам пред вид някого-нещо имё|| ться, -ется, -ются несв. има; намира се; в библиотеке ~ются кнйги по медицине в биб- лиотеката има книги по медицина йми вж. онй империализм, -а м империализъм империалистически ий, -ая, -ое, -ие импе- риалистически; ~ие государства империалисти- чески държави импорт, -а м (против, экспорт) внос, импорт; — товаров внос на стоки; — сырья внос на су- ровини имуществу о, -а с имущество, имот; лйчное, колхозное, общёственное —о лична, колхозна, обществена собственост; —о школы, завода имуществото на училището, на завода; (не)двй- жимое ~о (не)движим имот; опись ~а опис на имуществото имя, ймени, мн. имена, имён, именам с име; жёнское, мужское — женско, мъжко име; дать ребёнку ~ Пётр нарека детето Петър; ~ дёвочки — Мария името на момичето е Мария; называть по ймени обръщам се (към някого) на име; знать всех по именам познавам всички по имена О ~ существительное, прилагательное грам. съществително, прилагателно име; ймени кого-чего: парк ймени Горького парк «Горки»; театр ймени Кирова театър «Киров»; канал ймени Москвы каналът «Москва»; во ~ кого- чего в името на някого-нещо; во — дружбы в името на дружбата; во — мира во всем мйре в името на мира в целия свят; на ~ кого на име- то на някого; на ваше — пришла посылка на ваше име е получен колет; заявлёние на — ди- ректора заявление до директора; от ймени кого от името на някого; говорйть от ймени отца говоря от името на баща си иначе нареч. иначе, инак, другояче; сдёлать, написать — направя, напиша другояче О ~ говоря с други думи; так йли ~ така или иначе 93
ИНД иск индивидуальн|| ый, -ая, -ое, -ые индивидуален; — ые особенности, свойства индивндуални особености, свойства; — ый план индивидуален план; —ое обслуживание индивидуално об- служване йне|| й, -я м скреж, слана; —й покрыл де- ревья по дърветата има скреж инженер, -а, мн. -ы, -ов м инженер; военный — военен инженер; —-строитель строителен инже- нер; работать —ом на заводе работя като инженер в завода инициатив!! а, -ы ж инициатива; проявить — у в работе прояви инициатива в работата; сде- лать что по собственной — е направя нещо по собствена инициатива иногда нареч. понякога; — он приходил к нам понякога той идваше при нас; — мы встре- чаемся срещаме се понякога иной, иная, иное, иные мест, друг, различен; найти иное решение намеря друго решение; приобрести — вид придобия друг вид иностран|| ец, -ца м чужденец; гостиница для — цев хотел за чужденци ииостранн|| ый, -ая, -ое, -ые чужд, чужде- странен; — ые языки чужди езици институт, -а м институт; сельскохозяйствен- ный — селскостопански институт; научно- исследовательский — научноизследователс- ки институт; — русского языка институт по руски език; — болгарского языка институт за български език; поступать в — кандидатству вам в институт; поступить в — постъпя в ин- ститут; учиться на первом курсе —а студент съм първи курс; закончить — завърша институт инструкции я; -и ж инструкция; подробная —я подробна инструкция; давать, получать —ю давам, . получавам инструкция; действо- вать по —и действувам според- (съгласно) инструкцията инструмент, -а м инструмент; молоток, пи- ла, топор — — ы чукът, трионът и брадвата са инструменти; пианино, скрипка, гитара — музыкальные —ы пианото, цигулката и кита- рата са музикални инструменти интеллигенции я, -и ж интелигенция; совет- ская — я съветска интелигенция интервью неизм. с интервю; дать, взять — дам, взема интервю; получить — у кого интервюирам някого; газета опубликовала — журналиста с космонавтами вестникът пуб- ликува интервюто на журналиста с космо- навтите интерес, -а м I (мн. няма) интерес; про- являть — к делу проявявам интерес към работата; слушать доклад с (большим) —ом, без —а слушам доклада с (голям) инте- рес, без интерес; книга вызвала — читате- лей книгата предизвика интереса на чита- телите 2 (само мн.) интереса; защищать — ы государства защищавам интересите на дър- жавата; это делается в ваших —ах това се прави във ваш интерес; в государствен- ных — ах в интерес на държавата интересно нареч. интересно; — рассказы- вать разказвам интересно интерёсн|| ый, -ая, -ое, -ые; интерес |ен, -на, -но, -ны интересен; —ый рассказ, фильм интересен разказ, филм; этот спектакль ин- тересен для детей този спектакъл е интересен за деца(та); ничем не —ый с нищо не е инте- ресен интерес!! овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. заинтересовать) кого интересувам; его —ует народная музыка той се интересува от народна музика; что вас —ует? от какво се интересувате? интерес!! оваться, -уюсь, -уешься, -уются несв. (се. заинтересоваться) кем-чем инте- ресувам се; —оваться искусством, политикой интересувам се от изкуство, от политика интернационально ый, -ая, -ое, -ые интер- национален, международен; —ая солидар- ность трудящихся международна солидар- ност на трудещите се информации я, -и ж информация; дать —ю в газете дам информация във вестника; получить точную —ю получа точна инфор- мация; бюро технической —и бюро за тех- нически информация искать, ищу, ищешь, ищут несв. кого-что 1 търся, диря; — ключ, книгу на полке, тро- пинку в лесу търся ключа си. книга на поли- цата, пътека в Герата 2 също чего търся; — помощника търся помощник; — защиты търся защита; — повода търся повод О — глазами кого-что търся с очи някого-нещо исключа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. исключить) кого-что (против, включать в 1 знач.) изключвам; —ть кого из школы, из института изключвам някого от училище, от института исключении е, -я с изключение; делать — е для кого правя изключение за някого; нет правил без — й няма правила без из- ключение; в виде —я вам разрешили сда- вать экзамен второй раз по изключение ви е разрешено да се явите още веднаж на из- лит (а) О все без —я всички без изключение; за —ем кого-чего с изключение на някого- нещо; составлять ~е правя изключение исключ|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. ис- ключать) кого-что (против, включить в 1 знач.) изключа; —йть кого из списка, из кружка изключа някого от списъка, от кръжока йскренн|| ий, -яя, -ее, -ие; йскрен(ен, -на, -но, -ны искрен; —ий человек искрен човек; 94
иск ист и —ее признание искрено признание; —яя дружба искрена дружба искренно, искренне нареч. искрено; — рад вашим успехам искрено се радвам на вашите успехи искусственн|| ый, -ая, -ое, -ые (против. естественный) изкуствен; —ые цветы изкуст- вени цветя; —ое освещение изкуствено ос- ветление; платье из —ого шёлка рокля от изкуствена коприна; —ый спутник Земли изкуствен спътник на Земята искусств|| о, -а с изкуство; народное ~о на- родно изкуство; произведение —а произве- дение на изкуството; владеть —ом воспи- тания владея изкуството да възпитавам; показать своё —о в танцах покажа умението си да танцувам; букет составлен с большим —ом букетът е подбран с голямо изкуство испачка|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. пач- кать) кого-что зацапам, замърся; —ть платье зацапам роклята испечь, испе|ку, -чёшь, -кут, мин. испёк, испекл|а, -б, -й св. (несв. печь II) что изпе- ка, опека; — пирожки изпека пирожки исполнении е, -я с изпълнение О привести в —е привела в изпълнение исполнйтельнН ый, -ая, -ое, -ые изпълни- телен; ~ый комитет (исполком) изпълнителен комитет (изпълком) исполнить, испблн|ю, -ишь, -ят св. (несв. исполнять) что изпълня; — приказ изпълня заповедта; — танец изпълня танц испблнН йться, -ится, -ятся св. (несв. ис- полняться) 1 изпълня се, осъществя се, сбъд- на се; —ились его надежды сбъднаха се надеждите му; желание моё ~ ил ось моето желание се сбъдна 2 навърша се; — ил ось сто лег со дня рождения писателя навършиха се 100 години от рождението на писателя 3 безл. кому навърша; ему —илось сорок лет той навърши 40 години исполни|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ис- полнить) что изпълнявам; —ть поручение изпълнявам поръчение; —ть роль изпълня- вам роля исполняН ться, -ется, -ются несв. (св. ис- полниться) 1 изпълнявам се, осъществявам се, сбъдвам се 2 навършвам се 3 безл. кому навършвам; мне —ется двадцать лет на- вършвам 20 години использовании е, -я с използване использовать, испбльзу|ю, -ешь, -ют несв. и св. кого-что използвам; ~ опыт передовых рабочих използвам опита на челните работни- ци; ~ технику в сельском хозяйстве използ- вам техника в селското стопанство испбльзН оваться, -уется, -уются несв. из- ползва се; металл —уется в промышлен- ности металът се използва в промишлеността испбрП тйть, -чу, -тишь, -тят св. (несв. портить) кого-что разваля; изхабя; —тйть часы разваля часовника; —тйть ребёнка плохим воспитанием разваля детето с лошо възпитание испбртН йться, -ится, -ятся св. (несв. пор- титься) развали се; замок —ился бравата се развали; у него —ились зубы развалиха му се зъбите исправ|| ить. -лю, -ишь, -ят св. (несв. ис- правлять) что поправя; — ить ошибку попра- вя грешката; издание второе, —ленное и дополненное издание второ, поправено и допълнено; —ить замок поправя бравата исправля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. исправить) что поправим; —ть ошибки по- правим грешки (те) испуга|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. пугать) кого изплаша, уплата; ты появился неожи- данно и —л меня ти се появи неочаквано и ме изплаши испуга|| ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. пугаться) кого-чего и без доп. изплаша се, уплата се; —ться собаки уплата се от кучето испытании е, -я с I изпитване, изпробване; изпитание; самолёта изпробване на самолета; провести —е проведа изпитание 2 изпитание; болезнь матери была для него тяжёлым —ем болестта на майка му бете тежко изпитание за него испыта|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. ис- пытывать) что 1 изпитам, изпробвам; —ть самолёт изпробвам самолета 2 изпитам; — ть нужду изпитам нужда испытыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. испытать) что I изпитвам, пробвам; —ть са- молёт изпробвам самолета 2 изпитвам; —ть гордость, удовольствие, страх изпитвам гордост. удоволствие, страх исследовании е, -я с изследване исслёдП овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. что изследвам, проучвам / проуча; —овать законы природы изследвам законите на прнродата истин|| а, -ы ж истина; узнать — у науча истината историк, -а м историк исторически ий, -ая, -ое, -ие исторически; —ие сведения, факты исторически сведения, факта; —ий документ исторически документ истбри|| я, -и ж история; —я СССР исто- рия(та) на СССР; —я Болгарин история(та) на България; изучать —ю изучавам история; учитель, учебник, урок —и учител, учебник, урок по история; —я человечества, литературы, музыки история на човечеството, на литерату- рата, на музиката О войти в —ю вляза в ис- торията; sfo событие войдёт в ~ю това събитие ще влезе в историята 95
ист КАК источник, -а м 1 извор; минеральный ~ минерален извор; пить воду из ~а пия вода от извора 2 йзточник, извор; книга —— знаний книгата е източник на знания истра|| тить, -чу, -тишь, -тят св. (несв. тра- тить) что изхарча; ~тить все деньги изхарча всичките (си) пари исчеза|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ис- чезнуть; против, появляться в I знач.) изчез- вам, изгубвам се исчезновении е, -я с изчезване исчёзи|| уть, -у, -ешь, -ут, мин. исчез, исчёзл | а, -о, -и св. (несв. исчезать; против, появиться в I знач.) изчезна, изгубя се; к утру туман ис- чез сутринта мъглата се разсея; он исчез в толпе той се изгуби в тълпата итак съюз и тъй, и така, значи, следователно; —, все решено и тъй, всичко е решено; мы уезжаем и така, ние заминаваме итог, -а м резултат, равносметка; —и раз- вития народного хозяйства за год резултати от развитието на народното стопанство за една година; —и переговоров между двумя госу- дарствами резултати от преговорите между двете държави; подводить •— правя равносметка их мест. I вж. онй 2 неизм. техен (тяхна, тяхно, техни), им; их книги техните книги; их комната тяхната стая; их отец баща им июл|| ь, -я м юли; жаркий ~ь горещ юли; приехать в —е дойда през юли; с —я по сентябрь от юли до септември включително июльск|| ий, -ая, -ое, -ие юлски июн|| ь, -я м юни; жаркий —ь горещ юни; приехать в —е дойда през юни; в —е сту- денты сдали экзамены през юни студентите взеха изпитите си июиьск|| ий, -ая, -ое, -ие юнски К к, ко (пред някои думи с две съгласни в началото: ко всем, ко лбу и т. н.) предлог с дат. п. I (куда?— посока) към, до; у; при; плыть к берегу плувам към брега; подойти к окну приближа се до прозореца; поставить стул к стене сложа стол до стената; поехать к брату замина при брат си; приходите к нам елате у нас; позвать к телефону повикам на телефона 2 (време) към; прийти к двенадцати часам дойда към 12 часа; приготовить отчёт к концу месяца подготвя отчет към края на месеца; к вечеру дождь прекратился привечер дъждът спря 3 (обект на действието) към, до, за; обратиться с вопросом к учителю обърна се с въпрос към учителя; письмо к другу писмо до приятеля (ми); любовь к Родине любовта към родината; готовиться к экзамену готвя се за излит кабнн|| а, -ы ж кабина; будка; —а самолёта кабината на самолета; войтй в —у лйфта вляза в асансьора кабинет, -а м кабинет; рабочий — учёного работният кабинет на учения; заседание в ~е директора заседание в кабинета на директора; ~ зубного врача зъболекарски кабинет; урок проходйл в физйческом ~е (в ~е фй- зики) урокът се провеждаше в кабинета по физика каблук, -а м (не бъркай с ток) ток (на обув- ка); широкий, низкий ~ широк, нисък ток; Каблук туфли на (высоких) ~ах, без ~6в обувки с (високи) токове, без токове кажд|| ый, -ая, -ое (мн. кажд | ые, -ых само със същ., които нямат ед. ч.— каждые сутки, или със същ., при които има числ.— каждые два часа) (ср. любой) I мест, всеки; ~ый человёк всеки човек; ~ый из участников со- циалистического соревнования всеки участник в социалистическото съревнование; на —ой улице на всяка улица; в ~ом доме във всеки дом; —ый год всяка година; ~ое утро всяка сутрин; —ый раз всеки път 2 като същ. кажд| ый, -ого м всеки; это знает ~ый това все- ки го знае () на —ом шагу на всяка крачка казаться, кажусь, каж | ешься, -утся несв. (св. показаться I) кем-чем и каким изглеждам; ~ ребёнком, стариком изглеждам като дете, като старец; ~ умным, весёлым, усталым изглеждам умен, весел, уморен; — моложе свойх лет изглеждам по-млад от годините си кажется вмети. д. струва (ми) се; като че ли; изглежда, май че; —, пойдёт дождь май че ще вали; он, —, знает этого человёка струва ми се, (че) той познава този човек как 1 нареч. как; ~ это сдёлать? как да направя това?; — вы сюда попали? как попад- нахте тук?; скажйте, ~ пройтй на набереж- ную? извинете, как да стигна до крайбрежната улица?; — вы живёте? как сте? 2 нареч. колко; ~ я рад вас вйдеть! колко се радвам, че ви виждам!; •— красив город! колко е хубав градът!; •— жаль, что он не пришёл колко жалко, че той не дойде 3 съюз сравн. като, както; красный ~ кровь червен като божур (кръв); снег блестйт — серебро снегът блести като сребро; говорю с вами ~ с другом говоря с вас като с приятел; он поступйл — чёстиый человёк той постъпи като честен човек 4 съюз, обикн. в състава на сложни съюзи: тогда как, в то врёмя как докато; после того как след като; с тех пор как откакто; перед 96
КАК КАП К тем как преди да; как только том като; прошёл уже год, ~ ои уехал вече мина (една) година, откакто е заминал; после того, ~ ушли гости, ои лёг спать след като гостите си отидоха, той си легна; прошло много лет с тех пор, ои кончил школу минаха много години, откакто той завърши училище О ~ будто като че ли как-нибудь нареч. никак (си), по някакъв начин; надо ~ выйти из затруднения трябва никак (си) да изляза от неловкого положе- ние; ои ~ найдёт нас той ще ни намерн някак каков, -а, -6, -ы мест, като сказ, какъв; ~ы ваше дальнейшие планы? какви са по- нататъшните ви планове? как|| бй, -ая, -бе, -йе мест. 1 какъв, кой; ~6й он человек? какъв човек е той?; ~йе кни- ги вы купйли? какви книги сте купили?; ~бй сегодня день? кой ден сме днес? в ~6м году ты приехал в этот город? (ти) коя година дойде в този град? 2 какъв, колко; ~ая иеожйданиая встреча! каква неочакваиа с ре- нта!; ~6е горе! какво нещастие!; ~бй ои умный человек! колко умен човек е той! ~йм ббра- зом по какъв начин; ни под ~йм вйдом по никой, никакъв начин какой-нибудь, какая-нибудь, какое-нибудь, какйе-нибудь мест, (не бъркай с какой-то) някакъв, какъвто и да е; я хочу посмотреть ~ спектакль искам да видя някакъв спектакъл; дайте мне какую-нибудь кнйгу дайте ми някаква книга какой-то, какая-то, какое-то, какйе-то мест, (не бъркай с какой-нибудь) някакъв, неизвестно какъв; к дому подошёл ~ человек към къщата се приближи някакъв човек; ему дали какое-то задание възложиха му някаква задача калеидарН ь, -я м календар; повесить -~ь иа стену закача календар на стената; отор- вать листок ~я откъсна лист(че) от календара камеин|| ый, -ая, -ое, -ые каменей; ~ый дом каменна къща; ~ые стены каменнн стени кам|| еиь, -ня, мн. -ни, -иёй м камък; попасть ~ием в окно счупя (стъклото на) прозореца с камък; твёрдый как ~еиь твърд като камък ф~ня на ~ие ие оставить от чего камък върху камък не оставя от нещо; подводные ~ии непредвидени препятствия, непредвидени преч- ки камерП а, -ы ж: ~а хранения гаров гарде- роб; сдать багаж в ~у хранения предам багажа сн на гардероб канал, -а м канал; оросительный ~ напоите- лен канал; ~ ймеии Москвы каиалът «Москва»; пароход идёт по ~у параходът. плува по ка- нала , , кандидат, -а м кандидат;. в< народные де- путаты СССР кандидат за народен депутат на СССР; ~ в члены партии кандидат-член на пар- тията; ~ в члены Политбюро кандидат-член иа Политбюро каийкулы, канйкул само мн. вакаиция; школьные, летние, зймиие ~ ученическа, лятна, зимиа ваканция; провести —- в деревне прека- рам ваканцията на село капиталйзм, -а м капитализъм капиталистйчес II ий, -ая, -ое, -ие капита- листически; ~ий строй капиталистически строй Канал им. Москвы 97 7-612
КАП КАТ капитан, -а м капитан; ои получил звание ~а произведен е в чин капитан; ~ артиллерии капитан от артилерията; ~ корабля капитан на кораб; ~ спортивной команды капитан на отбор капл|| я, -и. мн. кап |ли, -ель, -лям ж 1 капка; ~я росы, воды капка роса, капка вода; дождь падал крупными ~ями дъждът валеше на едри капки 2 (само мн.) капки; сердечные ~и капки за сърце; принимать ~и от кашля вземам капки против кашлица О ~я в море капка в морето, нищо; похожи как две ~и воды приличат си като две капки вода Капуста кап$гст|| а, -ы ж зеле; кислая —а кисело зеле; кочан ~ы зелкафцветная —а карфиол карандаш, -а м молив; писать, рисовать ~6м пиша, рисувам с молив; простой ~ черен молив; цветные ~й цветни моливи карман, -а м джоб; внутренний — вътрешен джоб; пальто с ~ами палто с джобове; по- ложить деньги в ~ сложа парите в джоба си карт|| а, -ы ж карта; географическая ~а геог- рафска карта; —а мира, Европы, Азии карта на света, на Европа, на Азия; найти на -~е свой город намеря на картата своя град; игральные ~ы карти за игра; играть в ~ы играя на карти (/ раскрывать/раскрыть свой ~ы раз- кривам/разкрия картите си; ставить/поставить иа —-у что залагам/заложа на карта нещо картин || а, -ы ж картина; ~а известного художника картина на известен художник; писать —у рисувам картина; любоваться —ой весеннего леса любувам се на пролетната гора; представить ~ы далёкого прошлого представя си картини от далечното минало картбфел|| ь, -я (мн. няма) м картофи; выращивать ~ь отглеждам картофи; жареный ~ь пържени картофи; жарить, варйть ~ь пър- жа, варя картофи; ~ь в мундире варени не- белени картофи каса|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. коснуться) кого-чего I докосвам се, допирам се; ветки -~ются окна клоните опират в про- верена 2 засягам, отнасям се за; это меня ие -~ется това не ме засяга; разговор ~ется вашего товарища става дума за вашия приятел касс|| а, -ы ж каса; —а театра касата на театъра; получйть деньги в -~е получа парите си на касата; купйть билёт в ~е иа вокзале купя билет от касата на гарата; платйть деньги за покупку в ~у плащам за покупката на касата О сберегательная ~а спестовна каса Кастрюля кастрюл|| я, -и ж тенджера; ~я с супом тенджера със супа \ катани|| е, -я с I возене; ~е на лодке возене с лодка 2 пързаляне; фигурное ~е фигурно пързаляне катастроф || а, -ы ж катастрофа; потерпеть ~у катастрофирам; попасть в железнодорожную ~у претърпя железопътна катастрофа; на место ~ы прйбыл врач на мястото на катастро- фата пристигна лекар ката|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. I возя се; ~ться на лодке возя се с лодка 2 карам; Фигурное катание на коньках 98
KAT КВА К Каток Медео -~ться на велосипеде, на лыжах карам колело, ски; ~ться на коньках пързалям се с кънки кат|| ок, -ка м пързалка (за кънки); зимой мы часто ходим иа ~ок през зимата место ходим на пързалка(та) кафе неизм. с (не бъркай с кофе) кафе-слад- карница; молодёжное — младежка кафе-слад- карница; завтракать в — закусвам в кафе- сладкарница(та) кача|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. люлея се, люшкам се, клатя се; лодка ~ется на волнах лодката се люлее върху вълните; деревья ~лись от ветра дърветата се клатеха от вятъра качеств|| о. -а с качество; —о товара качест- во™ на стоката; ткань хорошего ~а доброка- чествена тъкан; бороться за ~о продукции боря се за качество на продукцията; проявить высо- кие моральные —а прояви високи морални ка- чества О в ~е кого-чего като, в качеството си на какъв каш|| а, -и ж каша; жидкая, густая ~а рядка, гъста каша; —а на молоке, молочная ~а каша с мляко; манная —а каша от грис; сварить ~у направя каша; съесть тарелку —и изям една чиния каша каш|| ель, -ля м кашлица; у него сильный ~ель той има силна кашлица кашля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кашлям; сильно ~ть силно кашлям; ~ть от простуды кашлям от настинка кают|| а, -ы ж каюта; ~а капитана каютата на капитана; ехать в '-а первого класса пътувам в каюта първа класа квадрат, -а м квадрат; двор имёл форму —а дворът имаше квадратна форма квадратн|| ый, -ая, -ое, -ые квадратен; ~ый стол квадратна маса; комната ~ой формы квадратна стая квартал, -а л 1 (ср. район във 2 знач.) квар- тал; новые —ы города нови квартали на града; ои живёт в соседнем —е той живее в съседния квартал 2 тримесечие; план работы на первый ~ план за работата през първото тримесечие; во втором ~е през второто тримесечие квартир!! а, -ы ж квартира; апартамент; большая —а голям апартамент; ~а из двух комнат на втором этаже двустйен апартамент Новые кварталы города 99 7*
кви КЛЕ на втория етаж; с паровым отоплением, с горячей водой апартамент с парно (отопле- ние), с топла вода; отдельная самостояте- лен апартамент; коммунальная ~а квартира с общи сервизни помещения; кооперативная ~а собствен апартамент; получить ~у получа жи- лище; переехать на другую ~у преместя се в друго жилище; сдавать ~у давам квартира под наем « квитанций я, -и ж квитанция, разписка, бе- лежка; багажная ~я багажна разписка кем вж. кто кива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. кивнуть) кому кимам, кимвам; ^ть в знак согласия ким- вам в знак на съгласие кивн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. кивать) кому кимна; ~уть головой кимна с глава килограмм, га, мн. -ы, -ов и килограмм м килограм; купить ~ сахару и пять —ов муки купя (един) килограм Захар и 5 килограма брашно километр, -а м километър; пройтй два —а нзмина 2 километра; остановиться в трёх —ах от города спра на 3 километра от града; поезд идёт со скоростью сто — ов в час влакът се дви- жи със 100 километра в час кино неизм. с кино; артисты — киноартисти; успехи советского — успехи иа съветското ки- но; идтй/пойтй, ходить в — отивам/отида, ходя на кино; купйть билёт в — купя билет за кино кино... първата част на сложна думи: кино- артист киноартист; киножурнал кинопреглед; киноискусство киноизкуство; кинокомедия кино- комедия; кинофильм филм кинотеатр, -а м кино, кинотеатър; летний — лятно киио; пойти в — отида в киното; по- строили новый — построиха нов кинотеатър; мы встретились у —а срещнахме се пред киното киоск, -ал будка, павилион; газетный — вест- никарска будка; книжный — павилион за книги; купйть сигареты в — е купя цигари от будката кип || ёть, -йт, -ят несв. ври, кипи; вода, моло- ко —йт водата, млякото ври; чайник уже — йт чайникът вече ври кипя|| тйть, -чу, -тишь, -тят несв. что възваря- вам, сварявам; —тйть воду, молоко, чай сваря- вам вода, мляко, чай кирпйч, -а м тухли, тухла; красный — червени тухли; дом из —а къща от тухли; поднять с землй — вдигна от земята една тухла кирпйчн|| ый, -ая, -ое, -ые тухлен; ~ый дом тухлена къща; ~ая стена тухлена стена кисел И ь, -я м кисел; яблочный ~ ь кисел от ябълки кислород, -а м кислород; дышать ^ом дишам кислород кйсл|| ый, -ая, -ое, -ые кисел; ~ое яблоко кисел а ябълка; ~ая капуста кнсело зеле; ~ое молоко кнсело мляко; ~ые щи чорба от месо и кисело зеле кист|| ь I, -и, мн. -и, -ёй ж 1 китка (на ръката); правой, левой рукй китка на дясната, на Кисть ирааой руки Кисть винограда лявата ръка 2 грозд; кичур; ~ь винограда чепка грозде кист|| ь II, -и, мн. -и, -ёй ж (не бъркай с щёт- ка) четка (за рисуване, боядисване) кит, -а м кит; охбта иа ~6в лов иа китове кладбищ|| е, -а с гробиша; старое ~е стари гробища; на этом ~е похоронены егб родители в тези гробища са погребани родителите му класс, -а м 1 класа; рабочий — работническа класа 2 клас; ученики первого ~а ученнци от първи клас; учиться в седьмом ~е в седми клас съм; кончить десятый ~ завърша десетн клас 3 клас, класна стая; светлый, простор- ный ~ светла, просторна класна стая; войти в — вляза в класната стая; выйти из —-а изляза от клас 4 клас, разред; ~ рыб клас риби 5 класа; каюты первого, второго ~а каюти първа, втора класа классов!! ый, -ая, -ое, -ые класов; ~ая борь- ба класова борба; ~ое общество класово об- щество; ~ые противоречия класови противо- речия класть, клад|у, -ёшь, -ут, мин. клал, клал)а, -о, -и несв. (св. положить) кого-что слагам, поставим; ~ ребёнка в кровать слагам детето да спи; ~ деньги в карман слагам пари в джоба си; —- руку на плечо слагам ръка на рамото (му); ~ сахар в чай слагам захар в чая О ~ кого в больницу настанявам някого в бол- ница кле|| й, -я м лепило клён, -а м клен; явор; посадить в парке ~ы засади в парка кленове кленов|| ый, -ая, -ое, -ые клёнов; яворов; ~ый лист кленов лист 100
КЛЕ кол к клётк|| а, -и, мн. клёт|ки, -ок, -кам ж 1 клет- ка; кафез; лев в —-е лъв в клетка; выпустить птицу из -~и пусна птицата от кафеза 2 квадрат, каре; тетрадь в ~у карирана тетрадка; юбка в ~у пола на карета клиент, -а м клиент; быстрое обслуживание ~ов бързо обслужване на клиеитите климат, -а м климат; морской, жаркий, холод- ный ~ морски, горещ, студен климат; страна с умеренным ~ом страна с умерен климат клуб, -а м клуб; заводской —' заводски клуб; пойти в ~ на концерт отида в клуба на кон- церт; в ~е состоится лекция в клуба ще има лекция клубнйк|| а, -и (мн. няма) ж (не бъркай с Клубника ягода) градинска ягода: выращивать ~у от- глеждам ягоди; варенье нз ~и сладко от ягоди клубнйчн|| ый, -ая, -ое, -ые ягодов; ~ое ва- ренье сладко от ягоди клумбЦ а, -ы ж (не бъркай с грядка) леха (цветна); на ~ах в саду цветут розы по лехите в градината цъфтят рози клюв, -а м клюн, човка; острый ~ остра чов- ка; ~ орла клюнът на орела клюкв|| а, -ы (мн. няма) ж клюква (северни червени боровинки)-, кисель из ~ы кисел от клюква ключ, -а м ключ; ~ от квартиры, от шкафа ключ от апартамента, от шкафа; открыть дверь —-6м отключа вратата; закрыть комнату на — заключи стаята клятв|| а, -ы ж клетва; —а в любви, в дружбе клетва в любов, в приятелство; дать ~у дам клетва; нарушить —у престъпя клетвата си кнйг|| а, -и ж книга; толстая, интересная —а дебела, интересна книга; детские —и детски книги; —а с иллюстрациями книга с илюстра- ции; раскрыть, закрыть —у отворя, затворя книгата; читать, писать —у чета, пиша книга; в —-е двести страниц книгата има 200 страни- ци О ~а жалоб и предложений (жалобная —а) книга за похвали и оплаквания кнйжк|| а, -и, мн. кнйж | ки, -ек, -кам ж книж- ка (не: хартийка); детская —а детска книжка () записная —а бележник, тефтерче кнйжн|| ый, -ая, -ое, -ые книжен; — ый мага- зин книжарница (за-книги): —ая полка рафт, етажерка за книги ко вж. к ков|| ёр, -ра м килим; красивый, цветной ~ёр красив, цветен килим когда 1 нареч. кога; — вы будете дома? кога ще си бъдете в къщи?; — он приедет? той кога ще пристигне?; не помню, —- это было не си спомням кога беше това 2 съюз когато; — он проснулся, было ещё темно когато той се събу- ди, беше още тъмно; — дождь кончился, все пошлй за грибами когато дъждът спря, всички отидоха за гъби когда-нибудь нареч. (не бъркай с когда-то) някога; един ден; — я расскажу об этом някога ще разкажа за това когда-то нареч. (не бъркай с когда-нибудь) някога; — мы были знакомы някога ние се по- знавахме; —- он жил в деревне някога той жи- вееше иа село кого вж. кто кое-как нареч. 1 как да е, надве-натри; он всё делает — той всичко прави как да е 2 едва- едва, с мъка; я — добрался до дому едва стиг- нах до дома кож|| а, -и ж (не бъркай с мех) кожа; глад- кая, грубая —а гладка, загрубяла кожа; —а лица и рук кожата на лицето и ръцете; чемодан из —и кожен куфар кожан || ый, -ая, -ое, -ые (не бъркай с мехо- вой) кожен, направен от лицева кожа; —ая обувь кожени обувки коз|| а, -ы, мн. козы, коз, козам ж коза колбас|| а, -ы, мн. колбасы, колбас ж садам; купйть полкило — ы купя половин кило садам; к завтраку подали сыр и —у за закуска серви- раха кашкавал и садам колготЦ ки, -ок мн. чорапогащи колебании е, -я с 1 трептене, люлеене; —е пла- мени трептенето на пламъка 2 колебание; ис- пытывать —е изпитвам колебание колебаться, колёбл | юсь, -ешься, -ются несв. 1 (само 3 л.) клати се, люлее се; пламя колеб- лется пламъкът се люлее; лйстья колебались от ветра листата се люлееха от вятъра 2 (само 3 л.) колебае се; температура воздуха колеблет- ся от пяти до семнадцати градусов температура- та на въздуха се колебае от 5 до 17 градуса 3 колебая се, двоумя се; он долго колебался, прежде чем дал согласие той дълго се колеба, преди да се съгласи колен|| о, -а, мн. -н, -ей и колен, -ям с коляно; согнуть ногу в —'е свия крака си в коляното; стать на ~ и коленича; трава по —-о трева до колене; платье до колен рокля до коленете; 101
кол ком положить сумку на ~и сложа чантата на коле- нете сн; мать посадила ребёнка к себе на ~и майката сложи детето в скута си колес|| 6, -а, мн. колёса, колёс с (не бъркай с велосипед) колело; колёса автомобиля колела- та иа автомобиле количеств|| о, -а с количество; ~о воды в бассейне количеството на водата в басен на; большое ~о студентов голям брой студенти; мы увеличили ~о продукции увелнчихме про- дукцията , , коллектив, -а м колектив; завода, ин- ститута колективът на завода, на института; учительский, студенческий ~ учителски, ciy- дентски колектив; совет трудового съ- вет на трудовия колектив коллектйвн|| ый, -ая, -ое, -ые колектнвен; ~ое хозяйство колективио стопанство: —-ая работа колективиа работа коллёкциЦ я, -и ж колекция, сбирка; ~я кар- тин сбирка от картини; ~я почтовых марок колекция от пошенски марки; собирать —-ю пра- вя колекция, колекционирам кол6д|| ец, -ца м кладенец; рыть ~ец копая кладенец; доставать вбду из —-ца вадя вода от кладенеца колокол, -а, мн. -а, -бв м камбана; ~а церкви черковин камбани; раздались звуки ~а чу се камбанен звън колоииальн|| ый, -ая, -ое, -ые колониален; ~ые страны колониални страни кол6ни|| а, -ы ж 1 колона; дом, зал с ~ами къща, зала с колони 2 колона; ~а автомашин колона автомобили; идти в ~е, —-ами вървя в колона, иа колоии Колос колос, -а, мн. колось|я, -ев м клас; спелый ~ зрял клас; колосья ржи класове на ръж колоть, колю, кол | ешь, -ют несв. что цепя; чупя; троша; чукам; дрова цепя дърва; —- орехи чупя орехи колхоз, -а м колхоз; передовой ~ челен кол- хоз; председатель ~а председателят на кол- хоз (а); работать в ~е работя в колхоза колхозник, -а м колхозник; собрание ~ов събрание на колхозииците колхозниц|| а, -ы ж колхозничка Колхозное поле колхбзиН ый, -ая, -ое, -ые колхозен; ~ые поля колхозии полета; ~ый клуб колхозен клуб кольц|| 6, -а, мн. кольца, колец, кольцам с пръстен, халка; золотое златен пръстен; обручальное ~о халка; носить ~б на левой ру- ке нося пръстен на лявата си ръка ком вж. кто команд!! а, -ы ж 1 команда; дать ~у дам ко- манда; стрелять по ~е стрелям по команда; слушать ~у офицера слушам командата на офицера 2 комаидуване; отряд под —-ой офицера отряд под командуването на офицера; принять ~у поема командуването 3 екипаж; ~а. военного корабля екипаж на военен кораб 4 отбор, тим; футбольная ~а футболен отбор; лыжников, лыжная ~а ски-отбор командир, -а м командир; полка коман- дирът иа полк(а); —- подводной лодки коман- дир на подводница; приказ —-а заповед(та) на командира; он назначен —-ом отряда той е наз- начен за командир на отряда 102
ком кон к командировки а, -и, мн. командиров | ки, -ок, -кам ж командировка; научная —-а научна командировка; —-а на завод командировка в завода; ехать в —у заминавам в командиров- ка командовани|| е, -я с чем командуване; — е отрядом командуване(то) на отряда; при- нять на себя —е поема командуването команд!! овать, -ую, -уешь, -уют несв. 1 командувам, издавам команда; офицер —-ует: «Вперёд!» офицерът командува: «Напред!» 2 чем командувам; —овать полком, армией командувам полк, армия комар, -а м комар; в сырых местах много — 6в във влажните места има много комари комбайн, -а м комбайн; картофелеуборочный — комбайн за прибиране на картофи; убирать Комбайн рожь —ом прибирам ръжта с комбайн; работать в поле на —е работя в полето на ком- байн; при добыче угля используют —ы при доби- ва на въглища се използват комбайни комбинат, -а м комбинат; — бытового об- служивания комбинат за битово обслужване; молочный — млекокомбинат комёдн|| я, -и ж комедия; —я в двух действиях комедия в 2 действия; писать —и и драмы пиша комедии и драми; смотреть в кино новую —ю гледам нова кинокомедия комйссиЦ я, -и ж комисия; избирательная —я избирателиа комисия; —я по контролю над атомной энергией комисия за контрол върху атомната енергия; избрать, назначить —ю из- бера, назнача комисия комитет, -а м комитет; Центральный Комитет КПСС (ЦК КПСС) Централният Комитет на КПСС (ЦК на КПСС); Комитет защиты мира Комитет за защита на мира; районный, город- ской, областной — партии районен, град- ски, областей комитет на партията; партийный — завода заводски партиен комитет; — ком- сомбла комсомолски комитет; профсоюзный профсьюзен комитет, профкомитет коммунизм, -а м комунизъм; строительство — а строителството на комунизма; переход от социализма к —у преход от социализъм към комунизъм коммунист, -а м комунист коммунистически ий, -ая, -ое, -ие комунисти- чески; —ая партия комунистическа партия; международное — ое движение международно комунистическо движение; ~ое отношение к труду комунистическо отношение към труда коммунйсткЦ а, -и, мн. коммунист | ки, -ок, -кам ж комунистка комнатЦ а, -ы ж (не бъркай със стая) стая; светлая, просторная —а светла, просторна стая; квартира из трёх комнат тристаен апартамент; убрать — у разтребя стаята композитор, -а м композитор; оперы извест- ного — а опери на известния композитор компот, -а м компот; — из яблок и вишен компот от ябълки и вишни комсомол, -а м комсомол; вступйть в — вляза в комсомола комсомол!! ец, -ьца м комсомолец; стать — ьцем стана комсомолец комсомблк|| а, -и, мн. комсомол |ки, -ок, -кам ж комсомолка комсомольски ий, -ая, -ое, -ие комсомолски; — ий билёт комсомолска членска книжка; — ие бригады комсомолски бригади; —ое со- брание комсомолско събраиие кому вж. кто конверт, -а м плик; — с маркой плик с марка; написать адрес на —е напиша адреса върху Конверт плика; вынуть письмо из —а извадя писмото от плика конгресс, -а м (ср. съезд) конгрес; Все- мйрный — сторонников мира Световен кон- грес на прнвържениците на мира; делегаты —а делегати на конгреса; участвовать в — е участвувам в работата на конгреса; быть на международном —е врачей присъствувам на Международния конгрес на лекарите кондйтерск|| ий, -ая, -ое, -ие сладкарски; — ие изделия сладкарски изделия; —ая фабрика фабрика за сладкарски изделия кон|| ёц, -ца м (не бъркай с нитка; против. начало) край; острый —ёц иглы острият край на иглата; —ёц лёта, месяца, недели, занятий край на лятото, на месеца, на седмицата, на занятията; —ёц стихотвсосимя, доклада край на стихотворението, на доклада; дойти до — ца улицы стигна края на улицата; вернуться в — цё недёли върна се към края на седмицата; прочитать книгу от начала до —ца прочета книгата от край до край £> без —ца няма край; оий без —ца спорят споровете им нямат край; в —цё —цбв в края на краищата, най-после; его долго ждали, в —цё — цов он 103
кон КОР пришёл дълго го чакаха, най-после той дойде; приближаться/ приблизиться, подходить/по- дойти к ~цу свършвам се/свърша се, наближа- вам/наближа края; работа приближается к ~цу работата е към края си; лето подошло к ~цу лятото е към края си; класть/положйть ~ёц чему слагам/сложа край на нещо конечно 1 вметн. д. разбира се; вы, правы разбира се, вие сте прави; он рад приезду сына разбира се, той се радва’на пристигането на сина си 2 частица разбира се, не ще и дума; вы любите читать? обичате ли да четете?— разбира се конкурс, -а м конкурс; ~ пианистов конкурс за пианисти; участвовать в ~е участвувам в конкурса; объявить ~ на лучший рассказ обявя конкурс за най-добър разказ; посту- пйть в университет по ~у вляза в университета с конкурс; вне ~а извън конкурса, с предимст- во консёрв|| ы, -ов мн. консерва; мясные, рыб- ные, фруктовые ~ы месни, рибни, плодови кон- серви; открыть банку ~ов отворя консерва конституции я, -и ж конституция; Конститу- ция СССР Конституцията на СССР; День Кон- ституции СССР Денят на конституцията на СССР консул, -а м консул; советский ~ в Пловдиве съветският консул в Пловдив консульств!! о, -а с консулство; болгарское ~о в Ленинграде българското коисулство в Ленинград; обратиться в ~о обърна се към консулството консультации я, -и ж консултация; обратить- ся к врачу за ~ей обърна се към лекар за консултация; получйть ~ю адвоката получа консултация от адвокат; юридическая ~я юридическа консултация контролйрИ овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. проконтролировать) кого-что контролирам; ~ овать работу библиотеки, магазина контро- лирам работата на библиотеката, на магазина контрол|| ь, -я м контрол; общественный, государственный ~ь обществен, държавен контрол; ~ь за качеством продукции контрол върху качеството на продукцията; работать под ~ем мастера работя под контрола на майс- тора; брать/взять под ~ь кого-что вземам/ взема под контрол, контролирам някого-нещо контрбльн|| ый, -ая, -ое, -ые контролен; ~ая комиссия контролна комисия; ~ая ра- бота по математике класно по математика конференции я, -и ж конференция; междуна- родная, партийная ~я международна, партий- на конференция; ~я учителей конференция на учителите конфет!! а, -ы ж бонбон; вкусные ~ы вкусни (хубави) бонбони; коробка конфет кутия бонбони; дать ребёнку ~у дам на детето боибон концерт, -а м концерт; современной му- зыки концерт съвременна музика; известной певйцы концерт иа известна певица; пойти на ~ отида на концерт; билёт на —- билет за концерт; посещать ~ы посещавам концерти; давать ~ы изнасям концерти; для фортепьяно с оркест- ром концерт за пиаио и оркестьр конча|| ть, -ю, -ешь -ют несв. (св. кончить) что 1 чем и с инф. (против, начинать) свършвам, завършвам, привършвам; ~ть работу, разго- вор, чтёиие свършвам работата, разговора, четенето; ~ть занятия в три часа завършвам занятията в 3 часа 2 завършвам; ~ть школу, институт завършвам училище, институт; он ~ет университет в будущем году той завършва уни- верситета догодина конча|| ться, -ется, -ются несв. (св. кончиться; против, начинаться) свършва (се); лёто ~ется лятото свършва кбнч|| йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. кончать) что 1 чем и с инф. (против, начать) свърша, завърша, привърша; ~ить уборку свърша по- чистването; ~ить строительство дома к весиё завърша строителството на сградата напролет; он ~ил писать и начал рисовать той свърши с писането и започна да рисува 2 что завър- ша кбнч|| иться, -ится, -атся св. (несв. кончаться; против, начаться) свърши (се); ~нлись кани- кулы ваканцията свърши кон|| ь, -я, мн. -и, -ёй м кон; сесть на ~я яхна коня коньк|| й, -бв мн. (ед. конёк, конька м) кънкй; кататься на ~ах пързалям се с кънкй копа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выкопать) что копая; ровя; ~ть зёмлю, огород копая земя- та, зеленчуковата градина; ~ть яму, колодец копая яма, кладенец; ~ть картофель копая кар- тофи копёйк|| а, -и, мн. -и, копёек, -ам ж копейка; билёт в трамвае стоит три ~и трамвайният Копейка билет струва 3 копейки О до послёдней ~и до последна стотинка; без ~и без стотинка; не иметь ии ~и за душой нямам пукната па- ра кбпиЦ я, -и ж копие, прение; ~я чертежа, извёстной картины копие на чертеж, на известна картина; снять, сдёлать ~ю с докумёнта снема копие, извадя препис от документ кор|| а, -ы ж кора; бёлая ~а берёзы бялата кора на брезата; снять с дёрева ~у обеля кората от дървото 104
КОР кот к корабл|| ь, -я м кораб; военный — ь военен кораб; плыть на — ё пътувам с кораб; — й ухо- дят в море корабите излизат в морето кбр|| ень, -ня, мн. -ни, -ней м корен; — ни де- рева корените на дървото; —-ень слова ко- рен(ът) на дума(та); квадратный —ень квад- ратен корен коридор, -а м коридор; узкий, длинный — те- сен, дълъг коридор; —ы гостиницы коридорите на хотела; выйти из комнаты в — изляза от стаята в коридора; кабинет заведующего — по —у налево кабинетът на зав'ёждащия се намира вляво по коридора корйчнев|| ый, -ая, -ое, -ые кафяв; —ый цвет кафяв цвят; —ое платье кафява рокля корм, -а (-у) м фураж, храна; — для скота фураж за добитъка; дать корове —у дам на кра- вата храна кормить, кормлю, корм | ишь, -ят несв. (св. накормить) кого чем храня; — ребёнка кашей храня детето с каша; — больного с ложки храня болния с лъжица; — собаку, лошадей храня кучето, конете коробк|| а, -и. мн. короб | ки, -ок, -кам ж кутия; — а конфет кутия бонбони; —а из-под конфет кутия от бонбони; —а спичек кутия кибрнт коровII а, -ы ж крава; пасти —у паса кравата; Корова дать ~е сена дам на кравата сено; стадо коров стадо крави короткЦ ий, -ая, -ое, -ие; короток и короток, коротка, коротко, коротко и коротко, коротки, коротки и короткй; сравн. ст. короче (против. длинный) 1 къс; —ая палка къса тояга; —ие волосы къса коса; —ое платье къса рокля 2 (против, долгий) кратък; къс; — ий разговор кратък разговор; —ое совещание кратко съве- щание; —ие лётнне ночи къси летни нощи; сделать работу в —ий срок свърша работата за кратко време О —ая память у кого някой нма къса памет коротко, сравн. ст. короче нареч. 1 късо; — стричься подстригвам се късо 2 (на)кратко; — сообщить о своих делах накратко съобщя за своитс работи короче неизм. 1 сравн. ст. на короткий по-къс, по-кратък 2 сравн. ст. на коротко по-късо, по- кратко корреспондент, -а м кореспондент; — газеты «Известия» кореспондент на вестник «Извес- тия»; специальный — специален кореспондент кос|| а, -ы, вин. косу, мн. косы, кос ж (не бър- кай с волосы) плитка; длинная —а дълга плит- ка; заплетать косу сплитам косата си на плитка космйческ|| нй, -ая, -ое, -ие космически; —ое пространство космическо пространство; —ие по- лёты космически полети космонавт, -а м космонавт; первый — в ми- ре — Юрий Гагарин първият космонавт в света е Юрий Гагарин космос, -а м космос; изучение —а изучаване на космоса; полёты в — полети в космоса косн|| уться, -усь, -ешься, -утся св. (несв. касаться) кого-чего 1 докосна (се), допра се; — уться рукой стола докосна масата с ръка 2 засегна; —уться какой темы засегна някаква тема кост|| ёр, -ра м огън, клада; развести —ёр наклада огъи; сидеть у — ра седя край огъня; варить рыбу на — рё варя риба на огъня кост|| ь, -и, мн. -и, -ёй ж кост, кокал; —и йог костите иа краката; перелом —и счупване на костта; у него широкая —ь той има едър кокал; вынуть из рыбы —и извадя от рибата костите костюм, -а м костюм; мужской, жёнский — мъжки, дамски костюм; надёть — облека ко- Мужской костюм Женский костюм стюм; снять — съблека костюма; ходить в —е ходя с костюм; быть в —е с костюм съм; носить — нося костюм О национальный — национална носия; купальный — бански костюм котлёт|| а, -ы ж кюфте; мясные, рыбные, кар- тофельные —ы кюфтета от месо, от риба, от картофи; — ы из риса, из картофеля кюфтета от ориз, от картофи; жарить —ы пържа кюф- тета; отбивная —а пържола, котлет котбрН ый. -ая, -ое, -ые мест. 1 който; человёк, — ый вошёл в комнату човекът, който влезе в стаята; книга, —ая лежит на столе книгата, 105
КОФ КРЕ която е на масата; мальчик, родйтелей —ого я не знаю момчето, чиито родители не познавам; дом, в — ом мы живём къщата, в която живеем 2 кой; колко; —ую из этих книг ты возьмёшь? коя от кннгите ще вземеш?; —ый час? колко е часът?; в —ом часу ты придёшь? в колко часа ще дойдеш? кофе неизм. м (не бъркай с кафе) кафе; чёр- ный — чисто кафе; — no-турёцки турско кафе; — с молоком кафе с мляко, кафе-меланж; — со сливками кафе с каймак; — в зёрнах кафе на зърна; — растворимый без осадка нес-кафе; чашка ~ чаша кафе; мы выпили по чашке — пихме по едно кафе кофт|| а, -ы ж блуза, жилетка; шерстяная, вязаная —-а вълнена, плетена блуза; надеть тёплую — у облека топла жилетка; снять —у съблека жилетката; носить —у с юбкой нося пола и блуза; быть в ~е с жилетка съм кофточкЦ а, -н, мн. кофточ|ки, -ек, -кам ж блуза, блузка; шёлковая — а копринеиа блузка; надеть — у облека блуза; снять —у съблека блузата кошел|| ёк, -ька м портмоне; кожаный —ёк кожено портмоне; положить — ёк в карман ело- Кошелёк жа портмонето в джоба си; вынуть деньги из —-ька извадя пари(те) от портмонето кбшк|| а, -и, мн. кош | ки, -ек, -кам ж котка; — а ловит мышей котката лови мишки кра|| й, -я, предл. о -е, на -ю, мн. -я, -ёв м 1 край; ръб; —-й стола ръбът на масата; си- деть на — ю кровати седя на ръба на леглото; налить стакан до —ёв палея чашата догоре; жить на — ю города живея на края на града; уехать на —й света замина накрай света 2 край, страна, облает; в нашем — ю много лесов и озёр в нашия край има много гори и езера; птицы улетели в тёплые — я птиците отлетяха в топлите страни крайне нареч. край но. извънредно, твърде; я — удивлён крайно изиенадаи съм; — важно твърде важно крайн|| ий, -яя, -ее, -ие 1 краен, последен; в —ем окне горел свет крайният прозорец све- теше 2 силен, краен, извънреден; проявлять — ее беспокойство проявявам силно безпокойст- во; прийти в —ее волнение изпадна в силно вълнение; испытывать —юю нужду изпитвам крайна нужда (бедност) () в —ем случае в кра- ен случай; по —ей мере поне; я проживу в де- ревне по —ей мере месяц ще прекарам на село поне един месен кран, -ам 1 кран, чешма; открыть, закрыть — пусна, спра чешмата; вода течёт из —а водата тече от крана 2 кран; в порту работало много подъёмных —ов в пристанището работеха много подемни кранове красиво нареч. красиво, хубаво; писать — пиша красиво красйв|| ый, -ая, -ое, -ые; красив, -а. -о, -ы красив, хубав; —ый человек красив човек; —ое лицо красиво лице; —ые глаза хубави очи; —ые цветы красиви цветя кра|| сить, -шу, -сишь, -сят несв. (св. вы- красить и покрасить) что боядисвам; —сить крышу боядисвам покрива краск|| а, -и, мн. крас|ки, -ок, -кам ж боя; синяя, зелёная —а синя, зелена боя; масляная — а блажиа боя; типографская —а печатарско мастило; художник пишет акварельными —ами художникът рисува с водни бои краснёН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. покрас- неть) почервенявам; изчервявам се, зачервявам се; осенью листья осины —ют есента листата на трепетликата почервеняват; руки —ют от холо- да ръцете почервеняват от студа; он —ет от стыда той се изчервява от срам к'раснЦ ый, -ая, -ое, -ые червей; —ый каран- даш червен молив; —ое знамя червено знаме; — ое вино червено вино; —ые цветы червени цветя; —ый пёрец червен пдпер () Красная площадь Червеният площад; Красная Армия ист. Червената армия; —ая строка нов ред красот|| а, -ы ж красота, хубост; —а при- роды красотата на природата красть, крад|у, -ёшь, -ут, мин. крал, крал | а, -о, -и неси. (св. украсть) кого-что крада; — деньги крада пари кратк|| ий, -ая, -ое, -ие; краток, кратка, крат- к|о, -и кратък; къс; —ий доклад кратък доклад; — ий словарь кратък речник; — ая биография кратка биография; выполнить работу в —ие сроки изпълня работата за (в) кратък срок; разговор был —им разговорът беше кратък О — ие прилагательные, — ие формы прила- гательных гром. кратки прилагателни кратко нареч. кратко, сбито; — отвётить от- говоря кратко кредит, -а л кредит; в — (покупать, прода- вать) (купувам, продавам) на кредит, на изпла- щане; продажа товаров в — продажба на стоки 106
Красная площадь в Москве Московский Кремль 107
КРЕ КРЕ Кремлёвские куранты на кредит; купйть телевизор в ~ купя телевизор на изплащане крем, -а м 1 крем; торт с ~ом торта с крем; ~ для рук крем за ръце 2 боя; чистить туфли ~ом почнствам обувките с боя кремлёвск|| ий, -ая, -ое, -ие кремълски; ~ие куранты часоврнкът на Кремъл кремл|| ь, -я м кремъл; башни Московского Кремля кулите на Московский Кремъл крёпк|| ий, -ая, -ое, -ие; крепок, крепка, крёпк | о, -и и крепки; сравн. ст. крепче 1 здрав, твърд; ~ая верёвка здраво въже; ~ий орёх твърд орех 2 здрав, як; ~ий и выносливый человёк здрав и издръжлнв човек; ~ий орга- низм здрав организъм; ~ое здоровье добро здраве 3 силен; ~ий чай силен чай; ~ий кофе снлно кафе; ~ое вино силно вино; ~ий з&пах силна миризма; ~ие напитки силин напитки крёпко, сравн. ст. крепче нареч. здраво, снлно; ~ связать вържа здраво; ~ пожать руку снлно (му) стисна ръката спать дълбоко спя крёпост|| ь, -и, мн. -и, -ей ж крепост; морская ~ь морска крепост; в городе сохранилась ста- 108
КРЕ КРЫ к рйнная — ь в града се е залазила древна крепост крепче неизм. 1 сравн. ст. на крепкий по- здрав, по-силен 2 сравн. ст. на крепко по-здраво, по-силно крёсл|| о, -а, мн. крёс|ла, -ел, -лам с кресло; фотьойл; кожаное, мягкое, удобное —о кожено, меко, удобно кресло; сесть в —о седна в кресло; сидеть в —е седя в кресло крест, -а м кръст ф Красный Крест Червен кръст крестьянин, -а, мн. крестьяне, крестьян м сёляннн; союз рабочих и крестьян съюз на ра- ботницнте и селяиите крестьянки а, -и, мн. крестьян | ки, -ок, -кам ж селянка крестьяиск|| ий, -ая, -ое, -ие селски крив|| бй, -ая, -бе, -ые; крив, крива, крив)о, -ы и кривы крив, нзкривен, извит; —ая линия крива лнння; дерево с — ым стволом дърво с изкрнвен дънер кризис, -а м криза; промышленный — про- мншлена криза крик, -а м вик, крясък; — о помощи внк за помощ; — петуха кукуригане на петел; под- нять — развикам се; раздались —и чуха се внкове крйтикЦ а, -и ж критика; строгая, справед- ливая —-а строга, справедлива критика; под- вергать кого — е подлагам някого на критика критикН овать, -ую, -уешь, -уют несв. кого- что крнтикувам; —-овать недостатки, раббту учреждения, фильм критикувам недостатъците, работата на учреждеиието, фнлма критически ий, -ая, -ое, -ие критичен, кри- тически; — ие замечания критнчни бележки; —ая статья критична статия крич|| ать, -у, -йшь, -ат несв. викам, крещя; — ать от боли викам от болка; громко —ать крещя силно кроват|| ь, -и ж креват; легло; широкая, удобная, детская — ь широко, удобно, детско легло; двуспальная — двойно легло; лечь в —ь легна си; спать иа — и спя на леглото кров|| ь, -и, предл. о -и, в -й ж кръв; —ь текла из раны от раната течете кръв; группа — и кръвна трупа кроме предлог с род. п. освеи; все уехали, — дедушки вснчки заминаха освен дядо (ми); в комнате, — стола, ничего иё было в стаята иямаше ннщо освеи масата; — книг, в биб- лиотеке много журналов и газет освен книги в библиотеката има много списания и вестници; — того освен това круг, -а, мн. -й, -бв м 1 (предл. в -е) кръг, окръжност; площадь —-а лицето на кръга; на- чертйть — начертая кръг; бежать по —у тичам в кръг; самолёт сдёлал —- над городом само- летът направи кръг над града 2 (предл. в -у; мн. няма) кого, чего или какой кръг, сфера, среда; ~ знаний, интерёсов кръгът на знанията, иа интересите; —- знакомых, друзёй кръг от познати, от приятели; семёйный — семеен кръг; в —у семьи в семееи кръг 3 (само мн.) кого или какие кръгове, среди; человёк, извёстный в литературных — ах човек, известен в литератур- ните среди О голова идёт/пошла —ом у кого замайва/замая (ми) се главата кругл|| ый, -ая, -ое, -ые; кругл, кругла, кругл | о, -ы и круглы кръгъл, объл, валчест; — ый стол кръгла маса; — ая башня кръгла кула; —ый как мяч кръгъл като топка О—ый год няла година; дома отдыха открыты — ый год почнвните станции работят целогодишно; —ые сутки цяло(то) денонощне; телеграф работает — ые сутки телеграфът работи де- нонощно кругом нареч. (ср. вокруг в 1 знач.) наоколо; — много лесов наоколо нма много гори кружев|| а, кружев, -ам мн. (ед. в същото знач.— кружев)о, -а с) дантела; бельё с — ами бельо с дантела; воротнйк из кружев дантелена яка; пришить —а к платью зашня дантела на роклята круж|| бк, -кал< кръжок, трупа; литературный, музыкальный —бк литературен, музикален кръжок; —бк по хймии кръжок по химия; заниматься в —кё занимавам се в кръжока круп|| а, -ы, мн. крупы, круп ж булгур; сварйть кашу из — ы направя каша от бул- гур; манная —а грис; рисовая — а ориз; грёчиевая — а елда; перлбвая — а булгур от ечемик; овсяная — а овесени ядкн крупн|| ый, -ая, .-ое, -ые; крупен, крупна, крупн|о, -ы и крупны (против, мёлкий в I знач.) едър; —ый песбк едър пясък; —ый дождь дъжд иа едри капки; — ые капли дождя едри капки дъжд; писать —ыми буквами пиша с едри букви крут|| бй, -ая, -бе, -ые; крут, крута, крут)о, -ы и круты; сравн. ст. круче стръмен, отвесен; — ая гора стръмна планина; дом стойт на —бм берегу къшата се намира на стръмен бряг; подъём очень крут склонът е много стръмен круче неизм. сравн. ст. на крутой по-стръмеи крыл|| б, -а, мн. крыль|| я, -ев с крило; — ья бабочки крилата на пеперуда(та); —ья Крыло самолёта крилата на самолета; махать ~ьями размахвам крила крыльц|| б, -а с външен вход на селска къща (навес и стълба) 109
КРЫ КУР крышII а, -и ж покрив; железная ~а ламари- нен покрив; дом с плоской ~ей сграда с плосък Крыша покрив; жить с кем под одной ~ей живея с ня- кого под един покрив крышк|| а, -и, мн. крыш | ки, -ек, -кам ж капак; похлупак; ~а чайника капакът на чай- ника; банка с ~ой буркан с капак; закрыть кастрюлю ~ой похлупя тенджерата; поднять ~у рояля вдигна капака'на рояла крюч|| 6к, -ка м кука; ~кй на вешалке ку- ките на закачалката; рыба попалась на ~6к рибата се хвана на въдицата кто, кого, кому, кого, кем, о ком мест, кой; ~ это? кой е?, кой е този?; кого вы ждёте? кого чакате?; кому передать письмо? на кого да предам писмото?; с кем ты говорил? с кого приказваше?; я не знаю, о ком вы спрашиваете не знам за кого пптате бы ни който и да; ~ бы ни пришёл, я буду рад който и да дойде, ще се радвам кто-нибудь, кого-нибудь мест, (не бъркай с кто-то) никой, който и да е; меня ~ спраши- вал? никой да е питал за мен?; попроси у кого-нибудь карандаш поискан от някого мо- лив кто-то, кого-то мест, (не бъркай с кто- нибудь) никой, неизвестно кой; ~ стучит в дверь никой чука на вратата; он кому-то отдал книгу той даде книгата на някого куб, -а м куб; начертите на доске — начер- тайте на дъската куб куда нареч. (не бъркай с где) къде; ~ ты по- ложил книгу? къде сложи книгата?; ~ вы идёте сегодня вечером? къде отивате довечера? куда-нибудь нареч. (не бъркай с куда-то) някъде, където и да е; надо поехать ~ трябва да заминем някъде куда-то нареч. (не бъркай с куда-нибудь) някъде, неизвестно къде; он ушёл ~ той отиде някъде; я ~ положил книгу н не могу её най- ти сложих някъде книгата и не мога да я наме- ря кукл|| а, -ы, мн. кук|лы, -ол, -лам ж кукла; купйть дочери ~у купи на дъщеря си кукла; девочки играют в ~ы момиченцата играят на кукли кулак, -а м юмрук; ударить ~6м по столу ударя с юмрук по масата; сжать ~й свия юмруци культурН а, -ы ж култура; история ~ы исто- рия на културата; социалистическая —а со- циал истическа култура; ~а производства кул- тура на производството; ~а речи култура на речта; борьба за высокую ~у труда борба за висока култура на труда культуриН ый, -ая, -ое, -ые; культур |ен, -на, -но, -ны културен; ~ый уровень населения културно(то) равнище на иаселението; ~ые связи между странами културните връзки меж- ду държавите; ~ый человек културен човек; ~ое обслуживание културно обслужване купа|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. къпя се; ~ться в море, в реке, в озере къпя се в море- то, в реката, в езерото; ~ться по вечерам къпя се вечер купе неизм. с купе; товарищ едет в соседнем ~ другарят пътува в съседното купе куп || йть, -лю, куп | ишь, -ят св. (несв. поку- пать) кого-что (против, продать) купя; ~йть билёт в театр купя билет за театър; ~йть масла, хлеба, янц купя масло, хляб, яйца курйн|| ый, -ая, -ое, -ые кокоши; пилешки; ~ое яйцо кокоше яйце; ~ый бульон пилешки бульон курйть, курю, кур | ишь, -ят несв. что и без доп. пуша; ~ сигареты, трубку пуша цигари, лула; в этой комнате не курят в тази стая не се пуши; ~ воспрещается пушенето е забра- нено куриц|| а, -ы, мн. куры, кур, курам ж кокошка; суп с ~ей супа от кокошка, пилешка су- па курорт, -а м курорт; ~ на берегу моря ку- рорт на брега на морето курс, -а м 1 курс; студент второго ~а студент втори курс; окончить первый ~ технику- ма завърша първи курс на техникума; третий ~ уехал на практику трети курс замина на прак- тика 2 (само мн.) курсове; вечерние ~ы ве- черни курсове; учиться на ~ах карам курсове; окончить ~ы шофёров завърша шофьорски курсове; поступйть на ~ы французского языка запиша се за курса по френски език НО
КУР ЛАС Л куртк|| а, -н, мн. курт|ки, -ок, -кам ж куртка; кожаная — а кожена (от лицева кожа) куртка; Куртка надеть, снять —у облека, съблека куртката; ходить в —е ходя с куртка куса|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. укусить) кого-что хапя кус|6к, -ка м парче; къс; —ок сахару бучка Захар; отрезать небольшой —6к хлеба отрежа парченце хляб; положить на тарелку —6к мяса сложа в чинията парче месо; купйть два — ка мыла купя 2 сапуна; разбить что на —кй счупя нещо на парчета кусоч|| ек, -ка м парченце, късче; —ек хлеба парченце хляб куст, -а м храст; — роз, сирени розов, лю- Куст ляков храст; спрятаться в — ах скрия се в храстите кухи|| я, -и, мн. кух|ни, -онь, -ням ж кухня; готовить обед на —е готвя обяд в кухнята; в — е стойт плита в -кухнята има готварска печка куч|| а, -и ж куп, купчина; —а песка купчина пясък; собрать листья в —у събера листата на куп Л ламп|| а, -ы ж лампа; электрическая ~а електрическа лампа; настольная ~а настолиа лампа; зажигать, гасить ~у запалвам, гася лампата; на столе горит ~а на масата свети лампа лампочк|| а, -и, мн. лампоч|ки, -ек, -кам ж Лампочка лампичка; ночная —а нощна лампичка; элект- рйческая —а електрическа крушка ландыш, -а м момина сълза; букет —ей букетче момина сълза; —и цветут весной момината сълза цъфти през пролетта л ап || а, -ы ж лапа, крак; передние, задние —ы собаки, кошки предните, задните лапи на кучето, на котката ласка|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что галя, милвам; —ть ребёнка галя детето; —ть кошку галя котката ласково нареч. ласкаво, нежно; — смотреть на кого нежно гледам някого ласков || ый, -ая, -ое, -ые; ласков, -а, -о, -ы ласкав, нежен; гальовен, галещ; — ый ребёнок ласкаво дете; — ый взгляд нежен поглед; — ая улыбка нежна усмивка; отец был ласков с детьми бащата беше нежен с децата лагерЦ ь, -я, мн. -я, -ёй м лагер; —ь ту- ристов лагерът на туристите; пионерский —ь ционерски лагер; мой сын всё лето был в пио- нерском —е синът ми цяло лято беше в пио- нерски лагер; ехать в — ь заминавам иа лагер ладон|| ь, -и ж длан; вытереть —ью щёку изтрия с длан бузата си; держать на —и яблоко държа на дланта си ябълка лай, .лая м лаене, лай; во дворе раздался громкий — на двора се чу силен лай Ласточка ласточк|| а, -и, мн. ласточ|ки, -ек, -кам ж ластовица 111
ЛАУ ЛЕН лауреат, -а м лауреат; ~ Ленинской премии лауреат на Ленинска награда; получить звание ~а иа конкурсе пианистов получа званнето лауреат на конкурса за пианисти лаять, лаю, лаешь, лают несв. лая; ночью громко лаяли собаки през нощта силно лаеха кучета лгать, лгу, лжёшь, лгут, мин. лгал, лгала, лгал | о, -и несв. (св. солгать) кому и без доп. лъжа; ие верьте ему, ои лжёт не му вярвайте, той лъже Лебедь лёбед|| ь, -я, мн. -и, -ёй Ju лебед; по озеру плавали бёлые ~и по езерото плуваха бели лебедн Лев лев, льва м лъв; храбрый, сильный как ~ храбър, силен като лъв лев|| ый, -ая, -ое, -ые (против, правый I) ляв; ~ая рука лява ръка; ~ая йога ляв крак; закрыть ~ый глаз затворя си лявото око; повернуться иа ~ый бок обърна се иа лява (та) (си) страна; в ~ом углу комнаты стоит стол в левия ъгъл иа стаята има маса; ~ый берег реки левият бряг на реката лёгк|| ие, -их мн. (ед. лёгк|ое, -ого с) бели дробове; воспаление ~их белодробно възпале- ние, пневмония; туберкулёз ~их белодробиа ту- беркулеза лёгк|| ий, -ая, -ое, -ие; лёгок, легк|а, -б, -й; сравн. ст. лёгче 1 (против, тяжёлый в 1 знач.) лек; ~ий чемодан, груз лек куфар, товар; -~ая работа лека работа; ~ая дорога лек път 2 (против, трудный в 1 знач., тяжёлый във 2 знач., сложный във 2 знач.) лек, лесен; ~ий экзамен лек изпит; ~ая задача лесна задача; ~ий урок лесен урок 3 лек, слаб; ~ий вётер лек вятър; ~ий мороз слаб студ; ~ий туман лека мъгла; ~ий запах духов слаб мирис на парфюм; ~ая простуда лека настинка; ~ое наказание леко наказание О ~ая промышленность лека промишленост легко, сравн. ст. лёгче нареч. 1 (против. тяжело в 1 знач.) леко; он ~ поднял ребёнка той леко вдигна детето 2 (против, трудно) леко, лесно; дети ~ запоминают стихи децата лесно запомнят стихове 3 леко, слабо; в бою его ~ ранили в боя го раниха леко легкомысленно нареч. леком ислеио; поступить ~ постъпя лекомислено легкомыслени || ый, -ая, -ое, -ые; легкомыслен, -иа, -ио, -ны лекомислен; ~ый человёк лекоми- слен човек; ~ый поступок лекомислена постъп- ка лёгче неизм. 1 сравн. ст. на лёгкий по-лек; по-лесен 2 сравн. ст. на легко по-леко; по-лесно лёд, льда, предл. о льде, иа льду м лед; рёки покрылись льдом реките се покриха с лед; ба- лет на льду балет върху лед; ~ растаял ледът се стопи; руки холодные как ~ ледено студени ръце ледян|| бй, -ая, -бе, -ые 1 леден; ~ая горка ледена пързалка; ~ая дорожка листа за бяга- не с къики 2 леден, студен; -~ая вода ледена вода; ~6й вётер леден вятър; ~ые руки ледени ръце леж|| ать, -у, -йшь, -ат нес„в. 1 лежа; ~ать иа диване, под дёревом, на землё лежа на дивана, под дървото, на земята; ~ать иа спииё, иа боку лежа по гръб, на едната си страна; соба- ка ~йт под столом кучето лежи под масата 2 е, има, намнра се; книга -~йт иа столе, в портфе- ле книгата е на масата, в чантата; иа полу ~йт ковёр на пода има килим; очки ~ат около зёр- кала очилата са до огледалото; ключ ~йт в кармане ключът е в джоба (ми) О ~ать в ос- нове чего лежи в основата на нещо; душа ие ~йт к кому-чему не (ми) е по сърце, по душа някой-нещо; иямам сърце за нещо лез|| ть, -у, -ешь, -ут, мин. лез, -ла, -ло, -ли несв. 1 катеря се; качвам се; ~ть на дёрево, на крышу катеря се иа дървото, иа покрива 2 вмъквам се, промъквам се, влизам; -~ть в окно вмъквам се през прозореца лейтенант, -а м лейтенант; младший ~ млад- ши лейтенант; старший ~ старши лейтенант лекарств || о, -а с лекарство; ~о от головной боли лекарство против главобол; прописать ~о предпиша лекарство; принимать ~о вземам лекарство; дать больному ~о дам лекарство иа болиня; заказать ~о в аптёке поръчам ле- ка рството в аптеката; эти ~а продают без ре- цепта тези лекарства се продават без рецепта лёкци|| я, -и ж лекция; ~я по русской истории лекция по руска история; ~я о международ- ном положёнии лекция за международното поло- жение; читать, слушать ~ю чета, слушай лек- ция; записывать ~и водя записки; посещать ~и посещавам лекциите; ходить на —и ходя на лекции лён, льна м лен; сёять ~ сея лен 112
ЛЕН ЛЕТ Л леийв|| ый, -ая, -ое, -ые; ленив, -а, -о, -ы мързелив; ленив; ~ый студент, ученик мързе- лив студент, ученик; она очень ~а тя е много мързелива ленинизм, -а .и ленинизъм лёнинск|| ий, -ая, -ое, -ие ленински; ~ое уче- ние о партии ленинского учение за партията; Ленинский комсомол ленински комсомол; Ле- нинская премия Ленинска награда лёнт|| а, -ы ж панделка; шёлковая, красная ~а копринена, червена панделка; завязать ко- су ~ой вържа плитката с панделка лен|| ь, -и ж 1 мързел; леност; ~ь мешает ему стать хорошим учеником мързелът му пречи да стане добър ученик 2 като сказ., с инф. кому мързи (ме); мне ~ь читать, писать мързи ме да чета, да пиша; ему было ~ь идти в магазин мързеше го да отиде в магазина лес, -а (из -у), предл. о -е, в -у, мн. -а, -6в м (не бъркай с гора) гора; лиственный, хвойный, густой ~ широколистна, иглолистна, гъста го- ра; пойти в ~ за грибами отида в гората за гьби; гулять по ~у (по ~у) разхождам се из гората; выйти из ~у (из ~а) изляза от го- рата; ехать ~ом пътувам през гората; здесь много ~6в тук има много гори лесн|| 6й, -ая, -бе, -ые горски; ~бй воздух горски въздух; ~ая дорога горски път; ~ые звери горски животни лестниц|| а, -ы ж стълба; мраморная, камен- ная ~а мраморна, каменна стълба; ~а на чер- Лестница дак, на крышу стълбата за тавана, за покрива; подниматься по -~е на втором этаж качвам се по стълбата на втория етаж; спускаться по ~е слизам по стълбата лет вж. год лета|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (ср. лететь) летя; хвърча; над домом ~ют ласточки над къщата кръжат ластовички; я часто ~ю на самолёте често пътувам със самолет лететь, лечу, лет)ишь, -ят несв. (ср. летать) летя; хвърча; птицы летят на юг птиците отли- тат на юг; самолёт летит в Москву самолетът лети за Москва; я первый раз лечу на самолёте за пръв път пътувам със самолет; летит пыль носи се прах лётн|| ий, -яя, -ее, -ие летен; ~ее время лятно време; ~ий отдых лятна почивка; ~ее дамское пальто манто лёт|| о, -а с лято; жаркое ~о горещо лято; наступило ~о настъпи лято; всё ~ през цялото лято; ~о в этом году было дождливое тази го- дина лятото беше дъждовно Лето 113 8-612
ЛЕТ ЛИЦ лётом нареч. лете, лятно време, през лятото; ~ мы ездили в деревню през лятото ходихме на село; этим ~ през това лято; прошлым ~ ми- налото лято лётчик, -а м летец; военный ~ военен летец; ~ гражданской авиации летец от гражданската авиация; самолёт ведёт опытный ~ самолетът се управлява от опитен летец лечёни|| е, -я с лечение, лекуване; продолжить ~е на море продължа лечението си на море лечить, лечу, лёч | ишь, -ат несв. (св выле- чить) кого-что лекувам; ~ больного от гриппа лекувам болния от грип; ~ зубы лекувам си зъбитс; ~ воспаление лёгких новым лекар- ством лекувам пневмония(та) с ново лекарство лечиться, лечусь, лёч|ишься, -атся несв. (св. вылечиться) лекувам се; ~ от гриппа лекувам се от грип лечь, лягу, ляжешь, лягут, мин. лёг, легл|а, -о', -й, повел, ляг св (несв. ложиться) легпа; ~ в кровать легка си; ~ на бок, на спину легка на една страна, по гръб; собака легла около кресла кучето легна до креслото; мама уже легла майка ми вече си легна О ~ в основу чего залегне в основата на нещо ли, ль частица ли, дали; придёте ли вы завтра? ще дойдете ли утре?; давно ли ты здесь? отдав- на ли си тук?; здоровы ли ваши дети? здрави ли са вашите деца?; не знаю, смогу ли я прийти не зная дали ще мога да дойда либо съюз или; вечером он ~ читал кнйгу, ~ рассказывал детям сказки вечер той или четеше книга, или разказваше на децата приказки лйвеиь, ливня м проливен (пороен) дъжд; ~ быстро кончился поройният дъжд бързо пре- стана ликвидировать, ликвидйру|ю, -ешь, -ют несв. и св. кого-что ликвидирам; ~ недостатки в работе ликвидирам недостатъците в работата; ~ предприятие ликвидирам предприятие™ Лимон лимон, -а м лимон; пить чай с — ом пия чай с лимон лимонад, -а (-у) м лимонада; бутылка — а шише лимонада; выпить —у пийна лимонада; выпить стакан —а изпия чаша лимонада линёйк|| а, -н, мн. линё|йки, -ек, -йкам ж ли- нийка, линия; провести черту по —е прекарам черта с линийка; измерить —ой расстояние на карте измеря с линийка разстоянието на кар- тата; тетрадь в —у линирана тетрадка линий я, -и ж линия; прямая, кривая —я пра- ва, крива линия; провести карандашом верти- кальную — ю прекарам с молив вертикал на ли- ния; — я горизонта линия на хоризонта; же- лезнодорожная — я железопътна линия; откры- ты новые воздушные —и открити са нови въз- душни линии; телефонная —я телефонна линия лйп|| а, -ы ж липа; посадить —у посадя лива, в парке цветут —ы в парка цъфтят липи лйпов|| ый, -ая, -ое, -ые липов; — ая аллея алея от липи Лиса лис|| а, -ы, мн. лисы, лис ж лисица; хитрый как —а хитър като лисица лист, -а м 1 (мн. лйсть|я, -ев) лист; ~ берёзы брезов лист: на деревьях появились — ья на Лист дърветата ее появиха листа 2 (мн. лист|ы, -бв) лист; ~ бумаги лист хартия; ~ книги лист от книга(та); ~ железа ламарина; листы из тетра- ди листове от тетрадка лйствеин|| ый, -ая, -ое, -ые широколистен; берёза, оейиа, лйпа — ~ые деревья брезата, трепетликата и липата са широколистни дърве- та; ~ый лес широколистна гора лист|| бк, -ка м 1 листо, лйстче; дубовый ~6к дъбово листо 2 лйстче; ~6к бумаги лйстче хар- тия литератур!! а, -ы ж литература; художествен- ная, научная, детская ~а художествена, науч- на, детска литература; изучать зарубежную ~у изучавам чуждестранна литература литературн|| ый, -ая, -ое, -ые литературен; книжовен; —'ое произведение литературно про- изведение; ~ый кружок литературен кръжок; — ая деятельность литературна дейност; ~ый язык книжовен език литр, -а м литър; ~ молока (един) литър мляко; десять ~ов бензина 10 литра бензин лить, лью, льёшь, льют, мин. лил, лила, лй- л|о, -и, повел, лей несв. что лея, наливам; ~ воду из ведра наливам вода от кофата; ~ моло- ко в стакан наливам мляко в чашата лифт, -а м асансьор; войтй в — вляза в асан- сьора; подняться на ~е на пятый этаж (из ) кача сс с асансьора на петия етаж; спуститься на ~е сляза с асансьор(а) лиц|| 6, -а, мн. лйца, лиц с 1 лице; круглое, краейвое, бледное ~б кръгло, красиво, бледо лице; выражение ~а израз на лицето; сесть 114
лич лод л ~6м к окну седна с лице към прозореца; на его ~ё появилась улыбка на лицето му се появи >смивка 2 лице, човек; частное, официальное, историческое ~6 частно, официално, истори- ческо лице; билёт на два ~а билет за двама души; министр и сопровождающие его лица министърът и придружаващите го лица О первое, второе, третье ~6 глагола грам. първо, второ, трето лице на глагола; действующие лица действуващи лица лично нареч. лично; проверьте ~ проверете лично; ему приказали явиться ~ заповядаха му да се яви лично лйчн|| ый, -ая, -ое, -ые личен; ~ые вещи лич- ни вещи, неща за лично ползване; ~ая жизнь личен живот; ~ый опыт собствен опит; ~ый секретарь частей секретар; это моё ~ое дело това е моя лична работа; показывать ~ый при- мер давам личен пример лиша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. лишить) ко- го-что кого-чего лишавам; ~ть жизни убивам лиша|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. лишиться) кого-чего лишавам се; —ться чьего доверия губя нечие доверие лиш|| йть, -у, -йшь, -ат св. ( несв. лишать) ко- го-что кого-чего лиша; ~йть кого свободы лиша някого от свобода лишиться, лиш|усь, -йшься, -атся св. (несв. лишаться) кого-чего лиша се; ~ сына загуби сипа си; ~ постоянных доходов лиша се от по- стоянните си доходи лйшн|| ий, -яя, -ее, -ие излишен; нет ли у вас '-его бнлёта? повече билети? лишь частица (ср. только в 1 знач.) само; он верит ~ вам той вярва само на вас лоб, лба, предл. о лбе, на лбу м чело; высо- кий, нйзкий — високо, ниско чело ловйть, ловлю, лов | ишь, -ят несв. (св. пой- мать) кого-что ловя, улавям, хващам; ~ мяч улавям топката; мальчик ловит бабочку момче- то гони пеперуда; ~ рыбу ловя риба ловк|| ий, -ая, -ое, -ие; ловок, ловка, ловк|о, -и и ловкй ловък, пъргав; сръчен; ~ий мальчик ловко момче; ~ий удар сръчен удар ловко нареч. ловко, пъргаво; сръчно; ~ прыг- нуть через забор ловко скоча през оградата л6дк|| а, -и, мн. лод|ки, -ок, -кам ж лодка; плыть на ~е плувам с лодка; кататься по озеру Парусная лодка 115 8*
лож лыж на ~е возя се по езерото с лодка О подводная ~ подводница лож|| иться, -усь, -йшься, -атся несв. (св. лечь) лигам; ~иться в постель лигам си; обыч- но мы ~ймся поздно обикновено си лягаме късно ложк|| а, -и, мн. лож|ки, -ек, -кам ж лъжица: столовая ~а супена лъжица; чайная ~а чаена Лошадь лъжичка; есть суп ~ой ям супата с лъжица; принимать лекарство по столовой ~е три раза в день вземам лекарство три пъти дневно по една супена лъжица ложн|| ый, -ая, -ое, -ые; лож | ей, -на, -ио, -ны лъжлйв, фалшив, погрешен; ~ые сведения лъжливи сведения ложь, лжи, твор. ложью (мн. няма) ж (против, правда в 1 знач.) лъжа; всё, что он сказал, была ~ всичко, ) оето той каза, беше лъжа лозунг, -а м лозунг; на стене висел ~ на сте- ната беше закачен лозунг; иа демонстрацию все вышли с ~ами и знамёнами на манифеста- цията всички излязоха с лозунги и знамена лок|| оть, -тя, мн. -ти, -тёй м лакът; согнуть Локоть руку в ~те свия ръката си в лакътя; толкнуть кого ~тем блъсна някого с лакът лома|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сломать) что чупя, счупвам; троша; дети часто ~ют игрушки децата често чупят играчките си; ~ть ветки кърша клонки <$ ~ть голову над чем блъскам си главата над нещо лома|| ться, -ется, -ются несв. (св. сломать- ся) чупи се; троши се; игрушки быстро —ются играчките бързо се чупят лопат|| а, -ы ж лопата; рыть яму ~ой копая яма с лопата лошадйн|| ый, -ая, -ое, -ые конски; ~ое ржа- ние конско цвилене О —ая сила конска сила л6шад|| ь, -и, мн. -и, -ёй, -ям, -ьмй, о -ях ж кон; сесть на ~ь кача се на коня; ехать на ~и пътувам с кон; ездить иа яздя кон луг, -а, предл. о -е, на -у, мн. -а, -ов м ливада; зелёные ~а зелени ливади; идти по лугу вървя през ливадата луж|| а, -и ж локва, гьол; на полу большая ~а на пода има голяма локва; ~и у дома локви около къщата; идти по ~ам вървя по локвите лук, -а (-у) м лук; рёзать, есть ~ режа, ям лук; добавить в суп немного ~у добавя в супа- ira малко лук лун|| а, -ы ж луна; свет ~ы светлината на луната; полёт иа Луну полет до Луната лунн|| ый, -ая, -ое, -ые лунен; ~ая поверх- ность лунната повърхност; ~ый свет лунна светлина; ~ая ночь лунна нощ луч, -а м лъч; солнечные ~н слънчеви лъчи лучше неизм. 1 сравн. ст. на хороший по- добър; по-хубав 2 сравн. ст. на хорошо по- добре; по-хубаво лучш|| ий, -ая, -ее, -ие (против, худший) най- добър; най-хубав; —ие люди страны най-добри- те хора на страната; —ий сорт чая най-хуба- вият сорт чай; туризм — самый ~ отдых ту- ризмът е най-добрата почивка лыжи, лыж мн. (ед. лыж | а, -и ж) ски; на- деть ~ сложа си ски; ходить, бегать, кататься на лыжах ходя на ски, карам ски 116
лыж МАВ М лыжник, -а м скиор; он был хорошим ~ом -□й беше добър скиор лыжн|| ый, -ая, -ое, -ые скиорски; ~ый кос- тюм скиорски костюм; ~ая прогулка разходка ~ъс ски лыс|| ый, -ая, -ое, -ые плешив; ~ый человёк -лешив човек ль вж. ли любйм|| ый, -ая, -ое, -ые любим, обичан; ~ая женщина любима жена; ~ый сын любим сии; ~ый писатель любим писател; ~ая книга лю- бима книга; ~ые цветы любими цветя люб|| йть, -лк>, люб | ишь, -ят несв. (св. по- любйть) кого-что обичам; ~йть детёй, мать, от- ца, мужа. Родину обичам децата, майка си, ба- _а си, мъжа си, родината; ~йть искусство, узыку, историю обичам изкуството, музиката, асторията; я ~лю читать обичам да чета любоваться, любу| юсь, -ешься, -ются несв. • -м-чем любувам се; ~ городом, закатом, кар- тиной, ребёнком любувам се на града, на залеза, »а картината, на детето любовь, любвй, твор. любовью, предл. о люб- й ж любов, обич; пёрвая ~ първа любов; при- зваться в любвй, объяснйться в любвй обясня е в любов; ~ к другу, к матери, к Родине обич съм приятеля, към майката, към родината; горячая ~ к дётям гореща обич към децата; —' к искусству, к музыке, к чтёнию, к математи- ке любов към нзкуството, към музиката, към четенето, към математиката любознательн|| ый, -ая, -ое, -ые; любозна- телен, любознательн | а, -о, -ы любознателен; ~ый студент любознателен студент; ребёнок очень любознателен детето е много любознател- но люб|| бй, -ая, -бе, -ые (ср. каждый) 1 всеки, който и да е; выполнить —-бе задание изпълня всяка задача; заходйте в ~6е время отбивайте се по всяко време; это знает ~6й школьник това знае всеки ученик 2 като същ. люб | бй, ого м всеки, който и да е; ~6й из нас всеки от нас любопытн|| ый, -ая, -ое, -ые; любопыт|ен, -иа, -но, -ны 1 любопитен; ~ый человёк любопи- тен човек; ~ый ребёнок любопитно дете 2 лю- бопитен, интересен; -~ый случай любопитен случай; ~ая кнйга интересна книга любопытств|| о, -а с любопитство; жёнское ~о женско любопитство; проявлять ~о проя- вявам любопитство люди, людёй, людям, людёй, людьми, о лю- дях мн. (ед. человёк, -а м) хора; молодые ~ млади хора, младежи; совётские ~ съветските хора; забота о людях грижа за хората лягушк|| а, -и, мн. лягуш | ки, -ек, -кам ж жа- ба; в травё прыгали ~и в тревата скачаха жаби м мавзолё|| й, -я м мавзолей; Мавзолёй В. И. Лёиина в Москве мавзолеят «В. И. Ленин» в Москва Мавзолей В- И. Ленина в Москве 117
МАГ MAC магазин, -а м магазин; государственный универсальный ~ (ГУМ) държавен универ- сален магазин; книжный ~ книжарпица (за книги); — готового платья магазин за готово облекло (конфекция); обувной ~ магазин за обувки; •— самообслуживания магазин със самообслужване; пойти в ~ отида в магазина; купйть в —е масло купя масло от магазина магнитофон, -а м магнетофон; включать, выключать ~ пускам, спирам магнетофона; записать на ~ новую песню запита на магне- тофона нова песен мазать, маж|у, -ешь, -ут несв. что мажа, намазвам; ~ хлеб маслом мажа хляба с масло маз|| ь, -и ж мехлем май, мая м май; жаркий ~ горещ май; де- сятого мая на десети май; в мае прошлого года през май миналата година; приехать в мае дойда през май О Первое мая Първи май майк|| а, -и, мн. майки, маек, майкам ж (не бъркай с мама и мать) спортна фланелка; пот - ник, надеть, снять облека, съблека фланел- ката майор, -а м майор майск|| ий, -ая, -ое, -ие майски мал, мал | а, -6, -ы кому (против, великий в 3 знач.) малък; костюм вам •— костюмът е малък за вас; туфли мне ~ы обувките са ми малки маленькЦ ин, -ая, -ое, -ие; сравн. ст. мёнь- ш|ий, -ая, -ее, -ие и меньше (против, большой) малък, мъничък; дребен; —ий дом малка къща; ~ий город, отряд малък град, отряд; —ие дети малки деца мало, сравн. ст. меньше нареч. (против, мно- го) малко; ~ читать малко чета: он ~ говорит, но много делает той малко приказва, но много върши; людей на улице было — на улицата има- ше малко хора; у него ~ друзей той има малко приятели Мальчик мальчик, -а м момче; ~ и девочка момче и момиче; ~ пяти лет момче на 5 години мам|| а, -ы ж (не бъркай с майка) мама, май- ка; я хочу есть мамо, искам да ям; передай эту книгу своей ~е предай тази книга на майка си манёрН а, -ы ж 1 маниер, начин, навик; ~а чтёиия иачин на четене; у него странная ~а разговаривать той има странен маниер на раз- говор 2 (само мн.) маниери, обноски, държане; хорошие, плохие ~ы добри, лоши обноски марк|| а, -и, мн. мар|ки, -ок, -кам ж марка; почтовые пощенски марки; конверт с ~ой, Почтовая марка без ^и плик с марка, бел марка; машина но- вой ~и нова марка кола; часы ~и «Полёт» часовник (марка) «Полнот» марксизм, -а м марксизъм марксистски ий, -ая, -ое, -ие марксистки, марксически; ~ая партия, теория, философия марксистка партия, теория, философия март, -а м март; весна начинается в -е про- летта започва през март, приехать в ~е дойда #рез март мартовск|| ий, -ая, -ое, -ие мартенски маршал, -а м маршал; — авиации маршал от авиацията; Маршал Советского Союза маршал на Съветския съюз маршрут, -а м маршрут; ~ поездки по стра- не маршрут за пътуване из страната; наметить ~ набележа маршрут; изменить ~ променя маршрута; идти по новому ~у вървя по нов маршрут масл|| о, -а с масло; сливочное —о краве масло; подсолнечное ~о олио; хлеб с—ом хляб с масло; положить ~ав кашу сложа масло в ка- шата как по —у като по мед и масло; работа шла как по ~у работата вървеше като по вода масс|| а, -ы ж 1 маса, вещество; густая, жид- кая ~а гъста, течна маса; ~а тела масата на тялото 2 (обикн. мн.) маси; трудящиеся ~ы трудещите се маси; нести знания в —ы просве- щавам масите 3 маса, много; —а цветов, зна- мён много цветя, знамена; у него —а срочных дел той има да върши много срочни неща массов|| ый, -ая, -ое, -ые масон; ~ое движе- ние сторонников мира масово (широко) движе- ние на привържениците на мира; ~ый выпуск товаров широкого потребления масово произ- водство на стоки за широко потребление 118
MAC МЕД M мастер, -а, мн. -а, -6в м майстор; ~ цеха майстор на цеха; работать ~ом на заводе рабо- та като майстор в завода; ~ своего дела май- стор в работата си ~ спорта майстор на спорта; ~ на все руки всичко му иде от- ръки мастерск|| ая, -бй ж 1 работилница; ~ая по ремонту обуви обушарница; отнести часы в ~ую занеса часовника на поправка 2 ателие; ~ая художника, скульптора ателието на ху- дожника, на скулптора мастерств|| б, -а с майсторство; достигнуть ~а в своём деле постигна майсторство в рабо- тата си; костюм сшит с большим ~бм костюмът е ушит с голямо майсторство математик, -а м математик математик|| а, -и ж математика; учитель, учебник, урок ~и учител, учебник, урок по ма- тематика математйческЦ ий, -ая, -ое, -ие математиче- ски; ~ая задача математическа задача материал, -а м 1 материал; строительный ~ строителен материал; мост сделан из прочного •—а мостът е направен от здрав материал; ~ы съезда материалите на конгреса; подготовить ~ы для доклада подготвя материали за докла- да; собрать большой ~ по истории города събера богат материал за историята на града 2 плат, материя, тъкан; ~ на платье плат за рокля; пальто из дорогого ~а палто от скъп плат материализм, -а м материализъм материалистически ий, -ая, -ое, -ие материа- листически; ~ая философия материалистиче- ски философия материальн|| ый, -ая, -ое, -ые материален; ~ое положение материално положение; повы- сить ~ый уровень жизни народа повиша жизне- ното равнище на народа материк, -а м материк, континент; африкан- ский ~ африкански континент матёри|| я, -и ж материя; формы существо- вания ~и форми за съществуването на мате- рията; строение —-и строеж на материята матрос, -а м матрос; служить ~ом на кораб- ле служа като матрос на кораб матч, -а м мач; футбольный, хоккейный ~ футболен, хокеен мач; ~ между командами СССР и Болгарии мач между отборите на СССР и България; — на первенство мира по шах- матам мач за световното първенство по шах мать, матери, твор. матерью, предл. о матери, мн. матер | и, -ёй ж (не бъркай с майка) майка; родная ~ родна майка; написать письмо мате- ри напиша писмо на майка си махать, машу, маш | ешь, -ут несв. (св. мах- нуть) чем махам; ~ рукой, платком махам с ръка, с кърпа; птица машет крыльями птицата размахва крила махн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. махать) чем махна машйн|| а, -ы ж 1 машина; швёйная ~а гнев- на машина; стиральная ~а пералня 2 кола (лека); личная ~а собствена кола; садиться в ~у качвам се в колата; ехать, ёздить на (в> ~е пътувам с кола; кататься на ~е возя се с кола; водить ~у карам кола, шофирам машйнкЦ а, -и, мн. машйи|ки, -ок, -кам ж: Пишущая машинка пишущая ~а пишеща машина; печатать на ~е пиша на машина Маяк маяк, -а м фар; свет ~а светлината на фара мгновёни|| е, -я с мигновение, миг, момент; остановиться на ~е спра за момент <0 в одно за (един) миг мёбел|| ь, -и (мн. цяма) ж мебел(и); мягкая —-ь мека мебел; купйть новую ~ь купя нови мебели мёд, -а (-у), предл. о -е, на меду м (не бъркай с медь) мед (за ндене) \ пить чай с —ом пия чай с мед медал|| ь, -и ж медал; получйть ~ьза боевые заслуги получа медал за бойни заслуги; награ- дйть ~ью награди с медал; окончить школу с золотой ~ью завърша училище със златен медал 119
МЕД МЕЛ Белый медведь медвёд|| ь, -я м мечка; белый -~ь бяла мечка; охотиться на ~ей ходя на лов за мечки медяк, -а м медик медицин || а, -ы ж медицина; развитие ~ы развитието на медицината медицйнск|| ий, -ая, -ое, -ие медицински; ~ий институт медицински институт; ~яе работники медицински работници медленно нареч. (против, быстро) бавно; ~ ехать, писать, работать пътувам, пиша, ра- ботя бавно мёдлениЦ ый, -ая, -ое, -ые (против, быстрый) бавен; ~ое течение бавно течение; ццтй ~ым шагом вървя с бавна крачка мёдл|| йть, -ю, -ишь, -ят несв. бавя (се), заба- вим (се), протакам; ои ~ил с ответом той не бързаше да отговаря; с этим дёлом нельзя ~ить тази работа не бива да се протака мёди|| ый, -ая, -ое, -ые меден, бакъреи; ~ая руда, проволока медиа руда, жица; ~ая посуда бакърени съдове мед|| ь, -и ж (не бъркай с мёд) мед, бакър между предлог с твор. п. между; ~ окном и двёрью между прозореца и вратата; ~ деревья- ми стояла скамья между дърветата имаше пей- ка; перерыв ~ лёкциями почивка между лек- циите; я вернусь (домой) ~ десятым н пятнад- цатым май ще се върна (в къщи) между 10 и 15 май; дружба ~ народами дружба (та) между народите; отношения ~ отцом я сыном отношенията между бащата и сина; догово- риться ~ собой уговорим се (помежду си) междунарбдн|| ый, -ая, -ое, -ые междунаро- ден; ~ая полйтяка международна политика; ~ое положёняе международно положение; ~ая солидарность международна солидар- ност; ~ые отношёния международни отноше- ния; ~ая выставка международна изложба; Международный жёнский день Международ- иият ден на жената мел, -а (-у), предл. о -е, в -у л тебешир, кре- да; писать ~ом на доскё пиша на дъската с тебешир мёлк|| ий, -ая, -ое, -ие; мёлок, мелка, мёлк|о, -и и мелки; сравн. ст. мёльче 1 (против, круп- ный) ситен, дребен; ~ий дождь, песок ситеи дъжд, пясък; ~ие йблоки дребни ябълки; ~ая рыба дребна риба 2 (против, глубокий в 1 знач.) ялнтък; ~ая река плитка река; ~ое озеро плит- ко езеро мелко като сказ, (против, глуббкб в I знач.) плитко е; у берега ~ до брега е плитко мелбдя|| я, -я ж мелодия; весёлая, рустная ~я весела, тъжна мелодия; ~я пёсни мелодия- та на песента; услышать новую ~ю чуя нова мелодия 120
МЕЛ мёлоч|| ь, -и ж 1 (мн. няма) дребни (пари); в кошельке осталась одна ~ь в портмонето оста- наха само дребни пари; у тебя есть ~ь? имаш ли дребни (пари)?; у меня нет ~и нямам дреб- ни (пари) 2 дреболия, дребни неща; это ~ь това е дребна работа мелька|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. мелькнуть) мяркам се, проблясвам, блещукам мелькн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. мель- кать) мярна се, проблясна; в темноте ~ул огонь в тъмното проблясна огън мельче неизм. 1 сравн. ст. на мелкий по-ситен; по-дребен; по-плитък 2 сравн. ст. на мелко по- плитко менее нареч. (против, более) 1 по-малко; ~ интересный по-малко интересен; ~ красивый не толкова красив; ~ высокий по-нисък; ~ громко по-тихо 2 по-малко; ждать не — часа чакам не по-малко от (един) час О более йли ~ повече илн по-малко, до известна степей; тем не ~ при все това, въпреки това; ~ всего най-малко меньше неизм. 1 сравн. ст. на маленький (против, больше в 1 знач.) по-малък; моя ком- ната — твоей (~, чем твоя) моята стая е по- малка от твоята 2 сравн. ст. на мало (против. больше във 2 знач.) по-малко; он работает ~ меня (~, чем я) той работи по-малко от мене; ~ километра по-малко от (един) километър; ~ пяти рублей по-малко от 5 рубли; ~ месяца, года по-малко от (един) месец, от (една) годи- на меньший сравн. ст. на маленький (против. больший) по-малък, по-мъничък, по-дребен меньшинств!! 6, -а с (против, большинство) малцинство; ~б голосов малцинство на гласо- вете; в этом спбре они остались в ~ё в този спор те останаха малцинство менй неизм. с меню, листа (за ястия); по- просить у официанта ~ поискам от сервитьора листата (за ястия) меня вж. я меня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что 1 про- меняй, сменим, меня; ~ть вид, форму, содер- жание променям вида, формата, съдържание- то 2 сменим, обменим; ~ть марки обменим марки меня|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 про- меням се, изменим се, меня се; погода ~ется времето се променя 2 разменяй си, обменим; ~ться марками, книгами разменяй си марки, книги 3 сменим се; часовые ~лись каждые два часа часовите се сменяха всеки 2 часа мёр|| а, -ы ж I мирка; ~ы длины, вёса мерки за. дължина, за тегло 2 (по-често мн.) мерки; строгие, крайние ~ы строги, крайни мерки; принять ~ы взема мерки О без ~ы без мирка, неограннчено, извънредно много; в полной ~е напълно; по крайней ~е поне МЕТ /Ц мёрзн|| уть, -у, -ешь, -ут, мин. мёрз, мёрзл | а, -о, -и несв. мръзна, замръзвам; в комнате хо- лодно, я ~у в стаята е студено, аз мръзна; у меня ~ут руки мръзнат ми ръцете мёр|| ить, -ю, -ишь, -ят несв. кого-что меря, измервам; ~ить длину, глубину, расстояние измервам дължината, дълбочината, разстоя- нието мёртв|| ый, -ая, -ое, -ые; мёртв, мертва, мёртв|о, -ы и мертвы (против, живой в 1 знач.) мъртъв; ~ый человёк мъртвец О ~ая ти- шина мъртва тишина; спать/заснуть ~ым сном спя/заспя като заклан иёстност|| ь, -и ж местност; красивая, сель- ская ~ь красива, селска местност; оказаться в незнакомой ~и озова се в непозната местност мёстн|| ый, -ая, -ое, -ые местен; ~ые жители местни жители; ~ая промышленность местна промишленост; —ые органы государственной власти местни (те) органи на държавната власт мёст|| о, -а, мн. -а, мест, -ам с 1 мисто; ~о встрёчи, происшёствия мисто (то) на срещата, на произшествието; найти ~о для лагеря на- меря мисто за лагер (а); поставить стол на дру- гое ~о сложа масата на друго мисто; тетради лежат в другом ~е тетрадките са на друго ми- сто; театр на пятьсот мест театър с 500 места; ~а для пассажиров с детьми места за пътни- ци (майки) с деца; занять свободное ~о заема свободното мисто; сесть на свой ~а седнем на своите места; заказать, получйть ~о в гости- нице запазя, получа мисто в хотела; ранить руку в нёскольких ~ах раня ръката си на ня- колко места; самое интерёсное ~о в рассказе най-интересно(то) мисто в разказа; занять пёрвое ~о в социалистйческом соревновании заема първо мисто в социалнстическото сърев- нованне; оказаться на послёднем ~е окажа се на последно мисто 2 (обикн. мн.) мисто, мест- ност; знакомые, красивые ~а познати, красиви места; вернуться в родные ~а върна се в род- ните места О на ~е на мястото сн; кнйги ле- жат на ~е кннгите са на мястото си; после долгого пути мы оказались на ~е след дълъг път ние стигнахме до целта; на ~е кого или чьём на чие мисто; на вашем ~е я бы согла- сился на ваше мисто бих се съгласил; на ~е преступлёния (застать, поймать) на местопре- стъплението (завари, хвана); выходить/выйти на пёрвое ~о излизам/изляза на първо мисто; имёть ~о става, случва се; такие случаи имёют ~о случват се такива неща местоимёниЦ е, -я с грам. местоимение; личные ~ я лични местоимения мёсяц, -а м месец; прошлый ~ мнналия ме- сец; в этом ~е през този месец; уёхать на два ~а замина за 2 месеца металл, -а м метал; чёрные, цветные ~ы чер- ни, цветнн метали 121
MET МИМ металлически ий, -ая, -ое, -ие метален; ~ая решётка метална решетка металлургически ий, -ая, -ое, -ие металур- гичен; ~ий завод металургичен завод металлурги|| я, -и ж металургия; развитие развитие на металургията метод, -а м метод; ~ изучения, исследова- ния метод на изучаване, на изследване; марк- систский ~ марксически метод; передовые ~ы производства прогресивни производствени ме- тоди; применить новый ~ приложа нов метод метр, -а м метър; на высоте около двух тысяч ~ов на височина около 2 000 метра; в двух- стах ~ах от школы на 200 метра от училище- то метро неизм. с метро; станция станция на метрото; доехать до дома на ~ стигна в къщи с метрото мех, -а; предл. о -е, на -у м (не бъркай с ко- жа) Козина, кожа; красивый, дорогой ~ краси- ва, скъпа кожа; ~ лисы лисича кожа; пальто на ~у палто с кожена подплата механизации я, -и ж механизация; ~я про- мышленности, сельского хозяйства механизация на промишлеността, на селското стопанство механизм, -а м механизъм; сложный, простой сложен, прост механизъм; ~ часов часов- ников механизъм механик, -а лс механик; главный ~ завода главният механик на завода механически ий, -ая, -ое, -ие механичен; ~ий двигатель механичен двигател; ~ая иг- рушка механична нграчка; ~ий завод механи- чен завод; —’ий цех механичен цех мехов|| 6й, -ая, -бе, -ые (не бъркай с кожаный) кожен (с косъма навън); ~бй воротник кожена яка; ~ая шапка кожена шапка мечт|| а, -ы, мн. -ы, род. п. не се употр.. ~ам ж мечта, блян; ~ы юности юношески мечти; ~ы о будущем мечтн за бъдещето; ~а стать лётчиком мечта да стана летец; осуществить свою ~у осъществя мечтата си мечтаII ть, -ю, -ешь, -ют несв. о ком-чём и с инф. мечтая, бленувам; ~ть о будущем, о подвигах, о славе мечтая за бъдещето, за под- виги, за слава; он ~ет стать лётчиком той меч- та е да стане летец меша|| ть 1, -ю, -ешь, -ют несв. (св. поме- шать I) кому-чему, чес то с инф. преча; шум ~ет ему работать шумът му пречи да рабо- ти; я вам ие буду ~ть няма да ви преча мешй|| ть II, -ю, -ешь, -ют несв. (св. помешать II) что чем бъркам, разбърквам; ~ть суп, кашу бъркам супата, кашата; ~ть ложкой чай в стакане разбърквам чая си с лъжичка меш|| бк, -ка м чувал; ~бк муки чувал браш- но; —’бк с картофелем чувал с картофи Мешок миг, -а м миг; не останавливаться ни на ~ не спирам нито за миг 0 в один ~ за (един) миг мига|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. мигнуть) мигам; ~ть от яркого света мигам от ярката светлина мигн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. мигать) мнгна микрофон, -а м микрофон; включать, выклю- чать — включвам, изключвам микрофона; выступать перед ~ом говоря пред микрофона Милиционер милиционер, -а м милиционер; дежурный ~ дежурен милиционер милйциН я, -и ж милиция; работник —и работник от милицията; обратиться в —ю обърна се към милицията миллиард, -а м милиард; — рублей един милиард рубли миллиметр, -а м мнлнметър; проволока тол- щиной в несколько —ов жица, дебела няколко милиметра миллион, -а м милион; в городе два —а жителей градът наброява 2 милиона жители мйл|| ый, -ая, -ое, -ые; мнл, мила, мйл|о, -ы и милы мил; —ый ребёнок мило дете; ~ая девушка мила девойка; —ое лицо мило лице; —ая улыбка мила усмивка; —ая Таня, вчера я получил твоё письмо мила Таня, вчера полу- чих писмото ти мимо 1 нареч. без да спира, покрай; такси проехало ~ таксито не спря 2 предлог с род. п. (по)край; поезд прошёл — станции влакът мина край гарата О стрелять, бить — не улучвам 122
мин мож м минерал, -а м минерал; соль, уголь — ~ы солта и въглищата са минерали мииеральиЦ ый, -ая, -ое, -ые минерален; ~ый источник минерален извор; ~ая вода минералка вода мияистерствНо, -а с министерство; ино- странных дел министерство на външните работа; ~о внутренних дел министерство на вътреш- ните работа; здравоохранения министерство на здравеопазването; -ч/о социального обес- печения министерство на социалисте осигу- ряване министр, -а м министър; ~ иностранных дел министър на външните работи минус, -а м (против, плюс) минус; пять ~ три равно двум пет минус три е равно на две; сегодня на улице холодно, ~ двадцать гра- дусов днес навън е студено, 20 градуса под нулата- мииут|| а, -ы ж 1 минута; до отхода поезда ос- талось три —ы до тръгването на влака остават 3 минути; сейчас пять минут десятого сега е 9 часа и 5 минути 2 минута, миг; на ~>у ои замолчал, потом заговорил снова за миг той млъкна, после заговори отново О ~а в ~У точно навреме; поезд пришёл ~а в ~у по рас- писанию влакът пристигна точно по разписание; (одну) ~у един момент мир I, -а м свят; происхождение —а произход на света; чемпион —а световен шампнон; он известен всему ~у (во всём —е) той е известен в целия свят; капиталистический — капиталистическият свят; — социализма светът на социализма; в ~е науки в света на науката; ~ животных светът на животиите мир II, -а м мнр; борьба за — борба за мир; политика ~а и дружбы политика на мир и друж- ба; жить в ~е живея в мнр; переговоры о —е преговори за мир; заключить ~ сключа мир мириться, мир | юсь, -йшься, -ятся несв. 1 (св. помириться) с кем (против, ссориться) сдобрявам се, помирявам се; ~ с товарищем сдобрявам се с другаря си 2 (св. примириться) с нем примирявам се; ~ с недостатками примирявам се с недостатъците; — со своим положением примирявам се с положението си мири || ый, -ая, -ое, -ые мирен; ~ое время мирно време; ~ый труд мирен труд; ~ый договор мирен договор. мировоззрении е, -я с мироглед, светоглед; научное, марксистское ~е научен, марксистки мироглед миров|| бй, -ая, -бе, -ые световен; ~бе прост- ранство всемирът; ~бй рынок световният пазар; —ая война световна война; ~ые запасы нефти световните запаси от нефт миролюбив|| ый, -ая, -ое, -ые; миролюбив, -а, -о, -ы миролюбив; ~ые страны, народы миролю- биви страни, народи; ~ая политика СССР миролюбивата политика на Съветския съюз митинг, -а м митинг; ~ протеста против войны протестен митинг против войната; ~ солидарности с кем митинг на солидарност с някого; провести ~ организирам митинг; собраться на ~ съберем се на митинг; высту- пить на ~е говоря на митинга младш|| ий, -ая, -ее, -ие (против, старший) 1 по-малък; най-малък; ~ий брат малкият брат; —ая сестра малката сестра; среди нас ои самый ~ий той е най-малкият между нас 2 младши; ~ий лейтенант младши лейтенант; ~ий науч- ный сотрудник младши научен сътрудник мне вж. я миёии|| е, -я с мнение; общественное ~е обществено мнение; ~е читателей о книге мнението на читателите за книгата; выразить — е большинства нзразя мнението на мнозинст- вото; быть хорошего ~я о ком имам добро мнение за някого; по моему ~ю според мен мнбг|| ие, -их мн. 1 много; ~ие люди, страны много хора, страни; вернуться после — их лет отсутствия върна се след дълго отсъст- вие 2 като същ. мнбг | ие, -их миозина; —ие так думают мнозина мислят така; он знаком со ~ими (знает ~их) той познава мнозина много, сравн. ст. больше нареч. (против, ма- ло) много; ~ читать, работать, зиать много че- та. работя, зная; ~ работы, книг много работа, книги; ~ людёй, народу много хора, много на- род мн6г|| ое, -ого с много неща, много работи; ~ое надо сделать много работи трябва да се свършат; о ~ом следует подумать за много неща трябва да се помисли многочйслениЦ ый, -ая, -ое, -ые многоброен, многочислен; ~ые факты многобройни факти мнбжественнН ый, -аи, -ое, -ые: ~ое число грам. множествено число мной, мною вж. я могйлЦ а, -ы ж (не бъркай с гроб) гроб; ~а Неизвестного солдата гробът на Незнайния воин; рыть ~у копая гроб; поставить памят- ник на ~е сложа паметник на гроба О братская — а братска могила мбд|| а, -ы ж мода; новая, последняя ~а нова, последна мода; —а на длинные платья мода на дълги рокли; одеваться по ~е обли- чим се по модата О входйть/войтй в ~у излиза/нзлезе на мода; выходить/выйти из ~ы излиза/излезе от мода мбдн|| ый, -ая, -ое, -ые; моден, модна, мбдн | о, -ы и модны моден, модерен; —ое пальто модно палто; ~ое платье модна рокля; ~ая причёска модна прическа может быть вметн. д. може би; —, мы боль- ше не увидимся може би повече няма да се ви- дим 123
мож MOP можно като сказ, с инф. (против, нельзя) I може, позволено е; ~ войти? може ли да вля- за?; ~мие взять эту книгу? може ли да взема тази книга?; здесь ~ курить тук може да се пушн 2 може, възможно е; эту работу ~ сделать быстрее тази работа може да се свърши побързо мозг, -а, предл. о -е, в -у м мозък; головной ~ главен мозък; спинной ~ гръбначен мозък; ~ человека мозъкът на човека; ~ животного мозъкът на животното мой, моего м; моя, моей ж; моё, моего с; мн. мой, моих мест, мой (моя, мое, мои), ми; ~ дом моят дом, моята къща; ~ сын, отец синът ми, баща ми; ~ ребёнок моето дете; моя родина моята родина; моя мать майка мн; моя семья семейството мн; моё пальто моето палто; моё имущество моят имот; мой родители мойте родители мокр|| ый, -ая, -ое, -ые (против, сухой в 1 знач.) мокър; ~ая тряпка мокър парцал; ~ый тротуар мокър тротоар; ~ая от росы тра- ва мокра от росата трева молекул || а, -ы ж молекула мблни|| я, -и ж 1 светкавица, мълния; шаровая ~я кълбовидна мълния 2 цип; куртка с ~ей, на ~н куртка с цип; застегнуть, расстегнуть ~ю затворя, отворя цн- па молодёжи|| ый, -ая, -ое, -ые младежки; ~ый клуб младежки клуб; ~ая бригада младежка бригада; ~ое кафе младежка кафе-сладкарни- ца молодёж|| ь, -и (мн. няма) ж (не бъркай с юноша) младеж; ~ь всего мира младежта от целия свят молод|| ёц, мн, -цы м като сказ, юнак; бра- во; она у нас ~ёц тя е юнак; —ёц, что вернул- ся так быстро браво, че се върна толкова бързо молод|| бй, -ая, -бе, -ые; молод, молода, мо- лод! о, -ы; сравн. ст. моложе (против, старый в t знач.) млад; ~бй человёк млад човек, младеж; ~ая жёнщина млада жена; в ~6м возрасте на млади години мблодост|| ь, -и ж (против, старость) младост; моя ~ь прошла в этом городе младостта ми премина в тозн град; в —и он хорошо пел на младннн той .пееше хубаво моложе неизм. сравн. ст. на молодой по-млад fib Молоко молок|| 6, -а (мн. няма) с мляко; свёжее ~б прясно мляко; кофе с ~бм кафе с мляко, кафе-меланж; сгущённое ~о кондензирано мля- ко; выпить ~а пийна мляко; сварить кашу на ~ё сваря каша с мляко Молоток молот || 6к, -ка м чук; ударить ~ком по гвоздю ударя с чук гвоздея молочнЦ ый, -ая, -ое, -ые млечен; ~ые про- дукты млечни произведения; ~ая каша каша с мляко; ~ый магазйн млекарница молчани|[ е, -я с мълчанне; длительное ~е продължително мълчанне; минута ~я минута мълчанне молч|| ать, -у, -йшь, -ат несв. мълча; он долго ~ал той дълго мълча момент, -а м момент; использовать под- ходящий ~ нзползвам подходящ момент; наступйл ~ отъезда настъпи моментът на заминаването О в одйи ~ за момент, за (един) мнг Монета монёт|| а, -ы ж монета; золотая ~а златна монета; ~а в две копёйки монета от 2 копейки морал|| ь -и ж мбрал; социалистическая ~ь социалистически(ят) морал моральн|| ый, -ая, -ое, -ые морален; —ые принципы морални принципа морга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. моргнуть) мигам моргн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. моргать) мнгна О глазом не ~ул не му мигна око- то 124
MOP MOP M Чёрное море мор|| e, -я, мн. -я, -ей с море; Чёрное ~e Черно море; южные ~я южните морета; отдыхать у ~я (на —е) почнвам край морето (на море) О кйпля в ~е капка в морето, нищо морков|| ь, -и (мн. няма) ж морков; варёная ~ь варенн моркови морожен || ое, -ого с сладолед; сливочное, фруктовое ~ое млечен, фруктов сладолед мороз, -а м студ, мраз; сегодня двадцать градусов ~а днес е 20 градуса под нулата; начались ~ы започнаха студове морск]| ой, -ая, -бе, -Йе мбрскн; ~бй берег, ветер морски бряг, вятър; ~ая вода морска во- да; ~бе судно морски кораб; ~6й флот морски флот; ~йе животные морски животни моряк, -а м моряк 125
мос мот Мост через реку (Москва) мост, моста и моста, предл. о мосте, на мосту, мн. мост|ы, -бв м мост; большой, же- лезнодорожный ~ голям, железопътен мост; ~ через реку мост през реката; остановиться на ~у спра на моста; стоять иа ~у стоя на моста мостов|| ая, -бй ж паваж, настилка мотор, -а м мотор; мощный ~ мощен мотор; ~ автомобиля, самолёта моторът на автомоби- ла, на самолета; лодка с ~ом моторна лодка мотоцикл, -а м мотоциклет, мотор; садиться иа ~ качвам се на мотоциклета; ехать, 126
моч МУЗ м ездить иа ~е път-увам с мотоциклет; кататься на ~е возя се с мотор; водить ~ карам мотор мочь, могу, можешь, могут, мин. мог, могл |а, -о', -й несв. (св. смочь) с инф. мога; я могу передать ваше письмо мога да предам пнсмото ви; не могу вам обещать не мога да ви обе- щая; вы можете подождать здесь можете да почакате тук; он не может сегодня прийти той не може да дойде днес мощи || ый, -ая, -ое, -ые; мощен, мощна, мбщн|| о, -ы и мощны мощен; ~ый мотор, автомобиль, трактор мощен мотор, автомобил, трактор; ~ая электростанция мощна електро- станция мрамор, -а м мрамор; статуя из ~а статуя от мрамор мраморн|| ый, -ая, -ое, -ые мраморен; ~ая скульптура мраморна скулптура; ~ые колонны мраморни колони мрачи|| ый, -ая, -ое, -ые; мрачен, мрачна, мрачи | о, -ы и мрачны мрачен; ~ый человёк мрачен човек; ~ый взгляд мрачен поглед; ~ые мысли мрачни мисли мудр|| ый, -ая, -ое, -ые; мудр, мудра, мудр | о, -ы и мудры мъдър; ~ый человёк мъдър човек; — ый совёт мъдър съвет; ~ое решёние мъдро решение муж, -а, мн. -ья, -ёй, -ьям м (не бъркай с мужчина) мъж, съпруг; её ~ инженёр мъжът й е инженер мужественно нареч. мъжёствено; ~ бороться за свободу мъжествено се боря за свободата мужественн|| ый, -ая, -ое, -ые мъжёствен; ~ый человёк мъжествен човек; ~ый поступок мъжествена постъпка мужеств|| о, -а с мъжествб; проявить —о в бою прояви мъжество в боя; обладать большим ~ом прнтежавам голимо мъжество мужск|| бй, -ая, -бе, -Йе мъжки; ~6й голос мъжки глас; ~бе пальто мъжко палто О ~бй род гром, мъжки род мужчйн|| а, -ы м (не бъркай с муж) мъж; молодой, красивый ~а млад, хубав мъж музё|| й, -я м музей; Русский ~й в Ленингра- де Руският музей в Ленинград; Исторический ~й Историческият музей; Музей В. И. Лёнина Русский музей в Ленинграде 127
МУЗ НА Музеят «В. И. Ленин»; пойти в ~й отида в музей (в музея) музык|| а, -и ж музика; современная, симфо- ническая ~а съвременна, симфонична му- зика; ~а Чайковского музиката на Чайковски музыкальи|| ый, -ая, -ое, -ые музикален; ~ые инструменты музикалии инструменти; ~ая школа музикално училище музыкант, -а м музикант; талантливый ~ талантлив музикант мук|| а, -й ж бра.шно; картофельная ~а иишесте (от картофи) мурав|| ей, -ья м мравка мусор, -а м смет, боклук; корзина для ~а кошче за боклук мух|| а, -и ж муха; уничтожить мух унищожа мухите О делать/сделать из ~и слоиа правя/ направя от мухата слон, от нищо нещо муч|| ить, -у, -ишь, -ат несв. кого мъча, измъчвам; больного ~ила жажда жажда мъче- ше болния мучиться, муч|усь, -ишься, -атся несв. мъча се, измъчвам се; ~ от жажды, от боли измъчвам се от жажда, от болка мчаться, мчусь, мчишься, мчатся несв. нося се бързо, летя; поезд мчится влакът лети мы, нас, нам, нас, нами, о нас мест, ние; мы пойдём в театр ще отидем на театър; нас там не было ние ие бяхме там; нам об этом не сказали ие ни казаха за това; иас об этом предупредили предупредиха ни за това; с нами пойдёт мой друг с нас ще дойде (и) моят прия- тел; не беспокойтесь о нас не се безпокойте за нас мыл || о, -а с сапун; кусок ~а един сапун; хозяйственное ~о сапун за пране; вымыть руки с ~ом измия ръцете си със сапун мысл|| ь, -и ж мнсъл; интересная ~ь инте- ресна мисъл; кратко выразить свою ~ь накрат- ко изразя мисълта си мыть, мою, моешь, моют несв. (св. вымыть) кого-что мия, измивам; ~ ребёнка мия детето; ~ руки, посуду мия си ръцете, съдовете мыться, моюсь, моешься, моются несв. (св. вымыться) мия се, измивам се, къпя се; ~ в бане, в ванне, под душем къпя се в банята, във ваната, под душа мышлении е, -я с мйслене; процессы ~я процесите на мисленето мыш|| ь, -и, мн. -и, -ей, -ам ж мишка; кошка поймала ~ь котката хвана мишка (} летучая ~ъ прилеп мягк|| ий, -ая, -ое. -ие; мягок, мягка, мягк | о, -и; сравн. ст. мягче (против, жёсткий) мек; ~ая подушка мека възглавница; ~ое кресло меко кресло; ~ие волосы мека коса О ~ий вагон вагой първа класа мягче неизм. сравн. ст. на мягкий по-мек мясн|| 6й, -ая, -бе, -ые месеи; ~бй суп супа с месо; ~бй фарш кайма мяс|| о, -а с месо; варёное ~о варено месо; суп с ~ом супа с месо мять, мну, мнёшь, мнут несв. (св. смять) что мачкам, смачквам, измачквам; ~ бумагу смачквам х >тията; ~ платье мачкам си рок- лята мяться, мнётся, мнутся несв. (св. смяться) мачкам се; платье мнётся роклята се мачка мяч, -а, мн. -й, -ей, -ам м топка; футбольный ~ футболка топка; играть в ~ играя на топка иа предлог I с вин. и предл. п. 1 (вин. п. куда?— посока, предл. п. где?— място) на, върху, към, по посока на; в; за; положить книгу иа стол сложа книгата иа масата; книга лежит на столе книгата е иа масата; сесть иа диван седна на дивана; сидеть иа диване седя на дивана; иадёть на руки пер- чатки сложа си ръкавици(те); на руках у него шерстяные перчатки той е с вълнени ръка- вици; идти на работу отивам на работа; быть иа работе на работа съм; поступить на завод постъпя в завод (а); работать иа заводе работя в завод(а); пригласить иа собрание поканя на събрание(то); выступить иа собрании изкажа се на събранието; переехать на другую квар- тиру преместя се в друга квартира; при гео- графски названия: иа Украину (иа Украине) в Украина; на Кавказ (иа Кавказе) в Кавказ; на Север (на Севере) на Север (но: в Москву, в Москве; в Крым, в Крыму; в Сибирь, в Сибири; в Болгарию, в Болгарии; в Европу, в Европе); на улице Горького на улица «Горки» (но в переулке); работать на (в) поле работя в (на) полете 2 (обект или начин на действието) с, на, често не се превежда; посмотреть иа друга погледна приятеля си; ехать иа автобусе пъту- вам с автобус; играть иа скрипке свиря на цигулка; закрыть дверь иа замок заключа вратата; дверь на замке вратата е заключена; 128
НАБ НАВ н перевести книгу иа русский язык преведа кни- гата на руски език; книга на русском языке книгата е на руски език II (с вин. п. когда?, на сколько?, на что?— време, срок, количество) иа, за, към, срещу, с; иа следующий день иа следващия деи; иа будущий год (за) след- ващата годииа; план иа год (иа будущий год) план за една година (за следващата година); уехать иа месяц замина за един месец; опоздать иа час закъснея с един час; ои старше меня иа пять лет той е по-голям от мене с 5 годиии; купйть книг иа десять рублей купя книги за 10 рубли; разделить иа несколько частей раз- дели на няколко части III с предл. п. 1 (на чём?, как?— оръдие, средство за действие) на; с; играть иа рояле, на гитаре свиря на роял, иа китара; лететь иа самолёте пътувам със самолет; ехать на автобусе пътувам с автобус 2 (когда?— време) на, през, често не се пре- вежда; иа рассвете иа разсъмване; на прошлой неделе (през) миналата седмица набережи|| ая, -ой ж крайбрежна улица; кей; -~ая реки крайбрежната улица; ~ая канала улицата край канала; гулять по ~ой разхож- дам се по крайбрежната улица; выйти иа ~ую изляза на крайбрежната улица иабираЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. набрать) кого-что и чего набирам, насъбирам наблюдать, иаблюда|ю, -ешь, -ют несв. 1 кого-что и за кем-чем наблюдавам, следя; ~ восход сблица наблюдавам изгрева иа слънцето; ~ за игрой детей наблюдавам играта на децата; ~ с берега за пловцом следя от брега плувеца; ~ жизнь животных следя живо- та на жнвотиите 2 за кем-чем пазя, наглеждам; ~ за порядком пазя реда; ~ за детьми наглеждам децата иаблюдёии|| е, -я с наблюдение; наблюдава- не; научные ~я научни наблюдения; ~я над жизнью животных наблюдения върху живота на животннте; больной находится под ~ем вра- ча болният се иамира под иаблюдението на ле- кар иабрать, набер|у, -ёшь, -ут, мин. набрал, набрала, набрал | о, -и св. (несв. набирать) кого-что и чего набера, насъбера; ~ много грибов набера много гъби; ~ букет цветов набера букет цветя навёрно(е) вметн. д. вероятно, по всяка вероятност; май; ~, ои сегодня не придёт вероятно той днес няма да дойде; это ваша сестра? вероятно това е сестра ви? Дворпоппя набережная в Ленинграде 9-612 129
НАВ НАЗ наверх нареч. (куда?; ср. вверх; против. вниз) (на) горе; посмотрите ~ погледнете нагоре; пойдёмте ~ хайде да се качим горе наверху нареч. (где?; ср. вверху; против. внизу) горе; он живёт ~ той живее горе, на горния етаж наве|| стать, -щу, -стншь, -стят св. (несв. навещать) кого-что навести, посети навеща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. на- вестить) кого-что посещавам, навестявам; ~ть больного посещавам болния; ~ть друзей посещавам приятелите си наволочк|| а, -и, мн. наволоч | ки, -ек, -кам ж калъф (за възглавница); надеть ~у сложа калъф на възглавиицата; снять ~у сваля ка- лъфа от възглавницата навсегда нареч. завинаги; ~ расстаться разделя се завинаги; забыть, запомнить ~ забравя, запомни завинаги; я ~ уезжаю от- сюда завинаги заминавам оттук (} раз (и) ~ веднаж завинаги навстречу нареч. и предлог с дат п. срещу, насреща; идти, бежать ~ вървим, тичаме един срещу друг; ветер дул ~ вятърът духаше насреща; ~ нам шёл человёк насреща ни вървеше човек наград!! а, -ы ж награда; высокая, прави- тельственная ~а внсока, правнтелствена награ- да; получйть в ~у часы получа като награда часовиик; представлять/представить к ~е кого представям/представя някого за награда иагра|| дйть, -жу, -дишь, -дят св. (несв. награждать) кого-что чем награди; ~дйть за мужество награди за мъжество награждён ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. награ- дить) кого-что чем награждавам; ~ть орде- нами и медйлями награждавам с ордени н медали нагрева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. нагреть) что стоплям; ~ть воду стоплям вода (та) нагрё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. нагревать) что стопля нагружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. нагру- зить) кого-что (против, разгружать) натовар- вам; ~ть вагоны углем натоварвам вагони с въглища иагру|| зйть, -жу, иагруз|ишь, -ят св. (несв. иагружёть) кого-что (против, разгрузить) на- товаря над, надо (пред някои думи, които започват с две съгласни: надо лбом, надо мной)' предлог с твор. п. 1 над; лампа висит ~ столом лам- пата е иад масата; ~ бзером летйют птицы над езерото кръжат птнцн 2 върху, над; на; работать ~ статьёй работя върху статията; думать ~ научной проблемой мнсля върху научен проблем надева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. надеть) что (против, снимать във 2 знач.; не бъркай с одевать) обличам; слагам; обувам; ~ть платье обличай си роклята; ~ть шляпу слагам си шап- ката; ~ть брюки обувам си панталона; ~ть ордена н медали слагам си ордените и мела- лите надёжд|| а, -ы ж надежда; ~а на счастье надежда за щастие; потерять ~у загуби на- дежда надё|| ть, -ну, -нешь, -нут, повел, надёнь св. (несв. надевать) что (против, снять във 2 знач.; не бъркай с одеть) облека; сложа; обуя; ~ть пальто облека сн палтото; ~ть пер- чатки сложа си ръкавиците; ~ть ботинки обуя си обувките; ~ть кольцо на палец сложа си пръстеиа на ръката; ~ть очки сложа си очи- лата; ~ть лыжи сложа си ските надё|| яться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 на что, с инф. и със съюз что надявам се; ~яться на счастье, на побёду надявам се на щастие, на победа; я ~юсь кончить работу в срок надявам се да свърша работата навре- ме; мы ~емся, что вы скоро вернётесь надява- ме се, че скоро ще се върнете; ~юсь, что вы на меня ие сёрдитесь вярвам, че не мн се сърди- те 2 на кого-что разчитам; ~яться на друга разчнтам на приятеля си надо I вж. над надо II безл. като сказ., често кому-чему, с инф., кого-что и чего (ср. нужно) трябва; ~ закрыть окно трябва да затвори прозореца; ему ~ поговорить с вами той трябва да пого- вори с вас; мне ~ бумаги и нёсколько ка- рандашёй трябва ми хартия и ияколко молива надоеда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. иадоёсть) кому чем дотягам, досаждай, отегчавам; омръз- вам надоё|| сть, -м, -шь, -ст, надоед | им, -йте, -я’т, мин. иадоё|л, -ла, -ло, -ли св. (несв. надоедать) кому чем дотегиа, досади, отегча; омръзна; мне <~ли эти разговоры дотегиаха мн тези разговори; он ~я мне глупыми шутка- ми той мн омръзна с глупавнте си шегн; ему ~ло сидёть дома омръзна му да стон в къщи надолго нареч. за дълго (време) иадписП ь, -и ж надпнс; корбткая ~ь кратък надпнс; ~ь иа фотографии надпис на сннм- ката; сдёлать ~ь иа книге надпиша кннга- та назад нареч. 1 (куда?; ср. обратно; против. вперёд) назад; вернуться ~ върна се назад; оглянуться ~ обърна се назад; сдёлать шаг ~ направя крачка назад 2 предн; два года тому ~ предн 2 години; мы приёхали три мёсяца ~ прнстнгнахме предн 3 месеца; ёто было мно- го лет тому ~ това се случи предн много годн- ни назваии|| е, -я с название, име; заглавие; ~е растения, животного название на расте- ние, на жнвотио; ~е улицы, корабля име на 130
НАЗ НАЛ Н улица, на кораб; ~е книги заглавие (то) на книга(та) назвать, назов | у, -ёшь, -ут, мин. назвал, назвала, назвал)о, -и св. (несв. называть) кого- что 1 нарека, назова; мальчика назвали Анд- реем (Андрей) нарекоха момчето Андрей; улицу назвали именем героя назоваха улицата с името на героя 2 назова; изброя; ~ кого по имени и отчеству назова някого по имени прези- ме; назовите русских писателей, которых вы знаете изброете руските писатели, конто са ви известии назнача || ть, -к>, -ешь, -ют несв. (св. назна- чить) 1 что кому определим, назначавам; ~ть свидание определим среща; ~ть пенсию определим пенсия 2 кого кем назначавам; ~ кого на пост министра назначавам някого за министър назначении е, -я с 1 назначаване; назначе- ние; получить ~е на работу назначен съм на работа 2 предназначение; ~е инструмента, ме- ханизма предназначение на инструмента, на ме- ханизма; использовать машину по ~ю използ- вам машината според предназначението й назначить, назнач | у, -ншь, -ят св. (несв. назначать) 1 что кому определи, назнача; ~ место встречи определи мисто за среща; ~ день свадьбы определи дени на сватбата; — собрание на шесть часов насроча събранието за 6 часа 2 кого кем назнача; ~ директором за- вода назнача за директор на завода называ|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. назвать) кого-что 1 наричам, назовавам; улицы ~ют именами героев улиците назовават с имената на героите 2 назовавам; изброявам; ~ть кого по фамилии назовавам някого по фамилно име называЦ ться, -ется, -ются несв. иаричам се; казвам се; как ~ется этот кинотеатр? как се нарича този кинотеатър?; раньше улица ~лась иначе по-рано улицата се казваше другояче наиболее нареч. (с прил. и нареч.) най-, най- много, най-вече; ~ высокий, красивый, пра- вильный най-висок, най-красив, най-правилен; ~ точно най-точно найти, найд|у, -ёшь, -ут, мин. наш|ёл, -ла, -лб, -ли св. (несв. находить) кого-что намеря; ~ потерянный ключ намеря изгубения ключ; ~ нефть, золото намеря нефт, злато; ~ новое место работы намеря нова служба; ~ верное решение намеря правилно решение; ~ общий язык с кем намеря общ език с някого наказании е, -я с наказание; тяжёлое теж- ко наказание; подвергнуть ~ю подлежа на наказание нака|| зать, -жу, накаж|ешь, -ут св. (несв. наказывать) кого накажа; ~зать преступника накажа престъпника иаказыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. нака- зать) кого наказвам; ~ть ребёнка за плохое поведение наказвам детето за лошо поведе- ние накануне 1 нареч. предния ден; он приехал ~- той дойде предния ден; ~ мы были в кино предния ден бяхме на кино 2 предлог с род. п. в навечерието; ~ праздника в навечерието на празника наклон)! ить, -ю, наклон)ншь, -ят св. (несв. наклонять) что наведа, наклони; ~йть голову наведа глава наклон|| йться, -юсь, наклон | ншься, -ятся св. (несв. наклоняться) наведа се, наклони се; он ~йлся и поднял с пола бумагу той се наведе и вдигна от пода хартията; мать ~йлась над ребёнком майката се наведе над детето; бе- рёза ~нлась от ветра брезата се наклони от вятъра наклони|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. накло- нить) что навеждам, накланям; ~ть ветку де- рева навеждам клонка на дървото наклони || ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. наклониться) навеждам се, накланям се наконец нареч. най-после, най-сетне, накрая; ~ он пришёл най-после той дойде; дожди кончились най-сетне дъждовете спряха; ~-то! най-сетне!, най-после!; ~-то мы встретились най-после се срещнахме накорм|| ить, -лю, накбрм|ншь, -ят св. (несв. кормить) кого чем нахраня; ~йть ребёнка кашей нахраня детето с каша; ~йть собаку, лошадь нахраня кучето, коня накрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. накрыть) чем 1 кого покривам, завивам; ~ть ребёнка одеялом завивам детето с одеяло 2 что постилам, застилам; ~ть стол скатертью застилам масата с покривка О ~ть (на) стол слагам масата (за ядене), сервирам накрыть, накрб|ю, -ешь, -ют св. (несв. накрывать) чем 1 кого покрия, завия 2 что по- стели, застели нала|| днть, -жу, -дншь, -дят св. (несв. на- лаживать) что 1 наглася, оправя 2 уредя, ор- ганизирам налажива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. на- ладить) что 1 нагласявам, оправим; ~ть маши- ну нагласявам машината 2 уреждам, организи- рам; ~ть работу бригады организирам работата на бригадата налево нареч. (куда?, где?; против, направо) вляво, наляво; повернуть, посмотреть ~ завия, погледна вляво; ~ от входа наляво от входа налнва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. налить) что или чего наливам; ~ть вина наливам вино; ~ть молоко в стаканы наливам млякото в чашите налить, наль|ю, -ёшь, -ют, мин. налил, на- лила, налил)о, -и и налили, повел, налей св. (несв. наливать) что или чего налей; ~ ведро воды налея кофа вода ~ чаю налей си чай 131 9*
НАЛ НАП налйчн|| е, -я с (против, отсутствие във 2 знач.) наличие, наличност, присъствие; ~е строительных материалов наличие на строител- ни материали налог, -а м данък; платить ~н плашам данъ- ци нам вж. мы намерева|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв., с инф. възнамерявам, имам намерение, каня се; ~ться перейти на другую работу каня се да премина на друга работа; что вы ~етесь делать в воскресенье? какво миелите да правите в неделя? намерении о, -я с намерение; ~е поехать на дачу намерение да замина на вилата; расска- зать о своих ~ях разкажа за своите намерения наметить, намё|чу, -тишь, -тят се. (несв. намечать) что 1 отбележа, поставя знак, белег; ~ границы участка отбележа границите на участъка 2 набележа; ~ путь развития сельско- го хозяйства набележа пътя за развитието на селското стопанство намеча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. наметить) что 1 отбелязвам, поставим знак, белег; ~ть на карте маршрут экспедиции отбелязвам на карта- та маршрута на експедицията 2 набелязвам; ~ть срок окончания работы набелязвам срока за завършване на работата; ~ть состав прези- диума набелязвам състава на президиума нами вж. мы наоборот нареч. 1 обратно, наопаки; делать всё ~ правя всичко наопаки 2 като вметн. д. напротив; дождь не прекращался; ~, он пошёл ещё сильнее дъждът не спираше; напротив, той завали още по-силно напада|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. напасть) 1 на кого-что нападам, връхлитам, нахвърлям се; ~ть на врага нападам врага; ~ть на город нападам града; раненый медведь иногда ~ет на охотника ранената мечка понякога напада ловеца 2 на кого (само 3 л.) обхваща, обзема; на него часто ~ла тоска често го обзе- маше тъга нападении е, -я с нападение; вооружённое ~е въоръжено нападение; ~е на человека нападе- ние върху човек; совершить ~е извърша напа- дение; отразить ~е врага отрази нападението на неприятеля напасть, напад | у, -ёшь, -ут, мин. нала | л, -ла, -ло, -ли св. (несв. нападать) I на кого-что напад- на, връхлетя, нахвърля се; ~ на врага нападна врага 2 на кого (само 3 л.) обхване, обземе; на меня напал страх обзе ме страх напечатан ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. пе- чатать) что 1 напечатам, издам, публикувам; ~ть статью в журнале напечатам статия в списание 2 напечатам, напнша на пишеща ма- шина; ~ть статью на машинке напиша статията на машина написать, напишу, напнш | ешь, -ут св. (несв. писать) чем 1 что, о чём напйша; ~ каранда- шом, чернилами напиша с молив, с мастило; ~ без ошибок напиша без грешки; ~ письмо напиша писмо; ~ заявление об отпуске напиша (подам) молба за отпуск(а); ~ роман напиша роман; ~ о достижениях науки напиша за постиженията на науката 2 кого-что нарисувам; ~ портрет нарисувам портрет напнт|| ок, -ка м напитка, питие; прохлади- тельные ~ки разхладителни напитки; спиртные ~ки спиртни напитки напо|| йть, -ю, -йшь, -йт, повел, напой св. (несв. пойть) кого чем напоя, дам да пие; ~йть лошадь напоя коня наполнП ить, -ю, -ншь, -ят св. (несв. напол- нять) что чем напълня, изпълня; дым ~нл комнату пушекът изпълни стаята наполняЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. напол- нить) что чем пълня, напълвам, изпълвам; ~ть ведро водой напълвам кофата с вода напомннаН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. напом- нить) 1 кому что и о ком-чём напомним; ~ть со- держание фйльма напомним съдържанието на фнлма; ~ть об обещании напомним за обеща- нието 2 кого-что напомним; приличам на някого- нещо; сын мне ~л отца синът ми напомняше бащата напбмнЦ ить, -ю, -ншь, -ят св. (несв. на- поминать) 1 кому ч.то и о ком-чём напомни; он ~ил о наших встречах той ми напомни за нашите срещи 2 кого-что напомни; приличам на някого-нещо; сын мне ~ил отца синът ми на- помни бащата направ|| ить, -лю, -ншь, -ят св. (несв. направ- лять) кого-что 1 насоча; ~ить взгляд на кого насоча погледа си към някого; все наши ейлы направлены на борьбу за мир всичките ни сили са насочени към борбата за мир 2 отправя, (из-) пратя; ~нть больного к врачу изпратя бол- ния на лекар; меня ~или к вам пратиха ме при вас направ|| иться, -люсь, -ишься, -ятся св. (несв. направляться) отправя се, тръгна; ~иться к остановке трамвая тръгна към трамвайиата спирка направлении е, -я с 1 направление, посока, насока; северное, южное ~е Северна, южна по- сока; ехать по ~юк городу пътувам към града; вётер нзменйл ~е вятърът промени посоката си; в каком ~и находится вокзал? в коя посока е гарата?; поезда идут в разных ~ях влаковете се движат в различии направления; ~е по- литики насока на политиката 2 направление, течение; новое ~е в музыке ново направление в музиката; литературное ~е литературно те- чение 3 удостоверение, документ, бележка; полу- чйть ~е на завод, в школу получа (бележка за) назначение в завода, в училището; дать студён- 132
НАП ту ~е на работу дам на студента бележка за (назначаване на) работа направля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. напра- вить) к.ого-что 1 насочвам; -~ть машину к лесу насочвам колата към гората; ~ть все усилия на завершение дела насочвам всички усилия за завършване на работата 2 отправим, (из) пра- щам; ~ть на работу изпращам на работа направля|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. направиться) отправим се, тръгвам; ~ться к площади (в сторону площади) тръгвам към площада; ~ться домой тръгвам за дома направо нареч. (куда?, где?; не бъркай с пря- мо: против, налево) надясно, вдясно; повернуть, посмотреть ~ завия, погледна надясно; ~ от двери стоял шкаф вдясно от вратата имаше шкаф; ~ — гостиница, налево — вокзал отдяс- но е хотелът, отляво — гарата напрасно нареч. 1 напразио, безполезно, без- успешно; ты ~ это делаешь напразно правиш това 2 неоснователно, безпричинно, напразно; ~ вы бойтесь вие се страхувате неоснователно напрасн|| ый, -ая, -ое, -ые; напрас|ен, -на, -но, -иы 1 напразен, безполезен, безуспешен; ~ый труд безполезна работа; ~ые попытки без- успешни опити; разговор оказался ~ым разго- ворът се оказа безполезен 2 неоснователен, без- причинен, напразен; ~ый страх безпричинен страх; ~ая тревога неоснователна тревога например вметн. д. например; в русском языке некоторые существительные не склоняются, кофе, пальто някои съществителни в руския език не се скланят, например: кофе, пальто напротив нареч. и предлог с род. п. напротив, насреща; отсреша; срещу; он живёт ~ (иас) той живее отсреща; мы сели ~ ние седнахме на- среща; ~ общежития находится кинотеатр сре- щу общежитието има кино напряжении е, -я с напрягане; напрежение; ~е всех сил напрягане на всички сили; работать с ~ем работя с напрежение напряжённо нареч. напрегнато; работать работя напрегнато напряжённости ь, -и ж напрегнатост; ~ь от- ношений напрегнатост на отношенията напряжении ый, -ая, -ое, -ые 1 напрегнат, интеизивен; ~ая работа интензивна работа 2 натегнат, обтегнат; ~ые отношения в семье обтегнати отношения в семейството; ~ая меж- дународная обстановка обтегната международ- на обстановка нарёчнН е, -я с гром, наречие; ~я не изменя- ются наречията не се изменят нарис|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. ри- совать) кого-что чем нарисувам; ~ овать портрет нарисувам портрет народ, -а м I народ; советский, русский ~ съветският, руският народ; ~ы мира народите на света; дружба ~ов дружба (та) на (между) НАС fl народите; власть принадлежит ~у властта принадлежи на народа 2 род. п. народа (-у) (мн. няма) хора, народ; на улице много ~у навън има много хора народи|| ый, -ая, -ое, -ые народен; ~ые массы народни маси; ~ое искусство народно изкуство; ~ое правительство народно правителство; ~ый артист, художник, учитель народен артист, художник, учител нарочно нареч. нарочно, снециално; он ~ го- ворил громко той нарочно говореше високо; вы это сделали ~ или случайно? нарочно ли направихте това или случайно? наружи]! ый, -ая, -ое, -ые външен; ~ый вид здания външният вид на сградата; ~ая стена дома външната стена на къщата; ~ая дверь външна врата наружу нареч. (куда?; против, внутрь) навън; выйти ~ изляза навън нарушай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. нару- шить) что нарушавам; никто не ~л молчания никой не нарушаваше мълчанието; ~ть дисцип- лину нарушавам дисциплината ~ть границу нарушавам границата нарушении е, -я с нарушаване; нарушение; ~е дисциплины, закона нарушаване на дисци- плината, на закона нарушить, наруш|у, -ншь, -ат св. (несв. нарушать) что наруша; ~ тишину наруша ти- шината; ~ чей сон наруша нечий сън; ~ поря- док наруша реда; ~ договор, обещание наруша договора, обещанието си; ~ закон наруша зако- на наряди|| ый, -ая, -ое, -ые; наряд | ей, -на, -но, -ны 1 пременен, издокаран; ~ая девушка издо- карано момиче 2 красив, празничен; ~ое платье празнична рокля нас вж. мы насек6м|| ые, -ых мн. (ед. насеком|ое, -ого с) насекомо; муха, пчела, бабочка — ~ые муха- та, пчелата и пеперудата са насекоми населении е, -я с население; ~е города на- селение™ на града; рост ~я ръст на насе- лението; выпуск товаров для ~я производство на стоки за населението насквозь нареч. от край до край, изцяло, на- пълно; пробить ~ пробия; промокнуть ~ из- мокря се до кости насколько нареч. (до)колко; ~ интересна эта книга? доколко е интересна тази книга? наела]] дйться, -жусь, -дншься, -дятся св. (несв. наслаждаться) чем насладя се наслажда|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. насладиться) чем наслаждавам се; ~ться покоем, музыкой, красивым видом наслаждавам се на покоя, на музиката, на хубавата гледка насмёшк|| а, -и, мн. насмёш | ки, -ек, -кам ж насмешка, присмех, подигравка; злая ~а зла насмешка; говорить с ~ой говоря с присмех; 133
НАС НАЧ страдать от чьих насмешек страдам от нечии подигравки насмешлив!! ый, -ая, -ое, -ые; насмешлив, -а, -о, -ы насмешлив, присмехулен, подигравателен; ~ын голос насмешлив глас; ~ая улыбка под- игравателна усмивка; ~ый человек присмехул- ник насморк, -а м хрема; сильный ~ силна хрема; лекарство от ~а лекарство против (за) хрема; у меня ~ имам хрема наста|| вать, -ёт, -ют несв. (св. настать) на- става, настъпва; ~ёт лето настъпва лято(то) настанва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. насто- ять) на чём и със съюз чтобы настоявам; държа; ~ть на своём требовании държа на своето искане; родители ~ли, чтобы сын приехал до- мой родителите настояваха синът им да си дойде в къщи наста|| ть, -нет, -нут св. (несв. наставать) настане, настъпи; —ла ночь настъпи нощ(та); ~ло время уезжать дойде време (то) за зами- наване настойчиво нареч. настойчиво, упорито; ~ требовать чего настойчиво искам нещо настойчив,! ый, -ая, -ое, -ые; настойчив, -а, -о, -ы настойчив, упорит; ~ый человек настой- чив човек; ~ый характер настойчив харак- тер настолько нареч. (до)толкова, до такава сте- лен; дети ~ устали, что сразу заснули децата толкова се умориха, че веднага заспаха насто|| ять, -ю, -йшь, -ят св. (несв. настаи- вать) на чём и със съюз чтобы настоя; наложа се; он ~ял на своём той се наложи настоящ|! нй, -ая, -ее, -не 1 настоящ, сегашен; в ~ее время он ужё инженер сега той е вече инженер 2 действителен, истински, неподправен; подписать что своей ~ей фамилией подпиша нещо с истинското си име 3 истински; ~ий ге- рой, художник истински герой, художник; ~ая любовь, дружба истинска любое, дружба 4 като същ. настоящ| ее, "его с настояще; забыть о прошлом н жить ~нм забравя за миналото и живея с настоящето О ~ее время грам. сегашно време настроёниЦ е, -я с настроение; вернуться до- мой в хорошем ~и върна се в къши в добро настроение; у него с утра было плохое ~е от сутринта той беше в лошо настроение; испор- тить кому ~е разваля настроението на някого; нет ~я идти в театр нямам настроение да ходя на театър; у него нё было ~я читать той нямаше настроение да чете наступа|| ть I, -ю, -ешь, -ют несв. I (св. на- ступить I) на кого-что настъпвам; ~ть ногой на ветку настъпя клонка 2 (само несв., против. отступать) настъпвам, движа се напред; войска ~ли по всему фронту войските настъпваха по целия фронт 134 наступа)! ть II, -ет, -ют несв. (се. наступить II) настъпва, настава; —ет ночь настъпва ношта наступ|| йть I, -лю, наступ | ишь, -ят св. (несв. наступать I в 1 знач.) на кого-что настъпя; ~йть на ногу кому настъпя някого по крака наступить II, наступ | нт, -ят св. (несв. насту- пать II) настъпи, настане; наступила тишина настана тишина; зима наступила рано зимата дойде рано наступлении е I, -я с настъпление; войска начали ~е войските започнаха настъпление; остановить ~е противника спра настъплението на противника наступлении е II, -я с настъпване; ~е весны настъпването на пролетта наук)! а, -и ж наука; общественные ~н об- ществени науки; академия наук академия на на уките; заниматься ~ой занимавам се с наука иауч|| йть, -у, науч | ншь, -ат св. (несв. учйть в 1 знач.) кого чему и с инф. науча, обуча; ~йть ребёнка писать науча детето да пише науч|| йться, -усь, науч | ншься, -атся св. (несв. учйться във 2 знач.) чему и с инф. науча се, обуча се; ~йться читать науча се да чета находйть, нахожу, нахбд|ншь, -ят несв (св. найтй) кого-что намирам; ~ нефть, золото на мирам нефт, злато; ~ новую работу намирам нова служба; ~ новые методы воспитания нами- рам нови методи на възпитание 0 ~ общин язык с кем намирам общ език с някого нахо|| днться, -жусь, наход| ншься, -ятся несв. намирам се, съм; театр находится в центре города театърът се намира (е) в центъра на града; дом ~дйлся недалеко от вокзала къщата се намираше (беше) близо до гарата; -~дйться в трудном положении в затруднено положение съм; ~ днться под впечатлением спектакля под впечатлението на спектакъла съм нацноналнзйрН овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. что национализирам; ~овать завод, фабри- ку, землю национализирам завода, фабриката, земята национальности ь, -и ж националност; рав- ноправие ~ен равноправие на националности- те; ои русский по ~н той е русин по национал- ност национально ый, -ая, -ое, -ые национален; ~ый язык, характер национален език, харак- тер; ~ый флаг национално знаме; ~ая литера- тура, культура национална литература, култура иацн|| я, -и ж нация; Организация Объеди- нённых Наций (ООН) Организация на обеди- нените нации (ООН) иачал|| о, -а с (против, конец) начало, ~о работы, разговора началото на работата, на раз- говора; ~о дороги началото на пътя; ~о дня началото на деня; приехать к ~у учебного года пристигна за началото на учебната година; в сентября в началото на септември; про-
НАЧ читать книгу от ~а до конца прочета книгата от началото до края О брать ~о започва (за река); положить ~о чему сложа начало (то) за нещо начальник, -а м началник; ~ экспедиции началник на експедицията; ~ вокзала началник тара начать, начн|у, -ёшь, -ут, мин. начал, начала, начал | о, -и св. (несв. начинать) что, с чего и с инф. (против, кончить в 1 знач.) (за)почна; ~ строительство започна строителството; ~ речь с приветствия започна речта си с приветст вие; ~ говорить започна да говоря; у него на- чало болеть сердце започиа да го боли сърцето нач|| аться, -иётся, -нутся, мин. начал [ся, -ась, -ось, -нсь св. (несв. начинаться; против. кончиться) (за)почне; ~алось сооружение пло- тины започна строителството на язовира (язо- вирната стена); собрание ~нётся в шесть часов събранието ще започне в 6 часа; ~алнсь ка- никулы започна ваканцията начерЦ тйть, -чу, начёрт|ншь, -ят св. (несв. чертить) что начертая; ~тнть план дома начер- тая плана на къщата начннаЦ ть, -к>, -ешь, -ют несв. (св. начать) что, с чего и с инф. (против, кончать в I знач.) (за) почвам; ~ть работу, урок започвам рабо- тата, урока начина|| ться, -ется, -ются несв. (св. начаться; против, кончаться) (за) почва; за рекой ~лся лес зад реката започваше гората; ~ется зима започва зимата наш, -его м; наш|а, -ей ж; наш|е, -его с; мн. наш|и, -их мест, наш, ни; ~ дом нашият дом, нашата къща; ~ завод нашият завод; ~ город градът ни; ~а дочь дъщеря ни; ~е строительство нашето строителство; ~н роди- тели нашите родители не частица (ср. нет) не; он не знает русского языка той не знйе руски (език); это не школа, а институт това не е училище, а институт; фильм был ие очень интересный филмът не беше много интересен; он живёт не один той не живее сам; мы пришли не к тебе (ние) не сме дошли при те- бе; не могу ие согласиться с вами не мога да не се съглася с вас небёсн|| ый, -ая, -ое, -ые небесен; небесносин нёб|| о, -а с иебё; голубое, весённее —о синьо, пролетно небе; на ~е нё было ни облач- ка на небето нямаше ннто един облак; самолёт поднялся в —о самолеты се издигна в небето (у быть (чувствовать себя) на седь- мом ~е на седмото небе съм; он на седьмом ~е от радости той е на седмото небе от ра- деет; под открытым ~ом на открито; на чист въздух; туристы ночевали под открытым ~ом туристите нощуваха на открито небольш|| 6й, -ая, -ое, -йе малък; дребен; ~ая комната малка стая- —ое расстояние НЕД Н малко разстояние; ~6й отряд малък отряд; человёк ~6го роста дребен човек небрежно нареч. небрежно, немарливо; ~ выполнить задание изпълня задачата не- брежно небрёжнЦ ый, -ая, -ое, -ые; небрёж|ен, -на, -но, -ны небрежен, немарлив; ~ая работа небрежна работа; ~ый перевод небрежен превод; ~ый ученик немарлив ученик невёст|| а, -ы ж годеница; мома за женене; жених и ~а годеник и годеница; это ~а моего брата това е годеницата на брат ми невозможно като сказ. (ср. нельзя във 2 знач.) невъзможно; не може; это сдёлать ~ това не може да се направи невольно нареч. неволно, несъзнателно; без да искам нёгде нареч. с инф. (не бъркай с нёкуда) няма къде; — пообёдать няма къде да обядва ме; в комнате ~ поставить шкаф в стаята ияма къде да сложим шкаф; все места заняты, нам ~ сесть всички места са заети, няма къде да седнем недавно нареч. (против, давно; не бъркай със скоро) неотдавна, скоро; это было ~ това се случи неотдавна; ~ мы были в театре скоро бяхме на театър; он прнёхал сюда ~ той скоро пристигна тук недалеко I нареч недалеч(е), близ(к)о; почта находится ~ пощата не е далеч; жить ~ от города живея недалеч от града; стоять ~ от окна стоя близо до прозореца; сесть ~ от сцёны седна близо до сцената 2 като сказ, недалеч (е) е, близ (к) о е; до музёя ~ музеят е близо; остановка автобуса была — спирката на автобуса беше близко недёл|| я, -н ж (не бъркай с воскресёнье) седмица; прошла ~я мина една седмица; дни ~и дните на седмицата; занятия два раза в ~ю занятията са 2 пъти седмично; сдёлать работу за ~ю (за две ~и) евърша работата за 1 седмица (за 2 седмици); они уезжают через ~ю те заминават след една седмица; на этой ~е (през) тази седмица; на прошлой ~е миналата седмица иедовбльнН ый, -ая, -ое, -ые; недоволен, недовольн|а, -о, -ы недоволен; имёть ~ый вид имам недоволен вид; говорить ~ым гблосом говоря с недоволен глас; учитель недоволен учеником, поведением ученика учителят е не- доволен от ученика, от поведението на учени- ка; оиа была ~а поёздкой тя не беше доволна от пътуването недостат|| ок, -ка м I недостиг, липса, нужда; ~ок дёнег недостиг на пари; испытывать ~ок в водё изпитвам недостиг на вода; из-за ~ка времени я не смог прочитать эту книгу поради липса на време не можах да прочета тази книга 2 (против, достоинство в I знач.) 135
НЕД недостатък, дефект; исправить ~кн в работе премахна недостатъците в работата; у него много ~ков той има много недостатъци недостаточно 1 нареч. недостатъчно; он ~ подготовился к уроку той не се е подготвил достатъчно за урока 2 като сказ, кого-чего недостатъчно е, не стига; для этой работы ~ двух человёк за тази работа не стигат двама души нёжн|| ый, -ая, -ое, -ые; нежен, нежна, нёж- н|о, -ы и нежны 1 нежен, ласкав; ~ая мать нежна майка; ~ая улыбка ласкава усмнвка; ~ый взгляд нежен поглед 2 нежен, мек, фин; ~ая кожа нежна кожа; ~ая ручка ребёнка нежната ръчичка на детето независимо нареч. независимо; вестй себя ~ държа се независимо; ~ от чего независи- мо от какво; ~ от погоды мы пойдём гулять независимо от времето ще отидем на разходка независимости ь, -и ж независимост; полити- ческая ~ь политическа независимост; бороться за свободу и ~ь страны боря се за свободата и независимостта на страната незавйснм|| ый, -ая, -ое, -ые; незавйснм, -а, -о, -ы независим; ~ые страны независими страни; ~ый человёк независим човек незнаком || ый, -ая, -ое, -ые; незнаком, -а, -о, -ы непознат, неизвестен; ~ые люди непознати хора; ~ая жёнщина непозната жена; ~ый город непознат град; ~ая мелодия непозната мелодия; этот человёк мне незнаком този човек ми е непознат; мы с ним ~ы ние с него не се познаваме; мне ~ы книги этого автора не са ми известии книгите на този автор незначйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые; незначйтелен, незначнтельн | а, -о, -ы незначителен; ~ый вес незначително тегло; ~ое расстояние незначи- телно разстояние; ~ая сумма (денег) незначи- телна сума нензвёстно като сказ, неизвестно; мне ку- да он уёхал не ми е известно къде замина той нензвёстнН ый, -ая, -ое, -ые; нензвёст|ен, -на, -но, -ны неизвестен; ~ый остров неизвестен остров; ~ый автор неизвестен автор; могила Нензвёстного солдата гробът на Незнайния воин ней вж. она нейтралитёт, -а м неутралитет; соблюдать ~ пазя неутралитет; нарушить ~ наруша неутра- литета нейтральнII ый, -ая, -ое, -ые; нейтрален, нейтральн | а, -о, -ы неутрален; ~ое госу- дарство неутрална държава нёкогда като сказ., с инф. нямам време; ~ написать письмо нямам време да напиша писмо; мне сегодня ~ днес нямам време некотор|| ый, -ая, -ое, -ые мест. 1 (мн. няма) някой, известен; прошло ~ое врёмя мина известно време; машина остановилась на ~ом расстоянии от нас колата спря на известно НЕО разстояние от нас 2 (само мн.) някои; ~ые студенты уже сдали экзамены някои сту- денти вече си взеха изпитите; ~ые из друзей уехали някои от приятелите ми заминаха; в ~ых домах горел свет в някои къщи светеше 3 като същ. нёкотор | ые, -ых мн. (за хора) някои; все слушали с интересом, ~ые смеялись всички слушаха с интерес, някои се смееха некрасив || ый, -ая, -ое, -ые; некрасив, -а, -о, -ы некрасив, грозен; ~ый человёк грозен човек; ~ое лицо некрасиво лице; ~ое здание некрасиво здание; он очень некрасив той е много грозен нёкуда нареч. с инф. (не бъркай с негде) няма къде; мне ~ пойти вёчером няма къде да отида вечер (та); ~ положить книги няма къде да сложа книгите; ~ повёснть пальто няма къде да закача палтото нельзя като сказ., с инф. (против, мож- но) 1 не може, не бива, не трябва, забранено е; здесь ~ шумёть тук е забранено да се вдига шум; тебё ~ много читать ти не бива да че- теш много 2 (ср. невозможно) не може, невъзможно е; ~ жить без воды невъзможно е да се живее без вода; эту задачу ~ решить тази задача не може да се реши нём вж. он, оно немёдленно нареч. незабавно, веднага; ~ прийти дойда веднага; ~ пошли телеграмму незабавно (из)прати телеграма; сообщите ~ ваш адрес незабавно съобщете адреса си немного нареч. 1 кого-чего, често като сказ, (ср. мало) малко; выпить ~ воды пийна малко вода; у нас осталось ~ времени остана ни малко време; снегу в этом году было ~ снегът тази година беше малко 2 (с глаголи, прил., нареч.) малко; ~ отдохнуть, поговорить, почитать малко да си почина, да поприказвам, да почета; он — устал той малко се умори; она была бледна тя беше малко бледа; мне было ~ грустно беше ми малко тъжно ненавйП деть, -жу, -дишь, -дят несв. кого- что ненавиждам, мразя; ~деть врага мразя врага нёнавист|| ь, -и ж ненавист, омраза; ~ь к врагу ненавист към врага необходимо като сказ., често кому-чему, с инф. необходимо е; трябва; вам ~ отдохнуть необходимо ви е да си починете; эту работу переделать това нещо трябва да се прерабо- ти необходимости ь, -и ж необходимост; ~ь отдыха необходимост от почивка; предмёты первой ~и предмети от първа необходимост; делать что по ~н правя нещо по необходимост необходим || ый, -ая, -ое, -ые; необходим, -а, -о, -ы необходим; взять в библиотеке ~ую кнйгу взема от библиотеката необходимата кни- га; эта книга мне для работы тази книга 136
НЕО НЕС Н ми е необходима за работа; ему необходим отдых необходима му е почивка необыкновённЦ ый, -ая, -ое, -ые необикновен; ~ая тишина необикновена тишина; женщина ~ой красоты необикновено красива жена необычн|| ый, -ая, -ое, -ые; необыч|ен, -на, -но, -ны необичаен, непривичен; он вернулся домой в ~ое время той се върна в къщи в необичайно време неожиданно нареч. неочаквано, ненадейно; отец вернулся — бащата се върна ненадейно неожйданнП ый, -ая, -ое, -ые неочакван, ненадеен; ~ая встреча неочаквана среща; ~ый приезд внезапно пристигане; ~ое из- вестие неочаквано известие неопределённЦ ый, -ая, -ое, -ые неопределен; человек ~ого возраста човек на неопределена възраст; идти в ~ом направлении вървя в неопределена посока; расстаться на ~ое время раздели се за неопределено време ф~ая форма глагола грам. неопределена форма на глагола (инфинитив) неподвижно нареч. неподвижно; стоять ~ стоя неподвижно неподвйжнЦ ый, -ая, -ое, -ые; неподвнж|ен, -на, -но, -ны неподвижен; ~ый предмёт не- подвижен предмет непонятнЦ ый, -ая, -ое, -ые; непонят|ен, -на, -но, -ны непонятен, неразбран, неясен; ~ый язык непонятен език; ~ое слово непонятна дума; ~ая задача неясна задача непосрёдственно нареч. непосредствено; об- ратиться — к министру обърна се непосредст- вено към министъра непосрёдственн || ый, -ая, -ое, -ые непосредст- вен, пряк; ~ый начальник пряк началник; ~ая причина аварии непосредствената при- чина за аварията; результат ~ых наблюдённй резултат от преки наблюдения неправд|| а, -ы ж лъжа, неистина; сказать ~у излъжа неправильно нареч. неправилно, (по) грешно; ~ решить задачу реша задачата грешно неправнльнН ый, -ая, -ое, -ые; неправилен, неправнльн | а, -о, -ы неправилен, погрешен; ~ый отвёт, перевод неправилен отговор, превод; ~ый диагноз погрешна диагноза; ~ое воспи- тание неправилно възпитание непрерывно нареч. непрекъснато, постоянно; ~ шли дожди непрекъснато валяха дъждове непрерывн|| ый, -ая, -ое, -ые; непрерывен, -на, -но, -ны непрекъснат. постоянен; ~ый по- ток людёй непрекъснат поток (от) хора непринуждённо нареч. непринудено; вести себя — държа се непринудено непринуждённый, -ая, -ое, -ые непринуден; ~ый разговор непринуден разговор; ~ые двн- жёния естествени движения неприятно нареч. неприятно неприятности ь, -и ж неприятност; случилась ~ь случи се неприятност; у него большие ~и той има големи неприятности непрнятнН ый, -ая, -ое, -ые; непрнят|ен, -на, -но, -ны неприятен; ~ый запах неприятна ми- ризма; ~ое лицо неприятно лице; ~ый раз- говор неприятен разговор; ~ое нзвёстне не- приятно известие; этот человёк мне неприятен този човек ми е неприятен непромокаем || ый, -ая, -ое, -ые непромокаем; ~ая обувь непромокаеми обувки; ~ый плащ дъждобран нерв, -а м нерв; удалить ~ нз зуба извадя нерва от зъба; крёпкие ~ы здрави нерви; у него расстроены ~ы нервите му не са в ред нёрвнЦ ый, -ая, -ое, -ые нервен; ~ая система человека нервната система на човека; ~ые болезни нервни болести; ~ый ребёнок нервно лете нёскольк|| о, -их числ. няколко; ~о раз някол- ко пъти; ~о лет тому назад преди няколко години; в ~их мётрах от дома на няколко метра от къщата; купить ~о книг купя няколко книги; рассказать о чём в ~их словах разка- жа за нещо с няколко думи; на собрании вы- ступило ~о человёк на събранието се изказаха няколко души несмотря на предлог с вин. п. въпреки (че), без да се гледа на, без да се обръща внима- ние; — дождь мы пошли гулять въпреки дъжда отидохме на разходка несовершённый: ~ вид глагола грам. несвър- шен вид на глагола несправедливо нареч. несправедливо; ~ об- винить кого несправедливо обвиня някого несправедлив!! ый, -ая, -ое, -ые; несправед- лив, -а, -о, -ы несправедлив; ~ый человёк несправедлив човек; ~ое решённе, наказание несправедливо решение, наказание нести, нес|у, -ёшь, -ут, мин. нёс, несл|а, -о', -и несв. 1 кого-что {ср. носить в 1 знач.) Нести чемодан нося; ~ чемодан нося куфар; ~ букет в правой рукё нося букет в дясната си ръка; ~ ребёнка иа руках нося детето на ръце; ~ на спннё мешок нося чувал на гърба си 2 что нося, причинявам; война несёт людям 137
НЕС НИЧ горе и страдания войната носи на хората мъка и страдания О’ ~ ответственность за что нося отговорност за нещо несчасти|| ын, -ая, -ое, -ые; несчаст|ен, -на, -ио, -ны (против, счастливый) нещастен; ~ын человек нещастен човек; ~ая любовь несподелена любое; ~ый случай нещастен слу- чай, злополука несчасть|| е, -я с нещастие; в их семье произошло большбе ~е в тяхното семейство се случи голямо нещастие; с ним случилось —е с него се случи нещастие Ок ~юза нещастие нет 1 частица (против, да; ср. не) не; вы читали эту книгу?----, не читал четохте ли тая книга?— не, не съм (я чел); ты хочешь чаю?— ~ искаш ли чай?— не; мы пойдём в театр завт- ра?— послезавтра утре ли ще отидем на театър?— не, в други ден; вы готовы или ~? готови ли сте или не? 2 безл. като сказ, кого- чего няма(м); у меня ~ этой кнйги нямам та- зи книга; в этом городе ~ реки в този град няма река; у него свободного времени той няма свободно време; отца ~ дома баща ми го няма в къщи неудобно 1 нареч.. често като сказ., с инф. неудобно; ты сидишь очень ~ (тн) седиш мно- го неудобно; тебе ~ здесь сидеть не ти е удобно да седиш тук; за этим столом ~ писать на тази маса е неудобно да се пище 2 безл. като сказ, кому неудобно; ему ~ беспокоить вас неудобно му е да ви безпокои; мне ~, что я забыл о вашей просьбе неудобно ми е, че забравих (за) молбата ви неудббнЦ ый, -ая, -ое, -ые; неудбб|ен, -на, -но, -ны неудобен; ~ая обувь неудобии обув- ки; ~ое место неудобно място неужели частица (ср. разве) нима, мигар, истина ли е?, възможно ли е?; ~ вы не чи- тали этого романа? нима не сте чели този ро- ман?; ~ он согласйлся? нима той се съгласи? нефт|| ь, -и ж нефт, петрол; вафта; добывать ~ь добивам нефт; получать из —и бензин получавам от петрола бензин нечаянно нареч. 1 без да искам, неволно; я вас —• толкнул блъснах ви без да искам 2 неочаквано, внезапно; ~ встретить кого неочак- вано срещна някого нечего (род. п.), дат. нечему, твор. нечем, предл. не о чем мест, с инф. няма какво; ~ рас- сказать няма какво да разкажа; мне ~ делать няма какво да правя; нечему радоваться няма на какво да се радвам; нам не о чем говорить няма за какво да говорим ни 1 частица пи(то); он не сказал ни слова той не каза нито дума; я ии разу не был на море пито веднаж не съм бил на море; в ком- нате нет ни одной картины в стаята няма пито една картина 2 съюз ни... ни... нито... пито...; у меня иет ни карандаша, ни ручки нямам нито молив, нито писалка; ребёнок ещё не умеет ни читать, ни писать детето още не знае нито да чете, нито да пище нигде нареч. (не бъркай с никуда; против. везде) никъде; он ~ не мог найти свой очки той никъде не можете да намери очилата си ниже неизм. 1 сравн. ст. на низкий по-нисък 2 сравн. ст. на низко по-писко; повесь картину ~ закачи картината по-ниско нйжн|| нй, -яя, -ее, -не (против, верхний) долей; ~яя полка долей рафт; ~яя ветка дерева долей клон на дървото; ~ее бельё бельо; ~яя рубашка фланел(к)а нйзк|| ий, -ая, -ое, -ие; низок, низка, нйзк | о, -и и ннзкй; сравн. ст. ниже (против, высокий) нисък; ~ий дом ниска къща; ~ое дерево ниско дърво; —ий рост нисък ръст; —ая темпе- ратура, цена ниска температура, цена; ~ое качество ниско качество нйзко, сравн. ст. нйже нареч. (против, вы- соко) ниско; самолёт летйт ~ над землёй само- летът лети ниско над земята никак нареч. никак, по никакъв, по никой начин; он ~ не мог решить задачу той не можете да реши задачата по никакъв начин никак|| ой, -ая, -бе, -Йе мест, никакъв; не испытывать ~ой радости не изпитвам никаква радост; ие знать ~йх забот не познавам ни- какви грижи; нет ~йх книг няма никакви книги никогда нареч. (против, всегда) нйкога; мы ~ не увйднмся няма да се видим нйкога никто, никого, никому, никого, иикём, ни о кбм мест, никой; ~ не опоздал никой не е закъснял; в комнате никого нет в стаята няма никой; он иикому не рассказал об этом той на никого не разказа за това; я никого не видел никого не видях; он прошёл никем не замечен- ный той мина не забелязан от никого; ты ни о кбм не заботишься ти за никого не се гри- жиш никуда нареч. (не бъркай с нигде) никъде; сегодня я — не пойду днес никъде няма да ходя нйтк|| а, -и, мн. нйт | ки, -ок, -кам ж (не бъркай с конец) кишка, конец; шёлковая ~а копринена нишка; иголка с ~ой игла и конец; шить чёрными ~ами шия с черни конци нит|| ь. -и ж нишка; тонкая ~ьтънка нишка и их вж. они ничего 1 нареч. горе-долу, доста добре, снос- но; как вы себя чувствуете?—~ как се чувст- вувате?- горе-долу; как (вы) живёте?— ~ как сте? - горе-долу 2 като сказ, нищо, няма нищо, няма значение; я вас толкнул, извиийте, по- жалуйста ----блъснах ви, нзвинете — нищо О — подобного нищо подобно ничто, ничего, ничему, ничем, ни о чём мест. нищо; его не интересует пишо не го инте- 138
нищ HOC н ресува; ничего не случилось нищо не се е слу- чило; он ничему не радуется нищо не го радва; ты ничем не интересуешься ти от нищо не се интересуваш; я нн о чём вас не спрашиваю за нищо не ви питам ннщетЦ а, -ы ж нищета, сиромашия, мизерия; жить в ~ё живея в нищета; бороться с ~6й боря се със сиромашията но съюз но; ребёнок здоров, но бледен детето е здраво, но бледо; он много работал, но не устал той много работи, ио не се измори новог6дн|| нй, -яя, -ее, -не новогодишен; ~яя ночь новогодишна нощ; ~ий вечер но- вогодишна вечер; ~яя ёлка новогодишна елха; ~ие поздравления новогодишни поздравления ибвостН ь, -и, мн. -и, -ёй ж I новина; сооб- щить интересную ~ь съобщя интересна нови- на; узнать последние ~и науча последните новини; какие у вас ~и? какви новини имате? 2 новост, ново нещо; ~и науки и техники но- вости в науката и техниката нбв|| ый, -ая, -ое, -ые; нов, нова, нбв|о, -ы и новы (против, старый II) нов; ~ый дом нова къща; ~ый город нов град; ~ая мебель- нови мебели; ~ый метод работы нов метод на работа; ~ое изобретение ново изобретение; автомобиль ~ой марки нова марка кола; ~ый учитель, директор нов учител, директор; ~ое издание книги ново издание на книгата; жить на ~ом месте живея на ново място; ~ая мода нова мода; установить ~ые порядки въведа нов ред Новый год Нова година Нога ног|| а, -й, вин. ногу, мн. ноги, ног, ногам ж крак, нога; правая ~а десен (десният) крак; наступить кому на ~-у настъпя някого по крака; встать на ~и изправя се О бежать со всех ног тичам с всички сили нбг|| оть, -тя, мн. -ти, -тёй м нокът, длинные, короткие ~тя дълги, къси нокти; стричь ~ти подрязвам (си) ноктите нож, -а м нож; острый, тупой ~ остър, тъп нож; кухонный — готварски нож; перочин- ный — джобно ножче; отрезать ~6м кусок хлеба отрежа с нож (а) парче хляб; положить на стол ~й, лбжкн, вйлкн сложа на масата ножове, лъжици и вилици нож к || а, -и, мн. нож | ки, -ек, -кам ж 1 краче; детская ~а детско краче 2 крак; ~а кресла кракът на креслото; стол на трёх ~ах маса с три крака ножниц!! ы, ножниц мн. ножици, ножица; стричь волосы ~ами подрязвам косата си с ножица нол|| ь, -я и нул|| ь, -я м нула; темпера- тура воздуха ~ь градусов температурата на въздуха е нула градуса; температура воздуха нйже ~я температурата на въздуха е под нулата; результат матча два—~ь резултатът от мача е два на нула номер, -а, мн. -а, -6в м 1 номер; порядко- вый ~ поредей номер; ~ дома номер на къщата; ~ телефона телефонен номер; квартй- ра ~ десять десети апартамент 2 брой; пос- ледний ~ газеты последният брой на вестника; получйть октябрьский — журнала получа ок- томврийския брой на списанието 3 стая; зака- зать ~ в гостйннце запазя стая в хотел(а); ваш ~ на четвёртом этаже стаята ви е на четвъртия етаж; вот ключ от вашего ~а ето ключът от стаята ви 4 номер, изпълнение; лучший ~ программы най-хубавият номер в програмата; цирковые ~а циркови номера нбрмЦ а, -ы ж норма; выдавать что по ~е давам нещо според нормата; высокая, нйзкая дневная ~а висока, писка дневна норма; выполнить ~у на сто двадцать процентов из- пълня нормата сн (със) 120 на сто; ~ы лите- ратурного пронзношёння правоговорни норм и; ~ы поведёння норми(те) на поведение (то); ~ы выработки трудови норми; сверх ~ы над нормата; ниже ~ы под нормата фпрнйтй в ~у нормализирам се нормально нареч. нормално; развиваться — развивам се нормално нормальн|| ый, -ая, -ое, -ые; нормален, нор- мальна, -о, -ы нормален; ~ая температура иормална температура; ~ые условия труда нормални условия за труд нос, -а, предл. о -е, на -у, мн. -ы, -бв м нос; маленький, красивый — малък, красив нос; курносый ~ чип нос; вздёрнутый ~ вирнат нос; ~ собаки носът на кучето; сидёть на ~у лбдкн седя на носа на лодката О на ~у съвсем скоро; экзамены на ~у изпитите вече започват; вёшать — омърлушвам се 139
HOC носильщик, -а м носач, хамалин; взять —а дам багажа на носач носить, ношу, нос | ишь, -ят несв. 1 кого-что (ср. нести в 1 знач.) нося; ~ дрова из сарая нося дърва от бараката; — ребёнка на руках нося детето на ръце 2 что нося, ходя с; —- ко- роткое пальто нося късо палто; — модные туфли нося модерни обувки; ~ кольцо, очки нося пръстен, очила 3 что нося, имам; ~ фа- милию мужа нося фамилното име на мъжа си; улица носит имя известного писателя улицата носи името на известен писател носк|| й, -бв мн. (ед. нос|бк, -ка л) (не бъркай с чулки) чорапи (къси); детские, мужские —й детски, мъжки чорапи; надеть ~й обуя чорапн; снять ~й събуя чорапите; ходйть, остаться в однйх ~ах ходя, остана по чорапи носов|| бй, -ая, -бе, -ые носен; —бй платок носна кърпа нот|| а I, -ы ж нота; петь, играть по ~ам пея, свиря по ноти; на рояле лежали ~ы на рояла имаше ноти нот|| а II, -ы ж нота; послать —у протеста изпратя протестна нота ночевать, ночу|ю, -ешь, -ют несв. нощувам; ~ в гостйнице нощувам в хотел ночн|| бй, -ая, -бе, -ые нощен; ~6е время нощно време; ~6й поезд нощен влак; ~ая прогулка нощна разходка; ~ая рубашка нощ- ница ноч|| ь, -и, мн. -и, -ей ж нощ; тёмная ~ь тъмна нощ; работать до самой ~и работя до късно вечерта; в ~ь на воскресенье в събота срещу неделя ф белые ~и бели нощи; спокойной —н! лека нощ! ночью нареч. нощем, през нощта; днём и — денем и нощем; ~ больной плохо спал през нощта болният лошо спа; поезд уходит ~ влакът заминава през нощта ноябрЦ ь, -я м ноември; родйться в ~ё родя се през ноември; приехать в —ё дойда през ноември; Седьмое ~я — праздник Велй- кой Октябрьской социалистйческой революции Седми ноември е празник на Великата октомв рийска социалистическа революция нрав|| иться, -люсь, -ишься, -ятся несв. (св. понравиться) кому харесвам (се), нравя се; мне —ится эта девушка харесва ми тази де- войка; ему ~ится гулять здесь харесва му да се разхожда тук; вам ~ятся эти духй? харесва- те ли този парфюм?; публике ~ится картйна публиката харесва картината нужд|| а, -ы, мн. нужды, нужд ж 1 нужда, бедност; испытывать ~у, жить в —ё живея в бедност, мизерствувам 2 иужда, потребност, необходимост; нужды трудящихся нуждите на трудещите се; в этом нет —ы няма нужда от това; испытывать ~у в деньгах, в помощи имам нужда от пари, от помощ нужда|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 нуж- дая се, мизерствувам; после смерти отца семья несколько лет ~лась след смъртта на бащата семейството няколко години мизерству- ваше 2 в ком-чём нуждая се, имам нужда, потребност; —ться в помощи, в лечении, в бтдыхе имам нужда от помощ, от лечение, от почивка нужно безл. като сказ., често кому-чему, с инф., кого-что и чего (ср. надо) трябва, нужно е, потребно е; вам — быть внимательнее трябва да бъдете по-внимателен; это письмо ~ отпра- вить немедленно това писмо трябва да се изпрати незабавно; мне — поговорйть с вами трябва да поговори с вас нужн|| ый, -ая, -ое, -ые; нужен, нужна, нужно, нужны нужен, потребен; купйть ~ый учебник купя нужния учебник; взять с собой самые ~ые вещи взема със себе си най- необходимите неща; эти кнйги мне больше не ~ы тези книги повече не ми трябват нуль вж. ноль нюха|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. что (не бъркай с пахнуть) мириша (нещо)\ ~ть цветы мириша цветята О о, об (пред думи, започващи с гласни или с някои съгласни: об отце, об лёд, об руку), обо (например: обо мне, обо что-нибудь) предлог 1 с предл. п. за; мечты о славе мечти за слава; лекция о воспитании лекция за възпита- нието; думать о кнйге мисля за книгата; го- ворйть о прошлом говоря за миналото; расска- зать обо всём разкажа за всичко; заботиться о детях грижа се за децата; скучать об отце мъчно (ми) е за баща (ми) 2 с вин. п. о, на; удариться о камень ударя се о камък 140
ОБА ОБЛ О 66а, обоих м, с (и) двата, (и) двамата; (и) двете; обе, обеих ж числ. (и) двете; —- мальчика (и) двете момчета; ~ глаза (и) двете очи; обе девочки (и) двете момиченца; обеими руками с двете ръце; я знаю их обоих (двух мужчин или мужчину и женщину) поз- навам ги и двамата; я знаю обеих (двух женщин) познавам ги и двете обвин|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. обвинять) кого в чём обвиня; ~йть кого в преступлении обвиня някого в престъплеиие обвиня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обвинить) кого в чём обвинявам; я его ни в чём не —ю в нищо не го обвинявам обдума|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. обду- мывать) что обмисля; ваше предложение надо —ть вашето предложение трябва да се обмисли обдумыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. об- думать) что обмислям; ~ть ответ обмислям отговора; ~ть план работы обмислям плана за работа обед, -а м обед, обяд; ~ из трёх блюд обед от 3 ястия; у нас на ~ имаме за обед; что у вас было на ~? какво обядвахте?; готовить — готвя обед; пригласить на ~ поканя на обед; опоздать к ~у закъснея за обед(а); встре- чаться за —ом срещаме се по време на обед; позвоните мне после —а обадете ми се по те- лефона след обед обёда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пообедать) обядвам; ~ть дома обядвам в къщи обёденн|| ый, -ая, -ое, -ые обеден; ~ый пере- рыв обедна почивка; ~ый стол маса за ядене Обезьяна обезьян|| а, -ы ж маймуна оберн|| уться, -усь, -ёшься, -утся св. (несв. оборачиваться) обърна се; ~уться назад обър- на се назад обеспечении е, -я с осигуряване, обезпечаване обеспёчива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обес- печить) кого-что кем-чем осигурявам; обезпе- ча вам; —ть выполнение плана осигурявам из- пълнението на плана; ~ть завод машинами обезпечавам завода с машини обеспёч|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. обеспе- чивать) кого-что кем-чем осигуря; обезпеча; ~ить мир во всём мире осигуря мира в целия свят; ~ить школу учебниками обезпеча учи- лището с учебници обещании е, -я с обещание; выполнить, нару- шить ~е изпълня, наруша обещанието си; ов дал ~е приехать той обеща да дойде обеща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. и св. с инф. что и със съюз что обещавам/обещая; он ~л вернуться (что вернётся) завтра той обеща дг се върне (че ще се върне) утре; я ~л эту кни- гу товарищу обещах тази книга на другаря си обзор, -а м преглед; международный ~ меж- дународен преглед; сдёлать ~ печати направя преглед на печата обйд|| а, -ы ж обида; плакать от ~ы плачг от обида; он не забывает обид той не забравя обидите () быть в —е на кого обиден съм нс някого; я не в ~е на вас не съм ви обиден: не давать/не дать в ~у кого застъпвам се/за стъпя се, не позволявам/не позволя да обидят някого обй|| деть, -жу, -дишь, -дят св. (несв. оби- жать) кого обидя; ~деть кого свойм замеча- нием обидя някого със забележката си; кто тебя ~дел? кой те обиди? обй|| деться, -жусь, -дишься, -дятся св. (несв. обижаться) на кого-что и без доп. обидя се; он ~делся и ушёл той се обиди и си отиде; за что ты на меня ~делся? за какво ми се обиди? обйдно нареч. и безл. като сказ, обидно; мн« — обидно ми е обйдн|| ый, -ая, -ое, -ые; обйд|ен, -на, -но, -ны обиден; ~ые слова обилии думи обижа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обйдеть) кого обиждам обижа|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. обйдеться) на кого-что и без доп. обиждам се; не ~йся на мой слова не се обиждай от ду- мите ми обладаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. чем притежа- вам, обладавам, имам; СССР ~ет большими за- пасами угля СССР прнтежава големи запася въглища; ~ть опытом, знаниями имам опит, знания бблак|| о, -а, мн. -а, -6в с (ср. туча) облак; грозовые ~а буреносни облаци; самолёт летел над —ами самолетът летеше над облаците; ~о пыли над дорогой облак прах над пътя области|| 6й, -ая, -бе, -ые областей; ~6й центр областей център; ~ая конферёнция областна конференция; ~ая газёта областей вестник 6бласт|| ь, -и, мн. -и, -ёй ж облает; Московская ~ь Московска облает; горная ~ь планинска облает; —ь наводнёния областта на наводне- нието; новая —ь знаний нова облает на знания- та; подъём во всех ~ях народного хозяйства полем във всички области на народного сто- панство 141
ОБЛ ОБО облегча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. облег- чить) что кому облекчавам; -~ть труд облекча- вам труда облегч|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. облег- чать) что кому облекча; ~йть условия жйзни облекча условията за живот облета|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. облететь) 1 что и вокруг чего прелитам, обикалям (с лете- не);~ть земной шар обикалям земното кълбо 2 (само 3 л.) опадва, окапва; осенью листья ~ют есента листата окапват обле|| тёть, -чу, -тишь, -тят св. (несв. обле- тать) 1 что и вокруг чего прелетя, обиколя (с летене); ~тёть Луну, вокруг Луны обиколя Луната 2 (само 3 л.) опада, окапе облик, -а м облик, външен вид; внешний ~ че- ловека външният вид на човека; моральный ~ комсомольца моралният облик на комсомолеца обложи|| а, -и, мн. облбж | ки, -ек, -кам ж корица; кнйга в красивой ~е книга с красива корица обман, -а м измама, лъжа; совершйть —- измамя обман|| уть, -у, обман | ешь, -ут св. (несв. об- манывать) кого измамя, излъжа; вы меня —ули излъгахте ме обманыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обма- нуть) кого мамя, нзмамвам, излъгвам обмен, -а м обмяна, обмен, размяна; — опы- том обмяна на опит; —- валюты обмяна на чуж- да валута О — веществ обмяна на веществата обмёнива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обме- нять) кого-что обменам, разменям, сменим обменя|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. обме- нивать) кого-что обменя, разменя, смени; маль- чик ~л свой марки иа кнйгу момчето размени марките си срещу книга (та) обнаружива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обнаружить) 1 кого-что намирам, открнвам, разкривам; ~ть противника откривам против- ника 2 что откривам, показвам, проявявам; ~ть свою радость проявявам радостта си обнаружу ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. обна- руживать) 1 кого-что намеря, открия, разкрия; — ить кнйгу в столе намеря книгата в чекмед- жето (на масата) 2 что открия, покажа, прояви; мальчик —ил способности к музыке момчето прояви музикални способности обнима|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обнять) кого-что прегръщам, обгръщам; —ть друга, лю- бимую девушку прегръщам приятеля си, лю- бимого момиче обнима|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. обняться) с кем прегръщам се обнять, обниму, обнйм | ешь, -ут, мин. обнял, обняла, обнял | о, -и св. (несв. обнимать) кого- что прегърна, обгърна обняться, обнимусь, обнйм | ешься, -утся, мин. обнял |ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. обниматься) с кем прегърна се; ~ при встрече прегърнем се при среща; ~ с матерью прегърна се с майка си обо вж. о обобща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обоб- щить) что обобщавам; ~ть свой наблюдения обобщавам наблюденията си обобщ|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. обобщать) что обобщи; ~йть опыт лучших рабочих обобщи опита на най-добрите работници обога|| тйть, -щу, -тишь, -тят св. (несв. обо- гащать) кого-что чем обогати обогаща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обога- тить) кого-что чем обогатявам; ~ть науку, литературу обогатявам науката, литерату- рата обознача|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. что 1 (св. обозначить) означавам, отбелязвам; ~ть на карте города и сёла означавам на картата градо- вете и селата 2 (само несв., само 3 л.) озна- чава; что ~ет это слово? какво означава тази дума? обознача|| ться, -ется, -ются несв. означава се; этот звук ~ется буквой «ё» този звук се означава с буквата ё обозначении е, -я с 1 означаване, отбелязва- не 2 знак; условные —я условии знаци, легенда обознач|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. обозна- чать в 1 знач.) что означа, отбележа; —ить гра- нйцы участка отбележа границите на участъка обозрёни|| е, -я с преглед, обзор; междуна- родное ~е международен преглед обой || тй, -ду, -дёшь, -дут, мин. обош|ёл, -ла, -лб, -лй св. (несв. обходить) кого-что 1 заоби- коля; —ти вокруг дома заобиколя къщата 2 обиколя, обходя; ~тй весь парк обиколя целил парк; ~тй всех знакомых обиколя всички по- знати обой|| тйсь, -дусь, -дёшься, -дутся, мин. обо- шелся, -лась, -лось, -лйсь св. (несв. обходйть- ся) 1 задоволя се, мина; —тйсь без помощника мина без помощник 2 (само 3 л.) струва, излезе; поездка обошлась мне в сто рублей пътуването ми струваше 100 рубли обоняни|| е, -я с обоняние; нос — орган ~я носът е орган на обонянието; у собак хорошее ~е кучетата имат добро обоняние оборачива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. обернуться) обръщам се; ~ться назад обръщам се назад; идй и не —йся върви и не се обръщай оборон|| а, -ы ж отбрана; ~а Ленинграда отбраната на Ленинград; укреплять ~у страны укрепвам отбраната на страната; прорвать -~у протйвиика пробил отбраната на противника оборудовании е, -я с оборудване; инсталация; обзавеждане; новое ~е для завода ново оборуд- ване за завода; ~е школьного физического ка- бинета обзавеждане на кабинета по физика в училището 142
ОБО ОБС О обострении е, -я с изостряне; ~е противо- речий изостряне на противоречията обострЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. обо- стрять) что изостря; —йть международную обстановку изостря международната обстанов- ка обострЦ йться, -йтся, -ятся св. (несв. обо- стряться) изостри се; боль ~йлась болката се засили обостри || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обо- стрить) что изострям; —ть отношения между кем изострям отношенията между някого обостри || ться, -ется, -ются несв. (св. обо- стриться) изостря се; противоречия ~ются противоречията се изострят обрабатыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обработать) что обработвам; ~ть землю обра- ботвам земята обработан ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. обра- батывать) что обработя обработку а, -и ж обработване, обработка; ~а землй обработване на земята; подвергать что —е подлагам нещо на обработване обрад|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. радовать) кого зарадвам; меня ~овало твоё письмо зарадва ме писмото ти обрадоваться, обраду | юсь, -ешься, -ются св. (несв. радоваться) кому-чему зарадвам се; ~ встрече с другом зарадвам се на срещата с приятеля си образ, -а м 1 чего начин; ~ действий начин на действия; — мыслей начин на мислене; изменйть ~ жйзни променя начина си на живот 2 в твор. пад. с прил. или мест, се употр. като нареч. начин; какйм ~ом? по какъв начин?; главным ~ом предимно, главно; такйм —ом по такъв начин, така; решительным ~ом реши- телно; самым внимательным ~ом най-внима- телно образ || ёц, -ца м 1 мостра, образец; ~цы то- варов мостри (на стоките) 2 образец; ~ёц му- жества образец на мъжество; он служйл ~цом для товарищей той служеше за образец на дру- гарите си образовании е, -я с 1 образуване, създаване; — е комйссии създаване на комисия; —е госу- дарства създаване на държавата 2 образова- ние; народное ~е народно образование; право на ~е право на образование; начальное, сред- нее, высшее ~е основно, средно, висше образо- вание; получйть —е получа образование; дать детям ~е дам на децата образование образ|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. (мин. само св.) что образувам, създавам/съз- дам; ~овать комиссию, театр създавам/създам комисия, театър образ || оваться, -уется, -уются несв. и св. (мин. само св.) образува се, създава се/съз- даде се обратйть, обра | щу, -тйшь, -тят св. (несв. обращать) что 1 обърна, насоча; — взгляд на кого обърна поглед към някого 2 во что обърна, превърна ~ внимание на кого-что обърна внимание на някого-нещо обратйться, обра | щусь, -тйшься, -тятся св. 1 (несв. обращаться в 1 знач.) к кому, куда обърна се, насоча се; отнеса се; —- к кому с вопросом обърна се към някого с въпрос; — к врачу обърна се към лекар 2 (несв. обращать- ся във 2 знач.) во что обърна се, пре- върна се; вода обратйлась в пар водата се превърна в пара обратно нареч. (куда?; ср. назад в 1 знач.) обратно; вернуться — върна се обратно; туда мы ехали быстро, а ~ медленно на отиване пъту- вахме бързо, а на връщане бавно; достать из кармана платок и положить его — извадя от джоба си кърпата и я сложа обратно обратн|| ый, -ая, -ое, -ые обратен; ~ая доро- га обратен път; пойтй в ~ом направлении (в ~ую сторону) тръгна в обратна посока; ~ая сторона обложки обратната страна на корица- та ~ый адрес адресът на подателя обраща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обра- тить) что 1 обръщам, насочвам; ~ть взгляд на Кого обръщам поглед към някого 2 во что обръ- щам, превръщам; —ть жйдкость в пар пре- връщам течността в пара <£> —ть внимание на кого-что обръщам внимание на някого- нещо обращаться, обраща| юсь, -ешься, -ются несв. 1 (св. обратйться в 1 знач.) к кому, куда обръ- щам се, насочвам се; отнасям се; —- с речью к народу обръщам се с реч към народа; ~ за помощью к другу обръщам се за помощ към приятел(я си); ~ к врачу, в милйцию, в суд обръщам се към лекар, към милицията, към съда 2 (св. обратйться във 2 знач.) во что обръщам се, превръщам се; вода обращается в пар водата се превръща в пара 3 (само несв.) с кем отнасям се, държа се, третирам; строго — с сыном строго се държа със сина си 4 (само несв.) с чем служа си, ползвам се; боравя; уметь ~ с машйной умея да боравя с машина (-та); научйться — с ружьём науча се да си слу- жа с пушка (та) обращении е, -я с 1 обращение, апел; ~е к народу обращение към народа; напечатать ~е правительства напечатам обращението на пра- вителството 2 обноски, отношение, държан(и)е; хорошее —е с детьмй добро отношение към де- цата 3 боравене, ползване; небрежное —е с кнйгами небрежно боравене с книгите 4 грам. обращение обслуживании е, -я с обслужване; медицин- ское ~е медицинско обслужване; быстрое, культурное —е покупателей бързо, културно обслужване на купувачите 143
ОБС обслуживаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. об- служить) кого-что обслужвам; —ть покупа- телей обслужвам купувачите обслуж|| йть, -у, обслуж | ишь, -ат св. (несв. обслуживать) кого-что обслужа; —йть поку- пателя обслужа купувача обстановки а, -и ж 1 мебели, мебелировка; ~а квартйры мебелировка (та) на апарта- мент (а); ~а комнаты состояла из стола, сту- льев и шкафа мебелировката на стаята се със- тоеше от маса, столове и шкаф 2 обстановка, положение; беседа прошла в дружественной —е беседата премина в приятелска обстановка; в семье создалась тяжёлая —а в семейството се създаде тежка обстановка обстоятельств || о, -а с обстоятелство; ~а де- ла обстоятелствата; это ~о изменйло его даль- нейшую жизнь това обстоятелство промени по- нататъшния му живот; ~а изменйлись обстоя- телствата се промениха; неблагоприятные -~а неблагоприятни обстоятелства; при какйх ~ах произошла катастрофа? при какви обстоятелст- ва стана катастрофата?; по семейным —ам по семейни причини <J> смотря по ~ам според об- стоятелствата обсу|| дйть, -жу, обсуд|ишь, -ят св. (несв. обсуждать) что обсъдя; ~дйть доклад, по- следний кинофйльм обсъдя доклада, последний филм обсуждаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обсу- дить) что обсъждам; ~ть план работы обсъж- дам плана за работа обсуждении е, -я с обсъждане; поставить во- прос на ~е поставя въпроса на обсъждане; принимать участие в ~и вземам участие в об- съждаието обуви || 6й, -ая, -бе, -ые обувен; ~ая фабри- ка обувна фабрика; ~бй магазин магазин за обувки обув || ь, -и (мн. няма) ж обувки, обуща; летняя, детская, кожаная —ь летни, детски, кожени обувки обуча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. обучйть) кого чему и с инф. обучавам, уча; ~ть ребёнка чтению уча детето да чете обучёниЦ е, -я с обучаване, обучение; ~е русскому языку обучение (то) по руски език обуч|| йть, -у, обуч|ишь, -ат св. (несв. обу- чать) кого чему и с инф. обуча, науча обходйть, обхожу, обход | ишь, -ят несв. (св. обойтй) кого-что 1 заобикалям; придётся ~ го- ру ще се наложи да заобикаляме планината 2 обикалям, обхождам; —- все музеи города обикалям всички музеи на града обходйться, обхожусь, обход | ишься, -ятся несв. (св. обойтйсь) 1 задоволявам се, мина- вам; — без словаря минавам без речник 2 (само 3 л.) струва, излиза; обеды обходятся дёшево обедите излизат евтино ОБЪ общежйти|| е, -я с общежитие; студенческое — е студентско общежитие; жить в —и жнвея в общежитие общественности ь, -и ж общественост; науч- ная ~ь научната общественост общёственн|| ый, -ая, -ое, -ые обществен; ~ый строй обществен строй; ~ые отношения обществени отношения; —ая жизнь обществен живот; ~ое мнение обществено мнение; ~ые организации обществени организации; ~ое по- ручение обществено поръчение; заниматься ~ой работой занимавам се с обществена ра- бота; ~ая собственность обществена собстве- ност обществ|| о, -а с 1 общество; человеческое -~о човешко общество; развйтие ~а развитие (-то) на обществото 2 дружество; спортйвное ~о спортно дружество; ~о охотников ловно дружество; ~о по распространению полити- ческих и научных знаний дружество за раз- пространяване на политически н научни знания 6бщ|| ий, -ая, -ее, -ие общ; ~ее правило общо правило; ~ая ошйбка обща грешка; —ее имущество общ имот; иметь ~ие прйзнаки нмам общи призиаци; у них ~ие интересы те имат общи интереси; ~ее колйчество рабочих общият брой на работниците; ~ая сумма обща сума; —ее впечатление от поездки общото впе- чатление от пътуването иаходйть/найтй — ий язык с кем намирам/иамеря общ език с някого объединении е, -я с обединяване; ~е колхо- зов обединяване на колхозите; —е рабочих в профсоюзы обединяване на работниците в проф- съюзн объединЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. объе- динять) кого-что обедння; ~йть несколько колхозов обединя няколко колхоза С> Органи- зация Объединённых Наций (ООН) Органи- зация на обединените нации (ООН) объединЦ йться, -юсь, -йшься, -ятся св. (несв. объединяться) обединя се объединяЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. объе- динить) кого-что обединявам; -~ть силы бор- цов за мир обединявам силите на борците за мир объединяЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. объединйться) обединявам се; трудящиеся -~ются в борьбе за мир трудещите се се обеди- няват в борбата за мир объект, -а м обект; ~ исследования, изуче- ния, наблюдения обект на изследване, на изу- чаване, на наблюдение объектйвнЦ ый, -ая, -ое, -ые; объектйв|ен, -на, -но, -ны обективен; ~ая действйтельность обективна действителност; ~ые причйны обек- тивни причини объём, -а м обем; ~ куба обем(ът) на куб; ~ работы обемът на работата 144
ОБЪ ОБО О объяв|| йть, -лю, объяв | ишь, -ят св. (несв. объявлять) что, о чём и със съюз что обявя, извести; судья —йл приговор съдията обяви присъдата; по радио ~йли, что спектакль от- менён по радиото съобщиха, че спектакълът се отмени О -~йть войну обявя война объявлении е, -я с 1 обявяваие; ~е войны обявяваие на войната 2 обява; отдел -~й отдел за обяви объявля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. объя- вить) что, о чём и със съюз что обявявам, нз- вестявам; -~ть о начале занятий обявявам на- чалото на занятията; —ть кому благодарность изкажа благодарност на някого объяснении е, -я с обясняване, обясиение; ~е урока обясияване на урока; ~е происхож- дения жизни на Землё обясиение на произхода на живота върху Земята ф ~е в любвй обяс- нение в любов объясн|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. объяс- нять) что обясня; ~йть задачу ученику обясня задачата на ученика; ~йть своё отсутствие болезнью обясня отсъствието си с болеет объяснЦ йться, -юсь, -йшься, -ятся св. (несв. объясняться във 2 знач.) обясня се; мне нужно ~йться с вами трябва да се обясня с вас объясня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. объяс- нйть) что обяснявам; —ть правило обясиявам правилото; —ть явления природы обясиявам природните явления объясняЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 (са- мо несв., само 3 л.) чем обяснява се; дължи се на; его плохое настроение —ется болезнью ло- шото му настроение се дължи на болестта 2 (св. объяснйться) обяснявам се; -~ться с другом обяснявам се с приятеля си ф -~ться в любвй обяснявам се в любов обыкновении ый, -ая, -ое, -ые; обыкновенен, -на, -но, -ны обикновен; ~ый человёк обикио- вен човек; ~ый случай обикновен случай обыча|| й, -я м обнчай, навик; старйнный ~й старинен обичай; -~и народа, страны обичанте на народа, на страиата обычно нареч. обикновено; он вставал рано обикновено той ставаше рано; по вече- рам я ~ бываю дома вечер обикновено съм в къщи обычн|| ый, -ая, -ое, -ые; обыч | ен, -на, -но, -ны обичаен; начать работу в ~ое время започна работата в обичайното време; сесть на своё —ое место седна на обичайното си място обязан, -а, -о, -ы с инф. длъжен съм, задължен съм; каждый человёк ~ трудйться всеки човек е длъжен да се труди; он — сдать экзамены до пёрвого числа той трябва да вземе изпитите до първн обязанности ь, -и ж задълженне; выполнять свой -~и изпълнявам своите задължения; рас- пределить ~и мёжду члёнами комйссии разпре- деля задълженията между членовете на коми- сията обязательно нареч. непременно, задължител- но, обезателно; эту работу надо ~ сдёлать сегодня трябва да евършим тази работа непре- менно днес; я ~ приду непременно ще дойда обязательн|| ый, -ая, -ое, -ые задължителен, обезателен; -~ое посещёние занятий задължи- телно посещение на занятията; порядок, ~ый для всех ред, задължителен за всички; в -~ом порядке задължнтелно обязательств || о, -а с задължение; обещание; социалистйческое ~о социалистическо обеща- ние; взять на себя ~о повысить качество про- дукции поема задължение да повиша качеството на продукцията; выполнить свой <~а изпълня задълженията си овальн|| ый, -ая, -ое, -ые овален; зёркало в -~ой раме огледало в овална рамка; клумба -~ой формы цветна леха с овална форма Овёс овёс, овса м овёс; кормить лошадь овсом храня коня с овес овладева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. овла- дёть) 1 кем-чем овладявам, завземам; —ть крёпостью овладявам крепостта 2 (само 3 л.) кем овладява, обхваща; тревога —ла людьми тревога обземаше хората 3 чем овладявам, усвоявам; ~ть знаниями овладявам знаиията овладё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. овладе- вать) 1 кем-чем овладей, завзема; <~ть горо- дом овладей града 2 (само 3 л.) кем овладее, обхване; страх —л людьмй страх обхвана хора- та 3 чем овладел, усвоя; ~ть новой профёссией овладей нова професия; —ть за год русским языком овладей за едиа година руски език овощи, овощёй мн. зеленчук, зеленчуци, зар- зават; свёжие ~ пресен зарзават; выращивать Овощи 145 10-612
ово оди — отглеждам зеленчуци; снабжать город ранни- ми овощами снабдявам града с ранни зелен- чуци овощн|| бй, -ая, -бе, -ые зеленчуков; ~6й суп супа от зеленчуци, градинарска супа; <~бй ма- газин магазин за плодове и зеленчуци Овна овц|| а, -ы, мн. овцы, овец, овцам ж овца: стадо овец стадо овце оглядыва|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. оглянуться) обръщам се, озъртам се; ~ться назад оглеждам се назад; идти, не —ясь вървя без да се обръщам оглянуться, оглянусь, оглян | ешься, -утся св. (несв. оглядываться) обърна се, озърна се; быстро ~ на кого като се обърна, бързо поглед- на (към) някого огонь, огня м 1 бгън; — в печй огън в печка- та; сгореть в огне изгоря в огъня; ~ загорелся, вспыхнул огънят илам на; — охватил весь дом огънят обхвана цялата къща 2 светлина; за- жечь, погасить ~ запаля, загася лампата; видны огни города виждат се светлините на гра- да 3 бгън, стрелба; открыть ~ започна да стре- ляй; прекратить —- престана да стреляй; идти в атаку под огнём противника тръгвам в атака под огъня на противника ф бояться как огня кого-чего боя се от някого-нещо като от огън огород, -а м зеленчукова градина; посадить в ~е картофель и огурцы засадя в градината картофи и краставици; работать на (в) ~е работя в градината огороди|| ый, -ая, -ое, -ые градински (за зе- ленчук)-, -~ые растения зеленчуци огорча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. огор- чить) кого чем огорчавам; ~ть родителей своим поведением огорчавам своите родители с поведението си огорча|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. огорчиться) огорчавам се; не ~йтесь, всё будет хорошо не се огорчавайте, всичко ше бъде добре огорч|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. огорчать) кого чем огорча огорч|| йться, -усь. -йшься, -атся св. (несв. огорчаться) огорча се ограничении е, -я с ограничаване, ограниче- ние; без —я без ограничение огранйчива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. огранйчить) кого-что ограничавам; <~ть чьи права ограничавам нечии права; —ть себя в чём ограничавам се в нещо огранйчива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. огранйчиться) чем ограничавам се, задово- лявам се; —ться разговорами ограничавам се с разговори огранйч|| йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. огранйчивать) кого-что огранича; ~ить круг знакомых огранича кръга на позиатите си; поле было ~ено лесом полето беше ограничено от гората ограийч|| йться, -усь, -ишься, -атся св. (несв. огранйчиваться) чем огранича се, задоволя се- огрбмн|| ый, -ая, -ое, -ые; огром | ей, -на, -но, -ны огромен; ~ый дом, сад, лес огромна къща, градина, гора; ~ый корабль огромен кораб; ~ое бзеро огромно езеро; —ая соба- краставица; солёный ~ёц ка огромно куче огур|| ёц, -ца м Огурец кисела краставичка; салат из ~цов салата от краставици одева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. одеть) кого (против, раздевать; не бъркай с надевать) обличай; —ть детёй обличим децата одева|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 (св. одёться; против, раздеваться) обличам се; —ться быстро, мёдлеино обличам се бързо, бавно 2 (само несв.) обличам се; ~ться со вкусом, по моде облнчам се с вкус, по модата одёжд|| а, -ы (мн. няма) ж дрехи, облекло; зимняя, лётняя, мужская, жёнская, дётская —а зимни, летни, мъжки, дамски, детски дрехи; снять с себя ~у и обувь съблека дрехите и събуя обувките си одеколон, -а м одеколон; запах —а аромат на одеколон одё|| ть, -ну, -нешь, -нут, повел, одёнь св. (несв. одевать) кого (против, раздёть; не бъркай с надёть) облека; ~ть ребёнка облека детето одёться, одён|усь, -ешься, -утся, повел. одёнься св. (несв. одеваться в / знач.; против. раздёться) облека се; ~ во всё новое облека се с всичко ново одеял|| о, -а с одеяло; шерстяное ~о вълнено одеяло; стёганое ~о юрган; накрыть ребёнка ~ом завия детето с одеяло одйн, одного м; одна, одной ж: одно, од- ного с; мн. однй, однйх 1 (само м ед.) числ. едно; ~ помножить натри едно, умножено на три 2 числ. един; — дом една къща; одна берёза една бреза; одно окно един прозорец: двадцать ~ человёк 21 човек 3 като прил. сам, самичък; он живёт — той живее сам; она вернулась одна тя се върна сама; детёй оставили однйх оставиха децата самички 4 като прил. един (и същ); стоять на одном 146
оди месте стоя на едно място; сидеть за однйм сто- лом седя на едиа маса; жить на одной улице живеем на едиа и съща улица; иметь одно мнение с другом имам едно и също мнение с приятеля си; встречаться каждый день в одно и то же время срещаме се всеки ден по едно и също време 5 мест, (често като същ.) один, одного м един; одно, одного с едно; ~ из друзей един от приятелите; ~~ за другим един след друг; то то другой ту един, ту друг; одно другому не мешает едното не пречи на другото; ~ за всех и все за одного един за всички, всички за един ф ^-единствен- ный един единствен, едничък; ~ на ~ а) един срещу друг; б) иасаме, между четири очи; все до одного, все как ~~ единодушно, всички до един; ни ~ никой; в ~ голос единодушно; в ~ миг (момент), в одно мгновение за (един) миг; одну минуту! един момент! одинаково нареч. едиакво; ~ одеваться едиакво се обличаме одинаков|| ый, -ая, -ое, -ые; одинаков, -а, -о, -ы еднакъв; ~ый размер еднакъв размер; ~ые дома еднакви къщи (сгради); ~ые платья еднакви роклн; мальчики ~ого роста момчета, еднакви иа ръст одиннадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. единадесе- ти; ~ый день единадесети ден; ~ое место единадесето място одиннадцати ь, -и числ. едииадесет; ~ъ лет 11 години; ~ъ человек 11 души одинбкЦ ий, -ая, -ое, -ие; одинок, -а, -о, -и самотен; ~ий человек самотен човек; ~ая жизнь самотен живот; ~ие прогулки самотии разходки; чувствовать себя ~им чувствувам се самотен одиночеству о, -а с самота, самотност; любить ~о обичам самотата; бояться ~а боя се от самотата; провести лето в прекарам лятото в самота однажды нареч. веднаж, един път; ~ утром една сутрин; ~ вечером една вечер; ~ ночью едиа нощ; ~ зимой веднаж през зимата однако съюз обаче, но; он очень торопился, ~ опоздал той много бързаше, обаче закъс- ня одновременно нареч. едноврёменно, същевре- менно; кончать занятия ~ с товарищем завършвам заиятията едновремеино с другаря си .одновремён н|| ый, -ая, -ое, -ые едноврёменен; ~ые события едновременни събития одобрении е, -я с одобряваие; одобрение; выразить ~е изразя одобрение; работа зас- луживает ~я работата заслужава одобре- ние одобрЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. одобрять) что одобря; ~ить чьи действия одобря нечии действия окн о одобря || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. одоб- рить) что одобрявам; ~ть книгу, работу одобрявам книгата, работата сжиданиН е, -я с очакване; долгое ~е дълго очакване; зал ~я чакалня ожида|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что и чего очаквам; ~ть подругу чакам приятелката си; ~ть начала сеанса очаквам началото на про- жекцията озер || о, -а, мн. озёра, озёр с езеро; большое, лесное ~о голямо, горско езеро; плыть по —у плувам по езерото; жить на берегу ~а живея на брега на езерото означа|| ть, -ет, -ют несв. что означава, зна- чи; точка на письме -~ет паузу точката в текста означава пауза; что ~ет ваше молчание? какво означава мълчаннето ви? оказать, окажу, окаж | ешь, -ут св. (несв. оказывать) что окажа; поддержку окажа подкрепа ока || заться, -жусь, окаж | ешься, -утся св. (несв. оказываться) 1 окажа се, озова се, наме- ря се; ~заться в комнате, в незнакомом месте, среди друзей намеря се в стаята, на непоз- нато място, сред приятели; -~заться в опасности окажа се в опасност 2 съм; имам; друга не —залось дома приятелят ми не беше в къщн; в кошельке ~залось пять рублей в портмонето имаше 5 рубли 3 окажа се, изляза; вода — залась холодной водата се оказа (беше) сту- дена; он -~зался интересным человеком той излезе интересен човек оказыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оказать) что оказвам; —ть влияние оказвам влияние, влияя; —ть помощь, содействие, со- противление оказвам помощ, содействие, съпро- тива оказыва|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. оказаться) 1 оказвам се, озовавам се, иамирам се 2 съм; имам 3 оказвам се, излизам оканчива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. окон- чить) что завършвам; свършвам; ~ть работу свършвам работата; ~ть школу завършвам училище оканчива|| ться, -ется, -ются несв. (св. окон- читься) завършва, свършва; сеанс ~ется в шесть часов прожекцията свършва в 6 часа океан, -а м океан; острова в ~е островн в океана; плЫть по ~у плувам по океана; плыть через ~ плувам през океана оккупации я, -и ж окупация оккупйрН овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. что окупирам; —овать город, страну окупирам града, страната. окн || о, -а, мн. окна, окон, окнам с прозорец; комната с двумя окнами стая с 2 прозореца; открыть, закрыть <~6 отворя, затворя прозо- реца; сидеть у ~а седя до прозореца; смотреть в — 6 гледам през прозореца 147 10*
око ОКР Озеро Байкал около предлог с род. п. 1 до, край; около; стол стоит ~ окна масата стой до прозореца; сядь ~ меня седин до мене; посадить цветы — дома посадя цветя около къщата 2 около, при- близително; идти по дороге — часа вървя по пътя около един час; пройтй — десяти кило- метров извървя около 10 километра; заплатить ~ ста рублей платя около 100 рубли окончании е, -я с край, свършек; -~е работы краят на работата окбнч|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. оканчи- вать) что завърша; свърша; —ить рассказ завърша разказа; -~ить институт завърша институт окбнч|| иться, -ится, -атся св. (несв. оканчи- ваться) завърши, свърши; сеанс —ится в восемь часов прожекцията ще свърши в 8 часа окрестности и, -ей мн. (ед. окрёстност | ь, -и ж) околности; ~и города околностите на града; в ~ях дерёвни в околностите на селото округ, -а, мн. -а, -ов м окръг; избирательный ~ избирателен окръг окружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв кого-что 1 (св. окружить в 1 знач.) обкръжавам, заЬбнка- лям; ~ть докладчика обкръжаваме докладчика 2 (св. окружйть във 2 знач.) чем обкръжавам; -~ть дом забором ограждай къщата; ~ть кого вниманием обкръжавам някого с внимание 3 (само несв.. само 3 л.) обкръжава, заобнкаля; деревню -~л лес селото бе заобиколено от гора; его ~ют друзья обкръжават го приятели окружают!! ий, -ая, -ее, -ие 1 заобикалящ, околен; —ая местность, обстановка околната местност, обстановка; —не люди заобикалящи- те (го) хора 2 като същ. окружают |ие, -их мн. околните, близките хора; все ~ие любят его всичкн го обичат окруж|| йть, -у, -йшь, -ат св. кого-что 1 (несв. окружать в 1 знач.) обкръжа, заобиколя; войска —йли город войските обкръжиха града; 148
окр ОПР О дети ~йли учителя децата заобиколиха учителя 2 (несв. окружать във 2 знач.) чем обкръжа; дом —ён забором къщата има ограда; его ~йли заботой заобиколиха го с грижи окружиост|| ь, -и ж окръжност; начертить ~ь начертая окръжност октябри ь, -я м октомври; родиться в ~ё родя се през октомври; отложить на ~ь отложа за октомври октябрьск|| ий, -ая, -ое, -ие октомврийски <$> Великая Октябрьская социалистическая рево- люция Великата октомврийска социалистическа революция олён|| ь, -я м елеи; северный ~ь северен елей он, его, ему, его, им, о нём мест, той; ои читает той чете; у него много книг той има много книги; его там не было нямаше го там; я сказал ему всё казах му всичко; я его встретил срещнах го; ты с ним говорил? говори ли с него?; я думал о нём мислех (си) за него она, её, ей, её, ей и ею, о ней мест, тя; ~ пишет тя пише; я был у неё бях при нея; к ней пришли друзья при нея дойдоха приятелите й; я потерял кнйгу и долго её искал загубих книгата и дълго я търсих; мы встретились с ней срещнахме се с нея; я думал о ней мислех си за нея онй, их, им, нх, нми, о них мест, те; ~ мой старые друзья те са мои стари приятели; я был у них в гостях гостувах им; ты им сказал? каза ли им?; я их вйдел и разговаривал с нйми видях ги и говорих с тях; ты о них говорйшь? за тях ли говориш? оно, его, ему, его, им, о нём мест, то; подай мне письмо, —- на столе — его там нет дай ми писмото, то е на масата — няма го там опаздыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. опоз- дать) закъснявам; поезд —ет на десять минут влакът закъснява с 10 минути опасно нареч.. често като сказ, опасно; он — болен той е опасно болен; оставаться здесь ~ да се стой тук е опасно опасности ь, -и ж опасност; серьёзная ~ь сериозна опасност; находйться в —и намирам се в опасност; не бояться —и не се страхувам от опасност; делать что с —ью для жйзни правя нещо с опасност за живота опаси|| ый, -ая, -ое, -ые; опас|еи, -на, -но, -ны опасен; ~ый враг, преступник опасен враг, престъпник; ~ая болезнь опасна болеет; ~ое дело опасна работа; —ое путешествие опасно пътешествие опер|| а, -ы ж опера; —ы советских композй- торов опери от съветски композитори; написать ~у напиша опера; слушать ~у слушам опера; петь в ~е пея в опера (та); театр ~ы и балета театър за опера и балет операци|| я, -и ж 1 операция; ~я желудка операция на стомаха; делать ~ю правя опера- ция; больному нужна срочная —я болният трябва да бъде опериран веднага 2 операция, действие, задача; военная ~я военна операция; план ~и план за операцията оперйрИ овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. кого-что оперирам; ~овать больного оперирам болния оперн|| ый, -ая, -ое, -ые оперен; ~ый театр оперен театър описаниЦ е, -я с описване; описание; краткое ~е событий кратко описание на събитията описать, опишу, опйш | ешь, -ут св. (несв. описывать) кого-что опиша; ~ встречу с друзь- ями опиша срещата с приятелите си опйсыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. описать) кого-что описвам; —ть путешествие описвам пътуването опоздани|| е, -я с закъсняване, закъснение; — е на пять минут закъснение с 5 минути опозда|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. опазды- вать) закъснея; ~ть на работу, на поезд, в театр закъснея за работа, за влака, за театър оправда|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. оправ- дывать) 1 кого (против, осудйть) оправдан; суд ~л этого человека съдът оправда този човек 2 что оправдай, окажа се достоен; ~ть доверие партии и правительства оправдан до- вернете на партията и правителството; сын ~л надежды матери еннът оправда надеждите на майка си оправдаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. оправдываться) 1 оправдан се; ~ться перед судом оправдан се пред съда 2 (само 3 л.) сбъдне се, осъществи се; надежды ~лнсь на- деждите се сбъднаха; подозрения ~лись подо- зренията се потвърдиха оправдыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оправ- дать) 1 кого (против, осуждать) оправдавам 2 что оправдавам, оказвам се достоен оправдывай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. оправдаться) 1 оправдавам се; ~ться пе- ред родйтелями оправдавам сс пред родителите си 2 (само 3 л.) сбъдва се, осъществява се определении е, -я с 1 определяне; е темпе- ратуры воздуха определяне на температурата на въздуха 2 определение; точное, краткое ~е точно, кратко определение определённо ый, -ая, -ое, -ые 1 определен; ~ое время определено време; ~ые обязанности определени задължения 2 известен; при ~ых условиях при известии условия определи йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. опреде- лять) что определи, установи определиII ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. опреде- лйть) что определим, установявам; ~ть темпе- ратуру воздуха, скорость самолёта определим температурата на въздуха, скоростта на само- лета; ~ть значение слова определим значението на думата 149
ОПР ОРК опровергли ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. опро- вергнуть) кого-что опровергавам; ~ть обвине- ние опровергавам обвинението опровергни уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. опро- вергать) кого-что опровергая опровержении е, -я с опровержение; офи- циальное ~е в газете официално опровержение във вестника; дать ~е дам опровержение; выступить с ~ем изляза с опровержение опрокйдыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. опро- кинуть) кого-что събарям, повалим, прекатур- вам; (пре)обръщам; ~ть стул, стакан събарям стола, чашата опрокидывай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. опрокйнуться) (пре)обръщам се; повалим се, прекатурвам се опрокйн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. опроки- дывать) кого-что събори, повали, прекатури; (пре)обърна; ~уть стул събори стола опрокйн|| утьси, -усь, -ешься, -утся св. (несв. опрокидываться) (пре)обърна се; повали се, прекатуря се; машйна ~улась колата се пре- обърна; стакан ~улся чашата се обърна опублик)! овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. публиковать) что публикувам; ~овать роман, статью в газете публикувам роман, статия във вестника опускай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. опустйть) 1 кого-что (против, поднимать в I знач.) (с)пус- кам, спущам; свалим; ~ть руку свалим си ръка- та; ~ть флаг спускам знамето 2 что (против. поднимать във 2 знач.) навеждам; ~ть голову навеждам глава 3 кого-что пускам; ~ть ведро в колодец пускам кофата в кладенеца опускай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. опуститься) 1 спускам се; занавес ~ется заве- сата се спуска 2 отпускам се, сидам, лигам; ~ться на стул отпускам се иа стола 3 (против. подниматься в 4 знач.) кацвам; самолёт ~ется самолетът кацва опустйть, опущу, опуст|ишь, -ят св. (несв. опускать) I кого-что (против, поднять в 1 знач.) (с)пусиа; свали; ~ чемодан на пол сложа ку- фара на пода 2 что (против, поднять във 2 знач.) наведа; ~ глаза наведа очи 3 кого-что пусна; ~ письмо в почтовый йщик пусна писмото в пощенската кутин; ~ руку в карман сложа ръка в джоба си опу|| стйться, -щусь, опуст| ншься, -ится св. (несв. опускаться) 1 спусиа се 2 отпуска се, седна, легна; ~стйться на кровать отпусна се на леглото 3 (против, поднятьем в 4 знач.) кациа; птица ~стйлась на ветку птицата кацна на един клон опыт, -а м (не бъркай с попытка) I опит, опит- нсст; иметь большой жйзненнын ~ имам голям жизнен опит; у него большой ~ работы в школе той има голям опит в училищната работа; у него мало ~а той няма достатъчно опит; делиться ~ом споделям опита си 2 опит, експеримент; проводйть ~ы провеждам опити опытнИ ый, -ая, -ое, -ые; опыт | ей, -на, -но, -ны опитен, умел; ~ый врач, учитель опитен лекар, учител опять нареч. пак; ~ пошёл дождь пак завали (дъжд); он ~ опоздал той пак закъсия оранжев|| ый, -ая, -ое, -ые оранжев; ~ ый цвет оранжев цвят; ~ая бабочка оранжева пеперуда орбйт|| а, -ы ж орбита; ~а Землй, искус- ственного спутника орбитата на Земята, на изкуствения спътник орган, -а м орган; глаз — ~ зрения окото е орган на зрението; ~ы пищеварения храносми- лателни органи; ~ы чувств сетива; ~ы народ- ного образования оргаии иа народното образо- вание; высший ~ государственной власти внеш орган на държавната власт организации я, -и к 1 организнране; ~я но- вого кружка организнране иа нов кръжок 2 какая организация; паргййнаи, комсомольская, пионерская ~я партийна, комсомолска, пио- нерска организация; стройтельные ~н строител- ни организации; Организация Объединённых Наций (ООН) Организация на обединените на- ции (ООН) организм, -а м организъм; здоровый ~ здрав организъм; болезнь ослабила ~ ребёнка болеет - та изтощи организма на детето органнзбваннН ый, -ая, -ое, -ые организиран; ~ые действия организнрани действия организовать, организу | ю, -ешь, -ют несв. и св. кого-что организирам; ~ спортивное об- щество организирам спортно дружество; ~ выставку молодых художников организирам изложба на млади(те) художници; ~ социа- листическое соревнование организирам социа- листического съревнование орден, -а, мн. -а, -6в м. орден; ~ Лёнина ор- ден «Ленин»; наградйть ~ом награди с орден орёл, орла м орёл; горный — планински орел Орех орех, -а м орех; грецкий ~ орех; лесной ~ лешник; колоть ~н чупя орехи оркестр, -а м оркестър; народных инстру- ментов оркестър от на родни инструменти 150
ОРО оск о оро|| снть, -шу, -сйшь, -сят св. (несв. орошать) что орося, напоя ороша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оросить) что оросявам, напоявам; ~ть степь напоявам степта оруди|| е, -я с 1 оръдие, сечиво, инструмент; сельскохозяйственные ~я селскостопански оръ- дня; производства оръдия за производство 2 оръдие, топ; артиллерийское ~е артилерийско оръдие; стрелять из ~й стрелям с оръдия оружи|| е, -я с оръжие; атомное ~е атомно оръжие; защищаться с ~ем в руках защищавам се с оръжие в ръце О бросать / бросить ~е хвърлям / хвърля оръжието • осванва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. освоить) что овладявам, усвоявам; ~ть новое произ- водство овладявам нового производство; ~ть передовые методы труда усвоявам прогресивни методи на работата осве|| тйть, -щу, -тйшь, -тйт св. (несв. осве- щать) 1 кого-что осветя; огрея; солнце ~тйло землю слънцето огря земята 2 что осветли, изясня; ~тйть проблему осветли проблема освеща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. осветить) 1 кого-что осветявам; огрявам; лампа ~ет ком- нату лампата осветява стаята 2 что осветлявам, нзяснявам; ~ть в докладе международные со- бытия осветлявам в доклада международните събития освещённН е, -я с осветление, светлина; днев- ное, искусственное, электрическое ~е дневна, нзкуствена, електрическа светлина освободить, освобо | жу, -дншь, -дят св. (несв. освобождать) 1 кого-что освободи; ~ кого из тюрьмы освободи някого от затвора 2 кого от чего освободи; ~ кого от занятий освободи ня- кого от Занятията 3 что опразня, изпразня; освободи; ~ номер в гостинице освободи стаята в хотела освобо|| днться, -жусь, -дйшься, -дятся св. (несв. освобождаться) 1 освободи се; ~днться из плена освободи се от плен 2 от чего освободи се; он ~дйтся через час той ще се освободи след един час 3 (само 3 л.) опразни се, изпразни се; освободи се; квартира ~днлась апарта- менты се освободи; в трамвае ~дйлось несколь- ко мест в трамвая се освободиха няколко места освобожда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. осво- бодить) 1 кого-что освобождавам; ~ть город, страну освобождавам града, страната 2 кого от чего освобождавам; ~ть кого от занятий освобождавам някого от занятия 3 что опраз- вам, изпразвам; освобождавам; ~ть комнату а) опразвам стаята; б) освобождавам стаята освобожда|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. освободиться) 1 освобождавам се; ~ться от иностранной зависимости освобождавам се от чужда завнснмост 2 от чего освобождавам се; ~ться от работы освободи се от работа 3 (само 3 л.) опразва се, изпразва се; освобожда- ва се; дом ~ется къщата се освобождава освобождении е, -я с освобождаване; осво- бождение осво|| ить, -ю, -ншь, -ят св. (несв. осваивать) что овладей, усвоя; ~нть новый метод овладей нов(ия) метод осёл, осла м магаре; ехать на осле яздя мага- ре осённЦ нй, -яя, -ее, -не ёсенен; ~нй дождь Осень есенен дъжд; ~яя погода есенно време; ~ее пальто есенно палто осен|| ь, -и ж есен; поздняя, дождливая ~ь късна, дъждовна есен осенью нареч. през есента; занятия в школах начинаются ~ занятията в училище започват през есента осин || а, -ы ж трепетлика; молодая, тонкая ~а млада, тънка трепетлика осйновН ый, -ая, -ое, -ые трепетликов () дро- жать как ~ый лист треперя като трепетли- ка оскорбН йть, -лю, -йшь, -ят св. (несв. оскорб- лять) кого-что оскърбя; ваши слова меня глу- боко ~йлн вашите думи дълбоко ме оскърбиха оскорблении е, -я с оскърбяване; оскърбление 151
оск OCT оскорбляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (се. оскор- бить) кого-что оскърбявам; ~ть кого подозре- нием оскърбявам някого с подозрението си ослаб|| йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. ослаб- лять) кого-что (против, усилить) о(т)слабя, изтощя; болезнь ~ила его организм болестта изтощи неговия организъм; ~ить внимание намаля вниманието ослабляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (се. ослабить) кого-что (против, усиливать) о(т)слабвам, из- тощавам; ~ть силы противника изтощавам силите на противника осматриваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ос- мотреть) кого-что 1 оглеждам, разглеждам; ~ть город разглеждам града 2 преглеждам; ~ть больного преглеждам болния осмотр, -а м 1 разглеждане, оглед; ~ поме- щения оглед на помещението 2 преглеждаие, преглед; ~ больных преглеждаие на бодните осмотрЦ ёть, -ю, осмотр, ишь, -ят св. (несв. осматривать) кого-что 1 огледам, разгледам; ~ёть выставку разгледам изложбата 2 прегле- дам; врач -~ёл больного лекарят прегледа бол- ния оснбвЦ а, -ы ж 1 основа; ~ы государства основи на държавата 2 (само мн.) основи; ~ы научного коммунизма основите на научння комунизъм; ~ы русского языка основите на руския език () на ~е чего въз основа на нещо; на —е взаимного довёрия въз основа на взаим- но доверие; положить в ~у что сложа в ос- новата нещо; в ~у романа положены подлин- ные события за основа на романа са взети истински събития; лежать в ~е / лечь в ~у чего лежи / легне в основата на нещо; в ~е романа лежат подлинные события за основа на романа са взети истински събития основаннЦ е, -я с 1 основаване; годовщина — я Совётского государства годишнината от основаването на Съветската държава 2 основа; фундамент; поли (на хълм); у -~я горы в полите на планината; поставить памятник на мрамор- ное ~е поставя паметника на мраморен фунда- мент 3 основание, причина; сердиться без ~я, без ~й сърдя се без основание, без основания О на —и чего въз основа на нещо основать, осну|ю, -ёшь, -ют св. (несв. ос- новывать) что основа, създам; ~ пёрвое в мире социалистическое государство създам първата в света социалистическа държава; ~ город, му- зей основа град, музей основнН бй, -ая, -бе, -ые оенбвен, най-важен, най-съществен; ~6й принцип основен принцип; ~ая причина основна причина оснбвываЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. осно- вать) что основавам, създавам оснбвываЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. на чём основавам се, базирам се; ~ться на науч- ных данных базирам се на научни данни особенно нареч. особено; ~ интересовала его литература особено го интересуваше литера- турата; он много путешёствовал, ~ в молодос- ти той много пътуваше, особено на младини особенности ь, -и ж особеност; ~ь характера особеност на характера; ~и русского языка особеностите на руския език () в ~н особено, главно; он любил животных, в ~и собак той обичаше животните, особено кучетата осббеннЦ ый, -ая, -ое, -ые (ср. особый в / знач.) особен; ~ый запах особена миризма; он человёк ~ый той е особен човек осббЦ ын, -ая, -ое, -ые 1 (ср. особенный) осо- бен; ~ый вкус особен вкус; ~ый запах осо- бена миризма 2 особен, специален; иметь ~ые права имам специални права; выражать ~ое мнённе изразявам особено мнение оставаться, оста | юсь, -ёшься, -ются несв. (св. остаться) 1 оставам; ~ на два часа после работы оставам 2 часа след работа; ~ прёжним оставам си същия 2 (само 3 л.) остава, за- пазва се, има; на дерёвьях ещё оставались листья по дърветата още имаше листа остав|| нть, -лю, -ншь, -ят св. (несв. остав- лять) 1 кого-что оставя; ~ить збнтнк дома оставя чадъра в къщи; ~нть вёщн в вагоне оставя багажа във вагона; ~нть город без воды оставя града без вода; ~ить вопрос без ответа оставя въпроса без отговор 2 что оставя, запазя, резервирам; ~нть котлеты на ужин оставя кюф- тета за вечеря 3 кого-что изоставя, напусна; ~нть семью напусна семейството си; войска ~нли город войските напуснаха града 0 ~ь меня в покое! остави ме на мира!; камня на камне не ~нть от чего камък върху камък не оставя от нещо оставляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оставить) 1 кого-что оставим; ~ть книгу на столе оставим книгата на масата; ~ть окно открытым оставим прозореца отворен 2 что оставим, запазвам, резервирам; ~ть для кого бнлёт в театр запаз- вам за някого билет за театър 3 кого-что нзоста- вям, напускам; не ~ть товарищей в бедё не изоставим другарите си в беда остальнЦ ой, -ая, -бе, -ые 1 останал, друг; ~ые кингн я принесу завтра другите книги ще донеса утре 2 като същ. остальн|бе, -ого с останалото; ~бе я расскажу потом останалото ще разкажа после 3 като същ. остальн|ые, -ых мн. другите, останалите; двое шли впереди, ~ые сзади двама вървяха отпред, останалите отзад останавлнваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ос- тановить) кого-что спирам; ~ть работу спирам работата останавлива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. остановиться) 1 спирам (се), задържам се; ~ться перед домом спирам (се) пред къщата 2 настанявам се, отсядам; ~ться в гостинице отсядам на хотел !52
OCT останов!, нть,-лю, останов | ишь,-ят се. (несв. останавливать) кого-что спра; ~нть бегущего человека спра тичащия човек останов!! йться, -люсь, останов | ншься, -ятся св. (несв.- останавливаться) I спра (се), за- държа се; ~йться на углу улицы спра (се) на ъгъла на улицата; машина ~йлась Колата спря; работа ~йлась работата спря; часы ~й- лнсь часовникът спря 2 настаня се, отседна; ~йться у родных отседна при роднини остановки а, -и, мн. останов |кн, -ок, -кам ж 1 спиране, прекъсване; ~а работы, машйны спиране на работата, на машината; говорйть без ~и говоря без прекъсване; сдёлать -~у в путй на три часа направя прекъсване по пътя за три часа; ехать без остановок пътувам без да спирам 2 спирка; трамвайная ~атрамвайна спирка; ждать троллейбуса на ~е чакам тро- лейбуса на спирката; ~а автобуса рядом ав- тобусната спирка е наблизо; вы выходите на следующей ~е? слизате ли на следващата спир- ка? остат|| ок, -ка м остатък; ~ок воды, пйщи остатък(ът) от водата, от храната; съесть всё без ~ка изям всичко без остатък; ~ок пути, дня останалата част от пътя, от деня оста|| ться, -нусь, -нешься, -нутся св. (несв. оставаться) 1 остана; ~ться в комнате остана в стаята; -~ться жить в Москве остана да живея в Москва; ~ться чемпионом остана шампион; они ~лнсь друзьями те си останаха приятели; ~ться без родйтелей, одиноким остана без ро- дители, самотен; он ~лся одйн той остана сам 2 (само 3 л.) остане, запази се, има; ~лось чувство сожаления остана чувството на съжале- ние; до отхода поезда ~лось пять минут до тръг- ването на влака останаха 5 минути () ~ться в живых остана жив, оцелея осторожно нареч. предпазливо, внимателно; ~ переходить улицу внимателно пресичам ули- цата; ~, окрашено! пази се от боята! осторбжн|| ый, -ая, -ое, -ые; осторбж|еи, -на, -но, -ны предпазлив, внимателен; ~ый человек предпазлив човек; будьте ~ы при переходе улицы бъдете внимателни, когато пресичате ули- цата; ~ое обращение с больным внимателно отношение към болния ---,^^4, ОСТрОВ остров, -а, мн. -а, -6в м остров; большой ~ голям остров; жить на ~е живея на острова от о остроумиЦ е, -я с остроумие, духовитост; от- личаться ~ем отличавам се с остроумие остроумно нареч. остроумно, духовито; ~ рассказывать духовито разказвам остроумн|| ый, -ая, -ое, -ые; остроум |ен, -на, -но, -ны остроумен, духовит; ~ый собеседник духовит събеседник; -~ая шутка остроумна шега; ~ый рассказ остроумен разказ остр || ый, -ая, -ое, -ые; остр, остра, остро и остро, остры и остры 1 (против, тупой) остър; -~ый нож остър нож; ~ая игла остра игла; ~ые зубы остри зъби 2 остър; ~ый слух остър слух; ~ое зрение остро зрение 3 остър, силен, рязък; ~ая боль остра болка; ~ый запах силна миризма остыва|| ть, -ет, -ют несв. (св. остыть) изстива; вода быстро ~ет водата бързо изстива осты|| ть, -нет, -нут св. (несв. остывать) из- стине; чай —л чаят изстина осудйть, осужу, осуд | ншь, -ят св. (несв. осуж- дать) кого-что 1 (против, оправдать в I знач.) осъдя; ~ преступника осъдя престъпника 2 осъ- дя, не одобря; ~ чей поступок осъдя нечия постъпка осужда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. осудить) кого-что 1 (против, оправдывать в 1 знач.) осъждам 2 осъждам, не одобрявам; ~ть чьё поведение осъждам нечие поведение осуществи йть, -лю, -ншь, -ят св. (несв. осу- ществлять) что осъществя; ~йть план осъ- ществя плана осуществлении е, -я с осъществяване осуществля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. осу- ществить) что осъществявам; ~ть мечту осъ- ществявам мечтата (си) ось, осн, мн. оси, осей ж ос; ~ колеса оста на колелото; ~ Землй оста на Земята; ~ враще- ния ос на въртене от, ото предлог с род. п. 1 от; удаляться от дома отдалечавам се от сградата; плыть от берега плувам от брега; уехать от товарища вечером замина от другаря си вечерта; ходйть от двери к окну ходя от вратата до прозореца; слева от окна наляво от прозореца; далеко от дома далеч от къщи; на большом расстоянии от центра на голямо разстояиие от центъра; от на- чала до конца от началото до края; от Москвы до Ленинграда от Москва до Ленинград; дётн от пяти лет и старше деца от 5 години нагоре; узнать о чём от друга науча нещо от приятеля си; получить книгу от отца получа книгата от баща си; письмо от брата писмо от брат ми; доход от предприятия доход от предприятието; ключ от двёрн ключ(ът) от вратата; крышка от чайника капакът на чайника; оторвать пуго- вицу от пальто откъсна копчето от палтото; петь от радости пея от радост; плакать от горя плача от мъка; бледнеть от страха пребледнявам от страх; дрожать от холода треперя от студ; мбк- 153
отв отк рый от дождя мокър от дъжда; освободиться от зависимости освободи се от зависимост; спас- ти от смерти спася от смърт; защита от врага защита от врага 2 против; лекарство от кашля лекарство против (за) кашлица 0 слепой от рождения сляп по рождение отверн|| уться, -усь, -ешься, -утся св. (несв. отворачиваться) извърна се, отвърна лице; ~уться от света отвърна лице от светлината отвёрстн|| е, -я с отвор, дупка; ~е в стене дупка в стената; проникнуть в сад через ~е в заборе проникна в градината през отвора в оградата ответ, -а м 1 отговор; краткий, отрицатель- ный ~ кратък, отрицателен отговор; ~ на во- прос отговор на въпроса; дать ~ на все вопро- сы дам отговор иа всички въпроси; получить ~ на письмо получа отговор на писмото (си); его чувство осталось без —а чувството му оста- на несподелено () в ~ на что в отговор на нещо\ держать ~ за что отговарям за нещо ответить, отвё|чу, -тишь, -тят св. (несв. от- вечать) кому чем на что и за кого-что отговоря; ~ ДРУГУ на письмо отговоря на писмото на приятеля си; ~ на просьбу согласием отговоря на молбата със съгласие; ~ на предложение отказом отговоря на предложението с отказ; ~ молчанием иа насмешку отговоря с мълчанне на подигравката; ~ за свой поступок отгово- ря за своята постъпка ответственности ь, -и ж отговорност; ~ь за работу, за свой поступки отговорност за работа- та, за постъпките си () нести ~ь за что нося отговорност за нещо отвётствеин|| ый, -ая, -ое, -ые отговорен; ~ый редактор отговорен редактор; ~ое поручёние отговорно поръчение; ~ое задание отговорна задача отвеча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отвётить) кому чем на что и за кого-что отговарям; ~ть на вопросы отговарям на въпросите; ~ть уда- ром иа удар отговарям на удара с удар; ~ть за выполнёние плана отговарям за изпълнението на плана отворачива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. отвернуться) извръщам се, отвръщам лице; ~ться в сторону извръщам се настрана отдавать, отда | ю, -ёшь, -ют несв. (св. отдать) кого-что 1 връщам; ~ кнйгу връщам книгата 2 давам; ~ зёмлю крестьянам давам земята на селяните; ~ часы в ремонт давам часовника си на поправка 3 (от)давам; ~ все сйлы науке отдавай всичките си сили на науката отда|| ть, -м, -шь, -ст, отдад| йм, -йте, -ут, мин. отдал, отдала, отдал | о, -и св. (несв. отдавать) кого-что 1 върна; ~ть долг върна дълга си 2 дам; почтальон отдал пйсьма и газёты раз- давачът даде писмата и вестниците; —й запис- ку учйтелю предай бележката на учителя; ~ть ребёнка в школу дам детето на училище 3 (от)дам; -~ть жизнь за свободу Родины отдам живота си за свободата на родината отдёл, -а м отдел; кондитерский ~ магазйна (отдел за) захарни изделия; справочный ~ от- дел «Справки»; работать начальником ~а ра- ботя като началник отдел отделённ|| е, -я с 1 отделение, отдел, филиал, клон; дётское ~е больнйцы детско(то) отделе- ние на болница(та); учйться на русском ~и института следвам руска филология 2 част; концёрт в двух ~ях концерт в 2 части отдел|| ить, -ю, отдёл | ишь, -ят св. (несв. от- делять) кого-что отдели отдёльио нареч. отделно; положйть кнйгн ~ сложа книгите отделно; жить ~ от родйтелей живея отделно от родителите си отдёльн|| ый, -ая, -ое, -ые отделен; ~ая полка для газёт отделен рафт за вестници(те); жить в ~ой квартйре живея в самостоятелен апар- тамент отдели|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отделйть) кого-что отделим; ~ть старые кнйгн отделим старите книги; ~ть старших школьников от младших отделим по-голем ите ученици от ло- мал ките отдохн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. отдыхать) почина (си), отдъхна (си) отдых, -а м почивка, отдих; право на ~ пра- во на почивка; работать без -~а работя без почивка; провести недёлю в доме ~а прекарам една седмица в почивна станция отдыха|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отдохнуть) почивам (си), отдъхвам (си); ~ть после ра- боты почивам си след работа; ~ть на море почивам на море отёц, отца м баща; родной ~ роден баща; любить отца обичам баща си отёчественн|| ый, -ая, -ое, -ые отечествен, мес- тей; товары ~ого производства стоки местно производство () Великая Отёчественная война Великата отечествена война отёчеств|| о, -а с отечество; защйта ~а за- щита на отечеството; любовь к ~у любов към отечеството отказ, -а м отказ; отвётить ~ом откажа отказать, откажу, откаж | ешь, -ут св. (несв. отказывать) кому в чём откажа; ~ кому в по- мощи откажа някому помощта си отказаться, откажусь, откаж | ешься, -утся св. (несв. отказываться) 1 от чего откажа се; ~ от поёздки откажа се от пътуването; ~ от подарка откажа се от подаръка 2 с инф. откажа; он отказался выполнить приказ той отказа да из- пълии заповедта отказыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отка- зать) кому в чём отказвам отказыва|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. отказаться) 1 от чего отказвам се; ~ться от 154
отк отм о работы отказвам се от работа; ~ться от по- мощи отказвам се от помощ; ~ться от своих слов отказвам се от думите си 2 с инф. отказвам откладыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отло- жить) что 1 слагам, турям настрана, отделим; ~ть нужные вёщн отделим нужиите неща 2 отлагам, отсрочвам; ~ть решение вопроса от- лагай решаването на въпроса отклон|| йть, -ю, отклбн|ншь, -ят св. (несв. отклонять) что отклони; ~йть проект отклони проекта отклони|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. откло- нить) что отклонявам; ~ть приглашение, прось- бу отклонявам поканата, молбата откровенно нареч. откровено; ~ поговорить с другом откровено поприказвам с приятеля си откровённ|| ый, -ая, -ое, -ые; откровен |ен, -на, -но, -ны откровен; —ын. человёк откровен човек; ~ый разговор откровен разговор; ~ое призна- ние откровено признание открыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. открыть) что 1 (против, закрывать в / знач.) отварим; ~ть дверь, окно отварим вратата, прозореца; ~ть кнйгу отварим' книгата 2 (против, закры- вать в 3 знач.) отварим, откривам; ~ть школу откривам училището; ~ть собрание откривам събранието; булочную ~ют в девять часов хлебарницата се отвари в 9 часа 3 откривам, изнамирам; ~ть новый металл откривам нов метал открыва|| ться, -ется, -ются несв. (св. открыть- ся; против, закрываться) 1 отвари се; замок ~ется ключом бравата се отвари с ключ 2 от- вари се, открива се; столовая ~ется в дёвять часов закусвалнита се отвари в 9 часа открытии е, -я с I (против, закрытие) откри- ване; выставки откриване на изложбата 2 откритие; сдёлать научное ~е направя научно откритие открытк|| а, -и, мн. открыт | ки, -ок, -кам ж (пощенска) карточка; поздравительная ~а чес- титка; написать, послать ~у напиша, изпрати картинка открыт|| ый, -ая, -ое, -ые открит () под ~ым иёбом на открито открыть, открб|ю, -ешь, -ют св. (несв. откры- вать) что I (против, закрытье 1 знач.) отвори; ~ шкаф, чемодан отвори шкафа, куфара; ~ зонт отвори чадъра 2 (против, закрыть в 3 знач.) отвори, открия; ~ библиотеку отвори библиотеката; ~ выставку открия изложбата 3 открия, изнамеря; ~ новую звезду открия нова звезда О ~ душу кому открия душата си пред някого открыться, откро | ется, -ются св. (несв. откры- ваться; против, закрыться) 1 отвори се; окно открылось прозорецът се отвори 2 отвори се, открие се; открылась новая выставка откри се нова изложба откуда нареч. откъде; ~ ты пришёл? откъде дойде?; ~ вы его знаете? откъде го познава- те? откуда-нибудь нареч. отнякъде, откъдето и да е отлича|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 (са- мо несв.) от кого-чего чем отличавам се; ~ться от своих друзёй отличавам се от приятелите си; этот дом ничём не ~лся от соседних домов тази къща по нищо не се отличаваше от съсед- ните; ~ться умом, красотой изпъквам с ума си, с красотата си; его знания ~ются большой глубиной познанията му се отличават с голима дълбочина 2 (св. отлнчйться) отличавам се, проявявам се отлйчн|| е, -я с отличие; внешние, внутренние, сущёственные ~я въишни, вътрешни, съществе- ни отличия О знаки ~я ордеии и медали отлнч|| йться, -усь, -йшься, -атся св. (несв. отличаться във 2 знач.) отлича се, прояви се; ~ йться в бою отлича се в боя отлично нареч. отлично; он ~ отдохнул той отлично си почина отлнчнЦ ый, -ая, -ое, -ые; отлнч|ен, -на, -но, -ны отличен, прекрасен; ~ое качество продук- ции отлично качество на продукцията; ~ое настроение отлично настроение; ~ая погода отлично време отлож|| нть, -у, отлож | ншь, -ат св. (несв. откладывать) что 1 сложа, туря настрана, от- дели; ~нть нужную кнйгу отдели нужната кни- га 2 отложа, отсроча; ~нть отъёзд отложа заминаването отмён|| а, -ы ж отмяна; ~а приказа отмяна на заповедта отмен|| нть, -ю, отмён | ншь, -ят св. (несв. отме- нять) что отмени, анулирам; премахна; ~йть частную собственность на землю отмени част- ната собственост върху земята; ~йть спектакль, собрание отмени спектакъла, събранието отмени|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отменить) что отменим, анулирам; премахвам; ~ть при- каз, приговор отменим заповедта, присъдата отмётить, отмё|чу, -тишь, -тят св. (несв. от- мечать) что 1 отбележа, поставя знак, белег; ~ карандашом трудные слова отбележа с молив труднитедуми 2 отбележа, изтъкна; ~ недостат- ки статьи отбележа недостатъците на статията 3 отбележа, отпразнувам; ~ окончание инсти- тута отпразнувам завършването на института отмёткЦ а, -и, мн. отмёт|кн, -ок, -кам ж 1 бе- лег, знак; дёлать ~н отбелязвам 2 бележка; хорошая, плохая ~а добра, лота бележка отмеча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отмётить) что 1 отбелязвам, поставим знак, белег; ~ть путь на карте отбелязвам пътя върху картата; ~ть в книге интересные места отбелязвам в кни- гата интересните места 2 отбелязвам, изтъквам; ~ть достнжёння в работе изтъквам постиже- 155
отн OTP нията в работата 3 отбелязвам, празнувам; ~ть День учителя празнувам Деня на учите- ля отиес|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. отнёс, отнесл | а, -о', -й- св. (несв. относйть) кого-что отнеса, за- неси; ~тй письмо на почту занеси писмото в пощата отнес|| тнсь, -усь, -ёшься, -утся, мин. отнёсся, отнесл | ась, -ось, -йсь св. (несв. относиться в 1 знач.) отнеса се; ~тйсь к другу с сочувствием отнеса се към приятеля си със съчувствие отнимай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отнять) кого-что отнемам; ~ть игрушку у ребёнка от- немам на детето играчката; разговор ~ет мно- го времени разговорът отнема много време отно|| сйть, -шу, относ | ишь, -ят несв. (св. отнестй) кого-что отнасям, занасям относйться, отношусь, относ | ишься, -ятся несв. 1 (св. отнестйсь) отнасям се; хорошо ~ к людям добре се отнасям към хората; серьёзно ~ к дёлу сериозно се отнасям към работата 2 (само несв.) отнася се; это к делу не относится това не се отнася за работата; волк относится к хищным животным вълкът се отнася към хищ- ните животни отношении е, -я с 1 (мн. няма) отнасяне, об- носки, отношение; хорошее, плохое ~е к людям добро, лошо отношение към хората; изменить своё -~е к чему променя отношение™ си към нещо 2 (само мн.) отношения; дружеские, се- мейные ~я приятелски, семейни отношения; между странами установйлись дипломатйческие ~я между страните се установиха дипломати- чески отношения 3 отношение, връзка; ~е языка и мышления връзката между език и мислене () во всех ~ях във всяко отношение; в каком ~и в какво отношение; по ~ю к кому-чему по от- ношение на някого-нещо; обязанности по ~ю к семье задължения към семейството отнять, отниму, отнйм | ешь, -ут, мин. отнял, отняла, отнял | о, -и св. (несв. отнимать) кого-что отнема; ~ игрушку у ребёнка отнема на детето играчката; разговор отнял много времени раз- говорът отне много време ото вж. от отодвигай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отодвй- нуть) кого-что отмествам; ~ть шкаф отмествам шкафа; —ть стол от окна отмествам масата от прозорёца отодвйн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. отодви- гать) кого-что отместя; ~уть кнйгн в сторону отместя книгите настрана; -~уть от себя чашку отместя чашата стой || тй, -ду, -дёшь, -дут, мин. отош|ёл, -ла, -лб, -лй св. (несв. отходить) 1 (против, подойтй в 1 знач.) отида настрана, отдалена се, отмина; ~тй от окна отдалена се от прозореца; ~тй к двери отида към вратата 2 (само 3 л.; против. подойтй във 2 знач.) тръгне, замине, потегли; пароход отошёл по расписанию параходът тръг- на по разписание отоплённ|| е, -я с отопление; паровое -~е пар- но (отопление); ремонт ~я ремонт на отопле- ние™; в квартйре испортилось ~ев апартамен- та се повреди отоплението оторв|| ать, -у, -ёшь, -ут, мин. оторвал, оторва- ла, оторвал | о, -и св. (несв. отрывать) кого-что от чего откъсна; ~ать листок, пуговицу откъсна листче, копче; —ать кого от работы откъсна някого от работата оторв|| аться, -усь, -ёшься, -утся, мин. ото- рвал |ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. отрываться) от чего 1 (само 3 л.) откъсне се; пуговица ~алась копчето се откъсна 2 откъсна се; он не мог ~аться от интересной книги той не можеше да се откъсне от интересната книга отправ|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. отправ- лять) кого-что кому отправя, изпратя; ~ить сына в город изпратя сина си в града; ~ить письмо изпратя писмо отправиться, отправ|люсь, -ишься, -ятся св. (несв. отправляться) отправя се, тръгна, отида; ~ домой тръгна си за дома; ~ на прогулку тръгна на разходка; ~ в путь (в дорогу) тръгна на път отправляй ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отпра- вить) кого-что кому отправим, изпращам; ~ть посылку сыну изпрашам колет на сина си отправляй ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. отправиться) отправим се, тръгвам, отивам; -~ться в гости отивам на гости; пбезд ~ется через пять минут влакът тръгва след 5 минути отпуск, -а, мн. -а, -ов м отпуск(а); быть в ^е в отпуск(а) съм; брать/взять ~ вземам/взема отпуск(а); провестй — в деревне прекарам от- пуска (та) си на село отпускай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отпус- тить) кого-что пускам, пущам отпустйть, отпущу, отпуст | ишь, -ят св. (несв. отпускать) кого-что пусна; ~ ребёнка гулять пусна детето на разходка; ~ птйцу пусна пти- цата отражай ть, -ю, -ешь, -ют несв (св. отразйть) что 1 (само 3 л.) отразява; ~ть свет отразява светлината 2 отразявам; ~ть жизнь в искусстве отразявам живота в изкуството 3 отразявам, отбивам, отблъсквам; ~ть нападение отразявам нападение™ отражай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. отразйться) отразявам се; облака ~лнсь в воде облаците се отразяваха във водата отражений е, -я с 1 отразяване; ~е жйзни в искусстве отразяване на живота в изкуството 2 отражение; увидеть своё ~е в зеркале видя отражение™ си в огледалото отрай зйть, -жу, -зйшь, -зят св. (несв. отра- жать) что 1 (само 3 л.) отрази; зеркало ~зйло её лицо огледалото отрази лицето й 2 отрази; 156
OTP отч ~зйть событие в газете отрази събитието във вестника 3 отрази, отбия, отблъсна; ~зйть удар отрази удара отра|| зйться, -жусь, -зйшься, -зятся св. (несв. отражаться) отрази се; в зеркале ~зйлось её лицо лицето й се отрази в огледалото отрасл|| ь, -и ж отрасъл, бранш, облает, клон; новая ~ь промышленности нов отрасъл на про мишлеността; развйтие всех ~ей народного хо- зяйства развитие на всички отрасли на народ- ного стопанство отрё|| зать, -жу, -жешь, -жут св. (несв. отре- зать) что отрежа; ~зать два метра ткани отре- жа 2 метра плат отрезай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отрезать) что отризвам, режа; ~ть кусок хлеба отризвам парче хлиб отремонтйрИ овать,-ую,-уешь,-уют св. (несв. ремонтйровать) что ремонтирам; поправя; ~овать квартиру направя ремонт в апартамен- та; ~овать обувь поправя (си) обувките отрицании е, -я с 1 отричане 2 гром, отрицание отрицательно нареч. (против, положйтельно) отрицателно; ответить ~ отговоря отрицателно; ~ относйться к чему отнасям се отрицателно към нещо отрицательно ый, -ая, -ое, -ые (против, поло- жйтельный) отрицателен; ~ый ответ отрицате- лен отговор; ~ое отношение к чему отрицателно отношение към нещо; ~ый герой романа отри- цателен герой на романа; ~ые черты характера отрицателни черти на характера отрицай ть, -ю, -ешь, -ют несв. что отричам; ~ть свою вину отричам вината си отрывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оторвать) кого-что от чего откъевам; ~ть листкй от кален- даря откъевам листчетата от календара; ~ть кого от работы откъевам някого от работата отрыва|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. оторваться) от чего 1 (само 3 л.) откъева се; пуговицы часто —лись копчетата често се къса- ха 2 откъевам се; ~ться от работы откъевам се от работата отрывЦ ок, -ка м откъс, фрагмент, част; ~ок из книги откъс от книгата; ~ки из опер фрагменти от опери; вспомнить ~ок стихотво- рения спомня си откъс от стихотворение™; услы- шать ~ок разговора чуя част от разговора отряд, -а м отряд; пионерский ~ пионерски отряд; передовой ~ челен отряд отста|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. отстать) 1 изоставам, оставим назад; ~вать от товари- щей изоставам от другарите си; ~вать в вы- полнении плана изоставам с изпълнението на плана 2 (само Зл.) (против, спешйть във 2 знач.) изостава (за часовник); часы —ют на пять ми- нут часовникът изостава с 5 минути отставки а, -и ж оставка; выходйть/ выйти в -~у излизам/изляза в оставка отсталЦ ый, -ая, -ое, -ые (против, передовой в I знач.) изостанал, назадничав; ~ый человек назадничав човек; ~ые взгляды остарели възгледи отстай ть, -ну, -нешь, -нут св. (несв. отста- вать) 1 изостана, остана назад 2 (само Зл.) изо- стане (за часовник) отступай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. отступйть; против, наступать I във 2 знач.) отстьпвам, оттсглям се, отдръпвам се; протйвник ~ет противникът отстъпва отступ!! йть, -лю, отступ | ишь, -ят св. (несв. отступать) отстъпя, оттегля се, отдръпна се; враг ~йл врагът отстъпи отступлении е, -я с отстъпване; отстъпле- ние отсутствий е, -я (мн. няма) с 1 (против, при- сутствие) отсъствие; долгое ~е дълго отсъст- вие; в его —е в негово отсъствие 2 (против. налйчие) липса; -~е света липса на светлина отсутств|| овать,-ую,-уешь,-уют несв. 1 (про- тив. присутствовать) отсъствувам; ~овать на собрании отсъствувам от събранието; он ~овал три месяца той отсъствуваше три месеца 2 (само 3 л.) липсва; его фамйлия -~ует в спйске името му не фигурира в списъка отсюда нареч. оттук; ~ хорошо видно море оттук морето добре се вижда; ~ до города пять километров оттук до града са 5 километра; не уходй ~ не си. отивай оттуда нареч. оттам; он ушёл в институт и вернулся — вечером той отиде в института и се върна оттам вечерта отход, -а м заминаване, тръгване; до ~а поезда остаётся пять минут до тръгването на влака остават 5 минути отходйть, отхожу, отход! ишь, -ят несв. (св. отойти) 1 (против, подходйть в 1 знач.) отивам настрана, отдалечавам се, отминавам; ~ от стола отдалечавам се от масата; ~ в сторо- ну отивам настрана 2 (само 3 л.; против, под- ходйть във 2 знач.) тръгва, заминава, потегля; поезд отходит через минуту влакът потегля след една минута отчаяний е, -я с отчаяние; его охватйло ~е обхвана го отчаяние; быть в ~и в отчаяние съм; приходйть в ~е от чего изпадам в отчаяние от нещо отчего нареч. защо, по каква причина; ~ он не пришёл? защо той не дойде? отчеств!! о, -а с бащино име, презиме; его зо- вут Иван Петрович, Иван — это ймя, Петро- вич — ~ той се казва Иван Петрович, Иван е малкото му име, Петрович — бащиното отчёт, -а м отчёт; ~ о работе за мёсяц отчет за работата през месеца отчётливо нареч. (от)четлйво, ясно; ~ пи- сать пиша четливо; ~ вйдеть, слышать ясно виждам, чувам 157
отч ОШИ отчётлив!! ый, -ая, -ое, -ые; отчётлив, -а, -о, -ы (от)четлйв, ясен; ~ое изображение ясно изображение; ~ый звук ясен звук отъезд, -а м (против, приезд) заминаване, тръгване, отпътуване; ~ делегации отпътува нето на делегацията; послать телеграмму в день ~а изпратя телеграма в деня на тръгването; быть в ~е отсъствувам, заминал съм някъ- де офицер, -а м офицер; советский ~ съветски офицер; звание ~а офицерски чин официально нареч. официално; ~ заявить о чём официално заяви за нещо официальн|| ый, -ая, -ое, -ые официален; ~ое сообщение официално съобщение; ~ый приказ официална заповед; ~ый документ официален документ; ~ое приглашение официална пока- на официант, -а м келнер, сервитьор офицнантк|| а, -и, мн. официант | ки, -ок, -кам ж келнерка, сервитьорка офбрм|| йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. оформ- лять) кого-что оформи; -~ить договор оформи договора оформля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. офор- мить) кого-что оформим; ~ть документы офор- мим документа (те) охва|| тйть, -чу, охват | ишь, -ят св. (несв. охватывать) кого-что 1 обхвана; ~тйть руками колени обхвана коленете си с ръце 2 (само 3 л.) обхване, обземе; пламя -~тнло дом пламъкът обхвана къщата; всех ~тнл страх всички бяха обхванати от страх; её ~тйла радость обзе я радост охватыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. охва- тить) кого-что 1 обхващам 2 (само 3 л.) обхваща, обзема охбт|| а, -ы ж лов; ~а на волков лов на вълци; пойтй на —у отида на лов охотиться, охб | чусь, -тишься, -тятся несв. ходя на лов; ~ иа дйких уток ходя на лов за диви патици охотник, -а м ловец, ловджия охотно нареч. охотно, на драго сърце; он ~ согласйлся сдёлать доклад той с готовност се съгласи да направи доклада охран|| а, -ы ж опазване, пазене, охраняване, защита; -~а окружающей среды опазване на околната среда охраня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что пазя, опазвам, охранявам, защищавам; —ть лес от пожара пазя гората от пожар; ~ть границы пазя границите; ~ть чьи интересы пазя нечии интереси оцёнива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. оценйть) кого-что оценявам, преценявам; —ть труд че- ловека оценивай труда на човека оцен|| йть, -ю, оцён|ишь, -ят св. (несв. оце- нивать) кого-что оцени, иреценя; ~йть по до- стоинству заслуги учёного оценя по достойнство заслугите на учения оцёнк|| а, -и, мн. оцён | ки, -ок, -кам ж оценка, преценка; дать высокую ~у чему дам висока оценка на нещо очевйдно вметн. д. очевидно; он приедет завтра очевидно той ще пристигне утре очевйдн | ый, -ая, -ое, -ые; очевйд| ен, -на, -но, -ны очевиден; ~ая истина очевидна истина; ~ый факт очевиден факт очень нареч. много, твърде; ~ быстро много бързо; — много твърде много; ~ красйвый мно- го хубав; ~ плохой много лош; я его ~ люблю много го обичам очереди || бй, -ая, -бе, -ые поредей, редовен, който е на ред; -~бй вопрос поредният въпрос; ~бй номер журнала поредният брой на списанието; ~ые дела предстоящите задачи; ~бе собрание поредното събрание; брать ~бй отпуск вземам си редовния отпуск очередИ ь, -и, мн. -и, -ей ж 1 ред; соблюдать ~ь спазвам реда; по ~н по ред; входйть по -~и влизам по ред 2 редица, опашка; ~ь в кассу за билетами опашка за билета пред касата; стоять в ~и стоя на опашка С) в первую ~ь най-на- пред, преди всичко; в последнюю ~ь най на края, най-после; стоять (быть) на ~и чакам ред очерк, -а м очерк; ~ в газете, в журнале очерк във вестника, в списанието; ~ о стройтельстве канала очерк за строителството на канала; писать ~н пиша очерци очистить, очи | щу, -стишь, -стят св. что 1 изчистя, почистя; — от грязи изчистя от калта 2 (несв. чйстить във 2 знач.) обеля; ~ апельсйн обеля портокала очк|| и, -бв мн. очила; человёк в ~ах човек Очки с очила; надеть, снять ~й сложа, махна очила- та; читать без ~6в чета без очила ошиба|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. ошибйться) греша, сбърквам, лъжа се; ~ться в расчётах греша в изчисленията; я —лея, когда думал о тебё плохо грешах, когато мислех за тебе лошо ошибЦ йться, -усь, -ешься, -утся, мин. ошйб | ся, -лась, -лось, -лнсь св. (несв. ошибать- ся) сгреша. сбъркам. излъжа се ошйбк | а, -и, мн ошйб | ки, -ок, -кам ж грешка; допустйть (совершить) серьёзную ~у допусна сериозна грешка; исправить —у поправя грешката; дёлать — и правя грешки; писать с ~ами, без ошйбок пиша с грешки, без грешки; по ~е по погрешка 158
ОЩУ ПАР П ощут|| ить (/ л. ед. ч. не се употр.), -йшь, -ят св. (несв. ощущать) кого-что усетя ощуща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ощутить) кого-что усещам; ~ть холод, голод чувствувам студ, глад; ~ть какой-то запах усещам някакъв мирис; ~ть боль в сердце усещам болка в сърцето ощущённ|| е, -я с усещаие; ~е боли, холода усещане за болка, за студ пада|| ть -ю, -ешь, -ют несв. (св. упасть) 1 ладам; ~ть на спину ладам на гръб; листья ~ют с деревьев листата падат от дърветата; капли дождя ~ют на землю капки дъжд падат на земята 2 (само 3 л.) (с) лада, намалява (се), понижава се; давление — ет налягането спада; температура ~ет температурата спада О ~ть духом ладам духом падёж, -а м грам. падеж; в русском языкё шесть ~ёй в руския език има 6 падежа пакёт, -а м I пакет; — книг пакет книги 2 (книжна) кесия; продавать овощи в — ах прода- вай пакетиран зеленчук; достать из —а яблоко извадя ябълка от кесията палатк|| а, -н,мн. палат] ки, -ок, -кам ж палат- ка; двухмёстная —а палатка за двама души; поставить —у у озера опъна палатка (та) край езерото; лётом туристы жйлн в —ах през лятото туристите живееха в палатки палец, пальца м пръст; указательный ~ пока- залец; большой ~ палец; безымянный ~ бези- мен пръст; носить кольцо на пальце нося пръстен на ръката О' знать что как свой пять пальцев зная нещо на пръсти (много добре); смотрёть сквозь пальцы на что гледам през пръсти на нещо палк|| а, -и, мн. пал|кн, -ок, -кам ж пръчка; тояга, бастуй; толстая, длйнная —а дебела, дълга пръчка; лыжные — н щеки за ски; сло- мать —у счупя пръчката; опираться иа —у под- пирам се с тояга пальто неизм. с палто; мужское зимнее — балтон; дамское летнее — манто; меховое ~ кожеио палто (с косъма навън); кожаное ~ кожено палто (от лицева кожа); ~ с меховым воротником палто с кожеиа яка; надевать ~ обличам палто; снимать — събличам сн палто- то; быть в ~ с палто съм; ходйть в ~ ходя с палто памятник, -а м 1 кому паметник; ~ Пушкину паметник на Пушкин; поставить ~ издигна па- метник 2 какой и чего паметник; исторические — и исторически паметници; —и пйсьменности писмени паметници; это здание-----архитек- туры тази сграда е архитектурен паметник памят|| ь, -и ж 1 па мет; нмёть хорошую —ь имам добра памет; у него плохая —ь той има лоша памет 2 спомен, памет; оставить о себё хорошую оставя за себе си добър спомен; короткая ~ъ у кого някой има къса, слаба па- мет; на — ь (давать, дарйть и т. н.) за спомен (давам, подарявам и т. н.)\ на —ь (знать, гово- рить и т. н.) по памет, наизуст (зная, говоря и т. н.); по старой —и (сделать что) по стар навнк (направя нещо) пап|| а, -ы м татко; мой —а инженёр баща ми е инженер; —а, пойдём в кино! татко, хайде да отидем на кино! папиросЦ а, -ы ж папироса (вид цигара с филтър) пар, -а, предл. о -е, в -у м (не бъркай с пара) пара; нз чайника идёт ~ от чайника излиза пара пар|| а, -ы ж (не бъркай с пар) чифт; —а чу- лок, перчаток чифт чорапи, ръкавици; две —ы туфель 2 чифта обувки Памятник А. С. Пушкину в Москве 159
ПАР ПАР парад, -а м парад; военный, спортивный ~ военен, физкултурен парад; ~ войск на Крас- ной площади военен парад на Червения площад парашют, -а м парашут; прыгать с ~ом ска- чам с парашут; спускаться на ~е спускам се с парашут парикмахерски ая, -ой ж фризьорски салон, бръснарница; сдёлать причёску в ~ой направя прическата си във фризьорски(я) салон; по- бриться в ~ой обръсна се в бръснарница(та) парк, -а м I парк, градина; старинный, город- ской ~ стара, градска градина; ~ культуры и отдыха парк за отдих и култура; гулять по ~у, в ~е разхождам се из парка 2 парк, депо; трам- вайный ~ трамвайно депо; автббус идёт в ~ автобусът е за депо парламент, -а м парламент; выборы в ~ избе- ри за парламент; заседание ~а заседание на парламента паровоз, -а м парен локомотив пароход, -а м параход; морской, речной ~ морски, речей параход; купйть билеты на ~ купя билети за парахода; садиться на ~ качвам се на парахода; ехать на ~е, ~ом пътувам с параход парт... първата част на сложна думы: парт- билет партийна членска книжка; партбюро пар- тийно бюро; партсобрание партийно събрание партер, -а м партер (в театъраУ, купйть би- леты в ~ купя билети за партера; сидеть в пер- вом ряду ~а седя на първия ред в партера партизан, -а, мн. -ы, партизан .ч партиза- нив партизанкЦ а, -и, мн. партизан |ки, -ок, -кам ж партизанка партизанскЦ ий, -ая, -ое, -ие партизански; ~ий отряд партизански отряд; ~ое движение партизанско движение партййн|| ый, -ая, -ое, -ые партиен; ~ый съезд партиен конгрес; ~ый билёт партийна членска книжка парти|{ я, -и ж 1 партия; Коммунистйческая ~я Совётского Союза Комунистическата пар- тия на Съветския съюз; социалистйческие и ра- бочие ~и социалистически и работннчески пар- тии; вступйть в ~ю вляза в партията; быть Спортивный парад на Красной площади 160
ПАР ПЕР п членом ~и член съм на партията 2 партия, иг- ра; сыграть ~ю в теннис изиграя една партия тенис; выиграть ~ю в шахматы спечеля партия шах Парус парус, -а, мн. -а, -бв м корабно платно; под- нять ~а вдигна, опъна платната пасмурно безл. като сказ, мрачно, облачно, навъсено; на улице ~ навън е мрачно пасмурн|| ый, -ая, -ое, -ые; пасмур | ен, -на, -но, -ны (против, ясный в 1 знач.) мрачен, обла- чен, навъсен; ~ое утро навъсено утро; ~ая по- года облачно време; день был ~ый денят беше мрачен паспорт, -а, мн. -а, -бв м паспорт; советский, заграничный ~ съветски, задграничен паспорт пассажир, -а м пътник; зал ожидания для ~ов чакалня за пътници; места для ~ов с детьми места за пътници (майки) с деца; ~ов просят пройти на посадку (в самолёт) умоляват се пътниците да заемат местата си (б самолета) пассажйрск|| ий, -ая, -ое, -ие пътнически, пътнишки; ~ий поезд пътнически влак пассивно нареч. (против, активно) пасивно пассйвн|| ый, -ая, -ое, -ые; пассив |ен, -на, -но,-ны (против, активный) пасивен; ~ый чело- вёк пасивен човек пас|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. пас, пасл | а, -6, -й несв. кого-что паса; ~тй овец, коров паса овце, крави патриот, -а м патриот патриотйзм,-а м патриотизъм патриотйческ|| ий, -ая, -ое, -ие патриотичен, патриотически; ~ий долг патриотичен дълг патрибтк|| а, -и, мн. патриот | ки, -ок, -кам ж патриотка пауз]| а, -ы ж пауза; говорйть с ~ами говоря с паузи; сдёлать ~у направя пауза пахать, пашу, паш|ешь, -ут несв. (св. вспа- хать) что ора; ~ землю трактором ора земята с трактор пахн|| уть, -ет, -ут, мин. пах, пахл | а, -о, -и несв. (не бъркай с нюхать) 1 мирише; духй хо- рошо ~ут парфюмът мирише хубаво; этот цве- ток не ~ет това цвете не мирише 2 безл., обикн. чем мирише (на нещо)-, ~ет цветами миришена цветя; от неё ~ет духами от нея лъха на парфюм пачк|| а, -и, мн. пач | ки, -ек, -кам ж пакет, пач- ка; връзка; ~а ваты пакет памук; ~а чаю па- кетче чай; ~а газет връзка вестници; купйть ~у сигарет купя пакет цигари пачка|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. испачкать) кого-что чем цапам, калям, замърсявам; ~ть руки мелом цапам си ръцете с тебешир пев || ёц, -ца м певец; оперный ~ёц оперен певец; слушать извёстного ~ца слушай извес- тен певец певйц|| а, -ы ж певица; знаменйтая ~а прочу- та певица пельмён|| и, -ей мн. (ед. пельмён|ь, -я м) пел- мени (тестени топчета, пълнени с месо) пени|| е, -я с пеене; громкое ~е силно пеене; ~е соловья пеене на славей; заниматься ~ем занимавам се с пеене пёнси|| я, -и ж пенсия; получать ~ю получа- вам пенсия; выходйть/выйти на ~ю излизам/ изляза в пенсия, пенсионирам се пёрвенств|| о, -а с първенствб; борьба за ~о борба за първенство; ~о страны по футболу първенство на страната по футбол; завоевать ~о спечеля първенство пёрв|| ый, -ая, -ое, -ые I числ. първи; ~ое апрёля първи април 2 пръв, първи; ~ые дни мёсяца първите дни на месеца; в ~ый раз за пръв път; в ~ые годы жйзни през първите го- дини от живота си; ~ое в мире социалистй- ческое государство първата социалистическа държава в света; Юрий Гагарин — ~ый в мйре космонавт Юрий Гагарин е първият космонавт в света; ~ая любовь първа любов; ~ый уче- нйк пръв ученик; товар ~ого сорта стока първо качество; занять ~ое мёсто в социалнстйче- ском соревновании заема първо място в социа- листического съревнование 3 като същ. пёрв |ое, -ого с първо ястие, супа; подать на ~ое борщ дам като първо ястие борш Первое мая Пър- ви май; ~ая помощь първа помощ; (в) ~ое врёмя на първо време, първоначално; в ~ую очередь най-напред, на първо място; на ~ый взгляд на пръв поглед; с ~ого взгляда от пръв поглед перебива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере- бить) кого-что прекъсвам; ~ть докладчика прекъсвам докладчика; не ~й меня, я хочу всё рассказать не ме прекъсвай, искам всичко да разкажа перебйть, перебь|ю, -ёшь, -ют св. (несв. пе- ребивать) кого-что прекъсна перевез|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. перевёз, пере- везл | а, -6, -й св. (несв. перевозйть) кого-что превозя, прекарам, закарам (с превозно сред- ство)-, ~тй вёщи на машйне закарам нещата (си) с кола; меня ~лй через рёку на лодке прекараха ме през реката с лодка 161 11-612
ПЕР переверн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. [несв. пере- вёртывать и переворачивать) кого-что (пре ) обърна; ~уть кастрюлю вверх диом обърна тенджерата с дъното нагоре перевёртыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пе- ревернуть) кого-что (пре)обръшам; ~ть стра- ницы книги обръщам страниците на книгата перевести, перевед | у, -ёшь, -ут, мин. перевёл, перевел)а, -б, -й св. (несв. переводить) 1 кого преведа, придружа; ~ старика на другую сто- рону улицы преведа стареца на другата страна на улицата 2 кого-что преведа, прехвърля, преместя; ~ театр в ибвое здание преместя театъра в нова сграда; ~ студента иа послед- ний курс запиша студента в последний курс 3 что преведа; — труды Ленина на болгарский язык преведа трудовете на Ленин на български език 4 что преведа, пратя; ~ деньги по почте пратя пари (те) по пощата перевод, -а м 1 прёвод; хороший, точный ~ добър, точен превод; делать ~ правя превод 2 запис, прёвод; получить ~ иа тридцать руб- лей получа запис за 30 рубли переводить, перевожу, перевод)ишь, -ят несв. (св. перевести) I кого превеждам, придружа- вам; ~ детей через дорогу превеждам децата през улицата 2 кого-что превеждам, прехвър- лям., премествам; меня переводят на другую ра- боту преместват ме на друга работа; ~ учени- ка в следующий класс записвам ученика в по- горния клас 3 что превеждам; ~ с русского языка на болгарский превеждам от руски (език) на български 4 что превеждам, пращам; ~ деньги по почте изпращам пари (те) по пощата переводчик, -а м преводач; ~ романа пре- водачът на романа; работать ~ом работя като преводач переводчиц)! а, -ы ж преводачка перевоЦ зйть, -жу, перевоз)ишь, -ят несв. (св. перевезти) кого-что превозвам, прекарвам, закарвам (с превозно средство); ~знть груз по железной дороге превозвам товар (а) с влак(а) переворачива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. перевернуть) кого-что (пре) обръщам; ~ть страницы книги обръщам страниците на книгата перевяЦ зать, -жу, перевяж|ешь, -ут св. (несв. перевязывать) кого-что I превържа, на- правя превръзка; ~зать руку, палец превър- жа ръката (си), пръста (си) 2 (за)вържа, превържа; ~зать коробку конфет лентой превържа кутията бонбони с панделка перевязыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. перевязать) кого-что I превързвам, правя превръзка; ~ть рану превързвам раната 2 връзвам, завързвам, превързвам; ~ть книги верёвкой превързвам книгите с канап перегнать, перегоню, перегон) ишь, -ят, мин. перегнал, перегнала, перегнал)о, -и св. (несв. ПЕР перегонять) кого-что изпреваря, надмина; ~ прохожего изпреваря минувача; — кого в социалистическом соревновании надмииа някого в социалистического съревнование переговбр!) ы, -ов мн. прёговори; мирные ~ы мирни проговори; вести ~ы водя преговори перегоияЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. перегнать) кого-что изпреварвам, надминавам; ~ть поезд изпреварвам влака перед, передо (передо мной) предлог с твор. п. 1 пред; сад ~ домом градина (та) пред къщата; стоять — дверью стоя пред вратата; извиниться ~ учителем извиня се пред учителя; долг ~ Родиной дълг пред родината; я виноват ~ вамп виновен съм пред вас 2 преди; гулять ~ ужином разхождам се преди вечеря; приехать ~ праздником пристягна преди праз- ника переда)! вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (се. пере- дать) 1 кого-что (пре)давам; ~вать книги в библиотеку предавам книгите в библиотеката 2 что предавам; ~вать распоряжения по- мощнику давам разпореждання на помощника си; ~вать ученикам свой опыт и знания предавам своя опит и знания на учеииците; по радио ~ют последние известии по радиото предават новнните; вчера но телевидению ~- валн концерт нз Москвы вчера по телевизията предавала концерт от Москва передан ть, -м, -шь, -ст, передал |йм, -яте, -ут, мин. передал, передала, передал)о, -и св. (несв. передавать) 1 кого-что (пре)дам; ~ть письмо товарищу предам писмото на дру- гаря си; ~йте, пожалуйста, хлеб предайте, моля ви, хляба 2 что. предам; ~ть командование полком другому офицеру предам командуването на полка на друг офицер; ~й своему брату, что я скоро приду предай на брат си, че скоро ще дойда; ~йте привет вашей жене много поздрави на жена вн передачI) а, -и ж 1 (мн. няма) предаване, изпращане; ~а посылки предаваие на колет(а) 2 предаване; слушать по радио литератур- ную ~у слушам по радиото литературно пре- даване; программа передач центрального теле- видения програма на централната телевизия передвиган ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере- двинуть) кого-что премествам; ~ть мебель премествам мебелите передвиган ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. передвинуться) предвижвам се, премествам се; ~ться с места иа место предвижвам се от ед- ко място на друго, премествам се передвижении е, -я с предвижване, премества- не; ~е войск предвижване на войските £> средства ~я превозни средства передвниН уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. передвигать) кого-что преместя; ~уть стакан преместя чашата; ~уть стол на середину 162
ПЕР комнаты преместя масата в средата на стая- та передвйн|| уться, -усь, -ешься, -утся св. (несв. передвигаться) предвижа ее, преместя се передёла|| ть, -to, -ешь, -ют св. (несв. пере- делывать) что преправя, преработя; ~ть кос- тюм преправя костюма: эту статью нужно ~ть с начала до конца тази статия трябва да се преработи изцяло передёлыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере- делать) что преправям, преработвам перёдн|| ий, -яя, -ее, -ие (против, задний) преден; ~ие лапы предните лапи; ~ие колёса машины предните колела на колата передо вж. перед передов || ой, -ая, -бе, -ые 1 (против, отста- лый) прогресивен; ~ёя наука, техника прогре- сивна наука, техника; ~ая молодёжь прогре- сивна младеж 2 преден, челен; ~6й завод, колхоз челен завод, колхоз; ~ая бригада бригада-първенеи ф ~ая (статья) уводна статия переезд, -а м 1 преминаване (с превозно средство) 2 преместване, преселване; ~ на но- вую квартиру преместване в нов апартамент переезжёЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере- ехать) 1 (через) что преминавам (с превозно средство); ~ть дорогу преминавам (през) пътя 2 премествам се, преселвам се; ~ть на новую квартиру премествам се в нов апартамент переё|| хать, -ду, -дешь, -дут св. (несв. переезжать) 1 (через) что премина (с превоз- но средство); ~хать на лодке через реку премина реката с лодка 2 преместя се, преселя се; ~хать из города в деревню преместя се от града на село переживаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере- жить в 1 знач.) что преживявам, изживявам; литература ~ет подъём литературата изживява подем пережить, пережив | у, -ёшь, -ут, мин. пере- жил и пережил, пережила, пережило и пере- жило, пережили и пережили св. 1 (несв. переживать) что преживея, изживея; ~ мно- го горя преживея много мъка 2 надживея; он не мог обиды той не можа да надживее обидата перейти, перейд | у, -ёшь, -ут, мин. переш | ёл, -ла, -лб, -ли св. (несв. переходить) 1 (через) что (пре)мина, пресека; ~ площадь мина през площада; ~ через ручей прегазя ручея 2 (пре) мина, преместя се; ~ на другое место пре- местя се 3 премина, прехвърля се, преместя се; ~ из института в университет прехвърля се от института в университета 4 (пре)мина; ~ на последний курс запиша последний курс 5 (само 3 л.) премине, бъде предаден; власть перешла в руки народа властта премина в ръцете на ПЕР |j народа 6 к чему, на что премина; ~ к следующе- му вопросу премина към следващия въпрос; ~ на более короткий рабочий день премина на съкратен работен ден перекрёст|| ок, -ка м (не бъркай с переулок) кръетог.ът, пресечка, кръетовище; остановиться у ~ка спра на кръетопътя; стоять на ~ке стоя на кръетовището; доехать до ~ка стигна до пресечка(та) перемён|| а, -ы ж I промяна; ~а погоды промяна на времето; в моей жизни произошли большие ~ы в живота ми станаха големи промени 2 междучасие; на большой ~е дети пошли завтракать през голямото междучасие децата отидоха да закусват переме|| стать, -щу, -стйшь, -стят св. (несв. перемещать) что преместя; ~ стать учреждение в другое здание преместя учреждението в друга сграда переме|| стйться, -щусь, -стйшься, -стятся св. (несв. перемещаться) преместя се перемеща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере- местйть) что премествам перемеща|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. переместйться) премествам се перенестй, перенес | у, -ёшь, -ут, мин. перенёс, перенесл | а, -6, -й св. (несв. переноейть) 1 кого-что пренеса; ~ больного на кровать пренеса болния на леглото; ~ мебель в другую комнату пренеса мебелите в друга (та) стая 2 что пренеса, преместя; ~ столицу в другой город преместя столицата в друг град 3 что отложа, отсроча; ~ собрание отложа събрание- то 4 что пренеса, понеса, изтърпя, изживея; этот человек перенёс много горя този чо- век преживя много нещастия 5 что понеса; я плохо перенёс дорогу лошо понесох пъту- ването переноейть, переношу, перенос | ншь, -ят несв. (св. перенестй) 1 кого-что пренасям; ~ ребёнка через ручей пренасям детето през ручея; ~ чемоданы из вагона в машйну пренасям куфарите от вагона в колата 2 что пренасям, премествам; ~ столйцу в другой город пре- мествам столицата в друг град 3 что отлагам, отсрочвам; ~ экспедйцию на следующий год отлагам експедицията за следващата година 4 что пренасям, понасям, изтърпявам, изживя- вам; мужественно ~ страдания мъжествено понасям страданията 5 что понасям; я плохо переношу жару лошо понасям горещината; южные растения не переносят холода южните растения не понасят студа перепи|| сать, -шу, перепйш|ешь, -ут св. (несв. переписывать) что препиша; ~сать отчёт препиша отчета перепйск|| а, -и ж кореспонденция; прёписка; веста ~у водя кореспонденция; быть в ~е с кем кореспондирам с някого 163 11
ПЕР ПЕТ перепйсыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. переписать) что преписвам; ~ть заявление преписвам молбата (си) перепйсыва|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. кореспоидирам; ~ться с другом кореспондирам с приятеля си; мы давно ~емся отдавна кореспондираме перерыв, -а м прекъсване, почивка; ~ на обед, обеденный ~ обедна почивка; ~ между лекциями почивка между лекцинте; сдёлать ~ на десять минут прекъсна (работа) за 10 мину- ти; работать без ~а, с ~ами работя без прекъсване, с прекъсвания пересадк|| а, -и, мн. пересад|ки, -ок, -кам ж прекачване, прехвърляне, смяна на превозно (-то) средство; ехать без ~и, с ~ой пътувам без прехвърляне, с прехвърляне; сдёлать ~у в Москве направя прехвърляне в Москва пересека|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пере- сечь) что I пресичам; ~ть дорогу пресичам пътя 2 (само 3 л.) пресича; горы ~ют долину планините пресичат долината пересека|| ться, -ется, -ются несв. (св. пере- сечься) кръстосва се, пресича се; в этом мёсте ~ются две дороги на това място се пресичат два пътя пересё|| чь, -ку, -чёшь, -кут, мин. пересёк, пересекл | а, -6, -й св. (несв. пересекать) что 1 пресека; ~чь улицу, площадь пресека улицата, площада 2 (само 3 л.) пресечё; дорога ~кла поле пътят пресече полето пересёчься, Пересе | чётся, -кутся, мин. пере- сёкся, пересекл ] ась, -ось, -йсь св. (несв. пересекаться) кръстоса се, пресечё се переста|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. перестать) с инф. преставай, спирам; ~вать плакать, курйть спирам да плача, да пуша переста|| ть, -ну, -нешь, -нут св. (несв. пере- ставать) с инф. престана, спра; ~йьте раз- говаривать! престанете да приказвате! перестройкПа, -и ж преустройство переулНок, -ка м (не бъркай с перекрёсток) малка напречна улица, пресечка; идти по ~ ку вървя по пресечката перехбд, -а м 1 преминаване, прёход; ~ через гранйцу преминаване през границата; ~ на другую работу преминаване на друга работа 2 пресечка; подзёмный ~ подлез переходйть, перехожу, перехбд | ишь, -ят несв. (св. перейтй) 1 (через) что (пре) минавам, пресичам; ~ улицу пресичам улицата; ~ через мост минавам по моста 2 (пре)минавам, пре- мествам се; ~ в другую комнату минавам в другата стая 3 (пре) минавам, прехвърлям се, премествам се; ~ на другую работу прехвър- лям се на друга работа 4 • (пре)минавам; мой сын переходит в трётий класс синът ми (пре)минава за трети клас 5 (само 3 л.} преми- нава, предава се 6 к чему, на что преминавам; ~ от разговоров к дёлу преминавам от приказки към работа ~ из рук в руки минавам от ръка на ръка; переходящее красное знамя преходното червено знаме переходи|| ый, -ая, -ое, -ые преходен; ~ый перйод преходен период ~ый глагол грам. преходен глагол пёр|| ец, -ца (-цу) м пипер; чёрный ~ец чер (-ен) пипер; горький, острый ~ец лют пипер; красный ~ец червен пипер, червени чушки; стручковый ~ец пиперки, чушки; фарширован- ный ~ец пълнени пиперки; душистый ~ец бахар; положйть ~цу в суп сложа пипер в супата перйла, перйл мн. перила, парапет; подни- маться по лёстнице, держась за ~ (из)качвам се по стълбата, като се държа за парапета; стоять у перйл моста стоя до парапета на моста перйод, -а м период; ~ стройтельства со- циалйзма в СССР периодът на строителство- то на социализма в СССР пер|| б, -а, мн. пёрь]я, -ев с 1 перо; курйное ~6 кокоше перо 2 писец; перо; ручка с ~6м писалка с писец; писать ~6м пиша с перо перрон, -а м перон; пассажйры вышли из вагонов иа ~ пътниците излязоха от вагоните на перона; поезд подошёл к ~у влакът наближн перона перспектйв|| а, -ы ж 1 перспектива, следка 2 (обикн. мн.) перспективи, изгледи, очаква- ния; хорошие ~ы на урожай добри изгледи за реколта; каковы ~ы вашей работы? какви са перспективите на вашата работа? О в ~е в бъдеще перчат|| ки, -ок, -кам мн. (ед. перчатк|а, -и ж) (не бъркай с варежки) ръкавици; кожаные, замшевые ~ки кожени, велурени ръкавици; надёть ~ки сложа си ръкавиците; снять ~ки сваля си ръкавиците; быть в ~ах с ръкавици съм пёсн|| я, -и, мн. пёс] ни, -ен, -ням ж песен; русская народная ~я руска народна песен пес || бк, -ка (-ку) м пясък; лежать на ~кё лежа на пясъка; дно рекй покрыто ~кбм дъното на реката е покрито с пясък; на стройку привезлй машйну ~ка на строежа докараха един камион пясък сахарный ~6к ситна Захар песчан|| ый, -ая, -ое, -ые пясъчен, песъчлив; ~ый бёрег песъчлив бряг петух, -а м петел; крик ~а кукуригане на петел 164
ПЕТ ПИЛ п петь, пою, поёшь, поют, повел, пой несв. (св спеть) что и без доп. пея; ~ песню пея песен; девушка хорошо поёт девойката пее хубаво; в саду пел соловей в градината пееше славен пехот|| а, -ы ж пехота; служить в ~е служа в пекотата печал|| ь, -и ж (против, радость) печал, тъга печально нареч. печално, тъжно; ~ смот- реть на кого печално гледам някого печальн|| ый, -ая, -ое, -ые; печален, пе- чальн|а, -о, -ы (против, радостный) печален, тъжен; ~ые глаза тъжни очи; ~ое выражение лица печален израз на лицето; иметь ~ый вид имам печален вид; ~ое известие тъжна вест печата|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. напеча- тать) что I печатам, издавам, публикувам; ~ть книги, газеты, журналы издавам книги, вестници, списания 2 печатам, пиша на пишеща машина; ~ть иа машинке пиша на машина печат|| ь, -и ж 1 печат; круглая ~ь кръгъл печат; ~ь завода печатът на завода; справка с ~ью, без ~и бележка с печат, без печат 2 печат, преса; местная, центральная, партий- ная ~ь местният, централният, партийният печат; сделать заявление в ~и направя изявле- ние в печата; выходить/выйти из ~и излиза/ излезе от печат пёчен|| ь, -и ж черен дроб печёнь|| е, -я с бисквити; сухи дребни сладки; Печенье сладкое, вкусное ~е сладки, вкусни бисквити; подать ~е к кофе поднеса бисквити за кафето пёчк|| а, -и, мн. пёч|ки, -ек, -кам ж (ср. плита във 2 знач.) печка; положить дров в ~у сложа дърва в печката; греть руки у ~и топля ръцете си на печката печ|| ь I, -и, предл. о -и, в -й, мн. -и, -ёй ж (ср. плита във 2 знач.) печка; пещ; топить ~ь паля печка; в ~й горят дрова в печката горят дърва печь II, пеку, печёшь, пекут, мин. пёк, пекл | а, -6, -й несв. (св. испёчь) что пека, пържа; ~ пирог правя баница <£> как блииы ~ изкарвам нещо набързо пешеход, -а м пешеходец; дорожка для ~ов пешеходна пътека пешком нареч. пеш(а), пешком; идтй ~ вървя пеш; он ходит на работу ~ той ходи на работа пеш пианйио неизм. с пиано; играть на ~ свиря на пиано пиаийст, -а м пианист; извёстный ~ извес- тен пианист; слушать игру ~а слушам свире- нето на пианиста пианйстк|| а, -и, мн. пианйст|ки, -ок, -кам м. пианистка пйв|| о, -а с бира; тёмное ~о черна бира; кружка (една) халба бира; выпить круж- ку ~а изпия една бира пиджак, -а м сако; иадёть, снять ~ облека, съблека сакото си; быть в ~ё със сако съм; выйти на улицу без ~а изляза навън без сако пил || а, -ы, мн. пйлы, пил ж трион; распилйть доску ~бй разрежа дъската с триоп пил|| йть, -ю, пйл|ишь, -ят несв. (св. распи- лйть) что режа с трион, бичкия; ~йть дёрево режа дърво с трион Советские пионеры 165
пио ПЛА пионер, -а м пионер; отряд ~ов пионерски отряд; принять в ~ы приема в пионерската ор- ганизация; стать ~ом стана пионер пионёркН а, -и, мн. пионер | ки, -ок, -кам ж пионерка пионёрск|| ий, -ая, -ое, -не пионерски; ~ая организация пионерска организация; ~ий отряд пионерски отряд; ~ий галстук пионерска връзка; ~ий лагерь пионерски лагер пирог, -а м пирог вид баница с пълнеж от месо, сладко, плодоее и т.н.} \ мясной пирог с месо; ~ с капустой баница със зеле; ~ с яблоками щрудел Пирожное пирожн|| ое, -ого с паста; съесть —ое из- ям паста (та); пить чай с — ыми пня чай с пасти пирож|| 6к, -ка м пирожка (руска баничка с пълнеж); — кй с мясом, с рисом, с капустой пирожки с месо, с ориз, със зеле писател|| ь, -я м писател; талантливый, моло- дой — ь талантлив, млад писател; член Союза советских —ей член на Съюза на съветските писатели писательниц!! а, -ы ж писателка; детская — а детска писателка писать, пишу, пйш|ешь, -ут несв. (св. на- писать) чем 1 что, о чём и без доп. пиша; ~ ка- рандашам, чернйлами пиша с молив, с мастило; — без ошйбок пиша без грешки; мальчик уже умеет читать и ~ момчето вече знае да чете и да пише; — письмо, заявление пиша писмо, мол- ба; ~ статьй пиша статии; — роман пиша ро- ман; что пйшут вам родные? какво ви пишат род- нините?; в газетах пйшут о событиях в мире във вестниците пишат за събитията по света 2 кого-что рисувам; ~ картйну рисувам картина; — акварелью, маслом рисувам с водни, с блаж- ни бои пйсьменно нареч. (против, устно) писмено; ответить — отговоря в писмена форма пйсьменн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 (против, устный) писмен; —ое заявление молба в писмена форма 2 писмен; — ый стол бюро письм|| 6, -а, мн. письма, пйсем, письмам с 1 писмо; заказное —6 препоръчано писмо; послать —6 родителям изпратя писмо на родн- телите си; получать письма от друзей полу- чавам писма от приятелите си 2 писане; учиться — у и чтению уча се на писмо и четмо питаниЦ е, -я с 1 хранене; общественное —е обществено хранене 2 храна; детское —е детска храна (детски храни) пита|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. храня се; хорошо, плохо —ться добре, лошо се храня; —ться в столовой, в ресторане храня се в (на) стол, в (на) ресторант; во время путешествия мы —лись консервами по време на пътуването се хранехме с консерви; птйцы —ются насеко- мыми птиците се хранят с насекоми пить, пью) пьёшь, пьют, мин. пил, пила, пйл|о, -и (не пил, не пила, не пило, иё пили), повел. пей несв. (св. выпить) что и без доп. пия; — молоко, чай пия мляко, чай; ребёнок просит — детето иска вода; хочу — жаден съм пйш.|| а, -и (мн. няма) ж храна; мясная, вкусная —а месна, вкусна храна: готовить —у приготвям храна плавани|| е, -я с плуване, плаване плава|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (ср. плыть) плувам, плавам; —ть вдоль берега плувам по- край брега; я учусь —ть уча се да плувам; —ть на пароходе плувам с параход; по озеру —ли лебеди в езерото плуваха лебеди плакат, -а м плакат; рисовать —ы рисувам плаката; повесить иа стену — окача на стената плакат(а) плакать, плач)у, -ешь, -ут несв. плача; — от боли, от обиды плача от болка, от обида; гром- ко — плача на глас плам|| я, -ени (мн. няма) с пламък; —я кос- тра пламък от огън; гореть ярким — енем гори с ярък пламък; —я охватило весь дом пламъкът обхвана цялата къща план, -ам план; — города, парка план на гра- да, на парка; начертйть — школы начертая план (а) на училището; производственный — производствен план; составить — работы на год съставя годишен план за работа; выполнить — изпълня плана; работать по —у работя по план; строить —ы на будущее кроя планове за бъде- щето; рассказать о своих научных —ах разка- жа за научните си планове; составить — урока съставя план на урока планов!, ый, -ая, -ое, -ые планов; —ое зада- ние планова задача; —ый отдел планов отдел; в СССР народное хозяйство является — ым в Съветския съюз народното стопанство е пла- ново пластйнк|| а, -и, мн. пластйн|ки, -ок, -кам ж 1 пластинка, плочка; металлическая —а метал- на пластинка 2 грамофонна плоча; долгоиграю- щая, гйбкая —а дългосвиреща, мека плоча; слушать —и слушам плочи 166
пло П ПЛА алат|| а, -ы ж (за)плащане; заплата, възна- граждение; такса; ~а за вход в музей входна такса за музея; внести ~у за квартиру платя иаема; работать за небольшую ~у работя с малко възнаграждение О заработная ~а за- плата алатнть, плачу, плат | ншь, -ят несв. [св. за- платить) что и без доп. плащам; ~ (деньги) за обед плащам обеда си; ~ за покупку плащам покупката; платите деньги в кассу платете на касата плат|1 ок, -ка м кърпа; шерстяной ~ок вълне- на кърпа; надеть на голову ~ок сложа си кърпа на главата О носовой ~ок носна кърпа платформ || а, -ы ж I коловоз; поезд прибы- вает к четвёртой ~е влакът приетига на четвър- ти коловоз; носадка иа поезд со второй ~ы влакът е на втори коловоз 2 платформа; гру- зить машины на ~ы товаря машините на плат- форм и плать|| е, -я с рокля; нарядное ~е красива рокля; ситцевое ~е басмена рокля; на ней было Платье длинное ~е тя беше с дълга рокля; надеть, снять ~е облека, съблека роклята; выйти на улицу в одном ~е изляза (само) по рокля О готовое ~е готово облекло, конфекция плащ, -а м шлифер. дъждобран, мушама; надеть, снять ~ облека, съблека шлифера; Плаш быть в със шлифер съм; ходить в ~ё ходя със шлифер племннннк, -a w племенник племннннцН а, -ы ж племен ни па; у меня есть имам племенница плен, -а, пред i. о -е, в -у м плен; взять в ~ пленя; он попал в ~ плениха го; быть в ~у в плен съм; провести несколько лет в ~у пре- карам няколко години в плен; бежать из ~а нзбягам от плен плёнк|| а, -и, мн. плен | кн, -ок, -кам ж филм, лента; снимать иа ~у снимам на филм пленум, -а м пленум; ~ ЦК КПСС пленум (ът) на ЦК на КПСС плеч|| б, -а, мн. плечи, плеч, -ам с рамо; узкие плечи тесни рамена; волосы до плеч коси до раменете; пожимать ~амн (в)дигам (свивам) рамене О ~6м к ~у рамо до рамо; идти ~ом к ~у вървим рамо до рамо; работать ~ом к ~у с кем работя рамо до рамо с някого плнтН а, -ы, мн. плиты, плит ж 1 плоча; мра- морная ~а мраморна плоча 2 (ср. печка и печь I) печКа; электрическая ~а електрическа печка плов|| ёц, -ца м плувец; хороший ~ёц добър плувец плод, -а м плод; ~ы фруктовых деревьев плодовете на овощните дървета; съедобные ~ы ядивни плодове плодов|| ый, -ая, -ое, -ые плоден; плодов; ~ые деревья овошни дървета, овошки плодородно ый, -ая, -ое, -ые; плодорбд|ен, -иа, -но, -ны плодороден; ~ая почва плодород- на почва; земля здесь очень ~а земята тук е много плодородна плоек|| нй, -ая, -ое, -не плосък; ~ая поверх- ность плоска повърхност; дом с ~ой крышей къща с плосък покрнв Плотина 167
пло ПОБ плотйн|| а, -ы ж бент, язовирна стена; по- строить на реке ~у построй на реката бент плотно нареч. плътно; добре; ~ закрыть крышку добре затворя канака плбтн|| ый, -ая, -ое, -ые плътен; ~ая ткань плътен плат плохо, сравн. ст. хуже нареч. (против, хоро- шо) лошо, зле; ~ работать лошо работа; маль- чик учится момчето се учи лошо; чувствовать себя ~ чувствувам се зле; не съм добре плох|| бй, -ая, -бе, -йе; плох, плоха, плох | о, -и; сравн. ст. хуже (против, хороший) лош; ~6й человёк лош човек; ~ая погода лошо вре- ме; ~бй обед лош обед; у меня ~ое настрое- ние имам лошо настроение площадк|| а, -и, мн. площад | ки, -ок, -кам ж 1 площадка; ~а для игр площадка за игри; детская ~а в саду детска площадка в градина- та; стройтельная ~а строителна площадка; 2 платформа; стоять на ~е вагона стоя на плат- формата на вагона; пассажиры с детьмй вхо- дят в трамвай с передней ~и пътниците с деца се качват отпред плбщад|| ь, -и, мн. -и, -ёй ж 1 площад; боль- шая, широкая ~ь голям, широк площад; цен- тральная ~ь города централният площад на града; ~ь у вокзала площадът пред гарата; остановйться на ~и спра на площада 2 площ; в СССР леса занимают большую ~ь в Съвет- ския съюз горите заемат голяма площ 3 мат. лице, площ; ~ь треугольника, круга лице на триъгълник, на кръг <£> Красная ~ь Червеният площад плуг, -а, мн. -й, -бв м плуг; пахать зёмлю ~ом ора земята с плуг плыть, плыв | у, -ёшь, -ут, мин. плыл, плыла, плыл | о,-и несв. (ср. плавать) плувам, плавам; ~ иа спинё плувам по гръб; мальчик плывёт к берегу момчето плува към брега; по рекё плыл пароход по реката плуваше параход; ~ на лод- ке плувам с лодка плюс, -а м (против, мйнус) плюс; два ~ три равно пятй две плюс три е равно на пет; сегодня на улице жарко, ~ двадцать пять градусов днес навън е горещо, 25 градуса над нула- та пляж, -а м плаж; морской ~ морски плаж; загорать на ~е пека се на плажа по предлог I с дат. п. 1 (где?, по чему?— повърхност, място, граница} по. из; идтй по улице вървя по улицата; холить по комнате ходя из стаята; плыть по рекё, по морю плувам по реката, по море; гулять по лесу разхождам се из гората; гладить по головё милвам по глава- та; летать по воздуху летя по въздуха; идтй по слёду звёря вървя по дирите на звяра; ударить по плечу ударя по рамото 2 (със същ. в мн. ч. где?— място. куда?— посока) по; сидёть по своим местам седим по местата си; ходйть по магазйнам ходя по магазините; пазарувам; ёздить по странё пътувам из страната; разой- тись по домам разотидем се по домовете (си); разместйть кнйги по полкам размести книгите по рафтовете 3 (по чему?— вид дейност) по; занятия по фйзике занятия по физика; специа- лйст по математике специалист по математика; учёбник по русскому языку учебник по руски език 4 (как?— начин) по, според, съгласно; работать по плану работя по план; поступать по закону постъпвам според закона; одеваться по моде обличай се по модата; приёхать по при- глашёнию дойда по покана 5 (почему?— при- чина) по; поради, вследствие на, по причина на; отсутствовать по болёзни отсъствувам по бо- леет; дёлать что по необходймости правя нещо по необходимост 6 (как?, с помощта на какво?— начин) по; передавать по радио предавам по радиото; показывать по телевйдению показвам по телевизията; говорйть по телефону говоря по телефона; послать дёньги по почте изпратя пари (те) по пощата 7 (качество, свойство) по; врач по профёссии по професия лекар; товарищ по школе другар от училище; хороший по ка- честву качествен; по фамйлии Иванов по фа- милия Иванов 8 (със същ. в мн. ч.— време) по, в; работать по целым дням работя по цели дни; отдыхать по воскресёньям почивам в неделя 9 (по сколько?— разпределение) по; дать дётям по яблоку дам на децата по една ябълка; каж- дый ученйк получйл по кнйге всеки ученик полу- чи по една книга 10 (с думите скучать, тоска ит. н.) по, за; тоска по рбдиие тъга по родината; скучать по дётям тъгувам за децата II (с числ.) по; с вин. п.: по два (две), по три, по че- тыре, по двёсти, по трйета, по четыреста по 2, 3, 4, 200, 300, 400; с дат. п.: по одному (одной), по пятй, по шести..., по двадцатй по 1,5, 6..., 20; по пятисот, по шестисот, по семисот, по девяти- сот, по полтора, по полторы по 500, 600, 700, 900, по един и половина, по една и половина III (с вин. п.— граница, предел) до; косы по пояс плитки до кръета; стоять по колено в водё стоя до колене във водата; прочитать кнйгу с первой по пятую главу прочета книгата от първа до пета глава включително IV (с предл. п. когда?, после чего?— време) след; по оконча- нии института след завършването на института побёд|| а, -ы ж победа; День Побёды Денят на победата; добйться ~ы в игрё спечеля по- беда в играта победйтел|| ь, -я м победител; оказаться ~ем изляза (стана) победител; ~и в социалистй- ческом соревновании победители в социалисти- ческого съревнование побед|| йть (/ л. ед. ч. не се употр.), -йшь, ят се. (несв. побеждать) 1 кого в чём победи; ~йть врага в бою победи противника в боя; ~йть в социалистйческом соревновании спе- 168
ПОБ челя социалистического съревнование 2 что на- двия; — йть болезнь надвия болестта побе|| жать, -гу, -жйшь, -гут св. затичам (се), побягна; человек шёл медленно, потом — жал човекът вървеше бавно, после се затича; соба- ка —жала за хозяином кучето побягна след стопанина си побежда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. побе- дйть) 1 кого в чём побеждавам; —ть врага побеждавам врага 2 что надвивам; —ть страх надвивам страха поберёжь|| е, -я, мн. -я, поберёж | ий, -ьям с крайбрежие, бряг; морское — е морски бряг; жить на — е Чёрного моря живея на черномор- ского крайбрежие поблагодарЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. бла- годарйть) кого-что благодаря; — йть кого за внимание, за подарок благодаря на някого за вниманието, за подаръка; — йть кого от всего сердца благодаря на някого от все сърце побледнёЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. блед- неть) пребледнея, побледнея; —ть от страха, от волнения пребледнея от страх, от вълнение; после болезни он похудел и — л след боледуване- тотой отслабна и побледня; лицо его —ло лице- то му побледня побрйться, побрё | юсь, -ешься, -ются св. (неСв. брйться) обръсна се; ~ в парикмахерской обръсна се в бръснарница(та) побыва|| ть, -ю, -ешь, -ют св. посети; —ть в родном городе посети родния си град; —ть у сестры посети сестра си; —ть во многих теа- трах посети много театри; она —ла за гранй- цей ти е ходила в чужбина повал|| йть, -ю, повал | ишь, -ят св. (несв. валйть) кого-что повали, съборя; —йть про- тивника повали противника повар, -а, мн. -а, -ов м готвач; работать — ом в столовой работя като готвач в стол(а) по-вашему нареч. според вас поведёни|| е, -я с поведение, държание; хо- рошее, плохое — е добро, лошо държание; со- блюдать правила — я спазвам правилата за по- ведение повелйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые повелителен; заповеден, заповеднически; — ый тон заповед- нически тон — ая форма глагола грам. по- велителна (заповедна) форма на глагола повёр|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. вёрить) 1 кому-чему повярвам; вы мне — или, и я вас не обману вие ми повярвахте и аз няма да ви излъжа; —ить сообщению повярвам на съобще- нието 2 в кого-во что повярвам; —ить в успех повярвам в успеха поверн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. повора- чивать) 1 кого-что обърна; —уть больного на другой бок обърна болния на другата (му) страна; он ответил, не —ув головы той отговори, без да си обърне главата; —уть ключ в замкё пов п завъртя ключа в ключалката 2 кого-что и без доп. завия, променя посоката; —уть за угол завия зад ъгъла; —уть лодку к бёрегу насоча лодката към брега поверн|| уться, -усь, -ёшься, -утся св. (несв. поворачиваться) обърна се; —уться лицом к товарищу обърна се с лице към другаря си повёрхност|| ь, -и ж повърхност; гладкая —ь стекла гладка повърхност на стъклото; на —и землй на повърхността на земята; чайки летают у самой —и воды чайките кръжат над самата повърхност на водата; подводная лодка пока- залась над —ью моря подводницата се показа над повърхността на морето повё|| сить, -шу, -сишь, -сят св. (несв. вёшать) 1 что закаЧа, окача; простра (пране)', —сить на окна шторы окача на прозорците пердета; —сьте пальто в шкаф сложете палтото си в гар- дероба 2 кого обеся (екзекутирам) по-вйдимому вметн. д. изглежда; —, урожай в этом году будет хороший изглежда реколтата тази година ще бъде добра повлияН ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. влиять) на кого-что повлияй; —ть иа события повлияй върху събитията повод, -а, мн. -ы, -ов м повод; смеяться по любому —у смея се по всеки повод; найтй — для ссоры намеря повод за скарване; рассер- дйться без всякого —а разсърдя се без повод поворачива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. по- вернуть) 1 кого-что обръщам; он ответил, не — я головы той отговори, без да си обръща гла- вата; —ть ключ в замкё завъртвам ключа в ключалката 2 кого-что и без доп. завивам, про- меням посоката; —ть направо завивам на- дясно поворачива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. повернуться) обръщам се; —ться назад, спиной к двёри обръщам се назад, с гръб към вратата поворот, -ам 1 обръщане; — ключа обръщане на ключа; — головы обръщане на главата 2 завой; автомобйль дёлает — автомобилът прави завой; из-за —а показалась машйна на завоя се показа кола повреждёни|| е, -я с повреда; найтй —е в автомобйле открия повреда(та) в автомобила; исправить —е отстрани повредата повторении е, -я с 1 повтаряне; —е болёзни повтаряне на болестта 2 преговаряне; преговор; —е урока преговор на урока повторЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. повто- рять) что 1 повтори; —йть просьбу повтори молбата си; — йте, что вы сказали повторете какво казахте 2 повтори, преговоря; —йть к экзамену правила грамматики преговоря за изпита граматичните правила повторЦ йться, -йтся, -ятся св. (несв. повто- ряться) повтори се; болёзнь —йлась болестта 169
пов под се повтори; стук в дверь —идея чукането на вра- тата се повтори повтори|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. повто- рить) что 1 повтарям; ~ть ошибки повтарям грешките 2 повтарям, преговарям; ~ть урок преговарям урока повторя|| ться, -ется, -ются несв. (св. повто- риться) повтаря се повы|| сить, -шу, -сишь, -сят св. (несв. повы- шать) что (против, понизить) повита; ~сить урожай, производительность труда повиша до- бива, производителността на труда повыс|| йться, -ится, -ятся св. (несв. повы- шаться; против, понизиться) повиши се; тем- пература ~илась температурата се повиши; ~ились темпы развития производства повиши- ха се темповете на развитие на производството повыша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. повы- сить) что (против, понижать) повишавам; —ть требования, культурный уровень повишавам изискванията, културното равнище повыша|| ться, -ется, -ются несв. (св. повы- ситься; против, понижаться) повишава се; после дождей ~ется уровень воды в реке след дъждовете се повишава нивото на водата в ре- ката повышении е, -я с (против, понижение) по- вишаване, повишение; ~е температуры пови- шаване на температурата; ~е требований к учащимся повишаване на изискванията към учащите се погасить, погашу, погас | ишь, -ят св. (несв. гасить) что (против, зажечь) загася, изгася; ~ огонь, лампу изгася огъня. лампата погас|| нуть, -нет, -нут, мин. погас, -ла, -ло, -ли св. (несв. гаснуть) загасне, угасне; лампа ~ла лампата угасна погиба|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. погибнуть) загивам; ~ть на войне загивам на война; зимой много растений ~ет от холода през зи- мата много растения загиват от студа погйбП нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. погиб, -ла, -ло, -ли св. (несв. погибать) загина погла|| дить, -жу, -дишь, -дят св. (несв. гла- дить I) кого-что погладя, погаля, помилвам; ~дить кошку погаля котката погля|| деть, -жу, -дишь, -дят св. (несв. гля- деть) погледна; погледам; ~дёть в окно по- гледна през прозореца поговорН йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. гово- рйть във 2 знач.) поговори, поприказвам; ~йть о делах, о погоде поговори за работата, за вре- мето; мне нужно с вами ~йть трябва да пого- вори с вас пог6д|| а, -ы ж (не бъркай с время) време; пасмурная ~а мрачно време; перемена ~ы промина на времето; сегодня хорошая ~а днес времето е хубаво; всё лето стояла жаркая ~а (през) цялото лято времето беше горещо погружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. погру- зить) кого-что во что потапям; ~ть вёсла в воду потапям греблата във водата погружа|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. погрузйться) во что 1 също без доп. потапям се; ~ться в воду потапям се във водата; под- водная лодка медленно ~ется подводницата бавно се потапя 2 потъвам; ~ться в сон потъвам в сън погру|| зйть I, -жу, погруз | ишь, -ят св. (несв. грузйть) кого-что натоваря; ~зйть вещи на машйну натоваря багажа в колата погру|| зйть II, -жу, -зйшь, -зят св. (несв. погружать) кого-что во что потопи погру|| зйться, -жусь, -зйшься, -зятся св. (несв. погружаться) во что 1 също без доп. по- топи се; он ~зйлся в воду той се потопи във водата; колёса машйны ~зйлись в грязь коле- лата на колата затънаха в калта 2 потъна; дом ~зйлся в темноту къщата потъна в тъмни- на под, подо (например: подо всеми, подо льдом, подо мной) предлог I с вин. и твор. п. 1 (с вин. п. куда?— посока, с твор. п. где?— място) под; машйна въехала ~ мост колата влезе под моста; стоять ~ мостом стоя под моста; поставить чемодан ~ стол сложа куфара под масата; собака сидйт ~ столом кучето е под масата; стоять ~ деревом стоя под дървото 2 (близост до нещо) край, до; поехать на дачу ~ Ленинград замина на вилата край Ленинград; жить — Москвой живея край Москва; дерево растёт ~ окном дървото расте до прозореца; дом стоит ~ горой къщата се намира в подно- жието на планината 3 (положение, състояние) под; попасть ~ дождь заваля (ме) дъжд; бе- жать домой ~ дождём тичам в къщи под дъжда; поля — снегом полита са покрити със сняг; он находится ~ влиянием друга той е под влия- ние на приятеля си II (с вин. п. когда?— време) срещу, в навечерието на; в ночь ~ Новый год вечерта срещу Нова година; ~ утро пошёл снег на разсъмване заваля сняг 2 (подо что?, как?— съпровод) под, в съпровод; петь ~ гитару пей в съпровод на китара; танцевать ~ звуки ор- кестра танцувам под звуците на оркестъра; спать ~ шум дождя спя, приспиван от шума на дъжда III с твор. п. I (признак, свойство) под, с; пароход — советским флагом параход със съветски флаг; жить ~ чужой фамилией живея под чуждо име 2 (почему?, в результате чего?— причина) под; лёд тает ~ действием тепла ледът се топи под действието на топлината; ветки на- клонйлись ~ тяжестью плодов клоните се наве- доха под тежестта на плодовете подавать, пода|ю, -ёшь, -ют несв. (св. по- дать) 1 кого-что (по)давам; ~ больному ле- карство давам на болния лекарство (то) 2 что подавай, сервирам; ~ обед сервирам обид 3 что 170
под под давам; докарвам; композирам; туристам подают автобус за туристите идва автобус 4 что пода- вай; ~ заявление подавай молба (} ~ при- мер кому давам пример на някого подавляющ!! ий, -ая, -ее, -ие (често с думата большинство) преобладаваш; избрать кого ~им большинством голосов изберем някого с преоб- ладаващо мнозинство подарН йть, -ю, подар | ишь, -ят св. (несв. да- рить) кого-что кому-чему подари; ~йть дочери куклу подари на дъщеря си кукла подарЦ ок, -ка м подарък; сделать ~ок под- руге направя на приятелката си подарък; полу- чить много —ков ко дню рождения получа мно- го подаръци за рождения си ден пода|| ть, -м, -шь, -ст, подад|йм, -йте, -ут, мин. подал, подала, подал | о, -и св. (несв. по- давать) 1 кого-что (по)дам; ~ть женщине пальто подам на жената палтото; ~й мне, по- жалуйста, кнйгу со стола дай ми, моля ти се, книгата от масата 2 что подам, сервирам; ~ть чай, кофе сервирам чай, кафе; ~ть на ужин рыбу дам за вечеря риба 3 что дам; докарам; композирам; поезд уже подали влакът е вече композиран 4 что подам; —ть заявление о при- ёме в комсомол подам молба за приемане в ком- сомола £> ~ть голос обадя се; ~ть руку кому подам ръка на някого подбираЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. подо- брать) кого-что 1 събирам, вдигам от земята; ~ть с полу игрушки вдигам от пода играчките 2 избирам, подбирам; ~ть ключ к замку избирам ключ за бравата подбор6д|| ок, -ка м (не бъркай с борода) брада, брадичка; двойной ~ок двойна брадичка подвал, -а м мазе, зимник, изба; сутерен; глу- бокий ~ дълбоко мазе; спустйться в ~ сляза в мазето; хранйть картофель в ~е държа карто- фите в мазето подвергаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под- вергнуть) кого-что чему подлагам, излагай; ~ть больного осмотру подлагам болния на преглед; ~ть статью крйтике подлагам статия- та на критика подвергав ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. подвергнуться) чему подлагам се; ~ться опас- ности подлагам се на опасност подвёрг|| нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. под- верг, -ла, -ло, -лн св. (несв. подвергать) кого- что чему подложа, изложа; ~нуть свою жизнь опасности изложа живота си на опасност подверг!! нуться, -нусь, -нешься, -нутся, мин. подверг | ся, -лась, -лось, -лись св. (несв. под- вергаться) чему подложа се подвиг, -а м подвиг; воинский, трудовой ~ войнишки, трудов подвиг; совершйть ~ на вой- не извърша подвиг през войната подвбднЦ ый, -ая, -ое, -ые подводом; ~ый камень подводен камък; ~ые растения подвод - ни растения; ~ая охота подводен лов О ~ая лодка подводница подготавливаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под- готовить) кого-что подготвям; ~ть урок, доклад подготвям урок, доклад; ~ть кадры подготвям кадри подготавливаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. подготовиться) к чему подготвям се; ~ться к севу подготвям се за сеитба подготовЦ ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. под- готавливать) кого-что подготвя подготовЦ иться, -ЛЮСЬ, -ишься, -ятся св. (несв. подготавливаться) к чему подготвя се подготовки а, -и ж подготвяне; подготовка; ~а машйны к поездке подготвяне на колата за пътуване; ~а доклада изготвяне на доклад(а); заниматься ~ой к соревнованиям подготвям се за състезанията поддержЦ ать, -у, подцёрж | ишь, -ат св. (несв. поддерживать) 1 кого-что поддържа, подкрепя; ~ать раненого подкрепя ранения; ~ать това- рища в беде поддържа другаря си в беда 2 что поддържа; ~ать разговор поддържа разговор поддёрживаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св под- держать) 1 кого-что поддържам, подкрепим; ~ть кого за руку, за плечи подкрепим някого за ръката, за раменете; ~ть друга советом под- държам приятеля си със съвет; ~ть чьё пред- ложение подкрепим нечие предложение 2 что поддържам; ~ть перепйску, знакомство под- държам кореспонденция, познанство поддёржк|| а, -и ж поддръжка, подкрепа; оказывать друг другу ~у оказваме си подкрепа подел|| йться, -юсь, подёл | ишься, -ятся св. (несв. делйться във 2 знач.) чем с кем споделя; — йться с другом впечатлениями споделя впе- чатленията с приятеля си поджарЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. жарить) что изпържа, запържа; ~ить мясо на сково- роде изпържа месото в тигана поджечь, подож | гу, -жёшь, -гут, мин. под- жёг, подожгл | а, -б, -й св. (несв. поджигать) что подпаля; — сарай подпали плевнята поджигаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под- жечь) что подпалвам; ~ть дрова подпалвам дървата подзёмнЦ ый, -ая, -ое, -ые подземен; ~ый взрыв подземен взрив; ~ые толчки подземни трусове; ~ый переход подлез подлежащЦ ее, -его с грам. подлог подлиннЦ ый, -ая, -ое, -ые; пбдлин|ен, -на, -но, -ны 1 оригинален; ~ый документ оригина- лен документ; на выставке мы вйдели —ые ра- боты художника и копии с них на изложбата видяхме оригинални работи на художника и техни(те) копия 2 (само пълн. ф.) истински, същински; он ~ый учёный той е истински учен поднимаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под- нять) 1 кого-что (против, опускать в 1 знач.) 17[
под вдигам; ~ть тяжёлый ящик вдигам тежък сандък; ~ть и опускать руки вдигам и свалям ръце 2 что (против, опускать във 2 знач.) вди- гам; ~ть голову вдигам глава 3 что (по) вдигам, повишавам; ~ть производительность труда повишавам производителността на труда 4 что вдигам, започвам; ~ть восстание вдигам въста- ние поднима|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. подняться) 1 (против, спускаться) изкачвам се; ~ться по лестнице, на лифте изкачвам се по стълбата, с асансьор 2 изгрявам; лётом солнце ~ется рано през лятото слънцето изгрява рано 3 ставам, изправям се; ~ться со стула ставам от стола 4 (против, опускаться в 3 знач.) вди- гам се; над дорогой ~лась пыль над пътя се вди- гаше прах 5 (само 3 л.) покачва се; у больно- го ~ется температура болният вдига темпе- ратура 6 (само 3 л.) започва; на море ~ется буря в морето започва буря поднять, подниму, поднйм|ешь, -ут, мин. поднял, подняла, поднял)о, -и св. (несв. под- нимать) 1 кого-что (против, опустить в 1 знач.) вдигна; ~ что с земли вдигна нещо от земята; ~ чемодан'и внести в вагон вдигна куфара и го внеса във вагона; ~ ребёнка на руки вдигна детето на ръце; ~ мяч над головой вдигна топ- ката над главата си; ~ занавес вдигна завеса- та; ~ крышку рояля вдигна капака на рояла 2 что (против, опустить във 2 знач.) вдигна; ~ глаза вдигна очи 3 что (по) вдигна, повиша; ~ производительность труда повиша произво- дителността на труда 4 что вдигна, започна; ~ тревогу вдигна тревога; дети подняли крик и шум децата вдигнаха врява подняться, поднимусь, поднйм | ешься, -утся, мин. поднялся, поднял | ась, -ось, -йсь св. (несв. подниматься) 1 (против, спустйться) (из) кача се; ~ на крышу изкача се на покрива 2 изгрея; луна уже поднялась луната вече изгря 3 стана, изправя се; все поднялйсь с мест всички стана- ха от местата си 4 (против, опустйться в 3 знач.) вдигна се; самолёты поднялйсь в воздух само- летите се издигнаха във въздуха 5 (само 3 л.) покачи се; у больного поднялась температура болният вдигна температура 6 (само 3 л.) за- почне; поднялся ветер излезе вятър подо вж. под подобн|| ый, -ая, -ое, -ые подобен; я уже встречал ~ых людей срещал съм подобии хо- ра; ~ое чувство он испытал давно подобно чув- ство той беше изпитал отдавна О и тому ~ое (и т. п.) и тем подобии (и под.); и тъй нататък (и т. н.); в магазйне продают бумагу, каранда- ши, ручки и т. п. в магазина продават хартия, моливи, писалки и т. и.; ничего ~ого нищо по- добно подобрать, подбер | у, -ёшь, -ут, мин. подобрал, подобрала, подобрал | о, -и св. (несв. подбирать) под кого-что 1 събера, вдигна от земята; — с полу игрушки вдигна играчките от земята 2 избера, подбера; ~ несколько интересных книг подбера няколко интересна книги; ~ людей для похода подбера хора за поход подожд|| ать, -у, -ёшь, -ут, мин. подождал, подождала, подождал | о, -и св. кого-что, чего и без доп. почакам; ~ать товарища почакам другаря си; поезд опаздывает, вам придётся ~ать влакът закъснява, (ще) трябва да поча- кате подозревав ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что в чём подозирам; ~ть кого в измене подозирам някого в измяна подозрении е, -я с подозрение; ~е в убййстве подозрение в убийство; вызывать —е предизвик- вам подозрение подозрйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые; подозри- телен, подозрйтельн | а, -о, -ы подозрителен; ~ый человек подозрителен човек; ~ый посту- пок подозрителна постъпка подой|| тй, -ду, -дёшь, -дут, мин. подош | ёл, -ла, -лб, -лй св. (несв. подходйть) 1 к кому-чему (против, отойтй в 1 знач.) приближа се, дойда по-близо; ~тй к окну приближа се до прозо- реца; подошёл незнакомый человек приближи се непознат човек 2 к чему (против, отойтй във 2 знач.) наближа, приближа се; к берегу подошла лодка към брега се приближи лодка 3 к чему отнеса се; серьёзно ~тй к делу сериоз- но се отнеса към работата 4 кому, к чему стане, прилегне; пальто мне подошло палтото ми стана подбшв|| а, -ы ж подметка; кожаная, резй- новая ~а кожена, гумена подметка; туфли на толстой ~е обувки с дебела подметка подпи|| сать, -шу, подпйш|ешь, -ут св. (несв. подпйсывать) что подпиши; ~сать договор, при- каз подпиша договор, заповед подпйсыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под- писать) что подписвам; ~ть документы подпи- свам документи пбдпис|| ь, -и ж подпис; неразборчивая ~ь нечетлив подпис; ставить ~ь слагам подпис подража|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кому-чему подражавам, имитирам; ~ть пению птиц имити- рам пеенето на птиците; ~ть известному ар- тисту подражавам на известния артист подробно нареч. подробно; ~ рассказать о своей жйзни разкажа подробно за своя живот подробности ь, -и ж (обикн. мн.) подробност; рассказать содержание кнйги со всеми ~ями разкажа съдържанието на книгата със всички подробности подробн|| ый, -ая, -ое, -ые; подрбб|ен, -на, -но, -ны подробен; ~ый отчёт подробен отчет; составить ~ый план доклада съставя подробен план на доклада подруг|| а, -и ж приятелка, другарка; ~а детства приятелка от детинство; ~и по школе, 172
под ПОЕ П по институту приятелки от училище, от инсти- тута подтверН дйть, -жу, -дйшь, -дят св. (несв. подтверждать) что потвърдя; он ~дйл, что при- дёт завтра той потвърди, че ще дойде утре подтвержда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под- твердйть) что потвърждавам; ~ть чьи слова потвърждавам нечии думи; исключения ~ют правило изключенията потвърждават прави- лото подума|| ть, -ю, -ешь,' -ют св. (несв. думать в 1 знач.) о ком-чём, над чем и без доп. помисля; ~ть о будущем помисля за бъдещето; ~ть о детях помисля за децата подушк|| а, -и, мн. подуш|ки, -ек, -кам ж възглавница подход, -а м 1 приближаване, наближаване 2 подстъп; удобный ~ к реке удобен подстъп към реката 3 подход; правильный ~ к делу пра- вилен подход към работата; найти ~ к своим ученикам намеря подход към учениците си подходить, подхожу, подход | ишь, -ят несв. (св. подойти) 1 к кому-чему (против, отходить в 1 знач.) приближавам се; ~ к школе, к товарищам приближавам се към училището, към другарите си 2 к чему (против, отходить във 2 знач.) наближавам, приближавам се; поезд подходит к станции влакът наближава гарата 3 к чему отнасям се, подхождам; серьёзно ~ к делу сернозно се отнасям към работата 4 кому, к чему става, приляга; подхожда, отива (ми); костюм мне не подходит, он мне велик костюмът не ми става, голям ми е; этот ключ подходит к замку този ключ става за бра- вата подходящ|| ий, -ая, -ее, -ие подходящ; ждать ~его случая чакам подходящ случай; пору- чйть работу ~ему человеку възложа работата на подходящ човек подчёркива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. под- черкнуть) что подчертавам; ~ть слова крас- ным карандашом подчертавам думите с червен молив; ~ть значение социалистического сорев- нования подчертавам значението на социали- стического съревнование подчерки!! уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. под- чёркивать) что подпертая; ~уть строку под- пертая реда (един ред) подчинЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. подчи- нять) кого-что кому-чему подчини; ~йть кого своему влиянию подчини някого на своето влияние подчинЦ йться, -юсь, -йшься, -ятся св. inece. подчиняться) кому-чему подчини се; ~йться приказу подчини се на заповедта подчиняЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. подчи- нить) кого-что кому-чему .подчинявам; — ть чувства разуму подчинявам чувствата на разу- ма; ~ть лйчные интересы общественным под- чинявам личните (си) интереси на обществените подчиняЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. подчинйться) кому-чему подчинявам се; —ться законам подчинявам се на законите подъезд, -а м вход; такси остановйлось у ~а таксито спря до входа подъезжа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. подъе- хать) к кому-чему пристигам, приближавам се (с превозно средство)', ~ть к городу прибли- жавам се към града подъём, -а м 1 (против, спуск) (по)вднгане, издигане; изкачване; ~ груза, флага вдигане на товар(а), на знаме(то); устать при ~е в гору умори се при изкачването 2 (на)нагор- нище, стръмнина; крутой ~ стръмно нанагор- нище 3 полем, издигане, напредък; промыш- ленный, экономический ~ промишлен, иконо- мически полем; ~ производства, науки подем на производството, на науката 4 подем, въо- душевление; испытывать творческий ~ изпит- вам творчески подем; играть на сцене с ~ом играя на сцената с въодушевление подъёЦ хать, -ду, -дешь, -дут св. (несв. подъезжать) к кому-чему пристигна, приближа се (с превозно средство)', ~хать к дому, к остановке приближа се към къщи, към спир- ката поезд, -а, мн. -а, -бв м влак; скорый ~ бърз влак; расписание ~бв разписанието на вла- ковете; сесть в (на) ~ капа се на влака; ехать ~ом (на поезде) пътувам с влак; ~ ушёл влакът замина; ~ прибывает через пять минут влакът пристига след 5 минути поёздк|| а, -и, мн. поезд |ки, -ок, -кам ж отиване, пътуване, излет, екскурзия; ~а в Москву, на дачу отиване в Москва, на вилата; ~а по стране, за границу пътуване из стра- ната, в чужбина; ~а за город излет извън града; совершить дальнюю ~у направя далечно пътешествие поесть, поём, поёшь, поёст, поед | йм, -йте, -ят, мин. поёл, поёл | а, -о, -и св. (несв. есть) чего и без доп. (по)хапна; нахраня се; ~ супу хапна супа; ~ перед уходом из дома похапна прели да изляза; я ужё поёл вече се нахраних поёхать, поёд|у, -ешь, -ут св. тръгна, замина. отпътувам (с превозно средство); ~ в Москву иа поезде замина за Москва с влак; ~ в дом отдыха, на экскурсию, за гранйцу замина за почивна станция, на екскурзия, в чужбина; ~ на недёлю к родным замина за една сед- мица при роднини(те си) 173
пож поз пожалё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. жалеть) 1 кого-что съжаля; ~ть сироту съжаля сира- чето 2 о чём и със съюз что съжаля; он ~л, что не пошёл в театр той съжали, че не отиде на театър; ты ещё ~ешь об этом ще съжаляваш за това 3 что и чего досвидее (ми) (се); он ~л деньги (денег) досвидя му се за парите пожал|| оваться, -уюсь, -уешься, -уются св. (несв. жаловаться) на кого-что 1 също със съюз что оплача се; больной ~овался врачу на плохой сон болният се оплака на лекаря от безсъние 2 подам жалба, оплача се; —овать- ся в суд подам жалба в съда пожалуйста частица моля (ви се); заповя- дайте; извините, ~ извинете, моля; ~, закрой окно моля те, затвори прозореца; скажите, ~, как пройтй к вокзалу моля ви се, как да стигна до гарата?; садитесь, ~ седнете, моля; можно мне взять эту кнйгу?—~ мога ли да взема тази книга?— заповядайте пожар, -а м пожар; лесной — горски пожар; вспыхнул — избухна пожар; в доме вознйк ~ в къщата избухна пожар; тушить — гася по- жар(а) пожать, пожм | у, -ёшь, -ут св. (несв. жать в 1 знач. и пожимать) что стисна; ~ руку кому ръкувам се, стисна ръката на някого; — друг другу рукн стиснем си ръцете (} ~ пле- чами вдигна (свия) рамене пожелани|| е, -я с пожелание; новогодние ~я новогодишни пожелания; ~е счастья, успеха пожелание за щастие, за успех пожела|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. желать) 1 чего, с инф. и със съюз чтобы пожелая, поискам; я не ~л его вйдеть не пожелах да го видя 2 кому чего и с инф. пожелая; ~ть кому здоровья, счастья, успехов пожелая на някого здраве, щастие, успехи пожёртв|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. жертвовать) кем-чем пожертвувам; ~ овать свойми интересами, своей жйзнью пожертву- вам интересите си, живота си пожил|| бй, -ая, -бе, -ые (не бъркай с взрос- лый в 1 знач.) възрастен, човек в напреднала възраст; ~6й человёк възрастен човек пожима|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пожать) что стискам; ~ть друг другу руки стискаме ръцете си <0>~ть плечами вдигам (свивам) ра- мене позаббП тйться, -чусь, -тйшься, -тятся св. (несв. заботиться) о ком-чём погрижа се; ~титься об отцё погрижа се за баща си позавйд|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. завйдовать) кому-чему завидя; ~овать успё- хам завидя на нечии успехи позавтрака|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. завтракать) закуся (сутрин); ~в, он ушёл на работу (след) като закуси, той отиде на ра- бота позавчера нареч. завчера, онзи ден; это случйлось ~ това се случи завчера позвать, позов|у, -ёшь, -ут, мин. позвал, позвала, позвал | о, -и св. (несв. звать в 1 знач.) кого повикам; поканя; ~ к телефону повикам на телефона; ~ знакомых в театр поканя позна- тите си на театър позвблЦ ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. позво- лять) кому что и с инф. позволя; ~ьте мне уйтй позволете ми да си (от)ида; дела не ~или ему уёхать работата не му позволи да замине позволя!! ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. позво- лить) кому что и с инф. позволявам; мать не ~ет дётям гулять вёчером майката не позво- лява на децата да се разхождат вечер позвон|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. звонйть) 1 позвъня; кто-то ~йл в дверь някой позвъни на вратата 2 обадя се, потърся по телефона, телефонирам; ~йте мне сегодня вёчером обадете ми се довечера п6здн|| ий, -яя, -ее, -ие (против, ранний) 1 късен; ~ий вёчер късна вечер; с ранней весны до ~ей осени от ранна пролет до късна есен; вернуться домой ~ей ночью върна се в къщи късно през нощта 2 късен, закъснял; ~ий гость късен гост; ~яя любовь закъсняла любов; ~ий урожай закъсняла реколта; в этом году была ~яя весна тази година пролетта закъсня поздно, сравн. ст. позднёе и позже (против. рано) 1 нареч. късно; поезд отправляется ~ вёчером влакът тръгва късно вечерта; ~ про- сыпаться, вставать, ложйться късно се събуж- дам, ставам, лягам; отёц возвратйлся с рабо- ты ~ бащата се върна от работа късно 2 безл. като сказ, късно е; ужё пора ло- жйться спать вече е късно. време е да (си) лягаме поздорбва|| ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. здороваться) поздравя (се); дёти —лись с учительницей децата поздравиха учителка- та; ~ться за руку ръкувам се поздрав|| нть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. поздравлять) кого с чем поздравя, честитя; — кого с праздником честитя на някого празника поздравлёни|| е, -я с 1 поздравяване 2 позд- равление, честитка поздравля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. поздравить) кого с чем поздравявам, честитя; ~ кого с днём рождёния честитя на някого рождения ден позже неизм. 1 сравн. ст. на поздно по- късно; мы увйдимся ~, сейчас нет врёмени ще се видим по-късно, сега няма време 2 нареч. после; ~ я расскажу вам о себё после ще ви разкажа за себе си позйци|| я. -и ж I позиция, разположение; занять удобную ~ю заема удобна позиция; захватйть ~и врага завладей вражеските 174
поз пок п позиции 2 позиция, становище; изложить свою ~ю изложа становището си; оставаться на прежних ~ях оставам на предишните (си) позиции познакбмЦ йться, -люсь, -ишься, -ятся св. (несв. знакомиться) с кем-чем и без доп. запозная се; они ~ились в экспедиции те се запознаха в експедицията; ~йться с усло- виями жизни, с новой книгой запозная се с условията за живот, с новата книга позбрн|| ый, -ая, -ое, -ые; позор (ен, -на, -но, -ны позорен; ~ый поступок позорна постъпка; ~ая ложь позорна лъжа; —ое отступление позорно отстъпление пбиск|| и, -ов мн. търсене, издирване; после долгих ~ов мы нашли нужный дом след дълго търсене намерихме нужната къща; ~и редкой книги търсене на рядка книга поить, пою, поишь, поят несв. (св. напоить) кого чем поя, напоявам, давам да пие; ~ ре- бёнка давам на детето да пие; ~ больного с ложки давам на болния да пие с лъжица пойма!! ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. ловить) кого-что хвана, уловя; кошка ~ла мышь котката хвана мишка (та); ~ть крупную рыбу уловя голяма риба пойти, пойд | у, -ёшь, -ут, мин. пош | ёл, -ла, -лб, -ли св. 1 тръгна; ~ по дороге тръгна по пътя; поезд пойдёт без остановок влакът е експресен 2 отида, тръгна; ~ на работу отида на работа 3 (само 3 л.) започне да излиза, да изтича, да се разнася; из трубы пошёл дым от комина започна да излиза дим 4 (само 3 л.) мине, простре се; граница пойдёт по реке границата ще мине по реката 5 (само 3 л.) започне (да тече, да минава); пошла вторая неделя каникул започна втората седмица от ваканцията 6 (само 3 л.) (по)тръгне; работа пошла хорошо работата (по)тръгна добре 7 {само 3 л.) завали; пошёл дождь, снег заваля дъжд, сняг 8 (само 3 л.) дава се, изпълиява се; скоро пойдёт новый фильм скоро ще дават нов филм 9 (само 3 л.) кому стане; отива, прилича; это платье тебе не пойдёт тази рокля няма да ти отива пока 1 нареч. засега, временно; подожди ~ здесь почакай засега тук 2 нареч. зассга, още; он ~ ещё учится той още се учи; ~ ещё мы ничего не знаем об этом засега още нищо не знаем за това 3 съюз докато; ~ шёл дождь, мы сидели дома докато валеше (дъжд), бяхмс в къщи; он шёл, ~ не устал той вървя, докато не се умори Одо тех пор, ~ докато; он говорил до тех пор, ~ его не прервали той говори докато не го прекъснаха пока|| зать, -жу, покаж | ешь, -ут св. (несв. показывать) 1 кого-что покажа; ~зать ту- ристам город покажа на туристите града; ~зать ребёнка врачу завела детето на лекар; термометр ~зал десять градусов мороза тер- мометърът показа 10 градуса студ 2 на ко- го-что посоча; ~зать глазами на стул посоча с очи стол (а) 3 что и със съюзи покажа, обясня; ~жйте, пожалуйста, как пройти к вокзалу покажете (ми) моля как да стигна до гарата; мне ~зали, как работает машина показаха ми как работи машината 4 что пока- жа, прояви; ~зать хорошие знания прояви добри познания 5 что прожектирам; нам пока- жут новый фильм ще ни прожектират нов филм пока|| заться I, -жусь, покаж | ешься, -утся св. (несв. казаться) кем-чем и каким сторя се; вода ~залась ему холодной водата му се стори студена пока|| заться II, -жусь, покаж | ешься, -утся св. (несв. показываться) покажа се, появя се; в дверях ~зался незнакомый человек на вратата се появи непознат човек; из-за туч ~залось солнце през облаците се показа слън- це; у неё на глазах ~зались слёзы очите й се насълзиха показыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. показать) 1 кого-что показвам; ~ть свой кни- ги товарищу показвам своите книги на другаря си; часы ~ют полночь часовникът показва полунощ 2 на кого-что посочвам; ~ть рукой на самолёт посочвам с ръка самолет(а) 3 что и със съюзи показвам, обяснявам; ~ть дорогу показвам пътя 4 что показвам, проявя- вам; не ~ть своего волнения не издавам вълнението си 5 что давам, прожектирам; в нашем кинотеатре ~ют новый фильм в нашето кино дават нов филм О не ~ть виду не давам вид, не давам да се разбере показыва|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. показаться) показвам се поко|] й, -я м покой, спокойствие; больному нужен ~й болният се нуждае от покой; в доме тишина и ~й в къщата е тихо и спо- койно; не находить себе ~я не намирам покой; оставлять/оставить кого в ~е оставям/оставя на мира, на спокойствие някого; оставь меня в ~е! остави ме на мира! поколении е, -я с поколение; молодое ~е младо поколение; люди старшего ~я хора от по-старото поколение покра|| сить, -шу, -сишь, -сят св. (несв. красить) что боядисам; —сить скамейку боя- дисам пейката покраснё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. крас- неть) почервенея, изчервя се, зачервя се; он ~л от стыда той се изчерви от срам; руки ~ли от холода ръцете (ми) се зачервиха от студа покрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. покрыть) 1 кого-что чем покривам; завивам; ~ть стол скатертью покривам масата с пок- ривка 2 (само 3 л.) что покрива, закрива; 175
пок пол п облака густо ~>от нёбо облаците плътно покри- ват небето покрыть, покрб|ю, -ешь, -ют св. (несв. покрывать) 1 кого-что чем покрия; завия 2 (само 3 л.) что покрие, закрие; снег покрыл землю снегът покри земята покупатели ь, -я м купувач; продавец вежливо обслуживает ~я продавачът вежливо обслуж- ва купувача покупательниц|| а, -ы ж купувачка покупай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. купйть) кого-что (против, продавать) купувам; ~ть продукты в магазине купувам продукти в магазина, пазарувам покупки а, -и, мн. покуп | ки, -ок, -кам ж 1 ку- пуване, покупка; ~а продуктов, книг купува- пе на продукти, на книги; делать ~и правя покупки; сдёлать ~у направя покупка 2 покупка, нещо купено; дешёвая, дорогая ~а евтина, скъпа покупка; пойти за ~ами отида да пазарувам пол I, -а, предл. о -е, на -у; мн. -ы, -бв м под; дюшеме; деревянный, каменный ~ дър- вен, каменей под; мыть, красить ~ы мия, боядисвам пода пол II, -а м пол; мужской, жёнский — мъж- ки, женски пол; лица обоего ~а липа от двата пола пол... и (пред думите, започващи с гласно или л) пол- първата част на сложни думи половин; полгбда половин година; полстакана половин чаша; полчаса половин час; пол-окна половин прозорец; пол-яблока половин ябълка; пол-листа половин лист полага|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. положиться) на кого-что разчитам, доверявам се, облягам се (на някого) ', ~ться на друзёй разчитам на приятели(те си) полдень, полудня и полдня м (против, пол- ночь) пладне; жаркий лётний ~ горещо лятно пладне; спать до полудня спя до обед пол || е, -я, мн. -я, -ёй с 1 поле; рвать цвёты в ~е бера цветя в полето; ёхать по полю (по полю) пътувам през полето; идти ~ем вървя през полето 2 поле, нива; колхозное ~е колхоз- на нива; ~я пшеницы, ржи поля, засети с пше- ница, с ръж; работать в (на) ~е работя на по- лето 3 (обикн. мн.) бялото поле (на книга, тет- радка) ; замечания на ~ях забележки на полето (на книгата) (} ~е боя (битвы, сражёния) бойно поле полев|| бй, -ая, -бе, -ые полски; ~ые растёния, цветы полски растения, цветя; ~ые работы полската работа полёзно нареч. и безл. като сказ, (против. врёдно) полезно; купаться в море очень ~ да се къпеш в морето е много полезно полёзн|| ый, -ая, -ое, -ые; полёз|.ен, -на, -но, -ны (против, вредный) полезен; ~ый совёт поле- зен съвет; ~ое растёние полезно растение; про- гулки ~ы для здоровья разходките са полезни за здравето полёт, -а м полет, летене; быстрый ~ ласточ- ки бързото летене на ластовичката; ~ на Луну полет към Луната; отправиться в ~ тръгна на полет поле|| тёть, -чу, -тишь, -тят св. полетя; излетя; ~тёть на самолёте замииа със самолет; ~тёть в космос излетя в космоса; птицы ~тёли пти- ците хвръкнаха; камень ~тёл в воду камъкът полетя във водата пблза|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (ср. ползти) пълзя; ребёнок не умёет ходить, он ещё ~ет детето не може да ходи, то още пълзи полз|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. полз, ползл|а, -о', -й несв. (ср. ползать) пълзя; муха ~ёт по стеклу мухата пълзи по стъклото поливаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. полйть) кого-что поливам; ~ть цветы, огород поливам цветята, зеленчуковата градина поликлйник|| а, -и ж поликлиника; районная, детская ~а районна, детска поликлиника; об- ратиться в ~у отида в поликлиниката; вызвать врача из ~и извикам лекар от поликлиниката полйтик|| а, -и ж полйтйка; внутренняя, виёш- няя ~а государства вътрешна, външна полити- ка на държавата; международная ~а междуна- родна политика; осуществлять ~у мйра водя мирна политика политйческ|| ий, -ая, -ое, -ие политически; ~ая дёятельность, борьба политическа дейност, борба; ~ие партии политически партии полйть, полью, поль | ёшь, -ют, мин. пблил и полйл, полила, полило и полйло, полили и полй- ли, повел, полёй св. (несв. поливать) кого-что полея; ~ улицу измия улицата полк, -а, предл. о -ё, в -у м полк; командйр ~а командир на полк (а); онй служйли в одном ~у те са служили в един полк пблк|| а, -и, мн. пол | ки, -ок, -кам ж рафт, полица, лавица; етажерка; кнйжная ~а рафт за Полка книги; ~а для посуды полица за съдове; бельё лежит в шкафу на верхней ~е бельото е в гар- дероба на горния рафт полковник, -а м полковник; получйть звание ~а получа чин полковник; приказ ~а заповед на полковника полностью нареч. напълно, изцяло. докрай; я ~ согласен с вами напълно съм съгласен с вас; ~ закончить работу окончателно завърша 176
пол пол п работата (си) ф целиком и — изцяло, напъл- ао полночь, полуночи и полночи ж {против, пол- лень) полунощ, среднощ; настала — настъпи олунощ; ложиться спать не раньше полуночи лягам си не по-рано от полунощ; вчера я вер- нулся домой к полуночи снощи се върнах в къщи гьм полунощ полн|| ый, -ая, -ое, -ые; полон, полна, полно а полно, полны и полны 1 {против, пустой) тьлен; —ый стакан воды пълна чаша с вода; театр сегодня полон днес театърът е пълен; комната полна людей стаята е пълна с хора 2 {само пълн. ф.) пълен; изчерпателен; — ый от- чёт о работе пълен отчет за работата; —ое собрание сочинений пълно събрание на съчине- «-ята; —ое среднее образование завършено сяедно образование; класс пришёл в —ом со- ставе класът дойде в пълен състав 3 (само пълн. д.) пълен; абсолютен; —ый покой пълен покой; — ая свобода пълна свобода; работать в —ую салу работя с всички сили; иметь на что —ое ц>аво имам пълно право на нещо 4 пълен, дебел; — ый мужчина пълен мъж (} —ые прилага- тельные, —ые формы прилагательных грам. гълни прилагателни, пълни форми на прилага- телните; в —ой мере напълно половйн|| а, -ы ж половина; —а яблока поло- мн ябълка; два с —ой километра два километра Половина яблока а половина; сделать —у дела свърша работата «аполовина; прошла —а лёта измина половина- та лято; обедать в —е второго обядвам в един а половина положении е, -я с 1 (место)положение, раз- оложение; географическое —е страны гео- эафско(то) положение на страната; определить ~е судна в море определи положението на ко- раба в морето 2 положение; —е руки при письме сложение (то) на ръката при писане; принять удобное —е заема удобно положение; сидеть, е меняя —я седи, без да променяй положението си 3 положение, състояние; внутреннее, эконо- вческое —е страны вътрешното, икономическс- то положение на страната; — е человека в бб- естве положението на човека в обществото казаться в трудном — и окажа се в затрудне-') ждюжение4 положение, наредба, правилник; ~е • премировании наредба за разпределяне на арипчи награди О входить/войти в чьё —е вжзам/вляза в нечие положение; выходить' вый- ав из -~я излизам/изляза от положението положительно нареч. (против, отрицательно) положително; оценить работу — оцени работата положително положйтульн|| ый, -ая, -ое, -ые (против, отри- цательный) положителен; —ый ответ положите- лен отговор; —ая характеристика положителна характеристика; —ый герой романа положи- телен герой на романа; оказывать —ое влияние на кого оказвам положително влияние върху някого положить, положу, полбж | ишь, -ат св. (несв. класть) кого-что сложа, поставя; — кнйгу на стол сложа книгата на масата; — платок в сумку сложа кърпа(та) в чантата си; — руку на плечо сложа ръка на рамото (му): — масла в кашу сложа масло в кашата О — начало чему сложа начало па neiuo: это учение поло- жило начало новому направлению в науке това учение сложи начало,то) на ново направление в науката; — конец чечу сложа край на нещо; — конец спорам сложа край на споровете; — в основу -.его сложа е основата на нещо полож йться. -усь. полбж | ншься, -атся св. (несв. полагаться чог:-ч'гс разчитам; деверя се, облегна се: —йться на свой опыт разчитам на опита си полос а. -ы. st.-. ~у д полосу, мн. полосы, полбе, -ам 1 -еэ_а. явила: райе; —а света ивица С5е*л---:г ткань с ейннмн и белыми —ами плат на сини и бели ранета 2 нвица, продълго- вато гас-е зеч = лесная —а горски пояс; —а степей стете- _: = : самолёт попал в —у тумана самоле'зл -с_ап-а в зона на мъгла полбек а.-и.*- полос I ки,-ок,-кам яс черта, ивида. зайе ткань з ^у плат на райета полотёнц е. -а к-, полотен | ца, -ец, -цам с кърга ~е --т кухонное —е кухненска кърпа; бани -е ~е вытереть лицо—ем избърша иод'отж о. -а. *-. полот । на. -ен, -нам_с плат- белое с еловое —6 бяло. копринено плат- ’росты-в из ~ а । полни) чаршафи от плат- бледиый как ^6 бял като платно -одтэса. волутора и. с един и половина; едно полторы, полутора ж числ. една _ — литра молока литър и половина м.- = . — -ода *:д--.а и половина; в полутора »<л;»е~рал от деревни на километър и половина 177
пол пом от селото; около полутора суток почти (едно) денонощие и половина; полторы страницы стра- ница и половина полуостров, -a, мн -а, -6в м полуостров; Ита- Полуостров лия расположена на ~е Италия се намира на полуостров получа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. получить) что получавам; ~ть подарок, письмо, телеграм- му получавам подарък, писмо, телеграма; ~ть зарплату получавам заплата; ~ть знания, обра- зование получавам знания, образование; ~ть заказ получавам поръчка; ~ть бензин из нефти добивам бензин от нефт; ~ть благодарность получавам благодарност; ~ть развитие полу- чавам развитие получа|| ться, -ется, -ются несв. (св. полу- читься) получава се, излиза, става; у меня не ~ется задача не ми излиза задачата; часто ~лись неприятности често ставаха неприят- ности получ|| йть, -у, получ | ишь, -ат св. (несв. по- лучать) что получа; ~йть орден, премию получа орден, премия; ~йть звание офицера получа офицерски чин; ~ йть хорошую профессию полу- ча добра професия; ~йть приказ получа запо- вед; мы ~йли приглашение на свадьбу получих- ме покана за сватба; ~йть бензйн из нефти добия бензин от нефт; ~йть выговор получа мъмрене; он —йл большое удовольствие от этой поездки той получи голямо удоволствне от това пътуване; ~йть распространение получа раз- пространение; —йть признание публики получа признанието на публиката получй|| ться, получ | ится, -атся св. (несв. получаться) получи се, излезе, стане; рисунок ~лся хороший рисунката излезе хубава; фото- графия не ~лась снимката не стана; ~лась неприятность стана (една) неприятност пбльзН а, -ы ж (против, вред) полза; прино- сить ~у обществу нося полза на обществото; работать с ~ой для дела работя ползотвор- но; это принесёт вам ~у това ще ви е от полза пользоваться, пользу | юсь, -ешься, -ются несв. чем 1 използвам, ползвам се от, служа си с нещо; ~ инструментом използвам инструмент(а); ~ словарём при переводе служа си с речник при превод 2 ползвам се с нещо; ~ авторитетом, влиянием, успехом у читателей ползвам се с ав- торитет, влияние, успех сред читателите; эти товары пользуются большим спросом тези стоки много се търсят полюбИ йть, -лю, полюб| ишь, -ят св. (несв. любить) кого-что обикна; ~йть в первый раз, всей душой обикна за пръв път, с (от) цялата си душа; ~йть искусство обикна изкуството полюс, -а м полюс; экспедиция на Северный ~ експедиция на Северния полюс поместить, поме|щу, -стйшь, -стят св. (несв помещать) кого-что поставя, сложа; ~ посуду в шкаф сложа съдовете в шкафа поме|| стйться, -щусь, помёст|ишься, -ятся св. (несв. помещаться) побера се, събера се; все вещи ~стйлись в чемодане всички неща се събраха в куфара; в одном автобусе туристы ие поместятся в един автобус туристите няма да се поберат помеша|| ть I, -ю, -ешь, -ют св. (несв. ме- шать I) кому-чему, често с инф. попреча; пло- хая погода ~ла нашей поездке за город лошота време попречи на нашия излет извън града; я вам не ~ю? няма лн да ви попреча? помеша|| ть II, -ю, -ешь, -ют св. (несв. ме- шать II) что чем разбъркам; ~ть суп, кашу разбъркам супата, кашата помеща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. по- местить) кого-что поставим, слагам; ~ть книга на полку слагам книгите на етажерката помета|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. поместйться) побирам се, събирам се; все книги ~ются иа одной полке всички книги се побират на един рафт помещении е, -я с помещение; библиотека за- нимает просторное ~е библиотеката заема про- сторно помещение Помндор помидор, -а м дом ат; посадить ~ы посадя до- мати; салат из ~ов салата от домати помирйться, помирюсь, помйр|ишься, -ятся св. (несв. мирйться в 1 знач.) с кем (против поссориться) сдобря се, помири се; — с това- рищем сдобря се с другаря си помнить, пбмн | ю, -ишь, -ят несв. кого-что и а ком-чём помня; ~ отца помня баща си; ~ свяё детство помня детството си; ~ о друге пом-з приятеля си помога|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. помочь* кому-чему помагам; ~ть друг другу в работе помагаме си в работата; ~ть родйтелям пома- гам на родителите си; лекарство ие ~ет больво- му лекарството не помага на болния 178
ном о-мбему нареч. според мен смочь, помогу, помб | жешь, -гут, мин. по- мёт. помогл | а, -6, -й св. (несв. помогать) кому- Ъелу помогна; ~ товарищу советом помогна на г»тгаря си със съвет; лекарство поможет боль- му лекарството ще помогне на болния омбщник, -а м помощник; сын был хорошим 'оч отцу синът беше добър помощник на f ima си омбщницН а, -ы ж помощница, помощничка 6мощ|| ь, -и ж помощ; оказать ~ь раненому ижа помощ на ранения; просить о ~и моля п помощ; нуждаться в —и имам нужда от ?«кощ О скорая ~ь бърза помощ; с ~ью, при — чего с помощта на нещо; приходить/ прийти а ->ь кому идвам/дойда на помощ на някого онадобП йться, -люсь, -ишься, -ятся св. по- “З-^бвам, дотрябвам, стана нужен, необходим; е уходите, вы мне —итесь не си отивайте, п« ми (по)трябвате; зимой вам ~ится тёплое иьто през зимата ще имате нужда от топло ТД.-Т0 о-нашему нареч. според нас онедёльник, -а м понеделник; в — я уезжаю з ~онеделник заминавам; по ~ам он работает в библиотеке всеки понеделник той работи в 5ч'сиотеката; отложить на ~ отложа за по- езелник онижа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. понизить) [против, повышать) понижавам; намаля- ааи: ~ть цены намалявам цените онижа|| ться, -ется, -ются несв. (св. понй- жться; против, повышаться) понижава се; на- алява се; спада; температура воздуха ~ется -“«пературата на въздуха се понижава онижёни|| е, -я с (против, повышёние) пони- «гзане, понижение; намаляване; спадане; ~е Bi намаляване на цените; ~е температуры огзане на температурата снизить, пони | жу, -зишь, -зят св. (несв. ввижать) что (против, повысить) понижа; вам ал я нйз|| йться, -ится, -ятся св. (несв. пони- жаться; против, повыситься) понижи се; намали ж спадне; температура воздуха ~илась тем- В^атурата на въздуха се понижи; уровень воды 'лея нивото на водата спадна ониманиЦ е, -я с разбиране, схващане; пра- вильное — е исторических событий правилно т*?эиране на историческите събития онимаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (св. понять) -что разбирам; ~ть русский язык разбирам рвсми език 2 (само несв.) что, в чём разбирам; 'Ть музыку разбирам музиката; он мало ~ет в технике той малко разбира от техника онравЦ йться, -люсь, -ишься, -ятся св. (несв. арёвиться) кому-чему харесвам (се); картина ' елась публике картината хареса на публи- «а~г поп п понятиЦ е, -я с понятие; ~е о предмёте по- нятие за предмета; слово и ~е дума и понятие (} не имёть —я о чём нямам понятие за нещо понятно нареч. понятно, разбрано, ясно; он пишет ~ той пише разбрано понятн|| ый, -ая, -ое, -ые; понят |ен, -на, -но, -ны понятен, разбран, ясен, достъпен за разби- ране; вам понятен мой вопрос? разбирате ли въпроса ми? понять, пойм | у, -ёшь, -ут, мин. понял, поняла, понял | о, -и св. (несв. понимать в 1 знач.) кого- что разбера; ~ объяснёния учителя разбера об- ясненията на учителя; я вас не понял не ви разбрах пообёда|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. обёдать) обядвам, наобядвам се, нахраня се; ~ть в сто- ловой нахраня се в стола попада|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. попасть) 1 в кого-что попадай, улучвам; ~ть в цель улуч- вам целта 2 куда попадай, оказвам се, нами- рам се; ~ть в большой город попадай в голям град попасть, попад | у, -ёшь, -ут, мин. попал, попал | а, -о, -и св. (несв. попадать) 1 в кого- что попадна, улуча; он попал камнем в окно той улучи (стъклото на) прозореца с камък; камень попал в окно камъкът улучи (стъклото на) про- зореца; пуля попала в руку куршумът попадна в ръката (му) 2 куда попадна, окажа се, озова се; ~ в сад озова се в градината; ~ под дождь заваля (ме) дъжд; ~ в трудное положёние изпадна в трудно положение поперёк предлог с род. п. (против, вдоль) през, напреки, през средата; дёрево упало ~ дороги дървото падна напреки на пътя; машина стала ~ улицы колата спря напреки на улицата О вдоль и ~ надлъж и (на)шир пополам нареч. наполовина, на две; разрёзать яблоко ~ разрежа ябълката наполовина поправ|| йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. поправ- лять) 1 кого-что поправя; ~ить ошибку попра- вя грешката; ~ить ученика поправя ученика 2 что (п)оправя; ~ить на себё платье оправя си роклята поправ|| йться, -люсь, -ишься, -ятся св. (несв. поправляться) 1 (п) оправя се, оздравея; он ужё ~ился той вече оздравя 2 поправя се, напълнея; он ~ился на два килограмма той напълня с 2 килограма поправля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. попра- вить) 1 кого-что поправим; ~ть в тетради ошиб- ки поправим в тетрадката грешки (те) 2 что (п) оправим; ~ть причёску поправим си причес- ката поправля|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (се. поправиться) 1 (п)оправим се, оздравявам; он долго болёл, но тепёрь ~ется той дълго боле- дува, но вече оздравява 2 поправим се, напълня- вам 179
поп ПОР по-прежнему нареч. както преди, както по- рано, все така; мы живём — ние живеем както преди; отец — много работает баща ми все така много работи попрбб|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. пробовать) 1 что опитам, пробвам, вкуся; —уйте это вино опитайте това вино 2 с инф. опитам се; —уй уснуть опитай се да заспиш попро|| сить, -шу, попрбс|ишь, -ят св. (несв. просить) кого-что и чего, о ком-чём и с инф. по- моля; —сить помощи у друга помоля приятеля си за помощ; ~сйть разрешения войтй поискам разрешение да вляза популярн|| ый, -ая, -ое, -ые; популяр |ен, -на, -но, -ны 1 популярен, разбираем, достъпен; ~ая статья в журнале популярна статия в списание- то 2 популярен, известен, прочут; ~ый артист популярен артист; петь —ые песни пея популяр- ни песни попытаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. пытаться) с инф. опитам се; я —юсь это сдё- лать ще се опитам да направя това попытк|| а, -и, мн. попыт|ки, -ок, -кам ж (не бъркай с опыт) опитване; опит; он сделал —у уговорить товарища той направи опит да склони другаря си пор|| а, -ы, вин. пору ж 1 време; зимняя —а зимно време; в пору детства в детство(то) 2 като сказ, време е; —а идти домой време е да се прибираме; мне —а на работу време е да отивам на работа; детям ~а спать време е децата да спят О до тех пор дотогава; с тех пор оттогава; с тех пор прошло много лет от- тогава изминаха много години поража|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пора- зить) кого чем поразявам, смайвам, изнен. 1 вам; этот человек —ет своим умом този чоа--к поразява със своя ум поражёни|| е, -я с поражение; —е в соревно- вании поражение в състезанието; потерпеть ~е в бою претърпя поражение в боя пора|| зйть, -жу, -зйшь, -зят св. (несв. пора- жать) кого чем порази, смая, изненадам; друг был —жён неожиданным известием приятел*? ми беше поразен от неочакваната вест порвать, порв|у, -ёшь, -ут, мин. порвал, по- рвала, порвал | о, -ч св. (несв. рвать) что скъса». изпокъсам; — бумагу скъсам хартията; — платье скъсам роклята порв|| аться, -ётся, -утся, мин. порвал |ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. рваться) скъса се, и - покъса се; ийтка ~алась нишката се скъса порог, -а м праг; шагнуть через — прекрача Прага; стоять у —а, на —е стоя на Прага не пускать кого на ~ не пускам някого в къщ.- та си пород|| а, -ы ж 1 порода; ~а собак, лошадей порода кучета, коне; дерево ценной —ы ценно дърво 2 (не бъркай със скала) скала (с оглед -: минералите)', твёрдая —атвърда скала; горные ~ы скална маса, скали порош|| 6к, -ка м 1 прах; зубной ~бк прах за зъби; стиральный ~6к прах за пране; стирать бельё с ~ком пера бельото с прах; чистить кастрюли —кбм чистя тенджерите с прах 1 прах(че); ~кй от кашля прахчета против (за • кашлица; принимать по два —ка в день вземан по 2 праха дневно Одесский морской порт 180
ПОР пос п порт, -а, предл. о -е, в -у, мн. -ы, -ов м приста- нище; морской, военный ~ морско, военно пристанище; работать в ~у работя на (в) при- станище(то); корабль приближается к ~у ко- рабът наближава пристанището портить, порчу, порт | ишь, -ят несв. (св. испортить) кого-что развалим; изхабявам; ~ вещи развалим нещата; ~ зрение развалим си зрението порт|| нться, -ится, -ятся несв. (св. испортить- ся) развали се; замок часто —ится бравата често се развали портрет, -ам портрет; — В. И. Лёнина портрет на В. 14. Ленин; писать — учёного рисувам портрет(а) на учения; на стене висят два —а на стената са окачени 2 портрета портфёл|| ь, -я м (не бъркай с бумажник; ср. сумка) чанта; кожаный —ь кожена чанта; Портфель положить кнйгу в ~ь сложа книгата в чантата; вынуть тетради из извадя тетрадките от чантата поруча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. поручить) кому-чему что и с инф. поръчвам, заръчвам, възлагам; ~ть работу специалисту възлагам работата на специалист поручёниН е, -я с поръчение; ответственное — е отговорно поръчение; давать —я давам поръчения; выполнить все —я изпълня всички поръчения; поёхать куда по —ю друга замина някъде по поръчение на приятеля си поруч|| йть, -у, поруч|ишь, -ат св. (несв. поручать) кому-чему что и с инф. поръчам, заръчам, възложа; ему —йли написать статью възложиха му да напише статия поручиться, поручусь, поруч | ишься, -атся св. (несв. ручаться) за кого-что гарантирам; — за успёх дёла гарантирам (за) успеха на работата пбрци|| я, -и ж порция; дажба; маленькая, большая —я малка, голяма порция; съесть свою ~ю супа изям своята порция супа; зака- зать две — и мороженого поръчам 2 сладоледа порядН ок, -ка м 1 ред, порядък; приводить комнату в —ок слагам стаята в ред; привести се- бя в ~ок оправя се; поддёрживать —ок иа ули- це поддържам реда на улицата; на его столё всегда полный —ок на масата му винаги всичко е в пълен ред; установить в учреждёнии строгий —ок въведа в учреждението строг ред 2 ред; —ок букв в алфавите редът на буквите в азбуката; двигаться в определённом —ке движа се в определен ред; расскажите всё по —ку раз- кажете всичко по ред О в обязательном —ке задължително; всё в —ке всичко е наред посадить, посажу, посад | ишь, -ят св. (несв. сажать) 1 кого поканя да седне; настаня, сложа; — больного в кресло настаня болния в креслото; — ребёнка на кровать сложа детето на леглото 2 кого кача; — пассажиров в вагон кача пътни- ците на (във) влака 3 кого накарам да седне, да се залови; — ребёнка за кнйгу накарам детето да чете 4 кого затворя; — зверя в клетку сложа звяра в клетка 5 что посадя; ~ в саду яблоню посадя в градината ябълка 6 что при- земя; — самолёт приземя самолета посадк|| а, -и ж 1 садене, посаждане; ~а овощёй садене на зеленчуци 2 качване; нача- лась — а пассажйров в самолёт започна качва- нето на пътниците в самолета; объявйли —у на поезд съобщиха, че влакът е композиран 3 ка- цане; —а самолёта кацането на самолета; совершйть —у кацне (за самолет) посвя|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. по- свящать) что кому-чему посветя; —тйть свою жизнь науке посветя живота си на науката; —тйть все свой силы борьбё за мир посветя всичките си сили на борбата за мир; торжёст- венный вечер, —щённый Велйкой Октябрьской социалистйческой революции тържествена ве- чер, посветена на Великата октомврийска со- циалистическа революция посвяща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. посвя- тить) что кому-чему посвещавам; —ть много врёмени дётям посвещавам много време на де- цата; —ть стихй другу посвещавам стихове на приятеля си посёл|| ок, -ка м селище, заселено място; рыбакй живут в —ке у моря рибарите живеят в селището край морето; прежний —ок стал го- родом предишното селище стана град посетители ь, -я м посетител; приём —ей при- емане на посетители; к вам пришёл -~ь при вас дойде посетител посетйтельниц|| а, -ы ж посетителка посе|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. посе- щать) кого-что посети; —тйть больного друга посети болния си приятел; нашу страну —тйла иностранная делегация нашата страна бе посе- тена от чуждестранна делегация посеща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. посетйть) кого-что посещавам; —ть лёкции, музёи посе- щавам лекции, музеи посещёни|| е, -я с посещение; —е театра, ки- но, библиотёки посещение на театър, на кино, на библиотека посё|| ять, -ю, -ешь, -ют св. (несв. сеять) что посея; -~ять овёс посея овес послать, пошл | ю, -ёшь, -ют св. (несв. посы- лать) кого-что кому (из)пратя; ~ кого за вра- 181
пос пос чбм изпратя някого за лекар; — мальчика за газетой изпратя момчето за вестник; — кому по- сылку изпратя на някого колет; — кнйгу по почте изпратя книга (та) по пощата после 1 нареч. после, след това, по-късно; о поездке я расскажу — за пътуването ще разкажа след това 2 предлог с род. п. след, по- дир; ~ войны след войната; встретиться — ра- боты срещна се след работа последи |( ий, -яя, -ее, -ие последен; —ий день месяца последният ден от месеца; —яя глава романа последната глава на романа; —ий дом на улице последната къща на улицата; в —ий раз за последен път; одеваться по —--ей моде обличам се по последна мода; слушать — ие известия по радио слушам новините по радиото; строить по —ему слову науки и техники строя по последната дума на науката и техниката <0 в (за) —ее время в последно време; напоследък; в —юю очередь най на края, най-после последствии е, -я с последствие; последица; ~я войны, наводнения последствията от война- та, от наводнението; болезнь прошла без ~й бо- лестта мина без последствия послезавтра нареч. (в) други ден; — я уеду в други ден ще замина послбвицН а, -ы ж пословица; в русском язы- ке много пословиц в руския език има много пословици послуша|| ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. слушаться) кого-чего послушай; —ться совета друзей послушам съвета на приятелите си послыш|| аться, -ится, -атся св. (несв. слы- шаться) (до)чуе се; —ались шаги чу.ха се стъпки посмё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. сметь) с инф. посмея; я не ~л войтй не посмях да вляза посмотр]] ёть, -ю, посмотр|ишь, -ят св. (несв. смотреть) 1 на кого-что и во что погледна; —ёть на часы погледна часовника (си) 2 что гледам; вы — ели спектакль? гледахте ли спек- такъла? посовёт|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. советовать) кому с инф. посъветвам; мне —о ва- ли отдохнуть посъветваха ме да си почина посоветоваться, посовёту | юсь, -ешься св. (несв. совётоваться) с кем посъветвам се; ~ с врачом посъветвам се с лекар пос|| 6л, -ла м посланик; —6л Болгарии в СССР посланикът на България в СССР; вестй переговоры с —лом водя преговори с посла- ника посол|| йть, -ю, посол | ишь, -ят св. (несв. солйть) что 1 посоля, сложа сол; —йть суп посо- ля супата 2 осоля, направя туршия; —йть на зиму капусту направя (сложа) кисело зеле посольств!! о, -а с посолство, легация; секре- тарь — а секретарят на посолството; работать в —е работя в посолството; машйна остановйлась у —а. колата спря пред посолството поспбрН йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. спорить) с кем о чём и без доп. поспоря; —йть с прияте- лем поспоря с приятеля си поссбрН йться, -юсь, -ишься, -ятся св. (несв. ссориться) с кем (против, помирйться) скарам се; — йться с подругой скарам се с приятел- ката си пост, -а, предл. о -ё, на -у м 1 пост; наблю- дательный — наблюдателен пост; —ы по охра- не завода постове за охрана (та) на завода; стоять на —у на пост съм 2 пост, положение; — дирёктора директорски пост постав|| йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. ставить) 1 что поставя, сложа, оставя; —йть посуду в шкаф сложа съдовете в шкафа; ~ить кнйги на полку сложа книгите на рафта; —йть вёщи на мёсто оставя нещата на място(то им) 2 кого- что изправя 3 что поставя, монтирам, прокарам, инсталирам; нам —или телефон поставиха ни телефон 4 что поставя, сложа; —йть печать сложа печат; —йть свою подпись подпиша се 5 что поставя; —йть спектакль, пьёсу поставя спектакъл, пиеса 6 что поставя, предложа; —йть условие поставя условие 7 кого поставя; —йть кого в трудное положёние поставя някого в затруднено положение О —йть на карту заложа на карта постановлёни|| е, -я с постановление, раз- пореждане, решение; —е собрания решение на събранието; —я Совёта Министров СССР по- становления на Министерский съвет на Съветс- кия съюз; принять, выполнить —е приема, из- пълня постановлението постара|| ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. стараться) често с инф. постарая се; помъча се; —йтесь говорйть правильно постарайте се да говорите правилно; я — юсь это сдёлать ще се помъча да го направя постёл|| ь, -и ж легло, постеля; мягкая —ь ме- ка постеля; убрать —ь оправя леглото; лечь в —ь легна в леглото; встать с —и стана от леглото постепённо нареч. постепенно; — привыкнуть к чему постепенно свикна с нещо постепённ|| ый, -ая, -ое, -ые постепенен; — ый рост постепенен растеж (ръст); —ые из- менёния постепенни промени постоянно нареч. (против, врёменно) постоян- но; я ~ думаю о вас постоянно мисля за вас; он — болёет той постоянно боледува постояни|| ый, -ая, -ое, -ые (против врёмен- ный) постоянен; —ое наблюдёние постоянно наблюдение; —ая температура постоянна температура пострй|| чь, -гу,_ -жёшь, -гут, мин. пострйг, пострйгл | а, -о, -и св. (несв. стричь) подстрижа, подрежа; —чь волосы под стрижа си косата 182
пос поч п постричься, постри|гусь, -жёшься, -гутся, мин. постриг |ся, -лась, -лось, -лись св. {несв. стричься) подстрижа се пострб|| ить, -ю, -ишь, -ят св. {несв. строить) что построй; направя; изградя; —ить мост, пло- тину, железную дорогу построй мост, язовирна стена, железопътна линия; —ить новое общест- во построй новото общество поступа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. посту- пить) 1 как постъпвам; ~ть правильно, честно постъпвам правилно, честно 2 куда пос- тъпвам; — ть в институт кандидатствувам в институт поступ|| йть, -лю, поступ|ишь, -ят св. (несв. поступать) 1 как постъпя; ты ~йл плохо ти постъпи лошо 2 куда постъпя; —йть ра- ботать на завод постъпя на работа в завод(а) поступ|| ок, -ка м постъпка; честный —ок честна постъпка; совершйть геройческий —ок извърша героична постъпка постуч|| ать, -у, -йшь, -ат св. {несв. сту- чать в 1 знач.) почукам, потропам; ~ать в окно почукам на прозореца посуд|| а, -ы (мн. няма) ж съдове, съдини; столовая —а сервиз за хранене; кухонная —a кухненски съдове; мыть, чйстить —у мия, почиствам съдовете посыла|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. по- слать) кого-что кому (из) пращам; —ть ре- дактора в командировку изпращам редактора в командировка; ~ть пйсьма, телеграммы пра- щам писма, телеграми посылк|| а, -и, мн. посыл | ки, -ок, -кам ж колет, пратка; —а с фруктами колет с пло- дове; отправить, получйть —у изпратя, получа колет по-твоему нареч. според тебе потемнё|| ть, -ет, -ют св. (несв. темнеть) 1 потъмнее; металл —л от времени металът потъмня с (от) времето 2 безл. стъмни се, смрачи се; в комнате —ло в стаята се стъмни потеряЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. терять) кого-что загуби, изгубя; ~ть кошелёк, книгу загуби портмонето си, книгата; —ть сына загуби сина си; ~ть здоровье, зрение изгубя си здравето, зрението ф~ть сознание загуби съз- нание; больной ~л сознание болниит загуби съзнание потол|| бк, -ка м таван; расстояние от пола до ~ка разстоинието от пода до тавана потом нареч. после, след това, по-късно; я напишу тебе — ще ти пиша по-късно; сна- чала мы пообедаем, ~ пойдём в кино откачало ще обидваме, след това ще отидем на кино потому что съюз защото; он не может при- ехать, ~ очень занят той не може да дойде, защото е много зает потребности ь, -и ж потребност, нужда; ~ь человека в пйще потребност на човека от храна; испытывать —ь в топливе имам нужда от топливо; удовлетворять —и трудящихся задоволявам потребностите на трудещите се потрёбЦ овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. требовать) 1 кого-что или чего и със съюз чтобы поискам, изискам; —овать от кого справку поискам от някого бележка 2 (само 3 л.) чего (из)иска; работа —ует много вре- мени работата ще иска много време потрёбЦ оваться, -уется, -уются св. (несв. требоваться) дотрябва, потрябва; заводу —уются рабочие заводът ще има нужда от работници потуш|| йть, -у, потуш|| ишь, -ат св. (несв. тушйть) что 1 загаси, изгаси; ~йть огонь, лампу изгаси огъня, лампата 2 потуша; —йть пожар потуша пожара поужина|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. ужинать) вечерям, навечерям се; мы уже ~ли вече вечеряхме похвалII йть, -ю, похвал| ишь, -ят св. (несв. хвалйть) кого-что похвали; —йть кнйгу пох- вали книгата; —йть ученика похвали ученика поход, -а м поход; лыжный — ски-поход; — в горы поход в планината; — по местам боевой славы поход по местата на бойната слава; от- правиться, выступить в — тръгна на поход; вернуться из —а върна се от поход похбдкЦ а, -и ж походка, вървеж, ход; уз- навать человека по —е познавам човека по походката; идтй тороплйвой —ой вървя забър- зано; у неё красивая —а ти има красива по- ходка похож || ий, -ая, -ее, -ие; похож, -а, -е, -и приличен, подобен; —ие люди хора, конто си приличат; сын похож на отца синът прилича на баща си; —и как две капли воды приличат си като две капки вода похорон|| йть, -ю, похорбн| ишь, "Ят св- (чвсв. хоронйть) кого-что погреба; —йть погибших погреба загиналите; —йть надежды погреба надеждите си похорон || ы, похорон, -ам мн. погребение; торжественные —ы тържествено погребе- ние; говорйть речь на —ах произнасям реч на погребението похудёЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. худеть) отслабна, измършавея; ои очень —л той много отслабна поцеловать, поцелу|ю, -ешь, -ют св. (несв. целовать) кого-что целуна; ~ кого в губы, в щёку целуна някого по устните, по бузата поцел|| оваться, -уюсь, -уешься, -уются св. (несв. целоваться) целуна се поцелу|| й, -я м целувка; первый, горячий —й първа, гореща целувка п6чв|| а, -ы ж почва; хорошая, плодородная ~ахубава, плодородна почва; подготовить ~у для сева подготвя почвата за сеитба 183
поч ПРА почему нареч. защо; по каква причина; ~ вы опоздали на занятия? защо закъсняхте за занятия(та)? почётн|| ый, -ая, -ое, -ые почетен; —ый гость почетен гост; —ый труд рабочего почетният труд на работника; —ые обязанности по- четен задължения; —ое звание почетно звание почин|| йть, -ю, почин | ишь, -ят св. (несв. чинить) что поправя; —йть крышу, замок, часы поправя покрива, бравата, часовника почистить, почй|щу, -стишь, -стят св. (несв. чистить в 1 знач.) что почистя, изчистя; ~ щёт- кой пальто изчеткам палтото си; — ботинки излъскам си обувките; — зубы измия си зъбите поч II ки, -ек, -кам мн. (ед. почк|а, -и ж) бъбреци; удалить правую ~ку извадя десния бъбрек почтЦ а, -ы ж 1 поща; отнести письмо на —у занеса писмото в пощата; купйть марки и конверты на —е купя марки и пликове от по- щата; отправить деньги —ой, по —е изпратя парите по пощата 2 поща, кореспонденция; получить —у получа пощата почтальон, -а м раздавай, пощаджия; ~ при- нёс письмо раздавачът донесе писмото почтй нареч. почти; он отдыхал — два месяца той почива почти 2 месеца; пришлй — все дойдо- ха почти всички; работа — готова работата е почти готова почтовП ый, -ая, -ое, -ые пощенски; ~ая открытка пощенска картичка; —ые марки по- щенски марки; —ый вагон пощенски вагон; ~ый ящик пощенска кутия; ~ая бумага хартия за писма почувств|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. чувствовать) что почувствувам, усетя; '-—овать голод почувствувам глад пошу|| тйть, -чу, пошут|ишь, -ят св. (несв. шутйть) 1 пошегувам се; он —тйл той се по- шегува 2 над кем-чем подиграя се, надсмея се; над ним зло -~тйли зле му се подиграха поэзи|| я, -и ж поезия; советская —я съветска поезия; ~я Пушкина поезията на Пушкин; любйть —ю обичам поезията поэт, -ам поет; Пушкин — велйкий русский ~ Пушкин е велик руски поет поэтесс || а, -ы ж поетеса поэтому нареч. затова; я занят, — не пойду в кино зает съм, затова няма да отида на кино; на улице идёт дождь, — в комнате темно навън вали (дъжд), затова в стаята е тъмно появ|| йться, -ЛЮСЬ, появ| ишься, -ятся св. (несв. появляться) 1 (против, исчезнуть) появя се, покажа се, задам се; ~йлся незнакомый человёк появи се непознат човек; из-за туч —йлась луна иззад облаците се появи луната; у неё на глазах —йлись слёзы очите й се насълзиха 2 (само 3 л.) появи се, възникне; в газетах —йлссь интересное сообщение във вестниците се появи интересно съобщение; у не- го —йлся друг той вече има приятел появлении е, -я с поява, появяване; его —е всех обрадовало неговото появяване зарадва всички появля|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. появйться) 1 (против, исчезать) появявам се, показвам се, задавам се; он часто —ется там той често се появява там 2 (само 3 л.) появява се, възниква; в городе — ются новые улицы в града се появяват нови улици пояс, -а, мн. -а, -6в м колан; пояс; ко- жаный — для брюк кожен колан за панталон; Пояс платье с ~ом рокля с колан; завязать, надеть ~ завържа, сложа колан правд|| а, -ы ж 1 (против, ложь) истина; говорйть только —у казвам само истината; не скрывать —ы не крия истината 2 като сказ. истина е; — а, что он уехал?— ~а истина ли е, че той замина?— истина е правилII о, -а с правило; — а грамматики граматични правила; — а поведения правила за поведение; соблюдать — а уличного движения спазвам правилата за уличното движение правильно нареч. правилно; — написать сло- во правилно напиша думата; вы поступйли — постъпихте правилно правильности ь, -и ж правилност; —ь произ- ношения правилно произношение правильн|| ый, -ая, -ое, -ые; правилен, пра- вильн|а, -о, -ы (ср. верный в 1 знач.) правилен; —ый ответ, перевод правилен отговор, превод; —ое произношение правилно произношение; найтй —ый выход из положения намеря пра- вилен изход от положението правйтельственн|| ый, -ая, -ое, -ые прави- телствен; —ая награда правителствена награда правительств || о, -а с правителство; советское — о съветското правителство; —о Болгарии правителството на България; члены —а члено- вете на правителството; постановление —а постановление на правителството правлёни|| е, -я с управителей съвет, управа; —е колхоза управата на колхоза прав|| о, -а, мн. -а, прав, -ам с право; избирательное —о избирателно право; — а и обязанности депутата права и задължения на депутата (народния представител); —о на труд, отдых и образование право на труд, по- 184
ПРА ПРЕ п чивка и образование; ты не имеешь —а так со мной разговаривать нямаш право така да говорит с мен прав|| ый I, -ая, -ое, -ые (против, левый) десен; —ая рука дясна ръка; —ая нога десен крак; —ый глаз дясното око; —ый берег реки десният бряг на реката; повернуться на — ый бок обърна се на дясната страна прав || ый II, -ая, -ое, -ые; прав, права, прав|о, -ы 1 (обикн. кратк. ф.) прав; он прав в этом споре той е прав в този спор; вы были не — ы не бяхте прав (а) 2 (само пълн. ф.) прав, справедлив; бороться за —ое дело боря се за справедлива кауза праздник, -а м празник; национальный — национален празник; — Победы празник на Победата; — Первого мая първомайският праз- ник; поздравлять с — ом честитя празника; готовиться к —ам готвя се за празниците праздничн|| ый, -ая, -ое, -ые празничен; — ый день празничен ден; —ые даты праз- ници; присутствовать на —ом концерте при- съствувам на празничен концерт празднН овать, -ую, -уешь, -уют несв. что празнувам; —овать годовщину Октября, Но- вый год, окончание института празнувам го- дишнината на Октомври, Нова година, завърш- ването на института практик!! а, -и ж практика; связать теорию с — ой свържа теорията с практиката; проверить изобретение на —е проверя изобретението на практика; производственная —а студентов производствената практика на студентите; уехать на —у замина на стаж практически ий, -ая, -ое, -ие практически; —ая деятельность практически дейност; дать — ий совет дам практически съвет; —ие заня- тия практически занятия превзойтя, превзойд | у, -ёшь, -ут, мин. превзош|ёл, -ла, -ло, -ли св. (несв. превосхо- дить) кого-что надмина, надвита, надхвърля; — прежний уровень развития надхвърля пре- дишното равнище на развитие превосхо|| дйть, -жу, превосход | ишь, -ят несв. (св. превзойти) кого-что превъзхождам, над- минавам, надвишавам, надхвърлям; —дйть кого по силе превъзхождам някого по сила превосходно нареч. превъзходно; он — иг- рает на рояле той превъзходно свири на роял; как вы себя чувствуете?—— как се чувству- вате?— превъзходно превосходи || ый, -ая, -ое, -ые; превосход | ен, -на, -но, -ны превъзходен, отличен; —ый че- ловёк превъзходен човек; — ая картина превъз- ходна картина; —ое утро отлична сутрин О — ая степень прилагательных грам. превъз- ходна степей на прилагателните превосходств!! о, -а с превъзходство, над- мощие; иметь —о в технике имам превъз- ходство в техниката; доказать своё —о над кем докажа своето превъзходство над някого превра|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. превращать) кого-что в кого-что превърна превра|| тйться, -щусь, -тйшься, -тятся св. (несв превращаться) в кого-что превърна се превращён ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. превратйть) кого-что в кого-что превръщам; —ть воду в пар превръщам водата в пара превраша|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. превратйться) в кого-что превръщам се; вода —ется в лёд водата се превръща в лед преда|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. предать) кого-что предавай, върша предателство преданно нареч. предано, верно; — служйть Родине предано служа на родината си прёданн|| ый, -ая, -ое, -ые предан; —ый друг предан приятел предател|| ь, -я м предател преда|| ть, -м, -шь, -ст, предад|йм, -йте, -ут, мин. предал, предала, предал | о, -и св. (несв. предавать) кого-что предам, извърша предателство; —ть друзей предам приятелите си предварйтельно нареч. предварително; — по- звонйте мне предварително ми се обадете по телефона предварйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые предвари- телен; —ое решение предварително решение; —ая продажа билетов предварителна про- дажба на билети предвйЦ деть, -жу, -дишь, -дят несв. что предвиждам; —деть трудности поездки пред- виждам трудностите на пътуването; —деть ход событий предвиждам хода на събитията предел, -а м 1 предел, край, крайност; дав- ление достйгло —а налягането достигни край- ната си точка 2 (само мн.) предел, граница; в —ах государства в границите на държавата; за —ами города извън (пределите на) гра- да предисловии е, -я с предговор, увод; краткое —е кратък увод; —е к учебнику предговор към учебника предлага|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. предло- жить) кому кого-что и с инф. предлагай; —ть кому свою помощь предлагай на някого помощ- та си; я —ю пойтй в музей предлагам да отидем в музея предлог, -а м грам. предлог; — с родйтель- ным падежом предлог с родителей падеж предложении е I, -я с предложение; полезное — е полезно предложение; принять чьё —е приема нечие предложение; я возражаю против вашего —я възразявам срещу вашето предло- жение <0 вносйть / внестй —е внасям / внеса предложение предложении е II, -я с грам. изречение; вводное —е вметнато изречение 185
ПРЕ предложи йть, -у, предлбж | ишь, -ат св. (несв. предлагать) кому кого-что и с инф. предложа; ~йть новый проект предложа нов проект; ~йть гостю чашку чая предложа на госта чаша чай предложный: ~ падёж грим, предложен падеж предмет, -а м 1 предмет, вещ; лёгкий, тяжёлый ~ лек, тежък предмет; форма ~а форма (та) иа предмета; ~ы окружающего мира предмети от околния свят; ~ы домашней обстановки вещи за обзавеждане на дома 2 предмет, обект; ~ исследования, спора предмет на изследване- то, иа спора; быть ~ом заботы обект съм на грижите 3 предмет, учебна дисциплина; труд- ный ~ труден предмет; его любимый — — история любимият му предмет е история предназначаю ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. предназначить) кого-что предназначавам предиазиачЮ ить, -у, -ишь, -гт св. (несв. предназначать) кого-что предназнача; эти день- ги ~ены на поездку в Москву тези пари са предиазначени за пътуване(то) в Москва предполагаю ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (св. предположить) със съюз что предполагай, до- пускам; я —ю, что ои скоро вернётся предпола- гай, че той скоро ще се върне 2 (само несв.) с инф. мисля, Смитам, възиамерявам; мы ~ем совершить поездку по стране проектираме да направим пътуване из страиата предположению е, -я с предположение; его ~я не оправдались предположенията му не се оправдаха предположи йть, -у, предполбж | ишь, -ат св. (несв. предполагать в I знач.) със съюз что предположа, допуска; —им, что это так да допуснем, че това е така предпочЦ есть, -ту, -тёшь, -тут, мин. пред- поч | ёл, -ла, -лб, -лй св. (несв. предпочитать във 2 знач.) с инф. предпочета; он ~ёл остаться вечером дома той предпочете вечерта да (си) остане в къщи предпочитаю ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (само несв.) кого-что кому-чему предпочитай; —ть кино театру предпочитай киното пред театъра 2 (св. предпочесть) с инф. предпочитай; я ~ю ездить на автобусе предпочитай да пътувам с автобус предпочтении е, -я (мн. няма) с предпочита- не; оказывать ~е кому-чему предпочитай някого-нещо предпринимаю ть, -ю, -ешь, -ют несв. [св предпринять) что предприемам; —ть срочные меры предприемам бързи мерки предприЦ нять, -му, предпрйм | ешь, -ут, мин. предпрйиял, предприняла, предпрйнял | о, -и св. (несв. предпринимать) что предприема; — иять поездку по городу предприема пътуване из града ПРЕ предприятию е, -я с 1 предприятие; госу- дарственное ~е държавно предприятие; —я лёгкой промышленности предприятия на леката промишлеиост; я работаю на этом ~и много лет работя в това предприятие много години 2 инициатива, начинание; предприятие; интерес- ное, полезное -~е интересно, полезно начинание; участвовать в опасном ~и участвувам в опасно предприятие председатель, -я м председател; Предсе- датель Верховного Совета СССР председател на Върховния съвет на СССР; быть л/ем кол- хоза председател на колхоза съм; избрать кого л*ем собрания изберем някого за пред- седател на събранието t представителю ь, -я м представител; дипло- матический ~ь государства дипломатически представител на държавата; на завод приехали ~и министерства в завода пристигнаха пред- ставители на министерство™; ~ь рабочего класса представител иа работническата класа; лучшие ~и народа най-добрите представители на народа представйтельницЦ а, -ы ж представители представ!! ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. представлять) кого-что 1 (често с думата себе) представя си; он не мог ~ить жйзни без друга той не можете да си представи живота без приятел 2 представя, предявя; —ить спйсок членов кружка представя списък(а) на члено- вете на кръжока; ~ить доказательства пред- ставя доказателства О ~ить к награде кого представя за награда някого; его ~или к орде- ну представиха го за награждаване с орден представлению е, -я с 1 представа; —е о жйз- ни представа за живота; получйть ~е о стране получа представа за страната; кнйга даёт полное —е о природе этого края книгата дава пълна представа за природата на този край 2 представление, спектакъл; цирковое —е цирко- во представление; готовить —е подготвям спек- такъл; участвовать в ~и участвувам в пред- ставление™ представляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пред- ставить) кого-что 1 (често с думата себе) представим сн; ~ть себе будущее представим си бъдещето 2 представим, предявявам; ~ть отчёт о работе представим отчет за работата О —ть собой что представлява от себе си нещо предстоЦ ять, -йт, -ят несв. обикн. кому-чему предстои, очаква се; ~йт трудная работа пред- стоя трудна работа; нам ~йт интересная по- ездка предстои ни интересно пътуване; заводу ~йт выполнить большой заказ заводът трябва да изпълни голяма поръчка предупреЦ дйть, -жу, -дйшь, -дят св. (несв. предупреждать) 1 кого о чём предупреди; о своём приезде ои ~дйл меня телеграммой за пристигането си той ме предупреди с телеграма; 186
ПРЕ по радио —дйли, что ожидается наводнение по радиото предупредиха, че се очаква навод- нение 2 что предотврати; ~дйть пожар, ката- строфу предотврати пожар, катастрофа предупрежда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. предупредить) 1 кого о чём предупреждавам; ~ть об опасности предупреждавам за опасност- та 2 что предотвратявам; ~ть болезни предот- вратявам болестите предупреждении е, -я с предпазване, пред- отвратяване; —е опасности предотвратяване на опасността предусматриваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. предусмотреть) что предвиждам предусмотри ёть, -ю, предусмбтр | ишь, -ят св. (несв. предусматривать) что предвидя; постарайтесь всё ~ёть заранее постарайте се да предвидите всичко предварително предшёствЦ овать, -ует, -уют несв. чему пред- шествувам, предхождам; поёздке ~ овала длительная подготовка пътуването се пред- шествуваше от дълга подготовка предыдущЦ ий, -ая, -ее, -ие предходен; преди- шен; прочитать ~ую страницу прочета пред- ходната (предната) страница; я писал тебё об этом в —ем письмё писах ти за това в предиш- ното си писмо; в —ий приезд когато идвах миналия път прёжде нареч. по-рано, по-преди, в миналото; я знал его ~ познавах го по-рано; — здесь была пустыня, а тепёрь растут фруктовые сады по-рано тук беше пустиня, а сега има овощни градини () — всего преди всичко, най-напред; ~ чем преди да; —- чем уёхать, сообщи мне обади ми се преди да заминеш прёжнЦ ий, -яя, -ее, -ие 1 предишен, по-ран- шен; минал; —ие друзья стари приятели; в -~ее время в миналото 2 предишен, стар, същ; —ий адрес същият адрес; оставаться в ~ем положении оставам в сыцото положение; работать на ~ем месте работя на старого място президент, -а м 1 президент; выборы ~ а из- бери за президент 2 председател; Президент Академии наук СССР председател на Академи- ята на науките на СССР президиум, -а м президиум; избрать — из- берем президиум; Президиум Акадёмии наук СССР Президиумът на Академията на науките на СССР; Президиум Верховного Совёта СССР Президиумът на Върховния съвет на СССР презираЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что пре- зирай; —ть ложь презирай лъжата преимущественно нареч. предимно, главно; на этой улице — большие дома на тази улица има предимно големи сгради; группа состойт — из молодёжи групата се състои предимно от млади хора преимуществ!! о, -а с предимство; путешёст- вие на пароходе имёет много преимуществ ПРЕ f] пътуването с параход има много предимства; пользоваться —ами ползвам се с предимства О по ~у предимно. главно прекрасно нареч. прекрасно; он — читает стихи той прекрасно рецитира стихове прекраснЦ ый, -ая, -ое, -ые; прекрас |ен, -на, -но, -ны прекрасен; ~ое лицо прекрасно лице; ~ая картина прекрасна картина; —ое утро прекрасна сутрин; —ый работник прекрасен работник прекра|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. прекращать) что и с инф. прекрати, спра, ~тйть воёниые дёйствия прекрати военните действии; —тйте разговаривать престанете да говорите прекратЦ йться, -йтся, -ятся св. (несв. пре- кращаться) прекрати се, спре; пожар ~йлся пожарът спря прекращаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пре- кратйть) что и с инф. прекратявам, спирам; —ть занятия прекратявам занятията прекращаЦ ться, -ется, -ются несв. (св. пре- кратиться) прекратява се, спира; дождь не ~ется лъждът не спира; ночью движёние на улицах —ется през нощта движението по ули- ците спира прекращёни|| е, -я с прекратяване, спиране прёмиЦ я, -к ж премия, награда; государствен- ная, международная —я държавна, междуна- родна награда; ~я за отличную работу премия за отлична работа пренебрега|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пре- небрёчь) кем-чем пренебрегвам; —ть опас- ностью пренебрегвам опасността; —ть свойми обязанностями пренебрегвам задълженията си пренебрежёни|| е, -я с пренебрежение; отно- ситься к кому с —см отнасям се към някого с пренебрежение пренебрёчь, пренебрегу, -жёшь, -гут, мин. пренебрёг, пренебрегл | й, -6, -й св. (несв. пре- небрегать) кем-чем пренебрегна; — советом друга пренебрегна съвета на приятеля си преобладав ть, -ет, -ют несв. преобладава, надделява; у него ум —ст над чувствами умът му надделява над чувствата; в этом лесу ~ет берёза в тази гора преобладава брезата преобразовании е, -я с преобразуване, преоб- разяване, преобразование, преустройство; —с природы преобразяване на природата; —с общества преустройство на обществото; про- вестй некоторые —я в цёхе направя някои преобразования в цеха преобразЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. что преобразувам, преобразявам / преобрази; учёные ~уют природу Сёвера уцените преобра- зяват природата на Севера преобразбвыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. преобразовать) что преобразувам, преобра- зявам 187
ПРИ ПРЕ преодолеваю ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пре- одолеть) кого-что преодолявам, превъзмогвам; —ть трудности, усталость, страх преодолявам трудностите, умората, страха преодолён ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. преодо- левать) кого-что преодолей, превъзмогна; —ть врага превъзмогна противника преподаватели ь, -я м преподавател; хоро- ший ~ь добър преподавател; —ь физики пре- подавател по физика; работать —ем в школе, на курсах работя като преподавател в училище, в курсове преподавательниц!! а, -ы ж преподавателка; ~а русского языка преподавателка по руски език препода|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. что и без доп. преподавай, предавай; ~вать в универси- тете, иа курсах преподавай в университета, в курсовете; он —ёт в школе историю той препо- дава в училище история препятствий е, -я с препятствие, пречка, спънка; преодолеть все ~я преодолен всички препятствия; бороться с ~ями боря се с пре- пятствията прерв|| ать, -у, -ёшь, -ут, мин. прервал, пре- рвала, прервал| о, -и св. (несв. прерывать) кого-что прекъсна; ~ать работу, знакомство прекъсиа работата, познанството прерыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пре- рвать) кого-что прекъсвам; ~ть собрание прекъсвам събранието; —ть докладчика вопро- сами прекъсвам докладчика с въпроси преслёдН овать, -ую, -уешь, -уют несв. кого- что преследвам; ~овать врага преследвам про- тивника; охотник —ует зверя ловецът преслед- ва звяра; —овать определённую цель преслед- вам определена цел; он —ует только свой ин- тересы той преследва само своите интереси прёсн|| ый, -ая, -ое, -ые (не бъркай със свежий) I сладък, годен за пиене; —ая вода вода за пиене; —ые и солёные озёра сладки и солени езера 2 безсолен; —ое блюдо безсол- но ястие преступлении е, -я с престъпление; совершить тяжёлое ~е извърша тежко престъпление; обвинить в —и обвиня в престъпление; судить за ~е съдя за престъпление О на месте —я (застать, поймать) на местопрестъплението (заваря, хвана) преступник, -а м престъпник; опасный — опасен престъпник; арестовать, судить —a арестувам, съдя престъпника претенд|| овать, -у;о, -уешь, -уют несв. на что претендирам, имам претенции; ~овать на должность заведующего претендирам да ста- на завеждащ; —овать на первое место претен- дирам за първо място преувеличиваю ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. преувеличить) что преувеличавам; ~ть опас- ность преувеличавам опасността; вы —ете мой заслуги (вне) преувеличавате заслугите ми преувелйч|| йть, -у, -ишь, -ат св. (несв. преувелйчивать) что преувелича; —йть опас- ность преувелича опасността при предлог с предл. п. 1 (где?— място) край, към, до, при, на; сад — доме градина край къщата; столовая — заводе стол към завода; иаходйться постоянно ~ больном намирам се постоянно до болния 2 (наличие на нещо) в; при; иметь ~ себе оружие имам в себе си оръжие; у меня нет — себе денег нямам в себе си пари; — желании это можно сдёлать при желание това може да се направи 3 (когда?— време) при, през време на; жить — коммунйзме живея при комунизма; целоваться — встрёче целувам се при среща 4 (условие) пред; на; разговор — свидетелях разговор пред свидетели; читать — свёте лампы чета на лампа прибавЦ йть, -лю, -ишь, -ят св. (несв. прибавлять) что и чего прибавя, добавя; к двум —йть три прибавя три към две; автор —ил к книгё ещё одну главу авторът прибави към книгата още една глава О ~ить шагу ускоря крачките си прибавля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- бавить) что и чего прибавим, добавим; ~ть масла в кашу добавим масло в кашата прибегаю ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- бежать; против, убегать в 1 знач.) дотичвам, притичвам; —ть и снова убегать дотичвам и се връщам обратно прибеНжать, -гу, -жйшь, -гут св. (несв. при- бегать; против, убежйть в 1 знач.) дотичам, притичам; дети -✓жали домой децата дотичаха в къщи прибиваЮ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прибйть) что заковавам, забивам, зачуквам прибйть, прибь | ю, -ёшь, -ют, повел, прибёй св. (несв. прибивать) что закова, забия, зачу- кам; — каблукй к туфлям закова токовете на обувките; — доску двумя гвоздями закова дъската с 2 пирона приближаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. приблйзиться; против, удаляться в 1 знач.) приближавам се, доближавам се; наближавам; поезд —ется влакът се приближава; поезд —ет- ся к вокзалу влакът наближава гарата; —ется вёчер, осень, день отъёзда наближава ве- черта, есента, денят на заминаването: —ются каникулы наближава ваканцията О —ться к концу свършва се, наближава края си приблизйтельно нареч. приблизително, около; — сто рублёй около 100 рубли; — пять километров около 5 километра; —• через ие- дёлю приблизително след една седмица приблйЦ литься, -жусь, -зишься, -зятся св. (несв. приближаться; против, удалйться в 1 188
ПРИ знач.) приближа се, доближа се; наближа; ~зиться к окну приближа се до прозореца прибор, -а м прибор, уред, апарат; электри- ческие ~ы електрически уреди; ~ для измере- ния давления апарат за измерване на наляга- нето прибывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прибыть) пристигам; в город —ет иностранная делегация в града пристига чуждестранна де- легация; поезд —ет в Ленинград утром влакът пристига в Ленинград сутринта; в какое время —ет ваш пароход? кога пристига ва- шият параход? прйбылН ь, -и ж печалба, доход; большая —ь голяма печалба; получать —ь от чего получа- вам печалба от нещо прибыть, прибуд|у, -ешь, -ут, мин. прибыл, прибыла, прибыл | о, -и св. (несв. прибывать) пристигна; прибыл самолёт из Москвы пристиг- на самолет (ът) от Москва привез|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. привёз, привезл | а, -6, -й св. (несв. привозйть) кого-что (против, увезти) докарам, доведа, донеса (с превозно средство); —тй туристов в столйцу докарам туристите в столицата; —тй сыну доро- гой подарок донеса на сина си скъп подарък приве|| стй, -ду, -дёшь, -дут, мин. привёл, привел | а, -6, -й св. (несв. приводить) 1 кого (против, увести) доведа; —стй больного к врачу доведа болния при лекар 2 что докарам; капитан привёл корабль в порт капитанът докара кораба в пристанището 3 кого к чему доведа; —стй к поражению доведа до пора- жение; исследование —ло к важному открытию изследването доведе до важно откритие 4 что во что сложа; доведа, привела; —стй кнйги в поря- док сложа книгите си в ред, подредя книгите; —хтй механизм в действие задвижа механизма 5 что привела; —хтй данные привела даннн 6 кого во что доведа; —стй в отчаяние доведа до отчаяние, отчая привет, -а м поздрав, привет; горячий, сер- дечный ~ горещ, сърдечен поздрав; — участ- никам съезда поздрав до участниците в конгре- са; передайте ~ вашей жене поздравете жена си приветствии е, -я с приветствие: обменяться —ями при встрече размепим си приветствия при среща; обратйться с —ем к делегатам съезда обърна се с приветствие към делегатите на конгреса привётствЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. кого- что 1 (е мин. също и св.) приветствувам; — овать гостей, победйтелей социалистического соревнования приветствувам гостите, победи- телите в социалистическото съревнование 2 одобрявам; —овать постановление правитель- ства одобрявам постановлението на правителст- вото ПРИ f} приводить, привожу, привод | ишь, -ят несв. (св. привестй) 1 кого (против, уводйть) довеж- дам; — ребёнка в детский сад довеждам де- тето в детската градина 2 что докарвам; — корабль в порт докарвам кораба в приста- нището 3 кого к чему довеждам; — к гйбели довеждам до гибел 4 что во что слагам; довеждам, привеждам; ~ в порядок турям в ред, подреждам; ~ машйну в движение задвиж- вам машината; — приговор в исполнение изпълнявам присъдата 5 что привеждам; — примеры привеждам примери 6 кого во что довеждам; — в отчаяние довеждам до от- чаяние, отчайвам привозйть, привожу, привоз | ишь, -ят несв. (св. привезтй) кого-что (против, увозйть) докарвам, довеждам, донасям (с превозно сред- ство)', ~ турйстов в столйцу докарвам турис- тите в столицата; — из-за граийцы сувенйры донасям от чужбина сувенири привыкай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- выкнуть) к кому-чему и с инф. свиквам, нави- квам, привиквам; —ть к обстановке, к новым товарищам свиквам с обстановката, с новите си другари привыкЦ нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. привык, -ла, -ло, -ли св. (несв. привыкать) к кому-чему и с инф. свикна, навикна, привикна; —нуть рано вставать свикна да ставам рано привычкй а, -и, мн. привыч|ки, -ек, -кам ж навик; хорошая, плохая —а. хубав, лош навик; делать что по —е правя нещо по навик привязать, привяжу, привяж | ешь, -ут св. (несв. привязывать) кого-что (при)вържа, за- вържа; — верёвку к дереву вържа въжето за дърво привязывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. привязать) кого-что връзвам, привързвам, завързвам пригла|| сйть, -шу, -сйшь, -сят св. (несв. приглашать) кого пока ня; —хйть друга в гости поканя приятеля си на гости; меня —сйли поехать за город поканиха ме на излет извън града приглашай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- гласить) кого каня, поканвам; — ть гостей каня гости приглашёний'е, -я с канене, поканване; пока- на; принять ~е приема поканата; отказаться от — я откажа се от поканата; послать —е на торжественное заседание изпратя покана за тържественото заседание приговор, -а ы присъда; справедлйвый, су- ровый ~ справедлива, строга присъда; вынести ~ обявя присъда; привестй ~ в исполнение изпълня присъдата пригой дйться, -жусь, -дйшься, -дятся св. дотрябвам, потрябвам; послужа; старый зонт ещё ~дйтся старият чадър още с годен (ще 189
ПРИ послужи); мне ~дйтся твой совет твоят съвет ще ми послужи пригород, -а м предградие, покрайнини; ~ы Москвы покрайнините на Москва; жить в ~е живея в предградието пригороди|| ый, -ая, -ое, -ые крайградски; мес- тей; ~ый поезд влак за предградията приготовить, приготов I ЛЮ, -ишь, -ят св. (несв. готовить) 1 кого-что приготвя, подготвя; ~ ма- шину к поездке приготвя колата за пътуване; ~ уроки, доклад приготвя уродите си, доклада 2 что приготвя, сготвя; —- завтрак приготвя закуска; ~ обед, ужин сготвя обяд, вечеря; ~ на обед рыбу приготвя за обяд риба приготбвЦ ИТЬСЯ, -ЛЮСЬ, -ишься, -ятся св. (несв. готовиться) к чему и с инф. приготвя се, подготвя се; ~ иться к поездке, к занятиям, к приёму гостей подготвя се за пътуването, за за- нятията, за (посрещане на) гости(те) придума|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. придумы- вать) что намисля, измисля; ~ть выход из положения намисля изход от положението придумыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- думать) что намислям, измислям приезд, -а м (против, отъезд) пристигане, идване (с превозно средство)-, ~ в город при- стигане в града; сообщить о своём ~е съобщя за своето идване; по ~е дай нам о себе знать обади ни се след пристигането си приезжй|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- ехать; против, уезжать) пристигам, идвам (с превозно средство)-, каждый год я ~ю в Ленин- град весной всяка година пристигам в Ленин- град през пролетта приём, -а м 1 приемане; вземане; ~ в партию приемане в партията; ~ заказов приемане на поръчки 2 прием; дипломатический ~ дипло- матически прием 3 преглед (лекарски); быть на ~е у врача на преглед при лекаря съм приёмник, -а м приёмник, радио; включить, выключить ~ пусна, спра радиото приехать, приёд|у, -ешь, -ут св. (несв. приез- жать; против, уехать) пристигна. дойда (с пре- возно средство); ~ к родителям, домой, в де- ревню пристигна при родителите си, в къщи, на село; ~ на пароходе, на автобусе, на такси пристигна с параход, с автобус, с такси приз, -а, мн. -ы, -ов м приз, премия, награда; получить первый —- на конкурсе пианистов по- луча първа награда на конкурса за пианисти; вручйть ~ы връчвам награди (те) призвать, призов | у, -ёшь, -ут, мин. призвал, призвала, призвал | о, -и св. (несв. призы- вать) кого призова; повикам; ~ граждан к соблюдению порядка (к порядку) призова граж- даните да спазват реда приземлёни|| е, -я с кацване, приземяване приземл|| йться, -юсь, -ишься, -ятся св. (несв. приземляться) кацна, приземя се; космонавты ПРИ ~йлись в заданном районе космонавтите се приземиха в определения район приземли || ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. приземлиться) кацвам, приземявам се; са- молёт ~ется самолетът кацва призна|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. при- знать) кого-что признавам; считай, смятам; ~вать чьи права признавам нечии права; ~вать поступок правильным смятам постъпка- та за правилна прнзна|| ваться, -юсь, -ёшься, -ются несв. (св. признаться) кому в чём признавам се; ~ваться в своих ошибках признавам грешките си признак, -а м признак; характерный ~ харак- терен признак; внешние -~и болезни външни признаци на болестта; первые ~и весны пър- ви(те) признаци на пролетта признаниЦ е, -я с I признаване; признание; ~е своей вины признаване на вината (си); ~е в любвй любовно признание; добйться от кого ~я накарам някого да си признае 2 признание; заслужйть ~е заслужа признание; пьеса полу- чила ~е публики пиесата получи признанието на публиката призна|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. призна- вать) кого-что призная; счета, сметна; ~ть свою ошйбку призная грешката си; ~ть посту- пок правильным сметна постъпката за пра- вилна призна|| ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. признаваться) кому в чём призная се; ~ться девушке в любвй обясня се на девойката в лю- бов призыв, -а м зов; апел; прйзив; лозунг; ~ к борьбе зов за борба; ~ы ЦК КПСС к Первому мая лозунги на ЦК на КПСС по случай Първи май; обратиться к народу с ~ом обърна се към народа с обръщение (възвание) призыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- звать) кого призовавам; повиквам; ~ть на по- мощь повиквам на помощ; ~ть народ к борьбе (на борьбу) с врагом призова народа на борба с врага прийти, прид|у, -ёшь, -ут, мин. прнш|ёл, -ла, -лб, -лй св. (несв. прнходйть) 1 (против, уйтй) куда дойда, пристигна; ~ в школу, на работу, к другу, в гости дойда на училище, на работа, при приятеля си, на гости; ~ с работы домой прибера се от работа в къщи 2 (само 3 л.) дойде, пристигне; пришёл ответ дойде отговор; пришла телеграмма от отца пристигна тслегра- ма от бащата 3 (само 3 л.) дойде, настъпи; пришла весна настъпи пролетта 4 к чему дойда, (по)стигна; ~ к выводу стигна до извод 5 во что изпадна; ~ в восторг, в ужас изпадна във възторг, в ужас; ~ в движение задвижа се О ~ в себя (в сознание, в чувство) дойда на себе си, свести се; ~ на помощь кому дойда на помощ на някого 190
ПРИ прийтись, придётся, мин. пришлось св. (несв. приходиться) безл. с инф. потрябва, наложи се; ему пришлось уехать наложи му се да замине приказ, -а м заповед; выполнить ~ изпълня заповедта; явиться по ~у командира явя се по заповед на командира прика|| зать, -жу, прикаж | ешь, -ут св. (несв. приказывать) кому с инф. заповядам; -~зать войскам начать наступление заповядам на войските да започнат настъплението приказыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- казать) кому с инф. заповядвам приключении е, -я с приключение; смешное, странное ~е смешно, странно приключение; ~е в дороге приключение по пътя; кнйги о ~ях книги за приключения прикреп|| йть, -лю, -йшь, -ят св. (несв. при- креплять) что прикрепи, закрепи; ~йть книж- ную полку к стене прикрепи етажерката към стената прикрепля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- крепйть) что прикрепвам, закрепвам; -~ть доску гвоздями прикрепвам дъска (та) с пирони прилав|| ок, -ка м щанд; тезгях; подойтй к -~ку приближа се до щанда; взять покупку с ~ка взема покупката (си) от щанда; продавец стойт за -~ком продавачът стой на щанда прилагательн|| ое, -ого с грам. прилагателно; полные ~ые, полные формы ~ых пълни при- лагателни, пълни форми на прилагателните; краткие ~ые, краткие формы ~ых кратки при- лагателни, кратки форми на прилагателните прилага|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прило- жить) что полагай, прилагай; -~ть много усй- лий, чтобы кончить работу в срок полагам много усилия, за да свърша работата в срок прилетаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. приле- теть; против, улетать) прилитам, долитам; при- стигам със самолет; весной птйцы ~ют с юга напролет птиците долитат от юг приле|| тёть, -чу, -тйшь, -тят св. (несв. при- летать, против, улететь) прилети, долети; при- стигна със самолет; ~тёть на самолёте в Моск- ву пристигна със самолет в Москва прилйчи|| я, -й мн. (ед. прилйчи|е, -я с) при- личия; соблюдать ~я спазвам приличие прилйчно нареч. прилично; вестй себя ~ дър- жа се прилично прилйчн|| ый, -ая, -ое, -ые; прилйч|ен, -на, -но, -ны приличен; ~ое поведение прилично по- ведение прило|| жйть, -жу, прилбж | ишь, -ат св. (несв. прилагать) что положа, приложа; ~жйть все силы положа всички сили применении е, -я с прилагане, употребяване, използване; -~е техники в сельском хозяйстве използване на техииката в селското стопанство примен|| йть, -ю, примён|ишь, -ят св. (несв. применять) что приложа, използвам ПРИ п примени || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. приме- нйть) что прилагай, използвам; -~ть новые лекарства прилагай иови лекарства; ~ть зна- ния на практике прилагам знанията си на прак- тика применйЦ ться, -ется, -ются несв. прилага се, употребява се, използва се; алюмйний ~ется в авиационной промышленности алуминият се използва в авиационната промишленост примёр, -а м пример; ~ы из истории приме- ри от историята; привестй ~ привела пример; объяснйть правило на нёскольких -~ах обяс- ня правилото с няколко примера; слёдовать -~у отца следвам примера на баща си О брать ~ с кого вземам пример от някого; подавать (по- казывать) ~ кому давам на някого пример примёр || йть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. приме- рять) что премеря, (из)пробвам; ~ить костюм премеря костюма примёрно нареч. приблизително, около, при- мерно; ему ~ сорок лет той е приблизително на 40 години; я уёду ~ через мёсяц ще замина след около един месец примеря || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- мёрить) что премервам, пробвам; -~ть туфли, шляпу пробвам обувки, шапка примирйться, примир I юсь, -йшься, -ятся св. (несв. мирйться във 2 знач.) с чем примири се, помири се; ~ со свойм положёнием примири се с положението си принадлежи ать, -у, -йшь, -ат несв. 1 (само 3 л.) кому-чему принадлежи; в СССР фабрики и заводы ~ат государству в Съветския съюз фабриките и заводите принадлежат на държа- вата; дом -~йт отцу къщата принадлежи на бащата; картина ~йт извёстному художнику картината принадлежи на известен художник; Совётскому Союзу -~йт важная роль в борьбё за мнр на Съветския съюз принадлежи важна роля в борбата за мир 2 к чему принадлежа, отнасям се към; он -~йт к числу талантливых писателей той е един от талантливите писатели принесЦ тй, -у, -ёшь, -ут, мин. принёс, при- несл | а, -6, -й св. (несв. приносйть) 1 кого-что (против, унестй) донеса; ~тй кнйгу из биб- лиотеки донеса книга от библиотеката; ~тй в комнату нёсколько стульев донеса в стаята ня- колко стола 2 что донеса, дам; -~тй доход донеса печалба; ~тй убыток причиня загуба принима|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. принять) 1 кого-что приемам, вземам; ~ть подарки прие- мам подаръци; -~ть сообщёние по радио прие- мам съобщение по ефира; в ательё ~ют заказы в ателието приемат поръчки; ~ть кого в уни- верситет, на работу приемам някого в универ- ситета, иа работа 2 кого приемам, посрещам; ~ть посетйтелей приемам посетители; врач ~ет больных в своём кабинёте лекарят приема бол- ни(те) в кабинета си 3 что приемам, утвържда- 191
ПРИ ПРИ вам; -~ть новые законы приемам новн закони 4 что вземам; ~ть решение вземам решение; ~ть участие вземам участие 5 что вземам; ~ть капли вземам капки 6 что вземам, при- добивам; заемам; ~ть серьёзный вид придоби- вам сериозен вид О ~ть ванну къпя се във ва- на; ~ душ вземам душ принима|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. принйться) за что и с инф. залавям се, захватам (се), започвам; ~ться за работу, читать залавям се за работа, да чета приносить, приношу, принос | ишь, -ят несв. (св. принести) 1 кого-что (против, уносить) донасям; жене цветы донасям на жена си цветя 2 что донасям, давам; ~ пользу донасям полза; ~ вред прнчинявам вреда О ~ клятву кълна се; ~ благодарность благодаря принцип, -а м принцип; -~ы марксизма прин- имайте на марксизма; твёрдые ~ы твърдн прии- дийи; отказаться от чего из ~а откажа се от нещо по принцнпни съображения О в ~е по принцип принципиально ый, -ая, -ое, -ые; принципиа- лен, принципийльн | а, -о, -ы прннципен; прин- ципиален; ~ый вопрос прннципен въпрос; ~ая разница принципна разлика; не иметь ~ого значения няма принципно значение; -~ый чело- век принципе,! човек принять, приму, Прим | ешь, -ут, мин. принял, приняла, принял)о, *» св- (несв. принимать) I кого-что приема, взема; ~ подарок приема подаръка; ~ телеграмму приема тедеграма; ~ кого на завод, на должность редактора приема някого в завода, на редакторска длъж- ност; ~ комсомольца в партию приема комсо- молеца в партията 2 кого приема, посрещна; ~ гостей посрещна гости 3 что приема, утвър- дя; проект, предложение приема проекта, предложеннето 4 что взема; ~ необходимые меры взема необходимите мерки 5 что взема; порошок от кашля взема прахче против каш- лица 6 что взема, придобия; заема; ~ форму шара придобия формата на кълбо; ~ горизон- тальное положение заема хоризонтално поло- жение принятьси, примусь, прйм| ешься, -утся, мин. принял |ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. прини- маться) за что и с инф. заловя се, захваиа (се), започна; за уроки, писать письма заловя се за уроците, да пиша писма приобре|| стй, -ту, -тёшь, -тут, мин. приобрёл, приобрел | а, -б, -й св. (несв. приобретать) что 1 придобия, получа, купя; ~стй машину купя кола 2 придобия, получа; комната ~ла празд- ничный вид стаята (при)доби празннчен вид; отношения ~лй дружеский характер отноше- нията придобиха приятелски характер; ~стй специальность слесари получа специалност шлосер приобретал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. приоб- рестй) что 1 придобивам, получавам, купувам; -~ть книги купувам книги 2 придобнвам, по- лучавам; ~ть жизненный опыт натрупвам жиз- нен опит прирбд|| а, -ы ж природа; северная, южная -~а северна, южна природа; явления ~ы при- Южная природа (Кавказ) родни явления; изучать ~у изучавам природа- та; любоваться ~ой любувам се на приро- дата природ) || ый, -ая, -ое, -ые природен; -~ый газ прнродеи газ; ~ые богатства природни богатства присваивал ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- своить) что 1 присвоявам, обсебвам; ~ть чужое имущество присвоявам чужд имот 2 кому-чему давам, удостоявам; ~ть кому звание народ- ного артиста удостоявам някого със званието народен артист присвоёни|е, -я с 1 присвояване, обсебване 2 даване, удостояване присвбЦ ить, -ю, -ишь, -ит св. (несв. присваи- вать) что 1 присвой, обсебя 2 кому-чему дам, удостоя; театру -~еио ймя Ивана Вйзова те- атърът се нарича «Иван Вазов» 192
ПРИ прислать, пришл|ю, -ёшь, -ют св. (несв. при- сылать) кому кого-что (из)пратя; ~ сыну пода- рок изпратя подарък иа сина си присн|| йться, -юсь, -ишься, -ятся св. (несв. сниться) кому присъня се; сънувам; мне ~йлся страшный сон присъни ми се страшен сън, съну- вах страшен сън присоедини йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. при- соединять) кого-что к кому-чему присъединя присоедини йться, -юсь, -йшься, -ятся св. (несв. присоединяться) к кому-чему присъеди- ня се присоедини|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- соединйть) кого-что к кому-чему присъединя- вам; ~ть к области новые районы присъединя- вам нови райони към областта; к вашей просьбе я ~ю свою към вашата молба присъединявам и своята присоедини || ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. присоединйться) к кому-чему присъединя- вам се; ~ться к группе турйстов присъединявам се към трупа туристи; я ~юсь к вашему мнению присъединявам се към вашето мне- ние приспособлении е, -я с приспособление, уред, устройство, механизъм; новое ~е к машйне ново приспособление към машината прйстан|| ь, -и, мн. -и, -ёй ж пристанище, кей; морская, речная ~ь морско, речно при- станище; пароход подошёл к ~и параходът се приближи към пристанишето; пароход остано- вйлся у -~и параходът спря на кея присутствии е, -я с (против, отсутствие във 2 знач.) присъствие; -~е на заседании при- съствие на заседанието; в ~и кого, чьём в при- съствието на кого, в чие присъствие присутствЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. (про- тив. отсутствовать в 1 знач.) присъствувам; ~ овать на собрании, при разговоре присъству- вам на събранието, на разговора присутствующ|| ие, -их мн. присъствуващите: спйсок -~их списък на присъствуващите присыла|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- слать) кому кого-что (из)пращам; ~ть пйсьма, телеграммы изпращам писма, телеграми приходйть, прихожу, приход | ишь, -ят несв. (св. прийтй) 1 (против, уходйть) куда дохож- дам, идвам, пристигам; ~ каждый день к де- вятй часам идвам всеки ден към 9 часа 2 (само 3 л.) идва, пристига; поезд приходит рано уг- ром влакът пристига рано сутринта 3 (само 3 л.) идва, настъпва; приходит время прощать- ся настъпва време да се сбогуваме 4 к чему идвам, (по)стигам; ~ к правильному решению стигам до правилно решение 5 во что изпадам: ~ в восторг, в ужас изпадам във възторг, в ужас О ~ в себя (в сознание, в чувство) идвам на себе си, свестявам се; ~ на помощь кому идвам на помощ на някого ПРО f| приходйться, приходится несв. (св. прийтйсь) безл. с инф. трябва, налага се; приходится со- гласйться иалага се да се съглася причасти|| е, -я с грам. причастие приче|| сать, -шу, причёш | ешь, -ут св. (несв. причёсывать) кого-что среша, вчеша приче|| саться, -шусь, причёш | ешься, -утся се. (несв. причёсываться) среша се, вчеша се причёск|| а, -и, мн. причёс|ки, -ок, -кам ж причёска, фризура; красйвая ~а хубава причес- ка; сдёлать ~у в парикмахерской направя си фризура във фризьорски(я) салон причёсыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. приче- сать) кого-что сресвам, вчесвам; -~ть волосы сресвам косата (си); -~ть ребёнка сресвам де- тето причёсыва|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. причесаться) сресвам се, вчесвам се; -~ться перед зёркалом сресвам се пред огледалото причйн|| а, -ы ж причина; серьёзная -~а се- риозна причина; ~а ссоры причина за скарва- не(то); -~ой болёзни была простуда причината за болестта беше простуда; плакать без ~ы плача без причина; найтй ~у для отказа намеря причина за отказ причин|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. причи- нять) что кому-чему причини; ~йть кому много страданий, неприятностей причиня на някого много страдания, неприятности причиняЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. причи- нйть) что кому-чему причинявам; ~ть вред причинявам вреда; рана ~ет боль раната при- чинява болка пришиваЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. при- шйть) что к чему зашивам, пришивам; ~ть пуговицы к пальто зашивам копчета(та) на палтото пришйть, пришь|ю, -ёшь, -ют св. (несв. при- шивать) что к чему зашия, пришия; ~ к паль- то оторвавшуюся пуговицу зашия на палтото откъсналото се копче приятно 1 нареч. приятно; онй ~ провели вечер у друзёй те приятно прекараха вечерта у приятелите си 2 безл. като сказ., с инф. при- ятно е; мне ~ с вами познакомиться приятно ми е да се запозная с вас приятнЦ ый, -ая, -ое, -ые; прият |ен, -на, -но, -ны приятен; ~ый запах приятна миризма; ~ая встрёча, прогулка, новость приятна среща, раз- ходка, новина; ~ый человёк, голос приятен чо- век, глас; у него ~ое лицо той има приятно лице про предлог с вин п. за; сказка ~ волка приказка за вълка О ~ себя наум; читать ~ себя чета наум пробега|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пробе- жать) пробягвам, протичвам; пребягвам, пре- тичвам; ~ть полем, мймо домов пробягвам през полето, покрай къщите 193 13-612
ПРО пробе|| жать, -гу, -жйшь, -гут св. (несв. про- бегать) пробягам, протичам; пребягам, прети- чам; ~жать сто метров за десять секунд измииа 100 метра за 10 секунди прббк|| а, -и, мн. проб|ки, -ок, -кам ж тапа, запушалка; закрыть бутылку ~ой запуша бу- тнлката с тапа проблем|| а, -ы ж проблем (а); важная, слож- ная ~а важен, сложен проблем; ~а воспита- ния проблем на възпитанието; ~ы современной науки проблеми на съвременната наука; решить ~у реша проблема; работать над интересной -~ой работя върху интересен проблем проб|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. по- пробовать) I что опитвам, пробвам, вкусвам; ~ овать суп опитвам супата 2 с инф. опитвам се; он ~овал писать стихи той правеше опити да пише стихове провёрН нть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. прове- рять) кого-что проверя; ~ить годовой отчёт проверя годишния отчет; -~ить билеты при вхо- де проверя билетите иа входа; ~ить знания учащихся проверя знанията на учащите се провёркН а, -и, мн. провёр | ки, -ок, -кам ж проверяване; проверка; —а работы механизма проверяване работата на механизма; -~а до- кумёнтов проверка на документите; произво- дить -~у извършвам проверка проверя!! ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. провё- рить) кого-что проверявам; ~ть работу учреж- дёния проверявам работата иа учреждението; ~ть качество продукции проверявам качеството на продукцията провести, провед | у, -ёшь, -ут, мин. провёл, провел | а, -6, -й св. (несв. проводить I) 1 кого проведа, преведа; ~ гостёй в комнату отведа гостите в стаята 2 чем по чему прекарам; ~ ру- кой по волосам прекарам ръка по косата (си) 3 что прокарам, набележа, начертая; ~ гранй- цу прокарам граница 4 что прокарам, проведа; ~ водопровод, электрйчество прокарам водо- провод, електрнчество 5 что где прекарам; ~ воскресёнье у друзёй прекарам неделята при приятелите си 6 что проведа, направя, осъщест- вя, реализирам; ~ собрание, съезд проведа събрание, конгрес проводйть I, провожу, провод | ишь, -ят несв. (св. провестй) 1 кого провеждам, превеждам; ~ отряд через горы превеждам отряда през планината 2 чем по чему прекарвам; ~ рукой по волосам прекарвам ръка по косата (си) 3 что прокарвам, набелязвам, начертавам; ~ прямую лйнию прокарвам права линия 4 что прокарвам, провеждам; ~ железную дорогу прокарвам железопътна линия 5 что где пре- карвам; ~ лёто в дерёвне прекарвам лятото на село 6 что провеждам, правя, осъществявам, реализирам; ~ большую работу извършвам значителна работа ПРО проводйть II, провожу, провод, ишь, -ят св. (несв. провожать) кого изпратя, придружа: ~ дёвушку до дома изпратя девойката до дома проводйться, провод I ится, -ятся несв. 1 про- карва се; проводится газ прокарва се газ 2 про- вежда се; в этом зале проводятся собрания в тази зала се провеждат събрания проводнйк, -а м кондуктор в спален вагон провожа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св про- водйть II) кого изпращам, придружавам; ~ть гостёй на вокзал изпращам гостите на га- рата провозглаН ейть, -шу, -ейшь, -сят св. (несв. провозглашать) кого-что провъзглася; ~сйть незавйсимость провъзглася независимостта провозглаша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. про- возгласить) кого-что провъзгласявам проволок!! а, -и ж тел, жипа; стальная ~а стоманена жица; колючая ~а бодлив тел прогло|| тйть, -чу, проглот)ишь, -ят св. (несв. глотать) кого-что глътна г проголос II овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. голосовать) гласувам; ~ов^!ть за какое пред- ложение, против какого предложения гласу- вам за някакво предложение, против някакво предложение программу а, -ы ж програма; ~а развйтия промышленности програма за развитие (то) на промишлеността; ~а стройтельства коммуниз- ма програма за строителството на комунизма; ~а КПСС програмата на КПСС; ~а концёрта, литературного вечера програмата на концерта, на литературната вечер; ~а передач по радио и телевидению програма на предаванията по радиото и телевизията прогрёсс, -а м прогрес; напредък; общест- венный — обществен прогрес; ~ науки прогрес на науката; идтй по путй -~а вървя по пътя на прогреса прогрессйвнЦ ый, -ая, -ое, -ые; прогрессйв | ей, -на, -но, -ны прогресивен; ~ый дёятель прогре- сивен деец; ~ые взгляды прогресивни възгледи прогулк|| а, -и, мн. прогул |ки, -ок, -кам ж разходка; ~а по парку, на лыжах разходка из парка, със ски; отправиться на ~у отида на разходка; совершйть ~у на лодке направя разходка с лодка прода|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. про- дать) кого-что (против, покупать) продавай; ~вать овощи на рынке продавай зеленчук на пазара; в этом магазйне ~ют одежду и обувь в магазина (се) продават облекло и обувки продав|| ёц, -ца м продавай; ~ёц кнйжного магазйна продавач в книжарница (за книги)-, работать ~цом в универмаге работя като про- давач в универсален магазин продавщйц|| а, -ы ж пролавачка продаж || а, -и ж продажба; ~а книг продаж- ба на книги 194
ПРО прода|| ть, -м, -шь, -ст, продад|йм, -йте, -ут, мин. продал, продала, продал | о, -и св. (несв. продавать) кого-что (против, купить) продам; ~ть нто дорого, дгшеео чредам нещо с>-.ь;:с, евтичо чрэдовольстви!! е, -я с продоволствие; запасы ~я запаси от лродоьолегвие; снабжать ар- мию снабдявем армията с продоволст- ьие продолжав ть, -го, -ешь, -ют несв. (св. про- должить) что и с инф. продължавам; ~ть раз- говор, борьбу продължавам разговора, борбата; ~ть путь продължавам пътя (си); друзья ~ли разговаривать приятелите продължаваха да си приказват лродолжа|| ться, -ется, -ются несв. продължа- ва (се), грае; строительство ~ется строителст- вото продължава; урок ~ется сорок пять минут урокъг трае 45 минути; экзамены ~лись месяц изпитите продължиха един месец продолжении е, -я с продължение; ~е разго- вора продължение на разговора; ~е романа в следующем номере журнала продължението на романа е в следващия брой на списанието; ~е следует следва прод6лж|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. продол- жать) что продължа продукт, -а м продукт; произведение; ~ы сельского хозяйства селскостопански продукти; молочные, мясные ~ы млечни, месни произведе- ния; -~ы питания хранителни продукти; свежие ~ы пресни продукти продукциЦ я, -и ж продукция; промышленная ~я промишлена продукция; ~я завода, фаб- рики продукцията на завода, на фабриката проезжа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. про- ехать) 1 (пре) минавам, пътувам; ~ть по бе- регу реки, лесной дорогой минавам по брега на реката, по горски път 2 отминавам, минавам край; ~ть мимо дома минавам край къщата проект, -а м проект; ~ моста проект за мост; создать ~ създам проект; работать над ~ом работя върху проекта; дом построен по ~у известного архитектора къщата е построена по проект на известен архитект; ~ закона проек тозакон; подготовить договора подготвя про- ектодоговор проехать, проёд | у, -ешь, -ут св. (несв. проез- жать) 1 (пре) мина, пропътувам; ~ через двор мина през двора; ~ сто километров пропъту- вам 100 километра 2 отмина; мина край; ~ по- ворот дороги отмииа завоя на пътя; он проехал свою остановку той пропуска спирката (си) прожйть, прожив | у, -ёшь, -ут, мин. прожил, прожила, прожил | о, -и св. (пре)живея; прека- рам; ои прожил восемьдесят лет той живя 80 години; ~ всю жизнь в деревне прекарам целия си живот на село; я прожил неделю в Москве прекарах една седмица в Москва про п проз | а, -ы ж проза; художественная -~а ху- дожествена проза; изучать поэзию и ~у изуча- вши лоезпята и прозата прозрачен ый, -ая, -ое, -ые; празрач | ен, -на, -но, -иь> прозрачен; -'-ая ткань прозрачен плат; -- ая штора прозрачно перде; стакан из ~ого стекла чаша от прозрачно стъкло проигра|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. проигры- вать) кому что (против, выиграть) загуби; ~ть партию в шахматы загуби партия шах; ~ть сражение загуби сражението пройгрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. про- играть) кому что (против, выигрывать) губя, за- губвам произведении с> -я с произведение, творба; литературное, художественное ~е литературна, художествена творба; ~е искусства произве- дение на изкуството; ~я Тургенева произведе- нията на Тургенев произве|| стй, -ду, -дёшь, -дут, мин. произ- вёл, произвел | а, -о, -й св. (несв. производйть) что I произведа, изработя 2 извърша; направя; ~стн деление, умножение извърша деление, умножение; ~стй в доме ремонт направя в къщи ремонт О ~стй впечатление на кого направя на някого впечатление; пьеса ~ла на зрйтелей большое впечатление пиесата на- прави силно впечатление на зрителите производительности ь, -нас производителност; высокая ~ь труда висока производителност на труда произво|| дйть, -жу, произвол) ишь, -ят несв. (св. произвести) что I произвеждам, изработ- вам; завод производит машины заводът произ- вежда машини 2 извършвам; правя; ~дйть опы- ты правя опити производйться, произвол | ится, -ятся несв. произвежда се; на заводе производятся машины в завода се произвеждат машини произвбдственнЦ ый, -ая, -ое, -ые производст- вен; ~ый процесс, план производствен процес, план; ~ое задание производствена задача производств!! о, -а с производство, произвеж- дане, изработване; ~о стали, машин производ- ство на стомана, на машини; увелйчить -~о то- варов увелича производството на стоки произнес!! тй, -у, -ёшь, -ут, мин. произнёс, пронзнесл | а, -6, -й св. (несв. произноейть) что изговоря, произнеса; правильно ~тй слово пра- вилно изговоря думата; -~тй речь произнеса реч произноЦ ейть, -шу, ироизнос | ишь, -ят несв. (св. произнести) что изговарям, произнасям пронзношёни|| е, -я с произношение, изговор; правильное литературное -~е правилно лите- ратурно произношение произойЦ тй, -дёт, -дут, мин. пронзош | ёл, -ла, -ло, -лй св. (несв. происходить) случи се, стане; произлезе; произошёл пожар стана пожар; про- 195 13*
ПРО ПРО изошло несчастье случи се нещастие; что с вами произошло? какво се е случило с вас?; со мной произошёл интересный случай случи мн се нещо интересно; произошли интересные события станаха иитересии събития происходить, происхбд | ит, -ят несв. (св. произойти) случва се, става; произлиза; что здесь происходит? какво става тук? происхождении е, -я с произход; ~е чело- века произход иа човека; ~е жизни на Земле произход на живота върху Земята происшествии е, -я с произшествие, случ- ка; ~е на улице произшествие на улицата; случилось ~е стана произшествие; мы доехали без ~й пристигнахме без произшествия пройтй, пройд | у, -ёшь, -ут, мин. прош | ёл, -ла, -лб, -ли св. (несв. проходйть) 1 (пре)мина; ~ через сад мина през градината; ~ к выходу мина към изхода; по нёбу прошла туча по иебето премина облак 2 сколько чего нзмина, извървя; — половйиу путй извървя полови- ната път; поезд прошёл пятьдесят километров влакът измина 50 километра 3 отмина, зад- мина; — нужный дом отмина нужната къща; поезд уже прошёл станцию влакът вече отмина гарата; вы прошлй поворот к вокзалу вие от- минахте завой към гарата 4 (само 3 л.) мине; здесь пройдёт железная дорога тук ще мине железопътна линия 5 (само 3 л.) мине, изтече; прошёл тблько час мина само един час; гроза скоро пройдёт бурята скоро ще мине 6 (само 3 л.) мнне, протече, проведе се; доклад прошёл успешно докладът мина успешно; экзамены прошлй хорошо изпитите минаха добре 7 (само 3 л.) (пре)мине, проникне; влезе; в подвал прошла вода в мазето влезе вода проконтролйрН овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. контролйровать) кого-что (про)контро- лирам; овать работу магазина проконтроли- рам работата на магазина пролетариат, -а м пролетариат; борьба ~а за своё освобождение борбата иа пролетариа- та за освобождеиието пролетарски ий, -ая, -ое, -ие пролетарски; -~ая революция, солидарность пролетарска революция, солидарност промежут|| ок, -ка м промеждутък, междина; пауза, интервал; ~ок между окнами разстоя- нието между прозорците; через определённые ~ки времени през определени интервали от време промышленности ь, -и ж промишленост; ав- томобйльная, горная ~ь автомобилна, минна промишленост; лёгкая, тяжёлая ~ь лека, тежка промишленост; развивать ~ь развивам про- мишлеността промышленн|| ый, -ая, -ое, -ые промишлен, индустриален; ~ый город, район индустриален град, район; ~ые товары промишлени стоки проника|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. про- нйкнуть) прониквам; сквозь шторы ~ют лучй солнца през пердетата проникват слъичевн лъчи; -~ть в тыл врага прониквам в тила на противника проийк|| нуть, -ну, -нешь, -нут, мин. проийк, -ла, -ло, -ли се. (несв. проникать) проникна; в комнату проийк запах беизйна в стаята про- никна миризмата на бензин; вода ~ла в подвал водата проникна в мазето; ~нуть в дом через окно вляза в къщата през прозореца пропаганд!! а, -ы ж пропаганда; поли- тическая, партййная ~а политическа, партий- на пропаганда; вестй ~у научных знаний пропагандирам научинте знания пропада|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. про- пасть) 1 пропадай, изчезвам, губя се; у меня ~ют кнйгн книгите ми се губят 2 (само 3 л.) про- пада пропасть, _пропад|у, -ёшь, -ут, мин. про- пал, пропал]а, "°> -и св- (несв. пропадать) 1 пропадна, изчезиа, загуби се; у меня про- пала кнйга загуби ми се книга; ребёнок про- пал детето се загуби 2 (само 3 л.) пропадне; пропал весь день целият ден беше загубен; ваш труд не пропадёт трудът ви няма да про- падие пропуска!! ть, -го, -ешь, -ют несв. (св. пропустить) 1 кого-что пускам, давам път; ~ть зрителей в зал пускам зрнтелите в залата 2 (само 3 л.) что пропуска; грязное стекло плохо -~ет свет мръсното стъкло лошо про- пуска светлина (та) 3 что пропускам, изпускам; ~ть ошибки пропускам грешки 4 что пропус- кам, ие посещавам, не отивам; ~ть уроки, занятия пропускам уроци, занятия пропустйть, пропущу, пропуст | ишь, -ят св. (несв. пропускать) 1 кого-что пусна, дам път; ~ детей вперёд пусна децата напред 2 (само 3 л.) что пропуске 3 что пропуска, изпусна; — ошйбку пропуска грешката; ~ строчку при чтении изпусна един ред при четенето; ~ автобус изпусна автобуса 4 что пропуска, не посети, не отида; ~ лекцию пропусна лек- ция (та) О ~ что мимо ушей направя си ог- лушки, направя се на глух просвещеннПе, -я с просвета, просвещение, просвещаване; народное '-'в народна про- света г просить, прошу, прбс|ишь, -ят несв.- (св. попросйть) кого-что и чего, о ком-чём и с инф. моля; — друга о помощи моля за помощ приятеля си; ~ прощения моля за прошка; ~ разрешения войтй искам разрешение да вляза; прошу соблюдать тишину моля, пазете тишина просн|| уться, -усь, -ёшься, -утся св. (несв. просыпаться; против, заснуть, уснуть) събудя се; ~уться в девять часов събудя се в 9 часа 196
Невский проспект 8 Ленинграде Проспект Калинина в Москве 197
ПРО ПРО проспект, -а м булевард; Невский ~ в Ле- нинграде булевард «Невски» в Ленинград; он живёт на ~е Мира той живее на булевард «Мир» простира|| ться, -ется, -ются несв. простира се; леса ~ются на много километров горите се простират на много километри; до самого горизонта ~лось море морето стигаше чак до хоризонта про|| стйть, -щу, -стишь, -стят св. (несв. прощать) кого-что простя; он меня обидел, но я его ~стйл той ме обиди, но аз му простих; ~стйте, я опоздал извинете, закъснях проП стйться, -щусь, -стйшься, -стятся св. (несв. прощаться) с кем-чем сбогувам се; простя се; ~стйться с друзьями сбогувам се с прия- телите си; на вокзале онй ~стйлись на гарата те се сбогуваха просто, сравн. ст. проще нареч. (против. сложно) просто; лесно; аппарат устроен очень ~ апаратът е устроен много просто прост|| бй, -ая, -бе, -ые; прост, проста, просто, просты; сравн. ст. прбвге 1 (против. сложный) прост, лесен; ~6й вопрос лесен въпрос; ~ая работа лесна работа; ~ая за- дача лека задача; ~6е приспособление просто приспособление 2 прост, обикновен; ~ой че- ловёк обикновен човек простор, -ам простор, шир; морской ~ морски простор; ~ы степей степна шир; на ~ах родины в родната шир простбрнН ый, -ая, -ое, -ые; простор |ен, -на, -но, -ны (против, тесный) просторен; ~ый дом просторна къща; ~ая квартира просторен апартамент; ~ое помещение просторно по- мещение пространств || о, -а с пространство; свобод- ное, воздушное -~о свободно, въздушно про- странство; '—о между окном и дверью простран- ство между прозореца и вратата; степи на юге СССР занимают большйе ~а стелите в южните райони на Съветския съюз заемат големи пространства простуд|| а, -ы ж простуда, настинка; сильная ~а силна простуда; лечиться от —ы лекувам се от настинка просту|| литься, -жусь, простуд | ишься, -ятся св. (несв. простужаться) настина, простуди се; ~дйться во время прогулки настина (по време) на разходката простужа|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. простудйться) настивам, простудявам се; он часто ~ется той често настива простыи|| я, -й, мн. простыни, простынь, простыням ж чаршаф (долей) просыпа|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. проснуться; против, засыпать) събуждам се: ~ться рано, поздно събуждам се рано, късно просьбЦ а, -ы ж молба; у меня к вам большая ~а имам голяма молба към вас; обратйться с ~ой о помощи обърна се с молба за помощ протест, -а м протест; ~ против войны протест срещу войната; демонстрация —а про- тестна демонстрация; выразить, заявить ~ изкажа протест; выступить с ~ом изляза с протест протест|| овать. -ую, -уешь, -уют несв. про- тестирам; ~овать против войны протестирам срещу войната против предлог с род. п. 1 (противоположу ноет) срещу; сад находится ~ дома градината е срещу къщата; стоять ~ окна стоя срещу про- зореца; плыть ~ течения плувам срещу те- чението; идтй ~ ветра вървя срещу вятъра 2 против; бороться ~ врага воювам против не- приятеля; голосовать ~ какого предложения гласувам против някакво предложение; посту- пать ~ совести постъпвам против съвестта си 3 против, за; лекарство ~ гриппа лекарство против (за) грип; лекарство ~ кашля ле- карство против (за) кашлица противник, -а м I противник; политйческий ~ политически противник; победить ~а в споре победи противника в спора; у спортсмена ока- зался сильный ~ спортистът имаше силен противник 2 неприятел; разбйть ~а в бою разбия неприятеля в боя противоположи || ый, -ая, -ое, -ые; проти- вополбж|ен, -на, -но, -ны 1 (само пълн. ф.) противоположен, отсрещен; ~ый берег реки отсрещният бряг на реката; в ~ом углу комнаты в противоположняя ъгъл на стаята 2 противоположен, обратен; ~ое мнение про- тивоположно мнение противопостав|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. противопоставлять) кого-что кому-чему про- тивопоставя противопоставляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. противопоставить) кого-что кому-чему про- тивопоставим; ~ть одну теорию другой проти- вопоставим една теория на друга противоречии е, -я с противоречие; ~е во взглядах противоречие във възгледите; ~е между словами и поступками противоречие между думи и дела протягива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. протянуть) что 1 протягам, опъвам; прокарвам 2 кому протягам, простирай, давам; ~ть руку товарищу протягам ръка на другаря си протян|| уть, -у, протян | ешь, -ут св. (несв. протягивать) что 1 протегна, опъна; прокарам; ~уть верёвку между деревьями опъна въже между дърветата 2 кому протегна, простри, подам; ~уть ребёнку игрушку подам на детето играчка(та) профессиональиЦ ый, -ая, -ое, -ые професио- нален; ~ый союз професионален съюз 198
ПРО ПРЫ П профессии я, -и ж професия; интересная, трудная ~я интересна, трудна професия; получйть -~ю получа професия профессор, -а, мн. -а, -бв м професор; ~ уни- верситета професор в университета; получйть звание ~а стана професор; слушать лекции известных ~бв слушай лекциите на известии професори профсоюз, -а м прбфсъюз; член -~а член на профсъюза; вступить в ~ вляза в профсъюза профсоюзнЦ ый, -ая, -ое, -ые прбфсъюзен; -~ое собрание профсъюзно събрание прохладно безл. като сказ, (про) хладно е; в комнате было ~ в стаята беше прохладно; сегодня на улице ~ днес навън е хладно прохлади|| ый, -ая, -ое, -ые (про)хладен; -~ый вечер прохладна вечер; ~ая погода хладно време; ~ая вода хладка вода проход, -а м 1 (пре)минаване; ~ судов через канал преминаване на корабите през канала; ~ запрещён минаването е забранено 2 проход; широкий ~ между рядами в театре широка пътека между редовете в театъра проходйть, прохожу, проход | ишь, -ят несв. (св. пройтй) 1 (пре)минавам; ~ по улицам минавам по улиците; проходйте, пожалуйста а) минавайте, моля; б) заповядайте, влезте 2 сколько чего изминавам, извървявам; ~ несколько шагов изминавам няколко крачки 3 отминавам, минавам край; ~ мймо парка минавам покрай парка 4 (само 3 л.) минава; дорога проходит через лес пътят минава през гората; здесь проходит государственная гра- нйца тук минава държавната граница 5 (само 3 л.) минава, изтича; годы проходят годините минават 6 (само 3 л.) минава, про- тича, провежда се; конгресс проходил в Москве конгресът се провеждаше в Москва 7 (само 3 л.) (пре)минава; прониква; влиза; свет про- ходит в комнату через окно светлината влиза в стаята през прозореца процент, -а м 1 процент; семьдесят ~ов учеников 70 процента от учениците; выпол- нить план на сто пятьдесят ~ов изпълня плана 150 на сто 2 лихва процесс, -а м процес; производственный ~ производствен процес; ~ роста органйзма рас- теж на организма; в ~е чего в процеса на нещо; приобрестй опыт в ~е работы придобия опит в процеса на работата проч|| ий, -ая, -ее, -ие останал, друг; ~ие люди останалите хора; платье, пальто и ~ая одежда рокля, палто и други дрехи фи ~ее (и проч., и пр.) и прочее прочита|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. читать) что 1 прочета; ~ть кнйгу, письмо прочета кни- гата, писмото 2 прочета, изнеса; -~ть доклад изнеса доклад 3 рецитирам, кажа наизуст; ~ть стихй рецитирам стихове прбчнЦ ый, -ая, -ое, -ые; прочен, прочна, прбчн|о, -ы и прочны здрав, траен; ~ый за- мок сигурна брава: ~ая обувь здрави обувки; ~ая мебель солидни мебели; -~ый мир траен мир прошёдш|| ий, -ая, -ее, -ие: ~ее время грам. минало време прошел|| тать, -чу, прошёпч|ешь, -ут св. (несв. шептать) что пошепна, прошепна; она что-то ~тала тя прошепна нещо пр6шл|| ый, -ая, -ое, -ые I минал; в -~ом году миналата година; на ~ой неделе миналата седмица; (в) ~ый раз миналия път; ~ой осенью миналата есен 2 като същ. прбшл|ое, -ого с минало; далёкое ~ое далечно минало; в -~ом он был учйтелем в миналото той бе- ше учител прощай(те) прощавай(те), сбогом; мы увйдимся не скоро сбогом, няма да се видим скоро прощаниН е, -я с сбогуване, прощаване проща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. простйть) кого-что прощавам; не ~ть измены не про- щавам измяната проща|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. проститься) с кем-чем сбогувам се; про- щавам се; уйтй не ~ясь замина без да се сбогувам проще неизм. 1 сравн. ст. на простой по- прост; по-лесен 2 сравн. ст. на просто по- просто; по-лесно прощёниН е, -я с (о)прощаване; прошка; просйть -~я моля за прошка прояв|1 йть, -лю, прояв|ишь, -ят св. (несв. проявлять) что прояви; ~йть заботу о ком прояви грижа за някого проявйться, проявится, -ятся св. (несв. проявляться) прояви се; у мальчика проявй- лись способности к математике момчето проя- ви способности към математиката проявля|| ть,-ю,-ешь,-ют несв. (св. проявйть) что проявявам; ~ть мужество, инициативу, интерёс к чтёнию проявявам мъжество, ини- циатива, интерес към четлнз проявля|| ться, -ется, -ются несв. (св. про- явйться) проявява се пруд, -а, предл. о -ё, в (иа) -у м малко изкуст- вено езеро; выкопать изкопая езеро; ло- вйть рыбу в ~у ловя риба в езерото прыга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прыгнуть) скачам; ~ть с парашютом скачам с парашут; ~ть на одной ногё скачам на един крак прыгн|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. прыгать) скоча, скокна; -~уть с бёрега в воду, через за- бор скоча от брега във водата, през огра- дата прыж|| бк, -ка м скок; ~6к через препятст- вие скок през препятствие; сдёлать ~6к направя скок 199
ПРЯ ПУС Пруд прямо нареч. 1 (не бъркай с направо) (на-) право; идти ~ вървя направо 2 направо, ди- ректив; обратиться — к директору обърна се направо към директора; спать — на полу спя направо на пода; вы идёте ~ домой? направо в къщи ли си отивате? 3 открито; откровено, направо; скажите вы не любите этого че- ловека? кажете открито — вие не обичате тозн човек, нали? прям|| бй, -ая, -бе, -ые 1 прав, изправен; ~ая линия права линия; ~ая дорога прав път; ~ые улицы прави улици 2 пряк, директен; непосредствен; ~ая телефонная связь пряка телефонна връзка; —бе воздушное сообщение директив въздушно съобщение; иметь ~бе от- ношение к делу имам пряко отношение към работата 3 откровен, искрен; он человек ~бй той е откровен човек О ~6й угол мат. прав ъгъл прямоугольник, -а м правоъгълник; комната в форме —а стая с форма на правоъгълник прятать, пряч | у, -ешь, -ут несв. (св. спрятать) кого-что крия, скривам; — спички от детей крия кибрита от децата прятаться, пряч|усь, -ешься, -утся несв. (св спрятаться) крия се, скривам се; ~ от кого в кустах крия се от някого в храстите Птица птйц|| а, -ы ж птица; домашняя ~а домаш- ни птици; хищные ~ы хищни птици; ~ы уле- тают на юг птиците отлитат на юг публик|| а, -и ж публика; выступать перед ~ой излизам пред публика публик|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. опубликовать) что публикувам; ~овать законы, стихи публикувам закони, стихове пуга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. испугать) кого плаша; ребёнка ет темнота тъмнината плаши детето; его ие ~ли трудности пути не го плашеха трудностите по пътя пуга|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. ис- пугаться) кого-чего и без доп. плаша се, страху- вам се, боя се; ~ться грозы плаша се от буря (та) пуговиц|| а, -ы ж колче; платье с ~ами рокля с копчета; пришить ~ы к рубашке зашия копчета на ризата; застегнуть пальто на все ~ы закопчея всички копчета на палтото пулемёт, -а м картечница; стрелять из ~а стреляй с картечница пул|| я, -и ж куршум; стрелять —ями стреляй с куршуми пункт, -а м 1 пункт; самый южный ~ страны най-южната точка на страната 2 точка, пункт, параграф; изменить первый — постановления измени първа(та) точка от постановлението пускай вж. пусть пуска|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. пустить) 1 кого пускам, освобождавам 2 кого пускам, разрешавам (да влезе, да излезе); ~ть пас- сажиров в вагон пускам пътниците във вагона 3 что пускам, задвижвам пустить, пущу, пуст| ишь, -ят св. (несв. пус- кать) 1 кого пусна, освободи; ~ птицу на сво- боду пусна птицата на свобода 2 кого пусна, разреша (да влезе, да излезе); — детей погу- лять пусна децата да се поразходят 3 что пус- на, задвижа; ~ новую электростанцию пусна в експпоатация нова електроцентрала пуст|| бй, -ая, -бё, -ые; пуст, пуста, пусто, пус- ты (против, полный в 1 знач.) празен, пуст; — бй дом празна къща; ~ая сумка празна Чан- та; театр ещё пуст театърът е още празен 200
ПУС пят пустын|| я, -и ж пустиня; орошать ~ю напоя- вам пустинята пусть (пускай) частица пека; ~ он сделает это сегодня нека той направи това днес; можно ему войти?— ~ войдёт той може ли да вле- зе?— нека влезе пустяк, -а м дребна работа, дреболия; пос- сориться из-за ~а скараме се за (една) дребо- лия; не обращать внимания на — й не обръщам внимание на дреболии; говорить о ~ах говорим за незначителни неща путёвк|| а, -и, мн. путёв |кн, -ок, -кам ж ку- рортна карта; ~а в дом отдыха карта за почив- ва станция; выдать, получить ~у дам, получа карта за почивка путешественник, -а м пътешественик; извест- ный ~ известен пътешественик путешёствн|| е, -я с пътешествие; пътуване; обиколка; далёкое ~е далечно пътешествие; ~е вокруг света околосветско пътуване; совер- шить ~е на машине направя обиколка с кола (та); отправиться в ~е по стране замина ва обиколка из страната; вернуться из —я върна се от пътуване(то) путешёств|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. гътувам, пътешествувам; ~овать по стране пътувам из страната путь, пути, твор. путём, предл. о (на) пути, мн. пут| й, -ей, -ям м 1 път; широкий, зимний ~ широк, зимен път; ~ в горах път в планината; Северный морской ~ Северният морски път; воздушные пути въздушни пътища; пути сооб- щения пътищата на страната; пойти самым коротким путём тръгна по най-късия път; жизненный — жизнен път; — к победе пътят към победата; пути развития советской науки :ътища(та) за развитие (то) на съветската на- ука; идти по пути прогресса вървя по пътя на прогреса 2 път, пътуване; дальний, трудный, опасный ~ далечно, трудно, опасно пътуване; собираться в ~ стягам се за път; отправиться в — тръгна (на път); отправиться в обратный ~ тръгна обратно О по пути а) пътьом; я зайду к вам по пути в институт ще се отбия при вас отивайки в института; б) с кем в една посока; кам с вами по пути: я тоже иду на почту ние с вас сме в една посока: аз също отивам в пощата; счастливого пути! добър път!, приятно пътуване! пушк|| а, -и, мн. пуш | кн, -ек, -кам ж (не бър- ый с ружьё) оръдие, топ; стрелять из ~и стреляй с оръдие Пчела пчел|| а, -ы, мн. пчёлы, пчёл ж пчела; раз- водить пчёл развъждам пчели пшениц!! а, -ы ж пшеница; сеять ~у засявам пшеница; высокий урожай ~ы високи добиви от пшеница пыл|| ь, -и, предл. о пыли, в пыли ж прах; ~ь на дороге прах по пътя; мебель покрылась ~ью мебелите се покриха с прах; сапоги были в ~й ботушите бяха покрити с прах пыта|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. попытаться) с инф. опитвам се; больной ~лся встать, но не смог болният се опитваше да стане, но не успя пьёс|| а, -ы ж пиеса; ставить ~ы Чехова поставим пиесите на Чехов; смотреть ~у гледам пиеса; играть в новой —-е играя в нова (та) пиеса пьян|| ый, -ая, -ое, -ые; пьян, пьяна, пьян | о, -ы и пьяны (против, трезвый в 1 знач.) пиян пюре неизм. с пюре; картофельное ~ карто- фено пюре; котлеты с ~ кюфтета с пюре пятёрк|| а, -и, мн. пятёр|кн, -ок, -кам ж пети- ца; получать ~н получавам петици пятидесяти ый, -ая, -ое, -ые числ. петдесети пятилётк|| а, -и, мн. пятилёт|кн, -ок, -кам ж петилетка; выполнить ~у в четыре года изпълня петилетката за 4 години пятилётнН нй, -яя, -ее, -ие петгодишен; ~нй план петгодишен план пятисбт|| ый, -ая, -ое, -ые числ. петстотен пятк|| а, -и, мн. пят|ки, -ок, -кам ж пета пятнадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. петнадесети; ~ый год петнадесетата година; сегодня ~ое января днес е петнадесети януари пятнадцати ь, -и числ. петнадесет; дёвочке ~ь лет момичето е на 15 години; сейчас без ~н (минут) шесть сега е 6 без 15 пятницЦ а, -ы ж петък; в -~у будет концёрт в петък ще има концерт пятн|| б, -а, мн. пят | на, -ен, -нам с петно, леке; красное ~6 на скатерти червено петно върху покривката; пятна на полу петна по пода; ска- терть в пятнах от вина покривката е с лекета от вино пят|| ый, -ая, -ое, -ые числ. пети; ужё ~ый час часът минава 4 пят|] ь, -й числ. пет; прошло ~ь лет измипаха 5 години 0 знать что как свой ~ь пальцев зная нещо на пръсти (много добре) пятьдесят, пятидесяти числ. петдесет; ему ~ лет той е на 50 години; река в пятидесяти мётрах от дома реката е на 50 метра от къщи пятьсот, пятисот числ. петстотин; ~ лет назад преди 500 години 201
РАБ Р раббт|| а, -ы ж 1 работа; ~а машины, элект- ростанции работата на машината, на електро- централата; физическая ~а физическа работа; заниматься научной ~ой занимавам се с научна работа; у него много ~ы той има много работа 2 работа, служба; найти ~у намеря работа; идтй на ~у отивам на работа; идтй с ~ы връ- щам се от работа 3 работа, произведение, труд, творба; последняя ~а писателя последната творба на писателя; выставка работ художника изложба на произведенията иа художника; из- дать свои научные ~ы издам научните си трудо- ве раббта|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. работя; ~ть на нескольких ткацких станках работя на ня- колко (тъкачни) стана; ~ть в поле работя на полето; ~ть на заводе работя в завода; ~ть над проектом работя върху проект; ~ть меха- ником, учителем работя като механик, като учи- тел; машина ~ет машината работи; телефон не ~ет телефонът не работи; телеграф ~ет круг- лые сутки телеграфът работи денонощно работник, -ам (не бъркай с рабочий I) работ- ник; научный — научен работник; ~н сельского хозяйства работници от селското стопанство работниц!! а, -ы ж работничка; рабочие и ~ы работници и работнички рабоч|| ий I, -его м (не бъркай с работник) работник; ~не и служащие работници и служе- щи; союз ~их и крестьян съюз на работниците и селяните; ~не химической промышленности работници от химическата промишленост рабоч|| нй II, -ая, -ее, -ие 1 работнически; ~ий класс работническа класа; ~ий посёлок работническо селище; ~ее движение работни- ческо движение 2 работен; ~нй день работен ден; ~нй стол работка маса; ~ее место работно място; ~ая одежда работно облекло 0 ~ая сила работна ръка равенств,! о, -а с равенство; ~о граждан равенство на гражданите равнин!! а, -ы ж равнина; большая, широ- кая ~а голяма, широка равнина равнодушно нареч. равнодушно; ~ отнестись к чему отнеса се равнодушно към нещо равнодушн|| ый, -ая, -ое, -ые; равнодуш | ен, -на, -но, -ны равнодушен; ~ый человёк, взгляд равнодушен човек, поглед; он равнодушен к му- зыке той е равнодушен към музиката равномёрн|| ый, -ая, -ое, -ые; равномёр|ен, -на, -но, -ны равномерен; —ая скорость равно- мерна скорост; ~ое движёине, развитие равно- мерно движение, развитие равн|| ый, -ая, -ое, -ые; равен, рави | а, -б, -ы (не бъркай с ровный) равен, еднакъв; силы участников соревнования равны силите на участниците в съревнованието са равни; рас- РАЗ стояние, ~ое трём метрам разсюяние, равно на 3 метра; два плюс два равно четырём две плюс две е равно на четири рад, -а, -о, -ы като сказ, кому-чему, с инф. и със съюз что радвам се; я вам очень ~ много се радвам, че ви виждам; ~ вас видеть радвам се да ви видя; я ~а, что вы пришли радвам се, че дойдохте; мы ~ы вашим успехам радваме се на вашите успехи ради предлог с род. п. за (ради); жить ~ де- тей живея за децата (си); работать ~ общего блага работя за общото благо; я приехал ~ не- го дойдох заради него радио неизм. с радио; изобретение ~ изобре- тяването на радиото; передать телеграмму по ~ предам телёграма по радиото; слушать ~ слу- шай радио; включйть, выключить ~ пусна, спра радиото радиостанции я, -н ж радиостанция; передачу ведёт ~я Москвы предаването води радио- станцията на Москва радйст, -а м радист; работать ~ом на ко- рабле работя като радист на кораб(а) радйстк|| а, -и, мн. радйст | ки, -ок, -кам ж радистка рад|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. обра- довать) кого радвам; нас ~уют ваши успехи радват ни вашите успехи радоваться, рад | уюсь, -уешься, -уются несв. (св. обрадоваться) кому-чему радвам се; ~ ус- пехам сына радвам се на успехите на сина си радости || ый, -ая, -ое, -ые; радост |ен, -на, -но, -ны (против, печальный) радостен; ~ая улыбка радостна усмивка; ~ое известие радостна вест; —ое событие радостно събитие радост|| ь, -и ж (против, печаль) радост; сме- яться от ~н смея се от радост раз, -а (-у) м 1 (един) път, веднъж; позвонить один ~ позвъня един път; заниматься три ~а в неделю занимавам се 3 пъти седмично; про- читать письмо несколько ~ прочета писмото ня- колко пъти; (один) ~ я встретил его в театре веднъж го срешнах в театъра; мы слышали об этом не~ (мнбго~) чувахме за това неведнъж (много пъти); оглянуться в последний ~ обърна се за последен път; отложить разговор до сле- дующего ~а отложа разговора за следващия път; иа этот ~ я вас прощаю този път ви про- щавам; в тот ~ мы не успели увидеться тогава не успяхме да се видим 2 неизм. раз, едно; мальчик стал считать карандаши: ~, два, три момчето започна да брой моливите: едно, две, три 0 ни ~у не нито един път, нито веднъж; онй ни ~у не встречались те не се срещнаха нито веднъж; как ~ тъкмо по мярка, таман разбива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разбить) 1 что чупя, счупвам, строшавам; ~ть посуду счупвам съдовете 2 кого разбивам, нанасям 202
РАЗ РАЗ Р поражение, побеждавам; ~ть противника по- беждавам противника разбива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (се. разбиться) 1 (само 3 л.) счупва се, строша- ва се; разбива се 2 удрям се, наранявам се, пре- бивам се разбира|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разо- брать) что 1 (против, собирать в 6 знач.) раз- глобявам; ~ть машину разглобявам машината 2 подреждам, разпределям, сортирам; ~ть кни- ги в шкафу подреждам книгите в библиотеката 3 разглеждам; ~ть заявление на собрании раз- глеждам заявлението на събрание 4 разби- рам разбираться, разбира | юсь, -ешься, -ются несв. (св. разобраться) в ком-чём разбирам, ориентирам се; ~ в технике разбирам от техни- ка; ~ в людях умея да преценявам хората разбить, разобь | ю, -ёшь, -ют, повел, разбей св. (несв. разбивать) 1 что счупя, строша; ~ стакан, тарелку, стекло счупя чашата за во- да, чинията, стъклото 2 кого разбия, нанеса по- ражение, победи; ~ армию противника разбия армията на противника разбиться, разобь | юсь, -ешься, -ются св. (несв. разбиваться) 1 (само 3 л.) счупи се, строши се; разбие се; зеркало разбилось огле далото се счупи; чашка разбилась чашата се строши; самолёт разбился самолетът се разби 2 ударя се, нараня се, пребия се; он упал с лошади и разбился той падна от коня и се преби разбу|| дйть, -жу, разбуд|ншь, -ят св. (несв. будить) кого събудя; ~днте меня, пожалуйста, в шесть часов утра събудете ме, моля ви (се), в 6 часа сутринта разве частица (ср. неужели) нима; ~ он уже приехал? нима той вече пристигна?; ~ вы не знаете этого? нима не знаете това? разведёни|| е, -я с развъжданв; отглеждане; ~е овощей отглеждане на зеленчука разверп|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. развёр- тывать) кого-что (против, завернуть) разгьна, разгьрна; развия развёртыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. развернуть) кого-что (против, завёртывать) разгъвам, разгръщам; развивам; ~ть пакет, покупку разгъвам пакета, покупката разве|| стй, -ду, -дёшь, -дут, мин. развёл, раз- вел | а, -6, -й св. (несв. разводить) кого-что от- следим; развъдя; ~стй кур развъдя кокошки развива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. развйть) что развивам; ~ть промышленность развивам промишлеността развива || ться, -юсь, -ешься, -ются несв. Ice. развйться) развивам се; ребёнок быстро ~ется детето бързо се развива; промышлен- ность ~ется успешно промишлеността се раз- вива успешно развйти|| е, -я с развитие; ~е науки развитие ( то) на науката развит|| бй, -ая, -бе, -ые; развйт, развита, развит)о, -ы развит; ~ая промышленность раз- вита промишленост; очень ~бй ребёнок много развито дете развйть, разовь | ю, -ёшь, -ют, мин. развйл, развила, развйл | о, -и, повел, развей св. (несв. развивать) что развия; ~ память развия памет- та; ~ в ребёнке интерес к музыке развия у дете- то интерес към музиката развйться, разовь | юсь, -ёшься, -ются, мин. развйл | ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. разви- ваться) развия се развод, -а м развод; дать жене ~ дам на жена си развод разво|| дйть, -жу, развод) ншь, -ят несв. (св. развестй) кого-что отглеждам; развъждам; —дйть цветы отглеждам цветя развя|| зать, -жу, развяж|ешь, -ут св. (несв. развязывать) 1 (против, завязать в 1 знач.) развържа; ~зать узел развържа възел 2 (про- тив. завязать във 2 знач.) развържа, развия; ~зать больной палец развържа болния си пръст 3 развържа, започна; ~зать войну развържа война(та) развязыва|| ть, -ю, -ешь несв. (св. развя- зать) что 1 (против, завязывать в t знач.) развързвам; ~ть верёвку развързвам въже 2 (против, завязывать във 2 знач.) развързвам, развивам 3 развързвам, започвам; —ть войну развързвам война разговарнва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. приказ- вам, разговаря.м; ~ть с другом приказвам с приятеля си; ~ть о работе, по телефону говоря за работата, по телефона разговор, -а м разговор; ~ по телефону теле- фонов разговор; вестй непринуждённый ~ водя непринуден разговор; вступить в ~ намеся се в разговора разгружа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. раз- грузйть) кого-что (против, нагружать) разто- варвам;-~ть вагон, машйну разтоварвам ваго- на, колата разгру|| зйть, -жу, разгруз | ишь, -ят св. (несв. разгружать) кого-что разтоваря разда|| ваться, -ётся, -ются несв. (св. раз- даться) раздава се, чува се; ~ вались звуки рояля чуваха се звуците на роял разда|| ться, -стся, раздадутся, мин. раздал | - ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. раздаваться) раз- даде се, чуе се; на улице ~лся крик на улицата се чу вик; в квартйре ~лся звонок в апарта- мента се позвъни раздева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. раздеть) кого (против, одевать) събличам; ~ть ребёнка събличам детето раздеваЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. раздеться; против, одеваться в / знач.) 203
РАЗ РАЗ събличам се; ~ться в гардеробе събличам се на гардероба раздел|| йть, -ю, раздел | ишь, -ят св. (несв. делить) 1 кого-что раздели; ~йть конфеты между детьми раздели бонбоните между децата 2 что (против, умножить) раздели; ~йть че- тыре на два раздели четири на две 3 что с кем споделя; ~-йть с мужем его судьбу споделя съд- бата на мъжа си разделиться (/ и 2 л. ед. ч. не се употр.), раздел | ится, -ятся св. (несв. делйться в 1 знач.) раздели се; ученикй разделйлись на две груп- пы учениците се разделиха на 2 групи раздёЦ ть, -ну, -нешь, -нут, повел, раздень св. (несв. раздевать) кого (против, одеть) съблека; ~ть ребёнка съблека детето раздё|| ться, -нусь, -нешься, -нутся, повел. раздёнься св. (несв. раздеваться; против, одёть- ся) съблека се; мальчик ~лся и лёг спатьмомче- то се съблече и легна да спи раздража|| ть, -го, -ешь, -ют несв. кого дразня; меня ~ет шум дразни ме шумът раздражёни|| е, -я с раздразнение; быть в сильном ~и силно съм раздразнен различа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разли- чйть) кого-что различавам; ~ть цвета различа- вам цветовете разлнча|| ться, само 3 л. мн. -ются несв. различават се; ткённ ~ются по цвету и ка- честву платовете се различават по цвят и качест- во разлйчиЦ е, -я с различие; ~е во взглядах различие във възгледите; ~е мёжду городом и дерёвней различие между града и селото; унич- тожить клёссовые ~я унищожа класовите различия различ|| йть, -у, -йшь, -ёт св. (несв. разли- чёть) кого-что различи разлйчно нареч. различно; ~ относиться к че- му различно се отнасяме към нещо разлйчиЦ ый, -ая, -ое, -ые; разлйч|ен, -на, -но, -ны (обикн. мн.) различен; онй ~ые люди те са различии хора; наши мнёния совер- шённо ~ы мненията ни са абсолютно различии 2 (само пълн. ф.) различен, разнообразен; он занят ~ыми делёмн той е зает с различии не- ща размёр, -а м размер, големина; учёсток не- большого ~а малък участък; ~ обуви размер на обувките разниц|| а, -ы ж разлика; ~а в вёсе разлика в теглото; мёжду нймн нет никакой ~ы между тях няма никаква разлика разновидности ь, -н ж разновидност разнообрёзнЦ ый, -ая, -ое, -ые; разнообрё- з ] ен, -на, -но, -ны (обикн. мн.) разнообразен; ~ые впечатлёиия разнообразии впечатления; в магазйне много ~ых товёров в магазина има много разнообразии стоки рёзн|| ый, -ая, -ое, -ые (обикн. мн.) различен; ~ые взгляды на жизнь различии възгледи за живота; у них ~ые харёктеры те имат различии характери; онй ~ые люди те са различии хора; онй жйли на ~ых улицах те живееха на раз- личии улици; онй уёхали в ~ые городё те зами- наха за различии градове; класть кнйгн в ~ые местё слагам книги на различии места разоблачён ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ра- зоблачить) кого-что разобличавам, изоблича- вам; ~ть преступника изобличавам престъпни- ка; ~ть ложь разобличавам лъжата разоблачЦ йть, -у, -йшь, -ёт св. (несв. разоб- лачёть) кого-что разоблича, изоблича разобрёть, разбер | у, -ёшь, -ут, мин. разобрёл, разобралё, разобрёл | о, -и св. (несв. разби- рёть) что 1 (против, собрёть в 6 знач.) разглобя; ~ часы разглобя часовника 2 подредя, разпре- деля, сортирам; — кнйги в шкафу подредя кни- гите в бнблнотеката 3 разгледам; ~ заявлёние на собрёнии разгледам заявленйето на събра- нието 4 разбера; повторите громче, я не ра- зобрёл, что вы сказёлн повторете по-високо, не разбрах какво казахте разобрёться, разбер] усь, -ёшься, -утся св. (несв. разбнрёться) в ком-чём разбера, ори- ентирам се; он быстро разобрёлся в сложной обстановке той бързо се ориентира в сложната обстановка разойЦ тйсь, -дусь, -дёшься, -дутся, мин. разош | ёлся, -лёсь, -лось, -лйсь св. (несв. рас- ходиться) 1 (1 и 2 л. ед. ч. не се употр.) разоти- де се; все разошлйсь после собрёния всички се разотидоха след събранието; гости разо- шлйсь по домём гостите се разотидоха по домо- вете; толпё разошлёсь тълпата се разотиде 2 раздели се, разведа се; он разошёлся с женой той се раздели със жена си разорвЦ ать, -у, -ёшь, -ут, мин. разорвёл, разорвалё, разорвёл | о, -н св. (несв. разрывёть) 1 кого-что разкъсам, скъсам; ~ать чулок скъ- сам си чорапа 2 что скъсам, прекъсна, пре- крати; ~ёть днпломатйческие отношения скъ- сам дипломатически (те) отношения разорвЦ ёться, -ётся, -утся, мин. разорвёл | ся, -а'сь, -ось, -йсь св. (несв. разрываться) раз- късам се, скъсам се; плётье ~албсь роклята се скъса разоружён ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разору- жйть) кого-что (против, вооружать) разоръ- жавам; обезоръжавам разоружённЦ е, -я с (против, вооружёние в 1 знач.) разоръжаване, обезоръжаване; ра- зоръжение; ~е ёрмии разоръжаване на ар- ми ята разоружи йть, -у, -йшь, -ёт св. (несв. разо- ружать) кого-что (против, вооружйть) разоръ- жа; обезоръжа; ~йть протйвннка разоръжа врага 204
РАЗ разрабатыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв (св. разработать) что разработвам; ~ть проект, план разработвам проект, план разработаН ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. раз- рабатывать) что разработя разрё|| зать, -жу, -жешь, -жут св. (несв. раз- резать) что разрежа; ~зать ткань ножницами разрежа плата с ножица разреза|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. раз- резать) что разрязвам; ~ть яблоко разрязвам ябълка(та) разрешаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разре- шить) кому что и с инф. (против, запрещать) разрешавам, позволявам; ~ть дётям гулять разрешавам на децата да се разхождат разрешении е, -я с 1 разрешение, позволение; попросить ~я закурить поискам разрешение да запуша; уйти без ~я отида си без разрешение 2 разрешително; получить ~е на охоту извадя разрешнтелно за лов разрешЦ йть -у, -йшь, -ат св. (несв. разре- шать) кому что и с инф. (против, запретйть) разреша, позволя; врач ~йл больному вставать лекарят разреши на болния да става; ~йте войти? мога ли да вляза? разруша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разру- шить) что разрушавам, събарям; ~ть мост събарям моста разруша|| ться, -ется, -ются несв. (св. разру- шиться) разрушй'Ва се, събаря се; старый дом ~ется старата къща се руши разрушёниП е, -я с разрушаване, събаряне разрушП ить, -у, -ншь, -ат св. (несв. разру- шать) что разруша, съборя; ~ить дом разруша къщата; во время войны город был ~ен през войната градът беше разрушен разрушП нться, -нтся, -атся св. (несв. разру- шаться) разруши се, събори се; дом ~нлся къщата се събори разрыва!! ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. разо- рвать) 1 кого-что разкъсвам, скъсвам; ~ть бумагу разкъсвам хартията 2 что скъсвам, прекъсвам, прекратявам; ~ть дружбу с кем пре- късвам дружбата си с някого разрываП ться, -ется, -ются несв. (св. разо- рваться) разкъсва се, скъсва се; ткань ~ется платът се къса (се цепи) разряда!! а, -и ж разведряване; ~а между- народной напряжённости разведряване на меж- дународното положение разум, -а м разум; человеческий ~ човешкият разум разумёется вметн. д. разбира се; ~, он прав разбира се, той е прав разумно нареч. разумно; поступйть ~ постъ- пя разумно разумн|| ый, -ая, -ое, -ые; разум |ен, -иа, -но, -ны разумен; человёк — существо ~ое човекът е разумно сыцество; -~ый человёк разумен чо- РАС р век; ~ые действия, слова разумни действия, думи; принять ~ое решение взема разумно решение район, -а м 1 район; Октябрьский ~ Москвы Октомврийският район на Москва; передовой ~ области челен район на областта; северные, лесные ~ы страны северните, горските райони иа страната; в ~е наводнения в района на наводнението 2 (ср. квартал в 1 знач.) квар- тал; жить в новом ~е города живея в нов квартал на града райбнн|| ый, -ая, -ое, -ые районен; ~ый центр районен център; ~ый Совет народных депута- тов районният съвет на народните депутати; ~ый комитет партии районният комитет на пар- тията; ~ая газета районен вестник ракёт|| а, -ы ж ракета; космическая ~а кос- мическа ракета; запустить ~у изстрелям ракета ран|| а, -ы ж рана; глубокая, опасная ~а дълбока, опасна рана; перевязать ~у превържа раната ранен|| ый, -ая, -ое, -ые 1 ранен; ~ый боец ранен боец 2 като същ. ранен | ый, -ого м ранен; перевязать ~ого превържа ранения; вынести ~ых с поля боя изнеса ранените от бойното поле ран|| ить, -ю, -ншь, -ят несв. и св. кого ра- нявам / раня, наранявам / нараня; ~нть в ру- ку раня в ръката ранн|| ни, -яя, -ее, -ие (против, поздинй) 1 ранен; ~ее утро ранна сутрин; в ~ем детстве в ранно детство 2 ранен, подранил; ~нй сев ранна сеитба; ~не морозы ранни студове; ~не овощи ранни зеленчуци; в этом году весна была ~яя тази година пролетта подрани рано, сравн. ст. раньше (против, поздно) I нареч. рано; ~ утром рано сутринта; сегодня мы встали очень ~ днес станахме много рано; ~ вернуться с работы върна се от работа рано; в этом году весна наступила ~ тази година пролетта подрани 2 безл. като сказ, рано е; ещё можно не вставать още е рано, може да не ставаме раньше неизм. 1 сравн. ст. на рано по-рано 2 нареч. по-рано, преди това; это было не в прошлом году, а ~ това беше не миналата година, а по-рано; ~ здесь были маленькие дома, а сейчас огромные здания по-рано тук имаше малки къщички, а сега — големи сгради О ~ срока предсрочно раскол II бть, -ю, раскол | ешь, -ют св. что разцепя; разчупя; разтроша раскрывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. рас- крыть) что 1 разтварям, отварям; ~ть ворота отварям портите; ~ть кнйгу разтварям книгата 2 разкривам, разобличавам; ~ть заговор раз- кривам заговор раскрыть, раскро|ю, -ешь, -ют св. (несв. раскрывать) что 1 разтворя, отворя; ~ окно 205
РАС РАС отворя прозореца; ~ зонт отворя чадъра 2 разкрия, разоблича; ~ заговор разкрия заговор 0 ~ свой карты разкрия картите си распил|| йть, -ю, распил | ишь, -ят св. (несв. пилить) что разрежа с трион, бичкия; ~йть доску на две части разрежа дъската на 2 части расписании е, -я с разписание, програма; ~е лекций програма на лекциите; ~е поездов разписание на влаковете; автобусы ходят по ~ю автобусите се движат по разписание располага|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. распо- ложить) кого-что разполагам; намествам, на- реждам; ~тькнйги на полках нареждам книгите на рафтовете располага|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. расположйться) разполагам се, настанявам се расположении е, -я с 1 разполагане; намест- ване, настаняване; место ~я отряда мястото, където се намира отрядът; удобное ~е ком- нат удобно разпределение на стайте 2 пред- разположение, симпатия; чувствовать ~е к ко- му чувствувам симпатия към някого; заслужйть ~е товарищей заслужи благоразположенпето на другарите си расположи йть, -у, располож | ишь, -ат св. (несв. располагать) кого-что разполбжа; на- мести, наредя; ~йть отряд в деревне разполо- жа отряда в селото расположи йться, -усь, располож | ишься, -атся св. (несв. располагаться) разполбжа се, настаня се; турйсты ~йлись у костра туристите се разположиха край огъня распоряжении е, -я с разпореждане, нареж- дане; разпоредба; ~е начальника нареждане на началника; дать, получйть ~е дам, получа нареждане; выполнить ~е изпълня нареждане- то 0 в ~н кого, чьём (быть, находйться) съм на разположение на някого; эта комната в вашем ~и тази стая е на ваше разположение распределении е, -я с разпределяне; разпре- деление; ~е обязанностей разпределение на за- дълженията распредели йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. рас- пределять) кого-что разпределя; ~йть работу между членами бюро разпределя работата меж- ду членовете на бюрото распределя|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. рас- пределйть) кого-что разпределям; ~ть про- дукты разпределям продуктите распространении е, -я с разпространяване; разпространение; общество по ~ю научных зна- ний дружество за разпространение на научайте знания распространении ый, -ая, -ое, -ые разпростра- нёи; железо — ~ый металл желязото е раз- пространен метал; это очень ~ое ймя това е много разпространено име распространи йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. распространять) что разпространя; ~й~ь из- вестие, слух разпространя новината, слуха распространи йться, -йтгя, -ятся св. (чесе. распространяться) разпространя се; слух ~ид- ея очень быстро слухът се разпространи много бързо; широко ~йлась борьба за националь- ную независимость широко се разпространи борбата за национална независимост; запах духов ~йлся по комнате ароматът на парфюма се разнесе из стаята распространи|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (се. распространйть) что разпространявам; ~ть знания, опыт передового колхоза разпространя- вам знания, опита на челння колхоз распространи|| ться, -ется, -ются несв. (св. распространйться) разпространявам се рассвет, -а‘м (раз)съмване, зазоряване; вый- ти из дома на ~е изляза от къщи призори; гулять до ~а разхождам се до разсъмване; наступил — съм на се рассерН дйться, -жусь, рассёрд | ишься, -ятся св. (несв. сердйться) разсърдя се; ядосам се; мать ~дйлась на сына за Опоздание майката се разсърди на сина си за закъснението рассеянно нареч. разсеяно; ~ смотреть по сторонам разсеяно гледам наоколо рассёянн|| ый, -ая, -ое, -ые; рассёян, -на, -но, -ны разсеян; ~ый человёк, взгляд разсеян човек, поглед; он сегодня был очень рассёян днес той беше много разсеян рассказ, -а м разказ; ~ участника событий разказ на участника в събитията; слушать ~ы о прошлом слушай разкази за миналото; ~ы Чёхова разказите на Чехов; сборник ~ов сбирка разкази; прочитать, написать ~ прочета, на- пиша разказ расска ]| зать, -жу, расскаж ) ешь, -ут св. (несв. рассказывать) кому что и о ком-чём разкажа, разправя; ~зать о своём друге раз- кажа за приятеля си рассказыва || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (се. рас- сказать) кому что и о ком-чём разказвам, раз- правям; ~ть детям сказки разказвам на де- цата приказки рассматрива || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. рассмотрёть) 1 кого-что разглеждам; ~ть ри- сунки в книге разглеждам рисунките в книгата 2 что разглеждам, обсъждам; ~ть новый за- кон обсъждам новия закон рассмотр II ёть, -ю, расембтр j ишь, -ят св. (несв. рассматривать) I кого-что разгледам; в темноте было трудно ~ёть его лицо в тъмното беше трудно да се разгледа лицето му 2 что разгледам, обсъдя; ~ёть и утвердйть новый закон разгледам и утвърдя новия закон рассольник, -а м разеолник (месна или рибе- на супа с кисели краставички); сварйть ~ сгот- вя (приготвя) разеолник 206
РЕД Р РАС расспрашнва || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. расспросить) кого о чём разпитвам; ~ть това- рища о поездке, о здоровье разпитвам другаря си за пътуването, за здравето му расспро || сить, -шу, расспрос | ншь, -ят св. (несв. расспрашивать) кого о чём разпитам расставанн II е, -я с раздяла расста || ваться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. расстаться) с кем разделяй се расста || ться, -нусь, -нешься, -нутся св. (несв. расставаться) с кем раздели се; ~ться с друзьями раздели се с приятелите си; они ~лись навсегда те се разделиха завинаги расстояни || е, -я с разстояние; ~е мёжду двумя городами разстоянието между 2 града; проехать большое ~е измина голямо разстоя- ние; на ~н пяти километров от дома на разстоя- ние 5 километра от къщи рассужда || ть, -ю, -ешь, -ют несв. о чём и без доп. разсъждавам рассуждёни || е, -я с разсъждаване; разсъж- дение; результат ~й резултат от разсъжденията рассчйтыва II ть, -ю, -ешь, -ют несв. но кого- что и с инф. разчитам, надявам се; ~ть на успёх, на помощь разчитам на успех, на помощ; он ~л приёхать вовремя той се надяваще да пристигне навреме раста|| ять, -ет, -ют св. (несв. таять) стопи се, разтопи се;-мороженое быстро ~яло сладо- ледът бързо се разтопи растёниП е, -я с растение растеря|| ться, -юсь, -ешься, -ются cs смутя се, объркам се, загуби самообладание; ~ться от неожиданной встрёчи смутя се от неочаква- ната среща раст|| и, -у, -ёшь, -ут, мин. рос, росл | а, -6, -и несв. (св. вырасти) 1 раста; дуб ~ёт мёдлен- но дъбът расте бавно; под окном росли цветы под прозореца растяха цветя; дочь росла в дерёвне дъщерята растете на село 2 (само 3 л.) расте, увеличава се; количество студёнтов ~ёт с каждым годом бро.ят на студентите расте (със) всяка година расход, -а м 1 разход, харчене, изразходване, консумация; ~ топлива изразходване на гориво 2 разноски; ~ы увеличились разноските се уве- личиха pacxoll дйться, -жусь, расход | ишься, -ятся несв. (св. разойтись) 1 (1 и 2 л. ед. ч. не се употр.) разотнва се; ~дйться после собрания разотиваме се след събранието 2 разделим се, развеждам се расходовать, расходу |ю, -ешь, -ют несв. (св. израсходовать) что изразходвам, изхарчвам, харча; ~ топливо изразходвам гориво; ~ день- ги харча пари расчёск|| а, -и, мн. расчёс |ки, -ок, -кам ж гребен; причёсывать волосы ~ой сресвам косата си с гребен расчёт, -а м начисление; сметка; ошибка в грешка в изчислението; делать ~ правя начисление; правильный ~ правилно начисле- ние расшнрН нться, -ится, -ятся св. (несв. рас- ширяться) разширй се; дорога ~ илась пътят се разшири расширяй ться, -ется, -ются несв. (св. рас- шириться) разширява се; производство това- ров ~ется производство на стоките се разши- рява рвать, рву, рвёшь, рвут, мин. рвал, рвала, рвал | о, -и несв. (св. порвать) что късам, скъс- вам; ~ бумагу късам хартия; ~ чулки късам си чорапите рваться, рвётся, рвутся, мин. рвался, рва- л | ась, -ось, -йсь несв. (св. порваться) късам се, скъсвам се; чулки часто рвутся чорапите често се късат реактйвн|| ый, -ая, -ое, -ые реактивен; ~ый самолёт реактивен самолет реальн|| ый. -ая, -ое, -ые; реален, реальн | а, -о, -ы реален; ~ая действительность реална действителност; предметы ~ого мира пр ед ме- ти (те) от реалния свят; ~ые условия жизни реални условия за живот; ~ый план реален план; ~ое предложение реално предложение; ~ая задача осъществима задача ребенЦ ок, -ка м (мн. ребята, ребят и дети, детей) дете; здоровый ~ок здраво дете; кор- мить ~ка храня детето; у них родился ~ок те и мат бебе; ребята играют в мяч децата игра- ят на топка революцибниЦ ый, -ая, -ое, -ые революционен; ~ое движение революционно движение революцн{| я, -и ж революция; Великая Ок- тябрьская социалистическая ~я Великата ок- томврийска социалистически революция; совер- шить ~ю извърша революция; научно-тех- ническая ~я научнотехническата революция регулярно нареч. редовно; ~ заниматься спортом редовно се занимавам със спорт регулярн|| ый, -ая, -ое, -ые; регуляр|ен, -на, -но, -ны редовен; ~ое движение автобусов редовно движение на автобусите редактйрЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. что редактирам; ~овать статью, журнал редакти- рам статия, списание редактор, -а м редактор; ~ книги, журнала редактор на книгата, на списанието редакцнЦ я, -н ж редакция; ~я журнала «Юность» редакция на списание «Юность» Редиска 207
РЕД РЕК редйск|| а, -и ж репичка; репички; съесть одну ~у изям една репичка; ~а со сметаной репички със сметана рёдк|| ий, -ая, -ое, -ие; редок, редка, рёдк|о, -и; сравн. ст. реже 1 (против, густой в 1 знач.) рядък; ~нй лес рядка гора; ~ие волосы рядка коса 2 (против, частый) рядък; ~не встречи редки срещи; слышались ~ие выстрелы чуваха Се редки нзстрели 3 рядък, необикновен; ~ий случай рядък случай; —ая книга рядка книга; ~ие металлы редки метали редко, сравн. ст. реже нареч. (против, часто) рядко; они — пишут друг другу те рядко си пи- щат реже неизм. 1 сравн. ст. на редкий по-рядък 2 сравн. ст. на редко по-рядко режим, -а.« I режим, държавен строй; демо- кратический ~ демократичен режим 2 режим; ~ дня дневен режим; правильный ~ питания правилен режим на хранене; соблюдать, на- рушать ~ спазвам, нарушавам режима резать, рёж|у, -ешь, -ут несв. что чем режа; ~ хлеб режа хляб; ~ мясо ножом режа месото с нож резерв, -а м резерв, запас; экономические ~ы икономически резерви; использовать ~ы про- мышленности използвам резервите на промиш- леността • резин|| а, -ы (мн. няма) ж гума, каучук; изде- лия из ~ы гумени изделия резйнов|| ый, -ая, -ое, -ые гумен, каучуков; ~ый мяч гумена топка рёзк|| ий, -ая, -ое, -ие; рёзок, резка, рёзк|о, -и и резкй; сравн. ст. рёзче I остър, силен; ~нй вётер остър вятър; ~ая боль остра болка 2 рязък, внезапен; ~ое изменёние температуры рязка промяна на температурата 3 рязък, остър; груб; ~ий отвёт рязък отговор; —ие слова резки думи; ~ая критика остра критика; он был рё- зок со всеми той беше груб със всички рёзко, сравн. ст. рёзче нареч. 1 рязко, вне- запно; погода ~ изменилась времето се проме- ни рязко 2 рязко, остро; грубо; он отвётил очень —- той отговори много рязко результат, -а м резултат; ~ работы, кон- курса резултат от работата, от конкурса О в ~е чего в резултат на нещо рёзче неизм. 1 сравн. ст. на рёзкий по-остър, по-силен; по-рязък 2 сравн. ст. на рёзко по- рязко рек|| а, вин. рёку и реку, мн. рёки, рек, рёкам ж река; большая, глубокая ~а голяма, дълбока Река Волга 208
РЕК РЕШ Р река; мост через реку мост през реката; плыть по ~ё плувам по реката; купаться в ~ё къАя се в реката рекоменд|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. кого-что препоръчвам / препоръчам; ~овать инженера на должность директора препоръчвам инженера за директор; ~овать кого в партию (в члены партии) препоръчвам някого за член на партията рельс, -а м релса; трамвай сошёл с ~ов трам- ваят дерайлира Ремень ремень, ремня м ремт>к, каиш, кол ан; надеть ~ сложа ремък(а); сйять ~ махна рёмъка ремонт, -а м ремонт, поправка; — обуви по- правка на обувки; отдать часы в ~ дам часовни- ка на поправка; сдёлать ~ квартиры направя ремонт на апартамента ремонтйрП овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. отремонтировать) что ремонтнрам; поправим; — овать дом, дорогу ремонтнрам къщата, пътя ресницы, ресниц мн. (ес). ресниц | а, -ы НС) ресници, мигли; длинные ~ дълги мигли республик!! а, -и ж република; Украинская Советская Социалистическая Республика Укра- инска съветска социалистическа република; народная, демократическая ~ народна, демок- ратична република республикански ий, -ая, -ое, -ие републикан ски; ~ий строй републикански строй; ~ое правительство републиканско правителство ресторан, -а м ресторант; ~ при вокзале ресторант на гарата; обедать в ~е обядвам па (в) ресторант реформ|| а, -ы ж реформа; ~а школы рефор ма на училището; произвести ~у в сельском хозяйстве извърша реформа в селското стопан- ство рецепт, -а м рецепта; заказать лекарство по —у поръчам лекарство с рецепта; написать — напиша рецепта; ~ кекса рецепта за кекс; сдёлать по ~у направя по рецепта речн|] бй, -ая, -бе, -ые'рёчен; ~6й флот речей флот реч|| ь, -и, мн. -и, -ёй ж I реч; Органы ~и органи на речта; устная и письменная —ь устна и писмена реч; он хорошо владёет ~ью той доб- ре говори 2 реч, слово; говорить, произносить ~гь произнасям реч; выступить с ~ью на съёзде произнеса реч на конгреса 3 дума, разговор; ~ь идёт о новой книге става дума за нова(та) книга; об этом нё было ~и за това не ставаше дума О части ~и грам части на речта реша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. решить) что и с инф. решавам; ~ть вопрос на собрании решавам въпроса на събранието; —ть задачу решавам задача реша|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. решиться) на что и с инф. решавам (се); он не ~лся ёхать той не се решаваше да пътува решёии|| е, -я с решение; моё ~е уёхать не изменилось моето решение да замина не се промени; ~е общего собрания решение на об- щего събранйе решётк|| а, -н, мн. решёт |ки, -ок, -кам ж Решётка 14-612
РЕШ РОМ решётка; — а сада желязна(та) ограда на гра- дина (та) решительно нареч. решително; действовать — н смело действувам решително и смело решйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые; решителен, ре- шителен | а, -о, -ы решителен; — ый человёк, характер решителен човек, характер реш|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. решать) что и с инф. реша; я — йл уехать реших да замина; он — йл поступать в институт той реши да кандидатствува в институт; комсомольцы — йли поехать на стройтельство электростан- ции комсомолците решиха да заминат на строе- жа на електростанцията; — йть задачу реша задача реш|| йться, -усь, -йшься, -атся св. (несв. ре- шаться) на что и с инф. реша (се); он — йлся уехать той реши да замине; на это я не могу — йться не мога да се реша на това рис, -а м ориз; мясо с —ом месо с ориз риск, -а м риск; подвергать себя —у подлагам се на риск; делать что с — ом для жйзни правя нещо с риск за живота си рисковать, риску | ю, -ешь, -ют несв. кем-чем и без доп. рискувам; — жизнью, здоровьем рис- кувам живота си, здравето си рисовать, рису|ю, -ешь, -ют несв. (св. нари- совать) кого-что чем и без доп. рисувам; — портрет рисувам портрет; ~ карандашом, красками рисувам с молив, с бои; ои хорошо рисует той рисува хубаво рисун|| ок, -ка м рисунка; незаконченный —ок незавършена рисунка; —ок карандашом рисун ка с молив рббк|| ий, -ая, -ое, -ие; робок, робка, рббк|о, -и плах, свенлив; — ий человёк плах човек; — ий взгляд свенлив поглед робко нареч. плахо, свенливо; — спросйть о чём плахо попитам за нещо ровно нареч. точно; я пришёл домой — в шесть часов прибрах се в къщн точно в 6 часа; про- шло — дёсять лет изминаха точно 10 години; здесь — сто рублёй тук са точно 100 рубли рбвн|| ый, -ая, -ое, -ые (не бъркай с равный) равен, гладък; '—ый пол равен под; — ая дорога равен път; — ые строчки письма равните редове на писмото рог, -а, мн. -а, -бв м рог; корова с боль- шйми '—ами крава с големи рога род, -а, мн. -ы, -бв м род, вид, сорт; — войск род войска; — дёятельности вид дейност; това- ры всякого —а всякакъв вид стоки 0 муж- ской, жёнский, срёдний — грам. мъжки, жен- ски, среден род родин || а, -ы ж 1 родина; социалистйческая Родина социалистическа родина; защита Ро- дины защита на родината; любовь к Родине обич към родината 2 родно място; этот город — моя — а този град е моето родно място" родители и, -ей мн. родители; помогать —ям помагам на родителите си; жить с —ями живея с родителите си родйтельный: — падёж грам. родителей па- деж родйть, рожу, род | йшь, -ят несв. и св. кого- что раждам / родя родйться, рожусь, род | йшься, -ятся св. (несв. рождаться) родя се; у ннх родйлся сын роди им се син; он родйлся десятого января той е ролей на десети януари родн|| бй, -ая, -бе, -ые 1 родеп; —бй брат, отёц родеп брат, баща; —ая мать, сестра родна майка, сестра; —бй край, город роден край, град; —ая страна родна страна; — ая дерёвня родно село 2 като същ. родн |ые, -ых мн. родни- ки; уёхать к — ым замина при роднините си <у —бй язык роден, матерен език родственник, -а м родника; — отца родника на бащата; у него много —ов той има много родники ,*рожда|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. родйться) раждам се; каждый год —ется много детёй всяка година се раждат много деца рождёни|| е, -я с раждане; рождение; —е ребёнка раждане на детето; день —я рожден ден рожь, ржи ж ръж; колос ржи ръжен клас; сеять — сея ръж; убирать — прибирам ръжта рбз|| а, -ы ж роза; красная —а червена роза; букет роз букет рози рбзов|| ый, -ая, -ое, -ые розов; —ый цвет розов цвят; —ое платье розова рокля рол|| ь, -и, мн. -и, -ёй ж роля; играть в фйльме главную — ь играя във фнлма главна (та) роля; выступить на сцёне в —и Гамлета изпълня на сцената ролята на Хамлет; историческая —ь рабочего класса истбрическата роля на работ- ническата класа; — ь кнйги в воспитании моло- дёжи ролята на книгата във възпитанието на младежта 0 играть / сыграть —ь играе / изиг- рае роля роман, -а м роман; извёстные ~ы Л. Толстого известните романи на Л. Н. Толстой; автор —а авторът на романа Ромашка 210
POM РЫН p ромашк|| а, -и, мн. ромаш|ки, -ек, -кам ж маргарит(к)а; лайкучка, лайка; букет ромашек букет маргарити; в поле растут —-и в полето растат маргаритки роня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уронить) кого-что изтървавам, изпускам; ~ть вещи из рук изтървавам нещата от ръцете си рос|| а, -ы ж роса; иа траве ~а по тревата има роса рост, -а л 1 растеж; быстрый ~ растений бърз растеж на растенията 2 ръст, височина, бой; человек небольшого ~а човек, невисок на ръст; портрет во весь ~ портрет в цял ръст 3 ръст, увеличаване; нарастване; — населения нарастване на населението; культурный ~ насе- ления културният ръст на населението рот, рта, предл. о рте, во рту м уста; ма- ленький ~ малка уста; положить конфету в ~ сложа бонбон в устата си; горький вкус во рту горчив вкус в устата; дышать ртом дишам през устата роял|| ь, -я м роял; играть на ~е свиря на роял рубашк|| а, -и, мн. рубаш | ки, -ек, -кам ж риза; мужская ~а мъжка риза; ночная ~а нощница рубеж, -а м граница, предел; перейти ~ пре- мина границата; находиться за ~бм намирам се в чужбина руб|| йть, -лю, руб | ишь, -ят несв. кого-что сека; цепя; кълцам; режа; ~йть топором дро- ва целя с брадва дърва(та) рубл|| ь, -я м рубла'У купйть книгу за три ~я купя книга за 3 рубли; заплатить в кассу пять ~ёй платя на касата 5 рубли руга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что ругая, карам се; ~ть ученика за плохое поведение карам се на ученика за лошото му поведение; ~ть статью рязко критикувам статията руга|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. с кем и без доп. карам се; хватит вам ~ться! стига сте се карали! руд|| а, -ы, мн. руды, руд ж руда; железная ~а желязна руда; добыча ~ы добив на руда ружь|| ё, -я, мн. ружья, ружей, ружьям с (не бъркай с пушка) пушка; охотничье Ружьё ловна, ловджийска пушга; стрелять из ~я стрелям с пушка рук|| а, -й, вин. руку, мн. руки, рук, рукам ж ръка; поднять, опустйть руки вдигиа, сваля ръце; махнуть ~6й махна с ръка О в (свой) руки (взять, захватйть что) в ръцете си (взема, завзема нещо); в руки, на руки (дать, выдать кому что) на ръка (дам, издам); выдать боль- ному справку на ~и дам на болвия бележка на ръка; в ~ах кого, у кого, чьих (быть, находйть- ся) в ръцете на някого (съм, намирам се); на ~ах у кого имам на ръка; переходйть из рук в руки преминава от ръка на ръка; на скорую РУКУ на бърза ръка; от ~й (писать) на ръка (пиша); под ~6й под ръка; все кнйги у него под ~6й всички книги са му под ръка; брать / взять себя в руки овладявам се / овладей се; держать себя в -- ах владея се; мастер иа все руки за всичко го (я) бива; правая ~а кого дясна ръка на някого; сидеть сложа руки седя със скръстени ръце рукав, -а м ръкав; длинный, короткий ~ дълъг, къс ръкав руководйтел|| ь, -я м ръководител; ~ь учреж- дения ръководител на учреждение (то) руководйть, руково | жу, -дйшь, -дят несв. кем- чем ръковбдя; ~ работой, учреждением ръково- дя работата, учреждението; ~ людьмй, рабочим движением ръководя хората, работническото движение руководств!! о, -а с 1 ръководене; ~о пред- приятием ръководене на предприятието 2 ръко- водство; ~о предприятия ръководството на предприятието рул|| ь, -я м кормило; сесть за ~ь седна на кормилото; сидеть за ~ём седя на кормилото русскЦ ий, -ая, -ое, -ие 1 руски; ~ий народ, язык руският народ, език; ~ая земля, природа руската земя, природа; ~ие люди руските хора 2 като същ. русск|ий, -ого м русин, руснак; русск|ая, -ой ж рускиня; русск|ие, -их мн. руси, руснаци руча|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. поручйться) за кого-что гараитирам, поръчител- ствувам; ~ться за товарища гарантирам за дру- гаря си ручей, ручья м ручей; горный ~ планински ру- чей; переходйть через — минавам през ручея; пить воду из ручья пия вода от ручея ручк|| а, -и, мн. руч | ки, -ек, -кам ж 1 ръчица, ръчичка; детская ~а детска ръчичка 2 дръжка, ръчка; ~а двери, портфеля, чемодана дръж- ка (та) на вратата, на чантата, на куфара; у ножа сломалась ~а счупн се дръжката на но- Ручка жа 3 писалка; ~а с пером перодръжка; шари- ковая ~а химикалка; писать ~ей лиша с пи- салка рыб|| а, -ы ж риба; речная, морская ~а речна, морска риба; ловйть —у ловя риба; жарить, варйть ~у пържа, варя риба рыбак, -а м рибар рыбн|| ый, -ая, -ое, -ые рибен; ~ые консервы рибни консерви рын|| ок, -ка м пазар; колхозный ~ок кол- хозен пазар; продавать фрукты на ~ке прода- 211 14*
РЫТ САД вам плодове на пазара; пойти на —ок отида на пазар рыть, рою, роешь, роют несв. (св. вырыть) что ровя, копая; ~ землю копая земята рюмк|| а, -и, мн. рюм|ки, -ок, -кам ж чаша (за вино, ракия); налить в ~и коньяку налея в чашите коняк Рябина рябйи|| а, -ы ж офика: под окном растёт ~а до прозореца расте офика ряд, -а (но: два, три, четыре ряда), предл. в ряде, в ряду, мн. ряд | ы, -бв м 1 (предл. в ряду) ред; редица; ~ы деревьев редици от дървета; парты стояли в три ~а чиновете бяха наредени в три редици; люди шли в несколько ~6в хората вървяха в няколко редици 2 (предл. в ряду) ред; сидеть в четвёртом ~у партера седя на четвъртия ред в партера; купйть билеты во второй ~ купя билети на втория ред 3(предл. в ряде) ред, редица; ~ примеров редица приме- ри; в ~е случаев в редица случаи; для этого есть ~ причйн за това има редица причини; произошёл целый ~ важных событий случиха се редица важни събития 4 (само мн.) редове; вступйть в ~ы партии вляза в редовете на партията; служить в ~ах Советской Армии слу- жа в редовете на Съветската армия {) в первых — ах в първите редици; быть в первых ~ах бор- цов за мир в първите редици на борците за мир съм рядом нареч. един до друг; съвсем близо; сидеть, стоять ~ седя, стоя един до друг; сесть ~ с товарищем седна до другаря си; жить — с заводом живея съвсем близо до завода; мага- зин находится ~ магазинът се намира съвсем близо С с, со (пред някои думи с две съгласни в на- чалото: со всеми, со мной, со льда) предлог I родит, п. 1 (откуда?, с чего?— посока, място) от; взять кнйгу с полки взема книгата от рафта; встать со стула стана от стола; упасть с крыши падна от покрива; снять шапку с головы сваля шапката от главата си; ветер с севера вятър от север; прийтй с работы върна се от работа; ехать с вокзала идвам от гарата; унтй с кон- церта изляза от концерта; приехать с Кавказа дойда от Кавказ 2 (с каких пор?— начален момент) от; с утра до вечера от сутрин до вечер; с конца года от края на годината; дружйть с детства дружа от детство; магазин работает с восьми часов магазинът работи от 8 часа; читать кнйгу с середины чета книгата от средата 3 (с ко- го-чего?— източник, образец) от; получйть деньги с покупателя получа парите от купувача; взять обещание с товарища получа обещание от другаря си; копия с картины копие от карти- на; брать примёр со взрослых вземам пример от възрастните; перевести роман с иностранного языка на русский преведа роман от чужд език на руски 4 (въз основа на какво) с; делать что с согласия родителей правя нещо със съгла- сието на родителите (си); уйтй домой с разре- шения учйтеля отида си в къщи с разрешение на учителя 5 (почему?, отчего?— причина) от, вследствие на; умереть с голода умра от глад; устать с дороги уморя се от пътя II (с вин. п. сколько?— приблизителна .мяра, количество) приблизително, около; колкого; работать с год работя около една година; проехать с кило- метр измина около един километър; величиной с дом голям колкото къща; ростом с отца висок колкото баща си III с творит, п. 1 (с кем-чем?— съвместност) с; и; мать с сыном майката със сина си; кнйги с тетрадями книги и тетрадки; гулять с ребёнком разхождам се с детето; уехать с товарищем замина с другаря си; взять с собой портфель взема със себе си чанта; идёт дождь со снегом вали дъжд със сняг; дом с колоннами къща с колони; идти на охоту с ружьём отивам на лов с пушка 2 (как?, каким образом?— начин) с; идтй с песнями вървя с песни; слушать с улыбкой слушам с усмивка; делать что с удовольствием правя нещо с удо волствие; проснуться с головной болью събудя се с главоболие 3 (с кем?— обект) с; встретиться с учениками срещна се с учениците; говорить с товарищем приказвам с другаря си; с ним случйлась беда случи му се беда 4 (посред- ством някого-нещо) с, чрез, по; послать письмо с другом пратя писмо по приятеля си; пере- водить со словарём превеждам с речник; мыть руки с мылом мия си ръцете със сапун 5 (когда?— време) с; с приездом отца жизнь из- менилась с пристигането на бащата животът се промени; с годами он стал умнее с годините той стана по-умен (поумня) сад, -а, предл. о -е, в -у, мн. -ы, -бв м градина; большой, фруктовый ~ голяма, овощна гради- на; гулять по ~у разхождам се из градината <у детский — детска градина садйться, сажусь, сад | йшься, -ятся несв. (св. сесть) 1 сядам; ~ за стол, на скамейку сядам на масата, на пейката 2 за что и с инф. сядам, залавям се; ~ за кнйгу, работать сядам да чета, да работя 3 качвам се; ~ в (на) автобус качвам се в (па) автобус(а) 4 кацвам; самолёт садится самолетът каца 212
САД СВА садов|| ый, -ая, -ое, -ые градииски; градинар- ски; ая скамейкаградинска пейка; ~ые цветы градински цветя; -~ые ножницы градинарска ножица сажай ть, -ю, -ешь, »к>т несв. (св. посадить) 1 кого каья да седне; настаяявам, слагам; —ть гостей за стел каля гостите на масата 2 кого качвам; --«ть пассажиров а вагой качвам пътниците във вагона 3 кого карам да седне, да се залови; ~ть ребёнка за книгу карам детето да седне да чете 4 кого затварям; ~ть преступ- ника в тюрьму изпрашам престъпника в затвора 5 что садя, посаждам; -«ть цветы садя цветя 6 что приземявам; ~ть самолёт приземявам самолета салат, -а м салата; ~ из огурцов и помидо- ров салата от краставици и домати салфёткН а, -и, мн. салфёт|ки, -ок, -кам ж салфетка; бумажная ~а книжна салфетка; вытереть рот ~ой избърша устата си със сал- фетка сам, -огб м; сам | а, -бй ж; сам 16, -ого с; мн. сам | и, -их мест. 1 самият, лично; отец ~ был иа собрании бащата лично беше на събра- ннето; ои ~ это слышал той самият чу това; скажи об этом ему ~ому кажи за това лично на него; у нас у —их нет билетов самите ние нямаме билети 2 сам, самостоятелно; я сделаю это ~ сам ще направя това самодеятельности ь, -и ж самодейност; кон- церт художественной ~и концерт на художест- вената самодейност; заниматься в кружке ху- дожественной ~и занимавам се в кръжока за художествена самодейност Самолет самолёт, -а м самолёт; сесть на ~ кача се на самолет; лететь ~ом (на -~е) пътувам със самолет самообслуживании е, -я с самообслужване; магазин ~я магазин на самообслужване самостоятельно нареч. самостоятелно; ~ вы- полнить работу самостоятелно свърша работата самостоятельности ь, -и ж самостоятелност самостоятельно ый, -ая, -ое, -ые; самостоя- телен, самостоятельн | а, -о, -ы самостоятелен; независим; ~ое государство независима държа- ва; ~ая работа самостоятелна работа; ~ое изучение языка самостоятелно изучаване на език сам || ый, -ая, -ое, -ые мест. 1 (с мест, тот, этот) същият; это та -~ая книга, о которой мы говорили това е същата книга (книгата), за която говорихме; в этом ~ом доме прошло его детство в (същата) тази къща премина негово- то детство 2 (с думи, означаващи място или воеме) самият; с -—ого начала от самото нача- ло; дом стоит у -~ой реки къщата се намира до самата река; дождь идёт с -—ого утра дъжд вали от сутрннта 3 най-; ~ый умный най-ум- ният; -~ый красивый най-красивият; эта дорога ~ая короткая този път е иай-къс О в -~ом деле наистина, действително; он в ~ом деле много работает той наистина много работи; на ~ом деле в действителност; на ~ом деле всё про- изошло не так, как нам рассказали в дейст- вителност вснчко стана съвсем не така, както ни разказаха сантиметр, -а м сантиметър; доска толщи- ной в три —а дъска, дебела три сантиметра canorll й, сапог, -ам мн. (ед. сапог, -а м) ботуши; кожаные, резиновые ~й кожени, гуме- Сапоги ни ботуши; ходить в ~ах ходя с ботуши; надеть обуя ботуши; сиять сапог събуя си ботуша capall й, -я м плевник. плевня. барака; хра- нить лопаты в държа лопатите в бараката сатйрН а, -ы ж сатира сатирик, -а м сатирик сахар, -а (-у) м захар; кусок ~а бучка Захар; пить чай с —-ом пия чай със захар сахари|| ый, -ая, -ое, -ые захарен; ~ый песок ситна захар; ~ая пудра пудра-захар сберегательнПый, -ая, -ое, -ые спестовен; -"ый банк спестовна банка, спестовна каса сбор, -а м 1 (мн. няма) събиране, прибиране; беритба; ~ урожая, овощей прибиране на ре- кол тэта, на зеленчуците 2 (само мн.) стягане, прнготвяне за път; ~ы в дорогу, в поход пригот- вяне за път, за поход; закончить ~ы привърша стягането за път сборник, -а м сборник, сбирка; -« задач сбор- ник задачи; ~ стихов стнхосбнрка свадьбН а, -ы, мн. -ы, свадеб, -ам ж сватба; пригласить гостей на ~у поканя гости на сват- бата свал|| йть, -ю, свал | ишь, -ят св. (несв. валить) кого-что поваля, съборя, сваля; ~йть противника поваля противника сварить, сварю, свар | ишь, -ят св. (несв. ва- рить) что свари, сготвя, направя; ~ суп сваря супа; ~ на обед курицу сготвя за обед кокошка; ~ кашу направя каша 213
СВЕ СВО свёдениЦ я, -й мн. 1 сведения; получйть важ- ные — я получа нажни сведения 2 (по) знания; ~я по истории познания по история О дово- дить / довести до ~я кого съобщавам / съобщя на някого; принимать / принять к ~ю вземам/ взема под внимание свёж|| ий, -ая, -ее, -ие (не бъркай с пресный) I пресен; ~ий хлеб пресен хляб; ~ая рыба прясна риба; ~ие яйца пресни яйца; ~ие ово- щи, фрукты пресни зеленчуци, плодове 2 (про- тив. душный) свеж, (про)хладен; чист; на ~ий воздух, на воздухе на чист въздух; выхо- дить / выйти на ~ий воздух излизам / изляза на чист въздух 3 чист; ~ее бельё чисто бельо; ~ая простыня чист чаршаф; надеть ~ую ру- башку облека чиста риза 4 пресен, нов, после- деи; купйть —ую газету купя нов вестник; ~ие новости последни новини свёкл II а, -ы ж цвекло; борщ со ~ой борш Сахарная свёкла с цвекло; производство сахара из ~ы пол уч ава- нс на Захар от цвекло сверга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. свергнуть) кого-что събарям, свалям; —ть военную дик- татуру събарям военната диктатура свёрг|| нуть, -иу, -иешь, -иут, мин. сверг, -ла,-ло,-ли се. (несв. свергать) кого-что съборя, сваля; ~ нуть власть буржуазии смъкна буржо- азията от власт сверху нареч. 1 отгоре; смотреть ~ вниз гле- дам отгоре надолу; ~ упал камень отгоре падна камък 2 отгоре; над; мы закрыли книги ~ бу- магой покрихме книгите отгоре с хартия; газета лежит на журналах вестникът се намира отгоре, ьърху списанията свет I, -а, предл. о -е, на -у м светлина; солнечный, электрический —• слънчева, електри- ческа светлина; стать спиной к ~у застана с гръб към светлината; читать при ~е лампы чета на лампа; зажечь, погасить ~ запаля, изгася лампата ф ни ~ ии заря в ранни зори, много рано; он проснулся ни ~ ни заря той се събуди много рано свет П, -а м свят; путешествие вокруг —a околосветско пътуване; ездить по всему ~у пътувам по целия свят; страны ~а посоките на света; части -—а частите на света О появить- ся иа родя се: ни за что иа ~е (ие...) за нищо на света светить, свет | ит, -ят несв. свети, грее; солнце светит ярко слънцето свети ярко светло безл. като сказ, (против, темно) свет- ло е; на улице было ~ навън беше светло с вётл II ый, -ая, -ое, -ые; светел, светла, светл|6, -ы и светлы (против, тёмный) светьл; ~ая комната светла стая; -~ая ночь светла нощ; ~ый костюм светъл костюм; — ое платье светла рокля; — ые волосы светла коса свиданиЦ е, -я с среща; свиждане; назначить ~е определи среща; пойти иа ~е с девушкой отида на среща с девойка Одо —я! до виждане! свидётелЦ ь, -я м свидетел; быть ~ем проис- шествия свидетел съм на произшествието; вызвать в суд ~ей извикам в съда свидетелите с'вии|| бй, -ая, -бе, -ые свински; ~ая отбив- ная свинска пържола; ~бй окорок свински бут; ~бе сало мае; сланина свинь|| я, -й, мн. свин | ьи,“-ёй, -ьям ж свиня свитер, -а м пуловер; надеть ~ сложа си пуловер своббд|| а, -ы ж свобода; бороться за ~у боря се за свобода(та); завоевать ~у извою- вам свобода; выпустить кого на ~у пусна някого на свобода свободно нареч. свободно; ~ говорить на русском языке свободно говоря руски своббднЦ ый, -ая, -ое, -ые; своббд|ен, -на, -но, -ны 1 свободен, независим; ~ый народ свободен народ; ~ая страна свободна страна; ~ый труд свободен труд 2 (само пълн. ф.) сво- боден, неограничен; вход ый вход свободен 3 свободен, празен, вакантен; ~ое пространство свободно пространство; занять —ое место в автобусе заема свободного място в автобуса 4 свободен, незает; у меня нет ~ого врёмени нямам свободно време; завтра я свободен утре съм свободен; вы ~ы сегодня вёчером? сво- бодни ли сте довечера? своеобразии ый, -ая, -ое, -ые; своеобразен, -на, -но, -ны своеобразен; ~ый человёк, характер своеобразен човек, характер сво|| й, -его м; сво|я, -ей ж; сво|ё, -его с; мн. сво|й, -их 1 мест. свой, си; любить —ю мать обичам майка си; служйть ~ёй Родине служа на родината си; выразить ~ё удивлёние изразя своето учудваие; я (ты, он) забыл ~ю кнйгу аз (ти, той) забравих (забрави) книгата си; мы пришлй к ~ ему другу дойдохме при приятеля си; когда вы выполните ~ё обе- щание? кога ще изпълните обещанието си?; она получйла ~й вёщи тя получи нещата си 2 като същ. сво|ё, -его с своето; добиться 214
сво ~его постигни своето; настаивать на ~ём дър- жа на своето О~йми силами със собствени сили св6нственн|| ый, -ая, -ое, -ые; свойствен, -иа, -но, -ны кому-чему свойствен, характерен, типичен свойств)! о, -а с свойство; положительные и отрицательные ~а положителни и отри- цателни свойства; ~о характера свойство на характера; химические ~а воды химични(те) свойства на водата связать, свяжу, свяж|ешь, -ут св. (несв связывать) кого-что 1 (с)вържа, завържа; ~ концы верёвки свържа краищата на въжето; ~ преступника вържа престъпника 2 свържа, съединя; личные интересы связаны с обществен- ными личните интереси са свързани с обществе- ните связывай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. свя- зать) кого-что 1 връзвам, свързвам, завързвам; ~ть порванные нити свързвам скъсаните ниш- ки; ~ть кому руки връзвам на някого ръцете 2 свързвам, съединявам; нас ~ет общее де- ло свързва ни общата работа; ~ть одно яв- ление с другим свързвам едно явление с дру- го связ|| ь, -и, предл. о -и ж 1 връзка; ~ь теории и практики връзка между теория и практика; ~ь науки с производством връзка на науката с производството 2 (по-често мн.) връзки, връзка; дружеские ~и приятелски връзки; культурные ~и мёжду двумя стра- нами културнц^те) връзки между две (те) страни; международные ~и расширяются меж- дународните връзки се разширяват 3 връзка; воздушная въздушни съобщения; устано- вить ~ьс кораблём установя връзка с кораба; поддерживать с космонавтами по радио поддържам с космонавтите връзка по ра- диото Ов с чем във връзка с нещо сгибай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (Св. согнуть) что прегъвам, огъвам; свивам, превивам; ~ть проволоку огъвам жицата; ~ть руку в локте свивам ръка (та си) в лакъта сгиба|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. согнуться) прегъвам се, огъвам се; свивам се, превивам се; ветки ~ются клоните се огъват сгор|| ёть, -йт, -ят св. (несв. горёть з 1 знач.) нзгори; дрова уже ~ёли дървата вече изго- ряха; дом ~ёл от пожара къщата изгори при пожара сдавать, сда|ю, -ёшь, -ют несв. (св. сдать) что 1 (пре)давам; ~ вещи в камеру хране- ния давам нещата на гардероб; книги в библиотеку връщам книги в библиотека (та) 2 предавам; ~ крепость предавам крепостта 3 полагам, издържам, вземам; ~ экзамены по- ла гам изпити СЕВ Q сдаваться, сда|| юсь, -ешься, -ются несв. (св. сдаться) предавам се; ~ в плен предавам се в плен сда|| ть, -м, -шь, -ст, сдад|йм, -йте, -ут, мин. сдал, сдала, сдал | о, -и св. (несв. сда- вать) что 1 (пре)дам; ~ть часы в ремонт дам часовника на поправка; ~ть книги в библио- теку върна книгите в библиотеката 2 предам; ~ть город предам града 3 положа, издържа, взема; ~ть экзамен по литературе издържа изпита по литература с да || ться, -мся, -шься, -стся, сдад | имея, -йтесь, -утся, мин. сдал|ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. сдаваться) предам се сдач|| а, -и ж ресто; получить ~у получа ресто; дать десять копеек ~и върна 10 ко- пейки ресто сдёла|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. делать) 1 что направя, евърша; ~ть работу в срок евърша работата в срок 2 что направя, постъпя; ты этого не ~ешь ти няма да направит това 3 что направя, изработя; —ть стол, стул напра- вя маса, стол 4 что направя; —ть замечание направя бележка; ~ть подарок направя по- дарък; ~ть попытку направя опит; ~ть ус- тупку направя отстъпка; ~ть выговор кому смъмря някого 5 кого-что кем-чем или каким направя; ~ть человека несчастным направя човека нещастен 0 ~ть вид престоря се; он ~л вид, что болен той се престори на болен сеанс, -а м прожекция; купйть билеты на утренний ~ купя билети за утринна прожек- ция себя (родит, п.; имен. п. няма), себе, себя, собой, о себе мест, (себе) си; купйть се- бе платье купя си рокля; быть довольным со- бой доволен съм от себе си; мы поставили перед собой большую задачу ние поставихме пред себе си голяма задача; расскажйте о себе разкажете за себе си <0> от себя, к себе (надпис върху вратата) бутни, дръпни; вне ~ извън себе сн; к себе у дома; он никого к себе не приглашает той никого не кани у дома си; у ~ в стаята си; брать/взять ~ в руки овладявам се/овладея се; брать/взять на ~ что поемам/поема (върху себе си) нещо; вестй ~ как държа се някак; выводить/ вывести из ~ кого карам/накарам някого да загуби самообладание; выходйть/выйти из ~ излизам/изляза от кожата си; держать ~ в руках владея се; приходйть/прийтй в ~ идвам/дойда на себе си; чувствовать ~ плохо не съм добре, зле съм сев, -а м сеитба; весенний - пролетна сеит- ба; закончить приключи сеитбата; подго- товиться к ~у подготвя се за сеитба север, -а м север; ветер с ~а вятър от се- вер; уехать на Север замина на Север; жить на Севере живея на Север 215
СЕВ СЕЛ Сев сёверн|| ый, -ая, -ое, -ые северен; ~ый вётер северен вятър; Северный полюс Северният полюс сегодня нареч. днес; —' холодно днес е сту- дено; ~ утром шёл дождь тази сутрин валя дъжд; какой ~ день? кой ден сме днес?; назначить встрёчу иа насроча среща за днес сегбдняши || ий, -яя, -ее, -ие днешен; ~яя газёта днешен вестник; с ~его дня от днес сед|| бй, -ая, -бе, -ые бял; побелял, с бели коси; ~ые волосы бели коси; ~6й старик побелял старец; стать ~ым побелея О до -~ых волос до старинн седьм|| бй, -ая, -бе, -ые числ. седми; прие- хать к —бму ноября дойда към седми ноемвриф быть иа ~бм нёбе на седмото небе съм сейчас нареч. 1 (ср. тепёрь) сега; я занят сега съм зает; ои ~ разговаривает с секретарём сега той говори със секретаря; в институте ~ никого нет в института сега няма никой 2 сега, веднага, след малко; подождите, он ~ придёт помакайте, той сега ще дойде; ~ нам принесут билёты сега ще ни донесат билети(те) 3 сега, току-що; я ~ разговаривал с отцом аз току-що говорих с баща си; нам звонили из Москвы току-що ни се обадиха от Москва секрет, -а м тайна, секрет; выдать чей ~ издам нечия тайна; у меня нет ов от друга нямам тайни от приятеля си О по ~У (ска- зать, рассказать и т. н.) под секрет (кажа, разкажа и т. н.) секретари ь, -я м секретар; работать ~ём работя като секретар; получить справку у ~я взема служебна бележка от секретаря; выбрать на собрании председателя и ~я изберем на събраннето председател и секретар; ~ь пар- тийной организации секретар на партийната организация секунд|| а, -ы ж секунда; пробежать сто мётров за десять секунд пробягам 100 метра за 10 секунди селёдк|| а, -и, мн. селёд | ки, -ок, -кам ж солена херинга, селда; подать на закуску ~у дам за мезе солеиа херинга сел|| б, -а, мн. сёла, сёл с село; большое, красивое ~i> голямо, красиво село; жить в ~ё живея на село 216
СЕЛ СЖЕ сельд|| ь, -и ж херинга, селда сёльск|| ий, -ая, -ое, -ие селски; — ая мест- ность селска местност; — ий учитель селскн учител ф —ое хозяйство селско стопанство сельскохозяйствеин|| ый, -ая, -ое, -ые селско- стопански; — ые машины селскостопански ма- шини; — ая выставка селскостопанска излож- ба семёйнЦ ый, -ая, -ое, -ые семеен; —ая жизнь семеен живот; —ое счастье семейно щастие; — ые обязанности семейни задължения; — ый человек семеен човек семена, семян, семенам мн. (ед. семя, семени с) семена; — цветов семена (та) иа цветята; посеять — посея семената; оставить часть пшеницы на ~ оставя част от пшенината за семе семидесяти ый, -ая, -ое, -ые числ. седем- десети семисот|| ый, -ая, -ое, -ые числ. седемстотен семнадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. седемна- десети семнадцати ь, -и числ. седемнадесет; — ь лет 17 години; группа из — и человёк трупа от 17 души семь, семи числ. седем; — лет 7 години; работать до семи часов работя до 7 часа сёмьдесят, семидесяти числ. седемдесет; — киломётров 70 километра семьсот, семисот числ. седемстотин; зал иа — человёк зала за 700 души; заработать около семисот рублёй изкарам около 700 рубли cei^bll я, -й, мн. сём|ьи, -ёй, -ьям ж се- мейство; большая —я голямо семейство; глава —й глава на семейството; члёиы —й членовете на семейството; иметь — ю имам семейство; наша —я состоит из пяти человёк нашето семейство се състои от 5 души сён|| о, -а с сено; зимой коров кормят —ом през зимата хранят кравите със сено сентябри ь, -я м септември; первого —я начинаются занятия в школе на първн сеп- тември започват занятията в училище сентябрьски ий, -ая, -ое, -ие септемврийскй сердёчно нареч. сърдечно, от сърце; — позд- равить кого сърдечно поздравя някого сердёчи|| ый, -ая, -ое, -ые 1 сърдечен; —ая мышца сърдечен мускул 2 сърдечен, топъл, искрен; — ая встрёча сърдечна среща; выра- зить —ую благодарность изразя сърдечна благодарност; передать — ый привёт предам сърдечен поздрав сердито нареч. сърдито; — посмотрёть на кого сърдито погледна някого сердйт|| ый, -ая, -ое, -ые; сердит, -а, -о, -ы 1 сърдит, разсърдеи; — ый человёк сърдит чо- век; я иа вас сердит сърдит съм ви 2 ядосан, сърдит; — ый взгляд, вид сърдит поглед, вид; говорить — ым голосом говоря с ядосаи глас сер || дйться, -жусь, сёрд|яшься, -ятся несв. (св. рассердиться) сърдя се; ядосвам се; я не '—жусь на тебя не ти се сърдя сёрдц|| е, -а, мн. серд|ца, -ёц, -цам с сърцё; —е бьётся сърцето тупти; болёзнь —а болеет на сърцето; у него больное —е той има болно сърце 0 от всего —а от все сърце; всем —ем с цялото си сърце; принимать близко к —у вземам присърце серебрН 6, -а с сребро; издёлия из —а изделия от сребро серёбрян|| ый, -ая, -ое, -ые сребъреи; —ые ложки сребърни лъжици середйн|| а, -ы ж (не бъркай със среда I) среда; —а лёта, года средата на лятото, на годината; —а круга средата на кръга; в —е зала в средата на залата; поставить цветы на —у стола сложа цветята по средата на масата; прочитать книгу до — ы прочета книгата до средата сёр|| ый, -ая, -ое, -ые сив; — ые глаза сиви очи; — ая юбка сива пола серьёзно нареч. сериозно; — относйться к дёлу сериозно се отнасям към работата; он — болен той е сериозно болен серьёзн|| ый, -ая, -ое, -ые; серьёз|еи, -на, -но, -ны сериозен; он человёк —ый той е сериозен човек; — ый вид сериозен вид; говорйть — ым голосом говоря със сериозен глас; —ый разго- вор сериозен разговор; — ая операция сериозна операция; —ый противник сериозен против- ник; —ое положёние сериозно положение сёсси|| я, -и ж сесия; —я Верховного Совёта СССР сесия на Върховния съвет на СССР; экзаменационная —я изпитна сесия сестрН а, -ы, мн. сёстры, сестёр, сёстрам ж сестра; старшая, младшая —а по-голяма, по- мадка сестра; родные сёстры родин сестрн; у него нет сестёр той няма сестри О двоюродная — братовчедка сесть, сяд|у, -ешь, мин. сел, сёл|а, -о, -и, повел, сядь св. (несв. садйться) 1 седна; — на стул, у окна седна на стола, до прозо- реца 2 за что и с инф. седиа, заловя се; — работать заловя се за работа 3 кача се; — иа поезд кача се във влака 4 кацна; птица сёла на вётку птицата кацна на (един) клон О солнце сёло слънцето залезе сёять, еёю, сёешь, еёют несв. (св. посёять) что сея, посявам; — рожь, пшенйцу сея ръж, пшеница сжечь, сожгу, сожжёшь, сожгут, мин. сжёг, сожгл|а, -о, -й св. (несв. жечь) что изгоря; — письмо изгоря писмото 217
СЗА СКА сзади 1 нареч. (где?; против, впередй) отзад; он шёл ~ той вървеше отзад 2 предлог с род. п. зад; ~ дома был сад зад къщата имаше градина сигарёт|| а, -ы ж цигара; закурить ~у запаля цигара; я курю только ~ы (аз) пуша само ци- гари сигнал, -а м сигнал; — тревоги сигнал за тревога; дать ~ к атаке дам сигнал за атака; кончать работу по ~у приключвам работата по сигнал сидеть, сижу, сид | йшь, -ят несв. 1 седя; ~ на стуле, за столом седя на стола, на ма- сата 2 седя, работя; — за книгой седя над книгата; — за машйнкой пиша на машина; школьник сидйт над задачей ученики решава задача (та) 3 седя, стоя, намирам се; ~ всё лето в городе намирам се цяло лято в града; ребёнок целый день сидйт дома одйн детето по цял ден стой в къщи само; зверь сидйт в клетке звярът е затворен в клетката О - сложа руки седя със скръстени ръце сйл|| а, -ы ж 1 сила; с ~ой ударить кого силно ударя някого: приняться за работу с новыми ~ами заловя се за работа с нови сили; лишйться сил загуби сили; ~а вообра- жения сила на въображението; обладать ~ой воли имам силна- воля; ~а коллектйва силата на колектива; ~а привычки, убеждения си- лата на навика, на убеждението 2 (мн. няма) сила, мощност; —а тока, света силата на тока, на светлината; ~а ветра силата на вятъ- ра 3 (само мн.) сили, кръгове; демократи- ческие ~ы мйра демократичните сили в света; соотношение классовых сил съотношение иа класовите сили 4 (само мн.) войски, военни сили; вооружённые ~ы въоръжени сили; воздушные, морскйе ~ы въздушни. морски сили О рабочая ~а работна ръка; ~ами кого с чии сили, с чия помощ; дорога построена ~ами студентов пътят е построен с помощта на студентите; своими '—ами със собствени сили; сделать что свойми ~ами направя нещо със собственнее си) сили; (быть) в —ах с инф. в съсгояние съм, имам сили; я не в ~ах сдё- лать это не съм в сьстояние да направя това; иго всех сил, изо всён ~ы с всички сили, с вси«ка сила; бежать изо всех сил тичам с всич- кн сили; ударить изо всей ~ы ударя с всичка сила; по ~ам, под ~у кому что по силите е; эта работа ему не под ~у тази работа не му е по силите; вступать/вступйть в —у влиза/влезе в сила сильно нареч. силно; твърде, много; он ~ устал той много се умори сйльн|| ый, -ая, -ое, -ые; силен, сильна, сйль- н|о, -ы и сильны 1 (против, слабый в 1 знач.) силен; ---ый человёк силен човек; ~ая армия силна армия; ~ый удар силен удар; ~ый мо- 218 тор мощен мотор; ~ая боль силна болка; ~ый вётер, мороз силен вятър, студ; ~ое впечатлё- ние силно впечатление 2 (против, слабый във 2 знач.) силен, добър; ~ый ученйк силен уче- ник симпатйчн|| ый, -ая, -ое, -ые; симпатйч|ен, -на, -но, -ны симпатичен; ~ый человёк симпати- чен човек; ~ая женщина симпатична жеиа; ~ое лицо симпатично лице симпати|| я, -и ж симпатия; чувствовать ~ю к преподавателю изпитвам симпатия към препо- давателя сйн|| ий, -яя, -ее, -ие син; ~ий цветок сииьо цвете; ~ие глаза сини очи; ~ее платье синя рокля сирен|! ь. -и (мн. няма) ж люляк; кусты ~и люлякови храсти; букёт ~и букет от люляк систёмН а, -ы ж система; читать книги без всякой ~ы чета книги без всякаква система; привестй свой наблюдёния в ~у систематизи- рам наблюденията си сйт|| ец, -ца м басма; купйть —цу на платье купя си басма за рокля ска|| зать, -жу, скаж |ешь, -ут св. (несв. гово- рйть в 1 знач.) кому что. о ком-чём и със съюз что кажа; ~зать правду кажа истината; ~зать нёсколько слов кажа няколко думи; он никому не ~зал о своём отъёзде той иа никого не каза за своето заминаване; он ~зал, что сестра больна той каза, че сестра му е болна; ~жйте, пожалуйста, где находится почта? бихте ли ми казали, къде е пощата? О так ~зать вметн. д. така да се каже сказк|| а, -и, мн. сказ|ки, -ок, -кам ж приказ- ка; народные ~и народни приказки; —и о жи- вотных приказки за животните; рассказывать приказка -го с грам. сказуемо ~у разказвам сказуемоЦ е,
СКА ско С Скалы скал|| а, -ы, мн. скалы, скал ж (не бъркай с порода във 2 знач.) скала; высокая ~а висока скала; подводные ~ы подводни скалй; взорвать ~у взрмвя скалата скамёйк|| а, -и, мн. скамё|йки, -ек, -йкам ж пейка, скамейка; сидеть на ~е седя на скамей- ката; сесть на ~у седна на скамейката; поста- вить в саду сложа пейки в градината скамь|| я, -и, мн. скам | ьй, -ей, -ьям ж пейка, скамейка; сидеть на ~ё седя на пейката; сесть Скамья (скамейка) на ~ю седна на пейката О на школьной ~ё на ученическата скамейка; со школьной ~й (дружить) (ние дружим) от ученическата ска- мейка; ~я подсудимых подсъдимата скамейка Скатерть скатерт|| ь, -и, мн. -и, -ей ж покривка за маса; накрыть стол ~ыо сложа покривка на масата сквер, -а м малка градска градина сквозь предлог с вин. п. през; ~ ветви де- ревьев светило солнце през клоните на дървета та светеше слънце; пуля прошла ~ лёгкое кур шумът мина през белия дроб О смотреть ~ пальцы на что следам през пръсти на не- що скворИ ёц, -ца м с корец склад, -а, мн. -ы, -ов м склад; хранить товары на ~е съхранявам стоката в склада; привезти продукты со ~а докарам продукти (те) от скла- да складыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сло- жить) что 1 слагам, нареждам; — ть вещи, кни- ги нареждам нещата си, книгите 2 (против. вычитать) събирам; ~ть числа събирам числа- та 3 сгъвам- ~ть костюм сгъвам костюма складыва|| ться, -ется, -ются несв. (св. сло- житься) създава се; стича се; ~ются новые общественные отношения сьздават се нови об ществени отношения; обстоятельства -~ются хорошо обстоятелствата се стичат добре склонёни|| е, -я с грам. склонение; ~е место- имений склонение на местоименията склоияЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. что грам. скла- ням; —ть существительные скланям съществи- телните склоняЦ ться, -ется, -ются несв. скланя се; слово ~ется по первому склонению думата се скланя по първо склонение сковород|| а, -ы, мн. сковороды, сковород, -ам ж тиган; жарить на —ё мясо пържа месото в тиган 219
CKO ск6льзк|| ий, -ая, -ое, -ие хлъзгав, плъзгав; ~ий пол хлъзгав под; ~ая поверхность хлъзга- ва повърхност скользко безл. като сказ, хлъзгаво е, плъзга- во е; сегодня иа улице ~ днес навън е хлъзга- в° , сколько нареч.; скольк1о, -их мест, кол- ко, колкото; ~ вам лет? на колко сте години?; ~ человёк пришлб? колко души дойдоха?; ~ километров до гброда? колко километра има до града?; ~ сейчас врёмени? колко е часът?; ~ стоит эта книга? колко струва тази книга? скоро нареч. (не бъркай с недавно) скоро; я ~ вернусь скоро ще се въриа; ~ будет темно скоро ще се стъмни скброст|| ь, -и ж скорост, бързина; ~ь дви- жёния, полёта скоростта на движението, на по- лета; поезд идёт со ~ью сто киломётров в час влакът се движи със скорост 100 километра в час скбрН ый, -ая, -ое, -ые 1 бърз; ~ый шаг бърза крачка; ~ый поезд бърз влак; ~аи помощь бърза помощ 2 близък, предстоящ; ~ый приёзд предстояще пристнгане; до ~ого свидания до скоро виждане; до ~ой встрёчи до скоро виж- дане О в ~ом врёмени в близко време, скоро; на ~ую руку (дёлать что) на бърза ръка (пра- вя нещо) скот, -а м добитък; разводить ~ отглеждам добитък скрипач, -а м цнгулар; концёрт извёстного ~а концерт на известен цигулар скрйпк|| а, -и, мн. скрип | ки, -ок, -кам ж ци- гулка; играть иа ~е свиря на цигулка скромно нареч. скромно; вести себя ~ държа се скромно скрбмн|| ый, -ая, -ое, -ые; скромен, скромна, скрбмн|о, -ы и скромны скромен; ~ый чело- вёк, учёный скромен човек, учен скрыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. скрыть) кого-что крия, скривам; ~ть своё волнёиие скрнвам вълнението си скрыва|| ться, -юсь, -ешься, -ютси несв. (св. скрыться) крия се, скривам се; преступник ~етси в лесу престъпникът се крие в гората скрыть, скрою, -ешь, -ют св. (несв. скрывать) кого-что скрия; ~ свой иамёрения скрия наме- ренията си скрыться, скроюсь, -ешься, -ются св. (несв. скрываться) скрия се; солнце скрылось за тучу слънцето се скри зад облак скук|| а, -и ж скука, отегчение; испытывать изпитвам скука скульптор, -а м скулптор; талантливый ~ талантлив скулптор; автор этого памятника — молодбй ~ авторът на този паметник е млад скулптор скульптур!! а, -ы ж скулптура; ~а из мра- мора скулптура от мрамор Скульптура 220
СКУ скуп|| бй, -ая, -ое, -ые; скуп, скупа, скуп | о, -ы и скупы скъпернически; прекалено пестелив, стиснат, свидлив; ~бй человёк скъперник скуча|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 скучая; ~ть без работы скучая без работа 2 о ком-чём, по кому-чему тъгувам; ~ть о родном доме (по дому) тъгувам за родната си къща; ~ть о де- тях (по дётям) мъчно ми е за децата; дёвочка ~ет без матери момичето тъгува без майка си скучно нареч., често. безл. като сказ, скучно, дотегливо, отегчително; мне ~ без тебя скучно ми е без тебе скучн|| ый, -ая, -ое, -ые; скучен, скучна, скучн|о, -ы и скучны 1 скучен; почему ты се- годня такой ~ый? зашо си толкова скучен днес?; у него был ~ый вид той имаше скучен вид 2 скучен, дотеглив, отегчителен; ~ый фильм скучен филм; ~ая книга скучна книга; ~ое занятие отегчително занимание слаб|| ый, -ая, -ое, -ые; слаб, слаба, слаб | о, -ы и слабы 1 (против, сильный в 1 знач.) слаб; ~ые руки слаби ръце; ~ый мотор слаб мотор; ~ый запах слаба миризма; ~ое сопротивлё- ние слаба съпротива; ~ый ребёнок слабо дете; ~ое зрёние слабо зрение 2 (против, сйльный във 2 знач.) слаб, лош; ~ый ученик слаб уче- ник; ~ый работник лош работник; ~ое произве- дение слабо произведение 3 слаб, мек; ~ое вино слабо вино; ~ый табак мек тютюн слав II а, -ы ж слава; литературная, трудовая -~а литературна, трудова слава; ~а героям космоса! слав?'- на героите на космоса! славн|| ый, -ая, -ое, -ые славен; ~ая годов- щина славна годишнина; ~ый подвиг славен подвиг сладк|| ий, -ая, -ое, -ие; сладок, сладка, сладк|о, -и; сравн. ст. слаще сладък; ~ий мёд, чай сладък мед, чай; ~ий виноград сладко грозде; ~ое печенье сладки бисквити слаще неизм. 1 сравн. ст. на сладкий по- сладък 2 сравн. ст. на сладко по-сладко слева нареч. (против, справа) отляво, от ля вата страна; ~ течёт река отляво тече река; ~ от дороги стоит дом от лявата страна на пътя има къща; брат сидёл ~ от меня брат ми седеше вляво от мен след, следа (слёду), предл. о следе, на следу, мн. -ы, -бв м 1 следа, диря; ~ы человёка на снегу човешки следи върху снега; ~ы волка следи от вълк; на дороге видны машины на пътя се виждат следи от кола 2 следа, ос- татък, признак; ~ы преступлёния следи от пре- стъплението; на рукё остался ~ от раны на ръката (ми) остана белег от раната <) без ~а (пропасть, исчезнуть и т. н.) безследно (изчез- на, се изгубя и т. н.) следить, слежу, след | йшь, -ят несв. за кем-чем 1 следя, наблюдавам; за полётом птицы на- блюдавам полета на птицата; — взглядом за ело (2 летящим самолётом следя с поглед летящия са- молет; — за успёхами науки, за разговором следя успехите на науката, разговора; ~ за модой следя модата 2 наглеждам; следя; ~ за детьми наглеждам децата; — за порядком, за чистотой следя за реда, за чистотата слёдовательно съюз следователно; погода хорошая, ~ мы поедем за город времето е ху- баво, следователно ще направим излет слёд|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. 1 за кем- чем следвам, вървя след някого; ~уйте за мной следвайте ме; машины ~уют друг за другом колите се движат една след друга 2 кому-чему следвам, изпълнявам, подражавам; ~овать со- ветам врача следвам съветите на лекаря; дёти во всём ~уют взрослым децата във всичко под- ражават на възрастннте 3 (само 3 л.) следва, трябва; из этого ~ует вывод оттук следва из- водит слёдстви|| е, -я с (по) следствие; болёзнь была ~ем простуды болестта беше следствие от простудата слёдует безл., обикн. с инф. следва, бнва, трябва; ~ использовать опыт передовых рабо- чих опитът на челиите работници трябва да се използва; так не ~ поступать така не бива да се постъпва следуют || ий, -ая, -ее, -ие 1 следващият, след- ният, другият; в ~ий раз следвашия път; на ~ий день на другия ден 2 следният; наградили ~их товарищей: Иванова, Петрова и др. на- градиха следните другари: Иванов, Петров и др.; в статьё приведены ~ие цифры в статията са посочени следните цифри слез|| а, -ы, мн. слёзы, слёз, -ам ж 1 сълза; слёзы текут из её глаз сълзи текат от очите й; на её глазах появились слёзы очите й се насъл- зиха 2 (само мн.) сълзи. плач; довести кого до слёз разплача някого; мне было обидно до слёз плачете ми се от обида слеп|| бй, -ая, -бе, -ые 1 сляп; ~6й человёк сляп човек 2 като същ. слеп|бй, -ого слепият; школа для ~ых училище за слепи слёсарИ ь, -я, мн. -и, -ей м шлосер; работать на заводе ~ем работя в завода като шлосер слйв|| а, -ы ж слива; в саду растёт ~а в гра- дината расте слива; варёнье из слив сладко от сливи слйв|| ки, -ок, -кам мн. каймак; кофе со ~ками кафе с каймак слйвочнЦ ый, -ая, -ое, -ые: ~ое масло краве масло, масло за чай; ~ое мороженое Сметанов сладолед елйшком нареч. прекалено, (пре)много, пре- комерно, твърде; ~ быстро, громко много бързо, високо; — много твърде много; ты — много работаешь ти прекаляваш с работата словарЦ ь, -я л: речник; ~ь совремённого русского языка речник на съвременния руски 221
ело СЛУ език; найтй нужное слово в ~ё намеря нужна- та дума в речника; читать, переводить со ~ём чета, превеждам с речник сл6в|| о, -а, мн. -а, слов, -ам с 1 дума; зна- чение ~а значение (то) на думата; русские и иностранные ~а руски и чужди думи; порядок слов в предложении словоредът на (в) изрече- нието 2 (обикн. мн.) дума; реч, слово; пони- мать друг друга без слов разбираме се без думи; по ~ам брата, отец скоро приедет според думи- те на брат ми, баща ни скоро ще пристигне; передать чью просьбу на ~ах предам нечия молба устно; я знаю об этом со слов друга знам за това от приятеля си 3 дума, реч, слово; сво- бода ~а свобода на словото; взять ~о взема думата; дать ~о докладчику дам думата на до- кладчика; лишать кого ~а отнемам на някого думата 4 дума, обещание; взять с кого ~о нака- рам някого да обещае; ои дал мие ~о, что при- едет той ми обеща, че ще дойде; сдержать ~о удържа (на) думата си 5 какое дума; он ещё не сказал своего ~а той още не е казал своята дума; новое ~о в технике новост в техниката; кабинет оборудован по последнему ~у науки кабинетът е обзаведен по последната дума на науката ф вводное ~о грам. вметната дума; бросать ~а на ветер хвърлям си думите на вятъра; вёрить/повёрить на -~о приемам/прие- ма на доверие сложёии|| е, -я с (против, вычитание) съби- ране; правила ~я и вычитания правилата за събиране и изваждане слож|| йть, -у, слож|ишь, -ат се. (несв. скла- дывать) что 1 сложа, наредя; ~йть дрова в са- рай подредя дървата в бараката; ~йть тетради в портфель сложа тетрадките в чантата 2 (против, вычесть) събера; ~йть два и пять събера две и пет 3 егьна; —йть газёту сгъиа вестника О сидёть ~а руки седя със скръстени ръце сложйться, слож | ится, -атся св. (несв. скла- дываться) създаде се, стече се; сложйлись но- вые общественные отношения създадоха се но- ви обществени отношения; так сложйлись об- стоятельства така се стекоха обстоятелствата сложи || ый, -ая, -ое, -ые; сложен, сложна, сложи ] о, -ы и сложны (само пълн. ф.; против. простой в I знач.) сложен; ~ый прибор сложен уред; простые и ~ые вещества прости и сложни вещества 2 (против, лёгкий във 2 знач.) сложен, труден; ~ый вопрос сложен въпрос; ~ая ра- бота, задача трудна работа, задача сло|| й, -я, мн. -й, -ёв м слой; пласт; ~й землй, краски пласт земя, боя; толстый ~й масла дебел слой масло слома|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. ломать) что счупя; строша; ~ть вётку счупя клон; вётер ~л дёрево вятърът счупи дървото; он упал и ~л себё руку той падна и си счупи ръката; не садйтесь на этот стул, ои сломан не сядайте на този стол, той е счупен слома|| ться, -ется, -ются св. (несв. ломаться) счупи се; строши се; скърши се; карандаш ~лся моливът се счупи слон, -а м слон О дёлать/сдёлать из мухи слона правя/направя от мухата слон, от нищо нещо служащ|| ий, -его м служещ; служащ | ая, -ей ж служеща; рабочие и ~ие работници и слу- жеши; ~ие совётских учреждёний служешите в съветските учреждения служб|| а, -ы ж служба; быть на ~е в армии на служба съм в армията служ|| йть, -у, служ | ишь, -ат несв. 1 где слу- жа; ~йть в .армии служа в армията 2 кому-чему служа на; ~йть искусству, революции служа на изкуството, на революцията 3 (само 3 л.) чем, для чего служи за; диван ~йл нам постёлью диванът ни служеше за легло; его поведение может ~йть примёром поведението му може да служи за пример -„j, слух, -а м 1 слух; органы ~а органи на слу- ха; у девочки хороший ~ момичето има добър слух 2 (по-често мн.) слухове, мълва; ложные ~и лъжливи слухове; распространять -~и раз- пространявам слухове; не вёрить —-ам не вяр- вам на слухове случа|| й, -я м случай; случка; необыкновён- ный ~й необикновен случай; несчастный ~й злополука; рассказать несколько ~ев из своей жйзни разкажа няколко случая от живота си; в некоторых ~ях в никои случаи, понякога; у меня нё было ~я поговорить с ним не съм имал случай да говоря с него; спросйте его при ~е попитайте го при удобен случай () в ~е чего в случай на нещо; в ~е необходи- мости звонйте мие по телефону при нужда ми се обаждайте по телефона; во всяком ~е във всеки случай; иа всякий —й за вески случай; в крайнем ~е в краен случай; в большинстве ~ев в повечето случаи; от ~я к ~ю понякога, рядко, от дъжд на вятър случайно нареч. случайно; ~ обнаружить ошйбку в тёксте случайно открия грешка в текста случайности ь, -и ж случайност; мы встрё- тились благодаря ~и срещнахме се благода- рение на една случайност случайн|| ый, -ая, -ое, -ые; случаен, случай- н | а, -о, -ы случаен; ~ая встрёча случайна сре- ща; ~ое совпадение случайно съвпадение; ~ое знакомство случайно познанство случа|| ться,-ется, -ются несв. (св. случйться) случва се случ|| йться, -йтся, -атся св. (несв. случаться) случи се; что ~йлось? какво се случи?; со мной ~йлось несчастье случи ми се нещастие; в доме ~йлся пожар в къщата стана пожар 222
СЛ У слуша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что слу- шай; —ть музыку слушай музика; дети — ют рассказ учителя децата слушат разказа иа учи- теля слуша|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. послушаться) кого-чего слушам; —ться роди- телей слушам родителите си слыш|| ать, -у, -ишь, -ат несв. 1 (само несв.) чувам; старик плохо —ит старецът лошо чува; он ие —ит той не чува 2 (св. услышать в 1 знач.) кого-что чувам; —ать чьи-то голоса чувам не- чии гласове; я плохо вас —у, говорите громче лошо ви чувам, говорете по-високо 3 (св. услы- шать във 2 знач.) о ком-чём и със съюз что чувам; я —ал, что он уезжает чух, че той зами- нава слыш|| аться, -ится, -атся несв. (св. послы- шаться) чува се; —ится смех чува се смях слышно безл. като сказ, чува се; здесь хорошо видно и — тук добре се вижда и чува слышн|| ый, -ая, -ое, -ые; слышен, слышна, слышн|о, -ы и слышны (обикн. кратк. ф.) който се чува; —а музыка чува се музика; его голос плохо слышен гласът му лошо се чува смело нареч. смело смёлост|| ь, -и ж смелост, кураж смёл|| ый, -ая, -ое, -ые; смел, смела, смёл | о, -ы и смелы (против, трусливый) смел; —ый че- ловёк смел човек; —ый поступок смела постъпка смен|| а, -ы ж 1 смяна; —а дня и ночи смяна на деня и нощта; —а времён года смяна на го- дишните времена; —а правительства смяна на правителството 2 смяна, отмяна; готовить себе —у готвя си смяна; дети — наша —а децата са нашата смяна; на —у старикам приходит мо- лодёжь на мястото на старите идва младежта 3 смяна; работать в две —ы, в ночную —у ра- ботя на две смени, нощна смяна; учиться в пер- вую —у уча първа смяна смерт|| ь, -и ж смърт; он погиб — ью- героя той загина като герой; больной при —и болни- ят е на умиране сметан|| а, -ы ж сметана, кисел каймак; бли- ны со —ой блинн със сметана; грибы в —е гъби със сметана сме|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. посметь) с инф. смея; он не —ет обратйться к вам той не смее да се обърне към вас <) не —й(те)! недей(те)!; не — й туда ходить! да не си посиял да отидеш там! смех, -а м смях; громкий — висок смях смеша|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. смешивать) что смёся, разбъркам смешивай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сме- шать) что смесвам, разбърквам; —ть песок с глиной смесвам пясък с глина смешно 1 нареч. смешно; он очень — расска- зывает той много смешно разказва; 2 безл. като сказ, смешно е; мне — смешно ми е СНИ С смешн|| бй, -ая, -бе, -ые; смеш|бн, -на, -но, -ны смешен; — бй рассказ, фильм смешен раз- каз, филм; —бй человёк смешен човек; попасть в —бе положёние изпадна в смешно положение сме|| яться, -юсь, -ёшься, -ются несв. 1 смёя се; громко —яться високо се смея; —яться до слёз смея се до сълзи 2 над кем-чем смея се, подигравам се, присмивам се; —яться над глу- постью осмивам глупостта; все над ним —ялись всички се подиграваха с него смотрП ёть, -ю, смотр | ишь, -ят несв. (св. по- смотреть) 1 на кого-что и во что гледам; —ёть на товарища, в окно, на улицу гледам другаря си, през прозореца, навън 2 что гледам; —ёть спектакль, новый фильм гледам спектакъла, но- вия филм О —ёть сквозь пальцы на что гледам проз пръети на нещо; — я по обстоятельствам според обстоятелствата смочь, смогу, сможешь, ембгут, мин. смог, смогл | а, -б, -й св. (несв. мочь) с инф. мога; смогна. успея; он не сможет сегодня прийтй той няма да може да дойде днес сму|| тйться, -щусь, -тйшься, -тятся св. (несв. смущаться) смутя се; она —тйлась и покрас- нёла тя се смути и се изчерви смуща|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. смутйться) смущавам се смущёни|| е, -я с смущение; краснеть от —я изчервявам се от смущение смысл, -ам смисъл; — слова, статьй смисълът на думата, на статията; понять — событий раз- бера смисъла на събитията смять, сомн|у, -ёшь, -ут св. (несв. мять) что смачкам; — бумагу смачкам хартията смяться, сомн | ётся, -утся св. (несв. мяться) смачка се; платье смялось роклята се смачка сиабЦ дйть, -жу, -дйшь, -дят св. (несв. снаб- жать) кого-что чем снабдя; —дйть завод новым оборудованием снабдя завода с ново оборуд- ване снабжа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. снаб- дйть) кого-что чем снабдявам; —ть населёние товарами снабдявам населението със стоки снаружи нареч. (где?; против, внутрй) отвън; вымыть окна — и виутрй измия прозорците отвън и отвътре сначала нареч. 1 (ср. вначале) отначало, най- напред; — подумай, потбм отвечай отначало помисли, след това отговаряй; — я плохо по- нимал русскую речь отначало лошо разбирах руската реч 2 отново, отначало, още веднаж; сдёлайте всё — направете всичко отново; читай- те — четете отначало снег, -а (-у), предл. о -е, иа -у м сняг; идёт, пошёл — вали, заваля сняг; на —у видны следы по снега има следи снижа|| ться, -ется, -ются несв. (св. снйзить- ся) понижава се, намалява; температура —ется температурата се понижава 223
сни СОБ сийз|| иться, -ится, -ятся се. (несв. снижать- ся) понижи се, намалее; цены на товары ~ились цените на стоките бяха намалени снима|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. снять) 1 кого-что свалим, снемам; ~ть скатерть со сто- ла махам покривка от масата 2 что (против. надевать) събличам, снемам, свалим; събувам; ~ть платье събличам си роклита; ~ть с себя пальто свалим си палтото; ~ть ботинки събу- вам си обувките 3 кого-что снимам, фотогра- фирам; -~ть демонстрацию снимам мани- фестациита; ~ть фильм снимам филм снйм|| ок, -ка м снимка, фотографии; ~ок получйлся хороший снимката стана хубава; сделать несколько ~ков направя николко снимки снйться, снюсь, снйшься, снятся несв. (св. прнснйться) кому присънвам се; сънувам; мне часто сийтся море често сънувам море снова нареч. отново, пак; ~ пошёл дождь отново завали (дъжд); когда мы увйдимся ~? кога ще се видим пак? снять, сниму, снйм | ешь, -ут, мин. снял, сня- ла, снял | о, -и св. (несв. снимать) 1 кого-что свали, снема; ~ картйну со стены свали карти- ната от стената; ~ кнйгу с верхней полки снема книгата от горнии рафт 2 что (против, надеть) съблека, сиема, свали; събуи; ~ шлйпу, пер- чатки свали си шапката, ръкавиците; ~ туфли събуи си обувките 3 кого-что снема, фотографи- рам; ~ ребёнка в фотографии снема детето във фотостудиото со вж. с Собака собак|| а, -и ж куче; лай ~и кучешки лай; пойтй на охоту с ~ой отида на лов с ку- че собира|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. собрать) 1 что събирам, приготвим; ~ть вещи в дорогу събирам нещата си за път 2 кого събирам, свик- вам; ~ть друзей на праздник събирам приятели- те си по случай празиика 3 что събирам; ~ть подписи събирам подписи 4 что събирам, ко- лекционирам; ~ть марки, старйнные монеты събирам марки, старинни монета 5 что събирам, бера; прибирам; ~ть в лесу грибы бера в гората гъби; ~ть цветы на лугу бера цветя на ливада- та 6 (против, разбирать в 1 знач.) что сглобя- вам; ~ть мотор сглобявам мотора собира|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. собраться) 1 (1 и 2 л. ед. ч. не се употр.) събира се; стича се, струпва се; у нас ~ются друзья у нас се събнрат приятели 2 стягам се, пригот- вям се; ~ться в театр, в гости, на экскурсию стягам се за театър, за гости, за екскурзия 3 с инф. каня се, намислям; ои ~ется поступать в институт той се кани да кандидатствува в институт; что вы ~етесь делать завтра? какво миелите да правите утре? соблюда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. что съблю- давам, спазвам, пазя; ~ть указания врача спазвам указанията на лекаря; ~ть диету пазя диета; ~ть порядок спазвам ред(а) соблюдении е, -я с спазване собой вж. себя собор, -а м Катедрала; старйнный ~ старин- на катедрала собраниЦ е, -я с 1 събрание; общее, партййное ~е общо, партийно събрание; провестй ~е про- веда събрание; обсудйть что на ~и обсъдя нещо на събрание(то); присутствовать на ~и присъствувам на събранието 2 чего сбирка, колекция; ~е сочинений Пушкина събрани съчинения на Пушкин; ~е картйн колекция картини собрать, собер|у, -ёшь, -ут, мин. собрал, со- брала, собрал | о, -и св. (несв. собирать) 1 что събера, приготвя; ~ карандаши в коробку събера моливите в кутията 2 кого събера, Сви- кам; ~ всех участников похода свикам всички участници в похода 3 что събера; ~ подписи събера подписи 4 что събера, колекционирам; ~ коллекцию събера колекция 5 что събера, прибера; ~ огурцы обера краставиците; урожай прибера реколта(та) 6 (против, разо- брать в 1 знач.) что сглобя; ~ часы сглобя часовника собраться, собер|усь, -ёшься, -утся, мин. собрал | ся, -йсь, -ось, -йсь св. (несв. собирать- ся) 1 (1 и 2 л. ед. ч. не се употр.) събере се; 224
СОБ стече се, струпа се; участники конференции со- брались в зале участниците в конференцията се събраха в залата 2 стёгна се, приготвя се; он быстро собрался и ушёл той бързо се пригот- ви и излезе 3 с инф. наканя се, намисля; он со- брался поступать в институт той реши да кан- дидатствува в институт собственности ь, -и ж собствеиост; государ- ственная, общественная ~ь държавна, общест- веиа собствеиост; отменить частную ~ь на зем- лю отмени частната собствеиост върху земята сббствениН ый, -ая, -ое, -ые 1 собствен; ~ая машина собствена кола; жить в ~ом доме живея в собствена къща 2 собствен, личен; чувство ~ого достоинства чувство за собствено достойнство; видеть что ~ыми глазами виждам нещо със собствените си очи событи|| е, -я с събитие; историческое ~е ис- торическо събитие; международные ~я между- народиите събития; ~е в личной жизни събитие в личния живот; произошли важные ~я станаха важни събития соверша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. совер- шить) что върша, извършвам; -~ть путешест- вие правя пътешествие совершаЦ ться, -ется, -ются несв. (св. совер- шиться) извършва се, става, случва се совершенно нареч. съвсем, напълно, абсо- лютно; я говорю ~ серьёзно говоря напълно сериозио; вы ~ правы вие сте напълно прав (а); он стал ~ седым той съвсем побеля совершеннолетни ий, -яя, -ее, -ие пълнолетен; ~ий сын пълнолетен син совершённый-. вид глагола грам. свършен вид на глагола соверш|| ить, -у, -йшь, -ат св. (несв. совер- шать) что извърша; ~йть подвиг извърша под- виг; ~йть преступление извърша престъпление соверш|| йться, -йтся, -атся св. (несв. совер- шаться) извърши се, стане>случи се; ~йлось важное событие стана важно събитие с6вест|| ь, -и ж съвест; поступать по -~и по- стъпвам по съвест совет I, -а м съвет; дать хороший ~ дам добър съвет; обратиться за ~ом к врачу обърна се към лекар(я) за съвет совет II, -а м съвет; местные, городские, сель- ские Советы народных депутатов местни(те), градски(те), селски(те) съвети на народните депутати; Верховный Совет СССР Върховният съвет на СССР; Совет Министров СССР Ми- нистерският съвет на СССР; Совет Союза Съвет на съюза; Совет национальностей Съвет на на- ционалностите; Страна Советов Страната на съветите, Съветският съюз совёт(| овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. по- советовать) кому с инф. съветвам; ~ую тебе прочитать эту книгу съветвам те да прочетеш тази книга сог с советоваться, совету) юсь, -ешься, -ются несв. (св. посоветоваться) с кем съветвам се; ~ с друзьями съветвам се с приятели (те си) совётскЦ ий, -ая, -ое, -ие съветски; ~ая власть съветската власт; ~ое правительство съветско- то правителство; ~ий народ съветският народ; Советская Армия Съветската армия; ~ая наука съветската наука совешани|| е, -я с съвешание; производствен- ное ~е производствено съвещаиие; ~е глав правительств съвещание на ръководителите на правителствата; участвовать в ~и участву- вам в съвещанието совокупности ь, -и ж съвкупност; ~ь призна- ков съвкупност от признаци совпада|| ть, -ет, -ют несв. (св. совпасть) с чем и без доп. съвпада; это событие ~ет с его при- ездом това събитие съвпада с пристигането му; наши вкусы ~ют вкусовете ни съвпадат совпадений е, -я с съвпадане, съвпадение; ~е мнений съвпадане на мненията; случайное ^е случайно съвпадение совпасть, совпад | ет, -ут, мин. совпал, сов- пал | а, -о, -и св. (несв. совпадать) с чем и без доп. съвпадне; это событие совпало с его при- ездом това събитие съвпадна с пристигането му; их мнения совпали мненията им съвпаднаха совремённ|| ый, -ая, -ое, -ые съврёменен; мо- дерен; ~ый человёк съвременен човек; ~ая техника модерна техника; ~ое искусство съвре- менно изкуство совсем нареч. съвсем; напълно; ~ новое платье съвсем нова рокля; я ~ забыл об этом съвсем забравих за това; погода ~ испорти- лась времето съвсем се развали совхоз, -а м совхоз (държавно стопанство)', передовой ~ совхоз-първенец; работать тракто- ристом в ~е работя като тракторист в совхоза соглйсН ен, -на, -но, -ны 1 на что и с инф. съгласен съм; я ~ен иа все ваши условия съгласен съм със всичките ви условия; она ~на ехать вмёсте с нами тя е съгласна да пътуваме заед но 2 с кем-чем съгласен съм; я ~ен с вами съгласен съм с вас; мы с вами не ~иы не сме съгласни с вас согласи|| е, -я с съгласие; дать ~е на что дам съгласието си за нещо; получить чьё ~е полу- ча нечие съгласие: он уёхал с ~я начальника той зам ина със съгласието на начал ника согла|| сйться, -шусь, -сйшься, -сятся св. (несв. соглашаться) I на что и с инф. съглася се; он ~сйлся сдёлать эту работу той се съгласи да свърши тази работа 2 с кем-чем съглася се; ~сйться с предложёнием председателя съгла- ся се с предл ожението на председателя; я не могу ~сйться с этим решением не мога да се съглася с това решение согласи ii ый, -ого м съгласен; твёрдые и мягкие ~ые твърди и меки съгласни 225 15-612
cor соглашаЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. согласиться) I на что и с инф. съгласявам се; ~ться на чьё предложение съгласявам се с нечие предложение 2 с кем-чем съгласявам се; ~ться с товарищем съгласявам се с другаря си соглашении е, -я с съглашение, споразумение; договор; международное ~е международно съглашение; ~е о взаимной помощи договор за взаимопомощ; подписать ~е подпиша спора- зумение согн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. сгибать) что прегъна, огъна; свия, превия; ~уть ветку огъна клон; ~уть ногу свия крак(а си) согн|| уться, -усь, -ешься, -утся св. (несв. сги- баться) прегъна се, огъна се; свия се, превия се; спина ~улась гърбът (мн) се преви согрёЦ ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. греть) кого- что стопля; сгрея; солнце ~ло землю слънцето стопли земята содержании е, -я с съдържание; ~е книги съдържаннето на книгата; рассказать ~е филь- ма разкажа съдържаннето на филма содерж|| ать, -у, содёрж | ишь, -ат несв. 1 кого нздържам; ~ать семью, родителей издържам семейството, родителите си 2 (само 3 л.) что съдържа; свёкла содержит сахар цвеклото съдържа Захар; книга содержит в себе много интересного книгата съдържа много ннтересни неща соединЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. соеди- нять) кого-что съединя, свържа, обедння; ~йть две трубы съединя 2 тръби; ~йть два города железной дорогой свържа 2 града с железопът- на линия; ~йть отряды съединя отрядите соедии|| йться, -йшься, -ятся (несв. соеди- няться) съединя се, свържа се; отряды ~йлись иа рассвете отрядите се съединиха на разсъм- ване соедини|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. соеди- нйть) кого-что съединявам, свързвам, обединя- вам; ~ть концы проволоки съединявам краища- та на жицата; воздушные лйиии ~ют многие страны въздушните линии свързват много стра- ни; ~ть теорию с практикой свързвам теорията с практнката соедини|| ться, -ешься, -ются несв. (св. соеди- нйться) съединява се, свързва се сожалёни|| е, -я с съжаление; -~е о прошлом съжаление за миналото; выразить кому своё ~е изразя на (пред) някого своето съжаление; к ~ю вметн. д. за съжаление созда|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. создать) что създавам; ~вать комйссию създавам ко- мисия созда|| ваться, -ётся, -ются несв. (св. создать- ся) създава се; ~ются новые произведения искусства създават се нови произведения на изкуството СОЛ созданиН е, -я с създаване, създание; ~е го- сударства създаване на държавата созда|| ть, -м, -шь, -ст, создад|йм, -йте, -ут, мин. создал, создала, создало, создали св. (несв. создавать) что създам; ~ть новую теорию съз- дам нова теория создаЦ ться, -стся, создадутся, мин. создал | - ся, -ась, -ось, -йсь св. (несв. создаваться) създаде се; ~лась тяжёлая обстановка създаде се тежка обстановка созиа|| ваться, -юсь, -ёшься, -ются несв. (св. сознаться) кому в чём и със съюз что призна- вай (си); ~ваться в своей вииё признавам ви- ната.си. созиани|| е, -я с съзнание; человеческое ~е човешко съзнание; рост политйческого ~я из- дигане на политическото съзнание; ~е долга, ответственности съзнание за дълг, за отговор- ност; ~е своей вины съзнание за собствена ви- на О (быть) без ~я^ез съзнание (съм); боль- ной без ~я болният е без съзнание; приходйть/ прийтй в ~е идвам/дойда на себе си; терять/ потерять ~е губя/загубя съзнание сознательно нареч. съзнателно; ~ относиться к труду съзнателно се отнасям към труда; он сделал это — той направи това съзнателно сознательн|| ый, -ая, -ое, -ые; сознателен, со- знательн|а, -о, -ы 1 съзнателен; ~ые действия съзнателни действия; ~ая дисциплйна съзна- телна дисциплина; ~ое отношение к труду съзнателно отношение към труда 2 преднамерен, умишлен; -~ый обман умишлена измама созиа|| ться, -юсь, -ешься, -ются св. (несв. сознаваться) кому в чём и със съюз что признан (си); преступник ~лся престъпникът сн призна вината сой || тй, -ду, -дёшь, -дут, мин. сош|ёл, -ла, -ло, -лй св. (несв. сходйть; против, взойтй в 1 знач.) сляза, спуска се; ~тй вниз сляза долу сок, -а м сок; фруктовый ~ плодов сок; выпить стакан ~а изпия (една) чаша сок сокра|| тйть, -щу, -тйшь, -тят св. (несв. со- кращать) что съкратя, скъся; намаля; ~тйть рабочий день намаля работния ден; ~тйть рас- ходы намаля разходите сокраща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сокра- тить) что съкращавам, скъсявам; намалявам; ~ть статью съкращавам статията сол || гать, -гу, -жёшь, -гут, мин. солгал, со- лгала, солгал | о, -и св. (несв. лгать) кому и без доп. излъжа; ои мне ~гал той ме излъга солдат, -а, мн. солдаты, солдат м войник солен || ый, -ая, -ое, -ые 1 солен; ~ая вода солена вода; суп очень ~ый супата е много солена 2 (о) солен; ~ые грибы осолени гъби; ~ые огурцы кисели краставички солидарности ь, -и ж солидарност; междуна- родная ~ь трудящихся международната со- лидарност иа трудещите се 226
СОЛ СОЛII ЙТЬ. -Ю, СОЛ | ишь, -ят несв. (св. посолить) что 1 соля, посолявам, слагам сол; —йть суп носолявам супата 2 осолявам, правя туршия; — йть грибы осолявам гъби; —йть огурцы и по- мидоры правя туршия от краставици и домати солнечиН ый, -ая, -ое, -ые сльнчев; — ый свет слънчева светлина; —ая погода слънчево време солиц.Ч е, -а с слънце; расстояние до Солнца разстоянието до Слънцето; — е светит слънцето грее; —е всходит, заходит слънцето изгрява, залязва; сидеть иа —е стоя на слънце солов|| ёй, -ья м славей; слушать пение —ья слушам песента на славея сол|| ь, -и ж сол; поваренная —ь готварска сол; добавить в суп —и добавя сол в супата сомиева|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. в ком-чём и със съюз что съмнявам се; —ться в успехе съмнявам се в успеха; я ие — юсь в друге не се съмнявам в приятеля си; мы ие —ем- си, что вы выполните обязательство не се съмня- ваме, че (вие) ще изпълните поетото обещание сомиёии|| е, -я с съмнение; испытывать —е изпитвам съмненне; без —я без съмнение, не- съмнено сон, сиа м 1 (мн. няма) сън, спане; спать крепким сном спя дълбок сън; меня клонит ко сиу спи ми се 2 (мн. сиы) сън, сънища; вйдеть — сънувам; вйдеть что во снё съиувам нещо; мне присийлся страшный — сънувах страшен сън О мёртвым сном (спать, Заснуть) като заклан (спя, заспя) сообща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сообщить) кому что и о чём съобщавам, предавам; газеты —ют, что началась сессия Верховного Совета СССР вестннците съобщават, че започна сесия- та на Върховния съвет на СССР сообщении е, -я с 1 съобщение; съобщаване; передать по радио важное —е предам по радио- то важно съобщение; получить —е о приезде друга получа съобщение за пристигането на приятеля (си) 2 съобщение; връзка; путй —я пътищата на страната; воздушное —е въздушни съобщения, самолетна връзка; прямое —е пряка връзка сообщ|| йть, -у, -йшь, -ат св. (несв. сооб- щать) кому что и о чём съобщя, предам; —йть адрес свойм знакомым съобщя адреса сн на своите иознати; —йть друзьям о своём приезде съобщя на прнятелите си за своето пристигане; по радио —йли о наводнении по радиото съоб- щиха за наводнение (то) сое (2 coopyll дйть, -жу, -дйшь, дят св. (несв. со- оружать) что издигна, изградя; —дйть пло- тину изднгна язовирна стена сооружав ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. соору- дить) изднгам, изграждам; —ть памятник изднгам паметник сооружении е, -я с 1 издигане, изграждане; —е плотйиы издигане на язовирна стена 2 съоръжение, здание; большое —е голямо съ- оръжение соотвётств|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. чему отговарям, съответствувам; —овать тре- бованиям отговаря на изискванията; это сооб- щение ие —ует действйтельности това съобще- ние не отговаря на истината; размеры —уют норме размерите съответствуват на нормата соотношении е, -я с съотношение; —е тео- рии и практики съотношение между теория (та) и практика(та) сопровожда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что придружавам; съпровождам; —ть делегацию придружавам делегацията; детей —ли взрослые децата се придружаваха от възрастни(те) сопротивлении е, -я с съпротивлеиие, съпроти- ва; оказать —е окажа съпротива; сдаться без —я предам се без съпротивленне сопротивля|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. кому-чему съпротивявам се; —ться врагу съпротивявам се на врага сорв|| ать, -у, -ёшь, -ут св (несв. сры- вать) что 1 откъсна; —ать цветок откъсна цветето 2 сваля, смъкна; вётер —ал у меня с головы шляпу вятърът ми отнесе шапката 3 провали; —ать урок провали урока соревновании е, -я с 1 (мн. няма) съревнова- ние; социалистйческое —е социалнстическо съревнование; —едвух предприятий съревнова- ние между две предприятия; вызвать товарища на —е извикам другаря си на съревнование 2 (обикн. мн.) състезания; —я по плаванию състезання по плуване; провестй междуна- родные — я проведа международнн състезания соревноваться, соревиу|юсь, -ешься, -ются несв. 1 състезавам се; — с товарищем в учёбе състезавам се с другаря си по успех; — в беге състезавам се по бягане 2 съревновавам се; — за выполнение пятилетки в четыре года съревновавам се за изпълнение на петилетката за 4 години сорок, -а числ. четнридесет; ему исполнилось — лет той навърщн 40 години сороков|| ой, -ая, -бе, -ые числ. четиридесети сорт, -а, мн. -а, -бв м 1 сорт, качество; товары высшего —а стоки екстра качество 2 вид, сорт; конфеты нескольких —бв няколко вида бонбонн; новый — картофеля нов сорт картофи; ранние —а винограда ранни сортове грозде сосед, -а, мн. -и, -ей м съсед; дружные —и дружни съседи; зайтй к —у отбия се при съседа 227
сос соч сосед к || а, -и, мн. сосед |ки, -ок, -кам ж съседка; ~а по палате съседка по легло соседи|| ий, -яя, -ее, -ие съседен; ~ий дом съседната къща; ~яя комната съседната стая; ~ие страны съседни страна сосйс|| ки, -ок, -кам мн. (ед. сосйск | а, -н ж) кренвирши; горячие ~ки топли кренвирши; ~ки с капустой кренвирши със зеле; съесть ~ку изям един кренвирш соскуч|| йться, -усь, -ишься, -атся св. 1 отегча се; стане (ми) скучно; ~йться без дела, в одиночестве отегча се Оез работа, в самота 2 о ком-чём и по кому-чему домъчнее (ми); ~йться о сыне, по дому, по работе домъчнее (ми) за снна, за дома, за работата сосн|| а, -ы, мн. сбс|иы, -ей, -иам ж бор; высокая висок бор; сосны иа берегу моря боровете край (брега на) морето соснбв | ый, -ая. -ое, -ые боров; ~ый бор, лес борова гора; ~ые шишки борови шишарки состав, -а м състав; ~ правйтельства съставът на правителството; ~ футбольной команды съставът иа футболния отбор; войтй в ~ делегации вляза в състава на делегацията состав|| ить, -лю, -ишь, -ят св. (несв. состав- лять) что 1 съставя; ~ить фразу съставя фра- за; ~ить спйсок учеников съставя списък на ученицнте 2 съставя си; ~ить мнение о кийге съставя си мнение за книгата составля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. соста- вить) что 1 съставям; ~ть план работы съста- вям план за работа 2 съставям си; ~ть себе представление о чём съставям си представа за нещо состоянии е, -я с състояние, положение; ~е дел състояние на нещата; в каком ~и находит- ся ваша работа? в какво състояние е вашата работа?; быть в нервном ~и в нервно състояние съм; больной в тяжёлом ~и болният е в тежко състояние О не в ~и (делать что) не съм в състояние (да правя нещо) состоН ять, -йт, -ят несв. (не бъркай с состо- яться) 1 из кого-чего състои се; квартйра ~йт из двух комнат апартаментът се състои от 2 стан; кнйга ~йт из нескольких глав книгата се състои от няколко глави; семья ~йт из трёх человек семейството се състои от трима души 2 в чём състои се; в чём ~ят ваши обязанности? в какво се състоят вашите задължения? состоН йться, -ится, -ятся св. (не бъркай с состоять) състои се; собрание ие ~ялось събра- нието не се състоя; встреча ~йтся завтра срещата ще се състои утре состязаииЦ е, -я с състезанне; ~е в беге състезаиие по бягане сосуд, -а м съд, съдина; стеклянный, метал- лйческий ~ стъклен, метален съд О кровенос- ные ~ы кръвоносни съдове сосчитаН ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. считать в 1 знач.) кого-что преброя, изброя; ~ть ка- рандаши преброя моливите; ~ть до десятй пре- броя до 10 сотрудник, -а м сътрудник; научный ~ нау- чен сътрудник; ~ журнала сътрудиик на спи- саиието •- сотрудничаю ть, -ю, -ешь, -ют несв. с кем сътруднича сотрудничеству о, -а с сътрудничество сбт|| ый, -ая, -ое, -ые числ. стотен сбхн | уть, -у, -ешь, -ут, мин. сох, сохл | а, -о, -и несв. (св. высохнуть) съ%на; бельё ~ет бельото съхне; дерево ~ет дървото съхне сохраи|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. сохра- нять) кого-что запазя, съхраня; ~йть имущест- * во запазя имуществото; ~йть документ запазя документа; ~йть приятные воспоминания запа- зя приятии спомени сохран|| йться, -йтся, -ятся св. (несв. сохра- няться) запази се; ~йлись пйсьма художника запазиха се писмата на художника; мёжду нйми ~йлись хорошие отношения между тях се за- пазиха добри отношения сохрани|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сохра- ийть) кого-что запазвам, съхранявам; ~ять здоровье запазвам си здравето сохрани|| ться, -ется, -ются несв. (св. сохра- ийться) запазва се социалйзм, -а м социализъм; переход от -~а к коммунйзму преход(ът) от социализма към комуннзма; Советский Союз — первая в мйре страна ~а Съветският съюз е първата социа- листически страна в света социалистйческ|| ий, -ая, -ое, -ие социалисти- чески; ~ое общество социалистическо общест- во; ~ое государство социалистическа държава; ~ая революция социалистическа революция сочинёииН е, -я с съчинение; собрание ~й Льва Толстого събрани съчинения иа Лев Толстой сочии|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. сочинять) что съчиня; ~йть песню съчиня песен сочиияН ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сочинйть) что съчинявам; ~ть стихй съчинявам стихове сочувствии е, -я с съчувствие; выразить кому своё ~е изразя на някого своето съчувствие 228
соч сочувств|| овать, -ую, -уешь, -уют несе. кому- чему съчувствувам; ~овать чужому несчастью съчувствувам на чуждото нещастие; все ему —уют всички му съчувствуват союз I, -а м съюз; рабочих и крестьян съюз на работниците и селяните; заключить ~ с дружественными странами сключа съюз с при- ятелските страни; Союз Советских Социалис- тических Республик Съюз на съветските соци- алистически републики; профессиональный —- професионален съюз; Всесоюзный Ленинский Коммунистический Союз Молодёжи (ВЛКСМ) Всесъюзният ленински комунистически съюз на младежта (ВЛКСМ); Союз писателей, ком- позиторов Съюз на писателите, на компо- зиторите союз II, -а м грам. съюз; присоединительные —ы съединителни съюзи спальн|| я, -и, мн. -и, спален, -ям ж спалня; детская ~я детска спалня; в ~е стоят две кровати в спалнята има два кревата cnacall ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. спасти) ко- го-что спасявам; ~ть жизнь больному спасявам живота на болния спасибо частица благодаря; ~ вам за совет, за письмо благодаря ви за съвета, за писмото; большое вам ~ много ви благодаря спас|| тй, -J, -ёшь, -ут, мин. спас, -ла, -лб, -ли св. (несв. спасать) кого-что спася; —тй ребёнка спася детето спать, сплю, спишь, спят, мин. спал, спала, спал | о, -и несв. спя; крепко ~ спя дълбоко; он не спал всю ночь той ие спа цяла нощ спектаклИ ь, -я м спектакъл; смотреть новый ~ь гледам нов спектакъл; ставить поста- вим спектакъл; ~ь идёт утром и вечером спек- такълът се дава сутрин и вечер спел|| ый, -ая, -ое, -ые (у)зрял; ~ое яблоко узрела ябълка; ~ые плоды узрели плодове спеть, спо|ю, -ёшь, -ют св. (несв. петь) что и без доп. изпея; ~ песню изпея песен специалист, -а м специалист; обратйться за советом к ~у обърна се за съвет към специалист специально нареч. специално специальности ь, -и ж специалност; редкая — ь рядка специалност; он инженер по — и той по специалност е инженер специальнЦ ый, -ая, -ое, -ые специален; ~ый корреспондент газеты специален корес- пондент на вестник(а); ~ая одежда работно облекло; ~ое оборудование специално обо- рудване; выделить —ую полку для книг отдели специален рафт за книгите; ~ые знания спецнални познания; ~ое образование специал- но образование спеш|| йть, -у, -йшь, -ат несв. 1 бързам; он — йт той бърза; ~йгь домой, на поезд, в театр бързам за дома, за влака, за театър; —йть за- кончить работу бързам да завърша работата СПО 2 (само 3 л.; против, отставать във 2 знач.) из- бързва (за часовник); ваши часы ~ат иа десять минут часовникът ви избързва с 10 минути спин|| а, -ы, вин. спйну, мн. спины, спии ж гръб; лежать на ~ё лежа по гръб; стоять ~6й к окну стоя с гръб към прозореца; услышать чей голос за — бй чуя нечий глас зад гърба си спирт, -а м спирт; нашатырный — амоняк спирти|| бй, -ая, -бе, -ые спйртен; ~ые напйтки спиртни напитки спйс|| ок, -ка м списък; ~ок учеников списък на учениците; составить —ок нужных книг иаправя списък на нужните книги спйчк|| а, -и, мн. спич | ки, -ек, -кам ж кибрите- на клечка; кибрит; зажечь —у запаля кибрите- иа клечка; коробка спйчек кутия кнбрит спокойно нареч. спокойно; ~ говорйть говоря спокойно; спать ~ спя спокойно спокбйнЦ ый, -ая, -ое, -ые; спокоен, спокбйн | а, -о, -ы спокоен; —ое море спокойно море; ~ый человёк, характер, голос, сон спокоен човек, характер, глас, сън; — ая работа, старость спокойна работа, старост; —ая жизнь спокоен живот; ои был спокоен той беше спокоен; я —а за ребёнка спокойна съм за детето <0 —ой ибчи! лека нощ! спор, -а м спор; научные — ы научни спорове; —- о воспитании детёй спор за възпитанието на децата; участвовать в —е участвувам в спора; вестй — ы водя спорове спбр|| йть, -ю, -ишь, -ят несв. (св. поспорить) с кем о чём и без доп. споря; ~ить с при- ятелем о фйльме споря с приятеля си за филма; о вкусах не —ят за вкусовете не се спори спорт, -а (мн. няма) м спорт; лыжный ~ ски-спорт; зймиие вйды — а зимни спортове; за- ниматься —ом спортувам спортйвн|| ый, -ая, -ое, -ые спортен; — ые йгры спортни игрй; —ый зал спортна зала спортсмён, -а м спортист спортсмёнкЦ а, -и, мн. спортсмен ] ки, -ок, -кам ж спортистка способ, -ал способ, начин; социалистйческий ~ производства социалистически начин на про- изводство; новые — ы обработки металлов нови начини за обработване на металите способности ь, -и ж способиост; —ь двйгать- ся способност да се движа; —ь к пониманию способност за разбиране; — ь к математике математически способности; музыкальные — и ребёнка музнкалните способности на детето; развивать свой —и развивам способностите си
СПО спосббн|| ый, -ая, -ое, -ые; способ |ен, -на, -но, -ны 1 способен; ~ый ребёнок способно дете; ~ый ученик способен ученик 2 способен, годен; ~ый к труду человёк годен за труд чо- век: он способен работать без отдыха той е спо- собен даработи без почивка; он ни на что не способен не го бива за нищо справа нареч. (против, слева) отдясно, от дясната страна; ~ от дороги стоит дом вдясно от пътя има къща справедливо нареч. справедливо; поступать ~ постъпвам справедливо справедливости ь, -и ж справедливост; до- биться ~и постигна справедлнвост справедлив || ый, -ая, -ое, -ые; справедлив, -а, -о, -ы справедлив; ~ый человёк справедлив човек; ~ое решёние справедливо решение справ|| иться I, -люсь, -ишься, -ятся св. (несв. справляться I) о ком-чём направя справка, осведомя се; ~ иться в кассе о билё- тах попитам на касата за билети(те) справ|| иться II, -люсь, -ишься, -ятся св. (несв. справляться II) с чем справя се, из- пълня, свърша; ~иться с заданием справя се със задачата справк|| а, -и, мн. справ |ки, -ок, -кам ж I справка; обратиться за ~ой обърна се за справка; получить ~у по телефону получа справка по телефона 2 служебна бележка; ~ас мёстаработы служебна бележка от место- работата; ~а от врача медицинска бележка; выдать ~у о состоянии здоровья издам бележ- ка за здравословното състояние справля|| ться I, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. справиться I) о ком-чём правя справка, осведомявам се; ~ться о здоровье больного осведомявам се за здравето на болния справля|| ться II, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. справиться II) с чем справим се, изпълня- вам, свършвам; ~ться с работой справим се с работата спрашива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. спро- сить) (у) кого о чём питам, запитвам; ~ть о здоровье питам за здравето спро|| сйть, -шу, спрос | ишь, -ят св. (несв. спрашивать) (у) кого о чём попитам, запитам; ~сйть фамилию автора попитам за името на автора спрягаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. грам. спрягай спряжёии|| е, -я с грам. спрежение спрятать, спряч|у, -ешь, -ут св. (несв. прятать) кого-что скрия; ~ докумёнты в шкаф скрия документите в шкафа спрятаться, спряч | усь, -ешься, -утся св. (несв. прятаться) скрия се; ~ за дёрево скрия се зад дървото спуск, -а м (против, подъём в / знач.) спуска- не, слизане; ~ с горы слизане от планина- та СРЕ спуска|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. спуститься; против, подниматься в t знач.) спускам се, слизам; ~ться с горы на лыжах спускам се от планината със ски; ~ться по лёстнице слизам по стълбите спуститься, спущусь, спуст I ишься, -ятся св. (несв. спускаться; против, подняться в I знач.) спусна се, сляза; ~ в подвал сляза в мазето спустя предлог с вин. п. след; ~ год след една година; ~ два мёсяца след 2 месеца; дёсять лет ~ след 10 години; мы встрёти- лись с ним много лет ~ срещнахме се с него след много години спутник, -а м 1 спътник; мой ~ ёхал в ко- мандировку моят спътник отиваше в команди- ровка 2 спътник,' -сателит; Луна — ~ Земли Луната е спътникът на Земята; запустить искусственный ~ изстрелям изкуствен спътник; наблюдать за ~ом наблюдавам сйътЖКа спутницЦ а, -ы ж спътничка сравнёни|| е, -я с 1 сравняване; ~е двух явлёний сравняване на две явления 2 сравнение; литературное ~е литературно сравнение § степени ~я грам. степени за сравнение; по ~ю с чем в сравнение с нещо сравнива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сравнить) кого-что с кем-чем сравнявам; ~ть факты, явлёния сравнявам факти, явления; ~ть русский язык с болгарским сравнявам руския език с българския сравнйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые сравнителен; ~ое изучёние языков сравнително изучаване на езиците <$> ~ые союзы грам. сравнителни съюзи; ~ая стёпень грам. сравнителна степей сравн|| йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. сравни- вать) кого-что с кем-чем сравни; ~йть две величины сравни 2 величини; ~йть поверх- ность воды с зёркалом сравни повърхността на водата с огледало сража|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. сражавам се; ~ться с врагом сражавам се с врага; —ться за Родину, за свободу сражавам се за родината, за свободата сражёни|| е, -я с сражение; морское ~е морско сражение; выиграть, проиграть —е спе- челя, загуби сражението сразу нареч. веднага, наведнъж; ои ~ всё понял той веднага разбра всичко; мы ушлй ~ после доклада отидохме си веднага след док- лада; ~ напишите мне веднага ми напи- шете сред|| а, -ы (мн. няма) ж (не бъркай със середйна) среда; охрана окружающей ~ы опазване на околната среда; влияние ~ы на человёка влияние(то) на средата върху човека сред|| а II, -ы, вин. срёду, мн. срёды, сред, средам ж сряда; в срёду мы уезжаем в сряда заминаваме; занятия проводятся по средам занятията се провеждат в сряда 230
CPE СТА среди предлог с род. п. 1 (в)сред, посред, на- сред; проснуться ~ ночи събудя се посред нощ; дом стоит ~ сосен къщата се намира сред боровете; 2 между, сред; ~ студентов много спортсменов между студентите има мно- го спортисти; работа ~ молодёжи работа (та) сред (с) младежта срёдн|| ий, -яя, -ее, -ие среден; ~ее окно среден прозорец; ~яи комната средна стая; человек ~его роста човек, среден на ръст; мужчина ~его возраста мъж на средна възраст; ~ие способности средни способности; ~ий урожай среден добив; ~яи скорость поезда средната скорост на влака; ~яя температура средна температура £> ~яя школа средне учи- лище; ~ее образование средне образование срёдств|| о, -а, мн. -а, средств, -ам с 1 средст- во; метод; ~о воспитания средство за възпита- ние; любыми ~ ами добиваться чего със всички средства постигам нещо 2 (обикн. мн.) средст- ва; ~а связи съобщителни средства; съобще- ния; ~а передвижения превозни средства; ~а производства средства за производство; ~о защиты средство за защита 3 (само мн.) средства, пари, кредити; получить ~аиа строи- тельство получа средства за строителството срок, -а м срок; ~ службы в армии срок на военната служба; ~ годности лекарства трайност на лекарството; сдёлать работу в ~ (к ~у) евърша работата в срок; все ~и прош- ли всички срокове минаха срочно нареч. срочно, спешно, бързо; ~ уехать срочно замина; эту работу надо ~ вы- полнить тази работа трябва бързо да се евърши србчн|| ый, -ая, -ое, -ые срочен, спешен, бърз; ~ое сообщение бързо съобщение; ~ый заказ бърза поръчка; ~ая телеграмма бърза телегра- ма ссор || а, -ыж скарване, караница; свада, кав- га; быть в ~е с кем скаран съм с някого; произошла ~а стана кавга ссбрЦ йться, -юсь, -ишься, -ятся несв. (св. поссориться) с кем (против, мириться в t знач.) карам се, скарвам се; ~ йться из-за пустяка скарваме се за нищо; не надо ~йться не бива да се караме ставить, став|лю, -ишь, -ят несв. (св. поставить) 1 что поставим, слагам, оставим; ~ посуду в шкаф слагам съдовете в шкафа; ~ книги на полку поставим книгите на рафта; ~ вещи иа место оставим нещата на място 2 кого-что изправям 3 что поставим, мон- тирам, прокарвам, инсталирам; ~ телефон поставим телефон 4 что поставим, слагам; ~ точку слагам точка; ~ подпись подписвам се; ~ печать слагам печат 5 что поставим, залагам; ~ спектакль поставим спектакъл 6 что поставим, предлагай; ~ условие поставим условие; ~ вопрос на обсуждение поставим въпроса на обсъждане 7 кого поста- вим; ~ кого в трудное положение поставим някого в затруднено положение^ ~ иа карту залагам на карта; ~ в упрёк кому что упреквам някого за нещо стадион, -а м стадион; пойти иа ~ отида на стадиона; соревнования проходили на зим- нем ~е състезанията се провеждаха на зимния стадион Стадион им. В. И. Ленина в Москве 231
СТА СТА Стадо коров стад|| о, -а, мн. -а, стад, -ам с стадо; ~о коров стадо крави; ~о овец стадо овци стакан, -а м чаша (стъклена, без дръжка); ~ чая, молока чаша чай, мляко; выпить ~ во- ды изпия чаша вода стал|| ь, -и ж стомана; нож из ~и нож от сто- мана стальн|| бй, -ая, -бе, -ые стоманен; ~бй нож стоманен нож становиться I, становлюсь, станов | ишься, -ится несв. (св. стать I в 1 знач.) (за)ставам; изправям се; ~ у стены заставам до стената; ~ на ноги изправям се на крака становиться II, становлюсь, станов | ишьси, -ятся несв. 1 (св. стать Не/ знач.) кем-чем или каким ставам; ~ взрослым ставам голям 2 (св. стать II във 2 знач.) безл. става; иа улице становится прохладно навън става хладно стан|| бк, -ка м машина; работать иа новом ~кё работя на нова машина; токарный ~бк струг; ткацкий ~бк (тъкачен) стан стаици|| я, -и ж 1 станция, тара, спирка; железнодорожная ~я железопътна тара; ибваи — я метро нова станция на метрото 2 централа; атомная, электрическая, телефонная ~я атом- на, електрическа, телефонна централа стара|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. постараться; често с инф.) старая се, залягам; мъча се; ои очень ~ется той много се старае; ~ться писать правильно мъча се да пиша пра- вилно старик, -а м старец, старик; седой — побелил старец старйнн|| ый, -ая, -ое, -ые старинен, стар; ~ое оружие старинно оръжие; ~ая крепость, монета стара крепост, монета; ~ый обычай стар обичай старости ь,-и ж (против, молодость) старост; к ~и ои стал плохо видеть на стари години той започна лошо да вижда старух|| а, -и ж старица, стара жена старше сравн. ст. на старший в 1 знач. по-голям, по-стар старш|| ий, -ая, -ее, -ие (против, младший) 1 по-голям, по-стар; най-голям, най-стар; ~ий брат работает на заводе, а младший учит- ся по-големнят брат работи в завода, а по- малкият се учи; он ~ий среди нас той е най- големият между нас 2 старши; —ий лейтенант старши лейтенант; ~ий научный сотрудник старши научен сътрудник; работать —им инже- нером работя като старши инженер стар|| ый, -ая, -ое, -ые; стар, стара, стар | о, -ы I (против, молодой) стар; ~ый человёк ст!р човек; ~ое дёрево старо дърво; её мать очень ~а майка й е много стара II (против. новый) 1 (само пълн. ф.) стар, отдавнашен; 232
СТА ~ый парк стар парк; ~ый знакомый стар познат; мы с ним ~ые друзья (ние) с него сме стари приятели 2 (само пълн. ф.) стар, някогашен; встретить своего ~ого учителя срещна стария си учител; вернуться на ~ую квартиру върна се в старата си квартира; пишите мне по ~ому адресу пишете ми на ста- рия адрес 3 стар, вехт, износен; ~ый порт- фель стара чанта; ~ая обувь старн обувки; ~ые часы стар часовник 4 (само пълн. ф.) стар, остарял, невалиден; ~ая мода стара мо- да; ~ые порядки стари порядки; ~ые времена стари времена 5 стар, старинен; ~ый город стар град; ~ая крепость стара крепост О по ~ой памяти (сделать что) по стар навик (направя нещо) ста|| ть I, -ну, -нешь, -нут св. 1 (несв. становиться I) застана; нзправя се; ~ть у сте- ны застана до стената; ~ть в дверйх застана на вратата; ~ть на ступеньку застана на стъпалото 2 (само св.; само 3 л.) спра (се); часы ~ли часовникът спря; лошади ~ли ко- нете спряха О река ~ла реката замръзна ста|| ть II, -ну, -нешь, -иут св. 1 (несв. становиться Не/ знач.) кем-чем или каким стана; ~ть инженером стана инженер; воздух ~л холоднее въздухът стана по-студен 2 (несв. становиться II във 2 знач.) безл. стане; ~ло темно стана тъмио 3 (само св., с инф. от несв. е.) започна; дети ~ли играть децата започнаха да играят; больной ~:Л поправляться болният започна да оздравява; я не ~ну ждать няма да чакам; он не ~л обедать той се отказа да обядва стать|| я, -и, мн. -й, статей, -ям ж статия; научная ~я научна статия; ~я о космонав- тах статия за космонавтите; передовая ~я уводна хтатия; написать ~ю для журнала напиша хггатия за списанието; напечатать ~ю в газете публикувам статия във вестник(а) ста || я -и, мн. -и, -й ж (не бъркай с комната) ято ствол, -а м дънер, стъбло, ствол; белый ~ берёзы белият ствол на брезата; ~ы деревьев дънерите на дърветата стёб || ель, -ля, мн. -ли, -лей м стъбло, стрък; цветок на тонком ~ле цвете на тънко стъбло стекл|| о, -а, мн. стёк | ла, -ол, -лам с 1 стъкло; ваза из ~а ваза от стъкло 2 стъкло; прозорец; разбить ~б в окне счупя (стъклото на) прозоре- ца; картина под ~бм картина под стъкло; одно ~6 у очков разбилось едното стъкло на очилата се счупи стеклянн|| ый, -ая, -ое, -ые стъклен; ~ая ваза стъклена ваза; ~ые двери стъклени врати стемнёЦ ть, -ет, -ют св. (несв. темнеть във 2 знач.) безл. смрачи се, стъмни се; уже ~ло, ничего не видно вече се смрачи, нншо не се виж- да сто с стен|| а, -ы, вин. стену, мн. стены, стен, -ам ж 1 стена; каменные стены дома каменните стенй на къщата; поставить стул к ~ё сло- жа стола до стената; повесить картину на сте- ну окача картината на стената 2 стена; зид; стены Кремля стените на Кремъл стёпен|| ь, -и ж степей; ~ь знаний степей на знаиията; в высшей ~и във висша степей Q ~и сравнения грам. степени за сравнение; сравнительная, превосходная ~ь грам. срав- нителна, превъзходна степей степи|| бй, -ая, -бе, -ые степей; ~ые районы степни райоии степ|| ь, -и, предл. о -и, в -й, мн. -и, -ёй ж степ; южные ~и южните степи; оросить ~ь напоя степта стерёть, сотр | у, -ёшь, -ут, мин. стёр, стёрл | а, -о, -и св. (несв. стирать I) что изтрия, из- бърша; ~ рисунок с доски изтрия рисунката от дъската стёрж|| еиь, -ня м ос, стожер; металлический ~еиь метален стожер; ~ень для шариковой ручки пълнител за химикалка стесня|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. стес- нявам се, смущавам се; ребёнок ~ется не- знакомых людёй детето се смущава от непознати хора; он ~ется обратиться к вам той се стеснява да се обърне към вас стил|| ь, -я м стил; литературный ~ь литера турен стил; разные ~и в архитектуре различии стилове в архитектурата стипёнди|| я, -и ж стипендия; студёнты полу- чают ~ю студентите получават стипендия стира|| ть I, -ю, -ешь, -ют несв. (св. сте- рёть) что изтривам, избърсвам; ~ть пыль тря- пкой избърсвам праха с парцал стира|| ть II, -ю, -ешь, -ют несв. (св. выстирать) что пера, изпирам; ~ть с мылом пера със сапун стйрк|| а, -и, мн. стйр | ки, -ок, -кам ж пране; ~а белья пране на бельото стих, -а м 1 стихотворение, стих; ~й для детёй стихотворения за деца(та); ~й Пушкина стиховете на Пушкин; сборник —бв стихосбирка 2 (само мн.) стихове; писать ~й пиша стихове; роман в ~ах роман в стихове стихотворёни|| е, -я с стихотворение; ~я извёстного поэта стихотворенията на известния поет; написать ~е напиша стихотворение сто, ста числ. сто; — человёк сто души; проёхать больше ста киломётров измина повече от сто километра стоимости ь, -и ж стойност, цена; —ь билёта стойността на билета стб|| ить, -ит, -ят несв. 1 струва, костува; платье ~ит десять рублёй роклята струва 10 рубли; билёт ~ит дорого билетът струва скъпо 2 безл. с инф. заслужава; пьёсу ~ит посмотрёть пиесата заслужава да се види; кнйгу —ит 233
сто сто прочитать книгата заслужава да бъде проме- тена; ие ~ит ссориться из-за пустяков не си струва да се караме за нищо стол, -а м (не бъркай със стул) маса; круглый ~ кръгла маса; письменный ~ Письменный стол бюро; обедать за —6м обядвам на масата; сесть за ~ седна на масата; сидеть за ~6м седя на масата; встать из-за ~а стана от маса- та ф накрывать/накрыть (иа) ~ слагам/сложа масата (за ядене) столб, -а м стълб; деревянный ~ дървен стълб столётиЦ е, -я с столетие, век; вторая полови- на двадцатого ~я втората половина на двадесе- тия век; писатель жил в прошлом ~и писате- лят живя (през) миналото столетие столйц|| а, -ы ж столица; Москва —~а СССР Москва е столица (та) на СССР столйчн|| ый,-ая,-ое,-ые столичен; ~ые теат- ры столични театри стол6в|| ый, -ая, -ое, -ые 1 за маса, за хранене; ~ый нож нож за ядене; ~ый сервиз сервиз за храна; ~ая ложка супена лъжица 2 като същ. столов | ая, -ой ж стол, гостилница, закусвалня; студенческая ~ая студентски стол; обедать в ~ой храня се иа стол, в стола столько нареч.; столько, стольких мест, толко- ва; сколько людей, — характеров колкото хора, толкова характери; он ~ работает той толкова много работи столяр, -а м дърводелец; работать ~бм рабо- тя като дърводелец сторож, -а, мн. -а, -ей м пазам; ночной ~ нощен пазам сторон || а, -ы, вин. сторону, мн. стброны, сто- рон, -ам ж 1 страна; правая —а дясиа страна; подъехать с левой ~ы приближа се от(към) лявата страна; двигаться в сторону леса движа се по посока на (към) гората; северная ~а здания северната страна на зданието; иа левой ~ё груди отляво на гърдите; по обе стороны дороги от двете страни на пътя; на той ~ё реки отвъд реката; перейти на другую сторону улицы премина на другата страна на улицата; стекло грязное с обёих (двух) сторон стъклото е мръсно (и) от двете страни; иа одной ~ё мо- нёты изображён герб от едната страна на моне- тата е изобразен герб; важнаи ~а дёла важна страна на работата; рассмотрёть вопрос со всех сторон разгледам въпроса от всички страни; до- говаривающиеся стороны договарящите се страни 2 (с предлозите в, с) настрани, настрана. Москва — столица вашей Родины 234
сто СТР встрани; сидеть в ~ё седя настрани; построить дом в ~ё от деревни построй къща ветрами от селото ф быть на ~ё кого, чьей съм на страната на някого; со ~ы кого, чьей от страната на някого; с его ~ы это было ошибкой от иегова страна това беше грешка Стоянка такси стоянкП а, -и, мн. стоян | ки, -ок, -кам ж пиаца; взять такси на ~е взема такси от пиацата сто|| ять, -ю, -йшь, -ят несв. 1 стоя; ~ять у окна, около дверей, перед зеркалом стоя до прозореца, до вратата, пред огледалото; ~ять на йогах стоя прав 2 стоя, намирам се, съм; ~ять у токарного станка стоя до струга; ~ять на посту на пост съм; ~ять у власти на власт съм; ~ять во главе института оглавявам инсти- тут 3 (само 3 л.) стой, намира се, е, има; машина ~йт в гараже колата стой в гаража; дом ~йт у реки къщата се намира край реката; на столе ~йт ваза на масата има ваза 4 (само 3 л.) е; ~йт жара жега е; ~ят тёплые дни тепло е; в комнате ~ял шум в стаята беше шумно 5 (само 3 л.) стой; перед нами ~йт серьёзная задача пред нас стой сериозна задача 6 (само 3 л.) стой, спира; поезд ~йт на остановке пять минут влакът има престой 5 минути; часы ~ят ча- совникът е спрял; работа ~йт работата си стой О ~ять грудью за кого-что защищавам с гърди- те си някого-нещо-, ~йть иа очереди чакам ред страданиЦ е, -я с страдание; физические ~я физически страдания; ои перенёс много ~й той много изстрада страда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 страдам, бо- ледувам; ~ть от зубной боли страдам от зъбо- бол 2 страдам, изпитвам страдание; ~ть от несправедлйвости, от недоверия страдам от не- справедливост, от недоверие стран || а, -ы, мн. страны, стран ж 1 страна, държава; родная ~ародната страна; путешест- вие по ~ё обиколка из страната 2 страна, тери- тория, местност; жаркие страны теплите страни О страны света посеките на света страийц|| а, -ы ж страница; ~ы тетради стра- ииците на тетрадката; прочитать несколько странйц прочета няколко страници; в кийге двести странйц книгата има 200 страници странно нареч. странно, чудно; она ведёт се- бя ~ тя се държи странно странн | ый, -ая, -ое, -ые странен, чуден, чуд- новат; ~ый человёк странен човек; ~ое поведе- ние странно поведение страх, -а м страх; испытывать ~ изпитвам страх; дрожать от ~а треперя от страх страшно безл. като сказ, кому страх (ме) е; мне стало ~ достраша ме страши || ый, -ая, -ое, -ые 1 страшен; ~ый зверь страшен звяр; ~ый рассказ страшен раз- каз; ~ый сон страшен сън 2 страшен, ужасен; ~ые события страшни събития; ~ая катастро- фа ужасна катастрофа стрёлк|| а, -и, мн. стрел | ки, -ок ж стрелка; часовая ~а малката стрелка на часовника; ми- нутная ~а голямата стрелка на часовника стреля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. стрелям; ~ть из ружья, из пушки стрелям с пушка, с оръдие стрем|| йться, -люсь, -йшься, -ятся несв. к чему и с инф. стремя се; ~йтьси к свободе, к знаниям стремя се към свобода, към знания; ~йтьси победйть стремя се да победи стремлении е, -я с стремеж; ~е понять что стремеж да разбера нещо стричь, стри|гу, -жёшь, -гут, мин. стриг, стрйгл|а, -о, -и несв. (св. пострйчь) кого-что стрижа, подстригвам; подрязвам; ~ волосы подстригвам косата; ~ногти подрязвам ноктите стрйчься, стри | гусь, -жёшься, -гутся, мин. стрйг|ся, -лась, -лось, -лись несв. (св. пострйчь- ся) подстригвам се; ~ в парикмахерской под- стригвам се във фризьорски(я) салон строг || ий, -ая, -ое, -ие; строг, строга, строг | о, -и и строгй, сравн. ст. строже строг; ~ий учй- тель строг учител; ~ие родйтели строги родите- ли; говорйть ~им голосом говоря със строг глас; ~ие правила строги правила; ~ие поряд- ки строг ред строго нареч. строго; ~ обращаться с детьмй строго се държа с децата; ~ соблюдать законы строго спазвам законите строже неизм. 1 сравн. ст. на строгий по-строг 2 сравн. ст. на строго по-строго строении е, -я с 1 постройка, сграда; деревян- ное, каменное ~е дървена, каменна постройка 2 строеж, структура; устройство; —е землй строеж(ът) на земята; ~е атома строеж на атома; ~е организма структура на организма стройтел|| ь, -я м строител; ~и школы строи- телите на училището; бригада ~ей бригада строители стройтельи|| ый, -ая, -ое, -ые строителен; ~ые материалы строителнн материали; ~ая площад- ка строителна площадка стройтельств|| о, -а с строителство, строеж; жилйщное ~о жилищно строителство; ~о пло- тины строежът на бента; ~о дороги строежът на пътя; работать иа ~е работя на строежа стрб|| йть, -ю, -ишь, -ят несв. (св. построить) что строя, построявам; правя; изграждам; ~ить 235
СТР СТУ дом строя къща; ~ить заводы строя заводи; -~ить самолёты правя самолети; ~ить ком- мунизм строя комунизъм, ~ить планы на будущее правя планове за бъдещето стро|| йться, -ится, -ятся несв. строи се, по- строява се; гради се, изгражда се; —ится мост через реку строи се мост през реката стро|| й I, -я, предл. о -е м строй; государст- венный, общественный ~й държавен, общест- вен строй; социалистический ~й социалисти- ческият строй стро|| й II, -я, предл. о -е, в -ю м строй; стано- виться в ~й заставам в строя; стоять в ~ю стоя в строя; пионеры шли ~ем пионерите вървяха под строй О вводить / ввести в ~й что пускам / пусна в експлоатация нещо; вы- водить / вывести из ~я что изваждам / извадя от строя нещо; вступать / вступить в ~й вли- зам / вляза в строй; выходить / выйти из ~я излизам / изляза от строя стрбйк|| а, -и, мн. стрб|| йки, -ек, -йкам ж стро- еж; работать иа ~е работя на строежа строк|| а, -й, мн. строки, строк, строкам и строкам ж ред; ~ а стихотворения ред от стихо- творение; записка в несколько строк бележка от няколко реда строчки а, -и, мн. стрбч | ки, -ек, -кам ж ред; добавить к письму несколько строчек добавя към писмото няколко реда струн|| а, -ы, мн. струны, струи, -ам ж струна; струны гитары струните на китарата студент, -а м студент; ~ первого курса сту- дент първн курс; ~ы университета студентите от университета Стройка 236
СТУ СУХ с студёнтк|| а, -и,, мн. студент |ки, -ок, -кам ж студентка студёнческ|| ий, -ая, -ое, -ие студентски; ~ая столовая студентски стол; ~ое общежитие сту- дентско общежитие стук, -а м чукане, трепане, тракане; ~ в окно чукане на прозореца; ~ колёс поезда тракане на колелата на влака; услышать громкий ~ чуя силно чукане; войти в комнату без вляза в стаята без да чукам стул, -а, мн. стуль|я, -ев м (не бъркай със стол) стол; сесть на ~ седна на стол; сидеть на ~е седя на стол; встать со ~а стана от стола; в комнате стояли мягкие ~ья в стаята имаше тапицирани столове ступёи|| ь, -и, мн. -и, -ей ж стъпало; лестница с широкими ~ями стълба със широки стъпала ступёиьк|| а, -и, мн. ступёи|ьки, -ек, -ькам ж стъпало; стать на пёрвую ~у лёстиицы стъпя на първото стъпало на стълбата; подниматься по ~ам (из)качвам се по стъпалата стуч|| ать, -у, -йшь, -ат несв. 1 (се. постучать) чукам, тропам, тракам; удрям; ~ать молотком чукам с чук; громко —ать в дверь силно чукам на вратата; кто-то ~йт, надо открыть някой чука, трябва да отворим 2 (само 3 л.) трака; ~ат колёса тракат колелата; зубы ~ат от холо- да зъбите (ми) тракат от студ стыд, -а м срам; испытывать ~ изпитвам срам; краснёть от ~а изчервявам се от срам стыдиться, сты|жусь, -дйшьси, -дйтся несв. кого-чего и с инф. срамувам се; ~ своего поступ- ка срамувам се от своята постъпка; ои стыдит- ся сказать об этом той се срамува да каже за това стыдно безл. като сказ., кому срам (ме) е, срамно е, срамота е; ему было ~ перед товари- щем беше го срам пред другаря му; мне ~ за те- бя срам ме е заради тебе; как вам не ~ так говорить? как не ви е срам да говорите така? субббт|| а, -ы ж събота; в ~у и в воскресёнье мы не работаем в събота и неделя ние не рабо- там; по ~ам бывают хорошие концёрты в събота има хубави концерти суд, -а м съд; народный ~ народен съд; това- рищеский ~ другарски съд; приговор ~а при- съда судёбнЦ ый, -ая, -ое, -ые съдебен; ~ое заседа- ние съдебно заседание судить, сужу, суд | ишь, -ят несв. 1 кого съдя; ~ преступника съдя престъпника 2 о ком-чём съдя; имам, изказвам мнение; ~ об искусстве съдя за изкуството; — о человеке по его поведё- иию съдя за човека по поведеиието му судн|| о, -а, мн. суд| а, -бв с кораб, плавате- лен съд; морское ~о морски плавателей съд; строить суда строя плавателни съдове судьбН а, -ы, мн. судьбы, судеб, судьбам ж съдба; съдбнни; ~а человёка съдбата на чове- ка; судьбы народов съдбините на народите; и ничего ие знаю о ~ё друга нищо ие знам за съдбата на приятеля си ф на произвол ~ы (оставить, бросить кого) на произвола на съд- бата (оставя, захвърля някого) судь|| я, -й, мн. судьи, судёй, судьям м 1 съдия; народный ~я народен съдия 2 съдия, рефер; ~я международной категории съдия от международна категория сук, -а, предл. о -ё, на -у, мн. сучь | я, -ев м клон; сломать ~ счупя клон; рубйть сучья от- сичам клони; птйца сидйт на ~у птицата е кац- нала на клона сукн|| б, -а с сукно; пальто из ~а палто от сукно сукбни | ый, -ая, -ое, -ые сукнен сумё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. успея; съумея; ои не ~л его убедйть той не успя да го убеди; он ~ет это сделать той ше може да го направи сумк|| а, -и, мн. сум|ки, -ок, -кам ж (ср. портфёль) чанта, торба; хозяйственная ~а па- Сумка зарска чанта; жёнскаи ~а дамска чанта; поло- жить деньги в ~у сложа парите в чантата сумм|| а, -ы ж сума; получйть большую ~у получа голяма сума (много пари); затрачены крупные ~ы изразходвани са големи суми суп, -а, мн. -ы, -бв м супа; чорба; мясной ~ супа с месо; молочный ~ млечна супа; ~ из овощёй градинарска супа супруг, -а м съпруг супруг|| а, -и ж съпруга; на обёде присутство- вал посол с ~ой на обеда присъствува посла- никът със съпругата си сурово нареч. сурово, строго; ~ посмотрёть на кого строго погледна някого суров || ый, -ая, -ое, -ые; суров, -а, -о, -ы (не бъркай с сырой в 3 знач.) 1 суров, строг; ~ый человёк строг човек; ~ый взгляд строг поглед; ~ое наказание сурово наказание 2 су- ров, тежък, неблагоприятен за живота; ~ый клймат суров климат; зима в этом году была ~ая зимата тази година беше тежка сут|| ки, -ок, -кам мн. денонощие; в течёние суток през денонощието; дежурить цёлые ~ки дежуря цяло денонощие; ёхать несколько ~ок пътувам няколко денонощия О круглые —ки цяло (то) денонощие сухар|й, -ёй мн. (ед. сухар |ь,,-я м) сухар; белые, чёрные ~й бял, черен сухар; сушйть ~й правя сухар 237
СУХ сух|| бй, -ая, -бе, -йе; сух, суха, сух | о, -и и сухи; сравн. ст. суше 1 (против, мокрый и сырой в 1 знач.} сух; ~6е полотенце суха кърпа; ~ая дорога сух път; ~йе дрова сухи дърва; сними мокрые туфли и надень ~йе събуй мокри- те обувки и обуй сухи 2 твърд, корав, сух; ~6й хлеб твърд хляб; ~6й сыр изсъхнал кашка- вал 3 (против, сырой във 2 знач.} сух; —бй клй- мат сух климат; ~ая осень суха есен; стоит ~ая погода времето е сухо 4 изсъхнал. сух; ~ая ветка изсъхнал клон; —не лйстья изсъхнали листа 5 (само пълн. ф.) сушен; —йе фрукты сушеии плодове; ~бе молоко мляко на прах 0 выходить / выйти ~йм из воды излизам / изля- за сух от водата суш|| а, -и ж суша; на море и на ~е на море и на суша суше неизм. 1 сравн. ст. на сухой по-сух 2 сравн. ст. на сухо по-сухо сушII йть, -у, суш | ишь, -ат несв. (св. высу- шить) что суша, изсушавам; ~йть бельё суша бельото; ~йть сухари правя сухар сущёственн|| ый, -ая, -ое, -ые съшествен; ~ый прйзнак съшествен признак; ~ые изменения съшествени промени; ~ые недостатки същест- вени недостатъци существйтельнЦ ое, -ого с грам. съществител- но существ|| б, -а с 1 същество; живые ~а жи- ви (те) съшества 2 същина; съшност; понять ~б вопроса разбера същината на въпроса существовании е, -я с съществуване существ|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. съще- ствувам; съм; има; жизнь на Земле ~ует много миллионов лет животът на Земята съществува много милиони години; ~уют два объяснения этого явления има две обяснения на това яв- ление сфотографйр|| овать, -ую, -уешь, -уют св. (несв. фотографировать) кого-что фотографи- рам, снема; ~овать ребёнка снема (направя снимки на) детето сфотографйрП оваться, -уюсь, -уешься, -уют- ся св. (несв. фотографйроваться) фотографирам се, снема се; ~оваться на паспорт направя си снимка за паспорт схва|| тйть, -чу, схват|ишь, -ят св. (несв. хватать) кого-что хвана, уловя; грабна, сграб- ча; ~тйть за руку хвана за ръка сходить I, схожу, сход | ишь, -ят несв. (св. сойти; против, всходить в 1 знач.) слизам, спус- кам се; медленно ~ по лестнице бавно слизам по стълбата; ~ с горы спускам се от планината сходйть II, схожу, сход | ишь, -ят св. отида и се върна (пеш}\ ~ в магазин отида до магази- на; мне надо ~ на почту трябва да отида до по- щата сх6дств|| о, -а с сходство, прилика; внешнее ~о външна прилика; ~о характеров сходство СЪЕ на характерите; между братьими большое ~о между братята има голяма прилика сцёи|| а, -ы ж сцена; ~а театра сцеиата на театъра; выступать на ~е играя на сцеиата счастлйв|| ый, -ая, -ое, -ые; счастлив, -а, -о, -ы (против, несчастный) щастлив; ~ый человёк щастлив човек; ~ое дётство щастливо детство; как я счастлив! колко съм щастлив! О—ого путй! добър път!, приятно пътуване! счасть|| е, -я с щастие; семёйное —е семейио щастие; мечтать о ~е мечтая за щастие; желаю вам ~я желая ви щастие счёт, -а м 1 броене, смятане; допустить ошйб- ку при ~е допусна грешка при смятането; до- вести — до ста стигна в смятането до 100 2 ре- зултат; — матча одни: ноль резултатът от мача е 1:0; игра закончилась со ~ом два:три играта завърши с резултат 2:3 3 сметка; ~ за телефон сметка за телефон; заплатйть по ~у в ресторане платя сметката в ресторанта О быть иа хорошем (плохом) ~у ползувам се с добро (лошо) име счита|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. I (св. сосчитать) кого-что и без доп. броя, преброявам, изброя- вам; (пре)смятам; ~ть до десяти броя до 10; ~ть по порядку броя по ред; ~ть дёньги броя парите 2 (само несв.) кого-что и със съюз что смятам, считам; я ~л тебя своим другом Сми- тах те за приятел; я ~ю, что он прав смятам, че той е прав счита|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 с кем- чем съобразявам се; вземам под внимание; ~ться с миёиием окружающих съобразявам се с мнението на обкръжаващите 2 кем-чем или каким смятам се, считам се, минавам за; он ~ется хорошим учеником той се смята за добър ученик; эта книга ~ется одной из лучших тази книга се смята за една от най-добрите сшить, сошь|ю, -ёшь -ют, повел, сшей св. (несв. шить) что ушия, съшия; ~ платье, юбку ушия рокля, пола съедббн|| ый, -ая, -ое, -ые; съедбб|ен, -на, -ио, -ны ядивен; ~ые грибы ядивни гъби; плоды этого растёиия ~ы плод свете на това растение се ядат t съезд, -а м (ср. конгресс) конгрес; ~ Ком- мунистической партии Советского Союза кон- грес на Комунистическата партия на Съветския съюз; Съезд народных депутатов СССР Кон- гресът на народните депутата на СССР; участники участниците в конгреса съёз|| дйть, -жу, -дишь, -дят св. отида и се върна (с превозно средство)-, лётом я ~дил в дерёвню през лятото ходих до село; ~дить к родным невестя роднините си съёмк|| а, -и, мн. съём | ки, -ок, -кам ж снема- не, снимане; идёт ~а фйльма снема се филм съесть, съем, съешь, съест, съед | йм, -йте, -ят, мин. съел, съёл II а, -о, -и, повел, съешь св. кого-что или чего (несв. есть) изям; ~ хлеб, 238
сыг яблоко изям хляба, ябълката; ~ немного супа хапна малко супа сыгра|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. играть) 1 во что изиграя; ~ть в шахматы изиграя партия шах 2 что на чём изсвиря; ~ть Первый концерт Чайковского изсвиря Първия концерт на Чай- ковски 3 кого-что в чём изиграя, изпълня; ~ть главную роль изпълня главната роля О ~ть роль изиграя ролята сын, -а, мн. сынов |ья, -ей, -ьям м син; отец с ~ом бащата със сина (си); у неё взрослый ~ тя има голям син сыпать, сыпл | ю, -ешь, -ют несв. сипя, сипвам, роня сыр, -а м (не бъркай с брынза) кашкавал; кусок ~а парче кашкавал; резать ~ режа каш- кавал (а) сыр|| бй, -ая, -бе, -ые 1 (против, сухой в / знач.) влажен, мокър; ~ые дрова мокри дърва; ~6й песок мокър пясък; вытереть стол ~бй тряпкой нзбърша масата с влажен парцал 2 (против, сухой в 3 знач.) влажен; ~бй кли- мат влажен климат; ~ая погода влажно време 3 (не бъркай с суровый) суров; ~6е мясо сурово месо; ~бй картофель сурови картофи; ~ые овощи сурови зеленчуци; ие пей ~ую воду не пий непреварена вода сыт|| ый, -ая, -ое, -ые; сыт, сыта, сыт | о, -ы (против, голодный) сит; ~ый человек сит човек; ребёнок сыт детето е нахранено сюда нареч. (против, туда) тук(а); иасам; идите ~! елате насам!; ои смотрит ~ той гледа насам т табак, -а (-у) м тютюн; курить крепкий ~ пуша силен тютюн; выращивать ~ отглеждам тютюн таблётк|| а, -и, мн. таблёт | ки, -ок, -кам ж таб- летка, хапче; ~и от головной боли таблетки про- тив (за) главобол; принимать лекарство по од- ной ~е в день вземам лекарство по една таблет- ка на ден таблйц|| а, -ы ж таблица; выучить ~у умно- жения науча таблицата за умножение тайн|| а, -ы ж тайна; военная, государствен- ная ~а воениа, държавна тайна; хранить ~у пазя тайна; у меня нет никаких тайн от тебя нямам никакви тайни от теб тайно нареч. тайно, скришом; ~ встречаться с кем тайно се срещам с някого тайн|| ый, -ая, -ое, -ые таен, скрит; ~ый дого- вор таен договор; ~ая встреча тайна среща; ~ые мысли скрити помисли так нареч. 1 така, тъй; делать ~, как нужно правя така, както трябва; вы ~ написали в ТАР Т письме така сте писали в писмото; меня не ~ поняли криво ме разбраха 2 така, тъй, толкова; мы ~ устали така се уморихме; сегодня ~ хо- лодно днес е тъй студено; это было ~ давно това беше толкова отдавна <$> ~ и есть така е; ~ или иначе така или иначе; и ~ далее и тъй нататък; ~ как съюз тъй като, понеже также нареч. и съюз също, също така; мы ~ согласны с тобой ние също сме съгласни с тебе; он ~ был в кино той също беше на кино; наш дом, а ~ соседнее здание будут ремонти- ровать нашата къща, както и съседната сграда ще бъдат ремонтирани так|| бй, -ая, -бе, -йе мест, такъв; толкова; ~6й человек нам нужен такъв човек ни трябва; ~ая работа уже сделана такава работа вече е извършена; ои ~бго же роста, как и я той е висок колкото мене; ~бй умный человек тол- кова умен човек; ~бе несчастье такова нещас- тие; на улице ~6й холод навън е такъв студ О ~йм образом по такъв начин таксй неизм. с такси; стоянка ~ пиана на таксита; вызвать ~ по телефбну извикам такси по телефона; ехать в ~ пътувам с такси; при- ехать на ~ дойда с такси; сесть в (на) ~ кача се в такси талант, -а м талант, дарба; ~ писателя, художника дарбата на писателя, на художника; у него большой ~ к рисованию той има голям талант за рисуване талантлив!! ый, -ая, -ое, -ые; талантлив, -а, -о, -ы талантлив; ~ый человек, учёный талантлив човек, учен; ~ая кнйга талантлива книга; он очень талантлив той е много талантлив тали|| я, -и ж талия, кръст; тонкая ~я тънка талия; завязать пбяс на ~и завържа колана си на талията; обнять кого за ~ю прегърна някого през кръста там нареч. (против, здесь и тут) там; я ~ родйлся там съм роден; ~ живут мой друзья там живеят мои (те) приятели; ~ строят новую школу там строят ново училище; — всегда тепло там винаги е тепло тан || ец, -ца, мн. танц|ы, -ев м танц; быстрый, медленный ~ец бърз, бавен танц; исполнять народный ~ец изпълнявам народен танц; при- гласить кого на ~ец поканя някого на танц; вечер ~цев танцова забава танк, -а м танк; водйтель ~а водач на танк танцевать, танц|ую, -уешь, -уют несв. что и без доп. танцувам, играя; ~ современные танцы танцувам съвременни танци тапоч|| ки, -ек мн. (ед. тапочк|а, -и ж) чехли, пантофи (без токове) тарёлк|| а, -и, мн. тарёл | ки, -ок, -кам ж чиния; глубокая, мёлкая ~а дълбока, плитка чиния; налйть суп в ~у сипя супа в чинията; положйть хлеб на ~у сложа хляб в чинията; поставить ~и на стол сложа чинии(те) на масата 239
ТАЩ ТЕЛ тащ|| йть, -у, тащ|ишь, -ат несв. кого-что влача, тегля, мъкна; нося; ~йть мешок муки мъкна чувал брашно таять, тает, тают несв. (св. растаять) топи се, стопява се; лёд тает ледът се топи; мороженое быстро таяло сладоледът бързо се топеше твёрд|| ый, -ая, -ое, -ые; твёрд, тверда, твёр- д | о, -ы и тверды сравн. ст. твёрже 1 (само пълн. ф.) твърд; ~ое вещество твърдо вещест- во 2 твърд, корав; ~ый как камень твърд като камък; ~ый орех костелив орех 3 твърд, непо- колебим; ~ое решение твърдо решение; иметь ~ые убеждения имам твърди убеждения тво|| й, -его м; тво|я, -ёй ж; тво|ё, -его с; мн. тво|й, -их мест, твой, твоя, твое твои; ти; ~ дом, завод твоят дом, завод; ~ сын синът ти; ~я книга твоята книга; ~ё платье твоята родля; ~я работа твоята работа; я выполню ~к> просьбу ще изпълня молбата ти творительный: ~ падёж грам. творителен па- деж творог, творога (-у) м извара; ~ со сметаной извара със сметана творческП ий, -ая, -ое, -ие творчески; ~ий процёсс творчески процес творчеств|| о, -а с творчество; художественное ~о художествено творчество; изучать ~о поэ- та изучавам творчеството на поета театр, -а м театър; драматический ~ драма- тичен театър; ~ оперы и балета театър за опера и балет; история русского ~а историята на руския театър; пойти в ~ отида на театър театральн|| ый, -ая, -ое, -ые театрален; ~ая афиша театрален афиш тебе, тебя вж. ты текст, -а м текст; ~ пёсни текстът на песента текстйльн|1 ый, -ая, -ое, -ые текстилен; ~ая промышленность текстилна промишленост текущ|| ий, -ая, -ее, -ие текущ, настояш, сега- шен; ~ий день текущият ден; ~ие дела текуши работи; в ~ем году през настоящата (тази) година телевйдени|| е, -я с телевизия цветное цветна телевизия телевизионнН ый, -ая, -ое, -ые телевизионен; ~ый спектакль телевизионен спектакъл; про- грамма ~ых передач програма на предаванията по телевизията телевйзор, -а м телевизор; ~ новой марки нова марка телевизор; включйть, выключить ~ пусна, спра телевизора; смотрёть передачу по ~у гледам предаване по телевизията; по —у Большой театр в Москве 240
ТЕЛ ТЕП показывали новый фильм по телевизията даваха нов филм телеграмм]! а, -ы ж телеграма; срочная ~а бърза телеграма; посылать, отправлять, давать ~у (из)пращам телеграма телеграф, -а м 1 телеграф; передать сообще- ние по ~у предам съобщение по телеграфа 2 те- леграфна станция; центральный ~ централна пощенско-телеграфна станция; пойти на ~ оти- да на телеграфната станция телеграфйрН овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. что и о чём телеграфирам; ~овать о своём приезде телеграфирам за пристигането си телефон, -а м телефон; ~-автомат телефон- автомат; номер ~а телефонен номер; звонить, говорить по ~у обаждам се, говоря по телефо- на; звать к ~у викам на телефона; я у ~а на телефона (съм) телеф6ин|| ый, -ая, -ое, -ые телефонен; ~ый разговор телефонен разговор; ~ая книга теле- фонен указател телII о, -а, мн. -а, тел, -ам с 1 тяло; жидкое, твёрдое ~о течно, твърдо тяло; положение ~а в пространстве положение на тялото в простран- ството 2 тяло, фигура; части ~а частите на тялото; температура ~а температура(та) на тялото темII а, -ы ж тема; ~а урока, доклада тема на урока, на доклада; учёный работает над новой ~ой ученият работи върху нова тема тем более частица толкова повече; климат здесь вредный, ~ для больного климатът тук е вреден, особено за болен човек темиё|| ть, -ет, -ют несв. 1 (св. потемнеть в 1 знач.) тъмнее, потъмнява; серебро ~ет среброто потъмнява 2 безл. (св. стемнеть, по- темнеть във 2 знач.) смрачава се, стъмнява се, тъмнее; зимой рано ~ет през зимата рано се смрачава темно безл. като сказ, (против, светло) тъмно е; на улице ~ навън е тъмно; в комнате стало ~ в стаята стана тъмно темнот|| а, -ы ж тъмнина, мрак; ночная ~а нощна тъмнина; в ~ё ничего не видно в тъмното нищо це се вижда тёмн|| ый, -ая, -ое, -ые; тёмен, теми | а, -б, -ы (против, светлый) тъмен; ~ая ночь тъмна нощ; ~ый вечер тъмна вечер; ~аи комната тъмна стая; ~ые глаза тъмни очи; ~ые волосы тъмна коса; ткань ~ого цвета тъмен плат темп, -а м темп(о); медленный ~ работы бавен темп на работата; быстрые ~ы развития промышленности бързи темпове на развитието на промишлеността; увеличить ~ы строительст- ва ускоря темповете на строителството температур|| а, -ы ж температура; высокая, низкая, нормальная ~а висока, ниска, нррмал- на температура; ~а воздуха плюс двадцать градусов температурата на въздуха е 20 градуса над нулата; измерить ~у воды измеря темпе- ратурата на водата; у ребёнка поднялась ~а детето вдигна температура теннис, -а м тенис; настольный ~ тенис на маса: играть в ~ играя тенис Теннис тённиснН ый, -ая, -ое, -ые тенисен, за тенис; ~ый мяч топка за тенис тен|| ь, -и, предл. о тени, в тени ж сянка; сидеть в ~й стоя на сянка; пойтй в ~ь отида на сянка теоретйческ|| ий, -ая, -ое, -ие теоретичен; ~ое исследование теоретично изследване тебри|| я, -и ж теория; изучать ~ю изучавам теорията; соединить ~ю с практикой съединя- вам теорията с практиката теперь нареч. (ср. сейчас в 1 знач.) сега; ~ мы пойдём гулять сега ще отидем на раз- ходка; он окончил институт и ~ работает той завърши института и сега работи тепл|| б I, -а с (против, холод в 1 знач.) теп- лина; от печки идёт ~б от печката лъха Топли- на; для растений иеобходймо ~б за растенията е необходима топлина; иа улице десять граду- сов ~а навън е 10 градуса иад нулата; сидеть в ~ё стоя на топло; держать ноги в —ё държа краката си топли тепло II (против, холодно) безл. като сказ. 1 топло е; сегодня иа улице ~ днес навън е топло; в комнате было ~ в стаята беше топло 2 кому-чему топло; мне ~ топло ми е; рукам в перчатках — с ръкавици е топло 241 16-612
ТЕП ТКА тёпл|| ый, -ая, -ое, -ые 1 (против, холодный в 1 знач.; ср. горячий, жаркий в 1 знач.) топъл; ~ый воздух топъл въздух; ~ая осень топла есен; ~ая погода топло време; ~ая комната топла стая; —ые руки топли ръце; ~ое молоко топло мляко; чай чуть ~ый чаят е изстинал 2 (против, холодный във 2 знач.) топъл; ~ое пальто дебело палто; ~ые вещи топли дрехи термометр, -а м термомётър; ~ показывает двадцать градусов тепла термометърът показва 20 градуса над нулата; на ~е минус десять гра- дусов термометърът показва минус 10 градуса терпеливо нареч. търпеливо; ~ переносить боль търпеливо понасям болката; ~ ждать писем търпеливо чакам писма терпели в || ый, -ая, -ое, -ые; терпелив, -а, -о, -ы търпелив; ~ый ребёнок търпеливо дете; ои очень терпелив той е много търпелив терпёни|| е, -я с търпение; проявлять ~е про- явявам търпение; учитель должен обладать ~ем учителят трябва да има търпение О вы- водить/ вывести из ~я кого изкарвам / изка- рам от търпение някого; выходить / выйти из ~я губя / загубя търпение терпеть, терплю, тёрп | ишь, -ят несв. 1 что търпя; я не могу ~ боли не мога да понасям бел- ка 2 что понасям, претърпявам; ~ поражение, аварию претърпявам поражение, авария; ~ иужду мизерствувам 2 кого-что (обикн. с не) търпя; он не терпит возражений той не търпи възражения территориально ый, -ая, -ое, -ые териториа- лен; ~ое деление териториално разделяне территории я, -и ж територия; ~я государст- ва, города, совхоза територията на държавата, на града, на совхоза; занимать большую ~ю заемам голяма територия; находиться на чьей ~и намирам се на нечия територия теря|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. потерять) кого-что губя, загубвам, изгубвам; он часто ~ет ключи той често си губи ключовете; ~ть дру- зей губя приятелите си; ~ть надежду губя на- дежда ф ~ть сознание губя съзнание тёсн|| ый, -ая, -ое, -ые; тесен, тесна, тёсн|о, -ы и тесны (против, просторный) тесен; ~ая комната тясна стая; ~ая обувь тесни обувки; ~ые перчатки тесни ръкавици; это платье мне —о тази рокля ми е тясна тетрад|| ь, -и ж тетрадка; школьная ~ь уче- нически тетрадка; ~ь в клетку, в линейку ка- рирана, линирана тетрадка тёт|| я, -и, мн. -и, -ей ж леля; стрина; вуйна; мы были в гостях у ~и бяхме на гости при леля техник, -ам техник; инженеры и ~и инженери и техници; работать —ом работя като тех- ник тёхник|| а, -и ж техника; передовая советская ~а високо развитата съветска техника; раз- витие ~и развитие (то) на техниката; дости- жения науки и ~и постижения (та) на науката и техниката; военная ~а военна техника; снаб- дить колхоз новой ~ой снабдя колхоза с нова техника; ~а игры на скрипке техника в свире- нето на цигулка техникум, -а м техникум; строительный, же- лезнодорожный, сельскохозяйственный — стро- ителен, железопътен, селскостопански техни- кум; поступить в ~ вляза в техникум; окон- чить ~ завърша техникум технически ий, -ая, -ое, -ие технически; ~ий прогресс технически прогрес; ~ое оборудова- ние техническо оборудване; иметь среднее ~ое образование имам средне техническо образова- ние течёни|| е, -я с течение; быстрое ~е бързо течение; морские ~я морски течения; ~е реки течението на реката; плыть по ~ю плувам по течението О в ~е чего в продължение на нещо; в ~е года в продължение на една година; с ~ем времени с течение на времето течь, течёт, текут, мин. тёк, текл | а, -б, -й несв. тека; река течёт с севера на юг реката тече от север на юг; вода течёт из крана водата тече от чешмата тигр, -а м тигър тип, -а м тип, вид; самолёт нового ~а нов тип самолет; ~ы производственных отношений ви- доне производствени отношения типйчи|| ый, -ая, -ое, -ые; типйч|ен, -на, -но, -ны типичен; ~ый случай типичен случай; ~ая ошибка типична грешка; ~ое явление типично явление; это ~ый южный город това е типичен южен град; такая погода ~а для севера тако- во време е типично за севера тйх|| ий, -ая, -ое, -ие; тих, тиха, тйх|о, -и и тихи; сравн. ст. тише 1 (против, громкий) тих; ~ий голос, смех тих глас, смях; ~ая музыка тиха музика; ~ое пение тихо пеене 2 (против. шумный) тих; ~ий посёлок тихо селище; ~ая жизнь тих живот; ~ое утро тиха сутрин 3 бавен; ~ий ход бавен ход; идти ~им шагом вървя с бавна крачка тихо, сравн. ст. тише 1 нареч. (против, гром- ко) тихо; ~ смеяться, петь тихо се смея, пея 2 безл. като сказ, (против, шумно) тихо е; в доме ~ в къщата е тихо 3 нареч. бавно; ехать ~ пътувам бавно тише неизм. 1 сравн. ст. на тихий по-тих; разговор стал ~ разговорът стана по-тих 2 сравн. ст. на тихо по-тихо; говори —! говори по-тихо! тишин|| а, -ы ж тишина; полная ~а пълна тишина; соблюдать ~у пазя тишина; нарушать ~у нарушавам тишината; в доме ~а в къщата е тихо О мёртвая ~а мъртва тишина ткан|| ь, -и ж плат, тъкан; шёлковая ~ь коп- ринен плат; ~и на пальто Платове за палто; 242
то тол т костюм из дорогой ~к костюм от скъп плат то съюз 1 ту; идёт то снег, то дождь вали ту сняг, ту дъжд; то в одном месте, то в другом ту на едно място, ту на друго; то здесь, то там ту тук, ту там; она то плачет, то смеётся тя ту плаче, ту се смее 2 то; если успею, то приду ако успея, (то) ще дойда ф а (ие) то иначе тобой вж. ты товар, -а м (ед. ч. често се употр. като мн.) стока; хороший, дешёвый ~ хубава, евтина стока; промышленные ~ы промишлеии стоки; продажа ~ов населению продажба на стоки на населението; показать ~ покупателю покажа стоката на купувача товарищ, -а, мн. -и, -ей м 1 другар, приятел; школьный ~ съучеиик; хороший ~ добър дру- гар; ~н по работе колеги; найти себе ~ей намеря си другари; у него нет ~ей той няма приятели 2 другар, другарка; ~н, разрешите открыть собрание другари, разрешете да открия събраиието; ~ Иванов (~ Петрова), вас про- сят к телефону другарю Иванов (другарко Пет- рова), търсят ви по телефона; ~ капитан; раз- решите обратиться другарю капитан, разрешете да доложа тогда нареч. 1 тогава, по онова време; мы жили ~ в деревне тогава живеехме иа село; ~ была хорошая погода тогава времето беше хубаво 2 тогава; когда прочитаю кпйгу, ~ дам её тебе когато прочета книгата, тогава ще ти я дам то есть (т. е.) съюз тоест; до станции ещё сорок километров, ~ час езды до гарата има още 40 километра, тоест един час път тоже нареч. също; мы ~ устали ние също се уморихме; подождите, я ~ иду помакайте, аз също тръгвам ток, -а (не бъркай с каблук) м ток; элект- рический ~ електрически ток; включить, выклю- чить ~ пусна, спра тока токарН ь, -я, мн. -я, -ей м стругар; работать ~ем работя като стругар толка|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. толкнуть) кого-что блъскам, тласкам, бутам, тикам; ие меня! ие ме блъскай! толкиН уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. толкать) кого-что блъсиа, тласна, бутна, тикна; ~уть соседа локтем бутна съседа си с лакът толп|| а, -ы, мн. толпы, толн ж тълпа, нава- лица; ~а людей тълпа хора; иа площади собра- лась ~а иа площада се събра тълпа толст|| ый, -ая, -ое, -ые; толст, толста, тблс- т|о, -ы и толсты; сравн. ст. толще 1 (против. тбикий) дебел; ~ый ствол дебел дънер; ~ая Типичный южный город (Сочи) 16* 243
тол тот книга, доска дебела книга, дъска; ~ое стекло дебело стъкло 2 (против, худой) дебел; ~ый человёк дебел човек толще неизм. сравн. ст. на толстый по-дебел толщин|| а, -ы ж дебелина; ~а ствола дерева дебелината на дънера на дървото только 1 частица (ср. лишь) само; говорить ~ правду говоря само истината; он ~ посмотрел той само погледна; прошёл ~ месяц измина само един месец; ~ ты знаешь это само ти знаеш това 2 съюз само че, обаче; я всё сделаю, ~ не сейчас всичко ще направя, само че не сега ф ~ бы дано; ~ бы уехать дано да замина; ~ бы ои был дома дано той да е в къщи; ~ что току-що; вам ~ что звонили току-що ви търсиха по телефона том, -а, мн. -а, -бв м том; второй сочи- нений Пушкина вторият том от съчиненията на Пушкин; собрание сочинений в пяти ~ах събра- ни съчинения в 5 тома тон, -а м тон; дружеский ~ приятелски тон; говорить сердитым ~ом говоря със сърдит тон; изменить ~ променя тона; правила хорошего ~а правила на добрия тон тбнк|| ий, -ая, -ое, -ие; тонок, тонка, тбик|о, -и и тонки; сравн. ст. тоньше (против, толстый в 1 знач.) тънък; ~нй ствол тънък дънер; ~ая ткань тънък плат; ~ая талия тънък кръст тони || а, —ы ж тон; одна ~а угля един тон въглища тонуть, тону, тон |ешь, -ут несв. (св. утонуть) давя се (за живо същество); тъна, потъвам, затъвам; ребёнок тонет детето се дави; корабль тбпет корабът потъва; дерево ие тонет в воде дървото не потъва във водата тоньше неизм. сравн. ст. на тонкий по-тънък тонйть, топлю, топ | ишь, -ят несв. что паля; ~ иечь паля печка тбиливН о, -а с гориво; топливо; жидкое ~о течно гориво Топор топор, -а м брадва, секира; рубить дрова ~бм цепя дърва с брадва торговать, торгу |ю, -ешь, -ют несв. чем с кем-чем търгувам; ~ хлебом, овощами търгу- вам с хляб, със зеленчуци; ~ со многими стра- нами търгувам с много страни; магазин торгу- ет до девяти часов магазинът е отворен до 9 часа торгбвлЦ я, -и ж търговйя; государственная ~я държавна търговйя; оптовая ~я търговйя на едро; розничная ~я търговйя на дребно; ~я овощами търговйя със зеленчуци; ~я с соседними странами търговйя със съседни стра- ни; развивать ~ю развивам търговията торжественно нареч. тържествено; ~ обещать что тържествено обещая нещо торжёствени || ый, -ая, -ое, -ые тържествен; — ый день, вид тържествен ден, вид; ~ое соб- рание тържествено събрание; ~ая музыка тър- жествена музика; говорить ~ым голосом говоря с тържествен глас торжеств|| б, -а, мн. -а, торжёств, -ам с 1 тър- жество; празненство; семейное ~б семейно тържество 2 тържество, победа; ~б справед- ливости тържество на справедливостта; ~6 ленинских идей тържество на ленннските идеи торопиться, тороплюсь, торбп | ишься, -ятся несв. бързам; ~ на работу, в театр, иа поезд бързам за работа, за театър, за влака тороплив || ый, -ая, -ое, -ые; тороплив, -а, -о, -ы бърз, забързан, припрян; ~ый шаг забър- зана крачка; ~ые движения припрени движе- ния торт, -а м торта; шоколадный ~ шоколадова торта; пить чай с ~ом пия чай с торта тоск|| а, -й ж тъга; мъка; ~а по родине тъга по родината; им овладёла ~а домъчня му тот, того м; та, той ж; то, того с; мн. те, тех мест. 1 (против, этот) онзи, оня, другият; онази, оная, другата; снова, другото; онезн, другите; в этом доме живу я, а в том — мой родители в тази къща живея аз, а в онази — мойте ро- дители; перейти на ~ бёрег премина на другия бряг; иа той недёле я его видел миналата сед- мица го видях 2 онзи, този (който); онази, тази (която); снова, това (което); онези, тези (които); на те деньги ои купил кийгу с онези пари той купи книга; ои занят той работой, которую ему поручйли той е зает с работата, която му възложиха 3 същият, този; същата, тази; същото, това; същите, тези; это та самая книга това е същата книга; это ймеино ~ чело- вёк това е именно този човек; он сел не в ~ ва- гон той се качи в друг вагон 4 с частица же същият, същата, същото, същите; на нём было то же самое пальто той беше със същото палто; они живут в том же доме те живеят в същата къща 5 то, того с това и без превод; дёло в том, что работата е там, че; вмёсто того, чтобы вместо да; для того, чтобы за да; к тому же при това; до того, что дотам (до такава степей), че; вмёсте с тем .заедно с това; тем лучше тол- кова по-добре; н без того и без това О в то же мгновение в същия миг; и тому подобное и. тем подобии; тем ие мёиее при все това; въпреки това; с тех пор оттогава; до тех пор дото- гава тотчас нареч. веднага, завчас, тутакси; когда приеду, я ~ вам позвоню щом пристигна, ведна- га ще ви се обадя по телефона 244
точ ТРО т точк|| а, -и, мн. точ|ки, -ек, -кам ж 1 точка; поставить ~у сложа точка 2 точка, място; с^мая северная ~а. иа земном шаре най-север- ната точка на земното кълбо О ~а зрения гледна точка; поставить ~у туря точка, евърша точно нареч. точно; часы идут ~ часовникът върви точно тбчностЦ ь, -и ж точност; ~ь перевода точност на превода точи II ый, -ая, -ое, -ые; точен, точна, тбчн|о, -ы и точны точен; ~ое время точно време; ~ый перевод точен превод трав|| а, -ы ж трева; зелёная, густая ~а зелена, гъста трева; лежать иа ~ё лежа на тревата; идти по ~ё вървя по тревата трактор, -а, мн. трактор | ы, -ов и трактор | а, -бв м трактор тракторист, -а м тракторист; работать ~ом в колхозе работя като тракторист в колхоза тракторнЦ ый, -ая, -ое, -ые тракторен; ~ый завод тракторен завод трамва|| й, -я м трамвай; ехать ~ем (иа ~е) пътувам с трамвай; сесть в (иа) ~й кача се на трамвая; выйти из ~я сляза от трамвая трамвайн|| ый, -ая, -ое, -ые трамваен; ~ая остановка трамвайна спирка транспорт, -а м транспорт, превоз; превозни средства; железнодорожный, водный, пассажир- ский ~ железопътен, воден, пътннчески тран- спорт; работа городского ~а работата на град- ския транспорт; каким видом ~а вы поедете? какво превозно средство ще вземете? тратить, трачу, трат | ишь, -ят несв. (св. ис- тратить) что харча, (из)разходвам; ~ деньги харча парн; ~ силы изразходвам сили; ~ мно- го времени напрасно губя много време напразно требовании е, -я с искане, изискване; выпол- нить чьё ~е изпълня нечие искане; сдёлать что по пёрвому ~ю направя нещо веднага; оста- новка по ~ю спирка по желание трёбовать, требу |ю, -ешь, -ют несв. (св. по- требовать) 1 кого-что или чего и със съюз чтобы искам, изисквам; ~ себё помощника ис- кам си помощник; ~ у кого объясиёний искам от някого обяснения; ~, чтобы вернули книгу искам да върнат книгата 2 (само 3 л.) чего нуждае се, има нужда; изисква; дёти требуют заботы децата се нуждаят от грижи; такая работа требует больших знаний такава работа изисква големи познания трёб | оваться, -уется, -уются несв. (св. потре- боваться) търси се, нужен е; ~ уются рабочие търсят се работници тревог|| а, -и ж 1 тревога, безпокойство, въл- нение; постоянная ~аза детей постоянна тре- вога за децата; состояние больного вызывает ~у състояннето на болния предизвиква тре- вога 2 тревога, сигнал; воздушная ~а въздушна тревога тревож|| ить, -у, -ишь, -ат несв. (св. встре- вожить) кого-что тревожа, безпокоя; меня ~ит отсутствие писем безПокоя се, че няма писма тревбжн | ый, -ая, -ое, -ые; тревбж | ей, -иа, -ио, -ны тревожен; ~ый взгляд, голос тревожен поглед, глас; ~ые сведения тревожни сведения трёзв|| ый, -ая, -ое, -ые; трезв, трезва, трёз- в|о, -ы и трезвы 1 (против, пьяный) трезвен; не пиян; ~ый человек трезвен човек 2 трезв, разумен, разсъдлив; ~ый взгляд иа события трезв поглед върху събитията; ~ый подход к дёлу разумен подход към работата трёт|| ий, -ья, -ье, -ьи I числ. трети; сегодня ~ье февраля днес е трети февруари; уёхать ~ьего января замина на трети януари; сейчас половина ~ьего сега е два и половина 2 като същ. трёть|е, -его с трето ястие, десерт; иа ~ье подали компот за десерт имаше компот треугольник, -а м триъгълник треугбльиН ый, -ая, -ое, -ые триъгълен трёхсбт|| ый, -ая, -ое, -ые числ. тристотен три, трёх числ. три; трима; ~ окна 3 про- зореца; ~ человека трима души тридцати ый, -аи, -ое, -ые числ. тридесети; ~ая страница тридесета страница тридцати ь, -й числ. тридесет; ~ь человек 30 души; в ~й метрах от дома на 30 метра от къщата тринадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. тринадесе- ти; ~ый урок тринадесети урок (тринадесето занятие) тринадцати ь, -и числ. тринадесет триста, трёхсот числ. триста; ~ мётров 300 метра трбга|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. тронуть) кого-что I пипам, докосвам, допнрам; ~ть во- лосы руками пипам косата (си) с ръка; ие ~й мой кнйги не пипай книгите ми 2 трогвам; его не ~ют чужйе страдания не го трогват чужднте страдания трб|| е, -йх, -йм числ. (с одуш. същ. м. р.. със същ., имащи само мн. ч., и с лични мест, в мн. ч.) трима, три; ~е друзей трима приятели; ~е мужчйн трима мъже; ~е детёй три деца; ~е суток три денонощия; их ~е те са трима трбйк|| а, -и, мн. трб | йки, -ек, -йкам ж 1 трой- ка; ему поставили ~у писаха му тройка 2 тройка (впряг от три коня)-, русская ~а руска тройка троллёйбус, -а м тролейбус; ёхать ~ом (на ~е) пътувам с тролейбус; сесть в (иа) ~ кача се на тролейбуса; выйти из ~а сляза от тролейбуса трои|| уть, -у, -ешь, -ут св. (несв. трогать) кого-что 1 пипна, докосна, допра; ~уть това- рища за плечо докосна рамото на другаря си; ие ~ь меня не ме пипай 2 трогна; менй ~ула судьба ребёнка трогна ме съдбата на де- тето тропйикЦ а, -и, мн. тропйи | ки, -ок, -кам ж * 245
ТРО тяж п-ьгечка, лесная — а горски нт>1ечка, идг" •**> ~е вървя по пътечката; ~а шла вдоль реки пътечката вървеше покрай ре ката тротуар, -а м тротоар; идти по ~у вървя по тротоара труб|| а, -ы, мн. трубы, труб ж тръба; трубы водопровода водопровод»и тръби; из заводской ~ы шёл дым заводският комин пушеше трубк|| а, -и, мн. труб | ки, -ок, -кам ж 1 тръ- бичка 2 слушалка; снимать, брать телефонную Телефонная трубка ~у вдигам, вземам телефонната слушалка; по- весить ~у затворя телефона 3 лула; курить ~у пуша лула ТРУД, -а м 1 труд, работа; физический, умст- венный ~ физическа, умствена работа; произ- водительность ~а производителността на труда 2 труд, усилие, мъка; я с большим ~бм вы- полнил вашу просьбу с голям труд изпълних молбата ви; ои с ~бм встал на ноги той с мъка се изправи на крака; ученик без ~а решил задачу ученикът лесно реши задачата 3 труд, произведение; научные ~ы научни трудове труII днться, -жусь, труд | ншьси, -ятся несв. трудя се; ~дйться иа благо народа трудя се за благото на народа; он всю жизнь ~дйлся той през целия си живот се е трудил трудно нареч., често като сказ, (против, лег- ко във 2 знач.) трудно, мъчно; мне ~ выполнить вашу просьбу трудно ми е да изпълня молбата ви; с ним договориться с него мъчно можеш да се разбереш трудности и, -ей мн. (ед. трудност |ь, -и ж) трудности; ~н в работе трудности в работата; преодолевать ~и преодолявам трудностите труди II ый, -ая, -ое, -ые; труден, трудна, труди | о, -ы и трудны 1 (против, лёгкий във 2 знач.) труден, мъчен; ~ый экзамен труден изпит; ~ая задача трудна задача 2 труден, тежък; ~ын человёк, характер труден човек, характер; ~ын ребёнок трудно дете; ~ое поло- жение, врёми трудно положение, време; ~ая обстановка тежка обстановка трудовИой, -ая, -ое, -Йе трудов; ~ая дея- тельность трудова дейност; -~ой коллектив трудов колектив трудящ|| инея, -аяся, -ееся, -иеся 1 труден! се; ~инся человёк трудещ се човек; ~ееся население трудещо се население 2 като същ. трудит I неся, -ихся мн. трудещите се; активное участие ~ихся в общественной жизни активно участие на трудещите се в обществения живот труслмвЦ ый, -ая, -ov, »**v, труслив, -а, -о, -ы (против, смелый) страхлив, боязлив, плашлив; ~ый человёк страхлив човек трус|| ы, -бв мн. гащета тряпк|| а, -и, мн. тряи | ки, -ок, -кам ж парцал; вытирать пыль ~ой избърсвам праха с парцал тряс|| тй, -у, -ёшь, -ут, мин. тряс, -ла, -лб, -ли несв. кого-что друсам, разклащам; ~тй дерево клатя дървото; ~тй кого за плечо дру- сам някого за рамото туда нареч. (против, сюда) (на)там, нататък; я собираюсь поехать ~ каня се да замина там; отец сейчас иа работе, иозвонйте ему ~ баща ми сега е на работа, обадете му се там; вы не ~ идёте (вие) вървите в друга посока туловищЦ е, -а с туловище, труп туман, -а м мъгла; ~ над рекой мъгла над реката; сегбдни иа улице ~ днес навън има мъгла; в ~е ничего ие видно в мъглата ннщо не се вижда; сквозь ~ през мъглата туп|| бй, -ая, -бе, -ые; туп, тупа, туп|о, -ы и тупы (против, острый в 1 знач.) тъп; ~бй иож тъп нож; ~ые ножницы тъпа иожица туризм, -а м туризъм; международный ~ международен туризъм; развитие ~а развити- ето на туризма турист, -а м турист; группа ~ов група туристи турнсткЦ а, -и, мн. турист | ки, -ок, -кам ж туристка тут нареч. (против, там) тук(а); мы живём ние живеем тук; подожди меня ~ почакай ме тук туф|| ли, -ель, -лям мн. (ед. туфл | я, -и ж) обувки; кожаные ~ли кожени обувки; домаш- ние ~ли чехли; ~ли иа высоком каблуке обувки с високн токове; надеть, сиять ~ли обуя, събуя обувките туч|| а, -н, мн. тучи, туч ж (ср. облако) (тъмен) облак тушить, тушу, туш | ишь, -ат несв. (св. по- тушить) 1 что гася, загасявам; ~ огонь, лампу гася огъня, лампата 2 потушавам; ~ иожар потушавам пожара ты, тебя, тебе, тебя, тобой, о тебе мест, ти; что ты делаешь? какво правиш?; мы придём к тебе ние ще дойдем при теб; ои тебя знает той те познава; мы с тобой пойдём в кино ние с тебе ще отидем на кино тыл, -а, мн. --ы, -бв м (не бъркай с затылок) тил; отправить раненых в нзпратя ранените в тила; работать в ~у работя в тила тысяч|| я, -и, твор. -ью и -ей ж хиляда; ~а ки- лометров 1000 километра; две ~и лет 2000 години тысячи || ый, -ая, -ое, -ые хиляден тюрьм|| а, -ы, мн. тюрьмы, тюрем, тюрьмам ж затвор; сидеть в лежа в затвора; посадить преступника в ~у хвърля престъпника в затво- ра тяжело нареч. и безл. като сказ, (против, лег- 246
тяж УБО У ко) I тежко; мальчику ~ нести этот чемодан на момчето му е тежко да носи този куфар 2 трудно; ему ~ здесь работать трудно му е да работн тук 3 мъчно; иа него ~ смотреть жал ти е да го гледаш тяжёл|| ый, -ая, -ое, -ые; тяжёл, тяжел | а, -6, -ы 1 (против, лёгкий в 1 знач.) тежък; ~ый че- модан, ящик, груз тежък куфар, сандък, товар; ~ые вещи тежък багаж 2 (против, лёгкий във 2 знач.) тежък, труден; ~ый труд тежък труд; ~ая работа тежка работа; ~ая жизнь тежък живот; ~ая обязанность тежко задължение; ~ые времена трудни времена; у него было ~ое детство той имаше тежко (трудно) детство ~ый характер, человёк тежък характер, човек 3 тежък, сериозен, суров; ~ое преступление тежко престъпление; ~ое наказание сурово на- казание ф ~ая промышленность тежка про- мишленост тянуть, тяну, тян | ешь, -ут несв. кого-что тег- ля, влача; дърпам; верёвку тегля въже; ~ лодку иа берег изтеглям лолката на брега; па- роход тянет за собой баржу параходът влачи шлеп тииуться, тян | ется, -утся несв. 1 разтяга се, разтегля се; резина хорошо тйнется гумата се разтяга добре 2 простира се; за деревней тянет- ся лес зад селото се простира гора; тропинка тянется вдоль реки пътечката върви покрай реката 3 точи се, проточва се, протака се; время тянется медленно времето минава бавно; это дело тянется давно тази работа се протака отдавна 4 протака се; ниже се; по нёбу тянутся чёрные тучи по небето пълзят черни облаци У убед|| йть (1 л. ед. ч. не се употр.), -йшь, -ят св. (несв. убеждать) кого в чём и с инф. убедя, склони; ~йть товарища в необходимо- сти поездки убедя другаря си в необходимостта от пътуването убед|| йться (1 л. ед. ч. не се употр.), -и шься, -ятся св. (несв. убеждаться) в чём и със съюз что убедя се; я ~йлся, что ои был прав убедих се, че той беше прав убежать, убе|гу, -жйшь, -гут св. (несв. убе- гать) 1 (против, прибежать) побягна; ~ в лес, к реке побягна в гората, към реката 2 йзбягам; ~ из плена йзбягам от плен убежда|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. убедить) кого в чём и с инф. убеждавам, скланям; врач ~л больного лечь в больийцу лекарят убежла- ваше болния да постъпн в болница убеждаЦ ться, -юсь, -ешьси, -ются несв. (св. бедйться) в чём и със съюз что убеждавам се; ~ться в чём на своём опыте убеждавам се в нещо от опит убеждении е, -я с 1 (мн. няма) убеждаване, убеждение; действовать ~ем действувам с убеждение 2 (обикн. мн.) убеждения, възгледи; политйческие ~я политически убеждения биваII ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. убйть) кого убивам убирать, убира | ю, -ешь, -ют несв. (св. убрать) что I прибирам; ~ кнйги в шкаф прибирам кннгите в шкафа 2 прибирам, събирам; ~ уро- жай прибирам реколтата 3 прибирам, почист- вам, подреждам, разтребвам; ~ комнату раз- требвам стаята убйть, убью, убьёшь, убьют, повел, убёй св. (несв. убивать) кого убия убор, -а м: головной ~ (шлйпа, платок и т.н.) шапка, кърпа за глава и т.н. у предлог с род. п. 1 (где? — място) до, край, пред; стоят! у окна стоя до прозореца; жить у бёрега моря живея до брега на морето; сидеть у костра седя край огъня; мы встретимся у входа в метро ще се срещнем пред входа на метрото 2 (где? — място на работа) на; стоять у руля стоя на кормилото 3 (где? у кого? — мяс- то) у, при; отдыхать у приятелей почивам у при- ятелите си; жить у родйтелей живея при роди- телите си; учйтьси у профёссора уча се прн професора 4 (у кого? — притежание) не се превежда; у меня есть эта книга (аз) имам тази книга; у бабочки красивые крылья пеперудата има красиви криле 5 (у кого-чего? — притежа- ние) на; у двери сломалась ручка дръжката на вратата се счупи 6 (у кого?— обект) от; взять кнйгу у товарища взема книгата от другаря си убегать, убега |ю, -ешь, -ют несв. (св. убе- жать) 1 (против, прибегать) побягвам; ~ от собаки побягвам от кучето 2 избягвам; ~ из дома избягвам от къщи Уборка урожая 247
УБО уббрк|| а, -и ж 1 прибиране; —а. урожая прибиране на реколтата 2 почистване, подреж- дане, разтребване; ~а помещения почистване на помещението; сдёлать ~у разтребя уббри|| ая, -ой ж 1 гримьорна 2 тоалет, клозет убрать, убер | у, -ёшь, -ут, мин. убрйл, убрала, убрал | о, -и се. (несв. убирать) что 1 прибера; ~ тетрадки со стола прибера тетрадките от масата; ~ со стола разтребя масата 2 прибера, събера; ~ рожь прибера ръжта 3 прибера, почистя, подредя, разтребя; ~ кровать оправя леглото уважаем|| ый, -ая, -ое, -ые 1 уважаван; мой друг — ~ый человек приятелят ми е уважаван човек 2 уважаем; —ый Иван Иванович! уважае- ми Иван Иванович!; ~ая Мария Петровна! уважаема Мария Петровна!; —ые товарищи! уважаеми другари! уважа|( ть, -ю, -ешь, -ют несв. кого-что ува- жавам, почитам, тача; ~ть родителей, учителя уважавам ролителите си, учителя (си) уважении е, -я с уважение, почит; взаимное ~е взаимно уважение; пользоваться ~ем то- варищей ползвам се с уважението на друга- рите си увезти, увез|| у, -ёшь, -ут, мин. увёз, увезл|а, -о', -й св. (несв. увозить) кого-что (против. привезти) откарам, отведа, отнеса (с превозно средство); ~ с собой вещи взема със себе си багажа; ~ дрова на машине откарам дървата с кола увеличении е, -я с (против, уменьшение) уве- личаване; увеличение; ~е скорости увеличаване на скоростта; ~е зарплаты увеличение на заплатата увелйчива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уве- личить) что (против, уменьшать) увеличавам; ~ть выпуск товаров увеличавам производство- то на стоки увелйчиваЦ ться, -ется, -ются несв. (св. уве- личиться; против, уменьшаться) увеличава се; число студентов ~ется с каждым годом броят на студентите се увеличава (със) всяка година увелйч|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. увели- чивать) что (против, уменьшить) увелича, уголемя; ~ить территорию завода, число ра- бочих увелича територията на завода, броя на работниците; ~ить скорость поезда увелича скоростта на влака увелйч|| йться, -ится, -атся св. (несв. увели- чиваться; против, уменьшиться) увеличи се уверенно нареч. уверено; ~ отвечать уверено отговарям уверенности ь, -и ж увереност, сигурност; ~ьв своих силах увереност в силите си; с ~ью можно сказать със сигурност може да се ка- же увёренн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 (кратк. ф. уве- рен, -а, -о, -ы) уверен, сигурен; мы уверены в УГО победе Сигурни сме в победата; я уверен, что он прав сигурен съм, че той е прав 2 (кратк. ф. уверен, -на, -но, -ны) уверен, сигурен; ~ый ответ уверен отговор; его движения были быст- ры и —ы движенията му бяха бързи и Сигур- ни увёр|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. уверять) кого в чём и със съюз что уверя у веря || ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. увёрить) кого в чём и със съюз что уверявам; он ~л, что это правда той твърдеше, че това е исти- на увести, уве|ду, -ёшь, -дут, мин. увёл, увел | а, -о, -и св. (несв. уводить) кого (против, при- вестй в I знач.) отведа, изведа; ~ детёй из комнаты изведа депата от стаята увй|| деть, -жу, -дишь, -дят св. (несв. вйдеть) 1 кого-что видя, съгледам; мы ~дели корабль видяхме кораб(а) 2 кого видя (се), срещна (се); когда я вас ~жу? кога ще ви видя? увйдеться, увй|жусь, -дишься, -дятся св. (несв. вйдеться) видя се, срещна се; ~ с дру- гом видя се с приятеля си; когда мы с вами увй- димся? кога ще се видим (с вас)? увлека|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. увлёчься) чем увличам се; ~ться шахматами, музыкой увличам се от шах, от музика увлечёии|| е, -я с увличане; увлечение; ~е театром, футболом увлечение по театъра, по футбола; ~е работой увличане в работа; зани- маться чем с ~ем занимавам се с нещо с увле- чение увлёчься, увле | кусь, -чёшься, -кутся, мин. увлёкся, увлекл|ась, -ось, -йсь св. (несв. увле- каться) чем увлека се; — кнйгой, работой увлека се от книгата, от работата уво|| дйть, -жу, увод | ишь, -ят несв. (св. увес- ти) кого (против, приводйть в 1 знач.) отвеж- дам; извеждам увозйть, увожу, увоз | ишь, -ят несв. (св. увезтй) кого-что (против, привозйть) откарвам, отвеждам, отнасям (с превозно средство)', ~ детёй на дачу отвеждам децата на вила- та увбл|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. увольнять) кого уволня; ~ить с работы уволня от работа увольня|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уво- лить) кого уволнявам уговарива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уго- ворйть) кого с инф. уговарям, убеждавам, скланям, придумвам уговорЦ йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв', угова- ривать) кого с инф. уговоря, убедя, склони, придумам; я ~йл друзёй поёхать за город склоних приятелите си да заминем извън града угодно частица: где ~ където и да е; куда ~ кт^дето и да е; как ~ както и да е; какой ~ какъвто и да е; когда ~ когато и да е; кто ~ който и да е; сколько ~ колкото и да е 248
УГО угол, угла, предл. на (в) углу м ъгъл; ~ дома, стола ъгъл на къщата, на масата; в углу ком- наты в ъгъла на стаята; на углу улицы на ъгъла на улицата О прямой ~ мат. прав ъгъл уголь, угля (мн. няма) м въглища; камен- ный — каменпи въглища; запасы угля запаси от въглища;. добыча угля добив на въглища угостить, уго|щу, -стишь, -стят св. (несв. угощать) кого чем. нагбстя, почерпя; ~ обе- дом, чаем нагостя с обяд. с чай угоща|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. угостить) кого чем гостя, гощавам, черня, почерпвам; ~ть кого фруктами, вином черпя някого с пло- дове, с вино угрожаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 кому чем заплашвам, застрашавам; ~ть кому судом за- плашвам някого със съд 2 (само 3 л.) кому заплашва; ему ~ла опасность заплашваше го опасност угроз || а, -ы ж 1 закана, заплаха; бояться угроз боя се от заканите; сказать что с ~ой кажа нещо със закана 2 опасност; военная ~а военна опасност уда|| ваться, -ётся, -ются несв. (св. удаться) 1 сполучва, успява, излиза 2 безл. кому с инф. удава се удалить, удал | ю, -йшь, -ят св. (несв. удалять) 1 что отстрани; извадя, махна; ~ препятствие отстрани препятствието; ~ зуб извадя зъб; — пятна с костюма махна лекетата от костюма 2 кого отстрани, нзпъдя, накарам да напусне; ~ кого с собрания отстрани някого от събрание- то; — всех из комнаты накарам всички да напус- нат стаята удалиться, удал | юсь, -йшься, -ятся св. (несв. удаляться) 1 (против, приблйзиться) отдалена се; ~ от дома отдалеча се от къщата 2 оттегля се, отида си удаля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. удалйть) 1 что отстранявам; изваждам, махам 2 кого от- странявам, изпъждам, карам да напусне удаля|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. удалйться) 1 (против, приближаться) отдалеча- вам се; поезд медленно —лея влакът бавно се отдалечаваше 2 оттеглям се, отивам си удар, -а м удар; сйльный ~ силен удар; ~ по голове удар по главата ударить, удар|ю, -ишь, -ят св. (несв. уда- рять) кого чем, по чему, во что ударя; — кого ударя някого; ~ ногой в дверь ударя вратата с крак удариться, удар | юсь, -ишься, -ятся св. (несв. ударяться) чем обо что ударя се, блъсна се; ~ головой ударя си главата; ~ коленом о камень ударя си коляното в камък ударник, -а м ударник; ~ коммунистическо- го труда ударник на комунистическия труд ударя|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ударить) кого чем, по чему, во что удрям удо у ударя|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. удариться) чем обо что удрям се, блъсвам се уда|| ться, -стся, удадутся, мин. удал|ся. -ась, -ось, -йсь св. (несв. удаваться) 1 сполучи, успее, излезе; опыт не ~лся опитът не успя 2 безл. кому с инф. удаде се; нам не удалось встретиться не ни се удаде да се срещнем удач|| а, -и ж успех, сполука, късмет; боль- шая — а голям успех; ~а в делах успех в рабо- тата; желать кому ~и желая някому успех удачно нареч. сполучливо, успешно удачн|| ый, -ая, -ое, -ые; удач|ен, -на, -но, -ны сполучлив, успешен; ~ый рисунок сполуч- лива рисунка; ~ая поездка успешно пътуване; ~ое начало учёбы успешно начало на учене- то удивйтельно 1 нареч. чудно, необикновено; она была ~ красйва тя беше чудно красива 2 като сказ, странно е; —, что он не пришёл странно е, че той не дойде удивйтельн|| ый, -ая, -ое, -ые; удивйтелен, удивйтельн | а, -о, -ы необикновен, учудващ; ~ый человёк необикновен човек; ~ое здо- ровье учудващо здраве удив|| йть, -лю, -йшь, -ят св. (несв. удив- лять) кого учудя, смая, изненадам; ~йть всех свойми знаниями учудя всички със знанията сн; вы ~йли меня свойм вопросом учудихте ме с въпроса си удивйться, удив | люсь, -йшься, -ятся св. (несв. удивляться) учудя се, смая се, изненадам се; ~ неожйданной встрече изненадам се от нео- чакваната среща удивлёни|| е, -я с учудване, смайване, изнена- да; выражать ~е изразявам учудване; смот- реть, слушать с ~ем гледам, слушай с учудва- не; приходйть в ~е смайвам се удивляЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. удивйть) кого учудвам, смайвам, изненадвам; меня ~ет ваш вопрос учудва ме въпросът ви удивляЦ ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. удивйться) учудвам се, смайвам се, изненадвам се удобно нареч., често безл. като сказ, удобно; ~ сидеть в кресле удобно се настаня в кресло- то; вам здесь ~? удобно ли ви е тук? удббнЦ ый, -ая, -ое, -ые; удбб|ен, -на, -но, -ны удобен; ~ая квартйра удобна квартира; ~ая обувь удобни обувки; ~ое кресло удобно кресло; занять ~ое положение заема удобно положение удббствЦ о, -а с удобство; ~о воздушного сообщения удобството на въздушните съоб- щения - удовлетворении е, -я с 1 задоволяване, удов- летворяване; ~е материальных и культурных потребностей трудящихся задоволяване на ма- териалните и културните нужди на трудещите се 2 удовлетворение, задоволство; испытывать 249
УДО моральное ~е изпитвам морално удовлетво- рение удовлетвори йть, -ю, -йшь, -ят св. (несв. удов- летворять) кого-что задоволя, удовлетвори; ~йть просьбу читателей удовлетвори молбата на читателите удовлетвори|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. удовлетворйть) кого-что задоволявам, удов- летворявам; ваш ответ меня не ~ет вашият отговор не ме задоволява удовольствии е, -я с удоволствие; с ~ем прочитать кнйгу с удоволствие прочета книга- та; смотреть фильм без ~я гледам филма без удоволствие; концерт доставил мне большое ~е концертът мн достави голимо удоволствие удостоверении е, -я с удостоверение; полу- чйть ~е получа удостоверение уезжа|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уехать; против, приезжать) отпътувам, заминавам (с превозно средство) ', ~ть нз дома заминавам от къщи уехать, уёд|у, -ешь, -ут св. (несв. уезжать; против, приехать) отпътувам, замина (с пре- возно'средство); л- на несколько дней в Моск- ву замина за няколко дни за Москва; он уехал отдыхать той замина на почивка ужас, -а м ужас; его охватил ~ обхвана го ужас; привестй в ~ ужася ужасн|| ый, -ая, -ое, -ые ужасен; ~ын слу- чай ужасен случай; ~ая погода ужасно време; ~ое состояние ужасно състояние уже неизм. сравн. ст. на узкий по-тесен уже (уж) нареч. вече; он ~ уехал той вече замина; ты ~ взрослый ти си вече голям; ему ~ сорок лет той е вече на 40 години ужин, -а м вечеря; готовить ~ приготвям вечеря; за ~ом по време на вечеря (та); прн- гласйть на ~ поканя на вечеря; я позвоню вам после ~а ще ви се обадя по телефона след вечеря(та) ужнна|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. поужи- нать) вечерям; ~ть в восемь часов вечера вечерям в 8 часа вечерта узел, узла м възел; завязать, развязать ~ вържа, развържа възел; завязать узлом завър- жа на възел узк|| ий, -ая, -ое, -ие; узок, узка, узко, узки и узки; сравн. ст. уже 1 (против, широкий в 1 знач.) тесен; ~ий пояс тесен колан; ~ая дверь тясна врата; ~ая дорога тесен път 2 (обикн. кратк. ф.) кому (против, широкий във 2 знач.) тесен, малък; пиджак ему узок сакото му е тясно узиа|| вать, -ю, -ёшь, -ют несв. (св. узнать) кого-что 1 познавам; он не ~вал свой старый дом той не можеше да познае старата си къща 2 също о ком-чём узнавам, научавам, опознавай; ~вать адрес магазйна научавам адреса на ма- газина УКУ узна|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. узнавать) кого-что 1 позная; ~ть школьного товарища позная другаря си от училище; ~ть знакомого по голосу позная своя познат по гласа 2 също о ком-чём узная, науча; опознай; ~ть инте- ресную новость науча интересна новина; со временем я ~л его лучше с течение на времето го опознах по-добре уйтй, уйд|у, -ёшь, -ут, мин. ушёл, ушл|а, -о', -й св. (несв. уходйть; против, прийти в 1 знач.) отида, замина, тръгна; ~ домой отида си в къщи; ~ из дома изляза от къщи; ~ на работу отида на работа; ~ в другую комнату отида в другата стая О ~ с головой so что изцяло, съвсем се отдам на нещо, потъна в нещо указ, -а м указ; ~ Презйдиума Верховного Совета СССР указ на Президиума на Върхов- ния съвет на СССР указании е, -я с 1 показване, посочване 2 указание, инструкция, насока; получйть ~е получа указание; давать практйческие ~я давам практически насоки указать, укажу, укаж | ешь, -ут св. (несв. указывать в 1 знач.) (на) кого-что покажа, посоча; ~ рукой, пальцем, глазами на что посоча с ръка, с пръст, с очн нещо; ~ на конверте обратный адрес посоча на плика адреса на подателя указыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (св. указать) (на) кого-что показвам, посочвам; ~ть путь (дорогу) посочвам пътя; ~ть свою фамйлию, ймя, возраст посочвам фамил- ното си име, малкото име, възрастта си 2(само несв., само 3 л.) обикн. на что означава укладыва|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уло- жить) I кого слагам да легне; ~ть ребёнка спать слагам детето да спи 2 что во что благам, нареждам, прибирам, опаковам; ~ть кнйги в шкаф нареждам книгите в библиотеката укра|| сить, -шу, -сишь, -сят св. (несв. украшать) что чем украся; ~сить площадь флагами украся площада със знамена украсть, украд | у, -ёшь, -ут, мин. украл, украл | а, -о, -и св. (несв. красть) кого-что открадна; ~ деньги открадна пари украшаЦ ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. украсить) что чем украсявам; ~ть дом украсявам кыцата украшёни|| е, -я с украшение, украса; до- рогое ~е скъпо украшение; носйть ~я нося украшения; купйть ~я для ёлкн купя играчки за елха(та) укреп|| йть, -лю, -йшь, -ят св. (несв. укреп- лять) что укрепя, закрепи укрепляй ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. укрепить) что укреп(я)вам, закреп(я)вам; ~ть забор укрепвам оградата; ~ть здоровье укрепвам здравето си уку|| сйть, -шу, укус | ншь, -ят св (несв. 250
УЛЕ кусать) кого-что ухапя; его -~сйла собака ухала го куче улетай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. улететь; против, прилетать) отлитам; заминавам със самолет; птицы ~ют иа юг птиците отлитат на юг уле|| тёть, -чу, -тишь, -тят св. (несв. улетать; против, прилететь) отлети; замнна със самолет; самолёт -~тёл утром самолетът отлети сутринта улиц|| а, -ы ж 1 улица; узкая тясна улица; переходйть -~у пресичам улицата; гулять по -~е разхождам се по улицата; жить иа ~е Горького живея на улица «Горки» 2 (иа -у, иа -е, с -ы) (на)вън; выйти иа ~у изляза навън; иа холодно (на)вън е студено; прийтй с ~ы дойда отвън уличи|| ый, -ая, -ое, -ые уличен; ~ый шум уличният шум; ~ое движение уличното дви- жение уложйть, уложу, улбж | ишь, -ат св. (несв. укладывать) 1 кого сложа да легне; ~ ребёнка спать сложа детето да спи 2 что во что сложа, наредя, прибера, опаковам; — вещи в чемодан сложа нещата в куфар(а) улучшай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. улуч- шить) что (против, ухудшать) подобрявам; ~ть качество продукции подобрявам ка- чеството на продукцията улучшай ться, -ется, -ются несв. (св. улуч- шиться; против, ухудшаться) подобрява се; здоровье ~ется здравето (ми) се подобрява; погода ~ется времето се оправя улучшении с, -я с (против, ухудшение) подобряване; подобрение улучш|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. улуч- шать) что (против, ухудшить) подобря улучш|| йться, -итси, -атси св. (несв. улуч- шаться; против, ухудшиться) подобри се; настроение ~илось настроението се подобри улыба|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. улыбнуться) кому и без доп. усмихвам се; весело ~ться несело се усмихвам улыбкЦ а, -и, мн. улыб|ки, -ок, -кам ж усмнвка; насмешливая ~а подигравателна усмивка улыбнуться, улыби | усь, -ешься, -утся св. (несв. улыбаться) кому и без доп. усмихна се; ~ ребёнку усмихна се на детето ум, ума м ум; острый, природный ум остър, природен ум; обладать умом умен съм; че- ловек большого ума човек с голям ум О схо- дйть/ сойтй с ума полудявам / полудея умёл|| ый, -ая, -ое, -ые умел, сръчен, похва- . тен; ~ое руководство умело ръководство; -~ый мастер изкусен майстор; -~ый рабочий сръчен работник; у него -~ые руки той има сръчни ръ- це умёии|| е, -я с умение, сръчност, похватност, способност; ~е петь, читать умение да пея, УНЕ у да чета; с -~ем взяться за дело сръчно се заловя за работа уменьшай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. умень- шить) что (против, увелйчивать) намалявам; -~ть расходы намалявам разносимте уменьшай ться, -етси, -ются несв. (св. умень- шиться; против, увеличиваться) намалява (се), смалява се; скорость ~ется скоростта на- малява уменьшений е, -я с (против, увеличение) намаляване; намаление умёиьшй ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. умень- шать) что (против, увелйчить) намаля; -~ить скорость, давление намаля скоростта, наля- гането умёиьшй йться, -ится, -атси св. (несв. умень- шаться; против, увелйчиться) намали (се), смали се; вес -~ился теглото се намали умёреиий ый, -ая, -ое, -ые; умёреи, -на, -ио, -иы умерен; ~ый аппетйт умерен апетит; ~ая температура, скорость умерена температура, скорост умереть, умр|у, -ёшь, -ут, мин. умер, умер- ла, умерл|о, -и св. (несв. умирать) умра; ои умер от раны той умря от раната; он умер после тяжёлой болёзии той умря след тежко боледуване умё|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. с инф. умея, зная, мога; ~ть петь, читать, рисовать мога да пея, да чёта, да рисувам умир&|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. умерёть) умирам умножай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. умно- жить) что (против, делить във 2 знач.) умно- жавам; ~ть два иа три умножавам две на три умножёиий е, -я с (против, делёиие) умно- жение; таблйца -~я таблица на умноженнето; производить ~е извършвам умножение умиожй ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. умио- жйть) что (против, разделить във 2 знач.) умножа уми|| ый, -ан, -ое, -ые; умён, умна, умно и умно, умны (против, глупый) умен, разумен; ~ый человек умен човек; ~ый доклад, совёт умен доклад, съвет; ~ое решёиие умно реше- ние; ~ые глаза умни очи умственнй ый, -ая, -ое, -ые умствен; ~ый труд умствен труд; -~ые способности умственн способности умывай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. умыться) мия се, измивам се; ~ться холодной водой нзмнвам се със студена вода умыться, умб | юсь, -ешься, -ются св. (несв. умываться) измия се уиесЦ тй, -у, -ёшь, -ут, мин. унёс, унесл | а, -б, -й св. (несв. уносить) кого-что (против. прииестй в I знач.) отнеса, взема със себе си; ~тй стол в другую комнату отнеса масата в другата стая; ~тй кийги взема книгите 251
УНИ УПР универмаг, -а м универсален магазин, уни- вермаг; детский, центральный ~ детски, центра- лен универмаг; купйть пальто в ~е купя палто в универсалния магазин университет, -а м университет; Московский государственный ~ Московски държавен уни- верситет; поступать в ~ кандидатствувам в университета; поступить в ~ постъпя в уни- верситета; учиться в ~е следвам в универ- ситета уничтожай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уничтожить) кого-что унищожавам; -~ть мух унищожавам мухите уничтожении е, -я с унищожаване, унищо- жеине уничтбжЦ ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. уничто- жать) кого-что унищожа; -~ить эксплуатацию унищожа експлоатацнята уио|| сить, -шу, унос | ишь, -ят несв. (св. унести) кого-что (против, приносить в 1 знач.) отнасям, вземам със себе си упад|| ок, -ка м упадък, отпадане; эконо- мический -~ок нкономическн упадък; хозяйст- во пришло в -~ок стопанството западна; ~ок сил отпадане на силнте упасть, упад | у, -ёшь, -ут, мин. упал, упал | а, -о, -и св. (несв. падать) 1 падна; камень упал в море камъкът падна в морето; его толкнули, и он упал блъснаха го и той падна 2 (само 3 л.) спадне, намали се, понижи се; к утру температура у больного упала към сут- рннта температурата на болния спадна упорно нареч. упорнто, настойчиво; — со- нротивлйться упорито се съпротивявам; ~ до- биваться своей цели упорито преследвам целта си упорнН ый, -ая, -ое, -ые; упбр|ен, -иа, -ио, -иы упорнт, настойчив; -~ый человёк настойчив човек; ~ый труд упорнт труд; -~ая борьба упорнта борба употребП ить, -лю, -йшь, -ят св (несв. упот- реблять) что употребя; -~йть деньги на по- купку книг употребя парите за купуване на книги употреблении е, -я с употреба, употребяване, употребление; ~е лекарств употреба на лекар- ства (та) О выходить /выйти из -~я излиза/ нзлезе от употреба употребляй ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. упо- требить) что употребявам; ~ть в пищу овощи консумирам зеленчуци; ~ть новые слова употребявам нови (те) думи употребляй ться, -ется, -ются несв. употре- бява се управлений е,-я с 1 управляване; ръководене; судном, государством управляване на плавателей съд, на държавата 2 управление; работать в ~и работя в управлението Московский государственный университет им. М. В. Ломоносова 252
УПР УСП У управля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. кем-чем 1 управлявам, карам; ~ть автомобилем карам кола 2 управлявам, ръковбдя; ~ть страной, заводом, хозяйством ръководя страната, за- вода, стопанството упражнении е, -я с упражнение; ~е для рук упражнение за ръцете; делать ~я правя упражнения; выполнять ~е по грамматике правя упражнение по граматнка упражня|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. упражнявам се; ~ться в игре на рояле упраж- нявам се в свирене на роял упрёк, -а м упрек, укор, натякване; справед- ливый ~ справедлив упрек; смотреть с ~ом гледам с укор; бросать/брбснть ~ кому от- правим /отправя упрек на някого; ставить/по- ставить в ~ кому что упреквам/упрекна ня- кого за нещо упрека|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. упрек- нуть) кого в чём упреквам, укорявам, натяк- вам; я ни в чём вас не -~ю в нищо не ви упреквам упрекн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. упрекать) кого в чём упрекна, укоря; мне не в чем вас -~уть няма за какво да ви упрекна упрямо нареч. упорито, с инат; он ~ настаи- вал на своём той упорито държеше на своето упрям || ый, -ая, -ое, -ые; упрям, -а, -о, -ы упорит, инат; ~ый человёк упорит човек уров|| ень, -ня м равнище; ниво; ~ень моря морското равнище; ~ень воды в реке нивото на водата в реката; высокий культурный ~ень високо културно равнище О встреча на высшем ~не среща на най-високо равнище урожа|| й, -я м реколта, добив; большой ~й голима реколта; ~й картофеля, пшеницы ре- колтата на картофи, на пшеница; убирать ~й прибирам реколтата урбк, -а м 1 урок; выучить ~ науча урока; готовить ~и уча си уроците 2 (учебен) час; первый ~ първият час; ~ географии час по география; опоздать на ~ закъснея за час(а); уйти с ~а изляза от час; уйти с ~ов отида си от училище урон|| йть, -ю, урон | ишь, -ят св. (несв. ро- нять) кого-что изтърва, изпусна; ~йть чашку иа пол изтърва чашата на пода усйлива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. усилить) что (против, ослаблять) засилвам, усилвам; ~ть внимание, наблюдение засилвам внимание- то, наблюдението усйливаЦ ться, -ется, -ются несв. (св. уси- литься) засилва се, усилва се; боль ~ется бол- ката се усилва усйли[| е, -я с усилие; ~е воли, мысли уси- лие на волята, на мисълта; делать что с ~ем, без ~я правя нещо с усилие, без усилие; при- лагать ~я полагам усилия усйл|| йть, -ю, -ншь, -ят св. (несв. усиливать) что (против, ослабить) засиля, усиля усйл|| йться, -ится, -ятся св. (несв. усиливать- ся) засили се, усили се; ветер ~ился вятърът се усили ускбрН йть, -ю, -ишь, -ят cs. (несв. ускорять) что (против, замедлить) ускоря; ~ить выпол- нение плана ускоря изпълнението на плана ускоря|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ускорить) что (против, замедлять) ускорявам; ~ть шаги ускорявам крачките си условии е, -я с 1 условие; это главное ~е успеха това е главного условие за успех(а); ~я мирного договора условията на мирния до- говор; торговать на выгодных ~ях търгувам на изгодни условия; нарушить ~я наруша условията 2 (само мн.) условия, обстоятелства; природные ~я природни условия; ~я жизни, труда условия (та) за живот, за труд; жить в хороших ~ях живея при добри условия; со- здать нормальные ~я для работы създам нор- мални условия за работа услыш|| ать, -у, -ишь, -ат св. 1 (несв. слы- шать във 2 знач.) кого-что чуя; он ~ал звонок той чу звънеца 2 (несв. слышать в 3 знач.) о ком-чём и със съюз что науча, разбера; мы ~али об этом только сегодня (ние) разбрахме за това едва днес усн|) уть, -у, -ёшь, -ут св. (ср. заснуть; против. проснуться) заспя; он сразу ~ул той веднага заспа успева|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. успеть) с инф. и к чему, на что успявам, стигам навреме; он всегда ~л всё сдёлать вовремя той винаги успяваше да направи всичко навреме успё|| ть, -ю, -ешь, -ют св. (несв. успевать) с инф. и к чему, на что успея, стигна навреме; я ~л закончить работу успях да завърша ра- ботата; он ~л (прийтй) к обёду той успя (да дойде) за обяд; мы не ~ем на поезд ще изпуснем влака успёх, -а м успех; сполука; производственные ~и производствени успехи; ~и науки успе- хи (те) на науката; добиться ~а, ~ов постигна успех(и); желаю вам ~а в работе пожелавам ви успех в работата; он дёлает большие ~н в музыке той много напредва в музиката; поль- зоваться ~ом имам успех; книга имёет ~ книга- та има успех успёшно нареч. успешно, с успех; ~ выпол- нить задание успешно изпълня задачата успёшн|| ый, -ая, -ое, -ые; успёш|ен, -на, -но, -ны успешен; ~ая работа успешна работа; ~ое окончание экзаменов успешно приключва- не на изпитите успокаива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. успо- коить) кого успокоявам; ~ть ребёнка успокоя- вам детето успокаива|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. успокоиться) успокоявам се успокоЦ нть, -ю, -ишь, -ят св. (несв. успо- 253
УСП УТО каивать) кого успокой; —ить больного успо- кой болння успокой йться, -юсь, -ишься, -ятся св. (несв. успокаиваться) успокой се; ребёнок ~ился детето се успокой; она долго ие могла ~йться тя дълго не можа да се успокой устав, -а м устав; воинский — войнишки устав; ~ Коммунистической партии Советского Союза уставът на Комунистическата партия на Съветския съюз уставать, уста | ю, -ёшь, -ют несв. (св. устать) уморявам се, изморявам се; от ходьбы умо- рявам се от ходене усталости ь, -и ж умора; сильная, физическая силна, физнческа умора; -~ь от работы умора от работа (та); почувствовать ~ь по- чувствувам умора устал|| ый, -ая, -ое, -ые уморен, изморен; -~ый человек уморен човек; ~ое лицо уморено лице; он вернулся с работы ~ым той се върна от работа уморен; выглядеть ~ым изглеждам уморен устанавливай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. установить) что 1 помествам, намествам; поста- вим; ннсталнрам; монтнрам; -~ть телефон, радио поставям телефон, радио 2 определим, установявам; -~ть сроки определим сроковете 3 установявам; въвеждам; ~ть дружеские от- ношения с кем установявам приятелски отно- шения с някого 4 установявам; ~ть факты установявам фактите установи йть, -лю, устаибв | ишь, -ят св. (несв. устанавливать) что 1 помести, наместя; поставя; инсталирам; монтнрам; ~нть памят- ник изднгна паметник 2 определя, установя; -~нть норму определя нормата 3 установя; въведа; -~йть тишину установя тншнна; -~йть порядок въведа ред 4 установя; -~йть причину аварии установя прнчнната за аварията установки а, -и, мн. устаибв |ки, -ок, -кам ж I поставяне; инсталиране; монтнране; -~а телефона инсталиране на телефон 2 ннсталация, устройство, уредба 3 указание, директива, по- становка; важная, новая -~а важна, нова по- становка; дать, получить ~у дам, получа указания уста|| ть, -ну, -иешь, -нут св. (несв. уставать) уморя се, изморя се; я сегодня очень ~л днес много се изморих устно нареч. (против, письменно) устно; от- ветить — отговоря устно усти|| ый, -ая, -ое, -ые (против, письменный в 1 знач.) устен; ~ый рассказ устен разказ: ~ая речь устна реч устойчив!! ый, -ая, -ое, -ые; устойчив, -а, -о, -ы устойчив; твърд, непоколебим; -~ая погода устойчиво време; -~ые урожаи устойчнви до- бнвн; ~ые убеждения твърди убеждения; -~ые взгляды стабилни възгледи устраивай ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уст- роить) 1 что устройвам, организирам; правя; -~ть вечер, концерт организирам вечер, концерт 2 кого устройвам, настанявам; помествам; ~ть на работу настанявам на работа устраивай ться, -юсь, -ешься, -ются несв. (св. устроиться) 1 настанявам се; ~ться иа новой квартире настанявам се в нова (та) квар- тира 2 постъпвам; -~ться на завод постъпвам на работа в завод(а) устрб|| ить, -ю, -ишь, -ят св. (несв. устраи- вать) 1 что устроя, организирам; направя; -~ить выставку организирам нзложба 2 кого устроя, настаня; помести; -~ить ребёнка в ясли настаня детето в ясли устроиться, устрб|юсь, -ишься, -ятся св. (несв. устраиваться) 1 настаня се; удобно ~ в кресле удобно се настаня в креслото 2 постъпя; — иа работу постъпя на работа устройств!! о, -ас 1 устройство, система, кон- струкция; ~о приёмника, механизма конструк- цията на (радио) приемника, на механизма 2 устройство, строй, ред, система; государст- венное ~о държавно устройство; обществен- ное -~о обществен строй 3 механизъм, уред, уредба; регулирующее -~о регулиращ ме- ханнзъм уступи || а, -и, мн. уступ | ки, -ок, -кам ж от- стъпка; требовать уступок искам отстъпки; ие соглашаться иа ~н не се съгласявам на от- стъпкн; идтй/пойтй иа ~у, дёлать/сдёлать ~у кому правя/направя отстъпка на някого усы, усов мн. мустаци; мужчина с усами мъж с мустаци утвер|| дйть, -жу, -дйшь, -дят св. (несв. ут- верждать във 2 знач.) что утвърдя; санкцио- нирам; -~дйть план, ироёкт здания утвърдя план(а), проект(а) на здание(то) утверждй|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. что 1 (само несв.) твърдя; ои ~ет, что прав той твърди, че е прав 2 (св. утвердйть) утвърждавам; ~ть новый закон утвърждавам нов(ия) закон утк|| а, -и, мн. утки, уток, уткам ж патка, патица утом|| йть, -лю, -йшь, -ят св. (несв. утомлять) кого уморя, изморя; длйиная дорога -~йла пассажиров дългият път измори пътннцнте утомля|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. утомять) кого уморявам, изморявам; шум ~ет шумът изморява утон И уть, -у, утби| ешь, -ут св. (несв. то- 254
УТО нуть) удавя се (за живо същество); потъна; мальчик ~ул в рекё момчето се удави в река- та уточн|| йть, -ю, -ншь, -ят св. (несв. уточнять) что уточни; ~йть время занятий уточни вре- мето на занятията уточни|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. уточнять) что уточнявам; ~ть сведения уточнявам све- денията у трен н || ий, -яя, -ее, -ие утринен, сутрешен; -~ее время сутрешно време; -~ие занятия утринни занятия утро, утра (с утра, до утра), утру (к утру), мн. утра, утр, утрам (по утрам) с утро, сутрин; раннее ~ ранно утро; шесть часов утра 6 часа сутринта; с утра до вечера от сутрин до вечер; к утру дождь прошёл на разсъмване дъждът спря О доброе утро (с добрым утром)! добро утро! утром нареч. (не бъркай с завтра) сут- рин (та); он проснулся рано ~ той се събуди рано сутринта утюг, -а м ютия; электрический ~ електри- ческа ютия; гладить костюм ~6м гладя костюма с ютия ухажива|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. за кем-чем ухажвам, грижа се, наглеждам; -~ть за боль- ным, за цветами грижа се за болния, за цветята ухо, уха, мн. уши, ушей, ушам с ухо; правое, левое ~ диено, ляво ухо; не слышать одним -~м не чувам с едното ухо уходить, ухожу, уход | ишь, -ят несв. (св. уйти; против, приходить в 1 знач.) отивам, заминавам, тръгвам; ~ домой отивам си в къщи; ~ из дома излизам от къщи; ~ иа ра- боту отивам на работа; поезд уходит в пять часов утра влакът заминава в 5 часа сутрин- та ухудша|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. ухуд- шить) что (против, улучшать) влошавам ухудша|| ться, -ется, -ются несв. (св. ухуд- шиться; против, улучшаться) влошава се; здо- ровье ~ется здравето (ми) се влошава; по- года ~ется времето се развали ухудшении е, -я с (против, улучшение) вло- шаване ухудш|| ить, -у, -ишь, -ат св. (несв. ухуд- шать) что (против, улучшить) влоша; ~ить своё положение влоша положението си ухудш|| иться, -ится, -атся св. (несв. ухуд- шаться; против, улучшиться) влоши се; состоя- ние больного ~илось състоянието на бол- ния се влоши участвЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. в чём участвувам; ~овать в выборах, в демонстрации участвувам в изберите, в манифестацията; ~овать в общественной жизни участвувам в обществения живот участи|| е, -я с участие; активное ~е в работе УЧИ у активно участие в работата; принимать ~е в споре вземам участие в спора; спектакль с ~ем (при ~и) известного артиста спектакъл с участието на известен артист участник, -а м участник; ~и собрания, экспе- диции участниците в събранието, в експедицията участниц|| а, -ы ж участничка участ|| ок, -ка м 1 участък; ~ок земли пар- цел; ~ок леса горски участък; рабочие сделали большой ~ок дороги работниците направиха голям участък от пътя 2 облает; важный ~ок работы важна облает на работата учащ|| ийся, -егося м учащ се, ученик, сту- дент; ~ийся школы ученик; ~ийся пятого класса ученик от пети клас; ~иеся средних и высших учебных заведений уча щите се от средните и висшите учебни заведения учёбЦ а, -ы ж учене, учебни занятия; ~а в школе, в институте занятията в училището, в института; годы ~ы годините на учене учебник, -а м учебник; школьный ~ учебник за средното училище; ~ (по) истории учебник по история; ~и для техникумов учебници за техникумите учёбн|| ый, -ая, -ое, -ые учебен; ~ый пред- мет учебен предмет; ~ая программа учебна програма; ~ый год учебна година; высшее ~ое заведение висше учебно заведение учёниЦ е, -я с 1 учене; годы ~я годините на учене 2 учение; Лёнина учението на Ленин ученик, -а м ученик; хороший ~ добър уче- ник; ~ десятого класса срёдней школы ученик от десети клас на средното училище ученйц|| а, -ы ж ученичка учён|| ый, -ого м учен; извёстный, молодой, великий -~ый известен, млад, голям учен; новое открытие -~ого ново (то) откритие на учения учйлищ|| е, -а с (ср. школа) училище; педа- гогическое, воённое, музыкальное, художествен- ное ~е педагогическо, военно, музикално, худо- жествено училище; профессионально-техниче- ское ~е професионално-техническо училище; окончить ~е завърша средно специално учили- ще учйтел|| ь, -я, мн. -я, -ёй м учител; строгий, хороший ~ь строг, добър учител; ~ь мате- матики, истории учител по математика, по ис- тория учйтельниц|| а, -ы ж учителка учить, учу, учишь, учат несв. 1 (св. научить) кого чему и с инф. уча, обучавам; ~ ребёнка писать уча детето да пише; ~ математике обу- чавам по математика; ~ кого игрё на скрипке уча някого да свири на цигулка 2 (св. выучить) что уча, изучавам, усвоявам; ~ урок уча си урока учиться, учусь, учишься, учатся несв. 1 уча (се); следвам; ~ в школе уча в училище; ~ в 255
УЧР ФИЛ университете следвам в университета 2 (со. научиться) чему и с инф. уча се; ~ читать уча се да чета учреждении е, -я с учреждение; государ- ственное, научное, общественное ~е държавно, научно, обществено учреждение Ф фабрик|| а, -и ж фабрика; кондитерская ~а фабрика за сладкарски изделия; ~а детских игрушек фабрика за детски играчки; работать на текстильной ~е работя в текстилна фабрика фабрйчи|| ый, -ая, -ое, -ые фабричен; ~ый двор фабричен двор факт, -а м факт; проверять -~ы проверявам факта; ~ы подтверждают, что он был прав фак- тите потвърждават, че той беше прав факультет, -а м факултет; поступить на фило- софский ~ университета постъпя във Философ- ския факултет на университета; учиться на фи- зическом ~е следвам физика фамйлиЦ я, -и ж фамилно име, фамилия; на- зывать студентов по ~и обръщам се към сту- ното ви име?; моя ~я Иванов фамилията ми е Иванов феврал|| ь, -я м февруари; в начале в началото на февруари; приехать в ~ё дойда през февруари февральскН ий, -ая, -ое, -ие февруарски ферм|| а, -ы ж ферма; молочная ~а краве- ферма; работать на ~е работя във ферма (та) фигур|| а, -ы ж фигура; высокая, худая, жен- ская, мужская ~а висока, слаба, женска, мъж- ка фигура О геометрические ~ы мат. геомет- рични фигури фйзик|| а,-иж физика; законы ~изакони(те) на физиката; новые достижения ~и нови (те) постижения на физиката; изучать -~у изучавам физика физйческ|| ий, -ая, -ое, -ие физически, физи- чен; ~ий закон физичен закон; ~ие опыты опи- та по физика; ~ий труд физически труд; ~ая сила физическа сила; ~ие упражнения физиче- ски упражнения физкультурН а, -ы ж фйзкултура; ~а и спорт физкултура и спорт; заниматься ~ой занима- вам се с физкултура филолог, -а м филолог философ, -а м философ филосбфиН я, -и ж философия; материали- стйческая ~я материалистическа философия; Ферма 256
ФИЛ ФРУ ф филосбфск|| ий, -ая, -ое, -не философски; ~ий факультет Философски факултет фильм, -а гл филм; художественный ~ игрален филм; ~ для детёй филм за деца; ~ыо живот- ных фнлми за животните; мы посмотрели новый ~ гледахме нов(ия) фнлм фиолётов|| ый, -ая, -ое, -ые виолетов, морав; ~ый цвет виолетов цвят; ~ые чернила виоле- тово мастило флаг, -а м флаг, знаме; государственный, красный ~ държавно, червено знаме; поднять ~ иа мачту вдигна флага на мачтата; город украшен ~ами градът е украсен със знамена флот, -а м флот(а); морской, гражданский, военный ~ морски, граждански, военен флот; ~ СССР флотът на СССР; служить во ~е служа във флота (та) О воздушный ~ възду- шен флот Фонарь фоиарН ь, -я гл фенер; электрический ~ь елек- трически фенер; свет ~я светлината на фенера фонтан, -а м фонтан; ~ в саду фонтанът в градината; ~ иа площади фонтанът на площа- да; сидёть у -~а седя край фонтана форм || а, -ы ж 1 форма, външен вид, очерта- ние; предмет квадратной ~ы предмет с квад- ратна форма 2 форма, внд, начин; ~а работы начин на работа 3 униформа; школьная, воен- ная ~а ученическа, военна униформа; -~а лёт- чика униформа на летец; ходить в -~е ходя с униформа О краткие ~ы прилагательных грам. кратки форми на прилагателните; неопределён- ная ~а глагола грам. неопределена форма на глагола, инфинитив форточк|| а, -и, мн. фбрточ|ки, -ек, -кам ж малко прозорче; открыть, закрыть ~у отворя, затворя прозорчето; спать при открытой ~е. спя с отворено прозорче фотоаппарат, -а м фотоапарат; ~ новой мар- ки нова марка фотоапарат; снимать ~ом сне- мам с фотоапарат фотографйрН овать, -ую, -уешь, -уют несв. (св. сфотографировать) кого-что фотографи- рам; ~овать площадь, здание театра фотогра- фирам площада, зданието на театъра фотографйрН оваться, -уюсь, -уешься, -уются несв. (св. сфотографйроваться) фотографирам се; она любит ~ оваться тя обича да се фото- графира фотографии я, -и ж 1 фотография, фотогра- фнране; заниматься ~ей занимавам се с фото- графия 2 фотография, снимка; ребёнка снимка на дете(то); сдёлать -~ю направя сним- ка; на этой ~и его друзья на тази снимка са не- говите приятели 3 фотография, фотостудио; пой- ти в ~ю отнда във фотостудно(то); работать в ~и работя във фотостудио(то) фраз|| а, -ы ж фраза; длинная, короткая дълга, къса фраза; сказать нёсколько фраз ка- жа няколко фрази фронт, -а, мн. -ы, -6в м фронт; сёверный, юж- ный ~ северният, южният фронт; сражаться на ~е сражавам се на фронта фруктов|| ый, -ая, -ое, -ые плодов, плоден; овощен; ~ый сад овощиа градина; ~ые дерё- вья овошки; ~ые коисёрвы плодови консер- ви 257 17-612
Фонтаны Петродворца 258
ФРУ ХЛЕ Фрукты фрукт|| ы, -ов мн. плодове; свежие ~ы пресни плодове; подать к столу -~ы сервирам плодове фуражк|| а, -и, мн. фураж |ки, -ек, -кам ж фуражка; военная, школьная ~а военна, уче- ническа фуражка; надеть, снять ~у сложа, сва- ли фуражката футбол, -а м футбол; играть в ~ играя фут- бол футббльн|| ый, -ая, -ое, -ые футболен; ~ый мяч футболна топка; ~ая команда футболен отбор халат, -а м халат; машний ~ домашен пеньоар; престилка; до- халат, пеньоар; рабочий Халат ~ работна престилка; врачи работают в ~ах лекарите работят с престилки характер, -а м характер; твёрдый, тяжёлый ~ твърд, тежък характер; человёк с ~ом човек с характер; их отношения приняли дружеский ~ техните отношения придобиха приятелски ха- рактер; в ближайшее время ~ погоды не из- менится в близките дни характерът на времето няма да се промени характерна|| овать, -ую, -уешь, -уют несв. и св. кого-что характеризирам; ~овать эпоху характеризирам епохата характеристики а, -и ж характеристика; ~а эпохи, явления характеристика на епохата, на явлението; производственная ~а произвол- ствена характеристика; ~а с места работы ха- рактеристика от местоработата; выдать ~у дам характеристика; получйть хорошую ~у по- луча добра характеристика характёрн|| ын, -ая, -ое, -ые; характёр|ен, -на, -но, -ны характерен; ~ый признак харак- терен признак; ~ый запах характерна миризма; ~ая черта, особенность характерна черта, осо- беност; ~ое явлёние характерно явление; такие черты ~ы для совремёиного общества таки- ва черти са характерни за съвременното обще- ство хвал|| йть, -ю, .хвал | ишь, -ят несв. (св. по- хвалйть) кого-что хваля; ~йть ученика за хо- рошую успеваемость хваля ученика за добрия му успех хвата|| ть I, -ю, -ешь, -ют несв. (св. схватить) кого-что хващам, грабвам; ~ть за руку хващам за ръка хвата|| ть II, -ет несв. (св. хватйть) безл. чего стига (ми); у него не ~ло врёмени для отдыха не му стигаше време за почивка хватйть, хватит св. (несв. хватать II) безл. чего стигне (ми); книг хватит всем книгите ще стигнат за всички хв6йн|| ый, -ая, -ое, -ые иглолистен; ~ое дё- рево иглолистно дърво; ~ый лес иглолистна го- ра хвост, -а м опашка; ~ лисы, лошади опашка на лисица, на кон; собака машет ~6м кучето размахва опашка химик, -а м химик химйческ|| ий, -ая, -ое, -ие химически, хими- чен; ~нй завод химически завод; ~ая промыш- ленность химическа промишленост; ~ие опыты опити по химия хйми|| я, -н ж химия; развитие ~н развитието на химията; изучать ~ю изучавам химия хирург, -а м хирург хйтр|| ый, -ая, -ое, -ые; хнтёр, хитра, хйтр|о, -ы и хитры хитър; ~ый человёк хитър човек хйщн|| ый, -ая, -ое, -ые хищен; ~ое животное хищно животно хлеб, -а м 1 (мн. няма) хляб; чёрный, бёлый ~ чер(ен1. бял хляб; печь ~ пека хляб; отрё- зать кусок —а отрежа парче хляб 2 мн. хлеб | а, -ов жито, житни растения, зърнеьи храни; по- сеять ~ засея жито; уборка ~6в прибиране на зърнените храни хлёбн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 хлебен; ~ые крошки трохи хляб 2 зърнен, житен; —ые поля житни поля 259 17*
хло ХОЛ Хлопок хлоп|| ок, -ка м (не бъркай с вата) памук; урожай, сбор ~ка реколта, бране на памук ход, -а л I род. също ходу, предл. в ходе, на ходу ход, движение; быстрый, медленный ~ бърз, бавен ход; от дома до работы час ~у от къщи до работата (ми) има един час път (пе- ша); на ~у по време на движение, в движение; не выходите из трамвая на не слизайте от трамваи в движение 2 предл. в ходе ход, развой, развитие; ~ болёзин развитие(то) на болестта; ~ событий развоят на събитията; в ~е чего по време на нещо; в ~е переговоров по време на преговорите 3 предл. в ходе, в ходу, мн. ход | ы, -бв проход, вход; подземный ~ подзе- мен ход ходить, хожу, ход) ншь, -ят несв. 1 вървя, хо- дя; ~ быстро, медленно, по городу, на работу, в театр ходя бързо, бавно, из града, иа работа, на театър; поезда ходят по расписанию влакове- те се движат по разписание; дети ходили гулять децата ходеха на разходка 2 ходя, нося; ~ в пальто ходя с палто; ~ зимой без шапки ходя през зимата без шапка ходьб|| а, -ы ж ходене, вървене; устать от ~ы уморя се от ходене хозяин, -а, м'н. хозяева, хозяев м 1 собственик, притежател; ~ квартиры хазяин, наемодател; ~ машины собственик на колата 2 стопанин; хороший, плохой ~ добър, лош стопанин 3 до- макин; ~ встречал гостей домакинът посреща- ше гостите хозяйк|| а, -и, мн. хозя | йки, -ек, -йкам ж 1 соб- ственника, притежателка; ~а квартиры хазяй- ка, наемодателка 2 стопанка, домакиня; ~а пригласила гостей к столу домакинята покани гостите на масата хозяйственн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 стопански; ~ая жизнь страны стопанският живот на стра- ната; ~ые задачи стопаиски задачи 2 домакин- ски; ~ые товары домашни потреби хозяйств|| о, -а с 1 стопанство, икономика; социалистическое ~о социалистическо сто- панство 2 стопанство; крупное, коллективное ~о едро, колективно стопанство 3 домакинство; домашнее ~о домакинство; вести ~о домакин- ствувам сельское во хоккё|| й, -я м хокей; кей; ~й на льду хокей -~о селско стопанст- играть в ~й играя хо- на лед Хоккей хоккёйн|| ый, -ая, -ое, -ые хбкеен; ~ая ко- манда хокеен отбор Холм холм, -а м хълм, рид, могила; ~ы и возвы- шенности хълмове и възвишения холод, -а л 1 (мн. няма) (против, тепло I) студ; дрожать от ~а треперя от студ; держать продукты на ~е държа продуктите на студено 2 често мн. -бв студ, студове; наступили ~а настъпиха студове Холодильник холодильник, -а м хладилник; положить мясо в ~ сложа месото в хладилника холодно безл. като сказ, (против, тепло II) 1 студено е; сегодня на улице ~ днес навън е 260
ХОЛ ЦЕЛ студено; в комнате стало ~ в стаята стана сту- дено 2 кому-чему студено; мне ~ студено ми е; рукам было ~ на ръцете (ми) беше студе- но холбдн|| ый, -ая, -ое, -ые; -холоден, холодна, холоди | о, -ы и холодны 1 (против, горячий в / знач., тёплый в 1 знач.} студен; ~ое молоко студено мляко; ~ый ветер, климат, пол студен вятър, климат, под; -~ая погода студено време; ~ая зима студена зима 2 (против, тёплый във 2 знач.) лек, който не топли; ~ое пальто твърде леко палто; ~ые перчатки ръкавици, конто не топлят 3 студен; ~ый ответ, взгляд, приём сту- ден отговор, поглед, прием; ~ая встреча сту- дена среща холост|| ой, -ые; холост, -ы (против, жена- тый) неженен; ергенски, бекярски; ~ ой муж- чина неженен мъж, ерген; ~ая жизнь ер- генски живот; он ещё холост той е още ер- ген хор, -а м хор; большой, школьный ~ голям, училищен хор; народный ~ народен хор; ~ русской песни хор за руски песни; участвовать в ~е пея в хор (а) хорон|| йть, -ю, хорой | ншь, -ят несв. (св. по- хоронить) кого-что погребвам хорош || нй, -ая, -ее, -ие; хорош, хорош)а, -б, -и ; сравн. ст. лучше (против, плохой) добър, ху- бав; ~ий человек, характер добър човек, харак- тер; ~ий дом хубава къща; ~ая книга хубава книга; ~ая погода хубаво време; -~ее здо- ровье, настроение добро здраве, настроение О всего ~его! всичко хубаво! хорошо, сравн. ст. лучше нареч. (против. плохо) добре, хубаво; ~ учиться, работать добре се уча, работя; чувствовать себя ~ добре съм хотеть, хочу, хбч | ешь, -ет, хот | нм, -йте, -ят несв. (св. захотеть) чего, с инф. и със съюз чтобы искам; я хочу есть искам да ям; ребёнок хочет воды детето иска вода; я хочу, чтобы ты остался (аз) искам да останеш хотеться, хочется несв. (св. захотеться) безл. кому чего и с инф. иска (ми) се; хочется пить жаден съм; мне хочется чйю пие ми се чай; очень хотелось спать много (ми) се спеше хотя (хоть) съюз макар (че), макар и да, въпреки че, при все че; ои придёт, ему и не- когда той ще дойде, макар и да няма време; ~ погода была плохая, мы пошли гулять въпре- ки че времето беше лошо, ние отидохме на раз- ходка храненнЦ е, -я с пазене, съхранение О камера ~я гаров гардероб хранить, хран | ib, -йшь, -ят несв. что пазя, съхранявам; ~ продукты в холодильнике съхра- нявам продуктите в хладилника 0 ~ в тайне пазя в тайна хромать, хрома |ю, -ешь, -ют несв. куцам; сильно ~ силно куцам; ~ на одну ногу куцам с единия крак хром|| бй, -ая, -бе, -ые куц; ~бй человек куц човек хрупк|| ий, -ая, -ое, -ие; хрупок, хрупка, хруп- к | О, -и чуплив, трошлив; ~ий лёд трошлив лед; ~ая чашка чуплива чаша худё|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. похудёть) слабея, отслабвам; он ~ет той слабее худбжествеинЦ ый, -ая, -ое, -ые художествен; ~ая литература художествена литература; ~ый фильм игрален филм художник, -а м художник; известный ~ извес- тен художник; новая картйна ~а нова (та) кар- тина на художника художница, -ы ж художничка худII бй, -ая, -бе, -ые; худ, худа, худ)о, -ы и кутуы (против, толстый във 2 знач.) слаб, мър- шав; ~бй человек слаб човек; ~ые руки, но- ги тънки ръце, крака худш|| ий, -ая, -ее, -ие (против, лучший) най- лош; ~ий ученйк най-лошият ученик хуже неизм. 1 сравн. ст. на плохой по-лош 2 сравн. ст. на плохо по-лошо; больному ~ болният е по-зле ц цве|| стй, -тёт, -тут, мин. цвёл, цвел | а, -6, -й несв. цъфтя; яблоня ~тёт ябълката цъфти; ~лн ландыши цъфтеше момина сълза цвет, -а, мн. -а, -ов м цвят; голубой ~ небесно- син цвят; пальто тёмного ~а тъмно палто; яркие ~а ярки Цветове цветн|| бй, -ая, -бе, -ые цветен; —бй фильм цветен филм; ~ые карандаши цветни моливи; ~бй рисунок цветна рисунка цвет|| 6к, -ка, мн. -ы, -6в м цвете; красйвый Цветок ~ок красиво цвете; букет ~ов букет цветя; сажать садя цветя целиком нареч. изцяло, напълно; напечатать книгу ~ напечатам книгата изцяло; ~ и пол- ностью согласен с вами напълно съм съгласен с вас 261
ЦЕЛ ЦИР целовать, целу | ю, -ешь, -ют несв. (св. по- целовать) кого-что целувам целоваться, целу | юсь, -ешься, -ются несв. (св. поцеловаться) целувам се; ~ при встрече целувам се при среща цел II ый, -ая, -ое, -ые; цел, цела, цёл|о, -ы I (само пълн. ф.) цял; ~ый кусок хлёба цяло парче хляб; ~ый стакан молока цяла чаша мляко; он болёл ~ый мёсяц той боледува цял месец 2 цял, здрав; все вёщн ~ы всички неща са здравн; стакан упал, но остался цел чашата падна, но остана здрава цел|| ь, -и ж цел; стрелять в ~ь стрелям в целта; попасть в ~ь улуча целта; ~ь жизни целта на живота; достигать ~и постигам цел- та (си); стремиться к ~и стремя се към целта О с ~ью, в ~ях чего и с инф. с цел цен|| а, -ы, вин. цену, мн. цёны, цен, цёнам ж 1 цена; высокая, низкая ~а висока, ниска цена; ~а билёта цената иа билета; снижать цёны намалявам цените 2 цена, значение; он хорошо знал цёну дружбы той добре познаваше цената на приятелството цен|| йть, -ю, цён|ишь, -ят несв. кого-что цени; ~йть свою свободу, врёмя, дружбу ценя свободата (си), времето (си), дружбата; его цёнят как работника ценят го като работник цённост|| ь, -н ж ценност; ~ь книги ценността на книгата цённ|| ый, -ая, -ое, -ые; цён | ен, -на, -но, -ны 1 ценен, скъп; ~ый предмет, подарок ценен пред- мет, подарък 2 ценен, важен, нужен; ~ая книга ценна книга; ~ое исслёдование, открытие цен- но изследване, откритие центр, -ам център; ~ окружности център(ът) на окръжност(та); в ~е города в центъра на Московский цирк града; ~ революционного движения център(ът) на революционного движение; районный ~ рай- онен център; промышленные, культурные ~ы страны промишлени(те), културни(те) центро- ве иа страната центральи|| ый, -ая, -ое, -ые централен; ~ые улицы города централни (те) улици ла града; ~ый банк цеитралиа(та) банка; ~ая почта централна(та) поща; Центральный Комитет КПСС Централният комитет на КПСС цеп|| ь, -и, предл. о цёпн, на цепи, мн. -н, -ей ж верига; собака на ~й кучето е вързано I 1 . к те: । Церковь цёрк|| овь, -ви, мн. цёркв | и, -ей, -ам ж църква, черква; старинная ~овь старинна черква цех, -а, предл. в -е, мн. -и, -бв м цех; ~ заво- да, фабрики цех на завод(а), на фабрика(та) цирк, -а м цирк; артист ~а цирков артист; пойти в ~ отида на цирк 262
ЦИР ЧЕЙ Ч цирков|| ой, -ая, -ое, -ые цирков; ~ые номера циркови номера цифрII а, -ы ж цифра, ~а пять цифрата 5; несколько цифр няколко цифрн ч чай, чая (чаю) м чай; пачка чаю пакетче чай; горячий, крепкий ~ топъл, силен чай; заварить ~ попаря чай; пить ~ с сахаром, без сахара пия чай със захар, без захар; выпить стакан чаю изпия чаша чай; разговаривать за чаем разговарям по време на чаи чайк|| а, -и, мн. -и, чаек, -ам ж чайка; мор- ская морска чайка; ~н летают над водой чайките кръжат над водата Чайник чайник, -а м чайник; электрический ~ елек- трически чайник чайн|| ый, -ая, -ое, -ые чаен; ~ая чашка чае- на чаша; ~ая ложка чаена лъжичка час, -а (часу; но: два, три, четыре, полтора часа), предл. о (в) часе, в часу, мн. -ы, -бв м час; в сутках двадцать четыре ~а денонощието има 24 часа; прошёл —- измина 1 час; прошло два ~а изминаха 2 часа; который ~? колко е часът?; сейчас четыре ~а сега е 4 часа; ровно в три ~а точно в 3 часа; двенадцать ~6в ноль минут точно 12 часа; два ~а дня 2 часа през деня; семь ~бв вечера 7 часа вечерта; он встал в восьмом ~у утра той стана в 7 и нещо сутринта; поздний ~ късен час; ~ы занятий, отдыха часове за занятия, за почивка частйц|| а, -ы ж 1 частица, частичка; ~ы пыли частици прах 2 грам. частица частично нареч. частично; выполнить работу ~ свърша работата частично части|| ый, -ая, -ое, -ые 1 частей, отделен; ~ый случай частей случай 2 частей, личен; ~ая собственность частна собственост; ~ая переписка личка кореспонденция часто, срази, ст. чаще нареч. (против, редко) често; ~ ходить в театр често ходя на театър част|| ый, -ая, -ое, -ые; част, часта, част)о, -ы; сравн. ст. чаще (против, редкий във 2 знач.} чест; ~ые встречи чести срещи част|| ь, -и, мн. -и, -ёй ж 1 част, дял; большая ~ь здания по-голямата част от зданието; ~ь суток част от денонощието; в центральной ~и города в централиата част на града; разделить яблоко на ~и раздели ябълката на части; ~ и тела части на тялото; важная ~ь машины важ- на част на машината; разобрать часы на ~н разглобя часовника на части; роман в двух ~ях роман в две части; первая ~ь учебника първа- та част на учебника 2 воен, част; воинская, авиационная ~ь войскова, авиационна част; ~и Советской Армии части (те) на Съветската армия О ~и речи грам. части на речта час|| ы, -бв мн. часовник; золотые ~ы златен часовник; завестй ~ы навия часовника; ~ы идут точно часовникът върви точно; ваши ~ы отстают на пять минут, а мой спешат часов- никът ви изостава с 5 минути, а моят избърз- ва чашк|| а, -и, мн. чаш | ки, -ек, -кам ж чаша (обикн. за чай или кафе); ~а с блюдцем чаша Чашка с блюдцем с чинийка; ~а для кофе кафена чаша чаще неизм. I сравн. ст. на частый по-чест 2 сравн. ст. на часто по-често; мы будем встре- чаться ~ ще се срещаме по-често чего вж. что чек, -а м I чек 2 касова бележка (в магазин) чей, чьего м; чья, чьей ж; чьё, чьего с; мн. чьн, чьих мест, чий, чия, чие, чии; на кого; чья это книга? чия е тази книга? чей-нибудь, чьего-нибудь м; чья-нибудь, чьей- нибудь ж; чьё-нибудь, чьего-нибудь с; мн. чьй- нибудь, чьйх-нибудь мест, (не бъркай с чей-то) нечий; постучать в чью-нибудь дверь почукам на нечия врата 263
ЧЕЙ ЧЕТ чей-то, чьего-то м; чья-то, чьёй-то ж; чьё-то, чьего-то с; мн. чьи-то, чьйх-то мест, (не бъркай с чей-нибудь) нечий; ~ портфель нечия чанта; чья-то собака нечие куче; за дверью слышен ~ голос зад вратата се чува нечий глас человек, -а м (мн. ч. люди, людей, людям, людей, людьми, о людях; с числ. и думи, означа- ващи количество: пять, шесть, семь, несколько человек; пяти, шести, семи ... ~ам) човек; мо- лодой, пожилой ~ млад, възрастен човек; честный ~ честен човек; несколько человек няколко души; много людей много хора; лучшие люди завода най-добрите хора в (от) завода; забота о ~е, о людях грижа за човека, за хо- рата человёческ|| нй, -ая, -ое, -ие човешки; ~ий голос човешки глас; ~ое общество човешко общество человечеству о,-а с човечество. прогрессивное ~о прогресивното човечество чем I вж. что I чем II съюз отколкото; брат старше, ~ сестра братът е по-голям от сестра си; он пришёл позднее, нужно той дойде по-късно, отколко- то трябваше чемодан, -а м куфар; кожаный кожен ку- фар; сложить вещи в сложа нещата в ку- фара чемпион, -а м шампион; ~ мира по бегу световен шампион по бягане чемпионки а, -н, мн. чемпион | ки, -ок, -кам ж шампионка; мира по шахматам световна шампионка по шах чему вж. что I через предлог с вин. п. 1 през; мост реку мост през реката; перейти ~ улицу пресека улицата; сумка висит плечо чантата виси през рамото (ми); прыгать ~ забор скачам през оградата; смотреть ~ стекло гледам през стък- лото; попасть в комнату ~ окно вляза в стаята през прозореца; идти ~ лес вървя през гората 2 след, през; ~ час след един час; ~ неделю след една седмица; ~ несколько минут след няколко минути чернила, черййл само мн. мастило; чёрные, красные, синие ~ черно, червено, синьо масти- ло; писать ~ми пиша с мастило чёрн|| ый, -ая,-ое, -ые (против, белый) черен; ~ая краска черна боя; ~ый карандаш черен молив; ~ые волосы черна коса О ~ый хлеб чер(ён) хляб черт|| а, -ы ж 1 черта, линия; проводить ~у карандашом прокарвам черта с молив 2 (мн. няма) граница, предел; жить в ~ё (за ~ой) города живея в града (извън града) 3 (само мн.) черта (на лицето): ~ы лица черти- те на лицето 4 черта, качество, свойство; ~ы характера черти (те) на характера; хорошая, плохая ~а хубава, лоша черта чертёж, чертежа м чертёж; ~ здания чертеж на зданието; сдёлать ~ направя чертеж чертить, черчу, чёрт)ишь, -ят несв. (св. на- чертить) что чертая, скицнрам; ~ план мест- ности чертая план на местността чёстно нареч. честно; он поступил ~ той по- стъпи ч^гтно чёстнЦ ый, -ая, -ое, -ые; чёстеи, честна, чёст- н|о, -ы и честны честен; ~ый человек честен човек; ~ый поступок честна постъпка; ~ый взгляд честен поглед; ~ые намерения честни намерения О ~ое слово честна дума; он дал 1 ~ое слово, что приёдет той даде честна дума, че ще дойде чест|| ь, -н ж чест; оскорбить чью ~ь оскърбя нечия чест; труд — дело ~н трудът е въпрос на чест в ~ь кого-чего в чест на някого-нещо; обед в ~ь высокого гостя обяд в чест на високия гост; праздник в ~ь Дня Побёды празник по случай Деня на победата; улица названа в ~ь героя улицата е наречена в чест на героя; с ~ью выполнить задание с чест изпълня зада- чата четвёрг, -а м четвъртък; в ~ состоится собра- ние в четвъртък ще има събрание; по ~ам всеки четвъртък четвёрк|| а, -и, мн. четвёр|ки, -ок, -кам ж чет- верка; получить ~у получа четворка чётверо, четверых, четверым числ. (с одуш. същ. м. р., със същ, имащи само мн. ч., и с личн. мест, във мн. ч.) четири, четир(и)ма; ~ муж- чин четирима мъже; ~ детёй 4 деда; ~ суток 4 денонощия; нас было ~ ние бяхме четири- ма четвёрт|| ый, -ая, -ое, -ые числ. четвърти; ~ый год пятилетки четвъртата година на пети- летката; сегодня ~ое сентября днес е четвър- ти септември; он приёдет ~ого января той ще дойде на четвърти януари чётверт|| ь, -и, мн. -и, -ёй ж 1 четвърт; ~ь яблока четвърт ябълка; -~ь часа четвърт час; без ~н час един без четвърт; ~ь шестого 5 и четвърт 2 (учебная) учебен срок четырИ е, -ёх числ. чётири; четирима; ~е дня, книги четири дена, книги; ~е человёка четирима души; прнёхать к ~ём часам пристиг- ни към 4 часа четыреста, четырёхсот числ. четиристотин; ~ страниц 400 страници; кинотеатр на ~ мест кино с 400 места четырёхсот!! ый, -ая, -ое, -ые числ. четири стотен четырнадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. четири- надесети; сегодня ~ое декабря днес е четири- надесети декември; он приёдет ~ого декаб- ря той ще дойде на четиринадесети декем- ври четырнадцати ь, -и числ. четиринадесет; ~ь человёк 14 души 264
чин чинйть, чиню, чин | ишь, -ят несв. (св. почи- нить) что поправим; ~ крышу, замок, часы поправим покрива, бравата, часовника; ~ обувь поправим обувки числйтельн|| ое, -ого с грам. числително числ|| о, -а, мн. чйс | ла, -ел, -лам с 1 число; сложить два ~а събера две числа 2 дата; пер- вого ~а на първи; какое сегодня ~б? коя дата сме днес?; сегодня уже тридцатое ~б днес е вече тридесети 3 кого-чего брой, число; большое ~б людёй голям брой хора О единственное, множественное ~о грам. единствено, множест- вено число; в том ~ё в това число чистить, чищу, чист|ишь, -ят несв. что 1 (св. вычистить и почистить) чистя, почиствам, из- чиствам; ~ пальто щёткой четкам палтото; ~ ботйнкн кремом лъскам обувките с боя; ~ зубы мия си зъбите 2 (св. очистить във 2 знач.) беля; ~ картофель беля картофи чйстк|| а, -и ж чистене, почнстване; химичес- кая ~а (химчистка) химическо чистене: -~а обуви почистване на обувки чйсто, сравн. ст. чище нареч. и безл. като сказ, (против, грязно) чисто; ~ вымыть пол чисто измия пода; в комнате очень ~ в стаята е мно- го чисто чнстотЦ а, -ы ж чистота; соблюдать ~у пазя чистота чйст|| ый, -ая, -ое, -ые; чист, чиста, чист | о, -ы и чисты, сравн. ст. чище (против, гряз- ный) чист; ~ая посуда чисти съдове; ~ая одежда чисти дрехи читатели ь, -я м читател; ~ь библиотеки читател на библиотеката; встреча писателя с ~ями среща на писателя с читателите; газета отвечает на пйсьма ~ей вестникът отговаря на писмата на читателите читательниц|| а, -ы ж читателка чита|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. (св. прочитать) что 1 чета; ~ть кийгу, газету, письмо чета кни- га, вестник, писмо; ~ть громко, вслух, про се- бя чета високо, на глас, на ум; ~ть по складам сричам 2 чета, изнасям; ~ть лекции чета лек- ции 3 рецитирам; он выразйтельно ~ет стихи той изразително рецитира стихове чйще неизм. 1 сравн. ст. на чйстый по-чист 2 сравн. ст. на чйсто по-чисто член, -а м член; ~ коммунистической партии член на комунистическата партия; ~ профсою- за член на профсъюза; ~ семьй член на семей- ството; эта страна ~ Совета Экономйческой Взаимопомощи (СЭВ) тази страна е член(ка) на съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) чрезвычайно нареч. изключително, извънред- но; ~ рад извънредно се радвам чрезвычайно ый, -ая, -ое, -ые; чрезвычаен, чрезвычайн | а, -о, -ы I изключителен, извънре- ден, извънредно голям; ~ый успех изключите- лен успех; ~ая опасность извънредно голяма чуж ч опасност 2 (само пълн. ф.) извънреден; ~ое происшествие извънредно произшествие; ~ое положение в стране извънредно положение в страната чтёни|| е, -я с четене что I, чего, чему, что, чем, о чём мест, какво; що; ~ это? какво е това?; ~ случилось? какво е станало?; чего ему надо? какво иска той?; чему вы радуетесь? на какво се радвате?; ~ он сказал? какво каза той?; о чём вы думае- те? за какво миелите? О в чём дело? какво има?; ~ бы ни каквото и да что II съюз че; я знал, ~ вы придёте знаех, че ще дойдете; он понял, ~ ошибся той разбра, че е сбъркал; он пишет, ~ работа закончена той пите, че работата е приключена; мы ра- ды, ~ вы вернулись радваме се, че се вър- нахте чтобы (чтоб) съюз 1 (за) да; мы встали рано, ~ не опоздать на поезд (ние) станахме рано за да не закъснеем за влака; я взял кнйгу, ~ прочитать её взех книгата за да я прочета 2 присъединява изречения след думите хотеть, желать, требовать, проейть, надо, нужно и ня- кои други да; я хочу, ~ вы это знали искам вие да знаете това; надо, ~ все пришли трябва да дойдат всички что-нибудь, чего-нибудь мест, (не бъркай с что-то) нещо, каквото и да е; покажй мие ~ из своих книг покажи ми нещо от книгите си; расскажй мне о чём-иибудь разкажи ми нещо что-то, чего-то мест, (не бъркай с что-нибудь) нещо, неизвестно какво; ~ лежит на столе нещо лежи на масата; он чём-то недоволен той е недоволен от нещо; онй долго говорили о чём-то те дълго говореха за нещо чувств || о, -а с чувство, усещане, усет; органы чувств органи на чувствата; испытывать ~о радости изпитвам чувство на радост; ~о соли- дарности чувство за солидарност О приходить/ прийтй в ~о идвам/дойда на себе си чувствовать, чувству | ю, -ешь, -ют несв. (св. почувствовать) что чувствувам, усещам, изпит- вам; ~ боль усещам болка; ~ смущёние изпит- вам смущение; ~ глубокое уважение изпитвам дълбоко уважение О ~ себя как или каким, кем чувствувам се; он чувствовал себя обма- нутым той се чувствуваше излъган; как вы себя чувствуете? (как ваше здоровье?) как сте?; я чувствую себя хорошо добре съм чудесно нареч. чудесно; я ~ отдохнул чу- десно си починах чудёсн|| ый, -ая, -ое, -ые; чудес |ен, -на, -но, -ны чудесен; ~ый спектакль чудесен спектакъл; ~ое настроёние чудесно настроение; сегодня ~ая погода днес времето е чудесно чуж || ой, -ая, -бе, -Йе чужд; ~6й ребёнок чуждо дете; ~йе вещи чужди неща 265 18-612
ЧУЛ ШЕС Чулки чул|| кн, -бк, -кам мн. (ед. чул | ок, -кати) (не бъркай с носки) чорапи (дълги); женские ~ки дамски чорапи; надеть, снять ~кй обуя, събуя си чорапите; ходить в ~ках ходя с чора- пи чуть нареч. 1 едва(м); за стеной ~ слышна музыка зад стената едвам се чува музика 2 мал ко, мъничко; иди ~ медленнее върви малко по-бавно О чуть (было) не за малко, насмалко не; я ~ было не упал за малко не паднах; он ~ ие опоздал иа поезд той едва не закъсня за влака; чуть свет в зори; чуть-чуть едва-едва; говори чуть-чуть тише говори малко по-ти- хо ш шаг, -а (-у, но: два, три, четыре шага), мн. -и, -бв м 1 крачка, стъпка; сделать ~ направя една крачка; идтй быстрым ~ом вървя с бърза крачка; в нескольких (в двух, трёх) ~ах от чего на няколко (на две, три) крачки от нещо 2 крач- ка, (по)стъпка, действие; серьёзный, ответствен- ный ~ сериозна, отговорна крачка О на каж- дом ~у на всяка крачка шага|| ть, -ю, -ешь, -ют несв. 1 (само несв.) крача; вървя, ходя; марширувам; ~ть по дороге крача по пътя 2 (св. шагнуть) через что пре- крачвам, прескачам; ~ть через лужи преска- чам локвите шагн|| уть, -у, -ёшь, -ут св. (несв. шагать във 2 знач.) прекрача, прескоча; ~уть через порог прекрача Прага шапк|| а, -и, мн. шап | ки, -ок, -кам ж (ср. шляпа) шапка (обикн. топла, мека); мужская, Шапка женская, меховая ~а мъжка, дамска, кожена шапка; надеть, снять ~у сложа, сваля шап- ка шар, -а (но: два, три, четыре шара), мн. -ы, -бв м кълбо; топка; два ~а две кълба; воздушный ~ балон О земной ~ земното кълбо шарф, -а, мн. -ы, -бв м шал; шерстяной, шёл- ковый, мужской ~ вълнен, копринен, мъжки шал; завязать шею ~ом увия врата си със шал; надеть и перчатки сложа си шал (а) и ръка- вици(те) шахматы, шахмат мн. шах(мат); играть в ~ играя на шах; проиграть партию в ~ загуби партия шах; чемпион мира по шахматам свето- вен шампион по шах шахт|| а, -ы ж мина, рудник; работать в работя в мина шахтёр, -а м миньор; работать ~ом работя като миньор шаш|| ки, -ек, -кам мн. руска дама (игра)-, играть в ~ки и в шахматы играя на дама и шах; выиграть партию в ~ки спечеля партия на дама шёлк, -а, мн. шелк | а, -бв м коприна; искус- ственный, натуральный ~ изкуствена, естестве- на коприна шёлков|| ый, -ая, -ое, -ые копринен; ~ый пла- ток коприиена кърпа; ~ое платье копринена рокля шёпот, -а м шёпот, шептене; услышать ~ чуя шепот; говорить ~ом говоря шепнешком шептать, шепчу, шёпч | ешь, -ут несв. (св. прошептать) что шёпна, шептя; ~ на ухо шепна на ухото шерст|| ь, -и ж I Козина; густая, гладкая ~ь гъста, гладка Козина; у кошки мягкая ~ь кот- ката има мека Козина 2 вълнена прежде 3 вълнен плат; костюм из дорогой ~и костюм от скъп вълнен плат шерстян|| бй, -ая, -бе, -ые вълнен; ~6е платье вълнена рокля; ~ые перчатки вълнени ръкави- ци шестидесяти ый, -ая, -ое, -ые числ. шест- десети; в ~ые годы през шестдесетте годи- ни шестисот!! ый, -ая, -ое, -ые числ. шестсто- тен шестнадцати ый, -ая, -ое, -ые числ. шестнаде- сети; сегодня ~ое ноября днес е шестнадесети ноември; он вернётся ~ого июня той ще се вър- не на шестнадесети юни шестнадцати ь, -и числ. шестнадесет; ~ь ки- лометров 16 километра; девушка ~и лет девой- ка на 16 години шест|| бй, -ая, -бе, -ые числ. шести; ~бй день недели шестият ден на седмицата; сегодня ~6е января днес е шести януари; он приедет ~бго декабря той ще си дойде на шести декем- ври шест|| ь, -й числ. шест; прошло ~ь лет изми- наха 6 години; семья нз ~й человёк семейство от 6 души 266
шко Ш ШЕС шестьдесят, шестидесяти числ. шестдесет; километров 60 километра; около шестйдеся и лет около 60 години шестьсот, шестисот числ. шестстотнн; ~ руб- лей 600 рубли; расстояние больше шестисбт километров разстояние по-голямо от 600 ки- лометра шея, шеи ж шия, врат; длинная, тонкая ~ дълъг, тънък врат шире неизм. 1 сравн. ст. на широкий по-ши- рок; река здесь шире, чем в других местах реката тук е по-широка, отколкото иа други места 2 сравн. ст. на широкб по-широко ширин|| а, -ы (мн. няма) ж ширина, широ- чина; -—а комнаты шир.ината на стаята; ~а улицы ширината на улицата; измерить ~у реки измеря ширииата на реката; доска в метр ~бй дъска широка един метър ширбк|| нй, -ая, -ое, -ие; широк, широк | а, -о', -и; сравн. ст. шире I (против, узкий в 1 знач.) широк; ~ая улица широка улица; ~ая ткань широк плат; ~ое окно широк прозорец 2 (обикн. кратк. ф.) кому (против, узкий във 2 знач.) широк, голям; пальтб вам палтото ви е широко 3 широк, масов; ~ое общественное движение широко обществено движение широко, сравн. ст. шире нареч. I широко; ~ раскрыть двери широко разтворя вратн(те) 2 широко, масово; ~ развернуть социалисти- ческое соревнование разгърна масово социалн- стическо съревнование шить, шью, шьёшь, шьют, повел, шей несв. (св. сшить) что шия; ~ пальто, платье шня палто, рокля Шишка шйшк|| а, -и, мн. шйш | ки, -ек, -кам ж шишар- ка; сосновая борова шншарка; собирать ~и в лесу събнрам шншарки в гората шкаф, -а, предл. о шкафе, в (на) шкафу, мн. -ы, -6в м шкаф, гардероб; кнйжный ~ библио- тека; ~ для посуды бюфет, шкаф; повесить пальтб в ~ закача палтото в гардероба; бельё лежйт в ~у бельото е в гардероба шкбл|| а, -ы ж (ср. учйлище) училище; учйть- ся в ~е уча в училище; окбнчить срёдиюю ~у завърша средно училище; высшая ~а вис- ши учебни заведения школьник, -а м ученик; совётские ~и съвет- ските ученици школьниц!! а, -ы ж ученичка шкбльнЦ ый, -ая, -ое, -ые училищен; учени- чески, школски; ~ый двор училищен двор; ~ое здание учнлищно здание; -уые занятия училищни занятия; ~ые канйкулы ученическа вакаиция Она ~ой скамье, со ~ой скамьй на ученическата скамейка, от ученическата ска- мейка Школа 267 18*
шля щи шляп|| а, -ы ж (ср. шапка) шапка (с перифе- рия); летняя ~а лятна шапка; носить ~у но- ся шапка; надеть, снять ~у сложа, сваля шап- ката шнур|| бк, -ка м връвчица, връзка, шнур; крепкий ~бк здрав шнур; ~кн для ботинок връзки за обувки; завязать пакет ~ком вържа пакета с връвчица шоколад, -а (мн. няма) м шоколад; коробка ~а кутия шоколад; угощать ~ом черпя със шоколад; плитка ~а един шоколад шоколади|| ый, -ая, -ое, -ые шоколадов; ~ые конфеты шоколадови бонбони шоссе неизм. с шосе; ехать по ~ пътувам по шосето; повернуть на ~ завия на шосето шофёр, -а, мн. -ы, -ов м шофьор; опытный ~ опитен шофьор; ~ такси шофьор на такси; работать ~ом работя като шофьор штбр|| а, -ы ж перде, завеса за прозорец; тонкая, прозрачная, плотная ~а тънка, проз- стетвга Штора рачна, плътна завеса; опустить на окнах пусна пердетата на прозорците штраф, -а м глоба; брать ~ вземам глоба, глобявам; заплатить ~ за нарушение правил уличного движения платя глоба за нарушава- не(то) правилата на уличното движение штук|| а, -и ж брой, екземпляр; парче; пять штук яйц 5 яйца; несколько штук карандашей няколко молнва; тетради стоят две копейки (за ~у) тетрадките струват 2 копейки едната Шуба шуб|| а, -ы ж шуба, кожено палто; женская ~а дамско кожено палто; ~а из дорогого меха палто от скъпа кожа; надеть, снять ~у облека, съблека шубата; носить зимой ~у нося през зимата шуба шум, -а (-у) м шум; ~ моря, ветра шумът на морето, на вятъра; раздался сильный ~ чу се силен шум шум|| ёть, -лю, -йшь, -ят несв. 1 шумя, вдигам шум; дети ~ят децата шумят 2 шуми, шумоли; лес ~йт Герата шуми шумно безл. като сказ, (против, тихо) шумно; в зале было очень ~ в залата беше много шумно шумн|| ый, -ая, -ое, -ые; шумен, шумна, шуми | о, -ы (против, тйхнй във 2 знач.) шу- мен; ~ый разговор шумен разговор; ~ые споры шумни спорове; ~ый город шумен град; ~ые улицы шумни улици шутить, шучу, шут (ишь, -ят несв. (св. по- шутить) 1 шегувам се; с друзьями шегувам се с приятелите си 2 над кем-чем подигравам се, надсмивам се; над ним часто шутили често му се надемнваха шутк|| а, -и, мн. шут|ки, -ок, -кам ж шега; остроумная ~а остроумна шега; это была только ~а това беше само шега; в ~у (сказать, сдёлать что) на шега (кажа, направя нещо}-, я сказал это в ~у казах това на шега О не на ~у не иа шега; он не на ~у рассердился той ие на шега се разсърди щ щедр|| ый, -ая, -ое, -ые; щедр, щедра, щёдр | о, -ы и щедры щедър; —ый человёк щедър чо- век щек || а, -й, вин. щёку, мн. щёкн, щёк, щекам ж буза, страна; румяные щёки червени бузи; поцеловать в щёку целуна по бузата; ударить по ~ё плесна по бузата щётк|| а, -и, мн. щёт|ки, -ок, -кам ж (не бъркай с кисть II) четка; зубная ~а четка за Шетка зъби; ~а для одёжды, для обуви четка за дрехи, за обувки; чистить ковёр ~ой чистя килима с четка щи, щей, щам, щи, щами, о щах само мн. чорба от зеле или друг зарзават; кислые ~ чорба от кисело зеле 268
экз это экзамен, -а м изпит; трудный, лёгкий ~ тру- ден, лек изпит; приёмный ~ приемен изпит; выпускные ~ы натура; государственный ~ държавен изпит; ~ по физике изпит по физика; сдавать ~ы вземам изпити; сдать, выдержать ~ взема, издържа изпита; провалиться на ~е пропадна на изпит экономики а, -и ж икономика; ~а страны икономиката на страната; развитие ~и раз- витие на икономиката эконом || ить, -лю, -ишь, -ят несв. что иконо- мисвам, пестя, спестявам; —ить деньги иконо- мисвам пари (те); ~ить силы, энергию пестя си- ли (те), еиергия(та) экономически ий, -ая, -ое, -ие икономически; ~ое положение страны икономическото поло- жение на страната экономии я, -н ж икономия, пестеливост; соблюдать ~ю икономисвам экран, -а м екран; широкий ~ широк екран; ~ телевизора екранът на телевизора; сесть близко к ~у седна близо до екрана экскурси|| я, -и ж екскурзия; ~я в музей по- сещение на музей; пойти, поехать на ~ю отида, замина на екскурзия; принять участие в ~и по городу взема участие в разглеждането на града экспедиции я, -и ж експедиция; ~я на Север- ный полюс експедиция до Северния полюс; организовать -~ю организирам експедиция; участвовать в ~и участвувам в експедицията эксперимент, -а м експеримент; научный ~ научен експеримент; результаты ~а резултати- те от експеримеита; производить ~ы правя експеримеити эксплуатации я, -и ж експлоатация эксплуатйрЦ овать, -ую, -уешь, -уют несв. кого-что експлоатирам; капиталисты — уют ра- бочих капиталистите експлоатнрат работници- те экспорт, -а м (против, импорт) експорт, износ; —- товаров, машин, оборудования износ на стоки, машини, оборудване электрификации я, -и ж електрифициране, електрификация; ~я промышленности, сёль- Электровоз ского хозяйства, железных дорог електрифици- ране на промишлеността, на селското стопанст- во, на железопътните линии электрически ий, -ая, -ое, -не електрически; ~ий ток електрически ток; ~нй свет електри- ческа светлина; ~ая энергия електрическа енергия; ~ая лампа електрическа лампа электричеству о, -а с електричество, ток; использование ~а в промышленности използ- ване иа електричеството в промишлеността; зажечь ~о запаля лампата; провести в дом ~о прокарам в жилището електричество электричку а, -и, мн. электрйч|ки, -ек, -кам ж електрически влак; сесть в ~у взема влака; ехать за город на ~е пътувам за предградието с електрически влак электростанций я, -н ж електроцентрала; мощная, атомная ~я мощна, атом на електро- централа; строить ~и строя електроцентрали; работать на ~и работя в електроцентрала(та) элемент, -а м елемент; химический ~ химичен елемент энергично нареч. енергично; ~ взяться за дело еиергично се залови за работа энергичнЦ ый, -ая, -ое, -ые; энергйч | ен, -на, -но, -ны енергичен; ~ый человёк енергичен човек энёргнЦ я, -и ж енергия; электрическая ~я електрическа енергия; использовать воды използвам енергията на водата; проявйть ~ю проявя енергия энтузиазм, -а м ентусиазъм; трудовой ~ тру- дов ентусиазъм; работать с ~ом работя с ен- тусиазъм эп6х|[ а, -и ж епоха; ~а социализма, ком- мунизма епохата иа социализма, на комуиизма эстрад]} а, -ы ж естрада; артисты ~ы артисти от естрадата; петь на ~е пея на естрадата; вый- ти на ~у изляза на естрадата этаж, -а м етаж; первый ~ първи етаж; дом в два ~а, в пять ~ёй къща на 2, на 5 етажа; квартира на первом ~ё апартамент на първня етаж; подняться на третий ~ изкача се на трети я етаж это неизм. с това; что ~?—~ школа какво е това?— това е училище; кто ~ мой брат кой е този?— това е брат ми; что ~ та- кое?— ~ учебник какво е това?— това е учеб- ник; ~ книга брата това е книгата иа брат ми* ~ наш дом това е нашата къща этот, этого м; эта, этой ж; это, этого с; мн. эти, этих мест. 1 (против, тот) този, тоя; тази, тая; това; тези; я живу в этом доме аз живея в тази къща; на этой стороне улицы на тази страна на улицата; ~ мальчик хорошо учится това момче добре се учи; в это время раздался смех в това време се чу смях; на этой недёле я уезжаю тази седмица заминавам; он ничего ие знает об этом дёле той нищо не знае за това; 269
ЮБК ЯГО ту работу вы выполнили, справитесь и с этой онази работа свършихте, ще се справите и с тази 2 като същ. это, этого с това; как это слу- чилось? как се случи това?; этого забыть нельзя това не може да се забрави ГО юбк[| а, -и, мн. юбкн, юбок, юбкам ж пола; шерстяная, длинная, короткая, узкая ~а вълнена, дълга, къса, тясна пола; надеть ~у облека пола (та); носить кофту с ^ой нося пола и блуза юг, юга м юг; ехать на юг заминавам на юг; двигаться с юга на север движа се от юг на север южн|| ый, -ая, -ое, -ые южен; ^-ый ветер южен вятър; ~ое побережье юж ноте край- брежие; ~ые страны южнн(те) страни юмор, -а м хумор; иметь чувство ~а имам чувство за хумор; с ~ом рассказывать о своих приключениях с хумор разказвам за приключенията си юностЦ ь, -иж младост; счастлйвая ~ь щаст- лива младост; в ^и он писал стихи на младини той пншеше стнхове; помнить с ~и помня от младннн юнош|| а, -и, мн. -и, -ей (не бъркай с моло- дёжь) м младеж, юноша, момък, момче; вы- сокий, красивый ~а висок, хубав момък; де- вушки и ~и девойкн н младежн юный, юная, юное, юные млад, младежки; ~ возраст мл а дежка възраст; юные годы млади години; юная девушка млада девойка Я я, меня, мие, меня, мной, обо мне мест, аз; я инженер аз съм инженер; я учительница аз съм учителка; меня там не было нямаше ме там; мне тридцать лет аз съм на 30 години; меня обо всём предупредили предупредиха ме за всичко; со мной был мой брат с мен беше брат ми; обо мие ие беспокойтесь не се безпокойте за мен яблок|| о, -а. мн. -и, яблок с (не бъркай с яблоня) ябълка (плод)', сладкое, спелое ~с Яблоко сладка, узряла ябълка; крупные ~и едри ябъл- ки; варенье из яблок сладко от ябълкн; пирог с ~ами баница с ябълкн, щрудел яблон|| я, -и, мн. -и, яблонь ж (не бъркай с Яблоня яблоко) ябълка (дърво)-, старая ~я старата ябълка; ветви ~н клоните на ябълката яблочнЦ ый, -ая, -ое, -ые ябълков; ~ый сок ябълков сок; ~ое варенье сладко от ябъл- ки явиться, явлюсь, явишься, явятся св. 1 (несв. являться в 1 знач.) куда, к кому явя се, дойда; не ~ на работу не се явя на работа; вчера он явился домой поздно снощи той си дойде късно; вам нужно к директору вне трябва да се явите при директора 2 (несв. являться във 2 знач.) кем-чем окажа се, стана, бъда; про- студа явилась причиной болезни простуда стана причина за болестта явлёниЦ е, -я с явление; странное ~е странно явление; ~я природы природни явления явля|| ться, -юсь, -ешься, -ются несв. 1 (св. явиться в 1 знач.) куда, к кому явявам се, идвам; он часто ~лся домой поздно той често се при- бираше късно 2 (св. явиться във 2 знач.) кем- чем оказвам се, ставам, съм; причиной заболе- вания ~ются тяжёлые климатические условия причина за заболяването са тежките клнма- тнчни условия 3 (само несв.) кем-чем съм; он ~ется моим помощником той е мой помощ- ник явн|| ый, -ая, -ое, -ые 1 явен, открнт; гово- рить с ~ым раздражением говоря с открито раздразнение 2 явен, очевиден; ~ая ложь явна лъжа; ~ое превосходство очевидно превъзход- ство; ~ые признаки болезни явин признацн на болестта ягод|| а, -ы ж (не бъркай с клубника) сочен 270
ЯДР ящи я зърнест плод от храстови растения; спелые, красные ~ы узрели, червени ягодн, малинн н под.; варенье из ягод сладко от ягоди, малинн, боровинки н под.; собирать в лесу ~ы бера в гората ягоди, малини и под. ядр|| б, -а, мн. ядра, ядер, ядрам с 1 ядка, сърцевина; ~6 ореха орехова ядка 2 ядро; ~6 атома ядрото на атома 3 спорт, гюлле; толкание ~а тласкане на гюлле язык I, -а м език язык II, -а м 1 език; русский ~ руски езнк; родной ~ роден, матерен езнк; изучать ~й изу- чавам езнци; владеть несколькими иностран- ными ~ами владея няколко чужди езнка 2 (мн. няма) език; ~ писателя езикът на писателя; изучать ~ Пушкина изследвам езика на Пуш- кин О находйть/иайтй общий ~ с кем нами- рам/намеря общ език с някого яйчниц|| а, -ы ж пърженн яйца; ~а-глазунья яйца на очи яйц|| б, -а, мн. яйца, яйц, яйцам с яйце; съесть ~6 изям яйцето; яйца вкрутую, всмятку твърдн, рохки яйца яма, ямы ж яма, трап, дупка; глубокая ~ дълбока яма; рыть яму лопатой копая дупка с лопата; упасть в яму падка в ямата январск|| ий, -ая, -ое, -ие януарски; ~ие мо- розы януарскн студове январ|| ь, -я м януари; первое първи януари; в бывают сильные морозы през януари се случват силнн студове ярк|| ий, -ая, -ое, -ие; ярок, ярка, ярк|о, -и; сравн. ст. ярче 1 ярък; ~ий огонь ярък огън; ~ое солнце ярко, силно слънце; ~ая лампа снлна лампа; ~ий цвет ярък цвят; ~ая лента ярка лента; ~ое платье ярка рокля 2 ярък, из- разнтелен; ~ий пример ярък пример ярко, сравн. ст. ярче нареч. ярко; ~ горит костёр ярко горн огънят ярче неизм. 1 сравн. ст. на яркий по-ярък 2 сравн. ст. на ярко по-ярко ясл|| и, -ей мн. ясли; отдать ребёнка в ~и дам детето на ясли ясно нареч. 1 ясно; отчетливо; он ~ услышал какой-то звук той ясно чу някакъв звук 2 ясно, логично, разбрано; излагать свой мысли ясно нзлагам миелите си ясн|| ый, -ая, -ое, -ые; ясен, ясна, ясн|о, -ы и ясны 1 (против, пасмурный) ясен, светъл, ведър; ~ый день ведър ден; ~ая погода ясно време; ~ое утро ясно утро 2 ясен, логичен; ~ое изложение ясно изложение; вопрос ясен въпросът е ясен; ваша мысль мне ясна вашата мисъл мн е ясна ящик, -а м 1 сандък; щайга; деревянный ~ дървен сандък; ~ с консервами щайга с кон- серви; перевозйть фрукты в ~ах превозвам плодове в щайгн 2 чекмедже; открыть, закрыть, выдвинуть, задвйнуть ~ письменного стола отключа, заключа, извадя, затвори чекмеджето на бюрото О почтовый ~ пощенска кутия
СЪКРАЩЕНИЕ НА НИКОИ ДУМИ ПРИ ПИСАНЕ в.— век век, в. вв.— века векове, вв. г.— год година, г. г.— город град, гр. г — грамм грам, г га — гектар хектар, ха гг.— годы години, гг. гл.— глава глава, гл. д.— дом номер на къщата (в адреса) др.— другие други, др. им.— имени на и мето ( в названията) и т. д.— н так далее и тъй нататък, и т. н. и т. п.— и тому подобное и тем подобно, и под. к., коп.— копейка копейка кв.— квартира апартамент (в адреса), ап. кг — килограмм килограм, кг км — километр километър, км л — литр литър, л м — метр метър, м мин.— минута минута, мин. млн.— миллион мнлнон, млн. млрд.— миллиард милиард, млрд, мм — миллиметр милиметър, мм обл.— область облает, обл. пр.— прочие (прочее) прочие (прочее), пр. р„ руб.— рубль рубла с., стр.— страница страница, стр. сек.— секунда секунда, сек. см — сантиметр сантиметър, см т., тов.— товарищ другар, др. т.— том том, т. т — тонна тон (тегло), т т. е.— то есть тоест, т. е. тыс.— тысяча хиляда, хил. ул.— улица улица (в адреса), ул. ц — центнер центиер, ц ч.— час час, ч.
В. В. РОЗАНОВА КРАТЪК ГРАМАТИЧЕН ОЧЕРК
БЕЛЕЖКИ ЗА РУСКАТА ФОНЕТИКА Ударение. Рускнят език, както и българският, се характеризира със силово (или динамично) ударение, при което една от сричките на думата се произнася с по-голямо напрежение. Всичкн руски думи, с изключенне на предлозите, съюзите и частиците, имат ударение (само понякога то преминава върху предлога, например: за руку, из лесу). Удареннето може да пада на която и да е сричка — на първата, втората н т. н. (например: новый, красивый, золотой). Понякога то мени мястото си при склонението, спрежението н образуването на нови форми: руки — рукам, пишу — пишешь, новый — новее. Ударението и случайте, в които то променя мястото сн, се посочват в речника. Руска азбука и названия на буквите А а (а) Зз (зэ) П п (пэ) Ч ч (чэ) Бб (бэ) И и (И) Рр (эр) Ш ш (ша) В в (вэ) Й й (и краткое) Сс (эс) Щщ (ща) Г г (гэ) Кк (ка) Тт (тэ) ъ1 (твёрдый знак) Дд (дэ) Л л (эль) Уу (У) ы1 (ы) Ее (е) М м (эм) Фф (эф) ь1 (мягкий знак) Её (ё) Н н (ЭН) Хх (ха) Ээ О) Жж (жэ) Оо (о) Цц (иэ) Ю ю (ю) Яя (Я) ЗВУКОВЕ И БУКВ И Гласни. В руския език има 6 основни гласим звука: [а], [э], [и], [о], [у], [ы]. Тези звукове се пронзнасят ясно само под ударение, а в безударните срички звучат по-слабо. Графично гласните се отбелязват с буквите а, е, ё, и, у, ы, э, ю, я. Буквите е, ё, ю, я след съгласни означават съответно звуковете [э], [о], [у], [а] и мекост на предшествуващия съгласен звук: пел — [п‘эл]2, мёд — [м‘от], люди — [л‘уд‘и], дядя — [д‘ад‘а] (в тезн случаи мекият съгласен звук се произнася слято със следвагция гласен). В началото на дума- та, след гласни и след значите ъ, ь буквите е, ё, ю, я означават два звука: е — [йэ], ё — [йо] (само под ударение), ю— [йу], я— [йа]: ель— [йэл‘], ёлка— [йолка], июнь— [ийун‘], чья— [чйа]. Буквата э се употребява предимно в чуждн думи (поэт, экзамен, экран) и само в няколко руски (этот, поэтому). Съгласни. Съгласните в руския езнк се означават с буквите: б, в, г, д, ж, з, й, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, X, ц, ч, ш, щ. Важна фонетична особеност на руския език е разлнчаваието на съгласните по твърдост и мекост. Понякога то служи за разграничаване на значенията на думите (ср. жал — жаль, брат — брать и т. н.). Съгласните [б], [в], [г], [д], [з], [к], [л], [м], [н], [п], [р], [с], [т], [ф], [х] могатдабъ- дат твърдн и меки. Съгласните [ж], [ш], [ц] са винаги твърди, съгласните [ч], [щ]—винаги меки; към меките съгласни се отнася също така [й]. Графично мекостта на съгласните се означава със знак за смекчаване ь след съгласен в края на думата или сричката (кровь, огонь, больно, горький), а също така с помощта на буквите е, ё, и, ю, я след съгласен (дело, мёд, люди, ряд). Пред а, о, у, ы, э съгласните се произнасят твърдо. 1 В началото на думата нс се употребява. 2 Знак ‘ тук условно означава мекост на съгласиия. 275
. Въпреки че според правилата на руския правопис след ж, ш се пише е, ё, и, след ц — е, и, съглас- ните в тези съчетания (же, жё, жи и т. и.) се произиасят твърдо; след ч, ш се пише а, у (а не я, ю), но съгласннте в тези съчетания (ча, чу и т. н.) се произнасят меко. Съгласните в рускня език се делят на звучни и беззвучнн. Част от съгласннте образуват двойки: звучнн: [б], [в], [г], [д], [ж], [з] беззвучии: [п], [ф], [к], [т], [ш], [с] . Останалите съгласни не образуват такива двойки: [л], [м], [н], [р] са звучии, а [х], [ц], [ч], [щ] са беззвучии. В руската азбука са представени два знака, конто не означават звукове: ъ — твёрдый знак и ь — мягкий знак. Знак ь в края на думата или сричката показва, че предшествуващият съгласен звук е мек (конь, конь-кй, даль-ний). Пред е, ё, ю, я знаците ъ, ь показват, че тези гласни не се сливат с предшествуващите ги съглас- ни, а се произнасят като съчетание на й със съответния гласен звук (например: объём — [об+йом], лью —[л‘4-йу] и т. н.): в този случай знаците ъ, ь се иаричат разделителни. ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ПРОИЗНОШЕНИЕТО 1. Гласните се произнасят ясно под ударение, а в безударно положение звучат по-слабо, стават по-кратки. Буквите о и а в предударна сричка се произнасят като [а], например: вода —[вада], сады — [сады]; в останалите безударни срички се пронзнася къс неясен звук, среден между [ы] и [а] (от- белязван тук условно с ъ), например: голова — [гълава], пароход — [пърахбт], город — [гбрът]. Буквите е и я в предударна сричка се произнасят почти като [и]: весна — [висна], пятно — [пятно], затова например думите леса и лиса звучат твърде сходно; в другнте безударни срички съ- що се произнася звук, близък до [и], но по-слаб: человек — [чилав'эк], пятилетка - [питил'эткъ]. 2. Звучннте съгласни в края на думата, а също в средата и в началото на думата пред беззвучии се произнасят като съответните им беззвучнн, например: дуб — [дуп], рукав — [рукаф], луг — [лук], род — [рот], нож — [нош], ложка — [лбшка], глаз — [глас]; г се произнася като [х] в ду- мата бог — [бох] и в съчетанията гк, гч: лёгкий — [лёхкий], легче — [лёхче]. Беззвучните съгласни пред звучните (с изключение на в) се произнасят като съответинте им звучни, например: сделать — [здёлать], отдать — [оддать], вокзал — [вогзал] (но: свет, ответ). 3. Съчетанието тс, тьс във възвратните глаголи се произнася като двоен твърд съгласен звук [ц], например: встречаться—[встречацца], находиться — [находйцца]. Съчетанията дс, тс (на мястото на съединението на корена и наставката) се произнасят като [ц], например: городской — [гороцкой], детский—[дёцкий1 4. Конечно се произнася [канёшнъ], нарочно — [иарбшнъ], что — [што], чтобы — [штб- бы]. 5. Съчетанията стн, здн и стл се произнасят като [сн], [зн], [сл], например: грустный — [грус- нын], лестница — [лёсница], поздно — [пбзно], праздник — [празник], счастливый — [счаслйвый] Думата здравствуй(те) се произнася — [здраствуй (те) ], сердце — [сёрце], солнце — [сбнце]. 6. В окончанията -ого, -его вместо г се произнася [в]: кого — [ковб], чего — [чевб], белого — [бёлово]; също и в думата сегодня — [севодня]. РЕДУВАНЕ НА ЗВУКОВЕ Редуване на гласни: е/01, ё/0, о/0 (тъй нар. беглые гласные): день/дня. бёден/бедный, лёд/льда, умён/умный, лоб/ лба, нйзок/низкий; о/a: осмбтр/осматривать, говорйть/разговаривать; е/и/о/0: выберу/выбирать/выбор/выбрать, умерёть/умирать/мор/умру, нести/носить; о/ ы: вздохнуть/ вздыхать. Редуване на съгласни: б/бл: любйть/люблю. оскорбйть/оскорблёние; в/вл: ловйть/ловлю, дешёвый/дешёвле; г/ж: нога/нбжка, дорогбй/дорбже, бёгать/бежать; 1 0 пул ев звук 276
г/ж/з: друг/дружба/друзья; д/ж/жд: ходйть/хожу/хождёиие, молодбй/моложе; з/ж: возйть/вожу, блйзкий/блйже; к/ч: рука/ручка, грбмкий/грбмче, востбк/востбчный; м/мл: кормйть/кормлю, знакбмить/знакбмлю; п/пл: терпёть/терплю, топйть/топлю; с/ш: носйть/ношу, высбкий/выше; ск/щ: нскать/ищу, пускать/пущу; ст/щ: пустйть/пущу, простбй/прбще; т/ч: отвётить/отвечать, корбткий/корбче; т/щ: осветйть/освещать, превратйть/превращать; х/ш: пахать/пашу, тйхий/тйше, ухо/уши. БЕЛЕЖКИ ЗА РУСКАТА ГРАМАТИКА СЫЦЕСТВИТЕЛНО ИМЕ Род. В руския език, както и в българскня, има три рода: мъжкн, женски и среден. Всяко съшест- вително се отнася към един от тези родове: отёц, мальчик, писатель, волк, дуб, дом са съшествителнн от мъжки род; мать, девочка, писательница, лиса, сосна, школа са съществнтелни от женски род; животное, дерево, крыло, поле, здание, чувство са съществителни от среден род. Съществителннте, конто се употребяват само в множествено число, нямат род (например: духи, каникулы, сутки). При повечето съшествителнн родът има граматичен характер и се определя по формален признак — по окончанията им в именнтелен падеж единствено число. От мъжки род са съществителннте с окончания: а) на твърд съгласен звук — дом, стол, мир, город, вид; б) на мек съгласен звук (в това число й)—гвоздь, огонь, январь, ручёй, герой; в) на ж, ш, ч, щ (без ь)—нож, карандаш, ключ, плащ. Някои съществителни от мъжки род, означаващи лица от мъжки пол, а също собствени мъжки имена (по-често умалително-гальовни), имат окончание -а, -я: мужчйна, юноша, дядя, Боря, Ваня, Саша, Никйта. От женски род са съществителннте с окончания: а) -а, -я, -ия — страна, земля, партия; б) на мек съгласен звук — ель, кровать, площадь; в) на ж, ш, ч, щ (с ь)— рожь, мышь, ночь, речь, помощь. От среден род са съществителннте с окончания: а) -о, -ё, -е, -ие — окно, ружьё, море, полотёнце, умёние; б) на -мя — врёмя, имя, знамя, пламя. Най-лесно по окончанията се определят съществителннте от среден род. Съществителннте от мъжки и женски род имат частично съвпадащи окончания (на мек съгласен звук, на ж, ч, ш, щ). М.огат да бъдат посочени само някои спомагателни начини за определяне на рода: съществителннте от мъжкн и женски род на ж, ч, ш, щ, съвпадащи по произношение, се отличават по правопис: съществителннте от женски род имат ь в края на думата, а съществителннте от мъжки род нямат (рожь.ж — нож м, ночь ж — мяч м); всички одушевени съществителни с наставка -тель са от мъжки род (писатель, читатель, заместитель); всички неодушевени съществителни с наставка -ость са от женски род (молодость, национальность, независимость). М.орфологично родът на съществителннте имена се проявява в падежннте окончания, синтак- тично — в начина, по който прилагателните, местоименнята, причастията, а също така глаголите в минало време се съгласуват със съществителннте, ср.: послёдний день, день прошёл (м); послёд- няя осень, осень прошла (ж); послёднее лёто, врёмя прошло (с). Число. Съществителннте имат две числа: единствено и множествено (книга — кнйги, стол — столы, учйтель — учителя). Само в единствено число се употребяват някои съществителни, означаващи вещества, мате- риала (молоко, сахар, соль, золото), отвлечени понятия (изучёние, присутствие, мужество), названията на някои растения (картофель, морковь, лук, клубнйка), названията на посоките на света, месеците, а също собствените имена (юг, сёвер, январь, Москва, Волга, Кавказ, Франция, Варшава). Само в множествено число се употребяват съществителннте, означаващи предмета, конто се състоят от две основни части или означават двойка предмета (брюки, ворота, ножницы, очкй), названията на някои вещества (духй, слйвки, чернйла). 277
ОСНОВНИ ЗНАЧЕНИЯ НА ПАДЕЖИТЕ В руския език има шест падежа: Именительный (И.) Родительный (Р.) Дательный (Д.) Винительный (В.) Творительный (Т.) Предложный (П.) кто? что? кого? чего? кому? чему? кого? что? кем? чем? о ком? о чём? Именителен Родителей Дателен Винителен Т ворителен Предложен кой?какво? що? на кого? на какво? на кого? иа какво? кого? какво? що? от кого? с какво? от какво? за кого? за какво? Именителен падеж е изходната форма на съществнтелните (а също така иа всички други склоняеми части на речта). В тази форма съществителните се дават в речннците. В иаречението с именителния падеж се означава подлогът (мальчик читает; окно закрыто) илн сказуемното определение (мой товарищ — врач; это была школа). Родителей падеж се употребява след съществителни, прилагателни, чнслителни, глаголн. причастия и деепричастия. Когато родителиият падеж зависи от съществнтелно, той означава прннадлежност: комната сестры, книга товарища, стихотворение Пушкина; определителни отношения: запах цветов, свет луны, лист кнйгн; действуващо лице (след отглаголни съществителни): выступление артиста (ср. артист выступает), приезд делегатов; обект на действнето (след отглаголни съществителни): решение задачи, чтёине книги (ср. решать задачу, читать кнйгу); веществото, чиято мярка се определи: стакан воды, литр молока, килограмм сахару. Родителей падеж се употребява след количествени числителни: два ученика, пять тетрадей, сорок лет; след думи, означаващн неопределено количество: много машин, мало сил, несколько метров, сколько человёк н след прилагателни в сравннтелна степей: выше дерева, белее снега. Когато родителиият падеж зависи от глаголи, той означава пряк обект при глагол с отрицание: не сказал правды, не получил письма (ср. вин. п.: сказал правду, получил письмо) или предмет, към който действието е насочено частично: налить воды, выпить молока (т. е. малко; ср. вин. п.: выпить молоко, т. е. всичкото); употребява се след глаголите бояться, добиваться, избегать, ли- шаться и др.: бояться собаки, добиваться цели, избегать простуды, лишаться надежды и др., а също в безличии изречения след глаголите нё было, не будет и след думата нет: нё было (нет) бумаги, не будет врёмени. Родителей падеж се употребява за означаване на точна дата: он вернулся десятого мая, она родилась пёрвого сентября тысяча девятьсот сорокового года (ср. предл. п.: в мае, в тысяча девять- сот сороковом году). Дателен падеж се употребява след глаголи и съществителни и означава косвен обект на действнето: верить людям, помогать товарищу, писать брату (ср. писать письмо — пряк обект). При наречия и глаголн в безлично изречение дателннят падеж посочва логический субект на действнето: мне грустно, ему не спалось (т. е. он не мог спать). Винителен падеж (без предлог) се употребява за означаване на пряко допълнение (пряк обект) след преходнн глаголи: вижу дёрево, пишу письмо, встречаю товарища (ср. род. п.: не вижу дерева, не получил письма). Творителен падеж се употребява след глаголи и някон съществителни н означава оръдне на действнето: ударить (удар) палкой, писать карандашом; начни на действието, сравнение, време, място: говорить грбмким голосом, петь соловьём (как соловей), приехать ранней весной, идтй лесом; логически субект в страдателен илн безличен оборот: дом строится рабочими (ср. рабочие строят дом), берёзу повалило вётром (ср. вётер повалил берёзу); сказуемно определение при гла- голите быть, стать, становиться, делаться, казаться, являться и др.: он был студёнтом, он стал инженёром, мальчик становится взрослым; употребява се след глаголите владёть, руководйть, управлять, заниматься и др.: владёть домом, руководйть группой, управлять производством, за- ниматься чтёнием. Родителей, дателен, винителен и творителен падеж могат да се употребяват с предлози; най- употребяваннте предлози с родителей падеж са без, для, до, из, из-за, от, с, у, с дателен падеж — к, по, с винителен падеж — в, за, на, под, про, через, с творителен падеж — за, над, под, перед, с. Предложен падеж се среща след глаголи и някои съществителни, употребява се само с пред- лози и означава предмет на речта, мисълта — с предлога о (об, обо): говорить (разговор) о ли- тературе, думать о делах, узнать об огъёзде; място, време — с предлозите в, на, при: учйться (учёба) в институте, быть на сёвере, жить при школе, в прошлом году, на этой недёле. Предложен падеж се употребява за посочване на дата, когато се съобщава само годината, но не се уточняват месецът и числото: Пушкин родйлся в тысяча семьсот девяносто девятом году. Ако се посочват месецът и годината, но не се уточнява числото, то за означаване на месеца се употребява предложен падеж, а названието иа годината се поставя в родителей падеж: в мае ты- сяча девятьсот восьмидесятого года. 278
СКЛОНЕНИЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМ.ЕНА Склонение на съществителните от мъжки род (на твърда и мека съгласна) Единствено число И. стол Р. стол-а Д. стол-у В. стол Т. стол-ом П (о) стол-ё ученик ученик-а ученик-у ученик-а ученик-ом (об) ученнк-ё коиь кон-я кон-ю кон-я КОН-ём (о) кон-ё бо-й бб-я бб-ю бо-й бб-ем (о) бб-е Множествеко число И. стол-ы ученик-й кбн-и бо-й Р. стол-бв ученик-бв кон-ёй боёв Д. столам ученик-ам кон-ям бо-ям В. стол-ы ученик-ов кон-ёй бо-й Т. стол-ами ученик-ами кон-ями бо-ями П. (о) стол-ах (об) ученик-ах (о) кон-ях (о) бо-ях Склонение на съществителните от среден род (на -о, -е, -с, -не) Единствено ч И С Л О И. дёл-о пбл-е ружь-ё здани-е Р. дёл-а пол-я ружь-я здани-я Д. дёл-у пбл-ю ружь-ю зданн-ю В. дёл-о пбл-е ружь-ё здани-е Т. дел-ом пбл-ем ружь-ём здани-ем П. (о) дёл-е (о) пбл-е (о) ружь-ё (о) здани-и М ножествено число И. дел-а пол-я ружь-я здани-я Р. дел пол-ёй руж-ей здани-й Д. дел-ам пол-ям ружь-ям здани-ям В. дела пол-я ружь-я .здани-я Т. дел-ами пол-ями ружь-ями зданн-ямн П. (о) дел-ах (о) пол-ях (о) ружь-ях (о) здани-ях Склонение на съществителните от женски род (на -а, -я, -ия) Единствено число И. стран а сестра земл-я арми-я Р. стран-ы сестр-ы земл-й арми-и Д. стран-ё сестр-ё земл-ё армн-и В. стран-у сестр-у зёмл-ю арми-ю Т. стран-бй сестр-бй земл-ёй арми-ен П. (о) стран-ё (о) сестр-ё (о) земл-ё (об) арми-и Множествено число И. стран-ы сёстр-ы зёмл-и армии Р. стран сестёр земёль арми-й Д. стран-ам сёстр-ам зёмл-ям арми-ям В. стран-ы сестёр зёмл-н арми-и Т. стран ами сёстр-ам и зёмл-ями арми-ями П. (о) странах (о) сёстр-ах (о) зёмл-ях (об) арми-ях 279
Склонение на сыцествителните от женски род (с основа на мека съгласна, -жь, -шь, -чь, -щь) Единствено ЧИСЛО Множествено ЧИСЛО И.кость ночь кбст-и ноч-и Р. КОСТ-и нбч-и кост-ёй ноч-ёй Д. кбст-и нбч-и КОСТ-ям ноч-ам В. кость ночь кбст-и нбч-и Т. кость ю нбчь-ю кост-ями ноч-ами П. (о) кбст-и (о) ноч-и (о) кост-ях (о) ноч-ах Особености в склонението на сыцествителните В единствено число винителният падеж на одушевените съществителни от мъжки род съвпада с родителния, а на неодушевените съществителни от мъжки род и на всички съществителни от среден род—с нменителния (вижу учителя, но: вижу стол, окно). В множествено число винителният падеж на одушевените съществителин от всички родове съвпада с родителния, а на неодушевените — с именитслния (вижу учителей, сестёр, но: вижу столы, окна). В родителей падеж единствено число наред с типичното окончание -а/-я някои съществителни от мъжки род могат да имат окончание -у/-ю, обнкновено при означаване на мярка, количество (много снегу, стакан чаю) или в съчетание с отделки предлози (дойти до дому, выйти из лесу, закричать со страху). В тези случаи вместо окончанието -у/-ю винаги може да се употреби окон- чание -а/-я. В предложен падеж с предлозите в и на, предимно при означаване на място, някои съществител- ни от мъжки род имат окончание -у/-ю (винаги под ударение: в лесу, в порту, в бою, в строю, на мосту); в тези случаи окончанието -е не се употребява, макар то да се запазва при употреба с предлога о (ср. на снегу, но: о снеге). Съществителннте от среден род на -ие в предложен падеж единствено число имат окончание -и: в здании, на собрании; в родителей падеж множествено число — окончание -й: зданий, собра- ний. Съществителннте от женски род на -ня и -ь в дателен и предложен падеж единстве- но число имат окончание -и: к армии, к кости; в армии, о кости; съществителннте на -ня в родителей падеж множествено число имат окончание -й: армий, партий. В именителен падеж множествено число съществителиите от мъжки род наред с окончанието -ы/-и могат да имат (само под ударение) -окончание -а/-я: берег — берега, доктор — доктора, паспорт — паспорта; някои съществителни имат окончание -ья: брат — братья, друг — друзья, стул — стулья. Някои съществителни от среден род в именителен падеж множествено число вместо обикнове- ното си окончание -а/-я могат да имат друго: дерево — деревья, крыло — крылья, плечо — плечи, ухо — уши, яблоко — яблоки. В единствено число на косвените падежи и в множествено число на всички падежи се наблюдава изпадане на гласни о, е при съществителиите от мъжки род: а) с основа на -ок: замок — замка, замки; платок — платка, платки; б) с основа на -ец: комсомолец — комсомольца, комсомольцы; отёц — отца, отцы; в) с някои други основи: угол — угла, углы; орёл — орла, орлы; камень — камня, камни; г) в някои едносрични думи: день — дня, дни; лоб — лба, лбы; сон — сна, сны. В основата на някои съществителни от среден и женски род в родителей падеж множествено число се появяват гласннте е, о: ведро — вёдер, окно — окон, девочка — девочек, сказка — сказок. Съществителиите от мъжки род с окончание -а/-я (мужчина, дядя) се скланят като съществи- телните от женски род със същото окончание; путь м се скланя като съществителиите от жен- ски род на мек съгласен звук, но има друго окончание в творителен падеж единствено чис- ло: путём. Основата на съществителннте от женски род мать и дочь се измени при склонението им: мать — матери (род., дат., предл. п.), матерью (твор. п.), мн. ч.— матери, матерей и т.н., дочь — доче- ри н т. н. При скланяне на съществителни от среден род на -мя (в руския език те са всичко десет: бремя, врёмя, вымя, знамя, имя, пламя, племя, сёмя, стрёмя, тёмя) също се наблюдава изменение на основата: имя — имени (род., дат., предл. п.), именем (твор. п.), мн. ч.— имена, имён, именам и т. н. Съществителиите, конто по произход са прилагателни (или местоимения и причастия), се скланят като прилагателни. 280
В руския език не се скланят някои чужди думи, в това число собствени имена (кино, пальто, радио, Баку, Осло), и повечето буквени съкращения (КПСС, СССР). В какъв падеж и в какво число е употребено едно или друго такова съществително, може да се определи само в изречението, във връзка с другите думи, ср.: купйть пальто (вин. п.), в новом пальто (предл. п.). НЯКОИ ПО-ПРОДУКТИВНИ НАСТАВКИ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА 1. Наставки за означаване на лица по рода на тяхпата дейност, занятия или действия. Мъжки род Женски род -тель: писатель, учитель, читатель (-тель)-ниц(а): писательница, учй- -чик, -щик, -лыцик: заказчик, приёмщик, тельница, читательница болельщик -чиц(а), -щиц(а), -лыциц(а): заказ- чица, приёмщица, подавальщица Съществителните стакива наставки се образуват предимно от глаголи и означават «този, който се занимава с нещо, прави нещо»: мечтатель — този, който мечтае; переводчик — този, който пре- вежда. Съществителните от женски род се образуват от съответните съществителни от мъжки род. 2. Наставки за означаване на бащиното име. Мъжки род Женски род -ович, -евич: Иванович (от Иван), Петро- -овн(а), -евн(а): Ивановна, Петровна, вич (от Пётр), Васильевич (от Василий) Васильевна Наставката се прибавя към името на бащата; съществителните с тези наставки се употребяват след малкото име: Пётр Иванович, Мария Ивановна. 3. Наставки за означаване на отвлечени понятия а) Наставки, с помощта на конто от глаголите се образуват съществителни, означаващи дей- ствие, състояиие: -ни(е), -ани(е), -ени(е) (введение, возмущение, сгибание, ухудшение); -к(а) (переделка, чистка). От някои глаголи могат да се образуват няколко отглаголни съществителни, в това число и без наставки (например, от перепйсывать/переписать: перепйсывание, перепйска, перепись). б) Наставки, с помощта на конто от качествените прилагателни се образуват съществителни от женски род, означаващи качество, свойство: -ость (гйбкость, жестокость, краткость); -от(а), -изн(а) (глухота, доброта, желтизна, кривизна). 4. Наставки за субективна оценка. В руския език широко се използват умалително-гальовни наставки за означаване на предмети, по-малки по големина, отколкото обикновено, или за изразяване на положителна оценка, като ласкаво название (например, садик — малка градина, собачка — малко кученце или ласкаво назо- ваване на кучето, дори то да е голямо) -к-: головка (от голова), птичка (от птица), спйнка (от спина); -ик: домик (от дом), мячик (от мяч); -ок, -ёк: сынок (от сын), лесок (от лес), денёк (от день); -чик: диванчик (от диван), костюмчик (от костюм); -очк-, -ечк-: мамочка (от мама), местечко (от место); -ушк-, -юшк-, -ышк-: зймушка (от зима), полюшко (от поле), крылышко (от крыло), сол- нышко (от солнце). Наставките -очк-, -ечк-, -еньк- често се използват при образуване на гальовни форми от соб- ствени имена: Верочка (от Вера), Ниночка (от Нйна), Анечка (от Аня — Анна), Машенька (от Маша — Марйя), Коленька (от Коля — Николай). ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ В руския език има качествени и относителни прилагателни. Качествените прилагателни означават свойства, качества на предметите. Тези свойства могат да се изменят, да се проявяват в по-голяма или по-малка степей: белый, сладкий, хороший, умный. Качествените прилагателни имат пълна и кратка форма (пълна форма: красйвый, красивая, красивое, красивые; кратка форма: красив, красйва, красйво, красйвы); образуват степени за срав- нение (красйвый — красивее, красивейший); могат да имат наставки за субективна оценка (крас- ный — красноватый, красненький). Относителните прилагателни означават признаци на предметите според тяхното отношение към другите предмети и явления: деревянный дом (построен от дърво), детская библиотека (предназна- чена за деца). Относителните прилагателни имат само пълна форма и не образуват степени за сравнение. 281 19-612
СКЛОНЕНИЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА В руския език се скланят само пълните форми на прилагателните. Родът, числото и падежът на прилагателиото зависят от съществителното, с което е употребено дадеиото прилагателно. Родови окончания на прилагателните м -ыи (-ой)/-ий: нбв-ый, прост-ой, лётн-ий; ж -ая/-яя: нбв-ая, прост-ая, лётн-яя; с -ое/-ее: нбв-ое, прост-бе, лётн-ее; мн. ч. -ые/-ие (за трите рода): нбв-ые, прост-ые, лётн-ие. Различаваме склонение иа прилагателните с твърда основа на -ый(-ой), -ая, -ое и склонение на прилагателните с мека основа на -ий, -яя, -ее. Склонение на прилагателните с твърда основа Единствено число Множествено число за трите рода М с Ж И. нбв-ый нбв-ое нбв-ая нбв-ые Р. нбв-ого ибв-ой нбв-ых д. нбв-ому НОВ-ОЙ нбв-ым В,—И. или Р. = И. нбв-ую = И. или Р. т. нбв-ым нбв-ой нбв-ыми п. (о) нбв-ом (о) нбв-ой (о) нбв-ых Склонение на прилагателните с мека основа Единствено число Множествено число м с Ж за трите рода И. лётн-ий лётн-ее лётн-яя лётн-ие Р. лётн-его лётн-ей лётн-их д. лёти-ему лётн-ей лётн-им В. =И. или Р. = И. лётн-юю =И. или Р. Т. лётн-им лётн-ей лётн-ими П. (о) лётн-ем (о) лёти-ей (о) лёти-их Особености в склонението на прилагателните Прилагателните с основа на г, к, х (стрбг-ий, лёгк-ий, сух-бй) в множествено число се скланят като прилагателни с мека основа (стрбг-ие, стрбг-их и т. н.), в единствено число — като прилага- телни с твърда основа, но в творителсн падеж мъжки и среден род имат окончанието на мекия вариант -им (стрбг-им учителем, тйх-им голосом). Прилагателните с основа иа ж (при безударно окончание) и щ имат окончания на мекия вари- ант: свёж-ий, свёж-его.., ббщ-ий, ббщ-его...; само в именителен и винителен падеж единствено число формата за женски род има окончанията на твърдия вариант: свёж-ая, свёж-ую; бб-щая, ббщ-ую. Прилагателните с основа на ш (хорбш-ий, больш-бй) в множествено число имат окончанията на мекия вариант (хорбш-ие, хорбш-их); в единствено число при ударение върху основата — окон- чанията на мекия вариант (но в женски род: хорбш-ая, хорбш-ую); при ударение върху окончани- ето — окончанията на твърдия вариант (больш-бй, больш-бго..., но в творителеи падеж — боль- шим). Ако прилагателиото се съгласува с неодушевено съществително, то винителният падеж съвпа- да с именителния в единствено число на мъжкн и среден род н в множествено число на трите рода: читаю нбв-ый роман, нбв-ое стихотворёние, нбв-ую книгу; нбв-ые романы, стихотворёния, книги. 282
Ако прилагателното се съгласува с одушевено съществително, винителният падеж съвпада с родителями в единствено число на мъжки род и в множествен© число на мъжки и женски рол: вижу нбв-ого ученика, нбв-ых учеников, учениц. Образуване на кратките прилагателни Кратките прилагателни се образуват от пълните качествени прилагателни по следната схема: Пълни Кратки прилагателни прилагателни Единствено число Множествен© число М (без окончание) Ж (-а) С (-о/-е) затрите рода (-ы/-и) здоров-ый здоров здоров-а здорбв-о здорбв-ы молод-бй молод молод-а молод-О молод-ы похбж-ий похож похбж-а похбж-е похож-и строг-ий строг строг-а стрбг-о стрбг-й При образуването на кратките прилагателни от мъжки род понякога се появяват гласните о, е (обикновено пред наставките -к-, -н-): крёпк-ий — крепок (крепка), трудн-ый — труден (трудна), умн-ый — умён (умна). В съвремеиния руски език кратките прилагателни не се склаият, те имат само род и число и в изречението се употребяват в ролята на сказуемно определение: эта книга интересна. Степени за сравнение на прилагателните Качествените прилагателни имат сравнителна и превъзходна степей. Сравнителната степей се образува, като към основата на прилагателното се прибави наставката -ее (по-рядко -е или -ше): красйв-ый — красйв-ее, нов-ый — нов-ёе, сйн-ий — син-ёе, тонк-ий — тоньше, далёк-ий — дальше, долг-ий — дольше. дорог-бй — дорож-е, молод-ой — молож-е, мягк-ий — мягч-е, При образуваие на сравнителна степей с помощта на наставката -е става редуване на крайния съгласен звук на основата (примери вж. по-горе), освен това могат да се изпускат наставките -ок, -к- (высок-ий — выш-е, коротк-ий — короч-е). Прилагателните в сравнителна степей ие се изменят и в изречението се употребяват в ролята на сказуемно определение: эта книга интерёснее, этот роман интерёснее. Назваиието на предмета, с който сравняваме, стой в родителей падеж или се прибавя с помощта на съюза чем (ср. лев сильнее волка — лев сильнёе, чем волк). Сравнителната степей може да се изразява описателно — чрез съчетаване на пълната форма на прилагателното с думите более или менее: более красивый, мёнее сильный. Превьзходна степей се образува, като се прибавят към основата на прилагателното наставките -ейш- или -айш- (при редуваие на съгласни): иов-ый — нов-ёйш-ий, сйльн-ый — сильи-ёйш-ий стар-ый — стар-ёйш-ий. высок-ий — высоч-айш-ий, крёпк-ий — крепч-айш-ий, блйзк-ий — ближ-айш-ий. Прилагателните в превъзходна степей имат окончанията на пълните прилагателни, склаият се по същия начин и изпълняват същите функции в изречението. По-употребявана е описателната форма на превъзходна степей, която се изразява чрез съчета- иие иа пълното прилагателио с местоимението самый: самый красивый, самый новый, самый высо- кий. НЯКОИ ПО-ПРОДУКТИВНИ НАСТАВКИ И ПРЕДСТАВКИ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ I. Прилагателни с отиосително значение («отнасящ се към...», «направеи от...», «свойствен на кого, на какво») се образуват от съществителни, най-често с наставките -н-: бумажный, водный, желёзный, степной; -ов-: берёзовый, столовый; -ск-: геройский, женский, октябрьский, учительский; -енн-: государственный, количественный, общественный; -тельн-: избирательный, плавательный. 283 191
строительный; -овск-: отцовский, мартовский; -еск-, -ическ-, -ческ-: дружеский, географический, практический. 2. Прилагателни с качествено значение се образуват от глаголи с наставките -лив-, -чив-: выносливый, заботливый, крикливый, забывчивый, изменчивый, обидчивый. Прилагателиите с тези наставки имат значения от типа: забывчивый — който лесно забравя; изменчивый — който лесно се променя. 3. Наставките -оват-/-еват- придават иа качествените прилагателни значение за непълнота на признака: красноватый — червеникав. слабо червен; синеватый — синкав; слабоватый — не много силен, слабоват. Наставките -еньк-/-оньк- придават на качествените прилагателни емоционално-оценъчен ха- рактер (гальовен, пренебрежителен и т.н.): низенький домик, новенькое платье, плохонький стол. 4. С помощта иа представката без-(бес-), често едновременно с наставката -н-, от съществи- телните се образуват прилагателни със значение «нямаш нещо». «лишен от нешо»: беззубый (без зъби), безоблачный (без облаци), бесконечный (без край). 5. Представката -не в съчетание с множество прилагателни служи за означаване на нови при- лагателни с противоположно значение: большой — небольшой, нужный — ненужный, приветли- вый — неприветливый. 6. Представката по- се присъединява към формите за сравнителна степей за да усили или смекчи значението им: побольше (малко повече), пониже (малко по-ниско), посильнее (малко по- силно), похуже (малко по-лошо). МЕСТОИМЕНИЕ ОСНОВНИ ВИДОВЕ МЕСТОИМЕНИЯ Лични: я. мы (/ л.), ты, вы (2 л.), он (она. оно), они (3 л.). Възвратно: себя. Притежателни: мой, наш, твой, ваш, свой. Въпросителни: кто, что, какой, каков, который, чей, сколько. Показателни: этот, тот. Определителни: сам, самый, весь, такой, таков, каждый, всякий, столько. Личните местоимения за I и 2 л. при склонение изменят основата си: Единстве но число Множествено число 1 л. 2 л. 1 л. 2 л. И. я ты МЫ вы Р. меня тебя нас вас Д. мне тебе нам вам В. меня тебя нас вас Т. мной тобой нами вами 11 (обо) мне (о) тебе (о) нас (о) вас Местоименията я и ты нямат граматичен род: в минало време глаголът се съгласува с тях в женски или мъжки род в зависимост от реалния пол на лицето, ср.: я (ты) читал (м)— я (ты) чита- ла (ж). Вы извън основното си значение (ти и никой друг, някои други) се употребява като форма за вежливо обръщение към даден човек: Нина Петровна, Вы читали эту книгу? (в писмата в такива случаи се пише главна буква — Вы, Вас и т. н.). Личното местоимение за 3 л. в единствеио число има три рода: он (лг), она (ж), оно (с), форма- та за множествено число на трите рода е они. Е д и н с т вей о чи с л о Множествено число М С Ж за трите рода И. он оно она они Р. его её их д. ему ей им в. его её их т. им ею (ей) ими п. (о) нём (о) ней (о) них 284
Пред местоименията за 3 л. при употребата им с предлози се появява н-: у него, к ней, за ним, с ними. Възвратното местоимение себя (род. п.) няма именителен падеж, нито род и число; дат.— себе, вин.— себя, твор.— собой, предл.— о себе. В изречението местоимението себя означава обект на действието, съвпадащ със субекта, и може да се отнася към всяко лице в единствено и множествено число: я (ты) купил себе книгу, мы (вы, они) вернулись к себе домой. Притежателиите местоимения означават принадлежност: мой който ми принадлежи, твой — който ти принадлежи, наш — който ни принадлежи, ваш — който ви принадлежи. За означаване на принадлежност на 3 л. се употребява формата за родителей падеж на личните местоимения за 3 л. его (её, их) книга; в притежателното си значение тези местоимения не се изменят и след предло- зи към тях не се прибавя н-: мы были у его товарища (притежателно мест.), ср.: мы были у него (лично мест.). Притежателното местоимение свой е съотпосително с възвратното местоимение себя; свой по- сочва принадлежността на предмета на действуващото лице и може да се отнася към трите лица в единствено и множествено число: я взял свою книгу (която ми принадлежи), а он — свою (която му принадлежи), мы сложили свой учебники (конто ни принадлежат). Притежателиите местоимения подобно на прилагателните се съгласуват със съществителното по род, число и падеж. Местоименията мой, твой, свой се скланят като прилагателни с мека основа: Единствено число Мно жествено число м С Ж за трите рода И. мо-й мо-ё мо-я мо-й Р. моего мо-ёй мо-йх д. мо-ему мо-ёй мо-йм В. =И. или Р. =И. МО-К) =И или Р. Т. мо-йм мо-ёй мо-йми П. (о) мо-ём (о) мо-ёй (о) мо-йх Местоименията наш, ваш се скланят по типа иа прилагателните с основа на ш и безударно окончание: Единствено число Множествено число М С Ж за трите рода И. наш наш-е наш-а наш-и Р. наш-его наш-ей наш-их д. наш-ему наш-ей наш-им В. =И. или Р. =И. наш-у = И. или Р. Т. наш-им наш-ей наш-ими П. (о) наш-ем (о) наш-ей (о) наш-их Въпросителни местоимения: кто се отнася за одушевени предмета (човек, животно), что— за нсодушевени предмета, чей е въпрос за принадлежност, какой за признак, качество и т. н. Местоименията кто, что (склонението им вж. в речника) нямат форми за граматичен род. Гла- голът-сказуемо се съгласува с местоимението кто в мъжки род единствено число: Кто пришёл? (дори ако в отговора ще се говори за жена или за много хора). С местоимението что глаголът-сказуемо се съгласува в среден род единствено число: Что это было?, Что произошло? Склонение на местоимението «чей» Единствено число Множествено число м с ж за трите рода И. чей чьё чья чьи Р. чьего чьей чьих д. чьему чьей чьим В. =и. или Р. =И. чью — И. или Р. т. чьим чьей чьими п. (о) чьём (о) чьей (о) чьих 285
Числителните от 1 до 19, както и 20, 30, 40.., 100, 200, 300.., 1000, 1 000 000, 1 000 000 000 пред- ставляват една дума. Останалите числителни се образуват чрез съчетаване на тези числителни: 64— шестьдесят четыре, 793— семьсот девяносто три и т. н. Бройните числителни нямат род и число. Изключение прави числителното один, което има фор- ми за трите рода (один, одна, одно, мн. одни) и два, което има форма за мъжки и среден род (два дома, два окна) и за женски род (две книги). СКЛОНЕНИЕ НА БРОЙНИТЕ ЧИСЛИТЕЛНИ Числителното один (одна, одно, одни) се скланя като местоимението этот. Формата за множе- ствено число одни се употребява в значение на.бройно числително само при съществителни, конто се употребяват изклЮчително в множествено число или означават двойка предмети или предмети, конто се състоят от две основни части: одни ножницы, одни часы, одни чулки; в останалите случаи думата однй придобива значение на прилагателно или местоимение (вж. в речника). Числителните два (м, с), две (ж), три, четыре И. два две три четыре р. двух трёх четырёх д. двум трём четырём в. = И. или Р. =И. или Р. т. двумя тремя четырьмя п. (о) двух (о) трёх (о) четырёх Числителните от 5 до 20 и 30 се склаият като съществителни от женски род иа мек съгласен звук (например кость); при скланяне на числителните 50, 60. 70, 80, 200, 300, 400, 500, 600, 700, 800, 900 се изменят двете части на думата. 5—20 и 30 50, 60, 70, 80 200, 300, 400 500, 600, 700 800, 900 И. пять пятьдесят двести пятьсот Р. пятй пятидесяти двухсот пятисот Д, пятй пятидесяти двумстам пятистам В. пять пятьдесят двести пятьсот Т. пятью пятьюдесятью двумястами пятьюстами П. (о) пятй (о) пятидесяти (о), двухстах (о) пятистах Числителните 40, 90 и 100 във всички падежи с изключение на именителен-винителен имат окончание -а: сорока, девяноста, ста. Числителното тысяча се скланя като съществително от женски род (например дача), числител- ните миллион, миллиард — като съществителни от мъжки род на твърд съгласен звук (например дом). Числителните полтора (м, с) и полторы (ж) във всички падежи с изключение на именителен и винителен имат форма полутора. При скланяне на съставните числителни се измени всяка дума: И. восемьсот сорок девять, Р. восьмисот сорока девяти и т. н. Особености в употребата на бройните числителни Бройните числителни се. у потреби ват пред съществителните и означават точен брой. Ако по- ставим числителното след съществителното, то ще означава приблизителност (ср. пять дней — дней пять). Числителното одни се съгласува със съществителното име по род, число и падеж: один стол, одного стола.., одна книга, одной книги... При числителните два, три, четыре в именителен падеж съществителното стой в родителей па- деж единствеио число: два (три, четыре) дома, две (три, четыре) картины. При числителните от пять нагоре в именителен-винителен падеж съществителното се употребява в родителей падеж мно- жествено число: пять (шесть, десять) домов, картин, учеников. В останалите падежи всички числи- телни се съгласуват със съществителните, например: к двум (к трём, к пятй) домам, в двух (в трёх, в пятй) домйх. При числителните одйн, два, три и четыре в съчетание с одушевени съществителни винителният падеж съвпада с родителния. При всички останали бройни числителни винителният падеж съвпада с именителния. 287
При думи тысяча, миллион, миллиард съществителното винаги се употребява в родителей па- деж множествено число: тысяча жителей, больше тысячи жителей, к тысяче жителей. ЧИСЛИТЕЛНИ РЕДНИ Редните числителии означават реда на предметите при броене и се образуват, като към основите на бройните числителни се прибавят окончаиията на прилагателните: один — первый два — второй три — третий четыре — четвёртый пять — пятый шесть — шестой семь — седьмой восемь — восьмой девять — девятый десять — десятый одиннадцать — одиннадцатый двенадцать — двенадцатый тринадцать — тринадцатый четырнадцать — четырнадцатый пятнадцать — пятнадцатый шестнадцать — шестнадцатый семнадцать — семнадцатый восемнадцать — восемнадцатый двадцать — двадцатый тридцать — тридцатый сорок — сороковой пятьдесят — пятидесятый шестьдесят — шестидесятый семьдесят — семидесятый восемьдесят — восьмидесятый девяносто — девяностый сто — сотый двести — двухсотый триста — трёхсотый четыреста — четырёхсотый пятьсот — пятисотый шестьсот — шестисотый семьсот — семисотый восемьсот — восьмисотый девятьсот — девятисотый тысяча — тысячный миллион — миллионный миллиард— миллиардный При образуване на редни числителии от бройни, состоящи се от няколко думи, се измени само последната дума: 136— сто тридцать шестой, 1981—тысяча девятьсот восемьдесят первый. Редните числителни се съгласуват със съществителните по род, число и падеж и се скланят като прилагателни с твърда основа (числителното третий се скланя като местоимението чей). В руския език редните числителии се употребяват за озиачаване на точна дата: шестбго сен- тября, трётьего мёрта тысяча девятьсот сброк восьмого года; също за означаване на времето, кога- то се посочва непълеи час: в половине седьмого, двадцать минут восьмого. НАРЕЧИЕ Наречието е неизменяема част на речта, която показва начина на действието: быстро, хорошо, по-русски, времето на действието: всегда, долго, утром, мястото на действието: близко, издали, справа, количеството и степента на действието: мало, много, очень, слишком. Предикативните наречия означават състояние и се употребяват като сказуемо в безлично из- речение: На улице было холодно; при тях може да има допълнение в дателен падеж, което означава лицето, изпитващо даденото състояние: Мне грустно; Ему смешно. Предикативните наречия могат да се употребяват със спомагателните глаголи быть, стать, ста- новиться: было темно, ему стало жарко. Основни начини за образуване на наречия 1. С помощта на наставката -о/-е от основите на качествените прилагателни: красиво, часто, искренне. По форма такива наречия съвпадат с кратките прилагателни в среден род и могат да имат сравнителна степей: красивее, чаще. 2. С помощта на представката по- в съчетание с дателен падеж на прилагателните и местоиме- нията: по-новому, по-прёжнему, по-вашему или с прилагателните на -ски, -ки: по-коммунистиче- ски, по-русски (от някои прилагателни наречията се образуват без представката по-: дружески, критически, практически, экономически). 3. От съществителните в творителен падеж: зимой, утром, шагом или в други падежи с пред- лози: вдаль, вдали, издали, сбоку, вверх, сверху. ГЛАГОЛ Неопределената форма (инфинитив) се разглежда като изходна форма на глагола. В тази фор- ма глаголите се дават в речниците. Морфологичеи признак на неопределената форма на повечето глаголи е наставката -ть, обикно- вено след гласен звук: говорить, писать, уметь (изключение правят няколко глагола с -тьслед съгла- сен: грызть, класть, красть, лезть, сесть). Някои глаголи в неопределена форма имат наставка -ти 288
(обикновено под ударение), която се присъединява след съгласните и й: везти, вести, идти, найтй, выйти. Няколко глагола в неопределена форма завършват на -чь: беречь, жечь, лечь, мочь, печь, течь (и техните производпи). ВИД НА ГЛАГОЛА Руските глаголи имат два вида — свършен и несвършен. Глаголите от несвършен вид означават действие продължително, постоянно или повтарящо се, например: Он долго молчал; Река течёт на север; Он ходит на работу пешком. С глаголите от несвър- шен вид свободно се съчетават такива наречия като всегда, долго, обычно, постоянно, часто, конто показват неограниченост във времето и повторяемост. Глаголите от свършен вид означават действие завършено, доведено до резултат или до някакъв предел, например: Я прочитал эту книгу; Ученики решили задачу; Сестра уехала в деревню. Глаго- лите от свършен вид могат да означават също действие, което се извършва еднократно (крикнуть, прыгнуть, толкнуть), действие, което е започнало (заговорить, закричать, запеть) или което про- дължава известно време (поговорить, поработать, посидеть). Два глагола с едиакво лексично значение, но от различен вид, образуват видова двойка: да- вать — дать, делать — сдёлать, готовить — приготовить, начинать — начать, решать — решить, уходить — уйти. Наред с глаголите, образуващи видови двойки, се срещат така наречените едновидови глаголи, конто имат или само несвършен вид (быть, присутствовать, участвовать), или само свършен вид (понадобиться). Различията между несвършен и свършен вид се проявяват и граматически, което се вижда от следната схема: Вид Несвършен Свършен Сегашно време има няма Минало време има има Бъдеще време сложно просто Сегашно причастие образува не образува Така глаголите от несвършен вид имат три времена: сегашно, минало и сложно бъдеще, глаго- лите от свършен вид имат две времена: минало и просто бъдеще. ОБРАЗУВАНЕ НА ГЛАГОЛНИТЕ ВИДОВЕ При образуване на видовете са възможни два начина: 1) изходен е глаголът от несвършен вид, от който се образува глагол от свършен вид; 2) изходен е глаголът от свършеи вид, от който се обра- зува глагол от несвършен вид. Има случаи, когато несвьршеният и свършеният вид се изразяват от думи с различен корен: брать — взять, говорить — сказать, класть — положить, ложиться — лечь, садиться — сесть, ловйть — поймать. Начини за образуване на свършен вид от несвършен 1. С помощта на представки: делать—сдёлать, мерить — измёрить, писать—написать, строить — построить, читать— прочитать. Най-употребителните представки са по-, с- (со-). Видо- вите двойки (глагол без представка от несвършен вид — глагол с представка от свършен вид) се образуват само ако представката не измени лексичното значение на глагола, например: строить — построить. В глаголите строить — перестроить, строить — достроить, строить — пристроить изход- ният глагол също с от несвършен вид, а глаголът с представка е от свършен. Но тези глаголи не обра- зуват видови двойки, тъй като представката измени лексичното значение на глагола: перестроить — построй по друг начин, достроить — доведа строителството докрай, пристроить построй допълни- гелно към това, което е вече построено. 2. С помощта на паставката -ну-, която показва завършеност или еднократпост на действието: двигать — двйиуть, исчезать — исчезнуть, кричать — крикнуть, прыгать — прыгнуть. Някои глаголи със наставка -ну- се отнасят към несвършен вид и свършен вид от тях се обра- зува с помощта на представки: гибнуть — погибнуть, мёрзнуть—замёрзнуть. 3. С помощта на наставката -и-, на която в несвършен вид съответствува наставката -а-/-я-: бросать — бросить, выполнять — выполнить, решать решить. В този случай е вьзможно редува- нс на крайний съгласен звук в основата: возвращать возвратить, встречать — встретить, объяв- лять — объявить. 4. С помощта на ударснието: насыпать — насыпать, отрезать — отрезать. 289
Начини за образуване на несвършен вид от свършен I. С помощта на наставките -ыва/ -ива и -ва- (с възможно редуваие на гласни и съгласни): записать — записывать, перестроить — перестраивать, вылить — выливать, отдать — отдавать, наладить — налаживать. 2. Чрез редуване на звукове в корена (често с наставка): выбрать — выбирать, послать — посылать, смять — сминать, съесть — съедать. Някои глаголи съчетават в една форма значенията за свършен и несвършен вид: атаковать, велеть, жениться, обещать, организовать. В съвременния разговорен език се забелязва стремеж да се подчертават в такива случаи видовите различия по формалин начини: появяват се формите образовывать, организовывать, в които наставката -ыва- показва несвършен вид, или пообещать, където представката по- показва свършен вид. Особено място във видовата система заемат глаголите за движение, означаваши преместване в простраиството. Те имат две форми на несвършен вид и образуват две съотносителни групи: бежать — бегать, идти — ходить, везти — возить, лететь — летать, вести— водить, нести — носить, ехать — ездить, плыть — плавать. Глаголите бежать, везти, вести и т. и. означават движение, крето се извършва в една посока, в определено време, в определен момент и непрекъснато. Глаголите бегать, возить, водить и т. н. означават движение, което се извършва в различии посоки, не ведиъж, с прекъсване. Ср.: Он идёт в театр' (в дадения момент, в определена посока) — Он ходит в театр (не ведиъж, в различно време), Он ходит по городу (в различии посоки). Чрез прибавяие иа наставки, означаващи посока на движението, от първата трупа глаголи мо- гат да бъдат образувани глаголи от свършен вид, но винаги с допълнително лексично значение, внасяно от наставката: бежать — прибежать, везти — увезти, вести — перевести, ехать — про- ехать и т. н. ЗНАЧЕНИЯ НА ГЛАГОЛНИТЕ ПРЕДСТАВКИ В- (во-, въ-). Съответствува на предлога в (с вин. п.) и означава посока на движението или на действието към вътрешността на нещо: вбежать в комнату, внести вещи в вагон (против, вы- в 1 знач.). Вы-. 1. Означава движение отвътре навън (глаголите с тази наставка обикновено се употребя- ват в съчетание със съществително в родителей падеж с предлога из): выбежать из комнаты, вы- нести вещи из вагона (против, в-). 2. Служи за образуване на глаголи от свършен вид: гладить — выгладить, красить — выкрасить, мыть — вымыть, учить — выучить. До-. Съответствува на предлога до и означава движение до някакъв предмет (добежать до дверей, донести чемодан до вокзала) или довеждане на действието до края, до някакъв момент (до- писать письмо, дочитать кнйгу до середины). За-. 1. Съответствува на предлога за и означава движение към отвъдната страна на предмета (забежать за угол, заползти за дерево); попътно движение или действие (заехать за товарищем, занести письмо знакомым); действие или движение, насочено някъде далече, зад пределите на нещо (забросить мяч дальше всех). 2. Означава начало на действието: задрожать, закричать, запры- гать (ср. по- в 1 знач.). Глаголите с наставката за-, означаваща начало на действието, нямат не- свършен вид. Из- (изо-, изъ-, ис-). Образува глаголи със значение на пределна пълнота, изчерпаност на дей- ствието: избить (пребия), исписать (целия молив). В някои случаи глаголите с из- придобиват само граматично значение на свършения вид: печь — испечь, пугать — испугать, тратить — истратить. На-. 1. Съответствува на предлога на (с вин. п.) и означава насоченост на движението или действието към предмета: наехать на камень, набросить платок на плечи, надвинуть шляпу на лоб. 2. Означава насоченост на действието към много предмети: набрать грибов, нажарить котлет, на- носить воды (съществителното — пряко допълнение — в този случай се употребява обикновено в родителей падеж множествено число). 3. С помощта на представката на- и частицата -ся се образу- ват глаголи, означаващи пълна удовлетвореност от действието: наговориться (поговори достатъч- но), наесться, напиться, наработаться. От- (ото-, отъ-). Съответствува на предлога от и означава движение или действие, показващо отдалечаване от предмета: отбежать от дерева, отодвинуть стул от окна, отъехать от города (в пове- чето случаи противоположната представка е под-; ср. у-). 290
Пере-. 1. Означава насоченост на движението или действието през нещо: перебежать дорогу (через дорогу), перевести ребёнка через улицу, перешагнуть порог. 2. Означава повторение на дей- ствието (извършването му повторно или по друг иачин): переделать работу, переписать статью, переспросить (попитам още веднъж). перечитать кнйгу. 3. Означава разпростраиение на действието върху всички или много предмети: перемыть всю посуду, перепортить все игрушки, перечитать много книг. По-. 1. Означава начало на движението: побежать, повезти, повести, понести, поползти (ср. за- във 2 знач.). 2. Означава непродължителност на действието: побегать (тичам известно време), поговорить, поработать, почитать (ср. про- в 3 знач.). Глаголите с представката по- в 1 н 2 знач. ня- мат несвършен вид. 3. Служи за образуваие иа глаголи от свършеи вид: гасить — погасить, завтра- кать — позавтракать. Под- (подо-, подъ-). Означава движение или действие, насочено към предмета или под пред- мета: подбежать к окну, подойтй к товарищу, подложйть подушку под голову (в повечето случаи противоположната представка е от-; ср. при-). При-. Означава довеждане на движението до крайната цел: приехать на Север, прийтй в библи- отеку, принестй (кнйгу) домой (против, у-). Представката при- е близка по значение на представ- ката под-, но под- посочва видимото приближаване към някого-нещо, а при- подчертава окончател- ния резултат на приближаването, ср.: подъехать к театру — приехать в театр. Про-. 1. Означава движение покрай някого-нещо: пробежать мймо окон, проехать мймо дома, пролететь над морем. 2. Означава действие, насочеио през предмета; действие, в резултат на което се образува отвор в нещо: проколоть палец иголкой, прорубйть окно в стене, проделать отверстие. 3. Означава запълваие на определен интервал от време (изцяло) с някаква дейност: пробегать (це- лия ден), продежурить (две деноношия непрекъснато) (ср. по- във 2 знач.). Глаголите с представ- ката про- в това значение нямат несвършен вид. 4. Служи за образуваие на глаголи от свършеи вид: читать — прочитать, шептать — прошептать. Раз- (разо-, разъ-, рас-). 1. Означава деление, разпределяне на части: разбить, разорвать, раз- дать (моливи на всички), разложить (книгите по рафтовете). 2. С помощта на представката раз- и частицата -ся се образуват глаголи, означаващи движение в различии посоки: разбежаться, разой- тись, разъехаться (против, с- във 2 знач.). С- (со-, съ-). 1. Съответствува на предлога с (с род. п.) и означава движение отгоре надолу: сбежать (по стълбата), сбросить (снега от покрива), скатиться (по склона). 2. С помощта на пред- ставката с- и частицата -ся се образуват глаголи, означаващи движение от различии посоки към една точка: сбежаться, слететься, съехаться (против, раз- във 2 знач.). 3. Служи за образуваие на глаголи от свършен вид: варить — сварить, делать — сделать, мять — смять. У-. Означава отдалечаване от някого-нещо, отнякъде: убежать йз дому, уйтй от товарища (про- тив. при-). Представката у- е близка по значение на представката от-, но от- посочва видимото уве- личение на разстоянието между движещия се предмет и изходната точка, а у- означава движение, чийто резултат е пълното оттегляне отнякъде; ср.: отъехать от города (далеч, надалеч, на няколко километра)—уехать из города (съвсем). ПРЕХОДНИ И НЕПРЕХОДНИ ГЛАГОЛИ Преходните глаголи означават действие, насочено към някакъв обект и имат пряко допълнение, нзразено със съществително във винителен (понякога в родителей) падеж без предлог: встретить (кого?) товарища, читать (что?) кнйгу, ждать (чего?) поезда. Непреходиите глаголи означават действие, което няма пряк обект; те не могат да имат пряко допълнение, възможии са само косвени допълнения (във винителен падеж с предлог или в родите- лей, дателен, творителен и предложен падеж): болеть ^чем?) гриппом, думать (о чём?) о делйх, жить (где?) в городе, разговаривать (с кем?) с друзьями. Глаголи с частицата -ся Глаголите с частицата -ся се образуват от преходен или непреходен глагол и могат да бъдат са- мо непреходии: встречать+ся — встречаться, делать-|-ся — делаться. Възвратните глаголи, образувани от преходнн глаголи, означават действие, насочено към самото действуващо лице: мыться (мня себе си), одеваться (обличай себе си) или взаимно дейст- вие: встречаться (срещам се с някого), обниматься (прегръщам се с някого). Възвратиите глаголи, образувани от непреходни глаголи, често имат безлично значение: Ему не сидится (не иска, не може да седи); Как вам живётся? (как сте?). Глаголите бояться, гордиться, надеяться, нравиться, смеяться, стараться, улыбаться и някои други нямат съотносителни форми без частицата -ся. 291
Особена трупа представляват глаголите с частицата -ся, образувани от преходни глаголи и имащи страдателно значение: Дом строится рабочими, Задание выполняется учениками. Реалното действуващо лице в тези случаи се изразява от допълнение в творителен падеж (рабочими, уче- никами), а подлогът (дом, задание) е логически обект (граматичен субект) на действието (ср. Рабочие стрбят дом, Ученики выполняют задание — където реалното и граматичното действуващо лице съвпадат). Глаголите на -ся в страдателно значение се употребяват предимно във формата за 3 л., а реалното действуващо лице може да не бъде посочено. ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА В руския език има три времена: сегашно, минало и бъдеще. Сегашно време Сегашно време имат само глаголите от несвършен вид. В зависимост от личните окончания глаголите имат две спрежения — първо и второ. Първо СП р е ж е н и е 3 т о р о с прежение Ед. 1 л. нес-у чита-ю леж-у стрб-ю 2 л. нес-ёшь чита-ешь леж-йшь стрб-ишь Мн. 3 л. нес-ёт чита-ет леж-йт стрб-ит 1 л. нес-ём чита-ем леж-йм стрб-им 2 л. нес-ёте чита-ете леж-йте стрб-ите 3 л. нес-ут чита-ют леж-ат стрб-ят Гласните е, и в личните окончания на глаголите от първо и второ спрежение ясно се отличават помежду си, когато са под ударение, в безударно положение те се произнасят почти еднакво. При редица глаголи образуването на 1 л. ед. ч. е съпроводено с редуване на съгласния звук в края на основата, например: вожу/вбзишь (ср. возить), люблю/любишь (ср. любить). Няколко глагола съчетават личните окончания на първо и второ спрежение. Тези особености се посочват в речника. Бъдеще време В руския език има две форми за бъдеще време: бъдеще сложно и бъдеще просто. Сложно бъдеще време образуват само глаголите от несвършен вид. То се състои от личните форми на глагола быть в бъдеще време (буду, будешь, будет, будем, будете, будут) и неопределената форма на спрегаемия глагол: Я буду делать (бояться, знать, сидеть, уметь). Ты будешь делать (бояться, знать, сидеть, уметь). Сложно бъдеще време означава действие, което предстои да стане, без да се посочва ще завърши ли то, ще донесе ли някакъв резултат. Просто бъдеще образуват само глаголите от свършен вид. По форма то съвпада със сегашно- то време на глаголите от несвършен вид: я отнесу, прочитаю (ср. я несу, читаю). Просто бъдеще означава действие, което предстои да се извърши и ще бъде доведено до край, което ще започне в бъдещето или ще се извърши само веднъж. Минало време Минало време на глаголите от свършен и несвършен вид се образува от основата на неопре- делената форма чрез прибавяне на наставката -л и окончанията: -а за женски род, -о за среден род и -и за трите рода в множествено число; в мъжки род формата за минало време няма окончания. Неопределена Единствено число Множествено число форма м ж с за трите рода писа-ть писал писал-а писал-о писали сказа-ть сказал сказал-а сказал-о сказал-и смеять-ся смеялся смеял-ась смеял-ось смеял-ись 292
Формите за мъжки род на някои глаголи в минало време нямат наставката -л, която се появява в женски и среден род и в множествено число: берёчь — берёг (берегла, берегло, берегли), нестй — нёс (несла, несло, несли). Глаголът идти и всичките му производни в минало време имат друга основа, не съвпадаща с основата на неопределената форма: идти — шёл, шла, шло, шли. В минало време глаголите не се изменят по лице. Минало време на глаголите от несвършен вид означава, че действието е ставало в миналото, без да се посочва доведено ли е докрай. Минало време на глаголите от свършен вид означава, че действието е било доведено докрай и е дало определен резултат или че е било извършено само веднъж. НАКЛОНЕНИЯ НА ГЛАГОЛА В руския език има три наклонения: изявително, повелително и условно (сослагательное). Изявителното наклонение изразява действието като извършващо се в сегашно, минало или бъдеще време и извършвано от първо, второ или трето лице единствено или множествено число. Всички разгледани по-горе глаголи са от изявително наклонение. Повелителното наклонение изразява молба или заповед да бъде правено или направено нещо и се характеризира със специфична интонация. Основна форма за повелително наклонение е 2 л. ед. или мн. ч. Повелителното наклонение се образува от основата на сегашно време (при глаголите от несвършен вид) или на просто бъдеще време (при глаголите от свършен вид), към която се прибавя -и, -й или -ь: вед-й (от вед-ёшь), смотр-й (от смотр-ишь), дёла-й (от дёла-ешь), спо-й (от спо-ёшь), встан-ь (от встан-ешь). Множествено число се образува чрез прибавяне на окончанието -те към формите за единствено число: ведй-те, дёлай-те, встань-те и т. н. При образуване на повелително наклонение от възвратните глаголи частицата -ся се запазва в края на думата (след гласни -сь): одевай-ся, одевайте-сь. Условного наклонение, означавашо възможно при известии условия или желателно действие, се образува от минало време на глагола в съчетание с частицата бы (б): посмотрел бы, сказал бы. Формите за условно наклонение се употребяват в сложни изречения, изразяващи условие или предположение, като мястото на частицата бы може да бъде непосредствено до глагола или тя може да бъде отделена от него с друга дума: Я написал бы вам, если бы знал ваш адрес (Я бы вам написал..). ПРИЧАСТИЕ Причастието е неспрегаема глаголна форма, изразяваща признак на лицето или предмета, възникнал в резултат на някакво действие: товарищ (какбй?), приехавший из Москвй (другарят, който е пристигнал от Москва); кнйга (какйя?). прочитанная мною (книга, която аз съм прочел). Причастието съчетава граматичннте признаци на глагола и прилагателното. При него, както при глагола, се различават вид, време, преходност и непреходност, възвратност; причастието изисква същия падеж, който и глаголът. От друга страна, причастието се скланя и се съгласува със съществителното по род, число и падеж като прилагателно. Причастията биват сегашни и минали деятелни и сегашни и минали страдателни. Причастията нямат бъдеще време. ДЕЯТЕЛНИ ПРИЧАСТИЯ Деятелните причастия означават такъв признак на лицето или предмета, който е възникнал в резултат на действията на това лице или предмет: читающий кнйгу ученик, стоящий в комнате стол. Деятелните причастия се образуват както от преходни, така и от непреходни глаголи и запазват управлението, свойствено на глагола; деятелните причастия от възвратни глаголи запазват части- цата -ся: встречающийся, встречавшийся, встретившийся. Сегашни деятелни причастия се образуват само от глаголи с несвършен вид, като към основата на сегашно време се прибавят наставките -ущ-/-ющ (за първо спрежение) или -ащ-/-ящ (за второ спрежение) и окончания на прилагателното за съответния род и число: пйш-ут — пйш-ущ-ий (пишущая, пишущее, пйшущие), зна-ют— зна-ющ-ий (знающая, знающее, знающие), стуч-ат — стуч-ащ-ий (стучащая, стучащее, стучащие), стро-ят — стро-ящ-ий (строящая, строящее, строящие). Минали деятелни причастия се образуват от несвършени и свършени глаголи, като към основата на минало време се прибавя наставката -вш- (след гласни) или -ш- (след съгласни) и съответните окончания на прилагателното: писа-л (несв.)— писа-вш-ий, написа-л (св.)— написа-вш-ий, вёз (несв.)— вёз-ш-ий, привёз (св.)— привёз-ш-ий. 293
СТРАДАТЕЛНИ ПРИЧАСТИЯ Страдателните причастия означават признак на лицето или предмета, върху който е било извършено някакво действие: книга, прочитанная товарищем (книга, която другарят ми е прочел); дом, построенный раббчими (къща, която са построили работииците). Страдателни причастия се образуват само от преходни глаголи. Сегашии страдателни причастия се образуват от несвършени глаголи, като към основата на сегашно време се прибавят наставките -ем- (за първо спрежение) или -им- (за второ спрежение) и съответиите окончания на прилагателното: чита-ем — чита-ем-ый (читаемая, читаемое, читаемые), вйд-им — вйд-им-ый (видимая, видимое, видимые). Много преходни глаголи от несвършен вид не образуват сегашни страдателни причастия (например: беречь, бить, брить, гнуть, греть, держать, жарить, мерить, мыть, мять, пить, топить, чистить, шить и т. н.). Мииали страдателни причастия се образуват от преходни несвършени или свършеии глаголи, като към основата на минало време се прибавят наставките -ни-, -ени- и -т- и съответиите окончания на прилагателното: чита-л — чйта-нн-ый, принёс — принес-ённ-ый, закры-л — закры-т-ый. Наставката -ин- се присъединява към основата на глаголите, завършващи в минало време иа гласиите а, я понякога е: посёя-л — посёя-нн-ый, увйде-л — увйде-ни-ый. Наставката -еии- (или -ёин- под ударение) се присъединява към основите, завършващи на съгласен звук (пример вж. по-горе) или на гласиия и, който се изпуска (при което става редуване на крайните съгласни на основата, аналогично на редуването при образуваие на 1 л. сегашно или просто бъдеще време): купй-л — купл-енн-ый (ср. куплю), спросй-л — спрош-енн-ый (ср. спрошу). Наставката -т- се присъединява към основата на глаголите, завършващи в неопределена форма на -иуть, -оть, -ереть и към едносричните основи (представката не се взема под внимание): выну-л (от вынуть)— выиу-т-ый, колб-л (от колоть)— кбло-т-ый, вытер (от вытереть)— вытер-т-ый, би-л (от бить)—бй-т-ый (аналогично: прибйтый, разбйтый). Най-употребявани са миналите страдателни причастия на глаголите от свършен вид. СКЛОНЕНИЕ НА ПРИЧАСТИЯТА Причастията се скланят като пълните прилагателни: деятелните причастия се скланят по образец на прилагателиите с основа на щ и ш (например общий, хороший), страдателните — по образец иа прилагателиите с основа на твърд съгласен звук (например новый): читающ-ий, чи- тающ-его.., читав-ший, читавш-его.., чйтанн-ый, чйтанн-ого и т. и. Кратка форма иа причастията. Сегашните и миналите страдателни причастия имат кратка форма, която се образува аналогично на кратката форма на прилагателиите: мъжки род — без окончание, женски род — с окончание -а, среден род — с окончание -о и множествено число — с окончание -ы (за трите рода): от любйм-ый — любйм, любйм-а, любйм-о, любйм-ы; от при- несён-ный — принесён, принесен-й, прииесен-б, принесен-ы. В изречението кратките причастия, както и кратките прилагателни, се употребяват в ролята на сказуемо (в съчетание със спомагателен глагол или без него): Магазйн закпыт; Окно бйло закрыто; Книги будут куплены. ДЕЕПРИЧАСТИЕ Деепричастието е неизменяема глаголна форма, която се образува от глагола и означава допълнително действие, поясняващо основного действие. В изречението: Слушая музыку или читая интересную книгу, ои обо всём забывает — основного действие на лицето е изразено от глагола- сказуемо забывает; употребеиите тук деепричастия слушая и читая означават допълнителни действия, конто посочват, при какви обстоятелства протича основного действие. Подобно на глагола деепричастието има свършен и несвършен вид, възвратна н невъзвратна форма и изисква същия падеж, който изисква и глаголът (ср. читать кнйгу — читая кнйгу, приплыть на лодке — приплыв на лодке), може да се употребява със същите наречия, с конто се употребява глаголът (ср. тйхо разговаривать — тихо разговаривая, вернуться домой—вернувшись домой). Допълнителното действие, изразено от деепричастието, в изречението винаги се отнася към това лице (или предмет), което извършва основного действие, изразено от глагола. В изречението Слушая музыку, он обо всём забывает деепричастието слушая, както и глаголът забывает, се отнася към действуващото липе он. 294
Деепричастията от несвършен вид се образуват от основата на сегашно време на глаголите с несвършен вид с помощта на наставката -а (-я): дрож-ат (от дрожать)—дрож-а, жив-ут (от жить)—жив-я, рису-ют (от рисовать)—рису-я. При образуване на деепричастията от възвратните глаголи след наставката -а (-я) се прибавя възвратната частица -сь: возвраща-ют-ся (от возвращаться)— возвраща-я-сь. Деепричастието от несвършен вид означава допълнителио действие, което се извършва едно- временно с основното действие, изразено от глагола в сегашно, минало или бъдеше време: Гуляя по парку, он любуется лебедями (едновременност в настоящето); Гуляя по парку, он любовался лебедями (едновременност в миналото); Гуляя по парку, он снова будет любоваться лебедями (едновременност в бъдещето). Деепричастията от свършен вид се образуват от миналата основа на глаголите от свършен вид с помощта на наставките -в, -вши, ако основата завършва на гласен звук, или -ши, ако основата завършва на съгласен: встрети-л (от встретить)— встрёти-в (понякога встрёти-вши), вырос (от вырасти)— вырос-ши. При образуване иа деепричастията от свършен вид от възвратни глаголи след наставките -вши и -ши се добавя частицата -сь: встрети-л-ся (от встретиться)— встрети-вши-сь, закры-л-ся (от закрыться)—закры-вши-сь. Най-разпространената съвременна наставка на деепричастията от свършен вид е -в; наставката -вши е характерна за възвратните деепричастия. В някои случаи деепричастията от свършеи вид се образуват от основата на просто бъдеще време с помощта на наставката -а (-я), т. е. като деепричастията от свършен вид: привед-я (от привед-ут), прид-я (от прид-ут), но те също имат значение на свършен вид. Деепричастието от свършен вид означава допълнителио действие, което предшествува основно- го действие, изразено от глагола в сегашно, минало или бъдеще време: Вернувшись домой, он долго читает; Вернувшись домой, он долго читал; Вернувшись домой, он будет читать.
Эмилия ГОЧЕВА Валентина Борисовна ЕЛЕНСКА РУССКО- БОЛГАРСКИЙ УЧЕБНЫЙ СЛОВАРЬ Зав. редакцией Г. А. МАРТЫНОВА Редакторы: Л. Д. НИКИТИНА, В. М. САМОЙЛЕНКО (СССР), Э. ВИЧЕВА (НРБ) Художественный редактор Ю. А. ЦВЕТАЕВ Технический редактор Э. С. СОБОЛЕВСКАЯ Корректоры: О. Д. БАУЛИНА, О. И. ПОЖАРОВА, Г. А. ОСТРОУХОВА ИБ №1646 Подписано в печать 29.06.90. Формат 70x90/16. Бумага офс. № 1. Гарнитура тайме. Печать офсетная (фотоофсет). Усл. печ. л. 21,65. Усл. кр.-отт. 81,32. Уч.-изд. л. 32,84. Тираж 23 000 экз. Заказ № 612. Цена Зр. 70к. Издательство „Русский язык” В/О „Совэкс- порткнига” Государственного комитета СССР по печати. 103012 Москва, Старопанский пер., 1/5. Отпечатано на Можайском полиграфкомбинате В/О „Совзкспорткнига” Государственного ко- митета СССР по печати. 143200 Можайск, ул. Мира, 93.