Речник на символите. Том 2 - Шевалие Ж., Геербрант А.

Author: Шевалие Ж. Геербрант А.

Tags: речник речник на символите

Year: 1996

Similar

Речник на символите - том 1

Българска митология - енциклопедичен речник

Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност

Речник на гръцката и римската митология

Text

ЖАН ШЕВАЛИЕ
АЛЕН ГЕЕРБРАНТ
•
РЕЧНИК
НА
СИМВОЛИТЕ
2 ТОМ
М-Я

J » J<_ 1 996/0 1
ЖАН ШЕВАЛИЕ
АЛЕН ГЕЕРЬРАНТ
РЕЧНИК
НА
СИМВОЛИТЕ
Под редакцията на гл. ас. Борислав Георгиев, кфн
Изданието е предназначено за преподаватели, сту-
дента, лекари, психолози. учители и ученица от гор-
ние курс, както и широк кръг читатели с интереси в
областта на митологията. астрологията. религиите,
антропологията. психоанализата и културологията
Заглавието е включено в програмата за подпомагане на книгоиэдаването
Витоша" и е осыцествено сьс съдействието на Министерството на външни-
те работи на франция и на Слухкбата за културно. научно и техническо сътруд-
ничество при Посолството на франция
Св titre qui linscrit dans le cadre du programme d aide a Г edition .Vitocha". a beneficie
dune aide du ministere franpais des Affaires etrangeres et du Service culture!,
scientifique et de cooperation technique pres I'Ambassade de France
ЖАН ШЕВАЛИЕ
АЛЕН ГЕЕРБРАНТ
РЕЧНИК
НА
СИМВОЛИТЕ
МИТОВЕ, СЪНИЩА, ОБИЧАИ, РИТУАЛИ, ФОРМИ
ФИГУРИ. ЦВЕТОВЕ, ЧИСЛА и др.
ШУМЬНСКИ - -
„Константин '
J3 -
Издателска къща
„ПЕТРИКОВ"
София, 1996
Jean Chevalier. Alain Gheerbrant
© DICTIONNAIRE DES SYMBOLES. 1991 Editions Robert
Laffont S.A. et Editions Jupiter. Paris.
© Иво Христов, преводач. 1996
© Пенка Атанасова, преводач, 1996
© Александра Желева, преводач, 1996
© Таня Камбурова, преводач, 1996
© Николай Кирилов, преводач. 1996
© Д>кема Барух, преводач на предговора, 1996
© Цвятко Остоич, художник. 1996
© Издателска къща „ПЕТРИКОВ ". 1996
ЖАН ШЕВАЛ HE
АЛЕН ГЕЕРБРАНТ
и със съдействието на:
БАРБО, Андре
БЕЙЛ. Доминик
КАРУЧ. Ивон
ШЕВАЛИЕ, Маргьорит
ДАВИ. Мари Мадлен
ГРИЗОН. Пиер
ХЕНЦ, Жорж
ЛЬО РУ ГИЙОНВАРЧ
МЕЙЕРОВИЧ.Ева
МОКРИ. Мохамед
ПФАЙФЕР Анри
ПРИЖАН. Пиер
РОШЕТРИ, Жак Дьо Ла
ШИ БАТА, Масуми
ВОЛГИН. Александьр
Вицепрезидент на Международния
ценгьр по астрология
Урсдник в библиотеката към Музея на
Човека
Специалист по тибетски будизъм
Преподавател по класическа филология
Изследовател в НЦНИ
Писател и изкуствовед. специалист по
цивилизацииге от Далечния Изток
Асистент в Университета в Страсбург
Директор на ,.ОГАМ“. списание за келтски
проучвания
Ръководител на изследванията в НЦНИ
Писател. бивш преподавател в
Университета в Техеран
Доктор на медицинските науки, препо-
давател по хроматология
Преподавател във факултета по
протестантска теология в Университета
в Страсбург
Психотерапевт
Преподавател в Университета в Киото
(Япония)
Директор на списанието „Астроло-
гически тетрадки**
НА ВНИМАНИЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ
I. Думите, обозначени със звездичка са обяснени в самостоятелен
параграф в азбучен ред Необходимо е те да бълат консултирани, за да
може читателях да разбере по-добре текста, в конто те са употребени.
Ние не се колебахме да умножим вътрешните връзки, конто спестяват
многобройните досадни повторения.
2. За да избегнем повторението на имената на авгорите и заглавията,
възприехме сигли за почти всички референции. Пьрвитс три букви от
сиглата съответстват на името на автора, четвъртата на една от основ-
ните думи от заглавието. Трудовете, конто имат авторски колектив, също
както и списанията, са посочсни със сигла. включваща инициалите на
основните думи от заглавието. Оттук нататък е по-лесно да се намерят
пълни бележки в библиографията, включена в края на книгата.
3. Боговете и героите от класичсската митология са изписвани най-
често с гръцките имена, като в скоби са посочени римските им
съответствия: Зевс (Юпитер), Арес (Марс), Херакъл (Херкулес), Пер-
сефона (Прозерпина) и т.н. Но ако името на един бог означава планета:
Юпитер. Марс. Сатурн и т.н., символы е разгледан във нръзка с името
на планетата. Това различие не пречи да се изтъкнат съществуващите
връзки между .митологическия и планетарен символизъм.
м
МАГАРЕ (МАГАРИЦА)
Ако за нас магарето е символ на
невежество, то това е само частей и
второстепенен случай на едно по-об-
шо и повсеместно схвашане. което
превръща магарето в изображение на
мрака и лори на сатанизма
В Индия магарето е яздитно жи
вотно на най-злокобните божества. по-
точно - на Наирита - пазител на цар-
ството на мъртвнте и на Каларагри -
зловещата страна на Леви. Асура
Дхенука е с магарсшки черти.
В Египет чсрвеното магаре е едно
от най-опасните съшества. конто ду-
шата среша в своего пъгуване post-
mortem. любопитное. чефренският на
ролей израз „зь.т като чернено
магаре" като че ли потвърждава тази
представа. Впрочем това животно би
могло да се огьждестви и с .. чернения
звяр от Откровението на св Иоан
Богослов" (Генон).
В исмаелитския езотери зъм.иига-
рето на Даджал представлява шире-
шото се невежество и заблуда. то се
отнася до тесногръдото придържане
към дословността. което прегражда
пътя на прозрението.
Някой щс възрази. като изгькне
присъствието на магарето в яслага и
ролята му при влизането на Христос
в Иерусалим. Но Геной отбелязва. че
в първия случай магарето е прогиво
поставено на вола като нечиста сила
на сила на доброго, а във втория слу-
чай то изобразява същата тази нечис-
та сила, побелена и надвита от
Изкупителя Разбира се. на язденото
от победителя Христос животно би
могло ла се припише и съвършено раз-
лична роля. Впрочем в Китай поняко
га бялото магаре е яздитно животно
на Безсмъртните.
Всъшност в сцената на Вход Гос-
полей в Иерусалим се отнася за мага
рииа - разлнка. която не е без значение
В мита за лъжепророка Валаам мага
рицата определено играе положител-
на роля и Нсгово Високопреосве
шенство Дьовуку без колебание я при
числява към символите на Познани
сто и тралипионната наука, което 6с-
лежи пълното превращение на пър
воначалния символ. Трябва ли това да
ни накара да потърсим иницнацион
на символика в почестите. оказвани
на магарето по врсме на средновсков
ния празник на шутовезпе'! Въпреки
всичко основна черта на целия този
празник била пародията. временного
преобръшанс на иенностите. а това
ни връща към първоначалните
понятия. Генон посочва. че става ду-
ма зловладяванена низшите влечения
на падналия човск. за да бълат огра-
ничени зловредните им ефекти. т е. -
за това. което в съвременната терми
нология се нарича„контролираноолп
траняванс на изт.1асквансто". чийто
образ е магарето. получило за кратко
време достъп до вьтрешността на
църквата. Ако трябва ла се говори за
свешени знания в случая, то ще бъле
пак чрез обръщане на смисъла и
осмиване. По енлата на карнавално-
то лукавство сатанинского магаре за
ема мястото на магарицата на позна
нието(СОКТ. DEVA. CUES. MALA)
Подобно на Сатана га и на Звяра
МАГАРЕ
8
магарсто изобразява либидото, секса,
инстинм инного в човека. живот, кой
то протнча и зияло на равняшето на
темноте и чувственото. Духы обязд-
ва материята. която трябва да му се
подчинява. но понякога тя се изплъз-
ва от надзора му
Известен е романы на Апулей
.Златното магаре или Метаморфо-
зите". В него са описани превъплъ-
шенията на Луций от изпълнената с
благоухания стая на чувствена курти-
занка до мнетичното съзерцание пред
стагуята на Изида. Поредица мета-
морфози проследява духовна та ево
люиия на Луций В коментара си за
теэи преходи Жан Божьо твърди. че
превръшането на Луций в магаре е
конкретното проявление. види.мият
резултат и наказанисто за това. че
се е отдал на плътските удоволствия.
Втората метаморфоза. която му
връща човешкия облик и поведение, е
не само ярко проявление на спасител-
нота мои/ на Изида. а и знак, че той
преминава от нешастието. от сьм-
нителните удоволствия и от зави-
симостта от произвола на сляпата
съдба към свръхчовешкото блажен-
ство в служба на всемогъщото и про-
.мисляшо божество. Тя е истинско
възкресение. вътрешно възкресение
Превърналият се наново в човек Лу-
ций може да следва пътя на спасе-
нието. да поеме по пътя на чистотата.
да достигне до най-възвишените
посвешения И наистина Луций, пре
минал през поредица едно от друго
по-екзалтиращи изпитания, се докос-
ва до божественото познание едва
след като е евлякъл магарешката ко-
жа и си е вьзвърнал човешкия облик
Изразьт ...магарешки уши ' води
началото си от легендата. в която се
разказва. че Аполон превърнал уши
те* на пар Мидас в магарешки. гъй
като той предпочел звуцитс на флей-
тата на Пан пред музиката на Дел
финския храм На символичен стик то-
на прелпочнтание показва стремеж
към вьншен блясък. а нс към духов
ната хармония и превеса на душевно-
то.
Описваики ..Слизана в ада Пав
саний отбелязва присъствието наест)
нал мъж редом с черните жертвсии
овни; според надписи той се нарича
Окнос. плете въже от пзръетика. а в
същото време застаналата до него
магарица изяжда веднага оплетено
то от .мъжа. ..Говори се. разказва
Павсаний. че този Окнос бил много
работлив човек. чиято жена била го-
лями прахосница и бързо пропил яви-
ла събраното благодарение на него-
вия труд"(10. 28-31). Намекъте проз-
рачен. поне шо се отнася до жената
Но и загадъчният й съпрут представ
лява интерес, гъй като допълва сим
воликата на разка за. ..И мето .му оз-
начава колебание, нерешителност
Присъствието му в подобен кон-
текст ни навежда на мисълта. че
той е символ на някаква слабост или
дори порок, тъй като колебанието
води до нежелание да се вземе какво-
то и да било решение, до неспособ
ноет да се довсдат докрой начина
нията" (Жан Дьофрада) В такава
светлина символиката на брачната
сцена става съвсем ясна.
В изкуството на Ренесанса мага
рето изобразява различии душевни
състояния духовного обезсърчение на
монаха, душевната потиснатост.
мързела. извратеността, глупостта.
нскадърността. ината. овчедушието
(TERS. 28-30).
Алхимиците виждат в магарето
триглавия демон, като първата глава
изобразява живака. втората - солта. а
третата - сярата, трите материални
принципа на природата: упоритото
съшество.
При все това в някои традиции ма-
гарето се явява свешено животно То
9
МАГИЧЕСКИ КВАДРАТ
III рас важна ро ля и култа на А полон:
в Делфи били припаеяни в жертва
матарета Mai аре носсло сандьчето.
коеtо служело за бебешка люлка на
Дионис, сто зато това животно с пос-
ветено на бота Спорол apyia тради-
ция обичаят ла се принасяг в жертва
ма'арета дошъл от север. „Никой нс
би могъя - ни по морс, ни по суша,
да открие прикатим път. който но
ди към про шенствата на хипербо-
рейците Някога народоначалникът
Персей ссднал на тяхната трапе ia и
И.1Я1К1 в тсхнитс дамове; шнари.1 ги
да приносят в жертва на Бога ec.iu-
ко.юпни хекато.мби от .магарсто.
техните пировс и отдаваната от
тях почит винаги доставят си. та ра-
дист на Апо.юн и Апо.юн се ух.михна.
винсдайки как се итрив.ч похотта ни
жертвените животни (Пиндар, де-
сета Питийска ода. превод Ете Пюек.
Ле Бел Летр, Париж. 1931. стр 147). В
пиесата на Аристофан.Жабите 'слу-
га та на Дионис казва на господаря си.
който го е натоварил: „А I съм магарс-
то. косто носи мистсриите. Може
би сиената е просто израз на насмеш-
ка. но Mai ape to - носится на мистерия,
не е откъсиат образ, тълкуват го каго
символ на царя или на светската
власт.
Ди во то магаре е символ на аске
тите от пусгинята (вж. Пустиня*). на
отшелниците.
Несъмнсно причина га се крие в
това. че копитото на дивото магаре не
може да бъле разядено от никоя от-
ровна течност Челюстта на Mai аре
то съшо се сдави с изключителната си
твьрдост: седнаединствена магареш
ка челюст Самсон избнва хилядн
врагове.
Магарсто се свьрзва със Сатурн -
второго сльнцс, звездага на Израил,
Его зато никои традиции огьжлсст-
вяват Бо1 със Сатурн Може би с това
се обяснява факты , че на никои сати
рични карикатуря били изобразени
panibn.ii и на крыл с магарешки тла
ви. ши като Хрисгос е сип на израил-
ския Бог.
Магарицата символизира смире
нието. а магаренцето - унижението
По думитс на Ришар льо Сен Виктор
човек трябва да проумее приладено
то на магарицата значение, зада вник-
нс в смирението. ставаики нсдостосн
в собствените си очи. (De gen paschaie
PL. 196. 1062-1064 и „Духонни пропо-
веди и брошури", Париж. 1951,89),
Спорен Ришар льо Сен Виктор,
ако Христос е пожелал да я зли подоб-
но животно, го е. за да покажс необхо-
димостта от смирение.
В случая магарицата е символ на
мир. на нишета. на смирение, на гър-
пение и храброст В Библия та в пове
чето случаи тя е представена в бла-
гоприятна светлина: Самуил търси за-
тубснигс магарици. магарицата на
Валаам го прелупреждава за присьс-
твието на ангела на Господ; Иосиф от-
вежда Мария и Иисус в Египет на гьр
ба на магарица. за да се спасят от го-
ненията на Ирод.прели мъченията си
Христос победоносно влита в
Иерусалим на гьрба на мат арица
МАГИЧЕСКИ КВАДРАТ
Съшествува много богата тради-
ция на магическите квадрати В стро-
iiiic си граници квадраты итниква
прсдставата за тайна, за окултна сила
Матическият квадрат е средство™,
позволявашо виргуалното присвоява
не и мобили тиране на някаква сила
чрез затварянето и в символичного
изображение на имею или на иници-
алите на онзи, конто я облалава по
природа
Изнамнрането на матическия
квадрат датира от възникването на
пауката Според Лютфи.1 Макту.1
(„Удвояването на o.tmapa', науката,
ш магическим киидрит с и спича сна
МАГИЧЕСКИ КВАДРАТ
10
наука. ко.чпю Бог създал Той лично
пос нети I Адам в тази наука, а сет-
не неговите пророни, светци и анге-
ли с и .ч предали един на друг.
Според арабските библиограф»
Тхабит бен Кура (862-890 от н. е.) е
писал та магическите квалрати Смята
се. че евързването на тети квалрати с
планетите воли началото си от сабеиз-
ма.
Уафк* - магически» квадрат*, в
най-простия си вид се сьстои от де-
вег квадратчета като сумата от всяка
страна е равна на 15 и в квадратчета-
та са написани деветте начални циф-
ри
4 9 2
3 5 7
8 1 6
Горного расположение откриваме
още преэ X в. от н. е. в „Китаб-ал-
Мауазм" от Джабир бен Хоян. а един
век по-късно Ал-Газали описва един
използван и до днес амулет, наречен
печат на Газали: тази фигура, при-
писвана на Балинае (Аполоний
Тиански). трябва да се нарисува вър
ху неизползвани гьсове платно; тс се
поставят под стьпалата на родилка
та - смята се. че това улеснява раж
дането (ENCI. Art Waflc)
Съществува и голям амулет от се-
лем квадрата по седем. евързани с
лните на седмицата и оттам - с
планетите
Плаиетннте печати са съставени
по следния начин:
Сатурн, с магически квадрат от 9.
от олово
Юпитер, с магически квадрат от
16. от калай
Марс, с магически квадрат от 25,
от желязо
Слмще, с магически квадрат от 56.
от злато.
Венера с мат ически квадрат от -19,
от мед.
Меркурий, с магически квадрат от
64. от сребърна сплав.
Луна, с магически квадрат от 81,
от сребро
Това съчетаване на магическите
квадрати с планетите и металите в
Западна Европа довежда до ..Occuha
Philosophia" or Агрипа ван Нстесхайм
(1533) и до .Practice Arithmetica" от
Кардано. Магическите квадрати. раз-
пространени в ислямския свят още
преэ XIII в., станали особено попу-
лярни преэ XVII и XVIII в
Джадуал - дума та оэначава таб-
лица или план, произлиза от магичес-
кия квадрат Това е технически израз
на арабската магия, с конто се назо-
вават фигури, често пъти четириъгъл-
ни. раэделени на квадратчета, в ко-
нто са написани цифри. съответства
щи на числената стойност на буквите
от арабската азбука и съставяши.
например, името на човека. конто же-
лав да се слобие с амулет. Знаците са
комбинирани по способа абджад
(А=1)ит н Най-честоджадуалътеоб
граден с извадки от Корана
Възможни са многобройни ком-
бинации. В квадратчетата могат да се
напишат не само цифри. а и имена или
вълшебни думи. Така например един
широко разпростаиен джадуал се със-
тои от седем пъти по седем квадрат-
чета. в конто са написани: I) Соломо-
новия печат; 2) седемте сауакиг, т е.
съгласните. конто отсъстват от пър-
вата сура на Корана; 3) седем имена
на Бог; 4) имената на седемте духа; 5)
имената на седемте царе на Духовете;
6) имената на седемie дни на седмица
та; 7) имената на планетите Тези зак-
линания могат да се напишат на хар-
тия. а сетне - да се стрият; или пък
иаписаното се размива с вола, която
сетне се изпива Те се иэползват в мно-
11
МАГИЧЕСКИ КВАДРАТ
п> случаи.
Будух с bliuicoii.i дума, образу
вана от елементите на проспи, раз
делен на три части мат ически квадрат,
като севзима прел вид числена га стой-
ност на буквите* Газали я определи
като необш ни ма. но сигурна no.uout
при решаването на най-мъчните
проблемы.
В народного поверие Буду» се е
превърнал в Джин, към когото хора
та се обръщат за помещ като изпис-
ват името му с букви или цифри
(DOUM. 298)
Смята се. че заклинанието води на
чалото си от Адам, а Газали го полу-
чил от нею по традиция Кота то е на
лице комбинация между Будух и ня
коя планета, то тази планета с Сатурн,
а неговият метал еоловото. Използват
Будух като талисман, като закрила. а
понякога го съчетаваг с други спосо
би. като например мастиленото опте
дало(ЕЬ1С1. Ап Buduh).
Четирите букви на Будух също мо-
гат да се расположат в магически
квадрат; вьв всяка редина сумата от
цифрите. съответстващи на всяка ед
Ако се напишат на плочка, пос-
тавена под крылато на бяла гълъ
вица. конто после се пусне пред кь
щита на девойка. отхнър tu ла пред
ложение ta женитба. те имат
свойството да я принудят да се съг
лиси (DOUM. 193)
Приема се. че чрез симпатична ма-
гия комбинация™ от чнелата и бук
вите. ст.льржатпи се в е зноот Пожните
имена, например сл-Мукавуир.
Оши. конто и tea ива. лекува бе шло
дието(Онзи. коню изванва лете то) и
т.п Съшествуват безбров примери за
танина квадрати
Относно матическия квадрат ви
насочвамс към стагията на Жан
Орсибал ..Det agrtiuliura. Магическият
квадрат Sator Агеро. нсговото
1начение и неговият прошход" в
..Преглсд на историята на рели-
гните ", Т. 26. №1. 1954, стр 51-66.
Този магически квадрат, открит у
Плиний (28. 20) и от конто притежава
мс многобройни обрати в Галия (из-
вестии са и по късни. написани на ив
рит). е съставен от пег букви. разно
ложени в пет реда. така че ла могат да
се чегат отляво налясно или отдясно
наляво. както и отвесно - отгоре надо
лу или отделу наторе. без словоредьт.
съшността на думитс и тсхният см и
съл да се променят Следователно то-
ва е прели всичко палиндром, поусъ
вършенстван от много други
S А Т О R
А R Е Р О
Т Е N Е Т
О Р Е R А
R О Т А S
Възможно е. и лори правдоподоб
но. този магически квадрат да е от
келтски произход. гьй като думата
агеро напълно се обяснява с келгекия
(галското наречие агеро - напред.
накрал. « края, сродно с галската ду-
ма arepennix - начало, край на
полета; фр - arpent. ервн. ирландски
airchenn). Числената и езогеричиа
символика не с присыпа само на ксл-
тския свят, при все това съществува
МАГИЧЕСКИ КВАДРАТ
12
нето на галек а лума можс да се паве
ле на мисълта за друидска нигер
ференция Проверка га на тази хипо-
теза е невъзможна при сегашното със*
тояние на изслелванията. Вьзможное
форму лага ла загатва най-общо за
космичното коле.зо* (AIBL. I953, 198-
208. ETUG. N 321. 1955. 28 27).
Алхимиците и езотериците са раз-
тълкували по всевъзможни начини
въпросната латинска фраза - SATOR
AREPO TENET OPERA ROTAS (Сея-
чът зал плуга или на нивата си ръко-
води работала). написана в магичес-
ки квадрат от пет Тълкуванията съ-
четават елновременно символиката на
самата буква, символиката на цифра-
та. традиционно приписвана на вся-
ка буква, и символиката на цвета, в
зависимост от това на какъв фон се
откроява буквата - черен или бял В
този магически квадрат, криеш спи-
damctnumc въртопи (ROTAS), някои
традиционалисти съзират космого-
ничната ieam6a на Огън.ч и Водата.
пораждаща сътворението Някои
гьлкувагели отбелязват. че написана-
та на средната вергнкална и на сред-
нага хори зон галка линия дума Тепе)
образува кръст В превод латинската
дума означава държи. владее. В сми
съла на думата и в централното и мяс-
то те вижлат указание за това. чекръс-
тът владее света. Той му прндава
смисъл и свързаност. Благодарение
на тази символика това тълкуване
прави магическия квадрат по-раз-
бираем. въпреки трудноститс. свър-
зани с превола на останалите думи.
И в астрологическите традиции
квадраты изобразява земята. мате-
рията, ограничението, а кръгът или
сферата - небето. безкрая. всемир-
ного В астрологнята въплъшение на
квадрата са елновременно аспекты
от 90". конто изобразява препятст-
вието. разногласието. трудността, осу-
етяването. задръжката. необходимое
на от усилие и i рулите от четири. раз
деляши зодиакалните знаци на три
серии в 1.1ВИСИМОСТ от положениего им
спрямо посоките на света: кардинал-
иаза серия, коя то включва зодиите
Овен Рак. Везнн и Козирог;неподвиж-
ната серия, съставена от Телеца.
Льва. Скорпиона и Водолея, изменя-
ема серия, която обхвата зодиите
Близнаци. Дева. С трелей и Риби
Особеното при това зодиакално
деление (сыцествуват и много други)
е. че всяка серия включва зодии от раз-
личии елементи. конто често пъти са
противоположна Огнени(Овен. Льв.
Стрелец). Земни (Телец. Дева.
Козирог). Вьздушни(Близнаци. Везнн.
Водолей) и Водни (Рак. Скорпион.
Риби). Така квадраты, който в астро
логнята съдържа представата за
сблъсък. напрежение. столкновение и
съшностна несъвместимост. в зоди-
ака е евързан с понятията дейност.
подтик (главного значение на кардн-
налната трупа, приспособяване. раз
пространение (изменяема трупа),
устойчивост. непоклатимост, основа
(неподвижна трупа).
Следователно отнася се прели
всичко за идеята за материализация,
в противовес на идеята за духовност.
евързана с кръга и сферата.
Ще припомним, че до XIX в в
Европа графичного изображение на
хороскопа - астрологическата тема
(т е. небесна карта), било квадратно
(в И ндия то все още е такова); а в това
се съдържат очевидни символични
разгръшания Според астролозите от
Средновековието и Ренесанса проело
вутата квадратура на кръга включ-
вала проблема за въвеждането на ма-
териалния индивид в духовността на
Космоса или в Бог. т е. този математи-
чески и астрологически проблем бил
напълно аналогичен и съпоставим с
вътрешното и инициационно тълкува
нс на великото творение на алхи-
13
МАГЬОСНИК
миннте Астрототията подобно на
a.iMiMiiHia. с наука с дне дина каю
матсриалната и и магематическа ос
нона служи за опора и подач в
самоусъвърптенствансто Разбира се,
кръглити форма на гороскопа, изна
мерена прет XVIII в от английските
астролоп!, ра зпространена и прерабо-
тена в зората на XX в вьв Франция
от Пол Шуанар. която е много по-
удобиа за практическа работа и еле-
дова гелно епо-рационална и научна, е
загубила и щяло някоташния символи-
чен контекст.
МАГНИТЮж. ЖЕЛЯЗО)
Талес открыл магнетизма около
587 г. пр.н е благодарение на лъека-
вочерен къс магнетит - комбинация
от желязо и кислород Машигьт сим
волизира почти непреодолимого и
тайнствсно привличане Смята се. че
има връзка с варта. образована от маг-
нитен прах. Човекьг е заредей с този
прах, подобно на магнита. Цялата все-
лена е наситена с този прах и на него
дължи сцеплснисю си. както н на
движението. Магниты се превръща в
символ на космичното привличане -
афективно и мистично.
Използваният в магните магнетит
служи за талисман, пробуждаю лю-
бое, привличане - съблазън.
При египтяните: ..Естествсният
магнит или магнитно желяло*. ли
което се смятило. че проиллиш от
Хор. очевидно било свешена субстин
ция. но обикновеното желяло било
прокьлнито като субстанция. проил-
лилаша от Сет или Тифон. Това на
пълно обяснява факта, че в древен
Египет желе шите предмета били ил-
ключителна рядкост. тли като ил-
пол тането им преди шикнало отвра
щение и било дори в рилрел с рели-
.’mttwt«”(PIED. 17).
Но магниты бил проникнат от
слызчеви те свойства на Хор и. подоб-
но на бога участвал в кнрав.1яванего
на движение ю на live зената
МЛ1 ЬО( НИК (MAI ЬО( НИНА)
К. Г Юн| смята, че вешините са
проскцизым мьжката шита. юест на
примитивния женски аспект, който
продължава да съшествува в бсзсъз
нателиотоу мъжа: вешиците матери-
ализират тази омразна сянка. от ко
ято те не могат въобше да се осво
бодят. а сьшеврсменно придобиват
страшна сила; за жените вешицата е
женският вариант на илкупитс тити
жертва, вьрху която те пренасят
гъмните елементи от своите пулсации
(ADLJ. 18) Но този прение е в дсйст-
вителност тайно участие вьв ньобра
жаемата природа на вешицата Дока-
го тези гьмни сили на бсзсъзнателно-
го не преминат в яснотата на потна
нието, на чувствата и на действието.
вешицата продължава да живее в нас
Плод на изтласквания. гя въплъшава
жсланията. страховете и други тсн
денции на нашита психика. конто
са яесъвместими с нашето ..ал'. било
лашото са прскалено инфантилни.
било по съвсс.м други причина (ibid,
18). Юнг огбелязва. че атти с често
олицствор.чвана от вещица или от
жрица, зашото жените влн зат по-лес-
но в контакт с гъмните сили и духовс
(JUNS. 176) Вешицата е антитеза на
идеализирания образ на жената.
В един друг смисъл вешицата. под
влияние на хрисзиянската проповсд.
с била смятана за дсградирала жрица,
сибила. друидска магьосница. Всички
те били прсдрешени по грозен и дя
волски начин, за разлика от древните
посветенн. контоевързвали Видимого
и Невидимого, човешкото и божест-
веното; но безе ъзна те л нот о породило
феята. в което вешицата - диверсии
ца на дявола. се явявл вече само като
карикатура Вещица, фея. магьосница.
творения на безсъзнателното, са ДЪ
МАГЬОСНИКЪТ ОТ ТАРО
14
шери на дълга история записана в
(кихиката. и на личин преноси от пре
кьснато развитие конто легендите са
преобразили. предрешили и одухотво-
рили като вражлебни сыцества 11 OFF
240-243).
По съшия начин магьосникът е
прояви на ираишшалното < ъдърж а-
нис на психиката (ibid. 31). Ияма да
се освободим от матьосника и от не
говото влияние посредством действие
и външна намеса: само чрет вътреш-
на промяна. която ше се конкретизн-
ра най напрел в положителноотноше
ние спрямо безсъзнателното и в пос-
тепенно включване в съзнателната
личност на всички елементи. конто из-
плуват от него. Магьосникът е само
символ на инстинктнвиите необузла-
ки творчески енергии. конто могат да
се разгьриат срешу интервенте на
„аз“-а. на семейството и на клана
Магьосникът. конто носи тъмните
сили на бекътателното. знае как да
ги използва и да си осигури чрез това
власт над другите Той може да бъле
обезоръжен само като се поставят съ-
шнте енли под властта на съзнанието,
приравнявайки ги чрез приемане в се-
бе си, а не чрез отблъекване от себе си
и оприличаването им с магьосника
Самите магьосниии. от Африка
или от другаде. не се преструват, че
са животни, чиито маски носят, лъв.
птица, влечуго: те се огьждествяват
единствен© чрез един вид символич
но родство с това животно, силата на
което произлиэа от собствените им
убеждения и от прехвърлянето стра-
ховете на заобикалящите ги върху тях
самите Магьосникът е антитезата на
идеалния образ на башата и на
дсмиурта: гой е извратената сила на
властта. тъмната страна на шамана
или на лечитсля, пазител от смъргта,
както този последният с лечител на жи-
вота и невидимого
За Грийо дьо Живри (GR1A. 35)
магьосникът и матьоснниата са про
повс.тник и проповедничка в демоне
ката Цьрква Те са родеии в христи
янска страна с вира в сатаната. par
npociранена от пасторалната докт-
рина. Ето зато Църквата взела сьв
сем насериозно магьосничеството за
прояви на сатаната. Гланната функ-
ция на лшгьосника. както сочи салю-
та иу иис. би /а да олшгьосва сорита,
на конто породи една или друга при
чина им же лаел itomo Той стовар-
на л върху тях проклят нет о на Ада.
така както проповедникът Полуни-
на.i ia тях благословията от Нсбсто,
и вnmiii облает той бил абсолютен
съпсрник на духовснството (ibid. 37)
Или чрез споразумение с дявола
магьосникът осигурявал материални
блага и лични огмъшения в противо-
речие с божиите заповеди, или той се
отдавал още на гадаене с всевъэмож
ни способи, опитвайки се да проник-
нс в тайнитс на прнродата. за да се
сдобие с вълшебна сила, все така в
противоречие с християнските норми
Границата между науката и магията
минавала най-вече ттрез моралната съ-
вест и множество светик, предшест-
венник на научного гърсене. били взе-
ти за магьосниии заради външния им
вид.
МАГЬОСНИКЪТ ОТ ТАРО
По силата на странен парадокс
именно жонгльорът. фокусникът. кой
то създава чрез думи и жсстове един
несъшествуваш свят, стой начело на
тестето от двадесет и две карги, пред
ставляващи големите аркани на
Таро* Дрехата му. по която червени-
ят* и синият* ивят са равномерно
разпределени. с пристегната в кръе-
та (средишна част) с жълт* колан
Червен чорап покрива левия крак. хо-
дилото е обуто в синьо. Десният крак
е обут в синьо. ходилото - в червено
Ходилата образуват прав ъгъл Ръ
15
МАЙКА
ката, която се полава от синия ръкав
с u.nnu.ira към нсбсто и дьржп иръ-
чипа - това символизира необходима-
га сволюция на материята. Ръката. ко-
ято се подана от чернения рыгав, лър-
жи един динарий и сочи надолу - това
е Духът. проникващ материята Всич-
ко вьв външния вид полчертава раз-
двоението на човешкото същество.
съзладено в еднаква степей от два
противоположим принципа, както и
овладяването на неговата двойстве-
ноет чрез равновесието и господст-
вото на Духа. Шапката на Магьосника
е с жълто дъно. със зелена периферия,
поръбена с червено. Нейната форма
напомня алгебричния знак за
безкрайност. „Шапката му увенчана
символично нт ичко. което Магьосни-
кът може да представлена чернена-
та по кратцата лемниската напом-
ня га крайната победа на духа в
Единството' (RIJT. 212).
Магьосникът е застанал до маса в
телесен цвят (това полчертава човеш-
ката му съшност). Виждат се само три
крака на масата. конто може би са
белягани със гнаците сяра. сол и
живак. тъй като те са трите стъл-
6а на обективния свят (WIRT. 117).
На масата са поставени различии
предмети. конто съответстват на че-
тирите серии малки аркани - динарий,
купи, мечове и пръчки и подчертават
връзката между всички седемдесет и
осем карти на Таро
Дали наистина магьосникът. кой-
то започва и води играта. е само
илюзионист, конто си играе с нас? Или
под белите му коси, завършващн със
златисти къдри. сякаш той е неподв-
ластен на времето. се крие дълбоката
мъдрост на истински Маг и познание
за основните тайни? Най-общо той
о тачана съветннк и може да се тъл-
кува както като воля, ловкост и лич-
но инициатива, така и като само!-
панство и лъжа. Отново се натъква
ме на двугначтн тта на въ гвиигено-
то и ни гкотч, npui ыци ни почти н< <-
ки символ (А V’.).
Иеговою мясю в тесгсю карт,
самата му символика ни подтиквзт ла
излезем извън рамкигс на привидното:
Единицата е числото на пъропричи-
ната и ако в психологичен или гала-
телски план магьосникът означава
(Ъветник. то в духовен план той епро
явление на тайната на Единството
(RIJT. 28)
Той символизира одновременно
трите свята - Бог. чрез знака за без-
крайност. човекът и многообразието
на Всемира, като навсякъде е отирав
ната точка с всички двузначни богат-
ства. дадени на човек. за да следва
житейския си път
МАЙКА
Без да желаем ла правим отстъп-
ка пред омофонията, може все пак да
кажем, че символиката на майката се
отнася към тази на морето (на
френски: тег - море и теге - майка са
омофони - бел. пр ), както и към тази
на земята. в смисъл. че и едните. и дру-
гите са вместилища и матки на
живота* Морето и эемяга са символи
на майчиното тяло.
Всичките Велики Богини Майки са
били и богини на плодородието: Гея.
Рея. Хера и Деметра у гърците; Изида
у египтяните и в елинизираните райо-
ни; Ищар у асиро-вавилонцнте; Аст-
арта у финикийците и Кали у индусите
В този символ на майката се отк-
рива същата двузначност. както при
морето и земята: живогът и смъртта
са корелатн. Да се родит, означава
да излезеш от корема на майката; да
умреш, означава да се върнеш в земя-
та Майката е сигурността на убежи-
щето, на топлината. на нежността и
на хранага. в противовес тя е и рис-
кът от потискане чрез теснотията на
средата и от задушаване чрез прека-
МАЙКА
16
зено лродължаване на ф\нкпняг.1 на
кьрмнлннца н подачка genitrix hoi li-
ma бъдешня genitor. благородство™
започва да потиска и кастрира
Съгласно мистнчната гранено m
ция на християнството Майката с
Църквата. схвашана като обшността.
от която християните черня г живота
на милостта. но и к ъ де то могаг да по
несат под формата на човешки дефор-
мации прекалена духовна тирания
Божия та майка символизира. нап
ротив. най-съвършеното И1висяване
на инстинкта и най-дълбоката гармо-
ния на любовта В християнската тра-
диция Майката на Бог е Дева Мария,
която зачева Иисус от Светия Дух Тя
изразява историческа реалност, а не
символ в догмите на католическата
Църква Фа к гы е двойно показателен,
т е. девството не изключва съвсем ре-
ално майчинство. а от друга страна.
Бог може да оплоди творението си без
оглед на естествените законн Тази
догма изтъква прякото вкореняване
на Христос в човешката природа на
майка си и божествената природа на
отепа си нишо подобре не би могло
да подчертае Въплъщението на
Словото. единството на личността в
две природи Отците на Църквата съ-
шо са се постарали да развият ело-
весните следствия от този парадок-
сален факт: Мария е дъшеря на сина
си (в качеството му на Бог. неин тво
реп), тя е майката на Бога си (в качес-
твото му на човек. въплътен в нея).
Ако се вземе предвид божествената
природа на сина й. то тя не го е заче-
нала реално: а ако се вземе предвид
единственосгта на Иисус, то тя наис-
тина е иегова майка, защото му е дала
човешката природа Оттук и името
Теотокос. майка на Бог. така яросгно
днекутирано на съборите през пър
вите векове, коего изразява най-съвър-
шеното майчинство
Този и зраз няма нишо общо с из-
раза по*ич Майка от хинлуистката
кониин lain разлика подчер|.11<.1
всичкоонова. коегоогделя историчек
ката 1СОЛОГИЯ. (ръгваша oi това. ко
ето е прието за факт or символната
теология, тръгваша от това. което е
прието за символ От една страна, то-
ва е историческия! факт - майката на
Бога съшествува. който изразява ду
ховната реалност на Вьплъшениего;
ог друга страна, това е чист символ -
бомсията майка предана духовна га
реалност на женския Принцип Поня
гието. гъй като може да има понятия,
конто да са чисти символи. за божи-
ята Майка в Индия е синтез на
Митология. Теология. Философия.
Метафизика. Тсзи четири ьгъла на
наблюдение са представсни от
символи Например символът на
Кали... В индийского нзкуство Кали е
жена с грозна външност. увиснал език.
окървавена, която танцува върху
труп Как може тя да символизирабо-
жии га Майка? В този символ на
Ужасното - обяснява Свами Сид-
хесварананда - ние нс почитаме
буйността. нито pacpyiucHucmo. а
схваи/амс в синоптично ви.жданс <
единствена порода си модалноет три
тс движения, просктирани заедно.
обра зуващи с ътворяването. запа зва-
нето и ра зрушавансто. Това са раз-
личайте аспекти на единствения опит
на живота. Така Божнята Манка е
Универсалнага жнзнена Сила, която
се проявява, а тази Сила ед> ховният
Принцип, изразен в женска форма.
Други аспекти се появяват в различ-
ии от Кали символи: Дурга. Лаксми.
Сарасвати. Ганеша* и т.н Всички те
npeanarar космоцентрична мисъл. це-
ляша да включи в ед но и съшо виж-
дане микрокосмоса и макрокосмоса,
атомического и глобалното. Божията
Майка е като континуума, който евър
зва и поддьржа универсума. Пракри
ги и Мая. единство на всичко проявс
17
МАЙКА
но. каквото и ia е равншието му на
С ЫЦСк I В) ВаНС, о| |>|>< KI.HU HI.IUIHI.KI
до чиста та илюзия Тя с сыпанпс'10
за нроявлсннск». за „аз“ а на Шина,
проявен п беткрайността на вънгп-
носине, на тези вьлни на енср1сгич
на мош. каквиго са съшествата. на
pa1пръснитата материя вбърюлег-
ни отблясъци. Тя е съзнанието та про-
явенага Ц.чмт Литаниите я призо
вават със следите думи: „О. Божия
Майка, Tit във формата на iKtuda-
met на Енергия. at се правам пред
Теб!’(Веданта. 4 5. януари 1967.5 26)
Майка на тримата първи бога
Бриан. Иухар и Иухарба (конто сс би
ят и убнваг баша та на Луг. Сиан. кой
то е брат на баша им), нся. Бригит,
призовават постите, уясните и кова-
чите Но тя е и дъшеря на Дагда, как-
то Минерва Падала е дъшеря на Юпи-
тер и Дагда с брат на Луг Цялата
свъртана генеалогия от рационален
порядък тук е невъзможна и ненужна
В целостта си Бригит символитира
това. което Гьогс с нарскъл ..вечно-
го* женско". бет да трябва да сс пра-
ви от нся богиня .чайка в егнографс-
кия смисъл на п.юдородието Дума та
..чайка" се открива в галския хидро-
ним Matrona (Марна) и в услския те-
оним Modron./fic.tejcda лтсжВу веч-
наша Майка и водата (оксан u.iu ре-
ка) < ъществува ефективна < u.ueo.iua
връ 1ка. която представ ечва целокуп-
нота на выможносгите. съдьржа-
ши сс в определено сьсгоянне на
съшесгвуването (GUEI. 306. п 4).
Пьрвичната бот кия манка в Ирландия
носи името „изкуство". Dana, гясмэй
ка на 6oroeere(Tuaiha De Danann, пле-
мена на богинята Дана и съотвстст-
ва симстрично на Елагха. наука.
Друго нейно име с Дна, което може да
се разбира като (De) Ana, богиня Ана
(случ.тяг на латинската Диана и на спе-
та Дна. майката на Дева Мария) На
функционалното равннше на занаяти-
те келтската Минерва която е трут
псин uciKki )Puuiioikkhk.i ковача*
Гоибниц Чрез iipiiiiUHHHoio си пою
жение на майка и tfceuua тя предс
тан тян । е.тноврсмснно потенциал-
ноет та на света и божествената
блат ода Тя съотнстства и таедио с
това се идеитифипира с унивсрса линя
родител, който, бет да ражда деца. е
все.иогъщият бита (CELT 15)
Жената играе видимо голяма ро-
ля в келтските релитиозни концепции
както с роляга си на нратеннчка на
Друг ня Свят, така и като итключител-
на господарка на суверенитета еднов
рсменно с това. че с и военно божест-
во, Сред разграничените мъжки бо-
жества съществува само едно единс-
твено женско божество с диференци
рани аспекти. То уравновееява eic.no-
гъщич бита (Олагхнр) и гъй като той
е лишен от мъжественост. при все че е
родигел на раса га. тя е девица* и май-
ка на всички боговс (OGAC. 18. 136).
В схсмата на галския пантеон,
описан от Цсзар и потвърдсн от срав
нснистос ирландския, на чстиримага
голсми мъжки ботове (Меркурии.
Аполон. Марс. Юпитер) съогветства
само една женска ботиня. Минерва
(Бригантиа в уелската топонимия.
Бри1ит в Ирландия) Това припомня
хиндуистките Пандави. конто, пет на
брой. си поделят сдна-единствена
съпруга и това обяснява съшо сери-
ята ог кръвосмешсиия в ирландскага
митология В Ирландия Бригит с
майката.
В съвременния анализ символъг
на майката придобива с тонное г та на
архитип. Майката е първита форма,
която втлш ia индивида опитът на
anima, т.е на безсъзна гелиоз о То при-
тежава два аспекта - единнят - конст-
руктивен. лругият - деструктивен. То
с разрушится в качсството си на ut
вор на всички инстинкта ие.ннт
та на витки архитипи т титька
МАИМУНА
18
на всичко онова. което сора та са п/ч-
tn.uuv.ut от пайi)u.n‘ti4iitiu начали,
чястопю на cytipuuHdueu<hu/нич
опит Ни то СС нуждае от съзнанието.
за ла се осъшестви, тъй като съшест-
вува само в корелация с него: това
ралличава човека от животного. Пос
ледното има инстинкти, а не безсъз
нателно. Точно в това отношение мо-
же да се установи и бушува могъщес-
твото на беэсъзнателното Порадн от
носителното превъзходство. което му
се пала от нмперсоналната му при-
рода и от качеството му на извор. то
може да се обърне срсщу съзнатсл-
нота, прои зля зло от него и да го
разруши. тогава ролята му с на пог-
лъщаща .чайка, безразлична към
индивида, заета единствсно със слс-
пия иикъ.1 на сътворението
От страна на детето може да се
намери деформиран образ на майка-
та и инволютивно отношение под фор-
мата на закрепване за майката В то-
зи случай майката продължава да з п-
ражнява безсъзнателно очарование,
(което) заплашва да парализира раз-
витието на .аз~-а Личната .чайка
покрива архитипа на .чайката. сим-
вол на безсъзнателното. т е на ..нс-
аза". Този ..не-аз" е изпитван като
враждебен във връзка със страха,
който .чайката внушава, и със без-
съзнателното господство, което тя
упражнява
В сънишата майката понякога е
символ и зирана от мечката Тогава жи-
вотного представя всички инстинк-
ти. които спящият с концентрирал
и проектирал върху майката. меч-
ката е персонификация на дстското
му прикрепяне къ.ч майчиния образ
Колкото дълго мечката остова св-
щинското инстинктивно животно,
толкова инстинктите на спящая не
са още развита, останали са прими
тивни и са изцяло подвластна на де-
тинскопю желание да бъде галено и
гласно Понякога вълкът*. големият
io.ii 1>ъ ж моде да о.льрд.1 алюзия
за майчиния образ Otic знакомей щ.
свиреп. хищен, лаком, гои изправя
снятия прел нротиворсчивич харак-
терна инстинктите. тъй като те-
ланисто му да бъдс приласкан и зак-
рилян от майка чу се сблъсква с точ-
но обратнопю - неподлежаща на ов-
ладяванс ярост и парещата суровост
на инстинктите (ADU. 53, 54, III,
206)
МАЙМУНА
Маймуната е добре известна с
нейната подвижност. с имитаторска-
та и дарба, със забавните й номера
Съшествува тревожна черта в приро
дата на маймуната - тази на рассеяно-
то съ знание (Ф Щуон) Лиедзъ я смя-
та за раздразнително и глупаво
животно Подвижност га на маймуна-
та веднага намира отражение в тибет-
ского Колело на Живота, в което тя
символизира съзнанието. но в пейо-
ративния смисъл на думата: зашото
съзнанието. това за осезаемия свят,
скача от един предмет на друг, както
маймуната от клон на клон. По съшия
начин овладяването на сърцето. под-
властно на скитничества. се сравня-
ва в будистките методи за медитация
с укротяване на маймуна.
Вярно е. че маймуната е прароди-
телят на тибетците. които правят от
нея Бодхисатва, както е съшо. според
Сн-йеу-кн. синът на Небето и Земята,
родена от разчупването на първич-
иото яйце. Тази маймуна е спътник на
Хюан-цан в пътешествието му по сле-
дите на Свешенитс книги на будизма.
като не само е забавен спътник. но и
даоистки магъосник с големи способ-
ности Вярно е съшо така, че в Индия
съшествува царска маймуна - Ха-
пуман-ът от ..Рамаяна". Трябва оше
ла се отбележат няколко постоянно
черти, отразени в мита: сръчността и
19
МАЙМУНА
спонтанностга на Хануман, непроме-
HltMUiU В LOVpJAvlUIC И HUlloBU
сръчността. ралссяшктта на Царя
маймуна - Суси Хинчо. С помошта
на прелходното си обясняваме тра-
диционната арыка на маймуната с
вятъра Между другого това е прими
ната. порали която ловът на маймуни
в Камбоджа е начин та предизвиква-
не на дъжд В Индия стерилните жени
се събличат и целуват статуята на
Хануман, свешената маймуна. за ла
могат да замена г.
Царят-маймуна в крайна сметка
стига до етапа - Буда Поведснието
на маймуната в изкуството на Далеч-
ния иэток често пъти е поведение на
мъдростта и безпристрастността, мо-
же би като подигравка с псевдомъд-
ростта на хората (както във вълнува
шага картина на Мори Созен).
Промутите маймуни от Джингоро. в
храма на Нико, които затварят - ед-
ната - ушите си. втората - очите си. а
третата - устата. са оше веднъж из-
раз на мъдростта и щастието. Към
всичко това може да се прибави. че в
Египет песоглавецът е въплъшение на
Тот. (GOVM. GRIE. GUES. PORA.
SCHR WOUS).
Ролята. отредена на маймуната в
египетската символика съвпада в най-
обши линии с образа, който създават
за нея средноамериканците. Под об-
раза на голсмия бял песоглавец, богът
Тот - олицетворен съшо така от Ибис
- е покровителят на учените и образо-
ваните; той е божестве ният писар, кой-
то предава словото на Птах. Богът-
творец, както отбелязва присъдата на
Анубис, когато претегля душите на
мъртвитс. Следователно той е еднов-
ременно артист, приятел на цветята.
на градините и горите, могъщ магьос-
ник, способен да разчита и най-тайн-
ственнте йероглифи, и разбира се.
психопомпос. Той управлява часовс-
те и календара. господар е на времето.
Но като Бог Баба мкжкарчт и/че»
<)> ii.iuiiuHHHie с кав|аджня иихошиви
лигав. Ai рссивността на пссоглавсца
впечатлила с1И1пяниге: след глагола
рачярен I к н. юписва ли олъбен
павиан. настръхнал на чстиритс си
крика и ядовито наварил опашка
Смятало се че песоглавецът. когото чу
ваме да вика призори в древни
времена, помагал на слънцето да изг
рява всяка сутрин, благодарение на
молитвите му В египетски Вавилон
привстливият павиан бил обрагът на
самото слънцс, маймунски Феб. кой-
то бора вс л с льк и стрели (POSD,
269)
Навикът. който притсжават
някои видове маймуни да се събират
като на плснарно ласедание и лаед-
но да говорят шумно малко преди
илгрсв и лалел слънцс. почти оправ-
дана египтяните. ладстоса повери-
ли на песоглавеца ладачата да полд-
раеява небссното светило всяка сут-
рин и вечер, когато се появява на
Илток или илчслва на Запад (Мас-
перо).
У египтяните по време на пътува-
нето на душата от смъртта към пре-
въплъшението, спорен Шамполион. в
тази част от пространството. нами-
раша се между луната и земята - прес-
тоят на душите - богът Поох (Луната).
изобразен с човешки образ, е винаги
представен като придружен ст
песоглавец. чисто присъствие олна-
чава илгрявансто на луната (Шампо-
пнон. Египетски пантеон, цитиран от
MAGE. 141).
У ацтеките и майте символиката
на маймуната е един вид Аполонова
Хората, родени под знака на майму-
ната (тя е покровител на един от дни-
те на календара). са предразположе-
ни към изкуствата - певци, оратори.
писатели, скулптори. или предприем
чиви.сръчни в занаятчийството: кова
чи. грънчари и т.н. Сахагун уточнява.
МАЙМУНА
20
че у ацтеките. теш з<>|><1 <</ < Э<и>кр
Он ЧГН /\l.4t Ц/Ц. hlddh nihil П i *»ii 4dn It
от акички 11 и к I in p.i<|in я i а ни маше
илюстрнра асоциацията с.тънце -
m.himxhi: стъннето, каго покропите t
на несен и и музиката, наречено прин
акт ни цветята. с место ими изобра-
(яване с образа на маймуна Думата
маймуна е използвана за почетно
звание. като означава o.iu.'o/w/i иен
U.IU еръчен навек Съшата маймуна
има и сексуален характер: символ е на
буен и лори на невъзлържан темпе-
рамент (ТНОТ) Но в многобройни
Кодекс и маймуната е съшо така пред
ставена та близнак на бога на смърг-
та и на бога на полунош: дкюочина
та на ношта има за глиесе - лесен. ла
констатира. че знмната врата въвеж-
да в ист tama фаза на пхе. глава на
маймуна (BEYM). съпътствана от об-
ратите на Венера и на Лунага Тя
представлява ношното небе и слсдо
вателносимволизира всичко. пожерг-
вано призори за завръшансто на
слънцето.
В китайский зодиак маймуната уп-
равлява знака Стрелец.
В Япония обичаят изнсква да се
итбягва произнасянето на думата
маймуна по време на сватба. в проти-
вен случай съшествува опасност бул-
кага да нзбяга От друга страна обачс.
маймуната се сдави с това. че прогон-
ва тлите луховс. ето зашо чесго ими
на децата се лава играчка с образа на
маймуна. а съшо и на бременни жени,
за ла се улесни раждането.
Свъртванего на маймуната с
ковача, забелязано у ацтекиге. откри
ваме и у фали от Северен Камерун, за
конто черната маймуна е аватар на
Ковача - краден на огъня (LEBF)
Индолознте. казва Ф Портал
(PORS. 199). са единодушии, че в
Индия маймуната с символ на душата
В миг на индианците бороро, пре
ладен от Колбакини и Албисети и ци-
тнранотК Леви Строе (LEVC 135).
Манмун.па коню Но Н.Ипч «/«и, <‘ч
hi Kiima чашка се явива кант icpon
носите । на цитшлизация: тя и юбретя
|«.т техника та та па тснс на oi т.н чрет
|риснс- Факты, че хшруна с niyapa*
и то ттзмамва. като той я пот.тъша и
след това я изплюва. с показателен:
тук ягуары прсдсгавлява хтоничнигс
силн. устата му - бездната на ада.
пыешествисто. което осъшествява
маймуната е типично орфическо. и
правя от нея шннетено скщечпво. в
момента, в конто г я открива огъня и
му става господар. Слсдователно то-
зи мнт обелинява основните елемен-
ти от символнката на маймуната - хи
тър вълшебник. прнкриваш способ
костите си. от конто най-важна с ин-
телектуалната - в карикатурен вид.
Многобройни други американски
индианскн митове наблятат върху
опасността. която представлява за чо-
век да се смес на шегите и смешки те
на своя побратим - маймуната, Ди
онисов и Приапов персонаж, конто
крие знанията си и прели звиква човек
към разврат и опиянение. за да и зме-
ри властта си върху самия себе си
(LEVC, 129 и сл.) А изпитанията на
този свят са само отражения на
съшите. конто очакват душата в
нсиното post-mortem пътуване: тук
съшо човекьт срсша маймуната -
велик, посветен съблазнител. За егип-
тяните душите в другия снят трябва
да избягват маймуните. конто ти ло-
вят с мрежи (POSD). а за гуарато от
Боливия, по път.ч. конто ги води к км
Пиемия llpapodumc.i. мкртвите
трябва да понкат раши ититания,
едно от конто би ю гкдс.шчкинс от
маймуна с oempu нокти (LEVC, 130).
Маймуната. бандит от широкия
друм. приключенец в добро наст-
роение. което дра ши. но обезоръжава
със смешкиге си. е описана or гръц-
кня мнт за керкопите. конто даваг нме
21
МАЙМУНА
тосп на ni.noortain.i tme африкански
M.lliMJHII KCpKOIlll ICKII .Oil UH
бандита. laocie iic uniciiu'i и uni me
ooupam пыпниците и ги i биват. един
ден me нападит taenu ini Х'еракъ i
той ieiko\ жди. icihoic i п/ткя i тя\
и. ядосин. ги taeupiea и мята ни
рамп, както ее прими i комета, ш
да отиде да ги продадс на па три. но
със смойте шеги те така го
paieece.iu.iu, че той решил да ги
пусне; в крайни < метки, pa idpa гнен от
живота им. иттси < грабежи и
нападения. Зеве ги превърна i и мийму-
ни (GRID. 86) Равнозначно е да се
каже. че те са сс оказали маймуни.
Керкопнтекнте от гръцката мито-
тогия са доста бдизки ло Iрнкпер: ми-
тологнчсн герои у индианците - уинс-
баго от Северна Америка, в конто Пол
Раден вижла тина Герои в иай-прими-
тивния му образ: цикъ.1ът на
Трикстер съответстви на първи.ч пе-
риод шп живота, най-примитивния
Трикстер с персона »< юв.юдян от ta-
ко мията си Гой прите жива манта
ттета ни дете Тъй като ня ми дру-
га ue.i осмен юдоволяване на ну жди-
те си. при тони най e.tc.McnmapHumc.
той е жесток, циничен, oeinyecmeeu
Но успоредно i това той се про мен я
и е края ни оитието си на негодник
iu почва да придобива външния вид на
мвършен човек (Хсндерсън. в JUNS.
112)
Хеплереьн с право сравнява юзи
герой, прнтежаваш ищяло инстннк-
гивни мотивации, с маймуната от Тра-
диционния китайски театър. Но не
грябва ла сс забравя. че в Китай, как
го и другалс. този поглел върху майму-
ната съответсгва само на повьрх-
НОС1НИЯ смисъл на комплексна га сим
волика. изобраэявана от това животно.
Защото Kiiiaiickaia маймуна. както
много други. е нсыпност посвстен
мьлрец. кой го крие истинскага си
природа пол cmciiiiiiiiiikiih си външен
ни 1 7<ни///<•.•<!<)>« ич пни провокатор
Маи1аичия роднина и.* lot и
Хермес нс с ли с ыцо Mat ьосник ът -
in.рви аркан в Таро, конго oi лавявэ
1 i.peeiiero на Mi.ipoctia прелеглве
но чрез lain символична игра. гър-
сенс, което шнършва с аркана -
Свят'
Този Трикстер с често пъти итоб
р.пяван ог индианите каго Койот, а
ние вече видяхме символната бди гост
между маймуната и месоялнитебозаи
мини
Хсндерсън угочнява по-нагагък
(JUNS. 126). че Трикстер в митологи-
яга на навахо<в iduea неооходи.мата
случайност на смъртта, и. « мита
на и т /аването. по мага на своя на-
род да прекоси кухата тръетика.
пре! която \opama минават от по-
ниеш свят къ.и по мисш. спасявайки
сс от onuiHoimma от наводнение Тук
дейстангелно откриваме образа на
нннцнацнонен Госполар. эастанал ка-
то Хермес на кръетопътя* на види-
мого и невидимого.
В християнската иконография той
често iii.ni представлява образа на
пропадналия поради пороци човек
(CHAS. 267) и в частност or слалост
растие и лукавство
Може би еннгетът на тети ipa
линии, елновременно противоречивп
и хомогенпи. се осъшесгвява в iniicp
прегаиияга. която правы от маймуна
та символ на бетсъзнателната леи
novi Дейсгвително безсъшателното
се проявява. без да бъдс насочвано ог
ладен регулятор, и ш в опасна пасока,
катоотпришвя ннстинкгивни сиди, не
конзро nipycMii и съогвегно дегради-
рашн: или в благоприятна насока. при
това неочакнана, каго лава внезапно
лт.ч светлина или щасгливо влъхнове
ние за действие. Тя има - ог бекъзна
гелного - лвойС1вената страна: зло
। норна, по подобие на ма1ьосник; бла
।отворил, по подобие на фея. но и дне
МАК
22
те еднакво ирапионални (CIRD 202)
Таju интерпретация нилучаиа не
обнкновсно онаглсдяванс с тибетски
та история за маймунека Мани бка
бум и жена му. Демона ил скалите, кра-
сиво представена и преведена от
Ариан Макдоналд (в SOUN, стр 434
446) Дълго след първоначалнопго
наводнение. под.гежащо на съмнснис,
в Тибет Авалокитешвара и Тара ее
превъплътили в мъжка маймуна и в
женски Демон на скалите. От тях-
ната връзка сс родили шест съ-
щества. получовсци - полумаймуни
Лска-полека космитс им паднали,
опашката се скъсила и тс се превър-
ноли в хора Мъжката маймуна се
оженила за женским Демон на скалите
само защото боговете така я посъвет-
вали и движена от сочувствие, когато
хитрата жена Демон я заплашила:
... Породи сигните ми чувства.
01 те обичам.
иггарям га тебе.
породи си юта на таги любое.
ai те прсследвам
и те моля.
ако стане така.
че а/ и ти не живеем юедно
иге отиди сама.
га да стана другарка на демоните.
множество малки демони
иге се родят,
те иге рагкъеват всяка сутрин
хиляди пъти
Хиляди съигества
А аг. когато силита
на предишните ми
действия
ме принуди да умри,
иге попадна в големия ад на
съигествата
Така човечеството се родило в
Тибет от състрадателната маймуна и
от лудо влюбената Демон на скалите.
Тези първородители дали на децата си
десетте човешки добродетели и изеи-
пали върху тях. от страна на боговете.
и.рно. злато и скъпопенни камъни.
Koi а то майму ни сс мья| насыт,
анализа и тълкуиа подобно пеню ка-
то и три 1 на небла! опрнличне. на похот-
ливое г. из втлнение. на високомерие
и на суета; както и каю раздразнсние,
произлизашо от прилика та на човека
с маймуната. кос.натшг прародите.г.
карикатура на ..Ал~-а, брутална, алч-
на и похотлива; маймуната в сънища
та е омразният образ на това. което
човек трябва да избягва в самия себе
си. Но. отбелязва с право Ърнест
Ейпли (AEPR. 263): На маймуната
се следа по съвсем различен начин от
народите, който я полноват; като
свободно ж ивотно, особсно еръчно и
живо Тс сс вълхищават на учудва-
щите й способности; мыслят. че бо-
совете имат към нся специално
отношение. Тс дори виждат в нся на-
личие на боговс и демони В хиндуис-
тката митология - всликата епо-
пся - „Рамаяна" правы от маймуна-
та - спасителя на Бог по врсмс на
прочутото прсминаванс на големия
мост* Някои тулемци дори сс опит-
ват да твърдят. че орангутанът нс
говори, лащото с прекалено мъдър'
Сънувансто на маймуни с първоро-
ден лов в защита на развитието на
личността. одновременно разностран-
но и тясно евърлано с природата.
МАК
В елевсннската символика макът.
поднесен в дар на Деметра символи-
зира земята, но изразява също така
съня и забравата, конто завладяват
хората след смъргта и прели възкръе-
ването (MAGE. 136). Наистина земя-
та е мястото. където се нзвършеат
превъплъщенията; раждане, смърт и
забрава. възраждане Разбираме зато
макът е атрибут на Деметра, с която
символно се огъждествява.
В Русия казват за девойката. че е
красива като маков цвят, а „да оста-
23
MAHA
нет в мака”, означав.-! ла останеш ста
pu мима.
МАКАРА
Макара е морско чуловише от
хнндуис1ка1а иконо! рафия. произли-
зато от делфина*. но често сродява-
но с крокодила То е прели всичко сим-
вол на водите Макара е яздитното
животно на Варуна и Ганга и каю та-
кова е еквнвалент на нага*, който меж-
ду другою го замества като яздитно
животно на Варуна в Ангкор.
Съгласно „Бхагавадгита" тон заема
върховно място в света на водите:
Макара сред рибите с като Ганг сред
реките или като Рама <per) поймите
(10. 31). В тантрическата символика
Макара е яедитното животно на
мантра Вам. който съответства на еле-
мента Вода Дъгата с Макара в ико-
нографията е символ на благодагния
дъжд. на плодоносните води, дошли
от небето; той се отъждествява с ие-
бесната* дъга.
Макара (на тибетски: Чу-син) се
появява върху ихурбу. вълшебна кама,
чието триъгълно острие е нешо като
език. предназначен да погълне про-
низаните демони В този ритуален
предмет за прсвръшанс от тантричсс-
кня будизъм пастта на Макара, во-
лен дракон, бълва с кама та светкави-
ци. пламъци и дим в грохота на хиля-
ди гръмотевици (STEG). Исветлинни
отблясъци на слава изплюват ласти-
те на Макара, прославящи Колелото
на Дхарма в главните порти на Ман-
дала. Според Р А Щайн съшсствува
връзка между различните конотации
на ваджра. ужасно оръжис и фалос.
и върха пареща енергия на ихурбу.
който полива и капе, като бодхичига
(пробудсн дух или semen) е концент-
рирана на края на остриетата. Произ-
лезлият от неопегнения логос Мака-
ра ражда четирн от петте симетрични
пламъка. кои to се събираг на вески
край на ваджра
В Индийским зодиак Макара за
места Козирог* и съоизетсюа на
зимното слъниесюсне (самого ю вьв
връзка с елемента Вола) Слъниестое-
него, катоогбелязва началою навьз-
ходящата фаза на годишния цикъл. е
вратата на Боговете. соларната
врата Символиката на пастта на чу-
довишето* като врата е добре извест-
на (лакомей*) и съдържа двоен ас-
пект: тоспасява нлн поглъиса. тук дел-
фин или крокодил, врата на освобож-
давансто или врата на смъргга. съг-
ласно това дали поглъщането е уни-
шожаване или преход отвъд условное -
тите на съшествуването във времето.
Макара-крокодил от ступа в Бхарут
изглежда поглъша или освобождава
храм и най вече птица: това неизбеж-
но припомня пъдпъдъка*. погълнат
от вълка* в легенда та за Ашвин.
Друг аспект на благоприятната
символика: обиците на Вишну са
макара: те представляват интелекту-
алното и интуитивного познание
(AUBJ. BURA. CORE DANA. GOVM.
GUES, KRAS MALA)
MAHA
Mana не e символ, a e символизи-
ран от амулетн. камъни. листа, раз-
личии образи, идоли или предмети.
окачени на врата, закрепени на копа-
на и пр. Думата е с меланезийски про-
изход: но значениею й се открива и
под други наименования: Уакан у
сиуксите. Орсила у ироквите. Озоз у
хуроните. земзз на Антилите, Met бе у
бамбугите(афзрикански пигмеи) Кол-
кого и да е разпространено поняти-
его за Мазза. с което някои социологи
са до известна степей злоупотребява-
ли. желаейки да изведат от него всич-
ки религиознн феномени, то не е уни
всрсално Там. където се срсша. то оз-
начина определена връзка със сакрал-
ното: ,. сагадъчната и активна сила.
МАНАСТИР
24
конто прите*ават нчкои индиниди
и най imhuu ihiuuuu ни мърпишпн и
«< очки <h u«i' Гриндиозни.чт икт на
к<л мичпкото < ът парен не е бил въ t
иомг-н само посредством Мана ни
оо*сството. гливитир.чт ни клана
iku/o прите* ава Mana: англичани-
тс < а <ав lade tn маарите. lauiomo
тсхни.чт Мана e бил no-силен Но
пред метите и хората и мат Мана.
uiutomota го получили от някои вис-
ши съшества. другачче казано защо-
то учизтвит по мистичен начин и све-
щеното и доколкото участват
всичко. коетое. притежава позъш
ност мана, т с в< ичко. което се яв.ч-
ва на човска като ефиказно, ди-
намично. сыидатсано. съвършено"
(ELIT 30)
МАНАСТИР
Дъо Шампо сравнява манастира
с небесен Иерусалим* пресичането на
четирите пътч на пространството.
кладснсцът дървото. колоната бе-
лежат пъпа. срелата на света Оттук
минава световната ос. тази духовна
сгълба*. ничто основа потъви в дол-
нич мрак (CHAS. 152) Това е съшо
така космически център. евързаи с
трите равниша на вселената: ползем
ния свят чрез кладенепа. повърхност-
та на земята. небесния свят чрез
дървото, розовия траст, колоната или
кръета. Освен това квалратнатэ или
правоъгълната му форма, разтворе-
на към небесния свол. изобразява съ
юза межлу земята и небето. Ма-
настирът е символ на близостта с
божественото
МАНДАЛА
Буквално Мандала е кръг, макар
че рисунката и е сложна и често е опа-
сана в квадрат Както митра* (ембле
матично средство). но по слабо схема -
тизирано. мандала е елновременно
умален молел на просгранствсното
проявление, картина на света и изоб-
ражение и .iKiyu.ni Танни ни божестве
ни сили; това е и iicuxai отплеска кар-
тина годна да отвеле оттит, който я
съзерпава по озарението.
Тралипионната хиндупстка ман-
дала е опрелелянето чрез ритуала за
ориентиране на ненгралното свеше-
но пространство, каквнто са олтары
и храмы Това е пространственият
символ на Нуруша (Васту-Пуруша
мандала), на Божест нетто то присьсг-
вне в ценгьра зга света Тя е квадрат,
подразделен на по-малки квалратн;
най-проститс манлали са с четири или
девет подразделения (посветени на
Шива и Притхиви); най-използванн-
те - с шестлесст и четири и осемлесет
и едно подразделения Цснтралните
елементарни квадрат или квалратн са
мястото на Брахма (Брахмастхана);
те представят стаята-утроба (Гарбха-
грима), храмовата cella (лат.: стаичка
в храм, кълето е стояло изображена
ето на бога - бел пр.); концентрични-
те редкий квалратн са във връзка със
слънчевия и лунния цикъл Ако тази
схема може да бъле открита в плано-
вете на индийските храмове. например
в Кхаджурахо, то тя се среша и във
външни Инлня (Ангкор).
Тантрическата мандала произ-
хожда от съшата символика; нарису-
вана или начертана като опора на
медитацията. разграфсна в пръетта
за инициацнонните ритуали. става ду-
ма най-вече за насочен квадрат с че-
тири врати. съдържаш кръгове и
лотос, населен с божествени обрати и
енмволн Нратите на вънитните пояс и
се охраняват от пазачи: Поспеловател-
ното им преодоляване съответства на
всичките етапи в духовного израства-
не. на инициаиионните степени до
постигането на центъра - недиферен-
цираното състояние на Були тиакра-
нарти Манда.та може ла бъле и инте
риоритирана, консгитуирана в пеще-
25
МАНДАЛА
рата на сърцсто Храмине като тот
на Борибудур и Яна inparaiiar с ioih
ма точное! това. което с изработвано
вьв вырсшноспа на Man.ia.ia
Далеко!!! точи ня г булитьм (iiihh-
1011) представя рисувани вьв форма-
та на лотос маиаа.ш. чип го център и
всяко тистчс носят изображен него на
Буда или Бодхисагва. Срсша се пре-
димно лвойната мандала, чийто цен
тър е тает от Ваирокана: този на све-
та от диамант (ваджрадхагу). не-
проявен. и този на света-утроба (т ар-
бхадхагу). универсално проявен, но
чийтоп.юд. който трябва да се роли в
него, е на освобождаването.
За японските будисти от секгата
шингон концентрнчните изображения
на Мандала са образ на два та допьл-
нигелни и най-накрая идентични ас-
пекта на висшата рсалност: аспект на
първородния разум, вроден в
съшествата. ползваш обратите и иле-
ите от въображаемия свят; аспект на
крзйното познание, резултат от
упражнения, получено от Буда и сли-
ващо се с първото в интуиция та за
Нирвана Мандала с елновременно
сингетичен и динамо! ененобраз, кой-
то представлява и опитва ла преодо-
лев противостоянията на множестве
ното и единичного, на различного и
интегрираното. на диференцираното
и вьншно. и вътрешно безразличие, на
разпрьснатото и концентрираното,
от вилимата вьншност до невидима-
га реалност. от спациотемпоралного
до интемпорално-екстраспациал-
ното.
Анри Корбен е представил исмае-
лигски кръгови диаграмм. чиего род-
ство по концепция и значение с Ман-
дала е поразително (BURA, CORT.
COOI. DAVL. ENIY. GRIC. KRAT.
MALA. MUSB. SECA).
В тибегската |радиция Мандала е
въображаемият и временен водач на
мелитацията Вьв вариращите си св-
истания на крыове и квадрат тя про
индана духовной и материален
универсум, както и .uiiiaMiiK.iiа на
врыкте. конто ти обединяват в
тройния космически антропологичес-
ки и божествен план И pumya.ta тя
функционира кати опора на бо ж <•< т-
всн<н тта чийто к<х .инчсски си.мво.1
с Видима проекция на един божест
вен свят, в чийто център в. tat тва in-
бранотобожество. тя не бива да ib-
дьржа никакна грешка на тъякува-
пеню. Сяовопю на Учителя с способ-
нода чомивн (TONT. 12) Например
пет големи кониентрични кръга обг-
ръшат лотос с осем листчета. в чиято
сърцевина се рисува страда от мно-
жество застытсни квалратн. отворс-
ни от всяка страна с четири враги сре-
щу четирите посоки на света; във вът-
решноегта дванадссет фигури на
Буда в медитация ограждат друг квад-
рат. в който сс вписва крьг; отново в
срелата на този крьг лотос с осем
листчета. в чийто център сели божест
во то. В интервали те се различават сим-
водите на мълнии. огън. облаци; около
големите кръгове. на фона на облаци
и пламъци. изпькват божества и жи-
вотин. покровигелни пли заплашител-
ни Благодарение на магия та на сим-
волите си мандала с елновременно
картина и двигатсл на духовного
вылит ине. което се осыцсствява чрез
все по напрсдваща интсрисризация
на живота и чрез прогресивна концен
грация на множесгвеното в единич-
ного. реинтет рираният „аз" в цялото.
рсинтегрираното цяло в ,.аз"-а.
К.Г Юнг прнбягва до образа на
Мандала, за да назовегтт.мнагио пред-
<танчне на душата. ничто<ыцност
ни <• нейшестна Той е наблюла вал.
както н Поспелова телите му. че тети
обрати се изполтват ta консолидира-
нето на вътрешния ..at ' u.tu ta б ta
гоприяпн тнането на медитациями н
дъябочина Смята се. че сыериива
МАНДРАГОРА
26
немо на Манда ш h<’k\«<i < покой < типе
\зС1чинето. 4i м ивотът с лъшърии.1
змизъ.ш и pcdu in Минди.ш npom
er ж i)a t китч сфскт. когато < понтан
но сс почни я сънишата ни гмрс иен-
ним човек, комутозв непознити те-
зи рс.шгиозни традиции Крылите
формн на мандала символи знрат май -
общо ci тез твенити и.ч.юст, докато
чстириъгълната форма предзтав.1.ч-
ва осъзнаването на тази ця.иззт В
съня квадратният диск и кръг.зата
маю зе зрещат. ог.шзявайки смеем
б.1изкото озынаванс на центъра
Мандала притежава двойна ефикас-
ност: залазването на психический рсд.
ако той вече съществува; выстановя
ването му. ако е изчезнал В послед-
ний случаи тя изпълнява стимулира-
ша и творческа функция (JUNS. 213-
215. 227).
МАНДРАГОРА
Мандрагората символизира пло-
довнтостта. открива бъдещето. даря
ва с богатство В маг ьосническите опе-
рации мандрагората винаги е взима-
на като мъжки елемент. докато във
формата си тя е мъжка и женска Като
притежаваша хранителен корен ман-
драгората означава целебните свойс-
тва и духовна га ефикасносг Но тя с
отрова. която може да е благотворна
само ако се консумира умерено дози-
рана
Смята се, че мандрагората изник-
ва от спермага на обесен (SCHM).
Плодовете на мандрагората. с го-
лемината на орех, бели или черве-
никави, са били в Египет символ на
любовта. вероятно зарадн афродизн-
астичните си свойства
Гьрциге я нарнчатраз тенисто на
Цирцея (Кирка). Магьосннцата Тя
вдъхва почтителен страх След
Теофраст и Плинии отбелязва: тези.
който верит мандрагора, да вни ма-
нат да не си < яйце < решу вятьра Да
опишат три кръга окою нея см
шил. н<« ч ди я и чкубят. иъртейки
сс към lu.icia. Корснът ни това
растение, иприт < роимо iiac.to и
вино. tCKvea нъзпа 1сничта и очните
oo.iecmu (Не, паз 25. 94. и LANS. 6.
164)
През XVIII век я наричат ръката
на с.швата и се вярвало. че връша
двойно толкова, колкото й е дадено:
две златни екю срещу едно. две пани
ци зърно срещу елна.
В тези народни легенди се откри-
ва символиката на плодовитостта и
богатствого, приписана на мандра-
гората. но при условие, че с нея се от-
насят с внимание и респект. Това е
едно от растснията. дали най-много
храна за суеверия и магьоснически
практики.
МАНЕКЕН
В Записки за Галската война"
Цсзар спомснава ритуал за крема-
ция*. сыцествуваш у келтите. при кой-
то хора, затворени в раки говн кошни-
ци, били подпалвани
Ра <ка мало сс също. че Лаода.мия
би.ш имаяш манекен от восък по по-
добие на (покойная си съпруг) и че
и ми ш паника тайно да го обгръща с
тя.ю Но баща и забсляза.з това и
квьр.ии манекена в огъня Лаода.мия
го no3.iedea.ia и би.ш изгорсна живи
(GRID. 251).
Манекены е един от символите на
идезиификаиията. идентификация та
на човека с тленната материя, с об-
щество. с личност. идентификацията
с извратсиото желание, с прегрс-
шеииего. Това е свсждането на живо
съшество до образа му. По-кз.сно ще
бъдс казано: изгарянс на манекена
вместо самия човек. Лаодамия умира
с обек га на жсланието си, с който се е
идеи зифинирала Това е в тмине на об-
раза за реалност. грешка на разума
под втлдействието на сграстта. която
27
МАНТИЯ
таслепятю и заробва тунга та
По ЬрСМС I1U НреДх laB.K'iiHHIu ни
големттте мол ни кмин зрзггетките к-
виждат и <е прети.чт и роклите. съ
жнвсни от манекените. избрани естес-
твено. заради красота и на форм»гс
им Тети манекен» трябна ла изчезнат
от роклите. конто носят като възхити
гелии, но нетрайни обрати, конто ше
заменят реалността за купувачките.
Мигът на идентификация™ действа
чрез граиията на манекените, приба-
вена към изкуството на шивача
МАНИТУ
За индианаите алгонквини Маниту
е жизнената encpi ня. иманентна как-
то у човека. така и в животните. рас-
тенията и природните явления. Инди-
видуалната енергия е частта Маниту,
която индивиды приема Сборы на
тази енергия е Върховното Съшество,
Великият Маниту, който оживява ця
лото творение (KRIE. 61).
МАННА
Тази крана на Провидението. за ко-
ято книгата Изход разказва. че изра-
илтяните като но чудо получили по
време на четиридесетте години. пре-
карани в пустинята (16). е ощс от на
чалото меч та на та опора за символно
разработване Не идва ли и самого й
име от въпроса, зададен от тези, ко-
нто открили новата субстанция Мин
Ху: Що с това ' (16:15)
Небесна храпа, манна та може да е
небесного жито и ангелският хляб (//«..
78:24-25).
Твзц. чудодейна храна не може
просто ла е изчезнала от света. Ра
винските писания пазят точната ди
ря от ратсъждЬния. според конто ман
ната продължава да с скрита на
небеф запазена за праведните. Тя ше
паднеогново на земята. когато се яви
Месията. нов Моисей от нов Изход.
Откровенчсто(2:17) отпраша към
подобии нирвання На тогона конто
/ник <)н иц i)u и от i критити ианпи
Вьпрски това. нзхождайки от тези
Дании на традицията. еврейски и
хрнстиянски автор» са нитон.грити
символа на маннага с мною по бота
ти значения В него Филон вижда типа
Логос и небесна храна за душите В
Евангелие от Иоан (6:31 35) евхарис
тичният хляб е истиискага манна. Бо
жият хляб. който ели за от небего и ла-
ва живот, хлябы на живота
След апостол Павел (1 Кор 10.3-
16) Отциге на Църквата осмислят ед-
на от хармоничните степени на основ
ната тема. Както евреиге са ялн тази
чудодейна храна, но веднага след то-
ва са били способна да се покажет
неверници. така и новопокръетените
християни не трябва да мислят. че хля
бы на причастието ги за с т рахова по
почти вълшебен начин от падение
(Златоуст. Кръще.ти катсхинии, 5.
15 и сл.).
MAH1 ИЯ
Мантията(ЬгаТ) се числи към цар
ските атрибут» на боговете на Ирлан
дня В разказа за Точмарк Етнн или
..Ухажвансто на Етнн' в замяна на
шетите. конто е понесъл при едно сби-
ване (изведено око), и въпреки бьрзо-
то оздравяване, боты на Отвъдния
свят Мидир изисква в замяна колес
ница. мантия и най хубав.гга девойка
на Ирландия за жена Без съмнение
тона е мантията на Мананан (Мидир
е друго истово име). която нрав» не-
видим (Тагпкаре на Зшфрид в Псч'н
<а ниоеннгнтс) и нокрнва със забра-
на В разказа Serglige ConCulaind или
..Kotccmma на А'гх т шн богьт спуска
мантията си между жена си Фандмлз
тонинаI и героя Кухулин. комуто тя с
станала любовница, за да не сс сре
шат гговече (OGAC. 10. 245; CELT. 15)
и я прав» невидима. Бог Луг носи но
добна мантия, когатоМинина ггрез ця
МАНТРА
28
лата ирланлска армия бе» ла бьлс
ииднн. >□ и iiomoi нс на сипа vii
В кед»ската традиция xop.ua от го
и-иич иппочсн свят ка шат на Дат ла:
тип» «ог/ого <г ।ног< мантията при
гни нот), фигура и tune, какншпи си
nntee.iac докато я н<ки върху пяч-
ен Символ из метаморфознтс чрез
сфекта на човсшкитс хитрости и на
различите личности, конто човек мо
же да прндобис
Монахът или монахинята в мо-
мента. когато се оттеглят от света,
слагайки расото и изговаряйкн обета,
нзмятат мантия или плащ Този жест
символизира оттеглянето в себе си и
при Бота, корс.зативното отлеляне от
света и изкушенияга му. отричансто
на материалнитс инстинкт»» Да обле-
чен» мантия значи ла изберет М ьд-
poc па (мантията на философа) Това
е и посмането на сан. функция, роля,
чнято емблема е мантията.
По пътя на идеи тификацни» а
мантията с символ на този. конто я
носи Да ладен» мантията си. означа-
ва да отдален» себе си Когато свет»»
Мартин лава на един белен полови-
ната от мантията си. това е повечс от
материален лар жесты символизира
милоегта, която мотивира свстена
Мантията на Илия, оставена на Ели
сей. означава че учсникы продължа-
ва духовната традиция получена от
учителя му и че се ползва от всичките
и блага Така и суфисгкнте учители
покриват с мантията си обучснисто на
следовниците си. поверявайкн им сво
ите способности (вж тупика расо,
дрехн)
МАНГРА
Звукова ригуатна формула, ладе
на от учителя на ученика му в хинлу-
изма ибудизма. чнято рецитация при-
тежава силата ла осымествява духов
иото влияние, което и съответства
Сы ласно хннлунстката космология »я
пои»о »яна лэ се проникие в игра га на
ви|'>рации. кои ю и>» ражда» унивсрсу
ма. и да сс участва в нанравляпането
и.» ciicpiiiMia им Тук символы лейст
вз ст.с силата на тайнстиого на обще-
нисю с космоса
МАРАКАС
Свешен инструмент на амернкан
ските шаманн, имаш съшата функция
като сибирския ГЕпан* Племето ту-
штамба му принася в жертва храна
(МЕТТ 27 с ); племето яруро излълба-
ва по него стилишрани и юбражения
на божсстаата. конто посешава по
врсме на транса си (4 \fciraux. Lc
Chamamstc Jans ГАтспцис du SuJ. сне
par ELIC. 166). цитиран от ELIC. 166)
За индианците пони маракаенте сим
волизират п>рдите на Първата-Майка
(FLEH)
Тупииамбците от Бразилия отна-
сят маракаса си в гроба, за ла съоб-
щят на предтеча та ta прие м твиста
си (МЕТТ) Един от символитс за ус
тановяване на връзка с божествсното
и на нрисьствиею
МАРИОНЕТКИ
Малки фигурки на персонажи от
рису нано дърво. плат, слонова кос»,
конго невидим актвор залвижва с
връвчица или с пръети Символ на те
зн съшсства без собствена тежест. ко-
нто сс поддана» на всякакви выиини
импулси: лека, лекомислена личност.
безхарак терна и безприицнпна Но
тяхната символика отива по далеч
Оше в алегорияга за пешерата Пла-
тон сравняв.» това съшсствуване с тс
атър на сснкитс. ты» като сыцсства-
та от подтемнело са само марионетки
сравнен»» с чистите идеи, неподвласт-
ни на нъншния свят, чисто блсдо подо
бие са тс
Древните - егин»яните. п.рцитс и
кнтайците. по»наваг теш лвнжеши се
кук ли. конто пока ib.ii по врсме на сне
29
МАРС
цените шествия Aii.i 1011141111 на ста
lyciKiiie' и i|niiурктс*. ic upii.iiHiii
nut сакралн.г сюйгюсг hl.ii up I. il. a c
OOla ИЛИ С ВСЛПКИЯ IICpCOH.IA, конго
представят. (геминат inn имитират
it in b.iiiMHuiiKii в известна ciencii po
лята на смешннк*. На сцсната те из-
п.кват хорсклта глупост и пътуваиги
тс тсатри на марнонсткитс процъф
гяват из целггя елннитиран свят Сред-
новее овил а църква забранена ишол-
зването им в прсдставянсто на мистс-
риите
R Европа и Азия. най-вече в Япо-
ния. се създават типи тиранн персона-
жи. конто са като архитипи на човеш-
ките страс ти и поведение В Киото мо-
же да се видят марионетки, конто ус-
пяват да изразят и наи-гы1китс. и паи
буйните емоцни Тот традиционен и
почти стереотипи|иран тел ьр увраж
нява ефект на катарзнс върху трите-
лите. конто го тлелат по пели часове
Това са истински космологически,
националнн. семейни или лични
драми. коню протичат прсдочитеим
и в конто те проектират силите на без-
сътнатслното си Марионетката ед-
повременно развързва инстинктите и
сплотива народа, каналитпранки. та-
ка да сс каже. мош га на страстигс в
руслого на обшите традиции и легенди
Марионетката сама се наговарва
с всички теги сили и най-накрая се
оказва. че притежава огромна маги
ческа власг. Сбръчкана. овехтяла.
отшила от театъра при антикваря.
смята сс. че тя запазва тапните си спо-
собности и постите я обгръшат с по
чит каю прекрасен символ на човеч
ноет. Марионетката изразява това.
което никои нс би лръзна г ла каже без
маска, тя е героипята на тапните же-
лания и скритите помпе ли. тя е сльр
жаното при знание, направено от „а г
а прел лру| иге и ог „а Га пред ..себе
СИ".
Марионетката притежава и мне
тичен смисъл В „Махабхарага" сс
Казна.#/« ттиичти ни «и нин
/ни. гтиии <«н <)/').•. kiawioiK ипиыюты
HU db)HICHUinU K|A 14. itKUHI'IUI ни НрЪв
В yiiaiiiiina ипс IIim’i тни m mu e out
tU «/>!.«. I КО-Ч/ИО lll'HII 1*4/11 U <1/4.'ll
ят. и вч/чки еъшеетва <<//>. MIHIW.’M АОЛ
тро./ира отвътрс’ Когато Единст
веною Желание сс осыпсстви. човеш
ката воля се смесва с таит на плато
новага i ia/нни мишки, волепга марио
нсткигс. каквито сме ние. Платон
казва. чс именно в имею на нии-доо
роти в /ырс/твата те са наистииа
итрачки на Бота А Якоб Бьоме Ги не
те < торит нищи. о/вен отк а /ване от
собствената <и «о.тя. те. това. ко-
ето ти наричиш ..а/ и/и ..ти
Ананда Кумарсвамн припомня скс
татичното очарование на марионет
ката, коя ।о<><!!<»1ио. бег <><з i)eiii тиа в
смисъла. проповяднан ог ..Бхагава.1*
ппа" и даоисткага доктрина yen уу
у си. Свобода та нс се постига чрез без
ратборни движения а по пыя на осъз
навансго. чстанцкт i чв /сни чти мо
же да ни идеи тифицира с кук товода
В хннлунстката „Капа Сарнг С'ака-
ра" парят, заселваш с льрвени авто
маги един опразнен град, отлично
плюс трира символика га на марионет
ките: градът и телата са части, евър
зани с господаря си - „аз" а в пентт.
ра на зла । ния Град Новалис и Хайн
рн.х фон Кланст 'Wb/’xi театъра на
марионеткитеI са нмали интуиция за
превъзходсгвото на това творение
нърм <»>икновеннч човек ГСООЕ).
МАРС (в * АГЕС
В асгроло! пята нлансгага Марс
означава прели венчко енергия, воля
11.|.1мепност. напрежснис и атрссив
ноет. Ti.ii каго тети характерце г икн са
по чесю нзползнани за зло. отколко
то за добро, в Срслновеконпсго газгг
планеia е имана прозвитцето \ia iku
MAC
30
чт i пн шорник" Тя хпр.звлявз живо-
IU И lMI.pi Id ПьриИЯ! II ДОМ I I с. ю
диака.знпят так. кой to ii.tit добре it
подхожда) Овенът. власгна над про-
летного възражлзне на природата
конто у мира нрез есенга. под вгорня
й знак. Скорпиона Той симвотизира
пламенннте страсти, динамизма буй
носпа и половите орган» на човека
С червеникавата си светлина, го-
ряша като пламък. согненото име. да-
дено му на всички древни езици. Марс
си е наградил образа на страстта и
буйността. довършен в митологията
за бога на войната Как да не призна-
ем лесната символика, евтино полу-
чена9 И все пак. когато един строг
статистик решил да отбележи положе-
ннето на планетата при раждането на
3142 вилни европейски пълководци.
той констатирал. че тези воини били
роденн при изгрева или в момента, ко
гато Марс е в най-високата си точка
спрямо хоризонта с вероятност от 1.1
милиона Съшия феномен срешнал и
сред трупа от 2315 академици по ме-
дицина и сред 1485 спортисти шам-
пиони Астролозите не са чакали тези
резултати. за ла твърдят. че военного
дело, медицината и спортът са белл-
whu от Марс... Характерен показа-
тел за тенленцията. приписвана от та-
зи планета, е агресивността. която се
пробужда в гневна та летска душев
ноет при никненето на зъбите. при
първите упражнения на мускулатура-
та и при прохождането Това е начал-
ната ситуация на struggle for life със
зинала паст, със зъби и нокти. в свят
на рискове. падания и сблъсъци. рани,
решения, предизвикателства и удари
След това тя продължава със сърев-
нования. съперничества и вражлеб
ности. в които трябва да изкараш
насьщния. ла завземеш позиции, ла за-
шитаваш интересите си. да се разгър
неш. за да утолит желанията и страс
тите си. не без ла се изложит на опас-
ности Марсзмзичт тип сс от крива у
избухлиния Анри IV. у в мешня и <у
рои д|.ржав11ик Ришельо. у порииис
гия политик Гамбета. у ашажирания
писатсз реалист Зол;», у композитора
на третящиie звучности Берлиоз, у
възпламеняватня художник експреси
онист Ван Гог. у мъжествсния актьор
Габен...
МАС (ТЛЪСТИНА)
Като символ на изобилисто парче-
та животинска мае се употребяват от
северноамериканските индианци в
многобройни церемонии.
В Черна Африка маслата - от ка-
рите в суданската зона и от палма в
екваториалната - изпълняват анало
гимна роля в жертвоприношенията.
както и във всички обрели, евързани
с бременността и раждането. Така на-
пример в племетобанту булките си ма-
жа т телата с палмово масло, за да си
осигурят плодовитост. Символиката
на мазилата, евързанн с богатството,
тук доближава тази на червения цвят.
При якутите, както и у бурятите,
на третия лен след ражлането се из-
лива масло в нарочно запален огън в
юртата на ролилката. При тургутите
годеницата. влизайки в жилишето на
съпруга си. прави три реверанса на
огъня в огнишето и му принася мае
или масло; при те ле у тите спътни-
ците на сгодената изливат знача-
телно количество .число в огнището
на годеника. за да може пла.чъкът
да се издигне чак до дупката за ди.и.
съизият ритуал се извъризва при вся-
ко новолуние. При алтайските та-
тори родитслите на годеника слагат
конска .мае в огнии/ето. докато се
разплитат плитките на съпругата
Животинската мазнина. символ на
богатство и изобилие, драгоценно ве-
щество за ловджинските общества,
допринася за материализацията на
характерниге за дадено животно
31
МАСА
свойства В този дух някои племена в
Нова Гвинея обяснявл capuxecieci
пените способности на магьосниците.
коию се придвижна i по вьздуха ог ед
но място на друго. с факта, че предва
ригел но магьосникы изяждашлъзтн-
ната на птица, която icmu добре
Ма лнината. която той с погълнал.
лл.иа ла цел да предаде на тялото на
магьосника способността да лети,
която притежава птицата.
Във ведическа Индия, айв Цент
рална Азия във всички ритуали за жи-
вот маслото* идва като опора на съ-
шия символен комплекс.
Ний маллото. (О Вишну/. ти. който имаш
ла утроба нал.лото
Ге откат от духовник океан.
тсли лтократно латворенлл
маслени < топилки
като рскитс тс се лбират
прояснена ллтвътрс от сърцсто и дулиата
Предайте на Воговстс това
наше ж сртвопринолиснллс'
маслените стопи лклл
прелестно <<• и лбистрчт
Върху иощта ти.
върху хкитентттч тиеседлла.л
« счирът.
вътре в норето. вътре в духа
(..Ригведа ". 4. 58. VEDV. 251).
МАСА
Масата. в широко разпростране-
ния й с.мисъл. навежда на мисълта за
причастие, така както Крылата Маса
за Рицарите на Грааля. В ценгъра на
масата трябвало да се постави Граа-
ля. което правд от нея образ на духо-
вен център. Тя. разбира се. напомня
за дванадесетте апостоли около ма-
сата на Тайната вечеря, но оше. по
своята форма, на дванадесетте знака
от Зодиака и на дванадесетте Аднтна
на Индия, които предсгавляват два
надесетте позиции на слънцето
(GUES. ЛШ)
Ако съпоставим Крылата Маса и
нефритения* китайски диск* Пи. тя
Моде да бьдс вынрлста като итобра
жение на слънцето
В еврейската традиция (//л\ .
24 12): ката Пн под на Моисея въл
лсл при Мене ни планинатч и стой
та и: и лце ти дам каменни плочи. и
лакон. и лаповеди. конто напллсах ла
тяхна поука. Действително. от небе-
то е нзпратен моралннят закон Той е
издълбан от самия Господ в камъка
Това са плочите на закона, който е обе
диняваш център на избрания народ:
народите от Израел ше се събират ви
наги около това свешено място. Други
плочи със заповеди са познаги в Ха
мураби. Ашока, при гърците, римля
ните и т.н., които играят за общество
то и хората съшата роля на принцип,
на ред. на съюз. на живот Плочите
със Заповедите ше доведат избрани
ците от Новия завет до Свстата Маса
за приемането на причастием
Върху палената П лочи на исляма
Бог вписва съдбата на хората с по
мошта на Калем* Погледнато езоте-
рично. това е символ на универсална
та субстанция, спрямо която Калемът
играе ролята на активен Принцип
Плочата на Аллах е ка го огледалото*.
съшествувашо преди всяко съшест
вуване. в което развитием му може
винаги да се прочете:
И все пак невсрулемцллте нс п/ч< тавот ди
обвин чвалп в лълна
бо.нссственитс открллаенич
По Вое елл лаобика г ч лл ллнп лад.
ла ди не лл лб.чгат
Наллстллни това. което тс отхвър.лчт.
е с ливен
Коран оригллна лът ни който. написан ни
п лана, се па ил нлл нсбетлл
(Коралл 85. 19 22)
Бог е елинственият, контозиае как
во е написано на тази свешена плоча
Bae лис ллтченлл лл ллле пллтллъ/лдлл каквотлл иска
У неги с орллеиналът нлл книгати
Прлл тшли да.ллл
МАСКА
32
мне no* huw/N/iJii w Mfrt da Mudfifti < diw >itfi m fwvf
NuAW 40*4441 /»h(. I А«Ч4Л<М № .*44 Ktft 4«4Й(4«.1П 44 444
r< ma«U4 w iwm »*u i w/n ш прсдн да < < на tot* и на
»»»чч мака tuHucmn. ттина на тсос п/ч^гши»
са мл праппмндиаистл
Нона нас 44юипншмста
(Коран 13, 39-40)
Традиция с името Ибн Абасопнс
ва тази плоча: дължината й с main,
конто раздел я нсбсто и зсмята. а
широчината и сс ра зпрозтира от
Пипок на Запад Тя с звързанзз с
Престола. винаги близо до чс.юто
на Исрафил. ангелът. намиращ с с
най-близо до Престола Когато Бог
иска да изпъ.зни нещо в свосто творе
ние. Плочкапза удря чс.юто на Ис-
рафил. който я поглежда и прочита
Божията воля. Бог поглеж да към
тази Плоча триста и шсстдесет пъ
ти дневно Вески път. когато Гой
погледне. Той дава или отнема жи-
вот. Той вывизиава или прини зява.
Той възвеличава или посрамва. Той
създава това. което иска, и ретива
това. което му сс струна за добро
(SOUN. 244).
Изумруденият Скрижал (tabella
smaragdina) се появява прел Средне
вековието Проиэходът му се припис-
ал на Хермсс - три пъти велик -
Трисмегист. като истинският автор е
неизвестен; изглежда съдържал пра-
вилата на херметизма. конто трябва-
ло да илват от самия бог. Безкрайно
неясни. те са влъхновени от мисълта
на алхимиците. съсредоточават зна
нието. знанията. конто сс разкриват
само пред посветени Ето квинтесен
цията: Това. което сс намира долу, с
като това. което се намира горе, а
това. което с горе - като това. ко-
ето сс намира долу; чрез тези неща
ставит чудссата на едно нещо И тьй
като всички неща са и произли зат
от Едко, чрез ткрсдничсството на
Едно. то всички неща си зъздадсни
от тзнза уникално нещзз чрез при
зпозобчнанз' 1и ще отдезизи зем.ч
та оззз езгън.ч. тъззкззззнз ззззз дебслозззи.
внимателно. . го зямо мазиторезззвзз
Го .<• шдига от зсмята и слизи от
нсбсто. пззлз чана си ta от висизите и
оззз нзи зиизззе неща По този начин щс
придобисзи земна слава и взякаква тъ
ма изс избяга от тсб Тази програма
и този метол би трябвало да довелат
до Великото Творение на Алхимиците.
което не с само превръшансто на оло
вото в злато, но и това на материята в
дух. или оше повече - обожествяване
на света Това е идеята, която вече от-
крихме лругаде, за еволюция на ли-
тосфсрата към биосфера, а тя пък към
ноосфера Названието изумруден* би-
ло символично дадено на този скри-
жал. зашото този камък е най-скъпо-
ценният измежду всички; небссното
цвете. Скрижалът символизира тук
разкриването на танната, но само за
посветени те.
МАСКА
На Изток символиката на маска-
та има разнообразии употреби.
Главните й разновидности са театрал-
ната. карнавалнага и погребалната
маска, която е изпол звана от египтя-
ните.
Тсатралната маска, употребявана
и в свсшенитс танци. е молалност на
проявлението на универсалното ..Аз".
Личността на носителя й обикновено
не се нзменя от това; следователно
„Аз” е непременно, незасегнато от
евентуалнитс си проявления. От дру
га страна обаче. изменение чрез алап-
таиията на актьора към ролята, чрез
ндентификацията му с божественото
проявление, което изобразява. е съ-
шинската цел на представление™.
Тъй като маската лнереалните и и жи-
во тннски аспекти с божсствсният
Пик и по-спсциално ликът на слънцето.
пресечен от лъчснието на духовната
светлина Съшо така, коз это ни се
33
МАСКА
ка iii.i че м н nite H i .ио- < и < на лако-
Mdtl line leuciilio i.i ii xyманн iiip.i hi.
и гон.! нс трябва ла се вижда бслег за
цивилизация. а по скоро нараствашо
габравяне на значение™ на символа.
Иоияко!a маск.паскстсриорнзира
демонически тенденции, какъвто с
случая। н театьра на о Бали, където
лвата аспекта се сблъскват В по-го
ляма степен това е случаят на карпа
вални1с маски, където долният. сата-
нински аспект е и зключително про
явей предвид прогонването му; той с
освободится; такъв с и по време на ан-
тичните китайски празници Но. съот-
ветствашзт на подновяването на
годината Той действа като катарзис
Маската не скрива. а напротив, разк-
рива низки страсти, конто трябва да
бъдат пропъдени Маската не се
изполэва. никоей не се маннпулира
безнаказано: тя е обект на ригуални
церемонии не само у афрнканските
народи, но и в Камбоджа, където мае
ките на танца трог са обект на специ
ално внимание: в противен случай те
бита били опасни за ноентелите.
Погребалната маска е непромен
нияг архитип, и който се смята, че
смъртта се реинтегрира. Тя цели, от
белятва М Буркхарт, ла гадържи в му-
мняга лолъла на костите. подвижна
низша модалност на човека Това за-
държане не е безопасно когато не се
отнася га индивид, достнгнал опре
делена степен на духовно възднгане.
При все че става съгласно различии
молалности. маск.па. определена ла
фикс при бролешата душа(хуеи). е из-
под звана и в Китай прели употребата
на погребалната плоча Пробожла-
нсто на очиге й. както и пробииинсто
на плочката*. означивало ли ер<тж<>и
исто на покойника в отвъдния свят?
Това с предполагал Гране (BEDM.
BURM. GRAD. GUEI. GUES. GROK.
PORA. SOLID).
В л>.1 Mill ШУМЕ
„Констан’нн г7
Е I > -V! J .
nine маскпраннге танин юелнн cent
H.ilbi към В1крия biHiii.iK* Творен,
Лоит.ч hpam. конго властна над
Мрака При прокате сьшесгвуват
две братства по маски, принадлежа-
ши към юлемпя съюз на таините
оби/естна Функцията им е предимно
лекарски; тс лекуват и прелпазнаг как-
то тслссните болести, така и душев-
ните. В практикуваните обрели мае
киранитс хора предоавят неусияло-
ю । ворсине (лжулжети. чудовища и
пр.I на Тауискарон. иниич брат Прет
пролетта и есеита. т е при сблъсъка
на даете половини на слънчевия ход.
тс прогонват болестите от селишата.
Според Крикеберг (KRIE. 130
131) тези маскирани гании произли
зат в началогоот ловниге обрели Те
ставит танин за изцеление въз основа
на повсристо. че животнктс изпращат
болестите. за да отмъстят на ловците
Това може да се отнссс към факта, че
у пуебло нндианцитс боговете живот
ни са старсйшините на Лекарските
общества (MULR. 2X4). Тапните с
маски на пуебло индианните честват
култа на Коко Качина конто елнов-
ременно са прелин и мъртъвпи lib.)
Теш Богове-животни са чсствани са-
мо прет зимата с ритуали. особено
нажни га слъннестоенето: това се от-
нася към съшата символика, като при
иеремонните на ироквите. Те са не са-
мо господари на билките и на обрели
те за изиеленис. но и на магьосничест-
вото и черна та магия
В Африка инститсци.чта на wa<-
ките с евързана със icucdc.tcKu. пог-
реба.ти и инициарионни pumya.tu.
От най-древни времена тя сс появява
в онази фаза от развитие™. когато на-
родите ставят зсмсделски и уссднали
Жан Лол е написал върху маските
<м tnmvpa н движение, елна от наи
хубавите главп на книгата си за ..//«
к|-<?з|яши<| на Черна Африка". От ней
съществените Дании за тази
' Pf /' V
к
МАСКА
34
статна |1 М'Л 196 201 201. 250 251)
Таити с в ззроцсснитс с маски в
края на ссюнните работи (оран
засяване. жыва| припомняз сынззи-
яга ог сывчрениего и уреждането на
света. както и на обшесзвою. Тс при
вят нето повече от припомняне; зе гн
повтаряг. за да проявят постоянна
та им актуа тент и да реактиви
рат я игвестен смисъ.) настояигата
pca.iHiKm отнасяйки я към онеги при
кати времена, когато богът < по
моирпа на д) совете я е гачена.i Така
например маскираните танцьорзз от
племето курумба извьршват жести-
вете на куитурния герой Нириге и
на дерата из. c.iet.tu от небето и но
сите.ш на маски; танцьорите догон
носят маски канога (дума, която оз-
начай точно: Божия ръка) и повга-
рятс кръговодвижение на г.швата и
гърдитс жестоветс на бога, който.
сътворявайки. установил прост-
ране твото.
Маските съживяват на равни ин-
тервали митовете. които претендират.
че обясняват произвола на всекиднев
ните обичан Съгласно с им волн те ети
ката се представя като реплика на
космогенезиса Маските изпълняват
социалка функция: иеремонинте с
маски са кос могонии я действие. ко
что регенсрират яре мето и прост
ранетвото с това средство те ие
аят да игмъкнат човека и стой-
нт тите, които той о.гииетворява.
от pa t юженисто. което пораечва
вс ичко я ис торичсс кото време Но то-
ва са и истински еззекзаклзз с катар-
тис. по време на които човскът ос ъ г-
нова мястотоси в универсума и ви ж
да ж ивота и < мъртта с и. вписини в
ко.гективна драма, която им вдъева
CMUC КЗ
В инициационните ритуали маска
та приема малко по ра зличен смисъл
Маскираният посветител вьпльшава
луча, който учи хората. танцитс с мас-
ки ннушават на юношата убежле
инею, чс умири с прсдигината си
миног т. ta да се роди < ?>< с ыцтнт
та < и на въ tpucmcH
Понякога маските придобиват и
мазззческа сила зс зашизават онези.
конго Г33 носят от злосгорници 31
встарн; зз обратно, те служат зз на чле
новете на танин общества, които на-
лагат с тях волята си. веяванки ужас.
Масказа е зз инструмент за при
тежаниепз.ч е преднатачсни да у.юви
ж и 1нената cu.ia, която се отде.гя от
човеигкото същество u.tu животно
в момента на с мъртта .»«» Маската
трансформира тя.юто на танцьора.
койтосъсран.чва индивидуалността
си. и по.ивайки го га живо и оду-
хотворена опора. въпяъщава друга
сыцество: «)ул. митично u.tu прокис
но животно, което по тоги начин
бива на момента игобрагено зз чиято
сила е мобилитирана
Маската изпълнява и функцията на
движеша сила, която управлява пир
кулацнята на духовните снергии.
пръенати из света, толкова опасна, по-
неже с невидима Тя ти улавя в капай,
за да прекратзз броденето им. ..Ако
жигнената cu.ia. освободена в момен-
та на смъртта. бете оставена да
броди, тч би смущава.ю живите и
нарушаем.ta рсда Уингена в маската.
тя бива контро.шрана. даже капи-
ma.iuшрани и вследствие прерагпре-
де.сена в по па на коасктива Но мас -
ката tauiumaea и танцъора. който
пре г ие/н‘монията тр.чбва да бъде па-
сен от cu.tama на инструмента, < кой-
то борави Маската трябва да опзз-
томи и коитролира нсвидимия свят
Множсството кръжащзз в ззроезразз
ствотосили може да обясни пъстритс
вариантзз на маските. в които човеш-
ките физ-урзз и животззнските формн се
сливат в безкраино преплетезззз теми,
понякога и чудовишни.
Но маската с опасна за този, кой
35
МАСКА
то я носи: искайки ла улови силите на
друши. нривличайки ги в хлопки tc на
маската си. той сам на свой рсл може
ла бъле об ладан от дру>ия. Маската
и носителит й си разменя) местата
един слел друг и жизнената сила, на
събрана в маската, може да подчини
този който се е поставил пол закри-
лата й: зашитникът става господар
Носителят или лори онэи. който по-
нечва само да я пипне. трябва пред-
варително ла е способен ла установи
контакт с маската и да се предпази
предварително от вески ответен удар
ето зато за крагьк или дълъг период
той съблюдава забрани (за храни, сек
суални и пр). пречиства се с бани и
умивания. принася жертви и се моли
Това е нешо като подготовка за
мистичнн разменн Етнолозите впро-
чем сравняват използването на мас-
ката с практическите методи за пос
тигане на мистичния живот Карл
Айншайн определя маската като не-
подвижен скота» Жан Лод внушава
по-умерено, че тя би могла да е
среде твото. предна »начсно да отводе
в скотаta. тъй като съдържа в себе
си йога или духа. Съгласно М. У.
Байер, който цитира няколко наисти
на не много убедителни примера, ня-
кои маски на племето йоруба проявя
ват utpata на някой жив. обсдинен
посредством скота ta с fiat и му.
Чертите на лицето. итъкнали и по-
души (особсно очитс). кръглите и
отекли форм и като тскочили под
выдействисто на вътрешен тласък.
може да се коже, че са и»ра 1 на кон-
центрациями и въ триемчивостта.
подобен на тот. който ос появява на
лицето на молещич ос вярващ, гот
вей/ се да приеме бога си в душима
или след постигането на мистичния
съю» с бога Нека мимоходом отбе
лежим, че различннте концепции за
мистнката се поставят на равнишето
на различииге теологии за религиоз-
ння живот
Уловсна1а си la нс сс iLicii । ифици
ра ннто с маска ta. коя юс само външ
посты на съшеството, което пред-
сгавлява. ннто с носителя, който я
използва. без да я присвоява Маската
е медиаторы между две сили и нсут
рална към този. конто я завлалянэ в
гази опасна борба между пленника и
пленителя Отношението между тях
варира според конкретния случай и
интерпретацията им - във всяко пле-
ме. Ако колираният език на маските е
повсеместно ра ^пространен, то кодът
на значенията му не е ннто винаги, ни
то навсякъде. ннто във всяка точка
съшият.
В келтскиге езици не съшествува
дума за маска; ге са заимствали ла-
тинската или романската дума Но
археология га е открила определен
брой келтски маски (и многобройни
изображения) и би могло ла се зак лючи
от няколкото митологични ирландски
надписа. че някои персонажи или нра-
теници на Отвъдния свят са носили
маска Изчсзването на какъвто и да
било оригинален келтски термин след
христнянизацияга лава правото да се
лопуснс съшествуването на важна
традиция която не е достигнала до
нас (REVC. 15. 245; 19.335 336; РОКЕ.
845; OGAC. 15. 116 121; R Lantier.
Masques eeltiques еп metal, tn
Monuments et Memotres £iot, vol. 37.
1940, 148; CELT 12. 103-113 и 47).
Гръцките традиции, както и ми-
нойската и микснска цивилизация поз
наваг ритуалните маски от свешсни
те церемонии и танци, погребалннте.
оброчнитс маски, маските за легизи-
ране. тсагралните маски Именно то-
лп послелен тип маска, июбразяеаш
един персонаж (нрозопон). е дал имс
то си на персона Тези театралки
маски, обикновено стереотипи шрани
(като в японским театър), подчерта
ват характернее черти на персона-
МАСЛИНА
36
а.г tup старец ach.i ста ii up
CbiiKxiuyhd peuepioap ui маски. как
io 01 теаз разни писей и човешки
шпоне Актьоры. конго слага маска,
се идентифицира като вънтност или
каго магичсско присвояване с и зоб
разявания персонаж Това есимвол на
идентификация Символик;ira на
маската се поддана на драматизация
в прикатки те. пиесиге и филмите. къ
дето личността до такава степен се
идентифицира с персонажа си. с .мас-
ката му. че вече не може да се отдели,
не може да огскубне маската и сама
та тя става иэобразяваният обрат. Ако
тя например е приела външността на
демон, накрая се идентифицира с
него Можем да си представим всич-
ки ефекти. конто могат да се получат
от асимилирашата сила на маската
Смята се и че анализы се упражнява.
та да се отделят маските от личност
та и да се поста ви тя сред дълбоката
й реалност
Като фигурки, божествата или
итображенията на духове са носени
върху дрсхите или окачванн по стени
те на храмовете Те са самият обра/
- най-тразите.сният. понеже са са
мо .ища - на свръксстсетвсната
сила. на конто внрвашият се отдави
(DEVD.284I
Може би тук се доближаваме и до
хиндуистките и китайските митовс та
льва, дракона или лзмята, конто ис-
ка! от бога, конто ги е сътворил. жерт
ви за храна и конто чуват отговора му:
Xранете сс cat самите себе с и; тога-
ва те ратбират. че са само маска,
привилност. желание, неутолим апе
тит, но лишен от всякаква субстанция
МАСЛИНА (МАСЛИНОВО ДЪР-
ВО)
Това дърво има много богата
символика: мир. плодородие, пречист
ване. сила, победа и възиагражденис.
В Гърция то било посвстено на
Aiiih.i и iii.pn.iia мае iiiii.i, пояипла сс
при спор между Атина и Посейдон
бп i.i naicna като ськронишс зад cie
ник на храма Ерехгеион Итглежда
лръвчетата. конго paciai и лнес по
Акропола. са се появили от пенни к
издъики. Символиката на маслината
произ1ича от приписванигс на Атина
качества.
Маслините растели наблизо в рав
нината на гр Елсвсин Тс били закри
ляии от закона и конто им причинял
някаква вреда, бил изправян пред
съда Те сякаш са обожествени в Оми-
ров химн на Деметра, въвеждаш в
елевсинските посветителни обрели.
Във всички европейски и из точи и
страни маслината има подобни зна-
чения В Рим тя била посветена на
Юпитер и на Минерва
Спорел една китайски легенда
парче от маслинсно дърво може ла
обезвреди някои огрови: а това му при
дава особеностите на закрилника.
В Япония то е символ на любез-
ността. а съшо и на успеха в учснието.
гражланските и военните начинания
това е лървото на побелата
В еврейските и християнски тра-
диции маслината е символ на мира
гълъбы на Ной му донесъл маслимо
ва клонка. когато евършил потопы.
Хрнстовият кръет. твърди една стара
ле!енла. бил направен от маслиново и
кедрово дърво Освен това презСред-
новековисто то било използвано в го-
воримия е зик като символ на златого
и на любовта. Ако видя на вратата
позлатено дърво от маслина, веднага
те те нарека храм Божи. пишс Ангелус
Силе тиски. влъхновен отописанието
на Соломоновия Храм
В исляма маслината с центра л но-
то дърво. световната ос, символ на
Човека. на Пророка Благоеловеното
дърво с евързано със Светлината. по-
неже зехтинтл бил използван като го-
риво за лампиге. По подобен начин в
37
МАСЛО
исмаититския еммсри ii.xi xt.ic пшата
на Hi.pv.i на (пиан олиисiворява
Имама, тя еслноврех1сн11ооста Човс
ка и нзючникы на светлината
Катни г. че върху всяко от листата
на маслината. възпрнсмана като све-
шено дърво. с написано никое от име-
ната на Бот или друга свешена дума:
а барака га на зехтина може да бъле
толкова силка. че да накара зехтина
да нараснс от само себе си и да станс
опасен В никои племена мъжете пият
техтин. та да увеличат плоловитосгта
си (WESR. 107).
Възхитителният стих в Корана та
Светлината (24. 35) сравнява Божия та
светлина с ниша, в която сс намира
лампа. а ла ипата с поставсна в стък -
ло. а стъклото е като си чйна lecida.
Го с огряно от льните на свешеното
маслииово дърво
Според друго едно тълкуване на
маслината каго символ, това бла
гословено дърво се отъждествява с
Авраам и негового гостоприемство.
което ше бъдс съшото до Деня на
Възкресението (HAYI, 285. 294).
Авраамового дърво на блаженитс. та
конто става въпрос в слслвашия
хадис. изглежда е маслина В крайни
сметка тя е символ на Рая на богоиз
браните.
МАСЛО
Кслтското название на маслото
(ирландски; imb;бретонски ашапп)с
сродно с индоевропейски те названия
на мехлема (onguent) и миропомазва-
нсто (onction). което позволява да се
предположи, че това е дума, загубила
първоначалното си силно релит потно
значение. В магическите действия
маслото. изглежда. е замес гнало ме-
да* или воська. гьй като откриваме
следа от иегова та употрсба в Бретан:
„Нчкога я Ирстан и /ньршнали
действия с масло. съпоставими <
meat ни вен ък<| когато некой сми-
ри I от /><м остане tu край юг/ото
й)чка масло. ta Която сс ссярналсс, че
<а<)ьрчса по леетта и с led погребена
сто я шравчли От <•/»)<’« страна,
абикновено с с каиса че мсды пран
лича душите. като по пили начин сс
tcipai.eea сыцото свойство". Според
елна 1лоса на свети Гал прет VIII век
ирландците призовавали ковача
Гоибниу да съхрани маслото (OGAC.
4. 262). смятано за фиксирапа житпе-
на енерт ия
Маслото получило ра тпростране
ние и признание сред среди земномор
ските народи лоста късно Плинии го
вори за него каго за „великолспно яс -
тис на парна рите . Но затова пък в
Индия оше в древни ведически вре-
мена маслото имало свешена
стойност и било призовавано в хим
ните като изначално божество:
„Ето таннато ние ни \!ut tomo,
ешк на Бтовсте. пъп на tk и иъртнетп
Ju it/NKi, гг iu< и и ft wmu на \fiti инпо
да .V» подкрепи w с на шагни ппчит
к пина w ертионршинисние*
Кати л бърн’ите на рекати
цчпят < m/teuitme ши по бърю от лчтъра.
w гитк’н китеттшии Mat.и»
конто и id) \ttam «а тите
подобно на dopei т боен кап. конто
събарп преградите
потоинте час in ни им\и
н шитчшите ш'пениии.
Огънчт ги прие ча 11м и тио
(Ригведа. 4. 58. VEDV. 250-251).
В този химн. както и в мнот о други.
Маслото е основен елемент на при
ношението: това с предпочитаната
чсертвена субстанция. Маслото - пъп
на беземъртието. изобратява проти-
чането на живота. Изляного върху
огъня масло го кара да пращи то съ-
живява самим Агни
В маслото са съсрелоточени жиз
ненн сили. То сим во: ти зира всички снер-
гии - на Космоса, на душата. на бого-
вете и на хора га. Смята се. че то ти
МАСТИЛО
38
заснлва. пвърчейкн в жергвення оп.н
Всички благодеяния - духовны и
магериални. ше сс излеяз върху света
с нараснала мош. подобно на течно
масло Доколкото маслото се налива
върху жаравата с обрсдсн жест, то мо-
же да изобразява и молитвата; в пред-
ставите на вярвашите тя съшо при
лича на източник на свешена енергия.
способна да повдигне света.
МАСТИЛО (ПУРПУР. ЧЕРВЕНО
МАСТИЛО)
Раните на мъчениците са сравня-
ванн с писменост*. създадена за прос-
лава на Христос Света Евлалия из-
ползва израза пурпурно мастило; по
този начин мъченикът се превръша в
inscripta Christo pagina страница, на-
писана за Христос Нека отбележим.
че във Византия пурпурночервеното
мастило било пазено от служител на
Императора, а той единствен можел
да го използва Свойствата на това
мастило били особе ни и трябва да бъ-
дат различавани от червеното
мастило. употребявано през Средно-
всковието за писане и украса Пур
пурното мастило е написаното с кръв.
това, което обвързва в нерушим съюз.
МАТКА в* ЕМ Б Р ИОН ЛИНГА.
ВРЫЦАНЕ)
Символиката на матката е повсе
местно евързана с проявлението, оп-
лождането на природата. дори и с ду-
ховного възраждане
Митологията е много разпростра-
йена от Земята-майка, хомолог на
матката. до подземните светове, пе-
щерите* и пропастите Мирча Елиаде
припомня. че на значение™ на delphys
(матка) грады Делфи дължи и мезо си.
В други области сс смята, че изворите
са произлезли от земната матка
Мините съшо са матки, от воито пос
редством методи. сродни с изражда
него, се извличат минералите - ембрио
ни. конто са «/ктп/ в зях. Съгласно
иидийскше |радицни ик1>поценни1е
камыш нарастват в скалата като в
матка Чрез уподобяване пешта на
металурзите и емайльорите и тигелът
на алхимиците имаз съшото значение.
Пай-точного и най-богэтого упо
добяване е с веднческн произход.
Матката на универсума с Пракрити,
универсалната Субстанция, която в
„Бхагавадгита" се идентифицира с
Брахма: ..Великият Брахма е ia мен
матка, там оставим кълна...~ В
Пураннте тази нонн е понякога
Вишну, като оплодителят е Шива, то-
ва е и Парвати, шактн на Шива Ето
зашо линта, изображение на Шива, е
изобразяван с йони. която той
опложда. Трансформиращата функ-
ция на Шнва го асимилира и до мат-
ката на вселената.
Гарбха (матка) е и вместилишето.
което служи за съхраняването на
жертвения огън. Съдържайки Агни, то
съдържа и вселената. A cella (лат.:
стаичка в храм, където е стояло иэоб-
ражениего на бога - бел. пр.) в храма,
хомолог на пещера та на сърцето, е
наречена гарбхагрнха Гарбха е и
сгуна. но най вече кухинага на ступа,
която съдържа реликвите Наречени
семена (биджа). те са там като ядрото
на безсмъртието(луз или шарнра). ко
ето позволява възраждането на съ-
ществото Прочее, всдическата матка,
ако е безформен израз на проявеното.
е и престоят на беземъртие. централ
ната празнина на космического
колело.
В ритуала на днкша мястото. къ-
дето е затворен посветеният, е опре
делено като матката на новото му
раждане Алхимиците от Европа до
Китай виждат много експлицитно във
яръщансто я матката предното зве
но прели выражданего и беземъртие
то Престоят в матката е централно
състояние. интемпорално. в което. как
39
МЕД
io повтарят хинлуистките текстове,
човекпо imiea «> очки />« * Онни.ч
Подобно на Агни, смбрионът е с
огнена природа: той е светлинен
Такъв се вижла и в майчнната утроба
В „Маджхимаиикая" се казна сыпо-
то нешо за Буда, Египет на сльнцето;
според една традиция съшото се от-
нася и до Христос
Графическият символ на нони е
обърнатият с връх надолу триъгълник:
трите страни са трите гуии (концен-
трация. дисперсия, скспанзия). конто
са фундаменталните тенденции на
природата. У питагорейците съшест-
вува аналогичен символ на триъ-
гълника. В тантритма йонн съответс-
тва и намуладхарашакра. матка, в ко-
ято дреме кундалини, увита около
един светлинен лингв.
Тъй като Словото (як) е майката
на познанието. седсмте гласим в сан-
скритската азбука са наречени и се-
демтелштхн: те саcedc.wmc майки на
езика
Титус Буркхарт е забелязал. че на
арабски рахим. матка, има съшия ко-
рен като божественото Име Ар-
рахман, Ми.юстиви.ч Чрез Реал-
ността. изразена от това Име, вьзмож-
ностите за проявление, съдържашн се
в божественото Сыцество. са доведе-
ни до съществуване Така ар-рах-
мапнях. милостивата Божия благолат.
може да бъде схваната каго универ
сална1.1 матка (BURA. ВНАВ. СООН.
DANA. ELIY. ELIE ELIM. JACGJILH.
KRAT, SEGA, SI LI)
МАЯ
Нимфа, която подслонява любое
та си със Зевс в една пещера* Тя е
майката на Хсрмес В римската тра-
диция вероятно друга Мая. а нс ним-
фата of Арказия. олицетворява л/»о-
г>> -ждането на природата npci про
lemma и става паредра на Хермес.
Прашикът се чествал npei май и мо-
же би той лава имело си на то нт месеп
Тя прелс 1авлява богиня на плодоро
дието, проекции на BHianiiaia
eiiepi ни Чрез разширяванс на смисъ-
ла анализаторите правят от него сим-
вол на екстсриори1ация1а на „аз“-а.
Санскритската Майяозначава ньв ве-
дического мислене илюзията. до ко-
ято се свежда този свят на привил-
иостите. тъй като е само плодът на
матическа операция на боговете
МЕД
Чистата червена мед има първос-
тспенно значение в космогоничната
символика на племето догон от Мали
Тя представлява основно стихияга
вода, жизнсно начало на всяко нешо;
но съшо и светлина i а. изльчвана от
медната спирала, увита около
сльнцето; еловою, съшо плодоносно;
сперма га. която се увива около женс-
ка та утроба
Тъй като символизира водата.
медта е и символ на растителиостта
Тук отново откриваме, съшо как-
то у ацтеките еднозначността на чер-
вения* и зеления* цвят - и двата из-
раз на жизнена сила.
Мелните слънчеви лъчи са пъти-
щата на водата Загона те се виждат
така само когато има омара или вре-
мето е дъждовно. а те пробождат
облапите; наричат ги медиа вода Но
тс наистина стават мел в темните
недра, т.е. прекрасно дъ/ооко. ш <)н
могат хората да ги видят Една пла-
нина върху земята на догоните, осо-
бено богата на мелни залежи. е кари
чана .медиа вода Именно тук,
казват. илват душите на мъртвите. за
ла се запасят с мед. сиреч с вода, пре
ди да прелпрнемат лългото пътешест-
вис до царството на мьртвите(на юг)
Тьи като медта е вода, хората. конто
носят украшения от този метал, из-
бягваг да вървяг покрай реките, къ-
дето рискуват ла се удавят (GRIH.
МЕД
40
GRIS. GRIE)
Подобии поверия съшествуват и
у племето бамбара. сьседно на дого
ните, което съшо като гях вярва в един
демиург, елновременно пове.тител на
вода та и на елового Харо, гона вър
ховно божество, отговорно та цялага
подрелба на света в настоящим му
вид. е и господар на метали те. селем
на брой. сред кои го се открояват чис-
тота червена мед - мъжка по приро
да. и жълтата мед - женска по при-
рода Медта идва от петото небе, чер-
веното небе, царство на крьвта, огъ-
ня. войната и божиего правосъдие Тя
слита на земята с мълнията и се вкли
нява в земята с каменните* брадвн(ка-
мъни на мълнията). Тя прелставлява
съшо така елового в божията съшина.
това е з«< к ът на Фаро. богът се увива
около спираловилните обеци ог чиста
мед. носени от племето бамбара на
ушите, та да проникне прет тъпанче-
то. а в темята отговаря на вторите
води. червените води, отражение на пе-
тото небе, в които Фаро дави вннов
ните Фаро. както и богът на водите у
догоните е итобратяван с човешко тя
до и рибешка опашка с тати разлика.
че опашка га му съвсем не е телека, а е
от червена мед Той носи две огърлици.
чрез които вьв всекн миг чува всички
човешки разговори медната ог ьрли
ца му предава обикновените
разговори, а златната - таините и
си./ни думи; така златото се явява
един вил конпентрирана червена мед
(DIEB)
В руските поверия медга вина)и е
евър звана със деления цвят Го< подар
ката на медната п.юнина (Урал) има
зелени очи и носи рокля от малахит; тя
се появява поиякога в образа на зелен
гушер; за малахита казват. че съдър
жа и показва всички icmhu красоти.
Медта. съшо като златото. е евързва
на с митичиия змеи: човек може да
срешне Господарката на медната плз-
ннна прет нощи на нрашика на тми
итс <25 ссшсмври). но таги срсша с
пагубна Тош, който я зьрне,еосъден
да умре от мъка.
МЫ «ж ПЧЕЛА)
Пьрвична крана и напитка
елновременно. по подобие на млякото.
с което место се евързва. медът е пре
ди всичко шастлив символ на богатст
во. завършеност и нан-вечс на сла-
дост; той се противопоставя на тор
чивината на жлъчката и се отличава
от захарга. кактосе отличава тона, ко-
ето приролата лава на човека, от това.
което му скрива Мляко и мед текат
на потоии из всички обстовани теми,
както и из всички първични теми, от
които човекъг с бил протонем. Свеше
ните книги от Изтока и Запада ти упо
добяват и ти възпяваг винаги със
сродни думи които навеждат поня
кога символа към сротична коно-
тация. Това с земята на Ханаан, но и
медът на беземъртнага любое ОУ Песен
на пес ните (4:11 и 5:1):
От । < тмите ти. <«•«<•< то.
кипе ucti humu uni пита.
Wed и м.тьо има шм) <•шка ти.
в .'/4Jl)lillU'4U (И 1ГЧЛ/М1 Ш»Ч. NCUfimtE
Обрах елшрната < м и a/muamuim- с и.
Ядох меденшпа < и пита < tr< ( и.
Ilu\ nununut i и i u t.4homo iu
Предсказания га на Исзи(7;14 15):
Emo. девица тс шчие и тс роди
син. и те го нарече Емануил Сгъс
тени м 1нко и мед те яде. Когато ес
научи да отхвърт юшото и да ui
бира добрато.
И във Цедите медът, възпят като
оплождаш принцип, извор на живот и
беземъргие по подобие на млякото и
на сомага. е сравнен съшо със спер
мата на Оксана. Неликото всеядно
Мляко
Конто. правгики еок.
лче «ите и г ш»ит соки « < гмл
41
МЕД
HlilKU ft I м<7|. t! AlliHUH.
n Пзл »1а Ж/»ЫЖ7»Г<' «к/»х > мен соки
ни пчс шиш. о, eiKiH*ki/Ht ни <г .шага u nticmi/
iu <>и <нпп/шнч ни хо/шти
с.нмю. пыи<>1 б.ии кк
(„Ат\а/>нансЛа '.91, VEDV1 258).
И келтскнтс традиции вьзпяваг
медовика та като напитка /а о<ч-
< иърпшс. какши един архаичен текст,
може би иредхождаш ндванего на
хрисз няне твою, наречен.. Л рахата на
къи/ата на Ласте кин чета". з овори за
млякос вкус на мед. единс звена та кра-
на на Етин. Мелы с в основа за на ме-
довика га - напитка ia бек'мьртие. ко
ято теме на потони в Озвьдния свят.
Но тати чсЛсна сладос т може да бъле
опасно иткусителна такьв с меды.
произведен от устоите на куртизан
ките, та коею се говори all/ттчч. та
кива са думите на ласкателя, закина
са мухоловкитс или уловките та глуп-
ците
В качествою си на уннкална хра-
па меды ра inpociiipa символного си
приложение върху по {нинисто.
танието. чъЛростпш. а приемането
му каю единсгвена храпа е запалено
та зз зк.ночи зелии зе съшества на тоэи
и на другим свят. Ки гипс ката тради
ния асоннира мела към елемента н-лтл
и понятие то ш център* его затцосо-
совете в яс з ията. сервирани на Импе
ритора, трябвало вттнаги да бьдат
ciiT.piaiHi с меда (GRAP) Н грънКата
традиция Пи тагор. подобно на кслтс
кия герои. се хранил нс дня си живот
само с мел.
Стторед Псевдодиотнтснй Ареопа
lit г Кожин те поучения са сравнимн с
меда шраЛи < нот тното и н Ли п/н’
чи< таит и нош 1нат I PSf О .31 ) Ме на
оботначава релиз потна за кулзура,
мистичною нотнанис, духовни те блат а.
откровение тона посвстсния BcpiИЛИЙ
нарича мела «гост ни.ч Лар на р<н ата.
каю самаза роса с симво л на ИНН
циазтияза Меды оботначава и вър
ховното блаженство на духа и ст.сю
янието на нирвана: символ на всички
сладости, той премахва болката
Медът напотнаииетоусгаиовява щас-
тието на човска и обшествого. Тук съ-
шо мистичната мисъл на Инока и
Запала съвпадат За мистичного
братство бекзаши (под шиитско в ли
янис! медът оботначава Хак - она ти
транснендентална реалност. цел на
всеки духовен пы. кьлею сыцсство
ю се сюнява с божес) но то. юна се
итвт.ршва във фана - сьсгоянис на
анестезия, в коею се премахва само
то понятие та болка Символ на пот
нанието и та Климент Александрии
ски. на мъдростта в орфнческите
традиции, меды в будиезкия ареал е
евъртан с Локт/шната. Локтрината
ии с капю яЛснсто на исЛ, нача.итю
и е иаЛко. срсдити и с с.1аЛка. к/»<т-
.чт и с сдайък. Съвьршснството на
меда то прави .тесно мотъттто и благо
ратполагашо приношение, символ на
такрила и умиряванс Атпняните при
насяли хтедсни слалкнши на Голямата
Змия, та да остане в пещера за си
Споре.i хадитигеот Ел Бокхарн медът
е сыцииската панацея та Пророка и
традицняга на исляма Той вт.звръща
ipcTineioH.i зези, контосаго татубили.
опатва тдравето и дори выкресяна
мъртвиге За американскиге инднан
ци меды участва в pumya iumc ia
и'чсние: гои из рае важна роля а тех
mile церемонии и обреди. Дон К Та
Танеева, вожд зта хопи от Аритона.
свилегелс|ва. че по време на едшт ле
чебен ритуал, и звкрнзназз по време на
пратника на тимното елънцестоене.
жрецы нтвършва вылияния на мел и
МЕДИЦИНА
42
брашно (TALS 168) Описанието на
ритуала поката. че племетохопи при
лава на тази употреба на меда двойка
та стойност на пречнствашо и
оплождашо: това се съгласува с всич-
ко. което изгькнахме по-юре Свър-
тан с ритуалите за пречистване. ме-
дът уточнява иниинационната си
стойност Порфирий съобшава в изс-
ледваннята си ta пещерата на
нимфитс (цигирано от MAGE. 344).
че в момента на инициаиията на леон-
тинците в ръиете на мистите (пос-
ветен в елевсинските мистерии - бел
пр.)се ui.tuea не вода, а мед. ta да се
шмият Освен това < мед се пре-
чштва езикът от всчкаква грешка
Съшо така последователите на Митра
дават да се опита мед по време на ини
циапионните ритуали, а мистите си ми-
ели ръцете с мед
МЕДИЦИНА
У прерийните индианцн силата на
медицинзта е съшествена сила, която
прелхожла придобиването на мьл-
ростта за тялото и духа, гърсене. със-
тавящо главната пел на живота При-
лобиването на тази способност пре
лопрелеля активния живот на инди-
анеца в по-голямата му част. Хора-
та пен тигна tu високо равнищс в ma-
in медицина. често са би iu профсси-
она.1ни лечите in Hoi мш ълът на ду-
мата се простира далсч отвъд прак-
тиката на индианские Ленар или
Лечите ! Съществуват и многоб-
ройни тайни общества. наречени об-
щее! вл та медицина Те образуват
структура вътре в племенната
структура която дава напри мер на
племето хируртте .му. жреците на
дъжда. па лячовцитс му. па щтели-
те на семснита или на култовите
предмета Hi яко от теш общества
притежава собствен пакет-меди-
цина. конто е ia групата това. ко
сто с чантата-мединина ia индивида
nauimc I на ж ивота и съдбата му “
Вески от тети пакети е придружен от
корпус на придобитата мъдрост, от
части практически обучение, отчасти
традиция, отчасти песен и ритуал, ка-
то цяло въплъшаваш определена фи
лософия (ALEC. 229)
За атапаските (Канала) медицина
та е изкуството да се получи закриля
шият или жнвотннски дух - медицина
От петгодишна възраст детето е под-
ложено на изпитание вън от бивака,
което се състои в онирнчен пост Из-
гладняло, то с гига с остояние на ха
люцинаторно полубезсъзнаиие Пър
вият образ, конто се открива на спя
шия. става неговият дух-пазител, кой-
то не го напуска повече Цял живот
той ше носи върху себе си фрагмент
от телесното проявление на този дух,
който може да е животно, но и приро-
ден феномен (вода, вягър) или дух на
мъртвец В последний случай той ше
носи гравиран върху парче от кора
на бреза символ Призоваван с песни
или удари на тъпан*. този дух или жи-
вотно-медицина става съшностен за
ловеиа: без него той е обречен на
гибел... Една иерархия на все по-.мо-
гъщи и .многобройни духове стига до
върса на религиозната и социална
пира мида, до Ша мана
Лекарствата им са сигурни. а ро-
лята им - съшествена за оцеляването
на ловците-номади И 1ключителните
и м лекарства са насипът. сад който
се укрива непрестанно 1аплашвано
съществуване (MULR. 224-228)
При гьрците кентавърът Хирон
предана медицината на Асклепий
(Ескулап) Причината за излекувани-
ята и даже за възкръеваннята. конто
той прави. произтича от един източ
ник кръвта на Горгоната. лалена му
от Атина Кръвта. изтекла от лявата
страна на Горгоната. е страшна отро
ва; тази от лясната страна е благо-
творна Асклепии сс показва еръчен
43
МЕДИА СПЛАВ
и лозирането и множи възкресява
нияза Зевс io iiupjiHUj t мьлния и зо
преврыпа в сьзвсздие, змияр (калу
ней*) По подобен начин и Адам е про
гонен от Рая. задето докоснал дърво
то на познание го и они гад да се из
равни с Бога, притежавайки извора на
живота. Символы на Асклепий, пора
зенияз лекар, подчертава свешения ха-
рактер на живота, който принадлежи
само на Бога. Човекът, господар на
живота, е онэи, който е заменил Бога.
Мигьт припомня смисъла на мярата.
която човекът показва в диренето на
познанието Той илюстрира миг от
вечного гърсене на Истината, което
рискува да се примеси у човека със
суетата да се изравни с Бога Няма
боговс. кмвали индианците от
Макеты. има само медицина В на-
ши дни остава страхьт ог генетичес-
ките манипулацин.
МЕДИА СПЛАВ !вж БРОНЗ)
Медните сплави и главно сплави-
те от мед и калай и мед и сребро сим
волично произлизат от съчетанието на
противоположностите, тъй като кала-
ят и среброто се евързват с луна та и
водата, а медта - със слънието и
огъня. Огтук и двузначността, и под
чергано конфликтният характер на
двете стран зз на тяхната символика.
Медната сплав, която има силни зву-
коотражателни свойства, е прели
всичко глас: от една страна - гласът
на оръдисто. от друга страна - гла-
сът на комбината - напълно противо-
положив. но еднакво страховиты и
мощны.
Хезиод описва ужасяващата гре-
та човешка раса - бронзовата, която
се отличава със своята буйност:
.. Трети* век пъб Кринибът ыиправи
nt с мьртмитс
п/юмюя ыинъ too ричичги от tt/irduwv 4/»t6a/mw.
тип гм-
meb/м) Act mo чегм - l «шей и шчисн.
tt < ч uu Ni-ri/Ntmht.
IIU/I ck uurttt If IU‘ft •»/U Hit UU4lf\U ЧзЧНАМ
ч tt6nr чс)ч»и.
no 6* \ a 4 м < (том a i ърца tun с то чини
iW/N/MINb - NC«UM('u»l<t t tl.tu
ръис hi выдкр тини чми
б.чхи utpat tu wn mcmumr n ищи
Нчб А/Ч*ПАгато ЖЧ tn
/•/мам ими 6л\а диспсхите dfitot кмм AKuparwr < bu/o
C 6ptnt i обработки xu mi ичко.
а ня маше черно пеню
Tent хора са.ничьи от типм десница 1 чряхи
твоя чертог л.нчсмч<а I
npitc ги < т\Лсничт ludre
Тс си бс» man*, иакир стриховити ди 6чхи.
ги грибни
черни та < иьрт и от яркая
с1ммч4'в светлим сс шизихи'
(Хезиод. „Дела и дни", 143-155),
превод Станка Недялкова. Народна
култура. София. 1988)
В митологията на Хезиод бронзы
е метал на силата и наенлиего. така е
и в създаденага ог Лукреции филосо-
фия на еволюцията: „бротът. чиято
устойчивост го правы по-пригоден ia
буй ните усилия" („За природа га на
нещата”. 1270).
Медиа га сплав е свешен метал, из
ползван за израбо1ванего на култови
пред.мети в Античността. в будизма.
в христианство го. Според евреите
един послед към окачената на вьрли
на като знаме медна змия (Числ. 21:9)
предпазвал от ухапването на горящи-
та 1мия. Медната змия била изложе-
на в храма като символ на божестве-
ната закрила На четирите краигца на
олтара на всссъжението били поста-
вени медни рога и уловилият i и прсс*
гъпник избягвал наказанисто. Медни
били и съдоветс, конто звънтели от по-
вея на вятъра в свешения лес на Зевс
в Додона, меден бил дворецът на
Хефест, както и двери те на храмовете,
покривът на храма на Веста, пьрвата
римска статуя на Церера, купите за
жертвените вьзлияния Според егип-
МЕДОВИНА
44
тяните небосводы е ме тен (Опиши
на нейсти при и чаи иеднич той
юн" гласи едно or заклнианията в
..Книга на чъртвите I Or медиа
сплав римляните изработвали бръсна-
ча. с конто стрижети косите на жреци
те. както и плуга, с конто очертавали
границнте на латерите и на новите
гралове Tout твърд метал бил сим-
вол на нег.тенност и безсхгъртне. на не-
подкупна справедливое!; ако небос-
воды е мелен, то е. зашото той е неп-
роницаем както метала, зашото мел-
ната сплав е евързана с гранецен
лентннте небесни сили. чийто глас ек-
ва като гръм и вдъхва на хората стра-
хопочитанис ибоязън
„Вески ангс.1 с страшен”, твърди
Ри.тке Медиа га сплав с съшо така
страшна, лостагъчно е да послушамс
долетелия >вън на голямата църков-
на камбана. га да го проумеем
Фама. богинята на Мълвата, си
построила бронзов дворец на върха
на една планина Тя избрала тази
сплав за строителен материал имен
но порали свойството и да отразява
звука (OV1M. стр 32).
И тук личи двойствеността на
символа, тъй като в лворепа. в който
отразените слова отекват с оше по-
голяма сила. Фама живее с Доверии-
пттти lafi.iydama. Примата ра-
дел т. ( три хв. Въ тенисто и Шепота”
iGRID 157).
Двойстнена и слелователно двуз-
начна е и символиката. която се съ-
държа в легенда га тлкошутати < мед-
ни копита. както и в медния сандал
на Емпелокъл Възможно е в тези два
примера металът да символизира от-
къеването от земния живот и от
поквара та Древни те смятали. че Етна.
в чийто кратер се хвърлил философът.
изхвърлил медния му сандал, за ла ос-
тане вечно живо на темята учението
на Емпедогъл. който бил приег в кръ-
та на боговете Мелното копи го на ко
шутата е дву ш.зчно то може ла одна
чава кактоогделянсгоог земнага нок
вара благодарение на гвърдия и све
шен метал, гака и обременена га от зем-
ни желания кошута. коя го по приро-
да с лека и чиста: от една страна -
сублимация на природата. ог друга
страна - покварата... Това е лвуполюс-
ният характер на символа По-пряко
той изразява идеята за лудо препус-
кашата. преследвана от ловците ко-
шута *. която не сета умора: вечния и
свешен бяг на плашливата девица.
МЕДОВИНА
Медовината е напитката за безс-
мьртне на боговете в отвъдния свят
(монаенте преписвачи на легенлн чес-
то заменят виното с нея) и на обред-
ните гуляй по врсме на големия праз-
ник Саун В келгекиге празници ме-
довината била пита наравно с виното
и прнчпнявала бързо н пълио опнване
Тази напитка оше се пие в келтските
страни, особено в Бретан (OGAC. 13.
481 sqq.).
Обратно на бирата*. която е пи
тието на войниците. в келтскпя свят
медовината с напитката на ботовое
Участието на класата на свешснослу-
жителите. представляваша божестве-
ното, обяснява потвърдената във
всички текстове употреба на медови-
ната в този случай Падналият крал
умира поникога в бъчва с медовина
(по рялко с вино), докато дворецът му
е подпален (OGAC. 7. 33-35; 13. 481-
506)
Медовината еоожсетвсна напит
ка и в Африка. В плсмегобамбара тя е
напитката на мъдреиите. представ
ляваши знаннето в пай висшата му
форма Това се обяснява от състава
и. ферменгирала и подлютена смсс от
вода* и мел* Обогатсна с и със сим
волнитс приноси на вески от елемсн
тите и; водата* е ж пшена г а течност.
коятоопложла и евързва. позволявай
45
МЕНХИР
кн общение го; мелът* с символ на
истина. следователно на свежеет. и<
нота и благост По повод на истината
бамбара кшват. че >я прилича на
мела, понеже по подобие на питата
мед тя ня.ма нишо .зицс. нито опаки и
е най-саадкото нещо на света (ZAHB.
166). Към свойствата на лвете пьрвн
съставки пипсрът прибавя стимули
рашата си сила; накрая ферментаци
яга* активира и до известна степен
нзвисява свойствата на цялото
Именно ферментиранки. медовината
става упойваша (вж. амброзия).
МЕДУЗА'ем. ГОРГОН И)
МЕДУЗИНА
Легендарна жена от рицарските
романи. надарена с изключителна
кубост. но превръшана понякога в
змия*. Дух* на рола Лузинян. тя сс
явява на кулата на замъка и надава
злокобни писъци вески пьт. том ни-
кой Лузинян умира. Един роман от
XV век е популяризирал легендата ед
на фея с чудодейна красота обещава
на Раймондин да направи от него
пръв сановник в кралствого. ако той
приеме да се ожени за нея и ннкога да
не я вижда в събота. Бракът е сключсн.
богатството и дспата увенчават съ-
юза нм. Но рсвност завладява Рай
мондин, след като му внушават. чс же-
на му му изисверява. и той поглежда
елна събота пред лупка, пробита в
стената, в стаята на Медузина, която
се е оттеглила. Тя се къпе и той от-
крива. че тя е наполовина жена, нале
ловила змия като сирени те*, конто са
наполовина риби. наполовина пт и ни
Раимондин е сломси от мъка, прела
дената Медузина отлита, огласяики
кулата на замъка със смразяващитс
крясъци на мъката сн. Тази легенда,
която напомня мига ia Ерос и Психея,
символизира убннствого на любоша
от липсата на доверие или от отказа
ла се съблюлава правого на тайна на
обичаноги cbiucciBo. Тук може да сс
вили и дезинтсграцията на съшеспю
то, което. държеики на всяка цена ла
знае всичко. разрушав.! и самия обскт
на любое! а си. губейкн едновременно
и шастиего сн По пыя на индивиду
анията си то не е съумядо да приеме в
своето съзнание границнте на безсъз-
нателното и мистсриозното. оше по-
малко сснките. животннската сын
ноет, частта мрак и непознаваемост
МЕНАДИГяж ВАКХАНКИ,
МЕНХИР
Рсдом с другите си значения мен
хирът изглежда е трал ролята на па
iumc.i на гробницата; обикновено е
поставян ветрами или над погребал-
ната могила. Смята сс. чс камъкът за-
шитавао/п митотни. крадии. нонан
вече от смьрпа. тъй като. подобно
на нсразруш имостта на кимъка. бу-
тита на покойника трчбна ба устои
до бе ж рай. бет да сс ра зпръене.
Евент\а.1ната фи /ическа сиино./ика
на прачсторичсскитс надгробии ка-
мъни потвърждава тот сишъ.1.
тъй като фа.зосът с симво.1 на
съществувансто, си.зата и продъа-
Жumc.iHocmma (EL1T, 189) Мъжки
символ на закрила и бдителност.
За Цетар менхирнте са изображе-
ния на Меркурии, както квадратните
стълбове* - на Хермес. В келтскиге
традиции тези кено!афи или погребал-
ин стели са изднганн в чест на велики
тс друиди на границата на земяга па
живше. срешу Равнината на бла-
жените, където мър1ви1е продължа
ват да живея! Това проявление на
камъка. литофания, изтъква ненакт.р
нясмата устойчивое! на опрелеленн
власт и живот Камъкът* тук се родсе
с дървото на живота и свеговната ос.
Н паи слабо цнвнлиюваниге пле-
мена в Цсшрална Индия oi ромнн ска
МЕТАЛ
46
m са пренлсяни върху гробовете на
мъртниге и 1И на определено разе 1оя
ннс смята се. че теш мега шпн/шм и-
рат д ушата ка мъртвеиа и му да-
лат временно ж и ttiuic. часто да го
шдържи л хыедство < * ивите ч.
посволявайки му да влияе върху п.ю-
дородието ка пплчта посредствоч
cuiume. които дух овната wv приро-
да «IV поверяла, чу прсчи да броди и
да стане опасен (вж камък. ветил)
Слелователно значение™ на менхира
се доближава ло символиката на па-
зителя на гробницата и живота
Андре Вараняк различава женски
и мъжки статуи менхири спорен
орнаментите. които успява да иденти-
фицира с приблизителна точност
Наблюденията му го отвежлат до
извода че в теш менхири се откриват
следи от символиката на огъня и пло-
довитостта (VARG. 25) Така се пре-
открива биполярността на символа
смърт-живот
МЕТАЛ (яж. МЕДИА СПЛАВ
СПЛАВ, СРЕБРО БРОНЗ МЕЛ
ЕМБРИОН ЖЕЛЯЗО КОВАЧ ЖИ-
ВАЯ ОЛОВО ЗЛАТО)
Произлязла от гръцкото mctallon
думата „метал** е отнесена от Рьоне
Ало към корена ..те" или „тел". кой
то е най-лревното име на луната
(ALLA. 62-63)
Символиката на металите сълър
жа двоен аспект: от елна страна, тети,
които ги обработваг. като ковачите*.
често са частично итключени от
общността, тъй като лейността им от
пъклен порядък се е оказвала опасна;
от друга страна, понякога играят
иървостепенна обшествена роля и за
наятите им са могли ла бълат опора
на ининиационни организации (каби-
рийските мистерии в лревна Гьрция,
кигайските и африкански братства)
Първият аспект трябва да с бил по
важен, тъй като произхолът на мине
ратите врътката между ковачницата
и полк.мнии OI ън. г,с. ада. са пока «а
телни Бла< опрнятнияг аспект се ос-
нована върху пречистването и
трансмутаинята. както и върху кос-
молог нческаза ф)нкция напреобразо-
вателя Чистилт метал, който се отде
ля от |рубия минерал е спорел Якоб
Бьоме катодуха. който се отдел* от
субстанцията. за да стане видим
Мегалите могат да понесат транс
формация, чиято цел в алхимията* е
извлнчането на сярата Топенето на
мегалите е сравнимо със смърт: изв-
лечена та сяра прелставлява лоброде-
телта. т е ялката или духа на метала
В Китай операцията по топенето
е във връзка с получаването на
беземъртието Тук е проитходът на ал
химическата символика: на китайски
буквата кип - която изобразява пар-
чета мннералн в земята - има незави-
симого значение на метал или злато
Все пак. ако златото е чистият Ян. ме
талът-елемент има Ин същност: той
съответства на Запада, есеита. белия
цвят. Стопете вселената и я
реформирайте. казва един ритуал на
тайно общество Това е херметическо-
то sohe et coagula. релувано влияние
на Небето и Земята. аспектът Ян и ас-
пектът Ии. Както казахме. сплавта е
съюз; зато го мета лите са живи суб-
станции. носители на пол. притежа-
ваши и кръв: спорел Никола Фламел
минера зният г)ул с в метал ите, ме-
талите се женят в топенето; ето защо
то се осъшествява само с приноса на
леяра и жена му за тигела (Ян и Ин)
или поне на технитс заместители (ко
си и нокти).
Нечштият аспект на металите,
белег за цикличната солидификация.
се открива в забраната на метала в
еврейските олтари и на металните ин-
струменти в из1рлждането на Соломо
иония храм (как 1 о и в масонски та сим
волика па събличането на металитс)
47
МЕТАМОРФОЗА
Това вето визира впрочем прели всич
ко желязото*. тъй каю. какю показва
док।рината на четирите ина (векове
те на златото*. среброто*. пиринча и
желязото*), съшествува низходяша
иерархия на снмволнте на .метала във
връзка със сол ид ш/инация та, посте-
пенного втвърлявзне на световните
епохи(ELIE GRAD. GUER. GUES)
Установена e система на съответс-
твия между металите и планетите или
звездите, която съгласно възходяш
рсл в иерархия га на металите се обоб-
шава в следния вил.
олово = Сатурн
калай = Юпитер
желязо = Марс
мед Венера
живак = Меркурий
сребро = Луна
ала то = Слънце.
Тази космическа иерархия се отк
рива в митовете за расите и епохите от
Хезиод, Златният век и златната раса
са чудеса, докато железният век и же-
лязната раса са суровости и тирании
Исрархията на мегалите се открива и
в обичаите на социалната иерархия
съдове от жслязо, сребро или злато
спорел класата; през Срсдновско-
вието шпори от злато за рицаритс и
от сребро за оръженосците. По-скоро
понятието за Иерархия, основана вър
ху символиката на металите, ги
разделя, отколкото проблемы за цена-
та.
Но символиката признана и
сплавите, като медната* например
Мегалите са планетарните елементи
на подземния свят; планетите. небсс-
ните метали; символиката на едните и
лругите е успоредна Металитс сим-
волизнрат космически епертни.
втвърдени и сгъстени. с различии вли-
яния и свойства.
В качествого им на символи на
енертия мета лите са уподобени на.зи-
бндотп в символиката на К Г Юнг
Подземннят нм характер ги сроляна
със сексуализме желании Вюиисяна
него им с извз.ршванею на трансму
гания на простоя метал в чисто злато.
Тук аналогия га е в полза не само на
астролог ията. но и на алхи.мията. От
нася се за освобожлаванетоог повни
ността на опыта. както и от вредно
те планетарии и мсгални приливи.
Сублимацията или одухотворяванего
като Великого Творение на алхимици
те преминава през от ъня, разруше-
ннето. реставрация га на по висше
равнише. Съгласно друга тенденция
се отнася нс за освобождаването от
металните и планетарии приливи, а за
интсгрирането им в и зияло уравно-
весена екзистенцня
Събличането на чети.попе е мно
го древен иннциационен и символен
ритуал Той вероятно с във връзка с
нечистия характер, припневан на
металитс Уподобен с на чита на на
нилонската богиня II тар. прин едена
в слиюнсто си в под « чни.ч свят да
свали послсдователно екратеничта
си. ча да преодолсе седе йте прсп.чт
ствия. пред и да се яви голи пред <«
тра си. стратната господарей на
иарството на мъртвите Нсшоана
логично се открива в масонски тс мои
циаиионни ритуали: получателя! е
подканен да свали иеталите си
(монети. пръетени. верижки. часовннк
и др). за да огбележи откъсвансто си
от всички материалом блага и от всич
кн условности, а волята му ла придо
бис първороднита невинное т < IIUTE
147).
МЕТАМОРФОЗА
Всички митологии са пьяни с ра т
ка ти за метаморфозн боговс. които се
превръшат или прсврыцат други ст.
шества в хора, животом, най место - в
птици, дървета. цветя, и твори, реки,
острови, скало, планини. статуи. Само
в гръцката мигология П. Грима т изб
МЕТЕМПСИХОЗА
48
рояв.т повсче от сто при мера
Във всички ирландски и услски
тексгове често чстем как един мат кос
ник. друид или поет, и ти пророчица,
заради елна или друга причина прев
рыц.г никои । срои и in героиня в ня
какво живо сыцество - прасе. птица
или риба Никой бог или богиня съшо
търпи метаморфоза поиякога. а съ
шсствуват и друиди, конто присмат
да се превърнат в кравн заралзт
жертвоприношения В Галия жриците
на Сена твърлят. че могат да се
превърнат. когато поискат. в каквото
животно им хрумне. Явления га на вре
менни метаморфози трябва добре да
се различават от метемпсихозата*. ко-
ято е прсселение. пълно и окончите.!
но преминаване от елно сьстояние в
□pxrolLERD. 126-134; OGAC. 15.256
Тети метаморфози могат да бъдат
выходяши или низхолящи в зависи-
мост от това дали прелставляват ком-
пенсация или наказание, или в зависи-
мост от края, на който се полчинянат
Ако Зевс се превръша в дебел близо
до Леда, то въобгпе не е га да се нака
же.
Метаморфозите ражриваг опрс
делена вяра във фундаменталното
единство на съшествого. като привил-
ностите на чувства та имат само илю
торна и временна стойност И тглежда
промелите на формата не засягат
дълбоката личност. която в общи ли-
нии запазва и мето и психика га сп От
аналитична гледна точка би могло ла
се заключи, че метаморфозите са из-
рази на желание го. центурата идеала,
санкиията. проиглезли от дълбиниге
на безсъзнателяото и приемаши фор
ма в съзндагелиото въображение
И твестни са романи. като.. 4*о ч т
6,чх инс ". кълето елно сыиество се
пренася в ситуация та на лругите.
слелвайкн илюзиите си за това ог ко
его няма опит, и желания га си. конто
непрестанно го г гаска г към лнрене
го на <>/>>.•>> пето Любовна га лири
ка ст.пю с богата на такипа желания
за метаморфозы, та ла се харесаш на
любимого сыпество Метаморфоти та
е символ на идентификация при лич-
ноегга по пыя на индивидуализация,
коятооще нс е приела нстински цело
стността па ,.аз"-а си. нито ак туали
гирла всичкитс си сили (вж магаре).
МЕТЕМ!ICIIXO1A «ж ПРЕСЕЧЕНИЕ
Вярването в метемпсихозата под
ра злични формы и имена е проверено
в многобройни културни ареали:
индийски, слински. нордически и пр.
Тя е огхвърлена от юданзма. христи
янсгвого. исляма. конто внушават по-
скоро линейно, огколкото циклично
внждане за времего
Тук нс с мястого да се днекутират
тети доктрины Но всички те имат сим
водно значение, каквито и да са тем-
ните морални, аитропологични. кос-
мологични и теологнчни лопускания и
каквито и ла са аргументитс им. те
оретнчни или емпирични. Те изратя
ват. от една страна, желаиието да се
нтраства в светлината на Едниосъ
шното. а. о г друга - смисъла па он о-
ворноегга за извършените действия
Тати двоина сила - тежестта на дсйс-
гвията и въжлелениего към чистота -
въвлича в цикъл на прераждания до
придобитото сьвьршенсгво. което те
ладе лосгъп на вечное г та вън от ко-
лслого на съшествуването Метем
психо за та с символ на моралпага и
биологическиг а ненрекъснатост От
момента, в който елно съгцество та-
почке да живее, то нс може да итбяга
от живота и на последиците от лейст
вия га сн Животы нее игра на мтрове:
вярването в метемпсихозата отмени
случанността
Старите пика гели често смссн.тг в
обобщения га си пли в кратките си раз
казн за релипюзните концепции на кет-
49
МЕТЛА
тите безсмъртието на душата и
метемпсихозата. В деистви(елност
безсмъртието на душата е запазено
за хората. отиваши в Отвъдното, а ме-
тсмпсихозата е факт, ограничен до ня
колко божест вени единици. про.меия-
ши природа и състояние поради стро
гоопределени причини Вуелската ис-
тория за котлето* на Серидуен. Гуион
се превръша последовагелио в див
заек, риба. птица и житно зърно. след
като е получил универсалната наука
от сместа. която е варил. За да го
последва, Серидуен става хрътка,
видра. ястреб и черна кокошка. Тя
глътва житного зърно. забременява. и
ражда прочутия поет Талиесин Пре-
селение то обхвата тук три състояния:
дивият* заек представлява земята (те-
лесно състояние), рибата* - водата
(подвижно състояние), птицата* -
възлуха (безформено състояние).
Житното зърно символизира тпчезва-
нею в принципа В Ирландия поетът
Аморгсн е бил последователно бик.
лешояд. капка роса, цвете, глиган и
сьомга Случаят на богинята Етин е
оше по-сложен. тъй като засяга слож-
имте състояния на битието. Може да
се каже. че в келтскня свят метемпси-
хоэата интересува само избраните
персонажи, бслязани за мисия. конто
опазват разностранните аспекти на
нстнната и науката (CELT IS)
Има случаи, в конто мстсмпсихо
зата трудно се различава от мета-
морфоза га*. Послсдната засяга само
привидностиге. а не дълбокия ..аз" и
не изнсква преминаване през смъргта.
първата се вписва в безкрайно по се
рнозния цикъл на смъртите и прераж-
данията. Серж Сонрон например пос-
тавя под съмнение, въпреки мнени-
етоиа Хсродог и формулитеот„Кни-
а на мьр1виге“. факта, че сгиптяни-
те в лействигелност са вярвали в
метемпсихозата. Теш преселсния -
нише той - вески път си нременни н
никакие случай нс стаяв въпрос ду-
шита ди пре мине последователей
стопите на обширная цикъл от
превъплъщения. тя остана окончи
телно свър юна с ба. иамираното тя
ло в гроба му и може да си по/вол и
само разходки навън (POSD, 172).
Тибстската ..Книга на мърт-
нитс" излага това. което се случва
между последния дъх и избора на но-
ва утроба след 49 символни дни на
изпитания. през конто лишеното от
плът съшество, водено от съзнател-
ния принцип, е само плод на предиш-
ните си действия Всъшност човек е
свободен и отговорен за съдбата си;
той избира преселениего си според
добрата или лошата карма, натрупа-
на през съшествуването му.
..Книгата на мъ/нпвите" или.. Бар-
до Тьодол" третира преди всичко при-
родата на собственна ни дух и проек
цинтс му. приятии или ужасяваши.
благи или гневни У мъртвия тези про
екции са безкрайно по-силни. гъй ка-
то съзнателният принцип блуждае.
объркан от гледката на прекъеването
на физическите му връзки. „Ваджра-
яна". ..Прснасянето на диаманта" на
тибетския тантрически будизъм. учи
да се господства, след като с разпоз-
нат, над този свя г на проекции, който
е автохалюцинация. за да се остане
трезв при преминаването на Бардо,
да се извиси над страховете и да се
осъшестви истинската природа на
адамантиновия дух. Термннът ..бар-
до". който означава ,.л«-.ж<)г две", сс
прнлага за прехода между смърт и
прераждане. но и за вески интервал
между миелите.
МЕТЛА
Въпреки скромния си наглел вън
шен вил. това домакинско пособие е
знак и символ на свешена мош В древ
ните храмове и светилнша метенето
има кулгов характер. Поды трябва да
МЕФИСТОФЕЛ
50
се изчисти от проник на лите отвън
частици. конто го замърсяват и само
чисти ръце са и състояние да го сго-
рят. В земеделските цивилизации от
Северна Африка метлата. с конто се
мете карминът ш вършеенс ни нкит
ните култури, е един от символите
на растениевъдството. а прет пърнн
те дни на траур къщата не трябва ла
се мете, га да не бъдс прогонено изо-
би.memo или да не се оскърби душа-
та на умреяия (SERF 148) Съшо и в
Бретан къшата не трябва да се мете
ношем, в противен случай щастието
ще я напусне, а движеннята на метла-
та нараняват или пропъждат вита-
ешите души (COLD. 76).
И наистина метлите, конто изхвър
лят праха, биха могли да засегнат и
прогудят невнлимитс гости - духове
те. закриляши домашното огнише
Ето мшо материята. от която са нал
равени. както и самата им наработка,
са от значение По време на празника.
с който кабилските жени посрешат
настъпвашата пролет, те берат цъф
нало изтравниче. от което правят
метли. смятани за добър знак Те ня-
ма да пропъдят благоденствисто и
няма да ударят па погремка нсвиди
ните гости (SERF 164). Но ако зак-
риляшата метла смени ролята си. тя
се превръша в оръдие на злото.
Вешиците от всички страни излизат от
комините. яхнали именно метли. за да
отидат на магьосническо сборише
(вж сабат*) Фалически символ - мо
же би. но най-вече символ на силите,
конто метлата не е успяла да овлалее
и те я сграбчват и понасят.
МЕФИСТОФЕЛ
Тоги. който мраги свстлината
Демон от средновековната литера
тура, който помага на доктор Фауст
от мига, в който той огдава лушата си
на Принца на Ала Горчива и cap
кастична. нронията му излава отча
чната балка на креатурата < виг та
< ьщнгнт, която, лишена от Бога. ги
коггишг е би.ш направена. < е явявч от
саги нитатък и навсякъде пленница
на ада (DICE 418) Този демон се раз-
no знава - някои погрешно са смягали.
че чертите му се откриват в гримаса-
та на някой остарял Волтер - по сту-
дената му лошавина. по горчивия
смях, който предо гвиква сълги, по
свирепата радост. която и шитва
при вида на болкитс Именно той чрег
ос.миване напада добродетелите, на-
поява прегирането на таланта, на-
съкква ръждата на клсвстата сра-
щу блясъка на славата след
сатаната той с най -г трашният во-
дач на ада (COLD. 454).
Гьоте трансформира средновеков
ния персонаж на Мефистофел в мета-
физически символ За да не заспи чо-
вечеството в лъжовен и разлагаш сън,
Мефистофел получава от Бог свобо
датз да изпълнява в света ролята на
плодотворного и съзидателно беэпо-
койство Той има следователно мяс-
тото си в прогресиращата еволюция
като един от съшествсните фактори.
бил той и негативен, на ставането на
вселената.
4 » съм част от тег стихии
дето вечно искам члото
но бе ten up творят добро
казва той на Фауст.
Но хармоничното виждане на то-
зи прозрес убягва на ограничения му
интелект: той вярва. че отвежла хора-
та към проклятието, докато в рамки
те на приключенията. в конто ги
тласка. те откриват спасението.
Мистификаторы е измамен.
Анализы би могъл да види в Ме-
фистофел перверзната тенденция на
духа, която събужда силите на безсъз-
нателното само за да черпи от тях си-
ли и удовлетворения, вместо да ги ин-
тегрира в хармония от човешкн ак-
тиве Това е магьосническият чирак.
51
МЕЧ
конто играе с безсъзнатслното и кой
го luaurd ди свеыината на сьзнани
ето само та да ос.мипа по добре само-
то съзнание. Събудено от него, то
трябва ла разтърси хомота на мни
мня юсподар и да се консгитуира сы -
ласно собственна си код: буднтеляг
става прекрасен мамен наивник
Мефистофел символитира и пре-
дизвнкагелствого на живота с всич-
китс двусмислия. конто съдържа Фа-
уст нс с успял да изживее пълноцсн-
но ва жна част от младотта си Той
е останал слсдоватслно нсдовършсно
съизсство. полунереално. което се е
л у тало в наира то хзетафизическо
дирене. чиито предмета никога нс ще
сс осыцествят Той сс с отвращавал
и от реагирансто на ж ивота, от из-
питвансто на нсговото зло наравно с
доброта Този именно аспект на без-
съзнатслното му Мефистофел ше про-
буди и осветли Този повик към пзъм-
ната страна на личността. към
енергията. която прсдставлява. и
към ролята и в подготовката на ге-
роя за битки те в .живота, с същсзт-
вен преход (JUNH, 121).
МЕХУР (БУЛА)
Въздушният или сапунен мехур -
„този лазурен мехур. който моят
дъх уголемява ", пише Виктор Юто. -
символизира несериозното. мимолет-
но и самоценно творение, което вне-
запно се пуква и изчезва безеледно;
нишо повече от произволното и крат-
котрайно заграждане на малко въз-
дух.
В съшата перспектива будизмът
превръша мехура в изображение на
анигя - иедъл(О11еч11ОСГ1а на прояве-
нин свят. В „Дхаммапада" четем:
„Онзи. който глсда на света като на
въздушен мехур, с способен вече да нс
вижда царството на смъртта."
Друга сутра уверява. че житсйските
явления могат да сс сравнят сы с ън.
фантазия, въ/душен мехур. сянка. ззз-
кр.чща рази. проолязваща светкави-
ца. Нссъмнено точно този текст има
предвид даоисткият трактат Тай-зз
джин-хуа цон чс. когато учи. че за Дао
Нсбсто и Зсмяти за въздушен мехур
и сянка. Пима Жубер, който е по-бли-
зо до нас. не пише. чссвстът с капка
въздух1 (GRIF)
Младите римляни носели украше
ние. подобно на медальон, което сс на
ричало була Когато настансло време
ла свалят обшитата с пурпур тога или
да се оженят, те поднасяли булата в
дар на боговете. Булата, направена от
две съединени вдлъбнати плочки от
злато или обикновено стъкло. съдър
жала магически формули и обладава
ла закриляша сила: символ на
нокровигелство. което носешият бу-
лата иска да спечели. и отличителен
знак на победителя
От 11 век започнали да наричат
папските послания були Това назва
ние произлиза от кръглия оловен
печат. поставен върху пергамента; по
съшия начин наричали и кралскитс
актове. Символиката на мехура в слу-
чая произтича не от въздушната му
лекота. а от сферичната му форма, ко-
ято изразява астрално съвършснст-
во. суверенитет и автономия.
МЕЧ
Шпагата* (сабя) пробожда като
стрелата*: те са проникваши оръжия
Мсчът разрязва той е оръжието на
решителиостта; инструментът на
действашага истина В етико-биоло-
гическата перспектива на Пол Диел
той е символ на прозорливата сила на
Разума. който дръзва да пререже <ъ-
щината на проблема сустното зас-
лепление и нсговитс лъ.жовни проти-
воречиви и двузначны оиенкзз (DIES,
98).
Понякога мсчът иэглежла като чс е
сдинствсното средство за решаване-
МЕЧ
52
го на ладен проб тем и постиганезо на
някаква цел. Но юй може да е и илю
юрко оръжие. това е ношнияз аспект
на символа. Отрязаният, но нсрсшсн
проблем скоро пак се появява Колес-
нипата на цар Горлин носела толкова
сложен выел, че никой нс успявал да
го разплете Елин оракул обежал ази
атската империя на тоги, конгоусззеел
с меча си Алексанлър разсякъл възе
ла; станал господар на част от Азия,
но скоро я загубил. Да отрежеш. не
означава да решиш. това е пример та
привидните и временни решения Же-
ланието та непосредствен ретултат се
налага над мъдростта. която дири
трайния и иол
В японски ic изображения Монджу
седи на трон върху гърба на един лъв
и дьржн в ръката си меч; мечът при-
съства и в прелставянията на Фуло
Мийо Той символизира мъдростта. ко-
ято помита препятствията пред ду
ховното Пробужданс. разрухата на
страстите. мечтанията. жсланнята:
опнтомения лъв
С острието и предпатителя си. ко-
ито образуват кръет*. мечът е символ
и на еднненнето Режешият инстру-
мент става елсмеит на вътрешнага
свързаност и плодоносния съзоз чрез
едно от видимитс. но измамни проти-
воречия. които характсризират толко
ва символи
Мечът е символ на силите, които
са способни да дарят и да отнемат
живота.
Мечът символизира слънчевото
влияние Той прнтежава и фалически
смисъл. Фалическият* смнсъл не с
непременно сексуален; топ обо знача
ва lenepupauiaia енерзия Ангичната
традиция асоциира с този термин съ-
зидателната мана, .изк.ззочитс.зно
ефикасен', спорел и зраза на Леман,
цитнран от Юж.
Мана се открива вбика. магарето.
светкавицата и др Когато Господ из-
юнва А гам и Ева от Елем, топ посга-
вя на иззок оз Едсмската градина
херувим и п изменен меч. зззоее обръ-
зззизие. за да пазят пътя към дързю-
то на жззвота (Бззт 3 24) Благо
словеназа земя става забранена темя.
Въргящият се меч излъчва искри, по-
добие! на мълиии; той отблъеква не
посвезенитс ог свсзиеното място.
Пламькът на меча прокарва пояс ка-
то оз йена стена.
Христос в Отъровението с лице,
коего свети като слънцето. има в ус-
тата си меч с две остриета (Откр.,
1:16). Този меч е символ на пречиства-
щия огън и на истината. която озаря-
ва като свегкавица Той често се сре
ша в много иърквн и миниатзори, нап-
ример в портала в Бурж. Понякота с
придружеи от св Иоан и седемте
светилника. Миниатюрите оз..Комен
тар на Бсатус" са имали огромно вли-
яние в това огнозиение в Аквитания и
по северния бряг на Лоара В мини-
аз юраза на един ръкопис от Нацио-
налната библиотека в Берлин Христос
е облечен в дълга роба. Носи златен
пояс, а от устата му и зли за остър меч
(заобиколен е от 7 златни светилника
- четири отлясно и три - отляво)
Селем звездзз се отделят от дяснага
му ръка. Св Иоан е на поста си, илюс-
трирайки текста на Откровенззсто
(117): III о м Го видях. паднах прзз но-
зсте Му като мъртън. ТЫз тури вър-
т|- мзз дясната си ръка зз ми каю: Не
бои се; А з еъм първиязп и тк.зедният
зз ж ивият; (DAVS, 218).
Мечът разрязва границите на вре-
мето между началниге и последимте
дни. както и границите между време-
то и вечността. Така той приема стои-
ността на ес.хатолоз ичеи символ
Мечът на Нуада. цар на племена
та на богинята Дана, принадлежи към
четирите талисмана, конто племето
донесло от четирите загадъчни север
ни острова, откъдето дошло в Ирлан
53
МЕЧКА
дня Никой нс може да устои на ют
контодьржи меч в ръка В xpm. тяни
шрана Ирландия мечът стана меч на
I нет отита'. симпози mpatil катили
ческата ияра (OGAC. 12. 353; CELT
441 442).
МЕЧКА (ГОЛЯМА МЕЧКА)
Отбслязахмс във арыка с мъжка-
та мечка. че като представится каста
та на воините. противопоставена на
луховенството. тя с изобразявана по-
някота като женско животно: такъв е
случаят в мига та Атланта. откърме-
на от мечка. която участвала в лова
на глитана от Калидон. Съшото с и с
двете добре и (вест ни ни полярни съз
всздия*. Прели Голямата мечка била
изобразявана като глиган: прсхолът
към мечката е белег за поражението
на глитана. т е за превъзхолството на
светската власт.
В хиндуистката традиция Голя-
мата мечка (наречена саитарикша) е
царствию на селемтс Риши, символ
на мъдростта и на първоначалната
традиция. Следователно съзвсздисто
е елновременно царството на Без
смьртните нцснтърът. в който се па-
зи традиционного познание.
Отбслязахме. че в Китаи Голямата
мечка е била съзвезлие Везни*. после
съзвезлие Крина (теу). Като се върти
околоцентъра на небосвода. Крината
постепенно отбелязва сдръжката си
четирите деления на леня и четирите
голишни времена Според Дзума
Дзян Кронита с колесницата на
владетеля: тя ее движи в средата;
управлява четирите пасоки: paide.i.e
ин и ин: определи четирите ceioua.
поддържа равновееието .между пет-
те стихии: благодарение на нс я нип-
рсдват деленията на врс.мсто и сте-
пените на прсх транс твото: тя опре-
деля исчисленията. Сыцеврсменно
можем да се убелим, че същата е ро
(ята на императора в Минтаи, заста-
нал в центъра на свею Минтаи
(както iey на (аинше обтеыва). съ
поставен с Голямата мечка. с нейно
микроскопично изображение .Ок кт на
Голя мата кола, се казва опте в
.. IpaKiara за златното цвете", при
нуждава проплата като мяло да се
върти около центъра му. Поляриата
звезда - която по начало била част от
Голямата мечка (теуму) - е Тяндзи,
върха на Небето. Това с вилението на
Тайн. Върховното Едно. Поради това
Голямата мечка е използвана катотх
нова в методите за духовно съсредо-
точаване. именно за ла се tana си
Едното. В този случай съзвсзлието е
точно над човека, достигнал централ-
но състояние: тя слита над главата му
При ра(личин церемонии призовава
него на Тани се кзвършва посредст-
вом изобра зените върху знаме селем
звезли на Голямата мечка
Тези селем звезли съответстваг.
според Дзума Дзян. на селемте
Повелители, конто несъмнено капом
нят за селемтс Ритк, но съшо и за
селемтс отвора на тялото и селемтс
отвора на сърцето По този начин
сърцето. център на човешкия микро-
космос. с разглеждано като нетовата
Голяма мечка Казано е. че взадете-
лят Тани лържи в лявата си ръка
дръжката на седейте све/ди от съ с
весдието Крина. а в дясната - пър
вия лъч на северното съ/вс/дис (По-
лярната звезда). Некто, което можем
ла съпоставим с Откровение. I. 16
възкръеналият Христос и маше в дес-
нииата си седе.м све/ди Понятиетоза
беземъртие не отсъства ог никой от
тези символи. ннто пък. без съмнение,
от китайским обичай върху ковчеэите
ла се изобразяват селемте звезли.
Широкого разпросгранение на тези
различии интерпретации превръша
Голямата мечка във влалението на
Господаря на Сълбата. наречен как
то и самого съзвезлие Бейтсу.
МЕЧКА
54
Накрая U|e отбележим. чс според
южновистнамски1е планинци Голяма
та мечка с небес ни hi архнтип. по чи
ею подобие са създадени корабите.
което от своя страна ни навежла. чрез
леко отклонение, до понятияia за мо
реплаване* и първоначален ковчег*
(CHAT. DAMS. GRAP GRIF. GUET
GUES. LECC. MAST. SOOL).
Според Леман-Ниче това съзвез
дне, изобразено върху стените на го-
лемия Храм Кориканча в Куско, пред-
ставлявало за перуанските ннки Богът
на Гръмотевнцата и на Дъждовете.
В келтските легенди Голямата меч
ка. както вече споменахме (вж Мечка
(мъжка*)) се наричала Колеснииата
на Артур.
МЕЧКА (МЪЖКА)
При келтите мечокът е емблемата
или символът на воинскою съсловие
и името му (келт artos*. ирл art, гал
arth. врет, arch) е част от името на
мнтичния Артур (artoris*). както и в
ирландския томоним Mathgen
(matugenos - роден от мечката).
Симетрично той се противопоставя на
глигана. символ на духовенството. В
уелския разказ за Кулхух и Олуен
Артур преслелва Турх Труит и мал-
ките му Но това животно е бял глиган
и борбата. продължила девет деноно
шия. изразява вражда та между духа-
вснетвото и свстската власт А в
Ирландия местата са разменени. за
шото в разказа „Смъргта на децата
на Туирен" земите на владетеля са
опустошавани не от глигана на духо-
венството, а от представителите на во-
инскою съсловие. конто убиват Киан,
башата на бог Луг. приел образа на
друидско прасе. Дори в Галия съшес
твува богиня Артио (в Берн, чието име
е пак името на мечка). която симво-
лично изразява оше по точно женским
характер на воннското съсловие
Можем съшо така да отбележим. че в
Услс нирича! cerhyd A/thur - кола на
Артур - двете противополижни по
снмволною си значение сывездня
Голями и Малка мечка (GUES. 177-183;
CELT. 9. 331-332).
Слсдова телно за келтите мечката
сс противопоставяла на или с била
евързвана с глигана*. както се съот-
насяли една спрямо друга свегската
и духовната власт или кшатрна и бра
мина в Индия. Този аспект, който е ед-
но относително Ин спрямо глигана -
Ян, обяснява зато често думата е би
ла употребявана в женски род На дру-
гия край на света мечката е праоте-
цът на японските айну. Тези айну (дре-
вен народ, обитавали северната част
на Япония на остров Хокайдо). смя-
тат, че мечката е божество на плани-
ните, притежател на върховната
власт. У тях празникът на мечката се
състои през декември (на езика им той
се нарича камуи омантс). Смята се.
че в този ден божеството ели за на зе-
мята и хората го посрещат. След като
им оставя различии дарове. то се връ-
ша в царството на боговете
Точно обратною, в Китай мечокът
е символ на мъжкото начало, известя-
ва раждането на момче и е израз на
Ян Той е евързан с планината - него-
во убежите - и се противопоставя на
змията Ин. съответстваша на вода та.
Великият Юй. който подредил света,
приемал образа на мечка. когато из-
пълнявал задълженията си. При все
това тук не може да се говори за дейст-
вително преобръщане на символите.
а най-много за относително противо-
поставяне на мечока и мечката - за-
щото китайскою уан обединява двете
сили. а функцията му на космически
архитект произтича от тази на индийс-
ките кшагриа
Ше добавим съшо така, че йогини
Рицамада е яхнала мечок (рикша), а
ислямскнят езотеризъм представя по
някога мечката като подло, отврати
55
МЕЧКА
телно животно (BELT CORT GRAD
GRAR. CUES. MALA).
В Сибнр и Аляска евързва! мечо
ка с Луната. зашито нэчезва със зима
та и сс появява прет пролетта Това
показва съшо така врыката .му с ци-
къла на растнтслносгга, конто по по
добен начни е подвластен на луната.
На други места го възприемат ка-
то праотец на човешкия род. понеже
човекът. чийто живот е подобен на
лунния. е могъл да бъдс създаден
едннственоот сама га субстанция или
от магията на тази звезда на живота
(ELIT). Канадските алгонквини нари-
чат мечока Дядо (MULR, 229)
Вероятно от това поверие е произля-
зъл широко разпространеният мит за
отвлечените от мечки жени, конто жи-
веят като мъж и жена с похитителя си.
При корячите в Североизточсн Си-
бир. както и у ги.зяците. тлинги-
тите, тонгите и народа хайда меч-
ката присъства в инициационнитс
церемонии. а също така играс важ-
на роля в церемониитс от палеолита
У индианците помо (Южна Кали-
форния) кандидатите биват not вете-
ни от мечката гризли, която ги уби-
ва и издъ.юава с ноктите си дупка в
гърба imHELIT. 158).
В Европа от пешерите излиза тайн-
ственото дихание на мечката Следо-
вателно тя е нзраз на тъмата. на мра-
ка: в алхимията отговаря на черното.
първично състояние на материята. И
гъй като гьмнинага. невидимого са
евързани със забраненото. това още
повече засилва ролята и на посвети-
тел.
В гръцката мнтология мечката
придружава Артемида, лунната бо-
гиня, чийто култ с евързан с жестоки
обрели Често тя се явява преобразе
на именно като мечка Лунното жи-
вотно въплъщава една от двете стра-
ни на диалектиката, характерна за лун-
ния миг: то може да бъдс чудовище
или жертва, жертвоприноентел или
жертвоприношение В гози смисьл
мечката сс противопоставя на дивим
заек* Тя е типичнияг образ на чудо
вищното, жестокою, жертвопринася
шот о в мита. От тук и въведената от
Юнг интерпретация
Като всяко евързано с луната
божествено проявление, мечката има
нешо общо с инстинкта Като се има
предвид силата й. Юнг я разглежда
като символ на опаспата страна на
безсъзнателното
В подземните Храмове (кива) на
индианците пуебло има обредно
огнище, наречено мечок. зашото жи-
вотного е евързано с подземните си-
ли (X. Леман).
Според сибирскнте якути мечокът
чува всичко. помни всичко и ниисо не
забравя Алтайските татари вярват. че
той чува с помоецта на земята. а со-
йотите казват. че земята е ухото на
чечката. Когато говорят за мечока.
повечето сибирски ловци използват
условии названия каточернил старец,
господаря на гората (HARA. 28) и
следваши) и често употребяват имена,
обозначаваши роднинскн връзки:
Дядо. Дядо-чичо. Баба и т.н Някон
части от тялото му. като например
лапите. зъбите. се използват при ма-
гии за предпазване; закачената до вра-
гата на кыцата или на палатката ме-
ча кожа отдалечава злите духозе. твър-
дят гунгусите. шорите. тагарите от
Минусинск. Якутите я поставят в бе-
бешката люлка, за да пази децата им;
гелеутите смятат. че духът на врата-
та е загьрнат в меча кожа. Ноктите му
имат лечебни свойства: според шори-
те с тяхна помощ се лекува разст-
ройството у добигька. а според ал-
тайските татари те предпазват съшо
гака от главоболие. Освен това много
алтайски народи при клетва се позо
вават на мечката. Якутите се кълнат.
ссднали върху мечи череп; тунгусиге
мигли
56
захзпват Козина та й. като ка тват
Мечка ди ш яде. ако ib w виновен в
неии> и т.н Застанали на срешуполож
нага страна, там, където е нощта. се
намират мечките. чиято темна мъл
рост с толкова i оляма. колкого са бо
гати познанията им по медицина
(ALEC. 44).
По отношение на всичко свързано
с лова на мечки. жените и у североаме-
риканските народи, и в Сибир. и в
Лапландия трябва да се подчиняват на
близки по съшество забрани. в повече
то случаи доста строги. Така например
у голдите те нямат право дори да пог-
леждат към меча глава (HARA. 286)
Лапландците им забраняват да преси
чат мечата диря Индианците от р
Томсън. както и племената. населява-
ши най-северните части на Сибир. ни
кога не внасят убитата мечка в колиба
та или вигвама през вратата. зашото
жените минтат оттам (пак там. 287).
Всички тези традиции според У Харва
проитлизат от магните за предпазване
- жената рискува да бъде обладана от
духа на животного, именно поради по-
ла си - в подкрепа на което авторът
цнгира следната финска песен за зав-
ръшане от лов на мечки:
Пакте се добре, бедни жени,
пазете добре утробата си.
защитете малкия плод'
(HARA. 288)
Заедно с всички останали големи
диви зверове. мечката е един от сим-
волите на хтоническото безсъзнател-
но: евързана с луната. следователно
с ношта. тя е част от вътрешния свят
на земята-майка. Следователно е лес-
но обяснимо. че много от алтайските
народи я смятат за свой праотец Това
напълно нзяснява смисъла, вложен в
следната бележка на Уно Харва:
Щернбсрг iпомечала за съществува-
нето на иного пле мена в дол ина та на
р. Амур. който определят на чал ото
на рода си от тигър или мечка. за-
щптп техничт праотец се бил евър
зал нахън i тези зверове. Ос вен това
доскоро в Сибир са съшсствували ме
чи гробиша
В алхимията мечокът съответства
на инстинктите и на началните ста
дни на развитие. Цветът на козината
му е като черния* цвят на първичната
материя. Силен, буен, опасен, невъз
държан. подобно на примитивна
сила, той по традиция е емблема на
жестокостта. дивашинага. грубостта
Но. и тук именно се проявява другата
страна на символа. Мечокът може да
бъде опитомен до известна степен: той
танцува. жонглира Може да бъде
привлечен с мед. за който е много
лаком. Какъв контраст между леко-
тата на пчелата. чийто мед обича. и
тази на балерината. на чиито сгъпки
подражава. и природната му трома
вост Накратко, мечката е символ на
елементарните сили. податливи на
прогресивно развитие, но способни
съшо така на опасни регресии
МИГЛИ
В арабската и переписка поезия
миглите са наричани оръжията на
любовта. докато за самата нея казва.
че се е вляла в очите. Сравняват ги с
копня, саби, стрели*: миглите ти са
стрелы в лъка на веждите ти и всич
ки те достигаю целта си.
Те са не само оръжията. но и ар
мията на любовта: миглите ти са два
реда конницы, мирно застонали едни
срещу други; но кръв се пролива все-
ки път. когато се сблъскат. т е. ко-
гато се приближат, за да намигнат
(HUAS. 33-34).
МИМОЗА
Бъркана понякога в масонските
символи с акацията*. мимозата е яс
но разграничена от нея от Жул Буше:
Според символиката на цветята ми-
мозата е изображението на енгур-
57
МИР
носгза. или. я по-тирок < на
у перенос ia. Тина с уверение! tu. чс
смъртта е метаморфоза на човешко
то сьшество, а не негово пьяно унищо
жение. Когато излезе от гробницата.
когато и слезе от ковчега. Посеете-
мнят, който пред и е бил пълзяща по
обгърнатата в мрак земя гъсеница
или червей, сс прсвръща. освободил
се от своята какавида. в пъстроц-
ветна пспсруда, която литва към
Сльнцето и Светлината Именно
това Слънце. тази Светлина възвес-
тява Мимозата със златистожъл-
ти Цветове, символ на великолепие и
мощ (BOUM. 271).
МИНАРЕгвж КУЛА. ЗИКУРАТ)
МИН ДАЛ (БАДЕМ)
Геометрична фигура във форма на
бадсм* (мин да л = бадсм) (навсякъдс
в статията се има предвид значсни-
ето на италианската дума ,.mandorla“,
от която е произлязла френската. пре*
ведена тук с ..миндал". при все че та
зи дума не предлага необходимата ни
в случая конотация - бел. пр.). В тра
диинонната иконография, рисувана и
скулптуриа. тази фигура е овалът. в
който се впневат свсщенитс персона
жи Христос. Дева Мария. Свстците
като в беземьртен ореол
С геометричната си форма тя се
родее със символиката на ромба*. Тя
е ромб, чиито странични ьгли са
заоблени. Като него символи зира съ-
юза на небето и земята. на долния и
внешня свят - единствено като така
ва тя чудесно подхожда за рамкиране
на канонизираните. Тя символизира
преодоляването на дуализма материя-
дух. водаогън. небе-земя в хармонич-
но осъществено единство.
МИНОТАВЬР <вж АУРА/
Това е чудовището с човешко тяло
и глава на бик. за което пар Ми нос
построил Лабиринта* (дворец.i на
двуостра1а брадва). кьдсю го
затворил. Периодично - всяка годи
на или на три годинн - той му давал
ла разкъса селем младежи и селем
девойки. конто получавал като даньк
от Атина Тезей, нар на Агина, поже
лал да бъде един от тях; той успял да
убие чудовишето и. благодарение на
даденото му от Ариадна кълбо. да из
лезе невредим от Лабиринта Чудови-
шето символи тира определено псих и
ческо състояние. а именно изкриве-
ната прсдстава на Минск за властти
От друга страна, майка на чудовище-
то е Пасифая. а това значи. че тя съшо
е причина за покварата на Минос,
Пасифая е символ на грешна любое,
на греховно желание, на нсзаслужсно
господство, на вината. конто сына
ниетоогхвърля и крне в лабиринта на
нссъзнателното. Жер твите, давани на
чудовишето. са колкого лъжи и хит
рости. чиято цел е до го приспят. тол-
кова и греховс. конто сс нагрупват с
времето. Нишката на Ариадна, която
позволява на Тезей да види отново
слънчева светлина, представлява ду
ховната подкрепа необходима, за да
бъде побелено чудовището Като цяло.
митът за Минотавъра символизира ду-
ховната борба срещу изтласкването
от страна на съзнанието(О1Е5. 184).
Но тази борба може да бъде успешна
само с помошта на орьжия от светли
на: според една легенда Ариадна по-
мага на Тезей да се измъкне от дълби-
ните на лабиринта, където с юмручни
удари е убил Минотавьра. не само ка-
то му дава кълбото. а и благодарение
на искряшата си корона, с която ос-
ветила мрачниге коридори на дво
реца.
МИР
Мирът между държавитс. как!о и
гражданский г мир. са всепри знати
символи на душевния мир Те са сыцо
МИРОПОМАЗВАНЕ
58
к иегов резхп.и Нс зикичт чир
(IdHiinii) на кигаиците се проявлен и
социалното равновесие и с ъвършсно
го спокойствие при }прав тенисто на
Ихгперията Велнкият К)и ггодрежда
снега вагон мн/хчвм водите и земяга
Гайнин дгно на династияга Хан била
даоистка органи гация. ХонСюлзюан
основа!ел на движснисгоТанпнн през
XIX в . се обявявал за син на Бога
Градът на вкроите на тайните об-
щества съшо се нарича Зайпптг джу-
ан Авиш на Bc.iuku.h миру. а гой е ме-
тафоричен образ на един духовен цен-
тър и дори на неподвижния Център,
установок точно под Голямата мечка
Следовате.тно става въпрос за Мира
на центра лното. райско сьстояние.
освободеноот всички житейски трево-
ги. По подобен начин това се отнася и
до Салим Мир/. чийто пар е Мел-
хиседек Иерусалим е npcdtmaeama за
чир* Както в лсгендите за китайски-
те общества така и в „Книгага на
мьргвите" от древен Египет одно мо-
рсплаванс води ла Града на чира Този
Голям чир с буквално арабското
шехнна. коетоедеззствите.знозпопри-
зы твие на Бог. Това е ошс Рах
profunda на Розенкроицерите и
Вс.зикото убежище на срелновеков-
ните братства, чира в празното
пространство. за конто говори Лисдзъ
и иогическото Спокойствие на
Шанкарашаря. ошастливявашото ви-
дение на хрисгиянските мистипи
ХристовиятЛ/нр. толкова скьп на
гръцките църковни отци. е състояние
на духовно съзерцанис За индуситс
шангм това е стрсмежът към пости
гане на вьтрешен покои. Умиротвори
вансто значи да угаснат вълненията.
да замрат пламкниге на страстите.
това е също така жертвената смърт.
Будисткого шан гнпада. < к< тоннисто
на покои не се различава от блаженст-
вото при самадхи Каноничсскитс тек-
стове казват за Буда, че е дос гиг нал
покоч та того за гях Го зсчи.чпз чире
Нирвана (CORT. CORM. GRAD.
GRAP GRAR. GUEV. GUEC. GUET.
SCHRSILI).
МИРОПОМАЗВАНЕ
Миропомазаднею символизира
Дзха Господин Чрез него Бог разп-
ръеква животворната си светлина, а
мирото прснася божиего присъствие
Поради тази причина Иаков, комуто
Иехова се явил на сън, излял масло
върху камъка. който му бил послужил
за възглавница. По този начин той ис-
кал да отбележи Божиего присъствие
(Бит 28.16 18) Всъшност всички на
роди имали обичай да разливат масло
върху възпоменателните камъни-
паметннци. Изливането на осветено
масло върху главата на човек придо-
бивало значение на освещаване, как-
то се прави при ръкополагане на пър-
восвешенини и коронясване на царе
Пророкът също бива миропомазан;
гака Илия получил заповед да пома-
же Елисеи За Божия син или
Въплътеното Слово се казна, че е по
мазан с елей на радост (/7с. 44, 8).
Павел споменава за помазването на
християните; то може да бъде сравне-
но с печат. който ги отличава от оста-
налитс хора, когато Свстия Дух слиэа
в сърцата им (2 Кор. 1. 21-22). Све-
шено миропома гвагге има при болеет
и ехгърт. Разбира се. използваното в
обредите миро е осветено и предназ-
начено за определена цел. Помазва-
нето. направено с масло с хигиенна
цел, няма никакво значение като
символ; такова е обичайното за ори-
енталците намазване на тялото след
баня с ароматни масла.
МИСТРИЯ
Мистрията с зидарски инстру-
мент. емблема на сдруженията. Ней-
ната символика се основана едноврс-
менно на триъгьлнага или трапецо-
59
МИТРА
видна форма на металната й част
(марката на сдруженияга - мистрия,
над която има кръст - символ на гро-
ицата) и на прсчупсния й профил. кой
то може да напомня светкавицата
Създателяг е изобразен в среднове
ковната иконография с мистрия в
рька: слсдоватслно тя е символ на
гворческата мош и на Демиурга и
Словото. Тя е още еквивалент на вадж-
ра. на мълнията (GUEO. ROMM).
Тя е оше един от атрибутите на
франкмасона, който получава мист-
рия при петото пътуване на иници-
ациями за стспсн - помощник. Тогава
тя придобива следното значение:
Този инструмент служи за размаз-
ване на хоросана при циментиранс на
камъните за постройката. предназ-
начен за скрепянсто им в едно цяло.
мистрията обединява. слива, уеднак-
вява Следователно тя с най-вечс ем-
б.зема на чувствами на будно добро-
жслателство. на всеобща братство
и на голяма търпимост. който от-
личават истинския Масон (BOUM,
22).
МИТОВЕ
Според ст ико психологичного гьл
куване на Пол Диел (DIES. 40) всеки
от най-краснорсчивиге обрати в гръц-
ката митологня в частност представ-
лява определена функция на психика-
та. а взаимоотношенията им изразя-
ват пснхичсския живот на човска. ко-
лебаеш се между противоположнн
тенденции: към извиеяване или към
опорочаване.Дульлт е наречен Зевс*,
умсреността на желанията -
А полон*, интуитивното вдъхновснис
- Атина Палада*. изтласквансто -
Хадес и т.н. Поривът към развитие
(един основой стрсмсж ) с представсн
от героя: състоянието на постоянен
коззфликт в човеизката психика - от
борбата срещу чудовището на
покварата. Нсички съзвсздия на
психиката. 6лаго/нм)н/з и из порочни.
могат ди намерят по този ничизз свой
метафоричен изра з и символно обне-
нсние - чрез символиками на победа
та или съотеетно пора жен ието на
определен герой в борбата му с едно
или друга чудовище, което от своя
страна има определено и определяи/о
значение
Този подход позволява на автора
да обнови гьлкуването на митовеге
чрез изграждане на цяла една драма-
тургия на вътрешния живот. Други ав-
тори - последователи на Евхемер (IV
в. пр. н е.) - виждали в митовете изоб-
ражение на живота на народите в
миналото. тяхнага история с героите
и подвизите й. представяна повторно
в света на боговеге и на гехните прик
лючения: в такъв случай митът е дра-
матуртично изображение на обшест
вения живот или поепзизирана исто-
рия. Трети, най-вечс философи, ги раз-
глеждат като съвкупност от древ-
ни символи. предназничени първона-
чално да и сразят философкки догми
и морални схващания. чийто смисъл
е вече забравен, като поепзизирана
философия (LAVD, 684) За Платон то-
ва било начин да се изкаже това. което
произтичало от мнението. а не от на-
учната сигурност. Каквито и да са схе-
мите на гьлкуване. те ни помагат да
усетнм определено измерение на чо-
вешката същност и показват в лейст
вие въображението - творец на
символи. То не се стреми към научна
истина, а към истината на някои
вьзприятия Интерпретации™. вклад
чени в този речник, нямат друга цел
при цялото разнообразие от митовс и
аналогията в строежа им; важного с
да сс различи символна та нм сгонност.
която разкрива дълбокия им смисъл
МИТРА (МИТРАС)
Божество от различна религии на
мистерии или на спасението. източ
МИШКА
60
ник на жизненн сили господар на
воискиге. наречен Богът или Непобе
деното Слънце (Sol зпхзсзиз. лат.)
Огъждесгвен с бога на Безкрайного
време. той е сыпал света на живите и
той го управлява Изобразяван е като
юнак, който убива нова лен бик*; пър
вото живо съгцество. от пролятата
кръв на което ше бълат съзлалени
растенията и животните: освен това
се среша и като човешко съшество с
глава на лъв и обвита около тялото
змия. която прелставлява лъкатушння
кол на Слънцето и на Времето Той е
ролен от скала, на 25 лекември. пеня,
следваш най-краткия лен в голината.
в който се чувствало възраждането на
слънцето (\aiah.t wj/m. лат.) Култы
към него съперничил със ларажлашо
то се христианство Проникнал е от
Персия в Рим. Галия и средиземномор-
ски* басеин пренесен от легионерите
и прилружавалите ги жреци в края на
Републиката и началото на Импе-
рията Послслователите му се придър-
жали към култа на кървзвото прина
сяне в жертва на бик. за ла мог ат да
черпят от силите, приписвани на бога
и животного - техен символ.
Вярвашият слитал в спеииално изко-
пан за случая рое. покрит < решетка,
след това върху този покрив убива
ли със звещено копие бик а диияиза
та кръв се стичала през отворите
по ця зото тя to на затворения вът-
ре човек. об зеният с кръв по този на
чин би I renatus in aelernum fроден за
нов живот вовеки веков), тъй като
ж изнената енергия н1з ясивотното.
змятано заедно с зъва за най-силно-
то. обновява тялото. а може би и
душа та на свсщенодействаизия
iBEAG, 254) Култът към Митра сим-
волизира физического и психического
възражланс чрез съдържашата се в
кръвта enepi ия. на второ място - чрез
слънчевата енергия. и накрая - чрез
божесгвсната енергия Тона е хубав
пример за наслагвашн се според ел
на ос символи По този начин се възх-
ва.чява не само жизненага мош на
воина, но и силата на човека. при зо-
ва и да се бори с всички сили на злото.
за да вьзтържествува луховната
чистота, истината. ссбеотлаването и
всемирного братство на живите.
МИШКА
Мишките са използвани за гада
ене у много народи от Запална
Африка. У бамбара те са двойноевър
зани с обреда на обрязване Дават им
се обрязаните клнтори на девойкитс и
поверието гласи, че полът на първо
роденото от левойката те бъле опре
делен от пола на мишката, изяла
неиния клитор. Говори се съшо. че
мишките пренасят чаегта от душа га
на обрязаните (мъжката част на жен
ския пол), която трябва да се върне
при Бог. за да чака да се прероди
Хората от племето бамбара вярват
съшо. че мишките се превръшат в жа-
би по време на лъждовния период
(ZAHB) Като хтонични животни тс
символизират подземната фаза на об-
шение със свешеното
МЛЕЧЕН ПЪТ
За всички индиански племена от
Северна Америка той е пътят. който
води душите към отвъдното. В
крайната му точка се намира страна-
та на мъртвите (ALEC. 245).
В митологията на майте киче
(..Попол Вух") Млечният пъте изобра
зен като голяма бяла змия (FGRR 151)
У аитскитс змията от Млечния път
всеки лен е разкъевана от Орел, изоб
разяваш Уицилопочтли, божество на
Обедното Слънце. което се евързва с
посоката Юг и синия цвят Този Бог е
един от чегиримага* синеве на бо
жестнената двойка, конто направля-
вала сътворението;/Ь< пзздарят и Да
чата от Дноичноз тта (SOUM).
61
МЛЕЧЕН ПЪТ
У ннлианциге зуни от Ново
Мексике съшествува братство, паре
чено на Млечння път. То се намира
пол знака на богиня г а на пеперудите*.
на нветята* и протетта. която е оше
смешинки на Слънцето н играе ро
лига на посредник между него и
хората. По време на празнииите чле-
новете на това братство се отдават на
демонстрации свръх мярката(безсра
мие и лакомия). Млечният път е наре-
чен полпорната грсда на небего.
В митологията на инките от Перу
на Млечння път се гледа като на голя-
мата небесна река, откъдето се зареж-
да богът на Гръмотевнцата. за да изп
раша дъждовете на земята (LEHC). Но
кекуа - потомци на инките. смятат
Млечння път ту за река, гу за небесен
път.
Бям. върховно божество на племс-
нага от Югозапална Австралия, оби
тава Небего; седнал е на кристален
престол, близо до толям поток - Млсч
ния Път (ELIT).
В тюрко-татарските езици той е на-
речен пъ/пл на птиците или пътя на
дивите патици, както у финците от
Волга В Бегония и у лапланлиите той
е пътят или пътечката на птициге.
Бурятите и голяма част от якутите го
смягат заеаева на небего. За самосли
те от околността на Турукханск той е
гърбът на небето. Образуван е от раз-
лято по небего мляко не само спорел
народна та енропейска традиция, ко
ято откриваме оше в гръцката ми то
лог и я - Хера, ялосана на детето
Херакъл. изтръгва от устата му гръл
та си и разлялого се мляко обратува
млечння път - но и оше в няколко ле-
генди на алтайските народи, като
буря гите Небесен поток в Китай, той
е оше река и у сибирски те ссверни
народи, както за корейцнте н япон-
ците Той с пътят на краден на сла на
за та гари те от Кавказ и отоманите.
според традиция, която Уно Харма
(HARP I44) смята, че пропита от
Персия За някои якутп тон е следага
от стъпки или от ски на бот ловец,
преследваш шестоног еден. Спорел
тях този елен е Голямата Мечка и ло-
мы на бота на Плеялите. За тунгуси-
те този ловец е мечка а Млечният пы
става следата от стъпкитс на
мечката За мюсюлманските та гари
той представляла пътч на поклонни-
ците н Мека (HARA)
Млечният път у келтите е верига-
та на Луг. ирландски бог. господар на
изкуствата. на мира и войната (MYFT.
стр 25)
У финландцитспнш с вид.чн като
i тиол и клони на огромно дърво. ко-
ето е било повалено насред небето
Става еодума ей гигантски дьб. кои
то иераснал толкова високо. че ей
сеновал свет Игната на слънцето. на
луната и на еве едите Иеглеж ди об-
лачите <прели да се дви.ж ат к небес-
нити тир еаецотосе шкача т по кло-
ните на чудовиецното дърво Гогина
малко същсс тво. иел.ч ело от морето
или испод ее мята. се прибли ж и to <)о
степей и го ударило със елитна или
медиа брадва Дървото се евлякло. гид-
ръетвайки цяла одна част от
небос вода, net освободило пътя ни
слънцето. на луната. на евседите. на
облаците (МУКЕ 25. 110).
Неоплатоновски мъдрец от IV век.
Салостиос. който отказал ла наследи
император Юлиан, лал свое физико-
символично тълкуване. той смята
Млечння пы за горната граница ни
митери.чти. подвластна на промина.
Във всички тези традиции Мзеч
ният път се явяна като място на про
ход - с божес । вен прок зход. евързваш
божественна и земниясвят. Его зато
той с сравнивай със змията. с реката,
с шева. със следа от стъпки с пръеки
мляко. с дърво По него вървят в сво
сто пътсшествие между два га снята
душите и птициге. Той символизира
мляко
62
пътя на поклонниците. на нзследова
гелиге. на мистицитеог едкннядо дру
гия крап на земята. от едното до дру
того равнише на космоса, от едната
до лругата прослойка на психнката
Тон бележи оше границата между све
та на движението и неизменната веч
ноет
МЛЯКО
В ..Рамаяна" амрнта, напитката на
живота, се ражда от биснето на млеч-
ното море Първа напитка и първа
храна. в която се съдържат всички дру-
ги в потенциалио състояние. млякото
естествен© е символ на изобилие,
плодородие, а съшо и на познание, ко-
гато думата се разпростре и в езоте-
ричен смисъл. и като път за инициация,
най-накрая то е и символ на Без-
емъртие Никоя сакрална литература
не го е възвеличила толкова, колкото
индийската В „Агнихотра". утринна
молитва, то се възпява вески ден от
началото на Ведите:
Индра и Агни съживяват
това мляко с радостна песен:
га да даде беземъртие
на почтителния човек.
който принася жертви
(VEDV 284)
Съшият акцент отеква в орфичес-
ките текстове; млякото е не само на-
питката. но и мястото на беземър-
гието
Щастлив и блажен
ти ще бъдеш бог вместо
да бъдеш смъртен
Козле*. аз паднах в млякото
(frag 32 с., пр Николай Кирилов)
Както Херакъл суче млякото от
беземъртиего от гръдза на Хера, та-
ка и фараонът, откърмен от една
богиня, достига чрез този обрсд ново
съшествуванс. напълно божсствсно.
откъдето ше черпи силата да осигу-
ри на земята не завис имата < и мис ия
Мляко разливали и върху 365-тсжерт
вопи моей. конто ограждали гроба
ни Озирис (толкова маси. колкото са и
линте в година га); тези изливания по-
магали на бога да възкръева всяка
сутрин
За келгите млякото съшо е екви-
валент на напитката за беземъртие.
когато трансы на опиянението не е
необходим Освсн това млякото при-
тежава и целебни свойства: един пик-
тийски друид Дростан препоръчва на
ирландския крал като лек за рансни-
те от отровните стрели на бретонциге
войници да събере млякото на сто и
четиридесет бели крави и да го излее в
дупката в средата на бойното поле.
Тези. конто се потопят в него, ше озд-
равеят (LERD, 66-67).
За Псевдодионисий Ареопагит уче-
иието на Бога е сравнено с млякото
заради природната му енергия да спо-
собства за духовного израстванераз-
бираемото слово на Бога се сравнява
с росата. водата*. млякото. виното*
и меда*, защото като водата има
свойството да поражда живота: ка-
то млякото - да засилва растежа
на живите, като виното - да ги
възражда: като меда - едноврс.менно
да ги лекува и да ги съ.хранява (PSFO.
37).
Животы, изначален и вечен, и
Познанието. върховно и потенциалио,
са символни аспекти. конто винагн са
евързани. ако не и смесени. Точно то-
ва се забелязва в многобройните текс-
тове и цитати. конто могат да се отк-
рият във връзка с млякото.
Кърмснето от божествената май-
ка с знак заосиновяване и следовател-
но за висше познание Херакъл е кър-
мен от Хера, свети Бернар - от
Богородица: той става така Осиповен
брат на Христос. Понякога Философ
ският камък се нарича „Млякото на
Богородица": в случая млякото е хра-
на за беземъртие.
Многобройни исламски интерпре
63
молох
гании придавят на млякото инициаци
онен смисъл. Според един кадит, ни
тиран от Ибн Омар. Мохамед бил
заявил. чеда мечтаем за мляко. с все
едно да мечтаем за наука н Познание
(ВОКТ. 4. 458).
На езика на тантризма млякото е
бодхичн та(едновременно мт ъл и се-
ме). издигаш се към пъпния център.
маннпурашакра
Нека накрая добавим, че като
всички символни посоки на Живота и
Познанието в качеството им на абсо-
лютна стойкости, млякото е лунен
символ, изцяло женски и евързан с
пролетната обнова Това придана
стойносгта на възлиянията на мляко
и млечнобелите жертвоприношения
като жертвената крава. която якути-
те наръеват с мляко прет май за праз-
ника на пролетта: в известен смисъл
това е повдигане на квадрат на съш-
ността на символа (HARA. 161. 177).
мозък
В един средноирландски текст мо-
зъкът замества цитата глава: „По оно-
ва яреме улатнтс има л и обичаз'з да
изваждазп мозъка от главата на все-
Ки убит от тях в единоборство воин
и да го размесват с вар. докато се
превърнс в твърда топка Именно с
обработсния по този начин мозък на
чар Лснстър Мссгегра си послужил
един воин от Конахта. за да нарани
смертоносно в глава та чар Конхсзбар"
(OGAC. 10, 129 138)
МОЛИТВЕНА МЕЛНИЧКА
Според тибетската традиция, ко-
ято присъства в много други култур-
ни и релитиозни среди, се смята, че
молитвената мелничка Ххорло съдър-
жа енергетична формула; щом човек
я задвижи. се установила връзка
между молеизия се - микрокосмос -
и боговете. конто направляват
Вселената - макрокосмос Тази връз-
ка с тзззнено необходима и благо
шворни Магын нииитс нтикнат пир
ченце от човеизкзз череп между дръ ж
ката и са мата мелничка В мелнич
ката са затворена фор мулата на
скъпоченния камък в лотуса (вж. кам-
банка*), свешен текст или пък цял
свитък. изписан върху спепиална хар-
тия (TONT, 4). Несъмнсно този оби-
чзй е евързан с вярата в силата на
словото или поне в тази на опрелеле
ни думи; мелничката приема и носи в
себе си свешена сила, заключена в зву-
чашото слово, сила, която човек мо-
же да залейства в своя полза
МОЛОХ
От деиата си нс давай за жерт-
ва на молоха и нс бесчести и.мсто на
твоя Бог (18. 21); (20. 2. 6): Който
дадс на Молоха от деиата си. ди се
умъртви народът на странами с
ка мънзз да го убие А з ще обърна
лиието Си против оная душа и зче я
изтребя по между народа и
Да дадеш децата си на Молох, с
означавало да ти изгориш в жертва на
ханаанския бог. Чретустата на Моисеи
Господ забранява подобии жертвоп-
риношения (Лев 18. 21): Никак да нс
посветим семето си на Молоха, пи-
то да осквернзии името на своя Бог;
(20, 2. 6): Който даде оззз семето езз
на Молоха, лзодетс на те мята да го
убият с камъни аз сие ззззпрсб.ч из
сред лзодстс им него зз всички. конто
го последват в блудството. за да
блудстват след Молох Но евреите.
включително Соломон и други царе,
неведнъж са се завръшалн към това
идолопоклонничество Живи ленаби-
ли нзгаряни върху олтара на божест-
вото или в утроба га на бронзовата
статуя, която му била посветена. до-
като жреците за глуша на ли никонете на
жертва га с крясъпи и бнене на бара
бани. В семитскитеетици Молох озна
чавало пар. Дума та се превърнала к
МОРЕ
64
име на почитано от народите на Моав.
Ханаан. Тир и Карта! ей божество, ко-
ето често бъркали с Ваал*. Този жес-
ток култ бил сравнивай с мита та Ми
нотавъра. който периодично разкъс-
вал оставяннте му юноши и дсвойки;
с мита за Кронос, който поглъшал
собствените си деца; с човешките жер-
твоприношения на инкитс. Несъмнсно
в лицето на Молох е въплътен отко-
лешният образ на тиранина: ревнив,
отмъстителсн. безмилостсн. който
изисква от поданниите си подчинение
и дори собствената им кръв. заграбва
всички техни блага и дори децата, об-
речени на смърт във война или при
жертвоприношение. С най тежки зап-
лахи всемогъшият владетел изгръг вал
от беззашитните хора пълно подчи-
нение
МОЛОХ и неговият вътрешен огън
/Атанасий Кирхер. Oedipus
Ac/optiacus. Рим. 1652)
В наши дни Молох е станал сим
вол на тираничната и кръвожадна
державна власт.
МОРЕ
Символ на дннамиката на живота
Всичко излнза от морето и всичко се
връша в него: място на ражданията.
преобразуванията и възражданията
Воли в движение, морето символизи
ра преходно състояние между все оше
безформените възможности и оформе
ните реалности. ситуация на двузнач-
ноет - несшурност, съмнсние. нере-
шителност. която може да завърши
добре или эле. На това сс лължи фак
гьт. че морето е едновременно образ
на живота и смъртта.
Древни те гьрци и римляни прина-
сят на морето в жертва коне и бикове.
самите те символи на плодовитост
Но от дълбините му се появяват
чудовищата: образ на подсъэнателно-
то. извор на течения, конто могат да
бъдат смъртоносни или живителни.
Морето, чиято обша символика се
покрива с тази на водата* и Океана,
играе голяма роля във всички келтски
традиционни концепции Именно по
море боговете (Tuatha De Danann -
Плсмсната на богинята Дана) са
пристигнали в Ирландия и пак по мо-
ре сс отива в Другия Свят. Подхвър-
леното на морето лете е съшо една от
най-забележителните митологични те-
ми във връэка със символиката на
водата Моран, син на краля-узурпа
тор Кайрпър. е при раждането си ня-
мо чудовище, което хвърлят в морето.
Но водата раэчупва маската. с която
е било покрито лицето му Той е приб-
ран от слуги и при царуването на за-
конник приемник на баша му става
много добър съдия. Синъг на уелска-
та богиня Arianrhod /сребърно коле-
ло) Dylan eil Tom /Дилан, син на въл-
ната, отива в морето след раждането
си и плува като риба. Вълшебникът
Мерлин е Mori-genus, роден от
морето. а Пелагий (Мориен) е Mori-
dunon, крспост в морето. Едно от тал-
ските прозвища на Аполон е съшо
Moritaxgos. който и<)ва (?) чрез
морето Морето притежава божестве-
ното качество да лава и отнема живо
та «ЮАС. 2.1-5).
Със сигурност в Библията при
състват елементи от ориенталската
65
МОРЕПЛАВАНЕ
снмво niK.i на иьрничните поди, море
или бездна. страшни лори и за
6oi овсте. С'ъгласио ешсгилоислитс л<«
.мо.югии Гиа мат (Морето/, c.ict) ка-
то е допринесъ.1 ia раждането на
боговете, е победен и подчинен от
един от тях. Подобии победа с при-
писнана на Господа. ткй като пред
иичтва органишиията на хаоса; той
чвно трябва да е шдържа.1 в подчи
нение и Морето и Чудовии/ата, до-
макините лгу (Нов. 7:12). Ето зато в
Библията морето е често символ на
враждебное о а на Бог: Иезекиил про
рокува срсщу Тир и му предсказва
вдигансто на бездната и на дълбоки-
те води (Ис1. 26:19). Ясновидецът от
Откровснисто възпява новия свят, в
който морето няма да съшсствува
(Откр. 211).
Поради тази причина и древните
еврейски писатели ясно уточняват. че
морето е творение на Бог (Пит 110).
че трябва да му бъле подчинено (Иер
31:35). че Бог може да го пресуши, за
да минат хората на Израил през него
(Исх. 14 15 и ел). да предизвика или
потуши бурите му (Иона. 1:4; Мат
8:23-27 и паралелни) Морето с сим
вол на творснието. което се взима или
бива взето за творена.
За мистиците морето символизи-
ра света и човешкото сърце в качест-
вото му на място на страститс И>6я-
га\ от к орабокру тенисто на живота.
нише Григорий Велики по повод вли-
зането си в манастир (Поуки от Иов.
Писмо-посвеи/ение). Според Аслрсд
дьо Рисво (XII век) морето се намира
между Бог и нас. То означава пред-
ходния век. Един се давят, други го
премннават За да се прекоси морето.
е нужен кораб; бракът означава слаб
кораб; затона пьк цистерцнанският
живот е сравнен със солилен кораб.
Flucluat. пес incrgirur - бяъекана.
но нспотопчеча. девизы на Париж,
означава. че тази столица може да бъ-
ле разтърсеиа от бури, но никога ня
ма да ггогъне.
МОРЕПЛАВАНЕ
Над ковчега* на Сьюза се проявя-
на Шохина. истинското присъе гвие на
Бог. което освсн това в буквален пре-
вод значи/7ъ.гння покой. Дъгата*, по-
явила се над Носвия ковче). съшо оз-
начава покоя. Тук именно сс докосва-
ме до една от основнитс особсности
на морсплаването като средство да
се достиг нс покоя, основното сьсто-
яние или нирвана Египетскага Книг а
на мьр1внте. легендите на китайски
те тайни общества разказват за
плаванс, което води до Града на по-
коя или ио Па юра на Икания Покой,
Шанкарашаря за прекосяване на .мо-
рето на страстите и постиганс на
Покоя. Буда, който помага на посве-
гениге да стигнат до других бряг. да
преминаг през оксана на живота, е на-
ричан Всликия лодкар Каноническитс
гекстовс наблягат върху нзоставянс
то на лодката или сала след
преминаването. действие, изразено по
сыция начин от Майстор Екхарт.
Емблемата на Тара - звезда, но също
и това. което ти помага да преми-
нет - е понякога корабно кормило или
лодка. Лодката на Пстър е символ
на Църквага; чрез нея се постига спа
сението на душата. тъй като в нся е
Христос. Това изображение срешаме
дори в кораба на църквитс, който е
като прсобърнат корабен корпус и
следовагслно може да бъдс разглеж-
дан като средство за плаване в небе-
са та Прели лодката е била ехгблсма
на Янус; тя можела да се движи в две
посохи, символ на двойного лице, на
двойната сила на бога. Трябва също
така да споменем многобройнитс пъ
тешсствия в гърсене на гх тровите*
или на Знатного руно, предприети ог
аргонавтнте. конто са н гърсене на
първоначалния духовен цен г ьр пли на
МОРСКА БУРЯ
66
безсмъртието
Ду мата аркан - според етимоло
гията, произлязла oi area (ковчег - лат.;
arche - фр .) - напомни за тайнствата.
чийто бог бил Янус („Бхагавадгита”
съшо изрично евързва лодката и поз-
нанието). но освен това неговата лод-
ка* изглежда е зависима от слънчевия
цнкъл. У кед тите откриваме мотива за
теглената от лебеди лодка на слън-
цето Ашвините. хиндуистките ботове
на сльнцето с конска глава, имат по-
някога за емблема кораб; вярвашите
го възпроизвеждат като символ на
плодородие Според мита шинто
Хируко е изоставен в небесната лод-
ка и това също по всяка вероятност е
свързаносъс символиката на слънце-
то Океанските пътешествия на жите-
лите на Маркизкнтеострови изглежда
са били прес. t ед ване на сльнцето; за
тях, както и в Египет,лодките на сльн-
цето (погребалните лодки) осигуря-
ват плаването post-mortem (след
смъртта - лаг.). Със съшата цел ма-
нихейството иэползва кораба на луна-
та и кора ба на сльнцето. Темата за
плаването post-mortem се среша в
оше много други религии, например у
племето тай: и в този случай става ду-
ма за напускане границите на вселе-
ната. за търсене на беэсмъртието.
Освен това употребата на лунния
сърп като лодка е широко разпрост-
ранено То е особено ясно изразено у
шумерите. където Богьт-Луна. небе-
сен мореплавател. е сии на върховния
бог Енлил; Енки. бог на водите, вне-
съл ред в света, съшо е мореплавател.
В Япония принц Ниниги. внук на
Богинята на сльнцето и отговорен за
реда в империята, съшо слязъл от не-
бело в кораб; да ти се яви този кораб
при определени обстоя тел ст ва, е бе-
лее на богатство и шастие (BENA.
CHOO. СООН. CORT. DANA. GUEM.
GUES. HERJ. HOUD. MASR. RENB.
SA!R, SOUN. SOUL. VALA, VARG)
МОРСКА БУРЯ
Символ на божественото проявле-
ние. тя проявява страшната веемо
гыцност на Бог. Докато бурята* мо
же ла предхожда откровение, морска
та буря е прояви на божия гняв и по-
някога наказание:
С iuio < т си «<)» сбочииата морска
и eiuw.t ли сн да иклс-дваш бсчдната ’
Отворяли iu с а се
са тебе вратата на смъртта.
и виЛял ли си ти вратата
на смъртната сянка'
(Иов 38:16-17).
Господ, обръшайки се към хората,
им поставя прсдизвикателството да
извършат дела, подобии на неговите;
той им лава урок по скромност; и ед-
новременно с това заявява несравни
мата си мош. Образът на морската
буря е в ценгьра на неговата проява
МОРСКИ ТАРАЛЕЖ
Според Плиний този фосил се рад-
вал на голяма почит в Галия и е евър-
зан с общата символика на яйцето на
света Впрочем Плиний го наричаопип
anguinum. смийско яйце, и установи -
ва пряка зависимост с ученията на
друидите. без да приема последните
за нешо повече от неясни суеверия
Археологията дава многобройни
примери за такива вкаменени морски
таралежи. от конто ше цитнраме два-
та най-характерни. Единият е в Сент
Аман (Дьо Севр): в средата на една
могила, в която нямало никакви следи
от погребение, била намерена малка
касетка. съставена от шест шистови
плочки с дължина около двадесет
сантиметра, в която се намирал вка-
менен морски таралеж. Другият се на-
мира в Баржой (Кот д'Ор) - в основа -
та на могила, в която съшо не е погре-
бай човек (OGAC. 17.218 и 224). Освен
тези примери съшествуват напълно
сьответстваши им в Иран (OGAC. 6.
228). Основното значение на морския
67
МОСТ
таралеж е яйце на света; но има тесни
връзки между отделимте символики на
яйнето*. змията. камъка* и дървото*.
а бихме могли да добавим съшо сим
аолните значения на сърцето и пеше-
рата (поради формата на микрастср,
както и на роюта-кръст и знамени
ето на вс.ткдсискитс яйца (СНАВ, 943;
LERD.62).
Този символ на субстанцията на
живота, първично яйце, обозначавал
в учението на катарите (AMAG, 175)
двойната природа на Христос: обе-
динената мош на божественото и
човешкото.
В историята си вкаменелостта е
следвала съвършена възходяша кри-
ва: змийско яйце, яйце на света, тво-
рящо Слово Противоположен на ин-
волюцията, морският таралеж е сим-
вол на еволюцията. призвана да дос-
тигне върха
МОСТ
Символиката на моста, конто поз-
волява да се премине от единия бряг
на другия. е една от най-широко раз-
пространените Това е преходът от зе-
мята към небето. от човешкото към
свръхчовешкото състояние. от пре-
ходността към безсмъртието. от осе-
заемия към свръхосезаемия свят
(Геной) и т.н. Различии легенди от Из-
точна Европа разказват за метални
мостове. по конто героят минава на
кон; Ланселот преминава по мост-са-
бя;мостът на Шинват (разделяшият)
от иранската традиция е трудно
изпитание: широк за праведните и ос-
тър като острието на бръснач за
нечестивите; тези тесни и режеши мос-
тове понякога представляват само ед
на неустойчива лиана. Древният изток,
Вилението на св Павел, упанишаднте
споменават подобии символи. Ини-
циационного пътешествие в кнтайс-
ките тайни общества съшо се осъшес-
твява чрез преминаване по мостове:
грябва да се мине по моста (куодзяо).
който или с златен мост, символити-
ран от лента бял плат, или мост от
желязо и мед. отзвук от алхимията. къ-
дето желязото и медта отгонарят на
черною и червеного, на водата и
огъня. на севера и юга. на ин и ян. Не
е излишно ла се уточни, че този мост
понякога е символизиран от меч.
Следователно изпъкват лве особе-
ности: символиката на преминаване-
то и често пъти опасният характер на
това преминаване. каквото е иници-
ационного пътешествие Преминава-
нето от земята на небето отъждествя-
ва моста с небесната дъга *, прехвър-
лена от Зевс като мост между двата
свята, по конто минава Ирида, носи
телка на добри вести Това родство е
особено ясно изразено в извитите ка-
то дъга мостове от Далечния изток;
съшо така и в мостовете. конто водят
до шинтоистките храмове. у под об я ва-
ши небесния мост, въвеждаши в све-
та на боговете. като преминаването
по тях е съпроводено с обрели на
пречистване, Мосгът е съшо така све
товната ос в различните й форми. сред
конто е и стълбата *. която може да
бъде разглеждана като поставен от-
весен мост.
Забележнтелно е. че титлата Пон
тифекс. носена от римските импера
тори и все оше прилагана по отноше-
ние на палата, означава строител на
мостове. Понтифексът е одновремен-
но строителят и самият мост като пос-
редник между небето и земята Нити-
рен казва на Буда, че за всички живи
съшсства той е Големият мост. този.
който позволява да се прекоси кръе-
топътя • на шестте пътя Истинският
мост, учи Шандогияупанишад. е
Себето. което евързва тези светове, за
да им попречи да се разпръенат. Щом
този мост бъде преминат, нош та ста-
ва ден, зашото светът на безкрайното
е само Светлина (DANA, GUEM
мост
68
GUET. GUES. HERS RENB. SCI II >
В Мабигония за Бранвин. дъшсря
на Лир. галските поиски нахлули в
Ирландия, за да отмъстят за нсра-
достната учасг на Браннин, наложе
на и от съпруга и Матолух, крал на
Ирландия, са сирени от от Шенън.
вълшебна река, по която няма ни един
мост и която не може да бъде преко-
сена с лодка. Тогава цар Бран ляга
над рската от единия и бряг до дру-
гия и войските преминават по тялото
му. Според галските предания от то-
ти митичен разказ произлиза афориз-
мы: Който прсдвожда мост да бъде.
Дори крал Артур, който като крал е
съвършсният посредник, а следова-
телно и мост между небето и земята.
изрича тези думи. Символиката му
трябва да бъде свързана с тази на
древните римски понтифики. Сабле-
ният мост, тесен като острието на меч,
който е опасно изпитание от Артуро-
вня текст „Рицарят от каруцата".
символизира прехода от едно състо-
яние на духа в друго, по-висше.
Ислямските традиции.сборници-
те с хадити описват преминаването по
моста или Сират. което прави възмо-
жен достъпа до рая. като се мине над
ада. Този мост, по-тънък от косъм и
по-остър от меч. носи име. близко до
това. което в Корана обозначава ту
пътя към ада. ту правия път, следван
от вярвзшите. Само избраните ше го
прекосят. а прокълнатите ше се подх-
лъзнат или ше бъдат залържани с
куки. преди да стигнат в рая и ше бъ-
дат хвърлени в ада. Ще се запази
схвашането. според което избраният
ше мине по моста по-бързо или по-
бавно, според достойнствата на де-
лата или силата на вярата му... Някои
извървяват моста за сто години, а дру-
ги за хиляда - според това дали е не-
опетнен живота им, но никой от виде
лите Господ не е заплашен от опас-
ността да попадне в ада. В други тра-
диции се говори за мост със ссдем
свода, всеки оз коню отговаря на се-
дсмтс задължения вярата, изричанс-
то на молитвата, даването на
милостння. пост, поклонничество в
Мека, обреднага чистота и синовна-
та обич. Този. който нс е слазил дори
само едно от тях. бива хвърлен в ада
(Доминик Сурдел в SOUJ, 188.189,199.
200). Всички тези традиции потвърж
дават символното значение на моста:
място за преминаване и изпитания Но
тс предават морално, обрсдно и рели
гиозно измерение. Ако задълбочим из-
следванията в тази насока, бихме мог-
ли да кажем, че мосты символизира
прехода между две вырешни състоя
ния, между две противоречаши си
желания: той може да бъде белег за из-
лизане от положение на конфликт.
Трябва да се мине по него; ако човек
се опита да го избегне. няма да пос-
тигне нишо с това
Известии са също така редица ле-
генди за Дяволски мостове Споменава
се не един пример в цяла Европа, а
по-специално във Франция такива са
прочутите мостове Валандре (Каор)
и в Сен Клу (недалеч от Париж) В то
ва наименование бихме могли да ви-
дим един вид признание за невероят-
ната трудност. която представлява
изграждансто на подобно произведе-
ние на изкуството. както и за прекло-
нение™ пред красотата и здравина
та им Сякаш архитектите и инженс-
рите, неспособни да постигнат подо-
бен успех със собствени сили. е тряб-
вало да призоват цялата сръчност на
Луцифер. Безброй много суеверия и
поверия са евързани с тези дяволски
мостове. по които един след друг ос-
тават измамсни Дяволы или Господ
Бог и техните поклонници Душата на
първия преминал моста принадлежи
на дявола: това е неговото възна-
граждение. в противен случай ше се
окаже, че той е рабозил безплатно за
69
МРАВКА
хората. но те измпслят многобропни
хитрини. и да то заблудяс Казват
също. че първияг преминал моста
умира сына та година Вьв вески слу
чай легеилите отбелязват трсвогата,
прсдизвнкана от трудния проход над
опасно място и засилват обшата сим
волика на моста, както и символиката
му в сънищата: опасност. която трябва
да бъде превъзмогната. но съшо така
и необходимост да се направи крачка
напрел Мостът повежда човека по те-
сен път, където той неизбежно се изп-
равя пред задължението да направи
избор И неговият избор му носи прок-
лятие или спасение
МРАВКА
Мравката е символ на произво-
дителната дейност, на организира-
ния в общество живот, на предвид
ливостта. която Лафонтен преувели
чава до егоизъм и скъперничество
Цитирайки Притчи, 6:6, св Климент
Александрийски пише: Също е
казано: Иди при мравката. ленивецо.
виж нейната работа и бъди мъдър
(Stromates, I).
За тибетския булизъм мравката в
мравуняка също е символ на произ-
веждашия живот и на крайнего вле-
чение към благата на света (EVAB)
В ..Талмуд" мравката е образец на
честност. В Индия тя внушава нищож
ността на отделните живи същества.
посветени на посрелствеността и
смъртта, ако не се стремят да се иден-
тифицират с брамина; безкрайността
на нсзначителността води идеята за
безкрайността на божественото.
В келтската традиция мравката
заема скромно място. Единственнят
текст, в който се говори за нея. е уелс-
кият разказ за Кулхух и Олуен. Сред
многобройните предмета. дирени ог
Испададен Пенкаур през предишно-
то му странстване. фигурира един
секстарий (около 9 крини - бел пр.)
ленсно семе Всичките зърна са лоне
сени на Кулхух oi сведение мрлвки.
с и включение на едно зрънце. което е
донесено, прели да мръкне. от елна
окуцяла мравка. Символ на прилеж
ния и неуморен слуга (..Мабиногион -
келтски легенли". „Г Бакалов". Варна.
1986; стр 140).
Мравката играе важна роля в сът-
ворението на света според космого-
ничната мисъл на племена га логои и
бамбара в Мали В началото, по време
на първата йерогамия небе - земя, по-
лов орган на земята бил един мра-
вуняк. През последния стал на сътво
рението той става уста, от която изли-
зат словото и материалният му скелет,
техниката на тъкане, която мравките
показали на хората
Те им предали и модела на тради-
нионниге си жилиша Ритуалите за
плодородие остават евързани с мрав-
ката: стерилнитс жени сядат върху
един мравуняк. за да се молят на вър
ховния бог Ама ла ги лари с плодови
тост. Мъжсте, надарсни като ковачи-
те* с власт. моментално се превръ-
щат в животни.пантери и соколи
Асоциацията мравуняк - женски
гениталии (елновременно Венерин
хълм и вулва-извор) волн със себе си
многобройни практически приложе-
ния: така например бамбара смятат.
че мравките идигииеу са във връзка с
невидимата подпочвена вода Когато
човек иска да изкопас кладеной, той
нс щс може да избере поподходнщо
място от тона на мравуняка (ZAHB)
Земята на мравуняка. ригуално
използван от някои инициационни об-
щества във връзка с корема и хранос-
милателните функции на човека. сим-
волизира енергичти. циркулираша я
земнитс вътреизности. готова да се
прояви като извор (ZAHB).
В Мароко на бодните от летаргия
им дават ла гьлтат мравкн (FRAG. 8.
147).
МРАВОЯД
70
МРАВОЯД
Зазадъчно живозно. хранешо се с
мравки* и термити*. но скоро символ
на страшного и зловешого. на зоварен
с окултна мош и с опасна воня като
главите на таска, хиенага и бухала
(НАМК, 4). Поради това место той е
табу ia храна
МРЕЖА
В Рим мрежата е била оръжие на
определена категория гладиатори -
рециариите. Тя е служила за обездвиж-
ване на противника, омотавайки го в
бримките сн. където той е оста вал на
благоволението на победителя. В пси-
хологията това страшно оръжие е ста-
надо символ на комплексите. конто за-
държат външния и вътрешния мир и
чиито бримки се разплитат и развърз-
ват толкова трудно (вж. преплитане).
В Библията мрежите изразяват и
тревогата:
Смъртни болки ме обзеха,
адски мъки ме постигнаха:
А з среизнах утеснение и скръб
Тогава при зовах името Господне...
(По. 114:3-4).
В Евангелието мрежите символи
зират божественото действие, което
иели да събере хората, за да ги въведе
в царството на Небесата след
Страшння Съд: Царството небесно
прилича визе на мрежа, хвърлена в
морето и хванала всякакви риби.
която. като се напълни. изтеглиха
на брега и седнаха. та събраха доб-
рите в съдове. а лошите изхвърлиха
вън. Тъй изе бъде при евършска на
века, изе излязат ангслитс и изе
отлъчат злите измежду праведните
и изе ги хвърлят в огненита пещ там
изе бъде плач и скърцане със зъби
(Мат 13:47-49).
В източните традиции боговете съ-
шо имат мрежи, за да уловят хората в
примките им и да ги подчинят или да
ги привлекат до себе си. Аналитиците
виждат в тези образи символи на гър
сенезо в бсзсъзназслнозо. на анамне
зато, коязо грябва да извлече на пра
а на съзнанисго най-далечниге и най
закътаиите спомени, подобно на риби
от дълбините. Понякоз а дори небето е
сравнено с мрежа, където звездитс са
като възли на невилими бримки: за да
се означи невъзможността за изплъз
ване от вселената и от влаегта на за
коните й.
В иранската традиция, напротив,
човскът, в частност мистикът. е този,
който се въоръжава с мрежа, за да се
опита да улови бог. В някои ранни
творби и особено ъ..Дауар-и-Дамяри"
традицията на Верните на Истината,
евързана с шиитския ислям в Иран,
обидно разработва тази тема с мно-
гобройни символи. единствена по обе-
ма и оригиналността си в иранската
религиозна мисъл и в ислямската
традиция.
Макар че конкретният вид на мре-
жата е произлязъл от иранския фолк
лор и от рицарските разкази за айяр
(донякъде еквивалент на рицаря от
европейския феодализъм). както и от
литературата за еснафите, мрежата е
предимно духовно оръжие. поверено
на Пир-Вениамин, проявление на
архангел Гавриил и на Иисус Христос
Това оръжие, наречено „дам**, ко-
ето ние превеждаме с,.мрежа~ и раз-
личните и сродни форми (ласо, въдн-
ца, капай), символизира свръхестест-
вена мош. чийто носител е Вениамин.
Вследствие на договора за обвързва-
не за вечни времена между Бог и анге
лите му мрежата е поверена на Вениа-
мин. като това вместилище на божес-
твените сили му придава и функциите
на божи ловец.
Мрежата олицетворява всички
способности и възможности на чове-
чесгвото в личността на Вениамин,
създадена от Бог дори преди видимия
свят и представлявазца първостепен-
71
МУЗИКА
ния човек, пос ве ген на собственото си
извисяване
След ка iu Божсъ. i йеной 11 а с сим
волизирана oi Ца/чки Орел, мрежа-
ти с оръжието. предназначено да пле-
ни юзиОрел, т.е. выможността да сс
изисква и зпълняването на Божиего
обещание, чс Бог ше сс въплъти
Ако Вениамин с съшинският но-
сится на мрежата. то той олицетворя-
ва в себе си страстного дирене на
Божествсността от човска. Това дире-
не или мистически лов извиква иде-
ята за ожесточена борба на човсчсст-
вото, предсгавеноот ангела Вениамин,
негов посредник, и за усилието. без ко-
ето Божествсността се изплъзва на
прсследвача й. по подобие на Царския
Орел, който излита пред непламенен
ловец Този. който държи мрежата (т.е.
този. който продължава страстното и
изпълнено с приключения дирене). е
като Вениамин, нашрек. за да метне
по-добре мрежата си в изгодния мо-
мент Мрежата се сравнява и с паяжи-
ната. в която паякът дебне плячката
си.
Във всички тези символни прелс-
тави мрежата. смягана за свешен
предмет, служи като средство за ула
вянето на някаква духовна сила
(МОКС).
МУЗИКА few ЗВУК/
Обикновено гърците приписват
създаването на музиката на Аполон,
на Кадъм. на Орфей, на Амфион; егип-
тяните - на Тот или на Озирис; ннду-
сите - на Брахма; еврсите - на Иувал.
Историците на музикалното изкуство
възхваляват Питагор, който създал
еднострунен инструмент, за да опре-
дели по математически път съотиоше-
нията между звуковете; те възхваля-
ват съшо така Ласий. учителя на
Пиндар, който някъде около $40 г. пр
н.е. пръв писал върху теорията на
музиката. Две хиляди години прели
гях кнтайциге ималн музика. доспи
нала наисзина до съвършснх то.
Според нам широко разпрос)ранена
та хронология император Хуанди е на
рувал около 2697 г. пр н.е. А именно
при този владстсл Линлсн създал ок
тавага в 12 полутона, конто нарекъл
лванадесетте лиу Тези дванадесет лиу
били разделени на лиу Ян и лиу Ин.
конто отговаряли на лванадесетте ме
сеца на годината и на лванадесетте
психически състояния, като всеки лиу
Ян бил следван от съответния лиу Ин
и вески един от тях бил изпълнен със
символичен смисъл.
Гране (GRAC) пише: Ако ки-
тайцитс са )< пели до св /дадат <во-
until .м\ликална техника върху осно-
вата на арит.метичсн принцип, към
който впрочем не са с.мятали ia нуж-
но строго да се придържат. то е.
iau/ото причината /а откритието
им била една игра, осъщсствявана с
по.мощта на числови символи 'paie-
леждани не като абстрактна, а ка-
то активна снаци). чиято цел била
не да се трат точна и ясна теория,
която стриктно да определи дадсна
техника, а да се приложи на прак-
тика main теория като едноврс.мен
но с това се евърже < една обаятелна
представа /а Света.
Последователите на Питагор съ-
шо възприемали музиката като хар
моння между числата и Космоса, кой-
то от своя страна може да бъде све-
ден до звукови числа. По този начин
числата били даренн с разбираема та
иосемема цялост на живитесыцсства.
Концепцията за лгузика на сферите е
евързана с тяхнага школа Използва-
нето на музиката. с различии те и тем
бър и тоналност. с нейните ритм и и
разнообразии инструмент е един от
начините да бъде човекът приобщен
към космический живот като цяло. У
всички цивилизации най-значимите
събития в обшсствения или личния жи
МУХА
72
вот биваг отбслязнани с шествия в ко
и го музиката е посредник, мрет коню
обшуването се ра трас ва до i ранпци
тс на божест вено го. Платон различа
ва музикални формы. подходящи за
разнообра жите дойности на човека в
града.
Традииионната келтска музика е
евързана с арфата*. а не с духови ин
струмеити (тайла). изполэвани по вре
ме на война или празннци. Вески до
бор арфист можел да свири по три
различии начина: наполнение мечта
ние. изпълнение-усмивка и изпълне
ние рилание Без да постигал точно
соответствие, те напомнят за трите
стила в гръцката архаична музика:
тъжния и мрачен лидийски стил, до
рийския - мъжсствен и воинствен,
фригийския - въодушевен и празни
чен Изпълнението-мечтание е евър-
зано с Отвъдния свят: това е музика
та на боговете. която омайва и прнс
пива живите; това с съшо музиката на
хората от рая* (сид*) и на темните
пратенички. конто идват преобразе
ни като човешки съшества или лебеди
Децата на Лир. превърнати в лебеди,
пеят божествена песен и омагьосват
ирландците. конто я чуят (OGAC. 18.
326 329; СНАВ. 545-547).
Християнската традиция е запа
зила до голяма степей питагоровата
символика на музиката. прслалена от
свети Августин и Боснии. Гритакто
вата мушка е наречена съвършенст
во. докато двутактовата винаги е
с.мятана ia несъвършена Символика -
та на числото седем е отра >ена и в
мушката - то е мушка то число,
число на Атина (Ж Каркопино). из
полнено с пламъците на мъдростта
Боснии различава три енмволични ви-
да музика музиката на света, конто
отговоря на хармонията на leeidumc.
проттичаша от тяхното движе
ние. на смяната на се юните и на
i месването на стихните колкото
пи-бърю е движението. толкова по
IUUIU < МСЛОдиятИ. колкото по йин
нос то. то 1кова по i.iaou с т.н Кт
шмът е един великолепен концерт
Вюрият вид е му зиката на човека: тя
управляна човека и той я долавя в са
мня себе си Гя предполага сыпучие
между душата и тялото... гармония
между । пособноспште на душата
и тялото Последний! вил. инстру-
менталната мушка определи как да
tu служим с инструментитс. Щом
музиката с науками ia модулациите
(Варон). за такта, го разбнраме зашо
именно тя управлява реда в космоса,
човешкия и инстру.менталния поря
док Тя с изкуството ла се достигне
съвърпзенство (DAVS. 249 2511
МУХА
За плсмсната бамилске и бамум
(Нджинлжи) тя е си мвол на шдруж
him тта в царството на малките
крилати насекоми обединението при
ви силата Сама, мухата е бенашит
««(MVEA.62)
За гьрците мухата била свешена и
с нея били евързвани някон имена на
Зевс и Аполон Може би тя е напомня-
ла за вихьра на живота на Отимп или
за везлесъшите богове
Мухите са непоносими съшества -
те непрестанно брьмчат. вьргят се.
хапят. множат се върху гнили и разло
жени вещества, разпасят наи-лошите бо-
лести и отправят прсдизвикателство
към всеки опит за зашита: те символи
зира г елно непрестанно зонснис В този
смисъл елно древно сирийско божест
во - Вел зеву л. чисто имеегимологично
означава Господарят на мухите - се с
превърнало в Принц ни демони
От друга страна, мухата предс
тавя псенлопрслнрнемчивии човек
ловок, неспокоен, бесполезен и с
претенции Н басняга на Лафонтен та
кава е мухата от карегата. кояго иска
възна! раждение. след като само е пол
73
МЪГЛА
ражавала на lent конто наистииа са
работали
МУШИТРЪНЧЕ
В келтската снмполна система
мушнтрънчею. или орехче. с недели
moot тарпана и смисълът на тот ду
алнзъм е подобен на двойките друид
воин и тлиган мечка Символично, спо
ред аналогичната народна етимо
логия. на ирландски думата мушит-
рьнче (drui bri(lonique) е разглеждана
като друид на птииите. а в бритски
език думата. коятогообозначава. е на
пълно равностоина на ирландската
дума друид. Слелователно мушигрьн
чето съответства на духовенството
така, както гарванът - на воинского
съсловие В Уелс е съществувало бо
гато фолклорно творчество, свърза
но с него; това с царят на пт книге,
следа от древните традиции Стара
уелска пословица заплашва с ада
вески, дръэнал да разруши те мото
му. а освен топа в bpei.m съНтествува
песен на мушитрънчето (OGAC. 3.
108 НО; 12. 49 67)
При индианците от Северна Аме-
рика символът мушигрънче е еднакъв
с този на чучулигата в европейский
фолклор Макар да е най-малката и
следователно ний-с лабата птичка,
тя псе наисилно от всички при
иегрсв, са да noidpaeu слънцето Това
е весела птица. една много щистли
ва малка птица, казват индианците
пони (ELEH) Любопитно е да срав
ним rain индианска представа за не
села птица със сама та дума на стар
бретонски, която означава весел.
МЫЛА
Символ на неонреде.теното, на фа
за от развитието. когато формите все
още нс Molar да се раъ)ичат или пьк
изчезващите стари фор ми все още не
са заменени с ясно очертани нови
форм и.
Мътлата е също така символ на
смссица о| кт.мук вола и от ьн. конто
прелхожда всяка илы нос I. подобно на
11ървоначалния хаос предп створе
нието на света та шест дни и устаио
вяването на видовсте.
В японским живопис често се сре
т.п изображения на хори юн талии тт
вер1икални мыли (казуми) Те опта
чана г объркпане в прогичането на
разка та. преход във времето. по фан
тастичсн или приказен паса ж
Мътлата се споменава каго поло
жнтелно явление и никои ирландски
текстовс по повод на музиката на sid
(отвъдното) или на самия sid В текс
та Пътешсствисто на Иран се «оно
ри за красива мыла, която може он
напомня или символизира неясном
та. преходим» период между две
състоиння. Сыцо така, когато Сенхан
Торпеист изпратил сина си Муиртеп
да новика душата на нар Фергус, за
да научи от него разказа ..Ио.хи
тенисто на кравитеот A'i ten'. кои
то ннто един поет не си спомнял от
начало до край ..Мсирген сипя вър\ i
камъка. счкаис се обръщаше към са
мич Фергус Обгърна го гы та мъг
ла и го отдели от придрунс/стелите
ли за три дни и три нощи Гогава
Фергус ирис тъпи към него, раскоси
но облечен със селено намети to. mi
ника с кичулка с червена бродсрия. меч
<Ъ< с литии ръкохватка. ирон сони
обувки. буйна кестенява коса и го ta
поена < цели.ч раскис, така както с
бис съчинен. от начало до край
(OGAC. 9 305; WIN! 5. НН; LbRl)
101) И така, приема се. че мътлата
пре.тшества нажни разкрития тя
прелхожда проявление т о
../<* /ЧЧг Ии \foin Cl .4 4 щс
<><чн>« при тебе м гыт об ша и/ ч» г
1444* гимирч I РГ4<*С
fflrt <>44 ти ичрии
и»нинаги~
(И1Х 199)
МЪЖКИ - ЖЕНСКИ 74
МЬЖ'КИ - ЖЕНСКИ
Тези две думи нс трябва да се раз
бнрат изключитслно в биоло! ичсски
план, включващ пола на инлпвида.
трябва ла се мислят и на по-издигна
то аа по рашпарено равнише Така нал
ример душата* е съчетание на мъж-
кия и женекня принцип Нефеш(мъж
ко начало* и Чаджах (женско начало*
дават пълното значение на живата
душа.
Съгласно ..Зохар" мъжките и жен-
ските елементн на лушата се дължат
на косктическите сферн
Мъжкият излъчва силата на жи-
вота; този принцип на живота е подв-
ластен на смъргта Женската е носи
телка на живот, тя дана живот. Ева.
лроизлязлз от Адам, означава в тази
перспектива, че духовният елемент
стой отвъд виталния. Адам предшест-
ва Ева. виталното пр едко ж да духов-
ного Аналогична тема се открива в
мига за Агина. излизаша от главата
на Зевс.
По този повод ..Зохар" ползаа при-
мера на свешта с гьмния и светлия й
елемент. оэначаваши мъжкото и
женского
Разграничаването между мъжко и
женско с знак за отделяне(горни во-
ди - долин води, небе - земя). В пьр-
вия разказ за сътворението човекът е
андрогин*: отделянето още не е
станало
На мистично равнише духът е смя-
тан за мъжки. а лушата. лаваша жи-
вот на плътта - за женска: това е из
вестната двойственост между animus
и anima
Когато тези думи са употребени в
духовен план, те не означават сексу-
алносгта. а дара и прнемапего на дара
В този езотеричен смисъл небесного е
мъжко. а земного - женско. Когато се
стигне до биологического равнише.
гълкувайки мъжкото и женского от
сексуална гледна точка, се получава
найтолямото объркване
Запалит пай чес то с ныбулен или
«.канлалитиран от сро1ичнага симво-
лика на паточного изкуство и в част-
ност на индийского. Нерялко се виж-
дат и читатели, учудени от символи-
ка га в Песен на псснитс и смутени от
коментарите. породени от тази книга
Подходяще е да се установим на
равнището на духа, за да доловим
смисъла на символите. Нишо не тряб
ва да се приема буквално. тъй като
буквата убива. а духът оживотво-
рява (2 Кор. 3:16).
Дори и а ко се задържим на равни-
щето на сексуалността, е очевидно, че
мъжът и жената не са изцяло мъжки.
ннто женски Мъжът съдържа женски
елемент и жената - мъжки Всеки мъж
ки или женски символ има противоре-
чив характер Така например дърво-
то е женско. но може да се прояви и
като мъжко - такова е символното
дърво. никнешо от мъжкия член на
Адам.
В едно ортодоксалио виждане. къ
дего мистика, онтология и символика
се преплитат. Павел Евдокимов е пос
тановил ясно проблема за мъжкото и
женского. Мисълта му притежава уни-
версална стойност в християнската
перспектива
След като е припомнил, че у Хрис-
тос няма ннто мъж. ннто жена, че все-
ки открива в него свой образ и че чо
вешката пълнота е изцяло интегрира-
на в Христос, той пише:в историята
ние смс някакъв си мъж срещу ня-
канва си жена Въпреки това тази
ситуация нс сыцествува. за да се нас-
тани някои в нея, а предвид надми-
навансто. Тика в земното съизест-
вуванс вески минава през гяавната
точка на своя срос, натоварсн еднов
ременно със смъртни отрави и небес-
ни откровения, за да прозре вече
трансфигурирания Ерос на царст-
вото Невъзможно е да се представи
75
МЪЛНИЯ
по-точно проблемы за мъжкото и
ЖСНСКОЮ. <)«<П|<' UlMCpCHUM Ш1 yHUKU.I-
нити плероми на Х'ртпнк (EVDF. 23.
24). Това. коего свети Павел изрнча по
повод на Христос, Григорий Нисански
ше кажс та човсчссгвото Така мъжко-
то и женского губят едно спрямо ару
го агресивността си и се проясняват.
эапазвайки и едното. и друг ото собст-
вената си енергия.
В единосъшия Бог се представят
мъжкото и женского; Христос, съвър-
шен образ на Бота, е един в мъжката
си и женска цялост.Следвдмкп хипос-
татичното разграничаванс. мъжко-
то с във връзка със Светим Дух
.. Унидуалитетът " на Сина и Духа из-
дава Бащата (EVDE 26).
Тези две думи. мъжки и женски, въ-
обше не се ограничават в изразяване-
то на сексуалността. Те символизират
два аспекта, взаимодопълваши се или
напълно уеднаквени. на битието. чо-
века и Бога.
МЪЗГА (вж. СОМА)
Мъзгата е хранителният сок на
растенията. тяхната живителна
течност. сама га им същност; санск-
ритската дума гака означава еднов
ременно мъзга и същност. Оттук про-
излиза чисто растителната символи-
ка на амброзия га и на нектара у гьр
ците. като второго е по точно сокът
на цвета, на haoma у маздеисгитс. на
сома* за хнндуистите Аз съм този.
казва Кришна в „Бхагавадгита”.
който. прониквайки в земята. под-
държа собствената си сила, всички
същества. аз съм този. който хра-
ни всички растения, бидейки сомлел,
съизинската мъзга (15. 13) Все пак
трябва добре да се разбере. че сома е
символ не на питието на беземърти-
ето само по себе си; то се постига са-
мо чрез духовно действие, чрез истин
скл транссубстанция на растителнн-
те сокове. която завършва деист вигел-
но в света на ботнете Сома се оп.ж
дсствява с Jlynaia. коя юс чайки а на
жер i вопри ношение го Самогоизвли
чане на сома or pact синего с ритуал
но действие, символ на освобождав.!
исто ог телесиата обвивка, на отьре
ването. на изскачансто на „Аз“-а из
вън кората си За сома е казано оше.
че в даден момен г е бил из) убен и за
мснен със заместители, в това число
виното - самого то - от растителен
проиеход - което може да има връзка
с мига за Дионис Еликсир на живот и
беземър гис, сома е отъждсствен от йо-
га със семенната течност. която гряб
ва да се изкачи и видоизмени в тялото
по подобие на мъзгата в растснието
Дори на Запад символиката на мъзга
та се отнася до получаването на ду-
ховно съвьршенство и на беземъртие
Раймонд Лулий нс ни ли увешана, че
философският камък дава живот на
растенията ’ Това растително обнов
ление е евързано с пролетта и ние от-
криваме тук понятието за сезонсн
цикъл. толкова скъпо на китайската
традиция; всслснският ритъм. отра
зен в редуването на Ин и Ян. който
наблтодаваме в развитнето на расте-
нията и движението на мъзгата. тряб-
ва да бъде спазен при задсйстването
на телесните жизнени флуиди. дъх и
семе. И така, микрокосмосы се под
чинява на макрокосмическата хармо
ния и може би се включва в нея
Божествената мъзга (Мала г) на
Ибн ал-Валид ествлбът на светлина
та. свръхестествената енергия. про-
изтичаша от върховния Принцип, и съ-
що така гносисът - храни за инте-
лекта. който позволяна директния дос-
тъп до божествения живот (СООН,
CORT. DANA. ELIY. ELTF. GRAP
GUEN, GUES)
МЪЛНИЯ
Снопы огненн тръмотевици (лат.:
fulgur)c предстала за мълнията. ко-
мълния
76
что <г припас ва като атрибут на
Юпитер и Индра и конто чреде тая
ечва гол.ч и сноп. от чиято среди из
си шт в тг юг мио ж << тво ос триста
(Лигре) Вместо снопа понякога сс сре
шаг копие, тризъбсц или всякакъв вид
оръжие Вергилий описва едно плам
тящо копие хвърляшо двананесет лъ
чи - три от градушка. три - дъжд.
три - огън и три - вягър: всички фор
ми и целокупноегта на физическата
или моралната буря, символитирана
от снопа гръ.мотевици или мълнията
Из пещерата прос торна
ковяха желязо иик.юпи
В длани държаха излята.
отчасти изгладена вече,
.чълниеносна стрела като тези.
който запраща
Юпитер върху земята:
напълно не бешс готова
Бяка придали три лъча с градушки.
три лъча с порой,
три със чернения огън и толкова
с бссния А ус тер.
Тък.чо придаваха тс
на труда с и ужасния блясък.
страшния звън и гърма.
и гнева на пожара стихиен
(Вергилий. „Енсида ". VIII. 424 432;
пр от лат Георги Батаклиев. Народ-
на култура. библ „Световна класика“.
София. 1980, стр 284-285)
Мълнията е проява на волятз и на
всемогыиеството на върховиия бот В
тоэи откъс символиката на снопа гръ-
мотевици изобразява самата мълния;
толкова буен небесен огън. на който
не може да се устои Двуполюссн. то
ти огън обикновено символизира най
общо съзидателната и разрушителна-
га мош на божеството: Шива и Вишну
в хиндуизма. Индра във ведизма, ко-
ято обединява двата смнсъла, като
Зевс и Юпитер.
От далечни времена мълнията е
смятана за божествен инструмент и
оръжие. пай вече в ръиете на Зевс и
Индра Мъ знията с оръ чеисто на не-
бесная Бог Във всички митологии
чяс тото, от което Бог хвърля
чъ тичта. е свешено. а човекът. ко-
гопю тя застигне - обречен (ELIT 59).
Това е един вид божествено про-
явление. което разпростира забрана
та* върху всичко. което достигне От
друга страна,гръчотевичните качъ-
ни с неолитен произход, каменната
брадва* на Иарашурама и чукът на
Тор са символи на мълнията. която по-
косява и разцепва земята Към съша-
та символика се огнасят и боговете ко-
вачи* на Ту Джен от Куан Си в Тибет и
на африканского племе догон Но
брадвзта* или чукът* на тези богове.
освен че чупят. оформят и оплождат.
Мълнията едновременно ражда и
унищожава, тя е живот и смърт: това
е значението на брадвата с двойно
острие, на двата края на хиндуистка-
та ваджра (гръмотевична сопа) Общо
взето, мълнията е символ на небесна-
та дейност. на преобразяващото
действие на Небето върху Земята.
Освен това мълнията сс евързва и с
дъжда. който представлява преиму-
шествено благотворния аспект на та-
зи дейност
В Книга на променнте гръмотеви-
цата се евързва със страха и с пос-
ледвашите то умереност и равновесие.
Аспектът на разрушителен страх се
открива и у Рудра. носеш сноп гръ-
мотевици. и у Сканда. чийто атрибут
е мълнията и който персонифицира
войната. Джуандзъ пише: Гърмът из
лиза от скъсванията в равновесисто
между ин и ян. И обратно, подобии
скъсвания на микрокосмическо рав
нише предизвикват спонтанен гръм
на мълния: такъв е случаят с Уи, кон-
то стрелял в небето със стрели Тайни
те общества наказват по съшия на
чин някои прегрешения Известно е.
че бурята попречила на Дзън Че Хуан
77
МЪЛНИЯ
ди да iiiRi.ptun жсртпоприношснието
фон върху Тян Шэн това с формал
кого оспорв.1 не на незовата добродс
тел. В зриграмизе на Книга на кроме-
низе чек. която сьответства на
гръмотсвицата, с расклаисането на
света и природата тя е знакът на
пролегта. В съшия аспект хиндукст-
ката ваджра с. както в класическнте
текстове. така и в тантризма, идсити-
фицирана с фэлоса. пронзводител на
съзидателна енергия
В качеството си на божествено
оръжие ваджра съответства на Сло-
вото. на Интелекта. В Индия, както и
в Тибет, където се нарича дордже. тя е
Методы, противопоставен на Мъд
ростта или на Познанието, изобрази
вано с камбанка.* Снопът гръмоте
вици е атрибут на ведическим бог
Индра, прост и от много тибепи ки
божества Символи трайки .мъжко-
то начало. Методът (чрсс противо-
поставяне на камбанката *) с поверен
на жреца или на магьосника. са да сс
борят с дсмоните и пороците (TONT
2). Той е символ на безкрайната бо
жсствеиа мош, която е благосклонен
съдник Индра е Богы-мълниеносец:
Милох тиви.чт чс метателното оръ жие.
гръчотевични.ч сноп
той уби първия д/юкон
рахкри хитрините ни хитрецитс.
като сънСаде хлънието. небето, хората.
ти вече никого
не хе натъкна на хъперничи
(„Ригвсда". 1.32; VEVD, 113-114)
Драконът се е мислел за равен на
Бога и това е била смъртната му заблу-
ла. Тук драконът представя сушата.
която Индра, освобождавайки водите
с мълнията си, прогонва: той симво-
лизира принципа на зз.зодородието, из-
вор на господството му над света.
Драконът е нзеушавашият огън; мъл-
нията - оплождашият огън.
Ваджра (гръмотевицата) е съшо и
диамант: в легендите светкавззцата
место се ражла oi диамант или гема,
както е в Камбоджа например. Така в
тантричсския будизъм зя става образ
наадимантиновия снят или на позна
ззисто. противопоставен на света на
матката или на привидносгите. пред
ставен от камбанката
Трябва да се добавн. чс снопът
гръмотевицзз във вида на двоен три-
зъбсц не с характерен за Индия: зака
изобразени той се появява в грькорим
скня свят и в Близкий изток, където
очевидно означава двойната власт,
съзидателна и разрушителна. (СИЛЕ,
DAVL, ELIY. GRAD, GRIE, GUET
MALA. PORA.SECA).
В келтския свят мълнията е двой-
не представена в Галия чрез имсто
на бога Таранис (гръм) и чрез двугла-
вия дървен чук* на Сумел 'който чу-
ка добре) - функционален епитет на
небссния бог В Ирландия еквззвалент
на този чук е боздуганът* на Дагда.
добър бог, същинският бог-друид,
който убива хората с единззя край на
боздугана и ги съживяиа с другззя
Осем мъже трябват, за да го носят, а
той оставя следа в земята. която може
да служи за граница между две облас-
ти (OGAC X. 30 sqq). Той символизи-
ра и съзидателната. и разрушителна-
та мош на божеството
Според индианскизс традиции
В „Попол Вух" мълнията и свстка-
вззцага са нисменото Слово на Боза,
противно на 1ръмотевицата. коязо е
произнесено™ Слово на Бога (G1RR
26).
Според един амуешки мит. при-
веден от Лсман-Ниче (LEHC). мълни-
ята е батата на слънцето (смятано
за женско) и на луна та (смятана за
мъжко) В този мит, характерен за лун
ната символика, земята е населена са-
мо с ягуари зз голсми гузцери Един
девствен женски гугцер се разхожда
с брат си и намира хубавзз цветя, ко-
нто скрззва в гръдта си. Тутакси нс
МЪЛНИЯ
78
Лето се смрачава. и (буква буря и па
да мълния. Когато огново просвез
ляпа, сс появява дъга. украссна със
сыти с цвс1я. а женският гущср
узнава. че е бременен
Възпроизвеждащата сила на мъл
нията еотбелязана и в Перу чрез свой
ствата. приписвани на безоарднитс
(минералка конкреция в стомаха и чер
вата на тревопасниге. на която се при
лава стойност на талисман - бел пр.)
камънн* Порали съшата причина пя
съчните конкреции, получени вследс-
твие на улар от мълния. са смятани
за любовни талисмани (ibid ).
Мълнията е свързана и с гада-
енето: у инките галателите дължали
способностите си на факта, че някога
са били уларени от мълния (TRIR)
В Африка:
Мълнията е бичът на демиурга
Фаро. бог на водата и творец на све-
та у племето бамбара (DIEB) Респек-
тивно. бичът символизира мълнията
или светкавицата
За племето лагара (Горна Болта и
Гана) мълнията ecu.weo.r на мъжкаря.
проникваиз в женската I (GIRD). Но
спорел Д Заан мълнията за бамбара
е прели всичко проявление на дута на
Бога и едва най накрая - съшинска
материализация на този дух; оттук и
връзката гръмотевични камънн -
череп (вж лоб).
При алтайските народи табуто,
обхвашащо уларените от мълния
хора, се простира и върху животните:
не се яде месото на животно, поразе
норт мълния Бурятите полагат тру-
повете на повалените от мълния жи-
вотин върху платформа в гората. съв
сем като телата на хората. И едиите, и
другите принадлежат отсега нататък
на бога на гръмотевицата. който щс
дойде в самотата на смъртта да дири
душите им (HARA)
Общо взето. в Централна Азия
мълнията сакрализира всичко.което
засзигне Бурятите огражлат мяс
юто. където тя с паднала. за да нс
пасс там добитъкът В долината на
Енисей сс казва. че нс трябва да сс
таен горски пожар, подпален от
мълния На гръмотевицата. но най-
вече на мълнията се принзеят възли
яния от мляко*. тъй като според по
вернето слинствсно млякото може да
погаси пожар, запален от небего
Подобии обичаи се откриват от
Кавказ чак до Монголия В тях се под-
разбира идеята за жертвоприноше-
ние на мляко, за да се умилостивят
боговсте
Съгласно схвашанията на много
алтайски народи пораэените от мъл-
ния отиват на небето, докато другите
- в долния свят. За остяките. според
сведение от XVIII век. това право на
небесна всчност се отнася до всички.
които са загннали от скоропостижна
смърт (ib. 252).
Когато мълнията символизира
внезапната и рязка намеса на небето.
символиката и в този си смисъл се раз
личава от тази на звездата и брадвата
Ако мълнията с буйно ра /товарване
на енергията. то звадата е натру-
пана енергия. Звездата има стойност
та на неподвижна .мълния Мълнията
се уподобява и с брадвата*. камък с
мъ.1ння Но от символна гледна точ-
ка ръчната брадва с натрупана
мълния Мълнията еексплозиена, не-
< ъбрана енергия. докато брадвата.
напротив, представлява структура
рана енергия инструмент на разум
ното сътворенис на света-алхимия,
което по традиция се асоциира с уда-
ра с топор, от който сс раждат
Атина Палада и златният дъжд
(VIRI. 81. 106).
Мълнията, това е сътворението.
което изплува от небитието във все
оше хаотично състояние и което от-
ново се връша там с пожара на Апока
липсиса
79
мях
МЯРКА
Мярка ia с среде твою и символы
на точностга, размяната. справед
ливостта, чармония га, отнесена как
то до човека. така и до всички форми
на познание. емоция или действие.
Символната важност и взаимоза-
висимостта на мерните системи са из-
тъкнати най-вече в китайската тради-
ция. Гране отбелязва. че мерките не
определят само големини. а и пропор-
ции; не само количества, но и качества
Проявлението и елновременно с това
причината та пословичната добро ле-
тел на император Джуан енормали ia-
цията при възшествието му на ета-
лоните на мерките и звуковеге: гака
се установява средството та универ
сална хармония (Чу-Кин, I. 2). Смята
се. че при выкачването на цар Уен от
династията Чеу той промснил право
лата и мерките и определил първия
дсн от първия мссеи (Дзумадзян.
Чеджи, гл IV). Очевидно се отнасяло
та реставрация на императорската
Добродетел след упадъка на динас-
тията Ин Това необходимо съответс
твие на мерките и времето се утвърж-
дава в „Юелин". който препоръчва
при всяко равноденствие изравн.чва
нето на мерките iH дължина и
тсжест... еталонирането на
кринитс... уточняването на тсжсс-
тите на везнитс и на измервателни-
те линии- В годншния цикъл равно-
денствията се явяват действително
равновесните точки на Ин и Ян Може
ли да се избере по-добър момент )а
проверяването на везните?
Уточняването на мерките от импе-
раторския авторитет не би и могло да
е производно. Дзумадзян свидетелст-
ва за Великия Юй. чегласът му беше
еталонът за звуковете. тялото му
- за мерките из дължина и тсжест
Гране е убеден. че може да се зак-
лючи. че ръетът и теглото на импера-
ториге и легендарннте герои винаги
са служили за норми на мерките npei
I йеною пару ване, коню са каю юч
но проявление на фи зически i е им и мо
рал ни качества; промина та на мерки
те oi низшесюяш се смя1а за прес
тъпленис като бунт и сс наказав със
смьрт (Лиджи. Ill, 2).
Забележително е. че еталонът за
всички мерки с със звукова природа:
музикалната туба хуанджон. мсълта
камбана. която дава основната нога
кон. е в основата на единициге за
дължина Има лнпо сывучсн изразна
хармония та в света и кой го по пьлно
да оправдава периодического провс
ряванс на звуковите сфскти?
Нека все пак прибавим един ню-
анс към тази видима строгост на
знаците: цялото благоразположение
на принцовете се е състояло през епо
хата на Воювашитс Царства в упог-
ребата на малка крина за получава-
нето на налозите и на голяма крина за
разпределянето на зърното (Чеджи
гл XVI). Тук има нешо като еван!елс-
ки отглас. чиню екни вален г се откри-
ва в Евангелието по свети Лука (6:38):
с каквато мярка мерите, с такава изе
ви сс отмерла
Правилото за мсрене от своя стра-
на припомни златната тръет от
Откровение (21:15). слу жеша за и з.мср
ването на града... по човешката
мярка То измерва и. при това не по
изключение. символни числа, слабо ко-
личественн (GRAC, GRAP) 4 това
беше човешка мярка. употребена от
ангела, уточнява авторы на
Откровение (21:17). Но всичко. което
тон измерва - градове, враги, стсни.
жители - се разбира в символичен
смисъл. Нов и красив пример за съ
житслството на профанното и сакрал-
ното в човешката реч и задръжки.
МЯХ
Мсхът е китайски символ на пър
воначалния хаос; казано накратко. то
мях
80
ва е елно th- uf»>p моно сынсспю. та
того няма ни глава, ннго какт.вто и
да било опишут (ннкакъв сетивен ор
тан) Когато, според. разка занята в
..Джуандзъ" притча, приятели тс му
решили да пробият в меха хаос седем
отвора. по един вески леи. той умрял
преставал да сыпествува като такие
В случая са представени и евързанк
те с познанието смърт и второ
раждане Твърди се. а това потвт.р*
дава казаното по горе, че Шу и Ху. ко-
нто пробили меха, били Светкавицата
Мъртвите и осъдените били пос-
таняни в мехове. като по тош начин гс
се laupi.uiai към \utnu Мехьт на
Хаоса. наречен Хуплу н. е чернен каю
or ъня*. той е св г.р таи с ковашкото ду
хало*. обрат на мстЛцннн.ч свят, но
оснен това е и космогоничен инстру
мент. Мехът с и мегафора на Небе г о
Уи и игра ти л срешу него с трели , но от
небссния мях итскочила г ръмотевнпа
и го пора шла. Когато Шуснн. по-къс
метлия - и по добродетелен, го улу-
чил по съшия начин, от меха се и тем
пал кьрвав дьжд. плодоносен и жи
вотворсн (GRAD. GRAC)
IIAIAtllACI. ПИТОН. {\1ИЯ. КАЙ-
МАН И ДР.)
Това е седмоглавата амия*, чииго
wait -красиви и май-многобройни июб-
ражсния могат ла бъдаг видени в хра-
ма Ангкор-Тхом (Камбоджа) За кхме-
рите наг а била < и мео 1ът на небесна-
та дъга*. см.чтана /а вь.паебен
мост. който вен) и до царе твото ни
боговете В тоти храм, паи итвесгни
ят в Юг от точна Атя боговете от
кпсснати врата Лърясат единая к/юй
на ната. симво итно обвита око.ю
Меру (свешена ii.iaiiiuia в Индия,
символитирана 01 храма), а другичт
и край са свина т боговете ни се-
вернита врата Като ч тег.ечт
not ledoeumc то. те могат да швър
т.чт п tuHHHuma център и <>а ра ту
н.чт морето. ш да not у чат амбро
1ч.ч К\ мерс ките в tademc.tu винаги
би/и сравн.чвинт Вишне. който бие
морето от маяно. /а да се роди
амргпа т е твои те (GROA. 155-
156) Движениям на тмията. таобико
лила свешена та планина, прелитвик
вали с гьркането си появага на благо-
денсгвиего. Вярванията на кхмерите
енлно ра таили символа на биенето на
морето ог мляко, ог което се появява
ли абсариге и света на привидното
Ос вен това Нага, подобно на пиго
на. е символ на тати паст (вж муцу-
на*). която ноглъша и нзплюва лнен
иото небесно светило или хората в два
та края на един хори юнг. а това ткачи,
че е иниииационсн символ на смърт и
выраждаие От споменатитс по горе
традиции ше запомним оста север-юг
и факта, че нага има често селем главн
коею е символ на нсиакъриена
иялост В Индия често се среша и тоб
ратена в началото на величествениге
стълби па ступите, което я доближава
до тиналата паст на кайман*, и тая ла
на при първите стъпала на пирами
лите на майте в Централна Америка
НАДИР я* МНИТ
HAKIII (УКРАШЕНИЕ. БИЖУ)
Както иттъква Пиер Гиро(01Л1).
171). Никит (Bijou) и Скъпоценнтт
(Joyan) ирон тли таг отРш)<м?н(Зо»с)СЪ
шест Bin елно от глагола радва.м се.
Hat.ia *< дива м < е (Jouirill тхождаикн о г
семантичното поле, тати габележка
потволява да сс очертае и символното
ноле, което думата обхвата Ще го
обобщим, каго кажем, че чрез облаго-
роляванс или опит та постепенна де-
материализация то сс простира от но-
вика на сстнва га до духовннтс стрем-
ления.
Арго бележи устойчивост та на
първоначалното му тначение прет
вековстс И наистина. още претСрсл-
новековисто. когато се ташворва та ле
ки жени.сласюлюбието и взаимного
привличане на полове ге са причина
вески да нарича полония орган на
друпгя накнт или по скоро Накита. в
най анатомичния и функционален
смисъл на думата: олисбосъг бил на
рнчаннтюттвем накит Дидро. Парни
и много други автори. почернили
ВД1.ХНОВСНИС от народнага мълрост.
спомагат та запа тването на обра та чак
до XIX век И накрая. в наши дни па-
рижкият сутеньор и ли .,жк> го’ конго
НАКОВАЛНЯ
82
нарича тсстикулигс си /чкЬл тните".
с гордост определи каю ..семеен
накит' целим opt ан. ci.ci.ii»лянаш
пай ценната част oi личността му
Впоследствпс. с помокла на мо-
рала и на пурнганството. проповяд-
ваши суета та на темните неща. подоб-
но на наслалата. която става..удово i
с твис на душата"(Литре). и иакнгы
прндобива езотеричен смисъл. конто
може да доведе дори до превръшане-
то му в заместител или изображение
на душата в смисъла. който Юнг вла-
га в понятието.
В тайното познание накиты. нап-
равен от май i ?рялата в алхимичния
смисъл на думала материя - от лъ-
чисти камъни и метали, главно нетлен-
но ллато. сс превръща в и трат на пър-
вичната енергия. проитхождаша or
лемната утроба и следователно -
хтоническа. което. с други думи. изоб-
разява надигането на либилото еле
лователно накитите с техните скъпо-
ценни камъни. конто толкова митовс
и легенди евързват с дракона* и със
т.милто*. са носители на танната на
безсмъртието Тали тайна не е
божествена. тя с евързана със темни-
те недра, поради което амбициите.
страститс и култовете. в чиято основа
стоят накитите. напомнят за контекст,
който се доближава повече до ярами
те на Шекспир, отколкото до трагеди-
ите на Расин, сякаш тук сублимани
ята на Желанието се сблъсква с гра-
ниците на човешката ни природа:
..светът от камъни искрящи
и попита
юмайва ме и падим
в любимия си плен,
нешата. смесващи <въна
сы < ест.I ина та “
(Бодлер. ..Украшенията". в ..Цве
тя на злого”, превод Кирил Кадийски.
Народна култура. София. 1984)
Единствено опорочаването на сим-
вола е могло да ловеле до превръша-
нсго на иакнга в символ па сусгата
на човешкн re неща и желания С камл.
ните мсгала н формата си накитите
символи utp.i г еют срочного познание.
Ако се |рыне oi Юнг она та душа, то
те сс превръшат в и тображение на нет
иайните богатства на бсзсъзнатсл-
ното. Накитите ни подтикват да пре-
минем от равнишето на тайното поз-
нание на равнишето на първичната
енергия. гъй като те са енергия и свет-
лина В много легенди се твърди. чс
скъпоценнитс камъни* се образуват
в глава та. зъбнтс или слюнка га на зми
иге (вж. смарагд*), подобно на пер
лата* вбисернага мила Отновоедин
ство на противоположностите - скъ-
поценното и страховитого Но този ле
гендарен произход показва. чс блясъ-
кы на диаманта и на скъпоценните
камъни е хтоническа светлина, а твър
достта им - произлизаша от земята
енер!ия Като такива. въпреки твър
достта си. те извикват прсдстава за
страсти и нежност. конто крият нешо
маичинско и закриляшо. подобно на
земята и пешерата*
Накитът е не просто скъпоценен
камък в естествено състояние. а об-
работен и инкрустиран камък. творе
ние на бнжутера и на златаря. както и
на онзи. който го е поръчал или из-
брал Именно тотава сс посгита един
ството между душата. познанисто и
енергнята. а накитът се превръша в
символ на личността. която го носи, и
на обшеството, което го цени. Следо-
вателно във всяка епоха цялото лично
и обшествено развитие участва в раз-
личного тьлкуванс на накитите.
НАКОВАЛНЯ
Племсго бакнтара или баниоро (в
североизточнага част на Конго, в ра
Йона на Судан) смята, че наковалня
та е съпруга на ковача* Отнасят я в
колибата му. където я посрсша пър
вага му жена.съобразно обрела.евър-
83
HAP
зан c присмането на втора съпруга;
порыва) я с вола и сс и звършва г обре
ди. конго да и остпурят много лена
(CLIM)
Свързана с с жеиствсност та. с па
синното начало, от коего те сс нояви
сътворенотоог ковача, мъжкото нача
ло В Кабилня наковалняга символи
тира водата и я поставят върху ясе
нов дънер; ясснът предсгавлява пла
нината така, както накояа снята пред-
ставлява водата Да удряш по нако-
наснята. осначана ди напочвиш семя
та (SERR 252). И тук тя сс явява па
сивно начало, коего трябва да бъде
оплодено. Ковачът*. съшо както мъл-
нията*. ше бъде активного, опложда-
шо начало.
НАР
Символиката на пара се отнася
към по-обшата символика на плодо-
вете с много семки (китра*. тнква*.
иоргокал) Първо. нарът с символ на
плодородието. на мнотоброиното
1ЮТОМС1ВО в древна Гърция той е ат-
рибут на Хера и Афродита; в Рим в
косите на булкитс са вплитали клон-
ки нар В Азия, когато не означава на-
рочно вулвата. изображение то на от
ворси нар служи та изказването на
пожелания Това потвърждава леген
дата за един ниетнамски народен
образ: нарът сс огива рч и сипраща сто
дсца (DURV). В Габон този плод съшо
символизира плоловитостта на
майката В Индия жените писли сок от
нар срешу сгерилност
Християнската мистика пренася
символиката на плодородие го в духо
вен план В този смисъл св Хуан де
ла Круз разглежла семките на пара ка-
го символ набоже<1 веною съвьршсп-
ст во в многоСсройнитс иг с</к’клш; ос-
вен това кръглата форма на плода е
итраз набожествената вечност.а слад-
кият му сок - на блажснството на лю-
бяшата и познаваша душа Пай нак
рая нары прелставляна кап дътбо
ките сагидки ни Бога. ни и < олидни
те иг с ън< денич и най върховни
нш инн Д\ хоана Пессн, (ibid ) Отите
и.। Църквата стало са желаели да hi
ползват пара като символ на самата
Църква Както нарът п<к1 еднаедин
<тисни кора съдържа множество
семки. така и Църквата обсдинчва в
една ячри растяни народи (TERS.
204)
В древна Гърция семката на нара
е имала значение, евързано с прстре
шението Персефона разка тва на май
ка си как е била прслъстена пряко во
лята си: я д сайта .ми той лукаво сло-
жи нежна и сахарна храни - тс.ика
от нар - и със сила, пряко воля та
.ми. .ме носили да я погълна (Омиров
химн на Деметра). Семката от нар, ко-
ято обрича на ада е символ на гибел
ните блаженства. Затова Персефона,
слел като я с погьлнала. ше прскара
една трега от годината я мъгливата
мрачина, а другите две трети - до
Бен мъртнитс В контекста на мига
семката от нар може би означава. че
Персефона се с поддала на съблазън
та и с заслужила наказание™ да пре-
кара една трета от живота си в пъкъла
Ог друга страна, вкусвайки семката
от нар. тя е престъпила поста, конто с
бил закон на Ала Който опита храна
в ада. не може да сс вьрнс при живите
По изключителното благоволение на
Зевс г я живее и в двете пространства
Ако жреците на Деметра в Елевзис.
йерофантнте(гьлкувашн релит иозни
гс обрели - бел пр ). носят вении от
клочки на нар по «рейс на Голе.митс
Мистерии, го самнят нар. погубил
Персефона. с строго забранен за
посветените. зашото като с ихсвол на
п содороднето и ми споссятос тта да
врыиа душите я плътта (Омиров
химн на Деметра) Семката от нар. ко-
ято дъшерята на Деметра поглъща. я
обрича на живот в .Ада и посредством
НАРД
84
видимо противоречие в символа - иа
ciepiLiHoci. Устойчивият таком на
Ада господства над KpaiKoip.iimom
уловолствие от опитването на нард.
Моде да се отбележи. че това чер
вено и парливо зърно на адския плод
припомни <>н<зч частица атонически
огън. откралната от Персефона в пол
за на човечеството, зашото покълн
ване то на зърното към повьрхността
на земята означава немного затопля
не и раззеленяване. пролета га обно
ва и оттук плодороднего. Тотава в та-
къв ракурс Персефона се родее с не-
изброимите културни герои, които в
името на света са откраднали огъня.
за да осигурят продължението на то
зи свят и живота.
В персийскага галантна поезия на
рът олицетворяв.! гръдта странитс
и са като цент на нар. а устните -
като сироп от нар, от сребристите
и гърди никнат два пара (Фирдоуси,
цитиран от HUAS. 77). В едиа гурска
народна гатанка. цитирана от
Сабахатин Еюбоглу (Scirle Frunuzca.
Истанбул 1964) годеницата е като не
помирисана роса, нератукнат нар.
НАРД
Непознато на Запад растение, но
често цитнрано от източните автори
От нарда извличали едно от най-скъ
пите аромагнчни вещества (вж
благоухание*), свързано с царски
добродетели
Той е част от рая. където разцъф
тява любое га Мъжът описва очаро
ваниею на жена си, като я сравнява с
извор* в градина*:
Глоите /м к ис>чици са граЛссни с ccupccte.
С чай ссбасси п.содаве. кипсрис яо/яЗм.
НарО и сиифран три тики и с>»рчин
< вс.чкаксси най-Х)бавн ироиити
Iи си грас>ссчсксс и свор.
К саОснсч < ж исси снеди итичасца от Лилин
(Песен на пес ните, 4. 13-14)
Мария-Магдалена ще полее кра
ката на Спаси геля с миро от нард
като в се .истра uupcloico чисто,
драгоценно миро от чис т нард. но
часа носете на Ис п<т (Иоан. 12. 3)
В коментарнте си на Песен на пес
ните Отцпте на църквата ще ттревър
нат нарда в символ на смирение, а то
ва противоречн до известна степей на
царскою великолепие на екстракта
Носимволната интерпретация разре-
шава проблема: нарды с малко жиг-
но растение, коего вирее наи вече в
планинскитс районн. от пресованите
му корсни се добива най-чуднияг от
парфюмите. Същото се огнася и до
смиреността. която дава плодоветс на
най съвършенага святост. Писатели
те от Срелновековието често споме
наваг това растение като се вдъхно
вяват от „Естсствената история" на
Плинии
НАРЦИС
Етнмологияга - латке, откъдсго
пронзлиза дума га наркоза, ни помага
да разберем врьзката на това цвете с
култоветс към сатаната и инициаци-
онните обрели ог култа към Деметра
в Елсвсинскня храм Вьрху тробовете
се засаждали нарциси Те символизм
par вцепененисто. което идва след
смъртта. но тази смърт е все пак мо-
же би просто сън
На Еринииге, конто трябвало да
умъртвяват престъпницнтс. поднася
ли тнрлянди от нарциси Цветето цъф
ти през пролетта. по влажнн места:
това го евързва със символиката на
водите и на смяната на сезоните. а еле
дователно и с плодороднего. Това от
своя страна бележи двузначността на
нарцнеа: смърт-сън възражлане
В Азия нарцисът е символ на щас
гисто зт с нею се честиги Новата толп
на.
В Библията нарцисът. подобно на
лилията. вьзвсстява пролетта и свьр
щека на света (Песен на пссн. 2. I)
85
НАРЦИС
Теша цисте иапомня съшо така -
но на но ннско символно равнише -
и падансто на 1 1арние нг.в волага. и
КОЯТО ГОЙ сс отлежлал с възхншенис
порали това в поучителните тълкува-
иия нарцисът се с превьрнал в сим-
вол на eye га га. егоцентризма. на са
мовлюбеността и самозадоволс твого
Философите(Л Лавсл. Г Башлар*
и постите (Пол Валери* след пролъл
жително нгучаванс на тот мит са го
изтълкували по малко опрос ген
начин Волага служи та отделало*. но
това оглодало тела към лълбиниге на
..Аз“-а: отраженного на Аз-а в нся из-
дана склонност към идеализация Над
водата. която отрасчиа лика ну.
Нарта чувства. че красотата ну
продъ imaea. че нс с 1авършена. че
трябва да бъде ювършени Стъклс-
ните ог. к-да ш в ярко тх ветената < та я
давит едно прокалено устойчиво
июбражение Те ще станат ж ими и
сстег тесни едва когато ще ногат да
бъдат сравнена с ж ивата и сстсс т-
вена «оба. когато стана лото отново
естесгвеновьоб/мтжение ще ноже да
приеме участие тонн спектаклите от
швора и водата (ВАСЕ. 35).
Г Башлар набляга върху ролята на
този идеи ли iupaui нарчис Това ни се
струна още поналежащо, нише той.
породи факта, че класичаката пси
хоана лит иуглежда подчеиява та-
пенисто на таш идеи циация Верно
с. че нирии <мът не винаги предт-
никва невро ia Освен това тай играе
полож ите та роля в еететичсското
творчество >напри мер)
Сублимаиичта не винаги с отхнър
лянето на някакво желание: тя не ви-
наги се проявява като субли мачич.
насочена грешу инстинкта Тя може
да бъде сублимация та определен иде-
ал (ВАСЕ, 34 35). Та иг идеал и гания се
евързва с надежда, която е толкова
кротка, че игчегва и при най-лекия
полъх
И ми мо ичтиипа «к iduuiKii
конто п шхо бия отрои и i
ще if швърне н мен
и ще о мае това. което обо ж ивах.
< м < ин.чта и ж ?. imama вода,
и небеса та. и горите.
и бляе каната рощ на вълните
(Пол Валери. Нарчис >
Като изхожла от теш стнхонс и про
учванияга на Жоаким Гаске. Г
Башлар открива и един коемнчен
нарцизъм: това са гората. небето. ко
иго заелно с Нарине се оглежлат вьв
волага Той вече нс е сам. свстът се
огразява заелно с него и съотвстно го
обгръша. този свят оживява благода-
рение на самага душа на Нарине И
както казва Ж. Гаске- Свстът с един
огромен Нариис. който се мисли
Къде по-добре от и собра нсснията t и
би могъл да сс мисли той*. лига
Башлар В криста /ните води на ш
норите едно-единствено дви чссние
ра ipyuiuHU и io6pa нсснията, покоят
ги въ и танов чей Отра и-ничт < н.чт с
ювоеванието на спокойствисто
(ВАСЕ. 36 и следил ши)
Уханисто на нарииса омаяло
Персефона*. когато заплененияг от
красотата и Халес поискал ла отвле-
че дсвойката и ла я отводе със себе си
в Полземння свят
Нарнш ът чудна " т нн на-
Вен иъртни и i чъртии еднакво.
щоч го nw icdwxa <« «•>
нсмссха отim/Hix и икните
Кто че »<>/ч’«К"Г лк на
стптиии и»ет'н-та и п imhu
с миЗкл г'хояме нуч'Л/ш Нсосто
6(' IK/KIUHfl ит.444’
вчикичт при те < *< ten
и н'мчта см глв! <е ни ччха
С мании < Лесте ръ нс т ч птсгна
към та in игрички
тъй прими м шва Но и-йиа и м что
t umpmaime дру ми'
lllupuuma Нша патрътш Кртсидът
на 1енкитс иарчт
НАРЪЧ
86
we ti ч< moA нас и
l< «Oll/vru < KUK<WI< 14 Й UK/IWIHO
• 1 лапши кош.
и <w*M re'ir яолгн'й'яюси uni
iHYMH. А'ъ и Деметра. стр 4 20)
За арабските поет и с правого си
стъбло иариисът символизира изпра
всния човек. усърдния служится, вяр
вашия. който иска ла посвети живота
си в служба на Бога В гози случай
гръикият мит остава чужд на тълкува
нето. развило в голям брой стихове
всички метафори. породени от нежиия
вид и сияния аромат на нарииса
НАРЪЧ
В древен Китай наръчът (син) е
символ на преходното човешко
единство, връзвано и развързвано от
редуването на живота и смьртта
Огьнят е шеи (духът). конто се разп
ространява от един наръч на друг,
бет никога да угасне Тази доктрина е
представена от Джуандзъ. който по-
дознра древния и произход, глосата
казва: състояние на живот, състо-
яние на смърт; върсан наръч. раевър
сан наръч. И още: За наръча огънят с
това. което с духът >а тялото.
Наръчът не е без врьзка с хиндуист
китескандха(агрегати), както правит
но забелязва Витер (вж гъсенииа) Ако
в приказките и легендите магьосниии
те често носят нарьчи. то вероятно
това се дължи на символнката им. ко-
нто ги евързва с огъня и духа под лъ-
жовнага външност на сиромахкиня
та в лрипи Наръчът от отсечени кло
ни крие богатствата на духа и енерги-
ята на огъня. познанието и силата Су
фистката агиография предпочига об
раза на мистика, постигнал състояни
его на святосг, събирайки в продъл
жение на четиридссст* i одиии наръ-
чи за магерницата на манастира си
(ервн „История” на Юнус Емре)
Фрснскнят народен изра зсети /<• fagot
(букв, „надушвам наръча клони", в
см. „подознран съм в ерес”) с ясен
пример за енмволна инверсия, ионе
же се отнася до наръча дърва. върху
който са изгаряни срсзииитс в проти
вовес на този. който води всветостта
HACEKOMII
В Централна Америка малкитс ле
тяшзз насскоми често сс смятат за ду
шите на мъртвите, посешаващн зе-
мята. В Гватемала, къдего това пове
рие е устойчиво, насекомите се евър з
ват със звездиге (ТНОН).
НЕБЕ
Почти универсален символ, в кой
то намира и зраз вярага в „едно бо
жес тесно небесно Съсцсство. творец
на света и благоволите.! на ссмното
плодородие (посредством тпращани
тс по иегова воля дындове ). Съсцсст-
ва като това са надарени < бечкрай
на мъдрост и поснание са бъдещето.
саконите на мора./а. а нерядко и об
редитс на отделяйте общности чес
то с а наследство от краткая прсс-
той на течи същества на семята. тс
бдят над спа tea нето на споменати-
те сакони и порасяват < мълнии те
си. който ги прсстъпват" (Е1ЛТ.46)
Небето с нряко проявление на
зраззецендензнозо. могъщото. вечно
то и святого, сирсч на това, което не е
дадено на никое земно съшество. Са-
мият факт да си възднгнат. да сс на
мираш високо. е равносилен на това
„да бъдсис могъщ (в религиосния сми-
съл на думата) и като такъв да си
испълнен със святост .. Божест
вената транс цсндентност намира
пряко проявление в недостъпността.
бескрайнсхтта. вечное пипа и с ъ сида
телната сила на небето (дъждът)
Нсбесната съсцност е неисчерпаемо
божествсно проявление. Като следс-
твие от това всичко. което се случ
ва в между>нсчдното прснтранство
и н горните слосве на атмосферата
87
НЕБЕ
- днчжснчнта mi небсч ните теш.
преследнинстч ни об шиите бурите.
Mb.iHuiunc, .метеорите. дъгите «и
са мо .мо.иенти от същото бомечп
вено про.чн «•wmc“(ELIT. 47.4Х)
Каго регулятор на космический
рсд небето е смятано за баша на кра-
дете и темните господари В Китай им
исраторьг с „син на небето". Преми
наванегоот трансцендентността към
суверенната власт образува класичес-
кия преход небе - бог творец - владс-
тел. на който сьответсгва не немал
ко класичсският преход: власт - божи
син - благодстел - владетел.
НЕБЕ по Роберто Флуд
.. Uiriu.Mfuc С os пи hi.xtoriu "
Опснхайм 1619 г.
Земната иерархия с орган» играна
по първообраэа на нсбссната: висо-
копоставеният е господар Раздана
шият благата си присвоява правого
да властва Ог благодетел той се прев
ръша в поробител Известен е налип
сът на печата на Чингиз хан: „Един
Бог на небето и Ханът на земята. Печа
гьт на Господаря на земята". С вре
мето тази схема ше се обърне под вьз
действието на процеса на преобрази
ване, който засяга всички символи:
господарят ше бъдс наричан благо
детел, дори когато той съсипна живо
га на всички свои подаянии; баша, до-
ри ког а го гои убина; небесен, дори ко
га го гъне в порок Тона иреобрыиане
на значенисто на символа нс отнема
нишо о г пьрвичната му сила.
Небе гое обобшавашняг символ на
свешения рсд вън вселената. който на
мира израг в равномерного кръгово
движение на небесните тела*. Съшс
временно небето подсказва. без да
разкрива, съшествуването на по-вис-
ши организационни принципи от гезн
на фиэическия ред в света конто ос
тават скрипт: трансценденгалният
божествен порядък и вътрешио при
съшият ред на човека.
Пай често образы на небето на-
мира израз в камбана. в объриат с дъ-
ното кагоре потир*, в купол* или свод,
както и в сениици, слънчобрани*. гъ
лъби. вьргяши се около оста си чадъ
ри или най-сетне в човешко сърце
Небето навсякьде е символ на
надчовешките сиди (благодетелни и
опасни): кнтаиският знак гин (небе)
изобразява това. което се намира над
главата на човека. Това е необятннят
безкрай. сферата на вссленскнте
ритми.на големите Светила - първо
нзточниии на светлината. прост-
ранство™. където се съхраняват тай
ните на съдбата Небето е обитавано
от божества та. а понякога само обоз-
начала божествсната Сила Тук нами
par прикн и шастливите избраници
Често сс говори за седем (или девет)
небеса Такива гвърдсния ожривамс
в будигма и нсляма. в Китай, кактои у
Данге. В тези случаи явно става въп-
рос за своеобразна иерархия на ду-
ховного състояние, чиито сгъпала се
изкачват елно по едно
Разгледани от друга гледиа точка.
Небето и Земята са резултат ог пър
воначалната поляризация на Светов-
ното яйце*, чнято горна половина е
Небето. Тази трактовка откриваме в
Шандогичупанишад и в мгндуисгката
архитектура Дори в случайте, когато
НЕБЕ
88
тази символика не е ясно щразена. иле
яга та първоначална връзка между
небею и земята. кояго по-кьсно е
нарушена, с почти уннвсрсална. Дву
полюсного начало с особено ярко m
разено в Китай, където Небето е ак-
тивната. мъжка половина, а Земята е
пасивната. женска половина ..Небе
то в действие, върховна сила", казва
Книга на примените по повод небес-
ната хексаграма тян Следователно
Небето не е най висшето начало, а по-
ложнтелният полюс на неговото
проявление: „Небето е срелството на
Принципа", пише Джуаидзъ. Принци
път с „Върхът на Небето" (Гянджи).
От въздействието на Небето вър
ху Земята „се ражлат всички съшест-
ва". ..Проникването на Земята от
Небето" се разглежла като сексуален
акт. Иегова рожба е или човекът. „сип
на Небето и Земята**. или ..зародишът
на Безсмър1ння“, познат в характер
ната за вътрешната алхимия специ-
фична символика Мигът за брака на
Небето със Земята се простира от Азия
до Америка, като не подмннава и
Гърция. Египет и Черна Африка
Изрззът „син на небето и Земята" во
ди началото си от орфически ге мнете
рии и кнтайските книги Истинският
син на Небето и Земята. за когото
Книга на примените казва. че е равен
на тях и „следователно не им е проз и
вопоставен. гова е истинският човек".
с други думи - императорът Знакът
сон. който го обозначава (вж нар. неф-
рит). изразява именно тази връзка. ко-
ято е упомената съшо и в херметична
та Изумрудепа часа („Той се въздиг
на от Земята на Небето и слезна отно
во от Небето на Земята").
Китайската алхимия, както вече
отбелявахме, пренася Небето във вы
решния микрокосмос на човека.
Макар и по различен начин, съшото
се наблюдава и в ислямския езотсри
въм Небето. пише Абу Якуб, с вътрс в
душата. а не обратного Тона с
прнчииата. която обяснява факта, че
човек ..чете по тезки неша по Небею"
Тук имаме пример за духовна обое
новка на астрологията. който заеду-
жава внимание (CORT. ELIM. GRIE
GUED. LIOT. MAST)
Противно на китайского разби
ране, небето в Египет символизира
женскою начало и е извор на всяко
проявление Така например в древен
Египет богинята Нут. огъната каго
свод, символизира небето Релефно
изображение на саркофаг от XXX ди
настия я представя като романски
портик ръцетс й докосват Изтока. а
краката и - Запала. Пол свода на
портика е изрисувана картата на све
та с различии те дьржави. подземните
обиталища на низшите божества и ед-
но греинало слънце. С извинката си
под формата на полукрът. по конто
сс движи слънцето. богинята симво-
лизира космоса в неговата цялост.
включваша трите му равниша
Персонификация на небесното прост
ранство, което обтръша вселената.
Нут е наричана оше „майка на бого-
вете и хората" Образы й с гравиран
върху безброй саркофаги: един паии
рус от Лувъра. разказваш за покои
ник. я описва като изпълнена с неж-
ност майка: „Твоята майка Нут те ирис
в мир Тя поставя лвете си ръце зал
главата ти вески лен и те закриля в
ковчега ти Тя те покровителства в
гробната планина и добре закриля
плътта ти". Сама га тя е зазрила на
живота и ненакърнимо здравс Изо
бразяват я как излива от една сикомо-
ра* небесна вода върху душите, за да
ги обнови (PSED. 376). Смята се. че
тя се е омъжила за бог Геб и. билейки
по виста от звезлите и плаиетите. е
родила слънцето - бога Ра. Небето и
земята са сс срешнали. за да сс роди
слънцето
В библсйската традиция божестве
89
НЕБЕ
ното систематически сс плен ифиин
ра с небето. каю хроник з.ори и проро
ци неотклонно избягват у по i рсба та на
и мето господ не. Така например
..Небето' се ишолзва наместо играла
„Бот ог Небето", кой г обил употребя
ван по-рано непочата на персите
В Новия эавет изразът „царство
небесно, характерен та паи близкою
по дух до года и зма евангелие - Еванг е
лнето на Матея, отговаря на типично
еврейский стремеж ла се замести
страшного Име с метафора (бел на
В J, отнасяща се до Маг. 3:2: „зато
то се приблнжи царството небесно").
Съшият израз се повтаря по нататък
в текста - 4. 17: „покайте се. зашото
сс приблнжи царството небесно", иг-
ра зявайкзз по този начин, че е в ценгъ
ра на предсказание™ на Иисус
В Откровснието на св Иоан Бою
слон небето е селалишсто на Божест-
вения Престол, като по този начин сс
посгига символного разграничаване
на Творена от иеговою творение
Небето е част ог една система, свьрз-
ваша Бог и хората. Та нг система се
променя напълно с изменение™ на
състаняшите я връзки. какъвтое слу-
чаят след преображение™. и тогава
бихме могли ла говорим за ново небе
Авторы на Откровснието вьзклнква:
„ /I г нидч\ ново небе и нона сс.чч -
първото небе и първата к’м.ч б.чха
отстаю Н вид.ч.х Смещения град,
новия Иерусалим*. да с ина от нет-
то. от Бога Ето<киночта на Бога
с човеците Нового небе символизи
ра в лалення случай всеобщи то обнов
ление, което полага началого на нас
тъпвашата ера на Месията Врьзкнте
между Бог и неговото творение са ко-
ренно променсни.
Нсбсто не играе ключова роля в
келтскага символика, която не ниж.та
в него селалишсто на боговете Сьв
ременните езици ясно ра зличенат ре
литнозипи смисг.л на думата небе от
атмосферного небе Сыпого нс може
та се кажс за дохристиянска га епоха
на ке лт и те. за конто га зи необходимое г
не с емпествувала. Изглежда агмос
ферното небе наи чес то с възприема
но ка го свод, с което се обяснява с гра
хы на галите ла нс би той да сс срути.
както и някои ирландски клетви
(OGAC. 12. 185 197).
Прет историческая епоха (около
1000 г. ог новата ера) мексиканците
вярвали в съшествувансто на левет
небеса, символно изразени в свешена-
та архитектура от деветсгажни пи
рамили Те вярвали и в съшествува
него на левет подземки свята „Ац-
теките шчен.чт main ста ясна кт-
чоюгия със система от Пластове,
като расграничават тринадесет не-
беса и денет поди-чни снята IKR1R,
60)
За алгопкиннге съшествува г два
надссст небеса, всяко от конто е оби
тав.тно ог едно божество (Маниту), а
лваналесетото - от Създателя. всемо-
гыпия Велик Маиигу (MURL. 237)
Тринадсссттс небеса на ацтеките
според llhiona de lox Мсхиапох рог
xut piniuras. на която се позовава
Сустел (SOUM). имат слединге
характеристики:
I Страна па Звездите.
2. Страна на Цищгмимнте - чу-
довища. подобии на скелет, конто ше
опустошат света слел смъртта на
слънцето.
3. Страна на 400 те стражи на
нсбссата
4 Страна на ..пишите. конто ели
зат на земята" (наи вероятно се имат
предвид душите на избранициге)
5. Страна на „огнените змии" - ме-
тсори и комет и.
6 Страна на четирите вягъра
7. Страна на праха
X Страна на боговете.
Вс л и к и те бо гове оби та ва т от леве
того до тринадессгото небе, слънцс
НЕБЕ
90
го заема дваналесетото. силите на
нощта - десетото. а лионка га боговс
родоначалници - последнего, грина-
дссето небе То с и странага. от която
илпат децата, а отново на него се връ-
шат мъртвороденнте Там расте
„млечного дърво" (SOUM).
За племето бамбара пък небесата
са селем:
- първото е нечисто
- второго е ясно и сравнително
чисто, на него са установени душите
на животннге и хората
- гретого или черного небе е мяс-
тото за отдих на духовете - посредни-
цы между боговете и хората
- четвъртото небе е огледало на
първите три небеса; демиургът Фаро.
господар на водата и на елового и съз-
дател на световния ред в сегашната
му форма, извършва там свое „сче-
товодство"; той наблюлава върху ог-
ледалото делата и подвизите на отро-
четата си
- петого небе с червено; тук сс раз-
дава божиего правосьлие. като Фаро
произнася своите присъди по отно-
шение на хората. нарушили забра-
ните; това е съшо и небето на войнага
и битките. страната на кръвта. огъня
и страшните горещи ветрове Племето
бамбара му принася умилостивител-
ни жертви. прели ла предприеме во
енни действия; петото небе е страна
та на сушата и с обитавано от духове.
които се стремят да спрат валежите;
срешу тях се борят духовете Квори.
выкачены на крылаты коне, които оби
тават третото небе (вж КОН*)
(D1EB). светкавиците. гръмотевицнге.
мълниите са следствия от тази битка
- шестого небе - небе на съня. тук
се съхраняват тайните на света, а ду-
шите на хората и духовете идват на
него, за да се пречистят и да получат
чрез сънищата си напътствия от бог
Фаро
- селмого небе е царство го на бог
Фаро. хранилишето на водите, конто
той изпраша на земята под формата
на плодотворен и прсчистваш дъжд
Светогледьт на урало алтайски те
народи включва ту седем. ту денег
небеса, които намират израз в съшия
брои дълбеи по подострсния кол или
по свешената бреза, използвана от
шаманите, за да матсриалнзира пос-
ледователннте етапи на тяхното издн-
тане. ..Нерядко и на много мести се
говори за дванадесет. шестнадесст.
понякога дори за седемнадесет небеса "
(JEAD. 41. позоваваш се на Катанов и
Рад лов) Полярната звезда играе осо-
бена роля в тази небесна конфи-
гурация. Според Анохин гя е петото
препятствие по пътя. отвеждаш ша-
маните нагоре, следователно съот-
ветства на петото набе (ibid, р. 39); спо-
ред Богораз чукчиге вярвали, че ..не-
бесният отвор. позволяващ премина
ването от един свят в друг, ее Пами-
ра в близост до Полярната звезда "
(ibid, р 41); той добавя. че..всички Све-
тове са евързани помежду си с
проходи, разположени покрой Поляр-
ната звезда Шаманите и духовете
ги използват при преминаването си
от свят в свят Дегендарните герои,
яхнали кон. орел или буреноена пти-
ца. също преминават през тях".
Алтайските татары и телсутите
смятат, че луната се намира на шес-
того небе, а слънцето - на седмото.
Съшите народи поставят Рая на
Щастливите Избраници на третото
небе, което обитава Джахик хан.
Принцъг на потопа, бог-покровител
на хората и посредник между тях и
върховния бог. От третото небе про-
изхождат и душите на неродените
деца. които Джахик изпраша на земя-
та (HARA. 96).
Написаната към 1069 г. уйгурска
книга „Казатку Бълък" дава елейно-
го разположение на небесата отгоре
надолу: Сатурн, Юпитер, Марс.
91
НЕБЕСНА ДЪГА
Слънце. Венера. Меркурии и Луни
(HARA. II6)
Европсйскмтеастро io nt и оку анк
nt винагп са нзхождали от това
разно ложеннс.
Според Уно Харва схвагцането за
левететажната структура на небето е
без съмнение по ново от юна за селе
метажната ..не само ш народите от
тн/ркската групп. но и ia всички aiu
аники народи, сред които с ратрос-
транена та iu идее" (HARA. 43) По
натагьк ангоры твърди. че послед-
имте поклонники на Митра затоварят
за девет небеса по времего на Юлиан
Вероотстьпник Извори от X в
говорят, чс сабейките организират ду-
ховенството си по подобие на леветте
различии метала, контоса изброени н
хиндусткия юридически сборник
Яаахнанадкин. по мнение то на Бусе
са от късно переписки произход
В рая на Данте, освен селемте пла-
нетарии кръга. различаваме оше нал
тях: небето на неподвижните звезли,
разположено на осмото породно
място. а на дсветото - primuin mobile
Пре» Срсдновековисто идеята <а
дсветтс небею хе ратространява до
севера time страни и оставя следи във
финскитс магически форму.ш
Небето с съшо така и символ на
съзнанието.
Дума та често е използвана. за ла
обозначи „абсолютная характер на
човешките стремежи. нелоегта на не
говите търсения. възможното място
на неговия съвършен дух, сякаш не
бетое самимt дух на света.. Това обяс
нява зашо мълнията - светъл прорез
в небето - сс оказва подходящ символ
на осъзнаването и отварянсто на духа"
(VIRI. 108)
V
НЕБЕСНА ДЪГА
Небесната дъга е пьг и посредник
между небето и земята Тя с мосты,
по който боговс и герои преминанат
между они.линя свят iicitcia на хора
за Тази почти повсеместна функция
съшествува при пигменте. в Полине
зия. и Индонезия, и Меланезия и в
Япония, ако трябва ла спомсисм са
мо и гвъневропеискиге ку л тури
В Скандинавии това е мосты
Биврост. в Япония - п iaeatuu-чт мост
на Небето. селемттветната сгълба. по
кояю Буда слиза от небето. е небесна
дъга Сына та идея огкривамсог Иран
до Африка и от Северна Америка до
Китаи В Тибет небесната дъга е нс
самият мост* а лушата на владетеля,
която сс възнася в небето: а това кос-
вено ни връща към понятиетоРопНГех.
мястотона преминаване Съшествува
стимо.тогична и с и м вол на връзка меж
лу небесната дыа и Небето. чисто наз
ванне на бретонски - kanexedenn
предполата старокелтския прототип
kamlxinernnx - нсоехни твивки В та
къв случаи символиката на лъгата се
доближава елновременно до символи-
ката на небето и до символиката на
мосга (OGAC. 12. 186)
Използваннте от бурятските ша
мани ленти се нарнчат небесни дъги
и наичехто химво.инират выкачва
нсто ни Шамана към небето (ELIC.
132). Пигменте от Централка Африка
вярнат. че с помошга на небесната дъ-
га 6oi изявяв.1 желанието си ла влете
вьв връзка с тях
Небесната дыа с пример за пре
нос на атрибутите на небесния бог
върху со тарного божество: Небесна
та дъга. която на толкова места с
считана ta небесно богоявление. с
евърюна със Сяънцсто и при фу
егийцчте <с преврати в брит на
< лъи1/сто(ЕЫТ, SCI IP 79)
Догоните смятаг небесната дыа
за ими ноеволяваш на небесния Овен,
конто опложла Слънцето и урипнра
дъждове. да слезе на земята. Хамелео-
ны. който носи цветовсте на небесна
та дъга. се ролее с нея. Пак спорен
НЕБЕСНА ДЪГА
92
догоните небесната дъга е в четпри
пая та - черно, червено. жълто и зе
лсно; те са днряга. оставсна от кони
гага на прспускашия небесен Овен
(GR1E)
В Гърция небесна га дъга с Ирида,
бърэоногата пратеница на боговете
Нсбссната дъга символизира също та
ка отношенията между небето и
земята, между боговете и хората като
цяло: тя е божествен стик
В Китай съчетаниетоот петте цвя
та на небесната дъга е и съчетанието
между ин и ян. знак на всемирната
хармония и плодовитост Ако лъкът
на Шива е подобен на небесната дъга.
то лъкът на Индра изрично е свьрзан
с нея (в Кахгбоджа и до днес наричат
небесната дъга einthna - лвк на
Индра) А Индра изпраша на земята
дъжда и мълнията. конто са символи
те на нсбссната Дсйност
В ислямския езотеризъм седемте,
а не петте ивята на небесната дъга.
июбразяват божествените качества,
отразени във всемира. тъй като небес
ната дъга с обърнатият o6pai на
с.сънцето върху бет 1ътното бую на
дънхда (Джилиг В Индия и в Месопота
мня седемте цвята на Дъгата са отъж-
дсствени със седемте небеса Според
тибетския будизъм облаците и небес-
ната дъга символизиратСамбо! какая'
'тя ю на духовен выторгл а превръ
щането нм в дъжд - Нирманакая тя
ю на прсвра щен исто J.
Единството на противоположное
тите е н обсдиняването на разделени
тс половинн. разрешението Така нап-
ример според Тенон появилата сс над
Ноевия ковчег небесна дъга обед ин я
ва до/нитс води и горните води, по-
ловините на свстовното яйце* като
знак за въдворяването на космичния
рсд и за начеването на нов цикъл По
по-нсдвусмислсн начин Библията
превръша небесната дъга в матери
ален и фаз на завета:
II /»>«.• « tfin iNilbbftl Md
urne 4WU ItO'MUV Meh 1/гм| Uhl «
ЖзЛ д(»
4 4 И А ГПНЛЧ м Vuvmgf Я нб UttxU
Ш dtl 6ъЛс htBi MCMrJl \/iHi
и mi ш th мчтм (Бит 9:12 -13).
Дьо Шампо открива същия образ
в Новия завет, където лодката на
Пстър замества Ноевия ковчег: ..Във
нътреи1ността на maiu черупка с впи-
сана шгадката на църквата. която
no при танис с коскхтснсивна на
Всемира. чийто символ е квадратът*
С Ной Бог предварително е вписал
квадрата на Новая Кос мох в пръхка
щия лъчи Кръг на бомсех теснота
благоволение Гой обрисува Исруса-
хим от края ни света Гот ювет с
вече хавърхиване. въ ihccchuc. тъй ка-
то Бог с верен Ви шнтийхкитс и т
романски июбра нссния на выкръена-
лия Христос често са увенчани от
небесна r)»?fl"(CHAS. 108)
Съчетанието Дъжд - Небесна дъ-
га в многобройни традиции извиква
образа на митичната змия В Цент-
рална Азия това е Нага, произлизаш
от подземния свят Тенон отбелязва,
че може би символиката. която откри-
вамс и в Африка, и в Гърция. където
дъгата е изобразявана чрез три змии
върху доспехите на Агамемнон, с
евързана с космичните течения, ко-
нто иремннават между Небето и
Земята Сгълбага - Небесна дъга на
Буда е подпряна от двама Нага. Съ-
щата символика откриваме в Ангкор
(Ангкор-Тхом, Прах Кхан, Бантсаи
Кхмар), където пътищата с балюст-
ради във вид на Hai а са изображения
на небесната дъг а; в Ангкор Тхом то-
ва се гк^вържлава от присъствисто
на Индра в техник край Трябва да
добавим, че в Ангкор съшата идея из
разяват и горните прагове на врагите
- разбора се. те представляват небес
ните краги - където откриваме Индра
93
НЕБЕСНИ ТЕЛА
И макара*. kohiooi.ih.it лвама ната
Дъгата < макара паи чес то снмволи-
зира I(сбесната лы а и небесния ль* 1
Кнтайскиге летенли ра жа шат та прев
ръщансто на един Ьекмъртен в на
вита като змия небесна дъта. По тити
повод можем да отбележим отце, че съ
шсствуваг най малко пет йеротлнфа.
обозначавший небесната дьга и всич
ки те съдържат корепа hoei - змия
Ще добавим, че в повсчего случаи
дъгата предветттава шастливи събн
тия. свързани с цикличного обновле-
ние (дъга се появнла при раждането
на Фухи). но тя може да всшае и нару
шаване на всемирна та хармония и ло-
ри да придобие злокобен смисъл: го-
ва е другата страна - лявага или
гь.мната. на съшия снмволен комп
леке: Хуан Нан дзъ питие, че когато
едка държава с в смъртна опасност,
видът на небето сс про сзен.ч по.чв.ч -
ва сс небесна дъга . Според тожнови
етнамските планинци установените
чрет дъгата отношения между небето
и земята са злошастни и носят более
ти и смърт Небесната дъга Бьорлан-
Каи е злокобна, посочването и с пръет
прелизвиква заболяване от проката
Пигменте смятат дъгата за опасната
небесна змия. подобна на слънчева
дъга. образувана от две споени една
с друга змии. За негрнго саман небес-
ната дъга е питон От времс на време
този питон пропълзява на небето. за
да сс изкъпс Тогава заси.чва с всич-
ките си Цветове Когато иззива
водата. с която сс с окъпал. на земя-
та лада слънчсвият дъжд. изключи-
тс.зно опасен за хората.
Нсбссната дъга с злокобна и спо
ред негрито андаман: тя е там-тамъг
на Горския Дух. а появага й вешае бо
лсст и смърт (SCHR 157. 167). Но ко-
лумбинскитс чибча смягат небесната
дъга за божество, закрнляшо бремен
ните жени (TR1B. 130)
Според ннките (LEHC) дъгата е
диадемата от пера на Плана бот на
Грьмотевицлта и дъждовете 11 tana с
жесток и неумолим, его т.нцо,трении
тс перу.нити не смеели да влит пат пот
лед кт.м дъгата. и такрина ти уста с
ръка. ако се с i учелО ла я сыра i Дм а
сс нарича сгълбата. лаваша тостъп
до вьтрешност га на пол темни те хра
мове на индианците пуебло и следовi
телно - символичен достъп до влале
нияга на хтоническите сиди
Небесната дъга е злошастна и
според Никите. Тя е небесна тмия
Хората я приютили, когато зпеза с ъв
сем малко червейче. но тя поглъиза
за толксзва иного храпа, че добила
гигантекзз размера Хората били при
нудсни да я узнз чт. тъй като искала
да я хранят с човезики сърца Птици-
тс сс окъпа.зи в кръвта и и перата
им сс обагрили в ярките Цветове на
небес ната дъга
В Централка Азия е разпрензпра
нсно в.чрванспзо. че дъгата пис и зи
вс муква водите на рските и сзерата
Якутите в.чрват дори. че тя отели-
ча хора от земята В Кавказ умоли
ват децата да внимават да не би не-
бесната дъга да 1и отнесе в облапите
(HARA 152)
НЕБЕСНИ ГЕЛА
Паи общо нсбссннтс тела ссотна
сят към присъшите на небето* качест
ва - трансцендентного и светлината,
към конто те добавят ндсята за йена
рушим рсд. на който повелява естест-
вена и съшевременно тайнствена
причина Небесните тела описват кръ
говн движения конто прелставляват
бслег на cbBbpuieiiciBo (вж звездн*.
луна*, слъице*)
Небесните тела са символ както на
сытъртиено и непроменятцо се поведе
ние. така и на неувяхваша и нслостъп
на хубост.
В Древността ги обожествявалн.
по -късно се приемало че са направ
НЕВЕСТУЛКА
94
юани сн ангслнте Преньрнали се в
мястото. където пребиваваг душите
на видните личности - така твърди
Цицерон в „Сытят на Сципион"
Вътпявлти ги в посми. отправили им
вътхигтттелнтт молитви. както личи ог
пламенния химн. посвстен на
планетнте конто прнлагаме
Тати молитва, написана в начало
то на IV век от набожен сзичник. от
ратява космичната и морална сим
волика. кояго астролонтте от начало
то на новата ера. повече или по малко
мистики, приписват на планетнте:
. Bi сб ш.-о и •< г 1ю.'ъшо С ikmui' ти
поста iu< Муш лреЛата nj небето
pan w и набредите i n«i <«rmu.
ти вър\овен гшнодар и паве iumt i
на ж wko нещо
който птМкртши бмежки на й/цгмтг witta
ош/маийкм ги <»< im/wo отимг/ю*
n гиикк от < ofa твгиото тм c и чипе
чти .huj hinmu nixfuutCNii iitiu HiHku
ми мейгто <>m песец ми one и непрестанно
пид\puпиана от пните на < гкмф т<»
< имею с «<* «ичг< таем 6|.<*г»к ia Ла ьогкмгчыш
ifwrmo молите i ми тикнп
и ти Сатъри окинем или мсгЛа
ра то ютеми на ний окити томки на т бсто
ти к пито с е Леи мс иш
I ыър»е iuua м вч ia нспоЛьа
и ти Юпитер обиталищ Гирост пата
cnu.iu ти който с 6 шгоч inatHumoi и
и с нас ите imo
ле щчие непрсл тайно Ларчлаш /мийк т ни < лета
ина 1сичти ти който с и вър\член
л latmc /им ми в тори ч мебгч ги лръг
и ти \tafM Грабили чинтнии н
6 1ЯОК «Зь\ла линией < вещем с т/м ч
от Киото < г ни uttpaut
• третати об iu< т ни небето
и напри ч лии и< /ж с/ши и Венера
верни < нътници no С нищета
в ги< твои*и л едино иш ше и
побмимчвиили ее на реии нието ми Йвркчвмия
Вог нпйтп пян > ш г>и вс геенна а »и< т
на машин uikiui
в шбетс i Кош тамтам и на нсгпните нгмбди
»П1
thMtHu наши тми Шни tu и наши t ари
маирал пи тана чете
Ли цирълат hi ofM км ноте» наб нашит*
Леча и над Лецита ми нашнт> tletta
леки в< к<м таки ицнно. <«»т» гм ми I
«4 чкп । io и «« мки горел т
човешничт роЛ Ла и i6otiuet б т.н th те ten
и лечен аир и щт тис"
Фирмнкус Магериус (лревод Л
Ж. Фестюжиср. в ..Трима набожни
егичннци". Париж. 1944.1, стр. 13-14)
НЕВЕСТУЛКА
Във всички ирландски разкати ог
ълстърския цикъл майката на пар
Конхобар носи нмето 11ес. невесгулка
Първоначално тя била дева-воин От
друга страна. Нес може да бъде сим
вол на нрнвьрзаност и бдителност или
- в отрицателен смисъл - нанепосго*
янс । во или на хмгросг. Но това не под
хожда на първоначалното и поведе-
ние на свирепа жена вони Може би
средновековна Ирландия е смесила
символиката на невесгулката с тази
на хермелнна* (OGAC. II. 56; СПАВ.
318-327).
НЕГЬР (ЧЕРНА РАСА)
Очевидно е. че този символ значи
телно е променял значението си спо-
ред епохата и района Венецианецът
от Рснесанса или плантаторът от
Вирджиния нс сн го представят така,
както го вижда Лсополд Седар Сенхор
през в юра та половина на XX век
Това което може да сс каже. те се по
зовава сдинствено на нсторическата
психологнчсска даленост и на оставе
ните от нея следи в подсъзнанието на
западиосиропеини те.
Същсврс.менно с важно да се изк
лючи всякаква стоиностна оценка и
да сс придържамс сдинствено към
тълкувансто като факт. Във въобра-
женисто на хората от определена ено
ха негърът е евързан с примитивного
95
НЕПТУН
състояние на човска, когато на пре
ден план с била днвата природа, но
едповременно с нея и преданостга.
кървавата импулсивност. но и доб-
ротата; с две думи. сьжителството на
противоположности, конто не са уран-
новссени в постоянно напрежение. а
сс проявяват чрез внезапна смяна По
пътя на индивидуализацията Юнг раз-
глежла черното като тъмната страна
на личността. един от първите етапи
в живота В такъв случай бя.юто.
обратно, ше бъде завършекът на ед-
но развитие, целяшо съвършснството.
Тук Юнг сс присъелинява към схва-
шането на алхимиците. според конто
черното е изходната точка на Великого
Дело. Черното било началната фаза
на едно възхоляшо развитие или.
обратно, последният стадий на едно
низхоляшо развитие Бнхме могли съ-
шо така да отбележим. че Жан-Жак
Русо и Бернарден льо Сен Пиер упо-
добяват негьра на добрил дивак и че
през XVIII век е било модно да се взе-
мат в ломовете негърчета. В такъв слу-
чай символиката им би могла да се
доближи. но само в определена степен.
до тази на джуджето*. или на шута*
Един известен роман - Чичо То.ио-
вата ко.тба - разпространи друг об-
раз нанегъра. като го превьрна в сим-
вол на малтретирания и прсследван
от безмилостните господари роб. екс-
плоатиран от тях. но готов въпреки
това да прости поради дълбокото си
религиозно чувство. Безполезно е да
подчертаваме доколко в тези образи
се съдържа несъзнателен расизъм,
който наблюлателят все пак нс би мо-
гъл да отмине. без да забележи
НЕКТАР/вж АМБРОЗИЯ)
НЕПТУН (ЗА СИМВОЛИКАТА НА
БОГ НЕПТУН ВЖ ПОСЕЙДОН)
Тук ше сс ограничим само с аст-
рологическата символика на планста-
га според дне гълкувания Вастроло
тяга Нептун вьилъшава принципа
на пасинно възприсмане. който се
проявява както чрез вдъхновеиието.
интуицията. медиумнитс и свръхнор
мални способности, така и чрез
утопията, лулостта. извратеността и
безумна та тревога.
Поради тази причина неговият
дом сс включва в психический знак на
Рибите, наричаниот никои Болпицата
па Зодиака Тази планета управлява
подсъзнанието и прсдизвиква психи
ческитс разстройства. депреснитс и
манните На социално равнишс вли-
янието и бележи наи вече анархизма
и противоположния му комунизъм.
ирационалнитс и сюрреалистични
движения, а съшо така и полинейска-
та власт Газовете. обикновено огров-
ни. упоителниге средства и свегъг на
различимте радиации (включително на
рентгенологията. ралиопрелаватели-
тс и тслевизията) са съшо пол негово
влияние На 23 септсмври 1846 г . ко-
гато с била открита от Льовсрис. ила
нетата Нептун се намирала пол зна-
ка на Водолея, който по традиция
властва над Русия и загона именно
СССР еособено повлияй ог нея Него-
вият отказ от удобствата на непос-
редственото настояше в името на бъ-
дещото шастие. скрититс дълбоко в
съшността му противоположности,
пропагандата. политиката, смелите
му научни и социалнн експернменги.
неговият мистицизъм. бил той религи-
озен или атеистичен, всичко в него с
силно пропито от влиянието на Неп-
тун.
Образ, подобно на Титея на пър
вичната тиня. суровииата. първона-
чалната Вода или праха в нсобягната
вселена и в края на краишата слива-
него, Нептун представлява във всич-
ки ге си изрази архитипа на световно-
то сливанс и разгварянс. чийто pci ис-
гър обхвата богата гама от елементи:
НЕФРИТ
96
97
НЕФРИТ
безразличие към трупа га. прнсъеди-
няваис към по висшата единица,
отъждествяване. съзсрцание. пълно
приобшаванс. Това може да спи не до
съсгоянието на потьиалия в мрака на
комата или на ши зофрснията болен
човек. завладян от съвършено обърк-
ване неподвластно на контрол смес-
ване. до непонятната нош на слива-
него между „Аз"-а и „не Аза". до и зк-
лючнтслното в екстаза на светеца или
в сс.моАхп на йога та; като се мине прет
междинното състояние на ясновидст-
во. което е един вид итследване на кос-
мическото несъзнателно. предлогич-
иото или свръхреалното... Нептуно-
вият пронес е ра тростиране на чове-
ка извън себе си; съзвучие с душа га
на трупата раса, класа; принадлеж
ноет към обшността. присъсдннява-
нс към духа на врсмето, равнение спо-
ред един безкраен космически су-
бсктивнзъм. в едва универсализация,
където всички реки текат в собстве-
ните му вени. всички пламъци изга-
рят собствените му нерви. сърната на
всички хора бият в неговото. а иегова
та трепкаша вътрешна звезда се вър-
ги заелно с всички галактики...
НЕФРИТ
Съшо като златото нефригьт сна-
товарен с Ян. т е с космическа
енергия Символ на самия Ян. той е
надарен със слънчеви, императорски,
нсра /рушими качества Откъдето и
важнага му роля в древен Китаи: В
обшествения ред той въплъщава су-
веренное тта и могъи<ее твото; в ме-
дицината с панацея и се приема /а
выстановяване на тялото; считан «/
урана на духовете и может според
даоистките вя рва ним да осигури
беимъртие. той играе важна роля н
алхимията и погребалнитс практи-
ки а ко в деве г: с огвора на тялото се
сложат зла го и нефри г. трупы ше бь-
де пре.шатен ог разла: ане (текс: на
алхимика Ко Хун) Скорошни разкоп
ки потвържланаг гаги идея: според
правилата на династията Хан прин-
цовете и в и/детелитс са били пог
ребвани е украсените им < перли дре
хи и t калъфи от нефрит. преднас
чачен и да иицитягп телата им от
тгниванс (тракта: „Дао Хун Чин". V
век).
Ако нефригьт каю материалнта
ция на принципа Ян зашитава тялото
от разлагане. то перлите, носитслки
на Ин. оситуряват на починалня ново
съшествуване (Е LIT, 178, 368).
Дума га във френски произхожда
от Испания. Тя назовава употребата
на минерала в прелколумбийските
цивилизации. Ако обикновено се пра
ви разлика между jajciex и нефрита (на
речени така във връзка с тсрапсвтич-
ното им използвзнс на Запад срешу
бъбречни болести), то тази разлика с
неуловима в китайским термин „зо".
чиито древни определения засятат са
мо красогата на камъка В действи
телност jajetes са и змее тили нефри ги
те в Китай едва в XVIII век. когато се
е утвърждавала законната династия
Цин. този факт не може да не бъле
показателен, шок: е известно, че неф
ригът е евързан с изпълияването на
нсбесните пълномошня.
С красота та сн нефригьт е изоб-
ражение на сьвършснството. на пет-
те висши добродетели: благосклон
ноет, прозрачност. звучност. непро
менливост. чистота, а съгласно ..Ли
Ки“ и на повечето нравствени качест-
ва; доброта, разумност. справеллн
вост, вежливост. хармония. искреност.
прямота, както и на небето. земята.
добродетелта и пътя към добродетсл
та. Затова. казва Сегален. възхвалата
на нефрита е выхнала на самата
добродетсл. Нефритът е нежност.
топлина превзетост. Не само вижда
него и пипането на нефрита навеж
лат на мисълта за добродетсл; всро
и г но трябва ла сс лобан::. че последе*
вателно това са били виждансзо
съзсрцание. после пипането чувстве
ното възприемане. но и звучное: та
Офицер:: гс. допусках:: до двора, но
сели на копаниге си нефрит с точно
определена звучност; звукът им. ко-
гато се возели в колесниците. ги при
лържал в правим път и в лоялноегта.
В действителност тази звучност е отс-
кы на тази. която установява хармо
нията между Небето и Земята Вьв
формата на диска Пи с лупка в сре-
дата нефритът символизира небего.
Ето зато от най-дълбока древ
ноет императорският печат е нефрит
и предавансто на печата е равносил-
но на прелавансто на пълномошняга
Следова гелио нефритът е символы на
царската функция В един детайл зна
кы „ю“ наподобява знака .,уан“. кой-
то означава Царя във върховната му
функция В действителност „ю“ е ко-
ренът на „уан“ и може да се каже. че
нефритът прав:: Царя. Тази буква, об-
разу вана от три успоредни хори зон-
тални черти, съединени с една верти-
кална. с единодушно приемана за
изображение на върховната Триада:
Небето. Човека и Земята. обединсни
от Световната Ос или Пътя:
Цснтралння Път (чон-дао). с който се
отъждествява царският Път (уан-
дао); Единицата. която обединява
всички. е Царят (Дон Чон Чу).
Ако ,.уан“ графически се утвьрж-
дава катосниъги на Небето и Земята.
съшото важи и за ..ю“. Ос вен това сс
казва. че нефригьт се образува на зе-
мята пол възлействието на мълнияга.
т.е. на небесната активност. Това кос-
мическо оплождане с изображение и
на образуването на Ембриона на
Беимъртния от въгрешната алхимия
Не открива ли един феникс нефрита
на Писи Хо. с който се изработва за-
логът на Чеу? Алхимнцитс казват. че
нефритът се образува в земната утро
ба чре:банного сырянапс на един ка
менен е.мбрион. в зехнизе очи юва ю
приравняв.: към златого Ако освсг:
гова се знае, че нс-фри :ъ: о: приказ
nine описания е вина: и бил и че вялого
с цветы на алхимичного злато, ше се
разбсрс, че нефритът не се отличава
от философских камък и че е символ
на безсмъртис. Нека добавим, че съ-
шествува и друг знак ,ло", сьставен
ог „кин" (злато) и ..из” (нефрит), кой
то притежава смисъла на чисто злато
Нефритът изобилства в селения га
на Безсмъргниге. Като сликсир за
дьлголетие гой се приема на прах, втеч
ней или смесей с росата. събрана в
чаша от нефрит. Предмети. поставе
ни в гроба и украсени с буква от
нефрит, позволяват на мьртвия да се
съживп Нефрит (или злато), гравиран
в оброчните статуи, им вдъхва живот
Нефригьт. наравно със златото. е св-
ойствен ин той допринася за възста-
новяването на съшесгвого при връ-
шанего му в първоначалното
състояние.
Ще добавим, че според миозина
екзегетн. примитивным: знак „зо" бил
съставен от три парчета пробит
нефрит, събрани от нншка или пръчи
на Ако дсиствително е така, разпола-
гаме с точен образ на примитивния
ведическн олтар, чиито три части съ
отвстстват на трите свята (Земя. меж
линсн свят. Небе), като пръчката изоб-
разява космическата Ос
В Централка Америка тот камък
символ тира душата. духа, сърцето
и ядрото на сыцсството и по анало-
гия сс свсжда до костга (GIRR 57). В
Мсксико се открива обичаяг в ус та та
на покойниците ла се поставя камъче
нефрит.
Спорел Криксбсрг (KR1R, 24-25)
в древно Мсксико нефригьт заради зе-
лено синкавия си цвяг и прозрачност-
га си е бил символ на водата и на
бlUKumama растителност Предмет::
НИБЕЛУНГИ
98
in нефриi съставляват сыпноетта на
погребалила наредба в иивили запи
яга ог Ла Пенга В класическата сред
ноамериканска сноха жрециге прина-
еяли на ooia па дьждовете и храната
ценна вода. съдържаша парченца или
прашннки от нефрит (KR1R). За ма-
нте нефритът. символ на оплождашия
дъжд. става чрез расширение символ
на кръвта и на новата година (ТНОН).
Под името Халхиуатъл. ..ценна
вода", зеленият нефрит символизира
кръвта. бликаша от човешките жертвн.
прннесени за възраждането нм на
Слънцето и на бога на Дъждовете
Съшнят символен смисъл е пре-
ладен на зелените камъни в тралипи
ите на африканските народи. Така
например в догонски мкт един дух на
водите се появява. излнзанки от при-
дошъл след бурята поток, с глава, опа-
сана от змия, зелена като дъжда.
която. шом духът нэлезе от водата ка-
то жена, се превръша в зелен камък.
конто жената си окачва на врата.
Такива камъни. надарени със сакрал-
на стойност и свързани с плодо-
родието. се съхраняват в суданските
светилиша (GAND)
Много важната символика на
предмета от нефрит се трстира в ста
тията ..Халка" (GIFJ, GRU. JAQJ,
LAUJ. LIOT. VUOC. SEGS).
НИБЕЛУНГИ
Герои на скандннавската мн голо
гия, а после на германската: джудже-
та*.господари на подводните и под-
земни богатства, жадни за злато и
власт. конто искат да властват нал
стихните и хората. Те живеят в смеш-
но и краткотрайно шастие и мечтаят
да изградят нзеила и с хитрост една
бленувана империя, чиито основи са
обречени на бърза разруха - те сякаш
са преследванн от желанисто да уни-
жават. да се подиграват. да обиждат.
да сс издигат над всекн. който е по
голям, по силен и по бог ат от тях Сим
воли игра г мег а ломания га на обикно
вениге хора, преувеличениге oi bi. об
ражението способное)и. безмерната
човешка амбиция. Тс са подобии на
силите на несъзнагелното. конто под-
тикват хората към незадоволим лам-
теж и водят в крайня сметка към
смъртта. Символизират съшо така чо-
вешките начинания, осъдени. както е
и свстът. на неизбежно унишоженис
След победа га на Зигфрид и след
като им отнели всички богатства, бур-
гундците вземат името им. И Сагата
започва отново Приели името им. тс
приемат заедно с него сыцата амби-
ция и съшата участ
НИВЕЛИР
Нивслирът. както и отвссът, с ва-
жен елемент от масонската сим-
волика: това са атрибутите на двама-
та Наблюдатели и по тази причина
тяхната лвойственост отговаря на та-
зи на двете колони* в Соломоновия
храм Нивелиры се състои от точен
ъгломср*. на чийто връх е прикрепен
отвес: основного му предназначение
е да определя хоризонталата. но ед-
новременно с това той лава и верти-
калата. Нещо. което позволява евърз-
ването на символа със символиката
на кръета на космичсските измерения:
небесната Воля се проявява в центъ-
ра на вселената и хармонично се раз-
простира в космоса. Преходы от от-
веса към нивелира, т е. от положени-
ето на Чирак към положението на
Съдружннк. в крайна сметка изразя
ва осъшествяването на това разгръ-
шане. основано върху пълно опозна-
ванс на небесните дела, върху придо-
биването на влиянието, чийто източ-
ник са те. Не без причина О. Уърт от-
белязва морфологичното сходство на
нивелира с алхимичния знак на сярата
Всъшност синтезы между отвеса и ни-
велира се осыцествява единствсноот
99
НИРВАНА
ъгломера. а грибу г на Достопочтенна
Приложения га на символа и мора-
лен и социален план спрямо поняти-
ята равенство или изравняване са
съвссм очевидно нелосгаг ъчни Но би
било възможно и полезно да споме
нем нсвъзмутимостта. която с във
връзка с водоравното разпростиране.
за което става дума тук (BOUM.
GUET), но и нс по-малко със зала зва-
не равновесието на едно и съшо рав-
нише според вертикалата.
НИМБ
Нимбът обозначава светлината на
ореола* Той е от свръхестествен про-
изход и се появява около главата или
тялото на човека. получил божествс-
на светлина и която той излъчва на-
около си. Нимбът е евързан не само
със светиите, но и с царете, импера-
торите и живогните. доколкото пос-
ледните са символи на свешени лица
Около агнеца и феникса - символи на
Христос - често има сияние.
Християнският нимб се среша оше
в ката комби те, всъшност християни-
те подражавали на римския обичай да
се изрисува светлинен кръг (ореол*)
около славите на боговете и импера-
торите (COLN)
НИМФИ
Богини на бистрите води, на изво-
рите и вировете Нереиди. Наяди.Окса-
ниди, сестри на Тетида. Те зачеват и
откърмят героите. Живеят и в пешери-
те. където също цари влагата: оттук и
известен хтоничен елсмент. опасен при
това. понеже всяко раждане е във
връзка със смъртта и обратно В раз-
витието на личността те са израз на
женското начало в несъзнателното.
Богини на раждането и особено на по-
раждането на героизма, те са боготво-
рени. но все пак с известен страх.
Отвличат деца. помрачават съзнани-
ето на хората. пред конто се появяват.
Средата на деня е вре.мето. когато
<<• по.чвявазп намерите Тот. който
ги вади. < тана жертва на ни iw/>o.ten
точно възздушев зенззе Поради таги
причина карата п/н-порьчнат н </>с
дати на деня човек да не се дабл и ж а
ва до извори. вороне до попищи или
до сянката на н.чкои дървета Н едно
по-късно суеверие се говори за
лудттта. конто o6ie.ua този. кой-
то забслежи как от водата и зли за
нимфа двойствено уссищне на страх
и приели чане магия на нимфитс. ко-
ято води до лудост. до сриване на
личността (ELIT 178) Те олицетво-
ряват изкушението на геройского
безумие, което иска да се прояви във
воински, еротични или всякакви дру-
ги подвизи.
НИРВАНА
Санскритска дума (отрииателна
частица нир. корен ва = духам), която
буквално означава угасване. загуба на
дъха. в смисъл на върховен покой Това
не е завръшане към небитието. а по-
скоро разтваряне на ., Аз"-а в Себе си.
наричано било Брахман, както е в
хиндуизма. било Буда. Следователно
думата има положително значение и
Hit най-малко отрицателно. освен по
отношение на непрестанното отмина
ване на човешкия живот.
По това Нирвана се противопос
тавя на С'апсара*. Един тантристкн
текст описва двете състояния. конто
им съответстват, по следния начин:
Сансара, казна носителят на ваджра.
е з'юлният и помрачен от многоброй-
ни мислени модели разум, който
трепти колебливо като евсткавица-
та при буря и с много замърсен от
привързаността и другите страсти
Превъзходната Нирвана е блестяща
и ра зкрепостсна от всякакви мисле-
ни планово. освободена от петнящзз-
те я привързаноет и други страсти
Нейната с зарина е върковна Нищо
НИША
100
не с шнън неч Нища dp i го. оснен
неч. не i кич . ni-\на ш теш конто,
потела iu 1Кв1и'игждение. in кат да нн
д.чт как HiHeiHii бе орайничт нт от
мъки и <)а run тигнат uiiumuenm ни
ошрението (S1LВ 3071
Дървото на Празнотата’ волн до
Нирвана, понякога описвана или по-
скоро загатвана or някои сутри като
интучтчвното< \ ваша нс на Смисъли
на Дай твителността шикана, как-
вито с. Щом приключи това пре об
ръшане на топа i ьшателни явления
и рагслояване на съзнанието. се пос-
тига .мистичното Познание ни вът-
решния свят, типичен за Taixaiaia
(последовател. шктигнал съетояни-
emo ни Иуда, Нирвана е символити-
рана от луната. блеснала вне тайно в
ношта. след като вягьрът с разпръе
нал облапите
НИША
Нишата е обшоприет архитекту-
рсн символ, който съвссм очевидно на-
помня запсисерата*.покрита от не-
бето и поддържана от Земята. как-
то била казали китайците. понеже та-
ванът и е във формата на купол, а ос-
новата и с водоравна. Това е прели
всичко място на божиего присъствие,
божият до.м. според хиндуистката
терминология. Нейната роля е сына
та в християнската базилика. чиятоаб
сила е във формата на ниша, каквато
впрочем е в повечето случаи абсида та
на построеннте по-късно иъркви.
Преддверието на средновековните ка
тедрали също представлява ниша и
това очертава друга одна страна на
символиката на пещера та в качество
то и на врита. ни проход. Михрабигс
в мюсюлманскнте джамии са най-ве-
че ниши Ос вен това са място то на
божиего Присъствие. символазирано
от светилника.
Светлина та му е като ниша, в която
има лампа, казва Кораны Но нейна-
та главна роля е ла отрагяна - фнзи
чески и сим во тично- лумнте. изрич.т
ни срешу ней По тоги начин божиего
Словогс отри1Чви към темята и се раз-
крива пред света: което в крайни смет-
ка е оснониата особенос г на Присъст-
вието (BURA. KRAA).
Доколкото таваньт И изтлежда ка-
гообърната и разполовена куна, сим
воликата на нишата би могла да бъде
лоблнжена до тази на ореола*, както
са направили с аркадата Шам по и
Стерк. Контурите ни аркадата... не
са друга, а съвършеното очертание
на човек с ореол. Тя подхожда преди
всичко на светеца. човек. у когото с
завършило швиеяването на плътти
чре! дула и е осъществено тайнст-
вото на божественото присъствие.
си мвола шрано от ка.менната иърк
ва (CHAS. 270).
КИШКА (вж ТЪКАНЕ)
Символиката на нишката е преди
всичко евързана с движещата сила, ко-
ято евързва всички състояния на (Ъ-
ществуването по.между н.м и с прин-
ципа им (Генон). Тази символика се
разкрнва най вече в упанишадите. къ-
дсто нишката (сутра) трябва да свьр
же тот свят и другая свят и всички
съизества. Нишката е елновременно
Агман (Его) и Прана (жизнен поток,
дъх). Привързването о изначалния
център. изобразяван понякота като
слънце. изисква нишката във всички
неиш да върви след следата. Това неп-
ременно припомни символиката на
нишката на Ариадна, която е двига-
тслят на връшансто към светлинага
Във връзка с това би трябвало да се
цитират и нишкитс. които евързват
марионетките сцентрилиата воля на
човека. който ги движи. както е в япон-
ский театър
На космнческоравнише трябва да
се различава нишката на основата от
нишката на вътъка: основата евърт
101
НИШКА
на похтежлу им сне мне и състояния
като условного, времени развитие на
вески от ihx с проле i.ibciio от вътъка
Ця тага тази тъканс известнак.тто.ко
сите ни Шипа Ра «виианего само на
вт.т ъчната нишка о символи шрано oi
Парки те с п/кЛенсто на пре меню или
на съдбата.
За да сс върнем към т)вл«. иска
отбележим, че в лаоисткото учение той
се асоииира със снованего на совал-
ката върху чекръка: период на живот,
период на смърт, избухване и заглъх-
ване на проявленного. Завършваното
денем и разваляното ношем тъканс
(тук срешаме мита ia Пенелопа) с из
пол звано в ..Ригвсда" като символ на
ритъма на живота, безкрайно редува-
не на вдишване и издншване. като на
дннтс и ношите.
В японский мит за Слънчевата
богиня тъканта на Амагсрасу е раз-
рушена от Сусанооно Микою В
Китай различии женски инициации
включват и ритуално тъкане. евърза-
но с уединение, с ношта и със шмата,
зато го участнето му в космическата
тъкан го прави опасно и изисква
тайнственост От друга страна
лействията през леня и ляюто са
полскитс. т е мъжки Небесната срс
ша на Тъкачкага и Воловаря бслежи
равноленствието. равиовесисто и сди-
нснието на ин и ян
По-юре отбелязахме. че смисълът
на „нишка" се прилага към дума та
..сутра", кояго оботначава будистки
те ръкоиодства Трябва ла сс добавн.
че думата „тантра" също произхож-
да от понятного за нишка и тъканс
На китайски буквата „джин", света
вена от „ми" (дебела нишка) и „джин"
(подтемен ручей), означапа одновре-
менно основата на тъканта и главни-
те книги; „вей" с елновременно вътъ-
кът и коментаритс на тези книги.
Основа и в мт, к с гова. което в Индия
е наречено тирую и смрнги. п голове
те па HHiymиннага и рационалнага
способное। В случаи< laiiipuie и.
какою може ла тззобра тина и в таимо
завнеттмоегта на Honiara причините
ислелствияга Нотантричссказа ниш
ка с и тази на тралиштонната пролъл
дигелноег.шипкшзш на Ариадна в ла
биринга на духовною диренс. прик
репването към Принципа на всички
неща.
От друга страна, вляването на иг-
лата е символ на преминаванею проз
примата на с tbupemo. т е на шхада
от кос.чао. Това с и (смисълът не се
промсня) символът на стрела га. ко-
ято пронизва мишената в срелата
Тук нишката с връзка между различ
ните космически (алско. земно, небес-
но) или психологически (безсъзна
телно. съзнатслно. полсъзнатслно)
равншпа и пр.
За ла се вьрнехт на по-конкретно
равнише в понятието за нишката на
съдбата ще отбележим че вДалечния
изток бракъг се символизира от усук-
вансто между пръетите на един небе-
сен дух на две иишки от червена
коприна: нишкитс на съдбата на два
мата съпрузи стават една В други
странн в Юготтз точна Азия на кигкн
те на млаложенците се завързва одна
и сына бяла памучна нишка: нишка-
та на обшата сълба (DURV ELIM
GOVM. GUEC. GUES. SI LI)
В средиземноморский басен и и в
част пост в пяла Северна Африка про-
яснею и тъканего са за жената това.
което е орането за мт.жа: прнобщава-
не към съзилателното дело. /> tueoda
рение на мита и традиииитс тъка-
исто сынсстнхна като орането, но
то салюта е вид оране. творчески
акт. от конто и кипит. мкрспени
пъв въ luama, < и множите на а lodonit-
пнктта и и лабра / чнането на обра-
ботванчтс no.in Порфирий « .. Пеще-
рами на ни.мфитс" кати Кой сим
но । по-добре он m»h« >« <)<» i на c.tuui
НИЩЕТА
102
щите « поко/сничти tlyiutt от чскръ
ка ш «иккиис’(вж SERI? 132 136)
НИЩЕТА (БЕДНОСТ)
Нищетатаенай-общосимволы па
освобождавансто на духа, поел по пъ
тя на аскетичного търсене Това е
евангелското Блажени нишите духом
(Мат 5; 3), Според Майстор Екхарт
става дума затова да се освободит
от самия себе си и да се обвиеш с бо
жията Вечност (вж дреха). при което
едното обуславя другото. И всеки. кой
то е оставил къшн. или братя. или
сестри. заради моего име. ше полу-
чи стократно, и ше наследи вечен жи-
вот (Мит 19; 29). Съвършеиата
Нищета е класичсски средновековен
иэраз на духовно развитие чрез
лишение. Нищетата е подобна на
детството; това е едно завръщане към
простите неша. откъсване от видимия
свят, гъй както детството е завръша-
не към началото Съшата представа
съшествува и в исляма където духов
ната нишета е наречена фаьр. а о г да
лнят се на съзерцание бедняк ефакър
Това е откъсване от множественото и
изключителна зависимост от Основ-
ния принцип Дори Джуандзъ (гл. 4)
противопоставя истинските лишения
на сьрцето(синджай) на материална-
та бедност. която е само въздържание.
което ни подготвя за жертва (ЕСКТ.
GUEC. SCHP) Всички тези авторы наб-
лягат върху положителната страна на
нищетата. материалната бедност е са
мо външния й израз. възвншената ра
дост да имаш Бог и само Бог е основ
ното в нея. както свидетелства Бедняка
от Асизи
НОЖ
Вече сме посочили по отношение
на длетото* обшата символика на ре
жешнте инструменту която важи с
пьяна сила и тук: това е активного
начало, което видоизмени пасивната
материя Важността на символиката
се променя в зависимое! от народите,
конто ншодзват инструмента: у пла
нинцигс от Южсн Виетам, където
обикновеният нож и ножи за сечене
се използва г за всичко. като двстс ду
ми означават човешката работа в обш
смисъл.
В хиндуистката иконография но-
жът е евързван само със страшни бо-
жества, между чиито ръце той се по-
явява най-вече като едно бсзмилост-
но оръжие. Същото схващанс срсща-
ме в глин гика та на мексиканциге и на
манте.
В Китай ножът е емблема на луна-
та: първо. зашото е извит, и после, за-
рази връзката му с темата за нащърб-
вансто на луната.
В най-различни части на света но-
жът притежава способносгта да про-
гонва злите сили. което изглежда про-
изгича от определена особеност в сим-
воликата на желязото* (DAMS, EL1F)
Символното значение на ножа чес-
то бива отнасяно към представата за
съдебна екзекуция. смърт. отмъшение,
жертвоприношение (оръжието в ръка
та на Авраам, готов да пожертва си-
на си Исак). Инструмент на жертвоп
риношенията ножът е основен при ре
дица инициационни изпитания. каго
се започне с обрязването Във връзка
с това е интересно да отбележим, че
при обредното обрязване у племето
бамбара използваният нож се нарича
„глава-майка на обрязването"
(DURS) жрепът го изважда от канн-
яга му така, както члены ше се осво-
боди от краекожисто. Тук срешаме
схващане. евързано с един много дре-
вен африкански народ, относно фа-
лическото символно значение на ножа
толкова често разкривано от Фройд.
когато тълкувал сънищата на пани
ентите си.
Съшествуват неолитни ножове от
кремьк. обсидиан, чияго употреба се
103
нощ
с залазила у никои пароли при перс
монии и обрелни жертвоприношения
дос га врсмс след каю в сжсднсвисто
са били заместенн от же тезки ic ножонс
НОС
Носы, както и окото, е символ на
проница гслност. на прозорливост. на
разсъдък. но се осланя повече върху
интуипията. отколкото върху разми-
съла.
В Черна Африка множество ма-
гьоснически прахове. чрез конто тряб
ва ла се установи връзка с лухове. не
видими души и сили. се получават от
кучешки Носове и свински зурли
(FOUC).
Суданските народи използват за
съшите цели носа на хиенага. чисто
обоняние е несравнимо.
За племето бамбара носы, подоб-
но на крака. половите органн и стика,
е един от четири.мата еълдатели на
обшеството Орган на обонянието.
който различава прнятслите и вра
говсте. той направлява желанията и
думнте, води крака. когато стъпва и.
накратко. лопълва деиствията на ос-
таналите четирима работника, отго-
ворки та добрия или лош резултат от
обшата им дейност (ZAHB)
Якутите и тунгуенте. както и мно-
го други народи в Сибир и Алтай, прс-
питаваши се от лов. заделят нас гра-
на муцунитс на лисицитс и самурите,
понеже душата на ж ивотиото сс
крис там (HARA. 292). Чукчите за-
пазват муцунитс на хищпнците с
мисълта, че те закрилят дома; гиляки
те режат носа на полените. подобии
обичаи са наблюдавани и у утро фин-
ските народи Прет XIX век лапланд-
цн тс обслвали кожата от муцуната на
мечката. а мъжът. конто отрчшал
.маната на «к цейтнота. я шагал пър-
\ у лицепю аг, съшият обичан съшест
купал във Финлаидия по отношение
на таска. Една финска песен уточни-
ва значепието на тети обичан със след
пите думи. вле.ма.м нша на мо.чта
мечка. ш да и отне.ча обонянието
Народите, за внести от лова, сьблю
лават подобии обрели, шо сс отпася
до очитс на дивеча: сатайиите изваж
дат очитс на мечката. ла да нс може
тя никога повече да вади човек.
В Япония за юрделивците и самох-
валковиитс сс казва. че имат дъ.п и Но-
сове и че са тенгу Тенту са дяволски
духове. нзобразявани като малки пла
ниттски духове с дълъг нос и клюн на
хишна птица.
НОШ
За гъриите ношга (пух) била дъ-
шеря на Хаоса и майка на Небето
(Уран) и на Земята (Гея). От нся ше сс
родят съшо така сьнят и смъртта.
мечтите и тревогите, нежност та и
измамата Ботовсте често удължава
ли ношнте според волята сн. спирали
слънцето и луната, за да могат да из-
вьршат ттоголеми подвит Ношга
прскосява небето. загърната в тъмен
воал. настанейа в теглена от четири
черни* коня колесница и прндружа
вана от своите дъшери Фуриите.
Парките. На това хтонически божест-
во се принася в жертва черно женл •
ко огне.
За майте един и съш глиф обозна-
чава ношга. иырешността на темята
и смърт та (ТНОН).
В келгекого схвашане за времето
ношга е началото на деня. така както
зимата е начало на годината. В
Ирландия общоприетата продължи
тслност на едно деноношнс е 24 часа
и огговаря на вечное т та Галската ду-
ма за седмица етимологично означа-
ем oic.ii поили (wylhnos) Точно съот-
ветствне на периода от трите нощи
на Саун ог ирландским календар на
мираме в t алскня календар от Колики
(детт Ен). Според Це тар (..Записки за
Галската воина") т алнте броели по но
НОЩНА ПЕПЕРУДА
104
tin* (OGAC. 9 337; IK I 361
Ношта citvKiMii nipj креме г о на
сьтворснпего. на съгряванего. на за
говори re. конго щеожпвеяг. облени or
светлината hj деня Тя крие богатст
иото or всички възможни прояви Но
навлизансто в нош г а е завръшане към
неопределеното,където се преплитаз
кошмари и чудовища.черните мис.iu.
Тя е израз на несъзнателното. което
се освобождава по време на ношния
сън Както всеки символ, ношта има
две лица: едното е на мрака, в който
jpee бъдещето. а другого е на тара*
дашия се ден. когато ше бликне свет-
лннатз на живота
В мистичного богословие noun а е
символ на изгубеното ясно познание
аналитично и изразимо с думи. дори
нешо повече: тя символизира лншава
него от всякаква очевидносг и психо-
логнческа опора. Съвместно с други
думи като мрак, ношта подхожда на
пречистването на мисълта. докато
нраню пространство и iiHiiteia се от-
насят до пречистването на паметта.
пустош и суша - до пречистването на
желанията и сетивата и дори на най
възвишеинте стремежи
Новалис в своите ..Химии към
ношта" възпява Ногцза символизира
на от съня и сънувансто и я предста-
вя като победа над времето*' внезап-
но почувстиаз. че връзката на раж-
дансто tc прекъева Ношен плам. све-
шен сън. Свещсна. неописуема. тайн
ствена нош Очитс. ничто клспачи
растваря в нас ношта. на се empv-
ват по-божес тесни от блешукаши-
тс свезди Гехният пог лег) стига мно-
го по-далеч от заездите и изпълви
с чекеразимо удоволствис прост-
ранството, над което сс намира
прос транството
НОШПА ПЕПЕРУДА
Ношпа пеперуда. която каине вър
ху листа та на дървета та. ги кара да се
свиват Устойчив символ на душата
която търси божеезвеного и гиг аря ог
мистична любой, подобно на неперу
лага, кояго опирая крнлага си на
плам ька. около конто лег и Та ш тема
с лайзмотив в персийската мистична
литература
Дари лги я main нощ на раздала
ношната псперуди на Единението. ш
шопю иначе п.ш мъкът на мочта бо i
ка ше nodna.iu света така, сякаш с
свеш (Шабестари. НРВА. 129).
Това е символ на човечеството. за-
мечтано да се извиси до върховете на
любовта. човечеството. което, обгър
нато от студен мрак, умолява да бъдс
дарено с криле.
ПУЛА
Тази дума е произлязла от арабе
кия - шива. празно Номеричен знак,
сам по себе си без стойност. ноэасмаш
мясгото на отсъствашите стойности
в числата Тя символизира личността.
която притежава стойност единстве
но чрез посредничество.
Майте открыли понятисто пула
и нейното и зпол званс понс хиляда го-
дина преди подобно нешо да бъдс поз-
нато и изпо.ивано в Европа (GIRP
318). Била изобразявана чрез черуп-
ка* или охлюв* Известно е. че самият
охлюв е символ на псриодическо
възобновление В митологията на
„Попол Вух" пула га съответства на
момента на жертвоприношението на
Бота-Герои на царсвицата чрез пота-
пяне в реката, прели той да се възроди.
за да сс качн на небето и да стане
слънце В процеса на зреене на царе
вицата този момент е моменгът на из
чезването на ссмето в земята. прели
животы наново да се появи. като на-
кара малкото сгъбълцс на заражда-
шата се царевица да поникне. Следо-
вателно. според градипияза на евро
пейския окултнзъм, това с точно мо-
менты на обръшането на полярига-
105
НУЛА
цинга, койтораздела край на инволю
I пиния нолукръг оз начатого на ево
лютивния полукры в юдиакалния
цикъл. Слелова телно може ла сс каже.
че големияi миг за цикличного къзоб
новяване е обобщен в символика та на
маянската пула Пора ди символа на
зародит на черупката тя е съшо във
връзка с живота на сталия на фетус.
В писмото на майте нулата с изоб-
ражена със спирала*: безкрайното зат-
ворено - чрез безкрайното отворено
(ТНОТ).
В Египет на нея не сьогвегства ни-
то един Иероглиф. Нулата нс с озна-
чена чрез лито един знак, въпреки че
некой писари, занилзаваизи сс с
исчисления. има ли намерснието t)a
оставят празно пространство там.
където силата на десет липсвала
(POSD. I64 и ел ).
От символична ыедна точка ин
туицията била съвссм правилка: ну
лата е интервалы на съ1ворснисто
Каю космического яйце >и символи
гири всички потенциалиосги.
Тя символизира още предмет,
който. бег стойност сам по себе си. но
единствено чрез местоположение го си.
прилава стойност на други, като ну-
лата умножава по десет чнелата. на
мираши се отляво И гака, тя сс евърз-
ва с инициационного значение на
Лудия или Шута от Таро, сдннствена-
та карта от мажорните аркани без
номер, но която може да прилава
стойност на другитс или да ги анули
ра в зависимост от нейното местопо-
ложение или от Жака + или х или
който я прелхожда.
о
Буквата О е един от най използва-
ните алхимични символи Като пример
прилагамс по-долу таблица на такива
символи според „Митохерметическия
речник" на Дом А Ж. Пернети (..Die-
tionnaire mytho hermetique" de Dom A
-J Pernety, 1787). Важно e да се обьрне
внимание на обърнатите знаци на пре-
чистването и сублимацията. на дсня и
ношта.
<f Стомано, Желязо или Марс в Селитра
<Л Могнит qp Нощ
О Стипца а Злато или Сльние
6 Антимон ас Жълт арсенов сулфид
5 Живак или Меркурий Барут
ОС Арсен QP Пречиствам
X Арсен г Сернист арсеник
* Воськ зь Сернист арсеник
i Живачен сулфид в Марс
9 Мед, Венера л Шафран на Марс
9 Калцинирано мед е Обикновена сол
е Смилам я Алкална сол
& Дух в Каменна сол
е> Огнено колело 6 Черна сяра
4- Масло <я> Сублимирам
• • Масло О— Амонячна сол
Ъй Ден Стъкло
7 Живак • Меден окис
Утаен Живак Витриол
Сублимиран Живак е Витриол
107
ОБЕСЕНИЯ
ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ
В различии древни релит ни обсзз
лавяването било снързано с един
определен обрел и едно определено
поверие в маната се намира лухы
Тя трябва да бъде запазена или уни
шожена в зависимост от това дали
принадлежи на близьк или на не
приятел. Келтите. както и Ирландия,
така и на континента, режели глава та
на победения в схватка противник.
Този обичай има религиозна основа,
зашого според бога лечител Диан Кехт
възраждането или изиеленнето са въз
можни. докато основните органи
(мозък. гръбначен мозък. мозъчни ци
пи) нс са засегнати. Отрязаннтс главк
били пазени като бойни трофеи и за
иелта били обрабогвани или пьк се за
назвала само част от тях В един ир-
ландски текст спомснаваг езиците. в
друг се споменава мозък*. примесен
с глина и оформен като топка за игра
Тит Ливий разказва. чс черепъг на кон
сула Постум, победен от предалиийс-
ките гали. бил гьржествено отнесен в
главния им храм, където украссн със
скъпоценен медал бил използуван ка-
то култов съд (OGAC, 10, 130.139. 286,
11.4)
Подобии обичан сс срсшат нався
къде по света, като сс тръгне от прос-
ловутите цаниа или смалени главк на
индианцитс хиваро от Еквадор и се
стигне до украсените черепи от
Океания Нека споменем. чс у племе-
то бамум от Камерун, след обезглавя
ването на убитнтс в бой неприятели,
запазвали само долните челюсти (вж
зъби*) на тези трофеи, конто били из-
ползвани и като украса за гърлаза на
обрсднитс кратуни. в който се сьхра-
нявало пал.мового вино от двора на
Фумбан.
ОБЕСЕНИЯ
Произлязъл от Огшелника (карга
IX) и дал като производно Дявола
(карта XV). равностойнн на диете же
ни на Влюбснпи Жарта VI) oi тледиа
точка на духовного начало, дванаде
сет ни । аркан на Таро чисто допълне
ние с Колслото на сьдбата. ни прелс
тавя един Обесен с лице почти напъл-
но еднакво с това на Магьосника
Млад човек виси вьрзан за единия
крак на бесилка в тъмнозелено, так-
репена между две жълти дървета.
върху всяко от конто има по шест чер-
вени белега от отсечсни клони, като
дървстага са пускали корсни в две зе
лени хълмчета, по конто освен това
расте някакво четирилистно растение
Косите и обувки те на Обссения са
сини, както и горната част на жакета
му. който е с червени къси ръкави и
жълти пешове, беля танк с лунсн съри.
и (образен в хорнзонтално положение;
копчетата са обито дсвет (шест нал и
три под копана), бели на ивят. съшо
както яката. колана и тази част от
дрехага. върху която са зашиги.
Обессилят с кръстосал ръце от-
зад. на кръета си. докато дссният му
крак е егьнат зад лсвия и го пресича
при свинка за на коляного. Обссения
- или Саможертвата или Жертвата -
представляна приегото и желано из-
куплснис (М Поансо); изплашането
на дълговете. наказание го, омразата
на тълпата и предателе твою (Фр
Ролт-Уилър); психическата заробе-
ност и освободигелното разбуждане.
всички видове верш и. трешните мисли.
угризенията. желанною да сс освобо-
дит от някакво иго (Т. Терешченко);
загубата на интерес, самоотрица
нието. апостолството. филантропия
та. неосьшсствсните добр и намере-
ния. неудържанитс обещания, неспо
делената любой (О Уьрт) II един
френски Таро от началото на XVIII
век гати карта се н.зрнча не Обссения
а Предка зливостта, която е за претю
рьчв.знс но отношение на съвкупнос
гта о) значения на този аркан Н асе
ОБЛАК
108
рологията неговото съогвегствие е
лиана лесе шит лом на гороскопа
Нэ пръв помел това е карта на
поражението и пълната безпомош-
ноет Обаче ръцете и краката на Обе-
сения обра зуват подобие на кръет над
триъгълник алхимичсн так за завър
шека на Великого Дело. Напълно дос-
татъчно е да кажем, че та поредей път
трябва да отидем отвъд привидното
На първо место тоэи Обесен не е ли
жертва на магьосническо заробване?
Въжето. чиито кранша биха могли да
ни таприличат на малки крнла. в дейс-
твителност не минават около глезена
му и ни е напълно позволено да се за-
питаме как всъшност е вързано то
Така е. зашото тук Обесения е символ
на всеки. който. обсебен от някоя
страст, подчинен тялом и духом на
някоя идея или чувство, не съзнава
робството си.
Всяко човешко съшество. облада
но от определен мисловен навик. има
нешо обшо с Обесения, казна Ван
Рийнберк и лобавя: по съшня начин
всеки човек. нал когото властва няка
къв морален предразсълък срешу и
о г нос но каквото и да било, принадле
жи към категорията на несвободните
хора, завързани с главата надолу за
предразсъдъците си (RIJT. 242).
Но символиката на Обесения за-
сяга и друго равнише Очевидного му
бездействие и позата му бележат пъл-
но примирение, което обешава и оси-
гурява по-голяма окултна или духов
на власт: възраждане в подземиня
свят Обесения е престанал да превъз-
нася собствените си енергии, той се
отлръпва. за да приеме по-добрс кос-
мически те влияния: лванадесегтс чер-
вени белега от отрязани клони напом-
нят за дваналесетте зодиакални знака,
а иай-вече главата му - изобразена
между лвете възвишения. изглежда
така, сякаш погъва в пръетта. до ко-
яго се лопират сините му коси, света
на окултните сиди Това ни напомня
за Антей. Гиганта, който си възврь
шал силите всеки вы. шом докоснел
земята: за стойката на йогите. изпра
пени върху главата си и с подпрсни на
земята ръцс. с цел ла постигнат по
голяма мисловна концентрация чрез
възстановяване и движение на енли
отлолу нагоре между небе го и земята
Обесения нанстина бележи края на
един цикъл. когато човек се обръша с
краката нагоре. за да зарови глава в
земята. сякаш за да си върне земята
от която е бил направен, своего мис-
лешо ..аз". Обесения е „арканът на
крайно възвръщане". Но това възв-
ръшане с условие за възраждането
След като е символ на пречистването
чрез преобръщане на земния порядък.
Обесения е най-вече"Мистик и именно
по тази причина Уърт вижда в този
дванайсети по ред аркан мажор
ключа, конто разкрива пътя на пасив
ното посвешение. противопоставен на
първите лваиадесет. кои го бележат
активного посвешаване. основано
върху развиването и разгръшането на
енергиите, конто индивндът черпи в
самия себе си (WIRT. 182)
ОБЛАК
Като символ облакът е богат на
значения, но най важните от тях се от
насят до неговата неясна и нсопреде
лена съшност; до качеството му на
център на освешавания и богоявления
(вж мъгла*).
Санскритската думагхана (облак)
се евързва с първоначалния Зародит
(Хиранн!арбха и дживагхана) в слу-
чая гхана е плътно. неразчленено
цяло ВислямскияезотеризьмОблакът
(ал-ама) е основного, непознаваемо
състояние на Аллах прели явлението
При самого явяване и във всекиднев
нии живот об.шчмгхтшд е елно прека-
лено познато понятие, за ла бъле нс
обходимо да я обясняваме Тя ззбгрз.
109
ОБРЯЗВАНЕ
ша. пите Л Кл. дьо Сен Мартен,
све липните проблясъци. конто про
ря tb.ii понякога мрака на нашего
бит не. ши/оти пишите <сшива не би
ха могли да nnact tint < ичнието и и
Явяването на Аллах в t чнката на
един облак с спомснато в Корана. но
не според класическою виждане за
Вечния Отец. Според етотеричното
гълкуване облачите са преградата,
която разделя две космически стени
В древен Китай бели или цветни обла
ци се спускали над възвишенията на
успсшните жертвоприношения, изди-
гали се от гробовете на Безсмъртнитс,
конто пък се възнасяли на Небето. егь-
пили на облаци Червениге облаци би-
ли особено благоприятен знак; такъв
облак се излъчвал от Лаодзъ Мона
сите от легендата та Хон иэбягали от
пламналия манастир Шаолин. носе ни
от вълшебен облак. обагрен в жълто-
черно - Цветове на космического раз-
членяване. Всички тези поличби са би-
ли достагъчно значими, за да може им-
ператор Хуанди да въдвори рсд бла-
годарение на облачите.
Спорен традиционна те китайски
схващания облакът обозначава
промяната. която трябва да сс итвър-
ши у мвдреца. за да изчезпе той.
съобразно учсниего на езотериз.ма на
нефритовия диск*. Облачите, който
сс ралтвар.чт н стера, н.чма да бъдат'
само прояви на смелост на хабоки. а
и символ на жертвами, която мъд-
рецът трябва да направо като се от-
каже от своето прел одно „Лз". ш да
lae.iadec бенмъртисто. Лилиан
Брион-Гери цитра една мисъл от
Джуандзь. Учсничи. станете съвър-
шено подобии на бечмъртни.ч стер,
освободетс се от ч\ <« твита си и рал-
творетс душите си. бъдсте нсбити-
ето и се откъснстс от прс.ходната
си душа. Не бихме ли могли да срав-
ним тези думи с казаното от Бодлер в
Странникът":
Обича м облачите облачите,
който чиншют.
там далече дивнитс обличи'
(Посеоптася до значенисто на об
лака като и ночник на дъжд го. сс
тествсно. това сс отнася ио дсиност
та на небесните сили. Символика га му
е свьрзана и със съмволиката на всич
ки извори на плодородие: майчински
дъжд. пророчески откровения, бого
явления В 1 ръцка ia митология Нефе
ла е вълшебнияг облак. наглсд подо
бен на Хера, конто Зевс използвал, за
да отклони любовного влечение на
Иксион*. От съюза на този облак и
Иксион се родили кентаврите. Елена,
в която се влюбил Парис и заради ко-
ято започнала Троянската воина, би-
ла само едно видение ог облаци. съз
далеко от магната на Протеи Обла
ците в орфическигс вярвания. конто
изглежда е отразил Аристофан в про
изведсниита си. са свързани със сим-
вола на водата и слсдователно на
плодородие то: теса дъшери на Океан
и живеят на островигс или край
изворите. Облакът е символ на набзю-
даваната метаморфоза, но не в някои
ог завьршеците и, а в самим пронес
на осъшесгвяването (GR1L. GUEV.
JILH. KALL. LECC.SAIR.SCHC)
ОБРЯЗВАНЕ
В полинезииски гс райони. как го и
у евреите го повтаря прерязвансто на
пъпната връв. извьршвано при раж
дането на детего и символизира ново
раждане, тс досгъпа до един нов стаи
от живота.
Доколкото се извършва съобраз
но някаква «анонса. то става белет на
подчинение и вярност. Доколкото ус
пява да отличи от друг и тс народи, ко
иго го практикуват. то се преврьща в
символ на една обшносг.
Выможно е обрязванего да с съ-
ществувало от незапомнепи времена
у нзраелите, как го и у родсгвенитс им
ОБСИДИАН
110
народи По времето на Иеремия и дру
in народи лроизлезти о! Авраам, ю
практикували (//<•/» й, 25 26). какю и
египтяните или ионе някои or гях Знае
се. че сбило нешообичайно м арабите
оше прели прнемансто на нсляма и че
все оше съшествува у множество на-
роди
Всички тези народи обря )вали и все
оше обрязват момчета. лостигнали въз
растта на възмъжаването. Библията
грижливо отбелязва. че Измаил, пред-
теча на арабите, бил обрязан на трина-
десетгодишна възраст (Бит 7: 25).
Изг.сежда обрсдът не е същсст-
вува.с г финикийципсе. ннто у аси-
рийцитс и вави.сонците Таки че с
пос тспснното установяванс на вс с по-
тесни връски на Исрае.с с тс си
народи, обря сването сс прсвръсца.со в
бе.сег на нацссона сността и сс испъ с-
ва.со с все по-гп.еям религиозен смисъ.с
Особено когато иераи стяните бит
заточена във Вавилон Вероятно по
това време бил сстановен законъпс да
се обря сват мо.мчетата ос ем дни с к-д
раждането им (Лев 12. 3: Бит 17.
12: 21.4) Тогава обредът се превър
на.с в знака. дори бихме казали в ос-
всшавансто на съюза между Бог и
неговия народ Това с с ъщо знак са
верное тта на народа към неговия Бог
под гръико в ладичество обрязването
стана со причина са преследвания и
съпротссва
В първите години от съиссству-
ванетона хриспсиянската църква въп
росът далее братята. дошли от с си-
нее твото. трябва да бъдат обрясеа-
нсе би с под.соосен на ожесточено спо-
ров?. Бог сам да.с отговора: човек би-
ва приет в не я не чрез обря сван сто. а
чрез кръщението (Деян 10. 4. 48; 11
I 18; IS.5-I2)(BIBM).
ОБСИДИАН
Тъмнозелсна скала с неизяснсн
произхол. много твърда и невероятно
красива, слсл като бъде полирана
('решала се пай вече около вулкан»
те и по границите на пустините. Em
истеките майе । ори я и «ползвали мною.
В прелслинската споха късовете. от-
дсляни с удари. служели за направа
та на стъргала. ножове, остриета на
копия Към края на бронзовата ера
металът заменил обсидиана. Символи-
ката му е евързана с тази на огнения
камък*
Късовете кремък служели. за да се
получи искрата. необходима за запал-
ването на барута в аркебузите и пър-
вите пушки.
Кремъкът - или обсидиан - няко-
га осгрие на жертвените ножове. е за-
лазил своята благотворна вьлшебна
сила у индианаите от Централна
Америка Той разваля магните и от-
далена ва злите духове.
В мексиканските вярвания кремъ-
кът е сроден на стула, нощта. царст-
вото на смъртта. Севера Над Годи
нипсе-кре.мък властва тази символика,
която води със себе си безплодие.
суша, глад В глипгиката на майте за-
местник на кремъка е ръката*. Обо-
жествен в Мсксико. той е син на боги-
нята на първата човешка двойка, да-
ла начало на всичко сътворсноfдогма-
та на двойственосmnea) (SOUM.
ТНОТ).
Свързването на противоположни
функции в един единствен символ е
онагледено от обичая на антеките.
конто, за да ускорят зарастванего на
някоя рана, я намазвали с балсам. в
който имало стрит на прах кремък:
така, освен че е способен да разрязва
човешката плът. кремъкът може и ла
я възстановява
ОБУВКА
Символ на обшсственото утвърж-
Лаване, на aeiopniera (вж. pied.
мнШег) Стар руски обичан изисква на
сватбеното угощение кърпата на бул-
111
ОВЕН
ката ла бъле сгъната пол формата на
гебсл, а на млаложенсца - под фор
мата на обувка В т.рквата булката
се они тиа първа да стыги върху пос-
телка та от ротон caiен върху която
спорел православната церемония се
дава обегът, та ла се наложи нал съп-
руга си Прели брачната нот тя тряб-
ва да събуе ботушите на младоже-
неца, единият от които е пълен с пари,
а в другия е скрит камшик При самое
дитеобичаят изисква годеникът да из-
лита бъдешата си съпруга. като я на-
кара да зашие кожените му ботуши
(AFAN) На руските селяни им било
забранено да излизат босоноги в пър
вия леи на пашата. защото повсрието
утвържлава. че това ше предитвика
нашествие на вълци и змии (DALP).
Свалянето на обувките е първа
крачка към интнмносгта.
В дрсвността обувката е знак на
свобода Римски те роб и нс посели
обувки
Обувката е знак, че един човек раз-
полага със себе си. не се нуждае от
чужда помош и е отговорен за дейст-
вията си.
Тя е част от тройната символика
на стъпалото*: фа.1 и ческа - <а фрой-
дистите.символ на душата според
Диел, а според нас: връ ска и допирна
точка .между тялото и земята
(CIRD, 106). тоест символ на реализ-
ма (да сгъпи крак на твърдо).
ОВЕН
Пламенен, мъжествен. инстинкги
вен и могыц. овенът символизира си
лата на половия нагон, койго пробу*
да човека и снега и осигурява възоб
новяването на жизнения цикъл през
пролетта на живота и на годишните
времена. Ето зато в него буйността и
щедростта се съчетават с упорство,
което може да доведе до заслепение
Такова е схвашането на астролозите
За тях знакът на Овена. в който слън-
цето наели ia всяка годин:) на 21 март
- дсня на пролетного равноденствие
е космично изображение на животин
ската или жнвигелната сила на елнов
ременно съзидателния и унншожите
лен, сляп и непокорен, стихиен и буен,
шедър и сублимсн озън. който ог една
централна точка се разпространява
във всички посохи Тази огнена сила
се отъждествява с бликвансто на из-
началната жизненосг. с първичния
жизнен порив. с всичко. коего се съ
държа в подобен начален процес - на-
чален тласък в чист и суров вид. вне-
запно. мълниеносно и нсудържимо
изпразване. силен душевен полем и ог-
нено дихание Херметичната традиция
гвърди. че с.ме изправени пред слово,
чиито съзвучия са в чернено* и злат-
но*. с астрални афинитети към Марс
и Слънцето. Едно агрссивно по съш
ноегта си слово, което съответства на
буйна, кипяша и конвуленвна приро-
да Астрологияга огъждествяна вес-
ки зодиакален знак с определен човеш
ки характер, но уточнява. че нс е дос-
тагъчно човек да бъле ролей в съот-
ветния зодиакален месец. ни го пък е
необходимо да е ролей в него, за да
прнлича на типа на съответната зодия
Типът Овен спада към колеричния
(емоционален - активен - първичен)
тип от съвременната характерология
с нсговата пламенна жизненосг. със
страстного желание ла изживее
устремно. буйно, с пълна сила бурни
те вълнения, сидни ге уссшання. опас-
ноститс, подвизитс и сблъсъцнте на
свръхактивираното сыцсствуваие
Многобройниге митове. обичан и
символик изображения от цял связ
потвьрждават тези характеристики
Така например Амон - сгппстско бо-
жество на въздуха и на пдолови госгта
по-късно позиато под името Юннiep-
Амон. е и зобра ihb.hi с глава на овен,
съшо като Хермес-Крнофор или ..но
ссш овен", комуто отдавали ночи г в
ОВЕН
112
един беотийскн храм, зашото огкло
пил някаква епиюотия. катообико ш
рада с овен на рамене. за да и роль
ди бедствието С подобии пастирскн
обреди дориниите обожавали Анолом-
Карпейрос - бог на овена. почитан съ
шо и в Спарта, зашото пропъждал
хишниците. закрилял стада та и обу
чавал пастирите. Несъмнено от тези
средиземноморски обреди и поверия
водят началото си добрият пастир
Христос и многобройни християнски
изображения на пастирн. понесли на
рамене агне* или овен Тогава. чрез
сублимация та на символиката на огъ-
ня. на кръвта и на възражлашата пло
довитост.Овенътсе превръша в..раз-
новидност на Божия Агнец, който
приема смъртта за списението на
грезинииите". и в символ не само на
Христос, но и на.. вярваизите. коипю
след него и в него приемат изкупи-
телната с.мърт "(CHAS, 278).
Могат да се посочат безброй при
мери Така например .Хнум - Богът
грънчар. който според вярванията на
древен Египет изваял творението, е съ-
шинският Бог овен, овенът. създаваш
потомство Мумифипнрани овни са
открити в изобилие В тях сс криелзз
cu.iumc. конто осигурявали размно-
жавансто на ж ивите съизества. ро-
гата им били поставяни в множест-
во вълизебни короли, типична за 6о-
говспзе и царете. те били самият
символ на страха, който свръхес-
тсственото излъчва (POSD, 178).
Съшата символика откриваме и по
времето на Птолемеите. Жан Йойот
ра зказва. че по тяхно време един жрец
от Мендес , след като поставил сво
сто изображение в храма на Овена-
властелин на града и повслител на
плодовитое тта. можел да разчита.
чс поклонницитс изе се молят за
него:
- О. вис. който се спускатс по
реката, за да видите всликитс свс-
зцензз овнзз. молете Бога за моята
< титуч (SOUR 20)
Oi Галия до Черна Африка и ог
Индия до Китаи се почта съшата
символиа верига, евързваша съэида
телния огън. плодовитостта и дори
безсмъртието - чрез изначалния жи
вот И така, във Ведите овенът с евър
зан с Агни, повелител на огъня и по-
точно - на жертвения огън В тантри
ческия Йога Овенът е алегория на ма-
нипура-шакра. който съответства на
елементаогъи. И накрая. според „Бас-
ка ла-мантpayпанишад“ мъдрият
Индра проповядва учението за сди
личността на Върховния Принцип.
приел облика на овен:
„Прсяързизх се в овен за твое
счастие
Ги и слезе на пътя на Закона за
твое добрее
Хайде. «никни в мочта злтинска
ед инс тесна природа
А з гъ.м зна чсто. аз съ ч безсмъртието
А < < к.м мястото на света.
това. което е било, е
зз зцебъде (VEDV 428).
Овенът е съшо така яздитното жи
вогно на хиндуисткото божество Ку-
бера - пази тел на севера и на г вкроен-
изата, а това напомня донякъде
Златното руно. Но дори и търсенето
на Златното руно да е прели всичко
търсене на духовно съкровише. т е. -
на мъдростта, то може би представ-
лява и царски ордалия (Рамну) В дре
вен Китай овенът участвал в сълеб
ните ордалии, в конто нграел съшата
роля като еднорога. По съшото време
и в съшия културен ареал овенът по
н я кота е и яздитното животно на ня-
кой беземъртен (Ко Йеу) или дори. как
то в Индия - метаморфоза на самия
Беземъртен (GRAD. KALL. MALA.
RENB). Що се отнася до Черна Аф
рика. наред с други свидетелства пе-
ка сс спрем на свидетелството на
Марсел Гриол. който вилял на стена
113
ОВЕН
та на едно светилище и гображение. на
коего Небеенпяг Овен - л p.ipno
божество, стон нал нзправен царсви
чей кочан, а опашката му завьршва
със гм ииска глава: символика на креп-
ка плодовитое!
За да се вьрнем към Европа, иска
отбележим. че в Галия са откриги мно-
гобройни пиросгии от печена глина и
камък във формата на глава на овен,
а това донякъле евързва огнената
символика на животного със семсйна-
га плоловигост (СИЛВ. AGAC) След
Руното и Рогът* на Овена придоби-
ва символична стойност - источник
на безброй обичан. традиции и образи,
произтичаши от съшата първоначал-
на символика, най-яркияг сред конто
несъмнено е рогът но июби лието.
Съвременната психология и психоана-
лизата съзнават неговото значение,
разкрито и обобщено по следния на-
чин от А. Вирел: ..овенът. съсдатсл
на стадото. е съи/о така и маши-
ната. която посволява раюивансто
на портите и стеките на обсадени-
те градовс и следователно - ранпва
р.чнетона черупката на обшноститс
Спираловидната форма на рогата .чу
добавя идея ia своя юаня и шсилва то-
чен исто на ра ипваряне и посвешение.
га което напо.чня V'-обра шота фор-
ма на всички животински рога
Овенът наистина июбра /ява пос вс-
Шението. той с надарен със слово и
расум Символитри психичната и
свешена сила - субли.чаиията той
лети и руното чг с слитно" (VIRI,
174). При все това неговата сила на
проникване е двояка: тя оплодот-
ворява. наранява или убива.
ОВЕН (ЗОД11Я: 21 МАРТ - 20 АН-
РИЛ)
Зоднакалният Овен съотвегства
на выкачвансто на сльнцето, на пре-
хода от стула кьм топлината. от сян
ката към светлината; а това има из-
вес гно отношение към вече сношена
того ърсене на Златою руно Оиены
е първняг знак на Зодиака, разнило
жен в 30-тс градуса след пролетного
равноденствие Тогава природата се
пробужла от зимното вцепснение. а
този знак символизира прели венчко
пукването на пролетта. следователно
- порива, мьжесгвеността (Овенът е
главният знак на Марс), енергията. не-
зависимосгта и смелостта В наи ви
сока степен положителен или мъжки
знак Силното му влияние е неблаг on
риягно за жените, когато тон се нами-
ра на изток в момента на раждането
на жена
Знакът на Овена. който слънцето
прекосява всяка година ог 21 март до
20 април. е символ, тясно евързан с
природата на изначалния огън Той е
космично изображение на животине-
ката мош на яркия и буен огън. който
лумва в началото на проявленного
Отнася се до одновременно съзида-
телния и унищожнтелния. слепня и
непокорния. стихийния и буйния. Щед-
рин и сублимния огън, който от една
ценгрална точка сс разпросгранява
във всички посоки. Тази огнена сила
се отъждествява с блик ване го на из-
началната жизнсност. с първичния
жизнен порив, с венчко, което се съ-
държа в подобен начален процес - на-
чален тласък в чист и суров вид.
внезапно, мълниеносно и неудържи
мо ншразване, силен душевен полем
и огнено диханис. Изправени сме пред
слово, чиито съзвучия са в чернено* и
златно*. с астралин афннитети към
Марс и Слънцето. Едно прели венчко
агресивно и свръхмъжествено слово,
което сьотнетства на неспокойна,
устремна. буйна, кипяша и копнул-
спина природа Астрологията отъж-
дествява вески зодиакален знак с оп-
ределен човешки характер, но
уточнява. чс не с достагьчно човек да
бъде роден в сьотвегния зодиакален
ОВЦА
114
xiecen пито им е необходимо да е ри
лен в него, за да при шча на mii.i на
съответната юаня 1ипьт Овен спа
да къмлазс/шчннч (смоцнонален лк
тнвен - пърннчсн) inn 01 сьврсмен
нага характерология с иегова га пла
мен и а жизненост. със страстною же
лание ла изживес устремно. с буннос-
тта и силата на своя инстинкт, бурни
те вълнения. силните уссшания. актив-
ността на съшествуването с неговите
опасности, подвизи и сблъсъцн...
овил
Символиката на овцата не се от-
личала от символиката на овена и аг
нею*, която е тясно евързана с оби
чайната символика в христнянството
В уелския разка з Легенда /а Переду р
са описани две стада - едното от бели
овни. другою - от черни Дели г и ед-
на река Всеки път. когато изблеел бял
овен, един черен овен прсминавал ре-
ката и се превръшал в бял. а когато
изблеел черен овен, един бял овен пре
минавал река та и сс превръшал в
черен На брега на реката, която ве
роятно символизира граница га меж-
ду земния свят и отвъдного. се изди
гало високо дърво. Едната му поло-
вина била обхванага от пламъии от
корените до върха. а друтата била пок-
рита със зелени листа. Белите овни.
превърнали се в черни, символизират
душите, конто слизат от небето на
земята, а черните овни. превърнали
сс в бели, представляват душите, ко-
нго се издигат от земята към небето
Но нс е сигурно дали тазн символика
прелхожда христнянството Възмож
но е тя да представлява адаптация
на принципа, формулнран от Цсзар
(De hdto Galltco), според който е ну-
жен един човешки живот, за да скло
нят боговете да върнат друг човешки
живот. Това е един от основните прин
ципи на преселсннсго на душите.
От друга страна в ирландский
ра зка । Осн адата на Дреки Да игакчр
ciixiBoiitKaia на овцата с злокобна и
сазанипска Злите друнди на ир |аид
скин пар Кормак, возоващ epetny про
нинция Мюнстър. I ьй каю гя отказ
на ia ла плата несправедлив даньк
изпол звали три зли черни овце, пок
риги с жслезни остриета. конто лссно
избили много воини (CHAU. 176-179.
REVC. 43.22: LOTM. 2. 95: MEDI. 10.
35) Пима родни на гези овце нееана-
логична на ролята на Нудит, обезгла
вила Олоферн? (Иуд 10:13).
ОГЛ ЕДАЛО
От speculum (лат. - огледало) про
излита думатахрсси1а(зоп(фр -умоз-
рение): първоначалноснскг.ш/w.w зна
чело наоподана м небето и движени
сто на взаимовлияешите си звезди с
помошта на огледало. Sidus (лат -
звезда) е далосопхзйегаНоп (фр. - раз-
глсжланс). което според стимолотията
си означаваг.1сг)<т.и свсчдите. Корените
на тези две абстракт ни думи. обозна
чаваши в днешно врсме дълбоко ин
тслекгуа ши дейности. се крият в нзу-
чавансто на отразяванитс в оглсдала
звезди Оттук слсдва и схващансто. че
огледалото. в качеството си на огра
зяваша повърхност. е основа га на ед-
ин зз звънредно богата символика в об
ластта на познанието.
Какао отразява огледалото?
Истииата. искреността. това. коего
крият сърцето и съзнанисто: Като
С./лицето, като Луната. като
водата. като i ,/атото. четом върху
едно китаиско огледало, блди свети
и блестят. и отра t.qea/i това. което
се намира в сърцето nut Тази функ
ция с използваиа в инициацнонниге
разка зи на Запада, в обрели те на ки-
тайските тайки общества, в повсстта
на Новалис ..Чираците в Санс ”, в по
смата на Маларме:
О «А* 1ГЯ*
йМ*|4гММ <Ulr« МАЦ /М utu Н» •*/»»• »• ям
115
ОГЛЕДАЛО
//•in <г * г»»хт« * 1Мгя> «Ч* '• и
М 4 ИМИ lrl»<7*
Рш К Iki Oi«J(«N> < »«* ftn»f4t Ы МГ*М* •'<!/ЯММЯЫ*
(Иродиада)
Въпреки че дълбокият му смисъл
е друг, и в японската традиция огле-
далото е свързвано с разкриването на
истината. а също така и с дучовната
чистота В съшата насока Яма. индо
будистки владетсл на царството на
мъртвите, си служи с огледало на
кармата. за ла произнесс присъдата
си. Магын ни net ките огледала. макар
че се използват само за гадатс.итяо
и играят ролята на нссъвършен пос-
редник. чрез който се открива божи-
его слово, са също толкова резултат-
ни. както в ра зличии те видове шама
низъм - където за целта си служат с
кварцов крнстал* - така и при обре-
лите на африканските пигмеи
Естествено. штината, разкривана от
огледалото. може да бъде от повис-
ше естество: говорейки за вълшебно
то огледало на Дзин. Нихирен го срав
нява с огледалото на будисткия Дхар-
ма. коеторазкрияа причините /а от-
минали пен тъпки Чрез огледалото се
постига Озарението. Всъщност огле-
лалото е символ на мъдроетта и позна-
нието. а когато е покрито с прах, то
олинетворява потъналото в мрака на
невежеството съзнание. Според ти-
бетския будизъм Мъдроетта на to-
ля мото Огледало разбулва върховна-
та тайна, а именно, че зримият свят,
конто се отразява в него, с само едно
от проявленията на шуннйата, на
вакуума.
Тези отражения на небесния Разум
или на небесного Слово превръщат
оглелалото в символ на проявят а. ко-
нто от свои с।рана е отражение па
Разума-твореи То с съшо така сим-
вол на божесгвения Интелект конто
тприечпа ггроявата съмавайки я ка
то такава по свое подобие Тона че
огледалото разкрива Тъжлествого и
Различием,е причинага за падением
на Луцифер. По общо казано това е
завьршскы на пай толемия духовен
експеримент. Така е според свети
Павел (2 Кор 3:18) и много други хрис-
тиянски и мюсюлмански духовники.
Ангслус Силезииски разкрива човеш-
кого сьрце като огледало, отразима-
ню Бог; според булисгите оглелалото
на сърцето отразява природата на
Буда, а според даоистите - Небето и
Земята
Като символ Небесният Разум, от-
разяван в огледалото, се отъждсствя-
ва със слънцето. поради което огле-
далото често символизира слънцето.
Но то символизира и Луната в сми-
съл. че тя. подобно на огледало. огра
зява слънчевата светлина Най-извест-
ното слънчево огледало е това от япон-
ский мит за Лматерасу огледалото из-
вежда божествената Светлина ог пе-
щерата и я разпръеква над целия свят
В сибирската символна система две
те големи небесни огледала отразяват
света, а шаманът на свой ред улавя
изображением му с помошта на огле-
дало Отражением на космического
съвършенство сс появява в огледало
то на Деви и в по низша степей в то-
ва на Сарасундари. конто са нейни
пратенички Във ведическата тради
ция огледалото е слънчевият мираж на
проявите; то символизира слслващи
те се една друга форми. ограничения
и вечно промсняшия сс ход на живота.
Фо/тл форма. той прие "<лкл форма.
Ч/к mama фор ча < с < рста на«> чк*<>с.
ИнЛра ч/чч магните < и
прите « лм чно ж <•< m«n форма
ХилчЛа ьонч са «прегнати >а <>а м| < гзжлт
(„Рнгведа Гриасутра". I, 6)
Разбира се, отразяванего на свет
пина га или на лейсгвигслността не
ОГЛЕДАЛО
116
промсня iipitpo.ijта. но в него все пак
има известно изкривяванс ош/мжс-
пистона Луната във водата >. никак
ва измама спрямо Принципа. Хинду
истките текстове ка зват. че има тъ ж
дсство в ра сличието Свет шпата се
отраслей във водата. но в действи-
телност нс прониква в нея. така пра-
ва Шива По такъв начин умосрени-
сто си остава само едно непряко.л уи
но познание От друга страна, обра
зът на действителносгта в огдедаяото
е обьрнат: Това. което с горе, с като
това. което е долу, казва, но в обра-
тен ред. Исумруденият скрижал на
херметиците Проявата е обърнато от-
ражение на Принципа: това именно
изразяват двата обърнаги триъгьдни-
ка на лъчистия шестоъгьлник Свст-
линният лъч. отразяваш се върху
Модната повъркност. в качествотоси
на символ е всыиност космогонич-
ният знак на проявата; той е Пуруша
и въсдсйства на пасивната Пракрит и.
както отвесного Небе - на водорав-
на га Земя Но в Китай тази пас ивност.
която само отразява нещата. без да
бъде засегната от тях. е символ на без-
действието на Мъдреца.
В Китай, освен че е символ на Лу-
ната и на жената, огледалото е съшо
така емблема на царицата. То се рас-
палва от слънчевия огън От друга
страна, то олицетворява хармонияга.
съпружеския съюз. а счупеното отде-
лало - раздялата (възможно е счупе-
ната му половинка да идва, преобра-
зена като сврака. за да разкажс на
съпруга за нзневерите на жената).
Животного, наречено подзин. или счу-
псно оглсдало. с евързано с лунните
фази; царят и царицата се събират при
пълнолунис. огледалото възвръша це-
лостта си.
Даоистите използват вълшебното
оглсдало по доста особен начин: раз-
кривайки нстинската сыпное г на зло
жслателните влияния, те ги отдалена-
ват и се преднатват от тях Его зато
до лен днешен на т кьшната врата сс
поставя <»< моъгълно оглсдало с осем
|риы ълни върха В Китаи осмоыьл
ното отослало, коего несъмнено е бе
лег на хармония и сьвьршснс1В(з ко
га го се свьртва с богиня та Аматерасу
- заема междинна позиция спрямо
кръглото) небесно) огледало и четвър
титото (земно) огледало Но човек
вижда отражението си не само в по
лирания бронз или в спокойната вод-
на повърхност. Свндетслство за това
е следният текст от Хрониката на ди-
настия Тан. използван от Сегален:
Човекът си служи с брод за като
огледало. Човекът си служи с дрсв-
ността като оглсдало Човекът си
служи с човека като огледало В
Япония кагами. или огледало, е сим-
вол на съвършената чистота на
душата. на неопетнения дух, на раз-
мисъла за себе си относно съзнанието.
То е съшо така символ на богинята на
слънцето (Аматерасу-Оми-Ками). В
много шинтоистки светилища има
свешено огледало, така както в църк-
виге има разпятие То е един от най
важните атрибутн на трона. В Импе
раторския Дворец свешеното огледа
ло се съхранява в специална пост-
ройка.
Използваието на магическо опте
дало отговаря на една от най-древни
те форми на гадаене Варон твърди,
че е дошло от Персия. Според една
легенда Питагор имал вьлшебно
огледало. което обръшал към Луната.
преди да разгадае в него бъдешето.
както са правели магьосницитс от
Тесалия Тази практика е противопо
ложна на некромантията - обикнове
но призоваване на душите на умрелите
- понеже тя извиква хора, които все
оше нс съшествуват или които извър
шват нешо. което ше осъшсст вят след
време (GRIA. 334)
Вы основа на аналогията вода-от
117
ОГЛЕДАЛО
делало и заклинания ia за лъжд често
се употребив.! i парчета отдела то, как
го правя! например в племето бамба
ра (DIEH)
Подобно на волна та повърхност.
огледалото сс изпол tea при гадаене ка-
то посредник в обшуването с духовете
Отговоры, който тс дават на поста
венитс им въпроси, се изписва чрез от-
разяване върху него Гадателите в
Конго си служат с този метол, като
поръсват оглелалото - или повърх-
ността на куличка вола - с каолинов
прах; рисунъкът, образу ван от белия
прах и излъчен от духовете, представ-
лява техния отговор (FOUC) Шама-
ните от Централка Азия гадаят също
с оглсдало. но като го иасочваг към
Слънцето или Луната. конго са възп-
рисмани като огледала, отразяваши
всичко. коетостава на земята!HARA,
130) Освен това шаманското облекло
често бива украсено с огледална. ко-
ито отри счват човсшките действия
u.tu пък >акри >ят шамана от копи-
яти на яошитс духове. докато трас
пътешествисто лгу. Понякога, том
прик.иочи сеанса си. мигьосникът
трябва да направи върху щитовете
си тоякова речки. коякото ст рея и са
го уяучияи (HARA. 348)
Темата за лушата. разглежлана
като огледало. се среща за първи път
у Платон и Плотин и е дсобено добре
развита ог свети Атанасий и Григорий
Нисански Спорел Плогин образы на
едно съшество с прелра (положен да
приеме влияние!о на своя молел. по-
добно на оглсдало (Енеади 4. 3)
Според това накъле е обърнат. чове-
кы-оглсдало отразява красивого или
грозного Най-важного се състои. на
първо място. в качсството на огле
далото: повърхността му трябва да
бъле съвършено гладка, чиста, за да
се получи максимално отражение. Ето
зато, спорел Григорий Нисански.как-
то добре и tpadomeuomo огясдаяо
и1о6ра»ява върху повърхността си
чертите ни шс танияия пред него
човек. тика и душата. прение тени от
всичко icmho. което я ш мъ/н яви. при-
ема в чистотати си порам на нспок
варената красота. Става лума за
участие, а не само за обикновеноогра-
зяване: по гози начин душа га допри
нэся за красота га дотолкова. докол
кото тя се обрыпа с лине към нея (Jean
Danielou. La <olombe ci la tenebre dans
la mystique bvzanftne anctennc, Eranos
Jahrbuch. 1954. TO 323. erp 395; Regis
Bernard, L'image de Dteu dupres saini
Afhanase. Pans. 1952. стр 75).
Функциитс на огледалото не се ог-
раничаватсамое получаването на ня
какво изображение; душа га. превър
нала се в съвършено огледало. участ-
ва в образа и поради участието и в нея
се извършва промяна Слсдоватслно
между наблюлавания субект и огледа
лото съшествува взаимодействие В
крайна сметка душата заприличва на
самата красота, която е оставила ла
проникне в нея
Разглеждано в светлината на мно-
гобройните си аспекти. огледалото е
една от най-главните теми в мюсюл-
манската философия и мистика, които
са били вльхновени от неоплатонизма
Огледалото е било съшо така опрсде
ляио като символа на символизма
(MICSI
Нуминозиумната страна на огле-
лалото, т.е ужасы ог опознаването
на самия себе си. проличава в суфист
ката легенда за Пауна*. Огледалото е
неразлелноот Психея (IJURS). а пси
хоанализата поставя ударението вър
ху гъмната страна на лушата
Неоплатонисткого схващане за
два та облика на човешката душа, ко-
ято спорел него има една ниииа
страна, обърната към тяяото. и ед
на виста, обърната към разума
(PLOE. 4. 88 и 3. 43) е ишолэвано от
Ал-Ра зели и е упражнило енлно вли
ОГНЕНА ЗАВЕСА
118
янис върху суфнтите.
Аир k.nnj чс породи неп/ни/шч
ността си т.ч.юто прилича на гърби
на огледало; душата с светлита
страна на оглсда лото (R1TS 187).
Във връзка с тези две сграни на огле-
далото Руми обяснява. чс Бог с сы-
пал света - който е мрак - за да може
да се прояви неговата светлина (Fihtma
Fihi. гл. 59 и 17. превод от переписки
на Е. Меисрович)
Въз основа на теорията та микро-
космоса. който сс явява подобие на
макрокосмоса. Ибн ал Араби смята,
че човекът и вселената са един спря
мо друг като две отделала. По съшня
начин индивидуалнитс черти се отра-
зяват в Бог. а Бог се огразява в сын-
ността на инливидиге.
От друга страна, темата та маги*
ческото огледало. благодарение на ко-
ето може да се надникне в миналото.
настояшето и бъдешето. е класическа
в ислямската литература. Потирът*
на Ямшнд. легендарен ирански пар.
в действителност е огледало На свой
ред тя символизира сърцето* на пос-
ветения
След като някога изработенотоот
метал огледало с символ на сърцето.
то ръждата символизира греха, а из
лъсквансто на оглсдалото - пречист-
ването.
Огледалото на младоженцитс. на-
речено Аин-и Бибн Мариам -
Огледало на дева Мария - все оше се
използва в Афганистан, за да е бла-
гословсна първата срсщи между же-
нила и булката. Оглсдалото се окач-
ва на стената. в дъното на стая та.
където сс срсщат сгодените, двама-
та трябва да влжат от две проти-
воположны врати и вместо направо
да погледнат един към друг, тс
трябва да погледнат косо към
оглсдалото По тот начин два чата
се с решат така, както била се срсщ-
ноли в Рая. шщото ви ж дат лицата
си правилно /дясното око от дясно).
и нс наонакнкакто м нашим свят (L.
Massignon. в Mat die de Dar-cl Salam
1959. стр 29 прсвод на пасаж. напи-
сан на английски от автора) Способ
ността на огледалото да изправя об
разите се прсвръща тук в символ на
нешата. видени според тяхната дейс-
твителна сыпное г.
Според суфитите вселената като
цяло е една < век» пност от огледало.
в който сс отраслей в многобройни
форм и Бескраината същност или ко-
ито отра с.явит в ра tлично степен иг-
лъчването на Единствсния; огледало-
та символи трат въ сможноститс на
Същината да сс самоопрсдсли. а те
и принадлеж ат в над-виста степен.
породи бегкрайността и Тс прите-
жавит и космологично точение, а
именно на вътрисмащи субстанции
по отношение на чистопю действие
(BURS, 63).
И накрая, според едно друго
схвашане. огледалото символизира
взаимност та на съзнанията. Един из-
вестен хаднгтвърди. чевярващият с
огледало на в.чрващи.ч. Колкото не-
гладко е лице го на оглсдалото на ду-
шата в резултата от въздържанисто.
толкова по-голяма ше бъде способ-
ността му вярно да отразява не само
заобикаляшата действителност. но и
най-потайнитс чужди мисли. В суфит-
скага литература изобилстват приме-
ри за способността на пречистения
човек да отрагява
ОГНЕНА 1АВЕСА
Символизира прехода от старого
състояние. стария човек. към нового
- иония човек Метали трябва да бъ
де разтопсн. т.с. да мине през огън и
вода, за да се видоизмени По съшия
начин човек непременно минава през
огън и вода, за да сс измени и станс
беземъртен Огнената завеса с грани
цата между тленного и нетленного
119
ОГЪН
При преминаванего човек се ттромени
и oi нссъкършен става ст.вг.рцтсн
oi ilium-
Символ на ко.текгинния живот на
дома, на съюта на мъжа и жената, на
любовта, на събирането на огъня и на
ценгъра му В качеството си на слън
чев център. конто привлича съшсст-
ва с топлина и светлина и който е и
мястото. където се готвн храната. ог-
нишето е център на живота - на
деления, поддържан и разпросграня
ван живот. То е почитано във всички
общества; станало е светилише, от ко-
ето се приювава Божията закрила и
където се чества култът към Бога и се
съхраияват свешените статустки и
изображения
Според t снатанията на мачте
киче < вет.1нната на огншиепю исра-
счна материала шцнята на божест
всния rJi v. както свстлината на
свеирпа представляла th1 mama на
покойника (GIRR 81).
Семейного огнище нграе ролята
на иепгьр или иън на света в многоб-
ройни традиции Ето зато то место
става олтар за жертвоприношения
такъв е случаят с буря гите, конто го
украсяиагс цветни ленти. разположс-
ни по посока на главните точки, съ-
щогосхвашанс се среща и в Индия У
някои сибирски народи като якутите
жсртвоприношенията на небесните
божества се итвършват посредством
огнишето - в този случай според
Приконски огьнят служи за .врата
(HARA. 171)
OI РАЖДАНЕ
Представата га от раждане се при
съединява за келтиге към га ги га крь
га* и заграленото мясго* Става въп-
рос пай вече за мисто, което е загра
депо по един или друг начин (стена,
ров или лкрасна oiрала). Археология
та е открила крыли, правом ьлни или
квадратни отраден и места както от
юра г а на чрвечсс твою гака и ог та
го римската епоха Все пак крылого
от раждане се среша ря.тко. зашото
крмът представляла небето Ир таил
ска та столица Тара с от ра.гена от тро
еп пояс, контоможе да бъде тълкуван
като сихтволио и зобразяванс на трите
снят Тройният поясможесьшо гака
да съответства на трите степени ог
друидического свешеничесгво: ясно
видци. пости и друнди Диодор (5.27)
отбеля гва. че келтите струпвали в све-
щеннте места и храхтовете голсми ко-
личества злато и сребро, посветени на
боговете. до конто никои не смеел да
се локоснс (CELT 7. GUES. 99 104)
Отрадеиата плош е символ на сне
шената съкровищница на лоетъпно-
то единсгвсно та посвстеиия мисто
О1Ы1
По-голямата част ог аспектнте на
символиката на огъня са събрани в
хиндуистката доктрина, конто в тага
в нет о фундамента дно значение. Ат ни
Индра и Сурн са огньовс на земиия.
междинния и небесния свят, те обик
новеният огън. мълнията и слънцето.
Отделив съшествуват два други
огъня: този на проннкването или на
поемансто (Ваншванара) и този на
ра грушението (друг аспект на Аг ни)
Паралелно сс наблюдааат пет аспек-
та на ритуал ни я огън. конго отново с
Агни:
Ьагът 4гни сс и ibamepu
на неба, ните въримс.
и. твобпъЛабайън сс от г/чла.
ни таободи от п/ънк 1чтисто
(.. 1т\арлаведа' 12 2;VEDV. 234).
В ..Кинта на примените" огъняг
съответства на юга. на червения цвят.
на литого и на сърцето. Последнего
съотвсгствие с впрочем постоянно би
то гашотоогьниг символизира cipac-
пт те (наи-вече любовта и яроегта).би-
ло зашото символи шр.тдхха (о.-ън на
огън
120
dive. конго също така е и новея г и
триграмм ...in") и ut ini।>ii।iihiio।<>
познание и коего се i опори в../ umu
(4. 10 или 4 27). Свръхестественото
значение на огъня сс разпростира от
бродешитс души (далекоизточните
блуждаеши огньовс и фенери) до
Божественна Разум Брахма < иденти-
чен е огъня. се казва в ..Гита". 4 25.
Огънят с съшественият божествен
символ в маздеизма Бденисто над
свешения огън се простира ог древен
Рим до Ангкор. Символиката на пре-
чиствашия и възраждаш oi ън се раз
вива от Запада до Япония. Католичес-
ката литургия на новин огън се чества
в ношта срешу ВсликдензЛигургията
на Шннто съвпада със започването
на новата година Според някои ле-
генди Христос (и светиите) съживя-
ват телата. прекарвайки ги npei огъ-
ня в ковашката пеш По Петдссетница
се явяват огнени есици Ролята на ко-
вача* се включва в ролята на събрата
му - алхимика - който моделирабезс-
мъртието в огъня на пешта си. а в
Китай даже чрез огъня, нахшраш сс в
долната част на пешта за топснс на
метали, която почти съогветсгва на
слънчевия сплит и на манипура-
чакра. поставена на Нога под знака
на огъня От друга страна, даоистите
влнзат в огъня, за да се освободят от
човешката си съшност - апотеоз. кой-
то непременно припомня Илия и от-
нената му колесница* Те влизат в
огъня. при това бес да сс опар.чт; га-
ка се призовава дъждът - небесна бла
гословия. но сс и визира огънят. кой-
то нс исгаря. на западния хермстизъм.
умиванс. алхимическо прсчистване.
символизирано от саламандъра*. Си
Мартин казва. че човекът е огън; са-
конът лгу. като шконът на всички
огньовс. с да ри mieopu Гобвивката с и/
и да ее присъсдини към и свора. от
който с отделен. Към тези пречист-
вашн огньовс трябва да се прибави и
древнокигаиският. коню прилружа
вал баняга и опушнанияи по врсме
на pniy.i пипс инIроли laiiini Нека
споменем и повсеместно разпростра
нения огън на ордалии те.
Булизмът замес г ва хиндуисткия
жертвен огън с вътрешния огън. кои
то едновременно е прониквашого
познание просвсгленисго и разруша
ването на оовивката Рисгарям n.ia-
мъка у мен Сърцето ми с огнището.
пламъкът е опитоменото „себе-си".
(„Сумиютаникая". I. 169). Паралслно
с това упанишадите уверяваг. че из-
гарянето на външността нс е
изгаряне. Откъдето и хиндуисткнте
символи на горяшата Кундалини в
хиндунстката Hoi а и на вътрешния
огън в тибетския Тангризъм. който.
прижавайки само пет подвижни
центъра. полага съотвстствие между
огъня и сърцето В Индия Тайджаса.
състояние на субекта. коего отговаря
на съня и на иегова га нсопределеност.
произхожда от „геджас**. огън. Пай-
малко е любопитно да сс огбележи. че
Абу Якуб Седжсстани разглежда огъ
ня във функцияга му да довежда не-
щита до подвижно състояние. изга-
ряйки грубата им обвивка Китай
ската алхимически формула, на пръв
поглед детинска. спорен коя го съ
юзът на водата с О1ъня дава водна
пари може да нзрази символика от съ-
шия характер В една пьолска иници-
анионна традиция огънят принад.се-
не и на небето. сищото се и к)ига. до-
ка то водата - на ссм.чта. сищото
с.сиса като <)ъж<> (IIAMK) Водата е
със темен пронзход и с небесно
предназначение
Характеры на О1ъня като разру-
шится сълържа. разбира сс. и отри
цителей аспект, аов.сад.чвансто на то
си огън с дяволска функция. По по
вод на ковачницага ше отбележим. че
огънят и е едновременно небесен и
подземсн. оръдие на демиург и демон
121
ОГЪН
Понижаванею на стату та му с у. lyiui-
фср MiH Ulllll HU НПН Т HUIIUI I HllH.IUIIU.
нотызаш в пламъпиге на ала: oi lh.
коню юри. бет ла потлъша. но таки
на) и отключен от възражланего
(AVAS. ВПАВ COOII. GOVM. HERS
SAIRI
В келтските традиции та огъня ка-
го ритуален и символен слсмснт има
само косвени и агиографски сведения
В ирландски ге зскстовс се споменава
само та празника на Белтами, първо
майския огън на bet. началото на
лятото. Друидите запалвали големи
огньовс. между конто прекарвали
стоката, за ла я прелпа1ят от епиде-
мии Този огън на друидите св. Патрик-
замес г ва в Юиснек. ценгьра на дьр
жавата. със своя - знак, че християн-
ството тапочка окончатслио ла сс
налага. В .Записки за галската воина"
Це тар съшо говори та големи клетки
от ракита, в конто iалите затваряли
хора и животин и конто подпаивали
Галският обичай е неясен и все още
слабо знали жран, но в Ирландия сим
воликата е видимо евързана със
c.imiiicio Там това еезичсскиятт тик
ден (GELT. 173; OGAC. 14 IK) IКЗ)
— Безброините ритуалы за прсчист-
ване чре! огън - главно ритуали за
преминаване. са харак терпи та земе-
лелскитеобщества В ленствигелиост
те символизират належите на понята,
конто лот гс т <• । к/«т< янат < кт ie гени-
та печени ни ж ината природа
(GUES)
В „Полол Вух" Геронте Близнаии.
богове на царевицата. пиарят на
клалата. запалена ог враговете им. без
ла сс сънрогивляват. за да възкръе-
наг след това. въплътени в зеления
кълн на царевицата.
Ритуалы на Нонпя Огън. честная
и до лнес от кортненте по врсме на
равиоденсгвието. т.е. когато се горят
темитс прели засявансто. погвържда
ва гот мит Кортненте uttui.iHum го-
itиа к /иди. където тгирят гърца
ти на птиии и <)р\ ги ж н вошки (ibid г
Ti.ii к.ио птичею сърпе символизира
божест нения дух. по този начин инди
анпите повшрят символично пшене
ляването на Бли знацигс Господари на
Царевицата
'В ннициапионните ритуали за
смърт и вьтраждаие Oi ънят сесвърз
ва с антагонистических му принцип -
Водаг^Така Блишаците от ..Попон
Вух" след изгарянето си вьзкръеват
от една река, където е била разпръе
ната пепелта им По-късно два.мата
герои ше станат съответно новото
Слыше и новата ЛунаМаня Киче,
осъшествявайки ново ратграничава-
нс на антагонистическите принципи
огьн и вода, конто са господства.!!! в
смъргта и раждането им
—Следователно пречистването с
огъня допълва пречистването с
водата на микрокосмичсско равнише
- пннциационни ритуали, на макро-
космическо - редуваши се митове за
Потопи и Големи Суши или Пожарил
Древних г ацтскскн бог на огъня
Уеустеотъл има за емблсми в Колек
сите кичур пера със синя птица върху
тях. гръд във формата на пеперуда и
куче. Върху лен га га на челото му са
изобразени два засгъпени равнобед-
рени грнъгълника*. единия г - с връх
нагоре. друтнят - надолу (SEJFl
Сахатун казва, че той ж инее нън
нодохрани.tutuemo. иемф инет.чта.
който ta наеъйени стеки, обвита н
otuauu вода. Така земният. хтоннчес
ки огън представлява за ацтеките
дълбоката сила, позволяваша съюза
на противоположности те и възнсссни-
ето - сублимацията на водата в об ла-
ни. т.е. преобразунането на земната.
нечиста вода в небесна, чиста и бо-
жесзвена, пите Л Сежурне С тело
ва । елно огъня г е прели всичко .шш а-
телят на iiepini.тичноiо ирераждаис
Триы 1.лникы с връх нагоре. знак за
огън
122
u.ipeiBCHoci с iicpoi шфы на сво и»’
г йена га си га. локагообкриатняг три
ы киник спорел .1 Ссжурнс представ
тина великого небесно божество на
тркмотевицага на мълнията (небесен
отън I и на дъждовеre 11ероглнфы.. и <
горя ia вода , конто му с приписан,
обобщена сьюта на прогивополож-
ностигс. коню сс осъшссгвява в тем-
ните недра (в* Ара и Ят уар)
За бамбара чтоническият о>ьн
прсдставлява човешката мълрост. а
небеснияг - божествената мьдросг
Зависимостта на човешкото от 6о-
жествсното у бамбара определи пре
димствого на рслигиозната власт над
светски та (ZAHB)
Някои креманнонни ритуали вы-
никаз г от выприемането на огьпя ка-
то возило или посредник от света на
живите към света на мъртвите Така
например по време на някои вьтпоме-
нателни гържества та кончина тсле-
утите правят шествие до гробището.
кълето пазят два огъня - един над
глава та на погребения, друг - над кра-
кага му В първия. предназначен та
умрслия. тс слагат полагаемата му се
крана огънят ше има грижата да му
пределе тати жертва (HARA. 228).
кСексуалното значение на огъня
навсякълс е евъртано с първия метод
та получавансто му чрез гриене нап
рсл назад. което е обрат на половин
акт <EL1F) Според Ж Дитсрлен оду-
чотворявансто на огъня пък се евърз-
ва с получавансто му чрез удар и
Съшата забслежка правя и Мирча
Елиаде Огънят. получен от трисне. с
< мчтан ta ре tv опита >поко.!енисто)
от поюв съю/. M Елиаде отбелязва
двойствената същност на огъня тон
с и и» от божествен. и lit от демона
чем прон 1X0)1' попе ж с < пород ар ханч-
ни вярвинич той се раж ди по маги-
чсн начин в воням орган на веши
иитс/ (ibid 41) Ж. Дюран отбелятва.
че сексуализация та на отъня е ясно
полчертана в мноюбройни легенди
коню намираг сстес i веною място на
огъня в опашка г а на никое животно
(DIRS. 360 361).
За Г Башлар иобонти с първити
научна xunomeia <а обектинното нь<
прои г«ги)» тио на огъня. който преди
да бъде рожба на дървото. с рожба
на човека Мстодът на триснсто е
естес тесни чт истод Оше веднъж.
той с естествен, шщото човек стн-
га до него чра собствсната си
природа Н действителност ние ».»«•
рткри.ш огъня г себе си, преди той
да се отскубне от небето . Ними
животът на огъня - uc.iu.4m в иск
ри и пращене. не напомня ж ивота в
мравуняка’ . При най ма.жато жди
тис мравките бурно итъп1чт от
nodic MHomo си жилище; така и при
най » taoomo ра /друсване на фосфора
огнснитс частици се събират и ее
представят навън под блестяща
външност (ВАСЕ 47. 49. 58).
Ж Дюран (DURS. 180 183)
различава. както и Башлар. две нап
равнения или две психически ceieei-
дич в символиката на огъня спорел
това дали е получен чрез у дари или с
триенс В първия случай той се ролсс
със светкавицата и със стрелата н
прнгежава пречисгвашо и отарявашо
значение; той с огненото продължс-
ние на < встлината. На санскрит
..чист" и „огън" са една и съша дума,
Към този одучотворяващ огън сс от-
насят ритуалите по нзпепеляванс.
слънцето. огньонетс за иэдигане и
вьзвеличаване, те вески огън. който
предана идеята ю пречистванс и и
свсттна. Той се противопоставя на
t cKi уа.тия огън. получен чрез
фрикции, клкхопречиствашият n.ia-
мък се противопоставя на генита с
ния иентър на майчиното огнище.
какго излъчвансто на небесната свет-
лина се разграничив;! о г punna.ta ш
ic меде.и к о п чадородие Така ориенти
123
ОГЪРЛИЦА
ранаiа символика на огъня отбелязва
иай-ва нения стоп и шипе есктуа сига
е/ията ни *<х лини и все понечс отда
.есчава човека от ж ивотинския nett)
Продължавайки символа в тази
посока. огьи.чгп става они/ жни н мне-
лещ 6oi |Е [>юрнуф|.койшо и никни
ските арийски религии носи името
Агни. Атор. а в християнството -
Христос (ibid , 182). Изоморфи змы на
огъня го доближава до този на птица-
та. която с небесен символ.
Разбираемо е сета, че огънят е най
добрият образ на Дие, най-съвърше-
ното от неговитс представяния. Затова
той е толкова често използван в те-
ологическата символика, обяснява
Пссвдодионисий гЧреопагиг: Тео./о-
гията, както може да сс установи,
поставя а.есгориите. игв.есченее от
огъня. почти над всички други Ти
ще /абслежиие. чс тя нс ни прсдста-
вя cu.wo запалено Ko.ie.ia. но още псам
пеящее животнее и лора, по някакъв
начин блестящее; чс тя рисува около
небесните субстанции купчини горя-
ща жар и реки от пламъци. тсчащи
в /оглушителен грохот Ос вен това
тя утвърждава. че троновете са го-
рящее и неполна стилеологията на ду-
мата „серафим", са ди обяви. чс те-
ме вис шее ра/умее са пламеннее и им
припиисе свойствата ее атрибутите
на огъня И /общо, далее се отнася еа
висините ее.tee еа ниеинитс в йерар
лията. тя предпочита винаги utu.ee
ченипее от огъня алегории Струна иге
се. чс именно обрагът на огъня раек-
рива най-добре начина, по който нс-
осените ра/уми се съгласуват с Бог
Ето еаиео светите mco.totee често
описват под формата на п еамтяецо-
то та/ее свръхсубстанциална
Субстанция, която се ее tn еъева на
всякакво и/поражение. ее именно та
tee форма д<х тавя нещо повече от нее
дим обра/ на това. което човек едва
сс осмслява да нагоне теархичес ко
<нойс »»«o(PSF.O. 236 237)
— Клею слъпцсго с льчнтс си. гака
и oi ъня< с и ммьщпе си символизира
оилождаиино. прениетвашото и оза
рявашото действие. Но >ой има и не-
laiiiBcii аснск'1 помрачава и задуша
ва с дима си. гори, поыъша. раз
рушава: гова с огъня г на страстите.
на наказание™, на войиата. Според
аналитичного гълкуване на Пол Диел
земният оп.н символизира ннтелекта.
т.е. съзнанисго с цялага му двойст-
веност. // едигащият сс към небето
пламък и/обра/яна порива към
одухотворяванс. Интс.есктът в pat
витието си с слуга на духа Но п.еа
мъкът трсптее и това поево.еява ин
тс.еектът да 6ъ<)с прсдс тавян капю
игнориращ дули Нека припомним, че
тук пол дух сс разбира свръхсъена-
тс.еното. Димяи/ият сс пог еъщаие
огън. противно на озарявашия пламък.
с се иво./и/ира буйното въобра жение.
подсъ/натс енота., под/емната
пропаст аде кия огън бунтунаиееся
сс инепс.еект накратко. всичкее фор
cite на психичсскее регрес
В тази перспектива, napeui и пог
лъшапз. огъня! е също така символ
на прсчис!ване и выраждане. Прсог-
крив.1 се положителният аспект на
разрхшснисто. ново обръшанс на
символа Това се отнася и за водата*.
кожосыио пречиства и възражда Но
огъня г се различава от нея. символи
знраики прение тнансто ч/чч ра ебира
нсто. доведено до най-духовната иг
форма - свет сеената ее истината. во-
дата с et xteo.iu ееера прениетнансто на
чес.еанееетодо най веесиеата лп cf/op-
хга - добротата (DIES. 37-38).
О1ЪР.Н!ЦЛ КРЪГ)
Освен роля 1 а си на украшение,
огърлицата може да бележи опреде-
лен пост. сан. военно или граждански
отличие, обвързаност (роб. затворник,
домашно животно)
ОЗИРИС
124
Общо взето. тя сим no in шра никак
ж врьмса между 1ош и hi tain, коню
я носят, и този и in тази конто са я
подарили ити наложили В юш сми
съз тя обвързва. евързва и приема по-
някога еротично значение
В космически и психически смисъл
тя символизира свеждането на мно-
гобройнотоло единицата. стремеж ла
се постави на място и в ред елно мал-
ко или много хаотично разнообразие
Обратно, да свалнш огьрлииа. е рав
ностойно на разпадане на установе
ння порядък или събраните елементи
Келтската митология познава ед
на едннствена огьрлииа тази на ми
тичния съдия .Моран, чиягоособеност
била че се затягала около врата на
собственика си. когато послелният от-
съжлал несправедливо, и обратно, тя
се отпускала, когато отсъжлал прав
диво (OGAC. 14. 338) Царят на
маймуните. превърнал се в подчинен
на боговете бонз, носи злата прев-
ръзка на главата си. надарена със съ-
щите свойства, твърди традиционна
ят китайски роман ..Пьтсществие на
изток" (Сиюдзи)
ОЗИРИС
Озирис е египетски бог. евързан
означалосъс земята и символи зираш
неизтошимата мош на растите.!
ността; по късно той бил отъжлест-
вен със Слънцето в ношната му фаза
и станал символ на раждането и
выражлането. Озирис е световната
жизнсна дейност. би.за тя зе.мна и.зи
небезнзг Преобразен като видим бог.
той з.ззз за я иарството на мъртвитс.
за да могат зпз’ да възстановят си-
зите ззз и в крайни з метка да възк-
ръенат с иялата с.зава на бога, понс-
же ззз скзз оправдан иъртвец с като
къ.зн в дъ.збинитс на вселената. зъ
изо като жипзно зърно в земята
(СНАМ. 17) След това Озирис се
прсвръша в бог на земелелието
Затворен от завпетлнви приятели и о г
opat си Cei в сандьк* и хиърлен във
водите на Нил. гои те стане обект на
търз сне. по подобие на средновеков
ння Граал. Осакатен. разкьсан, вы
ролен от дъха на лвете богини И шла
и Нефтида. место изобразяванн с го-
теми криле, той олипетворява драма
та на човешкото съшествуване. ось-
дено на смърт. но периодично тър
жествуващо нал нея Той заема важно
място в религиите мистерии в качест-
во™ си на умрял и вьзкръенал бот Н
египетската иконография обикновено
го изобразявали като върховен бог с
трите съответстваши му атрибута:
скиптърът*. камшикът и подобната
на слънчев лъч тояга* на дълголе
тието
Според египетската легенда след
смъртта на Озирис разкьсаното му
тяло се носело по Нил; по-кл.сно Изида
събрала всички части, с изключение
на една - пениса му. погьлнатот риба
Тази подробност. обикновено пренсб
регвана в изеледванията на мита. има
въпреки това огромно значение В един
древен египетски религиозен текст на
Озирис се приписва дарбага ла обра
бота земята в долината на р Нил.
Покълвэнето на растения га е евърза-
но с прочее на разлатане: така, както
унищожението прелхожда иония жи-
вот - ако житного зърно не умре . За
рибата, погълнала пениса на Озирис,
съшо се смята, чс води към нов живот
От този момент се откроява нссъзна-
телната предзтава, чс трупът с по-
добен на каз пзриран полов орган или
- загуби.! семснната си течност -
на сухо зърно Преливанията по яре-
ме на погребен исто изе лзу по магнат
дзз възвърнз- жи тените си си ли на
онч связи по съизич начин, както знз-
лажненото я земята зърно зе въз-
ражда под з/юрмата на разтенис
(FRAS. XXV) Смъртта е последната
казтраиич на живота, но еднонре-
125
ОКЕАН - МОРЕ
мснно с гопа и условие, което прави
възможсн един друз живот.
В мига за Ошрис oiKpimaxte ipnie
степени на психическою обособява
не. така както ги представ* Андре
Внрел;
а> О трис, та творен в сандъка: иг-
разява сливането с „Аз" а; сандъкът
опрсдс.еч граничите на индивидуа.1-
ността и представ/чва фиксираша
та. paide.ieuiamu страна на обособя-
ването.
6) Озирис обезобразен: израз на
разединението и разпадането;
в) Озирис възстановен и дарен с
вечна душа: выстановчвине в една по-
виста форма, съдържаща духовна
тачимост. Това е послелният етап на
синтеза, характерен за отлелна лич
ноет или обшност. дос гиг на л и върха
на развитнето сн (VIRI. 148. 181.228)
ОКЕАН - МОРЕ
Благодарение на безбрежната си
тир океаньт и морето са образ на
първоначалното безрсдис. на първич-
ната неопределеност. Такъв с океаны,
върху конто спи Вишну Над Ариана
- безформеното и потънало в мрак
морс. Дохните води, се носи божест-
веннят Дух и от тях се заражда първо
то напъпване. яйцето*. лотосы*,
тръетнката. островьт* Варахаава-
гара (Глиганы) излита земята на по
иърхноегта му; Ид генами горазлвиж-
ва с копието си и съзлава първия ост-
ров чрез сгъстяванс на водите му;
Дева и Асура I оби.чт каю мляко и по
този начин извличатамрнта. питие на
безсмъртието.
Морето е съшо гака символ на
Горните води, на Божествената сын-
нос г. на Ннрвана. на Дао Израз на
това намирамс у Псевлолионисий
Apeonai ит, у Толе, у Ангелус Силезии
CKHlAiopcmo. нссътворено от единст
вени.ч Бог), у Майстор Екхарг Iморе-
то на необенри мата природа на Бог).
както и у Даше и суфнститс; тази клея
с подробно р.иработсна в унаннша-
лгис и в будизма (каиката роса сс
пхъ tea в искр.чи<ото море), така син
лаоизма Дао е за света това което с
морс 1 о за реките (Книга за Пия и
Морала. 32).Л<ичкн води се в шват в
него, net да го и тъ.т.чт, всички води
тръгват от него, бсчда го прссушит
Ето iuuio отивам при морето
(Джуанлтъ. гл. 12). То е ошеОксанът
радост на моиахинитебегинки.Океа
нът на божи.чта салюта на Ибн
Машиш. Оксамът на божи.чта слава
на ал-Джили. Спорел тантризма оке
аны с Парагма - свстовният Дух. с
когото се слива капката вода на лжи-
ва - животы, или лживатма - отдел-
ната човешка душа В Махаяна оке
анът с Дхармакаиа - т.ч.юто на
Оюрението на Буда, коего се слива с
Бодхи - първичния Разум Споком
ната новърхност олицетворява ед нов
ременно празното пространство (шу-
miaia) и Озарснисто. Според Шабе
стари океаны с сърцето. познанисто;
брсгът с ученною за него; раконината
- езикы. а перлата. която се крие в
дълбиниге му -ни) ката ia сърцето.
скрития смисъл на сзика
Но когато е бурен, океаны може
да бъде съшо така развълнувана шир.
която е опасно да прекосиш. и имен
но това е стремежы към брега. Това с
Морето на страстите за Шанкара-
шаря. океанът на човешката пси-
хика. овладяван постепенно в алего-
рията за свети Исаак от Ниневия;оке
анът на живота, изобразен чрез еге-
рою в храма Никпин в Ангкор, това е
морето на царството на сетивага. за
което говори Самюгапнкая (4. 157»
Тою. конто с прекос ил морето. пъл-
но i акул и и демони. < трашните
вълни. така трудни «г преодолчване
с човек. ia когото канат, че е дос -
тигни i края ни света и е п рем ина. г
отвъд него (AVAS, СОЕА. GR?\G.
око
126
DANA.CORM CORI GOVM HOUD
JILH.SCHI.SIl II
Спорен египетски le ми io.ioi ни le
мята и животы са се родили като са
и inлу вали от океана, съшо как го шом
спаднат водите на Нил. or водата се
подават тинести вывишения По та-
къв начин дори боговете са сътворе-
ни от първоначалните води Пърною
божество е наречено Земята. конто
mn.iyea (POSD. 67).
Мананан. брат на Дагда и госпо-
дар на Отвъдния Свят в ирландската
митология. е наричан Мак Лир. син
на Лер. т е син на Оксан Символиката
на океана се евързва с тати на вода-
та*. разгдеждана като нтвор на живо-
та въобще; но нито Мананан. нито
Манавидан. неюв уелски еквивалент.
са водни божества в тот смисъл. в
който го приемат понякога съвремен
ните изеледователи Чрез символика-
та на океана, която подсилва ролята
му в мита. той остава евързан с
нача.юто
ОКО
Окото. орган на зрнтелното възп
риятие. е съвсем естесгвено и почти
повсеместно символ на интслектуал-
ното възприятис. Необходимо е да се
разгледат поред физического око и
функцията му ла приема светлината,
окото на челото - трето око на Шива
и последнооко/ио на сърцето. при ко-
ето и окото. и сърцето приемат духов
ната светлина
У ескимосите изразът Тош. кой-
то ича очи изрично обозначена
шамана, ясновилсиа Както в Бхага-
вадгита, така и в упанишадите. две-
те очи са отъжлествявани с двете не-
бесни светила: слънцето и луната; то-
ва са двете очи на Вайшванара По
съшня начин в папизма луната и слън-
цето са двете очи на Пангу, а в Шишо
- на Идзанаги По традиция дясното
око (слънце) отговаря на действието
и на бълешето. а лявою (луна) - на
бездействието и миналою Paipeuia
ването на тази двойсгвеност прави
възможен прехода от различителното
към обединявашого възприятис. към
обобщигелното зрение Кшайскияг
иероглиф мин (светлина) се получава
от сливането на нсроглифитс на слън-
цето и луната: Очите чи са йерогли
фа мин четем в един обред на тайно
общество
Това обобщително възприятис за-
виси от трстото око. намиращо се
на челото на Шива Двете физически
очи отговарят на слънцето и луната.
а трстото - на огъня Погледът му
преврыца всичко в пепел, т.е. като из-
разява настоящего без измерения,
елновременноегта. то унишожава
проявата Това е будисткото Прадж-
иашаксус 'око на мъдроетта) или
Дхармашаксус (око на Дхарма),
което. рашоложено на границата на
единствсното и многобройното. на
празното пространство и непразно-
то пространство, позволява тс да бъ
дат уловени едновременно Всъшност
това е орган на вътрешното зрение и
следоватслно външен израз на окото
на сърцето. Това обобщително зрение
е изразено и в исляма чрез прсодоля-
ването на двете очи на буквата h. чи-
ято форма в арабската азбука лсйст-
вително има два кръга - символ на
двойствсността. на разграничат
ването Трстото око обозначава свръх-
човешкото състояние. това. при което
прозрението достига до съвър-
шснство. а съшо и. на по-висше рав-
нише - участието на слънцето.
Двойственото зрение с и духовно:
Душата и ча две очи. пишс Ангелус
Силезийски едното гледа вречето.
другото е обърнато към вечността
Според викторииците едното е любое
та. а другото с способността да вник-
ваме в смисъла на нешата. И тук се
приема схвашането, че вътрешното
127
ОКО
зрение трябва да обелинява подобии
двоих звени слементи. Според Платон
и св Климент Атександрийскиокгиио
на душата с не само слиис i немо, ио с
и неподвижно: слелонателно гое спо-
собно само на цялост но и обобщи i ел-
но выприятие Сыцияг Hipai око на
сърцето или на духа откриваме у
Плотин, св Августин, св Павел, св
Иоан Климах, св Филотси Синаи теки.
Илия Екдикииски. св. Григорий Нази-
ански; той е постоянна величина в мю-
сюлманската духовност (а ни ел кали),
където се срсща у повечето суфисти.
сред конго е и ал Халадж. Господин
Ш>он посочва подобно понятие у сиук-
сите. Окото на сърцето с окото на чо-
века. вимсдащ Бог. но също така и на
Бог.нижВищ човека. То е средство го.
чрез което се обелиняват Бог и душа,
основен Принцип и проява
От друга страна, елинствсното
око без клепзч е символ на Сьшността
и на Познаванего на Бог Вписано в
триъгьлник, то е едновременно ма-
сонски и християнски символ Откри-
то е и в арменската тринакрия Вист
намският каоданзъм го е приел тако-
ва. каквото е. като го преврыца в пе-
чати. конто подпечатай небпното
ов шетчиане на И юраните. Напротив,
единственото око на Циклопа* с белег
на по-низше човешко състояние. как-
то е и с многобройните очи на Артос -
две. четири, хиляда очи. разположенн
по цялого му тяло и никога затворсни
всички едновременно; а това означа-
ва поглъщане на човека ог външния
свят и бдителност, насочена единст-
вено навьи.
Човсшкото око като символ на
знание, на свръхестествено възпри
ягие има понякога учудваши особе-
ности: според жителнте на Огнена зе-
мя то излиза от тялото - но без да се
отдели от него - и сс насочва от само
себе си към обекта на възприятието; у
лаоисткнте Безсмъртии зеница га му
ес квадратна форма.Отнарчнето на
очите с обрел на обрынане към поз
HaHHcio обрел на поснешаване Ии
липни тс лш«и/>.чпз очите на свешсни
тс статуи га да могат гс ла<>т ииечт
на Друг и места oi варя г очите на иа<
ките, във Вист нам отварят <«<•»«ю
ната за новата джонка, като издъл
ба ват или и зрисува г две големи очи в
предната и част.
Божие го ясени жтМщооко е сим но
лизирано и от слънцето то е окото на
света. и зраз. конто сьотвегства на
Aiiih и конто обозначена сьию Буда.
Окото на света е освсн това пролука
та на върха на небосвода, врата на
слънцето, която е вссобхваг ният пог
дел на Бог. но едновременно с това и
залължителният им. презконго |ряб
ва да сс мине, за ла се ui.tete шяън
вселената.
Око го, което отюваря на о!ъня. е
евързано със съзсриателната функ-
ция на Амшабха Неговият троне пол
крепян от пауна. чиито пера са обей
пани с очи
1Це огбележим също. че окото е и з-
пол звано понякога като символ на
всички външни вьзприягия. а не само
на «реннею (BENA < ADV. СОЕА.
СООН. CORT. DANA. ELIM PHIL.
GOVM GRIP Gl EV GUES. MAST
MUTT.SCHC.SUSZ).
В Египет окото Уалжст (г рнмира
ното око) било свешен символ, който
внждаме върху почти всички произве-
дения на изкуството. Смятали го за
и шор на нъ наеден ф tv ид. ta пречист-
нато око-светлина (СНАМ. 120)
Известно с значение™ на сокола в ре-
лигиозного изкуство и литература н
древен Египет \египтчните били по
patemt от странното петно. което
се намира под окото на < околи. «<<•
виждашо око. и tamoea във врыка <
окото на Хор се ра 1гръта ц.ч ла една
символика. евърюна < всеиирнопю
n.t(N)o/><x)u<*(POSI). 112)
око
128
Ра. 6oi ът слънцс. имал юрящо
око.симво 1 на огнена!а природа, той
бил иэобразяван като нападаша коб
ра с разшнрено око. наричана урси
Египетските саркофаги са честоук
расени с рисунка на две очи за коню
сс смятало. че позволянат на мъртвия
<)<т прт /ед.чва какво imaea във външ
ни.ч 1в.чт. net да tedeu ж и (POSD. 257)
Във всички египетски традиции
окото се явява със соларен произход.
огнено. и ночник на светлина, знание
и плодородие Това е схвашане. което
ше срешнем у Плотин, александриис
кият философ нсоплатонист от II
вне. за когото окото на човешкия ра-
зум не може да съзерцава светлината
на слънцето(върховен дух), без да ста-
не част от самата природа на това
слъице-дух.
Ду мата анн. която означава око.
съшо може - в нсляма - да обознача
ва някаква особена сын ноет, из вор
или съшина Всеобщи я г характер на
определено нешо често бива означа-
ван в мистиката и тсологията именно
с тази дума. Според мистиците и пов
лняните от неоплатонизма философи
уннверсалиите съшествуват вечно в
Божия Дух; тези веч ни идеи отговарят
на Идемте или Архитипите на Плотин:
те са като очи
Според мистиците нашият свят е
само сън. истинските свят и действи
телност сс намират в божествената
Единичност; Бог е единственият ис-
тински. действителен и послелен и з-
вор. от който избликва всяко нешо.
Следователно анн (око) е използвано
в двойного му значение на действите-
лен и на извор. за ла отбележи свръх
съшсствуванието на най-дълбоката
Съшност на Бот Това значение отк-
риваме и у Авинсна. конто говори за
тези. конто проникват до анн. съзер
цанис на съкровената съшност на
Бо!
I (акрая можем ла отбележим. че и г
разы анн ул якин съзсриание на
унсрсност. коню с една от степениie
н.। познание, може да бъде употребен
със значението иипп ичич. двусгран
но схвашане: един прсдраиионален
смисъл на интуитивного възприема
не на пиринге философски закона и
един пострационален смисъл на ин-
туитивного разбиране на свръхраци
оналната мистична истина (ENCI)
Арабскага и персииска елегична по-
ешя евързват окото и многобройните
му метафори с понятията магия
опасност. опйянение. За окото на кра
савнцага се казва. че в него личи опи-
ч пение или че с опиянсно. на нс от
вино То npec.tcdea /ъвовете или пае-
нчва /ьвовс жадно с за кръв. убийст-
веное; тоесъшом'нв. нарчне. saw.ta.
риковина (HUAS. 28-31).
Лошото око с често употребяван
израз в ислямския свят и символизи
ра придобиванего на власт нал няко
го или нешо от завист и с лошо наме
ренис Казват. че .юшото око с при-
чини.to е.мъртта на по.ювината
човсчсство. Лошото око onpatea къ
щите и пъ inn гробишата Особсно
опасен поглел имат: старите жени и
младоженките. Особено уязвими са:
малките лена; ролилките; младожен-
ките; консге; кучегата; млякото; жито-
то.
Този. който има лошо око, е нари
чан арабски маян Когато някой .мл-
ян. казва Касталами.погаедне at ia-
вист нешо /предмет u.tu човек. ко-
нто му харееват/. то той мт причи-
няли вреда Въпрос ът дат окото мт
иi.iива върху това. което г/еда. нч-
какво невидимо всицчтно подобно на
отроната. отдеияна от окото на
пепс 1чнката, не е на мери i отговор,
това ею ио веро.чтншт,
Очте на някой животни са опасни:
пепелится. утер Лошото око може
да причини смъртта на добитъка
Гърея иакриаа при Богат /./ото. но
129
ОКО
сено от кипи тника, когато го ойх
чаша шчш тта. I !ророк з.г е к а 1.1 Лин
окото. с дет тнитс ш<н т
Съзцссзвуваз начини «а ззрслпаэ
ване ог лошотооко: було; зсометрич
ни рисунки; лъекави предмет и: аро-
матен лим, чисто желд к»; сол; стипца.
poi а; сърп: ръка на Фагма. Полковата
с съшо талисман срсшу лошото око:
поради материала, от коню е нап-
ранена, формата и употребата и. тя
изглежда обобшава вълшебните ка-
чества на няколко символа: рог*,
сърп. ръка* и кон* - домапзно живот-
но. което първоначално било свеше-
но.
В севсрноевропсйските митологии
съшествува едноок нар ясновидец -
Еохил. пар на Конахт - който дава
сдинственого си око на злня друид
на Ълсгър - Итирн. След това гон
огива да се прсчисти при един извор.
а Бог. като награда за благородство-
то му. му вьзвръша и двегс очи Бог
Мидер, който съшо загубил еднотоси
око при сбиване. не може повече да
управляла, понеже слепотата го лиша-
ва от това право Зазови виновниците.
Енгус и баша му Дагда {Апо.юн и
Юпитер), довеждат бога-лечител
Дианкехт(Аполон в качсствого на ле-
чител). който възстановява зрението
на болния Но според ирландските
за кон и Дианкехт има право на вознаг-
раждение и той поисква колесница,
шуба и най-красивата девойка Етин
(олицетворение на Върховнага власт).
Боанд. майка на Ензус е наказана за
прегрешението си с Дагда. като вода-
та ог извора на р. Сегис. където тя
отишла. за да се пречнети. я лишава
от едно око. една ръка и един крак
Окото се явява тук символно гъждест-
во на вьрховнозо сынание Грехът
(гняв, насилие, изневяра) заслспява, а
слепота га пречи на управлението;
образно,блазородсгвого зз признаки
сто правя г човска прозорлив.
Оз друга страна, като символ око
то се оз з.ж.зес гвява със с.зьззцсзозз up
занлекото сул. око отзоваря на брзз
।опека за дума за слънце На уелекзз
слънцето с наречено чрез метафора
око на дсн.ч (Пуцай у dydd) Върху мио
гобройнзз залекзз монеззз е изобразена
глава на воизз с нссъра змерно голямо
око. Едно от прозвишага на Аполои,
срешнат в сдин-слинствен гало-рим-
ски надпис. е Амарколигазз - < дълго
око на uutemo. а този израз често при-
съсзва в ирландските текстове (rose
nnlebur inachind). За сметка на това
едиззетвеззото око на по-низшите ге-
рои от типа на Фоморзз причиняв.! зло:
око to на Балор вкаменяна цяла войс-
ка зз е необходимо да го повлигнат с
кука. както окото на Исззададсн Пен-
каур от Уелс. Царица Медъб превръ-
ша деиата на Калтизз в магьосници.
като ги кара да премззнат през раз-
личии противопросветитслски пре-
въплъшения тя ги ззрави e.icnu* с ля-
ното око и всички вешний в легенднте
от Британскитс острови cac.icnu 1 ля-
волю око. Слепотата е символ или бе-
лее зза ясззовидство. затова има сле-
пи* друилзз илзз пророцзз (OGAC. 4.
209-216 и 222; 12 200; 13. 331 342;
CELT. 7. и другаде)
За племето бамбара зрението е
сетззво. което обобшава. което замест-
ва останалитс Окото сред всичкзз дру
ги сетивни оргаии е елинственого. ко-
ето позволява възприятие с цялостезз
характер (ZAHB1 Образът. възпри-
с.ман от окото. нс с потенциалио вьз-
можен. той с материален двоиник на
окото. което огбелязва зз запазва През
полов акт жената ее еакрта < .ма-
жа ей както с т.ч.юто. така и с очи
тс ей (Г>1ЕВ). В племето бамбара
ка зват: зрението е желанис(<)а гледаш.
тачи да желает)’. окото с желание
зз съшо човешкото око с нсговичт
(вчт Така, метафорично, окото пара
зява понятията красота, светлина.
ОКСАЛИДА
130
свят, вселена ди not (пак гам)
В UcHip.i гна Америка «а юлямо
го значение. ирнписвано на ipcnnero
като едно or сстггвага ни. спиде)еле
ва мною чесгата употреби на живо
тинеки или човешкн очи и магъоенн
ческитссмеси, коню жрсцнтс при)от-
нят та ордалиите В района на р
Касаи, когато магьосницитс балуба и
лулуа искат ла открият магьосника.
виновен та нечия подозригелна
смърт. те игползват очиге и муцуната
на кучето. принадлежало на жертва
та (FOUC) В Габон членовете на об-
ществата на хората-пантери имали
предимството да извадят очите на
жертвите си.
За масоните около символизира
фитческа гледна точка видихюто
Слънце. от гледна точка на свете-
ния свят или на 1вс едите - Словото.
Божия раеум. Творческопю начало,
от гледна точка на <)г ховното или
Божественото - Великия Архитект
на Всслената (BOUM. 19).
ОКСАЛИЛА (КАГАБАМИ)
Това растение, с листа вьв фор-
мата на острие, на голяма почил в
Япония, е израз на семпла елегант
ноет От наи древни времена то е
включено в гербовете на най големи
те фамилии Клонките на една от par
новидноститс завършват с един-един
ствен бял цвят. който се раттваря на
Великден и конто по гати причина в
провинциала е наричан Алелуя; бели-
ят пая г сякаш вывеетява възражда-
нсто на живота
Вьпреки че по вкус е подобно на
кисслеиа. това растение - освежи-
телно. тони тираню и выбуждащо - е
символ на нежната обич и подкрепи
ОК1ОПОД
Безформено животно с пинала, ок-
тополъг е красноречиво въплъшенис
на чудовища та. които обикновено
символизираг саганинскнтс духовс и
лори самня Ал
Срсша сс като декоративен еле
мент в Северна Европа, при келтгпеи
в Гърция. а това би могло да бъде до
кагателегво за ссверния му проитхол.
Той отговаря на зодиакалното съзвез-
дне Рак и се противопоставя на
Дслфина Това отъждест вяване не
съмнсно има връзка с чудовишния
вид на животного: опте повече катосе
има предвид. че лятното слънцесто
сне с врагата на ада (GUES. SCHC).
ОЛОВО
То с символ на тежестта и на йена
кьрнимата индивидуалност. Тежък
метал, обикновено евързан с разде
ляшия бог Сатурн (раира)гичаване)
Затова. за да превьрнат оловото в
злато, алхимицнте гьреели по симво
личен начин да излязат нзвън грани-
ците на лнчността си и да достнгнат
общите. световни достоинства (VIR1,
175)
Според Парацелз оловото е вода
та на всички метали Ако алхимици
те знаеха какво съдържа Сатурн, то
тс щяха да изоставят всяка материя и
да работят единствен© върху тази
(PERD. 390). Това е матсрията на
делото, достигнала стала на черного
дело; бялото олово в такъв случай би
се отождествило с живака на херме
тиците Тоби се превьрнало в символ
на материята, доколкото тя е пропи
та от духовна сила, както и на въз-
можността своиствата на дадено тя-
ло ла се превръщат в тези на друго
такова или общите свойства на мате-
рията - в качества на духа. Оловото
символизира най-скромнага възмож
на основа, от която би могло да започ
не едно выходят© развитие.
0.1 ТАР
Микрокосмос и катализатор на
свешеното. Към него са насочени
131
оникс
всички лнтургични жестоее. всички ар
хи тек гурии линии Той е умалено ко-
пие на пели я храм и на целия всемир
Олтарът е мястото на най силното
съсрсдоточаванс на свсшеного.
Върху олтара или пред олтара сс из-
вършва жертвоприношснисто. тоест
- онова. което прави свешено Ето за-
шо Олтарът е ahum, той се излита над
всичко. което го заобикаля Тон е съ-
шо така символ на иенгьра* на света:
Олтарът е фокусът на спиралата*. ко-
ято загатва за постепенната спири
туализация на всемира Олтарът сим-
волизнра мястото и мига на освеша
ването на определено същество, на из-
вършването на свешенодействие
ОМ (ОМКАРА. АУМ)
Сричката Ом е най богатият на
значения символ в хиндуизма. Тя еле-
доловим звук*, звукът-твореи. от кой
то се развива проявата и следовател-
ио е образ на словото. Тя еКск.чърт
ното. Нсшчсрпае.чото (акшара); тя е
самата същност на Ведите, а следо-
вателно и на традиционного позна-
ние. Тя е символы на Ганеша и отго-
варя на свастиката*. емблема на цик-
личного развитие на проявата с нача-
ло непроменливия първичен ценгър
Звукът Ом се разделя на три
елемеита: А. У М (вж. Аум*), които
стоят начело на един безкраен спи
сък от троични разпределения: три
Веди (Риг. Йаджур. Сама); три със-
тояния на съшествуване (бдение,
джагаригастхана. което отговаря на
Вайшванара. сън. сваинастхана. ко-
ето отговаря на Тайджаса; дълбок
сън. сушуптастхана. което отговаря
на Праджма); три периода (сутрнн.
обед, вечер); три свята (Ьху. земя;
Свар, небе; Бхувас. атмосфера), еле-
дователно и три състояния на проява-
та (груба, неопрсделена. трудно до
ловима/: три стихии (огън. Агни,
слънце. Адн гна; вятър. Ваю); три тен-
денции илигутикраджн-гуна. разрас
гваша сс. caiBO-iytia. обслиняваша
и ли възходяша тамо-гуна. разлеляша
или ннзходяша); гри божества
(Брахма. Вишну. Шива), три сили
(действие, познание, воля).. Освен то-
на съшествува и една четвърга ос о
беност на сричката: това е нейнатанс-
определена цялост, разглеждана неза-
висимо от трите изграждаши я
елемеита Тя отговаря на неразчлене-
ното единно цяло и следователно на
най-висшето духовно осъшествяване.
мангра сред мангрнте. упанишаднте
казват. че тя е лъкът. докато ,.Аз"ъг с
стрелата. а Брахма - цслта От друга
страна. Генон отбелязва съответстви-
ето между елносричната дума и три
те елемеита от раковнната* на Вишну,
в която се съдържа зародишът на
слелвашия цикъл.
Важно е да отбележим наличието
на християнски сквивалснт. широко
употребяван в Срелновековието като
символ на Словото: става дума за
сиглата която в крайна сметка
погрешно е била евързвана с лумите
Аве Мария В действителност този
знак, който на латински е бил произ-
насян почти като санскритского Аум,
обозначава алфата* и омег ага*, нача
лото и края (Откр. 21. 6). следова-
телно цикличного развитие и нзчезва-
не на проявата. Този сих1вол е оше по-
красноречив поради факта, че в тога-
вашната иконография понякога е съ
четаван със свастиката (ВНАВ.
СООН. DAMS. DAVL. ELIY. GOVM,
GUEV GUEN.SIL1, VALA)
ОНИКС
Смятан обикновено за камък на
раздора, за него се казва съшо така,
чс предизвнква кошмари и носи не-
шасгие на бременните жени, които по-
мятат под въздейстнието му. Но в
Индия и Персия му приписват благот-
ворна сила, като например ла пред-
ОПАКОВАНЕ
132
па тва от лото око и ла ускорява раж
дането i BUDA. 320)
ОПАКОВАНЕ
В Киган опаковансто на предмет
сс извършва винагп съобразно елно
ней зменно правило, при което форма
та на предмета няма никакво зна-
чение Хартията или каквато и ла би-
ло друга материя се поставя прел ра-
ботешия така, че да съвпада с чеги-
рите посоки на света, един ъгъл в гор-
ния кран, един в долния, а останалиге
от двете страни - вляво и вдясно;
предметы конто теоретично се нами-
ра в средата. представлява пстата
посоха. толкова скъпа на китайците:
той се прсвръша в ценгьр на света,
предмет на едно почти свешено
внимание Тоти метод не изисква връв.
та да се закрепи пакета: той не може
да се развали Но в случая предмегьт
придобива нан-вече стойността на
малка вселена, ценгьр на грижи. внн
мание и някакво намерение
Итвестно е. че това изкуство на
опаковането си остава в Япония една
извънредно грижливо спазвана тра-
диция Нашите ко./едни пакеты с по-
даръци не могат да сс сравнят и с наи-
дребния японски пакет Според раз-
мишленнята на Жан Варг предмегьт.
сякаш скриван от множество опаков
ки от всякакво естество - хартия,
плат, дърво и др. - в крайна сметка
изглежда губи всякакво значение: в
разговорния език бихме казали, че ве-
че има само тмволна стойност; по
правилно ше е. ако кажем, че опаков-
ката. която материализира жеста да
подариш в крайиа сметка се прсвръ-
ша в «ши (BARS. 60). зад която
означаваното. т е съдържанието на
пакета, олсква до пълно изчезване.
Символното съдържание - и следова
телно истинското означавано. прик-
рито във външния вил на пакета - сс
раткрива или разчита в самата опа-
ковка при постепенною риии.ртване
раиытане разтваряне.
ОПАШКА
Жаргонного значение на думата
тте е лишено от дълбока и всепризната
символна основа Опашката на мно-
жество животнн играс фаличсска ро-
ля в толям брой американски и азиат-
ски митове. Тя е сродна със символ-
ния комплекс, който отговаря на
змията
От друга страна. Туг или знамето
на турско-монголските народи, нап-
равено от една или няколко опашки,
нам често конски, а понякога от би-
вол или як. извлича символната си
стойност от факта, че тази част на жи-
вотного съдържа цялата му мош
(ROUE 403). Тази представа за воин-
ската и мъжка га сила доближава съ-
що конската опашка, окачена на вър
ха на дълга дървена тояга. до члена в
ерекция Емблема. която изглежда е съ-
шествувала у хуните и чиято употре-
ба е потвърдсна у прабългариге. по
врсмето на цар Борис била забранена
от палата, който наредил на оглаше-
ните да я заменят с кръета. Както под-
чертава Ж Р Ру. по това време се
усешало. че символът с много мошен:
знакът. изобразен върху знамето. е
грябвало да играе ролята на култов
предмет, какъвто шял да бъдс крьс
гы. след каго го замести. Замяната
на една емблема с друга трябвало да
свидетелства за действителна вы
решна промяна.
ОПИЯНЕНИЕ
Опиянението, евързано с плодо
родието. жывата и богатата рсколга.
спала към лунните явления; в тради
цнонната символика луната управля
ва цикъл на растежа. на бремен-
ноегта. на нараствансго Загова по-
вече то богове на плодородного са Лун-
ин божества.
133
ОРАНЕ
Духовного опиянениее униперса
лен символ; то принадлежи нс само
на езика на хрнстиянските и мюсюл-
мански мистиии. за коню то поражла
загубата на съзнание ш всичко раз-
лично от Истината. дори ta самата
забрана на наша та taopatta. но и на
езика на езотеристите Опиянението на
духа не е само прснос на умствени
способности, понеже само по себе си
виното е синоним на познание.
Опиянението нс е и само словесен,
аналогичен символ, понеже почти нав
сякъде се прибягва до физического
опиянение като средство за постига
не на духовното. освобождавайки сс
от условностнте на външния свят, от
живота, контролпран от съзнанието:
така с в гръцкитс мистерии, в даоизма.
чиито пиещи Мъдреци са прочути
Когато човек е опиянсн. пише Лиу
Лин. няма вече усешане за студ. нито
за топлина. страстите заглъхват,
съшсствата. конто пъплят, са като
водна леща. която се нос и по Кян и
Хан От сътворението Великият Юй.
който практикува екстазния танц. се
смята, че сс отдал на опиянението.
Един тантрически текст уверява.
чеако човек пие. пие отново. пие още.
докато падне на земята, а ко станс и
започне отново да пие. швинаги ще
излезе от цикъла на выра.нсданияти
Това би могьл да бъдс прием лив сим-
вол на духовното опиянение. Но в
действи гелност става дума за нешо
друго: тук писнето е символы на уп-
ражненията за задържане на дъха.
свързани с вьзкачването на кунда-
лини. Падането на земята е повтор
ното слизане на енергията виентъра-
корсн (муладхарашакра), съответст-
ваш на темята Повторният опит до
вежда накрая до освобождаване
(CORM. EL1Y, GRAD. MAST. SCHO)
Опиянението e задължително на
голсмия ирландски празник Саун,
през конто са сс лссли реки о г бира и
медовина. Повечего текстове сломе
нават за емзизенията от опиянени
сто без лошо намерение и пейорати-
вен оттеньк. То впрочем е разбира-
емо прет този празник. който е изне-
сен символист извън човешкото врсме
и по време на който хората вярвали,
че са в непосредствен контакт с от-
вьдния свит на боговете Този контакт
не би бил възможен без свешеиото
опиянение. което за известен период
изкарва човечеството от нормалното
му състояние (OGAC, 13.481 506) (вж
circumambulation. танц).
ОРАНЕ
Орането повсеместно се смята та
свешен акт и то най-вечс за акт на оп-
лождане на земята Празннкът на про
карването на първата Hpatda в дрс
вен Китаи, в Индия (пьрвото чудо на
Буда става по случай този празник),
днсс в Таиланд и в Камбоджа е спо-
ред соииолозиге акт на десакрализа-
ция на земята. Може да се каже и на
дефлорация, тъй като става дума пре
ди всичко за влизане във владение и
опложданс на дсвствената земя от
въздигнатия Човек. междинно звено
между Небето и Земята Забелсжително
е. че китайскияг господар предвари
телно е трябвало да помоли за дъжд,
който е Небесного семе и че пьрвото
оране вероятно с ставало по двойки,
придружено понякота от сексуални
съюзн Белы или палешникьт на ра
лото* се отнасят към фалическата
символика, като бразда та сс отъж-
дествява с жената Затова съпругата
на Рама е нареченаСша(Бразда), ияр
ва сс, че е родсна от разораната браз-
да от ралото (фалическо) на вишну
легка га аватара. Тази символика не
трябва да се свежда до буквалния и
израз: както отбелязахме по-горе.
Земята получава Небесного влияние
Прочее, плоды от проникването на
Небето в Земята на даоистки език е
ОРАНЖЕВО
134
<• идрионът на Безсмъртния.
В будисткия пали Канон се огкри
ва по непосрелствена символика на
орането - духовно усилие, аскеза: И
така тази оран с раюрана и от нея
ще из.зезс п.юдът. конто нс ще умрс
(Сутаннията). Все пак се вижда. че
крайната цел не е чувствително
различна. Оше по-мал ко от тази. ко-
ято визира свети Павел, сравнявайки
Бога с орача (/ Кор. 3:9): защото ние
сме съработници на Бога, вие пък сте
Божия нива. Божие здание (BURА.
DANA. ELIM. GRAD. GRAP)
В келтския свят няма мит. отна
сяш сс до орането Констатацията се
доближава до всички ония. които мо-
гат да се изведат от отсъствието на
производитсяна дейност(или натре
то съсаовиеЬ в нордическия пантеон
Или поскоро тази дейност е робска и
не се взима под внимание. Главните
елементи от неокелтския речник, от-
насящи сс ло земедслието( като дума
та за „рало") са от латински или ро-
мански произход. Галският земеделец
Амаетон. чието участие е необходимо
за тежките работи по разчистването
на терените в графството на Кулхух и
Олуен. носи име за подчинение
(ambaclus - слуга). Елинсгвено в края
на ..Caih Maighc ruircadh („Битката
на Маг Туред") фоморският крал Брее,
пленен от ирландците. за ла спаси жи
вота си. им разкрива кота и как тряб-
ва да орат, сеят и прибират реколта
та (REVC, 12. 104 106; LOTM. 1. 300
301).
Символът на орането се появява
късно, когато обшсствата. които пре
ди всичко са воювали. започват да во
дят селскн начин на живот и да обра-
ботват земята. Той разкрива и прехо-
ла от номадски към уссднал живот
ОРАНЖЕВО
Заело межлинна позиция между
жълтото и червеното, оранжевого е
най-акгиничннят цвят. Между небес-
ного зла ।но и подземного червено, го
символизира на първо място равно
весието на духа и либидото. Но е дос
татъчно това равновесие ла бъде на-
рушено в едната или другата посоха
и тогава оранжевого бележи разкри-
ванего на любовта към бог или пък
става белег на сладострастието.
В първия случай това са несъмне-
но шафранова га дрсха на будистките
монаси и кръетът от оранжев велур
на Рицарите на Светия Дух.
Според Портал воалът на младо-
женките. наречен flammeum. е белег
на вечноегта на брака: по този начин
сред нспосветените той съответства
на свсгцената хоругва Булото. с ко-
ето Вергилий описва Елена, е шафра
ново жълто. Музите. които спорел ня
кои поверия са дъшери на небето и на
земята и чиято важна роля в Аполо-
новнгс култове ни е известна, изглеж
да съшо са носели дрехи в този цвят
Скъпоценният камък хиацинт. оран
жев на цвят. бил смятан за символ на
вярност (BUDA. 129). Върху гьрлите
на Великкя жрец в Иерусалим той бил
смблсма на едно от дванадесетте из-
раилски племена; срешаме го върху
короната на английските крале, къде
то е символ на кралската у мереност
и въздър.жаност(MARA. 277). Минал
през огън. този камък се обезцветява,
а това. твърди Портал, обяснява за
що хората са виждали в него израз на
постоянството във вярата. която тър-
жссгвува над пламъка на страстите и
ги кара да угаснат.
Но равновесието на духа и либи
дото е нещо толкова крехко, че оран-
жевого е станало съшо така цветът.
символи зираш изневярата и сладост-
растието В обредната оргия*, за ко
ято се смятало. че ше ловеде до проз-
рение и инициационно извисяванс
гърсели именно това равновесие, спо
рсд тралнциите от времето на култа
135
ОРЕЛ
към Земята Майка Кенн и че Дионис
носел оранжсви дремг
ОРГИИ (01’1 IIACI ИМЕН. ОРГА-
ЗЪМ)
Оргиастичнитс празненства. Вак-
ханалиите. или лори най обикновена
та склонност към оргии, от една стра-
на. са принизяваша прояви - завръ
шанс към Хаоса чрет разюзданото
пиршество, песните. сладострастието.
ексцснтричността. костюмирането
(чудовишата от карнавала), загубата
на всякакъв контрол; а от друга - са
един вид потапннс в е.гсчсмтарнитс
cti.ru на живота, след като всскиднс
вието. възпитанието и вежливост та са
итхабили и обезцветили човешкото
съшествуване. По тати причина, как-
то вече многократно сме го споме
навали, подобии пра шипи са били ор-
ганизирани при сеитба. жътва и
гроздобер Те символы играли енлното
желание за промяна. но. вдъхновени
от стрсмежа за освобождение от ба-
налното. в крайна сметка хвърляли хо
рата в една оше по-дълбока сипота -
тази на инстинктивных живот.
Единствено мистичните оргии мис-
тичного опиянение. прсдизвикано от
велическата Сома, танцы на суфис-
тите. лишенията на аскета или екста-
зът на светеца - колкого и ла са голе-
ми различията помежду им - насоч
ват по принцип към друг път вместо
баналността и водят до и звиеяване на
желанието. до обновянане на човеш-
кото съшествуване.
Оргиите са един вид подобие на
живота на боговегс, без ограничения и
закони, коего кара участниците да
надминат себе си и лори ла се израв
няг с боговете. Изобилие от енергия.
което безуспешно се опитва ла напо-
доби творческата сила Когато прссг
рувката евърши г я се разтваря в
преходното. мимолетного, в изостре
ното усешане за границатя и илю
гията Краят й принизява: вместо сы
ворсине. това с разруха Но г я може
ла предизвика и нов порыв, ново пре
насочване на силите къхг вьзвелича
вания бог: надминаване на самия се
бе си вьв высините Този обрат пред
полага дълбоко чувство на смирение
В такъв случай вместо глупаво да под
ражава на боговете. престореното
пиршество призовава помошта му
Напразният опит човекът ла бъле
отъждествен с божеството - било то
само за миг - се превръша в смирено
признаване на разликата между два
мата
ОРЕЛ
Цар на птиците, вьплъшение. за-
меститсл или пратеник на вьрховно
то небесно божество и на небесния
огън - слънцето, в което единствено
орслът сс осмелява ла се в тира, без да
ослепее Орелът е толкова значителен
символ, че в нашата цивилизация, как
то и вьв всички други цивилизации,
няма исторически или митологичеекзг
разказ или образ, в които орелът да не
придружааа или да нс изобразява наи
нажните богове и най прочутите герои
Той с атрибут на Зевс (Юпитер) и на
Христос, императорска емблема на
Це тар и Наполеон. В американската
прерия и в Сибир. в Япония, в Китай и
в Африка, както шамани, жрецы и
гадатели, така и царе, и пълководци
заимстват иеговыте атрибуты, за да се
сдобият с властта му. Той с съшо та
ка прнмитивният и колективен символ
на батата и на всички изображения
за башинството Но унивсрсалността
на образа с нищо не накьрнява бо
таге твою и сложността на вложено
то в него симьолио значение. Ще се
постираем ла д.тдем по-пълна прсдс-
тава за символа чрез съпоставянето
на примерн. почернены от различии
изгочннци
Цар па luiuiinc*: в орела намир.г
ОРЕЛ
136
най завършен израз обшата символи
ка на пгиците като изображение на вис
тите духовни състояния и следовател-
но - на ангелите*. както това се пот
върждава многократно от библейска-
та традиция:
.... и лице орлово у всички четири
... и крилата им бела
отгорс разделена. но у всяко двстс криле сс
дапират едно до друга, о двете покривит
телата им
... наккдето духът искаше да отидс.
там и от ива ха... *
(Иез 1:10-12).
Тези образи изразяват трансцен-
денталното - то не може да бъде оп-
риличено на нишо. дори и да се умно-
жн броят на най-благородните атри-
бути на орела. В Откровснието на св
Иоан Богослов (4:7): . четвъртото
животно приличаиле на хвърчаиз
орел".
Псевдоднонисий Ареопагит обяс-
нява по следния начин изобразяване-
то на ангела като орел: Образът на
орела показва царственост. устрем
към върховете. бърз полет, пъргави-
на и ловкост. умение да се открива
подсилваиуа храна. пронизваиу поглед.
свободно и неотклонно устрсмен право
към съзерцанието на льните, който
щедростта на теархичното Слънце
умножава (PSEO. 242).
Взирашият се в слънцето орел е
съшо така символ на прякото възп
риемаие на светлината на разума.
Ангелус Силезийски пише: Орелът без
страх следа право към слънцето. а
ти - към вечния блясък. стига сър-
цето ти да е чисто. Символ на съ-
зерцание. към който спада и евързва-
ието на орела със свети Иоан и него-
вото Евангелие. В някой произведения
на средновековното изкуство орелът
е отъждествен с Христос и изразява
едновременно неговото възнесение и
неговата царственост. Второго зна-
чение представлява транспозиция на
символа на Римската империя, който
по-късно става символ и на средне
всковната Свешена Римска империя
В Псаломите орелът е символ на ду
ховното прераждане. подобно на фе-
никса*.
Соларна птица: в азиатската и се-
верноазиатската митология орелът е
заместител на слънцето (EL1T. 122).
така е и в индианските митология и
особено при прерийните индианин
Лесно е да се проумсе защо орловото
перо и свирката от кост на орел са
необходнми на вески, който трябва да
издържи изпитаннето. наречено
..Танц. който гледа в слънцето".
Същото отъждествяване откриваме
при ацтеките и в Япония: пратеникът
или помоищикът на Ками е орел, на-
речен орел на слънцето.
В представите на индианците зу-
ни орелът и слънцето се намират в пе-
тата посока на света - Зенита (шее-
тэта е Надирът. а седмата е центърът.
където е поставен човекът) (CAZD.
256-257). Тоест те поставят орела вър-
хуевстовната ос. подобно на древни
те гьрци. в чиито представи тръгна
лите от края на света орли спират вър
ху вертикалата на делфнйския омфа-
дос: така те следват траекторията на
слънцето от изгрева до зенита, съв
падаша със световната ос. Орелът.
който заема съшо така мястото на
върховното небесно божество, се прев
ръща в повелител на мълнията и гръ
мотевицата както в индианскня
пантеон, така и в служба на Зевс.
Разперените му криле, коментира
Александър. напомнят начупеннте
линии на светкавицата*. както и тези
на кръета*. В двата образа на орела-
светкавица и на орела-кръет Алек-
санлър вижда символи те на две циви
лизании - на ловците и на земеделшпе
Според автора орелът - небесно бо-
жество и образ на Птицата-Гръмо
тсвица. първоначално бил главната
137
ОРЕЛ
емблема на цивилизациите на ловците
номади. вомни, завоеватели: докато
кръегьт (мексиканский! листовиден
кръег, стилизирано изображение на
кълн от двусеменоделна царевица) е
главната емблема на аграрните циви-
лизации. В ранните индиански култу-
ри орельт изобразява севера, студа.
мъжкия полюс, а кръегьт е характе-
рен за влажния, топь л и червен юг с
жснския полюс. Да не забравямс. че
от казаното по-горе следва. че севс-
ры и зенигьг. Ю1Ы и надиры се съ-
отнасят както отпред и отгоре, и от-
зад и отделу
Но с течение на врсмсто двстс ци-
вилизации са се слели и това довело
до наслагването и смесването на два
та първоначално антагонистични
символа: „Удивителен с фактът, че
кръетьт с проста геометрична фор-
ма от римски тип, в края на
краищата. се превръща дори ia чер-
венокожите от равнините както в
символ на сокола* или орела с раше-
рен и криле, така и в символ на по-
кълналата двусемеделна царевича. и
то съвсем самостоятелно, без никак-
во европейско влияние... " Най-обшо
казано, ПтицатаТръмогевица - орел
на Ашур и на Зевс, с течение на вре-
мсто и със смесването на културите
сс превръща и във Властелин на
Плодородието и на Земята. прсдста-
вяна от Кръста (ALEC. 120).
Вьзможно ли е да се твърди, чс в
съчетанието на тези два стала на кул-
турно развитие е постигнато равно-
весие между земните и небесните с или ?
Изследването на западноевропейска-
та феодална иконо!рафия. в която чес-
то се смесват и опрнличаваг един на
друг орелът и лъвът*, като че ли пот-
върждава тази хипотеза. А това на-
помня донякъде двете главни воинс-
ки братства при ацтекитс - на воини-
те-орли и на воинитс-ягуари (М YTF.
I93). Съшо при ацтекитс сърцата на
принесеннте в жертва воини служат
за храна на Сльнчевия орел. Наричаг
ги „хората на орела". Падналите в
битките воини и мьжете. принесени в
жертва на слънчевня орел, имат едно
и съшо символично значение: те хра-
нят слънцето и го придружават в нс-
говия път.
Символното сьчетакие ог орел и
ягуар откриваме и в описанието на це-
рсмониалния трон на ацтекскня
император: той ссди върху орловн
пера, облегнат на кожа от ягуар
(SOUA) Могат да сс посочат рсд дру-
ги примери за съчетанието Орел -
Ягуар при индианците от Северна и
Южна Америка.
Дуализмът „небе - земя" намира
друг израз в про!ивопоставянегоорс.|
- змия*, за което се споменава вьв
Ведите: митичната птица Гаруда* пър-
воначално била орел. Гаруда е солар
на птица, ярка като огън. яздена от
Вишну - а гой самияг има соларна
природа. Гаруда с naiapu - враг на
змиитс или нагантака - унищожи
тел на змии. В по-ши рок план дуализ-
мът ..орел - змия" изобразява дуализ-
ма „Небе - Земя” или борбата на анге-
ла срешу демона В Камбоджа Гаруда
е емблема на владетелите огслънчева-
та раса, a Hai а - на владетелите от
лунната раса. Гаруда е съшо и
Крилатата реч, тройният Веда, сим
вол на Словото - подобно на орела в
християнската иконография
Гаруда е и символ на сила, смелост
и проникновеносг, такьв символ е и
орельт заради силното си зрение
(CORM. DANA. HEHS, HERS. MALA)
Орелът, надарен със слънчсва и
небесна сила, която ясно личи в могь-
щия размах на криле те му, съвсем сс-
тествено се превръща в 1ннца-нас-
тойник, посветител и пснхопомнос,
който понася душата на шамана из
незримите пространства Американ
ските и азиатските традиции сьвпа-
ОРЕЛ
138
дат и се допълват дори само поради
факта, че упогребата на орловото пе
ро е равнозначна в шаманските прак
тики на двата континента. Така в
£ибмр..шаманът танцува дълго. до-
като падне в несвяст и тогава душа-
та .му бива отнесена от небето в
лодка. теглена от орлы"(Е1-1С. 315).
а пък у северноамериканските ннди-
ании павицо върху главата на болния
се поставя пръчка. на чийто край е
закрепено орлово перо, донесено от
шамана, и болестта бива отнесена,
както шаманът е отнесен от орела в
магически полет. В същия културен
ареал основна роля играе поверието.
че на върха на космического дърво
стон орел, който бди. и е лек за всички
болести, скриги в клоните му (KRAM.
266; ELIC, 247). Посветителка и води-
телка на душите е и голямата орлица,
която спасява героя Тьошюк от дол-
ния свят и го отнася на горния свят,
само тя може да преминава от единия
свят в друтня На два пъти тя поглъ-
ща умирашия герой, за да ев и танови
тялото му в корема си и после го
пуска. Това са все инициационни
образи. разкриваши способност за
възстановяване чрез поглъшане.
В един апокрифен уелски текст
орелът е причислен къмДревнитс на
света, този текст съответства на ир-
ландский разказ за Туан Мак Карил и
на част от легендата за Кулхух и Олуен;
орелът е едно от изначалните иници-
ационни животни. съшо както косът.
бухалът*. елеиът* и сьомгата*. Дру-
гаде в келтската митология орелът не
се появява. като нзключим един епи-
зод от Легенда за Мат: Деу. убит от
любовника на невярната си съпруга
Блодуед. се превръша в орел; но вър-
ху галските монети често се срсшат
изображения на орел. Изглежда в
Ирландия роля га на орела била изпъл-
нявана от сокола* (СНАВ. 71-91;
LOTM. 1. 206-207).
Архитипниятобраз на Башата.съ-
четан с образа на Посветителя и на
психопомпоса откриваме в следния
сибирски мит, преразказан от Уно
Харва, в който орелът е културен ге-
рой и Баша на шаманите: Всевишният
изпраща Орела в помощ на хората. из
мъчвани от злите духове. конто им но-
сят болести и смърт. Но хората не раз
бират езика на пратеника. Бог му ваз-
ва да им разкрие магьосническото
изкуство. Орелът отново слиза при
тях и се евърза с една жена, която сет-
не дава живот на първия шаман
(HARA, 318).
Западноевропейската традиция
също приписва на орела изключител-
ни способности, конто го правят не-
подвластен на земните закони. Така
например, макар и да не е беземъртен,
той притежава способността да се
подмладява. Подлага се на слънчевн-
те лъчи и когато перата му пламнат.
се гмурка в чиста вода и така отново
се сдобива с младост. Това виждане
може да се съпоставн с посвешението
и с алхимията, конто включват пре-
минаване през огън и вода. Острого
му зрение го превръша едновремен-
но в ясновидец и впснхопомпос Враз-
цвета на христнянството се приема,
че той отнася върху крилете си душа-
та на покойника, за да я върне отново
прзз Бог. Спускашият се орел изобра-
зява спускашата се върху земята
светлина.
Срсдновековните мистици често
се връщат към гемата за орела. за да
опишат представата си за Бог. Те срав-
няват молитвата с крилете на устре-
мення към светлината орел.
Ог ясновидец орелът лесно се
превръша в знамение и поличба. В ан-
тичния средиземноморски свят авгу-
рите тълкуват полета на орлите, за да
разберат вол я та на боговете. „Римс-
кият орел, подобно на германокелтс-
кия гарван. с предо всичко веститсл
139
ОРЕЛ
на божествената воля"(DURS. 134).
Според Пиндар царят на птицигс
съобшава на хората волята на Зевс и
спи върху неговия жезъл.
Преди да отиде при Ахил с молба
да му бъде върнато тялото на Хектор.
Приам прави възлияние на Зевс:
. Ти ми прати бврюлетна
вестителка птица, конто
първа по моиз с сред всички перчати.
най-мила га тебе
Устрсмно той се понссе и вдясно
над Троя прсхвръкна
Щом го еидя.ха, сърцето им трепна
от радос тег ърдите '
(„Илиада", XXIV. 310-311; 320-321;
превод Александър Милев и Блага
Димитрова: Народна култура, София.
1971).
Обратно, летяшият наляво орел е
лош знак - тук откриваме символика
та на лявата и дясната* страна.
В иранската традиция орелът съ-
шо е евързан със знаменията, но как-
то и в Ирландия, често пъти е смесван
с други величествени грабливи птици
и най-вече със сокола*. Оше по вре
мето на мидийците и персите орелът е
символ на победата. Според
Ксенофонт („Киропедия" II, 4), кога-
то войските на Кир (560 - 529 г.
пр.и.е.) се притекли на помощ на ми
дийския цар Киаксар. воюващ срешу
асирийците, един орел прелетял над
иранските войски и това било изгъл-
кувано като шастливо предзнамено-
вание. Според Есхил („Персите") на
Атоса й се присънил орел, преслед-
ващ сокол, което вещаело поражение
за персите в битката срешу гърците.
Херодот (III. 76) разказва, че до-
като Дарий и седемте ирански санов-
ници се колебаели дали да потеглят
към двореца на царя узурпатор
Пзумата, те видели как седем двойки
соколи, преследващи две двойки
лешояди, им оскубали перата. Смет-
нали, че това е благоприятно знамение,
прсдричащо успех на техния замисъл.
и се решили да превземат двореца.
Върху иранското знаме от епохата на
Ахеменидите бил изобразен златен
орел с разперени криле, кацнал на вър
ха на копие („Киропедия", VII, I), кой
то символизирал победоносните бит-
ки и военната мош на Персия. В сво-
его произведение.. Шахнаме" („Книга
на царете") Фирдоуси (940-1020) съ-
що споменава. че върху знамето на
древен Иран бил изобразен орел.
Този символ с евързан по точно с
варана - понятие от маздеизма (рели-
гия в преднслямски Иран), означава-
що божествена мощ и сия ина слава
В „Авеста" (Замядящ-.яиз XIX, па-
раграф 34-38) енмволите на варана са
орелът и соколът. Когато легендарни
ят ирански цар Джамшид (Яма) - пър
вият цар на света според тази книга
(или третият - според „Шахнаме" от
Фирдоуси), изрекъл лъжа. сс видяло
как обигавашият го варана го
напускал, приел облика на птицата
варагхна (сокол). Тутакси царят бил
лишен от чудодейните си способ-
ности; враговете му го победили и той
загубил трона си.
Появата на исляма с нищо нс на
кърнява символиката на орела. В не
една приказка даден магьосник до-
казав превъзходството си над друг,
като сс превръша в орел.
Старите фармакопеи приписват
на орела свъхестествена сила. Те съ-
ветват да се пие кръв от орел за при-
добиване на якост и .храброст и твър
дят, че нзпражненията му, смесени с
алкохолната напитка сики, лскуват
безплодие при жените (МОКС, 23-24).
И до днес за турскнте номади юруци
орелът изобразява годнните на най-
силната бащина власт, между рибата
- юношеската възраст и овена -
старостта.
В нзточните прорицателеки и съ
ОРЕОЛ
140
ногалателски традиции орелът е сим-
вол на могъщ цар. докато гарванът
вешае нсшастие. Това символно зна-
чение на орела е запалено във
фолклора В _ Тайните на Хамза ' (стр
I0) на цар Ануширван (Хосроу I) му
се присънва. че ято гарвани долита
откъм Хайберския проход и летяши-
ят начело гарван грабва короната му.
В този миг откъм Мека долитат три
царски орела. спускат се върху
гарвана. отнемат му короната и я връ
шат на Хосроу. Според везира
Бузарджомехър този сън означава. че
някакъв враг на царя ше бъде сразен
от емнра Хамза, от оръженосена Амр
и от стрелеца Мокбел Определението
„царски орел** е използвано многок-
ратно по отношение на тези трима
герои, те са наречени съшо и сахеб-
каран т.е. ~властелина на епохата.
които извоюват победа над невер-
ниците. поради което са сравнени с
орли.
Лив орел: Като всеки символ и оре-
лът притежава скрита элокобна или
лява страна. Тя се заключва в преуве
личаването на неговото значение, в из-
врашаването на мошта му. в горде-
ливого му самоопиянение Дуализмът
на символа намира израз у индианци
те пони А Флечър (FLEH) отбелязва,
че те свързват кафявата орлица с
ношта. Луната, Севера, с обсебва-
шата. шедра и страшна Майка Пър-
вородителка, докато белият орел е
свързан с деня. Слънцето. Юга, с Ба
шата Първородител. чийто образ съ-
шо може да стане властен и тираничен
В сънишата орелът, подобно на лъва,
е царствено животно, което въплъша
ва възвишените мисли и почти винаги
има благоприятно значение. Той сим-
волизира внезапная потрес, имепеля-
ваи/ата страст на духа. Нобидейки
граблнва птица, която отнася в нок-
тите си своите жертви по места, откъ-
дето те не могат да избягат, тя е сим-
вол и на неумолимого и всепоглъша
шо властолюбие.
Приложено в християнската тра-
диция. това преобръщане на образа
ни отвежда от Христос към Антихрис
та. От този момент орелът - символ
на гордостта и потнсннчеството. вече
не е нищо друго освен жесток и хишен
грабител.
ОРЕОЛ (НИМБА)
Соларен образ, който има значе-
нието на корона (царска корона)
Ореолът се проявява като сияние око-
ло главата или около цялрто тяло. Това
сияние е от соларен пронзход и пред
ставлява знак на свещеното, на
светостта. на божественото. То е спе-
цифичен материален израз на аурата*.
Елипсовидният ореол, обграждаш
главата. обозначава духовната свет-
лина и възвестява ореола на възкръс-
налите тела. Следователно, отнася се
за предварително преобразяванс в
славно тяло (COLN).
Тонзурата на свешеннците и мо
насите е сродна с ореола, доколкото е
с форма на корона*: тя е знакът на
изцяло духовного им призвание, на
разтварянето на душата.
Във византийското изкуство кръг
лият ореол бил предопределен за
покойниците, живели като светци на
земята и приети в небето; докато все
оше обитавашите земята живи личное
ти в най-добрия случай нмали право
на квадратен ореол. Тук откриваме
всеобшата символика на кръга* -
небето. и на квадрата* - земята.
„Ореолът е всепризнат похват.
позволяващ да се изтъкне най-б.юго
родното в дадена личност - главата
Благодарение на ореола главата ся-
каш се уголемява, тя сияе. У обгра-
дения от ореол човек с надделяла вис-
шата част - небесна и духовна; то
ва е завършеният. уеднаквен отгорс
човек” (CHAS, 270). За светцнте
141
ОРФЕИ
казват, че постигат хармония във
висиниге.
Ореольт символизира струящага
свръхестествена светлина, както ко-
лелото изобразява слънчевнте лъчи.
Тон бележи излъчването, експанзнята
на центъра на духовната eiiepi ня -
душата или главата на светеца. обгьр-
ната от ореола.
ОРЕХ (ДЪРВОТО)
Според гръцките вярвания орсхът
е свърэан с пророческата дарба.
Съществувал е култ към Артемида
Кариатида, обичана от Дионис, нада-
рена с ясновидство и превърната в
плодовит орех (GRID, 126).
В някои ирландски глосари името
Ерну, женска алегория на Ирландия,
се превежда като орех (плодът), като
по този начин се отъждествява ант-
ропонимът със съшествителното
eitne. Тази етимология е основана из-
цяло на аналогията и е без езиковедс-
ка стойност. но навежда на мисълта
за едно схвашане. подобно на това за
космического яйце*; действително
Ирландия е един умален макрокосмос.
Лешникът* съшо е плод на знанието
(ROYD, 246).
ОРИЗ
Подобно на хляба или жнтото в
Европа, в Азия оризът е основен хра-
нителен продукт: следователно той
има съшо символно и обредно значе-
ние.
Оризът е с божествен проиэход. Нс
само че го срешаме в първичната
тиква, заедно с човешкия род. но и съ-
що като манната в пустинята той вне-
запно покълва и пълни хамбарите.
Всички легенди от Източна Азия го
потвърждават. Свързаното с тежък
труд отглежданс на ориза е следствие
от прекъеването на връзката между
небето и земята. Пренесен в Япония
от принц Ниниги, внук на Аматерасу.
оризът е част от обрел на причастие,
при който императоры гоопигва съв-
местно със слънчсвага Богиня За
Японии ге той е символ на изобилие, по
лучено благодарение на небето.
Храна, даряваща живот, а също и
беземъртие. червеният ориз се нами
ра в крината на китайските тайни
общества. Ритуалите казват, че про-
излиза изключи гелио от сила га на гос-
подаря Мин, т.е. от светлината или от
познанието. Следователно както и
хлябът, той е символ на духовна храна.
В алхимията оризът се превръша в
цинобър, червей живачен сулфид. Не-
що, което можем да сравним с черве-
ната сяра на ислямския езотеризъм и
червения труд от западния хсрмсти-
зъм.
Оризът е богатство, изобилие, пър-
воначална чистота. Ще огбележим, че
и на запад той е символ на щастне и
плодородие: по време на сватбените
церемонии се хвърлят шепн ориз
(GRIL, GUET. HERS. HER). MAST,
ROUN).
ОРФЕЙ
Орфей с митологичен герой, опис-
ван различно от постите и станал по-
скоро неясен като образ поради мно-
гобройните легенди При все това той
навсякъде сс откроява преди всичко
като кгузикаит. който с лира* и цит-
ра* укротява раэвихрилата се стихий-
на буря и омайва растения, животни,
хора и богове. Благодарение на въл-
шебната си музика той успява да убе-
ди боговете на ада да освободят жена
му Евридика, ухапана от змия, докато
бягала от преследващия я Аристсй.
Но било поставено едно условие: не
трябвало да поглежда жена си. преди
тя да излезе на слънце. Насрсд пыя.
обхванат от съмнения. Орфей се обър
нал: Евридика изчезнала завинаги.
Неутсшнм. Орфей загива. разкъсан от
тракнйскнте жени, чиято любом
ОРХИДЕЯ
142
пренебрегвал Казват. чс той с съэда
телят на Елевсинските мистерии
Някой автори християнн. творили
през първите векове, почернили вдъх-
новенне от обрата му. понеже вижда-
ли в него победителя на необуэданите
природни сили (Дионис), подобие на
Иисус, надвил Дявола. Митът та
Орфей е породил богата езотерическа
литература.
И най-малката подробност на ле-
гендата ни разкрива Орфей като
чародеец. на всяко равнише на вселе-
ната и човешката психика: той ома-
гъосва небето. земята. океаните, ада;
подсъзнанието. съзнанието и свръх-
съзнанисто; той обезоръжава гнева и
съпротивата. омайва Но при все то-
ва Орфей не успява да изведе люби
мата си от ада и водите на река Хебър
отнасят разкъсаното му тяло. Вероят-
но той е символ на бореца. способен
само да приспи злото, но не и да го
унищожи. и който умира. станал жер-
тва именно на тази неспособност да
превъзмогне собственото си несъвър-
шенство На едно по-висше равнише
той би олииетворявал преследвания
идеал, в името на който човек се жерт-
ва на думи. но не и на дела. До този
трансцендентален идеал достига
единствено този, който наистина из-
цяло се е отрекъл от собствената си
суета и многобройни желания. Следо-
вателно Орфей ще символизира недос-
тига на душевии сили Той не успява
да се изплъзне от противоречивите си
стремежи. насочени едновременно
към възвишеното и обикновеното. и
умира поради това. че не е имал сме-
лост да направи своя H36op(DIES. 569.
136-143).
Жан Сервие прави връзка между
условието. наложено на Орфей и Еври-
дика в Ада. и някой суеверия от Из-
точното Средиземноморие. отнасяши
се до оранта. Докато прокарва пър-
вата бразда. орачът трябва да
МЪ 141/. съизо както мълчат жените
когато подготвят тъкачния из стан
за работа, и мъжете. когато копа
ят гроб Той не може да се обьрне,
нито да се върнс назад, както и
участнииизпс в погребално шествие
не трябва да се обръщат: край тях
има невидимы сили. който биха мог-
ли да се обидят от някоя безразсъд-
но изречена дума или да сс ра згневят
от това. че са били видсни крадеш-
ком през рамото (SERR 148)
ОРХИДЕЯ
В древен Китай орхидеите били
евърэвани с пролетните празници. в
конто ги използвали. за да прогонят
элите сили Най-страшната от тях би
ла безплодието. Този род растения -
Orchis (от лат. орхис - тестикул) - как-
то сочи и името им. са символ на
оплождането. Всъщност, пак в Китай,
орхидеята помага за зачеването и е за-
лог за башинство. Но с орязването на
цветята идва и смъртта на детето. за-
ченато по този начин. Тайнствено
цвете, което си вэима даденото.
При все това красотата на орхи
деята я прави символ на духовно съ-
вършенство и чистота (BELT, GRAD.
MASR).
ОРЪЖИЕ
Оръжието е защитата. която на
свой ред може да се превърне в
заплаха Оръжието. изковано за бор-
ба срещу враговете. може да бъде от-
клонено от предиаэначението си и да
ни послужи като средство за властва-
не над някой приятел или просто -
над другия. Укрепленията съшо мо-
гат да послужат както за отбиване на
атаки, така и за отправна точка на
настъпления. Оръжието е двузначно,
тъй като символизира едновременно
оръдието на правдата и оръдието на
потисничеството, отбраната и
завосванието. Във всички случаи оръ-
143
ОРЪЖИЕ
жието с материален мара а на целеуст
рсмената воля.
Никои оръжия са изработени от
сложим сплави или от различии ком
бинации от метали Например доске
хите на Агамемнон, описани от Омир.
прсдставляваг строго oiмерено съче
такие от злато и сребро Бронята. ши
тът, мечьт и венчко останало са изра
ботени от най-ценните метали:
.Mcmira си пре> раменсте и меча.
по който б.кстяха
гвогдеи чатни, а оплата нотница
около него
сребърна беше и плътно прштсгната
с рс.иъци чатни '
(„Илиада", Единадесста песен. 29-
31. прсвод Александьр Милев и Блага
Димитрова, Народна култура, София.
1971).
Тъй като вески метал притежава
собствена символна стойност. ясно е
колко многозначно може да бъде оръ-
жието и колко голяма е магичсската
мош. която му се приписва (Ковачът*
се смятал за магьосник.) Вески се
огьждествява с оръжието, което носи.
Ето защо за гърците размяната на
оръжия била знак на дружелюбност.
Сънишата за оръжия разкрнват
вътрешни конфликти. Формата на ня-
кои оръжия уточнява естеството на
конфликта. Психоанализата например
възприсма повечето оръжия катосек-
суален символ... Най-ясно обозначен е
мъжкият член, когато се отпася за
пистолета и за револвери - в съни-
щита те са знак за психологично сек
суално напреженис (AERE 225).
В Послание до Ефесяни свети
Павел описва всеоръжието на
христианина:
„Прочее. брятя мои ,нм се в
Господа и в uouftna на i плата Му.
облечете с с въп « ro/ль ж trema Ьо
жие. ш да мотете длим протип
дчвоикипи’ kojhu
lautamo нашата борби ме е протии
Крка и п 1кт и пргнпин начал» тпита кратна
к»ачпитз rtpurntf* »нстиънривиицинн ни
тъинината от пит пек протип тгдтбе» нит»
дух one на мойата
lupudu типа пригнете биж пето теоръ ж ие
т да хт гнете te аъ тротипи я лени
дсн и като нидвш т» тичко да нтоите
II тъй. tmoum» като си iipciiatiicTc
ьръетл с ис।нил н сс облечен в бромятя иа
ирама ia.
и обуигс иевгте си в I oiubhoct ла
Gjiaiueccnnc мира;
а над ж ичко п ге.хите шита иа вярата
i който щс ио ж ете и « ички
на ж г тени стрс ги на ц копия,
паяете и iu.kmj ма сиасснисти
д> човиня меч. кои то е бом исто с. гопа.
(6:10 17)
Разбира се. християнската симво-
лика е заимствала тези образи. за да
установи система от съогветствия в
духовна га бигка и да състави нешо по-
добно на мистична полемология:
„поясът символизира истината и
милосърдисто;
бронята - правдапза и чистотата.
обуисата - апочпо.икото усърдие.
смиренисто и постоянството,
щитът - вярата и кръетъзп.
излемът - надеждата за спасение,
мечът ~ Боне исто слово;
лъкът - действащата от разспю-
яние молитва."
От тази гледна точка - духовна и
нравствена, оръжията изобразяваг
вътрешни сили. тъй като добродеге
лите не са нишо друго освен намира
ши се в равновесие функции, над ко-
нто властва духът.
Съществуват и други системи от
съответсгвия. конто евършат оръжи
ята с други обекти Някой оръжия нап-
ример енмволизират природните
стихии:
Някогашната прашка и съврсмен
ните пушка, картечница. оръдие. бои
на ракета и ракета се отнасят към
въздуха; копиего и химическите орь
ОС
144
аия - към «мята: мечът и психологи
чсските оръжия - към огъня. триэъбе-
цът - към водата. Бигката между ме-
ча и копието с битка между огъня и
водата; битката между тризъбеца и
прашката - буря
От друга страна, някои оръжия
символизират определен!! функции:
боздутанът. тоягата и бичът са атри-
бути на суверенната власт; копието.
мечът. лъкът и стрелите са атрибути
на воина; ножът. кинжалы. камата и
колът са атрибути на ловеца; мълни-
ята и мрежите са атрибути на върхов
ното божество.
В психоанализата на Юнг ножът и
камата съответстват на гъмните то-
нн на „аз"-а, на сянката (негативната,
изтласкана страна на .,аз“-а); копието
- на Anima (съзнателната женстве-
ноет на човешкото съшество или при
митивното безсъзнатслно), боздуга-
нът. тоягата. мрежата и бичът - на
Мана*, меча - на „Аз“-а (bCIRD, 349).
ОС
Оста, около която се върти свегьт.
евързва помежду им цеитровстс на
областите или на йерархизираните
състояния Понякога се отнася за
свързвансто на Земята с Небето. по-
точно - на центъра на земния свят с
центъра на небето, обозначен от по-
лярната звезда В низходяща посока
гова е оста, по която сс спуска небес-
ната дейност; във възходяша посока
това е Средн ият път (нои-дао) или
Царският път (уан-дао) Понякога се
отнася за евързването на трите
свята: подземния свят, земята и небе
то или на Трибхувана: земята. въэду-
ха. небето. Тази йерархия сама по себе
си съотвегства в символен план на
съсгоянияга на битието. както про-
лича на от етапите на пътешествието
на Данте по оста. Достигналияг цен-
търа. тоест - райското или първона-
чалното състояние. се нздига към вис-
тите състояния именно по протеже
нието на оста Така например за
Лаодзъ казвалн. че изпълнява фуик
пиите на архивар. на пазител на тра
лиционните учения, произхождаши от
четирнте штока, в подно.ж исто на
стъ.юа - оста, евързваща небето и
земята
В пространството световната ос
е оста на полюсите. а във врсмето -
оста на слънцестоянията Изображс
нията й са беэчет, но сред тях най раз
пространени са дървото* и планина-
та* Тоягата*. копието*. линга*. лос
ты или оста на колесницата (ако мис
лено я и зправим отвесно, двете коле
ла изобразяват небето и земята). сно
път светлина и струята дим (вж. коло-
на*) също са нейни изображения, как-
то и гномоны, който не хвърля сянка
в 12 ч на обяд в деня на слънцестос
него. Прътът на колесницата се отъж
дествява с гномона, водачът на ко-
лесницата - с пръта, тъй като сс от-
нася зауан - царя, означен с йероглнф.
изобразяват небето. човека и земята.
свързани чрез централната ос Пръ
ты на колесницата се подава над сен-
ника и изобразява излизансто от кос-
моса. така както и корабната мачта
пресича марса Върлината с лакомст-
вата. чийто еквивалеит откриваме и в
древен Китай и в множество по-къс-
ни далеконзточни церемонии, проси
ча поставения на върха й обръч
Струята дим излита от покрива на ко-
либата и се издига към небето Що се
отнася до корабната мачта, те отбе
лежим, че във Виетнам наричат луп
ката в центъра на кораба, предназ-
начена за нея. ..отвор на сърцето'.
Стожсрът пресича ступа* и пагодага.
крспеики обръчите и сснниците. конто
изобразяват небесните равниша. В
случая с паголата нанстнна се отна
ся за вкопан в земята стожер. около
който е изградена цяла конструкция
и с който Буда се огьждествява. как
145
ОС
то царят - с прма на колесницата
В някои храмовс. например в Аш
кор. дълбокияг кладенец, и ткопаи пол
централного спсгилмше..шш а или бо
жествсният лик. който лннга сълържа.
както издигащият се към небето его
жер (ваджра на Индра или ipiiniy.ia
на Шива) итобразяват космичния
стълб* на Веда (скамбха) В инлиис
ките храмовс стожерът пресича ама-
лака - изображение на иратата на
слънцето, а в Камбоджа най често -
лотосов цвят.Но скамбха сс отъждес-
твява със самия Индра и с Шива, под
формата на колона или на огнен.ihhi а
Ваджра е осов символ, тъй като мъл-
нията е проявление на небесната
дейност По врсме на хиндуистките
пратници Индра.тхваджа и травя ли
прътове. съшо така огьждсствени с
Индра Ще отбележим. че самият
Платон си представ* снегонната ос
като сияйна и днамантена (ваджра с
диамант) По думиге на Климент
Александрийски ..лтапкккт <• фир-
ма на стъ лб, конто лумва от
траста, с символ на счета та
светлина, конто от гсмята пресича
пр<к транстчото и сс въ жачва на нс-
вето tipet дървото на Кръста). чрсс
което ни е Ладена да я сыериаваме
духом"(..Стромати". I) Огъждествя
ването на оста с посредническая
Кръст е широко застъпсно и лесно
обяснимо. Такъв е например смись
лът на деви та на ордена на св. Бруно:
Sial lux dum voh itur orbix I кръетът стой
прав, докаго глобусы сс върти).
Кръетът е стабилната и неподвижна
ос. докато всичко около нся се проме
ня и умира От нения г стълб. уверяла
Климент, е аииконнчио изображение
на Божественно та Той е изображе-
ние на Аполон, лъч па духовното
< лънце В хтаннхеиството и в мкктол-
манския сютернтьм сс говори за
стъ to от светлина, конто пръща ду-
шите към техния Пт.рвоизточннк
Понят исто Axis mundi. кот мочен
tmt.to, откриваме от Америка до
Австралия, като се мине прет Африка
и Сибнр Откриваме го и в Япония -
прели да се евържат. Илганаги и Ил
Занами се въргят около оста в проги
воположни посоки Двете тмин.увити
около кадуцея. около тоягата на
брамина, уви гите около тан грическия
су шумна надн са символ на цвете об
виваши оста втаимодопълваши се си-
ди в състояние на равновесие Су-
шумна ни припомня, че тантризмът
отъждествява оста с гръбначния
стълб. сто зато Буда не можсл да дви
жн главата си: оста е абсолютно непод-
вижна
В тази перспектива можем ла упо-
менем и левин и десен стълб на сефи-
ротичното дърво в Кабала т а - ми ю
i ърдието и i трогостта, ограждащи
средната колона, както и Хсркулс
юните стълбове, за конто Генон
докатва. че са символ на слънцестое
него, тъй като самият герой има со-
ларна природа В друг план колона
та* е синоним на стожера порадн ар
хигектурната си функция: гака нап-
ример стъ лбовстс на иърквата или
на Храма, конго на някои изображе-
ния са преооърнати. иг рая г посрел
ническата роля на ос (BURA. ВПАВ,
CADY CORT ELK. FLIV ELIM
GRAB GRIR, Gl ED. Gl’EM Gl I (
(.III (.1 I S HI \\ У \( I KALL.
KRAT. SA1R. SCHL SECA).
Понякога келгите си представали
свсгонната ос като стълб* - solis
columna Трябва та се погьреи сходе
гво между тош стълб, поддържаш
небето. от една страна, и дървото на
живота и устройство™ на свстилишс
то (nemeton) - от друга В един сред
новековен уелски текст от XII или
XIII век четпрпмата евангелистм са
н.тречсни четнрите сгълба*. поддър
жаши света, оста на Новия тавег
(OGAC. 4 167; ZWIC. I. 1X4)
ОСА-РАБОТНИЧКА
146
ОСА-РАБОТНИЧКА
Оса г а работничка, коятоупойва и
парализира паяцигс. върху конто се
развива г ларвите й. и която живее в
блтпост до човека. тъй като прави гнез
да в комините и по стените на колиби
те, играе важ'на роля в символния и
митологичен бестиарий на африкан
ците В Северна Родезия тя се смята
за господар на всички птици и влечуги
Повелителка на огъня. тя го получава
от Бога в първите дни. за да го даде
на хората (FRAF. 80) За племето бам
бара от Мали тя е белег на по висша-
та класа посветени и въплъшава спо-
собността за извисяване. прсобразу-
ване и изменение на нечестивото в све
шено (ZAHV).
ОСАКА! ИВАНЕ (ОБЕЮБРА{ИВА-
НЕ) (СЛЕПЕЦ*, ЕДНОРЪК*. ЕД-
НОКРАК*. УРОДЛИВОСТ*)
Осакатяването воли най-често до
отстраняване от активна дсйност. Така
например келтската традиция раз-
казва, че цар Нуада не може да царува.
понеже е загубил дясната си ръка в
битка срешу предишните владетели
на Ирландия Бог Мидер шял да бъде
лишен от царствата си. тъй като при
злополука му било извадено едното
око.
Но тази последица на осакатя
ването. свързана изцяло със социал-
ния живот на личността. не изразява
в действителност значението на ду-
мала като символ. Доказателство за
това е. че в обшеството човек е в пря-
ха завнснмост от чис.юто две: той
здраво сгъпва на двата си крака. ра
боти с двете си ръце. наблюдава ви
димия свят с двете си очи. Противно
на човешката или дневна съшност. за
скритото, ношното. трансцендентно
то е характерно, че иегов главен израз
е единичното и че негова основа еед-
на-единствено точка, подобно на 6а-
лерината или на обърнатата пира
мила Обшото между тези. които са
уродливи. с ампул ирани крайници или
саказн, е това. че те са изключени оз
човешката обшност (или казано по
друг начин - от тази на деня) - пора
ди разрушеното двойно начало в тях
по този начин тс са вече част от дру-
гия связ. света на ношта. на ада или
на небето - сатанински или божествен
Numero deus impart qaudet. Бог ха-
ресва нечетного число - казва посло-
вица та, но „ап odd number" (нечетно
число) на английски означава „intpa
нен човек"; на френски се казва ..(/ а
commix ип impair" (буквално: направи
го нечетно; всъшност - направи гаф,
постъпи нетактично), за да се изрази.
че някой е нарушил, макар и съвсем
малко. човешкия ред на нешата
Престъпникът права опасно наруше
ние. а героят става опасно различен
спрямо другите. И двамата са евър
зани със свешеното и се отличават
един от друг единствено по това на
къде е ориентирано то: свешено-ляво
или свещсно-дясно. Същото се отна-
ся и до сакатнте. Царица Медъб запо
вядва да извадят по едно око на вся-
ко едно от децата на Калатин (веро
ятно друго име на богинята на война
та), които иска да превърне в магьос-
ници, за да победи Кухулин. неин гла
вен противник; а този, чисто призва
ние е да дарява (основно качество на
царя), е без ръце; ясновиденът е сляп*
а духът на красноречието заеква или е
ням (CELT, 7 и др.. OGAC. 13.313-342).
Следователно осакатяването при
добива колкого инициационна. топко
ва и противоинициационна символна
стойност.
В Египет правели магии, за да
предпазят от най-опасните и страт-
ни животни - Львове, крокодилн, змии
скорпиони - като често зи изобразя
вали по стените на храмовете с Осака
тени йероглифи: изображенията били
разделени на две. без крайници, обезо
147
ОСЕМ
бра зсни така, че ла станат безпомлш
hh(POSD. 158)
ОСЕМ
Навсякъле осем е числото на кос-
мическою уравновесив. То е числото
на главните посоки, към което се при-
бавят и междинните; числото на ро-
зата на ветровете. на атинската Кула
на Ветровете. Често то е броят на спи-
ците на колелото, от келтското колел-
це до будисткото Колело на Закона
То е и броят на листчетата на лотоса и
на пътеките на Пътя; на триграмите в
„Книга на нромените” и на стълбове-
те на Минтаи; на ангелите. носители
на небесния Престол. То е и числото,
без точно да се знае как и под каква
форма, на огледалото на Аматерасу.
Както показват егьлбовете в Минтаи,
ангелите на трона, осмоъгълната част
на лиига - числото осем и осмоъгъл-
никът имат стойността на средина
между квадрата и кръга. ктежду
Земята и Небето и са следователно във
връзка с междинния свят.
Хиндуистката иконография и ар-
хитектура отделят широко място на
октадата: рытете на Вишну са осем
на брой, съответстващи на осемте
Пазители на пространството, грахи
(планетите) са осем, разположени
около слънцето: формате (мурти) на
Шива са осем. прелставенн в два хра
ма от групата в Ангкор от осем линга
около един централен линга. В Байон
на Ангкор-Том Буда се разполага в
центъра на един истински лотос от
осем лъчеви параклиса. като по този
начин взима функциите на Шива и на
цар Шакраваргн. който савърта ко-
лелото в самия център на Вселената.
Нека отбележим. че тази символи-
ка на централното равновесие и на
равновесието на Правосълието се от-
крива и в питагорейската и гностичес-
ката огдоада (ВНАВ. BENA. GRIC.
GUES. HERS)
Друг аспект на символа присъст-
ва във факта, че Япония от най древ
ни времена с иаричана от житслитс си
Голямата-от-Осем-Острова, за да се
каже. че е образувана от безбройни
островн Числото много често сс срс
ша в най-лрсвнитс свсщени шинтоист-
ки текстове със смисъла на множест-
во. То е станало сакрално число. Но
осем не е неопределеният и разпръе-
нат безброй. а безброят. образуваш
съшсствувашото. което се изразява с
осем.
Един пример от нашия век: през
1932 г в Йокохама с построен наци-
онален център за духовно възпитанис.
Той е сосмоъгълна форма и в ннтери-
ора му присъстват статуите на осем
мъдреци на света: Дзакямуни. Конфу-
ций. Сократ. Иисус, принц Шотоку
(VII век). Кобо Данши (IX век. япо-
нец). жреците Шинран и Ниширен
(XIII век. японци). Осмоъгълната
форма не е избрана във връзка със
съшествуването на осем мъдреци в
света; броят им. прочее, съвсем не е
ограничителен, формата на храма и
този брой на мълреците означават без-
крайната мъдрост с безбройни фор
мн в центъра на всяко духовно усилие,
на всяко възпитание и търсене.
Числото осем сс явява обобшава-
ию и в африканските вярвания Така е
у племето догон. за което ключовото
число на сътворението не е четири*. а
оссм заради характера му на удвоена
нетворка. Това е така, тъй като. както
отбелязахме другаде. за догон всичко
чисто, т.е. точно и уточнено, е двойно
Съшествуватосем герои-творци и
осем човешки семейства, родсни от
осемте първи предтечи, от които чс-
гири са преобладавашо мъже и чети
рн - жени, при все че всички са дву
полови. Седмият предтеча с господар
на словото. а осмият е самого слово;
то с следователно символизирано от
числото осем. което се разпростира и
осмоъгълник
148
върху водата. спсрмата н всички оп
лождаши сили. Словото и спермата се
> виват осем пъти около матката. та
ла я оплолят. както и спирала та от
червсна мед. друг заместник на изна-
чалната вола, се увива оссм пъти око
ло слънчевата дета. за да освети
света Най накрап и човек е осмица в
скелета си. сглобен от осемте стави*
на крайниинте (GR1E); важност та на
ставите е първостепенна, понеже от
тях изтича мъжката семенна течност.
Човекът. образ на макрокосмоса,
е задален от числото осем не само в
механизма на възпроизводството и в
структурата на тялото му. но и в съз-
лаването и полрежлането на венчко
това. от което зависи оцеляванего му
Така зърната на отглежданите от не-
го растения, появили се на земята в
ключиците* на предтечите. са осем на
брой и тезн оссм първични зърна са
посалени в осемте тлавни поля на
сел ищете
Сакрализацията на числото осем
се разпростира и върху периодично
то възраждане у догоните, тъй като
осем е числото на духа и Предтечата.
най стария предтеча, който се е
пожертвал. за ла осигури възражла
него на човечеството по време на
окончателното му установяване на зе-
мята (GRIE, DIED). Едва след това
жертвоприношение са паднали пър-
вите плодоносни и пречистваши лъж
дове на земята. първото поле е било
засято и е отекнал на север в селото
първият шум на ковачницата.
Кечуейският мит за произхода на
дннастията на инкнте съшо спомена
ва оссм първоначални предтечи, от ко
ито четирима братя и четири сестри
Християнската тралииня. шо се
отнася до това число, изненалващо
съвпала с тази на догоните, означа-
вайки с осем завършване и пълнота
Според свети Августин всяко дей-
ствие в живота се отиася към цифра-
та четири или към лушата. чието чис-
ло с троично. След седмия ден идва
осмият. който огбеля1ва живота на
праве линии те и осъжланею на нечес-
тивите (Върху цифра га X вж. Л. Л юно.
Историята на спасението според
Отците на Църквата).
Колкото до Осмия ден. следваш
шестте дни на сътворението и сабата.
той е символ на вьзкрессннс. пресе.те-
нне и обявявабъдещата вечна ера: тон
носи нс само възкресенисто на Хрис-
тос. но и на човека. Ако пифрата 7 е
преимушествено числото на Стария
завет, то 8 съответства на Новия То
известява блаженството на бъдиия век
в друг свят
За да завършим. нека припомним,
че математнческнят знак за безк
райността е полегнала осмица и че ос-
мата карта от марсилскотоТаро пред
ставлява справедливоетта. символ на
всеобща та пълнота и равновесие; то
ва нлеално съответства на догонско-
то осем=четири + четири.
ОСМОЪГЪЛНИК
Купелите са често с осмоъгълна
форма или са поставени в ротонда с
осем* колони. Осмоъгьлната форма с
символ на възкресението. докато шее-
тоъгълната с белязана от числото на
смъртта. твърди християнската сим
волика на свети Амвросий, впрочем
унаследена от символиката на древ
ните. Осмоъгълникът напомня за веч-
ния ж ивот, който постигали, като
потипямс новопокры тения в купем
(BRIL. 208). Използваната понякога
осмоъгълна форма подчергава друга
една особеност на кръщаването. а
именно: смъртта на грешника - пър-
ва крачка към възражлането му като
съвършено същество.
ОСГРИЕТО НА БРЪСНАЧА
Изображение, символизирашо
трудноегга на прехода към по-внеше
149
ОСТРОВ
състояние Най-употрсбяваиичт сим
во.з за и зри зяване на ра зрз изаването
ни равниизата и на проникването в
другие свят, надч\зз< тления (бзз.з той
светит на мъртвитс и.зи на богове
те), е. остристо на дрьснача 'и.из
тчсната порта от Квонге зие по
Матея. 1 14). Неудобно с да зе мине
по изострсното острие на бръенача.
по стеснения и опасен мост. г)а се
намери врата в стена, конто н.чма
нито една... да се стигне до нсбсто
през проход, откри.1 сс за миг да сс
мине между два мсбе.за в постоянно
движение между две Ko.te.ta. който
нспрскъснато се опираю, .между че-
люстите на чудовище (всички те-
зи образа представят ситуация без
видим изход) всички тези митичес-
ки обрат игра шват необходимое т
та да се прсодолеят противопо.зож
мостите, да се премахне полярност-
та. конто характера три човешка-
та същност за да сс стигне крайни
та реалност (ELII 109. s.) поставяй-
ки се в оста на друга полярност.
ОСТРОВ
Островът. конто сс лосина само
с плуване или полет. с съшинският
символ на луховния център н по сле
циално на iibpBocieiieiiHHH духовен
център
Изначалиата Сирия, та която го-
вори Омир и която като дума има съ-
шия корен като Сурна, санскритски
та дума та слънцс. е остров, централ-
ният или по.зчрен остров на света. Тя
се отъжлествява с хипсрборейската
Тула (гръцката Гюле).чието име се от
крива и у толтските, родом от остров
Am.ian тили Атлантида). Тула е ос
лият остров. чието име(Све1адвина)
се среша в инлийскитс вишнуисткн
мнтовс. та чак и в Камбоджа, където е
приписвано на храма на Прасат Кок
По Белият остров с място на
Б за мсенитс. подобно на келтскня зе
ten остров (конто впрочем включая
иолярната бя.за п занини). чисто име
продължава в името на Ирландия
Изначалнитс японски острови: Дна
островът на пяната. и наи вече Оно-
городжнма образхвани от крнстали
тацията на солги, прокапана от копи
сто на Идтанаги. са съшобсли остро
ви В мюсюлманската традиция тем
ният Рай съшо сс намира на остров
Цейлон; Зевс произхожда от свещсиия
остров на Минос. родина на мнете-
риите
Раиски острови са и тети, кои то ки
тайскнте мнтовс ратполатат в източ
ното Море и конго миозина импера-
тори. заблудсни от шарлатани. се
опитват да достигнат с кораби Про-
чес. добре е известно, чс тс мот ат да
бъдат достит кати само от оиези. ко-
нто могат да летят, т.е от Бетсмърт
ните Смята сс. чс морсплаватслите са
открили само Формоза (ли Гаиван -
бел. пр.) и вероятно Япония. Оте Яо
бил достигнал Острова на Чети
римата Господари, наречен Ку Чс и
идентичен на Тула (Джуаидзъ. I ва
глава) Но достигнал ли го е друтадс.
освен в центъра му'!
Центра.зният. извиеявазрият се
остров, конто в Търсенето нзз светил
Граал се нарича Монгсалваг. има хо-
молога си в кхмерскага архитектура
Това е малкият храм Неак Пеан, раз
положен в средата на един квадратен
бассин Басеинъг с може би еэерото
Анаватапта. което лекува телееннте и
душевните болести, но и океанит на
същез зпвувани.чта. морето на страз -
тите в нот а Храхтът снесравнимият
зчтров. за който сс говори в..Сутаии-
ната". постами лип от ужасния по-
ток на същсствуването', островът с
полярната стабилност сред светски
те нълнеиия нирвана, натт-накрая И
свети Исаак от Ниневия не итр.ияви
ннщо друго, когато сравнява различ-
имте познания, конто монахът полу
ОСТРОВ
150
чава по време на духовната си работа,
сmuiKoea острови. чс най -накрая той
тръгва и насочва нозетс си към Гриди
на Истината. чиито жители нс
странстват вече, тъй като вески от
тях с задоволен с това. което има
Това е Царството на духа, мястото на
Великия Покой, островът Пон Лай
(ВНАВ. СОЕА. PHIL. GRIA. GUER,
GUES.SILI).
Кел тите винаги са си представяли
другия свят и прнказната отвъдност
на ирландските мореплаватели като
острови. намираши се на запад (или
на север) в света. Ирландските бого-
ве или Туата Де Данан. племсната на
богинята Дана, са дошли с чудодейни
те си талисмани от четири острова в
севера на Света, чиято цен трал на про-
винция Меат (Mide. среда) е също бо-
жествен остров. Все пак изглежда. че
същннският остров е Великобритания,
понеже там според думите на Цсзар
(и според ирландски текстове) дру-
идите модели да усъвършенстват уче
нието си. да черпят от свещената на-
ука и да консолндират доктринална-
та си ортодоксия. Много острови са
населени само с жени и към този факт
може да се придави реалното съшест-
вуване на женски училища за свеше-
нослужителки в някои острови в галс-
кото крайбрежие; в Сена (Сен) напри
мер живеели жени жреци. които
пророкували. предсказвали бъдеще-
то и твърдели. че можели да се пре-
върнат в каквото си животно поискат.
Големият център на друидите. разру-
шен от рнмляните през I век от н е. е
по време на бунта в Бретан. бил на
остров Мона (Англьозе). По този на
чин островът представлява умален
свят, образ на космоса, пълен и
съвършсн. зашото представлява
кониентрирана сакрална стойност
Оттук понятието „остров" се добли-
жава до понятията „храм" и
„све!н.’1ник‘*.От символна гледна точ-
ка островът е място на избор. наука н
нокий сред невежсството и глъчкага
на нспосветения свят. Той представ
лява първостепенен център, свешен
по дефиниция, с основен цвя! - бял
Старото име на Всликобри!ания с
Albio, бялата (LERJ. 1052-1062).
Съвременният анализ изтъквэ
особено една от съществените черти
на острова: той е убежище. Търсенето
на пустинния остров, на неизвестния
или на богатия на изненадн остров, е
една от основните теми на лите-
ратурата, съннщата. жсланията.
Завладяването на планетите не сс ли
свежда съшо до търсенето на
остров? Островът е убежишето, къ
дето съзнанието и волята се обеди
няват. за да се нзмъкнат от напорите
на безсъзнателното: срешу потоците
на океана се гърси помошта на ска
лата*.
Пак от аналитична гледна точка в
Щастливите Острови се превръша же
ланието за земно или вечно шастие
Тялото на Ахил било отнесено от
Тстида на Белия Остров в устието на
Дунав. където героят се оженил за
Елена и имал с нея живот във вечно
шастие. Аполон царува над Остро-
вите на Блажените. Тс стават един от
основните митове в легендите за злат-
ната ера в орфизма и неопитаго-
рейството. В ..Дела и дни" Хезиод ги
описва:
Скръб във съриата си Нялиип.
блажените острови вечно
тс обитават покрой Океана
дълбоковъртппсн
чудно исастливи герои.
за тях във годината трижди
ниви цъфтят хлебородны
и медсносладък плод ра зкдат
(„Дела и дни". 169-I72. Хезиод.
„Теогония. Дела н дни". „Омирови
химии". Народна култура. библ „Све
говна класика", София. I988; пр. от
старогр. Станка Недялкова: стр 57).
151
ОТВЕСНОСТ
ОТ ВЕС
Отвссът. по чес 1 о наюваван с ду
мата перпендикуляр. с важен елемент
в масонегвого. Тон с и гобразяван. ока
чсн на вт.рха на свод и локосваш земя
та, а това очевидно представя косми
ческата ос, посоката на небесната
Дейност Понякога той нарочно еизоб-
разяван като допиращ сс до Голямата
мечка (или до буква га ,,G“. която я за
мества) в центъра на начертана вър
ху земята свастика т е небесният по-
люс* към земния полюс.
По-непосредствено значеннето му
се евързва с равновесието на стросжа
или с правилността на духовного
усилие, което в крайна сметка се свеж-
да до първото. Целта на този подход
е идентификацията със Средним път
или със Световнага ос (BOUM, GUET
GUES)
В някои произведения на изкуст-
вото отвесът символизира омскотсно-
то с милост правосъдие. архитек-
турата. геометрията (TERS. 181). Той
е живого правило на всяка постройка,
материална или духовна, която спо-
ред Льо Корбюзие трябва да се прави
във вертикал с небето. Той е гъвкави-
ят символ на вертикала
ОТВЕСНОСТ
Отвесносгта е мощен символ на
възкачване и напредък В някои тех-
ники на психотсрапията. основами на
оииршма. сс придала основна роля,
зтойнозт и значение на вертикални-
та ос... История та на религиите от
своя страна разкрива чсспюто при
съствие на представата за възход и
някои обреди на аскепзите; от друга
страна: психологията, както етно-
графи.чта. позволмват да сс отрсди
на възкачването на вертикалното
измерение стойност на един опреде-
лен стадий от о< ъ зниването (V1R!,
36)
Иконография га на многобройни
култури изобилства от примери га
животки. изправени на опашка, ка-
то змията или на залнитс им лани,
като лъвовете или леопардиге; те са
символи на човека пора ли това. чс
изразяват вертикалното положение
Зашото вертикалното положение,
според Льороа Гуран (LERG. 33 34):
с първият и най важен от взички
критерии, общи за съвкупнозтта
от хора и за технитс прародители.
Забележителен барелеф от Южно
Мексики изобразява човек. приведен
по хоризонтала, с гръб във формата
на дъга. с брадичка над коленете;
този все още приведен човек е об-
гьрнат от огромна змия, която се по-
дава над главата му: това е символ
на човешката отвесност (CHAS.
238, 255); това е най-точното обоб-
щение на развитости. чрез което
животинзкият вид коренно се ди-
t/зеренцирал от останалите. давай
к и началозпо на процез на изправяне,
който един ден ще завърши с .ходе
ното на два крака и изправеното по-
ложение. присъщи на човека Изпра-
вената змия*, като змията с пера,
символ на сливане на противосто-
ягцнте сили, изглежда е иялост.
и зобра зчваща внезапната хибриди-
зация на видове. привидно несъв
местами: нсочаквано сливане ни
телека материя, прилспваща до зе-
мята и на крилата субстанция.
Това влечу го изпънато. в жслани-
ето си да надминс своето със-
тояние. с образът. чрез който сс
изразява вьтдиганею на човека. на
<ыцеството. притежавазцо чувст-
во, позволявазцо му да действа, спо-
ред невидима рсалност. отсъства
из а от света на привидноз тите.
Някои изображения на отвесността,
кьдето главата се оказва хипертро
фнрана. бслежат. спорел мисълта на
Башлар.преминаване от вертикал•
нзнпз кв.м церебрззл ноет.
отвъдното
152
О1НЪДНО1О
Отвъдното с тайне г вената облас г.
към която се отправит хората след
смъртта си. Отвъдното се отличава ог
Отвълния свят, който ।раничи с нашим
и често пъти с негов двонннк и чиню
обитатели бсзпрспягствено премнна
ват от единив свят в другия. Те дори
могат да поканят смъргни в Отвъд
ния свят. Но от Отвъдното никой нс
се завръша. Понякога Отвъдното е
обозначено като .юш свят. намнраш
се под хъл монете и мопшите.
По определение Отвъдният свят с
светът на боговете в противовес на
света на хората - живи или умрелн.
гъи като умрслитс огиват в Отвъд
ното. Тон е неподвластен на времена
и на итмерениего. Обитателнте му са
беземъртнн и могат да се озоват къ
дето поискат и когато поискат. Това е
светът. най често наричан в Ирландия
sid или sidh (според сънремсннггя пра
вопис) Названиего произлнза от ду
мата .мир. Гова е и в нан-висока сте-
пей свешен свят, с конто хората мо
гат да обшуват само в определено мо
менти (празници) и на определено
места (светилиша или о.мфа tou (sic)).
Християнските преписвачи на ир
ландските легенди по погрешка отъж
дествилн тети прнказни описания с
Отвъдното и с библсискня Раи. гъи ка
то разграничение го между Огвълния
свят и Отвъдното вече звучало непо-
нятно. Това е и причината. поради ко-
ято някои приемат. че sid се намира
под ирландските хълмовс или стера
(OGAC. 28. 136. ел ).
ОТШЕЛНИК
Нлюбените* от шеста га карта, ста
нали триумфираши кочияши на
Колесницата на Озирис (вж. Кола), се
сбльскват със Справсдливосгта*. ко-
ято им припомня. че строгого равно
весне с законы на света и че нншо нс
грябва да се разтърсва. Тогава. за да
разрешат тазн нова амбивалентное:т.
тс избнраг пыя, коню им предлата
отшелникьт, девстн мажор аркан в
Таро*. Този леко прегърбен стар мь.т
реп се подпира на една гонга конто
едновременно символизира дългого
му сгрансгване и орьжието му срешу
нссправедлнвостта или грешките. ко-
нто среша по пътя си. Дълга синя мап
тия с жълта подплата и чернена
качулка. завършваша с жълг ши к юл.
покдова червенага му роба с широк
бял ръкав. С дяснага си ръка той дър
жи с бяла халка на височннага на ли
цето си фенср с шест стеки, от коню
сс виждат само три: две жълти и една
чернена. Ес тест вено. тозн фенср* при
помня Диоген, който посред бял ден
търси из улицигс на Атина човек. а
открива само луди. Но както лампата
на Хермес Трнсмсгист. той смиволи
зира и приглушена га светлина на
мъдрост та. коя г о Огшелннкы покрн
ва със еннята си мантия на посвстсн
Озареннето грябва да остане выре у
човека и с безполезно да сс заслспява
тозн. кому го го не с отправено. Пыяг
на Мъдреца е път на разумност га и
Отшслникът. таен майстор, работа
я нсвиди.мото. ta ди лридадс форма
на шпочналия прочее (WIRT, 165)
Оттсглил сс от света и страститс му.
ток с съшинскияг философ на хсрмс
тнзма и начины, по конто с написано
името му. с ..Н (на франки език ду-
мата за „отшелник" е„ermilc". но тук
става дума за Отшелника от картнгс
Таро, конго сс и мшена ..Hermite'* - бел
пр Л. недвусмислсно полчертава сим
волннте му врьзки с Хермес* (фр
Hermes - бел. пр). всемотъшия гостю
дар на благочсстивите посветсни
ОХ. ПОН
Навсякъдс това с един луней сим
вол. Бележи периодичного обновление
охлювьг покагва и прнбира рог цата
сн така, както се появина и нгчезна
153
ОХЛЮВ
луна la. tMi.pi и ныраАланс. тема на
вечною заврыпане
Тон OIII.l4.IBa с I.IIIO II lOJOpn.tllelO
спирала. cm.piaiia с лунншефа hi и по
казвапето на рогчею Ашио пшкъв.
охлювът imaeu ipeAuu/c '<и луннита
теофинич. също както к Арсената
мексикански религия. къАсто богът
на луната Текс натекать./ е /поори
чяван в черупка на охл/ов (ELIT. 141)
Подобно на мидата. охлювът при
тежава и сексуална символика: ана-
логия с пул вага материята. движе-
ние го. слюнка га.
Той символизира съшо така
непрестанного движение Спирало
видната /форма ни чср\пката на /ем
ним или .морския оллкш преАстав./яв</
свстовсн иероглиф на прсходността,
на пртъи/еспип напето въпреки коле
бани.чта на промчнати (DIED)
У аптекитс охлювы енмво опирал
обмкновено зачагнею.брсмсннос! га.
раждането (ELIT. 174 според Jackson.
I he . Vies Moon Cull ). В Бенин госчи
аг га приемник на cnepMaia
Al \1 G)
В ei iiiietcKiiie itepoi шфи спора ла
га* била и зобра 1янана oi ovnoti Съшо
както тази широко рашроо ранена в
природа та геомстричиа фигура, гой
би могьл ла символизира разит пето
на живота.
В Северна Африка правят бро-
еннци ог черупки на охлюви... Охлю
вът напомня ю рогата на овена
Огнен тона иАва от н /агата и както
камат сслянитс. ni-iina oi lesmta са
мое лсА дк ж г) Свър/ан е с цикь/а на
полята. стана.i с си мвол на Аар.чви
ното от мъртвите плоАороАис. поч
ти нсоохоАими обвивка на нърнали.ч
се в /е.мята на хората преАтеча. чн-
ято иел е Аа оплоАи. носите.i е на
всички си.мволи на нсбссния лик и
благоАатните бури (SERB 371).
ПАВЛОВНЯ
В древен Китай павловнята е дър-
во, свързано с основните посоки на
света: вратата на павловнята (тон) е
северната врата Вярно. че става най-
вечс дума за кухата павловня (кон-
тон) Павловнята служи за направата
на музикални инструмент и по том-
но на барабани. с чиято помош може
да се ритмнзира ходът на слънцето.
От нея произвеждат съшо бойни бара-
бани. Йероглифът тон. който обозна-
чава павловня. звучи точно както зву-
чи и йероглифът топ. конто обознача-
ва барабанените удари
Що се отнася до замъка на пав-
ловнята (Тонкой), където е погребай
Тан Победоносния и заточен Тайджа,
място на скръб и уединение, то той
действително може да се е намирал
на север След знмното слънцестоене
започва процесът на възраждане и на
север павловнята се замества от ака-
цията - добре позната емблема на без-
смъртието (GRAD).
ПАЗАР
В древен Китай пазаритс са били
не само мястото на търговските
размени. но и на пролетните танин,
на брачните размени. на ритуалите за
измолване на дъжд. за плодовитост и
небесно влияние Това е до такава сте-
лен вярно. че ако трябвало да се спре
дъждът. следвало да сс забрани дос-
гъпът на жените до пазарнте.
Място на срешата и равновесие!о
на нн и ни. пазарнте били местата на
мира: кръвното отмъщение било заб-
ранено на тях (Гране). Ритуалът на
тайните общества, тласнал по-далеч
символа, говори за пазар на Великим
Мир (тай-пнн). цел нлкорабоплаваме,
което се идентифнцира с Града на
Спокойствието или с престол и
Спокойствието. Това е образът на ду-
ховно състояние или на степей от инн
циационната стълбица (GRAD.
GRAR).
ПАЗИТЕЛ (вж. дракон, чудовища,
герой, духове)
ЛАКТОЛ
Цар Мидас бил запознат с дионн
сиевнте мистерии. Един ден той раз-
познал в доведения от хората му зат-
ворник Силен, един от свитата на бога,
който се бил заблудил Мидас веднага
го освободил и го отвел при Дионис,
който от своя страна му обещал да
изпълни едно негово желание Царят
поискал от бога да превръща в злато
всяко нещо, до което се докоснс.
Мидас едва не загинал; хлябът и
виното. които поднасял към устата си.
се превръщали в парчета чисто злато
Той се завтекъл към бога и го по.молил
да си вземе обратно дара, а Дионис се
съгласил при условие, че Мидас отиде
да се пречисти в изворите на река
Пактол Царят се потопил във водите
им. освободил се от дара на Дионис, а
оттогава Пактол станала златиа - или
поне златоносна - река. Омир в
..Илиада" (2,460) разказва. че край та-
зи река със златоносен пясък се съби
ради лебедите. Като се има предвид
символиката на лебедите. тук нзлиза.
че златото е влъхновснието на поета.
155
ПАЛАТКА
тъй като божественна! дух се прояви
вал в тети, конго сс доближавали до
свсшения нзвор
Известно е. че Лполон дал на
Мидас голем и магарешки уши* Като
правд паралел между това наказание
и легенда та за Пактол. Пол Диел hi
вежда ново тълкуване: Това неи/астие
символ// /ира ника /инисто, /ас /уже-
но от вески човек. който сс стреми
единствено към богатство Жертва
на особено силно духовно обедняване.
той рискува да /агуби постепенно
способността да сс въ/пол/ви от
това. което смята /а богатство
Застрашиви го г./адни смърт
Фишчсската смърт породи глад с
символ на духовната смърт. причи-
нена от лита на духовна трина (DIES.
I29).
ПАЛАТ
Към общага символика на къша
та* палаты прибавя представите за
великолепие, съкровищс и тайна В па
лата живее властелины, в него се кри-
ят богатства, той е изпълнен с тайни
Власт, богатство, знание, той е сим
вол на всичко. до което смъртните ня-
мат достъп Всрсайският дворец
онагледява мига за краля-слънцс, в
който се вписва Луи XIV
Самого посгрояване е подчинено
на таконите на ориентацията (Изток*),
които са част от космичсския поря
дък. Следователно дворецы с еднов
ременно плод и източник на хармо-
ния - материална, индивидуална,
социална. В този смисъл той с център
на света за страната. къдсто с изд иг-
нат - в очитс на царя, който го оби
тава; на народа, който го съзерцава
Винаги има една част от страда та. в
която преобладава вертикалата: цен-
търът* е и ос* Тя евързва триге
равнища: подземно, земно, небесно -
трите класи в обществото; трите
власти. От аналитична гледна точка
тя е сыпо така символ на трите пси
колотичии нива: безеюнателното
(тайната), съзнателното (влаегга и
знание то), свръхсъзна годного (съкро-
внщсто или идеала)
В стика на xepMeniUHie. таинстве
ния г Замък на алхимииите представ
лява течно /лато. или наречено ои/е
философско. долю - прс/ирана от пе-
нс жап/а и покрыто с парцали. които
го скривит от поглсда. макар да с
много ценно /а то/и. който /нас ис-
тинската иг стойност (FULC. 129)
ПАЛАТКА (СКИНИЯ)
Палатката е ломы на номада в
пустинята От момента, в който Бог
живее със своя народ, за него има пос-
встена скиния, първообразъг на
Храма*, шатрата на светилишето.
Палатката притежава оше космичес-
ко значение: образ на небесния свод.
Палатката символизира присъствн-
ето на небето на земята. закрилата на
Батата Тюрко-татарите, както и
иного други народи, си представят
небето като палатки; Млечният път
с шевът, /вс/дите отворите /а
свстлината (EL1C, 236).
Обичай на ловците от Лабрадор е
доста показателен: лентичка от бре
зова кора обгражда горе-долу кръгла
постройка, направена от четири или
осем кола, високи три метра, забити в
земята. Шаманы се вмъква вътре и
пес. за да призовс духовете. Навьн при
съствашитс го съпровождат, бисики
тъпан*. Пос тройка та скоро започва
да се клати: това с приеппането на
духовете, чисто послание шаманы те
прсдаде със силки виковс (MULR.
256). Този обичай може да се сравни с
му/ики/нота стая на мъжките об-
щества у бамилеке от Камерун и с все-
кндневното излнзане на свсшения ор-
кссгър на индианцнте пиароа по вре-
ме на празненсгвага за Иова година
Символиката с постоянна, палат
ПАЛАТКА
156
ката е свешено място, в което божест
всното е призвано да се прояви
Космическата палатка на шама
ните и на номадите от Централна
Азия, чийто връх се евързва с поляр
ната звезда, лава началото на ман
дала, както и на архнтектурната сим
волнка на ступа* или будисткото
шьортен. което съответства. между
другого, на струпването на петте сти-
хии и на окултните точки на евързва
него на субтилните канали в човеш-
кото тяло.
Според практиките на Ваджраяпа.
палатка та очевидно е произлязла от
Неосквсрнения Вакуум, към който тя
ше се върне толкова нематериална.
колкото и блестяща: тя заявява. че вът-
решно присъшата природа на всяко
съшество или на нещо е напълно ли-
шена от собствена същност.
Анри Корбсн набляга върху ана-
логията между езотеричната структу-
ра на древен Иран и тази на космич-
ната палатка, чиято ос е Имам. На
върха на космоса, разтворен като па-
латка около своя централен стълб.
евързан с полюса, бди ангелът Срао-
ша, ангелът на космическия Север, из-
лъчваи/ своя собствена светлина. И
нзтъква връзкнтс между дадсноститс
на Заратустра и идеята за полюс, спо
ред даоизма. където областта на по-
лярната звезда е домът на ангел, съ-
ответстваш на ангела от Авеста.
Щастлнвата участ на думата па-
латка в Индия с съшо така забележи
телна. след като терминът Мандана
който първоначално означавал обик
новен подслон, се превръща в неде-
лим елемент от хиндуисткия храм.
Какво означава палатката на Да
мата с Ед порога* от гоблсиа в Музея
Клюни, назован.. За .место единстве
но желание', ако не повикът на Вакуу-
ма творец? Тази палатка, домът на
Пустотела*, в която Дамата сс помс-
щава. след като се освободила от ме-
талите си. е от естеството на Дута, гол
ясен, празен. без Его и без двойник,
и звън времето.
Алхимиците нс са пропускали да
си присвоят палатката. пред която
прнвърженикът се моли на колене с
разперсни ръцс (Както в лабора гори
ята църква на .4 мфитсатъра на веч
ната Мъдрост на Куират, Хановър
1606. или Ергон и Парсргон от
Крыта Роза) Хсрметизмът проявява
преклонение пред палатката. очак-
вайки осъшествявансто на Велнкото
Творение. Тук се набляга на мистич
ната страна на Великого Творение, съ
шествуването на адепта, който чрез
търсенето на камъка и аскезнсът, кой-
то той налага. достига до духовен
свяг. подобен на този на рслигнозния
човек. който преобразява своего би
тие благодарение на мистичния опит
и на молитвата. Тук става въпрос за
крайно екстатично състояние. като
мистичният екстаз е смятан за край
на фаза на трансмутацията.
Добре закрепената за земята па
латка е чудо на равновесието между
потока от космичсска енергия и тем-
ните сили. Тя съвършено добре онаг
ледява формулата Нирвана = Сан
сара Нсйното празно пространство
и функцияia и на спътнииа на нома-
да я определят правилно като един от
символите на Пустотата*. Тя е тясно
евързана с появите на Господ в
пустиняга: Ти се обличат със свет
лина като с дреха. простираю небе-
сата като uiampa(!h 103:2). Кои мо
.же той сыцо разумя ширинсто на
облацитс. трясъка на шатрата .му’
(Нов 36:29).
В Скиния га на божиего явяване
Ковчегьт със завета не е ковчеже. спо
ред Луи Буйе/Библията и Еванге tue
то/. а спсииално празен престол. Що
сс отнася до Шекинах или тайнство
то на Божиего присьсзвис. назваии
ето произхожда оз корена Шакам. ко
157
ПАН
ето отначава: г>« тпи/нсш като я
па.штка.
Лег сил а ы за Тристан и Itio.tda
сыно с използвала палатката; имен
но пол този представителен заслон,
издигнат на палубата на кораб. отна-
сяш годеницата на крал Марк в
Корнуел, се осъшествила срешата на
двамата влюбени. конто излили лю
бовното биле вместо смъртоносното.
ПАЛЕЦ
Това е фалически символ Палсцът
означава творческата сила: именно
благодарение на него останалите
прьсти на ръката и пяла та ръка мо
гат да хвашат.
Оттук произли за и Палечко. който
с умален портрет на героя, евързан с
дневного светило Големият и малки
ят в случая са съвсем еднакви. по по-
добие на макро и микрокосмоса. Така
разумы обхвата вселената и сс по-
месгва в човешкото сърце
ПАЛЕЦ (НА КРАК)
Героят отказва да се роди, както
се раждат обикновените хора. Той сс
появява на бял свят от палепа на дсс-
ння крак на майка си. Това поверие е
изразено в митовстс на пигменте бам-
бути от Конго. Среща се сыцо у пле-
мето пахуинбети в Южен Камерун
Палецът е символ на необикновен
произход.
ПАЛЕЧКО (МАЛЕЧКО ПАЛЕЧКО)
По начало той е фалически символ
и макар да е толкова дребен. в при
казкитс винаги с надарен с необикно-
вени качества (TEIR. 53).
Прнказката за Малсчко Палечко се
вписва в традицията на семействата
със селем деца. едно от конто прите-
жава необикновени дарби и носи име
то на вълшебннк. спасител или ма-
гьосник. Тези легенди са подражание
на пет пъти хилядогодишння азиатс-
ки мит за Кришна Малсчко Палечко е
символ на спаси те.тою начало в
общее твою, но освен това и на основ
ним закон на личността. разкъевана
от колебания, подобно на обшеството
в от ношения та му с отделки ч леиове.
В личността той представлява абсо
л юткого съзнанис. Пронинателно.
енергично и действено, което направ
ляпа цетин живот и води към спасение
(LOEE 157 159)
ПАЛМА
Палмата, клонката. зелената вей
ка са повсеместно смятани за симво-
ли на победата. извисявансго. възраж-
данего и безсмъртието Такъв е слу-
чая! със златната кдонка" на Енсй и с
тази от Елевсинските мистерии: с ки
тайската върба и с японского сакакн.
с масонски га акация; с бел и я имел на
друилите; с клонките върба. за конто
се говори в „Пастирът от Ермас; с
чимшира. засаждаи върху гробовеге
на Връбница.
Палмовите клонкн от влизанего на
Христос в Иерусалим, чийто еквива
лент за нас е чимширът. предизвестя
вали неговото Възкресение след раз
пъването му на кръета; палмата на
мъчениците е със сыцото значение И
нашего стръкче чимшир означав.! ня
рата в безсмъртието на душата и въз-
кресеннето на мъртвите (GUED.
ROMM) К. Г Юнг го тълкува като
символ на душата
ПАН
Бог в пасторалнитс култове - той
е получовек, полуживотно; брадат.
рогат, пелият окосмсн. пъргав. ловък.
бърз и потаен: той с израз на живо-
тинската хитрост. Пан дебне ним-
фиге и малките момчста.конто нала
да безогледно; но неговият сексуален
глад с неутолим и той често приляг ва
до мастурбация. Името му - Пан -
коего означава Всичко. му било изб-
ПАНДЕЛКА
158
рано от боговете не само защотовс wh-
am му приличат до известна сгспен
по ненаситноста си. но и защото тон
въплъшава един сгрсмсж. характерен
за цитата вселена Той с бог на Всич-
кото. обозначаваш нссъмнсно выи-
ронзводителната енергия на това
Всичко (GRID. 342), или още божиего
Всичко. или пък Всичкото на живота
От него произлиза думата паника,
наименование на ужаса, който обхва-
ща цялата природа и изпълва
съзнанието. шом усети присъствисто
на този бог. който обърква съзнани-
ето и подлудява сетивата.
По-късно. загубил първичната си
чувственост. той ше олицетворява
Голямото всичко. всичкото на едно оп-
ределено битиеФилософи неоплато-
нисти и християни те го превърнат в
синтез на езичеството Плутарх опис-
ва следната легенда: тайнственн
гласове. чути от мореплавател в отк-
рито море, прелвещавали смъргга на
Велнкия Пан. Това несъмнено е била
смъргга на събраниге в неговия об-
раз езически богове, прсдричана от
морските вълни в зората на новата
ера и смразяваща от ужас рнмо-гръц-
кия свят.
Изразът Пан. Великият Пан е мър-
тъв с останал в езика. за да обозначи
края на едно общество. Сенките на ге-
ронте стенат. а адът потръпва Бога-
тият се затваря в егоизма си и крие от
слънчевиге лъчи плода на покварата
си; Нечестннят и сграхлив слуга зато
ворничи срушу господаря си; съдия
та. усъмнил се в правдата. не разби
ра вече законите; свешеннкъг вече нс
покръетва, той става съблазнител;
принцът е приел за скиптър златния
ключ, а народът, отчаян, с помрачен
разум, размишлява и мълчи. Пан с
мъртъв. обшсството тръгва надолу
(Прудон). Смъргга на Пан символи-
зира края на ннституциите Любопит-
но развитие на един символ, който пре-
минава от сексразюздаността към об
щсствсния ред. чието загатнато уни-
щожение води до отчаяние, защото зо
ва значи. че с загубил жизнената си
сила.
ПАНДЕЛКА
Символиката на панделката тряб
ва да бъдс евързана с тази на възела*
и връзкзта*. но значенисто й - когато
с действително вързана - е по-чссго
положигелно. Възелът на панделката,
грижливо оформен. прилича на иве
те*. Той е белег на разцвег. а не на
застой. От друга страна, панделката
може да бъдс диадема, колие. корона
или да служи като пояс, жартисра
(британския Орден), или да бъдс ук
раса на дрехи. подаръцн и т.н. Кръг
лата форма, която придобива в този
случай, говори, подобно на кръга. за
прннадлежност към безсмъртието.
съвьршснството, благодеяние или до-
ри геройство. Дамата подарявала на
рицаря си панделки; на победителя
хвърляли панделки. Панделката беле
жи успех, тържсство. завършек
Символът е насочен към значенисто
на проявила се победа Но нс е лишен
от всякаква възможност за опасност.
Панделката, която отлнчава. би могла
също така да ограничава човека в су-
етата му и да провали духовното му
развитие Някои са се удушили с
панделка; можем да го разбираме и в
морален, и в психологически смисъл.
Цветът на панделката може да се
променн. да нюансира тълкувансто
във всеки частей случай
ПАНДОРА
По заповед на Зевс всички богове
допринесли с нешо за създаването на
Пандора, първата жена:
Пандора символизира пронзхода
на нещастнята на човечеството: тс ид
ват от жената, както твърдн мигьт, а
гя самата е била създадена по запо-
159
ПАНТОФКА
вед на Зевс каго наказание за непод-
чинение™ на Прометей, откраднал
небссния oi ън, за да го даде на хората.
Според легенда та та Пандора човекът
приел от огъня доброго, въпреки во-
лята на боговете. а от жената - злото,
въпреки собсгвената си воля Жената
е цената на огъня Разбира се. трябва
да се запомнят само символите от
легендата: тя показва двойствеността
на огъня. дарил на човечеството ог-
ромна власт. която обаче може да до-
несе както шастие. така и нсщастис
според това дали желанието на хора-
та те е добронамерено или злона
мерено. И често именно жената отк-
лонява огъня към нешастието. Той е
символ на любовта, желана от всеки
мъж. макар и тя да му причинява стра-
дания.Човекът. откраднал огъня от
боговете, ше гори в пламъцнте на же
ланието си. Пандора символизира
пламъка на желанията. причина за не-
шастията на мъжсте
ПАНТОФКА
Да вървим с обувки. означава да
станем притежател на земята, от-
белязва Жан Сервис във Вратитс на
Годината (Робер Лафон. Париж. I962.
стр. 123). В подкрепа на това тълку-
ване ученият социолог цитира
примери. взети от Гърция и древния
Изток. както и от Северна Африка
Той напомня откъс от Библията:
Изпрсди у Израиля, кого сс откупва
ше и ра змснявамс немо, за потвърж-
дснис имаме такъв одичай: единият
събувашс обувката си и я даваме на
другия (Рут 4:7-8). По този повод
екзегетите на Библията оз Иерусалим
действително отбелязват: Тук жестът
бележи... договор за размяна Да сло-
жим крак на поле или да хвърлиш в
него сандал, означава да му станем
притежател. По тот начин обувка-
та става символ на правого за
собствсноп Сваляйки я и връчвайки
ч на купувача. собственикът .иг пр<\
вьрля това право.
Жан Сервис отбелятва ошс. че
Хермсз *. па зитсл на граничите и на
пътницитс. прскосявазцзз тези гра-
ница. с обут бог. защото законно
притежава земята. на която стозз
По същи.ч начин, добавя авзпорът. нзз
ислямска земя чуждснсцът трябва да
премине събут прага на кыцата на
своя домакин. показвайки с тот
жест, че няма никакви претенции.
никакво изискване за право на собст
всност: земята в джамията. както
и в свстилищата. нс принадлежи на
хората. следоватслно тс трябва да
се събуват. за да стъпват по не.ч (стр
124 и ел ).
В западните традиции обувката
изглежда има погребално значение:
умирашият е на път да си отидс.
Обувката му до него означава. че вече
не е в състояние да върви. тя посочва
смъртта.
Но това не е единственото й значе
ние. Тя символизира пътувансто. но
не само по посока на другия свят, а
по всички направления. Тя с символ
на пътннка Може би от този символ
нссъзнателно се вдъхновява относи-
телно нсотдавнашната традиция на
бутумчстата н камината, поставе
ни там, за да поберат подаръците от
Дядо Коледа; по тозн начин изглежда
се сочи, че притежателят е съшо смя
тан за пътник и че има нужда от зала
си; разделен с обувките си. той е възп
рян в пътя си; той чака от небето срсд-
ствата. за да продължи към нов етап.
В Ссвсрен Китай дума та обувка сс
произнася еднакво с думата. означа-
ваша взаимно разбирателство.
Откълето чифт обувки символизира
хармония в двоиката; той бил полна
сян като свагбсн подарък
Когато Доня Пруез по заповед на
мъжа си заминава за Каталония, къ-
дето знае. че ше направи всичко по
ПАНТОФКА
160
сипите си. за да открие Родриго, този.
когото нейното сърцс обича. тя като
че ли е осенена от вдьхповсиис и. изп
ранена на ссдлото на мулето си, слага
сатенената си пантофка п ръцете на
статуята на Девата:
И тика докато не с стана to кына.
d»/>>nrwM« къристо ми « една ръка. а
пант>чрката ми в друга.
Ot >амл и <г ни «4< ’ Счета Лечо,
дачам ви мачта пантофка'
Счета Лечо, па terne в ръцете си
мая нещастен ма >ък крак'
Предупрсждова w «и. че стей точа
at вече няма да ви видя
и чс ще напраач «< ичко
против час'
Но когато сс опитам да се отдам
на ното. иска това да бъде куцсшката'
Преградите, която вне с.сомсчсте
когато сс опита м да я прскрача. иска стане
със с чупсмо кри мй
Завърших. което мотах да напрач.ч, а вис.
tana terne мачта бедна пантофка.
tana нтс я до сърцето ви. о Ветка
страшна Чайко'
Доня Прует свидетелства тук за
своето разпъване от два символа.- ко
кто са символите на отъждествява-
нето Сърцето и - това е любовта й
към Дон Родриго; привличането. на
което тя вече не може да устои
Пантофката й символизира друга част
от самата нея: ос.юня м се на вас. каз-
ва тя. подавайки я на Светата Дева;
тя представлява верноегта и към съп-
руга, към Девата, към християнския
идеал, всички забрани, които пречат
да се отдаде на любовта си Сатене
на та пантофка - ценна, но крехка. е
символы на нейното съзнание. Тя я
дава. тя я поверява на Девата, за да я
запази за вечността. Оставяйкн ’я на
Вешката страшна Майка, тя показва.
че цяла една част от нея се противо
поставя на този устрем към любовта
и чс не го одобрява Босият и крак ше
и нэпомня по всяко време за рана та й
и за скъсаннтс връзки Съзнанието й
я осъжда и Доня Прусз приема това
осъждане. отнвайкн към Родриго са
мо с половииата от въ зможнос т и тс си.
с половииата от сама га нея. куцею
ката, със счупсно кри ю. Тя все пак
ще отидс. но те стигне по-бавио При
това положение пантофката. далека
на Девата. символн тира, от една стра
на. личността на Доня Прует. в част
ноет нейното съзнание; а ог друга -
едно самонаказание за нейната неза-
конна любое, след като млалата жена
се питана от пантофката и приема да
окуцее. Сцената сс вписва в общата
традиционна символика, в която м
цият винаги е бил признак за психи
ческа слабост Поверяванки пантоф-
ката си на Девата. Доня Пруез приз-
нава. че вече нс може да поеме сама
зашитата си срешу самата себе си:
жестът й придобива стойност на
прошение; той с елновременно пре
дизвнкателство и вик за помош
Но доколкото Доня Прусз симво-
лизира жената и доколкото. евърэана
с Родриго по силата на самопожерг
вувателната си любое, тя енмволнзн-
ра цялото човсчсство. това са жената
и човсчеството в символа на малката
пантофка. които са оставсни в ръцете
на Девата. истинската възвишена
Жена. Символы придобива геологич-
но измерение, което с и у Пол К полез,
на Причастнето на свстиите Взсмайки
този лар. който елновременно с залог
за вярност. вик за помош и прели зви
катслство на страстта. Девата при
ема този измъчсн образ на човсчест-
вото. неверннят вярваш
Пантофката на Пспсляшка в пър
вата версия, която латнра от Елиен
римски оратор и разказвач от III век
потвържлава това отъжлсствяв.1ие на
обувката с личността. Докато девойка
та на имс Родопис сс къпела. орел от
кралнал пантофката й и я занссъл на
фараона. Смаян от финого крачс. тон
161
ПАПА
заповядал да търсят кавсякъдс тази
млада жена, естествено. 1я била отк-
рита и той се оженил за нея По сьшия
начин пантофката. изгубена от
Пепеляшка в дворсца на принца, ко-
гато тя избягва в полунощ. сс отъж-
дествява с младата девойка.
Учудването било пълно, когато
Пепеляшка извадила от джоба си от-
личителния знак, неоспоримо дока-
зателство, друга та малка пантофка.
която сложила на крака си: доказа-
телството за самоличност. Принцы,
който умирал от тъга по нея. откакто
тя го била напускала, след като най-
после я намерил, сс оженил за нея за-
ради хубостта й. въпреки бедност та и
дрипите. Някои тълкуватели направи
ли от този символ за самоличност сек-
суален символ или поне символ на сск-
суално желание, предизвикано от кра-
ка*. Тези. които внждат в крака фали-
чески символ, лесно те видят в обув-
ката вагинален символ, а между два-
та - проблем на приспособяванс. кой-
то може да породи тревога.
ПАПА
Императрицата (111) и Императо
ра (IV) разделят Палата, псти мажо-
рен аркан в Таро и Папесата (II)
Папесата и Императрицата. женски
сили. носят синя дреха върху червено;
Палата, както Императора, е сложил
червеното върху синьото като е пок-
рил синята си дреха с червено наме-
тало. поръбено с жълто Ръкавите му
са бели, зашото ръцете му остават
чисти: лявата му ръка. в жълта ръка
вица и белязана с кръет. е хванала
дръжката на папски кръет с три нап-
речни рамена, символ на творческата
сила в трите свята - божествен, психи-
чески. материален (PART) Тук от тро
ичното се поражда седмично пяло,
съставеноот закръгленнте краиша на
напречните рамена и върха на кръе-
та. А седмицата е числото на хармо-
нията. както и на вторичнитс сили.
които управ.зяваг света, тези сили съ
ответстват на планетарните влияния
и на селемте музикални ноти (WIRT,
142). Палата е седнал между две сини
колони, които напомнят за колоните
на Соломоновия храм; лясната му ръ
ка благославя двамата мъже с тонзу
ра на главата. изобразени в долния
край на картата. Единнят, облечен в
черно, има жълг епитрахил; лявата му
ръка е вдигнага. докато другият, об
лечен в жълта дреха с червена качул-
ка и синя шапка, е със свалена ръка. в
съвсем противоположно положение.-
Единият е активен, другият - паси
вен. отдал се на смиренисто. което го
кара да приема традиционного и дог-
матично учение отгоре. докато пър
вият сс опитва да го разпространява
Така, точно след Императора, който
само утвърждава активната си сила.
Папата предава на друг знанията си
Той няма вече нужда от книгата. раз-
творена в скута на Папесата; символ
на знаешия. той разпространява зна-
нията си; пеги аркан в Таро, той е бе
лязан с числото на човека. считан за
посредник между Бог и Вселсната
Вървете и учете всички народи Папа
та или Господарят на арканите често
бива заместван в белгийскня Таро с
Бакхус. Той олицетворява силата. ко-
ято води човека по пътя на предна-
чертаното развитие (Енел); дълга.
нравствеността. съэнателностга (О.
Уърт); моралната сила и отговорнос-
тта. дадсни на човека (Фр. Ролт-
Уилър) В астрономия га отговаря на
пстия дом.
С него завършва първата трупа
арками на Таро - тази. която изправя
субскта с лице към многобройните
обекти на познание, символн тиранн от
четирите сили. облечени със светска
или религиозна власт. След тях човек
ше трябва да направи първия личен
избор и това ще бъде Влюбеният.
ПАПЕСА
162
ПАПЕСА
Втори мажор аркан на Таро. Папе
сата. обратно на изправения магьос
ник. е изобразена като седнала жена,
неподвижна и тайнствена. Синьо на
метало с жълта яка и закопчалка скри
ва дългата и червена рокля. върху ко-
ято се преплитат два жълти ширита,
тя е символ на Духа, който все оше не
иска да даде външен израз на силата
си. Носи папска тиара с три корони.
последната от конто леко излиза нз-
вън очертания та на картата (вж. ар
кан XXI Светът). Бял воал пада върху
раменете й. а глава та й изпъква на фо
на на драперия в бежово. какъвто е
цветы на ръцете. ръкава на роклята
й и книгата. отворена в скута й. Този
бял воал напомня за Изида и за над-
писа. за който Плутарх казва. че бил
гравиран върху статуята й в Саис: Аз
съм венчко. което е било, което е. и
което ше бъде. и никога смъртен не е
повдигал воала ми. Наричана поня-
кога Вратата на храма (BUT. 229).
Папесата притежава Книгата на
кннгите. тази на Dies irae (Божнят
гняв). която съдържа всяко нещо и с
която светът ше бъде съден. Сравня-
ват я с Юнона, която представлява
мъдростта. богатството; устончи-
востта. сдържаността; необходимата
или пагубна инерция В астрологията
оттоваря на втория дом на хороскопа.
Не е важно дали през Среднове-
ковието е или не е съшествувала па
леса. Това. което тя символизира тук
е Жената - самата тя жрица или боги-
ня. в чиято власт се намират всички
тайни на света, но тя не желае да ги
разкрие. Тя все оше не е проявата. бо-
гинята-майка. Зад завесата на при-
видното тя е покрила силата (черве
на) със еннъо наметало (подобно на
Императора. Справедливостта и
Отшелника) и е тази. която чака: нрав
ствен закон... духовенство... Знание,
противопоставено на силата (WIRT.
125), вътрешно противоречие, проти
вопоставено на двойсгвеноспа, веч
на антитеза между Екзистенция и
Есенция (RIJT 228).
ПАПИРУС
Идва от гръцката дума papiros. ог
която произлиза papier (фр. - хартия),
но корените й се крият в египетската
дума, която означава царственият
Папирусы е еквивалент на книгата
По времето. когато с покривал на гъс
ти туфи блатните земи по дел гата на
Нил. той бил яркият образ на света в
процес на изграждане: превърнат в
изпъкнала по средата колона, той
поддържа храма, среднше на всекид-
невни възраждания. Зелен и мио-
голетен. символ на радост и младост
(“ зелено йероглифното писмо), той е
вълшебният скиптър набогините; слу
жи за оформянето на великолепии
букети. емблема на победа и радост.
поднасяни в дар на боговете и мърт-
вите (POSD, 212).
В йероглифното писмо навитият
папирус обозначава знанието Нави
ването и развиването му отговарят на
двете движения - инволюция и еволю
ция. на двете страни на познанието -
езотерична и екзотерична. на редува-
нето тайна - посвещаване, на непро-
явилото се - проявилото се. От гледна
точка на психиката той изразява две
те фази на порив и покой, въодушев
ление и депресия.
ПАПУНЯК
Кораны (27.20 и сл.) говори за та
зи птица, която изпълнявала ролята
на посланик между Соломон и
Савската царица. Оттук произтичат
множество легенди.
В „Маптик-ут-Таир" на Фарид-
од-Дин Атар (Език или Разговор на пти
ците) поетът разказва как всички пти
ци по света тръгнали да дирят цар
Папупякът им бил водач. Той е поело
163
ПАРА
ник на невидимая свят и в описями
ето носи на г.швата из короззати ни
истината Пътсшсствиего на птици
те символизира мистические марш-
рут на душата по следите на бо
жественопю.
Ето зашо в иранский „Ключ на
сънищата" той е представен като
учен и честен човек
Разказват, че той бнл сдинствено-
та птица, която можсла да посопи
на Соломон къдс извира вода.
Съгласно персийската легенда па
пунякът с омъжсна жена. Тя се ре-
ше пред оглсдалото си. когато све-
кърът й се връща ненадсйно Обзста
от страх, тя сс превръща в птица и
отлита с грсбена върху главата си
(откъдсто и псрсийското и име
„шаиесер" - гребен на главата) Спо-
ред друг ража! папунякът е добродс-
телна жена, чийто мъж нищо нс
струва Един ден. заварил я да се
моли, той я набил. Тя се оплакала на
Бог. койтоя превърнал в папуняк. Па-
пунякът е смятан за добра поличба
В разказа за западното Изгнание
на Сохраварди папунякът символизи-
ра вътрешното вдъхновение (вж. же-
рав* с корона).
От друга страна, той притежава
релица магически свойства Изсуше-
ните му вътрешности се носят като
талисман Те закрилят от лошо око и
прогонват заклинаннята В Танжер ги
окачват в магазинчетата като закри-
ла от кражба С тях пазят млякото и
маслото от магии и пречат на джино-
вете да бродят из местата. където са
заровени парите, и да удрят този. кой-
то копае в земята да ги извали Някой
народности вярват, че дясното око иа
папуняк. закачено между очите на
човек. му позволява да вили скритите
съкровиша в земята. Вярва се, че са-
мата птица долавя тези неща; затова
вика ..худ. худ. худ“. т.е. ..там. там.
там", откъдето и името й („Хадхуд“
на арабски) Кръвта или сърцето на
папуняка сс имюлзваг като цяровс или
за писане на заклинания (WESR. 2.
338 339) Той е символ на интелекту-
алната прозорливост. която не само
открива съкровиша, но и пази от
клопки
ПАРА (МОНЕТА. ПАРИ)
В случая трябва да се имат пред
вид два самостоятелни аспекта на ду-
мата: чисто метафоричната употреба
на понятието пари, символното зна-
чение и ролята на парите като такива
Първата употреба откриваме в
различии християнски текстове За све-
ти Климент Александрийски поняти
ята истински и фалшиви пари са евър
заии с разпознаването на делата и пос
тъпките на Духа съобразно ролята на
вярата като критерий за истинност. а
оттук следва необходимого съотнася
не към подготвения за целта сараф
(Стромати. 2). По-късен анонимен
текст от източната иърква. вероятно
вдъхновен от първия. набляга върху
употребата на пробния камък - т.е.
текстовете на патриарсите - както и
върху ролята на сарафите. техни опит-
ни гьлкуватели Ангелус Силезийски
използва многократно символа пари
като метафора на душата. понеже тя
носи върху себе си печата на Бог. как-
то монетата носи този на владетеля
По точно казано, той ги сравнява с
благородника с Розата - английска
монета - понеже розата* е символът
на Христос и напомня съшо за състо-
я ние то Лиа - Кръст (Розенкрейцер).
Парата е особен красноречив сим
вол в Китай, където кръглата дребна
монета с с квадратна лупка в средата
по този начин е прелставена върхов
ната Триада, като в пространство™
х<ежду Небето (кръгло по форма) и
Земята (квадратна) се намира печа-
тът на владетеля. Син на Небето и
Земята и израз на Човека Тайните об-
ПАСТ 164 165
ПАСТИР
шества използват монетн-символи. по
три заедно (опук и имею Общество
на трите монети. носсноот някои гру
пи на 1нн-ди хуей с белега на самого
общество върху им - хуей (общество,
кит.), заместник на човека (жен. кит.)
в изображение™ на Триадата
Не по-малко важен в символиката
на парите е въпросът за стойността
им и следователно този за понижава-
него и; което. ако бъде разгледано
единствено в светлината на казаното
по-горе. би могло да се яви като един
вид изопачаване на истнната. Факт е.
че подобно преегьпно деяние е било
припневано на различии владетели:
например на Филип IV Хубави. Защо-
то старинннте монети - както видях-
ме вече с китайските. но лесно можем
да установим съшото и за галските -
са били отрупанн със символи. а еле
дователно са били и източник на ду-
ховно влияние. Т.е. духовната власт с
упражнявала контрол върху монетна-
та стойност. контрол, който вероятно
е бил в права та на тамплиерите; а от-
тук и представената от Генон възмож
на връзка между двете пресгъпления
на Филип Хубави (унищожнл Ордена
на тамплиерите. за да конфискува
имущество™ му), чийто мотив, твър
ди Данте, е била алчността. порок,
достоен за един гьрговец. но не и за
един крал
В Китай също е известно подобно
обезценяване на парите, евързано с
императора Уу. За да бъде прнета но-
вата парична единица, сс наложило да
я обезпечат с парчетата от една бяла
ригу ал на еленова кожа, белязанн с см-
блемите на Триадата. т.е. поне при
видно да е резултат от обнчаен зако-
нен акт.
Върху голям брой галс к и монети
са изобразени символи. фигури или
знаци (главк, коне, глигани. конници.
дървета и др.), чиито стойност или
значение по всяка всроя гност са евър
дани с религията и тралицията Но
1ИПОЛО1 ичнитс. а и хронолог ични к- и ли
зася1ащи произхода им нумизматич
ни изеледвания са все още крекалено
откъелечни, за да може да сс и зучава
символиката с някакви наглели за
успех. Съшесзвува опасное! да се
разглежда погрешно като традици
онен келтскн символ графичната или
линсина деформация на чужд нумиз
матичен знак(гръпки). Прими! ивнага
келтска цивилизация не познавала па
рите и сложимте икономически проб
леми. свързани с тях: първите сечени
галски монети имитират сечени от
Филип Македонски монети. Според
гвърденията на Цезар бретонкиie си
служели с кюлчета желязо или златни
и бронзови монети. Многобройни мо
нети потвърждават думите му. Но
Ирландия заменила добигъка - арха
ична парична единица (вж латинско
то pecunia - богатство, пари) - с мс
тални монети много късно. около IX
X век. под влияние™ на англосаксом
цитс (OGAC, 97 и следваши).
Във всички изброенн примсри чис
то количественото схвашане за пари
те очевидно бележи. че се забравя
символиката. която бива преправяна
и се превръша в крайна сметка в емб
лема и обикновено изображение (PHIL
GVER. GRAD. GUET. GUEA).
ПАСТ (вж. ЧЕРНЕНО. ЗЕЛЕНО)
Това с хтоничсски или адски сим
вол на устата на сянката. появнла
се. зинала изпод земята. коя го всяка
вечер погльща слънцего и деня. за да
ги изплюе на зазоряване върху земята
Пасгга символизира прехода между
деня и ношта. между смъртта и живо
та. а следователно и влнзането и изли
зансто от инициациите. конто тради
ционно се схвашат като храносмила
ния: често за посветения. който се е
скрил. оттсгляики се. се казва. че с по
гълнат от чудовище.
Сакра пните глиптика статуи и ар
хитектура на многобройни народи рс
гисгрнраг важное!та на този символ
там. където религиозна та наука и ас
трономичсските наблюдения нс са
обособенн в отделни диспиплини
Пасгитена въ!ка*. /ъяа* .крок од и ла*,
ягуара*, питона*. нага* или дракона *
имат съшия смисъл в подножието на
пирамидиге в Средня Америка или на
стълбищата на индийските ступа В
тази символика на муцуната чудови-
ще™ Кетцалкоатъл се родес с Лсвиа
тан* или кита* на Иона Ловката игра
на цветовете зелено и червено. смята-
ни съответно за символизирашо и
символизирано много често сс евър
зва с муцуннте на чудовиша. зелени
отвън. а отвътре обагрени в пьклен
червен цвят. По този повод може да
се спомене. че в хералднческия жар
гон ..пастово" (фр </<• gucules - бел. пр.)
означава червено
ПАСТИР
В цивилизацията на номадитс жн-
вотновъди образът на пастира придо-
бива религиозна символика
Богепастирът на Израил (Ис 22:1;
Ис 40:11; Иер 32:10). Той води стадо-
то си. бли нал него и го закриля.
Но светският и духовен предво-
дит ел съшо е наричан пастир на
народа, тъй като Боз му повсрява част
от властта си Съдии ге били пастири
те на Божия народ (2 Царств. 7:7).
Давид бил овчар. Бог го направил
прсдводител на своя народ (2 Царств
7:8. 24:17). В това отношение Израил
просто се прндържа към прнвичкнте
на съселнитс религии в Египет и Месо-
потамия При все това трябва ла от
бележим елно важно различие: в Ста-
рия завет предводителят. и по-спеки-
ално царят, получава звание™ пас-
тир само вторично Гои е избрания
от Бо> пастир. но сталото принадле-
жи единствено на Бот Той е истннски
hi пастир
Его шцо при царунаисю на са
мия Ахав един от пророкиге зак
леймяв.1 неверное г та на монарха със
следните думи:
ЯП М( (hi и М( ИЧМ4 U IfUtli 1П1ЧКИ
прынити но п тнинитс като
конто нч uam nai тир "
(3 Царств 22:17)
Зашото иаряг не е пастир по бо-
жествено право, по същност. Устано-
вявайки провала на изранлевите
пастири Иеремия (23:1 -6) и Иезекиил
(34) възвестянаг появата на верни пас-
тири или лори пряката намеса на Бог.
който отново ше поеме сгадото си. ко-
ето наемницнте са се оказали неспо-
собни ла водят.
Късният юдаизъм разгръша сим-
воликата в три посоки:
- на човешките предводители ве-
че сс глсла само като на изпълни гели,
направлявани в действителност от ис-
тинските пастири на народите - лоб-
рите или зли ангели (1 Енох. 89).
- симво ликата на пас тира и ста-
лото вече не се свежла единствено до
отношенията между Израил и неговия
Бог Бо. е пастиръг на цялото чове
чеС1Во(Снр 18:13),
- накрая. очакването на нов. бо-
гоугоден пастир довежда до месиан
ст во то на Соломоновите псалми: Мс-
снята пасе Божисто стадо с вяра и
справедливост (17:45).
Последнитс две точки водят пра-
во към хрнстиянската символика на
пастира. А з <ъм добрият пастир. каз-
ва Христос {Иоан. 10:11) - не наемник,
а он пт. комуто принадлежат овцете и
който е готов да умре за тях. Той
добавя, че за него понятие™ стадо нс
се свсжда до някаква привидна кате-
гория (религия, раса .).
Откровенисто също набляга
върху тази идея, ала изтъква друг ас-
пект на символа: Христос ще пасс
всички народи, но с железен жезъл. Той
ПАТЕРИЦА
166
ше бъде пастирът-съдия (Откр. 2:27;
12:5; 19:15).
По силата на започнал оше в
Стария завет процес образы на пас-
тира Христос, който често се подема
от най-ранните христиански писмени
паметници (вж. „Пастирът' от
Хермес) е причина духовните водачи
да эапочнат да се нарнчат пастири
или пастори. чиято служба постоянно
е съотнасяна с тази на техн ня Господ
- великия Пастир (Евр 13:20), Пасти-
реначалника (I Петр 5:4),
В символиката на пастира се съ-
държа и оше един смисъл - интуитнв-
ната и житейската мъдрост. Пастирът
символизира бодърстването. Него-
вата функция се състои в непрекъс-
нато проявяваната бднтелност: той е
буден и вижда. Поради това го срав
няват с всевиждащото слънце и с
царя От друга страна, тъй като пас-
тирът символизира номада, както ве-
че споменахме. той е без корен; той
изобразява душата. която само вре-
менно пребивава на този свят, без да
го обитава постоянно. Пастирът
закриля стадото си. Тази закрила е
евързана с познание. Той энае коя хра-
на е подходяща за поверените му жи
вотни. Пастирът наблюдава небето.
слънцето. луната и заездите; умее да
познава времето. Разлнчава шу-
мовете. чува блеенето на заблудената
овца и долавя присъствието на въл-
ците.
Поради различните функции, ко-
нто упражнява. пастирът се прояви-
ва мето мъдрец, чиято дейност е из
областта на съзерцанието и ясно-
видството.
Евреитс винаги предпочитали но-
мадите* пред уссдналите; номадът се
намирал в положение, което може да
се определи като свешено Авел е но-
мад и пастир. а Каин* -уседналземс
делец. Над водешия уседнал живот,
който създава сслото и града, винаги
щс тегне проклятисто, преследвашо
онзи, който сс е установил грайно и с
почти изцяло евързан със земята
В асиро-вавилонскитс цивилиза-
ции символы на пастира прндобива
коемнчно значение. Званието пастир
е дадено на лунния бог Тамуз, който е
па<.тирът на звсяднитс стада. Той с
Бог на растителността. който умира и
възкръева. Според Крапе (CIRD, 280)
гореша любое евързва Тамуз и Ищар
(Адонис и Афродита. Изирис и Изи
да), а развитието на техните отноше-
ния. конто представляват поредица от
нзчезвания и завръщания, наподобя-
ва луннитс фази. По време на загьм-
нението пастирът играе ролята на
психопомпос. на водач на душите към
земята. Космичните сили представля-
ват неговите стада и той е техен вър-
ховен повелител.
ПАТЕРИЦА
Тази тояга, ювършваща с къса
напречна лствичка в горния край
(Литре), с която старците или недъ
гавите си помагат при ходене. винаги
е имала значението на помощник и
опора Следователно патернцата из-
дава някаква слабост. но тази слабост
може да бъде действителна или пре
сторена. Действителната слабост е та-
зи на уморените от възрастта старци
В този смисъл патерицата често се сре-
ща в изображенията на Сатурн, бог
на времето. Престорената слабост е
тази на вешнците. крадците и пира
тите, конто симулират външна сла-
бост. за да прикрият по-добре злодей
ската си сила Тук откриваме и значе-
нието на ходилото. разбирано като
символ надушата. Неговият физичес-
ки недъг е само външният белег на
духовен недъг.
При все това патерицата може да
се разглежда и в положителен смисъл:
тя е онова. което ни помага да се прид
вижваме - символ на воля га. която от-
167
ПАУН
казва ла се примири с лалено поло
жснис. без ла се опита да го примени,
символ и на вира га (ла си припомним
как в Евангелието недъгавият твър
ля патеринитс си. слел като чудото
става); накрагко - символ на духов
ната светлина, която направлява не-
уверенитс крачки или компенсира ня
каква физическа слабост.
ПАТИЦА
Навсякъде в Далечния изток пати-
цата. и по-точно двойката мандари-
нови патини (на японски ошндорн). е
символ на брачния съюз и на шастли
вия брак, към който понякога се доба-
вя и идеята за жизнсна сила При-
чината е в това. че мъжката и женска
та плуват винаги заедно Този символ
често с използван в иконографията (ше
споменем шампата на Хирошига и жи-
вописта на Ли И-хо, XV век), както и в
народнитс изображения, с конто се от-
правят благопожелання Различии ле-
генди потвържлават обяснениего на
символа В съпружеската спалня пос-
тавяли изображение на двойка пати-
ци (OGRJ. DURV).
За американскнте прерийни инли-
анци патицата с непогреши.ии.чт
водач, който се чувства еднакво доб-
ре във водата а в небето. Огтук и
употребата на пачи пера в някой об-
редни церемонии.
Никъде в ирлаидските и уелски
текстове - митологични или епични.
нс се говори за патнцата Тя била смс-
сена с лебеда*, въпрекн че се различи
ва от него дори и по цвят и ръет.
Трудно е да се припише самостоятел-
на символика на патнцата. При все
това изображения на патици са отк-
рити върху келтски прелмети от епо-
хата на Латенската култура (СНАВ.
553-555). Склонни сме да присмсм. чс
тълкуването на тези изображения в
келтския свят с аналогично на тълку-
вансто на лебеда
ПАУН
Нис на драю сьрце приемами па
ума като изображение на суетата. на
птицата на Хера (Юнона), жената на
Зевс (Юпитер), той е прели венчко сим
вол на слышсто. подобно на опашка
та му. разтвореиа във формата на
кры
Той с емблемата на бирманската
слънчева династия Бнрманскнят
танц на пауна и участието на паука
във вихрения камболжански танц са
евързани със сушата. причинена от
слънцето. Убивансто на паун, както и
на еден, е зов за дъжд. за небесна бла*
годат. Кумара (Сканда). който язди
паун (съшествува едно известно изоб-
ражение в Ангкор-Ват). се отъждест-
вява със слънчевата енергия Разби-
ра се. паунът на Сканла е унишожи-
тслят на змиите (т.е на всяка физи-
ческа привързаност. а съшо и на врс
мето). Но огъжлестяването на змията
с водната стихия потвърждава роле-
твото на пауна със слънцето. с огне-
ната стихия - антитермичен елемент
спрямо водата. Впрочем в Кумара
(Сканда) паунът е съшо така трон на
Буда Амитабха. комуто отговарят чер-
веният цвят и огнената стихия
ПАУН Вишктийско uiK.vimeo
Х-Х! век (Париж. .Лувър "}
Казваг, че и в този случай той е
ПАЯК
168
символ на красотата и на способност-
та за видоизменение, зашого се пред
полага. че красотата на перата му се
получава от видоизмснението на
отровите. конто поглъша. когато уни-
щожава змиите. Несьмнено тук става
въпрос най-вече за символиката на без-
смъртието. По този начин го тълку-
ват в Индия, оше повече чс самият
Сканда превръша отровите в питие
на беземъртието.
В будистките Джатака пауиът е
форма на Бодхисатва, чрез която той
проповядва отказ от привързаността
към светските неша. В Китай пауиът
изразява пожелание за мир и благо-
денствие. Наричат го съшо така пос-
редник. зашото си служат с него като
примамка и зашото само погледът му.
казва поверието. е достатъчен. за да
зачене жената.
Мъжете от племето маа. Южен
Виетнам. пъхват в кока си паунови пе-
ра. което несъмнено ги отъждествява
с пгичия род, но вероятно има връзка
и със символиката на слънчевото
излъчване Във Виетнам пауиът е емб-
лема на мира и благоденствието(ВЕЕГ.
BENA. DAM DANA. DURV. EVAB.
GOVM. KRAA. MALA. PORA)
В христнянската традиция пауиът
също символизира слънцето и пора
ди това е белег за беэсмъртие; опаш
ката му напомня за звездно небе
Нужно еда отбележим, че в запад
ната иконография пауните са изобра-
зявани понякога как пият от свешен-
ната чаша. В Средния изток ги поста-
вят от двете страни на Дървото на
живота: символн на непокваримата
душа и на психологическата двойст-
ве ноет на човека
Пауиът се използва понякога като
яздитно животно, той води безпогреш
но ездача си Наречен стооката птица,
той се превръша в знак на вечното
блаженство, на прозрението лице в ли
не с Бога чрез душата.
Срешаме го в романската скулп-
тура и в погребална символика
(CUMS).
Той е космически символ в исля
ма: когато разтвори опашката си. ме-
тафорично изобразява целия свят,
пълнолунисто или слънцето в зенита
му
Една суфистка легенда, вероятно
дошла от Персия, разказва, че Бог съз
дал Духа под формата на паун и му
показал собственото му изображение
в огледалото на божествената
Съшност. Пауиът бил обхванат от
страх и уважение, а от капкитс пот.
отделили сс от тялото му. били създа-
дени останалите живи съшества Раз
творената му опашка символизира
космическото разгръшане на Духа
(BURD. 85).
В екзотичните традиции пауиът е
символ на цялост, зашото върху вет-
рилообразната му опашка са събра
ни всички Цветове. Той обозначава
единната природа на всички прояви,
както и уязвимостта им, понеже те се
явяват и изчезват почти толкова бързо.
колкото паунът разгваря и прибира
опашката си.
Иезидите, проиэлезли от Кюрги
стан, които имат известно сходство с
дервишите суфисти и будистите. от-
дават голямо значение на силата. на-
речена Малик Таус. Анка - Паун, в
която се обединяват противоположна
тенденции.
ПАЯК
Паякът е преди всичко лунно про-
явление. той се отдава на предене и
тъкане. Нишката му напомня нишка-
за на Парките. но какво прсдставля
ва неговата паяжина? Библията и
Коранът единодушно подчертават
нейната неустойчивост:
„ГраЛи си къи/а като ммсц и като
пъЛар си Праги ктиба.
лига Ла спи богат, и не сс Лига такън
169
ПАЯК
отвар я очи и че е вече он ц<
(Иов. 27:18).
.Ио чаи < taoamu от всички клщч е ни
истина тот ни паяна' (Лории, 29:40).
Тази неустойчивое! напомня све-
та на лъжовните и измамни привид-
ности. Дали паякът с гъкачът на све
товната гькан или гькачы на булото
на илюзиите. коего скрива Върховната
Действителност? Точно този с цент-
ралният въпрос. поставен оше през
второго хилядолетис преди новата ера
в древноиндийските велически гекс-
тове от различно гьлкувания мит за
Мая шакти или вьзлюбена на Варуна
Според будиегката философия Мая е
израз на нлюзорната действителност,
тъй като е „празна откъм битие“. то-
ест - лишена от всякакъв метафизи-
чен субстрат. Но пък за браминство-
то действителността е истинското
съшествуване. понеже е проявление
на съшността: булото на Мая. подоб-
но на паяжината, изразява красотата
на творението и Мая е почитана
богиня.
Следователно диалектика та. от ко
ято произхожда символната двузнач-
ное! на паяка и която го поставя в
центъра на хиндуистката и будистка-
та проблематика, с и лиалектиката
съшност/съшествуване, която може
да открием в самите извори на срсди-
земноморската култура. ако внима-
телно се вгледаме в постройката на
мита за Арахна.
Атина - богиня на Внешня Разум,
дъшеря на Зевс, от чийто череп изско-
чила в пълно бойно снаряжение, е по-
велителката на тъкачеството. Лидий-
ката Арахна, която е обикновена про-
стосмъртна. с тъй веша в това изкуст-
во. чс дръзва да предизвика богиня та
на съревнование. Двете сядат зад ста-
новстс една срешу друга. Атина изоб-
разява лванайсегте олимпийски бо-
жества в цялото им величие, а по кра-
ишата на творбата - наказанията.
сполетсли смъртните. коню сс ос.мс
ляна г да преди зникат боговете В от
говор на това трансценденгално изоб
ражеине на една нсдосгъпна за смър
гните висша рсалност Арахна изоб
разява любовниге увлечения на бою
веге по обикновени простосмъртни
жени. Оскърбсна. Атина удря де
войката със совалката си. Арахна ис-
ка да сс обеси Атина и спасява живо
та, но я превръша в паяк. който неп-
рестанно се лкзлее, увисиал на своята
нишка. В предизвикателството. което
смъргната отправя на богинята. има
нсшо от Сартър: то поставя този свят
преди отвъдния, представяйки самия
Олимп като подвластен на човешките
страсти. Паякът. чиято паяжина днес
изглежда незначителна. символизира
и падението на пожелалия да съпер-
ничи на Бог: това е наказаната дем и
ургска амбиция
Следователно цялото съдьржание
на символа се крис в индоевропейски
културсн пласт - обект на многоброй
ни гьлкувания. които можем да отк-
рием разпръенати. откъснати или от-
делени в безброй културнн ареали.
По този начин паякът лесно сс
превръша в космичен сыдате.1. във
висше божество, в демиург. Така с
при много народи.
При народите от Западна Африка
паякът Анансс приготвил материята
за първите хора, създал слънцето. лу-
ната и звездите. Сетне богът на небе
то Нияме вдъхнал живот на човека
Паякът продължил да изпълнява ро-
лята на застъпник на хората пред
божеството, в качество то си на култу-
рен герой той донссъл житнитс расте
ния и мотнката (MYTH 242).
Микронезински мнтове (Гилбърто
вите острови) представят Наро.
Властелины паяк. като първого сред
всички същества, като бог творец
(MYTE 225).
Племето ашанти превръша паяка
ПАЯК
170
в изначален бог: Човекът бил създа-
ден опз гилям паяк. Една малийска ле
генда го описка като съветник на вър-
ховния бог. герой сьзидател, конто,
приел облика на птица, отлетал и ска-
зал тайно от своя господар слънцето.
луната и звезднте... после установил
деня и ношта и предизвикал появата
на росата (TEGH. 56).
Следователно паякът, който гьче
действителносгта. е повелител на съд-
бата. С това се обяснява повсеместно
съшествувашата му гадателска
функция. Например според племето
бамум от Камерун отровният паяк с
получил от небето правото да от-
гатва бъдещето В бестиария на из-
куството бамум Нгааме /другото име
на паяка) и царската змия си оспор-
ват първото място. Значенисто му
е всеобща и сложно Гадателството
на Нгааме. евързано със съдбата на
човека. с дра ма та на земния му
живот, създава метод за разчитане
на значите... Той се състои в поста-
вянето на знай и пред отвора на дуп-
ката на паяка. През нощта той ги
разместив и ги превръша в послание.
Чрез тя х гадателят търси средство
за лечение, за закрила срещу врага,
за радост от живота (MVEA. 59).
Гадаенето с паяк често се практи-
кува в древната империя на перуанс-
ките инки Гадателят отваря гърнето,
в което се пази гадателският паяк Ако
нито едно краче на паяка не е сгънато.
знамението е неблагоприятно (ROWI)
И накрая. понякога паякът се
превръша в символ на душата или жи-
вотно писихопомпос. При алтайскнтс
народи в Централка Азия и в Сибир
той изобразява освободената от тя-
лото душа При колумбийските муис-
ка. макар и да не е душата. все пак
паякът е този, който превозва през ре-
ката с кораб от паяжина душите на
умрелите. отиваши в ада При ацтеки-
те паякът лори става символ на бога
на ада. При южновиетнамските пла
нинци паякът е формата на душата.
изплъзнала се от тялото по врсме на
сън; ако някой убие паяка. рискува да
предизвнка смъртта на заспалото
тяло.
Порази всички тези качества:
демиург, гадател, водам на душите и
следователно - посредник между свс
та на хората и света на божествената
реалност. паякът е съшо така символ
на висшата стелен на инициация
Например у бамбара той обозначава
класата на посветсните. конто са пос-
тигналнсъзнанието. съзидатслната
сила на интуитивная и съзериате-
лен човек (ZAHV. 116).
Докато според психоаналитика
съзнанието. изобразено като дебне-
шия в паяжината си паяк. е чудесен
символ на ннтровертността и нарни
ензма. на съшеството. погълнато от
собственна си център (Бодуен).
Но този обгръшаш и центростре-
мителен образ не бива да ни кара да
забравяме другия образ - този на
застъпника. изобразен като люлеещ се
на края на нишката паяк подобно на
йо-йо. по която той сякаш нспрекъс-
нато се мъчи да се изкачи В него мо-
жем да открием латентно ссксуално
съдържание (вж. люлка*). това напъл-
но се потвърждава от направените в
Сардиния и Лапулия проучвания във
връзка с тарантулизма и с необходи
миге за случая пособия (EMR, 230 и
сл.) В мистичен план нишката налом
ня ггъпната връв или златната верига,
евързваша творението с неговня
творец, по която то иска ла се изкачи
до създателя си - тема, застъпена у
Платон и полета от Псевдодионисий
Ареопагит: ..Нека се помъчим да се
издигнем с нашите молитви до вър-
ха на благотворните и божествени
лъчи. сякаш сме се уловили и тег-
лим надолу към нас безкрайно сияй-
на верига, която виси от небесните
171
ПЕЛИН
вис инее и < с спуска към нас. на нас на
сс струна, че и тсг.сим надо.еу, на
всъщноет нашето г< и.тс нс може да
я помръдне, тъй като тя е едновре-
менно горе и до.су и поскоро ние се
тдигаме."
Тук отново откриваме единството
на индоевропсйската мисъл. тъй като
в упанишадите нзкачвашият сс по
нишката паяк с символ на свободата
Нишката на йога е едносричната ду
ма Аум*. благодарение на която той
достига доосвобождението. Нишката
на паяка с средството и опората на
духовното осъществяване.
ПЕГАС
В гръцките легенди крилатият кон
Пегас често се евързва с водата: смя-
та се, че той е син на Посейдон и Горго-
ната; името му е сравнявано с думата
извор (реле); изглежда той е ролей при
нзворите на океана; Белсрофоит го ви
дял за първи път. докато Пегас пиел
от нзвора Пирена; с един удар на ко-
пнете си той накарал да бликне от пла-
нината извор; евързан е с бурите, но-
сещ гръмотевииата и светкавицата на
Зевс (HEST. 42).
Това е крнлат извор. Необходимо е
при гьлкуване на символното значе-
ние на Пегас да се има предвид отно
шението плодородие - извиеяване. ко-
ето би могло да служи като ос при тъл-
куването на мита Това с облак. нате-
жал от плодоносна вода.
По традиция конят е метафоричен
израз на невъздържаните желания
Когато човек се елее с него, сс прев-
рыца в митично чудовище - кентавър
поставяне знак на равенство между
човека и животинскитс инстинктн.
Напротив, крилатият кон е израз на
творческото въображснис и иеговою
действително извиеяване.. на духов-
ните и способни да извисят човека
добродетели, стоящи над опасността
от покварата. Именно когато яхнал
Пса ас. Белерофонт успява да победи
Химера По (акьв начин Пегас сс явя
ва символ на нзвисеното въображе
ние.. обекзивирано въображснис. ко
сто излита човека във bhchhhtc(DIES.
86-87).
В така представсната нитерпре
тация намирамс обсдинсни двете зна-
чения - на извора и на крилата - из-
раз на духовного творчсско начало.
ПЕЛИКАН
Някога, под напълно неоправдан
предлог, че храни малкиге си със сво
ята плы и кръв, пеликаны - водна
птица - бил възприсман като символ
на башинага обич. По тази причина
християнската иконография го пре
върнала в символ на Христос, но за
това същсствуват и други, по ссриоз-
ни причини. Символ на водата, която.
според древната физика, изчезвала
под топлитс лъчи на слънцето и се въз-
раждала през зима га. пеликаны бил
прист като метафоричен израз на
Христовата саможертва и Христово
то възкрссение. както и на възкрссе-
ниего на Лазар Именно поради това
понякога се установява паралел меж-
ду него и феникса. Символиката. евър
зана с Христос, се основава съшо та
ка и върху раната в сърцето. от която
течс кръв и вода - жнвителни теч-
ности: Събуди се. мъртъв христия-
нино. пише Силезийски.иог.к'<)ни на -
шият пеликан те об.исва с кръвта и
водата на сърцето си. Ако я присмеш
добре... на мига и<с оживссш и осд-
равесш (DEVA).
ПЕЛИН
Пелинът - ароматично растение,
което означава отсъствие на всякак
ва сладост, символизира главно
болкага. нзпитана като горчивина, и
най-вече болката, родена от
отсъствисто.
Но още в Гърция с пелин аромати
ПЕЛИН
172
зирапзз штата, а в Рим пепин пиепи
атпстите Смятало се. чс това питие
ободряпа
В Отк ровен исто с името Пс юн е
наречена п.памтяша като факла
звезда В исторически план гя симво
пнзира вавипонския пар. който опус-
тошава Израил, като сыцевременное
пророчески символ на сатаната:
_ ЗатръЛи и третият Зиге и от небето
паЛна госяиа нгеИо горчша като свети to.
и парна »»/ni трстото част но реките
и върху вогните твори,
и името на та м lecifia с пе.ит.
и третата ча> т от воЛите стана на песик,
и иного новей и з ир.чха от воОите.
понеясс се бчха
вгорчи ги*
(Откр. 8: IO-11).
Според тълкуванията на христи
янските екзегетзз падането на звезда-
та пелин ше е един от космическите
катаклизми. вешаеши настъпването
на Деня Господен. т е - на свършека
на света и на Страшния съд. Ладна
лата звезда ше из.мъчва човеиитс със
смъртоносна горчивина Знзме
нателное. че мъките и смъртта шебъ
дат причинени от вгорчилите се води.
Ако отнесем този факт към обшата
символика на водата* - първоиз-
точник на живота, то пелинът би мо
гъл да се гълкува като бедствие, дош
ло от небето и отровнло самия нзнор
на живота Дали не можем да го свър
жем с Хирошима или с ядрен взрив.
чиято смъртоносна радиация би за
разила водите, както и с просмукали-
те се в подпочвсните слоеве нитрати
вследствие иа прекомерната употре-
ба на химикали в селского стопанст
во"*
В плана на съзнанието и от ана-
литична гледна точка би могло ла се
каже. че пелинът символизира израж-
даието на инстинкта за размножа-
ване. огравянето на извора. нгорчи
tome сс воЛи
ПЕЛИН (1.Я1)
В Далсчния изток и до днес сс
смята, че белият пелин притежава
пречистваши свойства Факт е, че как
то в Китай, така и в Европа неговите
еменаз огични и обезпара зитявзшзз
свойства са били използвани във иръз
ка с формите на скверн.
Празникът на петия лен от пстия
месец вклзочвал обредно изпиванс на
бульон от бял пелин По вратите висе
ли фигурки от бял пелин. изобразява-
щи хора или тигри (този обичай изг-
лежда не е изчезнал напълно). с цел
да се очисти домът от зловредниге вли-
яния и да се опали от тяхното проник
ване. Стрели от бял пелин били пуска-
ни в посока към небето. към земята и
към четирите изтока, за да бъдат пре-
махнати врелните влияния
Освен това смесналн мазнинага на
жертвените животин с бял пелин. кой-
то е ароматично растение, гъй като
издигането на благовонните изпарения
било средство за обшуване с небе го
(GRAD GOVM)
ПЕНИЕ (ПЕСЕН)
Пенисто е символ на рента, която
евързва творческата мош с нейното
творчество, доколкото то признана за-
висимостта си на творение и я изразя-
ва с радост. обожание или молба То с
диханието на твореззието. което отк-
лззква на творческого пихание
Пението е обичайната форма на
изразяване на file - поет-галазел. кои
то действа според функцинте си
Рззполагаме с названието на религи-
озния химн на галски - cantalon
(OGAC. II. 288-293). а тази лума е
сродна с ирландского название на ба
енето - cetal. с урок на бретонекзз зз с
пенис в италнйската облает (латинекзз
- сапеге). Един митичен ирландекзз по-
ет се нарича Аморзен - рамсдане на
песен та (OGAC. 12. 44-449) Деиата на
Лир. превърназзз в лсбедзз от свояга
173
ПЕНТАКЪЛ
машеха, конто приспива г божества та
на племената на богинята Дана чрез
спосыш <а съи. ши ъ л и я и.и вокално
пение без акомпанименг на арфа
Пеннето е ньрнпначалио спрямо
музиката. а това поката древността
на традицията музиката. дори и
свешена, е просто техника; арфиста
тс били с рант на свободна хора, при
гежатели на лобитък (1и> атге). а не на
членовс на жреческата класа като по
етите (filid) (OGAC. IX 326 329)
ПЕН IAI РАМА
Пснтаграмата се среша в две фор
ми - като пстоъгълник или каго звез-
да (десетоъгълна). Символиката и е
много богата, но нейна основа винаги
си остава числото пет, което изразява
сътоза между нсравностоините слс-
менти В този смисъл тя с микрокос-
мос. Петте рамена на пснтаграмата
съгласуват плодоносного пяло
тройката (мъжкого начало) и двойка
та (женского начало). В такъв смисъл
тя с символ на двуполовостта. Служи
като белег за разпознаванс на члено-
вете на определен!! общества - пап
ример на пнтагорсицитс в древността
тя присъединява индивида към
трупа га. Това с един от ключовстс на
Висшата Наука, конто сочи пыя към
тайната.
Освен това пснтаграмата означа-
вз брака, шастието. осьшсствява
нето. Древни те я смятали за символ
на съвършснство. Според Парацелз
пснтаграмата с един от най-мощнитс
знаци.
Питагоровата пентатрама - пре
върнала се в Европа в пенгаграма на
гностическия Хермсс - вече с нс само
символ на знанието. но и средство за
прогонванс и придобнванс на сила
(GHYN, 2. 77). Магьосницитс нзполз
вали изображения на пенгаграма, за
да проявят силата си: и.мало пенгаг-
рама за любое, лош къемет и т.н.
Пен rai рама та пол формата на
звезда, а не на пстоъгълник, с нарече-
на от масониге Пламтяшата звезда
При все това Ж. Буше пи тира с из
вес тио недоверие следната интерпре
таиия на Рагон: У сгиптяните тя
(пламтяшата звезда) била образ на си
на на Изида и Слънцето. създа тел на
ссзониге и емблема на движението; на
този Хор. символ на тази първо
материя, непрссъхваш извор на жи-
вот. на тази искра от свешения огън.
семе на всички съшсства. За масона
те тя е емблемата на Духа, конто и зли
та душата на висотата на всликитс
дела. Авторы припомни. че Пента
грамата била предпочитания от пи
тагореииигс символ Тс чергаелн то-
зи символ върху пнемата си в качест-
вото на поздрав. което било равнос-
тойно на латинского vale: бьди здрав.
Пснтаграмата била наричана съшо
ugeia; зашото Хигия била богиня на
здравсто. а буквитс на думата поста-
вили във вески от лъчите й.
Пснтаграмата изразява мош. по-
лучена от спите та на допълваши се
сили
ПЕНТАКЪЛ
В трактатите по магьосничество
по този начин наричат магическая
печат. поставен върху чист перга-
мент от котя кожа или гравиран вър
ху скъпоиснсн метал, каквнго са зла
того и срсброто. Трнъгълницн.
квадратн. звезда с по пет или шест
лъча са вписани в кръговете на
печати; върху тези гсомстрнчни фи-
гура са изписани ивритски буква, ка
балистнчни знаци. латински думн
Смята сс. че печатите са евързана с
невидима светове. чиито сили из-
ползват. Могат да преднзвнкат зсмс-
трсссния. любое, смърт и да напра
вяг всякакьв вид мат ин. Те едновре
менно символизира!. удавят и за
действат окултниге сиди
ПЕПЕЛ
174
ПЕНТАКЪЛ Пснтакъл за любое,
Клавикули на Соломон
(Париж. Библиотека на Арсенала)
ПЕПЕЛ
Символиката на пепелта произги-
ча най-напред от факта, че тя предс-
тавлява отпадък в пълния смисъл на
думата: онова. което остава след угас-
ването на огъня. следователно, в ант
ропоцентричен план - трупа, тлении
те останки от тялото. след като в него
е угаснал пламъкът на живота.
В духовен план този остатък е без
всякаква стойност. Ето зато по отно-
шение на всеки есхатологичен възглед
пепелта символизира нищожността.
свързана с човешкия живот поради не-
говата бренност
В християнскага литургия форму-
лата от първия ден на Велики пости е
съвсем ясна: ..Pulvis es et in pulverem
reveneris" Тя напомня донягьде ду-
мите на Авраам: „Ето. реших се да
говоря на Господа, аз, който съм прах
и пепел' (Бит. 18:27). Зашото една и
съша символика на думата намира
продължение от старозаветните тек-
стом в новозаветните и от тях - в
християнството. Същата символика
откриваме и в Индия Така например
телата на йогите н на саду са натър
канн с пепел в знак на отричане от
всякаква земна суета по примера на
аскета Шива, а християнскитс аскети
понякога смесват храната си с пепел
При все това на тази символика не и
липсват разностранност и продъл
жения Така например китайските три
дипин разграннчавателажиа пепел и
суха пепел. Според Лиелзъ (глава 2)
видението за влажна пепел вешае
смърт. При все това пепелта от тръ
стика, която Нюгуа използвала, за да
спре водите на потопа, иэглежда беле
жи по-скоро съединението на двата
елемеита, отколкото унишожението на
единия от другия или рсзултата оз пре
чистването на елементите с огън
Угасналата пепел, с която Джуандзъ
(глава 22 и 23) сравнява сърцето на
мъдреца, означава утасването на ум-
ствената дейност. Същият израз е из
ползван наново в коментара на Тай-и
кинхуа цон че (GRAD. DANA).
И накрая, не бива да се забравя
че всичко, което е свързано със смърт
та. заелно с нея спада към символн
ката на вечното въ звръщане. Може би
с това се обяснява дълго запазилият
се в християнските манастири обичай
умиращите да се полагат на пода,
покрит с пепел, която е поръсена във
формата на кръет*. Както е известно,
кръетът е универсален символ на ре
дуването смърт - живот, с което се
обяснява фактът, че една християнс
ка традиция намира отзвук в средно
амернканския религиозен свят; к
наистина. иэглежда. че при майте киче
пепелта изпълнява магическа функ
ция. свързана с покълването и с цик
личното възвръщане на проявения
живот: героите-блиэнаци от „Попол
Вух“ се превръщат в пепел преди да
възкръенат. подобно на птицата
Феникс. В наши дни чоротите - по
томци на майте, правят кръет от
пепел, за да защитят царевичната
нива от злите духове и смесвазп ца
рсвичните семена с пепел, за да ги
пред пазят от загниване. от ръждп
175
ПЕПЕРУДА
и от всевъзможнитс опасности. ко
и то дсбнат /ърното при простоя му
в земната утроби
Може би със същото приди ване
на положителна стойност сс обяс
н.чва и фактът. чс в никои обрсди на
християнската традиция, като нап-
ример освсисаването на нова църква.
се използва светсна пепел.
И накрая. забслежитслно е. чс
пепелта. свързана същностно с прин-
ципа Ян и следователно - със слън-
цето* и златото*. както и с огъня*
и сушата, може да бъде използвана
като противодействаща магия: така
например при муиските (колумбийс-
ки чибча) жрециге докарвали дъжд ка
то разпръевали пепел на върха на ед-
на планина.
ПЕПЕРУДА
Обикновено приемаме пеперуда-
та за символ на лекомислие и
непостоянство Представата за пепе-
рудата. която изгаря в пламъка на
свещта. не е само наша:... Всички хо
ра... се втурват със страшна сила...
чстем в „Бхагавадгита", както ношни
те пеперуди. които се устремяват към
пламтяшия огън и загива т в него (II.
29).
Грациозна и лека, в Япония пспе-
рудата е символ на жената; но две пе-
перуди са израз на семейното шастие.
Лекота с особен смисъл: пеперудите
са пъгуваши духове; появата им пред-
вешава посещение или смърт на
близък.
Друга страна от символиката на
пеперудата се основава върху мета-
морфозитс и: какавидата с яйцето. ко-
ето съдържа възможното развитие на
съществото; пеперудата. която изли-
та от нея. е символ на възраждане.
Това е. ако предпочитатс, напускане
на гроба. Подобна символика се из-
ползва в мита за Психея, изобразена с
крила на пеперуда. А също и в мита
за Юанко, Безсмьртния градинар, чи
ято красива съпруга разпросграня
ва тайна та на копринснитс буби и ко
ято може би с самата копринсна буба
Може да иэглежда парадоксално
чс в китайско - вистнамския свят пс
перудата с израз на пожелание за
дълголетие; това отъждествяванс из
хожда от еднаквото произношение на
два йероглифа (дне), чийто смисъл е
съответно пеперуда и дълбока
старост, седемдесетгодишсн. Освсн
това пеперудата с свързана понякога
с хризантемата и символизира есента
(DURV. GUEM. KALL. OGRJ)
В Гос h in arc Etaine или „Ухапване
то на Етин". ирландски митологичсн
разказ. богинята - съпруга на бог
Мидер и символ на господствого, би
ва превьрната в локва вода от ревни-
вата първа съпруга на бога. Но нс след
дълго от тази локва сс ражда червей,
който се прсвръща в прекрасна
пеперуда. наричана понякога в ир-
ландския текст муха. Но разбира сс.
символиката си осгава благоприятна
Боговете Мидер и по късно Енгус я
приемат и закрилят: И този червей се
превърна в пурпурночервена муха
Беше голяма колкого човешка глава и
най-красивата на света. Гласы й и шу
моленето на крнлата й бяка по-нежни
от песента на гайдите. арфитс и
роговстс Очитс и блсстяха като скъ-
поиенни камънн в тъмннната Ми
ризмата и уханието и караха този. око-
ло когото се завърташе. да забравн и
глад, и жажда. Капчнцитс. конто раз
пръекваше с крнлата си. лекуваха
всяка болка. всяка болеет и всяко зло
у човека. около когото сс завъргяла-
.Символиката на пеперудата е на ос-
вободената от телесна та си обвивка
душа, също като в християнската сим-
волна система (СНАВ. 847-851). пре
върнала се в източник на благодеяния
и блаженство.
При ацтекитс пеперудата е сим
177
ПЕРГЕЛ
ПЕРАЧКА
176
вол на душата или на последното
дихание. излязло от устата на умира-
шия Пеперудата заиграла се сред
цветята. представ» душата на пал-
налия в бой воин (K.RIR, 43). Загина-
лите воини придружават слънцето
прет първата половина от внднмия му
път. до обяд; после те слитат на темя-
та. преобразенн като колибри или пе-
перуди (KR1R. 61).
Всички тези интерпретации несъм-
нено изхождат от аналогичната връз-
ка. установена между пеперудата и
пламъка поради окраската и пърха-
нето на крилата й. Така например при
ацтеките богът на огъня носи като ем
блема нагръдник. наречен обсидиано-
ва пеперуда Обсидианът. подобно на
кремъка. е камък на огъня; знаем съ-
шо така, че от него се изработват ост-
риетата на свешеннте ножове. Слън-
цето в дома на Орлите или Храма на
воините било изобразено във форма-
та на пеперуда.
Символ на слънчевия диск и на
дневната светлина, а поради това и
на душите на воините. за мексикан-
ците пеперудата е също така символ
на Черного слънце. което прекосява
подземните светове в ношния си път.
По този начин тя символизира скри-
тия хтонически огън. свързана е с
представата за жертва, смърт и въз-
кресение В този случай тя е обсидиа-
нова пеперуда, атрибут на хтоничес-
ките божества, неотделими от поня-
тието смърт. В ацтекската глиптика
тя е станала заместник на ръката ка-
то символ на числото пет, число на
центъра на света (SOUC).
Една притча на племената балуба
и лулуа от Касаи (Централно Конго)
онагледява едновременно аналогията
душа - пеперуда и преминаването от
символа към метафората. От ражда-
нето до смъртта си. казват те. човек
слсдва цикъла на пеперудата: в детс-
твото си той е малка, а в зрелостта си
- голяма пеперуда; остарял, той се
превръша в какавнда; гробът му е
пашкулът. от който душата му излнза
и отлита, прсобразена като пеперуда.
появата на тази пеперуда е израз на
прераждането му (FOVA). Молерназа
психоанализа съшо вижда в пеперу
дата символ на въэраждане.
Едно народно поверие от гръко-
римската древност съшо приемало,
че душата напуска тялото под фор
мата на пеперуда. Във фреските от
Помпей Психея е изобразсна като мал
ко крилато момиче. подобно на пепе
руда (GRID). Съшото вярване среша
ме и у част от турското население в
Азия, попаднало под влияннето на
Персия, според което мъртвите могат
да се появяват преобразенн като нош-
ни пеперуди (HARA, 254).
ПЕРАЧКА
В Индия перачката е жена от низ-
ша каста. Тантризмът превръша пе
рачката (домби) във важен символ,
като. от една страна, той евързва при
надлежността към низша каста с
разврата, смятан за необходим - в
символен план или не - при изпълне
нието на някои обрели, а. от друга
страна, той в известен смисъл я отъж
дествява с необособената materia
prime. Така евързването на мъдреца
с перачката, възвеличено от тексте-
вете. изобразява coincidentia opposi-
torum, съчетание на противополож
мостите, истинска алхимична опера
ция Ако перачката се евързва с мъд
роегта. а нейният танц символизира
изкачването на Кундалини, то пара
доксът е само привиден. В тантризма
отбелязва М. Елиаде, жената от низ
ша каста придобива сзотеричния сми-
съл на найратма (не-его) или на шу
ння (празнота), доколкото тя е сво-
бодна от всякакъв атрибут или со
циална опредсленост; тя е поливалент
ноет, а това може би е евързано доня
къде и с обшата символика на жената
в най-елсмснгарния й аспект (ELIY)
ПЕРГЕЛ
В образния - и доста условен - език
пергелът бил смятан във Франция за
емблема на точните науки, на матема-
тическата точност. в противовес на
фантазията на въображението, на
поезията. Понятието за правило, пра-
волинейност с впрочем в основата на
китайского.
При все това. както в западния езо-
теризъм, така и в древен Китай, пер-
гелът - обикновено в съчетание с еке-
ра* - е важен космо) оничен символ,
понеже служи за измерването или при
очертаването на кръга, докато екерът
се използва при разчертаването на
квадрата. Легистите казват. че в еке-
ра и переела се крис съвършенството
на квадрата и кръга
В една красива картина на Уилям
Блейк, наречена „Мъдрецът на дните
измерва времето", мъдрецът е изоб-
разен вписан в слънчевия диск, про-
тегнал към света един огромен пергел.
Кумарасвами и Гснон доближават то-
зи символ до измервансто - или опре-
делянето - на Небесните и Земни
граница, за конто се говори във Ведзгте
и споменават ролята на Ваятеля на
вселената Вишвакарма, както и на
масонския Велик архитект на
вселената.
Данте възпява Бога Архитект:
ПЕРГЕЛ: Гроб на архитект
Надгробен камък Римски
скулптура от първитс вековс
от нашата ера.
Този. който на черта черта та на
света, предназначена за граница на
явните неща . („Рай“, 19.40-42).
Пергелът е бил тълкуван като об
ра* на изписващага или прскосяваша-
за кръговете на света мисъл. Оперта
ваш обратите на движението и сам той
подвижен, пергелът се е превърнал в
символ на съзндагелния динамизъм.
атрибут на творческитс дейности
Въртяшият се около иглата си пер
гел, завръщащ се в първоначалната
точка, е бил също символ на цикъла
на един живот: Колкото и далеко и
колкото и дълго да вървиш. щс се
върнеиз отново в изходната точка,
също като пергел. чиято първа игла
с забита в центъра. а другата се дви-
леи по псриферията: колкото и дъл-
го да се върти той, само зце се връ-
ща отново и отново в точката. от
която с тръгнал (Сухраварди, „Пур-
пурният архангел". CORE. II. 248).
На запад, както и в Китай, перге-
лът и екерът представляват съответ-
но Небето и Земята Между екера и
переела масонският майстор е в роля-
та на посредник, каквато е и ролята
на даонсткия жен. На запад пергелът
и екерът са съответно евързвани с две-
те половини - мъжка и женска - на
Андрогина на хермстиците (Ребис),
конто съответстват на Слънцето и
Луната, в Китай на Фуси и Нюгуа,
мъжкото и женско начало в проявата.
При все това. когато Фуси и Нюгуа се
следи, агрибутите им биват обърнати
или по-точно разменени. Това е нзоб-
раженисто на свсщсния съюз, възста-
новеният синтез на Ин и Ян. в който
фигурата Ян носи атрибута Ин и
обратно; съшо както в изображението
на Тайдзи в половината Ян има една
точка Ин. а половината Ии - точка
Яи
По-прозаично изразът пергел и
екер (куей-кин) бележи добрнте нравн.
правилния ред: всъшност хармония-
та. допълваша небесните и земни
влияния, мъжкн и женски.
1Це отбележим също така - впро
ПЕРЛА
178
чем в соответствие със символиката
на кръга и квадрата - че пергелът е
по-специалио свързан с определяне-
то на времето. екерът - с това на
пространство™, което в Китай е отбе-
лязано от йероглифа кин. древен екер.
използван при пространствените нз-
мервания.
Пергелът - и екерът - са били в
Средновековието емблеми на повече-
то сдружения сдружението. отбелят-
ва Генон. эабранявало носенето на
пергел единствено на обушарите и хле-
барите (BLAM. GRAD, GRAR GUER,
GUET. GUED, WIEC).
В масонската традиция степени
те на разтваряне на пергела символн-
зират възможностите и степените на
познание: 45’ се отнася до 8-та. 60*
- 6-та. а 90’ - до четвъртината
Като ограничава разтварянето на
переела до 90’ най-много, масонство-
то бележи границите. които човек
не бива да прсхвърля Ъгълът от 90’
представлява Екера. А Екерът. как-
то знаем, е символ на Матсрията;
Пергелът е символ на Духа и на
властта му над матсрията Разтво
рен на 45’. Пергелът бележи. че ма-
терията не е напълно овладяна; до-
като ъгъл от 90’ осъществява изця-
ло равновесието между двете сили;
пергелът се превръща в правилен екер
(BOUM, 7). Относителните положения
на пергела и екера символизират съ-
шо различии состояния, в които се на-
мира съдружника спрямо материал-
ните и духовни сили: ако екерът е пос-
тавен върху пергела. матсрията е над
духа; ако двете пособия се пресичат.
двете сили са уравновесени; ако пер-
гелът е поставен върху екера. това е
белег на духовно надмошне. ако нак
рая разтварянето на пергела совпа-
ла с това на екера. това е върховното
хармонизиране на двата плана - ма-
териален и духовен (BOUM. 6).
Традиционната иконография
превръша пергела оше в символ на
прсдпазливостта. справсдливостта.
умерсността. истинностга, все добро
дегели, основани на чувегвото за
мира Той с също емблема на геомет
рията. астрономияга (и на музата
Урания, която я олицетворява). на ар-
хитектурата и географията, все така
поради причината, чс се явява посо-
бие за измервания и особсно за уста-
новяване на съотношения. Понеже
сред задълженията на Сатурн, пор
воначално божество на земсделието.
се намирало размерването на земята.
пергелът е съшо атрибут на Сатурн; и
тъй като Сатурн е и бог на времето.
куц. гъжен и мрачен, молчаливей.тър-
сещ непознатото. и зд и рва щ философ
ския камък и извличансто на квинте-
сенцията. пергелът се е превърнал в
символ на меланхолията (TERS, I09
112).
ПЕРЛА (БИСЕР)
Луней символ, евързан с водата и
жената. Както сочат в различии про-
изведения Мирча Елиаде и множество
етнолози, устойчивостта на значени-
ята й е съшо толкова эабележителна.
колкого и повсеместното й разпро-
странение.
Родена от водата или луната, на
мерена в мидена черупка. перлата
представлява началото Ин; тя е ос-
новният символ на жената-творец
Любовната символика на черупката
й прехвърля всички притежавани от
нея сили; накрая приликата между
перлата и зародиша я даряват със
способносгта да помага при оплож-
дане и раждане; от тази тройна сим
волика Луна - Вода - Жена произти
чат всички вълшебни качества на
перлата; лечебни, гинекологични. пог
ребални (ELIT). Например в Индия тя
служи като панацея; действа добре
при кръвоизливи. жълтеница. лудост.
отравяне. очни болести, туберкулоза
179
ПЕРЛА
и т.н.
В Европа я използват за лечение
на меланхолия, епилепсия. лудосг
В Изтока качества та й на афроди-
зиак. помошта и при зачсване и като
талисман са нал останалите Поставе
на в гробница, тя възкрееява мърт-
вия, като го включва в космическия
ритьм - в най-висша стелен цикли-
чен - който по полобие на луннитс фа-
зи предполага раждане. живот, смърт,
възраждане.
Модерната индийска терапевтика
използва перлен прах заради укрепи-
телните му и възбуждаши свойства.
При гърците перлата била белег на
любовта и брака
В някои индийски провинции пъл-
нят устата на мъртвия с перли; съ-
щият обичай съшествува и на остров
Борнео. Що се отнася до американс-
ките индианцн. Стрийтър лише, че
както в Египет по времето на Клеопат-
ра. царските гробници във Флорида
били украсявани с перли Войниците
на Де Сото открили в един от големи-
те храмове дървени ковчези. в които
почивали балсамирани трупове. а до
тях били поставени малки кошнини.
пълни с перли. Подобии обичаи са за-
регистрирани във Вирджиния и
Мексике.
Същата символика се отиася и до
употреба на изкуствени перли Мад-
лен Колани уточнява. че при жертвоп-
риношения и погребални обрели в
Лаос мъртвите биват запасени с пер-
ли за небесния живот Пъхват ги в ес-
тествените отвори на тялото В наши
дни мъртвите са погребвани с колани.
шапки и дрехи, украсени с перли
В Китай използвали единствено
девствената перла, непробита, за ко-
ято се приемало, че лекува всички ви-
дове очни болести Арабската меди-
цина приписва на перлата същите
свойства
При християните и гностиците
символиката на перлата се обогатявз
и усложнява, но без това ла я откло-
нива от първоначалната й насоченост.
Св. Ефрем използва този древен
мит, за да онагледи както Непороч-
ното зачатие, така и духовного раж
дане на Христос в огненото кръшене
Ориген подема оприличаването на
Христос на перлата Към него се при-
обшават много други автори
В Деянията на Тома, известно гное-
тическо произведение, търсенето на
перлата символизира духовната дра
ма на човешкото падение и спасение
В крайна сметка тя приема значени-
ето на станалото доловнмо тайиство
на трансцендентного, проявата на
Бог в Космоса (ELIT).
Перлата е мистичен център. Тя
символизира извиеяването на ин-
стииктите. одухотворяването на мате-
рията. преобразяването на стихните,
блестящий завършек на еволюцията
Тя прилича на Платоновия сферичен
човек. израз на идеалното съвършен-
ство на произхода и края на човека.
Мюсюлманите си представят богоиз-
бранна в Рая затворен в перла, заед-
но със своята хурия Перлата е белег
на ангелско съвършенство. но все пак
това съвършенство не е получено в
дар. а постигнато чрез преобразяване
Тя е рядкост. чиста, скъпоценна.
Чиста, зашото е всеизвестно, че няма
недостатъни. зашото е бяла. зашото
факты, че са я извадили от кална во-
ла или груба мндена черупка не я
принизява Скъпоценна. тя е образ на
Небесного царство (Мат . 13, 45-46).
Тази перла, която човек може да купи,
като продаде всичко. шо има. учи
Диадоквий Фотисейски. трябва да бъ-
де възприемана като израз на духов-
ната светлина в сърцето. блаженото
възприятие. Тук отново се връшаме
към понятието за скритата в черуп-
ката си перла; добиването й. подобно
на разкриването на истнната. на
ПЕРЛА
180
познаннето, изисква усилие. Според
Шабестари перлата е наука за сър-
цето: щом гностикът открис перлата.
той е пости! нал целта на живота си В
леянията на Тома принцът от Изтока
търси перлата така, както Парсифал
търси свешения Граал. Намерите ли
я. не я хвърляйте.. пред свине те (Мат .,
7, 6): знанието не трябва да бъде пре-
давано безразборно на недостойните
да го получат. Самата снмволна фор-
ма са перлите на езика. скрити в че-
рупката на думнте.
Легендата твърди. че перлата се
ражда от светкавицата или от пада-
нето на капчица роса в мидена черуп-
ка: това е във всеки случай последица
от небесната дейност и зародиша на
един живот - телесен или духовен -
както бинду в раковината, както пер-
лата Афродита в мидената и черупка.
Персийските мнтове свързват перла-
та с първата проява. Перлата в миде-
ната черупка е като духа в нощта. По-
непосредствено по различните кра-
иша на земята мидата. в която се на-
мира перлата. е сравнявана с женски
полов орган.
Неделима поради естеството си от
водната стихия - дракони я пазят в
морските дълбини - перлата е свър-
заиа освен това с луната. Атхарваведа
я нарича дъшеря на Сома, която е лу-
ната или питието на безсмъртието. В
древен Китай наблюдаваме в перлите
при водните животни - промени. па-
ралелни на лунните фази. Блясъгьт на
светещите перли, карбункулите. идеал
от луната; те предпазвали от огън. Но
те са едновременно вода и огън. въп-
лъшение на эараждашия се в матери
ята дух.
Ведическата перла, дъшеря на
Сома, удължава живота. И в Китай тя
е символ на беземъртие. Украсеното
с перли облекло или поставените в от-
ворите на мъртвото перли спирали
разлагането. Съшото се отнася до
нефрита и златого Трябва да отбе
лежим, че перлата сс образува по съ-
шия начин както и нефрита, притежа-
ва съшнте свойства и е употребявана
при сыците случаи.
Друг аналогичен символ е този на
нанизаните на конец перли. Това е
розариумът, сутратма. веригата от
светове, в конто прониква и който
евързва Атма. Върховното Себа. По
такъв начин перлената огьрлииа сим-
волизира космического единство на
многообразието, интеграцията на от-
делните елементи на едно съшество в
една личност. духовного обвързване
на две или повече души; а разкъсана-
та огьрлииа е въплъшение на разеди-
нената личност. на света с нарушен
порядък. на разбитата цялост.
В Иран перлата има особсно бога-
то значение като символ както от
социална, така и от гледна точка на
историята на религиите.
Според една легенда, разказана от
Саади в Бостан. перлата е оприлича-
вана на дъждовна капка, паднала от
небето в мидена черупка. издигнала
се до повърхността и разтворила се.
за да я приеме. Тази капка вода, не-
бесно семе, се превръша в перла.
Съшото откриваме у Джелал ад дин
Руми-Манави, и у Низами - „Поема за
Александър**, както и Хафт-Пайкар.
Тази легенда е произлязла от пер-
снйския фолклор и представлява чес-
то срешана в литературата тема.
Впрочем цитира се и една хади - на
Пророка: Бог има слуги, подобии на
дъжда: когато той пада върху твър-
дата земя. от нея се ражда житото, а
когато пада върху морето. от него се
раждат перлите.
Необработената. здрава перла е
възпрнемана като символ на непороч-
ността. както във фолклорните и пер
снйски литературни творби. така и в
писанията на Али Хак. и най-обшо ка
зано, при кюрдите; изразът пробивам
181
ПЕРО
перлата на девствсността се използ
ва. за да се изрази консу мира него на
брака.
Съшата тази секта на Али Хак сс
позовава на същия символ, но на дру-
го равнише: всички майки иа Божииге
превъплъщения са девнци и основно
то им име е Ramz-bar, т.е. Тайна на
океана.
Според космогонията на последо-
вателите на Али Хак (Верни на
истината, Иран)... отначало в Съ-
шествуванието нямало никакво дру
го създание освен Истината - вър-
ховна, единствена. жива и достойна
за обожание Тя се намирала в перла-
та. а съшината й била ск’рита Перла-
та се намирала в мидената черупка,
мидената черупка била в морето, а
морските вълни обгръщали всичко.
Така в едно стихотворение от
„Поема за Александър" Низами опис-
ва зачсването на Александър като об-
разуване на царски бисер в мидена
черупка, оплодена от пролетния дъжд
Понякога старият род е сравни
ван с правилно нанизани перли, durr-
i manzum. Съшата метафора се из-
ползва и за подредените в стих думи
В персийската литература перла на-
ричат изгънчената мисъл както пора
ди красотата й. така и поради това. чс
е плод на творческия гений на автора
Например казва се тънка мисъл. по-
изящна от рядка перла. Да рониш ос-
лепителни бисери от корналинови уст-
ий. означава да изказваш блестящи
мисли. Да нижеш бисери. значи да пи-
шет стнхове
От гледна точка на мистнката пер-
лата е съшо приста като символ на
духовного озарение и раждане Човек
може дори да прочете известния Химн
на Перлата - в Деянията на Тома.
Мистикът винаги се стреми да пос-
тигне своя идеал или своята цел. това
е перлата на идеала. Търсенето на пер-
лата представлява търсенето на вър-
ховната Съшина. скрита в Себс-то.
Архигипният образ на перлата капом
ня за нешо чисто, скрию. потулено
някъде в дълбините. трудиодостъпно
Перлата обозначава Корана, знанне-
то. детето Ако човек сьнува. че про
бива перла, то той добре тълкува
Корана Ако сънува. че продава перла,
то благодарение на него благодсяни
ята на знанието ше се разнесат по
света. Хафес говори за перлата. ко
ято не може да бъде затворена в че
рупката на времето и пространст
вото Харири възхвалява перлата на
Пътя на мистиката, пазена в черупка
та на каноническия закон.
На Изток и най-вече в Персия, пер
лата обикновено е с благороден ха-
рактер. произлязъл от светостта й По-
ради това тя украсява царските коро-
ни. Следи от това откриваме и в пер-
лените накити, по-специално в обеии
те. украсени с редки ценни перли: част
от тяхното свешено благородство се
предава на този. който ги носи.
В ориенталската символика на съ
ниша та перлата запазва особеното си
значение и обикновено бива тълкува-
на като лете или като жена и конку-
бина Освен това може да става въп-
рос за знание и богатство.
ПЕРО
В шаманизма символната роля на
перото е евързана с обредите на нзви
еяване в небесата и следователно с яс
новидството и пророчеството.
От друга страна, за множество
цивилизации перото е част от лунна-
та символика и представлява расте
жа на растителността. Така при ин-
дианците от Централна Америка (ац
теки и май) то с тъждествено на чо-
вешката коса, тревага, дъжда Съшо
то срещаме при ирокви. където Голе-
мият Танц на Перата е едно безкрай-
но повторение на ризуалнн действия,
с конто се благодари на Добрия Близ-
ПЕРО
182
как за всичко поникнало в полза на
хората; плодовете и водата. а и во г ни
<с и лървегата. слънцето и лозитс. мра
ха и луната. звездите и източниците
<а живот (царевица. боб и тиква. на
рнчани тритр божествен» сестри)
(KRIE. I28; MULR. 268).
Това двойно символно значение,
извнеяваша се сила и растеж на рас-
гителността срещаме и у индианците
ззуни(пуебло), конто по време на праз
хиците на Слънцестоянията използ
ват молитвени тояги. на чийто торен
край има богати букети от пера. Те за
биват тези тояги в царевичните ниви
или в тинестите местности, край рекн-
те. както и на всички свещени места,
близо до планинските върхове или из-
ворите като дар за предците,
Слънцето и Луната. Мюлер уточнява
(MULR, 28)), че полюшването на
перата, подобно на движението на
палмовите листа, помага на молитви
те да се издигнат до боговете. т.е. до
небето. В биографията си (TALS. 24)
вождът от племето хопи (пуебло) Дон
Талайесва описва по следния начин
първото приношение на оброчни
пера, на което тон. все оше лете, е при
съствал по случай големия празник на
зимното слънцестоене: при изгрев
слънце майка ми ме заведе на ръба на
платото, заедно с останалите. за да
поставим върху светилишата оброч
ните пера; тези жертвоприношения от
насяха до боговете послания, чнято
цел бе да си осигурим покровителст-
вото им. Хората слагаха пера на та-
вана на домовете си и във всички киви
(храмове); те прикачаха пера по
стълбите, за да избегнет нешастните
случаи, по опашките на магаретата.
за да бъдат те силнн, по кози, овце,
кучета и котки, за да бъдат плодовити.
по курниците. за да снасят кокошки
те повече яйца. Сыцият този ден. при
бавя авторът, е денят. през който
майкитс можеха да отрежат косите на
децата си, като нс рискуват много да
им напакостят злите духове. Този при
мер ясно потвърждапа асоциацияга
пера коси плодородие, евързана със
символиката на извиеяването, зато
то именно от небето. където се изди-
гат перата и молитвите, ще дойде пло
доносният дъжд. В коментариите си
към митовете от Австралия и Нова
Гвинея Л. Леви-Брюл (LEVM, 238)
уточнява: Псрата принадлежат на
птицата - те са нейната кожа, нейно-
то тяло; тс са също самата птица.
Когато човек се облече в пера, смуче
или погълне някое от тях. това значи.
че става част от птицата, и при
условие че притежава необходимата
вълшебна сила, е сигурно средство да
се превърне в птица... Поради същи-
те причини перата имат особена въл
шебна сила. Слагат ги по стрелите.
Често ги използват като украса
Първите закичнли с тях косите си не-
съмнено са били убедени, че получа-
ват част от силата им.
Перото нанстина е символ на въз-
душна сила, освободена от тежсстта
на нашия свят. Короната от пера, но-
сена от царе и принцове. напомня за
короната от слънчеви лъчи, за ореола,
предназначен единствено за прсдо-
пределените. Церемонията при коро
нясване е сродна на обредите за
отъждествяване с бога-слънце или на
този за приемане на небесна власт.
Перата върху балдахините на власте-
лините и папите, поставени в чстири-
те ъгъла и в горната част на стълбовс
те. обозначават тази върховна власт
с небесен произход, разпростряла се
в четирите краища на царството или
на света; тя задължително предпола-
гала и справедливост. Перото, както
например у египтяннте. е символ на
правосъдието, вероятно понеже е дос
татъчна и най-малката тежест, за да
бъде нарушено установеното равно-
весие (вж. щраус, психостазия).
183
ПЕРСЕФОНА
Някои автори тълкуват перото ка-
го символ на жертвоприношение го.
Защото навсякз-ле по света кокошки-
тс и пилегага били пренасяни в жерт-
ва на боговете. а върху светилишата
оставали единствено перата. Тс пот-
върждавали. че обредът деиствигел-
ио е бил извършен (вж. калем. змей с
пера, перната змия).
ПЕРСЕЙ
Митьт за Персей онаглелява слож-
ните отношения между баша и син. ко-
нто съществувату вески човек Персей
няма баща-човек. а произлнза по пря
ка линия от Зевс, превърнал се в зла-
тен дъжд и оплодил Даная. Но бата-
та на Даная Акрисий се страхувал да
не би да бъде убит от внука си. както
било предсказано от оракула, и зато-
ва го хвърлил в морето, затворен за-
одно с майката в дървен сандък
Двамата слезли на един остров, къле-
то Персей възмъжал и нзвършил ред
подвиги Няма да се опитваме да раз-
тълкуваме тук всички подробности на
мита. Нека само отбележим. че спо-
ред интерпретацията на Пол Диел той
символизира двете страни на батата:
властен и враждебен - възвишен и
благороден; пьрвото е само покварсн
образ на второто. Отрицагелният ас-
пект е старият Адам, отговорен за пър
вия грях, за всички злини и всички
слабости, за всички мъчителни задъл
жения и на всичко отгоре тщеславен
Положителната страна е батата като
символ на духа, който озарява, на
силата, която сътворява. ларява и
успокоява. Кого ог двамата ше убие
Персей? Или казано по друг начин,
кого ше избере? Мигът е един вил сим-
вол на нзбора.
Но Персей победил съшо така
Медуза, царииата на Горгоните. и то
пак благодарение на Пегас, с чияго по-
мощ Белерофонт възтържествувал
<ал Химера Дотолкова. доколкото
Мслуза представлява преувеличения
израз на винага. отсичането на глава
та й означава трайно овладяваие на
преувеличено го, паралн зирашо и бо
лешено чувство за вина, както и изво
юване на способности човек да тле
да на самия себе си, без да се полис
нява или надценява. Срешу мрачная
свят на винага се изправя ясного виж
дане на нешата. без намесата на изк-
рквявашо огледало. И в този случай
Персей е символ на набора: дали да
остане неподвижен при вида на изк-
ривената от подкупена суета вина, или
да отссче главата на изображението и
следователно да възгьржсствува над
тшеславието чрез вярна преценка с
помошта на меча* на истината (DIES.
90-105).
Като награда за победата му над
тшеславието му, над собствената му
чудовищност. Персей се превръша по
заповед на Зевс в едно от небесните
съзвездия, той символизира идеала,
постигнат с цената на трудни битки и
смел и разумен избор.
ПЕРСЕФОНА
Дъшеря на Зевс и Деметра, бот иня
на плодоролнето. която дава като
майка храна (Платон), или. според
друго поверие, дъшеря на Зевс и
Стикс, нимфа та на реката в ада. Сим-
воликата и обединява тези две легенди,
зашото Персефона прекарвала гр и се-
зона на земята и един - в ада. Тя е
съшо така символ на смяната на го-
дишните времена През зимата. за три
мессца от годината. тя отново става
жена на Хадес. бог на ада, неин чичо,
похитител и съпруг. Освен това тя е
иегова пленница, понеже Хадес я под-
гикнал да изяде зрънце нар, нешо. ко-
ето е в разрез със задължителните пос-
ти в Ада и я осъжда навеки.
Лсгендата разказва, че по време-
то. когато живеела на земята. тя се
влюбила в Адонис и го увлякла със
ПЕТ
184
себе си в подземного царство. Вопре-
ки венчко би било прекалсно да я вы
приемаме елннствено като богиня на
Ала. Тя като че ли по скоро е символ
на параболата: ако житного зърно
не умре.. си остава само тио
В Рим нейно тъждество била
Прозерпина. Наричали я съшо така
Кора, младого момиче. Тя играе важ-
на роля в религиите с мистерии и по-
точно в иницианионните обреди в
Елевсин. където би могла да бъде раз
глеждана като символ на човека. же
лаеш да бъде посветен и който мина-
ва през смъртта, за да се възроди;
през Ада. за да достигне Небесата.
ПЕТ
Числото 5 извлича символиката си
от факта, че от една страна, се явява
сбор от първото четно и първото не-
четно число (2 + 3), а от друга страна,
то е с реда та на първите левет числа
Белег е на съюз. брачно число, както
казват питагорейците; число съшо та-
ка на центъра. на хармонията и
равновесието. Следователно то ше 6ъ
де числото иа свещените съюзи. съче-
таването на небесного начало (3) и на
земного начало - майката (2).
То е съшо символ на човека (с раз-
перени ръце той сякаш е разделен на
5 части, образуваши кръст: двете
ръце. гърдите (средата - убежище на
сърцето). главата. двата крака. Сим
вол е и на вселената: две оси. едната
вертикална, другата хоризонтална.
минаваши през един и същ център;
символ на реда и съвършенството; и
накрая. символ на божията воля, ко
ято може да желае единствено реда и
съвършенството (CHAS. 243, 244).
То представлява съшо петте се-
ти»» и петте осезаеми форми на
материята: целият осезаем свят.
Петоъгълната хармония на пита-
горейците е белязала архитектурата на
готическите катедрали. Хермети-
ческата символика поставя в средата
на кръста на четиритс стихии пего
лъчната звезда, петлистното цвете, то
ва сквинтесенцыята или етсра. По от
ношение на шестицата, петицата се
отнася така, както микрокосмосът -
по отношение на макрокосмоса, от-
делният човек - по отношение на
Човека като такъв.
И в Китай числото пет е число на
Центъра. Виждаме го в средното
квадратче нало-шу. Първоначалнияг
иероглиф у (пет) е именно кръегьт на
четирите стихии, към конто се присъ
едннява центърът. В един по-късен
етап към него се прибавят две успо-
редни чертици - Небето и Земята -
между конто Ин и Ян произвеждат
петте явления. Затова древните авто
ри уверяват, че под небето свстовни
те законы са пет на брой: има пет
цвята. пет вкуса, пет тона, пет метала,
пет вътрешни органа, пет планети. пет
посоки на света, пет района в прост
ранството и разбира се. пет сетива
Пет е числото на Земята; сбор от чети
рите основни района и центъра, то е
вндимият свят. Но то е освен това сбо
рът на две и на три. който са Земята и
Небето в собствената им среда
събиране. съчетаване на Ии и на Ян.
на тян и на ди. Поради това е основно
число на тайните общества. Този
именно съюз символизират петте цвя
та на небесната дъга. Пет е съшо чис
ло на сърцето.
И според хиндуистката символна
система пет е сбор на две (женско чис
ло) и на три (мъжко число). То е жиз-
нено начало, число на Шива преоб
разител. Лъчистият пстоъгълник. съ
шо шиваистки символ, е разглеждан
като обикновен пстоъгълник, заобико
лен от 5 лъчисти огнени триъгълника.
който са лингв*. Шива, който в ка
чеството сн иа Госполар на Света ила
лее освен това и петте страни, поня
кога бил изобразяван с пет лица и
185
ПЕТ
почитан, както например в Камбод
жа. под формата на пет лита При
все това петото лице, това. което где
да напоре, сс отъждсствява с оста и
обикновено нс е изобразявано (BENA
ВНАВ. DANA. GRAP GUEC. GUET.
LIOT. WIEC. KRAA)
В японских будизъм от сектата
Шинтон съшо разграничават пет ос
новни посокн (четирите посоки на све
та плюс центъра); пет стихии (темя,
вода, огън, вягьр, пространство); пет
цвята; пет качества на познанието. ко
ито пригежавал върховният Буда и ко
ито привърженикы на езотернзма
Шингон трябва да се стреми да при
добис постепенно с цел да достигне
състоянието на раабужданс. Пет сс
явява в случая като числото на вът-
решиото съвършенство.
Пет е броят на ирландските про
винции. разделяни на четири тради
ционни провинции; Улад (Ъл-
crbp=Ulsier), Конахт (Connaught),
Мънстър (Mumu) и Ленстер (Lagin) и
една средна провинция - Midhe
(Meath) - образувана чрез отделянс
на част от останалите четири. Името
на провинциями на среден ирландс-
ки ecoiced, буквалнолстин. Пет е съшо
така броят на основннте божества в
келтския пантеон: един върховен бог.
с множество функции - Лут (силен/,
оприличаван на Меркурии ог римс-
кия пантеон, и четири божества, ко-
нто той напълно превъзхожда: Дагда
(бог добър), Юпитер; Огми победите
ля и Ноада (царят), Марс; Дианкехт
(лекар) и Марк Ок (младежът), Айо-
лой; Бригит (блестяща, майка на
боговете, майка на изкуствата и на
занаятите. на Гоибниц, ковача). Ми-
нерва, Схемата с потвърдсна от Цезар.
който в „Записки за Галската война"
изброява Меркурий. Юпитер. Марс.
Аполон. Минерва. При все това у ла-
тинския автор тсонимите обозначават
не божества, а функции; което обяс-
нява зашо някой ог кслгскитс съот
вегствия са двойни. Пе1ица1а изглеж
да е и символ на целоегта: цялосг на
Ирландия като дьржава, цялост в
келтския пантеон, но цялосг. постиг
ната посредством един център. кой
то събира и обсдинява четири и от кой
то произлизат четиритс
В повечето срсдновековни ирланд
ски текстове пстдссет или тройного
му кратно сто и петдесет (tri coicait,
буквално три пстдесстици) е услов
но число или символ набезкрая. Рядко
се брои отвъд него. Но и до днес в
съвременните езици келтската снеге
ма на нзброяване е архаична и
неудобна.
В Цснтрална Америка пет е све
шено число В аграрния цикъл то е чис-
леният символ на бога на царсвицата,
В ръкописите. както и в скулптурата
на майте, често го изобразява! като
една* разтворсна длан. Спорен
Жирар (G1RP 198) освешаванего на
числото пет с евързано с процеса на
кълнене на царевицата. чийто първи
стрък се подава от земята пет дена
след засявансто След ннициационна-
та им с.мърт боговете близнаци на
Царевицата сс възраждат от водите
на реката пет дена след като пепслта
им е била хвьрлена там („Полол Вух")
Мигьт уточнява. че първо се появя
ват под формата на риби. а после на
хора-риби (сирени), преди да сс пре
върнаг ллъчезарни .м./одежи (солар
ни). Затова исроглнфът на манге за чис-
лото пет, обикновено представян от
ръка. се срсща и под формата на риба
До днес оше племето чорги, потомък
на майте, евързва числото пет с царе
вицата и рибата. По-нататък в същес-
твувансто си Близнациге се обособя
ват на бог Слънце и бог Луна Бог
Луна запазва петицата като числен
символ (оттук и аналог ияга с рибата*.
лунен символ).
Пак у племето чорти, по съшите
ПЕТ
186
причини (аналогнята човек - цареви-
ча), цикълът на дсгството продължа-
ва пет години. а богът на Царевнцата
с покровител на леиата. недостигна-
ли оше съзнателна възраст. т.е. на по-
малко от пет години (GIRR 201).
Според вярванията на манте Бог
нзтегля мъртвеца с помошта на въ-
жето*. сиреч душата му. на петия
ден. съшо както царевицата привър-
шва периода на оформянето си и се
показва от земята. издърпана от Бога
именно на петия ден. Сгьблото на ца-
ревицага е наричано оше въже или
душа.
Според мексиканската традиция
Кетцалкоагьл прекарва четири дена
в ада. преди да се възроди на петия
(GIRR 200-20)). Соларният иероглиф
на майте е съставен от пет кръга. ка-
то богът на Царевицата съшо е солар-
но божество.
Петнцата е освен това символ на
съвършенствоу майте (ТНОН). за ко-
ито петият ден е ден на земните
божества. Според съшнят автор това
е следователно безспорно ден на
змията. която изпраща дъжда.
Четирите* последователни слън-
ца от ацтекската традиция представ-
ляват завършването на един свят,
конто с четвъртото слънце бива
осъшествен. но все оше непроявен. С
петото слънце. знак на нашата ера.
се нзвършва проявата. Видяхме. че
всяко от тези слънца - и от тези ери -
отговаря на една от посоките на света
Петото слънце отговаря на центъра
или среда на така очертания кръет.
То е разбуждането на този център. ча-
сът на осъзнаването. Следователно
пет е символното число на човека ка-
то съзнание на света. Антеките евърз-
ват Централното Слънце с божест
вото Ксиухтекутли. повелител на
Огъня, изобразяван понякога като пе-
перуда* (SOUM).
У антеките бог пет (млада цареви-
ца) е господар на танцнте и музиката
Тази аполонова функция го евързва с
любовта. пролетта. изгрсва и с всички
игри. У племето уичол такъв бог. на-
речен певеца. сс явява Зорницата.
Разглеждайки тълкуването на чис-
лото пет у древните мексиканци. Ж
Сутел (SOUC) ясно изтъква характер
ната за този символ двузначност Пет.
казва той, е на първо място числото
на cei ашния свят (предшестван от че-
тирите първи опита за сътворение) и
на центъра на кръета* на основните
посоки Така той символизира oi-ъня
но в неговия двоен облик - от една
страна - соларен и следователно
евързан с пеня, със светлината, с тър-
жествувашия живот; от друга страна,
като се има предвид вътрешната му
проява. земен хтоническн. евързван с
ношта и ношния път на черното слън-
це през ада В последователните си
превъплъшения героят Кетцалкоагьл
въплътява на два пъти представата
на жертва и възраждане. евързан. от
една страна, със слънцето. от друга
- с Венера, които и двамата изчезват
на запад в царството на мрака, за да
се появят отново - да се възродят -
на изток. заедно с деня В качеството
си на Господар на дома на изгрева.
Кетцалкоатъл. възраждащ се под
формата на Венера - утринна звезда,
е представляван в мексиканските ръ
копией като човек с числото пет на
лицето. изобразено чрез пет голсми
точки, шахматно разположени. По та-
зи причина езотеричното значение на
петнцата. уточнява Ж Сутел. в сим-
воликата на свещсническата и воин-
ската класа е това на жертвата или
по-скоро саможсртвата и възкресе-
нието. Соларен йероглиф, тя въплъ
тява представата за тържеството на
слънцето и на живота; но е и в основа
та на онези воински жертви. при ко
ито пролятата кръв. храна на слън
цето. обуславя цикличного завръша
187
ПЕТ
не на небесною светило, което пък на
свой ред обуславя живота. По съшня
начин Центърът на света, представ
ляван от петииата, е и иероглиф на
земстресенисто. на послсдната казън.
на края на света, когато зли духове
ще се втурнат от четирите посоки на
света към ценгьра, за да унищожат
човешката раса. Тук ценгьрът на све
та е централният кръетолът и както
всеки кръетопът* е средише на опас-
ни видения.
Нека припомним, че именно по
кръетопътишата се явяват. пет пъти
в годината и само нощем, починалиге
при раждане жени, които, обожсстве
ни по подобие на загиналнте в битка
или принесени в жертва воини, прид-
ружават слънцето през дневния му
път - което аналогично напомня за
представата на догоните, що се отна
ся до това число. И накрая, все така с
цел да уточним пагубното влияние на
този символ, трябва да припомним,
че 5 в качеството си на среда на нощ-
ната порсдица (9) е противоположно
на 7, среда на дневната серия (13).
Петият Господар на нощта,
Митлантекутли, Господар на смърт-
та. се противопоставя на шастливата
богиня Чикомекоагъл. седма от 13-те
ношни божества; той носи на гърба
си соларен знак; това е слънцето на
мъртвите - черного слънце. коего но
щем минава под земята. Така, заклю-
чава Ж. Сутел. за мексиканците чис-
лото пет символизира прсхода от един
живот към друг чрез смъртта и не-
разривнага връзка между светлата и
тъмназа страна на света.
Безценният разкаэ на отец Фран
циско де Авила. „De Priscorum Hua
rachiriensum“ (AVIH), показва основ
ната роля, която играло числото 5 във
вярванията на древнитс перуанци
всичко. слу.жсщо за храна. съзрява
ше пет дни след като бе засято. а
мъртвите въэкръевали след 5 дни, по
ради което не били по1рсбвани. а ос
тавяни на показана петия Осн се «и.ж
дало как се появ.чва отново духът и.и
под формата на .иушица. В ми товеге.
отнасяши се до края на първите ери.
се появяват потоп, продължил пет
дни. и слънчево затъмнение, което по-
топило света в мрак съшо за пет дни
тогава върховстс на планинитс сс
сблъскали, чукалата и .мелничните
камъни започнали да пре.мазват
хората Бог Париакака. повслител на
водите и на мълнията, се ражда от пет
яйца под формата на 5 ястреба; гой е
един в пет; той кара дъжда да вали
едновременно от 5 различии места и
изпраща мълнии отпеттс района на
небето.
Сътворяването на пет послсдова-
телни човечества - като нашего е
именно петото - срешаме и в „Дела и
дни” на Хезиод. За поста на космого-
нията земята била последователно
обитавана от златннте, сребърните.
бронзовите хора и полубожества та -
конто загинали по време на Троян
ската война - преди да дойде нашего
поколение - това на железните хора
Златнитс хора се превърнали в благи
духове зе.мни. стражи на с.мъртни-
тс хора, всесилии защитници в
злото тс. дават богатство (HEST.
121 125). техните последователи, сре
бърните хора, виновни в безмерно
неуважение, след като отказали да
поддържаг дължимия култ към Без-
смъргните. били погубени от Зевс;
с.мъртнитс хора пък тях ги нари-
чат блажени. подзе.мни духове - по-
.миловидни. но все пак съпътства ги
почит (пак там. 140 - 144); бронзовн
тс хора, провинции сс не поради луци
феровата гордост на предшественн
ците си. а поради излишека отневиж-
дана сила, самички от твой та дес-
ница у.мряха. в своя чертог плссеня
сал прис ги студсният Хадсс Тс са
без име... (пак там. 152-154); щосеот
ПЕТ
188
нася ло божествената раса на
полубоговсте, тя живее така: скръб в
съриата си нямат. бла жените вст-
роен вечно те обитават покрой
Оксана дълбоковъртопен... (пак там.
I69-I70). т.е. в далечиия запад, близо
до градината на боговете. пазена от
Хесперидите Тук също се налага да
направим една любопитна съпостав-
ка между гръцката традиция и петте
слънца или петте ери на ацтеките.
За племената догон и бамбара от
Мали единственото е изключение, то
не е синоним на завършеност. на съ-
вършенство, а синоним на грешка на
природата: това е числото на първич
ния хаос, докато две е число на подре-
дената вселена. Поради това лети-
цата, получена от съчетанието на чет-
ворката - женски символ - и на еднни-
цата. е самата тя символ на непълно-
ценност, нечистота, дисхармония,
неустойчивост. незавършено сътворе-
ние По тази причина е число, тълку-
ваио най-често като пагубно: то е
евързвано с най сериозните неуспехи
- сред конто и помятането - и със
смъргга И все пак може да бъде раз-
глеждано и като шастлив символ: пле-
мето бамбара наистина разказва за
един пети свят - бъдеш. който ше бъ
де съвършен, ролей вече не от съче-
танието на четири и едно. както е нас-
тоящият свят, а от три и две (DIEB).
Света Хилдегард от Бинген раз-
вива цяла една теория за числото S
като символ на човека Човек се бели
по дължина. от тсмето до стъпала-
та. на пет равни части; на ширина,
око се вземат разперените ръце. от
края на едната до края на другата
ръка - на пет равни части. Като се
имат предвид тези равни части по
дължината и по ширината му. чо-
век може да бъде вписан в съвършен
квадрат (DAVS. 170). Пет квадрата по
дължина и пет квадрата по ширина,
като гърдите са пресечната облает, об-
разуват кръет в квадрат. Щом квад
ратът с символ на земята. то човек с
като кръет в тозн свят, или този свят с
за него като кръет.
Освен тези пет равни части по дъл
жината му и тези пет равни части по
ширината му, човек притежава пет
сстива. пет крайника (глава, ръце.
крака). Плутарх използва това число,
за да бележи порсдицата от видовс
Подобно схвашане можем да откро-
ем и в Битие. където се казва. че
рибите и пернатите животни били
създадени през петия ден от
сътворението... След като четното
число означава утробата. понеже с
женско. а нечстното е мъжко. евърз-
ването на едното и на другото е
андрогинно... Така пентаграмата еем-
блема на микрокосмоса• и на
андрогина В средновсковните мини-
атюри човекът-микрокосмос често
бива изобразяван с разтворени ръце
и крака. за да се откроят по-ясно пет-
тс точки на пентаграмата. Следо-
вателно числото пет управлява много
добре човешката структура (DAVS,
171).
Пет е шастливо число за исляма.
който му отдава предпочитанията си:
пентаграмата на петте сетива и брака
Пет е броят на часовете. на молитвите.
на благата. за конто се събирал деся
тък, на елементите на хадж (и на дни-
те в Арафат), на видовете пост; на
причините за умиване. на опрошени
ето през пегьчния ден; това е петого
от съкровищата и плячката; петте
поколения, засягани от племенното
отмъщение, петте камили за дийя. пет-
те такбър или молитвени формули Бог
е велик! Това са петте свидетели на
Мубъхала (договор), петте ключа на
тайнството от Корана (Коран. 6; 31).
Това са също петте пръета на ръка-
та на Фатима (MASA, 163).
Срешу уроки от лощ поглсд се раз-
перват петте пръета на дясната ръка
189
ПЕТЕЛ
и се казва: Пет в окото ти или Пет
вры окото ти. Във Фес. за де се из-
бегне опасността. прсдизвикана от
възхишението от нешо или някого, се
казва: Пет о пстнадесст. По този на-
чин числото 5 се е превърнало в магия
само по себе си. Петият ден от
седмииата. четвъртък, е под знака на
добро покровителство.
Пет. казва Аландн (ALLN, I2I) е
числото на матсриалното и обектив-
но съществуванис. Тук ic сливат пси-
хоаналитикът и традицията на
майте, както и източните тради-
ции, за да превърнат пстицата в
знак на проявення живот. Бидейки не-
четно число, тя изразява не състояние,
а действие. Кратного на 5 е число на
творението и на индивидуалността В
този смисъл е забележително, че Чове-
кът се вписва в пентаграма. в чийто
ценгьр попалат половите му органи.
Тази пентаграма е породила китайс-
кия идеографски знак жен. представ-
ляващ Човек. Ако човек се просне на
земята с опънати ръце и крака. а по-
ловите му органи служат за ценгьр.
горната му част е равна на долната; и
може с пергел да се очертае окръж-
ност. всяка от двете половини играе
ролята на радиус. За поредей път пе-
тицата символизира проявения човек,
в края на биологичната и духовна
еволюция.
ПЕТА
Според семангско поверие след
смъртта душата напуска тялото през
петата (ELIC, 254).
Уязвимото място на Ахил била
петата. Скорпионы и змията най-чес-
то атакуват петата. Петата с един вид
основа на човека, за когото е харак-
терно. че може да стон прав. Ако се
засегне петата. човекът губи равно-
весие. За логиката на представите съв-
сем нс е противоречиво, че именно от-
там животы или душата последно си
отиват. както и че оттам влита
смъртта.
ПЕТЕЛ
Петелы е познат като емблема на
гордостта - което е оправдано от са-
мата походка на животного - и като
емблема на Франция. Но последното
е скорошна представа, без символна
стойност. основана върху двойното
значение на думата gallus - петел и
гал. Птицата се появява до Меркурий
в няколко гало-римски изображения.
Среша се също върху галски монети.
Но римляните всъшност са направи-
ли игра на думи между gallus като ле-
тел и Gallus катогал. Това е произхо-
ды на галския петел, чиято традици-
онна символна стойност е почти ну-
лева (СПАВ, 628-651). Въпреки това
от символна гледна точка характерис-
тнките на петела и на французите нс
са напълно лишени от връзка.
Петелы е повсеместно соларен
символ, понеже песента му предизвес-
тява нзгрева на слънцето В този сми-
съл в Индия той е атрибут на Сканда,
който олицетворява слънчевата енер-
гия. В Япония ролята му е много важ-
на. зашото песента. евързвана с тази
на боговете, накарала богинята на
Слънцето Аматерасу да нзлезе от пе-
шерата, където се криела: а това от-
говаря на слънчевия изгрев. на поява
та на светлината Поради това на те-
риторията на големите шинтоистки
храмове се разхождали на воля прек-
расни петли: в храма в Исе се отглеж-
дали свешени петли. Съмнителна хо-
мофония кара някои да разглеждаг то-
рниге в шинтоистките храмове като
пръти, на конто първоначално заста-
вали тези петли.
Смелосгта. която японците при-
писват на петела, срешаме и в други
страни от Далечния изток, където той
има определено добротворно съ-
действие: първо, понеже обозначава
ПЕТЕЛ
190
шият го иероглиф на китайски (ки) зву
чи еднакво с този. който означава доб
ра поличба. благоприятен', после, по-
неже стойката му като цяло. както и
повелението му, го превръшат в сим-
вол на петте добродетели, граждан-
ските добродетели, зашото с гребена
сн тон прилича на мандарин: воине-
кнте добродетели - эаради ши лове те
на краката му; смелостта - заради по-
велението му в битка (в страните, къ-
дето борбите с петли са на особена по-
чит); добрииата, понеже дели храната
си с кокошките; доверието - поради
увереността, с която прелизвестява
нзгрева на слънцето.
Поради това. че съобшава за по-
явата на слънцето. той е и добро сред-
ство за борба със злите ношни сили:
отлалечава ги от къшите. ако човек се
погрижи ла поставн изображението му
върху вратата. Пак във Виетнам сва-
реният крак на петел изобразява мик-
рокосмоса и е служил в галателството.
Въпреки венчко в тибетския буди-
зъм петелът е по изключение злотво-
рен символ: виждаме го в средата на
Колелото на живота, в съчетание с пра-
сето и змията. в качеството на една от
трите отрови Значението му ежела-
нието. привързаността. алчиостта,
жаждата. Все пак нека припомним,
че понякога и в Европа бива възпри-
еман като въплъшение на гнева или
като избухването на едно необуздано
и срешашо пречки желание (DURN.
GOUM. HUAV PALL).
Според елинските традиции богат
с петела ia жителите на о Крит -
Vekhamos - е бил отъждеств.чван със
Зевс (SECG. 10). Петелът бил до бре
менната от Зевс Лето, когато родила
Аполон и Артемида. Затова е посве-
тен едновременно на четиримата: на
Зевс. Лето. Аполон и Артемида, т.е
на соларните богове и лунните богини
Затова „Златнитестихове'* на Питагор
препоръчват: хранете петела и не го
убивайте, понеже е свещеното жи
в от но на сльнцето и на луната.
Символ на из! рявашата светлина,
той с все пак личен атрибут на Аполон,
героят на зараждащня се лен.
Въпреки приписвания иа Питагор
съвет. един петел бил обредно прина-
сян в жертва на Асклепий, син иа
Аполон и бог на медицината. Прели
ла умре, Сократ припомня на Критон
да принесе в жертва на Асклепий
(Ескулап) петел. Вероятно в това мо-
жем да открием приписваната на пе-
тела роля на психопомпос; той извес-
тявал в отвъдния свят за скорошното
пристигане и отвеждал там душата на
покойника; там тя ше разтвори очи за
една нова светлина, което е равносил-
ие на ново раждане. А синът на Апо-
лон бил точно този бог. който чрез ле
ковете си успял ла възроли някой хо-
ра на земята - предусешане за небес-
ните възраждания. По съшата причи-
на петелът бил емблемата на Атис. ед-
но от източните божества със сола-
рен характер, който умрял и възкръе-
нал след това Тази роля на псохопом-
пос обяснява защо евързват петела с
Хермес (Меркурий), вестителят. кой
то обхожда трите равниша на вселе-
ната. от Ала до Небето. И тъй като
Асклепий бил също така герой-лечи
тел. прели ла стане бог. за петела се
смята, че има способността да лекува
болестите.
В погребалните обреди на древни-
те германии заедно с кучето и коня,
петелът се нарежда сред животните
психопомпоси. принасяни в жертва на
мъртвите (КОРР 287)
По време на церемониите за пре
чистване и прогонване на духовете при
смърт у някой алтайски народи, мърт-
вият е представляван от привързан
към смъртното ложе петел, когото ша
манът изпъжда (HARA, 229).
В северните традиции петелът е
оше символ на вониска бдителност
191
ПЕТЕЛ
Той се взира. кацнал върху най висо
ките клони на ясена Итлрасил. в далс
чината и прсдупреждава боговете. ко-
гато великанше, тсхинте вечнн неприя
гели. се приготвят та нападение
(МУТЕ 12. 44). Но от друга страна,
ясенът*. свстовното дърво, е начало-
то на живота В такъв случай петелът,
който бди на върху му. сякаш кацнал
върху камбанарията на някоя църква.
се явява покровител и пазител на
живота.
Индианците пуебло правят по
следния начин връзката Петел - Слън-
це.Дядото казвашс. че кокошките са
творение на бог Слънце важна е. каз-
ваше той. пссснта на петлите предо
изгрсв: слънцето ни ги с дало, за да
ни събуждат: то прсдупреждава
петлите със звънче. така че да псят
4 пъти прсди изгрева (автобиография
на вожла на племето хопи Дон К.
Талайесва, (TALS, 47). От друга стра-
на, този пример подчертава символ-
ната функция на петицага: петелът псе
4 пъти. после изгрява слънцето. на пе-
тия път, посветен на ценгьра и на про-
явата (вж. пет*).
В Африка, според една легенда на
фулаиите. петелът е евързан с танна-
та; поведението. делата и метаморфо-
зите на петела отговарят на различ-
ната участ на тайните: петел в клетка
означава премълчана тайна; петел в
двор (в образа на овен) е тайна, разк-
рита пред близки и познати; петел на
улица та (под формата на бик) е тайна,
известна на хората; петел в ливадите
(превърнал се в пожар) е тайна, дос-
тигнала до неприятеля, причина за ра-
зорение и гнбел (НАМК. 68). Според
племето азанде това предуссшане за
идването на аеня(Той вижда дневна-
та светлина вътрс в себе си) хвърля
върху петела известии подозрения за
магьосничество (EVAS).
Петелът е съшо емблема на Хрис-
тос. подобно на орела* и агнеца* Но
гой. за разлика от тях. подчертава по
особен начин нет она та соларна сим
волика: светлина и възкресение.
Оше в Иов (38, 36) петелът е сим
вол на вложена । а от Бот мъдрост Кой
вложи мъдрост в сърцето f.ибиса"
във френския текзт). или кой дадс
смисъл на разума (..петела "във френ-
ския текст)'!
На двете пгици била приписвана
способността да предвиждат: ибисы
безпогрешно прелизвестявал прииж-
дането на Нил. а петелът - раждането
на деня. Съшо като Месията. той обя
вявал появата на слънцето след нош-
ння мрак. Затова можем да го видим
върху камбанариитс на църквите и ку-
лиге на катедралите. Това разположе
ние на върха на храмовете може ла се
възприсмс като израз на превьзходс-
твото на духовного начало в човеш-
кия живот, на небесния произход на
спасителното озарение, на бдител-
ноегта на душата в очакване да до-
лови след огдръпвашия се мрак на
ношта първите проблясъци на изгря-
вашия дух. Според Дюран (DDRS. I55)
петелът от камбанарията с произля-
зъл от маздейското отъждествяване
на слънцето с петела, прели звестяваш
изгрева му. Талмуд прсвръша петела
в превъплъшение на учтивостта. не-
съмнено понеже въвежда своя
Господар Слънцето. като съобшава за
него с песента си.
В исляма петелът сс радва на из-
ключителна почит в сравнение с оз
таналитс животни. Сам Пророкы
назвал Белият петел с мой приятел:
moti е неприятел на неприятеля на
Аллах Песснта мубележи присъсз-
виего на ашела.
Пак на Пророка приписват забра-
на та да се проклина петела, конто при-
зовава за молитва; той изглежда му
придава космическо измерение. Срез)
бежите твари, бил казал той. има
един петел, чийто гребен с под Грона
ПЕТНО
192
ноктитс в долната земя. a крилата
лъв въ «дула Когато чинит две трети
от ноизта и остова юмо една трета.
той удря с крила и после казва:
Въ i\валяла и тс преслстия цар. досто-
ен за възхвала и святост, те. кому-
то никой не помага В този миг всич-
ки животни размахват криле и всич-
ки петли пеят (FAHN. 505).
Петелът често бива доблнжаван до
змията: такъв е и случая? с Хермес и
Асклепий В анализа на сънишата и
змията. и петелът биват тълкуванн ка-
то символн на времето: те принадле-
жат на богалечител Ескулап (Аскле-
пии). който вероятно е бил въплъше-
ние на вътрешния мир и психиката.
понеже именно той изпрашал сънища
(TEIR. 160).
Те бележат определен етап във вът
решното развитие: ннтеграцията на
хтоническите сили на равиишето на
лнчния живот, където духът и матери-
ята се стремят да постигнет равнове-
сие в едно хармонично цяло.
Петелът като масонски символ е
елновременно знак на бдителността
и на идването на инициационната
светлина Той съответства на алхи-
мнчння жнвак
ПЕТНО
Швейиарският психолог Роршах
основал прочут метод за психологи-
ческа диагностика, основаваш се на
черни или цветни мастилени петна.
Тези петна не обрисуват нишо опре-
делено сами по себе си; цялото значе-
ние идва от тълкуването. което им пра-
вят запитаните лица. Те пренасят соб-
ствената си личност в това. за което
петната ги карат да мислят. Следо-
вателно те приемат съвсем различна
символна стойност според състояни
сто на субекта, неговата кулгура. не-
говите натрапчиви мисли. неговите из-
кривявання и т.н. Символ е това, ко-
ето те заявяват. че виждат. Петното
играе само ролята на индуктор на
символа. Съшата роля moibt да изиг-
раят облаците. локвите вода по пыя.
пукнатииите по стените, сслитрата
Ка го сс изключи ролята на индук
тор. която го прави безкрайно богато
на символн. самото петно е символ:
на падение, на аномалия, на безредие:
по природа то е нсшо противоестест-
вено и чудовищно. Ефект от остаря
ването на нешата. конто се напукват,
или последица от нешастен случай,
петното бележи преходността на
човека. чисто съвършенство. ако въ
обще е постигнато. е съвсем кратко-
грайно. Петното е знак на слабост и
смърт. То говори, че всичко отминава
като облак.
ПЕЧАТ (яж. ТАТУИРОВКА)
Печагът е от огромно значение за
древните източни цивилизации. Из-
ползван е в много области и по раз-
личии поводи.
Кралят слага своя печат върху
документите. които отразяват решс-
нията му. Следователно печагът е бе-
лег на влаегга и авторитета: печагът
се равнява на подписа. Печагът удос-
товерява автентичността на публичен
или частей договор. Той предпазва да
ден документ от преждевременно раз-
гласяване (завсшанис). Откъдсто под-
печатвам затварям, запечатвам.
запазвам: в такъв случай печатът е
символ на тайна
Печагът бележи дадено лице или
предмет като неоспоримата собстве-
ноет на тозн. чийто щемпел носи и на
чиято закрнла има право символ на
законна принадлежност.
Тези различии употреби естестве-
но са се разширили в символика t бо-
гат диапазон.
И така, апостол Павел открива в
Коринтската църква легнтимацията
на апостолството си: Коринтяните са
за него този печат (1 Кор. 9:2). Отеиът
193
ПЕЧАТ
белязал своя Син с печат, показвайки
по този начин, че го посвсшава и го
изпраша от свое име. за да дарява ве-
чен живот (Иоан. 6:22).
Бог запечатва своите напьтствия
(Иов. 3.3:16); той слага печат върху
заездите, забранявайки им по този на-
чин да сс показват (Иов, Ь:1) Тон за
повядва на Даниил да запечата с во
ите видения, те. да ги запази в тайна
(Дан 12:4; Откр 10:4). Напротив в
Откровение. 22:10 пророкы не тряб-
ва да запечатва откровения га. които
е получил: те са за незабавно прила-
гане.
За равнните печагът е символ на
обрязването. което въвежда индиви-
да сред народа, принадлежаш на бог.
Апостол Павел следва тази линия,
уточнявайки, че истинското духовно
обрязване е печагът за ирннадлежносг
към народа на оправданнте (Рич
4:11) и че Светият Дух може да бъле
наречен печат, бидейкн залог за спа-
сение (2 Кор 1:22; Ефес. 113 и сл.)
Оттук до признаванею на божия пе-
чат почти за магически ни дели само
една крачка, правена много пыи
досега. както свидетелстват в епохи,
доста отдалечени една от друга, аму-
лети-печати. носешзз Тстраграмата
(името на Бог на иврит) и със сигур-
ност с апотропнчна стойност, подоб-
но на мандейските и гностнчни
текстове.
Бог белязва хората с печата си
(Иез. 9:4; Откр. 7:3 и сл ), показвайки
по този начин, чс те му принадлежат и
че се намират под иегова закрила.
Авторы на Откровение изглежда тук
мисли за определен знак, било името
на Бог. било буквата X. иницнална в
думата Христос на гръцки. Именно
оттук думата печат започва да се вьз-
връша към едно по-реалистично
значение, без все пак да губи натру-
паното сим во л но сълържание.
Действитслно по-късното христи-
анство, продължавайки да говори за
смисъла или смислите. посочени по
горе, започва да използва думата в
нов и технически смисъл. Хермес
заявява: печагы, това е водата. вода
та за кръшенне. Ириней. Климент
Александрийски, Тертулиан познава-
ли тази интерпретация, която н край
на сметка прави от думата печат тех-
ническо обо тачаванс на кръщение. 1 !е
е ли то, което бслежн човек катобожия
принадлежност. което го оправлава и
го пази? Възможно е сама га церемо-
ния на кръшението да е сълържала
почти от самого начало точен ритуал
по това беля зване, което открнваме в
края на вторзз век в Апостолическата
Традиция на Иполит (Вж оше ригу
алите на кръшелната литургия)
Гносисът ше спскулира със сим-
вола зз ше вижда в печата тайнствсно
средство, коего оенгурява на душата.
излигаша се към върховната светлина,
преминаването през долните свстовс
Да приключим с интересната
символика, разкрита от Филон: печа-
гът е идеята. модельг, който осведо
мява заосезаемия свят Следователно
първнчният печат е идеалнияг свят,
божиего слово (За сътворението на
света, 25) Ще отбележим очевидною
влияние на Платон
А има и текст ^Откровение. който
говори за книга, запечатана със се-
лем печата (Откр 5 зз сл ). чието тъл-
куване съзлава големзз проблеми. За
да се определи символиката на
изображение то. трябва първо да сс ре
ши какво е значението на книгата
(Книга на съдбата. Божие завещание.
Стар завет - останал до сета
неразбран .). Каквато и да е тя. ше
отбележим. че този запечатан от Бог
документ, може да бъле отворен само
от човек. пол зваш се и зияло с божест-
везз авторитет: Агнецът. т е. Христос.
Съпругът от Песен на песнитс ка з-
ва зза своята възлюбена:
ПЕЧАТ
194
//о to ж и мс кати печат на сърцето си.
кати прытен ми ръкати < и.
lauiomo любовта с < и та кати смърт
(8: 6-7)
Според екэегетите на Библията от
Иер> салим:
Печатът. който свидстелства w
ватта на неговия притежател. тле-
дователно сочи тук во./.чта на Бог,
т е. Закона, а Бог е ревнив бог Може
да се даде на текста едно по-задълбо
чено тълкуване. разглеждайки начата
като символ на принадлежност. съп-
ругът не налага свой закон за вярност.
а само приканва съпругата си да за-
печата в сърцето и върху ръцете си с
огнени букви. конто нищо не може да
заличи. белега на тяхната взаимна
обич. която отдават един на друг в
прегръдка - силна като смъртта. Това
вече не е подчинение, а доброволно
обвързване
ПЕЧАТ (НА СОЛОМОН)
Печатът* на Соломон образува
звезда с шест лъча. съставена от два
равностранни пресичаши се триъгьл-
ника Тази фигура е същински ечнпнч
на херметичната мисъл. Първо. тя
съдържа четирнтеелемента: триъгъл-
никът с върха нагоре представлява
огъня; триъгьлникът с връх надолу -
водата; триъгьлникът на огъня. пре-
сечен с основата на триъгълника на
водата. означава въздух; и обратно,
триъгьлникът на водата. пресечен с
основата на триъгълника на огъня.
съответства на земята Всичко. съб-
рано в хексаграма. съставлява съв
купиостта от елементите на вселе-
ната.
Ако вземем четирите хоризонтал-
ни точки на звездата. в който поста-
вяме. както следва. четирите основни
свойства на материята. ше видим, че
се появяват съотвегствия между чс-
тирите елемента. с две на две проги-
вопоставяшн се свойства:
Огъняг събира теплого и сухого,
водата - влажного и студеното. земя-
та - студеното и сухото. въздухът -
влажного и топлото. Промяната в те-
зи комбинации е причина за разнооб-
разието на материалните предмети
Печатът на Соломон в гакъв случай е
синтез на противоположности те и из
раз на косимнчсската цялост еднов
ременно с нейната сложност.
Печатът на Соломон все така спо-
ред херметичната традиция, обхвата
съшо седемте основни метала, тоест
всички метали, както и седемте пла-
неги, конто съзлават целостта на не
бето. В центъра са поставени златого
и Слънцето; горният връх е среброто
и Луната; долният - оловото и Сатурн;
десният горен - медта и Венера; дес
ння г долей - живакът и Меркурий; ле
вият горен - желязото и Марс; лсвият
долей - калая и Юпитер.
срверо-Луно
олово Сатурн
Можем на базата на тази хексаг-
рама до безкрай да продължнм игра
та на съотвегствия между елементите.
качествата. металите, планетите. с тех-
ните многобройни гами от символи
195
ПЕЩЕРА
Цялата мисъл и груд на алхимията*
сс състоят в посзиганею ла прсвръ
mai несъвършеното - намирашо сс
по перифериям, в цялоезно съвьр
шенство - намирашо сс в центъра.
което симаолизнрат златою и
Слънцето Замснянсто на многообра
зисто с единство, на несъвършеною
със съвършено - мечта на учени и
философи, сс осъшествява чрез печа-
та на Соломон.
Някои тълкуватели нс са се поко-
лебали да направят прсхода от мате-
риален в духовен план и да видят във
Великою Творение на алхимията мне
тично предписание за довеждане на
човека - разкъеван от многобройни
противоречия, до сливанс с божестве
ния му принцип Други виждат слива
нею на мъжкия и женския принцип в
двата пресичаши сс триъгълника.
ПЕЩЕРА
Псшсрата - архитип на майчина
та утроба, присъства в митовсте на
многобройни народи, отнасяши сс до
произхода. прсраждансто и посвс
щението.
Под общото понятие пещера раз-
бираме подземного или скално с во дес
то място. скрито на различна дълбо
чина в земята или в планнната. повече
или по-малко тъмно; дупката е нешо
като по-мрачна и по-дълбока пещера
в самого дъно на подземния ход. без
пряк достъп до дневната светлина;
ала изключваме бърлогата - легови-
шс на диви зверове или на разбоиници.
чисто значение не с нищо друга освен
опорочаване на символа.
В гръцките инициационни тради-
ции пещерата изобразява света
„Пещерата. от която дирещата <>ъ
щеря си Церера слязла в ада. била на
речена свят" (Сервий. „За
буколиките". III. 105). Според
Платон нашият свят е място на нсвс
жество. страдание и наказание, кьде
то човешките души са затворсни и око
ванн от боговете каю в пещера. В
..Дър живити". олисвайки прочу зия си
мит. Платозз казва следното (книга VII,
514 a b):../7pedt тави си лора в някак-
во под земно пещероподобно жилище,
което и ма открита и дълга пролука
/а светлината по уплата пещера
Нека в него да живсят хора от де-
тит тво с така п/нтавени на мнете
и на шията окови, че като се нами-
рат тук. да виждат само това. ко-
ето с пред тях, бе/ да могат да об-
ръщат главите си поради околите
Светлина да им идва от огън. който
гори отвисало и далече /ад тях..."
(прсвод проф Александър Милев,
Наука зз изкусгво. София. 1981).
В такова положение се намираг хо-
рата на земята според Платон
Псшсрата с изображснисто на нашия
свят. Нспряката светлина, осветява
ша стеките й. идва от невидимо слън-
цс; ала тя сочи пътя. който душата
трябва да следва, за да открие добро-
го зз истината: вънемането и съзер-
t/анието на онова. което се намира
горе, представ./яват пътя. по който
душата се и/дига кв.м сетивноневъ/-
приемаемото място. Следователно у
Платозз символиката на пещерата има
не само космично. а зз стично или мо-
рално значение Пещерата с нейния
театър на сенките или на марионст-
ките изобразява света на подвижнитс
привидности. от който душата гряб
ва да излезс. за да съзсрцава истине-
кия свят на реалностите - света на
Идситс.
Многобройни церемонии на пос-
пешение започват с прсстоя на посве
тения в пешера или яма: това е мате
риалният израз на дсфинирания от
Мирча Елиаде regressus ad ulerum.
Такъв бил например случаят с елев
сннския ритуал (MAGE. 286). в който
посветените билзз оковавани в
пещерата, тъй катосимволичната ло
ПЕЩЕРА
196
гика строго се прилагала в лействи
телността; те трябвало да сс осво
болят, та да излязат на открито Оше
в съзладсните от Зороастър религи-
озни церемонии псшерата изобрази
вала света (MAGE. 287): „Зороастър
бил първият. който посветил в чест
на Митра естествсна пещера, напо-
леона от извори и потънала в цветя
и зеленина. Тя изобразявала форма-
та на сътворсния от Митра свят...
Вдъхновявайки се от тези вярвания.
питагорейците. а след тях и
Платон, наричали света дупка и
пещера И наистина. у Емпедокъл
силите, който водят душите,
казват: Дойдохме под тази дупка.
покрита с покрив"(Порфирий. „За пе-
щерата на иимфите", 6-9) Плотин ко-
ментира тази символика по слелния
начин: .Както пещерата у Платон,
така и дупката у Емпедокъл озна-
чават. струва ми се. нашия свят, къ-
детоустрсмяването към разума пред-
ставлява освобождавансто на душа-
та от оковите й и нейното възнесе-
ние вън от пещерата" (Плотин.
„Енеали”. IV. 8. I). Според едно по-
мистично схвашане именно Дионис е
пазачът на пешерата и едновременно
с това - онзи. който освобождава от-
там затворника, разкъевайки вериги-
те му... Тъй като посветеният с един
Дионис, в действителност самият
той най-напред се затваря. а сетне
самият той се освобождава; те.,
както смятат Платон и Питагор.
душата в плен на стростите е осво
бодена от Нус. т е от мисълта"
(MAGE. 290 291).
Както се вижда. цялата гръцка
традиция тясно евързва метафизич
ната символика с моралната символи-
ка: изграждането на хармоничния
..аз” се извършва по подобие на хар
моничния космос.
Ала срешу това тълкуване се въз-
правя лругият. по-трагичен енмволен
аспект на пешерата. Пешерата -
мрачна кухина. подземна облает с нс
вилими (ранний, страховита бездна,
която обитават и от която изскачаг
чудовишата, с символ на бсзсъзнатсл
ното и на опасностите, често пъти
нсочаквани. конто то крив И наистина,
прочутага сред древнитс пещера на
Трофоний може да се смята за един от
най-съвършеннте символи на безсъз
нателното. Трофоний. цар на малка
провинция и знаменит архитект, пос-
троил заедно с брат си Агамсд храма
на Аполон в Делфи. Слел това цар
Хирией им възложил построяването
на съкровишница. ала двамата братя
прокопали таен проход, за ла крадат
от богатствата на царя. Когато забс
ляэал това. Хирией заложил капан и
Агамед се хванал в него. Понеже не
успял да го освободи и не искал да
бъде разпозиат по чертите на брато-
вото си лице. Трофоний отряэал гла-
вата на Агамед. за да я отнесе. ала
бил тутакси погълнат от земните
недра. Години по-късно Пития, до ко-
ято хората се допитали как да се сло-
жи край на една страшна суша, ги по-
съветвала да се обърнат към Трофо-
ний и им посочила неговото обитали-
ще - една пещера вдън гората. Отго-
ворът на царя-архитект бил благопри
ятен и оттогава мястото. обитавано
от оракула, станало едно от най-посе
щаваиите. Ала човек не можел да се
допита до него, без да преминс през
ужасни изпитания. Низ от подземни
галерии и проходи отвеждал до
пещера, чийто вход изниквал като зи-
нала студена и гъмна дупка. Дошли
ят с въпрос се спускал в нся по стъл
бичка. която завършвала при нова
лупка с много тесен отвор. Той вмък
вал в него краката си. промушвал с
голяма мъка тялото си. сетне пропа-
дал и се сгромолясвал на дъното на
пещерата Оттам излизал с главата
надолу, с крака във въздуха. излит
197
ПЕЩЕРА
наг съшо с голяма бързина от пени
дима машина. През иялото пътешест-
вие той стискал в ръка медеии сладки,
конто му пречели ла локосва маши
ната, ала му позволявали ла укроти
змиите. от конто мястото гъмжало.
Пресюят в пешерата можел да про
дължи едно дсноношие Неверниците
ннкога повече нс зървали дззевззата
светлина. Вярвашите понякога чува-
ли оракула; след като излетели на
повърхността, те сядали на стол, на-
речен Мнемозина(бозинята на памет-
та) и си припомняли ужасните си
преживявания, конто шели да оставят
отпечагьк върху тях за цял живот За
сериозните и тъжни хора обикновено
казвалн. че са се допитали до ораку-
ла на Трофоний.
Комплексы на Трофоний. конто
убил брат си. за да не бъде уличен, е
комплексы на онсзи. конто отричат
реалностите на своего ми мало, за ла
заглушат в себе си чувството на вина,
ала от това запечатваното дълбоко в
съшеството им минало не изчезва. то
продължава да ги тсрзас. прстърпя
вайки вссвъзможнн метаморфоза
(змии и др). докато те не склонят да
го изнесат на бял свят, да го нзвадят
от пешерата и ла го признаят за свое.
Пешерата символизира изеледването
на вътрешния „аз" и по-точно - на пър-
вичния „аз“, нагласкан в глъбинитс на
безсъзнателното. Въпреки очевндни-
тс разлики. който ги разделят, може
да се открие сходство между брато-
убийствого, извършено от Трофоний,
и братоубнйството, извършено от
Каин* - убнеца на Авсл. Нсзапомне-
ната следа на убийство го оби гава без-
съзнателното и намира израз в обра
за на пещерата.
Пешерата е смягана и за гиганте-
ко вместилище на енергия. ала тази
енергия е земна. а не небесна Ето за-
то пешерата е играла и продължава
да играе роля в магическите операции
Тя е подземен храм, конто ..пази то-
чена за ледникович период - шзпиззз -
ко повторно раждане на човечест-
вопю Тя благоприятства помещения-
та. привидното погребване, церемо-
пиите, който съпъзпстват кръщава
нето на магическото сырее тво.
Пещерата символизира латентния
ж ивот, делящ физичсското ражда-
не от обредите на пубертезпа. Тя ус-
тановлен връзка между първичното
и ктоническите сили /божества,
обитаващи земните недра) на смърт-
та и покълването " (AMAG. 150).
Някой историци на магнята
добавят, чспочти кръглати форма на
пещерата. проникването й под земя-
та. нейните висщи се ходове, конто
напомнят човешки възпрешности. ви-
наги са я прсвръщали в предпочита-
ло мяз то за магьосничество. В това
отношение пещерата изпълнява
функция, сходна с тази на кулата* и
храма*, в качеството на кондеизатор
на магическа или свръхестествена
сила, ала в пешерата сс отнася за зем-
ни нзлъчвания. за сили. прииждащи от
долните звезди (AMAG, 151) и насо-
чени към другитс долин звезди. конго
изгарят човешкото сърце.
В Близкая изток пешераза, подоб
на на утроба, символизира произхода
и преражданията. В Турция съшест-
вува извънредно удивизелна легенда
от XIV в.: „Някъдс далеч в Китай, в
Чернота планина. водите наводнили
одна пещера и нанесли в нея глина,
която запълнила яма с форма на
човек Пещерата послужила за калъп
и девет мессии по-късно. под въз-
действието на слънчевата топлина.
моделът ож ивял: това бил първият
човек, наречен Ай-Атам, Баща ми -
Луната (ROUE 286) Този човек жи
вял чсзирззлесет годинн сам. тогава
ново наводнение дало живот на оше
одно човешко съшесгво Този пъз из
пичането не било пълно; нссъвьрше
ПЕЩЕРА
198
ното сыиество било жена О г свърз
ването на мъжа и жената се родили
четирилесет деца, които се оженили по
между си и сыпали потомство... Ай-
Атам и жена му умрели Техният пър-
вороден син ги погребал в яма та в
пешерата. надявайки се по този на-
чин да ги съживи.
В далекоизточните традиции, ка-
то се изключат някои гьлкувания от
второстепенно значение, пешерата е
символ на света, мястото на ражла-
нето и посвещението. изображение на
центъра и сърцето
Тя с изображение на космоса: рав
ният й под съответства на Земята. а
своды и - на Небето. И наистина. да-
йте например смятали небего за пе-
шерен свод В древнокитайския дои
на човеците, който бил пещера, име-
ло централна върлина. заместваща
Световната ос и Царския* Път.
Владетелят трябвало да се покатери
по нея. за да суче от Небето (сталак-
титите по свода): така той доказвал
небесния си произхол и отъждестява
нето си с Пътя В свода на пешерата.
независимо дали тя е жилище на трог-
лодити или символ, има централна
дупка. предназначена за излизането
на дима от огнишето. на светлината.
на душите на умрелите или на шама
ните: това евро mama на слънцето или
космичното око (разгледано в анало-
гичната символика на купола*), откъ
дето се извършва иытането от кос-
моса Ще отбележим мимоходом, чс
пешта на алхнмиците и човешкият че-
реп имат съшня отвор на върха. тъй
като могат да бълат отъждествени с
пешерата. Впрочем в това отношение
символната антропология на даоиз-
ма е съвсем ясна. Тя отъжлествява
черепа с върха Кунлун. център на
света, сълържащ тайна пещера, в ко-
ято се извършва възвръщането към
изначалното състояние. предхожлащо
излизането от космоса.
Всъщност тук е загатнато най
съшественото от символика!а на
пешерата. и най-напрел - сьчстава
нето и с планината. Секся огбелязва.
че в нея традиционната индийска ар-
хитектура намира обобщен израз:
скалният храм, излълбаи под плани-
ната. на свой ред съдържа ступа* В
ступа планина е нздълбана пещера,
сълържаша рсликвите. Целата на
храма-планина недвусмислено се смя-
та за пещера. Според елиа легенда на
севсрновиетнамските дай световнитс
води проникналн в пещера в полно
жието на космичната планина. изско
чили от върха й и образували небесна
та река Веднъж Безсмъртният Хан
лзъ проникнал в една планинска пе-
щера. излязъл през върха й и се озо
вал в небесно обиталище. Тези факти
сочат, че пешерата с разположена
върху самата ос. която прссича пла-
нината и сс отъжлествява със светов-
ната ос.
В случая с инло-кхмсрския храм
планина целата е буквално пресечена
от тази ос. която продължава еднов
ременно в небето и под земята, пос-
редством тесен кладенец Когато тя
съдържа линга. линга ясно сьвпада
със слелата на оста. Любопитио е да
се отбележи. че дслфийският Омфа
лос* сс издигал над гроба на змията
Питон и нал пукнатината. погълнала
водите на Дсвкалноновия потоп.
Генон отбелязва, че ако обичайно
то изображение на планината бил из
правеният триыълник. то пешерата
би слсдвало да се изобрази като по
малък триыълник. разположен в
първия, с върха налолу: това би било
израз на преобръщансто на перспек-
тива та вследствие на цикличиия упа-
лък. който превръша проявената ис-
тина в скрита истина и елновременно
с това - символ на сърцето. Зашото
пешерата изобразява духовния цен
тър на макрокосмоса, който посте
199
ПЕЩЕРА
пенно потока л мрак (може би шва е
отговаря то на истина га оше прет спо-
хата на палеолнгниге пещсри) и ел
повременно с тона - духовния център
на микрокосмоса - на света и този на
човека Пещерата на сърцетоотупа-
нишалитс съдържа етсра индивиду-
алната душа и лориАгма - Всемирния
дух.
Централният характер на пеще-
рата я превръша в мястото на раж-
дането и възстановяването, а сыцо и
на посвещението - ноао раждане. към
което водят изпитанията на лабирин-
та*. който най-чссто предхожда
пешерата Тя е утроба, аналогична на
пещта на алхимиците. Ра зличнн наро-
ди - по точно американските индиан-
ки - приемат, че хората се ражлат от
зародиши. съзрели в земниге пешери
В Азия вярваг. че хората се раждат о г
тиквите*. тъй като тикните също са
пещсри и растат в пешери. където ги
събират Безсмьртнитс Кио е утроба
и пещера: от нея хората се ражлат и в
нея се завръщат. В древен Китаи им-
псраторите били затваряни в подзем
на пешера, преди ла сс възземаг на
небето в началото на новата година.
Следователно прониквансто в пе-
шерата означава възвръщанс към
произхода и отдам - вюкачване на
небето. имитане от космоса. Его за-
що китайскитс Бсзсмъртни обитаваг
пещсриге. сто защо Лаодзъ с ролен в
пешера. а безсмъртният Лиу гон-пин
с обитателя т на пешерата. Иеро-
глифът тон означава как го пещера,
така и прониквам. вннквам (в скрити
те неша) Казано е оше. че пешерата
на Бсзсмъртните трябва ла сс търси
нс само по планинскнтс върховс, айв
самого тяло, пол върха Кунлун. кой-
то е върхът на главата: в случая виж-
даме как смисълът на лсгсндитс сс
интериоризира Целата нт хиндуис-
ткия храм с наречена гарбхат ритта или
дом-утроба. Луз - царството на безс-
мъртнето в евренскага традиция, е
пол земеп трал Знамена тс тио с. че
Иисус с ролен в пешера. от която
струи светлина га на Словото и И ткуп-
лението; чс ослепитслното сияние на
Аматерасу. както впрочем и сиянието
на кравите. на всдичсскитс го, струи
от пропела на скална пешера; че кул-
тът на Митра - соларен бог. честобил
честван пол земята; чс в Китаи изгря
вашото слънце излита от Кон-сан -
м ката черница Скритата в пещера -
та светлина се проявява и по други
начини Камснните пещсри на св.
Хуан де ла Круз са божсствснитс
тайни. конто мотат ла бълат достиг-
наги единствено в мистичного едине-
ние Псщерата на Абу Якуб с първо-
началната пещера, цикличного
затъмнение. а съшо и таунл, който
според сзотеричното мюсюлманско
учение представлява възвръщанс към
централната субстанция.
Отбелязахмс, чс по различии на-
чини пешерата се явява място на пре-
мииаване от темята в небето. Трябва
да добавим, че Иисус сс родил в пе-
щера и бил погребай в пешера по врс-
ме на слизането в ала. прели ла се въз-
нссс на Небето. Пешерата впрочем е и
прсминаванс от небего на земята, тъй
като в Китай небесните съшества се
спускат в нея Несьмнено с тази пос-
релническа роля се обяснява фактъг,
че в келтскитс традиции Чисгилищсто
сс намирало в пешери и че самата
Платонова пещера с своеобразно
Чистилище, кълето светлина та се въз-
присма единствено като отражение, а
съществата - като сснки в очакванс
на прсврашснисто и вьзнссенисто на
душата към прякото съзсрцание на
Илеите.
И накрая, подземният характер на
пешерата с предмет на множество
вторични тълкувания: гя е обита вана
от рудничарнтс, от джгджстата. от
па пиелите на скрипите съкровища
ПИЕДЕСТАЛ
200
конто са опасни психически сущно-
сти. место пъти евър мни със зловред-
ния аспект на металургияга Древно-
гръцките дазпнли били ковачи*, жрс-
ци на Кибела и пешерни божества
Често пъти в пешерите се намиралн
бърлогите на чудовищата. свъртали-
щата на разбойинците и - оше по-нед-
вусмислено - самите двери на ада. как-
то е установено например в Китай.
При все това грябва да се отбележи.
че макар и пещерата да отвежла в ада.
макар и в нея да са били погребвани
умрелите. за конто оттам започвало
задгробното путешествие, навсякъде
по света слизането в ада предхожда
новото раждане Тук откриваме два-
та аспекта - положителен и отрицате-
лен - на всеки важен символ.
Обраэът на пещерата се явява в
сънишата. като в повечето случаи е
евързан с други обрати със съшата
насоченост. .. Гази група символи
'пешера. жена, бозайник. субективен
свят) откриваме в ониричния свят на
съвременния човек. Гака например пси-
хоанализата е установила символна
та еквива.зентност на образа на .же-
ната и на изображенията на вът-
решно пространство, като например
къща*. пешера и др. Гази еквивалент
ноет се потвър.ждава от психотера
пията чрез сън в будно състояние В
многобройни прикажи девойката. ко-
ято трябва да се спечели. обитава
пешера А християнската дева на
много места била евързана с пешера
та или с криптата" (VIRI. 167).
Пещерата символизира мястого на
огъждествяването. т е - процеса на
психологнческа ннтериоризация. бла-
годарение на който индивиды става
самия себе си и достига своята зре-
лост. С тази цел той трябва да асими
лира целия колективен свят, който се
отпечатва в него, с риск да преднзви-
ка смущения и да присъединн този
принос към собствените си силн. за
да изградн собсгвснага си личносг -
личност. приспособена към организи
ращия се околей свят. Организациям
на вътрешния „аз" съвпада с отно-
шенията му с външния свят. От тази
гледна точка пещерата символизира
конфликта между субективността и
проблсмитс на нейнотообособяване
ПИЕДЕСТАЛ 1вж. ПРЕСТОЛ)
ПИЛЕ
Символиката на Гъшия* крак
(кръегопътя). конто за суданскою на
селение в Мали се превръша в пипет-
ки крак. се прибавя към символиката
на Кръстопътя*. Според Заан (ZAHB,
232) очертанията на пилешкия крак.
разглеждани заеднос характерниге за
тази птица навици. обяснява защо за
суланските народности представай
за кръетопът изразява едновременно
символите център* - съмнсние пред
трите възможни пътя - и спирала*,
т е завъртане около точка или ос
Наистина пилето. което с песента си
бележи дневния ход на слънцето по-
ради смяната на деня с ношта. се
првръша в един вид тьржсство на
движението на слънцето около земята:
в резултат. продължава авторы, вся-
ко изображение на крака на тази пти-
ца обозначава света в кругового му
движение... От гледна точка на жерт
воприношенията религиознага роля
на пилето се основава на тези данни
Да принесет в жертва заместителя на
света (пак там).
Посредством червения си гребен,
белите пера, черните крака. за алхи
мини г с пилето символизира трите ета-
па на делото. Това е материята. ко-
ято за почва да почернява от ззречист
ването: после да побелява - колкото
повечс я прение тва фзилософската роса
или ozolh: накрал, когато е напълно
готова. почервенява. . Съдъзп. из-
пол зван от философите, с наричан
201
ПИРАМИДИ
гне/дото на пилето(PERI). 397 398).
Toju < ъд с шконът и коренът на тя
ки учение, тона с водата и приемни
кьт ни всички багри, сс reel вено, те
зи думи би трябвало да се приемат в
съотвстствие с езика на хсрмстиците:
съвкупносгта от скрипт знания (вж.
петел).
ПИР
Обрсдният пир е почти всеобщо
явление. Често пъти той се състои от
предвари i елно осве тени жер г вены да
рове - така с в шнн|онзма Миларепа
споменава за такьв обрел, нзвършен
у нсговия гуру Марпа Пирът бил чес
то срешано явление и в древния
даонзъм В хиндуисткия ритуал пог-
лъщането на причастного питие от
жертвоприноситсля се нарича ,.тпи
ването на Сома на пира на боговете",
коетопредставлява очевиден израз на
съпричастност към надземного
блаженство, „Имждане на принсссни-
те жертви" е често срстан в древен
Китай израз. който е евързан с уго-
щението, давано в Храма на Пред-
айте. В Чсдзин са записани песните,
конто придружават тези пиршества,
в Дзочуан е уточнено, че на угощена
сто трябва да шсияе Добродетелта.
То с също гака обред за скрспяванс
на сьюзи и по всяка вероятност за
уреждане на феодални отношения
(СООН. GRAD).
Както знаем, пирът представлява
израз на обред на причастие и по-точ
но на Евхаристията. В по широк сми
съл той е символ на Причащението
на Свстиите, тосст - на небесного
блаженство, чрез сподслянсго на ед
наква благодат и на еднакъв живот.
В най-общ смисъл пирът е символ
на съпричастност към дадено об-
щество. замисъл или празник
В Ирландия единствената устано
вена със сигурност церемония от по-
добен вид с пиры по врсме на праз-
ника Саун (първи ноември) Празни
кЫ сс провеждал в царската сю ита
Тара или според някои епични текс
тове - в Еун Маха, столица та на
Ълстър Така или иначе принципы е
един и съш участието с задьлжител-
но и всички васали сс сьбират около
царя. Яле се свинско месо (свинята с
символно животно на бог Луг) и сс пис
медовина или бира, по рядко вино -
питие, дарявашо веселие и беземър-
тие (OGAC. 13.495 и с л т
ПИРАМИДИ
Това са пай извсстните гробницы
на египетскитс владетели Различава
мс съшински пирамиди - като тази
на Хеопс; Стъпаловидни - като тази
на Джосср; пресечены - като тази на
Снофру. Всички тези съоръжения са
подчинени на религиозны вярвания и
магьоснически обрели, от носно конто
най компетентните ет иптолози са да-
лей по-скъпи на обяснения от мно-
жеството словоохотливы аматьори.
Макар и ла съшсствува една доста
сьмнитслна пирамндилофия. все пак
нс е забранено, що сс отнася до съ
поставянсто между знанията на фа
раоните и тези на сьвремснни те учени.
да се обръшаме с въпроси към древ
ните вярвания. за да разберем причи
ните за изт раждането на тези колосал-
ни съоръжения Пирамндата с евър
тана със символиката на пот рсбална-
та могила, огромна, съвършсна, раз-
вила до максимум магьосническите
гаранции. очакванн от по скромните
погребални церемонии Човек без уси
лис може да си предсгави. че мот плата,
макар и с чисто утилитарна функция
в началото. с грябвало да напомня за
хьлма, конто изплувал от пъртюначал
ните води, когато сс раждала земята.
и по този начин станал бслег на живо
। а. Следова тел но в магии те можело да
се поведе борба срсщу смъртта чрез
присьслинснието на този мощен сим
ПИРАМИДИ
202
eonfPOSD. 241).
Друго едно тълкуванс. което би сс
прибавило към предходното, бет да му
протнворсчи. би се отнасяло най-вече
до царете: според хелиополскитс вяр
вания царят, преустановил живота си
на земята. сс присъединява към бога-
слънце. а може би лори се отъждсст-
вява с него Поради това пирамилата
е символ на извиеяването. както по
външння си вид - особено когато стъ-
палата и сс наричат стълбише* или
стълба* - така и поради обикновено
силно наклонените си вътрешни
корилори Ръбовете на пирамилата. а
и самата наклоненост на вътрешните
и корилори бнха могли съшо така ла
представляват слънчевите лъчи
такива. каквито магат ла бълат виде-
ни, когато се насочват към земята през
пролуки в облак (POSD. 241). Всичко
това символизира способността на
поконния влалетел ла се нзкачва или
елнза от небето. когато пожелав
Според Албср Шандор (СНАМ. 10) тс
зи архнтектурни грамали са били
сътворени, за да смайват народите и
предпазват малката погрсбална
камера, която като че ли била тяхната
нишожна по размер душа и в която
пред мумнфицирания труп на
фараона, в глъбините на ненарушима
тайна, били извършвани обрсдите на
Озирисовото възкресение.
Според А Д Ссртиянж обърната-
та пирамида с израз на духовного
развитие: колкого повече се развива
духът на едно съшество. толкова по-
вече неговият живот се разраства. раз-
ширява в соответствие с извиеяване-
то си. Съшото се отнася и до човеш-
ката обшиост: колкого повече се раз-
вива човек духовно, толкова по-голям
е броят личности, в чийто живот той
участва.
Пирамилата има двойно значение
на интеграция и сливане както в инди
видуален. така и в колективен машаб:
най строгият и най-съвьршен образ
на синтеза, тя може да бъде сравнена
с дърво. но с обърнато дърво. при ко
ето основата на ствола е връх Тъй ка-
то в една организирана Държава ра
зединенитс общности сс прсвръшат в
интсгрнрани цялости с обша цел. то
такова е и значение то на пирамидигс.
издигнати по времето. когато отдел-
ните групи се стремят да съгласуват
действията си. за да поститнат еги-
петского национално единство...
Насочвансто към социално обедине
ние на първо време се изразявало чрез
конкретного отразяване на символа
на този синтез, чрез изграждансто на
пирамилата. елновременно израз на
извнсяванс и сливане Издигането на
пирамида било прояви на един все
оше неосъзнат от хората съюз Но ка-
то изразява конкретно плода на вът-
рентного си единство, човек затвърж-
дава склонността си към национално
обединсние И оше в онези времена в
очите на египтяните построената пи-
рамида играела ролята на полбудител.
който засилва тенденцните към инди-
видуализирашо и социализирашо
осъзнаване (V1R1. 154, 246)
Сплотяване и извиеяване. осъзна-
ване на единството, пирамилата е ос-
вен това мястото. където се срещат
два свята; елиният вълшебен, евър-
зан с потребалните церемонии и неог-
раничено запазване на живота или
преминаване към свръхвременен
живот; и един друг - рационален свят,
за който говорят геометрията и мето-
дите на строеж Учулвансто. преди»
викано у люби гелите на тайни. от по
добна среша с било неизбежно, както
и това те да виждат в нея ту божестве
но обяснсннс на геометрията. ту оп-
равдание за магните чрез математи-
ката (V1RI, 155).
Геометричните съотиошения на
Голямата пирамида в Гиза дават по-
вод за нови гьлкувания. които ни връ
203
ПИРАНИИ
mar към символиката на алхнмиците
Известно с. чс псримстьры ни квад
para восновата й с чувстни гелио блн
зък до дължината на окрьжнос г с ра
днус равен на внсочината, което значи.
че съотношеннето между квадрата-
основа и кръга е изразено чрез
внсочината. Оттук нататък няма ни
що по-лесно от това да си предста-
вим окръжност. чийто радиус е равен
на височинага на пирамилата и чиито
център с нейннят връх: или вертикал-
но. подобно на колсло*. или хоризон-
тално. подобно на диск*, или косо, в
съвсем различии планово, ос вен това
бихме могли да сн представим сфера,
чиято ос те бъде оста на пирамилата
и чиято обиколка би била равна на пе
римегъра на пирамида га - в т ова ал-
химиците бича видели пример за раз-
решаване на проблема за квадрату-
ра та на кръга. Но можем да напра-
вим и една друга съпоставка: четири
те грнъгълни странн на пирамидага.
събрани при върха. отговарят на ал
химичния синтез на четирите стихии,
чието крайно извиеяване би било сът-
воряването на кръга, сьответствие на
етера. символизиран в алхимията
именно чрез кръга.. Диалекгиката на
квадрата и на кръга символизира ди
алектиката на земята и небего. на ма
териалното и на духовного(VIRI. 243)
След като проучил геометрически
те съотношения на Голямата пирами-
да. Матила Гика (GHYR 27) заключа-
ва: Възможно е архи гекгъг на Голяма-
та пирамида да не е съзнавал всички
геометрични свойства, които ниеотк
риваме днес; при все това те зи свойст-
ва не са случайни. а в известен сми
съл opt аттически проиэтича т от основ
ния замисъл. съзиателно вписан в
средния триъгълник. Зашото синге
тнчната и ясна геомстрична концеп-
ция винаги осигуряна добър план, не
говага заслуга е. че обвързва Кристал
пата абстрактна строгост на пирами
лата с динамично пулсиране именно
това. коего може да бъде разглеждапо
като материалиия символ на живия
рас тсж.
Живият растсж - тези думи веро
я тио изразяват най-добре глобалнага
символика на пирамилата. Кейната
цел е да осигури на фараона апотеоз,
чрез огъждествяване на покойника с
бога-слънце. върховен и вечен завър-
шск на растежа.
Подобна идея приписват на Хср-
мссТрнсмегист(HERT.фрагмент 28):
върхът на пирамилата е символ на
Словото демиург - първична несът
ворявана сила, бликнала от Отсца и
управ тяваша всички съгворени неща
- на пья ио съвършено и плолодайно
По този начин в края на пирамидал-
ното изкачване посветсният ще пос
тигне сливане със Словото. така как-
то в сърцевината на каменната пира-
мида мъртвият фараон се огьждсст-
вява с беземъртния Бог.
ПИРАНИИ
Това са дребни хишни риби от
Амазония, чиито много остри три
ъгълни зъби се използват за изработ-
ка на нож и ни Тревогите на някои изс-
ледовагели и сграшнитеразкази са ги
излигналн до равнишето на митична
измислица за разкъеване и кастрация
Те като че ли става г символ на нсшас-
гияга. породсни от въображснис. са-
мо по себе си завладяно от мъчителна
тревога. Някои етнически групп ги
отъждссгвяваг с рсчнигс духове. с
правосъдисго на лагуните Някои ег-
нографи виждат в този страх от пира
нниге поизменеио ехо от древния
страх от осгрозъбата утроба. В този
смисъл Г Бейтсън отбелязва. че чс
люстта на крокодила, която служи ка-
то врата, лаваша доегьп до иници
анията. се нарича на ятмулски език
tshurvi aainba или буквално: „врага на
клитора".
ПИРОСТИЯ
204
Психоанализата вижда в този мит
за пиранията въображасмото прсми
наване от потенциалната опасност
към статистически реална опасност
или прехвърлянето на нссъзнатслния
ужас, породен от опасна местност -
Амазония - или народ - индианаите
- върху животно Човек несьзнател-
но наслагва хишння характер на
пираниите. враждебността на джунг-
лата и упоритостта на индианеца
MCMPXI)
ПИРОСТИЯ
Археологическите разкопки в
Галия довеждат до откриването на го-
лям брой пиростии ( няколко стотици).
Те са глинени или камении (по-рядко
железин), а на тях са изобразени ов-
нешки или конски (много рядко) глави
Тези животин (овен и кон) фнгурират
и на домашните олтари. Разкопките
на опндума Ла Рок (Хералд) позволя-
ват да се установи, че олтарите-
01 ниша от декорирана печена глина
са заемали средата на помещението;
пиростиите и другите съдове. чието яв-
но е било пробито прели изпичането.
се поставят до него Открит е съшо и
домашен олтар в една гробница в
Бохемия (Ловозиче) от времето на Тен.
Тамошннте пиростии са във формата
на рог(полумесец), сзютветстваша на
множество други находки в Германия
и Западна Европа, което позволява
следното тяхно обяснение: символи-
ката на пиростията е сходна с тази на
огъня (0GAC, 12. 296 sqq. 571 sqq;
CELT. 12. 224) Всички орнаменти, ко-
нто често ги прндружават. водят на-
чалото си от символното значение на
слънцето: плодоносен огън.
ПИСМЕНОСТ (вж ЕЗИК. ИМЕ.
ЗВУК)
Един древен документ изобрази
ва бог Тот. който извлича йероглифно-
то писмо от обратите на Боговете
Поради това писмеността се явява по
божие подобие. със свешен произход
и гъждествена на човека Тя е видни-
ят знак на божествената дейност, на
проявата на Словото. Някой мюсюл
мански езотерицн разглеждат букви-
те* от азбуката като съставни части
на самого божие тяло. В Индия Сара-
свати. шактн на Брахма, богиня на
словото. е сочена и катобогиня азбука
(липндевн). а буквите се отъждествя-
ват с частите на тялото Гирляндата
от петдесст букви. носена от Брахма,
създателят на проявата. има съшо-
то значение: четенето на буквите в пра-
вилен ред е анулома. сволюция
(шрнши); четенето отзад напрел е
вилома. завръшане към цялото
(ниврнттн)
У евреите (Яхве), както и у араби-
те (Аллах), върховното божие Име е
съставено от четири букви, четворно
опредсляне на Цялото. Мюсюлман-
ското гълкуване ги евързва с четири
те стихии, четирите посоки. четирите
Ангела на възнесснието. Изглежда мо-
жем да кажем, като се присъединим
къх» свети Мартин, че четирите основ-
ни букви изразяват божиите качества
или мош. а цялата азбука представ-
лява изричансто на Словото (анулома)
(вж. статията четири*). Ислямът пред-
вижда още седем върховни букви. тъж-
дествени със седемте Разума или
Кожи слова Двадесет и осемте букви
на цялата азбука (двадесет и осем. ко-
ето е равно на четири пъти по седем)
са завършеният човек - дух и тяло;
това са съшо 28-те части на луната;
въпреки това. както уточнява Ибн ал-
Араби. не луната определя буквите. а
точно обратного. Впрочем цяла една
символика е извлечена от факта, че
Shahada (основного заевидетелстване
в исляма) сс състои от четири думи.
седем срички и дванадесет букви
Наистина сътворението с разглежда-
но като книга, в която живите съшест-
205
ПИСМЕНОСТ
ва са буквите Няма нищо в света. пи-
ше Абу Якуб Седжсстани. кости Ла
не може Ла бъде раняедано като
писменост. „Книгата на света" изра-
зява съшо така световностга на пър
вичното боже Послание. като негови
частни преводи са свешените Писа
ння. Нека отбележим освен това. че
както в еврсйската Кабала, така и в
мюсюлманския езотсризъм всяка бук-
ва отговаря на едно число, което по
този начин определя символните от
ношения между елементите на
проявата.
Космологичната символика на
буквите* изглежда просъшествува в
обрела на азбуката. изпълняван при
освешаването на католическите църк-
ви; обрел, който напомня за властта
на Църквата над измсренията прост-
ранство и време, Тъй като ставало ду-
ма за гръиката и латинска азбука, двс-
те основни пособия на източната и за-
падната литургия, се казвало, че това
е символен израз на съюза между ев-
реите и лруговерците, буквата иа два-
та Завета, дори самото учение на на
шата вяра (BENA).
От само себе си става ясно, че та-
ка раэгледана. символиката на
Светото писание придобива множест-
во йерархично подрсдени значения,
конто Данте е определил като четири
на брой. В Корана те са седем Впрочем
постепенного замъгляване на някой
значения не е напълно откъснато от
(эазвитието на самата писменост.
Йероглифите, примитивните идеогра
ми. са израз на един божествен и не-
съмнено обреден език Промяната им
- особено осезаема в Китай - им огне
ма стойността. От друга страна, на-
уката за фонетичнитс аналогии, извест-
на не само на китайците. но и на ин
дусите (кнрукта) и дори на Платон
(той споменава за нся в „Кратил"). с
ценен символен елемент. конто обаче
лесно се губи поради привндното от-
съствис на логика в него. Изучаването
на езика и дори на грама тика та - у
един Патанджали или Бхартрихари -
може да бъде упражнение от духовно
естество, истинска Йога.
В Индия (както хиндуистката. та-
ка и будистката) в обредите все оше
широко употребяват идсограмата и
буквата. Използват ги в разчертава
нето (впрочем корените на писменост -
та са сами по себе си истински йан три)
В качеството им на срички-кълнове
(гатвабиджа) - т.е. на фиксиране на
мантрите- тантризмы определя мсс-
тонахождението им във вески един от
недоловимите цен троне на човешко-
то същество По съшия начин сид-
хите. символни букви на Ваджраяна
са изображения на Буда или други све
шени фигури и по този случай ги
включват в мандала
Трябва да спомснем и негра мот-
ните, каквито са множество духовни
водачи (така например самият
Мохамед; дзен учителят от Хуайнан.
по-бзизо до наше време - великият
мистик Ранакришна): сстествено. та
зи особеност с точно обратното на
невежеството, тя символизира непос
редственото интуитивно възприятие
на божитс Истнни. освобождаването
от робството на буквеното изразява
нс и формата (AVAS. BEUA. CORT
L1OT. VACG).
Китайского писмо е по същество
символно. понеже нс използва ни един
знак, на който може да се придадс
единствено стойността на знак
Кнтайците изискват във всички със-
тавки на езика - звукови и графични,
ритмн и изречения - да изпъква ти
пичната за символите дсйственост. По
този начин изразът представя
мисълта, а това конкретно изразява
не налага усешансто, че израз нс зиа
чи и твик ване на дадена представа, а
от ъи/ествяване.
Така чс за китайския език може да
ПИСМЕНОСТ
206
се каже. че да пишет и да говорит,
означава да се грижиш повече за сфн
касността. откодкото ла се подчини
ваш на нужди от чисто интелектуален
характер
Заслугата на това образно пнсмо,
което позволява всякакво изразяванс
на мисълта. дори най научного, е. че
позволява да се даде на думите функ-
ни яга им на действена сида
В Китай силата на пнсмеността е
толкова голяма. че калнграфнята е
надминала изобразителното изкуство
Ето какво е казал Wang-Hsichih (321-
379). принц на калнграфнята в Китай,
отиосно изкуството да се изписват
йероглифи:
Всяка хоризонтална чсртица с
струпан отряд войнствени облаци.
всяка кукичка е опиат лък с рядка
сила: всяка точка - падаща от висок
връх скала, всяко ченгелче - медиа
кука. в<яко продължение на чертата
- достолепен ластар и вески свобо
ден и тънък щрих - готов за отскок
бегач
Египтяните са имали няколко ви
да писменост. Йероглифите. свещени
скулптури, представлявали една мо
нументална писменост Първоначал
но те били идеограмм (изображения на
представи). но играели също така ро
лита на букви Системата на писме
ността се основава на съчставанс в
думите на тези июбра зителни и фо
нетични знаци Казано другояче. йе-
роглифите са рисунки на различии
предмета, заети от трите царства
в природата. от занаятитс. изкуст-
вата и т н. едни от който изразя-
ват идеи, а други звукове Идеограф
ските знаци се делят на алегорични
и символни (PIED. 262. вж съшо
POSD. 129 134).
Първите говорят от само себе си
рисунката на легнал лъв означава
лъв; вторите изразяват абстракт
ни понятия, който е било невъз-
можно да бъдит предадени <»< вен
чрез ус зовни или алегорични образа
Гака например две ръце. хванали ед
ната - щит. и другата - копие
обозначават войната. битката (пак
там) Така египетската мисъл се раз
вивала въз основа на една подструк
гура от символи. конто възприели не
шо повече от стойността на условен
знак, прндобнли вълшебна сила и бо-
гато на значения мот Йератичното
пнсмо било опростяване и съкраща
ване на предходното; нзползвали го
в папируенте и в цивилния живот: че
те се отдясно наляво по хорнзонтал
ни редове Единствено свещенитс
текстове продължавали да бъдат пи-
саки с линейнн йероглифи. вертикал-
но и в колони Демотического писмо
произлиза от второго описано
писмо. но е крайно трудно за раз-
читане Използвано било най-вече в
цивилния живот, но съшо и в маги
чески текстове (пак там 181). И нак
рая. съшествува едно тайно писмо.
с преобладавашо фонетичсн харак-
тер. използвашо хомофонията и
каламбура, достъпно само за пос-
ветените или за шастлнвитс изеле-
дователи. конто са успели да напра
вят съпоставки с лругите видове
писменост и са разгадали тайната
на символите.
Сборът от документи. конто при
тежаваме относно келтския свят от
древността доказва. че келтите са поз-
навали и използвали пнсмеността. Но
не й приписвали безусловната стой-
ност на хранилище на историята и
средство за предаванс на знанията.
както е в днешнитс модерни обшест
ва Наистина написаното бива уста-
новено окончателно, без възможиост
за промяна. докато знанието трябва
ла се прелава и обновява от всяко
поколение Писмото било подвластно
на бога < връзкитс, Огми. и имело пъл
ноценна магическа стойност. То дори
207
ПЛАДНЕ
представляв.!.™ много строго наката
ние. понеже написаното проклятие
имало безкрайно по-продьлжи гелии
последний, отколки го изречено го или
изпято заклинание. Сложността и
трудността на примнгивната ирланд-
ска писменост. OGAM, били всъш
ноет такива. че не позволявали съсга-
вянето на по-дълъг текст. Всички
текстове. конто притежаваме, са крат
ки надгробии надписи, съдържаши.
общо взето. единствено името на
покойника.
При все това, въпреки всички
направени опити да се издигне пис-
мсността вобрас на Бога, в uipai на
Вселената. дори да бъде обо
жествена. тя се явява съшо и един
непьдноценен замеспиел на ело-
вого. История га на пнсмеността е
на нс повече ог 6000 години Всликите
учители. CoKpai, Буда. Иисус Хрнс
тос нс оставили нищо написано Тя
символизира загубата на едно
присъствие: писмото идва. когато
словото се отдръпва. Това е усилие
да се запечатат духа и вдъхно-
вението: пнсмеността е един вид
символ на отсъствашото слово
Основоположникът на съврсменна
та лингвистика. Фердинанд дьо
Состор. ясно ги разграничава: етк
и писменост са дес раллични тако-
ей сиетеми - сдинствената причи-
на >а съшествуването на втората
е. че представлява първата. Тя ма-
тсриализира разкриваието. прекъс-
ва човешката врьзка и я замсства ог
един свят на знаци. За да се заденет
ва отново разкриванего, е нсобходи
мо говорящо присъствие. Не се пи
ше в душите с перо, казваше Жозеф
дьо Метр. Жан Лакроа ясно изразя
ва тази символна стойност на
писмото. противопоставено на
езика: един вторичен и опасен опит
да си вывернем символично прите-
чсанисто на присъствието.
ПИТИЯ («ж СИБИЛЛ)
1111 ЮН (ПАСТ. IIAIA. КРОКО-
ДИЛ. I ПИТИЕ II Т.Н.)
Този змеи, божество от ада. по къс-
нобил наречен Питон, точно там - в
Делфи - където чествали култа към
Анолов Пигииски Змията. както и
Химера *, с едно от чудовищата, чин-
то изображения се срешат най-често
по древнит с памстнини. По сьшност
та си представнтел на хтоническия
свят, тя е една от тези. за конто е ха-
рактерна пастта* на посвещаването,
тикала на запад, за да погълне
слънцето.анаизток. мда гоосвободи
Победата на Аполон нал Питон е по-
беда на разума над инстинкта, на съз-
нателното над безсъзнателното. Тази
символична битка на действнето и
страстта. на мисълта (дневно) и на
вдъхновснисто (нощно) на Запад се
доближава до завършека си едва със
спора на класиците и модер и и те. кои
то от романгиците до Фройд пай-
накрая. след две хиляди години страх,
рсабилитира безсъзнателното.
ПИЯВИЦА
Според бенгалска традиция след
костенурката и рака пиявицата - тре-
тият демиург, с изпрагена от върхов-
ння Бот -Слънце. сытр)! на Луната. за
да изтегли земята от дъното на оке-
ана (ELIT) Изглежда тя е едно от тези
многобройни животин, конто нося г зе-
мята или космоса и конто символизи
рат основните елсментн. сьсгавлява
щи света.
ПЛАДНЕ вж ПОЛУНОЩ)
Пладне и полунощ са. как го слън
нестоянията в годншння цикъл, гоч
ките на максималната интснзивносг
на Ян и Ии. но и източникы на възхо
дяшото движение на противостоят!!
те принципи: тъй каго възходящата
половина на деня е от полунощ до
ПЛАМЪК
208
плалне. а ннзходяшата - от пладне
до пол)нош Ето зато в Китаи най
изгодннят момент за зачеване е при
зимното слънцестоене в полунош; на
Запад Христос е роден при съшото
слънцестоене и пак в полунищ Кни-
ги» на промсните учи. че принцът.
който пази величието и изобилието. е
като слънцето по пладне (тялото му
не хвърля сянка. гласът му няма ело);
съшо така: сльнцето. когато стигне
средата на деня. залязва; луната.
стонала пълна. бива изядена Комен-
тарът на „Трактат за златното ивезе"
отбелязва. че на Север при зимното
слънцестоене и в полунош Ин е в
покой, а Ян започва да се движи: това
е средната линия (Ян) на трнграма
кан (Север), който се отнася към триг-
рама княн (ггълеи Ян).
Тук не сме далеч от тантрическия
езотеризъм. който установява съот-
ветствие между полунош и състояни
ето на абсолютен покой в блаженст-
вото Генон отбелязва. че това е така,
зашото кулминацнята на духовното
слънце е в полунош. в обърната ана
логик с тази на физического слънце.
Иницнаиията в античннте мистерии е
свеждана до сльнцето на полунош
Исмаелитският езотеризъм е богат
на разсъждения от този род: пладне.
мнгьт. когато няма вече сянка, е
Печатът на Пророчество™, кулмина
пията на духовната Светлина; полу-
нош е смътният възел на затулването,
на конформизма, буквализма и
точката. от която започва възшестви
ето на соларното Откровение. У
Шабестари се открива сродният па-
радокс за светлинната нош и тъмно-
то пладне, конто са точките на
скъсване. източниците на двете цик
лични полуобиколки на духа (CORT.
ELIY. GRAR GRIE GUES).
В библейската традиция думата
„пладне** символизира свсглината в
пълнотата й Ориген уточнява важ-
ността на тот символ в Свешеното
Писание (.Първа и трети проповед
върху Песен на петите"). Ориген
забеля зва. че Лот е неспособен да съзре
пълната светлина по пладне. докато
Авраам е способен да я види. Да ви
диш Бог лице в лице, означава ла го
вндиш н обедната светлина
Пладне отбелязва нешо като све
шен миг. спирка в цикличного
движение, преди да се пречупи крех-
кото равновесие и светлината да се
отърколи към залеэа си Пладне вну-
шава обездвижване на светлината в
хода и - единственна момент без сян
ка - образ на вечността.
Отгоре п 1аЛнето. високо над брега.
обчи<. м «еЛе си. ia пример то севзе ча
(Пол Валери... Морскота гробнице".
превод от фр. Пенчо Симов; Фрснска
поезия. Народна култура. библ
„Световна класика *. София. 1978).
ПЛАМЪК в ж ОГЪН)
Във всички традиции пламъкът е
символ на духовно пречистване, ду
ховноозарение и духовна любое. Той е
образът на духа и на трансцендент-
ного. душата на огъня
В пейоративния си ношен смисъл
на развален пламък той е фитилът на
раздора, изгаряшият полъх на бунта,
поглъщашата главня на завистта, ра-
зяждашата жар на похотта. убийстве
ното избухване на грана гата.
ПЛАНЕТА (вж НЕБЕСНИ ТЕЛА.
СЕДЕМ/
Всяка от планетнте е разгледана
от гледна точка на символиката под
собственото й наименование в съот
ветната статия.
Символичного значение на плане-
тите произлиза от изработения от най
древни времена паралелизъм между
небесния и земния или човешкия свят,
според който между траекторията на
звездите и човешките съдби същест
209
ПЛАНЕТИ И ВЪЗРАСТ
вува особена зависимое!. Тази проле
зава предполага двупосочно разви I ие-
на мисълта: огразяване система га от
отношения между хората върху отно
шенията между планетнте; и. обратно,
отразяване на фсномсните. наблюда-
вани във връзка с относи телного дви
жение на заездите върху човешкото
поведение. Всяка звезда влияе върху
темните жители; тя притежава и извес-
тна власт над мьргвите. На седсмте
планетн отговарят седемте небеса, се-
демте дни на седмицата, седемте по
соки в пространством. седемте ду-
шевни състояния или процеси, седем-
те божи добродетели, седемте дарби
на Светия Дух. седемте метала, седем-
те фази на Великого Дело и т.н. Почти
неизчерпаема. планетарната символи
ка бележи вярата в симбиозата на зе-
мята и небето. раздвнжвана от посто-
янного взимодействне между трите
космически равниша
Кабала!а. за кояю е характерно
установяванего на връзки между всич-
ки части на вселената и всички човеш-
ки традиции, е изработила система от
зависимости между сферите, нарече-
ни планетн според стария смисъл на
думата, архангелите. космнческата им
функция, пространствените точки и
мнеловните процеси;
Слънце = Михаил = ос вс г я ва све-
та = зенит = воля
Луна “ Гавриил дава сила на на-
деждата и мечтите = надир = в кобра-
жение
Меркурий = Рафаил = цивилнзо-
вам = център = движение и интуиция
Венера “ Амаил = обичам = запад
= любое и отношения
Марс “ Самаил • разрушавам •
юг = действие и разрушение
Юпитер “ Захариел •
органиаирам, подреждам = изток
съд и управление
Сатурн “ Орифил « наблюдавам
север = търпсние и постоянство
Християнската традиция не е пос
лсдвала тази астрология на ангслите
и функциигс (вж Ангели).
ПЛАНЕТН И ВЬТРАСТ
В астрологията всяка планета сим
волизира определена възраст: Луната
- първите години от живота; Мер-
курий - детството; Венера - юношест-
вом; Сльнцето - младостта; Марс -
възмъжаването; Юпитер - зрялата
възраст (или старостта според Юн
ктин Флорентински) и Сатурн - стар
ческа га грохналост Както знаем, ста
туи тс изобразява г Аполон - символ
на Слънцето. и Меркурий като голоб-
ради младежи. докато Юпитер е изоб-
разяван като мъж в разивста на
силите, а Сатурн - като старец Док-
трината за съотношението между пла-
иетите и възрастта, която води нача-
лото си ог Гърция. силно се различала
у отделниге автори.Фнрмикус Магер
нус - сииилиански астролог от IV век,
дава примери за това (глава 29, книга
2). От тези разхвърляни и нспълни
даннн личи, че явно сс с получило смес
ване между доктрината на хронокра-
тнтеза влиянием. коем всяка плане-
та упражнява последователно върху
определен отрязък от време или вър
ху една от фазите на човешки живот, и
георията за планетните цикли Пап
римср лванадесетте мссеца на Юпи
тер напомнят за периода от дванадс-
сет години. през който планетата из-
вършва една обиколка на Зодиака;
осемте месеца на Венера отразяваг в
умален вид осемголишния й цикъл и
т.н. Във вески случай повечем автори
са единодушии в гвърденията си. чс
първите 4 (или 7) години от човешкия
живот се управляват от Луна га; пе-
риоды от 5-та до 14-та(илн от 7-та до
15-та година) - от Меркурий; пери
одът ог 14-та (или 15-та) до 22-ta то
дина (според Юнктин Флорентински
- 23-24) - от Венера; периоды от 22
ПЛАНИНА
210
та(23-та или 24-та) до 34. 37 или 41 -та
година - от Слънцето. периоды от 34
(или 37-та или 41 -та) до 45-та (или 52-
та или дори 56 та) - от Марс; пери-
оды от 45-та (52-та или 56-та) до 56
та (или 68-та) година - от Юпитер и
следвашите 28 или 30 години - от
Сатурн.
Съвременните астролози изглежда
губят интерес към символното изоб-
разяване на възрастта чрез планетите.
при все че в трудовете си гьлкуват
Меркурий като лете. Венера - като
девойка. Юпитер - като зрял мъж и
Сатурн - като старец.
ПЛАНИНА
Символиката на планината е мно-
гообразна тя изхожда от тази на по-
нятията височина и център*. Свър
зана е съшо така със символиката на
трансцендентного, понеже се издига
високо. отвесно и е близо до небето*; а
в качеството си на зона на атмосфср-
ни явления - дело на божествата - и
на множество тсофании има обшн чер-
ти със символиката на проявлението
на Бог. Планината е освен това място.
къдетосе срещат небето и земяга, дом
на боговете и крайна точка, до която
може да се изкачи човек. Гледана
отгоре. тя прилича на върха на отвес-
на линия, тя е център на света; гледа-
на от ниското. от хоризонта. тя е като
вертикала - световната ос. а съшо и
стълба*. склон за изкачване.
Всички странн. всички народи, по-
вечето градове имат своя свешена
планина Двупосочната символика на
внсочината и центъра. характерна за
планината. откриваме у хрнстиянски-
те автори Хуан де ла Круз описва ета
пите на мистичния живот като
изкачване; изкачванего на Кармел, от
света Тереса де Авила - като Обигел
на душата или Вырешнин замък.
Планината изобразява съшо така
понятията устойчивост и неизмен-
ност. понякога дори чистота. Спорел
шумерите г я е първичнага нелиферен
цирана маса, Яйцсто на света, а
Шуоусн гвърдн. чс с създателката на
десеттс хиляди съи/ества. По-обшо
казано, тя е елновременно центъры
и оста на света. Графично я изобразя-
ват като правилен триыълник. Там
живеят боговете и изкачването и е
прелставяно метафорично като изди-
гане към небето. като средство да се
обшува с Бог. като завръшане към
Принципа. Началото. Китайските им
ператори правели жертвоприношения
на планинските върхове; Моисей по-
лучил Скрижалите на върха на Синай;
Шнва-Махетвара слизал нспрекъена
то на върха на Ба-Пном. където се
намирала бившата столица на Фунан:
Безсмъртните даоисти се възнасяли в
Небесата от върха на планина. къде-
то поставялн посланията. отправени
към Небето. Най-известните планини-
оси на света, са Меру за Индия.
Кунлун за Китай (към тях ше се вър
нем по-късио). върха Ликуйе от
Лиедзъ и оше много други: Фуджияма.
за изкачването на който с необходимо
предварително да се пречистиш;
гръцкият Олимп; персийският Ал-
борс; планината на държавите в
Месопотамия; Гаризин в Самария; ма-
сонската Мориа; Елбрус и Тавор
(дума, чийто корен значи пъп); Кааба
в Мека; Монсалват със Свешения
Граал и ислямската планина Каф.
келтската бяла планина; тибетската
Потала и т.н Във всички тези случаи
става дума за централната или по
лярна планина в определена тради-
ция. Монсалват и Ликуйе се намираз
в срелата на станали недостъпни
острови; до Каф не може да се ст иг не
ни по земя. ни по .море. Това предоп-
лата отдалечаване от първоначално
то състояние. както и измествансто на
духовния център от вндимия връх на
планината в пешерата*. скрита в нел
211
ПЛАНИНА
рата it. Според Данте Земният рай сс
намира на върха на планината на
Чистилнщето Даоистите сочат труд-
иоститс и дори опасности те от едно
изкачване бет предварителна духов
на подготовка Понякога планината е
населена с опасни същсства. които
правят почти невъзможен доегьпа до
върха. Поетът Рене Домал говори та
това във „Връх Тъждественост".
Разбира се, природата на изкачванс-
то с духовна, извиеяването е напре-
дък към познанието: Изкачването на
тази планина. пише Ришар дьо Сен
Виктор, принадлежи на себепозна
нисто. а това. което става над
планината. води до опознаването на
Бог. Синай е общ символ на Сухра-
варди от Алеп и исмаилитския езоте-
ризъм В суфизма планината Кафе ха-
кикат за човека. нетовата дълбока
истина, неговата природа, както биха
казали будистите; по същия начин
планината Кунлун съотвстства на
главата, а върхът и докосва точката,
откъдето се излнза от космоса.
Трябва оше да наблегнем върху
космическата символика на плани-
ната център Освен Меру в Индия има
и други осови планини Кайласа, къ-
дето живее Шива; Мандара, използва-
на като бутилка в известния епизод за
Морето от мляко. Освен Кунлун - ко-
ято е и пагода на дсвет стажа, предс-
тавляващи деветте степени на изви-
сяванс в небесата - китайците имат
четири стълба на света, един от които
е Пуджу. вход на долния свят, и чети-
ри планини според посоките на света,
от които разположената на Изток
Тайхан е най-известна. Богато небе-
то заплашва да падне. пише Мао
Дзедун. то се подпира на нея (плани-
ната).. За даоистките Небесни учите-
ли Кунлун символизира мястото на
беземъртно съшествуване. нещо ка-
то нашия земен Рай. Популярността
му идва от това. че Джан Даолин,
Небесен учится, го и зкачил. за да взе
мс две саби, конто, както изглежда.
npoi онвали злите духове. После той сс
издигнал на Небето. яхнал пстиветсн
дракон, като преди това изпил елик-
сира на беземъртието, открит от ие-
гов праотец.
В даоистката митология Безсмърт
ните отивали да живеят на тази пла-
нина. която наричали Планина на
Средата на Вселената и около която
се въртели слънцето и луната На вър
ха и се намнрали Градините на Цари-
цата на Запада, гьдето растяла прас-
ковата и плодовете й носелн без-
смъртие.
Съшествува голяма вероятност
етимологично Кибела да е богиня на
планината (Генон); Парвати със си-
гурност е такава: тя е символ на етера.
а също и на силата. Освен това е и
шакти* на Шива, който от своя стра-
на е Гириша. Господар на планината
Тази функция е изразена и в Кам-
боджа. където линга се установяват
било по върховете на естествени пла-
нини (Лию апарвата. Махендрапар-
вала, Ином Бакент). било на върха на
стъпаловидни храмове-планини
(Баконг. Кокер. Бафуон). Тези храмо-
вс-планини са в сърцето на царството.
както Меру е в средата на Вселената.
Тс са ос на Вселената. каквито са били
и храмовете на майте или на вави-
лонците В този център царят заема
мястото на Господаря на Вселената.
Шива-Девараджа; той е шакраварти.
всевластен повелител. Царете на Ява
и на Фунан саЦаре на планината: къ-
дето е царят, там с планината. каз-
ват в Ява Умалено подобие на цент-
рална планина откриваме в тумулу-
сите - надгробии могили. и в купчи-
ннте камънн на келтите. и в изкустве-
ните хълмове на китайските столици.
може би и в наблюдателниците на ви-
етнамските крепости (Дюран), със си
гурност впясъчните планини и паго-
ПЛАНИНА
212
ди от новоголи111ннте тържества в
Камбоджа и Лаос. Съшо толкова оче-
видно тя е ступа, с най-велнчествен
пример явайския Боробудур
В качество™ си на път към Небето.
планината е убежище за даоистите:
на пускай ки света, те в imam и пла-
нината (демиеви.з) и по този начин се
отъждествяват с небесния път (тян-
дао) Снен(Безсмъртнитедаоисти)са
буква л но л оро ат планината.
В класическата китайска живопис
планината господства над водата
както Ян над Ин. неизменного над
непостоянного, Първото е най-често
изобразявано като скала*, а второго
като водопад (вж. водопад*) (BENA.
ВНАВ. СОЕА. СООН. CORT. DANA
DAUM. DEMM. ELIE GRAD. GRAP
GRAR. GRIC. GUEV. GUED. GUEM.
GUEC. GUES. HUAV. KALL. KRAA
LIOT. MAST. PORA. SCHR SECA.
SOUN, SOUR TH1K) Следи от мито
логичната символика на първичната
или космичсска планина откриваме и
в Стария завет. Високите. подобии на
крепост планини са символ на сигур-
ността (/7с. 30, 8).
Връх Гарнзин мимоходом е наре-
чен Пъпа на земята (Съд. 9. 37), веч-
ните планини (Бит. 49. 26) божиите
планини (Пс. 36. 7 и 48). Исаия (14. 12)
и Иезекиил (2.11-19) предполагат въз
можни злоупотреби по отношение на
божията планина, отьждествявана в
по-голяма или по-малка степей с пла-
нината на Рая Последното схвашанс.
невключено в разказа за Сътворе-
нието, се появява в по-късните юдейс-
ки писания („Книга на юбилеите" 4.
26; (.Енох, 24 и следваши;87,3). Това
е белег на широкого разпространение
и несъмнената привлекателност на
темата за планината на Бог.
Намираме есхатологичен пренос
на планината в два пророчески откъ-
са - Исаия. 2, 2 я Михей, 4. 1:4 ето. в
последните дни планината на дома
Господен те бъде поспшвена начело ни
планините.
Но с цена та на малко приспосо-
бяване символы може да намерн мяс-
то в самата сърцевина на еврейската
религия Наследница на първичната
божествена планина. планината чес-
то символизира присъствието и бли-
зостта на Бог: богоявлението на Си-
наи. жертвопрнношенисто на Исаак в
планината. отъждесгвена по късно с
хълма на Храма (Бит 22. 2). Става
чудо и започва да вали дъжд след ка
то Илия се е молил на върха на Кармел
(1 Царств. 18,42); Бог се разкрива
пред него на връх Хорив. Еврейските
разказн за свършека на света изобил
стват от снени на богоявление или на
видения в планините.
Задължително е да припомним
Проповедта от Хълма (Мат 5. 1 и
следващи). която несъмнено отгова-
ря в Новия завет на Синайския закон
от Стария. Да отбележим също така
разказа за преображението на Иисус
на върха на една висока планина
(Марк. 9.2) и този за възнесението от
Маслиновия хълм (Лук. 14.50, Деян. I.
12).
Освен това планините съвсем ес-
тествено са приемани като символ на
величието и суетата на хората. които
въпреки всичко не успяват да се изп-
лъзнат от властта на всемогъшия Бог
Езическите култове често били отслуж
вани във внсоки местности (Свг).. S.S;
Иер. 51.25). Ето зашо юдаизъм. а след
него и ранного християнство са очак
вали планините да бълат изравнени
или да изчезнат. Когато Бог върне на-
рода си от изгнание, той ше изравни
със земята стръмниге склонове (Ис.
•441.4). Краят на света ше започне с рух
ване го на планините (I Енох. 1.6; Въз
нессниетона Исаия 4.18; Откр. 16. 20)
Накратко можем да кажем, че сим
волы се разстила двупосочно: с Бог
се общува на върховете; но върховетс.
213
ПЛАНИНА
до конто човек сс и 1лша само м i.i сс
преклони прел човека и нсговнте нло
ли, вместо пред ИС1ИНСКИН Бог не са
нишо повече от беле! на горделивое г
и пред с канит разруха (вж Вани.юн*,
куда*, тикурат*).
Свешена та енмволна верша Бог-
планина-град-палат крспост храм-
ценгьр на вселената изпьква ясно и
цялостно в слепните стиховс на
Псалом 47:
Велик с Господ и весхви ich
В < радара ниилич Кос мегам плэнин*
Прскрш. на въ мшшеш* т pudt* т на и ч ia rc w ч
Е планина Смом. на с сверни та и i трина
Е грады на всл инн ч Цар
В нсговитс ЖНЛИШВ Ьог г потат напю мипытнл
Нис ра » ииш гчва \ чс /»п ж с ia Твоя та о гагос «г
Веред Пая хра и
Както Гвостоиис Нолле така итвояти коала
г’о крашнага на
кмягга...
Както вече вндяхме. в библейската
традиция има множество планини. ко
ито стават свешени и впослелствие
символизират божественото прояв-
ление: Синай или Хорив, Сион. Тавор.
Гарнзин. Кармел. Голгота, планината
на изкушениего. на Преображението.
на Блаженството, на Мьченичествого.
на Възнесението; Псалмите, съставя
щи Осмогласниии. отчитат постепен-
ного извнеяване на душата В зората
на християнството планините сим во-
лнзнралн ценгроветеза просвещение,
създадени от отшелниците на
пустиняга.
Атинският Акропол също издига
храмовете си на върха на свешен хълм
и до него се слита през Портика на
процесиите; песните в чест на Атина
Палада придружавалн колоната
поклонници. А когато храмовете са из-
градени в равннниге. в срелата им има
постройка, която изобразява планина
та; такъв е случаят с Меру в храма
Ангкор-Тхом
В Африка. Америка, на всички
континента и във всяка лържава пла-
нините са сочени като дом на бого-
вете; мъгли те. облапите. светкавнците
свидетелегват за евързаннте с пове
лението на хората промсни в тяхното
настроение.
Като правят равносметка на биб
лейските традиции и тези на христи-
янското изкусгво. дока зателст во за ко-
иго са многобройните примери. Дм
Illa мио и Дон Стерке нзвличат три ос
новни символни значения на плани-
ната: / планината евърева земята и
небето: 2. свсщената планина е раз-
положена в иентъра на света и е не-
гово подобие: 3. хра.мът е отъждее-
твен с таю планина (CHAS. 164-199).
Каф е името. далено от мюсюл-
манската космология на планината,
която сс извиеява над земния свят.
Древнитс арабн смятали. че земята
има формата на правилен, плосък
диск. Непристъпна местност отделя
планината Каф от земния диск
Както казва на едно място Пророкът.
това е мрачно пространство, за пре-
косяването на което биха били иеобхо-
димзт целзт четири месеца.
Според някои описания, планина
га Каф е от зелен изумруд и именно от
нейното отражение илва зеления (за
нас синия) цвят на небесния свод.
Друга версия твърди. чс единствено
скалата. върху конто лежи самата
Каф. представлява някакъв вид
изумруд. Таш скала с наричана също
така колона га. /ащото Бог я съедал
като подпора на земята Наистина.
според някои. земята не можеда за-
нози сама равновесието си: породи
това и с необходима подобна опорна
точка. Ако планината Каф не
< ъщс( твхваше. ее мята щешс непре
къснато да се треке и ни едно живо
< ъщсство не би .могло да живее на
нея.
И тук. за поредей път. срешаме
ПЛАНИНА
214
символичного означаване на цснгъра
на света, на нъна му. В съшия дух Каф
дос га често е смятана за иланииа-
майка на всички планини по земята.
Те са евързани с нея чрез подземни
разклонения и жили; и когато Бог иска
да унищожи някоя страна, той прос-
то заповядва на едно от тези разкло-
нения да се раздвижн и така предиз-
виква земетресение (ENCI. т. II, дума
KAF).
Недостъпна за смъртните. смята-
на за края на света. Каф е границата
между видимия и невидимия свят; ни-
кой не знае какво се крие зад нея. един-
ствен Бог познава съшествата. конто
живеят там.
Самата Каф минава за дом на
приказната птица Симург*. Родена
при сътворяването на света, тази чуд
на птица се оттеглила по-късно на
Каф. където живее доволна. в мона-
шеско уединение и е мъдър съветник,
до когото се допитват царе и герои...
На това Каф дължи името. с което я
наричат поетите. а именнопланина на
мъдростта, а също и образноплани-
на на удовлетворението.
Каф често с споменавана в Хиляда
и една нощ и в арабските приказки.
Авторите мистици придават по-
езотернчно значение на символиката
й. В Градината на тайните Махмуд
Шабестари поставя въпроса; Симург
и планината Каф, какво са те7 (сти
хове 167-168). А Лахиджи подробно
отговаря, чс Каф. в качеството си на
космически планина се превръща в
психо космичсска планина за вътреш-
ния свят на човека. А Симург обозна-
чава единствената и абсолютна
Тъждественост. Планината Каф. на
която живее, представлява човешко-
то присъствие. съвършена форма, чрез
която се проявява божествената
хакикат. понеже Бог (Хак) е в нея с
всичките си имена и атрибута
(CORT. 123 124).
За африканските народи планини
тс често сс прсобразяват и шрая! ро
лята на приказни съшесгва или места,
по конто бродят богове, призраки,
гьмни сили. конто е по добре да не
бъдат обезпокоявани. Шумы. песен-
та на планините са изпълнени с тайн
ственост и са неразбираеми за непо-
светените; техният свят е загадъчен.
изобилстващ на тайнн. Това е едно от
местата. където обитава свещеното:
в него не може да се проникне без во-
дач (просветителя) под заплаха от
смъртни опасности: символ на жаж-
дата за знания и съшсвремсино на
трудностите. евързани с придобива-
нето им (НАМК, 24).
У келтите общото значение на пла-
нината като символ е слабо застъпено,
кагосе и «ключи митичния уелскн то-
поним Гуинврнн, бял хълм. който е в
уелския Мабнноги на Бракуем, дъше-
ря на Лир. централното място. къде-
то заравят главата на Бран. Докато
не я изровят, нейната задача ще бъде
да закриля Бретан от всички нашест-
вия или природии бедствия, тъй като
бялото е цветы на духовенството.
Гуинврнн не би могъл да обозначава
друго освен един пьрвоначален
ценгьр. а този елемент от уелския раз
каз е доста древен. Свещсната плани-
на е средник. предназначено за уса-
мотеине и размисъл. в противовес на
равнината. насслявана от обикневе
ните хора (LOTM, 2. 144 159; GUER)
Извисилият се в небето връх (вж
някой китайски картини или произве-
денията на Леонардо да Винчи) не е
просто красиво нарисувано изображе-
ние; той символизира обитаваните от
божествата на Слънцето места, въз-
вишените качества на човешката
душа, надсъзнателната функция на
жизнсните сили. протнвопоставянето
на водещите борба начала, конто изг-
раждат света* - земята и водата. а
съшо така и на човешката участ (да
215
ПЛЕТЕНИЦА
напредва от ниското към ni.px.il Пай
высока га точка в дадсна местное г,
върхы на никоя планина - конто чо-
век си представя потоиени в небесна
та синева, подобно на острите скалис-
ги върхове от известна га картина, пос-
тавена в Лувъра (Лна, Мария и Детето
от Леонардо да Винчи) - символизн-
рат крайнага точка на човешкото раз-
витие и психологическата цел на
надсъзнанието, която е именно да из-
веде човека на върха на неговото усъ-
вършснстване (DIES. 37).
ПЛАЦЕНТА
Тя символизира пьрвоначалните
води и земята. където се е родил и раз-
вил животы. У маорите една и сына
дума - whenna обозначава земята и
плаиентата (EL1T) Освен това съшсс-
твуват редица обрели при раждане.
според конто плаиентата се заравя в
земята. т е. връшат я там. където е
била създадена.
ПЛАЧ (ОПЛАКВАНЕ)
Иеремневите жалби не само опис-
ват ока яното състояние на Иерусалим
и Юдея. но изразявзт едновременно
стон и молитва, те са признание за
прегрешението, проклятия, но и зов
на надежда и доверяваши признан.
Поглсдни. Господи. и чиж. колко
съм униген (Плач Иер., 1:11).
При египтяните съшествували ри-
гуални оплаквания. Тс вероятно име-
ли заклинагелни и измол ваши цели:
прнзнв към боговете да закрилят пъ-
тувансто на свешената лодка, за да
осигурят блаженото възкръеване и да
възвеличат заслугите на покойника;
виенсто иа оплаквачките и др. Гъриите
съшо познавали погребалните песни
- трените. жалбите (Ахил над
Патрокъл). Те сс срешат в погрсбал-
ните обреди на всички народи.
Оплакването при норднчсските
народи с важна част от погребалната
церемония, която съгласно всички ос
гровни текстове протича в няколко
стала: погребални игри. оплакване.
погребване. издиганс на стела със или
без могила и грани ране на името на
покойника в отамическо писмо.
Есгсствсно. това се отиася за погре
бенията на господари или крале Не е
отбелязано съшествуването на про-
фссионални оплаквачкн, но изглежда
оплакването е било поверено на жени
Ирландският крал Охал Айрем повс
рява на жена си Етин грижата да бди
над погребението на брат си Айлил.
чиято смърт е близка. Символиката на
оплакването не е очевидна: не е си-
гур но дали се огнася само до това да
се прояви леча л пред смъртта По-
скоро в нордическия културен топос,
както впрочем и в африканских ареал,
става въпрос за заклеване или нас-
тойчиво умоляване на покойника да
не се връша сред живите.
Тополата. чийто листак потрепва
при най-слабия вятър. е символ на
оплакването.
ПЛЕТЕНИЦА
В произведенията на изкуството
или украсите това е символ на водата.
който изобразява вълнението и бита
на вълните или трептенето на въздуха.
В редица космогонии грептенето е раз-
глеждано като самото естество на съ-
зидателното действие на енер!ията и
на всеки живот.
Плетениците са мотив, който се по-
явява навсякъдс в келтското изкуст-
во и особе но в украсите на ирландс-
ките книги. Те символизират съшото
понятие катоуробороса: безкрайного
движение на еволюция и инволюция
сред преплитането* от космически и
човешки факти (HENI, из текста).
Известно е влечението на Леонар
до да Винчи, а после и на Албрехт
Дюрер към плетениците: художни-
кът от Нюренбсрг, пише Марсел
ПЛЕЯДИ
216
Брнон. открива в плетен иците сле-
мент на интслектуално любопыт-
ство. пластична красота и таин-
ствен ост. конто отговорят на собс-
твсните му тревоги и стремежи
<BRIL. 193). За тези двама художни-
цы изобразяването на плстеници сс
вписва в усилието да бъдс възстано-
вена загубената цялост.. Плетеница-
та съставлява нещо като символна
форма на всички търссния на Да
Винчи на изгубсната цялост. израз
на мисълта на този човек. портрет
на самия него, резюме на философи-
ята му. проекция на гънкитс на то-
зи исключителен yw (BRIL. 194, 197).
Пдетеницата на Да Винчи е сравнена
с помещение за кръшаване. а поради
осмоъгълната* си форма и разраства-
нето. съобразно кратиите на осем.
изобразявамястото на озарението и
преображението. централната точ-
ка. откъдето човешкият разум обх-
вата пълно и целостно всемира. раз-
крива тайните му и където възви-
шеният порядък на природата му се
явява в хармоничния си строеж
(BRIL. 210).
В статията кръет* може да се ви
дят пдетеници върху дървото на мъче-
ничеството. конто разширяват тълку-
ването до вкдючване на света на при-
родата и на божията милост в едно
цяло. От този момент разбираме. че
плетемиците са не толкова покана да
се излезе от тази цялост, колкото да се
проникне в нея. за да стане човек част
от тайнствената сила и за да се отъж-
дестви един вид душата на посвете-
ния не само с душата на вселената. а
и със самото естество на божеството.
Преплетени във формата на обър
ната осмица. въжегата. иэрисувани по
стените на масонските ложи или изб-
родирани върху дреха и често нари
чани езера на любовта. са не само част
от украсата. Те символизират връз-
ките. конто евързват членовете на ед-
на соииална трупа: чрез повтарящо-
то се преплитанс изразяват съюз до
смъртта. В резултат на последний
открития в облает га на електроника-
та и биологията на нервиите клетки,
плетениците биха символизирали съ-
шо така сбора от химически и елект
рическн връзки в човешкия мозък. не-
говнте милиарди неврони и синапси
Биха символизирали съшо така цент-
ралната система на една телекомуни-
кацнонна мрежа и нешо повече - са-
мата слож но мисъл (нищо не може да
бъдс определено, освен чрез система
от актнвни взаимоотношения), чието
извеждане на преден план благодаре-
ние на системиката е способно ла раз-
гьреи заедно с традиционната логи-
ка научните методи и схвашането за
комуникацията.
ПЛЕЯДИ
Малко съзвездие от седем звезди.
най-главната от конго е Алкиона (тре-
та величина), чието име означава мир и
за която редина древни и модерни ас-
трономи са смятали, че с централното
слънце на нашата галактика.
Любопитно е да се отбележи, че вави-
лонците я наричали Темену, Основния
камък; арабите - ал Васат, центъра; а
индусите - Амба. Майката. Що се от-
нася до звездния куп на Плеядите. ас и
рийиите го наричали Кимту, Семейст-
вото, а евреите и арабите - Кимах, куп-
чината за първите и печата за вторите,
докато гърциге го изразявалн симво
лично със седем дсвойки или седем бе
ли гълъба на Афродита. Смятало се.
че има неблагоприятно астрологично
въздействие. Според индусите Плея
дите, назовавани Критикас, са дойки
те на Картикея, бог на войната, гъж
дество на Марс; а това обяснява зашо
астролози те приписват на съзвездието
воински характер. Трябва да отбеле-
жим съшо. че подобно на гърците. за
австралийскитеаборигени Плеядите са
217
ПЛИТЧИЦА
свешени дсвонки. конто танцуват в
Коробори. за ссвсрноамсриканските
индиаици те са свсщенн таниьирки, а
за лапландците - трупа дсвицн.
Както изглежда, астролотичната
значимост на Плеядите намира обяс
нение найвече във факта, че някога.
през третото хилядолстие. това съз-
всздне е отбелязвало насгьпването на
пролетта. Името на лървия дом (или
разделение, сиу) в китайские лунен
Зодиак е това на Плеялите - Мао
Както в Перу, така и в Полинезия, го
дината започвала в деня, когато съз-
вездието се появявало за първи път
на хоризонта. На тези две места, съ-
шо както в древна Гърция. то все ошс
е възприемано каго покровигел на
земеделиего.
Съзвездиетоплеяди имало първос-
тепенно значение в космогонично-ре-
лигиозната система на инките. Обо-
жествени поради врьзката им със зе-
меделския цикъл. тс били чествани
през юни. когато появата им съвпа-
дала с новата година, като им праве-
ли човешки жертвоприношения, при
конго жертвите-доброволци се хвър
ляли в пропаст. Присмали г и за пази-
телки на реколтата. господарки на зре-
лите плодове, конто бдели над царе-
вицата. за да не изсъхне. Освен това
те били богините. конто предпазвали
от болести и особсно от малария. Пак
в древно Перу, отец Франциско де
Авила отбслязва. че Никите наблюла -
вали внимагелно съзвездието: ако звсз-
дите изглежлали леко утолемени, те
заключавали. че годината ще бъде
добра; ако обратного, били малки, то-
ва било знак за нсдоимък (AV1H).
За турските народи от Средне
Азия появата на Плеядите известнее
насгъпването на зимата Подобно по
верие е съшествувало в Европа и Лап-
ландия. Якутите и множество други
алтайски народи казваг. че в средата
па съзвездието има лупка, пробита в
нсбссния свод; през нея идва ссуды
(HARA. 129).
Манджитеаите. народ от Неточен
Судан, иярвали. че в Плеядите жнвеят
хубави те жени след смъргга си; спо-
рсд други особености на митолотията
им съзвездието представлява млали
девици, ухажвани от героя, облагоро
лил света - Сото(паяка мигал), пред
ставен на небосвода от съзвездието
Орион (TEGH. НО III). В расширен
смисъл плсядата обозначава сбор от
седем мъдри. красней или знаменнти
лица.
ПЛИТКА
Косите, сплетсни на плитка, по-
добно на брадата. са доказателство и
начин да сс сдобнеш с мъжественост
и жизненост. Освен този си смисъл.
плитката означава и една възможна
връзка между нашия свят и Отвъд-
ното* на мъртвите. една дълбока вы-
рсшна плстсница от отношения, сме-
сени течения на различии влияния, в за
имозависимост между хората. Върху
камеи ни те плочи от епохата на галите
(например в Гере и Бозул. Аверон) сс
внжда. че косите са сресани в една
единствена плитка отстрани. Има
монети, върху конто е изобразен клек-
нал човек, стиснал плитките си в ръце.
В Ирландия обръснага коса била бе-
лее на низшего съсловие (така е и у
германите) или на унижение. Младнят
герой Кухулин имарусп к<хи. entente
ни на 50 п.ттки от едното ухо до
другото. каго цвеговсте на брезата.
или на златните острие га, блеснали
към лицею на слънцето (OGAC. 11.
201-202; 11. 335).
У манте плитката е символ на бо-
га на слънцето и е използвана от на-
местниците му на земята (Gl RR 83).
ПЛИГЧИЦА
Противопоставяйки я на спнрала-
та*. която той смята за отворен и on
плод
218
тимис тичен мотив, Марсел Брион
вижда в плитчицата затворен и неси
мзитичсн мотив Мотивът ни пдит-
snuaia с много по-сложен и много по
труден ia опрсдсляне Tout мотив с
сыцо толкова разпространен. колко-
то и на спиралата: но той има съв-
сем друга значение. Първо. защото
това с за'воре" мотив и оттук -
песимистичен. освен ако не вземем
предвид утешаваизата и богата на
надежди перспектива в тсорията за
вечния кръговрат. чисто най-просто
и най-очевидно изражсние е образът
на плитчицата Да си представим ед-
на въ зможно най -дълга и заплетена
спирала, тя положително има край,
напротив, плитчицата. и най-еле-
ментарната. е затвор без възмож-
ноет за бегство (BRIL. 198) И така,
плитчицата се явява символ на инво-
люция.
ПЛОД
Символ на изобилнето. прсливашо
от рога на богинята на плодородного
или от чашите на пировете на
боговете Във връзка със семките. ко-
нто съдържа. Генон го сравнява с
яйце го на света, символ на произхода
В литературата много от плодовсте са
приели символно значение (смокиня*.
нар*, ябълка*). коего прави от тях ту
израз на плътски желания, ту на жела-
ние за беземъртие. ту на преуспяване
плочки
Играта на плочки изглежда в дре-
вен Китай е била сквивалент на ша
ха*. В нея са се водили символични бит-
ки. от конто най извсстната е на By и
с небето. на което изглежда той е ос
порвал властта над света
В съвсем друг ред миелн използ-
ването на надгробните плочки в
Далечния изток е един от основниге
елементн на култа към Прадедите.
Семейният храм съдържа плочките на
четирите предходни поколения, най
старите са заровени под земяга на хра
ма или заключени в ковчежета
Плочката служи за отбеля сеанс душа
та на мъртвия; душата на покойни-
ците без гроб и култ става скиташа и
злотворна. Гране записал поговорка,
според коятоЛзшапш - (хуен)ма
покойниците е продета сто заизо сс
правят маски*, за да я установят на
определено място Грябва ли огтук да
се заключи, че плочката е заместила
маската? И че гравирането на плоч-
ката се равнява на един вид пробож-
дане на очитс на маската. която от
своя страна би съответствала нара.ж-
дансто на покойника в задгробння
живот? Това поне си остава съблазни-
телно предположение (GRAD. HUAV).
Тайната плочки на исляма симво-
лизира човешката участ. такава как-
вато е вписана в представите на Бог
(вж. колона*, маса*).
В гръко римския свят плочките би-
ли използвани съшо за заклинания,
вследствие на източни влияния Враго
вете. чиито имена били написани на
плочката и придруженн от проклятия,
били предавани на злите божества
Тези плочки обикновено били от олово,
окаченн с пирон на ладен гроб.
Пиронът трябвало да прободе врага,
гробът да го погьлне завннаги.
Орфическите плочки. на конто се
записвали ннициационни постановки
и обръшения към боговете, се отна-
сят към погребалните ритуали: те съ-
държат както съвети към мъртвите
при тяхното тайнствено преминава
нс в подземния свят, така и речи към
божествата на Ада.
Плочката се оказва символ на
посредничество.
ПЛУТОН
В астрологията тази планета въп-
лъшава силата. която предизвиква го-
лемите промсни в геологическите ери
219
ПЛЪТ
и видовете - дъябинкте на материята.
атомния век. завладяванего на кос-
моса. лазера и сърдсчната хирургия.
Това е символы на иялостното
възстановяване, но върху нова осно-
ва. като сс отхвърлят вредните и из-
лишните неша Резултатитеот дейст
вията й изглеждат също толкова вне-
запни и неочаквани, както при Уран и
Нептун. Но противно на тяхното,
нейното влияние е определено благот-
ворно и пробуждано от дълбоко чув-
ство за правда, макар тя да изглежда
понякога неморална или анормална.
извисена над нашите човешки услов-
ности. На Плутон принадлежат анти-
биотицитс. компютрите и най обшо
казано, свръхмодерната техника,
включително и телевизията Астроло-
знте все още нс могат да постигнат
съгласие относио прсдпочитания от
него зодиакален знак (т.е неговия дом)
и Поспелователно са били предлагани:
Овенът (препоръчван от Е. Каслан),
Ракът (А Мюлер, от Англия), Рибите
(М. Уемис, чието мнение с поддържа
но също така от Ш Вуга и Поспелова
телите му). Скорпионы (Ф Брун-
хюбнср) и Стрелецът (Ал. Волгин).
Последното мнение печели привърже-
ници през последните двадесетина
години. При откривансто му през 1930
година Плутон бил в знака на Рака,
който по традиция улравлява Китай
- в наши дни сме свидетели на зараж-
дането на една типично плутонова ци-
вилизация в тази страна, станала ве-
че трета Велика сила, чийто облик вече
се бе оформил повече или но малко
след 197I г. Днешните събития са по-
добии на тези от първата четвърт на
XIX век в САЩ. както и на първите
десет години от руската революция.
В аналитичната астрология Плу-
тон. принц на мрака, символизира
дълбочината на нашите вътрешни
бездни. конто се сливат с първичния
мрак, обхванал душата ни. т.е. с най
лревните слоеве на Психиката Когаго
Юш заявява, че ципилиюваният чо
век все оше влачи след себе си опаш-
ката на влечу го, той определя сата
нинския образ на тази древна част от
индивида, управлявана от планетата
Това е снопы чувствени тенденции от
сало аналния стадий заедно със си-
лите на злото: черното. грозного,
мрачного, лошото, бунта, садизма,
гревогата. абсурда, небитието, смърт-
та...По съшия начин се сблъскваме с
тях, когато Юнг ни призовава да се
изправим пред собствения си дракон
и ни приканва да развием съзнанието
за невидимого, за да станем пълни соб-
ственици на скритите в нас съкро-
виша. да освободим достъпа към по-
тулените ценности, да разкрием най
тайните танни за духовного му съшес-
твуване или метафизичното осъщест-
вяване. Равняването на „Аз"-а спря-
мо най-дълбоките истини на човеш-
кото съшество дава ако не сила, то
поне воля за окултна мош. което взе-
ма връх в човешките дела. В замяна.
ако човек отхвърлн тези най-необхо-
дими жизненоважни ну жди, вътреш-
ни ферментации унищожават равно-
весието и, чрез бедствия, конто ни ка-
рат да губим почва под краката сн.
Плутон разтваря бездната. готов да
блъсне човека в нея и да го погуби:
дошло е времето на пребиваването в
ада...
ПЛЪТ
През вековете значеннята на ду-
мата плът са прегърпели развитие, на-
солено към нарастваща интериори-
зация. Плътта често е представяна
посредством изображенията на св.
Йероним, разкъсващ кожата си с
камък. или посредством изкушението
на св. Антоний: плътта се явява дя
волска сила, вселила сс в тялото на
човека. дявояа в тяюто
В Стария завет са изобразенн крех-
плът
220
костта и б реп и опт а на плътта. н про-
тивовес на духа; човечеството е плът
и божественият дух (пиеума) В 11овия
завет пльтта е евързана с кръвта. за
да се означи човешката природа на
Христос и на човека; антагонизмы
между плътта и духа изразява бездна-
та между природата и благодатта
(Иоан. 6:23). Плътта не само е неспо-
собна да възприеме духовните стой-
кости, а е и склонна към грях. Свети
Павел показва плътското като подв
ластно на греха; да се отдаде човек на
плътта. означава не само да стане
пасивсн. а и да вкара в себе си кълна
на разложеннето Човекът се оказва
разпънат между плътта и духа, раз-
къеван от двойния стремеж. от който
е движен: той жадува за доброго, а во
лята муебезенлна (Рим. 7:14; 8:8; Гал
5:13; 6:8) Със свети Павел се отдале-
чаваме от сврейската традиция, тъй
като терминолотияга се променя. съ-
държанието на понятията вече не е
същото. плътта придобива морален
смисъл, какъвто не е съдържала пре-
ли; вече не се отнася само за тялото
или за човечеството, а за човешката
природа, загубила своята право.in-
нейноет поради пьрвородння грях.
Плътта влече надолу, оттук и посто-
янната необходимост от борба с
безредията. конто тя непрестанно
поражда.
Учението на свети Павел привляк
ло вниманието на иърквата, Отии.
конто, в зависимост от буйността или
възлържаността на характера си. раз-
вили мисълта на апостола или я под-
ложили на едържан коментар Към
първата трупа спадат Иероним и
Тертулиан. а към втората - Амвросий
и Августин. Плътта е смятана за про-
гивник на духа, на нся се гледа като
на враг, като на неукротен и неукро-
тим. BHiiaiH непокорен звяр За ла нз-
рази тежестта на плътта, Григорий
Нисански сравнява с оловна маса.
спорсл Амвросий Бог не обитава
сладосзрастниците; откъсналитс се от
плътта стават подобии на ангели, ко-
нто са чужди на терзанията и робува
исто на плътта; опазени от светските
мисли. те принадлежат изцяло към бо-
жествените реалности
Гностицизмът, монтанизмът и ма-
нихеите преувеличили противопоста-
вянията между плътта и духа; борей-
ки се срешу тези различии движения,
някон отци не избегнали тенленпиите.
конто при все това искали да оборят
Учението на стоиците например оказ-
ва силно влияние върху осъдените
противопоставяния между плътта и
духа.
От това наследство монасите от
XII век почерпили нан-хапливите си
епитети: те били ревностни читатели
на Касиан*. чрез когото преоткрили
елементи, произхождашн от стоициз-
ма и неоплатонизма и така могли да
размишляват върху могыцеството и
зловредността на повлечената от соб-
ствената си тежест плът За тях раз-
катите за отците от пустинята. сопхие-
tudines monaxtieae и произведенията
на великите реформатор!* били и
документа. конто им сочели пример и
постижения в областта на аскезата,
достойни за подражание Тяхната ас-
кеза си поставила за цел да извоюва
своболата. която произлиза от благо-
датта и от подредения Божи дух и во
ди до отслабването на плътта и на
нейните изисквания. Оттук и значе-
нието. придадено на девствеността*.
която още през ранните векове на
християнството била издигната на
най-почетно място. непосредствено
след мъченичеството; впрочем смяга
ло се. че тя го допълва
От плътта произтичат многоброй
ни породи в смисъла. в който св Иоан
говори за ..похотта на плътта. по
хотта на очите и гордостта
житейска" (I Иоан. 2:16), сто зато
221
ПЛЪХ
демоны и светската суета са евърта
ни с нс я
Според Гийом дьо Сен Тиери към
плътта трябва да се отнасяме едър
жано. нейниге шения се противопос
тавят на намеренията на духа. При
все това плътта ра зцъфтява наново,
когато духът се прсобразува по Божи
обрат; понякога тя изпреварва духа,
конто я води, наслаждава се на онова.
което храни духа, и покорството и ста-
ва естесгвсно Човекът. който е духо
вен. който се отнася към тялото си
духовно, заслужава да види как по
корството на плътта му става сякаш
естсствено и спонтанно (DAVS. 44. 82.
264).
За Бернар дьо Клсрво плътта е
главният враг на душата; бидейки пок
варена по рождение, тя с опорочена
от лошите си припички и помрачава
вътрешното око. Той иска от послуш
нипите си да оставят тялото пред ма
насгирскага порта - в обигелта сс до
пуска единствено духът. „Докога
презряната. безразсъдна, сляпа. бе-
зумна и напълно луда плът те тър
си преходни и бренни утешения'". че-
тем в иегова та Ulci та проповед за ко
леднитс пен. ти (BERA. 2.172). При все
това плътта може да стане вярна
спъгница на духа. Ала в християнс-
ката мисъл тя непрестанно буди недо-
верие. което хуманизмът намалил са
мо благодарение на това. че сс стре-
мил към събарянето на преградите,
деляшн плътта от духа, и изгъквал не
разлъчното единство на човешката
природа.
Ако за Хилдебсрт от Лаварден
плътта елепкава тинн. то очевидно е.
че откъсвансто от нея изнсква динами
зъм. на който малцина сс оказват
способни; молитвата, смирението,
разкаянисто и копнежът за Божиего
царство помага г на сърцето да наме-
ря покоя, произтичаш от пълното ов
лалян.ше на плъгта Малко по малко
плы га се освешава и включва в снег
липла на духа. Така душата прели
кусва небесного блаженство, като съ
шсврсменно продължава земного си
странстване Защото плъгта не съ
държа само мрачните тонове. насле
дени от платоническия дуализъм и за
силени от манихсйството. Плъгта при
добива и стойността на интнмност -
не само телссна. а и духовна, интим
ноет, която предполага цслостта на
човешкото съшество Можем да бъ
дем проникнаги и в плътта си от чу в
ство на любое или омраза; в разгово
реи стил -.ив червата". В такъвслу
чай плътта обозначава най-дълбокня
принцип на човешката лнчност. седа
лишето на сърцето. разбирано като
принцип и действие.... ше взема из
вашата плът каменното сърце и ше
ви дам сърце от плът" [Нез. 36:26)
Христнянството дори носи обещание
за ..възкресението на плътта". показ
вайки по този начин, че именно цело
купният човек се вьзвръща към живо
та. Нима Христос не еСловото. ста
нала плът ! Затова Пол Валери казва.
че никоя религия не с възвеличила до
такава степей плътта.
ПЛЪХ
Гладей, плодовит, ловуваш през
ношта. съвсем като заека. плъхът би
могьл по подобие на другия гризач да
бъде предмет на галантна метафора,
ако не се явяваше и опасно, дори аде
ко създание. Следователно това е хто
ничен символ, който нграе важна ро
ля в средиземноморскага цивилиза
ция оше от пределинските времена
евързван често със змията * и кърти
цата *
В ..Илиада" Аполон с споменат под
името Сминтей, пронзлязло от дума,
която обозначава плъха. Двузнач
ността на приписваното му име по
всяка вероятност огговаря на един
двоен смисъл: плъхът каго разпросг
ПЛЮНКА
222
ранител на чумата е символ на Апо-
лон, разпросграняваш чумата (в то-
зи откъс от „Илиада" старецът Хриз
призовава бога, за да си отмъсти за
нанессната обида); от друга страна.
Аполон предпазва от плъхове в ка-
чеството си на бог на жътвата. Вижда
се. че в символиката разрушителната
сила, която притежават плъховете. мо-
же да оправдае две различии прило-
жения: използването на тази сила за
отмъшение или неутрализирането й от
доброжелателство; оттук и двойният
облик на бога, наричан Сминтей
Тази примитивна традиция на хо-
ра земеделии. свързана с Аполон -
бог-плъх. който изпраша болести (чу-
ма) и ги лекува. може да бъде сравне
на с една нндийска традиция, която
разказва за друг бог-плъх. син на
Рудра и съшо надарен с такава двои
на сила - да изпраша и лекува болес-
ти. Аполон Сминтей и Ганеша въплъ-
шават благодетелната лечителна си-
ла на земята (SECG. 2)6. 236).
Както посочва Фройд в „Човекът
с плъховете” (Пет психоанализи), то-
ва животно, известно с нечнстотата
си. което рови из земните недра, при
добива фалическа и анална коно-
тация. която го евързва с понятието
богатство, пари. Поради това той е
често възприеман като изображение
на скъперничеството, алчността, на
тайна ношна дейност (в случая
Книгата на примените се присъеди
нява към европейските традиции). В
друга, по-положителна интерпрета-
ция. ударението е поставено върху пло-
довитостта му - както е в Япония, къ-
дето плъхът е другар на Дайкоку. бог
на богатството. Съшото тълкуване
срсшаме в Китай и Сибир. Това обяс-
нява защо в анализите на Фройд плъ-
ховете са аватари на децата: и едните,
и другите са белег на изобилие, на
благоденствие. Но плъхът. ненаситен
и вечно гършуваш, е смятан и за кра
дец (вж крадец по хотелите. фр - rat
d'hote), буквално хотслски плъх). В
Индия мншката мушака е яздитното
животно на Ганеша. В качеството си
на такова тя е свързана с представа-
та за кражба. за престъпно присво
яване на богатства. Но този крадец е
Атма. вътре в сърцето. Под булото на
заблудата той се възползва единстве-
но от привидните радости на битието
и дори от възраждането (DANA.
HERA. OGRJ)
ПЛЮНКА
Плюнката е символ на сътворение
и на разрушение. Иисус изцелява еле
пец със своята плюнка (Иоан. 9:6).
Иов говори за враговете си. които го
заплюли в лицето (Иов. 17:6).
Плюнката е секреция, надарена с
магическа или свръхестествена сила
с двойствен ефект: тя съединява или
раздели, лекува или раэваля. успоко-
ява или обижда.
Плюнката. съчетана с въздейст-
вието на думата. допринася за влиза-
нето й в сила. И така, за племето бам-
бара да шюнеш. значи да дадеш дума,
да се закъ.знсш (DIEB). В Африка.
Америка, както и в Изтока. са безб
ройни митовете. приписващи на
плюнката способността да бъде сс-
менна течност. безкрайни са и героите.
заченати под въздействието на плюн-
ката на някой Бог или Герой.
ПОГЛЕД
В традиниите на Черна Африка
насочваният бавно отделу кагоре пог-
лед е обреден белег на благословията
(НАМИ. 45).
Погледът изразява всички страс-
ти на душата и е надарен с вълшебни
свойства, които му придават страш-
на сила. Той е оръжие на вътрешната
съшност: той убива. вцепенява, пора
эява. омайва съшо толкова, колкото и
изразява.
223
ПОКЛОННИК
В разказа „Пиянствою ни Улати
тс“ става дума за един боен от Ълстьр,
Трикастал. който само с поглел може
ла убие воин Принципы е съшият
както при окото* на Балор Испададсн
Пснкаур. коего вцепенява и сразим
(CELT. 34-35).
Жан Пари се е опитал ла създаде
критика на визуалните изкуства вы
основа на поглела. спорел начините,
по които той се налага. размена,
отказва... При това окото бива н рису-
вано. Произведението съшо ни
наблюлава А как ла схванем танната
на един художник, освен в поглела на
съэдалените от него обрати, завинаги
отправен кум другите?
Превъплъшенията на поглела нс
разкриват единствено този. който
гледа; тс разкриват освен това както
на самия него, така и на наблюдателя
този. който с наблюлаван Любопитно
е да се видят рсакциите на наблюла-
вания. както и човек сам да се наблю
дава. когато го глсдат други хора
Погледът е символ и средство на ня
какво разкриване. Но и нещо повече -
чрез него наблюдателят и иаблюдава-
ният реагират и се разкриват един на
друг. Чужлнят поглел е огледало. ко-
ето отразява две души Бихме могли
да го свържем със следните стнховс
на Бодлер:
Свободна човско. ти винаги ще обичаш
морето'
Морето с гпвосто оглсдало; ти
сысрциваш душата си
в белкрайната линия на вълнитс му.
и твоят дух нс с no-малка бс>дна
Вис всички сто боговс на мрака и
неуловимото
Човеко. никой не с до<тигна i
глъбинитс ти.
О, морс, никой не пошали скрититс
ти дарове,
толкова ревниво палите тапните си.
Погледът е като морето, промен-
яна и проблясваш. отражение еднов
ременно на морскиге и небеснитс
глъбинн.
Погледът на творена и погледът на
гворението сьстапляваг самия залог
на сътворяването според суфисткого
схвашанс за света Тс сс зоват един
друг и съшсствуват един за друг един
ствено един чрез друг Без тези погле-
ли сътвореното губи всякакъв смисъл
Хафезот Шираз (Ф1389) казва: Именно
върху магическим лалог на поглсда ти
нашето битое сс основана
Моралът е евързан с това добре
да използваш поглсда си. той е умение
и наука на поглсда Да използваш пог-
деда си. нс значи ла нграеш със света
на зримнте неша. а да го разбулиш. за
да открисш поглсда на Творена: тога
ва свстът бива възнриет като видян
през погледа на Бог. като струсне на
неговото Съкровише. разкриване на
съшността му. Посты продължава:
Ако божественият лик стане
спифания на твоя поглед. няма
никакие съмнсние: отссга ти
притежаваш тот поглсд (НРВА.
142)
ПОДВОДНА СКАЛА'я ж СИМПЛЕ
ГА ДИ)
ПОКЛОННИК
Религиозен символ, който съот-
ветства на земния живот, на човека,
преминаваш през низ изпитания. за
да може след смъргта си да бъле ло-
пуснат в Обетованата земя или изгу-
бения Рай. Думата оботначава човека.
който се чувства чужденец в срелата.
в която живее и през която само пре-
минава в гьреене на идсалнотоубежи-
ше. Символы изразява не само пре-
ходния характер на всяко положение,
но съшо и вътре шн ото откъеване от
настоящего за сметка на стрсмсжа
към по далечни и по-възвишени цели.
Душата на скитник може съшо да
обозначает известна пипса на рсалис
ПОКРИВАЛО
224
тичен поглел върху не та га. което се
евързва с един донякълс сангимен
талон илеалнзъм Можем ла отбеле
жим във връзка със символното зна-
чение на поклонника, че то включва в
себе си представата за изкупление.
пречистване. както и за преклонение
прел Този (Христос. Мохамед, Ози-
рис. Була). който е осветил места та
на поклонничеството С отиването си
по тези места, поклонникът се опитва
ла се елее с този. който ги е просла-
вил От друга страна, поклонникът не
пътува с удобства, а в белност; нешо.
което напълно отговаря на илеята за
откъсване от земните блага и пречист-
ване Тоягата е едновременно символ
на изпитанието за издръжливост и на
лншенията Всички условия подготвят
за божиего озарение и разкриване. ко-
нто ше бълат възнаграждението в
края на пътешествието. Поклонни-
чеството е сродно на инициационни-
те обреди: чрез него човек се слива с
избрания господар.
ПОКРИВАЛО
Хилжаб. покривало. на арабски оз-
начава това. което раэделя две неша.
Следователно означава. в зависимост
от това дали сс слага или маха, сзсри-
тпто и.т проявено познание. И така,
в християнската монашеска традиция
да станем монах (да се забулиш). оз-
начава да се отделиш от света, но и
ла отделиш света от вътрешния
живот, който сподслямс с Бог Кораны
говори за завеса, която разделя бла-
гое лове ни те и прокълнатите (7.44). И
оше. трябва да се говори на жените
зал воал. Невсрннците казват на Про-
рока: Има завеса между нас и тебе
(41. 4). Бог говори на човек чрез отк-
ровение или зал завеса (42). какъвто
бил случаят с Моисей.
Завеса в Иерусалнмскня Храм
отлсля Светая Светих, друга - Пред
лверието на Светая Светих. Казано е
(Мат 27:51). че и мига, н който
Христос умрял. завесата на храма се
раздра на две оз горе дололу. Това ра з
къеване сочи внезапносз та на Откро
венисто. осъшествило се при махане-
то на покривалото. което пригежава
инициационен смисъл: Хрнсговото
Откровение е лишаване от окултното
по отношение на Стария завет: Няма
нищо скрито. което да нс се открие
(Мат 10:26). Така е и в исляма: Но
ние емс ти отнели завесата И тво-
сто зрение с стонало като прони <
ваш ден. (Коран. 50:21) Махането на
покривалото или на порсдицата пок
ривала на египетската богиня Изида
очевидно изобразява появата иа свет
лнната. Да успееш ла повлигнеш пок-
ривалото. казва Новалис, в „Lehrlinge
zu Sais“, означава да стансш без
смъртен; и оше: Един човек успял да
повдигне бу лото на богинята Саис
Но какво в идял ' Той видял чудото
на чудесата - самия себе си.
Ал Халалж казва: Покривалото'
Това с завеса, поставена между тър
ссщия и обекта .му, .между послуш-
ника и жсланисто му. между стре-
леца и целта му. Трябва да се вярва.
че завесите са само за съ зданията. а
не за Създателя Не Бог носи воал. а
създанията (MASH. 699-700).
В суфизма се казва за някого. че е
забулен (махджуб). когато съзнани
сто .му с завладяно от страстта без
значение дали тя с сластолюбива или
мисловна. така чс да нс може да усс
ти в сърцето си божията Светлина
(BURD. 147).
За мистиците хиджаб, означаваш
всичко. което покриви целта. прите
жава смисъла на впечатлението. ос-
тавено в сърцето от привидноститс.
конто съставляват вилимия свят зз ко-
нто му пречат да приеме откровезззз
ето на истините. Наф /тел сената дз
та) с центърът на покриванепю
Субстанциите. злополгкитс. елемсн
225
ПОЛ
тите, me.tama. формате. собствсное-
тите гл лее завеса, който зкривит
божиитс таинства Духовната ис-
тина с завоалирана ia всички хора,
освен за свстцитс.
Елин от най-старитс суфистки
трактат». на Худжвири. сс нарича
Ра збулвансто (кашф) Многобройни
покъсни трактат» носят сыиото име.
Ибн ул Фарид говори та покрива-
лата на покрова на сетивата (NICM,
247). Самото съшествуванс се смята
та покривало от суфистите
В будитма съшата тати тавеса. ко-
ято скрива чистата Действителност е
Майя; но Майя, както и Шакти, за-
булва и раткрива едновременно. за-
шото, ако тя не такриваше пос л ед на-
та действителност. която е гьждест-
веността на ,.аз"-а, насиш селбст и на
Богинята. обектианата проява не би
могла да бъде доловена Тук симво-
лы се променя. като покривалото се
превръща не в това. което крие. а в
това, което потволява да се види. про-
пускайки светлина, сама по себе си
заслспителна, светлината на Исти-
ната В този смисъл се казва в ислям-
ския свят, че Божият Лик е забулен със
седемдесет хиляди занеси от светли-
на и мрак, зашото в случай, че ги
нямало. всяко нешо. до което достиг
не погледът му. шяло да бъде уни-
шожсно. По същата причина Моисей
сн забулил лицею, та да говори на ев
рейския народ. Ислямът ще каже
също, че Бог е покрил създанията с
булото на именита им. зашото. ако
им покажел силата на знания та си.
тс щслзз да изчсзнат. и. ако им раз-
криел Дсйствителността. тс щели
да умрат (MASH. 699 -700): тэвесага
на името предпазва съзланието от
пряката вития, която би го накарала
да изчетне. Това е така, зашото слън-
чевата светлина притежава. и тя съшо.
двустранно символно значение: тя мо-
же да бъде нешото, което разкрива.
но и това, което ослепява поради про-
калено силния й блясък, ето зато Таи
казват, че дневната завеса крие свет-
лината на нсбсснитс тела, чисто раз-
булване се осъшествява с палансто
на нощта (AVAS. BURA. CORT. EVAB.
PHIL. GUEM. MASR. PALT. SOUN.
SOUJ. VALI. WARK)
Светската власт понякога си прис-
воена този символ, за да си приладе
свешен характер. Така постъпвал ки-
тайският Император, който винаги се
разграннчавал от посетителите си с
було. като по този начни той можел да
ги наблюдава, без да бъде видян. и
Халифът от омаядския период: него-
вият камерхер. нетоварен със зада-
чата да предава думите му по време
на заседанията. носел името покри-
вало или завеса (Хаджиб). зашото бил
едновременно този. който скрива. и
този. който разкрива.
Следователно. булото дори може
да се смята за посредник, а нс за прег-
рада; гъй като скрива наполовина. то
подканва към познание; всяка кокет-
ка го знас откакто свят светява.
Символы сс определя оше в езо-
теризма: това. което се разкрива. пок-
ривайки сс. това. което сс покрива.
разкривайки се
ПОЛ
Смснянето на пола е доста рядко
в митологиите. но съвсем не е изклю-
чение. В интерес на истината. физн-
ческата реалност на пола съвсем не
занимава символиката. а значението.
с което е натоварен пола в народного
въображенис. Но всяко същество от
гледна точка на символите притежава
по нещо от мъжкото* и женского
начало, както от сльнцето и луната.
от Ин и Ян. от разума и душата, от
огъня и водата. от активния и пасив-
ния принцип, от съзнаннсто и безсъз-
нателното. Полы означава не само
двойсзвеността на човека. но и дву-
ПОЛА
226
полюсността и вътрешното му напре
жение. Що се отнася до половото сно-
шение. то символшнра сгремсжа към
единство, спада на напрежението,
пълното осъшествяване на човека.
Ето зато мистичните стихотворения
взаимстват от еротичния език. за да
се опитат да изразят нензразимото
единение на душата със своя Бог.
ПОЛА (НА ДРЕХА)
В обширната облает на символи-
ката на дрехата и особено в Близкня
изток през древноегта един израз зас-
лужава по-специално внимание. Ста-
ва дума за мотива за полата на дрс-
хата и най-вече за мантията*. Този
мотив се разделя на две групи дока-
зателства (със символично антитетич-
но значение) според това дали се хво-
ща или отря/ва полата.
В действителност този двузначен
мотив почива на символното съот-
ветствие между дрехата и личността
на притежателя й, което е добре отбе-
лязано в тази облает. Фундаментално-
то значение на мотива е могъшество-
то на личността. смятано за положи-
телна или отрицателна даденост спо-
ред глагола за действие, който прид-
ружава и определя мотива.
„Да хванеш полата на дрехата**:
изразът се появява в арамейски над-
пис. гравиран върху стагуята на пар
Панамну (VIII век пр. не.). намерена
в Замал (дн. Зенджирли) (II рсд):
wpadu неговато мъдрохт и юради неговата
честное т. полата на дрехата на 1воя
Гоеподар. царя на Атрия. той хвана
Точният жест, който съответства
на стереотипизирана терминология,
вече засвидетелстваяа във Вавилон и
Ашур. ясно обяснява отношението на
васалитет. което от този момент
евързва арамейския княз със сюзере-
на му. царя на Ашур.
В действителност съшия жест от-
криваме едно хилядолетие по рано, от-
ново в политически контекст, в писмо
от Archives Royales de Man. vol. 6. le»re
26 (A. R M. - Дипломатически доку
менти от архива в Мари):
Хвани полати на дре\ати на Зимри Лим
(наря ни Мари). итълнявай юповедите ч>
Но сред съшите тези документи от
Мари едно друго писмо предлага мио
го интересен вариант на тази символ-
на тема; тук става дума за двама
персонажи, конто заедно трябва да
евържат полите на дрехите си по вре-
ме на церемония за политически съюз:
Брат ми евърза полата (=напра-
ви съюза)
с Човека (*=царя)на Вавилон.
Варианты, който раэличава тези
два подобии акта, е много поучителен:
докато в „Зенджирли** и в успоредни-
те по време акадски текстове арамейс-
кият княз се подчинява на асирийс
кия си сюзерен й.мирен договор, който
всъшност е едностранен. то в този
дипломатически документ от Мари
става въпрос за ритуал на политичес-
ки съюз между равни партньори.
Акты „да се хване полата на
дрехата". чийто пронэход следовател-
но трябва да се разположи в юриди-
ко-политическата сфера на рнгуали-
те за съюз, гьрпи широко разпрост-
ранение и най-накрая означава вече
(спсциално в религиозната облает)
подчинението на далей бог. интерп-
ретиран като цар-сюзерсн: ето как се
изразява майката на цар Навонид в
една молба (VI век пр н. е.):
Полата (на мантията) на Син.
цар на боговете.
ai хванах. докато. денем и нощем.
слухнт ми бе с него
Безспорно в тази представа отек-
ва библейският текст от Евангелие по
Матея. Ч 20 21 (същоиЛ/аш 14:36)-
разказ за изцелението, практикувано
от Иисус, възхвален тук като Месия и
Спасител:
И. ето. една жена... приближи се
227
ПОЛА
тот юд и сс допря до края на дреха-
та Му. laufomo t и ch маше. Ако само
сс допра до дрехата Му, ще шдрався
И още: И Го молеха, ла се допрат
поне до полата на дрехата Му; н като
се допреха, изцериха се (Мат 14 36)
„Да се отреже полата на дрехата":
шумерското право налагало тържест-
вено отхвърляне на невярната жена,
по време на което съпругът отрязвал
подгьва на дрехата и
Асиро вавилонското право запа-
лило чак до капалокийската епоха мя-
рата да се реже полата (сисиктум) на
дрехата на обвинения
Смисълът й е ясен, ако се вземе
предвид, че дрехата - или по-точно
полата и. pars pro toto според извест-
ния процее на символна интензифи-
кация - характеризира и символизира
цялата личност; да се отреже тази по-
ла. е равнозначно на придобиване
властта да се разпола! а с дадена лич-
ност в бъдеще. т.е. власт на живот и
смърт.
Този юридически акт. често съ-
пътстван от ригуално умиване на част
от косите на съшня субект, преллага
задоволително обяснение на серия
пнема от царските архив» в Марн, ко-
нто съдържат следната финална фор-
мула (A R М. vol. 13, lettre 112):
Днес. полата на дрехата .му
и къдрица от главата му
пратих на .моя гоеподар (хиаря).
Причината, която налага изпра-
щането на тези писма. е обикновено
една и сына: един пророк (apiluin “
който отговоря-, ср. Мал. 2:12) пуб-
лично е пронзнесъл предсказания в
едно от селишата на царството Мари,
близодо светилище Тъй като тези про
рочества със съдържанието си биха
могли сериозно да смутят обществс-
ния ред, управникът на областта ги
изпраща в Двореца в сбит вид. като
към тях прилага и полата на мантията.
и коси от пророка, оенгурявайки по
този начин на властелина средствозо
да разполага с този опасен и обеию
коитслен субект (A R М. vol. 6. №45;
vol 10. №№ 7 et 8; vol 13. № 112).
Едно изключение от тази широко
застъпена практика в Мари внася ин
терссни допълнителни сведения: в ед
но писмо от съшите царски архив» на
Мари (публикувано от Ж Досон в
Revue d'A vvyriologic. vol 42 - 1948, рр.
125-134) се чете:
И още. понеже тою човек е служи тел.
м- в ice нито ктата .му.
нито полота на маитичта му
Явно тук пророкът с един от слу-
жителите на царството. чиято лоял-
ноет към управлението е неоспорима
Следователно за управника е безпо-
лезно да се застрахова личността му.
извършвайкн символните отнемания
и изпрашайки ги на царя.
Спнсъкът завършва с един биб-
лейски текст за епнзод от изкачването
на Давид на престола, с което се осве-
тява и целият символен подтекст: в
Първа книга на Самуила. 24:4-16
Давид, който е изненадал Саул в една
пешера в пустинята ЕнТади. отряз-
ва скришно полата на мантията .му,
но му пощадява живота. Тълкуването
на този текст е твърдс трудно, но в
светлината на по-горе цитираните до-
кументи изглежда. че стореното зна-
чително надминава обикновената не-
почтителност към царя. С това дейс-
твие Давид взима превес над цар Саул,
откъдето и угризенията, конто го тер-
заят впоследствие. той получава и въз-
можността да упражнн в конкретен
вид властта. откачало върху Саул, а
после и върху иелия народ, ако
погрябва Така Давил успява да про
мени поведението на Саул като
преследвач, който сега трябва да съ-
жителства с него, прели да му отстъ-
пи накрая и царского господство.
От една страна - символ на под-
чинението или на политическия съюз.
ПОЛЕТ
228
от друга - на абсолютного легално
господство, палата на дрсхита дава
вярна представа та магнко-религиоз-
ния манталнтез на Изтока, струкгу
рнран елновременно от конкрстната
реалност и от енмволната н замена
емата мнсъл (HAUF).
ПОЛЕТ (ВЫДУХ)
В митовете (Икар*) и в сънишата
полегьт изразява желание за сублима-
ция, за гърсене на вътрешна хармо-
ния, за извиеяване над конфликтите.
Този сън се среша най-вече при нерв-
ните хора, които не са способни сами
да осъшествят желанието си за изди-
гане. От символична гледна точка той
означава да не можеш да летиш.
Колкото повече това желание нараст-
ва. толкова повече тази неспособност
преминава в тревога, а суетата, която
го поражда. се превръша в чувство за
вина. Сънят. че летим, завършва с
кошмара, че падаме: символичен из-
pat на преживяната действителност.
на истине ките неуспехи, неизбежна
последица от погрешен подход към
реалния живот (DIES. 51). Предста-
вата за полет е нереален заместител
на действието. което би трябвало да
се извърши. Не знаейки как. не можей-
ки или не искайки да го нзвършим, ние
искаме от съня да го осъшестви. като
го и надмине. Все пак имаме основа-
ние да отбележим в активността на же-
ланнето и в съня за полет символа на
издигане в мисловен или морален
аспект, но това е по-скоро едно въоб-
ражасмо и слабоволно издигане. от-
колкото съобразено с действителните
нужди и способности.
От тази психоаналитична гледна
точка върху символа изглежда инте-
ресно гълкуването. че космическите
полети, междузвездните проекти -
въпреки гения и героизма, които те
изискват. могат да прикриват несло
собността на великите, индустриал-
ните нации да решат човешките проб
леми. опираши до икономическо и со
цналного развитие Нс знаейки как. нс
моженки. не искайки да използват ог
ромните си средства с почти нсизчер
паеми возможности в полза на човека
- на всеки човек. те политат над
земята. Тук откриваме цяла една ко-
лективна психология, в която желани-
сто за показванс на сила в небето са-
мо компенсира чувството за немош
на земята. Съшествува нешо детинс-
ко в този научен гигантизъм, който
свидетелства за неприспособеността
на обшеството да реши собствените
си пробле.ми. То изглежда неспособно
да се справи само със себе си. като на
първо място внесе ред в собствената
си съдба. То възобновява мита за
Икар и бяга само от себе си, мислейки.
че се издига в небето.
ПОЛЕТА
При египтяните на гръко-римски-
те Елисейски полета съответстват по-
лита на Иалу. наричани съшо тръе-
тикови* полета, полета на храните или
на даровете Там огива г покойниците.
когато изходът от психостазията* е бил
благоприятен, за да вкусят божестве-
ните радости на вечността. Там те ше
съзерцават космичното яйце или бо-
га-слънце Ра в неговото яйце, пазещо
първоначалната вибрация, от която во-
дят началото си вибрациите на свет-
лината ина рента (CHAS, 49). Полета-
та - антитеза на ада. са символ на
Рая, до който праведниците получа-
ват доегьп след смъртта.
ПОЛУМЕСЕЦ
Една от най-типичниге фор ми в
движението на луната: символ еднов-
ременно на нромината и па заврына-
нето на формиге; свързана е със сим
воликата на женского начало -
пасивно. водно.
В дрсвността Артемида* - Диана
229
ПОЛЮС
- била отъжлесгвявана с луната нпзц-
на богшз.ч. злила на звсздите. зикри
ла на горите и место я и зобра зявали с
полу.мессц в косите или и ръка Една
римска богиня - Лунина - тъждест-
вена спорел Цицерон на Диана, бля
ла нал родилките: тя съшо имала лу-
нен сърп в косите си. Богиня на цело-
мъдристо. тя била съшо така богиня
на раждането. Затова полумессцът
символизира целомьдриею и ражда-
нето. с неговия двоен облик - лневен и
ношен Нека отбележим. че в литани
ите, християнската Дева Мария често
бива сравнявана с луната и изобразя-
вана върху полумесеи.
Съчетан със звезда, в различии
мюсюлмански страни полумесецът се
явява образ на рая Гробовете на
светните, дори в най-отдалечсните
части на Северозападна Африка при
емат богати на символии стойкости
форми. срел които е и полумесецът;
чствъртитата основа еззмво.зизира
земята и тялото; купо.зът - поня
кога сил но издължен конус като в
оазиситс от Ссверен Алжир - пред-
ставляла вегетативната душа; палу
мссецът и звездата на върха изобра
зяват тройная пламък на душата
(SERH, 73). Според Рене Генон полу-
месецът е евързан също със символи-
ката на потира*
За исляма той е и символ на въз-
кресението. Полумесецът не е завър-
шсн. макар да е почти такъв. Той се
различала от затворената сфера
Мккюлманските тсолози казвазп. чс
полумесецът с едноврсмснно отворен
и затворен, одновременно експан'зия
и концентрация. Очсрпзанието. точ
но преди да завърши кръга си. спира
и остова малък отвор По сыция на
чин човекът не с ограничен в съвър-
изснствата на божията природа .
Полумесецът като знак с най вече ем
блема на възраждансто Изглежда
сякаш се затваря, задушила. но ето
чс <<• почвчни отвор къ и з вобзздното
безбрежно проз знраззз пзво. Гика
< иъртта с.чкази абгръща чзнзека. но
той < <• въ зражда в едно друго безк
райно измерение. Затова върху гро-
йовете поставят полумесеи Н сим-
воликата на арабеката а збуки бук
вапза „н". която има формата на
полумесеи. дъга от крьг с точка над
нея. с съшо буквата на възраждането
Молитвите за покойниципзе са със-
тавени от стихове, които се риму-
ват най-вече на „зз" На арабски тази
буква сс произнося „нун". което оз-
начала и риба (BAMS.135). А в една
притча от Корана рибата е символ на
вечен живот.
Полумесецът, символ на отоман-
ците. се е превърнал след кръстонос-
ните походи в символ на повечето мю-
сюлмански държави; до ден лнешен
много от тях имат полумесеи в наци-
оналния си флаг (Пакистан. ЮАР
Тунис. Турция...) Тази употреба. в на-
чалото само при отделни случаи, мал-
ко по малко прилобива стойност га на
символ, паралелно на хрнстиянския
Кръет. Така например, най-често ор-
ганизацията. която в ислямскитс сгра
ни съответства на Червення кръет. е
Червеният полумесеи(RODL).
ПОЛЮС
По определение полюсът е непод-
вижна точка, около която се извърш-
ва въртенето на света Той е символ
на устойчивостта на лвижението Той
е Непроменливата среда (джон ион),
главината на космического колело.
Световно дърво или световна Ос
евързват земния и небесния полюс,
центъра на света и северного съз-
везлие Поради това полюсът обикно-
вено е прелставляван от планина. ка-
то например планината Каф за
исляма. По същага причина често се
случва. че първичната традиция е про
излязла от севера.
ПОРАЖЕНЕЦ
230
Полюсы е представлява»! от цен
(ъра на свастиката, израз на върте
ливо движение около неподвижния
център В някой масонски ложи на Го
лямата мечка * или на буквата G. ко
ято я представлява. е окачен отвес
(космическа ос), небесен полюс, кой
то стига до центъра на очертана на
пода свастика, земен полюс
В Китай небесният полюс, поляр-
на звезда или съзвездие. е наричан
върхьт на Небето или Върховният
връх (тай-ци) Това е домът на Върхов-
ният единствен (тай-и). Точно под не-
го Императоры, земен полюс, опре-
деля световния ритъм. така както по-
лярната звезда управлява небесния
Зашото. откакто се е обособила поляр
ната Първоначална традиция, сим-
волният полюс е разполаган във вес-
ки духовен център: ислямският полюс
е точно под Кааба в Мека. Китайският
е Минтаи, юдейско-християнският -
Иерусалим. Такова е значенисто на зем
ния глобус, над който се издига поля
рен кръет. поне както го използва
Данте в „Божествена комедия**: под
Иерусалим се намира входы на Ада:
на противоположния полюс са плане-
тите на Чистилището и вратата към
Небесата. особен дуализъм. евързан
с изтерзания Христос и тържествува
шия Христос. Такъв е смисълы и на
девиза на ордена Шартрьо: Stat crux,
dum volitur orbis - Кръегьт e неподви
жен като полюс, докато всичко се
върти
Аналогично в исляма полюсы (ал
Кутб) бележи центъра и върха на ду-
ховната йерархия - Моисей е сочен ка-
то Кутб. а съшо и като Имам от исмаи
литите: като такъв той носи отговор
ността за равновесисто и устойчи-
востта на света. Той се намира на
север, на върха на Синай; посоката
кибла, която не е нито на изток. нито
на запад (Коран. 24, 35) води към
полюса Шейховете и главите на су-
фистките братства често получават
почетната гитла полюс (CORT. ELIM.
CUED. CUEC. CUET CUES)
ПОРАЖЕНЕЦ
За раэлика от акробата*, който
символизира освобождаването от оби-
чайните закони както на земното
притеглянс. така и на обществото.лре-
търколилият се човек е символ с ре
лигиозно значение. С крака във въз-
духа или с глава надолу. югубил пра-
вил си стоеж. той губи и всичко.
символитрано от него - стремеж
кагоре, към небето. към духовното
Гой вече не се и1качва по свстовната
ос към небеснил полюс и Бог. а
напротив, юравя се в животинския
подсвят и мрачните дохни геми
Насочен е надолу В моралната битка
срещу греха и срещу себе си. i рехов-
ното поражение с белязано от прека-
турването на побеления. Вырешните
погроми са олицетворявани също та-
ка от обезобразени животни: гьски,
лъвове. маймунн: грешникът е по-лош
и от животно; или от пречупени архи-
тектурни форми: изместени арки, пад-
нали колони: грешникът е само една
развалина (CHAS. 362).
ПОРТОКАЛ (ПЛОД)
Портокалы, както всички плодо-
ве с много семки. е символ на плодо-
родие™ Някога във Виетнам на мла
доженците подарявали портокали.
В древен Китай, вероятно по съ
шите причини, поднесените на младо
момиче портокали означавали пред-
ложение за женитба (DURV, KALL).
ПОСЕЙДОН (НЕПТУН)
Бог на Моретата.Океанитс, Реки
те. Езерата. Изворите, той владее цар
ството на водите*, така както Хадес
владее Царството на мъртвитс, Зевс
- Небето, а тримата братя - Земята.
Неговият атрибут - тризьбецът. или
231
ПОСОКИ НА СВЕТА
харпун с три остриста аналог на
Зсвсовата мълния. може в начало)о да
е прелставлявал бликането па вълни
те или искренето на мълнията Зашото
Посейдон е опасен бог: той е по-скоро
бог на бурното море, отколкого на за-
THUJHeTofSECG, ЮЗ) Най непостоян-
нияг сред боговете. той имал много
любовни връзки с богини и смъртнн.
но дал живот само на чудовища и
злодеи Името на дъщерята. която му
дарила Деметра, се знае само от
посветените. казва Павсаний Танната
е все оше неразгадана.
Посейдон е съшо така хтоническа
сила, той е бог на земетръсите. като
според древните земстресенията са
причинени от бурите в морето. върху
което плуват островите. той е богът.
който кара земята ла трепери Той
разгърсва. казва Омир. земята и води-
те. Затова Дж. Хъмбърт казва. че По-
сейдон изглежда първоначално есим
волизирал активната мош, която раз-
гьрсва полчинената и пасивната земя.
независимо впрочем от това дали ста
ва въпрос за жнзнените сокове или се-
измичните трусове (в SECG. 104). Зато-
ва той е изобразява» под формата на
животни, въплъгили плодоносного на
чало - коня, бика. лелфина Гривата
на коня, мученето на бика. пьргави
ната на делфина. чрез прнлнката си с
шумною вълнение на вълннте. биха
останали на чисто метафоричного
равнише на обяснението. Символното
тълкуване отвежда по-далеч и по-
надълбоко, отвъд обикновената
привидност. до възприемането на то-
ва плодоносно начало, присъщо на
всяко едно от посоченитс животни и
разкривашо се в Посейдон оше по-сил-
но. поради това. чс броят на изобра-
зеннте животни. при това с еднакво
значение, има натрупваш ефскт. Пла-
тон (Критик, 113 е) прнписва именно
на Посейдон способносгта да накара
в приказната Атлантида да бзикнат
от темните недра два извора. елинияг
гопъл. др>1ия1 студен, и да израснат
от земята в изобилие всякакви
растения, нсобходими за прехраната
Посейдон - бог на моретата и на
разгьреваната от трусове земя - изг-
лежда е символ на първичните води,
на долните и на горните води. там. къ
лето се заражда, все оше лишен от
порядък. бурен и чудовищен, живо
гьт. От земната твърд започнали да
извират морски вълни; остава светът
да бъле развит и подреден. Посейдон
е хтоническият израз на творческите
сили; гой въплъшава стихийните и все
оше неопредслсни сили на една
природа, която е в търсене на здрави
и трайни фор ми
От своята етична гледна точка
Пол Диел строго осъжда поведението,
символизнрано от Посейдон; божест-
вото осуетява всеки опит за издигане
на духовного, то узаконява изврате-
ното заловолство от желанието, бана
лизирането, покварата (DIES. 123).
ПОСОКИ НА СВЕТА
Това са четирите посоки в прост-
ранство™. Север Юг Изток-Запад,
към конто е уместно да прибавим от-
вссната посока зенит-надир, както и
вътрешната посока: центъра Мно-
жество поверия, отнасяши се до про-
нзхода на живота, до световете. оби-
тавани от богове и мъртви, до циклич-
ного развитие и т.н., са построен»
спрямо двете кръстосани осн. Север-
Юг и Изток-Запад. конто заедно с ос
та зенит-надир съставляват цялост-
ната сфера на космического прост-
ранство и. символично, на човешката
сълба. В символната система прост-
ранство™ е рамката, в която произ-
лезлият от хаоса свят се подрежда.
мястото. където се разгръщат всички
ерергии.
Символното значение на четирите
посоки. което има толкова голямо зна
ПОСОКИ НА СВЕТА
232
чение за древни ге мексиканки ебило
ил ькнаюот Ж. Сутсл (SOUM).
Северы с откъм дясната страна
на Слънцето. Това е царството на де
ветте равнини на ала Земя от тати и
от отвъдната страна на живота: от
там произлизат живите, там се връ
щат мъртвите. Страна на стул. глад,
мрак и суша. Там живее орелът. сим
вол на войната. зашото това е най-ве
че земята на лова и на битките Там са
годините на крсмъка и сред емблеми
те и се нарежда жертвеният нож с об
сидианово или кремъчно острие, чес-
то украсяван с орлови пера Теукатли-
пока, бог на севера, е символ на нош
ното небе и на ношння вятър. Северът
е освен това царство на Луната и на
Млечния път Негов цвят е черного, а
за манте - червеното
Югьт е от лявата страна на слън-
цето. На езика нахуагьл - страна на
бодлите. При определени обстоятелс-
тва императоры и жреците вземали и
пробождали краката си с бодли от
растението столетник, за да принесат
в дар на боговете кръвта си. Страна
на огъня и на велнкия бог Уицилипочт-
ли. божество на обедното слънце Той
има за емблема налагала ара. в най
висша стелен птица на слънцето. н
властва над годините на заска. Очс
видно е. че северът и югьт се допълват
взаимно Това е онагледено нс само от
присъствието на заека на юг. една ти-
пично лунна емблема, доколкото лу-
ната се намира на север (SOUA). но
съшо от факта, че на юг живее богьт
на смъртта Миктлантекутли, докато
царството на смъртта се намира на
север. Така е защото Миктлантекутли
умъртвява. а червената жертвена
кръв отвежда към ношта. точно как
то крсмъчното острие погьва в гър
дитс на воина, изгарян на клада: сим
волите на севера и юга понякога се
наслагват и функциите им се разменят
за различните народи от Централна
Америка Според аналогичного мне
лене в протиполосiавянето има
връзка: югът с противоположен на
севера, но югът води към севера чрез
закона за цнклична непрекьснатост,
основа на процесите на пошавател
ната последователност на смъртта и
вьзраждането За мексиканциге кры-
ты. образу ван от четирите посоки. из-
глежда изразява чрез двете си оси две
те тайнства: прехода от живот към
смърт (оста юг-север) и прехода от
смърт към живог (оста запад-изток).
както това ше стане ясно, когато раз-
гледаме символиката на другите две
посоки.
Изтокът е страна на раждането
или вьзраждането. на Слънцето и на
Венера. Свързан е с всички прояви на
обновление, с покълването на цареви
цата, младостта. празницитс. песни
те. любовта.
На изток живее Тлалок, Бог на
дъждовете. който е установил там рай
ската си градина - цяла във вода и
зеленнна. Това е домът на зелените
пера, домът на годините на зелената
тръетика и на свещсната птица Кст-
цал, индийският феникс. Той дал дъл
гите зелени пера на Кетцалкоагьл. кой-
то се възражда под този знак, под
формата на изгряващо слънце. след
като се е самопожертвал на запад.
При все това зеленого е на втори план
в качеството си на символ на тази
посока. Цветът на изтока е пьрво
начално червеното на свежата кръв и
на жизнените сили, червеното на изг-
ряващото слънце и на Венера, утрин
ната звезда По този начин, както от-
белязва Сустел. в този знак се наслаг-
ват слънчевата и водно-растителна-
та символика. Но не трябва да
забравямс, чс според американскитс
индианци символиката на слънцето
има многобройни изрази. Обедноюи
черного слънце са символи на анало
гични цялости, противоположна на и з
233
ПОСОКИ НА СВЕТА
гривашото слънце
Запади с нарезною на вечер за.
на старост га. на залязващото слънце.
на мястото, където то те се скрис в
дома си. Следователно тук са години
тс къита. Това е «.граната на женнзе.
страна на упадъка; освен слънцето
там нзчезва и Вечсрницата. Тук сс при
нася в жертва Кетцалкоагьл. за да се
выроди на изток Наричат запада
страна на мъглите, това е вратата към
тайнственото. непроявилото се, от-
самното и отвъдното Но мъглите са
свързани с мисълта за дъжда. и еле
дователно за плодородие. Затова
Богиннтс-майки живемi на запад, къ-
дето са установили градината си. про-
тивовес на градината на Тлалок. бог
на дьждовете на изток. Тук живее съ
що богът на Царевицата, който ше сс
яви на изток. И накрая тук сс намира
богинята на Цвстята и на Рибите от
Чалчиутликус или на Скъпоценната
вода или на Скъпоценния камък. в кой
то е събран цел и я г символен комплекс,
включващ синьо-зелената вода на
изумруда и нефрита, плодоносните
дъждовс - небесно ссмс и младата
кръв, принесена в дар на слънцето за
вьзраждането му.
По този начин противоположное -
тите се събират и дори се съдьржат
една в друга, както по оста изток-
запад, така и по оста север юг. тези
две оси образуват кръет. в чийто цен-
гьр - центърьт. който с нс друто, а
мястото на Човека - сс наслагва и раз
решава двойният дуализьм Оста се-
вер-юг символизира зрансцендентал-
ните царства и силите им - на под-
земния свят и на Уран - там, откьде
то всичко се заражда и всичко се
завръша Това е оста на потенциал-
ността, на която сс противопоставя
от запад на изток оста на проявата,
на божественото като постоянна
черта, на човешкото От запад на из-
ток и от изток на запад сс осыцест
нива каю че ли на тласъци инициаци
оинияг цикь.з. източннк на живот или
смърг Но вечною гаирьшане в края
на тази ос нс без моглодассосъшестви.
ако не сьшествуваха нени лимите цар
сгва на севера и юга. Така графично
кръетът е първичният символ, без кон-
то нито нс би мозло да съшествува
КакгопишеЖ Сустел,крьегы сейм
вол на света като ияло.
Африканските традиции са нс по-
малко красноречием
Според космогонията на племето
дотон всяка от четири зе посоки на све
га е свьрзана с определено съзвездие
или категория живи съшества по след
ния начин:
Север. Плсяди, хора и риби.
Юз. Поясът на Орион, домашни
те животни.
Изток. Венера, пгици;
Запад, звезда та с голяма опашка
(неидентифицирана), линзе животни.
растения, насскоми (GR1E).
Според племето бамбара асоцн-
ациите са следните;
И«ток, бяло. Царство на смъртта;
Запад. Царство на хората на пад-
налото слънце. земя на обичаите. на
краснейте и добри иста.
Север, отъждествяван със седмо-
то небе; това е мнот о далечно царе гво.
където живее великият бог Фаро, гос
полар на елового и на водите, отгово-
рен за подрсждансто на света в нас-
тоящим му внл. в широк смисъл - вся
ка царска власт. която се намира на
север;
Юг, страна, населена със злона-
мерени съшества. мого от конто Фаро
грябвало да унншожзг при създаване-
то на света, защото били откраднали
езика; царство на порочността (D1EB)
В племето бамбара. както и в пле
мето догон. живите съшества са раз-
делени на чегири категории.коитоот-
говарят на четирите посоки според
слсднага схема:
ПОСОКИ НА СВЕТА
234
Север, водните съшества. риби.
влечу г и. зе.мноводни.
Юг. растенията;
Инок, дивите и домашни животни.
Запад, птиците (DIEB).
Според племеиата балуба и лулуа
от Касаи (Конго) свстът е изобразен
като ншравен кръет, чието хоризон
тално рамо разделя запада, царство
то на злите духове. от изтока. царст-
вото на добрите духове и на рая или
село на сладките банани Западът е
евързан с вътрешността на земята.
където палат, премииавайкн през не-
го, без да спират, лошите души, отп-
равили се към ямата от червена глина;
иегов цвят наистина е червеното.
Изтокът и раят на добрите души са
под знака на белия цвят (FOUA) (вж.
противопоставянето Червено - Бяло).
Средата на този кръет. седалище на
съда. където съдят душите на мърт-
вите. се намира на разклонението на
Млечння път; земното измерение (чо-
вешкото измерение) е отдолу; отгоре.
в горного небе, живее върховният Бог.
заобнколен от подчинените му съдии
(пак там).
Според алтайските народи за
Планината на света, която се издига
над пъпа на земята и чийто връх до-
косва Полярната звезда, пъп на света,
обикновено се приема, че е разполо-
жена на север, а на върха и се намира
и златният трон на върховния Бог. По
този начин в някои религии вярваши
те се обръшат на север, когато искат
да се поклонят пред бога на Небето.
Така правели мандейците и будпети-
те от Средна Азия (HARA. 46).
Планината на света на калмициге,
чийто образ е дошъл в Средна Азия
заедно с ученията на ламаизма, пред
ставлява четирите посоки на света
чрез четирите си склона, вески от ко-
ито е с различен цвят: южният е син.
западният - червей, севсрният -
жълт, а източният -бял(НАКА.49) В
четирите посоки около тази планина
пл>ват сьшо толкова на брой кош и
нентн. изобразени като острови в
Океана. На тези континенти живеят
хора, които се различават най-вече по
формата на лицето. Жителите на юж
ния континент имат овалнн лица, а те-
ти на западння - кръгли. на северния
- квадратни и на източния - лица ка
то лунен сърп. Самите континенти
имат едни и същи очертания. Тази
удивителна представа за света пре-
обладава с незначителни различия в
Тибет и в цялата теория на будизма
(HARA. 50).
Калмиците ламаисти изобразяват
основните посоки на света и с главк
на животни: слонът е за изтока. волът
- за юга, конят - за запала, лъвът - за
севера (по точно за северозапад).
Китайците евързват изтока със
син дракон, юга - с червена птица,
запада - с бял тигър. а севера - с чер-
на костенурка. Според един сиукски
мит дворецът на Боговете. разполо-
жен на висока планина. гледа към че-
тирите посоки на света, а на всяка
Небесна врата има пазач; на запад -
пеперуда. на изток - мечка. на север
- елен. на юг - бобър (HARA. 64)
СпорсаОткровението небесният
престол е пазеи от четири съшества.
първото от които прилича на лъв. вто
рото на теле, третото има лице, по-
добно на човешкото. а четвъртото на-
подобява летяш орел (Откр. 4: 6 8).
Според едно поверие на зад-
байкалскитс тунгуси Бог съэдал пър-
вата човешка двойка,като взел желязо
от изтока. огън от юга, вода от запада
и кал от севера Всяка от тези състав
ки послужила за създаването на оп-
ределена част от човешкото тяло, та-
ка че този мит установява следните
връзки между четирите посоки на
света, стихните и човешкото тяло:
Север, Зсмя. Плът и Кости;
Запад. Вода и Кръв;
235
ПОТИР
Изток. Въздух. Желяю и Сърце;
Юг. Огън и Телесна топлина.
Според Рюисбрьок при обредни
препинания мош одни те и тливали съ
държанието на съднните в четирите
посоки: на юг. в чест на огъня. на из
ток - в чест на въздуха. на запад - в
чест на волага и на север - в памет на
мъртвите.
В хиндуистката представа за све-
та небесната падина на демоните се
намира на североизток (HARA, 119).
Разположението на Голямата меч-
ка по отношение на четирите посоки
обозначава за народите от Централна
Азия годишните времена. Когато
опашката на Голямата мечка сочи на
изток. над целия свят царува пролет-
та; когато сочи на юг - е лято; а кога-
то се обърне на запад - е есен. А кога-
то е обърнала опашката си на север,
над света царува зимата За сибирс
ките голди изтокът е посоката на
живите, а западът - на мъртвите
(HARA. 128. 234). Франнисканският
монах Рюисбрьок. официален Праге-
ник на Луи Свети (Луи IX - френски
крал 1226-1270) при монголите през
XIII век. отбелязал. чс входът на но
мадските шатри е насочен на юг. мъ
жете обитавали эападната. а жените -
източната част, като мястото на гла-
вата на семейството било в дъното.
т.е. на север (HARA. 261).
Първите християни смятали, че ос-
та запад-изток е ос на Дявола и Бога,
на Ада и рая, както се вижда в опнеа-
нието на церемонията при кръшаване.
оставена ни от Псевдодионисий
Ареопагит: дяконите развързват ко-
лана и свалят дрехата на оглашения
Йерархът го обръша с лице на запад,
с ръце. вдигнати за анатсма, отпра-
вена към царството на мрака, запо-
вядва му да духне към сатаната три
пъти и да произнесе думите на отри-
чане.,. Тогава първосвегценикътгооб-
ръша на изток и го кара да вдигне към
небего поглела и ръцете си и му запо
вядва да се прнсъедини към Хрисго
вото воинство (PSEO)
ПОТЕНЕ
Парна та баня с една от е ле мен-
тарните техники, целящи повита-
ването на мистичната топлина, ка-
то потенепю притежава понякога съ
щитка сыидателна стойност; в мно
гобройни митологични традиции
първичният човек е бил сыдадсн от
Бог вследствие на с ил но потене (ELIC,
302. бл.). Парната баня в Северна Азия
и Европа, както и у индианците от
прерията. придобива аналогично
значение.
Овладяването на огъня. нечувст-
вителността към топлината и следова-
телно мистичната топлина, която
прави поносими както крайния стул,
така и температурата на въглените, е
магико-мистична способност, която.
придружена с други не по-малко прес-
тижни качества (издигане. вълшебен
полет и т.н ), прави осезаем факта, че
шаманът се е извисил над човешкото
положение и че е вече част от това на
духовете (ELIC. 303).
В древните цивилизации на Цент-
рална Америка парната баня прите-
жавала смисъл на жертвоприноше-
ние: индианецът дарявал потта си на
бога на слънцето (GIRR 190). Жестът
притежавал едновременно пречиства-
ща и омилостивяваша стойност; и та-
ка е бил продължен с нова сила у днеш-
нитс индианци от прерията в опазва
нето и честването на културната им
идентичност.
ПОТИР (ЧАША (вж. ПОТИР)) (вж
КОШНИЦА)
Широкообхватнага символика на
потира се проявява в два основни ас-
пекта; като съд на изобилието; като
съд. в който се намира питието на без-
смъртието.
ПОТИР
236
В първия случай често го сравни
ват с лавашата мляко майчина грьд.
Един посвстсн на Флора гало-римски
надписотОтюн(обл Саона и Лоара),
сравнява потира, от който тече божи-
ята благолат. с гьрлата. от която из-
лиза млякото - храна на грала (Дьову-
ку). Същите са символиката и тъждес-
твото в случая с хиндуистката Маха
Лакшими: но все пак тук млякото е
сома*, което ни връша представата
за питие на безсмъртието (вж мъзга*).
Потирът за жертвоприношения на со-
ма е отъждествяван съшо така с лун-
яия полумесец. чиято светлина по тра-
диция се сравнява с цвета на млякото
Най обшото символно значение на
чашата се отнася до средновековния
Граал*. съд. в който била събрана
кръвта на Христос и който съдържа
едновременно - но всъщност двете
представляват едно и съшо нешо -
мигновено загубената традиция и пи
тието на безсмъртието. Потирът съ-
държа кръвта - жизнено начало; сле-
дователно той е сходен със сърцето. а
оттук и с центъра Египетският йерог
лиф за думата сърие е именно такъв
съд Етимологично Граалът е еднов-
ременно съд и книга, а това потвърж-
дава двойното значение на съдържа
нието му: озарение и живот. Според
едно предание той бил изсечен от изум-
руд*. паднал от челото на Луцифер:
този камък напомня за шиваитската
и будистката урна, третото око. свър-
зано с усешането за вечността (Ге-
ион). Когато човек полира някой скъ
поценен камък. пише дзен-учителят
Доген. той се превръша в чаша: съ-
държанието на тази чаша е блясыгьт
на светлината. разкрит чрез полира
него, съшо както озарението изпълва
човешкото сърце след съсредоточа
ване на духа.
Граалът бил наричан оше Vaissel:
символ на кораба. на ковчега, съдър-
жаш зародишите на цикличното
въ«раждане. на изгубената традиция
Нека отбележим. че полумесецъз, рав
иостоен иа потира, е съшо лодка
До символиката на Граала се лоб
лижава тази на тантрическата съдин
ка. направена от темето на черспната
кутия. пълна с кръв (понякога с чай
или алкохол): това с оше един израз на
безсмъртието или на знанисто. пос-
тигнати с цената на смъртта в ссгаш
ното състояние. следователно на ини
циацнонно или свръхчовешко възраж
дане.
В някой произведения на западни
те херметици се препоръчва използ
ването на такава съдина при осъ-
шествяването на Великия алхимичен
труд, което очевидно е евързано със
съшото символно значение. Ки-
тайските алхимици пък, след като не
успяват да получат направо Еликсира
на живота, изработвали от придоби-
тото в пешта злато съдовсте и поти
рите, конто недвусмислено предопре-
деляли да съхраняват храни и пити-
ета на безсмъртието.
Потирите. използвани при лаване-
то на причастие и съдържащи Тялото
и Кръвта на Христос, изразяват сим
волен смисъл. близък до този на
Граала Зашото. ако не ядете от плът
та ми и не пнете от кръвта ми, няма да
заслужите вечен живот, казва Иисус
Обредът, при който се използват и кой-
то осъшествява възможното участие
в жертвата и блаженото единение, се
среша в редица традиции, като нап-
ример в древен Китай (Тук разглеж-
даме единствено външната изява на
обредите, а не техните догматични зна-
чения). Това е най-вече обрсд на
встъпване в обшността, на еднокръ
вен съюз (така е и в кръвната клетэа*
на тайните общества), но и символ иа
беземъртие. Да сс пие от една чаша, е
все оше широко разпространен в
Далечния изток сватбсн обичан. В
Китай някога се пиело от двете поло
237
ПОТИР
вини на една и сына кратунка (вж.
Тиква*).
Потирът е и космически символ:
разделеното на две световно яйце, във
формата на две обърнати една срещу
друга чаши, катоедната. тази на Небе
то. е изображение на купола. Именно
тези две половики са поставени върху
главите на Диоскурите.
Ведического жертвоприношение,
разделянето на единствения потир на
Твагури от трите Рибху на четири блес-
тящи като дневната светлина чаши,
бележи космическия труд на разпрос-
тирането от центъра на проявата в
четирите посоки на света Обратно,
когато Буда прави една-елинствена
купа от четирите купички за милос-
тиня, донесени от четирите краиша на
света от четиримата махараджи, тон
връща космического чегвърто деле-
ние към първичното единство
(DANA, DAVL. DENA. ELIE GOUM.
GRAS. GUEM. GUES. MALA. SILI).
В Япония размяната на купички
(Саказуки о кавасу) символизира
верността. Това е част от сватбената
церемония. Гангстерите съшо си раэ-
менят чашите, когато пият с новоп-
риетия член, а впоследствие така за-
почнал да прави и началникът спря-
мо новия си служител.
В света на келтите пълната с вино
или с друго опиянявашо питие (бира
или медовина) чаша, протегната към
претендента за престола или подаре-
на му. с символ на господство и имен-
но това виждане в прословутата ис-
тория за Baile an Scail, град на героя.
Там кралят на Ирландия Кон получа-
ва чашата си от приказно красива де-
войка в присъствието на бог Луг. кой-
то предсказва. че роды му ше иарува
поколения наред. В християнската
традиция потирът се е слял с котле-
те* на Дагда до такава степен. чс
Светият Граал с едновременно послс-
довател на чашата на властта и нас-
ледник на котлето на Дагда (OGAC.
14. 365 - 366)
В еврейский и християнски тра
линии чашага. изпол звана в обредни-
те преливания, както и при хранене. е
послужила за основа за една особено
добре развита символика.
Чашата на спасснието. издигната
от псалмиста към Бог (/7г. 115, 4) е
очевидно едновременно култов пред-
мет и символ на причастието. Съшото
се отнася до евхаристичния потир (ко-
ето означава потир на причастието)
или чаша на благословението (1 Кор..
10. 16).
Но в Библията ударението в сим
волното значение на потира пада вър-
ху човешката участ: човек получава
от Бог своята орис като чаша или ка-
то съдържанисто на чаша. Тогава мо-
же да става въпрос за преливаща от
благословил (/7с. 22: 5) или пълна с
огън и жупел за нсчестивцитс чаша
(77с. 10: 6); това е чашата на Божия
гняв(Откр 16: 19). Затова средството,
което използва Бог. за да накаже
(човек. народ, град...), може да бъде
сравнивало с чаша [Иср. 51: 7; Зах.
12: 2). Когато Иисус говори за чашата.
която трябва да изпие (Мат. 20: 22 и
сл.) и когато моли Отца тя да го отми-
не(А/дт. 14:16). той говори по този на-
чин не само за смъртта си. но и в един
по общ смисъл за участта. която Бог
му предлага и която той приема на-
пълно съзнатслно.
В мистичната литература на исля
ма потирът символизира обикновено
сърцето*, разбирало като вътрешно
усешане на тънкото острие на душа-
та.
Сърцето на посветения (ar if). ко
ето е и микрокосмос, често бива срав-
нявано с чашата на Джамшид; този
легендарен персийски цар притс-
жавал, твърди преданието. чаша, в ко-
ято човек вижда целия свят.
В тайните на Хамза се разказва.
потоп
238
че един от друтарите на емира Хамза,
чичо на Мохамед, отишъл на гроба на
Адам на о. Серендиб или Цейлон и по-
лучил лично от Алам вълшебна чаша,
която грябвало да му позволи да при-
ема какъвто образ пожелав. Не е ли
това символ на способността да се
превърнеш в това. което познаваш. в
най-яркия смисъл на пре-връщам се,
пре-раждам се?
Чашата на любовта или виното на
радостта се дават в рая на избрани
светци дошли отдалече. свет и и тс
оставят таягите си до вратата. след
което могат да влязат. за да пият
виното. разлято по чаша от вино-
черпии (ангелите): после, на светли-
ната на вошеници. приемат привете-
твията на тайнствена личност. по-
явила се внезапно в образа на тър-
мсествено красив млад мъж: и те ко-
леничат пред този Идол, който таи
в себе си Божията Същност (MASL.
109-110). Чашата е символ на подго-
товката на причастие с благоговение
и любое.
Чашата символизира не само
съда. но и същността на едно разк-
ритие. Казват. че когато Пророкът
стигнал в Иерусалим след ношното
си пътуване. той влязъл в Храма.
Когато излязох от него, казва той,
при мен дойде Гавриил с чаша вино и
друга една чаша с подквасено мляко.
Избрах втората Гавриил ми каза
Ти избра Fitra. т е. човешката при-
рода в първичното й състояние. да-
леч от всякаква връзка с християнс-
кото покръетване и моисеевия закон
Поверието добавя: каза ми се (след
като изпил млякото): ако беше из-
пил виното. твоят род щеше да из-
падне в грях (HAYI. 286).
Според друг един вариант, кога-
то Мохамед пристмгнал в Иерусалим,
той бил посрешнат от всички пророци;
предложили му три съда: в единия
гмало мляко. в другия - вино, а в тре
тия - вода Той избрал млякото: за то-
го изборът на водата би означавал за
него и народа му предсказание за кру-
шение (gariqa), а този на виното - отк-
лонение от правата вяра (gawiya). до-
като млякото им прелричало навли-
зането в правия път (hudiya).
Тази алегория може да означава
две неща: пьрвото. преднслямско
значение, превръша млякото в сим-
вол на пастирите. а виното - в символ
на земеделците. докато водата е общ
символ; другото. ислямско значение,
представлява трите монотеистични
религии: на евреите, в която водата иг-
рав едновременно разрушителна (по-
топът) и спасителна (прекосяване на
Червено море) роля; на християните.
където виното има трансцендентал-
на роля; на исляма. която остава да
възтържествуват добродетелите на
номадския живот чрез завръщане към
истинските авраамови корени Защото
в символната система на сънищата
млякото* представлява естествената
религия и энанието(КАН1Ч. 206 207).
ПОТОП
Това, че признаваме символично-
го значение на потопите, което те са
възприели в традициите и митовете,
не означава. че отричаме историчес-
кого им съшествуване Сред природ
ните катаклизми потопы се отличава
по своя неокончателен характер. Той
е символ на никненс и обновление
Потопът разрушава единствено по-
ради това. че формите са се изхаби-
ли и изтощили. но след него винаги
идва ново човечсство и нова история
Той и звиква представата за ра зтва -
рянс на човечеството във водата и
установявансто на една нова епоха. с
нови хора Можем да го доближим до
потъването на континентите. какъв
то е митът или истината за Атлантида
Потопът често е евързан с прегреше
нията на човечеството. морални или
239
ПОЧИВКА
обредни. грехоне и неспазване на за-
копите и правилата. Погоны пречист
ва и вьзражда като кръщавансто. той
с едно огромно всеобще кр мление, ре
шено нс от човешко. а от едно по вис -
ше и властвашо съзнанис. Потопы
разкрива как исивотът маисе да бъ-
де прсоценсн от друго съзнание. вмес-
то човеш кото... човешкият ж ивот
се явява нсш<‘ крехко. което периодич
но трябва да бъдс поглъщано от пър-
воизточника си. защото участта на
всички форма с да се разтварят. за
да могат да се выродят. А ко форм li-
re не се обновяваха чрез периодично-
то им разтваряне във водите, те би-
ха се уронили, биха изтощили твор-
ческитс си способности и биха угас -
ноли окончателно Лошотията. гре-
хове тс в краззна сметка биха обезоб-
разили човечеството. лишено от фор-
мате и творчсските си способности,
то би било увехнало, сбръчкано и
безплодно. Вместо бавния рсгрсс с по-
низши от човека форми, потопът но-
си мигновеното разтваряне във
водите, в който среховезе биват про-
чие тени, а от тях ще се рек) и новото.
обновено човечсство (ELIT. 144, 183).
В ирландских митологически кон-
текст библейският потоп бил приспо-
собен към произхода на света и сим-
волизира границата между предис то-
рията и историята. понеже всички
предходни раси били унищожени
Единствен Финтан - първият човек -
оцелял. Носен нагребена на одни въл-
на. той попаднал на един бряг и спал
няколко века върху пясъка. прели да
предаде на ирландските ученн всич-
ки традиционни знания, конто
съхранил.
погони
Гмуркансто в потопите, както и в
пламъците и облаците, отбели та скъс-
ване с обикновения живот: в идеите. в
позициите. в поведението ше настъпи
Корсика промяла Таш символика мо-
же да сс отнссс към символиката на
кръшениетос двегс му фази: поганя
не и изплуване
В Библията погони гс символизира т
смъртнитс опасности, особено ковар
ни във физически и морален план:
в/>к1кшпс(|1см.: потони-бел пр )
на < мъртпис »к- окръ к изо.
Порой от бе с сикон не >«• i п. lauiu \а
Връ ските ни прейтоднята мс обета,
fll’uикоте насмъртта местегнаса
Смертнее мъкее са мс обхвина ли.
и потони от бе с искание < и и<- сип саиси.ш.
вериги а соей с а ме стпсгнали.
и чрежите на сиъртта са ме in.ce.cu
(//< 17:5,6)
ПОЧИВКА
Почивката на Бог. след като сът-
ворил света, не е свьрзана с някакво
статично състояние Починка не значи.
че не се прави нишо. че с спрял проце-
сы на развитие Почивката на бог е
разглеждана като творчсска пауза, ко-
ято въвежда нов аспект. Тази почивка
е посвстена на благословията и
освешаването. т.е. на един нов прс-
нос на енергия върху гворенисто: из-
дигането на ново равнище. което би
могло да бъде нивою на съзнанието.
Тази почивка символизира всички пре
ходни дни. Седмият ден е евързан с
пьрвия. съвьршснството с постигна-
то. цикълът започва Изображение™
на захапалата опашката си змия,
уроборос. срешано в нс една тради-
ция. е със съшого значение Начало и
край сс сливат и космическата сила сс
движи в цялото. Тук отново се врыца
мс към схвашането за цикъла, она где
дено от един текст на Иоан в Открове-
ние™. който казва: Аз съм алфата и
омегата (21: 6) (WOLB)
Почивката е награда за завърш-
ване на работ аг а или по-скоро с неин
край Този. конто вървн по добрия път.
ще намсри покой за душата си {Иср
пояс
240
6. 16): блаженството Това значение
давано от Стария завет. срешаме и в
Новия (Матей) Тук почивката е взета
в смисъл на сигурност. Така покоят
се явяна състояние на равновесие и
цялост.
Според една равннска традиция
не става вьпрос за почивката на един
изтошен от тсжка работа Творец Как
то изглежда. Бог. дал началото, прсс-
тава да въздейства върху света в сми-
съл. че преотстьпва на човека отго-
ворността да направлява движението
на сътворението чрез пряката си на-
меса и молитвите си. както и да го до-
веде до съвършенство Това е прех-
върляне на власт. което издига чове
ка до високия пост съавтор Но све
тът ше му се подчини само лотолкова.
доколкото сам той се съобразява с
порялъка. установен от Бог.
ПОЯС
Поясът е преди всичко дреха и до-
ри първата дреха. ако се вярва на раз-
казите за произхода - като библейс
кия - и на етнографските наблюдения,
които. струва ни се. съвпадат по този
въпрос Именно в това е основного
различие между символичного поле на
пояса и символичного поле на тока
та* Токата изхожда от космоса, по-
ясът изхожда от човека Поясът. пре-
пасан около кръста при раждането.
евързва единичного с цялото и еднов
ременно с това обвързва индивида
Цялата двузначност на неговата сим-
волика е обобщена в тези два глагола
Свързвайки поясът вдъхва увереност.
заякчава. дава сила и власт: обвър-
звайки. той води до подчинение и зави-
симост и следователно - до лобровол-
но прието или наложено ограничава-
нс на свободата.
Поясът - материален израз на по
ето залължение. клетва или ладен обет,
често придобива сакралнзирашо ини
циационно значение и в материален
план се превръша във нилимата. чес
то пъти прославища емблема. кож о
провъзгласява силата и властта, с ко-
ито е облечен онзи. който я носи: таки
ва са както различите на цвяз пояси
на лжулистите и портупеиге. на ко-
ито са окачсни оръжията на войни-
ците. така и лентата на кмета и безб
ройнитс оброчни. иннцианионни или
празнични пояси. за които спомена-
ват традицинте и обредите на всички
народи
Така например в инициационния
ритуал в Индия препасването на по-
яса придобива дълбок смисъл. След
като с извършил обредното жертво
приношение, наставннкът застава на
север от огнището с лице на изток, а
момчето застава на изток от огнище-
то с лице на запал.
Тогава наставннкът взима пояса
и го опасна около кръста на момчето.
увиванки го три пъти отляво надясно.
При всяка обиколка наставникът про
изнася следното заклинание:
..ДойЭе свешени.чт паче.
6 югоск юнната Богиня'
Тя ни шхриля от ните иагии,
прсчистяа хожата ни.
са йота тя се обличи слс сила.
благодарение на могъщите си дихания
(..Асватаяна Грхиясутра" I. 19.
VEDV. 303-304)
В този пример поясът действител-
но е сам по себе си инициационен и
представлява символ на закрила. очи
щение и сила.
Поясът дължи могыцеството си на
диханията, чийто духовен и божествен
смисъл посочваме на друго място. В
текста поясът е наречен „благосклон
на богиня" Възлнте му могат ла наве
лат на мисълта за древноегипетския
възел на Изида - той самият бил знак
за живот и също такъв символ на
закрила. чистота, сила и беземъртие
В Библнята поясът с и символ на
тесен съюз и постоянна връзка в лной
241
ПОЯС
ното значение на единение в благое-
ловията (/7<. 76:11) и на вечно тег не
щото проклятие (//<. 108:18 19).
.да сг ззблече с проклятие ю'шк дреха.
и да алсзе то « чеговита лът/ч-шпш т
хато вода.
и като дървено масло * нсговите кости,
и да бъде хато дреха. с която сс
обличи. и хато пояс.
с който вииа.’и зс опасха
Евреитс празнували Пасха с пре
пасан около кръста пояс, както им за-
повялал Господ.
Пътникът носи пояс: това озна-
чава. че той е готов да посрешнс
опасността. Направата на пояса сим-
волизнра призванието на онзи. който
го носи, показва смирение или моп>-
щество, винаги сочи някакъв избор и
конкретного му прилаганс Ето зато
думите на Христос, който казва на
Петър. че когато бил по-млад. сам се
опасвал. ала ше дойле време. когато
друг ше го опаше (Иоан. 21:18),
означават. че най-напред Петър сам
решавал съдбата си. ала по късно ше
чуе повика на призванието
Поясът закриля от элите духове.
както отбранителните пояси зашита-
ваг градовете от врагове.
......Дрсвните смятали опасвине-
то на кръста преди път u.tu преди
предприемането на бързо и спонтан
но действие ла признак на снергич-
ноет и следователно - на презрение
към малодушисто: сыцсврс менно то
ва било белег на целомъдрис на пра-
вите и на душевна чистота според
св. Григорий това е и символ на
целомъдрието" (AUBS. 2. 105). В
същия, евързан с непорочността
смисъл. следва ла се тълкуват в хрис-
тиянската традиция и лентата. която
свешеникът носи, за да отслужи
месата. и кожения или въжен пояс, кой-
то монасите опасват около кръста си.
макар и символът съвсем да не се иэ-
черпва с този образ, тъй като в Библия
за кръеттл символизира могъшество
го и сила га (//<. 17. 28. 40). но и прав
лата (//«. 11:5). В такъв случай разбзз
раме по-пълно зашо някои монашсс
ки правила - като например това на
св Василий - предписват на монаси-
тс да спят облечсни. с препасан около
кръста пояс Едизз коментар на
Псевлодионисий Ареопагит потвър
ждава тази важна страна на символа
и нсговото гьлкуване в елновременно
материален и сублимиран смисъл- не-
бесните умове. пише той. са облечензз
в олежла и пояс, който следва ла се
разбира символично:„Попейте озна-
чават старанисто. с което тс пазят
ра змножителните си способности:
тяхното умение да се самовглъбят.
да обединят умствените си спо-
собности. оттсгляйки се в себе си.
затнаряйки се хармонично в неруши-
мая кръг на собствената си само-
личност" (PSEO. 240) Както личи от
христианского иэкуство. тук симво
лът на пояса се разпростира върху ду-
ховната плоловитост. получена чрез
умственото съсрелоточаване еднов-
ременное неизменноетта на самолич-
ността. която с един от най-важните
аспекти на всрността Да бъдеш не-
верен. оэначава да применит само-
личността си: да бъдеш плодовит, оз-
начава да умножиш самоличността
си.
Биха могли да сс посочат безброй
примери. в конто на всички равниша
проличава тясната връзка между ду-
мителож. цс зомъдрис и плодовитост.
Така стон въпросът с пояса, който
през Средновековието вловиците ос-
тавили на гроба на съпруга си. когато
се отказвали от наследството му. как
то и с чародейните пояси. осъденн от
съборнте като вълшебни. за конто се
вярвало, че улесняват ражланията
Цялата тази символика доближава
пояса, в който пътникът крнел богатс-
твото езз и на който окачвал оръжието
ПРАВЕДНИК
242
си. до рога на изобилието.
Ако завързването на пояса озна
чава изпълняване на обет, то развър
зването на пояса означава наруша-
ване на обета 1а христианина, който
се отрича от вярата си. за да приеме
нсляма, мюсюлманската традиция
казва. че той разкъсва пояса си. За са-
новника или за войника - да развър
же пояса си - означава. че са отказва
от изпълнението на функциите си. че
се обезоръжава. че се предава; в случая
съшествува метонимия между пояса
и оръжията. прикрепени на него, или
функцията, чийто отличителен знак е
поясът. Ако поясът не е свален добро-
волно. а изтръгнат. отнет от другиго.
то това се превръща в деградация, в
осакатяване. в изнасилване. В гръко-
римския свят, когато за някоя девой-
ка се кажело, че развързва пояса си.
това означавало. че предлага тялото
си. Тук в противовес на пояса на
целомъдрието. наложен безпрекослов-
но от господаря и повелителя, се по-
явява девичсския пояс, носен с гор-
дост от девойката до първата брачна
нош. когато съпругьт го развързвал
По думите на Фестий „този пояс бил
от овча вълна и означавал, че както
извлачената вълна в къделите била
съединена със самата себе си. така
и съпругьт бил евързан сякаиз с пояс
и тясна връзка с жена си. Съпругьт
развързва този завързан с... Херкуле-
совия выел пояс като предзнамено-
вание за това. че изе бъде толкова
изастлив с броя на децата си. колко-
то бил и Харакъл. който оставил се-
демдесет деца "
И накрая. нека отбележим. че в из-
раза „затягам колана" народната
мъдрост е запомнила кастрационния
аспект на символа и че през XIX век
златният пояс, който според поговор-
ката нс струва колкото доброго име.
назовавал иедвусмислено наложни-
ца та.
ПРАВЕДНИК
А праведникът с върху вечни
основа Този текст от Притчи 10:25
посочва символния смисъл на думата.
Праведникът дава мястото си на
всичко: той нарежда с мяра. Дори с
това той отговаря на съзидателната
сн или организаторска функция.
Праведникът извършва вътре в се-
бе си действието на везната. когато
двете блюда са в пълно равновесие ед-
но срещу друго. Праведникът се на-
мира следователно отвъд противоре-
чията и противостоянията; той осъ-
ществява в себе си единството и така
принадлежи на всчността. която е ед-
на и всеобща, пренебрегвайки разд-
робяването на времето. Ето зашо пра-
ведникът заема важно място в Библия
та - той мисли и действа с тежест. ред
и мяра.
Ако той символизира съвършения
човек. прилнчайки на демиург създа-
тел - който първо влага ред в себе си.
а после и около себе си - то праведни
кът изпълнява ролята иа истинска
космическа сила. Той често е сравнен
с колона* (Притч. 10:26). която евър
зва висините и низините (вж SCHO,
165). С това се обяснява и тексты в
Талмуда: един само праведник да ос-
тане на земята. той изе крепи света.
В гностическата мисъл функцията на
Праведника е въздигната в ипостас:
той се сравнява с величав стълб.
ПРАВОЪГЪЛНИК (вж ОБЩАТА
СИМВОЛИКИ ИА КВАДРАТА)
Тази фигура нграе особено важна
роля в масонската символна система
под името дълъг квадрат. В масонс-
ките храмове той се намира горе-долу
на мястото на лабиринтите* в църк-
вите. Павиран е с редуваши се квад
ратин плочи. бели и черни, конто об-
разуват мозанчния паваж (BOUM. 94)
Той може да бъде с три пропорции
(3x4; 1x1, 618; 1x2). Вторият израз иа
243
ПРАЗНИЧЕН ПОДАРЪК
златното число обикновено се евърз
ва с всички добродетели, нриписвани
на златното сечение и подобии
правоъгълници. наричани сын о квад
рат-слънце. служели за призоваванс
Тс са символ на съвършенството в от-
ношенията между земяга* и слънце-
то*, както и на жсланието на масони-
те да бъдат част от това съвър-
шенство.
ПРАГ
Езотеричното значение на Прага
произлнза от ролята му на преход от
външиото (нспосвстсното) към вът-
решното (свешеното).
Той символизира едновременно
раздялата и въз.можността за съюз:
събиране. сдобряване. Тази възмож-
ноет се осъшествява. ако пристига-
щият е приет на Прага и въведен вътре;
тя сс отдалечава. ако той остане на
Прага и никой не го приеме. Ето зато
праговете са украсени с всички беле-
зи на къщата*. на храма* - скулпту-
ри (Христос. Девата и т.н.), орнамен
ти, рисунки, който сочат значението
на направената стъпка и на приема
Да стоит на прага. означава да про
явит желание, което все оше не е
пълно. нито окончателно. нито утвър
дено: да отхвърлиш някого от прага
на кыцата си. това означава да се от-
рсчеш от него, да отхвърлиш нсгово
то присъединяване^ Да застанет на
прага. означава съшо да се поставит
под закрилата на господаря на къша-
га: бог, сановник, обикновен селянин.
Да прекрачиш праг. изисква известна
чистота на тялото. на намерението. на
душата. което символизира например
задължението да се събуеш на прага
на джамня или на японска къша.
Прагът е границата на свешеното и е
вече част от траисцендентносгта на
центъра (вж. врата*).
В множество традиции прагът на
храм, на светилише. на мавзолей е
нсдоссгасм Трябва да сс внимава и
да сс прескача. без кракът да го докос
нс Човек пала пред него и го цслува
Обичаят се е разпрострял до прага
на семсйната къша или на палатката
в цивилизациитс на Централна Азия и
Сибир Огкриваме го съшо така в ри
туала на негърските свстилиша от
Хаити (METV). Суфиститс. изповяд
ваши шиитска религия от Мала Азия,
казваг: .. Мохамед е ста я та. Ахи е
прагът "
За бамбара от Мали прагът е едно
от свешените места в къщата. евър
зан с култа иа прадедите Викат ги.
почуквайки на прага с пръчица, ко
ято ги представлява. Всяка година им
поднасят жертвоприношения пред се-
мейния олтар. ра (положен на централ
ния стълб на къшата и на прага
(DIEB).
ПРАЗНИЧЕН ПОДАРЪК
Подарък за откриване на нов
цикъл: нова година, рожден ден. ре
лигиозен празник. започваие на
търговия. спусканс на кораб на вода,
нзлизане на книга, на нов продукт,
първо ползване на далек предмет и
пр. Съотвстният фрснски глагол
„elrenner" (фр : ..etrenne" - празничен
подарък - бел. пр ) означава „упот-
ребявам за първи път": един подарък
освешава това начеванс или това но-
во начало
Практикуването на този обичай се
открива оше в най-дълбока древност.
Той сс уподобява на сезонните риту-
али. предназначсни да привлекал зак-
рилата на боговете и царете. както и
на енлните в света. Когато този пода-
рък е връчсн от родителите на децата,
от внсшестояшитс на низшестояшите.
гой символизира пожелание за изоби-
лие и успех. В първия случай пожела
нието с умоляване, във втория -
обещание
Пратичният подарък се дава в
ПРАЗНОТА
244
и мето на Невидимото. за да се за-
почне нов цикъл с жест на добра
поличба. предсказание за изобилие
(SERH. 332).
ПРАЗНОТА (вж ПУСТОТА)
Да постигнет в себе си пълна
празнота според символичния сми-
съл. който дават на този израз пости-
те и мистиците, това означава да се
освободит от внхъра на виденията.
желанията. емоциите, това е да се спа-
сиш от колелото на тленния живот.
Така, че да усешаш само жаждата за
абсолют. Това е според Новалис
пътят. който води към вътреиз-
ността. пътят към истинския живот.
Като истински философ. Жак Марнтен
уточнява: ка свайки празнота. пре-
махване. отрицание, оголване, озна-
чаваме реал ноет в действие, все още
и силно жизнено. последно задейст-
ване, чрез което и в което се консу-
мира празнотата ... Тук се крис
енергия. действие, в най-виста сте-
пей иманентно. действие на уншцо-
жаване на всяко действие Това е пло-
дотворната прелюдия (действие,
придружено с известна наслала) на
опита със Себе си. (LGOL, 167).
Според будисткото учение за Срелния
път веднъж шом се постигне пусто-
тата на изказа. тя води до неизразн-
мото докосване до природата на Буда
ПРАСЕ (СВИНЯ)
Почти навсякъде по света прасе-
то е символ на лакомията. на нена-
ситността: то разкъева и поглъша
всичко. което му попадне В множест-
во митове му приписват именно тази
роля на бездънна паст.
Най-обшо казано, прасето е сим-
вол на тъмните влечения във всички-
те им проявни форми: невежество,
лакомия. сладострастие и егоизъм
Защото. пише св. Климент Алек-
сандрийски. питирайки Хераклит:
прасето намира удоволствието си «
собственитс и упражнения (Строма
ти. 2). Това е причината от дужовен
характер, поради която свинского ме
со е забранено от исляма. Приеманею
на подобии храни, отбелязва още св
Климент:е запасено за онези. който
имат чувствен живот (ibid .). Прасе-
то. иэобразено а средата на тибетско-
го колело на живота, е със съшото
значение; то е израз най-вече на
невежеството В случая не бихме мог-
ли да эабравим евангелската притча
за бисерите, хвърлени пред свинете,
израз на духовните истинн, необмис-
лено разкривани на тези. конто нито
са достойни да ги научат, нито са спо-
собни да ги разберат.
В старогръцките легенди магьос
ницата Кирка имала обичай да прев-
ръща в свине мъжете, конто и досаж-
дали с любовта си В други случаи тя
докосвала гостите си с вълшебен же
зъл и ги превръщала в неприятии
животни. свине, кучета и т.н., всеки съ-
образно скритите склонности на ха-
рактера и природата му (GRID. 94).
Прасето е животного прародител,
родоначалник на една от четирите
класи в меланезийското общество
(MALM).
За киргизите то е символ не само
на извратеност и нечистота, но също
така и на злоба (BORA, 318).
При все това съществува едно
важно изключение: поради вида му на
благополучие, което е на голяма почит.
китайците и виегнамците възприсмаг
прасето като символ на изобилие;
свинята, обградена от малкнте си, до
бавя към тази представа и схващане-
то за многобройно потомство (DURV
GOUM. PALL, SCHC). При египтяни
те също. въпреки забраните, засяга-
щи свинете и свинарниците. Нут. бо
гиня на небето и вечна майка на
звездите, била изобразявана върху
амулетите като свиня. която кърми
245
ПРАТЕНИЧКА
мал ките си.
ПРАСКОВА (ДЪРВО, ПЛОД)
Поради ранния си цъфтеж прас-
ковата с символ на проле гта. В Китай,
със същото значение на обновление и
плодородие, тя е едновременно с то-
ва символ на брака. Честванитс в
Япония празници на прасковените
Цветове (Момо) изглежда, че прибавят
към предишните значения двойната
представа за чистота и вярност: прас-
ковеният ивят символизира девстве
ността.
За сметка на това плодът е евър-
зан с мита за Идзанги. който с нсгова
помощ се предпазва от гръмоте-
вицата. Прасковата предпазва от ло-
ши сиди и ги прогонва - нешо. което е
ясно изразено в Китай Прогонването
се извършва с помошта на тояга от
прасковено дърво. вероятно поради
гова, че стрслсцът Ий бил убит от по-
добна тояга - царскооръжие На Нова
година над вратите се поставят фи-
гурки от прасковено дърво. за да обез-
силят силите на злото.
Често дървото - и самата прас-
кова - са символи на безсмъртието.
Сиуанму. Майката на Западните
владетели, ражда на всеки три хиляди
години плодове. конто даряват с
беземъртие. Безсмъртните сс хранят
с Цветове от праскова (и слива) или.
по подобие на Коуйоу, с прасковите
от планината Суй. Мъзгата на прас-
ковата носи Баопу дзь, прави тялото
да свети. Праскова га дава Хиляда
пролети, твърди народната иконо-
графия.
Легеидите на китайскнте тайни
общества символично подемат исто-
рическата тема за Клетвата в Праско-
вената градина. Но някои варианти я
наричат Градината на безсмъртието.
нешо като Едем на нового раждане.
което пък or своя страна огъждест-
вява прасковата с дървото на живота
от земния Раи - в случая завършек на
инициационното пътсшсствис
Die добавим, че при вида на иьф
налите праскови монахът Линюн бил
Озарен, т.е. те спонтанно предизви-
кали завръщането му към центъра.
към райскою състояние (COUS.
DURV. GRAD. HERS. KALL. LECC.
RENB)
Книгата на планините и моретата,
кратко произведение по митологичес-
ка география, написано към III век
пр н е.. описва гигантско прасковено
дърво. с обиколка на дънера 3000 ли
(около 1500 метра), в чиито клони се
намирала Вратата на Духовете
Пазителите на тази врата били нато-
варени със задачата да заловят ло-
щите призраии и да ги хвърлят на
тигрите, защото тигрите се хранят
единствено с опорочените индивида
На прословутия император Ху анди му
хрумкало, вместо да поставя пазачи.
да окачи на вратата издяланите им от
прасковено дърво портрети Пак от
съшото дърво се правят пророчески-
те четчици. дзипи. подобии на вилица
и покрити с чернен лак, конто гадаят
като изписват йероглифи
ПРАТЕНИЧКА
Пратеничката на боговете е жена,
която в почти всички келтски разкази
се явява на избраника през ношта сре-
шу Първи Ноември (празника на
Саун) Красотата и е приказна. Тя пре
дизвиква любое, а когато временно се
отдалечи - линеенс. Понякога тя носи
клонка от ябълка*. издаваща омагьос
ваша музика. която приспива Поня-
кога пък носи ябълка. плод на без-
смъртието. с който човек сс храни до
безкрай. Твърде често тя пристига ка-
то лебсд*. пеещ вълшебна музика
Християнскнте копистн са направи
ли от ися. както с в историята за Зевс
и Леда, но с обратен знак, страстна
любовница. Единствен Кухулин й ус
ПРАХ
246
тоява и е наказан за това с едкого
дишно креенс (OGAC. 18.136s.; СПАВ.
541).
В гръцката митология Хермес и
Ирис съшо са пратеници на боговете.
Вместо плода на беземъртие на келт-
ската пратеннчка Ирис предава на
боговете вода от Стикс, който налива
в златна кана.
ПРАХ
Символ на творческата сила и на
пепелта. Пепелта е сравнявана със
семената, с прашеца на цветята.
Не само, че в Битие човекът е съз
даден от земната прах, но потомст-
вото му е сравнявано с прах (Бит. 28.
14): Твоето потомство ше бъде много
числено като земния прах; ти ше се
разшириш към запад и към изток. към
север и към юг; и в тебе, и в твоето
потомство ше се благославят всички
те племена по земята.
Напротив, прахът понякога беле
жи смърт. Евреите посипвали главите
си с пепел в знак на траур: Иисус
Навин. 7.6; Плачът на Иеремия. 2. 10;
Иезекиил. 27.30; а Псалмите спомена-
ват пръетта на смърта (Пс. 22, 15).
Да изтърсиш прахта от сандалите
си е израз. който символизира пълно-
то откъсване от миналото. цялостно
прекъеване на връзките, отричане на
всичко. което е представлявал този
прах: родина, семейство, приятелст-
во и т.н.
ПРАШКА
За инкнте в Перу прашката е оръ-
жието на Илапа. Бог на Гръмо-
тевицата и Дъждовете: Шумы, който
йздава въртенето й. е гърмът. Следо-
вателно тя е символният еквивалент
на Ромба, който играе съшествена ро-
ля като глас на велико небесно божест-
во.
В гръко-римската традиция тя
изглежда е била само оръжие и не е
служена за украшение както лъка*. ни
го се е поддавала на символни з ълку
вания.
Като оръжие. с което малкият пас
тир Давид е успял да убие гиганта
Голиат. прашката символизира сила-
та на слабия и противопоставянето на
установената власт.
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО (ВОЗИЛО)
Според теорията на Юнг древни-
те или съвременни превозни средст-
ва трябва да се считат, от гледна точ-
ка на символичното им значение, за
обрати на „аз“ а. Те отразяват различ
ните страни на вътрешния му живот
във връзка с проблемите в неговото
развитие. Следователно превозниге
средства трябва да се тълкуват в съ
ниша та и в емоциите. конто пораждат.
според ситуацията и движеннето на
„аз“-а по пътя на персонализацията
(вж. самолет*, велосипед*, влак*).
ПРЕВРЪЗКА ЗА ОЧИ
Превръзката. закриваша очите. е
символ на заслепение. Богинята на
правосъдието Темида е със закрити
очи, с което показва. че не облагоде-
телства никого и не вижда онези. ко-
нто съди. Превръзка закрива очите иа
Ерос - това означава, че любовта по
разява слепешката.
Със завързани очи е и богинята
Фортуна, тъй като раэпределението на
богатствата зависи от случайността.
През Средновековието изобразява
нето на Синагогата със завързани очи
показва нейното заслепение.
В езотернчен план завързаните очи
означават самовглъбеност и вътреш
но съзерцание. Очите са затворени.
чужди на алчността и любопитството
Платнената превръзка на монахи
ните показва както тяхната откъсна
тост от света, така и. в по-положите-
лен смисъл. съзерцанието и духовно
то вглъбяване.
247
ПРЕПЛИТАНЕ
Символиката на превръзката. из-
пол звана при посвешаване в масон
ството, е толкова ясна, че почти не се
нуждас от коментар: очите на канди-
дата са закрити с превръзката от све-
та на непосветените. а свалянето и съ-
ответства на стигането до светлината.
буквално - на духовного озарение.
Превръзката върху очите на въл-
четата* - синовс на масоии - е
полупрозрачна, тъй като те не идват
направо от външния мрак, а от среда,
в която проникват поне отблясъци от
инициационного познание (BOUM).
ПРЕГЬВАНИЯ
Гохей е японского произношение
на китайския йероглиф. а митегура е
чисто японска дума, която обознача-
ва фигурите. получени от езотерично-
то прегъване на листа хартия.
Тези обредни прегъвання. вероят-
но с вълшебни свойства, са едновре-
менно символичен дар и знак за при-
съствието на ками (божество) в свети-
лишето. Има двадесет начина да се
прегъне хартията. всеки с различно
символно и езотерично значение и слу-
жен! за духовно упражнение. В близост
до храмовете се виждат цели планини
от тези прегънати хартии, конто на-
помнят за свешите. запалени в хрис-
тиянските светилиша.
ПРЕДДВЕРИЕ (КРЪГОВЕТЕ НА
АДА)
Привидно измислени от орфичес-
ките традиции. Вергилий ги разполага
на входа на Ада („Енеида", 6,426-429),
място на престоя на мъртвородените
деца или на живелнтс кратко:
Но иуведнъж долови гласове
и пронтващи вопли -
плачеха тлк.ио до входа души на дечица
който
черният ден г иипръгнал
иг майчина гръд пред самия
хладе к живот и в печали ич гроб
nftedu време шпратил
(Вергилий, „Енеида", „Буколики
Георгики. Енеида.". Народна кулгура,
библ. „Световна класика"; София. 1980;
пр. Георги Батаклиев; стр 240).
Тази идея за кръговете на ада е по
дета в християнството за означаване
на мястото. където отиват душите на
умрелите некръетени деца. където те
понасят последнците от първородния
грях; място. запазено и за възрастни,
живсли съгласно природния закон, ко
ито поради липса на свръхестествена
милост биват лишени от вечна
благодат. Но тази идея, оспорвана в
самата католическа църква. не се на-
лага на вярата на християнигс със съ-
вършена яснота Според обичайното
гледише кръговете на ада символизи-
ради само преддверието на рая или
подготовката на нова цивилизаиион
иа ера.
ПРЕПЛИТАНЕ
Според Юнг. който го изучава в
светлината на част от мита за Озирис,
това е един основен символ. Бог
Озирис олицетворявал първоначално
земните сили и по точно растителните;
принадлежал към групата на хтонн-
ческите божества. Затова го виждаме
заобиколен от растения или оплетен в
растителността, с лиани и възли*.
Навремето били изработвани фигур-
ки на Озирис с глина от Нил, примесе-
на със зърна: те покълвали и по този
начин се получавали никнещи стату-
етки на Ошрис. Малко е да се каже. че
той символизира безсъзнателното.
забравата, забраната. сподавянето,
изтласкването. Преплитането несъм-
нено включва тази символика, но тя
става по-ясна при възела*. както и при
божествата на растителността и рас-
тителння цикъл на смърт и възраж-
дане Това може да е било представя
но и от други обрати като преплита-
нето на лиани. клони или змии. Ана-
ПРЕСЕЛЕНИЕ
248
тизът разкрива. че прсплитанетое фа
за на вътрешно усложнение, особено
трудно за разплитане и развьрзване
Такова е положението на човек. който
не съумява да се измъкнс от гъстала-
ка на дребните проблеми. не успява
да полеги към освобождение™, един
Озирис неспособен да се излигне от
атонического до небесного
11РЕСЕЛ ЕНИЕ (вж. МЕТЕЧПСИХО-
И
Някои севсрни традиции говорят
за преселението(или метемпсихоза) на
божествени герои, които прсминават
от едно състояние в друго с точно оп-
ределена цел: прелаването на знания
или традиционно наследство. Тагьв е
случаят с ирландския Туан Мак
Карил, който е последователно еден,
глиган. сокол, сьомга и всеки път в
продвижение на триста години.
Уловен от слуга и нзяден от ирландс-
ката кралица. той в крайна сметка се
преражда в образа на Туан; живял е
от потопа до пристигането на свети
Патрик и предава всички знания, тру-
пани през това време. В нэвестната
поема - Кат Годю или Битката на
Дръвчетата. услският бард Талиесин,
за когото се казва. че е живял през VI
век. описва всички състояния. в които
е живял сабя. сълза, звезда, дума,
книга, светлина. Но метемпсихозата.
която древните автори често са бър-
кали с безсмъртието* на душата по-
ради техните наклонности към ра-
ционалното. е привилегия на боговете
Тя трябва добре да бъде разграниче-
на от преображенията. достъпни за
хората. които могат да достигнат без
смъртието едва в Отвъдното Пресс
лението на душата се явява като сим-
воличен израз на mhoi остранните със-
тояния на битието (GUEE).
Едно будистко схвашане разгра-
ничава шест големи пътиша; три са
направо лоши (този на прераждането
в Ада. в призрак, подчинено на мьки
те от глад и жажда; в животно); чствър
тият. този на прераждането в Титан, е
все оше доста лош, но два. напротив,
се смятат за относително добри: на
прераждането в човешко съшество и
в Бог. Но всяко едно от тези състо-
яния трас известно време и се прек-
ратява в момента, в който се изчсрп-
ва въздействието от постъпките.
които са го определили, и фактът
на прераждането сред най-добритс
измежду тях е само временен .зек ере
щу волка та. Истинското щастие е
другадс и сс съдържа в състояние.
където механизмът на прсселсние.
веднъж спрял, не би поставил наново
въпроса за съдбата (MYTE 155).
Преселението е символ на трай-
ността на желанието. в какъвто и вид
да сс явява то. Съществото. в което
душата трябва да се прсселн. разкри-
ва равнишето на желанието. към ко-
ето тя се е присъединила Прессление-
то е начин за изразяванс на закона за
иманентната справедливост и послед-
ствията от човешките действия.
Колелото на живота (или на
Сансара) на будистите съдържа шест
състояния; на човеците. на ревнивите
богове и Титани (Асура). на боговете
от света на жсланията (Дева) или на
субтилната форма Тези три състояния
са по-привилегировани от тези на дол-
ния свя ।: животни. низши духове и алч-
ни духове (Прет а). Всички тези състо
яния според смъртта могат съшо та-
ка да се изживеят в ежедневието. на
което са като символн. „Бардо Гъо-
дол", тибетска Книга на Мъртвите. е
преди всичко пътсводител за живите,
способни да превъзмогнат смъртта и
да преобразят нейния процес. носи
тел на свобода. Обичаят По-га или пре-
нос на съ знание позволява овладява
нето на съзнателния принцип както
преди и след, така и по време на пре
минавансто през Бардо, през симво
249
ПРЕСТИЛКА
личного времетраснс от 49 дни
За напълно будним човек сьшест-
вуват два избора: да се претопи в Нир
вана или. ако притежава идеал на
Бодхнсатва*. да се върне с ясно сът
нание на темята, като съшсврсмснно
избегне крьговрата на Саисара. за да
помогне на себеподобните да се осво
бодят от света на страданието
(KALE)
ПРЕСТИЛКА
Кожената престилка е един от ос-
новните елементи на масонството.
Носи се вдигната на гърдите при сте-
пей Чирак, свалена - при по висшитс
степени. Наследство от занаятчийст-
вото, очевидно тя се отнася до
работами, поради която носенето и
изглежда необходимо. До неотдавна
оше се говорено за ..данък върху
престилка", изплашан от чиранитс в
някои професии на края на техния пе-
риод на обучение. В масонската сим
волика престилката. коятое характер-
на за дрехите на посветените. е лейст-
вителное.мбле.молш на работата; тя
напомня на масона, че животът .му
трябва винаги да бъде активен и из-
пълнен е труд. На други изглежда тя
напомнила кожената туника, с която
Адам и Ева скрили голотата си след
грехопадението: престилката трябва
да бъде бяла. неопетнена и чиста
Запазвайки я такава. вески може сам
да осъсцсстви това съвършенство.
към което се стреми вески посвстсн.
други виждат в нея оше: символа на
физическото тяло. на материална-
та обвивка, с която духът трябва
да се покрис. за да у частей в творе-
чисто на Свстовната Конструкция;
други й придаваг егическо значение:
масонеката престилка покриви само
долната част от тялото и най-вече
коремната облает., мястото на смо-
ционалност и страсти . Това Оша-
нина. чс само горната част от тяло-
то. тени, в която сс намират умст
венитс и духовна способности. тряб-
ва да участей в работата и че само
тя позволена да сс достигнс спо-
койствие на духа. което прави ис
тинският пеке стен (BOUM, 292).
Не без основание съшо така се с
смятало. че престилката като предпа-
зител е покривала и някои субтилни
ценгровс у човека.
Оттук идва и троннага символика
на престилката: личност. отдалена на
работа, принадлежност към опреле
лена работна среда, зашита срешу
опасностите в работата.
Престилките от кости са свиле-
телства. превърнали се почти в неот-
кривасми, често. в Тибет, в Африка, те
са били замсствани с обикновенн прес-
тилки от плат с и трисувани в бяло кос
ти върху черен фон Престнлка, вьв
формата на трапец. с колам от плат,
направена от човешки кости за
веи/ери, предс тавлява един от шест
те слсмснта в магические тантри-
чески инвентар (кама, нож за
жертвоприношения, вълшебна флей-
та. барабан от чсрспи. череп-паница
или уста, престилка от кости).
Говорело сс. чс ношем те изпускалн
свет.зинн и лъчн Парче га от кости, на
квадрати или медалъони. са понякога
скулпгирани: фитури, маски, цветя и
т.н.; понякога между тях се слагали
топчици от полускъпеценнн матерка
ли. червени. зелени, сини (TONT. 18).
Престилката може да символизира
или зашита срешу рсакииите на мърт-
вите. или необходима намеса от тяхна
страна, за ла предпазват от пагубни
контакти и опетнявания по време на
свсщснодсйствията. Тук отново се до-
косваме до символа на зашитата. Но
може съшо ла се окаже, че магьос-
никът. който носи престилката. иска,
правейки го. ла присъедиии мъртви
те към работати си и ла улови въл
шебната сила, затворена в костите В
ПРЕСТОЛ
250
този случай се доближаваме до пър
вата символна стойност на престил-
ката. която е евързана с работата
ПРЕСТОЛ (ТРОН) /в ж ПИЕДЕС
ТАЛ)
Престолът. пиедесталът притежа-
ват универсалната функция на крепи-
тели на славата или на проявата на
човешко и божествено величие. Прее
толът. издигнат в небето на Откро-
веннето. ограден от четири символич-
ни животни. по този начин е проява
на божнята слава в края на времената.
Той символизира крайното равнове-
сие на космоса, равновесие, създаде
но от цялостното приобщаване на
всички природни антитези (Бурк-
харт).
Престолът върху пиедестал в
Китай означава разграничаването
между земния и небеення свят и пре
възходството на втория спрямо
първия.
Хиндуистките престоли са от раз-
лично естество: падмасана, седалише
или пиедестал на лотоса, изразява кос-
мичната хармония; той е тронът на
Вишну - дори този на Буда - но това
може оше да бъде. според тантризма.
лотосът на сърцето. Симхасана,
трон на Шива, е както този от
Огкровението. носен от четири живот-
ни. съответстващи на четирите въз-
расти на света и на четирите цвята. те
се наименуват Дхарма, Джнана,
Ваири на и Айшваря Този престол е
крепителят на извиеяването към вър-
ховното Познание чрез овладяване на
космическнтс енергии Всъшностсим-
ха е лъвът и този престол е познат най-
вече taro престолът с лъвовете: това
често пъти се потвърждава от иконо
графнята.
В някой християиски писания, как-
то и в исляма. се твърди. че Божият
престол е крепен от осем антели, съ-
ответстваши на осемте посоки в
пространство™ и на полчинението на
цялата вселена на Бо>.
Будизмът определя мястото надн-
амантсния престол на Буда в полно-
жието на Дървото Бодхи. т.е., в цен-
търа на света. Престолът изобразява
Буда в аниконичното изкуство: меж
ду слънчобрана (небе) и следата от
егьпките (земя) той съответства на
междинния свят.
Тронът понякога придава функ-
ция или изисква нейното упражнява-
не. както например царскнят прес-
тол Той придава временно божествен
характер, както Симхасана на Мизор.
Трябва да се споменс още, че папска-
та непогрешимост се упражнява са-
мо ех cathedra
Престолът на ислямския езотери-
зъм (ел арш) е крепителят на неопре-
делената проява. дори на трансцен-
дентността на Принципа. Той изра-
зява връзката между Принципа и
проявата. Напротив, пиедесталът или
стъпалото (ел курен) е първото
разграничение, първото сътворение
(AUBT. BURA. GUES. JILH. MALA.
SCHC.SCHI).
Господарят на престола е едно от
нмената. най-често давани на Аллах в
Корана Той е наричан още Господаря
на небесата и на необятния Престол.
Повелителя на Престола.
Според една традиция Престолът
(Арш) притежава седемдесет хиля-
ди езика. от който всеки възхвалява
Бог на ня колко езика. Тха лаби го опис-
ва по следния начин: В Престола се
намира И зображението на всичко. ко-
ето Бог сътвори на земята и в
морето... Разстоянието. което раз-
деля всеки един от стълбовете на
Престола, е колкото полета на бър-
за птица, изминавазца го за осемде-
сет хиляди години. Престолът все-
ки ден придобива седемдесет хиляди
цвята Поради (ослепителната) му
светлина нито една твар не може да
251
ПРЕСТОЛ
го погледнс Нещата. който ее нами
рат там. приличат всички шсднони
пръстсн, хвърлен в и>< зпинята (FAHN,
246-276).
Престолът се отъждествява с
Божественото знание.
Престолът обхваша всички неша,
той символизира универсалната
проява. взета в целия й разцвет и съ-
държаша равновесието и чармония га.
той е крепителят на славната Божия
проява. на Милосърдието Блаженст-
во, Божият престол с над водите
(Коран 11:9). т е той се намира над
съвкупността от космически потснии-
алности или над океана на първична-
та субстанция. Това напомня хинду-
истката и будистката символика на
лотоса, който разцъфва на повърх
ността на водата и който едновремен-
но е образ на вселената и място на
божиего откровение. Главно престолът
се огъждествява с универсалнии Дух
Според глсдната точка на суфис-
тите всяко нещо. взето в пьрвична-
та ей природа. е Божият Престол.
В частност. сърцето на съзерцава-
щия се отъждествява с трона, по
добно на лотоса, според хиндуист-
ко-будистката символика, който сс
отъждествява със сърцето (RITS.
(>2S).Сърцето на вярващия е Божият
престол (Арш/. (Сравни Jelal ed Din
Rumi.Mathnavi, I. 36665).
Престолът се схваша оше като
умаление на света и често пъти е ук-
расен с орнаменти, конто напомнят
космически елемеитн. Понякога той е
поставен върху фигури или върху че-
тири колони, напомнящи четирите по-
соки на света. Да седнсш в него, без
да нмаш право, означава да си при
пишеш всемогъщество това е оскър
бдение към държавен владетел. дорн
към божество. Престолы символизи-
ра божественото право на владе-
телите. Той символизира оше човека.
който упражнява тази власт: решение
от престола, той свилегелства за пос
тоянното присъсшне на влас ГТ а и за
нейния божсс1вен произход
Соломоновнят престол е описан и
гьлкуван като елно от най-великолеп
ните чудеса. Самият библейски текст
с богат със символи: Царят направо
и голям престол от слонова кост и
го обкова с чисто i.iamo. пред прес-
тола има ш е шест стъпала. изотзад
върхът на престола бе закръглен и
от двете страны на седалищсто има-
ше облегала, а до облегалата стояха
два льва; И още дванайсет льва сто-
яха там. от двстс страны, на шест-
те стъпала Подобно нещо не е има
ло в никое царство (3 Царств 10:18-
20).
Но коментаторите обградили
престола с преувеличени чудеса. Со-
ломон. според предание, го бил отк-
раднал с помошта на духа Ифрит от
Балкис. Саавската царица, която с ед-
но мигване на окото го пренесла през
цялото това пространство до хълма в
Иерусалим с всичките магически
книги, благодарение на конто Соломон
успявал да подчини хората, духовете
и стихните. Двата лъва били увенчани
с два орела; лъвовете простирали ла-
пите си. когато Соломон се качвал на
престола, а орлнте разпервали крнла.
когато сядал Сгълбовете на престо
ла били от скъпоценни камъни; над
него стояла корона от рубини и
изумруди Талмудистите добавят, че
когато Соломон се качил за пръв път
на престола.всститслите намиращи
се на всяко едно от стъпалата. му
извсстявали задължснията. който
имал като владетел, а когато седнал,
гълъб излетял от престола, отворил
ковчега на завета, изводил оттам
Тора и му я подал, за да я научи; два
надесетте златни льва страшно из-
ревали (GRIA, 89).
Ще се придържаме само към биб
лсйския текст. Дори и описанието да е
ПРЕЧИСТВАНЕ
252
вешсствено точно, дори и тети тек-
стове. съставени няколко века след
смъртта на Соломон, да не са раск-
расили нсторията с невероятии
легенди. можем да отбележим симво
личната стойност на детайлите. Редно
е да се вземат предвид значенията на
слоновата кост* и на златото*. на чис-
лата шест*, две*, дванадесет*. на
животните. като например лъвовете*
и биковете*. на частите от тялото -
славите* и ръцете*. Ще трябва да със-
тавим цял списък. ако искаме да бъ-
дем изчерпателни Нека обобщим с ня-
колко щриха. като опростим макси-
мално слоновата кост е белег за не-
подкупност и неуязвимост. элатото -
за превъзходство и мъдрост; лъвове-
те - за мош, биковете - за плодови-
тост. славите на биковете, отделени.
означават жертвата, а ръцете (на
френски думата ..bras" означава ръка
и облегалка - бел. пр.) от едната и дру-
га та страна - вездесъщието на царс-
ката власт; двата лъва са знакове за
властта над тернториите на Израил и
Иуда, конто ше се разделят едва след
смъртта на царя, дванадесетте лъва
означават дванадесетте народа в
Израил; шестте стъпала на престола
разделят Соломон от останалите
човеци. бележат върковното извисява-
не на монарха с мъдрост и власт точ-
но под божеството; те съответстват
на личното число на Соломон, на
Печата му, звезда с шест лъча. Трудно
е да си представим по-бляскав и по-
възвеличаваш синтез от символи от то-
зи на Соломоновия престол.
Престолите са името. дадено на
антелите в първата йерархия от Псев
додионисий Ареопагит ...названията.
дадени на небесните интелекти, оз-
начават техните съответни способ-
ности да осынаят божествената
форма Колкото до името Престоли,
много възвишени и светли, то сочи
тоталното отсъствие у тях на вся-
какво примирение с низизите блага,
като тази тенденция продължизза
към върховете. бележейки ясно, че
те не са от долния свят, тяхното
трайно отвращение от низостите.
напрежението на всичките им сила,
за да останат твердо и постоянно
близо до Този. който е действител-
но Всевишният. тяхната способност
да получават в пълно безпристрастие
далеч от материалното омъреяване
всички посещения на Теархията. пре-
имуществото да служат за седали-
ща на Бог и тяхното будно усердие
да се отворят пред божията благо-
дат (207-208).
ПРЕЧИСТВАНЕ (ОЧИЩЕНИЕ)
Обредите за пречистване съшест-
вуват във всички релисии. със съот-
ветните списъци, изброени забрани и
неизчерпаеми церемонии Нечистото
- дела, храни, животни - е това. което
не е ботоутодно. Това може да са фи-
зическа нечистота или неподчинение
на закони. от конто е важно човек да
се пречистн. Представата за морална
чистота, за чистота на съвсстта, за
омърсена душа и вътрешно покаяние
ще се появи в Гърция едва с култа към
Аполон в гр. Делфи. Обредите за пре
чистване били задължителнн през он
редел ей и периоди. при влизането в он
ределени места: измиваг се ръцете. из-
плаква се устата. измива се тялото и
т.н В Египет, отговорните за пречист-
ването принадлежали към нисшето
духовенство, те извършвали обрели
тс всскидневно при затваряне и отва-
ряне на храмовете, имали ритуал и при
изгрев слънце, край езерата. Във
Ведите Агнихотра е обред за пречист-
ване чрез огън. Защото огънят и во-
дата имат пречистващи свойства и ед-
новременно с това носят изкупление
Но пречистването от убийство става
единствено чрез кръвта; необходима
е жертва, с чиято кръв се поръева
253
ПРИЛЕП
виновният.
Докато нечистого иле от земята.
пречистването е евързано с водата.
огънят. кръвта То символитира възс-
тановената първоначална нсвинност,
чувството за произлизашата от гре-
ховетс и темните отношения поквара,
както и стремсжа към небесен живот
и завръшанс при изворитс на живота
ПРИ1РАК
В келтския фолклор съществуват
множество призраци. с всякакви
намерения, добрн или лоши. Обикно-
вено срешата с тях не носи добро Най-
зрелищните видения от бретонските
лсгендн са kannerezed-noz или ношни
перачки, девойки или жени, конто пе-
рат покрова на този. който ше умре
Те причиняват почти винаги смъртта
на мъжете и жените, конто ги срещат
по пътя си. Съответстват на banshee
от ирландския фолклор и на banhidhe
от средновековната литература, пре
върнатн от христнянството в злостор-
ни съшества В съвременния бретон-
ски фолклор се смята, че skarz-prem
или дървена пръчка. с която се по-
чиства палешника на ралото. има
свойството да отдалечава призраци-
те (ОСАС, 3. 124; Anatole le Braz La
legende de la mort chez les Bretons
armoncains. Paris. 1945. 2 тома, разп-
ръснато).
Сред иеспокойните души, конто се
завръшат на земята. за да преслед-
ват живите, се нареждат и душите на
починалите при раждане млади жени
Това поверие, съществувало у ацте-
ките, срешаме и в Сибир, при бурятите.
според конто тези привидения сграб-
чват лена та за шията. където пръс-
тите им оставят синкави следи или
причиняват на човека. ял храна, до ко-
ято са се докоснали. опасна болеет и
повръшане. Хората се предпазват от
тези призраки с помошта на препа-
риран бухал, който според тях прес-
ледва духовете през ношта; смята се.
че мирите на чесън (HARA. 263)
Тюрко-монголскитс народи се стра-
хуват съшо така от духа на останали
те непогребани мъргъвци
Призракът един вид материализм-
ра и едновременно с това символизи-
ра страха от обитателите на отвъд-
ния свят Призракът е може би и про
ява на „аз“-а. един непознат ..аз“, кой-
то изскача от безсъзнанието, предиз-
виква почти панически страх и бива
изтласкан в мрака Призракът би мо-
гъл да бъдс разглеждан като отрича-
на, източник на опасения, отхвърля-
на действителност. Психоанализата
би го представила като завръшане на
изтласкваното, издънки на безсъз-
нателното.
ПРИЛЕП
Според Моисеевите закони приле-
път е нечисто животно; символ на идо
лопоклонничеството и страха
В Далечния изток прилепы е сим-
вол на ufaimucmo, зашото думата фу.
която го означава. е омофон на думата,
означаваша шастне Никой китаец не
би се решил да закове такова животно
на вратата на плевнята си. Неговият
образ понякога е използван в пожела-
нията за дългодетие. В китайските
гравюри често е изобразяван редом с
елен Образы откриваме и върху дре-
хата на Щастливия Дух. Четири
прилепа, разположени в каре, и един в
средата представляват петте Щас-
тия (Уоу фу): богатство, дълголетие.
спокойствие, култ към добродегелта
(или здраве). хубава смърт.
Прилепы е прели всичко символ
на дълголетието, зашото се предпо-
лага, че самият той е надарен с дълъг
живот поради факта, че обитава пе-
шерите*. конто са преход към обита-
лишето на Безсмъртните, и се храни с
удължаваши живота съставки.
Укрепването на мозъка, практику-
ПРИЛЕП
254
ваио от даоистите и водешо до череп-
на хипсртрофия. е вдъхновено от
прилепите: предполага се. че те съшо
го пракзикуват и поради това тежест-
та на мотъцитс им ги кара ... да висят
с главата надолу. Не с учудваш фак-
тът. чс те самите са смятани та храна,
даряваша с безсмъртне Впрочем ук-
репвашите упражнения за дълголе-
тие. за които стана въпрос. често са
свързани с еротични практики: при-
лепът служи за приготовление на
афроднзиаци. докато Плиний призна-
ка съшнте качества на кръвта на жи
вогното (BELT. CADV, KALL).
У манте прилепът е едно от бо-
жествата. въплътяващо подземните
сили В ..Попол Byx"do.w»>m на приле-
па е една от областите, през които се
преминава. за да се стнгнс до страна
та на смъртта Прилепът е господар
на огъня Той разрушава живота, пог-
лъша светлината и се явява като съ-
ответствие на голсмите хтонически
божества: Ягуара* и Крокодила*. Той
е съшо така бог на смъртта за мекси-
канцнте. които го свързват с точката
на Севера и го изобразяват често в
комбинация с отворена челюст, поня-
кога заместена от жертвен нож (SELB.
233). Съшото е значението му и за ин
дианците тупи - гуарани в Бразилия:
те смятат. че краят на света ше бъде
предхождан от изчезването на
слънцето. погълнато от един прилеп
(Клод д'Абвил, цитиран от Мет). Той
е емблема на смъртта у майте, които
го назовават „таш. който откъсва
главите ". Изобразяват го с очи на
мъртвец
За индианиите от племето зуни
(Пуебло) прилепите са предвестници
на дъжда В един от митовете на ин
дианското племе шами, принадлежа
шо към групата чоко (тихоокеанско
крайбрежие на Колумбийските Анди),
митичният герой Арибада убива при
лепа Инка (вампира), за да се сдобие
с неговата способност да приспива
жергвитс си. Смята се, че вампирът*.
когато иска да ухапе човек (нан често
между пръетите), за да му засмуче
кръвта, без да го събуди. маха непре
къснато с крила. Придобил тази спо-
собност. Арибада се промъква ношем
до спяшите жени и ги изнасилва. като
маха с две кърпн: едната - бяла. дру
гата - червена Това напомня ероти-
ко-либнднн качест ва на прилепа, опи-
сани от Плиний.
В Африка, в една пьолска тради-
ция на посвешаването, прилепът при-
добива двояко значение. В положите
лен смисъл той е образ на проницател
ността: съшество, което вижда дори
в тъмнината. когато всички други гь-
иат в мрак В отрицателен смисъл той
с враг на светлината. чудак, който
прави и гледа всичко наопаки. като за
качен на краката си човек Големите
му уши са знак за крайне развит, до-
лавяш всичко слух през деня. а през
ношта - отвратителни израстъци
Летяша мишка през нощта. сляпа за
най-светлите истини, скупчване на
гроздове от смрад и морална низост.
През деня: образ на определено един-
ство на личността. чиито граници се
преодоляваг в този хибрид* благода-
рение на взаимосвързаност (НАМК.
59)
В илюстриращата стари легенди
ренесансова иконография прилепът.
единственото от летяшитс съшества.
притежавашо цици. е символ на пло-
довитата жена. Изобразяван е до
Артемида, богинята с множество
гърди, която. макар че била девица или
по-скоро именно поради тази причи
на. закриля раждането и развитието.
В алхимията двусмислието на хнб
рилната му природа на птица мишка
обяснява двоякостта на неговата
символика: прилепът представя ед-
повременно андрог ина. крилатия дра
кон и демоните Обитателите на ала
255
ПРИНЦ
притежават крича като неговите
Богата иконография плюстрира таги
интерпретация
В някои произведения на изкуст-
вото от германската традиция при
лепы е атрибут на желанието. зашо-
то ..както прилепът лети само при
смрачаване. така и желанието сс
проявява само на тъмно и винаги
отбягва дневната светлина " По-на-
татък метем: „характерно та приле-
па е. че светлината го заслепява, съ-
шо както и алчните и злобни хора не
понасят поглела на другите.” (TERS.
90)
Прилепът символизира оше и
съшеството. завинаги гприло еволю-
цинга сн в определена фаза от своего
развитие: той нс е постигнал по вис
шата степей, но вече е превъзмогнал
предхождащата я Неосъществена
птица, прилепът е според Бюфон „съ-
щество-чудовише”. ..Противно на си-
ня та птииа. която дори през пени та
си остова небесно .животно - отбе-
лязва Г. Башлар - нощнитс птици
носят със себе си нещо мрачно и
тежко. Във въображснисто на
мнозина прилепът сс евързва с иде-
ята за зле осыцествен полет („неси-
гурно подхвръкване" според Бюфон).
безмълвно. мрачно, ниско прелитане.
пълна противоположност на
трилогията на Шели за звучното.
прозрачното и лското Осъден да .ма-
ха с крала. тозз нс познана динамич-
ная отдих на планиращия полет
Всъирзост - отбелязва Жул Мишле
(„Птицата". стр 39) - видно е. чс
природата се стреми към крилото.
но намира само една мъхеста. отв-
ратителна мембрана, конто въпре-
ки това изпълнява съизата
функция. . Но крилото не прави
птицата В крилатата космология
на Виктор Юго птицата е прокъл-
натото същество, въплъщаващо
атеизма" (BACS. 89) В този смисъл
прилепът символизира съшсство. чи
ято духовна еволюция е спъната. ду-
ховно недоразвито съзланне
I (РИМКА в ж ENTRELACS)
ПРИНЦ (ПРИИЦЕСА)
Принцът символизира обешанието
за върховна власт. първснството сред
равностойнн в която и ла е обдаст:
прини на литературата. изкуствата.
науките; принц на постите Прекрас-
ният принц разбужла Спяшата
красавица, а живеешата в далечно
царство Принцеса кара младежите ла
мечтаят за нея. От друга страна, сим-
волы изразява иарските добродете-
ли в младостта им. все оше неовла-
дени. непроявени Към идеята за прин-
ца се прнбавя нлеята за млалост и
сияние. Той е по-скоро герой, откол-
кого мъдрец. Повече са му привични
велики те дела, отколкото поддържа-
нето на рела Принцът и приниесата
са идеализация на мъжа и жената в
смисъл на красота, любое, млалост.
героизъм В легендите принцы често
става жертва на вешици. които го
превръщат в чудовише или животно,
и успява да възвърне прелишния си
вид единствено пол въздействието на
героична любое Например в „Краса-
вицата и звярът” принцът символизм
ра метаморфозата на вътрешното
,.аз“ в по-висше „аз” чрез силата на
любовта. Да сн принц, е награда за
една безусловна любое, те. напълно
благородна и всеотдайна.
Символы си има и гъмна страна:
Луцифер е Принц на мрака. Носите
ляг на светлината вече разпросгра-
нява само тъмнина Това е упадък на
най доброго, което се превръша в най
лошото. Принц на злото. на ношза и
на смъртта, това е крайното състо-
яние на лишения от добро, светлина и
живот: това е символы, обърнат
наопаки
ПРИСАЖДАНЕ
256
ПРИСАЖДАНЕ
Присаждането като ра зновидност
на изкуственото рагмножаване на
растителнитс видовс откраи врсме е
придобило в Близкия изток ритуално
и символно значение Присаждането
се смята за успешно само когато съ-
ответства на определена конфнгура
ция на Слънцето и Луната. То е евър
дано с половата активное! на извърш-
вашия присаждането В по-общ сми-
съл то има и сексуално значение. То
назовава намеса в реда на поколе-
нията В някои случаи присаждането
е сексуален сьют срешу природата: за-
това консумацията на присадени пло-
дове е била забранена за древните
евреи Целият проблем на присажда
нето е евързан с властта и правого на
човека да допринася за нзменението
на раститслния свят, с възможности
те и границите за упражняването на
тези власт и право (ЕРЕМ).
Модерната наука и медицинска-
та практика са прехвърлнлн присаж
дането и върху животинския свят чрез
замяната на орган в некроза с жив
орган, чрез изкуственото осеменяване.
чрез прехвърляне оплодени клетки от
една матка в друга и пр Символният
обхват на тези операции се изменя:
присаждането не се смята вече за про-
тивоприродно, а напротив - за съоб-
разе но с природата. но вън от силите
на самата природа. То се нуждас от
човешка намеса Отсега нататък то
символизира възкачването на човека
до властта на демиурга, ограничено
все пак до размени в рамките на един
вид. чието продължение се цели На
определено равнише на прсобразува-
ния на един вид в друг генетичнитс
манипулации поставят други проблс-
ми и придобиват различен символен
смисъл, вероятно със зловреден то-
вар като евентуален удар на рода, на
природното равновесие и на всички
специфична свойства.
ПРИТОК
Дос та голям брой кел теки градове
носят или са посели името приток,
вливанс. богато прсдставсно под раз
лични форми; това е rancKoroCondare
(в съвременната топонимия: Конде.
Канд. Конд. Кон, Конда. Кондал.
Кондр и т.н.), за което са известии по-
вече от 30 примера във всички райони
на Галия. Смисълът е очевиден, но ети-
мологията е неизвестна; вероятно ду-
мата е образувана от галския префикс
con- и от един глагол* do-ti-s, слагам,
поставям (вж. ирландского dal, съб
рание). Мястото на вливане на 2 реки
изглежда е играло някаква роля в ре-
лигиозната символика, понеже столи-
цата. Lugdunum (Лион), била разпо-
ложена на мястото. където се сливали
Саона и Рона В новокелтскня език ду-
мата приток е рядко срешана (вж
въпреки това бретонското Kemper
(днес Кемпер), чийто еквивалент би
бил по-скороустме. Течното символ-
но значение е трудно за опредсляне.
поради липсата на ясен документ
Несъмнено произлиза едновременно
от това на пътя и на обсдиняването
или нацен/пвра(НОЕА. 1. IO92-KW5).
Символиката на притока се евърз
ва с тази на съюза и съвпадението на
противопо.южностите. лесна за раэ-
познаване в множество митове и
образи: тя означава завръшането към
единнцата след раздяла, синтеза след
разграничаване, сливане на небето и
земята. преодоляване на един заба-
вят развитието комплекс.
В древен Китай това място на вли
ване нграело особено важна роля. Там
където сс срешали Реката Ло и пото-
пите Дзин и Уей, имало срсдише на
различии церемонии Идеята за ели-
ване, за смесване на водите напомня.
според Гране, за борбите и сексуал-
ните обрели Това по точно е символ
на един екзогамсн съюз. Пролетимте
обрели, описани в Шъдзин. имат за
257
ПРОКРУСТ
цел прогонванею на злите сили. ос-
новната от конто е стсрилността:
смесванего на водите е пример та ес-
тествсно оплождане Книга та Пътя и
Морада (гл. 61) евързва представата
та сливанс на две реки с тати та жен
ската на И.шкрията, та вътприемане.
та плодоносна пасивност. ако може
така да се каже: да стоиш отделу, оз-
начава да се установит в една точка
на неудържимо сливане и следовател-
но в крайна сметка в Центъра.
Представата за вливане е осеза-
ема и в Индия, където например свър-
зването на Ганг и Джамна е възпява
но както от текстовете. така и при пок-
лонничсствата в гр. Алахабад. Трябва
да се каже. че Ганг и Джамна (вж. ре-
ка*) са не само двете симегрични
спътници на Варуна, ко че първата е
светла, а втората - гьмна, че първата
се отнася до Шина, а втората - до
Вишну; че към царя на свешените ре-
ки накрая се присъсдннява дыцеря-
та на слънцето.
Устието на реките също е итклю-
чително свешено място: то очевидно
напомня за завръщането към първич-
ното нератграничеиие (вж. океан*)
Впрочем такова е и значенисто наглы-
ването на противоположностите спо-
ред Джуандзъ. равносилно на завръ-
щансто им към Принципа.
И накрая Кумарасвами прсвежда
чрез< Ливане будисткотосансара. илю-
зорння прилив на явленията. който не-
избежно ни отнася в постоянного дви-
жение на причинно-слелственото под-
реждане на всички дела (СООН,
GRAE GRAD, SOUP)
ПРОБУДЕМ
Символ на инициационно състоя
ние. което субектът преминава И твесг-
но е. че схемата на всички инициаци-
онни ритуали включва отначало
смърт, последвана от пътуване в зе-
мята на духовете и най-накрая вы-
ражлане. Затова Посвезените от Маги
ческитс общества на Касай (Централ-
но Конго) носят зитлата „Мутабала",
Т.е. ..Пробудени“ (FOUC) Буда
(санскр „buddhah") означава „съ-
булен. озарен".
ПРОЗОРЕЦ
Картините на Чирака и Компа-
ньона в масонството сьдържат три
прозореца с решетки съгласно с това.
което се казва в Трета книга Царства.
6:4 за прозорците на Иерусалимския
храм. Тези прозорци трябвало да съ-
ответстват на Изтока. Юга и Запада,
конто са трите спирки на слънцето;
никакъв отвор не глела на Север, от-
където слънцето нс минава Слелова
телно тук става дума да се позволи
присмането на светлината в трите й
стадия, може би в три различии модал-
ности Чираците. стоящи в северната
част, получават от южния прозорец
максимума от силата й (BOUM.
GUET)
В качсството му на отвор към въз-
духа и светлината прозорецът симво-
лизира способност да сс възприема;
ако прозорецът с кръгъл. тя има съ-
щата природа като на окото* и на съз-
нанието (putts de tour, oeil de bocuf -
съотвегно „кладенец на светлината"
и „волско око“, буквално, са особен
вид овални прозорци); ако е квадра-
тен. тя с темна в противовес на небес-
ните приноси.
ПРОКРУСТ
Разбойник от старогръцката ми-
тологня. който нападал пътнииитс: той
карал високите да лягат на късо ложе
и режел краката им колкото стърчали;
ниските слагал на дълго легло и ги
разпъвал. докато станат колкото
леглото. Той приравнявал всеки мину
вач към желаните от него размери
Това е съвършен символ на банализа
цията, на ограничаването на душата
ПРОМЕТЕЙ
258
спорен някаква установена мярка
(DIES. 128) Това е изражданетона ине
ала в конформизм Прокруст е сим
вол на етическата и интелектуална
тирания, упражнявана от личностите.
конто понасят чуждите дела и съжде-
ния само ако съответстват на собсг-
вените им критерии Символ на тотал
ния тирании, бнл той човек, партия
или режим.
ПРОМЕТЕЙ
Митът та Прометей е част от исто-
рията на едно прогресиращо твор-
чество: той бележн зараждането на
съзнанието. появата на човека.
Скришом от Зевс - символ на разума
- Прометей взел няколко искри огън
- също символ на Зевс и на разума -
като ги уловил или от слънчевото коле
ло. или от ковачницата на Хефсст, за
да ги отнесе на земята Зевс го нака-
зал, като го приковал към една скала
и изпратил срещу му орел, който къл
вял черння му проб Символ на терза-
нията на една отхвъляна и неизкупе
на вина (Хезиод. Теогония, ст. 521-
524).
Но Херакъл го освободил от мъче-
ничеството като счупил оковите му и
убил със стрела орела Кснтавърът
Хирон, пожелал да умре, за да сложи
край на собсгвените си страдания, му
дарил безсмъртието си и по този на-
чин Прометей се изравнил с боговете.
Докато Хезиод приписва на Прометей
хитростта, коварството. нечестните
мисли по отношение на боговете. Есхил
го възхвалява за това. че възползвайки
се от хитростта си, дава на хората онзи
грептяш пламък, от който се раждат
изкуствата (Есхил. Прикованият
Прометей. 7.110. 250).
Смисълът на мита се изяснява от
самого значение на името на Прометей
- предвидлива мисъл Потомък на
титаните, той носи в себе си бунта. Но
той не символизира бунта на сетивата,
а бунта на разума, на този разум, кой-
то иска да се и зравни с божествената
мисъл или наи-малкою да и вземе ня-
колко искрицн светлина. Това не е тър
сене на духа заради самия него, по пъ-
тя на възходяшо духовно ссбсразвн
тие. а с използване на духа за постига
не на лично задоволство.
ПРОМЕТЕЙ орг г и»
дроб като мака зание ta тпоа
ме е открадма-t огън от небето
Съд от Лакомим 17 аск
(Рим Ватикански музей i
Открадиатият огън символизира
интелекта, сведен до състояние на
обикновено средство за задоволява
не на умножените желания, чието въз
буждане е противоположно на еволю
тивната насоченост на живота Раз-
бунтувалнят се разум предпочел зе-
мята пред духа: той развихрил земни
те желания, а това нс е нишо друго
освен приковаване към земята (DIES.
237, 243, 250). Обожествяването на
Прометей следва освобождаването му
от Херакъл. т.е. разкъеването на око
вите и смъртта на орела мъчител е
обусловено и от смъргта на Кента-
въра •. т е. от извиеяването на жела-
нисто; това е гържество на разума, в
края на един нов етап от творческого
развитие, което се стреми вече към ду-
ховного битис. а нс към властта.
259
ПРОСТИТУЦИЯ
Според Гастон Башлар (BACK 30
31) мн гы за Прометен онаглсдява чо-
вешкия стреме* към интслектуал-
ност; но към интелекгуален живот по
подобие на боговете. който да не е в
пьлна зависимое! от принципа полеэ-
ноет. Следователно ние прсдлагамс в
прометеевия комплекс да бъдат вклю-
чени всички стрсмежи, конто ни под-
тикват да научим толкова, колкото ба-
щнте си и повече от тя*. колкото учи-
телите си и повече от тя* Но именно
като боравим с предмета, като полоб-
ряваме обективното си познание, ние
можем да се надяваме. че ше успеем
да се извисим по-сигурно на ин телек-
туалното равнише. на което сме се въз-
хишавали на родителите и учителите
си Превьзходството с много по сил
ии инстинкти съвсем естествено прив-
лича много по голям брой индивили.
Може чистата интелектуалност да е
нзключение, но това нс я прави по-мал
ко характерна за едно специфично чо-
вешко развитие Прометеевияг комп
леке е Едиповият комплекс на инте-
лектуалния живот.
ПРОСВА.М (СЕ)
Да се проснсш на земята. на пись-
ка. на скалите, напомни мита за Ан-
тей. който бил неуязвим, докато се до-
пирал до майка си - Земята. За да по
бели Великана. Херакъл трябвало ла
го повлигне на раменсте си и така го
удушил, стискайки го с все сила. Допи
рът със земята символизира нуждата
да се заредиш със земни сили. да чер
пиш от майчината гръд. но вече нс с
устата. а с всяка пора, с една дума,
да си въэстановиш енергията. Съ-
шествува терапевтика, коя го прспо
ръчва калии те бани предимно за по
добряване на съдовата* дейност и та
зи на кръвообрашенисто.
Лягането на земята. като чс ли с
жсланисто да влезет в нея. символич
но съответства на преминаване през
почивката на смъртта. след която се
прсраждаме възстановсни. с нови
сили. коего се изразява в с г оспе то
прав Просването на земята ии преп-
раша към образа от ми тонете на
смъртта и възкръенапето Но остана
него в това положение води по пътя
на упадъка.
ПРОСО
Това основно житно растение е
жизнеио важно за прехраната на
човека. но е необходимо и за ритуал-
ните даровс. благодарение на конто
Прсдцителродъ.т жнви/и да живе.чт
В Китаи просото било символ на зем-
ного плодородие и природного равно-
весие Тази дума била синоним на
жътва. на реколта. Царете Джоу били
наи вече служители, отговаряши за
просото. Техен небесен праотец бил
Принц Просо: тон изпращал дъжда. а
следователно и Небесна га благосло-
ви я, за чието разпределение отговарял
царят, иегов заместник на земята.
Изливанага при жертвоприноше-
ние отвара от черно просо прониква-
ла в подземного царство и извеждала
оттам душата но (Ин), за да може тя
да се елее с душата хун (Ян), която
пък била призовавана на Небето от
дима на нзгаряните жертвени дарове:
по този начин се повтарялоро.ждоне-
пю на Предтсчата. Просото било
врьзката между двата свята, небес
ния и подземная
ПРОСТИТУЦИЯ (САКРАЛНА
ПРОСТИТУЦИЯ)
Символ на свешен съюз, тя обнк-
новено се практикува в района на
храм или свегилише и цел га и с да оси
гури плодородиего иа земята. живог-
нитс и т.н Този обичай е описан в мно-
жество традиции от древността, а съ-
що и в наши дни у някой африкански
племена(EL1T)
Но тя не била само обред за плодо
ПРОСТРАНСТВО
260
родне. Символизирала сливанетос бо-
жеството и в някои случаи елннсннсто
на живите в целостта на човешкото
съшество или пък присъеднняването
към енергията на Бога и на Богинята.
представлявана от простигуирашата.
ПРОСТРАНСТВО (вж ИЗТОК)
Неразделно от времето, простран-
ство™ е елновременно огннше на
безкрайннте възможности - в този
смисъл символизира хаоса на начало-
то, и огнише на осъшествяването - в
този случай е символ на космоса, на
подредения свят. То винаги кипи от
тези. както казва днес Пригожин, раз-
пръскващи сили, от които се появя-
ват най-неочаквани нови свстове
Пространство™ е един вид неизме-
рима шир, чийто център е неизвестен
и която се разпростира във всички
посоки; тосимволизира безкрая. в кой-
то се лвижи вселената и е символиэи-
рано от триизмерния кръет с шест по-
соки. както и от сферата. но в случая
тя е в движение и се разраства без огра-
ничения По този начин то обхваща
всемира в неговата цялост. със съ-
шествуващото и вероятното в него.
В смисъла на разположение на ла-
ден предмет или събитие. простран
ството символизира сбор от коорди-
нати или ориентири, които съставля-
ват подвижна система от връзки.
спрямо някаква точка, тяло. център.
разпръекваши се лъчеобразно в „х“
измерения, свелени на практика до три
оси с по две посоки всяка: изток -
запад, север - юг. зенит - надир; или
пък лясно - ляво, горе - долу, отпред
- отдал, към които се присъсдинява
времето като мярка за движсние(пре
ди - по време на - след) и за скорост
(повече - равно - по-малко) Така, об-
що казано, пространство™ символи-
зира външната или въгрешна среда,
в която се лвижи всяко битие - инди
видуално или колективно
Говори се също така за вътрешно
npoi трат тво. което символизира сбо-
ра от човешките възможности по пъ
тя на постепенного осъществяваие.
сбора от съзнагелното. несъзнателно
то и непрсдвндимите възможности.
Астрологията, наричана научна
или ненаучна, също почива върху зна-
чение™ на тайнствени пространстве-
ни връзки между планетите, заездите
и галактнките Дори най-строгата ас-
трономия не пропуска да предизвика
(сама по себе си) примесено с ужас
изумление пред това пространство,
което отхвърля всеки опит за измер
ване и ннкога не стнга граница, при
която да спре. Космонавтите. стъпи
ли на Луната. нс скриха почти религи-
озного си вт>лнсние и разбраха. както
казваше Паскал, доколко човекът и зе-
мята са нссъотносими спрямо безк
рая на пространство™
Пространство™ играе оше роля
та на една прелстава от първостепен
но значение в областта на световната
естетика За да се ограничим само с
един пример, ще кажем, че в Япония
разглеждат пространство™ като
таинствен кивот. И неговата тайна
се разкрива пред човека, за да излит
нс и подреди в него традежите си Той
не може да ги впише в пространство
то без чувство на преклонение пред
всичко свято, пито пък без грижата за
пречистване на миелите и телата. ко
ито ползват това пространство Шин
тоисткият храм, японската градина с
нейните скали. потоки и храстн са ума
лени изображения на космоса, прсход
от хаоса на вероятноститс към поря
дъка на осъщественото. както в мате
риален, така и в духовен план Прско-
еяването на храма или на градина га е
свешен преход, аскетичен и мистичен,
пространствен, по време на който с
установявансто на празнотата на
мнеловната. чувствена и умозрител
на чистота се утвърждава и разраст
261
ПРЪСТИ
ва желанието на Човека. И никога, от
каквато и точка да се насочва погле
ды. прост ране твою не може да бъде
обхванато цялостно: татова безкрая
бива символизиран, дори и върху ог-
раничена повърхност. Акоархитекти
те от всички държави, включи тел но и
Япония, бяха запатили това свешено
възприятие на пространством, от
колко нелепици шеше да бъде пред-
пазена планетата ни и с колко красо-
та шеше да бъде отрупана!
ПРОТЕЙ
Елин от второстепенни те бо: ове на
морсто. натоварсн в Одиссята да
прсдвожда стадата тюлени *. Той на
помня за морските вълни, способны
при буря да итвайват краткотрайни
фитури - кон. овен, прасс, лъв. глиган
и др. Притежава дарбата да приема
вески пожелай от него образ: може да
се превърне не само в животно, но и в
стихия като водата или огъня. Вьз-
ползва се най-вече от тези си дарби.
когато иска да избегне желаешнте да
му задават въпроси. Зашото той има
способностиге на пророк, но огказва
да говори пред обърналите се към не-
го смъртни (GRID. 398).
Превърнат е в символ на безсъз-
нателното. което се проявява по хиля-
ди начини като никога не дава ясен
отговор и си служи с таганки.
ПРО! ИВОПОСТАВЯНЕ
Една от класическитс форми на
контраст вътре в един и съши субскт
или между няколко субекта: проти-
воречив. обратен, различен, отделен,
друг, допълваш. относителен Вески
от тези термини бележи някаква фор-
ма на противопоставяне, повече или
по-малко изключваша отрицаннсто
си. повече или по-малко включваша го
или съществуваша съвмсстно с него,
повече или по-малко определяла или
опрсдсляша. елновременно еднород-
на и разнородна. Най-напредналите
съврсмснни науки, като например фи
зиката и биология га. признават еднов-
ременното наличие на противополож-
ни сили във всяко съшество. във вся-
ка проява на енергията. Оттук и една
нова логика, която престава да бъде
лотикага на трегия излишен В това те
се присъединяват към постоянного
предчувствие на символното гълкува
не, различило двуполюсната приро
да на вески символ, неговите дневни и
ношни лица, неговите положителни и
отрицателни особености, неговата из-
мснчивост и устойчивост. различии в
зависимост от гълкувателитс и ситуа-
циите.
Да вървиш. когато другите спят.
е инициаиионна формула, която озна-
чава винаги да правиш обратного на
обичайното. да се разграничит от
осганалите. понеже търсиш другия
облик, обратната страна на нешата
(НАМК, 23). Откриваме подобно по-
ведение у последователите на учени
ето дзен и у „вървяшите" към белия
Кит.
Що се отнася до т ъвпаденисто на
противопо.южностите. което е един
от основните принципи в символика
та. читателят ще срешне примери за
това в анализа на редниа символн.
ПРЪСТЕН (еле. ХАЛКА. НАКИТ)
ПРЪСТИ
За племето догон показалецът е
пръегът на живота, а средиият пръет
- на смъртта. Средиият пръет на ля
вата ръка е единствената видима част
от тялото на покойника, иначе изцяло
покрито и обвито в обредно покри
вало. Догоните казват. че с по.шнцта
на тот чръе т иъртвият говори на
живите (GRIS). Но показалецът съ-
що така е пръет на господаря на сло-
вото (числена стойност 7). докато
средиият с пръет на самого слово
ПРЪЧКА
262
(числена стойност 8) (GRIЕ).
Според племето бамбара палены
е символ на власт; племенните вождо
ве носели пръстен на палена си. укра-
сен със знака на мълнията; когато из-
давали заповед и размахвали ръка. тс
заплашвали събеседника си с мълни
ята (DIEB). Противопоставено на то
зи пръст, символ на властта в об-
шеството. кутрего. пак според племе-
то бамбара. наричаио от тях < ина на
остановите пръсти. притежава
пуата. т.е. жизнената сила на остана-
лите пръсти; използват го при гада
ене и за хвърляне на уроки (D1EB)
Кутрего на крака. както и това на
ръката. символизира личността като
цяло. понякога на него има сребърна
каяка. символ на елового, което е в ця
лото тяло. от главата до краката
Малък удар, нанесен с кутрето на ръ
ката, е белег на нълно съгласис. об
вързвашо цялата личност.
За племето бамбара разстоянието,
което дели палена на крака от следва
щи я пръст. има сексуално значение.
Всъшност те вярват. че тук сс намира
един от нервните центровс на човеш
кото тяло. ръководеш струните. т.е
нервите на половите органи и ануса
Следователно той е отражение на
функциите на движение, въ трои г
водство и пречистване на човешкото
тяло (ZAHBI Множество прнложс
ния, уточнява М Заан. из гъкват тази
връзка Така за жената, която има го
лямо пространство между тети два
пръета се казва. че има голям сексу-
ален апетит и склонносг към разпус-
иатост. От друга страна, според оби
чая за първата брачна нош на палии
те на краката на младоженците връз-
ват памучсн конец; това ше помогне
на мъжа да успее при дсфлорацията.
а на жената - да понссе болката
Пак у племето бамбара iZAHB) па
ленът въплъшава не само фи шческа-
та. но и умствена сила Този пръст.
бадейкип/><*)в г жение на дешевната
дейност. представлява съшо труда.
Догоните припиеват на палена
численатастойност 3 h6(GR1E). трои
но мъжка стойност. понеже 3 с знакъг
на мъжсствсността. Показалецът е
пръст на прсценката, решението. рав
новссието. мълчаннего. казано друго-
яче - на самооблаланисто. Срслният
пръст символизира утвърждаването
на личността; беэименият и кутрето
са свързани със сексуалността, жела-
нията. въжлеленията; но символика-
га на безимения е по ясно сексуално
насочена. докато тази на кутрето е по
еютерична: товд е пръетът на тайнн-
те желания, окултните способности,
ясновилството.
Отец Дюпенра е установил, че же-
ните от Папуа (Нова Гвинея) отрязва-
ли една фаланга от пръета си в знак
на траур при смъртта на съпруга
Алфрсл Метро (МЕТМ)отбелязва съ
шня обичай у индианците от делтата
на река Парана (Бразилия).
Според система та на планетарии-
те сходства в микрокосмоса традини-
онната астрология превръша палена
в пръст на Венера, а показалеца - на
Юпитер, средний - на Сатурн, беги-
мен и я - на Слънцето, а кутрето - на
Меркурий (GRIA и др ).
ПРЪЧКА
Съгцо каго тоягага*. и пръчката е
символ както на мошта и ясновид-
ствого, дадени от Бога, така и на въл-
шебнага сила и ясновидска дарба. от-
краднатн от небето или получени от
демона; пръчицата на магьосника. на
вешицата. на фея та Бег мантична
пръчнца гадателят на може да очер
тае нито кръга. в който пристъпва, за
да вика духовеге. нито квадрата в
небето. с който ог ражда птиците. чин
то полет гьлкува Някога с помошта
на пръчка. най-често Лескова, откри
вали нс само изворите. но и разни
263
ПРЪЧКА
находиша, както и различии залежи.
Вълшебиата пръчка с атрибут на
Асклепий, бога-лечигел, син на
Аполон Според А. Карноа самото му
име означава „moiu. който държи «
ръка нълшебната пръчка". Символы
на медицината - кадуцеят*. съшо е
вълшебна пръчица. предсгавляваша
тояжка. около която се увиват две тмии
- следа от много древни култовс на
дървото* и земята-хранителка на
змиитс*. съи/ествували в Егейския
бассйн (SECG. 278) Именно вълшеб
на пръчка обешал Аполон на Хермес
в замяна на пирата, коя го младият бог
измайсюрил ог коруба на костенур
ка и от волска кожа и жили Аполон
обешал на Хермес:
..пръчка 4 неви ждана хубоет
так ю обилно богат» шва
t.tamtta. с три ли» та ни не.ч -
а тн невредим ще те паи»
и ще е с в ла»т над беммъртните
Тъй с. твърд.ч го. понеже
съм го на) чи г чре» »почта дарба
да виждам Лаброто'
(Омирови химии. IV. 529 532. пре
вод Ралица Константинова, Народна
култура. София. 1988)
Тази чудна пръчка притежавала
наред с другите си вълшебни свойст-
ва и способноегта да приспива и съ
бужда смъргните и боговете. Тази
пръчка е до такава »тенен < вър»ана »
Хермес. че под името kerykeion е от-
личителен знак на пратениците и на
герои тс. закриляни от него (SECO.
274). тоест от Хермес (Меркурий)
В представите на келтиге пръчн
цата е символ на властта над елемен-
тите. коя го притежава друилът. тя е
магически предмет в най-висока сте
пен Досгатъчно е Ълегърският дру-
ид Сенха да размаха пръчицага си и
тутакси всички около него млъкват.
Но в повечего случаи друидите и фн-
лндите си служат с прьчицата. за да
превърнат някой човек в животно -
най често в птица (лебед) или в свиня
(глиган). В седемстспеннага иерархия
на ирландските филиди лекторы
(ollainh) имал право на знатна прьчка,
фнлидът от втората степей (anrufh)
- на сребърна, а филидитс от остана
лите пет степени - на бронзова По
време на франките и на първите Капе-
тинги кралските хералди посели све
шеиа пръчка, която била знак за тсх-
ния сан. но най-вече изобразявала
властта на техния гоеподар (OGAC.
16.231 и сл ; 14. 339-340)
Пиломанти.чта с изку ството да се
предсказав бъдешето с помошта на
тояжки или пръчки. практикувано в
древния Изток от кигайците. но съшо
и от древните германи. Най-често се
вземат две пръчки -едната с обелена
кора, а другата -с необелена и се из-
пол team като при сзи-тура. или пък
предварително се посочва коя от две-
тс пръчки с благоприятен знак, коя -
неблагоприятен ако едната прьчка
падне вьрху друг ага. га оттовор се
приема значегзиего на долнага пръч-
ка (ENCD. 112).
Несъмнено паломангията. рабдо-
мантияга и радиестезияга имат дане-
чен обш произход Тъй ка то пръчките
и тоягите произхождат от дърветата,
нима тяхнага роля в човешки план не
е тази на Божия пръст? Достагьчное
Бог да докосне нешо. за да му приди
де форма или да го създаде. Така и
вълшебнага пръчица променя това.
което съшествува. Елно докосване с
вълшебиата пръчица превръша гос-
тите на Кирка в пресета, а гиквата от
градината на Пспеляшка - в разкош
на каляска. Вълшебиата пръчица е
знак на властта на човека над пред-
мегите. знак на власт от свръхесгссг-
вен произход.
В един епнзод от Числа пръчката
послужила за едигз вил видима пало
мантия Докато траело преминаване
то на пустинята. еврейският народ
ПРЯПОРЕЦ
264
роптаел срещу Моисей и косвено -
среш> Господ заради лишенията и
страданията, нвтърпени пре) дългия
преход. По заповед на Господ всяко
коляно дало на Монсей по един жезьл.
на който било написано името на на-
чалника на коляното. Моисей изпъл
ннл заповедта на Господ:
.и ги тури в скинията иа събранието.
пред ковчега на откровснието. дето ви не
явчвач
и когото A i и сбера. нсговинт жакк
ше покара. и така ше у иир.в ропота
на синоветс Mipau.ieeu
който дигат против вас"
Моисей говорил със синовете
Израилеви и всички прннцовс му дали
по един жезьл. общо дванадесет же
зъла за всички колена, сред тях и же
зълът на Аарон. Моисей ги оставил
пред Господ в скннията на открове
ннето. Когато на другия ден Моисей
влязъл в скннията на откровснието.
Аароновият жезьл от Левиевия дом
бил напъпил. цъфнал и родил бадеми
Моисей взел всички жеэли от пред ли-
цето Господне и ги занесъл на синове-
те Израилеви. Те видели това и всеки
взел своя жезьл Тогава Господ казал
на Моисей:
„тури пак Ааронов ил жезъл пред
ковчега на откровснието да се пази,
като яичба за непокорните, та ро
потът им против Мене да престане,
и те да не измрат.
Моисей направи това. както му
заповяда Гхпод.
така инаправи"
(Числ. 17:4-5; 10 II).
В случая жезълът символизира
трупа и личност, с конто се отъждест-
вява Напьпи ли жезълът, това озна-
чава благоденствие за дадения род. От
друга страна, след като е напъпил.
жезълът символизира Божия избор и
властта. с която този избор облича из
брания род. Тази власт превръща из-
браним в посредник между Господ и
народа: ропотът вече няма да дости-
га до Господ и следова гелно Господ
няма да наказва непокорните. Жезь
лът или пръчката са символ на пос
редническата роля на оногова. кого-
то са посочили и който отсега ната
тък ги държи и носи в ръка.
ПРЯПОРЕЦ
Всяко органнзирано общество си
има собствени отличителни знаци:
тотеми, хоругви, знамена, пряпорци.
конто са поставени винаги на няка
къв връх (дървен прът, палатка, фа-
сада. покрив. дворец).
Общо казано, пряпорецът е воснен
атрибут: той е едновременно белег на
командване. на сбор и емблема на са-
мия главнокомандващ.
Такова е наистина значенисто,
приписвано му от хиндуистката
иконография: победоносната хоругва*
е знак за война и следователно на дейс-
твие срещу злите сили. В даоизма хо-
ругвите са зов. призив (към ума,
боговете. стихните) и едновременно
вълшебна закрила. Зашото в древен
Китай пряпорецът е бил не само отли
чнтелен знак на дадена общ ноет или
предводител. а действитслно е съдър
жал техния дух и техните добродетели
Иероглифы Won бележи пряпореца и
същината. Побитите в крината на тай
ните общества знамена са призив за
действие - при война или в духовната
сфера - но са и действитслни замест-
ници на Предтечите на ложите; каз-
ва се. че ги представляват, освен че са
техни емблеми: те са тяхното покрови
телствеио присъствие в пожата; в ма
сонската символика също става вьп-
рос за пряпорци
Няма да пропуснем да споменем
накрая и символиката на развявано-
то от вягъра знаме: в Индия то е ат-
рибут на Ваю, господар на стихията
въздух; евързано е с прсдставата за
движение и фазите на дитане; по то-
265
ПТИЦА
ва символиката на пряпореца се лоб-
лижава значи гелио ло тази на встри
лою* (GRAD. GRAC).
ПСИХОДРАМА (вж. ИГРА)
ПСИХОСТАЗИЯ
Или. казано другояче. претегляне
на душите: известна тема в ei ипетско-
то богословие и изкуство. Символизира
Божия съд след смъртта. както и вся-
ка строга съдебна институция Неша
та обикновено протичат по слсдния
начин: в срслата са поставсни вези и
затворено в урна и поставсно върху
полное сс намира сърцето на покой-
ника. символ на съзнанието; върху
друг поднос е поставено Щраусово
то* перо иа богиня Маат. символ на
справсдливостта. вдясно с застанал
бог Тот с глава на ибис*, готов да за-
пише присъдата; вляво - бог Анубис
с глава на чакал *. хванал за ръка по-
койника и повел го към везните на
истината; в лругата си ръка Анубис
лържи египетски кръет (вж. анкх •).
символ на вечен живот, който почина-
лият се надява ла постигне, съсредо-
точен. Анубис наблюдава кобилицата
на везните. докато мъртвецът се
изповядва. като при това изповедта
му е отрицателна, понеже той изреж
ла нензвършени грсхове; в краката му
Нснаситнага с крокодилска * глава,
зинала паст и тяло на хипопотам тле-
ла бог Тот, който ше пронзнесе
присъдата. Ако перото се окаже по
тежко. мъртвецът е спасен; ако съвес
тта му наклони везните. то той с
осъден Понякога начело на съда са
велики тс богове Ра. Озирис, Изида,
придружавани от въоръжени с ножо
вс помощници, четири лесе г и двама
на брой, колкого са грсховстс според
канона Пснхостазията означава. че
нито едно човешко същество не е без-
различно към помела на Боа: тя сим
нолизира присъдата, а в по дълбок
смисъл - отговорността
ПI ИЦА вж АВЛИГА. БУХАЛ. БЯЛ
ГЪЛЪБ. ГАРВАН. ГЪЛЪБ. ЖЕРАВ.
КОЗОДОЙ. БРИЛО. КУ КУМ ЯВКА.
ЛЕБЕД. ЛЕШОЯД. ЛЯСТОВИЦА.
ОРЕЛ ПАТИНА ПАУН. ПЕЛИКАН.
ПЕТЕЛ. III.ДНЕ.1ЪК. РИБАРЧЕ
СВРАКА.СИМУРГ. СЛАВЕН. СТЕР
ЧИОПАШКА. ФАЗАН. ФЕНИКС
ЧЕРВЕНА КАНЯ. ЩЪРКЕЛ. ЯРЕБИ
НА. ЯСТРЕБ)
Способността на птиците да ле-
тяг естсствено ги предразполага ла
служат катосимволи на врьзката меж-
ду небето и земята Дори в гръцкия
е зик самата лума е била символ на по-
личба и послание от небето. Такова е
эначението на птиците и в даоизма.
където Бсзсмъртните приемат птичн
образ като знак за Аскота, за осво-
божлаване от земната те.жест.
Жсртвоприноснтелите или обредните
танцьорки са често определяли от
брамина като птици. който om.iu
тат я небето. В съшня смисъл пти
цата е метафора на душата. която на
пуска тялото или поне на интелекту
алната дейност (разумът. кати
Рш веда'*, с най-бърюта птица/
Някой праисторически рисунки на хо-
ра птици съшоса били изтълкуванн в
подобен смисъл (пешерите Алтамира.
Ласко): това с излитането на душата
при екстати.ч полет на шамана
Птицата - символ на небесния
свят - с анинюд на змия та - символ
на земния свят.
По-общо казано, птиците са сим
вол на лушевните състояния на анте
лите, на вьзвишеннie човешки съсю-
яния Многобройните сини птици
(Метерлинк) в кигайската литерату-
ра от времето на династията Хан са
феи. наларени с беземъртие. прате
яички на небето На Запад, както и на
Инок, птиците канат по клоните на
Дървото на света, спазвайки онреле
ПТИЦА
266
лена иерархия В упанишадите те са
две -едната яде от плода па дървото.
а другата само го меда - като сын
ветно символизираг денег вена та ин
дивндуална душа (дживатма) и все
обшия Дух (душа)(Атма). който е чис-
того дознание. В действителност те не
са разграничени и поради това често
ги изобразяват като двуглава птица.
В исляма птиците са по-специално
символ на ангелите Птичият сзик.
за който говори Коранът. е езикът на
ангелите, на духовного познание Пуи
- помощник на Великия Юй. в задач а -
та му ла въведе ред в света, знаел ези-
ка на птиците и вероятно поради тази
причина именно той покорил
Варварите-птици Пътуващите птици
- като например тези на Фарид-ад-
дин Атар и в ..Разказ за Птицата" от
Авицсна - са души, тръгнали по пътя
на познанието Освен това Генон от
белязва случая с прелзнаменованията
в древен Рим: не е ли пророкуването
по птичия полет в известен смисъл раз-
галаване на птичия език. а следова
телно и на небесния? Поетът Сент
Джон Пърс несъмнеио усеша някак
ва първична чистота в този език. ко-
гато пише: Птиците запазяат сред
нас частииа от гимна на сътворе-
нието.
Съшевременяо, както често се
случва, в лекотата на птиците има ня
какъв отрицателен елемент: според
свети Хуан де ла Круз тя е символ на
въображенисто. лечо. но преди всич
ко непостоянно, прелиташо насам
налам, без последователност и без яс-
на цел; нешо. което будизмът нарича
разсеяност или оше по-зле ра зв.зече-
ние.
Вероятно поради това Дао предс
тавя варварите като птицн с цел да
обозначи първичната им стихийное г
буйна и невъздържана В Китай ха
осът е символизиран от жълто-черве
на птица, подобна на огнено кълбо.
без лице, но с шест крака и четири кри
ла. способна да танцува и да пес. но
нс и да яле и пиша В допълнение ше
споменсм слсдната поличба от дре
вен Китаи: когато птицата разруша
ва гнездото си. това прелвешава смут
и безредици в Империята.
Трябва да отбележим съшо така
хиндуисткия символ Кинара. получо-
век - полуптица, който свири на цит-
ра и изглежда е евързан най-вече с ге-
ронте със соларен или царски произ
ход. каквнто са Вишну. Сурия или
Буда (AUBT. BENA. СООН. DANA.
ELIY ELIM GRAP GUEV. GUES.
CALL LECC. MALA)
Най-лревпите ведическтт текстове
показват. че птицата (най общо каза
но. без особени уточнения) е била смя-
тана за символ на прнятелството на
боговете към хората Именно птица-
та отнва да доносе сома. т.е. амбро-
зията. която се намира на иедостъп-
на планина. и после я дава на хората
Птиците са тези. които нападат зми
ите и по този начин позволяват на
арийците ла победят варварите. зас
таналн на пътя им По късно спопе
ята ще възпсс верността на птицата
Джатаю. която се жертва, за да се опн
та да попрсчи на демона Равана да
огвлече Сита И разпространяваното
от много индуси мистично тълкуванс
на тази история внжла в нея божест
веното приятелство, приело образа на
птица, която се стреми да предпазн
душата от духа на злого и от демо
ничните му начинания Доколкото
Боговете са възприсмаин като летя
щи съшества (каквито са и анзелнте в
Библията). дотолкова птиците са елин
вид символ на божията свобода, отър
сила се от темните условности (тсгло.
съпоставено с грация га. която бото
вете притежават в най внеша степей)
Що се отнася до птичсто гнездо. едно
почти нспристъпно убежище, скрито
сред най високите клони на дървото
267
ПТИЦА
то може ла се каже. че е смятано та
подобие на Лая. верховно убежите. къ
дето душата ше бъде приега само при
условие, чс сс освободи от човешкото
брсме и успее да се извиси до него.
Оттук следва и мисълта, че душата
сама по себе си с птица, а упанишади
те уточняват. че тя е прелетна птица
<на санскритски llamsa; вж немско-
то Gans), като изхожда г от вярвани
ята в преминаването на душата от тя
ло в тяло. до крайния полет в това
гнездо, където тя ше намери закрила
от опасностите на прераждането.
Послсдният символ е толкова силен,
чс ратказват как Рамакришна, преди
стотина години, изпаднал в ексгаз. ко-
гато вилял как една чисто бяла пре
летна птица внезапно се появила от
черен облак.
У кслтите птицата е, най-обшо ка
зано. пра тсник или посредник на бо-
I овете и на Отвъдния Свят, било това
като лебел - в Ирландия, жерав или
чапла - в Галия, гъека - във Вели
кобритания. гарван. мушитрънче или
кокотка Улагите ходели на лов за пти
ци с колесница и според няколкото
кратки сведения, разпръенаги в раз
личин текстовс. се хранели с патици
Но изглежда това не се случвало често
и келтите, общо взето. изпитвали към
птиците голямо уважение. В един кра-
тък откъс в Мабиноги от Пуил за уел
ската царица Рианон /Ве.зззка цари-
ца} е казано, чс притежава пиши. ко
ито разбужлат мъртвите и приспиват
(умъртвяват) живите със слалкитс си
песни И в Галия в скулптурното из-
куство от римската епоха е същсст-
вувало божество на птиците. В Алезия
(Кот л'ор). Компиен (Оаз). Мартини и
Аванш (Швейцария) има паметиици.
които са му посветени Тук можем да
спомепсм и птиците на Один и на
Вотан у германитс (OGAC, I К. 146-147;
Гснава. 19. I 19 186)
В Корана думала птица често е
използвана като синоним на съдба: На
врата на вески човек окачихме
негзмзита птица (Коран. 17, 13. 27,47;
36. 18 19)
Когато абиеззнците. прсдвождани
от Авраам, тръгна.зи къ w Мека. Бог
изпрати.з срешу тях птиците
Абъби.з, които ги засипа.из с г.зинсни
буци (Коран. 105, 3)
В ислямската вяра името зелена*
птица е давано на някои светии. а ар-
хангел Гавриил има зелени крила
Душите на мъчсниииге се възнасят в
Рая под формата на зелени птици
(Коран. 2).
Всеобще е мнението. че птиците
притежават свой език Коранът (27)
отбелязва. че цар Соломон знаел този
език. Известного произведение на
Фарид-ад-лин Атар (XI1-XIII в.)
„Мантик ут Тачер". ..Езикът на
птиците". класика на персийската
литература, използва тсмата. за да
опише перипетииге по мистичния път
в гьреене на божественото(вж. Анка*.
Симург*).
В Корана(2. 3. 67) и поезията пти
цата е утвърдсна като символ на без-
смъргната душа Душата с сравни
вана с призовавания от Господаря
сокол, със затворената в глинеиа клет-
ка птица и др Както и в повечето други
традиции, мюсюлманската мистика
често уподобява духовното раждане
на появата на духовно тяло. което -
подобно на пилето - разчупва земна-
та си обвивка
Птицата - символ на душата - иг-
рае ролята на посредник между земя-
та и небето Знакът на дропяата. сим
воз на сяиването на душите и на
п.юдородието. на все.зчвансто им в
матсрията.. е общ за иного племена
на бербери марабута Туарегитс от
Аир. на юг от А хагар. носят изобра
зен върху щитовете си знака на две-
те противопо.южнзз Шин. двата
крака на дроп.зата Същият символ
ПТИЦА
268
срещаме в Индия, у келтите crow's
foot Гаиг.т. - га рва нов кран), върху дрс
лата на урало-алтайските шамани
и дори в пещерата Ласко (SERN, 74
75)
В друга една съвършено разлнч
на географска обдаст индианците хо-
ли съшо приписват на птиците спо-
собността да общуват с боговете
Често ги изобразяват с глава, обвита
в облаци* символ на дъжда, божест
вено благодеяние, дарявашо земята с
плодородие - и пречупен ореол, кой-
то представя сътворението. живота, а
съшо и разтварянето и вратата*. сим
вол на обшуването.
Във връзка с орнитомантията Ибн
Халдун заявява. че става дума за спо
собността на някой хора да говорят
за непознатого. което се проявява при
вида на летяща птица или премина-
ващо наблизо животно, а също и да
се съсредоточават след изчезването
им Това е способност на душата. ко-
ято изисква бързо улавяне от стра -
на на разума на видените или чути
неща. който носят поличби Тази
способност предполага развито и
мощно въображение...
Двата клона на арабската орни-
томантия се занимават с тълкува-
нето посоката на техния полет или
на крясъците им (FAHN, 206-207).
В Кюрдистан за йезидите. както и
за алихакнте (Верни на Истината) пти-
цата-символ се явява. шом се прояви
съшествуването на духовния свят.
Така за йезидите по времето. когато
светът е бил цял покрит с вода, boi е
изобразяван като птица, кацнала на
дърво*. чиито корени се впиват във
въздуха. Съшото се отнася и до кос-
могонията на алихакнте: когато не са
съшествували оше ни земя. ни небе.
Бог е представян като птица със злат-
ни крила Ще си припомним, че в на-
чалото на Битие (1,1) Божият дух се
носи, подобно на птица, над първо
началните води (М. Mokri. ,.Le
Chasseur de Dieu et le mythe du Roi-
Aiole"; Dara у Damyan. Wiesbaden.
1967)
Птицата с често срешана фигура
в африканского изкуство и по точно
върху маските*. Тя символизира си-
лата и живота: често е символ на пло-
дородие. Понякога. както при племе-
то бамбара. именно на птицата и
по точно на качулатия жерав* сс
приписва способное тта да говори
Върху съдовстс често се среща те-
мата за борбата между птицата и
змия та*. метафора на борбата меж-
ду Живота и Смъртта (MVEA, 129).
Якутите вярват. че след смъртта
си и добрите. и лошите хора се възна-
сят на небето. където душите им се
превръшат в птица. По всяка вероят
ноет душите-птици си почнват по
клоните на Дървото на света, един поч
ти всеобщ митичен образ (ELIC. 189).
По съшия начин в Египет птица с
глава на мъж или жена символизира
душата на някой мъртвец или душа
та на божество, слязло на земята
Потвърдено доказателство за възпри-
емането на душата като птица и сле-
дователно за отъждествяването на
смъртта с птица можем да открием
оше в древните религии на Близких
изток. „Книгата на Мъртвите” опис-
ва смъртта като готов за полет сокол,
в Месопотамия смятали мъртвите за
птици Възможно е митът да е оше по-
стар: върху праисторическите намет-
ници в Европа и Азия космическото
Дърво е изобразено с две птици в
клоните. Освен че имат космогонично
значение, тези птици изглежда са били
и символи на душата-предтеча. Дей
ствитслно знаем, че в митологиите от
Централка Азия. Сибир и Индонезия
кацналите в клоните на Дървото на
света птици символизират човсшкитс
души Поради способността си да се
превръшат в птици. т.е. поради това.
269
ПТИЦА
чс саДук, шаманите могат ла отлетят
ло Дървото на света и ла втсмат със
себе си дуизи-птици (ELIC. 417-418).
Несъмнено най-древното свидс-
гелство та вярванията ъдушите пти-
ци се съдържа в мита та Феникс*, ог-
нена яркочервена - т.е. съставена от
житнени сили - птица, която според
египтяните представлявала душата
Застанал на върха на космического
дърво. така както тмията се е увила в
основата му. Фениксът - възвишен
двойник на орела* - представлявал
завършека на Делото според символ-
ната система на алхимиците (DURS.
135)
Често малките птички, подобно на
пеперудите, олицетворяват нс само
душите на мъртвите - г.е освободс-
нипзе души, отправили се към небе-
сата. където ше очакват прсражданс-
то си - но и детските души Такива са
вярванията на урало-алтайските на-
роди в Срелна Азия (HARA) Голдите
казват. чс ако временна жена виды на-
сън птица и г< пес да определи дали е
мъжка или женска. то тч ше узнае
по този начин дали детсто и ше бъ-
де момче или момиче (HARA. 120).
Нощните птици често са отъж-
дествявани с призраците*. с душите
на мъртвите. дошли да стенат нощем
около бившия си дом Според негри-
тос семан техните крясъци веяват
страх в селата. зашото. както казват
поверията. мъртвите се връшат в се-
мействата и искат да убият близките
си. понеже не обичат самотата.
Сибирските буряти вярват, че го-
лемият бухал прогонва душите на ум-
релите при раждане жени, дошли ла
преследваг живите (HARA, 263). За ла
предпазят животниге си. якутите при-
ковават на вратата на обора глава на
такъв бухал (ibid., 284). В Алтай дрс
хата на шамана, винаги тясно евър-
зана с птиците. често е украсена с пе-
ра от бухал. Според Харпа (ibid., 341)
цялостното им облекло - такова, как-
вото с било някога - с трябвало да
представлява бухал. Според алтайс-
китс народна поверия бухалът отст-
ранява всички духове И до ден дне-
шен на много места съшествува
одичай. когато децата болсдуват. да
сс хванс бухал и да бъде хранен с
уверсността. чс птицата ше отда-
лена лошитс духове. нападнали дст-
зката люлка По време на празници-
те на мечката при йогулите човек.
мазкиран като бухал, трнбва да дър-
жи на разстояние душата на уби-
тата мечка (HARA. 349).
Езотериците (VALC. 185) са уста-
новили цяла система от връзки между
птиците. цветовете и психическите
състояния Четирите осиовни цвята
отговарят според тях на гарвана* -
черна птица, символ на интелигент-
ност; на пауна* - синьо-зелен. сим-
вол на любовните стремежи; на лебе-
да* - бял. символ на либидото, благо-
дарение на което се заражда живогът
на тялото, а чрез разума (логос) - ду-
ховния живот; на феникса* - червен.
символ на върховната божественост
и на безсмъртието. Многобройни ва-
рианти са доразвивали тези връзки
(LOEC. 150-152 и т.н ). Например
любовта, от плътската до божсстве-
нага. е олнцетворявана от белия гъ-
лъб* - птицата на Афродита, от гъ-
лъба*. патнцата; извиеяването на ду-
шата пак от белия гълъб. от орела* и
от симург*; застъпването между бо-
жесгвеното и простоемьртното - от
гарвана*. лебеда*, конто влизат в ро-
лята на водачи и пратеиици (странно
и многозначигелно приближаване на
черното* и бялото*); лешоядът и фе-
никсы са сочени като птици-психо-
помпоси; орелът. соколы, пъстроц-
ветният папагал ара* обозначавали
качества та на слънцето и на Уран, во-
енните и лопните победи, добрата
реколта; ношните птици били евърз-
ПУНШ
270
ванн с лунните и хтоннчески стойкос-
ти.
В сънишата птица га с един от сим
водите на личността на спяши.ч.
Всднъж голяма жълта птица се явила
на един от геронте на Труман Капоги
В ..Хладнокръвно" американскимт пи
сател разглежда случая на млад мъж.
убил няколко пъти без видими причини
През целия лгу живот - като зле
глсдано дете. като ра зпуснат мла
деж. като затворник - огромната
жълта птица с глава на папагал се
беше въ звис.чвала в сънишата на
Пери Ангел-отмъстител. който
унищожаваше враговсте .wy. или
както сега. го спасявашс от смъртна
опасност. „Тя ме вдигна. понесе мс
нагоре . нагоре. сякаш бях лек като
мишка Виждас площади долу, хора
тичаха. шерифът стреляше по нас.
всички бяха побеснели от яд. че съм
свободен, че летя, че съм по-щастлив
от тях. ‘ (стр. 266-267)
Така хишната птица от съня се
превърнала в птица-закрнлиица Този
двойствен образ отговаря точно на
личността на Пери, описана от психи-
агьра Джоунс:
...неизменна, слабо контролирана
ярост - лес но въ зпламенявана от най-
малко съмнсние. че е изигран. обиден
или сметнат за по-нискостоящ от
другите В по голямата си част
неговите пристъпи на ярост в
миналото са били насочени към
авторитетна личности - баща.
брат, сержанта и са го довели до
брутално. нападателно поведение в
няколко случая, тези пристъпи на
ярост „го хващали за гърлото"...
Неуместната сила на неговата ярост
и липсата на способност да я
контролира или капализира сочат
първична слабое т в структурата на
личността . (стр. 298-299).
(Тр. Капоти. ..Хладнокръвно*'.
Народна култура. 1984 г.). Това разд-
воение на личността, лишена от ня
лост се отразява в съня. където пти-
цата е Поспелователно жестока и
закрнлница.
ПУНШ /вж АЛКОХОЛ)
ПУСТИНЯ
Пустинята има две основни сим-
волни значения: това е или първични
яг хаос, или безплодната ширнала се
повърхност, под която трябва да се
търси Действителността.
Не е чудно, че ислямът използва
тази символика, но както изглежда, по-
вече във второго й значение. Така нал
ример Абдул Карим ал-Джили пишс:
Извън дома Му. хората бродят из
пустинята. Колко непреодолима гра
ници с с явяват пред кервана, който
се с упътил кв.н Него' Нека огбеле
жим до каква стелен това търсене на
Съшината е близко до гърсенего на
Обетованата земя от страна на евреи
те. прекосяваши Синайската пустиня.
както и търсенето на свешения Граал
В исмаилитския еютсризъм лус/пн -
нята е външного битке. тялото, света,
буквалното възприемане на нешата.
прскосявани слепешката, бег да бъде
разпознат Бог. скрит дълбоко в тези
привидни действителности Впрочем
според свети Матей (12. 43) нечисти
ят дул. Минина през безводиц места
Обратно, според Ришар дьо Сен
Виктор пустинята е сърцето, среди
шето на вътрешния отшелнически
живот. Но противоречисто е само
принидно. зашото Иисус бил изкуша
ван в пустинята. а отшелниците - ка-
то свети Антоний например - били на
падани именно там от демонитс. от
шелницитс от пустинята на сърцето
несъмнено съшо не им убягваг
Тяхната пустиня е тази на прогоне
ниге желания и дяволски обрати
Шанкарашаря използва символи
ката на пустинята (мару) по скоро в
271
ПУСТИНЯ
пьрвото и значение, за да отбележи
пьрвзгчнага нсразг раничена стихия,
извън която всичко съшесзвува само
привидно, като мираж У Майстор
Екхарт пуст пня та. където цари
единствено Бог. с възвьрнатото чрез
духовния опит пера зграничсние, ран
ностойно в този смисъл на морето ох
будистката символика У Ангелус
СилезнйскиБожсството е пустиня-
та и дори: трябва да с с искана по-
высоко от Бог. в пустиня, т.е. чак до
неразчленсного начало (CORT. ЕСКТ,
J1LH)
С иената на един словесен пара-
докс можем да кажем, че символиката
на пустинята е една от наи плодови-
тите в Библията.
Суха, безводна земя. обезлюдена,
пустинята означава за човека огдале-
чення свят на Бог; както вече видяхме.
това е евърталише на демони (Мат
12. 43; Лук. 8. 29). в пустинята броди
наказаният народ на Израел (Нтор.
29. 5) и именно там дяволът подлага
Иисус на изкушение (Марк. I. 12 и
следваши).
При все това библейскитс авгори
не могат да приемат. че същсствуват
обстоятелства. по силни от техния
Бог. Така, ако трябва ла сс върнсм към
споменатите по-горе примери, проре-
ките разглеждат времето, прскарано
от Израел в пустинята (Ос. 2. 14, 13. 5
и следващи), като времето, когато е
трябвало той да се осланя изияло и
единствен» на Божинза милое г (вж
Манна*) По сыпия начин, след като
надвил изкусителя, на Иисус му слу-
жат ангелите (Марк I. 13).
Затова монасите от по-късното
христианство се оттегляли в пустиня-
та като отшелнини, за да се изправят
срешу собствената си природа и тази
на света единствено с помошта на
Бог. Тук символното съдържанис на
думата се разкрива особено ясно, по-
неже мног о скоро фактического огтет -
ляне в пустинята. с цел да водзз човек
отшслнически живот, престанало да
бъде присмано за необходимо.
Тъй като животы на Израел в нус
тиняга бил ярка проява на Божия за
мош. юдаизмът пламенно зачакал
времето. когато подобии обе тоя гелст -
ва ше оповестят евършека на света.
Така историкът Иосиф Флавий (в
„Юдеиска воина", 2. 259-261) разка з
ва за един пророк, който извел в пус-
тинята ентусиазирани гьлпи. разе и
ра се. за да срешнат по-бързо пос-
леднага намеса на Бог (Деян 21. 38).
По врсме на завземането на Перу
салим, когато пожары в Храма беле-
жи краха на наиионалните надежди на
юдаизма. един масов норма води до
слелната единствена. отправена към
завоевателя, молба; победените молят
за позволениего да се отгегляг в
пустинята Несъмнсно там ше бъдат
наи добре, докато очакват послсдна
та Божия милост. Такива размизиле-
ния грябва да откриваме в евангелс-
кото предупреждение: .. ако ви
кажат ето. в пустинята е Той
(Месията). не и ми сайте (Мат 24.26).
Накрая несъмнено не е случанност.
че Иоан Кръститсл проповядва в пус-
тинята (Мат 3. I и подобните му), за
да оповести неминусмата поява на
дългоочаквания Месия. Благо-
приятстваша богоявленията. пусти-
нята насърчава начинанията както на
лъжливите, така и на истинскнте
пророни.
По съшия начин думите огОткро-
вението (12. 10-14) трябва да бъдат
разбирани в светлината на нов и «ход.
повтаряш всички особености на
първия: жената (равна на Божия на-
род) побятва в пустиня га. където Бог
прави чудо и й осигурява храма
Като се тръгне дорзз само от пред-
ставата за самотата. двузначността
на символа става съвсем ясна:
безплодне. ако го няма Бог, плодоро-
ПУСТОТА
272
дие. ако Бог е с човека. при това дъл-
жнмо единствено к само на Бог
Пустинята разкрива превъзходство-
то на божия та милост: в духовния жи
вот нишо не може да просъществува
бет нея: всичко съшествува чрез нея и
само чрез нея
ПУСТОТА (вж. ПРАЗНОТА)
Пустотата се Mamepua.tutupa в
централнага точка на ваджра. в не
подвижння център на кръста и на
свастиката. неизменим принцип сред
всеобшия въртеж. точка бее точка.
отгьдето всичко произлиза и към ко-
ето всичко се завръша
Това понятие е неотлъчно от
Ваджраяна. тибетски тантрически
будизъм. Пустотата (Шунийата - на
санскритски. Тонг-пани на тибетски)
е безкрайна сияйност. свързана с твор-
ческия Вакуум, с тотален отвор. със
съвършена будност. с отсъствието на
егото и на дуалистичен напор, както
са безкрайното пространство с вза-
имната зависимост между всички яв
ления с прозрачността над каквито и
да било понятия, съшества и неша, би
дейкн напълно лишени от собствена
съшност. Действителността е само
измама: Освен обикновената привид-
ноет. проимизаща от свободната
комбинация на тясно евързани е. темен
ти. сама по себе си тя няма никаква
същност (KALE).
Следователно Пустотата означа-
ва иагласата. която е следствие от
изоставянето на това. което сме мис-
лили за истинно, над всяка боязън или
отсъствието на боязън. Откровение на
основного разположение на Духа.
Праджна Парамита. или Съвър-
шенство на трансцендентного Позна-
ние. е лишена от смисъл. ако не е тяс-
но свързана със състраданието към
всички съшества.
Северннят будизъм изброява осем-
надесет вида Пустота, от които пос-
ледните се наричат Вакуум на Не
мисловносгта. на Не материалността
и Не-субсганциалност на Реалноспа
Ваджра-Йог инн е една от проявите на
Пустотата. както космическата Па
латка, която се евързва с Огледалото
на Великата Мълрост. отразявайки
формата вьв Вакуума и Вакуума вьв
формата, тленното във вечного,
крайното в безкрайното
Шиваиститеот Кашмир разграни
чават седем вида Пустота, а будисти
те Махайанисги - двадессг и пет Но
крайната цел на традициите от Изто
ха и Запала се състои в осъшествява
нето на съзнанието - на Пустотата, а
след това на Пустотата на съзна
нието
В съ знанието е всичко, казва Буда
Тук се завръшаме към дхарма Кайа
или тяло от Пустота на Ваджраяна
който. както рога на лнкорната* на
древните, съдържа всички възмож-
ности. Противоположна на нишото.
Пустотата може да се сравни с числа-
та. които нямат за начална точка по
ложителнага или отрицателна ели
ница, а такава е нулата
ПУЯК - ПУЙКА
Двоен символ - на мъжката сила и
маичинското плодородие - спорел се-
верноамсриканските инднанпи Kora
то издува гушата си. пуякът напомня
за ерскцията на фалоса; от друга стра
на. изглежда това е птицата, лаваша
най-голямо поколение (FLEH)
ПЧЕЛА
Безчетната. органнзирана. трудо
любива. дисциплинирана и неуморнэ
пчела нямаше ла се отличава от мрав
ката и също като нея шеше ла бъле
символ на масите, влачеши безропот
но оковите на нсумолимата съдба -
човек или бог. ако нс бяка крнлата и
жуженето й и ако не преобразявашс
нежното ухание на цветята в беземър
273
ПЧЕЛА
тен мед*. Л това с лостатъчно. та ла
придало на символиката на пчелата
одно във висша степей духовно наме-
рение релом със светского. Пчслите
са работничките от кошера* - тсхнн-
ят огласян от жужене дом. който на-
помня по скоро весела работилннца.
отколкото мрачен завод; те се грижат
за запазването на вида, но съшо така,
разглеждани поотделно като оживи-
телкн на всемира между небето и
земята. те се превръщат в символ на
всемнрння жизнен принцип, в мате-
риално изображение на душата.
Именно на този двоен аспект - колек-
тивен и индивидуален, светски и духо-
вен. се дължи богатството на символ-
ния комплекс на пчелата навсякъдс.
където той съшествува Към Книга
Притчи Соломонови (6:8). .....иди при
пче./ата и сс научи, как с трудо-
любива ..." свети Климент Алексан-
дрийски добавя слелния коментар.
.Тъй като пчелата събира прашец
от цветята по цялата поляна, за да
го превърне в един-единствен мед
(Стромати. 1). .Лодражавайтс на
благоразумието на пчелите". препо-
ръчва Теолепт Филаделфийски и ги со-
чи за пример в духовния живот на мо-
нашеските общности.
За ноэайрите. мюсюлмански ере
сиарси от Сирия. Али. лъв на Аллах, е
князът на пчелите. които според ня-
кои версии са ангелите. а спорел дру-
ги - вярвашите: .. истинскизпе вярва-
щ и п рил и чат на пчел и. които отби-
рат най-хубавитс цветя" (HUAN. 62).
В метафоричния език на дервиши-
те бекташи пчелата изобразява дер-
виша. а медът - божествсната реал-
ноет (хак), която гой дири (BIRD. 255).
В някои текстовс от Индия пчелата съ-
що представя духа, който се опива от
прашепа на познанието.
За суданците и за населението по
порсчисто на Нигер пчелата е герой
от митове. Тя е царски символ оше в
Халдея, много прели да бъде възве
личена във Франция от Първа га им
перия Този царски или императорски
символ е соларен - потвърждение за
това намирамс в древен Египет, къде-
то. от една страна, пчелата се евърз
ва с мълнията. а от друга страна - се
приема, че пчелата се е родила от по-
капалите по земята сълзи на бога на
слънцето Ра.
В гръцката религия пчелата като
символ на душата понякога се огьж-
дествява с Деметра, при което тя мо-
же да изобразява слязлата в ада душа
или пък материализира напускашата
тялото душа Откриваме я в Кашмир
и Бенгалия, в многобройни южноаме-
рикански индиански традиции, както
и в Централна Азия и Сибир А
Платон твърди. че душите на цело-
мълрените хора се превъплъщават в
пчели
Щом като пчелата с изображение
на душата и словото (на иврит името
на пчелата - Dbure - произлиза от ко-
рена Dbr - дума), естествено е тя да
изпълнява инициационна и литургич-
на роля Жриците от Елевснн и Ефес
били наричани пчели. Техните добро-
детели са възпети от Вергилий.
Срешат се изображения на пчели
върху надгробии плочи като знак за
живот след смъртта. тъй като пчела-
та се превръша в символ на възкре-
сението. Трите зимни месеца. през ко-
ито пчелата сякаш изчезва, понеже не
напуска кошера си. са сравненн с пе-
риода (три дни), през който Христо-
вото тяло остава невидимо след
смъртта кгу. преди отново да се по
яви след Възкресението.
Пчелата е съшо така символ на
красноречието. посзията и ума Леген
дата, според която на устните на
Платон и Пиндар още в люлката ка
пали пчели, е отнесена и към Амвросии
Медиолански - пчелите докосвали
устнизе му и прониквали в устата му.
ПШЕНИЦА
274
Мисълта на Вергилий, че в пчелитс се
крие частица от божественна Разум, е
възприета от християните през
Средновековието. Тук откриваме сим
волното значение на жуженето на пче-
лата - то е истинско пенне.
В молитвеника на папа Геласий I
се споменава за удивителната спо
собност на пчелите да събират пра
шец и да докосват цветята. без те да
повяхват. Пчелите не раждат. те ста
ват майки благодарение на устните
си; така и Христос изхожда от устата
на Отца
Заради меда и жилото си пчелата
се смята за емблема на Христос - от
една страна, неговата благост и ми
лосърдието му. а от друга - Съдията
Христос, въздаваш правосъдие.
Средновековните автори често споме-
нават това изображение. За Бернар
Клервоски то символизира Светия
Дух. Келтите се подкрепяли. пиейки
вино с мед и медовина В Ирландия
пчелата. от чийто мед приготвяли ме-
довината или еликсир на безсмър
гието. се намирала под строга закри
ла на закона. В един средноуелски
юридически текст е записано, че„бла-
городството на пчелите идва от рая
и те дошли оттам заради греха на
човека; Бог излял върху им своята
благодат и поради това месата не
може да се отслужи без восък* "
Въпреки че се отнася за по-късен.
христиански по дух текст, той пот-
върждава наличието на много древна
традиция, следи от която все оше са
запазени в речниковия състав (на уел-
ски cwyraidd ox cwyr - восък. означава
съвършеи. завършен, а в съвременния
ирландски ceir-bheach. дословно пче
лен восък. означава съшо псъвършен-
ство). Следователно у келтите. като и
другаде, символиката на пчелата се
евързва с понятията за мъдрост и без-
емъртие на душата (СНАВ. 8S7. сл;
REVC. 47.164-165).
Съвкупността от отличителни
черти, взети от всички културни тра
диции. показва. че навсякъде най-съ-
шествената отлика на пчелата е
нейната огнена природа, тя е огнено
същество. Пчелата представя жри
ците от Храма. Пророчиците, чисти-
те души на посветеннте. Духа и
Словото(вж слово*), тя пречиства с
огън и храни с мед*, изгаря с жилото
си и озарява с блясъка си. В социален
план тя символизира повелителя на
реда и благоденствието - цар или
император, и в не по-малка степен -
воинския плам и храбростта Тя е по-
добна на културните герои, конто ус-
тановяват хармонията с мъдрост и
меч
ПШЕНИЦА
Житото е същинската.трдис не са-
мо в Европа: древните китайци иска
ли от Хеудзъ. Принца на Жътвата.
пшеница и ечемик. ВШандогилупани-
шад житото е продукт на водата. как-
то тя - на огъня. Заедно с виното и
олиото пшеницата е един от жертве
ните дарове на юдеите; преведсно от
Луи-Клод дьо Сен Мартен на езика
на алхнмията. това звучи така: пше-
ницата е пасивната субстанция,
основата. т.е. живакът на Великого
Творение Тя е назована и с една ев
рейска дума, която в съшото време
означава и „чистота" и чийто корен е
евързан с понятията за избор, съюз и
благословия: оттук и нейната ритуал
на стойност
Като основна храна житото озна
чава храната на безсмъртието. ко-
ето е друг аспект на Великото
Творение (вж. ориз*. чието значение е
аналогично в Китай). Житният клас в
елевсинските мистерии символизира
възкресението Зърното. което умира
и се възражда. представя инициация
та. новото раждане в първичен вид
(BENA, SAIR).
275
ПЪП
пъдпъдък
В обрати я език пъдпьдькы сейм
вол на топлината и дори - в по-разго
ворен стил - символ на любовния
плам: топъ.з като пъдпъдък Ще
отбележим, чс в Китай пъдпъдъкът с
птицата на юга и на огъня; гой с Черве-
ната птица - символ на пятого. В ки-
тайската астрономия с истового име
е наречена централната звезда на
Летния дворец.
При все това символиката на пъд-
пъдъка с евързана прсди всичко с на-
виците му на прелетна птица и с цик-
личния характер, който те предпо-
лагат. Впрочем в Китай този донякъ-
де странен характер довежда до за
мяната на пъдпълъка с феникса В
древен Китай пъдпъдъкът. подобно
на лястовицата. сс появява отново с
хубавото време; смята се. че през зи-
мата той се превръща в поиска миш-
ка или в жаба*. Пролетнитсбитки изоб-
разяват любовния устрем на пълпъ-
дъците (или на яребиците. или на ди-
вите гъеки) Сезонният ригьм. огива
него и връщането на прелетните пти-
ци са изображение на релуването на
Ин и Ян. тъй като небесната птица се
преобразява в полземно или водно
животно.
Добре познат с всдичсския г миг за
освобождаването на пъдпъдъка от
Ашвините - боговсте-близнаци с кон-
ски глави. Изглежда. неговото значе-
ние е от същия порялък. макар че ми
тът е отнесен към иикъл с различна
амплитуда. Спорел едно раэпростра-
нено тълкуване Ашвиннте са евърза-
ни с Небето и Земята. с леня и ношта.
Следователно пъдпъдъкът (вартнка).
който те освобожлават от въ.зчата
паст, с зората. погъ.знатата предзз
това светя ина. затворена в пещера-
та*. Ще отбележим. чсоблаците на ки-
тайската зора са в пет цвята. подобно
на яйцето на пъдпъдъка. и че пъдпъ-
дъкът лети винаги ношем Вартика те
рече тази, която се връща. а М
Кристпнгср отбелязва. чс името про
изли за от същия корен като ..Опух" -
ръцкото название на пъдпъдъка.
Ортития - островът на пъдпъдъците,
остров Делос, с родного място на
Артемида и Аполон. чието редуване
не е без връзка с релуването на
Ашвиннте От само себе си се разбира.
че светлината. освободена от мрака -
или от ада - е не само светлината на
утринното слънце. а и на духовного
слънце. тя е именно интелективната
или инициационна светлина (CHAT.
CHRC. GRAR)
Да нс забравяме също така, че чу-
долейната храна на евреите в пусти-
нята се състояла от манна и от
пъдпъдъци
ПЪП (ЛИНГА)
Пъпът е всеприетият символ на
центъра* на света Спорел голям брой
поверия светът води началото си от
пъп. от който проявата струи в чети-
рите посоки Така е в Индия, където в
..Енг веда" се говори за пъпа на
Нееътвореното. върху който се нами-
ра заролишът на световете. От пъпа
на Вишну, излегнал се на повърхнос
гта на първичния океан, покълнал
лотосы* нлвидимия свят.
Но пъпът обозначава не само цен-
търа на физическата проява: той е и
луховннят център на света Така е с
ветил* (beith-el) във формата на изп-
равен от Иаков стълб; така е с пъпа
на Делфи, център на култа към
Аполон;този Бог, пише Платон, wipe
диционсн и зра зите.з на ре.тгията. се
е настанил в пъпа и в центъра на
земята. за да направ.зява човешкия
род\ съшото се отнася и до някой мен-
хирн. конто са били келтски пъпове;
гака е и с ос гров Oi игия. който Омнр
нарича пъпа на света; така е с
Велнклснския остров, който все оше
носи съшото име: така е с камъка. кой
пъп
276
то поддържа Ковчега на Съзоза в
Храма в Иерусалим и е в центъра на
темята, конто все оше показват в бли-
зост до Свсшения гроб (Митина
твърдят, пише Ожие д'Анжслюр, че
нашият Господ Бог казва. че това е
центърът на света...). Пъпът. набхи.
с главината на нсподви жното колело;
според хиндуисткага терминология
това е дървото на Бодхгая, под чиито
клони Буда достигнал до озарението
Върху пъпа на света се разпалва сим-
волично жертвеният ведическн огън
Но всеки олтар или огнише представ
ляват по аналогия такъв център.
Ведическият олтар е пъпът на
беземъртието. централната точка,
където изчезват пространствените и
времеви измерения на човешкото
състояние. точката - завръшане към
началото. оставена от световната ос
следа В някои африкански скулптури.
врати, плочн. статуетки и др. се виж-
да понякога изобразен в средата диск:
и той вероятно обозначава пъпа на
света. Пъпът на африканските стату-
етки е често силно удължен. подобно
на обтегната или провненала пъпна
връв (LAUA. 307-309).
Пъпът е съшо така център на чо-
вешкия микрокосмос: както в йога, та-
ка и в исихазма духовната концент-
рация се насочва към пъпа. образ на
заврыцането в центъра. По-точно ка-
зано. в йога пъпът е евързан с мани-
пурашакра (или набхипадма). център
на преобразувашите сили и на стихи-
ята Огън. Такова е эначението на
о.мфалоскопията, толкова често раз-
бирано неправилно (AVAS. BENA.
СНОС. СООН. ELI Y. GOVM. GUEM,
GUES. SILI).
В келтското царство символиката
на пъпа е представяна главно от те-
онима Набелкус. прякор на Марс, за
който свидетелстват няколко надпи
са в Югоизточна Галия. Думата е
сродна с уелското паГ - предводигел.
господар. а в индоевропейските ези-
ци съошетства на гръцкото oinphalox
- централна точка, център(ирланд
ското imbliu обозначава само човеш
кия пъп). Марс Набелкус е следова
гепно повелите/ или господар. илибоз
на определен център И кслтитс са
имали свешени центровс: Цезар с по
менава за един locus consecratus в
Карнутската гора, където се събира
ли друидите, за да си изберат пред
водител. Това място е смятано за иен
гър на странага и в самата Галия са
известни няколко десетки топонима,
включваши в името си Mediolanum -
център на съвършенство или цент
рална равнина (според обшата етимо
логия) В Ирландия целият религиозен
живот бил съсредоточен в централна-
та провинция Мидхе (Midhe; според
англинския правопис Meath) (CELT, I.
137 184. OGAC. 15. 372-376)
В нзкуството на символите пъпът
е представян обикновено от нзправен
бял камък* с яйцевиден връх. като го-
ляма част от моделите са обвити с ед
на или няколко змии. Както твърди
Пиндар, делфийският камък бил не-
где повече от център на земята. пове-
че от център на сътворения свят; той
символизирал връзката между трите
свята - този на живите хора тук долу,
този на подземного царство на мърт-
вите и този на боговете. Смятало се. че
делфийският пъп се намира на място
то. където Аполон убил змията Пизон
и елновременно с това на мястото. къ-
дето се намира пропастта. в която се
оттекли водите от потопа, преживян
от Девкалион. Той символизирал жиз
нената сила, която превъзхожда еле
пите чудовишни сили на хаоса: днес
бихме казали, че това е рационалното
начало в живота. Но този ред е полу
чен в резултат на вътрешно овладя
ване, благодарение на победа над са
мия себе си. а не чрез външна намеса
Дори в Новохибридскитсострови
277
ПЪСТРОТА
(Реп Вануату)откриваме вярването.
чс пъпът осигурява връзката на хо
рата с пьрвоначалния хаос, симво
лизира един вил ръкополагане и до-
ри обожествяване па живота. Според
жителнтс на Малекула хехсвът нс
ио ж с да бъде напълно разграничен
от бога-луни Тагхан. към когото не
съи/ествува никакие кузт. но кой-
то управлява всички формы на жи-
вот (AMAG. 115). Този бог евързва
днешния човек с най-древните из-
точници на живота, подобно на
Делфинския стълб. изправен върху
гроба на змея.
Космическият пъп е бил противо-
поставян на космического яйце*, как-
то са мъжкото и женско световно
начало. Свстът е резултат от свсшс
ния им съюз. както детето е плод на
любовта между мъжа и жената. Обви-
лата сс около пъпа или около линга
змия символизира сливането или съ-
юза между двата пола
Така както има пъп на земята. та-
ка Полярната звезда, около коятоизг-
лежда се върти небосводът. често би-
ва сочена катопълнв небето. или гла-
вина. или пакта на небето. Такъв е еду-
чаят у много ссверносвропейски и се-
верноазиатски народи като финланд
ците. самоедитс, коряците. чукчите.
сстонците. лапландците. Скандинав
ската народна поезия я нарича пъп
на света (HARA. 32).
ПЬПНА ВРЪВ
Племето бамбара я нарича връв-
та на кратунката на дегето. Смятат
я за корена. чрез който оформящото
се човешко съшество е евързано с
майката-земя. Затова, докато не е
паднала - което според поверията им
става на седмия лен (селем* чис-
лото на завършения човек) - ражда-
нето не е напълно осъшествено.
Поради това едва на този ден родил-
ката бива посетена и й се поднасяз
поздравления. А на следния лен - т с
осмия (осем = число на словото) - сс
състои церемонията по даваие на
име. От това символно схвашане за
свойствата на пъпната връв произ-
тича и плолоносната й лечебна сила,
После тя бива запазена в торбичка.
която детето носи на шнята си като
талисман Част от пъпната връв. на
кисната във вода заелно с коси от
първото му подстригване. съставля
ва лек. който му дават. ако сс
разболее: примесена със семената,
които ше бълат заровени в земята. тя
осигурява покълването им.
Според инднанците хопи (пусбло)
тя едомът на душата на детето. Дон
К. Талайесва. вожд на това племе.
обяснява повсристо в прочутата си ав-
тобиография (TALS. 7) по следния
начин’ Щом паднала пъпната ми връв,
я прикрепи.зи към стрела, която за-
били в една грсда в тавана на стаята,
за да стана добър ловец и да се дадс
дом на детската ми душа, ако умра
в близко време; зашото по този на-
чин дуизата ми можела да остане
край стрелата и бързо да се върне в
утроба та на майка ми. за да се въз-
роди в най-скоро време
ПЪСТРОТА
Примитивен символ на безбройни
те прелести на природата. съдържа
ши се в нейните форми и Цветове
Пъстроцвстните одежди. градини.
килими. фрески и керамика напомнят
за това неизчерпаемо богатство на
живота, в тях се съдържа скрита мол-
ва за благополучие, те изразява т стрс
меж към огъждествяванс с многоли
ката, непрестанно обновяваша се при
рода.
Богините и боговете на плодови
тостта, царете в различии странн.
жреинте. извършваши свешенодеисг
вне, често носели пъстроцветни май
тии или туники.
ПЪТЕШЕСТВИЕ
278
ПЪТЕШЕСТВИЕ
Особено богатата символика на
пътешествието все пак може да се
обобщи в гьреенето на нстината. на
мира, на безсмъртието. в изднрване-
то и откриването на духовен ценгьр
Разгледахме мореплаванията*. преко-
еяването на река*, търсенето на
острови*. Китайските пътешествия
се организират било към Островнте
на Безсмъртните - източен рай. който
съответства на едемского състояние,
било към планината Кун лун - цен-
гьр и ос на света Островите са Ходзу
(Jluedib. гл. 2), Куше, посветен от Яо
[Джуандзъ, гл. I), и който съответст-
ва на първичния ценгьр. най вече пег
те големи острова, следователно
Понлаи (Лиед)ъ. гл. S). към конто
Джинше хуандн. а след това By от Хан
изпратили експедиции. конго се ока-
зали неуспешни: неуспсшни. казва
Паопудзъ. зашото липсвал способен,
духовен водач; зашото. учи Ли
Шаоуон. Понлаи може да бъде достиг -
нат само след духовна подготовка, ко
ято помага за отиването на Небето.
Пътешествия предприели още Хоан
Шендаи и принцесата Миаошу към ос-
трова на истината. Кюиуан - към
Града на чистотата. който е първич-
ният център. Хуандн стигнал до пла-
нината Контон. която е дърво. и сле-
дователно осов символ, а може би оше
самия Кунлун. Безсмъртният Джесон
дзъ. водач на Кюиуан. лесно стнгал
до нея Император Му на Джу съшо
успява. но Джанлан. Джанчиен - не:
центърът на света бил станал
недостьпен Това е, зашото в денег
вителност подобии пъгешествия се
осъшествяваг единствено вътре в чо
века. Пътуването. което е бягство от
себе си. никога нс се увенчава с успех
Този недостьпен център се сим-
волизира оше от книгата* или от
потира*. Тяхното гърсене е повод за
многобройните приключения в Граали
или в Си неу. Тези търсения. бидейки
като гърсснията на познаннето, сь
огвегстват оше на пысшесгвията на
Еней. Одисей. на Данге, на Кристиян
Розенкройц или на Никола Фламел, на
това на Принца от Изтока в Деянията
на Тома. Пътешествнята, това соще-
но ние не се отдалечаваме оз пред
ходните понятия - серия от подготви
телни изпнтания за иннциацияза. ко-
ето откриваме в гръцкнге мистерии, в
масонството и в Танните китайски
общества Пътешествието като духо
вен напрелък - което откриваме в бу
дизма пол формата на пътища.
возила, прекосявания. често пъти се из-
разява в прндвижване по Световнага
ос. Такъв с случаят с пътешествието
на Данге. Пророкьт Мохамед бил от
несен на Небето в своя Мирадж, ки-
тайската традиция казва съшото за
Джао Киендзъ и за Ки. син на Всликия
Юй. Ако търсенето на централната
планина е напредване към оста, то
нейното изкачване е еквивалент на из-
виеяване към Небето. Съшото често
пъти се отнася и за преминаването
през мостовете*.
Пътуването към центъра се изра-
зява още чрез гьреенето на Обето-
ваната земя и чрез странсгването на
поклонниците*. Това са изходът от
Египет, прекос.чвансто ни пустиня-
та. на Чернено море, от конто Ориген
умишлено прави символи на етапн в
духовното развитие Клаленецьт
(Ьеур) от Йетро, близо до който спира
Моисей, е всъшност. отбелязва свети
Мартин, вторичен духовен център
Пътешествия са още Ртка/ът ia
Птицата на Авицена./’u <ктът ш т
гнаничеството ни Запада и Писмо от
Кутте на Шахраварли от Алеп. В тях
нс става ли ясно, че търсенето е това
на роднити i трина, а нс на която и да
било /емна страна! Ал Садик.Път
шествениъът. е титла, която се дава
от някои мюсюлмански братства Но
279
ПЪТЕШЕСТВИЕ
кой е Садик?, се пита Шабестари
moiu, който обръща лицето си към
Да и (към Пророка). Пътешествие в
теб самим, добавя той. Именно в са-
мим себе си можеш да достиг неш
Великим Мир (1ан пин) на китайците.
Спокойствието на индусите. Града на
Нстината на свети Исаак от Нинивия.
и накрая - още Граала.
Символичното пътешествие често
пъти се осъществявароМ mortem Наи
прочутите случаи са тези от Книгите
на Мъртвиге - египстска и тибетска
Но съшата тема откриваме в много
други религии, например у черните
Таи от Северен Виетнам и у майте от
Централна Америка. Очевидно, и тук
още. се отнася за прогресивно преми
наване на душата в състояния. конто
са продължение на състоянията на чо-
вешката проява, като свръхчовешка-
та цел не е оше постигната.
Световната литература ни пред-
лага многобройни примери за пъте
шествия, конто, без да имат значи-
мостта на традиционните символи, в
различна степей са носители на сми
съл - дори и да са единствено сати
ричии или морализаторски, но конто
си оставят търсачи на нстината. Тук
ще цитираме Пантагрюел на Рабле,
Пътешествимта на Гъливер на
Суифт, както и многобройни произве
дения от японската литература, като
например Утсубо-моногагарн или
Васобнйо.
Съвсем различна гледна точка от
предншните. дългото. дълго пъте-
шествие. дългимт дълъг път. според
Дигханикая, е непрекъснатата при
чинна верига, на която сме осъдени.
поради това. че не се виждат четири-
те благородии Нстини от будистко-
то учение (CORT. ELIE PHIL. GRAD.
GR1L. GUED. UEM, KALL. LECD,
KALT. MAEV. MASR, MAST. OR1C.‘
SAIR, GUEI, GUES. WOUS)
В сънишата и легендите пътешест-
вияга под земята означават проник
ванею в ерогичназа зона, пьтуване
то във възлушною и небесно прост-
ранство - достъпът до сротичната
зона
По двата склона на планина то
символизира усилието по врсме на
изкачването, отдьхваиею при слиза
него (НАМК. 7, 16).
Пътешествието изразява дълбоко
желание за вътрешна промяна. нуж-
да от нови преживявания повече. от-
колкото частично прсмсстване. Спо-
ред Юнг то свидегелсгва за неудов
летвореност, която подтиква към тър-
сене и откриване на нови хоризонти.
Това желание за пъгешестване не е ли
гьреенето наИ/губсната майка, как
то смята Юнг? Сирло отбелязва с
право, че то може съшо така да бъде
бягство от Майката* Действително.
нека си припомним двойствения ас-
пект на този термин - шедър и прите
жаваш.
Пътуването в ада представлява
слизане към корените, както в шеста-
та песен от „Енеида", или проникванс
в безсъзнателното според съвремен-
ните тълкувания. Не можем ли и в два-
та случая да тьреим нужда от
оправдание? Римляниге си избирали
благороднически тигли сред древни
те герои, съвременният човек търсн
причини, обясняващи поведението му.
Пътуването в ада по често с. изглежда.
усешано като самоотбрана, само-
оправдание, отколкото като само
наказание.
Други пътешествия, като тези на
Одисей. Херакьл. Менелаи. Салаад и
на още толкова други, са интерпреги
рани като търсения с психично и мис-
тично измерение
Вьв всички литератури пътешест
вието символизира приключение и
гърсене - било на съкровище. било
просто на познание - конкретно или
духовно Но това гърсене е всъшност
пясък
280
само дирене и най-често - бягство от
себе си. Но скитник по душа с онзи.
който трьгва. за да се скита само.
казва Бодлер. Вечно неудовлетворен,
той мечтав та непознатото, повече или
по-малко недостижимо:
Гой тичо след мечти гия облачи по странна
и както новобранец мсчтае все за шик.
бленува ласки, зной.
приизявки на tmpacmma ни
до днес йена зпвани на ни един език'
Но той пткрива винаги това. от което с
искал да избяга са.иия себе си
Остана ни от пътя горчивата поз на'
Светът е бил - и вчера и днез.
и всеки ден -
безличен тесен Кой ли в пустинлта от
скука не е един оа зис на Ужаса < тзден ’
(Шарл Бодлер. „Цветя на элото -
малки поеми в проза", превел от френ
ски Кирил Кадийски. Народна
култура. София. 1984. „Пътешест-
вието". стр. 243. 251)
В този смисъл пътешествието се
превръша в знак и символ на посто
янното отхвърляне на себе си, на
развлечението. за който говори Пас-
кал. и можем да заключим, че единст
веното ценно пътешествие е това. ко-
ето човек прави в самия себе си.
ПЯСЪК
Символиката на пясъка идва от
броя на зрънцата му. Изминалите
години. учи Буда, са по-многобройни
от зърната пясък. намиращи се между
нзвора на Ганг и устието и (Самиу-
таникая 2. 178) Съшото срешаме и в
Иисус Навин. II. 4; И излязоха те и
цялото им опълчение с тях. многоб
роен народ, който по множество се
равняваше на пясъка по морския бряг...
Обредното издигане на пясъчни
хълмове в Камбоджа - явни замести-
тели на централната планина - също
е свързано със символа на множест-
вото: броят на зърната пясък е броят
на греховсте. от конто човек се осво-
бождава: на годините живот, за конто
се моли.
Хвърляннте по време на някой
шинтоистки церемонии шепи пясък
представляват дъжда, а това е също
проява на символиката на изобилието
При особени обстоятелсгва пясъкът
може да замести водата в обредните
измивания в исляма (HERS, PORA,
SCHC). Той пречиства, течен като
водата. твърд като огъня.
В него се прониква лесно и е гъв
кав. възприема формите. конто му
прилягат точно: в този смисъл е сим
вол на утроба. Удоволствието да
стъпваш по пясъка. да се излегнеш
на него, да потънеш в меката му ма-
терия - вижда се по плажовете - не-
съзнателно се доблнжава до rcgrcssus
ad uierum (заврьшане в утроба та) на
психоаналитиците. Действително то-
ва е един вид търсене на покой,
сигурност, възраждане.
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Пясъчният часовник символизира
вечного изтичане на времето
(Ламартин): неговият неумолим ход и
следователно достигането. при чо-
вешкия цикз>л. до смъртта. Но той оз-
начава съшо възможност времето да
бъде обърнато, завръщане към
началото.
Формата на пясъчния часовник с
двата евързани съда показва анало-
гията между горе и долу и необхо-
димостта, за да става изтичането
нагоре. часовннкът да бъде обърнат.
Така че привличането става надолу.
освен ако не преобърнем виждането и
начина си на действие. Уместно е да
отбележим колко е нишожна по голе-
мина връзката между горе и долу -
тясно гърло, чрез която тя може да
бъде постоянно осигурена.
Празното и пълното трябва да се
следват едно друго; следователно има
преход от горното към долното, т.е
281
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
от небесного в земного и после чрез
преобръшане - от земного в небес
ното. Такава е картинага на набора,
мистична и алхимична
Понякога азиатският барабан, но
съшо и арабските. имат формата на
пясъчен. Освен това те се доближават
до формата на кратунката *. на Пешта
* на китайските алхимици, на плани
ната Кунлун, цснгьр на света Зашото
двата съда на пясъчння часовник от-
говарят на Небето и Земята, докато
пясъчната струйка, тсчаша в проти
воположна посока шом бъде обърнат
часовникът, представлява обмяната
между тях. проявата на небесните
възможности. завръшането на про
явата към божсствения извор. Стесне
нието по средата е тясната врата, чрез
която се осъшсствява връзката. по-
люсы на проявленного Свършвансто
на пясъка белсжи края на едно цик
лично развитие, за което г-н Шуон е
отбелязал. че отговаря точно на отна
чало недоловимото. после все по
бързото. накрая ускорено движение на
пясъка.
Подобна символика се среша в ба
рабана-часовник на Шива дамару:
двеге му части са двата обърнати три
ъгълника лингайони, чиято допирна
точка е бинду. източник на проявата.
Дамару издава първичния звук, шаб
да (DAN. MALA. SCHT).
РАВНИНА
Равнината е символ на прост-
ранство™. на темнил безкрай. но с
всички значения на водоравното, про-
тивопоставено на отвесного. Отне-
сена гьм небесните равнини. думата
обозначава безкрайната шир, където
се движат небесните богове и където
психопомпосите отвеждат душите на
мъртвите. Митра често е наричзн
Господар на равнините.
В представата на келтите за света
равнината е специфичен начин да се
обозначн Отвъдння свят: Маг Мелд,
равнината на удовояствията (срав-
нено с tir - страна). Но думата бива
често прилагана или отиасяна към
възприеманата като заместител на
земния рай Ирландия, чиито периф
разирани названия са Маг Фал. рав-
нина на Фая (където фал е метафо
рично назоваване на царската власт).
Богинята Маха (magnosia-Macha) е
олицетворение наравнината и е дала
името си на древната столица на
Ълстър, Емин Маха. Така тя снмво-
лизира воинската власт. а равнината
изглежда е била съвършената страна,
която могат да обитават хората. про-
тивопоставена на планината, пред-
назначена за божествата. Понякога
една от задачите, които поставяли на
някое божество в замяна на направе-
на услуга или на какъвто и да било
заем, била да разоре една или повече
равнини. Така например постъпва
цар Еохнд Ирем с бог Мидир, когото
победил на шах: божеството изпълни
ло всичко доста неохотно; богинята
Тилтиу била принудсна да направи
същото. Тя привършила работата си.
но умряла от изтошение В нейна па
мет равнината носи името й и понеже
там поникнала детелина, растението
станало емблема на Ирландия
Галскитс Мелди (днес Мо - фр .
Meaux) получили това название, тъй
като ги свързвали с подобна на ир
ландското Маг Мелд религиозна
представа (OGAC, 17. 393 410; J В
Arthurs, Macha and Armagh in Bulletin
of the Ulster Place-Name Society. I.
Belfast. 1952 1953. стр. 25 29).
Равнината на радостта била и ie
мя на мяадостта: тук е елисейското
царство, където вековете са минути.
където хората престават да стареят.
а ливадите са покрити с вечни цветя
Райските поля, гръцките Елисейски
полета, египетските поля Йар са рав
нини на чудни блаженства
РАЖДАНЕ !СМЪРТОНОСНО)
При ацтеките починалите при
раждане жени се присъединяват към
воините. принсссни в жертва или за
гинали в боя Те ги отменят, по обед,
и придружават Слънцето през втора
та част от дневния му път (SOUP).
Двете групи съставляват диалек
тическата двойка еволюция инволю
ция. Свързани с иизходяшата поло
вина на това дуалистично цяло. тс са
част от пагубната проява на свешс
ното Сустел уточнява: понякога те се
появяват на земята по здрач, по
кръетопътишата Плашат хората. ко
ито срешнат. и им навличат епилсп
сия или парализа. т е. свсшени болести
Във всички цивилизации жената, ко
283
РАЙ
ято умира при раждане. придобива
свешен смисъл. който се доближава до
готи на човешката саможергва в име
то на приемствеността не само в
живота, но и та племето. рода, нация га.
РА1РУХА
Пречупената колона, останкитс от
кораб, ра зрушена га къша или храм,
поразеного от гръм дърво и т.н. не мо-
гат вече да бъдат разглеждани един-
ствено в светлината на съвършеното
им състояние като колона, кораб,
дърво. храм. Това е обшото значение
на счупеното. разбитого, разруше-
ното, които надделяваг в представс
ните картини. Следователно разруше-
нието символизира. проявявайки я.
двойствеността на всяко битке, всич-
ко живо или построено може да бъде
убито или разрушено и дори нещо по-
вече - носи эародиша на собственото
сн разрушение. In media Vila in morte
sumus (смъртта e заложена в сърцето
на живота ни). Вишну и Шива, в хин
дуистките традиции богове на разру-
шение™ и въэстановяването, са
всъшност двете имена на една и съ-
ша действителност. Това са последо-
вателните сливане и разлаганс. отбе-
ляэвани от разрухата. която засяга
предимно отрицателната фаза. Но то-
ва отрицание е условието на възраж-
дане и обновление. В психологичен и
вырешен план, както и в материал-
ння свят, да превъзмогнеш или овла-
деет една раздала, едно нещастис. оз-
начава да се издигнеш на друго рав-
няйте на съшествуване; обратно,
мрачного наслаждение от ернва из
вежда на пътя на регрссията и ин
волюцията.
РАЙ
Пронзведеннята на нзкуството.
нощните съниша и дневки те мечти -
естсствени и придизвиканн от опити
- са изпълнени с изображения, вдъх-
новени от г. нар носталгия по Рая
Под това, нише Мирча Елиаде. разби
раме желанието да сс намира.ме вина-
ги и без усилие в сърцето на дсйстви-
телния и на свешенния свят или.
накратко. желанието да надраснем по
естествен пы човешката съдба и да
си възвърнем божсствената участ;
християните биха казали: съшествува-
нето преди греха. А някой съврсме-
нен магьосник, обърнаг по скоро към
бъдещето. отколкото към миналото,
би казал: свръхчовешкото съшест-
вуване.
Такова е било положението на
Адам в земния рай: в едно свръхес-
гествено състояние на блаженство
Липсвало му едно единствено нешо:
правого да къса плодовете на дърво-
то на познанието на доброто и злого,
което се намирало в средата на гра-
динага. Тази забрана станала причи-
на за падението на човека. Ето описа-
нието на този рай според Битие: И
Господ Бог насади градина на изток.
в Едем, и постави там човека. когото
беше създал. И господ бог направи
да пронзраства от земята всяко дърво,
шо е красиво наглед и добро за храна.
както и дървото на живота веред гра-
дината и дървото за познаване на
доброто и злото. И река изтичаше от
Едем да напоява град ина га. отдето
се разклоняваше и стана четири глав-
ки реки. Името на първата е Фисон:
тя е. която обикаля цялата Евилатска
земя, дето има злато. И златото на
оная земя е добро, там има оше белнй
и ониксов камък. Името на втората
река е Гион: тя е. която обикаля цяла-
та Хуска земя. Името на третата река
е Тигър: тя е. която тсчс на изток от
Асирия. А четвъртата река с Ефрат.
И Господ Бог взе човека и го засели в
Едемската градина, за да я обработ-
ка и да я пази. И Господ Бог заповяда
на човека, казвайки: Ог всяко дърво в
град и пата свободно да ялеш. но от
РАЙ
284
дървото за познаване на доброго и
злого, да не ядеш от него. Зашото в
деня. когато ядеш от него, непремен-
но ше умреш (Бит. 2. 817).
Раят (фр paradis) е санскритского
paradesha. върховната земя. халдейс-
кого pardes С извора в средата му и
четирите реки, течащи в четирите
посоки, той е първият духовен център.
източникът на традицията. Освен то-
ва той е повсеместно царство на
безсмъртието. Неизменен център.
сърце на света, допирна точка между
Небето и Земята.Следователно се
отъждествява с централната или по-
парна планина. хиндуистката Меру,
мюсюлманската Каф. Първият хин-
дуистки рай Утаракура е северната
страна - хиперборейският център.
Ислямският езотеризъм говори съшо
и за пешерата на Адам, чиято симво-
лика се евързва с планината Земният
рай е станал недостъпен. зашото
връзките между Небето и Земята са
били прекъснати от падението.
Въжделението по Загубения рай е
явление, всеобшо за целия свят. то.
както отбеляэват множество теолози.
е изразено в молитва към изтока Раят
на Амида и този на планината Кунлун
са разположени в обратна посока -
на запад; така е и при гърците, а в
някой случаи дори е бил на север.Това.
което може да ни наведе на мисълта.
че съшествува обшовалидно инту-
итивно чувство за съшествуването на
един-единствен първоначален център
- без определено местонахождение,
разбира се - зашото това смущавашо
съсредоточаване към една точка е
ориентирано повече към определено
състояние, отколкото към някакво
място.
В повечето случаи раят е предела-
вен като градина, чиято богата естест-
вена растителност е дело на небесни
сили. Обяснихме значението на изво-
ра или централния извор, дал начало
на живота и познанието. Там живот
ните живеят на свобода: човека раз-
бира езика им и съвсем естествено
властва над тях. Става дума за точна
характеристика на райския живот:
Адам дава имена на живот ните; това
е израз. твърди теологията. на превъз-
ходството на разума над сетивата и
ннстинктите, както и на познанието
за истинската природа за живите
съшества. Съшото схвашане откри
ваме в Китай, където островите на
Безсмъртните. където се намира ра
ят на Кунлун. са населени с миролю-
биви животни. Кръглата градина
Пионг. разположена около Минтаи, е
пълна с животни; в будистките райс-
ки места живеят птици - ангелски сим-
воли.
Споменахме, че става въпрос по-
вече за състояния. отколкото за отдел
ни места: завръшането към живота в
Едем е в действителност постигаието
на едно централно състояние. което
ше послужи за отправна точка на ду
ховното извиеяване по оста земя -
небе. Впрочем небесата са поста чес-
то многобройни и йерархично под
редени с цел да се изобразява г сим
водно последователно постигнатите
състояния. Центърът на света отго
варя на Брахмалока. която е центъ
рът на човешкото същество, със го
янието на въэможно беземъртие. По
съшия начин, казва Абу Якуб, по кой-
то раят е изпълнен с дървета. расте-
ния и течаща вода, върховните зна-
ния и дарбите, дадени от Разума и
Душата са градината на чистого вы
решно възприятие (CORT, ELIY.
ЕПМ. GROC, GUEV, GUED. GUER
GUES. L1OT.SCHC.GRIB)
Ислямската традиция увеличава
броя и разширява съдържанието на
точните подробности Входы към рая
има осем врати. Всяко райско ранни
ше има сто стъпала. Най-високото
равнише е на седмото небе. Според
285
РАК
един известен хадит (предание за
Пророка) ключът. който отваря тези
врати, има три зъбеца: признаванс на
върховния и единствен Бог (Таухид).
подчинение на бота, въздържание от
незаконни действия.
Раят е представен съшо така с веч-
на пролет и светлина. Един ден в рая
е равен на хиляда земни дни. четири
реки текат от мускусови планини. меж-
ду брегове от перли и рубини. Има че-
тири планини (Ухуд, Синай, Ливан,
Хазид). Ако препусне кон, ше са му
необходими сто години. за да излезе
от сянката иа бананового дърво. Под
един-единствен лист джинджифил би
могла да се подслони цялата обшност
на вярвашите.
Прекрасна музика. ангели. богоиз-
брани. хълмове. дървета. птици. всич-
ко съдейства за създаването на една
всепроникваша мелодия - райского
блаженство.
Най-чудната мелодия е гласът на
Бога, посрешаш избраните. Всеки пе-
тък те ше посещават Всевишния. по-
ка нени от самия него. Мъжете ше вър-
вят след пророка, а жените след дъ-
щеря му Фатима и така ше прекосят
небесната Кааба, заобиколена от мо-
леши се ангели. и ше се приближат до
Пазення скрнжал. върху който Калс-
мът записва божиитс заповеди; Булото
от Светлина се вдига и Бог се явява
пред гостите си. подобно на луна при
пълнолуние.
В мотазилтските училища човеш-
ките обрати, в конто се явява Бог. са
като метаформ; осезаемите райски
удоволствия. напротив, се приемат в
прекия смисъл на думата.
Първите ашарити наблягат върху
несравнимия и неизразим характер на
райските радости, несъпоставими със
земните удоволствия
За философите и по-специално за
Авицсна мъдрецът трябва да възпри-
ема Възкресението в рая като символ
и алегория
Суфизмы развива по-висшето ду-
ховно оссзание. разкриго от кашф
(разбулванс) Според Ибн ал-Араби
Раяг е убежище на живот. Високите лег-
ла представляват степените на
усъвършенстване; брокатената под-
плата - вътрешния облик иа душата;
Хуриите - нсбесните души и т. н.
(ENCI. статия Djanna, 459).
Ирландските монаси от ранното
Средновековие огъждествили христи-
янскня рай измяло с древнокелтския
сид. Но по силата на установената от
тях връзка между все оше познатите
им елементи на келтската традиция и
традиционната библейска хронология,
те огъждествили съшо така Ирландия
с обетованата земя и с представата за
земен рай: плодородна земя. с мек
климат, в който не живеят ни змии, ни
вредни животни (Отвъдното)(ЬЕВ1.1
и друга де).
РАИСКА ЯБЪЛКА
Известните райски ябълки на ки-
тайских художник Му Ки не са толко-
ва формален символ, колкото опит да
се нзрази неиэразимото. гъвкавата
следа на Озарението.
Райската ябълка (плод на вид аба
носово дърво) в Далечния изток е оз-
начена с буквата ..хе", омофон на „хе"
(дела). Тя се използва и за изразяване
на пожелания за успешни дела
(DURV).
РАК
Ракът, подобно на редица други
водни животни. е парадоксално евър-
зван с митовете за суша и за луната. В
Китай той е част от мита за Нюджу,
която била изпепелена от слънцето.
Раците са храната на духовете на
сушата. Растежът им отговаря на лун-
ните фази В Снам ги използват редом
с други водни животни при обредите
за прнзоваване на дъжд. Според пле
РАК
286
мето таи подпомагат пазителя на
Края на подите на входа на космичес
ката пешера
В Индия ракът е знак на поднята
Рак и отговаря на лятното слън-
цестосне, начало на намалявашото
движение на слънцето В някои части
на Китай, твърди Баопудзъ. той е съ-
шо така знак на петия час на деня: и в
двата случая се установява връзка
със слънчевите цикли. У камбоджан-
ците ракът е добротворен символ: да
получиш насън рак. означава да бъ-
дат осъшествени всич ките ти желания
Според един текст от времето на
династията Тан китайците наричали
понякога рака с името koei (хитър.
лукав), несъмнено заради странично-
то му придвнжване. Само ше споме-
нем трнвиалната символика на пъл-
ния кош с райи (BELT, GRAD. GUES.
MASR. PORA), евързан с този вид по-
ходка и лакомите шипки.
В традициите на народите мунда
от Бангладеш след първия демиург -
костенурката - Слънцето. Върховен
бог и съпрут на луната. изпраша бър-
зо рака, за да върне земята на дъното
на океана (ELIT. 122).
Според един мнт от Андаманските
остро в и първнят Човек се удавил, до-
като ловувал в един залив; той се пре-
върнал във водно животно и преобър-
нал лодката на Жена си. която тръг-
нала да го търси; тя съшо се удавила
и отишла при него, преобразена на рак
(SCHR 162).
Ракът е превъплъшение на транс-
цендентните жизнени сили. най-често
от хтонически произход. но понякога
и от небесен, червеният рак от Мела-
незия. който разкрил на хората магн-
ата. е такъв пример, докато митичнн-
ят рак от океанского дъно. чиито дви
жения предизвикват морските бури, е
типичен хтонически образ, който сро-
дява животното с всички големи. но-
сеши на гърба си земята животни ка-
то костенурката. крокодила, слона
Ракът е лунен символ; оше в кла-
снческата дренноет образът му бил
евързван с този на луната. съшо каго
скарндата. и е изобразен върху ключа
луна от картите Таро, защото тези
животни. подобно на луната. вьрвят
или напрел, или назад (RIJT 180).
Върху някои статуи от африканс-
кого изкуство machica е изобразен рак.
символ на злото или демон на злото.
РАК (ЗОДИЯ, 22 ЮНИ - 22 ЮЛИ»
Четвъртият знак на зодиака, раз-
положен непосредствсно след лятно-
то слънцестоене. когато дните започ
ват ла намаляват Иероглифът му. на-
подобяваш две спирали, изразява
промяната на посоката на движение
на слънцето - до този момент то е би
ло възходящо. сега става низходяшо.
и изобразява схематично вълннте на
живота Ракът е лунен знак, който оз-
начава затвореност, чувствителност,
стеснителност и упоритост.
Покрай Рака изниква цял един во-
лен свят; Ракът е символ на нзначал-
ната вода: от спокойната и дълбока
майка-вола през майчиното мляко и
мъзгата до бълбукашия извор.
Неговите изображения - речният и
морският рак, са водни животни. ко-
нто живеят под защитна черупка
Духът на водата е тясно евързан със
значението на вътрешност. интим-
ност, вътрешно пространство, което
напомня, че наченките и първообра
зите на възраждашия се живот - къл-
новс. яйца, зародиши и пъпки, са об-
гърнати от черупки. утроби. кори и
обвивки, предназначенн да приютят
затворената в тези брони възкресигел-
на способност. Всъшност четвъртн-
ят знак се отъжлествява с обособения
от Юнг манчнн архи гни: всичко. ко-
ето с съдьржание. т. е. всичко. коего с
голямо. и обвива. приютява, пази,
храни, закриля и топли онова. което е
287
РАКОВИНА
малко Принцип на утробата и
кърмилницата. който води от матка-
та ло майчинската земя: недра, бездна,
кладенец, пещера, торба, съд,
подслон, къща, град, който завърш
ва с голямото убежище на човечество-
то - Великата Майка Тази зодия сс
евързва с блелия лик и пепелносива-
та светлина на Луната - планетен
символ на утробния принцип, на без-
съзнателната психика, на дрезгавата
вегетативна светлинка. на все оше не-
поетото от разума влечение към
живота. В зодиакалния концерт, в
случайте, когато Ракът не остава
безмълвен. неговата партия звучи ка-
то мелодичен шепот в полусянка или
като мечтателна песен в светлосянка
Природата на Рака изхожда от разви-
гието на чувствителността на детс-
ката душа в близост до майката. как-
то и от прииждането на въображаемо-
то с неговия свят от субективност.
спомен. мечта, романтика, фантазия
и лиризъм...
Ракът играе и ролята на посред-
ник. на медиум и на среда. Той беле-
жи средата на голината. евързва све-
та на формите с лишеното от форма,
той е прагьт на превъплъщението,
преминаването от зенита* към
надира*. Съществата. беляэани с то-
зи знак, облалават голяма тайна сила,
способна да благоприятства бъдеши-
те прераждания
РАКИТА
Ракитата е символ на свешена зак-
рила и прилружава чудодейните
раждания.
Според лакедемонците Диана би-
ла намерена в туфа ракита; у сгиптя-
ните Озирис също се радвал на по-
добно привилегировано раждане;
Моисей бил открит в ракитова кош-
ница, която се носела по водите на
Нил. Както на изток, така и на запад
основната роля на Логоса (Слового.
Думата) изглежда е олицегворявана и
от ракитата. и от върбата Ракитовата
кошница* осигурява закрила (ALLA,
58)
РАКОВИНА
Раковината е морска мила, от ко
яго според гръцката мигология се ро-
дила Афродита* и която е превърна-
та съшо в атрибут на Тритоните.
Тук эабелязваме две особености на
символиката й: връзката й с първич-
нитс води и употребата й като муэи-
кален инструмент или по-скоро като
източник на звуцн. Звукът. който
нздава. сс чува надалеч и веява страх;
затова навремето я използвали при
война Началната глава на „Бхага-
вадгита" с изпълнена от ехото на този
ужасяваш вой; Вибрирайки на земя-
та и на небето. те разбиват сьрца-
та на синовете на Дхритараштра
(БХАГ /. 19).
В подобен контекст, на границата
на космическия срив. веяваният в ра-
зума смут несъмнено е един вид под-
готовка за борбения духовен опит
(кармнчен), изразен в пронзведеннето.
Било с подобно приложение, било ка-
то израз на първичння звук (вжАум*),
към който ще се върнем по-късно. ра-
ковина га все още е иэползвана от бра
мините и тибетските лами и лори от
маорите по врсме на церемониите им
Тибетската раковина, съчетана с дру-
ги инструменту е недвусмислено иэ-
ползвана за разколебаване и унишо-
жение на всичко мисловно, и това е
начален стадий във вътрешното дола-
вянс на естественна звук на
Нстината. Впрочем звукът на рако-
вината бива вътрешно възприеман
при някои йогически упражнения При
погребалните церемонии раковината
бива изобразявана до лика на
покойника, за да отбележи функцията
на звука и слуха, съшествена според
Бардо. Произлязла от морето. рако-
РАКОВИНА
288
вината е неделима от водната стихия,
а оттук и свързването й с Варуна, по-
велит ел на Водите*. В тозислучай, как-
то и когато е сред осемте нидхи
/съкровища) на цар Чакраварш или
на Шри. тя бива отнасяна към лото-
са*. Тази връзка несъмнено произти-
ча от господството над света чрез
звука, издавай от раковината. Тя под-
държа съшо отношенията между во-
дата и луната (докато лотосът има со-
ларна природа): раковината е бяла,
цвят на пълната луна. В Китай за из-
вличането на водата от луната, т.е.
на небесната роса, но също и на еле-
меита Ин. използвали голяма ракови-
на; Ян. огънят. бил извличан от слън-
цето с помошта на метално огледало
Раковината напомня оше за пер-
лената мида и перлата. която се доби-
ва от нея: в този случай тя означава
ухото. на което прилича до такава
стелен, че външнага му част се нари-
ча раковина-, орган на слуховото
възприятие. оръдие на интелекгуал-
ното възприятие; докато перлата се
явява думата, Словото. Такова е спо-
ред Буркхарт значението на ракови-
ната. изобразена върху някои ниши за
молитва в мюсюлманското изкуство.
Нека отбележим съшо. че в „Гради-
ната на мистериите- от Шабестари се
казва: Раковина е изречената дума:
перлата е познанието на сърието. В
този смисъл раковината символизира
вниманието по отношение на Словото.
В Индия раковината е най-вече ат-
рибут на Вишну, съхраняващо нача-
ло на проявата; звукът. перлата са па-
зени в раковината. Затова тя е самата
Лакшми, шастие и красота, шакти на
Вишну Несъмнено така би могло да
бъде обяснено срешаното в Кабоджа
изображение на салаграма като рако-
вина - противовес на шиваисткото
линга. Освен това в Индия раковина-
та е възприемана понякога като до-
пълнение на ваджра (мълния). което в
Тибетеосигуреноот камбаната* Сле
дова гелио тя е от носители» пас ив
ната, вътриемаща страна на един
принцип, чиято активна страна е
представлявана от ваджра. В будиз
ма това са Мъдростта и Методы
Един текст от унанншадизе прев
рьша раковината на Вишну в смоле
ма на петте Стихии; тя е едноврсмсн
но родена от петте и с тяхно начало,
докато самите стихии доопределят по
нятието за „Аз"-а, индивидуалното
съзнание (ахмкара). В този случай тя
означава пронзхода на проявата. ко-
ето се потвърждава от връзката й с
първичните води и от спираловидна-
та й форма, тръгваша от една точка
Освен това е казано, че в раковината
се затварят ведите през периодите на
пралая. които делят двата цнкъла на
проява Слсдовагслно тя съдържа
зароднша. възможноститс за разви-
тие на бъдещия цикъл. Зародишът е
оше първнчният звук, сдносричното
аум*. Някои традиции свсждат трите
съставни части на сричката до спира
ловиден* елемент (раковината). точ-
ка* (съдържашия се в нея зародит) и
права линия (развитието на възмож
ностите, скрити в обвивката на рако-
вииата). Тя символизира големите
пътешсствия. голсмия напредък. вы
решни и външни (BURA, CORT
ВНАВ).
Морската раковина, подобно на
всички черупки, е свързана с архитипа
луна - вода, эараждане - плодородие
У майте тя носи зараждашата се земя
върху гърба на чудовишния крокодил,
изплувал от космичсските води в на-
чалото на времената. Свързват я и с
хтоннческите божества, сред които се
нарежда и Ягуары*, велик бог на зем-
ната утроба, който, подобно на голе
мия крокодил*, носи земята върху
гърба си. Чрез разширение на смисъ
ла тя става символ на подземния свят
и неговите божества (ТНОН).
289
РАЛО
РАЛО (ПЛУГ)
Символ на оплоляването: палсш
ннкът. подобно на мъжки член, про-
никва в браздата. която е аналог на
женския полов орган. Прокарването
на ралото по земята е като сливансто
на мъжа и жената, на небето и темята;
раждането е като жъгвата В Китай,
при тапочване на царуването си. им-
ператорът прокарвал една бразда по
земята като знак за поетата власт и за
да оплоди владенията си. Рама встъп-
ва в брак със Сита в индийския епос.
Ралото и лопатата символизират,
както и по-голямата част от режеши-
те инструменти, въздействнсто на
мъжкото начало върху пасивната
материя, т. е женското начало. В
друга статия ше разгледаме обобше-
ното значение на орането*. Оприлича
ването на ралото с мъжкия полов
орган, според Мирча Елиаде. се пот-
върждава от езиковото родство на ду-
мите лантала и линга. които произхож-
дат от общ корен, обозначаваш однов-
ременно лопата и фалос. Същото оп-
риличаване намираме в много от
източноазиатските езици.
Ралото в Индия е преди всичко ат-
рибут на Баларама (Силният Рама),
превъплъшение на Виншу и брат на
Кришна, символ на нареките
добродетели, но най-вече на господе-
твото над земята. Упанишадската тра-
диция го оприличава в смисъла на
Веда, тоест на проникване в знанието.
Когато ралото се евързва с нага
(Баларама е другото име на нага-
Ананта), връзката с овладяването на
земята е явна (BURA. MALA).
В ирландската традиция един от
тримата крале, съпрузи на богините-
кръетници. носи името Макпехт -
„син на ралото". Това е един от
малкото. ако не и единственнят мнто-
логически извор. отнасяш се до този
инструмент за обработване на земята.
Предметы- се появява отново чак в
мабиногията за Кулхух и Олуен. в ко-
ято великаны Исибададен Пенкаур.
за ла ладе дъшеря си за жена на Ку-
лхух. редом с неизброимите други ус-
ловия поставя и това - Кулхух да ра
зоре за един ден определена плош от
полето. (LOTM. I. 300-301 ..)
Въпреки че кслтското общество
(жреческо и военно) не познава офор
мена земеделска соииална трупа
(плодовитост), ралото и започваието
на браздата се вписват в символното
значение ..началото на света".
По повод обръшането на народи
те към вярата в Исаия (2. 4) открива
ме следното: ..От мечовете си ше из-
коват плугове, а от копнята си -
сърпове Повече никога един народ не
ше вдигне сабя срешу другия и нс ще
да се учи да воюва". Този цитат е чес-
то привеждан и тълкуван от Отците
на Църквата Ириней се позовава на
съшите стиховс. за да изтъкне миро-
любивия дух на християните в своя
трактат „Срешу сретиците" (4. 12).
Той уточнява смисъла на текста със
следната интерпретация: „Зашото на
шият Господар сам създаде плуга и
донесе сърпа: това беше първият по-
сев на човека. от който израстна Алам
и реколтата, която пожъна Словото
по-сетнс Ето защо този. който евърз-
ва началото и края, който е Господар
на елното и на другото, накрая съз-
даде плуга, дървото наедно с желя-
зото. и тъй изора земята: наистина.
здравого Слово наедно с плътта и
евързано по този начин, очисти неука-
та земя от плевели."
В юдейската и хрнстиянската тра-
диция ралото е символ на съзидани
его и на кръста. Дървото и желязото
на плуга символизират единството на
двете същности на Христос.
Ралото е съшо така фалнческн
символ Вече посочихме неговотосим-
волно значение в примнтивната
мисъл. където то носи елновременно
РАМО
290
смисъла на ора и оплодявам. Кар
навалите /сагиз novaht, по пролегни
тс празници през среднитс вековс чес
то били обозначавани с формата на
ралото (JUNM. 265).
Ралото и писецът символизират и
усилието на писателя. Исидор
Ссвилски сравнява писеца с плуга. Той
има предвид хората от древността.
конто чертаят линиитс си. както ора
чът прокарва бразда в полето. Бялата
страница е сравнена с поле, по което
още не е преминал палешникът на
ралото. ПисателитеотСредновековн
ето често използват този символичен
смисъл.
РАМО
Раменете означават мош. сила на
осъшествяването. В ..Extrails de
Theodoie" можем да прочетем:
кръстът* е знак за лимита в Пле-
рома та*. Затова. след като чрез то-
зи знак Иисус е носил семената вър-
ху раменете си. той ги въвежда в
Плеромата. Защото Иисус е наречен
раменете на семето. А Ириней ще
напише: силата с върху раменете му.
Псевдодионисий Ареопагит също
ще каже: раменете представляват спо-
собността да правиш. действаш.
осъществяваш (PSEO. 239).
Според племето бамбара те са
местонахождение на фнзическата си-
ла и дори на насилието (ZAHB)
РАСО (ХИРКА)
На арабски обозначава парче от
сьдрана дреха. а освен това и расото
от бура (лат. Ьига - груб, кафяв въл-
нен плат) на мистиците. Расото сим-
волизира вътрешния пламък (харка),
който прави суфиста, казваХуджви-
ри, автор на най древния трактат на
суфизма.
Първоначално главно синя (цве-
ты* на траура), хирката става сим-
волы на изискването за бедиост. В
християнската традиция расою или
робата от бура е също символ на бед
ноет га. на себеотдаването на Бога
който изолира от света, на принад
лежността към някаква обшност.
У суфисгите вес тура та (подстрш
ването за монах) се достига след три
години на инициация Сухраварди
казва: Обличането на расото е оче
виден белее. че човек поема по пътя
на истината. символ на влизането в
мистичния път. знак, че човек се от
казва от себе си и че изцяло сс оста-
вя в ръцетс на шейха (духовен водач).
Съществуват два вида раса: расо-
то на доброта воля, което всеки сам
иска от шейха с цялото съзнание за
дълга. който тази инвеститура налага;
расото на благословията. давано от
шейха на лица, конто му се струват
достойни да поемат по мистичния
път. Първото расо е по-виеше от вто
рото и отличава истииските суфисти
от тези, конто се задоволяват с при-
видностите (ENCI. Т. 2. р 1012).
Големият персийски мистик Абу
Саид ибн Абил-Хаир (967-1049) в
трактата си ..Асрарул-тауид" (..Тай
ните на Божественото Единство") из
следва значението на инвеститурата
на хирка. В началото той описва
качествата. конто трябва да пригежа
ва Духовният водач. който поверява
тази вестура: той трябва да бъде дос-
тоен за подражание, т.е. да има иде
ално теоретическо и практическо поз-
нание за трите етапа на мистичния
път: Законы. Пътят и Истината; ни
що от по-низшия му „аз" не трябва да
остане у него Когато един такъв шейх
познава някой свой ученик достагьч
но добре, за да е сигурен, че той го
заслужава. поставя дланта си върху
главата му и му намята хирка. С този
акт шейхът изразява убежденнето си.
че ученикът е достоен да се приобщи
към суфистите. Този вид декларация
действа със силата на закон за тях
291
РАСТЕНИЕ
Така например, koi а го някой непоз
нат дернит огилс в mjii.ivтир или по
желае ла сс присоедини кем др>iа
трупа суфисти, го пнтаг: Л"он учител
тс с учил'' и От кои ръце си полз чи t
хирка'
Суфистите в ексгаз имали обичая
ла разднраг и разхвт.рляг парна ли ie
на Хирка. особено когато е била носе
на от почитан учите л Ра зкъеването и
разхвърлянетозна парчетата/ има за
цел да разстеле благоеловията*. ко-
ято сс смята, чс сс с ъдържа в тях
По същия начин и дрсхипзе на свет
Чите придобиват чудодейна сила. та-
кова е мантията на Илия
Ибн Араби казва: Таш мантия
(наречена Хирка) за нас с символ на
братство, знак, че се споделя съшата
духовна култура, практиката на съ
ш и я етос ...Обичаят се с ра изроет ра-
нил у учителитс по мистика, кога-
то забелязвали някакъв недостать к
у некого от учсничитс си. когото
шейхът мислсно отъждествява л със
състоянието на < ъвързиенз. тво, което
челял да прсдадс Когато извършвал
тази идентификация, той взимал
мантията. която носел н момента,
когато осъществявал това духовно
състояние. събличал я и я намятая
на ученика, чието духовно състояние
искал да усъвършенства Така
шейхът предана л на ученика духов-
ното състояние. което бил ра звил у
себе си... Това гьлкуване сс родес със
символиката на мантията*. идентнфи
цирана с липето, което я носи.
РАСТЕНИЕ (ТРЕНА, РАСТИТЕЛ-
НО ЦАРСТВО)
Растението е концентрирана про
ява на слънчсвата енергия
Растенияга всмукват огненитс си
ли на земята и прнемат слънчевага
енергия Тс натрупват цялата тази
мош; оттук идват и лечебните им или
отровни свойства, както и прнложе-
нието им в магията
Hi.в връзка с мъжко то животвор
но начало ге обо тачана г растежа,
така, както то разбора Псалм 143:12.
Нека нашите <иновс бъдат като буй
ни растения в младостпза си (изд.
на Св Синод. 199) г.).
Семето на растенията е в самигс
тях А някой. например исопът. пре-
чистват.
Растенията символизират освен
това проявите на енергията в разно-
образните й форми. каквото е разла
гансто на свстлинния спсктър на раз-
личните Цветове Като проява на жи-
вот растенията са неразделни както
от водата. така и от слънцето.
Връзката. която съшествува меж-
ду два та символа - на водите и на рас-
тенията - е лесно разбираема Водите
са носители на зародишн. на всички
заролиши Растенията - грудки,
храсги. Цветове на лотос - израэяват
проявения Космос, проявените фор
ми на живот Представата. която из-
виква символът Лотос (или Грудки),
излизаш от водите (или от водна
емблема). е самото космическо
шествие Водите в случая нзразяват
непроявилото се. зародишите. ла-
тентностите; цвегето символизира
проявата. космического сътворсние
(СООН). Растението. първо стъпало
на живота, е най вече символ на пос-
тоянно раждане. на непрестанния
прилив на жизнена енергия
Във Ведите растенията имат ле-
чебни свойства понеже самите те са
небеенн дарове и корените на живота.
Към тях се обръщат като към
божества.
В началото бяха ««Титс
и небес ните Растение
Растенията.
конто принад зежат на всички Богове,
опасните.
тези. който дават живот на хората
Пеки растенията с хиляди листа
РАСТИТЕЛЕН
292
ue спаслт от смъртта. от тревогита'
(..Атхарваведа**. 8-7 във VEDV 177-178),
РАСТИТЕЛЕН (СВЯТ)
Растителният свят е символ на
фундаменталисте единство на живо
та. Безбройнн текстове и обрати във
всички цивилизации показват прехо-
да от растителното към животинско
то. към човешкото и гьм божествено-
то. н обратно. Дървото излиза от ко-
рема на човек; жена е оплодена от зър-
но; дърветата израстват от ангели; де-
войка се превръша в шипка и т.н.
Осъшествява се непрегьснато движе-
ние между долннте и горните равни
ша на живота. Народните приказки
драматизиралн размествания между
растението, животного и човека. към
конто била прибавяна етика. Но кос-
мнческо биологичнияг символ изглеж-
да е предхождал морално-психологн-
ческото тълкуване.
Растителният свят е още символ
на цикличния характер на всяко съ-
шествуване, раждане. видоизменение,
смърт и преобразяване Празниците
на растителността. чиито обреди се
различават във всяка култура и дос-
тигал връхна точка по време на лит-
ното слънцестоене. възвелнчават кос-
мичните сили. конто се проявяват в
годишните цикли, самите те обрати на
по-тесни и по-широкообхватни цикли,
представляващн шнроките рамки, в
конто се впнева развитието на сътво-
рения свят. Почти всички женски бо-
жества в Гърция са покровителки на
растителността: Хера. Деметра.
Афродита. Артемида; както и някои
богове. като този на войната Арес
(Марс), на любовта (Дионис).
Растителността е съвсем естест-
вено символ на развитието. на въз-
можностите. който ше се осъшествят
от зърното. от кълна; както и от инди-
ференцираната материя, която земя
та представлява. Това развитие се осъ-
ществява в сфсрата на виталната
ас ими laipiH (Генон): оттук и симво
ликата на първична1а Градина* Това
е още и символы на рашъфналия ло
тос на повърхността на водата. на
дървото. развило се от синаповото
зърноот Евангелисте (Л/ат 13:31-32)
на клоните на това дърво. според
написаното. са кацналн птипи. сим
воли на висшите духовни състояния
В Китай бремеиността се разгранн
чава трудно от покълването: плодо
родието на зърното е неразделно от
това на жената. Растителността е оше
евързана с понятието циклично разви
тие: един и същ знак - мен се използ-
ва за година и реколта Тя е в основа
та на всяко бнологично възникванс
Растителността се ражда от земя
та. човекът - също, според Бытие: то-
ва потвърждава и Корана: Бог ви е
създал от земята. подобно на
растението. А ислямският езотери
зъм отъждествява с растителността
развитието на гноснса (хакнкат) то-
ва зърно. превърнало се в дърво. хра-
нено от Земята и Водата. чиито кло-
ни стигат над седмото Небе
(Лахиджи).
Родено от земята. растението при
тежава подземен корен (мула) пота-
пящ се в materia prima: ето защо хин
дуистката традиция му приписваос!
рическа природа, инфрачовешка
Понеже, казано е в Асура. че те пред
хождат Дева, и Генон отбелязва. че в
Битие сътворението на растенията е
предходно на фона на небесните свет
лини (Бит 1:11-14). Това е така, за-
шото райската растителност предс-
тавлява развитието в зародыш. про
излизашо от предходния цикъл. и оше.
зашото коренът е предходен на егьб-
лото. В това отношение коренът се
противопоставя на плода, който при
тежава слънчева и небесна природа,
както клонката*. символ, докато е
зелена, на възражлане и безсмъртис
293
РАСТИТЕЛНО МАСЛО
Въздушната част от растението е
Дървото* на Живота, от коею се изв
лича мъзгата*. кояю е mil нею на без
смъртисто (CORT EL1Y. GRAR,
GUEV, DUED. GUEC. GUER. GUES).
РАСТИТЕЛНО МАСЛО (ОЛИО,
МИРОЕЛЕЙ)
Ритуал на та и жертвена у по треба
на маслото е характерна за средизем-
номорските и близкойзточните наро-
ди и по-точно за всички общества, в
конто маслинового дърво (вж. мас-
лина). доставяйки светило и крана, за-
ема важно място. Изхождайки от тази
двойна употреба. олиото е символ на
светлина и чистота и едновременно
на успех.
В Северна Африка и може би в ця-
лата средиземноморска традиция же-
ните правят възлияния на одно върху
олтари от недялан камък; мъжете на-
мазват палешника на ралото*. прели
да го забият в пръетта. Във всички
тези случаи се отнася за приноше-
ние пред Невидимото (SERP 120).
Символ на маслената и оплождаща
сила, така принесеното олио довежда.
освен че въвежда и символа, плолоро-
дието в разораната бразда. Намаза-
ннят палешник, който прониква в зе-
мята, означава може би и нежността,
белязана с почти свято благоговение,
на допира със земята. който преобла
дава в този обред на плодородието и
символизира съюза на половете.
Материализирайки ндеята за кул-
турно семейство, маслото става знак
дори и на божията благословия. сим
вол на радост и братство (Втор 33:24;
Пс. 44:8 и 132:1-2).
Все пак в обредите за миропомаз-
ване символиката е по-дълбока. Царе
те на Израил били миропомазани и
маслото им поверявало власт. мощ и
става от страна на Бога, който бил
признавай за истинския извършител
на помазването. Ето зашо маслото за
помазване било смя ано за символ на
Господиия Дух (3 Царств 16 13: Ис
112. кълеюс1ава въпрос за бъдешня
цар).
Затова помазаният е въвсден в бо-
жествената сфера и хората не грябва
да вдигат ръка против него(3 Царс тв
24 7. II; 26:9).
Вероятно тази стара основа на по-
верието присъства във френския на-
роден израз ..тоя е масло" (букв в см.
„тоя е важна клечка” - бел. пр ), с кой-
то се назовава важна личност. не като
другите. която е по-добре да не се
закача.
Тук може да се припомни, че св-
рейската дума за помазаник в транс-
крипция дава „Месия". а гръцкият й
превод е „Христос". Следователно
Иисус е смятан за бъдешия цар. без
да може априори да се изключи наме-
кът за свешеноденствсн и пророчески
корпус. Но след като очевидно той не
получава материално миропомазване.
пътят е начертан изцяло към одухо-
гворяването: Светият Дух. енмволнзи-
ран от мирото. се дава напълно на
Иисус, както чрез поомазване (Лук.
4:18). И гьй като ранното християнс-
гво поставя в непосредствена връзка
даровете Дух и кръщението (Деян 2:38;
9:17 и сл.). много бързо се стига до
учредяването на обреда кръшение с
нстинско миропомазване (Иполит.
„А постол и ческа традиция". 22:
Тертулиан. ..Трактат за Кръщенис
то", 7).
Така мирото. присъствашо и в
алфата, и вомегатана живота (погре-
бални обреди). започва да изпълнява
в хрнстиянския свят една изключитсл-
но сакрализнраша роля; коментарът
на Псевдодионисин Ареопагнт с най-
доброго резюме: след спасението све-
зценикът напръеква покойника с
миро Прочее, спомнете си. чс в тайн-
ството въ зраждане пред и светото
кръизснис. когато посвстеният е съб
РЕБИС
294
лякъл напълно старите си одежди,
първото .му участие я свещените Ле
.ta е в no.ua звансто cat с вешен ото
миро, така и в края на живота по-
койникът се напръеква отново < бла-
гословеното миро Чрез кръщелното
помазване посветеният е призовая в
арената на свещените битки:
мирото. полято върху покойника,
означава. че той е отдал дълга си и
прекратил славните си борби (PSEO.
151-152).
От друга страна, в шинтоиегката
мнтология течната консистенция на
маслото го прави образ на първона-
чалната неразчленимост; първнчннте
води са маслени.
Не трябва да се учудваме. че хер-
метичната наука съшо придава воде-
ша енмволна роля на мирото При-
съствашо в началото и края на живо-
та, за Клод дьо Сен Мартен то става
символ на междинната връзка. в ка-
чеството му на елемент от едно Велико
алхимичио Творение, в което виното и
пшеницата са сярата и живакът
Мирото. убеждава той.е съставено от
четири елементарни субстанции, ко-
ито го поставят в активна отноше-
ния с четирите посоки на света. По
природа то определя и спира външ-
нитс влияния, а това е друг аспект на
пречнетвашата му роля на закрила
РЕБИС
Ребисът е символно изображение,
публикувано от Базил Валантен а ед-
но херметическо произведение - Trade
de I'Azoih. 1659 г. Ребисът (от res bina) е
символ на Андрогина
Алхимиците наричат Ребнс първа-
та отвара на минералния дух. смесей
с неговото вещество, зашото е съста-
вен от две части, а именно от мъжко-
то и женского начало, т.е. от разтво-
рителя и от разтворимото тяло. ма-
кар всъшност това да е едно цяло и
една и материл., философите наричат
ребис и материя га на |руда. достиг
нала белня цвят. зашото тогава тя с
живак. комуто сярата втъхва живот и
зашото тези две произлезли ог един
корен неща са едно хомогенно пяло
(PERD. 426. 427). В резултат на това
ге се отъждествяват с двуполовото
съшество; материя, която сама по се
бе си е достатъчна. за ла се ладе жи-
вот на царската рожба. по-сьвърше
на от родителите си.
РЕЬИС тнбражение на жива/кып анЛрыыч
Baulr Eakntin
Thcatrum chwfucutn Argrntorati. /6/J
Във форма на яйце, ребисът на-
помни за философского яйце на алхи
миците. а съшо за космического яйце,
чието разделяне на две части отгова
ря на проявление™ чрез поляризация
на първоначалното Единство Зароди
шът на това яйце с именно лвуполова
фигура, чиято женска половина с
Луна над главата държи в ръка екер*.
докато мъжката половина, със Слънце
над главата. държи пергел* С ледова
телно тук няма. както е подобння слу-
чай с Фуси и Нюгуа. някакви отноше
ния на мъжката и женската половина
Създаден от Слънцето и Луната. каз-
ав ..Иэумрудсната скрижала", реби
сът съчстава по природа единните, но
въишно поляризирани добродетели
на Небето и Земята Драконы, на чип
295
РЕКА
то гръб с стъпил андрогинът. друга
та обща черта с китайский символ,
представлява силата на проява
РЕКА
Символиката на реката, на или
чането на водите е елновременно и та
эи на универсалната въ зможност и
на изтичането на формитс (Ф Шуон),
на плодородието, смъртта и обновле-
нието. Течението изобразява живота и
смъртта. Може да се раэглеждат или
спусканего на течението към океана,
или връщането му. или пък премина-
ването на единия в другия бряг.
Спускането към океана е с ъбирането
на водите, връшането в меразчлени
моегта, достигането на Нирвана, от-
теглянето на течението е връщане в
Божествения Извор. в принципа; пре
минаването е преодоляване на пре
пятствие. което отдела две области или
състояния: събитийния свят и състо-
янието на необусловеност. сетивния
свят и състоянието нанеобвързаност
Отсрещният бряг. учи дзенпатриар
хът Уей Нен. е парамнта. т.е. състо-
янието отвъд битието и небитието.
Прочее, това състояние е символизи-
рано не само от другия бряг. но и от
водата. течаи/а без пяна.
Веврейската традицияреката от-
горс е река на милостта и небесните
влияния Тя се спуска вергикално. по
оста на света; след което се простира
по хоризонтала от центъра. следвай
ки четирите главки посоки. аокраииза-
та на света: това са четирите реки на
земния Рай.
Реката отгоре е Ганг в Индия, пре-
чистващата река, която изтича от ко-
сите на Шива Тя е символ на висшите
води, но гьй като пречиства всичко, е и
средство за освобождаване В иконог-
рафията Ганг и Ямуна са атрибутите
на Варуна, който сгосподар на водите.
Течението на Ганг с до такава стелен
осево. че се смята, че реката изминала
троен път. пресичайки небето. земя га
и полземния свя! В Китай символика-
та на прсминавансто на рската е от
иэключи гелна важност Двойки младе
жи го извършва г по време на пролег
ното равноденствие; това е истинско
преминаване на годината. преход на
сеэоните. на Ии и Ян; това е и пречист-
ването, необходимо за плодородието.
което пък от своя страна е резултат от
възстановяването на Ян; това е и зов
за дъжд. оплождане на земята от не-
бесната дейност Легенларната „Тъ-
качка" по време на равноденствието
преминава небесната река (Млечння
път). за да се елее с Воловар; сеэонни
ят ритуал намира прототипа си в не-
бесния пейзаж.
За гьрците реките са култов обект;
те са почти обожествени като дъшери
на Океан и майки на нимфите. При-
насяли са им жертви. давейки във во-
дите им живи бикове и коне Те можели
да бъдат прекосени само след отслуж-
ванс на ритуалитс за пречистване и
молитва. Като всяка оплождаша
власт с тайнствени решения, те може-
ли да поглъщат, напояват. наводня-
ват, да отнесат лодката или да я
потопят Те вдъхвали страхопочита-
ние и богобоязън. Хезиод съветва: Ни-
кога не преминавайте водите на ре-
ките във вечен бяг. преди да сте им
отправили молитва, с впити в прек-
расните им течения очи. преди да сте
намокрили ръцете си в благодатна
та и бистра вълна Този, който пре-
минава река, без да е пречистил от
злото омърсените си ръце. си навли-
ча гнева на боговете. които му сто-
ка рва т ужасни наказания.
Имената на реките в Преизподнята
посочват какви мъчения очакват осъ-
дените: Ахеронт (болки). Пирифле
гетон (изгаряния). Кокит (ридания),
Стикс (ужаси). Лета (эабрава).
Една от главните реки в Ирландия
Бойн (Боанд) в пасаж от Dindshenchas
РЕШЕТО
296
или_//< тория на топонимитс'се смя-
id за проявление на велика! а кос мн-
ческа река, откъдето идва всичко и къ-
дето всичко се завръша. В други об-
ласти тати река се появява с различии
наименования: Севърн (Великобри-
тания). Йордан (Палестина). Тибър
(Италия) и др.
Слизаща от планините, криволи-
чеша из долините. губе та се в езера и
морета. реката символизира човешко-
то съшествуване с изтичането му. с
последователността на желанията.
чувствата. намеренията и разнообра-
зието на уклоните им.
Теорията на Хераклит е показател-
на в това отношение. В 12-ти фрагмент
от класическото издание на Диилс
четем: Гези, който влязат в същите
реки. получават течението на все по-
различии и различии води и душите
излитат от влажните субстанции.
Платон използва по-кратка фор-
мула. твърдейки. че никой не ще мо-
же да влезе два пъти в една и съща
река (Кратнл. 402 а).
А. Патри (Note sue la symbolique
berodueenne de Геаи et du feu. Revue de
Metaphysique et de Morale, avnl-sept.
1953, 2-3. p. 131) отбелязва. че ду-
мата fleuves (бълг. - реки) в множест-
вено число не означава множеството
на ръкавите им; за всеки къпеш се има
отделна река. В символичния смисъл
на думата проникването в река озна-
чава влизането на душата в тяло.
..Река" има значенисто на „тяло". Суха-
та душа е погълната от огъня. влаж-
ната душа е погребана в тялото. Съ-
шествуването на тялото е временно;
то изтича като водата и всяка душа
притежава своего определено тяло.
тленната част от съшествуването си.
своята река.
РЕШЕТО
Символ на разграничаването на
доброго и злото. на добрите и лошнте.
на критичния дух, на безмилостния
избор. на безприсграс1на1а и ненок
лиана от обичга присьда. То симво
лизнра механичните приниипи. прило
жени в оценяването на моралните де
ла и духовните творби. Христос при
писва на Сатаната този начин на от-
съждане. сякаш с помошта на решето
...Симоне. Симоне1 Ето. сатана-
та поиска да ви сее като пшеница:
но Аз се мол их за тебе, да не оскъд
нее вярата ти... (Лук. 22:31-32).
Решетото е изпнтанне. чрез което се
проверява здравината. качеството на
хубавото зърно. на зърното очистено
от всякаква пепел.
То също е изпитание било при го-
ненията. било при наказанието. В то
зи случай се превръша в оръдие на
божията правда. Исаия описва по
следния начин Божия гняв: Ето, името
на Господа иде отдален... за да просее
народите до изтошаване; и в челюс
тите на народите ше има юзда, която
ще насочва към заблуда (Ис. 30:27-28).
Пресяването е заплаха, която Господ
отправя към грешницнте: Зашото
ето. Аз ще заповядам и ще пръсна
дома Израилев по всички народи, как-
то се пръскат зърна в решето, и ни-
то едно не пада на земята (Амос. 9,
9) (във френския превод: и нито един
камък не пада...) Тук се приема, че
решетото задържа само гтреховете. до-
ри най-незначитслните от тях: и наи
малкото прегрешение ще бъде взето
под внимание.
Наистина има два начина да се
раэглежда решетото: това е или
решетото, което задържа камъчетата
(грешниците), а пропуска ситния пя
сък (праведните). или това. което за-
държа зърното (праведните). а ела-
мения прахоляк пада (в такъв случай
трябва да се каже: без ни едно зърно
да падне на земята). В този отрицате
лен смисъл говори пророкът за
пресяването: пада от решетото това.
297
РИБА
което е недосюйно и без никаква
ЗНаЧИМОС! II/К ! янинстч ни 1ЪрНОПЮ.
това. което с изпалнало от рс-шеюю.
с смет га. измамницитс и мъчителнтс
Отхвърленото от решетото е обрече-
но на смърт и наказание (ibid . К. 4-7).
В египетските представ» атрибу-
тите на пнеаря често бнват мает изо.
тръетика за писане и веялка за пре
ценка. Пнсарят отброявал и записвал
кринитс веяно жито. В случая, пос-
тавено в скуга на писаря, решетото
символизира различаването на истин
ските ценности: няма да бъде записа-
на плява вместо зърното. злодеяния
вместо добрите дела, лъжи вместобо
жите слова. Би могло да се каже, че
решетото символизира усешансто за
истннските ценное г и в живота.
Решетото е било възприемано ка-
то едно от средствата за гадасне, за
разграничаване: когато бъде изрече
но името на някой виновник, хванато-
то с клещи и придържано от среднитс
пръсти на двама от присъсгвашите
решето започва да сс върти Това е
косциномангияга или иыуството Ли
се върти решето.
Тук откриваме гадателскня харак-
тер, евързан с въртяшите се пред
мети, поради това. че във въртеливо
то движение винаги има нешо тайист-
вено и често дяволско (GR1A, 329)
РИБА
Разбира се. рнбата е символ на вод-
ната стихия, където живее. Изобра-
зявали я в долната част на паметни-
ците на кхмеритс, за да отбележат. че
те потъват в долните води, в подзем
ния свят. Поради това тя би могла да
бъде разглеждана като произлязла от
безредието на водната стихия и сле-
дователно като нечиста. Така твърдн
св Мартин като отбелязва неразгра-
ничсните глава и тяло. При все това.
макар в Левит да нс я приемат като
жертвоприношение, е позволено да сс
използва за храна. сдинствсна сред
всички останали вод ни животни
Символ на води।с. яздена от
варуна. рнбата е евързана с ражда-
не то или цикличного обновление.
Проявата се осъшествява на повърх-
ността на водите. Рнбата с едновре-
менно Спасител и средство на разкри
ването Рнбата (мания) е аватара на
Вишну, който спасява от потопа
Ману, законодателят на настояшия
цикъл; после му връчва Ведите, т е
разкрива му цялата свешена наука.
Но макар Христос да бива често изоб-
раэяван като ловец, чиито риби са
християните. понеже водата от кръ
шаването им е тяхна естествена сре-
да и средство за вьзраждането им. са-
мияг той е символи тиран от рнбата.
Така например той е рнбата, която во-
ди свешения Ковчег, както мация-
аватара води ковчега на Ману В
Кашмир за Мацисндранат. когото не-
съмнсно трябва да тълкувамс като ри-
баря и конто сеогъждествява с Болки -
сатва Авалокитешвара, се казва, че е
прозрял Йога, след като се превър-
нал в риба
Свешсните риби на древния Еги-
пет. финнкийският Датой, мссопотам-
ският Оанес. свидетелстват за подоб-
на символика, особено вгорият. изрич-
но възприеман като Посветитсля
Оанес дори е смятан за образ на Хрис
тос Темата за дслфина-спасител е поз-
ната в Гърция: делфннитс спасили
Ангиной от корабокрушението. Дел-
финът е евързван с култа към Аполон
и дал името си на град Делфи.
От друга страна, рнбата с още
символ на живот и плодородие, пора
ди необикновената лекота, с която се
размножава. и безбройните си яйца.
Символ, който, разбира се. може да се
огнася н до луховнага сфера В дале-
конзточиото изобрази те л но изкуство
рибите са на двойки и следователно
са символ на съюза (DANA, DURV,
РИБА
298
EL1Y. СНАЕ. CUES. MUTT. SAIR)
Ислямът съшо прави връзка между
рибите и плодородие го. Съшествува!
магии та дъжд във формата на риба;
евързват я и с благоденствието; да
сънуваш. че ядеш риба. е добра
поличба
В иконографията на индоевро-
пейските народи рибата. емблема на
водата. е символ на плодородие и
мъдрост. Сарита в дълбините на Океа-
на. в нея прониква свешената сила на
бездна га. Заспала в езерата или пре-
косяваша реките, тя носи дъжд. влага,
наводнение. Така тя уравновееява
плодороднето в света (PHIU. 140).
При индианците от Централна
Америка рибата е символ на Бога на
Царевицата. Според Хенце (HENL) тя
е фалически символ: това се вижда в
гравюрите върху кост от Магдален-
ската епоха (Брьой). На санскритски
Богьт на любовта се нарича този. чий-
то символ е рибата. В сирийските ре-
лигии тя е атрибут на богините на
любовта. В древна Мала Азия Анакси-
мандър уточнява. че рибата е башата
и майката на всички хора и че по тази
причина е забранено да се яде месото
и. Често я срешаме евързана с ромба,
както например върху вавилонските
цилиндрични печати. Марсел Гриол
отбелязва. че ножът за обрязване на
племето бозо е наричан нож. режеш
рибата (GRIB).
В Китай рибата е символ на къс-
мета; придружавана от шъркела (дъл-
голетие). обозначава радост и къемет
В Египет прясна или сушена,
рибата. която често присъствала на
трапезата на хората от народа, била
забранена на всяко свято лице - цар
или жрец. Според една древна леген-
да божественитс съшества се превър-
нали от Бузнрнс в Хромис. а това на-
лага пълно въздържание от рибата.
Една богиня се наричала Съвър-
шенство сред рибите, име. давано на
женския делфин Bi.преки множество
то варивши на лег сн.зше и обрелите
съшността на рибата била обимюве
но неясна: Съшсс!ва мълчаливи и
смушаваши. скрити. но проблясваши
в зеленоводния Нил водни обитатели,
вечни участниц» в страшни драчи
Така всеки ден в залива на края на
света един Хромис с перки с розою
по края и един лазурно син Абджон
по тайствен път придобивалн форма
и като риби - впрегнати в лодкага на
Ра (вж. лодка на слънцето). оповестя-
вали появата на чудовишето Апопие
Направеният на амулет Хромис оси
гурявал щастие и закрила (POSD. 22?|
Символиката на рибата се е рази
ространила и в хрнстиянството с иг
вестей брой типични за нея черти, до
като някой други интерпретации
трябва, разбира се. да бъдат отхвър
лени. Гръцката дума ихтюс (=риба)е
в действителност възприета от хрнс-
тияните като идеограма. в която вег
ка буква е начална за определена дума
което може да бъде превсдено по слез
ния начин = Иисус-Христос. Син на
Бог. Спаситсл.
Оттук илват и многобройнитесим
волни изображения на рибата в древ
ните християнски памстници (особе
но погребалните).
При все това в повечето случаи
символиката. макар ла си оставз ш
цяло евързана с Христос, придобива
малко по-различна окраска: гъй като
рибата съшо е храна (възкръеналия!
Христос е ял от нся (Лж 24, 42)). то
тя става символ на причастието. къ
дето често се намира до хляба
Накрая поради това. че рибата ян
вее във водата. никои са доразвитн
символиката й и са видели в нея нам»
за кръшението: роден от водата на
крыцаването. християнинът може ла
бъде сравнен с рибка. по подобие на
самия Христос (Тертулиан, ..Трактат
за кръшението’*).
299
РИБОЛОВ
Рибата с вдъхнонила богата ико
ног рафия при христианский худож
ници: ако носи на гьрба си кораб. тя с
символ на Христос и Църквата му; ако
носи кош с хляб или ако самаiа тя е в
някакъв съд. представлява При
частието; в катакомбите символи тира
Христос.
В астрология та (19 02-20 03). два
надссети поредей знак от Зодиака.
Рибите се намират точно прели про
летното равноденствие Те символи
зират психиката, непознатия вырешен
свят на човека. чрез който той общува
с бот или с дявола, нещо. което се про-
явява в хороскопите като характер, ли-
шен от устойчивост. проникван и пов
лияван снлно от вьншната среда
Техен традиционен господар е плане
тата Юпитер, към която бил прибавсн.
след като бил открит, Нептун
Водната тройка като астрологичен
термин може да бъде отъждествява-
на със земного прииждане на водите,
с разтваряшите и всепогльшаши вьл-
нн на един пречистващ потоп, както
и с раэвълнуваната безимснна маса на
океаните, в конто всичко се влива Тук
Влатата има пълна власт в качество-
то си на сила, която разпръсква. разт-
варя. обгръша. слива частите в едно
цяло, разраснало се в съответствие с
течната безбрежност. която ни заоби
каля, и дори с безкрайния космически
океан. По традиция золиакалнияг
знак е изобразяван като две прилепе
ни една до друга рнби. глава до опаш-
ка. с уста, евързани с един вид пъпна
връв Пол негово покровителство ние
присъстваме на прилива на големия
свят и сме част от цялата човешка
обшност. подобно на капка вода в
океана. Намнраме се съшо така в све
та на неясного, неразграничеиого,
размитото.обьрканото. получени чрез
заличаване на своеобразните особе-
ности в полза на неограниченото. за
да се стигне от ну лата до безкрая. Този
знак с бил поставеи пол покровителе
тою на Юшпср каю процее на уго
лемяване и най-вече пол покровизел
ството на Непзун в качеството му на
пьрвообраз на световно разтваряне
и обсдиняванс. от първичната тиня до
крайното сливане Скритата съшност
на характера от тип Риби е изгралена
от крайна физическа гьвкавост. Във
вътрешния му свят, където връзките
са развързани. силите на сцепленне-
заличени и очертания га - размазана,
цари податливостта на вияния. която
благоприятства проникването на
личността; отпускането. разширя
ването. емоционалното преувели-
чаване. чрез коего човскът-риби пре-
лива извън себе си. за да се елее със
съзнанието за принадлежност към
ценност. която го превъэхожда и то
обгръша като го приобшава към едно
по-общо състояние...
РИБАРЧЕ
Летяшите на двойки рибарчета са.
както е често в Китай, символи на вяр
ноет и съпружеско шастие
Чувствителни към красотата им.
китайцнте противопоставят благо-
родството и нежността им на грубост
та на бъбрнвите птици като ястреба
(BELT)
РИБОЛОВ
Митовете. обредите и произведе-
ния га на нзкуството са пълни със сне-
ни на рнболов. на моряци. конто хвър
лят мрежите си. на хваната и изтетля-
на в лодката риба и т.н.
В Египет, благодарение на рибо
лова. Озирис успял да възобнови це
лостта си; по съшия начин Луната.
изваденото око на нсбесния Хор, била
намерена в рибарска мрежа; а о гр я
заните ръце на Бога - в един риболо-
вен кош. Жан Йойот сн задава въпро-
са дали лова на блажените хроми. изоб
разен в една тибетска гробница, нс
РИЗА
300
крие идеята та вечного блаженство
(POSD.2I4).
„Рибар на човешки души** е проз
вището, дадено на св Петър в Еван-
гелисте То означава този. който ще
спаси хората от падението. Пратеник
на Спасителя, покръстителя В случая
риболовът е символ на проповедта и
апостолетвото: рибата за улавяне е
човекът. който трябва да бъде приоб-
щен към християнската религия. Това
няма нишо общо с рибата. наричана
Христов символ, която не е нишо дру-
га освен анаграма на неговото име:
на гръикиIkius означава риба: но как-
то вече отбеляэахме. тези букви пред-
ставляват началните букви на основ-
ните названия на Христос на гръцки:
lesus Christos Theou Uios Soter. Иисус
Христос, Син Божи, Спасител (вж.
Кръет). И поради това Христос чес-
то е изобразяван като риба. например
в катакомбите.
От гледна точка на психоанализа-
та - да ловиш риба - е осъшествява-
не на един вид анамнеза - нзтръгване
на отделните елементи от безсъз-
иателното. но не чрез целенасочено и
рационално изеледване, а като се ос-
тави пълна свобода на спонтанно про-
явявашите се сили и се натрупват по-
лучените по такъв начин сведения. В
случая безсъзнателното се сравнява
с водното пространство, реката,
еэерото. морето, където са скрити
богатствата, които анамнезата и пси-
хоанализата ще извлекат на
повърхността. подобно на рибаря.
хванал риба в мрежата си.
РИЗА
В келтската традиция хората от го-
лемня свят на Изтока казват на Дагда:
„Всяка кожа, обгьрната с риза, е неп-
ристъпна за болестите." Символ на
закрилата.
Да си лишен от риза, е не само знак
на крайна бедност в материален
смисъл. но и знак на пълна духовна
самота и обществена изолация; липса
на материална закрила. зашита в рам
ките на една трупа или покровителег-
во в любовта. Обратно: да дадеш ри
зата си. е знак за безгранична щедрост
Дотолкова. доколкото ризата е втора-
та кожа, жесты е равнозначен на то-
ва да дадеш самия себе сн. да споде-
лиш най-съкровеното
Тъканта на ризата, която е в пряк
досег с тялото. нюансира нейната
символика: конопът на селяните и аске-
гите. финият лен на светските люде,
скъпата коприна на богаташите. бро
дираната риза за церемонии и т.н. по-
отделно символизират различии гру-
пи лнца. „Щастливият човек няма
риза" - твърди една пословица. Това
ше рече. че такъв човек не евързва
шастиетоси с матсриални блага, кол-
кото и скромни да са те. Той е лек като
въздуха, необременен, независим от
каквато и да било дреха.
РИЗА (НА НОВОРОДЕНО)
Амнионната торбичка. наричана
риза, е шастлив знак за новороденото.
Тя е и знак от духовен порядък, който
за възрастните се проявява под дру-
ги форми. Духът е невидим и нишо нс
може да го достигав; торбичката оз-
начава елновременно невидимост и
дух. Да се покрие някой с мантия, оз-
начава той да стане невидим и да бъ-
де опален от нешастие (JUNM). По съ-
шия начин и ризата на новороденото
утвърждава духовноетта и я поставя
в безопасност: тя е двоен хранител на
невидимого.
РИЗНИЦА (БРОНЯ; вж. ЩИТ.
ШЛЕМ}
РИС
Рисы не съшествува в никоя келт-
ска легенда, но е забележително, че
името му е точен омоним в ирландс
301
РИТУАЛНО ОБИКАЛЯНЕ
кия на името на бога Луг: lug. генитив
loga. Възможно е следователно тара
ди пронизвашия му поглел да е смя
тан за символ или образ на Луг.
Струните на арфитс били от черва на
рис. Звуците им били смятани за бо
жествени (СПАВ. 300 30I).
Едно средновсковно поверие при-
писав на погледа на риса ..свойство
то да пробива стсни и укрепления';
ренесансови гравюри. представяши
петте сетива. изобразяват Зрението с
рис; вярвало се е и че рисът долавял
по изображенията отражението на
скритите му предметы (TERS, 256).
РИТУАЛНО ОБИКАЛЯНЕ
Малко са така широко разпрост-
ранените обрели като ритуалното
обикаляне: евреите го извършвали
около олтара (Пс. 25. цитиран в наши
дни в литургията, метена при при-
частие). Арабите обикалят около хра-
ма Ал-Кааба в Мека, като по този на-
чин повтарят един предислямски
обрел. Будистите - около ступите
(Буда го направил около дървото на
Богх-Гая) Насслението на Тибет(Бьон-
по и ламаисти) - около храмовс. около
хортен Камбоджанците обикалят око-
ло нов дом. около олтар; царят - око-
ло столицата, в чието владение влиза.
Не обикаля ли и католическият епис-
коп около църквата. която освешава?
Свешеннкът - около олтара, който
окадява? Обикалянето е широко при
лагано в Индия В Китай го извърш-
вал императорът в своя Минтан.
Познато е на средноазиатските и си-
бирски народи След като обиколили
велнъж небесния стълб. се събрала
първата двойка хора, твърди японс-
ката митология.
Забелязва се. че докато Идзанами
и Илзанагн се въртяг обратно, преди
да се срешнат. движението се извър
шва по-често. като центърът остава
влясно*. т.е. съобразно вилимия ход
на слънцето. наблюдавано в северно
то полукълбо: такъв е случаят в
Индия. Тибет, Камбоджа И все пак
при други обстоятелства се използва
полярната посока (тази. в която се
вижла, че се въртят звездите около
полюса). Така е в исляма. у Бьон-по и
много рядко в хиндусткия свят, в
Ангкор-Ват
Ясно е. че макар понякога обред-
ното обикаляне да е обикновен израз
на почит (но може ли този обред да не
притежава сам по себе си и по начало
символно значение?), то има най-вече
космическо значение. Прадакшина
(соларна) се извършва понякога при
изгрев слънце - това е цикълът на
светлината. Китайският император,
нацело на процесията си в Минтан
спира пред дванадесетте врати, съ-
ответстващи на лванадесете слънца
(адитя) и на дванадесетте зодиакал-
ни знака. В Мека се обикаля 7 пъти:
толкова е броят на небесните сфери; в
Сибир - 3. 7. 9 пъти: това е броят на
световете или на планетите. или на не-
бесните равниша. Впрочем отбе-
лязваме, че японският мит кара мъж
кият ками да се върти в една посока.
а женската ками в другата. което би
било оше по-многоэначително, ако ос-
новните текстове не си противореча-
ха. шо се отнася до смисъла, влагай
от едииия и от другия.
Имитацията на астралните цикли
несъмнено цели да осигури хармония
в света, като приспособи ритъма на
микрокосмоса към този на макро-
космоса. Тя е сбит израз и изображе-
ние на света в храма или паметника,
който се явява негов център. Да оби-
каляш около паметника. означава да
върнеш окръжността към центъра й.
Храмът* е също така световната
ос. около която се осъществява дви-
жението на сансара, докато Оза-
рението спре въртенето му: тогава ок-
ръжността се слива с центъра. В
РИФ
302
Боробудур (о-в Ява), където кръглите
терасзз се извисяват и се смаляват до
невидимки Буда на върха. символы е
оше по-нзразитслен. шо се отнася до
концентричного и прогреснрашо дви-
жение в гърсене на „Аз"-а или на чис-
тота природа.
Ангкор предлага и двете посоки:
прадакшнна и красивая, небесен път
или земен път. път на живот или път
на смърт. калпа или нралая В тант
ритмадесният път отговаря на изто-
ка или на пролетта; левият път - на
запада или на есента; това са двете
противоположив течения на космичес-
ката енергия. При това Аигкор-Ват с
единственият храм, който гледа към
залязвашото слънце: това е. както се
приема, погребален храм; той е също
един от малкото храмове от групата.
посветени на Вишну прасавая може
да е вишнуисткият ритъм. тъй като
инволюцията отвежда не в небитието.
а в Началото Вишну - Консервато-
рът - превъплъшава ритъма и поема
формите. Обратно. Прадакшнна е
ритъмът на Шива: еволютивен и
центробежен, ритъмът на проявле-
нието. организирано от царя, власт-
ваш в центъра на времето и прост-
ранството като наместник на Шива
(BURA. GRIS. GUET. HERJ. SOUR
SOUD).
В келтската традиция ритуалното
обикаляне схванато като хода на
слънцето. се използва често като белег
на благоразположение. В противния
случай то обозначава негостопри-
емството или враждебността. или пък
войнската ярост. На връщане от
първня си поход по границата на
Ърлсгър героят Кухулин (седемго-
дишен). обръща лявата страна на
колесницата си към крепостната
стена на столнцата на провинцията
Емин Маха Крал Конхобар всднага
нарежда да се вземат необходимите
предпазии мерки.
В сама на танцу ванное дервиши
ритуалното обикаляне приема едно
временно космически и мнстичсско
значение То трябва да припомни
еволюнията на небесниге тела и да
доведс душата до екстаз посред
ством комбинация за ог двоино вър
тепе и мелодиите на флейт из с. Поеве
теният в тези свещени танин, конто в
съшото време е и голям религиозен
пост. Джалал-уд-Дин-Румн нише: О.
Светлина, изгрей, нека а томите
затанцуват. нека душите, поточен и
в екстаз. штаниуват. нека небес ният
свод, вдъхновен от Него, затанцуви.
на ухото щс ти кажа къде отвежда
тош танц; знай, че всички атоии
във въздуха и в пустинята с а влюбени
като нас и че вески атом. изастлив
или нсщастсн. е скован от слънцето
на екста зната душа Ева Майероеич
обяснява: Всяко от движенията на
този танц съдържа символичен
смисъл Shaikh-ът. неподвижен в
центъра на кръга. представлява
полюса, пресечната точка на твън
врсмевото и времевото. откъдето
преминава и се разпростира върху
танцуващите божията благодат
Средата раздела кръга на два полз-
кръга: единият представлява движс-
нието надолу или инволюцията на
душите към материята. а другият
- въздигансто към светлината
РИФ
Източник на страх, тозн символ е
противоположен на острова*, желано
убежище Рифовете са били сравнява
ни с морски чудовища*: в разказнге
за морски пътешествия. като напрзз
мер Одисеята. те сс превръшат в не
тинска натрапчива мисъл. Това е без
пошалният неприятел по пътя на
съдбата. пречка на всяко осъзцест-
вяване Още по-опаенн са поради
това. че морсплавателят се сблъсква
и с други големи опасности, каквито
303
РИЦАР
са бурята, мътлата. нощният мрак:
подволнигс скали сс появяват. за да
сломят окончатслно нсшастника
От психолозична точка те симво-
лмэират вкаменяването*. т е загрубя
ването на станалото враждебно
състезание. застоя по пътя на духов
ното развитие. Сирло вижла в скала
та пример за големия мит за регре
сивното развитие.
РИЦАР
Институцията на рицарството
престава да съществува доста прели
Френската революция от 1789 г., но
рицарите присъстват не само в сред
новековната литература, но и във
всички модерни литера тури Рицар
ската идея, отвъд собствената си
история, е елемент на универсалната
култура. висше състояние на човека
Макар и да не съществува вече като
институция, ненният символ изразя
ва определени стойност
Рицарският идеал се заключава в
доброволното съгласис за абсолютна
лоялност към определени вярвания и
задължения, на което е подчинен це-
лият живот. Той се противопоставя на
царяшата деградирала нравственост
и най-вече на измяната, макар и сами
те рицарн да прибятват понякога до
нея. Яростни, брутални, чувствени.
груби, негьрпеливи. рицарите не са
пример за безупречност. При все това
някои от тях изпъкват с изключитсл-
но изисканите за времето си нрави. с
което допринасят за цялостното им
облагородяванс. Нас обачс ни интсрс-
сува не тяхната история, а значсни-
ето на понятието. Ако енмволът на ри-
царя е изцяло ингериоритиран. тосст
ако е сведен само до духовна т а борба.
както твърдят някои автори, то тон
се доблнжава до този на светията; ти-
пични примери в това отношение са
св. Людовик и св. Игнацни Лойола.
Символът губи специфичного си зна-
чение и ако сс идентифицира с този на
краля Би слсдвало ла разглсждамс
ршыря каго олицетворение на влалс
ещия положенного. като под това раз-
бираме иеговою собствено „аз", не
говият кон. или пък отдавансто на не
говите сили в предана служба на
краля, или на избраната лама, или в
изпълненисто на определена задача,
или във водснсто на война и т.н. Тази
нласт. която се съсгон във владеене
на средствата. необходими за пости-
тане на прсслелваната цел. се съпьтс-
тва от нешо като мистично огдаване
на едно висше съшество: Бог. крал,
родина, жена, служба, и т.н Сам ри
царят не с гоеподар. той служи. Той
сс осъшествява чрез действието в име-
то на велика кауза.
Рицарският идеал може да се из
роди по посока на силата (Тевтонските
рицари). на богатството (тамплиери
тс) и на загубения рсализъм (Дон
Кихот). В цитираните случаи рицари
те се превръшат в суверени. бранеши
собствената си територия. богатство-
то си или своите владения Като при
добиват блата, тс и знсверяват на ро-
лята си.
Рицарите принадлежат към със-
ловието на воините Понятието рица-
ри (equites = конницн) е избрано от
Цезар. за ла обозначн съсловието на
воините в неговата цялост. като го
противопоставя на свещеницнте
(druides) - жреческого съсловие в кел-
тското общество, а двете заедно - на
плебса, чието социално. религиозно и
политическо съшествуванс не сс
признава Изборът на понятието сим-
волизира природата. ролята и самата
съшност на военного съсловиие в кел-
тското общество. Рицарите съответс
тват на Кшатриите в Индия (вж
конннк* и каста*).
Символът на рицаря е елемент на
бигката, който цели да я одухотвори
Олухотворявансто сс постига чрез из
РИЦИН
304
бора на высока кауза или на благород-
ии средства, чрез приемането в отб
ран кръг или чрез търсенето на изк-
лючнтелен господар. комуто да се
служи вярно. Рицарската мечта разк-
рнва желание да се вземе участие във
велико начинание, чийто морален ха-
рактер е много висок, дори в известен
смисъл свешен.
Рицарството се отличава с опре-
делен стил във войиата. а съшо в лю-
бовта и в смъртта. Любовта се изжи-
вява като битка, а войната - като
любое И в двете рицарят се отдава
до смърт. Той се бори срешу всички
сили на злото. включително срещу об-
шествените институции, когато те на-
кърняват вътрешните му принципи.
Покровител на рицарите е св.
Архангел Михаил, отличил се в борба
та с демона, когото сломява. и в бит-
ката с армиите на злото. конто обръ-
ша в бягство. Неговият образ в шлем
и броня, с копие в ръка, преследва раз
паленото въображение или просто
шедрото сърце. жадни да се разда-
вят за добруването на света.
Рицарскнят идеал изглежда немислим
без своеобразен религиозен плам.
Според Хуисинга (HUID, 78): Побей
гът на св. Архангел Михаил е 1а
premiere mtficie et prouesse cho alcureuse
qui oncques fut mue en exploict(crp<bp.
- първата рицарска храброст. която
някога е родила подвиг). Оттам во-
ди началото си рицарството. което
...е o6pai и подобие на ангелския хор
около Божествения трон. Испан-
ският поет Хуан Мануел го нарича
таинство, сравнимо с кръщението и
брака.
Рицарят не е само един от обра-
тите, конто един мъж желае да бъде.
Той е съшо и този. чисто нежно и храб-
ро сърце бихме желали да ни приюти.
Например старият крал Мердрен каз-
ва в прегръдките на Галахад: „Гала-
хаде. воине Божий, истински рицарю.
когото гъй дълго очаквах, прегърни
ме и остави меда оз почина на твояза
гръд. да издьхна в ръцете зи. зашого
ти си девствен и по чиет от всеки друг
рицар. съшо както лилията, цветето
на девствеността. е по-бяла от всяко
друго цвете. Ти си девствена лилия
ти си права роза, цветето на доброде-
телта с цвят на огън. зашото огънят
на Светия Дух е тъй разпален у теб, че
моята стара плът е вече подмладена”
(BEGG. 227).
Истинският рицар. подобно на
Парсифал. участва в търсенето на
Светия Граал. от него светът очаква
„манна небесна". Той преминава през
всички премеждия на живота, за да
достигне Двореца на Духа. Храни се
с просфора, а за другите самият той е
въплъшение на просфората.
РИЦИН
Рицинът представлява нераззада-
емата съшност на битието. След като
ходил да проповядва в Ниневия по за
повел на Бог. Иона става тъжен и
разтревожен. понеже поведението на
бог го учудва; струва му се. че живее в
един лишен от закони и следователно
хаотичен свят Бог кара да израсте ри-
цинов храст. за да запазн в сянка гла-
вата на Иона. Като го вилял. Иона се
зарадвал много. Оше на другия ден.
при нзгрев слънце. Бог изпратил
червей; той убол рицина и храстът из-
съхнал начаса. Когато слънцето
изгряло. Бог накарал да задуха от из-
ток гореш вятър. Иона паднал в
несвяст. После Иона се разгневил и
заявил, че смъртта е за предпочитанс
пред живота. Оттук и диалогът между
Бог и Иона. Действията на Бог са
непредсказуеми. Тази динамичност на
Бог. нзградена от привидно последо-
вателни решения, отменянсто и про
мяната им е изразена и в Иеремия (18.
6-10). Така че всичко е непредсказуе
мо. а човек страда от тази несигур
305
РОГ
ноет, от липсага на логика или не с-
коро от логика ) а. чин го гаини нс мо-
же да разгадав Внезапного изниква-
не и гибслта на рицина са техен символ.
Непоследователносгга на нешата. аб
сурдността на събнтията убягват на
човешката логика, вероятно проиэти-
чат от някаква друга логика. Случката
с рициновия храст приканва да не се
осланяме единствеио на нашата дна
лектика: съшествува и друга, по-съ-
вършена от нея.
РОГ
Рогът има значение на възви-
еяване, на издигане. Символиката му
означава силл. Впрочем, общо казано,
такава е символиката на животните с
рога. Тя е евързана с Аполон-Кар
нейос. с Дионис; била е иэползвана от
Александър Велики, който приел емб-
лемата на Амон - овенът. наричан от
египетската ..Книга на мьртвнте"
Господар на двата рога. Срешамс я
съшо в китайский мит за ужасния
Чъйоу с рогата га глава, когото Хуан
ди победил едва когато духнал в еди-
ная му рог. Хуандн използвал знаме-
то на съперника си с неговия рогат
образ и надарено със силата му. за да
наложи собствсната си сила. Воините
на различии страни (сред конто и га-
лите) носели шлемове с рога. Впрочем
силата на рогата нс е само от светски
характер.
Рогата на овена. отбелязва Генон.
са соларни по природа, рогата на те-
лена - лунни Факт е. че евързването
на луната с телека е добре известно
на шумсритс. а съшо и на индусите.
Един надпис от Камбоджа назовава
луната съвъризен рог (в* полумесек*)
и набляга върху рогата на телека на
Шива „Махабхарата" говори за рога
на Шива, понеже Шива се отьждест-
вява с яздигното сн животно. Нанди
(BHAB.GRAC. GUES).
Рогата на преживните животни
си ембле ма на божес твената Магна
Матер Навсякъде. където сс появя
нит в нсолитните култури. било л
иконографията. било като идол и вък
фор мата на такова животно, тс бе
лежат присъствието на Великата бо-
гиня на плодородиспю (О. Менгин в
EL1T. 146). Те напомнят за влиянието
на жизнената сила, на периодичного
сътворяване. на неизчерпаемия
живот.на плодородиспю. По тази при
чина са станали символ на величието
и добр и те дела на карската власт. По
подобие на Дионис. Александър
Велики бил иэобразяван с рога, за да
се изразят силата и гения му. конто го
сродяват с боговете и конто трябвало
да осигурят прокъфтяването на им
пернята му.
Макар в повечето случаи рогът да
извлича символното си значение от ед
на лунна и следователно женска (рог
на бик) символика, той може да се пре
върне и в соларен. мъжки (рог на овен I
символ. Това обяснява честата му по
ява като символ на мъжката сила.
като тази спирала на символа засяга
разбира се. и случая с Александър
Велики.
Мари Бонапарт отбелязва. че на
иврит означава едновременно рог
власт. сила; съшото се отнася и д<
санскритского лнггга и латинского
cornu Рогът напомня за мошта не са
мо чрез силата си и чрез естествената
си функкия. той се явява съшо образ
на мошното оръжие (на италиански
жаргонного название на пениса е рог
(сото).
Мои/ma сс съюзява с напада-
телността Агни притежава нсунии/о
жими рога, наострени от самия
Брахма и всеки рог в крайни сметка
започва да означава агресивната си
ла на доброте, както и на злото... Ь
това сливане на животинскитс рога
и на политическая или религиозен во
дач (ирокезки вожд. Александър. си
РОГ
306
бнрскн шамани и т.н.)откриваме про
цес на придобиванс на мош чрез ма-
гическо присвояване на символните
предмети... Рогьт. трофеят... са прос
лава и усвояване на силата Побе
дилият римски войник прибавил оше
едно pornefcomiculum) на шлема си...
(DURS. 146-147)
Слънце и луна, вода и огън се по-
явяват заедно в поверията на племе-
то догон. въпреки че последните са в
повечето случаи пропити от една лун
на символика, с мита за небесния овен,
понесъл между рогата си крату на (вж.
тиква*). която е не друго. а соларна
утроба Рогата му. конто са всъщност
тестиси, служат да крепят тази кра-
туна. оплождана от животното пос-
редством пениса, изправен върху че-
лото му. дъждовете и мъглите, слила-
ши да оплодят земята. са урината му
(GR1E. 36). Този овен се придвижва
по небесния свод, преди да започнат
бурите по време на дъждовния сезон
Това е элатният овен, но руното му е
от чиста мед. символ на плододайна
та вода (вж мед*). В един от вариан-
тите на мита то е направено от зелени
листа - в което откриваме символно
то тъждество между зеления* и черве
ния* цвят
Според една легенда на фуланите
раэстоянието между възлестите рога
на козела отговаря на мъжественост-
таму(НАМК. 17).
Някои от сибирските шамански
дрехи са украсени с рога, обикновено
от желяло. уподобяваши рогата на
елените. Тези атрибути изглежда игра-
ят съшата роля като крилете на
бухала, които украсяват шаманските
одежди в Алтай и по-точно у
тунгусите. самоедите и енисейците
(HARA. 345).
В еврейските и хрнстиянските тра-
диции рогьт също символизира сила-
та и притежава смисъла на лъч свет-
лина. светкавииа. Оттук и откъсът от
Навакик (3.4 - 5), където се говори за
ръката на Бог. от която излизат свет-
кавици (рога):
Кеяеыгьт му е като Лнсвна свет,ита.
от ръигтс л«г строят лъчи
Тук се крие пиита .«>
Когато Монсей се връшаше от пла-
нината Синай,... лицето му и зпущаше
зари (//эх. 34. 29. 35) Думата лз.чи е
преведена във Вулгата в прекия си
смисъл рога Поради това срсднове
ковннте художнини изобразяват
Моисей с рога на главата. Тези два ро
га приличат на два полумесеца
Четирите рога от жертвения олтар.
поставенн в храма, бележат четирите
посоки в пространство™, т.е безгра
ничната власт на Бог.
Впсалмите рогьтсимволизира сн-
лата на Бог. която е най-мошната эак
рила за тези. които го призоваваг:
Бкпи> е МИИ тгкрдино
мой шит ри‘ на гпагг-нието ми и мгх* )бгмг i<iu<
(Пс 17. 3)
Рогьт може да символизира сыцо
гордсливата и нападателиа сила на
високомерните. чиито амбиции Бог
премахва:
... не дигайтс рог.
не помигайте виюко пашня рог, нс говорстг
'протия Бога) твърйоглаво
(Пс 74. 5 - 6)
А на праведните. обратно. Бог да
рява сила:
Там и<с выдигна рог Давиду...
(Пс. 131, 17).
Думата рога се използва понякога.
за да сс означат рамената на кръста
В келтскнте традиции, на два три
пъти в митологичните или епични тек-
стовс се споменава един герой -
Conganchnes. с кожа от рог. напълно
неуязвим, освен откъм ходилата
(OGAC. 10. 375-376). В случая рогьт
вероятно символизира поради харак-
терната си твърлост някаква зашит
на сила, подобна на щита*.
В съвременната психоанализа ро
307
РОЖДЕН ДЕН
гата са раэглсждани съшо като образ
на разклонявансто. конто, подобно на
вида га*, може ла снмво тигра лвоисг
веността и по тази причина някакви
регрссивни сили: диноды бива изоб-
разяван с рога и раздвоснн копита.
Но в замяна те могат да бьдат и сим
вол на разтваряие и инициация, нап
ример в мита за овсна* със златкою
руно (V1RI). К Г Юнг различава яру
га една двойствсност в символика га
на рогата: тс представляват едно
мъжко. активно начало поради фор
мата и сила га си на проникване: едно
женско и пасивно начало чрез извив-
ката си във формата на лира и на
вместилище. Катообединява тези две
начала в изграждането на личността
сн, човешкото същество. поемайки из-
цяло отговорностите си. достига
зрелост. равновесие, вътрешна
хармония. което от своя страна не е
напълно независимо от разглсданата
по-горе соларно лунна двоиственост
РОГ НА ИЗОБИЛИЕТО
В гръко-римските традиции той е
символ на плодородието и шастието.
Пълен със семена и ллодове. с отвора
нагоре, а не долу - както в съвремен
ното нзкуство, той е емблема на мно-
жество божества: Бакх. Церера. Реките.
Изобилисто. Постоянство то. Щастне
то и др. (LAVD. 206). Докато си игра
ел, Юпитер (Зевс) откъртил рога на
козата. която го хранена с млякото си
и го подарил на дойката си Амалтея.
като й обещал, чс в бъдеще този рог
ще се изпълва с всички плодове. ко-
ито тя пожелас Рогьт на изобилието
символизира щедро раздаваните бо
жи дарове
Според една друга легенда, която
обачс запазва същата символна стой-
ност. рогьт на изобилието бил рог на
река Ахелой. Това била най голямата
гръцка река, син на Оксан и Тстида.
божеството на морето; самия г Ахелой
бил помежду повече от 3000 реки и
пърнородният баша на безброй
извори Както всички други реки, той
притежавал способността да сс прев
рыла в каквото си пожелае По време
на една битка за ръката на красивата
Дсянира. която наложил на Херакъл
(Херкулес). той се превърнал в бик;
ио след като Херакъл счупил елиния
му рог. той се признал за победен. В
замяна на този рог. който поискал от
Хсракъл. му подарил своя рог на ко-
зата Амалтея Така чс рогьт на изоби-
лието е или този на Ахелой. богът река,
взег от една нимфа, която го напъл-
нила с най-слалки плодове. или този
на козата. която кърмела Зевс. Според
това кой от двата варианта приемем,
изобилисто ше идва било от водата.
било от небего Но нали именно небето,
чрез дъждовете си. полхранва реките?
Впоследствие рогьт на изобилието
се с превърнал повече в атрибута, от
колкото в символа на свободата. со-
циалното блаженство, шастливия
случай, старанието и прелпазли-
востта. които са в основата на изо-
бнлисго. на надеждата и милосър
дието, на есента - сезон на плодовстс,
справедливостта и гостоприемството
(TERS. 116 121).
РОЖДЕН ДЕН (ГОДИШНИНА)
Годишнините символизират важ-
нитс фази на жизнення цикъл.поврат-
иите години в пряк смисъл.
В Япония тържествсно се отпра-
вят поздравления по случай рождени-
те дни (Саша) Особеио важни са:
40 ят рожден лен: наречен начало
на старейтта (на японски шоро). тъй
като Конфуций е казал: „На четири-
десет години аз не се лутах."
61 ят рожден лен: завършванс на
шейсетгодишния цикъл (на японски
канреки) Рождсникът си слага черве-
на шапка и облича червено кимоно.
Всички го поздравяват с това. че на-
РОЗА
308
ново с стана.з новороден.
70-ят рожден ден: наречен рядка
възраст (коки), откакто всликият ки-
тайски поет Ду Фу катал, че навърш-
ването на седемдесет години (коки) с
привилегия сред хората.
77-ят рожден ден: радостно дол-
голетие (на японски: кижу).
88-ят рожден ден: оризово долго-
летие (на японски бейжу).
Последните две годишнини са на-
речени така, понеже японскнте йерог-
лифи за думитерадоап и ориз напом-
нят японскнте цифрн 77 и 88.
Може да се открие сходство меж-
ду тези особено значими годишнини и
годишниннте от сватбата. конто свор-
зват символа на спомена и на брач-
ния союз с все по-ценни, здрави и ред-
ки материали:
една година - хартиена сватба;
пет години - дорвена сватба;
десет години - желязна сватба;
двадесет и пет години - среборна
сватба;
петдесет години - златна сватба;
и шестдесет години - диамантена
сватба.
РОЗА
Забележителна с красотата. фор-
мата и уханнето си. на запад розата е
нан-широко използваното като сим-
вол цвете. В обши линии тя отговаря
на азиатския лотос*, понеже и двете
са близки до символа колело*. Симво-
ликата на това цвете е основна с тази
на проявата. произлязла от порвич-
ните води, над конто тя се издига и
разраства. Впрочем тези особености
не са чужди на Индия, кодето си слу-
жат с космическата роза, Трипа-
расундари. за да опишат красотата
на божията Майка Тя означава завър
шено съвършенство, осъшествяване
без недостагъци. Както ше видим по-
нататък. тя символизира купата на
живота, душата. сърцето. любовта.
Човек може да я съзерцава като ман
дала* и да я възприема като мисти
чен център.
В християнската иконография ро
за га е или съдът. приел кръвта на
Христос, или преобразяването на кап
ките от тази кръв. или символ на
Христовите рани. Розенкройцеровия!
символ представлява пет роли, една в
среда га и чегирн върху всяко от ра
мената на Кръста. Тези образи пред
ставляват било Граал. било небесна
та роза на Изкуплението. И след като
цитираме Розенкройцср, да отбеле
жим. че емблсмата им поставя розата
в центъра на Кръста. т.е. на мястото
на сърцето на Христос, на Светото
сърце. Този символ е съшият като
Rosa Candida от ..Божествена коме
дия"; която пък не може ла не налом
ни за Мистичната роза от христиане
ките литании, символ на Девата; може
би съшият символ като този от
..Романа на розата". За Ангелус
Силезийски розата е образ на душата
и на Христос, в чиято душа оставя
отпечатък. Златната роза. няко1а ос
вешавана от палата през четвъртата
неделя след Велики пости, била сим
вол на духовна власт и познание
(DEVA), но несъмнено и символ на
въэраждане и беземъртие.
Готическата розетка и розата на
ветровете бележат прсхода от розата
към колелото.
Трябва накрая да споменем част
ния случай - в мюсюлманската мис-
тика - на Саади от Шираз, за когото
Гюлестан е градина на съзерцанисто:
Ше от иди да вера рози в градината.
на техният аромат ме омая
Думи, конто християнската мисти
ка не би отрекла в никакъв случай, що
се отнася ао Песен на песните в частта
й засаронската роза.
Поради връзката си с пролятата
кръв. розата изглежда често е символ
на мистично възкресение:
309
РОЗА
Ни бойното поле, където са лад
пали множа тво герои. растит рою
и шипки.. От кръвта на агонизира-
изия А дон из сс появили рози и
анемонии.
Необходимо е. казва Мирча
Елиаде. човезикият живот да се сто-
пи напълно. за да се изчерпят всички
възможности за зътворяване или
проява; прекынат внезапно от насил-
ствена смърт. той се стреми към
продължение под друга форма
растение, цвете. n.iod(ELIT)
Аб дол rap Гилански сравнява бе-
лезите от рани с рози. на конто при-
писва мистичен смисъл.
Спорел Ф. Портал розата и розо-
вият цвят съставляват символ на
възраждане, поради семантичното
родство между латинското roza (ро-
за) и ros, дъжда *. росата * Розата и
нейният цвят. пише той (PORS, 218).
билн символ на първата степей на въз-
раждане и посвешаване в ганнствата
Магарето на Апулей възвръша човеш-
кия си облик, след като нзяжда венец
от яркочервени рози. далей му от ве-
ликия жрец на Изида. Розовият храст.
добавя съшият автор, изобразява въз-
кръеналия. така както росата е сим-
вол на възкресението (220) В свеше-
ните текстове розата доста често съ-
пътства деления * цвят. а това пот-
вържлава горното тълкуване Напри-
мер в Еклисиаст (24, 14): Възвисих се
като... трендафилово храстче в Иери
хон, като гизлава маслина в долина...
Маслината била посветена на
Атина - богинята с пъстроцветните
очи - родена на Родос, Островът на
розите: което загатва за тайнствата
на инициацията Розовнте храсти би-
ли посветени едновременно на
Афродита и Атина. За гърциге розата
била бяла. но когато Адонис, люби-
мец на Афролита, бил смъртно ранен,
богинята се спускала към него, убола
се и кръвта й обагрила посветениie и
рози Именно корали символиката на
възкресениего oi древността нос га
вяли върху гробовеге розн.дрсвнитс
наричали main церемония roealia. ия
ка година, през месец май. те прана
еялзз в дар на душите на мъртвите
истин от poiw(PORS. 222). И Хека га
богиня на ада. била изобразявана по-
някога с венец от псголистни рози на
главата. Известно е. че числото пет*,
което следва чегворката - число на
завършека - бележи началото на нов
цикъл.
Според Бед (или Беда - англосакс-
онски ерудит и историк - 673-735) през
седми век гробът на Иисус Христос
бил боядисан със смес от бяло* и чер-
вено* На всички равниша. от светс-
кого до свешеното, в разликата, уста-
новена при даряването на бели или
червени рози. съшо както и в разлика-
та между понятията страст и чистота
и понятията трансценлентна любое и
божествена мъдрост. срешаме тези
две съставки на розовият цвят. Върху
гербовете на монахините, казва
Замъкът на честта. се поставя венец
от клонки бял розов храст с листата.
цветовете и бодлите. което бележи не-
ломъдрието им. запазено въпреки бод-
лите и униженията на живота.
Розата се е превърнала в символ
на любовта и иай-вече на даровете на
любовта. на чистата любое. Розата ка-
то цвете на любовта замсства египет-
ския лотос и гръцкия нарцис. това не
са суетните рози на Катул... а келтс-
ките рози, дълготрайни и горди, бол-
ливи и изпълнени с нежна символика:
както в ..Романа на розата". където
Гийом дьо Лори и Жан дьо Мьон я
превръшат в тайнствената даро.хра-
ннтелница от рицарската Градина на
любовта. rose mystica от литаниите за
Дева га. златни рози. конто палите ше
лават на заслужилите принцеси. нак
рая огромного символно цвете, което
Беатриче показва на верния си
РОЗЕТКА
310
възлюбен. достигнал последний кры
на Рая. едновременно роза и розетка
(GHYN. 2. 4I).
Данте е сравнил райската любое
със сърцсвината на розата: В
иатнвта сърцсвина на вечна та рот.
кояпю се ратуква и тпуска винаги
пролетсн ми рис като хвалебствис
към слънисто. Беатриче ме прив-
лича.. (Данте. Рай. песен XXX, 124
127. песен XXXI. 4-22).
Бяла или чсрвена. роза та е едно от
цветята. предпочитани от алхимиците.
чиито трактати често се наричат рози
на философите. Бялата като лилия ро-
за била свързвана с камъка в бяло.
цел на малкия труд, докато червена
та роза била свързвана с камъка в
червено. цел на големия труд. Повече
то от тези рози са със седем листа,
всяко от конто представлява метал
или част от делото (VANA, 27). Синята
роза била символ на невъзможното.
РОЗЕТКА (вж. РОЗА. КРЪГ)
РОМБ
Женски символ. В изображения на
амернканскитс индианци ромбове ук-
расяват понякога змии. Приписва им
се еретичек смисъл: ромбът представ
лява вулвата, а змията - фалоса, като
двете иэразяват дуалистическа фило-
софия.
Според А. Брьой от мадленската
култура ромбът представлява вулва
та и следователно утробата на живота.
Обобщено, той означава и портата на
подземните светове, иннциационно
преминаване в търбухз на света, вли
зането в седалишето на хтоническите
сили.
В Гватемала жените подчертават
функцията му на символ на женстве-
ността. изобразявайки го вьрху дре
хите си. Богините от храма в Паленке
носят роб и с ромбове. В Мексико ром-
бът е евързан и с изображението на
хтоническо-селенитската 6oi ння Чал
чиутликуе Чалчнутлнкуе.твзн. качти
има пола от скъпоценни камъни или
от зелен нефрит, е бот инн та на тихите
води, съпруга на Тлалок. велики я Бо<
на Бурята (SOUR SOUA. GIRP» В
Централна Америка изображението
му е често евързано с това на ягуара*
единственнят женски персонаж, из-
дълбан върху стела от Копан, носи
пола, украсена с ромбове. наподобя
ваши кожи на ягуар. В изкуството на
майте петната на ягуара имитират
формата на кръгове. оградени с
ромбове. Черупката на костенурката
често е изобразявана украсена с
ромбове. като костенурката обикно
вено симулира хтоиическо-селенитс-
ко божество, за хортите например
(G1RP).
У племето бамбара малък овал,
нешо като ромб със закръглени ыли.
с точка във вътрешността на един от
краишата си. представлява според
обичая половил орган на дсвойкапш
(ZAHB).
Ромбът във фигуритс. получени в
утайка та от кафе, е знак за шастие в
любовта (GRIA).
В Китай - една от осемте главки
емблеми и символ на победата.
В една много нздължена форма ка
то два равнобедрени триъгълника с
обща основа ромбът означава допи
рите и обмените между небето и земята.
между горния и долния свят, поняко
га и съюза между двата пола.
РОСА
Обикновено символиката на роса
та е близка до тази на дъжда* , но вли-
яниего и е по-незабележимо. И зраз на
небесната благословия, тя е най-вечс
живителна благодат. Бликашата от
сърцето вода, пише Ксантопулос*, и з
пълва наняло вътрешния човек с бо
жествената роса. Перлената роса на
благородна га божественост, за която
311
РОСА
говори Анге.чус Силезийски, има съ
щият смисъл, ио означава всей жуп
вашата кръв на Христос. Но кръвта.
която в средновековната иконогра-
фия се стича капка по капка от копи
ето на стотника - а от тети капки по-
някога разцъфват рози * - е съшо та-
ка небесната роса, символ на изкуп
ление и съживяване. който срешаме и
в херметизма. както и в еврейската
Кабала, където кръвта изтича от
Дървото на живота Съществува по-
добно дърво на нежната роса на пла-
иината Кунлун, ценгьр на китайский
свят.
Плиний нарича росата потта на
небето. слюнката на звездите. В све
икните индийски книги тя е символ
на божието слово (HORS. 2I9). Песен-
та на Моисей (Втор. 32. 2} започва с
нея: учен исто ми ще капе като дъжд.
думата ми щс слезе като роса, като
тънък дъжд на зеленище. и като по-
роен дъжд на трсва Тя е символ на
възраждане: Събудетс се и запейте
радостно, вие. който обитаватс в
пръетта. защото росата ви е като
росата по трсвите. и земята ще пре-
даде мъртвитс (Ис. 26. 19).
Роси. небе, отгоре. и нека иэлеят
облаците правда... четем в книгата на
пророка Исаия (45, 8); думи. полети и
в католическата литургия през месе-
ца прели Коледа. Спасението грябва
да съзрее от земята.
Небесната роса на евреите възв-
ръша към живот изсъхналите кости, а
китайската лунна роса възстановява
зрението и лава достъп до вечен
живот. Безсмъртните от о. Ходжеу.
раэказва Лиедзъ. се хранят с въздух и
роса. Росата е извлнчана от луната с
помошта на огромна раковина (та
кнюе). Освен това по подобие на им-
ператор У от лннастията Хан я съби-
рат в потир • от нефрит * . за ла я
изпият примесена с нефритов прах
Пак в Китай росата е евързана с
царского влияние Ян, понякога про
тпвоположио на нлиинисто на дъжда
Ин Палането на нежна роса, според
Лаолзъ (П1.32) с свилетелство за хар-
моничния съюз между Небето и
Земята. Тя се заражда също така от
съвършеното съзвучие, получено от
звъна на четирите струни на лютня.
Но от друга страна, на езика на
булистите светът от роса е свят на
привидното. белег на преходната съш-
ноет на нещата и живота (BUTA.
PHIL. CRAD. CRAP GUEM. GUEC.
GUET. GUES. HEHS. KALL. LECC).
За гърците росата e част от мито-
вете за плодородието. Дионис въплъ-
шава плодоносната небесна роса. В
тскстовете от Рашамра Астарта е
евързана с морето и с плодоносната
роса; съшото се отнася до Афродита.
Нека отбележим също така, че това са
боговете и богините на любовта.
Значимостта на росата в безб-
ройните обреди и магически смеси е
следствие от факта, че тя неутрализи-
ра противоречието между горните и
долните води, земни и небесни Тя е
най вече чистата. скъпоценна. първич-
на вода, концентрирала в себе си жи-
вотворяшите енли на влагата.
Племето фон от Дахомей я нарича во-
да-Майка. а обожествената водна сти-
хия от волуисткия пантеон е матери-
ализирана под формата на капки роса,
съхранявани в кратунка* (MAUG). В
митологията на племето бамбара пър-
вичните води се появили на земята под
формата на роса. Паякът* - демиург
на племето ашанти. първо създал
слънцето, луната и звездите, а после
разграничил деня и ношта и създал
росата (TEGH, 56). Съшият автор
заключава: следователно гази предс-
тава за росата трябва ла бъле евър-
зана с растителността и плодоро-
дието.
По съшия начин при индианците
от Северна Америка Великнят орел на
РУБИН
312
росата съживява земята. насушена от
лошите духове.
РУБИН («ж. АЛЫ АДИН)
Рубины, според Портал, бил въз-
приемам в древността като емблема
на шастието; промяната на цвета му
била злокобна поличба. но той си въз
връшал червения цвят. шом нешас-
тието отмине; прогонвал тъгата и по-
тискал сладострастието. устоявал на
отровата, предпазвал от чума и отк-
лони вал лошите помнсли (PORS. 128).
Кървав камък. той бил използван
в хомеопатията - при изготвянето на
лекарства против кръвоизливи. По
съшата причина в Русия народната
традиция приемала. че действа бла-
гоприятно на сърцето. мозъка. па-
метта. крепкостта и че прочиства
кръвта (MARA). Чрез разширение на
смисъла е стаяал камък на влюбе-
ните. който опиянява без докосване (N.
A. Teffi. Souvenir. Париж. 1932). При
все това. ако се доверим на благочес-
тивия епископ Марбоди, той е единс-
твеното пламтяшо око, разположено
в средата на челото на дракони и лами.
В този случай го наричат карбункул.
Превъзхожда и най-ярките камънн. от
него излизат лъчи като горяш камък и
мракът не може да загаси светлината
им (GOUL. 210).
РУС
Древиите богове, богини и герои
били русокоси. Въпреки че според опи-
санието в Омировия химн Дионис бил
с кестенява коса, дори той скоро се
превърнал в.красив младеж с черни
очи и руси плитки", както твърдн
Еврипид. Това е така, защото цветы
на русите коси символизира излъчва-
нитс от божествен остта психични сили.
Траднцията намира потвърждение в
Библията; цар Давид е рижаво рус (I
Царств. 16:12). В многобройни произ
ведения на изкуството Христос съшо
е русокос
При кслтитс русите коси били бе лег
не само на женска или мъжка хубосг.а
и на царствена хубост. При все юна
героят Кухулин, подобно на Дионис не
бил изцяло рус. а имал и кесгеняви
плитки, чието споменаване рядко се
пропуска в описанията Така е и в Уелс
При все това критерият не е абсолютен
Дердриу - една от най краснейте ир
ландски девойки. била с кестеняви
коси. Според древиите автори галите
изрусявали косите си със сода
Привилегията. с която сс ползав
русото. се дължи на слънчевия му
цвят - цвета на излечения хляб и на
зрялата пшеница; то е проявление на
топлината и на зрелостта. докато кес-
тенявото показва по-скоро подземна-
та и непроявена топлина на выреш-
ното съзряванс (вж. жълто*. кафяво*).
РУСАЛКИ
В германските и скандинавскитс
митологни русалките се доблнжават
до нимфите* от гръко римските мито-
логин. Водни феи, обикновено зложсла-
телни. които предлагат на пътнииитс
да ги преведат през мъгли. блата и
гори, но вместо това ги объркват и
удавят. Северната легенда е вдъхно
вявала поети, писатели, драматурги;
из плувал и на повърхността на вода
та русалки съблазнително решат
синьо-зелените си коси: те са красчви.
лукави и понякога - жестоки
Харесва им да привличат рибаря или
минавасция край езерото красив
конник, за да ги отвлекат и отве-
дат дълбоко в подводния си криста
лен дворец, където днитс минават
със скоростта на минути
Скандинавските легенди са по-мрач-
ни и по-страстни: красивият
младеж. отвлечен на дъното. не
вижда никога вече дневна светлина и
издъхва истощен в обятията им. И
русалките са символ на вклшсбства-
313
РЪКА
та на водата и любовта. свързани със
смъртта; а от аналитична и ст и чиа
гледна точка - на опасное тите на
съблагънта. на която човек сс отдана
безрезервно.
РУХ
РУХ (вж М Mokri. Le Chasseur de
Dieu et le Mythe du Roi-Aigle, Dawra
y-Damin, Wiesbaden, 1967). птица от
Хиляда и една нош. е известна в евро
пейската средновековна литература,
понеже кръстоносците донесли от
Изтока легекдите. в които тази при-
казна птица е подробно описана
Марко Поло (Marko Polo. La description
du monde, ed Hambis, Paris, 1955. стр
289) също говори за нея: той разказва.
че туземците от о Мадагаскар са му
описали рух като птица, чиито разпе-
рени крила покриват повече от тридс
сет стъпки; тя е толкова голяма и тол-
кова силна. че грабва слон и го издига
високо в небето. без да й помага друга
птица, след което го оставя да падне
и той се разбива на земята; тогава ши
цата грифон се спуска до него, раз-
гнева го и се наяжда до насита.
В кюрдската легенда за Принц Иб-
рахим и приннеса Нушафарин рух е
описана като бяла птица, дълга осем
десет метра, произлизаща от морего
Мухит (Средиземно море), която извър
шва същите подвизи като симург*.
Авторът на Нузхат ул кулуб (The
Geographical pari of the Nizhat-ul-qulub
composed by Hand-Allah Nustawfi of
Quazwin.ed. H Le Strange, стр 230-231)
също споменава pyx сред животните
и птиците. пронзлизащн от Китайско
море
Рух символизира съшо така могъш
цар или емир, прославен с храброст-
та си
РЪКА
Ръката е символ на силата, на
властта. на оказаната помош и закри
лата Тя е и оръдпето на правосъдието:
ръката на закона налага наказание на
осъдени 1 е.
Според Псевдодионисий Арсопа
гит раменете. ръцете и длани те изоб
разяват дсеспособноетта. действе-
ное т та и похватността (PSEO. 239)
В египетските йероглифи ръката е об-
щият символ на дейността Брахма -
индийският бог. повеляващ на дейнос-
тите на проявлението. е изобразен с
четири лица и четири ръце - знак за
неговата вссобхватна и всемогъща
дейност. Ганеша* - бог на познани-
ето с глава на слон, съшо с изобразен
с чегири ръце Ореол от многобройни
ръце обгражда танцувашия Шива.
Ръката с едно от средствага. оси-
гуряваши ефикасиосгга на царя, раз-
бирана като подтик. равновесие,
разпределение. правораздаване.
Всъшност употребеният в ирландски-
те митологични текстове термин (lain)
обозначава саматадлаи. След като по
време на първата битка при Маг Туред
ръката на царя-жрец Нуада била
отсечена, той вече не можел да цару-
ва и мястото му заел узурпаторы Брее
(един от Фоморите*). чисто царуване
било бедствено Тъй като ирландски
те благородници поискали от Брее да
възстанови суверенитета, Нуада от-
ново се възкачил на престола, след ка-
то лечятелят Диан Кехт му поставил
сребърна ръка (царски метал в най-
висока степей). На един ирландски ре-
лсф от християнската епоха е изобра
зен Нуада. който държи огрязаната
си ръка в здравата Част от мнтоло-
гичната схема откриваме и в бретонс-
ката легенда от Сен Мелар (или
Мелоар) в Горен Бретан (OGAC. 13.
286 289. 58. 16. 233-234; CELT. 6. 425 и
сл.).
Племето бамбара смята ръката и
най-вече ръката до лакътя с протег-
нага длан за продължение на духа
Ала Лакътяг - изгочник на дейст-
РЪКА
314
виста, с с божествена същност. В прос-
того движение, с което човек поднася
граната към устата си. долната част
на ръката. заемаща средищно поло-
жение между лакътя и устата. симво-
лизира ролята на духа - посредник
между Бог и Човек. Оттук и символич-
ного значение на лакътя* - мярката.
с която се измерва разстоянието от
Човека до Бог. При бамбара един ла-
кът се равнява на двадесет и два пръс-
та - число, което съответства на об-
щия брой категории на сътвореннето
и следователно изобразява Всемира
Затова бамбара твърдят. че на света
няма по-голямо расстояние от
лакътя. Това разстояние. делящо чо-
века от неговия съэдател. е запълнено
от ръката. т'е. от духа, само зашото
нейната мярка е самото число на сът-
вореннето (вж. двадесет и две*).
Пословицата на бамбара. в която се
казва. че устата никога не достига
лакътя. изразява трансцендентално-
то качество на Бог (ZAHB) Със съ-
шата символика се обяснява и факты,
че за бамбара скритата зад гьрба ръ-
ка е жест, изразяващ покорството на
човека пред божията воля.
В християнската литургия вдигна-
тите ръце означават измолването на
милостта свкше и откриването на ду-
шата за Божията благодат. Говорейки
за египетския КА*. Андре Вирел раз-
крива основного значение на този
жест „вдигнатите ръце изразяват
пасивно. рецептивно състояние.
Телесната дейност отстъпва място
на духовната съпричастност. Разт-
ворените ръце имат спрямо главата
на фараона сыцото значение, какво-
то и разстоянието между рогата
спрямо главата на свеисеното живот-
но. И в двата случая растварянето
обуславя и означава приемането на
космичните сили: небето на Човека
става част от небето на Всемира"
(VIRI, 133).
Разбира се. вдигнагиге ръце на
онези. конто се предана t - военной
лснници или задържани преет кпипин
са предпазна мярка. наложена от
победителя, за да не би противники
да си послужи с някакво скрито
оръжие. Но по-дълбоко този жест оз-
начава проява на покорегво. зов за
милост или справедливост: победенн
ят се предава във властта на победи
теля и се отказва от самозащита. Този
жест олицетворява капитулацията.
обезсърчението - направилият го ста-
ва пасивен. изцяло зависим от волята
на господаря си.
РЪКА (ДЛАН)
Дланта изразява идеите за деятел-
ност едновременно с тези за сила и
власт. В далекоизточните езици изра
зи като „слагам ръка", „отпускам
ръка" имат обичайния смисъл на
„започвам. завършвам работа".
Въпреки това някой даоистки текста-
ве(„ Трактат за златното цвете > им
придават алхимическия смисъл на
„съсирване" и „разтваряне". като пър-
вата фаза съответсгва на усилието за
духовна концентрация, а втората - на
ненамесата. на свободното развитие
на вътрешния опит в микрокосмоса,
убягваш на пространствено-врсмен-
ните условности. Трябва да си
припомним, че думата проявление има
същия корен като длан: проя вено е
това. което може да бъде подадено или
хванато с ръка.
Дланта е царска емблема. инстр)
мент на господството и знак на влади
чество. Една и съща дума на иврит
iad означава едновременно длан и
сила. Ръката на правосъдието - из-
вестно е. че правосъдието е кралско
дело - е през Средновековието отли-
чителният знак на фрснската монар-
хия. По традиция лявага ръка на Бог
се евързва със справедливостта. а
дясната - с милостта. това съответс
315
РЪКА
тва на суровата ръка и на дясната
ръка на Шекина в Кабала га Диска i а
ръка е благш лавищата ръка. изобра
жение на властia на духовенство™,
както ръката на справедливостта с
емблема на кра.оката власт Макар
че нс се отнася та абсолютно посто-
янен принцип, в Китай дясната* ръка
съответства по-скоро на дсиствието,
а лявата - на бездейзтвчето. на мъд-
ростта („Книга та Пъти и Морала",
31). Съшата тази полярност може да
бъде приемана та основа га на хинду-
истките и будисткн мудра
Съгласно булисткия Канон затво
рената длан е символ на лрнкри
ването. на гайната. на етотеритма
Дланта на Буда въобще нс с затворе
на („Дхи1 вникая". 2. 100). те той не
пази в тайна нишо от учението си.
Но както в будизма. така и в хин
дуизма. съществсната символика е та-
зи на мудра, жестове на ръката. ог ко-
нто ше отбележим по-важннте.
Хнндуистката иконография из-
ползва:
- Абханмудра. липса на боязън:
вдигната ръка. всички пръети опъна
ти, дланта напрел. Този мудра се при-
писав на Калн, сила на времето-раз-
рушител. която самата е отвъд стра-
ха и освобождава от него тези. конто я
призоват;
- Варадамудра. дар-, сведена ръка.
всички пръети са опънати, дланта
напрел. Калн разрушава изменчиви
те елсменти във вселената. стой от-
въд изменчивостта и раздава по този
начин шасгис;
- Тарджанимудра. tan.taxa: стис-
нат юмрук. опънат показалец. про
бождащ възлуха и пр.
Съшествуват и езотеричсскн муд-
ра като свастика мудра и голям брой
ритуални мудра, някой от конто се из-
ползват в танца и класическия теагьр.
Абхая и варада(наричан оше дана.
дар) мудра съшо са използвани в бу
дистките ритуали; те представлява!
съо! встно духовного укрогяванс и do-
pe на Трите Скъпоценносги на Позиа-
нието; първият сс изпълнява най-вече
с дясната ръка. а вторият - с лявата
Към тях трябва да добавим и:
- Анджалимудра (жест на обожа-
ване и молитва), сключени ръце в поз-
натата ни поза;
- Бхумнспаршамудра (доказване
на земята): сведена ръка. събрани
пръети. докосваши пръетта. опакото
на ръката напрел. Буда яшма Земята
за евндетел на будичността си или се
опнра на непоклатимото. непоко-
лебимого:
- Дхийанамудра(жест намедита
цията): отворсни ръце. длани нагоре.
положени една върху друга;
- Дхармашакрамудра (жест на
Колслото на Закона, на предскаэани-
ето), който съдържа няколко вариан-
та. Обикновено лясната ръка е обър-
ната навън. като палецът и показале -
цът се докосват. а лявата ръка е обър-
ната навътре. като палецът и показа-
лецът докосват двата пръета на дру-
гата ръка.
- Витаркамудра (жест нааргумен-
тацията или на нзложението): при
лича на абхая. но покаэалецът или
средният пръет докосва края на пале-
ца. Съшествуват няколко варианта
на тези положения
Махаяна добавя мудра, свойстве-
ни на някой Буда илиБодхнсатва Спе-
циалиэацията на жестовсте е също
често срешана: както в Боробудур в
Ява. така и в японскнте мандала. Ак-
шобхина (Изток) изпълнява бху-
мнспаршамудра. Ратнасамбхава(Юг)
- варадамудра; Амнтабха (Запал) -
дхинанамудра и Амогаснддхи (Север)
- абхаямудра; в средата Вайрокана
изпълнява витарка или дхармаша-
крамудра
Символиката на мудра не е чисто
формална думата означава едновре-
РЪКА
316
мснно и жеста, и духовното положение,
което изразява и развива (BURA.
BENA. С ADV. COOl. DANA GOVM.
GROI. GUEM. JACA, MALA. SECA).
Ритуалните танки от Южна Азия
са наречени танцы на ръцете. Не са-
мо движснията. конто те опнсват в
пространството. но и самата позиция
на ръцете по отношение на тялото и
на пръстите по отношение едни на
други, са особено показателни. Съ-
щото важи и за пластнчните изкуства.
живопис и скулптура; относителните
положения на ръцете и пръстите сим-
волизнрат вътрешни нагласи. Това ве-
че видяхме за главните мудра; същес-
твуват и други, конто се подчиняват
на йератична стереотипност. почти
непроменлива: например, отпуснати-
те ръце с длан върху ко денете изразя-
ват концентрацията на медитацията;
повднгнатата дясна ръка с опънати
и събрани показалец и среден пръст
и сгънати останали пръсти - аргумсн-
тацията. диалектнката; висящата ръ-
ка с длан навън - дара, милостта; от-
ворената ръка. която се изнася. с
обърната към небето длан - укротя-
ването. разпръсването на всякакъв
страх; обърнатата навън длан на дяс-
ната ръка и докосваша земята - про-
светлението. В Япония святите пръс-
ти, така че да образуват триъгълиик с
палеца. означават концентрацията на
чувствата; Ембрион на голямо
състрадание; показалецът на лявата
ръка. насочен към небето и пъхнат в
затворената дясна длан: проникване-
то в познанисто: Амидол на диа мант.
Умислената стойка е нзобразявана от
японската секта шингу с чертите на
седнал Бодхисатва с наведена глава,
опряна на дясната ръка. като друга-
та ръка държи десния глезен. поста-
вен върху коляното на левия крак. кой-
то виси
Всички цивилизации, повече или по-
малко гъвкави. са използвали този език
на дланите и жесювстс или позигс В
Африка посипи нею на лявата ръка
със сгънати пръсти в дясната с знак
за подчинение и унижение, в Рим пъх
натата в ръкава ръка означавала рес
пекта и приемането на робството и т.н
В келтския свят символиката на
дланта се слива с тази на ръката. ко
ято е трудно да се отдели изцяло
Ирландската дума lain /длан/ често
служи за оэначаването на цялата ръка
Двете издигнати ръце с длан напрел
(passis manibus) по думите на Це тар в
.. Записки ia Галската войни") са жест
на умоляване; галите често го използ
ват по време на войната (лоне в
Аварикум и Братуспанциум) със или
без оголване на гърдите Дланта има
и магически стойност. Кралят Нуада
с ампутирана дясна* ръка нс може
да продължи да царува. зашото келт
ският свят нс прнзнава крал, който е
натоварсн единствено с опасен по-
тенциал (тъй като оставащата ръка е
лявата). В текстовете и иконографи
ята (с изключение на няколко ръце.
конто се появяват в галската нумиз
матика) не са известии свилетелства
за съшествуването на ръката на
праеосъдието. символа на другия ас-
пект на уравповееявашата кралска
денност; но келтският крал е и съдник.
а добрият крал отсъжла справедливо
Децата на Калатнн. конто по дефини
ция слФомори*, т.е. мрачни и пакост
ни създания. имат само едно око. ед-
на ръка. един крак. защото са пре
търпели контраиницианионни оса-
катявания. Ръката служи и за завла-
диване(вж легендата за гсрбовегс на
Ълстър). Един мотив от кръета на
Мюиредах в Монастербуис (Лут)
представя една лява ръка. появява
ша се в четири концентрични кръга
Най-накрая ръката служи и за закли-
нания: бретонската кралица Будика
призовава богинята на войната
Андрастея, вдигайки ръка към небе
317
РЪКА
to (Дион Касии. 60. 11,6). а друидите
or осгров Мойа (Ен1ьлзи) мозяг и
хвъряят проклятия или заклинания
срешу римлини те. съшо b.’thiuhkii ръ
не към небе то (Та ни г.. .А mi.ui . 14.30:
OGAC, 18, 373; ETUC. 109 123)
Огворенага ръка с издължени
пръсти - а често и вдигнат палец - е
често изобразявана в предколумбова
Централна Америка както върху
барелефи. така и в глиптиката.
Нейното първо числово значение е
петицата. Тя е символът на бота на
петия ден Но този бог е хтонически.
ето зашо ръката става символ на
смърт в мексиканского иэкуство В
действителност тя се среша свърза
на със смъртни глави, с кървящи сър-
ца и крака - скорпионът*. жертвени-
ят нож с острие от обсидиан* или
кремък* На езика юкагек този нож се
нарича ръката на Бог. Нефритът*.
символ на кръв. е бил изобразяван от
ръка в глиптиката на майте (ТНОН).
Колкото до свързването на ръка-
та с кървавите жертвоприношении.
Томсън полчертава. че по случай жер-
твоприношснията на Хипе Тотек жре
цът облича кожата на олраните
жертви. но не може да на.хлу зи пръс-
тите. Кожата на олраните е огрязва-
на при китката и се появявала ръката
на жреца, контрастираша със зловс-
шия костюм, който той с облякъл. Този
визуален детайл е достагьчен да нап-
рави от ръката символ на цялото и да
довърши ритуала за субституция, ха-
рактерен за жертвоприношението.
В библейската и християнска тра-
диция ръката е символ на мош и
прсвъзходство.
Да бъдеш хванат от ръката на Бог,
означава да получиш проявлението на
духа му. Когато ръката на Бог докос-
не човека, той получава в себе си бо-
жествената сила; така ръката на
Господ докосва устата на Иеремия,
прели да го прати да проповядва.
Илия в Кармел вижла ла ишлува от
морето лек облак и уссша върху себе
си ръката на Господ Авраам, верен
на традицията. откатна да приеме
покварявашите подаръци. Когато ца-
рят на Содом му предлага богатства.
той вйига ръка към Бог нс само за да
моли за закрилата му. но и зашото той
единствен притежава небесата и
земята.
„Мидраш" набляга върху поведе-
нието на Авраам към сина му Исмаил
Последният с отблъснат от бащата с
празни ръце без богатства и без права
В Стария завет, когато се намеква
за ръката на Бог, символът означава
Бог в целостта на силата си и на
резултатността си Ръката на Бог
създава. закриля, тя разрушава. ако
се противопостави Важно е да се раз
граничава дясната ръка*. на бла-
гословиите. от лявата. на проклятията
Ръката на Бог често се изобразява
излизаша от облаци те. като тялото ос-
тава скрито в небето За да прояви бо-
жествеиоегта си, тя се явява. обгьр-
ната в кръетовнден нимб.
Да попаднеш в ръцете на Бог или
на някого. означава да си зависим от
благоволението му; ла может да 6ъ
леш създаден или унишожен от него.
Понякога ръката е уподобявана на
окото: тя вижда Тази интерпретация
е приета от психоанализата, която
приема, че появявашата се в съниша-
та ръка е еквивалентът на окото
Оттук и хубавото заглавие: „Слепият
с пръсти от светлина "
Според Григорий Нисански ръце-
те на човека също са свързани с поз-
наннето и виждансто. тъй като те
евършват в езика В трактата си за
..Сътворснисто на човека” tow пище:
за нуждите на езика ръцете му са
от особена важност Онзи. който ви-
да в употребата на ръцете харак-
терното за рационална при/юда. въ-
обще не би се излъгал заради обичай
РЪКАВИЦА
318
но прис маната и лссноразбираема
причини, чс тс ни позвомват Ла пред-
ставим думите си < букви. в Лейст-
витепикт това с един от ос.пчитс
за наличисто на причината да сс из-
разява.мс с оукви и по определен на-
чин да общуваме с ръцете. давайте
чрез писанитс букви устойчивост на
звучите и жестовете (GREC. 107).
Да сложиш ръцете си в ръцете на
друг, означава да дадеш свободата
си или по-скоро да се откажеш от нея.
поверявайки му я, да изоставиш мош-
та си Нека цитнраме по този повод
два примера: феодалната почит съ-
държа iinmixtio manuum Васалът.
най-често коленичил с гола глава и без
оръжие. поставя ръцете си в тези на
сюзерена сн. който ги обгръша. С то-
зи обрел се осъшествява следовател-
но разпръеване на ,.аз~-а на васала и
приемането му от господаря (GANF.
92). Произтичашите задължения са
ренипрочни.
Аналогично разполагане открива
ме и за девица га и послушника Ритуа-
лы описва церемонията. при която
девицата или послушничката полагат
събраните си ръце в тези на епископа
Даденият тук смисъл потвърждава
последните думи на Христос: in
manus tuas Domine. commendo tptri*
turn meum
Ръкополагането означава нренос
на енергия или сила. Така в началото
на III век християнската общ ноет в
Рим наброява определен брой жени,
които. отказвайки се от брака, нскат
да заявят публично девственосгта си
Те настояват пред епископа за ръко
полагане. за да получат официално
освещаване на желанието си От страх
да не би това полагане да бъде сбър-
кано с това. което се използва за ръ
кополагането на свещениците. по-къс-
но то било забранено: а това доказва
придавайте важност на този риту-
ален жест и широкого му значение.
..Апосто.тчсската традиция" на
Иполит е пока затеяна в зова о изо
шение. В трактата сзз/Л- vuymthio Ам
брозззй Мслиолански разка зна аззек
лот. в който една девойка. коя to иска
ла ла се посвети на Бога но чззизо ро-
дители желаели ла я заломят, се они
тала да провали намерения га на сс
мействотоси последния начин: тя зас
танала близо до олтара. посла дясна
та ръка на свешеника зз я поставила
върху главата си. молейки го да кажс
благославящата молитва. Тогава тя
била приета като обнързана и нала
рена с божествена власт
Най-накрая ръката е и символ на
Лифсрснц и ира из от о действие
Значението и се доз'злижава до пинза
на стрслата* и напомня. чс името
на Хирон. Стрелеца. чиято идсогра-
ма е стрела, идеи от думата ръка
(V1RI, 193). Дланта е като синтез, изк
лючително човешки. на мъжкото и
женского; тя с пасивна в това. което
съдържа. и активна в това. което
държи Тя служи за оръжие и урсд; ин
струментите са продължението и Но
тя различава човека от всяко животно
и служи за разграничаването зз на
предметите. които докосва и
моделира.
Дорзз когато обозначава влизане
във владение илзз потвърждаванс на
власт: ръката на правосъдисто. ръка
та. сложена върху предмет или терзз
тория, ръката. дадена в брака, тя от-
личава този. когото представлява. бзз
ло в изпълнението на функцинте му.
било в някаква нова ситуация
РЪКАВИЦА
За някогашното рицарство хвър
лянсто на ръкавица в преносен сми
съл е било и остава знак за предизви
кателство. нзтъкнато със самата ръ-
кавица.
Носенето на ръкавицзз в католи
ческата литургия, както и белите ръ
319
РЯПА
кавици и масонство го. символизира
чистота. Освен iobj чрез него сс m
бя!ва и прекня) допир бсч прелпазкн
мерки с iicMiK iaiu м.исрия
Ж Буше. наб подаваики. чеот ера
ищата на пръстите се излъчва ре-
ален магнетизь.м. смя ta. чс дланите
в бели ръкавици могат да пропускам
само прсобра ten и полелей магне-
тизъм. От масонскотосъбрание, къ-
дето всички са с бели ръкавици, се
отдели особена атмосфера впечат-
ление за затишие, благост и бла-
женство... (BOUM. 313).
Ръкавиците са и изображение на
инвеститурата; цветы или формата
им, когато например епископите
служат, могат да обозначават опре-
делена функция Ръкавицата подхож-
да най вече на благороднииите и с но
сена предимно на лявата ръка. Про
дължена с кожей маншет, стигаш до
китката. където кацал соколы, тя оз-
начава правого на лов
Свалянето на ръкавиците пред да
дена личност означава. чс й се приз
нава превъзходството. че й се дава
обет за вярност и покорство с разо
ръжаването пред нея
РЪЧНА КОЛИЧКА (ЕДНОКОЛКА)
За шастие хората са използвали
ръчната количка много преди едно не-
доразумение да припише изобрегява
нето й на Паскал.
Символиката на ръчната количка
произтнча от общия вид на това посо
бие, създадено като продълженис на
ръцете на човека и като умалено ко-
пие на товарната кола*. Тя е символ
на човешката мош. увеличена по три
начина: увеличение на интензивност
та. благодарение на двете дръжки на
колнчката, конто образуват лост; на
товароспособността. благодарение на
обсма на кори гою; на полвижността
и свободам на движение, благодаре
ние на колелото. Or гои различии
гледни точки ръчната количка с сякаш
час! OI космичните сили, мобили зира
ни в служба на човека Но тя ангажи-
ра и цялата отговорност на човека.
който може да я тласка с повече или
по-малко усьрдие. да я товари с раз
лично съдържание или да я насочн в
погрешна посока Равновесието и съ-
шо зависи от водача - ръчната колич
ка лесно се придвижиа. но и лесио се
преобръша. От тази гледна точка тя е
символ на всички възможности и двуз-
начности на съдбата Тя е синтези-
ран символ на допълнителните кос
мически сили. поставени на разполо
жение на човека (слънчево колело.
вместилище, активен принцип на ръ-
цете); но има нещо повече - тези сили
задължително се пречупват през во
лята на човека, те не са нишо друго
освен нейни оръдия За човека ше се
съдн по начина, по който той ше из
ползва подарсната му енергия
Образы на ръчната количка - ко-
личка га на смъртта или количката на
оцетаря. е влязъл в многобройни
легенди. където тя играе роля на орь-
лис на съдбата. гъй като може да бъ-
де карана от призрак, дошъл за
умирашня, но може и да пренася скри-
го съкровише.
РЯПА
Достагъчно непретенциозен зелен-
чук. за да бъде оправдана употреба
га му като символ на забележителна
посредствсност. каквато му припис-
ват в говоримия език.
Но за даоистите семената й са хра-
на на беземъртието (KALL). Освен че
я има в огромни количества, ряпата
трудно би изчезнала като вид.
САБАТ (ШАБАТ)
Сабатът символизира почивката*
след действието. У евреите седмият
ден нзисква да се прекрати всяка рабо-
та. той е посветен на Бог В разказа за
сьтворението, описано в Битие (2.2-3)
е казано, че Бог завършил през сед-
мия ден эапочнатата работа и си
починал. Следователно Сабатът като
почивка е възпроизвеждане на седмия
ден на сьтворението. Тази почивка съ-
държа освещаване. оттук и думите от
Изход (12. 17): Да таните празник
Безквасици. като вечно узаконение.
Така, че Сабат означава време. посве-
тено на Бог. Отнася се не само до
човека. но и до животните; затова во-
льт и магарето не трябва да работят.
Този закон за съботната почивка иг-
рас важна роля в Стария завет Въп-
реки това уважението към Сабат се из-
мена според епохите; и все пак триде-
сет и деветте забрани, отнасяши се до
различии дейности. изглежда все оше
се спазват от юдаизма.
У Отците на църквата н сред но-
вековните мистицн в Новия завет
Сабат представлява все така почив-
ката на Бог и посветения му ден; но
значение™ му придобива духовен
характер, а не само материален.
Истинският Сабат на праведння ста-
ва този на вярващия и изисква друго
измерение, раэположено отвъд темни-
те дела. Когато сьтворението бъде
възстановено, то ше бъде в полза на
праведните и те ще си отдъхнат в ис-
тински Сабат. Седмият ден, който е
един типично еврейски елемент. ше
значи вечния живот (DANT 350-351).
Съботата на съботите, която у св
рейте бележела големия юбилей, првз
нуваи всеки петдесет години (Лев. 25.
8). означава вечен покой и блаженство
Аелред дьо Риево. цистерионски
монах от XI век. намсква за шестте
дни на сьтворението, конто си имат
сутрин и вечер, с което изтъква про
менливостта на създанията . техните
слабости и успехи. Седмият ден няма
нито утро, нито вечер; той е извън сът
вореното и принадлежи иа божест
веното: денят на божията почивка не
е във времето, той е вечен, това е бо
жият Сабат. зашото се отнася единс
твено до Бог (speculum cantatis, Р L
195. 522) Затова истинският Сабат на
душата е Бог и до него води цело
мъдрието. Прсди блаженството човек
прсдчувства Сабата на Сабатите.
Аелред различава три евързани един
с друг Сабати, според степента на ду
ховно извнеяване. Всеки Сабат бележи
выходящо развитие, едииствено през
съботата на съботите човек може да
види Бог. Според Писр дьо Ел (^ 1183)
монашеският и небесният живот са
сходни; от единия в другия се преми-
нава като от един Сабат в друг Сабат
Съзерцателният живот може да бъде
сравнен с почивка. с този ден. през
който Бог си почива от направеного
Всчният Сабат значи безкрайння
Сабат. ВРсдуваи/ата ее enuma.ta.utii
между Христос и Богородица, при
нисван на монах от Херсон от XII век.
Сабатът е описан като Всликден. като
пято. Нито старост та. нито болеет га.
нито смъртта нс биха могли да пов
лияят на такъв Сабат. Този покой се
321
САБЯ
със гои най вече в опозпавансго и лю
бон, а към 1><н Н cpe.uioHCKoBii.i i.i .111
терагура Сабагът е нарнчан светага
починка (LLCM, 62).
Сабат бележи свешено го време по
отношение на светского време. По
чивката е освстена ог мисълта за
сьтворението Анри Барук посочва че
ивритската лума, означаваща по-
чивка, е глаголът chabot. починам си.
чийто буквален смисъл е спирай. Тази
почивка е също hinnafech коею зна-
ча възврыцам духовните си сили
Когато човекът. конто спазва Сабат.
си спомня за сьтворението. той извик-
ва и спомена за изхода от Египет, за
шото само своболните хора могат ла
си почиват. Не става само въпрос ла
поставит всякаква работа, но и ла
пропъдиш от миелите си вьтрешните
тревоги ивготиснатост: една освобож-
даваша почивка на душата
Наближаването на Сабат е повод
за радост. Според литургиите на
Сафетската школа човек трябва ла се
подготви за Сабат. както годеникьт
се готви да приеме голеницата си; то-
ва е празничен ден 9).
Но Сабагът не с имал винаги тако-
ва религиозно значение Проклятията
на пророните Исаия и Осия срещу
Сабат и свързанитс с лунния цикъл. с
новолунието празницн. изглежда
сочат, че по това време са сыцсству
вали следи от древна номадска тра-
диция, според която Сабат, евързан с
някакъв лунен култ. е бил честван с
весел празник (SOUL, 143), който ня
мал нищо общо с господина ден.
Сабат вероятно е бил денят на пълно-
лунието (аст. = спирам; луната прес-
тава да расте); после празникът с об
хванал всяка от четирите фази на
луната. като по този начин се добли
жил ло празннка на седмия ден
Сабатът на вешиците е евързан по
скоро с тази древна традиция, откол-
кото с бнблснскня разкаэ за сътворе-
писю Вешишпе излизали, яхнали
xiei ли казна acieii.i.n.i. и сесьбиралн
на поляна където влит а л и голям шум
и ее оiдавали на безумии и страшни
шрн. Тона е ношпа та страна на сим
вола на седмия лен; когато Бог си
почина, демонигс сс разднижваг.
САБЯ
Сабяга е на първо място символ
на воииовото и иеговою мъжество.
смелост. както и на ролята и силата
му. Силата е определяла от два аспек
га: разрушителен, но унишоженисто
може да бъде насочено срещу неправ-
лага. злосюрничествою. невежество-
го и по юзи начин ла добие положите-
лен смисъл; и съзилателен, понеже ус-
тановив.) и поддържа мира и справед-
ливостта Всички тези символи се
снързват буквазно със сабята. коса
то тя е емблема на императора (све-
шена езбя у японните, кхмерите.
таните. като при последний се е за-
лазила до наши дни като Огнената
sadci на племето джараи). Съчетана с
везните*. тя сс отнася по-специално
до правдага: раздели доброго от
злото. пора зава виновник
Военен символ, сабята е освен то-
ва символ на свсщсната война (а не
както твърдят никои по отношение на
хиндуистката иконография - на арий
ските завоевания, освен. разбира се.
ако те не са духовни). Свещената вой-
на с прели всичко вьтре/ина, а такова
може да бъде значението на донесе
ния от Христос меч (Мат. 10. 34) И
тук отново - с двойната си разруши-
гелна и съзидателна природа - срс
щаме един символ на Словото, на
речта. По време на проповедта мю
сюлманският кнгаб държи в ръка
дървена сабя, в „Откровение" е опи
сан меч с две остриста, излизащ от
устата на Словото. Двете острие га са
евързани с двойната власт. Могат съ-
шо така да означават половин дуалн-
САБЯ
322
зъм: или остриетата са мъжко и жене-
ко (гака се каш в един арабски текст),
или саби те бива г отливани i юредно по
двойки или пък от двойка теяри. прнд-
ружаванн с действия, конто представ
ляват един вид сватба (както напри-
мер в китанските легендн).
Сабята е съшо така светлина и
свсткавнпа острието й блести; то, каз-
ват кръстоносците, е част от Кры та
от светлина. Японската свешена са-
бя произлиза от светкавицата. Сабята
на веднческия жертвопрнносител е
мълнията на Индра (което я отъждест-
вява с ваджра). Следователно тя е
огън: ангелите. прогонили Адам от
рая. носелн огнени мечове. В алхими-
ята сабята на философите с огънят в
пешта. Ьодхисатва отнася нскряша-
та сабя в света на асурнте: това е сим-
вол на битката за постигане на знани-
ето и освобождаване от желанията; са-
бята разеича мрака на невежеството
или възела на преплитането(Говинда).
По подобен начин сабята на Вишну,
която искри, е символ на чистото поз-
нание и унишоженнето на невежест-
вото. Ножницата е невежеството и
мрака: нешо. което несъмнено не мо-
жем да отделим от факта, че свещена-
та сабя на джарайската Огнена sadei
не може да бъде изтеглена от ножни-
цата от непосветен, под страх от най-
големи опасности. Казано на чист сим-
волен език, тези опасности би трябва-
ло да представляват за губа на зрени-
ето или изгаряне, тъй като на блясъка
или огъня на сабята могат да издър-
жат само определени личности.
Щом сабята е светкавица и огън,
то тя се явява съшо така слънчев лъч:
апокалиптичното лице, от което изли-
за мечът. блести като слънце (наисти-
на това е източникът на светлина). В
Китай триграмата ли. която отговаря
на слънцето. се отнася съшо така до
светкавицата и сабята.
Обратно, сабята е евързана с во-
ла та’ и дракона*: закалявансгой есъ-
юз между водата и огъня. тъй каю тя
cot ън. водата я нрнвлкча. Японската
свешена сабя била извлечена от опаш
ката на дракона; тази на Огнената
sadei бттла намерена на дъного на ре-
ка Мекон В Китай сабите от само се-
бе си се хвърлят във водата, където се
превръшат в блестящи дракони; за-
битите в земята саби пораждат извори
Вссизвес гно е. че светкавицата е евър
зана с появата на дъжда.
Сабята е съшо така символ на ос-
та и на полюса: такъв е случаят със
сабята, отъждествявана с оста на
везните. В Китай сабята - символ на
имперската власт - била оръжието на
Цеигъра; скитите изобразявали сае
товната ос. небесната деятелност,
чрез забита в планински връх сабя.
Забитата сабя. от която изанра вода,
съшо има отношение към плодотвор
ната дейност на небесата (СНОО,
СООЕ, HERS).
В библейската традиция сабята е
част от трите бедствия: война - глад
- мор. Тази троица се среша особено
често в Иеремия (21. 7; 24. 10) и
Иезекиил (5. 12-17; 6. 14-15; 12. 16 и
т.н.); тук мечът символизира нахлува-
нето на неприятелскитс войски.
Според Филон Александрийски са-
бята обозначава логоса и слънцето
(..De cherubim". 25-27).
Когато Бог прогонва Адам от рая.
той оставя херувим и пламенен меч.
който се въртял. за да пазят пътя към
дървото на живота (Бит. 3. 24).
Според Филон те представляват дви-
жението на вселената. вечното измест-
ване на небето като цяло или на двете
полукълба. Според друго едно тълку-
ванне от същия автор те символизн-
рат двете най-въэвишени качества на
Бог: добротата и силата. Сабята е
евързана със слънцето. което за един
космически ден успява да обходи ця
лата вселена. Сабята се отнася съшо
323
САМОЛЕТ
така до разума. който обединяпа ед
непременно добро i.па и си и ia. бла
годаренне на разума Koi е слионрс
менпо шедър и господе!на („De
cherubim". 21-27).
В християнските традиции сабята
е благородно оръжис. което принад-
лежи на рицарите и християнските
герои. Често я споменават в средне
вековните героични поеми Ролан
Оливие. Тюрпен. Карл Велики. Га и л он
и емирът Балиган притежава! саби.
конто си имат имена. Сред тях нека
споменем Жоайоз, Дюрандал. От клер.
Корт. Бантрен, Мюзагин и т.н. Със са-
бята е евързана представата та
сияние, за светлина, остриею. казват.
блести (вж. Jeanne Wathelet - Willem
„Серее dans les plus anciennes chansons
de geste. Elude de vocabulaire". в
„Melanges ReneCroizet", Поатне. 1966.
стр. 435-441).
Словото, красноречието са обоз-
начавани понякога от сабята. понеже
съшо като нея езикът има две
остриета.
САКАКИ
Сакаки е истинско свешено дър-
во за Шиито На него било окачено
огледалото, принудило Аматерасу да
излезе от пещерата*. Дървото било
специално засадено пред убежишето
и: така слънценосното дърво придо-
бива аксиален характер
Клоните на Сакаки се използват в
букети за приношение и в ритуали за
пречистване: зелената клонка съшо
така е евързана и с идеята за първич-
ната чистота; от друга страна. Сакаки
- дърво с вечнозелени листа, е символ
на възраждане и беземъртие. (HERS.
OGRJ).
САЛАМАНДЪР
Саламандърът е вид тритон, смя-
тан от древните за способен да живее
в огъня без да изгори. Огъждествяван
е с О1Т.НЯ чнято жива прояви с.
Обратно на гова. прииисва м> се
способное гта да гаси огъня порази
ИЗКЛЮЧИ1Слиата му студенина. У егип
тяните Саламандърът е бил иероглиф
на умрелия от стул човек. Франсоа I
поставил в герба си саламандър сред
огън и приел следния девиз: Ж иве я в
него и го гася.
В средновековната иконография
той изобразявал праведная, който.
въпреки нссгодите. нс губи спо-
койствисто на духа си и уповани-
ето в Бог.
За алхимините той е символ на
камъка. оиветен в червено Те дали
името ,му на тяхната не/апалима
сяра. Саламандърът. хранещ се с
огън. и фениксът. възраждащ се от
пепелта му. са двата най-чссто ерс-
и/ани символа на там сяра (TERS).
САМОЛЕТ
„Я днешно врсме често сме свиде-
тели на това как в съвремснните съ-
нища автомобилите и самолетите
/амсстват прикатите животни и
чудовищата от отминали времена"
(К. Г Юнг)
Към символното съдържание на
автомобила* самолетът прибавя иде-
ята за левитация*. Самолетът е не кон.
а Пегас. Следователно излитането му
изразява духовния стремеж към осво-
бождаване на съшеството от земння
му „аз" чрез очиствашия доегьп до
небесните селения. Това ще рече, че
пътуването със самолет - а на съну-
ващия рядко му се присънва. че каца
отново на земята - води до екстаз,
който крив известна аналогия с „мал-
ка та смърт". Следователно психоана-
литикът често придава на подобии съ-
нища сексуален оттенък, но разбира
се. техният анализ е далеч по-сложен
и нюансиран.
Естествено, самолетът се появява
в сънишата отскоро. но често Дори и
САМОЛЕТ
324
ла е част от съярсменнкя свят, подоб-
но на птицата гой и*ра »яна одно ог
най важнизе човешкзз стрем тения - из-
диинсю вьв (ыдра. В този смисъл
той има I орс-долу същото отношение
към Пегас, каквото има автомобилы
към коня. Сънувашият може ла сс на-
мира в самолета или да наблюдава
движет се в небето самолет. В първия
случай самолеты освобождава чове
ка от гравитацията. привързваша го
към земята. по която той пълзи Във
втория случай той придобива почти
магическия облик на сили. дошли от
отвъдното В такъв случаи самолеты
изобразява космичната мош на колек-
тнвното Безсъзнателно. спрямо която
съзнателният ..Аз" осъзиава бсзсилн-
ето си. Самолеты спада към царст-
вото на въздуха* и материале*зира оп-
ределена сила на тази стихия. Това е
царството на ндеите. на мисълта и на
духа.
Самолеты е отъждествен съшо и
с Дракона*, и с мълниите на Зевс*.
Сънувашият се намира във вът-
решността на самолета: тогава само-
леты придобива индивидуална сим-
волика. Личността се устремява към
беэбрежната шир. Тя се чувства сво
бодна и макар че остава в царството
на Земята - Материя, се устремява
към Небето - Духовного.
Елновременно бързият, трудноуп-
равляем и със сложен механизъм са-
молет напомня поведението в живота,
който прилича на голямо ииициаци
онно приключение. Умелото пилоти-
ране на самолета изисква компетент-
ност и самообладание, позволяваши
придвнжването в необятната шир.
Той прави човека самостоятелен,
независим и оставя пилота напълно
свободен да се озове почти мигновено
където пожелае.
Понякога самолеты, в който се на-
мира сънувашият. е пилотиран от
друг персонаж - комплексиран аспект
на „Аз“-а, който надделява нал
сънувашия По вози персонаж може
да изобразявапсихоаналитика или зп>к
„Аз‘-а. конто сволкзнра. Ако сънуаа
шияг или пилоты нзиълняват акро
батични фигури - виртуозки или опас
ни от духовна гледна точка, то тези
фигури изразяват нерешителносг или
непостоянство в динамизма, просале-
на любое към риска и склонност към
невъздържаност.
Ако сънувашият с в самолет, в
който няма право да се намира. това
означава. че е възприел погрешен
обективен или субективен начин на
живот, на какъвто няма право или пък
навежда на мисълта за забранена
привилегия.
Вече огбеля захме. чс липсата на го
риво може да означава нелостатъч
ноет на лнбидото и може би психи
ческа атония.
Ако самолеты е прсговарен и нс
може да набере височззна или е неус-
тойчив. това ше рече. чс най различии
impedimenta(тежки багажи) обремени
ват психиката и прсчат на възхола на
сволюцията - това са илюзните. мни
мите стойности, лъжезадълженията.
интелектуалното знание, проекциите.
безсъзнателннте фиксации, фиксидеи
те. тревогите. бунгът, сантимснтал-
ността. шенията и др. Трябва да сс
освободим от баласта. за да сс
издигнем.
Подобно на автомобила, самоле
тът. видян от сънуващия в чисто тех-
нический му аспект, разкрива прека-
лено надмошие на мисловната ден
ноет, на чисто мсханичния или техни-
чески аспект на съшествуването или
анализа
Сблъсъкы на два самолета и въз-
• душната битка показват наличието на
срещуположно насоченн мисли. конто
яростно се сблъскват в нас и взаимно
се унишожават. разкъевайкн ни пси
хически. Получава се сблъсък на про
325
САНДЪК
1 ивопо ложное ГН I с
Лезящизе самолети говорят за вы
решнн сили и коемнчна мош забели
зани в 1КИМ1ЧН010 ни opocipaHciiio
конто се огнришват
Ракш лня! се самолет налива 1вьр
ле интелектуалнзз или ли| иуалис
тично. утопично насто • повеление;
билейки прскалено oi r>.< «.но or зс.и-
ното. то сс разбива при досега с ма
терналните реалности на същест-
вуването Илеалите внезапно влизат
в допир с твьрдите и конкретнн реал-
нос ги Сбльсъкът с болезнен. Възмож
но е съшо на сънуващия да му лнпсва
усет та рсалното (може да се намерн
сходство с мита за Икар*). Получава
се сбльсък между духа и инстинкта
Полюсите са прскалено разлалечени
Старата личност се сгромолясва. тъй
като все оше и лнпсва солидна опора
за духовного извнеяване. но ако сс по
учи от опита, ше поеме наново, изхож-
дайки от нови принципи, съобразя
вайки се както с долния. така и с гор
ния свят.
Вьзлушни бомбардировки запла-
шнтелни самолети изникват от лъл
бинитс на психиката Пренебрегнато-
то безсъзнателно напала, за да ни на-
кара да се съобразявамс с неговата
мош. То се самопровъзгласява за Зевс
мълниеметец и гръмовержец (вж. свет
кавипа*. мълния*). Действието симво
лизира стремежа на безсъзнагелното
да се освободи, да се отърси от нало
жените от средата ограничения
САНДАЛ (вж ОБУВК А. СТЫ1АЛО)
Санлалът е. както би казал Сега
лен. Hcuio, поставено между почва та
на семята и тежестта на живота
тяло: оттук и значимоегга на енмво
ла на събутнте сандали, масонски об
ред. напомнят повсдението на Мои
сей в Синаи, влязъл бос в допир със
< вешената семя. Събуването на
сандала, далей на пар гньор. бил у св
рейте залог за сключсна сделка (Руг
4: 7 8)
У древиите дасяк т. сандалите би
ни замесишь на зялогп па Ьезсмърт
ните (така Худи, оставил сандалите
си като единсгвсна следа), но съшо и
средство за прилвижвансто им във
въздуха:мъжс с подметки от вятър
- сандалите им били крилатн; може би
дори птиин. Инструмент на без
смъргието. същински символи на
Животворния еликсир. разбираемо е.
че подобии принадлежности са били
често пъти и зработвани от Бсзсмърт-
ни обушари
Трябва ла се отбележн. като час-
тей случай, езотеричният смисъл. кой
го ал-Джили дава на сандалите: следи
от двете противоположни страни на
Същността'С/ивла.шлта/ вьв видимия
свят
Сандалите или крилагите 1ле •сии
например за Хермес, Персей. Пегас -
са символ на мистично издан ане, как-
то и на въздушна скорост.
САНДЪК (РАКЛА. КОВЧЕЖЕ)
Символиката на сандъка се осно-
вана на 2 елемеита: това. че там сеос-
гавя някакво Съкровнше, материал
но или духовно; това. че огварянсто
на сандъка е равностойно на откро-
вение.
Съдържанието на сандъка, това
са Скрижалите на закона в Ковчега на
съю за у евреи те: огледалото на Ама Ге-
рату в сандъка на Исе; съкровчщата
на Kuvera в делвиге му; съдбата в ку
тнята на Пандора*; съшо и оризът на
беземъртието и разни символик пред
мети в Крината* (тсу) на китайскнте
танин общества Това, коетохоратаос-
тавят в сандъка. е Съкровишсто на
Траднцияга. средството за разкрива-
нето и и за връзката и с Небето. Дали
това с причнната. поради която ки-
тайските императори запечагвали в
сандъин. на върха на Тайхан. молби-
САНСАРА
326
те си към небесння Господар? Това
всъщкост есамата основа на божиею
iipiirbcibiie. аналогична на дарохра-
нителннцата
Пак в Далечния изток поставят в
сандъин плочките на древннте. чийто
култ вече не се поддържа. Едно-
временно с това страната на Деветте
гьмнини или деветте Извора, където
оби га ват духовете на Древннте бива
сравнявана с нефритов сандък. къде-
то те са положена в очакване на въз-
раждане или освобождение. В Египет
циклнчнотологребване на Озирис би-
ло отбелязвано с изработката на сан-
дъци във формата на полумесец.
Арабската дума табут бележи ед-
новременно сандъка. ковчега на съ-
юза и коша, в който малкият Моисей
плувал по Нил Нека отбележим, че
Хнруко. първото същество. родено от
съюза на Идзапат и и Натанами. бил
предаден по подобен начин на вод-
ного течение в кош от тръетика. Отва-
рянсто на коша, в който се намирало
детето Моисей, е всъшност проява на
Бог. предзнаменование за една нова
традиционна епоха. за ново пришест-
вие. Но непозволеното отваряне на
сандъка е пълно с опасности: когато
бунтовницитебел/i взели император-
ский сандък и се опиталн да го отво-
рят, бзясъкът на Огледалото ги осле-
пил и лишил от разума им.
Бог не може да бъде разбулен как
да е. Сандъкът може да бъде отворен
само в желания от провидението час и
само от този. който притежава закон-
но ключа (GRAR. HERS. HERJ. MAST.
SOUL. VALH).
САНСАРА
Сансара, санскритски термин (от
sam - в г. потъвам с) обозначава ци
къла на всяко раждане и смърт, пото
ка на феноменалното бъдеще, което в
хиндуисткото изкуство символизира
колело с шест, осем или дванадесет
cnntui около । 1.1винага. каю всяк.) спи
на нзобра зава една от ст раните на жи
во га плн закона. Това с ин ини.чт
поток, в конто нспросвстннтс <е ia
бавл.чват сы шдоволство. светът на
врявата. на болката и на тревога га
Главината изобразява центъра. към
който съзнанието трябва да се завър
не. за да открие мира: това е пътят на
мъдростта В противен случай никои
няма да може да избегне това колело
на съществуванията. състояшо се от
една безкрайна поредица прсражда
ния Действията от предишния живот
потапят хората в потока на същест-
вування без начало и край до оконча
телното спасение чрез Нирвана* Удо
волствнята. произтичащи от Сансара.
като познанието за привндноститс и
умствените съждення не се радват на
каквото и да било самостойно същест
вуване.
Според едно по-детайлно дълбо
ко будистко схвашане Сансара се
идентифицира с Нирвана, поради
факта, че и двата термина означават
зависима природа; но докато първи-
ят с под формата на объркано от слас
толюбиви наклонности съзнание и от
гледна точка на омърссната природа,
то вторият извиква духа на чкетотата
и съзнанието за абсолютного. Достиг
нал до тази мистична вглъбеност, чрез
която съзнанието властва над вихьра
от прнвидностн. Буда се намира т-
вън обсега на същсствуването и на
не-съществуването. което не с нито
отка>. нито придобивка Всякаква
двойственост е премахната.
САПФИР (вж. СИНЬО)
Сапфиры - истински небесен ка-
мък. носи цялага символика на Ла-
зура. Сноред Ланндариума на Лун IX
медитацията над то/и камьк води
душата до гъ /ерианието на нсбесата
(MARA). ПрезСредновековието. как
то и в Гърцня. казвали. че сапфиры
327
САТАНА
лекува очните болести и освобождава
от затвор. Алхимицнзегосззз.рзвали с
елеменга иьздух През XI век епископ
Марбол го описка със следнитс лумн:
Сапфирът притеж чма крас отата на
небесная престол; той олицетворяем
сърцето на простосмъртните. на
теш, коипю се уповават на някаква
надежда, на тези. чийто живот си-
не с нрава и добродетели (GOUL.
214). Конрал Хаймбурлски също та-
ка смята сапфира за камъка на на-
деждата (ibid. стр. 218) Тъй като
Божията справедливост го е осенила,
ше му бъдат приписаны разни свойст-
ва: да предпама от беднос т. да про-
гон ва гнева на Велик и те. предателе-
твото и несправедливите преценки.
да дава кураж, радост. жизненост.
да ра зеейва мрачнитс настроения, да
укрепва мускулите В Индия и Арабня
той е известен като средство против
чумата и болестите. прилруженн с ви
сока температура и евързани с хто-
ннчния огън (BUDA) Бароковият св
Георги от Мюнхеиската съкровишни-
ца побеждава изумруден дракон: об
лечен с със сапфири, прикрепени към
злато. В християнството сапфирът
символизира едновременно чистота-
та и озаряващата сила, идваша от
Божиего царство.
Като всеки син камък сапфирът е
смятан в Ориента за силен талисман
против уроки.
САРКОФАГ
Саркофагът е символ на земята ка-
то приемник на живителните сили и
място на технитс преображения. Тон
може да бъде съпоставсн с философе
кото яйце на алхимиците. с вазата*
на кабалистите и със символа на
майката-хранителка и център за
отмора.
Надииснте върху саркофазнте са
едки от най-боз атззте източници за поз
нание на лревната египетска империя
Саркофагът е съшо така убежите за
залз робния живот, на зитсл оз ни.зихзн
и невидими врагоие. конто блуждаят
около починадия и мясюзо на преоб-
ражения га. отварящи ззъгя към вея-
ния живот. Той е къщата* на мърт-
веца. който може да излезе от нея през
нарисувана върху елна от стеките му
врата и може ла вижда навън чрез
изобразени върху му очи
В Гърция саркофагът се стреми ла
наполобява храма*, поради богата та.
пишна или нс. украса и архитектура:
най прочутиге сс намират в елннска
Мала Азия Скулптури прослеляват
живота на починадия и неговото не-
бесно възнесение.
САГАНА 'вж ДЕМОН. ДЯВОЛ)
Сред дяволите и лемоните Сата-
ната е антономаза на Противника -
противник елнакво арогантен и зло-
бен: Един ден. дойдоха синовете
Божии да застанат пред Господа,
между тях дойде и Сатаната И ре-
йс Господ на Сатаната отде дойде’
А Сатаната отговори Господу и речс
кодах по земята и я обходил (Иов.
1:6 7).
Названието ..противннкът" на
Сатаната, както отбелязват превода-
чите на Библията от Иерусалим, изг-
лежда с заимствано от юриличсската
терминология (Ле. 108:6-7).
Тсрминът все повече зз повече ще
се отнася са същество, зло по рож-
дение. и ще се превърне в собствено
име. название на силата на злото.
всъщност синоним на Дракон*, на
Дявол*. на Змия*, все имена или об-
рази на злия dy.v Сатаната съблаз-
нява човека. за да го подтикне към
греха, също както змията от
Питие.
В африканската традиция дума га
е дошла от исляма Но в нея това нс с
антибог. зашото нишо нс бзз могло ла
съшествува срешу Гусно Това е зъл
САТИРА
328
дух. конто се проявява чрег зловрсд*
ни внушения и подбуди (1IAMK. 37).
В хсрметнчнитс традицииСатана
с dpi /ото u.wc на ( 'атурн, като прин
чип за Maicpiia.uniip.iiie на Духа Гова
е Духът. който се принизява. кой-
то пропада в материята. паденчето
на Лучифер - светоносечът. Ми-
тът за Сатана обоби/ава целая проб-
лем на това. което наричаме Злото;
то не с нищо друго освен Нсптуново
чудовище Неговото сьи/ествуване.
1ъответстващо на човеи/кото неве-
жество. е само отклонение от пър-
вичната светлина, която. потънала
в Материята. обгърната от мрака
и отразена в бесрсдисто на човешко-
то съ 1нанис, пос тоянно с е стреми да
излезе наяве. Гова отклонение благо-
дарение на страданията. който то
води след себе си. може въпреки то-
ва да бъдс средство ta раиичаванс
на истинската иерархия от стойнос-
ти и изходна точка ta трасмутачи-
ята на съзнанието. което впоследс-
твие става способно ясно да отра зи
изначалната Светлина (SENZ, 315п,
417).
За катаркте Сатана с демнургъг.
създателят на света. Именно той се
явява и говори на пророните; добри
ят Бог. вогото ничий поглед не може
да забележи. Бет съмнение съществу-
ват връзки между идеите на еврейски-
те аскети от XII вех и катарската
доиосно космнческата роля на
Сатана, както и между кабалистична-
та демонология и доктрината на
катаркте, отнасяша се до жените на
Сатана За иегова жена според тра-
дицнята е смятана най-вече Лилит*.
Въпреки неизбежниге контактн ев
рейските учени от Прованс добре са
си давали сметка за бездната, която
гн дели от катаркте относно демонн-
тс и относно тозн зъл свят, който мо-
же да е само дело на Сатана (SCHK.
250 и сл.).
САТИРА
У ei ин тяните сагмрата била нас о
чена срешу дела га и поднизи ie на хо
ра с различии профссни. каго сс поч
не с писаря или бюрократа и се спи
не до хлебаря. обушаря. ковача и т.н.
Например хлебарят с и зияло погьл
нат от печенето. когато слага хля-
би си в огъня. главата му вина в
пешта. а синът му го държи здраво
за краката. ако ее иккубне от ръце
те му. ще се намсри чак на дъното
на пещта (POSI). 210). Египетската са-
тира на занаятите е вдъхиовила авю
рнте на Еврейската библия. Прочутияг
пример от Книга Премъдрост на
Иисуса, син Сирахов (38:24 и сл.) цс
ли ла докаже. че занаятчийските про
феенн - абсолютно необходими па
обшесгвото, поганят духа чрез маге
рналните тревоги, докато свободного
време е единствената възможносг. ко-
ято може да породи мъдростга:
Книжовна мъдртт iv npudotiuaa в
благоприятно свободою врсме. и който си
има ма но юнятия.
«тмгг да придание иъдртт
Всички тип сс надяват на ръцете си.
и лепкой сс гъвършсмствуви в саочта работа.
6сI тях нита град <г настроя ва.
нито жите tu сс насс г яват и жиаечт л него,
и асе пак в събранис тях не копят. на
съдийскпто с сда дите нс ссдят и нс ра «г» ж Ju
ват ia съдсони наредби. нс проимшеят
оправдания и присъди и с притчи сс нс
tauuMaeam.
но поддържат состояния живот, и
маштвата им с ia успеха на тяхното ц
dllMTCCffNO.
Са мо опя, кайта ппсвещава душата си
на ра!миш fcitue вър\у шкона на Всевншнич
тс дири мъдроетта на всички
древни и щс се \пражиява в пророча твата
той тс taпомня paiKatumc на виднн
агь шс и ufe сс одъ йючава « тьиАшгк* обрати
на притчитс;
(31* Ж
Сатира та тук е от морално и сопи
329
САТУРН
ално естество и слелва елно звирле
аристократично и духовно схвашане
за мъдросгга.
В света на келпи с сатира та има
съвссм друга сила. Тя с по-скоро не-
сенно заклинание, отколкою само
песен, което ирландският ноет (или
друиды) изрича срешу вески, а най-
често срешу крал, който му откатва
поисканото. Според всички текстове
почти нсзабавните резултаги от сатн-
рата, дори и несправедлива, са трите
тумора, появили се на лицето на
жертва га. Тогава тя е эадължена или
да умрс от срам, или да изостави за-
дълженнята си. тъй като физическият
недъг я дисквалифинира Но дори и
без физически травми, рабогите на фо
морскня крал Брсс изведнъж сс вло-
шават, зашотофнлидът(поет) Кирпр,
посрешнат твърле скромно, скъпер
нически от краля, съчинил сатира сре-
шу него. Луан. съпруга (или държан-
ка) на ълстърския крал Конхобар.
умира от срам, зашото лруидът
Итирн и енновете му произнесли срс
шу нея висше юклинанис (glam dicinn).
което и причинило появата на три пъп
ки на лицето(Позор. Упрек и Грохота),
тъй като била отказала да им се
отдаде. Названието на специалиста по
заклннанията ..caintc" е евързано с
названието на песен и на оп.чванс. но
последното всъшност се използва от
цялото духовно съсловие. чиято ма-
нко-войнствена мош то символизи-
ра (OGAC. 16.441 446; 17. 143 144)
САТУРН (За гръцката .чито.югия
вж КРОНОС)
Противно на малко прибързаннтс
интерпретации, верни, но за по-къссн
период, старонталнйският Сатурн не
сс отъждествява с гръцкия Кронос
Сравняването му с цар Янус*, приел
го в Рим. изглежда оставило спомена
за Златен век: тук той символизира
героя, носител на цивилизация, а в
час । нос г този. кой го обучава на зсмс-
лелски груд. По времс на посвс зени-
те му npaiHitiiH - Сагурналинге. со
циалнигс оз ношения бива г обърнатн:
слуг иге заповядвали на господаритс
ла ГИ обслужваг на масата Нс е ли
гова смьтно напомнянс на факта, че
Сатурн свалил от престола баша си
Уран, прели да бъде на свой ред сва-
лен ог сила си Зевс или Юпитер? Не
би ли могла подобна церемония да бь
ле интерпрстирана според психоана-
лнтнчното значение на Еднповия
комплекс: прсмахването на бога, на
башата. на господаря? По врсме на
Сатурналии те за кратко времс наро-
ды карал своите господари да поне
сат сълбага. която те били огредили
на бащите - съдбата. която Сатурн
бил отредил на баша си
За шумериге и вавилонцитс
Сатурн е планстага на правосълиего
и справсдливостта (DHOB. стр 94)
Изглежда тук сс огкрива значенисто.
коего ше има за древния Рим. Явно е
евързан със слънчсвите функции на
оплодогворяване, на управление и на
непрекъснагост в сменяне на власт-
ването. както и на сезоните.
За херметичната мисъл. за обик-
поясните химици Сатурн е олового.
Но за фи.юсофитс-хсрметици той с
чернил г цвят. като на разложената и
гниеша материя; илзг оше е познатата
мед. първата сред металите, илзг вит-
риолы на Раймонд Лулий. който раз-
дела металите(PERD) Всичко това са
представи. сочешн разделителна
функция, едновременно край и нача-
ло. спиране на ладен цикъл и полно
вяването му с нов. като ударснието се
поставя или върху прскъсвансто, или
върху забавянсто на еволзоцията
В астрология та Сатурн олицетво
рява принципа на концентрация, на
контракция, на фиксация, на кондеи
зация и на инерция С една дума, това
е сила, която се стреми да криста-
СБЛЬСЪК
330
лизнра. да фнксира чрез твърдос! съ
шествувашите неща и по този начин
се противопоставя на всякаква
промяна Прозвншсго Велик Понс-
лиге л на 1.101 о съвсем основателно му
е прикачено, зашото символизира вся-
какъв вид пречки. спънки. липси. неус
пеки, безснлие. вцепененост. Добра
страна на неговото влияние съдейст-
ва за дълбоко проникване слел дълги
мислени усилия и съответства на вер-
ността. на постоянство™. на знание
то. на откъеването от света, на цело-
мъдрието и на религнята. Той е плане-
тата-покровител на Козирог и Водо-
лей. противопоставени на слънчевите
знаци. следователно - на светлината
и на радостта от съшествуваието В
човешкия организъм той управлява
скелета
Сатурн е планетата с лошо вли-
яние върху астролозите. чиято тьжна
и бледа светлина оше от първите го-
дини извиква мъките и изпнтанията в
живота и която алегорията изобразя-
ва с мрачните черти на скелет с коса в
ръка. В по-дълбоката биологична и
психологическа функция, която сим-
волизира Сатурн, откриваме всъш-
ност явление на откъеване: вернгата
от изпитания на раздели, които идват
едно след друго през цялата история
на човешкото съшество, от прекъс-
ването на пъпната връв на новороде-
ното до последните останки от старе
ца. като се мине през различните из-
оставяння, отказвания и жертви. ко-
ито животы ни налага. В целия този
път Сатурн е натоварен да ни освобо
дн от вътрешния затвор на нашето жи-
вотин ско начало и на привързаност-
та ни към земното. избавяйки ни от
оковнте на инстннктивния живот и на
страстите. В този смисъл той предс-
тавлява спирачна сила в полза на ра-
зума и е великияг стимул на интслек-
туалния. моралния и духовния живот.
Сатурновичт комплекс представля-
ва акт на несыласие ла се загуби юна
за което сме послс.зователпо привър
зани по време на живота ни; фиксация,
кристалл трала в дстствого. при от
биванс и при разни ситуации на афек
тивна фрустрация, която воли до от-
чайваша ненаситност. проявяпаша сс
под различии фор ми (лакомия. алч
ноет, ревност. скъпсриичество, амби-
ция, ерудиция...); и по този начин ни
връша към канибалския аспект на ми-
та с темата за Кронос, изял собстве-
ните си деца. Другата страна на този
Янус представя обратната картина
на прекомерно откъеване в различии
те му аспскти - обезличаванс. обсзсър
чение. безчувственост, студенина,
себеотрнчане, което в крайиа сметка
води до пеенмнзъм, меланхолия и не-
желание за живот.
СБЛЪСЪКГвж КОНФЛИКТ)
СВАСТИКА (ШЕС ГНАДЕСЕТ*.
БОЖИЙ ДОМ*. КОЛ ЕЛО*)
Свас1нката е един от най-разпрос-
траиените и древни символн. които
съшествуват. Откриваме го като се
почне от Далечна Азия и се стигне до
Централна Америка, минавайкн през
Монголия. Индия и Северна Европа
Бил е познат на келтите, струскитс, на
древна Гърцня, като орнамент, наре-
чен гръцки. произлиза от него. Някои
дори искат да видят появата му у
атлантите. което било начин да сс
посочи, че произходът му с от най-
древни времена.
Колкото и сложна да е символн
ката й. свастиката. дори само с изоб
раженнето си. сочи явно въртеливо
движение около неподвижен център*.
който може да бъде „вз"-ы или полю-
сы*. Следователно тя е символ на
действие, на проявление, на цикъл и
на постоянно възобновленис. В този
смисъл тя често пыи е прилружавала
образа на спасителнте на човсчссг
331
СВАСТИКА
кого: Разпягието, кат а комби тс на
срелновсковния Запад и нссториани i
мы на стените: ромат к nine и тора
ж спич на ратчтич го upcdi тивчт
често пъти около спирала или свас-
тика: теш фигури диват ритъ.и на
повсдснието. въдвор.чват />с<) в жтс-
товстс. « гънкитс на дрсхите. Но
то/и начин сс въвежЛа наново древ-
ният символ на вихрушк-ата при
сътворениею. около конто ю степе
нувани сыдаваните иерархии, ui.ui
laupi от нея... (CHAS. 25); Буда, за-
щото изобратява Колслото* на Закона
(Дхармашакра), въртяшо се около не-
изменния си център - център. който
често представлява Агни
Символиката на числата помага за
по-доброто разбиране на смисъла на
цялостната мош на тази емблема:
свастиката се състои от кръет. всяко
рамо на който. както при векторите.
опрелеляши въртеливо движение и на-
сочваши обратно към центъра. се
оказва умножено по четири. Следова
телно числената й стойност с четири
по четири*. тоест шестнадссет*. Това
е развитието в сила на Действител-
ността или на света Развитие на съг-
ворения свят, тя се евързва с велики
тс образи на създатели или изкусители.
споменати по зоре; развитие на чо-
вешката действителност. тя изразява
крайността в развитието на светска
власт. което обяснява нейното исто-
рнческо приложение - от Карл Велики
до Хнтлер Тук съшо сс намесва посо-
ката на нейното въртсне. както кога-
то става дума за прекия астроно-
мичен, космически смисъл, и следова -
телно е евързан с трансцендентного:
това е свастиката на Карл Велики или
с обратна посока. казано по друг на
чин - по посоката на часовниковитс
стрелки, искаша да помести безкрая
и свещеното в преходного и мирскою:
това е хнтлсровата свастика: Генон
гълкува тези различии посоки като
нъртенето на < вето, видяно от «)и
ния и другие но/нм : пъпросии тс по
люси са по скорочонекы и небесния)
полюс, озколкото полюете на земно
то кьлбо
СВАСТИКА- кера мика от Самара
Теракота. Мссопотамско изкуство.
И xu.tndo.icmuc
Тази символика, във всички слу-
чаи тоталнзираша. е позната и в
Китай, където свастиката е знак на
числото десст хиляди. което е цслокуп-
ността от съшествата и проявите. Тя
е съшо първичната сила на характе-
ра фан който означава четирите по-
соки в пространство™ Може да бъ-
де оше във връзка с разположението
на числата на Ло-шу. който при всич-
ки случаи напомня движение™ на цик-
личного въртенс.
Взета в духовно отношение, свас-
тиката замества понякога чисто и
просто колелото* в хиндуистката ико-
нография. например като емблема на
нага* Нотяеошесмблемата на Гане
ша. божество на познанисто. а поня-
кога изява на вьрховния принцип
Франкмасоните се придържат към
стриктно съблюдаване на космогра-
фическата символика, взимайки цен
гъра на свастиката за полярна звезла.
а четирите гама, които я съставляват
- за четирите основни положения на
Голямата мечка около нея, което може
СВЕТИЛИЩЕ
332
земята и чиятокорона лопира нсбсто.
е необходима!а връзка между човека
нбожеството (OGAC 12. 185 147)
СВЕТИЛНИК
Обяснението на символа ше отк
ристе на думата свещник* За светил-
ника се споменава в два откъса от
Библнята:
нип/лми ewemu imuk r«r»i nemo,
И направи if) cnk’M каадиищ и mipuu
на мел» киндилцата. ш <U < •rrnim rimnpnlr mi
и щипните мг и nrnc.iHutfunir mi чшираяи
от чисто iwmu
от талант чисти I tamo го направят
с всички тия принад ic ясности
Г1 сдай да ги направит пи ибранчщ.
що ти бе пина шн на п. тнимшпи "
(Изт. 25.31-33. 37-40)
Към това описание препраша ви
дението на Захарий (44:1 14):
.... внжхЗа.ч. сто свети тик ця! от
пято и чашки ia елей върху мз. и «хЗе.ч
кандилца на нега и по седем цеви на манйюа
който са върху му;
И две мас.шни на него едната отдясно на
чашката другата от ечво
И отговорил и рекак на Лиге ю. конто
говореи/е с .мене какво с това. гп паЪнк- мой ‘
И Анге.гып, който говорси/с с меие. отговори
и ми рече не
таеш ли. какво с тона ’ И реках не '«из
господине мой
Тогава той отговори и ми рече тъй
. алия с«>е.м - това са очите ня Гм пода -
който айхващат с пог их) ця ta семя
Видението на пророка вече обяс
нява донякъде енмволичните стой
ности: седемте кандилца са всевиж
дашнте очи на Господ, лвстс мае лини
са deeme златни тръбички. конто да
ват елей. т.е. власт: духовна власт в
лицето на Иисус Навин и светска
власт в лицето на Зоровавсл - и два
мата саПомазани.гън катоединиятс
получил свешеннческото миропо
мазване. а друтияг - царского миро
помазване. и двамата играят роля в
да помогне да тз>лкувэнсто на мисъл
та на Геной, спомената по-горе. Съ
шествхват оше второстепенни форми
на свас!иката. като например тази с
и зви ти рамене. ишолзвана от баските.
която ясно напомня и зображението на
двонна спирала* (вж. дванадесетос
тснннк*). Както и ключовата свас-
тика. при която всяко едно от раме-
ната се състон от ключ*, вертикална
та ос съответства на духовническата
функция и на слънцестоснсто*. хори-
зонталната ос - на кралската функ-
ция и на равноденствието (СНАЕ.
CHOO. DANA. GRAP GUEM. GUEC,
GUET. GUES. VARG).
СВЕТИЛИЩЕ (вж. ХРА М)
Светилишето означава място на
танните. Поне в този смисъл Филон
ше каже, че входът на светилишето
представлява проникване в божест-
вен и те таинства С това нанменова
ние ше бъде наречено пазсно. не дос
тъпно място. криешо важно съкрови-
ше.
Келтското светнлнше е във висша
степен горско. Цезар обяснява. че тал
ските друиди са имали свое свешено
място в непроходима гора, а и пове-
четоот документ ите сочат съшото (вж
юра) Според етимологията. названн-
етосветилище. общо за всички келтс-
ки езнцн. nemeton. означава кр-ы ооб-
разно място в юра - това. което ла-
тинците са превеждали често с lucus
В християнска Ирландия, nemeth оз-
начава свешено затворено място. а в
Британия през XI век. nemet е назва-
ние на гора. Според Страбон, върхов-
ннят съвет на галатяннте от Мала Азия
се събирал в drunetneton. светилищс.
свеи/сно място. Според етимологията
на индосвропейско равнише названи-
ето свети лише сс евързва с названо
ето небе* (пешов), на думата свод, на
думата светлина* и на свягост.
Дървото*. чиито коренн са заровени в
ззз
СВЕТКАВИЦА
системата на сиасениего.
СВЕ1 КАПИЦА
Символи тира искрината живот и
плододаината сила. Това с небеснияг
огън с огромна мош и опасна бързина:
гой може да бъде благотворен или
злотворен В разказа за сьтворението
ивритската дума е превеждана или ка-
то свегкавнца, или като светлина
Свегкавнца га е сравнявана с нзхвър-
лянето на спсрмата. тя символитира
мъжката проява на Бот при съгворе
нието на света. Митологията на авст-
ралийските аборигени е оше по-
красноречива. зашото гнт.рди, че свет-
кавицата е нарастваш пенис Според
един мит atnrarata \luim<i итучаван
от Геза 1‘охаим (GE/.H И м. еветка-
вицата и ромбы са ерекиията на пе-
ниса на сина. конто ше оъле уоит от
бащата-гръм. В съшия смисъл са ду-
мите в Псалом 28. 9. който каша че
гласът Гоеподен освооо ждала орг ней
ни кошути Когато Бог говори, тон е
заобиколен от шума на грьмогенииа
та и блясъка на светкавииитс (Им.
19:16-18). Библеиският Бог е бот на
светкавиците и на отъня ( перед Нин
светкавицата е използваиото от Бог
оръдие(37. 3-4. 11-13).
Според Иеремия (10.12-13) Богы
сътворил света, е предсгавен като Бог
на гръмотевицата и светкавиците:
Псалом 76 (18-19) съшо споменава
гръмотевицата и светкавиците
Примитивният Елоим е бог на
мълнията.
Бог се явява с лице блестяшо като
светкавицата (Дан. 10. 6); спорел Иов
той крие в длани ге сн трескавицата
(36. 32).
Темата е взета от древнитс вави
поиски традиции. У гьрцитс съшо
Зевс с бог на мълнията.
В духовен план светкавицата из
лъчва вътрешна светлина, която при
нуждава човек да затвори очи. т е. да
се вглъби а себе си Светкавицата ос
таня следа в смисъ.та на думите иа
Иов: Гои ме потресе (Иов. 16. 12).
Светкавицата е бе ле г на власт и
сила, която проянява уравновесяваща-
га си способност (Иов. 37. 15-18).
И в африканските традиции също
каго гръмотевицата. светкавицата ви-
наги съпровожда верховного небесно
божество Според един пигмсйски мит
тя с оръжието - божественна фалос -
в обикновения съюз небе - земя; което
не може да не ни припомни иидоевро-
пейските мигологии (светкавицата.
оръжие на Индра). И за пигменте то-
ва е оръжието. чрез което боты на не-
бето наказва прелюбодеянието.
Свъртванего и с дъжда като не-
бесно семе е тточ т и повсеместно; това
са двете страни на един и съши
символ, основан върху дуализма во-
да - огън; в неговата плодоносна, по-
ложигелна или отрицателна изява.
Това е още небесно наказание, което
унншожава човечеството чрез огън
или пороен дъжд
Символната връзка между светка-
вицата и плолородиего е често сре-
шана в далекой почни ге схвашания,
както го доказва следната даоистка
молитва:също като мълнията. мощ-
на и непреодолима стихия, patmeo-
ри гръдта на облака и ео превърни
вън вода и иска по то<и начин тч раз-
тнори утробата на бременната же-
на и предтвика после ра ж дането
(Гране, цнтиран от HENL).
В древно Перу плодоносного
слънце може да приеме и формата па
свсткавица. с която се слива и която
на свой ред се въплътява в змияга.
обикновено двуглава и символ на дъж-
да (TRIR)
Оръжие на Зевс, изковано от
Циклоните и огъня* (символ иа разу-
ма). светкавицата е < имволът на ин-
туитинното и духовно просветление
(DIES, 118) или на внезапного озаре-
СВЕТЛИНА
334
ние Но едновременно с просвстлсни
ето и насърчснието. конто носи на
духа. тя поразява (причте нсзадоно-
лени и обърканзз желанзея. представ
лявани от Тиганше. Това е лвузнач-
ният символ, който озарява или пора
зява Той поразил майката на Дионис.
Семена, която не могла да понесе ви-
да на сняйния божи лик.
Във ведическите традиции пос-
лушнигьт на Агнихотра изрича. до-
косвайкн водата:
Ги си светкавицата
освободи ме (мп и ото в мен.
от цветения ред се отпривч м >> м Нстината
(VEDV 287)
В случая евързването на огъня и
водата е нанстина забележително; бо-
гато на истина, то приема и един л вой-
не пречнетваш смисъл: зашото исти-
ната изисква чистота. Водата и свет
кавицата са свързани и в „Чандогия-
упанишад** (7 книга. VEDV. 399. 401),
в описанието на плодоносната мусон-
на буря Защото светкавицата не е са-
мо този външен облик, нито светли-
ната, нито плодородният дъжд.
Всъшност тя е символ на една друга
действителност. тази на сияйните Све-
тове. в конто царува Брахма. В „Кенау-
панишад** се уточнява. чс браминът е
този. койгоосветява светкавиците...
в соответствие с божественото Но
тази истина може да бъде позната.
разбрана. схваната в една всеобхват
на интуиция само от този. който е
прогонил злото. който се е устано-
вил в безкрайния. ненакърни.м свят
на небесата (VEDV, 425).
СВЕТЛИНА
В многобройни случаи граничите
между светлина - символ и светлина -
метафора остават неясни. Можем да
се запитаме например дали
светлината, ..финален аспект на
материята. която се премеспзва с оп-
ределена скорост. и светлината. за
която говорят иистиципзе. и чат не
изо общо. ако не пита, чс ю идеи mil
граница и достигаем (VIRI. 259). II
обратно, към символа се насочваме
приемники све) лимита за първа при
ява на беч/юрмсния снят Посчайки
къ.ч нея. човек поема по един път,
който изглежда може да отведе от
въд светлината. те отвъд взякзз
форма, но и отвъд всяко усезцане и
всяко понятие (V1R). 265 el s.: произ
хода на Въображасмото и познанного
от светлината).
Светлината се поставя в отноше-
ние с мрака, за да символизира до
пълнителните или порелните значения
на дадено развитие. Този закон се пот-
върждава в изображенията от древен
Китай, както и от многобройни циви-
лизации. Значение™ му е. че както в
човешкия живот на всичките му ранни
ша. една мрачна епоха е посзедвана
на всички космически планове от
светлинна. чиста, регенсрирана
епоха Символиката на излизансто
от мрака се открива в инззциацизш
ните ритуали, както и в цитологи
ите на смъртта. на растите.mama
драма ! зарито семе. мрак, откъдсто
из с излезе ново растение, неофит:
или в концепцияпза за исторически
те цикли. Тъмната ера. Калики а. м/с
бъде последвана след космичсско раз-
лагане (махапралая) от нова възро-
дена ера. Така, заключава проникно
вено Мирча Елиаде. могат ла се оце
няват мрачните ери. епохите на лъл
бок упадък и разлаганс: тс придоби-
ват надисторическо значение, макар
чс именно в такнва момент из тори
ята се осъшествява най пълно, по
нежс равновесията са временни. чо-
вешката условност - безкрайно
разнообразна.свободите - подтиква-
ни от разклашането на всички законе
и всички архаично рамкзз (ELIT. 161)
Изрази като „божестесна Свет
лина" или „духовна светлина" изда
335
СВЕТЛИНА
ват съдьржанието на символика. мно-
го богата и Дапечния изток ( ист
лината с но тиа икс то; .ту тачного
прне.мане съшествутза съшо в Китаи
та знака „мни", конто сннтезира свет
лини те на слънцето и луната: за ки
гайските бул неги той има смисъла на
„Озарение"; в ислама Ен-Нур. Свег-
лината. е по съшество идентична с Ер-
Рух- ДУ*а.
Съгласно Кабалата нзлъчването
на светлината (Аор) от първичната
точка ражда пространство™ Това е
символното гълкуване на Fiat lux от
Битие, подреждане на хаоса чрез
вибрация. пише Генон; в гова и физи-
ческата теория за светлината може да
се окаже символна. Според свети Иоан
(1:9) нзначалната светлина е гьждес-
твена на Словото; в известен смисъл
това изразява лъчението на духовно-
то Слънце. което с истинското сър-
че на света (Генон). Това лъчение с
уловено от «секи човек, идващ на то-
зи свят, уточнява свети Иоан, дости-
гайки до символиката на светлината-
познание, уловена без пречупване.т.с
без деформираш посредник, с директ-
ив интуиция: такъв е характерът на
инициационного озарение Това непос
редствено познание, което е слънчева
светлина, се противопоставя на лун-
ната светлина, която като отразена
представлява дискурсивного и рани-
онално познание.
Светлината следва мрака (Post
tenebras lux), както в реда на косми-
ческого проявление, така и на вътреш-
ното озарение. Това редуване е отбе-
лязано и от свети Павел, и в Корана, и
в ..Ригвсда" и даоистките текстове. и
в будистката ..Ангутараиикая"; за по-
редей път Амагерасу излита от
пешерата. Светлината и мракът със-
тавляват по-обшо универсален
дуалитет. изразен съвсем точно от гот
на ии и ин. Прочее, става дума за не-
делими корела г и, онагледени от ин-ин.
кълето ин сьльржа следа та на ни и
обратно. 11 маздеизма опозицззята
светлина мрак е Гази па Ормузд-
Ахримаи на Запал - ангели-лемонн;
в Индия - Деви-Асура; в Ктаи - на
небесните и земни влияния {смята о<
начава мрака, а небето - звет.тната.
пише Майстор Екхарт. Съшо така в
Китай опозицията цнн-мнн в девиза
на тайните общества „ра зрушавам
цин. въитановява.м мин" не означа-
ва само антагонизма на двата динас-
тически принципа, но вьзетановява-
нето на инициационната светлина. В
исмаелитската гноза дуалитетът е на
духа и тялото, символи на светлого и
гъмно начало, съшествуващи в един
и същ индивид.
Както в Битие. така и в Индия и
Китай космогоническата операция е
разделяне на изначално смесените
сянка и светлина Връщането в нача-
лото може следователно да се изрази
чрез разрушаването на дуалитета и
възстановяването на първичното
единство: Джуандзъ (II глава) пише:
Следвайте .мс през двете начала /на
светлината и мрака) до единството
От гледна точка на обикновените
хора, учи патриархът Хусйнен. оза-
рение и невежество /светлина и
тъ.мнина) са две различии неща
Мъдрите хора, който осъизеств.чват
тдълбоко собствената си природа,
знаят. чс те са с една и зъща
природа.
Символика, характерна за някои
мистически учения; отвъд светлината
е мракът. като божествената Съшност
с непознаваема с човешкия разум
Това понятие е изразено както у ня
кои мюсюлмански духовници. така и
у свети Климент Александрийскн или
у свети Григорий Нисански (Моисей
идва в Синай в божествен мрак), или
у Пссвдолионисий Ареопагит.
За да увеличат интензитета на вът
решната светлина, даоистите прибяг
СВЕТЛИНА
336
ват до различии методи като ннтегра*
цинга на слънчевата светлина, поглъ-
шането на светлината на зората
Трябва да се отбележи. чс в крайна
сметка се смята, че безсмъртието е
със светлинно тяло
В келтската традиция светлината
с различните й фор ми често е обект
или отправна точка на сравнения, лас-
кателни метафори. а лексикографски-
ят репертоар е особено богат. Тя оче-
видно символизира намесата на небес-
ните богове. а Луг е наречен
grianainech. със слънчево лине. Мечът
на Нуада от своя страна е станал през
христнянската enoxa claitheamh xoillse
или светлинният меч на християнс-
ката вяра Всичко. което е злокобно
или с лоша поличба. е захвърлено в
сянката или ношта. От друга страна
съшествува символна еквивалентност
на светлината и окото: слънцето е на-
речено ilygad у dydd. око на деня. от
уелскнте поети; а ирландскнят израз
li tula, светлина на окото. е научна
метафора, означаваша слънчевия
блясък В Галия е съшествувал един
Марс LouceliusHnn Leucelius(tio-CTa-
ра форма).светлинен. който припом-
ня епитета „слънчево лице". прилагай
към Луг и случайно към Огма Бог е
светлина.
Светлината е израз на небесните
оплождашн сили. както волага много
често е израз на хтоническите съзида-
телни сили В многобройни митове от
Централна Азия светлината е при-
емана било като топлината. която
дарява живот. било като силита, ко-
ято проникла в женската утроба
(ROUE 228) Известно е. добавя този
автор, челрез света най-адекватното
откровение на божеството сс ось-
ществява чрел светлина Всяка
епифания. всяка поява на сакралиа
фигура или знак е обградсна от нимб
от чиста асгрална светлина, по който
се разпознава присъствисто на от-
вълното в нслямскага. как го и в хрис
знянсказа иконография
Ж 11 Ру цитира свидетеле того на
един тибетски монах, според когото
древните от началото на света сс /hi <
множавали чрес светлина, тлъчена
от тялото на тжв, която проник
вала в утробата на жената и я
оплождала; по съшия начни, транс-
позирайки символа в сферата на
духовного, светлината на милосттаоп
ложда сърцето на създаннето. призо-
вано от Бог.
В Китай много герои или основа
тели на династии се появяваг на бял
свят, след като чудотворна светли-
на е нахлула в покоите на майка им
(ibid . стр. 289). А легендарните сини
въ щи. сини Львове, сини коне и пр .
които илюстрират приказння тюрко-
монголски бестиарий, са само епифа
нии на небесната светлина. Съшото
може да се каже и за спиралата от чер
вена кожа, увита около слънчевата
утроба на племето догон. която, пре
сичайки облапите, опложда земята: тя
може да е светлина или вода, но и в
двата случая е небесното семе на йе
рогамиите на елементите.
Ако слънчевата светлина е изра-
зът на небесната мош. боязънта и на
деждата на човека. то тя не се явява
нспроменна даденост. Тя би могла да
изчезне и живогът ще нзчезне с нея
Известии са ритуалните шествия, мо
тивирани от затъмненията. из цялата
история на човечесгвото и всекнднев
ните приношения на човешка кръв на
Слънцето. които трябва дапод\ранят
светлината му и които стигат разме-
рите на нстински хекатомби у някои
предколумбовн народи като ацтекиге
или чибча в Колумбия В такива слу-
чаи култът към небесната светлина е
довел до развиването на истински ни
вилнзации на страха, които съвпалат
с процъфтявансто на земелслския
цикъл. Ван дер Льов отбелязва кого
337
СВЕТЛИНА
то Чсстсртън < красивия си порив
ка/ва за тг/х вч ни < лънцето. чс той
никога нс сс повтарч. тъй кипзо н не
го трябва да сс вида едно драмати-
чески da capo, понеже Бог «< яка < ут
рин отправ.ч на светилото нарежда
нето си „оше един пы“ и същото
всяка вечер на луната. с ъврсмснни.чт
писател изразява в такъв случай чув
ствата на автентичен пьрвоби1ен
човек, а прониквансто. което той
регистрира. се при. юга чудесно към
онзи манталитет. който отра зяват
древните приказки и легенди (LEER ).
Но ако слънчевата светлина уми-
ра всяка вечер, то тя се ражда отново
всяка сутрин. и човекът, приобщавай-
ки участта си към участта на тази
светлина, полива от нея надежда н вя-
ра в нескончаемостта на живота и си-
лата си. Между горная свят и свети
на хората властна родството по
същност (LEER. 57). Светлината на
небето е спасението на човека; затова
върху саванн те на египтяните били за-
щити амулети. символизиращи
слънцето.
В началото на рода на пречннгиз
ханидите (предайте на Чингиз хан -
бел. пр.) една неомъжена принцсса
ражда три деца и се оправдава със
следните думи: всяка ншц един жълт.
блестящ мъж. влязъл през горния
отвор на юрта та. триеше корсма ми
и светлинният му блясък потъвазие
в утроба та ми... Тоз'з и зли ваше. пъл-
зейки като жълто куче по светлин
ните лъчи на луната и слънцето За
този. който разбира знака, с
очевидно, чс тези трима синове тряб-
ва да са с инове на небето (ROUE 322).
В хрнстнянската традиция посе-
тенисто на Мария от Гълъба. въплъ-
шаваш Све<ия Дух. може да се наблю
лава като кратофанически израз на
светлината. Но светлината може да се
яви и не като мьжка и оплождаша
еиифання. но като женския предтеча.
оплодсн ог мъжа За това вьв фраг-
мента от ,.Oi хуз-намс". цитираи от Ж
II. Ру (372): Един ден. когато Огхуз
сс моле I на Гангра (бог ни Hcoemoi,
от небето ее и к ипа ш синя < ветлина
Тази светлина била по-искряща от
слънцето и луната Огхуз сс прибли-
жал и видял в средата на тази < ест-
лина много красиво., момиче... Гой
го обикнал и го в зел Го родило три
мъжки ро.жби Пърната кръетили с
името на слънцето. втората - на
луната. третата - на звездата.
Прочутияг ..Изумруден Скрижал",
приписван на Аполонии Тиански или
Хсрмсс Трисмегист, които вскове на-
рел бил смятан от алхимицитс и хер
метиците за истински скрижал на
закона, разказва така за сътворени-
ето на света: Първото нещо. което се
появи. бе светлината на словото на
Бог. Г я роди дсйстнието. действи-
ето - дви ж ен исто, а то от своя
страна - топлината Според Якоб
Бьоме светлината се ражда в огъня.
но огънят е болезнен, докато свет
лината е мила, нежна и плодовита
(Мумсгзит Magnum, 5.1),
Тази Божсствсна Светлина, която
Якоб Бьоме евързва с Венера, е про-
буждането на желанието и осыцест-
вената любое, след като инливидът с
понссъл пречиствансто на огъня. Тази
светлина съдържа Откровението. гьй
кагов светлината с милостивият и
добър Бог. а в силата на Светлината
той сс нарича преди всяко друго
качество „Бог". И все пак това с са-
мо Открытиям Бог (2. 10) Така в то-
ва мистическо допусканс възхвалата
на светлината е тотална. понеже ста-
ва в себе сн първична Епнфания. къ-
дето чувствсното Качество е толкова
силно. че без да има нужда да се въп-
лъщава в друга форма. Бог се откри-
ва в нея самата. прави я Проявление,
противно на Мрака. Светлината е
Любов, тъй каю се отдели от огъня.
СВЕТЛИНА
338
както любовного желание се отдела от
Божията поля (id 18) Нека отбележим.
че в първите векове на Църквата кръ
шен пето се е наричало.. О юрсние", за
което свидетелства творчеството на
Псевдоднонисий Ареопагит.
Старият завет ясно се разграни-
чена от съседните религии, като от-
казва всяка спекуляция върху
соларен. лунен или звезден Бог. про-
тивопоставен на сила на тъмнината.
Ето зашо се говори за ден. светлина.
Божии творения (Бит. 2:3) и много
малко за светилото, което е видимата
им причина.
Светлината непрекъснато симво-
лизира живота. сиасениего. шастието.
дарени от Бог (/7с. 4:7; 36:10.97:11; Ис.
9:1), конто сам е светлина (77с. 27:1;
Ис. 60:19-20). Божнят закон е светлина
по пътя на хората (77с. 119:105). съшо
както и словото му (Ис. 2:3-5). Месията
съшо носи светлина (Ис. 42:6; Лук.
2:32).
Следователно мракът е символ на
злото. нешастието. наказаниего, по-
губването и смъртта (Иов. 18:6 и 18;
Амос, 5:18). Но силата на тези реал-
ности не е чужда на Бог: той именно е
сътворил мрака, той наказва и т.н.
Оше: яснотата на Бог прониква и раз-
пръеква тьма та (Ис 60:1-2) и прило-
ва ва хората към светлината (Ис. 42:6).
Християнската символика про-
дължава тези линии Иисус е светли-
ната на света (Иоан. 8:12; 9:5); вярва-
шите съшо трябва да са (Мат 5:14).
откривайки отблясъците на светлина-
та на Христос (2 Кор. 4:6) и действай-
ки после (Мат. 5:16). Поведение, вдъх-
новено от любовта. е знакът. че чове-
кът върви към светлината (У Иоан. 2:8-
II) Все пак в определени пасажи на
Новия завет опозицията светлина-
гьмнина взима по-фундаментален ха-
рактер и изглежда е повлияна от ду-
алистичннте разсъждения на опреде-
ленн кръговс на късния юдаизъм. в
конто са се преплелн ирански идеи
В Кумран например, такъв. какъв-
то । о вижламе в ..Книга /а вой ната на
деиата на светлината срещу децата
на тъмнината", различапали
избраните, тези. конто изначално са
предопределени да принадлежат на
божественото поле на светлината. ог
другите. на конто гьмата е истинска-
та родина Цялата история на света и
хората е отсега на тать к наблюдавана
като затворено поле, където се сблъс-
кват армиитс на двамата върховни
господари: Бога на светлината и
Сатаната (или Белиал. Мастема),
принц иа мрака.
Изглежда. че в подтекста на про
лога на Евангелие по Иоан трябва да
се разкрие подобна концепция, про-
чее грижливо християнизирана. Не се
ли говори там за светлината, която гъ-
мата нито може. нито иска да схване?
(Иоан. 1:4-5 и 10). Късното христи-
анство охотно продължава да говори
по този начин.
Гнозата разширява строго морал-
ната облает на тази символика, спе-
кулирайки върху антагонизма на из
началната небесна светлина и свръ
хестествената сила на мрака. Вили
мнят свят е заблуда на мрака, който
опнтва да очарова светлината. но в
крайна сметка може само да затвори
отблясъците й в материята. Занапред
иэбраниците. тези. у конто блести нс-
крица божествена светлина, трябва
да използват всичко. за да отблъснат
и унишожат надмощието на тялото.
за да намерят истинската си
природа, божествена и светлинна по
същество.
Светлината е патристическият
символ на небесния свят и на вечност
та. Според свети Бернарвотделените
от тялото души шест гмурнат в огро
мен оксан от вечна светлина и от
светлинна вечност. Полюсы на свет
лината е пладне*. което в символен
339
СВЕТЛИНА
смисъл с иеподвижният миг. слав
ният час на божественото вдъс.
новен ас свет зинната ззнтен швнск зи
на погледа очи в очи с Бога (DAVS.
52, 160).
Символният смисъл на светлина-
та е ролей от съзерцанието на приро-
дата. Персия. Египет, всички мито-
логин са придали свстеш характер
на божественото. Цялата Лнтич-
ноет свидетелства са това: Платон,
стоииите. александрийцнте. съшо и
гностиците Свети Августин трябва-
ше да пренесе неоплатоническите
влияния, засягаши красотата на
светлината. Оше Библията отбеляз-
ва величнето на светлината. Словото
не е ли наречено и lumen de lutnine?
(ib.. 159). Светлината, това е Бог (вж.
цялото 1 Иоан).
В тралициите на исляма светлина-
та е прели всичко символ на Божест-
веното. Коранът постановява: Бог с
светлината на небссата и земята
Светлината му е като ниша в стена,
където fee намира) една лампа; а лам-
пата е в стъкленица и стъкленица-
та е като блестяща звезда Тя с за-
палена (с маслото) на освстсно дърво.
маслиново. което нс с нито от изток.
нито от запад; и това масло е запа-
лено и (блясъкът на светлината му)
блести, без да има огън вътре Това
е светлина върху светлина Бог води
към светлината Си, когото си поиска.
И Бог предлога на хората притчи:
тъй като Бог знае всички неща
(24:35).
Върху този стих разсъждавали
всички ислямски мистици Суфисткият
трактат, озаглавен „Мирсадулабад"
коментира така тази сура: Сърцето
на човека прилича на стъклен фснер
в нишата (мншкат) на тялото. а в
сърцето сс намира лампа (мисбах).
т с. най-тайното сознание (еззр). оза-
рено от светлината на дуто (рух)
Отразсната от стъклото светлина
носища въздуха вътре я нишата
Tout «ыдгл означива пзътските
способности. докато лъчите. конто
го пранисват и доеззшгат до прозор-
ците. представляват петте сетива
Посредством послсдователни разп-
ръеквания Божията Светлина из-
лъчва красота и чистота върху най-
низкитс и най-висшитс способности
на човешката душа и именно това
о>начава светлина върху светлина
(MASP 530).
Първата част на „Нишата на
свет.сините" на Ал-Газали е посвете-
на на съблюдаването на тази съшест-
вена Светлина. Той твърди. че Бог е
сдинствсната Светлина, от която
произлизат всички свстлини по
начин, аналогичен на разпростране-
нисто на зфизическата светлина във
вселената иска си представим
например лунната светлина, произ-
лизаща от слънцето. която влиза
проз про горец в стая и сс отразява в
огледало. окачено на някоя стена, ко-
ето я отпраща към друга стена, ко-
ято на свой ред я насочва към пода
(WENG. 14 15).
Психолозитс и аналитишгге са наб-
людавали, че с изкачването са евър-
зани свстлинни образа, придружава-
ни от чувс тво на еуфория. докато
със спускането са евързани мрачна
образи. придружавани от чувс тво на
боя зън (PALP. 96) Тези бележки
потвържлават. че светлината симво-
лизира разцъфването на индивида
при издигането му - той е в хармония
с висините. докато мракът. черното.
символизира лепресивно и тревожно
състояние
В Египет бог Сет символизира
светлината на мрака, злокобна и
страшна, а бог Анубис - живителната.
благоприятна и възторгваша светли-
на. от която произлнза вселената и ко-
ято въвежда душите в отвъдния свят.
Светлината символи тира силата. ко-
СВЕТУЛКА
340
ято дава и взима живота, каквато е
светлината, гакъв с и животът.
Естеството и равнишето на жнвота за-
висят от получсната светлина
В масонскнте обреди н езнк „да
по.пчнш светлина*4, означава. че си
допуснат до инициация. След учас-
тието сн в някои ритуали със завър-
зани очи и след положена клетва но-
вопосветеннят с отвързани най-
накрая очи е като заслспен от вне-
запната яркост. той получава
светлината; всички члсновс на
Дожата насочват към него остри-
ето на меча си. Светлината е даде-
на от Почитаемая с помои/та на
пламтяща сабя* - добре познат
символ на Словото. „Да дадеш
светлина", е ритуал, който се чества
при откриваието на сеанса:
Почнтаемият държи запалена свещ;
той дава светлината на двама
Надзиратели, всеки от конто носи в
ръка факел, и заедно с тях запалва
другите свеши, поставени на
стълбовс Накрая.когато някой ма-
сонски велможа бива въведен. ма-
гистърът на церемониите върви
пред него, носейки звезда, която
символизира светлината. представ-
лявана от посетителя (HUTE 148.
158.162) Тази светлина, до която тол-
кова често прибягват ритуалите. не
е друга, а преобразуващото поз-
нание. което масоните имат за дълг
да придобият.
СВЕТУЛКА
В Китай по традиция светулката е
другарка на бедните студенти. на ко-
нто свети през ношните им работи.
Ако за южновнетнамските пла-
нннци паякът* е форма на душата на
обикновения човек. то душата на без-
смъртните герои се проявява под
външността на светулка (DANS).
В Япония се чества празник на
светулкитс.
СВЕ1Ц
Символиката на свешта с евърза-
на със символиката на пламъка ,.Н
пламъка на ceeupua всички нриройни
сил и са активна". твърди Новалис.
Восъкът, фитилът, огънят и въздухьт.
конто се съчетават в жаркия, подви-
жен и цветен пламък, сами по себе си
представляват синтез на всички при-
родни стихии Но тези прнроднн сти
хин са индивндуализирани в този един
ствен пламък. Запалената свсш сякаш
символизираиндивидуацияти в края
на елементарния космичен живот, кой-
то се съсредоточава в нея ..Именно в
сложена за доброта свещ трябва да
намерим самотнитс си мечти', пи-
ше Башлар. „Пламъкът с сам. eimci
тесно сам. той иска да ос тане сам"
(ВАСС. 36).
Към идеята за единичност, за лич-
на светлина. Башлар добавя и идеята
за веригкалносг. „Нламъкът на свеир
та на масата на самотника", пише
той, „подготвя всички бленувания на
вертикалността. Пламъкът е смела
и крехка вертикална линия Пламъ-
кът трепва от някакъв полъх. но сс
изправя отново Подсмна сила выв-
ръща блясъка жу"(ВАСС, 57-58)
Свешта - символ на възходяшия
живот, е душата на рожденитс дни
Колкото свешички. толкова години
толкова етапи по пътя към съвършен-
ството и шастието. Малките пламъ
чета трябва да бъдат угасенн на един
дъх. но не толкова за да бъдат отпра
тени в мрака на забравата и да бъдат
погьлнати от миналото заедно с тех-
ните белезн от изгаряне. колкото за да
покажем устойчивостта на жнзнеио-
то днхание, по-силно от всичко пре
живяно досега.
Така е и със запалените свети, ко-
нто горят около покойника. Те симво
лизират светлината на душата в по-
демната й сила, чистотата на духов
ния пламък. който се възкачва на
341
СВЕЩНИК
небе го. всевечностга на личния живот,
достигнал своя тенит
СВЕЩНИК «з ж С 'ВЕЛ ИЛНИК)
Символ на духовна светлина, на сс-
мето на живота и на спасение
Религиоэната символика на свеш-
ника почива върху космичната му
символика: „дадени са лн толкова
рамена". казва Иосиф та свешника със
селем рамена, „колкото са на врой
планетите заедно със слънцето". спо-
ред Филон - ., земно подражание на
първообраза - небесна сфера".
Свешникът на евреи те съответст-
ва на вавилонского дърво на светли-
ната. Според текста на Итход (25:31-
33) той е направен от чисто злато Има
общо седем рамена - по три от всяка
страна на главиата ос Двете серии от
три изобразяват двойствсността:
чаш ките да бъдат като миндалов
цент Свешникът изобратява бадемо
вето дърво*. т.е. - зла гния орех, кой-
то присъства в многобройни цивили-
зации.
Свешникът със седем рамена
или Менорах със сигурност се по-
явява и в храма на Зоровавел.
Захарий (4:1-14) му прави митично
описание, което ни кара да подоэи-
раме символика от астрален про
иэход: може би той съответсгва на
седемте планети. на седете небеса
Според Захарий седемте канднлца
на него са очите на Господа, седем.
съвършено число, те обхвашат ця-
лата земя Някои по-късни еврейс-
ки автори като Филон, Иосиф
Флавий и дори някои свидетели на
древния равинизъм недвусмислено
извлнчат тази символика Според
Филон („Житие на Моисей" 2. 105)
свешникът е небето с планетната
система, в чийто център свети
слънцето Цснтралното сгъбло сим-
волизира слънцето. обградено от
планетите - по три от всяка страна.
СВЕЩНИК със седем рамена -
Миниатюра
XII век Елзазко изкуство.
Следователно той с символ и на
Лоюса. светлина на свева.
Според съшия текст от Захарий от
двете страни на свешника има две
дървета маслини. конто доставив
направо необходввмия за кандидата
елей. Следователно можем да се за-
питамс дали свешникът със седем ра-
мена не произлнза пряко от някакво
свешено дърво Съпоставките с гръ-
ко-римските религии, както и мно
жест во - всъшност по-късни - изоб-
ражения. на конто рамена га на свеш-
ника са с листа, като чс ли прнканват
към заключение в тозн смисъл.
Менорах - символ на божестве-
ността и на светлината. която тя да-
рява на хората. много често била из-
ползвана като орнаментален, ала на
ситен със значение мотив по стсниге
на синагогите или върху надгробии те
памстници
В Открзмзснисто на св. Иоан Бо-
гослов наистина има седем свешника.
но не с казано далвв са със седем раме-
на Те символизират седемте църкввв
(1:20).
В раннввтс векове на християнсг
вото свешникът обозначавал слънце-
СВИНЧЕ
342
то в неговата квадрига, обкръжена
от сиянието на седейте .1ъча. шоби-
колена от дванадесетте знака на
Зодиака и от фигурите на годиш-
ните времена. разположсни в ъгли-
тс (вж. Жан Даниелу, „Косчинен сим-
волизъч и религиозна движения", му-
зей Гиме. Париж. 1953. стр 63).
Според Климент Александрнйски
златният свешник със седем рамена
означава движението на седейте си-
яйни небссни тела. които из.чинават
пътя си в небето („Стро.чата", 5:6,
34, 8) Друг, вторн символ - уточнен
от съшия автор - се отнася до Христ-
овия кръет не само поради неговата
форма, а и зашото свешникът напом-
ня кръста - източиик на светлина. И
накрая. свешникът изобразява седем-
те главки архангели (вж. Жан Даниелу,
„При изворитс на юдео-християнс-
кия езотеризъ.ч", в ..Umanesimo е
esotersimo“. Падуа. 1960. стр. 40).
В келтските традиции изразът
свещник на храбростта (или оше
свешник на Бадъб} е обичайното по-
четно название на храбрия воин. Раз-
бнра се. образната основа на метафо
рата е великолепието. блясъкът на про-
чутия воин Понякога копието на ня-
кой велик воин съшо с сравнявано с
царски свешник (W1N1. 5, 373), (вж.
Светилник*).
СВИНЧЕ (БОДЛИВО)
Гадателско животно за пророку-
ване според племето екой (Южна
Нигерия). То е тясно евързано с цар-
ството на духовете и често играе роля
на герои просветител. Именно с ие-
гова помош жените са научили да от-
глеждат домати (TEGH. 90-91). Нека
припомним, че според вярваннята на
племето бамбара доматът съдържа
частица животворна сила, което сим-
волно го сродява с кара. Бодливого
свинче заповядало да се направи пър-
вото жертвоприношение за духовете
В другия кран на Африка в племето
кнкуюгу смятат за създазел на oimin
(мит. разказан въп 1RA1).
свиня
Прасето по принцип се смята за
най-нсчистоплътното от животни те.
докато свинята, напротив, е била обо-
жсствена и превърната в символ на
плодородие и изобилие; в това тя съ
перничи с кравата. Ето защо египтя
ните изобразяваг великата богиня Нут.
представсна чрез небесния свод и
женски придружител на основната йе-
рогамия Земя-Небе. ту под формата
на крава, ту под формата на свиня.
легнала на небесата и кърмеша
прасснцата, означени чрез заездите
(POSD). Лунно божество, тя е майка
на всички нсбесни тела, конто после-
дователно поглъша и изплюва в зави-
симост от това. дали те са дневни или
ношни. оставяйки ги по този начин да
прекосяват небето. И така, тя поглъ-
ша звездите призори и ги връша на
свечеряване. а действа обратно със
сина си - Слънцето. Тя е жертвата на
предпочитанието, засвидстелствано
на Деметра - богинята майка на
земята Свинята символизира женско-
го начало, ограничено до едииствена-
та роля на възпроизводство.
СВОД
Сводът е небесен символ. Сводо-
вете на храмовете, на мавзолеи те. на
големите джамии, на баптистсриите,
на погребалните зали, на куполите са
често пъти обсипани или украсени с
небесни изображения, ангели, звезд и
птици. слънчеви колеснини и т.н. Тези
рисунки се вписват в останалата част
от постройката, за да онагледят всич-
ко небесно в космическата цялост.
Те най-често са изобразени върху
квадратна основа. Това сливане на
кривите линии от върха и на правите
- от основата символн зира съюза меж
343
СВЯТ
лу небето и земята
(ИРАКА
Обикновено свраката с възприема-
на като приказлива крадла. нето. ко-
ето сьвсем недвуемнелено обяснява
самого поведение на тази птица. По
ради съшата причина за планинците
от Южен Виетнам Бьорлин Бьорлан.
лрозд-сврака, е символ на предтечата.
който научил хората как да раздават
правосъдие или поне как да държат
речи... А сиуксите от своя страна ни
уверяват. че свраката знае всичко.
В Китай тя е запозната със съпру-
жеските изневери, защото половинка -
та от огледало. което и дава съпругът.
се превръша в сврака и отива да раз-
бере дали жена му му е нзневернла,
докато е отсъствал. Това отъждест-
вяване сврака-огледало би ни се сто-
рило най-малкото любопитно. ако си
припомним колко много обичат сера-
ките парченцата от лъекави предмети.
В замяна на това свраката е съшо
средство за постигането на една ши-
роко известна вярност: именно свра-
ки правят мост върху Млечння път.
за да мине сватбеното шествие, кога-
то небесната Тъкачка отива при
Воловаря И поради това. казват
хората, главите на свраките са пле-
шиви.
Свраката е фея (Шенню) В съш-
ност дъшерята на Янди. цар на
огъня. се превърнала в сврака и изле-
тала към небето. след като гнездото и
нзгоряло, а това е апотеоз на даоист-
ки Безсмъртен. В случая свраката из-
пълнява съшата роля като тази на
жерава. Впрочем пепелта от свраче
гнездо служи при измивансто на яйца-
та на копринената буба. обичай. кой-
то прнпомня символиката на излюп-
ването (DAMS. GRAD. GRAR. HEHS.
KALL).
Свраки били принасяни в жертва
на Бакхус. за ла могат, като се приба-
ви и помошта на виното. да се раз-
вържат езиците и да се изпльзнаг тай-
ните.
Спорел старогръцкитс легенди
Пиерилиге. денет тракииски девоики.
поискали да сс съревновават с девет-
те Музи Победени в надпявансто. те
бнли превърнати в свраки. В тази
легенда, разка зана от Овидий, бихме
могли да тълкуваме свраката като
символ на завистта. самонадеяност-
та. празните приказки и снобизма
Във фолклора на Запада символи-
ката на свраката е обикновено мрач-
на. а прочвите на птицата биват тъл-
кувани като лоша поличба (MORD,
184).
СВЯТ
Символиката на света и неговите
три равниша - небесно, земно и
подземно, съответства на трите рав-
ниша на съшествуване или на трите
вида духовна дейност. По този начин,
следвайки общи я процес на заражда-
не на митовете. вътрешният живот би-
ва пренесен в пространството (вж.
съзвездия*. рай*).
Тези разположени във въобража-
емите пространства свстове се взаи-
моопределят: светът отдолу. под све
та отгоре. минавайки през междинния
свят. Тези думи сами по себе си. както
и вертикалното разполагане. вписват
изброените светове в следваши възхо-
дяща линия движение и диалектика,
които засилват психического и духов
ното им значение. Междинният свят
получава светлина от този горе, но тя
спира при него и не достига до дол-
ния свят; сыцевременно той получа-
ва светлина в завнсимост от своята
воля и готовност за възприеманс. Той
добре познава потъналите в мрак
пътиша, тези морални пукнатини.
символизирани чрез скалнн пукна-
тини. през които той неусетно се плъз-
га към Ада.
свят
344
Поняко! а долннят свят обо знача-
ва само земята. по отношение на
небето. а нс подэемнитс пространства.
Този свят Воду е междинната терн
горня. Тя символизира мястото на из-
питанисто и на вътрешната промяна.
цел я щи духовно извисяванс. но съ-
пътствани сыцо така от опасността
от обезценяване. поквара и изгнание
в Ада.
Долннят свят с израз. който то-
чи движение, прилив и отлив. пов-
торение и цикличност Човек се хра-
ни и отново огладнява. пис и пак
ожаднява. наслаждава се на всякак-
ви удоволствия и пак силно ги поже-
лаем Всичко се пыни и празни. a после
идва ново насищане. Ето заизо с
казано, че нечестивците с с движат
в кръг. че се въртят подобно на мага-
рсто. привързано към водсничното
колело В този смисъл Григорий Ни-
сански пише за човека. който. ули-
сан в земните грижи. прилича на
дсте. започнало да строи пясъчни
кули: достать чно с да повее вятър
или да се слегне пясъкът. за да се
сринат И все пак това движение мо-
же да се превърне в ценен стимул за
усъвършенстванс и пълна промяна на
човека Новото развитие зависи от
това непрестанно движение, което е
негов същностен закон и се превръща
в негово 6лаго(Г>\\3). Долннят свят е
символ на движението, а горният - на
неподвнжната вечност.
Схвашането за подземния свят у
егнптянитс е различно в различните
рслигиозни вярвания:той с ту обър-
нато наопаки копие на земния свят,
в което са включени преобърнатото
му небе, неговия си Нил и нсговото
собствено слънце. ту обширно вод-
но пространство, където нощното
слънце. след като е умряло вечерта.
черпи от живитслнитс сили. който
вече са му помогнали да и згрсе в дсня
на сьтворението. Именно в този до-
лей свят, покрнт с поля и блата, рабо
ги и пътхва sii.piвены (POSD 69с, 7|
73). Но разбиранняга за задгробния
живот са се изменили много npei хи
лядолетнатастипетска история Вьп
реки това те могат да бъдат сведснн
до следного:<)снящ с предназначен за
спокойна почивка в гроба и от време
на време за и зли зоне на земята. нощ
та - за пътуване в подземното ца-
рство. при което мъртвият придру-
жава слънцето в долния свят, като
тегли лодката му и спора, минавай
ки през полята на Озирис; когато си-
яйната зора върне слънцето я нашия
свят, душата-скитница бързо отли-
та към гроба си. за да се подслонзз в
прохладная лгу мрак (POSD. 73-74).
Според гръцките и римски разби-
рання многобройни пътища евързват
земните и подземни светове. светове-
те на мъртвите и на живите: вулканич-
ни кратери. скални пукнатини, в ко-
нто се губят водите, краищата на земя
та. В замяна на това високнте плани-
ни осигуряват връзката с небето Но
те си представили съшо така множест-
во от небесни равниша и адски бездни.
като се стигне до Тартар, който слу-
жен като затвор за свалените от тро-
на богове Мрак, стул, ужаси. мъче-
ния.нещастен призрачен живот - та-
ка бил обрисуван Ада (вж. Хадес*).
светлина, топлина. радост. свобода
царели в небесата (вж. Рай*). Остро-
вите на блаженитс. блаженият живот,
хиперборейскнте земи били предназ-
начени за геронте и мъдреците и изоб-
разявалн по-ниско равнише от небето
на олимпийского блаженство, пред-
назначено за боговете и обожествсни
те герои Като се започне с Омнр и
Аристогел и се стигне до Вергилий и
Плутарх, са останали много описания
на слизания в подземннте светове. ко-
нто свидетелстват за едно странно
плодородие на взлбражението. роди
ло толкова ужаси и като че ли за ня
345
СВЯТ
каква наслала от подобен наплив от
cipauiHH създания
Нс пригежаваме ни един документ,
конто пряко да свидетелстна та кент-
ского схващане за света. Но лексиког
рафията дава няколко традиционни
снедения: панкелтскага дума свят
(bitu-, ирл. bilh, гаелски byd. бретонс-
ки bed свят (притежава иврсмсво зна-
чение (bit - винаги, ирл bith. гасл by th.
брет. biz(viken)). която поставя вьн
роса та относителността на времето.
От друга страна, в Галия намнраме
един Марс - Албиорнкс. цар на Света,
чието име напомня древното име на
ВеликобританияАлбион (остров*). То
все още съшествува в келтско назва
ние на Шотландия - Алба В Галия тер-
мины албно (albio) обозначава царя.
той бележи свешеното в царската
власт. И накрая. пак в Галия, съшест-
вува името на едуенския принц
Думнорикс. цар на света, чийто брат
странно, е друидът Дивицнакс.
божествсният. Така или иначе лекси-
кологията разкрива следи на космо-
ло) ично разграннчаване на три свя|а
(OGAC. 12. 312; 13, 137 142; 15. 369
372).
У майте основни атрибути на под-
земния свят, обитаван от въз решите
сили на земята. една от конто е стара
та богиня на Луната и Земята. са: вод-
ната лилия, царевичният кълн. мнла-
та. раковината. черннят цвят. богове
те на числата 5, 7 и 13; кучето. костта
и глиптическите атрибути на бог 10
(Бог на Смъртта) с множество очи в
коса та и три подредени в един ред точ-
ки или пръетена (ТНОН).
В картите Таро Светът или Венецът
представлява въ таграждснисто, ш
вършека на творен исто, края на уси-
лията, издигансто. успеха, озаре-
нието, общее твеното при тание и
нспрсдвидснитс благоприятны съби-
тия. В астрологията той съответс -
тва на дссетия хороскопичен дом
Жерар ван Рийнберг отъждествява
Света < Колелото на Съдбата 110-
ти аркан), понеже в някой колоди
жени та се на.чира не в гирлянди. а
и травени върху глобус. нещо, което
е нов аргумент в пол за на тсорията
за врыката между Таро и хороскоп-
ните домовс.
Като послсдсн номериран ключ на
Таро* Свсгьт - двадесет и пьрви ма-
жорен аркан - символизира хода на
развитието, понежеизграждането на
Таро в тройни и седморни комбина-
ции придава на числото 21* значе-
ние на върховно обобщение то от-
говоря на сбора от всички прояви, т е.
на Света като резултат от поста-
янното творческо действие (W1RT.
248).
Изправена с лице към нас стой го-
ла девойка в бежово, с воал. премет-
нат през лявото рамо и стигаш до сла-
бините и, конто прикрива. с пръчка
във всяка ръка (Магьосникът* дър-
жи една в лявата си ръка. за да улавя
флуидите), десният й крак е егьпил
върху тясна ивица жълта земя, левият
с свит зад дясното коляно (вж. Импе-
ратора* и Обесення*. засганали в по-
добии поэи, конто бележат желанието
да концентрират силите си). Тя се на-
мира в центъра на овална гирлянда,
оиветена последователно в синьо.
червено и жълто. направена от издъл-
жени листа с черни жилки. Една чер-
вена панделка минава от двеге и
с грани В дол ни ге ъгли на картата има
кон в бежово и лъв в златисто, а в гор-
ните - орел и ангел: символи на чети-
рнмата Евангелисти. както се твърди
обикновено. като се пропуска, че в
описанието на Иезекиил става дума за
вол. а не за кон (който по-късно ше
отговоря на свети Лука). Нещо повече,
върху тази карта се намират симво-
ли те на четирите стихии: конят е
земята. лъвът - огъня. орелът - въэдух.
а ашелът. който сякаш носи облацн -
СЕВЕР
346
водата. източник на плодородие; сим-
воли съшо така и на четирите посоки
на компаса и на хармонията във Все-
лената: орелът - символ на изтока,
на изгрева. на проаетното равноден-
ствие; лъвът - символ на средита на
деня. на лятното слъниестоене, во-
льт (тук кон) - символ на вечерта,
на запада и на есенното
равноденствие; човекът (тук ангел)
- символ на нощта. на севера и на
зимното слънцестоене (Ж. А Ваян, в
MARD, 318)
От психологична гледна точка мо-
же да се развие следното тълкуване:
конят* е целият в бежово и едиистве-
но той няма ореол; тъй като в Таро
този цвят обозначава човешкото на-
чало, изглежда. че в тозн случай мате-
рията и плътта. без ореола на възви
шеността. са символи на човека като
основа и като начало на всяко духов-
но развитие. Лъвът е в жълто, цвят на
слънцето. но има бежов ореол; все оше
се намираме в света, изграден от ма-
терия и дух. в долната височина* част
на картата; при все това човешкото
надделява над животинското и мате-
рията е започнала вече да се одухот-
ворява. Орелът. който е в горния де-
сен ъгъл, е в златисто. подобно на
лъва. но има сини крила. конто напом-
нят тези на Купидон, от ключ VI
(Влюбеният*) и тези на Дявола* (XV).
крила на тъмните сили в душата, ко-
нто могат да се извисят или да бъдат
отклонени към злото. според това как
се използва несъзнателното или
интуицията. Тук ни помага червеният
му ореол, символ на духа, издигнал се
над инстинктите. И накрая, ангелът.
облечен в бяло и синьо. с червени кри -
ла и ореол, изобразен определено из-
вън очертанията на картата: това е
символът на духа, върховна ценност.
необходим двигател на всяко дейст-
вие и завършек на всяко развитие.
Червеният цвят се среша в долната,
горната и срелната част на картата
зашото ка го цяло Духът с едновремеп
но начало, среда и завършек
Фигурата в средата няма ореол, но
гирляндата, която я обрамчва и на ко
ято тя се подпира с лявата си ръка. е
с формата на бадем: това с мандор
лата*, символ на неразривната вры-
ка между небето и земята, коятосеот-
нася както до Богородица и Иисус в
христнянството, така и до хиндуист-
ките божества. Сама по себе си жена-
та не е в статично положение: воалът
върху рамото й е сякаш повдигнат от
вятъра и, застанала така, в рав-
новесие. на един крак, тя създава впе
чатление за движение, а движениетое
в основата на всичко: Светът е вихър,
непрекъснат танц. в който нищо нс
спира (WIRT, 248).
Следователно двадесет и първата
карта на Таро символизира едновре
менно целостта на света и на човека
света, непрестанно сътворяван от
хармоничното движение, което пол-
държа равновесието на стихните и чо-
века в неговото духовно извиеяване
Така представеният свят е символ на
уравновесяващитс структуры. или ка-
зано по-ясно, според Жилбер Дюран
- структура на антагонизъм в равно
весие.
СЕВЕР (вж ПОСОКИТЕ НА СВЕТА)
Според книгата Бахир на север се
намира злото. а Сатаната като въплъ-
шение на злото също идва оттам.
Северът е царството на нешастието
В Книгата на пророк Иеремия четсм
От север ще нахлуе нещастието вър
ху всички жители на тая земя (I.
14); гибел иде от север (46, 20)
Северният вятър е смятан за
опустошителен
Но носеното от него опустошение
есимволно. Премия внждакогисл. кой
то ври: и лицето му е към север (I.
13) Този котел олицетворява изходна
347
СЕДЕМ
га гонка на откронснието; но гова нс
с откровенного на Бог. Богъг на
Иеремия осъжда северншс царства,
откъдето идваз лукавството и идоло-
поклонницей гвого.
Гърците. обратно. очаквали хи пер-
борейцитс да донесат мъдроетта. Но
северът на пророка не е съшнят като
севера на старогръцкиге митове. а от
друга страна, двете откровения, две-
те мъдрости са доста различии.
СЕДЕМ
Седем съотвстства на седемте дни
от седмицата, на седемте планети, на
седемте степени на съвършснството,
на седемте сферн или небесни нива,
на седемте листенца на розата. на се-
демте глав» на наджа от Ангкор, на
седемге клона на космичного и жерт-
вено дърво. на шаманството и т.н.
Някои седмочислия са символи на
други такива седмочислия; така
например, розата със седем листен
на олицетворява седемте небеса, се-
демте ангелски иерархии, взети заед-
но - съвършснн. Седем означава це-
локупността на планетарния и ангел
ския ред. целокупността на небесни
те обители, съвкупността на морал
ния закон, съвкупността на енерги
ите и главно в духовен аспект. У егип
тяните седем било символ на вечен
живот. То символизира пълен цикъл,
динамично съвършенсгво. Всеки лу-
нен период трас седем дни. а четирн-
те периода от лунния цикъл (7 х 4) за
вършва цикъла. Филон отбелязва по
този повод, чс сумата на първнтс се-
дем числа (I + 2 + 3 + 4 + 5+ 6 + 7)
достигат до същия сбор: 28. Седем оз-
начава смисъла на промина следось-
щссгвен цикъл и на положително
възобновление
Числото седем е характерно за
кулга към Аполон. аполоновите перс
моник се провеждали на ссдмия ден
от мссеца. По същня начин в Китай
пародии тс празници се състоялн на
ссдмия ден Числото селем се появя
ва в многобройни гръцки традиции и
легенди: седемте Хсспсрнди. седемте
враги на Тива. седемте сина и седем-
тс дъшери на Ниоба; седемте струни
на лира га. седемте сфери и т н Буда
има седем емблсми. Обиколкнте на
Мека са също седем. То е изразено,
ако прибавим центъра. в хсксаграма-
та (вж печага на Соломон*). Седми-
цата се състои от работни дни плюс
един починен, изразен чрез центъра;
небето - шест планети (според древ
ното пресмятане), и слънцето. бидей-
кн центъра; хсксаграмата - шест ъгли.
шест страни или шест лъча, центърът.
играет ролята на седми; шсстте по-
соки на пространство™ имат средна
или централна точка, която образува
числото седем. То символизира съв-
к) и нос па на просзранството и съв-
куииостта на времето
Свързвайки числото чегири. което
символизира земята (с четирите си по-
соки на света) и числото три. което
символизира небето. седем представ-
лява съвкупността на света в дви-
жение.
Седмочислнсто обобшава съвкуп-
ността от моралния живот, обединя-
вайки трите божи добродетели - вяра.
надежда и любое, и четирите свеше-
нически добродетели: предпазливост.
умереност, справедливост и сила.
Седемте цвята на небесната дъга
и седемте ноти от диатоничната стъл-
бица разкриваг седмочислнсто като
регулатор на трептенията; трептения,
в конто множество примитивни тра-
диции виждат самата същиост на
материята.
Смята се, че следната сентенция
принадлежи на Хипократ: числото се-
дем благодарение на скритата си си-
ла поддържа у човек всяко нещо; то
дар.чва мивот и движение, то дори
в IU.4C на небесните съи/естиа
С ЕДЕМ
348
Селем, както отбелязахме по горе
е числото на завършения цикъл и на
неговото възобновяванс Тъй като Бог
създал света за шест дни. той си по
чина.! на седмия и направил от него
свят лен: следователно Саба1ъз нс е
почивка. чужда на сътворснието, а не-
гово увенчаване. иегов съвършсн
завършек. Именно това олицетвори-
ва седмицзта - времетраенето на чет-
върт лунен цикъл
Съвършенството на седем в ри-
гьма - шест не е чуждо и на исляма. в
частност и на измаилизма: твърдото
тяло притежава седем странн (шест
лица плюс съвкупността. която съот-
ветства на Сабата).Всичко. което съ-
шествува на света е седем. зашото
всяко неисо притежава една цялост
и шест страни Способностите на
Интелекта са седем (шест плюс
ghaybat. свръхсетивното познание).
Имамите в един период са седем (шест
плюс Qa'im, Имамы на Възкръсва-
нето) При това тези различии серии
си съответстват една на друга.
Класическата Религия се развива в ци-
къл от шест дни. които представля-
ват шест хнлядолетия. слсдвани от
седхги - Сабатът на истинската
религия, донят на слънцето и светли-
ната. на манифестанията на дотога-
ва скрития Имам.
Хиндуистката традиция приписва
на слънцето седем лъча: шест, съот-
ветстваши на посоките в пространств
вото, седмнят - на центъра.
Небесната дъга съшо така няма се-
дем цвята. а шест седмият е белия.
синтез на останалите. Седем са и стра
ните на връх Меру, обърнати към все-
ки един от селемте двипа /континен-
ти/. съответстващи на селемте посо-
ки на хиндуисткото пространство
(шест плюс център). От Бог - Сърие
то на света, пише Климент Алексан-
дрийски, се излъчват шестте прост-
ранства и шестте фаш на вре мето:
тук се крае таината на чш лото сс
дем - заврыцането къмщ-и/нв/ш. към
Принципа, след развитието чийто
край слага ссдмочислиего.
Числото седем с лействи t елно уни
версалният символ за иелокупност. но
за иелокупност в дни женке и ти на ия-
лостен днпамизъм С това е ключът
към Откровенного (седем църкви. се-
лем звезли. седем Божи Духа, седем
печата. селем тръби, седем гръмоте
вини, седем глави. седем бедствия се
дем чаши, седем царе...}. Седем е чис-
лото на небесата в будизма. Авиисна
съшо описва Седейте князе -
Архангелы на седемте Небеса, които
са седемте Паштел и на Енох и съот-
ветстват на селемте ведически Риши
Те обитават седемте звезли на
Голямата мечка. с които китайииге
евързват селемте отвора на тялото и
на сърцето. Червеиата лампа на
тайните китайски общества има седем
разклонения. както к снежника у
евреите
Някои мюсюлмански текстове от-
насят селемте езотерични значения на
Корана към селемте субтилни цент-
рове у човека Ще припомним, че йо-
гизмът познана съшо селем субтилни
центрове (шестте нтакра плюс
сахасрарападма). Спорел Абу Якуб
духовните форма са се проявили чрез
седе.мте върховнч букви. които cate-
де.мтс Интелекта. седе.мте херуви ма
Седем, числото на небесата, е спо
рел Данте съшо така и на планетните
сфери. към които катаркте саотнася
ли селемте науки и изкуства. Вече от-
белязахме (вж. стълба*). че седемте
небеса могат да се сравнят и със се-
лемте белега на сибирского осово
дърво, със селемте цвята на стълба
та на Буда, със селемте метала на
ст ълбата на мистерии те на Митра
със седемте стъпала на Калош от
шотланлекото масонство: това е бро
ят на йерархизираните луховнн
349
СЕДЕМ
състояния. които позволяват прсми
наванегоот Земяга към Небего
Всчеогбслязахме. че раждашият сс
Буда. измерил света като наир.жил сс
дем крачки във всяка една or чегнри
тс посоки. Четири от основните етапи
на неговия освобождаваш опит сьог
аетсгваг на селемдневни спирания,
всяко едно под четири различии
дървета.
Числата ян. пише Дзумадзян. дос
тигат своего съвършенство при
седем Гадаснсго с пръчици от равней
взима предвид седем категории знаци;
тези пръчици са 49 на брой (7 х 7). 49 с
съшо числото на Бардо, междннното
състояние след смъртта у тибетците:
това състояние трае 49 дни. разделени.
поне в началото. на седем периода по
седем дни. Прсдполага се. че японс-
кнте души стоят 49 дни на покривите
на къщите. което има съшото значе
ние (CORT EVVAB, GRAR GUED.
GUEM. GUES. HERA. SA1R).
Числото седем е често използва но
в Библията. Например: свешник със
седем разклонсния; седе.мте Духове,
стояши на Иесеевия пън; седем не-
бета, където живеят ангелите; Соло-
мон построява храм за седем години
(3 Царств 6:38) Не само седмият ден.
но и седмата година е за почивка Всеки
седем години слугите са освобож-
давани. дълговете опрошавани/Селем
е използвано 77 пъти в Стария завет
Цифрата 7 поради промяната, коя го
бележи. притежава в себе си сила; то-
ва е вълшебно число. При завладява
нето на Иерихон седем проповедника,
носещи седем тръби. трябва на сед-
мия ден да направят седем обиколки
на града. Елисей киха седем пъти и де-
тето възкръева (4 Царств 4:35).
Прокажен се потапя седем пъти в Йор
дан и се изправя изцелен (4 Царств
5:14). Прансдният пада седем пыи и
се вдига опростен (Притч 24:16).
Седем чнетокръвни животни от вески
вид ще бълаг спасени от погона
Иосиф сьнува седем охра пени и сс
дем немошни крави
Обачс седем крие в себе сн и из-
вестна ipcBoia. гъй като означава пре
минавансто ог познатого към нспоз
нагого: един цикъл с завършил, ка
къв ше бъле следвашият?
Оше у шумерите цифрата седем е
била свешена (както и някои от нсиниге
произведения) и любима на библсис-
кага аригмология Съогвегствашо на
брой на планетите, харакгеризира ви
наги съвършенство (в гносиса, пле
рома), ако нс божеството. Ссдмицата
има 7 цена като спомсн от врс.мстра-
енето на сыворението (Бит 2:2 и сл.).
Ако Пасха - празникът на безквасния
хляб, трае седем дсна (//м. 12:15:19),
то положигелно това е. зашото изхо-
дът с видян каго ново сътворение. спа-
сителното сыворение.
Захарии (3:9) говори за седемте очи
на Бог. Седмочнслията в Откро-
веннето (седемте светила, които са се
демтс духа на Бог = на цслокупния му
дух (4:5); седемте писма до седемте
църкви = на целокупната Църква, се-
демте тръби. чаши и т.н.) известяват
последното и зггьлненис на божията во-
ля на земята.
Седем е съшо цифрата на Сата |
ната. който се опнтва да подражава
на Бог: и.митаторът на Бог. И така,
адского животно от Откровснието
(13:1) има селем главк Но ясновиде-
цьт от Пагмос. запазва наи често за
злите сили половииата от седем - три
и половина, изразявайки по този на-
чин сигурния неуспех за начинанията
на Злого (Откр 12:6): змеят не може
да заплашва жената (- на народа
божи) повече от 1260 дни = три годи
ни и половина (виж оше 12:14: три вре-
мена и половина).
Седем е ключъг към Евангелието I
на Иоан: седемте седмици. седемте
чудеса, селемте споменавания на
СЕДЕМ
350
Христос: ai съм. Откриваме го чети
ридесет ггьти лОткровението: селмо
числие на печатите. на тръбите. на
чашите. на виденията и т.н. Книгата е
съставена от серии по селем Това чис-
ло и тук съшо означава пълен период
от изминало време (сьтворението в
Битието); прнключването на елно
време. на елна ера, на една фаза; пъл
нотата на милосърдието. далеко от
Светия Дух на Църквата.
Седми.чт ден е бил обект на мно-
гобройни символни интерпретации с
мистично значение, Този лен. в който
Бог си почива след Сьтворението. оз-
начава нешо като възвръшане на бо-
жествените сили чрез съзерцание на
извършеното дело Тази почивка в сед-
мия ден бележи договора между Бога
и човека
Седем символизира свършека на
света и пълнотата на времената
Според свети Августин то измерва ис-
торического време. времето на земно-
го пребиваване на човека Ако Бог има
нужда от един ден. за ла си почине, то
е. ше каже свети Августин, защото ис-
ка да се разграничи от сьтворението.
ла бъде независим от него и да му поз-
вони да си почине в него От друга
страна, самият човек чрез цифрата
седем. която означава почивка. пре
късване на работата, е приканен да
се обърне към Бог. за да си почине
единствено в него. {De Gen ad lit. 4.
16). Августин ще говори също за ве-
ликото таинство на чулотворния
риболов. изобразяваш края на света
Христос с придружен от седем спод
вижници и тъкмо така той слага нача-
лото на края на времената.
И накрая. шест означава една
част, зашото работата е част; единст-
вено почивката изразява всичкото. за-
щото тя се отнася до съвършенството
Ние страдаме само защото познава
ме отчасти, без пълнотата от среша
та с Бога; Частта ше изчезне, селем
ше се възцари над шест (вж Dr civilale
Dei. II. 31). (Върху тази тема и
ннтерпретацнята. далена от свет
Августин, вж. Огюст Люно. Исто-
рията на с пасен исто г Отрите на
Църкяата. Париж. 1964 стр 336-338)
Ако се вярва на Талмуда евреите
съшо внжлали в числото седем сим-
вола на човешката нелокупност. мъж-
ка и женска едновременно; и това чрез
сьбиране на четири и три: действител-
но. Адам в първите часовс на първия
си ден получава душата. която му да-
ва пълноценно сьшествуване на чет-
въртия час; а на седмия час получава
своята спътница, тоест раздоява се
на Адам и Ева.
В исляма селем е съшо шастливо
число, символ на съвършенство: се-
дем небеса, седем земи, селем морета,
седем кръга на ада. селем враги
Седемте стиха отФатиха(начална су-
ра на Корана), седемте неизползвани
букви от арабската азбука, конто са
паднали под плочата. седемте думи.
конто съставят изповялването на мк>
сюлманската вяра. Шахадата и т.н.
По време на поклоненията в Мека.
Кааба трябва да се обиколи седем пъ
ти и да се нзвършат селем преходи
между планините Сафа и Марва
Скрипите се в пещерата, Асхаб-ал-
Кахф (Коран 17) били седем (Седемте
Спяшн). Създадени са заклинания с
имената им. към конто се добавя име-
то на кучето, пазило ги триста години
(LAMM. 1. 314).
Седемте райски врати се отварят
пред майката на седем дъшери Четем
върху бременна жена, застрашена от
опасност, седем стиха от сурата В
Иран по време на израждането се ела
га запалена лампа върху покрнвка, ук-
расена със седем вида плодове и се-
дем вида ароматични семена. Детето
получавало името си обикновено на
седмия лен Понякога. в навечерието
на сватбата, девойката отивала до
351
СЕДЕМ
рската. пълнела к иэпразвала ссдсм
пъти своя ।а съдикка. после хвьрляла
във волата селем шепи зърна (MASR
35 и сл.). Това било вълшебен символ
та плодовитост.
В Мароко стсрилните жени увиват
волана си селем пъти около дънера
на някои лървета. после го закачат на
едно от седемте въжета. конто са про
висени там (WESR. I, 77).
В Сирия девойка бет жених про-
гонва элите сили. който й пречат да си
намери съпруг. като се къпе в морето.
оставяйки седем вълни да минат над
главата й.
Ако се сложи оголена сабя пред
седемдневно лете, то ще стане храбро
Седем са необходимите елементи
от облеклото на жените. За да се оси-
гури на покойник опрощаване на
греховете, трябва да се направят се-
дем линии на гроба му. След погребе-
нието се отлръпват на селем крачки,
след това се връшат съшо с толкова
Посешава се мавзолеят на светия-
та. когото искамс да призовем, седем
дни или четири по седем пъти. Път-
ници. конто искат ла прекарат ношта
в необитаемо място. го обикалят се-
дем пъти.
Често се смята, че душата на по-
койните остава до гроба седем дни.
Примерите са беэбройни. Става
дума за свешено число, по принцип
благотворно, но понякога - злотворно
Поговорка гласи: cedeai с трудно
Прочутото произведение на Ния-
зами - Седемте привнеси. евързва
символиката на цветовете с астроло-
гията: седем палата и всеки от тях с
цвета на една от седемте планети, във
всеки от тях се намира принцесата на
сдиния от седемте климата.
Мюсюлманските мистици заяви -
ват. че Коранът крие селем смисъла
(понякога става въпрос за седем-
десет). Традицията на Пророка
(хадит) утвърждава: Коранът чма
един екютеричен и сдан е/отеричен
смисъ.с Тош е/отсричсн смисъя има
самият тон е/отсрочен емшъя. ч
така нататък до седем с/отерични
смисъ.-ш.
Мистичната физиология, толкова
характерна за иранския суфнзъм. съ-
шо се основава на седмочислието.
Автори като Семнани различават се-
дем субтилни органа (или обвивки),
всеки от конто етипишция на пророк
в човеш кия микрокосмос...
Първи.чт с наречен me.ieceu суб-
тилен орган, той с омочен като Адам
на твосто / ъщсство.
Шестият е Иисус на твоего
съшество
Седмият с Мохамед на твоего
съшесз во.
(CORL, 238 и сл.).
Тези тънки обвивки са свързани с
Цветове: матово черно, за Адам, синьо
за Ной\ червено за Авраам-, бяло за
Моисей; жълто за Давид, блестящо чер
но за Иисус; зелено за Мохамед (ibid..
242).
В прочутото си стихотворение
Еэикът на птициге Атар изразява раз-
личните седем етапи в мистичния път
със символи - седем долини: първата
е на гьреенето (talab); в юра га - на
любовта (eshq); трстата - на позна-
HneTO(inarifat); четвъртата - на неза-
висимости (istigna); петата - на един-
ство™ (tawhid). шестата - на очаро-
ванието (hayrat); седмата - на лише
нието (fagr) и на мистичната смърт
(Гапа).
За индианците от Прерията това
число представлява космичните коор
дннати на Човек. чрез сбора на чети-
рите точки на света (равнината на вът-
решно присъшото) и на оста на света,
пресичаща тази равнина в центъра и.
който е „тук сега“ (Човекът) и эавър
швата с едно „там горе" и едно „там
долу". 7 - 4 (посокитс на света ( + 2)
отвесна ос(+ I) център). като юва 1 с
СЕДЕМ
352
резултанта oi сблъсъка на 4 4 на 2
Трансцендентного противопоставя
не на „там горе" и „там долу" се ре-
шава в срешата между равнината на
вътрсшното присъшо с Единсгвото.
което е мястото на Човека (по ALEC,
69).
Съшата символика, но в социален
план, присъства у инлиаиците пуебло
Свешеният град Зуни. Център на
Света, е разделен на седем части, съ-
ответсгваши на седемте части на
света Той е направен от обединява
него на седем древни селиша. предс-
тавляващи съшата делитба на
космоса Социалното разделение с
разметено на съшата основа, като
клановете били групирани по три към
тези седмочислия. с изключенис на кла-
на на папагалите. първият клан на
племето. който единствено заемал
средата. „тукce?a"(MULR,277-278).
Космичните Цветове били разположе
ни според съшия този космичен
компас.
У майте киче. Великият Бог на
Небето. който става Бог-Тринадесет с
дванадесетте звезди (богове на
дъжда). става съшо Бог-Седем с шест
те космически слънца: така той със-
тавя групата на боговете на земе-
делието. Идеограмата на Бог-Седем е
изобразена с Голямата мечка.
У мамите. потомци на майте, ог-
нишето е образувано от шест камъка
(три големи и три малки), конто, като
се сложи върху тях котлето. образуват
числото седем. атрибут на Бога на
Земеделието. който оше е и бог на огъ-
ня и на всяко негово видоизменение:
божествен огън = на мълния: огън на
инфрасвета = на нагревател на
Древната Майка Земя: огнище - на
огъня на хората (GIRR 81).
Бог на Земеделието е Бог-Седем.
зашото числото седем с свързано с ас-
трономичното явление преминаване
на слънцето през зенита, определяшо
дъждовния сезон (..Попо.! Ву\"). Тъй
каю този беи е архнтипът на Съвър
тения Човек. той налаю своя числен
символ на човешкото семейство: ю
трябва да се състои от шест деца; те
образуват долната част на 7. чиято
горна част се получава от лунно-слън-
чевата симбиоза на родителите. на-
помняши божествените създатели
Близнаци (GIRR 237).
У майте седмият леи, намираш се
по средата на тринадесетлневната
седмица, е под знака на Ягуара*, из
раз на вътрешните сили на земята. Той
е щастлив ден (ТНОТ).
Богинята 7. наречена седем 1мии
или седел» к.юса. намираша се по сре
дата на серията от I до 13. символи
зира човешкото сърце и сърцевината
на царевицата. Дните. номерирани
със седем, са благоприятни (SOUM.
ТНОН)
В храма Кориканча. в Куско, съб
рал иелия пантеон на инките. върху
стена в близост с космического дърво.
била изобразена рисунка, представ-
ляваша седем очи. наречени - очитс
на всички неща Леман-Ннчс мисли,
че става дума едновременно за съз
вездието Плеядите и. без съмнение. за
очите на върховното небесно божест-
во - Вира коша Той сочи, че Пророк
Захарий (4:10) говори за седемте очи
Господни, конто наблюдават всички
народи по земята
В Африка числото 7 е също сим
вол на съвършенство и на единство
За догоните, след като 7 е сумата от
4. символ на женскою, и от 3. символ
на мъжкото начало, то то представ
лява човешкото съвършенство
(GRIE).
Догоните смятат числото седем за
символ на единството на противо
положностите. на разрешението на
дуализма, следователно - за символ
на обединсние и оттам на съвър
шенство Но това единство на проти
353
СЕДЕМДЕСЕТ
воположностите. което е и сливането
на половете. с също гака символ на
плодородие По тази причина, слово
го. бидейки аналогично на спермага.
както ухою на влагалишети, за дою
ните числото 7 с емблемага на Гостю
ларя на Словото. бог на новиге дык
дове и следователно на бурите и на
ковачите* (GRIE. GRIL).
Седем. сума от женского 4 и от
мъжкото 3. е също така числото на
съвършенството за племето бамбара
Върховният бог Фаро. бог на водите и
на словото. обитава седмото небе, за
едно с животворна та вода, която той
разлива във вид на дъжд Сльнцето
също така всяка вечер на края на своя
път се губи в седмото небе. Земята.
както и небето, се дели на седем слоя
и земните води са също селем на брой,
както и мета лите. Седем е елновремен
но числото на човека и принципы на
света.
Сборът от 4 и 3 е знакът на ця-
лостння човек (със своите два духов
ни принципа от различен пол), на ця
лостння свят, на завършсното г ворс
ние. на растежа на природата То е
още израз иа Съвършеното Слово и
оттук на първичиото единство.
Татаритс от Алтай, за да възхва
ляват светилищата на роднага си
страна, обединяват всички под общо
название: Моята страна <ъ< Седем
Врати и .мойте води (HARA. 177).
Цифрата седем е космически све-
дена цифра у тюрко-монголите,
подчертава Жан-Пол Ру (ROUE 96).
Седем. числото на съвършения чо-
век - т. с. на човека съвьршено ось
ществил се - е следователно. както
лесио можем да се досетим. числото
на херметичния андрогин; както в
Африка, то с числото на митичните
Близнаци Изглежда доста правдопо
добио. че андрогиньт и близнаците са
всъшност едно и също нещо Много
значно е оше свързвансто на мажор
ните аркани от Таро*, образуващи
седем Седем от четири и три с двойка
та Император* - Императрица*.
Баша та и Майката. съвършенството
в Проявлснието. вьгрешнага и вьнш
нага страна на постата с не г ска власт.
хармоничннят сбор от Четирите
Елементи и от Трите Принципа на
Таина та Наука Обратно, дноиката на
духовностга. Папата* - Лапесата*.
дава също седем. но от ПЕТ и ДВЕ
1Цо се отнася до аркан СЕДЕМ. израз
на тези два сьюта, няма да се учудим,
че е номерът на Колесница та* - знак
на осъшествяване.
В прикатки те и лет сидите това чис-
ло изглежда изразява Седейте състо-
яния на материята, Седемте степе-
ни на <ь танието. Седемте стана я
ево.1юцията:
I. съзнайис за физического тяло:
удовлетворени желания по най*
елсментарсн и брутален начин;
2. съзнанне за вълнение: трептенн
яга се усложняват с чувства и
въображение;
3. сына и не за интелект: субсктът
подрежда. заповядва. разсъждава;
4 съзнанне за интуиция: усещат
се връзките с безсъзнателното;
5. съзнанне за олухотвореност: от-
късване от материалния живот;
6. съзнанне за воля: го прави зна-
иието да премине в действие;
7. съзнанне за живот: то направ-
лява всяка дейност към стрсмсж за вс
чсн живот и спасение
Г-жа Льофер Дслашо вижда в
„Малечко-Палечко"* и всеки един от
братяга му символи на всяко едно от
тези състояния на съзнанието (LOEE
197-198)
СЕДЕМДЕС EI «ж ЧИСЛО. СЕДЕМ)
Седем и нсговитс сбором и прои з
ведения включват сьшо идсята за
цялосгносг. Турскиге традиции огбе
лязват. че: 72 е lebpiaHO със 70 (как
СЕДЕМНАДЕСЕТ
354
то го видяъмс по отношение но 36*)
70 е дезет пъти 7 (равн.чнащо се във
висша стспсн на двойно съвършен
ство). а 72 е производно на V числа:
2. 3. 6. 8. 9. 12. 18. 24 и 36. Го с също
8 деветки и. най-вече, една пета от
360. тоест една пета от Зодиака
77 и седемдесет пъти седем сс шпа-
гат от само себе си. както и 700. 7
ООО. 70 ООО и 700 000. Накратко. всич-
ки съвършени числа се събират тук.
Спорел известен калит Пророкът
заявил: След мен моята обшност
(ума) ще се раздели на 73 сскти. от
които седемдесет и две ще загинат.
а една ще бъде спасена (MASM. 137).
Друг кадит намеква за 72-те
болести пророкът бил казал на Али:
Нека храненсто ти започва и евърш-
ва със сол. сащото това е цяр за 72-
те болести.
У шиитите - съшо предпочитание
към 72: Иман Хосей и у мира от жажда
заелно със 72 другарн Има 72 свиде-
тели втадзийе. религиозна театралка
пиеса. подобна на средновековните
Мистерии Персийски ceirryp (музи-
кален инструмент) има 72 струни (по
3 за нота).
СпоредКо.мин (Мемоари. Книга 2.
гл. 4) Филип Добрив от Бургундия,
налагайки на хората от Ганд дого-
вора от Гавър (24-ти юли 1453), пре-
махнал правото на занаятчийски-
те сдружения да носят хоругви Тс
били 72 на брой Интересно е да се
сравни този условен брой корпорации
с броя на сектите. две категории
идеи, които се прссичат често пъти
в историята (DENJ. 395 и сл.).
Библията изобилства с примери, в
които употребата на седем и на него-
внте производни служи за обознача-
ване в превъзходна стелен на цело-
купната действителност. да се вили
възможното. Десеторната седмица
(св. Августин) съответства на цялост-
но развитие, на напълно приключил
еволюционен цикъл
Деяние от без) мен »« и« ти бъде ш
ПО.1Ш. штата у него. вместо едно. ими
много очи ш в зсманс
(Сир.. 20:14).
За един подарък той очаква да му
върнсте безкрайно много И светли
ната на слънцето ще бъде < едморно
по-свстла. отколкото светлината на
седем дни. н он я ден. кого Господ об
върже раната на своя народ, и изце
ри нансссните .м.г язви. (Ис. 30:26)
Пророкът описва тук бъдешото
благоденствие, което ше бъде несрав
нимо по-голвмо. отколкото в мина
лото, след като неговият извор. свет-
лината на слънцето. ще бъде умноже
на до безкран седем пъти.
Тогава Петър сс приближи до
Него и рече: Господи, колко пъти да
прощавам на брата си. кога съгрс
шава против мене7 До седем пъти
ли? Иисус му отговаря: не ти каз-
нам до седем. а до седемдесет пъти
по седем. (Мат 18:21 22). И тук оше
веднъж е изразено безкрайното.
Числото седемдесет означава в
Библията винаги универсалността
Глава 10 от Битне изброява седемде-
сет народа на земята. разпръенати
след светотатствената постройка на
Вавилонската кула*. грях. който тежн
на цялото човечество.
СЕДЕМНАДЕСЕТ (и 72)
Това число, както и 72е - което е
евързано с него, понеже първото е
сборът, а второго произведение™ на
9 и 8 - има голямо символно значение
В ислямската традиция 17 с чис-
лото на чак'а (литургични жестове).
които съставляват първите ежеднев
ни молитви Това е също броят на ду-
мите (17), които съставляват призива
за молитва. В мюсюлманския фолклор
символното число 17 се явява нався-
къде в легендите. по точно в /7-те про
шушнати в ухото на царя съвста по
355
СЕМЕ
време на короноването иг и в 17 те
сытавни чисти на нрчпореиа (М
Мокри, ..Les secrets de Hamza .Тай
nine на Хамза").
Най вече в шиизма - и поради пли
яннего му в епикорелтнознага лите
ратура на аналолскшс гурии -е при
писвана една почти мигична <начи
мост на числото /7 Ощс от древни
времена tuuumt к ите мистики < <• «/«•»
линяли пред числото 17, тона прск-
имен не аде от древните Питагорони
умочрения въч основа на грърката
ачбука 17 било броят на течи. ко-
ито me бъдат въчкрсесни. като вес-
ки от тях ще получи една от букви-
тс на ачбуката. състав >яващи вър
совното Божие имс. а тона несъм-
нено ими връ<ка с ключа Звсчди, се-
лсмналессти аркан от картитс Таро,
чиято символика напомня ла преобра
зяването. възраждансто. а др Алан-
ди я гълкува калокармично освобож-
дение (ALLN. 364). Впрочем според
..Книгата на везните" ол Сабир ибн -
алхимик и суфи. формата (сура) i6
всяко нещо в света е 17; числото 17
представлява самата основа на тс
орията ла Вешите и трябва ла бъде
разглсждана кала канон на равновеси
ето във всяко нещо.
Числото 17 има оеобено тачснис
в традици.чта на тнаятчийскитс
сдруж ения. които при танит /7
члсновс. посвстсни от ар'Яли. 17 чак-
рилника на основатслитс на мен ю с
мански сдружения, посвстсни от
Селман-и Фарси и 17 г iuhhu сдруж е-
ния (MELN. 455 и следваши)
За древните гърци 17 е броят на
съгласните в азбуката; на свой ред
числото се дели на 9 (брой на нейните
съгласни) и 8 (брой на полугласните
или полусъгласни). Тези числа били съ
що така в тясна връзка с музикална-
та теория и хамонията на сферите.
17 и 72 представляват. както от-
белязахме в началото. елното - сбора.
другою - произведенного на 9 и 8: ос-
вен (она катосесъбират цнфрите.със
тавляваши тети две чне ы получава
ме К i.i 17 и 9 ла 72 Отношенного 9:8
непрекьенаго сс появява в аритмоло
। нчнн io умозрения на древните гърии.
било в граматиката. било в му шкала
(където отношенисто 9:8 с представе-
но от срсдните струни на зирата). би-
ло в метриката или космологията
Древните римлянн изглежда са
считали числото за фатално. понеж*.
състав ляващнте го буквн - XVII - са,
в променен ред. теш които образуваг
думата VIX1. живях
СЕДМИЦА
Дните от ссдмицата са вписани в
символиката на числото седем* Те
представляват един вил цялост. със-
редоточавайки в себе си времето и
пространството. нешо като микро-
космос на еволюцията Шестте работ-
ни дни се възприемат като планетите.
въргяши сс околоСлънцето. като все
ки един ог лните се намира пол знака
на елна от теш плансти понеделник
- Луната; вторник - Марс; сряда -
Меркурий; четвъртък - Юпитер; пе-
тък - Венера; събота - Сатурн: неде-
ля -Слыщсто Присъши дсйности на
тези астрологични шаци. също както
на божсствата. съответстваши на
плане!ите. изглежда са приписвани на
вески ден: мечтанисто. напалението.
търговията. органнзацията. любовта.
равносметката, почивката.
СЕМЕ
Спорел Галиан ссмето пронзлиза
от мозъка. Тази теория била распрост-
ранена широко през Срсдновеко-
висто. Гръбначният мозък с разполо-
жен от мозъка до фалоса. където се
намира семсго. чстем у Бахнр. Семето
символизира мошта на живота, а и чо
вешкият живот може да се заражда са-
мо от това. което характсришра чове
СЕПИЯ
356
ка - неговия мозък. ценгьр на собст-
вените му способности.
СЕПИЯ
Сепията или калмарьт се появява
странно, в мнт на индианците нут к а
от Ванкувър. цитиран от Фрсйзър
(FRAF) - като първия гоеподар на
огъня. от косого лопатарът гооткрад-
ва та благого на хората: митът
уточнява. че сепията живеела по оно-
ва врсме на земята или във водата.
СЕРАФИМ аж ОГЪН)
Серафим е име на небесни съшест-
ва. което означава Горящим (Saraph).
точно както крилатата змия или
дракона, за конто става въпрос в Чис-
ла 21.6:// прати Господ върху народа
от ровни с.чии. който запела народа,
и от страх пред Бог иного свит исч-
ря от синовстс Исраилсви Но Исаия
е първият. който споменава ангелитс
(6:2-3; 6-8) под това име: Около него
стояла серафи.чи. всякой от тях
и.чате по шее т крила; с две вески сак-
ривашс лииспю с и. и с две сакриваиес
носсте си. (свфс.чисъ.ч са пола), и с
две летсисс И викаха един къ.и други
и ду.чаха - свет. свет, свет е Господ
Саваот' Цяла сс.чя е пълна с
Неговата слава' Гогава прилети до
йене един от серафи.чите. с разла-
ден в ръка вылен. що ос в сел с клещи
от жертвеника. докосна се до уста-
та .чи и рече. ето. това се докосна
до устата ти - и твосто бенако-
ние се отне от тебе, грехът ти се
очисти.
Тези два текста от Числа и ох Исаия
разкриват символичната стойност на
Горящий: в най-стария текст змията е
изпратсна от Господ за наказание; в
нан-новия текст - Божият ангел пре-
чиства чрез огъня. Съшият лингвис-
тичен корен е носител за двойна сво-
люцня семантичната сволюция на
символа на изгарянсго; духовна га ево-
лтоцня на релит ио итого съмтанис
Първонача.тно пзгарянето с вреднат
качено да убива; след това има за цел
да нречнегва.
Пссвдодионисии Ареопат иг е схв.т
нал много добре това значение на
серафима: Светото на сванис серафи
чи оспа чана са снасщитс иврит пн-си.
който исгарят. тоест те си. конто
сагряват Непрсстанното обикалч
нс около божиите тайни. топли
ната. дълбочината. кипящата пла-
ченное т на една пен тоянна прочини,
която нс поснива нито покой, нито
откос, силата сфикасно да исдигат
по свое подобие нисшестоящите и м.
вдъхновявайки ги със същата пла чен
ноет, със същия пла ч, и със с ъщата
топлина. силата да прсчистват чрсс
.чълнимта и огъня. очевидната и не-
ра сруши ча спсмобност да сипасят
непременен и както своята семи тесни
светлина, така и своята сила на
осарсние. способнсктта да отхвър-
лят и да прс.чахват всяка по.чрача
ваща тъ.ча. такива са свойствата на
серафи.чите, както личи от името
uwlPSEO, 206 207).
В този изненадваш синтез откри-
ваме всички възможностн на огъня
плам. пречистване. оприличаванс със
себе си. светлина и озарение, раэсейва
не на гьмата. Серафимы символизм
ра всички тези способности в най
духовния план на съзнанието.
СЕРБАТАНА
Дървена или метална тръбичка.
през която дъхът изкарва малки
снаряди, топчега или стрели: в мито
логията на майте киче тя е символ на
слънчевите лъчи (G1RP 27).
СЕТ
Сет е египетски бог. оприличен от
Плутарх на Тифон* и на палестине
кия Ваал*, отъждествен с мъжкого
начало, често пъти изобразяван като
357
СИБИЛА
черно прасе, разкъсвашо луната. к»,
лето душата на браг му Озирис* -
благодетеля била намерила убежище
Това е демоны на египетската
митология. обожании от едки, йена
внжлазз от други, но страшен ia
всички тира юна сила Персонаж на
космический и морален конфликт
между доброго и злото, тон символи
зира първичниге сили. злотворни и
обърнати срешу целите си
СЕФИРИ
Прекалено сложната символика на
Сефирнге основни елсменти от каба
листичната традиция, тебъде описа-
на тук само в най-обши линии.
Сефнра има значение на пресмя
тане Вече казахме по повод на числа-
та. че те установяваг отношениего
между Принципа и Проявата Такава
е и ролята на Сефирнге - лвчы. ка-
чества, атрибути на Бот. чиятоннпо-
д.чща Дейност те отразяват и обрат-
но - чисто посредничество позволява
да се върнем към Принципа, да уло-
вим неуловимата Съшност - Ен-Соф
Сефиризе са десет на брой, разде-
лени в три групи по три: Венец
(Кетер) Мъдрост (Хохма). Разум
(Бина); Милосърдие (Хесед). Сила
(Гевура). Красота (1иферег); Победа
(Ненах). Слава (Од). Основание
(Метод); и най-после Царство
(Малхут).
Друг начин на групиране - в три
колони*: дясна (Мъдрост - Мило-
сърдие - Победа), лява (Разум - Сила
- Слава), и по средата (Венец -
Красота - Основание). з осподстваши
нал Царството Дясната колона, ан-
тична или .иъжна. е колоната на
милостта; лявата колона, ласивна
и hi женена. е на етрогоетта; сред-
ната колона е осовопю рачновсеис.
Нсбаничт път Не можем да пропус-
нем да не спомснем тук трите нади
на тантризма.
Пенены сс намира нал главата на
Узам* - Кэдмон Царе 1 воз о - пол
краката му. Разумы и Мъдроетта -
от двете страни на главата му;
Ми зосърдисго и Силата - са ръпсзс
му. Побслата и Слава га - краката му.
Красотата съответсгва на сърцето
му, Основанието - на половня орган
(на Шакра манинура и анахаза. как-
то би казал тангризмът. на Земята и
на Огъня).
Освен това съшсствуват сложни
системи от съотвстствия между Сефи-
рите и имената Божии (BOUM.
WARK).
С ИБИЛА (ПИТИЯ)
Споила е име. ладсно на легендар-
ни пророчици. наи-известна между тях
е била троянската Касанлра. в която
Аполон бил влзобен Той я дарил с про-
рочески способности, но след като тя
отказала да му принадлежи напра-
вил така, че никой да не вярва в и з ре
ченитс от нся предсказания Сибилитс
ог Делфи. Еризра. Куме били елни от
най прочу тите в древността
Името Пития, във връзка със зми-
ята Питон, било дадено на Сибилата.
седнала върху зриножник. която про-
рокувала в Делфи от името на Аполон
Тя грябвало да бъде девствена илзз по-
не до момента на избирането и да жи-
вее напълно псломъдрсно и самотно
катосъярггд на Нога
Сибилата символи зира човешкото
същество. издигнато до надестестве
но положение, което му позволява да
влезе във връзка с божествеиото зз да
известява посланията му А>на е
обладаниях, пророкът, ехото на
оракулите. инструменты на откро-
венного Сибилитс лори били смягашз
за е чанацич на божеетвената
чъдроет, стари колкозо света и при
гежаваши изнача л но то откровение: по
този начин тс изглежда прсдсгавля-
ват символиката на откровение то Ето
сиво
358
ташо гехният брои - лванадесетте си-
били - не е било пропусна то ла се
сравни с този на апостолите. а иэоб-
ражснията им били рисуванн и ваяют
в църквнте.
СИ ВО/яж ЦВЕТОВЕ)
Спорел Ф. Портал в християнска-
та символика сивият цвят. получен от
равни части черно и бяло. означава
възкресеннето на мъртвите (PORS.
305). Авторы лобавя. чс средновеков
ните художницн рнсуват Христос със
сива мантия, когато ръководи Сграш-
ния Съд.
Сивото с цветы на пепелта и мы
лата. Еврснтс се поенпват с пепел, за
ла нзразят силна болка Във Франция
пепеливото сиво е цвят на полутраура.
Сивотата на мъгливото време внуша-
ва ты а. меланхолия, скука. Точно та-
кова време се нарича ..сиво", а „правя
i ива физиономия" (буквален пре вод)
се казва за неприветлив, лош прием
на някого.
Колкото до сънишата. конто се
явяват в сивкава мъгла. те се разпо-
лагат в отдалечените слоеве на
безсъзнагелното. конто трябва да бь-
дат прояснени и осветени по пыя на
познанието.
В генстиката на цветовете изглеж-
да сивото е схвашано първо и именно
то остава за човека в сферата на цве-
товете. Новороденото живее в сивота.
Това е съшото сиво, което виждаме при
затворсни очи (das physiologische
Augengrau), дори и в пълен мрак. От
момента, когато детето започне да жи-
вее с <т*ворсни очи. то вижда все пове-
че и повече Цветове около себе си. То
узнава света на цветовете през пър-
вите три години. Привикнало със
сивото. то се идентифицира с него.
Когато се озовс сред съшсства и
предмета, сивото става център на
света на цветовете, и сходен пункт; де-
тето си дава сметка, чс всичко. което
вижда. е цвят. Прсоблалавансю на
цвета в света на формиге обяснява
подражанттето при дивогнттге и ка
муфлажа у човека
Човекът е сив сред цветния свят.
Прелетавен по аналотня с небесната
сфера в цветната сфера. Човекът е
продукт на противоположимте поло
ве и ако се озоне в синая център. меж
ду противостояшите Цветове, конто
образуват хармонична цвет на сфера,
всички двойки контрастни Цветове са
в пълно равновесие Несъвършенст
вата на тази хроматична сфера могат
да бъдат конкретизирани с някакъв
материален акт (вж Harmonic des
coulcurs. р 79).
От най-ранни времена човек сс
стреми да създаде съвършенитс цве
тове. конто си представя и вижда в
сънишата си. Той оцветява заобика
ляшата го среда и кожата си. Той се
нужлае от цвета и контраста му. за-
шото сам е срсдното сиво между всич
ки противостоящи Цветове, между
жълтото и синьото. червеното и зеле-
ною. черното и бялото; преходът от
един от тези Цветове към друг и неиз-
бронмите двойки контрастни Цветове
винаги са разделяли от срелното сиво
Съзнателннят човек в центъра на
света на цветовете. на съвършената.
идеал на хроматична сфера, където ре
алните и нсрсалнитс Цветове са в пъл-
но равновесие, усеша, че се намира в
поле на много мошни хроматичии сн-
ли в средата на триизмерното прост
ранство на двойките контрастни цве
тове и едновременно в средата на дру
го пространство, подобно на
първото. но не в равновесие, където
всички Цветове в хомогенна хроматин
на сфера са равномерно разпреле-
лени. Тази трупа от две сфсри е жива
организация, тъй като в нея има
пулсации Това са човешките пулса-
цин в средних сив център.
Ориснтацията в снега на Цветове-
359
СИД
гс с иыможна благоларснис на чети
ри абсолютгги юна - четирите фунла
мен тал ни тоналности. наречени абсо-
лютно жълто. абсолютно зелено. аб-
солютно синьо и абсолютно чернено
Тети четири тона са винаги постояннн.
независеши от интензитста на
светлината; всички други Цветове из-
менят тоналността си в зависимост
отосветлението Четирите абсолютни
тона съответстват на чет мрите носо-
ки на света Човек приписва на всяка
посока определен цвят, чийто избор
зависи от жизнената среда.
Всяка фундаменталиа тоналност
доминира безбройни съседни Цветове,
по-топли или по-студени от нея
Цветовете с тенденция към жълтото.
червеното и междинното оранжево,
показват и тенденция към топлото. до-
като тези с тенденция към синьото.
зеленою и междинното синьо-зелено
(лат. persus) - клонят към студеного
Човек знае. че оранжевого е полюсът.
който привлича всички топли
тенденции, а синьо-зеленото - полю-
сът на стула
Много младежи харесват виоле-
товото. което няма отношение към
опозицнята топло-студено; младежи
те се идентифицират с тази хроматин
на неутралност. Жълто-зеленою, кон-
трастно на виолетовото. привлича
много девойки. конто се идентифици-
рат по подобен начин
Поведението на човека в сивия
център се мени съобразно характера
и живота му. В кръговата зона, съдър
жаща лванадесетте основни тонал-
ности, четирите абсолютни тона и тех
ните межлинни. човек открива много
чувствителмо отражение на зодиака
Следователно всеки се обръша несъз-
нателно към хроматичната облает,
към която принадлежи, т.е. към пред
почитания си цвят. Групп хора, цели
народи могат да се обърнат колектив-
но и да намерят положение, подобно
на сивия иенгър. По необясним и нсп
релуг адим начин цветы става пока
за гелей за човека. народите, а може
би и за човсчссгвого.
СИД (РАЙ)
Думата мир на староирландски е
и название на Другня свят. sid. която
по дефиницияе извъи времето. npoci-
рансI8OIO и човешките превратности.
Тя служи съшо. в по-тирок смисъл.
за на зова ване на боговете или на бо-
жесгвеннге сътдания. конто прои зли-
заг от тях по една или друга причина
В митичната география сил с разпо
ложен на Запад и на Север от света
(тъй като тези две посоки са били смес
ванн при келтската ориентация), от-
въд море га та В оше по-широк сми
съл християнскнте монаси. прелава
ши легендите. са използвали думата
сид за хълмовс. мог или и понякога до
ри за езера. митнчни или не. в конто
или под конто богове от прсдхристи
янската епоха. са отивали да живеят
С пристнгането на синовете на Мил
(или Гаелс) светът наистина сбил раз-
делен на две части: повърхността на
земята принадлежала на ирландцнтс.
а подземнею - било запазено за бого-
вете или „племената ма богинята
Дана". Всички текстове опневат сид
като прекрасно място: къщиге там са
от позлатен илн посребрен бронз, пок-
риги със скъпоценни камъни Там има
съшо дървета. раждашгг плодове -
ябълки* или лешници*. конто даряват
със знание и вечно здраве Вомните ор-
ганизират нескончасми угощения, по
време на който се яде месо от вълшеб
ни прасета и се леят на воля традици
он ни те напитки на безсмъртието и на
опиянснието - млякото. бнрага и
медовината. Това е вълшебно място.
където не съшествува нито грях. ни-
то смърт. нито нарушения, оше по-
малко - каквито и да било болести.
Жителите остават винаги млалн и
СИДИП ЕДНОКРАКИЯТ
360
здрави Между другото, там мнозин-
ството от жените са с неповторима
хубост. Теги характеристики са пос-
лужили та основа на различните име-
на на Другия Свят, използвани във
всички текстове Тир на ног - Земя на
Младите, Тир нам-Бео - Земя на
Живите. Тир нам-Бан - Земя на
Жените. Mai Мелд - Земя на
Блаженството, Тир Тарнгире -
Обетована земя. Но Другият Свят
fCudi е обикновено невидим, скрит та
очите на хората. които не могат да го
открият и да проникнат в него освен
при необнчайни обстоятелства Ир-
ла ндските монаси са смесили божест-
вения Друг Свят с човешкото Отвъд-
но. чиито тначения те вече нс разбира-
ли и ги итравнили глоба.тно с библенс-
кия и християнски ран* (OGAC, 14.
329-340. 18. 13-150).
СИДИП ЕДНОКРАКИЯТ
В романтичного иткуство ед-
нокракият* Сидип сс появява доста
често Ж.-Е. Сирло го гълкува катопн-
титеза на сирсната с двойни опашка.
Докато тя. поради налнчието на двой-
ката. е символ на женственост. той.
поради налнчието на числото едно. с
символ на мъжествеността и придо-
бива вероятно фалическо значение
(CIRD. 72).
СИКОМОРА
Сикомората е свешено дърво в
Египет - в градините по бреговетс на
Нил. както по полетата на Ялу. Тук
става дума та смоковнииа-снкомора
(сем. копривни). Душите във вил на
птиии заставали по клоните и. Лис
такът и сянката й символнтирали си-
гурността и такрилата. на които се
радват душите в отвъдното.
Григорий Велики в своите Moraha
(27, 79) нарича сикомората ficus falua
Закхеи се покатерва на смоковница,
зашото тълпата му пречи да вили
Христос. Да се качиш на сикомора,
означава да участваш духовно в ня
каквал удоем. като означава освобож-
даването от какъвто и да било темен
интерес, от всичко създадено. Този
жест символизира тук лудостта на от-
къеването и пренебрежението към об-
шсственото мнение, дори антикон-
формизъм. Ако дървото е знак за су-
ета (falua). да се изкачиш на него, е
все едно да я презреш.
СИЛА
Единадесстата карта от Таро*
- пише Ван Рийнберк - символизира
Силата на Волята. насочена към ось-
ществяване на морални стойности.
Волята може да ce изрази в различ-
ии посоки. Тя се концентрира. за да
се получи вътрешното равновесие у
Магьосника*; разпръеква се. владее и
сс проектира в ас тралното у
Победителя, който кара Колесница -
та на Озирис (вж. Кола); доближава
се до мистичните пориви у
Отшелника* В сдинадесетата кар-
та тя се придана на моралното
прсчистванс. основа и опора на всяко
мистичсско. окултно и магичсско
влечение Силата на Таро е символът
на моралната чистота, на съвърше-
ната Невинност: innoecnita inviolaia
която намира в това състояние сво-
ята енергия за борба (R1JT. 240).
Млада руса жена служи за пример,
че двутначностите на Колелото на
Съдбата* могат да се разрешат и
показва. чс можем да владеем всички
ситуации На главата си жената носи
синьо бяла лента (лемниската), с жьл-
ти бродерин, която напомня тази на
Магьосника; с двете си ръце с цвета
на плътта тя държи отворена муцу
ната на жълт лъв. гледан в профил.
Върху синята и дреха с жълтн плете-
ници и ръкави пала дългопола черве
на мантия По този начин тя преобръ
та цветовете на Справедливосгта*. с
361
СИМЕТРИЯ
коятое симетрична, и приема тези на
Императора* и Палата*: червеного на
действие™ и власгта приема вътреш-
ната светлина на синьото. Но Силата.
та която тук става въпрос, не е физи-
ческа; младата жена по някакъв на-
чин държи с върха на пръстите си
пасгта отворена; тя не припомня пи-
то Самсон, ннто Давид, ннто Херкулес;
това е осъшествяването на женска-
та мот. на чиито нежност и гъвка-
вост по-трудно може да се устои,
отколкото на всякакви изблици на
гн.чв и груба cu.ia (WIRT. 176).
Убийство™ на лъва не би послу-
жило та нишо; нужно е било да се из-
ползва силата и енергията му. зашото
посветеният не прсзира нии/о от по-
низшето, за него по-малко благород-
ните са свеизени дори и в инстинк-
тите си. тъй като са необходима-
ят под тик на всяко действие... Това.
което е долно. не трябва да бъде
униизожсно, а облагородено чрез то
талното му преобразяване. както
оловото, което трябва да бъде из-
дигнато до ранга на златото (ib). В
психологически план тази символика
е ясна: нашата воля трябва да подчи-
ни и използва силите на безсъзнател-
ното. за да осъшестви най-доброто от
самите нас.
Силата или укротеннят Лъв от
Девица представлява нравствсната
сила, смслостта. която преодолява
изпитанията. свобода та на дейст-
вие. доверието в себе си (Т. Тереш-
ченко); покоряването на стростите,
успяването (О. Уърт). В астрологи-
ята тя съответства на II-ия хорос-
копичен дом.
Противопоставянето между лъва.
изображение на грубата сила, и
Левица га, изображение на духовната
сила, се преобразува в победа на духа
над материята и означава не разруха,
а извисяване над инстинктите.
Ако си припомним, че числото еди-
надссет е основно в инициацията. за-
шото е образувано от 3 и 8 (които съ-
ответстват на Императрицата и
Справедливостта) и в теософского
смятане е равно на 2. то няма да сс
учудим, че Папесата* (втора карта) е
под знака на Силата. А след като
знаем, че за да се намери произходът
и разклонението на дадена карта,
трябва да се вземат третата преди и
третата след, ние ше открнем. че
Силата идва от Справедливостта (8-
ма карта) и отива във Въздържаннето
(14-та), което подчертава връзката
между тези три основни добродетели
Но сред колода та Таро Силата е един-
ствената карта, която няма допъл-
нителна; никое друго число, прибаве-
но към нейното. не дава 22. Това не е
ли знак, че в битката. която водим със
самите себе си. ние винаги сме сами и
че трябва да удвоим усилията си, за
да продължим пътя си?
СИМЕТРИЯ
Симегрията е символ на единство
чрез синтез на противоположностите.
Тя изразява намаляването на разли-
чията до едно. което е дълбокият сми
съл на творческата дейност. След фа
за на експанзия светът открива сво-
его значение в завръшането към един
ството на мисълта: проявата на раз-
личие™ завършва с поставяне на ед-
но на преден план. едно. което е в на-
чалото и в края на всяко нсшо. Естест-
вената. както и изкуствената симет-
рия. свидетелства за единството в
сътвореното. Но симетрията издава
понякога фалша и липсата на твор-
чески дух: тя обозначава известна кон-
цептуализация в замисъла на творба-
та за изпълнение или осъществена.
Следователно тя означава разсъдли-
вост, която сковава и може би запу-
тана спонтанннге сили на интуици-
ята и на чнстото въображение
Единственото, постигнато по този
СИМПЛЕГАДИ
362
начин, е само привидно единство.
Вместо синтез на противоположное
тите се получава само повторение,
огледален* ефект Дисиметрията би
могла поради дълбокн. но скрити при
чини да отговори на прекалено систе-
матичния интелект.
СИ.МГЫЕГАДИгаж СКАЛА. ТУНЕЛI
Скалите, конто се блъекат. или
Сините скали (Кианеите) образуват
непроходимо място на Босфора, меж-
ду Средиземно и Черно море
Задвнжваши се непредвидимо и блъс-
кайки се една в друга, те смазват
кораба. който би посмял да се добли-
жи до застрашителната им грамада.
Финей посъветвал Аргонавтнте да
пуснат гълъб между подвижните ска-
ли. Той успял да премине, но скалите,
затваряйки се. прншипали перата от
опашката му. Аргонавтнте изчакали
скалите наново да се отдръпнат и бър-
зо премииали. но техният кораб пост-
радал откъм кърмата. Но след като
един корабуспял да премине през тях.
Симплегадите останали завинаги раз-
делени и неподвижни. Може би оттук
идва и изразът ..да оставиш псрата
си" след повече или по-малко
рисковани. но успешнн действия Но
най-вече тази смъргна заплаха. чието
изпълнение е неенгурно и неравно-
мерно. е силно тревожна. Скалата.
подводните скали. тунелът влизат в
катсгорнята на ужасявашото. както
бурята и гръмотевицата. Образът на
тези подвижни скали. често пъти сре-
шан в сънишата, издава страх от
провал, от нападение или от трудност
и изразява тревога. Но тази тревога
може да бъде превъзмогната. както
сочи легендата за Аргонавтнте, чрез
добро разбиране на проблема, чрез от-
криване на неговото разрешение и чрез
предварителното прнемане на риска
„да си оставиш псрата". Трезвият
разсъдък може да победи тук безсъз-
нателния страх. След изпълнение на
операцията прнчината за зревогага
нзчезва.
Симплегадите символизираг труд-
костите, конто умнияг кураж може да
надвие. Парадоксален символ, както
тунела* и толкова други, който показ
ва едновременно трудността и реше-
нието. преодоляването огвътре на
препятствие и който илюстрира сим-
волична та диалектика, толкова често
споменавана от Мирча Елиаде. за съв
падението на противоположное тите
СИМУРГ
Симургьт има много богата сим-
волика у мистиците и в персийската
литература Това е името. дадено на
категория митични птици. В Авеста
той е птицата. цитирана под името
саена
Саена напомня описанието на
орела* Гнездото на симурга в
..Шахнаме" се намира на върха на
планината Елбурц. което съответст-
ва в Авеста на Хара-баразанти (Ясна.
10.10) Но в персийско-ислямската ли-
тература симургьт обитава приказна-
та планина - Каф. заедно с феите и
демоните. Сади, приветствайки възх-
валата на Бог. казва. че дори симур-
гът в планината Каф има своя дял от
божията шедрост.
Той притежава човешки говор,
служи за вестоносец и довереник; пре-
нася героите на големи разстояння и
им оставя по някой от перата си. бла-
годарение на което. като се запалят,
може да бъде извикан. когато с далеч
Това с често срещана тема; огкрива-
ме я нс само във връзка със симург.
но и за другите приказни птици - ко-
ма и рук*.
Перото от симург е известно с
това. че може да лекува рани, а сама-
та птица е смятана за мъдър лечител
(хекнм). Откриваме тази тема съшо в
„Шахнаме" на Фирдусн. когато сн-
363
синьо
мургьг сс раэдсля с героя Зал. когото
е оггледал, той му лава няколко свои
пера, казвайки му. че ако има нужда
ог него, ше трябва само да и тюри ед-
ко от тях. за ла долети Зал многок-
ратно си служи с перата, той натрина
раната на бедрото на жена си -
Рудаба. и я излекува Прави съшото и
та сина си - Ростам
По време на исляма симург-ъг сим
волизира не само мистичния госпо-
дар и проявите на Божеството, но и
скрипгя Фаридун - Дин Атар в
своята „Дискуси.ч върху птиците"
(Мантнк-ут-танр) говори за тази при-
казна птица като символ на търсене-
то на себе си. Съшествува игра на
думи между името на та ти птица и три-
десетте птици (си мург). конто тръг-
ват да търсят транспенлентна цел и
какрая откриват. че самите те - сн
мург-ите (тридесеттс птици) са били
симург-а.
СИНОПИЙСКО (вж ЗЕЛЕНО)
СИНЬО
Синьото с най дълбокняг цвят:
погледът погъва в него безпрепятет-
вено и се рее до безкрай. сякаш цве
гьт непрестанно му убягва Синьото
е най немагерналнияг цвят: в приро
дата той най-често с съставен от
прозрачност, т е - от натрупана
празнота, празнота на въздуха. праз-
нота на водата. празнота на криста
ла или на диаманта Празнотата е
точна, чиста и студена Синьото е най-
сгудеиияг цвят. а като абсолютна
стойност - най-чисгниг цвят. като из-
ключим пълната празнота на
неутрално бялото. Съвкупността от
символичните приложения на синьо-
го эавнеи от тези основни качества.
Отнесен към някой предмет, си
ният цвят олскотява, разтваря, изли
чава формите. Оцветсната в синьо по
върхност вече не с повърхност. синя
та стена престава да бъде стена. В
синьото движенияга. звуците и фор-
мите изчезват, погъват и се стапят.
подобно на птица в нсбсто. Бидсйки
немазериално само по себе си. синьо-
то дематериализира всичко. което по-
падне в него. То е път кьм безкрая.
където реалното се превръща във
въображаемо Пима то не е цветът на
птицата на шастието. на синята пти
ца - недостижима и при все това тъй
близка? Навлизането в синьото е пре-
минаване от другата страна на
огледалото. подобно на Алиса в стра-
ната на чулесата. Свеглосиньотое пъ-
тят на мечтанието, а когато синьото
погьмисе. в съответствие с естестве-
ната си склониост, то се превръща в
пътя на съня Там съзнатслната ми-
съл малко по малко отстъпва пред
нссьзнателната. както и дневната
светлина неусстно се превръща в
нощна. в нощно синя
Синьото - облает или по-скоро
климат на нерсалността или на не-
подвижна та свръхрсалност. разреше-
на в себе сн противоречия га. релува-
нията - като например смяната на де
ня и на ношга - конто отмерват ригъ-
ма на човешкия живот. Синьото. ко-
ето е безстрашно и безразлично, и не е
никъде другадс, освен в самого себе
си. с не земно Синьото навежда на ми-
съл га за спокойна и надменна вечност
- свръхчовешка или нечовешка.
Според художник като Кандински
лвижението на синьото е едноврсмен-
но .. отдалечаване от човека и
движение, насочсно сдинствено към
собствения му център". но при все
това „то тегли човека към безкрая
и събужда у него желание за чисто-
та и жажда за свръхсстествено"
(KANS). В такъв случай стават по-
нятии и важного му метафизично
значение, и границите ка клиничното
му приложение Синьото обкръженне
успокоява и умиротворява, но. за раз
синьо
364
лика от зеленого, не ободрява. тъй ка-
то предоставя единствено изплъзва-
не без nocei с действителността.
бягство. което в края на краишата за
почва да гнети Според Кандински
дълбочината на зеленотогыЛаяв усс-
щане за зсмен покой и самодовазство.
Лопата в Лъ.збочината на синьото има
тържсствсна. над т ина ссриозност.
която извиква представата за смърт:
стените на египетските некрополи,
върху конто се откроявали в червена
охра сиените на съда на душите, били
покрктн със светлосиня мазилка.
Казват съшо. че египтяните смятали
синьото за цвета на нстината
Истината, Смъртта и Боговете са не-
рззделни. ето зашо небесносиньото е
и прагът. делят човека от онезн. ко-
нто управляват, от отвъдното - иего-
ва участ Свешеното синьо - лазурът.
е елисейското поле, утробата. през ко-
ято прониква златистата светлина, из-
разяваша тяхната воля: Лазурът и
Златото - женско и мъжко значение,
имат към небесното съшото отноше-
ние. каквото имат зеленого и червено-
то към хтоническото. Зевс и Господ
властват, стъпили върху лазура. т.е.
- върху друга та страна на небосвода,
който в Месопотамия смятали за нап-
равен от лапис - лазул. и който хрис-
тиянската символика превърнала в
..мантията. понриваию и забу.зваша
божсството" (PORS). Гербът на
френските крале - три златни лилии
на лазурей фон. провъзгласявал теоло-
галния. надземен произход на хрис-
тиянските крале
Синьото заедно с червеното или
жълтата охра е проявление на иерога-
миите или съперничествата между не-
бето и земята В безбрежната азиатс-
ка степ, непресечена от нито една от-
весна линия, небето и земята винаги
са се намирали личе в лице Ето зашо
тяхното свързване обусланя раждане-
то на всички степии герои: според ед-
на жива и ло днес традиция основа те-
лят на великата монголска династия
Чингиз хан бил роден от свързването
на синня вълк с черкеникавага
кошута Син вз.лк е и Ер Гьошюк -
герой от киргизката епопся. който но-
си доспехи ог синьо жслязо, а в ръце-
те си държи син шит и синьо копие
(BORA) Тюркско-монголската лите-
ратура изобилства със сини лъвове и
сини тигри, конто са и кратофаничес
ки атрибути на Тангра - баизата на
алтайските народи, живесш нал пла-
нините и небето. превърнал се в
Аллах, след като турните приемат
исляма.
В битката между небето и земята
синьото и бялото сс съюзяват срешу
червеното и зеленого, както често пь
ти личи от християнската иконогра-
фия и по точно - от изображенията на
борбата между свети Георг и и змея
Във Византия гербовете на състсзате-
лите с колесннци от четирите отбора,
конто се състезавали на хиподрума,
били в чернено или зелено, от една
страна, в синьо или бяло. от друга.
Всичко навежда на мисълта. че в Из
точен Рим въпросните игри имели тол-
кова важно религиозно и космичио
значение, колкото и провежданите по
онова време в Централна Америка иг-
ри с топка И двата вида игри прелс-
тавлявали свешен теагьр. в който би-
ло изобразявано съперничеството
между имаиснтното и трансцен-
дентного, между земята и небето Във
фрснската история те са се превър
нали в съвсем реални и смъртоиосни
битки, в конто противниковите групп
ровки продължнли да носят съшите
емблематични Цветове в името на бо
жественото право или на човешкото
право, конто всяка от тях твърляла.
че олицетворява. шуаните били сини,
а революцнонеритс от Голина 11 -
червени. такива са политическите
Цветове, конто и до днес се противо
365
СИНЬО
поставят един на друг по целия свиг
Един духовник обяснява израга
„сини крьв" по следния начин: „прел
Срсдновековисто ругаснето on to
с.мъртен грях и селяните на смесли
да ругаят. обаче благороднирите си
го поиюлявали - дтпогава. докато
един пол team ее се благоволенисто на
к/юля йелуит им юбранил да споме-
нават Божието име в любимите им
руготни Благородниците се справи
лис трудността. като юмснилиDteu
« Bleu. Така ..par la mart de Dteu" сто-
нало „morbleu". ..Sacre Dteu" стонало
.sacrebleu", ..Par Dteu" стонало
„parbleu". a „Par le sang de Dteu" сто-
нало ..palsambleu и т.н Прислуга-
та, която често чувала последната
руготня. юпомнила от нея салю ..лапу
Меи". Тъй като ругаснето било при-
вилегия на благородниците, to да
различат благородника от просто-
людисто. прислужницитс Katea.tu
„Тот е синя кръв". (П. Ж Вилньов
Сен Жорж).
Синьото и бялото - цветовете на
Дева Мария. изразяватоткъсванстоот
земните ценное г и и устрсмяването на
освободената душа към Бог. т.е. - към
златото. което ще пресрсщне девст-
вено бялото при възнасянето му в
небесносиньото. Следователно тук от-
криваме съчетанието от погребално-
то значение на синьото и бялото. на
което вярата в отвъдното придави по-
ложителен смисъл. Децата, обремени
на синьото и бялото. са незрели. т.е -
все още безполови. все още не напъл-
но матернали шрани: те нс принадле-
жат изцяло към пашня свят, сто зашо
им е по-лссно да откликнат на синня
новик на Дсвата.
Л в зодиакалния крьг знакът на
Дсвата съответства на сезона на жът-
вата, кот а то ссснната инволюция за-
мени завършилата пролет на сколю
ция. Знакът на Дева та с пентрострс
мителен. подобно на синня цвят, кой-
то ше смькне от земята телепата
мантия, ще я оголи и изеуши Гот два
наегьпва празникы Успение Боторо
лично, под безоблачною небе, където
слънчевото злато се превръша в без-
жалостен огън и поглъша зрелитс пло-
довс на земята. В представите на ап
теките този лазур е тюркоазеният цвят
на слънцето, наричаио от тях Тюр
коазен княз (Чаличиутликуе). Тон вс
щаел пожари. суша, глад и смърт. Но
Чаличиутликуе с и синьозеленият ка-
мък - тюркоазы. който красял одеж-
дата на богинята на обновлението
Когато умирал ацтекски принц, пре-
ли да го кремират поставили такъв
камък на мястото на сърцето му. как-
то в Египет, прели да мумифицират
починалия фараон, поставяли изумру-
дсн скарабеи на мястото на сърцето
му. В някои области в Полита още съ
шествува обичай да се боядисват в
синьо къшиге на момите за жснсне.
Според хннлунстката традиция
сапфиренняг лик на Меру южния. от-
разява светлината и оцветява в синьо
атмосфера та. Луз - царството на бел-
смъртисто в евреиската традиция, за
което споменахме относно бадсмо-
вото* дърво. е наричан съшо нСиния
град.
В тибетским будизъм синьото е
цветът на Ваирокана. на трансцен-
дентната Мъдрост. на потенциал-
косна и сьшевременно на пустотата
- впрочем безкрайното синьо небе би
могло да бъдс неино изображение
Синяга светлина на Мъдроетта на
Дхарма - дхату (закон или изначално
съзнание) е ослепнтелно ярка, но
именно тя проправя пътя на Осво-
бождение™.
Синьотос цветът наян, на гсомап-
тнчния Дракон и следователно - на
благотворннте влияния Хуан (синьо)
- цветът на тъмното. далечно небе,
изобразява. както по-горс. царството
на беземьргието. но и непроявеното.
СИРЕНИ
366
ако се разтълкува според „Киша за
Пътя и Морада” (I глава). Смята се.
че древний! йероглиф е свъртан с par
мотаването на нишката на двоен
пашкул. а това напомня символиката
на спирала га*.
В келтските езици лнпсва специ-
фичен термин та обозначаване на си-
ний цвят. (На бретонски, уелски и ир
ландски glas означава синьо. делено и
дори сиво, в зависимост от контекста,
а когато разграниченнето било
наложнтелно. се нзползвали субстигу
ти или синоними Glesum е названи-
ето на сивня кехлибар* на латинизи-
ран дрсвнокелтскн). Синьото е цветы
на третото съсловие - производстве-
но и занаятчийско. Но като че ли в
срсдноирландските и уелски тексто-
ве синьото вече няма съсловни зна-
чений, съпоставими с тези на бялого*
и червеното* При все това Цсзар раз-
казва (De hello Galileo), че по време на
някои религиозни церемонии жените
на бретонците се появявали голи, с бо
ядисани в синьо тела, а един митичен
праотец на ирландците се наричал
Гьодел Глас - Гьоде.1 синил: той из-
мислил гаелския език (огъждествен с
иврит) (OGAC. 7. 193-194)
Народният език - темен език в най
висока степей, не вярва в сублимаци
ята на желанието и следователно той
вижла само загуба. лнпса. аблация и
кастрация там. където други съзират
мутация и ново начало. Ето зашо в не-
го синьото придобива най често от-
рицателен смисъл Метафтичнилт
страх става син страх, а „внждам са-
мо синьо” означава „нишо не
внждам". На немски „син съм" озна-
чава „губя съзнание от препиване". В
някои погрешни употреби синьото мо
же да означава дори и крайна пасив
ноет и обезсърчаване Така например
във френските каторги съшествува-
ла традиция феминизираният мъж да
покрие члена си с равномерен пласт
синя татуировка като знак, чс се от
рича от мъжествеността си Синьото
в случая било израз и на символична
кастрация, в противовес на евърза
ното му с Девата значение. Опера
цията. полагансто на синьото с цена
та на дълго страдание, свидетелства
ла за геронзъм с обратен знак - не
мъжки. а женски, не садистичсн. а
мазохистичен.
СИРЕНИ
Морски чудовища с глава и бюс>
на жена, а останалата част от тялото
е на птица или според по-късни ле
генди. от нордистки произход, на ри
ба. Те съблазняват мореплаватслитес
красотата на лицата сн и с мелодия
ността на песните си. след което ги
по^личат в морето, за да ги разкъсат
Описей е трябвало да сс завърже за
мачтата на кораба сн. за да не се пол
даде на съблазнителния им зов. Те би
ли също толкова злотворни и страхо-
вити. колкото и Харнише и Ериниите
Те са олицетворение на опасное-
тите в морсплаването; а след това -
на самия образ на смъртта Под вли
янието на Египет, където изобразява
ли душата на мъртвите като птица с
човешка глава, сирена та е била смя
тана за душата на починалия, който
не е последвал съдбата си и се е пре
върнал в кръвожадсн вампир* Вьп
реки това от извратени духове и демо
нични съшества те са сс превърнали
в божества на отвъдното. които оча-
роват с хармонияга на музиката си
Блажените. стигнали до Щастливите
Острови, Именно с този образ г и пред-
ставят някои саркофази (GRID, 425)
Но в традиционна™ представа това,
което е надделяло за сирените, е сим
волът на смъртоноснага съблазън.
Ако сравним живота с пътешест-
вие. сирените ще олицетворяват
пречките. породени от желанията и
страститс. Тъй като произлизат от не
367
СКАКАЛЕЦ
определению елементи - вьздух
(птица) или пода (риба), те са започ-
пали да изобразяват творения на
безсъзнателното, обаятелни и ужа
сяваши мечти, в които се проявяват
гъмните и примитивни страсти на
човека Те символизират самоунишо
женпето на желанието. на което изв-
ратено въображсние представя неве-
роятна мечта, вместо действителен
предмет и осъшествимо действие
Необходимо е. както Одисей. да се за-
ловит за осезаемата реалност на
мачтата, която се намира в центъра
на кораба. за да нзбягаш от илюзиите
на страстта.
СИТО
Образ на подбора, на критикатз.
на решето, ситото е един от символн
те на репделянето. То цели да отсее
първокачес твеното Аршин о през въз-
можно най-малки дупчици. Отнася се
както до социалните взаимоотно
шения, така и до личните дейности,
когато трябва да се подходи избнра-
телно Ситото е инструментът на
набора: неговите дупчици са толкова
по малки. колкото изискванията към
себе си и другите са по строги. То е
взискателен свидетел Вески може да
си представи в будно състояние или
насън, че прееява или че сам той с пре-
сят през него. В първия случай става
дума за необходимостта от взимане
на решение, във втория - за понасяне
на взето решение. Двупосочността на
символа поражда еднаква тревога: та-
зи - да се отсее от хиляда обични зър-
на най-доброто, или тази - да бъдеш
отхвърлен заедно с хилядата зърна и
да не бъдеш запазен като най-добрият.
Ситото символизира оше безгра
ничната шедрост на боговете. които
пръекат от небесните висини блага в
изобилие, но взнмат под внимание
молбите. жертвите и заслугите:
О. Индра нешвиеи.чо дачи ги повикан от
\o/Ht"ia на И uno* ti.ui Запид на
Север или Юг. eta по<*орос
бърюппс
Нс taetu ною да.т си отеччен от нектара на
тсчащитс от небес ното < ито води.
в нсертвата ни
Боговете, или от сюрсто
СРигведа'.8. 54; VEDV 119)
След като сс смели. Сома* тряб-
вало да мине през сига, направени от
овча кожа: откъдето ндваг изразите
във Веда, за да се назоват ситата.грвб
на овца, гръб на Небе.
СКАКАЛЕЦ
Ска калии гс са истинският образ на
напаст, на опустошително размно-
жаване. Този аспект откриваме от //»
\<х). 10:14 до Откровение. 9:3. където
според тълкуватслите скакалшпс пред-
ставляват или исторически набези, или
терзания от демон ичсн произход. Този
аспект нс трябва да сс нренебрегва. за-
шото заклинания срешу скакалшпс са
се извършвали дълго време. В Стария
завет нашествието на скакалците. въп-
реки че е било провокирано от специал
но решение на Бог. си остава проклятие
с физически характер, в Новия завет
символы придобива друг вид: нашест
вието на скакалците се превръша в мъ-
чсние от морално и духовно естество
(Откр. 9:1 -6).
В съшата насока Джуандзъ при-
писал на космического бе зрел не нес-
воевременного размножаване на ска-
калцитс, за коего се знас. че се появя-
ва вследствие на микрокосмическо
объркваие А всъшност скакалецът
има съвсем друга стойност в древен
Китай: нсговото размножаване било
символ на многобройно потомство и
следователно на небесна благословим
Ритъмът на подскачането му бил
евързван със сезонннте ритуали за
плодородие, със законигс за социал
но и ссмейнр равновесие (GRAD.
GRAR)
СКАЛА
368
СКАЛА («ж СИМПЛЕГАДИ)
Символиката иа скалата съдържа
различии особсности. най очевидна
сред конто е неподвижността.
нейзменността. В китайската пейзаж-
на живопис това е значението на
скалата, противопоставено на водо
пада. както ян на ин, както дейст-
веното. но не въздействашо начало на
пасивното. но непостоянно.
Това може да е неизменността на
върховния Закон, както канарата на
Израел от псаломите. която е не друго.
а Господ. Съшото е и в Моисеевата
прощал на песен:
Той е канара. дел а та му са пвлршени.
Зашото ве.тките му пътища са прави.
Бог на вернастта е. и няма неправда в него.
Справедлив и прав е той
(Втор. 32:4)
Съшото огъждествяване се отна-
ся до скалата в пустинята, от която
Моисей кара да бликне извор: живот
ворен извор и почва на първичните
възможности. В Стария завет скалата
символизира силата на Господ, ус-
тойчивостта на Съюза. на верноегта
му. В отчаянието си авторите на
псаломите (Пс.. 18. 2; 19. 14) назова-
ват Бог канара. Моисей съшо се явя-
ва като човекът от скалата. от която с
един удар на пръчката си кара да
бликне вода. Тази канара предизвес-
тява появата на Христос. Св. Павел
изрично отъждествява духовния
камък. от който тече животворната
вода, с Христос (1 Кор. 10:4).
Активно начало, извор на косми-
ческата проява. такова е и значението
на сваямбхувалинга от шиваитската
традиция, естествени линга. конто
представляват скали по върховете на
планините. В японската митология -
символ на твърдост (вж Фу до).
Според измаилитския езотеризъм
скалата е подземного сгъстяване на
най-плътната част от падналите
ангели по време на бунта им Зашото
скалата с плътна, твърда. компактна
(вж риф).
Нужно е да споменем също така
един много особен случаи: двете из-
вестии скали от залива при Иза. евър-
зани с въже; става въпрос за двойка,
между двете се появява изгрявашото
слънце, символ на зараждашия се жи-
вот (BURA. ВНАВ. CORT. OGRJ)
Сизифовият камък. вечно претър-
кулваш сс в ниското и вечно избутван
нагоре. характеризира ненаситност-
та на желанисто и постоянството на
борбата срещу тиранията: задоволе
но. сублимнрало, превърнато в идол,
то винаги се възражда и връша под
някаква форма. От собствената си те-
жест се търкаля. пада и тегне; човеш
ки закон е вечно да се опигваш да лов
дигнеш тежестта на желанията и да
ги издигнеш на едно по-висше равни
ше. Камъкът на Сизиф е символ на
смазвашата тежест на земята (земно
желание) (DIES, 183).
СКАРАБЕЙ
Скарабеят най-вече е известен ка-
то египетски символ. Като цикличен
символ на слънцето. той едновремен
но с това е и символ на възкръеването.
Скарабеят е образът на слънцето.
което се възражда от само себе си: Бог.
който се завръща. В египетската жи
вопис скарабеят носи с краката си or
ромното слънчсво кълбо: както Богы
на слънцето се завръша от гьмата на
нощта, така скарабеят трябва да се
роди от собственото си разлагане; или
той търкаля огнено кълбо. в което с
оставил семето си. И така той симво
лизира слънчевия цикъл - ден и нош
Често пъти е наричан бог Кхепри -
изгрявашото слънце В египетского
писмо образът на скарабея с изпъна
ти крачка съответства на глагола
kheper. който означава нещо като ди
дойдеш в живота под определена
форма. Скарабеитс - също така били
369
СКЕЛЕТ
носени капю ефикаснзз амулеты» -
насскомото. насело в себе си принци
па на вечното завръщане. Върху
мумиитс. украсени с разперени криле
на сокол, подобно на тези върху сар-
кофага на Тутанхамон, скарабеитс
служели за талисмани и според израз
от Книга на мъртвите били призова-
вани като Бог, който с в сърцето ми.
маят създатсл, който крепи крайни-
ците ми.
Сърцето на покойника в сцената
от психостазията* било моралният
свидетел на мъртвеца. съдникът на
съзнанието му. Важно било за осъде-
ния да се споразумее с тази част от
себе си. от която зависело дали той ше
бъде спасен или обречен Ето защо пос-
тавяли върху сърцето на покойника
амулет*, представляващ скарабей, за
да му попречат да свидетелства сре-
щу починадия: скарабеят на сърцето.
Сърцето е съзнанието: то ръководи
човека и го ограничава: то е незави
симо същество от висша степен. ко-
ето обитава тялото Както може
да се прочете върху ковчег от виенс-
ки музей: сърцето на човека е совет-
веният му бог (POSD. 61. 259-260).
Символиката произтича съшо от
нравите на скарабея - хаповиден или
торен, търкаля кълбото си. образ на
Яйцето на света, откъдето сс ражда
животы, организираното проявление
И така скарабеят бил смятан за само-
зараждащо се същество Съшото
тълкуване е познато и в Китай: скара-
беят търкаля кълбото си. четем в
„Трактата за златното цвете", в къл-
бото му се ражда животът. плод
на неговото безкрайно усилие за
концентрация. След като ембрион мо-
же да се роди в тора, заключва се там.
зашо концентрацията на духа да не
може да породи ънебесното сърцеем-
бриона на безсмъртието?
Даоистките глоси правят оше от
дейността на торния бръмбар пример
за сръчнос т. привидно нееръчна. за
с ъвършенство. прилично на нес ъвър
шенното, за конто говори Лаодзъ(гл
45) и конто са критериите за мъдрост -
та (GRIE SOON. WIET).
В един доста неясен текст от
Киш ага Шилам Балам, конто разказ
ва за религиознитс традиции на майте,
скарабеят е нешо като земната кал в
материален и морален смисъл на
думата, призвана, въпреки всичко. да
стане божество: тогава се явили бо-
говете -скарабеи, нечестните. тези.
който ни подтикват към греха, тези.
който са били земната кал...
Внимание, говорсте и ще станете бо-
говете на тази земя. Нее изключено
авторитс на тази сатирична книга,
произхождаши от мсстни среди, в бор-
ба с християнската проповед на за-
воевателите да са визирали чуждест-
ранните проповелиици с думите ска-
рабей и нашествениии
СКЕЛЕТ
Скелетът е олицетворение на
смъртта и понякога на демона. В ал-
химията е символ на черното. на
гниснето. на разложенисто - Цветове
и операции, конто предхождат
трансмутациитс. Той не е статична
смърт. окончателно състояние. а ди
намична смърт. ако може така да се
кажс. предзнаменование и инструмент
за нова форма иа живот. Скелегьт с
ироничната усмивка и замислена по-
ходка символизира познанието на
прекрачилия прага на неизвестното.
на проникналия чрез смъртта в
тайната на отвъдното В сънишата
той известява неизбежността на да
дено събнтие. което ще промени
живота, скъсване с привичките, чието
нзчезване субектът предчувства и из
пнтва тревога, без да зиае какво ще
последва.
В древността. ако сс позовем на
Апулей, се разпространявали печати
СКИПТЪР
370
или статуетки с изображението на ске-
лет и се използвали при чародейства.
Тези скелет грябвало да бъдат с ви
да на Меркурий (вж. Хермес*). бог-
психопомпос. който се радвал на при
вилегията да може да слита в Ада и да
се връща огтам. както и да направля-
ла душите на мъргьвцнте. Това явлс
ние може да се тълкува като опит за
снмволио отъждествяване на мърт-
вня с бога, за да може и самият той да
се радва на съшата привилегия - да
излита от Ала или. обратно, да осъж
да и води ладен човек там.
В ..Сатирикон’ на Петроний сре-
бърен скелет с подвижни свивки се по-
явява на пир. за да символизира не
бог или определен мъртвец. а смърт-
та по принцип и мимолетността на
живота. При вида на скелет посред ор-
гия събралите се трябвало по-пълно-
ненно да се радват на тети кратки
мигове удоволствие. Скелеты от ага-
пиите не бил изключение в лревността.
както и злокобните танци - за сред-
новековного изкуство
СКИПТЪР
Скиптърът е продължение на
ръката, знак за власт и авторитет. Да
счупиш скиптъра си. означава да се
откажсш от властта си.
Символизира най вече духовната
власт: ...умален модел на голяма то-
яга за командване: той е чист
вертикал, което му позволява да сим-
воли зира първо човека какъвтое. пос -
ле - върховенството на човека. сто-
нал вожд. и в крайна сметка власт-
та. получена сейме Скиптърът на
пашите западни владетели е само
умален модел на оста на света, ко-
ято другите народи ясно оприлича-
ват на личността на своя иар или
проповедник (CHAS. 377) На фронто-
на на Олимпийския храм се възпра-
вял величествен Зевс: в центъра на
храма върху богато украсен престол
статуя от злато и слонова кос! - дело
на Фидий, го изобразява със скиптър
в лявата му ръка и с орел* върху му
гоеподар на света В гръцката тради
ция скиптърът символизира не толко
ва военния авторитет сам по себе си
колкото законността на право
съднето. Скиптърът ше принадлежи
към паноптикума на консулските от-
личителни знаци.
Вълшебният скиптър на египетс
ките богини бил символ на радост, ра
достта от възможноегта да изпълни
технитс желания. Скиптърът на фара
оните завършвал с изображение на
главата на бог Сет. Плутарх превръ
ща този бог. сравнен с Тифон* и Ваал*
във въплъщение на силата на злото
..Разбира се. пише М. Йойот.червенн-
ят бог никога не е бил олицетворение
на учтивостта. чудовище от рода на
Тифон винаги с било евързвано с пред
ставите за буря и с представата за
насилие, древните митове действа
телно .иг приписват убийството на
Озирис и го смятат за агресивния съ-
перник на младия Хор*, чието око
изводил... (всъщност той е този).
който пробожда ужасная Апопис със
евдето копие и който. без да олицст
ворява унищажението. бди над съз-
даването на оазисите’ (POSD. 266).
На върха на фараоновия скиптър без
съмнение се пази двойната символи
ка на бог на плодородието. но и на бог
- безлошаден в гнева си, който наказ-
ва личните си и враговете на народа
Насилието с в ръката му. може да го
запрати като мълния.
СКОК
Скокът е боен подвиг у келтите и е
част от игрите, на конто е способен
героят, като го прилага било за да из-
бяга от противника си. било за да го
затрудни. Той може да е евързан с от-
правянето на обида или да е признак
за бурен гняв Кухулин. младият ге-
371
СКОРПИОН
рой or Ълстър, чес го си служи СЪС
скоки Следователно символиката му
с изцяло поенна. лишена с ог всякаква
зрелищна или разв.текателна стой-
ност. Елин народ ог Галия, лип once,
сс нарича скачачите (днес грады
Лангър), което ни навежда на
мисълта. чс схвашанияга. чиито сле-
ди намираме в Ирландия, са били раз-
пространенн по континента (OGAC,
11. 37-39).
В други традиции обаче скоковетс
са часг от литургични церемонии, то-
гава те са символ на игвнсиванс в
небеса га
СКОРПИОН
Много африканци избягват ла про-
изнасят името му. зашото с пагубно:
да го на зова г. е все едно да отпришят
злите сили срешу себе си. Говорят за
него със заобнкалки, както например
за хнената. наречена клечашата
Според една малийска легенда
скорпионы казва: аз не <ки дула на
елементите. озце по-малко демон 4 <
съ.и фата зно животно за този. кой
то ме докоснс. Имам две щипки и
опашка, конто извивам във въздуха
Мойте щипки сс наричат едната
насилие. другата - омраза Остри.чт
връх на опашката ми се казва шило
на отмъщенисто Раждам салю
веднъж зачевансто, което при оста-
налите е знак за размножаване. при
мен е сигнал за близка смърт (НАМК,
10)
Гледан от гъмната му страна, той
олицетаорява войнсгвения дух. лото
то настроение, вечно притаен и бързо
убиващ; поради опашката му. на края
на която се намира торбичка, пълна с
огрова. захранваша жило, винаги го-
тово да бодне см ърг оносно този. кой-
то го докосне, гледан от светла г а му
страна, той с символ на самое тверже
ноет и майчина жертвою говност. за-
шото малките му. според легенда га.
лълбаяг сграните му и изяждат вы
решносгитс му. прели да сс появяг
на бял свят (НАМК. 60)
У манте скорпионы е Бог на лова
В глиптиката им гой с използван като
символ на мъчсннс и на кръвопуска
нс (ТНОН) У догоните гой съшо с
ент.рзван с хирургически дейности:
лействително представлява отрядам
клитор Торбичката и жилого симво-
лнзират органа, а огровага - водата
и кръвта на бо тката (GR1E) В този
смисъл представлява вгората душа
(мъжката) на жената, но от друга
страна, скорпионы, притежавайки
осем крака. е покровител на близ-
нацигс, чийтообщ брои на крайници-
те с съшия । никои няма да посмее да
ги докзмне. тъй като се излага на
опаензнт от убожданс (GR1E). Тези
две символнн значения на скорпиона
не си противоречат, а се допълват.
зашото уточнява Гриол. раждането
на близнаци е значимо събитие. Го
преповтарч ра ждансто на първата
жена и презвзра зчванезпо на нейнззч
клитор в i корпион (което се с осыцес
твилош illo tempore. едва след ражда-
нето й).
В Египет това опасно палкообраз-
но лава формата си на един от иай-
древннте нсроглифи. а своего име - на
един от владстелнте. съшествували
още прели динасгиите - царят
скорпион. Неговият образ, завършваш
с глава на Изида, се намира на върха
на някои скиптри* на фараони Дори
е бил почитан като Бог във вида на
жснската богиня Селкст - внимател-
на личност. тъй като давала власт
при неиниге гемин проявления ио ук-
ротителите си - старо сдружсние на
целители-магьосници (POSD. 261).
Тук скорпионы съдържа цялата
двусмисленост на символиката на
змията*.
В гръцката традиция скорпионы
е отмъегнгеля) на Артемида. Диана у
СКЪПОЦЕННОСТ
372
рнмляните - целомъдрснага богиня
на лова, вечно млада, типът ни
яростна та девица Наскърбена от
Орион, който се опитал да упражни
насилие върху нея. богинята накара-
ла скорпион да го убоде по петата. За
тази услуга скорпионы бил превър
иат в съзвездие; Орион съшо бил изп-
ратен на небето и станал съзвездие
Казват. чеОрион постоянно се опит-
ва да тбяга от скорпиона (GRID).
Скорпионы сс явява тук като средс-
тво за справедливо отмыцение
В астрологията скорпионы (23 ок-
томври - 21 ноемврн) е осмият зоди-
акален знак, намираш се в средата на
есенното тримесечие. когато вятъры
брули пожълтелите листа, а жнвотни-
те и дърветата се подготвят за друго
съшествуване Елновременно символ
на съпрогива. на гннене и смърт. на
динамика, трайност и борба. тази част
от небето има за планетсн покропите.t
Марс.
Скорпионы напомня за природа-
та по време на Задушница. на
листопада, на погребалния звън на
раститслиостта. на завръшането към
хаоса на суровата материя, докато ху-
мусът подготви възраждането на
живота; Водна зодия между първич-
ната вода от извора (Рак) и водите,
върнати от океана (Риби). т.е. дълбо-
ките и тихи води на застоя и мърт
вилотс. Черното животно, което бяга
от светлината. живее скрито и прите-
жава отровно жило. Това обединение
образува свят от мрачни стойкости,
способни да предизвикат терзания и
житейски драми чак до бездната на
абсурда, на небитието. на смъртта..
От това следва. че този знак е поста-
вен под влиянието на планетата Марс,
съшо и на Плутон, тайнствена и не-
умолима сила на сенките. на ада и на
вырешния мрак Намираме се в сър-
цевината насадо-аналнил фройдист-
к и комплекс, но към психичните
стойкости на ануса се прибавят тези
на пола, виждаме как сн проправя път
диалектнката на унишожението и
създавансто, на смъртта и
възраждането. на проклятнето и
спасението; Скорпионы, бидейки.но-
бовна песен на бойко поле или боен
вик в любовна игра... В подобна стра-
на от червено и черно, личността на
мира опора в конвулсиите на свои те
трудности и действително самияг
скорпион е едва обхванат от дивия
транс на вырешния демон, който жа-
дува не да бъде добре, а да бъде повече,
до горчивия привкус от трсвогата да
живсеш сред божия повик и дяволско
то изкушение. Тази вулканична при
рода прави от скорпиона птица, чи-
ито криле сс разперват широко само
сред бури, тъй като климаты му е
суров, страната му - трагична.
СКЪПОЦЕННОСТ
Изслсдването на символиката на
тази дума е неделимо от символика
та на iiaKHia*, изложена по-горе И
едната. и другата дума имат еднакъв
корен като..ра<)<х.н|"(фр : ,joie“),..pa<)-
вам се"(фр.: ,jouir“), ..веселя се"(фр.:
..rejouir"), (скъпоценност - фр.: .joyau"
и накит - фр.: „bijou")- Нюансы, кой-
то ги различава, се дължи вероятно
на факта, чс скъпоценността - чист
камък. директен продукт на хтоничес-
кия гьрбух на земята - с това драго-
ценно проявление на бездънното ко-
лективно безсъзнателно. което наки-
ты като човешко произведение прос-
лавя и възвеличава. поставяйки го в
рамка. Следователно. за да се получи
обобщена идея за неговата символика,
трябва да се разглсдат и думи като
диамант*, кристал*, нефрит*,
перли* .камък* и пр. Тук е мястото ла
кажем, че всяка от тях уточнява по ед-
на страна от символа. Ние ше нзелед-
вамс някои аспекти на тази символи
ка в нзточните и далехоизточниie
373
СКЪПОЦЕННОСТ
зрализзии. които, както с известно, ви
наги са отделяли особено място на
скъпоценностите.
В исламский езогеризьм сдинст
вената скъпоценност (а.з-джавхар
алфард) има смисъла на Интслект. не
накърнимата съшносз на битието
Лъчззстата урна на Була, която е
скъпоценност. иэумрудът върху чело-
то на Луцифер. който го загубва по
време на паденнето си и от който се
смята, че ангелите са изсекли Граала
- всички са символи на свръхиздиг-
нат или покварен ннтелект Дълго
време се е вярвало. че изумрудът* вы-
връша паметта и укрепва зрението.
което говори за символика от съшия
ред Той е използван от оракула на
Юпитер - Амон, почитан е в Перу пре
ди покорявансто на инките; служи за
означаването нлСкрижала на Хермес
Трисмсгист
Върху гьрдитс на Великия Свеше-
ник на Иерусалим са поставени
скъпоценности. тъй като са приема-
ни за символн на истината Те са съ-
що символ и на духовно съвършенст-
во. понеже за Мохамед се казва. че е
скъпоцснен камък сред камъните.
В Индия скъпоценносгта е атри-
бут на Вишну Тя е еъкровищсто на
оксана и еродена от водите Тя е пре-
минала през всички сталии на възшес-
гвието на материята. Тя символизира
Атман - Универсалния Дух - във всич
ките му бляскави и светлинни проявле-
ния Понякога се отнася за групи от
пет скъпоценности. съответстваши
на пет елемеита, например, сапфир
земя. перла " вола, каустубха “ огън.
тигрово око • въздух. топаз ж етер.
Каустубха дори се инкрустира в сре-
дата на гърдите:/изждането и от во-
дите с резултатът ог биенето на млеч-
ного Море - това я лоближава ло сим
воликата на беземъргието.
В Япония емблемите на имперска-
та династия сълържат релом с Огле
далото и Сабята. известии скъпоцен
ностзз, които изрично символизираt
кип тта ни господството. Гране
отбеля зва. че формата им клонила към
половиназа - Дайджи (ин - ин*) и чс
може би е била във връзка с фаззззе на
луната.
Дзидзо - босацу. повелител на
смъртта в будистките традиции, мо
же да продължзз живота Изобразяват
го седнал. лържаш в дясната ръка дъ
лъг бастуй с халки. а в лявата - скъпо
центзостта. коятоудовлетворява же ла-
нията.
Свойствага на скъпоценностите
нс са винаги вътрешноприсъши на
природата или формата им; понякога
те могат да се проявят само в ръцете
на законник им притежател: нефрите
ната плочка. за която се говорзг в
„Дзоджуан", е осквернена, но възвръ
ща свойствата си в ръцете на царя
Догсн използва символиката на въг-
решния блясък на гемата. който само
полирането може да изгъкне. както и
духовното обучение открива човеизки -
те добродетели
Според тантрическата фтио.го
гия украсени.чт съсскъпоценности o.i-
тар (маинпнтха) в острова на геми-
тс (маззидвнпа) с расположен в
сахасрараззадма. лотоса с киляда
листчета. на върха на главата Това е
олтарът на Изизадеваза. въгреизно
почитано то Божество; островът на се-
мите е върховно състояние на
Съзнанието Скъпоценността в юто-
са припомни, от друга страна, голи
мата мангра на Лвалоки гезззнара
(„Ом мазззз ззадме хум!“). съшествена
за тибетската луховност (вж Аум).
Една от ззай-обичайните интерпрета-
цнзз открива съответствззе хзежду
шестте сричкзз зз шестте дока, шестте
царства на тленния свят, шестге де
ления зза Колелото на Съзпествува
нието(вж. Шест).
В будисткия език тройната скъ
СЛАБИНИ
374
noiiCHHoim (трнратиа) e синiсзът на
Доктрината: Буда Дхарма - Саш ха
(Буда - Закон - Обшност) (AVAS.
DEVA. GOVM. JILH. MALA. PORA
RENB. ROMM)
СЛАБИНИ
В коменгаринте си относно сим
водного изображение на ангедите
Псевдодионисий Арсопагит пише, че
спабините са емблема на плодолайна
та мош на небесиия разум
На френски в и зраза sunder les reins
et lex coeurx под лума га слабини сс раз-
бира убежището на танните желания,
докато сърцето означава най-
съкровеннте мисли
Слабини ге често символизира г си
лата - било силата на сътворяване.
било силата на противостояние спря
мо всякакви протнвници
СЛАВЕН
Славеят с световноизвестен със
съвършенството на песента си.
Според Платон той бил емблема на
Тамирис. певец от древна Тракия
Особено високо го ценят в Япония,
където се смята, че песента му повта-
ря заглависго на Хокскио, Сутра за за
Лотоса на правливия закон (Салхар
мапундарикасутра). на особеиа почит
в сектата тендай (OGRJ).
В извсстната пета сцена от трето
действие на „Ромео и Жулиега" славе
ят е противопоставен на чучулигата
като певец на любовта в отивашага
си нош спрямо предвестницата на зо
рата и разлялата; ако двамата влюбе
ни слушат славея. остават заедно. но
ги грози смърт; ако вярват на
чучулигата, запазват живота си. но
трябва да се разделят
С красотата на песента си, която
очарова буду ваши те ношем, славеят
с вълшебникът. който ге кара ла заб
равиш дневните опасности.
Джон Книге чудесно е прссъзлал
ме ланхолия га. поражл.тна ог толкова
мелодичната песен на славея
Съвършенството на шастието, за ко
его напомни. с толкова крехко и ла
лечно в прекомерната сн наси геност.
че прави оше по-непоиосима мисълга
за нспостнжимосгта му или за това.
че сме лншени от него от пагубнага
поява на слънцето (Ode а ип Rossignol.
превод Louis Cazamian. Париж. 1946)
Тази птичка, която всички пости
превръшат в певец на любовта. изра
зява по поразителен начин тясната
връзка между любовта и смъртта с
всички прелизвЛкани от нея чувства
СЛЕПЕЦ гем ЦИКЛОП)
За одни слепотата означава непоз
наване на лействителността. отрича
ис на очевидного, тосст - тя е лудост.
чудатост и бсзотговорност. За други
пък слепепы еонзн. конто пренебрег
ва лъжовните привидности на све>а.
благодарение на което сс сдобива с
привилоията да опознав скритата.
дълбока и нелостъпна за простое
мъртните действителност Той с съп
ричастен към божественото -
вдъхновения. поста, чудотвореца и
Лсновидсца Тези са накратко два та
аспекта - благоприятен и злокобеи. по
ложителен и отрицателен, на симво
ликата на слспсца. Между гях се коле
баят всички традиции, митовс и обичаи
С това се обяснява фактът. че
слепотата. която често пъти с божие
наказание, сс евързва с инициацнон
ните нзпнтання Във всички народим
традиции се срешат множество вдьх
новени слепи музиканти, бардовс и
певци.
Несъмнено традицията. която
превръща слепеца в символ иа стран-
ствашия ноет, на рапсода, на барда и
на трубадура, води началото си от
скулптурите, июбразяваши Омир ка
то слепец Но и тук нс отиваме по да
леч от алегорията Стариите съшо са
375
СЛИВА
представяни като слепни, тогава еле
ният символизира старчески!а
мъдрост. Повечето прорицатели сыцо
са слепи - сякаш е необходимо очитс
да бъдат затворены за физическата
светлина, за да възприемат божестве-
ната светлина. Понякога тяхната сле-
пота е наказание, наложено от богове-
те. тъй като проринателите злоупот-
ребяват с ясновидската си дарба. ка-
то съзерцават голотата на богините,
оскърбяват боговете или раткриват
тайни. Атина отнела зрението на
Тирезий. който я съзрял. докато се
къпела; Едип спонтанно избол очите
си. за да изкупи двойного си престъп-
ление Товит ослепял. докато сиял, но
жлъчката от риба. дадена му от него-
вия син по заповед на ангела
Господен. отворила клепачитс му.
Самсон загубил зрението си. след ка-
то съгрешил пред Господ и т.н.
Боговете ослепяват или подлудяват
онези. конто искат да погубят или
спасят Но съгрешилият възвръша
зрението си. ако такава с волята на
боговете: те са новелителите на
светлината Например такъв есмись
лът на чудесата на Христос, който ле-
кувал слепи Подобии чудеса билн
приписвани в древността на Индра.
Атина и др.
Като правило при келтите слепо-
тата затваряла достъпа до жречество-
то и гадателството. но по силата на
обратнодействашо посвешение извес-
тен брой митичнн ирландски герои,
притежаващи ясновидски дарби. би-
ли слепи. Когато проглеждали. тс за-
губвали пророческата си дарба
(OGAC, 13. 331 и ел ).
Възможно е отказът от възприема-
ието на външните и недълговечни не-
ша да представлява санкция или ус-
ловие за вътрешното зрение. Хин-
луистките аскети вярват. че ше дос-
тигнет до духовно озарение, като се
нзират в ослепителното и жарко
слънце. докато ослепея! Слепня г из
виква представата >а онзи. койтолпж
<)<з нешо друго, с други очи. от друг
свят: възприемат ю нс толкова каю
нелъгав. колкото като чужденец:
„Да опчет.ч са е Гюнсестлсната искра'
Носчкаси чок Лат ясно. нетайно ЛокъЛе
лице към слоЛа са обърнали. не иска
л горчили мисли никои г сала Ла налсЛе
Ге прекос .чаат арака бескраен - тоси брат
на тишината аечна
(Бодлер. „Слепните", в „Цветя на
злото". прсвод Кирил Каднйски.
Народна ку л тура. София. 1984)
СЛИВА (СЛИВОВО ДЪРВО)
Сливового дърво. често използва-
но в изобразнтелното изкуство на
Далечния изток. е на първо място сим-
вол на пролстта Понякога то симво-
лизира и зимата. зашото с цъфтенето
си в края и бележи обновлението,
млалостта, конто скоро ше сс появят.
Символ е съшо така на чистотага. по-
неже цветовете му се разпукват без
листа. Един монах от спохага Цон.
Джон жен. написал цяло произведение
за цз>фналата слива, която той прев-
ръша в символ на света
Вярно е. че сливовияг цвят е евър-
зан с безсмъртието. че Безсмъртните
се хранят с него и че сливата в кранна
сметка с гербът на Лаодзъ. зашото ро-
лен под слива, той веднага заявил, че
тя ще бъде неговото рождено име
В Япония сливата е сред расте-
ния та. конто носят добра поличба
Във Франция понякога я выпри
емаг като емблема на глупостта. за ко-
ето не е лесно да се намеря обяснение
(DURV GPOC KALL).
За индианците пони (Северна
Америка) особено плодовита та лива
слива е символ на плолородието
(FLEH).
В сънишата плодът и има поняко-
га еротично значение и нзлава жела-
ние за сексуално удоволечние
слово
376
СЛОВО
В африканского племе догон се
разграничават два вида слово, каре
чени сухо и влажно слово. Сухого
слово, свързано с Пьрвичния Дух от-
преди сътворението на света е неч
лсноразделна. несамоосъзнала се реч
Тя съшествува както у човека. така и
навсякъде другаде. но човек не я
погнава: това е божнята мисъл с ця-
лото й потенциално значение, а по от-
ношение на нашия микрокосмос това
е безсъзнателното.
Влажното слово се зародило по-
добно на самия живот в космическото
яйпе Това е словото. дадено на хората.
то е различимият звук, смятан за един
от начините да се означи мъжкото
семе, равностоен на спсрмата. Той
прониква в ухото* - втори полов ор-
ган на жената - и слиза. за да се увие
около матката, да оплоди яйцеклет-
ката и създале зародиша. Под съша-
та тази спиралевидна форма словото
е светлината. която слиза на земята.
носена от слънчевите лъчи и която се
материализира в темните недра под
формата на чиста мед Следователно
влажното слово, подобно на водната
влага, светлината. спиралата и чиста
та мед. не е нишо друго освен израз
на различните прояви - или схваша-
ния - на един основен символ: този на
виднмия свят или на неговия госпо-
дар Homo, водния бог (GRIH).
Според племето бамбара. чиито
мистични познания като цяло са из-
разени чрез символиката на първитс
двадесет и две числа. Едно, първона-
чалното едно с числото на Господаря
на словото и на самого Слово. Съшото
число включва понятията подчи-
неност. право на първородния, глава,
съзнание (DIEB) На друго равнише и
в друг контекст съшата идея проли-
чава у Якоб Бьоме, според когото
Словото. Божията реч. е движението
или живота на божеството и всички
езипи, сили, Цветове и добродетели се
съдържаг в Слового или речга (ВОЕМ.
56-57).
Представата за оплодяващата реч.
за слового. носител на зародиша на
сътворението и дал началото му в ка
чеството си на първо проявление на
бога, преди останалото да се е офор-
мило. откриваме в космогоничните
схвашания на много народи. Вече спо-
менахме Черна Африка (племето
догон). срешаме я у индианците гу-
арани в Парагвай, според които Бог е
създал основата на речта, преди оше
да материализира водата. огъня.
слънцето. животворяшите мъгли и
най-накрая първата суша.
Връзката Слово - Безсмъртно
жизнено начало се среша при южно
американските индианци като напри-
мер във вярванията на таопипанчи.
според които човек притежава пет
души, една-единствена от които оти-
ва в отвъдния свят след смъртта. тази, |
в която именно е словото и която пе-
риодично напуска тялото по време на
съня (вж Душа*) (МЕТВ)
Според думите на Морис Ленхар
(LEEC. 254) у канаките от Нова
Каледония словото е действие; то е на-
чалното действие и оттук идва огром
ната сила на проклятието, смятано по
традиция за всепоразявашо оръжие;
но не поради силата на този. който
отправя проклятието. зашото човек
сам по себе си няма никаква вътреш
на сила, а поради действието, какво-
то с словото на бог или на призовава
ния Тотем и което прекъсва нишката
на живота и унишожава прокълнатия
човек
В Библията Старият завет познава
тсмата за Божието слово и за
Мъдростта. съшествували в Бог пре-
ди сътворението на света; чрез него
било сътворено всичко; то било изп-
ратено на земята. за да разкрие тайни-
те на божията воля; эавърнало се об-
377
СЛОН
ратно при Бог, том изпълнило миси-
ята сн. По съшия начин, според св
Иоан, Словото (Рента) било в Бог; то
съшествувало преди сътворсниего;
дошло на темята, изпратено от Отца,
та да изпълни определена мисия: да
предаде на света послание за спасе-
ние; след като приключила мисията
му. се завърнало при Отца. Задачата
на Новия завет и особсно на Иоан -
благодарение на въплъшението - е
именно да очертае ясно личностния
характер на това вечно съшествува-
шо Слово (Мъдрост) (Яоан, 1:1; в ста-
тията могат да се намерят всички по-
зовавания върху библейските текстове,
върху които се основава този синтез).
При гърците речта - логос - е
оботначавала не само думата. изре-
чението. но съшо така разума и раз
съдъка, мисълта и дълбоката същ-
ност на едно съшество. самата бо-
жествена мисъл. За стоиците речта е
иманентният разум в световния поря-
дък. Именно на базата на тези предс-
тави мисълта на Отците на църквата
и на теолозите е развила и изследвала
през вековете учението на Светото пи-
сание и особено теологията на
Словото.
Каквито и да са поверията и дог-
мите. нан-общо казано, словото сим-
волизира проявявашия се разсъдък -
в речта. в природата на живите съ-
щества и в непрестанното сътворя-
ване на света; то е истината и светли-
ната на човешкото съшество. Тази
обобщена символна интерпретация в
никакъв случай не изключва вяра, на-
сочена определено към действителния
характер на Божиего Слово и във
Въплътеното слово. Псевдодионнсий
Ареопагит е поставил основите на
един синтез в инзвъредно богатия па-
са ж от трактата си откосно Божиите
имена (PSEO, 83-84). Словото е най-
чистнят символ на проявата на човека.
на човека. който се мисли и се самоиз-
разява. или на човека. който бива поз-
нат и описан от друг.
СЛОН
За западнитс народи слонът е жив
пример за тромавост и несръчност,
докато в Азия представата за него е
напълно различна.
Слонът е яздитното животно на
царете и на първо място на Индра,
небесният Господар. Следователно
той символизира царската власт.
Слон с съшо името на Шива в роляга
на владетел. Резултат от установена-
та царска власт са мирът, благо-
денствието; силата на слона
(матанги) дава на призовалите го
всичко, което си пожелаят. На мно-
го места, сред които районнте. къде-
то вилнеят мусоните, това е силата на
дъжда. небесна благодат: в Сиам,
Лаос. Камбоджа слонът носи дъжд и
добра реколта. Зашото Индра е и бо-
жество на бурята; слонът има на че-
лото си скъпоценен камък. чийто бля-
сък е като този на светкавицата.
Слонът е съшо така символ на ус-
тойчивост и непоклатимост Йога го
евързва с чакра муладхара. където
той следователно отговаря на стихи-
ята земя и на цвета охра Той съпро-
вожда освен това Ьодхисатва Акшоб-
хя. Неизменният. В някои тантричес-
ки мандала виждаме слон било на 4-
те главки враги, било в страничните
точки; среща се и в Ангкор, в източ-
ния Мебон и най-вече в Баконг. Озна-
чава властта на царския център над
посоките на земното пространство.
Присъствието му сред други символи
до Васудева - Вишну в качеството му
на господар на трите свята - изглеж-
да ясно бележи господството му над
земния свят.
Слонът извиква съшо представа-
та за Ганеша*, символ на знанието.
Човешкото тяло е микрокосмосът.
проявата; главата на слон - макрокос-
СЛОНОВА КОСТ
378
мосът. не проявеното Според това
тълкуване слоны сс явява всъшност
началото и краят. всичко включвано
едновременно в появата на видимня
свят от сричката ом (т.е. от не-
проявеното) и във вътрешното осъ-
ществяване на йогата Гана, слоны,
с алфата и омегата
Символиката на слона е съшо та-
ка широко използвана в будистките
текстове: иарица Майя създала Буда
от слонче Тук то играе роля на ангел.
която би изглеждала неочаквана. ако
вече не знаехме. че чрез слона Небето
въздейства и изпраша благословията
си. Понякога го изобразяват сам. за
да озиачи сътворявансто на Буда. На
други места, поставен на върха на
стълб. слоны бележи Събуждането, а
това ни връша към олицетворявана-
та от Ганеша* символика на знанието
И накрая едно много близко значение:
слоны е яздитно животно на Бодхи-
сатва Самантабхадра. което изразява
не по-малко ясно силата на
значеннето. В допълнение грубата му
сила намира израз в епизода за разя
рения слон Ha.iai ирн (DAMI. GOVM.
GROI. KRAT).
Съшо като бика*. костенурката*.
крокодила* и други животни, той се
явява в Индия и Тибет, животно, кре-
пяшо света: земята се намира на гьр-
ба на слон. Откриваме го в кариати-
дите на множество паметници той но-
си на гьрба си Вселената. Считан е
сыцо така за космическо животно, по-
неже сам той има устройството на
вселената: четири сгълба. на конто е
закрепена сфера
В Африка според вярванията на
племето бауле слоны символизира
силата. благоденствието. дълголетието
и мъдроетта У племето екои. от ко-
нто племето ибо от Република Биафра
е заело култа и институциите на Екепа.
той е символ на насилие и грозота. Но
в случая символът не излиза извън рам-
ките на метафората
На съшото равнише слоны с ат
рибут на царската власт, ако ра ил еж
ламе единствено собствената му маса;
на царя, който бяга от лудостта и
непредпазливостта. ако се разглежда
собствената му недоверчивост и
бдигелност; на благочестивое!, ако
вярваме на Плиний и Елиан. Когато
новата луна заблести, слоновете.
както съм чувал, воден и от някакво
естествено и тайнствено чувство,
взимат клонки. току-що откъснати
от горите, през който са минали. из-
дигат ги и като отправят очи към
небето. леко поклащат клонките. ся-
каш отправят молитва към боги-
нята. за да бъде тя доброжелател-
на и благосклонна; на целомъдрието.
ако е вярно. както твърди Аристотел.
че когато женската му е бременна (две
години). слоны не я доближава и не
покрива друга женска; той дори изг-
лежда отмъщава за прелюбодейст-
вото. Една гравюра от XVII век онаг
ледява тези разкази. като изобразява
битка между слон и глиган. между чис-
тотата и лнбидото (TERS. 153-155).
СЛОНОВА КОСТ
С белотата си е символ на чистота
Употребата и в направата на трона на
Соломон би могла да я евърже със
символиката на могъшеството в този
смисъл. че твърдостта на слоновата
кост я прави почти нечуплива и
ненакърняема. Омир. който вероятно
не я е виждал в действителност. я про-
тивопоставя на рога като израз на
лъжата, противостояша на нстината:
подобен дуалитет е труден за
приеманс. Той се появява в един вмък-
нат текст („Одисея". 19. 562-567), осе-
ни с каламбурн, чиято стойност е във
всякакъв смисъл съмнителна. За смет-
ка на това този текст често е цитиран
и е обект на изобилстващи тъл-
кувания. Напразно бихме се опитва-
379
СЛЪНЦЕ
in ла u> обясняваме само с доводите,
чс poi i.i е профачсн каю не।ина।а. а
слоновата кост - непротрачна каго
тьжата. Става лума за прочугия па
саж по повол на вратата на
сънишата:
./«<• са отделяй вратссте
на сънниспс- сенки бе сплетни
или от рог исгридени.
или пък от с.юноаа кост са
Теси. който чинават прес п сочки
one слонова кем т. те
привита реч сас сон чвасп
и думи и сма чни нашепват
Гею. който чинивапс
пре с г садките рогсмси двери,
привита реч пророкуват,
когато пред нас се чвявит
(Народна култура. София. 1981;
превол Геор|и Батаклиев)
Плиний свидетелспсва, чс камъ
късп. наречен „хернитее",е подобен на
слонова кост; като не.ч тон предпал-
ва тялото от ра свала, саради псоаа
нсгово качес пенсе гробът на Дария бил
от „хернитес”.. (PORS. 58) Това вяр
ване на персите позвърждава стой
ността на ненакьрняемост. прилава
на на символиката на слоновата кост
СЛЪНЦЕ
Символиката на слънцето е също
толкова многозначна, колкото сльн
чсвата реалност е богата с проги
воречия Ако самого то не с 6ot. то у
много народи е проива на божес1вою
(ураново богояв ление) То може ла бь
де възприето като сип на върхонен Бот
нбра| на небеснаia дыа* Тоеокото
на върховния бог са пигмеите семонг,
фуегиени и бусимени. В Австралия на
него се гледа като на Син на Св сдателя
и като божествен обрил, блатопри
ятсн за човека. Самоедиге смягат
слънцето и луна ।а за очите на Нум (
Небе): ельнцего с доброю око. луна
ta - лошото. Слънцето е вьзприема
но още ка го оплодотворявасцо Но то
може съшо и да и паря и убива
Безсмърг ноте слънце ииряваясл
ка сутрин сс шл.чснсс всяка вечер в цар-
ството на мъртвите: впоследствис
то мож е да в семе със себе си сора и,
лалялвайки, да ги унисцожи. но от
друга страна, същеврсмснно то мо-
же да упътва душите прел пъклени
псе места и да ги върне на другата
сутрин. лаедно с деня. към светли-
ната То притежава двустранна фун-
кция на < мъртоносен нснхопомпос сс
на инициационен йерофант според
някои вярвания (ELIT. 124)о6икновен
поглед към сале с слънце може да при-
чини смърт Слънцето дава и отнема
живота на споите лена, казват упани-
шадите В„Държавата" Платон (508
Ьс) го представя като образа на
Доброта - такова, каквото ее про-
явява в сферата на видимите несца:
са орфистите то е ралбиранепсо на
света (вж Слънцето сс култовете са
слънцето ELIT. 115-138).
Слънцето е източникът на светли
нага, на топлината и на живота Него
вше лъчи отразяватнебесни влияния
- или луховни - получени от земята.
Генон отбелязал. че иконографнята
изобразява понякога тези лъчи с пра
ва или вълнообразна линия: става ду
ма за символно онаглеляване на свег-
л ина та и топлината или. от друга глед-
на точка, светлината и дъжда. конто
са съшо така страните Ин и Ян на
живителното лъчение.
Освен че с животворно, слъиче-
вото излъчвансл/ю.чвявд нсшата не са-
мо поради гова. че ги прави доловнмн.
но и защото изобразяваскстенлията
на приниипиалната точка, поради
гова. че исмерва пространство™.
Слънчевипсс лъчсс (на конто се уподо-
бяват косите на Шива) са гралицион
но селем, съогвегстваши на шестте
измерения на пространство го и на из
вьнкосмичсского измерение, ошаче-
но със самия ценгьр Това отноше
СЛЪНЦЕ
380
ние между слънчевото излъчване н
космичсската геометрия с тралено в
Гърция с питагоровата символика
Това е съшо Древното от днитс на
Блейк, слънчев Бог. нзмерващ небето
и земята с помощта на пергел.
Хиндуистките текстове правят от
слънцето първоизточник на всичко.
което съшествува. началото и края
на всяка проява, хранителят
(савитри)
От друга страна обаче, е вярно. че
то е също рушителят. принципы на
сушата - на която се противопоставя
плодотворния дъжд. Ето зашо пале-
щите слънца в Китай е трябвало да
бъдат свалени със стрели. Ритуалите
за предизвнкване на дъжд съдържат
понякога - например в Камбоджа -
убиването на слънчево животно.
Цикличного създаване и унишожение
правят от него символ на Майя, май-
ка на формате и на космическата
илюзия Казано по друг начин, реду-
ването живот - смърт - възраждане е
символизирано чрез слънчевия цикъл:
дневен (универсална, но много бога-
та символика във ведическите
текстове); годишен (вж слънцесто-
еие*). Слънцето се явява по този на-
чин символ на възкръеване и
беземъртие Китайските беземъртни
поглъшат слъичевата същност. как-
то и семките от слънчоглела*. чиято
връзка със слъичевата символика е
очевидна Слънцето е една от страни
те на Дървото на света - на Дървото
на живота, което от само себе си се
оприличава на слънчевия лъч.
Слънцето се намира в центъра на
небето. както сърцето - в центъра на
човека Но става дума за духовното
слънце. което ведическата символика
изобразява неподвижно на зенита* и
което наричат още сърцето на света
или окото на света. То е домът на
Пуруща или Брахма, то е Атма. уни-
версалният Дух. Слънчевият лъч, кой-
то евързва Пуруша с човека съот
вегства на сушумна. субтилна коро
нална артерия на lima. Той напомня
символиката на нитка* и не може.
естествено. да нс напомни - слънчева
този път на паяжината*. Слънцето ка-
то сърце на света е изобретено
понякога. в центъра на колелото* на
Зодиака*; по подобен начин се явява
чрез дваналессгте Адигна Ако уни
версалният символ на слъичевата ко-
лесница е обикновено евързан с цик-
личного движение, то колелото на та-
зи колесница*(колесницата на Сурна
съдържа само едно). самото то е пре
ди всичко символ на лъчистото
слънце.
Ако излъчената от слънцето свет-
лина е разсъдъчното познание, то са-
мото слънце е космическияз Разум,
както сърцето е в човека срелище на
познавателна способност. Названието
слънчева Цитадела или Град на слън-
цето (Хелиополис) е често пъти лава-
но на първоначалния духовен център
Това е средището на цикличния
Законодател (Ману). Омировата
Сирия (= сурна, слънце), намираша
се отвъд Огигия.където са слънчсви-
тс завъртания От хиперборейския
свят е произлязъл Аполон. същински
бог на слънцето и бог - инициатор,
чиято стрела е като слънчев лъч
Слънцето също така е емблема на
Вишну, на Буда (златният Човек.
Слънцето-Буда, казват някой китайс-
ки текстове); съшо и на Христос, чи-
ито лванадесет лъча са лванадесетте
апостола: то е наричано Sol justitiae
(Слънце на правосъдието). и още Sol
invictus (неуязвимо Слънце).Иисус ни
сс явява като слънце. което излъчва
справедливост. пише Хезикий от Батос.
т е като духовното слънце или сърце
то на света. То с. казва още Филотей
Синаитски, Слънцето на истината,
което напомня слънчевото преобра
жение на Тавор Хризмата. моногра
381
СЛЪНЦЕ
ма на Христос, напомня слънчево
колело, към което. трябва да се доба
ви оше, че Великнят Проповедник на
еврситс носсл на гърдиге си златен
диск, символ на божественото Слънце.
По аналогичен начин слънцето е
универсален символ на царя, сърце-
то на империята. Ако майката на им
ператора By на Хан му лала живот,
след като сънувала, чс слънцето про-
никнало в ут роба г а и, то слънцето тук
не е само символ на оплодотворяване.
а е най-вече императорски символ
Исгряващото слънце е не само ем-
блемата на Япония, но и самого й име
(Нихон). Прароднтслят на ангкорс-
ките династии се наричал Баладигии
(изгряващо слънце) и неговото дейст-
вие е евързано - както това на китайс-
кая император в Минтаи - със золи
акално движение. Обиколката* се осъ
ществява по посока на слънцето
навсякъде. където храмовсте гледаг
на Изток. и произхожда о г всекилнев
ния цикъл.
Слънчевият принцип е изобразен
от голям брой цветя и животни, конто
просто тук ще припомним (хризан-
тема*. лотос*, слънчоглед*; орел*,
слен*. лъв* и т.н.), както и с един ме-
тал - златого, алхимично обозначава
но катослънцето на металите.
Луната* е винаги ин по отноше
ние на слънцето - ян. защото то из-
лъчва директив светлината сн. дока
то луната отразява слъичевата; ели
ният съотвегно е активен принцип,
другият - пасивен. Това има много
широко символно приложение: докол-
кото светлината е познание, слънцето
изразява интуитивного познание,
директното; луна га - познание го чрез
отражение, рационално, спекула
тивно. Следователно слънце и луна
съответстват респективно на дух и ду-
ша (spiritus н anima), както и на тях
ното местоположение: сърцето и
мозъка. Това са есенцията и субстан-
цията. форма та и матсрията.гчшизши
е слънцето. майката луната, чс
тем в Хсрмстичната Изумрудсна
скрижали Според Шабестари слънце
то съответства на пророка, а Луната
- на вали (на Имама), зашото в гори
ят получава светлината от първня.
Двойствсността активен - паси-
вен. мъжки - женски, характерна и за
огъня*. и за водата*. не е абсолютно
правило. В Япония, у планинцитс от
Южен Виетнам, слънцето е женско. лу-
ната - мъжка (трябва да се отбележи.
че и в нсмския език е съшото). Това е
така, зашото женското начало се смя
та за активно, тъй като с плодоносно:
при радхе богинята-слънце опложда.
мъти и дава живот. Ето зашо оше очи
те на първородните герои (Ваиш-
ванара, Шива. Пан-ку. Лао-киун) са
слънце и луна (дясно око слънце;
ляво око луна), съответствията са
обърнати в случайте с Идзанагн
Съответствието с очите извиква ново:
ляво го око отговаря на бъдешето, дяс-
ното око - на миналото; от което -
слънцето на разбирането. луната - на
паметта.
Тези слънчсви и лунни очи съот-
ветстват на двете странични пади от
Йога: лунна нда и слънчева ннигала.
От друга страна, пътсшествието иа
освободеното съшсство от края на
централназа пади се развива или по
посока на слъичевата сфера (това е
пътят на боговете, деванна), или по
посока на лунната сфера (това е пъ-
тят на Прародителите, пигринна:
тлтане от космоса в първня случай,
циклично возобновление - във в горня
В тантрическия свят нда и ннигала
съответстват в качеството си на луна
н слънце. на Шакти* и на Шива, но
лунната природа на Шива променя
понякога перспективите Ногата е обе
линяването на слънцето и луната (ха
и тха. откъдетоХатхано1 а), иэобразс
ни ейиланията прана и апана илн оше
СЛЪНЦЕ
382
с диханието и семето. конто са огънчт
и водата. А съшла двонственост се
изразява в алхнмико-тантрическата
символика на китайците с триграми-
те ли и как. които Kiihi а на кроме-
ните прави действително да съответс
тват на слънцето и луната.
Двойственосгга слънце - луна с
оше и на Вишну и Шива, на тенден-
циите сатва и тамас. Откриваме сле-
ди от тях ъслънчевите и лунни динас-
тии в Индия. Камбоджа. Шампа
Съеднняването на слънцето и луната.
е Харихара. полу-Вишну. полу-Шива,
предпочитай символ на предангкор-
ското изкуство. Това е съшо. на
китайски.светлината (мин), чийто ха
рактер е синтез на тети, конто означа-
ват слънцето и луната (BLAM, BURA.
BENA. AVAS. DAMS. ELIT ELIE PHIL.
GRIC, GRRIE GUEV. GUEM. GUER,
GUET GUES. KALL. KALT. KEMR.
LECC. PORA. SAIR. SCH1, SILL
CORT)
В среднеамерикански те традиции
слънчевата символика се противопос-
тавя от друга гледна точка на лунна-
та символика: залепт (на слънцето)
не е възприет като смърт (за раза и
ка от случая с луната по време на
трите дни тъмнина). но като ели-
зоне на небесното тяло в по-долни
слоеве. в царството на мъртвите В
сравнение с луната слънцето се рад-
ва на привилегията да преминава ада.
без да понося модалността - смърт
(ELIT). Оттам пронзтича чисто слън-
чевото качество на орела в шамане -
ките атрибути
Протнвопоставянето Слънце -
Луна покрива по принцип двойстве-
ността Мъжко - Женско Така Ж.
Сустел уточнява. че според древна
традиция в Теотихуакан принасяли
в жертва мъже на Слънцето. ж ени
- на луната (SOUM).
За древните мексиканцн ние живс-
ем в петото слънце. Четирите първи
слыша са били Поспелователнослън
цето на тигъра*. на нятъра*. на
дъжда*. (или на огъня) и на водата*
Първото е Тецкатлипока, евързано
със студа. ношта, севера; второю -
на Кетцалкоатъл в първата му форма
евързано с магните и запада; третото
- на Тлалок. бог на дъжда и на юга
четвъртото - на Чалчиутликуе, бот
ня на водата и на изтока.
Нашего слънце. петото, сс нами
ра под знака на Ксиухтекутли. слн<
от божествата на О1л>ня. понякш а то<
изобразявано като пеперуда Всички
тези сри. наречени слыша, са завър
швали с катаклизми: 4-те тшъра раз
къеват хората, 4-те вятъра ги отнасят
4 те дъждове и 4-те води ги покриваг
настоящата ера ше завърши с 4
земетресения: края на петото слънце
В пантеона на ацтеките голямото
божество на обедното слънце. Уици-
лопочтли. е изобразено с орел, хванал
в човката сн звездната змия на ношта
Основната енмволна двойст
веност, подразбираша се от двойката
Слънце - Луна, е обобщена по впе
чатляваш начин в атрибутное на екзо
гамните половики у индианците ома
ха - иамиращи в техните лагери мате
риален израз, чрез разделянето на па-
латките на два противоположив полу-
кръга: първата половинка покровы
телства свешснодсйствията. евърза
ни със Слънцето, с Деня, със Севера
с Високото, с мъжкото начало, с дяс
ната страна; втората половинка - со
циологическите и политическигс
функции, евързани с Луната, с Нош
та. с Ниското. с женското начало, с
лявата страна (LEVS).
При догоните от Мали, над чиято
космогонична система властва лунна-
та символика, слънцето съвсем нс е
мъжко. а женско Описват го като тли
нено гърнс*, нагрято до побсляванс и
обвито с червена медиа* спирала*
осем пъти. Така то е първообраза на
383
СЛЪНЦЕ
оплолената уtроба глиненото гърне
представлява жснската утроба, съ
държаша жизненото начало; спирала-
га от червена мед е мъжката семенна
течност. която се увива около ма гка та.
та да я оплоди; но това семе е също
светлина, вода и слово Накрая - бро-
ят на меднитс пръстсни - осем - е из-
раз на завършеного творение, на сло-
вото и съвършенството (GRIE. GRIS).
Прототипът на матката е бил израбо-
тен от върховния Бог Ама с помошта
на влажна глина, преди да постави на
небето двете светила.
При фалите от Северен Камерун
две пръетени съдинки. ед на та плоска,
другата вдлъбната с формата на
генджера. олицетворяват слънцето и
луната. Техните прототипи. обковани
външно с желязо. а вътрешно с мед.
според преданиего са били открадна-
то от небего от първа га грънчарка, же-
на на първия ковач, преди първород-
ната двойка да слезе на земята
(FROA).
В пьолската традиция слънцето е
самото око на Гуено (бог).Когато тво-
рението било завъризено. Гуено изво-
дил слънцето от орбитата си. за да
направи от него едноокия* монарх,
зазцото единственото .«> око стига
да вижда всичко. което става на
земята. да я сгрява и да я освстява
(НАМК. 2).
За народите от Централна Азия и
по-специално в долнната на Любовта.
като че ли в началото имало три или
четири слънца, чиято палеша топли-
на и ослепителна светлина правели зе-
мята необитаема Герой или Бог спа-
сил човечеството. сваляйки в повече-
то от митовете със стрели, двете или
трите първоначални слънца. Според
някои от митовете тези първоначални
слънца изглежда са запалили земята и
въглишата произлезли от този пожар.
Подобии легенди откриваме и в Китай
(с десет слънца). в Индия (със седем)
и в Суматра (с осем).
Бурягска легенда евързва слънце
то с коня от мираж а.
Слънцето е жснско/'тлънцс-.иайки).
а луната - мъжка (лунабаиза) в но-
мадските пасторални цивилизации
Така е за повечето тюркско-мон!опе-
ки племена от Централна Азия
(HARA, 130 132).
На келтски думата слънце била от
женски род. както във всички стари
индоевропейски езици Неговото ми-
тологично олицетворение е Луг
(лъчистият). който се наричал
grianalnech, лице на слънцето
Прилагателното се отнася съшо, по
аналогия или поради разширсние на
смисъла, до бога на войната Огма.
който по дефиниция принадлежи на
или ръководи тъмната страна на
света. Слънцето е видяно наи-вече ка-
то един от основни те елемеити в света
То е най-важният свидетел, на когото
разчита една от обичайно използва-
ните формулировки в ирландскага
клетва: Той се закле на хората от
Линстър в слънцето. луната. водата
и въздуха и т.н.
Много ирландски житисписцзз са
споменавали или не одабрявали кул-
та към слънцето у древните уелецзз
но без съмнение става дума за доста
стереотипно зз опрзнтено зхваизанс
на прсдхристиянската мисъл. Един
глосар (O'Davoren. ARCL. 3, 477 N
1569) говори загазямото познание на
слънцето(imbus greine). Във всички ир-
ландски и уелски текстове, където е
използвано за сравнения или
метафори. слънцето служи за оприли
чаване не само на блестяшото или
лъчистото. но и на всичко, което е
красиво, грациозно, прекрасно.
Уелскитс текстове назоваваг често пъ
ти слънцето с метафората око на деня.
а думата за око на ирландски (sul).
отговаряша на името за слънце в
брнтонскня. заенлва слънчевата сим
СЛЪНЦЕ
384
волика на окото (OGAC. 4, ANEL, 5.
63; STOG, 25. PLUV. 1. CXXXV1).
В астрологията слънцето е символ
на живота, на топлината, на деня. на
светлината. на авторитет, на мъжкия
пол и на всичко. което лъчи Изглежда
астролозите са омаловажили ролята
му. свеждайки го до обикновена
планета*, каквито са Марс или
Юпитер, но това е главно зашото не-
говото влияние е. така да се каже.раз-
делено в две добре обособени области:
пряко влияние, което идва от место-
положението му на небето. и непряко
- мястото в Зодиака Наистина всяко
влияние върху знаците от Зодиака* е
със слънчев произход; в действител-
ност то е влиянието на Слънцето. от-
разено или поляризирано от земната
орбита.
Слънцето като космически символ
засма мястото на истинска звездна
религия, чийто култ преобладава във
великите древни цивилизации с обра-
зите на гигантските богове - герои,
въплъшения на съзидателните сили и
на жизнения извор на светлина и
топлина. конто представлява небес-
ното тяло (Атум. Озирис. Ваал. Митра.
Хелиос. Аполон и т.н.). У народите с
астрал на митология Слънцето е сим-
вол на башата. какъвто е оше в детс-
ките рисунки и в сънишата на
възрастните. Открай време за астро-
лозите Слънцето с съшо така символ
на животворного мъжко начало, на
принципа иа авторитета, чието пър-
во въплъшение за човека е бащата; то
е също тази част от псикиката. в ко-
ято е установено башиното влияние с
ролята му на дресировка, на въз-
питание. на съзнание. на дисциплина,
на морал. В един хороскоп. слънцето
представлява соцналната принуда на
Дюркхем, цензурата на Фройд. откъ-
дето произлизат социалните тенден-
ции. цивилизацнята, етиката и всичко
възвишено у човека Неговата ценнос-
тна система обхваща отрицателния
„свръх аз". кой го смазва човека със
забрани*, с принципи, с правила или
предразсъдъци. и положителния иде-
ал на „аз"-а. висша представа на.,41"-
а, на равнишето. на което се опитва
ме да се извисим Звездата на пеня сле-
дователно ситуира човека в неговня
облагороден или сублимиран живот, тя
изобразява лицето. което предлага лич
ността му в своя най-висш психически
синтез, иа равнишето на най-големитс
изисквания. на най-възвишените му
стремежи. на най-силната му индиви
дуализация или. обратно, в неговите
неуспехи, причинени от гордост или
от бълнуване за власт. Тя изобразява
още това същество в реализаторски-
те му функции на съпруг и баша; в
изживяването на успеха като увелича-
ване на личиостната стойност; на
върха на успеха, като въплъшение на
авторитета или властта, сродяващ го
с върховната соларизаиия на вожда.
водача. на героя, на господаря...
Според тьлкуването на Пол Диел
осветявашото слънце и осветеното
небе* символизират интелекта и
свръхсъзнанието; на езика на автора
интелектът съответства на съзна-
нието. а разумът - на свръхсъзна-
нието. По този начин слънцето и него-
вото лъчене в миналото, символи на
оплождането. се превръшат в симво
ли на просветлението (DIES. 36-37).
Този ключ позволява да се възобнови
цялото тълкуване на митовете. конто
показват слъичевите герои и богове в
действие - от гледна точка на анали-
зата.
Черното слънце е слънцето по
време на своего нощно пътешествие.
когато напуска този свят, за да оза-
рява друг. Ацтекитс изобразявали чер-
ното слънце. носено на гръб от бога
на ада. То е противоположността на
обедното слънце - символ на тържес
твуваш живот, като абсолютния злот-
385
СЛЪНЦЕ
ворник к жадно за смърт
У манге черного слънце с изобра
зено като ягуар*
В очите на алхимиците черното
слънце е първичната материя, оше
необработена. все още невлязла в пъ
тя на еволюцията. За анализа черно-
то слънце ше бъде безсъзнателното в
своего съшо така най-елементарно
състояние.
Черното слънце според тради-
циите е първоизраз на отпришването
на разрушителните сили в света на об-
щество™ или индивида. То е сигнал
за катастрофа, за страдание и смърт
- обратната страна на слънцето в зе-
нита му.
Зеездата ми умря. ювът ми с смразен
от черните слънча на аечните печали
(Жерар дьо Нервал „EL
DESDICHADO", в „Химери". Френска
поезия. сборник. Народна култура,
1978, библиотека „Световна класика".
прсвел Пенчо Симов).
Откъдето и обикновено идва зло-
кобният смисъл на загьмненията.
След света на Луната. в който
светлината е само отражение, се по-
явява Слънцето. огнище на тази
светлина, девстнадесети мажорен ар
кан от Таро и един от най-загадъчните.
Той изразява щастието на този. кой-
то знае как да бъде в съзвучие с при-
родата (Енел); искреният съюз.
радостта. сплотсното семейство (Т
Терешченко);разбира/иелс/ивогио, яс-
нотата в преценката и изказа, ли-
тературният или артистичният
талант, семейното щастие. брате-
твото или самозаблудата. сует-
ността. позата. тсатралничснсто.
лустрото и изкуственият блясък (О.
Уърт).Слънцето. съответства в ас-
трологията на VII дом в хороскопа
Четейки тези различии тълкува-
ния. започваме да се питаме дали слън-
цето в Таро не означава прекалено
много неша. за да може да изрази са-
мо едно Да опитаме все пак по-вни
ма1елно да се вгледаме. Ключи е в
преобладавашото златисто жълто -
истинският слънчев цвят. който сим
волнзира едновременно интелектуал
ното съвършенство, богатството на
метала и жътвата. както и великого ал-
химично творение Слънчевият диск е
олицетворен с лице анфас, от което
излизат седемдесет и пет лъчи: петде-
сет и девст са просто черни чертички,
осем са с формата на триъгълник,
удължен с прави линии (четири жълти.
две зелени и две червени) и те се реду-
ват с други осем с вълнообразни ли-
нии (три червени, две бели, три сини),
подчертавайки по този начин двусти-
ранното топлинно и светлинно дейс-
твие на слънчевото излъчване(№ШТ,
236).
Може да се отбележи. че единстве-
но червените лъчи - с цвета на всемо-
гъшия разум, участват в това двойст-
вено действие. Тринадесет капчиии с
върха нагоре, разположени симегрич-
но (пет сини, три бели, три жълти. две
червени) падат от небето на земята:
слънцето разпръеква навсякъде сво-
ята плодотворна енергия. докато лу-
ната привлича към себе си земните
лъчения; тук можем да си припомним
златния дъжд. в който се преобразява
Зевс, за да прельсти Даная, с анало-
гичен символен смисъл.
Двама светлокожи близнаци, голо-
глави, с верижка на врата, докосваши
се с ръка. стоят върху пустеешата
земя. Те напомнят на двата персо-
нажа. прикованн за пиедестала на
Дявола - аркан XV. но докато тези би-
ли голи под дяволския воал, слънче-
вите бзизнаци и мал и синя престилка,
като че под светлината били осъзнали
своего различие. В единия се виждали
разума, слънчев. положителен и
мъжки елсмент, а в другия -
душата. лунен, отрицателен и жен-
ски слемснт на допълващи се прин
СЛЪНЦЕСТОЕНЕ
386
чипа на човешката чяцнт: (RIJT
2561 n ii< дн.11.1 противоположит). ни ак
тнвното и пасивното.
По какъвто и начин да сс възприс-
мат. каго блиэнаци тс са заредени с
особен а сида и мяв врыка tbc с.гън-
чета, което ра/граничава сората и
нси<ата и ей ра /двочва. дарявайки ги
със сянка тс са са.чият обра» на
аналогията. на братството. на син-
meia (VIR1. 661 Те са. като Адам н
Ева. и герои гсблизнацн. мигични пра
родители на толкова народи, израз на
един вид партеногенета на първона
чалния андрогни. който бележи нача-
лото на човешкото приключение нос)
слънчето
Изправени. те обрынат гръб към
стена, направена от пет реда камъни.
жълта като темята. но чийто горен
край до кръета на двамата персонажи
е червей. Той бележи гранииата на тях-
ното владение: Печати на слънчето
представляват слит, който чажеда
се побрати.чи салю под {акрилата на
изтдана ограда, казва Осуалд Уърт
(WIRT. 235). докато за д р Картън.
ка ченната стена июбра /яяа фило
софския камък иероглифа на
истината. на абсолюта и на бескрая
(в MARD. 316)
Тази стена, върху която червени
яг ръб слага печата на разума, евър
шва до средата от височината на
блитнациге. като чс човекът хвьрлен
вече от много по-внеока куда*, наи
после под слънчевата светлина бил
осъзиал точната си мярка и мярката
на свонте способности Защото Слън-
цето най-послс. след всичкнте илюзии.
ни показва денствителността. истина
та за нас самите и за света. След като
сме получили от него както материал-
ното. така и духовното озарение, ние
ше можем да се изправим пред
Страшния съд*. два десет и мажорен
аркан Слънцето изостря съзнанието
за предела, то с светлината на позна-
ние п> н и нюр на енергия
СЛ Ы1ЦЕС1OEIIE
Символиката на сльнцесюенею
привлича внимание го ни поради това
чс нс съвпада с обшия характер на
съответнигс сезони. Действително.
земното слънцсстоснс дава начатого
на възходяшата фаза на годишния
цикъл; ля гною слънцестоене - на
низходяшата: огкъдсго с грънко ла
тннската символика на вратитс на
аънчеапоснсто. июбрагена с двете
лииа на Янус; по късно - с двамата
свети Иван, зимен и летен Лесно мо-
же да се види, че зимната врага води
къмсвстлата фиш на цикъла лятна-
та врата - към гьмната му фаза Във
връзка с това трябва да се огбележи
раждането иа Христос по врсме на
знмното слънцестоене. а на Кръс-
тителя - по времс на лятного. както и
изключително табележигелната фор
мулировка от Евангелието: Той тряб
на да paimc . пък ас да сс смолянам
(Иоан. 3 30)
В китанската символика лятного
слънцестоене съотвстства на тригра
мата ли; на огъня. на слънцето. на
главата; знмното слънцесгоене - на
триграмата кап; на водата. на
бездната. на ходилата; но първият не
е помадка причина, както по-юрс. за
намаляване на принципа на ян вто
рият - причина за иеговою нараст-
ванс Във вътрешната алхимия пото
къг от енергия сс качва от как до ли
слиза от ли до кан. Казва се съшо
така, че линията ян от триг рамата как
се стреми да се измести към тригра
мата чнеп. конто е чистого ян. актив
ното с ъвършеш тво; че линнята ин ог
ли се стреми към кун. чистият ин. па
сивното < ъвършенс тво. Деис г ви гелио
става дума в първия случай за вът.хо-
дяшо движение, а във втория - за
нитхоляшо; светлата тенденция е
предходна в кан. гьмната тенденция
387
СЛЪНЧОБРАН
- В .'III Впрочем ЗНМНОТО C11.ll
цсстоенс. ако съотвстсзва на страна
та на мъртвнте е белет за тяхното
възраждане; то сс евързва с бремен
ността, с раждането: гона с благопри
ятно време за зачеване
По подобен начин в хиндуистката
традиция знмното слънцестоене ло-
пата начатого на девамна пътят на
боговете; лятното слънцестоене -
пнтрияна, пътя на праледнте.
съответствашо разбира се. на враги
те на боговете и на \optima в питаго-
ровата символика (GRAP. GRIE
GUES. MAST)
В християнската иконография
слънцестоснсто съшо играе роля
Лятното слънцестоене (24 юни) бе
лежи апогея на слънчевото движение,
слънцето е в зенита, на най-високата
точка на небето Този ден е избран да
се чества празника на слънцето В
стспента. в която Христос се сравия
ва със слънцето. той е изобразен с
Рака на слънцестоенето. Оттук про
изтича цяла една символика на
Христос хронократор. който в роман
ското изкуство управлява времето
(CHAS. 407 и сл ).
СЛЪНЧОБРАН
Слънчобран е символ на Небето и
следователно в ияла Азия е емблема
на царя Такъв е случаят с лаоският
бял слънчобран На първо място с
знак на царя - акраварти. световни-
ят монарх, в центъра на колелото.
Спиците на слънчобрана се събират
около оста му. както спиците около
главината на колелото. Господарят се
огьждествява с тази космическа ос.
представлявана от дръжката на
слънчобрана Балдахины е Небето и
очевидно отговаря на символиката на
купола В Лаос поставят, или поне та-
ка ни уверява легендата. слънчобран
върху пясъчните възвишения. предс-
тавлявашн Меру, световната ос. При
notpeoaiHHTC церемонии на племето
таи на върха на колона със закрепсии
по нея иапречни летви. прелназначе
на да извсдс душата на Небето. се пос
тавя слънчобран Самата лръжка -
данда - на хинлуисткия слънчобран
е разделена на различен брой части В
древен Китай царската колесница е с
кръгъл балдахин, който представая
ва Небето. квадратната дървена ка-
россрия изобразява земята. а подпо-
рата на балдахина - световната ос.
на която бил оприличаван импера-
торы, понеже Небето покрива. а зе-
мя га служи за опора Слънчобраны.
емблема на Вишну, е знак за царско
потекло н едновременно с това - не-
бесен символ
Смисълът му се запазва и в анико-
ничиите изображения на Буда: слън
чобраны представлява Небело, тро-
ны - междннния свят, а следите от
егьпки - земята; но освен това той с
емблема на акраварти. какъвто е Буда
На върха на всяка ступа* и пагода
има слънчобран на няколко етажа -
символ на небесните равниша: да
отбележим. че са разположени над
купола, върху тази част на оста, ко-
ято се извиеява над него, т е те изра
зяват извънкосмични равниша. свръх
човешки състояния В тибетската сим-
волна система отговарят на сттгхията
възлух; ио над тях се намира блестя-
ща капка, т е стихияга етер
Според тантризма чакра или
колелата. конто са полредени елно
над друго по гръбначния стълб (мик
рокосмична ос), са иэрично оприли-
чавани на слънчобрани Но и черепы
на самия Брахмарандра. пробит в
средата, е слънчобран; той с разцъф-
налият балдахин, китайски импера-
торски знак, отъждествяван в лаоис
тката символна система с двете вежли.
под контоса разположени слънцето и
луната Генон е забеляэал двойната
перспектива, според която трябва да
СЛЪНЧОГЛЕД
388
бъде раэглеждан слънчобрана: гл ед ан
от долу, той прсдпазва от светлината;
гл еда и отгоре. неговите разклонения
(салака) са лъчите на самого слънце.
обгърналн света.
В Корана балдахины (ал рафраф)
с евързан с Рая. Върховните балда хи-
ни означават дом на божията Слава,
те. стелен на неопределена проява
(Буркхард) (BENA. JILH. MALA.
MASR. PORA).
СЛЪНЧОГЛЕД
Нарицагелното име - хелиотроп
изявява достатъчно добре неговия
слънчев характер, който произлнза не
само от добре известен тропипм. но
и оше от лъчистата форма на цветето.
В Китай слънчогледът е храна за
беземъртие. Като такава е бил изпол-
зван от Куеи-фу; неговият променлив
цвят може би има връзка спосокитс и
следователно би го охарактеризирал
самия него като хелиотроп (KALL).
СЛЮДА
В древен Китай слюдата с много
ценена храна за беземъртие. може би
зашото не се разваля и зарали златис-
тите и отблясъци. С помошта на теч-
ния нефрит тя става годна за
консумация Друго обяснение е. че име-
то й (юн-му) означава .морс на
облаиите" и че присмането и позво
лява да се лети, да се яхнат облацитс
по подобие на Безсмъртните.
В хиндуистката алхимия слюдата
(абхра) е допълнението на живака
(раса). Тя се съедннява с него, както
ovum на Гаури със semen на Шина
продуктът на този съюз отвежда в без-
смъртието (ELIY. KALL).
СМОКИНЯ (ДЪРВО)
Заелно с маслиненото* дърво и
лозата* смокинята с едно от дър-
ветага. които символизират изобилие-
то. Но то съшо има огрицателння си
аспект: И1съхнало. то става лото то
дърво*. и в христняиската символика
представлява Синаго1ата. коя го. не
пришавайки Месиятана НовияСькн.
нс ше дава плодове; то представлява
и всяка една Църква. чиито клони са
попарени от ереста
Смокиняга символизира релнпин
ната наука. В Египет тя притежава
инициационсн смисъл Огшелниннге
сс хранят със смокини.
Този символ се среща в Стария и в
Новия завег. В Битие. 3:7 Адам и Ева.
познавайки. че са голи, съшиват смо-
кинови листа, за да си направят пре
паски (вж. пояс). В Царства. 1:4 дър
ветата искат от смокинята да им ста-
не цар.
Смоковницата се появява и в Но-
вия завет и Иисус я прокълнава. (Мат
11Л9,Марк. 11:14). Важен е факты, че
Иисус се обръша към смокинята. т е
към науката, представяна от нея. А
на Натанаил. който е учен човек. казва:
когато ти беше под смоковницата.
видях те (Иоан. 1:48).
В ислямския сзотеризъм смокино
вото дърво се евързва с маслинового,
за да означи двойствената съшност на
различнитс природи.
В Източна Азия ролята на смоки-
нята е изключително важна. При това
сс отнася за особен вид: импозантно
то смокиново дърво на пагодите или
баниан, ficus rchgiosa за ботаниците
Вечното смокиново дърво в упаниша-
дите и в „Бхагавадгита" е дървото на
света, което евързва земята с небето.
В будизма то играе съшата роля:
пинал, в чиего подножие Буда полу-
чана Озарение. Дървото на бодхи се
идентифицира с оста на света. Освен
това в примитивната иконография то
символизира самия Буда, който под
различните си явления се включва в
оста.
В цяла Югоизточна Азия банианы
е населяван от духове Той е символ
389
СМОКИНЯ
на мош и живот; за наролността срс
- на възпроизводството; за народное
тите ронгао и ссланг - на лълголетм-
его (CORT. DAMS. GL'EVi
Смокинята символизира и без-
емъртието. и висшето познание: тя е
любимого дьрво на Буда, под което
той обича да сяда и да обучава следов-
кипите сн.
Като върбата смокинята символи-
зира беземъртието. а не дългия живот,
понеже за китайците беземъртието мо-
же ла се схване само с разума и позна
нието.
Като свешено дърво в индо-сре-
диземноморскнте традиции смокиня-
та е често евързвана с ритуалите на
опложлане. В дравидската мисъл
(DOUA. 18) ти.ч дължи оплождаи<а-
та си cu.ia на своя латекс, който има
еднаква субстанция с paia. част от
всемирната енергия. съдържаша се в
елемеита Вода Долните Води от Битие
могат да се сведат до раю. Латексы
е и виталният сок Од жас. който вдъх-
ва живот у детето in utero. Много
бройни ритуали на подражателна ма-
гия доказват символната важност на
дърветата* с латекс; например дра-
вилският обичай. описан от Ж Бул-
ноа. да се очаква обвитата в слама пла-
цента на юницата на клон на баниан
(друго дърво с латекс), за да има кра-
вата мляко и ново поколение. В цяла
Индия смокиновото дърво в пагоди-
те с дървото на Вишну и Шива Култът
му се асоциира с този на змията *. тъй
като връзката дърво - змия е съшин-
ска създателка на плодоносна сила
Листото на смокинята в днешна
Индия, както лояовият лют в ан-
тичното гръко-латинско ткуство,
скрива слабинитс и вероятно не е ли-
шено от символно точение (BOUA,
72) Спорел римското вярване Ромул
и Рем са родени пол смокиново дърво
и дълго време в Комициума бож ест
венитс б иинаци са честна ни под смо-
киново дърво. ран. адено от първич-
ното(Павсаний. 7. 44.8. 23. 4.9, 22.2).
В Индия съшото вярване се отнася за
Вишну; в Гърция смокинята е посвс-
гена на Дионис.
Висшата сакрализация на смоки-
новото дърво - или на други дървета
с латекс - характерна както за индийс-
ките лравили. така и за древните кри-
тяни, присъства и в Черна Африка.
Ж Булноа я отбелязва при племето ко-
гоко в Чад. за което подкастрянсто
на ( мокинята я< аде би предиюикало
стерилитет. За да увеличи лактаци-
ята си - лобавя той - жената котоко
прави нарс! в кора та на смокиново-
то дърво и събира сока му. То е съшо
така свешено и за множество народи
банту от Централна Африка (BOUA,
13).
В някои примитивни земеделски
култове на гръцките сикофанти са би-
ли натоваренн сра/кривансто на смо-
кинята (suke). Този символен израз
крие в себе си вероятно някакъв ини-
циационен ритуал в загадките на
плодовитостта. По-късно, когато иэ-
носът на смокини вън от Атика бива
забранен, издайннците на контрабан-
дистите са присмехулно наречени си-
кофанти (разкривателн на смокиново-
то дърво); думата започва да означа-
ва лоноеннпите и тези. които шанта
жират.
В Черна Африка плоды на смо-
кинята е си мвол на плодовитостта,
дошла от мъртвите Името му с сто-
нало в тою смисъл синоним на тес-
тикули и нс се употребява в обикно-
кените pat говори, а се юмества с
името на сеюна на смокинитс -
есснта. кхриф Върху този сравните-
лен план алегорията и аналогията не
са изцяло превъзмогнати. Жан Сервие
достига символната интерпретация,
лобавяйки: Пьяни с безброй семки.
смокинитс са символ на плодови-
тостта и по тою начин жертвен
СМОЛА
390
<)<!/>. оетавен върху <к<».tunic, терпи-
те и свети штата на духовстс-па
itimc.tu и па Нсвидимите. дар. кой-
то пътникът в ну жди мопсе да
с поде. ш. защити идва от Невидима ч
(SERR 38. 143).
СМОЛЛ
Понякога народы приписва на
обикновената смола свойствата на
лепливата смола.
Но поради това. че не се разваля.
горн и най-често е извличана от дър-
вета с неокапваши листа като игло-
листните, смолата е символ на чисто-
та и беземъртие Дърветата. конто я
произвеждат. понякога са били възп-
рнемани като енмволи на Христос В
чзстност в Китай такъв е случаят с
извличаните от кипариса и тамариска
смоли - в някой случаи те биват из-
ползвани като средство за постигане
на беасмъртис и лекота на тялото
(кипарис). Нека отбележим. че тамя-
нът е прнготвян с помошта на смоли
(GUEM. KALL). Съвсем като Копал
на майте киче.
СМЪРТ
Смъртта обоаначава бсаусловния
край на нешо положително. човешко
същество. животно, растение, прия-
телство. съюа. мир. епоха Никой не
би казал, че бурята умира. но би казал,
че един хубав ден си огива.
В качествого сн на символ смърт-
та представлява прсходното и нет-
райното в съшествуванието. Тя обоз-
начава това. което изчезва в процеса
на неизбежного развитие на нешата:
евързана е със символиката на земя
та*. Но тя въвежда съшо така в не-
познатнте светове на Ада или Рая; а
това свидетелства за нейната двойна
функция, какватое и функцията на зе-
мята, и я доближава. така да се каже,
до обредите на прехода Тя е разкри-
ване и въвеждане Всяка инициация
преминав.1 през етапа смърт. прели
да даде доезъп до нов живот В тот
смисъл тя има психологическо зна
чение. освоГчгжлава от отрицателните
сили. конто нн геглят назад, от деля ог
плътското и дава воля на силите, ко
ито извиеяват духа. Макар сама по се-
бе си да е дынеря на ношза и сестра
на съня. тя подобно на майка си и
брат си. може да се възражда. Ако
съществото, поразено от нея. е живя
ло само на матернално и животинско
равнише. то пропала в Ада; ако.
обратно, е водило духовен живот, тя
разкрива пред него безкранна свет-
лина.
В пълно съгласие с лекарите и пси
холозите. мистиците са забслязали, че
във всеки човек. на всяко жизнено
равнише, смъртта и животы същсст-
вуват нера зделни един от друг, т е има
напрежение между две противополож
ни сили. Смъртта на едно определено
равнише е може би условие за по-вис-
ша форма на живот на друто такова
Диспатерът, за когото говори
Цезар в „Записки за Галската война"
и когото галите смятат за свой
праотец, е по принцип боз на смъртта,
но той е и баша на рода. Това е тъм
ната страна на върховното божество
или. казано другояче. Озмзз (Озма в
Ирландия) Алеюрията на смъртта в
арморикански Бретан - Анку - е нас-
ледница на волача на мъртвите от
мъртвешкия танц (срсдновековисто)
и въпреки чс е християнизирана. на
Огми - водач на мъртвите (OGAC, 3.
168; IS. 258).
Това не пречи тайнството на
смъртта да бъде по традиция извор
на тягостно усешанс и да бъде рису-
вано в мрачни тоиове. Тук се проявя
ва много повече доведеното до
крайност противопоставянс на про-
мяната и на една непозната форма на
живот, отколкото страхът от разтва-
ряне в небитисто.
391____________________________
Еврином представлява cxit.piia
уНИЩОЖИ I вЛКа И обр.1 l.l H.I аДсКИ Дух
oi пол земного царе । во. копню ног /ъ
м/м плътта на мъртвите и ос таен
само костите...рисуван в син. почти
черен цвят* също като .месите. ко-
нто кацат по иес ото. тон е снъбен,
на трона, върху конто ее г ра тало-
не ил. е опъната кожа на лешояд*
(Павсаннй. Описание на Гърция, К)
28 31)
Правого на живот и съо)ветно
правого на смърт принадлежат на
боговете.След Зевс главни те божества,
конто наказват със смърт. са Аиша.
Аполон. Артемида (Диана). Арес
(Марс), Хадес (Плутон). Хекага и
Персефона. Смъртта е олицетворена
от Танатос, син на ношта и брат на
съня. свиреп, бслчувствен. oct ми.их
тен (LAVD. 656-664) В лревната ико-
нография смъртта се срсша под фор
мата на гробница или гротно същест-
во с коса в ръце. божество, стиснало
между зъбите си човек, крила г дух, две
малки момчета - едното бяло. друго-
го черно, конник, скелет, мъртвешкн
танц. змия или каквото и да е друг о
животно-психопомпос (кон. куче, и
ГН).
Основното значение на смьр!та
като символ е изразено в тринадесе-
тия мажорен аркан от Таро*, конто
няма име. като че ли номерът му е дос-
тагьчен сам по себе си или сякаш съз-
ла гели । с на ключа са сс побояли ла го
и in ища i Дейс гви гелно числото 13*.
чието злокобно значение е постоянен
спътник на христианского Средни
всковис, се появява още в древността;
то символизира ник.шчността на чо-
вешката дейнос т. пре.минаването в
някакво друго < ъстояние. и с ледова
телно - смъртта (ALLN, 358-360).
Смъртта - или Коса та. . -е трис
на тачи.мо ра teumue. траур. и е мс
пение на < ъщсства и предмета,
промяни. неизбежна орис. и < пород
_____________________СМЪРТ
О Уърт, на тгубени илннии. откы
ване от д/еебнитс ш иш. е тоици /ъ.и
или обе еверявине н ппимтъ м Жан
Кисел о установил. •« < mi.|ii lanpedc-
тивлява иву за « поредииати к иононе
на Таро и че след нея <<• норе ждат
НО-ВИС1ПИ1С аркани. така че човек мо
нее да направо пари лел между пър-
вите дванадесет и малкиге таннс зва.
и между следваеците дванадесет то-
лемите I айнезва. lamomo е очевидно,
чс картите, конто са с лед нея. са но-
бли зо до небею от пред \ож дащите
я Подобно на Магьосника смързта
отговоря в ас трологияти на първня
дом от короскопа.
Нарнсуваният върху тази карта
скелет*, хванал в ръце коса*, е поста-
тъчно красноречив и няма нужда от
допълнителен коментар. И зияло в
бежово, без следа от зла т него, с погъ-
нал в пръетта крак. гои държи в ля-
вата си ръка коса с жъ.тта дръжка и
червено острие, цвят на огъня и
кръвта. Дали не е така, /а да ни
предупреди, че смъртта. /а която
става въпрек, не е пълнита смърт ни
личнос тта. а с ра ерушснисто. което
eun.iatueu духовното ни същест-
в) ванне, ако то не бъде спасено от
иялостно унищожение чрег иници-
ация ГK1J Г. 214).
Почвага е черна; от нея никнат си-
ни и жълти растения; под крака на ске-
лета лежи женска глава, до върха на
остриею - мьжка глава с корона; tри
ръце. един крак и две кости са пръе
наги наоколо. Дицата са шпатли не
ражението си така, сякши са все още
живи. Това отдясно носи нареки
короли, символ на цирекати власт.
ни раеума и на желанията, от ко-
нто не се отка tea дори умирищият
Чертите на тието отляво не с a ей-
губили женското си очарование, ей-
шота ооичта не умира. а душата
обича и в отвъдния свят Ръцете. ко-
нто се подавит от пръетта. готови
СНЕЖАНКА
392
за работа, са дока затслство за това.
чс Делото нс би могло да бъдс
прекращено. а краката предлагат
помощта си. благодарение на която
могат да напреднат наченатитс ве-
че мчели . нищо не с в края си. всич-
ко продължава (WIRT, 190-191).
Всъшност Смъртта има не едно
значение. Тя освобождава от мъките
и грижите. но не е самоцел; прави вы
можно изднгането на духа над всичко
останало. води до истинскня живот:
топ janua vitae (лат. - смъртта дава
живот). От гледна точка на езотериз-
ма тя символизира дълбоката
промяна. която се извършва у човека
под влияние на нницнацията.
Непосветеният трябва да умре. за да
се възроди за един по-висш живот,
осигурен му от инициацията Ако не
умре. докато е несъвършен. той се
лишава от какъвто и да е напредък в
познанието (WIRT, 188). Съшото е и в
алхимията, където вешсството. което
ше изгради философских камък. е зат-
ворено в съд без каквато и да е връзка
с външния свят и трябва да умре и да
се разложи. По този начин тринадесе-
тият ключ на Таро символизира
смъртта в нейния инициационен сми-
съл на обновление и възраждане. След
мистичния Обесен. предал се и оста-
нал без желание за съпротива, който
си възвръша силите от допира със
земята. Смъртта ни припомня. че
трябва да отидем оше по-далеч и че
тя е условието за напредък и живот.
СНЕЖАНКА (вж АЛХИМИЯ)
СНОП
Символът на жътвата, изобилието
и процъфтяването Риту ал и отбеляз-
ват първня и последння сноп; тези от-
коси са пропити от свещена сила.
Цялата енергия на насаждениетосс съ-
дър.жа в този сноп, както и в някол-
ко класа. който не се косят (ELIT
285). Тази сила е сама по себе си
двузначна. Тя може да стане вредна,
ако няколко зърна или целият сноп нс
се захвърлят в ниваза на сьссда или
не се принесат в жертва Изобнлна с
осигурената храна. тя донася небес
ната благословия, зашитата от всякак-
ви болести, шастието и понякога про
роческата дарба.
В качеството си на връзка - съб-
рани стръкове. наръчи. трупа ог по-
добии - тя символизира свеждането
на многобройното до единичного, обе-
динението на елементите в едно.
мошта, която се ражда от съюза и об-
шественото съгласие. В обратен сми-
съл снопът може да означава. както и
възелът, препятствие пред свободно
то развитие на индивида.
Букетите цветя, сноповете вода
във фонтаните и каскадите. снопове-
те искри във фойерверките символи
зират радостного изобилие в живота,
избухването му в хиляди отблясъци и
кълнове, щедростта на временните му
дарове и един вид вечно жертвоприно-
шение.
В цяла Северна Африка ожънва
нсто на последние участья от едно
поле, отрязването на последния сноп
наподобяват епизоди от ритуално
убийство, което гарантира отделе-
нето на душите, доказали свосто
плодородие Жан Сервие описва тези
земеделски ритуали и в частност жер-
твеното закаленис на снопа. Послед-
ннят сноп, запазван чак до следваша-
та година, никога не се изгаря, защо-
то в никакъв случай не трябва да се
поставя край чрез огън на влаж-ната
плодовитост на хората от Изпод-
Земята (SERR 226. 2301.).
СОКОЛ
Благодарение на силата и красо-
та та ск. конто го издигат до принц на
птиците, соколът символизира в
Египет небесного начало. Измежду
393
СОЛ
множество божества той е най-вече
въплъшение на Хор. бога на въздуш-
ните пространства, чиито лве очи са
съответно слънцето и луната; този бог
приема образа на сокол или на човек с
глава на сокол. Египтяните са били
впсчатлени от странното петно под
окото на сокола, око. което вижда
всичко; около окото на Хор се разви-
ва цяла си мволна система на всеоб-
щата плодовитост (POSD. 112).
Соколът с бил и атрибут на бога Ра.
символ на изгряващото слънце. кой-
то понякога е изобразяван с глава, пок-
рита - наместо с гребен на сокол -
със слънчевия диск, ограден с кобра,
символизираща пламъка.
При инките в Перу соколът е емб-
лема и символ на слънцето. Според
летописеца Сармиенто. цитиран от
Меанс, всички инки от Манко Капак,
основател на династия Насам. имат
двойник или духовен брат, един вид
ангел-пазител, изобразяван като
сокол, наричан Инти - слънцето
(МЕДА).
В един мит на народа юнга (в
Перу) героите-съзидатели се раждат
соколи от пет яйца, поставени върху
планина. преди да приемат човешки
облик. В една друга версия героинята
ражда вследствие на връзката си с бог
Сокол-Щраус(ЬЕНС).
В ирландския разказ за приключе-
нията на Туан Мак Карил соколът е
едно от поредните състояния на този
първостепенен персонаж. Той съот-
ветства на орела в уелската митоло-
гическа притча за Древниге Светове
Важността на сокола в уелските зако-
ни на Хиуел Да (X век) се дължи веро-
ятно на развитието на лова със соко-
ли (СНАВ. 443-457).
Понякога в Средновековнето со-
колът се среща гравиран върху моне-
ти заедно с диви зайци; ако те съглас-
но някои тълкувания символнзират
сластолюбието, соколът означава в то-
зи случай победата над похотта
(C1RD. 134). Общо взето. това е побе
дата на мъжкото начало - диевно и
соларно - над женското - нощно и
лунно.
Понеже соколът. чийто символен
тип е винаги соларен, небесен, мъжки
и дневен. е възходящ символ на вся-
какво равнише - физическо. интелек
туално и моралио - той обозначава
преимущество или победа - добити
или в пронес на постигане. Когато
египтяните - пише Хораполон - ис-
кат да изобразят даден бог. висо-
mama, падението, върховенството.
ранга или победата. те рисуват со-
кол (в TERS. 162).
Понякога соколът е рисуван и с
качулка. Така той символизира надеж-
дата в светлината, хранена от тозн,
който живее в мрак; той е символ на
затворниците, на препятствания ду-
ховен подем. на потулената светлина,
на езотеричното познание; вероятно
поради тази причина много ренесан-
сови печатари избират за емблема со-
кола с качулка и девиза Post tenebras
spero lucem(TERS. 163).
СОЛ
Различните аспекти на символика
та на солта произтичат от факта, че
тя е извлечена от морската вода чрез
изпаряване; според Л. С. дьо Сен-
Мартен това с огън. освободен от
водата. едновременно квинтесенция и
противопоставяне. Именно с помош-
та на солта, извлечена от изначалните
води, прецедени с неговото копне,
Идзанаги създал първия централен
остров: Оногороджима. Обратного -
кристалче со л. примесено с вода и то-
пящо се в нея. е тантрически символ
на сливането на „аз“-а с универсал-
ния ..Аз". Солта е едновременно сред-
ство за съхраняванс на продуктите.
но и за уннщожаването им чрез
разяждане. Поради гова нейната сим
СОЛ
394
волика сс отнася както към закона
за </>и>ически изменения. така и към
юкони за духовки и морални проис-
ки (Дьовуку) Носителя? на словото
на Христос като солта на земята
(Мат 5:13) е без съмнение силата и
сладостта. но е и средство против
разяжланего Може би на съшото то
вз свойство трябва да сс припише из-
ползването и като начин за пречисг-
ване в Шиита: при завръшането му
от царството на мъртвите Идзаиаги
се бил пречистил в солената морска
вода. Пречиствашото и предпазвашо-
то свойство на солта е използвано в
ежедневния японски живот, както и в
шннтонстките церемонии; извличане-
то и е обект на важен ритуал. Пос-
тавяна на малки купчинки близо до вхо-
да на къшите. на ръба на кладенците,
по ъглите на тепиха или по земята след
погребалннте церемонии, солта има
свойството да пречиства местата и
предметите. които са се оказали по
невнимание омърсени.
Основна подправка за храната и
физиологическа необходимое?.carma
е споменавана в кръшелните литур-
гии; сол на мъдростта. тя поради то-
ва е и символ на духовната храна.
Характеры на средство за мъчение,
който понякога и се приписва. в слу-
чая е ако не погрешен. то поне вто-
ростепенен В тази насока солта била
важен елемент от еврейския ритуал;
била необходима при всяко жертво-
приношение Взаимного изяждане на
солта има понякога стойността на
причастие, на побратимяване Делим
я с ближния като хляба.
Комбинация и въпреки това неут-
рализация на две взаимно допълва-
щи се субстанции, тя. освен техния
краен продукт, е образувана от крис-
тали - кубчета: тук се корсни пронз-
ходът на херметическата символика
Солта е краен продукт и равновесие
на снойствата на гъстаакитс и. Към
илеята за посредничество се прибавят
и ндеитс за криста.зи зииия. втнър
дяване. както и за устойчивзнт, ко
ито се засилват от формата на крис-
талите (AVAS, DEVA. GIET. HERS
SA1R).
Солта символизира съшо нснод-
купността. Ето зато съзозът със сол-
та означава връзка. която Бог нс мо-
же да прекъсне (Числ 18;11; 2 Пара г
13:5). Левит (2: 13) намеква за солта.
която трябва да съдържа всеки
принос; като солта ни завета всяко
жертвоприношение трябва да бъде
използвано. Да споделиш солта и
хляба. за ссмитнтс означава неруши
мо приятелство Подобен смисъл от-
крнваме у Филон, когато описва хра-
ната на Терапсвтите по време на Са-
бат; тя се състои от хляб, сол от исоп и
бистра вода. Приносът на хляб бил ви
наги придружен със сол. Поради об
редния и характер употребата на сол
ше бъде приета от християните по вре
ме на пост, кръщение и т.н. (ЗОНА. 47
и сл.).
Солта може да има съвсем друг
символичен смисъл. противопоставен
на плодородието. Тук солената земя
означава суха, втвърдена земя Рим-
ляните разпръеквали сол по земята на
завоюваните градове. за да направят
почвата завинаги стерилна. Мисти-
ците сравняват понякога душата със
солена земя или. напротив, с оплоде-
на от росата на благодатта земя;da се
оттсгли солеността от древното
проклятие, пише Гийом дьо Сен Тиери.
вдъхновявайки се от Псалом 106:34.
Земята с неплодоносна, зашото е
солена, ще каже оше Гийом, цитирай-
кн текст от Иеремия 17:6. Всичко со-
лено е горчиво, следователно солена-
та вода е вода на горчилката. проги
воположна на сладката. плодогнор
ната вода.
В Япония, както вече отбелязахме.
солта (шио) е смятана за силен пре
395
СПИРАЛА
чистнтел, по-точно морската пода. В
най-древнам шинтоистка японска
киша. /С<л).ж«к«. можем да открнсм
митологическия it пронзхол. Великият
Камп Идзанаги но Микою. след ка
то се опетнил поради желанието си да
вили жена си в Ада, отишъл ла се пре-
чисги чрез умиване в морската вода
при малкото устие Ташибана. нами
рашо се на остров Кюшю Иеговою
нме и името на жена му означават ко-
ито взаимно се съблазняват. Някои
японци поснпват вески ден на Прага
както и вътре в къшитс си. сол след
излизането на омразен човек Първсн-
ците на сумо. традиционна японска
борба. порьсват сол по ринга прели
състезанието в знак на пречистване и
почтено водсне на боя.
У гърците. както и у евреите и
арабите, солта е символ на приятел-
ство. гостоприемство, както и на да-
дената дума, зашото е взаимно
споделена. зашото вкусът й е траен
Омир заявява. че тя има божествен
характер. Използва се при жертвопри
ношенията.
СОМА (в ж МЪЗГА)
Сома е сок. извлечен от растение
със съшото име. което в Индия се пре
върнало в божество. Сома, на който
са посветени химии и са правени
жертвоприношения. Той е бил мъз-
гата*, медът* на беземъртието. доне-
сен на простосмъртните от орел
(Сандхарва). даден в дар на боговете
и прист от хората като общение с
божествсното. Сома е символ на све-
щеното опиянение:
Нис смс пили сома
стачали смс бслсмъртии.
Cmu.'iia.tit до светлината.
ние открихме Боговете
Гатили мс като огни,
конто сс шрансда чрел трисие.
осени ни. направо ни no-u/ai тливи
Питие, което проникла в душите ни
бслсмъртио в nut t мкртиитс.
то in сома
(огкъс от различии химии от „Ригвс
ла", превод Л Рену, в VEDV, 77-80).
СПИРАЛА
Спиралата. чието естествено про
явление е често срешано в растител-
ния (лоза, грамофончс) и в животинс-
кия (ovitob. миди и т.н.) свят, загатва
развитието на ладена сила, на дадсно
състояние
Във всички култури тази фигура
се среша. натоварена със символни
значения: /ил с оi ворси и оптимис-
тичен мотив нии<о нс с полссно от
това. когато си тръгнал от сдиния
край на тали спирала, да стигнсш
до другие (BR1L. 198)
Гл илралява появата на кръгооб-
рално движение, което тръгва от на-
чална точка, т.ч поддържа това дви-
жение и го продължава до бел к рай
т.ч с от толи тип линии бел край,
които непрестанно евърлват два та
края на ра teumuemo (Спиралата е и
символизира) сманация. обтяганс.
.ралвитие. циклично продължи-
тслност. но в прогрсс. творческо вър-
тене (CHAS. 25).
Спиралата се евързва с космичес-
ки та символика на луната*. с еротич-
нага символика на вулвага. с морска-
та символика на мидите*. със симво
лнката на плодовитостта (двойна
спираловидна извивка. рога* и т.н.); с
една дума, тя представлява повтаря
ши я се ритъм на живота, цикличния
характер на развитието. вечността на
човека въпреки преходността на дви-
жеиието.
Действително, става дума за ре-
лефнага спирала, но символиката й не
се различава много от тази на плоска-
та спирала, която има по скоро връз-
ка с лабиринта*, сволюция с начална
точка центъра или инволюция - зав
рыцаие към центъра Двойната спи-
СПИРАЛА
396
рала символи тира едновременно две
те посоки на това движение - раж да
исто и смъртта. казна и пралая. или
инициаиионната смърт и преражда-
не в преображено съшество. Тя покат-
ва дсйствието в обратна посока на съ
щата сила около двата полюса, в две
те половник на Яйцето на света.
Двойната спирала е очсртанисто на
междинната крива - ин-ян*. тати, ко-
ято разделя двете стран», черната и
бялата. на изображението. Алтер
нативният рнгьм на движението е са-
мо по-точно изразен по съшия начин,
по който е и в античния знак шеи. изоб-
разявайки с двойна спирала редува
шото се разширяване на ин и ян
Двойната спирала е още двойного
увиване на эмиите около кадуцея*.
двойната спирала около пръта на
брамина, двойното движение на над»
около централната артерия сушумна:
крайност и равновесие на две проти-
воположи» космически течения
Съшнят символ може да бъде изразен
чрез последователно въртене на спи-
ралэта в двете посоки. както и на зми
яга Васуки. теглена веднъж от дева,
велнъж от асура. в хиндуисткия мит
за Бненето на Морето от Мляко: как-
то и на свредсл. което са се опитали да
сравнят с двойната келтска спирала
и с функниите на Юпитер като госпо-
дар на огъня. В Азия все оше се из-
ползват подобии бургии Това. което
трябва да се отбележи. е. че продук-
гьт на огъня не е по различен от този
на амрита Тя е резултатът от редува-
нето и рзвновесието на двете енергии
с противоположна посока Двойната
спирала е сродна оше с някои изобра-
жения на дракона*.
От друга страна, драконът се уви-
ва в релефна спирала около колоните
на храмовете Змията от кундалини
съшо около сваямбчу валит а. в осно-
вата на гръбначния стълб. но тук спи
ралата е неразвита. ембрионална А
ин-ян може да се сметке за описают
на следа в хоризонтален план, на рат
шпага спирала Тази спирала с едва
забележимо стъпаловидно развитие
символизира еволюцията и продължи
телността на екэистенциалните
състояния: както и тези на степените
на инициация, какъвто е случаят със
символното използванс на спирало
видната стълба* (AVAS. BENA. ЕРЕМ
GUED. GUEC. GUET. GUES. НОТ
МАТМ. VARG, WIEC)
Спиралата е символ на водно и
лунно плодородие Изписана върху
женските идол и от палеолита, тя под
чертава всички нейтроне на живот и
плодородие (ELIT). Тя е живот, защо-
то сочи движението в определен обе
динянаш рсд или, обратно - постоян
ността на човека в иеговата промен
ливост.
Откриваме я във всяка една от
културите. Спира, tamu е постоянен
лайтмотив символиката на спи-
раловидната черупка е засилена от
математически спекулаиии. който
правят от нея знак на равновесие в
неравновесието. на ре.та на битнего
иасред промяиата Спиралата. и по
< печиално логиритмичната спирала,
притежава тази забележитс лна спо-
собност да нараства по выходят
начин, без да променя формата на ця-
лата фигура и по този начин да бъ-
де постоянство във фор чата си. въп
реки асиметричното нарастване
(GHYN). Аритмологичните спекула
Чии относно Златното Число, ичф-
ра на логаритмичната спиралевидна
фигура, естествено се прибавят към
математичната медитация върху
смисъла на спиралата Именно пора
ди всички тези семантични причини
и тесните семиологични и матема-
тически продължения спиралевидна
та форма на черупка та на земния ii.ni
на водная охлннз представлява универ
сален знак на темпоралността. ни
397
СПИРАЛА
трайнт тта на човека. прсминава»ц
пре» многибройните промсни (DURS.
331).
У индианците пуебло от Дзуни по
врсме на голям празник. посвстсн на
знмното сльицсстосне. който с съшо
празникът на Нова година, първият
ден. след като се запали на олтара огъ-
ня на Нова година, сс започват пес-
ни-спирали и се танцуватшиниичгш
pa.tu (MURL. 292). Този обичай може
да се окаже символичния ключ за про-
извола на всички таици въртення. от
конто най-известният е на Мевлеви или
гурски въртящи сс дервиши, както
казва Жилбер Дюран, да сс осигури
трайността на човека. преминаваи»
пре» многибройните примени Знмното
слънцестоене действително е симво-
лично. нулсвият момент в космологи-
яга на майте, чийто символ е спи-
ралата. Това е критичният момент, в
който трябва да се осигури новият
старт на годишния цикъл. без конто
би насгъпил краят на света. Тласкани
от ужаса, който веявала тази заплаха.
ацтекнте принасяли в жертва хора, за
да дадат сила и кръв на слънцето. та
да може то да поеме наново пътя си.
Двойната спирала с противопо-
ложна завивка (в S) е символ на дун-
ните промсни и на гръмотевицата.
бурята, бидейкн често пъти свързвана
с фазите на луната. Тя е съшо графи-
чен израз на символиката на плодо-
родие. евързана с комплекса буря -
грьмогевица - светкавица Ето зашо
тя може да представлява ромб*
(HENL).
За многобройни народи от Черна
Африка спиралата или релефната спи
рала символизират динамиката на
живота, движението на душите в съг-
ворснието и разширяването на света
Слънчевият знак на догоните и на
бамбара е смислово натоварен: той е
направен грънец (първородната
утроба), около която се увива с три
обръча медиа чернена спирала (сим
вол на мъжкото начало); последнаta
символизира пьрворолното слово.
първата дума на Бог Ама, т е. - духа,
семето на божеството У бамбара
Учите »ят Фаро. гоеподар на Словото.
е изобразен със спирала оз центъра
към основнитс посоки на света Тон
бива материализиран в плетена шап
ка с осем спирали, чието носснс било
някоза предназначено за царете
Благодарение на спиралата. която за-
ел по време на реорганизацияза на
света,Фаро се придвижва на вески чс-
тири века, за да над tupaea
покрайнините. после се »авръ»ца към
иентралната точка, откъдсто паи»
и управляла света (DIED). По съшия
начин в механизмите на зачеването се-
менната тсчност на мъжа и неговото
слово, прониквайки в жената през по
ловия и орган, но и съшо през ухото.
което с друг такъв орган, увиват се на
спирала около матката. за да оплодяг
кдетката и th. (GRIE. 38. 51.62; DIEB.
40, 43; GRIG. ZAND).
По на юг подобна символика
властва в употребата на спиралата за
космогонската мисъл на лулуа и луба,
племена от Банту - Казан (Заир).
Движението на душите, духовезе в че
гири те плоскости на света, образува
спирала или релефна спирала В глип-
тиката на тези народи голяма спира-
ла. придружена от две по-малки. изоб-
разява Върховния Бог, създаваш
Слънцето и Луната. Самостоятелна
спирала представлява змия га питон,
навита и шарена. образ на Съзлателя
и цикличного движение на живота Тя
изразява оше Небето и цикличного
преселение на душите, последовател-
но въплътени, иевъплътени и превъп
лътени. Спирала с равномерно отда
лечени извивки означава дви ясен исто
на човешкия живот. прсминаваи» пи
пре» доброта. ту през злото. Поана
лот ия черупката* на големия темен
СПЛАВ
398
охлюв. съшо спиралевидно начупена.
вл и за в зытавзз на лекарства с дво.чк
ефекзп - благотворен и зл отворен
(FOUA. 66).
Дан, велнкото култово божество на
вуду, символ на продължителиост. в
Дахомей обикновено изобразянан под
формата на змия, която си хапе опа-
шката. от друга страна - евързван с
небссната дъга. с смятан за двойст
вено съшество - бисексуално и близ
нак в себе си. две в едно. увитзз на
спирала около земята. конто пазят
от разпаданс. Съвсем очевидно спи-
ралата прндобива тук своего фу и да-
ментално значение на пьрвично
движение, което етворчпкото треп
тснс у догоните в основатэ на всяко
сътворенне; и Пол Мерсие изказва
следната впечатляваша мисъл: сона-
та т.ч нишо нс прави. но без не.ч ни-
що нс може да сс направи (MERD)
Лулуа изобразяват графично
земята. луната и слънцето със серия
концентрични кръгове или спирали,
конто се различават само по размер,
като най-малкият от тези знаци е зна-
кът на земята. най-голсмият - на
слънцето; съответно две спирали или
концентрични кръга за земята. три -
за луната. четири - за слънцето
(FOUA)
С двойного си значение на инво-
люция и на еволюцня. спиралата се
евързеа със символиката на колело-
то*, с което тя се изравнява и надмн-
нава по използване в образните пред-
стави или в келтските орнаментални
мотиви (металургия. керамика, сече-
не на монети и т.н.). Съвременната на
ука вижда в нея еквнвалент на латин
ския tulmen и келтски символ на
мълнията. но това обяснение е
недостатъчно. зашото спиралата
всъщност е космически символ. Този
мотив откриваме често гравиран у кел-
тите върху долмени или мегалнтични
паметници (OGAC, II. 307 и сл.).
При германиитеспирала се унива
около окото на коня, onpciназ в ко
лесницата на Сльнцето. и символи»!
ра извора на светлината.
Спиралата символизира оше пъ
туването иа душа га след смъртта по
дългите непознатп за нея пътиша. но
водеши я, въпреки следвашите една
след друга заобиколки. към централ
ногоогнишена вечного битисЛ/ш it.
че във всички първобитни ifueutu
зачин, в който ч открива ие. от
Ссвсрсн Нос. <)о Нм Добра Надежда,
и в многобрачна иивили зачизз от
Америка и Азин, както и в Поли
нсзия. спиралата изобразила пътс
зисствисто. прсдпристо от душазпа
на покойникзз след смъртта иг до
крайната зз чел (BRIL. 198)
СПЛАВ
В металургичната символика на
древен Китай сплавта с широко
застъпена. Велнкото дело иа леяра е
завършено едва тогава. когато петте
цвята са в равновесие и медта и кала
ят не могат да бъдат разделен»
Сплавта изобразява cbBbpiueiioio по-
лово сношение Сплавянето се
улеснява. ако разтопсният метал сс
смеси с жлъчка от двойка диви зайци
- символ на съединение. или дори ако
бъдат хвърлени в пешта ковачът и же-
на му. Калаят произлиза от планина.
а медта - от долина Диханието на ду
халото трябва ла бъде ни и ин. Ако
само жената е принесена в жертва, зо
е, зашото се омъжва за духа на пешта;
ако диханието е само ин. то е. зашото
пешта съдържа слемента ян (GRAD)
СПРАВЕДЛИВОСТ
Осмият мажорен аркан в Таро* от-
крива втората седмица, засягаша
Душата. намираша се между Разума
(карти от I до VII) и Тялото (карти от
XV до XXI) (WIRT, 158)
Справеллнвостта с жълтата шап
399
СРЕБРО
ка на правосъдието. върху която с впи
сан слънчев знак, седи на жълт трон,
жълти са и усуканият и накит. мсчът.
конто държи в дясна ръка. лсвият и
ръкав. веша га и поды Тя носи синя
наметка върху червена роба (като
Папесата* и Отшелника*), но тук три-
те цвята (жълт. син и чернен) са почти
равномерно разпределени: окултната
наука на Папесата* в синьо. разпрос-
транявана от Папата* с червена
мантия, стига до триумфа на златото*.
слънчев цвят. Мсчът и везната са тра
диционните атрибути на Справед-
ливост та: везната, подобна на тази,
чиито две блюда можели да бъдат
уравновесени с перото на Маат прел
трибунала на Озирис, тук е в пълен
покой Мечът. прав и неумолим като
кобилицата на везните, наказва злите.
По този повод се припомня. че мсчът
и везната са съшо символите на два
та начина, по който според Ариста
тел може да се глада на Справедли-
востта Мечът представлява распре-
делителната и сила (Jusitua suum
cucque tnbuil); ее сна та - мисията и
да уравновееява 'социална/ (R1JT. 126).
Справел.тнвоспа или Темида или
Везната представлява вечния живот
(Е Леви); равновссието на роспуска
тите сили, анпсагонистичните
течения, ресултата от действията.
правото и и.манепсо (Т. Тереисченко);
сакона. дисщеплината. привиквансто
към необходи.мостите на песте-
ливостта 'О Уърт) Тя съответст-
ва в астролог ил та на природата на
УН хороскопичен дом.
Справедливостта. чието символно
число е осем*. е нашето съзнание в
най-внеш смисъл. За ония. конто са
пожелали да използват несправедли-
во силите й, остават само суровостта
на меча и на осъждането; за истине-
ките посветени везната задържа рав-
новесието между Папата (V) и Силата
(XI): строгото равновесие, което е за-
коны на оргапизирансто на хаоса в
света и у сами тс нас.
СРЕБРО
В системата на съответствията
между планетнте и мета лите сребро
то е евързано с Луната То участва в
символична та схема или верша луна
- вода - женско начало. И наистина
по традиция среброто - пасивен
женски, лунен, воден и студен прин-
цип, се противопоставя на златото. ко-
ето е активен, мъжки, солареи, дневен
и огнен принцип. Белият* цвят е цве-
ты на среброто. а жълтият - на
златото. Самого наименование на
среброто пронзлиза от санскритска
та дума, означаваща „бял и блестящ".
Следователно не бива да ни учудва
факты, че среброто се евързва с пар
ското достоинство Цар Нуада. който
загубил ръката сн по време на първа-
та битка при Монтура, загубил и пра
вото си да царува. тъй като всяко оса-
катяване или уродливост отстраняват
претендента. Но Нуада отново се въз-
качил на престола, след като богът
лечител Диан Кехт му поставил срс-
бърна ръка. Нека припомним и името
на митичния цар на Тартес -
Артантоний. който спорел Херодот
живял сто и двадесет години (CELT 9.
329 и сл.).
В египетските мнтовс костите на
боговете са от сребро, а месата им -
от злато (POSD, 21).
Бялото и сияйно сребро е съшо та-
ка символ на чистотата. на всяка
чистота.
..Тое чистота светлина, пса кава,
каквота я отрасяват и распръскват
просрачният кристал. бистрата
вода, огледалните отблясъии. искря
исият диамант; среброто при лича на
чистота съвест, на чистите
помисли. на чистое ърдсчието и на
честните пос тъпки; то предисвиква
откликналата в отговор вярност
СТАВА
400
(GEVH)
В хрисгиянската символика среб
рото изобразява Божията мъдрост, а
златото - Божията любое към човеци
те (PORS, 57).
За бамбара среброто е символ на
пречистващата вода; Бог, който обе-
динява двата пречистваши елемеита
- огъня и водата. с елновременно среб
ро и злато (ZAHB).
В руските народнн вярвания среб-
рото също е символ на чистота и
пречистване. Геронте на много руски
народнн прикатки разбират. че ги зап-
лашва смърт. когато тяхната табаке
ра. вилииа или друга лична вещ за-
почнат да потъмняват (AFAN). Сре-
бъриият хермелин - закрилник на
предачкитс, понякога им подарява из
ключително тънка и здрава сребърна
нишка. Киргизите лекуват епилепсия.
като принужд а ват болния да гледа как
знахарят бавно изковава сребърен
конус; ефектът очевидно е хипнотичен,
болннят се укротява и успокоява, ста-
ва сънлив
Но в етичен план среброто е сим-
вол на обекта на сребролюбието и на
нешастията. които то влече. както и
на моралното падение: това е отрица
телният му аспект, израждането на не-
говото значение.
СТАВА
Символиката на ставите е сродна
с тази на възлите* (на езика на бамба-
ра една и сына дума означава става и
възсл) (ZAHB).
Ставите позволяват извършване-
то на действия, на движения, на ръ-
чен труд. У бамбара шестте иници
ационни общества, бележещи етапите
на човешкия живот, се свързват с
шестте основни стави на крайниците.
Те обединяват човешкото общество и
позволяват себеутвърждаването на
отделния човек (ZAHB).
Подобно на възлите и на връзките.
ставите символизират функциите. не
обходим»! за преминаването от живо
та към действието.
Главннте стави на крайниците са
от първостепснно значение в предс-
тавите на догоните и на бамбара от
Мали. Първоначално хората нямали
стави. крайниците им били меки. те не
можели да работят. Митичните пред-
ай на сегашното човечествобили пър
вите хора, притежаващи стави. Те би-
ли осем* на брой - число, което се пре-
върнало в число на сътворението.
Мъжкото семе произлиза от ставите и
когато опложда яйцеклетката в жене-
ката утроба, прониква в ставите на
зародиша. за да му вдъхне живот. С
появата на хората със стави настъп-
ва появата и на третото слово - ело
вото в неговата пт>лнота. както и по-
явата на традиционните умения, при-
съши на тези народи - земеделие,
предене. тъкане, ковашко изкуство
(GRID).
Според бамбара умората, която
мъжът усеща в крайниците си след
сношението, покаэва, че семенната
течност произлиза от ставите (DIEB).
Конгоанските племена ликуба и
ликуала смятат. че човешкото тяло съ-
държа четиринадесет главки стави -
седем горни (врат, рамене, лакти,
китки) и седем долни (кръет, слабини.
колене, глезени), които са средишето
на зараждането. Подреждането на
ставите (отгоре надолу, от врата към
глезените) съответства на последова
телността. в която новороденото да
ва признаци на живот и обратно - по
постепенното парализиране на въп-
роснитс четиринадесет стави може да
се проследи как животът напуска тя
лото на умирашия, като последна
престава да се движи вратната става
(LEBM).
Древните антилски кариби вярва
ли. че човек притежава няколко души,
разположени в сърцето, главата и в
401
СТАТУЕТКИ
ставите, където се уссша пулсът
(МЕТВ).
Crauai а с един oi символите на
свързването, пътят на проявлението
и премннавансто на живота
СТАДО
Стадото символизира стадния
нагон. Човекът та колектива е това,
което е животното за стадото. Колкото
един човек е способен да живее самотно
нзвън партия или трупа, толкова по-
вече си е самодостатъчсн и по този
начни се превръша в личност; той
престава да бъде обикновен индивид.
Човекът от трупа или стадо има нуж-
да да усеша около себе си други хора,
тяхното присъствие му дава сигур-
ност; по съшия начин овиата е упла-
шена. когато се окаже сама. Стадото
сс представя като съвкупност.
цялост, в която никое животно или чо-
век не се откроява Ако дадено жи-
вотно или човек оглави стадото или
групата. то остава евързано с подоб-
ните нему, конто чрез присъствието
си му дават живот. Героят. мъдреиът.
свстията притежават лична съдба, те
вече не принадлежат към стадото. те
са напълно независими.
Но всяка обшност не е стадо.
Последното е само животинската фор
ма на групата; за хората то означава
връшане назад. Включването в човеш-
ката обшност е, напротив, стъпка
напред и един от най-трудните етапи
за прсодоляване по пътя на самооп-
ределянето като личност В този слу-
чай стадото символизира изкривява-
не на социалното призвание на
човека, както и изкривяванс на човеш-
кото призвание на обществото.
СТАРОСТ
Ако старостта е признак за мъд-
рост и добродетел (презвитерианци-
те по начало са древните, т.е. мъдрс-
цн и предводители), ако Китай почита
от пезапомнени времена старциге. то
с. за тою става лума за преду1ажда
не на дълголетието. дълго придоби
ване на опит и размисли, което е само
несъвършен образ на беземъртието
И така, според традицията, Лаодзъ
се родил с бели коси и с облика на
старец, откъдего е и името му. което
означава Стар Учится. Даоизмът от
времето на Хан познава върховно
божество, наречено Хуан-лао кюн. т.е.
жълтият Старей Господар: чисто
символичен израз, който Nt. Масперо
съвсем правилно сравнява сДревния
по Дни от Откровението; можем да
добавим Стареиа от Планината на
друзите. В съшото Откровение
Словото е изобразено с бели коси; ко-
ето оше веднъж е белег на веч ността
Но да сс отскубнеш от ограничението
на времето. се изразява съшо така
добре както в миналото. така и в
бъдешето; да бъдеш старец, означава
да съшествуваш оше преди произ-
хода. това е да съшествуваш след края
на този свят. Ето защо Буда се опре-
деля катонай-Вырастния на Света.
Шива понякога е (най-вече в ангкорс-
ка Камбожда) почитан с името Стар
Господар (Вридешвара) Тайного ки-
тайско общество Тяндихуен е поня-
кога назоваванообшесшво на Истин-
ския Прародител (например в указа
на внетнамския император Гиа Лон.
който го осъжда). Този Прародител е
Небето, поне за истинския Човек, син
на Небето и Земята (ВНАВ, ELIM,
GRAD. GUET. MAST).
СТАТУЕТКИ
Африканските статуетки не целят
да пресъздадат прародител или точ-
но определено съшество; те трябвало.
според Жан Лод.да съдържат ж из-
нената сила и да осигурят благоден
ствието на семсйството. Те често са
евързани с тленните останки или се
подават от кошнички или торбичкн с
СТЕНА
402
кости на мъртвсца Когато ссмсйст
ноте се разделя. прав» се нова ста ту
етка и се отпаси заедно със замина-
вашнтс. та да се поддържа връзказа с
прародителя на рода Изработеният
предмет при излизанс от ръцете на
скулптора не носн белсзитс на
преклонение. Той те бъде осветсн. ни-
товарсн с религиозна сила едва след
подобаващ ритуал След китч загу-
би < тойността ей, скулптурката мо-
же да бъде продадена. дадсна или
изхвърлена т.н е безжизнена. А фри
канецът никога не бърка образа и
този. чийто образ е тя.
Ба-конгоанците изваяли, първо от
дърво. после от камък, мннтарди
(пазители) стагуетки. конто грябвало
да въплъщават духа на починалия
вожд. да изразяват вечното му при-
съствие и да бдят над съдбата на Се-
мене твото и народа му. Те са символ
ш прародителска закрнла над
потомството.
Догоните гълкуват понякога ста-
туетките като молитва за прелизвик
ване на онлодотворяващ дъжд
(закрнла) или като представяне на
мита (когато краиниците им са малко
разчленени). обясняваш как човешко-
то тяло е било направено. за да фун-
киионира (космогония). Тук открива-
ме етичните и космически смисли на
символа Статуетката не притежа-
ва само един-единствен смисъл. кой-
то да ни позволи да изтълкуваме
жес тонете й. поведен ието и. нито
определеното събитие от постоянно
зафиксиран мит, към който се
отнася. Тя притежава няколко
значения, чието опознаване. както
изглежда. става постепенно евър-
зана е с инициация, която продъл-
жава до смъртта
Опора на инициационного позна-
ние. понякога символът се натоварва
също и с вълшебна сила. Някои пле-
мена евързват вълшебиата сила с
външния вид на стагуетките Някои
от тях с прекалено нзлвлдени форми
или сбръчкани и нзпънатн като при
голямо физическо усилие сс носят, за
да благоприятстнат за растежа и фи
зпческата сила. Символът се превръ-
ша тук в сфикасен инструмент, подоб-
но на причастиего в християнската
теология Все пак той се схваша тук
по-скоро в материален смисъл. като
обиталище на силата на прародител
или на дух (вж. маска*) (LAUA, 138.
140. 153. 181. 185, 280. 286).
Догусите. праисторически японс-
ки идоли от периода Джомон. са мал-
ки абстрактни стагуетки. конто спо-
ред археолозите изглежда били сим-
воли. притежаваши вълшебна сила,
плодотворност и вяра в свръхестест-
вените сили.
CTLHA
Стената или великата стена е по
традиция оградата закрилница. която
огражда един свят и пречи на пагуб-
ните влияния да проннкнат в нею
Недостатъкът и е, че ограничава
пространството. около което се
издига. но прсдимството и е. че осигу-
рява защитата му. като впрочем ос-
тавя открит път за небесного влияние
Този символ е част от мюсюлман-
ския езотернзъм. както и от хиндуист-
ката традиция: това е планината'-п-
ръетен Локалока. стена от скали, ко-
ято заобикаля вселената и в чийто цен-
тър се намира връх Меру. Въплъшава
я външната оградна стена на храмо-
вете и най вече тази на цял един град
като Ангкор-Тхом: както твърдят
надписите. това е планина на победа-
та (Джая1ирн). която допира с върха
си сияйното небе
Следва съшо да се отбележи твър-
дснието, чс в наше времс са сс появи
ли пукнатини в стената и че в крайня
сметка тя е осъдена да се срине: така
те бъде разкрнт пътят за сатанинс-
403
СТИХИИ
мне влиянии Нс с вече тук Нюгуа. за
ла укрепява цспнагинитс с помошта
на камъни в петте цента (СОЕА
CORM.GUER)
В Египет значенисто на стената ка-
то символ произтича ог височинага й:
тя означава издигане над средното
пиво. Свързва сс по-скоро сьс симво-
ликата на вертикалата, отколкогос та-
зи на хоризонталата. Но изграждане-
то на крепости не нзключва пьрвото
посочено значение - зашита на
граниннте. Итвссгната Пяла ппени
разделяла Долей и Горен Ег инет.
Вероятно известна та Стена на
плача би грябвало ла бьдс ра збирана
и като символ на раздялата. Така бих-
ме ст игнали до основного значение на
стената: разлила между прокудените
в изгнание и тези, конто остават в до-
мовсте си; разлъка-граница-собстве
ноет на народи, племена, отделил
хора; разлила между семейства,
разлила между Бог и твореннето; ме-
жду владетеля и народа; раздяла меж-
ду другите и „Аз'-а Стената е пре-
къснатата връзка. която води до
двойка психологическа последи ца сн-
гурносг и потиснатост; закрнла. но и
затвор В това отношение стената се
доближава до символиката на пасив-
ното женско начало - утробата
(матка*).
СТЕРНУМ
Основата на стернума у бамбара
с един от четирите центъра на микро-
космического тълкуваис на Човека.
конто наричат тази точка ността на
главата на сърцето Той ръковолн
дейностга на тази част от тялото. на-
мираша се между основата на глава-
га и диафрагмата. т.е. горните край
ницн, дихателните органи и сърцето
Гръиецът. представляват пин и
център на олтара на инициационно-
го общество Коре, сълържа къс смо-
листа неидентифицнрана материя, на-
речена мкмша* на ръката* на духа.
коя то символизира сыцност га на бо-
жествсния дух. евързан с горниte
крайницн. Функцията на стернума
като кръетопът* с засилена от
присьствието в съшия грънен на две
клонки. разположени на кръет. на-
помняи|и на първоначалния кръето-
пы. огкълего произлизат целият жи-
вот и иялото познание Тези две клон-
ки енмволизират сърцето и белите
лробове: кръетопът на елового, къде
то то се магериализира чрез въздуха
ог импулс, пратен от мозъка Тази точ
ка управляла съшо зоната между
грьдната кост. раменете и ключнците.
основа или подпора на врата за бам-
бара. следователно среднше на зна-
нисго. Графически тази зона се изоб-
разява с ромб*, което полчертава
функцията на мозъчна утроба.
В дълбочина долният край на стер-
нума съответства на струните, уп-
равлявашн коремните органи. конто
имат за макрокосмичен еквивалент нс
видимите капали, през конто се движи
животы, между небето и земята
(ZAHB)
С1ИХИИ
Китайската теория за Петте сти
хии изглежда се е зародила през вто-
рого хилядолегие пр н е. и се с появи
ла в мальк трактат, който е смятан за
наи древното произведение на ки-
тайската философия: „Хонфан".
Петте стихии са: водата. огънят,
дървото. металът и земята. като ки-
гаиците пг евързват с първнте пет чис
ла 1-2-3 4 5.
Гези стихии имат установени нръз-
ки с времето и пространством:
- водата: с ниското, зимата, севе-
ра (поставян в долната част на
картата);
- огънят: с високото. литого, юга;
- дървото: с пролетта и изтока;
- земяга сс намира в центъра и
стихии
404
помага на всички останали посоки и
стихии
Китайците свързвали съшо всяка
стихия с: животно, орган от тялото.
цвят. вкус, растение, строй от петсте-
пенната музикална стълбица. плане-
та. което ги довело до гвърдението. че
всичко. което се намира на Земята. мо-
же да бъде подвластно на някоя от
стихните (вж. таблицата)
СТИХИИ миниатюра. XII век.
Е.часко ulKycmeo.
Естествено, немислимо е да кара-
ме стихните да действат, без да се от-
несем към дсйствието на Ин* и Ян*.
Петте стихии си въздействат една
друга, една след друга се пораждат
една от друга или се унишожават ед-
на друга Този принцип на класифи-
кация и равнопоставяне отговаря на
необходимостта да се хармонизират
човешкият живот и вселенскнят
порядък. като Ян и Ян от своя страна
имат задачата да задвижват антнте-
тичните аспекти на вселената. т.е на
съставяшитс я стихии; ясно е. че те-
орията за Петте стихии не може да 6ъ-
де възприста без тях.
За гърците. както и в повечето
традиции, стихните са четири на бром
вода*, въздух*. on.il*. земя* Но тс н
никакъв случай не са незаменимы ел
на с друга; напротив, те сс прсвръ
щат една в друга (Платон. ..Тимей",
56). Дори произлизат една от друза
според строги правила, които могат
да сс сравнят с математически те
умозаключения. Така чс тяхната те-
ория с свързана в „Тимей" с тази на
Идеиге и Числата. както и с тази на
Участието, което се намира в сърцето
на Платоновата диалектика Всяка от
тези стихии сс подразделя на разно-
видности. според пропорцията на
участието и на смесите. Така напри
мер има три вида огън: нзгарящият
пламък. светлината. нажежени тс оста
гъци от пламъка. Една пета стихия би
ла прибавяна ту към въздуха. ту към
огъня - това бил етерът.
Тези стихии си имат своите съ-
ответствия в символиката. основана
върху анализа на въображасмото.
Всяка една води към някаква друга
действителност, а не само към сама-
та себе си. По този въпрос трудовсте
на Гастон Башлар са изключително
богати. Те показват как представата
за огъня е в основата на една ныне
сеиска психология. която пък намира
своите противоположности в полета
и падснието(ВАСА), как четирите сти-
хии отговарят на четирите темпе
рамента: водата - на лимфатичния.
земята - на гневливия. въздухът - на
жестокия, огънят - на нервния
(ВАСИ
Четирите стихии са основата на та-
ка нареченото от Башлар магериалио
въображенне, та си странна необхо-
димост от проникванс. която отвъд
привлскателността на формате ще
мисли материята. ще мечтав
матсрията. ще ж ивее в матсрията
или - което в крайна сметка с съ
405
СТИХИИ
щчто - ще uamepua.iuiupa въобра-
тис.мото Психооогиято на яъоб/к/ •
тенисто, повече от анато.мията мг.
се подчинява на сакона на четирите
стихии (BACS. 14-15) Той paie.icm-
да четирите стихии като хормоии-
тс на въоора т енисто Те /адсйстват
групп обрати Спомогат нътрешна-
та аса ми шипя на разпръеиатата във
фор.мите си действитеаност Чрст
тях се осъществяват го.те мите
синтеш. които давит донякъдс пра-
ви.1ни черти на въабражаемото Н
частност выдухът на въоора таемо-
то е хор.монът който ни кара да ИЗ-
растваме психически (пак там, 19).
Анализы на Юнг се връша към тра-
диционного разграничаване между
действени и мъжки начала - въздух и
огън, и пасивнн и женски начала - во-
да и земя Различимте съчетания иа
тези стихии и на взаимоотношенията
нм символизират сложността и безк-
райрото разнообразие на съшества
та или на проявата. както и постоям
ния им преход от едно съчетание в
друго. според прсобладавашото при-
съствие на един или друг елемент От
гледна точка на ингимния и духовния
свят тук е изра зено и психичсското раз-
витие чрез ролята на водач, характер
на за всяка стихия Огънят често бива
разглеждан като двигателиата сила,
която задвижва, преобразува, кара ла
се развиват и преминават едно в дру-
ю тризс състояния на матсрията -
гвз.рдо( земя). тсчно(вода). газообраз
но (въздух) Ознената природа сим-
волизира двигателя на всяко развитие.
Изучаването на стихните като сим
воли евързва астрологията с древно-
го учение на великите философи
Питагор, Емпелокъл, Платон. Аристо-
тсл .. спорел което различимте съби
гия от живота се свежлат до проявите
на стихните, които определят сыци-
ната на природните сили. докато са-
мата природа осъществява своего съ-
зидателно и унищожително дело чрез
тези стихии Водата*. Въздуха*.
Озъня* и Земята* Всяка елна произ-
лиза от съчетанието на две първични
начала: Водата води началото си от
Стула и Влагата. Въздухът - от Влага-
та и Топлината. Огънят - от Топлината
и Сухотата. а Земята - от Сухотата и
Стула Всяка една представлява по
едно състояние: течно. газообразно,
огнено и твърдо И с всяка с евързан
сбор от дадеии житейски условия, и
го в едно еволюгивно схвашане. къ-
дето началото на цикъла започва с
първата стихия (водата) и завършва
с пос лсд на га (Земята). минавайки
през срелните състояния (Въздух и
Огън). Така получаваме чезворен но-
рядък на природата. темперамеити-
те и етаииге на човешкия живот: зима,
пролет, лято и есен; от полунош до
изгрсв. от изгрев до обед, от обед до
СПП11И числа К)С чиеешки ДСЙНОСТИ небес мн ммш! растгмма домашни жмвитмн ПОТИ еьтреимтостм Цветове TC.ICCMM елсмешм чувства ВОДА 1 си. зен ст роют ДЬЖ_1 жълто просо л расе К) 6 U’i|»cuii ЧС|ММ» кръв знав ОГЫ! 2 1орчма ред нм боб мжоожв Чз 6с «м дробове червем» амчвние У ДОВ4МС1 ВМС ДЪРВО 3 кнеел наука lupctiao жмто ОМИ Чио ДЖЛВК «слепо кости радист МЕТАЛ <1 СТИПЧНВ ратбиратслетво СТ) ясно масло куче Дасам черен лроб бвло иизпм имев ИМЯ 5 сладок сватост аатър било просо а гы Кон сърме ЖК.ТИ1 М)СК)ЛН ПиГич
сто
406
залез. от залез до полунош; лимфа-
тичсн. жесток, i невлив. нервен, дегст
во. младост. зрелое 1. старост; поява.
разцъфтяване. кулмннация, упадък и
т.н. На базата на тези световнк
стойности почиват алхимнчннте и ас-
трологичннте операции, както и тези
на езотеричннге дисциплини.
Масонската символика с устано-
вила таблица на съответствията меж-
ду стихните и основните степени на
инициационното итвиеяване:
В масонската инициация, отбе-
лязва Жюл Буше, Новоприетият из-
лнза първоначално от Земята После
последоватслно бива пречистсн от
Въздуха. Водата и Отъня Постепен-
но се освобождава от Магериалння
живот. Философнял а и Религия!а и
дос т ига мокрая Чиста га инициация
(BOUM.4S)
Ст miни Части м чояешматя съштсгво Степени
Огън Выцт Дп Д>и»я Ратуй 1 я т® Нииимаиия Религия ♦и тософие Материален жияот
Съшият автор сравнява тази таб-
лица с данните от традиционната
астрология; на стихията Огън отго-
ворят жарта и въодушевлението; на
стихията Вода - чувствителност
та и емоционалността: на стихията
Въздух - разумът: на стихията Земя
- матсриалността (44). Зодиакални-
те съответствия на стихните са:
Огън: Овен. Лъв. Стрелец;
Вода: Рак. Скорпион. Риби;
Въздух: Близнаци. Везни. Водолей;
Земя: Телец. Дева, Козирог.
Тук е интересно да отбележим. че
мюсюлманската мистична традиция
(тази на суфисгиге) установява меж-
ду четирите степени на ннициационно
развитие и четирите стихии точно об
ратин съотношения; въздух, огън.
вола. земя. което е обяснеио така;
I. Тъй каго видима и деист вител
ноет с чисто вьображение, тя няма ни
каква сьстоятелност - това с стихи
ята въздух.
2. Поелият по пъти на усъвършсн-
стването(тарнк) започва слсдовател
но с изгарянето на обратите на тази
въображасма действителност в себе си
(стихията огън).
3. Благодарение на което гон за
почва да задържа божествената и
единствената действителност. първо
начално само всичките пенни неясны
и размазани черти - стихията вода
4. И накрая той сс слива с пьяна
та и единствената действителност.
Хак. божеството, единствена истине
ка твърд - стихията земя.
Траднционни изображения на че
тирнте стихии са следните очертания
като има различии орнаментални ва
рнанти около основиата тема;
вода 9999 uau GG5G
вьзду! *u*ku)
огън (светкавичи!
wm> з испллги-1лпллгсп (квадрату!
Триъгълниците и квадратите.
евързани със стихните огън и земя от
пращат към символиката на числата
три* и четири* и спомагат освен това
да се разборе мъжката стойносг. от
насяна към числото три и женската
стойност, отнасяна към числото
четири. Във връзка с това можем да
припомним често срсшаната асоци
нииясветкавица - пенис, нееднократ
но подчертавана от Геза Рохайм
(GEZH).
СТО
Това число индивидуализнра част
от някакво цяло. което само по себе
си е само част от по-голямо
множество Например за красива га и
едновременно с това надарена с всич
407
СТРАШНИЯТ СЪД
ки качества жена перситтската талант
на поезия твърди. чс тя има сто косъ-
ма. Китаены катка та никое учение,
че то има сто цветя, не толкова та да
му припише сто различии лица, кол-
кото та да покаже. че то има много
достоинства. Великият предводител
се нуждае от сто души, за да събере
сила, надарена с всички способности,
конто ще й позволят да постигне цел
та си.
Сто представлява част, която об-
разува ця.то в цялото. микрокосмос в
макрокосмоса, която обособява и ин-
дивидуализира личност. трупа или
каквато и да е реалност в някакво
множество. Така нндивндуализирана
та цялост притсжава отличителни
свойства, конто и придаваг изключи
телна ефикасност в едно по-широко
множество.
Към този принцип на индивиду-
ация кратните на сто прибавят харак-
теристнките на множителя Например
у инките. по време на празника на
Луната (Коя Райми. от 22 ссптември
до 22 октомври). на квадратния пло-
шал пред храма на Кориканча се стро-
явали 400 воини - по сто от всяка
страна. Всяка трупа от сто воини
поема в посоката. набелязана от
нейната страна - т.е. към четири ie по
соки на света - за да пропъди болес-
тите (МЕАА) Четири символизира
земята; сто символизира всяка една
от индивндуалнзираните групп,която
трябва да обходи еднния от четирите
определени участъка.
СТОЛ (ПРЕСТОЛ)
Столы е уннверсално признат за
символ на авторитет. Да прнемаш
седнал. означава да проявяваш пре
възходство; да предложит стол, оз-
начава да признает авторитет, лич-
на или представителна стойност. Све
тият престол е символ на Божия авто-
ритет, с конто папата е удостоен като
внеш католически духовник По-висо
кия г стол е изява на превъзходство
..Да срежет стола си" е китайски
израз. който символично означава ла
прекратит приятектво. В китайско-
го съзнанне тон има голямо значение
поради важността. която китайците
придават на приятелството и на чест
ността между приятели те. До л/зойа-
деш при»тел. тоест ла го предалеш.
било, според Менкии. противно иа си-
новната почит. Да срежет стола си
или da прекратит приятелството т
някого е израз. заимсгван от много
древна история; двама много извест
ни учсни - Гуан Нин и Хуа Ин от ди-
настията Уеи (220 265 от и. е.) по вре
ме на Трите Царства, били близки
приятели, рабогели заедно на полего
и в библиотеката. Но един ден. докато
и лвамата копаели в поле то. намери-
ли златна монета; Хуа Ин я пожелал,
с това направил лошо впечатление на
своя прнятел Гуан Нин Когатосе вър
нали в библиотека та. последний г не по-
желал ла запази повече приятелство
то им; затова той разделил стола си от
този на Хуа Ин. прсрязваикн пейката.
По-къснн събития доказали на Гуан
Нин. че не бил сгрешил с мненисто си
за своя стар прнятел. зашото. докато
той упориго отказвал всички предло-
жения за работа, правени му от узур-
патора на Хан. Хуа Ин. напротив,
ттзиграл важна роля в тази узурпация
СТРАШНИЯТ СЪД
Страшнняг съд. Нъзкресеинето
или Събужлането на мъртвите. 20 ти
мажорен аркан в Таро*, изразява
вдъхновението. искупителния полъх
/О Уърт); промяната на ситуарията
и пререняването tP Пос т); швръща-
пето на нещата. края на испита
нието. поправянсто. прошката. чс-
купването или поправката на
грешката. рсабилитарията. осд/>авя
ването, списявансто на дадено дело
СТРЕЛА
408
'Т Терешченко) Както Справедли-
вы тта. той съотвстз тел ни I '111 дай
в хороскопа
Между Слънцето* и Света*, конто
са карти на триумфа. 20-ят мажорен
аркан в Таро. Страшният съд. навеж-
да на мисли та смъртта. Един ангел в
бяло сияние, заобиколен от кръг сини
облаци. откъдето излизат в поредица
редуваши се десет чсрвени лъча и де-
сет жълти, държн тръба в дясната
ръка. а в лявата - нешо като флагче.
бяло на цвят с жълт кръет. Тръбата
изглежда почти опира върха на една
планина или могила, също жълта и
пуста.
В долната част на картата се виж-
да в гръб гол човек. който като че из-
лита от зелена бъчва (или от зелена
гробница - цвят на възкресението),
пред която. обърнати към него, стоят
хванати за ръцете възрастни жена и
мъж. също голи, с телесен цвят Може
би Майката и Старецът в терминоло-
гията на Юнг.
Тръба на Страшнкя съд. възкръе-
ване на телата - това е очевидно* Все
пак това тълкувание може да се
задълбочи Крилете и ръцете на анге-
ла са с телесен цвят - както тези на
въздържанието; това не значи ли. че
ангелът е направен от съшата мате-
рия като хората. че им е брат, че всеки
от тях може да получи крилете на ду-
ховността при условие, че умее да за-
пази мярата и равновесието в духов-
ното си възкачване? Ръкавите му са
червени. тъй като е винаги в действие,
но косите му с цвета на златото на
непроменливите истины (WIRT. 243)
го натоварват със символиката на
слънцето. Той е затворен в кръг от си-
ни облаци. лунния цвят на окултните
сили и на истините на душата; от този
кръг излизат червените и жълтите лъ-
чи на разума и действието. за да
отбележат. че няма нито истинско дей-
ствие. нито истинско разбиране, ако
не произлизат ог силите на душата,
смес от интуиция и чувствитслност,
или вероятно за да означат, че човеш-
КНЯ1 разум не може да прехвърли тези
спирали и чс винаги има един кръг,
който не можем да прсскочим. Пред
този ангел, вестител на Страшния съд.
който отделя окончателно зърното от
плявата. хората се явяват голи, изли-
зайкн от гроба на телата си, смъкнали
от себе си всички атрибути на света,
за да залазят само сините коси, цвета
на душата. конто са косите на
Обесения*. Въздържанието* и Звез-
дата* - три картн с подчертана ини
циационна стойност. символизиращи
смърти и възраждания. За да може да
се възроди за истински живот, човек
трябва да е чул призива на элатната
тръба. през която минава гласът Божи
В конкретния случай синът, без да е
отрекъл нищо от уроците на мина-
лото, символиэирано от родигелнте
му, е стигнал най-високата степей на
инициация: вместо да падат върху ра-
менете му. косите му имат формата
на корона* и той единствен е обърнат
към ангела.
Така, като последен етап прели
виждането на Света*. Страшният съд
символизира победоносния признв на
Духа, уеднаквяващото начало, което
прониква и възвишава материята.
СТРЕЛА
В качество то и на уред или инстру-
мент. а не само на знак, стрелата е
символ на проникванс, на отвар я нс
Тя символизира също така мисълта.
която въвежда светлината и твор-
чсския орган, който отваря. за да on
лоди и раздвоява. за да осъществи
синтез... тя с и лъчът светлина, кой
то освстява затворсното простра-
нство. щом го отворят. Тя с слънче-
вият лъч. също оплождащ елемент.
който разделя образитс (VIRI. 194).
Подобно на стълбата. стрелата
409
СТРЕЛА
съшо е символ на обмяната между не-
бето и земята В низходяшата си посо
ка тя е атрибут на божественага мош.
като наказвашата мълния. лъча свет-
лина или плодоносния дъжд; хората.
конто Бог може да използва в итпъл-
нението на лелата си. са наречени „си
новс на стрелницата" в Стария заве г.
Във възходяшата си посока тя се доб
лижава до символнте на вертикала;оз
начава изключително выдушнита
правилност на траекторията си.
която, пренсбрегвайки зсмното
притегляне. осыцествява като сим-
вол освобождаване от земните
условности (CHAS. 162).
Глобално погледнато, тя с универ-
салният символ на надминавансто на
нормаяните обстоятслства. тя е въ-
ображасмо преодоляване на ра к то-
янието и на силата на тсжсстта:
и трсварванс в ума на завладявансто
на някакво благо, вън от доссг (ibid .
324).
Противно на вилата*. стрелата
може да символизира скъсването на
двойствеността. раздвосната прое-
кция. обсктивацията. избора. насо-
ченото време (VIR.I. 69). Тя указва
посоката. в която се търсн идентифи
кацията. в този смисъл. че. едва разг-
раничавайки се. едно съшество пос-
тига идентичността, индивидуалнос-
тта и личността си. Тя е символ на
уеднаквяване. решение и синтез (вж
стрелец).
В упанишадитс стрелата е главно
символ на бързина и на поразяваша
интуиция. В европейската традиция
стрела, sagitta е от същия корен като
глагола sagire който означава ..поду-
швам, усе щам бързо"; така тя е сим-
вол на бързото узнаване. а дублетна-
та й форма е моментният п-ьч.свстка
вицата (DURS, 137).
Стрелата е символ и на зъба.
жилото. заострения връх, който лети и
дебне да убие отдалеч жертвата си. Тя
е призовавана като богиня, за да зак
риля еднитс и срази другите:
Тя обличи перуиишата на орела.
зъбът и е от хищник,
задържаиа от сухожилие,
тя полита, щом я пуснат.
това е Стрелата.
О. съвлем п/шва Ст/кла. пожали ни.
нека тялото ни стане от камък.
Лети надалеч. току-що пусната.
със заострен от молитва връх;
върви. връх лети враговете.
не щади никого от тях
(Превод на Луи Рьону. „Гиг веда",
6.75. VEDV 216).
Стрелата е символ и на ориста;
Кажи ми ти. какво ме шетрашава.
че би\ ме.га.1 да съм предупреден.
защото чакан удар закъснява
(Данте. „Божествсна комедия".
..Рай", песен XVII. 25-27; Народна
култура. София. 1975; пр. от ит. Иван
Иванов и Любен Любенов).
Стрелата символизира и вне-
запната. мълниеносната смърт: в
„Илиада " Аполон, богът на смъртта.
пронизва със стрелиге си деиата на
Ниоба.
Стрелата достига определена цел
и обявява завършек. Тя прилича на
слънчев лъч и представлява издяла-
ното от дърво оръжие. Във връзка с
това К. Г Юнг отбеляэва. чс бащите
на божествените герои са дърводелци.
дървари, резбари като Иосиф, баща-
та-хранител на Иисус. Тозн символ се
използва като оплождащ елемент или
каго слънчев лъч. Той отпраша към
стрелниците на боговете и към лъка*
на Кентаврнте В една проповед Ори-
ген определя Бог като стрелец с лък.
В един италиански ръкопис с ми-
ниатюри от XII век Бог прогонва
Адам и Ева със с грели, както Аполон
в ..Илиада “ преследва гърците. Други
миниатюри от XII век представят Бог
с лък и стрсли в ръцете (JUNE. JUNA.
DIDH.DAFR)
СТРЕЛА
410
В японските традиции стрелата.
свързана с лъка, символизира любов-
та. Фалическият й вид е очевиден: тя
прониква в центъра: мъжкият прин-
цип се заковава в женския елемент. В
мистически план тя означава търсе-
нето на божествения съюз.
В качество™ им на изображения
на съдбата стрелите са били разпит-
вани и са символизирали Божия отго-
вор на човешките въпроси.
Гадаенето със стрели - беломан-
тия - широко практикувано от
арабите, се основава върху обшия за
всички клеромантски методи механи-
зъм: използват се предмети. от които
се извличат поличби. Този механизъм
се състои в поверяването на виднма-
та случайност на задачата да открие
волята и промисъла на божеството.
Развитието на беломантията у ара-
бите достига до придаването на все
по-точни означения на стрелите. така
че да не остане никакво съмнение след
отговора на оракула. Към първичнн-
те стрели с надписи „да”. „не”, „доб-
ре”. „ зле",.прави ”, „не прави" се при-
бавят други стрели с точки и обсто-
ятелствени указания като „тръгвам
(на път)”. „не тръгвам", „действам
непосредствено”. „чакам”, „дължа
кръвен залог" и пр. Белите стрели (без
надпис) получават според случая точ-
ки означения след нарочна уговорка
със съветииците.
Допитването до стрелите става
срешан поетически образ. Поетът
Уахиб смята за лъжовни стрелите на
съдбата, а Абул-Атая сравнява дейс-
твие™ на смъртта сред хората с раз-
друсваието на стрелите (FAHD, 184
187).
За Башлар изображението на
стрелата събира безпогрешно идемте
за скорост и праволинейност. Той
сравнява с нея образа на скиор, кой-
то се стрелка по склона Представя-
нсто на стрелата е по-скоро дина-
мично, отколкото формално и дина-
мизмът му е по-скоро вьзходяш, от-
колкото хоризонтален. Стрелата. ко-
ято оживява Бал заковия текст, е по-
казателям за одно възходяизо
движение, обяснява той. Сего вече се
разбира ролята й в един разная, кой-
то изисква от читателя дълбокосъ-
участие във възходящото ставане
Именно от жизнена необходимост.
като при завладяване на небитието.
човек участва в одно въображаемо
изкачване. Чрез образа на стрелатаяпс
вече сме потопсни с цялото си съ-
щсство в диалектиката на бездната
и върховсте (BACS. 72-73).
Стрелата дължн сигурността си
на траекторията. силата на сблъсъка
и на юначеството на този, който я
пуска. Тя като че ли се идентнфицира
със стрелсца: чрез нея той се устре
мява и се хвърля върху плячката си.
Ето зашо стрелата на бога винаги
улучва целта си. Стрелите на Аполон,
Диана и Ерос се смята, че винаги по
падат в центъра на мишената. Стре-
лата на точната мисъл поразява ви
наги сърцевината на неутешимото
страдание:
Зеноне' О. жесток Зеноне от Елея'
Стрелата ти бръм чи. пран и ш ли ме с нея ’
Във въздуха с тя - лети и не лети'
Звукът ме ражда и стрелата ме убива'
Ах. слънчсто . Със сянката си го закрива
Ахия. закрачил с непомръдващи лети'
(Пол Валери. „Морского гробише".
пр. от фр. Пенчо Симов; „Френска
поезия“, Народна култура, библ
„Световна класика", София, 1978).
Колкото до любовта. ако стрелите
й са непогрешими. то е, зашото тя за-
почва със стрелкане на погледа, по-
добно на светкавица Александър
Апродизнас (в TERS. 186) ни обяснява
Любовникът виж~да и желае еднов
ременно и това чувство извлича от
него постоянна лъчи. които отиват
г обскта на желанието му Тези лъ
411
СТРОИТЕЛСТВО
чи могат <>и <с сравнят <ъс стрела,
които люоовникът сякаиз иктрслва
към лнзбимата. По Овидий ни учи. че
любовта си служи с два вида стрели.
които дос I in а 1 целга си; според мета
ла. ако са зла гни - полна лиат, ако са
оловни - погасяват любовта.
СТРЕЛЕЦ С ЛЪК fa ж . ЛЪК)
Символ на устремения към някак-
ва цел човек. който вече я с постиг-
нал маслено Той сс отъ мсдествява
с пуснатата от него стрела * (CHAS.
324). Стрслецьт се отъжлествява и със
своята цел - било за ла итяде уловсна-
та плячка. било за да лекаже с мелосг
та или ловкостта си На многобройни
изображения на хишници. разкъсва-
щи кошути, се вижда как преди да раз-
късат жертва га си. тс я покриват, ся-
каш се съвкупяваг с нея: двоен фено-
мен на отъждествяване и обладаване
Стрслсиът символизира желанието за
притежанне: да убиеш. означава да
поставит в своя власт. Най-често
изобразяват Ерос с лък и колчан
СТ РИДА
В Китай пепелта от стриди или ми-
ли е била често използвана като пре
сушаваша материя в гробоветс
Търссли както физическата ефикас-
ност на пепелта. така и вълп1ебнитс
благотворни свойства на двете черуп-
ки*. които с формата си символизи-
раг женс1веносгта и огтам живота.
Сгрилага е животного, чиято сек
реция е перлата А тя е скрита в
черупката. Въп връзка с това тя сим
волизкра истинского смирение, което
е извор па всяко духовно съвър-
шснсгво. а следователно - и мьдреца
н свстеца. Сгрилите се отварят на
слънце и натрупват нырешни богат
ства. върху конто |рижливо сс затва
ря г. за ла не бълат осквернени. С три
лата нс може ла се отдели от символн
ката на перлата.
СТРОИТЕЛСТВО
Спорел хиндуистката традиция
Брахма с автор на един трактат по
архитектура. Нанстина той се явява
архшект в образа наВшпвакарма. хва-
нал тесличка и пръчицата за измер
ване (манадаида). златната тръет
от Откровението(Откр 21:15). В то-
зи смисъл стросжът е самият символ
на свеювната проява. Той е такъв и в
обрат н и я смисъл: всеки строеж под
новява лелото на сътворението.
Осиовите на една страда са винаги в
известен смисъл в центъра на света
и гя с подвластна на двонната симво
лика на завръшансто към центъра и
на прехода от земята към небето: мо-
жем ла го установим по отношение на
всякакви видовс строежи Такава сим-
волика служи за основа на масонст
вото: действитслио зародено сред
братствата на срсдновековните
строители, гое залазило речника и ем-
блсмитс им (пергел, екер, отвес, двуг
лав чу к. мистрия). Божията воля, из-
вестна под нанменованиетовслик вая-
тел на вселената. напомня съвсем яс-
но за символа Вшпвакарма. Планът
на Be iukuh ва.чтел с духовного осъше
ст ня ване на индивида да се разпрост
ре до вселенски размерн.
Занаятнте. евързани със строи гел-
ствою- както и много други - са пос
лужнли за основа на подобно
осъщссгвяване. понеже традиционна
та символика ги превръша във въз-
можни приложения на определени
духовни принципн: строежът, камено
делството са един вид подрежданс на
хаоса, въвеждансто на хармония в су-
ровата материя, съобразно с бежите
закони; елновременно с това лушата
е изваяна спорел божествения молел.
награждала като Божия лом (къша*).
И ж уството на геометрията се прев
рыка в спешена геометрия.
Досга забслежително е. че във
всички точки на света строежът е прил
СТУПА
412
ружаван or обредни действия и по-
гонно жертвоприношения: става въп-
рос та това в градежа да проннкне съ
шината или живота на жертвата (ко-
ято в Индия е Пуруша, световната
Същност. но която на други места е
човешка жертва). Освен това, както
например в Япония, се налага да бъ-
де пречистено мястото. да бъде успо-
коен местния Ками, да бъдат предот-
вратени злополуките; или както във
Виетнам, където по този начин сс оси-
гурява дълготрайност на постройка-
та или сс предпазва от пожар Ясно
се вижда. че във всеки един от тези
случаи не се забравя дълбокият сми-
съл на нмитанията на сътворяването
на вселената.
Нека споменем, в съвършено друг
план, две особени приложения на
строителната символика.
За Буда тя е образ на мнсловните
градежи, конто трябва да бъдат пре-
махнати предвид освобожденисто:
Ала сега. създатслю на човешкото
тяло. аз те открих Ти няма да
изградиш това недълготрайно
жилище отново. Всички твои
подпори са строшени... умът е
достигнал до потушаването на
всички желания („Дхамапада -
словата на Буда“, I 53-154. изд.
..Шамбала". 1991. София) По време на
самото освобождаване. на излизано-
то от космоса, покривът на къщата
се разлитая на парчета.
..Трактаты- за златното цвете” -
до който е странно близо и св Симеон.
Новият богослов - превръша стро
ителството в символ на безпогреш-
ността и метода, с конто трябва да
бъде провеждан духовинят опит
(BURA. DANA, GUES. HERS. SCHP)
СТУПА
Императорите Ашока в Индия
през III век пр.н.е.. Уен в Китай през
VH век от н е., построили безброй мно-
го ступи по продвижение на пышна
та и кръстопътищата, приличии на
елегантни и маспвни реликвн. симво
лизиращи верността на Н ни тта къ и
Буда и призоваващи поданииите за
вярност към В.застта. Но символи
ката на ступа надхвърля тази полити-
ко-религиозна употреба
Ступа, характерен и оснонен па
метник на будистка Индия, е първо
начално издигнат върху реликвите
Буда. Следователно ступа е аникони -
чен символ на самия Буда, и по-спс-
циално - на неговия парипирвана
Но ступа е още космически символ
Той е Яйцето иа света (айда), изобра
зен с полусфера, или още утробата
(гарбха), съдържаша зародиша
(бнджу). изобразено от реликвите.
Ступа е по-често поставен на квадра-
тен пиедестал или спениално
ориентиран: тук откривамс символи
ката на купола* (вж. още сфера*). в
която земята поддържа. а нсбсто
покрива. Световната ос се изобразява
винаги в ступа и продължава над вър-
ха му: това евратата на космоса, ду-
ховният устрем нзвън залължаваши-
те ограничения на проявата Тази кос-
мична символика се конкретизира оше
в ритуала на обнкалянето*. изпълня
ван около паметника. Съшествува из-
вестна аналогия между ступа и тяло-
то на Буда, етажите като частите на
тялото. означавший йерархията в ни
вата иа съшествуване или степеиите
в небето. като излизанетосе осъшес-
твява през върха на главата В Тибър
разлнчните етажи се оприличават съ
ответно на квадрат, на триьгълник.
на разрез и на искряща капка, отгова-
ряши отдолу нагоре на петте елемента:
земя, вода. огън. въздух. етер. както и
на петте основни шакра на тантри
ческата реализация.
Слънчобраните*. стъпаловилио
разположенн по пролължението на
оста, която излиза нзвън полусфсрата
413
СТЪЛБ
изобразяват небесна иерархии,
и зв ън косм и ческа, свръхчовешка
(BURA, GOVMSECA)
СТЪЛБ
В Египет често изобразяват Озирис
като стълб. наречен джед. Нал бо
жеството. прилично на егьлб, със зна-
ните иа царската власт - скиптъра и
камшика - в кръстосани пред гърди-
тс ръце. сс издигали нещо като четири
прешлена. над конто се намирали ро-
гата на Амон и два урея: това верти
кално подрежлане изглежда е символ
на преминаването на жнвителния
поток, живителното дихание по гръб
начния стълб Oi нсната змия, която с
най-отгорс. напомня за хиндуистката
Кундалини. В случая егьлбът е повече
каналът, отколкото опората на бо-
жествения живот: тон може да за топ
ли или предпази от топлината на
Изида. Според други интерпретации
това е устойчивостта, грайността на
душата, вълшебният флуид, който е
гръбначният стълб на Озирис (СНАМ,
46. 74). Но и тук е включена идсята. чс
стълбът е пьтят. по който преминава
светлата и живнтелна сила на
божествозо; чрез него се предана въл-
шебната мош на жнвителния огън.
В Египет се срещат също групп от
поставенн една върху друга фигури,
също както в Черна Африка и Азия,
конто съставляват един вид космичес-
ки стълб Например в един папирус
от Анхай (възпроизведен в СНАМ,
133) може ла бъде видян богът на
Първичните Воли. Нун. който излита
от бездната и носи в издигнатите над
главата си ръце една ладия; в средата
и скарабеят-слънцс Хенри е заобико-
лен от седем божества: Хепри. прав,
държи в двете си издигнати над гла-
вата пнпала диск в цвят охра, който
символизира света и по-точно долния
свят: в горната част на изображени-
ето има две фигури с главата надолу.
конто сякаш слизат от небето към
земята По този начни сесвьрзват три-
те равнища на вселената спорел една
нан-вече вертикална ориентация. из-
раз на движението на излигане и
слизане. което би могло да символизи-
ра развнтието на осъшествсното
същество.
Ако сс съди по малобройните еле
ди. конто притежаваме относно схва
щането за стълбовете. конто крепят
света, стълбът е основен символ и в
келгеката космогония (колона и ос).
Но думата сс употребява най вече в
хвалебствсните метафори. евързани с
имена га на воини като Кухулин, ко-
нто били наричанн стълбове (coirtthe)
на боя. Това би могло да бъде съшо
така название на мегалнтннгс памсг-
ници (менхири) Битката в равнината
на Стълбовете е буквалният превод на
заглависто на основния разказ в ир-
ланлеката митология Впрочем, за да
умре прав, Кухулин се привързал с ко-
пана си към един стълб. Постите (file)
също се привързали към стълбове, за
да наблюлават първата битка на Маг
Турсд срещу Фир Болг. Отмъститслят
на Кухулин. Конал Кернах, отсича гл а
вата на убиеца Лугид и я посгавя върху
стълб. Забравена там. главата разта-
пя камъка и остава скрнта вътре в
него В разказа „Похншението на
кравигс от Кулей" става дума за два
надесет отрязани глави, всяка от ко-
нто Кухулин поставя върху стълб
(менхир) като тази на предводителя -
тринадесегата -ев средата. така че
по този начин е спаэена схемата на
главная ирландски идол, Кром Круих,
обкръжен от дванадесет по-ннски
камъка Централен стълб. център на
света, извор и канал на живота (OGAC.
28. 350: WIN!. 5. 418).
Австралийски обрели описват ми
тове за създавансто на света, спорел
конто един стълб е ос и център и око
ло него е подреден светът. Щом стъл
СТЪЛБА
414
бът сс счупи. настъпва краят на света
надига сс тревога, заврыца сс пър
вичннят хаос Стълбът символи>ира
закона, конто внася порядки в
социума. Тозн пример чудесно онаг-
лелява едновременно космологична-
та функция на обредния сгълб и него-
вата роля на посредник: защото. от
едва страна, ритуалният стълб е по-
добие на сгълба, използван от Нум-
бакула. за да придаде на света съот-
ветннте качества, а от друга страна,
племето ашилпа смята, че може да се
обшува с небссното царство именно
чрез него Освен това човешкото съ-
шествуване е възможно само въз
основа на тази постоянна връзка с
небето. Светът на ашнлпа става техен
свят дотолкова. доколкото той уподо-
бява подрсдения и осветен от
Нумбакула Космос Не може да се жи-
вее без вертикална ос. която да пол-
сигурява прохода към трансцендент-
ного н едновременно с това да прави
възможна орнентацията: с други думи.
не може да се живее в хаоса. Щом връз-
ката с трансцендентного бъде пре-
късната и снстемата за ориентация
(вж Изток) се разпадне. животы в све-
та става невъзможен - и ашнлпа се
оставят да умрат (SOUN, 476).
Като цяло символиката на стълба
се евързва с тази на световната ос.
дървото и клона Той изразява връз-
ката между различните нива на света
и на „Аз“-а, място на преминаване на
космическа живителна или духовна
енергия от единия в другия и огннше.
от което тази енергия струи.
СТЪЛБА
Различните аспекти в символика -
та на стълбата се свеждат до единст-
вения проблем, засягаш отношения i а
между небето* и земя i а.
Стълбата с символът на извнеява-
нето и придобнването на голяма
стойност. нелелими от символиката на
вертнкалноспа. Но г я бележи посте
пенно излишне и дву значно средеi во
за връзка между различии равниша
Всеки действителен напредък. огбе
лязва Башлар. е вьзприсман като
нзкачване", всяко повишаиане е опис
вано като крива, вървяша отдолу
нагоре, Вертикалага се явява линия та
на качественен) и на извиеяването;
хоризонталата - на количественен) и
на повърхността. Височкната е изме-
рението на едно същество. гледаио
отвън; дълбочинага - съшото
измерение, но наблюдавано отвътре
В изкуството стълбата се явява въоб
ражаемата основа на духовното
извнеяване
Тя е също така символ на обмени
те между небето и земята и отивани-
ята и връшанияга до тях:
със катен ив.чт. отрой лъчи огрчи.
видах нагоре стълба Ла «я г iu «>
ио ч/мя и не виждо ч. «с) г «>рчн
Почислих. и(оч вчд.чх оттич «Та <лиш
мсн«б/мч«.м ро.чк от свети ta.
че вс.чхоч /велда тити и и и та
(Данте. „Рай", песен XXI. ст. 28-JJ)
Стълбата може да бъдс направс
на от забитн в планннския склон
колчета; или, според една океанийска
легенда, от нареденн една зад друга
стрсли. катоосзрието на всяка е вкли
нсно в основата на следващата и та-
ка до първата стрела, забита в небес
ния свод. Стълбата може също така
да бъдс въздушна като дъгата. пли
духовна като степените на вътрешно
то усъвършеистване.
Представата за пърионачалната
връзка между небето и земята, пре
късната впоследствие, е почти све
товна А това. чс връжата ебила ось-
шсствявана чрез сгълба. срешаме в
шин то. където Аматерасу тръгва по
небес ната стълба', а също така в Лаос
и у планинните от Южен Внстнам В
тези различии случаи стълбата опре
делено играе същата роля като све
415
СТЪЛБА
товното дърво*. Подобна е символи-
ката на стълбата на Иаков, по която
се качвали и слизали ангелите; на стъл-
бата от две smuu iiai а*, по която Буда
слязъл от планината Меру; на мнрадж
на Пророка; на брезата със седем рез-
ки на сибирскигс шамани. Нека отбе-
лежим също така, чс виетнамският
император Минхуан стигнал до луна-
та с помощта на сгълба.
' Нужно е да посочим, че снбнрска-
та бреза има седем* (или 9*. или 16*)
резки, че стълбата на Буда има седем
цвята. стълбата на мистерните на
Митра има седем метала, тази на
Кадош от шотландското масонство
- седем стъпала: следователно пре-
ходът от земята към небето изисква
да бъдат прекосени седем космичес-
ки равниша. конто са седемте сфери
на планетите. на конто отговарят се-
демте свободни изкуства на Данте,
споменати и в стълбата на Калош На
тези свободни изкуства могат да от-
говарят не така явни познания, на те-
зи стъпала - степени на посвешава
не. какъвто е и случаят с мистерните
на Митра. Преминаването от земята
на небето се извършва чрез поредица
духовни състояния. чиито етапи беле-
жат определена иерархия и конто са
символизиранн впрочем и от ангелите
по стълбата на Иаков.
Ако се ограничим с метода. ще от-
крием понятието стълба (на гр.:
климакс)у църковнитеотци и по-точ-
но у свети Иоан Клнмак, конто й дъл-
жи името си: става въпрос за грижлн-
во степенуване на духовннте изпи-
тания. преодолявани стъпало по
стъпало. По този начин, пише свети
Симеон Новнят богослов, човек успя-
ва да се издигне над земята и да се
изкачи на небето.
А свети Исаак Сирийски казва:
стълбата към това царство е скри-
та вътрс в тсб, в душата ти Зотова
пречисти се от греховсте си и ше
открисш стъпалата. по който да сс
изкачиш. Будисткии джина се про-
явяваз по подобен начин (СОЕА.
ELIM, PHIL. GUED. GUES. HERJ)
В инициациите за култа на Митра
тя символизирасзснениге на мистич-
ного извнеяване: ..церемониалната
стълба /климакс) има седем стъпала.
всяко стъпало с изработсно от раз-
личен метал. (И вески метал, както
всяка планета, си има свое символно
значение). Според Пеле (Ориген,
„Срешу Целс“,6.22) пьрвото стъпа-
ло било от олово и отговаряло на не-
бето на планетата Сатурн, второ-
то било от калий (Венера/, трстото
- от бронз (Юпитер/, четвъртото
- от желязо (Меркурий). петото от
сплав за сечснс на монети (Марс), шее-
тото - от сребро (луната). седмото
- от злато (слънцето). и осмото
стъпало. казва Целс, представлява
сферита на неподвижнитс звезди.
Изкачвайки се по тази цсрсмониална
стълба. посветсният всъшност пре-
косявал седемте небеса, като по то-
зи начин се извиеявал до Емпирсй
(ELIT. 96).
Хиндуисткитс, персийските. гръц-
ките текстове често се позоваваг на
металиата сгълба (Дан. 2:32-36).
Хезиод описва сгълба на мегалите, от-
говаряща на различните епохи в исто
рията на света; такава използува и
през XII век, като възприема метали-
те като символ на една стойностна
егьлбица за клаенфикация на христи-
янската литература.
Стълбата присъства навсякъде в
Библията и има символно значение. В
Исрусалимския Талмуд се спомена-
ват две сгълби: едната е къса, тази в
Тир; другата с дълга, египстската
стълба. Сгълбата, която евързва гор-
ния и долния свят, има съшото значе-
ние като октавата (оссм*), защото на
всяко стъпало съотвегства различно
равннше. Христос и кръетът са
СТЪЛБА
416
сгьлба, сам човекът е стълба, така е и
с дървото и планината. Манастирът
и той с сгьлба. зашото. затворен вът-
ре в обителта. монахът ще може да сс
и ткачи на небето. Ще срешнем цистср
циански и картезиански манастири.
наречени Scala Dei. Божия стълба
Стълбата. както казахме. е една от
фигурите в символика извисяването.
Тя се издига като завършено цяло там.
където горният и долният свят, небе-
то и земята. могат да се срещнат. Тя
установява мост, в смисъла, в който
Ямблик (ФЗЗО) призовава да се изви-
сим като по мост или по стълба.
Целият духовен живот намира израз в
изкачването Затова свети Амвросий
ше каже. че душата на кръстения се
издига на небето
Ивритската дума sullam. преведе-
на на латински като scala, е често сре-
шана в Стария завет Стълбата на
Иаков е най-известннят пример, но
има и други съшо толкова значими.
Например трите ката на Ноевия ков
чег (Бит. 6:16), стъпалата пред
Соломоновия трон (/ Царств. 10. 19),
стъпалата на храма на Иезекинл (Иез.
40. 26. 31). Псалом 84, 6. споменава
пътеките в сърцето, а петнадесегте
степенувани псалми са наречени
„Песни на стъпалата".
Възнесението се явява на св.
Перпетуа по време на мъченичество-
то й под формата на стълба:виждам.
казва тя, бронзова стълба. учудващо
дълга, стигаща до небето и толкова
тясна. че хората можеха да се кач-
ват само един след друг: по двете греди
бяха закачена всякакви остриета:
имаше саби. копия, куки. мечове:
така че ако ня кой се качва небрежно
и без да е съсредоточил изцяло вни-
мая ието си към върха. бива разкъ-
сан и оставя цели парчета плът вър-
ху остриетата Имаше също. засто-
нал на стълбата. змей с удивителна
големина. който цзправяше препятс-
твия пред изкачващчте се и ги
плашсше, за да им попрсчи да про
дължат нагоре. Аз. що.м стъпих на
първото стъпало. стъпих на глава
та му. И се качвах. и видях огромна
градина. (PASP. 66) (..Passio S
Perpetuae“, № 4, вж. Armitage Robinson,
„The passion of St. Pepetua". в ..Eranos
Jahrbuch" 1950. Цюрих 1951. стр. 53).
В коментара си към това видение
Августин казва. че главата на
дракона* е първото стъпало от стъл
бата („Проповед“ 280. I). Не можеш
да започнеш изкачването, без първо
да стъпчеш дракона.
Стъпалата на свързвашата земя-
та и небето стълба са непрестанно
употребявани от Отците на църквата
и средновековните мистици в качест-
вото им на символ Душата осъшест-
вява собственото си извисяване вина
ги постепенно. Трите степени - начи-
нает. напредваш. съвършен или
плътски, психически, духовен, или път
на пречистването. озарението, едине
нието - са все деления, които под раз-
личии имена са станали традиционнн.
В своего Тълкуваннс на Песен на net
ните Ориген описва седемте*
стъпала. които душата трябва да
премине, за да се елее със Слового.
което пък доказва повсеместного при
ложение на числото седем в този му
смисъл.
На всеки етап отговаря книга от
Светото писание. В началото съПрит
чи. после Еклисиаст. на върха еПесен
на песните. Като описва седемте стъ-
пала на душата. Гийом дьо Сен-Тиери
казва. че тя осъшествява своя анаба-
тмон. т.е. своего извисяване и преко
еява стъпалата на сърцето си. за да
достигне небесния живот.
Псевдодионисий Ареопагнт срав
нява трите пътища на пречистванего,
озарението и сдинението с троиците
на църковната йерархия. Жак дьо
Саруг (Ф521) споменава изправення
417
СТЪЛБА
като чудна стълба между земного и
небесного кръет* Той пише: Той
(Христос} беше на земята като < тъл
ба с много стъпала и стоезие иг-
правей, за да могат всички земни съ-
щсства да сс извисят чрез него Той
(кръетът) е широк път: той е като
стълба между земнитс и небесните
същества. Толкова е лесно да се вър-
ви по нея, че дори мъртвите гце тръг-
нат нагоре. Тя игпрагни ада и ето:
дори смъртнитс сс качват по нея
(превсдено и цитирано по Edsman.Le
Baptemc de Feu. pp 51-52 in Eranos
Jahrhuch, 1950).
В това завладяване на небесного
стълбата има според Каснй десет
егьпала. а според Бенедикт - двана-
десет. конто той цитира в гл. 7 на сво
ето „Правило". Иоан Климак в трак-
тата си. наречен „Стълбата". говори
за тридесет стъпала като спомен от
тридесетте години таен живот на
Христос. Стълбата на Иаков служи ка-
то основна тема за множество писа-
тели като Григорий Велики и Исидор
Севилски. Като тръгват от това бога-
то и хармоннчно наследство, средно-
вековните автори изграждат различ-
ните си гьлкувания на мистичната
стълба. евързваша земята и небето. а
душата е призована да я изкачн. до-
колкото го желае, знае и нзпитва любое
Подобен символ на извиеяването
бележи някаква иерархия, някакво
движение В началото еземнияг живот;
в края - животы на ангелите. Помеж-
ду нм на равниша с времени» етапи.
които отразяват не спиране или
отмора. а съзряна за миг красота,
покой, който започва да дава увере-
ност на пътника и го насърчава да
продължи пътя си. да се изправи с ли-
це срешу битките. които трябва да
приеме. Нека сс лиши, нека се оголи,
от това ше му стане оше по леко да
върви Затова аскетизмът си има сво
ето значение. Да отбележим. че опис-
ваните от мисгиците седем стъпала
са евързани със седемте небесни две-
ри. които срсшамс в инициацията в
култа на Митра Всяка една с пазена
от ангел, а посвешаваният трябва вес-
ки път да сс лишава от нешо. за да
постнгне възражданс на плыта
Нужно е оше да уточним вертикал-
ната посока на изкачването(а«сспки«)
и слизането (descensus), като върхът е
задължително над основата Затова
Майстор Екхарт пише: това. което с
най-горс. в неизмеримата Божест-
всност. отговаря на това, което с
най-долу, в дълрините на смирс-
нисто. В съшата насока с и следното
изказване на Макробе:в<ичко се след-
ва в непрскъснатите передици и
върви. променяйки се според равнище-
то си. от първото до последното
стъпало; умният и внимателен наб-
людател иге открис, че от върхов-
ния Бог донай-низката утайка, всич-
ко е евързано и взаимообвързано по
навеки неделим начин („Коментар на
..Сънят" на Сципион". I. 14. 15).
Очевидно с. че тази символика на
стълбата остава вярна на платонист-
ката традиция, опневаша извиеяване-
то на душата. като се тръгне от осс-
засмия свят и стъпало по стъпало се
стигне до невсшествения (DAVS).
Възнссенскн символ, стълбата в
крайна сметка е станала символ на
излигането на ислямския Пророк
(мирадж). Когато архангел Гавриил го
отнася в небесата. по време на сред-
ношното му възнесенис се явила прек-
расна стълба (мирадж): към нея об-
ръшат поглсда си умирашитс и с нея
си служи човешкият дух. за да достиг-
не небето. Според суфистите излига-
нето е символ на възнесението на
душата. отскубнала се от света на ви
лнмото и посла към мистичного
познание.
Стъпалата на стълбата символи-
зират съшо така г одннитс на живота.
СТЪЛБА
418
Селянчте от Дзакар и долинита на
река Шелиф. в Алжир. те ощс пос-
тавят на гробовстс погрсбални стели
от маслиново дърво. който схема-
тично тобра зяват седемте небеса на
зе.ыната стълба (SERH. 148).
В египетската традиция с гъ лба та
на Ра евързва земята и небето. Египет-
ската „Книга на мъртвите" спомена-
ва за стълба. от която могат да се ви-
дят боговете. Представата за столба-
та е евързвана в Египет с мита за цен-
търа на света; но всяко свешено мяс-
то може да се превърне в център* и
по пози начин да докосне небето.
Египтяните са залазили в погре-
балните си текстове израза asket pel
(asket = стъпало). за да покажат. че
стълбата на Ра е дсйствително съ
ществуваша (Budge. „From Fetish to
god"). Поста вена c за мен. за да видя
боговете. се казва в ..Книгата на мърт-
вите". В редица гробницы от епоха-
та на древните или средновековни ди-
настии са били намерены амулеты,
представляващи стълба или стълби-
ще* (Budge. ..The Mummy") (ELIT).
Изкачването на урало-алтайскня
шаман, за да поднесе на Бай-Улгер
душата на пожертвання кон. става,
както видяхме. по седем стъпала илн
нарези. направени по стъблото на
бреза. Всяко стъпало бележи преми
наването през планетариа сфера.
Съшо като в мистерията на Митра,
шестого стъпало отговаря на Луната,
а седмото - на Слънцето. Ако се прех-
върлим от Азия в Америка, шаманиз-
мът запазва символните основи. Така
например, уточнява А Метро (цити-
ран в ELIC. 296), у индианците
таулипанг от Амазония, за да стигне
до царството на духовсте. шаманът
изпива отвара, приготвена от лиана,
чиято форма прилича на стълба.
Съшата символика на изкачване-
то съшествува и у поркските народи:
в уйгурскати поема .Кадатку Ь'ълък"
гераят сънува, че сс изкачва по стъ i
ба < пстдесет стъпала. а и края им
една жена му дава да пис. утолил
жаждата си. той може да стигне
до нсбссата (ELIT).
От така изложениге факти Елиаде
стига до следния извод: всяка симво
лика на извиеяването означава транс-
цендентноегта на човешкото призва-
ние и проникването във висшитс кос-
мически равниша (ELIT).
Но стълбата може съшо така да
бъде използваиа от божеството. за да
слезе то на земята: на изток от Тимор.
Господарят-Слънцс. върховното
божество, слиза веднъж в годината в
една смокинова градина и опложда
Земята Майка. За да бъде по-лесно
слизането му. изднгат върху смокння
та стълба със седем или десет стопа-
ла (празникът се състои в началото
на дъждовния сезон).
В множеството изображения на
американските индианци се спомсиа-
ва и стълба. по която човек може да
стигне до небесната дъга*. Дори дъ
гата често е представлявана като
стълба: така е например у индианци
те пуебло (LEHC). Дъгата е пътят на
мъртвите. Но този път не само се
качва. но и слиза и чрез него обитате-
лите на небето обшуват със земните
жители, като по стълба.
Небесната дъга води до предста-
вата за двойната стълба и нейната
особена символика. Изображснието е
много старо; приема се. че е от хал-
дейски произход. Понякога е вписана
в кръг с корона и в звезда Символ на
справедливосгта. понеже бележи ра
венство между слизането и качването.
между провннснието и наказанието.
Тези две равни части на стълбата. об-
ръшаши се при евързвашото ги на
върха перило, са били гьлкувани съ-
шо така като тождество на везните и
символ на нманеншата правда Всеки
грях задейства автоматично сили на
419
СТЪПАЛО
унищожсниего, насочени срещу в и
новинка и. следвайки концентрични
кръгове, срещу обхвата на неговото
влияние: наказанистос подвластно на
слип вид физически детерминизьм.
Изкачвансто. сгьлбишсго*. стъл-
бата, заемат важно място в психоана
лнтичната литература В сънишата. в
качеството си на средство за изкачва
не. стълбата предизвиква страх,
опасения, тревога илн - напротив -
радост. сигурност и т.н. Сънят наяве
предлага безброй внушения за качва
ния и слнзания. а тълкуването му обик-
новено се вписва в диалектиката на
вертикалността, съпровождана поня-
кога от тревожните опасения да не пал-
ке стълбата. Свързаи с понятиетори-
тьм (вж. Гани*), символът стълба мо-
же да има понякога ерогично съдър
жанне. като изкачвансто се превръща
в надигашото се желание, стигащо до
оргазъм.
СТЪЛБИЩЕ •
Стълбището е символ на стреме-
жа към знания, на изкачвансто към
науката и промяната Ако сс излита
към небето, става лума за опознана
нето на виднмия илн божественна свят:
ако влиза в земята. се отнася за окул-
тната наука и дълбините на подсъэ-
нанието Бялото стълбище представ
лява понякога висшата наука, а чер-
ното - черната магия. Също като
стълбата*. то символизира търсене-
то на екзотеричиото(изкачване) и езо
теричното (слизане) познание
(НАМИ, 6).
Египтянитс също познавали сим-
воликата на стълбището. Самитс
пирамиди* са нсин аналог, това е съв-
сем очевидно в стъпаловндниге
пирамиди В други произведения на
изобразителното изкуство се внжда
как душите на мъртвите се нзкачват
по стълбище със седем или девст стъ-
пала и заставят пред трона на Ози-
рис*. за да прсминат нзпитанието на
психостазията*. Изобразени са съшо
така лодки, конто вместо мачта и плат
но имат в средата стълбище със се-
дем или левет стъпала.гтммю.г на пос-
и’дното и окончите.iho шкачнане на
душите къ.м зясзднтс. където ще се
слеят. присъединявайки се кв.м свет-
лината на Ра; това саЛодкитс на не-
бесното стълбище, символи на въз-
насянето на душата (CHAS. 139. 171).
Класически символ на изкачва
нето. то може да обозначава не само
издигането към познанието. но и из
виеяванетона цялото същество Про-
излнза от символиката на световната
ос*, отвесността и спиралата*. Когато
има спиралевидна форма, насочва
вниманисто главно към основата на
осовото развитие, което може да бъде
Бог. някакъв принцип, любое, изкуст-
во. съзнанието или собственото „Аз"
на съшеството. което по време на из-
качването се опира наняло на тази ос-
нова и около нея описва извивките си
Както всички останали символи от то-
зи тип. стълбището има и отрицател-
но значение: слизането. падението,
завръшането към прозаичността и
дори земните недра Зашото стълби-
щето евързва трите космически свя
та и е подвластно както на регрсс, та-
ка и на изднгане: то изразява цялата
драма на отвесността
СТЪПАЛО (СТЬПКА)
От легендата за Буда знаем, че още
щом се родил, той измерил света, ка-
то направил седем крачки във всяка
посока от пространствого; за Вишну
- чс измерил вселената с три крачки,
първата от конто отговаря на земята.
втората - на междннния свят, трета-
та - на Небето. или както казват по-
някога - на изгрева. зенита и залета
на Слънцето. Поради това в Източна
Азия почитат безбройни Вишнупада
н Будапада и дори - но по-рялко -
СТЪПАЛО
420
Шивапада. Те са следата на 1>ог. на
Бодлисатва в човешкия свят. На мае
линовия хълм покатил следите, оста-
венн от Христос, на планината Даиин
- тези на Безсмъртния Понд ту; в Мека
- и в много от големите лжамнн - на
Моисей. Майката на Йондзъ родила
Худзн. Принц Просо, поради това. че
стъпила върху отпечатък от стъпка
на небссния Гоеподар. Отпечагьците
от краката на поклонника могат да
бъдат наблюдавани около голяма част
от свешените места (SOUR 59). С ос-
тавянето на следа от стъпалата се це-
ли не да се заяви: идвах тук. а да се
потвърди:тук сын. тук остовам, как-
то понякога свидетелства за това ня-
коя легенда, отпечатана в крака и из-
раз на желанието да останем до
божеството
При все това за Буда и големите
будистки светци е казано, че не оста-
вят следи и че са недосегаеми; тук се
доближаваме до всеприетата симво-
лика на vestigia pedis Хората следват
тези следи от стъпки при лов и сим-
волно при лов за духовното. Но отпе-
чатьците са видими само до Вратата
на Слънцето. до края на света Отвъд
него следите изчезват, понеже Божест-
вото е покачало и завинаги лишено от
крака (то има змийско тяло). От глед-
на точка на йерархията на духовнитс
състояния следата на внеши състо-
яния се слива с основата на вертикал-
ната ос. а следователно и с централ-
ното състояние. т.е. с Истинския чо-
век от китайската традиция (джен-
жен) Извън това състояние е невъз-
можно да се различи следата. за ко-
ято става въпрос.
Ще отбележим съшо така, че в ми-
та за Вайшванара краката отговарят
на земята - а това е лесно обяснимо -
с което те евързват телесното прояв
ление. Впрочем и в аниконичните изоб-
ражения на Буда следите от стъпки
отговарят на земята. тронът - на меж-
динния свят, а слъичобранът - hi
Небето (ВПАВ. СООН. GUEV. SUUJ)
По прозаично сгъпката символизира
съшо известно реалистично вижданс
и отношение към нсшата: стъпил съм
на земята.
За племето дог он ст ъпалото. ка то
опорна точка на тялото при ходене
символизира на първо мясго осно
вата, израз с на представата за власт.
за господство, за царственост. Но в
него е включена и мисълта за произ-
хода; в племето бамбара казват. че
стъпалото е първата оформила се
част от зародиша (ZHAB. 51) То бе
лежи с това и края, понеже, пак при
ходенето. движението започва и при
вършва чрез краката. Символ на сила
но съшо и на заминаване и прис-
тигане, стъпалото се приближава до
символиката на ключа, сам той израз
на представата за господство
От друга страна, в качествого си
на начало на тялото. той се противо
поставя на главата. която е негов
завършек. Макар да отбелязва. че то
ва начало, според думите на Д. Заан.
е забравено. пренебрегиато, зле
третирано, мъдроетта на племето
бамбара учи. че злавата не може нишо
без нозете; нешо. заключава авторът.
което е един вид изтъкванс зависимое
тта на божествения човек. съпоставен
с обикновення човек (ZAHH. 51)
Човешкият крак оставя следа по
избраните от него, според свободна-
та му воля пътеки. били те добри или
лоши От своя страна стъпалото е бе
лязано от реализираното действие -
съшо добро или лошо Това обяснява
обредите по измиване на краката. ко-
нто са всъшност обреди за пречист-
ване. По врсме на церемонията за пос
вешаване у древните бекташи. дока
то мне краката на посвешавания. ду-
ховният водач произнеся следните
думи: Богьт на милостта и стралани
ето нзисква непременно това: всеки
421
СТЪПАЛО
път да се измива от теб нечистот пята,
оставсна от пьтишага на грях и бунт,
по конто си сгъпвал (HUAS. 183).
Краката на ангелите. пише Псе-
вдодионисий Ареопаги т. изразяват ле
котата и пъргавината им. това неуд-
ьржимо и вечно движение, което ги от-
нася към божествените неша; именно
поради това теологията ни ги предс-
тавя с криле на краката (PSEO. 63)
По съшия начин Хермес (Меркурии)
има криле на глезените.
Това. което във фрснски се нарн-
ча прнстегнати крака. е дало повод за
многобройни предположения, някои
от конто повече или по-малко верни, а
други напълно погрешни. По тази ти-
пично кигайска тема е по-правилно да
оставим думата на китайскня учен
Лин Ю Тан, автор на слсднитс редове:
Естеството и първопричината за ле-
формирането на стъпалата са били
дьлго време зле тълкувани. Най-общо
казано, този обичай представлявал.
под добре прнспособена форма, сим
вол на уединения живот на жените
Големият мъдрец конфуцианец Шуей
от динасгията Сун го препоръчвал за
южната част на Фудзин като средст-
во за разпространение на китайската
култура и начин за изясняване на раз-
л и ката между мъжа и жената Но ако
единствената преследвана цел е да се
държат зазворени жените, то вероят-
но майки те нямаше с такава го говност
да прнстягат краката на дъшериге си
В действителност гова дсформиране
е било най-вечс от сексуално естес г во
То несъмнено е дошло от дворовете
на владетелиге либертинци; това се ха
ресвал о на мъжете. зашото гогава вы
хвалявали женските крака и обувки,
смятани за идол на любовта. а съшо и
поради походката. която това Осака
тяване налагало съвсем естествено на
жените нм; шо се отнася до самите тях.
то те са желаели единствено да спече-
ляг благоволението на мъжете.
Пристсгнатите крака предсгапля-
ваг пай нисшага чувствсна Ильиче
ноет на китайците. Освен жснската
походка, мъжъг започнал да боготво-
ри малките сгъпала. да им се вьзхи-
щава, да ги възпява и така ги превър-
нал във фетиш на любовта. Ношните
чехли заели важно мясго в цяла га лю
бонна поезия Култът към Златиата ли-
лия несъмнено принадлежи към сфе
рата на любовната психопатолог ня (La
Chine et les chinois. Pans. 1937).
Според психоаналитик re (Фройд.
Юнг и г н.) стъпалото има и фаличес-
ко значение, а обувката е символ на
женского начало; стъпалото трябва
да сс приспособи към нея. Кракът е
инфантилният символ на фалоса
Според една американска анкета кра-
къг се нарежда на пето място сред
най-привлекателниге части на тялото.
след очите, косите, тялото като цяло и
задннте части Но тези резултати не-
съмнено подлежат на критика. Какго
отбелязва съвсем точно професор
Хеснард (HAVE. 40-41): за нормалния
в сексуално отношение човек еротич-
ното привличанс на тялото на жела-
ната жена не представлява банален
синтез от отделните му части, а цяла
структура (Гещалт), т.е. една съвку-
пност. едно цяло. чиито елементи съ-
ществуват за влюбения само дотол-
кова. доколкото отделното им значе-
ние допринася за цялостното значе-
ние на личността (телом и духом)...
Еротичното предпочитание. насочено
към крака. се подчинява на следното
структуриранс на жснствсносгта: тук
сс намесват елементи от нагрупания
опит на субекта. свързани с фикса-
ция на някои събития от детството.
конто са се залазили в несъзнагелна-
та психически дейност. поради еро
тично несьзряване За Рстф дьо Ла-
бертон каракъг е бил предмет на фетн-
шизъм, а обувката - силно възбуждаш
елемент. Кракът сс явява ако нс ос-
СТЪРЧИОПАШКА
422
новното огнище, то поне един ог по
люситс на сексуалного привличане.
Кракът е еротичен символ с различно
влияние, коего все пак е особено сил-
но в двете крайности на обшеството
- у примитивните и у изтънчените
хора.
В психологического развитие на де-
тето откриването на крака играе зна-
чителна роля. Галенето на нечии крака.
особено ако са добре оформени. може
да се превърне в истинска страст у
някои деца; и множество възрастни
признават. че са залазили това вле-
чение, което изглежда доставя силно
удоволствне. Интересы на някои май-
ки към пръстите на краката на деца
та им. изразяван със страстна и поч-
ти невероятна несдържаност. е често
срещано явление; това е сексуален
фактор от голямо значение (HAVE,
40). У нормално развилня се човек фа
лическото значение на крака. от глед-
на точка на сексуалността. като че ли
бележи тенденция към намаляване на
силата си под въздействието на обек-
тивното възприемане на функцинте.
характернн за всеки орган и вески
крайних на субекта.
Според Пол Диел стъпалото е съ-
що така символ на душевната сила,
зашото благодарение на него човек мо-
же да стой изправен. а това е иегова
характерна особеност. Уязвимият
крак (Ахил). куцнят крак (Хефест) и
всяка деформация на крака разкри-
ват душевна слабост (вж. обувка*,
пантофка*).
СТЪРЧИОПАШКА
В японските митове за появата на
света стърчиопашката играе роля, по-
добна на ролята на демиург. И
наистина именно от нея първоначал
ната двойка Идзанаги - Ил танами на-
учила как да се съвкупява. Несъмнено
би било наивно този факт да се тълку-
ва само реалистично. Изглежда има
връзка между ролята на стърчиопаш
ката в случая и ролята на змията в
Битие - гя разкрива творческим разум
и същевре.менноеоръднего, с което се
извършва прением на субтилното
проявление в груб план (CHI): птица
та разкрива на човека самия човек
У гърцнте стърчиопашката - дар
от Афродита, също е свързана с лю
бовта и с нейните вълшебни пи гнета,
и по точно - когато е завързана за бър
зо въртяшо се колело (вж Ромб):
..Пове.зитслката на най-бързитс
стрели. Киприда. на високия Олимп
завърза здраво за четирите крайни
ка върху едно колело стърчиопашка-
та с пъстра перушина Тя за прьв
път донесс на хората птицата ни
безумисто и научи ловкия син на Я юн
на магии и заклинания, за да накара
той Медея да забрави почитта към
родителите си" (IV Питийска ода)
Стърчиопашката е символ на омайни
те любовни наслади.
СУСАМ (СЕЗАМ)
Сусамът е укрспитслно китайско
традиционно средство, въпреки че
растението не е с китайски произход
Смята се, че неговите зърна лават въз
можност да се ограничат зърнсните
храни и да се постигне дълголетие
Лаодзъ и Ин И, тръгнали към земитс
на Запада - към Кунлун. център на
света - се хранят със сусамовн зърна
(KALL. MAST) Думата сезам е евър
зана с вълшебното изречение .Сезам,
отвори се", произнесено от Али Баба,
за да отвори входа на тайнствената
пешера*. в която четиридесетте раз-
бойника държат скрнти ботатства
Произходът на това практично възк-
лнцанис е неизвестен, но без съмне
ние то си остава евързано със симво
ла на плодородието. след като зърно
то. отварящо се, дава всички земни
богатства. От психологична гледна
точка _ Се зам. отвори сс" не е без зиа
423
СФЕРА
чение прел всички затворепи враги*
каквито са хората един за друг; стига
само една малка вълшебна дума, за
да се отворят не само сърцата. но и
тайните пътища на безсъзнателното
.Сечам. отвори сс'" с призма, отпра-
вен към затвореното богатство в
пешерата, била тя пешерата на хра-
нителното или оплождашото семе,
ковчежето* на материалните богат-
ства. оше убежишего на духовните
прозрения или лабиринта на безсъз-
нателното.
СУХО
Сухо е едно от четирите основни
свойства на елементите (вж. печагът
на Соломон*), което характеризира
огъня. То е едно от бедствията. спус-
нати от боговете, за да накажат хора-
та за греховете им
Библията е изпълнена с тазн зап-
лаха (Ис. 50: 2; А г. 1:9-12) Мъдреците
и пророните го повтарят безспир:
Огън и градушка. глад к смърт —
всичко това е сЪ1дадено са отмъиссиие.
(Сир. УШ).
Това е съшо и едно от бедствията
в Откровение: Шестияг Ангел изля ча
шата си в голямата река Ефраг; и пре
съхна водата й. за да се приготви пъ-
тят за царете от изгрев слънце (Откр
16: 12).
Царете от Изтока били царете
парти. страшилиша за римляните В
този контекст тс символизират съшо
съдбовните сили на извратеното
съзнание. които ше са причина за све-
товната война - извор на ужасни стра-
дания за човечеството. Сушата пред-
шества бедствието, а и го следва: то-
ва е смъртта чрез огън.
Но сушата. а това е и ненната по-
ложителна страна, понякога е едноот
средства та на божиего благоразполо-
жеиие и милосърдие:
Не прссуши ли ти морето. Водите на
голямата беедна.
прсяъриа дълбинчтг морски на път
ги гЧи преминит и гксненчгт ’
(И< 51: 10 II ).
Голямата бездна тук означава не
само Червено море, коего от варя на
евреите от Египет прохода към
Обетоааната земя. но също и първо
началния хаос, конто Създателят
подрежда. Оксанът. който обгръща
земята; всички чудеса, осъшествени
чрез огъня на Създателя В духовен и
психологически план бездната може
да означава човешката душа и една
от обителите й по пътя на мистичного
издигане: преходният период на су-
шата в душата Строфите от Исаия й
подхождат много добре
Сушата в мистичната теология
действително означава фаза на изпи-
тание, по време на която душата не
чувства вече своя Бог. не изпитва ни-
какъв устрем, не осъзнава абсолют-
но нишо: нито светлината, нито
топлината, нито допира. нито един
знак на божиего присъствие Това е
изпитанието на пустинята. на края на
живота, когато дори самата вяра нзг-
лежла пресъхва Въпреки това имен-
но в тази фаза тя лостига до ман-
го л ямо напрежение. огнената й при
рода се разкрива. пламъкът и е въве-
ден в беземъртието на благочестиво-
го съединение. истинският път пай-
после завършва със съюз. Сухого съв-
сем не означава лнпса на сърце. а крие
в себе си и огъня на страстта Неговата
противоположиост - водата - предс-
тавлява смъртта на Лушата.
Но сухого има и своята огрицател-
на страна: този. който гледа не небес-
ния огън. а земния: тогава сухото е
символ на стсрилност. Стерилен е
онзи. който гърси темните утехи, вмес-
то да се огдаде на огъня. горящ свише
СФЕРА
Символиката на сферата е съша
та като на кръга*; тя е кръгът в обем-
СФЕРА
424
ните измерения Тя придава релеф -
гретого измерение иа значения!? на
кръга и съответства по добре на при
добития опит: Съвкупността небе -
земя се изразява прекрасно в двойка*
та куб* - сфера В архипзектурата
ги откриваме вьв вид на чстирист-
ранна фигура с поставена върху й
сфера Обичайно тя е изобразена ка-
то по.зусфера. както в случайте на
полукупол от обсидите (CHAS, 32).
Откриваме я във византийските
базилики, джамиите и в изкуството на
Ренесанса. например във Вати-
канския „Свети Пегьр".
В никои изображения от християн-
ското изкуство се вижда свод над
персонаж, чиито крака са сгъпили на
правоъгълно стояче: това е символът
на Бог. елнзаш от небесния си прес-
тол на земята. Преминаването от
сферата. кръга. дъгата към право-
ъгълните форми символизира въплъ-
шенисто (CHAS, 79), като съшото ли-
це притежава две природн - божест-
вена и човешка, осъществявайки
връзката. моста, съединяването меж-
ду небето и земята. Обратно, преми-
наването от квадрата към кръга сим-
волизира завръшането на сътворено-
то към несътвореното. на земята към
небето, пълнотата на завършека. съ-
вършенството на осъществения
цикъл.
В гръцката традиция, и в частност
у Парменид, както и в орфическите
текстове. две концентрични сфери
изобраэяват земния свят и другия
свят; смъртта осъшествява прехода
от едната сфера в другата: Излязох
от кръга. в който се намираме под
тежсстта на ужасен траур, четем в
орфическите плочки; влезнах с бързи
крачки в желания кръг. Проникнах в
недрата на Господарката. на пъклс-
ната царица (откъс 32 с., превод Ж
Дефрадас).
Космогоннята. изложена от Пла-
тон в Тимей", представя света във
вид на сфера. Той (Cbtaaic.iHi ).чг (на
света)с дал подходящи и < \<к)н« с не-
го самим форми Ни Живота
същество. което ще обхваща в себе
си всички живи същества. би под-
хожда.за форма, коятоiъдържа etc-
бе си всички възмож ни форми
Затова създазпелязп го с очертал
сферично, с еднакво разсзпоянис от
центъра до всички точки - най-
съвършената от в< ички форми и най-
подобната на себе си. смязпайки. че
подобнопзо с безкрайно по-красиво от
неподобното (Платон, т. 4. „Тимей"
„Диалозн". Наука и изкуство. София.
1990 г., превод Г Михайлов, стр. 483).
Първородният андрогин* често
пъти бил схвашан като сф>еричсн А
това е добре позната черта още от вре
мето на архаичнитс култури - сфера
та е енмволизнрала съвършенс!вото
к целокупността (EL1T, 355).
Като истински образ на симст-
рията сферата с символ на
двойственост. Древни австралийски
населения вярват, както е вярвал
Платон, че първородният андрогин
(израз на двойственост) с сфсричсн
(симстрия). Същото това евързване
на произхода. на бисексуалността и
сферата. откриваме в „Пнрьт" на
Платон (VIR1. 99).
Според пророните от Бог излизат
три сфери. конто изпълват трите
небеса: първата. или сферата на лзо
бовта. е червена: втората. или сфе-
рата на мъдростта. е синя, трети
та. или сферата на творението. с
зелена (PORS, 81-182).
Ислямската космогония постоян-
но прнбягва до идеята за сфера
Традиция, предсгавена от Ибн Абае,
описва сътворението на Водата* като
бяла перла с размерите на небето и
земята. Седемте небеса са изобразени
под формата ка крыли. разположени
една върху друга, шатри.
425
СФИНКС
Ето как ал-Фараби (умрял 950)
опнсва процсса на сътворснис, ено*
ред теория!а та еманациите:След ема
нацията на Висшата Сфзера. смииа-
цияпза продължава i ъс съвмсстното
създаване на един Интелект и на ед-
ва Сфера. По този начин от вторив
Интелскт се създава трети и
Сферата на нсподвижнитс Звезди. от
третия Интелект - Чствърти и
Сферата на Сатурн, от Четвъртия
Интелскт - Пети и Сферата на
Юпитер; от Пстия Интелскт -
Шести и Сферата на Марс: от
Шестия Интелект - Седми и
Сферата на Слънцето; от Седмия
Интелект - Осми и Сферата на Ве-
нера: от Осмия Интелект - Дсвсти
и Сферата на Меркурий; от Дсвстия
Интелект - десети и Сферата на
Луната (FAHN, 237).
Основното в тати теория открива-
ме у Авицена. Според други доктрини
та еманацията, като на Братята на
Чистотата, светът се състои от сфери.
като се трьгне от периферийната сфе
ра и се стигне до тати, която се нами*
ра в центъра на темята. Понятието
сфера и орбитално движение преобла-
дават винаги и итратяват съвър
шенството. Съвършеното същество
символично се итобратява като сфера.
То се намира на равно ратстояние or
вътрешння център. която и точка да
вземем от повърхността и.
СФИНКС
В Египет сфинксовете представая
ват необикновени каменни постройки
с изобразено лъвско тяло и глава на
човек. с тайне твен пог лед. устремен
под гривага. Най-прочугият сс нами
ра покрай пирамида га на Сефрсн,
близо до Храма на Долината. заоби-
колен от трапецовидни гробници и
пирамиди* в Гиза, чиито сснки се
простират по безкрайната пусшня
Сфинксът бди вечно над тези гигант
екзз некрополи Неговото боядисано в
червено лице сыерцава единствената
точка на хори зонта, където изгрява
слънцето Той е стражапза на забра
нсните пригоне и на нареките мумии;
той слуиза песента на планетнте. бдзз
ни ръба на вечността върху всичко.
което с било, зз върху всичко. което
щс бъде. той глсда в далечината как
тсче небесният Нил и как плавит
слънчсвитс ладии (СНАМ. 10). Вдейс*
гвигелност тези божествени лъвове
изглежда били с главите на фараони и
изобразявали, според Жан Йойот.цар-
ска мойр безмилостна към бунтов-
ниципзе. закриляит добрите С бра-
датото си лице той е цар или слънчев
бог. притежава даже атрибути на
лъва* Бидсйкзз от семейството на
коткитс. той не .ноже да устои на
биткапза (POSD. 272). Чертите и
стойката на сфинкса, солидно опрял
се на земята, по-скоро итратяват спо-
койствието на една сигурност, откол-
кото тревогата, измислена от роман-
тичния лиризьм. Жорж Бюро отбелят-
ва в ..Маските"; Никакво безпо-
койство. никакие страх върху тези
черти, каквито имат гръцкитс
маекзз Тс не съзерцават загадка, чи-
сто фатално величие ги раззпърсви,
но вътреизно достигат до една абсо-
лютнее истина, чиято цялост ги из-
пълва чрез съ зерцанието на изгрява-
щото Слънце.
В Гърция същсствували крнлати
лъвове с женски глави, загадъчни и
кръвожадни. един вид страшии чу-
довища. в конто може да се види сим-
волът на извратената женственост.
В гръцките легенди сфинкс уннщо-
жавал местността около Тива; той бил
чудовище полулъв - полужена и зада-
вал на вески минувач гатанка; изяж -
дал този. който не можел да отго-
вори (GRID. 324). Тук той би символи-
зира л ра зврата. извратената власт
и бедствие, съсипващо страната...
сцинк
426
продъл жсние на пагубното господе
тво на перверзен цар... Всички атри
бути на сфинкса са белези на триви-
алността: той .ноже да бъдс побе-
ден само от интелекта. от прони
иателността. противоположное т на
животинското оглупяванс. Той стой
на скала, символ на земята: присъ-
единява се към нем. изглежда напъл-
но прикован - символ на липсата на
възвишеност (DIES. 152.155). Той мо-
же да има криле, но те не го държат;
предначертано му е да потъва в
бездната Вместо да изразява увере
ноет, тайнствена между впрочем, как-
то египетския сфинкс, гръцкият
сфинкс означавал само, според Пол
Диел, тиранична и опустошаваща
горделивост.
Сфинксът по време на неговото
развитие във въображението е започ-
нал да символизира неизбежното.
Думата сфинкс ни навежда на мисъл-
та за загадка, напомня на Едиповия
сфинкс: загадка, нзпълнена с при-
нуд и Действително той се явява в на
чалото на дадена съдба. която е ед-
иовременно тайнство и необходи-
мост.
СЦИНК
Влечуго - гушер. смятано за доб-
ро предзнаменование от племето
бамбара. у арабите и египтяните е
сцинк. Те не го ядат, въпреки че оби-
чат гущерите; от него правят някои
лекарства и в наши дни; появяването
му е предвестник на скорошно изце-
леиие за тези. конто страдат от даде-
на болеет. У народа маркое сцинкът
се нарича женска змия», защото е
напълно безобиден: смятан е за при-
ятен и едновременно с това и за
свещен. Според една народна пъолска
легенда, когато оста рее. преврыца се
в двуглава змия (НАМК. 12). Пред-
ставлява светлата и благоприятна
страна на змията.
СЪД (ПЛАВАТЕЛЕЙ, КРЪВОНО-
СЕН, КОРАБ)(ядк. ЛОДКА)
Корабът навежда на мисълта за
сила и сигурност по време на труден
преход Символы може ла се прило
жи както към космическата, така и към
морската навигация Корабът е подо
бен на небесно тяло. въртящо се око-
ло центъра, земята. и управлявано от
човека Той е образът на живота, чий-
то център човек трябва да избере и
чиято посока да поддържа
В Египет, а след това и в Рим. съ-
шествувал празник на кораба на
Изида, който се чествал през март в
началото на пролетта. Нов кораб. пок-
рнт със свешени надписи, пречистен
с огъня на факел*, с опънати бели
платка, пълен с аромати и кошннци,
бил пуснат в морето и оставен на
ветровете: той трябвало да осигури
благоприятно плаване за останалата
част от годината. Корабът на Изида
бил символът на поднесеното на бо-
говете жертвоприношение за спасение
и закрнла на всички останалн кораби.
той представлявал човешката обш
ноет на борда на кораба на нацията
или на съдбата.
Прнзрачният кораб. старата се-
верна легенда, от която Вагнер се
вдъхновил за операта си. символизн-
ра търсенето на вечната вярност в
любовта и крушението на тозн идеал,
който се оказва призрак. Холандецът
броди отчаяно по моретата с надеж-
да да открне жената, която да му
бъде вечно вярна; Сента, от своя
страна, се пали и е изцяло погълната
от съшия този идеал и се кълне във
вярност до смърт на Холандеца Но
правейки го, тя изневерява на голени
ка си Брик и е осъдена на съшото
наказание, на което и Холандеца. ко-
гото искала да спаси Тогава той се
качва на кораба си и побяг ва. заоби-
колен от злокобни песни; Сента тича
слел него, скачайки от елна скала вър-
427
СЪЗВЕЗДИЯ
ху друга в морето, докато корабът
hoi ъва. Въпреки това и диамата сс по
явяват на повърхността на водите,
успокосни, прсобратени и спасена чрез
саможертвата си Спасението не е не
възможно в идеалната мечта, то с сме-
лого приемане на дейсгвнтслността
Прнзрачният кораб символизира меч
тите - с възвишено вдъхновенис, на
неосъшествимия, на недостижнмия
идеал.
Символиката на кораба може да
се сравни с тази на вазага*. която е
съшо съд. Тогава тя се включва в зна-
чението на женска утроба, носителка
на живот.
Това съшо е и значението. с което
се натоварва съдът. бидейки кръво
носен или лимфатичен - канал, през
който минава кръвта и храната - сим-
воли на живота.
Всички тези значения се сливат в
съда, който е вътрешното простран-
ство в голяма постройка. Не е подхо-
дяще да се схваща като голямо праз-
но пространство, а като място. къде-
то тече животы - този, който слиза от
висините. духовният живот Центърът
на църква е кораб. но това не е само
поради формата му на обърнат
корпус, а и зашото символизира дви
жението на духовния живот и покана-
та за голямо пътешествие
СЪЗВЕЗДИЯ
Пред и да се превърне в съвърше
ния обект на сферичната математика,
звездният свод дал живот на астрал-
ната митология. Последната вероят-
но никога не е имала претенцията да
бъде астрономически обективна: не-
бето е било наблюдавано не толкова
заради самого него, колкото предста-
вата на човека за самня себе си е била
пречупвана през звездния свод Днес
е известно, че митовете не са били раз-
чнтанн в небето. след което са слиза-
ли долу, а са тръгналн от човешкото
сърце. за да населят небесата, съоб
разно един несъзнателен процес на
проекция, който кара Башлар да каже
следното: Зодиакът с тсстът на
Роршах ш човечеството в нсговото
детство. Върху този килим оз
съзвездия. нзбродиран с всичките 1001
тайни на човешката природа, душа-
та на народите е поставила цял един
многолик свят - тук има предмети:
триъгълник. триножник. секстант,
чаша, пергел. везни, лира, стрела...; от-
делки елементи от предмети: коси,
мачта, корабно платно...; животни:
пчела, куче, гарван. хамелеон, жираф,
лъв. змия...; митични герои: еднорог.
дракон, хидра. кентавър, крилат кон...
Хсрметиците уверяват, че тези обо-
жествени изображения са свидетелст-
во за нашата аътрешна действи-
телност, те са примитивни образи на
психически енли, някога отразени
върху небето. но все така живи в чо-
вешкото сърце и присъстваши в не-
говите съвременни митологични
проекции.
Те носят, дори през XII век пр.н е.,
съшите имена като днешните; и не са
билн случайно изрисувани в небето.
Робърт Флъд в своята „Студня на мак-
рокосмоса" (френският превод на том
I е публикуван от Пиер Пиоб. в Париж
през 1907 г.) подчертава - заедно с
много други преди него -символнка-
га па небесни ге фи гур н Св. Беда, пър-
вият английски енинклопедист (дале-
чен предшественнк на реформата на
юлианския и астрологичния кален-
дар) - давайкн си вероятно сметка, че
астрологията е жив и удивителен из-
раз на гръко-латннския паганизъм и
че учението и е тро.чнеки кон. въведен
в манастирите - въпреки стремежа си
да нокръети Астрологията, „не е и по-
мислял да променя очертаннята на
съзвездията". Безуспешннят му опнг
да замени езическите наименования
на сывездията (и на знаците) с други.
СЪЗИДАНИЕ
428
извлечени от Стария и Новия та мт. из-
глежда с бил О1\върлен дори от при
ятелите и последователизс му. Той
препоръчвал да се дадат на Зодиака
нмената на дванадесете апостола
(Овенът да се казва св Петър. Телецът
- св Андрей и т.н ), съзвездието Лира
да се нарича Яелнте на Иисус
Христос. Андромеда - Божи гроб.
Голямото куче - Давид Херкулес -
Влъхвите и т.н.
По-късно, вдъхновенн от този
опит на Беда, мнознна са пробвали да
кръиюват звездното небе не само в
астрологичен, а дори и в чисто астро
комически план Дълбоката разлика
между тези две гледнн точки е след-
ната: астрологът вярва. че на Марс е
било дадено именно това име не
случайно, а зашото влиянието му съ-
ответства точно на характера на
божеството. като според някои мито
логичната история за Марс е поети-
чен пренос на астрологични данни.
при това лесно доказуемн чрез рабо
тата с хороскопа; докато за един аст-
роном съшото име може да бъде да-
дено на независимо коя планета от на-
шата Слънчева система и не е зависи-
мо ни най-малко от подобии съоб-
ражения. Въпреки това опитьт на Беда
бил повече астрологичен. отколкото ас-
трономически. понеже той не разпре-
делял християнските имена случайно;
постарал се е да съчетае астралното
влияние на всеки фактор с характера
на определен библейски герой или
епизод. Някои от тези християнски
еквивалентн на езическите имена са
впрочем традиционнн. а не измисле-
ни от Беда. Така например съзвезди-
ето Орион винаги е било евързвано от
евреите с Нимрод, силен левей, обик-
новено отъждествяван с вавилонския
Мардук.
От древността до XVIII век за-
падните астролози (а източните и до
наши дни) използвали съзвездията и
неполвижните звезди елновременно и
задължително със знацитс на Зодиака
Съвременната хиндуистка ас1роло
ня е система, основана върху уеднак
вениге зодиакални съзвездия Запад
ните астролози от XX век. освен ня
колко редки изключения. не bjhm.ii
под внимание влиянието на съзвездн
ята в нзеледванията сн на Хороскопа
Съзвездието е основен елемент в
китайската символика: то съставлява
третия елемент на тълкуването Засяга
огношението между двата първи
елемеита. Първият е активного нача
ло или светлинната сила, наречена Ян.
вторият е пасивното начало или тъм
ната сила, наречена Ин*. Подчер
таваме наистнна първостепснната
важност на тезн две начала в гълку
ването на символите. Съзвездието
представлява сбора от отношения и
връзки между всички различия и меж
ду световете. По тази причина не е
чудно, че е станало имперска емблема
Към статиите. посветсни на всяко
от дванадесете съзвездия на Зодиака,
сме разгледали символните значения,
характерни за всяко едно от тях: Овен,
Телец. Близнаин. Рак. Лъв. Дена,
Везнн. Скорпион. Стрелец, Козирог.
Водолей. Риби
СЪЗИДАНИЕ (СЪТВОРЕНИЕ) СЪ-
ТВОРЕНИЕ (вж СЪЗИДАНИЕ)
Съзнданието символизира края на
хаоса* чрез въвежланего на известна
форма, ред. иерархия в света. Редът е
достатъчноопределение на творчсст-
вото (Паскал).
Изобретявансто е долавянсто на
един нов порядък. на нови връзки меж
ду отделки части; сътворяването - ус
тановяването на този порядък пос
редством определена енергия Спорел
различните космогонии, конго не ми
жем да представим тук (за тази цел
може да се ползва прскрасната книга
SOUN). делото на твореца предшесг
429
СЪКРОВИЩЕ
ва и следва хаоса. Послелният с само
първа г а фаза. елсмснтарна и пера иг
ленсна маса (вж. бсзпорялък*), в ко
ято после прониква духът. придавай-
ки й форма. Сътворението в чист
смисъл. наричано a nihilo е действието.
което поражда хаоса. След като той
започне да се развива. започва да те-
че и времето: но само по себе си това
творческо действие с извън времето.
В широкий смисъл на думата твор-
ческого действие с енергията. която
подрежда първичните безформсни
дадености; сътворяването е ефекгът
от тази енергия В някои космогонии
този свят предхожда сътворяването.
което е разглеждано като едно пър
вично разчленяване или като
еиергията, разбуждаща затворените в
изначалнага магия форми.
В традиционного йероглифно
писмо. припневано на египтяните. ос-
новните черти на сътворението са
представсни от 4 геометрични фигури
спиралата. която е космическата
енергия. внесена от духа-творец; квад-
ратната спирала, която означава
действието на тази енергия в лоното
на вселената; една доколкото е въз-
можно безформсна маса. нешо като
неясен облак. образ на първоначал
ния хаос; квадрат, който прелставля-
ва земята и подредения свят, основан
върху четирите посоки на света.
След сътворяването обикновено се
разграничават две сили. едната съ
шествува по начало в матсрията. тя е
самата материя, идваща от съэида-
телната енергия и естествено сгремя-
ща се към винаги различии форми;
другата е трансцендентна - творчес-
ката енергия. която продължава де-
лото си и подхранва живота му, тъй
като светът е разглеждан като едно
непрекъснато съзиданне.
Няма текст в келтската митология.
който ясно да описва сътворяването
на света Но често се споменава една
първоначална личност, бог. герой или
героиня, която раюрава пьриага или
първигс долипи. кара да бликнат езе
ра и реки и елновременно с това лава
живот на многобройно поколение По
този начин Ирландия е прстърпяла
пег мистически нашествия и вески пы
се появяват нови долипи, нови езера,
нови реки, които носят името на съз-
дателя си и прсмахват естественна
хаос, правенки възможни появата на
човека. животновъдството. лова, и
впоследствие културата Така симво-
ликата на тази - доста ограничена -
особсност на сътворяването се при-
съединява към типичного за водата*
и равнината*. Към основните идеи за
сътворяването на света можем да
прибавим и темата на битката между
боговете при Маг Туред. където пле-
мената на богинята Дана представ
ляват божественото и човешкото
общество, подрелени. йерархизнрани.
докатофоморите* са изображение на
хаоса и на света прели сътворяването
(LEB1. из текста).
СЪКРОВИЩЕ
Скритото и>кровии<с (както в
хадит; Бях скрито с ъкровище; поис-
ках да бьда ражрипю... ) е символ на
Божествената непроявена същност.
То с оше и символ на сзотеричното
познание.
Хинлуисткото божество Кувсра.
пазителка наСъкрояищата. пази зем-
ните богатства, мегалите, бидейки меж-
ду впрочем традиционно евързани
със скритите съкровита. Но нейни-
те осем ськроиища. както тези на
Шакравартн. са всъшност осемте
главки емблеми на божествата. сим-
волн на тяхнага сила и символн на уни-
версалната изява Кувсра била срав
нявана. защото се качила на овен, със
Златното Руно но Аргонавгите (лру-
го скрипт съкрочище) В общ смисъл
тези съкровищи са символн на позна-
СЪЛЗА
430
нието. безсмъртието. духовните ча-
ложби, контоединствено могат да бъ
дат открнти чрез рисковано търсене.
Освен това те са тнени от драконн
инн от чудовища*, обрати на опаенн-
те психични същности, чнято жертва
рискуваме да бъдем поради пипса на
необходимата квалификация и пред-
пазливост (CORT. GUER. MALA).
По принцип съкровишето се на-
мира на дъното на пешери* или заро-
вено в подземия. Този факт символи-
зира присъшите на гьреенето му труд-
ности и. най-вече. необходнмостта от
човешки усилия. Ськровишето не е без-
платен дар от небето; то може да се
открие след дълги изпитания. Това
потвърждава. че енритото съкрови-
ще е от морална и духовна природа и
че изпитаннята, битките с чудовища,
с бури, с разбойници по пътища са.
както самите тези препятствия, от мо-
рално и духовно измерение.Скритото
съкровище е символ на вътрешния
живот, а чудовишата, конто го пазят,
са само другата страна на нас самите.
СЪЛЗА
Капка, която след като е свиде-
телствала. умира. изпарявайки се: сим-
вол на болка и засгъпничсство. Често
сравнявана с перла* или с капки амб-
ра*. Сьлзите на Мелеагридите и Хелиа-
дите, дъщери на Слънцето. се превър
нали в капки амбра. За ацтеките съл-
зите на децата, отвеждани на жерт-
воприношение за измолване на дъжд.
символизирали вече капките вода
СЪН (МЕЧТА)
Тук сънят е разгледан единствено
в качество™ на носитсл и създател
на символи. Той проявява съшо така
сложната. евързана с различии пред
стави и емоцин, насочваша природа
на символа, а съшо и трудността да
се тълкува правилно. Повечето еле-
менти на тази статия могат да бъдат
отнесени към енмволите като цяло и
към всеки поотделно, понеже във все
ки символ има нешо от съня и обратно.
Мисто, което засма сьняз
Според последните научни изелед
ван и я един шестдесетголишен човек
сънувал. докато сиял, най-малко пет
години. Ако сънят заема една трета
от живота, около двадесет и пет про
цента от него са прекарани в
сънуване; следователно нощният сън
засма при повечето хора една двана
десета от съшествуването им А как
во да кажем за съня наяве и лневннте
мечтания, конто се прнсъединяват
към това и без това внушително число!
Фредерик Госен се е наказал мио
го точно за съня: символ на лнчното
приключение, така дълбоко вграден в
глъбините на съзнанието. че се и ап
лъзва на собствения си създател. съ-
нят ни изглежда нан-скритият и лишен
от свян израз на.самите нас. Нне жи-
веем най-малко два часа на нощ в то-
зи свят на съновидения н символи Ка-
къв източник на сведения за самиае
нас и за човечеството. ако можехме
всеки път да си ги припомним и раз-
тълкуваме! Тълкува нето на сънишата.
казва Фройд. е царският път. по кой
то да постигнем познание на душата
Поради това оше в древността са би
ли създавани множество ключове за
разгадаване на съниша Днес ги е за-
местила психоанализата.
Сънят като феномен
Представите за съня. както и за
символа, са се развивали дълго. а на-
шата цел не е да го описваме от исто
рическа гледна точка. Но и в наши дни
специалистите все оше не са постиг
нали единодушие. За Фройд това е из-
раз и дори осынествяване на едно и з
тласквано желание (FRES, 123); спо
ред Юнг - автоизраз. непосредствен
и символен. на настояшото състояние
на безсъзнаннето (JUNH. 228); за
Сотер - и това е най-слабо тълкува-
431
СЪН
гелното от определенията - сънят е
психологически феномен, кой го се
проявяоа, когато човек е заспал. и сс
състои от поредица обрати, чисто раз-
витие изразява повече или по малко
последователна драма (PORR 365)
Следователно съня г сс изплъзва
от влиянието на волята и отговорност-
та на субекта поради факта, че него-
вата ношна драматургия е спонтан-
на и ненаправлявана. По тази причи-
на субекгьт изживява ношната дра-
ма така, сякаш тя съшествува реално
извън неговото въображснис. Съзна-
нието за действителност избледнява.
чувството за самоличност се отдръп-
ва и разтваря. Джуан Джоу не знае да-
ли Джоу е сънувал. че е пеперуда, или
пеперудата е сънувала, че е Джоу.
Като обобщава мисълта на Юнг,
Ролан Кан пише: Сънят е израз на та-
зи мнелена дейност, която живее в нас,
раэсъждава. усеща, чувства, теорети
знра, отделно от нашата дневна дей-
ност на всички равниша. от най би-
ологичната до най духовната сфера на
битието ни. без наше знание. Проява
на едно по-дълбоко психическо тече-
ние. както и на нуждите на една жиз-
нена програма, вписана в глъбините
на индивида, сънят изразява скрити-
те му стремежи и следователно е безк-
райно ценен за нас източник на вся-
каква информация (PSHU).
Класифнкацня на сънишата
Древен Египет прнписва на съни-
щата най-вечс пророческо значение:
Бог създал сънишата, за да посочи на
хората пътя. когато те не могат да съз
рат бъдешето, казва една книга с
мъдрости В храмовете жреци-четци.
свешени писари или съногадатсли
тълкували символите на сънишата
според предаваните от поколение на
поколение ключове. Ониромантията
или пророкуването чрез съниша била
разпространена навсякъде.
За племената негритос от Анда-
манските острови сънишата са съз-
даиани ог душа га. кояги е възприема
на като злосторната страна на човека.
Тя излита през ноздриге и извършва
извън тялото подвизите, за конто чо-
век научава насън
За всички индианци от Северна
Америка сънят е последният и окон-
чателен белег на опита. Сънишата са
дали начало на религиозните служби;
те определят избора на свешенослу
жителите и кой ше бъде шаман; от тях
произтичат лечителските познания,
имената на децага и табутата; те за-
повядват започването на война,
ловуването, смъртните наказания и
оказването на помош; единствсни
проникват в есхатологичната тьма. И
накрая сънят... утвърждава тради-
цията: той е печатът на законността к
властта (MULR, 247).
Според вярванията на племето
банту от р. Касаи (конгоанската
котловина) някои съниша са ни даде
ни от душите, конто се отделят от спя-
шото тяло и отиват да си приказват с
душите на мъртвите (FOUC, 66). Тези
съниша имат пророчески характер по
отношение на човека или пък предс-
тавляват истински послания на мър-
твите за живите и следователно зася-
гат обшността като цяло.
(Относно ролята на сънишата и
тълкуването им в източните цивили
зации може да се ползва сборният и
подробен том SOUS, а що се отнася
до исторически извесгните съниша -
религноэни, политически и свързани с
културата - ВЕСМ.)
Примерите за съниша са без-
бройни; неведнъж хората са се опит-
вали да ги подредят. С цел да се улес-
ни изеледване го им аналитичните, ет-
нологически и парапсихологически
проучвания делят ношните съниша на
няколко категории:
I. пророческият или дидактичес-
ки сън: повече или по-малко забулено
сън
432
предупреждение, свързано с някакво
критично събигнс - мн надо. настоящо
илн бъдешо; прон тходът на тези съии
ша често се приписва на някаква не-
бесна сила;
2. инициацнонният сън на шама-
на или на тнбетския будист от Бардо
Тодол, нетоварен с вълшебна сила и
предназначен да въвсде в друг свят
чрез сътворено от съзнанието позна-
ние или пътешествие;
3. телепатичният сън. който евърз-
ва с мисълта и чувствата на отдале-
чени в пространство™ хора и групп;
4. сънят-ясновидство, който пре-
нася в т.нар. от А. Корбен свят на въ-
ображаемото и който предполага у чо-
века наличието на сили на определено
равнище от съзнанието. конто запад-
ната цивилизация вероятно е прину-
дила да атрофират или е парали-
зирала, сили, за конто А. Корбен на-
мира свидетелства у иранските
мистици; тук става дума не за
поличба. нито за пътешествие. а за
ясновндство;
S. сънят-предчувствие. който се
насочва и кара да нзпъкне една въз-
можност между хиляди други...
6. митологичиият сън. който възп-
роизвежда определен архитип и отра-
зява някаква дълбока и всеобща
тревога.
Сънят наяве. без да изменяме
нишо. може да бъде отъждествен с
ношния сън както поради включени-
те символи. така и поради психичес-
ките функции, конто е способен да
изпълнява. Мария Замбрано посочва
ясно и опасността. и предимствотогв
будно състояние сънят неусетно зав-
ладява субекта и причинява извест-
на забрава или спомен. чието очер-
тание се пренася върху даден план на
съзнанието, неспособен да го приеме
Така сънят става зародит на някак-
ва натрапчива мисъл. на промяна в
действителността Напротив - ако
е пренесен върху съответстват п зон
от съзнанието. там. където души
та и съзнанието влизит в отноше
ние ни i имбиоза. той сс превръеца вы,
вид творчество, било в процеси на зи
чей живот - било в някаква теорба
(RSHU. 167).
Психо тера п е втич но го при ложение
на съня наяве е породило ониротехни
ката. Произлязла от изеледванията на
Галтън и Бинс, от опитите на Дезон
Гийре и Каслан. разширена и усъвър
шенствана от Фретини и Вирел до
превръщането и в ониродрама. тази
техника се състон в насочванн съно
видения въз основа на подсказан» от
тълкувашия картина или тема, обик
новено заети от символите на изкач-
ването и слизането. Тя използва при-
тежаваната от поставения в състояние
на полусън човек способност ла жи-
вее в един архаичен свят, за чието съ
шествуване той дори не подозира. ко
гато е буден. и за когото ношннят сън
дава само една неточна и разпокъса
на представа.
Техниката се състон първо от на-
учно направлявана релаксация, чиято
цел е появата на алфа-електро
енцефалографни вълни. Субсктът по-
лучава указание да описва появилите
се обрати и състояния Опитът
показва, че това са изживенн съсгоя
ния; т.е. че субектът притежава едно
въображаемо телесно „Аз“ и действа
в един недействителен свят, в който
проектира структурите на своего ар
хаично „Аз“. Ако на този етап от екс-
перимента операторът предложи ня
какъв подсказваш образ или внуши
въображаемо действие, субектът ше
вмести внушението в света, в който
живее, и ще развие последиците от не-
го спорел символните закони, харак
терни за този свят. По този и няколко
други начина виждаме как у наи
непредразположения към въображе
ние или постично вникване човек изп
433
СЪН
луват серии от обра ш и ситуации, ко
ию във всяко отношение мшат да бъ
да! оприличени на данник or мито
;югпята или психосоциоло!ията на
пай примитивнигс сталии от развити
ето на човечсството (V1RS. 6).
Функции на съня
Сънувансто с съшо толкова необ-
ходимо за запазвансго на биологично
то и мисловното равновесие, колкото
и спането, кислороды и правилното
хранене. Постепенно отпускане и нап-
рягане на психиката. то изпълнява ед
на жизненоважна функция: смъртта
илн лудостта елинствени могат да
причинят пълна липса на съниша. То
служи като прелпазна клала на едър
жаните през деня пориви. изтегля иа
повърхността пробле.мите за разре
шаване, поиска гва. като ги разиграва.
разрешения. Неговата избирателна
функция, подобна на тази на памстта.
облекчава съзнатслния живот Но го
играе съшо и една друга роля, със съв
сем различен обсег.
Сънят е един от най-добритс из-
точници на сведения относио психи
ческото състояние на сънувашия. С
жив символ той му представя карти-
ната на настоящего му екзистенци-
ално състояние: за сънувашия той с
един често неподозиран образ на са-
мия него; той разкрива ..аз“-а с него
вите различии страни и същността му.
Но едновременно с това. също като
символа, ги прикрива под образа на
отделни от субекта същества Про
цеситс на огъждсствяване сс разни
ва г стихийно в съня. Субектът се про
ектнра в образа на друг човек: той сс
отчуждава, като се превъплъщава в
других. Може и да приеме образ, кой
то на пръв поглед няма нищо общо с
него самня. мъж или жена, живогно или
растение, превозно средство или пла
иста и т.н. Една от задачигс на они
ричния или на символния анализ е ед-
новременно да разнншн тези въплъ
шения и да разкрне причините за по
явата им заедно с гсхннгс цели, гои с
длъжен да нърне личное г га кьм соб
с звена га й самоличное г чрез разкри
ване смисъла на прсобразяванияга й
Може би най значимата роля на
съня с да установи в психиката на лич
ността един вид компенсирашо
равновесие. Той подсигурява психо
биологическосаморегул Иране. От лип
сата на съниша слсдват нарушения в
менталното равновесие, така както
липса га на животински прогении при
чинява физиологически разстройства
Тази биологическа роля на съня. пот-
върдсна от послсднитс научни скспс-
рименти. оказва влияние върху само-
то му тълкуванс, което в такъв случай
може да бъде сравнено със закона за
допълвашите се отношения Всъш-
ност тълкувашият ще търси отноше-
ния на взаимно допълваие между
обекгивнага, изживяна съзнателно си-
туация от страна на сънувашия и
картннитс от съня му. Зашото. пише
Ролан Кан, съшествува наистина ди
намична връзка като противовес (на
везни) между съзнателното и безсъз-
нателното. проявена в присъшото му
непостоянство чрез съня... Желания
та. тревогите. забраните, стремежиге
(чувството за фрустрация) на съзна-
нисто ше намеряг в правилно разбра-
ните съновидения една здравословна
компенсация, а следователно и съ
щественн промени (RSHU, 111).
Ониродрамата може да ладе това. ко-
ето външння! свят отказва. и да раз-
крис със । оянието на задоволеност илн
незадоволеност, в което се намира
енергетнчният капацнтет (либидото)
на субекта. Но понякога разстоянн-
ето между съня и действителността е
такова, че то прндобива патологичен
характер и издава наличието в самого
либидо на прекомерност, коя го нс мо-
же да бъде компснсирана с нишо. Ще
отбележим. чс според разрабогките на
сън
434
Фройд при нормалните случаи ком-
пенсация та се осъшсствява. като
следва хорнзонтална линия, т.е. на ед-
но и също равнише на сексуалността.
докато според Юнг цялото психоло
гнческо уравновееяване на човека се
извършва между плановете на съзна-
телното и безсъзнателното. във вер
тикално измерение, подобно на плат-
ноходка между платного и кила й (пак
там). В съшата насока за д-р Гийре
всяко психическо разстройство отго-
варя на нарушена висша дейност. а
призоваването на героя, така както
Бергсон разбира термина, изпълнява
не само морална. но и терапевтична
функция на спасение.
И накрая ще кажем, че сънят ус-
корява пронесите на самоопределяне.
които направляват възходяшото и ин-
теграционно развитие на човека На
собственото си равнише той има обе-
лннителна функция. Както те видим
по-натагък. анализът ше му позволи
да установи една почти редовна връз-
ка със съзнанието и да играе в резул-
тат на това роля на ингегрираш фак-
тор на всяко равнише. Той не само ше
изразява целостта на „Аз“-а. но и ше
допринася за създаването му.
Анализ на съня
Анализът на символите от съни-
шата почива върху тройно изеледване:
на съдържанието им (картините и
драматургията им); на структурата
им (под различии образи има формал-
но цяло от определен тип отношения);
на смисъла им (насоченост, крайна
цел. намерение). Впрочем принципите,
според които се извършва гълкува-
нето при анализа, биха могли да бъ-
дат приложени спрямо всички симво-
ли и особено по отношение на изразе-
ните в митологиите, а не само в
сънищата. Сънят може да бъде разг-
леждан като персонализирана мито-
логия.
Съдържанието на съня, т.е. чисто
описателнага 1вмислицэ. произлиза
от нет вида стихийни действия, обра
ботка на данните от бсзсъзиателното.
за да бъдаг превърнати в картини;
съсредоточаване на множество еле
менти в един образ или в пореднца от
образи; прсмсстване или пренос на
чувствителността върху тези образи-
заместницн по пътя на отъждест-
вяването. на изтласкването или субли-
мацията; драматизация на сбора об
рази и чувствени преживявания в един
повече или по-малко наситен отрязък
от живота; и накрая символизация, ко-
ято крие под картините на съня раз-
личии от пряко изразяваниге реал
ности. Отвъд тези прикрнти посредс
твом толкова несъзнателни операции
образи. анализът на сънишата ше
трябва да изднрва латенгното съдър
жание на тези психически изрази. ко-
нто забулват скритите в дълбините на
човешката душа противоречия, нуж
ди и пориви. двусмислици, конфликти
или стремежи. Съдържанието на съ-
ня включва не само възпроизвелено
то и неговата динамика, но съшо и то-
налността му, т.е. товара от емоции и
тревоги, който му въздейства.
Различните истории могат да пок-
риват еднакви структури, т.е. цялости.
евързани и разчленени според една и
сына дълбока схема; обратно, сходни
картини могат да бъдат въплътени в
различии структури. Множество
сравнения на сънувани картини и си-
туации свидетелстват за един вид кон
стантна тематика, т.е. за едно цяло от
ейдоло-двигателни схеми. в които пе-
редний от различии образи разкриват
съшата ориентация, съшите чувства,
същите грижн. както и съшествува
нето на едиа вътрешна мрежа от връз
ки със съшото организираие на от-
деляйте равнища и различните пори
ви на психиката; те позволяват освен
това да бъде различено латентного съ
държанне на съня. Роже Бастид отбе
435
СЪН
лязва и дневник;! сн Започоам ла сс
прсвръшам в африканец; lain нош
сънувах Oiyti (иорубски бот на желя
joio и ковачи те).. лесно би било на все
ки психоаналитик да ми локаже. че са-
мо съм применил символа, чс в мойте
африкански ноши Огун шрае точно
съшата роля като тати на някои от
геронте на европсйските ми съниша.
Под разнообразието на съдържани-
ята той сигурно ще открие съшата ос
иовна структура. Следователно ше
оставим настрана материалността на
обратите ог сънишата. та да стигнем.
под тях. до структурите. които ги зах-
ранват с информация (RSHU. 180)
Фройд смятая, че всички съниша от
една нош принадлежат към едно ця-
ло (FRES. 298)
Тати структура на съня е разглеж
дана обикновено като драма в четири
действия, в която играе един въобра-
жаем състав. способен силно да
варира, въпрски чс основните рамки
на действието не се применят. За улес-
нение на анлита Ролан Кан описва
накратко тези четири действия по
следния начин:
I. наложение и герои, географско
положение, епоха. декор;
2. начало и завръзка на действие
то:
3. перипетия на драмата;
4. драмата се насочва към аавър
шока си. разрешението си. своя лизис,
отпускане, указване или заключение
(RSHU. 111).
Тати структура се усложнява оше
повече поради факта, че трябва ла бъ
де иаследвана на различии равниша,
между които съшествуват интер-
ференции В дълбочина ще открисм
метафизични проблеми, които по по
вече или по-малко пряк път символи-
зират тревожните въпроси относно
ортогенезата или оцеляването На
средното равнише сексуалните изжи-
вявания намират израз в символн. ус-
тановени в общи линии от иливилу-
ализацията в юнишсствого В горния
слой ше сс появяг под една. между
лруюго 1ав1.ршена в различна степей
символна форма, трсвогите на
индивида, нюлиран поради сложния
строеж на цивилизацияга и заблуден.
шо се отнася до причините за среша-
иите от него трудности при приспосо-
бяването
Посредством всички тези светове
на символн. които. класирани по този
начин, сс открояват според една дос
та ясна аналогия, се очертават отчет-
ливо няколко основни оси като
например: почти постоянного съот-
ношение между извиеяването и свет-
лината (Каслан - Де тай); между ин-
теграцията и топлината (Фретини -
Вирел) Необходимо е съшо да се от-
бележат основните аналогичнн посо-
ки - център (Годел). дясно и ляво Тази
мрежа от координати. както и друга-
та - с чисто сксперимснтално значе-
ние. изглежда образуват код от ейдо-
ло лвигателни <жеми. благодарение на
който би могла да бъде проучена сим-
воликата на съновиденията според
един относително научен метод.
Казано накратко. всеки сън си
има смисъл; този смисъл може да бъ-
ле издирен назад, в причините за съня.
това е егиологическия и ретроспекти
вен фройлистки метод; или напрел, в
реализаторского намерение на съня.
а това с мстодът на Юнг, телсологи-
чен или проспективен. Сънишата. каз-
ва Юнг. са често пъти антиципация,
която губи напълно смисъла си при
едно проучване. насочено изцяло към
причините (JUNH. 289)
Сънят. като всеки жив пронес, нс
само е обусловен от причина, но е и
насочен към определена цел... следо-
ва телно - тъй като чрез него се прави
автоописание на процеса на психичес
кия живот - от него можем да изиск-
ваме сведения относно обективните
сън
436
причини и обсктивните тенденции на
Tomi живо г (JUNV. 81). Вместо да се
постави в завнсимост от прсдшест-
вашото я съзнание по подобие на ком-
пенсирзщата функция, псрспективна-
га функция на съня сс проявява обрат-
но. под формата на използвана в без
съзнанието антиципация на бъдеща-
та съзнателна дейност; тя напомня за
един първоначален замисъл. една гру-
ба скипа на план за изпълнение (пак
там, 88; JUNT. 441). Но това насочва-
не към определена цел се изразява чрез
символи, а не в ясното повествование
на някой приключенски филм или раз-
работена идея
Като опрнличава въображаемите
строежи. правени в будно състояние.
на съня. Едгар Морен смята, че: все-
ки сън е недействително осъщест-
вяване. което обаче се стреми към
практическо осъшествяване. Поради
това социалните утопии са образ на
бъдешите общества, алхимия на
химиите. крилете на Икар - крилете
на самолета (MORC, 213). Всеки сън,
ше каже Адлер, се стреми да създаде
най-подходяшата среда за една да-
лечна цел. Тази целенасоченост на съ-
ня се различава от пророческия сън
на древните: тя не е предвестник на
бъдешо събитне. тя разкрива и осво-
бождава енергията. която се стреми
да създаде ст»битието. Тук се крие раз
ликата между пророкуването и
предвиденото. между ясновидството
и оперативного. Сънят е подготовка
за живота (Мьодер); преди да завла-
деем бъдешето с опиги. го завладява-
ме със съниша (Дьо Бекер, за Гастон
Башлар). Сънят е прелюдията към ак-
тивния живот (Башлар. ВАСТ. 19).
Тълкуване
- Сънувашият е в сърцето на съ-
ня си. Изложението тук не се стреми
да разкрие ключ към сънишата. Нас-
тояшияг пълен сборник символи. би-
ли те ацтекски, банту или китайски.
може да послужи за тълкувансто им
Но колкото и полезен да бъдс той. не
би могъл да бъде изчерпателен. Съняз
съживява и съчетава зарсдени с чув-
ства обрати: езикът му е дейсгвително
символсн. Но изкуството да се тълку-
ва нс произтича единствено от зако-
дираните и механично прилагани
правила, способи или значения. Нужно
е едновременно дълбоко и широкооб
хватно разбиране. Сънувалият. който
притежава тази книга, ше може да
прочете в статиите, на конто отгова-
рят картините от сънишата му. за
свързаиите с тях символни значения
Основно тези значения са сднакви в
сънишата и в пласт ичните изкуства.
литературата или митовете; но както
навсякъде, те са в симбиоза с други
такива и по точно с една психоло
гическа. лична и социална среда, ко-
ято съшо носи в себе си символи. Син
тезът на всички тези елементи. като сс
почне с разпръснатите из тази книга
светлинки. ше поведе читателя към
вярно тълкуване на сънишата и най
общо на живота му на равнищсто на
въображаемото или въобразеното.
Истинският ключ към сънищага е в
символите. лесно или трудно забеле-
жими, но винаги запазени ь беэсъзна
телното. Читателят ше долови значе
нието на споменатите тук символи.
пречупени през собственото му „аз",
а едновременно с това и смисъла на
сънишата. Не трябва да се забравя.
пише К. Г Юнг, че човек сънува на
първо място и горе-долу изключител-
но само за себе си и чрез себе си.
Известният психоаналитик с право
противопоставя тълкуването на съ-
нищата от гледна точка на обекта. ко
сто би било причинно-следствено и
механично, на тълкуването от гледна
точка на субекта. Последното уста-
новява връзка между психологията на
самия сънуваш и всеки елемент на
съня. например всяко ог действаши
437
СЪН
те в съня лица Всяко елно е слип вид
символ на субекта Първият вил тъл-
куване е. аналитичного: то разлша съ
лържанието на съня на сложната му
основа от повече или по малко ясни
спомени. конто са ехо на външните
условия. Вторият вид тълкуване е
напротив, синтетично: понеже то от-
дели от случайните причини комплек-
сите от смътни спомени и спомага те
да бъдат разбрани като тенденции или
съставни части на субекта. с което ги
прави отново част от него. В този слу-
чай всички значения на съня се разг-
леждат като символи на субективни
значения (JUNV, 93). За всяко задъл-
бочено и изживяно възприятие на да-
дено символно значение - осъщест-
вено. разбира се. единствено в субек
тивен план - бихме могли да кажем
това. което Юнг казва за съня: ако слу-
чайно нашият сън възпроизведе ня
какви изображения, то те са прели
всичко наши лични. за тяхното изгот-
вяне е допринесло цялото ни съшество;
по един или друг начин в съня ни (как-
то и при възприемане на символа) се
съчетават именно субективни факте-
ри и нзразяват един или друг смисъл.
но не поради някакви външни
причини, а в резултат на най-слабите
пориви на душата ни Цялото това по-
раждане е по природа субективно. а
сънят е театърът. където сънувашн-
ят е едновременно артист, сцена,
суфльор. режисьор, автор, публика и
критик (пак там. 94). Човешкият сън
е космическа проява. а понякога и бо
гоявление като сън за природата в не-
го или негов сън за природата (Ремон
дьо Бекер) или според древните - знак
на Бога в Него (човека) и знак от него
за Бог. Трсптенията. дошли от трите
равнища на вселената и от ..Аз'*-а. се
съединяват в съня
- Сънувашият е в сърцето на
случката. Тълкуването на символите
от сънишата изискна всеки от трите
елемента на анализа ла бъде поста
вен о контекст, да бъдс осветеп ог
споиганни асоциации и по възмож
ноет да бъде уголемен. както бихме
направили с филмова лента
Първото правило, за контекста,
предпазва от тълкуването на отделен
сън Макар ла е подходяшо да се изс-
луша разказа на отделен сън. напра-
вен с желаната точност. не е по-малко
нужно да сме запознати с повече съ-
ниша на съшия субект. сънувани в
близкото минало. а после по различно
време и на различии места; вески сън
е част от едно цяло. плод на въобра
жението ни; той с само сцена от дра-
ма със стотици различии действия
Става въпрос не да се сливат и нас-
лагват сиените, а да се отличат грани-
ците им Този контекст предполага съ-
шо познаване на самия сънуваш. на
неговата лична история, на съзнани-
ето му. на представата му за самия
себе си и на положението му. Зашото
въображаемият му живот е сам по се-
бе си част от едно цяло. а именно ця
лостният живот на една личност в
обществото. Това изискване води съ-
шо така до необходимост та да се из-
лирят средите. в конто действа субек
тът и конто му влияяг. Сънят. въпре-
ки разпокъсания си вид. се вписва в
една непрекъснатост. Тълкуването на
символите. ношни или лневнн. е една
безкранна верига от връзки
Вникването във въображасмото не е
просто въпрос на въображеннс
- Прибягване към асоциациите
Асоциацията прнбавя към изучаване-
то на. така да се каже. обективния кон-
текст това на субективния. Съну-
валият е насърчен да изрази непрн-
нудено какво преднзвикват в него
обратите, цветовете. жестовете. думи-
те от съня му. взети поотделно или
заедно Така той има възможносг ла
посочи връзки. конто са били скрити.
както и неподозирани емоцнонални
СЪРНЕЦ
или CBj.pi.iHH с въображение го выли
Теги acounauiiu са oi огромно значс
ние га гълкуването на символше, но
често остават слабо. изкуственн. по-
вече илн по малко желанн. изкривява-
ши и отклоняваши. накратко. твърде
съмнителни.
- Кулнсите на соня. Рагширява-
него нма та цел да придадс на соня
максимум звучене Постига се или чрез
спонтанните асоциации на субекта.
или като го накарат да продолжи
съня. както би направил с нешо пре-
живяно в будно состояние Нарочного
разширяване може да бъде направс-
но в будно состояние, при минимум
контрол или като в сознателно насоч-
ван сон. Разбнра се. това може да при-
чини нарушаванс на смисола; но пок
често е возможно и да осветли значе-
нието на соня и неяснотите му. съшо
както продължените очертания на ма-
лък триъгълник показват по-ясно
формата му. а увеличената проекция
разкрива по-добре строежа на сне-
жинката или жилките на мрамора. Ако
това продолжение на линията на соня,
направено от субекта. е все оше
недостаточно, за да бодат дешнфри-
рани символите. има и друг вид раз-
ширяванс. при което ининиативата е
в роцете на голкувашня, който вни
мателио и предпазливо се оброша към
огромного богатство на различите
познания на човека. Тези паралели с
историята. соцнологнята, митология-
та, етнологията. черпени както от
фолклора. така и от историята на
релнгиите. позволяват да се евърже ли-
шеното от асоциации съдържание на
съня с обшото психическо и човешко
наследство (RSHU. 109). Този тип раз-
ширяване е типично за школата на
Юнг и. използвано умело и с мярка. е
разрешило не една загадка В едно есе
за социология на съня Роже Бастид
ясно посочва социалните корени на
въображението: Някой етнолози осве
_______________________438
тиха това. коегобихме могли да паре
чем кулнсите на сънпщата; сьнуиаши
ят черни всичко необходимо за съни
шага си в огромного множество ко
лекгивни обрати, прсдоставсни му от
собствената му цивилизация, а това
оставя винаги отворена вратата меж
ду двете половини на чонешкия живот,
осъшествява се непрекъснат обмен
между съня и ми та. между индивилу-
алните функции и социалните модели,
а културното прониква в психичното.
докато психичното се вписва в кул-
турното (пак там. 178),
Сън и символ, принципа на ин-
теграция
Тълкуването на съня. както и раз-
гадаването на символа, нс говорят
сдинствено за любопигство на разума.
Те издигат на най-високо равнише от-
ношенията между съзнателното и без
съзнателното и усъвършснст ва г мре-
жата от връзки между тях. Дори само
по тази причина и на равнишето на
нан-нормалната психика анализы на
сънишата или символите е един от пъ
тищата на интеграция на личността.
Един по-добрс обяснсн и уравновссен
човек се стреми да замести разкъева-
ния между желаннята. въжделенията
и съмненията сн човек. който не раз
бира сам себе си Професор К А
Майер, цитнран от Ролан Кан. казна
синтезы на съзнателната и несъзна
телната психическа дейност състав
лява самата съшност на творчсския
мисловен труд.
СЪРНЕЦ
У инднанците от племето панч
(Колумбия) сърнецът (venado) е табу,
зашото те вярват, че монетка!а ду-
ша се вселява след смьрпа в тялото
на това животно.
У ацтекнте първата обожествена
жена, наричана оше женита-ыи*.
майка на двама Близнаци Герои, по
някога е представяна като двуглав
439
СЪРЦЕ
сърнец. слязъл о г нсбсто. а обра зът с
фетиш по врсктс на война (SOUM).
В изкуството на манте умирашии!
сърнец с символ на суша (Т1IOJI) (вж
ЕЛЕН*).
В множество старомексикански
кодексн, между конто и Кодексы
Борджия, сърнсцът е представен ка-
то носач на самого слънце (BEYM)
Сърнецът е психипомнос за пове-
чето от народите от азиатската степ.
Шаманските одежди често са ушити
от кожа на сърнец. а някой шамани
носят на главиге или на гърбовеге си
имитации на сърнешки или еленови
рога, изработени от желязо (HALA)
СЪРП
Заради формата си сърпът често
сс асоциира с лунния полумесец (ервн.
известния .златен сърп в звездно
поле" на В. Юго. сравнение вече полз-
вано от арабския поет Ибн-ал Могаз).
Сърпът е атрибут на много божества
на земеделието като Сатурн и Силван.
Извитите оръдия обикновено са с лун
на символика и със символиката на
плодовитостта: белег на женственост.
В този смисъл той символизира и
цикъла на жътвиге, който се полно-
вява: смъртта и надеждата във въз-
раждането.
Известна е ритуалната употреба
на элвтния сърп у келтите за реколта-
та имел, символ на беземъртие.
Впрочем, келтското изкуство стилизи-
ра в сърповидна форма и опашката
на петела, соларно животно. Но в то
зи случай полумесецът взима обърна-
та към земята форма, която. прило-
жена гьм петела, е вече андрогинен
белег за някой изеледователи.
Хиндуисткият шаезра, оръжие на
ясурнте. е съшо със сърповидна
форма, но вероятно те не трябва да се
асоцннрат.
В някой японски храмове сърпът е
служил за опора на реалното присъст-
ние на kh.hu. В Япония сърпът остава
свешен: посивси върху покривите-,
той зашитава домовегс от мьлнки
(НЕЮ. MALA, VARG)
Сърпът с атрибут и на смъртта и
на всепоглъшашото време. Той е
инструменты, в който Кронос ампу-
тира крайниии те на баша сн Уран, за
да спрс едно ненавременно творение
В това отношение той е символ на про
низвашоторешение, на твърдото раз
деляне по пътя на индивилуалната и
колектйена еволюция. Той е знакът на
времевата прогресия; той е самата
еволклнвна необходнмост. започваша
от първичния зародит (DIES. 113).
Този символ с очевидно биполярен
той означава смъртта и жътвата. До
жътвага се стига само прекьевайки
стъблото, което като пъпна връв съ-
единява зърното със земята
кърмилница Жътвата - това е обре-
ченото на смърт зърно - като храна
или като семе „Л ко зърното не
умре... ’Его зашосърпът еатрибут как
то на Сатурн, така и на Церера.
СЪРЦЕ
Сърцето. разположено в средата
на човешкото тяло. огговаря най
общо на представата за център*
Докато Западът го с превърнал в сре-
дник на чувствата. всички традици-
онни цивилизации поставят там разу
ма и интуицията: вероятно това е така,
понеже ценгьрът на личността сееиз
местил от разума кьм чувственосгта
Но не казва ли Ласкал, че еолемите
лин.т иднат от сърцето'’ Може да
се каже също така, че в традиционни
те култури знание го има един доста
широк смисъл. който нс изключва чув-
ствените стойносги.
Сърцето наистина е жизненняг
център на човешкото същество, до
колкото го оситурява движениего на
кръвта. Поради това го разглеждат ка
го символ - не. разбира се. като ере
СЪРЦЕ
440
лише на чувствата - а на функциизе
на разума Срешаме това локализира
не в Гърция То с важно в Индия, къ-
дето сърцето е смятано зз Брах-
манура. дом на Брахма Сърцето на
вярвашия, се казва в исляма. е Бо-
жият трон. В хрнстиянскня речник
за сърцето съшо се казва. че съдържа
Божисто царство, но то е. зашото то-
зи център на индивндуалността. към
който се връша личността чрез духов
кого начинание, изобразява първич-
ното състояние и следователно мяс-
тото на божието въздействне.
Сърцето. казва Ангелус Силезийски. е
храмът. божият олтар: то може да го
съдържа игцяло. Сърцето. четем оше
в „Хуанди ней дзъ дэин~ е царски
орган: то представлява царя: в него
се намира Духът Щом кръстообраз-
ната църква се отъжлествява с
Христос, то мястото на сърцето е за
ето от олтара. За Светая Светих се
казва. чс е сърцето на Иерусалимския
храм, сам той сърце на Сион, което
като всеки духовен център е сърце на
света.
Двойного движение на сърцето
(систола и диастола) го прави съшо
символ на двойного движение на раз-
простнране и свиване на вселената.
Затова сърцето е Преджапати: то е
Брахма в качеството на творец, нача
до на времевнте цикли. Според
Климент Александрнйскн Бог. сърце
на света, се проявява съгласно шест-
те посоки на пространство™ По съ-
шия начни Аллах еСърце на сърцата
и Дух на духовете
Тъй като се намира в средата. ки-
тайците свързват сърцето със стихи
ята земя и числото пет Но поради при-
родата му - то е слънце - му припис-
ват и стихията ог*ы1 То сс илдига до
источника на светлината. коменти-
ра Су-Уен. Светлината на духа, тази
на интелектуалната интуиция, на
откровението. свети в пеисерата на
сърцето. Според суфизма орган на
подобно възприятие е Окото на < ър
цсто (Айн ел Калб), и зраз, който сре
шаме в множество християнски
текстове, като например написаните
от св. Августин.
Сърцето е царят, казва „Неи дзз.
дзин". Задачата на сърцето с да уп-
равляю, потвърждава един исмаилнт
ски текст. Сърцето, учи даоисткият
учител Лиудзъ е господаряз зза лиха-
иието: това би могло да бъде обясне
но дори само с аналогията между сър
дечния ригъм и дишането. отъждесг-
вени във функция га им на космичес
ки символн. Но и Плутарх използва съ
шня образ: слънцето разпръеква свет-
лина. така както сърцето разпръеква
диханието. При това в даоизма лиха-
иието (чи) съшо е светлина; то е духът.
Лиудзъ вмества духа между веждите.
там. където йогага определи разпо-
ложението на Ажнашакра, гой премес-
тва един вид там функцията на сър-
цето: затова това ра сстояние от ня-
колко сантиметра е наричано небес-
но сърце (тязззин).
Египетского йероглифно писмо
изобразява сърцето като съд. Сърце
то е евързваио съшо със свешения
Граал. потир*, приел Хрнстовата
кръв Впрочем забележително е. че
обърнатияттриъгьлннк*. който е изо
бражение на съднната, е и символ на
сърцето, освен че купата с питието на
беземъртието се намира задължител-
но всърцето на света (BANA. CHAT.
CORT. DANA. GR1E GUEV, GUEM.
GUEI, GUES. JILH, L!OT. SA1R,
SCHC).
В египетската религия сърцето иг-
рае основна роля: според мемфиска-
та космогония бог Птах самислил
света първо в сърцето. преди да го
иатериалитра чрсс силата на ело-
вото-творец (POSD. 61). Но най-вече
във всеки човек то е средише на
живота, волята, разума По време на
441
СЪРЦЕ
психосгазията* именно сърцето -
единствен орган, осивян на мястото
си в мумията - бива поставено вьрчу
едно от блюда га на везните. докато
върху скарабея на сърцето. най
важнияг амулет, са гравирани въл-
шебни думи, конго не позволяват на
сърцето да свидстелства против мър-
твия пред съда на Озирис. Сърцето
на човек с собствсният .ну бог и мо-
ето сърце е доволно от делата ми.
пишело в биографията на един от пос-
ледователитс на мъдрсците. Пост, щи я
начин на една стела от Лувъра сър-
цето е сравнено със съвесгза. що се
отнася до сърцето ми. то .ме накара
да извъриса тези дела. докато насоч-
ваше дейността .ми. То бе за мен един
превъзходен свидетел... (Аз) бях
безпогрешен. понеже то .ме карате
да действа м... Това с преценка на бога,
който е във всяко тяло. Върховното
желание на вески човек е онова. което
полага Пахери от Ел-Кап: нека преко-
сиш вечността с неж нос т в сърцето
w нека богът. който с в теб. бъде
благора зположен към теб (DAFE.
331). Така сърцето в нас е самият сим
вол на божиего присъствие и на съз-
нанието за това присъствие
В гръко-римската древност сър
цсто нс притежава съвсем ясно сим
волно значение. Според една тради-
ция Зевс, след като потълнал все оше
туптяшото сърце на разкъсания на
парчета от разярсните тнтани Затрей,
възродил сина си. като дал живот на
Дионис със Семена (GRID 22 lb. 447а)
Това е изглежда единствената легенда,
в която сърцето играе някаква роля; и
тази роля е на начало, дарявашо жи-
вот и личностно опрелеляне: от въз-
роденото сърце на Затрей ще се по
яви Дионис*.
В света на келтите съшествува за
бележително семантнчно преплитаие
между думите център (на бретонски
kreiz. галскн craidd и на ирландски
cridhc) н< ърцс Те ти три думи са евър
запп с индоевропейский корен krd -
< ърце.сърцевина. среда - от кой то про
излизат латинската. гръцката.
армснската. германскага и славяне-
ката думи сърце. За ла означават
< ърцето. трите брнтски езика ползват
романска заемка (бретонски kalon,
корнуелски н уелскиcalon). Понякога.
за да опишаг смъртта на някой човек
потънал в скръб. ирландските текс-
тове казва г. чесърието .му се пръена-
ло в гърдшпе(OGAC. 5. 339). Сърцето
явно символизира средншето на
живота.
В библейската традиция сърцето
символизира вътрешния човешки мир.
чувствения живот, срсдищсто на ра-
зума и мъдростта. За вырешния чо-
век сърцето е това. което е тялото за
външния човек. Именно в сърцето се
крие коренът на злото и за човек вина-
ги съшествува опасността да послед-
ва лошото си сърце. Злината в сърцс-
то иде от плътта и кръвта Бабуа бен
Ашер (края на XVIII в ) казва в ко-
ментара сн на думитеВа обичаш с ця-
лото си сърце. че сърцето с първият
ортан. който се образува. и послед-
ним!. който умира. и затова изразьт <
цялото т сърце означава до после-
ден дъх (VAJA. 237).
Сърцето заема много важно мяс-
то в еврейската традиция „Внимавам"
се казва sim lev. з.е.влагам си сърцето,
а размисълът означава говоря на сър
цето си.
Според едно еврейско тълкуванне
на Библията ка.менното сърце трябва
да се превърне в сърце от плът.
Мъдрите по сърце имат мъдър дух
(BAHR).
В Библията думата сърце е упог-
ребена песет ина пъти. за да означи те
лесник орган, докато се сретцат пове
че от хнляда примера, в които употре
бага и е образна. Памсгта и въоора
жениего са евързани със сърцето. съ
СЪРЦЕ
442
то както н блителността. а оттук и
изречение то: Спя, но сърцето ми бди.
Сърце го заемз цент разно място в ду-
ховния живот: то мисли. взема
решения, нахвърля плановс, поема
отговорност. Да вземеш нечне сърце.
означава ла го накараш да престане
да се владее (Песен на песн. 4. 9).
Сърцето е евързвано с духа и по-
някога двете думи биват бъркани по-
ради елнаквото им значение. Оттук и
паразите: нов дух и ново сърце (Нез.
36. 26); дух съкрушен и сърце съкру-
шено (Пс. 50. 19). Сърцето винаги е
по-близо до духа, отколкото до душата.
В ислямскага традиция сърцето
(калб) представлява не органа на
чувствата. а този на съзерцанието и
духовния живот Точка на вместване
на духа в материята... това е основ-
ното у човек, това уравновееяващо
движение, расположено в къс плът.
Това е скритото и потайно място
на съзнанието (сир) (MASH, 477).
Описват го като изградено от пос-
ледователнн обвивки (Ала ал Даулах
разлнчава седем), чиито Цветове мо
гат да бъдат эидени в състояние на
екстаз. Вътре в Нафс. плътската душа,
сир съсгавлява скритата личност.
неизразеното съзнание. дълбокото
подсъзнание, тайна клетка, вграде-
на «в« всяко същество, нсдокосната
девица (MASH. 486 Да се сравни с ис-
кра та - основата на душата според
Майстор Екхарт).
Този духовен орган, наричан от
суфистите сърце (колб) се различала
слабо от духа (рух): Ал-Джили казва.
че когато в Корана се говори за вдъх-
натото на Адам божествено
дихание. става въпрос за сърцето
(NICM, 113) Съшият мистик описва
сърцето като вечна светлина и вър-
ховно съзнание (сир), разкрити в
квинтесенцията на бежите
творения, за да може Бог по този
начин да съзерцава Човека. Това е
Божият престол (ял' Арш) и негони
ят храм в човека... средиизето ни бо
жието познание и кръга на всичко
съизествуващо.
Коранът казва. че сърцето на вир
ваши я се намира между два пръета
на Милостивия; а според една свете
на традиция Бог казал: Небето. земя
та не ме съдържат. но мс съдържа
сърцето на моя раб. Божните имена и
атрибути съставляват истинската
природа на сърцето: сърцето предс
тавлява присъствисто на Духа под
неговия двоен облик (Знание и
Битие). понеже е едновременно ор
ган на интуиция та (алкашф на
разбулванс; вж. покривило*) и място
то на отъждсствяванс (ванд) със
съшеството ал вунд. Най-интимнопю
място в сърцето се нарича таит т-
сото (ас-сир) и това с незримото
място, където човек сресца Бог
(BURD. 118)
Според суфисткитс мистици сър
цето е също Престолът на милосър
днето. Любовта. чието истинско сре
дише е то, изразява обичта към Бог
Любящото сърце е богоявление, огле
дало на невидимия свят и на Бог.
Според Ибн ал-Араби сърцето на
мистика е изцяло възприемашо и
гъвкаво. За това то приема всяка фор
ма, в която се явява Бог, както вост,
кът приема отпечатъка на печата (съ
шествува аналогия между корена на
думата калб (сърце) КЛБ и корена на
кабил - К БД, което означава прие-
мам. намирам се срсщу (пасивсн съм.
възприемащ) (BURD. 152).
Тирмидхи (IX в.) изразява като
мистичен психолог теорията на уче-
нието за сърцата и изрично отбелязва.
чс калб(сърце) означава едновремен-
но насочващия мисълта орган и те
лесния орган (MASL. 293).
В мюсюлманската психология сър
цето поражда най-скритите. най
тайнитс. найистинскитс мисли. то
443
СЬОМГА
е laxiama тиола на интелектуална-
та природа на човека.
Представата та духовно раждане
с свьрзана със символиката на сърце-
то: Сърцата в тяхната таинстве-
num ia една-единствено девица, каз-
ва АлХаладж. Сред суфистигс мис
тнцнте се наричат хората на сърцето.
Духовнияг поглед с сравняван с око-
то на сърцето: видях моя Гоеподар с
окото на сърцето, казва пак Ал-
Халадж.
Сам Коранът споменава за позна-
ние чрез сърцето: сърцето нс предок
таен лъжливо онова. което.. видя
(във връзка с виденного на Пророка.
53) и не технитс очи са слепи, но
тсхните сърца. който са в гърдитс
им (22).
У карнбите от Венецуела н двете
Гвианн една и сына дума бележи ду-
шата и сърцето; за племето тукано (ба-
сенна на Амазонка ) има една дума за
сърце, душа и пуле; за племето уитото
(южноколумбийци) сърце. гръд. па-
мет и мисъл (МЕТВ) са едно и съшо
нешо.
За индианците пуебло от Аризона
децата са резултат ог сливането на
семсто. отделено от гръбначния мо-
1ьк на мъ.жа и кръвта от сърцето
на жената (TALS, 282).
В съвремснните традиции сърце
то се е превърнало в символ на обик-
новената любое, на божия га любое, на
приятслството и праволинейността
(TERS. 102-103).
Генон (GUES, 224) е табеля зал. че
сърцето има формата на обърнат
гриъгьлник Съшо каго другите сим
воли с подобна форма, сърцето изглеж
да се отнася до пасивното или жене-
ко начало на световната прояви...до-
като символите. който са очертани
от итравенин триъгълник се отна-
сят до активното или мъ.жко начало.
Нека припомним, че в древен Египет
ватага е йероглифы на сърцето и че в
Индия обърпатият триыълник с един
от основни те символи на Шакти*, жсп
скияг елемент на сыцсството и еднов-
ременно на първичниге води.
СЪЮЗ
Дума га съюз (на иврит bcrilh) оз-
начава поето обещание или договор,
сключен с отделка личност или с ня-
каква общност. Тези две значения се
съдържат и в гръцкнтс думи diatheke
и syntheke. както и в латински те foedux
и textamentum Оттук и игра тите Стар
и Нов завет вместо Стар и Нов съюз.
Старият съюз обозначава обеша-
нието. поето от Господ пред Авраам;
прелхожда го съюзът, сключен между
Бог и Ной след потопа, чийто външен
знак с небесната дъга*. така както
пасхалното ат не* е знак на съюза.
сключен с Моисей По повод на съюза.
ознаменуваи с небесната дъга. можем
ла говорим за Божие откровение чрез
природата. съответсгващо на съюза
с Ной Трайиостга на съюза не с евър-
заиа с верността на ладен човек или
народ. Господ го спазва независимо
от поведениего на партньора; Израил
го знае и затова Бог бил помолен да си
спомни за съюза.
Анализираики смисъла на съюза.
Жан Даниелу (DANA. 46) уточнява
как съюзът е символично изобра зен от
разделена жертва. По заповед на Гос-
под Авраам взел юница, коза. овен,
гургулица и гъльб и ги срязал на две;
между разделеннтеживогни прекарал
горяша главна, изобразяваша съюза,
конго обсдинява онова. коего е разде-
лено и има обща кръв В Новия съюз
жергвата с Христос, а знакът -
Евхаристията. Така съюзите следваг
един след друг, но не унишожавайки
се взаимно, а унаследявайки се.
СЬОМГА
При келтитс символика га на риба
та. съсредоточена най вече в сьомгата.
СЯНКА
444
конто по това време била много
разпрос гранена. е наиграла важна ро
ля в храненето на северните народи
Другиге видове риби почти не се
появяват. с отключение на кита* (чието
име е германска заемка). В текстовете
думата риба. използвана бет други
уточнения, е почти винаги синоним на
сьамга. Сьомгата е хомолог на глигана*
и представлява животного на свещепа-
та наука В множество ирландски текс-
тове става дума за извор на мъдростта:
по бреговете му расте леска или оскру-
шово дърво. отрупано с пурпурин
лешинци; във водите му живеят сьомги
на мъдростта. хранеши се с лешниците.
конто палат във водата. Който хапне от
месото на тази риба. става ясновидец и
всезнаещ. Това се случило на героя
Фннд. когато бил малко момче: ученик
на поет или фнлнд, един ден той пекъл
сьомга за своя учител. Но въртейки
шиша, се опарил и допрял пръста до
устата. Тутакси бил изпълнен с универ
салното знание и се сдобил с пророчес-
ки зъб: стигало само да постави палена
си под мъдреца и да го подъвче. за да
бъде способен на пророчества.
Сьомгата е още храната иа Етне (алего-
рия на Ирландия), след приемането на
християнската вяра. Истинска друидс-
ки живнна заедно с глигана и качулато-
то мушитрънчс*. сьомгата е един от
символите на мъдростта и на духовна -
та храна. Откриваме я като основна жи-
вина в разказа за Кулхух и Олуен от ци-
къла за Артур в апокрифния разказ за
Дрсвните от Уелс. в прнключенията на
Туан Мак Карил в Ирландия. Формата
на сьомгага е последннят стадий на ме-
темпсихозата му: след като живял сто
години във вид на риба. Туан бил уло-
всн и занесен на ирландската кралица.
която го изяла и забременяла.
СЯНКА
От една страна, сянката е това.
което се противопоставя на светлина
та, а от друга - тя пъплъщава мимо
летните. недсйствителни. променливи
неща.
Сянката с страната Ин. прогнил
поставена на страната Ян: възмодно
е - етимологията е склонна да го пог
върди - основного длойно onpede.te-
ние на кнтайската философски мисъл
да е било първоначално изобрагнва
но като сенчестата част на долината,
противопоставена на другата - обля
на в слънце Изучаването на сенките
изглежда е било една от първооснови
те на древната геомантия, а следова-
телно и на ориентацията (изток*)
Липсата на сянка. какъвто е случаят
с различии герои от кнтайската мило
логия. може да има три обяснения:
първото е, че тялото пропуска и тяло
светлината. тъй като е пречистено;
второго е. че е излязло извън гранний-
те на телесния живот; такова е състо-
янието на Безсмъртните, третото е. че
човекът с в централна позиция точно
под зенита на слънцето - обикновено
на такова място стой императоры
Под дървото Дзин. ос на света, откъ
дето се изкачват и слизат владетелите.
няма нито сянка. нито ехо, Това цент-
рално положение, слънцестоене. сре-
да на деня е и положението на нема
илитския духовник в часа, когато лу
шата няма вече сянка. когато Иблнс.
демона, няма вене сянка- това е часы
на вътрешния покой
Според Лиедзъ сянката. която ни-
то се съзлава, нито се насочва, която
няма живот, нито собствен закон, е
символ на всяка една дейност. чиято
законна първопричина е сдинствено
спонтанната изява.
Оше по-категорично, спорел бу-
дизма. сянката е единствената лейст
вителност на явленията (шмислица.
сапунен мехур. сянка ) и единствена
действителност на Небето и Земята
според Дао Въпреки това магните,
правени върху сянка на човешкото
445
СЯНКА
тяло, и индонезнйският тсатър на сен
ките вероятно бика разкрили по-раз-
лнчни перспективи, гъй като в тези
случаи сянката е носител на трудно
доловимага човешка съшност (CORT.
GRAD. GRAR KALL. MAST)
Много африкански народи смятат
сянката за втора природа на живите
същества и предметитс и обикновено
я евързват със смъртта В царството
иа мъртвите хора се хранят със сян-
ката на нещата. там те водят жи-
вот на сенки (Негритос семан).
У инднанците от Северна Канада
съшествува поверието. че след смърт-
та сянката и душата. независими ед-
на от друга, напускат тялото. Душата
се отправя на запад към царството
на Вълка*. а сянката остава недалеч
от гроба. Тя поддържа връзката с жи-
вите и следователно за нся са пред
назначени оставените върху гробове
те дарове. Душата може да се завър
нс и като се елее със сянката. да съз-
даде ново същество; родените по та-
къв начин сънуват понякога предиш-
ния сн живот.
В голяма част от инднанскнте сзи-
ци от Южна Америка една и съша ду-
ма назовава сянката. душата и и зоб
ражението (МЕТВ)
Според якутите сянката е една от
трите човешки души; те я почитат и
эабраняват на децата да си играят с
нея (HARA, 82); тунгусите избягват
да стъпват върху чужда сянка.
Гърците правели жертвоприноше
нията в чест на мъртвите по обед*.
час без сянка (FRAG. 1. 290).
Както гласи едно поверие, човек.
продал душата сн на дявола. губи
сянката си. А това означава. че щом
вече не си принадлежи, той губи ду-
ховната си съшност. душата си. Сян
ката в него вече не е дело на демона;
той вече няма сянка, зашото вече ня-
ма бнтие.
Всяка проява на божествената рс-
алност - а такава е сьтворението в
очитс на вярвашия - е вьзприемана в
ислямската мистика за Божияти
сянка. черна светлина. Мрачен «мм-
ден час Всяка форма определя (рани
ните на битието, тя не е нито повече
от сянка. произлязла от една по вис
ша светлина, която тя прикрива и раз-
крива едновременно Мистикът Руз
бахан пише, че и най-голямата човеш-
ка красота е само сянка: суфистът
чете в плизпкитс ти. парфзюмирани
с амбра и заобиколени от ореола на
красотата ти. този стих от Корана
(3. 25): Ти въвеждаш нощта в дсня и
ти въвеждаш дсня в нощпза Зная, чс
отраженисто на Духа сияе върху
лика на тази човешка икона, тя не с
нишо друго. а сянката на Божестве-
ния атрибут . сянката на Бог вурху
земята Тя с адът на изпитанисто
по стръмния път: дървото. което
подхранва огъня на душата.
стълбата на вечния Рай... (CORG. III.
123).
Психоанали зата на Юнг определя
като сянка всяко нещо. което субек-
тът отказва да разбеге или приеме
и което въпреки това винаги му се
налога, пряко или косвено. например
- по низит особености на характе-
ра или други несовместима влечения
(JULS. 168-173). Тази сянка се появя
ва в сънишата под формата на
личности, конто са само отражения на
един определен несъзнателен „Аз-.
Тази сянка се проявява съшо така в
импулсивните и несъзнателни думи и
действия, конто неочаквано издават
определена страна на човешката
психика Освен това тя прави човека
по-чувствителен към влиянието на ня
кои личности или на колектива. което
пробужда и разбулва прикриванн вле-
чения у субекта. Те не са непременно
лоши. но съшествува опасност да ста-
нет такнва дотолкова. доколкото неп-
рекьенато биваг изтласквани в мрака
СЯРА
446
иа несъзнанието. Те само биха
спечелили. ако преминат в светлина
та на съзнанието Но често субектът
се страхува от появата им, от свенту-
алната необходимое да поеме бремс
то им. да го овладев или да ги ориен-
тира в положителна насока. както и
от възможността да се окаже лице в
лице със сложного си „Аз”: усеи/ам.
чс в мен има две сыцсства Съвмсст
ното съшествуване на противополож-
ности е тежко. но и богато на въз-
можности.
Една приказка на Андерсен. „Син-
ката”. описва живота на човек. изцяло
подчинен нажестоките приумици на
Сянката - гьждество на отражени-
ето или двойника*.
СЯРА
Сярата е активният принцип,
този. който въздейства върху инерт-
ния живак и го опложда или убива.
Сярата съответства на огъня. както
живака на водата Тя е мъжкнят твор-
чески принцип, чнето подземно
действие върху живака произвежда
металите. Тя проявява небесната Воля
(това. на което в Содом съответства
дъжда от сяра. впрочем по странен
начин) и дейността на Духа Чсрвсната
сяра в мюсюлманския езотеризъм оз-
начава универсалння Човек - също
представен от феникс* - следовател-
но, продукта на творението в черве-
но на херметиците.
Действието на сярата върху жива-
ка го убива и го променя, произвежда
цинобър*. който е билката на беземър-
тието. Постоянната връзка на сярата
с огъня я отвежда понякога в симво-
ликата на ада (ELIE GUET) В Иов
18:15 сярата се представя като сим-
вол на безплодност. подобно на сред-
ство за обеззаразяване. Тя се разлива
в дома на Царя на страховсте Това е
пъкленият и разрушителен аспект на
символа; неговият положителен
смисъл. обърнат обратно
Според друга сзотерична традиции
която се евързва с първата. сярата сим
волизира огнения дъх и означава мине-
ра.ша сперма Следователно тя съшо с
свързана с активния принцип Тя носи
светлина или ubhi (ALLA. 245).
Червената сяра (на арабски, кнб-
рнт ахмар). която съшествува почти
само като легенда. изглежда се на-
мира.ia на запад в съссдство с морс
то и била твърдс рядка Ето заша.
за да назоват човек. който няма ра
вен на себе си. му казнат чсрвсната
сяра (ENC1).
Червената сяра с сравнена от
Джилдаки (умрял 1342) с транссубс
танииацията на душата чрез аскеза
(MASH. 931).
Според алхимичната символика на
мюсюлманските мистици душата, ко
ято се намира прикована към безп
лодна твърдост, трябва да бълевтеч
нена. после замразена - операции, пос
ледвани отсливане нкристализация
Силите на душата са сравнени със си-
лите на природата: топлина. стул,
влага, суша. В душата съотвстните си-
ли са във връзка с два взаимно до-
пълваши се принципа, аналогични на
сярата и живака за алхимика В
суфизма живакът означава гъвкавост
та на психиката, а сярата - духовно-
го действие. За Ибн-ал Араби, сярата
означава божественото действие (ал-
Амр), а живакът - Природата в нейна
та цялост (BURD, 109).
Известно е. чс цветът на философ
ския камък е червен.
За алхимиците сярата била «а пи-
лата това. което е слънцето за све
та (MONA. 60). Златото. светлината.
жълтият цвят. взети в пъкления сми
съл на символа нм.бслсжат гордели
вия егоизъм. който търси мъдрост
та само в себе си. превръщайки го «
собствено божество, в свой принцип
и своя цел (PORS, 84). Именно тази
447
СЯРА
злокобна страна от символиката на
слънцето и на жълтия цвят изобразя
ва сатанинската сяра в хрисзиянс
ката традиция както в Стария. така и
в Новия завез Содом е унищожезз от
серен дъжд и наказанисто. обещано
на неправедните в книга та на Иов. е
представено по същия начин: Свет ш
ната ще потъмнее в шатра та му...
Жиаището му ще бъде посипано сы
сяра... Ше го гонят от свет.тната в
тъмата (Иов. 18). Жъл'ияг димящ
пламьк на сяра га за Библията е та из
анти светлина, която сс приписка на
тордостта на Луцззфер; светлината,
превърнала се в тъмнина: и тъй.
гаедай: свепиината. що с в тебе, да
не с тъмнина (Лун. II 35) Тя и сим-
вол на вина и на наказание, ето зато
според Г Портал (PORS. 86) е била
тпо.чвана в пагантма ш пречист-
ване на г реши и те.
ТАБЛА
Това съчетание на геометричнн фи
гури - квалрати. ромбове. бадсмовид-
ни очертания и др.. оцветени после-
дователно в бяло и черно - нзползва-
но за игра на лама, за играта на
гьската. за шах и др или просто за
украса - символизира противополож
ните силн. конто се направят една срс
щу друга в борбата на живот и дори в
самия строеж на личността и
вселената. Затова с и толкова подхо-
ляша за игра То очертава елин
конфликт. Полрежлането в каре е
знак, че битката аапочва Изразеният
конфликт може да бъде между разума
и инстинкта, между реда и случай-
ността. на една комбинация срешу
друга или на различните възможнос-
ти на съдбата Символизира сиената
на противостояние и битки (вж Шах*).
ТАБЛА
Засвидетелстваното предпочита-
ние към тази игра у старогерманците
се обяснява с космнческата
символика, която открквалн в разно
ложението на фигурнте (MYTE 42).
ТАБЛО (НА ЛОЖА^аж ФРАНКМА
СОНСТВО)
ТАБУ (УРОДЛИВОСТ. НЕЧЕТЕН.
ЕДНОРЪК. ЕДНОКРАК)
Табу е дума от полинезийски про
изход, символ на забрана и на недосе-
гаемост. Табу е това положение на
нзолираните или забрапеин предме-
та. действия или лица, поради опас-
ността. която крие допира с тях..
Всичко. което е свешено. нспо свалено,
юбранено. кръвосмссително. < юшо
пред зна.меновая ис. опасно Табу мо
гат да бъдат временни или постоянми
сила едновременно привлекателна и
отблъекваша. която сс отнася както
до двойствеността. така и до необи
чайного Поради отделянето и изоли
рането от останалите истца, табуто
придобива допълнително тайнетвена
черта, като че ли нешо друго илнОруг
сс крие под външността му (ELIT 29)
Джеймс Фрейзър вижда в съшсст
вуването на табу във всички човешки
общества анимистка система, шпон-
нала да се превръша в религия
Самите правила иегле.жда происли-
cam съвсем ясно от учение, отнася
шо сс до души и съшества. опрсделе
ни от симпатии и от антипатии,
карссвансто и отврашенисто на ня
кои категории интелекти спрямо
един или друг от тях. Но над души
тс на \opama и животнитс сс реи
вило схвашансто ш бо.жсствена с ила.
която ръководи всички. това с сеанса
нс непрестанно сс расраства и сссти-
га все повече до мненисто. чс табу < а
средства тя да бъдс предраспо-
ложена. а не правила, който да сс
прис пособят към вкусовете на сами
те души. Следователно принципитс.
който диктуват повсдснието, почи-
ват на свръхестествсна ос нова, а нс
на старата естествена txu<mu(FRAI.
608)
Колкото н въображаемн да са
опасностите, на конто сс излагат нес
пазнлите табуто. те си оставит страш-
ни и могат да доведат до смърт.
449
ТАЙНАТА СТАЯ
Въобра жен исто в зияе на човека < ь
що както гравитациязиа. то е в със
тояние да го убие така сигурно, как
то доза синилна кисслина Целта на
та к ива табу, към конто подобии \о
ра трябва да се придържат. с да се
изолират от останалия свят, за да
не ги стигне ужасяващата духовна
опасност или пък тс да я распрост-
ранят. Тези табу дсйс тват. така да
се каже. като изолация. която нс
позволява нитосама да пострада, ни-
то другиму да причини вреда при съп
рикосновението си с външния свят
онази духовна сила, с която са зарс-
дени такива хора. (Дж. Фрейзър.
Златната клонка. Отечествен фронт.
София, 1984, превел Цветан Петков.
стр. 285). Табу е свещенодействашо.
както нечетиия* ред. или физическа-
та уродливост*, конто бележат с табу
засегнатата личност (вж. еднокрак*.
едноок*. едиорък*).
ТАЙНА
Тайната е привилегия на властта
и знак за участие в нея. Тя е евързана
съшо така с идеята за съкровише* и
си има пазачи. Тя е източник и на тре-
вога поради тежестта си. както за този.
който я носи, така и за онзи. който се
страхува от нея.
Защото издал на Зевс тайна, пове
рена му от Темида, Прометей бил ос-
вободен от ноктите на лешояда. кой
то му раэкъевал черния дроб. без
Херакъл да бъде сполетян от яростта
на върховния Бог. От тази тайна зави-
села съдбата на боговете: тя се пре
върнала в оръжие за Прометей Той
си послужил с него, едва след като
причинил на Зевс тревога, равна на
неговата. и след като постигнал скъс
ването на веригнте. От аналитична
гледна точка бихме могли да кажем, че
признаването на тайната освобожда-
ва душата от тревогата. Богът, който
се възползва от нея. с съзнанието.
огърсено ог грсво1иге си; отсоса на
татък го ше може ла властна безпрс
пягствсно; субсктъг, който се въгпол-
зва ог нея. оказвайки се съшо исвобо
ден от вериг ите си. е цялото съшсство.
способно да продължн духовните си
стрсмежи. Здравословно е човек да се
огърси от тежестта на тайните Но
този. който е способен без слабости и
притеснения да запази своиге тайни.
придобива несравнима способност да
се владее, която му вдъхва силно чув
ство на превъзходство.
За алхимията тайната на тайни-
тс е изкуството да се направи камъ-
кът на Мъдритс Ако философите па-
зят тази тайна по подобие на еги-
пстските жреци. то с поради нейно
то съвършснство. Една от причи-
ните. която изтъкват Философите,
за да се извинят, чс нс разкриват ед
на толкова полезна тайна, за тези
който я знаят. с. че всички ще се
втурнат да работят по нея и чс ще
изоставят останалите изкуства и
занаяти - толкова необходима за
живота Цялото общество в такъв
случай ще бъдс смутсно и объркано
(PERD. 455). Друга причина, изгъква-
на от езотериците. е. че нсдостагьчно
добре подготвените да приемат тази
тайна не само няма да я разберат. но
ще я иэопачат или ще я превърнат в
насмешка Не трябва да се дават скъ-
поиенни камъни на прасетага.
ТАЙНАТА СТАЯ
Във всеки обред на посвешение
съществува иэпитание. което се със-
тои в престой в тайно помещение:
гробница, подземие. затворена стая,
дупка. изкопана в земята. горска по-
ляна и т.н. Това е място. скрито от
любопитни очи. Там посветеннят би-
ва поръеен с пречистваща вода или с
кръвта на принесено в жертва
животно Често пъти той прекарва
там ношта; смята се. че насън или на
ТАМАРИНД
450
явс той получава откровения га на
божеството. Дрсвнос1ипетският маги
чески папирус Салт описва тайна
стая, в която преминава знакът на
диханията. а покойннцнте биват съ
живени и подготвени за новия живот.
В „Златното мат ape" (II. 23) Апулей
описва елна от тези стаи по време на
сеанс на поспешение в мистерии те на
богиня Изида В устата на Луций той
влага следннте аумн... Пристъпих до
границата на смъртта. пристъпих
прага на Прозерпина пристъпих
лично пред подземните и нсбесни
богове..."(превод Георги Батаклнев и
Петър Радев. Народна култура.
София. 1984). Тази тайна стая снмво
лизира мястото на смъргга на ста-
рия човек и раждането на новия човек.
Тя може да се сравни с християнския
баптистерий Във всяко посвешенне.
дори и найестественото. има извес
тен дял тайна и уединение, а в основа -
та на новия живот, чието начало то
поставя, стон един вид смърт. частич-
но отдаване.
М Льофле-Дьолашо (LOEC. 98-
100). който изследва символиката на
призсазките. различава три тайни
стаи, съответствашн иа три степени
на посвешенне. всяка от конто прите-
жава собствена ключалка и ключ -
сребърен. златен и диамантен. Те
представляват послсдователни места
на посвешенне. където извършвашн
ят мистерия най-напредбива прение-
тен (сребърен ключ), сетне - обучен с
цел да овладее пряродните сили (зла-
тен ключ) и накрая - озарен от вис-
шето познание и сдобнването с власт-
та (диамантен ключ). Тези три стаи
съответстват на постепенно прибли-
жаване към едно все по-съкровено
свешено, подобно на духовно прид-
вижване от преддверието до вътреш-
ността на храма, чак до дарохра-
нителннцата. в която се съдържа
божественото. а в това има известна
прилика със суфистката теория за че
ширите врати*.
ТАМАРИНД
В Сиам, Лаос. Цейлон. Индия, та
марнндът шрас важна роля: той е оби
талише на злосторни влияния Ми
рисът му или сянката му са опасни
Пръчките от тамаринд, хладнигс
оръжия. снабдени с кальф от гама
ринд. са сфикасни дори срещу тези.
който са стонали неуязвима: това с
така, зашото дървото е наследило
опасните сили на духовете. конто го
обитават (FRAL).
ТАМАРИСК
Тамарнскът в Киган поради при
лнката сн с бора или поради устойчи
востта си на лошото време с символ
на беземъртие. Името наГосподаря на
дъжда. Джеесондзъ. означава тама-
риск. или нервен бор. Наричат го оше
Шу-дей (сила на дърветата). тати си-
ла или способност е без съмнснис си-
лата на смолата. нзползвана като
средство за дълголетие.
Ще отбележим още. че тамарнскът
изглежда е играел роля на центра лно
дърво в страната на Канаан, зашото
Авраам посадил това дърво във Вир-
савия. прели да се обърне към Господ
[Бит 21:33). След като сключил съюз
с Авимелех. Авраам посади Тсрсвин
тови дървета във Всрсаве. и призови
там името на Господа. Вечния Бог.
За японците пейзажите с такова
дърво (Джиорин = тамариск) напом-
нят на картина от школата на Южсн
Китай. Учените от онова време казва
ли, че то предвешава дъжд и го нари
чали божественото дърво. магьоснн
ка на дъжда. Казват му оше Единстве
ният - с три Пролети, зашото може да
цъфти до три пъти в годината.
Той напомня за сладосгта на са
мотата. за необятните пустинни шири
ни, за големитс китайски равиини. в
451
ТАМЯН
конто цивилизапнитс са потыкали. бет
ла забслежим, та безразличието на
вечността.
ТАМБУРИН
Тамбурины, много по различен от
тъпана* с плътння си дълбок и тайне
твен звук, има източен произход, за-
гатва лека музика и танц В древна
Гърция Кибела, майката на всички
богове и всички хора, е очарована от
звука му:най-много обича да думкат
тимпани. мънчста. флейти да псят
до тях..., казват Омировите химии
(Хезиод, „Теогония, дела и дни. Оми
рови химии**, библиотека „Свстовна
класика'*. Народна култура. София,
1988. превод Ралица Константинова,
стр. 138). Най-често придружен от
танци, чийто ритъм той лава, тамбу-
рины- символизира идеята /а радост
и лскота. Внжламе го често в сиените
на дионисиеви оргии, размахван от
вакханките. Той придобива космичес
ко измерение, когато напомня движе-
нието и музиката на звездите, на ко-
нто се наслаждават боговете и боги
ните.
Този свешен тамбурин от диони
сневнте ритуали изглежда е имал по-
плътен звук, подобен на този. използ-
ван от дервишите в ритуалите руфай
и каднрн за прнзоваване на дхикр. В
тези случаи той с като шаманские там
бурин от Източна Азия и като него се
евързва с обшата символика на тъпа-
на - кратофания на нсбесните сили.
ТАМЯН
Символиката на тамяна е евърза-
на едновременно със символиката на
дима, аромата и смолите, конто слу-
жат за пригогвянего му. Дьрветата.
конто ги произвеждат. понякога са би
ли възприемани като символи на
Христос. Тамянът следователно с не-
товарен да издигне молитва та към не-
бето и в този смисъл е емблема на ро
пята на свсшсника: поради тази при
чина един от Влъхвитс подарява иа
дстето Иисус тамян. Окадявансто. ко
ею сс прави повсеместно, има нався
къде една и сына енмволна стойност:
то евързва човека с божеството.
крайнего с безкрайното. смъртното с
беземъртното. Така че - да отлетиш
като дим - в повечето случаи има
положително, а не отрииателно зна-
чение В този смисъл няма особена раз-
пика между дима от погребалната кла-
да - този на копала у майте - христи-
анских тамян и тютюна у амсриканс-
ките индианци Ако не обърнем вни
мание на този символ, който - изклю-
чението прави правнлото - изглежда
елнозначсн, не ше можем ла разберем
значението на лулата на червеноко-
жите. била тя на мира или на войната.
Лулата скрепява съюза или договора
чрез божественото присъствие. при-
канено да отдави празненството чрез
отпрашанс на дима към зенита. Пре
чиствашото действие на дима - от
тръетика или папраг - включено в
множество обреди от древен Китай,
изглежда има съшото значение Знаем,
че димът от погребалната клада от-
нася душата на покойника; а за алхи
миците няма нужда от клада; те
твърдят, че по време на агоннята е
възможно да се вили как душата от-
лита като лек дим Келтските тради-
ции произлизат от съшия род символ-
на мисъл.
В хиндуистките обрели тамянът
(дхупа) с евързван със стихията
Въздух и се казва. че представлява не-
щането на сынанисто, което е
навс.чкъде.
Докато димы от тамян е изкуст-
вено използван при някой упражне
ния от йогата. в будистките методзз на
медитация изгарянето на пръчицата
служи по-скоро за измерване на вре-
мето (AVAS, DANA. GR1R GUER).
В Централна Америка тамянът с
ТАНТАЛ
452
евързан със съшата символика като
кръвта. мъзгата, спсрмата. дъжда.
Подобно на облака, днмът от тамяна
е проява на божия дух Впрочем облак
и дим са сродни думи в езицитс от
Централна Америка. Оттук и обреди-
те за предизвикване на дъжд. при ко-
нто към небето бнват издиг ани облаци
дим (подражателска магия). В „Полол
Вух“ една героиня, носителка на
познание, ктоническо божество, изв-
лича от Дървото на живота червената.
съсирваша се мъзга на копал и я дава
на хората. сякаш е собствената и кръв
(мит за произхода на копала).
Оттогава племето майя-киче си служи
с тамяна от копал при всички релнги-
озни церемонии, за да прогони злите
духове. В книгите ..Чилам Балам" от
Чумайел се казва. че тамянът е не-
бесната сила. а миризмата му бива
привличана към средата на небето.
Следователно употребата на тамян
идва от обрели на оплождане, евър
зани с лунния цикъл Връзката между
копала и луната е изразена освен това
в обшия корен ух. който ги обознача-
ва на езика на племето чорти Върху
свешения олтар жреците изобразяват
божествата на дъжда последовател-
но чрез макет на копал или свещени
съдове. съдържащи непорочна вода.
И в наши дни у чортите жреците пра-
вят процесия. отиват да направят
резка в копала и изгарят смолата в
полунощ, през последний ден от су-
хия сезон, с цел да ускорят идвансто
на първите дъждове (GIRD. 106-108).
ТАНТАЛ
Митичната тема за Тантал във вы-
решната борба срешу напразното въ
одушевление символизира издигането
и падението. Поканен на пира на
боговете. той е съблазнен от мисълта.
че може да бъде равен на тях; на свой
ред ги кани на угощение, но с блага,
които дължи на боговете: поднася им
крайниците на сина си; изпрашат ю в
Ада. Нсгового наказание с пропории
онално на греха му: предметы на же
лаинето му - вода, плодове. свобода
е пред очнтс му. но той никога нс мо
же да го лоезнгне. Водата. която сс
отдръпва. и плодовете. конто
изчезват. са ясен символ на пълната
загуба на рсална преценка. символ на
безеилното въображение. превърна
ло се в халюцинация (DIES. 58 71).
Погрешната му преценка е следс-
твие на суетата: той пожелал да под-
несе на боговете. за да се нзравни с
тях. блага, които смятал. че пронзли
зат от самия него - амброзия, нектар,
собствения сн син. и оше кой знас как-
ва тайна, забравяйки, че ги дължи
именно на боговете. Последните вър
нали живота на Пелопе, но предали
баша му на мъченията Пол Диел обяс
нява по друг начин наказанието на
Тантал, наложено му от боговете след
неговата злошастна покана Той пред
лага на божествата плът, плъпцкч
желания (сина на човека/. вместо ди
поднссе прсчистената си душа (сина
на Бога) (DIES. 66).
И така, символы представ» три
аспекта: загуба на реалната предста
ва; приписване на себе си блага, като
живота, конто принадлежи само на
боговете; поднасяне на боговете ма-
териалнн блага вместо духовнн. В ос
новата на тази символика се корени
съшата грешка, засягаша връзката
човек - богове: човекът. който иска да
стане бог, мислейки се за негов равен,
ше бъде наказан с острого чувство за
собственото си безеилие Но Тантал е
оше, в по-обикновен смисъл, символ
на непрсстанното. непреодолимо
желание, вечно неудовлетворено, за
шото е в природата на човека никога
да не бъде доволен Колкото повече се
стреми към желания предмет, толко
ва повече той се изплъзва и неутоли
мото гърсене продължава безкрай
453
ТАНЦ
ГАНЦ
Танцы с net теине, ганцы е input
но средство. Език прели елового: сваг
бенитс танин на птиците ю доказват;
език отвъд словото: зашото там. къ-
дето лумите вече нс стигат. сс появя-
ва танцы.
Каква е тази треска, способна ла
сграбчи и раздвижи ло лудост всяко
съэлание. ако не често втривната про-
яви на Инстинкта на живота, които се
стреми единствено ла отхвърли цяла-
та двузначност на преходното и с един
отскок да се върне към първичната
цялост. в която тела и души, творец и
сътворено, зримо и незримо сс срешат
и сливат нзвън времето в единствен
по рода си екстаз. Танцы успокоява
и ознаменува отъждествяването с
беземъртното.
Такъв е танцы на Давид пред Ков-
чега на завета или този. който омайвал
и увличал в безкрайно въртенс мевля
на Джелал-ед-лин Руми, основателят
на братството на танцуващите
дервиши, конто е съшо така един от
най-големите лирически пости на всич-
ки времена. Такнва са всички основни
танци, всички танци, определяни ка-
то свещсни. Но такива са и танцитс в
обикновения живот - народнн или
заучени. подготвенн или импрови ти-
ранн. иидивнлуални или колективни -
които малко или много търсят осво-
бождение в екстаза. било то ограниче-
но до тялото или по възвншено: до
колкото бихме приели налнчието на
степени, вилове. измерения в екстаза.
Порядъкът в танца, рнтъмът му
представляватстълбицати. по която
се извършва освобождаването; при-
меры с шаманите е най доброто дока
зателство. понеже те самите казват,
че благодарение на танца под звуцнте
на барабана се издигат до света на
духовете. От Гърция и нейните мисте
риии. от Африка, родина на ориша и
вуду, до сибирская и американски ша
манизьм и лори ло най-свободниге
танци от наше време - навсякъдс чо
век изразява чрез танца все съшата
нужда да сс огърси от преходното. В
този смисъл множество™ обредни
танци за призоваванс на дъжд не се
различават ни най-малко от най-три-
виалния любовен таил, а изтошител-
ният танц на Слънцето на северно-
американските прсрийнн инлианци.
съшо както траурните танци в дре-
вен Китай, поставят на нзпитание
душата, опитват се да я укрепят и из-
ведат на нсвидимата пыека, която во-
ли от преходното към непреходното.
Зашото. доколкото танцы е пламен
но и титан не и молитва, то той е и
представ, генис.
Можем да споменем хиляди приме-
ря; такива са танците за обладаване
от хаитянското вуду, които показват,
чс това представление, по съшество
символно, има и лечебни свойства. И
несъмнено това е причината. поради
която медицината открива - или пре-
открива - терапевт иката на танца, из-
ползван открай време от т иар аним-
истични култури.
В Индия прототипы на космичес-
кий танц е тандава на Шива-На-
гараджа Вписан в крьг от пламъци.
този танц символизира едновремен-
но сътворението или умиротво-
ряването. разруха та или запазването.
Той символизира съшо така прежи-
вяното от ногата. От друга страна.
Буда Амогхасидхн. повслител на жиэ-
неното движение - съзидателно, ин-
телектуално - е нарнчан в тантричес-
кия будизъм Господар на танца.
Обредните индийски танци
включват всички части на тялото в
жестовс, които символизират отдел-
ни душевни състояния: длани, нокти.
очни ябълки. нос. устни. ръце. крака.
сгъпала, ханш, които се движат нас-
ред изобилие от копрнна и Цветове
или пък понякога при почти пълна
ТАПИР
454
голота.
(кички тези движения изразяват и
ирпзовават един вид сливанс в един и
съш ecieiически. чувствен, еротичен.
религиозен или мистичен порив. сякаш
завръшане към Единственна, от кон
то всичко извира и където всичко се
завръша чрез едно непрекъснато пре
диване на жизнената Енергия.
Свързан с рнтъма на числата,
танцът в шинтоистките традиции поз-
волява внасянето на ред в света. Той
укротява дивите зверове. установява
хармония между Небето и Земята;
именно танцът на Велнкия Юй слага
край на прниждането на водите, ог-
раничава ги.
Според някои гьлкуватели иерог-
лифы wou. който изразява непроява-
та. разрушението, първоначално е оз-
начавал танцуване.
Както отбелязва отец Мвенг
(MVEA. 81), в Африка, където танцът
е повече откъдето и да било друтаде
екстраверсия. е най-драматичната
форма, чрез която културата се
изразява. защото единствено в него
човекът. в качеството си на отказ
от природная детерминизъм се стре
ми да бъде не само свобода, но и ос-
вобождение от наложените му
граници. Зотова, според автора, тан-
цът е единственото мистично израз-
но средство на африканската рели-
гия.
В Египет, където танците били кол-
кото многобройни. толкова и сложнн.
чрез изразителните си движения се
явявали, според Лукиан, олицетворе
ние на най-тайнствсните догми на
религията, митовете за Апис и
Озирис, превъплъщснията на богове-
те в животни и най-вече тсхните
лзобовни авантюри (POSD, 80).
ТАПИР
Тапирът е символично тъждествен
на змията* у манте.
ТА РАЛ ЕЖ
Това животно, засмало важно мяк
то в митологията на древпиге иранци.
се срсща и в многобройни мигове ог
Ценгрална Азия За бурятнте той еот-
кривателят на огъня; бодливого свинче
играе сына та роля в един миг на пле
мето кикую в Източна Африка (FRAF)
Той е съветникът. в който хората се
вслушват и така откриват Слънцето
и Луната повторно след изчезванего
им; приписва му се и изнамирането
на земеделието (HARA. 131). Нак
ратко. таралежът следователно е кул-
турен герой, евързан с уседналостта
на древните тюрко монголскн нома
дн. Парешото убождане на бодлите му
е вероятно в основата на огнената и
слънчева символика на цивилизо-
ването.
В средновековната иконография
таралежът е символ на скъпсрничест-
вото и лакомията не без връзка с нави
ка. който му се приписва. да се свива
върху смокините. гроздето или ябъл-
ките. конто намира или си огбрулва. и
набол тези плодове на бодлите си. да
сс скрива в хралупи в дървета та. къ-
дето да трупа съкровишата си и да
храни с тях малките си.
ТАРО
Таро е една от най-древнитс игри
на карти. която използва цял свяг от
символи. Не може и да има съмнение.
че то е езотерично учение, повече или
по-малко пазено в тайна през вековсте.
Проблемът за неговия произход е мно-
го труден, ако не и невъзможен за
разрешаванс. Като се започне от Кур
дьо Жеблен, който през XVIII век се
увличал по тълкуването му. до днес
всевъзможни различии теории са би-
ли изложени. Дали идва от Китай. Ин-
дия. Египет, дали с творение на самия
Тот - Хермес Трисмегист, на цига-
ните, на алхимицнте. на кабалистите
или на човек. мъдър измежду
455
ТАРО
чъдрите, Таро прслстаия всьтност
иконография, дос га опреде лено сред
новсковна, примессна с христнянски
символи.
Цветное и числа । а
Според най-традииионната си
форма, тази на марсилското Таро
(единственого. та което ще сс отна-
сят нашите подробнн описания), иг
рата съдържа седемдесет и оссм
ключа: пстдесет и шест Минор Аркан
двадесет и два Мажор Аркан. Теш
числа заслужават да бъла) изелед
вани. Нека отбележим първо. че чис-
лото двадесет и две* е равно на броя
на сврснските букви. конто според
Кабалата изобразяват Вселената
Това число в Таро се състои от дваде
сет и един* номерирани аркани и от
шут: числото двадесет и едно. или три
по седем. е числото на човешкото
съвършенство. като три* пьти селем*
(тук трябва да припомним че арка-
нът с N 21 представлява Света)
Шуты. конто се прибавя към него, как-
то би казал африкански мъдрсн. с
словото. дадено на това сьвър-
шенство. негоыно одухотвор.чванс. От
петдесет и шестте минорни аркани ще
запомним най вече, че те образуват чс
гири групп, може ла сс каже. чегири
колони с по четиринадесет ключа, ко-
нто съответстват на четирите рода иг-
ри на карти. дошли ог Таро Но тряб
ва да се подчертае най вече, че седем
десет и оссм*. сборы от цялата игра
Таро, е още сборы и следователно.
според езика на езотерицнге, конто
създали Таро, тайната шачение на
дванадесетте* първи числа. Тайно та-
ен Книга, която се представя като
игра, съдържа сборка га субстанция
на числото. което дава структура на
света и на мисълта.
Всички тези ключове са с ярки Цве-
тове Преди да нзслелва.мс г екните спс
цнфични значения, ше припомним тук
с няколко рела символиката на пре
обладавашите Цветове в Таро розова
охра (с цвета на кожа га), синьо. чер
вено и жьлто Розовата охра бе лежи
niiH.il и всичко човешко и ш евързано
с човечеството (лица. тела, построй
ки). Синьото* - вечерен цвят. пасивно.
лунно, с цветы на тайната. на чувст
вого. на anima, на съшинските женс-
ки стоиности. Червеното* с мъжкият
цвят на вырешната сила, на потен-
циалната енергия. на манифестаините
на animus, на кръвта и наДуха. Жьлто-
то* най после с ня лата си двойстве
ноет е едновременно цветы на земя-
та и този на слънцето, на богатствого
на меда и на жьтвата. на интелекту-
алната светлина в неината златна. не
изменна чистота (1а подробного при
ложение на таги символика виж в
изслсдвансто. направено върху наз-
ваниего на всеки един от мажорните
аркани.)
Минорни аркани
Минорнитс аркани сс деляг на че-
тири основни серин: Жезлн. Чаши. Ме-
човс. Монети. всяка една с по чегири
надоест карги Крал. Дама. Конник.
Вале и лесе! карти. номерирани от Асо
до десет. i В нашите обикновени карти
Конникът е изчезнал, Жсзлите са сс
превърнали в Кари. Чаши те - в Купи.
Мечоветс - в Пики. Монетите - в
Спатии) Теш четнри цвята символи
зират четиритеслсмснта или четирите
основни съсгавки на живота
Жезъльт е Огън нт на дештвнето.
началната точка. необходима на вен-
ка ено. ноии.ч (DELT. 1.18): но тойсоще
вънаебната пръчииа. скиптърът на
мъжката в lacm, Бащата (WIRT. 42).
Чашата еплодотворната Нода от
небето. това. което евързва сътво-
реното с божественото, психичнич
живот (DELT. 1.18); но тя сощегш)н
телната чаша, женското въ трин
тие. Майката (WIRT. 43).
Мсчы с въм)ул»т. духът, кой-
то прониква в иатеринта и й дава
ТАРО
456
форма, създавайки това сложно
Hcuio, което с човекът (DELT. I, 19);
той е съшо мечът на будите./я.
оръжисгпо. което рисува кръет и на
помня по тот начин плодотворната
връзка между двата. мъжки и
женски, принципы: освен това мечът
символизира проникващото дейст-
вие. като това на Словото или на
Сина (WIRT 44). Може да представ-
лява интерес сравненнето с мисълта
на Юнг: пиките са символично евър-
зани с проникването на интелекта и
със смъртта (JUNS. 298).
И накрая. Монетата е Земята:
Слизане под земята. чрез което за-
почва всяко посвещение (значение на
пещерата») и което дава на човек
опората в света, в който той се на-
мира (DELT. 1.19): или диск пентакъл.
знак за опора на волята. събирател-
на материя на духовно действие,
синтез, връщащ тройното към
единичното. Троица или Три-
единство (WIRT. 43).
Може да се направи подробно из-
следване на символиката на тези пет-
десет и шест ключа, но това би ни от-
вело твърде далече. Да отбележим
просто, че те са тясно евързани с ма-
жорните аркани; откриваме ги в пър-
вия от тях - Магьосника*: тон държи
в ръцете си Жезъл, който ше осигури
властта му върху земята на Монетата
и върху самия него, докато Чашата и
Меча (с намалени размери колкото
кама), които символизират двата пъ-
тя на човек в търсене на посвещение
чрез сърцето и духа, са противополож-
но разположени на масата му.
Мажорпи аркани: иницнационни
пътиша
Самите мажони аркани са иници-
ационни пътиша, чиито етапн са били
тълкувани по многобройни начини. Те
са като квинтесснцията на херме-
тизма, като висизите чинове, поста -
веки над безличната тълпа. Те са под-
робно нзеледвани при името на всеки
един от ключовете:
I Магьосник; II Папсса (Висша
жрица); III. Импсра i рпца; IV.
Император; V. Палата; VI. Влюбенияг,
VII. Колесницата (на Озирис); VIII
Справедливостта (Всзнитс Тсмида);
IX. Отшелникът; X. Колелото на
съдбата; XI, Силата; XII, Обесеният;
XIII. Аркан без име (Смъртта); XIV
Въздържанието; XV Дяволът; XVI
Божия Дом; XVII. Звездата; XVIII.
Луната; XIX. Слънцето; XX
Страшният съд; XXI. Светът, и без
номер Шутът (Лудият).
Тройки и седморки
Ако оставим настрана Шута, кой-
то не участва в номернраните карти.
остават двадесет и един* аркани. ко-
ито се разпределят или в седем трой-
ки, или в три седморки. Във всяка
тройка първата част е дейетвител
но активна, втората - средна: ак-
тивна по отношение на следвашата.
но пасивна по отношение на
предходната. докато третата с из-
рично пасивна. Първата съответст
ва на духа, втората - на душата и
третата - на тялото (WIRT, 68) И
така се групират: Магьосннк (I).
Папесата (II) и Императрицата (111);
след това Император (IV). Палата (V)
и Влюбеният (VI); Колесницата (VII).
Справедливостта (VIII) и Отшелникът
(IX) и т.н. Съшото разграничаване
дух. душа и тяло откриваме в отноше-
ннята между трите седморки: от
Магьосннк (I) до Колесницата (VII),
стойкости на духа; от Справед-
ливостта (VIII) до Въздържанието
(XIV) - тези на душата и от Дявола
(XV) до Света (XXI), - тези на тялото
Един и сын ключ следователно ше
може да се гълкува като дух и душа
или като душа и тяло - според място
то му в избраните карти и според
Равнищата на анализа; например
Императрицата с тяло в първата
457
ТАРО
тройка, дух - в първата седморка; от
ношенияга сс применят вътре в par
личин те части. Всички ключове на ин
терпрстацията разкриват различии
страни на една и съша карга; нито
една не притежава безусловен и пос-
тоянен смисъл. Остава си вечно под
вижна система от отношения, изиск-
ваши възможно най-голяма гъвкавост
в тълкуването.
Вътре в самите седморки трите
първи аркани сс противопоставят на
трите следващи. а седмият врыца
цялото към единство (WIRT. 77); ко-
ето поставя на прсден план обобша
ващото значение на Колесницата
(VII), на Въздържанието (XIV) и на
Света (XXI); власт на волята в света
на духа (VII). на равновесието в този
на душата (XIV). на вечного движе
ние в света на тялото (XXI).
Връзки със Зодиака и Планетите
Към това тройно групиране може
да се отнесе астрологичното схваша-
не. според което зодиакалното колело
представлява четирите елемеита в
трите им последователни положения:
раждане или начало на еволюция,
кулминация, спад или инволюция.
Огнените, земните, въздушните и вод-
ните знаци. конто се ражлат с Овен.
Телец, Близнаци и Рак, стигат до кул-
минация в Лъв. Дева. Везнн, Скорпион
и отиват към спад в Стрелец, Козирог,
Водолей и Риби. В тронного групира-
не на Таро ключовете, върху които са
обозначени много ясно символнте от
Зодиака, притежават съответното
положение; Стрелсцы от Влюбення
(VI) е в спад. Везнитс от Справедли-
востта (VIII) са в кулминация. както
Лъв от Силата (XI), докато Близна
ците от Слънцето (XIX) са в началото
на еволюция.
Но ако трябва да се о гиде пода-
леч и да се възпроизведе астрологич-
но Таро, ние се сблъскваме с дълбоко
различавашите се едно от друго мне-
ния на авторите Сыцествуват mo.t
кони рамичззи съотвспизпвия между
аркан ите. планетите и Зодиака, кол-
кото и автора, г пении.зизирашз в изу-
чаванезпо на Таро Безкрайно въоора-
женис властна в тази облает Осуалд
Уърт вижда. например, в Магьосника
- Меркурий; Фомало - Слънцето, Т.
Тсрсшченко - Нептун и т.н. Без пре-
тенции за изчсрпателност лесно мо-
жем да намерим за някои ключове
около дванадесст различии астроло-
гични съответствия, често пъти
противоречива При това изобилие
от хипотези А. Волгин предложил в
„Използването на Таро в съдебната
астрология" (Париж. 1933)да се нап-
равят сьответствия нс между пла-
нетите и знацитс, а между хорос-
коп и чн ите домове, в които вески сек-
тор представил ясно детерминирана
облает и между мажорните аркани
И така. Магьосникът и Смъртта се
евързват с първия хороскопичен Дом;
Папесата и Въ здържанието - с вто-
рил и тъй нататък Арканите в Таро
могат съизо да се разглсдат по
двойки; всеки един проявява съставя-
зцата го двойственост. една повече
или по-малко очевидна аналогия в
противоположностите; свързвансто
на ключовете с хороскопичнитс до-
мове дава основанието за това евърз-
ване по двойки.
Тълкуването на кабалнетите
Според кабалнетите. които са изу-
чавали Таро, се налагат няколко
забележки. Съществуват толкова ма-
жорни аркани. колкото и букви в ев-
рейскага азбука. Точният им брой е
този надвадссет и двата пътшца на
Мъдростта. на междусефирскитс
капали, които евързват помежду им
десеттс Ссфири, върховните мета-
физически принципа на сврейската
Кабала (RUT. 198). Самите Ссфири,
мистнчни атрибути на Бог се разви-
ват лог) формата на тройки, във вся
ТАРО
458
* а от конто Леа крайни са евързани
. *< средсн термин (MARI). 154) И тс
сс съгласуват със символичного зна-
чение на ключовете: на Магьосника*.
причина и начална точка за всички
неша. съответства Сефнрския Венец;
на Папесата* - Мъдростта; на
Императрицата* - Развитието; на
Императора* - Величието и Мило-
сърдието; на Папата* - Твърдостта
или Правосъдието; на Влюбения* -
Красотата; на Колсснииата* -
Победата; на Справедливостта* -
Славата; на Отшелника* - Осно-
вание™ и на Колелото* - Съд ба та.
изобразяваизо инволютивната вих-
рушка - Царството (WIRT 71-73). Тъй
като съшествуват съответствия меж-
ду всичките ключове. взимайки този
факт за начало, можем да развнем ця-
ла една кабалистична символика на
Таро, зашото във веригата. включва-
uta различайте равнища на същ-
ността. всичко е евързана по вълше-
бен начин (SCHS. 141).
Антроиоцентризмът на Таро
Алхимичното Таро, магическото
или дори масонского Таро (WIRT 281 -
286) - всички ключове за гълкуване
са били изпробвани само за да се отк-
рият един или два символни знака, ко-
нто да могат да се евържат с една или
друга доктрина; отбелязахме ги мимо-
ходом при отделното изеледване на
всеки аркан Но Таро остава преди
венчко антропоцентричен и фигурите.
конто го съставят. притежават психо-
логическо я космическо значение; те
се отнасят до човека в самия него и в
света, въпреки че не ни показват чо-
вешки персонажи като Колелото на
Съдбата (X) и Луната (XVIII), в ко-
нто животните са само карикатури на
човека
Сега, за да разгледаме символика-
та на Таро от този ъгъл, трябва кар-
гите да се подредят във формата на
колело. което разполага Шута между
Мап.осника и Света или на дпа реда
- първня от I до XI. и втория - и об
ратна посока. от XII до Ш)1а
Тогава ясно се вижда. че вертикал
ната ос на Таро се евързва с аркани
VI и XII. Влюбения и Звездите. каго
единият е чувството. а другият - на
деждата, като че ли тези две стойкос-
ти представляват оста, около която
се въртят всички останали.
Път за развитие към мъдроспа
Сам с лице към света, човекът тър
си пътя на мъдростта в прилобинане-
то на двойка способност: на външ
ния и на вътрешния свят. Овладя
вансто произтича от постспснната
инициация, която сама по себе си се
дели на два пътя, два свята или две
главки фази с активно илн пасивио
преобладаване. слънчево или лунно
Първият сс основава на въздига-
не на принципа на индивидуална
инициатива, на разума и вол я та Той
подхожда на мъдрсца. който винаги
владее себе си и разчита само на соб
ствените си лични способности, без
да чака помощ от вънизни влияния
Вторият е съвсем различен и дори е
противоположен на първия Далеч от
459
ТАРО
мт ълта Ла pa leuc et анка. каста с «
iii'iHiKiiuiid. а да доирииася >u ра<нн
шастана нътрстннтс снергин тан
цели .иистикът Ла сс ока же « /и
таяние Ла иолучава според целая рач-
мер на спсииално ра teuma выприсм-
чивост (WIRT, 49), И така, рациона-
листы и мистикът. както мъжкото и
женского, се противопоставят и вза-
имно се допълват. Силата (XI) и
Обессният (XII). например, са само
двете странн на един и сын символ:
външна сила за аркан XI. и изцяло
вътрешна и одухотворена сила за
Обесения(ХП) В този смисъл Магьос-
никът в гьрсснс на посвешенне съшо
се сблъсква първо с Папесата (II). па-
зителка на тайните на света: за да про-
чете в нейната книга, е необходим ин
телекгьт на Императрицата (III) и на
Императора (IV). С Папата (V) пос-
вешението става лействително; чове
кът ше успсе да сс издитне. мннавай-
ки през препятствия™ на другите
аркани, от конто първо ше бъде нап
режението на Влюбения (VI). център
на първия ред карти. зашото без лю-
бовен пори в нишо нс е възможно. След
този избор. който го задължава, гос-
подарят на Колесницата (VII) има
опасност да злоупотреби с властта си
и да се възгордее ог силата си; Сира
ведливостта (VIII) му напомня зако-
на за необходимото равновесие и во-
ден от идеала си. той ше заминс през
Отшелник (IX) за света; но доколкото
Отшелникът търси истината, той съ-
ди и задвижка Колелото на Съдбата
(X). което му дава заслуженого спо-
ред вътрешното му сьстоянис и собс
твеното му желание за развитие.
Единствено Силата (XI) може да спре
Колелото на Съдбата В края иа този
първи път посветсният е намерил
това. което е гьреил; Силата има съ-
щата шапка като Магьосника: лемннс-
катата - знак на безкрайноегта.
Мистична!а фаза
С Обссения (XII). начало на его
рия ред. посвстеният влиза в обьрнат
свят. в койго материал ните средства
са станали безполезни: това с мистич-
ният и пасивният пы Арканы без име
N XIII сочи, че смъртта. чиято черве-
на карта с цвета на кръвта и огъня.
убива и изгаря илюзиите. но тя съвсем
не е край, а начало В този нов живот,
конто ни е обешан. трябва да се нап-
редва постепенно: нзискваннята на
Въздържаиието (XIV) са съшите като
тези на Отшслника (IX); едва след ка-
то човек си ладе сметка за собствени-
тс си вьзможности и придобие вътреш-
но равновесие, той ше може да заста-
нс лице в лице с Дявола (XV), символ
на най-страшното от изкушенията -
това. което ни обешава окултна сила,
толкова голяма. колкото и светлата си-
ла на Бог. но която се евързва дълбо-
ко с ляволската власт. Уви. създаде-
ното от човешката гордост е обрече-
но на разруха и ето я поразената от
гръм Кула от Божия Дом (X VI). Оттук
нататък на човек му остава само
Звсэдата на Венера (XVII), двойстве-
на звезда на надеждата и любовта.
център на втория ред карти и основа
на вертикалната ос на Таро. Както
Луната придружава звездата във фи
зичсского небе, тя я следва (XVIII) в
света от символи на Таро, ноентелка
на стойноститс от миналото. патова
репа с цялото бсзсъзнателно, облает
на въображението. в което се зареж-
дат сънишата. Без връзката на Звез-
дата и Луната не бихме могли да се
срешнсм със светлината и огъня на
Слънцето (XIX). аркан на цялостно
озарение, в който за пръв път човек
вече не е сам. Оттук нататък за него
може да сс съди от целостта му. от
самня него и от дела га му. Сины му в
очите на ант ела отСтрашния съд (XX)
ше символизира свидетеля Той е дос-
тит нал върха на инициацията и све-
па (XXI) се явява тук само като син
ТАТУИРОВКА
460
тез на всичко. което е постигнал Той
с нп* I да not пшене преврыиансто на
обсктивни.ч свят в псих инна стой-
ноет т е, на пика на алхимииите.
тръгнал с Магьосника от malena
рпта. той стига до j.iawo/no(DELT.
11.488).
И така, докато първият път на
инициацията завършва със Силата
(XI), преимущество на Магьосника.
който е изпълнил замисъла си (WIRT.
53), вторият път. пътят на мнетнката.
тръгва от Обесения (XII) и ни води до
Шута, чиято пасивност придобива из-
ключитслен размер (WIRT, 55) Той е
този. който. след като е получил от све-
та всичко. което можел да вземе.
признава. че не притежава нишо
стойностно и впоследствие се връша
към непознатото, непознаваемого,
което предшества и следва нашия
живот При тази двойна безпътииа не
ни остава нишо друго. освен да про-
дължим да търсим. но след като сме
осъзнали чрез разума си и приели
страданията на плътта ни. че между
Бог и нас съшествува различие по
естество; единствено възможното от-
ношение с него се таи в належдата.
упованието и любовта Това е послед-
ната поука на Таро, замислен като ини
цнационен път.
Архитнпнте в Таро
Двата пътя. които разграничите,
се поддават оше и на други тълку-
вания. Юнг вижда в тях двете страни
на борбата на човек с другите и със
самия себе си; слънчевият път на екс-
траверсията и на действието. на прак-
тичного и теоретичного размишление
с рационалистична мотивация; лунни-
ят път на интроверсията. на съзерца-
нието и интуицията с мотивация от по-
рядъка иа чувствата, въображеннето
и обобшението. Можем да отбележим
оше, че вижламе да се появяват в Таро
няколко основни архитипа Майката
(Папеса, Императрица. Страшния
съд), конят (Колесница), старият чо
век (Император. Папа, Отшелннк
Страшнияг съд), кололо to (Колело на
Съдбата). Смързта, Дяволът. къшата
или кулата (Божия Дом. Луна), птица
та (Звезда. Свят), Девата, нзворът,
звездата (Звезда). Луната. Слънцего.
Блнзнаиите(Дявол. Слънце). крилото
(Влюбения. Въздържанис. Дявол,
Страшния съд. Свят), пла.мъкът
(Божи Дом)...
Каквато и да е сгойносгта на всич
ки тези гледни точки, не трябва да
забравяме. че Таро не се подчинява
напълно на нито един от опититс за
систематизация: винаги остава нешо
в него, което ни убягва Неговата га
дателна страна не е по-малко трудна
за схвашане. Тук няма да я разглеж-
даме. зашото комбинациите са без
крайни, а тълкуванията, дори и да се
опират на символн. конто ние се опи
тахме да изясним. изискват обучение
на въображеннето. което се придоби-
ва само с дълга практика и способ-
ност за съждение.
ТАТУИРОВКАГвж СИНЬО. ПЕЧАТ)
Изглежда в древен Китай тагу-
ировката е притежавала известно
значение Нейната символика е посо
чена от първонэчалния смисъл на зна-
ка уен, който характеризира обикно-
вените знаци в писменосгта. пнемото,
но съшо политическата конфуцианс-
ка мъдрост. Уен означава прсс ичащи
се линии (което го сближава с тъка-
нето). вени. бръчки. рисунки. Някои
изображения представят татуиран
човек: става дума за постоянен прнзив.
за отъждествяване с небесната сила и
едновременно с това - за фундамен-
тален начин иа обтуване с нея. Това
е най-общата символика на татуиров
ката, която се прндава вследствие на
посвещение. позволявашо това
обшуване В съшото време това пос
вещаване е ритуал за внедриванс в он-
461
ТЕАТЪР
ределена социалка tруна. където га-
туировката е нсзаличим белег топа с
знаки на племето.
Ако татуировкаia е позволила,
включи г ел но в Китай, на човек ла сс
огьждестви с някои животни. то това
е явно с цел ла сс присвой Силата.
която те притежават и която е още про
ява на небесна сила и съшеврсменно
емблема на племето (GRAD. LIOT,
WIEC).
С една дума, татуировката при-
надлежи на символите за отъждест-
вяване и е бслязана с целия им маги-
чески и мистичен потенциал Отъж
дествявансто приема винаги двоен
смисъл: то клони към приписване на
ладен субект на свойства и сили. при
същи на съществото - обект. с което
той се оприличава; но то клони оше
към застраховането на първня срс-
щу злосторните възможности на
втория. И така, можем ла видим та-
туировки с опасни животни. като
скорпиона и змията. или на животни
- символн на плодородието, като
бнка. на силата - като лъва и т.н.
Отъжлествяването включва още сми-
съл на дарение, дори на посвсшава-
нс на символично изобразеното съ-
щество с татуировката; тогава тя е
знак за вярност.
ТЕАТЪР
Спомняме сн за разграничением,
което прави Антонен Арто между мз-
точния тсатър с метафизична тен
денции и западная тсатър с психо-
логична тенденции Всъщност нюан-
сът се получава между театър. зала-
зил съзнанието за своя божествен
произход. който Индия му признава.
т.е. за собствената му функция на
символ, и нспосвстсния теагьр. Теат-
ра лното изкуство. учат шастра. с пе-
тият Веда, Назявела. създаден от
Брахма, този. който служи за насиди
ние на всички, след като първитс че-
тири не могат да бъдат чути от
просто подпето Чрез сьвкупносгта
от символн то трябва да познас птдя
на лобролетелга. Това с нтображени
сто на вечна га борба между дева и
асура
I (о тази форма на опростсно бого
служене. която откриваме в повечето
от азнатскитс театри, сс срсша още
понс ведначастот класичсския гръц-
ки теагьр. Тя сс развива с блясък и
пищност в срслновековнитс мисте-
рии чак до Калдерон Между впро
чем. нс можем да не отбележим бли-
зостта на подобии представления с
тези на други мистерии - от древна
Гърция. както и с тези на иннцнаци-
онннте легенди в гайнитс общества -
както изгочнн. така и западни Азин
ският теагьр е религиозен паметник.
конто притежава свешсния характер
на храмовете. а драматичнитс предс-
тавления са сходни с култовитс цере-
монии в чест на божсството.
Срслновековнитс мистерии изоб
разяват трите свята: небето, земята и
ада; ангелите. хората и демоните. сим
волизиращи съдържанието на битнето
и тяхната основна симултанност
(Генон) В по-общ смисъл театъры
изобразява свеса.разкрива го вочите
на зрителя. Гона, което раздвижва.
пише оше Арто, е манифестираиото
И понеже то изобразява. прави осеза-
см неговия нлюзорен и преходен
характер Актьорът в неговите роли с
отново Проявяващото се битие в се-
рия от модалности. които. за да бъ
дат реалнн. са непостоянни и промен
лнви. Теагьрьт па Света, казва
Калдерон: дсйствитслно. става дума
точно за това (ARNT. ARTT. DANA,
GUET. JACT).
От друга страна, човекът е в този
теагьр на света, в който участва по
същия начин, по който прониква в све
та на тсатъра, когато присъства на
представление. Наистнна. зрителят се
ТЕЛЕ
462
просктззра върху актьора. отъжлсст
вяиайки се с персонажите от сцсната
и сполелянки изразеннтс чувства; или
понс е въвлечен в диалога и действието
Самото и зразяване иа страстите и раз-
витието на ситуацните го освобожда-
ват от това. което е останало скрито в
самих него: получава се добре позна-
тият феномен - катарзис Зрителят е
пречистен, очистен от това. което го е
гнетяло. Теагьрът помага по този на-
чин за освобождаване от комплскси.
Този ефект се засилва и поради това.
че зрителят играе ролята на актьора и
се потапя във въображаема драма-
тична ситуация Морено е схванал и
използвал много добре това явление,
правейки от психодрамага терапсвти-
чей метод; той дори се опитва да го
приложи към колективните психози,
като расистките прояви. Цялата стой-
ност на метода, както самото явление
катарзис. почива на символично нз-
местване на лействително изживяна-
та ситуация от субекта. но нсизразе-
на и често пъти беэсъзнателна. на рав-
нишето на въображаема ситуация, къ-
лето преградите вече нямат причини
да съшествуват. където спонтаннос-
тта се изразява на воля, където,
следователно. безсъзнателното лека-
полека се разбулва и комплексът се
разрешава. Ако символът е нзиграл
напълно своята роля на индуктор, то
се е осъшествило един вид освобож-
даване (катарзис) и малка част от дъл-
бнните на безсъзнателното е достиг-
нала до яснотата иа изказа Катар-
зисът у гърците оэначавал както дейс-
твието при подкастряне на дървета
(отрязвам мъртвото дърво). облекче-
нието на душата чрез лействително-
то или въображаемо задоволяване на
морална нужда, така и церемониите.
по пречистване на конто се подлага-
ли кандидатите за посвешенне. Симво-
ликата на театъра действа на всички
тези равниша.
ТЕЛЕ (ЗЛАТН11ЯТ ТЕЛЕЦ)
Телсго е идол на 6oi атството. То с
боты на матерналните блага, и змее
тил луховния бог.
Проиэходът на израза се открнва
в Библията: Аогито народъпз видя, че
Моисей се забавзз да слезе от
планината. събра се при Аарона и ш
рече: стони, и направо ни бог. който
да вървзз пред нас. понеже не знаем
какво стана с тоя човек - Моисея,
който ни изведе от Египетската
земя. Аарон им каза: и зайдете злит-
ните обеци. от узиите на жените
си. на синовстс си, и на дъщерите
си. и ми ги донесете. И всички изва-
диха златните обеци. от ушите си. и ги
донесоха на Аарона. Той ги взе от ръ
цете им. и направи от тях излян телец,
и го обдяла с длего. И те казаха: сто.
Израилю, твоят бог. който те изве-
де от Египетската земя. Като видя
това. Аарон пред телеца съграли
жертвеник; и нзвика Аарон, като каза
утре е празник на Господа.
И лругия ден станаха рано и при
несоха всесъжение и доведоха мирки
жертви: и седна народа да яде и да
пие. а после стана ла играе
И рече Господ на Моисея побър
зай да слезет оттука. защопззз тво-
ят народ, който ти изведе от
Египетската земя. сс разврати: ско-
ро се отклониха от пътя. който и и
Аз заповядах: направила си излян
телец, и .му се поклониха. принесоха
му жертва, и казаха: сто, Израилю,
твоят бог. който тс изведе от
Египетската земя' И каза още Господ
на Моисея: А з виждам тоя народ, и
ето. той е народ твърдоглав: и тъй.
оставзз Ме. да се разпалзз гневът Ми
против тях и ще ги изтребя зз изе
произведи многобросн народ от тебе
(Изх. 32:1-10).
Златннят телец символизира веч
но възобновявашото се желание за
обожествяване на материалното. би-
463
ТЕРМИТ ТЕРМИТНИК
ло богатство. било плътските наслали
или още влас па.
Той те бъде един ог илолнге на
Ваал*, срещу косого пророни се ще
въетават по време на цялага история
на Израил (3 Царств. 12:28) и на
човечеството.
ТЕМЕНУГА
Символиката на това цвете идва
главно от броя на листчег а га му; те са
пет. а точно тази цифра е символ на
човека. Теменугата обозначена чове
ка чрез това. което му е прнсъщо: ми-
сълта (pensce - фр., теменута. мисъл);
по този начин тя с избрана ла бележи
медитацията и размисъла.
ТЕОГОНИЯ
Битките на боювете. на геронте, на
гигантите в различните митологии и в
частност в творчеството на Хезиод про
излизат от далечните, прсобразени в
ми тове* спомени или в архитипите на
колективното съзнанне. или в драма гур
гия на човешките страсти. Опитите за
обяснсние са многоброини. Един ог
последните. този на Пол Диел (DIES),
разкрива соответствия между тритело-
коления богове, тези на Уран, на Кронос
и на Зевс, и трите равниша на развитие
на съзнанието: безсъзнателното.
съзнателното. свръхсъзнателното Вече
говорихме за това. Друг, по нов опит,
този на Андре Вирел (V1R1). разглежда
тези три поколения като символ на ин
дивидуалното и социалното развитие:
първа фаза на хаотично безумно
раэрастване. богато на двойственост;
брутално спиране иа растежа; възоб*
новяване на напредъка под знака на
реда. С една дума, експлозивна
жиэнсност; рязко разграничаване на
двонствеността; вместване на проти-
воположности те благодарение на уточ-
няване и надминаване. източник на пос-
тоянен напредък. С горепосочените
ключове, а могат да се намерят и други
- конго със сигурност не са теги, ясно
осъзнаванн ог древннте автори - става
възможнодасс направи доста логично,
символно тълкуване на това. което в
очите на много повърхностни чи татели
минава за извратсност и безсрамис на
бълнуващото въображение.
ТЕРМИТ - ТЕРМИТНИК
Въпреки че живогьт на термитите
е по принцип сходен на този на бра-
товчедките им. мравките*. отделим
символни елементи ги различават от
тях. Първо, крайната цел на тяхната
дейност е разгледана по особен начин:
тя е символ на бавно и скрито. но
безжалостно.рушснс, това. коего тя с
в действителност или ионе от гледна
точка на реалистичните хора.
В Индия се предполага. че земята
от термитника играе роля на пазител.
може би зашото подземната дейност
на насекомите ги евързва със злостор-
ните влияния, пронзтичагци от земята.
У планинцигс от Южеи Виетнам
термитникът е понякога обиталището
на внешня дух Нду. конто осигурява
и пази реколтнте Следователно той е
залог за богатство. Отношението на
термитника с materia pritna е потвър-
дено в Индия от познатата му връзка
с нага'; ето зашо. може би, дъждът се
докарва в Камбоджа, като се забива
прът в термитник (СНОА. DAMS,
GR1E. PORA).
Термитникът прнлобива съвърше-
но сложен и важен символичен и езо-
теричен смисъл в космогоничната и
религиозна мисъл на догоните и бам
бара В митовете за сътвореиието на
света той представлява най вече кли
тора* на земята. издигнат към небето
и правеш несьвършен първня небес
но-эемен съюз Този клитор е мъжка
та страна у жената, която по тази при
чина трябва да бъде отрязана. Той с
още символ на едииственото. изпра
вено и един вид прогивопоставящо се
ТЕСЛА
464
на сьтворението, изояло ръковолен от
принципа на двойствсност и сходство.
Това схвашане за термитника като
символ насамотна и тайнствсна си-
ла прави така, че редкитс. посветеии
от общества та - бамбара. конто са пос-
тигнали най-високото възможно за чо-
век равнише на духовно съвършенст-
во. са нарнчани тези иззад термит-
ника (ZAHB, 135).
ТЕСЛА (БЪЧВАРСКА)
Дърводелско сечиво, наречено та-
ка заради извитата си част, наподо-
бяваща муцуната на хермелина. (На
френски език между думите за тесла -
hcrmmette - и за хермелин - hcrmme -
съществува известна омонимия)
Теслата с издялана във формата
на човек дръжка и носена на лявото
рамо е емблема на скулптора. внеш цар-
ски служител в Африка (LAUA. 129).
У египтяните тя е инструмент на
Анубис и служи за теургичната опе-
рация лоОтварянето на уствта ...гвл-
шебна пръчица във формата на
уреус*. Благодарение на тази детайл-
но описана в ритуалите операция по-
койникът намирал нсобходимите му
за живот в отвъдния свят жизнени
способности (СНАМ. 57). Тук теслата
е символ на това. което реже, за да
съхрани живота, аналог на хирурги-
ческия с кал пел
ТЕТРАКТИС
Тетрактис е последователност от
първите четири числа, чийто сбор е ра-
вен на десет: I+2 + 3 + 4 = 10 (вж.
четворка*). Нейната пирамида таи.
според питагоровата символика, съв-
купността от познаннята:
Охкн-Т8орч»ски дух
О
Виду» О О Momepui
*09° 000 Сливой» ио духа
и маггхрихто
Звмя 0 0 0 0 Смпворено форма
Тя прилобива свешен характер и
гарантира клетвнтс па сьмншленици
те на Питагор Ето формулировката
на тазн клетва. предалена от Ямблик.
Кълна се в този, който с разкрил
Тетрактис на душата ни. където се
намират изворът и коренът на веч-
ната природа (BOUM. 45).
Питагор оприличава Тетрактис на
Делфийскня оракул. Съвършеното
число позволява познанието на себе
си и на земния и божествен свят. На
езика на музиката Тетрактис означа
ва съвършеното съгласуване, хармо-
ннята. основата на всяко нешо.
Тетрактис е призована като бо-
жество, бог на Хармонията. която бди
над раждането на всяко същество:
Благослови ни. божсствено число,
ти, която си дала началото на бого-
вете и хората. О. чиста, святи
Тетрактис. ти която съдържаш ко-
рена и извора на течния поток на
творението Зашото божественото
число започва с чистото и дълбоко
единство и стига след това до свс-
шеното четири; после то дава нача-
лото на майката на всичко. която
евързва всичко. първородсното. което
никога не произлиза. Свсшеното
десет. което държи ключа на всяко
нешо (GHYR 15-16).
ТЕТРАМОРФ
Четирите* фигури от вилението на
Иезекиил (1:5-14) и на Иоан (4:6-8).
човекът. вольт, лъвът. орелът. нарече-
ни още в Откровението четирите
живи съшества, символизнрат общо
валидността на божието присъствие,
четирите колони на Божия престол,
четиримата Евангелисти, посланнето
на Христос, след това небето. света
на избраниците, свсшеното място.
всяка трансцендентност (Вж. точии и
богати анализи, основавашн се глав
но на произведенията от романското
изкуство. в CHAS, 375-448).
465
ТИАРА
Според свети Иероним човекът ит
глежда олицетворявал въплъшенисто;
волът - страстта (животного на
жергвоприношенисго); лъвът - въз-
кресението; орелы - въ знесението. В
християнската иконография на Еван
гелията, като се имат прелвил особс-
ностите на всяко Евангелие и наи вече
на първите главк от тях, човекът от
тетраморфа съответства на Матея;
лъвът - на Марка; волът - на Лука;
орелът - на Иоана.
Многобройните тетраморфи сь-
ществуват в други традиции, в конто
те съответстват на четирите посоки
на света и на подрслбата на света,
както на тази на царствата. конто чес
то пъти са разделени на четири про-
винции и на център Те изразява!
понякога четирите елемента; херме
тичната мисъл уподобява орела на
въздуха и на умствената леи ноет; лъ-
ва - на огъня. силата. движението; во-
ла - на земята. работата, жертвата;
човека - на духовната интуиция.
Д-р П Каргън евързва четирите
фигури от Тетраморфа с класическа
та теория за четирите темперамента,
като всяка от тези фигури съответст-
ва на един темперамент:
Хълбоците на Вола представля-
ват тел сената материя, корс.мната
облает, лимфата. неподвижността
на Водата. нрава за владеенсто с нс-
говата обратна страна, порока на
сластолюбието, с една дума, темпе-
рамента на флегматика.
Крилете на Орела представляват
жизнената сила, гръдната облает,
кръвта. подвижността на Въздуха,
чувството с нсговите крайности в
страстта. с една дума, темперамен-
та на сангвиника
Главата на Човека представлява
нематериалния разум с центъра на
мисълта. земното знание. Эемята, с
еОна дума, темперамента на
меланхолика.
Ноктите и запито на Лъва пред
став ляват уншцожавашия О» ьи. ак
тивната сила и обединявашата
енергия. която садейства инстинк-
тите и с ъснатслните решения с по-
вече или по-малко интензивнект. с ед-
на дума, темперамента на холерика
Древната мъдрост. казва той. из-
влякла от загадката на Сфинкса че-
тирите основни правила на човешко
то поведение: зная с ума на човешкия
.мозък; искам с енергията на лъва;
смея или и id игам се с дръ зновената
мош на крилете на орела; мълчас ог-
ромната и концентрирана сила на
Йола (BOUM. 47-48).
В общ смисъл тетраморфъг сим
волизира както кръета*. тръгвайки от
ладен ценгьр. система от отношения
между различии фундаментални и
първостепенни елементи.
Андре ЛьороаТуран полчертава,
че тази тема е изключително древна и
че може действително да се определи
като архитипална. след като е присъс-
твала оше в пешерното изкуство на
палеолита (пешери във Франция,
Испания. Централна Европа и т.н.),
тя очертава по-късно нашата история
от Шумер до XX век и от Перу до
Европа (LERR. 184 и сл.).
ТИАРА
Тиарата с корона на три етажа. за-
вършваша с островърха шапчица.
Атис, Митра. Церера. Кибела я
носели... Тиарата сочела при тях власт-
та им над трите равниша на космоса:
небесно, земно и пъклено Тези богове
и богини в качеството си на владетели
периодически обикалялн царствата на
смъртта и живота.
Носенето на тиарата било приви
легия на великнте переписки царе
тройната затворена корона символи
знрала броя на гехните царства и це
локупността на властта им.
Папската тиара била обект на из-
ТИГЪР
466
вестей брой гълкувания. Третнят етаж
на корона,а. завършваща с шапчииа
с кръст. символизирала папского пре
възходство над архиспископитс. чиято
митра притежава само един кръг.
Когато тиарата била възприета от
Папството в края на Среднове-
ковието. тя снмволнзирала тройната
власт на главата на Църквата: духов -
ната - над душите, светската - над
Римската империя, върховната - над
всички земни владетели.
По време на интронизацията на
папата кардиналы слага тиарата на
главата му, казвайки. че той получава:
тройната корона, зашото е Баша;
принц, крал и ръководител на земята;
наместник на Иисус Христос - три
титли. конто тиарата символизира.
Под съмнение е идеята. че трите
етажа на тиарата съответстват на
трите основни атрибута на съшност -
та на Тройната: Силата на Отеца -
най-горния, Мъдростта на Сина -
средния. Обичта на Светия Дух - най-
долния. Въпреки това някой тълкува-
телн виждат в тиарата символ на
Светата Троица. Други пък виждат в
нея символите на трите богословски
добродетели, конто трябва да същест-
вуват в най-висша степен у папата,
по принцип живееш свято: вяра. на-
дежда и любое
ТИГЪР
В най-общ смисъл тигърът ни на-
вежда на мисълта за сила и кръвожа-
дност; което носи само отрицателнн
знаци. Това е хишно животно и пора-
ди това - символ на воювашото
съсловие В геомантията. както в ки-
тайската алхимия, тигърът сс проти-
вопоставя на дракона*; но ако в пър-
вия случай той е злосторен символ, то
във втория той изобразява активния
принцип, енергията, противопоста-
вяйки се на влажния и пасивсн прин-
цип; оловото, противопоставено на
живака. дъха на семето
Петте Тигъра. символи па закри-
ляша сила, са пазители на четирите
посоки на света и на центъра. Между
впрочем, на няколко пъти в китайска-
та история и легенда се дава названи-
етоПет Тигри (By хо) на трупа смели
войници, пазители на империята.
Появата на бял тигър е белег на крал-
ска добродетел. Тигърът е животно на
Севера, на зимното слънцестоене. къ-
дето той разкъева зловредните
влияния. Понякога той е възседнатот
Беземъртен. зашото сам е надарен с
дълголетие. Неговата сила символизи-
ра оше. в будизма, силата на вярата.
на духовния стремеж, прекосяваш
джунглата от грсхове, самата тя
представена като гора от бамбук*.
В хиндуистката иконография ко-
жата на тигъра е трофей на Шива.
Шакти е възседнала тигър. природ-
ната енергия, на която Шива не е
подчинен, а напротив, над която има
власт (СНОС. DANA. GRAD, GUES.
KALL. LECC, OGRJ).
Страшилище на тъмнината и на
новата луна, той е съшо едно от изоб-
раженията на върховния свят, света
на живота и на зараждащата се
светлина. Често пъти го виждаме
представен като тигър. от чиято уста
излиза човешкото същество в обра-
за на дете. Той е прародителят на
клана, евързан отново с раждащата
се луна: светлината. която се завръ-
ща (HENL.ELIT, 161).
В Малайзия целнтелят притежава
способността да се превръша в
тигър. Не трябва да се забравя, че в
цяла Югоизточна Азия митичният
Прародител-Тигър е смятан за
посвещаващ. Именно той води иово-
посветените в джунглата. за да ги
посвети; в действителност - за да ги
убие и да направи така, че те да възк-
ръенат (EL1C. 306).
За гилиаките в Сибир тигърът. по
467
ТИКВА
ради живота и правите му. с истин-
зки човек. който временно само при-
ема вида ни тигър (ROUE 303. инти-
райки Зеленин.Култът на Идолитс в
Сибир. Париж. 1952).
Появата на тигър в сънишата пре
дизвиква тревожно събужданс. Тя съ-
живява страховете. конто е породило
приближаването на хищника до гора
та илн наблюлаването му в зоологи-
ческите гралини и циркове Красив,
кръвожалсн. светкавичен. той пленя-
ва и ужасява. В сънишата, спорел Е.
Апли. той е огнище от намерения,
прсвърнали се в напълно самостаятсл-
ни и постоянно готова ненадсйно да
ни връхлетят и ни разкъсат Него-
вата силна природа въплъщава ком-
плекс от инстинктивни тласъии,
сблъсъкът с който е също толкова
неизбежен. колкото и опасен: тази
природа е no-хитра. по-малко сляпа
от природата на бика. по свирепа от
тази на дивото куче, въпреки че е
еднакво неприспособима Тези инстин-
кта се изявяват от най-агресивната
си страна, защото, потискани в
джунглата. теса сепрсвърнали в на-
пълно нечовешки. Въпреки това ти-
гърът пленява: той е голям и силен,
дори и да не притежава достолепи-
ето на лъва, той е хитър деспот,
който не знае що е прошка. Да сс по-
яви тигър в сънищата. означава да
си опасно изложен на животишко-
то в инстинктивная пор ив (AEPR.
265).
Той символизира замъгляването
на съзнанието. потопено във вълна от
първични разюздани желания. Но той
се сражава, както в някой нзобра
жения, срещу нисши животин, подоб-
но на влечугите. ето зашо той е внеш
израз на съзнанието; докато, когато
се сражава с лъв или орел, той изобра-
зява елинствено яростния инстинкт,
стремящ се към утоляване. противо-
поставяйкн се на всяка висша
забрана. Значението на символа се
промсня. както вина! и. със съотвст-
ното положение на същесгвата в кон
фликга.
Гръпка легенда, ци тирана от Плу-
тарх. обяснява зашо названието Тигър
било дадсно на река в Месопотамия,
която прели това се наричала Солакс.
Дионис се превръща в тигър. за да
спечели нимфата Алфесибея от Азия,
в която бил влюбен. Стигнала до бре-
га на реката, тя не може ла избяга по-
пален и се оставила звярът ла я залови,
а той й помогнал да мине на другия
бряг. Синът им Медее се превърнал в
героя, дал името си на Мелес, и река-
та взела името Тигър. като спомен от
нимфата и бога, следи се на бреговете
й (GRID. 29)
Според други легенди с вавилонс-
ки произход Тигър се родил от очите
на Мардук. Създателя, едновремен-
но с Ефрат. В Библията той е една от
четирите реки* на Земния Рай В шу-
меро-акадски контекст Тигър придо-
бива много възвишено значение: кос-
мичният поток, обгръщащ земята
като остров, напомня за прочутия
Земен океан - Дисон, който високо се
иен и в космогоничните и космология-
ните текстове на Месопотамия
(SOUN. 220) Дисон играе характерна
роля в сътворяването на света: смя-
тая за мъжко божество, той предс-
тавлява количеството сладка вода,
върху което плава земята Извира на
Изток. близо до слънчевите планини.
и обгръща света като кръгообразна
река Тоз'з захранва нашите поточе-
та (ibid. 119). Тигър като река симво-
лизира сладката вода, противопоста-
вяйкн се на морската - бездната от
солена вода, откъдето изскачат всич-
ки съ здания.
ТИКВА (КРАТУНКА*)
Добър пример за двузначността
на символите: докато за нас добре поз
ТИРС
468
натитс растения от рода на тиквите
са евързани по скоро с глу пост та. за
някои африкански общества ссмките
им биват изяжданн като символ на
кгьдрост: все пак вярно е. че когато се
махнат семкнте. остава само кра
туната... Макар и ние да имаме склон-
ността да използваме кратуните като
ненужна украса. съшата гледна точ
ка не убягва и на китайцитс:Да.гп св.м
кратуна. която трябва да си остане
овесена. без да я изядат?, четсм в
Дуенюи Въпрски това Далечният
изток ни предлага изключително бо-
гата гама символн. евързани с тази
тема.
Заради многобройните си ссмкн и
поради същите основания и причини
като тези на кнтрата. портокала. диня-
та. тиквата е символ на изобилие и
плодородие. Повечето от народите от
Северен Лаос и самите лаосци вярват,
че са родени от тикви. които растели
поСветовната осова лиана. Но. истин-
ски рогове на изобилието, небесните
тикви от поверията на племето таи съ-
държали не само всички човешки раси.
но също и видовете ориз. както и кни-
гите по тайни науки. Източник на
живот, тиквата е и символ на възра-
ждане. поради което даоистите са я
превърнали в символ и храна на без-
емъртието. Именно благодарение на
една тиква митичният предтеча на ки-
тайците пангу (или Фуси и И югу а) бил
спасен от потопа. Впрочем възможно
е самият Пангу да е тиква. Тиквите
растат на островите на Безсмърт-
иите. а освен това правят възможни
достьпа до тях или изкачването на
небето. От това става ясно защо сем-
ките на тиквата в качеството си на
храна. даруваша беземъртие. се ядат
през пролетното равнодействие, вре-
ме на обновление, начало на превъз
ходството на ян. А още и защо крату-
ните се поставят върху входните пос
тройки на ложите на тайните общес-
тва: знак за духовно възражданс. за
достъп до царствоз о на бс>смьр г ис-
то.
Въл щебни те тикви се срсшаз и в
пешсритс. а самите те също са пеще
ри като в резулзат на юна са част от
космическата символика на послед-
ните: Небето във форма на зиква. вне-
запно открито от мъдреца в самия
него, е пешерата* на сърцето Микро
космосът във формата на кратуна е
също двойната сфера или двата
конуса, допираши върховете си. фор
ми на алхимичната пещ и на планина-
та Кунлун: в крайна сметка и едната.
и лругата са кратуни. оше повече че
пешта. подобно на кратуната е съдът.
в който се съдържа Еликсирът на
живота.
Ще отбележим освен това. че в дре-
вен Китай обредът на пречиствашото
отпиване по време на годежните праз-
ненства сс извършвал с помошта на
две половинки от кратуна. очевидно
изобразяваши двете отделив полови
ни на първичната цялост. На виетнам-
ски език кратуната служи за означа-
ване формата на земята. В замяна на
това се правят големи усилия да се
обясни евързаната с кратуната пред
става за дълголетие. въпреки че освен
споменатите по-горе причини, дългот-
райността на изеушената кратуна из-
глежда достатъчно добър мотив
(CADV. FRAL, KALL)
ТИРС
Тирсът е атрибут на Дионис и на
Вакханкитс: дълга тояга или копие, за-
вършваша с шишарка и обвита с
бръшлян. цветя, позови листа и
гроздове Стихотворение в проза на
Бодлер, посветено на Ференц Лист,
разяснява символиката му. Най-често
той е свеизсният жезъл в ръцете на
жреците и жриците, възхваляваизи
божеството. на което служат и от
чисто име говорят. А пък и тези
469
ТИТАНИ
сп.бла. теш Цветове, теш листа, теш
цлолове. прсплстени каю чс ли
изпълняват:илк<мяо ш«тичсскофан-
данго около жреческая же/ъл. Най-
накрая тирсът - т ова еваи/ата стран
на двойствсност. обожавани и .ио-
гъирз учителю, скъпи Жреио на мне -
тичната и страстна красота .
Прътът, това с вазиата воля -
твърда, правдива и непоколебима;
цветята - фанташяти ви. плавно
виси/a се около волята. женстве-
ността. която изпълнява около мъ-
жествсния стълб /а майваи/итс си
пирусти Правота линия и арабе/
ките, замисълът и изра/ът, цяла-
та твърдост на волята. всички из-
вивки на словото. сдинството на цел-
та и ра знообра /исто от средства та.
могыцата и нснакърнима а.иалгама
на гения - кой ли наивен аналитик
би дръзнал да ги расчлени. раздели7
(Шарл Бодлер. ..Цветя на злото - мал-
ки поем и в проза", превел от френски
Кирил Кадийски, Народна кулгура.
София. 1984. „Тирсът”. стр 373). Все
пак тирсът не е ли за всеки човек. съз-
наваш своята дълбока вакханалия,
символ на многообразней) на вътреш-
ния му мир?
ТИС
В кслтския свят тисы с погребал*
но дърво, а в Ирландия понякога е
служено за основа на огамическото
писмо. В островната традиция то е
най-древното дърво Зарали твьрдос-
па му понякога тисовото дърво е иэ-
ползвано за направата на шитове и
копия, което нздава война символика
Ibarsiath, ..тисов щит"е името на един
млад ирландски боец, а няколко галс-
ки етнически имена (Eburovices. ..бо-
рещи сс за тиса", днес Еврьо) пот
вържлават това впечатление. Въпрски
това съшсствената характеристика,
която изглежда е запазена в основаta
на символиката на дървото. е огров-
ността на илодовете му. Цезар нити
ра случки та с двама галски царе от
сбуроните. конто, след като били
побслсни. сс отроиили с тис. Ми
тичното колело на друида Мат Руит
(слуга на колслото), което е апокалип-
тично колело. е от тисово дърво. Охал
(hocalus, „който сс бори с тзз/а") е
едно от традиционните названия на
върховния ирландски крал (OGAC, II.
39-42).
ТИТАНИ
Те символизират. според Пол
Диел,пърничните сили на /с мята и.
слсдовате зно - замните желания,
разбунтували сс срещу разума (Зсвс)
(DIES. 102). С Циклопите. Гигантите.
Хекатонхейрите (исполним с по сто
ръце и пстдесет главн) те изобразяват
космическите сътресения от начало-
го на времсната. първичните прояви...
дивите и необуздани сили на /араж-
даи/ата сс природа Те олицетвори-
ват първия етап от сволютивното
/ара ждане; катакли/мите. чрез ко-
нто земята сс подготвя да се прс-
върнс в благоприятното /а ра/цъф-
вансто на навези кия живот място
(DIES. 112).
Синове на Небето* (Уран*) и на
Земята* (Гея), те решили да завземат
върховната власт. след като Кронос*
наранил баша си. Но Зевс, син на
Кронос*, ги победил и оковал баша
си. подпомогнат в борбата си срешу
Титаните - откъдето произлезнала
третата божсствена династия - от
Аполон. от Посейдон, от Плутон, от
Атина и от Хера - всички боговс на
небето. океана и ада.
Амбициозна те Титанн. разбунту-
вани и брутални. противница на съз-
нателния разум (в лицето на Зевс),
нс символ!/ трат само яро/ тните си
ли на природата Борсйки ее срещу
разума, те олицетворяват необу/да-
ните сили на душата. конто се про-
ТИФОН
470
тивопоз тав.чт на хармонизиращото
одухопзворяване (DIES. 117). Борбата
на Ти ганите срешу Олнмнийцнте. во
дени от Зевс,смлм<иизида еволзотив-
нота усилие при оформянепзо на съз-
нателното същество. при излизане
от животит кото (DIES. 119). Зевс
представал тази тенденция на разу-
ма. стремяша се да се откъсне от сил-
ната тегоба на материята и сетнвата.
В тази борба срешу разума Ти
таните символизират още не само
природните сили. но и тенденцията
към господзтване: деспотизма. Тази
тенденция е толкова по-страшна.
колкото повече се прикрива понякога
зад натрапчивата амбиция за подоб-
ряване на света (DIES, 144). Това е
твърде разпространено в някои
среди, иай-вече международна. на чи-
новннци и технократа поведение, къ-
дето цари това. което някои психоло-
зи са нарекли трепетна етична
треска, треска, която вълнува. така
да се каже. само бюрокрация. подоб-
на на описаиата от Кафка.
В тибетското колело на живота
Титаните (асура) делят заедно с хо-
рата и смъртните богове (дева) гор-
ната част; животните. алчнйте духове
(прета) и пъклените духове заемат в
него долна част. Титаните са в пос-
тоянна борба с боговете. за да вземат
от тях плодовете от дървото. което
изпълнява всичките желания. Това е
тяхната карма, породена от ревност-
та и безграничната амбиция, заради
която са разкъсани от смазваша без
крайна битка. Зелен Чснрези в бой но
облекло (вж. Бодхисатва*) може
единствено да ги привлече към
погорните сфери Шестте положения
на колелото на живота не се прнлагат
само при евентуално прераждане. а
при етапите от нашия всекидневен
живот Титаните представляват начи-
ните на живот и състоянията на сына-
нието.
ТИФОН
Тифон с чудовище ог гръцката
митология, син от гнева на Хера, отг
лсдан от змията Питон, с получовеш
ки-полуживотннски образ, притежа
ваш крила. а на мястото на пръстите
- сто драконовн глави, увит с непс
лянкн от пъпа до глезените. с очи.
хвърляши пламъци. ръеты му е тол-
кова голям, чс може. ако разпери ръце.
да достигне Изтока и Запада; Тифон
уплатил всички богове. с изключение
на Зевс и Атина. конто устояли на на
паденията му. След сражения с кос-
мически измерения Зевс го сразил с
мълннята си. затрупвайки го под вул
кана Етна. из под който Тифон про
дължава да бълва пламъци. Този мнт
с многобройни версии (GRID. 466)
изобразява сътресенията на животни
ското, на оскотяването. на силите на
баналността. като последен опит за
противопоставяне на духа. Тифон е
най-страшното от всички чудовища,
противница на разума. Той символи-
зира възмо.жността за банализира-
нс на съзнателното битие. най-
решителнопзо противопоставяне на
духа на развитието: отстъпванс към
не забавно изпълнение на жсланията
- характеристики на животишко-
mo (DIES, 119).
Зашото Зевс дал началото на Аз и
на чрез главата си. без да се обърне
към съпругата си, тя. разярена. ре
шила самостоятелно да роди чудо
вище, което да бъде съперник на Аги-
на. Това противопоставяне между
Тифон - чудовище, родено от ревнос-
гта и отмъшението на земята, и Азина
- излязла от мозъка на Зевс, небесен
бог, потвърждава даденото тълку-
ване: бруталните сили на нзвратення
инстинкт, конто Тифон символизира.
сс нахвърлят върху идеала за Мъд
рост, който Атина символизира Това
е израз на отказа от сублимиране и от
пускането на земнитс импулси.
471
ТОКА
Или оше Богинята-Земя. чрез сво-
ите вулканични изрнгвання и с войте
потоцн горяща лапа, като разярсни
пепелянки, съперничи на Бога на
Небето. с неговите мълнии и светкави
ЦИ.
ТИШИНА
Тишината и мълчанието имат съв
сем различии значения Тишината е
прелюдия към откровението; мълча-
нието е финалната част на открове-
нието било заради отказ да се приеме
или да се предаде. било заради нака-
зание. че е смесено с шумотевиците
на движенията и страститс Тишината
отваря проход, мълчанието го зат-
варя Според традициите имало ти-
шина преди сьтворението. ше има ти-
шина в края на времената Тишината
обгръша великите събития, мълчани
ето ги скрива; едното придава на не-
щата величественост и царственост;
другото ги омаловажава и принизява
Едното бележи напредък. другото -
упадък. Тишината, казва монашес-
кият правилник, с велика церемония.
Бог влиза в душата и възиарява в нея
тишина, но оставя без глас този. кой
то се разпилява в празнословие и не
прониква в този. който се затваря и се
крие в мълчанието.
ТОКА (КЪДРИЦА, ОБИЦА)
Токата е сродна със символиката
на пояса*, възела* и връзката
Закопчаната тока означава само-
защита: тя закрнля онэи. който я носи.
Раэкопчаната тока вещае осво-
бождение: тя дарява или дава онова.
което означава.
Подобно на Уроборос*. захапала-
та края си тока изминава път. който я
връща там. откъдето е тръгнала. от-
тук и израэът ютварям кръга. Тогава
токата придобива цнклична стойност
и символизира вечного завръшане, в
което алфа и омега вечно намират про
дължение една в друга: тя извиква
представата за съдба. Ала някои то-
ки прспрашаг към различии символи
Кълрицата (вж коса*) е символ на
огъждесгвинале .Видът на една
единствено къдрица на Медуза обръ-
шал в бягство нападащата армия"
(GRID. 168а) Тя била равносилна на
присъствието на страшната Горгона.
Египетските пости сравнивали полу-
месеца с къдрица. Наричали тибетс-
кий Хонсон Властелина на кичура; са-
мо кичурът му стигал. за да го разк-
рие (SOUL, 20. 62). Крылата форма
на кълрицата не е без значение: тя зат-
варя означаемого в означавашото;
обикновените прави коси не биха име-
ли съшото значение.
Изглежда. обнии се носят във всич-
ки културни ареали Известии са оби-
ци от Микена. Атина. Рим и т.н В
Северна Африка те имат особено зна-
чение от сексуален произход. Жан
Сервис разка зва. че обиците се споме-
нават в молитвена жалба на бени-
снус.. нейният буквален смисъл е:.. да -
но бог ороси обиците й'“ Неприс-
тойният подтекст е: „дано бог ороси
устните" (на нейното влагалище).
Сексуалната символика на обиците на
мира ясен израз в Орес. където от пу-
бертета до мснопаузата жените носят
обици. наречени bularwah. буква от
орно: буквално - носи телки на души.
Обиците на възрастните жени са нап-
равени от обикновен сребърен кръг.
украссн със закопчалка от рог или
кехлибар. Този накит. евързан с пло-
довитостта на жената, допълва оли-
цстворенисто на годсницата на дъж-
да (SERR I88;SERN. 94). Съшият наб
людател отбелязва. че тези обичаи са
сходни с обредите на изрязване и не
са нищо друго освен една от неговите
символично форми. подобно на про-
дупчването на носа или на горната
устна, и на инфибулацията на
ушите
ТОНЗУРА
472
Така или иначе сексуалната сим-
волика на обнцата изглежда съотвстс-
зва на латпнската стимолопзя на
думата. която означава буквално
..чалка уста".
ТОНЗУРА
Символиката на тонзурата за бя-
лото духовенство произли за от тази
на косата*. както за монаснте - от
символиката на обръсването, след ко-
ето остава тънък венец коса около
черепа Тя сочи отричането от чувст-
вена та любое, отхвърляне на желани-
ята и на светските блага, саможертва
в името на покаянието и най-вече при-
емане на небссните влияния Бръс-
ненето във формата на венец напом-
ня оше короната от трънн на разпна-
тия Месия В йерархнята от свещени
ордени тонзурата е първият от нис-
шите ордени: цялата иерархия се ос-
новава лействително на духовните
предразположення, конто споменахме
и конто символизират доброволното
подстригване на косата под формата
на кръг. В средновековната иконог-
рафия свети Петър се различава по-
някога измежду апостолите по своята
тонзура: този символ му е предназ-
начен. за да изрази неговата прнвиле
тирована роля в духовната йерархия.
Обредната и доброволна тонзура
се среща и в Далечння изток. където
тя е също символ на отричането от
светските удоволствия и на послу-
шание. Ето зашо я откриваме оше и в
бръсненето на войницнте.
ТОПЛИНА
Физически топлнната се евързва
със светлината, както любовта - с ин-
туитивного познание и органичният
живот - с духовната дейност. Според
Плутарх топлнната и светлината са
задвнжени от слънцето. както кръвта
и диханието - жизнен принцип и умс-
твен принцип, са задвнжени or сър
цето. А това донякъде има аналозич
на връзка с тантрнческите концепции
В изображения га на сльнцето прииж
дашите от него вълни Топлина са
предсгавени като вълнообразнн ли
нин. а слънчевите лъчи - като прави
линии
Топлнната е космичнага мош. ко
ято според Ригвсда. позволила на
Единичного да се роди от първичния
хаос. Нс пропуснали да сравнят тази
инкубация на Световното яйце с
яйцето. мътсноот кокошката. в коею,
както твьрди „Трактат за златното
цвете**, животы съшо се зараждабла-
годарсние на силата на топлината
А това. впрочем, е не друго, а симво-
лы на съсредоточаването на духа в
сърцето с оглед на раждането на без-
смъртния юродчис В това отноше-
ние топлнната е принцип на прераж
дане и обновление, както и на общение
Тя играе роля в жертвените пирове и
във всички гошавки или събирания
Ето зашо Юнг я превръща в изобра-
жение на лнбидото.Топлнната предиз-
виква биологичното и духовно
съзряване. Колкото по-предразполо
жено се показва - благодарение на из-
вестна еднородност - съшеството.
което я приема, толкова по-бързо и
ефикасно е въздействисто на топли
ната: „Също така топлината на Огъ-
ня сс предава по добрс на телата. ко-
нто са по-пригодни да я прис.мат и
който чрез вътрешното си вынесе-
ние се доближават повече до нейно-
то подобие (PSEO. 228 -229).
В нога тапас е топлнната и съшев
ременно - аскезата Понякога това
получаване на вътрешния огън се раз
бира дословно - например в шама
низма и в тибетския г’Тумо, където то
се изразява в изключителна устойчи-
вост на външния студ. Ала в случая
се отнася само за вторично приложе-
ния. Тапас е вътрешната жар. духов
ният плам. огънят, унищожаващ се-
473
ТОПОЛА
тивнитс възприятия, ограничении га
на индивидуалното сьшсс1вунане
Впрочем в тантризма елеменгы огън
съответства на Анамам - Шакра, кон
то е центърът на сърцето. Никои бу-
днетки школ и практикуваг медитаци
ята върху слемента топ.тни
(теджодхату). Ала преди всичко усс-
шането та топлина е тясно евързано
с възземансто на кундалини, което ни-
кои без колебание сравняват с пожар
Спорел някой текстове тази топлина
е следствие от тхачването и прсоб
разуването на ссменната енергия;
именно това „Трактат за златното
цвете" наричарамалвашата сила на
диханието на Предходното небе.
Самият будистки канон пали евързва
получаването на топлината с контро
лирането на дишането.
В друг план топлината се отьж
дествява с гнева от воннскнте посве-
шения. евързан с прндобиването на
известна психофизическа мойр Както
често се случва, подобно прндобива
не не е безопасно. Впрочем гневът и
топлината могат да произтичат и от
сатанински въздейсгвня, конто след-
ва да бъдат пропъдени: шаити (мир)
с в буквалния смисъл угасяването на
огъня.
Трябва да се отбележи още, че в
древен Китай огънят и топлината би-
ли евързвани с темата за сушата и за
докарването на дъжда. а също и с чер
вення цвят, както е навсякьде. Йеро-
глифът тите (червено) изразява и
сушата; огънят на човека в буквал-
ния смисзш. а това го евързва с изра
зяването на гнева (AVAS, CORM, EL1C.
ELIY. GOVM, GR1E GUES. KALL.
W1EC).
В келтския свят топлината най
често се евързва с воински те качест-
ва на дадсн герой или коя да е личност.
За някой воннн и по-спсциално за
Кухулин ирландската епопея казва. че
разтопявалн снега на трилесст
сгъпки. Вероятно именно порали та
зп причин.! - тъй каю топлината с нс
делима от воинскага ярост древни
ге келгн сс сражавали юли, как го чес
то свидетелстват за това античнитс
писатели (Carinthia. Mitteilungen des
Gcschichuvereins fur Karnten. 11.1 51.
Klagenfurt, 1961. SS. 436 438).
10110,1 A
Според гръцките легенди топола-
та била посветена на Херакъл. Когато
героят слязъл в подземного царство,
той поставил на главата си венец от
тополови клонки. Тази страна, която
била обърната към него, запаэнла свет-
лня си цвят. а тази. която била обър-
ната навън. станала тъмна като
пушека Оттук идва двойного оцве-
тяване на листата и и именно върху
това различие се основава символи-
ката на топола та. Тя обозначава двой-
ствсната природа на всяко същество.
Интересно е да се отбележи. че това
дърво. което вирсс на влажни места,
служи днес за производство на киб-
рит - вода и огън. евързани в едно.
Дъшсрнтс на Хелиос. ссстри на
Фае гон, конто без позволение повери
ли на брат си управлението на слън
чсвата колесница, били превърнати в
тополи Еднаог Хесперидитесъшоби
ла превьрната в топола. понеже загу-
била ябълките от свешена га градина
Kuta го се правели жертвоприношения
в чсст на Зевс, било позволено да сс
използва само материал от бяла
топола. Хадес превьрнал Левка в то
пола и я поставил на входа на подзем
ното царство, за да бъде по близо до
тази обичана от него смъртна жена.
Това дърво е съшо така евързано
с подземного царство, болкам и
жертвата. както и със сълзите. Дърво
на смъртта. тополага символизира
ре1ресивннге сили на природата. по-
скоро спомена. отколкото надеждата,
и по скоро отминало го време. откол
ТОРЕН БРЪМБАР
474
кото бъднитс възкресения
ТОРЕН БРЪМБАР
В Ирландия символиката на това
животно има изцяло отрицателен
смисъл В ълстърския цикъл високо-
поставеният герой Дубках Доел Тени
е наречен Дубхах с пик на торен
бръмбар. зашото с охота изрича хул-
им думи, а името е метафора, основа-
ваша се върху тъмния цвят на жи-
вотного. В разказа ..Смъртта на де-
цата на Туирен" се казва, че торен
бръмбар прояжда слабините на цар
Нуада, при когото идват. за да го
измерят, тримата лечители - синовете
на Диан Кехт (Аполон) (OGAC. 16.
233-234; СНАВ, 900-907) Торният
бръмбар. прояждаш слабините на
царя, може да се разглежда във физи-
чески смисъл като проказа или в мо-
рален смисъл като порок. Синовете на
келтския Аполон лекуват както
тялото. така и душата (вж. Скарабей*).
ТОРИИ
Ториите са вид портик без врата,
сочеш входа на шинтоистките храмо-
ве и светилища Те са съставени от две
вертикални подпори с две хоризонтал-
ни греди отгоре. За японците тези то-
рии представляват прът, на който ка
цат птиците. някои от конто помогна
ли на Божествата (ками), когато те по-
искали да изведат соларната богиня
Аматерасу от нейното уединение, за-
шото така тя лишавала света от
светлина, а и защото били благодарни
на птиците. Тяхната символика се сли-
ва с тази на вратата*. Те отварят пъ-
тя към светлината, тази на Слънцето
и на божествения дух.
ТОТЕМ
Тотемы по принцип се разкрива
на човек като видение, когато се съб-
людава обред - за преминаване на
вторил хълм (юношество). Той е жи-
вотно или растение, избрано за пок
ровител или предводител по подобие
на прародител. с което се установив;»
роднинска връзка. заедно с всичките
права и задължения. конто проипи
чат от това
Думата тотем с алгонкински
термин Истинското й значение с
личен пазител или благоприятна
сила, падаща се на отделния човек
Той често присъства в лечебниге му
средства (торбичка-фетиш) или е
изобразен по дрехите му или лични-
те му веши във вид на портрет или
символ. В никакъв случай той не е
наследствен или родословсн; съшо та-
ка няма нишо общо със социалното
устройство на племето или клана
Не съществува никаква връ зка меж-
ду така схващания тотем и явлени-
ето тотемизъм. в общоприетия му
смисъл (ALEC. 288. бел. 7).
Действително, тотемизмът се е
смятал за първоначалната форма на
всяка религия и морал, но тази теория
днес е много оспорвана. Тотемы бил
извор на всички табу и забрани, конто
е възможно да са създали първата
връзка и модел на устройство в чо
вешките общества.
Без да се впускамс в прекалени
обобшения. тотемы може да се възп-
рнема като символ на роднинска връз
ка или приемане в лоното на общност
или на свръхестествена сила.
Съществува връзка на принад-
лежност. дори на отъждествяванс
между посветения и неговия тотем.ду
шата му от храсталацитс. Посрел
ством инициаиионни ригуали, обясня
ва школата на Юнг, младият човек
добива власт над животинската си
душа, а едновременно с това жертва
собствената си животинска природа
чрез обрязването. Благодарение на то
зи двустранен процес той бива приет
сред тотемистическия клан и осъшест
вява връзката със своя тотем - живо
475
ТОЯГА
гно. А нан-вече става мьж и - в оше
по широк смисъл - човешко съшесз
во. Африканки oi източнияиряг окне
вали необрязаните като животин. Те
нито са получили животинска душа,
нито са пожергвали животннскою си
С други думи. след като нито човеш-
ката страна, нито животинският
аспект на душата на ноября юн им нс
са сс превърнали в сынателни. смя-
та се. чс животишкиягп аспект пре-
обладава (JUNS. 237).
ТОЧКА
Точката символизира крайнего
състояние на абстрактната прсдста-
вазаобема. центъра. първоизточника.
огнището. началото на изльчвансто и
крайната цел на заврыцането. Тя
обозначава творческата сила и завър-
шека на всяко нешо
Според Климент Александрийски.
ако едно тяло бъде лишено от качест-
вата и измеренията си. то става точка
с определено местонахождение; ако сс
прсмахне местонахождение™, се пос-
тига п ьрвичното единство (Стромати.
5, 2). По сыция начин в енмволната
система на сврейската Кабала скри-
тата точка, щом се прояви, се прсв-
ръша в буква га иод. В хиндуисткото и
тибетско учение точката (бинду) оз-
начава също така капката. зародиша
на проявата.
Прояви га с разраствансто на точ
ката в различните посоки на
пространство™: точката е следова-
телно пресичането на рамената на
кръета. Начало на това разпростра-
нение. тя е сама по себе си без измере
ние. неподвластна на пространстве
ните условия. Точката. нише Ангелус
Силезински. е съдържала кръга. Лайб
ниц разграничава метафизичната точ-
ка (основна единица) от математичсс-
ката точка, пространсзвено опреде
ленис на прсдишната. точка с место-
нахождение. В обратен смисъл точка
та е разрешение то на проаивополож
ни тенденции, китайската I(скромен
лива среда, празната част от тлави
нага на космического колело. ос на
правило™ и нсподвижния център на
крыа. казва Джуандзъ.
Според янтра бинду е допирната
точка на двата противопоставени от-
към върха си триъгълника. изобразя-
ваши Шива и Шакти Според Мантра
това е диакритнчната точка (аиусва-
ра), която придружава пада, първо-
началния звук. Бинду е един съвсем
малък кръг. но празнотаза, състояни
сто на потенциална сила, конто той
предполага. са съвсем точно симво
лизирани от празнотата в кръга. Точ-
ката е съшо така буквата на свешена
та сричка Лум. зародишы в ракови
ната Във всички случаи тя е строго
нсформалното начало на живите'съ-
шества и на света (AVAS. ELIY.
GOVM.GUEC, VALA).
В африканского изкуство точкова-
та украса изобразява нешо действи*
телно съшествуващо; просеют зърна.
звезди и т.н. Точките бива г единнчни
или на групп и представляват опре*
дслени геомстрични фигури кръгове.
квадрати, ромбове. В страна ге. къде
то ловът е източник на прехрана, нап-
ример в Африка, три близко поставе-
ни точки в триъгълник или квадрат
обозначават понякога ловеца, кучето,
дивеча; в саваните бели точки на тъ-
мсн фон представляват запаленитс в
нощта огньовс. чието блешукане от-
говаря на това на звездите (MVEA, 9$).
ТОЯГА
Тоягата е многозначен символ, но
гя с прели всичко оръжис - и то
вълшебно. опора при вьрвене на пас-
гира и поклонника, световна ос.
Всички тези значения на гоягата
са появяваз в хннлунстката иконо
графин Тоягата е оръжие в ръцете на
много божества, но най-вечс на Яма -
ТОЯГА
476
паштел на юга и на царството на
мъртвите. Нсговият панда изпълнява
ролята на принуда и наказание. Затова
пък в ръцете на Вамака. Джуджето.
аватар на Вишну, дап.ла е тояга на
поклонник* Ще го наречем ос. когато
е в ръцете на брамин. Тоягите на
Нинутра поразяват света и на подо
бяват мълния
Епископскияг жезъл е залазил част
от значение го на овчарската гега
Както подчерта ва Сегален, полюшва-
шата се об редна походка на еписко-
па представлена великолепно старин-
но прссыдаване на походката на кня-
зете пастири из древните пасища
Тоягата е опора при вървене. но и знак
за власт: овчарската гега и тоягата на
водача. Будисткияг монах държи кхак-
хара - опора при ходсне. оръжие за
самоотбрана. знак за нечие присъст-
вие Кхакхара се е превърнал в сим-
вол на монашеството и в оръжие на
екзорцизма; той отблъеква зловредни
те влияния, освобождава душите от
ада. укротява драконите и прави из-
ворите да иэбликнат от земята: тояга-
та на поклонника и пръчицата* на
феята.
Тоягата и по точно тоягата от
прасковено дърво нграела първосте-
пенна роля в древен Китай В начало-
то на новата година с нея пропъжда-
ли зловредннте влияния. Стрелецът
Йи бил убит с тояга от прасковено
дърво. С червена тояга наказвали
провинилите се. В йерархията на
тайните общества все оше съшеству-
ват червени тояги на правосъдието.
В даоисткнте обрели често се използ-
вали бамбукови* тояги със седем или
девет коленца (броят на небесата).
Според някои коленцата съответст-
вали на степеиите на посвещение. Така
или иначе тези тояги напомнят хипду-
исткия брахма-дапда със седем
коленца, които изобразяват седемте
шакри-кагелп или лотос и от йогис-
тката физиология, бележеши степени
тс на духовного осъшествява11е
Даоистките исбеснн Учители чес
то са изобразявани с червена тояга в
ръка. Тоягата е колеичеста. тъй като
изобразеиите седем или девет колен
ца символизират селемте или дсветте
отвора. през които трябва да преми-
не посветеният, преди да стигне до
познаннето. След като се слобнс с то-
ва познание, той ше може да се изкачи
на небето. преминавайки през съшия
брой етапи, седнал на съшата тази
тояга. която един жерав стиска в чов
ката си. Съшествува известна прили-
ка между това пътешсствие на Дао и
средновековните легенди за вещи-
ците. които отиват на магьосннческо
сборище, яхналн дръжките на метли*.
но макар и символът да е един и същ.
разликата в значението е огромна
Най-общо казано, тоягата на шамана,
на поклонника, на учителя или на
магьосника символизира невидимото
яздитно ж ивотно, возилото на пъ-
тешсствията из измерения га и
свет оветс
В легендите за магьосници вместо
тоягата се появява пръчицата. с чи-
ято помои/ доброта фея превръша
тиквата в каляска. а злата царица
- в жаба (SERH, 139).
Тоягата, подобно на копието*. се
евързва със символиката на оста.
Около брахма-данда. Световната ос.
се увиват в противоположна посока
две спираловидни линии, напомняши
тантрическите кади, увити около
гръбначната ос - сушумна. както и
двете змии, обвили тояжката. от която
Хсрмсс направил кадуцея*. Така е
нэобразено движението на двата про
тивоположни потока космична
енергия. Трябва да споменем и тояга
та иа Моисей (Изх. 7:8-12), която се
превръша в змия, а после отново ста-
ва тояга Според някои гьлкувания
това е докаэателегво за всемогъшес-
477
ТОЯГА
гвото на еврейским Бог. според други
- символ на прсобразепата ог Божии
Дух душа, а има и автори. които виж
дат в редуване го тояга - змия символ
на алхимнчното редуванс: solve ct
coagula (Буркхарт). Други съчетания
от тояга и змия: гояжките на Ескулап
и Хигия - емблсми на медицината.
изобразяваши двата потока около ка
дуцея - на фнзическия и на психичсс-
кия живот. Те напомнят и другата то-
яга на Моисей - тази. която се пре
върнала в мелна змия и станала пър
вообраз на изкупителния Кръет
(BURN. ELIE FAVS. GRAD. GUET.
MALA. MAST. SEGS. SOYS)
Тоягата се смята съшо така за
символ на настойника, на необходи-
мая за всяко посвещение наставник
Да се подкара чеивотното с пюяга.
означава тоягата да служи не га на-
насяне на ударн - това би попрсчило
да се проумее истонского значение на
тоягата. а за опора. Ученикът напре
два. опирайкн се на съветите на учи-
теля си (НАМК).
Тоягата - опора, зашита, водач.
се е превърнала и в символ на върхов
на власт. мош и първенство както в
ннтелектуалната и духовната облает,
така и в социалната йерархия „В брев-
на Гърция тояга - так на власт и
върковенство посели не само съдиитс
и пълководците. но и някои препода-
ватели от последните степени на
обучение, като почетен так. Знаем,
че преподавателите. натоварени с
обясняването на Омировите поеми,
посели червена тояга (цветът на
героите), когато пзълкували
-Илиада", и жълта тояга (като так
за етерните пътешсствия на Одисей
по небесното море), когато говорсли
за ..Одисея".
Маршалският жезъл с най висши
ят знак на началннчество. .Когато
френският крал прехвърля властта
си. той дава своя жезъл на маршала
на Франция Върховния Съди я - на
съдебния прш тан. ген подарят дана
пръчицата си на майордома. ч/нч то
яга та шнейцарската стражи предс
тавлява господаря на двореца.Спеи
погребенного на фрснския крал Вели
кият иеремониалмаисгор извиква три
пьги ..Кралят е мъртъвГ и прсчупва
тояжката в коляното си
Тоягата е съшо така знак на за
конната власт, която дадена трупа по-
верява на своя предводител. В мина
лото всяко сснафско сдружение изби
рало своя предводител. който по вре
ме на шествия носи жезъла или хоруг-
вага на съответното сдружение На
церемониите на брате твото на све-
ти Николай, гтвърдено с пис.мо от
Филип 17 през април 3342 година,
прсдводитслят на адвокатская орден
също носел тоягата на свети
Николай (LANS, В, 55-57). Ще припом
ним бегло и пастирския епископски
жезъл. представляваш преобразена
овчарска гега.
Символиката на тоягата е свърза-
на съшо така със символиката на огь-
ня и следователно - със символиката
на плодородието и възприятието
Подобно на копието* и чукалото*. и
тоягата е била опрнличена на фалос: в
това отношение раджпутскитс мини
атюри са съвсем недвусмислени
Тоягата причинява болка. казват ня-
кои народи за незадоволеного мъжко
желание В гръиката легенда огънят
лумнал от тоягата. Хермес бил този.
който знаел как се получава огънят
(pyreia), като се изключн огънят. кой-
то Прометей* донесъл от небето. след
като потъркал една в друга две
тояжки: едната от твърдодърво. а дру-
гата - от меко. Този земен огън нмал
хтоннческа същност. различна от та-
зи на небесния огън. който Прометей
откраднал от боговете. Небесният
огън станал земен - така го нарича
Есхил - само поради това. че бил сва
ТРАПЕЦ
478
лен от Олимп, гьдето живеели бете
мъртните богове. сред темните хора
Пламъкът на искрата, на свстка
ннцата или на мълнията е оплождащ:
той игпраша дъжд или прави подтем
ните нтвори да избликнат Моисей уд-
ря веднъж с тоягата си скалата и от
нея блнква извор. с чиято вода наро
дът утолява жаждата си:
.И жадуваше м «оОа народит там.
роптаеше против Моисея и думаше: ющо
ни изведе от Египет.
га да уморим от жажда
нас и деиата ни и стадата ни’
Моисей игвика към Бога и каю: какво
да правя с тая народ* Още малко. и ще
ме убият с камъни
И рече Господ на Моисея иглезпред
народа, и вземи със себе си някой от
старейте Играилеви.
в геми в ръка и тоягата
си. с която удари по водата. и иди
ето. Аг ще гастана пред тебе там на
скалата в Хорив. а ти ще удариш в
скалата и от нея ще протсчс вода.
и народит ще
пие Тъй и направи Моисей пред очите на
старейте играилски"
(Изх. 17:3-6).
Жреиът на Деметра удрял по зе-
мята с тояга - „обред. предназначен
да подобри п.годородисто или да при-
зове подземните сили" (SECG. 136).
Една нош Клитемнестра видяла на-
сън притрака иа Агамемнон. Той се
отправил гьм скиптъра си. който не-
говият убиен Егист си бил присвоил.
Агамемнон го взел и го забил в земята
като тояга. Тутакси Клитемнестра ви
дяла как от върха му:
.шрасъл буен стрък. под който цялата
Микена мигом в сянка се намерила '
(Софокъл, .Еясктра". превод
проф. д-р Александър Ничев. Народ-
на култура. София. 1982).
Жезълът, който се покрил с листа
и цвят. предвешава скорошното зав-
ръшане на сина на Агамемнон, от-
мъститсля Той е символ на човешка
та жизненост. на възраждането и въз
кресеннето (LANS. В. 59).
ТРАНЕЦ
Фигурата трален е сравнена or М
Шнайдер с челото на вола и поради
това тя нзвиква в съзнанието мисъл-
та за жертвоприношение На него мо-
же да се гледа оше като на пресечен
трнъгълник; в този случай трапецът
оставя впечатление за недовършс-
ноет, неравномерност или неуспех
Това може да произтича от факта, че
фигурата е в развитие, че е била от-
клонена. спряна в развитието си и чс е
осакатена. Всички тези наблюдения
символично могат да се приложат от
физически към духовен аспект и ла се
обобщят в долавянето на известно
затруднение в динамиката на човека
Трапецът е повик за движение.
ТРЕВИ
Символ на всичко онова. което ле-
кува и съживява, трсвите дават здраве.
мъжественост и илодовнтост Бого
вете са открили целебнитеим свойст-
ва. Мирча Елиаде доближава симво-
ликата им до тази на Дървото* на жи-
вота (EL1T. 253-254, 257. 262).
Въобше. трсвите често са повод за
теофании на оплождашите божества
О. Треви, о. вис. майки, вас при
ветствам като богини1
Трсвите улесняват раждането. по-
вишават генетичната мош. гаранти
рат плодородие и богатство Именно
заради това се стига чак до животин-
ски жертвоприношения на растения
Една от думите за „ трева" на бре-
тонски ..Louzaouenn" в множествсно
число има и архаичния смисъл на „лек.
цяр". Примнтивната келтска медици
на е използвала много целебни трсви.
а коренитс на традицията са в мито-
логията, понеже тревите са в осиова-
та(заклннанията са самоспомагател-
479
ТРИ
но средство) на .leKoHiniiie свонова
на чешмата* за пране (Slants) на иле
мето туаха де данан в рагказа
„Битката на Маг Турсд". Символиката
на тревата се родее с тази на чешма-
та (OGAC. 11.279. 12, 59. 16. 233).
В епопеите на азиатските ескимо-
си „ прсвивам трсвите върху земята"
означава ..унишожавам враговете“.
ТРИ (АУМ*. ТРИЪГЪЛНИК*)
Три е универсално. основно число
То изразява интелектуален и духовен
ред в Бога, в космоса или в човека. То
обобшава триединството на живото
същество или е следствие от обедине-
нието на I и 2. произлизашо в този слу-
чай от Съюза между Нсбсто и
Земята. Дао ражда едно. едно раж-
да две, две раждат три.. (Книга за
Пътя и Mopa.ta, 42). Но най-често 3
като число, първото нечетно, е число-
то на Небето. а 2 - числото на Земята.
зашото I е предходно на тяхната
поляризация. 3. казват китайците, есь-
вършено число (Чен), израз на съвкуп
ността. на завършека: то не може да
бъде прибавено. Това е краят на
проявата: човекът, син на Небето и на
Земята. допълва Великата Триада
Между впрочем, за християннте то е
съвършенството на божието Единосъ-
щие: Бог е Един с три Лица. Будизмът
притежава иегов краен израз в
Тройното Съкровище, или Триратна
(Буда. Дхарма. Сангха); преведени от
даоистите за тяхна употреба: Дао.
Книги. Обшност. Времето е троично
(Трикала): минало, настояше,
бъдеше; светът е троичен (Трибхува-
на): Бху, Бхува, Свар - земя.
атмосфера, небе; отново според хин
дуистите Божествената проява е тро-
ична (Тримурти): Брахма, Вишну.
Шива, творяш, запазваш. преобразя
ваш аспекти, съответстваши на три
те тенденции (гуна): раджас. сатва,
тамас - експанзивна, асцендентна или
центростремителна, снизходяща или
центробежна Ог глелна точка на ши
вансгиге и Камбоджа Шива е в
центъра. тлела на изток. придружен
от Брахма отлясно или на tot. и Вишну
- отляво или на север Други троици
са били огбелязани по повод свеше-
на га елносрична дума ОМ. която съ-
държа три букви (АУМ*), както съ-
шествуват три състояния на проя-
вата Влъхвите са трима: те символи-
зират. отбелязва Генон. трите функ-
ции на Царя на Света, утвърдени чрез
личността на раждашия се Христос:
Цар, Проповедник и Пророк Три са
оше и богословските добродетели, три
- елементите на алхимичното Велико
Творение: сяра. живак и сол
В Китай Хи и Хо. конто са госпо-
дари на слънцето и луната, са трима
братя. Трима братя са също така и
господарите на вселената: Зевс. Не-
бето и Земята. Посейдон. Океаните;
Хадес. Ада. Образуването на три е.
заедно с квадрата, и всъшност във
връзка с него, основа та на градската
и военна организация (Гране, вж.
трш рама*). Съшо и за Аленди. трой-
ката е числото на организацията. на
дейността. на създавансто (ALLN.
39)
Тройката е изразена чрез различ-
ии графични символи. като например
тризъбеца*. трннакрия (която е тро-
ична риба с една-единствена глава), и
по-простичко. разбира се. чрез три-
ъгълника*. Китайският знак дзи, чи-
ето прелишно изображение е бил триъ-
гълникът, изразява понятието за обе-
динение и хармония. Триъгьлннкът.
самостоятелно изобразен. съдържаш
еврснската Тетраграма или оше
Божието око, е символ на Троицата;
той е. от друга страна, символ на
Великата китанска Триада
В иранските традиции цифрата
три се явява най често като притежа-
ваша вълшебно религиозен характер
ТРИ
480
Откриваме още в религията на дре-
вен Иран присъствието на тати циф-
ра в гроичння девиз: Добра мисъ.з.
Лабра дума и добро действие; те эн три
букхт са наречени тримата спасители
Лошата мисъл. лошата дума и лошо
то действие са приписана на Духа на
Злото.
Различните части в Авеста - тети,
конто се отнасят до ритуалните въп-
роси, както и до моралните теми, изо-
билстват от препратки към цнфрата
три. която все така символизира мо-
ралната триада на маздеизма
Множество параграфи в Авеста
(Вендидад. 8. 35-72 и 9. 1-36) описват
обреди по пречистване. на конто тряб
ва да се подложи омърсеният от по-
пира с насу (труп) човек: трябва да се
изкопаят три серии по три лупки, ко-
ито да се напълнят с гомез (урината
на вол) или с вода. Човекът започва
винаги с трикратно умиване на
ръцете. след това жрецът поръсва час-
тите на тялото му. за да прогони зли-
те духове.
Древна магикорелигнозна церемо
ния се състон в тегленето на чоп. като
се хвърлят три тръстики (или три
стрели).
Цифра та три се евързва още с об-
рела по теглене на чоп с три гадател-
ни стрели (азлам): третата стрела оп-
ределя избраника. мястото. съкровн-
щето и т.н. Този обред с разпростра-
нен у арабите още прели исляма
Става дума за народна 1радиция, ве-
роятно твърде древна. която се разп-
ростира върху голяма географска
площ. С леки видоизменения го отк-
риваме у номадите от равнината как-
то в Иран, така и у арабскитс бедуини
Когато арабскнят номад се коле-
баел при взимане на решение, той из-
бирал три стрели: върху едната над-
писвал ..Молт Пхподар ми заповяд-
ва а на втората ..Моят Гоеподар ми
забранява". Третата не носела ника-
къв надпис Той поставил стрслите об-
ратно в своя колчан, след това иэтет
лял елна наслуки и слелвал сьиеэите
й. Ако изтеглел тази, върху коя го ня
мало нищо написано, наново повэа-
рял действията си.
В случай на колебание относно из-
бирането на път или на посока. към
която да се отправи (например мав
золей на светия. на когото се моли),
обичаят изисквал човек три пъти да се
завърти около себе си и на третия пъг
да послсдва посоката, към която ли
цето му е обърнато. Тези три завърт-
вания символизират не само идеята
за пълно осыиествяваие. евързано с
цифрата три на психо-магическите
обичаи. но и оше участие в иевиди-
мня свръхсъзнателен свят, от конто
зависи далеко събитие, по начин, чужд
на чисто човешката логика.
(На третото повикване. което пра
ви царят, желаещ да изпрати боен на
опасна мнсия. доброволецът сам се
решава. като по този начин засвиде
телства. че неговата храброст е по-го-
ляма от тази на другите
По съшия начин героят. който
тръгва срешу демон, заявява на сво
ите приятели, че ще иэвика три пъти
първият път. като види демона; вто-
рият път, по време на борбата си с
него; третият път, при победата си
Той също моли другарите си да го из-
чакат три дни, когато тръгне на бой с
демон, когато влезе сам в омагьосан
дворец или дори когато отиде на сре-
ща с любима. Негласна е уговорката,
че неговият героичен характер му оси-
гурява неуязвимост през първите три
дни.
Древен, символичен обичай, пре
даден в приказките, се състон в ста
ването и сядането три пъти за заевн
детелстване на уважение и възхише
ние. Друг обичай от легендите. често
пъти цитиран. се състои в пуснането
на орсл (базнараин). Когато цар умк
481
ТРИ
рал 6ci наследники, жнтелите на гра-
да пускали да излети орел Човекът.
на чиито глава топ кацвал три после
дователни пъти. бил избирая за
владетел. Този орел се наричал базе
давлат. орелът на благополучисто.
Тези три последователни действия,
конто откриваме в множество приказ-
ки за вълшебства. гарантирали успе-
ха на начинанието и съшевременно об
разували неразривно цяло.
Приказките показват смелостта на
героя в ръкопашния двубой чрез сям-
воличния жест, който той правн: ге ро-
ят повдига своя противник, често пъ-
ти демон, и го завърта три пъти над
главата си; едва след този жест той го
поваля на земята.
За да направи по-страшна сайре-
пата сила на демона, разказвачът го
описва като пристигаш на сраже-
ннето. въоръжен с дървесен ствол, на
който са окаченизри огромпи мелнич-
яи камъка.
Гневът и раздразнението на паря
или героя насред сборишето се изра-
зяват с три бръчки на челото: тогава
никой не смее да се доближи до него
или да вземе думата.
За да може сънят да остане ефи-
касен и да носи шастие. сънуващият
трябва да го запазн в тайна трите
следващи дни. Неспазването на тази
препоръка, по-скоро от психологичес
ка гледна точка, може да доведс до
злощастни последствия. И тук отно-
во цифрата три бележи граница та меж-
ду благоприятного и неблагоприят-
ного
В традиция та на Верните на Исти-
ната (Аха-ихак) в Иран цифрата три
има свешен характер. Често се среша
-било в космогеннчни повествования,
било в описаннето на обредните
действия.
Преди Бог да сътворн видимия
свят в първородната перла, той съэ-
дал от собствената си съшност три
ангела или по-скоро три цялости, на-
речсни се-джасад (-три лица): Пир
Биниамин (Гавриил). Пир-Давуд
(Михаил) и Пир-Муси (Рафаил), а чак
по-късно направил Азраил (ангел на
смъртта) и Рамзбар (женски ангел.
Майката на Бог), изразяващи съответ-
но гнева му и милосърдието му; след
това той създал още два ангела и те
станали обшо седем* - числото на бо-
жиего единство
В някои традиционни предания на
ссктата цифрата три е евързана с ис-
торическите или метансторическитс
събития и благоприятства тяхното
осъшествяване. Ритуалите. който
изобразяват на земята символичного
отражение на тези събития. съшо из-
ползват троичността: три дни годи-
шен пост почитат трите дни сраже-
ния и окончателната победа на сул-
тан Сихак, божествено проявление от
XIV век. и на неговата дружина; три
жеста с ръката на Хан Аташ, друго
божествено проявление, водят вражес-
ки та войска до объркване; жертвоп-
риношението на три овни, появили се
от невидимия свят, замества това на
грима вярващи.
В етичната облает цифрата три съ-
шо придобива особено значение.
Нешата, конто убиват вярата в човека.
са съшо три на брой: лъжата. нахалс-
твото и сарказмът. Тези. конто отвеж-
дат човек в пъкъла. са отново три:
клеветата. упорството и омразата.
Обратно, трите неша. конто отвеждат
човек към вярата. са: свян, учтивост
и страх от Деня на Страшиия Съд.
Сред пророчествата на Ахли-хак
откриваме някои, в конто цифрата три
е евързана с осъшествяването на дей-
ствие с вълшебен и психичен характер,
като например визията. в която Хан
Аташ е признат за божествено прояв
ление, променяйки три пъти външния
си вид пред очите на сподвижниците
Дори символичните предмети са
ТРИ
482
груиирани по три, например килима,
тенджерата и покривката на едно от
божествените въплъшения; прелмети-
те са надарени с вълшебни свойства
Три е символичного число на мъж-
кото начало та догоните и бамбара. та
които неговият иероглиф е нэобразен
чрез мъжкня полов орган и тести-
кулите. Символ на мъжкото. то още е
символ и на движението. протовопос-
тавяйки се на 4*. символ на женското
и стихните. За бамбара. пише Г
Дитерлен. първата вселена е 3. но тя е
действително проявена. т.е. осъзната
само с 4. Откъдето следва, добавя тя.
че мъжкото (3) е смятано от бамбара
за начален тласък. определяй)
плодородието. докато осыцествява
нето му и цялостното му познание
могат да се осъшествят само благо-
дарение на женското.
Поради това триъгьлникът*. кой-
то притежава по-често значението на
женското. най-вече когато е с върха
надолу. е у догоните символ на оплож-
дашото мъжко. Виждаме го обърнат в
знака, който Хогон вижда! Хогон е
името на религиозния вожд. покрит с
прашец. който пробива с върха си
яйцето. иэобраэяващо матката
(GRIS).
У племето пьол числото три е съ-
що натоварено с тайни значения.
Съшествуват три групи пастири: тези.
които пасат кози, тези. които пасат
волове; тези. които пасат овце. Но най-
вече три е продуктът на кръвосме-
шението между него и плътта му за-
шото единството. не можейки да бъ
де хермафродитно, се съвкуплява със
себе си, за да се възпроизведе.
Три е оше проявата, разкрива-
щнят, обозначаващият двете първи:
детето разкрива майка си и баша си.
дървесният дънер на внсочината на
човека проявява това. което го надви-
шава във въздуха. клоните и листата,
и това, което се крие под земята -
корените.
И така, три е еквивалент на пре
възмогнатотосъперничесгво(лвс); то
изразява една тайна на надминаване.
на синтез, на съюз, на решение
(НАМ К).
Кабалата е разшнрила изследва
нията върху числата. Иэглежда тя да
ва привилегии на закона на
троичността. Всичко задължително
произлиза от три. което прави едно
Във всяко действие, само по себе си.
действително се разграничила
1. Активният принцип, причина
или субект на действието;
2. Действието на този субект. не
говото слово;
3. Обектът на това действие, не-
говият сфект или резултат.
Тези три части са неделима и вза-
имно допълваши се. Оттук и тази
троичност. която откриваме във вся-
ко нещо (WIRT. 67). Например сътво-
рението включва съэдател. акт на
създаване, създание. Общо взето. час-
тите от троичността са: първата
- истински активна, втората -
междинна, активна по отношение на
следващата. но пасивна по отноше-
ние на предходната. докато трета-
та - строго пасивна. Първата съ-
ответства на духа, втората - на ду-
шата и третата - на тялото (ibid.
68).
Първите Сефири (цифри, според
Кабалата) са самите те. групирани в
три тройки. Първата е с интелекту-
ално измерение и съответства на чис-
тота мисъл или на духа; тя включва
Отеиа-прининп, Словото-творческа
мисъл. Девата-Майка, която эачева и
разбира. Втората тройка е с морално
измерение и се отнася до чувството
и до упражняването на волята. ка
зано с други думи - до душата; тя
обединява милосърдната прошка.
строгата преценка и чувствителната
красота. Третата тройка има дина-
483
ТРИ
мично измерение: тя се отнася г)о
осъизытвяващото действие и пори
ди това - дошлого; обелинява ръко-
водного начало на напредъка, точния
ред на изпълнението, осъшсствява-
щите енергии на плана (WIRT, 70-72).
Психоаналитиците, заедно с
Фройд, виждат в числото три сексу-
ален символ. Самого божество се схва-
ша в повечетоот религиите, поне в оп-
ределена фата и форма, като триада,
в която се появяват родите на Баша.
Майка иДете. И най-спиритуалистич-
ната религия, каквато с католици змът,
проповядва догмата та Троицата, ко-
ято въвежда в най\бсолютния моно
теизъм таинстве^ принцип от живи
отношения. За да се предпазн от вся-
какъв опит за политеизъм. ислямът
строго изключва всяка формулировка,
която би могла да накърни вярата в
единствеността на Аллах.
Що се отнася до Египет, изглежда,
че божествените триад и са само вто-
ростепенни очертания по съображе-
ния за удобство, поради културни или
теологични цели. Дори можем да се
чапитамс дали понятието триада не
е илюзия на съвременниците. които
са искали да видят в някои случаи на
еру пиране на богове в семейства древ-
но правило, прилагано повсеместно
(POSD. 291).
Три обозначава оше равнищата на
човешкия живот: материално, рацио-
нално. духовно или божествено, както
и трите фази на мистичната еволюция:
пречиствашата. проэренческата.
обединявашата.
Това число изразява оше целокуп-
ността на социалния ред. включител-
но тричленния състав на индоевро-
пейските обшества. Според Жорж
Дюмезил това трончно деление, което
може да се провери чрез анализ на ко-
ято и да било социална структура, е
било превърнато от някои народи в
глобална философия на света н в йе-
рархия на стойностите Това тричлен-
но разделение на функииите или на ре-
да е ясно при положение, че произхо-
дът му остане неизвестен То се изра-
зява чрез различии триади. които лес-
но сс припокриват: свешеното. война-
та. работата; господствого, военната
сила, плодородието; духовенство,
сила, производство, жреца, боеца, про-
изводителя (Брахма. Вишну. Шива);
Брамана. Кшатрия (воин), Ваишия
(селяни и търговци). Судрас или слу-
ги са нешо като декласирани; Юпитер.
Марс. Квирин; сенатор, рицар,
плебей. Осъшествило се е взаимодейс-
твие между социополитическата орга-
низация и митологическата организа-
ция. Двете структури се отразяват ед-
на в друга, но не винаги се развиват с
един и съш ригьм Мигьт се променя
по-бавно от действителността. ио по-
някога той я предхожда.
Натуралистите открилн множест-
во тройни елементи в човешкото тяло.
Изглежда. че всяка значима функция
на който и да е организъм притежава
тази основна структура. Тези наблю-
дения илюстрират фундаменталния
смисъл на троичността: живата съв-
купност на видовете отношения във
вътрешността на сложно цяло. Тя со-
чи едновременно уникалната само-
личност на човека и неговото вътреш-
но разнообразие, неговото относител-
но постоянство и подвижността на
съставките му. вродената му автоно-
мия и неговата зависимост. Троич-
ността предава както диалектиката в
логичного упражняване на мисълта.
така и движението във физиката и жи-
вота в биологията. Основната причи-
на на това трончно универсално
явление изглежда трябва да се търси
в метафизиката на произволното и
производно съшество. в глобален пог-
лед над единство-сложност на всяко
природно съшество. което се обобша-
ва в трите фази на съшествуването:
ТРИГЛАВ
484
поява, развитие, изчезване (или
видоизменение); или раждане. раз
витке, смърт; или оше спорел трали
цията и астрологията: еволюцня,
кулминацня. инволюция.
ТРИГЛАВ
Предполага се. че многобройните
тройни изображения, съществуваши
в Галия през рнмската епоха. чиято об-
ща символика се евързва с тази на
триадата. били резултат от уз рояване
на сила илн множествено число за
величие Триглавият с може би най-э-
начимата религиозна фигура от този
род. Но предложено™ обясненне не
може да е сдинствено. тъй като не е
ясно защо и как символиката на даде-
на божествена фигура би нмала нуж-
да от гасилванс Въпреки това - както
в Ирландия, така и в Галия - в келтс-
кия пантеон има достаточно тройни
или групирани в триади герои, конто
сс нуждаят от едиино обясненне (три
основни бога, трима главки друидн,
три богини на войната. три кралици
на Ирландия и т.н.). Много по-добре
е те да бъдат схващани като различ-
ии състояния на едно и също
същество: сън, мечта и будуване или
още като преминаване през трите свя-
та (небе, въздух и земя) на келтската
космология, дори и като преминаване
през времето. Троичността в този слу-
чай изобразява целокупиостта на
мнналото. сегашното и бъдешезо.
Триглавият спорадично прнсъства в
романского изкуство. но рсшенисто
на папа Урбан VIII през 1628 за заб-
рана на иэобразяването му като сим-
вол на Троицата е причина по-голя-
мата част от свидетелствата да изчез-
не (DURA, passim}.
На думата глава* са дадени други
примери за многоглави същества. Тук,
сред триглавите образи, можем да
прибавим този на славянския бог
Триглав, който винаги е изобразяван с
три главк: това се тьлкува каю от да
ване почит на универсалното му власт
ване над небето, земята и подземния
свят.
ТРИГРАМА
Кнтайската символика на
триграмите. чийто принцип с бил раз-
крит на Фухи (XXIV век пр. н е.) от
дракона, излязтл от реката, се осно
вава на комбинирането на две
определения, непрскъснатата линия,
съответстваша на Ян. прекъснатата
- на Ин. Всички модалности на раз
витието на прояваъа. тръгвайки от по
ляризацията на първичпото Единст
во. се изразяват следователно чрез че
тнри диагра.чи, след това чрез осем
триграми, конто обобщават всички
възможности на троичннте. следова
телносъвършени комбинации на Ии и
Ян: Ин и Ян са в единство и хармония.
казва Джуандзъ. В тройката трите раз
положенн една върху друга черти съ-
ответстват на разположенисто Небе.
Човек и Темя; откъдето идваг и обича
ите на гадаене. произхождащи от
Книга на промелите Комбинирани
две по две във вид на хексаграми*,
осемте триграми (иакуа) съставляват
64 насложсни хексаграми и са съот
ветно небссни и scmhu.
Триграмите са разположенн в кръг
около Ин Ян*, чиято проява те отра
зяват под всички техни аспекти. Кни-
га на промениге е книгата на кръгов-
ратиата промяна на триграмите
Първичната форма на знака и изглеж-
да е формата на хамелеона. И така,
триграмите сз>ответстват на осемте
вятъра (осемте посоки в пространст-
вото), осемте (или по-скоро девет)
стихни, защото земята се намира в
центъра. Те оттоварят на осемте стол
ба на Минтаи, на осемте спици на ко-
лелото и. по аналогия, на осемте разк-
лонения на Будисткия път. Съшест-
вуват две традиционнн разполо-
485
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ
жепия. тези на Фухн или Предходно
небе (Син тян), н на Вен пан. или
Сетнешно небе (Хеу iян) Изглежда не
съшес1вуна никаква ценноегна не
рархия между тези две еднакво нзполз
ванн разположения. но первого е във
връзка с Хот у. второго - с Ло шу на
Великия Юн: това е преходътог обик-
новеното кръстосване към свасти-
ката, от приниипната стабилност към
движенкето Не трябва да се забравя.
че гадателските гълкувания - второе
тепенни и в известна степен упадъчни,
но на конто, изглежда, се ос нова ва зна-
ка куа - са приписани на Вен ван
Книга на промениге, казва Джу Туен.
съдържа арканите на Небето и на
Земята. на маните и на духовете; за-
гатва възможността да се разкрият
тайните на съдбата чрез пръчиците
от равней, ио оше и най-вече - тези на
приниипната проява Трябва да се
добави. чс гъй като те съответстват
на потони от космическа енергия.
триграмите във всички времена, как
то и в наши дни, са били нзползвани
като вълшебна закрила: могат да се
видят над вратите на китайски ге и ни
етнамските къши.
Система га на съответствие на
осемте триграми е на кратко следната
- Чиен, активното съвършенст-
во - три чертички Ян (=). съответст-
ва на Небето, на Юга. на лятото, на
творческата енергия. на мъжкото. на
слънцето;
- Кун, пасивното съвършенство
- три чертички Ин (=). съответства
на Земята. на Севера, на зимата. на
възприемашото. на женското, на
луната;
- Джън. разтъревамето, съответс-
тва на гьрма. на североизток. на по-
явата на пролетта;
- Сюн. мекотата. съответства на
вятъра, на югозапад. на края на
лятото;
- Кин, 6е>дната, съогветства на
водата, на Запада, на есента;
- Ли, съответства на от ъня, на
Инока на пролетта;
- Гън. спирането, съогвегсгва на
планината. на ссверозапад. на нача
лото на зимата;
- Дуй. парата, съответства на
блатото. на югоизток. на началото на
лятото; всичко това в разположението
на Фухи В тази на Вен ван. ли и кап.
огъня и водата, са Юг и Север, слън-
це и луна, лято и зима, червено и черно;
джън и дуй, разтърсване и тиха вода,
са Изток и Запад, пролет и есен. дър-
во и метал, зелено и бяло Двете разпо
ложения се подчнняват на различии
системи, но не си противоречат.
В алхимнчната символика ли и кан
изобразяват уадсйстването на прин-
цкпитемнен и кун. небесния и земния.
Те са два га допълнителни елемента
иа Велнкото Творение: ли и кан са оло-
вото и живака. духът и същността
(ки и цни) Домът на кун, или на кан.
е свешената облает, където се издига
цин, семето; домът на чиеп с аджна-
шакра. намиращ се между двете очи.
откълето слиза светлого ки.
Сливането на кн и Uini във вътреш-
ния съд. значи това на ли и кан и
следователно на чнен и кун. възвръ-
111 а първоначалното единство, пред-
шестващо разделянето на Небето и
Земята: по този начин се постига
безсмъртието Според Книга на
промениге подобии сливания, съста-
вящи хексаграми. представляват би-
ло швършването, било оплождашото
проникване на Небето в Земята. тво-
рящо мир. съшества и Ембриона на
безсмъртието (СНОС, GRAD, GRAR
GRIE GUET, GRIT. KALT. MAST.
MATM. SOOL, WILG. YUAG)
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ (И НЕГОВИ-
IE ПРОИЗВОДИМ)
Тридесет и шест е числото* накос
мичната co tudapnocm, на срешата на
ТРИЗЪБЕЦ
486
елементите и на цикличните еволюции.
Производим проявяват връзките в
Триадата - небе. земя. човек.
36 е квадрат със страна равна на
9; това е приблизителната стойност на
окръжност с днаметър 12; 360 е деле-
ние то на окръжността и това на лун-
ната година. То е Великият Сбор на
китайците и Божествената година на
хиндуисите (възвратното движение на
равноденствените точки е с Г всеки 7
години. това на полярния цикъл с Г
всеки 60 години; двата цикъла започ-
ват заедно всеки 360 години) (6 х 60 -
72 х 5) (Ж. Лионе). Повечето от кос-
мичните цикли се кратни на 360. 36 е
сумата от първите четири четни и от
първите четири нечетни числа (20 +
16): това му спечелило у питагорейците
нмезо велика та четвориуа; то е сбо-
рът от кубовете на първите три числа.
72 е времетраенето на създаване-
то на Лаодэъ. на сеэоните според
Джуандзъ. броя на сподвижниците на
Конфуций, това на Безсмъртните
даоисти. на другарите от апотеозата
на Хуандн...
36 е числото на Небето, 72 - на
Земята, 108 - ня човека. 36, 72 и 108
помежду си са както 1, 2 и 3.
Равнобедрен триъгълник с ъгъл при
върха 108 дава размерите на златно-
то число* и всъшност представя осо-
бено хармоничен аспект. 36. 72 и 108
са по различии поводи предпочита-
ните от тай ните общества числа; 108
освен другите символи е броят на зър-
ната от будистката и шиваитска брое
ница; броят на колоните от храма на
Урга; броят на кулитена Фиом Бакхен
в Ангкор. То е най-вече символното
число на будизма и на тантризма.
360 е в човешкото тяло - микро-
космоса; според китайците броя на
костите, на ставите, на точките в
акупунктурата
Чрез двойната геометрична прог-
ресия на 2. като се тръгне от 72 и 108,
може да се получи последователно 4608
и 6912: това е стойността на 192 четни
линии на хексаграмите (192 х 24) и та-
зи на 192 нечетни линии (192 х 36). 24 и
36, бндейки самите те произведения на
12 по 2 и 3, знаци на четното и
нечетното; 4608 + 6912 • 11 520, което
според Книга на нромените е число-
то надесетте хиляди сыцества; 6912
е стойността на чиен (Небе); 4608 - на
кун (Земя). 3-те числа са в отношение
2, 3. 5 и съответстват на събирател-
нчя характер на 5 2 + 3. съюз на
Небето и Земята в собствената им
природа; 6912 (Небе) + 4608 (Земя) •
11 520 (човек: нов израз на Великата
Триада).
Според Масперо 72 и 108, делени
на 2 (или 36 и 54) дават астрономии -
ните координати на Ло-Ян. древната
нмператорска столица: следователно
и тук това е връзката между Небето и
Земята. там, където царува Синът на
Небето и Земята.
ТРИЗЪБЕЦ
Тризъбецът е символ на морските
божества, чиито замъци се намират в
морските бездни. В началото тризъ-
бецът бил образът на зъбите на морс-
ките чудовища, подобии на настръх-
налите от пяна вълни, раздвижени от
бурите; той е още едно от най-древни-
те средства за риболов. Съшо така той
е оръжието за нападение на определе-
на категория гладиатори-рециарии -
конто се сражавали с тризъбеи и
мрежа.
Тризъбецът е емблема на Посейдон
(Нептун), бог на океаните, и сочи не-
говата власт над света на водите, ко-
нто може да разбушува или успокой.
В съшата перспектива тризъбецът и
мрежата са символи на Христос, ри-
баря на човерите. Той е също символ
и на Троицата: но в този случай разк-
лоненията му трябва да са с еднаква
дължина. Служил е за скрито изобра
487
ТРИНАДЕСЕТ
жение на Кръста
Спорен хрнстиянската традиция
в ръцете на Сатана тризъбецът е...
средство та наказание: < лг.жн та пре
даване на грешницитс в зъбите на
огъня, символ с на терзанието. Но.
добавя Пол Диел, тризъбецът е още
символ на греха: неговите три ост-
риста изобразяват ссксуалността,
храненето. духовността. рамките на
всички лесно възбудими желания
Той представлява също опасността
от изкривяване. основната слабост.
правеща човека подвластен на изку-
ситсля-палач(О1Е$. 147).
Тризъбецът е слънчева емблема
(эъбците му са лъчи) и символ на мъл-
нията (зъбците му са светкавици); три-
зъбецът покосява жертвата си; с него
могат да се сравнят някои изображе-
ния на ваджра. който е мълния* и
тризъбец.
Тризъбецът (трншула) в Индия е
най вече емблема на Шива, прсобра
зитслят на света н разрушителям на
привидностите Трите върха изобра-
зяват било трикала или тройно врсме
(минало, сегашно, бъдеще), било йе-
рархията на три равниша на
проявата. или още трите качества
(гуна). Трикала се означава с вдига
него на три пръсти от дясната ръка в
жест, наречен трншулахаста.
Според будистите тризъбецът е
символ на тройното съкровище,
триратна. Той може да се тълкува оше
като тройния поток енергия в
тантризма: в центъра - сушумна. а
от двете му страни - нда и пингала,
конто се доближават до централния
връх и по този начин напомнят на уви-
ването на пади около оста (COOI.
СНАЕ, GRO1. GUES, KRAA. MALA.
MUTT).
ТРИЛИК
Изображенията на съшества със
свързани образи: животни. хора, герои
или богове. moi ат ла обозначава? раз
лични триади. съотвстсгваши на on
ределени функции; трите равниша на
космоса; сътворението, съхраненисто
и унишожението (Брахма. Вишну,
Шива); или качества: сила, святост.
знание; жизненост, ннтелект, душа; и
т.н. (C1RD. 333).
Всички триади могат да бъдат
изразени Но това многолико изобра-
жение сочи оше скритото единство на
многообразието. което не е по-малко
важно за символиката от разнообраз-
ного проявление (вж. триглав*).
ТРИНАДЕСЕТ
Още от древността числото 13 би-
ло смятано за лоша поличба Филип
Македонски прибавил статуята си
към Дванадесетте главни Богове по
време на шествие - и малко след това
бил убит.
По време на последнего яде не на
Христос с апостолите му - Тайната
вечеря, присъствашите били трина-
десет Кабалата изброявала 13 зли
духове. 13-та глава от Откровснисто
е тази на Антихриста и Звяра
Въпреки това тринадесетият в тру-
па оше в древността е най-могъщият
и най-велнчественият. Такъв е случа-
ят със Зевс в шествието от дванаде-
сетте богове. сред конто той стой или
приегьпва (като тринадесетия). спо-
ред Платон и Овидий, различаваш се
от другите по своего превъзходство.
Одисей, тринадесетият от групата си.
се спасява от кръвожадния Циклоп.
В аритмстичната симвология на
Але иди това число представлява прин-
цип на дейносм. като 3 се осъщест-
вява в единство от цялост 10. която
го съдържа и която впоследствие го
ограничава. Тринадесет в този случай
съответства на организирана и дина-
мична система, но ограничена и
частна, а не универсалйа; то с един
вид ключ за частично и относително
ТРИНОЖНИК
488
цяло. Ето защо Р. Швалер го гълкува
като пораждаща сила. добра или
лота Чрезсвоите статични(двоична
статичност) и линамични (троична
активност) граници. 13 бележи фагал-
иа еволюция към смъртта. към края
на дадена сила, тъй като е ограничена:
периодически прекъевано усилие. В
общ смисъл числото 13. като ексцен-
тричен, маргинален, чужд елемент. се
разграничена от рсда и нормалния ри-
тъм на света: от космична гледна
точка инициативата на 13 е по-ско-
ро лоша, защото действието на тво-
рението - нехармониращо с всеобщая
закон, може да бъде единствено сля-
по и нсдостатъчно: то служи на раз-
витието на индивида, но вреди на
подредбата на макрокосмоса и сму-
щала неговия покой: това е цялост.
която нарушала равновесисто на раз-
личните отношения в света (\2 + I)
(ALLS, 359).
Основна свешена цифра в
астрономията, календара и теологи-
ята на древните мексиканци е 13: три-
надесетте бога и бог тринадсссти в
• „Полол В ух"; слънцето в зенит и два-
надесетте заезди; дванадесетте бога
на дъждовете. ипостази на трина-
десетия, който още е първият или вс-
ликият бог на небето*: „Тринайсе-
mama дойде... Нс. първата яви се.
едничката... или едничък с мигът’
Дали си първата’ Послсдната ли си
ти’ Обичал съм за пръв път или за
сстен път?'... („Артемида", Жерар
дьо Нервал. из „Химери". библиотека
„Световиа класика". „Френска поезня
- сборник". Народна култура, София,
1978. превел Пенчо Симов). В този сми-
съл трябва да се гълкува и Смъртта -
тринадесети мажорен аркан от Таро:
тя не означава край, а възобновление
след лриключването на цнкъла: 13 «
12+ 1.
У ацтеките 13 е самата цифра на
времената - тази, която изобразява
края на временната серия Тя се евър
зва с цифрата 52. века на ацтеките (13
х 4), връ ката между годинитс за вре
метраенето на слънцата. Първото и
четвъртото слънце. кои го трае ли 676
години всяко, са най съвършените.
след като съдържат единствено две
те числа 13 х 52 - 676.
Ацтекската седмица също се със-
тои от тринадесет дни.
Общо взето. това число изглежда
съответства на възобновление с пе-
йоративния нюанс, че не става дума
толкова за възраждане. колкото за съз-
даване отново на нещо В този случай
то изобразява например безспирното
търкаляне на камъка от Сизиф или
бездънната бъчва на Данаидитс.
ТРИНОЖНИК
Триножникът. тъй като съдържа
числото три. е образ на огъня и небето;
не небето в неговата трансцендентна
и неподвижна цялост, а небето в него-
вата динамика и взаимодействие, до-
като числото четири означава земята.
формата на разрез или окръжност. ко-
ито по принцип се намираг над три
ножника, потвърждава това гълкува-
не.
Свещеният триножник бил евър
зан с изявленията на оракулите: той
изявявал волята на боговете. Оракулы
от Делфи заповядал на Кореб да взе-
ме триножник от светилището. Да го
натовари върху си и да върви. дохаю
триножникът падне от рамснете му:
на това място. избрано от боговете.
ще се основе град; изглежда. такъв е
произходът на Мегара.
Хефест бил голям майстор в изра-
ботката на свещени триножници; тон
изковал толкова вълшебни тринож-
ннци, че те били способии сами да оти-
дат в дома на боговете и да се върнат
отгам. Те са символ за участие в тайнн
те на боговете. в които може да се про
никне и след това да се съобщят на
489
ТРИЪГЪЛНИК
хората.
Триножникът служел във вески
дневисто за затопляне на в</да и за
сипване на виного, предназначено за
пирове. и сътрапезниците идвали да
сн налнват като от голяма чаша.
Съшсствували още почетни гринож-
ници. повече или по-малко декора-
тивни. поднасяни на победитслите в
игрите или в хоровете. които ги пазели
вкъшн или ги посвещавали на
божествата. Но най-прочутият три-
ножннк бил този от Делфи, седалище
на мантикага на вдъхновеннего.
Именно седнала върху триножник
Пития се отдавала на гадателства. Тъй
като храмът бил посветен на Аполон.
триножникът се е превърнал в един
от белезите за присъствието на бога.
Херакъл грабнал триножник. когато
след отказа на Пития, непожелала да
отговори на молбите му, той искал да
установи далеч от Делфи оракул, кон-
то да зависн само от него; но Аполон
се намесил между разярения си брат
и неговата жрица и след застъпни
чеството на Зевс Херакъл се отказал
от намерението сн и оставил гринож-
ника. И така, триножникът се явява
като символ на импулси. основа на
хармонията... знак на аполоновата
мъдрост (DIES. 204-205)
Няма по-добра интеграция на то-
ва тълкуване от тази на рисунката.
която е изобразена върху хидра във
Ватикански* музей. Триножникът се
опира на две орлови* или лебедовн*
криле*; дръжките му. великолепно
закрепени към стойката. са във фор-
мата на кръгове; Аполон е седнал. неб-
режно облакътил се. с лък зад гърба
си и лира в ръка; той прекосява прост-
ранство™; може би отива в страна га
на Хиперборейците, митичен образ на
рая; крилете му и най-вече тези на ор-
лите и лебедите. бележат в градицион
ната символика издиганего на духа;
кръговстс - слънцето и съпършснст-
вото; триге крака - божеезвена ироя
ва; чаша)а - прнемннкы на небссни
тс връзки; лъкы и орслитс - слъние-
то и нешвите л ьчи. лирата - хармония-
ia Това е образы на изящния и без
метежен порив към екстаза и съвър
шенството. нзвиеяването над земни-
те помисли и страсти. Това е симво-
лы на бога слънце. на бога на дел-
фийските оракули; на бога на Мъд-
ростта.
ТРИЫ ълник
Символиката на триъгълника се
припокрива с тази на числото три. Тя
може да бъде изцяло очертана само
по отношение на другите геометрии-
ни фигури.
Според Босций. който възприема
платоновите гсомстрични схващания
и когото романс ките автори изучи-
ват. първата повърхност е триъгъл-
никът. втората - квадратът и тре-
тата - пстоъгълникът Всяка
фигура, при положение че линиитс
тръгват от центъра й до ъглите.
може да бъде разделена на няколко
триъгълника. Триъгълникът е в ос-
новата на образуването на пирамида -
та.
Равностранният триъгълник сим-
волизира божество го, хармонията,
пропорция! а Тъй като всяко поко-
ление се създава чрез деление, човек
съответства на равнострансн
триъгълник. пресечен на две, те. пра-
воъгълен триъгълник. Последният.
според мненисто на Платон в
„Тимей", е още изображение на
земята. Това изменение на равност-
ранния триъгълник в правоъгълен сс
изразява чрез загуба на равновесие.
Сред различните геомстрични
фигура, след равностранния три-
ъгълник се нареждат квадратът* и
пстоъгълникът* Пстоъгълникът сс
превръща в пентаграма. обо знача
ваща универсалната хармония. Често
ТРИЪГЪЛНИК
490
го срещаме. защото е използван за
талисман срещу лошитс влияния Гой
е ключът на геометриями и основа -
та на sectio aurea, наречена още
proportio dhina Доктор Ж -Е Емерит
демош трирал. по повод пстоъгълни-
ка и дванадесетостенника*, как се
осъществява прсходът на петоъгъл-
ника - обозначаващ света на плоское-
тите, към дванадесетостенника -
изобразяващ света на обсмитс и съ-
ответстващ на дванадесетте зоди-
акални знака Той следва текста на
Дейвисън. Всяко едно от основните те-
ла (шестоъгълник. четириъгълник,
дванадесетостенник) има своя собст-
вена равнина: куба - квадрата; пира-
мидата - триъгълника; дванадесетос-
тенника - петоъгълника Съответст-
ви.чта между числата и геометрия-
ните фигури са безусловни. Докато
човекът е разкъеван от противоре-
чия. той не може да има никакво чув-
ство за кръг. който символизира
единството и съвършенството.
Всичко му убягва: триъгълникът.
квадратът. петолъчката и Соломо-
нович печат* с шест лъча Тъй като
човекът не е израснал духовно, тези
геометрични фигури запазват в тай-
на символите си. който съответст-
ват на числата 3. 4. 5. 6. Дванадесето-
стенникът става достъпен едва в из-
мерен ието на съвършенството
Сходствата в пос тройка та меж-
ду квадрата и правоъгълника били
надълго изучавани от Матила Гика.
Триъгълниците и правоъгълниците
играят важна роля: откъдсто и зна-
чението на екера» • изкуството на
чертаенето. Томас Уолтър в крити-
ка та си откосно трудоветс на Мьосел
цитира стиховете от либретото за
каменоделиите относно ъглите и
правоъгълниците Основното с да се
намери центърът. да се определи
точката Ш Функ-Хелст се опитал
да направи пропорционално възпроиз-
веждане. което ни по mo i чей да по
лучим точен смисъл на първонича i
ната даденост. Симстрията с вини
ги основна Ако ри згледа ме например
Ангулемската катедрала. изглежда
неоспорим фактът. че архитектур-
ното ра /положение на фасадата соз-
ражение на въгрешного разноложение
на духа. Същото се отнася и за вся
ко построяване на ромаш ка църква.
спазваща традицията: но това ось
ществяване е повече или по-малко
очевидно. Например в Куно или Канде
то се набива на очи дори и на най-
непросветения турист. Подобии при
мери пока зват как през XII век скулп-
турата и живописта не сс разгра-
ничивали от останалите аспекти на
духовния живот (DAUR. 201-203,
FUNR, 114).
Триъгълникът е йероглифът на
слънчевия лъч у древните май. подо-
бен на малкото пирончс, което обра-
зува царевичното* стъбло. в момента
на покълването си. когато пропуква
земята четири дни след заравянето на
зърното (GIRR 198).
Свързан със слънцето и царе
вицата, триъгълникът е двоен символ
на плодородието.
Триъгълникът е често използван в
орнаменталните фризи на Индия,
Гърция. Рим... Значението му изглеж-
да непроменливо.
Триъгълникът с върха кагоре сим-
волизира огъня и мъжкия пол; с върха
надолу символизира водата и женс-
ких пол. Соломоновият печат* се със-
тои от два обърнати триъгълника и
освен всичко друго означава и човеш-
ката мъдрост. Равностранннят три-
ъгълннк в юдейската традиция сим-
волизира Бог, чието име е забранено
да се произнеся.
Освен добре познатата му значи
мост в питагорейството, триъгълни
кът от алхимична гледна точка с сим
вол на огъня както и на сърцето. В
491
ТРОИЦА
гова отношение винаги трябва да се
имат предвид връзките между изпра
вення и обърнатия надолу триъгьл-
ници. като вторият е отражение на
първня: става дума съответно та сим-
водите на божествената природа, на
Христос и на неговата човешка
природа, те са оше символи на нлани-
ната и пещерата* Обърнатият три-
ъгълник в Индия е символ на йони илн
утроба; двата триъгълника изобразя-
ват Пуруша и Пракрити. Шива и
Шакти*, линта* и йони. огъня* и
водата*. тенденциите сатаа и тамас.
Тяхното равновесие във вид на шес-
тоъгълна звезда (Давидов щит) е
раджас, експанзията - от гледна точ-
ка на проявата. Свързването им във
формата на дамару на Шива се осъ-
шествява чрез върха: това ебинду. ia-
родишът на проявата (ВНАВ, DANA.
ELIE GRAD. GRAR GUED, GUEM.
GUEC. GUET, GUES. MUTT, SAIR).
Известно e значението. което
франкмасонството придава на три
ъгълника. който то нарича Светлинна
Делта, позовавайки се не на устието
на реката с многобронни ръкави. а на
формата на главната гръцка буква А
Върховният триъгълни* е този. чий
то връхе 36*. а двата ъгли при основа
та - по 72* (вж. символиката на тези
числа в статията за тридесет н шест*).
Всеки триъгълник съответства на ед-
на от стихните: равностранният - на
земята; правоъгьлният - на водата;
разностраннияг - на въздуха; равно-
бедреният - на огъня С триъгълни-
цнте са евързани многобройни умо-
заключения относно правилния
многостенник, който пронзлиза от
равностранния триъгълник; относно
многобройните триади от религиозна-
та история (вж. три*); относно трип-
тих на мъдростта:добре помисли. доб-
ре кажи, добре направи: мъдрост.
сила, красота и т н.;относно фазите
на времето и на живота: минало.
настояше, бъдеще; раждане. съзря
пане, смърт; относно зрите основни
принципа на алхимията: сол, сяра и
живак и т.н. Подобии изброявания
много бързо довеждат от символич-
ного до конвенционалното.
Основата на масонския триъгъл-
ник означавала времетраенето, а
страните му. конто се събират във
върха - Мрака и Светлината; това об-
разува космичната тройка Що се от-
нася до светлиината делта от тради-
цнята. тя се смята за равнобедрен три-
ъгълник с по-шнрока основа от стра-
ните, както фронтонът на храм: с 108*
на върха и 36* при всяка от страните
до основата. подобен триъгълник съ-
ответства на златното число* Освен
това в подобен триъгълник съвърше-
но биха се вписали искряшата звезда
и петоъгълникът (BOUM. 86-94).
ТРОЕН (ТРОИЧНОСТ) (вж. ТРИ)
ТРОИЦА
Символите на християнската
Троица (един Бог с три Лица, конто сс
различават помежду си само като про-
тивоположни отношения, а не по тях-
ното съшествуванс или съшност. и на
конто са приписани съответно
качествата: сила - Отец, интелект -
Слово, и любое - Дух Свети, на рав-
ностранният триъгълник; трилистна-
та детелина; цяло, съдържашо прес-
тол (сила), книга (интелект). гълъб
(любое), кръет с Отеца на върха. Сина
по средата. гълъба на Светия Дух в
основата; три преплетени кръга, оз-
начавайки тяхната обша безкрайност;
трупа от три ангели с еднакъв размер,
напомняйки явявансто на Авраам под
дъба Мамре.
Във всички религиозни традиции
и почти във всички философски сис-
темн откриваме троични цялосги,
триади, съответстваши на първични,
ипостазирани сили или на лица на вър
ТРОМПЕТ
492
ховния Бог Въпреки чс отношенията
между различните съставни части на
гриаднте не винаги са песни за разг-
раннчаване. изглежда. че в никой от
тези случаи те не са били създадени
по толкова строго определен модел.
както тозн на хрнстиянската Троица
Но въпреки че теорията за относится-
ното противопоставяне позволява
отстраняването на логичного проти-
воречие. тя по никакъв начин не раз-
сейва тайнството.
Нека за пример на тези Триади ци-
тираме една от най-малко известните.
Според Гуамаи Пома де Айала (Nueva
Coronica у buen gobierno) в далечни вре-
мена древните перуанцн признавали
съшествуването на върховен бог
(Илапа = Мълния) с три лица: на ба-
тата (съдника), на големия син и на
малкия син. като последният бил гос-
подар на плодотворните дъждове и
следователно - хранеш човечеството.
Можем съшо да сметнем троица
та Мълния-Гръмотевица-Светкавица
за проява на бог на бурята в зората
на земеделските американо-индиан-
ски цивилизации (G1RP 42).
По принцип тези триади символи-
зират главните прояви на божестве-
ната сила, или когато се схвашат по
по-дълбок и философски начин, както
в „Еиеадите" на Плотин, те символи-
зират вътрешния живот на Единия. чи-
ито дейности са представеии по ана-
логия с духов ни те дейности на човеш
ката душа
ТРОМПЕТ (ТРЪБА)
Тромпетът е музикален инстру-
мент. използван за определянето на
основните моменти на деня или за из-
вестяване на големите исторически
или космичнн събития: Деня на
Страшния Съд. нападение, гържест-
вена церемония. Мълчалнва оби-
колка*. която сс редува със звуците
на тръбата. предизвнква падането на
стените на Иерихон (Иш Нин 6:1-4)
Римскитс войски познав.и и пр.1k
тикуват страшного редуване на лъл
бока тишина и острите звуци на тром
пети.
Често пъти ангелите са изобрз
зявани. свирейки с тръба. Атина сал
пинке (радостната с тромпет) oi
Арго, естествено. при гежава тромпет
Този инструмент евързва небето и зе
мята в обшо честване. И началото на
битка винаги притежава свешен
характер: откъдето и религиозната и
военна употреба на този метален
инструмент.
У гърците тромпетът служи за
даване на ритъм по врсме на големи-
те шествия... той има силата на
внушение: в Лерна по време на диони
совите празници. съществува
поверие, че богът може да бъде при
нуден да излезе от блатото чрез сеч
рене със скритите от Тирсовсте
тромпети: Плутарх сравняла този
ритуал с еврейская празник на Даро
хранителниците, където също се
поставят свещени тромпети между
к л он ките
И в Рим тромпетът е основой ин-
струмент по време на религиознитс
церемонии два пъти в годината с вс
щените тромпети бивазп лъекани По
времс на жертвоприношенията. пуб-
личните игри. погребенията (както
по времс на победоносните шествия!
се свири с тромпет (LAND. 980)
Той символизира важно елнване
на елементи и събития. белязано от не
бесните знаци (въздух. дух. звук).
ТРОСКОТ
Троскотът за нас е синоним на
трудноет по аналогия с усилието. ко
ето е необходимо, за да се изтръгнат
дългите корени на това жнлаво расте
ние от почвата.
В древен Китай, кълето. изглежда.
тозн проблем не съшествува. белите
493
ТРЪСТИКА
корени на гроскота са имали своею
място в някои обреди заради при та
тите им пречист ваши свойства
Според Ли К и те служат за пречист
ване на виното та жертвоприношения,
но белият им цвят с причина да ги из
полтват нан-вече в погреба линте ри
туали и в сходните с тях обреди по пре-
даване на тленните останки Трос-
когьт сс използва и та постелка при
жертвоприношение (GRAD). Расте
нието символитира възможността да
укрепиш характера си. като го пре-
чистиш и освободит чрет итпитанн
ето на болката. По-простото обясне
ние на символа открива в него обрат
на бъртото разрастване и бетконеч-
ното възпроизвеждане на все сыците
грижи и препятствия
ТРЪН
Трънът итвиква представата та
препятствия, трудности, външна та-
шита и следователно труден и непри-
ятен допир. Той е естествената тащи-
та на растението. което. разбира сс.
ни наломня та животннските рога.
Забелязваме. че в топологията често
наричат тръни побититс камъни. но
сители на осова и соларна символика.
Във връзка с това Генон отбелязва. че
тръненият венец на Христос (тръни
от акация, както казват някои) може и
да има нешо обшо с короната с лъчи,
тъй като чрез преобръшане на симво-
ла тръните се отъждествяват със свет
линните лъчи. струяшн от тялото на
Иэкупителя. Факт е. че понякога
Христос с трънения венец на i лава та
бива изобразяван така, сякаш от него
излизат лъчи.
Според друго едно гълкувание, по
врсме на мъченичеството му корона-
та от тръни бележи съюза на небето и
девствената земя. тя е сватбеният
пръстен на Словото - Човешкият син
- и Земята. девица, която винаги може
да бъде оплодена.
В Китай стрелите - лет я щи тръни
- били оръжия, служещн при прогон-
ването на злите сили. оръдия на зак-
линанията от центра.тити прост-
ранство (GRAD. GUES)
В семитските и християнските тра-
диции бодилът И1внква съшо така
представата за дива, нсобработена зе-
мя и оттук изразът трънлива земя. кой-
то я обозначава. И след като трънът
представлява девствената. необрабо-
тена почва, тръненият венец - замес-
тван по врсме на сватбите от венеца
от портокалови цветчета - означава
непорочността на жената също като
тази на земята.
Бодлите на столетника символно
са свързани с жертвените кремъчни
ножове на мексиканците. Югът, стра-
на та на огъня. на обедното слънце
(Уицилипочтли) и на човешките
жертвоприношения, се нарича на ези-
ка нлкуагъл трънливият край, несъм-
нено поради това. че тръните от сто-
летник били използвани от жреците ка-
то средство за умъртвяване на плът-
та. С тях те пробождали краката си.
за да принссат кръвта си в дар на
боговете.
ТРЪСТИКА
Тръстиката е повсеместно приз-
ната за символ на крехкост, но съшо
и на гъвкавост. Така е у Лафонтен,
както и с мислешата тръетика на
Ласкал.
Далскоизточната символика на то-
ва растение се появява по два различ-
ии начина В митологията на Шинто
стръкчето тръетика. пронзлязло от
първичните води, представлява про-
явленисто, равнозначно е на лотоса *;
Митична Япония с тръетнкова рав-
нина.
От друга страна, тръстиката е да-
рена с пречиствашн и покровителст-
ваши свойства. С нейна помощ
Идзанагн се пречистил на връшане от
ТРЮФЕЛ
494
страната на мъртвите; чрез дима от
тръстика Инн се пречистнд. преди да
стане министър. С въжета от тръсти-
ка пазачите на вратите* укротяват
злите духове. В някои церемонии от
Шинто вярващите се пречистват, ка-
то прекосят Шинова, т.е. обръч от
тръстика. Достъпът до някои ложи в
китайските тайни общества става, ка-
то се премине през охранявани тръс-
тикови сводове. Килимчето от бяла
тръстика има приложение в различии
обреди.
В Индия тръстиката (ветаса) е
възприемана понякога като образ на
световната Ос. което на можем да не
сравним с тръстиката-ос. излязла от
първичните японски води (GRAD,
HERS.HERJ)
В легендата за цар Мидас в дуп-
ката, издздтбана от бръснаря на царя,
за да разкрие тайната му. че царя има
магарешки уши, пораства тръстика
Според Пол Диел тази тръстика е един
от символите на банализацията. която
е следствие от глупостта на прекомер-
ните желания. В същия легендарен
контекст тръстиката изразява склон-
ността на покварената душа, която
се огьва според вятъра, превива се
пред всяко мнение (DIES. 132).
Изтръгнатата от земята тръсти-
ка се превръша в свешената флейта *
на Мевляна или танцуващите дерви-
ши - Ней - основен инструмент в тех
ните духовни концерти. които според
думите на Мевляна Джалал уд-Дин
Руми, основател на ордена, възпява
мъката от раздялата. Тръстиковата
флейта символизира в случая отделе-
ния от Бог мистик, който чрез ридани-
ята и песента си изразява желанието
си да го намери във вечния живот.
Срешаме този символ на пламен-
ната душа, която търси да се изрази,
рндае и пее във фолклора и суевери-
ята на някои народи от Източна Евро-
па и Азия. Така например украиицнте.
белорусите и дори литовците казват,
че тръстиката. поникнала над тялото
на удавен. раэоблнчава убиека. ако от
нея се направи флейта. Тръстиката е
спас.
Годиниге на ацтекския календар
са разпределени в четири знака, сред
които е тръстиката. Тръст иката (зеле
на) е свързана с изтока. посоката на
Обновлението. За древните мексикан-
ци тя представлява символ на плодо
родне, изобилие, богатство (SOUP)
ТРЮФЕЛ
Трюфелът е подземна гъба с таин-
ствен произход: според древни леген-
ди - резултат от мълнията, плод на
светкавицата; труден е за откриване;
той е с особена сладост и вкус. Него-
вите свойства и предполагаемият бо-
жествен произход на мълнията пра-
вят от него символ на скритото откро
вение. Трюфелът расте само в коре-
ните на дъба* - свешено дърво. откъ-
дето произлиза идеята за дар от бого
вете. какъвто е дъждът, каквото е от-
кровснието. Съшото се отнася и за не-
говия вкус и мирис. които не са плод
на човешките грижи.
ТУЛА
Този остров с неопределено поло
жение бил за древните крайната се-
верна граница на познатия свят и епи-
тета ultima бил винаги прикачван към
него. Изглежда той бил открит от
Питеас около Исландия или Шет
ландските острови. Можем да срав-
ним неговата символика с тази на хи-
перборейските страни, толкова често
споменавани от гърците. Тула в по-
ели ята и легендите се е превърнал в
приказна страна с безкрайни дни по
време на лятното слънцестоене и с
безкрайни нощи през зимното. Тула
символизира моментната граница на
света; но Сенека предвижда вече, че
ще бъдат открити нови земн от мо-
495
ТУНЕЛ
реплавателите отвъд тии граннцн. В
по-обш смисъл Тула символизира
съзнанието, желанието и послелнита
граница не само в пространством,
но и във времето. в любовта. с една
дума, желанието и сьзнаннего та
кранное па на това. което по приро-
да е ограничено... Може би тук се крив
и смисълът на Гьотевата балада.
Мефистофел и Фауст току-шо са
напуснали стаята на девойката. след
като са оставили в чекмеджето ковче
же* с бижута*. Маргарита се прибира.
за да си летне, и пее, разсъбличайки
се.
На свойта мила верен
бил в Тула царят стар
Умирайки. му дала
тя златна наша в дар...
... Със чашата в ръката
пил сетей жизнен плам
и тая чаша свята
в морето хвърлил сам...
(Йохан Волфганг Гьоте, „Фауст“,
Народна култура, София. 1967, пре-
од Димитър Статков, стр. 119120).
Баладата напомня странно за
келтската тема на Госполството, ко-
ето с облика на красива млада девой-
ка. приела с желание да се омъжи. да-
ва на избрания господар символична-
та чаша, пълна с опиянявашо питие
(вж. историнтеза Екстаза на Шампио-
на на Чашата от Кормак). Гьоте пра-
вя от чашата. поне отчасти, сантимен-
тален спомен съвсем според note du
Lied от XVill век. Все пак той е зала-
зил основного, след като чашата не
може да бъде предадена на наслед-
ииците след смъртта на царя.
И своите синове той
в предсмъртен час събрал.
раздал им градовете.
но чашата не дал.
(ibid).
Според пълното съвпаденне на ла-
тинските и гръцките текстове (вж спн-
съка у Холдър, HOLA. 11. 1825-1831)
следва, чс Тула означава най-ссвсрния
от Шстландскитс острови. лнешен
Ънст. Следователно. ако правилно
гълкува.ме географските данни. посо-
чсни от Плиний, който изглежда е най-
разбираемия) автор, то топонимы се
отнася до краен предел, северен, на
тукашния свят, отвъд който съшест-
вува Друг Свят, до който хората обик-
новено нямат достъп (Naiuralis
Hisiortac IV. 16. 30; cd. Julius Sillig I.
Хамбург 1851, стр. 320. Може да се
сравни с Птолемей, Gcographia, I, 7.
10-18).
С известии резерви ше сравним
средновековната ирландска дума tola
(или tolae в глосата от Милано93Ы 3).
отглаголно съшествително *to-uss-lin
или *1о-Го-Нп, поток, наводнение или
още изобилие, голямо количество
войски(Royal Irish Academy Dictionary
Т-2. 238). Това съвпада с всичко, ко-
ето знаем за келтскитс схвашания от-
носно Другия Свят (OGA, XVIII. стр.
132 и сл.) и нордическия произход на
първичната традиция (Франсоаз Дьо
Ру. Let Iles аи Nord du Monde, in
Melanges Grenier, Брюксел, 1962, стр.
1051-1062).
Следователно Тула изглежда сим-
волизнра крайния предел, където
евършва този свят и където започва
Другият Свят. В тази граница се на-
мира върховното познание или пър-
вичното откровение, което е символн-
зирано от ковчежето с бижута и
чантата. Но това свешено познание,
за разлика от царствата. които могат
да сс предават по наследство, не се
наследява чрез върховно решение: то
може да бъде само предмет на личен
опит, на интуиция; човек сам трябва
да отвори ковчежето или да пие от
чашата.
ТУНЕЛ вж. СИМПЯЕГАДИ)
Тунелът е пътна връзка. на по-
върхноегта на земята, покрита и
ТУНИКА
496
темна. подземна или над темна, която
соли чрез темнината от свезла зона
към друга светла зона; път за преход.
който откриваме във всички обрели на
посвешаването. Колко чести в съни-
шата са обратите на тъмни и безкрай-
ни тунели! Тунелът с символ на трево-
га. на безпокойно очакване. на страх
от трудностите, на нетерпение за осъ-
шествяване на желания.
Епосът „Гилгамеш" описва мрачен
тунел. минаващ между две планини
В гърсене на безсмъртието сред пра-
родителиге си и боговете. искайки да
разлита покойния си баша относно
живота и смъртта. кралят, чието сър-
це било изпълиено с тревога, породе-
на от мисълта за смъртта. проииква
в туиела и вървн девет двойни часа.
без да излезе от тази дълбока нош.
Внезапно полъх на вятера. дошъл от
север, погалва лицето му. Продьлжава
да върви. стига до нзхода и вижда
юра та. Продьлжава да върви ошедаа-
н а десет двойни часа, светлината се
сипе, самият той става сияеш. подоб-
но на слънцето. той прекосява дъл-
гия тунел в дванадесет дълги етапа:
Отправя се тогава към градината и
вижда дърветата. покрити със скъ-
поценнн камъни. Сардис е родил
плодове. силен грозд виси от него.
Лазулитът е окичен с листа и бляс-
кави за очите плодове. Тук тунелът се
явява като пътя на инициация, на дос-
гъп до светлината, пътя на живота (с
дървото и плодовете), прнближаване-
то до ново раждане.
Вярването в големи подземни
пътища. през конто минават слънцето.
посвстените. покойниците, за да стиг-
нат до светлината на нов ден. е много
разпространено в повечето традиции,
включително в Египет, Месопотамия и
в доколумбова Америка Тунели преси-
чат свешени планини. храмове,
зикурати. или водят в тях. Хититска ле-
генда обрисува ловеца Кеси, посетил
царството на мьргнитепюй сс на мири
в началото на дъ.зъг и тесен туне.з:
прндвнжва се бавно ло вратата на
зората. Осъзнава. че с напуснал света
Иска да се върне назад. Кеси. казва
богът-слънчс. този. който с видя.з
тайните на смъртта. никога вече ня-
ма да може да сс върне в страната на
живите. Все пак пред теб ще разкрия
света на светлината. както направил
със съпругата ти. ще отредя завина-
ги за теб място сред звездите.
Преминаването през туиела на смърт-
та е еднопосочно: той е образы на
невъзвратимото, на изпитанието на
ношта. но и на ново раждане. ако се
приеме, чедо сс родиш е равносилно на
да отворииз очи за нова светлина
Йеронимус Бош е нарисувал възнася-
нето на душите, упътванн от ангели-
хранители, към цилиндричен. дълбок
тунел. който ги води от тъмнината към
светлината Жена, забулена в бяло. изоб
разяваша душа, е водена от ангели и
като че ли е погьлната от светлина, сия-
еща на края на туиела. Това е пътят на
нзкачване от мрака на смъртта към яс-
ния ден на Рая. Андрей Тарховскн в
богатня на символи фнлм „Сталкер"
(Пътеводител) надълго и нашироко по-
казва мрачен, влажен и криволичеш
тунел. който следват грима пътницн чах
до входа на стаята на Спасенисто чрез
надежда та. но отчаяни от всичко. от тях-
ното знание, иэкуство, общество,
обеэверени. те опсазват да проникнат в
нея и оста ват осъдени на отчаяние
Тунелът е символ на всички тъмни.
тревожни, болезнени прекосявання.
който могат да завършат с друг
живот. Оттам произлнта разширени
ето на символа до матката и влагали-
шето на майката. инициационния път
на новороденото.
ТУНИКА
Тялото с туника на дуизата За
древните небето съшо е пеплум и то
497
ТУЯ
с дреха за небесните богояе (Пор
фирий. За пещерата на нимфите, 14).
Катаркте, чнято доктрина прото-
пим от манихейската теория, вярваг,
че свалените на земята ангели са об-
лекли туники, конто са тела (MAGE.
146).
Според противоположна тради
ция от всички дрехи туниката е тази.
която по своята символика се добли-
жава най-много до душата; тя разк-
рива връзка с духа. Дупки или петна
по туниката изразяват белези или ду-
шевни рани.
Туниката на Нес е символ на
отмъщение. Кентавърът. смъртно ра
нен от стрелата на Херакъл*, защото
искал да насили Дсянира. доверил
тайната на девойката прели смъртта
си. Тя би залазила любовта на съпру-
га си. ако го облечена с туниката. про-
пита с неизвестна течност: тази теч-
ност била смесица от кръвта и семей
ната течност на Нес. Когато Херакъл
я облякъл,тя се прилепила до тялото
му. изгаряйки го, подобно на транна
та болка, породена от чувството за
ревност, която тежн на душата.
Опитвайкн се да я махне. той отлеп-
вал парчета от кожата си; полудял от
болка. той се хвърлил в огъня. Деянира
се самоубива Този земен край на ге-
роя с дванадесетте подвига, измъч-
ван от напоената с отрова туника,
символизира злото, обсебило душата
му. Кръвта на Кснтавъра, пролята в
яд от Херакъл. и полепнала по туни
ката, символизира жестокостта на
героя; семето. неговото сластолюбие,
което го направило неверен и ревнив
Тези два порока, конто се прилспват
към кожата му, били оше и отмъщени-
ето на Кентавъра, а напоената туни-
ка била инструмента на гова отмъще-
ние. Но Херакъл* се пречистил на ог
нената клала След славните му под-
вили и жестоките му страдания той бил
приет сред боговете
ТУХЛА
Според акадския космогенезис
июбретяването на тухлата се лължи
на Нардук, Бога творец. В строгала
последователност на нешата реды на
тухлата идва след появата на сушата
и водата, след зараждането на живо-
та и точно прели построяването на
къшата и града:
..Той създаде дърветата
Пос таен тухла.
Изиайстори калъп за тухли
Издигна къщата.
Построй града"
(SOUN, 146 147).
Богьт на тухлата се наричал Кула.
Той бил създаден от щипка глина, взе
та от Апсон - първоначалната река,
и се грижел за възстановяването на
храмовете.
Освен практическата и историчес-
ката си употреба или по-скоро имен-
но поради нея. тук тухлата символи
зира преминаването на човечеството
към уседнал живот и произхода на
урбанизаинята: къша. град. храм. За
ла се извърши такава социална
революция, била нужна божествена
намеса, нов акт на сътворение. Следо-
вателно тухлата е дар от боговете. Тя
е символ на човека. настанен в свой
дом. на своя земя, със свое семейство,
който постепенно създава селища и
градове с култови места. Тухлата до-
нася на човека сигурността на къша
та. на културата, на обществото. на
божествената закрнла; но тя му нала
га и граница, тъй като тухлата предс-
тавлява ред. мярка. еднаквост. Това е
затвореното общество в противовес
на отвореното номадско общество.
ТУЯ
В древен Китай туя било дървото
на Изтока и на пролетта. Ето защо то
трябвало да бъде засалено в олтара
на Земята. разположен на изток.
Впрочем както всички иглолистни.
ТЪКАНЕ
498
то било символ на беземъртие (бор*):
смолата му и семето били консумира
ни от Безсмърните (GRAR. KALL).
ТЪКАНЕ
В ислямската традиция тъкането
е символ на структурата и движени-
ето на света.В Северна Африка, в най-
скромните колибки в планинскитс
области, господарката на къщата
притежава стан, две дървени кросна,
подпрени на две греди: обикновено
рамка... Горното кросно носи името
небесно кросно, долното представля-
ва земята Тези четири къса дърво
са вече символи на цялата вселена.
Тъкането е съзидателна работа,
детераждане; когато тъканта е
завършена. тъкачката прерязва
конците. който я евързват със ста-
на и правейки го. произнося благое-
ловената фраза, изречена от жената,
която бабува, прерязвайки пъпната
връв иа новороденото. Всичко става
така, сякаш тъкането възпроизвеж-
да на обикновен език тайнствената
анатомия на човека.
Ж. Сервие, конто забележително
описва този символ, открива някой
сходства:
Станът дошъл от Изтока. обик-
новен предмет, носен при всички пос-
ледователни миграционни вълни от
Азия до Средиземноморието. не е ли
бил натоварен от мъдрецитс с
послание, даващо на човека с незали-
чими знаци първите аркани на поз-
нанието на Битието’ Случаен ли е
фактът. че Платон прибягва до
тъкането. намирайки по този начин
символ, способен да изобрази света:
вретено с тежест. разделена на кон-
центрични кръгове. представлява пла-
нетните полета’ (SERH, 65-66).
Тъкан, нишка*, стан, инстру-
ментн. служеши за предене и тъкане
(вретено*,курка) - всички те са в ед-
наква степен символи на съдбата. Те
обозначават всичко, което управляв»
или сс намесва в наша та сълба: луна
та тъче сълбите. паякът. тъчаш сво
ята паяжина. е изображение на сили те.
конто тъкат съдбите ни. Мойрнте са
тъкачки. те плетат нишките на
съдбата. те са лунни божества. Да
тъчеш. означава да създаваш нови
форми.
Да тъчеш не означава само да
предна чертова из (в антропологичен
аспект/ и да евързваш в едно различ-
ии реалии (в космологичен план/, но
още да създаваш. да извлечеш от лич-
ната субстанция всичко възможно.
както паякът. който плете паяж и-
на та си. черпейки от себе си (ELIT,
159).
Много от Великите Богини държат
в ръка хурка и вретено и бдят не само
при раждането, но и при изтичането
на дните и при последователността
на действията. Откриваме в целия
древен Близък изток примери. конто
датират отпреди 2000 години пр и е.
и сред конто можем да цитираме хетс-
ката Велика Богиня. И така, те власт-
ват над времето. над човешкото дъл-
голетие и приемат понякога суровня и
безжалостен вид на необходнмостта
- този закон, който управлява непрес-
танната и повсеместна промяна на
съшествата и откъдето произлнзат
безкрайните различия на формите.
Пъстрата тъкан на света изпъква на
фона от човешки страдания. Тъкачки
и предачки слагат непрестанно нача-
ло и край на индивидуалните истори-
чески и космически цикли.
ТЫ1АН (БАРАБАН)
Звученето на тъпана се евързва с
иэдаването на първнчния звук*,
основа на проявата и в по-обш
смисъл с ритъма на вселената. Такава
е ролята му като атрибут на Шива
(дамару) или на будистката Дакини.
Във втория случай ригьмът е евързан
499
ТЪПАН
с разпростИране то на Дхарма, по по
вод на което Була споменава тъпаиа
иа безсмъртието. Дамару има фор
мата на пясъчен часовник*: обшата
точка на два га противоположни ко-
нуса е бннду. къли на проявата. от
който серазвиват. тръгват циклични
те ритми
В древен Китай тъпанът се евърз
ва с привидния път на слънцето и със
зимното слънцестоене: слънцестоене
то е началната точка на този път във
възходяшата му фаза, началото на на
растването на Ян Ето зашо оше би-
енето на гъпана придружава гръмоте-
вицата. В съшата перспектива го
евързват с водата. елемент на севера
и на зимното слънцестоене. с небес
ння мех, с мълнията. с ковачницата ,с
бухала, като последните символи са
част от лятното слънцестоене. т е. от
максималната точка на доминантата
Ян. Факт е. че в Лаос обредното из-
ползване на гъпана докарва благоп-
риятен дъжд, благословията на небето.
Но в зависимост от използваното
дърво. времето. в което е направен и
ритуалното съответствие. ефектът мо
же да бъде полезен или вреден, тъй
като влиянията. конто тъпанът при-
зовава. не са само благоприятни.
Африканският тъпан вика по подо-
бен начин идването на небесного
благоразположение.
Използването на бойння барабан
съшо е. съвсем естествено. евързано
с гръмотевицата и мълнията. взет от-
към опустошителната му страна. В
Индия следователно той е във връзка
с Индра (DANA, FRAL, GOVM.
GRAD. GRAC).
Барабанът е символ на психоло-
гического оръжие. което унишожава
отвътре всякакво вражеско съпротив
пение; смятан е за свешен или за ядро
на свешена сила; той гърми като
мълния; той е помазан; той е призован,
получава жертвоприношения:
Прсди тикай г нашите вригове
малодхшие
и отчаяние, о, барабан1
бягство. смут. страх, сто какво ние
ще им вдъхнем:
ра/громи ги. о. барабан1
Ти. който си направен
от дърво и от кожата
на рижавите крави.
О. тъй пошат на всички семейства,
всей тревога у враговетс ни...
Нека барабаните огласят
пространството.
когато вражеските войски.
no-рано настъпващи в редици.
се разбягат победен и!
(„Атхарвавсда". V-21; VEDV)
Не само бне тревога и нападение,
но той е самият глас на закриляшите
сили, от конто идват благата на земята:
Ти. който си направен от дърво* и
от кожата на рижавите крави...
Както за Арес и Марс от гръцките и
римски традиции, барабанът придру-
жава Бога на войната. Индра, който е
едновременно и Бог-пазител на
жътвата.
Вълшебни тъпани са нзползвани
от шаманите в алтайските области за
религиозни церемонии. Те напомнят
на първоначалния звук на създани
ето и предизвикват екстаз Те изглежда
изобразяват два свята, раэделени с
черта; понякога дърво на живота пре-
сича тази линия; върховният свят е не-
бесен и спокоен или танцуваш; дол-
ният свят е на войната между хората.
лова, беритбата: очевидно, тъпанът
служи при иницнациите и придружа
ва ритуалите на преход, който въвеж
дат човека в сигурносгга, по-силен и
по шастлив. по близко до небесната
сила. Тъпанът е като духовна лодка,
която осигурява преминаванетоот ви
димия към невидимия свят Той се
евързва със символите на посредни-
чеството между небето и земята.
Шаманът изработва своя тъпан с
ТЮЛЕН
500
КЛОН ОП1 Kot MU4CC кото дЪрвО. ПО врС
ме на иничиаиионсн сън. Всеки път.
когато изпапва тъпана са. шаманът
власа във връзка съсСветовната ос.
което му позвол.чва да проникне н бо-
жествен свят Тъпанът. украсен със
символни фигури. е сам по себе си
микрокосмос той с копят на шамана,
той го пренася по време на мистич-
ните .чт пътешествия Той дава ри-
тъм на чародсйствията на шамана;
действително с инструмент на екс-
maia и на притежанието (MYTF.
108).
У лапландците тъпанът служи
оше за гадаене, а у древните само
сди тъпанът носел името лък: му-
зыкален лък. лък на хармонията.
символ на съюза между двата свята,
но и още ловен лък. който изстрел
ва шамана като стрела към небето
(SERH. 148).
У майте киче той е символно
изображение на гръмотевицата.
смъртоносна и плодотворна сила
(G1RR 27).
В Централен и Източен Судан гь-
панът съдържа жнвотниге и семена
та на растенията. които бог донася
на хората. Той е символ на плодо-
родието, семето на семената.
Но оше повече в Африка той с тяс-
но евързан с всички събития в човеш-
кия живот. Той с птасният отзвук на
съшествуването.
Истински африкански инстру-
мент. казват спечиалистите на
Черния континент, тъпанът е в пъл-
ния смисъл на думата Логосы на на-
шата култура. отъждествявайки сс
с човешкото положение, чийто из-
раз е едновременно чар. занаятчия.
воин, ловец. млад момък във въ сроет
та за посвещаване. неговият многос-
транен зов носи гласа на човека < жиз-
ненна рнгъм на душата му. с всички-
те поврати на съдбата му Тъпанът
обобщала също така женското из-
мерение V човека Отъ х< <><•< те чиа < <• <
поисжснието на жената и с /едва »<>
да на нейната съдба Кто шщо нчиа
нищо чудно в това да се вида в някои
по спсчиални функции тъпанът - г)п
се ражда < човека. са да у.ирс < него
(MVEA. 80).
Във всички култури за питана мо-
же да се каже, че е уранисты Imi.m.iI
или хтоннчна (женска) крагофания. и
е евързан. в този случай, със симво
лнката на бърлогата. пешерата
у гроба га: за звука от гъпан сс казна
че тон кара с томахът ни да < с свина
ТЮЛЕН
Възприсман като вечно изпльзва
що се животно, хлъзгаио. лъекаво и
неуловимо, той символизира непороч
ността. която сс дължи нс на някакиа
виста воля, а с резулгат от уплахата
от страха да сс отдадеш. ог липсата
на обич. Така например нимфите
преследваии от боговс. се превръша
ли в тюлени, твърдят старот ръпкитс
легенди Посейдон, бот на море га та.
притежавзл цели стада тюлени, които
поверил на Протей - едно от по нит
шите божества, надарено със способ
ността да приема всеки пожелай от
него образ Днсс символного значение
на полена нзпъква по-ясно: той выт
лъшава безсъзнателното или ионе га
зи част от него, която пронзтича от
изтласкването. старатслно овладяиа
на от Протей, но способна по подобие
на господаря си на всякакви преобра
жения. Например казват. че женски те
тюлени оставят кожата си на брста и
сс разхождат по плажните ивици в об
раза на красиви жени
ТЮРБАН
Тюрбаны с символ на гордост и
власт в три различии отношения: от
национална гледна точка - за арабиты,
от религиозна - за мюсюлманина; от
професионална - за граждански про
501
ТЮРКОАЗ
фесин, проз ивопос t.ibhihh сс на
аоеннитс В един xa.ini се заяняка. че
। юрбанът с гордт т ta нчрнащич и си
.ta ta арабина Пророкы е нетински
яг притежател на тюрбан. Гурските
производители на тюрбанн избрали
Пророка за покренится.
Често шпнран калит напомня. чс
тюрбаните са коронн за арабите
Спорел легенди Алам носел тюрбан
който ангел Гавриил увил около глава-
та му след изгонването му ог Рая. ка-
то спомен от изгубенага му гордост
прели той носел корона Алексанлър
Дюл-карнсин носел тюрбан, та да
скрис двата си рога По съшата логи
ка в Тибет от VII век пар Сронг-бтсан
сгам-поте родил t utpaembx на вър
ха на главата. точно там. откъде-
то шпочва to въжето от светлина,
благодарение на поста първите ти
бетск и царе < <• и 1висявали на небето
Тот и/растък бил изключително
блестящ и той го приел. като носел
тюрбан (SOUN, 435).
Тюрбанът с отличигелен белег на
мюсюлманина по отношение на
неверника; той е знак, рал раничаваш
вярата от нсината протнвопо-
ложност В деня на Страшния съд чо-
вскът ше получи светлината спорел
ороя на увивки1е на тюрбана около
главата И гака, да ви'меш тюрбан.
се превръша в символ на да прсгър-
неш исляма
Тюрбаны представлява подготов-
ка ia бог; Бог и ангелите благославят
готи. който го носи в петък
Най често срсшаният цвят та тюр-
бана е белият* Калва се. че Пророкът
го обичал и чс ангелите. конто помог-
нали на мюсюлманите при Бадр. но
сели бели тюрбанн - цвета на Рая
Казва се оше. чс те носе ли жълти*
тюрбанн. зашото ангел Гавриил имал
тюрбан, направен ог светлина
Пророкът харссвал синия*. но забра-
нил носенего му. зашото този hbhi бил
иве и на неверниците.
1Цо сс отнася до чернения*, в Уху т
it Хунайн се говори, че ангелите носе
ли червени порбани и че (авриил сс
явил велиъж пред съпругата на Про
рока - Аиша, с червен тюрбан
Зелено to* с цветы на Рая и люби
мнят цвят. според преланието, на
Мохамед Но спорел тралнцияга гой
не носел тюрбан с този цвят Въпреки
гованосенего на зеления тюрбан с от-
личителен белег на неговите потомни
А лисе се смята за закон забрана та
да сс носи зелен тюрбан, освен ако
човек не е Алид.
От друга страна, тюрбаны е сим-
вол на HiiscciHiypata В нслямския
свят короната и коронясвансто не
съшествуват. Халифитс слагат тюр-
бан на своите ветри Тюрбанът пред
ставлява оше част от почсгннтс дрехи.
полаташи се на везнриге или на
смирите. Колкото повече се издига в
сан. паи вече от религиозна гледна
точка, толкова по-голям с тюрбаны.
И накрая. тюрбанът е символ на
гражданските професии: носещ тюр-
бан означава цивилен служи тел.
Формите му варират според стра
ната Особена символика притежават
отдслнитс части на тюрбана; и така,
върхы се носи наляво от суфистнге.
зашото от тази страна се намира
сърцето. да го носиш нал лясното ухо.
представлява предимсгво на хафсил-
ския султан (ENCI. статията на
Бьоркман).
I ЮРКО А)
Тюркоазът в древни те среднеаме-
рикански култури е винаги във връз
ка с огъня или слънцето. И така.
Слънцето, бог на воината. при своего
събуждане изгонва луната и заездите
от небето благодарение на оръжието
си -пиорпоамгна сиия, огъжлествена
с огъня и лъчиге. У антеките богът на
огъня се нарича Ксиухтекухтли. което
тютюн
502
означава господаря на тзоркоаза
(KRIR)
За пуебло обредната стая, твърде
тайнствена. на Великия Жрец на
Дъжловете (господарят на северните
дъждове). която практически никога
не е била достъпна за европееца. изг-
лежда притежавала олтар. съдържаш
две малки. кристални и тзоркоазени
колони и камък във формата на сър-
це - сърцето на света (KR1R).
Уицилипочтли - ацтекски бог на
войната. върховно соларно божество,
е Тюркоазеният принц: той представ
лява слънцето в зенита.
Как весело цвили -
Чуй тюркоа <енил кон на Бога Слънце.
(Песен навахо, в Tresor de la Рос sic
Umverselle. N.R.E, 1958).
ТЮТЮН
Индианците тупинамба от Бра
зилня припневали на тютюна ра мич
ни свойства, като например да и зоне
тря ума и да поддьржа здрави и «чг
ли тези, конто го използват Maiwic
никът. изпускайки дим върху воините.
произнасял следните думи: За да над
висте вашитс врагове. присмстс ду-
ха на силата (МЕТТ). Назвали съшо.
че димът, насочен към послушник, за
силвал вълшебната сила на дъ\а му.
Подобии опушвания придружават ви
наги обредите на посвешаване у ин
дианците от поречието на Амазонка
(GHEO). В съшия културен обхват сок
от тютюн сс хвърля в очите на бъде
щия шаман, за да придобие дарбата
ясновидство (МЕТВ).
УМЕРЕНОСТ (ВЫДЪРЖАНИЕ)
Умереносгта означава овпадява-
нето на желанието, сдържаност. мяра
тази сдържаност, която хроматично
дава виолетовия* цвят Получена от
сливането на червено и синьо. тя пре-
обладава в картите от Таро, тя е оше
обединяването на активного и
пасивното. символизираша таинство-
то на сьтворението. невидимо, скрито.
Четиринадесетият мажорен аркан
от Таро*, чийто произход е Силата*
(XI), а допълнението от Справед-
ливостта (VIII), представлява чет-
въртата философски добродетел.
Съществуват различии тълкувания.
въздържанието или Двете Урии, или
Слънчевия Дух. изразява инволюци-
ята (Енел): възнагражден исто
(Жоливе-Кастс.зо): спирачката. бари-
ерата (М Поансо), благоприятното
ззлзз неблагоприятно спора зу менис (Ж
Р Бост): действисто. усилието. сво-
сврсменната намеса. управлението.
неблагоприятните дела, враждсб-
ността на закоспзенелите сили (Фр
Холт-Уилър): спокоз'зствисто. благая
нрав, практичната философия. гъвка-
востта. която у мае да се наглася спо-
ред обстоятелствата или безра зли-
чието. лиззсата на характер, склон-
ността да се осланяиз на тсченисто
на незцата и подчиняването на мод-
ното и на прсдразсъдъззите (О Уърт)
в астрологията съотвстства на И
хороскопичен дом: пзози аркан е един
вид допълненис н<з Папесага
Необходимо е да се разглсда кар-
тата. На нея е изобразена жена със
сини* коси, облечена в дълга полуси-
ня получервена* пола. С лявата си ръ-
ка държи синя делва: от нея тя излива
бялата течност в по-ниско стояща
червена делва. държана в дясната
ръка. Склонны смс да тълкуваме то-
ззз жест като препратка към
дсстилацията. пречистването. раз-
витието на материята (RIJT, 214),
защото тази карта по принцип се
смята за символ на алхимията.
Субсктът. мъртъв зз гниещ. както
ни припомня тринадссети аркан, с
подложен на умиване. той преминава
от черно в сиво, и най-После в бяло.
което бележзз успешная завършек на
първата част от Всликото Творение
(WIRT. 196) Това е проникването на
духа в тялото. символ на всички ду-
ховки преливання Крилатият дух
осъшествява и олицетворява от мате-
риална гледна точка делата на
Справедливостта. но не създава сам
нншо. Въздържанието се ограничава
само с пресипване от една делва в дру-
га на вълниста течност. която остава
непроменена. без да разлее дори и
капчица. Единствено дслвата проме-
ня формата и цвета си. Не е ли. съшо
както при змнята*. символът на дог-
мата на Прсвъплъщението или на
преселвансто на душите' Стига са-
мо да припомним, чс на класически
гръцкзз дсзнтвисто на прелаванс от
одна делва в друга е взето като сино-
ним на метемпсихозата (RIJT. 249).
И така, между Смъртта (XIII) и
Дявола (XV) крнлатото Въздържанис
ни напомня. от космнческа гледна
точка, великия закон за вечного дви-
жение па жизненнее флундн. а от пси-
УМИВАНЕ
504
хологическа - необходимостта от
трудно постнжимотовырешно равно-
весие. което трябва да поддържамс
между двата полюса на нашего бит не.
съетояшо се от червена н синя поло-
винка. от темя и небе. Ако течноегта.
преливана от една делва в друга, е
вълниста, като този факт няма нишо
обшо с физнческите закони. то е. за-
шото змията* е тук. оше веднъж сим-
вол на безкрайно повтаряшия се пре-
ход от един свят в друг.
УМИВАНЕ
В „Илиада" (1. 450) умиването на
ръцете е жест на обредно очистване
Както вьв всички религии, подобии
умивания се извършват прели жертво-
приношение. Обредните умивания са
символ на пречистване чрез водата*.
Според етимологията на думата тело-
чистват от калта. с която е пок-
рит човек.
В Евангелието Пилат смята, че,
умивайки ръцете си. не само заявява
с воя та непричастност. но и наистина
сне.иа от себе си всякаква морална вина
и отговорност във връзка със съм-
нктелното съдебно решение и страш
ните му последствия. Подобен жест
символизира отказа от отговорност,
но не го оправдана
Оше в Омировите химии се появява
идеята. че умиването не е достагьчно.
за да се очисти съвестта от морални-
те прегрешения; душевната чистота
силно се различава от телесната и те-
лесната чистота е само символ на ду-
шевната чистота: „шо се отнася до
злия човек. целият Океан не би мо-
гъл да измие омърсената му душа."
В ирландските текстове често се
споменава за крале и владетели, конто
сутрин се мият на чешма или извор.
Тези умивания са евързани с упраж-
няването на владетелската функция и
вероятно зависят от обшата символи-
ка на извора* (CELT 15. 328).
Чрез умиването ние се проникни
ме от благотворного въздейсгвис ни
извора. разнообразнитс свойства на во
дата се предават на онзи. конто сс по
топи в нея. Водата пречиства. оболря
ва. лекува. опложда Умиването е
средство, позволявашо да се сдобисм
с невиднмата сила на водата
УРАГАН
В традицните на амсриканските
индианци ураганът (циклон, вихруш
ка. торнадо, вихър) е възприеман ка-
то заговор на трите стихии (въздух.
огън и вода) срешу земята: бунт на
стихните. Това с едно почти орг нас
тично развнхряне на космичсскитс
сили. То символизира края на дадена
епоха и обешание за нова. След
разрушението неуморната земя ше
създаде нешо друго (вж. буря*).
УРАН (Бог)
Според „Теогония" на Хезиод
Уран е бог на Небето. Той е символ
на едно сътворяване без мяра и гра
ници. което чрез самото си изобилие
унишожава създаденото. Свързан е с
началния стадий на всяко действие по
ради реэките преходи от възбуда към
потиснатост, от порив напред към
падение, от живот към провал на
замислите. По този начни той в крайни
сметка става символ на цикъла на
всяко развитие. Небесен бог в индо-
средиземноморските религии, един ог
символите на плодородието. той е
прсдставян от бика*. Но тази плодо
витост е опасна. Както точно е от
беля зал г-н П. Мазон в коментара си
на Хе/иодовата „Теогония" (HEST.
285), осакатяването на Уран слага
край на едно отвратите.>но и сте
рилно плодородие, като дава живот
на Афродита (родена от кьрвавата
пяна на урановил член), внося ред и
устойчивост сред видоветс и прави
невъ зможно всяко хаотично и вредно
505
УРАН
ътвор.чване (EL IТ. 75)
Андре Нирел с определил съврс
менно, въз основа на |рьцкла мик>-
логня. ipnie основни фази иа шор
ческою развипте Уран (без еквива-
лен! н римската митология) с иървият
стадии: хаотичен и нсразграничен
кипе*, наречен космогения. Кронос
(Сатурн) се намесва във втория ста-
дий. ши югения: тон прекьева, отсича.
Именно той с един замах на сърпа си
слага край на безра >борните секреции
на баша си. Той представлява период
на временен покой. Кронос с регула-
торьт. койтоглпра всякаква творчески
дейност в света . той с выел на
стояща вълна. живот уседнал. без
напредък. винаги един и същ Той е
вре.мс на симетрия. на тъждествс-
ноет. Царувансто на Зевс (Юпитер)
се отличава с ново раздвижванс, но
това развитие е управлявано и под-
редено. а не анархично и неудържимо,
наречено от Андре Вирел авпюгони.ч
След прекъеването в предходния
стадий, чиито застои, тактове, паузи,
преустановявання позволили да се
внесе малко ред. развитието отново
продължава напрел. Това с мигът, в
който човек ясно осынава сам ин себе
си и едновременно с това причинно-
следствсните врыки. гранииите
между ж ивите съществи и предме-
тите, който выприсма с установи-
лите се между тях аналогии и
различил... (Следователно митоло-
гичната история на боговете намира
свое отражение в историята на
човека. Така митологията е предста-
вена като проектирана във външния
свят психология, която с не само ин-
ливидуална, както я е виждал Фроид,
а и колективна, така както я с възприе-
мал Юнг (VIRI. 84 86).
УРАН (Плайе)а)
Уран е плансгата. открига на 13
март 1781 от Уйлям Хършел. прсдс-
тавлява в Астролог ията космнческа
ia сила, прсдизвикваша вне мини,
резки и нсочаквани примени и
сырессния. намеси, орт инални тио
рения и напредък. Предпочтиана об-
лает за нся са слсктрнчествою, ави
ацията и киною Новияг дух, коню
от два века витае над човсчествою.
произлиза тлавно от това небесно
тяло. коего в очитс на астролотията с
истинският творец на съвременния
свят, основан върху приникните на
Френската революция - в социален
план, и върху механизацията и индус
гриализацията - в сферата на труда.
Нсговият дом е Водолеи, който тон де-
ли със Сатурн. Уран бил, по време на
иеговою откриване. в Близнаци -
зодияга. която управлява Съсдинс
ните американски шати. цивилизаци
ята в тази страна, за добро или лошо,
е до този ден най-с ъвършенопю проя-
вление на уранового влияние.
Нсобикновснага динамика, равснст
вото между мъжа и жената, съзнани-
ето на млад пионер, демократичните
принципн, съшсствуваши рсдом с
прсзилснтската власт. първата ин
дустрия в света, проблсмът с норите,
бруталността. гангстсрството. всич
ко - до Холивуд и елск гричсския стол
- носи отличителния белег на Уран В
човешкия организъм той с покрови-
теля г на нервите; и болестите. пре
днзвикани от иеговою влияние, са
нервни разстройства. спазмиге. кон-
вулсинте и инфарктнте
Произходьг на Уран може да се
търси в разярението на Хаоса: това е
пробуждансю на първичния огън.
Срещу бога на океани те следова тел но
съшествува 6oi на небето. чийто пьр
ви стреме* е да се освободи от инди
ференцираното, от океанского и след
това да сс издигне, да сс изкачи. да сс
разпростре във пискните. като че ли
за да се индивидуализира максимално
Всичко. ратлеляшо човека от земята.
УРЕЙ
506
издигашо го в небето. което е митоло-
(ичното му царство, и устремявашо
го към абсолютного вертикално уси-
лие. се намира под негово покроемтел-
ство. от обнкновення небостъргач до
между звездната ракета, като се мине
прет самолета и изкуствения спътник...
Толи уранов пронес се разгръша над
потомиите на прометеевия човек; пос-
ледннят е действително крадецът на
небесния огън с инстинктивната нак-
лонност гьм подвиги и геройства:
стремежът е винаги да се бие рекорд,
да се направи повече или да се отиде
по-далече от предишния път. Обладай
от инстинкта на безграничного и на
силата, това е човекът на напредъка в
гърсене на нового време. ако не се про-
вали в приключение™ на вешер-
чирак. В основата на този пронес се
ожроява архитипът на хипериндиви-
дуалнзания. който обособява човеш-
кото съшество в свръхперсонализи-
раща оригииалност. бавно в парок-
сизма на ,.Аз“-а. в гърсене на най-
експлозивното единство и устремен
към абсолюта.
УРЕЙ
Уреят е женска разярена кобра с
издут гръклян. която олицетворява
пламтящото око на Ра и символизи-
ра огнената природа на короните.
Виждаме подобии на челата на фара-
оните. те образуват фризи върху хра-
мовете или увенчават слънчевите
богове; те се отъждествяват още с же*
ната-змия (POSD. 293). Според А.
Шампдор(СНАМ, 46) той символизи-
ра жизнения флуид, дъхьт на
живота, цвета на Изида. Тази огне-
на змия, увенчаваша върха на храмо-
вете или главата на фараоните, съсре-
доточава в себе си свойството на слън-
цето - даряване на живот и плодо-
родие. ио тя още е способна да убива.
като нзсушава и изгаря: двустранен
символ на господство™.
УРНА
Урната е погребална ваза, в която
са събрани тленниге останки на
покойника, докато саркофагът съдър
жа некремираното тяло Тези погре-
бални вазн с кръгла или квадратна
форма от метал, мрамор или стъкло.
напомнят символиката на обителта
или къщата*.
Урната е още в изкуствата, делва-
та. от която изтича водата. и символи-
зира плодородие™ на реките*. Общо
взето. урната се евързва с женского
начало, прибавяйки към сигуриостта
на къщата динамиката на плодоро-
дие™. В китайския будизъм тя е една
от осемте фигури на сполуката
В демократичните режнми тя слу-
жи за събиране на бюлетините при
гласуването. Отворът в горната част
служи за осъществяване на народна-
та воля, която се изразява чрез гласо-
полаването. Урната символизира из-
бирателння режим и едновременно с
това един от прнемниците и един от
изразите на народната воля
Бюлетините. водите, прахът. сме-
сени в една и съша урна, правят от
нея в крайна сметка символ на един-
ството: соцнално единство, единство
на жизнения принцип (вода), единст-
во на човешкото съшество; в оше по-
общ смисъл - единство™ в многооб-
разие™ чрез постоянного изтичане и
редуването на живот и смъртта
Неопетнена сьпруго на спокойствието.
Хранена от тишината и Аълготраенсто
. Еезгласна форма.
напра то мъ ченис на
мисълта.
Като вечността
Когато възрастта
унищожи днешнитс
живи.
Ти швинаги ще останеш сред други
IAUHU .
(Джон Кийтс.Одд за гръцка урна.
превод Луи Казамян, CAZA, 235-238)
507
УРОДЛИВОСТ
УРОБОРОС/яж 1МИЯ)
Това е закапалата опашката си
амия - символ на творения еволю
ционен цикъл. Едновременно с гова в
този символ са включени илеите та
движение, непрекьснатост, самораз-
множаване и следователно за вечно
връшане към началото. Крылата
форма на изображението е породила
иеднодруго тълкуване това е съкны
между хтоннческня. въплъщаван от
эмията свят, и небесния свят, предс-
та вен от кръга. Н полы на това тъл-
куване е факты, че понякога нзобра
жен кето е на полови на черно, на поло-
вина бяло. По тоги начин то означава
сливането на две противоположи» на-
чала - небето и земята или доброго и
злото. или деня и ношта, или кнгайс-
китс Ян и Ин - както и на всички при
тежавани от тях величин» (вж змия,
дракон)
УРОБОРОС. бротов диск. Бенин
Съществува и двустепенно тъл-
куване. което представя друго едно
противопоставяне: змията, захапала
опашката си и очертала по този на-
чин кръг. се откъева от линейного
развитие, бележи такава промяна, че
тя сякаш сс издига на по-високо би
тийно равнище - това на небесного
или одухотворено битие, символи ззг
рано от кръга; така тя се извиеява над
чисто животинската природа, за да
нродължи напрел към най-важиия по
рив за живот; но тази интерпретация,
коятоследна възходяша градация, по-
чина единствено върху символиката
на кръга. израт на небесного сьвьр
шенство Обратно, закапалата опаш-
ката си змия, която непрестанно сс
върти около себе си. се затваря в соб-
ственен си цикъл и напомня за колело-
то* на живота, засапсара катоосъде-
на никога да не се изплъзне от този
цикъл и да не успее да сс излит нс на
по-внеше равнище в такъв случай тя
с символ на вечного завръщанс, на без-
крайната порсдица от прсраждания.
на нспрекъснатото повторение, което
издава преобладаващ порив към
смъртта.
УРОДЛИВОСТ («ж ЦИКЛОП.
ДЖУДЖЕ. ЕДНОКРАК)
Злосторните или мрачни съшест-
ва. наричани в текстовете Фомори,
систематично биват описвани като
уроди, те са еднооки, еднокраки. ед-
иоръки. било по рождение, било пора-
ди противоинициационно Осакагява
не А тези единични органи биваг чес-
то чудовишни или наопакн Следова-
телно можем ла разглеждаме като при-
надлежащи на мрака и поради това
надарени с вълшебна сила всички
съшества. поразени от някакъв недъг
или физически недостатък: осакатява-
не или слепота, пълни или частички
(OGAC. 18. 37 394)
Ампутацнята или липсата на един
елемент от някоя симстрия или телес-
на цялост. конто не означават непре
менно уродливое г. предизвикват зав
ръшането на човешкото две към еди-
ничното и следователно към свеше-
ното ляво или лясно. като се евързват
с една описана вече символика
(осакатяване*. елнокрак*)
всяка уродливост с белее на тайн-
ственост. било i.iowe tame.tua. било
УСОЙНИЦА
508
добротнорна Като hi яка друга ано
ми.пм. тя <• на нрън поглед отблы
кваша: но това с предпочитая» «чс
то или белег. които скривит бешен
ни нсща. игш кващи усилие. 10 да 6л
дат < печслени Том тх»ч< яяви при не-
сенота <л< к трах уважение, което
африканекото обшество и inumuii
спрямо лудия. сакатич. особеноупря-
мо слепите, га които се смята. че
вимсдат другата страна на нешата
(НАМК. 32) За ла бъле разбрана. ано-
малияга изисква налрастване на оби-
чайните норма на преценка. слел ко-
ето т я може ла въвеле в слно задълбо-
чено познание за тайните на битието и
на живота
Всеизвестио е. че слепеиът често
бива възприеман катоян ж дащ в сми-
съл и л ясновидец По сын и я начин тлу-
хият е понякога пранилно чувашият
Уродливостта превръша засегиа-
тия от нея в засгъпник - опасен или
лобронамерен - прел познатото и
непозиатото, дневиото и ношното.
прел този и онзи свят. Безброй народ
ни поверия приписват тази роля на
гърбушкото*
Нека отбележим накрая чс мно-
жество сексологични проучвания и ан
кети показват. че някои осакатявания
или нелъзи. като например крив крак
или пълна или нялостна атрофия на
някои крайник. могат ла бълат нала
реки с мошна възбуждаша сила
УСОЙНИЦА (ПЕПЕЛЯНКА)
За ла се нзра зят символично пре
ображенията на формите на този те-
мен живот във формите на възражла-
зция се живот, които ше доведат по-
койники те ло друз свят, мъртвите са
изобразенн в някои египетски рисун-
ки като погълнати от пастта на
усойница, назънати в търбуха и. зз из
лнзашн ог опашката и във вид на
скарабей* В други примери душата
на покойника влита през опашката зз
излита през устата на усоиниззата
Пспелянкага. самата зя носизелка зга
смъртопосна отрова. гук и зглежда нз
рае ролята на мисто или помещение
за преображенията. тя с схваиата ка
то аламбик Спорел друго з ълкуване
на Г Масперо. гук влечугото симио
лизирало другата < трапа от ж ива
та на боговете. Но преминавансто на
душата на покойниззнте през тати
двойност съзцо имало за ззел да я ззо.з
готви за новия и живот, един вил
обожествен И тук отново змията* сс
ззредставя като ззричззнител на физзз
ческите и луховните преображения
Произлизаща от бсзсъзнателззото
в сънишата, усойнииата издана ней
риобшен импулс в съзнателната йе
рархня от ценности.
УСТА
Устаза - отвьрстисто. през коего
премннават диханнето, речта зз
храната. е символ на съзидатслиата
мош и особено на вдъхването на ду
шага Орган на словото (vcrbum. logos)
зз на лиханнето (xpirrtux). тя символи-
зира съшо гака висока стелен на сз.з
нание. органнзаторска способноез
посредством разума Но като всекгз
символ, този положителен аспекз има
обратна страна Силата. способна да
съгражла. ла ожнвява. да подрежда зз
да издиза. е способна съшо така ла
унишожава. да убива. ла смузиав.з и
ла снижава устаза с еднаква бърззз
на строгз зз събаря словесните си зам»,
зиз. Тя с посредник между положение
то. в което се намира едно съшество
и нисшия или внешня свят, където тя
може да го увлечс В свстовната ззко
1301 рафия изображения на устата са
•както пастта на чудовншето. така и
устните на ангела; тя е както вратаза
на ада. така и вратаза на рая
Египтяните подлизали тялото на
покойника на обрел, наречен отиаря
не на ногата Този обрел целя л ла
509
УТРО
наирами нснчкн opi.inn на iiokoihiuk.i
(один да ими. niMuai поила си функ
пин Операция,а била посинена пол
покровигелствою на Анубис и ее и,
вършвала в деня на погребение!о над
старателно подютвеното 1я ,о Сне
цпално обучения, жрец - гем докос
вал два rn.ni лицею на покойника с
тесличка (наречена нс тка < нагпч) и
веднъж - с регец или щипни (нарече
ни двата боксе тисни). с пел юна гои
отварил устата с длею във формам,
на волско бедро и със златен ирье
Тази церемония придавала на мер,
ния способносгта да говори нети*
нага, да се оправдав пред съда на бо
говетс (иснхос м, ши*) и ла се слобие с
нов диво! Посинения, на устата
сльнчев диск поката чс „окопник ъ,
споделя живота на самия бо, с ,ы,ие
Ра Оiccrа натагьк гои с призван ла
получи небесната храна (I КМК ЗОХ
PIED. 334. 401). В древнос, ипстскага
..Книга на мъртвите" се съдържат
моли гни като тази: „Върни ми мша
та. ta да проговори . “
Същесгвувалн танин общества, в
конто церемонии тс на рели: ио зно пос
вегцение изисквали на кандидата паи
напрел ла му бъде запушена усгата в
присъствнето на сановннцнте: ж рента
отпушвал устата му чак след каю
премннел успешно през пт.рнн,е
изпнгання Церемонията на затваря
нею на устата символизира задълже
нието ла се спагва срою закона на
аркана (на тайна га). да сс отваря ус
та единствено с позволениею на
обшеечвою. ла се разпространява
единствено вярното учение, чую от
устата на наставницнте
Скулптури ог Южна Галия изоб
разяват главк без уста Ко,ато се ро
лил нрландският file (поет галате,)
Моран, енн на узурпатора Карпър
по заповед на баша му го хвърлнлн
във водата: юн ням., л уста. Несъм
нено отсъствието на усга га следва ла
сс евърже с красноречие, о с поен,
и,а или с изразяианею на мисъли
Засиилегелс, пиния, ке нски речник
не позволяна по точного опрелсляне
и., енмво шката Думам, усга е засви
.leienciBaHa в антропонимия, а и то
поннмията (например Сената -Жене
на. буквално означава устие) (О(»А<
7 99) Както слспсиът притежава яс
новидска дарба. така и човек ы без ус-
та е оратор ьт. тюегъг, чиитоезик е раз
печено, общоприетия
Отбелязваикн, че в много гради
ции усгата и огънят са евързани (о,
ней език на Петдесетница. огнедиша
щи зменове. лира га на бога-сльнпс
Аполон и др I К I Юн, открива ки
нестсзнчна връзка. тълбннноозноше
нне между уimama и огъня. Мима не
с прнсю ла се говори както з.з bouche
de fcu.tuKa и ia bouche d'eau? Именно
изполгването на речта и на о,ъня са
две or ,.,авни,с отличи,един черт на
човека И двете нзхож.тат от пенхич
нага му енернзя (мана) Символика г а
на устата черни ог същитс източнипи
каю симвотикамз на огъня и съшо
притежава двонния аспект на индинс
кия бот на троявлението Агни - тво-
рец и разрушите.!. Устаза очертава
също гака двеге извлеки на ньрвич-
ного инне - lain с юрнага част на
небцею съответства на юрния свят,
а тази с долната че.зюст съответства
на долнии свят. Така устат а е отирав
Ната точка или гочката на съвпадаие
на две посоки. тя символизира произ
хода на 1|ротивопосгавяния1а. на про
тивоположностите и на двузначности
те.
У IPO (ЮРА)
В Библията думата означава нре
мето на божията благода, и човешка-
та справедливост i//i 101:8)
Утрою символизира времето. ко
мп о сне глина, а е още чиста, началото.
ко,а, о ни що не е още ра тва Тено, изн
УХАПВАНЕ
510
ги уши Съшото се отнася и до много
други видни личности. известии освен
това с изключителното си лълголетие
- такива са Удзуан, Юандзеу и нс
обикновеният легендарен герой на
тайнитс общества Джуджуанмсй.
Ще отбележим. само за да го
припомним, символното значение на
слуха при възприеманите от индуси
те недо.ювими звучи. конто са ехо от
първоначалното трептене, тайнствс
ното даоистко възприемане на глухо-
вата светлина. Тази символика с раз-
вита в статията звук* (GUEV. KALL)
В Африка ухото е винаги символ
на животинската природа. За племе
ната догон и бамбара от Мали ухото
е двоен символ на пола: ушната мнда
е мъжкият член, а слуховият канал -
влагалището. което обяснява анало
гията слово - сперма, и двете тъж
дествени на плодоносния дъжд. изп-
ращан от върховното божество
Човешката реч. казват догоните, е съ
що толкова необходима за опложда
нето на жената, колкото и семенната
течност Мъжките думи влизат в ухото,
както спермата - във влагалището. за
да се увият като спирала около мат
ката и да я оплодят.
Един мит на племето фон. запи
сан в Дахомей от Б Мопоал (MAUG,
517), разказва. че богът-творец Маву.
като създал жената, поставил отна
чало половите й органи на мястото на
ушите.
Тази символика на ухото. евърза-
на със сексуалността. намираме ло-
ри в историята на ранното христиан-
ство: Реми дьо Гурмон (GOUL. 315)
пише. че един еретик, наречен Елиен,
бил осъден от Никейския събор за то-
ва. че казал: Словото влязло през ухо-
то на Мария... Но Църквата. която не
желаела да бъде задълбочаван този
въпрос, не извлякла никаква догма н
по този начин оставила Енодий ла се
върне към тезата на Елиен; тя позво
ратено или компрометирано Утрото
с одновременно символ на чистота и
обещание: то е часът на райския жи-
вот. То е и часът на доверието в себе
си. другите и съшествуването.
УХАПВАНЕ
По отношение на човешкото съ-
щество заострените очертания на зъ-
бите са като стената на крепост; шо
се отнася до значението им като сим
вол, те са цитаделата. която закриля
духа Белегът. оставен от зъбите в
плътта. е като отпечатъка на нешо ду-
ховно: намерение, любое, страст. Той
е печатът. който разкрива желание за
притежание.
В сънишата ухапването може да
символизира шок по време на опера-
ция (TE1R. 174). За К Г Юнг това е
символ на опасно разбуждане на
инстинктитс.
От една страна, откроява се сим-
воликата на отпечатъка; от друга -
символиката на удара. И в двата слу-
чая има обсебване - било то само за-
почнато или неуспешно
УХО
Най-забслсжителната символика,
евързана с ухото. е тази от мита за
Вайшванара като Космически разум:
ушите му съответстват на посоките в
пространство™, нешо, което ще ни
се стори поразително. ако си припом-
ним функциите. приписванн от съв-
ременната наука на полуокръжните
канали от вестибуларния апарат.
Във връзка с веялката* отбелят-
ваме дискриминиращото значение на
ушите на Ганеша*, големи като веял-
ки и поради това натоварени със за-
дачата да служат като такива
В Китай най-достойната за внима-
ние символика е символиката на дъл-
гите уши. белег на мъдрост и
беземъртие. Лаодзъ имал уши. дълги
седем инча. впрочем наричали гоДвл-
511
УХО
лила в Залцбур1ския моли г веник да бъ
да г вклзочени слсдишс два стиха на
поста:
Gaude, Virqo Muter Chriili
Quae per aureiu cocepti\ti.
(Ликувай, Дево Майка на
Христос, заченала през ухото).
Молитвеникът на марониt с. добавя Р
дьо Гурмон. все още съдържа един
антифон, в който може да се прочете:
Verbum Patris per aurem Benedictae
intratit Тук тълкуването от гледна точ-
ка на сексуалността води до едно дру-
го значение: ухото символизира под-
чинението на божието слово; именно
понеже е чула веегта - в пълния сми-
съл на разбирам и приемам - Мария
заченала съвсем свободно В случая
ухото е орган, чрез който се постига
разбиране. схвашане
Пробнванего на ухото е много дре
вен способ за обвързване и присвоя
ване. Срещаме го в Стария завет:
Каже ли пък: „не искам да си
изляза от тебе, понеже обичам тебе
и дача ти". защото му е добре у тебе,
вземи шило и му промуши ухото на
вратата. и той ще ти бъде роб
навеки (Втор 15. 166-17).
На Изток дервишитс от братство-
то бекташи. дали обет за безбрачие,
също си пробивали едното ухо и косе-
ли обица. по която ги разпознавали.
Несъмнено европейската традиция,
според която моряците трябвало да
пробият ухото си и да носят обица в
знак на женитбата им с морето. е
със същия произход.
Едно от заклинанията на друиди-
те, достигнало до нас чрез ирландски
текстове. е briatnon smethraige (значе-
нието на израза е неясно) и се прави
над ухото: друидът разтрива ухото на
човека, посочен от заклинанието. и той
умира Друидът не само откъева чо-
века от човечеството. както твърди
един ирландски глосар - той го умър
твява. като му отнема вьзможността
да обт>на и дру| човек или да научи
каквото и да било. В много случаи, оз
белязаии в създадсннте на Британ
ските острови жития, чрез ухогосвет-
цитс символично кърмят предпочи
таниге си последователи В алегори
ята за красноречието на Кунстбух от
Албрехт Дюрер тези. конто следват
Огми. са привързанн към него с вери-
ги. конто тръгват от езика на бога и
стигат до ушите на обожателите му.
Малка бронзова стагуетка от музея в
Безансон изобразява бо> с слснови
уши. седнал в така наречената будис
тка поза (OGAC. 9. 187-194; 12.
илюстр. 27; LERD. 87-88).
Ухото е символ на общуването,
възприемано и пасивно. а не изрично
и активно В Позан. Бирма, има една
много древна статуя на Буда, комуто
бог се открива чрез слуха Ннма свети
Павел не казва. че вярата идва от уст-
ната традиция, и освен това не уточ-
нява. че човек я приема чрез слуха:
ftdes ex audttu? В случая ухото е
утробата. в която се заражда или ло-
не каналът. по който идва духовният
живот.
Според гръцката легенда за цар
Мидас големите уши са белег на
глупост. Но разборы на легендата
разкрива много повече предпочел си-
рингата на Пан пред Аполоновата
лира, цар Мидас всъшност избира
това. което символизират тези богове
- привлекателнитс удоволствия пред
хармонията на разума. Големите му
уши бележат глупостта. предизвика-
на от покварата на желанията му.
Нешо повече. той иска да скрие урод-
ливостта си, но с това само увеличава
сластолюбието. глупостта. суета та си
Цар Мидас, символ на блудкавата
баналност. въпреки че отказва да го
признае, е най-глупаво измамилият
се човек сред смъртните (DIES, 132).
ф
ФАЗАН
Мъжкият и женският фазан игра-
ят важна роля в митологиите на
Далечния изток Фазаны, с песента и
танца си, е символ на космическата
хармония. възвестява възшествието
на Великия Юй. демиург на света.
Зовы на женския към мъжкия фазан
има връзка с гръмотевииата. Чен -
гръмотевицата. пролетта, космичес-
кого сътресение, зачатието - обозна-
чава и пляскането на крилете на фаза-
ните; това е энагьт за пробуждането
на Ян. Със смяната на сезоните фаза
нът се превръша в змия и обратно;
фазаны е Ян. змията - Ин: това е пос-
ледователността във вселената
Вероятно затова извивките на покри
вите на пагодите следват формата на
крилете на фазан в полет.
Зовы на женския фазан присъст
ва и в митологията на Шииту. Тя е
пратеницата на Аматерасу Омнками
при ками, демиург; Аме Вакахнко,
който. отдален на земните радости, е
прекъснал връзките си с Небето В
очите на виновния ками и на людете
му крясъкът на птицата елоша полич-
ба Но за тях той все пак е и пратени-
кът и е като лъча на изконната светли-
на; това за тях е толкова вярно. колко-
то и че изстреляната срешу женския
фазан стрела досгига до седалището
на Аматерасу.
От друга страна, за Джуандзъ
блатният фазан е символ на мизерно
и тревожно. но без препятствия съ
шествуване (BELT, GRAD. HERJ)
Навсякъде тази птица се смята за со-
ларна кратофания
ФАКЕЛ (ГЛАВНЯ)
Символът на факела може да се
сравни с този на птицата. на светли
ната. на дъгата Ирис. Майката на
Персефона гърси дъшеря си. държеи
ки в ръце запалени факли. Когато сре
ша Хеката. последната държи главня
Прозвишето дадукви. дадено на един
от най-главиите жреци в Елсвсин. оз
начала Носеш факел (HYMH).
Благодарение на горящи стрели
Херакъл побеждава Лсрнсйската
хидра* и изгаря раните и с главни. за
да не могат главиге вече да израснат
От всички тези примера явно сс
вижда, чс факелы е символ на пре
чистване с огъня и на просветление
Той е светлината. която упътва при
преминаването през Ада и по пътищатз
на посвсшаването.
ФАЛЕРИ
Крыли плочки от скъпоценен ме
тал или слонова кост.. или малки
вдлъбнати дискове във формата на
купа, с изпъкналост в срсдата... или
пък огърлици от такива плочки
(LAVD). понякога с вгралени скыто
ценни камъни или граниранн изобра
жения. Тези крыли плочки ухрасява
ли конските амуниции и били носени
от войници и пълководци като медали
Тс изхождат от символиката на
кръга и на диска и придавит в опре-
делен порядък съвършенсгво на при
тежателя им: силата и бързината на
коня, геройството на воините по вре
мс на битка, мъдроетта на цивилнше
Гравираните или релефни изображе
ния върху тях - лъв. орел, император
513
ФАСУЛ
или божество - уточнявалн чрез сим-
вола съотвстното сьвършенство. про
явсноот съозвстния човек Признава
него на това неюво съвършенство
чрез материално отличаванс. често са-
мо по себе си произведение на и зкуст-
вото. било утвърждаване на съвър-
шенствого в него и елин вил разпоз-
наване на човека.
ФАЛОС
Той е символ на животворяшата
сила, извор и канал на ссмето в ка-
чеството му на лействено начало.
Множество символи притежават фали-
ческо значение: такива са кракът,
палецът. изправеният камък. колона-
та. дървото и т.н. Те не винаги са пред-
ставени по езотеричен(вж линга. пъп)
или еротичен начин: обозначават
просто животворяшата сила, на ко-
ято под тази форма се кланят многоб-
ройни религии
Фалическата символика - както е
впрочем във всички древни традиции
- играс важна роля в еврейските
разбирания
Деветата Сефира Йесод смята пло-
дотворящата сила за начало на всяка
форма на живот В Сефира та Бахир фа -
лосът е сравняван също така с пра-
ведния. кой из. подобно на стълб, е ед-
новременно основа и център на рав
новесие между Небето и Земята Като
се имат предвид тесните връзки. ко-
нто същсствуват между микро- и
макрокосмоса, на темните дела, из-
аършсни от праведника, отговаря кос-
мическата енергия Прнсъствието или
отсъствието на правелници на земя-
та съответно укрепява или отслабва
връзките между Небето и Земята. По
подобен начин фалосът се втвърдява
или отпуска, според наличието или от-
съствието на енергия А правелният
има вечна основа (Притч. I0. 25. спо-
ред еврейската Библия); а животы се
основана именно на фалоса. така как-
то стълбы подпира вселената Спо
ред мнсниею на Гален, оказвало то-
лямо влияние през цялото Срсдновеко
вис. ссмет о прок зли за от мозъка и след
ва гръбначния стълб по пы» си надо-
лу По тази причина фалосът симво-
лизира Изтока. Ориента, мистичния
Изток. местонахождение и произход на
живота, на топлината, на светлината.
Наричат го седмия член на мъжа: той
е център, а около него са разположе
ни краката. ръцете. гръбначният
стълб. по който преминава семето и
главата. където то се образува Него-
вият неделим спътник. осмият член (у
жената), с от срещуположната му
страна; фалосът му предана семето.
подобно на река, която се влива в
морето. Според Сефир Йецира фало-
съТ играс роля не само като създател
на живот, но и като източник на рав-
новесие. що се отнася до строежа на
Човека и до световния порядък, Оттук
и връзката между седмия член, урав-
новесяващ фактор в човешката
структура и динамика, и седмия ден
от Сътворението. ден на покой, а съ-
що зз връзката с праведника, чиято ро-
ля е да крепи света и да възстановява
равновесието Изобразяван по разли-
чен начин, той обозначава творческа-
та сила и е почитан като източник на
живот
Оттук слсдва и значенисто на доб-
ра и лоша употреба на седмия член
(вж G С. Scholem, Les ongines de la
Kabbale. trad Jean Loewenson. coll
Pardes. Pans 1966. стр 165 169).
ФАСУЛ
В Япония фасулът, особсио пече
ният, закриля и прогонва злите
духове. Тозн ек зорки зъм отстранява
бол к и те и защитава от мълнии
Точно прели настъпвансто на
пролстта, вечер та на 3 фсвруари, япон-
ните разпиляват бобови зърна в до-
мовстс си (мамсмаки). за да прогонят
ФЕНЕР
514
демоннзе и пите духове or домашне
го огнище Това действие се припру
жаваот инкове ..демоннте - нанън, а
щастчето - мавьтрс'" Отначало, как-
то и церемоннята по разсажланего на
приза. тоти ритуал трябвало ла дове-
ле щедра реколта фасул и успех в
дома.
Посевы от фасул итглежда е из-
пълнявал ролята на любовна магия в
древна Индия таради приликата на
фасула с тестикула (CHOO, HERS(b*
бакла).
ФЕНЕР
Още от сьтворението фенерите
(торо) изпълняват повече от обикно-
вената украсяваща функция в японс
ките храмове и светилиша Те са сим
вол на отарение и бистьр ум. От епо-
хата Муромаши (I ЗЗЗ-1573). когато се
развива гралинското изкуство и чай
ната церемония, фенерите заемат пър
востепенно място в естетиката и ста-
вят задължителен елемент в японска-
та градина. Търговците ги предлагат
в будистките храмове. за ла привле-
кат успеха към гьрговията сн. а воен-
ните - за да благоприятстват победа -
та на оръжията си
Западната традиция съшо позна-
ва обичая с фенера на мъртвите. кой-
то гори цяла нош до тялото на по-
койника или пред дома му: този фснер
символизира безсмъртието на души-
те отвъд тленните тела.
ФЕНИКС
Фениксы. според гвърденията на
Херодот и Плутарх, е митична птица
с етнопски произход. ненадмината по
красота, надарена с необикновено
лълголетие и която притежава способ-
ността ла се възражда от пепелта си.
след като е изгоряла на клада. Когато
наближн смъртння му час. фениксы
си построява гнездо от благоухании
клонки и се самоизгаря. запален от
собствеиага си топлина Така отдел-
ннте с г ран и на символиката му се oi
крояват ясно: възкресение и без-
емъртие. циклично прераждане. По-
ради тази причина през цялото Срел-
новековие птицата феникс била сим-
волы на Христовою възкресение а
понякога и на възкресението на бо-
жествената Природа - при положение
че пеликаны олицегворявал човешка
та природа.
В древен Египет фениксы е сим
вол на слънчевото въртене; евързан с
с град Хелиопол. При все това е вы-
можно този град на слънцето да не е
бил създаден в Египет, а да е бил пър-
воначално Земя на слънцето. Оми-
ровата Сирия. Арабите гвърдят. че фе
никсы не може да канне другаде ос-
вен на планината Каф. която е полю-
сы или ценгьры на света. Във вески
случай египетският феникс, наричан
Бену, бил евързван с дневния слън-
чев цикъл и с годишния цикъл на при
иждането на Нил; оттук следва и връз-
ката му с възраждането и живота.
Понеже в Египет ставало въпрос
за пурпурночервената чапла. можем
да споменем символа на възраждане
то в алхимията - Червеното дело...
Даонстите наричат феникса цинобъ
ровата птица (тянняо). като се има
предвид. че цинобърът е червеният
живачсн сулфид Впрочем фениксы е
емблема на юга. на лятото, огъня, на
червення цвят. Символиката му е
евързана със слънцето. живота и без-
смъртието. Безсмъртнитс го използ-
ват като яздитно животно. Той е емб-
лема на Нюгуа. създател на шен, му-
зикален инструмент във формата на
феникс, който подражава на свръхес-
тествената песен на птицата.
Мъжкият феникс е символ на щас-
тие; женската е емблема на царицата,
в противовес на имперския дракон И
мъжкият. и женската са заедно сим-
вол на съюза. на шастливня брак.
515
ФЕРМЕНТАЦИЯ
(kill'll това феникснн- II I (яшпъ к
JlOIIIO, II ip.l < II.I I l.llpi 4 Cl I Hill lll.ll I lie.
пгвежда1 cttipyiiiic н рая на be i
iMi.piiiitti- niHii.i феникс p.iikpii i.i
на Пиенхо нефрита ii.i uiiiaciията
Джоу, символ ii.i6eiiMi.pt не. а *Imhxo;ih
Прияв icnue ii.i Ч111К11И ii.i*i.i in Nil, ic
явява ио време ii.i uiac i .nimi нарувапе
Ал Дойн itpcitpi.iii.i феникса и
символ на всичко коею нзвлича ci.
шествуването си сдинствено от име
то си; думата обозначава това, което
се И1ПЛ1.1В.1 на разума и мисълта По
същия начин какю npe.ici.iBaта та
феникса може да бъде лосинната
сдинствено чрез името, което я обозна-
чава. така 1»<и може да бъде достиг
иа т елинствсно чрез Имеиата и Ка
чес гм । а му (( ORМ DEVA I и
GUES.JILH KAIL, SOI IN)
Таш приказна in ши сс нздигала
като слыше над водше на Низ мел
но със зората; спорел легенлата тя из-
гори м и ytaciia.ia к.ио нею. в нош
ния мрак, а после се вт.тролила от пс
псята си Фениксы напомня та огъ-
ня творец и огъня унищожи гел. от ко
того проитлиза света и конго ще при
чини тнбелта му Гой седин вил замес
сник на Шива и Орфеи
Той с също символ на възраж-
дансто, което очаква мъртвия след
претстлянето на душите (психосга
|пя|, при условие чс с спазвал както
подобава обрели тс и отрнцателната
му изповсд с би и ирис та за истина
Мьртвият се превръща във феникс.
Фениксы често носи звезда, с което
бележи небес ни и си пронзход и сстест-
вото на живота в отвълния свят Фе-
никс е гръцкото име на птицата Бену;
нсгови изображения сс намираг в
предната част на множество свете
ни ладии. конто ше навлязат в огром
ния пожар на светлинага... символ на
свсговнага душа на Озирис, която ще
сс самосыворява безкрайно, докато
продължаваг времето и бсткрайност-
। i(( НАМ 7К>
Па Зап.и lJlHiliK.ua мин. I нас
ic.ni м символа iBi.pi.iH с феникса
приза ша пища чнйю пърпообр.п -
птината Бену, сс развал на шпит.рсл
на почти поради каченната си У
хрисгиянитс.като се ипочнесОриген
той ше бъде ньзприеман като свете
на птица и като символ на една нес
томима воля и живот, както и като
възражлансто, победага на живота
над смъртта (DAVR 220, SAIP 115)
ФЕРМЕНТАЦИЯ
На езика на племето бамбара rfr
иита ,.*гн| " - ,.фсрментирам“ - оз-
начава всеки процес. при който сих -
танцич и tti дори предмет са доведс
nit до кисе to и т ра tmeopcHo г ъ< то-
чнее. което им придана пого.1.чмо
н н1чние върху съир’ствата (ZAHB.
167) Следователно фсрмснтиралитс
напитки са образът на кип.чи/ото
познание, което позволява на разума
да надмине обичайнитс си г ранний за
да стигне по интуиция или в меч тите
си познанието та лълбоката природа
на танната на нсшата Това обяснява
ршуалнитс консумации на ферменти-
ралигс напитки, като бирала* от
просо, маниока, банани н царевица -
в Африка и Америка и обобщено - във
всички зсмсделскн общества.
В този смисъл е интересно да се
подчертае. че голя.мото земелелско бо-
жество на ацтеките Тлалок. господар
иа плодоноснигс дъждове. гърма и
мълнията. огнен дьжд.е нзобразяван
понякога като делва с бълбукащ пул-
ке (бира от aiaee); самого име Тлалок
означава,.«глас от гемчта' (BEYM)
От друга страна, трябва да се
подчертае. че символиката на фермен-
тацията се родее с тази на разлагане
то и гниснсто(вж екскременти). В то-
ва отношение мигы на индианаите ту
куна от поречието на Амазонка е
показателен, понеже евързва качсст-
ФЕТИШИ
516
вата на бнрата (ферментация) с
червей те* (ра злата не). ла да даде ре
цепiaта на еликсир на бс1смър1ието;
от него цигираме само частта. която
ни ннтересува: косгенурка (мъжка),
претирана, гаде то се храни с дьрвес
на гъба* (символ на зараждашня сс
от ратлатането живот) от годсницата
си. след различии премеждня разбива
делвите с бира от маниока, приготве-
ни за някакъв празник. и бирата. ко-
ято гъмжала от червей, се разлива
върху земята. където мравките и
другите живинки, сменящи си
кожата. я изблизват. затова те нс
остаряват (LEVC).
В алхимията ферментацията сс
евързва с понятието за прехода на ед-
на субстанция в друга: това е преобра
зуването. органичного съзряване. ко-
ето подготвя обновявансто. прехода
от състоянисто на смърт в състояни-
ето на живот. Според алхимиците ме-
талите и камъните ферментнрат в
земята.
Идеята та ферментацията насочва
към идеята за периодичного гаврьша-
не и следователно местата, където тя
се получава по естествен начин, са
магически, обитавани от духовеге на
мъртвите (вж. кръетопъту Това обяс-
нява руския обичай от региона на
Курак. при който се иэгаря тор в сто-
панските дворовс на фермитс. за да
се стоплят в отвъдния свят умрелите
по Бъдни Вечер и в навечериего на ка-
толического Богоявление (DALP).
Придавансто на символично зна-
чение на ферментацията. смятана за
съшностно проявление на триумфи-
рашня живот, е характерно и за изра
елската история и традиции, което се
илюстрира от понятието за покаяние,
евързано с незаквасения или нефер-
ментирал хляб. който в сравнение със
заквасения е това. което е пспелта за
огъня .; т.е. част от траура и покая-
нието. накратко. кастрационен еле
мент.
Просфора та (евхаристпиния т
хляб). направена от тесто без мая.
символизира храна. конто нс преднз-
виква ..ферментация" на страсти те. а
с от чисто духовно естество
ФЕТИШИ
Символ на полезната. същесгву
ваша и фокусирана божествен.!
енергия Естественитс фетиши дъ t
жат магическата си стойност ни
< u.tume. който ги об.юдават по при
роди; раковины. камъчета. парчета
дърво. екскременти и пр. Обладанитс
фетиши са ску.ттури. който имат
властта си благодарение ни извършс
ните от нт ант а (човека-лекаре -
същество. надарено със < връхестес
твени способности, действия Слсдо
вателно статусткнтс* са само обикно
вени носители, с други думи, провод
ници на магическите сили (LAUA. 279)
ФЕТУ С (вж. ЕМБРИОН)
ФЕЯ
Господарка на магните, тя симво
лизира паранормалните умения на ду
ха или заслепявашите способности на
въображснисто. Тя извършва наи
невероятии преображения и за миг из
пълнява или измамва и най-чсстолю-
бивнте желания Тя вероятно предс
тавя възможността на човек да раз
вива в съзнанието си проекти, конто
нс е могъл да осъшестви
Ирландската фея е по произход
banshee и феите на другите келтски на-
роди са само нейни повече или по-мал
ко точни или неверии сквиваленти. В
началото фея та. която се смесва с
жената, е посланника на отвъдното.
По правило тя често пътува като пти
ца или лебед Но по времс на христи
янизацията това нейно качество с из
ключено и преписвачите правят от
нея любовница, диретца избраника на
517
ФЕЯ
сърцето си. Banshee с по дефиниция
съшество. надарено с мл ически
способности Тя не с подчинена на
изискванията на трите измерения и
ябьлката иди клонката която тя
врт.чва, има чудодейни качества И на
й-могыцнят от друидите нс може ла
залържи този когото тя прилове, и ко-
гато тя временно изчезне. избраниям
линее (OGAC. I8. I36 I43)
Шекспир прекрасно с показа i в об
раза на крапина Маб двузначността
на феята. която може да се прсвьрне
във вещица:
Ралбрах при теб били с npet нощта
Кри tuna Маб Тона с mat конто
бабува ни ot тоналите феи
На рыт е като фигурката дребни,
трнюни в ахатонич прытен
понесена от впрчг прашинки
Маб е та/, конто
играс си ди счепква котки грани
и нощей правы ны tu вън косите
на рошлите. конто им докарнит
нещастия. когато ги ра 1нър ж ат,
Мабс тащ
{„Ромео и Жу листа". I. 4; У
Шекспир. „Избрани трагедии". Народ-
на култура. библ „Световна класика".
София. 1983; пр Валери Петров!
В действителност призованите от
фсите палаш в миг пропадат вдън зе-
мя като трептящи светлннки. оставят!
ки само спомсна за една илюзия В пси
хичсското развитие те се нарежлат ре
дом до пронесите на адаптация към
реалното и на самопознаването - в
собсгвенитс му граници Човек при
бягва до феите заради безмерннте им
амбиции Или пък те компенсират
фрустрираните въжделения Пръчи
цата и халката им са белезнте на тех-
ннтс умения Фейте затягат или раз-
вързват вьзлитс* на душевния мир
Не подлежи на сьмнение. чс фсите
във френския фолклор не са други по
същността си. а римските Парки,
конто са латинската версия на тръц-
ките Мойри Самого им име Fata т е
Сьлбите док.ква този факт Трите
Нарки - уточнява П Гримал - си би-
tu предстинени ни фор\ ми от три
статей обикновено наричини трите
феи - Iria (ala. В повечето романски
езиии гс и ло днес носят това име и
неговият корен сеоткрива в погомст-
вото им - в нензброимитемалки духове.
сътворени от народного въображение
по техен моле л провансалските (adas
гасконскиге fades, (addles. fayettes.
(adds и (arfadels.
Групирани обикновено по три. фе
ите лърпат от вретеното нишката на
човешката съдба. навиват я на чекръ-
ка и шом часът дойде. я срязват с но-
жики те си Те са може би и в основата
на богините закрилници на полята
Тридслният ригьм. който характсри-
зира лелата им. е ритъмът на самия
живот - младост. зрялост. старост или
пък: раждане, живот и смърт; в астро-
логияга: еволюция. кулминация. инво-
люция Спорен стари бретонски тра-
диции при раждането на лете се сер-
вират три прибора на добре подреде-
на маса. но в отдалечената стая на
къщата. за да се предразположат феи
те Те именно отвеждат на небето ду-
шите на мъртворолените деца и по-
магат да сс развалят магните на Са-
таната (GOLD. 119)
За да се разбере по-добре сим во
лика га на феите, трябва освен Парки-
те и Мойрите ла се споменат и Керите,
божества от гръцката митология. по-
добии на валкиринте, конто прибират
умирашнте ог бойното поле, но конто,
според „Илиада", изглежда решават
и съдбата. ориста на героя, явявайки
му се. за ла му предложат набор, от
който ще записи добрият или лошият
нзхол на пътуването му.
Така устаиовенага родствсна ли
ния на феите показва. че в произходи
си тс са проявление на Земята Манка
По холът на историята според възхо
ФИБА
518
дяшия му механн зъм, който пзгъкнах
ме в друт и беле аки гик инег./ч малке
ио малко от глъбиниге на темята вър
ху повърхността и. където на лунна
светлина те става t духове на водите и
на растителността Местата на тех
ните епифанин покатват ясно произ
хода им: най место те се явява! в пла
н мните блито до процепн и бързеи. вър
ху ней зброимитска икни на фсите или
вдън горн, на ръба на пещера, бездна
или отвар ia феи. или пък блню до
бучаша река, или на брега на нтвор
или чешма Те се евързват с тридел
ния ритъм. но погледнати по-огблизо.
те се доближават и до четириделния: в
музиката би се казало, че такгът нм е
3/4: три маркнрани времена и едно вре
ме пауза. В действителност това с лун
ният и сезонен ритъм. Луната е вили
ма през три от четирите си фази, в чет
въртата сн тя става невидима, казва
се, чс емъртва. По същня начин живо
гы. представен от растителността. сс
ражда през пролетта. разпъфва в
лятото. замира през ссснта и изчезва
през зимата - време на тишина и
смърт. Ако внимателно се нзеледват
прнказки и легенди. отнасяшн се до
фсите, ше се вндн. че това чствърто
време на фенте не с било забранено от
анонн.мните разказвачи. Това е време
то на скъсването, когато антропомор
фиата епнфания на феята се раз-
прьсва. Феяга се родес със свръхес
тественото. зашото живогьт й е пос-
тоянен. а не ограничен като нашия и
като този на всичко живо в света. Сле-
дователно е напълно нормално тя да
нс може да бъде видяна в мъртвия
сезон, т.е. тя да не се яви Все пак тя
винаги съшествува. но под друга
форма, надарена като нея в Гы ни на
та й с непрекъснат, вечен живот. Ето
защо всяка събота Мслушна* напус-
ка съпруга си - човек. молейки го да
не я дирн и да уважава танната й. В
тази четвърта фаза всъшност и с не-
обходимо да шхвьр тп човешкия сн
облик, за да приеме юш на тмпя ан
Ногинска епнфания. следователно \а
рактерна за нечнпя atiboi Me ту ihh i
e ту жена, ту змия по сыпни начни. по
коню и змията смени кожа та сп об
новявайкн сс нсопрелслсно и. но
Това с момсн гът. кой го при хора т а с i.
отвегсгва на времето на тишина, на
смърт Така и фсите се пока зва т вина
г и като пулсации. като при тагъмне
пня, при все чс в себе сн продъ ia.ib.ii
да съшествува! постоянно Сытимо
може да се каже и и проявления г а на
безсъзнателно го.
ФНЬА (за коса, дьрвена)
Когато обраюнаниге китайцы по
искат да направят сравнение с куба
ва жена, те често употребяват след
ния израз' i дървена фиба <ч коса и
тъкана пола. за тях тя символыiitp.i
естсствсната красота, която може и
без често използванигеоз жените нт
кус тесни украшения Това с най
чистият израз на женската елегант
ноет.
Думите се отнасят ло една тра in
ционна за китайпнтс царица на кра
сотата - Хсичи. ж и вял а през V век пр
н.е.; човек место можел да я вили как
перс на брега на река Юитджи Таш
Венера на Среднего царство влъхно
вила великия пост Уан Ун от периода
на линастнята Тан:
(1ри и I/рев С пр<я то Ml
на брега на /< Тик* ж н
Вечер стала нарича на иа/нтнотч Bt
Споменът за тази красива жена се
с занизил пол формата на поговорка
за плюбеннте:.Хитчи сс почнчна в очи
те на в.иобснитс
Философы Чснгтиенси вижда и
нея символа на една демократична
философия, понеже премннавала от
най обикновеното облекло - дърнен.т
та фиба за коса и домотканата поп
носено при къшиата работа към вс
519
ФЛАМИН
ликолспието на нареките одежди та
вечерта!
Формула та нс предана само еде
гантността или демократичните пра
ви на китайката; тя символизира
двойнага и роля: на робиня в кьшна
та работа пре1 деня и на царица - в
любовнигс нощи.
ФИБУЛА
Под името.брошка "(del)*) всички
средновековни ирландски текстове
описват подробно това украшение от
бронз или сребро, често дори и ог
злато, гравирано със скъпоиснни ка
мъни и емайл, което блестяло върху
гърдите на героите, придържащо пла-
ща нм. Все пак изглежда. че брошката
описвана почти винаги като скьп
накит. е била само символ на лукса в
«блеклого на военного съсловие
Многобройните открития в Галия.
Великобритания и из цялата древна
келтска империя са богато декорира-
нн предмети (маски, спирали, мотивн.
производни от палмови листа, дяла
ни бюстове. трисксли. свастики и пр л
от злато, сребро или бронз (с инкрус-
тации от кехлибар. корал и емайл); тс
зи предмети най-често се намира г по
двойки в погребални могили.
Значението се носи по-скоро от
изображението върху фибулата. то се
придана на човека, който носи фибу-
лата. като пожелание или способност
Понякога му се дава смисъл на сим
вол на зашита и оттук - на девстве
ноет или вярност Шалът (пеплум), с
който Пенелопа се увива като в намет-
ка. е придържан с дванадссет злати и
фибули.
Във Велика Кабилия фибулите сим-
волизират жената (SERR 251 -252) и ка-
то следствие - плодовитостта. Логи-
чен би бил въпросът дали фибулата.
която ранява Кухулин, не е любовта
на някоя жена, и дали брошката. ук-
расеиа като скъпоценност, не с сим-
вол на любовта. която може ла съели
ни и наранн двама туши
ФИ1 5 РКП
В минойската античное г и в нения
средиземноморски свж това са
статуетки* нрелставиши божествата
с човешки или животински обрат От
глина бронз, дърво или камък. теимат
релит ио тио значение: поставени в гро
бовеге или обремени на божествата в
светилищата или домашни те огниша.
тс трябва да оказват защитно влияние
върху покойника, ссмеиството. общ
ността Те са символн на закрила
ФИЛОН
Филоны платы, пелерината. ос
тровърхата качулка. епитрахилът -
всички крыли дрсхи с пробит на вър-
ха им отвор напомнят крылите купали*,
шатри, колиби или къщурки с от вер
стне. служсшо за комин В тях можем
да съзрсм .,въ з.ходлща и небсена
символика ". свентеникът. налянал та-
къв филон или епитрахил.„<с намира
обредно в центъра на света. отъж
дествсн със световната ос. тъй ка
то фи.юнът е небесната шатра, с
глава в отвъдното. където сс на ин
ра Бог. чийто прсдстааител на и
мята с шон" (CHAS. 380)
ФИНИКОВАПАЛМА
Финиковага палма е светценого
дърво* на асиро-вавилонцитс В
Библията е символ на праведника, от
рупан с божестве на та благословив
Нраведнинт иъфти като па л ма (Пс
91, 13).
В Египет служи за модел при изра
ботката на колоните*, които налом
нят за дървото на живота и подпори
те на света
ФЛАМИН
Римски жреци, служещи на разлнч
ни божества, но най често на функци
ФЛАМИНГО
520
оналната индоевропейска триада
Юпитер. Марс. Квириний. Етимоло-
гията на тази дума я сродява с
..брахман" и според Жан Байе нзразя-
ва тайне тлена възмажност за израс-
тване чрез молитвата u.iu ритуал
ноте присъствис. Фламинът е символ
на духовния пламък у човека и в
общество™.
ФЛАМИНГО
Вупанишадите се разказва за ед-
но лете без баша, което с героична ис-
креност пожелава посвешаване в
брахманизма. Тогава учителят му го
прави говедар и му поверява четнрис-
тотин хнлави и слабовати крави.
Когато те се умножават до хиляда,
един бик се обръща към него: Отведи
ни до дома на учителя и аз ще ти
открыл една четвърт от учението
на Брахма Той му разкрива области-
те в пространство™; огънят му по
казва друга четвърт - безкрайнитс
светове, фламингото -тази четвърт
от Брахма, състояща се от четири
шестнайсетини. която е светлина-
та. и най-накрая един гмурец му отк-
рива посоките (.Шандогияупанишад"
4.4. VEDV, 388). Следователно фламин-
гото, тази голяма розова птица, поз-
нава света на светлината; то посве-
шава в светлината, явявайки се един
от символите на прелитащата от
мрака към светлината душа. В този
смисъл схващаме:
Фламинго в ясното небе.
добрият Бог в Проетранството.
като жреч при алтара. стопанин • Лама.
живее у нас. в Реда и Небето. Простора'
Гой е Редът. роден от Водите.
Кровите Върховете'
(„Утринни молитви" - „Санк-
хаяна Грхиасутра" 4. VEDV. 268).
ФЛЕЙТА
Пан, олицетворение на пасторал-
ния живот, полукозел, получовек, впос-
ледствиебог на пещерите и горите, из
мислил флейтата, с която радвал
боговете, нимфите, хората и живот
ните. Флейтата припомни и легенлата
за Хнагън, както и по-близката до нас
легенда за Ханс.
Кнтайската легенда за Суо Че и
Лон Ю също се опнра върху свръхес
тсствените качества на звука на флей
тэта (чей) Той поражда лек бриз, он
ветени облаци и най-вече феникси, ко
ито отвежлат двойката в рая на
Безсмъртннте. По същия начин и
флейтата на Ханс отвежда деиата в
пещерата* нъпланината*. която изоб
разява повторното съединяване в
едемското състояние. Звукът на
флейтата е небесна музика. гласът на
ангелите. За отбелязване е. че често в
Китай чувство™ на блаженство се
постига чрез посредничеството на
птиците. чиято символика е аналогия
на с тази на ангелите.
Друг даоистки инструмент е же
лязната флейта, която пронизва ко-
рена на облапите и разцепва скали-
те и така се доближава до мълнията и
дъжда (KALL. LALM), ставайки сим
вол на оплождането.
Флейтата от тръетика* (ней), на
която свирят дервишите по време на
сеансите си иа дхнкр именно през ду-
ховната оратория (съма), която се
придружава от танци, изпълнявани от
Маулавийския орден (танцуващи
дервиши), символизира отделената от
божествения й извор душа, която же-
лае да се върнс в него. Затова тя се
оплаква Тогава Джелал-ед-Днн Руми,
основател на Маулавийския орден, се
обръща към Бога:
Hue сме флейтата. музиката ид-
ва от Геб (Maihnavi, I. 599).
После в друг катрен:
Чуй тръетиката. тя разказва
толкова неща' Тя открива скрити
те тайни на Высините; обра зът и с
бледен, вътрезиността й е празна. Тя
521
ФУДО-МИЙО
с дала главата си на вязнъ/чз и поя-
таря без думзз и на никакъя пик.
Боже, Боже
Суфистите казват. че флейтата ней
и Божият човек са елно и съшо нешо.
Руми разказва. че пророки Моза
мед бил открил на летя си Али тайни,
конто му забранил ла повтаря Чети
ридесет дни Али се мьчил да удьржи
думата си. но после не успял. отишъл
в пустинята и. навел глава над отвора
на един кладенец, започнал да раз-
казва тези езотерически истини. По
време на екстаза слюнката му потек-
ла във водата на кладенеца. Скоро
след това там поникнала тръетика
Един овчар я отсякъл, пробил й дупки
и започнал да свири на цевта Мело-
пните му се прочули, цели тълпи. оча-
ровали. се сличали да го слушат Дорн
камилите се подреждали в кръг около
него (вж. Орфей*). Мълвата достиг-
нала до Пророка, който извикал овча
ря и го замолил да му поевнри Всички
присъстваши изпаднали в екстаз.
Тогава Пророкът казал: Теки мелодии
са коментарът на тайнитс. който
доверия на Али Съшо така, ако ня-
кой от правсднитс хора е лишен от
чистота, той не ше може да чуе
тайнитс в мелодията на флейтата.
нито да им сс възрадва. зазцото ця-
лата вяра е удоволствие и страст
(Руми. Mathnavi, 4. 2232; 6. 2014;
Афлаки, Manaqcb ul'ari/tn. Т. 2, р 8).
ФОМОРИ
Персонажи от келтската митоло-
гия, злосторни съшества. мрачни и
хромави. който енмволизиратсилите,
ззрепятстващзз инициацията и еволю-
цията.
ФОРТУНА
В Рим богиня на съдбата. символ
на каприза и произвола, конто власт-
ват над съшествуванието. Фортуна с
неумолима не от злоба, нито от омраза.
а от безразличие към последний те от
капризите и или оз случайной г за
Изобразявана с кормило, тя с корм
чията на живота; понякога е предс-
тавяна и сляпа
Уподобявазза по-късно с Изида и
Тимея, тя става богиня на кьемета, а
рогът на изобилието - неин атрибут
Тя покровителства плодовитостта,
успеха, победата и затова храмовете
в нейна чест се множат.
ФУДО-МИЙО
Според шинтонския езотеризъм
Фудо-Мийо е символ на енергията при
осъшествяването на решенията и в
частност в избора на живот в
състрадание Фудо-Мийо е главната
фигура в .Пет Велики Царе на
науката" Всеки от петте Буда има
двоен аспект, който се предана с из-
разитс ..тяло на гнева" и ..тяло на
състраданисто". но това са само две
те страни на едно и съшо съшество
илзг в известен смисъл двата модуса
на едно и съшо чувство Понеже ужас-
ните обрати съответстват на тялото
на гнева и действат самог/н-щу соми-
те зли сили Най често Фудо е изоб
разяван в синьо черно. понякога в
жълто или червено, с фигурата на на-
бит юноша, която трябва да символи
зира чнетотата Опънатото му до
крайност лице, устата му. въоръже-
на с кучешки зъби. излизащи върху
устнитс. очитс му. едното -
ококорено. другото - с вито, издават
огромно усилие В дясната си ръка
държи меч*, а в лявата - ласо. ко
ито символизират разрушаването на
препятс твията и обезвреждането на
злите сили. Той седи или с стъпил
върху твърда като диамант скала,
която с символ на здравина Зад него
ореол от лламъци. символ на
прсчистване (MYTf- 168) Този образ
на Фудо чудесно може да бъде
обобщен така, че в една концепция.
ФУНКЦИЯ
522
според която всички добродетели са
аналогиями, да представлява силата,
която трябва да изразява разумност.
умереност и справсдливост. ако гряб-
ва да се цитират само класическите
добродетели; в будизма това е силата.
с която трябва да се завладев и запази
състраданието. което съвсем не е при
родна дарба. От само себе си следва.
че тази сила се упражнява срещу вът-
решните противници. както и срешу
външните врагове.
ФУ НКЦИЯ (СЪСЛОВИЕ)
Функцията е символ на житейския
и социалния ред, на организирано
движение. В социологическата систе-
ма на Ж Дюмезил индоевропейского
общество е разделено на три класи,
конто обхвашат цялото поле от интелек-
туалнн и действени възможности.
Съшествуването на тази триада е кон-
статирано чрез сравнението между
хиндуистките (където системата се
втвърдява и поражда кастите* - вар-
ни) и индоевропейските дадености
(Рим. Германия, келтите и др.). Пър-
вата класа е на свешенослужителите
(брахманите), втората - на военните
(кшатрии), третата - на производи-
телите или търговците (вайшии); във
Франция през Стария режим тази схе-
ма е била: духовенство, благородии
ци. трето съсловие. Келтското об-
щество, което е конституирано съг-
ласно една много архаична традиция,
изтъква предимно първата (свещено-
действената) и втората (военната)
функция. Класата на свещенослужи-
телите включва друидите. постите,
гадателите. лекарите. историците и
съдиите; класата на военните - арис-
токрацнята и свободните хора, собст-
веници на добитък. Третата функция
явно се е свеждала до занаятчийство
то (ковачи, дърводелци, обущари и
др.), което лоне в Галия е било преус-
пяващо и много активно. На земедел-
ците не с отредено специално място.
а и не може да се открие следа от съ
щсствуването на търговска буржоа-
зия, която да съответства на индийс-
ките вайшии. Плебсът, евързан с
нивята, не се зачнта: той е и зияло из-
вън функция, както индийските шуд-
ри и парии.
Според ирландского определение
не-багове са земеделците, а богове -
всички. конто притежават ня как во иэ-
куство - интелектуално или ръчно.
Това е социалната концепция на но-
мади - войници и скотовъдци. воде-
ни от всемогъща теокрация. Но все
пак съществуват чувствителни разли-
ки: в Индия например боговете лечи-
тели или Ашвини принадлежат към
третата функция. Жените имат дос-
тъп както до първата, така и до вто-
рата функция, а в Ирландия и Галия
са съшествували д рун дес и и проро-
чици. В Ирландия свободната жена е
отбивала военна повинност. На вър
ха на йерархията е бог Луг. политех
ник, който стой отвъд трите функции
В разказа Cath Maighc Tuireadh
(„Битката на Маг Туред") той обясня-
ва по време на прнстигането си в Тара,
че е едновременно друид, първенец и
занаятчия. способен да упражнява
всички интелектуални и физически
дейности. Всичко, което е евързано
със земедеяието, се дължи или на по-
късна добавка, обикновено христиан-
ска или агиографска. или на неразби
рането на някаква традиционна ладе-
ноет. В този смисъл богът друид Да гда
е земеделец само защото по-късно е
бил принизен до цар на Племената на
богннята Дана, конто, укрилн се вдън
земя след идването на ирландците, би-
ли залазили магическата способност
да развалят или да дават зърното и
млякото. Методичната и разумна
употреба на подобна функционална
система често позволява да се класи-
фицират и разпознават по-удобно
523
ФУРНА
фундаменталнн ланий or tpa гицпмга
Символик* на изкусгвото се огнасят
към тези различии функции
OGAC 12. ।
Келтският крал, събиранки лань
цитеи налозиге, щедро осшурява iях
ното распределение между поданици
тс си Той едновременно/ш треде 14 и
уравн.чва. Заемаш средишно място
между класата на свешснослужи
телите. която го иадзирава. и класата
на военните, към която сам принад-
лежи, краля г с сыцо и гаранты на за-
пазването на соиналната спойка и ка-
то такъв нему се пада да бли прошло-
дителнитс гадами да бъдат редовно
нзпълняванн от тети, на конто са
отредени В този смисъл келтскияг
крал е отговорен за плодородие го и
плодовитостта на полята, животните
и жените. Но той не поема лично вър
ху себе си тази плодовитост, тон я кре-
пи и по нищо не личи келтският свят
да е и мал специален символ за тази
функция Ролята на краля ла уравня-
ва и разпределя се осыцествява във
всички области на човешката лейност.
защото кралят с и съдник, и войник:
той присъства на битката, без сам да
се сражава. но победата с немислима
без него (OGAC. 4, 245. 10. 307)
♦УРБУ (я.ж МАКАРА)
Фурбу - обрел но оръжие в такт
рическия будизъм. чието предназна
чсние е да побеждава дсмоните - пред-
ставлява нож с гриъгълно острие, а
върху дръжката са изобразеин различ-
ии символи: ваджра. разтворсната
паст на Макара, глави на различии
божества. Смята се, че това вълшебно
оръжие поглъща логин те духове. про
бодсни с нею
ФУРНА (ЛЕЩ)
Символиката на фурната и пешта
Сс развива от ритуалната мсталургия
и по-общо от изкуствата на огъня
Гопснето. емайлнрансто, грън
чарс вою. Bcjiukoto алхимично Творе-
ние сл пли cni.pin.iHHH на Ин и Ян. на
водата и oiъия, на Земята и Небето.
или нрт.шане в матката, peipec кьм
ембриона в името на ново раждане.
Пещта е ногата (тетел), в която се осъ-
шестнява съсдинението. маЛчината
гръд, където сс подютвя възражда-
исто Наимснованието „майчина
грьд" е било нарочно ладено на пеш-
га па някогашниге европейски
емайльорн. В Китай са итвестни при
мерн за жергвоприношенисто на же-
на или девойка на Бога на Пещта. за
да се улссни гопснето на метала.
Пещта на китайските алхимицн е с
формата на пясъчен часовник (два
конуса, опиращи се о върховетс си), а
това е и формата на планината Кун-
лун. център на света, и на крагунката.
образ на космоса В нея субстанци-
ям изчезва. за да се выроди в по вис
ша форма По съшия начин в разлнч
ни европейски легенди се открива те-
мата за подмладяване на старци или
за изцеряване на болни след вкарва-
нето им във фурна Понякога трябва
и чудо, за ла измъкнат жертвите от
изпълнението на погрешната сгъпка.
към което ги тласка неразумен ковач.
С това обаче символът не става по
непостоянен
Подобна идея може да се открие и
в пещта га тамян на Хон Хуей. наме
репа носеща се по елна река и приела
характеристик и те Фанг пин фу мин
(разрушавам мрака, вънтановявам
< ветлината), в която се извършва ри
туално горене на бял восък. Естестве-
но, възстановянането тук е с иннцн
ационсн смисъл. Носещата се пеш
(или хаванче’)означава възпроигвеж-
дансто на Ян. докато водата (или
жабите), която иэтича от пещта, както
гова става в други легенди. е видимо
прииждане на Ин (ELIF, GRAD.
GRIL).
ХАВАНЧЕ (ЧУКАЛО)
Сексуалното значение на чукало-
то* и хаванчето е лесно за разбиранс
Като разширява това значение, пле-
мето бамбара превръша хаванчето в
символ на обучението (ZAHB).
Подобно на котлето*.хаванчето иг-
рае важна роля в европейските и ази-
атски митологии. В Русия старата ве-
щица Баба Яга. олицетворение на зим-
ните виелици, лети в хаван: В хавана
лети, с бухалка бие. с метлата сле-
дите си заличава (AFAN, том I. стр.
157).
Ведите възхваляват хаванчето и
сома - животворна течност, божест-
вено семе - в стихове. в които сексу-
алният символ става свешен и дости-
га космически размери; утроба га. в ко-
ято се продължава животът, тук е
отъждествена с тъпана, а чуканчето,
което има фалическа функция, е срав-
нено с коня:
Отиди. о. Индра, там. където широ-
ки.чт камък е изправсн. за да добие сок,
и погълни сома, конто стриват и по-
яучават в хавана
Отиди. о. Индра, там. където двата
воденични камъка на мелнииата са ка-
то детеродна утроба.
и погълни сома, конто стриват и по-
лучават в хавана.
Отиди. о. Индра, там. където жена-
та задвижва и напрсд и. назад.
и погъ.зни сома, конто стриват и по-
лучават в хавана.
Отиди. о. Индра, там. където се из-
дига чукчето. както се хващат
юздите. за да бъде насочен коня.
и погъ.зни сома, конто «триват и по-
лучават в хавана
О. благ сиван, макар и да чинавиш от
къща ни къща. тук тр.чбва да загово
риш с гръмки.ч си глас, както бараби
на на победителитс
(VEDV, „Ригведа" I. 28)
ХАЛКА (ПРЪСТЕН)
Съшествуват многобронни при
мери, но достагьчно е да споменсм
венчалната халка, пастирския пръе-
тен, както ипръстсна на Рибаря (Апос
толскн пръетен), който служи за пап
ски печат и който счупват след смър
тта на палата, за да схванем. че хал
ката е преди всичко белег на обвър-
заност. тя евързва. Така тя е знак на
съюз. обет.обшност и съпричастносз
Дву значността на символа прои з
тича от факта, че халката едноврсмсн
но евързва и отделе, а това напомня
донякъдс диалектичного отношение
господар - роб Може да се потърси
сходство между образа на ловсца. ела
гащ халка на сокола, който от този мо-
мент ше ловува само за него, и образа
на абата - наместник на
божественото, който слага на пръета
на послушницата венчалната халка -
така тя става мистична невяста на
Бога, служнтелка на Господа. Но нека
не забравяме, чс за разлика от
животного, монахинята доброволно се
съгласява на послушание Това имен
но прндава на халката сакраментал-
на стойност: халката е израз на няка
къв обет. Ще отбележим. че траднцн
ята изисква годеницитс да ра зменят
халките си по време на
бракосъчеганието. което означава. чс
525
ХАЛКА
между тях горсспомспатою отноше
ние се установив.) двукратно, в две
противоположим посоки: невидимо
двойно диалектично отношение, по
силата на което вески един от съпру-
тите сс превръша елновременно в гос-
подар и роб на другия
На всички равниша на гълкуванс
може да се открие сходство между та-
зи символика и символиката на пояса*,
и най-вече на духовно равнише. както
проличава от древния римски обичай,
запретяващ на фламина - жрец на
Юпитер, да носи пръстсн. освен ако
не е счупсн и бе) камък (AULU-GELLE.
„Атически нощи", 10.15). Причината
за тази забрана е. чевсяка връжа. ко-
ято опасва ищяло някая част от тя-
лото на лечителя. >атваря в него
свръхестествената му мощ и нс й
по/волява да сс прояви във външния
свят (BEAG).
Факты. че пръстсны на фламина
е без камък. въвежда нов символичен
аспект - този на пръетена с печат.
символ на мош и следователно - на
духовно или матсриално владичество.
а не на покоре тво. Според легендата
на подобен пръетен Соломон дьлжал
мъдростта см. Пръстенът на Рибаря
съчетава и двете власти, тъй като сим-
волизира елновременно и светска
власт, и духовно покорство.
Известии са редица пръетени с
меняща се символика, например в
Гърция Освободеният от Херакъл
Прометей бил принуден да носи на
пръета си желязна халка с вграден от-
ломък от камък като спомен за око-
вите. с които бил прикован към скала-
та в Кавказ, и най-вече като знак за
покорство пред Зевс И в този случай
символиката е двойна. тъй като по то-
зи начин покорството пред Зевс на-
помня съшо и за величието и за нака-
эанисто на Героя, които са неделями.
Камъкът на този пръетен е ако нс
В Китай халката е символ на без-
крайняя, непрекъснат крьговрат; тя
с затворсният кры в противовес на
спиралата. Съответства на тритрама-
та ли. която е трит рама на слънцето и
огъня Ала халката, която служи та ръ-
кохватка на мсчовсте, се евързва с
луната.
Ще наблегнем най-вече на нефри
тената халка ни. чиято символика с от
особена важност Ии с тънък плосък
диск, като диамегьрът на отвсрсти
ето е равен на широчината на халката
или. в повечсто случаи, на половииата
от нейната ширина В статия Нефрит*
посочваме елсмснтите на този мине-
рал като царски символ. Нареките
нефрити се наричат пи. впрочем мно-
гозначителен с факты, че йероглифът
ни е съставен от пи (княз) и ю (неф
рит) Пне символ на Небето, зашотое
кръгъл. за разлика от квадратная неф-
рит дзон, който е символ на земята.
Обредното принасяне на пи в дар на
Небето и на дзон - в дар на земята. сс
извършвало по време на слънце-
стоене.
Централният отвор на халката е
вмести.пишето или мястото, откъдето ми
нава небесного влияние. Пръстенът се
намира на вертикалата на Голямата
мечка* и на Полярната* звезда, както
императоры е в Минтан. Следова-
телно той с емблема на царя в качест-
вото му на Син на Небето. Нешо пове-
че - Минтан е ограден от пръетено-
виден ров. наречен Пи-йон. тъй като
е с формата на пи. Важно е да се
отбележи. че келтите също използвали
красиви нефритени пръетени Един от
тези пръетени. открит в Бретан. е в
съчетание с брадва*. чийто връх сочи
центъра на пръетена. Брадвата се
евързва с мълнията, която е проявле-
ние на божсствената дсйност. Цент
ралннят отвор на халката също с
единствсната Същност, както июли
ХАЛКА
526
по подобие на тентилигс К iiimchi
Александрийскнсьвства i xpiu ihmhii
re да носят пръетени с нзображенн
ето иа гълъб*, риба* илн кот на*
На рииаригс сс нозволявало ла но
сяз златен пръетен
Пръсгеиът притежава иъ.*1шебн.1
сила в езогеричен план Той с умалено
копие на пояса*, пазеш мястото. къ
дето е укрито някакво съкроппшс и ш
тайна Присвоявансто на пръетен е
равнозначно иа отварянсто на врата,
на проникването в замък, в пещера, в
Рая и т.н Когато човек сложи пръе
тен на собствсния сн прз>ст или иа
пръета на някой друг, той запазва са-
мня себе си или приема нечие себсот
даване като лично свое или взаимно
размснено съкровишс.
В множество ирландски прикатки,
романн. драмн, песни и легенди прьс
тснът с средсгво за разношаване: тон
е символ на непобедима сипа или иа
неразривна връзка. дори и да бъде за
губен или забравен край пьзя В раз
каза за Втората Битка при Мойгура
една от жените от Плсмсната на бо
отнята Дана - Ери. дъшеря на Дслбасх
(Ери идва от ериу - Ирландия, а
Делбаех означава форма). се евърза
ла с непознат. доплувал с приказна
лодка Прели да сс разделят, зон й ка-
зал името си - Ел ада (Знание), син на
Дслбасх (следователно те са брат н
сестра), и й дал пръетен. по който той
да познае техння син Така постъпил
в друга легенда Кухулин с побелена
та и прслъстена от него жена воин
Аоиф, която шяла да му роди сип
(OGAC, 17. 399; 9, 11$ и ел).
Легенлата твърди. че Соломон
дължал мъдростта си на своя пръе
тен. Арабите разказваг. че гой беля
зал с печата на този пръетен всички
демони, конто събрал за гадателскн
те сн занимания, и те се превьрнали в
нсгови робн Веднъж Соломон загубил
пръстена в река Йордазз и възяъриап
колелото* да сс върти; гой символи
тира и спомага га осъщсствяването
на празнотата в центъра на съшсст
вото. където трябва да сс спуске нс
бесният поток.
Съшествуват назъбенн пн. га ко-
нто е доказано, че точно уподобяват
околополюсназа юна н че погволяват
да се посочн полюса, както и датата
на слънцестоенето. Звездобройството
е начин да сеотдаде почит ка небето
както подобава. да се живее съобраз
но хармонията, на която то учи. да сс
приеме благотворного му влияние
Кумарасвами отбелязва. чеки съ
ответства на горната пробита тухла
на ведическия олтар, която изобразя-
ва Небето. докато двете долни тухли
съответстват на дзон
Срещат се и украсени нефрнтени
халки Това може би е в разрез с пър
воначалния символ, който изисква йс
ратизъм и скромност. Украсената с
два дракона халка представлява ме-
няйте сс ин и ян около неизменната
Същност на центъра; в украсените с
осемте триграми халки централната
кухина очевидно изобразява Ин - Ян
(или Тай - ки). необособеността на
първоиачалното Единство Наруша-
ване - едва ли. Това е по-скоро
проявление, разясняване на символа,
който вече не се възприема прямо от
интуицията (BELT, GRAD, GUES,
SOOL. VARG).
В християнството пръстекът сим
волнзира вярната и свободно прнета
привързаност. Свързан е с времето и
с космоса. Текстът от Питагор. в кой-
то се казва: ..Не поставяйте Божия
лик върху пръстена си", показва. че
Бог не бива да се евързва с времето
Тази мисъл може да се тълкува по два
начина: библейски - Божиего име не
бива да се призовава напразно. и ети-
чен - трябва да си осигурим свобод-
но и необременено съшсствуване
Първите християни носслн пръетенн
527
ХАЛКА
мъдростта си чак след като един ри
бар му го донесъл. Езотсричните ав
тори се питат дали пръстенът не е бил
откраднат от някой завистлив дух.
който искал да се възползва от силата
му и когото Бог принудил да хвърли
пръстена в морето. за да бъде върнат
отново на Соломон (GR1A. 89).
Този пръетен символизира знани-
его на Соломон и властта. която той
упражнява над другите съшества.
Той е подобен на изпратен от небето
огнен печат, който бележи духовного
му и материално владичество. На-
помня други вълшебни пръетени.
Известии са редица пръетени с
меняща се символика, например в
Гърция.
Освен пръстенът на Прометей, за
който вече споменахме. съшествува и
пръстенът на Поликрат: Съдбата би-
ла толкова благосклонна към него, че
той решил по свой почин да пожертва
някакъв ценен предмет, на който дър-
жи, тъй като бил убелен, че това щас-
тие няма да трае вечно. От върха на
една кула Поликрат хвърлил в морето
пръстена си, украсен с прекрасен
изумруд. Пръстенът бил глътнат от
риба. която сетне била уловена от ри-
бар и той занесъл пръстена на Поли-
крат. Пръстенът трябвало да разчу-
пи магическия кръг на съдбата. но мо-
рето отхвърлнло дара. Дарий започ-
нал война срешу Поликрат. победил
го и Поликрат умрял разпънат на
кръет. Следователно пръстенът сим-
волизира участта. която човек не мо-
же да избегне; отново е изразена иде-
ята за неразривна връзка Поликрат
поискал да принесс пръстена сн в дар
като компенсация, ала боговете при-
емат самоонова. което сами пожелаят.
и впечатлявашата материална жерт-
ва не е в състояние да промени реше-
нието им. Единствената истинска
жертва е вътрешна - това е примире-
ние™ със съдбата. Очевидно този е
смисълът, вложен в пръстена на
Поликрат...
Пръстенът на Гигес. историята на
чисто намиране е разказана от
Платон, съшо крие богато символич-
но значение... Веднъж Гигес случайно
открил, че пръстенът. който носи, мо-
же ла го прави невидим. Така Гигес
станал богат. Дали значението на то-
зи пръетен се отличава от значението
на пръстена на Поликрат? Пръсте-
нът. намерен върху труп, в бронзов
кон. при такива необичайни обстоятел-
ства като земетресение, не може да бъ-
де друго освен дар от хтоническнте
сили: на земните хора той дава вър
ховна власт. Но магическата му сила
се проявява само когато Гигес го об-
ръща с камъка надо-iy. И в този слу-
чай истинската сила се крие в сами те
нас, а невидимостта, която дава пръс-
тенът. е отвръщането от външния
свят и откриването или преоткрива-
нето на основннте истнни, идваши от
вътрешния свят Тогава пръстенът на
Гигес символизира достигналия връх-
на точка духовен живот и може би -
самата мистика Но и в самите себе си
откриваме двуполюсния характер на
символа: вълшебната сила на пръс-
тена може да ни доведе до мнетични
завоевания, ала нейното израждане
води до престъпни победи и тиранич-
на власт. Точно това се случва и с
Гйгес.
Пръстенът на Нибелунгите* е за-
лог за тяхната мош Вотан* им го от-
нел с един удар на копие. В случая
пръстенът символизира връзката. ко-
ято волята може да осъществи между
човешкото съшество и природата: на
ръката на човека този пръетен утвър
ждава господството на човека над
природата. но прсвръша човека в роб
на буйного желание и на тъжните
последний, до конто води упражнява-
нето на тази власт.
Човекът. който мисли, че властва
ХАМЕЛЕОН
528
над света, се чувства окован и поро-
бен на свой ред от зла гния пръстен.
който го прави зависим от собствени
те му ламтежи Пръстенът изобразя-
ва властолюбието. Но божеството
Вотан не желае неговото творение да
му отнеме властта над всичко сътво-
рено и отнема пръстена от човека. По-
коено Зигфрид* и Брюнхнлда* - до-
шерята на Вотан, кворлили простена
в реката - знак, че се отказват от
властта. за да премахнат нешастнето
по света и да го заменят сос съзнани-
ето за силата на любовта. Символика-
та на Простена на Нибелунгите е мно-
гопластова - политическа и социална.
етнчна и метафизична, дорн мистична
ХАМЕЛЕОН
Според традициите на пигменте от
И тури а трибутите на ворховния небе-
сен Бог Аребати са громотевицата.
светкавицата и хамелеонът. Хамелео-
нът - демиург и създател на първите
хора, е свешен. Ако се изпречи на пъ-
тя на пигмеите. те внимателно го
отместват, тъй като се боят от
гръмотевицата и светкавицата. Той
се катери по върховете на най-
високите дървета; така той е най-
близо до Бог... Един ден хамелеонът
дочул шепот и шумолене в ствола на
едно дърво. Той сцепил дървото и от-
там бликнала обилна струя, която
се разделила и се разляла по цялата
земя. Това била първата вода на
земята С водата излязла и първата
човешка двойка - жена, наречена
Оту (Кръв) и юноша, наречен Мупе...
Първият им син станал родоначал-
ник на пигмейската раса, а вторият
- на негърската раса... (Въпросното)
дърво е родоначалник на всички
дървета. От плода му. който хаме-
леонът засадил, израел и нови видове.
на който той дал имена. Той дал име-
на и на всички животннски видове. про-
из лезли от една дошла от небето коза
Европейската античност изглежда
приписвала на хамелеона съшага ро
ля на посредник между човека н не-
бесните сили: главата и гръклянът
му. обгорени с дъб. позволявали да се
повслява на дъжда и на гръмотевица-
та. Именно хамелеонът позволява на
слънцето да обшува с хората.
Според догоните хамелеоны е
евързан с небесната дъга - път меж-
ду небето и земята. тъй като е получил
всички Цветове.
Според племето ела от Горна
Волта той е символ на плодовитост.
поради което пепелта му се използва
за приготвянето на вълшебнн целеб
ни прахове (NICO).
Соларната функция на хамелеона
в африканските цивилизации е отра-
зена в изображенията на върховното
божество Лиза (фон) или Ориша
(йоруба) от пантеона Воду, предста-
вено в светилишата в Дахомей като
хамелеон, който държи в устата си
слънце (GRID, MAUG). А това на-
помня донякъде египетския скара
бей*.
Според други традиции хамеле-
онът бил едно от първите живи
съшества: .той се появил. когато
Земята още не се била показала на-
пълно от първичната Вода Тъй ка-
то се научил да се придвижва в
калта. хамелеонът придобил тази
бавна и наглед мързелива походка, ко-
ято стонала причина да се появи
Смъртта И наистина. Укулункулу
(демиург и първи човек) заръчал на
хамелеона да каже хората да не
умират. Но той се забавил. Тогава
разсърденият Укулункулу изпратил
гушера със слово, носещо смърт. и
той пристигнал пръв " (MYTE 233).
И така, смъртта е следствие от мър
зела и недомислието на хамелеона.
Според пьолската легенда на
кайдара хамелеонът притежава седем
свойства, конто са и символи. разкрн
529
ХАОС
ти на посветсните:
- той мени инета си. когато
пожелас: в положителен смисъл топа
означава общи гелност. гакгичност.
способност да се поддържаг дружес-
ки отношения с когото и ла е. приспо
собяване към всякакви обетоятелетва.
способност да се възприемат привич-
ките на всяка среда В отрицателен
смисъл това означава лицемерие,
непостоянство, променливост в зави-
симост от користните интереси и дол-
ните комбинации; това означава и лип
са на оригиналност. безличие. Това е
животът на придворен ласкател в
преддверисто на власгниците;
- в корема на хамелеона с натъп
кан лепкав език. което му позволява
да не се спуска върху плячката си. а
да я всмуква от разстояние; ако я
изпусне, остава му възможността да
прибере езика си: старателно прнкри-
вана алчност; убедително слово*, ко-
ето напълно обезоръжава събеседни-
ка; умение да сс измъква от всякакви
трудности, измама със сладкодумни
слова, способност да излъже и дълго
да дебне. притаен в засада, за да бъде
изненадата пълна;
- той поставя ланите си на земята
една след друга и никога не бърза:
предпазливият мъдрсц никога не се
впуска презглава в някакво начина-
ние. той преиенява неговата важност
и свързани те с него рискове без прик-
люченски дух и без щедрост; той про-
учва мястото и проверява всичко, пре
ди да предприеме някаква стъпка. да
изкаже мнение или да вземе решение;
- той не се извръща, за да огледа
местносгта. а леко накланя глава и
върти окото си в орбитата във всич-
ки посоки: прикрит и недоверчив
набпюдател. който не се оставя да бъ-
де повлияй, а събира всевъзможни
сведения;
- тялото му е странично сплес-
нато: докачлив, но избягва да притес-
нява и пречи;
- тьрбы му е украсен с гребен: в
положи гелен СМИСЪЛ - стремеж да се
предпази or изнснади; в о грина гелен
- тшеславието на суетния;
- притежава хвагателна опашка:
лицемерен и полъл. той се ломот ва до
чуждата собственост крадешком.
тихомълком; заложен капан. който
позволява присвояването с изненала
на някакво благо (НАМК. $6).
И така, виждаме. че и в Африка
символиото значение на хамелеона
преминава ог космичния към егичния
и психологнчния порядък. което сочи
измссгване на предмета на интерес и
на точката на наблюдение. В образа
на хамелеона - от нссполучнлия
демиург, който допуснал човекът да
стане с.мъртен, до животного, с чиито
физически черти и привички посвети-
телят онагледява уроците си. откри-
ваме поразителната светла и тъмна
двуполюсност. която обединява уме-
нията и несполуките
ХАОС
В гръко-римската античност ха-
осът е олицетворението на пьрвона
чалната пустота, предхождаща
сьтворението. когато редьт още не
бил наложен на елементите на све-
та (GRID. 88). Това понятие сьответс-
тва на безпорядъка* от Битие (1:2):
...4 земята бете безводна и пуста,
тьмнина се разстилаше над
бездната, и Дух Божи сс несете над
водата " Хаосы изразява представа-
та за пустиня и пустота; тъмнината
над бездната също има отрицателно
значение; това са символи на необо-
собеността. на несыцествуващото,
както и на всички възможносгн. дори
и най противоположните В тях ев-
рейските и християнските екзегети ви-
дели откровснисто за сьтворението
от нищото.
В сгипетскага космогония хаосы
ХАРПИИ
530
е.. чощ на ос зформсния и нсподреден
свят . който заобикалч иодредено
то творение. както оксинът заоби
каля сушата". Тойесъшествувал пре
ли сътворението. съшествува елнов-
ременно със света на формите и прсд-
станлява нсюва обвивка и своеобра-
зен OI ромен и беземъртен запас оз си-
лн (MORR, 48 49). в който формите
ще се разтворят. когато настане кра-
ят на света Иэглежда. че Нун е името
на първнчния хаос - баша на боговете.
на слънцето. на хората и на всяко
нещо. разбиран като нзначалната
вода, от която излязъл самият Ра -
.бог. който е no-велик и по-могъщ
от своя създател " (пак там. 225. 229).
В кнтайската традиция хаосът е хо
могенното пространство, предхож-
дащо раздел.чнето на четири хори-
зонта, което е равносилно на основа
ването на света. Това разделяне беле-
жи прехода към обособеното и възмож-
ността за ориентация (вж. Изток*).
Това е основата на организацията на
космоса. Деэориентанията означава
завръщане в хаоса. Оттам се излита
само с намесата на активна мисъл.
която изеича и изрязва от първона
чаяния елемент (SOUN).
Първоначалният хаос на келтския
свят е иэобразен символично от Фомо-
рите* - злотворнн и черни създання.
които обачс. противно на всички ос-
танали раси в страната. обитават пос-
тоянно Ирландия, където никога не
са били имигранти: те са истинските
автохтони При все това животы и на-
уката произлизат от хаоса, а Делбех -
форма, е елновременно бащата на бо-
говете и на Фоморите. Следователно
всички богове са братя и сестри. а
Дана (или Ана) - изкуство. е майката
на боговете. Въпрски това тя е девст-
вена (Бригид. която съответства на
класическата Минерва, едъшерята на
Дагда, като елновременно с това е дев
ствената майка на тримата изначал-
нн боговс Елаха - наука, сс евързва с
Ери (Ирландия), за да дадс живот на
царя узурпатор Брсс Трябвало да се
сгнгнс ло голямата битка при Маг
Туред (която представлява описание
на вьзннквансю на света), за да ус-
псят боговете от племсната на боги
нята Дана да онладеят хаоса под рь-
ководството на Луг - обладаващи.ч
много изкуства (OGAC. 17. 399 400;
18, 365-399). Тези битки напомнят ги-
гантомахните в т^ьцкага митолот ия
За съвремснната психоанализа ха-
осът е „само символично наименова-
ние... Хаосът символизира пълното
объркванс на човешкия дух пред
тайната на съи/езтвувансто"(DIES,
110) Хаосът предхожда самого обра
зуване на беэсъэнателното. Той съот-
ветства на протоматернята, на необо-
собеното. на безформсното. на пъл-
ната пасивност, за което загатват пла-
тоническите и питагорейските тради-
ции.
ХАРПИИ
Зли духове. крилати чудовища с
птнче тяло и женска глава, с остри
ноктн. зловонии, те преслсдват души
те, които измъчват с непрестанни
злини. Името им означава похитителки.
тъй като се стремят да плячкосват
Най-често са три на брой: Вихрушка.
Вихрогон и Мрак - думитс се асоци-
ират с гъмните и бързи облаци на
бурята. Единствен синът на Борей,
вятъра, може да ги пропъдн (GRID,
175). Харпиите са дяволского в кос-
мическите енергии: снабдителки на
ада чрез скоропостижни смъртн.
Харпиите символизират порочни-
те страсти, преследващите мисли. на-
ложени от желанията. угризенията. ко-
ито идват след насишането. От името
им произлиза името на Арпагон
(harpies - харпии. Harpagon - Арпа
гон). Могат да се евържат с Ерннните.
но тс представляват преди всичко
531
ХЕКАТА
наказанието. докато Харкните изоб
разяват действия га на пороците и
злобата. Влтърът. който единствен мо-
же ла ти прогони, с полисы на духа.
ХАРТИЯ
Обичайнага символика на хартн
ята е свързана с изписанотовърху нея
или с нейната крехкост (нагъната
хартия, намокрена хартия).
Прегънатите хартиени ленти имат
символно и обредно значение в Шинто
гохей съшествува в двадесетина ва
рианта с различии значения и е еднов
ременно дарование и знак за денет ви
телно присъствие на ками в храма
Близки до тези на гохей прсгъвания
символизират четирите митама. които
са четирите традиционни аспекти в
душата, на беземъртиата част на чо-
вешкото съшество.
Съшо и харайгуши - средство за
обредно пречистване. коего се състои
от дървена пръчица със закачени по
нея ленти бяла хартия Тамагутхи, ко-
ето е и дар. но вероятно символизира
връзката между душата и ками -
представлява клонка от сакади със
сгънаги хартиени ленти Представата
за чистота и. както изглежда. за проз
рачност са достоянии (HERJ)
Изпъстрсна с изображения, харти-
ята е нетраен заместннк на действи-
телността: тигър от хартия.
ХВЪРЧИЛО
В Източна Азия употребата на
хвърчнлото е разпространено развле-
чение. Във Виетнам хвърчнлото със
свирка изпълнява заши т на роля по
време на епидемнн. отдалечаванки
злите духове За да бъде терапевтика-
та по-ефикасна. свирката има за за-
дача да разпръене във въздуха... ар-
сенов сулфид на прах (HUAV), което
доблнжава значението на хвърчнлото
до значението на ромба*.
Играта с хвърчило напомня за ос-
нонния фи гико-химичен закон, който
позволяв.! излитанего на хньрчи лото
живак и извт.ршванего на философе
ката сублимация Жак Кьор накарал
да изработяг релефнн изображения на
хвърчила върху тимпана на една от
вратите на главна га зала на дворспа
му в Бурж именно за да онагледи това
херметично учение, както подобава на
истинския алхимик.
ХЕКАТА
Богиня на мъртвите. но не като
Персефона. жената на Хадес. а като
„властващи над явяванията на приз
рацитс и над чаги ите: нея принта
ват вълшебниците, тя с изобразява-
на с фа кл и в ръце, заобиколена от
кобили. кучета и вълчици. Способ-
ностите и са страшни най-вече
нощем. под чътната лунна светлина.
i която тя се отъждествява Често
е и зобразявана като жена с три те-
ла или като три жени, подпрени на
колона Особено почитана била по
кръетопътищата. където се изди-
гала статуята и" (DEVD. 224).
Като лунна и хтоническа богиня
тя се евързва с култовете за плодоро-
дие Тя представя два противополож-
ни аспекта - сдиният е благосклонен
и благодетелен: тя господства над
покълнването. ражданията. закриля
морските плавания, дарява с успех,
красноречие, победа, щедра жетва и
обилен риболов. води към орфическия
път на пречистването; другият и ас-
пект е страшен и пъклен: тя е богиня-
та на призрацитс и нощните
ужасы... на с.чразяващите видения и
чудовища... тя с същинската .ипгым -
ница. майсторката във вълшебствата.
Тя бива умилостивявана със закли-
нания, любовен еликсир или смърт-
оносна отрова (LAVD. 497).
Лсгендата и изображенията й с
три тела и три главк позволяват сим-
волик интерпретации на различии
ХЕКСАГРАМА
532
равнища. Като лунна богиня тя би
могла ла представлява грите фаш на
движеннето на луната (нарастване.
намаляване. новолуние) и грите съот-
ветнн фази от развигието на живота
Като хтоническа богиня тя евързва
трите пространства на Вселената:
ала. земния свят и небето - в този план
е почитана като богиня ча кръетопъ
тишата: всяко взимане на решение во
ли не само хоризонтална посока по
повърхността на земята. но задава и
вертикалност от едно към друго от
избраните равнища на жнвот. Най-
накрая магьосницата на ношните ви-
дения символизира безсъзнателното.
където буйстват диви животни и чудо-
вища живия ад на психиката но и за-
пас от енергии. конто могат да се нап
равляват. както хаосът се е подредил
в космос под влиянието на духа.
ХЕКСАГРАМА
Тази фиг ура. съставена от два рав
ностранни триъгълника. наложени
един над друг: първият - с връх
нагоре. вторнят - надолу. така че ця-
лото образува звезда с шест лъча. е
едно от най универсалните символни
изображения. В Индия се открива под
името Янтра, за евреите. християните
и мюсюлманите това е Печатът на
Саломон* Фигурира и в глиптиката
на средноамериканските цивнли
зации Във философията на хермегиз
ма фигурата представя синтеза на
еволютивните и инволютнвннте сили
чрез взаимопроникването на двете
тройки. В нея индийската традиция
вижда съюза на Шива и Шакти, с дру-
ги думн. фундаменталната йерогамия
На езика на психологията от школата
на Юнг този съюз на противополож
ностите символизира съюю на персо
налния и темпораяен свят на „А с"-а
с нсперсоналния и интслторалсн свят
на .не-АГ-а (Aniela Jafle in JUNS. 240
241). Това e в крайна сметка, продъл-
жава авторката, съю! на душата с
Бога, цел на всички религ ни
Хексаграмитс. конго са напълно
различии фигури. са типичнн китайс
ки символи Те са събрани в една
книга...Идти". известна като..А'н//.*п
на промените". Тя. изглежда. е
единствената. която не е и морена по
време на унищожаването на философ
ските книги по заповед на Дзън Че
Хуанди през 111 век пр н е. Спорен
Масперо тя е от VIII илн VII век
Хексаграмнте са фигури. съсгавени
от по шест черти Тези черти или ли-
нии са непрекъснати (Mil или
прекъснати (м |м* 11 представлява!
дло. уннверсалния принцип, конто уп
равлява реда.
Всяка от лнниите. съставящн ед-
на хексаграма. ако е непрекъсната
(МНН)- символизира слънцето.
топлината. активността, мъжкото
начало, нечетного число. Ян* Всяка
прекъсната линия представлява об
ратното: стула, пасивността. женско
то начало, четного число.//л (м
Хексаграмнте са 64 на брой; пър
вите две са:
един изцяло Ян
т.е съставен изключително от непре
къснатн линии и представляваш
Батата, силата. слънцето:
друг изцяло Ин — —
образуван от прекъснати линии, сим
вол на Майката. пасивността и
луната.
Другите 62 символа са съсгавени
от непрекъснати или прекъснати
елементи, най-често в различии
съотношения. с изключение на
символ № 11 СТ
символи зираш успеха, честта. дос
533
ХЕЛИОТРОП
гойнсгною и
символ № 12 —— —-
който представлява оспорванията.
неуспеха и злобата. Според юна. ко-
егознаем га лревния китайски дух. ре-
ды във вселената с сьздаден от рав-
новесие™ между тези лв.< елементар-
ии принципа, каквнтосаИн и Ян, или
по-точно от тяхнага мутация. Символ
ннят строеж на хексаграмнте чрез ма-
нипулацията на всяка линия, самага
тя символ на определено съсюяние
илн дао, направляваш всемира и
сынествата, задана елсменгитс. год-
ин да сьздадат философия за Универ
сума, логическа класификация на нс-
шата и да уловят с ли<н<нтта им
Хексаграмнте са символи. облечс
ни в геометрически формули, конто се
отнасят кьм илеалните и усгойчиви
архитипи; разчиганего им позволява
нещо като психоанализа, основана не
върхусубектнвната интерпретация на
учител, а върху числовата комбинация
на линнитс. Древннте китайци утвър-
ждавалн. чс. познаваики ..Книга на
промените". можсли. задълбочавайкн
го непрекъснато. да познаят танната
на същсствата и нещата, да предви-
дят поведение™ им и до известна сте-
пен да ги ръковолят.
Някой автори смятат. че Трит ра-
мите • са били измислсни прели
хексаграмнте. Комбиннраики тнеегте
линии на хексат рамите, лссно може ла
се вили, че могат да се сьставят 64
различии хексаграми. докато с три ли
нии може да се направят само 8
триграми. Тс са:
От най-древни времена триграми
те са отнасяни към осемте вягъра и
разполатани гака, чс да образуват ро-
та на всгровсте с оссм посоки Както
и хексатрамите. триграмите също са
символи. гака тритрамата
Чмн » с исЧни! при id Тиими.
с 1СМЯ1 я и Маихаи.
Д*1.ч— гр|.*>юк-»1(1мта.
С'юя . аърного и ion.pi.
to.uiiH.ipuu
Ли — —» с огъня гhi n.iuieru.
Гс-i — силаншптэ.
Спорел Фон Ю Лан. профссор по
китайска философия в Националния
университет ..Син Хуа" в Пекин, триг-
рамите
Чиен - и Кун —— =
са същинските символи на Ян и Ин.
т.е. Баща и Майка, докато осганалитс
шссг трит рами са Синовс и Дъщери
Всеки от лванадесетте мссеца е
под влияние™ на няколко хексаграми.
ог кон то една играе водеша роля в съ
битнята през този мессц. огкъдето и
името й хексаграма в шдстелка
Тази символика на релуването се
открива в едно произведение на по-
era Ли Ли Вен (XVII век)
Ви жте първо \ъ i навете в картиката
Витте после киртинита.
обрасувана от хъ л.навете
ХЕЛИОТРОП
Това растение символизира вър
тящото се слънце илн подвижната
светлина, родена от слънцето.
Цветето еонтофани.ч на светлината
(ВАСС. 85) Украсявал главитс на рим-
ски импсратори. царе от Иэточна
Европа и Азия, хелиотропьт с използ
ван и п християнската иконография
ХЕМЕРОКАЛА
534
за характеристика на божествените
личности; Дева Мария, ангелите.
пророните, апостолите и светите
Това слънчево растение физурира
в един витраж на катсдралата „Сен
Реми” в Реймс: две стъбла на хелиот-
роп излизат от ореола ок о. to Дева
Мария и св Иоан, който оплакват
Христос (DAVS. 220). Своцството на
това растение да се върти. следвайки
хода на слънцето. символизира любя-
ща та душа, която постоянно отпра-
вя втор към възлюбленото; съвършен
ството винаги е насочено към съзср-
цателното и обединявашо присъст-
вие.
Хелиотропът символизира и
молитва та. Слънчевото цвете според
Прокъл възпява господаря на божест-
всната група. към която принадлежи;
това е духовно славословене на разу-
ма. тялото или чувствата. За Прокъл
хелиотропът с небссния си цвят се
моли, зашото със забележителна вяр
ноет винаги се обръша към господа-
ря си. Анри Корбен цнтира стиха:вся-
ко същество се моли и славослови по
с всему (ВАСС. 85-87).
В гръцката легенда Клигия била
любима на Слънцето, което я отблъс-
нало заради друга дсвойка Неутешн-
ма. тя залнняла от мъка и се превър
нала в хелиотроп. цветето. което ви-
наги се върти около слънцето като око-
ло иэгубенлюбим Тосимволизира нес
пособността да се преодолев страст-
та и привързаността до болка към лю
би мото съшество.
Със сладникавия си аромат то
символизира опиянението както от
мистиката. така и от славата и любов-
та.
ХЕМЕРОКАЛА
Хемсрокалата или дневната кра
савица е символ на мимолетна красо-
та заради великолепието и крагкот-
райността на цъфтежа си В Китай под
иметохуан тя има свойството ла про
тонна грижите (BELT).
ХЕРАКЪЛ (ХЕРКУЛЕС)
Незовнте дела, подвизи и приклю-
чения са главен обект на митологичсс-
ките хроники и го правят най известии
герой. Името му., за слава на Хера му
е дадено от Пития и означава това.
което може да се нарече негово приз
ванне: прос.шва на върховната богиня,
съпруга на Зевс. Представите, сълър
жаши сс в прскалено богатите легенди.
го показваг между панаирния атлег и
Дон Кихот. Все пак от тази преизобил-
на и до известна стелен хетсроклитна
литература може да се изведе никак
ва приблизителна постоянна величи
на. Ако приемем. че прсодоленитс
препятствия са от психически и мора
лен порядък. чрез транспозиция Хера
къл ще еидеализираният представи-
тся на борбената сила; символът на
победата (и на трудностите и) на
човешката душа над слабоститс и
(DIES. 2I6).
По късните традиции възвелича-
ват страданието на героя, измъчван
от хитона на Нес и умрял на кладата.
както и апотсоза му. когато е допус-
нат от боговете да се ожени за Хеба.
богинята на младостта.
На края на митологичсското си
развитие, прочут благодарение на
Хера, която не преставала да го
преследва. Херакъл въплъшаваелмн-
ския идеал за мъжественост. . кой-
то принадлежи само на небето - на
земята няма живи идеал и - и зато-
ва именно в богинята на вечната мла-
дост и само в нея той на.мира дос-
тойна любима (О. Керн).
Един Омиров химн го прославя.
сингезирайки цялата легенда за него
... Херакъл - син Зевсов ..
.. най могыи между всички
хора Морето, земята преброди
най първо герочт
535
ХЕРМЕС
праи/ан из» тук. ту лк* гл««< «г<-
от цир Гпрш тсй. при когото
подтип много имърши - преЛрыки.
неЛива to CMC III
Ето - сега той тивее шш т шло
• Олимп ин не чесни
Хубнвоносата Хеба
с нсгола вчрни съпруга
(XV. „Към Херакъл Лъвското сър-
це", Омирови химии в: Хезиод „Тео-
гония. Дела и дни". „Омирови химии”,
пр. от старогр. Радина Константи-
нова. Народна култура библ. „Светов
на класика". София. 1988; стр 139)
В Ирландия функцията на класн-
ческия Херкулес е поега от Кухулин.
който е син на бог Дут. както Херкулес
е син на Юпитер. Известността на
келтския герой* е достатъчна, за да
се получи представа за голямото раз-
пространсние на култа към Херкулес
в Галия през римската епоха. Гръцките
автори разказват. че в Галия героят е
баша на Келтос и Галатос и че е изб-
родил нелия келтски свят, но далеки-
те детайли съдържат пропуски. Келт-
ският Херкулес символизира елинст-
вено чистата сила Той допълва и ма-
гический аспект на военного съсловие
ХЕРАКЪЛ Хсрикъл 1бши Нес
пратоатичвюм а ыфара ит 17/ « л/» и г
IJmu/ui Назиона ten иней)
ХЕРМЕЛИН
Хишник с чисто бяла Козина. На
мегката. пелерината и кожата от хер
мелки символиризират невинноегта и
чистотата в поведението. обра зовани-
ето и правосъдието
Елианий (II. 37) казва. че ако хер-
мелинът попадне в колонок той се
паралтира и у.мира (TERS. 211) В то-
ва се корени символното му значение,
често евързвано с кралски дсвизи: по-
добре смърт отколкото омърспеа-
не Така хермелины означава морал-
ната чистота и в този смисъл украся-
ва наметката или пелерината на вис-
шитс католически духовники, висши-
те държавни и университетски лейки
ХЕРМЕС (МЕРКУРИИ)
Един от символите на ловкия и съ-
зидателен интслект; той властва над
гърговията. За атрибут има крилати
сандали, конто шначават способ-
ността «г да се шдига и бързо да се
премсства от едно място иа друго; все
пак тази способност е ограничена до
едно в известен смисъл утилитарно
равнише, което лесно се пропуква.
Хермес означава и покнарения интс-
лект той е м/кри 1никът на крадци-
те (DIES. 46-47): това с форма на ин-
телекгуална перверзня. заложена в
мозпеничествата. лукавството. хит-
ростта и негодяйството.
Той е измислил пирата, като опъ-
нал върху черупка от костенурка чер-
ва от жертвени волове. Това била пър
вата лира, която Аполои възприел,
след като чул акордите й. и два ши от
лъното на една пешера. където се бил
укрил Хермес. После измислил и
флейта та. с която се представил прел
Аполон в замязза на урони по гада-
телна магия и на златния кадуцей (вж
жезкл). Впечатлен от сръчността му.
Зевс го избрал за свой пратеник до бо-
говете на Ала Хадес и Персефона
Место Хермес е зз зобразявазз и с апзе*
ХЕРМЕС
536
на рамената. откъдето и имею му
Криофор, откачало е земеделско бо
жестао и покроем тел на овчарите. но
и водач на душите в огвъдния свят. С
тати функция се обяснява прозвище-
то му Психопомпос. Спътник на
душите Като такъв. Хермес симво-
лизира Благия Пастнр. Тон е като пос-
редник между божсственото и хората.
Бог на пътсшествията. той е осо-
бено почитан на кръеюпътишата*.
където са се издигали статуи те му. за
да прогонват призраците и лошите
срещи. Самите пътиша били опасани
с камънн (хермаи, жалони, които били
посветени на Хермес.
Същинският вестител. нарнчан по-
някога симе, дало думата,. Евангелие",
вестнтелят на благата вест Хермес
символизира средствата за размяна
между Небето и Земята, посредничеств
вото - средства, които могат да се из-
вратят в гърговия а ла Симон Магьос-
ника или да се въэдигнат до свешено-
действие. Хермес покровителства
пътуването. прехода между ада. земя
та и небето.
В Ирландия функцията на класи-
ческия Меркурий (на гръцки Хермес)
е поста от политехническая бог Луг
(чието име в Галия се открива в топо-
нима Лугдунум-дн. Лион. Луден и
др., засвндетелствано в двадесетина
екземпляра; в Испания в келто-
иберийския надпне от Пеналба; в
Швейцария в Аванш върху един капи-
тел). Този бог превъзхожда функниите
и способностите на всички други
богове; той едновременно е друид,
сатирик, лечитсл, магьосннк, занаят-
чия и др. и именно той в големия мити-
чески разказ „Бнтката на Маг Туред"
побеждава фоморите не само сбойна-
та си храброст. но най-вече с магните
си. Съшо в Галня са открити многоб-
ройни следи от култа към Меркурий
под име и във вид. повече или по-мал-
ко следвали класическия Меркурий
Може да се каже. че тсолот нческнге.
класическиге и келтските ареали не
съвпадат. Келтският Меркурий с са-
мо търговсц и пътник В .. Записки за
Галската война " Цезар го нарича от-
крива теля на всички нзкуства. което
съответства на ирландското название
..Sainildanach", политехник. Заедно с
Дагда (Зевс - Юпитер, Огма - Огмий.
Арес - Марс) той образува фундамен
тална триада и прозвища га препра
щат от едно на друго. В своя
..Kunsibuch" от 15) 4 А. Дюрер изобра
зява Хермес. бог на красноречнето. ка-
то келтския Огмий. а във вегъпител
ните сн бележки към . Загадките на
Египет" (1.1) Ямблих обяснява. че то-
зи бог на красноречнето е общ за всич-
ки жреци. В тези условия, изглежда.
символиката на келтския Меркурий е
уннвсрсална.
Символиката на Хермес черпи и
отсимволиката на египсзския6oi Тот.
наместник на Ра. върховния бог: вес-
тител, просвети тел. вътрешен съдник
(съвест). водач. посредник Той пер-
сонифицира откривансто на мъдрос
тта и на пътя към вечността от хора
та. Съобразно степента им на отворе-
иост той е проникващото до дълби
ните на съзнанията им слово.
Следователно Хермес е четворни
ят бог. тетраморфен, бог на четирите
вятъра и с четири лика.
Атрибутите му носят двояк сми
съл: обектнвно те представляват сьв
купността от познания, дошли от че-
тирите краища на света и от всички
равнища на сыцествуването (светов
на агенцня за информация); субектив
но Хермес представлява многоброй
ните начини, по които е прието посла
нието му, разнообразните лица и
гьлкувания. които получава словото
му в съзнанието на хората. всички до
един убедени. че го разбират добре
Той едновременно е богът на херме
тизма и херменсвтиката. на загадката
537
ХЕСПЕРИДИ
и нзкуството за разгалаването и
ХЕРУВИМ
В древна Персия и Асирия и Вани
лон с била развиза не шнека ашелоло
гия. Еврейската дума за херувим съ-
ответства на вавилонсказа Карибу,
която обозначавала духове в получо-
вешка-полуживозинска форма, приз-
вали да бдят на вратзззе на храмовете
и дворцитс, пазами на ськровизието.
подобно на драконите пред кнтайс-
ките дворци. При построяването на
ковчега на откровенисто. Господ по-
ръчал на Моисеи: И направи два хе-
рувима от злато. изковани ги напра-
ви на двата края на очистилището.
направи единия херувим на сдиния
край, а другия - на другия край; нап-
равсте хсрувимитс да бъдат издадс-
ни от двата края на очистилището.
и хсрувимитс да бъдат с разперсни
отгорс крила. като покривит с кри
.tama си очистилището, а лицата им
да бъдат едно срещу друго; лицата
на херувимите да гледат към
очистилището. и тури очистилище-
то (златна дъека върху похлупака на
ковчега) отгорс на ковчега, а в ковче-
га тури откровенисто. което щс ти
дам (Из*. 25: 18-21).
Коментаторът на Иерусалимската
Библия, като се позовава на множест-
во препратки. добавя: поради място
то. което заемат върху ковчега, мо-
жем да смятаме. чс Господ се разпо-
лага върху херувимите По странич-
ните плочи на дарствсния ковчег в
Соломоновия храм са изобра зени
херувим и. Пак те теглят божестве-
ната колесница в Исзекиил, а върху
херувим се носи Господ в Исаям 18: И
сед на на херу в им и. полета и се понс-
се на ветрен и крила.
Как съществата от тези две злат-
им статуи две хилядолегия по-късно
се превръзззат в символ на леещата
се мъдрост? Изглежда, че веднага
след разрузззаването на Соломоновия
храм, херувимите придобиват симиол-
но значение на небссни съшества По-
късно откриваме. съшо както в Еги-
пет, многокрилн и многооки ант ели.
олниетворяващи везлесъшност и
знание. Трябва да отбележим. че сим-
волното значение на херувима не во
дзз началото си от собствената му
съшност. бил той златна статуя или
чист дух.
В небесната иерархия (PSEO, 206
207) херувимите принадлежат към вис-
шите степени, между троновете и
ссрафимите, чиито места са нспос -
рсдствено до Бог. по-близко от тези
на всички останали.. тс получават
най-важните озарения на божестве-
ното знание... явяванията на Господа
и най-вис шитс съвършенство. Харак-
терно за херувимите е. че наподобя-
ват Бог чрез обсма познания, тосст -
чрезлелеешага се мьдрост: качество-
то херувимски обозначава способное-
тта да съзсрцаваш и опознаваш Бог.
да приемеш даровете на неговата
светлина(PSED, 207).
ХЕСПЕРИДИ
Дъшерн на Атлас и Хесперия, те
живеят в градината на златните ябъл-
ки. чийто вход сс пази от едно чудови-
ще Хсракъл побеждава дракона и
завладява градината с всичкнте и
богатства. Митовете представят съ-
ществуването на нещо като Рай*,
обскт на човешкитс желания и на въз-
можност за беземързне (злагната
ябълка); чудовишето олицетворява
трудния достъп до този Рай, Херакъл
- героят, който превъзмогва всички
препятствия. Всичко това е един от
символите на борбата на човека за
постигане на олухотвореноегта. която
му осигурява беземъртие.
Легенда га разказва. че Атлас оз к
рил тайните на астрономия га на
Херакъл. чудовишето дало името си
ХЕФЕСТ
538
на едно съзвездие. а Херакъл бил
отъждествен със слънцето.
ХЕФЕСТ (Вулкан)
Син на Тевс и Хера. куц. нежелан
от майка си и баша сн. той се оженва
та най-красивата измежду богините.
Афродита*, която му изневерява с
брат му Арес и много други богове и
смъртни; обичан е от Харита. самата
грация, и от много други красиви
жени; любовниците му винаги са от
най чаровннте.
Господар на изкуствата с огън. той
ръководи производителния свят на
ковачите*. златарите и работнииите.
Внждаме го как уснлно работи и пуф-
ти над наковалнята си. изковаваш
оръжията на боговете и героите. блес-
тящи шитове, украшения, брошки,
гривни, накити за богините и красиви
те жени; тайнн ключалки. грикраки
столчета, уреди.
В обшеството на великите бого-
ве на Олимп Хефест е господарят на
огнения елемент и металите (GRID.
185). Той се бори с пламъци. разтопе-
ни метали или нажежени пръчки. Бог
на металургията. той царува над
вулканите, който са работилници-
те му. където работи с помощници-
те си. Циклопите... Сред боговете
той е това. което е Дедал* сред
хората: изобретател. за когото
всички технически чудеса са възмож-
ни (ibid. 186).
Три легенди от различии епохи ха-
рактеризират приписваните роли на
.прочутия занаятчия" (Омир): той
помогнал при раждането на Атина*.
затворена в черепа на Зевс, като го
разцепил с двойната си брадва; по за-
повед на Зевс приковал Прометей вър
ху Кавказката скала; накрая с кал из-
ваял тялото на Пандора*, първата
жена.
Тези черти позволяват да се схва-
не символната стойност на мита Не-
дъгав. куц и с двата крака. Хефест
разкрива двойка духовна слабое!
Технического съвършенство на про
и 1ведснията му с достатъчно; морал-
ната им стойност и употреба му е
безразлична: оковава Прометей, по-
диграва Афродита и Арес. обездвиж
ва майка си върху един златен трон
От друга страна, той влага в произве
деннята си магическа сила, която му
дава власт върху тези. който си слу-
жат с тях: той е майсторът. който зло
употребява с творческите си способ-
ности. за да наложи воляга си и в дру-
ги области. С металните си шедьоври
той улавя красотата в живота. Магна-
та на техническите му подвизи довеж
да него - ошетения физически, до на
й-големи любовни завоевания Той се
родее с индийските и келтски ..богове
връзвачи". нос тази разлика. с това
прсдилзство, чс той има властта как-
то да вдъхне живот я неподвижно-
то. така и да обездвижи живота,
да го затвори в непревземаеми връзки.
но и да даде живот и движение на
неодушевената природа (SECG. 256)
Такъв. какъвто го описва Омир:
... грамадният Хефест .
куцаиз. задъхан: придвижвиизе с
мъка нозете си слаби.
(Омир, .Илиада ". 18. 410-411; пр.
от старогр Ал Милев и Бл. Димит
рова. Народна култура, София. 1969;
стр. 454).
Хефест продължава да търси
разплата Ако за умението си е запла
тил с фнзическата си цялост, съглас-
но широко разпространен в митовете
закон, той си е отмъстил за недъга си
с несравнимите си успехи в занаят
чийските и любовни начинания. Но ако
е развивал умението си. то е за смет-
ка на човешката си същност.
Той осигурява победа та на огъня
над водата. но нс и хармонията на
елементите. Той е огненият елемент в
блясъка на неустоимата си сила
539
ХИДРА
Накуцващати иг походка с смятана
за < тмтста.1 на двойната лц природа,
едновременно небесна и земно. или ла
образ ни трсперезция пламък (SECG.
257). Достойнството на Хефест сс съ-
държа във факта, че една орфическа
поема може да склони бога да преоб-
рази « жизнена енергия целим пла-
мък във вселената. Вероятно това е
наи-висшияг смисъл на символа му:
безнравственият демиург се превръ
ша във вдъхновен апостол. Хефест се
евързва с сгипетския бог Птах, бог на
заиаятите.
ХИБРИД
Всичко, което е хибридно. урод-
ливо*. странно, е натоварено със зна
чения в африканските легенди. Ес-
тественият ред и обичай не могат да
бъдат нарушавани бет мотив: отвъд-
на сила сс намесва. Чудовищного ста-
ва белег за святост
Изобразяванията на хибриди сс
подчиняват на някой закона Напри-
мер приказните съшества. получовек,
полуживотно (сирени*, сфинкс*,
кентаври*) се представят с човешка-
та част ту горе (сфинкс), ту долу (гла-
ва на сокол и човешки крака). Това не
е случайно: смята се, че торната част
стой по-близо до благородните неша.
следователно не е без значение на коя
част ше се прндадс животински или
човешки облик. У човека-змия. напри-
мер. факты, чс краката са животинс-
ки (като змия), а главата - човешка. е
благоприятен белег: в действителност
съшссгвото е висте във висшето. т.е.
горната му част е по-висша по специ-
фична стойност от долната, тъй като
е човешка, а другата - изцяло живо-
тинска. Затова човекът-змия често се
приема за посвети тел, който подлага
поклон и и цн те и последовагелите на
изпитание. Известии са и човекы с
лъвска глава, при когото силата пре
обладава над справедливостта, и чо-
некьт с тлава на бик, пасторален пос-
ветител (НАМИ, 20).
Лъвът често се евързва с орела.
било поради главата му. крилсте* или
ноктнте: двстс животни символизират
в този случай гялозо и душата тта
човека И ако пон.якоги тс се хапят.
първичната идея не е борбата. а
тази. че двете животни се държат
и взаимопроникват. чс стават едно
само като сс изя.ждат взаимно, чс
преминават нспрскъснато от едно-
то в другопзо. Тсмата става още по-
ясна, когато лично човекът сс асо-
циира с тези две символни съставки
(CHAS. 265-266) Понякога те симво-
лизират дивия антагонизъм. който
разделя човека отвътре между съб-
лазънта на злото и въжделенията към
доброто.
ХИДРА
Чудовишна змия със седем или
девет глави, конто порастват. щом
ги отрежат; хидрата често е сравня
вана с делтите на големите реки с
многоброините им ръкави. приижда-
ния и спадания. Тя изобразява мно-
жеството пороци (от болезнено въ-
ображаемите домогвания до банал-
но активната амбиция/... Тъй ка-
то живее в блатата. хидрата по-
спсциално е смятана за с имвол на
обикновените пороци. Докато чудо-
вишето живее, докато сустата не
е побсдсна. главите. символ на
пороците, и зрастват отново. дори
и ако човек след прсходна победа е
успял да отреже ед на та или друга-
та (DIES, 208) Кръвта на хидрата е
отровна: в нея Херакъл потапя с тре-
лите си; ако тя сс смеси с водата на
рскиге. рибите стават негодяи за
храна. Символното тьлкуване се
потвърждава. всичко. което има не-
шо общо с пороците или действа пос-
редством тях. се разваля тт поква-
рява.
ХИЕНА
540
XHF.HA
В Африка хисната. едновременно
лешоядно и нощно животно, има дуб
лнрашо. амбивалентно символно
значение
Първо. тя е характеритирана от
ненаситностга и мирнзмата си. ко-
нто са в основата на галателскнте
способности, конто и приписват. и
от якостта на челюстите й. способ
ни да стрият и най твърдите кости
Оттук тя е алегория на познанисто.
танието и науката. Но въпреки тези
нзключителни способности та
усвояване. тя остава само земно и
смъртно животно, чиито изцяло ма
териални мъдрост и познание ста-
ват непохватност, грубост и наив
ноет, стигаша до комичного и глупа
вото. даже и до низост. пред лицето
на трансценденталните Мъдрост и
Познание на Бога В този смисъл тя
се противопоставя. като го и допъл-
ва. на символа на лешояда. който съ-
шо се храни с мърша. но е възду-
шен, значи божествен според мисъл-
та на бамбара Тя представлява ини-
циацнонен етап по пътя към Позна-
нието. съответстващ на прилобива-
нето на реално, но неосветено
знание, което не трябва да се опитва
да съперничн на божественото. въп-
лътено в много по-висока степей на
инициация от лъва*. символ на крот-
ката и светла мъдрост В сакра л на
та драматургия, поставяна по вре-
ме на ритуалитс на обшеството коре,
само един послед на Лъва, посветен
от горен чин, е достатъчеи. за да под-
гони хиената Йерархията на това
братство му отрежда ролята на
пленник, който в старата структура
на обшеството бамбара бил натова
реи с охраната на царя и дома му.
Затова посветените в кисни в коре
трябва ла бдят над свешената гора,
където се провеждат сбиркнте на
брагството (ZAHB)
ХИЛЯДА
Числото хиляда с райско число -
то е евързано с безсмъртието на шес-
ти ето.
В Библията четсм. чедишяе на дър
вото на живота били от хиляда I одних
Дълголетието на праведниците се рав
нява на хиляда години, Хиляда годи
ни са пред тебе като ден. казва
Псаямът (89, 4). Адам трябвало да
живее хиляла години. но поради прет
решението си той умрял по-рано
Според азиатската традиция продъл
жнтелността на живота в рая. разг
леждана в светлината на миленариз
ма. е сыцо хиляда години (DANT. 254
255).
Миленаризмът е прилагай най
често във връзка с царуването на
Месията. във връзка с второто Му
пришествие Учението засяга завръ-
шането на Христос и неговото власт-
ване, заедно с възкръеналите правел
ници. което ше продължи. докато угас
не животы на земята. Това царуване
би трябвало да трае хиляда години
Католичсската църква заклеймява ка-
то проява на ерсс буквалното възп-
риемане на числото; го би трябвало
да се тълкува в качеството му на сим-
вол на отдалечсна във времето дата,
неопределена и неизвестна за нас.
Подобно схвашане откриваме в
думите на Юстин относно възкресе-
иието на плътта. което трябва да обх-
ване период от хиляда години във въз-
становения и разраснал се Иерусалим
(Диал.. 80). А тълкуваннята на свети
Августин накарали Отците на църк
вата да видят това число като израз
на две неша: на общим брои на всич-
ки поколения и на съвършенсгвозо на
живота.
Тук бихме могли да припомним и
учението за седемте мнлеиарнн. така
както то е прелставсно в писмото на
Варнава във връзка с египетского
юлейско-християнско богословие
541
ХИПЕРБОРЕЕЦ
Космическата седмица се състоя.та от
седем хилядолетия Разделението на
света на селем миленарин не нрннал
лежи на традиционна га сврсйска
среда; то проимни от елинн1иранн
те еврейски традиции (DANT. 359),
ХИМЕРА
Чудовищен тибрил* с лъвска*
глава, тяло на кота* и опашка на
дракон*, който бьлва пламъци Химе-
рата с дъшеря на Тифон и Ехидна, май
ка й е сестра на Горгоните* и произ
лиза от темните недра Чудовишето е
убито от Белерофон. герой, който хвър
ля мълнии от своя кон Пегас; двубоят
е пресъздален върху много произве
Ленин на илкуството н хгонеги прели
всичко от Коринт Многоелемснтност-
та на образа ни кара ла вижламе в
него един много сложен символ, про-
дукт на въображението, произлязъл от
дълбинитс на нссътнаваното. предс-
тавляваш навярно же лани яга. конто
фрустрацията преобразява в и ночник
на болка Химерата съблатняаа и по-
губва тети, конто й се отлават, тя не
може да бъде атакувана фронгално. а
трябва да бъде издебиата и изненала-
на. Първоначално соцнолози и поети
виждат в нея само образ на мошните
потони: своенравии каго кози. опус
тошителни като Львове, криволичеши
като змии, те не могат да бъдат обуз-
дали с лиги, а трябва ла бъдат прссу-
шени с хитрост. като сс отрежат от
изворите и се отклонят от коритата
нм.
Съгласно интерпретация та на Пол
Диел (DIES, 83) химерата с пскхнчсска
деформация, характеризираша се с бо-
гато и неконтролируемо въображение.
тя е „израз на опасността от екзалги
рано въображснис'*. Змниската или
драконовата й опашка изобразява
покварата на ссбслюбиего. козсто й тя-
ло - капризната и перверзна сексуал
ноет; лъвската глава символизира
властничсския уклон, коиюопороча
ва всички взаимоотношения Тозн ело
жен символ може ла бъде въплътен
както в чудовище, опустошавашо жи
вога в една страна, така и в „пагубно
царе)ваш. и заразен, тираничен или
слаб владетел”.
ХИПЕРЬОРЕЕЦ
Страиата на хиперборейците чес-
то сеспоменава в гръцкага миюлогия
Къдс е била тя? Хсродот признана не
вежссгвото си. Вероятно някьде на
Север, в крайним Север, подалеч от
земите. където духа Борей, отвъд се-
верная в.чтър Може би тя е носталги-
чей спомсн от далечните краиша. от
където в начатого на второгохилядо
летне първите елини се спускали в
Гърция А Гале дьо Сантср смя га Нее
пак изглежда неоспоримо. че гърци
те са смятали Хипероорей. подобно
на Етиопия и Атлантида напри мер,
като един вид долечен рай. .шито ю
Блажените. географски лошо опре
делен (цтттиран в SECG. 217). Прочес,
малко значение има гсографска та точ-
ност за гръцкото въображение. За не-
го това е страна с ореол, страна на
мечтите, на детството, на златння век
Аполон е бил там през младост та си;
гам се е родила майка му Лето; той се
завръша там периодически, през аст-
рален цикъл от дсвстнадесст години;
гам е убежишето му от отмъшенията
на Зевс; оттам с изпратена чутовнага
стрела, образувала в небето съзвезди
его „Стрелец"; един хииерборсец.
Олей, е отлял делфипския оракул, при
приближаването им до светилишето
галатите били ужасентт от явяването
на хиперборсискн прнзраци. Питагор
бил смятан за въплъшението на
хииерборсец. Хипербореецы бил не
що каго свръхчовек (днес бихме каза
ли марсканец), живсещ шаегзнво и
мъдро. малко вълшебник. н нешо ка
то държавата Утопия
ХИПОПОТАМ
542
ХИПОПОТАМ (РЕЧЕЙ КОН)
Опустошаваш и изяждащ част от
реколтата. в Египет хипопотамът се
смята най-чссто то проявление на от-
рицателните сил и в света... враг на
човека. той е посветсн на Сет. злия.
Поддържанн са свещенн харпунисти.
които трябвало да го унищожават
Въпреки това женският хипопотам е
почитан, дори обожествяван като сим-
вол на плодородието под имената
Хорем (Опет) и Великата (Тонерида)
Смятало се. че тя помоги на чайката.
когато се раждали боговете. царете
или простосмъртните С това се
обясняват многобройнитс изобра-
жения. статуи, амулети и прсдста-
вяния в храмовете. в които Тонерида
е изправена на задните си лапи. on-
ряла се на магическия възел (POSD,
135)
В Стария завет (Иов. 40 10) хипо-
потамът под името Бегемот, което ве
роятно е египетско. символизира гру-
вата сила, която Бог овладява. но
която човекът не може да укроти
.Етосега силата му ев чреслата му.
И якостта му в мускузите на корема му
Клати опашката си като кедър:
Жилите на бедрата му са сплотени
Костите му са като медни цепи;
Ребрата му са кито железни лостовс
Ляга под сенчестите дървета.
В скривалиизето на тръстиката и «
блата та '
(Иов. 40:16-18, 21)
Това описание, изтълкувано сим
волично. визира всички човешки им
пулей и пороцн. които човек. носител
на първородния грях. не може сам да
доведе докрай Тази колосална маса
плгът само с Божията милост може да
се одухотвори и възвиси.
ХИРАМ
Гениален эанаятчия. упоменат в
Библията, у когото франкмасонството
вижда своя Майстор основател. До из-
вестна степен тон напомня на Хе
фест* и Дедал* от грыткага митолотия
Той живее по времето на царуването
на Соломон и изпълнява най-важната
задача в украсага на Царским палат
и наСоломоновия храм, чиито метал-
ни части отлива
„А цар Соломон бе пратил да до
ведат Хирама от Тир Той 6с син ни
една вдовица от Нефталимовото
племе. а баи/а .му беше тирании, кой-
то работеизе мед: и той 6с твърде
изкусен. разумен, вещ да из работав
всякаква медиа работа. И така, той
дойде при цар Соломон та му изра-
боти всичката му работа"(Царств .
7:13-14).
След като е завършил шедьоври
те си. майсторът изчезва от историята
Но легендата запазва образа му и прев
ръша живота и смъртта му в иници
ационен мит В ритуала на франкма
сонството той е превърнат в символ-
на драма, инспирирана от античните
мистерии, която открива инициацион
ните церемонии
Ето мигьт такъв. какъвто с отк
рит или разработен през XVIII век
Работите по Соломоновия храм при
ключвалн. но помощниците на Хирам
още не били всички посветени в чуд
ните тайни на Майстора Трима от тях
решили да ги изгръгнат от него Заста
нали всеки от тях до различна порта
на Храма, те настоявали един след
друг да им повери тайинте си. Май
сторът отвърнал на всеки. прибягвай
ки от една порта към друга, чс със
заплахи няма да получат думата му. а
трябва да дочакат определения
момент. Тогава те го заудряли, едини-
ят - линия по гърлото. другият - с
метален винкел по гръдта му вляво,
третият го довършил с удар с чук по
челото. После сс запитали един друг
за словото на майстора. Разбрали, че
не са го получили, те се отчаяли зара
ди безполезното сн престъпление
543
ХОМА
Скрили група. погребали го през кош-
та блкго до една гора и посалили пър
ху гроба акациева клонка (според
Rayon, in HOUM. 262).
В си.мволното прилагане на мига
в масонските церемонии га инициация
в чин Майстор приеманото лице се
идентифицира с Хирам То трябва
първо ла умрс в себе си: трите улара
от легендата символизират трои на га
смърт. физическа (врага), чувегвена
(лявата гръл) и умствена(челото). Но
както всички инициационни смърги.
тази фаза прелшсства възраждането,
физическо. психическо и ментално. в
един нов Хирам, олицетворен от опи-
санитс в бнблейския текст качества и
от оставената на гроба акациева*
клонка. Инициацията с процее на ин
дивидуализация Тайната на Хирам,
търсеното слово на Майстора са
именно в този закон на вътрешното
ставане. в духовно преобразуване и
диренето на целостта на личността:
облечен в качествата на Хирам, пос-
ветеният става на свой ред Майстор.
Ще отидем от символното равнише в
алегорията. ако припомним, че три-
мата убийцн олицетворяаат Невежест-
вото, Лицемерието или Фанатизма.
Амбнцията или Завистта, на които
противостоят антитетичните качест-
ва на Хирам: Знанието. Толерант-
ността и Безкористността или Щед-
ростта.
ХЛЯБ
Естествено, хлябът е символ на
жизнено необходима га ни храна.
Вярно е. че човек нс ж ивее само от
хляба, но съшата дума се използва и
за обозначаванс на духовната храна.
както и на Евхаристията. хляба на
живота. Това е свсизсният хляб на
веяния живот, за който се говори в
литургията. Блажен и са тези, пише
св. Климент Александрийски, които
утоляват глади на жадните за прав-
да i ра здаването на Хляба
Пасхалните пиши на евреите са
имели съшото значение. А беэквасни
ят хляб - от който се прави днсс на-
фора га - ззредставлява едновременно,
нише св \fapiHH.горчивото лишение,
подготзнзката за пречистване зз спо
мена за началото.
Фактът, че Ветнл. божият дом -
изправеният от Иаков камък* - е пре
минал във Витлеем, дома на хляба, с
вече част от традицията. Каменният
дом се е превърнал в хляб, т е. симво
личного Божие присъствие - в суб-
станциална, в духовна храна. а не ма-
териална, както предлага изкусителят
от Евангелието
Хлябът - в качеството си на при
частие - обикновено се евързва с дей-
ствсния живот, а виното - със съзср-
цателния, хлябът - с малкитс таин-
ства. а виното - с голсмите, нешо,
което можем да видим и в чудото с
хляба (увеличаване на броя му), евър-
зано с чисто количествена промяна.
докато това с виното (на сватбата в
Кана) се отнася определено до качес-
твено изменение
Символиката на маята е изразена
в библейски ге текстове в два аспекта:
от една страна, тя е активното нача-
ло при замесването на хляб - символ
на духовната промяна, а от друга
страна, липсата й отговаря - тук се
връшаме към значението на бсзквас-
ния хляб - на представата за чистота
и жертва (GUEM. SA1R. SCHG).
ХОМА
Митичсска птица, известна в пер
сийскага литература: символиката и
се доближава до идеята за голимо шас-
тие и слава. Тя кръжи из небесните
висини и раздава благодат на тези, ко-
ито покрива с крилете си (Бахрам
Пажду, Zaraiushl-Naota. изд. Розен-
берг, Санкт-Петербург, 1904, стр. 273;
Саади.Бостон, стр. 2i:Kolhyatc е Sa'di.
ХОР
544
Техеран 1340. 1961).
Саади понякога я противопоста-
вя на кукумявката. която символити-
ра проклятието и нсшастието:
Дори и птицата Хома Ла < с ютрие.
под сянката на кукумявката
кой ли изе се скрие
(Саади. „Гюлестан1*, I, 3; пр.
Йордан Милев. Народна култура,
София. 1983; стр. 32)
С бла городе твото и умереността
си Холте е противопоставена и на тар
вана, символ на алчност (Mulla Abu
Bakr Hidayalullah Guram Shahui. Riad-
ul-khulud, частей ръкопне. стр 99).
Фолклорът разказва, че Хома се хра-
ни с парчета кости, за да смушава дру-
гите животни (Саади. „Гюлестан").
Учителят по мистика се сравнява с
Хома эаради благородството на лу-
шата му и благословнята. която дава
Следователно всичко. което има вид
на благотворни сили. се приписва на
тази птица
В легендите (напр Les secrets de
Hamza, ed. Iithographique. Tabriz. 1320
H.. 1902. p. 54) птицата Хома служи за
декоративен мотив; глави на Хома от
дърво или метал често украсяват ме-
белите (М Mokn, Le Chasseur de Dieu
el le myihe du Kot-Aigle. Dawra-y
Damyari. Beitrage zur Iranistik. Band I.
Otto Harrassowitz. Wiesbaden. 1967,
P-35).
XOP
Египетски бог с глава на сокол, син
на Озирис и Изида, често представян
от едно око. окото на Хор, или от слън
чев диск с ястребови криле. Той сим-
волизира безмнлостната острота на
погледа на справедливостта, на кой-
то нишо не може да убегне. нито от
интимния живот, нито от обшестве-
ния.
Той бди над стриктното изпълне-
ние на обредите и законнте. Леген-
дарната му битка със злосторника
Сет*, когото прони зва. но конто му из
важда окото. нлюстрнра борбата на
светлината срещу мрака и необхоли
моегта от бдителност. от това ..да си
държиш очитс отнорени"в преслел-
ването на вечността през всички клоп
ки на неприятелите и грешкитс В дъл-
гата история на Египет Хор търпи зна
чително развитие: небесен бог. фара
онско божество, господар. който се бо-
ри за световната империя Все пак тон
внна1И е бореш се за запазванего на
равновесие между проз ивоположннте
сили и за победата на силите на
светлината.
ХОРУГВА
Символ на оказаната или потър-
сена закрила. Онзи. който носи хоруг-
ва илн пряпореи*. ги изднга нал гла-
вата си Той сякаш отправя зов към
небето, установява връзка между не-
бето и земята. „Господ с мое знаме~е
казано в Изход (17:15), което ще рече:
Бог е моята закрила. За семитите хо-
ругвите винаги са играелн важна роля
В хрнстиянствотохоругвата символи-
зира тържеството на възкръеналия и
победоносен Христос. Хоругвите са
част от всички църковни шествия на
Великден и Възнесение.
Ако от Христос преминем към
душата. то хоругвите означават (спо-
ред Ришар дьо Сен Виктор (XII век).
Непубликуванн проповеди и брошу-
ри. латински текст, увод и бележкн от
Жан Шатийон. Париж. 1951. стр 68.
78) нздигането(*иЫеуаЬо) и извиеява-
нето (eletatio) на духа. Знамето е
издигнато. човек го вднга високо над
главата си и съзерцавайки го, се лоб-
лижава по този начин до небесните
блага. Откъсвансто от земята означа-
ва посвешаване в божествените тай-
ни.
Освен че е символ на закрила. хо
рутвата е и отличителен знак на владе-
тел. генерал, държавен глава, светец
545
ХРАМ
родина Тя поставя под мора лиата
и физическа закрила на онзи. чин to от
личителен знак е.
ХРАМ
Храмът е О1ражение набожен не
ния свят Неговата архитектура с из-
раз иа човешките представи за бо
жественото: кипежът на живота в хин
дуисткия храм, умереността в храмо
веге на Акропола, мъдростта и обич
та в християнскитс храмове съюзы
между земята и небето в джамиите. Те
са като земни реликвн на небесната
архитектура, а едновременно с това
космически изображения По този на
чин космология и теология са едно ця
ло в съзнанието на хората. както и в
творснията им. посветени на боговете
Самата вселена се схваша като храм
и мистиците ше направят от човеш-
ката душа 'храм на Светия Дух.
(Забележителни илюстрацни на тези
идеи могат да се видят в GROA. 155-
156, за изкуството на кхмеритс; в
CHAS. 390-448, за изкуството на хри
стияните.)
Самата дума храм е евързана с
наблюдение го на движението на не
бесните тела.Тетр1иш омгачовал пър-
воначално тази част от неосто. ко-
ято римският оракул определял с по-
моирпа на пръчката си и в която наб-
.подавал било природните явления,
било движението на птиците: от
там той е започнал да означава мяс-
тото или свсщената постройка, от-
където се и звършвало това наблзоде
ние на небето (CHAS. 455). Подобно
гръцкият temenos. който произлиза от
същия индоевропейски корен tern
(режа, ограничавам, разделам) озна-
чивал предназначеното място за
боговете. свсщената постройка, заг
раждаща светилищс. което с недо
сегаема територия
Храмът е божията обитсл на земя
та. мястото на действнтелното При-
сы ине Его зато вески храм се на
мира и основа la на Небссния па лат
следователно в центъра на света
Храмовое в Иерусалим, в Делфи в
Аш кор в Боробудур. в Срсдна Аме
рика и । н. са нейтроне на света
Пространство™ се ражда в тях и се
съсредоточава там Оттук и знамени
ето на местоположснието му. което
във всички религ ии е един от наи глав
ните елементи при посгрояването на
храм
Храмы с направен според божест
вения модел: планът на Иеруса
лимския храм бил внушен на Давид.
Камбоджанците до нсотдавна при
писвали построяването на Ангкор
Ваг на самия Индра и на Вишвакар-
ма. небесния архитект. Манастирът
Шао-лин на тайнитс китайски общее
тва бил сьздаден от небесен гений Та
Цуен-шеи, както небесният Иеруса
лим от Ahi ела със златната тръегика
Храмы с кристализация на небесна
та Дейност, както сочат хиндуистки
тс рнтуали и мстоди за стросне Чети
риъгълнияг размер.квадратграта на
храма се получава, като се очертас
кръг около слънчев часовник чиято
сянка последователно определи чети
рите основни оси: ограннчаване на
пространство™ и улавяне на времето
Този храм, заявява надпис от древен
Египет, е като Небето във всичките
си части.
Хиндуистки или будиегки. храмо
вете притежават хоризонталнага
структура на мандала*, която с тази
на космоса Християнски или мюсюл-
мански, постройките имат йерархич
ната структура на трите свята От
Индия до Ангкор и до Жава се изди-
гат копия на връх Меру, който е ед
новременно ос и център на света В
Далсчния изток будисткият храм е от
раженис на небесного блаженство или
на рая на Амида. Получаването на нс
бесните влияния нзисква понякога
ХРАМ
546
особеностн в архитектурата. Китай
ският Миш ан го получава прет кры
лия си като Небето покрив. Победо-
носният Тан. предизвикал сушата.
покривайки с покрив олтаря на
земята: влиянисто на Небето не може
ло вече да премине.
Храмы като умалено възпроиз
веждане на макрокосмоса, е още из
раз и на микрокосмоса, той е еднов-
ременно вселената и човекът Тялото
е храм на Духа Светаго (1 Кор 6:19);
и обратно, храмы е тялото на Божията
Особа: тялото на Христос, разпъна
то на кръстообразната форма на
църквата. където олтара изобразява
сърцето. Той обаче говореше за хра-
ма на тялото Си (Иоан. 2:21). тялото
на останалия без крайними Пуруша
вследствие, според хиндуистката
традиция, на слнзането му на земята
в човешки облик. Пътят на човек към
храма е винаги символ на духовно
осъшествявапе; участие на Изкупле
нието с приблнжаването до христиан
скня олтар; завръшане към центъра
на битието и достъп до йерархията на
висшите състояния в хнндуисткото
обикаляне* на храма. Като място на
слизането и на Божествена Дейност.
храмы е гтътят човек да може да се
издигне до божеството (BURA. BENA.
ALMT. GRAD. KRAT. SECA; вж
куда*, знкурат*).
Храмът. който цар Соломон
строи на Господ, е модел за геомет
рична* символика. Беше дълъг шей-
сет лакти. широк двайсет и висок
трийсет лакти, притворът пред хра-
ма беше дълъг двайсет лакти. спо-
ред ширината на храма и широк -
десет лакти пред храма. (3Царств
Ь:2-3).А вътре в храма той пригот-
ви давира, за да постави там ковче-
га на завета Гжподен. Давирът беше
дълъг двайсет лакти. широк двайсет
лакти. и висок двайсет лакти (3
Царств 6:19-20). И в давира направо
два херувима от маслинсно дърво. ви
соки десет лакти. Едното крило ни
херувима беше дълго пет лакти; и
другото крило на херувима - пет
лакти: от единил край на крилете
му до другия край на крилете му де-
сет лакти имашс. Десет лакти ими
ше и другият херувим. Другите им
пък криле се срещиха крило с крило
веред храма. (3 Царств 6:23). Най-
Светият от Светиите съотвстно
притежава съвършен кубичен обем;
жертвеник от дърво ситим - дълъг
пет лакти. широк пет лакти. та да
е четвъртоъгълен (вж. квадрат*)
(Изх. 27:1). Квадратните и двойно
квадратнитс размера, така скъпи на
Библията. могат да се открият в
.множество романски катедрали. как-
то например в Сен-Беноа сюр Доар. В
ръкописите. отнасяши се до сродно-
вековните сдружения. Соломоновият
храм често се дава за пример. Косми-
ческата символика на храма с оче-
видна. Иосиф и Филон са единодуш-
ии и доказват. че Храмът изобразя-
ва космоса и че всяко нешо в него има
специално място. Филон продължава.
казвайки. че олтарът на благоуха-
нието символизира денствието на
опрошаваие, за да възвеличи върхов-
ната милост на Бог на небето
Свещникът* със седем разклонения
се отнася към седемте планети;
Масата изобразява опрошението на
всички земни дела. На Масата двана
десет хляба символизират дванаде-
сетте годишни месеца: това е хля-
бът на пропозицията (хляб на божи-
ите лица). Ковчегът на Завета е пос-
тавен на крилете на херувимите; тя
олицетворява символа на умопости-
жимото Основният камък в Храма
притежавал космически стойност;
той ше бъде сравнивая с камъка* на
Ветил. откъдето Иаков съзерцавал
разтворилитс се небеса (Бит 35:9)
Този камък е център на света, точ-
547
ХРАСТ
ка. в кояпю сс срещат зсмното и
небес нота Я своето видение. Иезе-
кипя /40-42) ни разкрива размерите
на новчя Храм.
Соломоновиязп хра м не е сдинст
веният. който притежава космична
символика. Всички автентични Хра-
мове я прите жавазп и трудовете на
Швалер и Любин наскоро наново го
потвърдиха. Египетската традиция
за Хра.ма сс с предала чак в романека
та църква. минавайки през Храма на
Господ, пен троен от Соломон Пиер
Да миен и<е каже. че църквата предс-
тавлява и сображснис на света.
Каменната църква дава образа на ог-
ромная Божи град (cisitas Dei), за кой
то говореше св Августин и който с
пос троен от всички християни посъ-
щия начин, по който постройката е
направена от камъни (DAVS, 183-184).
Прогоисторичната археология на
келтския свят оставя от време на вре-
ме следи от културни келтски пост-
ройки от дърво. например в Либениие
(Бохемия); но по принцип трябва да
се чака римската епоха. за ла започ-
нат да се появяват в Галия истински
храмове. Келтската цивилизация има-
ла за основен материал дървото и с
започнала да строи от камък само под
класическо влияние Някои от тези хра-
мове са с внушителни размери и са
построени според вариращн планове:
най често правоъгълни или квадрат-
ни, понякога кръгообразнн (рядко).
Тяхната символика всеки път съот-
ветства на геомстрнчната фигура, ко-
ято изобразяват (квадрагът е земята.
кръгът - небето). Но в Галия същсст-
вуват голям брой малки храмове или
Гапа, конто се намират гвърде често в
отдалечени или изолирани места.
Предполага се. че представляват тра-
дицията и символиката на nemelon
(свстилищс) или на орската полянка,
която е истинският Храм на келтска-
та религия преди христнянството (вж
кръстонъ1*; GREA, passim).
Франкмасонетвото. позовавайки
се на Хирам* и на Соломоновия храм*
е създало цяла символика на тази
тсма.А'ра.иът може да бъдс веет ка
то символичен образ на Човека и на
Света: за да дъдсис допуснат до поз-
нанисто на небссния Храм, трябва да
го осъществиш в себе си. да живссш
по дух нсговото построяване и от-
стояванс Самото разположение на
Храма - с вход на Запад и престола
на Почитаемия на Изток. по подобие
на катсдралите, е символ в себе си.
Храмът символизира пътят. който во-
ди от Запад на Исток, т е към
светлината* Той с свсшеното. сим
волично място Когато някои масон
бъде попитая за размерите на Храма,
той трябва винаги да отговоря: не-
говата дължина е от Запад до Изток.
шнрочината му - от Север до Юг. ви-
сочиназа му - от Надира до Зенита
След като Храмът е образ на
космоса, неговите ра смерч не могат
да бъдат определени. Таванът на Хра
ма е във вид на звезден свод той изоб-
разява вечерното небе с множес тво
види.ми звезди На Изток. зад прес-
тола на Почитаемая, се появява свет-
ла Делта: триъгълник* с око по
средата. божието око (HUTE 42.158).
ХРАСТ
В Библията горящият храст сим-
волизира Божието присъствие.
Такъв е образът на горящия къпинов
храст. сред който Бог се явява на
Моисей - той е обхванат от пламъци.
но не изгаря (Изх. 3:2). Според книга
Съдии Израилеви (9:8-15) дърветата
поискали да си изберат цар и избрали
тръна. Трънът приел и казал, че им
предлага сянката си. стига изборът да
е искрен. ако ли не. от него ще изскочи
пламък. който ше изгори ливанските
кедри.
В келтските традиции символика-
ХРЕБЕТ
548
га на траста нс сс отличава от символн
ката на дървото*. както личи и от таг
лавието на средноуелския текст Kat
Godeu Битката на дръвчстата.
Думата godeu означава едновремен
но дръвче и .wwcb.i. което потвържда-
ва символната сквивалснтност на
гората. храста и науката (OGAC, 5.
119).
В дълбокага си съшност символы
е аморален, той с лукав като дявол и
обнча да наслагва противоположни
значения до такава степей, че може
да шокира и дори да скандализира,
ако случайно забраним да го обхва
нем в неговата цялост. Така е и с храс-
та или горяшия храст. Тъй като той
има гьст листах, предполага се, че
крие съкровище: храстът може да бъ
де както женския полов орган в га-
лантна га литература, така и Божиего
присъствие в свсшения език Той с го
рящ и в двата случая - тъй силно и
изпепеляващо е желанието. което
събужда Да припомним поразител-
ния факт, че в средновековните л и тур
гични текстове нзразът юрящ храст
бил метафора, с която се посочвала
Дева Мария. Богородица, проявява
ша Божиего присъствие. горешата му
любов и неговото откровение.
ХРЕБЕЗ (БИЛО. ГРЕБЕН) БИЛО
(вж ХРЕБЕТ)
Емблема на това. което преобла
дава в едно живо съшество; гребенът
над главата. над шлема може да пред-
ставлява душата. любовта. личност-
та. Той изразява усилията да се издиг-
неш на върха на положеннето си.
ХРИЗАНТЕМА
Равномерното и слънцеобразно
разположение на венчслистчетата и
правят от нея слънчев символ, носи-
тел на идеята за дълголетие и дори за
беземъртие. С това се обяснява и
факты, че цветето с емблема на япон-
ский императорски двор. Японска га
хералдична хризантема има шссгна
десет вснчелистчета. което наслагва
върху слънчевия образ и образы на
розата на ветровете. В нейния център
се разпорежда императоры, конто
обединява в себе си всичките посоки
на пространството. От Япония до
Китай, и във Виетнам. множество ед-
накво звучашн думи й прндават функ
цията на посредник между небето и
земята и я евързват не само с поняти-
ята за дълголетие и беземъртие. но и с
понятнята за пълнота и всеобемност.
Така тя се превръша в символ на съ-
вършенството и наслала за окото.
В Азия и в Европа тя е типично
есенно цвете, а есента е сезоны на спо-
койния живот, следваш завършване-
то на земеделските работи. Ето зашо
философы Чу Туен И вижда в нея
„цветето. което най много се крие и
отбягва хората". Поеты Сокон Ту от
епохата на династията Тан открива в
него изображение на простотата. ес-
тествената и кротка непринуденост
на даоистите, което всъщност почти
се припокрива с горецитираното
(DURV, KALL).
ХРИЗМА
Хризмата е важен символ в пър-
вичната, раннохристиянската Църк-
ва. който ни е познат под две основни
форми: първата е съставена от бук-
вите 1 и X (гръцките иннциалн на
Иисус Христос), а втората. наричана
ощеКонстантинова xput.ua и просъ-
шествувала до наши дни. се състои
от буквите X и R които на гръцки са
двете начални букви на Христос (вж
кръет*).
Първата фигура, когато е вписа-
на в окръжност (най-честият случай),
представлява колело с шест радиуса
(понякога осем. ако към тях е приба
вен и един хоризонтален диаметър)
Тук символы (вж колело*) е коемн-
549
ХТОНИЧЕСКИ
чески и слънчев. иска припомним че
спорел литургията Христос е sol
invictus (непобеденото слънце).
Biopara се получава. като се при
бави отлнчителння белег на Р за който
Генон твърли, че изобразява слънце-
то, издигнато на върха на световната
ос. „игленото ухо". „тясната врата"
или най-сетне „вратите на слънцето".
прет конто се осъшествява „излиза-
нето от космоса", рстултат от Христо-
вото Изкупленис
ХРИЗМА: гръцните ин ни чал и на
чисто на Христос, расположены
във формата на символ
Към този символ следва да се от-
весе и старнят корпоративен знак на
капаните. в който Р е эамсстено от чет
ворка, изписана подобно на кръет
ХРИСТОС
Без да поставят под въпрос реал-
ността на неговото съшествуване, ни-
то да засягат догмата на въплътено-
то Слово, а базирайки се именно вър-
ху тях. множество автори виждат в
Христос синтеза на основополагащи
те вселенски символи: небето и земя-
та. олицетворени в неговата двойст-
вена, божсствена и човешка природа;
въздухът и огънят. чиито образи са и
неговото слизане в ада, и неговото
възнессние, гробът и възкръеванего;
Кръсгът, Евангелските послания, цен
ri.pi.i и оста на света, жергвеният
Агнец, Царят Пантократор и гос по
дар на вселената, световната плани-
на при Голгота и Стълбата на спасе
нието - накратко, всички символи на
вертикалността. светлината. центъра.
оста и т. н (CHAS 444s) Църковната
архитектура (а църквага е обрат и
„мястото" на Христос), както и архи
тектурата в християнския свят, възп-
роизвеждат синтез от символи. ..Аз
съм Пътят и Истината и Живогьт".
Христос притежава уникалното ка
чество да съвместява у себе си лвсте
съшносгй. които трябва да се слеят в
едно и съшевременно да осъществя-
ва ролята на посредник помежлу им.
Ако ра зглеждамс символа в цялата му
историческа натовареност в съчета-
иис с онтологичното и знакового му
битие. ще констатираме. че за христи-
янскня свят Христос с най-значими-
ят символ.
Обратна та страна на символа, съ-
дьржаща мъченичеството. агонията и
разпването на Христос, олицетвори-
ва последиците от греховете. сграс-
тите и порока на човешката природа
За съзнанията. на които са чужди по-
нятията за грях. милост и саможергва.
символът въплъщава потъпканите по-
риви на човешката природа Той е ан-
типод на Дионис и обръща срешу тях
самите човешки стойности Това, ко-
ето става в Църквага. пише Ницше в
„Антихрист**. се противопостаия на
всичко. което е хубаво в живота.
ХТОНИЧЕСКИ
Хтония било името на Земята. май-
ка на Титаните и приют за живите и
мъртвите Името съдържа идеята за
..долу" като контрапункт на „горе";
’ това е въгрешният и тъмен аспект на
земята.
Епитегът „хтонически" се припис-
ка на реалии (змия) или легенларнн
(дракон) съшества, обитавапш ползе
ХУРКА
550
мията, нерядко със страховита при-
рода. конто свързваме с идеите и си-
лите на покълнването и смъртта. Те
символнзират опасната страна (неза-
висимо дали опасността е външна или
вътрешна) в непрестанната борба, ко-
ято водят помежду си винаги вкопче-
ните един в друг живот и смърт. Поя
вяват се в июстрени ситуации, пред-
вешаваши решителни събития, под
формата на непредвидени затрудне-
ния, наказания, страхове като проти-
вовес на чувството за сигурност, си-
ла и увереност. Хтоническият аспект
на несъзнаваното включва всичко
опасно, което се крие в неговата неус-
тановена и непредвидима природа:
внезапността. буйството, неудържи-
мостта, с който обаче не се изчерпва
понятието за несъзнавано. Хтоничес-
кото е и прикритата страна на съпру-
гата, майката и непрогледно дълбо-
кото.
ХУ РКА (вж. ВРЕТЕНО)
Вълшебната статуя на Атина -
Паладион - осигурявала неприкосно-
веността на града, който поддържал
гул та към богинята; тя изобразявала
Атина. хванала в дясната си ръка
пика, символ на воинските доброде-
тели. а в лявата - хурка и вретено. сим-
воли на домашните изкуства и сръч-
ността на ръцете.
До вретеното *, както у Парките.
хурката символизира отминаването
на дните, нишката, която ще преста-
не да се усуква. том свърши вълната
от хурката. Това е отбросного време.
което неумолимо си отива.
Отдел но от вретеното. хурката -
малка тръстикова пръчка - има фа-
лическо и сексуално значение. Тя
представлява не само мъжкия член,
но също поредица поколения.
В други случаи хурката е емблема
на женския полов орган в неговата
девственост, например в Сръчната
принцеса от Перо; две от сестрите счу
пили хурките си. омаяни от принца;
третата залазила своята непокътната
(LOEE 176 180). Хурката символизи-
ра началото на деня... и началото на
любовния живот, посвешаването в
плътската любое
хълм
За египтяннте това земно възвише-
ние е символ на това. което първо се
появило от хаоса, когато вягърът бур
но завял над първичните води.
Боговете стъпват на първичния хълм
и създават светлината (SETHE в
MORR. 230 -231).
Така хълмът е първата проява на
сътворението на света: достагьчно
изпъкнал. за да се отличи от началния
хаос, той все пак не притежава вели-
чествената грамада на планината*
Той бележи началото на едно изпък-
ване и на разграничаването. Нежните
му очертания го евързват с един ас-
пект на свещеното, което с според мяр
ката на човека.
В множество ирландски легенди
сид или Отвъдното се намира сред
могнлн (или езера), откъдето и значе-
нието хълм, което приема думата на
среден и съвременен ирландски.
Става въпрос за неотдавнашна лек-
сикална адаптация, дължаща се на
неяснотата. появила се в представи-
те за сид (OGAC, 14.329-340). Според
келтите. вместо да означава сътворя-
ването на този свят, хълмът символи
зира Отвъдното
ЦАР (КРАЛ)
Йероглифът уан. който в Китай
обозначава император, е образу ван от
три паралелни хоризонтални черти -
Небето. Човека и Земя г а - пресечени
през средата от една отвесна: Тази ро-
ля на посредник, поставен помежду
им, за да служи като връзка и за да
сътласува дела та им. като участва в
тях, пита Тон Джоншу. кой би могьл
да я изпълнява освен Принцът?
Човекът. чиято природа е от небесен
произход, е надарен с тази Добро-
детел. извличана от небесата. Това е.
накратко, китайското значение на им-
ператора и императорската власт.
Императорът, овластен от небето
(тян-мин), се установява в средата на
Империята. Изглежда. в началото
лействително е ставало въпрос за ед-
на централка провинция, намираща
се в Хонан Около него се простирали
пространствените эони, подобии на
вклинени квадрати: добродетелта му
струи в четирите посоки на света,
доколкото, следвайки съшите оси. се
сбират покорността и данъците.
Оприличен на централиия стълб на
Минтаи или на стълба на колесни-
цата. стъпил на пода и с глава, докос-
ваша небесния балдахин.уан се слива
със световната Ос. която е едновре-
менноуан-дао(Царски път) и Тяндао
(Небесен път). Като се движи в Минтаи
така, както се движи слънцето на
небето. императорът разпределя над
Империята дните и годишните време-
на, небесните ритъм и хармоння. Не-
говата роля иа регулатор се разпрос-
гира от космическата до социалната
сфера.
Съшата роля на тласкане и регу-
лиране на космическите движения се
отнася до хиндуисткия символ на
Царя-шакраварти. този. който завър-
та колелото. свстовният монарх Това
е неполвижнияг двигател на света,
разположен в празннната на пгавнна
та на колелото. Подобна функция мо-
же да бъде отнесена до Ману, първи-
ят законодател; тя е евързана най вече
с Буда Церемониите. конто се изпъл-
няват в тантрнческнте мандала във
връзка с върховенството на Буда, са
обреди на ръкополагане на царя Най-
ясннят символ е изразен в структура-
та на централния масив на храма
Байон в Ангкор: мандала или колело с
осем спици, в средата на конто е раз-
положен Буда с царско клеймо. Функ-
цията на владетелите от Ангкор -
впрочем съшата като на явайските
Царе на планината - е изрично отъж-
дествена с тази на акраварти и това е
смисълът на инициациятата на Джая-
варман 11 на върха на Рном Кугсн
през 802. В други царства Шива илн
линта имат съшото значение: владе-
телят на света е царската власт. Един
от предтсчите на династиите от Анг-
кор е Баладнтия. Принцът на нзгря-
вашото слънце. чиято дейност е упо-
добявана на движението на слънцето
в знаните от Зодиака. Няма да про
пуснем. че в Япония императорът е
пряк наследник на Аматерасу-омика-
мн. богинята на слънцето
Основните функции на тези цент-
ралин царства са установяванего на
правда и мир. т е. на равновесие и кар-
ЦАР
552
мония в света. Така Мелхиседек, екви-
валент на Ману, е правдивият цар и
властва в Салем, град на мира. Него
ви агрибути са везннге и мечът. Според
Данте функцията на императора не е
по-paзлична. Генон насочва вниманн
ето си също така към символиката на
трнмата влъхвн. представители на
първичната традиция, чиито даровс
та новородения Христос свидетелст-
ват та това. че притнават неговата
царска (злато), духовна (тамян) и про-
роческа (смирна) функция
В исляма царяг (а1Ма11к)ебожест-
вено Име. което отговаря най-вече на
функцията правосъдие.
По аналогия с иентралната и ре-
гулираща роля на царя Шабестари
сравнява човешкия микрокосмос с
царство, чийто цар е сърцето. Ако ду-
шата е неспособна да отсъжда прав-
диво. духът тагива. а тялото бива раз-
рушено. Китайският „Трактат за
златното цвете" описва по същия на-
чин местонахождението на импсра-
торската Власт: в небесного сърце.
място на съсредоточаване на духа
(ВНАВ. СОЕА, CORT. ELIY, GRAD.
GRAP GRAR. GUED. GUEM, GRIC.
GRIE GUET. GUES. J1LH. LECC,
SCHI).
Смята се. че египетският цар. Фа-
раоны (произлязло от египетска дума,
която първоначално означавала голе-
мият дом. палаты, а после чрез раз-
ширяване на смисъла започнала да
означава и господаря на кыцата),
трябва да бъде от съшото естество
като слънцето и божествата Атрибу-
тите му го огьждествяват с боговете.
Като тях той носи, закачена на коле-
на си. животинска опашка, която па-
да зад слабините му; има нзкуствена
брада, сама по себе си божество и
скипгър с глава на Сет (Сет: много
храбър бог, който по-късно се превър-
нал в тифон или зъл демон). Вярва-
щите пеят химии за обладаните от
свръхсстествен живот корони на боже
ството В средата на челото му уреят
бълва пламък. който изпепелява
непокорнитс... Неювага мош веява
страх, може да се възражда безброй
пъти, нищо нс може да попрсчи на на
меренияга му. присъдата му е спра
всдливост и доброта.
Всяка промяна. свързана с трона,
придобива космическа значимост.
След смъртта на някой цар хаосът зап
лашва световния порядък, но идва-
нето на фараон възобновява първич-
ното сътворяване, възегановява рав-
новесието в природата (POSD. 218
219).
Благородниците избирали келтс-
кия цар измежду представителите на
воинского съсловие. но под надзора
и с религиозната подкрспа на другите.
Воин по произход и функция, той се
доближава до духовенство то. а сим
волният му цвят, както и при друи
дите, е бялото. Той вече не участва в
битки, но присъствието му с необходи-
мо: без цар битка нс се печели. казва
един средноирландски афоризъм. При
все това неговото основно задълже-
нне не е военно: добър цар е този, кой-
то осигурява на поданиците си
благоденствие. Данъците и налозите
стигат до него, а той ги разпрсделя в
даровс и благодеяния. Той е разпреде
ляшият - и лош цар е този. който по-
вншава данъците. без да ладе никак-
во обезшетение: при такова царуване
цялото плодородие на земята. расте-
нията и животните изчезва. Често то-
ва е узурпатор, от когото изискват въз-
становяванс на царската власт и чи
ето царуване в повечего случаи завър
шва зле. Сгрешилият или остарял цар.
или узурпаторы, завършва дните си
трагично, удавен в бъчва с вино или
бира в опожарения си пала г. Подчинен
на друндите. царят е съшо така пос-
редник между духовенството и пода
ниците си. Иоан Златоуст (Огшзолсз,
553
ЦАР
49) пише: У кслтите друидитс се
juHUMueam с гадателство и с «ixxu
друга наука. бел тях на царете не с
тмволено нито да действат. нито
да решават. до степей, чс сс стига
до командванс на друидите. като
царете сс явяват само тсхни слуги
или тпълнители на волята им
Улатска с сабраната да сс говори
преди царя, а царски с твраната да
сс говори преди друидитс.
Друиды говори преди царя, но
после царят говори първи Царският
празних с Лугнасад, Празник на Луг
- възприеман като посредник между
небето и темята - и съшо празник на
жътвага. За разлика от друида, който
разполага с пълна свобода на дейст-
вие, келтския! крал попала под уда-
рите на множество забрани и задълже-
ния. Той не може да ги наруши без риск
от сериозна опасност. В случай на
осакатяване. загуба на ръка или око.
на каквато и да било физическа негод-
ност, той губи права та си. Цар Нуада,
загубил ръката си в първата битка при
Маг Туред, не може да намести от тро-
на узурпатора Брее, преди да си е нап-
равил изкуствена ръка от сребро. Но
съшествуването му е жизненоважно
за социалното единство поради това.
че неговото задължение е да уравно-
вееява и раздава. Галия от I век пр.н.е..
където царската власт отмирала, би-
ла в състояние на пълна анархия. Това
е противоположността на римского
обществено устройство, където свет-
ската власт е с първостепснно значе-
ние, а забраните се отнасят до флами-
на. а не до царя (OGAC, 4, 225; 6. 209-
218; 10. 67-80).
Съшествува един галски когно-
мен на Марс, Albiorix. който би тряб-
вало да преведсм Цар на света. Albio
е с двойното значение на бял и свят
(съшествителното), което предпола-
га религиозно значение, като се има
предвид. че бялото има пълноиенна
свешена стойност в индоевропейския
свят. Дру> функционален епите! с
название™ на бигурн1нге. царе на
света, в средата на Галия, дало име-
то на град Бурж и, с различно
ударение, това на провинция Берн.
Но докато Albin отюваря на посред-
ническая характер на царската власт.
bit и. което е съшо синоним на време.
вырост, вечност. означава царскита
власт в несения ывънврсмеви аспект.
битуригите са едновременноцаре на
света и вечни царе. Заедно Albiorix и
битуригите се противопоставят на
Dubnorix, Dumnorix(HMe на един ва
жен член на едуейското благород-
ничество, според Цсзар), цар на све-
та в темпорален смисъл Тит Ливий
описва. за V век пр.н.е. един галски
император, цар на битуригите,
Амби) ату с - този, който се бис от две-
те страни; но трябва най-вече да се
разбира като този. който притежава
двете власти, духовната и светската,
подпомаган от двамата си племен-
ника Беловез и Сеговез. През ver
sacrum (свешената пролет) той ги из-
праша - единия към Шварцвалд.
другия - към Италия, и в това несъм-
нено се съдържа символика, която
Тит Ливий не е разбрал. Представа-
та за тази световна власт. събрала
двете власти в трите свята, не е из-
разена с такава яснота в Ирландия.
При все това един цар от епопеята.
Курой, е наричан редовноцдр на свс
та (ri in domuin). Ирландските жити-
еписци използват названнето за
Христос (CELT, 1.173; OGAC. 15.369-
372).
Според африканските вярвания
царят символизира също така този.
който притежава власт над всеки
живот, човешки и космически, опорна
точка на обществото и вселената
(LAUA, 152).
Емблемите на неговата власт са
жезълът, скиптърът, глобусы-, троны.
ЦАРЕВИЦА
554
балдахины.
Царит е възприеман съшо така ка
то проекция на внсшето „аз". като иде-
ал за постигане В този случай той ня-
ма ннкакво исторически или космич-
но значение; превръща се в етническа
и психологически стойност. Образът
му обединява в себе сн желанието за
независимост. за пълиовластие над
самня себе си. за цялостно познание,
за осъзнаване. В този смисъл царят,
заедно с героя, светеца. башата, мъд-
репа, се явява първообраз на човеш
ко съвършенство и мобилнзира всич-
ки духовни сили. за да се реализира.
Но този образ може да се превърне в
образ на тирании, израз на воля, чи
ято сила е зле управлявана.
ЦАРЕВИЦА
В мексиканските и сродните им
култури царевицата е израз едновре-
менно на Слънцето, Света и Човека.
В ..Попол Вух" сътворението на чове-
ка е довършено едва след три опита:
първият човек, сътворен от глина, бил
разрушен от наводнение; вторият -
направен от дърво. бил разпръенат
от дъжд: единствено третият е наш
баша - той е направен от царевица
(ALEC. 116)
Тя е символы на успеха, взет в на-
чалото му: семето.
ЦАРКИНЯ (вж. ВОДА)
Темата за Царкинята се среша
често в почти всички традиции Царки-
нята се дава на героя в отплата за
дързостта и смелостта му. Трудното
начинание сблъсква героя с опас-
ности. конто той успява да преодолее
с риск за живота сн. Така се раждат
двойките Аталанта и Хипомен (Мела-
нкон), Андромеда и Персей. Ариадна
и Тезей и др.
С Царкинята се евързва и симво-
лы на Водата* в качеството й на
първоелемент. Според Талес и
Анаксимандър всяко живо същест-
во произлиза от водата. В космого-
ниите водата се разглежда като най-
древния елемент В Битче. 1:2 се пра-
ви алюзия с Божия Дух. носеш се над
водата; през Сътворението Бог отде-
ли горните от долниге води Морските
божества са надарени с ясновидство;
те произлизат от Стареца на
Морето. конто идеално познава
съдбнте. Като огъня. и водата се из-
ползва в ордалинте. тя съди. По този
начин лошият човек става плячка на
корабокрушенията в бурите. Водата
изпълнява не само функцията на
съдница. тя пречиства. тя е про-
видение В действителност в ордалия,
извършвана с вода, наказанието въз-
мездява лошия. докато добрият бива
оневинен В древни разкази Царки-
нята успокоява яда на океана, поня-
кога дори му е предложена в жертва
и спасява крушенеца. По този повод
е достатъчно да се цитнра примеры
на Одисей, който сам върху сала се
хвърля в бурното море и плува
отчаяно. Той би загннал без помошта
на Ино, която му дава наметало, поз-
воляващо му да се задържи на по-
върхността на бушувашите води, го-
тови да го погьлнат. Така той успява
да стигне до острова на феакийците.
Там открива царската дъшеря Нав
зикая Понякога героят е дете. чиято
съдба ше придобие голяма важност;
водата. която пророкува и съди. та-
ка ше насочи ракитовата кошница
или тръетиковия сандък, в който е
детето, че да бъде открито от някоя
Царкиня. дошла да се къпе илн да пе-
ре бельото си Така Моисей понася
съда на водата и бива намерен от дъ-
шерята на Фараона. Подобии случки
се срещат доста преди Моисей
Такъв е случаят с гръцките близнаци
Нелей и Пслей. поставени в дървено
корито и изоставени на произвола на
морето. конто по-късно биват наме-
555
ЦАРСКИ ПЪТ
рени от родната им майка. Дъщерята
на Царя на Елида (P1EF. 193 200)
Царкинята е символ на иеочаква-
ната зашита, на девага-майка; тя с
тази, чиято безкористиа чистота идва
на помош на човека, застрашен от
водите. Тя е благоприятного лице на
водата. другого лице е това. което
поглъша. Тя принадлежи към тази
част висши води, конто Бог в начало-
то е отделил от нисшите. Тя е небес-
ната вода спасителка, успокоявашата
съшност иа майката*.
Царкинята се интерпретира и във
връзка с почти всеобшия мит за ста-
рия цар (LOEE 7-18). Старият цар е
световната памет, колективното без-
съзнателно, този. който е събрал в се-
бе си всички архнтипи на дългата чо-
вешка история. Обикновено той дър-
жи дъшеря си затворена: тя предс-
тавлява индивидуалното безсъзна-
телно, което, без да има личен опит,
не успява да изплува от колективно-
то безсъзкателио. башата. който я на-
товарва с цялото си минало Но прек-
расният принц или активният прин-
цип на съзнанието идва да я събуди
и да я освободи от бремето на тази
задръжка; в замяна тя му донася час-
тица от световната памет и върху та
зи основа могат да се развиват об-
щнте действия на чаровния принц и
на царкинята, енмволизнраши евър-
зването на колективното безсъзна
телно (стария цар), индивидуалното
безсъзнателно (царкинята) и съзна-
телното (принца).
ЦАРСКИ ПЪТ
Царският път означава прекия
път. правия път. Той се представя ка-.
то протнвоположност на криволиче-
щите пътеки. Този израз. често срешан
в древния свят, се отнася също и за
възнесението иа душата.
Използван в Числа (20 22), терми-
нът притежава исторически и симво-
лически смисъл за тълкувателите
Синовеге на Израил ишрашат вести
тел в Сион, Аморейският цар, за да
искат разрешение да прскосят терн
торията му така, че да стигнат до
Обспюваната Земя. Те обешават да не
се отклонява т ни го в поле га га. нито в
лозята; няма да пня г от водата в
кладенцитс, ше вървят по царския
друм. докато прсминат чуждитс теми.
Следователно царскияг път се
смята за пряк път. който не лава въз
можности за объркване и така да при
чини закъснение. Царският път се
тълкува оше като път. водеш към сто-
лица та на царството, къдетосе нами
ра царят. Филон Александрийски
пише: Да еле сем в царския път. ние.
който мыслим, че темните неща
трябва да сс оставят, в то т царски
път. на който никой човек нс е
господар. а само тоси. който е ис
тински цар. му с господар... Тош. кой-
то върви по царския път. няма да
почувства умора чак до срещата си с
царя (DANR 195).
И така, символично той евършва
при небссния Иерусалим, той означа-
ва Христос, който, според собствени-
те му думи, заявява: аз съм пътят
(Иоан 14:6); аз съм цар (Иоан 19:21);
аз съ.зг пътят и истината. и живо-
тът.
Чрез Ориген и Касии този термин
ше премине в Средиовековието през
XII век; той ше се отнася за монашес-
кия живот, който е съзсрцателен и
стриктно подчинен на Бог. В своя
трактат за любовта към Бот Бернар
дъо Клерво споменава за via regia: тя
избягва отклонения га, околнитс
пътиша. заобиколките, т.е. всяко нешо.
което може да разсее душата и откло-
ни внимание™. Когато с съсредото-
чен, монахът се вглъбява сдинствено
в Бог (De ciihgcndo Deo, 21) (вж. Цар-
ският път. в Прнтурката заДуховния
живот, ноември 1948, стр. 329-352).
ЦВЕТЕ
556
ЦВЕТЕ 'вж ХРИЗАНТЕМА. ХЕ-
МЕРОКАЛА. ИРИС. ЛОТОС. ОРХИ
ЛЕЯ БОЖУР. РОЗА. СЛЪНЧОГЛЕД)
При вес чс всяко цвете притежава
пене вторично собствен символ, цве
тето като цяло остава символ на па-
енвння принцип Чашката на цвете-
те като потира* събира Небесната
активност, измежду чиито символи
трябва ла се споменат дъждът* и
росата*. Оше повече. че развитието на
цветето посредством земята и водата
(вж лотос) символизира развитието на
проявлението посредством съшата
пасивна субстанция.
За св Хуан де ла Круз цветето е
образ на добродстслите на душата. а
букетът. който ги обединява - на ду-
ховното съвършенство. За Новалис
(„Хайнрих фон Офтердинген") цвете-
то е символ на любовта и хармонията.
характеризираши първичната приро-
да; то се идентифицира със символи-
ката на детството и по определен на
чин със символиката на състоянието
на блаженство в Рая.
Тантрико даоистката символика
на Златното Цвете се свежда и до
постигането на някакво духовно със-
тояние: цъфтенсто е резултатът на
вътрешна алхимия, от съюза между
субстанцията (цип) и дъха (кн), меж-
ду водата и огъня. Цветето е идентич
но с Еликсира на живота; цъфтенето е
връшаието в центъра. в единството,
в първичното състояние.
В хиндуисткия ритуал цветето
(пушпа) съответства на елемеита Етер
(въздух).
Освен метода и духовната пози-
ция, конто са му присъши. японското
изкуство за подреждане на цветя
(икебана) съдържа много особен сим-
волизъм В него цветето действително
се схваша като модел па развитието.
на проявлението, на спонтанното
изкуство. без фалш и в съшото врсме
съвършено, както и изображение иа
растителния цикъл. който е обобще-
ние на жизнения цикъл и на времен
ния му характер. Самого подреждане
следва третична схема: горната клон
ка е на Небето, средната - на Човека
и долната - на Земята; по този начин
се изразява ритъмът на унивсрсална-
та триада, в която Човекът е посред-
никът между Небето и Земята. Няма
живо подреждане вън от този ригъм
Тъй каго тези три естествени сили
трябва да са хармонични помежлу си.
за да образуват вселена, стъблата
трябва да се уравновесят в простран-
ството без видимо усилие Това е ис-
тннският вид на Икебаната от XIV
век насам; но редом с него съществу-
ва и един комплексен или стнчащ се
вид със слиташи надолу стъбла Тази
подредба на цветята сс стреми ла из-
рази снижавашия се склон на живота,
стичането на всички неша към бездна-
та. Ето зато извивката иа стъблата
трябва да се огъне все повече към
краишата. Икебаната може да изра-
зява и космическия ред. и традициите
на предшественицнте, и чувствата на
радост или тъга Друга школа от VIII
до XIV век цели най-вече да подреж-
да цветята. при което те да са прави
(Рика): устремът на цветята следва да
символизиравярата в Бог, в Импера-
тора, в съпруга или съпругата и пр
Майсторите на Рика отбелязват. че от-
качало букетите са сковани и право
линейни. като вярата на новопосвете
ния.
Ако букетите се класифицират във
формален, полуформален и неформа
лен стал, става явно, че поиятията, ко-
нто те изразяват, никога нс са напъл
•но формални. Това може да се сравни
със символиката на цветето, показа-
но от Буда на Махакасхяпа, което за-
мсства всяка дума и всяко поучение:
защото е едновременно обобщение на
жизнения цикъл и образ на диреното
съвършенство, на спонтанного
557
ЦВЕТЕ
озарение. израз на неизразимото
(AVAS, DANA. GRIF. GUES. HERE
OGRJ).
Or флорална га символика на келт
ския свят са познати само много смът-
ни фрагмензи. Такава е сыиествувала.
защото на места цветята участват в
сравнения за форма и цвят. но нищо
по-конкретно нс може да сс заключи
Една уелска богиня - Блодеуел. и ед
на ирландска кралица - Блатхнаг. но-
сят името ..цвете". Първата. създа-
дена чрез вълшебство от много цветя,
е жената на бог Леу. когото прелава в
полза на един съседен владетел.
Друга та с жената на краля на света
Курой, когото тя пък прсдава в името
на любовта си към Кухулин (OGAC.
10. 399-402).
ЦВЕТЕ: мексиканско изкуство.
Фрагмент от дъека /6 34.
Codex Maghabechtano.
Тук цветето като че ли е символ на
нестабнлиостта. не на характерната
за жената променливост. а на същ-
ностната нестабилност на творение
то, обречено на вечна еволюция; и осо-
бено на мимолетния характер на кра-
сота та.
Това с смисълът на кошницата с
цветя на Лан Дзай Хо, конто често с
изобразяван с кошница с цветя, за да
изгъкне контраста между собствено
то си беземьртие и временната крат
кограйност на живота, красота та и
удоволствията.
За майте цветът е символ на раз-
врат. Той може да представя слънце-
го в зависимост от вярването във фун
даменталната йеротамия слънце -
луна. Също така той може да означа
ва ..знак". Състои се от пег листчста
(лунно число), но често представя са
мо четири в иероглифа си, тъй като чс
гири е соларно число (ТНОН).
Вацтскската цивилизация градин
ските цветя са не само украшение за
удоволствие на боговете и хората и из-
вор на вдъхновение за поетите и
художниците. но и харакгеризнрат
многобройни йероглифи и фази от ис-
торията на космогонията. Алфонсо
Рейес е описал символиката на цветя
га въз основа на мексикански иерот
лифи и прои (ведения на изкуството:
Историческият момент на присти-
гането на конквистадорите в
Мексика съвпадна точно с тот цве-
тен дъжд. който се и зля върху гла-
витс на хората в края на четвърто-
то космогонически слънце Земята си
отмъщаваше за прсдишното си скъ
псрничество и хора - развяваха
байраците на ликувансто. В рисун-
ките на Codex Vaticanus тя е изобра
зена като триъгълник. препасан с
шнурове от растения: богинята на
закончите Любови, окачена на расти-
телна гирлянда, ели за на земята. до-
като горе избухват зърна. изпуска
щи цветя и плодове... Йероглифното
писмо ни предлога най-пищните и на
й-разнообразни художествен!» изоб-
ражения на цветето. „Цвете" беше
един от двадесстте знака на дните.
но и знакът на благородното и
скъпото. то прсдставяшс и ухания
та. и напиткитс То изплуваше от
цвят
558
жертвената кръв и коронясваизс ие-
роглифа на молитвата. Гчрляндитс.
дървото. магей сс редуваха в означе-
ничто на места Цветето беше из-
рисувано схематично, сведено до
стриктна симетрия. видяно ту в
профил. ту отгоре. през отвори на
чаизката За изобраз.чването на дър-
вото беизе използвана също опреде-
лена система: или дънер. разделен на
три еднакви клона, който завъризва-
ха в корона от листа, или. разделен
на два ствола, който се ра зклонява
ха симетрично. В каменни и глинени
скулптури се срещат и отделяй цве-
тя без листа, и плодни разклонени
дървета. било като атрибути на
разнообразието. било като украше
ния на някой персонаж или като
вънизна декорация на някакъв дома-
кински уред (Разкази за Мексике).
От този разказ. както и от многоб
ройните изображения на цветя, на ко-
нто мексиканското изкуство е богато,
следва, че цветята са изразявали
крайното разнообразие на вселената.
изобилието и благородството на божи
ите дарове; но тази твърде обща сим-
волика тук е евързана най-вече с оби-
чайния ход на времето и с космогони-
ческите стадии; тя изразява особени
те фази във връзките между хората и
боговете. Цветето е служило като ме-
рило за тези връзки.
Аналогично евързани и с пеперу-
дите, цветята като тях често предста-
вят душите на мъртвите.
Така в гръцката митологическа
традиция Персефона. бъдеша цари
на на преизподнята. е отвлечена от
Хадес в равннните на Сицилия, къде-
то си играела с другарките си да бере
цветя (GRID).
Често цветето се явява архнтипа-
лен образ на душата. духовен център
Значението му се уточнява според
цветовете. конто разкриват посоката
на психическите тенденции: жълтото*
притежава солареи символизъм.
червеното* - кръвен. синьото* - сим
волизма на мечтателната нереалност.
Но нюансите на психиката се разли
чават до безкрайност.
Алегорическите употреби на цве
тята са също безкрайни: те са сред ат-
рибутите на пролетта. зората, мла
достта. реторнката, добродетелта и
пр. (TERS. 190 193).
ЦВЯТ
Макар хроматологията да напред-
на извънредно много през последни-
те години. особено под влиянието на
Кандински. Ербен и Хенри Пфайфър.
символиката на цвета запазва цялата
си традиционна стойност. Прило-
жената схема, любезно предоставена
ни от Хенри Пфайфър. ще разясии до
някъде общото тълкуване, предложе-
но в настоящата статия; всеки от ос-
новните Цветове е предмет на отдел-
на статия, на съответното място, спо-
ред азбучния ред: бяло*. виолетово*.
жълто*, зелено*, кафяво*. оранжево*,
сиво*, синьо*. червено*. черно*
Първата особеност в символика
та на цветовете е нейната световност,
не само от географска гледна точка,
но и на всички равнища от битисто и
знанието - космологично, психо-
логично. мистично и т.н. Тьлкуваннята
могат да варират и червеното. напри
мер. да получава различии значения,
съобразно културната облает; въпре
ки това цветовете оставят винаги и
навсякъде основитс на енмволната
мисъл Например били са установени
съответствия между седемте цвята на
небесната дъга (в конто окото може
да различи повече от 700 оттенъка) и
седемте музикални ноти. седемте
небеса, седемте планетн. седемте дни
на седмицата и т.н. Някой Цветове сим
волиэират стихните: червеното или
оранжевого - огъня; жълтото или ка
фявото - земята. Те символизират съ
559
ЦВЯТ
що гака пространство™. синьото -
отвесного измерение, светло синьо в
горна га част (небето). тьмносиньо в
основата; червеното - водоравного
измерение, по-свстло на изток. по гьм-
но на запад. Те символизират още: чер
ното - времето, бялото - невремевите
понятия; както и всичко. което съпътс-
тва времето - смяната на мрака със
светлина, на слабост та - със сила, на
съня - с разбуждане Накрая, проти-
воположните Цветове като бялото и
черното символизират вътрешния ду
ализъм на битнето. Дреха едва цвята.
две изправени едно срещу друго
животни. едното бяло. другого черно;
две танцуващи фигури - едната бяла.
другата черна и т.н.; всички тези цвет-
ни изображения изразяват сблъсък на
сили. който се проявява на всички жиз-
нени равнища. от космичсския до най
скрития интимен мир. като черното
отговаря на силите на мрака, отрица
телни и инволютивни. а бялото - на
дневните сили, положителни и еволю
тивни
ЦВЯТ схема на съвърылсната сфера
Ясна тополе си средни стойност:
Вт черлено. Jm жълто. Гт гелено. Вт синьо.
Чисти тополе: Jp жълто. Вр синьо,
Чисти стайности: Вяло. сило. черни
Съшевременно трябва да запом-
ним. че тъмното е средата на зароди-
ша, а черното. какзо силно подчср)а
ва К. Г Юнг. е средището на съзря-
ването: това е цветы на произхода.
на началото, опложданего. затъмне
ние го, през фаза та на покълнвансто и
прели сияйния игрив на раждане!о
Выможно е именно това да е зна
чснието на Черните девици. богини на
съзряването и на пещсритс*. като
например Артемида Ефеска с черно,
лъекаво лине.
Цветовете притежават космичес
ка символика и се появяват като бо
жества в редица космогонии. Те игра
ят например важна роля в разказа за
сътворяването на Слънцето у инди
ан лиге навахо (ALEC, 29-31): Инлиан
ците навахо вече бяка разделили час-
тично светлината на различннте и
Цветове До земята беше бялото. беле
жещо зората. над бялото се разстила-
ше синьото. за утринта; над синьото
беше жълтото. символ на слънчевия
залез; а над всичко беше червеното.
представител на мрака По-натагьк
в мига бялото е включено под форма-
та на перли, докато синьото еупотре
бено под формата на тюркоаз.
Според същия автор (ALEC, 114 и
MILR, 278) космичсската символика
на цветовете у индианците пуебло е
следната: царевично жълто » север,
синьо = запад; червено = юг; бяло
изток; петнисто = горе, черно = долу;
oi нищего със западения огън,
Центъра на света - пъстро. У пре-
рийннте индианци; червено ” запад,
синьо - север; зелено “ изток; жълто
= юг (ALEC. 181). У жителите иа
Андаманските острови човек прите-
жава душа - червена. и дух - черен
Ог душата иде злого, а от духа - лоб
poTO(SCHR 165). Според Херодот град
Екбатана (Хамадан) имал седем за-
щи гни стени, боядисани в цветовете
на седемте планетн: той бил тамнелен
като един микрокосмос.
В някой евързани със земеделието
цвят
560
европейски традиции на последната
ръкойка при жътва се прави черна гла
ва с червени устни; първоначално то
ва са магико-символните Цветове на
женските полови органи (ELIT. 306).
По време на индианския празник на
растителността - Лоли - се развихря
всеобшо празненство. Групи мъже и
деца кръстосват улиците и се поръс-
ват едни други със смлян на прах джел
и оцветена с червено вода, тъй като
червеното е жизнен и плододаен цвят
в най-висша степей (пак там).
Ацтеките. както повечето амери
кански индианци. имат една и сына
дума, с която бележат. без да правят
разлика. синьото и зеленото. У тях
символното значение на сините или
синьо-зеленн камънн е двойно: от ед-
на страна то е соларно. евързано с
тюркоаза. камък на огъня и на слън
цсто. знак за суша и глад; в случая
синьото или зеленото е заместник на
червеното; от друга страна, синьозе
леният цвят на камъните чалчюитъл,
които били поставяни на мястото на
сърцето в тялото на мъртвия. е лунен
символ на плодородие, влага и залог
за възраждане Това е цветът на са-
мата перната змия (синъо-зелените пе-
ра на птицата Кадал. символ на
пролетта) и на рибата - чалчюита
За много индианци от Северна
Америка с всяка от шестте космичес
ки посоки е евързан определен све-
шен цвят: северът е жълт. западът -
син. югът - червей, изтокът - бял,
Зенитът* (горе) е многоцветен, а
Надиры* (долу) е черен (MYTE 177-
179).
У майте четири цвята. бележеши
духовете на четирите посоки на света,
господстват над земята и вдъхват на
човека чувствата. сякаш под форма-
та на струя семе: на бялото отговарят
северът. първото дърво. първият
човек. обещанието и надеждата; на чер
ното - западът. скритият и невидим
център. майката. нощта, нещастието
и смъртта; на червеното - изтокът.
медът, жаждата за богатство и власт;
на жълтото - югът, царевицата. земя
та кърмилница.
За племето алакалуф от Огнена зе
мя човек се намира в средата на една
съвършена сфера, чиито четири оси
са изобразени чрез четири символни
цвята: синьо - небе, север; зелено -
земя. юг; червено - изгрявашо слънце.
изток; жълто - скала, т.е. скалистите
планини. зад които залязва слънцето.
западно царство на Гръмотевицата и
на мъртвите (X. Б. Аликзандър. цнти-
ран от А. Бретон в AMAG).
Цветовете имат съшо така симво-
лика от биологичен и етически харак
тер Например у египтяните символ-
ната стойност на цветовете се намес-
ва доста често в произведенията на
изкуството. Черното е знак за бъде-
шо възраждане и вечно съхранение,
това е цветът на смолата, с която е
пропита мумията. цвят на боговете
Анубис и Мин. като първият от тях
въвежда мъртвите в отвъдния свят, а
вторият е повелител на раждането и
жътвата. Зеленото се появява поняко
га в черния Озирис, понеже е цвят на
един растителен живот, на младост и
здраве. Кожата на Аполон, въздушен
бог. е оцветена в чисто синьо. Жълтото
било златото, плътга на смъртните
Бялото също било разкошно и
жизнерадостно... Червеното, в най-
добрия случай, е опасна сила; в най
лошия - извратена злоба. Червеното
е прокълнатият цвят. този на Сет и на
всичко вредно. Писарите потапят пе-
рата си в червеното мастило, за да за-
пищат душите, носеши нещастие, ка
то например името на Апопнс. демо
нът-змия на неволята. или това на Сет.
бог на злото, нилският Тифон (POSD).
Символиката на цвета може да
придобие и иэключително религиозна
стойност. В християиската традиция
561
ЦВЯТ
цвегьт с часг от сътворената и несът
вореиа светлина Сое гою писание и
Отите на църквага непрекъснато
възпяват всличието и красотата на
светлината Божиего слово е наречено
светлина, дошла от светлината. В ре
зултат на това християнскитс худож
кипи са сред най чувсгвителните
спрямо това отражение на божест-
веното. каквого е светлинният строеж
на всемира. Красотата на цветовете
в миниатюрнее и стъклописитс е
изключнтелна... Тълкуванието на цве
товете води началото си от каноните
на древността, то напомня за древ
ните египетски картини В тази толко
ва впечатляваща шра на сенки и свет
лини в романските църкви цветы сим-
волизира една възнасяша се сила, ка-
то в случая сянката не е обратната
страна на светлината, а с неин спът
ник. благодарение на който тя изпък
ва по-добрс и който допринася за раз
цъфтяването й Има едно възвеличе-
но слънчево присъствие, не само в
църквага, айв литургията, която въз-
хвалява очарованието на светлината
(DAVS. I59-160).
И все пак. за да се обуздае прека-
лено чувствената съблазън на приро-
дата у тези. които не посвещават пря
ко на Бог красотитс й. свети Бернар
препоръчва за цнстерцианската ар
хитектура сивотата; в една от главите
на своя Порядък той изисква заглав-
иите букви да бъдат оцветявани вече
само в един цвят и да бъдат без орна
менти. Сыцевременно Сюже стрива
сапфири. за да получи синия цвят на
стъклото. Но човек не трябва да се
задоволява само с възхищението си от
цветовете. той трябва да схване зна-
чението им и чрез тях да се издигне до
свстилната на Създателя (пак там 174.
211). Малко по малко, без да превръ-
та юва в изрично правило, христи-
анскою изкуство започнало да евър-
зва бялото с Отеца. синьото - със
Сина, червеното - със Светив Дун; зе-
леною - с иадежлата. бялото - с
вярата. червеното - с любовта и
мнлосърдието; черного - с разкаяние
то. бялото - с целомълрието.
За Филон Алсксандрийскн четири
цвята изразявали света, като симво
лизират четирите съставляваши то
стихии: бялото - земята; зеленото -
водата; виолстовото - вьздуха; черве
ното - огъня. Литургичните лрехи или
церемониалните одежди. включваши
тези четири цвята,символизират сбо
ра от съставните части на света и по
този начин евързват вселената в
иейната цялост с обреднитс действия
В Черна Африка цветът сьшо се
явява религиозен символ, натоварен
със смисъл и мощ. Различните Цвето-
ве са и средства да сс постигне поз-
нание за другия и да му сс възлеиства
Те придават вълшебни свойства: бя
лото с цветът на мъртвите Неговото
обредно значение отива и още по
далеч: цвят на мъргвия. той служи за
пропъждане на смъртта. Приписват
му огромна лечебна сила Место в ини-
циационниге обрели бялото бива иве
ты на първата фаза, тази на борбата
срещу смъртта... Жълтата охра е не-
утрален цвят. межлинсн. този, който
служи за оцвегяването на основите.
понеже е цвят на почвата и на мърг-
вите листа... Червеното е цвят на
кръвта. цвят на живота... Млади май-
ки. новопосвегени. зрели мъже. учас-
тващи в сезонните обрели, всички тс
са облеченн в червено, покрити с Нкула
и лъщят от разни мазила Черного,
цвят на ношта.е цвят на изпитанията.
на страданието, на тайнството. То мо-
же да бъде подслон за дебнещия про-
тивник... Зеленото рядко бива употрс
бявано само, зелените листа са дреха
за посветените във фазата на победа-
та на живота (MVEA, 32).
Символиката на цветовете в мелям
ските традиции е извънредно богата
цвят
562
и също е пропита от магъосннчески
покерия
Смята се. че черните животни ве
таят нешастие. Черною куче предиз-
виква смърт в семейството. Черните
кокошки се използваг в магьосни-
чеството- Черноте служи като магия
срешу лошо око. като средство да се
възлейства върху времето. според за-
коните на хомсопатнчната магия.
Обратно, бялото - цвят на светлн-
ната и на блясъка - носи къемет. На
млякото е приписвано•вълшебно
свойство, частично заради цвета му.
Във Фес. по време на годеж дават да
се пие мляко. за да направи живота
бял. В сватбите по сената напръекват
булката с мляко. Брашно. вълна, бели
яйца са добротворнн. Белотата на
среброто. съшо. Когато някой е болен
и му се бае или му се правн заклинание,
трябва да даде на лекаря или писаря
сребро или нешо бяло.
Зеленого съшо е знак на добра
поличба; то е символ на растител
ността. Ако подариш никому зелен
предмет, особено сутрин, това му но-
си къемет. По посока на новата луна
се хвърля трсва. за да бъде месецът
зелен или благословен Смята се. че
зеленината. която пониква. благода-
рение на водата. източник на живот,
въздейства на мъртвия. предава му
жнзнена енергия (WESR. 11,532). В ня-
кои части на Мароко се поставят съ-
що така клонки мирта или палмови
листа на дъното иа гроба.
Жълтото, цвят на златото и на
слънцето. притежава вълшебна сила.
Шафранът дължи профилактичиите си
свойства на цвета си.
Но цветовете ни пренасят и на ед-
но друго равнище на символа. За мис
тиците цветовата гама представлява
проявата на абсолютната Светлина
по време на екстаза. Така според
Джелал-ед-Дин Руми една такава га-
ма тръгва от синьото. червеното. жъл-
тото, минава през бялото. зеленого,
блсдосиньото и стига до безцвегнага
светлина Друга вървиот бялото<цвят
на исляма), жълтото (цвят на вярва-
шия). тъмносиньото (цвят на добро
то дело), зеленого (цвят на мира), не-
бесносииьото (цвят на ннтуитивната
увереност). червеното(цвят на Гноси-
са) към черното (цвят на божието
Съшсствувание. т.е цветът в прения
смисъл. в който са включени всички
останали и в който вече е невъзможно
да се разпознаят други Цветове)
(N1CM. 265).
Пак според Руми червеното и зе-
леного символизнрат божията милост.
която дава на душата послание за
надежда, докато прели това я е обг-
ръшал мрак. Червеното произлиза от
слънцето и по тази причина е най-
добрнят цвят.
Според метода на дхикр (изрича
не на божието Име) на учителите накха
бендити се вземат предвнд недолови
мите центрове на човешкото съшест-
во, като се евързват с отговаряши им
светлини. Така светлината на сърце-
то е жълта; светлината на духа - черве-
на; светлината на центъра. наречен
тайния - бяла. Центърът. наречен
скрития. е черен. Най-скритият има зе-
лена светлина (Малка филокалия на
сърдечната молитва. Cahiers du sud.
1953. стр. 323 и следвагци).
Ал Джили в своя трактат за Съвре
менния човек (Insan-ul-kamil) заявява,
чс мисгиците са видели седемте небеса,
конто се простират над сферите на
земята. водата. въздуха и огъня и че
могат да ги разгьлкуват за хората. жи-
вееши под луната. Това са:
а) Небето на Луната. невидимо по-
ради трудно доловимата си природа,
създадено от естеството на Духа, дом
на Адам; цветът му е по-бял от среб-
рото;
б) Небето на Меркурий, дом на ня-
кои ангели. създадено от естеството
563
ЦВЯТ
на мисълта; шк-i i.i му e сив.
в) Небе।ii ни Венера. viaBopeiioor
естеството на въображениего, лом на
Света на приннлпою. цвеил му е
Ж'ълг;
г) Небето на ( тышего. съзтадсно
or светлината на сърцето. с искрят»
зла тис г цвяг.
д) Небето на Марс, управлявано
от Азраел, ангел на смъргга; това
небе, сътвореноог светлината насъ.т
ния ден. е кьрвавочервено;
е) Небето на Юпитер, създадено
ог светлина га на меди гаинята. обита
вано от ангелите, чин го предводитсл
е Михаил, е синьо на цвят;
ж) Небето на Сатурн е с ы ворено
от светлината на Първия разум; нс
гов цвят е черного (NICM. 12 и
с лед ваши).
Този автор описва и седемте тем
ни рая. на конто съшо съответстват
определени Цветове
а) Земята на душите, съгворена
по била от млякото, но придобила из-
цяло пръстсн цвяг. след каго Адам
стъпил върху и след паденисто си. с
исключение на една малка част на
север, където ж и вся Т хората на Нсви-
днмия свяг.
б) Земя ।а на благоговениего, оби
тавана от вярвашите в Бог джинове
Цвегът й с ка то на изумруд;
в) Земята на природата. в шафра-
новожълто. с оби тавана от джиноветс
неверннци;
г) Земята на Слалострастието.
обнтавана от демони, е кървавоче-
рвена;
д) Земята на прекомерността
(ar/u'1-tughyan), обнтавана от демони.
е тъмносиня;
е) Земята на безбожието (arzu'l-
ilhad). е черна като ношта;
ж) Земята на нещастисто (arzu'l-
shaqawa) темя на Ала (NICM, 124
1251
От седемте небеса, от селем те те
ми iipcMHH.iB.iMe към вырешния чо
век и към седемте пвеюве на органи
re на тайната физиология Според
А молвила < емананн(Х1У неЮхарак
1срноюо||нс1янане на светлнниге. ко
иго са тъттките воали обвили вески
един от тези скрити цен троне, ратк
рива на поклонника стана от и трас
ването му или от духовния път. конто
с пос пи нал
Светлината на тялото (Алам на
твое то съшество) с с опушен сив цвят.
конто стига до черно; тати на ж и ше
нага душа (Ной на твоего съшество)
е синя на цвят; тати на сърцето(Авра-
ам) с чернена; тази на дълбиниге на
съшеството ти (Моисей) е бяла; тати
на духа (Давид) е жълта на цвят; тази
на тайната (Иисус) е светеща черна,
тати на божия център (Мохамед) е в
ярко телекс, понеже зеленият цвят е на
й-подходящ за танната на тайната на
тайните(Н. Corbin, L'interiorisation du
sens en hermeneutique sou fie iramenne. в
Ераяос - ярбух 26. 1958).
Цветовсте са придобили съшо та-
ка политически значение за ислама.
Черният цвяг е навлязъл с Абасидите
в емблемиге на халифата и на държа
вага въобше Чернигс пряпорцн ста
нали символ на бунта на Абасидите
Според Букхари и Муслим в деня
на влизането си в Мека Пророкът ко-
сел черен тюрбан; казват също. че лич-
ннят му флаг, ал-икаб. бил черен
Според други традиции тон бил зелен
От една поговорка разбираме. че
арабите носели черен тюрбан единст-
вено когато трябвало да отмъстят за
нешо.
В Иран черното било траурен
цвят. Обичаят се е залазил в нс л яма.
Магребският историк Макари казва.
че у старите мюсюлмани ог Испания
бялото било знак на траур, докато у
ориенталците такова било черното
По този начин виждаме сбранн за-
елно понятията траур, отмъшение и
цвят
564
бунт.
Халифы носсл черно маме гало,
висока шапка със съшия цвят; в дво
реца трябвало да се ходи само с мер
ни дрели; именнооблеченн с черни дре-
хи описвали големците в джамията
Офицналните облекла били черни
Съвсем като дрехнте на важна лич
ноет, тъканите и завесите в за ла та му
за аудиенции. Воалът в храма Каабе е
черен. Носенето на бели дрехи е вид
наказание.
Тъй като черният цвят бил ембле
ма на Абасидите. Алидите. обратно,
приели зеленого. В началото на цару-
ването си халнфът Мамун, привърже-
ник на Алидите. премахнал употреба
та на черното.
Бялото станало емблема на кауза-
та на Омаядите Хроникьорите беле-
жат бунтовните движения на Омаяди
те като казват. че те избелват Малко
по малко бялото се превръща в знак
на всяко противостояние Карматите
имали бели знамена. Представата раз-
ширила обхвата си и започнали да оп-
ределят като бяла противопоставяща
та се на исляма религия. Религията на
бунтовниците бива наричана бяла
религия.
Изразът черното и бялото означа
ва всички поданици на империята.
верни и бунтуваши се.
Персийскитебунтовници биват на-
ричани понякога червените. Но това
води началото си от други схващания.
Оше от предислямски времена пер-
сийците и чужденците били наричани
червени. като по този начин ги проти
вопоставяли на арабите, на черните:
оттук и изразът червено и черно, кой-
то за тях означавал всички хора.
Психолозите разграничила топли и
студени Цветове; първите подпомагат
пронесите на адаптация и усърдието
(червено. оранжево, жълто); те имат
стимулиращо. възбуждашо въздейст
вие; вторите благоприятстват проне-
сите на противопоставяне, на паде
ние (синьо. тъмносииьо. виолетово);
те имат успокоително, уталожаващо
въздейсгвне. Не са малко местата, къ-
дего са намерили приложение тези
стойности в: жилища, офиси. ателиета
Те разбуждат това което и символи
зират.
Нужно е да се вземе съшо така под
внимание нюансът, яркостта. блясъ
кът им. Светли и искряши. те имат по
положителен ефект, но той може да бъ
де прекомсрен и да стига до превъзбу
да; матови, пастслни - тогава ефек
тът им остава прикрит, но може да
придобие съвсем отрицателна стой
ноет.
Цветниге съниша дават многозна-
чителна представа за несъзнателното.
Те представляват някой душевни сьс
тояния на сънувашия и са израз на
различните тенденции в психическите
пориви. Според психоанализа та (К. Г
Юнг) цветовете изразяват основните
психически функции на човека: мисъл.
чувство, интуиция, усешане.
Синьото е цветът на небето. на
духа: в психически план това е цветы
на мисълта.
Червеното е цветы на кръвта. на
страстта, на чувството.
Жълтото е цветът на светлината.
златото, интуицията.
Зеленого е цветът на природата.
на растежа: от психологична гледна
точка то бележи функцията усешане
(функцията на действителното). отно-
шение™ между сънувашия и дейст-
вителността (TEIR, 64).
Понякога, отбелязва Ж. дьо ла
Рошьотри. някой предмет или юна
от съня привличат вниманието на
сънувасция с яркостта на цветовете
си. сякаш за да подчертаят значени-
сто на съобщснието. което нссъ зна-
те.зното изпраща на съзнанието
Рядко целият сън сияе в ярки Цветове
Ако случаят с такъв. съдържанието
565
ЦЕЛУВКА
на на ъ знателното бива и i мивяно в
съчетанис с много начинена смочим
Но me/и емоции могат да бъдат
крайни ра знообра зни. защото зъзцо
както цветовете се порам дат от бо-
гатството на свстлсзнните вълни,
качеството на смоиията варира < вес-
ки цветовзз нюанз
Според масонската символна сис-
тема белият цвят огговаря на Мъд-
ростта. Благодатта Победата; черве-
ният цвят - на Разума. Твърдостта и
Слава га; докато синьото се съчетава
с Корона)а. Красотата. Основата; и
накрая черното съответства на Мал
хут. на Царството. Синьотос съшо та-
ка цвят на Небето. Храма. Звездния
свод.
Compagnons носят ленти плат на
шапката. бастуна или бутониерата си:
Камснолелците на Дълга та свобода
носсли пандели в зелено и синьо на
дясната бутониера. Дърволелцизе на
съшия Дълг - пандели в зелено, синьо
и бяло на лявата бутониера Шарфът
според френския Обред е син; такъв е
и в шотландския Обред. но има и чер-
вено по краишата: двузначността на
цветовете на лентата, казва Анри
Жюлиен. може ла бъде разглеждана
като израз на двете прояви, положи-
1елна и отрицателна. на телуричнага
енергия и земното привличане...
Според Фредерик Портал червеното
и синьото изобразявалн приравняв;!
нето на любовта и мъдростта.
Червеното.... казва Жюл Буше,
прави осезаемо едно излъчване. едно
разпростиране на духовните възгледи
(в BOUM. 140. 206, 304-306)
Алхимията съшо си има своята
Цветова гама Спорен вьзходяш ред
тя евързва черното с материята.
окултното. греха, покаянието; сивото
- със земята; бялото - с живака. невин-
ността. озарениею. шастието; черве-
ното - със сярата, кръвта. страстта,
и звиеяването; синьото - с небето;
злагного - с Великим 1рул
ЦЕЛ>ВКА
Символ на взаимного сливаие и
свър!ване. прилобил духовно значе
ние оше в античността. ..В Зохар отк
ривиме мистично тълкуванс на по-
нятието целувка Разбора се. източ-
никът на тот коментар с текстът
на Песен на iiecinne(l:I), При вес то
ва сыиествтка и «тори источник,
проиглизаш от равинската концеп
цич. епорсд която някой праведница
като Мойссй избегнали агонията и
смъртта и напуснали земния свят в
състояние на екзтатичсн възторг от
Бом ичта иелувка" (VAJA, 210).
По този повод Жорж Важна цити-
ра откъс oi Зохар, отнасяш се до бо-
жествената иелувка:..Неки ме цслува
с целувки на устата си.".Зашо в тек-
ста с ито.иван тоне израз* Всъш-
ноет целувките означават евързва-
не иа дух с дух. Ето зазцзз тслссният
орган на целувката с устата. исход-
на точка и источник на дъха Ето
зашо именно с устата давамс целув-
ка като израз на любое, евързвайки
(по този начин) неразривна Огл с дух.
Именно поради тази причина онзи.
чиято душа излила чрез целувката.
се евързва с друг div, с който вече е
неразделен, това сливане сс нарича
иелувка Казвайки. иска ме цслува с
целувки на устата си. Обшността
на Израил пожелала това неразрыв-
но евърсване на дух с дух..."
Така тълкуват целувката и комен-
таторите на Песен на несните - неза-
висимо дали се отнася за Отците на
Църквата или за средновековннте
автори За Гийом дьо Сен Тиери це-
лувката с знакът на слиносъшието
Може ла сс приеме, чеСветият Дух из
хожла от целувката на Отца и Сина;
Въплъшснисто е целувката между
Слового и човешката природа; едине
нието иа душата с Бог проз земния
ЦЕНТЪР
566
живот предвещав.) с ьвършена i а
цетувка. която ще се осъшссгви вьв
кчността. Също комет пранки Песен
на песни)е. Бернар дьо Клерво падь i
го говори га он hi otculum конго про
нзтича от unitax spirit us Единствено
душата-съпруга е достойна за тати
целувка Според св Бернар Светим)
Дух е це.пвката на устата между
Отца и Сина, взаимна целувка на ра
вен с равен, която единствено Тс мо
гат да разменят Целувката на Светия
Дух. предназначена та човека. коя го
възпроизвежда целувката на Троица
Единосъшна. не е и не може да бъде
це.пвката на устата. а с целувка. ко-
ято се възпроизвежда и се предана
другиму: целувка на целувката. гоч
но подобие в човека на Божията любов.
Божията любов. превърнала се в лю
бовта на човека към Бог. подобна, що
се отнася до обекта и модуса на
любовта. на любовта. която Бог изпит
ва към самия себе сн Според св
Бернар в известен смисъл човекът сс
намира насред целувката и прегръд
ката на Отца и Сина, целувка. която е
Светият Дух. Така чрез целувката чо
векът се съсдннява с Бог и по този на
чин е обожествен,
Целувката като знак на сыласие
на покорство. на почит и любов била
практикувана от посвегенитс в мне
терпите на Церера Тя свидетелства
ла за духовного нм общение В съшия
смисъл я препоръчва и свети Павел:
Ппкдраяетс се сЛин гЗ/п'/м гьг свети не пеане
Покдравчвит ви всички иъркви Христов и
{Риле. 16:16).
Първоначално целувката е била в
упогреба в църквага Инокентнн I за
мества този обичай с метал на плочка
(Рах). която извършвашият служба га
свешсник цслува и поднася за пелун
ка с думите: ..Pax tecum" Тази плочка
наречена по-късно Патена. остава н
употрсба. Все оше съшествува обнчаи
да се целуват мошите на светии. пред
кош о вярвашигс се 11ОКТ.1ПЯ )
В античност та цслува ти кракага
и коленете на царсгс. на с клише на
хората. смятани за свети
Пре) Срслнонсковието феода тно
то право задължавало насада да не
луне ръка на своя сюзерен, от гам и i
на и и ipa гы .. це пеане ни ръка о зна
чаваш..отдаване ни почит
В древните обрели, огнасяши се
до церемония га по ръкополаганс на
свещениците и лавансто на обет о)
страна на монахини те. се споменава
за целувката на епископа За да се спа
зи благоприличного, прегръдката
отпаднала. шо сс отнася ло монахини
те. монахинята трябвало само да по
ложи устий върху ръката на свешени
ка Вьв феода шого общество, когато
една далей приемала или отдавала
почит. целувката създавала досга
трудности И наистина. бидеики сим
вол на свързванс, целувката вина)и
вставала лвусмислена, тана звала сво
ята несднозначност. произгичаша от
многобройните форми на свързванс
(DAVS).
ЦЕНТЪР
Един от четирите основни енмво
ла (спорел CHAS. 22). релом с кры а*
кръста* и квадрата*
Цснгьръгс преди всички Прин-
ципы (23). Абсолют нош рса тно (166)
ценгърьг на центровое може да бь
де само Бот „Но л юс ите на сферите
гвърлн Николай Куза иски, „сънпадат
с цектъра. който е Бо.’ Гой. който
с навс.чкъде и никъдс. с окръ нечаст и
център". Как да нс припомним на то
ва място Паскал. който цитира Хер
мес Грнсмет ист: „Бог е сфера, чийто
център е наяечкъде. и окръ и тн тти
и - никъдс " А това означава. че него
вото присъствие е везлесъшо и
безгранично. и следователно гос в не
вилимии център на бнгнего. незави
енмо от времето и пространствого
567
ЦЕНТЪР
Ако ценгърът. спорел Николай
Кузански. е изображенного из съвпа
лансто на противоположностите го
гой слелва ла сс разбнра като огнище
на динамична интензивност Гой с
мястото на сгъстяването и едноврс
мснното съшествуване ни противо-
dcucmeauiume си сили, мястото на
най-концснтрираната енергия Това
е пълната противоположност на рай
новесието между взаимодопълващи
те се сили
Следователно в символиката иен
търът не следва да се разбнра просто
като статична позиция Той е огнище
то, от което изхождат движенисто на
единичного към многобройното. на
вътрешното към външното. на ней
роявеното към проявеното. на вечно
то към временного, всички процеси
на еманация и разделяне, и където в
стремежа си към единство се съели
няват. както в принципа си. всички
процеси на възвръщанс и съвпадане
Като цяло Мирча Елиаде (ELIT.
316) открива символа в три едино и и
взаимодопълваши сс общности; I) я
центъра на света се намира
Свешената планина*. там сссрезцат
небето и земята; 2) вески храм или
дворец и - в по-широк смисъл - все-
ки свешен град или царски резиден-
ция са отъждсстсни със свешена пла-
нина и така всеки от тях сс и здига
до положснисто на цепгьр: ЗЦшйей-
ки мястото. от където минава Axis
Mundi, храмът или свсшсният град
на свой ред са смятани за допирнита
точка между Небето. Земята и Ада
Дървото на живота също се издига в
центъра на света. Ще отбележим. чс в
днна.миката на символите обратите на
центъра и на оста* са съогноситслни
и се различават единствено по глед-
ната точка: видяна от върха си. коло-
ната е централна точка; видяна от
хоризонта. по перпендикуляра, тя е ос.
И така, едно и също свешено място.
което виттат и се стреми към височин.т
та. е елновременно център и ос на
света, ето зашо го е предпочитало го
място за божее звени проявления
Ценгърът на света често се изоб-
разява като нъзвишение: п танина*
хълм*. дърво* омфа.тос*. камък* А та
трябва та се отбележи. че ако на небе
то този център с единствен, то на те
мята той не с единствен Всеки народ
- би могло да се каже всеки човек -
притежава свои собствен цент г.р на
света своя гледна точка, своя ттрив
личаща точка Тя се възприема като
допирната точка между колектиино
го или индивилуално желание на чо-
века и свръхчовешката власт. способ
на ла удовлетвори това желание не
зависимо дали гое желание та потна
ние ли желание за любов и действие
Ценгърът на света се намира там къ-
дето се срешат това желание и тати
сила Нс съшествува народ, конго да
няма свои свешен връх и всеки народ
смята този връх та свои център на
света.
Понятней» център е евързано съ
що така с понятието съобщнтелсн
канал И на истина. наричат центъра
пъп на земята Будят удивление раз
мерите, приладени на пъпа в афри
канските статуетки - той е подобен
на лълга тръбичка и често пъти е да-
леч по голям от мъжкия член Животы
илва именно от центъра За гърттитс
делфииският омфа.тос* бележел цен
гър на света Свещеният за самари-
тяните връх Гарнзим бил пъпът на
земята; предполага се. че името на
връх Тавор произлиза от забур което
означав.! пъп Ценгърът има както
материално. така и духовно значение
Мистичната храна изтичаог центъра
както бнологична га храна - от майчн
ната кръв.
Ценгърът с и символы на ортанн
зирашня закон В това отношение се
говори ia централна га власт Цент г.
ЦЕНТЪР
568
рът органи зира държавата; впо-внсш
смисъл той органитира всемира. би
олотичната еволюцня. духовното и ши
сяване В този символ „датам исскрн-
momo дина чинно противопоставяне
между неорганизирания. хаотичен
безпорядък*. я който потъват пиа-
рите или победени форми и от кой-
то изникват новитс форой, и орга-
низирания космос, който представ-
1ява въ Iземане към светлината. ж ива
организация и накрая - духовен
генезис" (CHAS. 166).
Като, така да се каже. хоризонтал-
но излъчване. ценгьрът може да се
смята за изображение на света, за
микрокосмос, побрал в себе си всички
внртуалности на всемира; а като вер
тикално излъчване - за място на
преход. за кръга на посвещенията, за
пътя между небесного, земного и адс-
кого равиише на света, за Прага на
преодоляването и следователно - на
разрива. Кригичният център е точка-
та на най-голямата интензивност. мяс-
тото на решенисто. разделителната
линия.
В Галия понятието ценгьр се съ-
държа в топонима Mediolanum (откъ-
дето произлиза например името на
град Милано в цизалпнйска Галия).
Известии са петдесетина обраэци.
Името вероятно означава едновре
менно център на съвършенството и
централна равнина. Един от френс-
ките Mediolanum - Шатомейан (в де-
партамента Шер), бил oppidum на бн-
гуригите - царе на света, дали имего
си на Бурж и на провинция Бери. В
. Записки за Галската война " Цезар
съшо говори за осветеното място в
карнутската гора, където друидите се
събирали. за да изберат своя пред-
водител В Ирландия провинция Midhe
- център (англ Meath), била образу
вана от учаегьците. отлелени от вся-
ка една от останалите четири първо
начални провинции. Там се състоялн
всички религиозни и официалнп
празници. а върховният пар на
Ирландия превърнал именно Тара -
главния град на тази централна про
винция. в своя столица. Ценгъры бил
връзката. остуряваша единството на
различните части (CELT. I. 159 и сл )
В средноамериканскнте цивилиза-
ции Ценгьрът на кръета на посоките
на света съответства на петото слън-
це и следователно - на настоящим
свят В кодекс Борджия неговото и зоб
ражение е заобнколено от четирите
бога, съответстваши на първите че
тири слыша, нарисувани в четирите
основни ивята - червено. черно, бяло.
синьо. и свързани с кървавочервени
черти Централнага фигура с Истцал
коатъл. бог на изгрявашото слънце
На други илюстрации от съшия Ко-
декс в ценгьра расте пъстроцветно-
то дърво на живота, над което е изоб-
ретена птицата Кетцал. При ацтеки-
те пет е цифрата на центъра и в мио
гобройни традиции обозначава човеш
ката личносг.
На някои личности се приписва
особена функция на център: напри-
мер на Христос, както личи от безб-
ройни произведения на изкуствою,
конто разкриват смисъла на спаси-
телната мисия на Месията чрез само-
то положение, което му отреждаг.
Подпнсът или печатът във форма
на кръет, с ценгьр във форма на кръг
или ромб, енмволизират върховната
власт над всемира
Името на Карл Велики далеч не е
единствено: „Четири от буквите в
неговото име Karolus - четирите
съгласни - били разпръенати в че-
тирите посоки на света, докато глас-
ните били събрани във вътрешен
ромб. Подобно разположение -
център. който направлява. и посоки
на света, който едновременно коор
динират и се подчиняват. приеъст
ва във всички подписи на Каролин-
569
ЦИКЛОП
гите" (CHAS. 443) Имею, буква та.
знакът. точка!а в центъра на елно
изображение разкрнназ роля га на
стожер, изпълнявана or личността.
чийто символ са - всичко почина на
него и всичко записи от нею
В психотерапиям на центъра се
признават три основни функции, нс
зависимо дали той е архи тип. ..тиглем,
символ. мит. концепт или чисто и
п/чкто добре дефинирано. и tu tie
конрептуали >ирано влечение. първи
та се състои в пт то.чнното счете
матширане на репрекнтативното
или психично съдържание на Въобра-
жасмото. втората се < ъстои в ta-
силването на интснтвността на
вътрешните амбивалентности и сле-
дователно - в динами трането на дви-
жении идеи и садържани.ч, третати
сс състои в стремеж към външна про
екри.ч чреч творчество или действие
(VIRI, 179).
ЦЕРБЕР
Цербер - синът на змията Ехидна*
и Тифон*, бил чудовищно многоглаво
куче (с три. петдесет или сто глави), с
опашка на дракон и зръб. от който
сгърчали змийски глави. Той ис поз-
волявал на живи тс да нроникна г в ада,
нито пьк на мьртвите - да излязат
оттам. Единствено на Херакъл се уда-
ло да обуздае Цербер благодарение на
собствената си сила, а на Орфеи - да
го омае с пирата си; ала ужасяващата
му природа надделявала отново вед
нага шом се вьрнел от повърхността
в ада.
Бидсйки к счета на Хадес. Цербер
символизира ужаса ог смъртта. изпит-
ван от онези, конто се боят от Ада.
Нешо повече - той символизира са-
мия Ад и вырешили ад на всяко чо-
вешко съшество И наистина. грябва
да се отбележи, че Херакъл го надвил
временно без никакво друго оръжие
освен собствените си сили. а Орфей го
укротил за кра ।ко чрез духовно ясне!
вис - звуците на пирата езз Тези две
показания говорят в пол за на нсопла
тонического тълкуване. което вижда
то в Цербер самия дух на вырезпния
демон - <>)'лн ни /лото. Той може ла
бъде усмирен само на повърхността
т е - посредством рязка промина на
средата (въэкачване) и само от лични
сили oi духовно естество. За да побе-
ли Цербер, човек може да сс осланя
единс твено на себе си.
ЦИКЛОП «« ЕДНООК/
Циклоните* ималн само едно око
в среда га иа челото. тс били повелите-
ли на Грьмотенииага. Светкавицата и
Мълнията. подобии на вулканичноиз-
риг ване поради внезапната си проява.
символи на зрубата сила, подчинена
на Зевс
Но тъй като преднзвикали гнева
на Аполон*. Боз на мъдроегта. били
убит и оз нею Докато двете очи о по-
варят на норхзалното сьсюяиис на
човечеството. а трите - на свръхчо-
вешказа проннцатслност. зо сдинег
веною око разкрива дос та примитив
но и просто развитие иа способност-
та да схвашаш. В средата на челото
то издана ретрсс на разума и ти на
чални зс му с з ъззки. или ззък таз уба на
представ.на за някои измерения и ня-
кои връзки
В хрисгиянската традиция демо-
ны често бива изобразяван с с.тно-
едиисзвено око в среда за на лицето,
коею символизира ззрсвьтходството
на зъмнизе сили. инстинктинни и
чувегвенн Ос га везти на самите себе
си. неуправлянанзт ог тухл Ь мозат
само да разрушав.! з в света и в човека
Циклопы от зрънказа традиция е
примитивна или рстресинна сила с из
бухлтзн нрав, коню може ла бъдс по
белена единствено оз бота на с зьн
цето, Аполон Циклопы съчетава в се-
бе си две зрадиции на ковача, тзо.зл
ЦИНОБЪР
570
ник на Зевс и на Хефест. който борави
с мълнията от името на боговете и на
дивото чудовище, с невероятна сила,
скрито в пещер иге. откъдето ишиза
само та да ловува. Според легендата
тези чудни съшества нздигналн памет*
ними те. наричани с името им. в Микена
например, понеже струпаните един
върху друг каменнн блокове са огром
ни и тежат до 800 гона. Един от тези
Циклопи - въпреки че бил човекоядец
и замерял хората със скали - е оста-
вил в поезнята спомена на овладяна
сила и меланхолична нежност. чиято
обич била отблъсната от Галатея, без-
различна спрямо това голямо медно
сърце. което изгаряло от любов по ле*
котата и изяшеството й. Албер Самен
е написал по тази легенда една музи-
кална поема - ..Полифем” - нзпълне-
на без особен успех на снената на
Парижката опера
Келтската митология не разпола-
га с истински циклоп, но има цели пе-
редний от тъмии герои с по едно око.
ръка. крак. при това уродливи и с ги-
гантски размери. Те символизират
черната или титанична страна на
сътворението. поради което ирландс-
ката традиция ги отъждествява със
злите или адски сили. Въпреки това ге
запазват постоянни роднински връз-
ки с небесните или светли богове Някой
от тях могат да послужат за първо
обрати: ирландецът Balor. чието един-
ствено око само по себе си било доста-
тъчно, за да парализира цяла войска;
бог Луг го убил с мегнат от прашка
камък. Галският еквивалент. Испада-
ден пенкаур. имал съшата физическа
особеност и е баша на една дъшеря.
поискана за жена от Кулхух. който
функционално отговаря на бог Луг.
Накратко. Циклопы олинетворява си-
лата или беса на стихните, елна груба
развихрила се сила, която се изплъзва
от властта на съзнанието. Той е един
от обратите на Нечетного, т.е. на
антиреда, тъй като, както е добре из-
вестно. всеки вид човешки порядък се
'основана на четного, въплъшение на
равновесиего Той е следователно част
от това. което Р Кайоа така точно е
нарекъл лявото свешено (вж. Едно-
крак*).
ЦИНОЬЬР|'вж КИНОВАР )
Кнноварът е червеният сулфид на
живака. вещество, в което разпозна-
ваме двата основни елемента на све-
товната алхимия: сярата и живака.
Впрочем древната форма на йерогли-
фа тан. който го бележи в китайския
език. изобразява цинобъра вътре в ал
химичната пет; друга една стара
форма изобразява промяната на чо-
века в резултат от въздействието на
цинобъра Той е в най висша форма
дрогата на безсмъртието. оше повече
че е червен (великолепен цвят и цвят
на кръвта) и прави тялото червено.
т.е. едновременно подмладява тена му
и му придава блясъка на слънцето.
Впрочем ше отбележим. че поглъша-
нето на цинобър не е типично само за
Китай; познато е съшо така в Индия и
дори в Европа, където го препоръч-
вал Парацелз.
Трябва да добавим, че символика-
та на цинобъра не произтича от ка-
чсствата му на сол. съчетаваша Ин и
Ян и неутрализираща взанмодействи
ето (кнтайската алхимия не обръща
внимание на сярата). Стремежът е да
сс добие Ян в чисто състояние. злато
или цинобър, въпреки че, оприлича-
ван на зародиш. той е в същината си
Ин (VANC). Резултаты се постига
чрез последователни овъглявания, ко-
нто освобождават живака. Рсдуване-
то цинобър - живак е символы на
смъртта и възраждането, на постоян-
ного вьзобновяване. подобно на въз-
раждашия сс от пепелта феникс*
Следователно символиката на ци
нобъра се разгръща в два плана:
571
ЦЪРКВА
- на а ixhmiimhhh пронес коню
символично осъшес1вява hi. трак да
него;
- на пот и.шанею на получения
пролук I. «а кои юсе вярва. че Ларина
с физически бе зсм ьр i нс Очевидно съ
щесгвува иерархична швиспмос! меж
лу re in лис виждания и kiii.ihckhic ick
стоне не бъркат. каю дава! прелнм
ство на пьрвою; телесною ль но де
inc само по себе си с прос ю пос леди
на (ELIE GR IE К ALL WIEC)
ЦИФРИ ** ЧИСЛА}
Цифрите се разглеждат не като
знаци. а като ошачения на беткраен
брой означавани неша, поради коею
те не толкова на 1 pvnn.ii танин кол
кою отварят сынаниею кьм потна
нието. Те са вектори на символи както
на човешко. така и на космическо
равнише. зашото тал завьршсната им
форма се крие бе жранного Окултно
то е присъшо на цифрите и ге винаги
са били прелпочиганият език на
езотеристите. ето зашо. та ла разбе
рем написанотоот наи Ю1смиге(нан
вльхиопсннге) измежду тях ние не раз-
полагаме с друг кол та раннифрон.1
не освен tout на въображението.
„Със гавна част на съня. при трапп те
и метафизическите спеку лапин, гради
вен материал за литера ту par а. сонла
в ней тнест ното бьлеше илн оръжие та
вярвашите. че то може да бъде
предсказано, цифрите са една пости
ческа субстанция" (II III. X»
ЦЪРКВА
Символиката на Църква1а приема
различии форми Понякога с проги
вопостанена на Citnaioiata чиито очи.
наи-често превьрзанн. бе лежа т засле
пение Хнмпът ..l.aelalnindus" конто
се нее на Коледа. уточняла причинаia
Исаия । о с въ зиял (ражланею на Хрис
гос). Синагогата си то спомня и въп
реки топа си остана псе така с ляна
(numquani tamcn dccinit схм,- caeca)
///./knhhiu >к'<>/><к)шш. тч бича н/нонаяи
ни и < ьл/плз ни Хриспик тя <имест
ни Ihpae I н ьрттичтките Камента
ри на ..Песен па песниie" Както
II /ри/ I < Цнркнити н Старин тест
таки Цнркнита с II ipae.i н Новая
Във видения ।а си Хилдсгарл oi
Liiiueii(XII в ) местоспоменава Цьрк
вата Тя казва например: видях огро
мен и подобен на трал образ на жена
На главата си носеше чудна корона
Ог ръцете и излизана сиянии лъчи и
слнзаха от небею кьм земята: коре
мы и приличаизе на мрежа с хиляди
бримки. oi коню влнзаха и излитаха
множество хора
Друго едно видение представя
Църквата като бюст на жена Облет
нала се е на кули, направена от един
слинс 1 вен толям бял камък Та зи куда
има три прозореца. украсена е със
скъпоценни камъни и е обгърната от
з за гни п ла м ыш П ламыште С имвол и
шрат Светия Дул. когото приела Цьрк
вата на Петдссетница Даровете на
Светия Дух пролължават да струят
върху Църквата и всеки християнин
се възползва от тях Групп от по две
три древни фигури в гъмни илн свет-
ли Цветове и в различив пози предс
тавляват получплитс първо причас-
тие Елин са и шт. тени с ярка светли
на. други изглежда! по гъмни Не
всички хора са обърнаги към Светия
Дух: тети фигури отговаряз наразлич
ните Духонин сьстояння (DAVR. 227
228)
В ..Пасгиры" (коню принадлежи
на апокрифниге описания на апо
калипснса) Хермас описва Църквата
гака, както я е вилял във виденията
си В пьрвою я разглежла като стара
льлбокоуважапана жена Малко по
малко гя сеогърсва ог с га рост та си и
и четнърюю видение стана подобна
ЦЪРКВА
572
на годенниа. символизираша богоиз
браните Жената изглежда възрасгна.
понеже Църквага била съзлалена ка-
то първото живо съшество
Християнската Църква символи
зира представата за всемира Изразът
на Пиер Дамиен е съвсем ясен:
Ecclesia enim figuram mundi geril.
Църквага. според ..Rationale" на
Дюран дьо Манд символизира Иеру-
салим. царството на богонзбраните.
райската църква. микрокосмоса и но
вешката душа (GROM. 80).
Според Алред дьо Риево Църк-
вата бележи народа на Бог Тя включ
ва всички праведници. от Авел до пос-
ледния праведник (..Проповел за вре-
мето и светиите". 10)
Тя е разглеждана съшо като Съп
руга на Христос и Манка на христия
ните. R това отношение за нея важи
цялата символика на майката
ч
ЧАДЫ’ НА СЛЪНЦЕ)
Символ на слънцето. със зна
чение, подобно на това на плажния
чадър* и балдахина Тоне катоизльч
ване го на човека, koi ого предна зва и
който се приближава до слънцето по
влиянието и достойнството си Царете
са заобиколенн от слуги, един от ко
ито държи голям или малък чадър за
слънце. често пъти украссн с богато
оцветени великолепии пера 1ози вид
чадър сьсредоточава внимание го не
върху слънцето над. а върху слънце
то под него, т.е. върху самия човек
Той насочва къ.м вырешния свяг
Ако разглежламе само ползата от
него, то той, естествено, е символ на
закрилата.
ЧАДЪР НА ДЪЖД)
Съвсем различен от чадъритс за
слънце*. с конто си правим сянка и
които. въпрекн предназначението си.
притежават символика, свързана със
слънцето и слава га. подобно на бал
дахина и слънчобраниге*. чадьрьг се
намира от страна на сянката. на от-
теглянего, на закрилата В Европа гой
влиза в употреба едва през XVII век
Изглежда нсправилно да виждаме в нс
го някакво фаличсско значение, освен
ако не приписваме на батата всеки
вид закрила. Сыцо толкова погрешно
би било да го оприличаваме на пре
обърнаг съд, конго обозначава спус-
кането на небесните даровс. Като
символ той по-скоро издана боязлив
отказ, огправен към силите на плодо
родието - материално или духовно Да
сс подслониш под чадър, означава.
чс бясаш ог денегвигелност та и оно
ворността Под чалъра за слънце чо
век се ишравя, докато под чадъра за
дъжд гон се прегърбва Така приега
га закрила се изразява в понамалява
не на досг ой нс г во то. независимое!-
та и жизнения потенциал.
ЧАЙ
Забележителната японска чайна
церемония не се отнася само към есте-
тиката. била тя и най-съвършената
Прсцизността в декора, инструмен
тите и жесговете, разбнра се. я опри
личават на един вид ненадминат култ
към красотата Но първата чайна
церемония, казват даоистнге. с под
насянето на чашата от Ин-хн на
Лаодзъ. конго шял да му връчи Кии-
гата на 11ътя и Морада Чайникът. каз-
ват последовагелите на Дзен, сс е ро
дил от клспачите на Бодхидхарма, ко
ито той бил отрязал и хвърлил
надалечс, за да прогони дрямката по
време на медитация Ето зашо чаят се
използва със съшата цел от монасите:
да ги държи будни.
Ако чайната церемония прнтежа
ва всички белсзи нарижуа i ia приоб-
щаваис. което вероятно с било - с цел.
както някои 1вьрдят. да сс омскоти
суровостта на правите, да се овладеят
страсгите, да се превьзмогнат бойни
те съперничества и да се възцари ми-
ра - го главната и характеристика е
трезвое гта, освобождаването от дей
ст виего, което цели освободи йшшнсто
ож чндчаидуа.<нскпипа Както във
всички дзен нзкуства. цел та за пости
тане е действието да не бъде извър
ЧАЙКА
574
шено от ..аз”-а. а or чистата природа
или or пустотата. Чая! в крайня
сметка е символ на Съшността. в ко-
ято участва „Аз" ы. но това участие
не е пустота в съня. то е усилено и
дейно будуваие в съзерцатслната ти-
шина (OGRI, ОКАТ. SCH1)
ЧАЙКА
Според един мит на индианците
лилоет. Британска Колумбия, записан
от Фрейзър, чайката първоначално
притежавала дневната свеынна и рев
ннво я пазелэ в една кутия само за
себе си Гарванът. познат в североза
падните култури с качествата си на
демиург, успял с хитрост да отвори
кутията к дарил светлина на човечест-
вото Същият мит обяснява поната-
гък как Гарванът предприел пътува
не в страна та на рибите с лодката на
чайката (лодка от светлина), за да зав
ладее и огъня
ЧА КАЛ
Чакалът е злокобно животно, съ-
шо като вълка. зашото вне на умряло.
броди край гробишата и се храни с
трупове В хиндуистката иконография
той служи за яздитно животно на Деви
в зловешия й аспект.
Някои текстове от съшия произ
ход превръшат чакала в символ на
желание™. алчността. жестокостта и
чувственостга. накратко - на изост
рените чувства и усешания
Чакалът бил смятан за символ на
египетския бог Анубис, за който се
вярвало. че се въплъшава в диво куче
Обикновено изобразявали Анубис с
глава на чакал Всъшност в Египет ня
мало истински чакали; в случая се от-
нася за ..бездомни кучета. за живот-
ни с големи островърхи уши. заост-
рена муцуна. тънки крайничи и дъл-
га рунтава опашка, който имат да-
лечна прилика с вълчите"(POSD. 44а)
Те се славели с бързизе си нападения
и броде иг и । планиниге и iробиша ia
Анубис - богът. определен да се грп
жи >а мъртвнте. бдял нал погреба i
нше обрели и нал пътуванею към oi
вълния свят; наричали го властсли
нът ни некропала Нан-извсстною
светилише на Анубис се намира н> н
Кинтюл - града ни кучетата (1*031),
16 be) Това куче - чакал - пенхопом
пос символи шра смъртта и о рано-
ванията на покойника, прели ла е
стигиал долинага на безсмъртието
Въпреки някои повърхностни анало
тип. би било неточно Анубис да се смес-
ва с Цербер* от гръцкия Ад
ЧАПЛА
Символиката на чаплата се родее
с тази на дългоногите блатни п типи В
текстовете тя най чес го участва в ел
на метафора, отнасяша се до боини-
те хва1ки на героя* Кухулин: героя!
прави едното сн око да изпъкне като
котле за варенс на едногодишно теле,
а другото - да сс вдлъбне толкова на-
дълбоко в орбита та. чс дори и чапла
та да нс може да го достигнс с клюй
(СНАВ. 579 582)
В европейските и африкански тра-
диции чаплата символизира нелиск
peiността на този. който си врс гага
та навсякъде. но и бдителността. ко
ято лесно може да се прсвьрне в пре
калено любопитство. В древния окул
тизъм във връзка с тънкага и и про
ни!ваща човка тя е възприемана като
символ на божествената наука (вж
феникс).
ЧЕМШИР
Посветен в античността на Халес
или Кибела, чемширъг е бил и си ос га
ва едновременно погребален символ
и символ набеземъртме, тъй кагое веч
нозелено растение. Това значение е
евързано с обичая в северниге cipa
ни на Връбница да се използва чем
шир вместо палмовите* клони, прел
575
ЧЕРВЕЙ
почитани в зонлите страни. както и с
обичая да сс поставят чсмширени
клонки на тробовете
Освен това. ты! каю има твърда
и плыиа дървесина. чемшнры с сим
вол на твърдост и пос i вянет во: оттук
и употреби и му за итработването на
дървените чукове на масонските ло-
жи (DEVA.ROMM) Заради тати му
твърдост в древността от него итра
ботвали камшиии. пумпали. гребени.
флейти и най-вече - плочки. конто, пок-
рнти сьс слой восък. сс преврыдали в
твърда основа, върху която можело
ла се пише.
Галите обожествили чемшира.
символ на вечност. От друга страна,
тъй като го нареждали сред пъкле-
ните растения, обикновено смята.tu
чемшира за символ на безплодие
Поради това древните много внима
вали да не поставят чемшир на
жертвениците на Венера, богинята
на любовта. от страх да не загубят
своята мъжсственост заради подо-
бен дар. Но Ланос-Вилен мисли. „че
това било просто едно суеверие и аз
смятом, напротив, че по принцип
дърветата. чиято корона остова зе-
лена през зимата. най-напред сигур-
но са били поевстсни на Афродита,
тъй като зеленият цвят винаги бил
приписван специално на им" (LANS,
В. 222)
Всъшност няма нишо иэненадва-
що във факта, че едно и съшо расте-
ние е посвегено на Афродита, на
Кибела, на Хадес. че едно и също рас-
тение символизира едновременно
любовта. плодовитостта и смъртта.
ако то е изображение на крыоврага
на живота
ЧЕРВЕЙ (ПАРА)ИТ)
Червеят е символ на живота, въз-
раждащ се от гнилостта и смъртта. И
така, в китайска легенда човешкият
род произлнза от паразитите в тялото
на 111.рничния човек. а в ир тандската
I и.|ф.<| itiuiii червей I с. игворени и
трупа на тиганта Имир. получава г по
таповед на боговете разума и вьнш
ността на хора (HARA. 82)
Откринаме подобен мнт в Южна
Америка у индианского племе каши-
хуана. според което пт.рвитс хора сс
появяват след потопа в труповете на
тигантите, конто образу вал и предход-
ното човечсство (METS) (вд Екскре-
менти )
Това схващане би могло да потвър-
ди тълкуването на Юнг,според което
червеят символизира унишожителния
вместо съзндатслния аспект на либи
дото В биологичното развитие черве-
ят бележи стадия, предхождаш раз-
I раждането разлагането. По отноше-
ние на неорганичния свят той сочи аъз-
ходятпия път на първичната енергия
към живота; по отношение на внешня
органичен свят той е регресия или
начален, ларвен стадий
Краля г на Ълсгър. Конхобар. се
ражда с червей във всяка ръка. Моти-
вы може да бъде сравнен с този на
змиитс. конто удушава Херакъл в
люлката. но това не е сигурно По-
верия гно става лума за преображение,
за преход към по-висше състояние. ко-
сто е съмволизирано от ларвения вре-
менен стадий. Това може да се каже за
раждането на много от митологични
те тсрои Кухулин сс ражда от червей,
който майка муДехтира поглъша. пи-
ейки от медиа чаша. Двата бика от „По-
хишснисто на кравитс от Кулей" се
раждат като кралски свинари, пре-
върнати в червей и съотвегно погьл
нати от Северна крава (Ълсгър) и от
Южна крава (Кона.хт) (СПАВ. 835 842;
ОС АС. 12. 85; 17. 363 и сл).
Във всички тети легенди червеят
се явява като символ на прсхода от
земята към светлината. от смъртта
към живота, от ларвения стадий към
духовното извиеяване
ЧЕРВЕНА КАНЯ
576
Все пак в сънишата червей те се
тълкуват като натрчпччвч. нежен!
нч образи. конго сс явява т. за да ни
о гв.зека г или да разчовъркат у вас
скъпо чувство (TEIR. 48). или означа
ват оше материално положение на път
да стане катастрофално (SEPR, 278)
ЧЕРВЕНА КАНЯ
В китайската литература червена
та каня сс споменава като глупава и
бъбрина птица, каквагос та нас свра
ката.
В Япония, обратно, тя е обожест
вявана: според хрониката Нихонги
златна червена каня кацнала върху лъ
ка на първия император Дзиму и му
посочила пътя към победата. Ето зашо
по време на някои церемонии я бли
зост до императора непременно сс на
мира итображение на червена каня
Възможно с'тя да е била, както в Еги-
пет. емблемата на определен клан
(BELT. HERJ. OGRJ)
Червената каня е сред посветени
те на Аполон птици. чийто полет е из-
пълнен с поличби Когато Тифон на-
п ад нал Олимп. Аполон се превърнал
в червена каня Авгурнте наблюдава
ли пророческия полет на червената
каня. която се реела високо в небето и
имала зорък поглед; хората я евърз
вали обикновено с Аполон. а симво-
ликата й - с проницателноегга.
ЧЕРВЕНИКАВО (РИЖО)
Като цвят червеникавото се на-
режда между червено и охрата: зем-
листо червено (фр. roux ardent). Но
вместо да изразява чистия пламък на
небесната любов (червено). то харак-
теризира нечистия пламък. който го-
ри под земята, огъня на Ада; това е
хтонически цвят.
У египтяните Сет-Тифон, бог на
унишожителното сладострастие, бил
изобразяван с рижа коса, а Плутарх
разказва. че по-време на някои от
празниците му възбудата нараства
ла лоюлкова, чс бтъекали рижане мъ
же в кал га Според траднцията Юла
бил червенокос.
Накратко, червеникавото предс-
тавлява опустоши телния адски огън.
лелириума на похотливост та. страст-
ного желание, долиата топлина. които
изгаряг физического и духовного би-
тке.
ЧЕРВЕНО
Чрез силата. властта и блясъка си.
световно признато като основен сим-
вол на жизненото начало, червеното -
цвят на огъня * и кръвта • - въпрски
всичко притежава тяхната символна
лвузначност. вероятно - от гледна
точка на зрителното възприятие - по-
ради повече или по-малко гьмния си
цвят. Светлочервеното - ярко, цент-
робежно - е дневен цвят. мъжки. ук-
репваш силите, подтикващ към
действие, огряваш като слънце всяко
нешо с огромна и неизменна мош
(KANC). Обратно, тъмночервеното е
нощно, женско, потайно и дори бихме
казали центрострсми телно; то не е
изразът. а тайните на битието. Едното
увлича. окуражава. предизвиква - то-
ва е червеният цвят на знамената.
надписитс, рекламните афиши и опа-
ковки, другото предупреждава. за
държа. прнзовава към бдителност и
дори тревожи: такова е червеното на
уличните светофари, червената лам
па, забраняваща влизансто в кино- или
радиостудио. опсрационна зала и т.н
Това е съшо старият червен фснер
пред публичните домове - нешо. ко-
ето би могло да ни се стори в противо-
речие. понеже вместо да забраняват,
те канят. но не е така, когато присмем,
че тази покана е насочена към нару
шение на най дълбоко вкоренената от
спохата забрана: забраната над сек
суалните пориви. либидото. страстта
Това мошно центростремително
577
ЧЕРВЕНО
чернено с цветы на срсдищния огън
на човека и >емя1а. на >1 робата и ал-
химически га пещ .напор където чре!
червеното дело сс осъшсствяви сми
лансто. сыряването, сыдаванего или
възобновяванс i о на чонека или
творенисто. Западни те. китайски те и
исламски алхкмици ишолзват черве
ното с един и сын смисъл. а червена
та сяра на арабите, която бележи све
товния човек. произлиза по пряка ли-
ния от това червено дело, рожба на
атанор. Съшото се отнася до черне-
ния ориз в крината * на кигайциге. и
той огън - или кръв - от атанор, евър
тан с цинобъра. в който се видоизме
ня алхимически, та да стане символ
на беземърт исто.
Намирашотосс под зеленината на
тревата, под чернилката на Съда, то-
ва във висша стелен свешено и тайне
твено червено е мистерията на живо-
та. скрита в глъбините на мрака и на
първичните океани. Това е цветът на
душата. на либидото, на сърцето Това
е цветът на Науката. на езотернчното
Познание, забранено за непосвегсни-
те. прикривано от Мълрите под на-
металата им; в картите на Таро От-
шелникът. Папесата. Императрицата
носят червена роба под синьо наме-
тало или мантия: и тримата в различ
на степей представляват тайна га
наука.
Това червено - ясно се вижда - е
цвят на утробата. То е законно види-
мо само по време на инициационната
смърт, когато придобива обредна
стойност: посветените в мистсриите
на Кибела ели тали в яма, където ги
обливала кръвта на бик или овен, на-
мираши се на решетка над ямата и
принасяни в жертва върху човека до
лу (MAGE), докато змия отивала да
пие от самата рана на животного.
При подобен ритуал на островите
Фиджи показвали на младежите. под
редени в релица привидно мъргвн
хора, окьрвавени. с ратворен корем и
извадени вьтрешности 11<> само с
един вик на жреца престорени ге мьр
П.ВЦИ скачали на крака и тичали към
рската да нзмняг свинскнтс кръв II
вырешносги. с конто били покригн
(FRAG. 3.425) Пурпурнитеокеанн на
। ьрците и Червено море имат съшого
симнолно значение: те са утроба га. къ
дето смърт и живот премннаваг един
в друг.
Това иниииапионно и цен г рост ре
мително тъмночервено има и погре-
бално тначение: Пурпурният цвят.
спорел Артемидор, е евързан със
смъртта (Ste-Croix; Mysteres du
Paganisme. в PORS, 136 137).
Зашото двузначността на това
червено на лълбоката кръв действи-
телно е такава: скрита. тя е условиего
на живота Пролята, тя означава
смърт Оттук и забраните, които тсг-
наг над жените по времето на месеч-
ния им цикъл: изхвърленага от тях
кръв с нечиста, зашото. минаваики от
мрака на утроба га към дневната
светлина, тя промсня полярността си
и ог свешено дясно става свешено
ляво Тези жени са неприкосновени и
в множество общества трябва да се
оггсглят на пречистванс, преди да сс
върнат в обшност. от коя го за момент
са били изключени Дълго време тази
забрана е зася!ала всеки човек. про-
лял чужда кръв, зори и в името на
справедлива кауза; съшо като кова-
ча. облеченият в червени дреки палач
е неприкосновен, lamoro се докосва
до самата същност на тайната на жи-
вота. въплътена от центростремител-
ното червено на кръвта и на разтопе-
ния метал.
Един миг ог островите Тробианд
(Меланезия), разка зван от Малннов-
скн. онагледява повсеместного разп-
ространсиие и лревността на тези
вярвания. в зората на историята един
човек научил тайната на магията от
ЧЕРВЕНО
578
един рак. който бил червей мради
магьосничествою. коею владеел. след
като му измъкнал танната, човекът го
убил; затова днес морски те рани са
черни, лишени от магьосничеството
им; все пак те не умнрат лесно, поне-
же някога са били господари на живо-
та и смъртта (MALM. 133-134).
Що се отнася до яркото. дневною,
соларното. центробежно червено. то
подтиква към действие; то е и трат на
жар и красота, на поривиста и благо-
родна сила, младост. здраве, богат-
ство. на свободен и тържествуваш
Ерос - а това обяснява зашо в мно-
жество обичан. например при сломе-
натия по-горе червен фенер. присъс-
тват и двете страни на символа. Това
е червеното багрило, обикновено раз-
творено в растителна мазннна - а то-
ва увеличава живителната му сила - с
което жени и девойки от Черна Афри-
ка оцветяват тялото и лицето си, след
като премине забраната. евързана с
първата им менструация, навечери-
ето на сватбата им или раждането на
първото им дете. Това е червената боя
- също разтворена в мазнина - с ко-
ято се украсяват индианските младе-
жи и девойки от Америка; смята се. че
засилва силата и разбужда желанието.
Придобива и лечебни свойства и за-
дължително се превръща в панацея.
Такова е и значението на множество-
то традиции, конто от Русия до Китай
и Япония евързват червения цвят с
всички народни празненства и особе-
но по случай пролетта, сватба и
раждане: често за момче или момиче
се казва. че са червени в смисъл, че са
хубави; казвали са го още ирландски-
те келти.
Но в ирландските традиции, въп-
лъщение на младежките жар и плам.
червеното е също така - и най-вече -
воинският цвят. за който в галският
език има две широко употребявани
прилагателни.<1ег8 и ruadh Примерите
са стотнцн. ако не и хиляди. а Дагда.
богът-друид. се нарича Ruadh Rof-
hessa, червен от голимого знание Ня-
колко текста, сред конто най-вече раз-
казът за разрушаването на странноп-
риемницата на Да Дерга, все още спо-
менават червените друиди; а това е
намек за воинските им способности и
двойната им роля, едновременно жре
ци и воини От своя страна в Галия са
почитали Марс RudiobusHHH Rudianus
(4epeeH)(WINI passim.OGAC. 12,452-
458).
Така, поради тази воинска симво-
лика. червеното изглежда е вечно за-
логът на битката - или на диалектика-
та - между небето и ада, хтонически и
уранов огън. оргиастичен и освобож-
даващ. това е цветът на Дионис. Алхи-
мнците. чието хтоническо схвашане за
червеното вече разгледахме, казват съ-
шо за философския камък. че носи зна-
ка на слънцето. Наричат го оше Абсо-
лют. той е чист, зашото е изграден от
съсредоточилнте се в него слънчеви
лъчи (YGEA, 113). Когато соларната
символика вземе превес и Марс отне-
ме Венера от Вулкан, воинът се прев-
ръща в победител. а победителят е
Imperator. Пишно. по-зряло и с лек ви
олетов оггенък, червеното става емб-
лема на властта. която доста бързо
си запазва правата за ползването му.
Това е пурпурът: този вид червено бил
в Рим цветът на пълководците. благо
родниците, патрициите: впоследствие
и на императорите. Константинопол-
ските императори били облечени изця-
ло в червено... Затова в началото има-
ло закони. конто забранявали да се
ползва червеното в гербовете (PORS.
130-131); Юстнниановият кодекс
осъждал на смърт всеки. купил или
продал пурпурен плат. Това значи, че
самият цвят се бил превърнал в сим-
вол на властта: червеното и бялото са
двата цвята. посветени на Иехова ка-
то Бог на любое и мъдрост (PORS, 125
579
ЧЕРВЕНО
бел. 3). което изглежда смесва мъдрост
и завоевание. справедливое! и сила
Картите Таро не бъркаг, аркан XI -
Силата - кож о с две ръце е ра зтвори
ла паспа на лъв носи червено наме-
тало над синя дрека, докато аркан
VIII, Справсдливостта. крие червена-
та си роба под синя мантия, подобно
на Императрица га. Изложено на
погледите. червеного става опасно ка-
то инстинкта за надмошие. когато сс
е изплъзнал от конгрол; то води до
егоизма. омразага. сляпата страст. ад
ската любое (PORS, 131): Мефистофел
носи червеното наметало на принцо-
встс на ада. докато кардиналите но-
сят това на принцовете на Църквата.
а Исаия (I. 18) говори по следния на-
чин за Вековечния:
Дойдете сега да ра шскваче. каю Господ.
Ако с а греховете ви кито чораво.
Ще станам беле като сняг:
Ако си ручени като червено.
Ще станат катоб.ч ia въ та
Няма народ, който да не с игра зил
- всеки по свой начин - тази двузнач-
ност. от която произтича цялата ома-
гьосваша сила на червеното, приело в
себе си тясно евързани двата най-
дълбоки човешки порива: действие и
страст, освобождение и потисничест-
во; в наши дни толкова развени от вя
търа червени знамена го доказват!
Това червено de guculc.t, както го
нарича хералдиката. наистина отпра-
ша към двузначността на пастта *
(фр gueule), основно символ на едно
неразграничено либидо, което се про-
явява в сънишата на децата. а тяхно-
то предпочитание към чернения цвят
е известно. Червеното от гербоветс.
според Лакомбиер (PORS. 135), беле-
жи измежду духовните добродетели
пламенната любое към Бог и ближния.
от светските добродетели, храброст и
страст; от пороците - жсстокостта.
убийството, масовото изтрсблсние; от
човешкия характер - гнсвливостта От
своя страна мъдростга на племето
бамбара каша, че червениж цвя! на
помня за топлината. тиъня. кръвта.
мьртвото тяло. мухата. досадата.
грудное г та. Царя, напомня за това.
до което нс можеш да сс докоснеш. за
нсдостъпното (ZAHB. 19).
А в Далечния изток червеното на-
помня в общи линии за топлината,
силата. действието, страстта. Това е
цветы на раджите. тенденцията към
експанзия.
В целия Далечен изток това с цве
тът на огъня. на юга и понякога на
сушата (да се отбележи. че огнеио-
червеното прогонва огъня: така че го
нзползват в обредите при строеж).
Това е също така цветът на кръвта.
живота, на красотата и богатството;
това е цвегьт на съюза (символизм-
ран от червените нишки на съдбата,
вързани на небето) Цвят на живот,
той е цвят на безсмъртието. получе-
но от цинобъра (червен живачен
сулфид). от червения ориз в Града на
върбите. Китайската алхимия в слу-
чая се присъедннява към символика-
та на червения труд от западноевро-
пейската алхимия и на червената ся-
ра от ислямския езотеризъм Послед-
ната. бележеша световния Човек. е в
действителност резултат от първня:
всъшност rubedo е равностойно на
постигането на големите Тайнства.
на излизането нзвън рамките на
индивида.
В Япония червеният цвят (ака) е
носен почти изключително само от же-
ните Той е символ на искреност и щас-
гие Според някой шинтоистки школи
червеното бележи хармония и експан-
зия. Японскнте новобранци носят в
дсня на замннаването си червен ко-
дам в знак на вярност към родината
А когато искат да пожелаят на някого
шастис - рожден ден. успешен изпит
и т.н. - японците оцветяват ориза в
червено.
ЧЕРВО
580
ЧЕРВО
Според древните спич яии вът
решннге органи имат вълшебни свой
ства По време на церемонии ie за бал-
самнране тс били i рижлнво отделяни
от тялото на мъргвеца и затваряни в
урна Иконография та рнсува тази ур-
на поставена във вълшебиата лодка,
която изобразява пътуването към от-
въд ни я свят Всички опнти на демо
ните и чудовишата целят заграбване-
то на тази урна, а заедно с нея и на
вълшебннте свойства, която тя крие
(вж. съшо и екскременти).
ЧЕРЕН ДРОБ (ЖДЪЧКА)
Черният дроб обикновено сс
евързва с чувствата на 1няв. а жлъч-
ката - с открито лукавите намерения,
което сеобяснява с горчнвия и вкус. В
другите културни ареалн съшеству-
ват малко гьлкувания, конто имат ня-
каква връзка с нея: ислямът отлава
страстите на черния дроб. а болката
- на жлъчката
Свети Хуан де ла Круз в тълкува-
нието си на Иеремия (Жалби, 3, 19 и
Девтсрономия. 32. 33) отнася жлъчка-
та към паметта, към смъртта на
душата. към пьяного лишаване от Бога.
Жлъчката на дракона се проти-
вопоставя на виното. тя е обратного
на живата вода В ,.Су Уен“, основния
трактат на китайската традиционна
медицина, кнеелнят вкус н зеленият
цвят се приписват на черния дроб.
Черният дроб поражда силите; той
разработла плановсте. докато жлъч-
ният мехур ссъдията. който решала
и отсъжда. Пораждаш силите, тон в
съшото време ражда яда и смелостта.
бойните добродетели изобшо. В дале-
коизточните езици многобройни
изрази, означаваши черния дроб. но
най-вече жлъчката. носят сдноврсмсн-
но и смисъла на.е.нелект". Семанги
ката на ..горчивина", а понякога и та-
зи на ..радост" са пример в това отно
шение за Европа. В древен Китай са
яли черния дроб на враговсте, за да
не се поставн храброе! за под съмнс
ние. Този акт включва и приемансю
на чужда та смелост За отливансю на
саби са се използвали заешкн жлъчки
Кон Ин си разпаря корема. за да емс
ни черния си дроб с тозн на господа
ря си. убит в сражение В Камбоджа.
Лаос и Чампа всяка година при ловки
нападения са взимали човешки жлъч
ки. конто служели за прнготвянею на
напитка за господари ге и за търкане
на главите на бойните слоновс (CADV
CHAT, FRAL. CORT. PELC. PORA)
ЧЕРЕН КЕХЛИБАР
В срсдиземноморския басейн
(Италия. Египет) и в Индия амулетьт
от черен кехлибар. както и този or
корал, предпазва от лошо око. В бри
танските острови черният кехлибар
отблъеква бурите, демоните, отропите.
обладаването от духове. изпратените
от магьосннци болести, ухапванията
от змии Ирландски ге сънруги горели
черен кехлибар. лесно запалим асфал i
за да осигурят сигурностга на мъже
те си. когато отсъствали (BUDA, 316)
Според Марбод чрез опушнане
черният кехлибар лръи<а цикъла на
жените Вярва се. чс той протикк
той на демоните... Гой побеждала ан
торитетите и рам/аля магните, той
е пробният камък на девствснщ пипа
(GOUL, 208).
Във всички случаи черният кехли-
бар, черен и лъекав камък. е символ
на покровителе!вото и зашитаза oi
всички невидими злодеяния
ЧЕРЕША
Мере шага е символ на воинского
призвание на японския самурай и на
участта, га която той трябва да сс
подготви: ..да рижъса черненото ме
со на черешата. за да сс добере до
твърдати костилка или. с други
581
ЧЕРНА ЛУНА
<)i ин. <lu потертей крг.нта и п it.m
та. ш <)</ Рттигт <><> крийъгъ гния
килгък на човешката .тчнопп. )а <но.ч
C.uote.ua tiauipamnci ваш ооърна
тин кг. и н /гр.чнашото « п.нис чсрс
шов цент. < о ино I ни ечхната вссот
datmoctn Ръкохваткшпс на сионте
6u.ni украсени < череши <)ргг с и.и
not на тъ/н спето на lleetidit мото по
игнпрешен път. Нитршпа* от tanaO
ноевропеоските иниииииии (SERH.
161 I
ЧЕРНА ВРАНА
В Ирландия черниц- враки или
Bodb с едно or имена)а на богиня)а
на воина га. която впрочем често сс
явява в тоти облик Лко пожслае. тя
може ла се превърие в различии жи
во)ни и правн именно това. за ла се
бис срешу Кухулин, конто я огблъс-
нал В Галия срсшаме имею й и теонн-
ма Catliubodus. черна 1а врана на биг-
ката (REVC. 1.32-37; OGAC, 17. 394 и
следнаши).
IiouicH облик на । арвана, в Гърция
тя е посвегетга на Атина. докато гои е
иосве)сн на Аполон.
ЧЕРНА Л> НА
Черна)а Луна е фиктивна точка
на небето, чияго важност се оказва
главна и астролотнческага тематика.
Иероглифы и с нредсгавен or разчер-
гаи сьрп или два потумссеца. образу
ваши централно слънце с точка; око-
ло на c.iiropoia - метафи шческо мяс-
го. ако с такова.
Черна г а Луна, която се евързва с
Лили), първата жена на Алам, чиню
полон opiair се е отворил в моэъка й.
има съ1пиос1ии отношения към поня-
тия като иелосгъпно. недосегаемо.
прекалеио ириске I вне на orci.eiBiiero
<и обратно), болетнена свръхпрозор
ливост благодарение на ин ген пнет.
Повече от огбльскваш окултен пен
гър. Чериата Луна нъппъитава гл а во
1амайвашата самота абсолютною
iipanio пространство. коею нс с ни
шо ipyro. a Hi. inoiaia чрез Нагита
нс.
la in иематериална сила е и сляпо
го neiно с ореол or черни пламъци.
коею onyciouiaiia мястото. около ко
его травитира. Но г я може ла преоб
ра ш ас।ролог нчнияРои. къдсто сс на
мира и рождена га гема благодарение
на абсо.тю г hoi о себсогдаване или на
себспревътмо) ванею. Друг път. кота
го получи логин импулсп. тя е таила
шена от дезинтеграция, която я дебне
Хадес евързва Черна та Луна с
гежкия. мрачен елемент 1амас: юга
ва )я символизира снер1ияга. която
трябва ла сс побели, тъмата. която
грябва ла се разпрьсие. карма га. ко-
нто трябва да се пречистн Гя вина) и
е евързана с выштин феномени. коле
басша сс между отката и ентусиатма.
Ако не достиг не Абсолюта, който ди-
ри обезумял, индивиды, беля таи от
Чериата Луна, прелпочпта да се от-
рече от сне।а лори на пената на само-
унишожс1шею или на унишоженнето
на ближння. Но ако може да прсвьрнс
огрова га в лек Чериата Луна осигу
рява достъна до гясната вратичка.
която води към освобождснието и
светлината Жан Картьоре. теоретик
на черните светила, полчертава отно
тенисто между Чериата Луна и
Еднорога. конто ра жъева или оплож-
да като бот. ако т1дивилът е прсчис-
тсн ог страсти тс си. Чернота Луна от-
начава опасен път. но пьт. конто мо-
же внезапно да отвеле в светлинния
център на Ьигиего и Единството.
Чериата Луна представлява па
тубния аспект на луната: символ на
унишоАсннсто. на мрачните и злое
горни страсти, на вражлебниге енер-
тин. конто трябва да бъдат побслени,
на Карма на абсо.Honiara пустош. на
чернота Репка, която притежава ужа-
еявашата способност ла притсгля н
ЧЕРНИЦА
582
поглъша
ЧЕРНИЦА
В древен Китай черницата е дър
во то на изтока. Тя е дом на Майката
на слънцата и дървото. от което се
кзкачва на небето изгрявашото слън-
це. Когато Хуанди тръгва от Кунсап.
кухата черница, за да постигне вър
ховната власт. той определено следва
възходяшия ход на Слънцето. отмер
ван от ударите на звучен барабан, нап
равен от черничево дърво (или от
дървото половня). На източната вра
та на столицата е засалена черничева
гора (санлин); съшата дума означава
танц. който изглежда е евързан с про-
летного равноденствие.
Дъшерята на Янди. превърната в
сврака. се издига по съшия начин в
небето, т.е. от черница
С черничев лък. подобен на лъка
от праскова. се пускат в четирите по-
сохи стрели. които премахват влияни
ето на злите сили.
Следователно бихме могли да въз-
приемем като необичайно поверието.
че евързаната с исторически събитня
по време на различии династии поява
на чудодейни чериици носи нешастие:
несъмнено това е така, понеже изди-
гането на слънцето предвешава
суша, която очевидно се явява изпра-
тено от небето проклятие (GRAD.
KALL).
Червените. сияеши през ношта
Цветове били сравнявани в легендите
със звездите. Овидий разказва. че пло-
довете на черницата били първона
чално бели, но станали червени след
самоубийството на двамата влюбени
- Пирам и Тисба. които се срешали
край един извор. в сянката на черни
ца.
ЧЕРНО
Цвят. противоположен на белия.
на който е напълно равностоен в ка-
чество г о си на абсолютна категория
Подобно на бялото. той може да бъде
разположен в двата края на Цветова
та гама като граница било на гоплите,
било на студените Цветове; според ма
товостта или блясъка си той прсдс-
тавлява липсата или сбора от цвеюве.
тяхното отрицание или техен синтез.
От гледна точка на символа най
често го разглеждат като студен цвят
с отрицателен заряд Противополо
жен на всички останали Цветове, той е
евързан с първичния мрак, с начал
ната неразграниченост. В този сми
съл се доближава до значението на не
утрално бялото. на празното бяло и
служи като основа на аналогични сим
волни изображения, каквито са коне-
те на смъртта - ту бели, ту черни Но
неутралното и хтоническо бяло е не-
делимо в представите за света от оста
Изток - Запад, която е ос на напуска-
не на дадено място и на промените,
докато черного е разположено по оста
Север - Юг. която е ос на абсолютна
та трансцендентност и на полюсите
Според това дали народите поставят
ада и долната част на света на Север
или на Юг. едната или другата от тези
посоки с приемаиа за черна По такъв
начин за ацтеките. алгонкинитс. ки
тайците е черен Северът. за майте -
Югът, а за инднанците пуебло -
надира, т.е. основата на световната
ос.
Така, разположен под света, чер
ният цвят изразява пълното без
действие, състоянието на завършена
и непромеияема смърт. включени меж
ду тези две бели нощи, през които в
покрайнините му се извършва прехо-
дът от нош към ден и от лен към нош
Следователно черното с цвят на
траура, но не като бялото. а по един
много по-потискатп начин В белия
траур има нешо месианско Той беле
жи отсъствие. предопределено да бъ
де пре.махиато, една временна липса
583
ЧЕРНО
Това е трауры за „царе и боговс". ко
ито задължително те се выродят:
„Царят умри, да живее Царят!" под-
хожда напълно на френския двор, къ
дето се носел бял траур За сметка на
това би могло да се каже. че черният
траур е безналежден Чернота отек-
ва вътрешно. подобно на едно нищо
без никакъв изход. като едно нишо.
умряло след смъртта на слънцето.
като вечна тишина, без бъдеще. до-
ри без надежда за някакво бъдеше. пи
ше Кандински (KANS). Черният тра
ур е окончателната загуба. безвъзврат-
ното пропадане в Небитието: така как-
то ги представя Зороасгър, измаме-
ните от Ахриман Адам и Ева се обли-
чат в черно, когато биват прокудени
от Рая. Цвят на непоправимата
присъда. черного се превръша освен
това в цвета на отказа от човешката
суета и поради това в християнство-
то и исляма черните горни дрехи са
знак за религиозност: черного облек-
ло на мевляна - танцуващите
Дервиши - олицетворява надгробния
камък Когато посвегеният я съблече,
за да започне въртеливите движения
на танца си. той се появява в бяла
роба, която символизира възраждане-
то му за божественото, т.е. Истинската
Действителност: междувременно са
проехтели тръбите на съда В Египет,
както казва Хораполон, черен гълъб
бил йероглифът. с който се обознача-
вала жената, останала вдовица до
смъртта си (PORS. 175) Този черен
гълъб може да бъде разглеждан като
символ на ограбена обич или като от-
речен живот. Известна е фаталната
съдба. проявяваща се в образа на ко-
раб с черни платна от гръцката епо-
пея до тази на Тристан
Но подземният свят, опаката
страна на видимага действителност
е освен това земната утроба, където
се извършва възраждането на днев
ния свят. Цент на траура, на Запад.
чернота би to откачало юмвол на
плодородието. също както в древен
Египет или Северна Африки той е
цветът на п зодородната почва и на
дъ ж домните облаци (SERH. 96). Ако
този сия г с черен като полните лъл
бини, го е и зашото съдържа съкрови
шетоот потенциален живог. зашото е
големият иэточник на всички неша:
Омир вижда Океана черен Великите
богини на Плодородието, тези стари
богини майки са често черни поради
хтоническия си произход: така черни
те Деви съпровождат черните Изиди.
Атони. Демстри и Сибили, Афродити
Според думите на Портал (PORS)
Орфей казва: Ще възпе.ч нощта. май-
ка на боговете и на хората. нощта
- начало на всичко сътворсно, и ще
.ч нарека Венера. Този черен цвят обг-
ръша утроба га на света, където в дъл
боката животородна тъма действа
огнено и кървавочервеният цвят.
символ на жизнената сила. Оттук
следва честото противопоставяне на
червеното и черного по оста Север -
Юг. или. а това в крайна сметка е
съшото. факты, че черного и черве-
ното могат ла се явяват заместители
на двата полюса, както отбелязва
Жан Сутел (SOUM) във връзка с
представата на ацтеки те за света От-
тук и изображението на Диоскурите.
яхнали два коня - елиният - черен, а
другият - червен. върху една гръцка
ваза, описана от Портал, и върху
друга, описана от съшия автор, къде-
то облеклото на Камилин, великият
психопомпос на етруските с червено
тяло. е черно - крила. боти н туника.
Цветовете нлСмъртта. тринаде-
сети аркан от Таро, са красноречиви
Тази инициационна смърт. въвеление
към истинското раждане. коси изоб
разения пейзаж от вилимата действи
телност - пейзаж на преходните илю
зии - с чернена коса, докаю самият
пейзаж е в черно Смъртоносната ко-
ЧЕРНО
584
са олицетворяла жизнената сила, а
жертва г а и - небит исто: като покос я
на живота на заблудите. тринадесети
ят аркан подготвя достъпа до истин
ския живот. В случая символиката на
числото потвърждава тати на цвета;
тринадесет. което нлва след дванаде
сет - числото на завършсния цикъл.
въвежда в едно ново начало, дава тлв
сък на обновлението.
Вхералдикага чсрният цвят се иа-
рича пясък и това тира зява сродство
то му с неплодородната почва, нзоб-
разявана обикновено в охра. цвят. кой-
то понякога тамества черното: съшо
то землисто или пясъчножълто пред-
ставлява за някой индиански народи
в Америка, както и за жителите на
Тибет и калмицитс студения. зимсн
север. Пясъкъг означава предпаз-
ливост. мъдрост и постоянство в тъ-
гата и нешастията (PORS, 177). По вся-
ка вероятност известният стих от
Песен на псснитс съшо изхожда от та-
зи символика: Черна съм. но съм
хубава. Иерусалимски дъщери... и е
според тълкувателнте на Стария за-
вет символ на голямо нещастис.
Навярно той не се ограничава с това
си значение, зашото произлезлият от
червеното лъекав и топъл черен цвят
представлява съвкупносгга от всич-
ки Цветове Според разсъжденията на
мюскзлманските мисгнци той се прев
ръща в самата божествена светлина.
Джелал ед-Дин Руми, основателят на
сектата мевляна или танцуваши
дервиши, сравнява отделните степе-
ни на вътрешното издигане на суфис-
та към блаженството с гама от Цвето-
ве. Тя започва от бялото. което предс-
тавя книгата на Закона на Корана, на-
чадно понятие, което е пасивно. поне-
же за дервишнте предхожда поемане
то по пътя на усъвършенстването. И
стига до Черното през Червеното;
според Руми това Черно е абсолют-
ният цвят, край на всички други цве
зове, по конто дервиш ы се изкачва
каю по стъпала. за да стигне до вър
ховната сгепен на екстаза, когато
Божеството се разкрива прел мисти
ка и го заслепява. Следователно и в
този случай блес!ящо Черного е на
пълно еднакво с блестяшо Бялото.
Несъмнено по съшия начин можем да
разглеждаме и черния камък в Мека,
конто съшо е блестяшо черен. С ыция г
цвят срешаме в Африка, в дълбоко
проникналата патина с червеникави
оттенъци, която покрива статуите в
Габон, пазителки на светилишата. къ-
дето се съхраняват черепите на пред
ците.
За обикновения човек съшото то-
ва бляскаво червеникавочерно с цве
гы на вранитс коне от рускнте народ-
ни традиции, символ на младежката
пламенност и сила.
Съчетаннетоот бяло и черно е све
шен съюз; от него произлиза междин
ною сиво, което при цветовете изра-
зява центъра. т.е. човека.
ВДалсчния изток двойсгвеносгта
на черното и бялото е. общо казано,
тази на сянката и светлината, на деня
и нощта, на знанисто и невежест вото,
на ин и ян. на Земята и Небето. Според
хиндунстките разбирання тя е тази на
силите тамо (нисходяща или разпръек
ваша) и сатва (възходяща или соли
жаваша) или казано другояче. та зи на
кастата на шудра и на кастата на бра-
мините (по принцип бялото е цветът
на духовенството). При все това Шива
(тамо) е бял, а Вишну (сатва) е черен,
нещо. което текстовете обясняват с
взаимообвързаността на противопо-
ложностите. но най-вече с факта, че
външната проява на бялото начало
го прави да изглежда черно и обратно,
съшо както е обърнато отраженнето
му върху огледалото на Водите.
Черното. най-обшо казано, е цве
тът на космическата субстанция
(пракрити), на materia prima. на пър
585
ЧЕРНО
воначалната нсразграничсност. на
първичния хаос, долните води на
севера, на смъртта каю заночнем с
нтредою на хермсзииигс и скинем
ло хиндуисткиге. китански. японски
символик системи (вс никое г то не
винаги се противопоставя на бялото.
а както в Китай например, на жълто-
то или червеното) В готи смисъл чер-
ното бсзсъмнено npe.ino.iata исто
гъмно и нечисю Но обратно. юссим
вол на не проявата и на първоначал
ната непорочное г: към това му зна
чсние се отнася символиката на сред-
новековните черни Деви, а съшо и на
Кали, черна, понеже връща в лоното
на безформсното и на ратпилените
форми на Цветове В „Бхагачидгигпа"
по подобен начин Кришна, беземърг
ният, с тъ.оното, докато Арджуна
смъртният, сбялото - обрати в перс-
пектива на всемирния ..АГ' и на лич
ното „Лт". Всъшност тук ние се връ-
шаме към символиката на Вишну и
Шива Хиндуисткият посветсн сяда
върху бяло черна кожа, пак със зна
ченнего на проява>а и нс проявата В
същия ред мнели Геной отбелязва
важного символно значение на ciипет-
ските черни лица, на китаиските(лзян-
чу) и халдейски черни глава. както и
на египетската Кеми или черна земя.
като всички тези изрази несъмнено
имат централно, основно значение.
1 ъй като проявата. която струи ог цен
търа. е бяла като светлината.
Всъшност китайского хей извик
ва едновременно прсдставата за чер
ния цвят и покварата и за покаянието;
обредното почерняне на лицето е бе-
лег на смиреност. цслта му е да поис-
ка опрошение на rpexoaeie По сыция
начин Малхут е вторият Хе на
Тетраграмага. Отблъсната и тъжна,
тази буква с обикновени размери се
смалява и завьршва като малка чер
на точка, която напомня за формата
на буквата йод - най-малката в ев-
рейската азбука
Хсрметичсското черно дело с
смърт и ивръшане към неразчлене
ния \аш; то стИ1 а до бялото дело и в
крайна сметка завършва с червеното
дело на духовното освобождение И
даоистказа символна ембриолот ия из
вличаво^иошо началоо! черните тлъ
бини на octdnama (кап), за да то евър
де с огненото начало, така чс да ра з
цьфнс Зла кто го цвете: цветът на зла
того е бслият (CHOO. DANA. ELll
GRIE GUEC. GUES. HERS MAST)
От гледна точка на психологичес-
ких анализ в дневните или ношни
съниша. подобно на уссшанията при
будно състояние, черното е смягано
за отсъствие на всякакъв цвят. на как-
вато и да било светлина Черното пог-
лъша светлината. без ла я отразява То
напомня прели всичко за хаоса, за
нсбитието. за нотного небе, за потъ
налата в ношен мрак земя. за злото.
безпокойството. гьгата. за безсъзна-
нието и Смъртта.
Но черна е съшо така п.тодород-
иаза земя. която се разтваря за еван
гелското: Ако житного зърно нс умре,
тази земя. в която са I робовете. която
сс е превьрнала по този начин в дом
за мъртвите и подготвя възраждане
то им. Ето зашо по време на обрсдите
от култа към Плутон, бог на Ада. би-
ли принасяни в жертва черни животни.
украсени с панделки в съшия цвят.
Тези жертвоприношения можели да се
извършват само на гъмно и главата
иа жертвата грябвало да бъде обър-
ната към земята.
Черното напомня съшо за дълбо-
ките пропасти, за океанскнтс бездн и
(По море 6с t дъно. в нот бел луна); а
това карало древннте да принасят в
жертва на Нептун черни бикове
Понеже извиква в човешкото съз-
нание прелставата за небитиего и
хаоса, т.е. за смута и безпорядъка. чер-
ният цвят с мракьт на начал»!»; гои
ЧЕРНО
586
предхожда сътворението във всички
религии За Библията в началото к
мята беше бслвидна и пуста; тъм
чина се рактилаше над бе/дната
Според латнно-гръцката митология
началното състояние на света бил
Хаосът. Хаосът родил Нощта, която
се омъжила та брат си Ереб: синът им
се наричал Етер. Така от Нощта и
Хаоса тапочва да струн светлината на
сътворението: Етер. Но межлувремен
но Нощта родила, освен Съня и
Смъртта. всички нсшастия на темята.
а това са бедността, болестта. старос-
тта и др. И въпреки това. въпреки
безпокойството. което предизвиква
мракът. гърците наричали Нощта
Евфрония, т.е. Мъдрата майка.
Самите ние казваме Нощта дава съ-
ест (букв., а в българския - Утрото е
по-мъдро от вече рта).
В действителност ние можем да
напредваме главно през нощта. като
се възползвамс от предупрежденията.
които ни отправят сънишата. както
съветва Библията (Иов. 33. 15-16) и
Коранът (сура 42).
Ако черният цвят е евързан със
Злото, те. с всичко онова. което пречи
или забавя развитието на нещата спо-
ред желания от Бога ход. то е. зашото
този цвят напомня за така наричано-
то от индусите Невежество, за сянка-
та на Юнг. дяволската Змия-Дракон
от митологиите. които трябва да по-
бедим вътре в самите себе си. за да
бъде сигурна метаморфозата ни. но
които непрестанно ни предават.
Така в няколко много редки сред-
новековни изображения Иуда Иска-
риотски е с черен нимб.
Това черно, евързано със Злото и
Безсъзнателното. откриваме в изрази
като: имам тъмни помисли. чернота
му душа, а що се отнася до значени-
ето на причернява ми пред очитс. то е
точно не съзнавам какво върша. сил
но се разгневявам и губя контрол Ако
насочваме злодеянията или завистта
си към някой друг. то тон се преврь
ща за нас в ненавистна черна овца
Черното е цвят, който бележи тъгата.
песимизма.огорчението или нешасти-
сто и се среша непрестанно във все-
кидневието ни: черен ни е животът.
обземат ни мрачна мисли. в мрачно
настроение смс. бял ден нс можем да
видим. Английските ученики наричат
първия учебен ден Black Monday [Че
рен понеделник). а римляннте бележе-
ли с черен камък лошите дни.
Черного - символ на смъртта,
срешаме в траурните дрехи и в све-
шеническото облекло за отслужване на
погребалните литургии или тези на
Велики петък.
Последно, черният цвят се присъ-
единява към цветовете на дявола. за
да обозначи съвместно с червеното
горящата материя. Сатаната е нари-
чан Принц на Мрака и дори самият
Иисус понякога е изобраэяван в черно,
по точно - когато Дяволът го подлага
на изкушение, сякаш черният плащ на
изкушението го покрива.
Като цвят. който влияе върху чо-
вешката психика, Черното създава
усешане за непрозрачиост. сгьстява-
не. тежест По тази причина бремето.
обрисувано в черни краски, ще изг-
лежда по-тежко, отколкото ако е в
бяло. Същевременно тази толкова
черна (сега е моменты да го кажем)
картина на извикваните от черния
цвят асоциации не му пречи да има и
положително значение. Образ на
смъртта, на земята. на гроба, на нощ
ното пътсшествие на мистиците.
Черното е съшо така евързано с обе
щанието за възобновен живот, така
както ношта съдържа обещанието за
нзгрева. а зимата - за пролетта. Освен
това ни е известно, че в повечето древ
ни мистерии Мистът трябвало да въз-
тържествува над няколко изпитания
през ношта или да участва в опреде-
587
ЧЕРУПКА
лени обрели и t ъмно подземие Посъ
ши я начин в наши дни монасигс и мо
начините напуска) светски» живот и
отиваг в манасгир
Черного оповаря на китайского
женско начало ни темно, инстинктив
но и маичинско Вече огбелязахме че
релина богини Майки, редина Деви са
черни; Диана от Ефес, хинлуистката
Кали или И шла са изобразявани в
черно; на Палат ииския хълм черен ка
мък олинетворявал Magna Mater (ла г
- Великата Майка); Каабата в Мека е
куб от черен камък. а по цяла Европа
безброй поклонници почитат черни
Богородици
Следвайки съшата тази посока.
Конникът от Откровенисто. яхнал
черния си кон. лържи в ръка веши и
трябва ла претегли пшеницата. овсса.
олиото и виното. като по този начин
разпрелеля по време на слал лобитн
те от плодородната почва на Великата
Майка Земя продукт»!
В сънишата появата на черни
животни. на негри или други гъмни
съшества показва. че се евързваме със
собственна си Примитивен инстинк-
тивен свят, който трябва да разгада-
ем и чиито сили трябва да насочим към
по-възвишени цели
ЧЕРУПКА I МИЛЕНА) '«* Р А КО
ВИНА i
Милената черупка напомня за
водите, където се е образувала. и има
обши черти със енмволното значение
на плодородие, характерно за водата
Очертанията и въгрешността и упо
добяват женски те полови ортани
Възможността в нея да се крие перла
вероятно е породила легендата за
раждането на Афродита, излязла от
мнда А това би потвърдило двойни»
аспект на символа - сротичсн и като
причина за зачатие Нека не забравяме.
че в Испания широко разпространс-
ното женско HMeKoHcciicii<>ii(3a4aiHc)
нан чес to би на замес звано от умали
ТС шоюКонча - мила, раковина - или
оше по свойского Кончи!а как roia
ва бихме moi ли да приемем. чс народ
ното въображение нс е проявило прел
намереносГ.’ Многобройните карги
ни итобрагяващи Ра ж tianemo на
Венера. като тази па Ботичели илиТи
пиан, онаглслявали сьшага асоциа
ния. Ог сньрзаното със ссксуалното
удоаолс। вис плодородие лесно се с ги
га до представите за блаюденствис.
за успех, както и правят китаицнтс.
конто съвсем рядко пропускаг да
евържат мидата с Импера горите.
Следвайки съшата символна ли-
ния. ацтеките наричат бога-луна Тека-
сицтекагъл.този от мидата. а негово
то изображение, коего означава раж-
дане, зачеване, е не друго. а това на
матка.
Но луната е свързана със земята
в самата й същност т е с вътрешност-
га и. с хтноническите сили. които чес-
то се явяват под формата на старо
лунно-земно божество Такъв с случа
ят с майте, за които мидената черуп-
ка символизира подземпня свят и цар
ството на хгъртвиге Очертанието на
мила, прибавено към иероглифа на
слънцего. бележи Черного слънце. т.е
слънцето в неговата мощна функция,
когато то посешава долните световс
(ТНОН) На Антилскитеострови. вър-
ху гробовсте се поставят мидени че-
рупки. в които сс палят светите за раз-
личии ге празници.
По този начин мидата е свързана
с представата за смъртта оше пора-
ди това, че символи играного от нея
благ олене г вне. за дадена личност или
поколение, води началото си от смърт
та на първоначалния обитател на
черупката, от смъртта на предходно
то поколение В спохата на ссвсрния
слен морскиге мидени черупки. из
полгвани в погреба лнн те украшении
прт ъе<)нн.чнат мърпшн.ч кв.м к<« мо
ЧЕРУПКИ
588
изгони и.я принцип - Луна. Иззда. Жена
- въ зкрсз.чвипз го. н <,<< твит го в кзн
иическотзз и предпзз загат - подззбшз
фазитена лхназзш - раждане. з.мърт.
въ зрсз жданс (Брьой. bSERH. 37 ЗЮ
На островите от запалната част
на Тихия океан Б Малиновски открил
особена търговия (Кула) с мидени чс
рупки. обработени като гривни (мва-
ли) или наннзани на огърлици (Суда-
на) Тази гьрговия. различна от оста
налнте. прнлича повече на обредка
церемония, отколкото на носсша не
чалби търговска дейност Кула озна-
чава кръг.сычата дума означава пъ-
тя на душата на мъртвите. който
според пззверичта от ива т на о. Теми,
на севсро запад от Бозона; иарз твззто
на мвалн. Маали - широки гривни,
изр.чзанзз от горна та част на гол.ч иа
конусовидна ракзнзина - са считани та
мъжки по природа; те пътуват на за-
пад и символизират човешкия живот.
чийто завършск с смъртта Сулава
- дълги нанизи от червени мидензз
черупки 'приеманзз за жешки) - вър-
в.чт от запад на изток; зпе представ-
лчват нечистотата на плътта и
менструаиионната кръв. превъпзъ
шението. слизането на душата в
материята. дош зото от иъртвите
плодородие. Теззз морски талисманзз
преди звикват обмяната на блага та.
з-ъюзничеството между хората. обе-
динчването им под вс.чкаква форма
(SERH. 285. 291).
Катаного до тук обяснява зашо в
сънишата мидената черупка се явява
израз на либнлото Нагината, която тя
означава. е вхолът на пещерата. на
стаята със съкровището. понеже вся
ка мила може ла съдържа перла: така
че сънунането на мила е покана за
пътешествие която винаги е белязана
с положителен знак (AEPR).
II Буржад цитиран от Гиро
(GUID) и тразяиа с едно и (речение та
зи основна символика: зз аз. от мида
на мида. етигих до нейната. първич
ната. до б.зедата раконззна < рокнз
отвор. ззткъдето всичкзз бе дошло зз
къдезпзз всичкоее завръизиизз'
ЧЕРУ ПКИ
Символ на планината или основа
га на снега, произлязъл несъмненоот
този на костенуркага*. И римскозззо
изкуствзз гзз вин даме често зим) езпъ
палата на възнасчзиич се Христзк.
тзд краказпа на ингелите. пзз планин-
< ките върховс. кипиз символ ни кри.ч
на земята и допира с небезпо зз т.н
Ге символизират дорзз самото небе
(CHAS, 153). В друг смисъл. който под
чертава съвпадснисто на противо-
положности те. тс бележат, обратно,
прспятствисто. което нс позволява на
човек ла вили нсбсто: нужно е черуп-
ките (на български се казва по-скоро.
чеэаслспеният има ..перле'' на очите)
да паднат от очите. за да може човек
ла прогре истината. В глиптика та на
манте символиката на черупката ся
каш се лоближава до таза на ромба*
чиято сексуална стойност е лобрс и з
вес г на Такова с значението и и в era
рофренския. кълето да озпворииз чс
рупказпа. значело да дефлорирази. В
случая черупката била разбирана ка-
то символ на латинского вулва - об
вивка (GUID).
ЧЕСЪН
Спорел съшсствувашага в Цент
рална Европа традиция връзка чесън.
окачена над леглото. или огьрлииа от
цветовете на това растение пропьж
лат вампирите. Още Плинии отбеля з
ва. че чесьньт пропъжда змнитс и
предпазва от лудост В Сибир буря
тите нярват. чс присъствието на ду-
шите на жените, умрели при раждане
конто се връшат през ношга. за да
преслелваг живите, се долавя по ми
ризмата на чесън. разнасяша се от гя\
(HARA)
589
НЕТВОРКА
Племето6.1 гак or Борнео принт,
на на чесъна способноет га ла открн
па загубените души (FRAG 3. 46)
Сьшггят автор ра тканы. чс нт.в Вар (в
Драгинян) сыцестп\вал тревен оби
чан да се „скат скилилки чесън в от
ньовстс типа leint игу шин le на не ши
। рал в лени на свети Иоан, сетне всич-
ки семейства сн поле тялн ски гидктпе
(FRAG. 10. 193)
В класическага античное! на че
съна приписка! никои цен и и своисг
ва. следи от та ти представа са ина те
ни в съвременния iръцкн фолклор
Така например по време на С'кирофо-
риитс и 1есмофо|>111пс жените ядели
чссьн. п.и ка го се см • » ю чс гой по
мата та при тьра.......> > >• гомъд-
рисго. кое’» бито iaаг * < шеано. ло
като трэелн при пищите i)>ARS. era
ши //с/к/кг). впрочем ibpinrie иена
виждат чсст.на
11о в средн земноморския басейн и
чак до Индия нан-ра трое гранено е
повсриего. че чесьнът прелпа иы от
уроки Его laino в Сицилия в Италия
в Гърция и и Индия се среитат врыки
чесън. завързани с чернен вълнен
конец. В Гърция се смяга. чс лори и
самото проигнасяне на думата чесън
предпазва о г нсшастис (HASE. art Evil
О*)-
По време на наскоро изеледвани
те от етнографа Катерина Кавури об
редни празненсгва на обновление то
с дионисиев характер, конто и до днес
се честват в гръцка Тракия, главного
действашо лице на празника. включ
ват ордалии с ходене по жарава. но-
си в ръка нантгз чесън (K.AKD. 41)
И ло днес карпа теките овчартг
търкат ръцете си със свеген чесън
прели да издоят за пьрви път овцете.
за да предпазяг сталото от змииски
ухапвания (КОРК. 434).
Във всички тети обичан чесънът е
прелпа тно средство против зловред
ни 11ЛИЯНИЯ илн враждебно ирисьствне
Зарадн миризмата си чссъиът е
npciii.pH.il oi древни।сетитттяни вбот
противне тояпт на змияга В Рим дос
п.и та то храма на Кипе за бил табра
неп та пески, конто малко прели това
с ял чес т.н В един от свонте споли
Хор.нтии бълва огън и жупе г срещу
чеег.па - несъмнено причина1а ото
во с в нет она га миризмл Понеже би ।
обичаина храпа на рихгекиге воиништ.
чесып.т се превърггал в символ на
воинншкия живот
ЧЕТВОРКА(ЧЕТВОРЕН. 4(1111’11 *)
В случаяразбираме тази дума(вж
квадрат •) слипе тесно в СМИСЪЛа на
ари ।мет ична прог ресня на първите че
гири чиста, чисто начало и пропор-
ция с единица та 1.2.3 4 Сборы им
е равен на лесе ища * символ на съ
Hi.piiiciie гното и ключ кьм вселена га
Четирите поредни числа са свешено
го число на този свят, на земяга на
хората Виттена г се на равно разсто-
яние от нераиадаемата единица (4 -
I = 3) и ог ссдморката (7-4 = 3),
кояго изразява връзката си с божсст-
венага Троица, г е с Едното. разглеж
дано в грите му отношения спрямо
сътворението: сила, разум. побов
Положение™ на четворка. еднак
во ра (положено спрямо единицата и
седмнцата. определя поста добре
призванието на човека пронзая п.л от
единицата. гои се отличава о г нея ка-
то създадеи от творсца. но ггс е при
товаи да се ньрне (вж завръщане ’)
при нет о. ла сс елее с пег о. ка то с това
прояви силата си. разума сн и любов
га сн. Но този начин гои извървява
съшия път. гройката, в обратна посо-
ка - велньж в посока кьм ран ранича
ването. и г ори път - в посока кьм но
во сливане Четворната поредица на-
не тина е и тра г пл определено със тоя
ние, но в пронес на развитие, понеже
на земята човек е част от динамика
която тасяга не шя енж
ЧЕТИРИ
590
ЧЕГИРИ
Символните значения на чезвор
ката са евъртаим с квадрата * и кръе-
га ♦. Оше от бли жите на прелистори-
яза времена четверка та е била нзполз-
вана. ia да означи устройство™. осе
заемото, наблюдаемого Връзката и с
кръета я превръша в несравним сим-
вол на завьршеност. всеобшност; тя
е всеобхватен символ Преснчането на
меридиан и паралел раздела земята
на четири части. По всички континен-
ти пълководцн и царе са наричани
Гоеподар на четирите морета... на че-
тирите слънца... четирите краища на
света ...и т.н., нешо. което може ед-
новременно да обозначава обхвата на
властта им от гледна точка на плош-
та и пълновластнето им спрямо всич-
ки действия на поданиците им (CHAS.
31).
Съшествуват четири посоки на
света, четири крепящи вселената
колони, четири лунни фази, четири го-
дишни времена, четири стихии, чети-
ри точности, четири реки в Рая. чети-
ри букви в името божие (YHVH - Яхве).
в това на първия човек (Алам), чети-
ри рамена на кръета, четири
Евангелисти и т.н Четворката бележи
първия квадрат (22) и десетицата; пи-
тагоровата тстрахтис се получава от
сбора на първите четири числа (1 +
2 + 3 + 4). Четворката символизира
земното. Тази цялост на сътвореното
е едновременно с това и целостта на
преходното. Странно е. че една и съ-
ша японска дума - ши - означава че-
тирн и смърт Затова японцнте избяг-
ват да произнасят тази дума; в ежед-
невието я заместват с йо или йон
Това е свешено число във ведите,
разделени на четири части: Ригведа
(химии), Атхарваведа (чудеса), Сама-
веда (богослужение). Яджурведа (Раз
съждения). Според Шандогияупа-
нишад човек съшо е съставен от шее-
гнадесет части - квадрата на четири
- съшо както и произведенного за
Сома се състон от шестнадесст зеке
та за изричане. както и учението за
Брахмана, разделено на четири чет-
въртини. конго отговарят на чегири
ге сфери на вселената: пространство,
светове, светлина, посоки: 7'oiu,
който, шаечки това. потава съот-
встната четвъртина от Брах мана
или четири шестнайсетини. конто
са светлина. той блести в тот свят
Гой ювладява светлинни светове.
той. който. снаейки това. полнава
четвъртината от Брахмана или
четири 1исстнайсстини. който са
светлина (VEDV, 388)
Когато знае четирите четвъртини
на Брахмана, или четири пъти четири
шестнадесетини, последователят или
посветеният притежават цялото поз-
нание на учителя. И оттук. заедно с
кратните и делителиге си. четворката
е символ на целостта.
В Библията и по-точно в Откро-
вението това число навява мисълта за
световност: четиримата живи предс
тавляват всички живи в света на свет-
л ина та (те са обсипани с очи). Четири
мата конници * носят четирите най-
големи бедствия Четирите цвята * на
консте са като посоките на света и
деня, за да изразят всеобшността на
действието във времето и пространст
вото; бели са изтокът и изгревът, чер
вени - югът и обедът; синьозелени -
западът и свечеряването; черни - се-
верът и ношта.
Четиримата ангели унишожители.
изправени в четирите краиша на
земята. четирите реки в Рая, четирите
стеки на небесния Иерусалим, гледа-
ши в четирите посоки) четирите ста
на на дванадесетте племена на
Израил (Числ. 2). четирите емблеми на
племената. по една за всеки три: лъв.
човек. вол. орел; четирите букви на бо
жието име YHVH . всяка от конто от
говари на една от емблемите му: Y -
591
ЧЕТИРИ
на човека. Н - на льва. V - на вола,
второго II - на орела, четиримата
Евангслисти: спорен св Иринеи не мо
желода има ни повече. ни по-малко; и
всяка една от четирите емблеми на из
раелските племена с била свързвана с
някого от Евангелие тите в лоста
странно сьотвстствне с характера на
всяко от еван1елия1а: львът - с Мар-
ко. човекът с - Матей, волът - с Лука,
орелът - с Иоан; от друга страна, те-
ти животни отговарят на четирите ос-
новни съзвездия в зодиака: Телец. Лъв.
Човек и Орел; всички тези четворни
множества (CHAS. 429) изразяват
цялост.
Във видението иа Иезекиил (1,5 и
следваши). което се случило към 593
г. пр. н. е.. вече с включена тази изк-
лючителна символика: виждашс сс и
подобие на четири ж иви съшества
И това беше изгледът им тс имаха
човешко подобие Всяко от тях има-
ше четири лича. всяко имашс чети-
ри крила и на четирите лииата
...бяха така: ...всяко вървеше право
пред себе си изгледът на л и чата им
беше като човешко личе: и четири-
те имаха лъвско личе от дясната
страна, и четирите имаха волско ли-
че от лявата. и четирите имаха ор-
лово личе.
Тълкувателите на Светото писание
виждат в него символ на подвиж-
ността. на духовната вездесъщност
на Господ, който не е обвързан само с
храма в Иерусалим, а оенгурява при-
съствисто си за всеки от верните си
поданици. където и да се намират те
в изгнание. Същите автори отбелязват.
че тези странни съшества от видени-
ето на Иезекиил напомнят за асирийс-
ките карибу (чието име отговаря на
Херувимите • при ковчега, вж. Изх.
25:18 и следваши). съшество с човеш-
ка глава, лъвско тяло. волски крака и
орлови криле, чиито статуи пазели ва
вилонския дворец Тези служители на
езическо го божество са в случая впрез
нати в колесницата иа и зраслския Боз
удиви гелен израз на зрансцсндент-
ността на Господ (BIBJ. 475) Те слу
жат съшо така за подпори зза Божия
престол, като над главите ззм има
простор, наглел като цвят на стра-
шен кристал... и нал простора сс
виждаше подобие на престол, наглел
като сапфир, и върху подобието на
престола имаше подобие наглел като
човек. наглел като светъл метал ... ка-
то изглед на огън, обиколен със сия-
ние Какъвто е изгледът на дъгата • в
облака в дъждовен ден. Това бе изгле-
дът иа подобието на Господнята ела
ва.. (Нет. 1.22. 26-28) Не би могло да
се намери по-подходяш начин, за да
се изрази чрез изреждането на различ-
ии те равниша на небесата във възхо-
дяш ред трансцендентного превъз
ходство иа Бог по отноздение на всич-
ки тези четворни единства.
Четворката е освен това числото,
което определя света в неговата ця-
лост (най-вече става въпрос за ма-
териалния, осезаемия свят). Така нап-
ример четирите реки, конто излизат от
Елем, според Бит. 2. 10 и следваши.
напояват и ограничават обитаемия
свят В Откровение (7.1; 20.8) се гово-
ри за четирите краиша на земята. от-
къдего духат четирите ветрове (Иср
49. 36; Иез. 37. 9. Дан . 7. 2) и сс разг-
раничават четири големзз епохи. конто
обхващат цялата свстовна история.
Според Аликзандър (ALEC. 204)
числото четири играе определяща ро-
ля в мисленето и философията на се-
верноамсриканските индианци. Той е
принцип на организация и в известен
смисъл - сила. Пространство™ се де
ли на четири части, времетосе измер-
ил с четирзз единици: ден. нозц. луна и
година ; растеннята имат четирзз
части: корен, стъбло. цвят и плод; има
четири животински вида: пълзяши.
летяши. четириноги и двуноги; чети
ЧЕТИРИ
592
рите небесии съшества са небето,
слънцето. луната н шетаите, а ветро
вете. конто вървят около темнив кри.
съшо са четири; човешкият живот се
дели на четири хълма детство,
младост. зрялост и старост; четири ос
новни мъжки добродетели: смелост.
издръжливост. благородство и вяр-
ноет; а у жената: сръчност, гостопри-
емство, почтеност и плодородие и.т.н
Четворката е съшо така обсдиня
вашо число. Направнхме четири пъти
по четири обиколкн около дожата...
Четири пъти по четири означава за-
вършеност Сега всички сили от гор-
ния и тукашния свят, мъжки и женс-
ки. са прнзовани (Ceremonies de Нако
chez les Indiens Pawnee. ALEC. 153). От
метафизична точка Вакантанка. Вели
кото тайнство се състои от четири
елемеита. съответно Бог - вожд. Бог -
дух. Бог - творец и Бог - съдник Всеки
един от тези богове сам по себе си е
четворен и се състои от две противо-
положни двойки (Theologie des Dacota.
ALEC. 205-206).
Като припомня. че учениците на
Питагор съшо възприемали четворка-
та като носител на числова символика,
която би могла ла застане в основата
на световния порядък. Аликзандър
вижда в пантеона на племето дакота
един вид питагорейство на Новия свят
Според традицията на майте киче
(..Попол Вух") имало четири последо-
вателни сътворявания . които отгова
рят на четири слънца и четири епохи
Окончателният човек - царевичният
човек - се появява едва в последната
(GIRP).
У алгонквините четири посвети-
телски степени водят до съвършено-
то посвешаване в Братството на ле-
чителите (MULR, 250). като тези сте-
пени са евързани със символа на един
четворносъставен свят Великия Ма-
ниту. който царува над четвъртата
степей, е изобразяван чрез порелииа
четирнсъставни символа, сред които
е и кръеты върху квадратен стълб.
чииго с!рани са оивезени в четирите
космични цвята.
В космогония га на племето зуии,
основаваша се върху елемензарнаы
йерогамия Земя-Небе. Земята е паре
чена Зсм.чта-Чстворна майка. конто
съдържа А това потвърждава. че
символната стойност на числото че-
тири в качсството му на определител
на пасивната материалност е все-
призната Четворката подобно на Зе-
мята не твори, а съдържа всичко. съз-
дадено от нея. Стойността и е потен-
циална. Четири е числото на Земята;
но отделено, то може ла се отнася и
до върховния Бог, доколкото той съ-
държа всичко, той - алфата и омегата
- който оставя на демиурзите грижа
та да създават. да разбуждат в него
Освен четирите стихии и четири те
посоки на света (управлявани според
индианците пуебло от чстирнмата
Богове на дъжда. а у манте - от чети-
рите тигъра или от ягуара, които за-
шитават посевите от селището), пле-
мето зуни (пуебло) вижда в земиите
недра четири пешери. четирите утро-
би на Земята-Майка От най долната.
крайния мрак на света, дошли хората.
благодарение на въздействнето на бо-
жествените близнаци. воините Аяхити.
създадени от Слънцето и изпратени
от него да гърсят хората За да дос-
тигнет светлината. хората преминали
през света на саждите. света на
сярата. света на мъглата. света на
крилата (X Леман)
В Перу хроникьорът Гуаман Пома
де Аяла съшо говори за четири ми-
тични ери. предшествали създаване-
го на човека в сегашната му форма
Накратко, четворката е белег за
възможност. в очакване да се осъшесг-
ви проявата. която идва с петнцата *
За догоните от Мали четворката е
число на женствеността и в разширен
593
ЧЕТИРИ
смисъл на слънцето * . символ на пър
воначалната утроба. Оплодсната
утроба, изобразявана като разтворе-
но надолу яйце, земно подобие на кос-
мического яйце (затворено). е с чис-
лова стойност четири (I орна част, две
страни. отвор) (GRIS). Освен това чс-
гири е наименование го. давано на
краекожисто. възприемано като жен
ска душа на мъжа, обрязваи именно
поради тази причина
Според догоните единственото е
погрешно. нечисто. Чнстотата е пра-
внлност. която изисква всяко сътво-
рено нешо да представлява две в
едно. да е двойно. съчсгало позовете
- противоположите начала - както
вече видяхме. че става при душата.
Освен това под формата на двойно
по-голямото осем • , четворката е сим-
вол на сътворението: отиачало имало
осем предци иосем човешки. животин-
ски и растителни семейства Но за пле-
мената догон и бамбара съвьршенс
твото е изразено в седмица га. която
съчетава двете начала - или двата по-
ла - противоположи» един на друг:
четворката - женското начало и
тройката - мъжкото начало (D1EB).
Разделянето на света на четири в
съотвстствие с рамената на вертика-
лен кръет. в посока запад - изток. се
среша у племена та балуба и лулуа от
Косаи (Конго) (FOUA).
Сред характерного за културитс
от Западния бряг на Африка (от усти-
ето на Сенегал до устието на Конго).
Фробениус отбелязва половою опре
деление на числата Три и Четири. ка-
то в случая четири е мъжки символ, а
три - женски (FROA). Но това преоб-
ръшане на символите изглежда е по-
скоро изключение.
Според традицията на суфистите
и на древните братства на турските
дервиши четири. броят на стихните, е
и брой на враги те • , през конто тряб-
ва да премине поелият по пътя на
мнетиката С всяка от тези враги е
свързана една от стихните - въздух.
желязо. вода земя Таш символика мо
же да бъде тълкувана по следния
начин след първата врага ililepiiai)
новопосветсният. запознаг само с
кннгата. т.е. с буква тния смисъл. с вьв
въздуха. в празното пространство
Той се опарва при премннаване пра
га на по|нанието. т.е. в тора та врата,
която е вратаза на пыя или. казано
другояче. на обвьрзването с прави
лата на и збраното бра тство (Тарикат);
преминалите тази врага биват поня-
кога наричани аскети (Захитлър).
Третата врага води до мистичного
познание; човек става богослов (Ариф)
и отговаря на оптената стихия И паи
накрая. този. който достигнс Бог и се
елее с него като в единствената
Истина (Хак), мннава. прекосяваики
четвъргата и последната врага (тази
на Хакикат) в наи-плътната стихия -
земята Тези боюизбрани се наричат
Любящи Ог въздуха до земята - в го-
ва има преобръшане на мистичного
развитие вьв вида, в който обикнове-
но си го представя свропеиската
мисъл; и при все това пътят на усъ-
вьршенсгването на Ибн Мансур ел
Адалин например, или на Мевляна
Джелал-сд-Дин Руми не с кои знае кол-
ко отдалечсн от този на Тереса де
Авила или Хуан де ла Круз. Но су-
фисткото учение се придържало по-
строю в сравнение с християнската
мистика към постулата, спорел кой-
то това, което наричаме Действи-
телност. е само отражение (следова-
телно недейсгвително) на елинствена-
та Действителност. божествена и
трансцендентна. скрита под булото
на двойсгвеност. която отдели невер-
ника от Бог и го поставя по този на-
чни в състояние на грях (За Теория на
четирите враги вж Ж. М Бирж. BIRD
45 и сл.) Отбелязахме, че сред после
довагелните състояния на мистич
ЧЕТИРИДЕСЕТ
594
ноет. иэвисяване, представлявани or
съшия брой враги, има само елно -
второ, евързано с пречист ваша га и
преобрази ваша та символика на огъ
ня - което да съставлява праг в потна-
нието От това следва. че всъшност
етапите иа мистично извисяване са
само три: Тарикат, Марифст. Хаки-
кат А това е твърде блнзо до трите
степени на съвършенството. приэна
ти от александрийските неоплато-
нисти: добродетелност, мъдрост.
екстаз. К Е Моно Ерцен коментира
тези степени по следния начин:
Първата отговоря на съвършенство-
то на обществения живот и се пос-
тига чрез прилагане на мора.за; мис-
.ювното съзерцание води до втората.
а ентусиазмът - до най-високата
степей (MONA. 53). Следователно те-
зи идеи са били споделяни както от
християнин като Климент Александ-
рийски. така и от езичник като Плотин.
С тези четири етапа или врати на
мистичного усъвършенстване можем
да сравним четиристепенното разви
тие на Анима според теорията на
Юнг; психоаналитикът избнра като
техни първообрази: Ева. която предс-
тавлява чисто ннстинктивни или би-
ологички функции. Фаустовата Елена,
въплъшение на романтичния и есте-
тичен стадий, който все пак не се е
отърсил от всички сексуални елементи;
Дева Мария, у която любовта (Ерос)
достига висините на духовното
благоговение; и накрая Суламита от
Песен на песните. олицетворение на
Мъдроетта. която превъзхожда дори
светостта на иепорочността. Мона
Лиза според Мари-Луиз фон Франц е
друг израз на този четвърти - после-
ден стадий на Анима (JUNS. 185) Все
пак ясно се вижда до каква степей из-
ложената духовна концепция на шко-
лата на Юнг се различава от тради
ционните мистични йерархии.
Във всеки случай у Юнг цялата
система на мисълта е основана на
фундаменталнага значимосг на чис-
лото четири. която той вижда и
прижава. като според него го предс-
тавлява основата - архитип на човеш-
ката психика (JACC. 139), т.е. всички
психически пронеси - съзнателни и не
съзнателни (JUNT. 425). Всъшност це-
лият му анализ на различните психо-
логични типове се основава върху те
орията му за четирите основни функ
ции на съзнанието: мисъл. чувство,
интуиция, усешане (пак там, стр.499)
В случая психоаналитикът поддържа
едно човешко поведение, което изглеж-
да си остава непроменено от палеоли-
та и което води до кръета на четирите
посоки на света, присъстваш в зора
та на всички космологии, минава през
теорията на посветените и алхимици
те, за която четворният брой състав-
лява фундаментална аксиома в ось-
шествяването на Великия труд и тър-
сенето на философски камък.
ЧЕТИРИДЕСЕТ
Това е числото на очакването, на
подготовката. на изпитанието или
наказанието. Несъмнено първата му
страна е едновременно най-слабо поз
ната и при все това най-важна. Можем
да кажем, че библейските автори очер-
тават историята на спасението, като
евързват най-важните събития с това
число; по този начин то определя пос-
ледователните взаимноевързани Божи
намеси, конто се предизвикват една
друга. Подобно на Саул, Давид цару-
ва 40 години (2 Царст. 5:4). Соломон
също (3 Царств. 11:42). Съюзът с Ной
се сключва след 40 дена потоп; Бог
призовава четиридесетгодишння
Моисей, възкръеналият се явява пред
учениците си преэ четиридесетте де-
на. предхождаши Въэнесението(Деян.
1.3).
Често се набляга и върху аспекта
изпитание или наказание; неверните
595
ЧЕШМА
евреи бива г ост.дени да скита г из пус-
тинята четиридесет години (Чн< /
32:13). Четиридесет лена непрестанен
дъжд наказват грешного човечсство
(Бит 7:4) Иисус, представится на но
вото човечсство. бива заведен в Храма
четиридесет лена след раждането си;
той излита побсдител след четирилс
сстлневно изкушение (Мит 4:2 и др )
и възкръсва след четиридесет часа в
гроба
Според Р Алании (ALLN. 385) то-
ва число бележи завършека на един
цикъл, но цикъл, който се стреми не
към обикновено повтаряне. а към ця-
лостна промяна, преминаване към
един друг вид действие и живот Така
Буда и Пророкът започнали да про-
повялват на четиридесет години; а
Великите пости, конто подготвят
Пасхалното възкресение, продължа-
ват четиридесет лена.
За африканците, и по-точно за пьо-
лите. погребалните церемонии про-
дължават четиридесет дена Когато в
племето бамбара някои вол живее по-
вече от 21 години. а човек повече от
105. се прави жертвоприношение от
40 коня. 40 вола за върховното посве-
шаване в Камо. Изразът два пъти 40
означава сто(НАМК, 23) или бсзброй.
Това число е играло особена роля
в погребалните обреди на редица
народи. Всъшност тое броят на лните.
необходима за да може тялото да бъ-
де смятано за окончателно освободе
но от всякаква форма на живот, било
то и най-трудно доловимата, т е. от
всичките си души*. Тъй като според
вярванията мъртвецът е напълно ум-
рял едва след този период, церемони-
ята през този ден - четиридесетия -
премахва последните забрани, свър-
зани с траура; това е времето на пър-
вото черкуване. Освен това в този мо-
мент се извършват и обреди за пре-
чистване, защото именно сега родни-
ните на покойника биват освободени
оз всички залължения към него
Сред народите, кои to спа 1ват оби
чая на второго погребение както то-
ва става например у ннлианцизе от
екваториална Америка това е вре
мето, което трябва ла мине, прели ла
бъде итровен трупы, за ла почистят
и поставят костите в окончатслиого
им убежите При ал t айцн ге в този ден
вловицата произнася обрелниге
думи: Сега те ttanyi ка м. конто я пра-
вят свободна да се омъжи повторно
Това е съшо денят, в който се извър
шва пречистването на юртата
(HARA. 227-228) Обичаят ла се отбе-
лязват четиридесетте дена произлиза
от поверието, според което числото 40
символизира цикъл на живот или на
не-живот.
Ж Ж Русо казва във връзка с че-
тиридесетте години: Според мен това
е най-подходящата възраст. когато
човек може ла съчетае всички качест-
ва. необходими та един политик Фреи-
ското феолално право сълържало че-
тиридесетте лни на царя - период от
четиридесет дена. установени от Луи
IX, през който засегнатият не можел
да отмъсти за нанесената му обила.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ
За ламаистите това число, което с
квадраты на седем. притежава също-
то циклично значение, каквото има
числото 40* за евреите. християните и
мохамеланите (HARA, 233). Това е
времето. необходимо на душата, за да
може тя окончателно да лостигне ио-
вия си дом. Това е завършекът на
пътуването
ЧЕТИРИСТОТИН г«ж. ДВАДЕСЕТ.
СТО)
ЧЕШМА
Символиката на чешмата на те
чащата вода с изразена от бълбука
шия извор в средата на градината*. в
ЧЕШМА
596
полножието на Дървого на Живота, в
центъра на темнив Раи*, който после
се раздела на четири реки, тсчаши към
четирите посоки на пространство™.
Разлнката между .. чешма на живо
та", ..ни беземъртието'. .на живи-
та вода и ..ни t чснието'с само терми
нологическа. Обикновено творът на
>н ивати вода е в полножието на лърво
С непрекъснато менящите се води той
символизира не безсмъргиего. а веч-
ного подмлаляване Божествените и
жертвените напитки - амброзия, сома,
меловина - са чсш.чи на жива вода
Който от пне от тях. се освобожлава от
ограниченията на времевата услов-
ност и получава пол формата на пос-
тоянно обновяваша се млалост
дъл! оле1ие Поститано прочее и с ал-
хнмичнияелнксир на живота.
Една източна традиция разказва
за хиперборейската или полярната
чешма на живота, която тръгнал ла
лири Алексанлър Велики, но която не
успял да достигне зарали нетърпсли-
востта си. Затова умрял млад, на 33
години
Понякога чеш.чата на ж ивота се
евързва с кръвта и водата. които бли-
кали от раните Христови и които
Иосиф Ариматейски твърдял. че е съб
рал в Граал. Разказаното по-горе пре-
дание за Алексанлър се родес с тър-
сенсто на светив Граал.
Постройките. конто в арабските
странн се изграждат около квадратен
двор, в чийто център има чешма. са
изображение на самия земен Рай
(CORM, GUEC. GUES).
В ирландския разказ ..Битката на
Маг Туред" става дума за една чеш-
ма с вода за здраве. в която хвърляли
раненнте отПлемсната на богинята
Дана, за да бълат излекувани и да ста-
нат годни за сражснието на другия
ден. В тази чешма има много целебни
и медицински растения; Диан Кехт.бо-
гът лечител. поставил там кълн от
всички билки. които растели в
Ирландия Символиката на чешма и
или на извора е: высгановявапе10 и
пречнс1ването. Чешмага на Glanuin
(чист) в Южна Галия (Сен Реми дьо
Прованс) е била под покрови гслст во
то на Valetudo (лат. - здраве). който
напомня за името на ирландсказа
чешма Slantc здрава на Племеназпи
на богинята Дана. Много князе и ир
ланлеки воини рсловно правят угрин
ните сн умивания на чешма и именно
до една чешма крал Охад среша и за-
говаря бъдешата си съпруга Етин. ко
ято разпускала косите си. преди да се
умие. За да се пречистн от раждането
на Енгий (Аполон като млад). Боанд
отива при извора на Сегаис. където
водата избликва в река (Бойн), влива
ша се в морето. и я удавя. Кулгьт към
чешмите и изворитс е жизнен и до днес
във всички келтски страни. особено в
Бреган. където често под покровител-
ството на св. Ана и още по-често - на
Св. Богородица, им приписват целеб-
ни свойства срешу най-различни бо
лести - от треска до кожни болести.
Този култ се среша и в Галия, където
съшествуват множество божества на
термални извори като Аполон Bono
(бълг.: кипящ; ди. Бурбон Ланей.
Бурбон-Ларшамбо. Бурбон ле Бен и
др ). И в късната епоха Авзон чества
галския извор: Divona... fons aditta
divis. Най-известната келтска чешма.
тази в Барантон (в гората Броселиан-
да. дн. Пенпон), е истинска чешма.
бликнала след буря. За нея често се
споменава в романите от цикъла за
крал Артур, в частност в уелския раз-
каз за Оуен и Люнет (треви * и Крина *)
(OGAC XI, 279 sqq ; XII, 59 s.; KERA)
За германите чешмата на Мнмир
съдържа водата на позпанието
Водата и с толкова ценна, чс за да
бъде допуснат да пис от нея. бог Один
е приел да се лиши от едно око. На
тази цена той пил от водата на
597
ЧИСЛО
nonia н исто, пророчатиптп и
поешчта (MYTH 441
В орфически re традиции лис чеш
ми се намнрат до портите на Ала.
трябва ролы ти да проигхожда ог
небето. ла си от луховнитс съшества
та да может ла imeiii or ноли re на
чеш.мата на паметта. които Ларина i
веч и и я живот: Когато < icictu в се tc
ни что на Хадее. ше видит в ечво от
портата. до един 0.4.1 Kunaput. чешма
Това с чеш мата на габравата Нс паи
от водата и Продъяжи да вървиш
Щс открисш бистра и прчена вода,
която и /вира от с tepomo на па метта
Тогава сс npuo.tu ж и до па ште iiime
на брега и им ка ж и: Ат съм лете на
земята и небето. но роды ми е небесен
Тогава тс и<е ти дадат да пчеш от
водата и ти щс живсеш вечно сред
геронте
(Златна плочка от Британским
Мутей; Marcel Brion. Un enfant de la
terre ct du del. Paris. 1943. p 130-131)
ЧИСЛО (вж: НУЛА ЕДНО. ДВЕ.
ТРИ. ЧЕТИРИ ПЕТ. ШЕС1 СТ.II U.
ОСЕМ. ДЕНЕ! ДЕС ЕЕ ЕДИНА
ДЕСЕТ. ДВАНАДЕСЕТ. ТРИНА
ДЕСЕТ. СЕДЕМНАДЕСЕТ. ДВАДЕСЕТ
И ЕДНО. ДВАДЕСЕТ И ДВЕ. ДВА
ДЕСЕТ И ЧЕТИРИ ТРИДЕСЕТ И
ШЕСТ. ЧЕТИРИДЕСЕТ. СЕДЕМДЕ
СЕТ)
Тук е особено важно ла припом-
ним. че философските и математичес-
ките схвагцання за числото не са пред-
мет на настоящий речник, който се
стреми да се придържа само към сим-
водите, и не цели ла замести други об-
щи или специализирани речници
Още в древни времена числата.
които на пръв поглел служат само в
смятането. се оказват прекрасна ос-
нова за създаване на символи. Освен
количества, те са и зраз на идеи и сили
Тъй като за традиционния разум слу-
чайността не съшествува. броят на
прелмегите иди факiиte прилобива
сам по себе си голями значение и тори
потнолява понякога без нишо лопъл
ни телно. да се поспи не исгинско ра г
биране за хората и събитията Всяко
число си има свои собс т вен об тик по
ради което. в качесгвото им на сим
воти. сме ра и делали най-важните от
тях поот делно и с присъши ге им осо-
бе ностп
Тълкуването на числата е една от
най-лревните науки за символите
Платон го разглежда като най-внеш
ата степей на поманчсто и като съш-
ност на космическата и вътрешната
хармония. Питагор. Боснии го възп
риемат най-малкото като средство за
постигането им В Китай намирамс
следи от това в Книга на примените
Лиелзъ (8 гл.) разказва историята на
един Господар на числата (шагпну-
шъ); спорел историка Бан Гу тази на-
ука сс е зародила по времето на фами-
лиите Хи и Хо от Минтан. когато е
царувал императоры Яо. Други при
писват създавансто и на самия Ху-
анли. представителя на първичната
традиция
Китай вижда в числото най-вече
ключ за постигане на хармония меж
ду макро- и микрокосмоса, на съот-
ветствие на империяга по отношение
на небесните закони. Схващането за
космически ритъм. евързан с наука-
та за числата. е познато и на пита-
гореиците; и в двата случая гое неде
лимо от музиката* и архитектура та; а
оттук идва и изпол заднего на ыатна
та пропорция, за която е при шато, че
е ключът на съразмерните пропорции
на живите съшества Но това с само
приложение на един по-възвишени
принцнпи. тъй като Боеиий твърди. чс
върховното познание минава през
числата. а Николай Кузаиски - че са
нан-доброто средство да се доближим
до Божиите Истини. Чшютое основа
на нещата (реч на Питагор, цитира
число
598
на от Ямблик).
Числата. каша свети Мартин, са
видима та обвивка на сьи/сствата: те
определят не само фи гическата съраз-
мерност и жи жени те. пространстве-
ните и времевите закони. но и врыки
те с основння Закон. Така е, зашото
не става въпрос за обикновени арит-
метични нзрази. а за принцинн. вечни
като истина га Това са идеи, качества,
а не количества Геометрията не се
прилага по отношение на пространст-
вените качества, а спрямо хармони-
ята на формите; астрономия та изуча-
ва не само разстояннята. теглото и
температурите, а също и ритъма на
Вселената. Самите съшества са числа,
извлечени от единственна Принцип. Те
се връщат към Принципа така, както
числата се връщат към единицата:Бог
с във всички така, както с единица-
та в числата (Ангелус Силезийски)
(BURA, BENA. GRAR SA1R).’
Следователно числата не трябва
да се използват по неподходящ начин
Те таят в себе си непозната сила. Чис-
лото с примамката на тайната. спо-
ред една полска традиция То е резул-
тат от думата и знака, но е по-съшес
гвено и по-тайнствено от съставните
си части. Поради това човек никога
не казва броя на децата си. на воло-
ветс. на жените си. нито пък вы-
растта си. ако му с известна. За смет-
ка на това той с удоволствис избро-
ява нещата. конто не го засягат пряко;
тогава те се превръшат в урони. теми,
символи за разгадаване. Защо? Отго-
ворът се крие в анимизма: числата. по-
добно на имената, при произнасяне
разместват сили. конто се сливат в
поток, съшо като подземка река -
невидима, но действителна. Произне-
сено™ име или число, пряко евързани
с даден човек. го правят уязвим. Дока-
зателство? Ако чует. чс някой и/го-
воря твоето име. когато сс обръща
към друг човек - просто един омо-
ним - /ащо се 6с/покоит ‘ До ко.ч
част на тялото ти сс с докоснил’
Гова е потокът. Думата винаги е въз
действала върху хората Но колкото и
да е могыца рента, числото я превъз-
хожда; макар думата да е обяснени
ето на знака, числото в действител-
ност е неговата скрнта сърцевина. за-
щото то е резултат от звука и знака и
следователно по-силно и по-тайнст-
вено (НАМК. 56).
И според ацтекските разбирания
числата имат космическо значение.
Всяко от тях е евързано с определен
бог. цвят. точка в пространството.
група влияния - добри или лоши.
Традиционните схващания са най-
обобшеният пример за относителност-
та в смисъл. че те евързват всяко не-
шо в определени съотношения: всич-
ко в света е взаимообвързано. а чис-
лото е само един вид възел от отно-
шения. Съвременната рационалис-
тична мисъл, въоръжена с една на-
пълно различна система за изгражда
не на доказателства, изглежда не ше
се окаже особено далеч от тази фуи-
даментална концепция за света.
Числото. казва Кант, с сдинството.
получено от синтеза на многочисле-
ността. то произтича отнякаква ин-
туиция за еднородни елсмснти', вмес-
то еднородни ние бихме ги нарекли
евър/ани елсмснти. Това улавяне на
определен сноп връзки е дело на разу-
ма. на духа, божествен във вечността.
човешки във времето. По този начин
разумът е източник на числото. Но въ-
ображението е установило мрежа от
отношения, за конто разумът не може
да даде обясненне и конто той е, съв-
сем сстествено. склонен да оспорва и
отрича.
Кратните на едно число притежа
ват обикновено съшото основно зна-
чение като символи. както и обикнове
ното число. Но те могат да подчерта-
ват или засилват това значение или
599
ЧОВЕК
пък да ю представя) и особен.) све)
лина. поради коего io iрябей да бъде
определяло ньн вески отделен случаи
Спорен някой вярвания всяко чис-
ло сс стреми ла съзладе по-юлямо
число, единицата - двойка га, двойка
та - тройка га и т.н., та тою във всяко
от тях сынеовува стремежът ла се
разпростре огвъд предела си; спорел
други причината е в това. чс всяко има
нужда от свое противоположно число
или спътннк Всъшност на числата
приписват поривите на живите съ-
щества.
Златното число или златната про-
порция са били предмет на задълбо
чсни иэследвания. по-спеииално от
страна на Матила Гика Те отговарят
на това. което геомстрите наричат раз-
деляне на една права на средна и
крайна пропорция; казано другояче.
установяват се такива съотношения.
че по-малката част от една права вли-
та в пропорция, равна на тази между
по-голямата част и цялата права. Това
е изразено чрез след ни те уравнения:
(а + в)/а “ a/в или а/в = (V5 + I )/2; или
чрез аритметичните формули. конто се
извеждат от тези уравнения, а именно:
О “ 1,618033. равна на златното число
и обратного му 1/0. което е 0.618; злат-
ното число с приблизително равное -
тойно на съотношеннето на 3 към 5.
Както казва Пол Валери, това съот
ношение представлява уравновесен
динамизъм, на който е символ и кого-
то усешаме дори и в статичного безе-
мъртие на произведенията на изобра-
зителното изкуство: равновссисто
между знанисто. уссизането и
силата. Божествената Пропорция с
обобшената мярка (GHYN, I, 9)
Според Матила Гика тази символна
схема есъкратсният символ на жи-
вите з/юрми... на пулсирансто. на рас-
тежа (пак там. 13). Въз основа на то-
ва златно число, на неговата симво-
лика и проверяйте за откривансто му
в сыда.|ените oi природаiа сыпест
ва или в произведении)а на изкуство
го като Пирамилитс. Партенона и др.,
са и и ралени сстсгика и философия по
пи гаторов образец. (До момента пай
пълната киша по аритмософия си ос-
тава написаната от д р Р Алании ..Le
symbolisme des nombres”. Pans 1948)
ЧОВЕК
Човекът не с пропускал да схване
сам себе си като символ В мнот оброй
ни традиции, оше от най-ранните. той
е описан като синтез на света, умален
модсл на универсума, микрокосмос
Той е центърът на света на символите.
Многобройни автори. от Мъдрецнте
на упанишадите до християнските те-
ологи и алхимиците, са отбелязали ана
логиите и съотвегствията между чо
вешкото съсдинение и елементите. ко-
нго съставят Вселената; между прин
ципнте. конто командват движения та
на човека. и тези. конто управляват
всемира. За едки човешките кости
произхождат от земята. кръвта - от
водата. белите дробове - от въздуха,
1Лав.па - от огъня; за други нервната
система се отнася към огъня. диха-
телнага - към въздуха. кръвоиосна
га - към водата. храносмилателната
- към земята Човекът се допира до
гри космически равниша: ло земного
- с крака. до атмосферата - с гърди.
до небесного - с глава Той участва в
грите свята: минерален, растителен.
ЖИВО1ИНСКИ; с духа си влиза в обще
ние с божественото и пр. Тези огноше
ния. конто понякога по скоро са
фантасмагорични. отколкото символ-
ик, могат да се умножават безкрайно.
В ..Атхарвавсда" (10.7) първият
човек. подобно на Атлас, който носи
света, е смяган за космически стълб.
чиято съшесгвена задача е да подпи-
ра Небето и Земята, непрекъснато под
заплаха да сс разделят и дезинтегри
par Човекът е център и принцип на
ЧОВЕК
600
единството. а най-накрая се иденти-
фицира с върховния принцип. Брами-
на:
Гой > ммгмпом»- | чирането и < чъртта
ч1 ли рсйоточсни « Човека
Be luKomo ч)3о а центъра на всечира
напреЛва върху гърба
на оксана о !агоЛарение на
кос аичп Ж П шч
Боговете докоскотоса uic сс олрат на него,
както к юните на дървото око ю cmeoia
Той кочуто Боговете винаги давит
неограничен наюг
в ограниченото пространство
(VEDV. 346 347).
Идеята. че човекът е подобие на
бого.ебиблейска: Коментаторите от-
белязват. че идеята за подобието заг-
лушава тази за образа, като отстра-
нява всяка идея за идентичност. Тази
концепция в Битие е използвана от
астрологията за базисна в нейната
доктрина тя установява връзки меж-
ду микрокосмоса (човека) и макрокос-
моса (не само вселената, но и всеобе-
мащата Божия промисъл: идея и сила
на всемира) Раждането на човека е за
самия него като сътворение на света:
за него е едно и съшо дали той се раж-
да или светът; по съшия начин и
смъртта му е като край на света: за
умиращия е все едно дали умира в све-
та или светът умира с него. Тази три-
ада Бог - вселена - човек се изразява
с една сфера*, традиционно предс-
тавяне на света, в чийто център е
човекът Човекът се определя в света
и светът се определя за него само в
реципрочните им отношения: човекът
символизира възел от космически
отношения.
За китайците всяка човешка инди
видуалност е комплекс и съответства
на определена комбинация от
елементи Съставните части не са ни
кога изцяло духовни. нито изцяло
телесни Всяка природа е продукт на
определена дозировка и на повече или
по-малко хармонична комбинация
Пропорцията между ни и ни характе
ризира физического състояние на
човека; при болеет зова равновесие с
нарушено.
Китаиските лекари са установили
съотвегствия между човешкото тяло
и космоса:
кръгла глава: небе
коси: звезди и съзвездия
очи и уши: слънце и луна
пневма: вятър
кръв: дъжд
кръвоносни съдове и течни
вещества: потоци и води
отверстия и вени: долини и реки
четири телесни морета (стомах: мо-
ре на водата; аорта: море на кръвта.
гръдната преграда: море на белите
дробове; мозък: море на костния
мозък): четири космични морета
човешкото тяло: елемента земя
скелет: планини
сърце: Голяма мечка
седем отвора на сърцето: седем
звезди иа Голямата мечка
пет вътрешни органа: пет елемен-
та
осемте телесни отверстия: осемте
небесни порти
четирите крайника: четирите сезо
на
дванадесетте големи стави: двана
десетте месеца
360-те малки стави: 360-те дни на
годината
Китайската медицина признава
пет вътрешни органа и девет отвер
стия: очите. ушите. ноздрите и устата
- ян, и двете долни - ин.
Достатъчно било да се комбинира
теорията за отверстията и вътрешни
те органи със съответстващите им
пет елемента. за да се постави почти
точна диагноза; долните отверстия
били приписвани на бъбреците. нозд-
рите - на белите дробове. очите - на
черния дроб, устата - на далака. уши -
601
ЧУДОВИЩЕ
те - на сърцето. В .. Китат кати
спнъ-Г Гране правы описание на
Конфуции в подкрспа на тати теория
Конфуций прои i.iu iuuie от рода
ин. който господства t в името на
водата. на най-горната част на че-
репа си (фа.ми /нота му и ме осначава
„кух‘‘. яичното му - „Кухп bi.ihii-
шенис“/ и.ма.ю \.1ътване. подобно на
падинитс по \ъ.1.монете, който со-
държа.си на върха вода, водата съ-
отвстства на бъбреците и на чер-
ния цент (снак са дъябочина/ и умът
на Конфуций бия беля сан от .мъд-
ростта, тъй като .мъдроетта сави-
си от бъбреците...
Човекът е дух и плът. Но същест-
вуват и хора, лишени от дух. конто се
чувстват удобно в един свят, отвър-
нат от Бога, и конто нс усешат никак-
ва трансцендснтална носталгия.
Гностикът Василия эадава въпроса:
такива хора хора ли са в истинския
смисъл на думата? Василия катего-
рично отрича (Епифания. Рал 24. 5;
вж. Quispol, L'homme gnosnque. la
doctrine de Basihde. in Eranos Jahrbuch.
1948. p. 116) Василия пророчески го-
вори за бъдните времена, когато ня-
ма да има вече духовни хора, а само
невежи психики, конто ще отхвърлят
това. което принадлежи на духа. Всеки
ше е доволен от света, в който живее,
няма да има вече интерес към вечния
живот. Тогава, ако някой заговоре л за
духовен живот, шял да бъде толкова
смешен, колкото и риба. която би по-
желала да пасе с овните високо в
планината. Когато това невежество се
раэпространи върху земята. няма да
има вече гърсене или желание в духо-
вен план. Светът ше бъде напълно ли-
шен от носталгия по духовното (id., р.
123-124). Такъв е според Василия кра-
ят на човека - дух и плът По този на-
чин един ден човекът ше символизира
само плъгта. В този случай той риску-
ва да загуби безсмъртието си
ЧОВЕК-ЗМИЯ
Съществува! многобройни (ало-
римски изображения на конник, несен
от чудовищно сьздание с човешко г я
ло и краиници - често пъти развдосни
- с форма на змия, конто напомнят
символикаia на змея Конникът е и зеб-
ра зен каго Юпитер, държаш в ръка
било космичною колело. било мъл
нияга На изображенное са придаде
ни най-различни символни значения:
светлината срещу мрака, а най често
- според коментарите на латинските
панегирнсти - Имперагорът. сразя-
ваш варварите Но в изображението
не се съдържа идея за борба въпреки
отсъствието на келтски текст, прсд-
полага се, че се отнася за галското съ-
ответствие на ирландските фомори*
(OGAC. II. 307).
ЧУДОВИЩЕ (ЗВЯР)
Чудовишето символизира пазите-
ля на някакво съкровише (като нап-
ример съкровището на безсмъртието),
т е. съвкупността от трудности за прс-
възмогване. препятствия за преодо-
ляване, за да се достигне в крайня
сметка това съкровише, било то
материално. биологично или духовно.
Чудовишето е тук, за да предизвика
към усилие, победа над страха, герои-
зъм. В този смисъл то се намесва в
множество инициационни обреди.
Субектът трябва да дока же кичест-
вата си, да определи способности те
и заслугите си. Необходимо е да побе-
дит дракона, змията. бодливите
растения, всякакви чудовиша. дори
самия себе си. за да прнтежаваш сил-
но желаните безценни блага. Чудо-
вища пазят вратите на царски палати.
храмове и гробници. В много случаи
чудовишето е само израз на опреде-
лена страна на ..Аз"-а, този ..Аз", над
който трябва да възгържествува ге-
роят, за да се прояви един по-висш
„Аз". Древните изображения често
ЧУДОВИЩЕ
602
символизира! борбага като схватка
между орел и змия.
В качеството си на пазител на
съкровишето. чудовишето с съшо га
ка белее на евещеното Би могло да се
каже: където е чудовишето. там е и
съкровишето Рядко сс срсшат свеше-
ни места, бет пред Прага им ла сгон
на пост чудовище: дракой, кобра, боа.
ткгър. грифон и др. Дървото на живо
та е охранявано от грифони; магните
ябълки на Хесперидите - от змей, съ-
шо като Колхидското знатно руно;
кратера на Дионис - от змии; всички
съкровиша от бисерн и диаманти на
земята и в океаните са пазени от чудо-
вища Всички пътиша. водеши към
богатство, слава, знание, спасение,
беземъртие - съшо. Те могат да бъ-
дат завладени само с цената на
геройство Щом чудовишето. било то
вьншен или вътрешен фактор спря
мо самите нас. бъде унишожено. дос
тъпът до съкровишето е свободен.
Чудовишето е обвързано със сим
волнката на обредитс на прехода: то
разкъева стария човек. за да позволи
раждането на новня. То брани входа
към един свят, който в никакъв слу-
чай не е видимият свят на приказни
съкровиша. напротив, това е скритият
свят на разума, където може да се про-
никне само след определена вътреш
на промяна. Ето зашо във всички ци-
вилизации се срещат образите на
чудовища, които поглъшат хора, чо-
векоядцн или психопомпоси. символи
на необходимостта от обновление.
Това. което е било опредсляно като чу-
довищните ужаси на войната
например, придобива - в светлината
на изложеното тълкуване - особен
смисъл: според него революцията се
стреми към коренна промяна у чове-
ка и цели приспособяването му към
живот в един нов свят. Смърт за ста-
рил човек; да живее новия човек; тези
думи биха могли да изразят накратко
символиката на чудовишето.
t io в някои случаи се ст ига до окон
чателно унищоженис: прокълнатите
отиваг в ада. ужасните челюсти на де
монн и диви зверове ги разкъеват и
поглъшат.
Вбибленската традиция чудовище
то символиiiipaiieiioaBjiaeniine на Ми-
нска сили: за него са харак герни лип
сата на определена форма, хаосът.
мракът. бездната Следователно то е
непоследователно и без мярка и пред-
ставлява епохата преди внасянето на
ред в света Иезскиил (I. 4) говори за
четирите му особености: то се появя
ва при буря в голям облак със сноп
светкавици; изглежда обозначава че-
тирите вятъра и четирите посоки на
света (Нез. 1:17). То е бурята с черни
те и облаци. гръмотевнци и светкавици
Често чудовишето е евързано не са-
мо с вятъра, но и с водата. която е
част от долния свят; подземного цар
ство също е владение на чудовишето
Тези думи се отнасят и до човека -
той се ражда от вятъра (дух) и от вода
та. Ето зашо всеки един от нас носи в
себе сн своего собствено чудовище,
срешу което трябва да се бори непре-
къснато. Чудовишето веява ужас
навсякъде. където се появи. а човек
се изправя срешу него ежечасно.
Чудовишето е освен това символ
на възраждането: то поглъша човека.
за да преднзвика ново раждане Всяко
съшество преминава през собствения
си хаос, преди да успее да се изгради;
пътешествието през тъмата пред-
хожда навлизането в светлината. Доб-
ре е да надраснеш неразбираемото в
себе си. което плаши именно зашото е
неразбираемо и изглежда лишено от
порядък. Но въпреки това неуправ-
ляемого се сз>образява с харак герни
за него закони. Пример за това е слу-
чаят с Ион. който попаднал в търбуха
на морско чудовище и излязъл от него
дълбоко променен (кит*, левиатаи*).
603
ЧУКАЛО
Според Диел чудовища га симво
лизират определена психическа функ-
ция - възбуденото н заблудено въоб
ражение, извор на безпорядък и не-
шастие; това е более гна деформация
погрешно проявление на жизнената
сила. Чудовишата представляват
външна заплаха. но разкриват също
така вътрешна опасност. подобии са
на грозно, порочно желание. Те про-
изхождат от някакво терзание, чийто
израз се явяваг. Зашото безпокойст-
вото е конвулсивно състояние, изгра-
дено от две диаметрално противопос-
тавени състояния; екзалтирано же-
лание и всепроникваиз страх.
Появяват се обикновено от подземния
свят, от пешери, от гъмни бездни, а
съшо и от представяните ог подсъз-
ианнето ни образи (DIES, 32).
ЧУЖДЕНЕЦ
Понятието чужденец символизира
сигуацията на човека Така например
Адам и Ева. изгонсни от Рая, напус*
кат родината си и оттогава стават
чужденци. изселници.
Филон Александрийски отбелязва,
че Адам е изгонен от Рая. сиреч осъ-
ден на изгнание. Вески син на Адам
по този начин е временно пребиваваш,
странник, независимо къде се намира,
включително и в родината си. Тъй ка-
то вески от нас с влязъл в тази все-
лена като в непознат град, за който
няма никаква прсдстава. преди да сс
роди, и веднъж влязъл. той с вре-
менно пребиваваиз дотогава. докато
премине от край до край продължи-
тслността на живота си. който му
с даден... Само Бог. ако говорим се-
риозно, с жител.
Темата откриваме отново у Отци
те на Църквата и по-специално у св.
Августин и средновековните автори.
които разработват човешкия тип на
поклонника (вж поклонник).
След като родина е небето, проку-
дсният от него е чужденец през зем-
ния си живот
В други традиции чужденецьг е
тълкуван като възможен съпсрник и.
ако се възползва от таконите на госто
присмството, то той със съшата сила
може да с и Божи пратсник. и опасно
въплъшение на дявола. Откачало е
подходяшо да бъде почетен, а после -
и благоразположен Чужденсцът озна-
чава онази част от личността. която
по пътя на себепознанието е оше блуж
дзета, неустановена и неприета
Във всяко общество чужденец с
този. чиято любов едругадс. Той няма
съшата ценностна система като
другите, дори и да не може да я опре-
дели точно; Кого обичаш най-много.
загадъчни човечс'. пита Бодлер и сет-
не изброява: баи/а си. майка си. сес-
тра си или брат си... приятслитс
родината красотата златото
Но какво обичаш все пак. чудати
странника7
- Обичам облацитс облацитс.
които минават там далече див-
ните облаци'
(..Малки поеми в проза". ,.1 С гран-
никът"; Шарл Бодлер: „Цветя на зло-
то". ..Малки поеми в проза". Народна
култура. София. 1984; пр от фр. Кирил
Кадийски).
ЧУКАЛО
Чукалото се среша под различии
форми и с различии значения в хи иду
истката иконография. Когато е в ръ
цете на Баларама. евързват го с
ралото. средство за овладяване на
земята; в ръцете на Самскарсана то е
символ на смъртта; у Гхантакарма иг-
рае дискриминационна роля - зашо-
то чукалото отделя зърната ориз от
плявата; смята се. че Гхантакарма
пропъжда болеститс; гой е унищожи-
телят на смъртта.
Отвесного нагоре надолу движе-
ние на чукалото следва съшата посо-
ЧУЧУЛИГА
604
ка като на световната Ос Поради то-
ва Монсеньор Дьовуку го доближава
до вертнкалната част от Кръста, в
смисъл на съюз между небесните и
земните неща
Чукалото е евързано съшо така
със символиката на фалоса. а това от
своя страна се отнася до формата и
значението на лингата: нещо, което ня-
кои легенди - например камбоджанс-
ките - изразяват съвсем реалистично
(DEVA. MALA. PORA)
В Бирма разказват, чс чукалото, с
което жената е стривала цял живот
подправки, е дотолкова пропито с
благоухания, че разбужда мъртвите,
подмладява стариите и прави безе-
мъртни младите Луната отива да го
открадие, за да запази младостта си
вечна, но кучето я преследва и я при
нуждава ла се откаже от намеренията
си (затъ.мнение); затова Луната оста-
рява и умира всеки месец
Сексуалната алегория чукало-ха-
ванче е често използвана във Ведите:
Отиди. о Индра. там.
където вдигат чукаюто
като поводите, га да направляват коня,
и погълни сома, счукана в хаванчето'
ЧУЧУЛИГА
Поради начина, по който стреми-
телно се издига в небето или рязко се
спуска надолу. чучулигата може да бъ-
де символ на еволюинята и ннволю-
цията на Проявленнето Поспело-
вателните й преминавания от Земята
към Небето и от Небето към Земята
евързват двата полюса на битието: тя
е нешо като посредник.
Така чучулигата изобразява съче-
танието между земного и небесного.
Тя лети нависоко и свива гнездо на
земята от стръкчета суха трева Из-
днгането й в прозрачната утринна
светлина напомня на пламенен мла-
дежки порив. на жар. на видима ра
дост от живота За разлика от песента
на славея*. песента на чучулигата е
радостна песен:
..Още по наг>атеч. «с по нидалеч
От чашата гемя ти <<• и тремяваш.
Като пенена пара;
Кри гото ти пори синята йегдна.
И ти се игдигаиг пееггки и издигайкисе
IKVUI
(Шели. .. Яа една чучулига", пре
вод Казамян. Париж, 1946).
В светлината на утрото чучули-
гата. подобна наотлитагцо безплът
но гцаетие. символизира устремения
към радостта човек. За теолозите мис-
тици песента на чучулигата представ-
лява чистата и радостна молитва прел
Божия престол.
Известен е пасажът, в който Миш-
ле превръща чучулигата в морален и
политически символ: ..радостта на
невидим дух. който би искал да уте-
ши земята "Тя е изображение на тру-
женика и по-точно - на орача
Башлар (BACS. 100 106) отбелязва. чс
чучулигата е чист литературой
образ, тъй като високият й полет,
дребният й ръет и бързината й не поз
воляват да бъде видяна и да стане
пиктурален образ. Бидейки чиста
метафора, чучулигата се превръща в
символ на прозрачност. на твърда
материя, на внк. И философы нити
ра поета Адолф Росе: ..Я чуйте не
чучулигата псе ... а птицата <• цвят
на безкрая", към което Башлар
добавя:.. цвят на възнесение струя
сублимация вертикала на пенисто
вълна от радост. Само трептягца-
та част от нашето съшество мо-
же да опознав чучулигата " В края
на гьнкия си анализ Башлар прави
от чистата чучулига......знака на съ-
шинската сублимация"
За галите чучулигата е свешена
птица, тя присъства в цялата исто-
рия на френския фолклор и народнн
поверия като птица, считана за до
бър знак и понякога дори влиза в със
605
ЧУЧУЛИГА
гава на талисманитс'*. „Оши. който
носи истински крики на чип /иги u.iu
тяхно инюри жение. не ще бъде
npei.iedmiH. тикъв ma.tm мин дар.чви
победа над хората и над ктихиите
(GAND, 17).
ш
ШАКРА
Санскритски термин, който озна
чава Колсло Отнася се за тайнстве-
ните точки, в конто се сливат невиди-
мите каналн (нали), по конто според
хиндуистката физиология се движи
жизнената енергия. Тези центрове на
съзнанието от мистичната физиология,
разположени по цялото протежение на
гръбначния стълб чак до върха на
главата. могат да бъдат определени
като въртолы етерна .материя (авас).
В низших психичсн център Муладхара
се събужда Кундалини - статична
форма на съзидателната енергия.
Хиндунсткият таитризъм изброява
шест центъра. плюс един висш мозъ-
чен център - Сахасрара или лотос с
хиляда вснчелистчета. Тибетският
тантрически будизъм взима под вни-
мание пет Шакри (Кхорлос): на
перинеума. на пъпа. на сърцето. на
гърлото и на мозъка. конто отговарят
последователно на земята. водата.
огъня. въздуха и етера, както и на че-
тирите посоки на света и центъра -
т.е. върха. на петте рода Дхяни Буда,
на петте срички кълновс и на петте
части на ступа (чьортен).
ШАКТИ
В хиндуисткото изкуство Шакти
представлява женското начало във
всяко съшество и символизира косми
ческата енергия. с която то се отъж
дествява. По принцип Шакти с тясно
обвързана с Шива, който с изображе-
ние на Не-проявеното. Бащата. дока-
то тя е проявага. Божествената Май-
ка* Опитният Шива се преобразява в
Шакти. Но тя трябва отново да се елее
с него, за да се постигне първородно
то единосъщие. Шива и Шакти са ед-
но цяло в Абсолюта, двете начала -
мъжкото* и женското на единството
(Веданта, 4-5 януари 1967, стр.12) В
народного въображение и представа
Шактите - обикновени сили, били все
пак изобразявани като женски
божества, съпругн на боговете.
ШАЛА
Шала (дървото-сал) е царско
дърво. което цъфти и дава причудли
ви плодове; с него сравняват светска
та власт или властта на брамина Това
дърво е свешено за будистите поради
факта, че раждането и париннрвана
на Буда се се осъществили под сянка
та му. В Китай будисткото Шала по-
някога е смятано за дървото на луна
та, а това го сродява със символите
на безсмъртието (канела*. лавър*)
(EVAB. SOUL).
ШАПКА
В масонского събрание Майсто
рът остава с шапка; той заседава с
покрита глава - „знак на неговите
прерогатива и на неговото превъз-
,vodcmeo"(BOUM. 278). Независимо да-
ли обнчаят е запазен или не по прах
тически съображения. това с нищо не
накърнява символиката иа шапката
Ролята на шапката изглежда съот-
ветства на ролята на короната* - знак
на властта. на суверенитета, оше
повече, че някога се е отнасяло за три
ъгьлна шапка (вж рог*).
Твърли се. че носенето на шапка
607
ШАПКА
може би означава краят на ролята на
косата като приемник на небесного
влияние, с което била постигната кран
ната цел на инициационною гърсене
Ала това постигане не прекъева яс*
редническата функция, тъкмо обрат-
ного; подобно на косата. островър-
хите краиша на шапката или зкбайте
на короната са съзладени по подобие
насветлинните лъчи (BOUM).
Тъй като покрива главата. шапка-
та символизира съшо гака главата и
мисълта. Тя е и символ наогьждссгвя-
ване, като такава тя изпъква най ярко
в романа на Майрннк../b.iew"*: на ге-
роя му хрумват миелите и той предп-
риема плановете на онзи, чиято шап-
ка носи. Смяната на шапката означа-
ва промяна на ндеите. нов поглед към
света (Юнг). Нося шапката означава
поемам отговорността. дори за
деяние, което не съм извършнл
ШАПКА (ем ПРИЧЕСКА)
На френски думата е двузначна и
бележи както това. което човек си сла-
га на главата. така и начина, по който
подрежда косите си. Поради това в
нея откриваме цялата символика на
косата*.
Къси или дълги коси, къдрави.
сплетени или естествено палаши,
скрити или не. съобразени с церемо-
ниитс или различии периоди в живота,
перуки - всички моли в прическата са
били възприемани. Мъжът и жената
са им придавали толкова голямо зна
чение. понеже прическата е средство
да се улови, овладев или използва жиз-
нената сила, криста се в косите Това
е начин да се доближат до оста или
центъра на живота, като се възпри-
ема формата им. издължена като лъч
или раэширена като слънчев диск.
Така прическата може да се пренърне
в отличителен белег на професията.
кастата. социалното положение, въз-
растта или идеала и дори несъзнател-
нитесклонности
Дълтият къдрав кичур. коню но
сели ст ине теки те лена върху лянито
слепоочие в крайна сметка се с пре
върнал в иероглифа на думата лете
(BOSD. 62). а обръенатият череп на
етипетекитежрени - катореакция cpc-
щу прекомерните фантазии в причес-
ките от нмперската епоха - е белег на
подчинение и вярност на традицията
Да носиш определена прическа, озна
чава да утвърждаваш някакво раз-
личие. да приемаш един или друг сан.
да избереш определен път. Цсремо-
ниалнага прическа се отличава от ос-
таналите и сс стреми да прндаде на
тази или този. конго я носят, вълшеб-
на сила, нешо като короната* или
диадема га. Според формата и - квад-
ратна. заострена, эакръглена. повднг-
ната. сплескана. прическата символи
зира сювора със земята. порива към
небето или концентриранего на небес-
ната власт в една и сына личное г. Тя
е един от облииите на скрнгата дъл-
боко личност
В един алжирски регион особена
свешена шапка, барита, с евърсана <
първата оран Държана скрита, тя би-
ва показвана веднъж в година га и
единствен старецът. отговарят са
прокарвансто на първата бра/ди. мо-
же да я вили. Той я поставя на доения
рог. за да отидс прели изгрев слънце
на нивата си и стигнал на мястото.
където ще прокара бра еда та. с лице
на изток. той поставя свощената
шипчица на главата си и происнася
благословил (SERB 126 127).
Тази шапка, чието название е
корона * или диадема, е несъмненоедг/м
вид митра или исапчииа. от метал
или бродирана, но във всеки случай
сотворена (SERB 128) Тук е свързвана
със символите на нлодородието.
Прическата (шапката) символизи-
ра съшо така понякога някакъв ноет,
об meet вено положение или при твапие
ШАРАН
608
Диана Ефеска, например, покро-
вители на трала, носела прическа във
формата на кръгъл павилион. обкръ-
жен с кули. Косите на Кибела, богиня
на земята. също били сресани като за-
щитна стена, подобно бонннците на
крепост. понеже тя първа. твърди
Овидий, дарила кули* на фригийски-
тс градове (Празници, 4. 220).
Вергилий я представя в „Енеида" (6.
785) как куловенчана се носи по
Фригия на колесница (в TERS. 130).
В знак на траур древннте гърци
си режели косите, докато римляните
ги оставяли да пораснат.
Поклонниците на Изида и Серапис
били с обръснати главк Някога като-
лическите свешеници били белязани с
тонзурата; монасите - също. Може би
тонзурата на темето трябва да бъде
сравнена с разтворения купол (череп-
натакутия(вж лоб*)екупол*).за кой-
то сс счита. чс разтваря храма (или
вярващия) към прилива от небесни
озарения и сили; монашеского остриг-
ване, като се изключи една повече или
по-малко широка корона от коси, изг-
лежда посвешава притежателя сн на
слънчевото съвършенство и сияние,
пренесени в духовен план, чийто сим-
вол е короната*: по този начин то бе-
лежи също откъсването от света и съб-
людаването на традицията.
ШАРАН
За нас шаранът означава неведе-
ние и... дискретност - впрочем двете
неша изглежда са евързани
В Далечния изток смятат шарана
за добър знак, ето зашо често го из-
ползват за отправяне на благопоже-
лания. Освен това добре известното
му дълголетие го превръща в емблема
на пожелание от същия порядък Ша-
ранът е яздитното животно и весто
носецът на Безсмъртните: те го използ-
ват. за да се издигнат в Небето (скок
на шаран). а в корема му намират пос-
лания или печати. Шаранът лссно се
преобразява в крила г дракон Поста
вено на покривите, неговото изобра-
жение ги предпазва от пожар. Във
Виетнам именно шаранът отвежда на
небето духа на Огнището в дните,
предхождащи подновяването на
годината. Ала шаранът е и този. кой-
то по време на празника в средата на
есента закриля домовете от злодеяни-
ята на Златния шаран - демоничен
дух. поэнат от народните предания
В Китай и най-вече в Япония ша-
ранът символизира смелостта и пос-
тоянството, гъй като плува срещу те-
чението на реката, а казват. че пре
одолява и бързеите. Бидейки символ
на мъжествеността. шаранът е ембле-
мата на момчетата. Ето зашо в деня
на посветения на тях празник поста-
вят хартиени шарани на върха на вър-
лнна или по покривите на къщнте
(CHOO, DURV. HERS. KALL. OGRJ)
Той е символ и на интелектуалното
върховенство. Подареният на студент
шаран предвещава успех на изпитите
В Япония казват, че за разлика от
останалите риби. конто се мъчат да сс
изплъзнат, шаранът. веднъж поста-
вец на дъеката за рязане, престава
да се движи - точно така трябва да
поегьпи идеалният човек пред лице-
то на неизбежната смърт
При племето бамбара шаранът
символизира вулвата; когато подло-
жените на ексцизия девойчета пеят
..Шаран. майко шаран. майката ша-
ран отидс да направи тоалета си; не-
що се появи пред майката шаран. ако
го погледнеш. прилича на червена
връв. това с червен помпон", те загат-
ват за клитора (ZAHB). Шаранът
предвещава плодовитост в матери
ален и духовен план
ШАХ (вж ШАХМАТНА ДЪСКА)
В особено важната символика на
играта шах трябва да разгледаме. от
609
ШАХМАТНА ДЪСКА
една страна, самата игра. а от друга
- шахматната лъека илн табла върху
която се играе.
Символиката на пронз.тязлага в
Индия игра определено сс евързва с
военната стратегия и сеотнася съшо
както разка тът на „Бхатавадт нта". до
кастата кшатрии Провежла се чит-
ка между черни и бели фигури между
мрака и светлината между титаните
(асура) и Боговете (дена* И трата
между пар Ну И и Небето била битка
между бухала и фа тана: залотът. как
то във всички случаи, с господството
над света.
Зашото шахматната лъека е обра т
на видимия свят, итгрален от сянка и
светлина, редуваш и уравновееяваш
ин и ян. Дъската. в най-елементарния
си вид. е простата чегворна мандала
символ на Шина преобрази геля гьж
дество съшо така на китайского ин-
ян. Нормалната лъека с 64 квадрат-
чета (64 = число на постигнатата кос
мическа цялосг* е Васгупуруша-
мандала използвана като схема при
строителството* на храмовете. уста
новявансто на световните рнтми
кристаллзацията на космическите
цикли. Следователно шахматната лъе-
ка еполе на действичта на кос иичес •
ките сили(Буркхарт*, поле на земята
(квадратна), с Граники в четирите
посоки. Разбира се. тъй катомандала*
е символ на съшествуването. би т ката
между различните наклонности, та ко-
ято става въпрос, може да бъде пре
несена вътре в човека
От друга страна, в играта се на
месват най-вече разумът и бетпогреш-
ността. Така чс иткусгвото на играна
има нешо общо със Свеговния разум
(Внрадж). чиито символ е и Вае-
гумандала Господството нал света
чрез присъелиняването към Внрадж
е учение, което владея г хората от
кшатрия: това е иарскпти искус тви
(BURA BURE. GRAD. GUES*
III.ixi.t прсведсн hi.h всички ксл-
гски eiHiui буквално като />н<1 иът
ни дървото (ир г idchell тал
т> w у <)<(«у 11 орет с*с/1м>с11 • тасма
според някой текстовеедна грета от
деня на паря Партньоръг му е ни
наги никои книг илн внеш сановник,
никога човек със скромно потекло
Когато има залог той обикновеноби-
ва голям: така бог Мидир отнел Етнн.
жената на ирландская крал, конто
загубил игра га като непрелпазливо
не бил определил точно какъв ше бъ-
де залогы Всъшност у келтите ша-
хът символизира тази интелектуал-
на част от царската дейност (OGAC,
IX. 323-324). чиито цели нямат нишо
обшо с морала
I11AXMA1 НА Д ИСКА .» ж ША Л'•
Игра на царств, цар иа игрите.
Шахмат ы символи тира онлаливане
то не само на противника и на опре
делена тери тория. но и на самим се
6с си понеже вырешното разделе
ние на човешката психика е и сцена,
на която се ратит рана битка Какви
ли не качества е нужно да прояви чо-
век в играта! Шахматната дъека сим
волизира освен това приемането и
овладявансго на релуването; както
отбелязва Роже Каиоа -/>ет*свине на
бели и черни квадратчета. кикти
се следват дните и нощите; реду-
ване на въодушен icccue и контрос.
на опи.чненис и сдър.мс иност. ни на
и вече саисоти върху това напълно
сависимо прос тринс тво н.ч.иа
фигура, която да не вли.че върху
останилите. Не е ли това олицетво-
рение на деиствията на едно човеш-
ко същество. предприеги върху
шахматната лъека на неговнте спо
собносги и стремежи? II символ на
безбройниге връзки, на множество
тосьотношення иа силата. конто мо-
гат ла се разгърнат в елно-едннст
вено ця то?
ШЕОЛ
610
IIIEO.l
В Библията теш. които огхвърлят
Господ, ше слязат живи в Шсо.з. Щом
и/говори ти.ч думи. земята сс раз-
пукна под тях; и /смята ра/твори
устата си и погълна тях и кьи/ите
им. и всички Корееви люде и всички.ч
имот. и сля/оха живи в преи/подн.ч-
та с всичко тяхно.и /смята ги покри.
и тс и/чс/на\а икрсд общсството.
И всички израилтяни. които бяха
около тях. се ра/бягаха при техния
вик. /а да не погълнс. ка/ваха тс. и
нас земята И огън изле/с от Господа
и изгори ония двести и петдесст
мъже. които бяла принес./и кадиво
(Числ .16:31-35).
Псалмопевецът призовава своя
Бог
пптресена ми е сиамо и душата.
а Ти. Господи, докога'
Обърни се. Господи, и/бави душата ми.
спаси ме породи милостта си.
зашото в смъртта няма спомени /а тебе
в гроба кой те слови*
(Пс.ЬА 5)
И Иов го описва:
... в страната на тъмата
и смъртната сянка.
* < траната ни мрака, какъвто е мракът
на смъртната сянка. дето няма уредба.
дето с тъмно. както самата тема
Ра/ра/ява се об./акът и и/че/ва. тъй
сле/яият в прей /поднята не ше изле/е
(7:9).
Думата от неизвестен произход.
вдъхвала ужас, но не съответствала
на точно определено понятие. Тя оз-
начава принизен и мълчалив живот без
връзка с Бог; живот, който водят
мъртвите. осъдени заради поведени-
ето си на земята. Това място на
пребиваване изглежда е разположено
в дълбините на земята. където мърт-
вите слизат и водят вяло съществу-
ване. Тяхното страдание е описано ка-
то неспасяемо и лишено от всичко. ко-
ето символично напомня за слънче-
вага светлина
ШЕСТ Ге ж ЧИСЛО. ПЕЧАТ НА СО
ЛОМОН/
За Аленди (ALLN. 150) шест беле-
жи главнопротивопостав.чнето теор-
ба - Творец в 6с/крайни равновесие.
Това противопоставяне не е задължи-
телно противоречие; то може да изра-
зява просто различие, но ще бъде из-
вор на всички двузначности на число-
то: действително то събира два комп-
лекса тричислени дсйности. Може да
клони към доброто, но и към лошото,
към единението с Бог. но и към проти-
вопоставянето му. То е числото на ре
ципрочните дарения и на антагонис-
тичните, това на мистичната съдба.
То е съвършенство в сила; това. което
се изразява чрез графичната симво-
лика на шест равностранни триъгъл-
ника. вписани в окръжност: всяка
страна на всеки триъгълник се рав-
нява на радиуса на кръга. а шест е
почти точнотосъотношснис на повър-
хността с радиуса (2р). Но това въз
можно съвършенство рискува да не
се осъшестви и тази опасност прави
от шест число на нзиитанието между
доброто и злото.
В Откровение числото шест изг-
лежда притежава ясно изразено пейо-
ративно значение; смята се за число
на греха. То е също цифрата на Нерон,
шестия император. Тук може да се
каже, че изпитанието е завършило зле.
По същия начин псевдопророгьт,
Антихрнсгьт от Откровение, има тоя
белег. или името на звяра или число-
то на името му... Който има ум. не-
ка прссметнс числото на /вяра. поне-
же с число на човек. и числото му е
шсстстотин шсйсет и шест (13:17-
18). Тази цифра е сумата от числените
стойности. евързани с буквите (вж.
Da'wah*). Тя препраша към Цезар -
Нерон (ако вземем еврейските букви).
към Цезар - Бог (според гръцките);
611
ШЕСТ
може да се приложи в унивсрсално
обозначаване. гьй като история га
продължава и след смъртта на него
рическия Нерон нс бе» появата на но-
ви Нероновци. и на числото на гвяра
да се следа като на символ на власт
или на обожествено положение
От анализа на прикажите та феи
се вижда. чсшест с смятано за физи-
ческая човек без спасителния еле-
мент, без тази поел една част от са-
мия него, която му позволява да «ле-
те в контакт с божсственото. Ето
зашо цифрата 6 била отрсдсна в
древността на Венера - Афродита,
богинята на телесната любое (LOEE
199). И тук също възможността не е
била увенчана с успех
Числото шест е оше и на библсйс-
кия Хексемерон числото на сътворе-
нието, числото посредник между
Принципа и проявата.
Свегът бил създаден за шест дена
Той бил сътворсн. отбелязва Климент
Алсксандрийски. в шестте посоки на
пространство™, четирите посоки на
света, зенита и надира Еврсйската ми-
съл определя врсмстраснето му на
шест хилядолетия. Както Климент
прокарва съответствия на космичес-
кото развитие във времето и прост-
ранство™. така Абу Якуб Седжестани
прокарва съответствия между шест-
те дни на сътворението - съвършено
число, и шестте енергии на света,
шестте странн на твърдото тяло; от
езотерична гледна точка пророците
(нотака) от шестте периода. Хинду
исткото, китайского изкуство. класи-
ческата архитектура според Витрюв.
отбелязва Люк Беноа. съдържа шест
правила: отражение на божиего
творение. Еврейският хляб. подреден
шест на шест, пише св. Мартин, ни
онагледява двата закона на шест, из-
вори на всяко интслектуално и вре-
менно нешо
В Китай обаче шест е преди всич-
ко числото на Небето. вьпреки чс се
вгима само ог гледна точка на проя
вага: това е, така да се кажс, хсксаг-
рамата Чиен на Книга на промелите.
/пази колесница г впрегнати « нея
шест дракона. Небе в действие Небес
ните влияния са също шест на брой В
по-общ смисъл хсксаграмата игясня
ва добре характеристиките на число-
то 6 (= 2 х 3): два прссичаши сс три-
ъгълника
Числото шест намира своя израз
в шестоъгълника. както и в шесто
ъгълника-звезда. който с обединени-
ето на два обърнати триъгълника На
хинди това ше рсче прониквансто на
линга в йони, равновесието между во
дата и огъня. символ на експанзивна
та тенденция (раджас) - на проявата
Тази звезда на Запад е печатът* на
Соломон, или Давидов шит. емблема
на Израел. Тя винаги изразява съели
няването на две противоположности,
принципа и неговото отражение, обър-
иато в огледалото на Водите И така,
някои са разглеждали лесния триъгъл
ник като израз на Божествената при-
рода на Христос, обърнатия триъгъл
ник - неговата човешка природа, а
звездата - единенисто на двете приро-
ди.
Звездата с шест лъча е още мак-
рокосмос ът или универсалният човек.
а звездата с пег лъча - микрокосме
сът и обикиовеният човек (BENA.
CORT. DANA. GRAP. GUEC. GUET)
За сороти. потомци на майте, шест
е женско число поради шестте завър
тания на луната до срещата и със
слънцето, а седем е мъжко число
(GIRR 280) Според тях шест сс отна
ся до циклнчната символика на
луната. седем - до лъчистата симво-
лика на слънцето; елната бележи края
на изминат път. цикъл. движение; дру
гата - съвършенството или радостта
от това съвършенство. Оттук можем
да заключим, че от шест до седем се
ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
612
осъшествява преминаването от про-
явата към съзнанието та проява.
седем. билейки човекът. будното съз-
нание. тъй като представлява истин
ската съвкупност от посоките в
пространством. прнбавяйки центъ-
ра към шестте посоки. конто се пре
сичат в него.
Шсстият лен у майте принадлежи
на боговете на дъжда и на бурята.
Шест е злокобно число и шестият ден
е съшо денят на смъртта. Извършва
се гадаене за бодните. Бухалът* е жи-
вотного на предзнаменованието за
деня. чието появяване се смята за па-
губна поличба (ТНОН).
Напротив, както всички четни
числа, изразявайки двустранността
на всяко завършено творение, шест е
шастливо число за бамбара. то е зна-
кът на мъжкнте близнаци (3 3)
(DIEB)
ШЕСТДЕСЕТ 11 ЧЕТИРИ
Квалрагьт на осем е естествен из-
раз на осъшествена цялост. при това
съвършена. Той е целокупност. пъл-
нота. шастие. но и затворено бонно
поле: Картина на това е шахматната
лъека с шестдесет и четири квадрата.
Пренесен от пространството във
времето. символы, който се предста-
вя. е съшият. Аленди (ALLN) подчер-
тава тук странно сходство между за-
падната и източната традиции:
майката на Буда била родена в
семейство, надарено с шестдесет и
четири вида качества. Конфуций имал
шестдесет и четири поколения от
Хуанди. основател на династията
му, както и Иисус според св. Лука,
имал шестдесет и четири поколения
от Адам часам. Шестдесет и четири
мулета теглят погребаната колесница
с тялото на Александър Велики, шес-
тдесет и четири човека в Китай носят
тленните останки на починалия импе-
ратор: шестдесет и четири е действи-
телно символичного число на земно-
го осыцесзвяванс.
ШЕСТНАЙСЕ1 (БОЖИЯ! ДОМ.
СВАСТИКА, ЧЕТИРИ)
Това число - четири умножено по
четири*. означава осынествяването
на материалната мош. Като такова то
прндобива също и значението на мо-
рална опасност поради нсумерена
горделивост. неконтролируема воля
за власт: Иаков Бохемски определя с
това число бездната. противопоста-
вяйки я на Нирвана.
Ако се сметне, от друга страна, че
то е умножено осем* по две. числото
се превръша за съшеството вудво.чва
нсто ia човека на циклите ia проме-
чи и въграждане(ALLN. 364) или пов-
торение™ на осмата Сефира от
Кабалата: Ход. блясък. слава (FRCH.
158). което съшо не е успокоителна
ситуация.
ШЕХИНА
Шехина е земна обител на Бог. В
талмудската литература и в равинс-
кия юдаизъм Шехина представлява
самият Бог в осъшествяваната от не-
го дейност на земята и в частност в
Израел.
В Библията се споменаваоаобраза
на Бог: равинската литература из-
ползва термина Шехина
В Кабалата значението на Шехина
е различно: става дума за женското
начало у Бог Третата Сефира предс-
тавлява демиургската мош като вър-
ховна майка или върховна Шехина
Именно от нея се излъчват седемте
моши, първите шест от който симво-
лизират основните части на първич-
ния висш човек Те са смятани за фа-
лическа основа, символично предс-
тавляващи справедливостта - Задиг.
Бог и първнчният човек запазват спо-
собността за създаване в точни гра
ници Бог раздвижва всичко живо във
613
ШУТ
виталната сила, която впрочем се съ
държа в собствения му Закон Шехина
е отъжлсствявана съшо с израелскв
та обшност и с душата (SCHK. 123
124)
ШЛЕМ
Шлемы е символ на невидимост.
неуязвимост и могъшество
Шлемы на Халес. често пъти июб
разяван като фригииска шапка, при
вел невидим дори за боговете онзи.
който то носел ( Илиада ". 5.841, ..Дър
жавата", 10.612. Ь). Спорел древног-
ръцкото тълкуване Халес означава
мвиди.иият. Циклопите му лали този
шлем, за ла се включат в победонос
ната битка срешу Титаните. И други
богове и герои си слагали шлема по
време на сражение Например според
„Илиада", когато Атина се притекла
на помощ на Диомед в двубоя му с
Арес. на главата си носела скъпоцен-
ния шлем Подобно на гуглите на
джуджетата* и на качулките* на маг
ьосниците. шлемы закриля. нравей-
кн невидим.
Дори и когато нс удостоява с тази
върховна привилегия, шлемы с наи
малкото израз на могьшесгво. Такъв
с например шлемы на Агамемнон,
описан в ..Илчада" (1I. 41-42):
„Четириобръчен шле м на
главата Лт/чн) <и над.чна
< гребен от кошка опашка
конто < тра»игггно < с лее
(превод Алексанлър Милев и Бла-
га Димитрова. Народна култура,
София. 1971).
А ними нс са такнва и кирасире
ките шлемове. чиито лълги конски
опашки се веели. приличии на черни
буреносни облаци. докато кирасири*
тс препускали?
Символиката на шлема слелва да
се евърже със символиката на главата.
с която той^ли за в пряк допир. В гова
отношение може да сс каже. чс шле
мы паш миелите, но ти и скрина: сим
вол на и твнеявапе, коею може да сс
изроди в притворство, особсно кота
то решет ката на шлема е спусната
Украсата па върха - скромна и ли не-
богата. разкрива т ворчсското въобра
жение и амбиции те на военача лника
който носи шлема.
Ала факты че шлемы е личен ат
рибут на Халес. царя на Ада. който
ревностнобли нал мъртвите. може ла
навсде на мисълта за множество дру-
ги гълкувания Ними желанисто да се
изплъшем от чуждия взор може да сс
осъшестви само в смъртта? Пима
шлемы на Хадес не итобразява неви
лнмата смърт. която непрестанно
броди около нас? А нима желанного
или сънят за шлема не разкринаг. по
добно на пръетена на Гитес (вж
халка* ). ламтежа за вьрховната власт
или за положенного на боговете. конто
виждат всичко. оставайки невидный?
Нима. както твърди Пол Диел (DIES.
147), шлемы, конто прави невидим,
шлемы, иосен от бога на алските
мъки. не е символ на подсынател-
ното? Нито една от тези хипотези нс
сс изключва Вьзможно е шлемы да
показва. чс се мъчим ла скрием нешо
от самите себе си че се мъчим да се
скрием. Знакът на този символ на мо-
гъ шест во то се променя и се превръ-
ша единствено в израз на безеилието
на лалено съшество да се изрази
всеняло Тогава невидимостта служи
единствено га отбятване на духовна
та битка на човека със самия себе си
ШУТ(«.ж КЛОУН)
В ня кон ирландски текстове шугы
съответства на друида, с кот ото впро-
чем името му има омонимична връз
ка (drill рол палсжНпййси druth. род
падеж druiith шут) Разбира се. опта
ся се само за пародия (OGAC. IX. 109
111), но г я е много шачителна. тъй ка-
то представлява пародия на личност
ШУТ
614
та. на .,аз“-а и разкрива .гвонсгвеност-
та на всяко cuiueciBo. собствената му
смешна страна
Шутът присъства и в кралската
свита, и в тържествените шествия, и в
комеднята. Той е другото лице на
действителността. лице, което придо
би шота положение ни кара да забра
внм и което напомня за съшествува
нето си. Характерно за шута е да го-
вори сериозно за незначителни неша
и да се шегува със сериоэните неша.
Той въплъшава ироничного съзнанне
Ако му се случи да прояви покорство,
то той го прави. осмивайки властта с
прекомерното си усърдис. Ако ви на-
помни вашите недостатъци и прег-
решения. то той го прави с раболепен
поклон. Зад комичната му външност
прозира разкъевано от противоречия
съзнанне Ако бъде правилно разбран
и възприет като наш собствен двой-
ник*. шутът се превръша във фактор
на прогрес и равновесие, особено ко-
гато ни хвърля в смут, тъй като ни
принуждава да потърсим вътрешна
хармония на по-високо равнише на
интеграция Той е не просто комичен
герой, а израз на вътрешното много-
образие на личността и на скритите и
противоречия.
Понякога осьждат шута на смърт
за оскърбление на царската особа или
на обшеството. екзекутират го. жерт-
вах го или го превръшат в ..козел
отпущения "* И наистина в историята
той често е евързан с жертвата в обре
дите на жертвоприношение. Това с знак
за моралното нссъвършенство. за ду-
ховната инволюция на палача.
Обшеството или личността е неспособ
на да се приеме изцяло. то жертва она-
зи част от себе си. която го смушава.
Характерни в това отношение са
някой прояви на расизъм. независи-
мо дали спрямо негри. азиатци. бели,
червенокожи или евреи. Мъчим се да
превърнсм в посмешище представи-
телите на потиснатата раса и не осъз-
наваме, че опитвайки се да отречем
другим. всъщност отричаме част от
самите себе си Зашото първият ни по-
рив при вида на шута е да се разгра-
ничим от него Но шутът не може да
бъде премахнат с насилие или с осми-
ване. Всичко, което той представля-
ва. трябва да намери място в един нов.
по-огзивчив и по човечен ред. Отхвър
леният или осъден шут символизира
спиране на възходяшата еволюция.
щ
ЩИТ
Щигът е символ на naciimioio. or-
браиителного и предка зно оръжие
въпреки че понякога и той самият с
смъртоноссн Той съчетава магичес-
ки собствената си сила от метал или
кожа с изобразени сили. И наистина.
често пъти щитът представлява изоб-
ражение на всемира, сякаш воинът,
който го носи, противопоставя на
противника си космоса, сякаш уда-
рите на противника попалат далеч от-
въд боеца, направил сс срсшу него, и
эасягат самата реалност. изобразена
върху щита. Единствен по рола си
пример е щигът на Ахнл:
..Майсторът с чудно шкуство
.«) втии богата i крас и
Игобраю яке средата
народ с пълнолики.ч месси.
всички евзясздпя.
дето обкичват нсбсто вис око
После предстали два града ивст^щи
със жители смъртни
В първич < ватби ее вдигат.
гошавки и пиршества пашни
Другичт град пък обсаждат войски
във блестящее доспехи.
Теси, конто обгра ждат отвън.
двоуичт < с все още
да paipyuiam ли града,
или да поде нт < вриговетс
всички имоти.
конто желаният град притеж ава"
(Омир, „Илиада". I 8.482-485, 490-
491. 509-512. превод Александър
Милев и Блага Димитрова. Народна
ку л тура. София. 1971)
Върху щи га Хефест изобразява и
..нива с плодна и рохкава угар", „ни-
ва просторна", „хубаво лоле. отру-
пано с грозде". „белчет правороги
говсда". ..пасбище китно и ллачно",
„хора". а в крайний кръг - „Оксана
със сила бескрайна ' (пак там). Върху
щита е събрано и съсредоточено всич-
ко. заради което си струва да се живее,
цялата прелест на света, всички сим
воли на силата. богатството и радост-
та. Тази удивителна гледка символи-
зира и залога на бит ката: всичко. ко-
ето воинът губи, ако умре, всичко. ко-
ето печели. ако победи. Щитът бил дос-
тагъчно голям, за да покрие боеца в
цял ръет и да послужи свенгуално ка-
то носилка при отнасянето на някой
убит или ранен.
Понякога вместо привлекателни
сцепи на шита има страховито изобра
жение, което едостагъчно. за да бъде
сразен противникъг Това е психоло-
гического оръжие. Персей победил
страшната Медуза, без ла я погледне
Той излъекал щита си като огледало.
Медуза се вкаменила от ужас, съзи-
райки собсгвснотоси отражение, и ге-
роя г отсякъл главата й Тази ужася-
ваща отсечена глава Атина постави-
ла върху шита си, за да вледснява от
ужас вески, който би дръзнал да я
нападне.
Във вссоръжието(вж. оръжие*)на
христианина в духовната битка за
спасението. описано от св Павел, щи
тъг с Вяраза, в която ще сс строшат
всички сгрсли на Лукавия По точно
св. Павел казва. чс вярата ..ще угаси
всички на ж е ж ени стрел и на Дука-
ЩРАУС
616
иич Тук снмволичннят смисъл на уга
сяванего на пламъка придана едно из
цяло духовно значение на ролята на
шнга на вярата. които трябва да пред
па ша от съблазните на ереста. на гор-
дост га и на плътта
В ирландским текст „Похищение-
то на кривите от Фрех" е посолено,
че на шитовеге на воиниге имело инк
рустации или гравюри с изображения
на фантастичнн или приказнн живот-
ни. служеши за смблсми. Това са пър
вите наченки на хералдика. гьй като
изглежда. че всеки ирландски герои но-
сел различна украса или емблема По
ради самата си същност шиты при-
гежава пълна апотропична стойност.
Келтските названия на шита (ирлан
деки sciath: уелски ysewyd; бретонски
skoed) са сродни с латинския глагол
xcindo гразеичаи. испм). В срелнове
ковната ирландска литература щи-
тьт е придобил множество метони
мични или метафорични значения ка-
то воин. закри.га. законна гараниия м
др. Щигът е преди всичко паенвно
оръжие. както воинската класа е под-
чинена на властта на жреческата кла-
са. а не нападателно средство на пър
во място (в келтските езиии липсва
местно название на ризница га. въп
реки че келтите я използвали: ирланд-
ского название lusrech произлиза от
латннската дума loricaI. Съгиествуват
многоброини праисторически приме
ри за назъбення по краишата кръгъл
шит. июбразен върху надгробии пло
чи в Юж на Франция и Испания Той е
иаи-важната украса върху тях. редом
с обичаиното военно снаряжение
(колесница, лък. копие и т н.) (OGAC.
II. 76-77; 14. 521-546; WIN!. 5. 667-
679; ROYD. буква S. col. 91-921.
В изкуството на Ренесанса шиты
е атриоут на силага. на гзобелага на
подозрение го. на целомъдрието В
Лувъра е изложена картината на Май
у еня.. Мъдростта. тзпеждаяаща поро-
иитс на която Минерва държи в ръ
ка полупрозрачен шит (TERS, 50 51)
ЩРАУС
В Египет смятали шраусовото пе
ро за символ на нравосъдие. справсд-
ливосз зз истина. Древните обяснява-
ли придаването на закона значение с
факта, че всички пера на шрауса били
с еднаква дължина. но това нс с тол-
кова важно Щраусово перо носсла на
главата си Маат - богиня на правосъ
дието и истината. която претегляла
душите Перото служело също така за
точно тегло във везните на съда
Щраусово го перо, подобно на бог иня
га. чин го символ е. и зобразява всемир-
ния ред. основаващ се на правдата.
Щраусовнте пера, от които изра
ботвали вегрилата на фараоните и на
висшите сановници. символизирали
основного задължение, евързано с
темните функции - придържането към
справедливостта.
К традиция та на африканските до-
гони - народ от земелелци. чиято сим
волна система е свързана с луната и
водата. шраусът замества понякога
вълнообразните или начупени линии,
които символизират пыигцата на
полита На тези изображения тялото
на шрауса е покрито с кониенгрични
кръгове и зигзагонилни линии. Спорел
М. Гриол това гьлкуване се обяснява
с криволичешата лъкатушеша като
поток походка на шрауса (GRID)
1115 РЕЦ
Щурены, който снася яицата си в
пръетта. живее там като ларва. после
излита, за да се прсобразува в имаго,
за китаиците е троен символ на живо
га. смъртта и възкръеването. В сре-
лиземноморските цивилизации при
съсгвиего му в огнишето се смята за
обещание за шастие Но неповтори
мост та на китаиците се заключава във
факта. че те са развъждали изкустве
617
ЩЪРКЕЛ
но пееши турни, държали са ги близи
до себе си и малки златни кафе ж или
по-обикнонени кутни и лори са орта
низирали сьстезания със шурин
(BEUA. «9 s >.
Символ на aoiib.iBatiiaia се двой-
ка светлина* - мрак, поради релува
нето на мълчание през hoiuiu и песен
в слънчевата топлина В Гърния бил
посветен на Аполон
Превърнал се в атрибут на безлар
ните поети с непостоянно вдъхновение
Приемат го съшо като образ на неб
режност и нспредвидливост (Лафон
ген).
ЩЪРКЕЛ (ЧАПЛА)
Макар Левит (II. 13-19) да го на-
рича мръ< сн (вж забрана*). шъркелът
в общи линии е птица на добрата
поличба. Той е символ на синовия
обнч. зашото казват. че храни стария
си баша В някои райони уверяват. чс
той носи бебетата, а това може да има
известна връзка с нравите му на пре-
летна птица, тъй като завръшането
му съвпада с разбуждането на приро-
лата. В съшия ред на мисли и поради
съшата причина му приписват
способността само със силата на пог-
лела си ла предизвиква бремснност у
жените. Съшото се твърли в Китай за
чаплата.
Бялата чапла е толтекският иерог-
лиф на Ацлш). Атлантика. ггьрвичния
остров Чаплата. шъркелът. ибисы са
птици. унишожитсли на тмин Следо
вателно теса противники на i.iomo.
ан пиатанински животни и в резул
таг на това. символи на Христос В
древен Египет ибисы бил едноот пре
вытльшеннята на Тот. олицетворение
на Мъдростта. а фению ът*. символ
на слънчевия цикъл и на възражда-
нето. вероятно с бил червена чапла. По
недението на тези птици, тастанали не
полвижни и самотни на един крак.
съвсем естествено напомня за съзер-
цаинето.
В Далеч ния изток и в Япония пред-
ставата за шърксла лесно се слива с
тази за жерава* и той е символ на без-
емъртие.
Най-малкото той е най широко
разпространеният символ на дълго-
зетието Приписват му способността
да достига невероятна възраст. а щом
станел на 600 години, той преставал
да се храни и утолявал единствено
жаждата си; след 2000 г. ставал цели
ят черен Задно с дивия заек* и гарва
на той е скъпо на даоисткитс алхими
ци животно.
Противопоставянето на чаплата и
змията. подобно на oi-ьня и водата.
срешаме и в народимте вярвания на
Камбоджа: чаплата носи суша; ако е
кацнала на някоя къша. тя предрича
пожар (BELT. CORM. GUEM. PORA
SOUM)
ю
ЮНОНА
Римска богиня, съпруга на Юпи-
тер. която няма точен еквивалент в
гръцката митология. Най много се
доближава до Хера, съпругата на
Зевс. Името и. уточнява Жан Божьо.
произлиза от индоевропейски
корен, изразяваиз жмзнената сила.
който се открива и в Juvenis. мла-
дия мъж в разцвега на силите си, в
Рим тя с богиня на плодовитост
та и богиня-царица, тя покрови-
тслства браковете и ражда
нията.... на Юнона с посвстсн го-
лсмият празник Магроиалня проз
Мартенските Календи (BEAG. 232)
Тя с майка на бога на войната. кой
то закрнля и жътвата. Тати богиня
се характеризира и с други черти
кожата от котел, с която Луперките
правели ремъци. била наричана
.мантията на Юнона", на първия
ден на всеки месец принасяли в жер-
тва на богинята свиня и женско
агне. Първоначално тя персонифи
цирала лунния кръг. Тя символизи-
ра женскою начало в младата му
зрялост. в разцъфването му. нсзави
симо. борбено и плодовито.
Тя е закрилнииа на омъжените
жени и на законните раждання. На
посветените й като такава церемо-
нии можело да се присъства само с
развързани възли, тъй като нали-
чисто на връзка. пояс*, възсл* и
др върху телата на присъстващи-
те можело да осусти успешното
раждане на жената, заради която
била принисяна жертвата (GRIE
241).
ЮПИТЕР (ЗА ГРЪЦКИЯ БОГ ВЖ
ЗЕВС)
Върховсн бог при римляните, съ-
отвегсгващ на Зевс при гьрците. Той
с бог на небето. на дневната светлина,
на природното врсме. на мълнията и
на гръмотсвицата . . независимата
власт. прсдссдатсл на съвета на
боговете. тот. който излъчва уп-
лата власт (GRID. 244). Юпитер сим-
волизира авторитарния ред. наложен
отвън Сигурен в правого си и във
властта си да отрежда. той няма нуж-
да нито от диалог, нито от убсдител-
ноет: той гърми.
В Галия келтският Юпитер носи
името Таранис. „гърмящият" (на ир-
ландски, уелски и бретонски taran(n)
“ гръмотсвица) и в иконографията бо-
жеството най-често е изобразявано с
колело за атрибут. Но това колело не е
символ на мълнията, както повечето
съвременни ерудити го мисляг то е
космического колело. което се откри-
ва в Ирландия в колелото на ирландс-
кия друид Маг Руит. „слуга на коле-
лото". Главният ирландски аспект на
кслтския Юпитер с Дагда. добър бог.
притежател на два кралски талисмана
- котела на изобилието и на възкре
сението, предхристиянски архитнп на
Граала. и боздугана. който убива с ед и
ния си край и възкрееява с другия. Този
боздуган съответства на Юпитеровия
фулмен и на ваджра на Индра. Други
аспектн на Юпитер са: в Галия Суцел
(„който удря добре"), бога с двугла-
вия дървен чу к: и в Ирландия Мананан
(гоеподар на отвьдния свят). Дагда с
батата на Бриг иг (Минерва), самага
619
ЮПИТЕР
тя - майка на всички богове Той е и
башата на Еш (Аполон* като млад)
чрез прелюбодеяние със сестра си. ко
ято е жена на брат му Елкмар (мрачен.
дош). бог на ношта. Той с един от глав
ните бойци в космическата битка на
Маг Туред срешу Фоморите* С браг
си Огма (на когото вероятно Елкмар е
другото име) той е един от двата ас-
пекта на независимата двойственост.
представена в Индия от Митра -
Варуна. Дагда е Митра, бог на
приятелството, на договора и на юри-
днческата хи трост Келтската концеп-
ция изгъква повече аспекта му на гос-
пода р на про.чвдснията. отколкото не-
зависимия му аспект на бог на небето
Той е съшинският бог - друид, на ко-
гото се уповава класата на жреците
(въпреки това filid зависят от Огми)
(OGAC, II, 307 sqq.; 12. 349 sqq ).
С големината и положението си
планетата, която носи името на Юпи
тер. засма централно място сред не-
бесннте тела, конто обикалят около
Слънцето. Пред нея са Меркурий, Ве-
нера. Земята. Марс и астероидите. а е
следвана от съшия брой тела: Сатурн,
Уран. Нептун, Плутон и трансплутон-
ските планети. първага от конто вече
с наречена от някои Мннос Заради
важното си място Юпитер въплъща
ва в астрологията принципа на
равновесието, властта. реда. стабил
ния прогрес. изобилието и съхранява
нето на установената йерархия. Това
е планетата на обществената закон
ноет, богатството, оптимизма и дове
рието. Древните са го дарили с името
„велик благотворитсл". В зодиака
Юпитер управлява Стрелеца. знака
на справедливостта, и Рибите, знака
на филантропията Той покровителе-
тва мсдицината и юрнспруленцията
В човешкия организъм гой бди над
функциониранего на кръвообрашенн
ето и на черния дроб
Най голяма га планета, която вс
личссгвено се върти около вертикал
ната си ос. отнасяша в движението си
многоброинитс си спътници. е сама по
себе си зрелище за съ герцателя на звез-
дния свод. Като Зевс, господаря на
Олимп, тя повелява и лесно е спечели-
ла вниманието на астролозите. Ако
Зевс с захрансн от козата Амалтея и
има за атрибут рога на изобилието. ако
суверенно отрежда и управлява бла-
гата за всеки един от човецитс, то
Юпитер сс вьплъшава по здрач. ко
гато дстето суче майчино мляко и пос
тепенно узнава разцъфването на ин
стинктите си. Така юпитсровата сын-
ноет на човешкото съшество се впис-
ва по дължината на една нспрекъс
ната линия, която натрупва различии
придобивки. прсдимства. изгони, об
лаги и благодеяния, предназначени да
задоволят апетита му на потребител,
собствсническия му инстинкт, уста-
новяването му на земята. където въп
росът еда и маш или до си никой. Този
нсспирен скеч на обогат.чяансто на
живота, неделим от състоянието на
лакомство, доверие, щсдрост, оптнми
зъм, алтруизъм. мир и щастис. спо
мага за поддържането на здравето и
за съзряването на развитието на хора
та. създадени за по щастливо общее
тво под властта и законите на нраве
твеннте принципн, където вески може
по-свободно да достиг нс до върха на
способноститс си и до владеенето на
мош та си.
ЯБЪЛКА (ЯБЪЛКОВО ДЪРВО)
Като символ ябълката с изпол зва
на с различии и на пръв поглед особе
ни значения, конто обаче са малко или
много взаимообвързани: ябълката на
раздора, поднесена на Парис, злат-
ните ябълки от градината на Хеспе-
ридите. конто са плодовс на безсмър-
тисто, ябълката. изядена от Адам и
Ева. ябълката от Песен на песните. ко
ято според Ориген изразява плодо
носната роля на божието Слово, сла-
достта и уханието му. Следователно
във всички тези случаи става дума за
средство за познание, което обаче е
ту плодът на Дървото на живота, ту
плодът на Дървото на познанието, на
доброго и злото: евързвашо познание,
дарявашо беземъртие. или различи
телно познание, водешо към падение
За алхимиците златната ябълка е сим
вол на сярата.
Символиката на ябз>лката идва от
това. твърди абат Е. Бертран (цитиран
в BOUM. 235). че семенните кутийки в
средата й образуват звезда с пет * лъ-
ча ... Поради това посветени ге я пре-
върнали в плод на познанието и
свободата И следователно за тях изяж-
дането на ябълката означавало да зло
уттотребиш с разума си - за да позна
еш злото. с чувства та си - за да го
желаеш. със свободата си - за да го
извършиш Но както винаги се случва.
обикновените хора приели символа за
действителност. Затварянето на пента
грамата. символ на човека-дух. в сър
цевината на ябълката символизира и ин
волюция та на духа в телссната ма г ер и я
Тази забележка с споменавана и но ра-
но в сянката на катедралите от Робер
Амбзен tl.'otnbrc des Caihcdralcs): И в
наши дни за иннииационните школи
ябълката е метафоричен символ на
знанието. зашото. ако я разрежем на две
(перпендикулярно на дръжка та), ше на-
мерим пентаграма. традиционен сим
вол иа знанието. очертано от самото
разположение на семенцата...
В келтските традиции ябълката е
плод на наука, магия и разкриване
Тя служи съшо за вълшебна храна
Жената от Оня Свят, която идва за
Кондъл. сина на цар Кон със стоте
битки, му дава ябълка. която е доста-
тъчна. за да се храни с нея цял месец.
без да се евърши. Сред вълшебните
предмети. конто бог Луг кара трима
та синове на Туирен да търсят като
обезщетение за убийството на баша му-
Киан. са и трите ябълки от градината
на Хесперидите: Който хапне от тях.
няма да усеша вече ни глад, ни жажда,
ни болка, нито пък ше го повали бо
лест. а плодовете никога не евършва
ли В някой бретонски предания изяж-
дането на ябълка предшества проро-
куване (OGAC. 16, 253-256).
Ябълката е вълшебен плод, а ябъл
ковото дърво (за кел гите Abel ho) е и дър
во от Оня свят Жената от Оня свят,
дошла да вземе Бран, му дава ябълкова
клонка. преди да го отведе отвъд
морето На ирландски Емин Аблах, на
галскн Инне Афалах (о в Авалон), или
казано другояче. ябълкова та градина,
е името на митичното царство, където
отнват мъртвите парс и герои В бри
танската традиция именно гук намира
убежите крал Артур, прели ла освобо
621
ЯГУАР
ли галските и брстонскитс си сънарод-
ниии oi чуждо ию. Спорел текстовое
Мерлин поучавал. застанал пол яб ка-
ково то дърво (OGAC. 9, 3O5-3IW; ETUC.
4. 255-274). За галите сыцо като дъба
това е било свешено дърво
Плол. коиго запазва младое гга,
символ иа обновление и вечна свежеет
Гсрвасий разказва как в Индия Алек-
сандър Велики, дока го i ърсел Живата
вода, намерил ябълки. конто удължа-
вали ло 400 години живота на жреци те.
В скандинавската митология ябълка
та играе ролята на плод, конто въз-
ражда и подмладява Боговете ядели
ябълки и оставали млад и до Рагна-
рьок. т.е. до края на настоящая кос-
мически цикъл (ELIT. 252)
Спорел изеледванията на Пол
Диел ябълката с нейната сферична
форма обозначава общо земните же-
лания или удоволствисто в тях Заб-
раната на Господ прсдупреждава чо-
века за опасносгта от тези желания,
когато те преобладават. зашото чрез
един вид регресия увличат в матери-
алистичен живот, обратно на изпъл-
нения с духовност живот, конто е сми-
сълът на прогресивното развитие.
Това Божие предупреждение показва
на човека двата пътя. единият от ко-
нто той трябва да избере - пыяг на
земните страсти и този на духов-
ността. Ябълкатае символ на това поз-
нание и на изправянето пред необхо-
димости да се направи избор
ЯГОДА
За инлианците оджибве (чипене -
бел. пр.) в Югоизточен Онтарио, ко
гато човек умре. душата* му. която
запазва съзнанието си. се запътва към
страната на мъртвите, докато стиг-
не една огромна ягода. Ягодите си
лятната храна на индианците и чем
волтират хубавото време Ако <)у-
шата на мъртвия вкуси от плода,
тя ще лабрави света на живите и
гавинаги ще и бъде невъ чюжно да
<«• върне към ж ивоти и чира ни та ни
ж ивитс Ако тч отка ж с да док<н нс
ч.чнУата. ще шпат въ imo ж ността
да се върне на н'М.чта
Гова вярване може ла сс сравни с
Омнровия химн за Деметра и съотвег
но за Персефона която. след катоопи
тала семката на нар. била обречена
на подземного царство Мъртвите нс
грябва да вкусват плоловете на живи-
те Земните храни са забранено за оби-
та телите на полземния свят
ЯГУАР
Инлианцитеог Цснтрална Амери-
ка вярваг. чс четири ягуара бдят над
четирите пътиша. конто водят в цен-
гъра на селишето. Този обичан произ
хожла от древиото поверие на майте,
според което четири митични ягуара
са от сътворението пазителиге на ца
рсвичните полета
В гретата ера на майте киче, съот
ветстваша на градинарството и сле-
дователно на господството на дунни-
те кулгове. ягуарът представлява бо
гиняга Луна-Земя В маиските и в
мексикинските летописи лунно <см
ната богиня е и тори теина обикно
вено с нокти на ягуар Трябва да се
отбележи, че киче от Сент Андре
Хекул още наричат „балам" (ягуар)
огромните идол и от архаичная
период (GIRP 172)
У майте вещиците се явяват като
ягуари и изразяват дунните фази
(G1RP 288).
Върху паметницкте от класичсска
та срелноамериканска епоха стили зи-
раната паст на ягуара символизира
небето. В историческата епоха (след
I000 г от и. е. приблизи гелио) Ягуары
и Орелът в украсата на паметниинте
символизира! /е.мната армия, чиито
дълг с да хранят слънцето и Зорни-
цата < кръвта и сърцата на жерт-
вините хора (KRIR. 52)
ЯЗОВЕЦ
622
Но за майте Ягуарът е прели всич
ко хтоническо божество, върховен нэ-
раз на вътрешните сили на земята. Той
е богът на числото Девет. израз на
nodtcMHoi тта. Госполар на подзем-
ното царство, той понякога изпълня-
ва функцията на психопомпос Земята
е изобразявана как по злрач поглъша
слънцето с пастта на ягуар, зннала
към заревото. Най-накрая той става
божество на слънцето. съответства-
що на ношния ход на звездата: и зоб
разеното като ягуар слънце е черното
слънце (ТНОН).
Бог на вътрешността на земята.
той носи на гърба си морска раковина,
символ на голямата Майка Луна, и
чрез разширение. символ на ражда
нето (ТНОН).
Хтоническо божество, ягуарът е и
гоеподар на планините. ехото. дивите
животни и призивните тъпани.
Нарнчат госърцето на п.юнината
Симетричен на орела в символи
ката на земните и небесни силн. у ац-
теките той дава името си на един от
лвата висши рицарски ордена; дру-
гият е на орлите (SOUA).
Съшествуват беэброй много при-
меря за връзката Ягуар-Орел като
изображение на великите земни и не-
бесни сили в традициите на американ-
ските индианци: у ацтекнте Импе-
раторы получава признаннето на во
иннте си. седнал на трон, поставен
върху килим от орлови пера, и облег-
нат на кожа от ягуар У племето тупи
в Бразилия децата от мъжки пол по-
лучавали при раждането си нокти от
ягуар и от орел (МЕТТ). •
Това е така, зашото за тупи ягу-
арът е небесно божество, подобно на
куче и синьо като зората. Домът му е
високо в небето Той има две глави. за
да поглъша Слънцето и Луната (обяс-
нение на затъмненнята). По време на
края на света той ше слезе на земята и
ше се хвърлн върху хората. за да ги
направи своя плячка (МЕТТ).
Можем да се запнзаме дали тези
две схвашания за ягуара, едното хто
ническо. другого небесно, не са вза-
нмодопълващи се. като се има пред-
вид. чс подземните и надземнитс сили
образуват едно. за да осъшествят
крайното разрушаване на света.
В един мит на индианците юрука-
ре от Бразилия, записан от Алсид
д'Арбини (Voyage dans I'Amerique
mcndionale, Pans, I8M), последният
ягуар, след като семейството му е по-
косено от един герой, търсейки отмъ-
щеннето за рода си. се покатерва на
едно дърво и моли Луната и Слънцето
за помощ. Слънцето не го чува. но Лу-
ната го прибира и го скрива Той за-
живява при нея и оттогава ягуарите
са ношни животни.
Съшото вярване се открива и у
многобройни индиански племена в
Южна Америка, в Перу, Боливия.
Еквадор, двете Гвиани: именно у чане,
уйтото (Колумбия), бакаири от Хингу
(Бразилия), гуарани и тупи (Бразилия),
кариби. маку, уараи от венецуелска
Гвиана (LEHC).
В многобройни митове на южно-
американските индианци се появява
ягуар с четири очи. който символизи-
ра дарбата за прозорлнвост на иош-
ните и хтонически духове В бразилс-
ките митове, отнасяши се до произхо-
да на огъня (LEVG), той е културен
герой, който дава огъня на хората ед-
новременно с първите им помннъци.
в частност преденето на памука. Все
пак той се явява не като откривателя
на огъня. а по-скоро като неговия па
зител и първи потребител Той не обяс
нява начина на запалване и това под-
черта ва хтоническата му функция: той
не е демиург, а може би предтеча
ЯЗОВЕЦ
Ако Бюфон, впрочем не без
основание, създава на язовеца слава
623
ЯЙЦЕ
га на мърic.iueo, недоверчиво пса ио-
живо животно, емблема на съня. ю
съвсем различна с прсдставата. сьз
далсна за я швеца в Далсчния изток. В
Япония той е символ на mi (рост та. на
незлобива|а измама Варна се, че ию
вс цы барабани покорсма си и нощи-
те на пълнолунис и се маскира каго
стар монах, за да подльже жертвигс
си. Прякорьт стар я и>вец (фурудану-
ки) се упогребява в смисъл на стар
хитрец (той бил прикачен по-точно
на извсстния шогун Исясау Токугава*.
На входовете на някои японски рее-
торанти понякога е поставена статуя
на язовец с изпъкнал корем - дяволи
та емблема на благополучие илисамо-
доволство (OGRI*.
В уелския разка з „Легенда >а
Пуил, принц на Дивед" Гуаул - съ-
перникът на Пуил за ръката на Риа-
нон. след оспорвана борба бил затво-
рен във вълшебна торба и всеки един
от приближение на Пуил му нанесъл
по един удар с тояга Именно това уел-
ският текст нарича игра на я /овсца в
торбата. Символиката на животного
в случая придобива отрицателен
смисъл, но не може да се определи по-
точно (LOTM. 1.102*. Изглежда. игра-
ла символизира наказание™, наложе
ио на човека заради язовеца в него,
язовенът в торбата - хитростта и
измамата; налагал го с тояга. за да
изгонят язовеца от него, да го освобо-
дят от лукавството и самомнител-
ността.
ЯЙЦЕ
Яйцето, за коего се смята, че съ-
държа эародиша на бъдеша та проява.
е всеобщ символ, който нс се нуждас
от обяснение. Раждането иа света от
яйце е общо схващане за кслти, гърцн,
егнптяни. финикийци. хаиаанци, жите-
ли на Тибет, Индия. Виетнам. Китай.
Япония, за сибирските и индонезийс-
ки народи и за оше много други При
все това самият процее на прояви ia
си има характсрии особеносги. кел тс
кою /иииско яйце, нзобразявано Ка
то вкаменен морски таралеж яйцето,
изплюго от етипетския Кием Атсф и
дори юна от китайских дракон, прел
ставляват сыворявансго на проява
га чрез Слово го. В друг и случаи пър
вия г Човек сс ражда от яйце: така с с
Праджаиати, С Пашу По кьенодру
ти китайски герои сс раждат ог опло
дени от слънцето яйца или ог погъл-
нати от майките им птичи яйца. Още
почесго космического яйце, произ-
лязло от първичните води и топлено
на повърхността им (както казват в
Индия, от гъеката Хамса, която с
Духът, божиего Дихание). се раздели
на две половини. от който се раждат
Небето и Земята това с разделянето
на Андрогина* Така хиндуисгкияг
Брахманда се разцепва на две
полукълба: зла г но и сребърно; от яйце
то на Леда сс раждат двама Диоску ри,
косата иа вески от конто има форма
та на полукълбо; китайского Ин - Ян,
поляризация на първичната Единим
ноет, представя съшия символ чрез
своите две половини - бяла и черна.
Първичното яйце в Шшпо съшо се
раздела на една лека (Небето) и на ед
на плътна (Земята) половина. Ибн ал
Валид изобразява по приблизително
съшия начнн Земята - плътна като
втвърден жългък. а Небето - по лско.
като белгъка около него.
Тази обща символика, която свьрз
ва яйцето със зараждаисто на света и
постепенного му разчленяванс, зас
лужава да бъдс разглсдана по
подробно. Яйцето е една първоиачал
на действителност. която съдържа в
зародиш разнообрашето на живите
съшества Според египтяните под
въздейст вието на един демиург oi
Нун - олицетворение на първичния
океан, неограничено водно прост-
ранство, в което се на мирит в очин
ЯЙЦЕ
624
ване кълновсте на бъдеизи създания,
изплувал хълм. върху който се и ско-
пило едно яйце. От това яйце - дума-
та е от женски род в егнпетския език -
сс родило божество, което внесло по-
рядък в хаоса, като създало различии
съшества Бог Хнум. пронзлязъл от
този океан и на свой ред от първично-
то яйце изваял, подобно на грънчар.
яйцата. зародишите или кълновете на
живота. Той е създателят на плътта.
Но в древен Египет съшествувалн раз-
личии космогонии. Спорел тази от
Хермопол първоначалното божество
било не Друг, а Герхет. покровителка
на жизнснитс сили на човеизкия род.
В други вярвания първичен голям
лотос, чиято чашка засиява. шом се
разтвори сутр ин на повърхността на
тинестите наноси в делтата. играел
съшата роля. За самото слънце
казвали. че се е родилоот таинстве-
ния зародииз. обвит от Яйцето-
Майка (SOUN. 22-62)
Според схващанията на хаиаан
ците Vox постам за начало на света
стера и въздуха. откъдсто се раж-
да Улом (Безкрая i Улом създава кос-
мическото яйце и Чансор (богът
юнаятчия/ Чансор разтваря на две
космическото яйце и от всяка поло-
вина образува съответно небето и зе-
мята (SOUN, 183).
В Индия, според Шандогияупа-
нишад (3, 19) яйцето се е родило от
Небитието и е създало стихните:В на-
чалото бе из с само Небитието То
стана Битие Разрасна сс и стана
яйце. Почива си цяла една година и
се разцепи на две. Появиха се две по-
ловики от черупка: едната сребърна.
другата златна. Ето. от сребърна-
та се появи земята: а от златната
- небето От външната обвивка -
планините. а от вътрешната - об-
лачите и мъглитс: от вените се по-
явиха рските: от водата в мехура -
океана (в SOUN, 354).
Според тибетските учения, макар
и да не е първоизточникът на света,
яйцето е дало все пак начало на толя
мо поколение хора: От съзцииати ни
петте първични стихии ее появи го
лямо яйце. А от яйцето излезлн бяло
езеро. съшествата ог десетте различ-
ии вида, други яйца, от които пък иг
лезли крайниците. сетивата, мъже.
жени... накратко. една дълга пореди
ца предтечи.
В китайските традиционни вярва-
ния. преди да се появи някакво раи-
раничаване между небето и земята. са-
мият хаос изглеждал като кокоше яйце
След 18 000 години (число символ на
неопределен период) яйцето-хаос сс
разтворило: гежкиге частики образу
вали земята (Ин леките частици - нс
бето (Ян). Пространството, което ги
разделяло, се увеличавало с всеки из-
минат ден. След 18 000 години Пангу
измерил разстоянието между небето и
земята. От своя страна теорията
Хуентян разглежда света като огром-
но яйце, изправено според по-големия
си диаметьр. Небето и звездите се на-
мират от вътрешната горна страна
на черупката; земята с жългъкъз. кои
то плува в първичния океан, изпьл-
нил дъното на яйцето. Сезоните са
евързани с периодичното раздвижва-
не на този Океан.
Всликият Храм на Кориканча на
инките в Куско имал за основно укра-
шение златна плоча с овална форма,
с изображенията на луната и слънце
то отстрани. Леман-Ниче вижда в нея
изображението на върховнотобожест-
во на инките - Хуиракоча - под фор
мата на космическото яйце. В подкре
па на теза та си той цитнра няколко
запнеани в Перу от първите испански
хроникьори мита за създаването на
света, един от които е следният: repo
ят демиург поисква от баша си -
Слънцето - да създаде хора, които да
населят света. В отговор той изпраша
625
ЯЙЦЕ
на земята три яйца. От първото - злат-
но яйце - произ лезли благоролнишпе;
от вгорото - сребърно яйце - техните
жени; и накрая от третото - мелно яй-
це - наролът. Спорел друг вариант те-
ти съшите яйца палат от небето спел
потопа
Выможно е името на Хуиракоча
ла е съкрашение на Контикси-Хунра-
Коча, което означава Баг на морсто
от лава u.tu на огненити течност от
вътрешността на земята. Всъщност
Хуиракоча бил повслител на вулка-
ните.
Мигът за космического яйце съ-
шествува и у племената догон и бам-
бара в Мали В глифа £ - живот на
света - на племето догон гое изобра-
зено в горния край на кръста от чети-
рите главно посоки, противопоставе-
но на едно друго яйце, разтворено
налолу. което е земната утроба..жен-
ската дслва (GRIS). Според племето
бамбара космическото яйце е Духът
То е първичният Дух, създаден в цен-
гьра на звуковото трсптсне от вър-
тенсто му. Така, това яйце се оформя.
сгъстява и бавно сс отлеля от
трептенето, издува се. шуми, задър-
жа се самостоятелно в пространст-
во™, издига се и се разпуква, като от
вътрешността му изпадат съэдалени-
те там двадесет и два основни
елемеита. които ше определят рела
при сътворяването на двадесет и две-
тс категории (DIEB).
Според изеледванията на Жан-
Пол Льобьоф върху космогоничнитс
разбирания на племената лнкуба и ли-
куала в Конго яйцето олнцетворява
света и съвършенството. Жълтъкът
представлява женската влага, а бел-
тъкът - мъжката сперма Черупката
му. отделена от вътрешността с ципа,
е слънцето. произлязло от черупката
на космическото яйце, което би изпе-
целило земята. ако творецът нс бе-
ше превърнал ципата във влажна
атмосфера. Затова племената ликуба
и ликуала казват. че човекът трябва
да се стреми ди прилича ни яйце
В Калевала (Финландия) се
разказва. че преди да се роли времето.
Девата - богиня на воли те - подала
коляното си на повърхноезта на пър
вичните воли Патицата (владетел на
възлуха) снесла върху него седем яй-
ца - шест элатни и едно желязио.
Девата се потопила, а яйцата се счу-
пили в първичните воли
ички парчета се превръисат
в добри и полезна неща:
долната част на черупката
стачала въ {вишен небосвод,
от горната част на жълтъка
се появило лъчисто слънце.
от горната част на бслтъка
излязла блссналата луна'
всяко петнисто парче от черупка
било зве /да на Небосвода.
всяко тъмно парче от черупка
стачало облак в небето.
от този миг времето
тръгнало напред
(превод на Ж.-Д. Пере. ..Калева-
ла". Париж)
Следователно яйцето е често израз
на творческата мош на светлината.
У келтите не намираме ни едно
пряко свидетелство относно символи-
ката на Яйцето Тя е включена в сим-
воликата на морския таралеж* - вка-
менелост - o*um anguinum или кос-
мическо яйце, в което е заложен заро-
дншът на всички възможности
В структурата на всяка космо-
гония яйцето играероля наобраз-кли-
ше на целокупността (Мирча Елиаде
в SOUN. 480) Но обикновено то след-
ва хаоса в качество™ на първнчен
принцип на организация От него
именно произлизат всички различия,
а не от неразчленената първична маг-
ма Макар яйцето ла не е наистина
първосъздадено. то символизира на-
чалото на първите различия Косми
ЯЙЦЕ
626
чсското първично яйце с едно. но то
съдържа в себе си небето и кмяи. дол
ните и горните волн, в своята сдинст-
вена по рода си цялост то включва
всички многоброини възможности та
живот.
Яйцето е и един от символите на
периодичного обновление на приро
дата: за това говори традицията на
боядисаните великденски яйца, спаз-
вана в много страни. То олицетворя
ва мита за първичното сътворение.
Мирча Елиаде се обявява против сн-
пирико-раиионалистичнототъпкуъа-
не на яйцето. разележдано като
зародиш. ...символът. който въпль-
щава яйието (според мистнко-
обредните системи на множество ре-
лигии). нс се отнася толкова до ражда-
нето. колкото до възраждането. пов-
торено според космогоничния модел
Яйцето потвърждава и привежда в
изпълнение възкресението...което не
е раждане. а завръшане. повторение
(ELIT. 347. 348). Струва ни се. че двете
интерпретации не са несъв.местими, а
такова е и мнението на Мирча Елиаде.
Съвършено ясно е. че яйцето симво-
лизира възраждането и повторението;
не по-малко ясно е, че според най-д-
ревните текстове в началото на сът-
ворението яйцето с зародиш или пър-
воначална действителност. Неговата
циклнчност е следствие от първона-
чалната му роля. Според нас, докол-
кото тук има рационализъм. той се на-
мира в схвашането. вдъхновено от оп-
ределен космогоничен модел, който ве-
роятно ше бъде повторен. Което не
пречи яйцето да е символ и на биоло-
гичния цикъл.
Например намерените в руски и
шведски гробове глинени яйца били из-
гълкувани като емблеми на безсмър-
тието и символи на възраждането
Многобройните символни значения,
който притежава един и същи образ,
не би трябвало да ии учудват В гро-
бове в Беозия също са били намсрсни
статуи на Дионис с яйце в ръката. обе
щанис и знак за заврыцанс към
живота В такъв случай разбирамс
зашо ученията. конто осъждат жела-
нисто за периодично заврыцанс към
живот и препоръчват напусканс на
цикъла от бескрайни прсраждания.
отхвърлят употрсбата на яйцата. Ор
фическите закони например забраня-
ват консумацията им. Но бъдещего
според орфизма значително се разли
чава от това на будистките аскет
Последните нскат да прекъснат всич
ки връзки със света и се стремят към
угасване на желанието; орфицитс,
напротив, се стремят да го насочат
към духовно преобразяване; с тази цел
за тях е необходимо да избягват прели
всичковсякакъв допир с неисата. ко-
ито от гледна точка на рслигията
символизират. . каквато и да била
връзка със света на нетрайноезпта и
смъртта. А според обичаитс яйцата
биват поднасяни в дар на мъртвите
именно като храна. като залог за
възраждане. И понеже орфическите
правила имат за цел да разкрспостят
душата от всичко. което я евързва със
земята. така че. пречистена. тя да се
върне при Бог. от когото е прои зля зла.
те са задължени да осъдят този сим
вол на всяко земно възраждане.
Яйцето би обвързало душата с цикъ
ла прсраждания. от конто тя иска да
се освободи. Това последствие от заб-
раната потвърждава впрочем вярва
нето, че яйцето притежава вълшебни
качества, че неговото съшностно зна-
чение е на начало на живота тук долу.
В яйцето е включено и значението
на символите на покоя, каквито са
къшата. гнездото, черупката. майчи-
ниятскут(ВАСЕ, 51-130). Но по отно-
шение на вътрешността на черупка-
та. както и - символно - на майчнна
та утроба - е от значение диалскти
ката на свободная и на окования
627
ЯЙЦЕ
човек. Живият се стреми да се откъс-
не от тази прията сигурност: пилен
пето разчупва уютнага и топла
черупка Яйцето. както и майката. ше
стане символ на вы решимте конф-
ликт» между заложените у нас жаден
за удобства еснаф и човекът с неспо-
коен дух, увлечен от предизви-
кагелството; така както и между стрс-
межите към екстраверсия и интро-
версия. Съшо както в космогониите
психического яйце съдържа небето и
земята. всички кълиове на добро и зло.
закона за прсраждания та и за раз-
цъфтяването на личността. Студен-
ты се чувства затворен в своя уни-
версум (университет); той се стреми
да излезе от него, да разчупи черупка-
та си. Отправя предизвнкателство. за
да живее
Към идеята за зародиша се отна-
ся и традиционного за алхимията фи-
лософско яйце, но тук става вече въп-
рос за зародиша на един духовен
живот. Дало начало на света, то съ
държа в черупката си жизнснитс
елементи така, както хсрхзетичес-
ки затворсният съд съдържа суро
вина та на делото Този съд. какъв-
то и да с той. трябвало - подобно
на яйцето - да бъде затопляя, за да
може съдържанието му да се
преобразува Нсобходимата темпера-
тура била поддържана в атанор*.
т е. алхимичсска пещ Сместа мо-
жела да бъде дестилирана и да пос-
лужи за направата на еликсира на
безсмъртието или да се видоизмени
в злато или сребро... От полученитс
продукта трябвало да се роди дете
то на философията. т с. златото.
което ше рече мъдростта (VANА. 19).
В един анонимен херметически
ръкопис. цитиран от Е. Моно-Ерцен
(MONA. 63-64). четем следното за фи-
лософского яйце: Ето какво казват
древннте за яйцето: някой го нори-
чат моден камък. арменски камък.
други - камък-мозък. трети -
камък. който не с камък. четвъртзз
- египетски камък. псти - подобие
на свети Азанор*. пешта на алхими-
ците. обикновено била сравнивала с
космического яйце. То символизира
центъра. мястото и предмета на всич-
ки прсобразувания.
Символиката на яйцето е изразя-
вана и чрез непреки обрати, като нап-
ример яйцевидните камъни* (какъв
то е този на Кибела *). топчето на тор-
ния бръмбар скарабей, полусферич-
ната част на ступата*. наричана
впрочем айда (яйце). Тази топчица. та-
зи ступа, съдържа зародиш. семе, от
конто ше сс роди живот. В този сми-
съл яйцето може да бъде съпоставено
със символи като раковината, сърце-
то. пъпа - все метафори на центъра
на света, на началото на развитие в
пространство™, времето. биологич-
ния строеж.
Самото сиасяне и мътене на яйце-
то имат различии символни значения,
конто си заслужава да отбележим. В
будистките секти за медитация ко-
кошката. която мъти, е смятана за сим-
вол на духовната съсредоточеност и
на духовно плододатната й сила.
Джуандзъ сравнява теоретичного
обучение, изцяло външно. с неопло
дените яйца без зародиш в тях Схолас-
тиците са се опитвали да намерят от-
говор на въпроса за относителната
първичност на кокошката и яйцето:
яйцето с в кокошката, кокошката е
в яйцето. отговаря Ангелус Силезий-
ски Двойствсността с потенциалио
присъстваша в единичного; двойстве-
ността се превръща в единица.
По-прозаично, но без ла се отда-
лечаваме от споменатите вече зна-
чения. трябва да отбележим. че яйце
то е понякога приемано като символ
на благоденствие: когато акха от
Севсрен Лаос сънуват кокошка да
снася няколко яйца, те гълкуват съня
ЯНТРА
628
като обещание за скорошно замог-
ване
ЯНТРА
Янгра. геометрична фигура, е бук
вално подпора, инструмент. Вхинду-
изма той е чисто линейного изображе-
ние. главно геометрическо. на космич-
ните прояви, на божествените сили.
Той е графичният еквивалент на
мантра, умствената форма; по прин-
цип те се използват заелно; мантра,
казано е, е душата на янтра
Главните елементи на яитра - кой-
то може да притежава трето неизра-
зено измерение - са:
- Триъгьлниците: правият, това е
Пуруша, Шива, огънят.линга (фалос);
обърнатият. това е Пракрити, шак-
ти* (женска енергия). водата. йони
(матка); ценгърът. това е бинду. не-
изобразената точка, недиференцира-
иият Брахма, около който се уравно-
вссяват антитетичните триъгълници
(шриянтра съдържа 4 триъгълника с
върхове нагоре. 5-е върхове надолу).
- Кръговете и лотосовите венци:
това са символите на разпростнране
в междинния свят.
- Външният квадрат, пробит от
четири основни врати. е символ на
земята.
- Знаците от санскритската пис-
меност: те са едновременно фиксация
на мантра и графически корени (мула-
янтра).
Освен смисъла. произтичащ от
комбинацията на тези елементи. янт-
ра притежава тайни значения, и дори
сила, произлизаша от обредното му
одухотворяване (AVAS. BENA. DANA.
ELIY).
ЯНУС
Двузначен бог с две лица гръб о
гръб. с индоевропейски произход.
един от най древните римски богове
Отначало бог на боговете. крогък
творец, той става бог на преходите и
премннаванията. отбелячваш разви-
тието от минало към бъдеще, от едно
състояние към друго. от едно вижда
не към друго. от една вселена към
друга - бог на вратите.*
Той предшества началата: първи
ят месец в годината му е посветен
(януари. Janua. Januanus: вратата на
годината). както и първият ден от
месеца. Той сс появява в началото на
всяко начинание, докато весталките
предшестват завършването му. Той
ръководи всяко раждане: това на
боговете. на хората и на действията
им.
Пазител на портите, които отваря
и затваря. атрибутите му са пръчица-
та на вратаря и ключът. Двойното му
лице означава. че бди както над влиза-
нията, така и над излизанията. че гледа
както вътрешността. така и външ-
ността. дясната страна и лявата. нап-
рел и назад, горе и долу, за и против.
Той е самата бдителност и може би об-
разът на империализма без граници.
Светилишата му са най-вече арки, вра
ти или галерии над пасажи. Образът
му се гравира върху лицето на монети.
а върху гърба им има кораб
ЯПОНСКА ВИШНА
Цъфтежът на вишните. който е ед-
но от най-ценените природни зрели-
ща в Япония и наистина представля-
ва едно от най-пленителните прояв
ления на чистата красота, не спада
единствено към някакъв самоцелен
естетизъм. както би могло да се пред-
положи поради факта, че японските
цветоносни вишни са безплодни дър-
вета.
Цветът на сакура е символ на
чистота, поради което е емблемата на
буши. на рицарския идеал. На брач-
ннте церемонии чаят е заменен със за-
парка от вишнев цвят. който в случая
представлява символ на шастие.
629
ЯРЕМ
Трябва да се отбелсжи съшо така,
чс цъфгежът на най распространена
та ратновидност на сакура сьвпала с
пролетното равноденствие и сс прев
ръша в повод за увеселения и релит и
озни церемонии, чиято цел е да бла
гоприятстват и опазят реколгата И
наистина. смята сс. че цъфтежът на
вишните предвещава цъфтежа на ори-
за и следователно неговата пишност
и неговата продължителност пока тва г
обилието на предстояшите рсколти
Във вески случаи той явно изобразява
благоленствието и шастието на тем
ното съшествуване. конто всъшност
предвешават блажснството извън
времето. дори и когато това не личи
от пръв поглел (HERS).
В Япония мимолетният и нежен
вишнев цвят. който вятърът скоро
отнася. символизира съшо така иде
алната смърт. откъсната от земните
блага, и бренността на съшествува-
нето.
Ахоняхои пошха от мем
да определи духа на Япония,
ще халка ивят от Планимхита вишни,
ухиещ под льните ни хтринното слънце"
(Мотоори Норинага - 1801).
ЯРЕБИЦА
Макар в Китай, както и в Европа,
да са забелязалн неприятния и крясък.
превръщат го понякога в любовен
зов В миналото се смятало, че яреби-
цата предпазва от отрови.
В индийската иконография яреби
цата се използва като пример за куба
ви очи (BELT, MALA).
В Иран сравняват хода на яреби-
цата с походка га на слсгантна и висо-
комерна жена (SOUS. 185).
В кабилската народна поезия и
традиция яребииата е символ на жен
ското изящество и красота (SERR 155)
Да ядеш месото й. е като да пиеш лю-
бовен еликсир.
За християнството яребииата е
символ на изкушснисю и падението.
вьпльшенис на демона И в една ръп
ка легенда тя е по-скоро лота шина
Един от племенниииге наДелал. блъс-
нат о) реннивия си чичо oi върха на
Акропола. бил спасен от сми л и ла га
се Атина. кояю го превьрнала. дока-
то падал, в яребица Но тази птица
изглежда е присъствала с у доводе г-
вис на погребенного на Икар, сина на
Дедал, загинал съшо. като паднал от-
високо (GRID. 358).
Както сс вижда, символиката на
яребииата е по-скоро неясна
ЯРЕМ (Хомот)
По съвсем очевидна причина яре-
мът е символ на поробване. потиска-
но и принуда. Преминаването на по
бедителите под римския ярем е дос-
тагъчно ясно във връзка с това.
Но той приема коренно различен
смисъл в перспективите на хиндуист
ката мисъл. Индосвропсйският корен,
ог който произхожда »yug“ (фр .joug"
- бел. пр.), гьрпи добре известно при
ложение в санскритского „йота”, ко-
ето има смисъл на .обединявам".
..евър/вам уаедно", „пораовам". По оп-
ределение това е дисциплина за меди
тация. чиято цел е хармонизиранего,
уеднаквяванего на съшеството. осъз-
наването и най накрая осъшествява
нето на единствения нстински Съюз.
този на душата с Бога, на проявлени-
ето с Принципа (ELIY. GUEV. S1LI).
Откривателят нлярема, който поз
волява ла се овладеят и впрегнаг
воловете. Бузигес. е и един от първиге
законодатели Яремът символизира
дисциплина га по два начина: тя или
се понася като унижение - и това с
мрачният аспект на символа (ервн
прочутия пример на забитнте вили
.. luguni ignuntintosum"- хоризонтално
поставено копне върху две други за
бучсни в земята. под което премннала
победенага от самнититс римска
ЯСЕН
630
армия); или пък дисциплината се из-
бира доброволно и води до себеов-
ладяване. до вътрешно единство, до
единение с Бога
В Рим съшествувало едно място.
наречено ..soronum tigilium", над ко-
ето били издигнати успоредни грсди,
под конто преминавали убийците. за
да изкупват престъплението си. След
като убил сестра си Камила, която би-
ла излязла безсрамна от женското
отделение, за да вика от любов по врага
на брат си. Хораций бил принуден да
мине под ярема Тази практика на из-
купление и пречистване. датираша от
древността. била абсолютно необхо-
дима за възвръщане на мястото в
обшеството. Трябвало да се мине под
ярема. Това първоначално разполо-
жение на ярема означавало нешо по-
вече от акт на подчинение на закони-
те на града. То вероятно е било, пише
Жан Божьо. остатък от тайните
или изкуствени врати*. през който
посветсният младеж сс връщал от
свръхестествения свят, където пре-
карвал изпитателния срок, в обик-
новения свят на хората Това е сле-
дователно символ на реинтеграцията
в обшеството
ЯСЕН
За гьриите от епохата на Хезиод
ясенът е символ на могъшата твър-
дост. В известння мит за раенте имен-
но ясенът поражда Бронзовата раса,
която е много различна от срсбър-
ната. защото с дъщеря на ясенитс.
ужасна и мощна. Ясенът. дървото.
от което правели дръжките на копия-
та. означава и самого копие.
В скандинавските традиции той е
символ на беземъртие и на връзка
между трите равниша на космоса.
Една скандинавска поема (цитирана
в CHAS. 306) го описва:
Това дърво. мъдро издигнато.
което потъва
чак до гръдта на земяти
Зная че същптззззш ясен. наречен
Мгдрасил
Короната на дървото е окъпана в
бе зи водни изпарсния
Оттай изтичат капчиии роза, конто
падат в до.зинати
Той се издига вечнозе.зен над
чешмата на Урд
Той е великанът. бог на п.зодородието
Игдраси.з потрспва.
Ясенът се издига.
Стене старият ствол.
И ве.зиканът се отърсва.
Всички треперят
по пътиисата от ада
За германските народи ясенът Иг-
драсил е дървото на света: вселената
се разгръша в сянката на клоните му.
където се подслоняват много живот-
ин и откъдето произлизат всички жи-
ви съшества. Ясенът е вечнозелен, по-
неже силата. която черпи от извора
Урд. е винаги жизнена и възраждаща.
Той живее от тази вода и с нея вдъхва
живот на вселената. Изворът е пазен
от една от Норниите. господарки на
съдбата.
Ясенът впива трите си главни
корена: единия - в извора Урд. дру-
гия в страна та на ледовете Нифелхайм.
за да достигне Хвергелмир. извора на
водите, конто изтичат във всички ре-
ки на света, и третия - в страната на
Великаните. където клокочи изворът
на мъдроетта Мимир. Когато разда-
ват правосъдие, германските богове
се събират в подножието на Игдрасил.
както грънките - на върха на Олимп
По време на големите космически
колизии. когато една вселена изчезва.
отстъпвайки място на друга. Игдра-
сил остава неподвижен, изправен и
непобедим. Нито пламъците, нито
ледовете. нито мракът могат да го по-
валят. Той е убежишето на тези. конто
са оцелели от катаклизмнте и ще насе-
лят отново земята. Той е символът на
631
яспис
непрекъснатия живот. конго нишо не
може ла унишожи
В древните балтийски рспублики
„ясен" се нарича лекомнслен или глу-
пая човек: тъй каго се смята та с ляп
Той не знас кота настъпва пролетга и
много лл.лго врсме остана бет листа
После, прет есента. боейки се отново
ла нс изглежда смешен, той с един за-
мах смъква листата си (I.ani ecu Paulas
paskas un icikas. Riga. l*>25 I937)
Смята сс. че ясенът прогонва тми
итс: той упражнява нал тях един вид
магическа власт. така чс ако една
змия трябва да избсрс дали да мине
през клоните на ясен или през пла-
мъците в огнишето. би избрала вто-
рия път. Плиний и Диоскорид отбе-
лязват тези особености, добавяйки. чс
отварата от ясенови листа. < месс-
ии с вино, с много сфшкасна срещу
действието ни отровита (LANS. 6.
2* parlie. 146-I47).
Във Велика Кабилия. както и в
Северна Европа, ясенът е символ на
плодородие Ясенът taxient с същинс-
кото дърво на жената, тч трябва
да сс покатсри по него, за да откъс-
не листата. нужно за ураната на
воловете и кравите: на ясени трябва
да се окачват някои а мулета. скобе-
но тези. конто карат сърцето на .хо-
рата да бис. Първо дърво в сыво-
рснието. второ след маслината по по-
лезност Фуражиият ясен не с само ус-
покоителен. той таплашва. както всич-
ко, което притежава вълшебни свой-
ства./! ко човек сасади ясен, ще загу-
би мъжка рожба или пък жена .иг
ще ражда само мъртвородсни: всич-
ко, което с плодородие и живот, с
чрез компенсаторен мсхантъ м и риск
ia отнсманс на ж ивот и плодородие
(SERP 252).
ЯСПИС
За този камък се смята, че има ви-
действие в гинекологията: символ на
раждането. Род и л на та стойност на
ясписа намира обяснснисто си вън
факта, чс. чупейки се. в корсма си
ражда много други камъни: в случая
символът е очевиден От ванилонците
гинскологичната функция на ясписа с
прсминала в гръко-римския свят, къ-
дею се е задържала до Средиове-
ковието Марбод. руански епископ (XI
век) уточнява. че ясписът. поставен
върх\ корсма. облекчава жената, ко-
нто ще ражда (GOUL. 20I) Ана-
логична символика дава прсдстава за
съдбата която е имал в античността
камъкът на орлнге: Плиний отбеляз-
ва utilis esl mulieribus praegnarttbus.
Разклашайки го. вътре се чува стра-
нен шум. като че ли крие в корсма си
друг камък. Качсствата на тези гине-
кологични и родилки камъни произ-
тичат директив било от участието им
в лунния принцип, било от строежа.
който ги отличава и който като после-
дние бележи изключителен произход
Магическата им съшност с живогът
им. понеже те живсят. имат пол.брс-
менни са Всички камъни и всички дру-
ги метали съшо живеят и са сексуални.
Само живогы им е по-спокоен и сек-
суалността им - по-смътна Те ник-
нат в недрата на земята сыласно
един сънен ри гъм; твърде малко дос-
гигат зрялост. Така за индийцнте
Диаманты е зрял, докато Кристалы
-не (ELIT. 376-377).
Тази идея може да се евърже с ви-
доизменящото зреене на металите в
алхимичсската доктрина
В Откровение Иоан вижда появя
ването на Вечния върху един пре
стол, който ссдсше. наглсд прилича
ше на камък яспис и сардис (4:3).
Пссвдодионисий Арсопагит уточ
нява. че зеленият цвят обозначава
апогея на младостта Символът осо-
бено подхожда на Вечния и на
Твореца. който се радва на неповях-
ваща младост
ЯСТРЕБ
632
ЯСТРЕБ
За нас ястребът е символ на уни
шожение. на хищничество. както и по
вечето птици с hjbhth нокти от то»и
вид Поради факта, че женската с по
снлна и по-ловка от мъжкня. той сим
волизира съшо така двойката. в ко-
ято надмошие има жената Нека си
припомним, че според някогашните
нрави. да носиш ястреб върху юмру-
ка си. било белег на благородство и
достолепне (сокол*). Агресивна
птица-ловец, той често обозначава
пениса.
В древен Китай ястребът - мета-
морфоза на дивия гълъб - бил смбле
ма на есента. едновременно сезон на
лова и на уединения живот.
Впрочем според ..Шудзин" имен
но сокол, заедно с костенуркага. на-
учил Гун как да построй диги, конто
трябвало да предпазят от придошли-
тс води на потопа.
В Египет ястребът бил птицата на
бог Хор и следователно емблема на
слънцето Подобно на орела. той сим
волизирал неговите сили Гърците и
римляннте съшо внждали в ястреба
олицетворение на слънцето (GRAR,
MASR)
ПОСЛЕПИС НА РЕДАКТОРА
И така, вис държите в ръцете си едно уникално издание, постарело се да
събере символната съкровишннца на всички култури по земята На свой ред.
тази амбиция на оригиналното издание постави дос та трудности пред бъл-
гарския превод, гъй като - оказа се - че на български липсват преводи на
многооригинални текстове (например липсва ..кан оничен" превод на Корана);
гранскрипцията на много от имена та в текста не е кодифицирана на български
и т.н
Най-големите трудности обаче се появяваха в случайте, когато дадена дума
във фрснски или нейната етимология развиват символика, а тази символика
изобшо липсва на български Има и оше по тежки случаи: дадена лума, употре-
бена във Вулгата, развива символика, а думата в каноничния български превол
на Св Писание изобшо липсва или е употребена друга дума, която няма нишо
общо с думата от Вулгата.
Разбира сс, най-голям проблем представлявашс гранскрипцията на ки-
тайските и на ирландските имена
В оригиналното издание на речника китайските имена са транскрибиранн
по втората от трите систем» за транскрипция на китайски имена на френски:
по системата EFFEO Главна особеност в тази система е, че предпочита звуко
вете (ч). (дж] пред звуковсте [ц] и [дз].
Всичко това обуслови да сс взимат решения ad hoc за много от случайте
Дано решения га са приемливи за читагелската аудитория
По-важнитс особености на превода:
I. В българската прсводна литература от последните няколко години цари
невъобразимо многообразие в гранскрипцията на две основни китайски
произведения: И дзин, Идзин. И джин. Иджин; Даодедзин. Даодълзин. Дао
Делзин. Дао Дъдзин, Дао Де Дзин. Дао Дъ Дзин. Даодеджин. Даодъджин. Дао
Деджин. Дао Дължин. Дао Де Джин. Дао Дъ Джин Единственото възможно
решение беше в случая заглавията ла не сс транскрибират. а да се преведат. По
този начин И дзин. Идзин, И джин. Иджин стана Книга на про.иснитс. а
Даодедзин. Даодълзин. Дао Дедзин, Дао Дъдзин. Дао Де Дзин, Дао Дъ Дзин.
Даодеджин. Даодъджин, ДаоДеджин, ДаоДъджин. Дао Де Джин. Дао Дъ Джин
стана Книга ia Пътя и Морала Тези преводи се подкрепят и от много добрия
справочник на Владимир Григориев „Религиите по света" (София: Хемус. 1995)
2. При гранскрипцията на китайските гритрами и хексаграми се възпрне
тралицнонннят начин за предаването им на български. който противоречи на
системата EFFEO. но който намира потвърждение и в споменатия справочник
на Вл. Григориев.
3. В превода се възпрне препоръката на д-р Сергей Игнатов, нзразена в
ПОСЛЕПИС
634
изданието на енннклопсдичния справочник от М. Луркер „Боювс и символи в
дрсвния Египет" да се прслпочита изписвансто Тутанхамон. а не изпнсването
Гутанкамон.
4. Голем и трудности създале нанменованнето на ирландский слое. В руски
източници тон фигурнра каю Похищенисто на кривите от Куалнге, макар чс
формата Акт >нге нс намсри потвърждение във фрснския текст. Ето зато беше
предпочетена формата Аг лей. Но том» начин нанменованнето на сноса стана
Похищението на храните от Куаей.
5. В препода бита прелпочстсни формите 4ягслус Cu.icjuucku вм. Ангслус
Силезиус; Григорий Нисански вм Григории от Ниса; Майстор Екхарт вм
Майстер Екхарт
6 Специфичната терминология на Карл Густав Юнг в превода беше
запазена и на места е обяснявана в скоби, например психопо.мп (водач на
душите). Но при работата все пак разчитахме на това. чс в България е издаден
речник на Юнговата терминология и при нужда заинтересуваните могат да
правят справки в него.
7 В прсвода предпочетохме нанменованнето Откровение вм. Апокалипсис
за последната книга от Новня завет.
8 В прсвода сс възприеха като нормативни слсднитсформи: суфнзьм. суфист,
суфисткн. суфисткия(т).
9 Съкращенията на каноничнитс книги от Св. Писание са дадсни според
канона, възприет от Българската православна църква
СТАР ЗАВЕТ - КАНОНИЧЕСКИ КНИГИ
Зхконодлтзлно-исгоричгски книги (Петокнижие):
Битие (Бит.)
Изход (Изх.)
Левит (Лев.)
Числа (Чпсл.)
Второзаконие (Втор.)
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ:
Иисус Навин (Иис Нав )
Съдии Израилсви (Съд.)
Рут (Рут)-
Първа Царства (1 Царств .) (у евреитс: Първа книга Самуилова)
Втора Царства (2 Царств .) [у евреитс: Втора книга Самуилова)
Трста Царства (3 Царств .) (у евреите Първа книга на Царете)
Четвърта Царства (4 Царств.) (у евреите: Втора книга на Царете)
Първа Паралипоменон (I Парал.) |у евреитс: Летописи]
Втора Паралипоменон (2 Парал) [у евреите: Летописи)
Първа Ездра (I Ездр.)
Несмия (Неем)
Естир (Ест.)
ДИДАКТИЧНО ПОЕТИЧЕСКИ КНИГИ:
Книга на Иов (Иов)
Псалтир (Пс.) (у евреитс: Кнша на Хвалснията]
Притчи Соломонови (Притч.)
Книга на Еклнсиаста или Проповедника (Екл.)
Песен на песните (Песен на неси.)
635
ПОСЛЕПИС
ПРОРОЧЕСКИ книги.
НА ГОЛЕМИТЕ ПРОРОНИ;
Книга на пророк Исаия (Ис )
Книга на пророк Иеремия (Иер.)
Книга плач Иеремиев (Плач Иер.)
Послание на Иеремия (не се съкрашава)
Книга на пророк Иезекиил (Иез.)
Книга на пророк Даниил (Дан.)
НА МАЛКИТЕ ПРОРОНИ:
Осия (Ос.)
Иоил(Иоил)
Амос (Ам.)
Авдий(Авдий)
Иона (Иона)
Михей (Мих.)
Наум (Наум)
Авакум (Ав.)
Софроний (Соф.)
Агей (Аг.)
Захарий (Зах.)
Малахий (Мал.)
СТАР ЗАВЕТ - НЕКАНОНИЧЕСКИ КНИГИ:
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ:
Втора Ездра (2 Ездр.)
Иудит (Иудит)
Първа Макавейска (1 Мак.)
Втора Макавейска (2 Мак.)
Трета Макавейска (3 Мак.)
ПРЕМЪДРОСТНИ И ДИДАКТИЧЕСКИ КНИГИ:
Премъдрост Соломонова (Прем.)
Премъдрост на Иисуса, син Снрахов (Сир.)
Товит (Тов.)
ПРОРОЧЕСКИ КНИГИ;
Варух (Вар.)
Трета Ездра (3 Ездр.)
НОВ ЗАВЕТ - КАНОНИЧЕСКИ КНИГИ:
ЗАКОНОДАТЕЛНИ КНИГИ:
Евангелие по св. ап. Матей (Мат.)
Евангелие по св. ап. Марк (Марк)
Евангелие по св. ап. Лука (Лук.)
Евангелие по св. ап. Иоан (Иоан)
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ:
Деяния на св. апостоли (Деян.)
УЧИТЕЛНИ КНИГИ:
Съборно послание на св. ап. Иаков (Иак.)
Първо съборно послание на св. ап. Петър (1 Петр.)
Второ съборно послание на св. ап. Пегьр (2 Петр.)
Първо съборно послание на св ап. Иоан Богослов (I Иоан)
ПОСЛЕПИС
636
Второ съборно послание на св ап. Иоан Богослов (2 Иоан)
Трето съборно послание на св ап. Иоан Богослов (3 Иоан)
Съборно послание на св ап. Иуда (Иуд.)
Послание на св. ап. Павел до Римляни (Рим.)
Първо послание на св ап Павел до Коринтяни (1 Кор.)
Второ послание на св. ап. Павел до Коринтяни (2 Кор.)
Послание на св ап. Павел до Галатяни (Гал.)
Послание на св. ап. Павел до Ефесяни (Ефес.)
Послание на св. ап. Павел до Филипяни (Филип.)
Послание на св. ап. Павел до Колосяни (Кол.)
Първо послание на св ап. Павел до Солуняни (1 Сол.)
Второ послание на св. ап Павел до Солуняни (2 Сол.)
Първо послание на св ап. Павел до Тимотей (I Тим.)
Второ послание на св. ап. Павел до Тимотей (2 Тим.)
Послание на св. ап. Павел до Тит (Тит)
Послание на св. ап. Павел до Филимон (Фил.)
Послание на св. ап. Павел до Евренте (Евр.)
ПРОРОЧЕСКА КНИГА:
Откровение на св. Иоан Богослов (Апокалипсис) (Откр.)
За да се повиши комуникатнвността на текста, се създаде справочен апарат
за някои имена, често употребявани в текста, конто на французика може би
говорят много, но на българина говорят твърде малко.
И накрая: някои може би ще се учудят от особения стил на изложение,
възприет в някои статин, който не звучи „академично**. Този стил е проявление
на това. което Клод Леви-Строс нарича bricolage (слепване), характеризиращо
мита и митологичното мислене. както допълва Елеазар Мелетински. Решихме.
че в никакъв случай не трябва да нарушаваме този стил. защото той е
показателен за това как изглежда митологичното мислене днес и защото
сметнахме, че авторите на речника съзнателно са се придържали към този
начин на изложение.
Накрая: искам да благодаря на тези. чиито имена не фигурират в изданието.
но конто самоотвержено ми помагаха при редактирането на текста с ценни
съвети и с конкретен труд: съпругата ми Албена Руневска и майка ми проф
д р Елена Георгиева
Д-р Борислав Георгиев
Жан Шевалис
Ален Геербрант
Речник на символите
Френска. Първо издание
Редактор: Борислав Георгиев
Художник: Цвятко Остоич
Коректор: Росица Николова
Предпечатна подготовка: АгенцияЛ/ОА’
Печат: ДФ „Полиграфически комбинат"* - София

ОЧАКВАШЬ IIPI- 1 MIC I II. \1 All
ckaiigaviiama u Mucmcpuonia пърКа автобиография
на СалВадор Да \u, обхВащаща периода от 1‘ЛМ г до 1442 г
хТхСАЛВАДОР
Фади
ТЛЙНИЯТ ЖИВОТ 11Л С АЛВАДОР ДАЛИ
АВ Г()ЫЮ1 РАфПЯ
Detri kov'
Г PUBLISH! RS|
TRI КРУ
PUBLISHERS
Малко e да се каЖе, че Живеем 8 свят от символа^
истинският свят от символи Живее в нас. ——*
к Психоанализата, антропологията,
изкуствознанието. рекламата, науката, че дори и
идеологическата пропаганда днес се опитват да
разшифроват езика на символите, за да разширят
полето на познанието и да усъвършенстват
общуването помеЖду ни, но също така, за да овладеят
една енергия, чиято мощ едва започваме да
осъзнаваме.
Настоящият речник е плод на многогодишен труд
на група изследователи, опит за обобщено поднасяне
на есенцията, извлечена от огромния масив от данни,
обхващащи всичките цивилизации 8 тяхната
историческа перспектива. Изданието съдърЖа близо
2000 символа почерпани от областите на
астролоаията, ролиаиите, културологията и
обичаите. Този уникален сбор от информация ни
отваря дверите към селенията на въобраЖението,
сънищата и мечтите, като ни дава възмоЖност да
усетим истинското опиянение от Живата реалност.